ЦЕННОСТИ И КОНФЛИКТИ НА

ЦЕННОСТИТЕ.
 „Ценност“ е философско и етично понятие, което се използва широко не
само в областта на хуманитарните знания, но и в журналистиката, и в
ежедневието. Говорим за духовни и материални ценности, морални и културни
ценности, научни и образователни ценности, религиозни и лични.
Специален акцент се поставя на общочовешките ценности, изразяващи
общите интереси на човешката раса, независимо от историческата епоха.
Съвременната световна общност признава живота, свободата, щастието,
справедливостта и вярата като такива ценности.
Формирането на ценностите е дългосрочен процес, който обхваща всички
етапи от живота на човека, започвайки от ранното детство. Важен етап в този
процес е юношеството, когато търсенето на смисъла на живота и неговата цел;
самопознанието и разбирането на собственото „Аз“ е особено интензивно.
 Ценностите определят интересите, потребностите, жизнените цели на
човека.
Те са базисни познавателни структури за желаното, които са наситени с
валентност, което означава, че човек съзнателно или несъзнателно оценява
обектите или явленията от заобикалящия го свят като приятни или
неприятни, като добри или лоши.

Може да се говори за 3 форми на „съществуване” на ценностите:

1. На първо място ценностите се приемат като верификация на

обществения идеал, като изградена в общественото съзнание представа за
необходимото в различните сфери от обществения живот. Тези ценности
могат да бъдат както общочовешки (напр. истина, красота, справедливост),
така и конкретно исторически (напр. патриархат, равенство, демокрация).
 2. На второ място ценностите се дефинират като обективно въплъщение на
резултатите от обществената и духовна култура, които са предметен израз на
обществените ценностни идеали (етически, естетически, политически,
правови и др.)

3. На трето място социалните ценности се пречупват през индивидуалното

съзнание и са част от психологическата структура на личността под формата
на личностни ценности, които са източник на индивидуалната мотивация за
поведение. За всеки човек е присъща индивидуално-специфична йерархия от
личностови ценности, които са свързващо звено между духовната култура на
обществото и духовния свят на личността, между общественото и
индивидуално битие.
Като правило ценностите на личността са в голяма степен осъзнати и се
отразяват в съзнанието под формата на ценностни ориентации, които служат
като социален регулатор на взаимоотношенията между хората и
индивидуалното поведение.
 Класификация на ценностите:
Всяка такава класификация е условна, защото в нея се внасят социални и
културни значения, а освен това някои ценности са многозначни –
семейството, такава е и посочената:
1.ВИТАЛНИ – живот, здраве, телесност, физическо състояние на
човека, сила, издръжливост, природна среда (екологични ценности),
комфорт, равнище на потребление, качество на живота, благосъстояние.
2.Социални – социално положение, богатство, труд, професия,
трудолюбие, семейство, лична свобода, участие в социалния живот,
предприемчивост, насоченост към минало или бъдеще, лична независимост,
склонност към риск, равенство на половете.
3.Политически – граждански свободи, свобода на словото, държавност,
законност, ред и конституция, граждански мир.
4.Морални – добро, любов, дружба, дълг, чест, порядъчност, вярност,
благо, взаимопомощ, справедливост, уважение към по-възрастните и любов
към децата.
5.Религиозни – Бог, Божествен закон, вяра, църква, ритуали.
6.Естетически – красота, идеал, стил, хармония, традиционност, новост,
хармония, културна самобитност.
 Ценностите са подредени в йерархична структура, наричана най-често
ценностна система.
Като набор за желаното, ценностната система изпълнява мощни
регулативни функции в поведението на човека в ситуации, налагащи избор
при поставянето на цели, при разрешаването на конфликти, при заемането на
позиция по отношение на някаква идея или спрямо другите хора.
Медицински и здравни ценности и норми
Има много малко безспорни ценности при формирането на ценностните
системи на хората – здравето + живота и те не са подвластни на никакви
разлики в битието, образованието, религията, политически и социални
пристрастия, наследствени възпитателни схеми и правила, морал и етика (и
тук има изключения – маргиналните групи, свързани със секти и религиозни
учения).
На тяхната здрава основа следва естествено градежът на другите човешки
отношения: семейни, любовни, родови, междугрупови, професионални и др.
Чрез формираните базови представи за здравето и живота, които се
предават като културни и етнически традиции, нагласи, разбирания, практики
(за лечение, за грижи за болен, родилка, старост, смърт, здравни навици и
умения – народните лечители, етномедицината) се търсят предимствата за
живот в общност и хармонията в нея.
 Културните значения имат винаги нормативно значение и въздействие, те
позволяват да се структурира околният свят по естествен път, като се
претворят традициите на етноса, на религията и на правото, на морала и
етиката и т.н

Културните различия между хората могат да предизвикат конфликти на

ценности. Пациентите имат право да получават здравни грижи и лечение в
рамките на собствената им култура, ценности и начин на живот.
Всяка културно обособена общност има свои системи на правене на нещата,
които се приемат за нормални. Това са културните норми на общността, които
осигуряват правилата, ръководещи поведението на отделната личност в
житейския й път. Всяка общност има предпочитани ценности, които ръководят
начина на живот на нейните членове и дават значимост, смисъл на живота.

