1.

Основните идеи, свързани с възпитанието и обучението в произведението на

Томас Мор:

Повечето утописти посвещават цялото си свободно време на науката, тези, които

искат да се посветят изцяло на науката, се срещат с всестранна похвала и
подкрепа от цялото общество като личности, които са в полза на държавата.
Хората, които са показали способност за наука, се освобождават от ежедневната
работа „за задълбочено изучаване на науките“. Само лица, избрани от хората
измежду кандидатите, номинирани от свещениците, и освен това избрани чрез
закрито гласуване, се занимават с науките, особено за Утопията. Учените са
много уважавани: измежду тях утопистите избират свои посланици, свещеници,
транибори, дори самия суверен. Доминиращият език както в науката, така и в
литературата е местният национален език. По музика, логика, аритметика и
геометрия утопийците не отстъпват по нищо на гърците; но не пълнят младите
глави с безсмислена схоластика, не се занимават с логически абстракции и
изобщо умеят да различават химерите и фантастичните изобретения от
реалността. Те са запознати с астрономията; разбират перфектно движенията на
небесните тела, изобретили са различни инструменти, чрез които могат да
наблюдават слънцето, луната и звездите; може да предскаже времето: дъжд,
вятър и други атмосферни промени. По отношение на абстрактните въпроси за
същностите и други подобни, те имат различни мнения, отчасти напомнящи
теориите на нашите древни философи, а отчасти доста особени. В района
на мораленфилософия, те показват същото несъгласие като нас и водят същите
разгорещени дебати. Те изследват въпроса какво е добро, както материално, така
и духовно. След това те също се занимават с въпроса за природата на
удоволствието и добродетелта. Но основният предмет на спора е въпросът за
човешкото щастие, в какво се състои то; и изглежда са склонни да мислят, че
щастието се крие главно в насладата. Съпрузите имат власт над съпругите и
родителите над децата; те ги наказват винаги, когато престъплението не е
толкова голямо, че да изисква публично наказание, за да сплаши другите. Най-
тежките престъпления се наказват най-често с робство, тъй като утопистите
смятат, че робството е по-продуктивно използване на престъпниците в интерес
на обществената полза от смъртта и че прави не по-малко плашещо впечатление
от последното.

2. ,, Семейното възпитание в историята на педагогиката”;

Семейството се определя като вид социална общност или мини структура, която
има определени родствени, емоционални, сексуални, имуществени и трудови
отношения. Социологията определя различни видове семейства, като
независимо от класификацията и вида семейство, семейните взаимоотношения,
възпитателният стил на родителите, техните характери и ценности имат
съществено отражение върху взаимоотношенията с децата. Семейното
възпитание е изключително важен аспект от теорията за възпитанието,а и от
педагогическата наука като цяло.В семейството детето получава своите първи
„уроци по възпитание” и се формира като личност. Така често изграденото във
възпитателен аспект при детето във семейството трудно може да се промени по-
късно,независимо от едни или други въздеиствия на средата. Развитието на
семейството през вековете става по схемата: от една концепция патриархална,
авторитарна, тиранична и теологична към една концепция по-демократична,
светска, хуманна, паралелна на еволюцията на политическия и икономическия
режим. Съвременното семейство принадлежи към т нар.
урбанистично семейство, което е родено от развитието на трудовата заетост на
жената през миналия и настоящия век. Поради икономическата независимост
на жената то става бисерално (има два центъра на властта - бащата и майката).
Бракът е свободен и индивидуализиран. Семейството намалява по численост
(доминиращ модел е с две деца), нуклеаризира се, става икономически
независимо. Всяко семейство изпълнява множество специфични функции. Те са
свързани с роли на мъжа, жената, децата, които се променят исторически. Чрез
реализацията на функциите си семейството става основен инструмент за социален
контрол. Възпитанието на децата в семейството може да се разглежда в два
аспекта: като система на организация за провеждане на възпитателните
дейности и като процес, който протича в самата личност под влияние на
специално организирана възпитателна дейност. Теоретичният анализ на
схващанията на педагози, социолози и психолози за същността на семейното
възпитание дава основание то да се определи като процес на съзнателна
социализация на личността на детето или целенасочен процес на въздействие
на родителите върху децата. При всички случаи, то е и сложно взаимодействие
между възпитатели и възпитаници (родители и деца).Разбира се, обект на
възпитание в семейството е личността на детето. Това налага родителите да
познават закономерностите на детското развитие, възрастовите особености,
индивидуалните възможности и способности, за да създават необходимите
условия и да прилагат адекватни подходи и методи на възпитание.
Съдържанието на възпитателния процес в семейството е насочен към
формиране на определени качества у детето, като тези качества са зависими от
средата, в която се развива семейството, както и още от редица други елементи –
например от религиозната, етническата и социалната принадлежност на
семейството.Възпитателният процес в семейството притежава общите
особености на възпитанието, но има и своя специфика, произтичаща от
различните условия и възможности на семейството. Така, особеностите на
семейното възпитание могат да се опишат, като процеси, които са по –свободни,
непринудени, интуитивни и емпатийни, относително самостоятелни във
функциониращия социум. Наред с това, възпитанието в семейството е
относително продължителен процес.

Изготвил: Джерен Мейзин

Фак.№: 23200321017
Специалност: Предучилищна и начална училищна педагогика.