Трудова медицина -учебник

ТРУДОВА МЕДИЦИНА
Българска национална академия по медицина
ХИГИЕНА
ТОМ ІІ
•
ХИГИЕНА НА ТРУДА
ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ
Под редакцията
на проф. д-р Димитър Цветков, дмн
Второ издание
HYGIENE
Occupational medicine
Industrial hygiene
Occupational diseases
Edited by
Dimiter Zvetkov
Second edition
2014
1
Настоящата книга
посвещавам на паметта на баща ми –
проф. д-р Любомир Т. Цветков (1899-1984),
майка ми – д-р Цветана Хр.Цветкова (1905-1985)
и на моето семейство – Кристина (1939-2009), Мира и Доротея
С признателност и благодарност на
проф. д-р Андреева-Галанина Евгения Цезаревна (1888–1976), Русия,
проф.д-р Владимир Бояджиев (1923–2011),
дългогодишен ръководител на Катедрата
по хигиена и професионални болести
ХИГИЕНА НА ТРУДА. ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ
© проф. Димитър Цветков и колектив
© Издателство „Камея“ ООД
© М. Спасова – редактор
ISBN 978-619-7084-14-6
1-во издание 2006 г.

изд. "Св. Климент Охридски"
ISBN 954-9384-06-3
2
Проф. д-р ДИМИТЪР ЦВЕТКОВ, дмн

РЕДАКТОР
Проф. д-р Димитър Цветков, дмн завършва медицина през 1961 г. От 1990 г.
до 1999 г. е ръководител на Катедрата по хигиена, екология и професионални
болести на МФ – София. Доктор по медицина става през 1972 г., а доктор на
медицинските науки през 1991 г. Бил е зам. декан и зам. ректор на ВМИ – София,
член на академичния съвет и член на висшия учебен съвет на МОН, директор на
Националния център по хигиена.
Научните му интереси са в областта на трудовата медицина, по-специално
– физични фактори на работната среда. Разработва методика за изследване
рисковата роля на физическите стресори върху сърдечно-съдовите заболявания
и дислипидемиите. Има и редица проучвания върху условията на труда и
здравното състояние на работещи в рудодобива, черната и цветната металургия,
производството на строителни елементи и др.; в областта на комуналната хигиена,
храненето, производствената токсикология, хигиената на децата и подрастващите,
ергономията.
Проф. Цветков е член на ръководството на Научното дружество по хигиена в
България, Българската национална академия по медицина, член на Ню-Йоркската
академия на науките, Полското общество по хигиена, на ръководството на Атланто-
евро-средиземноморската академия на Медицинските науки и на Българската
липидна лига. Главен редактор и член е на ред. колегии на редица научни списания у
нас и в чужбина.
Автор е на над 190 научни публикации. Участвал е в написването и редактира-
нето на 5 учебника, 3 ръководства по хигиена и професионални болести, 1 моно-
графия.
3
Проф. д-р Евге- труда. Автор е на над 15 научно-попу- е научен сътрудник III-I степен, гла-
ния Г. Динчева, лярни брошури, на 2 учебни филма по вен асистент в Клиниката по профе-
дмн, през 1961 г. ергономия и хигиена на труда, съавтор сионални заболявания. Ръководи-
завършва специ- е в Ръководството по хигиена и проф. тел е на Лабораторията по клинична
алността медици- болести. невровегетология от 1996 година.
на във ВМИ – Со- Член е на SELF, със седалище в гр. Доцент от 2005 г. Специалист е по
фия. От 1969 г. е Париж и на редколегията на сп. „Хиги- неврология и по професионални за-
научен сътрудник; ена и здравеопазване“. болявания. Доктор по медицина е от
от 1982 – ст.н.с. II 1983 год. Специализирала е в Русия,
ст. и от 1985 ст.н.с. Гл. ас. д-р Фтя- Швеция, Япония.
I ст. в секция „Фи- на Я. Калбурова Научните ѝ интереси са в областта
зиология на труда“ в НЦХМЕХ Доктор завършва висше на професионалната патология и не-
е по медицина от 1969 г., а от 1984 г. е образование през врологията като работи върху виб-
доктор на медицинските науки. От 1989 1971 г. във ВМИ – рационната болест, професионал-
до 1992 г. е директор на НЦХМЕХ. Член Пловдив. От 1974 ната патология от пренапрежение и
е на БНАМ, IBRO, Научното дружество г. е асистент в ка- микротравматизация на нервната и
по хигиена. Специалист е в областта тедрата по хигиена мускулно-скелетната система, диаг-
на медицината на труда и по-тясно в при ВМИ – София. ностиката на автономните невровас-
областта на физиологията и психофи- През 1978-1985 г. е
куларни, терморегулаторни, судомо-
зиологията на труда. Има публикувани научен сътрудник в
торни, микроциркулаторни и трофични
над 150 научни труда, участия в учеб- Обединения авио-
разстройства при акрални синдроми и
ници по трудова медицина и моногра- медицински институт при Военно Ме-
заболявания. Основните ѝ научни при-
фии в областта на физиологията и пси- дицинска Академия. От 1985 г. е главен
хофизиологията на труда. асистент в катедрата по хигиена при носи са в областта на невровегетоло-
МУ-София. Има специалност по хигие- гията и микроциркулацията.
Бистра М. Це- на на труда – 1982 г. и професионални Автор е на повече от 80 научни пуб-
нова, дп, е завър- болести – 1993 г. ликации, участия в монографии, учеб-
шила магистърска Научните и интереси са в областта на ници и ръководства по професионал-
специалност „Пси- физичните фактори на работната сре- ни болести и неврология.
хология на труда“ в да – шум, вибрации, електромагнитни
Хумболтовия уни- полета, микроклимат. Има над 70 науч-
верситет – Берлин ни разработки, рационализации и учас- Доц. д-р Нестор
през 1976 г. Защи- тия в ръководства и монографии по хи- Митрев, дм, е завър
тава докторат по гиена и трудова медицина. шил ВМИ – Плов-
психология в Дър- див през 1961 г. От
жавния универси- Проф. д-р Бо- 1969 г. е асистент,
тет в Санкт Петер- жидар Стефа- от 1984 г. доцент
бург – 1982 г. Придобива специалност нов завършва ви- в катедрата по хи-
„Медицинска психология и педагогиче- сше образование гиена във ВМИ –
ска рехабилитация“. Специализирала по медицина в До- Пловдив. От 1988
е психосоциални фактори и стресоус- нецкия медицин- г. е ръководител на
тойчивост, психотоксикология, модер- ски институт – Ук- същата катедра.
на епидемиология и промоция на здра- райна през 1970 г. Доктор по медици-
вето (Германия, Русия, Финландия). След две години на (1979 г.).
Повече от 20 г. работи като научен съ- защитава канди- Съавтор е на множество практичес-
трудник в Националния център по хи- датска дисертация. ки ръководства и учебници по хигиена
гиена, медицинска екология и хранене. Работил е в ХЕИ-Варна като ордина- за медици и стоматолози, автор на три
Занимава се с психологичните аспе- тор и във ВМИ-Варна като асистент. От монографии, две изобретения и една
кти на анализа и оценката на трудо- 1977 г. е доцент и ръководител на кате- рационализация. Научните му интере-
ви дейности (съдържание и условия) и дра „Хигиена, медицинска екология и си са в областта на трудовата медици-
последствията им за здравето, разви- професионални заболявания“ при ВМИ на – предимно въздействието на шума
тието на личността и организациите. – Плевен. От 1984 г. е доктор на меди- и вибрациите
Участвала е в международни проекти цинските науки и е избран за профе-
– изследване на мотивацията за пости- сор. През периода 1980-1987 г. и 1989-
жение и невроповеденчески ефекти на 1991 г. е зам. ректор на ВМИ – Плевен. Проф. д-р Ди-
оловото при деца (СЗО). Има над 100 От 2001 г. е Председател на Общото митър Г. Димит
публикации и доклади пред междуна- събрание на ВМИ – Плевен. Има спе- ров, дмн,
родни и национални научни форуми циалности по обща хигиена, хигие-
завършва меди-
в областта на психологията на труда, на на труда и комунална хигиена. От
цина през 1961 г.
стреса, психотоксикологията, индиви- 1988 г. е член на Global Environmental
във ВМИ – София.
дуалните различия и др. Epidemiology Network (GEENET)
Публикувал е над 200 научни труда Авиационен лекар
Доц. д-р Заха- в областта на хигиената, ергономията, от 1962 – 1965 г.
ри К. Иванов, дм, медицинската екология и медицинска- От 1966 г. е нау-
завършва медици- та информатика, от които 10 брошури чен сътрудник в
на в МУ – София, и монографии, вкл. „Терминологичен Обединения авио
а после докторан- речник по хигиена“, „Радиовълни и маг- медицински науч-
тура в НИХПЗ през нитни полета (хигиенни аспекти)“. ноизследователски институт – Со-
1967 г. Доктор по фия. Преминава последователно
медицина от 1968 Доц. д-р Златка през всички научни степени (к.м.н. и
г. Работи като н.с., Стойнева, дм, се д.м.н.) и звания. Има над 330 науч-
ст.н.с. ІІ ст. в НИ по дипломира през ни публикации, 5 монографии, зна-
труда и НИ по ико- 1979 година в Ме- чителна част от които отпечатани и
номика и организация на машиностро- дицинска акаде- популяризирани в други страни. Ос-
енето (където завежда секция по „Ерго- мия, София. От новните му научни интереси са в
номия и физиология на труда“) до 1990 1980-1983 г. е ре- областта на физиологията на ди-
г. От 1990 г. е в катедра „Хигиена, еко- довен аспирант в намичните фактори на полета, кръ-
логия и проф. болести“ на МФ-София. Клиниката по про- вообращението на мозъка в екстре-
Има над 135 научни публикации и до- фесионални за- мални ситуации, ролята на човешкия
клади в областта на ергономията, хи- болявания – МА, фактор в произхода на авиационните
гиената на труда и безопасността на София. От 1983 катастрафи и аварии.
4
Гл. ас. д-р Адриа- Проф. д-р Мар- Доц. д-р Емил
на Ив. Аговска, дм гарита Колева, Воденичаров, дм,
завършва висше дмн, завършва ме- завършва медици-
медицинско обра- дицина през 1970 на във ВМИ – Со-
зование през 1989 г. във Висшия ме- фия през 1980 г. Ре-
г. в Медицински фа- дицински инсти- довен аспирант е
култет -София. От тут гр. Харков – Ук- към Катедра по хи-
1989 до 1991 г. е райна. От 1976 г. е гиена, екология и
лек ар-ординатор асистент, старши професионални бо-
в ХЕИ – Враца. От и главен асистент лести, Медицински
1991 г. е асистент в Катедрата по хи- университет, Со-
в Катедрата по хи- гиена – София. От фия от 1981 г., от
гиена, екология и професионални за- 1990 г. е доцент, от 2006 г. – професор. 1984 г. е асистент, а от 1989 г. – главен
болявания при МУ-София. Научните ѝ Доктор по медицина е от 1976 г.; док- асистент в катедрата, от 2004 г. – до-
интереси са в областта на психофизи- тор на медицинските науки – от 2004 г. цент, а от 2008 г. – ръководител на ка-
ологията и на училищната медицина – Член е на Medichem (Occupational and тедрата. От 1984 г. е доктор по медици-
хранене на децата и социалнозначими Environmental Health in the Chemical на. През 1996-1997 г. специализира във
заболявания, проблеми на обучението Industry), EAA (European Anthropological Франция. Има две признати рациона-
на хронично болни ученици, оценка на Association), EASO (European Asso лизации в областта на експериментал-
работоспособността и стреса при раз- ciation for the Study of Obesity), ната медицина. Научните му интереси
лични възрастови и професионални гру- BASORD (Bulgarian Association for the и публикации са в различни области на
пи и т.н. От 2000 г. е доктор по медицина. Study of Obesity and Related Diseases), хигиената, но най-вече в трудовата ме-
Има публикувани над 40 научно-изсле- член е на ръководството на Българска- дицина, експерименталната медицина
дователски труда у нас и в чужбина. та липидна лига, Българското друже- и въздействието на праховия фактор
ство по хигиена, зам. гл. редактор на на работната среда. Има публикувани и
сп. „Хигиена и здравеопазване“. докладвани над 70 научни труда и учас-
Гл. ас. д-р Съби- Научните ѝ разработки са главно в тия в монографии и учебници.
на С. Събева, дм, областта на превантивната токсиколо-
завършва ВМИ – гия, трудовата медицина и професио-
София през 1982 г. налните заболявания, оценката на ус- Гл. ас. д-р Мая
Професионалната ловията на труд и риска за здравето, Ляпина е роде-
си кариера започ- антропологичната характеристика и на през 1965 г. За-
ва като участъков затлъстяването при работници, токси- вършва медицина
педиатър в гр. Сли- кологичната оценка на тежки метали, във ВМИ – София
вен. От 1989 г. до лекарствени препарати, пестициди и през 1989 г. От
2002 г. е асистент органични разтворители. 1996 г. е асистент
– старши и главен Автор е на повече от 130 научни в Катедра по хи-
в Катедрата по хи- публикации у нас и в чужбина, съав- гиена, екология и
гиена, екология и проф. болести към тор на монографии, учебници и ръко- професионални
МФ – София. Доктор по медицина е от водства. болести, Медицин-
1999 г. Магистърска степен по Общест- ски университет,
вено здраве от Женевския Университет София. Специализирала е в Швеция
през 2002 г. Има над 40 научни публи- Доц. Анна К. Ми- – Каролинска Инститютет и Белгия.
кации и доклади в български и чуждес- хайлова, дм, за- Научните ѝ интереси и публикации са
транни научни списания и конгреси. вършва ВМИ, гр. в проучването на въздействието на
София. От 1975 г. физични и химични фактори на ра-
е научен сътруд- ботната среда върху неутрофилната
Доц. д-р Денчо ник в Националния функция и активация, имунологията и
Цоневски, д.м.н. център по хигиена, имунотоксикологията. Има специално-
завършва медици- секция „Производ- сти по трудова медицина и клинична
на през 1961 г. във ствена токсиколо- имунология.
ВМИ – Пловдив. гия“, Доктор по ме-
Доктор по медици- дицина е от 1975 г.,
на става през 1974 г. а доцент – 1993 г. Проф. Рахамин
От 1979 г. е доцент Член е на НД по хигиена. Съюзът на Ш е к е рд ж и й с к и ,
и ръководител на научните работници, MEDICHEM, Дру- дфн, завършва
Катедра по хигие- жеството по фармакология и токсико- Фарм ацевтичния
на и професионал- логия. факултет при
ни заболявания при Работи в областта на: експеримен- ВМИ София през
ВМИ – Варна (филиал – Добрич). От тална токсикология: проучване на 1956 г. От 1973 г.
1985 г. до 1990 г. е директор на дирекция токсичното действие на химични ве- е асистент при ка-
„Здравна профилактика и държавен са- щества, пестициди, биопрепарати и тедра „Техноло-
нитарен контрол“ при МЗ, а от 1990 г. е лекарствени средства върху критични гия на лекарстве-
доцент при Катедра по хигиена, екология органи и системи, при различни пъти- ните средства“
и проф. заболявания, МУ – София. Док- ща на постъпване и режими (моното- при Фармацевти-
тор на медицинските науки – 1996 г. През нен и интермитентен), изолирано или чен факултет. Доктор по фармация
1997 г. е избран за извънреден професор в комбинация, токсикокинетиката, ме- от 1972 г. Доктор на фармацевтични-
в Русенски университет. ханизъмът на действие и процесите те науки – 1990 г. Хабилитиран през
Научните му изследвания са свър- на кумулация и адаптация; оценката 1980 г., професор – 1992 г. Ръководи-
зани с комбинираното въздействие на на риска за работници при въздейст- тел катедра „Промишлена фармация“
пестицидите върху организма и с ток- вие на факторите на работната среда, – 1992 – 2002 г.
сикологията на тежките метали и ни- скрининг за установяване на ранни от- Автор на над 100 научни публикации,
тритите. клонения в чернодробния статус на ра- 2 учебника и 2 монографии в областта
Автор е над 170 научни публикации ботниците. на създаването и изпитването на ле-
в областта на хигиената, екологията и Научната ѝ продукция обхваща пове- карствените форми. Член на Европей-
токсикологията. Участва в написване- че от 140 публикации, участия в моно- ската асоциация на фармацевтичните
то на монографии и 10 учебни помага- графии, научни конференции и симпо- факултети.
ла по хигиена и професионални забо- зиуми.
лявания.
5
Иван Н. Денев риска. Участва в разработване на нор- Доц. д-р Недял-
завършва Фарма- мативни документи по проблемите на ка Колева Стамо-
цевтичен факул- детското здраве, професионалното обу- ва, дм, завършва
тет на МУ – София чение и ориентиране на подрастващите ВМИ – гр. София
през 2003 г. Участ- в различни области на трудова дейност. през 1963 г. Док-
ва в национални тор по медицина от
и международни 1969 г. През 1986 г.
студентски научни Доц. Мира Цвет става доцент при
конференции. От кова-Арсова, дпн, Катедрата по хи-
2004 г. извършва завършва СУ „Св. гиена – ВМИ – Со-
н ау ч н о - е к с п е р и - Климент Охрид- фия.
ментална работа в ски“, специалност Основните и на-
българска фирма (Натстим) за произ- „Специална педа- учни интереси са в областта на трудо-
водство на антиоксидантни и имунос- гогика“, през 1989 вата медицина.
тимулиращи добавки към храната. г. От 1990 г. е док- Автор е на повече от 90 научни тру-
торант към СУ, а от да, съавтор и редактор на три учебни-
1991 г. – асистент ка, четири ръководства, една моногра-
Доц. д-р Цанка по педагогика на фия.
Водиченска, дмн зрително затруд-
завършва меди- нените към Катедрата по специална
цина през 1963 г. в педагогика на Факултета по начална и Гл. ас. д-р Нина
Харковския меди- предучилищна педагогика на СУ. Гла- Гинчева, дм, за-
цински институт – вен асистент от 1997 г., доцент от 2006 вършва ВМИ – Со-
Украйна. От 1973 г. Доктор по педагогика от 1998 г., док- фия през 1966 г.
г. е старши и гла- тор на педагогическите науки – 2014 г. През 1967-1968 г. е
вен асистент в Ка- Специализирала е в Бостън Колидж и зав. отдел „Хигие-
тедра по хигиена в училището за слепи „Пъркинс“ в Бос- на на труда“ в ХЕИ
– София. От 1988 тън – САЩ, и в институти за зрително – София, клон Бла-
г. е старши научен затруднени с допълнителни уврежда- гоевград. От 1968 г.
сътрудник. Доктор по медицина става ния във Финландия. Автор е на над 100 е зачислена за ре-
през 1970 г., а доктор на медицински- публикации в български и чуждестран- довен аспирант в
те науки – през 1997 г. Научните ѝ раз- ни специализирани издания и на шест лаборатория „Про-
работки са в областта на комуналната самостоятелни учебника по ориентира- мишлена токсикология“ и отдела „Хиги-
хигиена и по-специално върху пробле- не и мобилност за слепи, и по обучение ена на труда“ на Института по хигиена
мите на хигиенното нормиране, атеро- на зрително затруднени с множество на труда и проф. болести“ на Акаде-
генния и общотоксичен ефект на хи- увреждания и една монография. мията на мед. науки – СССР. Доктор
мични компоненти на питейните води; Участва в редица международни по медицина – от 1972 г. Същата годи-
замърсяване на околната среда с теж- проекти с партньори от САЩ, Герма- на е назначена за научен сътрудник в
ки метали и изследване статуса на но- ния, Великобритания и др. Националния център по хигиена, сек-
сителство сред населението на про- ция „Производствена токсикология“. От
мишлени райони; хигиенна оценка и 1978 г. е гл. асистент при Катедрата по
нормиране на микроклимата в болнич- Инж. Калчо Ни- хигиена на ВМИ – София. Има специ-
ни стаи и жилищни помещения; епи- колов се дипло- алност по трудова медицина. Основни-
демиологични проучвания и разрабо- мира през 1963 г. те ѝ научни интереси са в областта на
тване на концепция за значението на в МЕИ София. От трудовата медицина – производствена
химичния състав на питейните води за 1967 г. до 1972 г. ра- и експериментална токсикология и хи-
разпространението на сърдечно-съ- боти като експерт в гиена на труда в производства от раз-
довите заболявания в България. Има Научноизследова- лични браншове. Трудово-хигиенни-
проучвания и в областта на хигиена- телския хигиенен те и епидемиологичните ѝ проучвания
та на труда, ХДЮВ и профилактично- институт при МЗ са предимно в химическата и нефто-
то хранене. Автор е на над 200 научни София. От 1978 г. химическата промишленост – органи-
публикации, съавтор на монография, досега завежда от- чен синтез, производство на полиме-
три учебника и 6 ръководства по хиги- дел (звено) по са- ри, синтетични влакна и др. Има над 90
ена. нитарно-техническа експертиза при публикации и доклади у нас и в чужби-
НЦХМЕХ – София. През 1984 г. придо- на. Съавтор е в 2 ръководства и 2 учеб-
бива специалност „санитарен инженер“. ника по хигиена.
Доц. д-р Ан Специализирал по линията на Све-
тоанета МАНО- товна здравна организация във Фран-
ЛОВА, дм, е за ция, Белгия, Италия през 1971-73 г.
вършила ме- Преминал курс по екологични оценки, Д-р Иван Н. Па-
дицина във ВМИ, организиран от Американската аген- унов, дм, завърш-
гр. София през ция по опазване на околната среда – ва медицина през
1977 г. През 1993 г. 1976 г. във ВМИ –
1978-82 е редо- Ръководеното от него звено от екс- София. От 1979 г.
вен аспирант в перти извършва на национално ниво до 1994 г. е научен
гр. Москва, къде екпертизна дейност в предварител- сътрудник в Транс-
то защитава док- ния санитарен контрол по отразява- портен медицински
торска дисерта не в проектните документации на хи- институт – София.
ция през 1982 г. От 1982 г. е научен гиенните изисквания и правила. Инж. Доктор по меди-
сътрудник в направление ХДЮВ при Николов участва в изготвяне на еко- цина от 1990 г. От
НЦХМЕХ. Специализира по проблеми- логични и здравни оценки, в разра- 1994 г. до 1998 г. е
те на майчиното и детско здравеопаз- ботването на хигиенните нормативи. директор на Транспортна ХЕИ. Специал-
ване във Франция и здравния марке- Представител е на МЗ в експертни ност по хигиена на труда от 1980 г.
тинг в Швейцария. съвети на министерства и ведом- Има около 70 научни публикации у
Научноизследователска ѝ дейност е ства, участва в учебната дейност на нас и в чужбина в областта на хигиена-
свързана с оценка на здравния, еколо- НЦХМЕХ в обучението и следдиплом- та на труда в транспорта, въздействие-
гичен и социален риск при деца и юно- ната квалификация на медицински и то на шума, вибрациите и инфразвука
ши и разработване на стратегии и про- технически специалисти от предвари- върху организма на водачите на транс-
грами за управление и превенция на телния санитарен контрол. портни средства.
6
Доц. Лилянда Т. Гл. асистент д-р горните дихателни пътища и ушите.
Еленкова, дм, за- Латинка Г. Нако- Автор е на повече от 120 научни пуб-
вършва право в ва завършва висше ликации, участия в монографии, учеб-
Софийския уни медицинско обра- ници, и ръководства в областта на про-
верситет – Юриди зование във ВМИ – фесионалната патология.
чески факултет, София през 1972 г.
през 1977 г. Защи От 1975 г. постъпва
тава докторска ди. като асистент в Кли-
Проф. д-р Ели-
сертация през ника по професио-
савета Петрова,
1986 г. Хабилити- нални болести при
ра се през 1991 г. Катедра по хигиена дмн, завършила е
Специализирала и професионални висше образование
е стопанско управление през 1992 г. болести при МА-София. Има две клинич- по медицина в МА
Главен юрисконсулт на ДУБ „Св. Иван ни специалности – неврология и профе- – София през 1973
Рилски“. сионални болести. Научните ѝ интереси г. От 1980 г. е после-
Участвала е в разработването на за- са насочени към проблема за невро-ве- дователно научен
кони и подзаконови нормативни актове гетативната реактивност и специализи- сътрудник, главен
в сферата на здравеопазването и об- раната сетивност при електромагнитни- асистент и старши
щественото осигуряване. те въздействия на работната среда. В научен сътрудник
тази област и по други проблеми на про- в Клиника по белодробни професионал-
фесионалната неврология има над 50 ни болести при Националния Център по
Проф. д-р Неве- публикации у нас и в чужбина. Специа- хигиена и професионални заболявания.
на Цачева – Хри- лизирала е във Франция – Париж. Понастоящем е ръководител Клиника по
стова, дм, завърш-
професионални заболявания при Уни-
ва медицина във
верситетска МБАЛ „Свети Иван Рилски“.
ВМИ – София през Доц. д-р Вене-
1976 г. та Костова, дм, Автор е на над 100 научни публикации в
От 1978 г. е асис- завършва висше България и чужбина, 3 самостоятелни
тент във ВМИ – медицинско обра- монографии и на над 70 доклади в науч-
Плевен, катедра зования във ВМИ- ни конгреси, конференции и симпозиуми.
„Социална меди- София през 1971 г. Специалист е по „пневмология и фтизи-
цина“. От 1974 г. е редовен атрия“ и „професионални болести“. Док-
От 1983 г. е нау- аспирант към Кли- тор е по медицина от 1988 г., дмн – 2005
чен сътрудник в Научния институт по никата по профе- г., професор – от 2007 г. Участвувала е в
хигиена и професионални заболявания. сионални болести квалификационни курсове в Полша, САЩ
Д-р по медицина от 1987 г., старши – София. През 1980 и България. Член е Научното дружество
научен сътрудник от 1991 г. Професор г. защищава докто- по „белодробни болести и Дружеството
от 2008 г. във Факултета по обществено рат на тема „Някои промени в система- по хигиена.
здраве при МУ – София. та хипоталамус-хипофиза-надбъбречна
От 1994 г. е ръководител на сектор по кора при болни от вибрационна болест“.
„Организация на научната, учебната и От 1981 г. е научен сътрудник, от 1998 г.
Проф. д-р Тодор
методичната дейност н“ на НЦХМЕХ, а – ст.н.с. и ръководител на Отделение по
от 2000-та година е ръководител на На- обща неврология и професионални ув- Бурилков, дмн.
ционалния регистър на професионал- реждания на нервната и мускулно-ске- Завършва медици-
ната заболяемост. летната система при КПЗ – София. на във ВМИ – София,
Научните ѝ интереси са в областта през 1951 г. От 1965
на професионалните нервни болести и до 1989 г. работи
Доц. д-р Весе- вибрационната болест. като научен сътруд-
лин Близнаков, Автор е на над 100 научни публика- ник- старши научен
дм, завършва ме- ции и научни съобщения. Участва в на- сътрудник І ст. в кли-
дицина във ВМИ – писването на 3 учебника и ръководства никата по професио-
София през 1969г. по професионални болести и 1 самос- нални болести при
От 1975 г. рабо- тоятелна монография. Центъра по хигиена. Доктор по медицина
ти в Национал- (1961 г.) и доктор на медицинските науки
ния център по ра- Доц. д-р. Антон (1983 г.). Работи в областта на професио-
диобиология и Ст. Савов, дм, за- налните белодробни болести, силикоза,
радиационна за- вършва медици- силикотуберкулоза, азбестоза, екзоге-
щита, завежда сек- на през 1968 г. във
ция „Медицинска радиологична защита нен алергичен алвеолит и грануломатози.
ВМИ – Варна. От Специализирал в Германия и Полша. Ав-
и епидемиология“ при НЦРРЗ. Специа- 1976 г. е н. с. в Кли-
лизирал е в Русия, Австрия, Франция, тор и съавтор на шест монографии в об-
ника по професио-
Чехия. Доктор по медицина от 1981 г., ластта на балодробната патология. Има
нални заболявания
доцент – от 1986 г. над 200 научни публикации у нас и в чуж-
при Центъра по хи-
Има над 80 научни публикации в об- гиена – отделение бина. Чуждестранен член на Немското
ластта на радиационната медицина и по професионални дружество по екология. Награждаван е от
защита, ядрената енергетика, уранодо- УНГ заболявания и Френската медицинска академия.
бива, радиационната канцерогенеза и отоневрология. Доктор по медицина от
епидемиология, здравния мониторинг 1979 г. От 1992 г. е ръководител на Кли-
и др. ника по професионални УНГ болести и Гл. ас. Д-р Краси-
Председател е на Българското яд- отоневрология при ДУБ „Св. Иван Рил- мира Динкова, дм,
рено дружество и Българското на- ски“- София, а от 2000 г. е ръководител завършва медицина
учно дружество по радиобиология и на центъра по професионални болести във ВМИ – София
радиационна защита. Член е на Упра- през 1974 г. От 1977
при Медицински факултет- София.
вителния съвет на Европейското ядре- г. е аспирант по про-
Научните му разработки са предимно
но дружество и Управителния съвет на
в областта на клиниката, диагностика- фесионални боле-
Българския атомен форум.
та, експертизата, профилактиката и ре- сти към КПЗ при
хабилитацията на професионалните и НИХПЗ. От 1980 г.
парапрофесионални заболявания на е асистент в клини-
7
ка по професионални и белодробни бо- вегетология при Първа неврологична инфекциозни болести, епидемиоло-
лести. клиника в Александровската болница и гия, паразитология и тропическа ме-
Доктор по медицина от 1987 г. От по-късно и в Клиниката по неврология дицина към Медицинския факултет –
1996 г. е началник сектор за интензив- в Университетската болница „Св. Иван София
но лечение в КПББ при ДУБ „Св. Иван Рилски“. Бил е ръководител на Клини- Доктор по медицина от 1979 г., стар-
Рилски“ ЕАД. ката по професионални болести при ши научен сътрудник от 1988 г. Има над
Има над 60 публикации у нас и на ВМИ – София и национален консул- 130 научни публикации, 4 монографии
международни конгреси, свързани пре- тант по професионални болести. Ав- и 6 учебника в областта на клинична-
димно с професионалните заболява- тор е на 240 научни труда между които та паразитология. Специализирала е в
ния на дихателната система. 4 монографии и в 20 колективни моно- Москва, Атина, Ханой.
Съавтор е на учебници, ръководства графии. Президент е на Атланто-Ев-
и монографии по хигиена и професио- ро-Средиземноморската Академия на
нални заболявания. медицинските науки,член на амери- Доц. д-р Мария
кански, европейски, български науч- Демирова, дм, за-
ни общества и редакционни колегии. вършва висше ме-
Специалист по неврология, професио- дицинско образова-
нални болести, невровегетология. ние във ВМИ София
Доц. д-р. Лиляна
Димитрова, дм, за- през 1967 г. От 1968
вършва висше об- г. работи като на-
Гл. ас. д-р Гер- учен сътрудник в
разование по меди- гина Ончева, дм,
цина в Медицинския Клиниката по про-
завършва меди- фесионални забо-
институт – Варна цина през 1982 г. в
през 1974 г. Стажант лявания при НИХПЗ
Медицинския фа- – София. Доктор по
– асистент по про- култет – София. медицина от 1977 г, ст.н.с. по професио-
фесионални забо- Работи последова- нални болести от 1985 г. От 1990 г. е ръ-
лявания от 1974 г. и телно като, специа- ководител на клиника по професионални
редовен асистент в лист- изследовател белодробни болести, от 1996 г. – на Цен-
Клиника по профе- в Електрофизио- тър по професионални болести при МФ
сионални заболявания при МИ – Варна от логична лаборато- – София. Републикански консултант при
1977 г. Доктор по медицина от 1984 г. рия при Института за изучаване на мо-
МЗ по профпатология от 1995 г.
От 1988 год. Е ръководител на кли- зъка към БАН, а от 1988 г. е докторант
никата по професионални болести при към Неврологична клиника на Центъра
МУ – Варна. Основните ѝ научни раз- по професионални болести – София.
работки са по проблемите на профе- Доктор по медицина и научен сътруд-
Проф. д-р Ван-
сионалните интоксикации с тежки ме- ник в Неврологичната клиника от 1991
ко Ничев, д.м.н.
тали и професионалните белодробни и г. Автор е на повече от 40 научни труда
завършва висше
алергични заболявания. и съавтор в монография по професио-
медицинско обра-
нални болести.
зование във ВМИ
– София през 1953
Гл. ас. д-р Да- г. От 1959 г. е асис-
ниела Г. Меджи- Проф. д-р Иван
Диков, дмн, за- тент в Института по
диева е завърши- белодробни боле-
ла медицина през вършва ВМИ – Со-
фия през, 1956 г. сти – София. Кан-
1986 г. в Медицин- дидатска дисерта-
От 1968 г. рабо-
ския факултет – ция от 1972 г., доктор на медицинските
ти в Катедра по
София. От 1988 науки – 1987 г. Доцент – 1975 г., профе-
инф. болести, епи-
г. работи като на- сор – 1988 г. От 1984 г. е ръководител на
демиология и па-
учен сътрудник в Клиника по пневмофтизиатрия и зам.
разитология като
Секция с клиники асистент, доцент и директор на Института по белодробни
по Професионал- професор. Доктор болести – София, от 1994 г. е Директор
ни болести при Научния център по хи- на медицинските на Пневмофтизиатричната болница –
гиена в Клиниката по Професионални науки от 1985 г. Специализирал в Лион София. Национален консултант на МЗ
УНГ болести и оториноларингология. и Париж. по пневмология и фтизиатрия. Автор и
Член е на Европейското и българско- Почетен асистент на Факултета по съавтор на над 200 научни публикации,
то дружества по оториноларингология Медицина в Лион. Дългогодишен пре- монографии, учебници и ръководства в
и на дружеството по главоболие. Има подавател, изследовател и лектор по областта на белодробната патология.
публикации и изнесени доклади в бъл- инфекциозни болести.
гарски и чуждестранни списания и кон- Има над 180 научни публикации, 10 Д-р Даниела Ни-
греси в областта на професионалните монографии и три учебника. колова Балтаджи-
УНГ и отоневрологични заболявания. ева, дм, завършва
медицина в Меди-
Проф. д-р Венцес- Доц. д-р. Виоли-
на Боева-Бангьо- цинска Академия
лав Хр. Боснев, дмн – София през 1982
Завършва висше зова, дм, завършва
висше медицинско г. От 1986-1991 г. е
медицинско обра-
образование във научен сътрудник
зование в ВМИ –
ВМИ „И. П. Пав- в Лабораториа по
София, през 1952
лов“ – Пловдив през алергии при НИЗ-
г. От 1960 г. работи
в областта на не- 1965 г. ПБ на МА. Доктор
врологията – нев- От 1972 г. е нау- по медицина от
ровегетология, не- чен сътрудник по 1997 г. От 1999 г. работи в Централна-
врална терапия, медицинска пара- та лаборатория по клинична имуноло-
заболявания на ки- зитология в НЦЗ- гия при МБАЛ – „Александровска“. Спе-
нематичната верига рамо-ръка. Съз- ПБ. От 1991 до 2003 г. ръководи сек- циализирала имунология и алергология
дава Лаборатория по Клинична невро- ция по паразитология в Катедрата по в Белгия, САЩ и Португалия.
8
Гл. ас. д-р Юри (вкл. т. нар. молекулярна биотерапия), Проф. Д-р Петър
Симеонов фармакологичните подходи за преодо- Михайлов
Завършва медици- ляване на множествената лекарствена Завършва меди-
на през 1983 г. в Ме- резистентност (MDR) на туморите. Бил е цина в Медицински
дицинския факултет председател на Българското онкологич- факултет на Софий-
– София. От 1986 г. но дружество, член на Американската и ския университет
на Европейската Асоциации за онколо- през 1945 г. Научен
е асистент, а от 1996
гични изследвания, главен редактор на сътрудник в Науч-
г. – главен асистент
български онкологични списания. ния институт по дер-
в Катедра по пропе-
матология и вене-
девтика на вътреш-
рология от 1951г.;
ните болести при
Доц. д-р Екате- доктор по медицина
МУ – София. Има клинични специално- (кмн) – 1960 г.; доцент – 1963 г.; старши на-
сти по вътрешни и белодробни болести. рина Стойнова,
дм, завършва ме- учен сътрудник І ст. – 1973 г.; профессор
Научните му интереси и публикации – 1975 г. Специализирал е в Унгария, Ру-
дицина през 1969 г.
са в областта на диагностиката и тера- във ВМИ – София. сия, Германия, Швейцария. През 1975-
пията на бронхиалната астма и атипич- От 1980 г. работи 1985 г. е ръководител Катедра кожни и ве-
ните пневмонии. Член на научното дру- като ординатор – гл. нерични болести и директор на Научния
жество по пневмология и фтизиатрия. асистент в Клини- институт по дерматология и венерология
ката по професио- към Медицинска академия – София.
нални заболявания Проф. Михайлов е бил дългогодишен
Проф. д-р Тодор при МУ – София. национален консултант по дерматология
Мешков, дмн. Доктор по медици- и венерология. Научните му интереси са
Роден през 1935 г. на – 1984 г., старши научен сътрудник и в областта на алергичните и професио-
Завършва медици ръководител на клиника по вътрешни бо- нални дерматози, медицинска козмети-
лести при Транспортен медицински ин- ка, климатолечение, болести предава-
на в София през
ститут от 1992 г. Научните и интереси и ни по полов път. Публикувал е повече
1960 г. От 1963 г.
публикации – над 80 са в областта на въ- от 350 научни труда – съобщения, мо-
след конкурс е на- нографии, учебници и ръководства. Ав-
учен сътрудник (ІІІ, трешните болести, професионалната
патология и транспортната медицина. тор е на първата в България монография
ІІ и І ст.) в Нацио- „Професионални заболявания на кожа-
налния център по та“. Дългогодишен председател на Бъл-
хематология и гарското дерматологично дружество, по-
трансфузиология. През 1980 г. се ха- Проф. д-р Моис четен член на дружествата на Франция,
билитира като ст.н.с. ІІ ст., а през 1988 г. Нисим Меламед, Австрия, Германия, Полша,Израел и др.
като ст.н.с. І ст. Избран е за професор по дмн.
хематология през 1991 г. Завършва висше Гл. ас. д-р Ди-
Директор на Националния център по медицинско обра ляна Няголова –
зование във ВМИ – Смилова е завър-
хематология и трансфузия (1989-1997).
София през 1954 г. шила медицина
Защитава дисертациия за „доктор“ през
През 1961 година във ВМИ, София.
1976 г. и за „доктор на медицинските на- става клиничен ор- В продължение на
уки“ през 1988 г. Автор е на Атлас по хе- динатор в УНГ кли- повече от 30 години
матология, 5 монографии и над 80 науч- ника на ВМИ – Со- работи в Катедра-
ни труда посветени на хематологичната фия. От 1968 година е научен сътрудник та по дерматоло-
цитология, регенерацията на костния в Института по онкология. Избран за гия и венерология
мозък, предлевкемичните състояния ст.н.с. ІІ ст., ст.н.с. І ст. и професор по като асистент, стар-
(миелодисплазии), проблеми при лев- оториноларингология и онкология. ши асистент, главен
кемиите и лимфомите, мембранни про- Доктор по медицина и доктор на меди- асистент. Автор на повече от 40 научни
мени при лекарствена резистентност. цинските науки. Има над 160 публикации статии, ръководства и учебници в облас-
Специализирал е в Германия, Полша, у нас и в чужбина. Участвува в 8 моно- тта на дерматологията и венерологията.
Русия и САЩ. Член на наши и чуждес- графии. Член на научното дружество по Има проучвания предимно в областта на
транни научни дружества. онкология и оториноларингология. полово предаваните болести – тяхното
клинично протичане, диагноза, лечение
и профилактика, социална значимост.
Проф. д-р Дими- Д-р Христо Дамя-
тър Тодоров, дмн нов, дм, завършва Гл. ас. д-р Рени
Завършва висше през 1974 г. висше Тончева е завър-
медицинско образо- медицинско обра- шила висше обра-
вание в София през зование във ВМИ зование по меди-
1962 г. От 1972 г. ра- – София. От 1980 г. цина в МА – София
боти в Националния работи в урологич- през 1982 г. От
Онкологичен Цен- но отделение във 1988 г. е последо-
тър като основател Военна болница – вателно научен съ-
и ръководител на Сливен. От 1984- трудник, старши
Лаб. по онкофарма- 1993 г. завежда уро- асистент и главен
кология. Доктор по логичен кабинет и отделение във ВМА асистент в Клиника по професионал-
медицина от 1970 г., доктор на медицин- – София.
ските науки – 1986 г., ст.н.с. І ст. – 1987 г., ни болести към Катедрата по хигиена и
От 1994 г. ръководи урологично отделе-
Специализирал е в Англия (Лондон, професионални заболявания.
ние в Националния онкологичен център.
Солсбърн) и Германия (Хайделберг). Бил Участва в над 250 научни публикации
Доктор по медицина – 1998 г. Член на На-
е зам. директор и директор на НОЦ. Ос- ционалното дружество по урология – Бъл- и доклади в България и чужбина в об-
новите му проучвания – над 200 научни гария, Световната и Европейската асоциа- ластта на професионалните заболя-
публикации, са в областта на фармако- ции по урология, Балканския онкологичен вания на окото. Специализирала е в
логията и токсикологията на противоту- съюз. Научни проучвания в областта на Белгия, Унгария, Италия. Член е на на-
морните агенти, липозомните носители, уроонкологията – бъбречни тумори и ту- учните дружества по очни болести и по
молекулярните механизми на действие, мори на пикочния мехур, простатен карци- ергоофталмология на Международна
комбинираната лекарствена терапия ном, имунотерапия, ендоурология. асоциация по очни проучвания.
2. Трудова медицина
9
Проф. д-р Злат тър по Хигиена като научен сътрудник. Доц. д-р Таня
ка Панова, дмн. През 1982 г. защитава в Санкт Петер- Кунева, дм, е за-
Завършва ВМИ бург дисертационен труд върху комби- вършила медици-
– София, през нираното въздействие на пестициди на във ВМИ – Ва-
1955 г. От 1970 г. ра- и вибрации при механизаторите. През рна при 1976 г.
боти в Клиниката по 1991 г. е хабилитирана в областта на През 1978 г. по-
хроничните професионални интокси- стъпва в Кли-
професионални за-
кации. От тогава ръководи Клиниката никата по про-
болявания при МА –
по хронични професионални интокси- фесионални
София като научен
кации към Центъра по професионални заболявания като
сътрудник. Хабили- болести на МУ – София. редовен аспирант.
тира се през 1983 г., Има над 120 научни публикации в наши и Доктор по меди-
ст.н.с. І ст – 1993 г. Кандидат на мед. нау- чужди списания, участия в колективни мо- цина е от 1981 и от тогава работи по-
ки – 1986 г. и доктор на медицинските на- нографии, учебници и ръководства по хи- следователно като асистент, старши
уки – 1992 г. гиена и професионални болести, участия в и главен асистент в Клиниката по хро-
Научно-изследователската ѝ дейност, международни научни проекти. нични професионални интоксикации
обхваща над 100 публикации (научни Специализирала е в Русия, Украйна, към КПЗ. През 1976 г. е избрана за
трудове, монографии, учебници и ръко- Полша, САЩ. Била е експерт на СЗО по доцент. От 2000 г. е ръководител на
водства), в областта на професионал- проблемите на професионалната пато- Центъра по професионални болести
ната акушеро гинекологична патология логия. при МФ – София. Има специалности
предимно върху увреждащото действие по вътрешни болести, професионал-
на химични и физични фактори върху Доротея Цвет- ни болести и клинична токсикология.
гениталите и женската репродукция. кова завършва Научните ѝ разработки са в областта
биология – генно на хроничните професионални отра-
Д-р Иван Гроздев, и клетъчно инже- вяния. Автор е на повече от 80 научни
дм, завършва висше рество в СУ „Св. публикации, има участие в моногра-
медицинско обра- Климент Охрид- фии, учебници и ръководства.
ски“ през 2000 г.
зование в Стомато-
От 2001 г. рабо-
логичния факултет Проф. д-р Ва-
ти в отдел „Струк-
– София през 1951 г. лентина Злате-
турна биология“
Работи 25 г. като за- ва, дмн, завърш-
на Memorial Sloam
веждащ кабинет по ва медицина във
Kettering Cancer
професионална сто- ВМИ – София през
Center, Ню Йорк. Има разработки и
матология в Клиника- 1963 г. През 1962-
публикации в областта на изясняване
та по професионал- 1973 г. е асистент
структурата на рецепторни белтъци,
ни заболявания на МА – София. Доктор по в Очна клиника във
участващи в туморната ангиогенеза и
медицина – 1971 г. Има над 50 научни пуб- ВМИ – Варна. От
тестиране на активни макромолекули
ликации и доклади на международни и на- 1974 г. е ръково-
за инхибиране на туморния растеж.
ционални конгреси в областта на профе- дител КПЗ при МА
сионалните стоматологични заболявания. – София. Доктор
Доц. д-р Иван-
по медицина – 1977 г., доктор на ме-
ка Кирова, дм,
Д-р Корнелия Ко- дицинските науки – 1991 г. доцент –
завършва висше
цева, дм, завършва 1983 г., професор по офталмология –
медицинско об
висше медицинско 1998 г. Специализирала е във Фран-
разование през
образование през ция, Германия, Украйна, САЩ, Япо-
1961 г. във ВМИ –
1977 г. в Медицински ния. Разработила е над 160 научни
София. От 1991 г.
факултет – София. публикации, монографии, учебници и
е доцент в Катедра
Работи като научен ръководства в областта на професио-
по физиотерапия и
сътрудник в клиника- налните очни увреждания. Член е на
рехабилитация при
та по професионал- национални и международни офталмо-
МУ – София. Спе-
ни заболявания на логични научни дружества.
циализирала фи-
Националния цен- зикална медицина в Полша. Автор на
тър по хигиена – София. Доктор по меди- Гл. ас. I ст., д-р
над 100 научни труда, 10 монографии
цина от 1984 г. от 2003 г. е старши изследо- Шибой Кузмов,
и учебници. Работи в областта на лече-
вател в департамента по сърдечно-съдова дм, завършва ме-
нието и профилактиката с естествени
медицина на Националния сърдечен и бе- дицина през 1988
физикални фактори, рефлексотерапия
лодробен институт – Лондон. Разработила г. в София. От
(и особено акупресура), физикална те-
е над 65 научни труда, съавтор в 7 моно- 1988 до 1990 г. ра-
рапия на професионални и вътрешни
графии в областта на рисковите фактори, боти по разпреде-
заболявания.
епидемиологията, професионалната обус- ление в Перник,
ловеност, първичната и вторична профи- Доц. Маргари- като цехов тера-
лактика, клиничните изпитания на нови ле- та Нейкова, дм, за- певт. От 1990 до
карства за лечение на сърдечно-съдовите вършва през 1973 г. 1991 г. е н.с. III ст.
заболявания. Член на национални и меж- Факултета по кине- в Научния инсти-
дународни научни дружества по кардиоло- зитерапия в НСА и тут по белодробни болести към МА –
гия и трудова медицина. започва работа в София. От 1991 до 1994 г. е редовен
Катедрата по фи- аспирант по професионални боле-
Доц. д-р Вера зиотерапия и реха- сти към НИХПЗ, а впоследствие и към
Петкова, дм, за- билитация на МА – ДУБ „Св. Ив. Рилски“ – София. Защи-
вършва медицина София. Доктор по тава кандидатска дисертация през
в Харковския меди- медицина от 1982 г., 1995 г. От 1996 г. до сега е н.с. III-I ст.
цински институт – старши научен съ- към МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ – София,
Украйна през 1970 трудник от 1987 г. началник кабинет по ФИД.
г. От 1971 г. работи Има над 100 научни разработки по ки- Има придобити специалности по въ-
в Клиничната сек- незитерапия, съавтор е на монографии и трешни и професионални болести.
ция по професио- учебници. Автор е на 1 изобретение и 7 Автор и съавтор е на научни публика-
нални болести на рационализации за нови диагностични и ции и съобщения, на 1 ръководство за
Националния Цен- лечебни методи и апарати в медицината. студенти по медицина и на 2 учебника.
Проф. д-р Йор- От 1984 г. е н.с. I ст. в Клиниката по педагогика към Факултета по начал-
данка Хаджие- професионални болести при НЦХМЕХ/ на и предучилищна педагогика на
ва, дмн, завърш- МБАЛ „Св. Иван Рилски“. СУ, през 1999 г. става доктор на нау-
ва медицина през Специализирала е в Португалия и ките, а от 2000 г. е избран за профе-
1966 г. във ВМИ – САЩ. Основни научни интереси в об- сор. Автор е на над 120 публикации в
София. От 1976 г. ластта на трудовата медицина и про- български и чуждестранни специали-
е аспирант в Кли- фесионалните алергични болести, къ- зирани издания по въпросите на обу-
никата по профе- дето има над 40 публикации. чението и рехабилитацията на зри-
сионални болести. телно затруднените. Председател е
Ст. н. с. от 1984 г., на Българската асоциация за обуче-
доктор на меди- Доц. Соня Пав- ние на зрително затруднени деца и
цинските науки от лова, дм, завърш- член на Европейския регионален ко-
1991 г., професор по професионални ва биология, през митет при Международния съвет за
болести от 1996 г. Завежда секция с 1968 г. в Биологи- образование на зрително затрудне-
клиники по професионални болести ческия факултет ните. Участвал е в множество меж-
към катедрата по хигиена и профе- на СУ. От 1968 г. дународни конференции и в редица
сионални заболявания от 1990 г. до работи последо- международни проекти с партньори
1994 г. вателно като спе- от САЩ, Германия, Великобритания,
Разработила над 250 научни труда циалист-биохи- Белгия и др.
в областта на клиниката и диагности- мик и н.с. III-I ст., а
ката на професионалните заболява- 1999 г. като ст.н.с.
ния (ранна лабораторна диагностика в Центъра по про- Проф. д-р Доб
при увреждания от химически веще- фесионални болести при МФ – Со- рин Чаръкчи-
ства – самостоятелно и комбинирано фия. Доктор по медицина от 1982 г. ев, дмн, завърш-
действие), увреждания от физични Автор на повече от 170 научни публи- ва медицина във
фактори, лечение на професионални кации и доклади, включващи проуч- Висшия медицин-
отравяния, експертиза на работос- вания върху токсикохимични и клини- ски институт – Со-
пособността и заболяемост от про- кохимични промени, настъпващи под фия през 1956 г.
фесионални болести. Съавтор на 10 въздействието на различни профе- От 1960 г. е научен
монографии и учебници в областта сионални вредности. Съавтор в мо- сътрудник в Кли-
на професионалните болести. На- нографии и ръководства по хигиена и никата по профе-
ционален консултант по професио- професионални болести. сионални заболя-
нални болести през 1999 г. – 2001 г. вания – София. От
Член на български и чуждестранни Доц. д-р Ружка 1972 г. е ст.н.с., а от 1991 – ст.н.с. I ст.
научни дружества по професионални Стефанова, дм, От 1968 г. е доктор по медицина, а от
болести, хигиена и клинична лабора- завършва медици- 1989 г. – дмн.
тория. на през 1963 г. във Има специалности по трудова меди-
ВМИ – София. цина, професионални заболявания,
От 1967 г. е ре- вътрешни болести и биохимия. Спе-
Проф. д-р Конс довен аспирант в циализирал е професионални болести
танта В. Тимче- Клиниката по про- в Русия и Чехия.
ва, дм, завършва фесионални забо- Има над 200 публикации у нас и в
медицина в МУ – лявания на Инсти- чужбина, 6 монографии. Трудовете му
София през 1975 тута по хигиена и обхващат всички основни раздели на
г. От 1982 г. рабо- професионални професионални болести. Основните
ти в отделение заболявания – София. Доктор по ме- му научно-теоретични приноси са в об-
(клиника) по хими- дицина, от 1972 г. от 1973 г. е научен ластта на хомеостазата (алкално-кисе-
отерапия към На- сътрудник в КПЗ. Има специалност по линната регулация в организма и ней-
ционалния онко- биохимия. От 1991 г. е хабилитирана ното клинично значение).
логичен център. като ст.н.с. при КПЗ (Медико-диагнос- Член е на Европейското друже-
Доктор по медици- тична лаборатория). ство по клинична физиология, Евро-
на – 1982 г., доцент по онкология – 1997 Научните ѝ разработки – над 120 пейското дружество по пулмология и
г., зав. клиника по химиотерапия при статии и доклади, са главно за клини- Международното дружество по аеро-
НОЦ – 2000 г., професор – от 2010 г. ко-лабораторни изследвания при хро- золите.
Има над 50 научни публикации в об- нични интоксикации с органични раз-
ластта на химиотерапията на онкоза- творители, пестициди, тежки метали, Доц. д-р Найден
боляванията. Член е на Европейската екологични проблеми и др. И. Мирчев, дм, за-
асоциация за изследвания в онколо- Член е на Международната асоци- вършва медици-
гията. Европейското общество по хи- ация по селскостопанска медицина на през 1959 г. във
миотерапия, Ню Йоркската академия (AMIEF) и на Балканското дружество ВМИ „Ив. П. Пав-
на науките. по клинична лаборатория. лов“ – Пловдив.
От 1970 г. работи
в секция „Клинич-
Доц. д-р Мари- Проф. Влади- на токсикология“ в
яна Стойновска, мир Рад улов, НИСМП „Н. И. Пи-
дм, завършва ме- дпн, завършва рогов“.
дицина през 1975 през 1969 г. СУ През 1976 г. защи-
г. във ВМИ – Со- „Св. Климент Ох- тава дисертация в областта на острите
фия. ридски“, специал- и професионалните отравяния с бензо-
От 1979 г. до ност „Специална диазипинови препарати. От 1977 г. е ръ-
1983 г. е докторант педагогика“. През ководител детско отделение в секция
в Катедра по про- 1976 г. защита- „Клинична токсикология“. Ст.н.с. от 1988
фесионални бо- ва докторска ди- г., от 1991 г. до 1999 г. – ръководител на
лести на ЛСГМИ – сертация и в пе- секция „Клинична токсикология“.
Санкт-Петербург. риода 1977-1991 Главен републикански специалист
Защитава дисертация на тема: „Роля- г. работи като научен сътрудник по по клинична токсикология към МЗ –
та на имунологичните процеси в кли- педагогика на зрително затруднени- 1997-99 г.
никата на шумо- вибрационната пато- те в НИО. През 1991 г. е избран за Има над 90 научни труда в областта
логия". доцент при Катедрата по специална на токсикологията.
Доц. д-р Станка – като научен сътрудник по клинична иму- главен асистент, доцент (1998 г.) и профе-
Г. Андонова, дм, е нология към Катедра по вътрешни боле- сор (2010 г.). Кандидат на медицинските
завършила ВМИ – сти, НИВБ, МА – София. През 1984 г. защи- науки от 1988 г., доктор на медицинските
Пловдив през 1963 тава кандидатска, а през 1998 г. докторска науки от 2009 г. Има редица публикации
г. Работи в участъко- дисертация. по въпросите на военната медицина, ор-
ва здравна служба, От 1994 г. е ръководител на Лаборатория ганизацията на военното здравеопазва-
след това в интен- по клинична имунология към Университет- не и здравния мениджмънт в национални
зивен сектор на I-ва ска болница „Св. Иван Рилски“. От 1999 г. е и чуждестранни научни издания. Специа-
Градска болница – професор към Катедра по клинична лабо- лизирал е в Австрия, САЩ, Германия и
Пловдив. От 1973 г. е ратория и имунология, МУ – София. други. Участва в работни групи, конгреси
асистент във ВМИ – Специализирала е във Великобрита- и семинари на НАТО и ЕС в България и
Пловдив. Защитава ния, Австрия, Русия, Германия, Франция чужбина, свързани с медицинското осигу-
докторат по медицина през 1982 г. Хаби- и Белгия. ряване на войските. Началник на Катедра
литирана като доцент и е ръководител на Член е на Европейската асоциация по „Военна медицина” от 1998 г. Заместник-
клиника по професионални заболявания, нефрология, диализа и трасплантация. председател на Българското научно дру-
Пловдив от 1984. Специализирала е въ- Научните ѝ интереси и публикации са жество по военна медицина. Президент
трешни болести, професионални заболя- свързани с разработване и внедряване на Българския национален борд и член
вания и клинична токсикология. Има над на нови, съвременни диагностични иму- на Борда на Балканския военномедицин-
100 научни публикации, участия в научни нологични методи в нефрологичната и ски комитет от 2003 г. Член на Асоциация-
форуми и в монографии по токсикология. гастроентерологичната практика и про- та на американските военни лекари.
учване на патогенетичните механизми на
Гл. ас. д-р Диана хроничните гломерулонефрити и възпа- Д-р Андрей Ран-
Апостолова, дм, лителните заболявания на бъбреците. гелов Галев, дм.
завършва висше Има над 100 научни публикации в наши авършва медици-
медицинско обра- и чуждестранни списания. на в МА – София
зование в Медицин- през 1986 г. Начал-
ска академия – Со- Проф. д.р Желяз- ник на медицинска
фия през 1979 г. От ко Ив. Христов, дм служба в поделение
1999 г. работи в Кли- 26620 – гр. Сливен
никата по професио- Завършва меди (1989-1990). От 1990
нални болести към цина през 1976 г. до 2004 г. работи в
Медицински универ- във ВМИ – Плов- клиниката по инфек-
ситет – София. див. От 1982-1996 циозни болести на
Има специалности по трудова медици- г. е асистент – гл. ВМА, където заема длъжностите асис-
на и професионални болести. Доктор по асистент във ВМИ тент, началник отделение и началник
медицина от 2000 г. – Пловдив. Док- клиника. От 2004 г. е началник на Центъ-
Научно-изследователската ѝ дейност тор по медицина ра по военна епидемиология и хигиена.
обхваща проблеми на комбинираното от 2005 г., доцент – През 2003 г. защитава дисертационен
действие на факторите на работната сре- 2006 г., декан на ФОБ при МУ – Плов- труд. През 2004 г. е избран за експерт на
да (йонизиращи и нейонизиращи факто- див – 2007 г. От 1997 г. е Председател Р. България към ООН по въпросите на
ри) върху здравето на работници от мета- на КНСБ. Има над 100 научни публика- борбата с био-тероризма. Има специал-
лургичната, химическата и уранодобивна ции, последните от които в областта на ности по кожни и венерически болести,
промишленост. стреса. Специализирал по социални и инфекциозни болести и тропическа ме-
медицински проблеми, свързани с тру- дицина. Д-р Галев е автор и съавтор на
Проф. д-р Алек- да в САЩ, Аржентина, Франция. над 250 публикации в областта на дер-
сандър Монов, дмн, матологията, епидемиологията, превен-
завършва меди- Гл. ас. I ст. д-р цията, клиниката и лечението на инфек-
цина в медицин- Андрей Милчев циозните и паразитни заболявания със
ския факултет – Со- завършва меди- социална и военна значимост. Има раз-
фия. Основател на цина във ВМИ – работки в областта на трудовата меди-
Българската шко София през 1988 цина. През 2010 г. учредява Българско
ла по клинична ток г. От 1992 г. е на- сдружение по превантивна медицина.
сикология, на ед учен сътрудник в
ноименното научно лаборатория „Ра- Гл. ас. д-р Иван
дружество и на На- диационна меди- Попиванов. За-
ционалния токсико- цина“ на Нацио- вършва меди-
логичен център (в института „Пирогов“), налния център по цина 1995 г. във
чийто ръководител е в продължение на радиобиология и МУ – Плевен.
30 г. Има над 200 научни публикации и радиационна защита. Има специалности От 2004 г. работи
монографии в областта на спешната ме- по вътрешни болести и радиобилогия. във Военномеди-
дицина, отравянията и алергиите, еколо- Специализирал е в Италия и Чехия. цинска академия
гичните увреждания на човека. Научните му публикации са в областта като последова-
Председател и член на ръководствата на здравния мониторинг и професионал- телно преминава
на научни дружества по медицина и кли- ните увреждания на лица, работещи в през академич-
нична токсикология у нас и в чужбина, среда на йонизиращи лъчения. ните длъжности
главен редактор на научни медицински Член е на Научното дружество по ради- асистент, старши асистент и главен асис-
списания. обиология и радиационна защита. тент в секция „Военна епидемиология и
хигиена” при Катедра „Военна медици-
Проф. д-р Искра Проф. д-р Асен на”. Има признати специалности по „Епи-
Алтънкова, дмн, Петков Петков, дмн. демиология на инфекциозните болести”
завършва медици- Завършва медици- и „Обща медицина”. Научните му инте-
на във ВМИ – Варна на в МА-София през реси са в областта на превантивната
през 1974 г. От 1974 1979 г. От 1983 г. е военна медицина, като има над 30 пуб-
г. работи като асис- във Военномедицин- ликации в национални и международ-
тент по имунология ска академия като ни специализирани издания и участие
в Катедра по нефро- последователно пре- в учебници и учебни помагала. Участва
логия, НИНУХТ, Ме- минава през акаде- в работни групи на НАТО и МО. Член на
дицинска академия мичните длъжности БНД по Епидемиология на инфекциозни-
– София, а от 1977 г. аспирант, асистент, те и неинфекциозни заболявания.
12
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор................................................................................................................................................................. 28
А. ХИГИЕНА НА ТРУДА.............................................................................................................................................. 29
1. Развитие и съвременно състояние на организацията, формите и условията