Хората се различават по ценностните си ориентации, свързани с:

1) природата;
2) времето;
3) човешката активност;
4) връзките с другите хора.
Всяка от тези ориентации се състои от три елемента. При всеки човек
преобладава един от тези елементи:

1. Ценности, свързани с природата

Установяват се следните варианти на отношение на човека към природата:
а) човек счита, че каквото и да се случи, това е съдба, преопределеност, и е
необходимо покорство пред природата;
б) човек не прави разграничение между природата и човека; търси хармония
между тях;
в) човек е готов да преодолява препятствията и да променя естествения път на
нещата.

2. Ценности, свързани с времето

Установяват се следните варианти на отношение на човека към времето:
а) човек е съсредоточен върху предшествениците и традициите;
б) човек е насочен предимно върху настоящето и усилията си за оцеляване
“ден за ден”;
в) човек е ориентиран към бъдещето, прави планове за прогрес и промяна.
3. Ценности, свързани с човешката активност
Установяват се следните варианти на отношение на човека към целта на
своята активност:
а) разглежда човешкия живот като проява на спонтанни импулси и активност;
б) човек контролира интереса си към развитието и себереализацията;
в) активността на човека е с цел довеждане на нещата докрай; човек взема
развитието на нещата в свои ръце.

4. Ценности, свързани с мястото на човека сред другите хора

Установяват се следните варианти по отношение на това как човек оценява
себе си сред другите:
а) човек определя себе си като ангажиран най-вече със семейството и
родствениците си;
б) човек се подчинява на групите, към които принадлежи;
в) човек се определя като индивидуалист; при такъв човек доминират
автономността, независимостта и индивидуалните цели в живота
Понятието професионална ценности можем да разгледаме в два аспекта:
• като ориентация на личността към професията, ценностите на
професионалната дейност като такива и в сравнение с другите видове
дейности и;
• като ценности на конкретната професия

Професионално значими ценности на ПЗГ:

- общуване с пациентите;
- хуманно отношение към пациентите;
- емпатия;
- конфиденциалност;
- прецизност;
- самоусъвършенстване;
- дисциплинираност;
- професионална компетентност;
- честност;
- доброта и добронамереност;
- всеотдайност;
- екипност
 Конфликти на ценности могат да съществуват в рамките на групи от пациенти,
в общността на здравните специалисти, у членовете на общността, както и между
тези групи.
Усилията трябва да се насочат към изграждане на умения за комуникация, които
ще позволят на лекаря, медицинската сестра и другите специалисти:
- да демонстрират безпристрастно отношение към пациентите независимо от
пол, раса, възраст, социален и икономически статус, образование, култура,
сексуални предпочитания и схващания за живота;

- да изграждат възможно най-справедливи отношения с пациентите;

- да се справят със собствените си емоции, норми и ценности, провокирани от

комуникацията с пациентите, като: еротични чувства, раздразнителност,
антипатия и др.; да съхраняват ефективни отношения с пациентите и тогава,
когато те отхвърлят изследването или лечението;

- да изслушват желанията и оплакванията на пациентите; да бъдат отзивчиви

към потребностите, очакванията, нормите и ценностите, които ангажират
пациентите; да ги съобразяват в своите изследвания, консултации и лечение;

- да могат да откриват чувства на неудовлетвореност на пациентите; да ги

обсъждат и да търсят най-доброто за пациентите решение.
Справяне с конфликти на ценности
Проблемът за справянето с конфликти на ценности в медицинската практика
се разглежда, като се сравняват алтернативни стилове и се търсят най-
ефективните подходи.

Различават се следните стилове на справяне с конфликти:

1. Разрешаващ конфликта стил. Участниците в конфликта
идентифицират заедно компонентите на конфликта, съвместно
разглеждат и изясняват дълбоките му основания. Търсят подходящата
информация и прецизно оценяват възможностите. Съизмерват
алтернативните решения и избират едно от тях.

2. Изглаждащ конфликта стил. Човек с такъв стил на справяне

пренебрегва личното си мнение и интереси, за да се разреши
конфликтът и да се постигне сътрудничество с другата страна. Този стил
не е ефективен в условия на конкуренция и разрешаване на трудни
проблеми.
3. Силов по отношение на конфликта стил. Този стил е на принципа “аз
печеля - ти губиш". Винаги се пренебрегва другата страна в конфликта,
не се търси сътрудничество и обикновено се налага от власт имащия. Не е
приемлив за отношенията в медицинската практика, в изключителни
случаи е допустим в спешната медицина.

4. Избягващ решението стил. Вземащият решение избягва конфликта, като

отлага, прехвърля отговорността на някой друг или като създава частични
промени, които обаче не са в състояние да разрешат конфликта. Това е
стил, който отклонява само временно проблема и не е подходящ при
трудни ситуации.

5. Компромисен стил. За този стил е характерен принципът “всички

печелят”. Подходящ е, когато конфликтните страни са с равностойни
позиции. Всеки прави компромис и се постига консенсус по проблема.
Счита се, че е доста трудоемък и понякога неефективен. Преимуществото
е, че изразява демократичния процес на вземане на решения, при който
няма губеща страна.
Стратегията за справящо се поведение се повлиява от наличието
или отсъствието на следните условия:

• усещането за съществен риск независимо от избраната

алтернатива;

• надеждата да се намери по-добра алтернатива;

• убеждението, че е налице необходимото време за търсене и

обмисляне, преди да се вземе решението.