на труда. Д. Цветков ........................................................................................................................................... 29
1.1. Еволюция на концепциите за организация (структура на задачите) на труда . ............................ 30
1.1.1. По-ранни системи за организация на труда . ............................................................................ 31
1.1.2. Движението за „човешко отношение“ . ...................................................................................... 32
1.1.3. Реструктурирането на задачите ................................................................................................ 32
1.1.4. Значението на физиологията на труда и ергономията . ........................................................... 33
1.1.5. Електрониката и съвременният труд ........................................................................................ 34
1.2. Фактори на работната среда ................................................................................................................. 36
1.2.1. Фактори на средата – производства и професии ..................................................................... 36
1.2.2. Работна среда – здравно състояние и работоспособност ....................................................... 37
1.2.3. Хигиенно нормиране и здравен риск ......................................................................................... 38
1.3. Прогнози за развитието на постиндустриално общество ............................................................... 41
1.3.1. Индустриално общество . .............................................................................................................41
1.3.2. Към постиндустриално общество..................................................................................................42
2. Физиология на труда – Е. Динчева .............................................................................................................. 43

2.1. Физическа работа ................................................................................................................................... 43
2.1.1. Видове физическа работа ............................................................................................................43
2.1.2. Категоризация на труда ................................................................................................................44
2.1.3. Промени в органите и системите при физическа работа . .........................................................45
2.2. Нефизически или предимно умствен труд ...........................................................................................48
2.2.1. Класификация на предимно умствения труд ..............................................................................48
2.2.2. Промени в органите и системите при умствена работа .............................................................49
2.3. Работоспособност .....................................................................................................................................50
2.4. Умора ........................................................................................................................................................53
2.4.1. Класификация на умората . ..........................................................................................................53
2.4.2. Преумора .................................................................................................................................... 54
2.4.3. Показатели и симптоми на умора ..................................................................................................
2.4.4. Профилактика на умората и преумората .................................................................................. 55
2.5. Професионален стрес . .......................................................................................................................... 56
2.5.1. Свързани с труда стресогенни фактори .................................................................................... 57
2.5.2. Симптоми на стреса. Други стресоподобни състояния . .......................................................... 59
2.5.3. Стрес и заболявания .................................................................................................................. 59
2.5.4. Профилактика и управление на стреса .................................................................................... 61
2.6. Съвременни подходи и методи за оценка на състоянието
на психичен стрес и интервенция........................................................................................................ 62
2.6.1. Съвременни психологични теории за професионалния стрес................................................. 62
2.6.2. Практика на изследванията на стреса на работното място...................................................... 63
2.6.3. Проучвания в България............................................................................................................... 65
2.6.4. Стратегии и политики за ограничаване на стреса – съвременни практики............................. 66
3. ПСИХОЛОГИЯ НА ТРУДА – Б. Ценова . ............................................................................................................... 70

3.1. Етапи в развитието на психологията на труда . ................................................................................. 70
3.2. Критерии за психологична оценка на трудовите дейности ............................................................. 71
3.3. Методи за психологичен анализ на съдържанието на трудовата дейност
и влиянието ѝ върху човека ................................................................................................................... 73
3.4. Методични подходи при психологичния анализ на труда ............................................................... 74
3.5. Психични състояния по време на работа ........................................................................................... 76
3.6. Психологическо изучаване на професиите ..........................................................................................79
3.7. Професионална успешност и мотивация за труд ................................................................................82
3.8. Психосоциални фактори на труда и здраве .........................................................................................83
4. ЕРГОНОМИЯ – З. Иванов . .......................................................................................................................................86

4.1. Работно място и антропометрични характеристики на човека ...................................................... 86
4.2. Работно място и работна поза ..............................................................................................................89
4.3. Работно място, работна мебел и инструменти ....................................................................................94
13
13
4.4. Работно място и работни движения . .....................................................................................................94
4.5. Работно място, средства за представяне на информация и органи за управление ................... 95
4.6. Осветление и зрение .................................................................................................................................97
4.6.1. Елементи на физиката ..................................................................................................................97
4.6.2. Физиология и функционални възможности на зрението в труда ..............................................98
4.6.3. Оптимизация на зрителната дейност при работа . ...................................................................102
4.6.4. Осветление на работното място ................................................................................................104
5. Биологичен ритъм и режим на труд и почивка. З. Иванов ............................................................. 108
6. Физични Фактори ............................................................................................................................................112

6.1. Термални условия на околната среда (микроклимат). Фт. Калбурова, Д. Цветков .....................112
6.1.1. Термални Фактори . .....................................................................................................................112
6.1.2. Топлинно състояние на организма ............................................................................................113
6.1.3. Влияние на термалните условия – патологични разстройства и заболявания .....................117
6.1.4. Хигиенно нормиране на термалните условия ..........................................................................117
6.1.5. Профилактика на неблагоприятните ефекти от дискомфортния микроклимат ....................118
6.2. Нейонизиращи лъчения .........................................................................................................................121
6.2.1. Инфрачервена радиация. Фт. Калбурова, Д. Цветков . .........................................................122
6.2.1.1. Биологични ефекти . .....................................................................................................123
6.2.1.2. Хигиенно нормиране ....................................................................................................124
6.2.1.3. Профилактика на неблагоприятните биологични ефекти ........................................124
6.2.2. Ултравиолетова радиация. Д. Цветков ....................................................................................127
6.2.2.1. Източници на UV-радиация . ........................................................................................127
6.2.2.2. Поглъщане и общобиологично действие ...................................................................128
6.2.2.3. Здравен ефект (риск) при облъчване с UV-лъчи........................................................129
6.2.2.4. Застрашени професии .................................................................................................131
6.2.2.5. Хигиенно нормиране ....................................................................................................131
6.2.2.6. Профилактика на неблагоприятните ефекти .............................................................132
6.2.3. Радиочестотни електромагнитни полета (радиовълни). Б.Стефанов . .................................134
6.2.3.1. Обща характеристика...................................................................................................134
6.2.3.2. Основни източници на радиовълни . ...........................................................................134
6.2.3.3. Биологично действие. Клинични прояви ....................................................................135
6.2.3.4. Профилактика на уврежданията .................................................................................136
6.2.4. Нискочестотна електромагнитна радиация. Магнитно поле. Б. Стефанов, Д. Цветков .....138
6.2.4.1. Обща характеристика ..................................................................................................138
6.2.4.2. Основни източници .......................................................................................................138
6.2.4.3. Биологично действие ...................................................................................................138
6.2.5. Статично електричество. Б. Стефанов ....................................................................................141
6.2.5.1. Обща характеристика ..................................................................................................141
6.2.5.2. Основни източници .......................................................................................................141
6.2.5.4. Профилактика ...............................................................................................................142
6.2.6. Лазер. Д. Цветков, М. Ляпина ...................................................................................................144
6.2.6.1. Приложение на лазерите .............................................................................................144
6.2.6.2. Професионални рискови фактори ..............................................................................144
6.2.6.3. Класификация на лазерите по степента на професионалния риск .........................144
6.2.6.5. Профилактика на лазерното въздействие .................................................................146
6.3. Въздушна йонизация. Фт. Калбурова ..................................................................................................150
6.3.1. Основна характеристика и източници .......................................................................................150
6.3.2. Йонизация на въздушната среда на открито и в помещения ..................................................150
6.3.3. Биологични ефекти на аеройонизацията . ................................................................................151
6.3.4. Профилактика на неблагоприятните ефекти . ..........................................................................152
6.3.5. Изкуствена аеройонизация. Генератори на йони .....................................................................153
6.4. Шум. Н. Митрев, Д. Цветков, Зл. Стойнева ..........................................................................................154
6.4.1. Общи положения, основни характеристики и източници ....................................................... 154
6.4.2. Специфични, слухови ефекти на шума . ................................................................................. 155
6.4.3. Неспецифични, екстрааурални ефекти на шума ................................................................... 156
6.4.4. Профилактика на неблагоприятните шумови ефекти . .......................................................... 156
6.5. Инфразвук. Н. Митрев .......................................................................................................................... 161
6.5.1. Въздействие на инфразвук върху организма ......................................................................... 161
6.5.2. Профилактика на неблагоприятните ефекти . ........................................................................ 163
6.6. Ултразвук. Н. Митрев, Д. Цветков ....................................................................................................... 165
6.6.1. Въздействие на ултразвука върху организма ......................................................................... 165
6.7. Вибрации. Н. Митрев, Д. Цветков, Зл. Стойнева .............................................................................. 169
6.7.1. Общи положения и основни характеристики .......................................................................... 169
6.7.2. Въздействие на локалните вибрации върху организма ......................................................... 171
14
14
6.7.3. Въздействие на общите вибрации върху организма . ............................................................ 173
6.8. Понижено атмосферно налягане, Д. Димитров, А. Аговска ........................................................... 179
6.8.1. Фициологични ефекти на пониженото атмосферно налягане ............................................... 179
6.8.2. Патологични състояния и заболявания .................................................................................. 182
6.8.3. Профилактика на височинните увреждания ........................................................................... 184
6.9. Повишено атмосферно налягане. Д. Димитров, С. Събева ........................................................... 185
6.9.1. Токсични ефекти на повишеното атмосферно налягане ....................................................... 185
6.9.2. Други ефекти на повишеното налягане . ................................................................................. 186
6.9.3. Декомпресионни разстройства . .............................................................................................. 187
6.9.4. Профилактика на компресионните и декомпресионните увреждания ................................. 189
6.10. Гравитация, ускорение и микрогравитация (безтегловност). Д. Димитров, С. Събева .......... 191
6.10.1. Гравитация и ускорение ......................................................................................................... 191
6.10.2. Профилактични мерки ........................................................................................................... 192
6.10.3. Микрогравитация (безтегловност) . ....................................................................................... 193
7. ХИМИЧНИ ФАКТОРИ ........................................................................................................................................... 195

7.1. Производствена токсикология – основни положения, параметри на токсичност.
Профилактика на професионалните отравяния. Д. Цоневски ....................................................... 195
7.1.1. Фактори, определящи токсичното действие ........................................................................... 196
7.1.2. Токсикокинетика ....................................................................................................................... 198
7.1.3. Механизми на токсичните ефекти ........................................................................................... 200
7.1.4. Токсикометрия .......................................................................................................................... 203
7.2. Метали и неметали. М. Колева ............................................................................................................ 207
7.3. Основи и киселини. М. Колева ............................................................................................................ 232
7.3.1. Основи . ..................................................................................................................................... 232
7.3.2. Киселини ................................................................................................................................... 232
7.4. Алкохоли. М. Колева ............................................................................................................................. 234
7.5. Ароматни въглеводороди. М. Колева . .............................................................................................. 236
7.6. Газове. А. Михайлова ........................................................................................................................... 238
7.7. КЕТОНИ. М. Колева ............................................................................................................................... 245
7.8. Нитро- и аминопроизводни на бензена и толуена . ......................................................................... 246
7.9. Полициклични ароматни въглеводороди (пав). М. Колева .......................................................... 248
7.10. Хлорирани въглеводороди. М. Колева ........................................................................................... 250
7.11. Хлорфлуорсъдържащи въглеводороди. М. Колева ..................................................................... 252
7.12. Други органични вещества. М. Колева, А. Михайлова .................................................................. 253
7.13. Пестициди. Д. Цоневски, М. Ляпина ................................................................................................. 261
8. Прахови аерозоли. Е. Воденичаров ........................................................................................................... 274

8.1. Класификация на праховете ............................................................................................................... 274
8.2. Отлагане на праховите частици в дихателната система . .............................................................. 275
8.3. Химически състав на праха и фиброзогенно действие ................................................................. 276
8.4. Експозиция на праха и риск от белодробни увреждания .............................................................. 277
8.5. Експресни експериментални методи за определяне на степента на фиброзогенност
и силикозоопасност на праховете ..................................................................................................... 277
8.6. Здравен риск при експозиция на прах .............................................................................................. 278
8.7. Неблагоприятни здравни ефекти при експозиция на прах . .......................................................... 278
8.8. Профилактика на неблагоприятните ефекти ................................................................................... 279
9. ХИМИЧНИ ФАКТОРИ С КАНЦЕРОГЕННО ДЕЙСТВИЕ. Д. Цоневски . ........................................................... 281

9.1. Методи за оценка и класификация . ................................................................................................... 281
9.2. Механизми на канцерогенезата .......................................................................................................... 282
9.3. Доза и здравен риск . ............................................................................................................................ 282
9.4. Модифициращи фактори .................................................................................................................... 283
9.5. Канцерогени в производството . ........................................................................................................ 284
10. ФАКТОРИ, ДЕЙСТВАЩИ ВЪРХУ ИМУННАТА СИСТЕМА. И. Алтънкова, М. Ляпина ................................ 287
10.1. Имунна система . ................................................................................................................................. 287
10.2. Основни механизми на имунно увреждане .................................................................................... 288
10.3. Здравни последствия от имунотоксичното въздействие ........................................................... 288
10.4. Алергени, предизвикващи професионално-обусловена сенсибилизация .............................. 289
10.5. Имуно-обусловени професионални болести ................................................................................ 290
10.6. Диагностика на имунните увреждания . .......................................................................................... 291
10.7. Въздействие на физичните фактори върху имунната система.
М. Ляпина, Е. Воденичаров ................................................................................................................ 294
10.8. Възможности за повлияване на неблагоприятните фактори чрез антиоксидантни
хранителни добавки. Р. Шекерджийски, И. Денев........................................................................... 298
15
15
11. ХИГИЕННО НОРМИРАНЕ НА ФАКТОРИТЕ НА СРЕДАТА. ОЦЕНКА И УПРАВЛЕНИЕ НА
ПРОФЕСИОНАЛНИЯ РИСК – ПОДХОДИ И МОДЕЛИ. Ц. Водиченска, Д. Цветков . ................................... 303
11.1. Фактори на околната среда ............................................................................................................... 304
11.2. Фактори на работната среда ............................................................................................................. 305
11.3. Оценка и управление на професионалния риск – подходи и модели ........................................ 307
12 ПРОИЗВОДСТВЕН ТРАВМАТИЗЪМ. З. Иванов .............................................................................................. 313
13 ТРУД – ВЪЗРАСТ И ПОЛ. Е. Динчева . .............................................................................................................. 316

13.1. Промени на физическата работоспособност с възрастта ........................................................... 316
13.2. Промени в нервно-психичната работоспособност с възрастта ................................................. 317
13.3. Адаптация на жената към труда ....................................................................................................... 319
13.4. Остеопороза. А. Манолова ................................................................................................................ 322
14 Професионална подготовка и труд на лица с нарушения.

М. Цветкова-Арсова, Вл. Радулов ................................................................................................................... 325
14.1. Професионална рехабилитация на лица с нарушения ................................................................ 326
14.2. Труд на лица с нарушения ................................................................................................................. 326
15 АРХИТЕКТУРНО-СТРОИТЕЛНИ ПРИНЦИПИ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО НА

ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ И РАБОТНИТЕ МЕСТА В ТЯХ ВЪВ ВРЪЗКА
СЪС СЪЗДАВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД. Вентилация. К. Николов . ......................... 329
15.1. Архитектурно-планировъчни строителни решения и изисквания ............................................ 329
15.2. Вентилация .......................................................................................................................................... 332
16. Лични предпазни средства. З. Иванов .................................................................................................. 335
17. Производства и професии – основни технологии, здравен риск,

профилактика ............................................................................................................................................... 339
17.1. Селското стопанство. Д. Цоневски .................................................................................................. 339
17.1.1. Хигиена на труда в растениевъдството ................................................................................ 340
17.1.2. Хигиена на труда в животновъдството .................................................................................. 341
17.2. Минна промишленост. Н. Стамова ................................................................................................... 343
17.2.1. Рудодобив ............................................................................................................................... 343
17.2.2. Преработване и обогатяване на рудата ................................................................................ 349
17.3. Черна и цветна металургия. З. Иванов, М. Ляпин, Ем. Воденичаров ......................................... 351
17.3.1. Черна металургия ................................................................................................................... 351
17.3.2. Цветна металургия ................................................................................................................. 353
17.4. Машиностроeне. Н. Гинчева . ............................................................................................................ 359
17.4.1. Леярно производство ............................................................................................................. 359
17.4.2. Ковашко-пресово производство ............................................................................................ 363
17.4.3. Механична обработка на металите ....................................................................................... 364
17.4.4. Монтажно производство ........................................................................................................ 366
17.5. Химическа промишленост. Н. Гинчева ............................................................................................ 372
17.6. Текстилна промишленост. Производство на памучен текстил. Н. Стамова ............................. 376
17.7. Строителство и производство на строителни материали. Н. Гинчева, М. Ляпина .................. 381
17.7.1. Строителство – Н. Гинчева, М. Ляпина . .............................................................................. 381
17.7.2. Производство на строителни материали .............................................................................. 386
17.8. Хигиена на труда при работа с компютърна техника. Б. Стефанов ........................................... 392
17.9. Производство на електроенергия. Е. Динчева .............................................................................. 397
17.9.1. Тец .......................................................................................................................................... 397
17.9.2. ВЕЦ . ........................................................................................................................................ 398
17.9.3. АЕЦ . ........................................................................................................................................ 398
17.10. Транспорт. Ив. Паунов ..................................................................................................................... 401
17.10.1. Воден транспорт ................................................................................................................... 401
17.10.2. Железопътен транспорт ....................................................................................................... 403
17.10.3. Метро . ................................................................................................................................... 405
17.10.4. Автомобилен транспорт ....................................................................................................... 406
17.10.5. Въздушен транспорт ............................................................................................................ 407
17.11. Химико-фармацевтично производство. Аптеки. М. Колева . ......................................................411
17.11.1. Производствени сгради ........................................................................................................ 412
17.11.2. Работна среда и производствен процес .............................................................................. 413
17.11.3. Ферментация (производство на антибиотици) . .................................................................. 417
17.11.4. Синтез на лекарствени средства ......................................................................................... 418
17.11.5. Биологична (натурална) екстракция . .................................................................................. 420
16
16
17.11.6. Производство на готови лекарствени форми . .................................................................... 420
17.11.7. Аптеки .................................................................................................................................... 423
17.12. Въоръжени сили. Ас. Петков, Ан. Галев, Ив. Попиванов............................................................ 427
Б. ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ............................................................................................................................ 432
1. ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ – ВЪВЕДЕНИЕ. Й. Хаджиева, Л. Еленкова . ................................................ 432

1.1. Професионални болести – основни характеристики. Й. Хаджиева ............................................. 432
1.2. Професиoнална болест и трудова злополука. Осигурени социални рискове. Л. Еленкова .... 438
2. ЕПИДЕМИОЛОГИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ БОЛЕСТИ. Н. Цачева ........................................................... 442
3. ПРОФЕСИОНАЛНИ ОТРАВЯНИЯ ...................................................................................................................... 447

3.1. Метали .................................................................................................................................................. 447
3.1.1. Антимон. Йорданка Хаджиева ............................................................................................... 447
3.1.2. Арсен. В. Петкова, С. Павлова . ............................................................................................. 449
3.1.3. Берилий. Т. Кунева . ................................................................................................................. 452
3.1.4. Кадмий. Т. Кунева..................................................................................................................... 454
3.1.5. Хром. Й. Хаджиева................................................................................................................... 456
3.1.6. Кобалт. Й. Хаджиева ................................................................................................................ 457
3.1.7. Олово. Д. Чаръкчиев, Ст. Андонова ..................................................................................... 458
3.1.8. Манган. В. Петкова .................................................................................................................. 460
3.1.9. Живак. Ст. Андонова ............................................................................................................... 461
3.1.10. Никел. Й. Хаджиева ............................................................................................................... 462
3.1.11. Фосфор. Т. Кунева .................................................................................................................. 463
3.1.12. Селен. С. Павлова ................................................................................................................. 464
3.1.13. Телур. С. Павлова .................................................................................................................. 465
3.1.14. Талий. В. Петкова .................................................................................................................. 466
3.1.15. Ванадий. Т. Кунева . ............................................................................................................... 467
3.1.16. Цинк. Й. Хаджиева ................................................................................................................. 468
3.1.17. Калай. Й. Хаджиева ............................................................................................................... 469
3.1.18. Мед. Т. Кунева ........................................................................................................................ 469
3.1.19. Алуминий. С.Павлова . .......................................................................................................... 471
3.2. Органични разтворители .................................................................................................................... 474
3.2.1. Бензол. Й. Хаджиева ............................................................................................................... 476
3.2.2. Алкохоли. Р. Стефанова . ........................................................................................................ 477
3.2.3. Етилен гликол. Д. Апостолова . .............................................................................................. 478
3.2.4. Фенол. Й. Хаджиева . ............................................................................................................... 479
3.2.5. Кетони. Д. Чаръкчиев, Ст. Андонова .................................................................................... 480
3.2.6. Хлорирани въглеводороди. Д. Апостолова, Й. Хаджиева ................................................... 481
3.2.7. Амино- и нитропроизводни на бензола. Тринитротолуол. Й. Хаджиева .............................. 483
3.2.8. Бензин. Р. Стефанова . ............................................................................................................ 485
3.2.9. Серовъглерод. Ст. Андонова, С. Павлова ............................................................................ 486
3.3. Полимери .............................................................................................................................................. 489
3.3.1. Акриламид. В. Петкова ............................................................................................................ 490
3.3.2. Акрилнитрил. Т. Кунева ........................................................................................................... 491
3.3.3. Стирол (стирен). Т. Кунева ...................................................................................................... 492
3.3.4. Винилхлорид. В. Петкова ........................................................................................................ 493
3.3.5. Етилен. Т. Кунева ..................................................................................................................... 493
3.3.6. Метилметакрилат. Т. Кунева . .................................................................................................. 494
3.4. Пестициди .............................................................................................................................................. 496
3.4.1. Холинестеразоинхибиращи пестициди. Ст. Андонова, Р. Стефанова . .............................. 496
3.4.2. Хлорорганични пестициди. В. Петкова, Ст. Андонова ......................................................... 498
3.4.3. Живачноорганични пестициди. В. Петкова ............................................................................ 499
3.4.4. Дипиридили. Ст. Андонова ..................................................................................................... 500
3.4.5. Нитрофеноли (динитросъединения). В. Петкова .................................................................. 500
3.4.6. Пиретроиди. Ст. Андонова...................................................................................................... 501
3.5 Токсични газове ..................................................................................................................................... 503
3.5.1. Въглероден окис. Ст. Андонова, Д. Чаръкчиев . .................................................................. 504
3.5.2. Циановодород и цианиди. В. Петкова .................................................................................... 505
3.5.3. Сероводород. Ст. Андонова ................................................................................................... 506
3.5.4. Арсеноводород (арсин) Т. Кунева............................................................................................ 506
3.5.5. Хлор. Ст. Андонова ................................................................................................................. 507
3.5.6. Флуор, флуороводород. Ст. Андонова . ................................................................................. 508
17
17
3.5.7. Амоняк. Ст. Андонова.............................................................................................................. 509
3.5.8. Серни газове. Ст. Андонова.................................................................................................... 509
3.5.9. Азотни окиси. Т. Кунева............................................................................................................ 510
3.6. Други химически съединения . ........................................................................................................... 512
3.6.1. Киселини. С. Павлова............................................................................................................... 512
3.6.2. Основи. Т. Кунева...................................................................................................................... 513
3.6.3. Хлорметил етери. Р. Стефанова.............................................................................................. 514
3.6.4. Формалдехид. Р. Стефанова................................................................................................... 515
3.6.5. Повърхностно активни вещества (ПАВ) – Р. Стефанова....................................................... 516
3.6.6. Етиленов окис. Й. Хаджиева.................................................................................................... 517
3.6.7. Tетраетилолово. Й. Хаджиева................................................................................................. 517
3.6.8. Полициклични ароматни въглеводороди. Д. Апостолова..................................................... 518
3.7. Масови остри отравяния. токсохимичен травматизъм.
Масови отравяния от промишлени отрови. Ал. Монов .................................................................. 521
4. ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ ОТ ФИЗИЧЕСКИ ФАКТОРИ ........................................................................... 525

4.1. Професионална криопатология. Зл.Стойнева................................................................................. 525
4.2. Професионална термопатология. Зл.Стойнева............................................................................... 529
4.3. Радиовълнови увреждания. Л.Накова............................................................................................... 532
4.4. Лъчева болест. Вл. Близнаков, А. Милчев......................................................................................... 534
4.4.1. Остра лъчева болест................................................................................................................. 535
4.4.2. Хронична лъчева болест........................................................................................................... 538
4.5. Вибрационна болест. В.Костова.......................................................................................................... 540
4.5.1. Вибрационна болест от локални вибрации............................................................................. 541
4.5.2. Вибрационна болест от общи вибрации.................................................................................. 543
4.6. Професионална глухота. А. Савов...................................................................................................... 547
4.7. Професионални увреждания на вестибуларния анализатор. А. Савов....................................... 553
5. Професионални прахови болести на дихателната система ..................................................... 556

5.1. Пневмокониози. Силикоза. Е. Петрова . ............................................................................................ 556
5.1.1. Пневмокониози. Обща част. . ................................................................................................... 556
5.1.2. Силикоза ................................................................................................................................... 557
5.2. Силикотуберкулоза. Т. Бурилков, Кр. Динкова ................................................................................ 567
5.3. Азбестоза. т. Бурилков, кр. Динкова . ................................................................................................ 568
5.4. Силикатози от изометрични прахове. Л. Димитрова ...................................................................... 570
5.5. Антракоза. Е.Петрова ........................................................................................................................... 575
5.6. Металокониози. кр. Динкова . ............................................................................................................. 576
5.7. Смесени пневмокониози. кр. Динкова .............................................................................................. 578
5.8. Пневмокониози от органичен прах. Д. Чаръкчиев .......................................................................... 580
5.9. Професионален хроничен бронхит. Ш. Кузмов, М. Демирова, Кр. Динкова . .............................. 583
5.10. Професионални заболявания на гдп. Д. Меджидиева ................................................................ 587
6. Професионални болести от пренапрежение. В. Боснев, Г. Ончева, Зл. Стойнева . ................... 590

6.1. Болести от пренапрежение на периферната нервна система ....................................................... 590
6.2. Вегетативна полиневропатия от пренапрежение или микротравматизъм (по МКБ-Х90.0) . .... 595
6.3. Болести от пренапрежение на мускулно-скелетната система ...................................................... 596
6.4. Координаторни дискинезии ................................................................................................................ 599
7. ПРОФЕСИОНАЛНИ ИНФЕКЦИОЗНИ И ПАРАЗИТНИ БОЛЕСТИ.

Ив. Диков, В. Боева, В. Ничев, М. Демирова ................................................................................................... 601
7.1. Бактериални инфекциозни болести. ................................................................................................. 601
7.2. Професионални паразитни болести. В. Боева ................................................................................ 609
8. ПРОФЕСИОНАЛНИ АЛЕРГИЧНИ БОЛЕСТИ .................................................................................................... 614

8.1. Въведение. Класификация. М. Демирова . ....................................................................................... 614
8.2. Алергични заболявания на дихателната система . ......................................................................... 616
8.2.1. Алергични заболявания на горните дихателни пътища. А. Савов, М. Стойновска .............. 616
8.2.2. Професионална бронхиална астма. М. Демирова ................................................................. 618
8.2.3. Хиперсензитивен пневмонит. М. Демирова, Ю. Симеонова, М. Стойновска,
Д. Балтаджиева ......................................................................................................................... 621
8.3. Професионални алергични конюнктивити. в. Златева, р. Тончева, м. Стойновска .................. 624
9. Професионални злокачествени новообразувания ...................................................................... 626

9.1. Онкологични заболявания – основни положения. Д. Тодоров ..................................................... 626
9.2. Злокачествени новообразувания на дихателната система. . ........................................................ 633
18
18
9.2.1. Белодробен рак. М. Демирова, Ю. Симеонов, Е. Стойнова . ................................................. 633
9.2.2. Рак на ларинкса,носните и околоносните кухини. М. Меламед ............................................. 637
9.3. Рак на пикочния мехур. Хр. Дамянов ................................................................................................. 641
9.4. Миелопролиферативни болести. Т. Мешков .................................................................................... 644
9.5. Съвременни подходи в химиотерапията
на онкозаболяванията – Д. Тодоров, К. Тимчева, Д. Цветкова....................................................... 649
10. ПРОФЕСИОНАЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОЖАТА. П. Михайлов, Д. Няголова ......................................... 656

10.1. Иритиращ (ортоергичен) контактен дерматит (Irritant contact dermatitis) .......................................... 656
10.2. Алергичен контактен дерматит (Allergic Contact Dermatitis). . ............................................................ 657
10.3. Фототоксичен контактен дерматит (Phototoxic Contact Dermatitis) .................................................... 660
10.4. Фотоалергичен контактен дерматит (Allergic Contact Photodermatitis) .............................................. 661
10.5. Пигментни смущения на кожата . ......................................................................................................... 661
10.6. Хлорно акне (Chloracne) ....................................................................................................................... 662
10.7. Професионални дерматози от растения (Phytodermatitis) ................................................................. 662
10.8. Професионални кожни инфекции ........................................................................................................ 662
10.9. Професионално обусловени кожни тумори ........................................................................................ 661
11. ПРОФЕСИОНАЛНИ УВРЕЖДАНИЯ НА ЗРИТЕЛНИЯ АНАЛИЗАТОР . ......................................................... 665

11.1. Увреждания от физични и химични фактори и от пренапрежение. В. Златева ................................. 665
11.2. Остри очни травми. В. Златева, Р. Тончева ......................................................................................... 672
12. ПРОФЕСИОНАЛНИ УВРЕЖДАНИЯ НА ЖЕНСКАТА РЕПРОДУКЦИЯ. Зл. Панова ..................................... 675
13. Професионални увреждания на устната кухина и зъбите. Ив. Гроздев ................................ 679
14. Професионални увреждания на сърдечно-съдовата система. К. Коцева . ......................... 682
15. ФИЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ

И ОТРАВЯНИЯ. Ив. Кирова, М. Нейкова ........................................................................................................ 687
15.1. Професионални отравяния .................................................................................................................. 687
15.2. Професионални болести от физически фактори . .............................................................................. 690
15.3. Професионални прахови болести на дихателната система .............................................................. 693
15.4. Професионални болести от пренапрежение ...................................................................................... 693
15.5. Професионални алергични болести . .................................................................................................. 696
15.6. Професионални злокачествени новообразувания . ........................................................................... 697
15.7. Професионални увреждания на зрителния анализатор от пренапрежение ..................................... 698
15.8. Професионални увреждания на сърдечно съдовата система ........................................................... 698
15.9. Професионални увреждания на вестибуларния анализатор............................................................. 698
19
19
CONTENTS
Introduction ....................................................................................................................................................28
A. OCUPATIONAL HYGIENE.......................................................................................................................................29
1. DEVELOPMENT AND CONTEMPORARY SITUATION OF ORGANIZATION,

FORMS AND CONDITIONS OF LABOUR. D. Tzvetkov..........................................................................................29
1.1. Evolution of the concept of organization/structure of tasks/ of labor .............30
1.1.1. Earlier systems of organization of labor.....................................................................31
1.1.2. Move for “human attitude”......................................................................................................32
1.1.3. Reconstruction of tasks.......................................................................................................32
1.1.4. Significance of physiology of labor and ergonomics...............................................33
1.1.5. Electronics and the contemporary labor.....................................................................34
1.2. Factors of the labor environment............................................................................................36
1.2.1. Factors of environment – industries and professions.............................................36
1.2.2. Working environment – health status and efficiency...............................................37
1.2.3. Hygiene norms and health risks..........................................................................................38
1.3. Prognosis of development of post-industrial society.....................................................41
1.3.1. Industrial society......................................................................................................................41
1.3.2. Towards post-industrial society.......................................................................................42
2. Physiology of labor. E. Dinceva....................................................................................................................43

2.1. Physical labor.....................................................................................................................................43
2.1.1. Types of physical labor..........................................................................................................43
2.1.2. Categorization of labor.........................................................................................................44
2.1.3. Changes in organs and systems of physical labor.....................................................45
2.2. Non-physical or dominantly mental labor.............................................................................48
2.2.1. Classification of the dominantly mental labor...........................................................48
2.2.2. Changes in organs and systems of mental labor........................................................49
2.3. Work efficiency...................................................................................................................................50
2.4. Fatigue.....................................................................................................................................................53
2.4.1. Classification of fatigue........................................................................................................53
2.4.2. Exhaustion....................................................................................................................................54
2.4.3. Characteristics and symptoms of fatigue......................................................................55
2.4.4. Prophylaxics of fatigue and exhaustion...............................................................................55
2.5. Professional stress.........................................................................................................................56
2.5.1. Stressogenic factors connected with labor...............................................................57
2.5.2. Symptoms of stress. Other stresslike situation.........................................................59
2.5.3. Stress and diseases..................................................................................................................59
2.5.4. Prophylaxics and management of stress........................................................................61
2.6. Contemporary approaches and methods of evaluation
of psychological stress status and intervention. Zh. Hristov, B. Tsenova....................62
2.6.1. Contemporary psychological theories of professional stress........................62
2.6.2. Practice of research on stress in the working place..............................................63
2.6.3. Research in Bulgaria................................................................................................................65
2.6.4. Strategies and policies of evaluation and decrease
of the stress – contemporary practices........................................................................66
3. Psychology of labor. B. Tsenova.................................................................................................................70

3.1. Work place and anthropometric characteristics of humans.......................................70
3.2. Criteria for psychological assessment of labor activities........................................71
3.3. Methods of psychological analysis of the content of labor activity
and its influence on humans..........................................................................................................73
3.4. Methodological approaches in psychological analysis of labor............................74
3.5. Psychological statuses during work.....................................................................................76
3.6. Psychological study of professions/occupations...........................................................79
3.7. Professional success and motivation for work................................................................82
3.8. Psychosocial factors of labor and health.........................................................................83
4. Ergonomics. Z. Ivanov.........................................................................................................................................86
4.1. Work place and anthropometric characteristics of humans......................................86
4.2. Work place and work posture....................................................................................................89
4.3. Work furniture and tools.............................................................................................................94
4.4. Work movements................................................................................................................................94
20
20
4.5. Controls and Indicators/Displays . ..........................................................................................95
4.6. Lightening and vision........................................................................................................................97
4.6.1. Elements of physics.......................................................................................................................97
4.6.2. Physiology and functional options of vision during work..........................................98
4.6.3. Optimization of the visual activity during work.............................................................102
4.6.4. Lightening at the work place..................................................................................................104
5. Biological rhythm, work and rest periods. Z. Ivanov........................................................................108
6. Physical factors............................................................................................................................................ 112

6.1. Thermal circumstances of the environment /microclimate/.
Ft. Kalburova, D. Tzvetkov........................................................................................................... 112
6.1.1. Thermal factors...................................................................................................................... 112
6.1.2. Thermal condition of the body........................................................................................... 113
6.1.3. Influence of the thermal circumstances – pathological
disorders and diseases......................................................................................................... 117
6.1.4. Hygienic norms of the thermal circumstances.......................................................... 117
6.1.5. Prophylaxis of the adverse effects of the climate of discomfort.................. 118
6.2. Nonionizing radiation......................................................................................................................121
6.2.1. Infrared radiation. Ft. Kalburova, D. Tzvetkov.....................................................................122
6.2.1.1. Biological effects.........................................................................................................123
6.2.1.2. Hygienic norms.................................................................................................................124
6.2.1.3. Prophylaxis of the adverse biological effects................................................124
6.2.2. UV radiation. D. Tzvetkov...........................................................................................................127
6.2.2.1. Sources of UV-radiation...............................................................................................127
6.2.2.2. Аbsorption and main biological action.................................................................128
6.2.2.3. Health effect /risk/ in UV- radiation........................................................................129
6.2.2.4. Professions at risk........................................................................................................131
6.2.2.5. Hygienic norms.................................................................................................................131
6.2.2.6. Prophylaxis of the adverse effects......................................................................132
6.2.3. Radio frequency (RF) electromagnetic fields (radio waves). B. Stefanov ..........134
6.2.3.1. Main characteristics.....................................................................................................134
6.2.3.2. Main sources of radio waves.....................................................................................134
6.2.3.3. Biological action. Clinical manifestations..........................................................135
6.2.3.4. Prophylaxis of the disabilities.................................................................................136
6.2.4. Low frequency electromagnetic radiation. Magnetic field.
B. Stefanov, D. Tzvetkov.................................................................................................................138
6.2.4.2. Main sources.....................................................................................................................138
6.2.4.3. Biological action............................................................................................................138
6.2.5. Static electricity. B. Stefanov...............................................................................................141
6.2.5.2. Main sources.....................................................................................................................141
6.2.5.3. Biological action.............................................................................................................141
6.2.5.4. Prophylaxis.......................................................................................................................142
6.2.6. Laser. D. Tzvetkov. M. Lyapin......................................................................................................144
6.2.6.1. Laser applications..........................................................................................................144
6.2.6.2. Professional risk factors..........................................................................................144
6.2.6.3. Classification of lasers according to the level
of professional risk......................................................................................................144
6.2.6.4. Biological action.............................................................................................................145
6.2.6.5. Prophylaxis of the laser impact...............................................................................146
6.3. Air ionization. Ft. Kalburova..............................................................................................................150
6.3.1. Main characteristics and sources...................................................................................150
6.3.2. Ionization of the air environment in open space and inside buildings...............150
6.3.3. Biological effects of air ionization.................................................................................151
6.3.4. Prophylaxis of the adverse effects...............................................................................152
6.3.5. Artificial air ionization. Generators of ions................................................................153
6.4. Noise. N. Mitrev, D. Tzvetkov, Zl. Stoyneva..........................................................................................154
6.4.1. Basics, main characteristics and sources....................................................................154
6.4.2. Specific, ear effects of noise.............................................................................................155
6.4.3. Nonspecific, extra aural effects of noise...................................................................156
6.4.4. Prophylaxis of the adverse noise effects...................................................................156
6.5. Infrasound. N. Mitrev..........................................................................................................................161
6.5.1. Impact of the infrasound on the human body...............................................................161
6.6. Ultrasound. N. Mitrev, D. Tzvetkov...................................................................................................165
6.6.1. Impact of the ultrasound on the human body.............................................................165
21
21
6.7. Vibrations. N. Mitrev, D. Tzvetkov, Zl. Stoyneva...............................................................................169
6.7.1. Basics and main characteristics.......................................................................................169
6.7.2. Impact of the hand-arm vibrations on the human body............................................171
6.7.3. Impact of the whole-body vibrations on the human body.......................................173
6.7.4. Prophylaxis of the adverse effects..............................................................................174
6.8. Low barometric pressure. D. Dimitrov, A. Agovska..................................................................179
6.8.1. Physiological effects of the low barometric pressure.......................................179
6.8.2. Pathological status and diseases...................................................................................182
6.8.3. Prophylaxis of the elevation impairments....................................................................184
6.9. High barometric pressure. D. Dimitrov, S. Sabeva....................................................................185
6.9.1. Toxic effects of the high barometric pressure.........................................................185
6.9.2. Other effects of the high barometric pressure.......................................................186
6.9.3. Decompression disorders...................................................................................................187
6.9.4. Prophylaxis of the compression and decompression disorders.......................189
6.10. Gravity, acceleration and microgravity / weightlessness.
D. Dimitrov, S. Sabeva...........................................................................................................................191
6.10.1. Gravity and acceleration...................................................................................................191
6.10.2. Prophylactic measures.......................................................................................................192
6.10.3. Microgravity / weightlessness........................................................................................193
7. Chemical factors............................................................................................................................................195
7.1. Production toxicology – basics, parameters of toxics. Prophylactics
of professional poisonings. D. Tsonevsky................................................................................195
7.1.1. Factors for toxic action......................................................................................................196
7.1.2. Toxicocinetics ..........................................................................................................................198
7.1.3. Toxicometry...............................................................................................................................200
7.1.4. Toxicodinamics..........................................................................................................................203
7.2. Metals and non-metals. M. Koleva................................................................................................207
7.3. Alkalines and acids. M. Koleva.......................................................................................................232
7.3.1. Alkalines .....................................................................................................................................232
7.3.2. Acids...............................................................................................................................................232
7.4. Alcohols. M. Koleva.........................................................................................................................234
7.5. Aromatic hydrocarbons. M. Koleva.............................................................................................236
7.6. Gases. A. Michaylova.......................................................................................................................238
7.7. Ketones. M. Koleva...........................................................................................................................245
7.8. Nitro and amino derivatives of benzene and toluene. M. Koleva...................................246
7.9. Рolycyclic aromatic hydrocarbons. M. Koleva.....................................................................248
7.10. Сhlorinated hydrocarbons. M. Koleva....................................................................................250
7.11. Chlorine-fluorine containing hydrocarbons. M. Koleva................................................252
7.12. Other organic substances. M. Koleva, A. Michaylova............................................................253
7.13. Pesticides. D. Tsonevsky. M. Lyapin................................................................................................261
8. Particulate/Dust aerosols. E. Vodenicharov..........................................................................................274

8.1. Classification of dusts.................................................................................................................274
8.2. Deposition of particles in the respiratory system..........................................................275
8.3. Chemical composition of dust and fibrosogenic action.................................................276
8.4. Exposition of dust and risk of ling impairments.................................................................277
8.5. Express experimental methods for defining the level
of fibrozogenesis and sylicosis danger of dusts.............................................................277
8.6. Health risk of dust exposition...................................................................................................278
8.7. Adverse health effects of dust exposition.........................................................................278
8.8. Prophylaxis of the adverse effects.......................................................................................279
9. Chemical factors with carcinogenic actions. D. Tsonevsky...........................................................281

9.1. Methods of assessment and classification.........................................................................281
9.2. Mechanisms of carcinogenesis..................................................................................................282
9.3. Doses and health risk....................................................................................................................282
9.4. Modification factors......................................................................................................................283
9.5. Carcinogens in industry................................................................................................................284
10. Factors affecting the immune system. I. Altankova, M. Lyapin.........................................................287

10.1. Immune system..................................................................................................................................287
10.2. Main mechanisms of immune impairments...............................................................................288
10.3. Health effects of immune-toxic impact.................................................................................288
10.4. Antigens inducing professionally-determined sensitization ..................................289
10.5. Immune-connected occupational diseases.........................................................................290
10.6. Diagnostics of immune impairments........................................................................................291
22
22
10.7. Impact of physical factors on the immune system. M. Lyapin, E. Vodenicharov..........294
10.8. Possibilities for intervention on the adverse effects through
antioxidant food additives. R. Shekerdzhiysky, I. Denev........................................................298
11. Hygiene norms of factors of the environment. Evaluation and management

of occupational risk – approaches and models. Ts. Vodichenska, D. Tzvetkov.........................303
11.1. Environmental factors...............................................................................................................304
11.2. Work place factors......................................................................................................................305
11.3. Evaluation and management of professional risk.
approaches and models..............................................................................................................307
12. Production traumatism. Z. Ivanov............................................................................................................313
13. Labor, age and gender. E. Dincheva.......................................................................................................316

13.1. Changes in the physical work-efficiency with age..........................................................316
13.2. Changes in the neuro-psychological work-efficiency with age.............................317
13.3. Adaptation of women to labor.................................................................................................319
13.4. Osteoporosis...................................................................................................................................322
14. Occupational preparation for labor of individuals with disabilities.

M. Tzvetkova-Arsova, Vl. Radoulov....................................................................................................................325
14.1. Professional rehabilitation of individuals with disabilities.....................................326
14.2. Labor for individuals with disabilities.................................................................................326
15. Occupational enterprises – architectural-constructional concepts

and requirements – ventilation. K. Nikolov...........................................................................................329
15.1. Architectural-planning and constructional decisions
and requirements...........................................................................................................................329
15.2. Ventilation........................................................................................................................................332
16. Personal safety aid. Z. Ivanov...................................................................................................................335
17. Productions and professions – main technologies, health risk, prophylactics............339

17.1. Agriculture. D. Tsonevsky.............................................................................................................339
17.1.1. Hygiene of labor in growing plants...............................................................................340
17.1.2. Hygiene of labor in livestock breeding........................................................................341
17.2. Mine industry. N. Stamova...............................................................................................................343
17.2.1. Mining...........................................................................................................................................343
17.2.2. Reprocessing and enrichment of ore ..........................................................................349
17.3. Iron and steel, Ferrous metals. Z. Ivanov, M. Lyapin, Em. Vodenicharov...........................351
17.3.1. Iron and steel..........................................................................................................................351
17.3.2.Ferrous metals........................................................................................................................353
17.4. Machine industry. N. Gincheva...................................................................................................359
17.4.1. Foundry production.............................................................................................................359
17.4.2. Foundry production.............................................................................................................363
17.4.3. Mechanical treatment of metals....................................................................................364
17.4.4. Аssembly production ..........................................................................................................366
17.5. Chemical industry. N. Gincheva....................................................................................................372
17.6. Textile industry. Production of cotton textile. N. Stamova..........................................376
17.7. Construction and production of constructional materials.
N. Gincheva. M. Lyapin.........................................................................................................................381
17.7.1. Construction. N. Gincheva, M. Lyapin....................................................................................381
17.7.2. Production of constructional materials..................................................................386
17.8. Hygiene of labor in working with computer technique. B. Stefanov...........................392
17.9. Production of electricity. E. Dincheva....................................................................................397
17.9.1. Thermal Power Plant ...........................................................................................................397
17.9.2. Hydroelectric plant . ..........................................................................................................398
17.9.3. Nuclear power plant ...........................................................................................................398
17.10. Transport. Iv. Paunov....................................................................................................................401
17.10.1. Water transport..................................................................................................................401
17.10.2. Railway transport..............................................................................................................403
17.10.3. Subway......................................................................................................................................405
17.10.3. Road transport....................................................................................................................406
17.10.4. Air transport.........................................................................................................................407
23
23
17.11. Chemical-pharmaceutical production. Drugstores. M. Koleva.................................. 411
17.11.1. Production buildings.........................................................................................................412
17.11.2. Work environment and production process...........................................................413
17.11.3. Fermentation (production of antibiotics).................................................................417
17.11.4. Synthesis of drugs..............................................................................................................418
17.11.5. Biological (natural) extraction....................................................................................420
17.11.6. Production of ready-made drug forms......................................................................420
17.11.7. Drugstores............................................................................................................................423
17.12. Armed Forces. As. Petkov, An. Galev, Iv. Popivanov..................................................................427
B. OCCUPATIONAL DISEASES................................................................................................................................432
1. OCCUPATIONAL DISEASES – INTRODUCTION. Y. Hadzhieva, L. Elenkova....................................................432

1.1. Occupational diseases – main characteristics. Y. Hadzieva.............................................432
1.2. Occupational disease and occupational accident. Social risks provided.
L. Elenkova..............................................................................................................................................438
2. EPIDEMIOLOGY OF OCCUPATIONAL DISEASES. N. Tsacheva........................................................................442
3. OCCUPATIONAL POISONINGS............................................................................................................................447
3.1. Metals ..................................................................................................................................................447
3.1.1. Antimony. Y. Hadzhieva...............................................................................................................447
3.1.2. Arsenic. V. Petkova, S. Pavlova..................................................................................................449
3.1.3. Beryllium. T. Kuneva..................................................................................................................452
3.1.4. Cadmium. T. Kuneva......................................................................................................................454
3.1.5. Chrome. Y. Hadzhieva..................................................................................................................456
3.1.6. Cobalt. Y. Hadzhieva...................................................................................................................457
3.1.7. Plumbum. D. Charakchiev, St. Andonova...................................................................................458
3.1.8. Manganese. V. Petkova...............................................................................................................460
3.1.9. Mercury. St. Andonova...............................................................................................................461
3.1.10. Nickel. Y. Hadhzieva...................................................................................................................462
3.1.11. Phosphorus. T. Kuneva...........................................................................................................463
3.1.12. Selenium. S. Pavlova..................................................................................................................464
3.1.13. Tellurium. S. Pavlova................................................................................................................465
3.1.14. Thallium. V. Petkova..................................................................................................................466
3.1.15. Vanadium. T. Kuneva..................................................................................................................467
3.1.16. Zink. Y. Hadzhieva........................................................................................................................468
3.1.17. Tin. Y. Hadhzieva..........................................................................................................................469
3.1.18. Copper. T. Kuneva......................................................................................................................469
3.1.19. Aluminum. S. Pavlova.................................................................................................................471
3.2. Organic solvents ............................................................................................................................474
3.2.1. Benzene. Y. Hadzhieva.................................................................................................................476
3.2.2. Alcohols. R. Stefanova...............................................................................................................477
3.2.3. Ethylene glycol. D. Apostolova.............................................................................................478
3.2.4. Phenol. Y. Hadzhieva ..................................................................................................................479
3.2.5. Ketones. D. Charakchiev, St. Andonova....................................................................................480
3.2.6. Chlorinated hydrocarbons. D. Apostolova, Y. Hadzhieva...............................................481
3.2.7. Amino and nitro derivatives of benzene. Trinitrotoluol . Y. Hadzhieva...............483
3.2.8. Gasoline (benzine). R. Stefanova.............................................................................................485
3.2.9. Hydrogensulfide. St. Andonova, S. Pavlova.........................................................................486
3.3. Polymers..............................................................................................................................................489
3.3.1. Аcrylamide. V. Petkova..............................................................................................................490
3.3.2. Acrylonitrile. T. Kuneva..........................................................................................................491
3.3.3. Styrene. T. Kuneva......................................................................................................................492
3.3.4. Vinyl chloride. V. Petkova........................................................................................................493
3.3.5. Ethylene. T. Kuneva....................................................................................................................493
3.3.6. Methylmethacrylate. T. Kuneva...........................................................................................494
3.4. Pesticides.............................................................................................................................................496
3.4.1. Cholinesterase-inhibiting pesticides. St. Andonova, R. Stefanova..............................496
3.4.2. Chlor-organic pesticides. V. Petkova, St. Andonova........................................................498
3.4.3. Organomercury pesticides. V. Petkova.............................................................................499
3.4.4. Dipyridyls. St. Andonova...........................................................................................................500
3.4.5. Nitrophenols. V. Petkova.........................................................................................................500
3.4.6. Pyrethroids. St. Andonova.......................................................................................................501
3.5. Toxic gases..........................................................................................................................................503
3.5.1. Carbon monoxide. St. Andonova, D. Charakchiev.................................................................504
24
24
3.5.2. Hydrogen cyanide and cyanide. V. Petkova.......................................................................505
3.5.3. Sulfide. St. Andonova..................................................................................................................506
3.5.4. Arsenic hydrogen. T. Kuneva.................................................................................................506
3.5.5. Chlorine. St. Andonova..............................................................................................................507
3.5.6. Fluorine, hydrogen fluoride. St. Andonova.....................................................................508
3.5.7. Ammonia. St. Andonova................................................................................................................509
3.5.8. Sulfur gases. St. Andonova.....................................................................................................509
3.5.9. Nitrogen oxides. T. Kuneva.....................................................................................................510
3.6. Other chemicals.......................................................................................................................................512
3.6.1. Acids. S. Pavlova...........................................................................................................................512
3.6.2. Alkalines. T. Kuneva...................................................................................................................513
3.6.3. Chloromethyl ethers. R. Stefanova.....................................................................................514
3.6.4. Formaldehyde. R. Stefanova....................................................................................................515
3.6.5. Surfactants. R. Stefanova........................................................................................................516
3.6.6. Ethylene oxide. Y. Hadzhieva...................................................................................................517
3.6.7. Tetraethyllead (TEL). Y. Hadzhieva.......................................................................................517
3.6.8. Polycyclic aromatic hydrocarbons. D. Apostolova......................................................518
3.7. Massive acute poisoning – toxic-chemical accidents. Mass poisonings
from industrial poisons. A. Monov..............................................................................................521
4. OCCUPATIONAL DISEASES BY PHYSICAL FACTORS......................................................................................525

4.1. Occupational cryo pathology. Zl. Stoyneva............................................................................525
4.2. Occupational thermal pathology. Zl. Stoyneva....................................................................529
4.3. Radio frequency disabilities. L. Nakova.....................................................................................532
4.4. Radiation sickness. Vl. Bliznakov, A. Milchev...........................................................................534
4.4.1. Acute radiation sickness......................................................................................................535
4.4.2. Chronic radiation sickness.................................................................................................538
4.5. Vibration sickness. V. Kostova....................................................................................................540
4.5.1. Vibration sickness due to hand-arm vibrations..........................................................541
4.5.2. Vibration sickness due to whole-body vibrations.....................................................543
4.6. Occupational hearing loss. A. Savov.........................................................................................547
4.7. Occupational disabilities of the vestibular system. A. Savov.......................................553
5. OCCUPATIONAL DUST RESPIRATORY DISEASES...........................................................................................556

5.1. Pneumoconiosis. Silicosis. E. Petrova..........................................................................................556
5.1.1. Pneumoconiosis. Basics.........................................................................................................556
5.1.2. Silicosis........................................................................................................................................557
5.2. Silica Tuberculosis. T. Burilkov, Kr. Dinkova................................................................................567
5.3. Asbestosis. T. Burilkov, Kr. Dinkova.........................................................................................568
5.4. Metalsilica pneumoconiosis. L. Dimitrova..................................................................................570
5.5. Coal dust pneumoconiosis. E. Petrova........................................................................................575
5.6. Metal coniosis. Kr. Dinkova..............................................................................................................576
5.7. Mixed pneumoconiosis. Kr. Dinkova...............................................................................................578
5.8. Organic dust pneumoconiosis. D. Charakchiev.........................................................................580
5.9. Occupational chronic bronchitis. Sh. Kuzmov, M. Demirova, Kr. Dinkova.........................583
5.10. Occupational disease of extrathoracic airways. D. Medzhidieva................................587
6. OCCUPATIONAL DISASES DUE TO STRAIN. V. Bosnev, G. Oncheva. Zl. Stoyneva.......................................590

6.1. Surge diseases of the peripheral nervous system...........................................................590
6.2. Autonomic polyneuropathy surge or micro traumatism...............................................595
6.3. Surge diseases of the musculoskeletal system...............................................................596
6.4. Focal dyskinesias............................................................................................................................599
7. OCCUPATIONAL INFECTIOUS AND PARASITIC DISEASES. Iv. Dikov, V. Boeva,

V. Nichev, M. Demirova.............................................................................................................................................601
7.1. Bacterial and viral infectious diseases................................................................................601
7.2. Occupational parasitic diseases..............................................................................................609
8. OCCUPATIONAL ALLERGIC DISEASES..............................................................................................................614

8.1. Introduction. Classification. M. Demirova................................................................................614
8.2. Allergic diseases of the respiratory system ....................................................................616
8.2.1. Allergic diseases of upper respiratory tract. A. Savov, M. Styhovska.................616
8.2.2. Occupational asthma. M. Demirova...................................................................................618
8.2.3. Hypersensitivity pneumonitis. M. Demirova, Y. Simeonov,
M. Stoynovska, D. Baltadzieva.......................................................................................................621
8.3. Occupational allergic conjunctivitis. V. Zlaetva, R. Toncheva, M. Stoynovska...............624
25
25
9. OCCUPATIONAL MALIGNACIES..........................................................................................................................626
9.1. Cancer disease – basics. D. Todorov.............................................................................................626
9.2. Malignancies of the respiratory system..............................................................................633
9.2.1. Lung cancer. M. Demirova, Y. Simeonov, E. Stoynova...........................................................633
9.2.2. Cancer of the larynx, nasal and paranasal sinuses. M. Melamed..........................637
9.3. Cancer of bladder. Hr. Damyanov.................................................................................................641
9.4. Myeloproliferative diseases. T. Meshkov.................................................................................644
9.5. Contemporary approaches in chemotherapy of cancer diseases.
D. Todorov, K. Timcheva, D. Tzvetkov...................................................................................................649
10. OCCUPATIONAL DISEASES OF THE SKIN. P. Michailov, D. Nyagolova.........................................................656

10.1. Irritant contact dermatitis......................................................................................................656
10.2. Allergic contact dermatitis.....................................................................................................657
10.3. Рhototoxic contact dermatitis...............................................................................................660
10.4. Photoallergic contact dermatitis........................................................................................661
10.5. Pigment disorders of the skin...................................................................................................661
10.6. Chlorine acne...................................................................................................................................662
10.7. Occupational dermatitis due to plants...............................................................................662
10.8. Occupational skin infections...................................................................................................662
10.9. Work-related skin tumors.........................................................................................................662
11. OCCUPATIONAL IMPAIRMENTS OF THE VISUAL ANALYZER . .....................................................................665

11.1. Disabilities due to physical and chemical factors and strain..................................665
11.2. Acute ocular trauma...................................................................................................................672
12. OCCUPATIONAL IMPAIRMENTS OF THE FEMALE REPRODUCTION. Zl. Panova.........................................675
13. OCCUPATIONAL IMPAIRMENTS OF THE MOUTH AND TEETH. Iv. Grozdev..................................................679
14. OCCUPATIONAL IMPAIRMENTS OF THE CARDIOVASCULAR SYSTEM. K. Kotseva................................682
15. PHYSICAL THERAPY AND REHABILITATION IN OCCUPATIONAL DISEASES

AND POISONINGS. Iv. Kirova, M. Neykova........................................................................................................687
15.1. Occupational poisonings............................................................................................................687
15.2. Occupational diseases due to physical factors.............................................................690
15.3. Occupational diseases of the respiratory system........................................................693
15.4. Occupational diseases due to strain....................................................................................693
15.5. Occupational allergic diseases ............................................................................................696
15.6. Occupational malignancies diseases...................................................................................697
15.7. Occupational diseases of the visual system due to strain.........................................698
15.8. Occupational diseases of the cardiovascular system................................................698
15.9. Occupational diseases of the vestibular system ..........................................................698
26
26
ПРЕДГОВОР
Медицината включва три основни направления – профилактика, лечение и рехабилита-

ция. Това е условно деление, тъй като те са взаимно свързани, а основната цел на медици-
ната е здравето (не болестта), което определя профилактичната ѝ насоченост. Сред мно-
гобройните медицински дисциплини – фундаментални, клинични, рехабилитационни,
хигиената е основната профилактична наука. Тя е нова наука в съвременен смисъл и съще-
временно е един от най-древните дялове на човешкото познание и практика, свързани с ме-
дицината.
Като всяка съвременна наука хигиената постоянно обогатява своите знания и динамично
взаимодейства освен с медицинските и с други науки.
Взаимоотношенията на хигиенната наука с други профилактични медицински науки (со-
циална медицина, епидемиология, микробиология и паразитология) показват това единство
на интеграция и диференциация. От единна в исторически аспект наука, сега те имат своята
специфика при взаимни връзки и проникване една в друга в някои области. Хигиената е на-
сочена към здравето на индивида, но преди всичко към здравето на големите популационни
групи. Осъществяването на нейната цел – изучаване, опазване, укрепване и подобряване на
здравето и работоспособността на човека се извършва чрез оптимизиране на взаимодейст-
вието „човек – околна среда“, т.е., като се определят най-благоприятните параметри на сре-
дата и се повишават адаптационните способности на организма.
Предлаганото обемно ръководство по Хигиена включва два тома: Хигиена и екология –
І том; Хигиена и професионални заболявания (Трудова медицина) – ІІ том. В написването
му участват голям брой български автори – предимно от висшите медицински институти, а
също така и автори от чужбина. При написването му сме се постарали не само да предста-
вим хигиената в съвременната ѝ светлина, като широка и комплексна профилактична наука,
но и да насочим съдържанието му още повече към обучението, знанията и потребностите на
студентите по медицинските специалности и лекарите.
В сравнение с досегашните учебници по хигиена, съдържанието му е не само по-обем-
но, но и много променено. Преработени са изцяло всички раздели, като е наблегнато главно
на промените в здравето (биологично действие, заболявания, промени в адаптацията), под
действието на факторите на средата.
По своята насоченост – за лекари и студенти, и обемност, настоящото ръководство по Хи-
гиена се явява съвременен продължител на издадените преди повече от 40 години два тома
Учебник по хигиена – част първа и втора, на проф. д-р Л. Цветков (1958) и на Трудова меди-
цина под ред. на проф. д-р М. Луканов (1984). Сега във втория том е включена и дисципли-
ната професионални заболявания.
Благодарни сме за изискванията към качеството на висшето образование, касаещи окол-
ната среда, и съдействието на проекта JEP 2154-91/94 по програмата „Tempus“ с ръководи-
тел проф. Андре Павиа , Университет Монпелие ІІ, Франция.
Ръководството може да се ползва и от други немедицински специалисти. С благодарност
ще приемаме всички критични бележки и мнения относно качествата му.
Проф. д-р Д. Цветков, дмн
27
27
PREFACE
La médecine comprend trois directions fondamentales-prophylaxie, traitement médical et ré-

habilitation. C ‘est une division relative puisque ce sont des partie mutuellement liées, et le but
principal de la médecine est la santé (non pas la maladie), qui détermine son orientation prophy-
lactique. Parmi les nombreuses disciplines de médecine: fondamentales, cliniques et de réhabilita-
tion, l’hygiène est une des moderne, mais en même temps une des branches les plus anciennes de
la connaissance et de la pratique humaines, liées a la médecine.
Comme chaque science contemporaine, l’hygiène enrichit constamment ses connaissances et
sa coopération avec les autre sciences de médecine ainsi que avec des sciences dans les domaines
homologues.
Les relation réciproques entre l’hygiène et les autres sciences medico-prophylactiques-mède-
cine sociale, èpidèmiologie, microbiologie et parasitologie, progressent surtout durant les der-
nières décades. Elles témoignent d’une unité d’intégration et de différenciation. Etant parties,
historiquement d’une seule science, actuellement elles présent une specifite sur le fond des liens
réciproques et d’une interpénétration. L’hygiène est orientée vers le santé de l’individu, mais avant
tout vers celle de large groupes de la population. L’hygiène envisage la réalisation de son but –
l’étude, la protection, la promotion, l’amélioration de la santé et de la capacité de travail par l’op-
timisation de l’interaction entre l’homme et l’environnement, c’est a dire, par l’identification les
plus favorables paramètres de l’environnement et la promotion de la capacités d’adaptation de
l’organisme.
Le présent manuel d’Hygiène est constitue de deux volumes: „Hygiène et écologie“ – v.l
et,,Hygiène du travail et maladies professionnelles» (Médecine de travaille)-v.11 a ètè rédigé par
des nombreux auteurs bulgares – surtout des Instituts supérieurs de médecine, et d’étranger.
Comparant ce cours avec les manuels précédents d’Hygiène on constate un changement ainsi
bien au point de vue volume et composition que d’amélioration d’approche et de quantité. Toutes
les parties sont remaniées et revissées. L’accent est mis principalement sur les changements de
l’ètat de santé (influence biologique, maladies, modification d’adaptation) sous l’influence des
facteurs de l’environnement.
Dans son esprit, contenu de base, but et destination le cours est un continuateur contemporain
de Manuel en deux volumes du prof. L. Tzvetkov (1958-1958) et de Medicine de Travail, sous la
dir. de prof. M. Loukanov (1984). Le nouveau v. Il comprend aussi la discipline maladies profes-
sionnelles.
Nous sommes reconnaissants pour les exigences a l’égard de la qualité de l’éducation su-
périeurs dans le domaine de l’environnement et l’assistance du Projet JEP 2154 – 91/94 du
programme TEMPUS sous la direction du prof. André Pavia , l’Université de Montpellier II
(France).
L‘ouvrage peut être utile a nombre de spécialistes qui travaillent dans des secteurs qui ne sont
pas en liens étroits avec la médecine. Les auteurs seraient contents de recevoir des critiques et de
commentaires concernant les qualités de cette publications.
Prof. D. Tzvetkov, D.Sc.
28
А. ХИГИЕНА НА ТРУДА
Д. Цветков
Развитие и съвременно със-
1 тояние на организацията,
формите и условията на труда
Хигиената на труда е дял от хигиенната на- phrastus Bom-

ука, изучаващ трудовата дейност на човека и bast, 1493-1541 г.)
работната среда, с оглед влиянието им върху в тритомен труд
работещите – здравното им състояние, и рабо- (1530 г.), подроб-
тоспособността. Хигиената на труда разработва но описва усло-
хигиенни норми, правила и разнообразни про- вията на труд и
филактични мероприятия за създаване на бла- професионални-
гоприятни за здравето и работоспособността ус- те болести при
ловия на труд. миньорите в Ти-
Трудовата медицина е по-широка медицин- рол (острия и
ска дисциплина, свързваща хигиената на труда с хроничния мер-
професионалните болести, а в по-широк аспект куриализъм), а
и с другите заболявания – парапрофесионални и през 1556 г. Агри-
всички останали, включени в т.нар. обща заболе кола (G. Agricola,
ваемост, т.е. трудовата медицина свързва профи- 1494-1555 г.) в
лактичното и лечебното направления в медици- труда си „De re
ната в областта на трудовата дейност на човека. metalica“, опис-
Ранна и късна история. Хигиената на труда ва подробно си-
и трудовата медицина имат своето начало още Парацелз (Paracelsus-Philipus ликозата и други
от времето на Хипократ и преди него. Отделни Theophrastus Bombast, прахови увреж-
представи за професионални болести и ролята 1493-1541 г.) дания при доби-
на благоприятните условия на труд при рудокопа- ва на сребро и
чи, металодобив и необходимостта от правилен злато в мините на Йоахимстал в планината Харц.
режим на работа за запазване на здравето, има Рамацини (Bernardino Ramazini, 1633-1714 г.),
в древноегипетската и китайската писменност, в наречен бащата на трудовата медицина, лекар и
произведенията на учените и писателите на древ- професор по ме-
на Гърция и Римската империя, в древноеврей- дицина в Моде-
ският сборник на юдеизма „Талмуд“. Населява- на, публикува през
щите Балканският полуостров траки (по-късно и 1700 г. трактата си
прабългарите) са оставили също писмени и дру- „De morbis artificum
ги археологически данни за висока за времето си diatriba“ („За боле-
здравна култура. стите при занаятчи-
Хипократ (Hippokrates, 460-377 г. до Хр.) е ите“), в който се сис-
описвал в своите трактати увреждащото дейст- тематизират всички
вие на праха при рудодобива, токсичното дейст- знания до това вре-
вие на оловото („оловната“ колика). Плиний стар- ме в областта на
ши (Gaius Plinius Secundus, ok. 23-79 г.) и Гален трудовата медици-
(Claudius Galenus, 129-201 г.) са посочили вредно- на на базата на око-
то действие на праха при добив на сяра и цино- ло 70 различни про-
бър (живачна боя). Овидий (Publius Ovidius Naso фесии („болести на
43 г. до Хр. – ок. 18 г.) и Плутарх (Plutarchos 46-127 фармацевтите“, „бо-
г.) са описали вредности при кожари и металурзи, лести на писатели-
а болести при рудокопачи са описани от Лукре- те и учените“ и т.н.).
ций Кар (Lucretius Carus Titus, ок. 99-55 г. до Хр.) Той посочва, че „ко-
и Ювенал (Decimus Јunius Јuvenalis, ок. 60-127 г.). гато лекарят посети
Ранното Средновековие не донася нови по- болен работник …..
знания в областта на трудовата медицина. Чак към препоръчаните Рамацини (Bernardino
в 1473 г. Улрих-Еленбок (U. Elenbock) описва от- от Хипократ въпро- Ramazini, 1633-1714 г.)
равяния с пари на живак, олово и въглищен дим. си при изследването трябва да добави още един
През ХVІ в. Парацелз (Paracelsus-Philipus Theo- – каква е вашата професия?“. През 1742 г. осново-
29
положникът на руската наука и култура М.В. Ломо- ков (транспортна ме-
носов (1711-1765) подробно е изложил проблеми- дицина), М. Спасовски
те свързани с хигиената и с охраната на труда при (производствена ток
миньорите – руднична вентилация, организация сикология), Д. Димчев
на труда и почивки, работно облекло, извличане на (вибрации, шум), Вл.
рудничните води, замърсяването на въздуха и т.н. Бояджиев (отраслова
В средата на ХІХ в. и началото на ХХ в. раз- хигиена, тежки мета-
витието на промишленото производство от една ли), Н. Цанева (физи
страна, и на научните познания в областта на точ- ология на труда), М.
ните науки (физика, химия, математика), на био- Добрева и Т. Бурилков
логията и медицината от друга, дава ново разви- (прах, силикоза), Ат.
тие на изследванията и практическата дейност в Кехайов (слух и вести-
областта на хигиената на труда и професионал- буларен анализатор),
ната патология. Г. Бобев (санитарна
В Русия през 1847 г. А.Н. Никитин публикува химия) и др. През 1948
първата книга по въпросите на хигиената на тру- г. се създава Инсти-
да и професионалните болести („Болести на ра- Проф. д-р Хр. тут по хигиена на тру-
ботниците с указания за предпазните мерки“), Хаджиолов (1905-1983) да с основоположник
а през 1877 г. Ф.Ф. Ерисман публикува първото Ив. М. Иванов (трудо-
оригинално ръководство „Професионална хи- ва хигиена), а през 50-те години на ХХ в. се съз-
гиена или хигиена на умствения и физическия дава Научно изследователски институт по охрана
труд“. Появяват се много нови книги и специали на труда и професионални заболявания с дълго-
зирани списания по различни проблеми на тру- годишен директор
довата медицина. Известни учени в тази об- М. Луканов (физи-
ласт тогава са Леман (K. Lehmann) и Телеки (L. ология на труда) и
Teleky) в Германия; Саймън (Ј. Simon), Хил (L. ръководител на кли-
Hill), Бредфорд (Breadford), Ледж (T.M. Legge – никата за профе-
първият инспектор по хигиена на труда, 1898 г.) сионални заболява-
в Англия; Бруардел (P. Brouardel) във Франция. ния, Цв. Алексиева
През 1910 г. в Милано Девото (L. Devoto) основа (отравяния с мета-
ва, съществуваща и сега (наречена на неговото ли, организация на
име) първата специализирана клиника за про- профпатологичната
фесионални заболявания. Разкриват се институ- дейност). В послед-
ти по трудова ме ствие (началото на
дицина в Япония, 80-те години) инсти-
Финландия, Ис тута се развива като
пания, САЩ. Ос Научен институт по
новоположник на хигиена и професио-
трудовата меди нални заболявания
цина в САЩ е с дългогодишен ди- Проф. д-р Мирчо
Алис Хамил- ректор Ф. Калояно- Луканов (1918-1994)
тън (A. Hamilton, ва (производствена
1869-1970 г.) пуб- токсикология, пестициди). Създават се и Транс-
ликувала през портен медицински институт, Авиационен меди-
1925 г. книгата цински институт, Институт по радиобиология и ра
„Производствени диационна хигиена и лаборатории по физиология
отрови в САЩ“, на труда и ергономия към отраслови институти.
професор по ме-
дицина в Хар- 1.1 Еволюция на концепциите за орга-
вард от 1919 г. низация (структура на задачите) на труда 1
В България в
Алис Хамилтън началото и сре- През последните два века процесът на труда е
(1869-1970) дата на ХХ в. претърпял големи промени в принципите и прак-
в областта на трудовата медицина са работи- тиката на труда. Малко, по-малко занаятчийство-
ли Г. Златарски, Л. Ванков, Хр. Пиянечки, извър- то отстъпва място на масовото производство и
шили научни изследвания за силикозата при ми- все по-сложни машини заместват работника, кое-
ньори. Т. Петров издава първото ръководство по то води до разделяне на задачите и тясна специа-
„Трудова хигиена“ (1927 г.). Той е и първият про- лизация. Тази еволюция в съдържанието на труда
фесор по хигиена в България и ръководител на достига до една „рационализация“ на дейността
първата катедра по хигиена (1919 г.) През 1944 г. на работника в процеса на производството.
Хр. Хаджиолов създава първата клиника по про- Трудът е обект на многобройни проучвания,
фесионални заболявания. В областта на хигие- които довеждат до „научна организация“ на тру-
ната на труда и професионалната патология, ра- 1
По Leplat J., H. Monod – Evolution de conception d,organisation
ботят Л. Цветков (оловно отравяне), Б. Славков du travail. Precis de medicine du travail, sous la dir. De H. Desoille,
(рудодобив), В. Кузмин (микроклимат), Кр. Киря- J. Sherrer, R. Truhaut, 6 ed., Masson, Paris, 1992.
30
да, чиято цел е прилагане на научни методи за за държавни поръчки, да не могат да се използ-
контрол на човешкия труд при пренебрегване на ват в предприятия, където се прилага системата
психологическия подход и социалните послед- на Тейлър.
ствия. В отговор на това се появяват нови форми Форд (H. Ford – 1863-1947). – Неговото име е
на организация на труда, разработени от изсле- свързано преди всичко с понятията за работа на
дователи в областта на психологията и социоло- конвейер и теорията за високите надници. Него-
гията на труда и от специалисти по ергономия. вият принос към организацията се състои в:
– масовото (или на големи серии) производ-
1.1.1. По-ранни системи за организация на ство;
труда – взаимозаменяемостта на частите и устрой-
ствата;
Тейлър (F.W. Taylor – 1856-1915). Проучва се – заместването на транспортирането на ръка
изпълнението на трудовите операции от различ- с конвейера;
ни работници и се определя след анализ и син- – уравновесяването на работните места на
тез най-добрия метод, който премахва ненуж- конвейера (еднакво натоварване);
ните или много продължителни движения и ги – създаването на инструменти и машини с ви-
заменя с по-икономични (щадящи) от гледна сока производителност;
точка на усилието и времето, което се изисква от – високи заплати и заместване на работата
работника за тяхното осъществяване. на парче с наложения ритъм.
Този тип проучване е широко известен като Бедо (Bedeaux). – Преди последната война
хронометраж и се състои в разделянето на труда влиянието на Бедо доведе до ревизиране на ме-
на елементарни движения и измерване на про- тодите за изучаване на труда.
дължителността на всяко едно от тях. Разпола- Бедо предлага измервателна единица Бедо
гайки с времето, необходимо за елементарните (B), която представлява количеството работа, ко-
движения, може да се определи с точност зада- ято нормално се извършва от един работник за 1
чата, която трябва да бъде изпълнена за опре- min, като се държи сметка и за частта от времето,
делено време. изразходвано за почивка.
Познаването на времето дава възможност за Максималното темпо на среден работник е
въвеждане на надница в зависимост от производи- равно на 80 B, а нормалното на 60 В. Такова тем-
телността. Това обаче е диференцирана надница, по достига средния работник без особени усилия
тъй като на работника се заплаща на парче: колко- и то съответства на надницата, определена в ко-
то повече направи, толкова повече получава, но се лективния договор. При темпо 80 В премията е
фиксира минимален брой на произведените арти- 33% от основната надница. Един изключително
кули (нарочно трудно достижим за работния ден). сръчен и силен работник може без проблеми да
Физиологичният риск от прилагането на сис- достигне и 100 В.
темата Тейлър е свързан с: Положителният принос на системата на Бедо,
– „Изискването, казва Тейлър, трябва винаги която е интегрирана във френските методи за ор-
да бъде доста над производителността на сред- ганизация на труда, е оценката на темпото на ра-
ния работник“. бота и на почивката, като фактори компенсиращи
– Системата за възнаграждение не държи умората.
сметка за „цената“ за работниците. Работници- Гилбрет (Gilbreth – 1868-1924). – Влиянието
те от гъсто населените райони трябва да полагат му се почувства по-бавно в индустриалните сре-
много повече усилия за еднаква надница. „Ако ди (система внедрена първо при зидари), но в
предприятията, са в страна с многобройна ра- днешно време то преобладава поради новата на-
ботна ръка, като Филаделфия, пише Тейлър, ри- сока, която му дават изследванията на специа-
тъмът на работа трябва да бъде по-висок.“ листите по психотехнология и физиология. Всич-
– Работните движения и най-малките жесто- ки организатори знаят сега, че намаляването на
ве са определени с точност от инженерите. Ра- времето за изпълнение на дадена задача е функ-
ботникът няма право да ги променя, т.е. превръ- ция, преди всичко от използвания метод, а не от
ща се в автомат. бързината на движенията. Усилията в областта
– Работниците, които не могат да следват не- на организацията трябва да бъдат насочени към
обходимия ритъм, се отстраняват. по-добра адаптация на машините и инструменти-
Тази система не съдържа реално проучване те към човека и създаването на процес на рабо-
на умората. Въпреки стриктния подбор работни- та, който съответства на неговите нужди (работна
ците проявяват явна физическа отпадналост и поза, околна среда, движения, ритъм...)
след няколко години интензивен труд се отстра- А.Г. Стаханов. – Миньор, специалист по доби-
няват от цеховете. Системата Тейлър просъщест- ване на руда с чук за къртене в СССР, който след
вува само, защото изхабяването на работната като анализира работата си, разделя двете опе-
ръка в Америка е компенсирано от имиграцията. рации – подпиране с греди и изкъртване и пости-
Впрочем в САЩ работниците активно протес- га рекордни резултати при копането на въглища.
тират. Американският конгрес назначава коми- Методът, създаден през 1935 г. разкрива значе-
сия от трима членове, която прави внимателно нието на приноса на работника при наличие на
проучване, в резултат на което, вследствие ак- благоприятни организационни условия, т.е. из-
тивен протест на работниците, парламентът на пълнителите могат активно да направят сполуч-
САЩ решава – кредитите, гласувани след 1913 г. ливи предложения и да дадат нови идеи, след
31
като критично анализират технологията и мето- 1.1.2. Движението за „човешко отношение“
дите на работа.
Общо последствията от тези системи за „на- То се заражда в САЩ през тридесетте годи-
учна“ организация на труда са: ни на миналия век с Майо (Elt. Mayo) и се проя-
– В областта на заплащането – Увеличава се вява като реакция срещу ексцесиите на „научна-
броят на работниците без квалификация, без да та“ организация на труда. То пледира за замяна
са задоволени нуждите от квалифицирани ра- на нетърпимите условия на труд, създадени от
ботници. Увеличава се обхватът на неработни- тейлъризма, с добра материална и психологич-
ческите категории, свързани с планирането, из- на среда в предприятието. Целта на човешкото
следването, надзора и набирането на кадри. отношение е по-добрата интеграция на работни-
– В областта на премиите – Те са много важни ка в предприятието.
за компенсиране на фиксираната основна над- Ръководителите на предприятия разчитат на
ница, която съответства на минимална норма, и привлекателността на човешкото отношение, за
са характерни за по-простия труд, който не пред- да променят поведението на работниците, без
ставлява интерес за работника. да имат за цел да променят своето собствено
– В областта на разделението на задачите и поведение, нито пък организацията на труда и
съдържанието на труда. – Задачите все повече и дори не правят нищо за изменение на неблаго-
повече се повтарят, което води до монотонност, приятните материални условия на труд.
наложен ритъм, както и значителното психично Колкото до работниците, те приемат като
натоварване. Физическото натоварване е свър- цяло проявите на човешко отношение и фа-
зано с поддържане на определена поза, при съ- кта, че работят в предприятие, от което извли-
щевременно голяма бързина и точност на жесто- чат полза, но си дават сметка, че все повече са
вете, при работа с предмети в движение. въвлечени в един модел, разработен без тяхно
– Тази организация на труда има и социални участие, в една организация, която ги използва
последствия. Безработица при младите, които като необходим обект.
отказват функции, непривлекателни за получи-
лите професионално образование и наплив на
имигранти. 1.1.3. Реструктурирането на задачите
– Социални реакции, които са индивидуални
(все повече отсъствия от работа, в предприятия, с Вследствие проблемите на предишните фор-
монотонен труд, безотговорност, незаинтересова- ми на организация на труда, започва да се говори
ност за качеството на продукта), или колективни за реструктуриране на задачите, за да се възроди
(конфликти между ръководството и работниците). интереса към труда.
Табл. 1. Нови форми на организация на труда

Принцип Предимства Трудности и ограничения
Ротация на за- Разместване на операторите ти- Намалява се монотон- Редуването на обикновени и немотивиращи
дачите туляри на различни работни мес- ността на труда задачи не може да създаде реален интерес
та в рамките на една работна гру- към труда
па или конвейер за монтаж или 0+0+0=0
производство (Herzberg)
Разширяване на Удължаване на продължителнос- – намаляване броя на ра- Добавянето на обикновени и немотивиращи
задачите тта на цикъла без да се промени ботните места задачи не може да създаде реален интерес
характера на работата. – намалява се психичната към труда
умора на операторите
Обогатяване на Включване в задачите за из- – Повишена отговорност, – необходимост от допълнително обучение
задачите пълнение на задачи, свързани с възможност за иден- – често прекалено увеличение на средствата
подготовката (регулиране, снаб- тифициране с крайния за заплати в предприятието
дяване и др.) и контрола. Съпро- продукт, по-голямо ува-
водено е в много случаи с ор- жение
ганизация на пространството и – В много случаи: повиша-
работните места или с подобря- ване на квалификацията
ване на безопасността и на удоб- и заплащането
ството на работещите.
Полуавтономни Групи работници поемащи ко- – Добро решение за някои – система сведена до производствения про-
екипи лективна отговорност за даде- основни потребности на цес и позволяваща формирането на малки
но производство с по-големи или работещите като иници- екипи
по-малки права за определяне на атива, отговорност, отно- – необходима е твърде продължителна под-
целите шения. готовка
– Често повишаване на – мултиплициране на риска от напрежение
квалификацията и за- и конфликти: междуличностни или между
плащането екипите (тъй като напрежението нараства с
увеличаването на контактите)
– необходимо е допълнително обучение
– Често: прекалено увеличение на средства-
та за заплати в предприятието
32
Реструктурирането на задачите произтича 1.1.4. Значението на физиологията на тру-
от две течения, които се занимават с теорията да и ергономията
за нуждите на човека при работа. Според Мас-
лоу (A. Maslow), при работа има опасност чо- Една от важните перспективи за развитието на
век да бъде лишен не само от социални потреб- общата физиология е изучаването на човека по
ности, но и от цяла йерархия от потребности време на работа. Възможните аспекти тук са:
– от физиологични, който са в основата на кла- 1. Физическата (мускулна) дейност на работника.
сацията, до нуждата от реализация, (т.е. въз- 2. Психосензорната, умствена дейност
можността да прояви собствените си творче- 3. Въздействието на работната среда (глав-
ски способности при работа), която се намира но на физичните фактори – микроклимат, освет-
на върха на „пирамидата на Маслоу“. Искания- ление, звук, в присъствие на които се извършва
та на работниците обхващат всички стъпала на труда).
пирамидата. Независимо дали става въпрос за предим-
Херцберг (Herzberg) използва заключенията но психо-сензорна или мускулна дейност, или за
на Маслоу и създава нова теория за потребности- изучаване на работната среда, физиологията на
те на човека при работа. Той разграничава: труда се занимава главно с елементарните или
1. потребности, които ако не се реализират во- интегрирани функционални реакции на индиви-
дят до недоволство, но ако се реализират, не да- да при определени условия на труд. Ергономия-
ват необходимото удовлетворение – глад, безо- та може да се разглежда като предимно прилож-
пасност... но развитие на физиологията и психологията на
2. потребности, чиято реализация дава из- труда. Обикновено тя се определя като наука за
вестно удовлетворение и които произтичат от адаптацията на човека към труда.
специфичния характер на човешката природа. Промените в икономиката през ХХ в. са зна-
Работниците ги изразяват чрез исканията си за чителни. От предимно занаятчийска система,
съдържанието на труда, отговорностите, повише- при която от поколения се използват едни и същи
нията и др. методи и оръдия на труда, с които се произвеж-
В резултат на това са предложени и експери- дат едни и същи продукти, се преминава към се-
ментирани нови форми на организация на труда гашния етап на индустриализация, а именно към
(табл. 1). производство на значителни количества проду-
След различните форми на реструктурира- кти чрез комплексни производствени структури.
не на задачите са обогатяването на задачите и Понастоящем е важно при всяко предварително
формирането на полуавтономни групи, които са проучване на дадено производство да се отчитат
с положителен аспект и придават на труда по-чо- следните два проблема:
вешки характер – работникът може да въздейст- – Дали продуктът е адаптиран за нуждите на
ва върху работата си. Някои работници обаче, индивида, който трябва да го използва?
свикнали с повтарящите се трудови операции, – Дали работните места са адаптирани съо-
приемат враждебно подобно реструктуриране, бразно нуждите на работещите?
което им носи ново напрежение и увеличава уси- Например няма смисъл да се произвеждат ав-
лията. томобили, които няма да могат да бъдат използ-
Най-често даваният пример за полуавтономни вани удобно и сигурно от човека, или да се из-
групи е от завода на Волво в Калмар, Швеция. Ав- гражда предприятие, в което на някои места може
томобилният конвейер е премахнат и е заменен да се работи само при изключителен стрес. Тези
с малки групи, всяка от които сглобява отделна проблеми трябва да бъдат решени още на стадия
кола. на проектирането.
Във Франция, управата на Рено е приложила Социалната еволюция значително намаля-
този опит и е последвана и от други предприятия ва и продължава да редуцира нивото на допусти-
(повече от 300 на брой), главно от производство- мото напрежение. През XIX в. условията на рабо-
то на електроприбори и машиностроенето. та са по-често неблагоприятни и принудителни, а
Резултатите за работещите са: работното време – продължително. Неблагопри-
– нужда от професионално обучение и усъ- ятните фактори прогресивно се редуцират, но из-
вършенстване искванията на социалния прогрес включват не-
– премахване на системата за стимулиращото прекъснато намаляване на тяхното ниво.
възнаграждение (неотейлоризъм) Така в средата на ХХ в. условията на труд са
– по-голяма отговорност и автономност на из- достатъчно изучени като въздействие върху ра-
пълнителите ботника, за да се изгради ергономията като неза-
– намаляване на отсъствията и нестабилност- висима дисциплина. Нуждата от нея се чувства,
та на персонала както в обществото, така и в икономическата
– подобряване на качеството и на производи- сфера. Редом с физиологията и психофизиологи-
телността. ята на труда, които се занимават с функционира-
Това изисква обаче, големи инвестиции, които нето на човека по време на работа, се обособява
отново поставят въпроса за ролята на ръковод- дисциплината (в началото като т.нар. „корекцион-
ството и принципа за йерархията на властта. От на ергономия“), която има за цел да модифицира
друга страна, синдикатите се опасяват от свръх- средствата или задачата на труда, за да се адап-
експлоатация поради, психологическо манипули- тират към индивида. По този начин се намалява
ране на работниците. натоварването, с което трябва да се справи ор-
33
ганизма, и се повишава производителността, ка- матиката прогресивно започва да се прилага в
чеството и надеждността на труда. управлението на предприятията. Информатизация-
та на управлението е съсредоточена главно в голе-
1.1.5. Електрониката и съвременният труд мите предприятия и по-малко в администрацията.
Постепенно тази „елитарна информатизация“
Развитието на съвременната електроника на- отстъпва място на масовата информатизация –
мира множество приложения. Сред тях са ком- т.нар. „бум на информатизацията“. Втората фаза
пютрите и машините за автоматично обработ- се характеризира с мултипликация на приложе-
ване на информацията, функциониращи чрез нията и потребителите на автоматични машини и
програми при извършване на аритметични логи- преди всичко с техната интеграция в „автоматизи-
чески действия, което дава възможност не само раните системи“.
за получаване на множество сведения, но и за Днес се разграничават най-малко 7 типа авто-
вземане на решения. Две големи технически мати:
предимства са миниатюризацията, която дава – ОМЦУ.
възможност да се записва много голям брой дан- – Автоматични машини за непрекъснато про-
ни (създава се понятието памет) и скоростта на изводство на големи серии. Освен роботите в
функциониране (напр. при програма за игра на тази категория влизат манипулационните устрой-
шах, компютърът може да изчисли 3 милиона ства, интегрираните системи на роботи и програ-
данни за 3 минути). миращите се автомати.
Електронните прибори могат да заместват чо- – Машини за автоматизация на процеси. Ра-
века в редица области: статистически сведения, финериите или водноразпределителните центра-
наблюдение и контрол на машините, което поз- ли са пример за ползване на машините за авто-
волява все по-високо ниво на автоматично функ- матизация на постоянни процеси.
циониране. – Проектиране с компютър. Използван понас-
Приносът на електрониката позволява чо- тоящем най-вече във въздухоплаването, автомо-
векът да се замени с автомат, което предполага билната промишленост, корабостроенето, този
преди това наличието на информация, от което метод позволява автоматично да се правят всич-
произтичат и термините автоматизация, или ин- ки изчисления, необходими за проектирането на
форматизация, или роботизация. даден продукт.
Роботът е автомат, съставен от две части: – Автоматични устройства за оптично четене:
уред изпълняващ операции и програмен продукт, това са автоматизирани системи за разпределе-
който управлява последователността им. ние на писмата или системите за обработване на
Гите (Guittet) го определя като „автоматичен чековете в банките.
апарат, който може да бъде адаптиран към ком- – Машини за текстова обработка (пишещи
плексна среда и да замества или удължава една машини с памет). Те са включени към компютър,
или повече функции на човек, като е в състояние който дава възможност за автоматично страни-
да въздейства върху средата“. Теоретично съ- ране и корекции.
ществуват 3 поколения роботи с различна степен – Факс – система, която дава възможност да
на сложност (от моновалентност до комплексни се предават фотокопия на разстояния по теле-
роботизирани системи). фонните линии.
Етапи на информатизация. Прегледът на ис- – Базата данни – информатизирани библиоте-
торията на техниката през последните 50 години ки, които могат да бъдат ползвани с помощта на
позволява да се разграничат три основни пери- компютър (терминал).
ода на информатизация. До началото на седем- Могат да се посочат и други приложения, ко-
десетте години са познати два основни типа ав- ито по-трудно могат да бъдат класифицирани.
томатични машини: компютрите на големите Това са терминалите и мини- или микрокомпю-
предприятия и автоматичните средства за упра- трите, които се срещат почти навсякъде и се раз-
вление на постоянни производствени процеси (в личават само по програмата за управление. Ми-
химическата, нефтохимическата промишленост крокомпютрите се използват в цеховете, както и
и др.). След това се появяват обработващите ма- в офисите за счетоводство и управление на скла-
шини с цифрово управление (ОМЦУ). По-късно довите наличности. Друга форма на информати-
се наблюдава изключително бързо мултиплици- зация, която се разви много бързо, е електрон-
ране на видовете автоматични машини, като се ното разплащане, което се използва в различни
появяват годишно десетки нови типове. сфери, като продаване на билети, продажба на
Могат да бъдат разграничени две фази на ин- търговски стоки и банкомати.
форматизация с твърде различни технически и Качествено нова фаза на масовата информа-
социални характеристики. тизация е създаването и развитието на светов-
Фазата на централизацията, се характери- ната информационна система (интернет). Оф-
зира от една страна с централизирана информа- ормя се футуристична концепция за работа от
тика, която е собственост на големи организации, разстояние чрез телекомуникациите, което ще
и от друга със субституция. Последната се свеж- постави и въпроса за работата от дома.
да до заместване при някои устройства (като об- Нови условия на труд. Информатизацията
работващите машини) на механичните елементи с често се представя като най-сигурния начин за
електронни. Използвана първоначално за научни освобождаване на човека от някои трудни произ-
изчисления (най-вече във военното дело), инфор- водствени задачи, свързани най-често с премах-
34
ване на интензивните физически усилия в небла- разработване на програма. Това включва три ка-
гоприятна среда, изпълнявани от роботи, или на тегории персонал:
операции, които се характеризират с накъсаност – анализатори, които определят логиката на
и повторяемост. информатизираните системи;
При информатизацията обаче, се появяват – програмисти, който транскрибират тази ло-
нови проблеми, свързани с психосензорното на- гика на езика на машините;
прежение. Проучвания показват, че при работата – оператори, които правят тази транскрипция
на терминал, се появяват множество симптоми, четлива за компютъра.
свързани със зрителната умора, като главобо- Самото съществуване на информационното
лие (80% от случаите), заслепяване (70%), паре- обслужване води до т.нар. деквалифика-
не на очите (70%), и намаляване на зрителната ция/прекалена квалификация на Фрейсне (M.
острота (50%). Freyssenet), а именно, че техническият прогрес
От друга страна психологическите факто- е свързан с намаляване на квалификацията за
ри също се променят. Преди майсторът е ко- мнозинството (операторите) и повишаване ква-
мандвал екипа. Поставен пред контролните уре- лификацията на елита, който програмира.
ди обаче, той вече не го прави. Освен това, тази Централизацията на информатиката е до-
трансформация може на първо време да до- вела в големите предприятия до все по-голяма
веде главно при по-възрастните работници до тейлоризация на процеса на подготовка на тру-
емоционална нестабилност и психосоматични да с машините. На този етап не се наблюдава
разстройства, поради страх от уволнение при истинско откъсване от предишните форми на ор-
намаляване на персонала, преминаване в дру- ганизация на труда.
га категория с евентуална промяна на перспек- Б) „Бум на информатизацията“. Три тен-
тивата за развитие и възможност за премества- денции характеризират в началото на 80-те го-
не на друг пост, неотговарящ на способностите и дини идването на нова „ера“, тази на „информа-
професионалния опит. тиката без информатици“, а именно:
Проведени проучвания при такива работни- – Създаването на „генератори на програми“ и
ци показват тенденция за висока честота на пси- мултиплицирането на „библиотеките на програ-
хичните оплаквания: безпокойство (40%), безсъ- ми“, което води до чувствително намаляване на
ние (20%), депресивни състояния (25%). ролята на програмистите.
Информатизацията не води обаче, до едно- – Все по-голямото опростяване на езиците
образно влошаване на условията на труд. Ин- (създаването на APL – разговорен език, както и
форматизацията е преди всичко един хетеро- на специализирани езици), улесняващи използ-
генен от психична гледна точка феномен. За ването на информатиката от неспециалисти.
осъществяването на определена цел има под- – Интегрирането на програмата в програмен
ходящи и неподходящи автоматизирани систе- пакет.
ми и устройства. При информатизацията може и Развитието на интеграцията е тясно свързано
трябва да се избира, т.е. да се прилагат изисква- с прогреса при работата на терминал. Специфи-
нията на ергономията. ката на работата на терминал е в диалога меж-
Последствия за организацията на труда ду човека и машината. Ето защо наред с опера-
(структура на задачите). Последствията от ин- торите, осъществяващи контрола, и онези, които
форматизацията в областта на организацията се занимават с вкарването на данни, трябва да
на труда се различават в зависимост от фазата се добави една нова категория – оператори, ра-
на информатизация. ботещи с интерактивна клавиатура.
А) Централизирана информатизация – Прогресът в интегрирането на автоматизира-
Всяка автоматична машина е съставена от два ните системи увеличава необходимостта от ра-
отделни елемента: устройство и програмен про- бота в екип. Колективът на работниците в този
дукт. В тази фаза на информатизация най-съ- случай е съставен от три подекипа – за кон-
ществени промени претърпява работата с трол; за наблюдение; за насочване, поддържане
машината, а подготовката (разработване на про- и транспортиране. Първи екип, от който зависи
грама) продължава да бъде организирана по най-вече доброто функциониране на предприя-
един сравнително традиционен начин. тието, се характеризира с много голяма стабил-
Работа с машината: голямата новост на ност на работното място, докато другите два са
това ниво е появата на една изцяло нова функ- „по-периферни“ и имат временен статут – вре-
ция, като контрола и надзора. Чрез автоматич- менно изпълняващи функции и подизпълнители.
ните устройства работникът участва в осъщест- Изхождайки от всички последствия за чо-
вяването на няколко операции, които преди са века от информатизацията, е необходимо да
били разделени. Това е едно преобръщане на се провежда съответна социална защита и
тенденцията за разделяне на части на задачите. поддържа добро психосоматично здравно
Делът на работника става обаче все по-малък, състояние. Посочват се четири приоритетни на-
тъй като е „неспособен“ да изпълнява сам раз- соки:
личните операции, осъществявани от машината, – информация: пълната и изпреварваща ин-
а само контролира изпълнението. Така работни- формация е единственият начин да не се мул-
кът няма пряк контакт с продукта на своя труд. типлицира явлението на отхвърляне при непре-
Подготовка: Независимо от типа на автома- къснатото навлизане на новите информационни
тичното устройство подготовката е свързана с технологии в предприятието
35
– превенция: 1) благодарение на развитието терни за дърводобива; „общи“ вибрации – за
на ергономията и интервенцията на специалисти транспорта; неблагоприятен микроклимат (пре-
по трудова медицина може да се адаптира маши- гряващ, охлаждащ) – при работа навън (селско
ната към човека и така да се подобрят условията стопанство, строителство, металургия, морски
на труд; 2) психологичните фактори се променят транспорт). За съвременния труд са характерни
в периода на преход и специалистът по трудо- радиочестотните електромагнитни полета (ин-
ва медицина трябва да следи много внимателно дукционни пещи в металургията, радиолокация,
случаите на преместване на ново работно място. телекомуникации); лазерните лъчения (хологра-
– обучение: информатизацията създава ра- фия, радиоелектроника, автомобилостроене);
ботни места, но и води до закриването на други. ултразвукът във въздуха (при високооборотни
Професионалното обучение дава възможност за машини) и ултразвукът в течности (почистване
адаптация към нови знания и е гаранция срещу на метални детайли); инфразвук (големи маши-
масова безработица. ни и съоръжения в металургията, транспорта).
– преговори: Те дават възможност за контро- Атмосферното налягане (високо, ниско и бързо
лирано противопоставяне на интересите и чрез променящо се) е „класическа“ и настояща вред-
тях след време, благодарение на масовата ин- ност при работа под вода и подводни басейни
форматизация да се създаде социална демо- или при високо надморско равнище.
крация т.е. полза за всички. Характерно за съвременния труд е и т. нар.
„химизация на труда“. – И. В. Саноцкий (1987)
1.2. Фактори на работната среда посочва, че бурното развитие на химията и нара-
стващите потребности понастоящем, се харак-
Условията на труд, влияещи на здравното теризира със съществуващи над 5 млн. химиче-
състояние и работоспособността могат да бъдат ски съединения, ежеседмичен синтез в света на
разделени на две големи групи. 5-6 хил. нови съединения и използване сега на
Фактори на работната среда, към които се над 60 хил. химически вещества и още – внедря-
отнасят: факторите на микроклимата (темпера- ване ежегодно в производството на над 1000 ве-
тура, влажност, скорост на движение на въздуха щества. „Химически производства“ могат да се
и инфрачервена радиация), производствените нарекат производствата на пластмаси, изкуст-
лъчения (йонизиращи, нейонизиращи, лазерни), вени торове и пестициди, бои и лакове, химико-
производствено осветление (т.нар. видима свет- фармацевтичните производства, нефтохимията,
лина), механични колебания (шум, вибрации, ин- производствата на киселини и лакове, детерген-
фра- и ултразвук), атмосферно налягане; химич- ти и др. Химични фактори, свързани с техноло-
ни фактори (газове, пари, течности, аерозоли с гичните процеси като вредности на работната
токсично действие); прахови (физико-химични) среда могат да се отделят в най-разнообраз-
фактори; биологични фактори.1 ни производства – металургия, машинострое-
Фактори на трудовия процес, свързани с те- не, текстилна промишленост, транспорт, стро-
жестта и напрежението на труда; режима на труд ителство, рудодобив и т.н. Характерно обаче за
и почивка; работната поза; работното място и ра- съвременните технологии и производства е ма-
ботните движения; психо-социални фактори. совата автоматизация на технологичните проце-
Някои автори посочват косвено действащи си, замяната на високотоксични химични веще-
върху здравното състояние и фактори, свърза- ства с по-малко токсични или нетоксични (напр.
ни с трудовата обстановка: планировка и инже- заменят се органични разтворители с вода) и в
нерно-техническо решение на производствените крайна сметка висока степен на защита на ра-
сгради и помещения; разположение и връзки на ботата и околната среда от химични вредности.
технологичните машини и съоръжения, произ- Основен проблем при тях остават извършването
водствена мебел и обзавеждане; санитарно-тех- на ремонтни работи по съоръженията и особено
нически съоръжения (производствено отопле- случаите на аварии – напр. аварията с химичния
ние, вентилация). завод в Бопал – Индия през 1984 г., когато отде-
ления газ (метилизоцианат) засегна над 20 хил.
1.2.1. Фактори на средата – производства души и причини 2 хил. смъртни случая.
и професии Прахът като вредност на работната среда
променя своето значение в съвременните усло-
В съвременния труд масово навлизат висо- вия на труд. Високата степен на запрашеност с
ко производителни машини и съоръжения, тех- грубо дисперсен и с високо съдържание на крис-
нологични процеси, контролно-измервателни тален SiO2 (фиброзогенен) прах е рядко среща-
уреди, използващи и явяващи се източници на но понастоящем състояние (много често в ми-
физични фактори (вредности) на работната налото при подземния рудодобив – т.нар. „сухо“
среда. Най-разнообразни производства, а осо- бурене, в производството на строителни мате-
бено текстилно производство (предачни и тъ- риали). Понастоящем е актуално действието на
качни цехове), металургия и машиностроене, финодиспергирания прах (в мините, строител-
дърводобив и дървопреработване, рудо- и въг- ството, селското стопанство), праховете с алер-
ледобив и др. се характеризират с интензивен гично действие (селско стопанство, строителни
шум; интензивни локални вибрации са харак- материали – цимент, фармацевтична промишле-
ност), с канцерогенно действие (азбест, аерозо-
1
Тук могат да бъдат включени и травматогенните фактори
(механични, химични, електрически и др.) ли, съдържащи никел, хром и др.).
36
Четиридесетте години на ХХ в. се характери- ри, влияят върху работоспособността (намаляват
зират с бързо развитие на производства за т.нар. я и водят бързо до умора), предизвикват развитие
биологически активни вещества – антибиотици, на професионални и парапрофесионални забо-
аминокиселини, белтъци, ензими и др.; базира- лявания, влияят на общата заболеваемост (пови-
щи се на микробиологически синтез. Условията шена честота, тяжест, променена структура).
на труд в съвременните предприятия на хими- Понастоящем човек е подложен на неблаго-
ко-фармацевтичната промишленост (антибио- приятни въздействия от страна на много факто-
тици); микробиологичната промишленост (про- ри в производствената и околната среда. Харак-
изводство на хранителен белтък, микробиални терно за тях сега е, че:
торове, инсектициди и др.); текстилната про- – обикновено са с малка интензивност;
мишленост; в селското стопанство (животно- – действат комбинирано, последователно, по-
въдство, птицевъдство, полевъдство) изтъкват стоянно или интермитентно с постоянна или про-
на преден план и т.нар. „неблагоприятен био- меняща се интензивност;
логически фактор“. Биологичните фактори са – те са с различен характер (вид), със сходни
изразени сега вредности и при работещи с теч- или различаващи се ефекти върху организма;
ни и твърди отпадъци (почистване на населени- – комбинираното присъствие на химични фак-
те места), в кожарската промишленост, работе- тори води и до физико-химични реакции и образу-
щи в местности с вектори (преносители – напр. ване на нови вещества и състояния, също дейст-
инсекти) на инфекциозни заболявания – геоло- ващи върху организма;
зи, дърводобив, работещи с биологични мате- – действат хронично и се съчетават със здра-
риали в хуманната и ветеринарната медицина. вословен или не начин на живот – правилен дне-
Сега и в близкото бъдеще биологичният фак- вен режим, хранене, двигателна активност, упо-
тор е главен неблагоприятен за здравето и при- треба на алкохол и тютюнопушене, зависимост от
чинен за висока смъртност фактор в страните на наркотици.
топлия климат в основните им производства на Когато факторите на работната среда са с
селското стопанство (животновъдство, полевъд- малка интензивност, но действат хронично
ство), минното дело и др. Биологичните факто- и се съчетават и с други неблагоприятни факто-
ри – микро- и макроорганизми, вируси и проду- ри и начин на живот (здравословен или не), те не
кти на метаболизма им (биологически активни предизвикват развитие на съответните професи-
вещества), са причинители на инфекциозни и онални заболявания, но намаляват работоспо-
паразитни заболявания; на дисбактериоза; ми- собността и имунобиологичната реактивност.
коза (напр. кандидози – Cand. аlbicans) и др.); Неблагоприятните въздействия тук се харак-
интоксикации (напр. микотоксикози при рабо- теризират с т.нар. малка и „скрита“ симптомати-
тещи в силози, в дървопреработване); алергич- ка (появяваща се след провокация), засяга се це-
ни заболявания (напр. хиперсензитивния пнев- лия организъм, реакциите са най-често фазови.2
монит или т.нар. „фермерски бял дроб“, описан В този случай факторите на работната среда се
за първи път от Рамацини през 1713 г.); злока- явяват (с различна степен на вероятност) като
чествени новообразования (напр. ангиосарком едни от факторите на риска за формиране на об-
на черния дроб при афлатоксикозите – токсини щата заболеваемост.
на гъбичката Aspergillus flavus). Съвременните Например епидемиологични изследвания за
вентилационни системи (климатични уредби), с заболявания на сърдечно-съдовата система
рециркулация на въздуха в помещения (офиси) и състояния на дислипидемии при работни-
с неотварящи се прозорци или в безпрозоречни ци в контакт със серовъглерод или въздейства-
цехове са с голямо значение за развитието на ни с шум с нива под тези, предизвикващи спе-
плесени във въздушната среда. цифични нарушения (намаление на слуховата
сетивност) са показали, че както при сравнител-
1.2.2. Работна среда – здравно състояние но ниските концентрации (под и около ПДК) на
и работоспособност серовъглерод, така и шумовия фактор се явяват
фактори на риска за развитие (по-висока чес-
Приетото още през 1949 г. от СЗО определение тота на случаите) на сърдечно-съдова патоло-
на здравето като „състояние на физическо, пси- гия (заедно и с другите рискови фактори за това
хическо и социално благополучие“ предполага: с производствен и непроизводствен характер).
– не само отсъствие на соматични и психични Подобни проучвания, съчетани и с експеримен-
разстройства и заболявания на организма, но и тални изследвания са показали, чрез използва-
висока съпротивляемост спрямо различни забо- не и на по-сложни методи за биостатистически
лявания и висока работоспособност; анализ (факториален, дискриминантен, логис-
– възможности за възстановяване и за пови- тична регресия) значението на вибрационния
шаване на културното и интелектуалното равни- фактор за по-високата честота на дислипиде-
ще; мии, исхемична болест на сърцето и артериална
– състояние на здраве, като един постоянен хипертония при работници със и без специфич-
процес на пълноценна адаптация на организма ни клинични прояви на вибрационно увреждане.
към променящите се условия на околната и ра-
ботната среда (труд).
2
Протичат в три фази: І-ва – функционални или слаби струк-
турни промени (т.нар. биохимична „адаптация“); ІІ-ра – период
Факторите на трудовата среда и трудовия на „скрита“ декомпенсация (привидна адаптация); ІІІ-та – вло-
процес, като неблагоприятни за здравето факто- шаване, с трайни промени и клинични белези на увреждане
37
Също така е известен и сумарният ефект на чаите на рак са обусловени от професионални
фактори на работната среда с малка интензив- вредности. Много са съвременните производ-
ност с такива на производствения процес, което ства с рискови за развитие на рак фактори на
води до намалена работоспособност – напр. работната среда – химически и химико-фарма-
шумовия фактор с интензивности много по-ни- цевтични, нефтохимия, работа с йонизиращи
ски от 80-85 dB увеличава значително нервно- лъчения, металургия и машиностроене, селско
сензорното напрежение при оператори. стопанство, рудодобив, производство на пласт-
Проявата или не на тези „неспецифични“ маси, каучукова промишленост.
ефекти на факторите на работната среда е тяс- Международната агенция по изучаване на
но свързана с функционалните възможности на рака (IARC) разделя агентите (факторите) в за-
системите на организма на работниците за под- висимост от наличието или не на канцерогенно
държане на хомеостазата (възможности обусло- действие на 5 групи, като първите 3 групи (1, 2а и
вени както генетично, така и от начина на живот 2б) са с такива ефекти.
– здравословен или не). В първата група, с доказано канцероген-
Факторите на трудовата среда с малка интен- но действие при хора са 22 химически вещества,
зивност и хронично действие, при въздействие като арсен, азбест, бензол, берилий, кадмий, хром
върху малки или големи популации (групи ра- и съединенията им, минерални масла, никелови
ботници в производства) причиняват често раз- съединения, винилхлорид, дървесен прах и др.
витие на алергични реакции и заболявания, и са Тук се включват също и радон, слънчева радиа-
фактори за канцерогенеза. ция, някои биологични фактори (хепатит В и С ви-
Понастоящем около 10% от общата заболе- рус, Heliсobacter pylori, Schistosoma hematobium).
ваемост са различни алергични увреждания (в Всички те, без биологичните фактори представля-
САЩ се посочва за цялото население около 50% ват реален производствен риск. Във втората гру-
с леки и 10% с по-сериозни алергични реакции). па (вероятен канцерогенен риск) са 20 химически
Едно типично и тежко увреждане на дихателна- фактори – бензидин, формалдехид, полихлори-
та система – бронхиалната астма, е често с про- рани бифеноли, кристален SiO2, три- и тетрахло-
фесионална етиология (5-15% от случаите). Кон- ретилен и др., а също и UV-радиация. В трета-
тактният дерматит е около 90% от всички случаи та група (2б) – с възможен канцерогенен риск, са
на професионални дерматози (като в 80% засяга включени 62 химични вещества и съединения-
основния орган за работа – ръцете). Характерни та им – дизелово гориво, хидразин, олово, метил-
професионални алергични заболявания са също живак, никел, някои багрила (о-толуидин, понсо),
фермерския бял дроб; багасоза; бисиноза; алер- стирол, винилацетат, леярски дим и др. Отделно,
гичен ринит (сенна хрема) и конюнктивит. Све- в горните групи са включени и 22 пестициди (напр.
товната тенденция е за постоянно нарастване DDT, хептахлор) и 31 лекарства (фенацетин, цик-
на честотата на алергичните увреждания. лоспорин, естрогени, орални контрацептиви, хло-
Химичните фактори на работната среда са рамфеникол и др.). Това многообразие от хронич-
често алергени – фенол и производните му, бен- но действащи фактори, с доказано или възможно
зол, арсен, живачни, цинкови и манганови съ- канцерогенно действие при хора, включващо мно-
единения, хром, кобалт, ароматни нитро- и го производства и големи групи работещи, показ-
аминосъединения, изоцианати, детергенти, ор- ва голямото здравно и социално значение от пре-
ганични разтворители. Също такива са и прахо- венциите при на производствения рак.
ви фактори – циментов, брашнен, растителен;
биологични фактори – антибиотици, хранител- 1.2.3. Хигиенно нормиране и здравен риск
ни дрожди, микробиални инсектициди и торове;
физични фактори – охлаждащ микроклимат, ин- Съвременната дефиниция на понятието хи-
тензивна инсолация, UV-радиация. гиенна норма за химични фактори във въздуха
Съвременните производства на химико-фар- на работната среда е „такава пределно допус-
мацевтичната промишленост, производството на тима концентрация (ПДК), която при ежеднев-
пластмаси, на строителни материали, бои и ла- на работа (8h) в течение на работната седмица
кове, нефтохимията, селското стопанство, тек- и през целия трудов стаж не може да предизви-
стилната промишленост са с по-висока честота ка отклонения в здравето (установени с най-съ-
на алергични увреждания. временните методи и познания) в течение на це-
Посочва се, че при 30-40% от населението на лия живот на работещия и поколението му“. Това
развитите индустриални страни се развиват ра- определение е принципно същото и за другите
кови заболявания, като един човек на всеки пет фактори на трудовата среда.
умира от рак. Значението на професионални фак- Общо хигиенното нормиране, като задължи-
тори за развитие на рак е описано за пръв път от телни и препоръчвани отделни норми и стандар-
Пот (Percival Pott) през 1775 г. в Лондон (рак на ти започва във втората половина на ХІХ в. и нача-
скротума при коминочистачи – сажди) по-късно, лото на ХХ в. – може би най-напред за качествата
към края на ХІХ в. висока честота на белодробен на питейната вода – т.нар. „пределни величини“
рак при миньорите в рудници за добив на уран и – Брюкселската комисия, 1853 г. и първият стан-
цветни метали в Чехословакия (радон съчетан с дарт за водата – САЩ, 1914 г. Разработването на
прах, съдържащ кварц, никел, хематит). хигиенни норми и стандарти за факторите на ра-
Във втората половина на ХХ в. различни- ботната среда започва през първата половина на
те автори вече посочват, че от 4 до 40% на слу- ХХ в. Известно е, че процесът на хигиенното нор-
38
миране е постоянен, въпреки огромния натрупан и максимално-еднократни и средно-сменни до-
материал, поради непрекъснатото развитие на пустими концентрации, подобно е нормирането
човешкото познание, както в областта на произ- и при нейонизиращите електромагнитни полета
водството и технологиите, така и за въздействие- (допустима енергия за работната смяна и допус-
то на факторите върху организма. тим максимален интензитет).
Основните концепции (критерии) при хи- Особено е затруднено нормирането при: ни-
гиенното нормиране на факторите на трудова- ски дози, различни пътища на постъпване, пос-
та среда са: тъпване и от околната (не само трудовата)
– „медицински“ – недопускане увреждане на среда, съчетано и интермитиращо действие. По-
здравето; точно и лесно е нормирането при използване на
– т.нар. „обществено допустим риск“ – срав- експериментални модели на животни и хора (но
няване със състоянието в едно „благополучно“ последното е много ограничено), но е трудна ин-
(в сравнение с други) производство в здравно терпретацията при задължителното епидеми-
отношение или с т.нар. „естествен фон“; ологично проучване при хора в реални условия
– „икономически критерии“ – вложени сред- на труд с отчитане и влиянието на факторите на
ства за подобряване условията на труд и иконо- бита и храненето.
мическите загуби от заболявания, пенсиониране Посочено бе, че в областта на хигиенното
и трудоустрояване; нормиране е натрупан огромен материал. Въ-
– „нулеви нива“ – недопускане на фактора и преки, че то е продължаващ процес, в устано-
свеждането му до това в „естествени“ условия вените постановки сега то ще се извършва само
на природната среда. при поява на нови фактори, качествено отли-
Тъй като в основата на хигиенното нормира- чаващи се от досега известните – напр. сега за
не е концепцията за т.нар. „праг“ (количествена оценка на токсичното действие на непрекъснато
стойност) на вредното действие – да припомним появяващи се химични вещества и съединения
дефиницията на Парацелзус „Всичко е отро- се използват бързи разчетни методи, последва-
ва, само дозите правят отровите незабележи- ни от контрол на здравното състояние на рабо-
ми“, здравните критерии са главните. Разбира тещите с тях хора. Сега нормирането ще се на-
се в конкретните случаи, свързани и с другите сочва към две основни области:
условия на труд – напр. време на експозиция, – влияние на факторите с малка интензив-
съчетание с други вредности, пътища на постъп- ност върху работоспособността при съвре-
ване, време за практическа реализация и т.н., менните форми на труд и върху комфорта
се съобразяват и другите концепции (критерии). – напр. и понастоящем нормите за производ-
Това важи и при фактори със стохастично (без- ствения макроклимат са допустими и оптимал-
прагово) действие – напр. йонизиращи лъчения ни и (осигуряващи комфорт и висока работос-
по отношение на генните мутации в соматичните пособност), с показателят на Fanger (ISO-7730)
и половите клетки. се определя топлинния комфорт)дискомфорт;
Теорията и практиката за определяне на хи- стандарта на ISO-2631-1 за общи вибрации оп-
гиенните стандарти се основава на две групи ределя три нива на допустимо въздействие, две
критерии: от които гарантират „неповлияване на работос-
– оценка на биологическото действие – пока- пособността“ и „ненарушаване на комфорта“;
затели за здравното състояние, работоспособ- допустимите нива на звука при предимно ум-
ност, психологическо състояние; ствен труд са много по-ниски (50-65 dB)A) от тези
– оценка на фактора – степен на изразе- за предприятия – 85 dB)A (с оглед неувреждане
ност (интензивност, концентрация), експозиция на слуховата сетивност).
(сменна, обща продължителност на трудовия – свързване на хигиенните норми с оп-
стаж). ределянето (оценката) на здравния риск.
Тези критерии отразяват взаимната връзка Досега съществуващите данни приемаха по-
човек-среда. При спазването на хигиенните нор- ложението, че при съвместно действие на
ми (концентрации, нива) не се наблюдават: факторите преобладава т.нар. сумарно дейст-
– остри или хронични професионални забо- вие. То намери отражение в широко известна-
лявания и отравяния; та формула за химичните фактори С1/ПДК1 +
– не нараства предразположението на орга- С2/ПДК2 + ….. Сn/ПДКn ≤ 1, но се оказа, че тя
низма към развитието на други заболявания – е приложима само за ксенобиотици със сходно
сърдечно-съдови, онкологични, алергични и т.н.; действие (напр. вещества с наркотично дейст-
– не се снижават репродукционните възмож- вие). Огромното многообразие от фактори на
ности и не се влошават здравното състояние на работната среда и условия на трудовия процес
потомството; с малка интензивност (около хигиенните нор-
– не се ускорява стареенето и не намалява ми), съчетано и с условията на бит и хранене,
продължителността на живота. не налага непрекъснато въвеждане на нови и
Дозният подход е принципно правилен, но нови норми за отделните фактори, а нов под-
има особености, свързани с начина на прониква- ход за оценка на неблагоприятните им въз-
не на химичните вещества в организма, различ- действия. Тези въздействия са свързани пре-
ното време на експозиция (смяна, ден, седмица, ди всичко, с намаление на имунобиологичната
година, общ трудов стаж), зона на облъчване и реактивност на организма и оттам с увеличена
др. Напр. при химичните фактори се определят честота на общата заболеваемост – сърдеч-
39
но-съдови, онкологични, алергични, на диха- ползват сложни методи за многофакторен
телната система и др. Също така и с намалена биостатистически анализ – факторен, дискри-
работоспособност и със състояния на диском- минантен, логистична регресия и др. Създават
форт. През 80-те години на ХХ в. проучванията се модели при които се търси значимост над
на NIOSH (САЩ) и разработките на експертна 3/4 (75%) – т.е., че при дадено съчетание от не-
група на СЗО въведоха понятието „заболява- благоприятни за здравето фактори (включващи
не свързано със сградите“ (Building Associated и изследваните от нас) при над 75% от хората
Ilness), което възниква при работещи в съвре- (работещите) ще се развие това състояние (за-
менни сгради (офиси, административни поме- боляване). Основен статистически метод тук е
щения, контролни служби и др.), подложени определянето на т.нар. odds ratio (OR) и на от-
на действието на много фактори с малка ин- носителен риск (RR) базирани на критерия хи-
тензивност. Описани са реални и потенциал- квадрат за непараметричен статистически
ни неблагоприятни състояния с къс и дълъг анализ – т.е. оценява се достоверността на раз-
латентен период и не винаги свързани точно ликите в честотата на случаите (заболели/неза-
с определен агент – т.нар. „синдром на затво- болели) при работещи в производства с изслед-
реното пространство“, „масово психогенно за- вания рисков фактори и такива с отсъствие на
боляване“, „хиперсензитивен пневмонит“ и др. този рисков фактор. Използват се и други мето-
Всичко това налага необходимостта от оценка ди на биостатистически анализ – вариационен,
на здравния риск при действие на вече норми- корелационен, регресионен, и се правят съпос-
рани фактори на трудовата среда. тавки на получените чрез тях данни. Интересна
Оценката на здравния риск е сравнител- особеност (не противоречие!) тук е обосно-
но ново, актуално и перспективно направле- ваното съчетание на доказана вероятност р
ние в хигиенната наука и в трудовата медицина ≤ 0.05, със значимост на прогнозиране (учас-
в частност. Оценката на риска включва оцен- тие в модела) на явлението (заболяване или
ка на възможността на фактора (факторите) да друго) при 75% и повече от хората.
участват за възникването на неблагоприятни за Така наречената „философия на оценка-
здравето състояния. Оценката на риска включ- та на здравния риск“ се базира основно на
ва т.нар. четири основни парадигми – идентифи- т. нар. принцип ALARA (As Low As Reasonably
кация на риска; определяне зависимостта доза/ Achievable), т.е. „толкова ниско, колкото е раз-
отговор; оценка на експозицията; характеристи- умно постижимо“. „Философията“ се опира на
ка на риска. Те са взаимно свързани и включват, следните положения:
както експерименти с опитни животни и с хора – „нулев“ риск не съществува – всяка дейност
(при възможност), така и епидемиологични про- е свързана с някаква степен на риск;
учвания при работещи в производства с рискови – безопасност (пълна) няма – относителната
за здравето фактори (включително и този/тези, безопасност е свързана с приемане на някаква
чиито ефект ще се доказва). Тука трябва да се степен (ниво) на риск;
имат предвид някои особености: – нивото на риска е управляемо със съответ-
– не винаги се намира точна зависимост до- ни колективни и лични профилактични мерки;
за-отговор. При действие на ниски интензив- – здравният риск се движи между две услов-
ности (дози) или при фактори с очаквана по- ни гранични стойности – 0 и 1, или 1 ≥ R ≤ 0, къ-
малка степен за участие във възникване на дето при R = 1 рискът е недопустимо висок, а при
дадено състояние (напр. токсичен фактор и R = 0 – много нисък;
артериална хипертония) се търси, най-често в – при всички случаи (стойности) на R, се
експеримент наличие на ефект (биологичен от- предприема съответна превантивна дейност, ос-
говор) спрямо този фактор, или при епидемио- нована на принципа ALARA;
логични проучвания увеличена честота (т.нар. – нивото на безопасност на системата (В) е –
доза-ефект) на случаите на неблагоприятното В = 1 – R.
за здравето състояние (заболяване или друго). Прилагането на принципа ALARA е показа-
– Някои фактори нямат праг на действие но на фиг. 1, където разходите за компенсиране
– напр. йонизиращи лъчения и канцерогенно последиците от риска „У“ са разходи за компен-
действие. С математически модели тук се от- сиране на пострадалите (временна нетрудоспо-
чита риска за увеличена честота на злокачест- собност, професионални заболявания, продъл-
вени образувания със смъртен изход при голе- жителна работа, работа при висок риск и т.н.),
ми популации, облъчени със съответна доза в материални щети, нереализирана продукция,
сравнение с естествената (фонова) честота за вложено качество и брак и т.н. Тези разходи са в
населението като цяло. При тези т.нар. стохас- линейна зависимост от големината на риска. Раз-
тични здравни ефекти не може да се определи ходите (Х) за повишаване на безопасността (В)
при каква доза ще възникне дадено заболяване са експоненциална крива. Кривата „S“, изразя-
(и с каква степен на увреждането) при отделния ваща сума от разходите „Х“ и „У“ има свой опти-
индивид (с вероятност р ≤ 0.05), а с колко слу- мум, който може да се свърже с приложението на
чаи ще се увеличи честотата на заболяването, принципа ALARA. Приложението му обаче, е тяс-
съобразно броя на въздействаните хора. но свързано и с определянето на минималните
При фактори с ниска интензивност или при допустими изисквания за безопасност, т.е. с
такива при които не може да се установи до- хигиенните норми и стандарти, които не трябва
за-отговор (установява се доза-ефект) се из- да се надвишават. Освен това, тук се намесват и
40
Схема за прилагането на принципа „АLARA“ на суровини, селското стопанство и сферата на
(по Д. Димитров, 2002) услугите.
Икономиката и активното население на вся-
ка страна са разпределени в различни секто-
ри. В индустриализирани страни, като Франция
и Германия например, заетите в промишленост
та са около 40-50% от активното население. Но
във всяка от тези страни има и съвременен сел-
скостопански сектор, който се индустриализира и
сектор на услугите (съответно по около 6-9% и 45-
50% за Франция и Германия през 80-те години).
Делът на индустрията по отношение на зае-
тостта на активното население и икономиката е
основен и обяснява употребата на термина ин-
дустриално общество независимо, че равнове-
фиг. 1.
сието между различните сфери на заетост и на
дейност не е окончателно и се променя. Извън
редица здравни, етични и хуманни съображения различията между страните, които се дължат на
при остойностяването на „разумно допустимите различия на техните ресурси в началото и тях-
разходи“, особено когато се има предвид профи- ното успешно използване, в развитите страни
лактиката и промоцията на здравето. се наблюдава тенденция за информатизация на
При многообразието на действащи фактори, активното население и икономиката, и със зна-
оценката на здравния риск, като актуално перс- чително намаляване на селскостопанския сек-
пективно направление в трудовата медицина тор за сметка на индустриалния. Последният
има и своята много голяма практическа стойност отначало се развива бързо, след това достига
за въвеждането на масовия контрол за здравно- до едно ниво и не прогресира (или прогресира
то състояние на работещите. твърде слабо и клони към регрес), докато съще-
Решаването на проблемите, породени от временно сферата на услугите бележи посто-
влиянието на факторите на работната среда вър- янен растеж. В резултат на това терминът ин-
ху здравето при съвременния труд насочва към: дустриално общество отразява по-скоро едно
– техническите съоръжения и технологи- равновесие на дейностите в икономиката, изгра-
ите – масовото автоматизиране (компютъризи- дена на базата на високите технологии и инфор-
ране) на производствените линии (процеси) и матизацията (електронизацията).
използване на безотпадни технологии с нисък Еволюция на индустриалното общество.
авариен риск; Преходът от занаятчийство към промишленост в
– обучение на работниците – висока про- началото на ХIХ в. довежда до дълбоки измене-
фесионална квалификация; обучение за мак- ния в условията на труд и слага своя отпечатък
симално безопасна работа при ремонт на съо- върху модерното общество.
ръженията и аварийни ситуации; създаване на Основните характеристики на занаятчийския
устойчиви навици за здравословен начин на труд, замислен и осъществяван от един и същ чо-
живот; век, използващ технология и познания, които са
– оценка на здравния риск при конкретните резултат на продължителен процес, и с мотива-
условия на труд в съвременните производства. ция, чиято крайна цел е творчеството, до голяма
Създаване на съответната организация и учас- степен са заличени от индустриалния труд.
тие на лекаря по трудова медицина в нея за по- Разделението на задачите, йерархизацията на
стоянен обхватен контрол на здравното състоя- функциите, колективната рамка на производстве-
ние на работещите; ните единици, характерни за индустриалния труд
– здравна политика – за благоприятно ре- водят до дехуманизацията на труда.
шаване на проблемите, свързани със здравето Технологичният прогрес задълбочава неу-
на работещите. добствата на прехода от занаятчийство към про-
мишленост, чрез все по-широкото заместване на
1.3. Прогнози за развитието на постин- ръчния труд с механизация. Раздробяването и ус-
дустриално общество3 ложняването на производствените дейности пра-
ви от човека субект, изработващ един предмет с
1.3.1. Индустриално общество инструменти или машини, в човек – обект, свър-
зан или даже подчинен на машината. Така зана-
Настоящото общество често се определя ятчията, станал работник, загубва творческата си
като индустриално за страните, достигнали ви- свобода и функционалната си автономия незави-
сока степен на икономическо развитие. Това симо, че социалният живот предлага повече по-
наименование обхваща и други дейности, като знания и възможности. Всичко това са условия за
включва освен самата индустрия също и добива „индустриална дезадаптация“. Нейните прояви са
под формата на трудови конфликти, отсъствия от
3
Leplat J., H. Monod – Evolution de conception d,organisation работа и растящо неуважение към индустриалния
du travail. Precis de medicine du travail, sous la dir. de H. труд. Свързано с това и характерно за индустри-
Desoille, J. Sherrer, R. Truhaut, 6 ed., Masson, Paris, 1992. алното общество е все още сравнително високата
41
честота на трудовите злополуки (чието значение функции. Преходът от механизация към авто-
и сериозност бяха отричани), а също така и забо- матизация, от ръчен труд към по-интелектуал-
ляванията (професионални или не), изхабяването ни задачи, които изискват контрол и регулиране
на организма и преждевременното стареене. на процесите, дава възможност за връщане към
автономията и инициативата, характерни за за-
1.3.2. Към постиндустриално общество. наятчийския труд. Междуличностните и между-
групови отношения също се определят от по-го-
Най-модерните предприятия и държавната лямата автономност и отговорност на хората,
власт проучват средствата за премахване на все екипите и производствените единици. Така стро-
по-очевидните недостатъци на условията на труд го йерархичните отношения загубват предим-
в индустриализираните страни. ството си, за да се стигне до това, което се озна-
В техническо отношение промените, които се чава като „индустриална демокрация“.
очертават, трябва да доведат до развитие на ав- Основно еволюцията към постиндустриал-
томатизацията в промишлените производства (за ното общество е белязана от значението да-
да се освободи работникът от механичното на- дено на човешкия фактор. Неговото място ще
прежение), както и до изследвания в области, в расте пропорционално на сложността на произ-
които автоматизацията все още не е приложена. водствените процеси, чийто капацитет (количе-
За облекчаване на труда и повишаване на ство и качество) ще зависи отново от операто-
неговата привлекателност се въвеждат сис- ра, така както преди от машината или работните
теми за работа, които имат за цел редуване на движения. Значението, придавано на човешкия
задачите чрез ротация на персонала, за да се фактор, ще позволи да се балансира професи-
наруши монотонността или да се намалят физи- оналния живот със социалния (намаляване на
ческите усилия; да се групират отново накъсани- работното време, работа в дома и т.н.). Въпреки
те операции, за да се получи работна задача с по- това, пред периода на преход към постиндустри-
голямо значение за работника; да се преоцени ално общество, който ще бъде продължителен,
професионалната дейност, като в нея се интегри- трябва да се очаква неизбежно напрежение. То
рат организационни и управленски функции. ще се дължи преди всичко на вътрешните реор-
Във връзка с това, по-вероятно е по-малките ганизации и конверсии на предприятията; на не-
производствени единици с по-голяма автономия сигурността в производствените сектори; на не-
прогресивно да изместват по-големите. съответствието между процеса на адаптация към
По отношение на професионалната квали- труда и съответните средства за обучение и усъ-
фикация, тази еволюция ще доведе до значител- вършенстване и т.н. Поради това преходът към
но намаляване на дела на неквалифицираните нова форма на общество ще включва в голяма
трудещи се и обратно увеличаване на техниче- степен научни прогнози, основани не само на съ-
ските кадри, инжинерите, изследователите. На- ществуващите методи и дисциплини в областта
блюдава се напр. възникването на една нова ка- на точните науки, но и на дисциплините за чове-
тегория работници, работещи с промишлено ка, като психология, физиология и социология.
оборудване или оператори по надзора. Трудът им Доколкото взаимната зависимост между ра-
е главно интелектуален, без да изключва и някои ботната и околната среда ще се увеличава, ще
ръчни операции. се сближават ергономията като научен подход
Тези промени ще доведат до изменение на към труда и екологията като научен подход към
йерархичните и социални отношения в пред- околната среда.
приятието предвид на това, че операторите В тази мултидисциплинарна перспектива на
(или поне повечето от тях) ще имат по-пълно и бъдещото постиндустриално общество участи-
широко образование и нови отговорности, свър- ето на науките, които изучават човека, ще бъде
зани с необходимостта от извършване на авто- основно и медицината на труда ще заема своето
матизацията и организационни и управленчески място.
Литература:
1. Гигиеническое нормирование факторов производственой среды и трудового процеса – под ред.
Н.Ф. Измеров и А.А. Каспаров, Москва, Медицина, 1986.
2. М. Апостолов, История на медицината – София, Мед. и физк., 1977.
3. Руководство по гигиене труда – под. ред. Г. Кротков, Москва, Медицина, т. 1, 1965.
4. Руководство по гигиене труда – под ред. Н.Ф. Измеров, Москва, Медицина, 1987.
5. Ръководство по хигиена и професионални болести – под. ред. Д. Цветков, София, Мед. и
физк., 1994.
6. С.Й.Николова, Здравословни и безопасни условия на труд – София, Българска търговско-про-
мишлена палата, Фонд „Условия на труд“, 2005.
7. Encyclopaedia of Occupational Health and Safety, ed. J.M. Stellman, v І, 4 th ed., ILO, Geneva, 1998.
8. Environmental and Occupational Medicine – ed. W.N. Rom, Little, Brown and Co, Boston, 1 st ed.,
1983.
9. Occupational Medicine – ed. J. La Dou, Appelton/Lange, Norwalk, California, 1990.
42
Е. Динчева
2 Физиология на труда
Човекът в своето съществуване се намира в мени; проблемите на умствения труд и професи-

непрекъснато взаимодействие с околната среда. оналния стрес, индивидуалните възможности и
Цялото битие на организма е една непрекъсната личностни характеристики; проблемите на смен-
верига на дразнения и реакции на тези дразне- ната работа и нощния труд и др.
ния. Рамките в които тези промени в организма Физиологията на труда има за предмет на
в отговор на външни условия не водят до пато- дейност и редица научно-практични задачи: нор-
логични изменения са физиологичните граници мирането и категоризирането на тежестта на
или условията на съществуване. В своята тру- труда; разработване на научно-обосновани ре-
дова дейност човекът се среща със специфични жими на труд и почивка; Разработване на ерго-
промени в условията на средата и с различни по номични изисквания към работните съоръжения,
вид и тежест натоварвания. Поради тази причи- мебел, рационализация на работните движения
на в общата физиология като наука се е отделил и т.н.
клон или отдел изучаващ процесите в органи-
зма в хода на уравновесяването му с трудовата 2.1. Физическа работа
среда и изискванията на трудовото натоварване.
От друга страна познаването на многобройните В зависимост от това, предимно кои систе-
фактори на трудовата среда и трудовия процес е ми в организма са включени в изпълнението на
важно условие при оценката на реакцията на ор- работата трудът се дели на физически и нефи-
ганизма. Ето защо, понастоящем, физиологията зически или умствен в най-общия смисъл на ду-
на труда се приема като част от хигиената или мата. Във всеки вид физическа работа участва и
медицината на труда. нервната система и във всяка умствена работа –
През последните 2 десетилетия техническия и скелето-мускулната система. Ето защо по-пра-
прогрес наложи още по-сложни взаимоотноше- вилно е да се говори за предимно физически и
ния между организма, работната среда и соци- предимно умствен труд.
алната среда. В промишлеността оръдията на
труда търпят не само неимоверно развитие и от 2.1.1. Видове физическа работа
придатък на човешката ръка се превръщат във
водещо звено, но развитието на новите техноло- Според физиологичната характеристика
гии довежда до „удължаване“ на човешкия мозък на мускулното съкращение работата може да
или повишаване на неговите „капацитетни въз- бъде динамична или статична. Като физиоло-
можности“. Най-висшите форми на организаци- гично явление, динамичната работа представля-
ята на труда свързва в един функционален ком- ва изотонично мускулно съкращение, при което
плекс големи групи от хора и машини, изграждат участват различни звена от кинематичната вери-
се сложни системи и мрежи покриваши големи га, т.е. преместват се едно спрямо друго, при ко-
региони и части от земята. Трудовата дейност ето се извършва и механична работа. Прието е
в тези системи и мрежи е подчинена на еднак- динамичната работа да се дели на 2 вида: „поло-
ви изисквания, понякога на един ритъм, отго- жителна“ и „отрицателна“. Обикновено първата
ворност и т.н. Всичко това поставя човекът пред е свързана с концентрично скъсяване на муску-
нови изисквания в процеса на уравновесяването лите, а втората с удължаване на мускулите ак-
му с трудовата дейност. Тези промени в характе- тивно съпротивляващи се на разтягащата сила
ра на труда поставят въпросите на психологията чрез развитие на напрежението. Например, при
и психофизиологията на труда като част от об- изкачването на стълби екстензорите на краката
щите трудово-хигиенни проблеми. извършват положителна работа, а при слизане-
Физиологията на труда използва физиологич- то те се разтягат и извършват отрицателна рабо-
ни, биохимични, психологични и трудово хигиен- та. Енергоразходът при отрицателната работа е
ни методи. Предмет на изучаване на физиологи- много по-малък.
ята на труда са: проблемите, които настъпват за Статична работа имаме при изометрич-
организма при различни по вид трудови натовар- но мускулно съкращение при което мускулът
вания и въпросите на работоспособността; про- не мени дължината си, а нараства неговото
блемът за умората, като важен защитен механи- вътрешно напрежение. В статично напрегнати-
зъм, чието физиологично предназначение е да те мускули кръвното оросяване е недостатъч-
предотврати настъпването на патологични про- но поради притискане на кръвоносните съдове,
43
създават се условия за натрупване на недоокис- предлага да се разграничават 3 степени на ритъм
лени продукти, забавя се отделянето на мета- на работата:
болитните продукти и умората настъпва бързо. Умерен ритъм – до 20 движения на ръцете
Статичната работа протича с по-малък енерго- или краката и 10 на тялото за 1 min.
разход, но веднага след спирането ѝ кислород- Среден ритъм – от 21 до 40 движения на ръ-
ната консумация и количеството на отделения цете или краката и 11-20 движения на тялото за
въглероден двуокис нарастват и процесът на 1 min.
възстановяване поради натрупания кислороден Висок ритъм – над 40 движения на ръце-
дълг, е по-бавен. те или краката и над повече от 20 на тялото за
Статична работа съществува, когато муску- 1 min.
лът не е в състояние да преодолее товарът. В
практиката това са всички работни операции при 2.1.2. Категоризация на труда
които има елементи на поддържане на тежести,
на инструменти или неудобна поза. Статичната Дозирането на трудовото натоварване е ва-
работа довежда не само до развитието на бърза жен проблем чрез който се достигат основните
умора, но е патогенетичен фактор за заболява- трудово-хигиенни цели – поддържа се работос-
ния на скелетно мускулната система – миозити, пособността на оптимално ниво дълго време, от-
тендинити, тендовагинити и др. Например, при далечава се развитието на умората, избягва се
връзването на скъсани нишки ръцете на предач- развитието на преумора и свързаните с нея за-
ките са в крайно неблагоприятна работна поза – болявания. Дозирането на трудовото натоварва-
повдигнати нагоре и това статично напрежение не е важно, особено за т.н. раними групи – лица
повтарящо се стотици пъти в течение на работ- след прекарани заболявания в периода на въз-
ния ден е патогенетичен фактор за развитието на становяване, жени, нови или млади работници,
професионално увреждане на раменната става. работници които подлежат на трудоустрояване.
Различните видове физическа работа Категоризацията на физическия труд е законово
изискват различна мускулна сила и от тук уредена и в голяма степен подпомага решаване-
включването на различни по сила и количе- то на тези въпроси. Категоризацията на труда е
ство мускули (мускулна маса). Физическата важна и за нормирането и заплащането на труда.
работа се определя като обща, когато 2/3 от мус- Критериите за степента на физическия труд
кулите са ангажирани за извършването и. Обик- се основават главно на показателите на енер-
новено такава работа изисква голям енергораз- горазхода, пулсовата честота и показателите на
ход и много често се отнася към категорията на външното дишане.
тежкия физически труд. При локалната мускул- Енергоразходът е много точен количест-
на работа са ангажирани главно мускулите на ръ- вен показател за определяне тежестта на
цете. Този вид работа е широко разпространен – труда при тежко и умерено тежко натоварване
среща се при различна манипулативна дейност, и по-малко точно при леки натоварвания и при
при работа на конвейр, монтажна работа и мно- статична работа. Енергоразходът може да се из-
го други. Много често усилието необходимо за из- мерва в kca/kJ/за 24h, за 8h, за 1h или за 1 min.
вършване на трудовите операции не е съобразе- Денонощния баланс на енергоразхода е сбор от
но с възможностите на малките мускулни групи енергоразходът през време на съня (средно за
на ръцете, работи се често с голям темп и нало- 8h са около 560-600 kcal – 2300-2500 kJ, т.е. при-
жен ритъм. Професионалните увреждания на близително основната обмяна), енергоразходът
скелето-мускулната система при този вид труд са през свободното време (1100-1200 kcal – 4600-
чести. При експертизата на трудовата дейност с 5000 kJ, или удвоената основна обмяна за 8h) и
оглед професионалния характер на заболявани- енергоразходът за 8h работа (при тежка и мно-
ята се използва следната класификация на ра- го тежка работа може да достигне до 2500-3000
ботните движения: kcal – 10500-12500kJ). Това е приблизителна
1-ви клас – ангажирани са мускулите на пръ- оценка на енергоразхода при еднотипна за це-
стите и китката; лия работен ден дейност.
2-ри клас – ангажирани са мускулите на пръ- В практиката най-често категоризацията на
стите, китката и предмишницата; труда става на основата на отчитането на енер-
3-ти клас – ангажирани са мускулите на пръ- горазхода за 1 min. Това предполага измерва-
стите, китката, предмишницата и лакътната ста- нето на енергоразхода при основните работни
ва; операции и изчисляване на средните стойно-
4-ти клас – включва мускулите и на мишници- сти на основата на хронометражните изследва-
те; ния. По този начин освен средния енергоразход
5-ти клас – в движенията е включена и рамен- за дадена професия може да имаме и данни
ната става. за върховите моменти и за най-тежките работ-
За профилактиката е важно да се знае, че с на- ни операции при дадена професия. На табл. 1
растване на класа на движенията темпът им тряб- е дадена категоризацията на труда приета в на-
ва да намалява. Счита се, че при малките класове шата страна.
на движение оптималното време за извършване Данните представени на таблица 1 са средни
на движенията трябва да бъде 0.3-0.4 s, което от- за двата пола. Когато трябва да преценим въз-
говаря на темп около 2.4 движения за s., а при го- можностите на дадено лице да извършва опреде-
лемите класове – 0.7-0.9 s. Друга класификация лен вид работа най-добре да използваме катего-
44
Табл. 1
Мъже Жени
Категория kJ/min KJ/min
kcal/min kcal/min
1 Лека работа до 3 до 12.57 до 2.4 10.04
2 Умерена работа 3-5 12.57-20.95 2.4-4 10.04-16.72
3 Тежка работа над 5 над 20.9 над 4 над 16.72
4 Много тежка над 6.5 над 27.3 не се допуска не се допуска
Забележка: Енергоразходът е представен в бруто стойности.
ризацията, която е съобразена с индивидуалните • Тежка работа – от 100 до 110 уд./мин
възможности. Този подход е особено важен при • Много тежка работа – над 110 уд./мин
трудоустроените работници. Оценката се пра- Пулсовата честота може да достигне и до 200
ви на основата на максималния аеробен капаци- уд./мин. при спортни състезания у добре тренира-
тет (или максималния работен капацитет – МРК). ни спортисти. Счита се че над тези стойности за-
Счита се, че човек дълго време може да изпъл- почва да страда снабдяването на сърдечния мус-
нява работа, която е 30 % от неговия МРК. На- кул с кръв. При трудово натоварване пулсът не
пример ако лицето при неговото максимално бива да надвишава 130-135 уд./мин. На табл. 2 са
натоварване (до отказ) може да достигне енерго- представени показателите на работния пулс при
разход 12 kcal/min (50 kJ/min), то работа с енерго- едни от най-тежките операции при отделни про-
разход 3.6 kcal/min (15 kJ/min) е практически не- фесии.
уморяема за него. На основата на МРК работата Освен чрез работния пулс, тежестта на труда
се класифицира по следния начин: 1. Лека работа може да се характеризира и чрез динамиката на
– натоварването е 10-20 % от МРК; 2. Умерена ра- пулса по време на възстановяването. Счита се, че
бота – натоварването е 20-30 % от МРК; 3. Тежка през първата минута на възстановяването пулсо-
работа – натоварване 30-40 % от МРК. 4. Много вата честота не трябва да превишава 110 уд./мин,
тежка – натоварване над 50 % от МРК. а през третата да бъде под 90 уд./мин. При оценка-
Таблица 2
№ Професия Работни операции Пулс в уд/мин
Бурене 125-135
1. Миньор (подземен) Обрушване 132-138
Крепене 130-135
Сондиране 114-120
2. Миньор (открит рудник)
Бомбаджия 125-130
Поваляне на ствол (ръчна моторорезачка) 130-135
Кастрене на клони 120-130
3. Секачи
Размерване и сортиране 120-125
Свличане на трупи (с животинска тяга) 128-135
Индиректно за енергоразхода можем да съ- та на физическото натоварване по пулсовата чес-

дим по кислородната консумация, а също така и тота трябва да се има пред вид влиянието и от та-
по белодробната вентилация. Счита се, че кисло- кива фактори като възраст, пол, умора, емоцио-
родна консумация до 0.5 l/min. отговаря на лека нално състояние, денонощна ритмика и др.
работа от 0.5 до 1.0 l/min – умерено тежка работа
и кислородна консумация над 1.0 l/min отговаря 2.1.3. Промени в органите и системите при
на много тежка работа. Определянето на разхода физическа работа
на енергия по белодробната вентилация може да
става само при тези дейности при които са вклю- 1). Промени в сърдечно-съдовата система
чени големи мускулни групи. Промените в сърдечно-съдовата система
Възможността пулсът да бъде приет като при физическо натоварване имат голямо значе-
показател на тежестта на труда произтичат от ние за адаптацията на организма към трудова-
факта,че кислородната консумация и пулсовата та дейност. Състоянието на сърдечно-съдовата
честота показват висок коефициент на корела- система в голяма степен е факторът, който ли-
ция до достигане на критичните стойности на кис- митира дееспособността. Външното и тъканно-
лородна консумация около 3.0 l/min и честота на то дишане имат значително по-големи резерви
пулса около 200 уд./мин, след което учестяването и кислородната недостатъчност се определя от
на пулса е по-голямо. възможностите на сърдечно-съдовата система
У нас е прието следната категоризация на тру- да осигури необходимото за даденото физиче-
да по честотата на работния пулс: ско усилие кръвообращение. В състояние на по-
• Лека работа – до 90 уд./мин кой при пулсова честота 70 уд/min и ударен обем
• Умерено тежка работа – от 90 до 100 уд./мин 80 ml, минутният обем е 5.6 l/min, систоличния ин-
45
декс (отношението на ударния обем към килогра- тава на същото ниво или може да спадне леко.
мите телесна маса) е 1-1.5 и сърдечния индекс Във връзка с това пулсовото налягане се уве-
(минутния обем към 1 m2 телесна повърхност) е личава и служи като белег за ударния обем на
около 2.8. При натоварвания ударният обем по- сърцето. От този нормотоничен вид на реакция
степенно нараства, но при достигане на кисло- се различават хипертоничния тип, астеничния и
родната консумация до към 2 l/min остава посто- дистоничния тип на реакция, които са белег на
янен – около 150-170 ml. Тези стойности показват, детренираност на сърдечно-съдовата система
че максималното количество кръв, което може да или на патологични промени в сърдечния мускул
премине през кръвоносната система е около 30 или периферната съдова система. При статична
l/min. Това позволява транспортирането макси- работа покачването на максималното кръвно на-
мално на 3.5 l кислород. В същото време в бели- лягане е значително, но успоредно с него се по-
те дробове може да премине около 100 l въздух, вишава и минималното кръвно налягане, като
който да достави 5-5.5 l кислород. пулсовото налягане не показва съществено по-
Функционалната настройка на сърдечно-съ- вишаване.
довата система е насочена към създаване на съ- При мускулна работа сърдечно съдовата дей-
ответен циркулаторен баланс, който да осигури ност преминава през 2 етапа: период на вработ-
необходимия веществен хуморален обмен на тъ- ване и период на устойчиво състояние. Период-
каните, съобразно с повишените изисквания във ът на вработване на сърдечно-съдовата система
връзка с извършваната работа. В хемодинамично е кратък – от 20-30 s до 2-3 min. Трябва да се
отношение това ще рече да се достави съответ- прави разлика между този период на вработва-
ния приток на артериална кръв и отток на веноз- не при физическо натоварване и периодът на
на в работещия орган, както и приток на венозна вработване в началото на работната смяна, кой-
и артериална кръв към сърцето. Настройката на то е значително по-дълъг и в неговия механизъм
кръвоносната система става по нервно-рефлек- лежи принципа на образуването на динамичния
торен път, което позволява голяма бързина на на- стереотип, както и адаптацията към комплексни-
стъпващите промени. Осъществяването на нерв- те условия на труд.
но-рефлекторната регулация включва верига от Особено важен е периодът на възстановя-
механизми, в която основен фактор е сърцето, ване след прекратяване на натоварването. Раз-
но наред с него обаче не малка роля играе и пе- личаваме етап на ранно възстановяване и етап
риферната кръвоносна система, движението на на фактическо възстановяване. Ранното възста-
мускулите и дихателната система. новяване трае 30-60 s и се характеризира със
На първо място с започването на дадено дви- стръмно спадане на пулсовата честота и мак-
жение (или преди него – условно рефлекторно) сималното кръвно налягане. През втория етап
става преразпределение на кръвната маса. Тя се на възстановяването, стойностите на показате-
изтласква от депата в коремната област към ра- лите на сърдечно-съдовата система се прибли-
ботещите мускули. Обилното кръвоснабдява- жават до изходните. Ходът на възстановяването
не на мускулите дава възможност при тяхното има експоненциална крива и зависи от натовар-
съкращаване да се изтласква значително по-го- ването. При пробите с дозирано физическо на-
лямо количество кръв към вените. По този на- товарване в края на третата минута се достига
чин мускулите изпълняват функциите на една пълно възстановяване. При статична работа, не-
допълнителна помпа, която подпомага сърцето посредствено след спирането й, пулсовата чес-
особено по отношение на венозния ток. Дихател- тота остава непроменена и процесът на възста-
ните движения също така подпомагат венозния новяването протича по-бавно.
приток чрез последователното намаляване и При добре тренираните лица реакцията на
увеличаване на вътреабдоминалното налягане. сърдечно-съдовата система към умерено нато-
Тези механизми осигуряват бързо и обилно дос- варване се характеризира с по-малка амплиту-
тавяне на кръв към сърцето. да на промените – пулсовата честота се покачва
Напълването на сърцето зависи от продъл- по-малко, а възстановяването е по-бързо в срав-
жителността на диастолата. При учестяване- нение с нетренирани лица (фиг. 1). При макси-
то на сърдечната дейност продължителността ѝ мални натоварвания (до отказ) нетренираните
намалява, поради което хармоничното съответ- лица отговарят с по-голямо учестяване на пулса.
ствие на дебита на венозния ток и продължител- 2). Промени в ЕКГ.
ността на диастолата е от съществено значение Физическата работа увеличава нуждите на
за ефективната и икономична работа на сърце- миокарда от кислород и от приток на кръв в ко-
то. Това се постига с помощта на сложна нерв- ронарните съдове. Това може да доведе до раз-
норефлекторна регулация с участието на баро- витие на несъответствие между нуждите на
рецепторите на v.cava и проприорецепторите на миокарда от кислород и постъпвашата в короно-
работещите мускули, а също така и с участието риите кръв. Електрокардиографията позволява
на хуморалната регулация на симпатико-адре- да се изявят неадекватните по отношение на ми-
налната система. окарда натоварвания. ЕКГ промените отразяват
При физически усилия максималното кръв- също така изменената скорост и посока на кръв-
но налягане по правило се повишава при здрави та, промените в нервно-вегетативния тонус. Тези
хора, при това повишаването е толкова по-голя- промени могат да се визуализират главно чрез 2
мо, колкото интензивността е по-голяма. Мини- подхода – класически, когато ЕКГ се регистрира
малното кръвно налягане се покачва леко, ос- по време на самото натоварване (макар и труд-
46
ва на диспнея, цианоза, болки в сърдечната об-
ласт; 2). Синусова тахикардия с честота на пул-
са над 120 уд/мин, пароксизмална тахикардия
или аритмия, екстрасистолия; тахикардия след
3 минутна почивка; 3). ЕКГ промени в проводна-
та система; 4). ЕКГ промени в интервала ST и Т
вълната.
3). Промени в мускулите
Едно от важните условия за извършване на
ефективна работа и отдалечаване на умората
е доброто кръвоснабдяване на работещия мус-
кул. Ако мускулът има добри условия за снаб-
дяване с кислород, процесите на анаеробно-
то разпадане могат още преди образуването на
млечната киселина да се превключат в аеробния
цикъл на трикарбоновите киселини. По такъв на-
чин, ако се спазят известни условия, като снаб-
дяване с въглехидрати, работата може да се из-
вършва продължително време. Максималният
дебит на мускулите зависи от вазодилатацията,
а минималния от силата на мускулните контрак-
ции. Максималния дебит на мускулите при дина-
фиг. 1. Ефект на тренировката (по Бруа)
мична работа се определа от 140-200 ml/min на
но при използване на нестандартни отвеждания) 100 g мускулна маса срещу 2-3 ml/min при покой.
и се регистрира в първите 15 s, след натоварва- При статична работа, ако силата на поддържа-
нето, на 1-ва, 2-ра и 6-та минута от възстановява- нето не надминава 20 % от максималните въз-
нето или в условията на трудовата дейност и въз- можности на съответния мускул, увеличаването
становяването, чрез запис на Холтер системи. на кръвния дебит може да достигне до 15-30 ml/
Важно за оценката на състоянието на миокар- min на 100 g мускулна маса, при което работата
да е прилагането на проби с дозирано физическо може да продължи дълго време. При натоварва-
натоварване по интензитет и продължителност, ния над 70 % от максималните възможности кръ-
като субмаксималните и максимални натовар- воснабдяването е крайно ограничено и работата
вания се постигат постепенно или стъпаловидно може да продължи само много кратко време.
при непрекъснат контрол на промените в пулсо- 4.) Промени в дихателната система.
вата честота, кръвното налягане и ЕКГ. Велоер- Дихателният обем се увеличава линеарно с
гометрията позволява точно да се приложи дози- повишаване на натоварването и от 500-600 ml/
рано и стандартизирано натоварване и то бързо min може да достигне до 2000 ml/min. Ефектив-
да бъде прекратено при появата на индикации. ността на увеличаването се ограничава от уве-
Обикновено се приема, че за да се провокира личаване на мъртвото дихателно пространство.
сърдечно-съдовата система и манифестират Минутният дихатален обем от 6-8 l/min може да
ЕКГ промени пулсовата честота при натоварва- нарастне до 100 l/min, като неговото ограничава-
нията трябва да достигне 160-170 уд./мин. Най- не идва от увеличаване на мъртвото дихателно
често и най-добре се манифестират исхемични- пространство с учестяване на дишането и често-
те промени в левите прекордиални отвеждания тата на дишането.При това кислородната консу-
(V5). Те се изразяват със снижаване на ST-сег- мация нараства линеарно с минутния дихателен
мента, свързани най-често и със снижаване на обем до определени стойности – до към 2 l/min,
или инверсия на Т-вълната. Снижения на ST- след което нарастването на минутния дихателен
под 2 mm хоризонтални и/или десцендентни, са обем изпреварва това на кислородната консума-
сигурни данни за исхемия на миокарда, настъпи- ция. Максимално кислородната консумация при
ли в резултат на несъответствие между физиче- добре тренирани мъже може да достигне до 3.5
ското натоварване и възможностите на коронар- l/min, което се ограничава от сърдечно-съдовата
ните съдове. система.
Близки по информативност са записите на
ЕКГ веднага след изпълнението на двустъпал- Намалена двигателна активност
ния степ тест на Мастер или други стандартизи- При редица съвременни професии (операто-
рани натоварвания, неизискващи сложна апара- ри на пултове на управление, апаратчици, рабо-
тура. Степ теста на Мастер се използва успешно та на видеодисплей, работници в oфиси, упра-
както в динамика през работния ден, така и при вленчески кадри и много други, присъства все
оценката на степента на намаление на физиче- повече неблагоприятното въздействие на фак-
ската дееспособност при работници прекарали тора хипокинезия (намалена двигателна актив-
някои соматични, инфекциозни или заболява- ност). При друга голяма група професии се из-
ния на сърдечно-съдовата система. Това е осо- вършва голям брой ръчни операции, предимно от
бено важно за работници упражняващи умере- малките мускулни групи на ръцете – хиподина-
но тежък или тежък физически труд. Като израз мия (професиите от конвейрите, монтажници, ра-
на патология се приемат критериите: 1). Поя- ботниците от електрониката, шивашкия текстил и
47
др.). Тъй като последствията от хиподинамията и почивка при които основното е внедряването на
хипокинезията за организма малко се различават, активни вътресменни почивки. Продължителния
използва се общото понятие „намалена двигател- период на вработване дава основание да се пред-
на активност“. Към професионално обособената лага въвеждането на регламентирана почивка
намалена двигателна активност се прибавя и де- оше в началото на работата. Това е т.н. встъпител-
фицитът на социално-битовата двигателна ак- на или уводна активна почивка. Kомплексът oт уп-
тивност. ражнения, изпълнявани преди или 10-15 мин. след
Измененията в организма в резултат на нама- започване на работата, способства за по-бързото
лена двигателна активност при малко подвижни- въвеждане в трудовия ритъм. По-нататък в хода
те и малко динамичните професии много често на работната смяна активните почивки трябва да
възникват на фона на продължително статично се съобразяват със специфичността на работата и
усилие на мускулите осигуряващи принудителна динамиката на работоспособността.
стояща или седяща работна поза, в резултат на Освен вътресменната профилактика на по-
което промените в работоспособността се дъл- следствията от намалената двигателна активност
жат и на двата фактора. от особено значение е и провеждането на меро-
Основният фактор в механизма на хипокине- приятия извън работното време, насочени към
тичните и хиподинамичните промени е намаля- повишаване на физическата тренираност на ор-
ването до минимум на натоварването на сърдеч- ганизма.
но-съдовата и на скелетно-мускулната система.
Това довежда до намаляване нивото на функци- 2.2. Нефизически или предимно ум-
оналното състояние на тези системи и на тяхна- ствен труд
та детренираност и намалена дееспособност. Де-
тренираността на сърдечно-съдовата система се Въпросите свързани с определяне тежестта
задълбочава и от ортостатичното преразпределе- и категоризацията на нефизическия или умствен
ние на течностите в организма, при което кръвта труд са много по-сложни от тези при физическия.
циркулира в съдове, загубили нормалния си то- По-сложни са и проблемите на умствената умора
нус. При тези условия хуморалната регулация на и преумора и здравните последствия от тях. Ако
сърдечно-съдовата система не е в състояние да при физическата работа може точно да се опреде-
осигури приток на необходимото количество кръв ли изразходваната енергия и на тази основа или
(кислород) към главния мозък, което е една от ос- на основата на работния пулс да се категоризи-
новните предпоставки за намаляването на нерв- ра и нормира труда, то това е невъзможно при ум-
но-психичната работоспособност и развитието на ствената работа. На първо място това произтича
умора. От редица автори е установено, че обез- от факта, че колкото и да нараства интензивност-
движването води до понижаване на активацион- та на обменните процеси в мозъка, поради отно-
ните процеси и от там до значителни смущения в сително малкия му обем спрямо тялото те незна-
централната нервна система, промени в хормо- чително се отразяват на общия енергоразход. На
налната, водно-солевата и енергийна обмяна. второ място този „работещ“ орган е неимоверно
Детренираността в условията на намалена сложен и редица страни от неговата дейност са
двигателна активност води до рязко намалява- все още в сферата на хипотетичните обяснения.
не на възможностите на функционалните сис- От друга страна предимно умственият труд, пора-
теми. Много чести са неадекватните реакции – ди различните изисквания към основните нервни
повишена интензивност на мускулната работа процеси, анализаторите, психомоториката, раз-
несъответстваща на физическото натоварване, личната степен на ангажираност на хормоналната
несъразмерни движения. Нарушенията в коор- сфера и емоционалните механизми е много раз-
динационните функции на двигателния апарат на нообразен. Ето защо, един от подходите при изу-
свой ред затрудняват адаптацията към условията чаване на трудовото натоварване и напрежението
на труд и трудовото натоварване. При тези про- при този вид труд, е той да бъде класифициран на
фесии се установява трудно вработване в нача- основата на предимно включените в неговата дей-
лото на работния ден и бавно достигане на устой- ност процеси и на тази основа да се направи ана-
чивото работно състояние. лиз и оценка на напрежението на труда.
Намалената двигателна активност при съвре-
менното общество води до т.н. хипокинетична 2.2.1. Класификация на предимно умстве-
болест. При нея са характерни промените в цен- ния труд
тралната нервна система (намалена активност
на възбудните процеси, подтиснатост, сънливост, 1. Труд с предимно нервно-сензорно напре-
емоционална нестабилност), нарушение в обмя- жение.
ната на веществата, заболявания на стомашно При този вид труд са натоварени предимно
чревния тракт и др. Намалената двигателна ак- сензорните органи, главно зрителния и слуховия
тивност и нервно-психичното напрежение при съ- анализатор. Това са т.нар. наблюдателски про-
временните професии са и етиологичен момент фесии, като тези на оператори, апаратчици, ко-
при сърдечно-съдовите заболявания. ректори и др. Разбира се, при наблюдателската
Най-голямо значение за профилактиката на не- дейност участват и централните части на ана-
благоприятните последствия от намалената дви- лизаторите, основни нервни процеси и особе-
гателна активност имат мероприятията насочени но процесите на вниманието, но ако работата не
към създаването на рационален режим на труд и е сложна, натоварването е главно на зрителния
48
или респективно на слуховия анализатор. Обик- лин, норадреналин, кортикостероидни хормони,
новено при оценка на този вид труд се изследват оценка на реакцията на стрес на лицата, дина-
промените в чувствителността на слуховия ана- миката на работния пулс и др.
лизатор, умората на акомодационните механи- 4. Труд с предимно информационно нато-
зми, промените в електрическата чувствителност варване.
на окото (очна реобаза), критическата честота на При този вид труд натоварването е предим-
сливане на сигнала и др. По степента на проме- но по отношение на информационните и паме-
ните в края на работния ден се прави оценка на товите процеси. Трудът при редица професии,
напрежението на труда. Освен това във физиоло- като банкови чиновници, счетоводители, каси-
гията на труда съществуват и класификации на ери др. подобни изисква преработка на голямо
напрежението на труда на основата на броя и го- количество информация в течение на работния
лемината на наблюдаваните обекти, промяната ден. Тук се отнася и труда на ученици, студенти,
на периметрите им за единица време, отношение- научни работници. При тези професии е ангажи-
то между релевантните и „шумовите“ сигнали т.н. ран още и зрителния анализатор, а също така и
2. Предимно нервносензорен и психомото- процесите на насоченото внимание. Оценката
рен труд. на напрежението на труда се извършва на осно-
При този вид труд, към рефлексната дъга се вата на промените настъпващи в течение на ра-
включва и моторния отговор.В практиката мно- ботния ден в зрителния анализатор, максимал-
го често даден сигнал изисква бърз моторен от- ното количество на преработваната за единица
говор. Най-типичен пример за такъв вид труд е време информация, промените в устойчивостта
трудът на шофьори, кранисти, диспечери, маши- на вниманието, пулсовата честота и др.
нисти. Освен напрежението на сензорните систе- 5. Предимно творческият труд изисква
ми и натовареността на едни и същи кинематични включването на висшите мисловни и асоциатив-
вериги, тези професии изискват бърза диферен- ни процеси, голямо количество съхранена ин-
цировка на сигналите и вземане на решение, пре- формация и подвижност на паметовите проце-
дявяват големи изисквания към процесите на си. Към този вид труд се отнасят професиите на
вниманието и по-точно към двете основни негови архитекти, инженери, лекари и др. В основата на
качества – разпределение и устойчивост. Оцен- творческия труд лежи образуването на доминан-
ката на натоварването става на основата на про- та. Това създава избирателна и целенасочена
мените в течение на работния ден настъпили в мисловна дейност. Цялата мисловна творческа
чувствителността на сензорните органи, във вре- дейност, всички асоциации и познания се насоч-
мето за изпълнение на простите и сложни сен- ват към определен обект и потокът от мисли не
зо-моторни реакции, промените във вниманието, се отклонява към странични събития. Нещо по-
честотата на работния пулс. вече, при трайна трудова доминанта мисловния
3. Труд с предимно емоционално напреже- процес дори може да се подкрепи от странични
ние дразнения. По този повод Ухтомски пише: „Умът
Емоционалното напрежение е най-силно из- обременен с идея, внезапно намира механизъм
разено при професиите с голяма отговорност. за разрешаването ѝ всред странични впечатле-
Счита се, че отговорността е в най-малка сте- ния при екскурзия в планината, при слънчев ден
пен, ако работникът отговаря само за продукци- или при разходка сред уличната тълпа“.
ята осигуряваща неговата заплата. Тя е по-голя- При този вид труд съществува една друга
ма, ако той е отговорен за осигуряване работата много характерна особеност. Това е фактът, че
на много хора, още по-голяма, ако грешките му едно силно доминантно огнище не може лесно
могат да причинят аварии или загуба на човеш- да угасне. Работния ден при много професии да-
ки живот. Най-голяма е степента на отговорност леч не завършва с приключването на работното
при професиите, които отговарят за живота на време. Тези особености правят трудно приложи-
много хора. Като пример на труд с голяма отго- ми режимите на труд и почивка при творческите
ворност може да се посочи труда на водачите на професии. Умората и стресът възникващи много
моторни превозни средства, пилотите на само- често при разрешаването на трудни и отговорни
лети, ръководител полети, машинисти на локо- задачи са важен здравно-социален проблем тук.
мотиви, оперативния персонал в атомните елек-
троцентрали и др. 2.1.2. Промени в органите и системите при
При професиите и дейностите с голяма отго- умствена работа
ворност много често се изискват бързи решения,
решения при избор от няколко алтернативи, ко- Основната характеристика на състоянието на
ето предполага знания и опит, подвижни паме- организма при умствената работа е ниския газо-
тови и мисловни процеси. Вземането на реше- обмен. При интензивна нервно-психична работа
ния в условия на дефицит на време прави този кислородната консумация нараства максимално
труд особено стресогенен. Значително емоцио- около 6 %, а отделения въглероден двуокис – с
нално напрежение съществува и при професии, 2 %. Тези относително малки изменения в су-
които изискват контакти с много хора – учители, марния газообмен съвсем не говорят обаче за
менижери, работа с клиенти. Оценката на на- ниска интензивност на метаболитните процеси
прежението се извършва чрез анализ на нивото в главния мозък (интензивността на обмянята на
на възбудните процеси в ЦНС, количеството на веществата на 100 g мозъчно вещество е много-
екскрецията на хормоните на стреса – адрена- кратно по-висока от тази на 100 g мускул).
49
Измененията в честотата на работния пулс и тояние те заварват нервните центрове по отно-
кръвното налягане зависят от вида на умствената шение на активацията. При активно функциони-
работа. Честотата на пулса значително се повиша- ране на системата за саморегулация (по пътя на
ва при нервноемоционално напрежение. Обратно, низходящата проекционна система) се постига
трудните умствени задачи протичат оптимално необходимото, съобразно задачата ниво на акти-
при по-ниски нива на активация, поради което чес- вация. В случаите когато задачите или релевант-
тотата на пулса даже показва тенденция на на- ните сигнали се появят рядко, например при ра-
маляване. При много професии, които изискват бота на някои пултове на управление, нивото на
съсредоточаване на вниманието, включване на активация се понижава, развива се т.н. монотон-
паметовите и мисловни процеси, пулсовата често- ния в резултат на дефицит на информация.
та е малко пригоден показател за оценка на напре- Честотната характеристика на фоновата ЕЕГ
жението на труда (фиг. 2). Същото е в голяма сте- активност дава реална представа за нивото на
пен валидно и за промените в кръвното налягане. възбудните процеси в централната нервна сис-
Безспорно най-значителни промени настъпват тема. Картината на ЕЕГ активността обаче е мно-
в нервната система. На първо място това са про- го сложна, тя става още по-сложна при активна
мените в процесите на активация. За ефективно- умствена работа и за оценка на промените е не-
то изпълнение на всяка задача се изисква опре- обходим сложен машинен анализ. Поради тази
делено ниво на активация. Над и под това ниво причина този метод все още не е навлязъл в ши-
роката практика на физиологията на труда. Съ-
Граници 120, 100, 80 уд./min щото може да се каже и за методите на предиз-
Интервал 60 s виканата мозъчна активност – предизвиканите в
отговор на даден стимул или задачи потенциали
(евокирани потенциали). В практиката за оценка
на промените в нервната система с успех се при-
лагат редица поведенчески методи, като време-
то на простите и сложни сензо-моторни реакции,
праговата сетивност на анализаторите, тестове
за оценка качествата на вниманието и др.
2.3. Работоспособност
Дефиницията на работоспособността, като
способност на човека да поддържа по-дълго вре-
ме едно ниво на продуктивност, без да настъпят
патологични промени в органите и системите, е
валидна, както за физическата, така и за умстве-
ната работоспособност. Факторите, от които зави-
си работоспособността, са също валидни (с раз-
лична тежест) за единия или за другия вид труд.
Работоспособността може да се определя чрез
показателите на производителността (качествени
и количествени), или чрез промените във функ-
ционалното състояние на органите или системи-
те. В резултат на извършената работа, работос-
пособността се променя в течение на работния
ден и работната седмица, а също така и през пе-
риода на трудовия стаж.
Над линия 1 6%, 16 min Факторите, от които зависи работоспособност-
Между линия 1 и 2 35%, 92 min та могат да се включат в следните групи: 1. фак-
Между линия 2 и 3 50%, 131 min тори свързани с тежестта и организацията на тру-
Над линия 3 8 %, 22 min
да – продължителност, режим на труд и почивка,
Фиг. 2. Промени на пулcовата честота по време на сменност, работни движения, работна поза; 2.
студентски изпит: фактори на работната среда и обстановка – ми-
– учестяване на пулса при теглене на билет (80 min) кроклимат, шум, токсични фактори, осветление
– снижаване на пулcовата честота в периода на мис и т.н.; 3. индивидуални качества на човека – въз-
лене (90-150 min) раст, пол, трудов стаж, опит, мотивация, здрав-
– повишаване честотата при отговори (150-180 min) но състояние и т.н.; 4. психо-социални фактори,
свързани с работещия екип.
ефективността е намалена. Ниското ниво на то- Динамиката на работоспособността в течение
ничната неспецифична активация през нощна на работния ден зависи, преди всичко от вида и
смяна на работа е основна причина за трудното тежестта на изпълняваната трудова дейност. При
поддържане на активното внимание. Освен това, умерено тежка физическа работа, при манипу-
включването на специфичните физиологични ак- лативна или монтажна дейност например, обик-
тивационни процеси, например в резултат на новено в динамиката на работоспособността се
външни дразнители, зависи от това, в какво със- откриват 3 фази. Първата фаза е период на вра-
50
ботване, през който се възстановява или изра- гичните и функционални качества на мускулите,
ботва динамичния стереотип, производител- адаптационните възможности на мускулния ме-
ността нараства, а честотата на работния пулс таболизъм, т.е. от дееспособността или физи-
постепенно се снижава. Периодът на вработва- ческия капацитет. На второ място се нареждат
не може да продължи и до 2 часа. Втората фаза такива фактори на работната среда като микро-
е периодът на устойчивата работоспособност, климат, прах, токсикохимични въздействие, мо-
който при една рационална организация на тру- тивацията, редица психо-социални фактори.
да е най-продължителен и се характеризира със За съхраняване на здравето и работоспособ-
стабилни производствени показатели и пулсова ността, особено важно е трудовото натоварване
честота. Третата фаза се установява в края на да съответства на дееспособността на работни-
работния ден, когато производителността започ- ка. Това с още по-голяма степен важи за лица с
ва да пада, а пулсовата честота в резултата на намалена дееспособност в резултат на хронич-
настъпващата умора да се повишава (фиг. 3). ни заболявания или в период на рековалесцен-
В тази класическа крива на работоспособност, ция. За определяне на физическата дееспособ-
някои автори разграничават 7 фази или пери- ност се прилагат различни функционални проби,
оди: 1. Период на вработване; 2. Период на мак- които натоварват организма в различна степен.
симална работоспособност; 3. Период на пълна Съществуват две основни групи функционални
компенсация, когато вече има умора но тя се ком- проби – с умерено натоварване и със субмакси-
пенсира от волевото усилие или от високата мо- мално или максимално натоварване.
тивация; 4. Период на неустойчива компенсация 1. Към пробите с умерено натоварване се от-
– работоспособността ту се повишава, ту се сни- насят ортостатичната проба, пробата на Марти-
жава; 5. Период на краен подем – работоспособ- не, степ теста на Мастер, Харвардския степ тест.
При тях преди, по време на натоварване и в пе-
риода на възстановяване се отчита реакцията на
сърдечно-съдовата система (пулсова честота,
кръвно налягане, промени в ЕКГ). Резултатите от
реакцията на организма са толкова по-благопри-
ятни, колкото промените са по-слабо изразени.
2. Пробите със субмаксимални и максимални
натоварвания са насочени към определяне на
максималния аеробен капацитет и трябва да се
прилагат само при здрави хора. Определянето е
свързано с прилагането на натоварвания до от-
каз, като дееспособността е толкова по-голяма,
колкото по-големи стойности достига кислород-
ната консумация, пулсовата честота, максимал-
Фиг. 3. Промени в пулсовата честота по време ното кръвно налягане. Даже при добре тренира-
на работа при дневна и нощна смени ни лица максималната кислородна консумация
рядко може да надхвърли 3 l/min, докато през съ-
ността се понижава, но продуктивността може щото време през белите дробове може да пре-
да се повиши; 7. Прекъсване на работата и раз- мине 6 l/min кислород. Счита се, че натоварване-
витие на умората. то е оптимално, когато лицето работи с 30 % от
При много съвременни форми на труд, кла- максималните си възможности.
сическата крива на работоспособността не се Физическата работоспособност може значи-
установява. Така например, при много авто- телно да бъде повишена в резултат на трениров-
матизирани дейности основното напрежение ката. В процеса на тренировката в организма на-
се развива в началото на работата, след което стъпват редица морфологични, физиологични и
следва продължителен период на наблюдение биохимични промени, които водят до по-добра
и контрол. Периодът на напрежение може да се адаптация към работата и повишават работоспо-
изнесе и преди започването на работата. Така собността. Промените засягат целия организъм,
нареченият антиципаторен стрес или напреже- като най-значимо са изразени по отношение на
ние е свързано с обмислянето, планирането, мускулната и сърдечно-съдовата система.
вземането на важни решения, свързани с пред- В резултат на системните натоварвания раз-
стоящата работа. мерът на работещите мускули се увеличава.
Закономерност в промените на работоспо- Това става за сметка на надебеляването на мус-
собността се установяват и в течение на работ- кулните фибри. Същевременно в мускула се
ната седмица. Първият ден до известна степен развиват повече капиляри и кръвоснабдяване-
съответства на вработване. Най-висока е рабо- то се подобрява, което е предпоставка за по-
тоспособността в средата на работната седмица добряване на метаболитните процеси при мус-
а в края вече се чувства умората. кулното съкращение. Предаването на нервния
импулс през моторната плочица също се подо-
Физическа работоспособност брява, като всеки импулс задейства повече фи-
Нивото на физическата работоспособност за- бри. Всичко това води до нарастване силата,
виси от функционалното състояние на дихател- издръжливостта и бързината на мускула. Пора-
ната и сърдечно-съдовата система, от морфоло- ди неравномерност в протичането на процесите
51
тези качества могат да се постигнат преди види- системата „човек-машина“ в условията на голям
мото нарастване на мускулната маса. производствен риск е особено важно. Факторите,
Съществени промени в процеса на трениров- които водят до намаляване на нервнопсихичната
ката настъпват в сърдечната мускулатура. При работоспособност и развитие на умора повлия-
един нетрениран организъм повишаването на ват неблагоприятно и надеждността.
нуждите от кислород на работещите органи се На ниво възприятие нервнопсихичната рабо
задоволява главно като се учестява сърдечната тоспособност зависи от функционалното състо-
дейност. При тренирани лица изпращането на по- яние на слуховата и зрителната система. Функ-
вече кръв към мускулите става за сметка увели- ционалното състояние на зрителната система на
чаване на ударния обем на сърцето. Повлиява се първо място се определя от зрителната острота.
също така и кръвното налягане. При нетренира- Зрителната острота за близо е особено важен па-
ни лица продължителната работа води до прогре- раметър, тъй като при много професии с манипу
сивно спадане на систоличното кръвно налягане, лативна, монтажна дейност, работа с текстове,
което е израз на изтощение, докато при тренира- разстоянието от обекта до очите е 30-40 cm. За
ни лица този ефект се отдалечава. професиите изискващи наблюдение на движещи
В процеса на тренировка участва най-активно се обекти (например наблюдаването на радар
и нервната система. Повтарящите се упражнения ните екрани при ръководител полетите) е от зна-
водят до правилно взаимодействие между ЦНС, чение кинетичната зрителна острота. Некоригира-
рецептори, двигателни органи, дихателна и сър- ната хиперметропия и пресбиопия водят до бърза
дечно-съдови система. На основата на подобря- умора. За работоспособността на зрителната сис-
ване на основните нервни процеси и условно – тема са от значение също адаптационните въз-
рефлекторните връзки се изгражда и динамичния можности към светлина и към различни яркости,
стереотип, в резултат на което се подобрява ко- цветоусещането, смущенията в акомодацията.
ординацията и автоматизацията на движенията. Намаляването на слуховата чувствителност
В основата на новите качества на тренира- при шумова експозиция влошава говорната раз-
ния организъм лежат и съществени биохимич- бираемост, затруднява приемането на полезна
ни промени. Увеличава се енергийния потенциал информация и води до по-бърза нервна умора.
(макроергийните фосфатни групи, гликогена на Оптималния тонус на кората на главния мозък
черния дроб), променя се количеството на мио- е от особено значение за оптималното протичане
глобина. Повишават се ензимната активност, про- на психичната дейност. Над и под този оптимум
цесите на разграждането и образуването на гли- ефективността се намалява (фиг. 4).
коген. Повишените буферни свойства на кръвта
водят до по-добро понасяне на ацидозата.
Получаването на тренираност става по спе-
циални програми, които се опират на такива ос-
новни принципи като повторяемост, постепенно
увеличаване на натоварванията, комплексност,
системност и т.н. Тези принципи са залегнали в
производственото обучение.
Нервно-психична работоспособност
Въпреки, че основните принципи общо за ра- Фиг. 4. Ниво на активация при различните
ботоспособността са валидни и за нервнопси- по сложност задачи
хичната работоспособност, тя има някои важни
особености в сравнение с физическата. На пър-
во място това са силно изразените междуинди-
видуални различия по отношение протичането При активното функциониране на системата
на основните нервнопсихични процеси и дейнос- за саморегулация (по пътя на низходящата ре-
ти, и от тук и различните възможности на отдел- тикуларна формация), се постига исканото, съо-
ните лица за изпълнение на един или друг вид бразно задачата ниво на активация. Счита се, че
задачи. На второ място това е силното ѝ повли- ефекта на саморегулацията лежи в основата на
яване от мотивацията, което често води до мас- U-образната зависимост между нивото на актива-
киране на настъпващата умора. При нервнопси- ция и перформанса – и при ниските, и при много
хичната работоспособност съществува и друга високите нива на активация перформанса се вло-
важна особеност, това е голямата гъвкавост и шава. При това комплексната и по-сложна задача
възможност да се променя стратегията при про- изисква по-ниско ниво на активация в сравнение
мяна във функционалното състояние, което мно- с по-простата.
го често маскира умората. Денонощната ритмика е главен фактор, кой-
Като един малко по-различен аспект на нерв- то влияе на активационните процеси. Във връзка
нопсихичната работоспособност е надеждност- със съществуващите два основни типа криви на
та. Тя се разглежда като вероятност за готовност телесната температура – пик в ранния следобед
за безотказно, безпогрешно и своевременно из- и с пик в късните следобедни часове, се оформят
пълнение на дадена задача и при екстремал- и т.н. вечерни и сутрешни типове хора. Вечерният
ни условия, както и възможностите за бързо въз- (интровертен) тип е неработоспособен сутрин, а
становяване. Надежността на човешкото звено в сутрешният (екстравертен) – в следобедните ча-
52
сове. Интровертираните лица започват деня с Обикновено класическите теории за обясне-
по-високо ниво на активация в сравнение с екс- нието на умората се делят на две големи групи.
травертите и сутрин техния перформанс при Към първата принадлежат хуморално-локалис-
една и съща задача е по-висок (фиг. 5). тичните, които обясняват умората с изчерпване
на енергийните ресурси, натрупване на катабо-
литни продукти. Другата група теории се осно-
вава на принципите на невризма и разглеждат
умората като състояние, което е свързано преди
всичко с ЦНС – небалансираност на процесите
на възбуждане и задържане, нарушение в регу-
латорните механизми и др.
2.4.1. Класификация на умората
В зависимост от характера на извършена-

та работа обикновено умората бива: физическа
(местна и обща), сензорна (зрителна или слухо-
ва) и умствена умора, която също може да има
няколко подвида.
1. Физическа умора
Обща физическа умора настъпва при включ-
ването в работа на големите мускулни групи от
3, 4, и 5-ти клас на движенията. При съвремен-
ните форми на труд този вид умора се среща все
по-рядко в сравнение с локалната физическа
умора, която е много разпространена при ръчни-
те работни операции и при натоварване на едни
Фиг. 5. Дневна динамика на перформанса при и същи мускулни групи и стави. Тази умора се
екстроверти и интроверти свързва най-вече с изчерпване на макроергий-
ните съединения и недостатъчност на анаероб-
Умствената работоспособност зависи още ни реакции. Общоприето е мнението, че натру-
от редица качества на нервната система като паните катаболитни продукти (лактат, пируват),
сила и подвижност на основните нервни проце- стимулират нервните окончания и генерират
си, възможности за поддържане на устойчиво специфичното усещане за дифузна болка в мус-
внимание. Бързото превключване на внимани- кулната тъкан.
ето от един обект към друг е особено важно при Неточното извършване на действията от из-
някои професии като оператори, апаратчици, морените мускули най-вероятно е резултат на
диспечери, водачи на моторни превозни сред- погрешната аферентна информация от мускул-
ства и др. За умствената работоспособност ните рецептори, което на свой ред затруднява
имат значение паметовите възможности на ли- контролът на ЦНС и води до нарушаване на ди-
цето, дълбоките мисловни и асоциативни про- намичния стереотип
цеси. Високата работоспособност особено при 2. Сензорна умора
творческите задачи се основава и на принципа За практиката е важна умората на зрителната
на изграждане на доминантата. Това в голяма и слуховата система. Зрителната умора се сре-
степен обяснява защо при много съвременни ша главно при дейности изискващи напрежение
форми на труд кривата на работоспособността и концентрация на погледа, при работа от близ-
е различна от класическата. ко разстояние, при чести промени на фокусните
разстояния (например монтаж на дребни детай-
2.4. Умора ли, корекция на текстове, въвеждане на данни в
компютър и др.), дейности които изискват напре-
За много автори умората е основен защитен жение на мускулите, ангажирани в процесите на
феномен, който съществува при всички живи съ- акомодацията, конвергенцията, намаляване на
щества и от тази гледна точка трябва да се раз- ефектите на сферичната и хроматична абера-
глежда като важно звено от системата за само- ция. Много често в края на работния ден работ-
регулация. Едно от класическите определения ниците се оплакват от главоболие, зачервяване,
приема, че умората е временно и обратимо по- сърбеж, сълзене на очите. Тези оплаквания са
нижаване на възможностите на организма да из- по-чести и в по-голяма степен при хиперметро-
вършва физическа, умствена или психическа пите и при лицата след 40-годишна възраст. Ня-
дейност в резултат на предхождаща работа. За кои от симптомите, като главоболието, световър-
разлика от умората, преумората се разглежда тежът или общата умора не се дължат, разбира
като препатологично състояние, което настъпва се, само на умора на очните мускули, а са един
или след силни натоварвания, или когато рабо- интегрален ефект от претоварването на изклю-
тата започва отново, без да са отзвучали явле- чително сложните механизми участващи в зри-
нията на умора и да е достигнато състояние на телното възприятие. Умората може да е резул-
пълно възстановяване. тат и на прекомерната психосензорна работа
53
или на принудителното поддържане на будно досада и на монотония. Те възникват в резул-
състояние. тат на специфични работни условия, като едно-
Слуховата умора се развива в резултат на ви- образие, липса на дразнители или дефицит на
соки шумови нива – 70-90 dB, в зависимост от информация, повторение на дейности с мал-
характера на труда (степента на нервно-сензор- ка трудност и сложност и са израз на понижение
ното натоварване). Най-характерната манифес- на активационните процеси. Характеризират се
тация на слуховата умора е временното влоша- с отпуснатост, намалена бдителност, сънливост.
ване на слуховата сетивност. Във връзка с това Монотонията може да прерастне в психично
тя най-напред трябва да се разграничи от адап- пресищане, което води до намаление на продук-
тацията, която също така е една защитна реак- тивността, емоционални разстройства и др.
ция на организма. Приема се, че за адаптация Намалената дееспособност може да не е ре-
може да се говори при повишаването на слухо- зултат на извършената работа, и да се изразява
вия праг до 10-15 dB и възстановителен период също както умората в намаляване на функцио-
до 3-10 min. Промените в слуховата сетивност и налните възможности на даден орган, система
във времето за възстановяване над тези стойно- или на целия организъм – в условията на нера-
сти се разглеждат като умора. И тук, както и при ционално хранене, недостиг на кислород, силна
предимно зрителната умора, се проявяват и дру- емоционална възбуда и други неблагоприятни
ги показатели и симптоми за „обща умора“. фактори.
3. Нервна умора
Нервната умора може да бъде предимно 2.4.2. Преумора
нервно-сензорна, психомоторна, интелектуал-
на, в зависимост от това предимно кои звена от Преумората се разглежда като предпатоло-
ЦНС са ангажирани в трудовата дейност. Голя- гично състояние, което настъпва след много
ма част от особеностите на нервно-сензорната силни натоварвания или в резултат на работа в
се покриват с очната и слуховата умора. Психо- условията на непълно възстановяване на орга-
моторната умора се развива при работа, която низма. Във връзка с това различаваме: свръх
освен натоварването на сензорната система из- преумора, остра преумора и хронична преумора.
исква решения и бързи психо-моторни реакции Класическият пример за свръх преумора е
(при водачите на моторни превозни средства на- историческият факт със смъртта на гръцкия
пример). войн пробягал около 40 km до Атина, за да съоб-
Умствена умора в по-широкия смисъл на ду- щи за победата на гърците над персите при се-
мата или интелектуална умора се получават при лището Маратон (490 г. пр. Хр.). Наблюдава се и
дейности натоварващи процесите на преработ- при преследване при лов. Животното спира, то
ка и съхранение на информацията (паметови- има изключително силен задух, тахикардия, по-
те процеси), изискващи решаването на творче- вишена температура. Смъртта настъпва след
ски задачи с ангажиране на висшата мисловна няколко минути последвана от послесмъртно
дейност. Най-характерната особеност на ум- вкочанясване. Установява се още хипогликемия,
ствената умора е това, че настъпва бавно и не- повишаване на лактата в кръвта, хипертермия.
забелязано и сигналите за почивка идват късно. Острата преумора се развива при големи на-
Силната положителна мотивация за завършване товарвания или нетрениран организъм. Харак-
на дадена задача може за дълго време да мас- терна е трескавата отмалялост. Придружена е
кира умората. От друга страна това, което пра- с анорексия, безсъние, възбуда. Могат да се на-
ви умствената умора по-неблагоприятна от фи- блюдават и други недобре определени състо-
зическата е, че при физическата работа след яния, а също така и бъбречни смущения. При
прекратяването ѝ процесите на възстановяване здрави хора, които нямат каквито и да било бъб
започват веднага, а при умствената работа уга- речни заболявания се установява албумин в
сяването на доминантните възбудни огнища не урината, може да има и хематурия или цилинд-
може да започне веднага. Обременения с реша- ри. Това налага внимателно наблюдение на ли-
ването на дадена задача мозък „продължава да цата. Напр. при спортни дейности с големи и
работи“ дълго след приключване на формалното много продължителни натоварвания или при
работно време. Силните доминантни огнища не краткотрайни, но с максимална интензивност уп-
угасват и през нощния сън. Затова процесите на ражнения често се появява албуминурия. Счита
възстановяване протичат по-бавно, а почивките се, че тя е в резултат на пропускливост на кап-
особено ако са по-кратки, са неефективни. сулата на Бауман, резултат на лактемията и на
Умствената умора се манифестира с обща хипоксията вследствие на намалено кръвоснаб-
отпадналост, главоболие, много често се появя- дяване. Спортната албуминурия може да про-
ва шум в ушите вследствие на свиване на пери- дължи до 24 часа.
ферните съдове и нахлуване на кръв в главата. Хроничната преумора, настъпила в резултат
При силна умствена умора се появява сърцеби- на системни натоварвания след непълно въз-
ене и хиперестезии, появява се раздразнител- становяване се характеризира със соматофи-
ност, отслабва самоконтролът. Нарушенията в зично изтощение и редица смущения, като теж-
съня са също така показателен симптом за нерв- ки разстройства в съня, развития на неврози,
ната умора. неврастенни симптоми, отслабване, загуба на
Умствената умора следва да се разгранича- апетит. Ако не се вземат сериозни мерки може
ва от неблагоприятните психични състояния на да се стигне до развитието на психосоматични
54
заболявания. Затова към хроничната преумора хични процеси – времето на възприятие, вре-
трябва също да се отнасяме като към едно пред- мето на простите и сложни нервно-сензорни
патологично състояние което се нуждае от про- реакции, протичането на сложните мисловни
филактични и лечебни средства. процеси и вземането на решенията, процесите
на вниманието.
2.4.3. Показатели и симптоми на умора
2.4.4. Профилактика на умората и преумо-
Общоприето е, промените при умората да се рата
делят на обективни и субективни. Освен су-
бективното чувство за умора, отпадналост и по- При разглеждане на средствата за борба с
тиснатост, другите оплаквания специфични за умората трябва да се има предвид, както някои
дадения вид умора бяха описани по-горе. Обек- общи принципни постановки, така и конкретни
тивните критерии могат да се разделят на 3 гру- мероприятия в зависимост от вида на умората
пи: производствени показатели; физиологични и нейната степен на развитие. Мерките за борба
показатели и психологични показатели. с умората и преумората, най-общо могат да се
1. Влошаване качеството на продукцията е разпределят на 3 групи:
най-ранната проява на обективните производ- 1. Профилактика на умората
ствени показатели. Влошената координация на 2. Средства за повишаване на дееспособ-
движенията и нарушения динамичен стереотип ността
довеждат до удължаване времето на отделните 3. Лечение на преумората.
работни операции, на микропаузите и намаля- 1. Мерките от първата група се поставят на
ване количеството и качеството на продукция- първо място в борбата с умората. Те са винаги
та. Повишават се грешките и злополуките. Едно конкретни в зависимост от характера на труда и
от обясненията на този факт е, че конфликтът, особеностите на дадената професионална гру-
който се разиграва между субективните прояви па. Мероприятията могат да се отнасят до реша-
на умората и задълженията, които работникът ването на следните по-важни проблеми.
трябва да изпълнява за сметка на преодоляване а) Подобряване условията на работната сре-
на умората довежда до безпокойство и нервност, да и обстановка. Тук спадат мерките за намаля-
прибързаност и погрешни действия. Освен това ване на интензитета и експозицията на такива
нервната умора довежда до влошаване качест- фактори като шума, вибрации, неблагоприятния
вата на вниманието (концентрация и разпреде- микроклимат, запрашеността, токсичните вред-
ление на вниманието), до намалена бдителност, ности, осигуряване според изискванията на ра-
което също така увеличава риска от злополуки и ботата необходимата осветеност на работното
влошаване на качеството. място, отопление, вентилация, лични предпазни
2. Физиологични показатели. Оценката за сте- средства и т.н.
пента на развитие на умората се извършва чрез б) Рационална организация на трудовия про-
оценка на функционалното състояние на анга- цес, за която особено значение има правилна-
жираните органи или системи, или по промени- та организация на работните движения и рабо-
те във функционалното състояние на системите, та в максималната и оптималната работна зона,
осигуряващи работата им и по-конкретно това са работна поза, подходящия режим на труд и по-
промените, които настъпват в сърдечно-съдовата чивка. Тук се отнасят ергономичните изисквания
и дихателната система. към работното място, работната мебел, машини-
Към първата група показатели се отнасят на- те и съоръженията.
маляването на мускулната сила и издръжли- в) Оптимизиране на трудовото натоварване
вост (мускулната сила на ръцете или становата – оптимален режим на труд и почивки. Оптимал-
мускулна сила), повишаване прага на слухова- но трудово натоварване означава да не се пре-
та сетивност, промените в очната реобаза или минава границата зад която бързо настъпва „из-
честотата на критическото сливане на сигнала, черпване“ и настъпва умора, но от друга страна
промените в силата на акомодацията и др. Раз- то не трябва да бъде и под една определена до-
бира се, тези показатели дават информация не лна граница зад която адаптацията към трудо-
само за работещия орган, но и за функционално- вата дейност се затруднява, развиват се небла-
то състояние на ЦНС. гоприятни психични състояния като например
Към втората група показатели се отнасят про- монотония, вследствие на дефицит на информа-
мените в сърдечно-съдовата система – пови- ция, досада, неудовлетвореност от работата.
шаване на пулсовата честота и удължаване на 2. Средства за повишаване на физическата и
времето за възстановяване, увеличаване на ва- нервно-психическата дееспособност се отнасят
риативността на пулса, промени в кръвното на- до насочени към конкретния работник мероприя-
лягане, показателите на външното дишане, по- тия. Важно условие е физическата и умствената
вишаване на енергоразхода. Тук се отнасят работа да отговарят на физическия капацитет и
също така и редица показатели, които дават ин- невропсихичните възможности на лицето.
формация за функционалното състояние на ен- Приетите у нас физиологични норми и пра-
докринната система. вила за ръчна работа с тежести (Наредба №
3. Психологически показатели. Към тази гру- 16/31.05.1999 г.) посочват, че:
па се отнасят редица тестове и методи, които 2.1. Разстоянието за редовно ръчно пренася-
дават информация за различните нервно-пси- не на тежести се ограничава до 2 m за жени и 30
55
m за мъже (при пренасяне по стълби – 1 стъпало глюкозата, фосфатите, витамините, които по-
= 1 m разстояние); влияват окислителните процеси – витамините
– при пренасяне до 2 m разстояние се допус- от групата В, витамин С, както и микроелементи
ка тежест до 15 kg за жени и 50 kg за мъже за еди- необходими за ензимната и коензимната систе-
ничен товар и съответно до 4 t за жени и 10 t за ма. Тези и други подобни средства са физиоло-
мъже – общо за смяна; гични и могат да се използват в практиката при
– при пренасяне до 30 m (само за мъже) – 30 подходяща индивидуална дозировка и контрол.
kg единичен товар и 6 t общо за смяна. б). Неврогенните стимулатори действат пре-
2.2. Посочват се също и изискванията за до- димно на нервната система. Тук спадат фена-
пустимо тегло на товара при групово пренасяне минът, кофеинът, женшенът, ехинопсинът и др.,
– по-малко от сумата на посочените единични то- чийто ефект се проявява главно чрез повиша-
вари, както и интервалите при повтарящи се опе- ване работоспособността на коровите клетки и
рации – не по-малко от 30 s. отслабване процесите на задържане. Незави-
2.3. Забранява се извършването на редовна симо от ефекта на тези вещества за повишава-
ръчна работа с тежести, включително и с транс- не на работоспособността те отдалечават пред-
портни средства на младежи от 15-16-годишна пазния ефект на задържането и дейността се
възраст. При единично вдигане тежестта се огра- осъществява за сметка на изключителното из-
ничава до 8 kg при жени и до 15 kg за мъже (за разходване на енергийните ресурси. Те не са
възраст от 16-18 години стойностите са съответно безвредни и трябва да се прилагат само в ред-
10 kg и 20 kg, като редовната работа също е заб- ки случаи.
ранена). в). В зависимост от симптомите на преумо-
За повишаването на дееспособността широ- рата се подбират и други средства за лечение
ко се използват: като например средства подобряващи същест-
а). Упражнения и тренировка. Те са особе- вуващата анемия, или лечение на гастроин-
но важни за физическата работа и манипулатив- тестиналните оплаквания, средства за подо-
ната дейност. В процеса на тренировката, чиито бряване на съня, средства за повишаване на
основен принцип е постепенното повишаване на активационните процеси в ЦНС, или обратно
натоварванията се постигат желаните проме- средства за подтискане на тези процеси при
ни в структурата на мускулите и метаболизма превъзбуда и тревожност.
на целия организъм. Чрез подобряване коорди-
нацията на движенията и изграждането на ди- 2.5. Професионален стрес
намичния стереотип движенията стават по-ико-
номични и изискват по-малък енергоразход. От Стресът се характеризира с комплекс от фи-
голямо значение е повишаването на дееспо- зиологични, ендокринни и психологични реак-
собността на сърдечно-съдовата система. ции. Hans Selye обяснява стреса с теорията на
Редица нервно-психични процеси също под- общия адаптационен синдром, включващ задъл-
лежат на тренировка – паметните процеси, про- жително неспецифичния отговор на организма в
цесите на вниманието, повишава се чувстви- резултат на каквото и да е външно дразнене. Ре-
телността към възприемането на релевантни акцията на стрес се регулира от симпатико-ад-
сигнали. При упражнения се повишава лабил- реналната и хипоталамо-хипофизарно-надбъ-
ността в ЦНС, условно-рефлекторните връз- бречната система чрез сложни обратни връзки.
ки стават по-устойчиви, подобряват се взаимо- В разгънат вид реакцията протича в три основ-
връзките между I и II-ва сигнална система. ни стадия: 1). Алармен стадий, изразяващ се с
б). Здравословното хранене, в определени шокова и антишокова фаза; 2). Стадий на съпро-
случаи и предпазно-професионалното хранене тивление, свързан с активация на регулаторни-
също са важни за отдалечаване на умората. те процеси, в който се извършва възстановяване
в). Повишаването на общата резистентност на нарушеното равновесие и се повишава резис-
на организма чрез закаляване и физкултура е тентността на организма: 3). Стадий на изтоще-
също едно от средствата за борба с умората. ние и изчерпване на адаптационните възмож-
3). Средства за отстраняване и лечение на ности в резултат на силни или продължително
преумората. действащи стресогенни фактори. Във връзка с
Най-добре е отстраняването на преумората това, докъде ще се разгъне реакцията на стрес,
да става чрез физиологични средства – осигу- се разграничават две качествено различни ре-
ряване на достатъчни почивки, добър сън, пъл- акции отъждествявани като: 1). „Еустрес“ –
ноценно хранене. Напоследък широко се об- състояние, при което е налице адаптация и мо-
съжда и приложението на химически средства билизация на защитните сили и 2). „Дистрес“
за повишаване на работоспособността и про- – състояние, което се характеризира с неблаго-
филактика на преумората. Химическите стиму- приятни реакции, изтощение и развитие на пато-
латори най-общо се разделят на две групи: ме- логични състояния.
таболитни и неврогенни. В рамките на общата концепция на стреса,
а). Метаболитните стимулатори се включват редица теории, т.н. теории на взаимодействие,
в интензивните обменни процеси, които съпро- подчертават значението на начина на взаимо-
вождат мускулната работа и намаляват небла- действие между лицето и околната среда.
гоприятните хуморални промени, които водят Моделът на професионален стрес, наречен
до умора. Към тази група стимулатори спадат Модел на съвпадение на личност – околна
56
среда (French et al. 1982), възприема стреса като През 1991 г. Johanson и сътр. разширяват мо-
дисбаланс между факторите на работната сре- дела като прибавят трета дименсия и го форму-
да и трудовите задачи от една страна и индиви- лират като „Контрол върху решенията – Изи-
дуалните възможностите да се изпълнява трудо- сквания на работата – Социална подкрепа“.
вата дейност. Тази теория почива на два основни Дименсията „Социална подкрепа“ произтича от
параметра и на тяхното несъвпадение. Първият е отношението на колегите и на ръководителите.
обективната реалност (Околна среда – ОК), а вто- При изключителни психични изисквания (напри-
рият възприятието от страна на личността (Ли- мер голяма отговорност при вземане на реше-
чностно възприятие – Л). Променливите ОК и Л ние) тя служи като буфер при развитието на дис-
могат да са обективно или субективно представе- трес. Обратно, високи изисквания на задачата,
ни и възприети. На основата на тези 2 по 2 комби- нисък контрол над ситуацията и ниска социална
нации може да се получи недостатъчно съвпаде- поддръжка (или социална изолация) са придру-
ние в резултат на което се развива реакцията на жени с вътрешно безпокойство, психо-соматич-
стрес. Индивидуалните възможности въвеждат ни оплаквания и висок кардио-васкуларен риск.
елементи на субективно възприемане на целия Взаимодействието между трите дименсии в
комплекс на условията на труд и те стават много модела и изхода от това взаимодействие зави-
важен фактор при професионалния стрес. си и от индивидуалните характеристики. Също
През 1979 г. Karasek, развива модел на про- така „нарушената отпускаща способност“ (нару-
фесионален стрес в чиято основа е схващането, шената релаксация) може да моделира здрав-
че характеристиките на труда могат да не са в ния ефект по схемата на модела. Така напр.
линейна връзка със здравното състояние на ра- „нарушената отпускаща способност“ много чес-
ботниците и че те могат да се комбинират и си то се установява в условия на твърде напрегна-
взаимодействат по различен начин. На основа- та работа, съчетани с домашна работа (малко
та на мета анализ на резултати от изследвания време за почивка и сън, недостатъчно време за
на работници от САЩ и Швеция, се установя- лични нужди), което води до негативни здравни
ва, че работници с високи изисквания на рабо- ефекти.
тата (сложна и отговорна работа) и ниска сте-
пен на вземане на решенията имат определено 2.5.1. Свързани с труда стресогенни фак-
по-лошо здраве. Най-ниска степен на заболява- тори
ния и смърт е установена сред групите работни-
ци упражняващи труд със средна степен на на- В условията на трудовата дейност същест-
прежение комбиниран с висока възможност на вуват многобройни стресогенни фактори, които
вземане на решение и контрол върху задачите най-общо могат да бъдат групирани така:
и условията на труд. Комбинираният ефект на 1. Стресогенни фактори на работната среда.
тези две характеристики на условията на труд Физическите фактори на работната среда
изразява т.нар. Модел на „Контрол върху ре- наред със специфичното си действие могат да
шенията – Изисквания на работата“ (фиг. 6). доведат до развитието и на реакция на стрес.
Изискване на задачата
ниско високо Ниво на активност
Малка стрейн Активно

реакция поведение
висок
Контрол върху решенията
Висока стрейн
реакция
Пасивно
поведение
нисък
Фиг. 6. Модел на „Контрол върху решенията/изискване на задачата“

(Кarasek, 1979); стрейн (strain) – напрежение
57
Така например, освен специфичните увреж- щи служители, водят до неудовлетворение и
дания на слуха, при наднормени шумови нива стрес.
често се диагностицират нарушения в съня, по- Отговорността в работата е също фактор
вишено кръвно налягане, главоболие и др. Дру- за стрес. Най-високата степен на отговорност
ги физически фактори, като вибрации, високи и е когато тя се свежда до отговорност за човеш-
ниски температури, могат също да предизвикат ки живот или до живота на много хора – хирур-
специфични заболявания, но и при не особе- зи, ръководителите на въздушни полети, пилоти,
на интензивност на въздействието да доведат диспечери и т.н.
до дискомфорт, който да резултира в психичен 4. Сменна работа
стрес. Сменната и нощната работа е широко раз-
Експозицията на химични фактори също така пространен стресор, който е невъзможно да
може да доведе до стрес чрез различни механи- бъде избегнат при производства с непрекъсва-
зми – пряк възбуждащ ефект върху ЦНС, рабо- ем цикъл на работа, транспорта, дежурни екипи
та в условията на висок риск от отравяния и екс- и др. Здравните проблеми са в резултат на на-
плозии, неприятен мирис и др. Възможността за рушения в денонощната ритмика на организма
заразявания при контакт с биологични фактори и честа смяна на динамичния стереотип. Те са
също може да доведе до психично напрежение най-силно проявени при лица с продължителна
и стрес. Факторите на работната среда могат да последователност на нощните смени и при тран-
действат като стресогенни фактори самостоя- сконтинентални полети.
телно или да се прояви комбиниран ефект (по- 5. Индивидуални, групови и социални
тенциращ или адитивен). фактори.
2. Организационни фактори и взаимоотно- Известно е, че сред работници изложени на
шения. еднакви стресогенни фактори, стрес реакция-
Понастоящем много от хората в индустриал- та достига различни размери и до дистрес дос-
ното, и още повече в постиндустриалното обще- тигат ограничен брой лица. Модератори на стрес
ство са ангажирани с организационна или упра- реакцията са различните страни на индивиду-
вленческа дейност. Тези дейности могат да са алните характеристики, социалната среда и со-
стресогенни фактори, както за управленчески- циалната класа (група), свързан и с различното
те екипи, така и по отношение на изпълнители- възприемане на стресогенните фактори и с въз-
те. Такива фактори като политически конфликти, можностите за подтискане на стреса.
авторитарно налагане на решенията, прехвър- През последните 30 години много внимание
ляне на отговорностите, и т.н. могат да се окажат беше отделено на индивидуалната ранимост
силни стресори. Междуличностните и междугру- по отношение на коронарната болест на сърце-
повите конфликти, конфликтите с ръководители- то и на ролята на психологичния и поведенчески
те също така засилват неудовлетвореността от фактор при развитието и купирането на стреса.
работата и водят до стрес. Обратно, поддръжка- Концепцията за тип А начин на поведение беше
та от страна на колегите, от семейството и осо- оригинално развита от Friedman и Rosenman. Тя
бено от страна на ръководителя могат да пре- определя тип А като основен рисков фактор за
дотвратят развитието на дистрес. Тука могат да сърдечносъдовата болест. Според широкома-
се отнесат още редица стресови ситуации като щабни проучвания, лицата с висок риск за коро-
лошо дефинирана задача, не добре определе- нарна болест определяни като тип А (Friedman,
на отговорност, неизползване квалификацията и Rosenman) са: силно свързани с работата и от-
уменията на работниците, невъзможност за по- дадени на професията; със силно развито чув-
вишаване на квалификацията и израстване в йе- ство за неотложност на задачите; със силно раз-
рархията и т.н. вито чувство на съревнование и тенденция за
3. Трудовата задача агресивност.
Свръхнатоварването и недостатъчното нато- Показателите които дават оценка за състоя-
варване, възможността да се вземат решения, ния на гневност и враждебност на лицата, също
нивото на отговорност, са фактори от особено са посочвани и като предиктори на сърдечно-съ-
значение за професионалния стрес. довата болест.
Натоварването както в качествено, така и в Връзката между А тип на поведение или
количествено отношение се сочи за причина за на гневност и враждебност на лицата от една
свързаните със стреса заболявания. При коли- страна и сърдечно-съдовия риск от друга се
чествените претоварвания работникът извърш- модерира от множество фактори като възраст,
ва много работа, а при качествените претовар- пол, социално-икономичен и образователен
вания функционалните изисквания са високи, статус.
т.е. задачите са много трудни. Количествените Груповите различия и създаването на ра-
претоварвания често се свързват с сърдечно-съ- ними групи, отразява ефекта на индивидуални-
дови заболявания, а качествените с неблагопри- те различия и социалния статус, които са общи
ятни психо-физиологични промени. и характерни за дадени групи и/или влияе на об-
Недостатъчното количествено и качествено щия модел на реакцията в отговор на експозици-
натоварване също така се отразяват неблаго- ята на стресогенни фактори. Редица изследва-
приятно на функционалното състояние. Прос- ния идентифицират различни раними групи, като
тите, елементарни задачи и дейности, особено млади работници, възрастни работници, жени,
ако се изпълняват от квалифицирани и може- емигранти, нетрудоспособни.
58
2.5.2. Симптоми на стреса. Други стресо- ност, безсилие, силно изразено чувство на умо-
подобни състояния. ра, което често стига до безсилие.
• Емоционално изтощение. Работниците в
Субективните оплаквания зависят от реди- състояние на изпепеляване имат чувство на без-
ца фактори и условия. На първо място освен си- помощност и безнадеждност. Удовлетворението,
лата и експозицията на стресогенните фактори което по-рано са имали през свободното си вре-
от значение е доколко стресора е нов, неочакван ме или когато са със семейството, или сред при-
или очакван, бързосменящ се и т.н. Субективни- ятели изчезва. Изчезва и цялостното удовлетво-
те оплаквания зависят и от стадия на развитие рение от живота и лицата могат да изпаднат в
на стрес реакцията – от чувство за леко напре- дълбока депресия.
жение до оплаквания свързани с развитието на • Дехуманизация и цинизъм. Негативната
дистрес и свързаните със стреса заболявания. оценка на работата има дехуманизиращ ефект
Емоционалната реакция при стреса се харак- върху работника и той много често не може да
теризира с тревожност, напрегнатост, говорно отговори на чувствата на другите. Това негатив-
заекване, влошена координация на движения- но отношение и дехуманизацията могат да се
та, грешки при извършване на работата. Вегета- разпрострат и върху семейството и приятелите.
тивните промени, които настъпват в резултат Други неблагоприятни психични състояния,
на активацията на хипоталамо-хипофизно-над- които трябва да се разграничават от стреса и се
бъбречната и симпатико-адреналната систе- срещат често при съвременните форми на труд
ма се изразяват в повишаване на артериално- са психичното пресищане и монотонията.
то налягане, учестяване на пулса, увеличаване (виж раздел 3.5).
на мозъчния кръвоток, зачервяване, разширява-
не на зениците, изпотяване на дланите, мускул- 2.5.3. Стрес и заболявания
на слабост. Екскрецията на хормоните на стреса
може неколкократно да е повишена. Състояние- Въздействието на стреса върху психично-
то на дистрес трябва да се разграничава на пър- то здраве варира от леки промени до изразени
во място от нервната умора и от някои неблаго- психични заболявания. Субективните промени
приятни психични състояния. по отношение на самочувствието са едни от най-
Нарушенията в качеството и количество- ранните манифестации на стреса – чести оплак-
то на съня могат да са също така да са свър- вания са безпокойство, напрежение, гняв, раз-
зани с професионалния стрес. Нарушенията в дразнителност. Тези оплаквания много често са
съня са чести при ранно ставане, което редуци- прекурсор на по-сериозни заболявания.
ра РЕМ съня и при късно лягане, което намалява Редица поведенчески промени също така чес-
количеството на бавновълновия сън. Трудности- то се проявяват при професионалния стрес. На-
те при заспиване или честите събуждания се съ- маленото участие в семейния и обществен живот,
провождат с тревожност, чувството за неотпочи- затвореност в себе си или необосновано агре-
налост и могат да доведат и до нервно-психични сивно поведение към околните са често среща-
разстройства. При стрес може да се наблюдава ни симптоми. Индивиди във високо стресово със-
и обратен ефект – сънят да е продължителен до тояние и неудовлетвореност от работата често
9-10 и повече часа, като средство за преодоля- прибягват до прекомерна употреба на алкохол и
ване на стреса – т.нар. „оттегляне чрез сън“. висока консумацията на цигари. Други поведен-
Стресоподобни състояния. Независимо, че чески промени се отнасят до вариации в апетита
съществуват редица общи белези между стреса – от много голям до пълно изчезване на желание-
и нервната умора, счита се че те са съвършено то за хранене; в преценката на рисковите ситуа-
различни състояния. Стресът е свързван преди ции, при което най-често се развива склонност за
всичко с вегетативни промени, а нервнопсихич- поемане на необоснован риск; намален интерес
ната умора – с промени в ЦНС. При стреса ос- към възстановителна активност.
новните преживявания са застрашеност, страх, Следващите по степен промени са изявените
несигурност, възбуда, напрегнатост. При нерв- психични дисфункции. Тук се отнасят клинично
ната умора лицето чувства умора и отпадналост. изявените депресии, страхови неврози, психосо-
Умората се развива в края на работния ден, до- матични разстройства (хипохондрия например),
като симптомите на стреса не са свързани непо- както и изострянето на съществуващи преди това
средствено с времето на работата. заболявания. Установена е статически значима
Стресът има някои общи характеристики и с връзка между тези заболявания и такива стресо-
други неблагоприятни психични състояния сред ри като загуба на работното място, липса на въз-
най-важно е т.н бърнаут (burnout – изгаряне) можност за подобряване на социалното положе-
или синдром на професионално изчерпва- ние и други.
не. Това състояние се развива като резултат на Т.нар. посттравматично стресово разстрой-
непрекъснат професионален стрес или дистрес ство е следствие на значителен травматичен епи-
и се разглежда като едно от най-важните му по- зод, който в работни условия е засегнал колега.
следствия. Характеризира се с: Пациентът последователно „преживява“ трав-
• Физическо изтощение. Ако се върнем към миращото събитие и развива симптомите на на-
модела на Селие, това е третия стадии на общия малена възможност да отговаря адекватно на
адаптационен синдром, или състоянието на дис- външния свят. Страхова тревожност, депресия,
трес. Лицата се оплакват от намалена енергич- избягване на действия които предизвикват спо-
59
Цялостна оценка на професионалния риск
оценка на риска намаляване

включително транслация на риска
проверка
обратна връзка
организационно
обучение и тренинг
Фиг. 7. Структурен модел на управление на свързан с труда риск (по Сох, Т. et al., Work related
stress, 2000).
Табл. 3. Програми за профилактика и управление на стреса

Стрес-управляващи програми Стрес-редуциращи програми
Автогенен тренинг
Отстояващи правата на работниците
Биофидбек
Разрешаване на конфликтите
Дълбоки вдишвания
Умения за вземане на решения и разрешаване на кон-
Физически упражнения
фликтите
Свободна активност
Междуличностни умения
Масажи
Планиране на работата и управление на времето
Медитация
Психотерапия
Прогресивна релаксация
Психотерапевтични средства
Социална поддръжка
Йогизъм
мен на трагичния инцидент, емоционална лабил- допринася за сърдечно-съдовите заболявания по

ност са често придружаващи симптоми. два начина – самостоятелно или чрез потенци-
Масовата психогенна болест (масова психоза) ране на другите рискови фактори. Много високо-
е колективна проява на симптоми които засягат то трудово натоварване се свързва с повишава-
две и повече лица, понякога обхващат целия ко- не честотата на случаите на миокардния инфаркт.
лектив или етаж. Симптомите са винаги субектив- При работници ангажирани с умствена работа
ни като например, главоболие, главозамайване, се установява тясна връзка между удовлетворе-
виене на свет, тежест, отпадналост или слабост. ността от работата, конфликтите и коронарна-
Съществува малка, или отсъства обективна сим- та болест. При силно изразена стрес-реакция се
птоматика. Заболяването се среща по-често сред установява повишаване на серумния холесте-
женски колективи в офиси от различен вид и се рол. Повишава се и екскрецията на хормоните на
разпространява по слуховата или зрителна вери- стреса – адреналин, норадреналин и кортизол,
га. Фактори и състояния, като скука, еднообразна андрогените, функцията на щитовидната жлеза,
и неудовлетворяваща работа, лошо ръководство, повишава се и артериалното налягане.
изолация и лоша комуникация, са често срещани Болестите на храносмилателната систе-
при това заболяване. ма, особено язвената болест от дълго време се
Професионалният стрес е рисков фактор за свързва със стреса. Епидемиологични данни по-
сърдечно-съдови заболявания. Известно е, че казват повишена честота от язва на стомаха и на
атеросклерозата, исхемичната болест и инфарк- дванадесетопръстника сред изпълнителните ди-
та на миокарда, мозъчният инсулт, в голямата си ректори, ръководители полети, диспечери и дру-
част са резултат на такива рискови фактори като ги професии с висока отговорност. Връзката меж-
дислипидемии, артериална хипертония, тютюно- ду стреса и язвената болест се обяснява с това,
пушене, нездравословен начин на живот. Стресът че автономната нервна система има съществе-
60
на роля в стомашната секреция (хиперацидитет). ботването на собствена стратегия, поведение и
Секрецията на стомаха също така се повишава и начин на живот насочени към преодоляване на
в резултат на катехоламинната екскреция. стреса. Лекарят е длъжен да търси насочено и
Други гастроинестинални проблеми, като бо- разкрива най-ранните симптоми на дистреса, да
лести свързани с апетита (булимия и анорексия), установи доколкото е възможно причините и да
гастрит, улцерозен колит и ентероколит, функцио- предложи на работника средства и методи за на-
нални дискинезии на жлъчните пътища, болести маляване на стреса. В превенцията и управле-
на ендокринната (напр. тиреотоксикоза) и имун- нието на професионалния стрес се използват
ната системи, също така често се свързват със два основни подхода – индивидуален и органи-
стреса. зационен.
Повечето от стресуправлящите програми са
2.5.4. Профилактика и управление на стреса насочени към индивида и целят да развият в
него знания и умения за управление и редукция
Профилактиката и управлението на профе- на стреса. Тези програми могат да бъдат пред-
сионалния стрес е едно от най-големите предиз- ложени на всички работници, или към определе-
викателства на съвременното индустриално и на група или индивид. Уменията могат да бъдат
постиндустриално общество. Това произтича как- класифицирани като стрес управляващи и стрес
то от факта, че все повече нарастват стресогени- редуциращи техники (табл. 3).
те професии и дейности, така и от трудностите Управляващите техники са насочени към ме-
свързани с разкриването на стресогенните фак- тоди които да помогнат на индивида да се спра-
тори и диагностициране проявите на дистреса. ви с психологичните и физиологични реакции
Предлагат се модели (Cox T. et al; 2000), в които на стреса. Стрес редуциращите програми раз-
се подчертава, че в етапа „редукциа на стреса“ виват междуличностни умения и стратегии, ко-
(„намаляване на риска“) се включва не само пре- ито целят да намалят стресогенния характер
венция на стресогенните фактори, но също така и на свързаната с труда психо-социална среда,
дейности насочени към здравето и благополучие- както и стресогенните фактори произтичащи от
то на отделната личност (фиг. 7). конкретната организация на труда и тези произ-
Профилактиката на стреса започва с раз- тичащи от факторите на работната среда и тру-
криването и оценката на стресогенните фак- довия процес. В профилактиката на стреса в ня-
тори, минава през разбирането от страна на кои случай може да се стигне и до предложения
ръководителите за необходимостта за осъщест- и разработване на здравно-хигиенни наредби,
вяването на мероприятия за отстраняването им браншови разпоредби, или иницииране на зако-
и разбирането от страна на работника от изра- нодателна активност.
61
Ж. Христов, Б. Ценова
Съвременни подходи и методи за оценка на

2.6 състоянието на психичен стрес и интервенция
Стресът продължава да бъде определян по ваща се от привичното и като заплаха за собст-
различни начини и на различни равнища на ана- веното аз. Аргументите в полза на отрицател-
лиз – и като стимул, и като отговор, и като разул- ното определение на стреса са многобройни.
тат от взаимодействието и дисбаланс между ин- Само от отрицателно оценени събития може да
дивида и средата. се очакват вредни последствия, и то само кога-
то интензивността и продължителността им над-
2.6.1. Съвременни психологични теории за хвърлят дадена критична граница. Характерно за
професионалния стрес стреса е, че е свързан с психиката на индиви-
да, тъй като решаваща е преценката на индиви-
Трансакционни теории и модели. Тези те- да, не просто неговите физиологични реакции,
ории за стреса се базират на идейната структу- движения или поведение (въпреки, че за нея чес-
ра на интеракционните модели, с фокус върху то се съди на основата и на тези реакции).
структурната характеристика на взаимодейст- Стресорите са събития, които повишават
вието между индивида и обкръжаващата го ра- вероятността от настъпвана на стресови със-
ботна среда. При тях обаче се поставя по-силен тояния. Потенциални стресори са различни на-
акцент върху психологическите механизми в ос- товарвания от работа: от трудовата задача, от
новата на това взаимодействие – емоционални- трудовата роля, от материалната и социална
те реакции, когнитивната оценка и преоценка и среда, от условията на поведението-изолирани
справяне със стреса ( coping) работни места или „пренаселеност“, от профе-
– Модел за дисбаланс „усилие-награда“ сионалната (не) пригодност, неефикасен стил на
(Siegrist J. et al., 1990). Според този модел пре- действие, липса на опит. Тези въздействия при-
живяването на хроничен стрес може по-добре чиняват стрес – отговора, включващ неконтро-
да се обясни от гледна точка на съотношение- лирани и неконтролируеми физиологични, пси-
то висок разход – ниска печалба. Обусловеният хологични и поведенчески промени. Той може да
от труда стрес е следствие от несъответствието бъде краткотраен или по-продължителен с отри-
между величината на положеното усилие, с с из- цателни последствия, както за изпълнението на
точници външни изисквания и вътрешна мотива- работата, така и за здравето.
ция, и размера на полученото възнаграждение, – Бърнаут е индивидуално преживяване,
било то парично, социално-емоционална отпла- специфично в контекста на извършваната рабо-
та или контрол на положението, свързам с перс- та. Работещият вече не е способен да се ангажи-
пективи за професионалното развитие и сигур- ра нормално с работата си. Изтощението става
ност на работата. Неблагоприятни последствия причина за действия за отдръпване (емоционал-
за здравето като сърдечно-съдов риск преоб- но и мислено) от собствената работа като начин
ладават при професии, където ситуационните за справяне с пренатоварването.
ограничения не позволяват на работниците да Бърнаут се определя с въпросници, най-ши-
намалят дисбаланса между усилие и отплата. роко използваният от които е Maslach Burnout
– Когнитивно-феноменологични трансак- Inventory ( MBI, 1981), включващ 22 въпроса гру-
ционни модели за преценка и справяне (Laza- пирани в подскалите: „Емоционално изтощение“
rus R.S. et al., 1981), според които стресът е от- (ЕИ) – емоционално претоварване и изчерпване
рицателно психично състояние с познавателни от собствената работа; „Дехуманизация“ (ДХ) –
и емоционални страни. Първичната оценка безразличие и цинизъм по отношение на зависи-
включва постоянна проверка на взаимодейст- мите от професионалиста хора; „Работоспособ-
вията личност-среда от гледна точка на изис- ност“ (Р) – чувство на субективна компетентност
квания, възможности, способности, ограничения и ефективност в собствената работа.
и подкрепа (въпросът е: „Имам ли проблем?“). Съвременната теоретична рамка на бърнаут
Установяването на проблематична ситуация синдрома ясно интегрира индивидуални и ситу-
обикновенно е съпроводено от неприятни пре- ационни фактори на базата на модела „работа-
живявания и от общо чувство на дискомфорт. личност“ с фокус върху съответствието между
Вторичната оценка след установяването на работещия и шест ключови области на работ-
проблем включва задълбочен анализ за опреде- ната среда: трудово натоварване, контрол, въз-
ляне на стратегии за справяне („Какво да на- награждаване, общност, справедливост и кон-
правя?“). Стрес настъпва, когато човек: преце- фликт между ценностите. Тези шест области
нява, че не може да се справи с поставените му от живота в дадена организация са рамката на
изисквания или с нещо, което застрашава бла- предшестващите развитието на бърнаут орга-
гополучието му, т.е. стрес с неприятно състоя- низационни характеристики. Колкото по-голямо
ние на напрежение, което възниква, когата една е хроничното несъответствие, толкова по-го-
ситуация се оценява като враждебна, отклоня- ляма е вероятността от възникване на бърнаут.
62
Разбирането на спецификата на бърнаут синд- на работата са свързани със 7-кратно повишен
рома изисква разграничаването му от близки и риск от емоционално изтощение, а слабата со-
сродни състояния като неудоволетвореност от циална подкрепа на работното място – с 2 пъти
работата, стрес, депресия, лошо психично здра- по-висок риск от проблеми и болки в гърба и ра-
ве, психично насилие, погълнатост от работата менете.
(табл. 1). Видът трудова дейност и свободата на взе-
мане на решение имат значение за формира-
2.6.2. Практика на изследванията на стре- не на риска от възникване на сърдечно-съдо-
са на работното място ви, гастроентерологични, кожни, алергични и
други заболявания. На лице са достатъчно до-
Като индикатори на дълготрайни последствия казателства, че основните рискови фактори за
на стреса за здравето най-често се изследват посочените заболявания са психо-социални и
изразеност на психосоматични оплаквания и де- тяхното действие се свежда до: ● Изтощаване
пресивни тенденции, заболявания на сърдечно- на адаптационните механизми; ● Дисбаланс по
съдовата (ССЗ) и храносмилателната система, отношение на „Изисквания-Контрол“ на работ-
болките в гърба (low back pain). ното място ● Дисбаланс по отношение „Усилия-
Множество съвременни изследвания едноз- възнаграждение“.
начно показват, че високите изисквания и напре- Наличието на психосоматични оплаквания
жението на работа са главният рисков фактор е важен индикатор на общото благосъстояние.
за ССЗ. Колкото до етиологичните връзки, пси- При анализ на регистрираните оплаквания тряб-
хосоциалните реакции и поведенчески конфи- ва да се вземат под внимание личностните осо-
гурации (отговорност, отдаденост на работата, бености и свързани с мотивацията фактори, тъй
хронична умора) играят определена роля, както като те променят причинно-следствените връз-
и стандартини рискови фактори (хипертония, тю- ки. Оплакванията включват различни невроло-
тюнопушене) и промените в автономните и не- гични и вегетативни симптоми и нарушения, во-
вроендокринни механизми. Високите изисквания дещи до депресия, изолация, отчужденост.
Таблица 1. Бърнаут и сродни състояния – сходство и разграничаване
Сродни състояния Бърнаут
● свързан със специфичната ситуация на
● всички жизнени сфери работа
● емоционални, физически и поведенчески ● спад в ефективността поради отрицател-
симптоми, слабост ни нагласи
Депресия
● предразположените към депресия (с високи ● ударение върху емоционални и поведен-
оценки по скалата невротизъм) са по-уязвими да чески симптоми, а не физически
развият бърнаут ● при нормални хора, без предишна психо-
патология
● при клинично здрави хора
● при всички професии и хора
Нарушено пси- ● форма на лошо психично здраве, тясно
● свързано не само с работата
хично здраве свързано с изпълняваната работа, „свър-
● по-изразен патологичен профил
зана с работата неврастения“ (МКБ 10)
● на всички работни места ● при социалните професии, емоционално
Психично на-
● екстремален психосоциален стресор натоварваща работа с хора
силие на ра-
● при потърпевшите и засегнатите организации ● последствие от непреодолян хроничен
бота
аналогично състояние както при бърнаут стрес
● социални професии, емоционално нато-
● при всички професии
Стрес варващи
● предпоставка за бърнаут
● резултат от хроничен непреодолян стрес
● положително емоционално-мотивационно
● отрицателно благосъстояние с ниски
състояние на удовлетвореност и реализация, по-
нива на независимите измерения актива-
ложителна антитеза на бърнаут
ция и удоволствие
● високи нива активация и удоволствие свързано
повече с ресурсите на работата (контрол върху
● свързан повече с изискванията на работа-
работата, обратна връзка, възможности за уче-
Свързаност с та – натоварване, емоционални изисква-
не)
работата ния
● главни компоненти:
– енергия, без умора влага усилия, устойчивост
● главни компоненти:
– посвещаване – отдаденост, въвлеченост, ентуси-
– изтощение
азъм, гордост
– цинизъм и отчужденост
– приятна погълнатост – времето на работа мина-
– намалена ефективност
ва неусетно
● при всички професии ● социални професии
● степен, в която работата е средство и източник ● свързан със самата изпълнявана работа
Неудовлетво-
на удовлетворяване на потребности и освобож- ● тясно свързан с НУР, но причинната връз-
реност от ра-
даване от създаващи неудоволствие фактори ка все още не е изяснена
ботата (НУР)
● не включва личната връзка със самата работа ● заразителен и самозахранващ се чрез не-
(съдържание и смисъл) формалните взаимодействия на работа
63
Като индикатор на общото здравно благо- стресорите са свързани със семейството, с нес-
състояние се използва индивидуалният брой на бъднати очаквания за утрешния ден, несигур-
симптоматичните отговори, а при сравнение на ността, нарушено съотношение очаквания-ре-
различните извадки и процентът лица с повишен ална действителност, което води до т.нар. „стрес
брой оплаквания. Разпределението на отгово- от износване“. Съществено е и влиянието на фа-
рите по отделните въпроси, както и тяхната кон- милната обремененост с дадено заболяване.
фигурация в зависимост от отделните критерии Подходящо е разделянето на изследваните
за формиране на подгрупите за сравнение-пол, стресогенни фактори според произхода им кън
професия,стаж и т.н. – е база за съпоставяне. няколко факториални области:
Специално внимание заслужават депресив- – Фактори на обществено-икономическа-
ните тенденции, защото въпреки че психоло- та среда – икономическо развитие и стабилност,
гическата цена на такива проблеми е главно за жизнен стандарт, безработица, престъпност и аг-
сметка на индивида и неговото семейство, об- ресия, структурни реформи, етнически пробле-
ществото като цяло плаща огромна цена във ми и др.;
формата на загуба на работно време, неефек- – Фактори на семейната среда – финансови
тивни междуличностни контакти и техните мно- проблеми, безработни в семейството, трудност в
гобройни организационни последствия и други грижите за родители и деца, здравни проблеми,
взаимосвурзани ефекти. отношения и подкрепа между членовете на се-
Според хипотетичния модел за рискови фак- мейството и др.
тори и патогенни механизми за развитието на – Фактори свързани с професията като слож-
болести, хипотезите за възникването на ССЗ, на ност, отговорност, квалификация, трудово нато-
заболявания на храносмилателната система и варване и ритъм и др.
опорно-двигателния апарат следва да интегри- – Фактори на работната среда , включващи:
рат клинични методи с трудово-социални и пси- – Физически, химични и биологични фак-
хологични причини и физиологични механизми. тори;
Синтетичен модел на стреса, разнообразните – Психологични фактори – социална подкре-
прояви и последствия, които предизвиква, в тях- па от ръководството, възможности за общуване
ната динамика е представен на фигура 1. и изразяване на мнение;
– Фактори на организация-
та на работния процес – про-
дължителност на работното
време, променлив график и
режим на труд и почивка, не-
достиг на персонал, спешност.
– За определянето им се
използват валидирани въ-
просници и специални анкет-
ни карти, съдържащи разли-
чен брой въпроси с възможни
отговори.
Всеки стресогенен фак-
тор се оценява по отношение
1) на наличие и 2) чрез коефи-
циент за средно претеглена
сила на действие. Силата на
действие се определя в сте-
пени, като се присъжда съот-
ветната балова стойност. За
всеки вид и група стресоген-
ни фактори се определя видо-
вия и групов коефициент на
силата на действие (коефи-
циенти 0.1-1). Коефициенти-
те на сила на действие могат
да се изчислят и в зависимост
Фиг. 1. Модел на Купър за динамика на трудовия стрес от индивидуални и лични ха-
(адаптиран от Cooper & Marshall, 1976) рактеристики на изследвани-
те лица – стаж, пол, възраст,
При анализа на етиопатогенетичната връзка позиция,стресоустойчивост, ресурси за справяне.
между преживявания стрес и дадено заболява- В зависимост от наличието, продължител-
не винаги трябва да се има предвид, че връзка- ността и преходността на стресовото състоя-
та е вероятностна, а не строго детерминирана. ние, изследваните лица се отнасят към:
Професионалният труд е само една от възмож- – Състояние на постоянен стрес – при посоч-
ните жизнени сфери, които могат да предизви- ване на „постоянно“ присъствие на не по-малко
кат стрес и съответно заболяване. Голяма част от от два и повече симптома,
64
– Състояние на интермедиерен стрес – не по- зяват отношението към обществените събития
малко от три симптома, посочени „често“ с пре- (икономическо развитие, престъпност и наси-
късване лие, реформи в образованието, здравеопазва-
– Състояние на бързопреходен стрес – „ряд- нето и др.) от професионална гледна точка. Най-
ко“ (1-2 пъти) се посочва наличието на симпто- силно стресогенно действие има ниският жизнен
ми, независимо от техния брой. стандарт.
– Важно е данните за посочените фактори да Професията и полът на лицата влияе върху
са толкова специфични, колкото е възможно, и перцепцията на отделните фактори и възприе-
да са фокусирани върху изпълнението на ра- маната сила на действието им – при учители-
ботата (отсъствия, закъснения, намаление на те е налице по-висок относителен дял на силно
ефективността, пропуски, безпричинни аварии) действащи фактори в сравнение с лекарите.
или върху необичайни повтарящи се поведе- Проучени са две основни форми на стреса –
ния ( отчуждение, неуместен хумор, повърхност- афективна и депресивна. Афективни симптоми
ност, големи колебания в настроението, все по- на стрес са установени при 98% от изследвани-
небрежен външен вид, употреба на алкохол и те, като високите нива на тази форма на стреса
др.) за по-дълъг период от време. възлизат на 31% при лекарите и 37% при учите-
– Силата на съществуващата зависимост лите.
между изброените заболявания и изследвани- Депресивните симптоми са разпространени
те стресогенни фактори се оценява чрез изчис- при повече от една пета от изследваните, като с
ляване на съотношението на шансовете (OR) високо ниво от тях са 8 до 14% в отделните про-
на изследваните фактори или на относителния фесии – лекари, съответно учители.
риск (RR) по метода на еднофакторната и мно- Близо една четвърт от лекарите и учителите
гофакторната логистична регресия. се намират в състояние на постоянен стрес, а
бързопреходен стрес е разпространен при една
2.6.3. Проучвания в България трета от тях. При учителите е регистрирана по-
голяма честота и по-голям относителен дял на
Изследванията на стреса при учители, лека- постоянното и често присъствие на стрес-свър-
ри, социални работници показват, че и у нас те заната психосоматична симптоматика. Жените и
са изложени на повишен риск от свързани със от двете професии имат по-голям брой психосо-
стреса заболявания. Промените в основните матични прояви в сравнение с мъжете.
принципи, правила и норми на устройство в об- Заболяване на храносмилателната сис-
ществото, свързани с обществено-икономиче- тема и стрес. Проучването на вероятността от
ския преход създават нова стресогенна ситу- възникване на такива заболявания под влияние
ация, която предизвиква сериозни промени в на различни стресогенни фактори при лекари и
психо-емоционалното състояние на хората и учители показва, че с най-голямо разпростране-
тяхното здраве. Тази ситуация се характеризира ние сред случаите са стресогенните фактори:
с: 1) Увеличаване на източниците на стресоген- – лоши санитарно-хигиенни условия на труд;
ни въздействия, 2) Многообразие в структурата – безработни в домакинството;
на факторите и появата на нови, 3) Увеличаване – работа свързана с монотонност, неспазване
на силата и продължителността на действие на на ергономични изисквания, принудителна ра-
отделните стресогенни фактори, 4) Намаляване ботна поза;
на стресоустойчивостта на населението. – хранителни навици-брой хранения през
Стресогенни фактори и състояние на деня, недохранване, възможности за набавяне
стрес при лекари и учители. С изходна хипо- на качествена храна.
теза, че професията и трудът на лекарите и учи- Голяма част от стресорите, при които рискът
телите в условията на социално-икономически на заболявания на храносмилателната система
преход са подложени на многобройни и с голяма нараства статистически значимо, са свързани
интензивност стресогенни фактори, водещи до със семейството и социалния кръг, влиянието на
настъпването на психо-емоционални реакции, фамилната обремененост, проблемите в здрав-
които се отразяват неблагоприятно върху тяхно- ната и образователна системи. Те повишават ри-
то здраве е направена епидемиологична харак- ска за възникване на тези заболявания от 1.4 до
теристика. 3.5 пъти.
Съпоставянето на отделните групи стре- Констатирани са и специфични, повишаващи
согенни фактори показва, че психологични- риска професионални фактори – при лекарите –
те фактори като цяло имат силно стресогенно работа и контакт със специфичен контингент и
действие (на второ място след обществено-ико- заразно болни, при учителите – еднообразие и
номическите фактори и при двете професии). На монотонност на работата и лоши санитарно-хи-
първо място сред тях е „лошият баланс в оцен- гиенни условия.
ките на служебните възможности и извършена- Бърнаут. Изследванията върху разпростра-
та работа“, т.е. несъответствие личност-среда, нението на бърнаут през последните години по-
следван от „липса на подкрепа и съдействие от казват, че ранни и средни стадии на бърнаут са
страна на ръководителите“. широко разпространени сред учителите, меди-
Коефициентите на силата на действие на об- цински и друг обслужващ персонал. Различният
ществено-икономическите фактори са значител- профил и изразеност на измеренията на бърна-
но по-високи, свурзани са с професията и отра- ута по групи професии е свързан със специфич-
65
ните условия и натоварване на работа.Анализът Мониторинг на стреса изисква разработване
на корелационните връзки на бърнаут-симпто- на достатъчно надеждни, информативни и ико-
матиката с показателите за обща интензивност номични методи за определянето и оценката му,
и честотата на натоварването и социалната под- приложими за различни професионални общно-
крепа от ръководителя, изведени на базата на сти.
срещаните стресори, показва, че:
– общото количество стрес, честотата и нато- 2.6.4.2. Типове и равнища на интервенция
варването, обуславят развитието на емоционал- във фирмите и организациите
но изтощение;
– честотата на преживяваните на работа Всяка организация, която търси установя-
стресори, особено на липсата на подкрепа от ване и поддържане на най-доброто състояние
ръководителя, са свързани с развитието на без- на физическото, психично и социално здраве
различие, цинични нагласи, дехуманизация. Де- на служителите си, се нуждае на курс политика
хуманизацията корелира достоверно с бърнаут- и процедури, които всестранно обхващат здра-
индикаторите на ситуацията на работа които от вето и безопасността. Тази политика на фирма-
своя страна се оказват свързани и със семейно- та включва процедури за управление на стреса
то положение; на основата на потребностите на фирмата и съ-
– чувството на намалена ефективност и ра- трудниците ѝ. Съществуват много възможности
ботоспособност е свързано с интензивността на за избор, които трябва да се вземат под внима-
натоварването; ние при превенцията на стреса – първично ниво
– колкото по-голяма е честотата и преживяна- на превенция (напр. намаляване на стресорите),
та значимост на отделните стресори, толкова по- вторично напр. Управление на стреса) и третич-
силно изразена е бърнаут-симптоматиката емо- но (напр. Програми за помощ на сътрудниците).
ционално изтощение и дехуманизация. онсултиране) и са насочени към различни фази
на стрес-процеса.
2.6.4. Стратегии и политики за ограничава- Първичната превенция се занимава с орга-
не на стреса – съвременни практики низирането на дейности за модифициране или
елиминиране източниците на стрес присъстващи
2.6.4.1. Мониторинг на стреса на работната среда. Възможните стратегии са:
– ре-дизайн на задачата (препроектиране);
Основни причини, поради които трябва да се – ре-дизайн на работната среда;
обръща специално внимание на свързания с ра- – установяване на гъвкави режими на труд
ботата стрес, да се следи, наблюдава и контро- (графици/pазписания);
лира степента и пазпространението му, са: – стимулиране на управлението с широко
– стресът е проблем както за работещия, участие на всички сътрудници;
така и за предприятието. Свързаните със стре- – включване на работещите в планиране на
са разстройства и заболявания водят до пони- професионалното развитие;
жаване на производителността, отсъствия, не- – анализ на ролите на работа и установяване
трудоспособност, лош психологичен климат; на целите;
– свързаните с трудово обусловеният стрес – оказване на социална подкрепа и обратна
проблеми нарастват – характерът на труда се връзка;
променя през последните години поради уве- – изграждане на сплотени екипи;
личаване на изискванията към умствения труд, – утвърждаване на справедливи условия и от-
технологичните промени, гъвкавост на произ- ношения на работа – политика на работодателя;
водството и услугите, постоянните реорганиза- – разпределение на възнагражденията и
ции, което води до нарастваща нужда от преква- стимули.
лификация и повишаване на несигурността; Дейностите на организацията при първична-
– юридически задължения. Рамкова ди- та интервенция включат и промени в комуника-
ректива на Европейската общност за здраве- цията, съвещанията и процесите на обсъждане,
то и безопасността задължава работодателя да промени в методите и стила на организация
разпознава и коригира съществуващите стрес- на работата, промени във фирмената култура.
фактори. Тя постановява, че работодателят е Всяка интервенция трябва да се насочва от
длъжен да осигури безопасността и здравето някаква предшестваща диагноза или тест за
на работниците по отношение на всеки аспект, идентифециране на специфичните за работно-
свързан с работата, следвайки общите принципи то място стресори, интервюта и въпросници за
на профилактиката избягване на риска, оценка разкриване на стресорите, свързани с умората и
на риска (който не може да бъде избегнат), бор- синдрома на професионалното изчерпване.
ба с източника на риска, адаптация на работата Вторичната превенция се занимава глав-
към индивида, специално по отношение на ди- но с откриването и управлението на прежи-
зайн на работното място, избор на оборудване и вявания стрес чресз повишаване на съзнание-
избор на методи на работа и технологии, с оглед, то и подобряване на уменията за управление
в частност, да се облекчи монотонната работа и на стреса на индивида чрез тренинг и обучение.
работата със зададен темп и да се намалят не- Ключови фактори, които влияят на индивидуал-
благоприятните им здравни ефекти; ната чувствителност към стреса са: индиви-
– вредният стрес може да бъде избегнат. дуалната личност, индивидуални стратегии за
66
справяне, възраст, пол, нагласи, тренинг, минал са, творческа супервизия, подаване на обратна
опит, степен на социална подкрепа от семей- връзка, изслушване, групов тренинг, тренинг на
ство, приятели, колеги. общуването;
Вторичната превенция може да се насо- – на работното място: промени на работ-
чи към усвояване на различни техники за релак- ното място за елиминиране или намаляване на
сация. Дейности по промоция на здравето и про- стресорите.
грами за промяна на стила на живот се отнасят – организационно равнище: дългосрочни по-
към първичната превенция. Образованието по литически и структурни промени в/на целите ор-
проблема стрес и обучението за управление на ганизации или институции, разпоредби и норма-
стреса помагат на индивидите: да разпознават тивни актове.
симптомите си на стрес; да изграждат умения за Дейностите на всяко равнище могат да имат
изменение на начина на живот или работа (напр. различни общи цели:
курсове за управление и разпределение на вре- – идентификация на съществуването на
мето или за себеутвърждаване); за придобиване бърнаут, причините и последствията му на вся-
на ресурси за справяне както с присъщи на ра- ко равнище;
ботната среда стресори, които не могат да бъдат – превенция на всяко равище;
отстранени (напр. несигурност на работата), така – интервенция: редуциране на бърнаута или
и с други в извънпрофесионалната сфера. обратното му развитие, ако процесът е започ-
Ролята на вторичната превенция по своята нал;
същност е преди всичко ограничение на увреж- – кризисна интервенция: терапия на лица,
дането (често насочено по-скоро към послед- намиращи се в напреднал стадий на бърнаут.
ствията, отколкото към източниците на стреса). Специфичните мерки за справяне със стре-
Основна цел е подобряване на адаптацията на совите натоварвания имат за цел:
индивида към стреса. – прилагане на активни стратегии за прео-
Третичната превенция се занимава с об- доляване на стреса, като например промяна на
грижването, рехабилитацията и процеса на самата ситуация или на отделни нейни аспекти,
възстановяване на тези индивиди, които са само лично или съвместно с други колеги;
претърпели или страдат от сериозни здравни ув- – разширяване на собствените способности и
реждания в резултат на стреса. Интервенциите компетентност за да се реагира по-адекватно на
включват специализирани психологични консул- стреса;
тации по проблемите на служителя в професи- – осигуряване на социална подкрепа, когато
оналната или лична сфера. Ефективни са при заедно с други колеги се търси решение и разби-
подпомагане на работещите да се справят със ране за изпитваните професионални трудности.
стресори на работното място, които не могат да Главното при превенция на бърнаут е вни-
бъдат променени и със стресори в извън профе- манието и грижата за съхраняване на здравето
сионалната сфера, които се разпространяват и на персонала, съзнание за съществуването на
се отразяват на дейността в професията. Такива проблема, определяне на отговорностите в пре-
услуги и консултации са строго охранявани, за вецията на бърнаут, подобряване на сътрудни-
тях важи лекарската тайна. чеството и взаимна подкрепа и подкрепата от
Психологичната консултация (терапия) е ръководителя.
ефективана както по отношение на подобряване-
то на психичното благосъстояние на работещите, 2.6.4.4. Превенция на психичното насилие
така и по отношение на икономическия ефект. (mobbing)
Съществуват данни, показващи значителни ико-
номии при такова инвестиране – от порядъка на В зависимост от фазата на ескалация на
3:1 до 15:1. конфликта и причините се прилагат различни
мерки: промени в дизайна на труда, промени в
2.6.4.3. Борба с бърнаут-синдрома поведението на ръководителя, защита на соци-
алната позиция на индивида и повишаване ни-
Най-ефективният подход е комбинация от вото на морала и стандартите в работната група
промени в управленческата практика с обуче- и фирмата като цяло.
ние. Интервенции в ръководството са необходи- Подходяща стратегия за превенция на наси-
ми за промяна в която и да е от шестте области лието на работното място обхваща четири стъп-
на трудовия живот, но не са достатъчни, докато ки:
не се променят потребните индивидуални уме- – политика за превевенция на насилието на
ния и нагласи. работното място – подкрепяна от ръководството,
Общите стратегии за превенция или нама- с ежегодно обучение и допълване (при необхо-
ляване на възникнал вече бърнаут се различа- димост);
ват според равнището и четирите типа цели на – осъзнаване на първи слаби прояви и потен-
интервенцията: циално насилническо поведение на работното
– индивидуално равнище: подпомагане на ин- място;
дивида да борави по-ефективно с професионал- – интервенция демонстрираща значението
ния стрес; на проблема, окуражава ранното съобщаване на
– междуличностно: колегите взаимо се под- потенциално насилие, което е с по-добър изход
крепят и си помагат да се справят със стре- при навременно внимание;
67
– работа в мрежа – интердисциплинарен екип прилагане на подходящи контролни стратегии,
анализира сигнали за насилие, което допринася мониторинг на ефективността им, преоценка на
за максимална полза от интервенциите при ни- риска, анализ на потребностите от информация
сък потенциален риск. и обучение на изложените на риск.
Оправдали ефективността си в случаите на Перспективна е разпространяващата се в
психичен тормоз на работното място са популя- целия свят след 2002 г. Методология SOLVE на
ризирането на знания по проблема мобинг чрез МОТ за управление на психосоциалните въпро-
периодичните и научно-популярните издания, си на работното място и свързани с тях здравни
радио, телевизионни предавания. проблеми чрез интеграцията им в цялостна-
та фирмена политика.
2.6.4.5. Проактивен подход – цялостна поли- От Международната организация на труда,
тика за ограничаване и намаляване на стреса Световната здравна организация или от съв-
местни работни групи и специализирани агенции
Налице е смяна на стария стил, когато екс- и комисии на Европейския съюз, се разработват
пертите реагират на вече възникнал проблем, от програми за предотвратяване на вредните по-
управление, предвиждащо възможността за въз- следствия от и развитието на стрес и психично
никване на проблеми и намиращо решения чрез насилие на работното място. У нас на тази база
проактивен подход. Съгласно Директива на ЕС е изграден модел за профилактика и ограниче-
от 1996 г. за разглеждането на стреса като про- ние на стреса със стратегическа цел намаля-
цес, за анализ и управление на риска и защита ване на заболеваемостта и смъртността от бо-
на работниците се препоръчва цикъл на дейст- лести, свързани със стреса и подобряване на
вие, преминаващ през няколко фази: определя- здравословното състояние при различни профе-
не на вредностите, оценка на съответния риск, сионални групи у нас (фиг. 2).
Фиг. 2. Алгоритъм на модела за ограничаване на стреса (Христов Ж., 2004)
68
ЛИТЕРАТУРА
1. Информационен стрес и преодоляването му. Баличев Ю., изд. „ПъблишСайСет – Еко“, София,
2002, 248
2. Наредба № 16 за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести. ДВ, бр.
54).5.06.1999 г.
3. Основи на физиологията на труда – под ред. на М. Луканов, Мед. и физк.,София, 1963.
4. Психофизиология на труда – под ред. Н. Цанева, Мед. и физк., София, 1982 г.
5. Психофизиология на труда – под ред. Н. Цанева, Мед. и физк., София, 1988 г.
6. Режим на труд и почивка – под ред. на Г. Ганчев, Мед и физк., София, 1976 г.
7. Руководство по физиологии труда – по ред. на З. М. Золина и Н. Ф. Измеров, Медицина, Москва,
1983.
8. Ръководство по хигиена и професионални болести – под ред. Д. Цветков, Мед. и физк., София,
1994.
9. Руководство по електрокардиографии, Москва, Медицина, 1983.
10. Руговодство по гигиене труда – под ред. на Н. Ф. Измеров, т. I, Москва, Мед., 1987.
11. Стрес, Сб. Първа Национална трипартитна конференция на българското общество за изучава-
не и борба със стреса. С., КНСБ, 2003 г.
12. Стрес и его значение для организма, Наука, Москва, 1988.
13. Трудова медицина – под ред. на М. Луканов, Мед. и физк., София, 1984.
14. Физиология на човека (1-ва част) – Др. Матеев, Мед. и физк., София, 1962.
15. Христов, Ж. Епидемиология на стреса при лекари и учители в периода на преход. Докт. дисер-
тация. С., 2004 г., 209 с.
16. Ценова Б. Разпространение на бърнаут-синдрома в сферата на образованието и обслужване-
то. В: сб. „Предизвикателствата на стреса“, Изд-во „Св. Георги Победоносец“, София, 1998, 61-62.
17. Ценова Б. Стратегия и подходи за справяне със стреса и психичното насилие. Сп. Физикална
медицина, рехабилитация, здраве, 2005, 1, 12-18.
18. Ergometrie – Mellerowicz. H., Munchen – Berlin, 1962.
19. Organisation physiologique du travail. Precis de medicine du travail, Sous la dir. H. Desoille, J.
Scherrer, R. Truhaut, Masson, Paris, Milan, Barcelone, Bonn, 1991.
20. Causes, cooping and consequences of stress at work, Ed. by C. L. looper and R. Payne. Joohn Wiley
and sons, Chichester, New York, Brisbane, Toronto, Singapore, 1989.
21. Intervation in occupational stress. R. R. Rooss and E. M. Altmaier, SAGE publication, London, New
Delhi, 1994.
22. Occupational medicine. Ed. by J. La Dou, Appleton & Lange, Norwalk, Connecticut/San Mateo,
California, 1990.
23. Stress research and stress management: Putting theory to work. Cox T. Sudbury: HSE Books, 1993.
24. Stress. Basic mechanisms and clinical implications. Ed. by G. P. Chrousos et al. Ann. of the N. Y.
Acad. Scien. vol. 771, 1995.
25. Work related stress, Cox, T., A. Griffths and E. Rial-Gonzales, Belgium, 2000.
26. Cooper, C. L., Luikkonen, P., Cartwright, S. Stress prevention in the workplace: assessing the costs
and benefits to organizations. European Foundation for the improvement of living and working conditions.
Luxemboutg, Office for official publication of the European Communities, 1996.
27. Di Martino V., Gold D., Schaap A. Managing emerging health-related problems at work. ILO, Turin,
2002.
28. Lazarus R. S., Launier R. Stressbezogene Transaktionen zwischen Person und Umwelt. In: J. Nitsch
(Hrsg.), Stress. Huber, Stuttgart, 1981, 213-260.
29. Leiter, M.P., Maslach, C. Preventing Burnout and Building Engagement: A Complete Program for
Organizational Renewal. San Francisco: Jossey-Bass, 2000.
30. Maslach C., Jackson S. E. The measurement of experienced burnout. J. Occup. Behav. 1981, 2:99-
113.
31. Siegrist J., Peter R., Junge D., Cremer P., Seidel D. Low status control, high effort at work and
ischemic heart disease: prospective evidence from blue-collar men. Soc. Sci. Med., 1990, 31 (10), 1127-34.
69
Б. Ценова
3 Психология на труда
Психологията на труда изучава преживявани- 1) Психологично проектиране на дейността, т.е.

ята и поведението на човека в процеса на тру- подобряване на условията на работа, което об-
да, психологичните закономерности, психичните хваща проектиране и оценка на регулиращата пси-
процеси и свойства на личността в тяхната взаи- хична структура на трудовата дейност при офор-
мовръзка с предмета и оръдията на труда, с фи- мяне на изделията, особено на средствата за труд,
зическата и социалната среда, т.е. психично ре- вземане на решения относно организацията на ра-
гулираната трудова дейност на личността във бота, както и на общи условия на работа като напр.
връзка с нейните условия и последствия. Тя об- работна среда, режим на труд и почивка.
хваща тези достижения и методи на различните 2) Подобряване на индивидуалните предпос-
психологични дисциплини, които са от значение тавки и възможности за успешна работа, което
за анализа и оптималното проектиране на тру- обхваща разкриването и развитието на психоло-
довия процес. гичните основи за професионалното обучение
Основните цели на психологията на тру- включително диагностика на индивидуалните
да в приложните изследвания са хуманизация- предпоставки за постижение като основа за или
та на труда и повишаване на производителнос- резултат на обучението.
тта му. Под хуманизация на труда се разбира 3) Отделна група задачи на психологията на
профилактика на преумората, професионални- труда са свързани с развитието и оценката на
те заболявания, предпазване от производствен методите на трудово-психологичните изслед-
травматизъм и професионални деформации на вания. Това са методите за оценка и анализ на
личността, повишаване на съдържателността дейността, за диагностика и прогнозиране на
на труда, създаване на условия за многостранно способностите, методи за изучаване на социал-
развитие на личността и разгръщане на способ- ната структура и психологическия климат в колек-
ностите ѝ. тива, методи за оценка на обусловените от рабо-
За решаването на тези задачи се използват тата психични състояния.
различни мероприятия: технически, технологич-
ни, санитарно-хигиенни, организационни. Психо- 3.1. Етапи в развитието на психология-
логията решава задачите за хуманизирането на та на труда
труда със свои средства като отчита психологи-
ческите особености на работещите. Всички тези Психологията на труда е сравнително млада
мероприятия влизат в структурата на научната наука, чието обособяване започва в края на ХIХ
организация на труда. век. Основните етапи на развитие на трудовоп-
Общата психология на труда изучава основ- сихологичните теории се различават по опреде-
ните свойства на психичната структура и регу- лението на мястото на човека в производствения
лация на трудовата дейност, които участват в процес – „икономически“, „социален“, „себераз-
решаването на всички единични задачи при вся- виващ се“ и „комплексен“ човек, разбирането за
какъв вид трудова дейност (Hacker, 1998). Тя се организацията и организационните структури,
занимава с частните процеси на целеобразува- целите на промяна на трудовите дейности и кри-
нето и мотивацията, на създаването на ориенти- териите за оценката им. Основните направле-
ровъчна основа, на проектирането на програми ния в развитието ѝ – тейлоризмът, психотехни-
за действие, на вземането на решение за начи- ката, движението за човешки отношения,
ните на изпълнение и контролирането му с по- стопанската, индустриална и инженерна пси-
мощта на относително устойчивите оперативни хология – са свързани с развитието на стопан-
образи, водещи при изпълнението на конкретна- ския живот, промишлеността и обществените вза-
та дейност. Нейн предмет са процесите на акти- имоотношения. На основата на изучаването на
вация и психична автоматизация, които проме- отделните елементи на движението в края на ХІХ
нят психичната регулация на трудовата дейност. век американският инженер Ф. Тейлър разработ-
Специалната психология на труда взема под ва система за рационализация на движенията и
внимание особеностите на различните видове прави опит да обоснове научно организацията на
трудова дейност и подготвя психологичните ос- труда. Препоръчваната от него система за строг
нови за решаването на многобройни специфич- професионален подбор се свежда до избора на
ни задачи, които могат да бъдат отнесени към най-бързите и добри кандидати на основата на
следните области: работни проби, с цел максимална производител-
70
ност, без оглед на потребностите и интересите на но-психологически и икономико-психологически
работниците и последствията за здравето им. въпроси на пазара, на търсенето и предлагането,
През първите три десетилетия на XX в. особе- на взаимоотношенията между хората и производ-
но нашумява психотехниката. Нейното възник- ството. През 60-те години се обособява инженер-
ване е свързано с имената на известните немски ната психология, занимаваща се със сложни-
психолози-психотехници Вилхелм Щерн, въвел по- те взаимовръзки между човека и машината при
нятието през 1903 г. и Хюго Мюнстерберг, работил съвременните условия на технически прогрес и
главно в САЩ. Психотехниката, разбирана като автоматизирано производство. Тя дава психо-
практическо използване на психологията в различ- логическите основи на програмирането, констру-
ни области на живота и културата, поставя на пре- ирането и управлението на автоматизирани сис-
ден план въпросите на професионалния подбор и теми. Позната е също под названието „човешко
ориентиране, изучаване на индивидуалните раз- инженерство“ (Human Factors engineering). Необ-
личия в професионалните способности и търсене ходимостта от съгласуване на редица биологиче-
на съответни методи за разкриване на способно- ски, технико-икономически, социални и психоло-
стите (с ориентировка главно към тестовия метод). гически показатели при оптимизацията на труда
Изучаването на процеса на изпълнение на ра- в системата „човек-машина“ (СЧМ) довежда и до
ботата и факторите, определящи постижениeто, развитие на ергономията.
е свързано с развитието на експериментална-
та психология и психофизиология. Актуални 3.2. Критерии за психологична оценка
стават проблемите за умората и работоспособ- на трудовите дейности
ността и стремежът по-цялостно да се обхване
трудовият процес. Обособяват се със свои специ- При определяне на целите на промяна на тру-
фични задачи индустриалната или промишле- довите дейности съществен е въпросът за сис-
на психология, която изучава формите, методи- темата от критерии, според които те се оценяват.
те и организацията на труда, подбора на кадрите Една от най-често използваните днес системи за
в индустриалното производство, психологичните оценка на равнището на психологическо оформя-
въпроси на обзавеждането и оформянето на ра- не (дизайн) на трудовите дейности е разработена
ботната среда. От тази област се отделя стопан- от Hacker W. Тя съдържа четири йерархично под-
ската психология с характерни задачи – социал- редени равнища на оценка (табл. 1).
Табл. 1. Йерархична система за психологична оценка на трудови дейности (Hacker, 1998)

Равнище на
Степени Скринингови методи Възможни критерии (примери)
оценка
♦ развитие на из-  ТBS* по Hacker (1989)
4. Стимули- брани Способно-  удовлетвореност от труда с контрол на ко- • време за самостоятелни действия
ране разви- сти и Нагласи вариращите величини • време за творчески действия
тието на ли- ♦ запазване на възможно също: • необходимост от учене
чността определени С.  субективен трудов анализ (SAA Udris &
и Н. Alioth, 1980)
♦ намаляване на  диагностично изследване на дейността
определени С. и Н. (JDS, Hackman & Oldham, 1974)
3. Запазване ♦ без или с допус-  скрининг на нервно-психичното напрежение • отрицателни промени на психофизиоло-
от нарушения тими нарушения с карти за KЕАТ** гичните показатели (ЕКГ, ЕЕГ, катехолами-
на психично- ♦ поносими, ус-  скали за оценка на субективното здраве, ни)
то състояние ловно допустими оплаквания • нарушения на психичното състояние, вло-
нарушения възможни също: шаване на самочувствието
♦ функционални  скала за оценка на собственото състояние • динамика на постижението
смущения (Nitsch, 1976)
 AET*** (Rohmert et al., 1978)
 комплексен анализ на работното място и
психичното напрежение
 ергономична оценка по Schmidtke (1976)
2. Безвред- увреждания на  кратки методи за оценка на условията на • стойности на пределно допустими и мак
ност здравето труд и работното натоварване, представлява- симална концентрация на вредни вещества
♦ са изключени щи риск за здравето от КЕАТ**, допълнени с • професионални заболявания
♦ са възможни  анализ на заболеваемостта и отцепване на • злополуки
♦ много са веро- ковариращите величини
ятни  психоневрологичен въпросник за токсични
въздействия
 общ анализ на труда
 ергономична оценка на труда
1. Изпълня- ♦ неограничена  общ ергономичен анализ на труда (АЕТ***, • антропометрични норми (стандарти)
емост ♦ частично огра- по Schmidtke) • психофизиологични параметри на ЦНС и
ничена възприятието – трудово-хигиенни стандарти
♦ надеждна из- • психофизиологични гранични стойности
пълняемост не на преработка на информацията
е налице
* TBS (Tätigkeitsbewertungssystem) – система за оценка на дейността
** КЕАТ – комплексен ергономичен анализ на труда
*** AET – Arbeitswissenschaftliches Erhebungsverfahren zur Tätigkeitsanalyse (Rohmert, Landau, 1979) – научен изследователски метод за ана-
лиз на трудовата дейност
71
Йерархичното подреждане означава, че: 1) работната смяна, в организацията и комбинация-
изпълнението на минималните изисквания на та на отделните дейности. Също така важна е и
първото ниво е предпоставка за преминаването оценката на съотношението на физически и ум-
към следващото по-високо равнище на оценка на ствен труд, за което все още няма стандарти. Из-
трудовата дейност и 2) по-високите равнища съз- вестно е, че цел на проектирането на работния
дават възможност за по-нататъшното и по-пълно процес е балансираното участие на физическа и
реализиране на по-ниските. Напр. възможността умствена работа от съображения за здраве и оп-
за индивидуален стил на работа и използване на тимална степен на активация.
интелектуалните способности може да възпре- Под потенциал на трудовата дейност за
пятства настъпването на умора, т.е. да предо- стимулиране развитие на личността се раз-
тврати нарушения на психичното състояние. бират възможностите за по-нататъшното разви-
Оценката по отношение на безвредността тие на обичайните регулиращи дейността психо-
е преди всичко трудово-медицински и хигиенен логични предпоставки: нагласи и способности.
проблем, свързан с (или не) увреждания на здра- Главните условия за стимулиране развитието
вето. на личността в трудовата дейност, които се оце-
Колебанията и недостатъците в изпълнение- няват при анализа на дейността са:
то на дейността могат да бъдат общи указания за – Осигуряване на достатъчна активност.
съществуването на проблеми с изпълняемостта ѝ. – Осигуряване на възможности за приложение
Идентифициране на такива проблеми е възможно и съхраняване на придобитите предпоставки за
с помощта на анализ на изпълнението на конкрет- дейност.
ното задание. Ограничения за изпълнението на Концепцията за цялостните трудови дей-
дадена дейност могат да са обусловени от: ности по Хакер е основата при разглеждането
1) оформлението на средствата за труд и ра- на тази проблематика. Характеристиките на ця-
ботната среда, които не отговарят на антропоме- лостните трудови дейности са: w самостоятелно
тричните и физиологични свойства на човека. поставяне на цели, w самостоятелна подготов-
2) когнитивната изпълнимост на действията, ка на действията, поемане функциите на плани-
т.е. пренатоварване на капацитета за преработ- ране, w самостоятелен избор на средствата за
ване на информация на човека или затруднено действие и на необходимите взаимодействия за
усвояване на водещи за дейността сигнали пора- постигане на целите, w извършване на дейността
ди липса на обратна връзка или неясна цел. с осигуряване на обратна връзка за нейното про-
При оценката на трудовата дейност по от- тичане, w контрол, вкл. възможност за проверка
ношение на запазване от нарушения на пси- на съответствието на резултатите от собствени-
хичното състояние, проблеми свързани с те действия на поставените цели. При частич-
натоварването, се изследват преди всичко от- ните или парциализирани дейности отсъстват
рицателните последствия от напрежението. Те някои от изброените характеристики, главно въз-
зависят преди всичко от информационни харак- можността за самостоятелно поставяне на цели и
теристики на дейността и се проявяват като об- вземане на решения или за индивидуални начи-
ратими влошавания на психичните предпоставки ни на действие. Цялостта на трудовите дейности
за постижение, напр. умора и подобни състоя- има две страни: циклична цялост, свързана с по-
ния като монотония, пресищане и т.н. Възниква- следователното извършване на всички работни
нето на отрицателни последствия от напрежение- функции, и йерархична цялост, свързана с из-
то е свързано с промяна в нивото на претенциите ползването на различни равнища на психична ре-
(личните цели за достигането на определено ко- гулация на дейността. Оптимални са структури,
личество и качество на изпълнение се проме- обхващащи подготвителна, изпълнителска и кон-
нят) или с изменение на влаганите усилия. При тролна фаза със смяна на различни равнища на
продължително и интензивно натоварване ком- психична регулация – от сензомоторното до рав-
пенсирането чрез повишаване на усилията става нището на решаване на интелектуални проблеми
невъзможно и се стига до деформация в структу- в дейността.
рата на дейността и дисрегулация. При психомо-  Осигуряване на възможности за приложе-
торно регулирани дейности настъпват нарушения ние и разширяване на разнообразието на пред-
на координацията, увеличават се допълнителни- поставките за дейност чрез учене.
те и скритите почивки и прекъсвания на работата.  Осигуряване на самостоятелно целепоста-
При предимно перцептивно регулирани дейнос- вяне, вземане на решения и избор на методи.
ти, напр. задачи за наблюдение, последствията  Осигуряване на потенциално творчески въз-
на натоварването са пропуск на сигнали и удъл- можности за промяна на методите на работа.
жено време на реакция. При интелектуална регу-  Осигуряване на възможности за съвместна
лация като преработка на информация, при умо- дейност с други хора.
ра се влошава краткотрайната и оперативната  Осигуряване на оценяването на значимите
памет, променя се и определящата ги мотивация. постижения на изпълнителите.
За оценката на потенциалните отрицателни по- Трите компонента – пълноценна структура на
следствия на натоварването, свързано с конкрет- действията, възможност за учене и отчасти съв-
на дейност, е необходимо да се проследи изпъл- местно изпълнявана работа, осигуряват актив-
нението ѝ и промените в личността в течение на ността на човека по време на работа, която на
една работна смяна. Съществени при тази оцен- свой ред е предпоставка за адекватна дейност и
ка са измененията във времевата структура на успех.
72
Измерими ефекти на развиващия потенци- чен бранш). „Обективен“ метод с подобна цел
ал на дейността се установяват в две области: е методът за разкриване на регулационните
а) запазване и развитие на интелектуалните спо- изисквания в трудовата дейност (МУРИ, VERA
собности чрез продължително упражняване на на Volpert et al., 1983), т.е. на изискванията по
трудова дейност с повишени когнитивни изис- отношение на планирането, мисленето, взе-
квания (фиг. 1) и б) мотивиране за собствената мането на решения. „Субективен“ метод с по-
трудова задача и за работа за обществени цели добна цел е методът на Ulich (1981). Друг при-
и проблеми. мер е системата за оценка на дейността TBS
по Hacker (1989), която представлява дифе-
Фиг. 1. Възрастови промени в изпълнение ренцирана система за сортиране и отделя-
на тестове за интелигентност в зависимост от не на значими за оценката на трудовата дей-
квалификационното равнище на изпълнява- ност свойства: организационни и технически
ната дейност* условия, които определят завършеността на
дейността; кооперация и комуникация; произ-
тичаща от заданието отговорност; изисквани
когнитивни постижения; изисквания към квали-
фикацията и обучението. Друг метод за психо-
логичен анализ на трудовия процес на дадено
работно място е методиката за анализ на тру-
дови натоварвания като следствие от регула-
ционни препятствия (АНРП, RHIA на Leitner et
al. 1987).
2) Експертна оценка на заданието и дей-
ността. За тази цел съществуват стандарти-
зирани универсално приложими методи, без
оглед на дейността, от които най-широко раз-
пространен е въпросникът за анализ на тру-
да на McCormick et al. (PAQ, Position Analysis
Questionnaire, 1969). Те са по-подходящи за
класификация на професиите и определя-
нето на изискванията към професионална-
та пригодност, отколкото за обосновката на
предложения за мероприятия свързани с про-
3.3. Методи за психологичен анализ на ектирането на дейността и изисквания към
съдържанието на трудовата дейност и квалификацията. Въпросникът PAQ се състои
влиянието ѝ върху човека от 6 модула: приемане на информация, пре-
работка на информация, изпълнение на ра-
Най-често се използват методи за анализ на ботата, значими за работата връзки с други
възприемането на обективната трудова ситу- индивиди, влияния на околната среда и допъл-
ация и методи за анализ на последствията на нителни условия на работа.
трудовата дейност за общото състояние и са- 3) Експертни оценки по отношение на
мочувствие. При психологичния анализ на дей- глобални измерения. Тази категория методи
ността се обединяват различни методи, което анализира възприемането на обективната ра-
позволява надеждни и валидни изводи при ед- ботна ситуация с цел обяснение и прогноза на
нопосочно изменение на различните параметри, последиците от мероприятия по проектиране-
определени с тях. то на работния процес. Най-широко известен и
Многобройните области на приложение на разпространен е въпросникът за диагностично
резултатите от трудово-психологичните изслед- изследване на дейността на Hackman&Oldham
вания, които се простират от проектирането на (ДИД, Job Diagnostic Survey – JDS, 1974). С
работната система до професионалния подбор него се разкриват оценките на работниците за
и професионалното ориентиране, обясняват обективни характеристики на работата им, как-
разнообразието на използваните методи. то и емоционалните реакции по отношение на
1) Психологичен анализ на работното работата и условията й, и готовността за поло-
задание, условията на изпълнение и дей- жителна мотивация за труд (табл. 2).
ността с цел разкриване на детерминиращите Според авторите възникването на вътреш-
трудовата дейност фактори. Тези методи пред- на мотивация за труд е свързано с преживява-
ставляват аналитични процедури, които се мо- нето на „критични психологични състояния“,
дифицират в зависимост от класа изследвана които се определят от петте измерения на дей-
дейност и целта (рационализация и проекти- ността. Вътрешната мотивация се определя
ране на дейността или скрининг за специфи- от потребността на човека от личностно раз-
витие. Лица с висока потребност от личностно
* тест на Амтхауер за структура на интелекта IST (Schleicher, развитие реагират по-положително на проме-
1973). Специалните изследвания показват, че при еднакво ни, свързани с повишаване степента на изра-
изходно равнище на образование, различията в умствените
постижения се увеличават с възрастта и трудовия стаж в за-
зеност на петте характеристики на дейността,
висимост от когнитивните изисквания на дейността. т.е. с по-добро качество на изпълнението, по-

73
Табл. 2. Концепция и структура на въпросника за диагностично изследване на
дейността по Hackman & Oldham
Измерения на дейността Психични състояния Ефекти за работата
• Разнообразие на дейностите ♦ Преживявана значимост на работата * Висока мотивация за труд
♦ Преживявана отговорност за резулта- * Високо качество на трудовото
• Цялостност на задачата
тите от работата постижение
• Значимост на задачата за собствения
живот и за другите ♦ Познаване на текущите резултати, на * Висока удовлетвореност от
качеството на собствената дейност труда
• Автономност (самостоятелност)
• Обратна връзка за изпълнението, * Малко отсъствия и ниско теку-
♦ Потребност от развитие на личността
присъща на дейността чество
висока удовлетвореност от трудовата дейност, Фиг. 2. Етапи на психологичния анализ на

с намаляване на отсъствията, с по-висока въ- труда.
трешна мотивация.
АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО
Широко известен е и методът за субекти- Резултат: Насочване на изследването, хипоте-
вен анализ на дейността от Ulich, Е. (САД, STA, зи за причинно-следствени връзки
1981) за стимулиране на мотивацията на рабо-
тещите, при което те се разглеждат като „експер-

ти“ по отношение на дейността си. ПСИХОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ НА ЗАДАНИЕТО И
4) Експертна оценка на трудовата дейност УСЛОВИЯТА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ
по отношение на изискваните професионал- Резултат: Хипотези за структурата на трудо-
ни качества. При този вид експертни оценки се вата дейност, психологичната ѝ оценка както и за
различават два подхода: с акцент върху необхо- естеството на необходимите и осъществими ин-
димите за изпълнението на дейността свойства тервенции, мероприятия по проектиране на дей-
и способности и с акцент върху изискваните ког- ността
нитивни процеси. За описанието на дейности
чрез данни за когнитивните процеси Мiller (1971)

съставя списък от понятия като откриване, тър- ПСИХОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ НА ДЕЙНОСТТА И
сене, идентифициране, кодиране, интерпре- МЕТОДИ ЗА ПСИХОЛОГИЧНА ОЦЕНКА НА ДЕЙ-
тация, категоризация, предаване. Друга група НОСТТА
методи описват дейността с помощта на необхо-
димите поведения, като Job Activities Checklist на
Резултат: Психологична оценка на Хипотеза за не-
Palmer, McCormick (1961).
дейността и предложения за психо- достатъците на
5) Анализ на ефекта на трудовата дейност
логично подобряване на изследва- когнитивните ос-
върху самочувствието на работника. Трудова-
ната дейност или за проектирането нови на регула-
та ситуация действа чрез отразяването ѝ и пре-
на аналогични трудови дейности цията
работването ѝ в съответствие с опита, целите
и претенциите наличността. Както потвържда-
ват резултатите от изследванията в областта на 
стреса, процесът е тристепенен – възприятие, ДЕТАЙЛЕН АНАЛИЗ НА КОГНИТИВНИ-
оценка, действие. Процесите на възприятие и ТЕ ОСНОВИ НА РЕГУЛАЦИЯТА С ЕКС-
оценка са достъпни чрез разкриване на прежи- ПЕРИМЕНТАЛНИ МЕТОДИ
вяването, изразяващо се в: мотивацията; раз- Резултат: Идентификация на непълни
лични аспекти на удовлетвореност от работата и или неправилни когнитивни основи на
условията й; използване и повишаване на квали- регулацията и извеждане на мероприя-
фикацията; различни измерения на напрежение- тия напр. методи за обучение
то; трудности при изпълнение на дейността. За
тяхното изследване се използват различни въ- 
просници. Някои от най-често използваните са МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛ НА ЕФЕКТА НА МЕРО-
скалата на Bartenwerfer (1969), скрининг на на- ПРИЯТИЯТА
прежението по Meister (1976), скала на състоя-
нията по Nitsch (1976), въпросник за определя-
не на напрежение, монотония и пресищане по 1) Предварителен анализ на документация
Plath, Richter (BMS, 1978), полярният профил по на предприятието по отношение на междулич-
Mathesius (1972). ностните различия и динамиката на индивиду-
алната годишна производителност, изискваната
3.4. Методични подходи при психоло- квалификация за отделните видове дейности по
гичния анализ на труда работни места, анализ на грешките, анализ на
вработването на новопостъпилите, на заболева-
Психологическият анализ на труда се извърш- емостта, на текучеството и на трудовите злопо-
ва последователно, на етапи (фиг. 2): луки. Тези данни позволяват бърза ориентация и
74
са необходими за подготовката на трудово-пси- целите и подцелите, средствата и пътищата за
хологичните анализи и мероприятия по две при- постигането им.
чини: а) Изпълнението на антропометричните, ж). характеристика на отделното задание по
трудовохигиенните и медицински изисквания е отношение на фактора време – времетраене,
предпоставка за трудово-психологичното проек- честота (повторяемост) в течение на работния
тиране на дейността. Това означава, че дадена ден/смяна.
дейност трябва да е изпълнима и да не води до Едно и също обективно задание може да
увреждания, както и да се оптимизира по отно- доведе до различни задачи (редифиниция на
шение на последствията от психичното натовар- заданието) в зависимост от субективното му
ване и възможностите за развитие на личността. възприемане от индивида и свойствата на ли-
б) Ефективността на работата зависи не само от чността.
външни фактори (разпределение на функциите, 3) Психологичен анализ на дейността и ме-
средства и условия на труда), но и от личностни тоди за психологичната ѝ оценка
характеристики. Картите за комплексен ергоно- Структурата на трудовата дейност се харак-
мичен анализ на работното място дават въз- теризира чрез а) съдържанието на труда, изра-
можност за диференцирана оценка на състоя- зено в потребностите, мотивите и целите и оп-
нието на трудово-хигиенните условия и редица ределяно от средствата и условията на труд и б)
други характеристики на трудовата дейност. Ос- йерархичните елементи на дейността – действия,
вен това съществуват специални методи за ана- операции и движения. Действието е основен
лиз и оценка на трудово-хигиенните и антропо- елемент на дейността и се характеризира с отно-
метрични характеристики на работното място сителна самостоятелност.
(ергономична оценка на работната система по Психологичният анализ на дейността се из-
Schmidtke, 1976, и системата AET на Rohmert et вършва винаги в зависимост от конкретното за-
al., 1975, които разкриват и оценяват всички фак- дание. Трудовите дейности и мероприятията по
тори, свързани с изпълнимостта и безопасността проектирането и подобряването им се оценяват
на трудовия процес). в зависимост от това, доколко изпълняват изис-
2) Психологичен анализ на работното зада- кванията по отношение на тяхната изпълняем-
ние и условията на работа на основата на тех- ост и безвредност, допустимост на натоварване
нологичната документация, описание на работни- на човека и условия за развитие на личността
те системи и съоръжения, интервю и анкетиране (Hacker, 1998). В зависимост от това се опреде-
на експерти от предприятието и отделни работни- лят както подлежащите на изследване промен-
ци, наблюдения на работното място и при необ- ливи и параметри, така и методите за опреде-
ходимост – проследяване на протичането на дей- лянето им.
ността. Анализът на работното задание се състои 4) Планиране на психологичния анализ на
от следните стъпки: трудовата дейност
a). технологично деление на производствения За отстраняване на възможни източници на
процес и разделяне на работните задачи за чове- грешки при събирането на необходимите за оцен-
ка на задания. ка на дейността данни, е необходимо да се оси-
б). идентифициране на трудовия процес в гури тяхната представителност в няколко отноше-
рамките на производствения процес: за цялото ния:
предприятие. а) представителност по отношение на работ-
в). описание на качествата на продукта, който ните задания на работно място (затруднена при
трябва да бъде обработван или на процеса, кой- вариращи задачи, напр. производство на малки
то трябва да бъде управляван с отчитане на въз- серии).
можностите за въздействие от работещите; б) представителност по отношение на време-
г). анализ на разпределението на труда меж- вите условия на работното място, които могат да
ду работещите и трудово обусловената коопе- се променят в течение на смяната в зависимост
рация и комуникация въз основа на докумен- от режима на сменната работа.
тацията, интервюиране на непосредствените в) представителност по отношение на изслед-
ръководители и изпълнителите; ваните групи работници (степен на квалифика-
д). описание на грубата структура на отдел- ция, опит, начин на работа).
ните работни задания (по отношение на ста- При всички изследвания на човека и пове-
билността, сложността и комплексността); оп- дението му трябва да се имат предвид ефек-
ределяне на последователността на отделните ти, свързани със съзнателното или несъзнател-
операции, определяне на възловите точки за но повлияване на поведението. Грешки от този
вземане на решение и на операциите в различ- вид, дължащи се на „съзнание за участие в екс-
ни трудови ситуации, определяне на броя на сиг- перимент“, се наричат Хоуторн ефект. Въз-
налите и на управляващите въздействия, избро- можностите за намаляването на такива реактив-
яване на правилата и критериите, които трябва ни ефекти са няколко: w разяснителни беседи и
да се спазват; осигуряване на съдействието на работниците
е). установяване на обективните възмож- за участието им в експеримента, w изпробване
ности за избор между различни начини на ра- на използваните методи и подходи в пилотни из-
бота. Възможностите за избор, които има рабо- следвания, w възможност за контрол и проверка
тещият (= степени на свобода), се отнасят до на стабилността на установилите се индивиду-
последователността на отделните операции, на ални начини на работа.
75
Фиг. 3. Схема на връзката „психично натоварване – психично напрежение“
ВЛИЯНИЕ НА СРЕДАТА ВЪРХУ ПСИХИЧНОТО НАТОВАРВАНЕ, например:
с ИЗИСКВАНИЯ НА ТРУДОВАТА ФИЗИЧЕСКИ

СОЦИАЛНИ И ОР- СОЦИАЛНИ ФАКТО-
ГАНИЗАЦИОННИ РИ (ВЪНШНИ ЗА ОР-
п
ДЕЙНОСТ И ЗАДАЧАТА ФАКТОРИ
ФАКТОРИ ГАНИЗАЦИЯТА)
Например: Например: Например: Например:
Продължително внимание Осветление Вид на организаци- Социални изисква-
(продължително наблюдение (яркост, кон- ята (структура на ния (отговорност
на радарен екран) траст, заслепя- контрола, структу- пред общественото
ващ блясък) ра на комуникаци- здравеопазване или р
р ите) социалните грижи)
Преработка на информацията Климатични ус-
(брой и качество на сигналите, ловия (темпе- Организационна Социокултурни стан-
които трябва да бъдат открити, ратура, относи- атмосфера (лично дарти (приемливи
вземане на решение, заключе- телна влажност, приемане, между- работни условия,
ние при непълна информация, скорост на въз- личностни връзки) ценности, норми)
избор между алтернативни на- духа)
и
е чини на действие)
Шум (ниво на
Групови фактори Икономическа ситу-
(структура на гру- ация (състояние на
Отговорност (за здравето и звуково наляга- пата, сплотеност) пазара на работната
безопасността на сътрудници- не, характер) сила)
те, загуба на продукция) Ръководство (по-
Метеорологич- стоянен близък ч
Продължителност и времеви ни условия надзор, авторита-
д характеристики на действие
(работни часове, почивки, ра-
(дъжд, буря) рен стил на ръко-
водство)
бота на смени)
Миризма Конфликти
Съдържание на задачата (кон- (ароматична, не- (между групи или
тролиране, планиране, изпъл- приятна) между индивиди)
и
нение, оценка)
Социални контак-
а Опасен труд (транспорт, рабо- ти (работа в изола-
та под земята, работа с взрив- ция, взаимоотно-
ни вещества) шения с клиенти)
н
л ИНДИВИДУАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ, МОДИФИЦИРАЩИ ВРЪЗКАТА

„НАТОВАРВАНЕ-НАПРЕЖЕНИЕ“, напр.
и Ниво на претенции, вяра в Общо състояние,
ч собствените способности, мо-
Способности,
умения, знания,
здраве, физическо
Моментно състоя-
ние, изходно равни-
и
тивация, отношения, стил на телосложение, въз-
опит ще на активация
н справяне раст, хранене
о ПСИХИЧНО НАПРЕЖЕНИЕ
е
с ф
ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕФЕКТИ ОТРИЦАТЕЛНИ ЕФЕКТИ ДРУГИ ЕФЕКТИ е
т Ефект „загряване“, активация Умствена умора и преумора, състоя- Ефект на обучение- к
ния, подобни на умората (монотония, то и тренировката
т
намалена бдителност, психично пре-
сищане) и
3.5. Психични състояния по време на та на информация. Характеристиките на дадено

работа психично състояние, предизвикано от един и същ
дразнител, могат да бъдат различни в зависимост
Психичното състояние на човека е относител- от индивидуалните особености на личността и
но устойчива структурна организация на всички оценъчното ѝ отношение към стимула.
компоненти на психиката и изпълнява функцията Възникващите в процеса на труда психич-
на активно взаимодействие на човека с външната ни състояния на човека могат да бъдат класи-
среда, представена в даден момент от конкрет- фицирани (степенувани) по няколко признака:
ната ситуация. „Психичен“ в този смисъл се отна- продължителност, водещ компонент, степен на
ся до емоционалните и познавателните процеси общия им тонус, степен на активна дейност на
в човека, свързани с приемането и преработка- съзнанието, доминиращи в структурата им свой-
76
ства на личността и т.н. При всяко психично със- Ефект на „загряване“ – често срещано по-
тояние е налице определено ниво на активност следствие от психичното напрежение, което ско-
на организма, което може да бъде установено ро след започването на дейността води до нама-
по изменението на психофизиологичните пара- ляване на усилието за извършването ѝ.
метри. Активация – вътрешно състояние с различни
Най-важна за психологията на труда е класи- степени на умствена и физическа функционална
фикацията на състоянията по степен на напре- дееспособност. Има области, в които активаци-
жение, тъй като този признак е най-съществен ята е оптимална и осигурява най-добра функци-
от гледна точка на влиянието им върху ефектив- онална дееспособност. Внезапното повишаване
ността на дейността. Умереното напрежение е на напрежението може да доведе до нежелана
нормално работно състояние, възникващо под свръхактивация и влошаване на резултатите.
мобилизиращото влияние на трудовата дейност. Отрицателните ефекти на психичното на-
То е необходимо условие за нормалното изпъл- прежение трябва да бъдат разграничени в зави-
нение на дейността и се съпровожда от умерено симост от необходимото време за възстановява-
изменение на физиологичните реакции, проявя- не и начините за постигане на това. Те включват:
ва се в добро самочувствие, стабилно и умерено Психична умора – временно разстройство
изпълнение на дейността. Повишено напрежение на ефективността на умствената и физическа
съпътства дейности, протичащи в екстремални функционална дееспособност, зависещо от си-
условия. лата, продължителността и протичането на
1. Психични състояния и условия на труд предшествуващото психично напрежение. На-
Всяка дейност, даже предимно физическа- малената функционална дееспособност се про-
та работа, може да доведе до психично натовар- явява напр. в усещания за умора, по-неблаго-
ване. Съгласно Европейския стандарт (EN ISO при-ятно съотношение между постижение и
10075-1, 2000) психично натоварване е тер- влагано усилие, вид и честота на грешките, и т.н.
мин за обозначаване на съвкупността от всички Компонентите на умората като психично състоя-
външни въздействия върху човека, които му вли- ние са:
яят психически и могат да бъдат оценени. Пси-  Чувство на слабост, тягостно напрежение и
хичното натоварване води до увеличаване или неувереност;
намаляване на психичното напрежение в хора-  Разстройство на вниманието, характеризи-
та. В зависимост от предшестващата дейност ращо се с неустойчивост, ниска подвижност или с
или изходното състояние и качествата на инди- хаотичност;
вида, еднакви ситуации могат да представляват  Разстройства в сензорната област на рецеп-
психично натоварване водещо до повишено или торите участвали в работата като напр. „размаз-
намалено психично напрежение. ване“ на текста пред очите след продължително
Психичното напрежение е прекият недълго- четене или отслабване на тактилната чувствител-
траен ефект от психичното натоварване на чо- ност при продължителна ръчна работа;
века. Последствията от психичното напреже-  Нарушения в сферата на моториката, изра-
ние могат да се различават по форма и сила в зяващи се в забавяне или в неорганизирани дви-
зависимост от индивидуалните характеристи- жения, разстройство на ритъма им, намаляване
ки и ситуацията. Неблагоприятните фактори, на точността, координацията и автоматизацията
които повишават напрежението, се отнасят към на движенията;
следните групи: физиологичен дискомфорт или  Дефекти в мисленето и паметта в сферата, с
несъответствие на условията на обитаване на която е свързана работата, понижаване на съоб-
нормативните изисквания; биологичен страх и разителността;
опасност за живота; недостиг на време; повише-  Отслабване на волята, решителността, ус-
на трудност на задачите; повишена значимост тойчивостта и самоконтрола;
на потенциални неправилни действия; наличие  Сънливост като израз на развитието на ох-
на значими странични фактори; неуспех вслед- ранително задържане.
ствие на обективни обстоятелства; дефицит от Отбелязаните психологически показатели на
информация за вземането на решения; сензор- умората се проявяват в зависимост от нейната
на депривация; информационно претоварване; степен. Слабата умора (първи стадий), без зна-
конфликтни условия и др. Степента на психично чителни изменения в психиката, сигнализира за
напрежение, с която се извършва дейността, за- необходимостта от мерки за избягване на пони-
виси и от мотивацията и оценката на поставена- жението на работоспособността. Вторият стадий
та цел. Високата оценка на целта на дейността на умората се характеризира със забелижимо и
изисква повече енергия и усилия за реализация- усилващо се влошаване на производителността,
та ѝ, мобилизиране на силите. често само по отношение на качеството. Третият
Връзките между психично натоварване, инди- стадий се характеризира с остро преживяване на
видуални характеристики, изпитваното психично умора във формата на преумора, при която рязко
напрежение и неговите непосредствени ефекти се понижава работоспособността.
са представени схематично във фиг. 3. Сходни с умората състояния – моното-
Непосредствените ефекти на психичното на- ния, понижена бдителност и психично преси-
прежение са положителни или отрицателни. По- щане.
ложителните последствия от психичното на-  Монотонията е бавно развиващо се със-
прежение са: тояние на намалена активност, което може да се
77
появи по време на продължителни, еднообразни, дейността. Психичното пресищане в противопо-
повтарящи се задачи или дейности и което се ха- ложност на монотонията и понижената бдител-
рактеризира главно със сънливост, умора, пони- ност се характеризира с непроменено или даже
жение и колебания в продуктивността, намалява- увеличено ниво на активност, но свързано с отри-
не на адаптивността и реактивността. цателни емоции. То се предизвиква преди всичко
 Понижената бдителност е бавно развива- от повтаряне на дейността, докато за монотония-
що се състояние, характеризиращо се с намале- та са необходими и други обективни данни – бед-
но откриване на сигнали при еднообразни задачи ност на дразнителите, еднообразие, ограниче-
за наблюдение (напр. наблюдение и контрол на ност на наблюдаваното поле.
екрани или на индикаторни устройства). Като непряко последствие на психичното пре-
За преодоляване на отрицателното влияние сищане могат да се появят ефекти на обучение,
на скучната и еднообразна работа от голямо зна- свързани с повтарящо се преодоляване на пси-
чение е мотивацията. хичното напрежение.
Психичното пресищане е състояние на нерв- Други последствия са скука, усещания за
но, периодично усилващо се, силно емоционал- претовареност, при които съществуват големи
но отхвърляне на повтаряща се задача или ситуа- междуличностни различия. Същото се отнася
ция, които се преживяват като „тъпчене на място“ и за възможните неблагоприятни дълготрай-
или „водещи до задънена улица“. Допълнителни ни ефекти от често повтарящо се много високо
симптоми на психично пресищане са гняв, нама- или много ниско психично напрежение: психове-
лена работоспособност и/или усещания на умо- гетативни нарушения, повишена раздразнител-
ра и тенденция за оттегляне и прекъсване на ност, депресия, психосоматични оплаквания и за-
Отрицателни последствия на психичното напрежение
Критерий Психична Монотония Психично Стрес
умора пресищане
Конфигура- Продължителни Недостатъчно из- Преживява- Обективно пренато-
Таблица 3. ция на от- изисквания към ползване на ПП на липса на варване без възмож-
ключващи- предпоставките за като необходимост смисъл при ност за избягване и)
те фактори постижение (ПП); при стеснен диа- готовност за или чрез преживява-
Критерии за раз- ускорена при из- пазон на наблю- реализация не на пренатоварва-
граничаването черпването им и дение на задачата нето предизвикани
на различните пренатоварване отрицателни емо-
форми на отри- на ПП ции; осуетяване на
цателните целите
последствия Изчерпване, умо- липса на интерес, подчертана възбудно-тревожна
от психичното Водещи реност без скука скука, придруже- раздразни- напрегнатост, нес-
напрежение признаци на на от чувство за телност и не- покойство, грижа за
(Richter & Hacker преживява- умора доволство, изпълнимостта на
1998) нето, фено- отвращение задачата
менални
Настъпва след по- настъпва след по- възможно е възможно е също
Време спря- продължителна продължителна също пред- предварително и по
мо дейност- дейност; постоя- дейност; вълнооб- варително и време на дейността
та нен процес разно протичане по време на
дейността
Смяна на подобряване на вероятно е трайно
дейността – малък постижението ? понижаване на по-
ефект стижението
Зависимост малка малка висока висока
от оценки
Отначало компен- понижена повишена повишена
Активация саторно повишена,
по-късно понижена
липсващи ПП и повишена уязвимост
Индивидуал- Липсващи способ- ограничено разно- няма при емоционална
ни диспози- ности и умения образие на зада- лабилност
ции усилват психична- чите благоприятни
та умора за привична хипо-
активация
Възстановя Постоянно, изис- възможно скокоо- трайни нарушения
ване проти- кващо време бразно ? на възстановяването
чане
Проектиране на обогатяване на индивидуа- намаляване на емо-
Предпазни труда, разпределе- задачите, понижа- лен смисъл, ционалното натовар-
мерки ние на функциите ване на изисква- целеобразу- ване чрез разширя-
човек-техника, тре- нията за продъл- ване, смяна ване на полето на
нинг на регулатив- жително внимание на дейност- дейността, терапия
ните ПП, режим на та на емоционалната
работа и почивка лабилност
78
болявания, трайно намалена работоспособност, блюдението могат да бъдат допълнени с данни
стресови състояния, синдром на професионал- от обективната регистрация: с хронометраж, фо-
ното изчерпване „burnout“ (Ценова Б., 1993). Спо- тографии, киноснимки, измерване на някои фи-
ред съвременните схващания за стреса той е не- зиологични функции (пулс, дишане, артериално
приятно състояние на напрежение, възникващо кръвно налягане, потоотделяне, кожно-галванич-
при оценката на дадена ситуация като неблаго- на реакция и др.). Този подход се нарича методи-
приятна за индивида и водещо до потребност от ка за визуална оценка на състоянието по външни
отстраняване на този дисбаланс индивид-среда, признаци и соматични показатели.
с което той обаче не може да се справи. Richter & Психичното състояние на умора е сложно яв-
Hacker (1998) предлагат система от 9 критерия за ление, което зависи не толкова от тежестта на
разграничаване на най-често изследваните фор- труда, но и от ред субективни условия: повише-
ми на отрицателните последствия от психичното на възбудимост, астенични емоции, отсъствие
напрежение (табл. 3). на планомерност. Използваните днес методи
Състоянието на отрицателно емоционално на- могат да се разделят на две групи: методики,
прежение, което възниква у човека при срещата ориентирани към физиологията и към пси-
на съществена преграда по пътя към постигане- хиката. С физиологичните методи се изслед-
то на значителна за него цел, се обозначава като ва физиологията на мускулите (електро-мио-
фрустрация. Обикновено тя се съпътства с нега- графия), на централната нервна система (ЕЕГ),
тивни емоции – страх, гняв, несигурност и форми- на вегетативната нервна система (измерване на
рането на отрицателно отношение към причини- пулса, кожно-галваничната реакция, рефлекс на
теля. В поведението фрустрацията се проявява зеницата). Към психологичните методи спадат
като агресивност, подчертана враждебност, гру- тестовете, измерващи психичните функции на чо-
бост, недоброжелателност или насочена към са- века, обем, разпределение и превключване на
мия себе си агресивност, или пък точно обратно – вниманието: тестовете на Крепелин-Шулце, Не-
депресия и понижаване на активността. чаев, Шулте-Платонов, Бернщайн, тахистоскоп-
Поведението на човека в екстремални ус- ската методика и др. Само като се използват раз-
ловия на дейност е израз и резултат на психо- лични методи, включително и субективния отчет,
логическата му готовност за дейност. Общата може да се даде точно описание на състоянието
и ситуативна психологическа готовност включва на умора.
следните компоненти: а) мотивационни (потреб-
ност от постижение, интерес към дейността); б) 3.6. Психологическо изучаване на про-
познавателни (разбиране на задълженията, за- фесиите
дачата, оценка на нейната значимост, познаване
на средствата за достигане на целта); в) емоци- 1) Професиография
онални (чувство за отговорност, въодушевление, За много професии са разработени професи-
увереност в успеха); г) волеви (самоконтрол, съ- ограми – описание на социално-икономическите,
средоточаване на задачата, преодоляване на производствено-техническите, санитарно-хигиен-
съмненията). ните, психологически и други особености на про-
Рационализацията на условията на труд в ши- фесията. Важна част на професиограмата е пси-
рок смисъл е средство за борба с отрицателните хограмата – характеристика на изискванията на
психични състояния. професията към психиката на човека. Разработ-
Някои примери за решения и подходи при пре- ката на професиограма и психограма е първият
дотвратяване на отрицателните последствия от описателен етап от психологическото изучаване
психичното натоварване по време на работа на на професионалната дейност.
различни равнища са: разпределение на паузи- Принципите на професиографията са: ком-
те за почивка; избягване на еднообразен шум; на плексност, целенасоченост; принцип на социал-
сменна работа; периодична смяна на изпълнява- ната активност, предполагащ включване в про-
ните операции; комбинация на задачи с различна фесиограмата на елементи на профпропаганда;
сложност; разпределение на задачите; избягване принцип на личностния подход; принцип на на-
на разпокъсване на времето за работа, както и на деждността (изисквания към устойчивостта на ли-
продължително внимание; разнообразие на за- чността при неблагоприятни условия); принцип
дачите; различимост на сигналите; промени в мо- на диференциацията, предвиждащ различни спе-
далността на сигнала; осветлението; температу- циалности, влизащи в дадена професия, и прин-
рата; оцветяването; възможност за индивидуален цип на типизацията, изискващ обединяване на
подход при изпълнение на задачите и т.н. професиите в определени групи; и накрая прин-
2. Методи за оценка на психичните състоя- ципите на перспективност и реалност.
ния В съответствие с първия от тези принципи
За оценка на ефективността на рационализа- комплексният анализ на професията предполага:
циите при дадени условия на труд се използват – производствена характеристика на професията
различни методи за изследване на състояния- и специалностите ѝ; – данни за икономическото
та. В много случаи само съчетаването на повече значение на професията; – социологическа и со-
методи може да позволи диагноза на психичното циално-психологическа характеристика (вкл. осо-
състояние. За определянето му се използват на- бености на междуличностните отношения, на ко-
блюдение на поведението на човека, естествен лектива, на социалния престиж на професията);
и лабораторен експеримент. Резултатите от на- – изброяване на знанията и уменията, необходи-
79
Фиг. 4. Последователност на изследванията на трудовата дейност с използване
на професиографския метод
80
ми за успешна професионална дейност, с отде- Метод на наблюдението
лянето на тези, които определят професионално- Наблюдението на работния процес и поведе-
то майсторство, като се включват и сроковете за нието на специалистите (опериране с оръдия на
подготовка и перспективите за развитие и кари- труда, с материали, общуване) позволява по-точ-
ера; – хигиенна характеристика на условията на но описание на действията и движенията на ра-
труд с отделяне на така наречените „професио- ботещите в съответствие с производствените
нални вредности“; – преглед на изискванията към задачи и резултатите на труда и позволява раз-
човека от гледна точка на физиологията и на ме- криване на критичните моменти.
дицинските противопоказания за упражняване на Наблюдението обикновено се съчетава с хро-
дадена професия; – съставяне на психограма. нометраж. За хронометража и фотографията на
Последователността на изследванията при работния ден е удобно да се използват специал-
използването на професиографския метод е но подготвени бланки с вертикална скала на вре-
представена на фиг. 4. В зависимост от назна- мето от лявата страна. Основните елементи на
чението си професиограмите се подразделят на дейността се кодират предварително. Данните
универсални, съдържащи сведения и характе- от наблюдението обикновено се допълват с обек-
ристики валидни за всички видове труд, и специ- тивни данни, получени с помощта на измерител-
ални, съдържащи специализирани характерис- ни методики.
тики, необходими за решаването на конкретни Самонаблюдение и самоотчет
трудови задачи. В случая на самоотчета работниците се ин-
Съдържанието и обемът на психограмата за- структират да мислят на глас в процеса на рабо-
висят от целта, с която се изучава професия- тата, да обясняват на наблюдателя като на уче-
та. Такава цел може да бъде професионалният ник всички необходими действия и операции.
подбор и ориентация, професионалното обуче- При втория вариант на използване на са-
ние, рационализацията на режима и условията монаблюдението в професиографията сами-
на труд, оптимизацията на труда, повишаване на ят психолог става ученик и изучава професия-
безопасността на труда, нормиране и оценка на та, като участва непосредствено в работата и
тежестта на труда и т.н. постепенно придобива необходимите трудови
2) Методи за психологическо изучаване на умения и навици. Такъв подход, наречен тру-
професиите дов метод, е приложим само при сравнително
При психологическото изучаване на профе- несложни професии, чието усвояване не изис-
сиите се използват методи за събиране на ин- ква много време. При други професии този под-
формация за особеностите на професионална- ход може да се прилага във формата на тру-
та среда и произтичащите от тях изисквания към дови проби, когато се усвояват само отделни,
човека, за свойствата на субекта на труда и него- най-важни или достъпни, части на професио-
вите изисквания към професионалната среда, а налната дейност.
също така методи за обработка и систематизира- Експериментален метод
не на получената информация. В професиографията експериментът служи за
Анализ на документацията. проверка на вече съставената психограма. При
От технологичната документация, ръковод- достатъчно голямо съвпадение (високи корела-
ствата, инструкциите, периодичните издания мо- ционни коефициенти) между експериментални-
гат да се получат първоначални сведения за кон- те оценки и практическите показатели данните от
струкцията на работното място и за особеностите професиографичния анализ могат да бъдат при-
на дейността: основни професионални задачи, знати за правилни и обосновани.
операции, характеристики на режима на труд. Основните експериментални постановки при
Познаването на тези особености на дейността и проучването и анализа на професиите са:
професионалната терминология е необходимо  констатиращ експеримент, насочен към про-
условие за изработването на плана на наблюде- верка доколко изследваните лица притежават оп-
ние и на схемата за беседата със специалистите. ределени качества (сензомоторни, интелектуал-
Беседа и анкетиране ни, личностни),
Тези методи са помощни, но могат да се из-  производствен експеримент, който предпо-
ползват на предварителния етап на запознава- лага въвеждане на промени в организацията и из-
нето с професията или за изучаването на непод- пълнението на трудовата дейност с цел просле-
даващи се на наблюдение и експериментална дяване както влиянието им и ролята на отделни
проверка страни на професионалната дейност. психологически фактори за успешно справяне с
Изследването може да е във формата на устна изискванията на професионалната дейност,
беседа или с помощта на анкетни бланки.  моделиращ експеримент, при който се из-
Анкетирането – получаването на писмени работват модели, възпроизвеждащи комплексни
отговори на поставените въпроси – може да е от условия и трудови операции по аналогия с реал-
типа „свободен отговор“ и от типа „избран отго- ните.
вор“. Не бива вместо грижлив предварителен ана-
Достоверността на сведенията, получавани лиз на професията в самото начало да се опит-
при беседата и анкетирането зависят от убежде- ва експериментална оценка на случайно взети
нието на отговарящите, че съобщаваните от тях психични свойства, свързвани с дадената про-
данни няма да се използват в ущърб на тях сами- фесия, тъй като могат да се получат неверни из-
те и колегите им. води.

81
Личностни методи нията на личността в структурата на способно-
Свойствата и отношенията на личността могат стите може да се отстрани чрез развитието на
да се оценяват от самото изследвано лице, както недостатъчно изразеното професионално зна-
е в повечето личностни въпросници, или от колеги, чимо свойство.
които го познават добре – метод на независими- Втората възможност за преодоляването на
те характеристики. Широко разпространени лич- това противоречие е компенсацията на недоста-
ностни въпросници са въпросникът на Айзенк за тъчно изразеното свойство или комплекс от свой-
определяне на невротизъм, екстраверсия-интро- ства с други навици и умения. В реални условия е
версия и психотизъм; шестнадесетфакторния въ- трудно да се установи, дали основата на профе-
просник на Cattell (16 PFI); MMPI (Минесотски мно- сионалния успех са определени способности или
гофакторен личностен въпросник). Изразеността сформираните професионални умения.
на един фактор при дадено лице се определя с по- Това противоречие не винаги може да бъде
мощта на 10-15 въпроса, чиито отговори в неявна преодоляно даже частично. В такъв случай изхо-
форма характеризират тези фактори (свойства). дът е формиране на положително отношение към
Използването на тези въпросници за оценка на друга дейност. Консултантът по професионална
личността предполага тяхната адаптация (съобра- ориентация може да допринесе много за създа-
зяване със социо-културните различия) и стандар- ването на правилна мотивация и безконфликтна
тизация за съответната популация. Трябва да се преориентация.
взема под внимание, че получената с помощта на
тези въпросници „диагноза на личността“ е неус- 2) Мотивация за труд
тойчива и се променя значително при изменение Съществуват много изследвания и опити за
на условията и начина на живот на индивида. класификация на индивидуалните потребно-
При метода на независимите характеристи- сти, които мотивират хората. A. Maslow отделя 5
ки по Платонов дадена черта на личността се оце- основни равнища потребности на човека: 1) ос-
нява от непосредствения ръководител и работ- новни физиологични потребности, осигуряващи
ници познаващи добре изследвания специалист оцеляването (глад, жажда, сън и др.); 2) потреб-
(всичко 5-7 души) по 5-степенна скала. Изведена- ност от безопасност и сигурност; 3) потребност
та осреднена оценка отразява сформиралото се в от любов, социална активност и приятелство; 4)
работния колектив мнение за даден човек. потребност от уважение, признание и себеува-
жение; 5) потребност от самореализация, пости-
3.7. Професионална успешност и моти- жение и личностно израстване. Само след удов-
вация за труд летворяването на потребностите от по-ниско
равнище, човек се стреми към удовлетворява-
1) Понятие и критерии за професионална не на потребности от по-високо равнище. Maslow
успешност счита, че потребността от реализация на собстве-
Понятието „успешност“ не е еднозначно. То ните възможности, постоянно самоусъвършенст-
включва преди всичко производителността на тру- ване и творчество в широк смисъл на думата, до-
да, но и качеството на продукцията, допускането минира при много малко хора.
на грешки, необходимите нервно-психични усилия Мотивацията за труд се влияе от това, докол-
за достигането на даден резултат („цената“ му), а ко работата допринася за удовлетворяване на по-
също и удовлетвореността на работника. требностите на работещите. Очевидно е, че пове-
Когато степента на изразеност на някое инди- дението на немотивираните е вредно за дадена
видуално-психично свойство съответства на ви- организация: такива индивиди отсъстват често,
соко равнище на професионална успешност, това не спазват работното време, отличават се с не-
свойство може да се разглежда като професио- хайство, цинизъм, апатия, липса на интерес, по-
нално значимо, т.е. способност. Способности мо- някога и агресивни нагласи и реакции спрямо ко-
гат да бъдат както свойствата на индивида (осо- легите си. Те самите са в състояние на стрес и
бености на неговата познавателна, емоционална, провокират възникването на стрес у другите. Об-
волева дейност), така и отношенията на личността ратно, доказано е, че високо мотивираните ра-
(интерес, увлечение, отговорност, дълг). Предпос- ботници идват по-редовно на работа, работят
тавка за постигане на успех в дадена професия не по-старателно, с по-голяма готовност и са по-гъв-
е просто сбор от необходимите свойства, а опре- кави. Мотивацията е критичен елемент за всяка
делена структура – „функционален състав“ на спо- организация.
собностите (съчетание на различни компоненти). Конкретните възможности за повишаване на
Равнището на развитие на способностите зависи мотивацията се различават, но общо може да се
от отношението между възможностите на човека и посочи, че: Да се осигурява възможно най-добро-
неговата мотивация и интерес към професията. то заплащане и сигурност на работа – най-малко
Индивидуално устойчивата система от психо- на средното ниво на съществуващите някъде за-
логични средства, личностни подходи и методи плащане и допълнителни привилегии за подобна
на работа, които човек използва съзнателно или работа. Да се въвеждат стил и практика на супер-
спонтанно с цел приспособяване към обективни- визия, които да насърчават мотивацията за труд и
те условия и изисквания, се нарича индивидуа- се сформират работни групи (екип) от съвместими
лен стил на дейност. личности. Да се полагат усилия при подбора, на-
При силна мотивация и наличие на противо- значаването, разпределението и оценката на пер-
речие между свойствата на индивида и отноше- сонала за достигане на възможно по-добро съот-
82
ветствие между индивидуалните способности и методика към оценката на определена функция
предлаганите от работата възможности; периодич- или съвкупност от функции.
но да се проверява дали хората продължават да Диагностиката и прогнозирането на способно-
чувстват, че към тях се отнасят справедливо и им е стите, преценката на професионалната пригод-
възложена подходяща работа и отговорност. Да се ност, задължително се правят само от лица със
използват всички възможни средства за поддър- специална психологическа подготовка.
жане на добри и открити контакти с всички изпъл- Неприкосновеността на личния живот, предо-
нители. Тук се включват: дружелюбна супервизия, твратяването на психологични увреждания и дис-
с характер на консултация; редовни съвместни криминация, изискват пълно информиране на
консултации на ръководния с изпълнителския със- оценявания кандидат и осигуряване на съгласие-
тав; редовни дискусии с представители на рабо- то му преди разпространяването на информации,
тещите/синдикатите; ефективна оценка на инди- данни или диагнози за него пред трети лица.
видуалната работа и постижение на основата на
оповестени, добре обосновани и валидирани кри- 3.8. Психосоциални фактори на труда и
терии; брифинг-групи; периодично проучване/ здраве
скрининг на нагласите и отношението към труда.
3) Прогнозиране на успешността на дей- Свързаните със здравето и психичното благо-
ността състояние проблеми включват и психосоциални
Разработването на системата за прогнозиране стресори на работа, в семейството, в обществе-
на успешността на дейността включва следните но-социалния живот. Те въздействат на здравето
няколко етапа: и самочувствието чрез 4 типа тясно свързани по-
 Психологическо изучаване на дейността. между си механизма: емоционални, когнитивни,
Психологическата структура на дейността дава поведенчески и физиологични.
представа за необходимата структура на способ- Психосоциалните фактори са свързани със
ностите на личността за тази дейност; социалните структури и процеси, опосредени са
 Подбор и разработка на методите за съби- от възприятието и преживяването и включват:
ране на изходната информация. Оптималната 1) структури и процеси в околната среда (вкл. и
конструкция на диагностични методики съчета- работната) като напр. бързи социални промени,
ва аналитичен – изучаване на отделни психич- разрушаване на културни традиции, които могат
ни свойства, и синтетичен подход, т.е. имитация, да породят патогенни или, напротив, подобря-
създаване на опростени модели на дейността; ващи здравето ефекти; 2) индивидуални детер-
 Разработка на критерии, обективна мярка за минанти на човешките възможности за реакция
успешността на дейността. Използваните за това на такива стимули (личностови свойства, нави-
показатели трябва да отговарят на основните прин- ци, нагласи); 3) психосоциално обусловени фи-
ципи: адекватност на целите на прогнозирането; из- зиологични, психологични и социални механи-
ползване преди всичко на обективни показатели; зми (функционални разстройства в екскрецията
използване на няколко показатели с отделяне на на хормони, тревожност, повишена готовност за
водещия или обобщена оценка на успешността; риск); 4) психосоциално обусловено психично
 Преобразуване на изходната информация в или физическо заболяване; 5) понижаване на
интегрална диагностична оценка. Използваните самочувствието, удовлетвореността, качеството
в системите за прогнозиране успеха на дейност- на живота; 6) различни аспекти на системата на
та статистически методи са: сравнителен анализ здравеопазването, включително мероприятия по
на крайните групи, метод на корелационните пле- утвърждаване на здравето и ефективността на
яди, факторен анализ, последователен анализ, здравеопазването (Levi, 1979).
регресионен анализ; Общото в различните форми на психосоци-
 Определение на валидността на системата ално обусловено влошаване на здравето и само-
за прогнозиране и оценка на приемливостта ѝ за чувствието е: несъответствие между индивиду-
практическо използване. Съпоставянето на фор- алните потребности и предлаганите от средата
мираната въз основа на информативни показате- възможности за тяхното удовлетворяване, не-
ли прогноза с обективните характеристики на ус- съответствие между възможностите на човека и
пешността на дейността на една и съща извадка изискванията на средата, несъответствие между
лица се нарича верификация на прогнозата. индивидуалните очаквания и възприеманата си-
Ако системата е валидна, тя се оформя във туация.
вид на ръководство. Едни от най-съществените психосоциални
Използваните в процедурата на професионал- стресори в трудовата дейност са: недостатъчно
ния подбор методики се оценяват в съответствие или прекалено високо натоварване и темп на ра-
с критериите: прогностична ценност (информа- бота, монотонност, ролеви конфликт, ограничена
тивност) – вероятност за правилно предсказва- възможност за социални контакти на работното
не на професионалната ефективност на изслед- място, автократичен стил на ръководство, липса
ваните, измервана с коефициента на корелация на социална подкрепа от страна на прекия ръко-
между резултатите от изследването и успеш- водител, лоши междуличностни отношения и на-
ността на дейността; надеждност – стабилност силие на работното място (психологичен терор),
на резултатите, получени с една методика при недостатъчна мотивация за труд и постижение,
повторни изследвания на същите лица; диферен- сменна работа, недостатъчно участие на работ-
цираност (специфичност) – насоченост на всяка ниците във вземането на решения на работа,
83
липса на автономност и възможност за контрол Организационно здраве
на изпълняваната работа, несигурност на рабо- Неправилната организация и ръководство на
тата и пренасочване, риск от безработица. работата обуславят възникването на излишно на-
Могат да бъдат различени две групи характе- прежение и стрес, който е благодатна почва как-
ристики на работата, влияещи върху психичното то за развитието на бърнаут, така и за появата на
здраве: психологичен тормоз на работното място. Орга-
а) с постоянен ефект (отсъствието им влоша- низационното здраве се дефинира като качество-
ва здравето, но наличието им свръх изискваното то (общата кондиция) на структурата и функция-
не го подобрява): физическа сигурност и безопас- та на организацията, системата ѝ на управление
ност; признание на социалния статут; разполага- и нейната култура. Здрави са тези организации, „в
не с необходимите финансови средства; които разлчните компоненти, които определят об-
б) с ефект на допълнително влошаване, когато щата им кондиция, ги правят способни да изпъл-
е налице отрицателна връзка между високи дози няват целта си, преуспяващи и адаптивни и които
и здраве: възможности за контрол; възможност за се възприемат положително от работещите в нея“
използване на способностите; външно поставени (Сох Т., 2000). Затова при превенцията му важна
цели; разнообразие; яснота по отношение на сре- задача се пада на ръководните кадри, които са
дата; възможност за междуличностни контакти. отговорни за „здравето на организацията“.
Отрицателните въздействия на трудовите Психично насилие на работното място –
дейности засягат основни и разнообразни сфери мобинг (mobbing)
на човешкия живот, затова в литературата се го- Психичното насилие на работното място,
вори за „дългата ръка на работата“. Те включват: стигащо до психологичен терор, е екстремал-
краткотрайни нарушения на психосоматичното на форма на психосоциалните стресори на ра-
състояние и последващо дълговременно влоша- бота. То включва системно целенасочено обек-
ване на физическото и психично здраве на рабо- тивно необосновано малтретиране, враждебно
тещите; намаляване на интелектуалните възмож- и неетично поведение на едно или няколко лица
ности, особено на подвижността на мисленето; по отношение на един индивид, който се дър-
пасивност в свободното време и социалната сфе- жи в позиция на безпомощен и беззащитен с по-
ра; възпитание на децата в дух на подчинение и мощта на последователно повтарящи се (поне
пасивност; промяна на ценностните ориентации веднъж седмично) дискриминиращи действия в
на личността. продължение на няколко последователни месе-
Неблагоприятните последствия на различни ца. С понятието се обозначава тежка форма на
характеристики на работата за психичното бла- тормоз по хоризонтала (от колеги) и по вертика-
гополучие се изразяват в: тревожност, свързана ла (началник, bullying) на работещите в различ-
със субективната оценка на събитията и изисква- ните организации с отрицателни последствия
нията като заплаха; депресивност, като индика- както за засегнатите (повишена раздразнител-
тор на загубата на контрол върху ситуацията; ни- ност, психосоматични оплаквания, намалена
ска самооценка, резултираща от постоянното работоспособност до пълен нервен срив и за-
сравняване с другите; психосоматични оплаква- болявания), така и за организациите като цяло
ния, като израз на нарушена координацията меж- (влошен трудов морал и мотивация, некачест-
ду тяло и психика; раздразнителност, като инди- вена продукция, спад в производителността
катор на изчерпването на психичните ресурси, и брак, текучество), и в обществото (намале-
обща неудовлетвореност. на конкурентноспособност, високи разходи за
Моделът на P. Wаrr за свързаното с труда здравни услуги, загуба на трудодни).
благополучие и психичното здраве, включва 5 Главни причини за възникването на психично-
компонента: емоционално благосъстояние, с то насилие са фактори, свързани с труда, органи-
основни измерения „удоволствие (радост)“ и „ак- зацията и ръководството на работа. Обикновено
тивация“; субективна компетентност, която се започва с конфликт, който дълго време се прикри-
разглежда като способност за справяне с външни ва и не се изяснява.
и вътрешни изисквания и преодоляване на въз Една четвърт от работещите в Западна Евро-
никващите трудности; автономност, като индиви па са били подложени системно на унижения и
дуална особеност да се противостои на въздейст- психичен тормоз през последните години. Пси-
вия от околната среда и самостоятелно да се хичният тормоз на работното място се увелича-
определят собствените убеждения и предприе- ва с бързи темпове и представлява проблем във
маните действия; аспирации и претенции, отразя- всички страни на ЕС. Последствията от това яв-
ващи се в мотивирано поведение при търсене на ление се очаква да станат най-разпространеното
нови възможности и усилия да се отговори на зна- професионално заболяване на бъдещето.
чими предизвикателства; интегрално функцио Нова насока във връзка „организационни ха-
ниране на индивида като цяло, отнасящо се до рактеристики – стрес и бърнаут“, е преминаване-
сложните взаимовръзки и балансираност между то от ситуационния контекст към организацион-
първите четири компонента. ната и мениджърска среда (в която се работи),
Нови насоки в изследователската и практиче- към значението на ценностите, които формират
ска работа в областта на психосоциалните фак- емоционалната и познавателна връзка на хора-
тори са организационно здраве, психичното та с работата им. Те са определени под форма-
насилие на работното място, психологичният та на психологичния договор, т.е. убеждение-
договор. то, какво е задължен да дава работодателят на
84
основата на възприети обещания за реципроч- Управление на психосоциалните пробле-
на обмяна. Днес от работещите се очаква и из- ми. Свързаните с трудовата дейност психосоци-
исква да дават повече по отношение на време, ални фактори се управляват чрез програми за
усилия, умения, гъвкавост, докато в същото вре- контрол и намаляване на психичното напреже-
ме в замяна те получават все по-малко от глед- ние и стреса на работното място, които включ-
на точка на възможности за кариера и развитие, ват подобрение на ергономичните условия на
сигурност на работата и т.н. Нарушаването на работа, психологично проектиране на трудовата
психологичният договор води до бърнаут, защо- дейност, реорганизация на задачите, подобря-
то разрушава идеята за реципрочност, рещава- ване на комуникацията в организацията, профе-
ща за поддържане на благосъстоянието. За това сионален подбор и подготовка на кадрите, вкл.
се обръща специално внимание на програми за ръководителите, повишаване на индивидуални-
развитие и стимулиране на персонала, на мо- те способности на работещите за справяне с по-
тивацията и намирането на смисъла в изпълня- тенциални стресори чрез различни техники за
ваната работа на всякакво равнище, на емоцио- психовегетативно разтоварване и тренинг в со-
налната интелигентност на мениджърите. циални умения.
ЛИТEРАТУРА
1. БДС EN ISO 10075-1 „Ергономични принципи свързани с психичното натоварване при работа.
Част 1: Общи положения и термини“; БДС EN ISO 10075-2 „Ергономични принципи свързани с пси-
хичното натоварване при работа. Част 2: Принципи на проектирането“, 2004.
2. Дмитриева М.А., А.А. Крылов, А.И. Нафтульев. Психология труда и инженерная психология.
ЛГУ, Л., 1979.
3. Иванова А. Какъв труд е нужен на човека? АИ „Проф. М. Дринов“,С., 2000.
4. Русинова В. и Р. Руу (ред.) Психосоциални проблеми на трудовата заетост. АИ „Проф. М. Дри-
нов“, С., 1995.
5. Ценова Б. Феноменът „бърнаут“. Бълг. сп. по психология, 1993,4,35-56.
6. Ценова Б. Стрес при работа – емпирични изследвания. Сп. Безопасност и здраве при работа,
2003, 1, 65-87.
7. Ценова, Б. Психологичен тормоз на работното място – съвременни проблеми. Сп. Безопасност
и здраве при работа, 2003, 3, 33-50.1
8. Ценова Б. Психосоциални проблеми на работното място: стрес, бърнаут, психологичен тормоз.
Сп. Физикална медицина, рехабилитация, здраве, 2004, 3-4, 18-27.
9. Caruso, D., Salovey P. Managen mit emotionaler Kompetenz. Die vier zentralen Skills fuer Ihren
Fuehrungsalltag, Campus Verlag, 2005.
10. Cox T., Thomson L. Organizational healtiness: work-related stress and employee health. In: P.
Dewe, M. Leiter, T. Cox (eds.) Coping, health and organizations. London, Taylor & Francis, 2000.
11. Guelpen, B. Mitarbeiter foerdern. Programme zur Personalentwicklung. Schaeffer-Poeschel, 2004.
12. Hacker W. Allgemeine Arbeitspsychologie. Psychische Regulation von Arbeitstätigkeiten. Huber,
Bern, 1998.
13. Hacker W. Arbeitsanalysehilfsmittel: Die Verfahrensgruppe TBS und BMS. In:Greif S., Holling H.,
Nicholson, N. (Hg.) Arbeits- und Organisationspsychologie. Internationales Handbuch in Schlüsselbeg-
riffen. Psychologie Verlags Union, Munchen, 1989, 94-98.
14. Hacker W. Spezielle Arbeits- und Ingenieurpsychologie. Band 2: Psychische Fehlbeanspruchung.
VEB Deutscher Verlag der Wissenschaften, Berlin, 1980.
15. Landau K., W. Rohmert (eds.) Recent Developments in Job Analysis. Taylor & Francis, London et
al., 1989.
16. Levi L. Psychosocial factors in preventive medicine. In: Healthy people, General report, DHEW Pub-
lications No. 79-55071A, Washington,1979.
17. Maslow A. Motivation and personality. 2-nd ed. Harper & Row, New York, 1970.
18. Matern B. Psychologische Arbeitsanalyse. Spezielle Arbeits- und Ingenieurpsychologie – Lehrtext
3. Dt. Verlag d. Wiss., Berlin, 1983.
19. Nitsch J.R. Die Eigenzustandsskala (EZ-Skala) – ein Verfahren zur hierarchischen mehrdimen-
sionalen Befindlichkeitsskalierung. In: J.R.Nitsch, I.Udris (Hrsg.) Beanspruchung im Sport, Training und
Beanspruchung. Bd.4. Bad Homburg, 1976.
20. Oesterreich R. & K. Leitner. Handlungspsychologische Arbeitsanalyseverfahren „VERA“ und
„RHIA“. In:Greif S., Holling H., Nicholson, N. (Hrsg.), Arbeits- und Organisationspsychologie. Internation-
ales Handbuch in Schlüsselbegriffen. Psychologie Verlags Union, Munchen, 1989, 240-244.
21. Richter P. & W. Hacker. Belastung und Beanspruchung. Asanger, Heidelberg, 1998.
22. Rouseau, D. Psychological Contracts in Organizations; Understanding Written and Unwritten
Agreements. Thousand Oaks, CA: Sage, 1995.
23. Schabracq M.J., J.M.Winnubst & C.L. Cooper (eds.) Handbook of Work and Health Psychology,
Wiley, Chichester, 1996.
24. Sonntag K. (Hg.) Personalentwicklung in Organisationen. Psychologishe Grundlagen, Methoden
und Strategien. Gottingen, Hogrefe Verlag fur Psychologie, 1992.
25. Tiandis, H., Dunnette, M., Hough, L. Handbook of Industrial and Organizational Psychology: 4
(2nd ed) Gilmour Drummond Publishing, 1994. 894.
26. Wilbers, G. Sinnfindung im Beruf, Kamphausen, 2005.
85
З. Иванов
4 ЕРГОНОМИЯ
Бързото развитие на съвременното произ- собяване на машините и работното място към

водство, автоматизацията и централизацията човека.
му с повсеместно използване на информаци-
онно-изчислителната техника, усложняването 4.1. Работно място и антропометрични
и повишаването скоростта на протичане на тех- характеристики на човека.
нологичните процеси, появата на нови и нови
професии, свързано с динамичния социален Изключително важен елемент при ергономич-
напредък, обусловиха необходимостта от нова ното проектиране или коригиране на работното
стикова наука за труда. Тя трябва да обобща- място е съобразяването с основните антропо-
ва всичко най-ценно от теорията и методологи- метрични характеристики на човека – оператор.
ята на различните дисциплини, изучаващи чо- Тук трябва да се вземат предвид: а) линейните
вешката трудова дейност, като същевременно (статичните (антропометрични данни, б) макси-
решава незабавно чисто практически пробле- малните амплитуди на движенията в ставите, в)
ми, възникващи в конкретните трудови ситуации. максималните зони на досегаемост на ръцете г)
Тази интердисциплинарна наука е ергономи- максималната мускулна сила.
ята (от гръцки: ергон – работа и номос – закон) а) Антропометричните данни според БДС
– фиг. 4.1. Нейната цел е приспособяването на 14386-77 се отнасят за 5%, 50% и 95% от насе-
труда към физиологичните и психологични въз- лението (т.е. за мъже и жени пети, петдесети и
можности на човека, с оглед обезпечаването на деветдесет и пети персентили). Напр. мъж пет-
най-ефективна работа, без да се създава опас- десети персентил Р 50 е типичен представител
ност за здравето му, при минимален разход на на средните индивиди, който притежава стойно-
биологични ресурси. Ергономията се дели на ко- сти на показателите равни на съответния Р 50,
рекционна (или класическа) и проективна (или а мъж Р 50 е с размери характерни за дребния
ергономия на системите). Класическата ерго- индивид. За българското население основните
номия изучава вече създадени системи – човек антропометрични показатели са представени на
– машина – работна среда и разглеждайки глав- табл. 4.1.1.
но определени елементи на линията на взаимо- б) Максималните амплитуди на движения-
действие между човека и машината (най- вече та в ставите са необходими при ергономичното
органите за управление – ОУ и средствата за проектиране и контрол за оптимизирането на не-
представяне на информация – СПИ) се стреми обходимото работно пространство и свободата
да ги приспособи към особеностите на операто- на движението при трудовата дейност. На табл.
ра. В резултат се формулират отделни едномер- 4.1.2. са представени данните за горния крайник
ни модели, респективно изисквания към инстру- (по Dempster).
ментариума, работната мебел, околната среда
и т.н. В крайна сметка корекционната ергономия
като резултат представя сума от едномерните
модели (изисквания) на отделните науки за тру-
да (напр. хигиената на труда, психологията на
труда и т.н.). Често тези изисквания си противо-
речат и е почти невъзможно истинско оптимизи-
ране на човешката трудова дейност.
Проективната ергономия участва още при
изграждането на дадена система човек – маши-
на – работна среда и осъществява многофакто-
рен синтез на състемата – т.е. – отчита се вза-
имно свързаното влияние върху дейността на
човека на психологичните, определени от съот-
ветстващите им параметри на машините и сре-
дата. В по -тесен аспект още от самото си създа-
ване през 40-те години на ХХ в. (наречена още
human engeneering или human factors в САЩ) Фиг. 4.1. Източници и приложения
ергономията се занимава с правилното приспо- на ергономията
86
Табл. 4.1.1. Основни антропометрични показатели

Наименование на показателя Жени Мъже
Р5 Р 50 Р 95 Р5 Р 50 Р 95
Показатели в стояща поза – в mm (освен №2kg и №49 до 54 в °)

1. Ръст 1488 1586 1675 1602 1707 1810
2. Телесна маса – kg 49 64 83 57 72 90
3. Височина – зеници 1383 1478 1567 1488 1591 1697
4. Височина – рамене 1203 1294 1381 1300 1398 1495
5. Височина – лакет 927 1000 1071 996 1081 1165
6. Височина – свит юмрук 645 702 761 683 747 814
7. Височина до пръсти на ръката 547 601 657 574 637 698
8. Максимална широчина на раменете при мишниците 383 425 472 418 460 499
9. Максимален сагитален диаметър на гръдния кош 162 188 219 186 216 251
10. Максимална широчина на бедрата 316 352 394 306 337 369
11. Дължина – горен крайник 636 694 752 700 760 822
12. Дължина, мишщница 258 294 328 282 316 353
13. Дължина, предмишница 189 219 256 209 245 282
14. Дължина на дланта с пръстите 159 180 204 177 198 223
15. Максимална широчина на дланта 86 93 102 98 106 116
16. Дебелина на дланта 20 24 29 24 28 33
17. Дължина – крак 818 890 960 880 960 1035
18. Дължина – бедро 408 459 513 436 493 547
19. Дължина – подбедрица 308 347 390 329 376 425
20. Ходило – височина 73 82 96 76 90 105
21. Ходило – дължина 224 242 261 245 265 286
22. Ходило – широчина 89 97 107 96 107 118
23. Максимална досегаемост напред 722 799 878 793 869 949
24. Максимална разпереност на ръцете 1481 1598 1709 1625 1746 1876
25. Максимална разпереност на лактите 796 868 941 862 935 1020
26. Максимална досегаемост нагоре 1863 1994 2120 2032 2179 2324
27. Максимална досегаемост нагоре при свити пръсти 1767 1898 2018 1928 2068 2212
Показатели в седяща поза
28. Подколенна височина 369 402 439 407 450 494
29. Ръст в седяща поза 788 838 890 843 899 953
30. Височина на зениците 646 700 749 682 740 796
31. Височина на рамената 522 564 607 557 602 646
32. Височина – лакет 218 252 288 226 262 295
33. Височина на третия поясен прешлен 168 198 227 178 204 234
34. Дълбочина на седене 436 474 518 444 481 524
35. Разстояние между равнината на облягане
и върха на коляното 526 570 621 545 592 641
36. Дължина на изпънат крак 858 942 1020 910 1000 1080
37. Максимална досегаемост напред 737 802 874 801 870 950
38. Максимална досегаемост нагоре 1174 1259 1336 1279 1364 1451
39. Максимална досегаемост встрани 728 794 865 801 868 938
40. Максимална широчина на лактите 359 422 496 388 454 519
41. Максимална широчина на седалището 314 368 424 302 341 383
42. Максимална широчина на бедрата 328 374 429 299 333 375
43. Максимална широчина на колената 158 188 233 164 188 222
Показатели на главата
44. Дължина 168 178 189 176 188 201
45. Максимална широчина 139 148 159 144 155 166
46. Предна височина на главата 192 212 232 207 229 253
47. Дължина на ухото 53 60 66 57 64 72
48. Широчина на ухото 28 32 39 30 35 41
Показатели на ъглови отклонения – в равнинен градус
49. Максимален ъгъл на отклонение на ходилото – нагоре 16 28 45 15 27 39
50. Максимален ъгъл на отклонение на ходилото – надолу 22 37 52 29 39 51
51. Максимален ъгъл на завъртане на дланта – външно 116 149 185 117 149 183
52. Максимален ъгъл на завъртане на дланта – вътрешно 23 50 77 20 42 72
53. Максимален ъгъл на завъртане на главата – вдясно 50 67 83 52 71 84
54. Максимален ъгъл на завъртане на главата – вляво 51 68 84 54 71 84
87
Taбл. 4.1.2. Амплитуда на ставните движения на горен крайник в градуси
Средно За персентил За персентил
Tип ставно движение P50 Р5 Р 95
Китка:
флексия 90 114 66
екстензия 99 125 73
общо 189 231 147
абдукция 27 45 9
аддукция 47 61 33
общо 74 100 48
предмишница:
супинация 113 157 69
пронация 77 125 29
общо 190 250 130
Лакет:
флексия 142 162 122
Рамо:
флексия 188 212 164
екстензия 61 89 33
общо 249 287 211
хоризонтална:
абдукция 134 168 100
аддукция 48 66 30
общо 182 222 142
ротации:
вътрешни 34 60 8
общо 131 179 83
в) Максималните зони на досегаемост на При ергономичното проектиране или кориги-

ръцете са различни за седяща поза (БДС 15371- ране на работното място максималните работ-
81) и при работа прав (БДС 15262-81). При седя- ни зони се съобразяват с размерите на жена Р5,
ща работна поза за начало на цилиндричната поотделно за дясна и лява ръка. Това осигурява
координатна система в която се разполагат мак- удобство за 95% от вероятните работещи (с други
сималните работни зони на ръцете се избира точ- думи ОУ например не трябва да бъдат разпола-
ката на седене – пресечната точка на равнините гани извън границите на максималната работна
на седалката, облегалката и на симетрията на чо- зона за жена P5). За седяща поза са предвидени
вешкото тяло – фиг. 4.1.1. хоризонтални сечения на максималните работни
зони на различни нива от 0 (равнината на седал-
ката) до ниво 1100 или в посока нагоре през 100
mm – табл. 4.1.3. и 4.1.4. За работна поза прав зо-
ните на досегаемост във вертикалната и хоризон-
талната равнини за човек със средни размери се
определят по фигури 4.1.2. и 4.1.3.
Фиг. 4.1.1. Основни равнини за ергономич-

но проектиране на максималните зони на до- Фиг. 4.1.2. Зона на досегаемост във верти-
сегаемост на ръцете в седяща поза кална равнина
88
Във всички случаи стремежът е изпълнение-
то на ръчните операции, особено на тези които се
извършват много често и често да е в границите
на оптималната работна зона или в границите на
нормална досегаемост – фигури 4.1.4. и 4.1.5.
г). Максималнта мускулна сила се определя
от максималните усилия, което може да поддър-
жа даден индивид за няколко – 5-10 секунди.
На табл. 4.1.5. са представени стойностите
на максималната сила упражнявана от ръката
при различни ъгли в лакета и при различни ти-
пове мускулни действия. Трябва да се допълни,
че максималната мускулна сила варира в зави-
Фиг. 4.1.3. Зона на досегаемост в хоризон- симост от: относителната позиция на частите на
тална равнина активния крайник, типа мускулно усилие и ста-
билността на позата, и се улеснява от използва-
нето на различни видове опори.
4.2. Работно място и работна поза.

Работната поза (РП) е неотменим елемент на
човешката трудова дейност, респективно при ор-
ганизацията на работното място. Фиксирането
на тялото в определено положение позволява на
ръцете, краката и очите да извършват определе-
ни движения за изпълнението на дадено дейст-
вие. Поддържането на съответната поза води
до увеличаване на статичната мускулна рабо-
та. Колкото по-малък е дела на статичното мус-
1 – зона на разположение на най-важните и много чес- кулно напрежение, толкова по-рационална е РП.
то използваните органи за управление (оптимална работна Основните пози в трудовия процес са посочени в
сила) табл. 4.2.1.
2 – зона за разположение на често използваните органи Стремежът е да се търси оптималната РП за
за управление (зона на нормална досегаемост)
3 – зона за разположение на рядко използваните органи
конкретната трудова дейност. Тъй като в прак-
за управление (зона за досегаемост) тиката се разграничават 2 основни пози – прав
и седнал, ще разгледаме техните основни харак-
Фиг. 4.1.4. Зони за изпълнение на ръчни теристики. От гледна точка на биомеханиката и
операции и разположение на органите за уп- на физиологията на труда седящата поза има
равление в хоризонтална равнина много предимства: голяма стабилност, малки
мускулни усилия, нисък енергоразход, оптимал-
ни условия за фиксиране на тялото, раменния
3
пояс и горните части на ръцете, което позволява
извършването на прецизна работа. Недостатъ-
ците ѝ са главно: ограничена двигателна свобо-
да, статично напрежение на мускулатурата (при
2 ергономично неиздържана работна мебел) и за-
3
1 стой на кръвта в долните крайници и малкия таз
(особено при постоянно седяща поза – към пе-
2 тия, шестия час от началото на работата).
Ергономичното оптимизиране на седящата
РП изисква:
А. Изпълнението на работните операции мно-
го често и често да е в оптималната работна
зона, или в границите на зоната на нормална до-
сегаемост – фиг. 4.2.1.
Б. Конструкцията на производственото обо-
1 – зона на разположение на най-важните и много чес-
то използваните органи за управление (оптимална работна рудване да създава възможност за намаляване
сила) на статичната мускулна работа чрез регулиране
2 – зона за разположение на често използваните органи на височината на работната повърхност, седал-
за управление (зона на нормална досегаемост) ката, облегалката, пространството и поставката
3 – зона за разположение на рядко използваните органи за краката.
за управление (зона за досегаемост) Регулируемите параметри се определят по
Фиг. 4.1.5. Зони за изпълнение на ръчни номограми, а когато това е невъзможно – според
операции и разположение на органите за уп- изискванията, заложени в таблици 4.2.2. и 4.2.3.
равление във вертикална равнина и фиг. 4.2.2.

89
Таблица 4.2.1. Видове работни пози
Свободни Принудителни
1. Седяща нормална 1. Седящи
2. Стояща нормална 1.1. Наведена
3. Седящо-стояща 1.2. С ръце нагоре
2. Стоящи
2.1. С ръце напред
2.2. С ръце горе
2.3. Наведена (до 30°)*
2.4. Силно наведена (над 30°)*
3. На колене
3.1. Нормална
3.2. Наведена (до 30°)*
3.3. Силно наведена (над 30°)*
4. Клекнала
4.1. Нормална
5. Лежаща с ръце горе

* Наклон на тялото спрямо вертикалата
Таблица 4.1.3. Максимални работни зони – дясна ръка за жени Р 5 в mm

Поля-
рен Ниво
ъгъл*
0 100 200 300 400 500 600 700 800 900 1000 1100
-90 - 290 303 307 312 310 310 300 295 280 266 246
-80 - 300 320 399 343 341 340 334 318 299 267 253
-70 290 325 356 372 381 385 385 377 358 339 307 284
-60 313 352 391 421 439 445 441 432 406 378 341 304
-50 348 399 444 478 500 510 510 500 473 438 396 345
-40 399 448 498 530 557 568 570 558 585 500 455 395
-30 451 500 545 582 607 618 618 607 581 542 500 440
-20 296 543 588 626 658 658 653 638 618 585 542 480
-10 520 568 616 656 682 695 632 675 643 607 561 518
0 541 595 643 685 710 718 715 708 772 630 578 525
10 547 617 668 708 723 730 728 715 680 639 582 522
20 559 632 680 715 732 738 738 722 698 650 585 518
30 568 639 690 720 738 740 740 732 710 667 600 510
40 570 640 690 720 742 745 745 735 719 673 600 510
50 558 638 687 720 735 740 740 737 718 667 598 506
60 540 628 678 709 727 738 740 730 708 660 598 506
70 590 620 670 700 720 730 730 722 700 660 595 495
80 507 598 650 682 702 710 710 705 690 648 579 490
90 480 575 628 659 675 680 680 678 665 636 570 490
* ъгъл на отклонение на ръката при фронтално положение: (–) към другата ръка, (+) към същата ръка
90
Таблица 4.1.4. Максимални работни зони – лява ръка за жени Р 5 в mm
Поля-
рен Ниво
ъгъл*
0 100 200 300 400 500 600 700 800 900 1000 1100
-90 480 575 628 659 675 680 680 678 665 635 570 490
-80 507 598 650 682 702 710 710 705 690 648 579 490
-70 530 620 670 700 720 730 730 722 700 660 595 495
-60 540 628 678 709 737 739 740 730 708 660 598 506
-50 558 638 687 720 735 740 740 737 718 667 598 506
-40 570 640 690 720 742 745 745 738 719 673 598 506
-30 568 639 690 720 738 740 770 732 708 667 600 510
-20 559 632 680 715 732 738 738 722 698 650 585 518
-10 547 617 668 708 723 730 728 715 680 639 582 522
0 541 595 643 685 710 718 715 703 672 630 578 525
10 520 568 616 656 682 695 692 675 643 607 561 518
20 496 542 588 626 653 658 658 638 618 585 544 480
30 541 500 545 582 607 618 618 607 581 542 500 400
40 399 448 493 530 557 568 570 558 535 500 455 395
50 348 399 444 478 500 510 510 500 473 438 392 345
60 312 352 391 421 439 445 441 432 406 378 341 304
70 290 325 356 372 381 385 385 377 358 333 309 284
80 – 300 320 339 343 341 340 334 318 299 267 253
90 – 290 305 307 312 310 310 300 295 280 264 246
* ъгъл на отклонение на ръката при фронтално положение: (–) към другата ръка, (+) към същата ръка
В. Да бъде осигурен оптимален ъгъл на ком- Г. Когато работата го позволява да се осигуря-

форт за частите на тялото. Например за работно ва подпора на ръцете чрез подлакътници, мон-
място водач на камион ъглите на комфорт, които тирани на работния стол или на работната по-
осигуряват минимално статично напрежение на върхност.
тялото са представени на фиг. 4.2.3.
Таблица 4.1.5: Максимална мускулна сила при различни ъгли в лакета

и при различни мускулни действия
Ъгъл в лакета- Персентили (kg) Персентили (kg) Персентили (kg)
Вид действие
градуси Р5 Р 50 Р 95
Тласкане 60 15.4 41.7 68.0
90 16.3 39.0 69.8
120 16.3 46.7 78.0
150 19.0 55.8 88.0
180 22.7 62.6 95.3
Теглене 60 10.9 28.6 33.6
90 16.8 39.9 61.2
120 19.0 47.2 69.8
150 25.4 55.3 85.7
180 23.6 54.4 77.6
Повдигане 60 9.1 22.2 37.2
90 9.1 25.4 48.1
120 10.9 27.2 56.2
150 8.2 25.4 53.5
180 6.3 19.5 39.9
Спускане 60 9.1 23.1 40.4
90 11.8 24.0 39.9
120 11.8 26.3 44.4
150 9.1 21.3 36.3
180 7.7 18.6 37.2
Външна ротация 60 9.1 23.6 39.5
90 8.2 22.7 44.0
120 10.0 24.0 45.4
150 9.1 24.5 47.2
180 9.1 22.7 47.2
Вътрешна ротация 60 7.7 19.0 37.2
90 7.3 16.8 30.8
120 6.8 15.4 28.1
150 6.8 15.0 29.0
180 6.3 15.4 28.1
91
Таблица 4.2.2: Препоръчвани параметри за височина на работната повърхност в mm
Височина на работната повърхност
Видове работа
жени мъже жени и мъже
1. Много фини зрителни работи (монтаж на ча-
совници, гравиране, картография монтаж на 930 1020 975
дребни детайли)
2. Фини работи (монтаж на малки детайли, ма-
шинни дейности, изискващи голяма точност 835 905 870
и др.)
3. Леки работи (монтаж на средни детайли, ма-
шинни дейности, неизискващи висока точност 700 750 725
и др.)
4. Груби работи ( леки монтажни дейности на
по-крупни детайли. печатане на машина, на то- 630 680 655
пографски машини и др.)
1 – зона на разположение на най-важните и много чес- Ъгли на комфорт

то използваните органи за управление (оптимална работна 1 – между 10° и 20°
сила) 2 – между 90° и 110°
2 – зона за разположение на често използваните органи 3 – между 95° и 120°
за управление (зона на нормална досегаемост) 4 – между 90° и 110°
3 – зона за разположение на рядко използваните органи 5 – между 15° (екстензия) и 45° (флексия)*
за управление (зона за досегаемост) 6 – между 80° и 160° *
7 – между 180° (радиална инклинация) и
Фиг. 4.2.1. Зони за изпълнение на ръчни 190° (кубитална инклинация)*
операции и разположение на органите за уп- 7 – между 170° и 190° (флексия-екстензия)
равление в хоризонтална равнина * С опора на ръката
Фиг. 4.2.3. Зони за изпълнение на ръчни

операции и разположение на органите за уп-
равление в хоризонтална равнина
Таблица 4.2.3: Препоръчвана
височина на сядане
Пол на работещите Височина на седалката в mm
жени 400
жени и мъже 420
мъже 450
РП прав се предпочита: когато се извършва

d – разстояние от седалката до долния край на работ- физическа работа с голяма и средна тежест; тех-
ната повърхност, не по-малко от 150 mm нологично обусловените размери на производ-
h – височина на пространството за краката ственото оборудване са големи; обслужват се
няколко машини. Тя има следните предимства:
Фиг. 4.2.2. Препоръчвани параметри на ра- осигурява голяма двигателна свобода и сила; ра-
ботното място при извършване на работа сед- ботникът може да се премества в работната зона
нал което позволява да се увеличава работното поле
92
на ръцете и на краката, като едновременно с това емите параметри се определят по номограма, а
се разширява и зрителното поле. Недостатъци- когато това е невъзможно – според изискванията
те ѝ са главно: увеличен енергоразход (средно с заложени в таблица 4.2.4.
10-12 %, а при навеждане напред с до 47 %); уве- Таблица 4.2.4: Препоръчвана височина на
личено напрежение на мускулите най-вече на работната повърхност за обут оператор (ток
тазовия пояс, краката, гръбначния стълб и ши- = 3 см.), работна поза прав
ята; нарастване на местната мускулна умора на Височина на работната повърхност
долните крайници и в областта на кръста; поява Категория
на работното място в mm
на затруднения в кръвообращението на долни- работа
жени мъже жени и мъже
те крайници; деформации на свода на стъпало- Лека 990 1060 1025
то и евентуално на коленните и междупрешлен- Средна 930 980 955
ните стави – при по-дълго стоене прав; птоза на Тежка 870 920 895
женските полови органи при подобни условия на
труд, особено съчетано с индивидуални особено- В. Задължително трябва да се предвижда
сти на женския организъм; намаляване прага на пространство за влизане на стъпалата с размери
външните дразнители, скоростта на рефлексите не по-малко от 150 mm в дълбочина и на 550 mm
и нивото на вниманието – като последица от об- в ширина.
щата умора. Г. Винаги, когато е възможно да се използ-
Ергономичното оптимизиране на РП прав из- ват стол-седалки за подпора на седалището. От
исква: гледна точка на физиологията и психологията
А. Осигуряване на право и свободно положе- на труда оптимата е седящо-стоящата свободна
ние на работещия с наклон напред максимум до работна поза. Пример за неблагоприятна със зна-
0.2618 rad (15 градуса). чително статично напрежение е принудителната
Б. Регулиране височината на работната по- на колене (клекнал) работна поза при операция
върхност (или поставката за краката). Регулиру- заваряване – фиг. 4.2.4.
Фиг. 4.2.4. Мускули на тялото (статично и динамично натоварени)

при работна поза на заварчик
11. разтегател на широката

фасция
12. слънчев мускул
13. триглав мускул на подбе-
дрицата
14. вътрешен широк мускул
на бедрото
15. прав бедрен мускул
16. полусухожилен мускул
17. голям привеждащ мускул
18. тънък мускул
19. дълъг привеждащ мускул
20. шивашки мускул
21. вътрешен широк мускул
на бедрото
22. триглав мускул на рамо-
то
23. прав коремен мускул
1. гръдно – ключично-сисо-
Легенда 24. лакътен разгъвач на кит-
виден мускул
ката
2. трапецовиден мускул
25. разгъвач на китката
Динамично натоварване 3. малък кръгъл мускул
26. разгъвач на пръстите на
4. мускул под гребена на
ръката
лопатката
Значително статично натоварване 27. къс разгъвач на палеца
5. голям кръгъл мускул
28. дълъг отвеждач на пале-
6. широк мускул на гърба
ца
7. преден зъбчат мускул
Незначително статично натоварване 29. къс лъчев разгъвач на
8. външен кос коремен
китката
мускул
30. дълъг лъчев разгъвач на
Отпуснато състояние 9. среден седалищен мус-
китката
кул
31. мишничнолъчев мускул
10. голям седалищен мус-
32. двуглав мускул
кул
33. делтовиден мускул
93
4.3. Работна мебел и инструменти Основното ергономично изискване към ин-

струментите е техните размери, форма и тежест
Работната мебел има изключително голя- да създават оптимални условия за изпълнението
мо значение за ергономичното оптимизиране на на работните движения при най-рационална ра-
работното място (особено по отношение на ан- ботна поза. По-долу се дават някои елементарни
тропометричните характеристики и работната изисквания към най-често употребяваните ръчни
поза). Към нея се включват столове, седални ус- инструменти:
тройства, маси, бюра, тезгяхи и др. Чуковете, използвани за работа с една ръка
А. Столове и седални устройства. Общо за не трябва да тежат над 3 – 3.5 кг (без дръжката)
производствата, основното изискване е столове- дължината на дръжката да е между 250-350 mm.
те да имат регулируеми размери на височината и Лопатите могат да са с различна дължина
положението на седалката и облегалката и да не (900-1300 mm), като при подбора им е добре да
ограничават подвижността на тялото (това зави- се спазва изискването изправената до тялото
си обаче от конкретните изисквания на извършва- лопата да достига долната граница на гръдния
ните дейности – напр. фиксиране на тялото при кош.
пилоти). За правилното разпределяне на седа- Местата за хващане на инструментите е най-
лищните части седалката може да бъде от мека добре да се конструират след точен механичен
материя или леко вдлъбната, а за избягване на за- анализ на хващането – фиг. 4.3.1.
стой на кръвта в малкия таз трябва да има лек на-
клон в предно-задно положение от 3 до 5 градуса. 4.4. Работни движения
Облегалката трябва да е с регулируем на-
клон. Правилно е да се подсигури и поддръжка Оптимум в двигателната дейност на човека –
на краката чрез подставка. Препоръчваните раз- оператор се постига при правилна организация
мери на столовете и креслата са посочени в таб- на работните движения въз основа на следните
лица 4.3.1. принципи:
Конструкцията на работните столове, седал- 1. Икономия на движенията. Стремежът е
ки и др. е най-добре да се подбира за конкретна- да се постигне ефект чрез най-подходящия клас
Таблица 4.3.1: Основно размери на работните столове

Размери в mm
Параметър Стол Кресло
твърд полумек твърдо полумеко меко
Височина на сядане 440 450 440 430 380-420
Височина на облегалката от пода 850-870 850-870 850-870 850-870 800-1000
Ширина на седалката отпред 450 470 540 570 600
Ширина на седалката отзад 410 - 400 - -
Дълбочина пълна 520 520 400 600 750-880
Височина на подлакътниците на седалката - - 130 - -
та трудова дейност. движения за да-

Б. Бюра, тезгяхи др. Височината на работ дената дейност.
ната повърхност е най-съществения параме- Съществуват 5
тър. Най-общо правило е тя да е на височината класа движения
на лакета, както в права, така и в седяща поза. – виж таблица
Най-добре е тази височина да е регулируема. 4.4.1.
Дълбочината на работната повърхност тряб-
ва да е минимум 700, а широчината – минимум 2. Постигане
1000 mm. Когато на една повърхност (маса, тез- на оптимална
гях) работят повече лица, минималното раз- сила на работ-
стояние между столовете трябва да е 300 mm, а ните движения
пространството за всеки от работещите (в дъл- за даден вид ра-
бочина и ширина) – минимум 675 mm. Полиците бота и съответ-
са удобни, когато лесно се достигат и се виждат ния клас на дви-
от работното място. Ергономичните изисквания Фиг. 4.3.1. Дизайн(а) на клещи женията. Тези с
към тях са следните: а) горната полица да е на за избягване на абдукция на по-малък клас
височина до 1900 mm, а долната – минимум на китката и по-добро позицио- имат и по-малка
1000 mm oт пода; б) дълбочината и размерите ниране на пръстите сила. Най-общо
им се определят от размерите на съхранявания силата не тряб-
материал. Препоръчва се дълбочината на гор- ва да превишава 33% от максималната сила на
ните да е по-малка от тази на долните полици, работещите мускули, като трябва да се използват
като минималното разстояние между две полици и биомеханичните условия за работа. Например
е 250 mm за по-горните и 375 mm за долните. оптимална сила от ръката се постига при ъгъл
94
Таблица 4.4.1. Характер на работните движения*
Клас Ос на движение Движещи се части
I Стави на пръстите Пръсти
II Стави на китката Пръсти + китка
III Лакетна става Пръсти+китка+предмишница
IV Раменна става Пръсти+китка+предмишница+мишница
V Tуловище Пръсти+китка+предмишница+мишница+туловище
* Оптимални са движенията до III клас.
между мишница и предмишница между 120 и тивен капацитет на сензорните органи на рабо-
150 градуса. За крака този ъгъл е около 120 гра- тещия човек.
дуса (стъпало, подбедрица и бедро). Б. Кодиране на информацията, представе-
3. Скоростта на движенията трябва да бъде на чрез съответни средства (СПИ).
между 120 и 190 cm/s при натоварване до 15 kg, Най-често се използват зрителни и слухо-
а при натоварване до 45 kg – под 25 cm/s. Освен ви СПИ. Изборът им зависи от редица характе-
това: движенията към себе си, в хоризонтална- ристики на предаваната информация и трудовия
та плоскост, напред – назад са по-бързи от тези процес – таблица 4.5.1.
от себе си, във вертикалната плоскост и встра- Зрителните СПИ трябва да отговарят на
ни. Скоростта на въртеливите движения е 1.5 следните най-общи изисквания:
пъти по-голяма в сравнение с постъпателните 1. Да бъдат ясни, четливо надписани и пра-
(по права линия). вилно обозначени, съобразено с дистанцията
4. Темпът на движенията зависи от ампли- за наблюдение. Обикновено размерите на ска-
тудата и класа им, и от изискванията за точност. лите, цифрите т.н. се предвиждат за наблюде-
Оптималният темп в производството е около 2 ние от около 694-700 mm (дължината на ръката
движения в секунда за I-II клас движения. По- на жена Р 50 или мъж Р 50). За други дистанции
малко уморителен е малко по-бърз, отколкото по тези размери естествено трябва да се увеличат
бавен темп. или намалят.
5. Двете ръце трябва да започват и за- 2. Сведенията, които дават да се отчитат бър-
вършват своите движения в едно и също време, зо и без двоумение.
но в противоположна посока, симетрично и ед- 3. Да дават само необходимата за техноло-
новременно. Това води и до намаляване движе- гичния процес информация (без излишък).
нията на очите, тъй като те се фиксират в една 4. Информацията им да се дава в най-непо-
област или се движат малко. Много често рабо- средствена форма.
тата се организира така, че когато едната ръка 5. Да се различават ясно едно от друго и от
взима даден детайл, в същото време другата ос- фона на машината.
тавя обработеното изделие или взима инстру- 6. Разположението, групирането и субордина-
мент. По този начи времето за извършване на цията им да е в зоната на комфорта – най-добре
дадени операции може да се съкрати до 40%. в центъра на зрителното поле, според изисква-
6. Кръговите и непрекъснатите движения нията за приоритет, честота и последователност
са по-икономични за организма в сравнение с на ползването им.
тези по права линия и прекъснатите движения. 7. Скалите тип „отворено прозорче“ и кръгли-
Балистичните движения са по-бързи, по-точни те се четат с най-малко грешки и трябва да се
и по-лесни за изпълнение, защото обикновено предпочитат при изисквания за точност.
участва само една група мускули (сгъвачи или 8. С най-добра четливост са скалите при кои-
разгъвачи). За това те трябва да се предпочитат. то се използва естествения последователен ред
на числата – 0, 1, 2, 3...; 0, 10, 20, 30.
4.5. Средства за представяне на инфор- 9. Да отговарят на стереотипите на човешко-
мация (СПИ) и органи за управление (ОУ) то поведение. Например за отбелязване усилва-
нето на даден процес да се използва принципа
За да управлява болшинството от съвремен- на движение на стрелките на часовника, или от
ните машини на човека оператор е необходима ляво на дясно.
информация, която се получава без трансфор- 10. Koгато е възможно да се използват СПИ
мация от сензорните органи на оператора. Спо- с пикториални изображения. Те се възприемат
ред характера и сложността начините на получа- много лесно (особено ако са комбинирани и с
ване на информация се делят на: надписни обозначения), без двуомение и не из-
А) Директно излъчвана от машината ин- искват голям производствен опит – фиг. 4.5.1.
формация – например шум на мотор, миризма Разбира се съществуват различни степени на
на субстанция, твърдост на дадена повърхност, пикториалност – например фотографията и те-
цвят на материал или процес (на разтопен ме- левизионното изображение са на единия полюс
тал, на пламък, на волтова дъга) и т.н. Рецепция- на пикториалност, а картите, радиолокационни-
та и интерпретацията на тези сигнали, обаче из- те индикатори, мнемосхемите и особено ком-
исква почти винаги значителен опит и отлично пасите, които показват само някои от простран-
психофизиологично състояние – висок перцеп- ствените взаимоотношения на представяната от
95
Таблица 4.5.1.
Слухови СПИ Зрителни СПИ
1. Просто съобщение 1.Сложно съобщение
2. Кратко съобщение 2. Дълго съобщение
3. Съобщението не е свързано с последващи съобще- 3. Съобщението ще бъде свързано с последващи съ-
ния общения
4. В съобщението става реч за събития, извършващи 4. В съобщението става реч за положение в простран-
се във времето ството
5. Съобщението изисква незабавно действие 5. Съобщението не изисква незабавно действие
6. Зрителната система на оператора е претоварена 6. Слуховата система на оператора е претоварена
7. Пунктът за получаване на информацията е твърде 7. На пункта за получаване на съобщението е много
ярко осветен или се изисква пълна тъмнова адаптация шумно
8. Работата на оператора налага постоянно придвиж- 8. Работата позволява операторът да остава в едно
ване положение
тях информация, са на другия полюс на пиктори- г) е наложителна гъвкавост на връзката и/

алност. или бърз двустранен обмен на информация
11. СПИ да са съвместими със съответните (особено, ако се ползва СПИ на база човешка
органи за управление (ОУ). В идеалния случай реч).
СПИ и ОУ трябва да са конструирани и разпо- д) е необходимо да се идентифицира този,
ложени така, че операторът без (или с неголя- който подава информацията (източника на съоб-
ма) тренировка да може да избере съответства- щението).
щия ОУ и да работи с него. Слуховите СПИ ОУ, позволяващи на операторът да променя
трябва да отговарят на следните най-общи из- управлението на процесите и машините, също
исквания: могат да бъдат източници на информация – най-
често визуална, тактилна, кинестетична и слухо-
ва. По такъв начин те могат да позволят на опе-
ратора да упражнява ретроактивен контрол в
трудовата дейност.
По начина на действие се различават два го-
леми класа ОУ: такива с натиск (главно бутони, и
кнопки – ръчни и крачни) и такива с преместване
(ръчки, лостове, манивели, колела, педали и др.)
– фиг. 4.5.2.
Фиг. 4.5.1. Комбинирано пиктограмно и над-

писно обозначение за авариен изход
1. Да се чуват добре в работната зона и ра-

ботното място – т.е. да бъдат подбрани с подхо-
дящ интензитет и честотна характеристика на
акустичния сигнал.
2. Да се използват за предаване на сигнали
предимно от акустичен произход – особено за
човешка реч.
3. Да се предпочитат винаги когато:
а) видимостта е ограничена или невъзможна
б) се работи в условия на хипо- и аноксия,
тъй като човекът продължава да чува добре сиг-
налите, докато зрението е сериозно влошено от
Фиг. 4.5.2. Най-често ползвани ОУ с натиск
хипоксията (например при летци и др.).
или чрез преместване
в) е необходима гаранция за секретност на
съобщението. (Речта може да бъде разбрана
лесно от страничен слушател, докато закодира- При избора на ОУ обикновено се преценяват:
ни звукови или шумови сигнали могат да се оф- предназначението, функцията им, както и някои
ормят така, че да не са понятни за нежелания ергономични и конструктивни особености – таб-
слушател.) лица 4.5.2.
96
Таблица 4.5.2: Принципи за подбор на органи за управление
Вид на органа за уп- Конструктивни съо- Ергономични съобра-
Функции Предназначение
равление бражения жения
естествено направле-
пускане и спиране на „цъкане“ при прев-
ние на движенията;
оборудването; последо- тумблер; превклю- ключване; зрително
Избор между рационален разчет
вателност на пускане и чвател с ръчка; кра- добре различаващи се
алтернативи на усилията; правил-
спиране; срочно подава- чен включвател различни положения
но положение, форма
не на сигнала на ОУ
удобна за хващане
превключвател с
избор на канал за свръз-
избор между указател, фиксиращ
ка; избор на диапазон; фиксация на положе-
три и повече положенията; тумб- също като по-горе
задаване на работни ре- нията
варианта лер, превключвател
жими на оборудването
с ръчка
също като по-горе
непрекъснато регулира- плавност при изпълне- плюс съвместимост
точна регу-
не на параметрите; фина кръгла ръчка ние на операциите; не- при движенията на
лировка
настройка и калибровка голямо триене ОУ с движенията на
съответното СПИ
непрекъснато регулира-
кръгла ръчка; ръчка
груба на- не (дросел); изменение
за управление; пе- също като по-горе също като по-горе
стройка характеристиката на ка-
дал; щурвал
нала; водопроводен кран
плавност при изпъл-
бързо регу- тумблер или пре-
нение на операциите; също като по-горе
лиране на например регулиране включвател с ръчка,
малко или средно съ- плюс оптимална ско-
величините електронния указател на привеждащ в дейст-
противление (триене) рост на СПИ на при-
на параме- курса на самолет вие електрическия
в зависимост от раз- бора
трите привод
мера на ОУ
ръчка за управле-
прилагане рулево управление; ам-
ние; щурвал; педал
на голямо бреаж; педал на спирач- оптимални размери също като по-горе
за крачно управле-
усилие ките
ние
ОУ трябва да отговарят на следните най-об- 8. Да се избират ОУ, които лесно могат да се

щи изисквания: разпознават най-вече чрез стандартизация на
1. Да се разполагат в зоните на досегаемост. тяхното кодиране и месторазполижение. Главни-
2. Да бъдат добре разграничени от фона на те и аварийни ОУ трябва да се идентифицират
машината, както и един от друг чрез цветово, отлично както зрително, така и тактилно.
тактилно, по форма, надписно и комбинирано 9. При работата с ОУ във всички случаи да се
кодиране. търси намаляване на относителния дял на зри-
3. Размерите им да са съобразени с антропо- телния ретроактивен контрол за сметка на увели-
метричните характеристики на оператора и да чаване на тактилния и проприоцептивен такъв.
отговарят на физиологичните му възможности
(особено за сила и биомеханични особености). 4.6. Осветление и зрение
4. Задвижването им да се извършва както
следва: В 80 % от случаите човекът-оператор въз-
а) напред – включване, движение напред – приема чрез зрението, а при някои видове ра-
засилване бота окото остава единствен неин вход. Ето
б) наляво – изключване, движение наляво – защо един от най-важните научно-практичес-
намаляване ки проблеми на хигиената и ергономията е не-
в) надясно – включване, движение на дясно – прекъснатото съобразяване на физичната при-
засилване рода и хигиенните качества на осветлението с
5. Аварийните ръчки да са в посока на движе- физиологичните характеристики на зрението и
ние „към себе си“. конкретните изисквания на вида зрителна ра-
6. При изисквания за по-голяма точност, бър- бота.
зина и малка сила да се използват ръчни, а при
изисквания за голямя сила и неточни движения – 4.6.1. Елементи на физиката
крачни ОУ. Крачните ОУ да се използват само ко-
гато е възможна седяща работна поза. 1. Дефиниция и качества. За видима свет-
7. Разпределението им в работните зони да лина обикновено се приема частта от спектъ-
е равномерно и съобразено с изискванията за ра на електромагнитните лъчения с дължина
приоритет, последователност и честота на полз- на вълната между 400 и 800 nm. Според някои
ването им, като посоката на движението им се автори тази граница варира от 380 за виолето-
съгласува с мускулната координация. вия – до 1050 nm – за червения цвят – или по-

97
точно за късите инфрачервени лъчи. Не бива зрителната острота (като се изключи възрастта)
да се подминава обаче зависимостта ѝ като влияят макар и в по-слаба степен и други фак-
дразнител на централната нервна система и тори като например оцветяване на обекта, ас-
като синхронизатор на циркадния биологичен трономическо време – денем, нощем – за изпъл-
ритъм. нение на трудовата задача, общо състояние на
2. Интензитетът или силата на светлината организма – особено снабдяването му с витами-
на даден светлинен източник се измерва с еди- ни А и B1, умора и т.н.
ницата кандела – cd. Една кандела е 1/60 от си- Освен статичната значение в ергономията и
лата на светлината, излъчвана в перпендику- трудовата медицина има и т.н. кинетична или ди-
лярна посока от повърхността на абсолютно намична зрителна острота. Тя е особено важна
черно тяло с площ 1 cm2 при температурата на за професионални дейности свързани с наблю-
втвърдяването на платината (1760°C). дение или откриване на движещи се обекти (ра-
3. Светлинният поток излъчван от даден бота с видео дисплей, осцилоскопи, радарни ек-
светлинен източник се измерва с единицата лу- рани, на конвейер, в транспорта, военното дело
мен – lm. Един лумен е светлинният поток излъч- и др.)
ван в пространствен ъгъл 1 стерадиан – sr от из- 2. Адаптацията на зрението съобразно осве-
точник с интензитет на светлината 1 cd (1 lm = теността и яростта е една от най-важните особе-
1 cd . 1sr). ности на зрителната система като саморегули-
4. Oсветеност е отношението на величината раща се система в процеса на труда. В основата
на светлинния поток, падащ на дадена повърх- на явлението адаптация лежат физиологични,
ност към площта ѝ. Измерва се в луксове (lx). биохимични и фотохимични процеси, довежда-
Тя е един lx, когато повърхност от 1 m2 получава щи до промени в прага на чувствителността към
1 lm. Осветеността нараства с увеличаване на светлината в огромен диапазон – 1 до 105.
светлинния поток. Адаптацията протича комплексно в зрител-
5. Яркостта изразява блясъка на дадена по- ния апарат, но може да се отдиференцира така-
върхност. Измерва се в сd/m2: 1 cd/m2 = 1 нит (nt ва на нива пупила и ретина. Пупилната адапта-
– единица, невключена в Sl). За дадено освет- ция е извънредно бърза. За няколко десети от
ление тя зависи и от коефициента на отражение секундата пупилата, свивайки се намалява ряз-
(виж т. 4.6.4) на осветляваната повърхност, из- ко светлинния поток към ретината и по този на-
разена в следното уравнение: чин я предпазва от свръхосветяване.
Адаптацията на ниво ретина включва (в за-
яркост = 0.32 х осветеността х коефициента висимост от количеството светлина, попадащо
на отражението върху нея) двоен процес на регулация: по-нер-
Таблица 4.6.1. Зависимост на остротата на зрението от осветеността
Осветеност в lx Зрителна острота Осветеност в lx Зрителна острота
0.01 0.14 4.4 1.35
0.055 0.22 11 1.62
0.11 0.27 22 1.93
0.22 0.90 55 2.00
1.1 1.20 110 2.10
4.6.2. Физиология и функционални въз- вен – относително бърз и по фотохимичен път

можности на зрението в труда – бавен. Времето за адаптация към тъмнина е
продължително: през първите 5 минути тя е дос-
Видимите обекти излъчват светлинни лъчи, татъчно бърза, после се забавя и след около 35-
които минават през пупилата и оптичната сис- 40 минути зрението се адаптира почти напълно
тема на окото и попадат на ретината. Нейните към тъмнината (съвременни изследвания показ-
клетки трансформират светлинната енергия в ват, че този процес завършва след около 60 ми-
нервни импулси, които преминавайки през оп- нути).
тичния нерв и мозъчните структури достигат до Адаптацията към светлина е много по-бърза,
мозъчната кора. Там се осъществявя феномена но за да бъде изцяло ефикасна тя също изисква
на осъзнаването на видимите образи. време от 30 до 60 минути. Различават се 2 фази:
1. Зрителна острота е един от най-важните бърза – за около 0.05 s, която намалява чувст-
зрителни параметри за упражняването на съот- вителността на ретината до 1). от първоначал-
ветната трудова дейност. Статичната зрител- ната ѝ стойност и по-бавна, която се базира на
на острота се определя от минималното разсто- реакциите на деструкция – регенерация на фо-
яние между 2 точки, които все още могат да се точувствителните субстанции. На практика за
възприемат поотделно. Тя се подобрява за един добра адаптация към светлина са необходими
и същ по размери обект на наблюдение с по- 8-10 минути, като най-голяма скорост на проти-
вишаване на нивото на осветеността в извест- чането и се наблюдава през първите 2-3 минути.
ни граници – табл. 4.6.1., също и с увеличава- Тясно свързан с адаптацията е процесът на зас-
не разликите в яркостта на обекта и фона. На лепяване, който възниква при лошо проектирани
98
условия за зрителна работа. При пълното засле- Трябва да се отбележи, че около 5% от въз-
пяване блясъка на източника на светлина е та- растните не притежават качествено дълбочинно
къв, че е невъзможна каквато и да е адаптация. зрение, което ограничава възможностите им за
Относителното заслепяване може да се дължи упражняване на редица професии от транспор-
на твърде големи контрасти в зрителното поле. та, военно дело и др.
3. Акомодацията към разстояние играе съ- 5. Периферно зрение и зрително поле.
ществена роля за осъществяването на трудови- Това е частта от пространството, което може да
те дейности. Акомодацията се реализира чрез обхване неподвижно око. Поради движенията
промяна на изпъкналостта на очната леща под на главата и бинокулярното зрение зрителното
въздействието на цилиарните мускули. Пунктум поле от ергономична гледна точка е значително
проксимум (РР) е най-близко разположената до по-голямо. Тук са важни следните понятия:
окото точка, която се вижда ясно. За децата тя е а). Стандартна линия на наблюдение. Започ-
на 6 cm, а за възрастните след 40-годишна въз- ва от основата на носа и е перпендикулярна на
раст – на 15 cm. Пунктум ремотум (PR) е най- напречната (на линията на ушите) и на вертикал-
далечната точка, която се вижда ясно при от- ната оси на главата на работещия, независимо
съствие на каквато и да е акомодация (т.е. при от движенията на очите. Тъй-като вертикална-
напълно отпуснати цилиарни мускули). та ос на главата на седящ или стоящ оператор е
При неблагоприятни от ергономична глед- леко наклонена напред (около 5°), стандартната
на точка условия за зрителна работа – най-вече линия на наблюдение е 5° по-ниско от хоризон-
при лошо осветление и малко разстояние до на- талната (виж фиг. 4.6.1.).
блюдавания обект – страда бързината и се на- Фиг. 4.6.1. Стандартна линия на наблюдение
малява т.н. пробег на акомодация (разстояни-
ето, което разделя пунктум ремотум и пунктум
проксимум). Ето защо при проектирането на сис-
темата човек – машина – работна среда, в за-
висимост от разстоянието до зрителната цел се
различават 3 категории зрителна работа: А. Ра-
бота при отстояние на наблюдавания обект над
183 cm. Практически в тези случаи почти няма
напрежение на акомодацията и конвергенцията.
Б. Дистанцията до зрителната цел е между 30
и 182 cm (най-често на около 56 cm). Акомода-
цията и конвергенцията са натоварени особено
ако разстоянието до обекта е под 50 cm. От ер-
гономична гледна точка се допуска разполагане
на индикаторни устройства най-малко на 33 cm,
но е най-добре те да са поне на 50 cm от окото.
В. Дистанцията на наблюдение е под 30 cm. Изл-
лючително високо натоварване на конвергенци-
ята и акомодацията, чието напрягане може да 1. Вертикална ос на главата
достигне 8 D. С увеличаване на контраста меж- 2. Стандартна линия на наблюдение
ду обекта и фона ефикасността на акомодация- 3. Напречна ос на главата
та расте.
4. При бинокулярното зрение акомодаци- б). Нормална линия на наблюдение. Тя е ли-
ята протича съвместно с пропорционална реф- нията на наблюдение при неподвижни очи, пре-
лекторна конвергенция на очите. Наистина и минаваща 10° по-ниско от стандартната линия на
монокулярното зрение е достатъчно в някои слу- наблюдение, тъй-като обикновено очите гледат
чаи за оценка на етажността на обектите на на- надолу (за седящ човек – 15° по-ниско от хоризон-
блюдение в пространството, но единствено сте- талата).
реоскопичното зрение дава реалната оценка в). Дистанция на наблюдение е разстоянието
за дълбочина. Двете очи стоят едно от друго на от основата на носа до зрителната цел.
около 5,6 cm и следователно виждат предмети- г). Оптимален ъгъл на зрение. Ъгълът по хо-
те не съвсем еднакви. Мозъкът обединява обра- ризонтала и вертикала от стандартната линия на
зите от двете очи в един, който има дълбочина наблюдение, в чиито граници операторът може
на изображението. Този процес се осъществя- да вижда наблюдаваната цел само с движение на
ва от конвергенцията, като при близко разполо- погледа.
жени обекти, линиите на погледа на двете очи д). Максимален ълъл на зрение. В негови-
се сближават докато не се срещнат на него. При те граници човек може да вижда обекта с движе-
гледане надалеч очите се раздалечават, като ние на очите и главата. Данните за оптималните
при твърде далечни цели линиите на погледа на и максимални ъгли на зрение са дадени в табл.
двете очи стават почти успоредни. За нуждите 4.6.2.
на ергономията и трудовата медицина е важен Видимостта на даден обект в зрителното поле
т.н. праг на стереоскопично зрение, който нама- зависи също и от: неговата големина (разряда на
лява с увеличаването на осветеността (т.е. сте- зрителната работа), осветеността, яркостта му,
реоскопичното зрение се подобрява). контраста с фона и осветеността на фона, вре-
99
Табл. 4.6.2. Ъгли на зрение (зрителен периметър) за седящ,
стоящ и лежащ по гръб оператор
Хоризонтален Хоризонтален Вертикален Вертикален
Движение на Посока ъгъл* ъгъл* Посока ъгъл* ъгъл*
Оптимален Максимален Оптимален Максимален
Наляво 0 60 Нагоре 0 50
Само глава
Надясно 0 60 Надолу 0 50
Наляво 15 35 Нагоре 0 25
Само очи
Надясно 15 35 Надолу 30 35
Глава и очи Наляво 15 95 Нагоре 0 75
заедно Надясно 15 95 Надолу 30 85
* В градуси от линията на наблюдение, лежаща в хоризонтална равнина
мето на експозиция. При недостатъчна освете- Цветното зрение е преди всичко функция на
ност напр., трябва да се увеличава големината на макула лутеа, тъй като именно в тази част на око-
обекта, а обратно при необходимост да се разли- то са концентрирани конусчетата, които възпри-
чи обект за много кратко време (0,1 s) осветлени- емат основните три цвята – червен, зелен и ви-
ето трябва да бъде много силно. олетов. Окото не е еднакво чувствително към
Границите на зрителното поле се стесняват различните цветове (фиг. 4.6.2). През деня най-
с възрастта, при носене на очила, при умора на
1 2
зрението, както и в някои частни случаи (напр.
при шофиране с увеличаване на скоростта на мо-
торното превозно средство).
Редица професии в транспорта, строителство-
то, военното дело, със задачи на наблюдение и
контрол изискват много добро периферно зрение.
Това трябва да се има предвид при ергономично-
то проектиране на работните места, както и при
професионалното ориентиране и подбор.
Яркостният контраст е важно условие за до-
бра видимост при определено осветление. Той
отразява доколко яркоста на обекта се отличава
от този на фона. Изразява се със следното урав-
нение: 1 – Нощ
Контраст = (В1 – В2)/B2, където В1 е по-ярка- 2 – Ден
та, а В2 по-тъмната част на двете контрастни об- А – Виолетово
ласти. Б – Синьо
При по малък контраст зрителната острота В – Зелено
е по-ниска – напр. черен обект на сив фон ще се Г – Жълто
вижда по трудно, отколкото на бял фон. Зависи- Д – Оранжево
мостта на възприемания яркостен контраст от ос- Е – Червено
ветеността е представена на табл. 4.6.3.
Пример: Коефициентът на отражение на бяла Фиг. 4.6.2 Криви за относителната види-
хартия е 0,8 (бялата хартия отразява около 80% – мост в зависимост от цвета
т.е. белия цвят задържа 20 % от светлината; тъм- добре се вижда жълто-зелената част от спектъ-
но-зелената хартия – 0,1-0,2, а черните букви – с ра с дължина на вълната 555 nm. В условия на
0,01. Зрителната задача е четене на черни букви сумрак или през нощта, кривата се измества на-
Табл. 4.6.3. Зависимост на минимално различимия контраст ляво (почти с 40-50 nm) и
от осветеността най-добре се вижда зе-
лено-синьото излъчване,
Осветеност в lХ 500 100 50 20 10 5 2 1 0,5 като относителната види-
Максимално мост на червеното излъч-
4,5 6,0 6,5 8,5 11 14,5 20 25 30
различим контраст ване се намалява почти
до нула (всички предмети
на бял фон, при осветеност 50 lx. Яркостта на бя- излеждат безцветни – сивкави).
лата хартия е 50.0,8=40 lx, а на буквите 50.0,01 Основните отличия на един цвят от друг се
= 0,5 lx. Разликата между двете яркости е 40- свеждат към отличия по тон, наситеност и яркост
0,5=39,5 lx. Ако хартията е тъмнозелена, то при че и цветен контраст.
тене на буквите се получава 50. 0,1-0,5=4,5 lx. Яс Цветният тон се определя от т.н. избирател-
но е, че за да бъде четен текста така добре, както но отражение на светлината от обекта т.е. от
и на белия фон, нивото на осветеността трябва да способността му избирателно да отразява и по-
се увеличи на 400 lx (400. 0,1 – 0,5 = 39,5 lx). Този глъща падащите върху него светлинни лъчи с
пример показва че човек вижда предметите пора- различна дължина на вълната. Избирателното
ди разликите в яркостите и/или в оцветяването. отражение на светлината от обекти с различен
100
цвят се измерва в проценти и се изразява с кое- медни, месингови изделия, дърво, жълта пласт-
фициент на отражение (∆) – табл. 4.6.4. маса, се препоръчва фонът да бъде в небесно-
Наситеността е степента на видимост на син наситен цвят, обратно, ако се обработват де-
цветния тон (степента на примес на бял цвят тайли със син цвят, фонът трябва да бъде жълт
към дадения цвят). Препоръчва се използване- или бежов. При обработка на червени, кафяви
то на цветове със значителна степен на насите- или черни детайли най – подходящ е керемиде-
ност, което подобрява възприемането на зрител- ночервеният или бежов фон.
ния обект. Цветовият контраст е изменението в
цветовото усещане в зависимост от едновре- Цветовото оформяне на работната среда
менно действащи странични цветни дразнители, оказва влияние върху психиката. Така напри-
които усилват в него (цветовото усещане) своето мер:
качество или пък отслабват съответното им ка- а) червеният, жълтият, оранжевият цвят и
чество в даденото усещане (това е т.н. явление техните отенъци напомнят цвета на нагретия
на контраста). метал, слънцето и се асоциират в съзнанието
Отсъствието на цветови контраст или на яр- на човека с топлината; за това се наричат топ-
кост при оцветяването на производствените по-
Табл. 4.6.4. Приблизително отразяване на светлината от повърхности с различен цвят
Цветове и повърхности ℓ Цветове и повърхности ℓ
Лилаво-светло 0,65 Бежаво (блажно) 0,78
Ултра марин 0,08 Бяло (хума) 0,76
Небесносиньо 0,66 Светло сив 0,44
Синьо 0,55 Сив 0,30
Тъмно синьо 0,11 Сребристо сив 0,35
Светло зелено 0,48 Каменно сив 0,48
Зелено 0,28 Цинково сив 0,12
Тъмно зелено 0,13 Цинков 0,55
Жълто зелено 0,39 Тъмно сив 0,14
Светложълтозелено 0,68 Сивочер 0,12
Светложълто 0,65 Чер 0,10
Тъмножълто 0,44 Черно (блажно) 0,06
Светлооранж 0,48 Черно (матово) 0,04
Плътнооранж 0,35 Слонова кост 0,70
Оранжево 0,23 Кремаво 0,70
Кафяво 0,43 Светъл дъб 0,33
Тъмно кафяво 0,32 Тъмен дъб 0,18
Светло розово 0,60 Сив сух бетон 0,32
Розово 0,47 Жълтеникава тухла 0,32
Светло червено 0,32 Червена тухла 0,25
Червено 0,25 Асфалт 0,20
Плътно червено 0,13 Циментова замазка 0,50
Тъмно червено 0,09 Гипсова шпакловка 0,77
Резедавозелено 0,54 Варова мазилка 0,51
Бяло (цинквайс) 0,83 Чамови дъски 0,39
Ламперия (натурален шперплат) 0,42 Човешка кожа-средна 0,63
мещения, машините съоръженията предизвик- ли цветове. Това са динамични цветове, които
ва затруднения в различаване на контурите им, импулсират за действие (увеличаване произво-
в резултат на което зрителният апарат се напря- дителността на труда), както и за подобряване на
га и се изморява бързо. Силните контрасти също настроението. Червеният цвят увеличава чес-
изморяват зрителния орган и затова трябва да тотата на дишането, мускулното напрежение и
се избягват. кръвното налягане и учестява пулса. Жълтият
Във връзка с това се препоръчва цветът на цвят стимулира зрението и мозъка, предизвиква
фона на машините, съоръженията, стените, хубаво и весело настроение, успокоява нервната
пода и други да се избира в зависимост от цвета система. Оранжевият цвят подобрява храносми-
на обработваните детайли. лането, създава усещане за затопляне и има сти-
Така при обработване на сиви детайли, кото мулиращ ефект. В повечето случаи действа драз-
чугун, стомана, оловни, алуминиеви и други за- нещо и сигнализиращо.
готовки се препоръчва фонът да е в жълтокре- б) зеленият, синият, синьо-зеленият цвят и тех-
мав цвят. При обработка на детайли с бял цвят ните отенъци напомнят морска шир, цвета на не-
(хартия и други) фонът да бъде в син цвят. При бето и се наричат студени цветове. Действат ус-
обработване на жълти детайли, като бронзови, покояващо и съдействат за трайно повишаване
101
производетелността на труда. Те увеличават и 2. Фонът е светъл при коефициент на дифузно
пространствената представа. Зеленият цвят е ус- отражение на повърхността (∆) над 0,4; среден –
покояващ, свеж и създава чувство за влажност. при 0,4 до 0,2 и тъмен при 0,2.
Действа отморяващо. Синият цвят е светъл, по- 3. Допуска се реализираната стойност на ос-
нижава мускулното напрежение, забавя честота- ветеността да се различава от нормалната с
та на пулса и дишането, понижава кръвното наля- плюс 15 % и минус 5 %.
гане. Когато се налага осветеността да бъде над
в) светлите цветове създават усещане за ле- 500 lx, се препоръчва да се организира локално
кота и радост. Повишават осветеността, подбуж- изкуствено осветление. В тези случаи е необхо-
дат за поддържане на чистотата; димо да се спазва баланс между локалното (Ел.)
г) тъмните цветове действат тежко, потиска- и общото (Ео.) осветление – последното да оси-
що, намаляват отражението на светлината; гурява осветеност не по-малка от 10% от норми-
д) наситените и пъстри цветове импулсират раната за комбинираното.
чуствителността, настроението и оживяват работ- Осветеността обикновено се мери в хоризон-
ното място; тален (Е х.) план, но при редица трудови задачи
е) слабо наситените цветове успокояват. е необходимо да се вземе предвид и вертикал-
Някои цветове могат да предизвикат и вкусо- ната (Е в.) осветеност. Счита се, че съотношени-
ви усещания. Например зеленият цвят създава ето Е х.: Ев = 4 :1 осигурява най-добрите хигиен-
чуство за солен привкус, жълтият за кисел, сини- ни условия за зрителен комфорт. Осветеността
ят за горчив. на работното място вече се съобразява и с фак-
Цветовете влияят за създаване на трудови на- тора възраст. Редица автори считат, че за четене
вици, когато се употребяват с едно и също пред- на печатен текст на 60 годишен индивид му е не-
назначение – за започване и завършване на ра- обходима 15 пъти повече светлина в сравнение
бота, за опасност и т.н. с 10-20-годишен и около 10 пъти повече светли-
Цветното зрение е изключително важно ус- на в сравнение с 20-30-годишен индивид.
ловие за упражняването на много професии в Зрителен комфорт. Той включва борба с
транспорта, военното дело, фотографията, теле- блясъка, с резките контрасти, създаване на рав-
визията, химическата, текстилната, кожарската, номерна осветеност в зрителното поле и др.
полиграфическата промишленост и др. 1. Премахване на блясъка и стробоско-
пичния ефект. Когато относително ярък светли-
4.6.3. Оптимизация на зрителната дейност нен източник, или неговото отражение се появи
при работа. в зрителното поле, създавания блясък снижава
рязко видимостта. Прекият блясък се дължи на
Тя се реализира посредством ергономични и наличието на непосредствен източник на светли-
трудово – медицински мерки.
Увеличаване нивото на осветеността. Зна-
чението на добрата осветеност личи от следните
примери:
А. Преписването на еднакъв машинописен
текст се осъществява в зависимост от нивото на
осветеността (при еднакви други условия – опит
на машинописката, организация на работното
място и т.н.), както следва:
Ниво на освете- Време за преписване

ност (lх) на 1 ред (s)
Пряк блясък Огледален блясък
40 16
100 14 Фиг. 4.6.3. Пряк и отразен блясък
300 13
на, а отразеният (огледалният) блясък – на на-
Б. Струговане на капак на бензинова помпа в личието на силно отразяващи повърхности в по-
машиностроенето: лето на зрението (фиг. 4.6.3).
Прекият блясък може да бъде намален както
Ниво на Време за Увеличаване
следва:
осветеност (lх) обработване на на производи-
– Като не се разполагат ярки светлинни източ-
– средно 1 детайл (min) тостта в %
ници в пределите на 60° от центъра на зрител-
52 108 – ното поле (или над 30° от хоризонталния план)
136 95 14 – фиг. 4.6.4.;
351 90 20 – Като се използва светлозащитната армату-
ра, подходяща за конкретното работно място;
Нивото на най-малката осветеност се опреде – Като се прилага отразена светлина;
ля от няколко параметъра, нормирани в БДС – Като се ползват няколко светлинни източни-
1786 – 84 – табл. 4.6.5. ка с по-малка мощност вместо един по-мощен.
1. Контрастът (k) е голям при над 0,5; среден – Отразеният блясък може да бъде намален
при k 0,5 до 0,2; малък при k до 0,2. както следва:
102
Табл. 4.6.5. Норми за най-малка осветеност
Контраст Харак- Осветеност 1х
Размер
Категория (k) на обект/ терис- Комбинирано Общо
Характер на зрителна- на обекта
зрит. фон тика осветление овет-
та работа за различа-
работа на фона ление
ване, mm
1 2 3 3
До 0,15 Iа Малък Тъмен 5000 1500
Iб Малък Среден 4000 1250
Среден Тъмен
Извънредно висока Iв Малък Светъл 2500 750
точност Среден Среден
Голям Тъмен
Iг Среден Светъл 1500 400
Голям Светъл
Голям Среден
Много от II а Като I а 4000 1250
висока точност 0,16 II б Като I б 3000 750
до II в Като I в 2000 500
0,30 II г 1000 300
Висока от III а Като I а 2000 500
точност 0,31 III б Като I б 1000 300
до III в Като I в 750 300
0,50 III г Като I г 400 200
Средна От IVа Като I а 750 300
точност 0,51 IV б Като I б 500 200
до IV Като I в 400 200
1,00 IV г Като I г 300 150
Малка точност От 1,01 Vа Като I а 300 200
до 5,00 Vб Като I б 200 150
Vв Като I б – 150
Vг Като I г – 100
Груба Над 5.00 VI Независимо – 150
работа от контраста
и фона
Работа със самосветещи Над VII Също
материали и изделия в 5.00 – 200
горещи цехове
Общо наблюдение на VІІІ а Също
процеса – постоянно 75
Периодично, при посто- VIII б Също
янно пребиваване на – 50
хора в помещението
периодично, при времен-
но пребиваване на хора VIII в Също 30
в помещението
1. Матова повърхност – разсеяно отражение

1 2 2. Полирана повърхност – огледално отражение
3. Полугланцова повърхност – смесено отражение
1. – Окото не се влияе от светлинни източници, раз-
положени над 30° спрямо хоризонталния план Фиг. 4.6.5. Отразяване на светлината от раз-
2. – Окото не се влияе от светлината на източник, лични повърхности
разположен на ъгъл под 30°, но снабден със светло-
защитна арматура – Посредством разполагането на светлинни-
те източници така, че ъгъла на наблюдение на
Фиг. 4.6.4. Борба с блясъка чрез подходя- работната повърхност, да не съвпада с ъгъла
що разполагане на източника на светлина на падане върху нея на светлинните лъчи – фиг.
спрямо хоризонталния план 4.6.6.
Стробоскопичният ефект, дължащ се на
– Като се използва разсеяна светлина; пулсациите на светлинния поток (касае се за
– Чрез прилагането на матови, вместо поли- газоразрядните лампи) се отстранява чрез
рани повърхности за избягвания на огледалния правилно свързване в мрежата на осветители-
ефект – фиг. 4.6.5.; те.
103
центъра, а тъмните в периферията на зрително-
то поле. Да се избягва последователното появява-
не на светли и тъмни повърхности, на подвижни и
с различен блясък цели в зрителното поле, както
и осветлението от светлинен източник с изразени
пулсации на светлинния поток. Нарушаването на
равномерната осветеност причинява относително
заслепяване на окото, което води до дискомфорт,
бърза зрителна умора и трябва да се избягва.
3. Отражение на окръжаващите предмети.
То влияе съществено на осветеността и зависи
от коефициента на дифузно отражение (табл.
1. – Отразеният от светлинен източник S1 лъч съв- 4.6.4), респективно от правилното оцветяване на
пада с посоката на погледа (лошо изпълнение) различните повърхности в работните помеще-
2. – Отразените лъчи, идващи от източници S1 и S2 ния. Препоръчва се да е както следва: за подове
не достигат до окото (добро изпълнение) от 0,1 до 0,5; за работни повърхности – 0,2-0,6;
за стени – 0,3-0,8; за тавани – 0,6-0,9.
Фиг. 4.6.6. Наблюдаван обект и отразена
4. Зрителният комфорт се подобрява, ако се
светлина
вземе предвид и типа изкуствено осветление
и неговото въздействие върху възприемането на
цветовете.
4.6.4. Осветление на работното място
По принцип съвременните архитектурни тен-

денции за все по-широко използване на естест-
веното осветление, в комбинация с най-разноо-
бразни източници на изкуствено осветление (т.е.
устройването на т.нар. смесено осветление), от-
говарят на насоките в хигиенните норми за пови-
шаване нивото на осветеността и създаване на
зрителен комфорт. Това води до повишаване ни-
А – обект
вото на производителността на труда и рефлек-
В – централна зона ≈ 30°
тира в намаляване на общата заболеваемост,
С – периферно поле -90°
трудовите злополуки и отсъствията от работа.
D – общо зрително поле
Естестеното осветление се базира на външ-
Фиг. 4.6.7. Осветеност – зони на зрителното на осветеност минимум 5000 lx и зависи от: вре-
поле (по H. Desoile) мето на денонощието, сезона, начина на из-
пълнението и др. То се оценява с коефициента
2. Осигуряване равномерна осветеност в на естествено осветление (КЕО) в проценти по
зрителното поле. За да се постигне такава е же- формулата:
лателно съотношението на яркостите между че- КЕО % = Ев/Ен х 100
тирите зони на зрителното поле да бъде както където:
следва: А : В = 3; А : С = 10; Д = 100 – фиг. 4.6.7. Е в. = осветеността на вътрешното осветле-
Светлите, ярки повърхности е желателно да са в ние, lx;
Табл. 4.6.6. Хигиенни изисквания към КЕО
Коефициент на естествено осветление
Категория на зрителната
работа При горно осветление При странично осветление
КЕО ср, % КЕО min, %
I 10 3,5
II 7 2,5
III 5 2,0
IV 4 1,5
V 3 1,0
VI 2 0,5
VII 3 1,0
VIII
а 1 0,3
б 0,7 0,2
в 0,5 0,1
104
Фиг. 4.6.8. Типово горно осветление
Е н. = осветеността на външното осветле- ност (особено през преходните сезони, през сум-
ние, lx. рачни дни и в различни часове на денонощието).
Хигиенните изисквания към КЕО в зависи- Изкуствено осветление. Светлинните източ-
мост от извършваната професионална дейност ници се делят на следните три категории в зави-
са различни (табл. 4.6.6) симост от метода на осветление на работната
Страничното осветление е по-ефикасно при зона – пряка, отразена и разсеяна светлина.
високи, отколкото при широки прозорци (при ед- При прякото осветление 90-100% от светлина-
наква остъклена площ). та е насочена надолу. Лесно се концентрира вър-
Горното осветление има три разновидности – ху зрителното поле. Основен недостатък: високи
фиг. 4.6.8. яркостни контрасти, сенки, отблясъци. Осветле-
Шедовото осветление се ориентира на север, нието с отразена светлинна (когато 90-100% от
за избягване на масивния поток на инфрачерве- светлината е насочена към тавана и горните час-
ната радиация, а фонарното – на изток-запад. ти на стените) създава равномерна осветеност
За осигуряване на зрителен комфорт (главно по без сенки и отблясъци. То създава най-добър
отношение на блясъка) видимата част на небе- зрителен комфорт и е подходящо за ниски поме-
то не бива да се намира в зрителното поле. За щения със светли стени. Недостатъци: понякога
борба с блясъка на инфрачервената радиация е се нарушава възприятието за дълбочина (релеф)
целесъобразно да се използват щори – най-до- на изображението; не е икономично.
бре с вертикално повдигане. Индексът на остък- Разсеяната светлина изисква по-малък раз-
ляването (с оглед ограничаване на слънчевата ход на енергия в сравнение с отразената, но съз-
топлинна радиация и подобряване на производ- дава понякога сенки и отблясъци (при осветле-
ствения микроклимат) е ограничен до 20-30%, нието с газоразрядни лампи – ако са снадбени
което налага устройването на изкуствено освет- със светлозащитна арматура, почти напълно се
ление, за постигане на необходимата освете- ликвидират отблясъците).

105
За изкуствено осветления в производството лен комфорт, свързани и с безопасността и здра-
се използват няколко основни вида осветител- вето на работещите.
ни тела. Тези с нагрятата жичка (електрическа- Посочените стойности за осветеност на
та крушка) са най-старото средство, което се из- работната повърхност при различните видо-
ползва и сега, въпреки че според БДС 1786-84 се ве дейности може да се повишат или понижат
препоръчва използването на газоразрядни лам- с една стъпка (съответно напр. при висока точ-
пи – луминесцентно осветление, живачни и на- ност и продуктивност, много малки детайли, ни-
триеви лампи (живачните лампи могат да бъдат сък контраст, много дълъг период от време или
комбинирани с такива с нагрята жичка или да бъ- обратно – много голям размер на детайлите, ви-
дат с луминисцентен слой, който корегира спек- сок контраст, много кратък период от време) по
търа им). Лампите с нагрята жичка имат непре- препоръчителната скала на осветеностите – 20-
къснат спектър и съдържат всички цветове, но в 30-50-75-100-150-200-300-500-750-1000-2000-
тях доминират жълтия и особено червения цвят. 3000-5000 lx. Поддържаната осветеност на по-
Лампите с нагрята жичка са подходящи за оцве- върхности с непрекъсната работна дейност не
тени в топли тонове помещения. Тъй като те се трябва да е по-малка от 200 lx. При някои спе-
използват все още най-масово, трябва да се до- цифични дейности изискваната осветеност може
бави, че при осветление с нажежаеми лампи ни- да е много висока – напр. в здравни заведения
вото на осветеностите дадени в табл. 4.6.5 тряб- на операционното поле в операционни зали – 10
ва да се намали както следва: а) с една степен 000 до 100 000 lx; зъболекарски кабинети – ос-
за система на комбинирано осветление в произ- ветяване на устната кухина – над 5000 lx, маси
водствени и спомагателни помещения на про- за аутопсия и дисекция – над 5000 lx. Освете-
мишлени предприятия, когато нормираната ос- ността на непосредствените околни повърхно-
ветеност е равна или над 750 lx, при осветление сти не трябва да е по-малка от една стъпка (по
на обществени и жилищни сгради, когато норми- скалата на осветеностите) от тази на работната
раната осветеност е равна или над 300 lx; б) с повърхнина (в диапазона 200-750 lx за работна-
една степен по скалата на осветеностите за сис- та повърхност). Размереността на осветеност на
тема на общо осветление за категории I до V и работната повърхност трябва да е > 0,7, а на не-
VII (но да не е повече от 300 lx); в) с две степени посредствените околни повърхности – > 0,5.
по скалата на осветеност за система на общо ос- Степента на яркостния дискомфорт се
ветление за категории VI и VIII и в обществени и поределя по логаритмичния показател UGRL
жилищни сгради, с изключение на случаите, опи- (Unifed Glade Rating – обобщена степен на зас-
сани в а). лепяване). Неговата стойност зависи от яркост-
Луминисцентните лампи биват няколко вида та на фона в cd x m-2; яркостта на всеки осве-
според спектъра на излъчваната от тях светли- тител в посока окото на работещия – cd x m-2;
на. Лампите тип „дневна светлина“ са най-под- пространствения ъгъл ( в стерадиани – sr), под
ходящи за изкуствено осветление, защото най- който се виждат светещите части на осветителя;
малко променят наличното оцветяване (тъй като позиционния индекс на Guth, свързан с разполо-
спектърът им се доближава най – плътно до тази жението на светблинните тела спрямо линията
дневна светлина). на погледа. Стойностите на UGRL – обикновено
Когато за осветяване се използват луминис- са в диапазона 19 – 25, не трябва да се надви-
центните лампи тип „бяла топла“, за оцветяване шават. Определените UGRL се представят в про-
на помещенията се препоръчват топли цветове, ектната документация.
а при осветяване с луминисцентни лампи, свете- Цветността или т.нар. „цвят на светлината“
щи със синкава светлина – студени цветове. на светлинния източник (лампа) е възпроизве-
Живачните лампи, когато са снабдени с лу- деният цвят на излъчваната светлина. Лам-
минисцентен слой за корекция на цветността пите с корелирана цветна температура (Тср)
(емитираните светлинни лъчи), са много подхо- под 3300 К (градуси Келвин) са с топъл цвят
дящи за целите на производствената естетика. на светлината; от 3300 до 5300 К – неутрален,
При тяхното използване трябва да се имат пред- и с над 5300 К – студен. Светлинните източни-
вид някои хигиенни изисквания, най-важното от ци (лампи) се оценяват с т.нар. индекс на цве-
които е, че могат да се ползват само във висо- топредаване Ra с максимална стойност 100.
ки големи помещения с тавани на 6-7 m от пода. При работните помещения се използват лам-
Лампите с натриеви пари имат много добри екс- пи с индекс Ra ≥ 80. По-ниски стойности са въз-
плоатационни качества, голям светлинен поток и можни напр. в проходими тунели, високи халета
подходящ за зрението неуморяващ жълт цвят. и др., но там цветовете за безопасност трябва
Новият български стандарт за осветление на добре да се разпознават. Изискваните стойно-
работните места – БДС EN 12464-1:2006 (иден- сти (минимални) за осветеност (Еm), UGRL и Ra
тичен с европейския EN 12464-1:2002) посочва са представени за най-различни помещения
стойностите на осветеността, дискомфорта от (повърхности), задачи и дейности, групирани
заслепяване и цветопредаването, гарантира- в осем големи групи (таблици) – напр. таблица
щи добра зрителна работоспособност и зрите- 5.7. – Здравни заведения.
106
1. БДС 15371-81, Ергономични данни за проектиране на максимални работни зони на ръцете в се-
дяща поза. С., 1981.
2. БДС 1786-84, Осветление, естествено и изкуственно. С., 1984.
3. БДС EN 12464-1: 2006. Светлина и осветление. Осветление на работни места. Част 1: Работни
места на закрито.
4. БДС 14386-77, Показатели антропометрични основни за ергономично проектиране. С., 1977.
5. БДС 15262-81, Работно място при извършване на работа прав. С., 1981.
6. БДС 15263-81, Работно място при извършване на работа седнал. С., 1981.
7. Иванов З., Комплексна оценка на условията на труд. Ергономична оценка на работните дви-
жения и поза. В Ръководство по хигиена и професионални болести, под ред. на Цветков Д., МФ. С.,
1994.
8. Медицински проблеми на ергономията., под ред. на Бошев Н., МФ, С., 1974.
9. Ергономика., под ред. на Венда В. Ф., Мир., 1971.
10. Наредба 7, ДВ бр. 32/2003 г. (изм. 2005 г.) за изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и работното оборудване.
11. Cassou H., Fichez R., La charge visuellе, essai d’evaluation en medecine du travail., Arch. Mal.
Prof., 169-177, 1976.
12. Dempster W.T., Space reguirements of the seated operator., W.A.D.C., Techn. Rept., 55-159,
Wright Air Development Center, Wright Patterson Air Force Base, Ohio, 1955.
13. Environmental and Occupational Medicine., Rom W.N., First Edition, Boston, 1983.
14. Ergonomie., Noulin M., Techniplus, Paris, 1992.
15. Ergonomics and Health in Modern Offices – ed. Grandjean E., Taylor s Francis, 1984.
16. Fundamentals of industrial Hygiene, Plog B.A., Benjamin G.S., Kerwin, M.A., Third Edition,
National Safety Council, USA, 1988.
17. Precis de Medicine du Travail., sous la dir de Desoille H; J. Scherrer, R. Truhaut., Masson, Paris,
1991.
18. Physiologie du Travial, Notions d’ergonomie. Masson, Paris, 1981.
19. Thompson D.A. – Ergonomics the Prevention of Occupational Injuries. in Occupational Medicine,
et, J. La Dou, Appleton Lange, Norwalk, Connecticut, 1990.
20. Woodson W.E. – Human Factors Design Handbook, Mc Graw – Hill, 1981.
107
З. Иванов
5 Биологичен ритъм и
режим на труд и почивка
Ритъмът (от латинското, пренесено от гръц- то дълбок смисъл е постигането на адаптативен
ки „rhytmus“) е всеобщо биологично явление, ко- баланс между състоянието на действие и пауза,
ето може да бъде изразено с количествени и ка- като по този начин не само се противодействува
чествени показатели и обхваща всички прояви на умората, но се поддържа и висока устойчива
на живата материя – от субклетъчните структу- работоспособност.
ри и клетката до сложните форми на поведение Ритъмът „работа – почивка“ има следните
на личността и даже на популациите и екологич- най-общи особености: а) той е облигатно усло-
ните системи. В основата на биологичната рит- вие за всеки вид труд; б) възниква и се обусла-
мика лежи редуването на колебателни проме- вя от хода на работата от началото до нейния
ни в материята и в нейните функции, които имат завършек; в) има специфична характеристика в
присъщите на всеки ритъм три основни състав- зависимост от вида на работата, тежестта и на-
ки: честота на колебанията, размер (амплиту- прежението на труда и условията и организаци-
да) и фаза. Биоритмологията е сравнително ята на труда.
нова наука, често отъждествявана с хронобио- В началото продуктивността на работещия е
логията, но се приема, че в общия проблем на на сравнително ниско ниво. В хода на трудовия
биоритмологията се включват: хронобиология, процес работоспособността постепенно расте.
хронопатология, хрономедицина, хроноте- Тази нейна възходяща линия, свързана с посте-
рапия, хронофармакология и т.н. Сложността пенното включване на цялостните физиологич-
на формата на кривата на биологическите рит- ни функции и зависеща от конкретния вид труд
ми ги определя като прости (синусоидални или представлява процеса вработване. Достигайки
косинусоидални) и сложни. При човека, по си- определено равнище в работните постижения
лата на биологичното изискване да се съхраня- настъпва стабилизиране, отразено в еднаква-
ва съществуването чрез приспособяване към та или с малки колебания продуктивност. В ри-
условията на средата, ритмите на редица физи- тмиката на труда това е известно като „плато на
ологични функции са „копирани“ от тези на са- трайна устойчива работоспособност“. След из-
мата среда. В това отношение особено широка вестно време започва спадане на работоспособ-
известност има ритмиката „ден – нощ“ (светло ността и се появяват белези на умора. Ако тя е
– тъмно) или т.нар. циркадна ритмика (от лат. значителна, това може да наложи прекратява-
„circa“ – около и „dies“ – ден). Има и седмична, не на работата. Вмъкването на по-продължител-
сезонна, годишна и многогодишна (с периоди на на почивка (обикновено обедната – при редов-
11 и 22 години) ритми, но те оказват много по- на смяна) предизвиква повторно повишаване на
слабо въздействие върху човешката работоспо- продуктивността, която отново спада към края
собност. на работното време.
Циркадната ритмика има силно отражение По такъв начин ритъмът на трудовия ден се
върху трудовата дейност и нейната ритмика, ко- състои най-малко от две вълни, като в зависи-
ято от своя страна може да се изрази с двуфаз- мост от вида работа (включително и от тежест-
ния процес: действие (труд) – почивка (пауза). та и напрежението на труда) и при повече паузи
Действието обуславя възникването на реди- могат да се наблюдават няколко последовател-
ца промени в целия организъм (най-вече в дви- ни вълни с различна амплитуда. Това е типич-
гателната, сърдечно-съдовата, дихателната и ната трудова ритмика за редовна смяна, която
нервната системи и мозъка). Паузата е подготов- обикновено съвпада с циркадната ритмика на
ка за следващата работна фаза и служи за въз- работоспособността, обусловена от по-ниското
становяване на биохимичното равновесие и за- ѝ ниво през следобедните часове – посочва се,
губената нервно-психична и мускулна енергия че работоспособността в периода между 14 и 16
в процеса на труда. Трябва да се подчертае из- часа е с около 20-30% по-ниска в сравнение с ут-
рично, че ритмиката „работа – почивка“ е почти ринните часове.
съвършен физиологичен механизъм, изграден Ритмика на трудовите постижения (респек-
в еволюцията на човека, чиято основна зада- тивно на работоспособността) има и в седмичен,
ча е противодействие на умората и износването както и в сезонен аспект – по-ниска е продуктив-
на организма. В съвременната организация на ността в понеделник и през горещите летни ме-
труда тази ритмика заляга в основите на науч- сеци, а по-голяма през вторник, сряда и четвър-
но обоснованите режими на труд и почивка, чий- тък, както и през зимата, макар че за умствената
108
работоспособност не се наблюдава такава от- ологични ритми е твърде характерна особеност и
четлива ритмика. на сменната работа и на нощния труд. При нощ-
Интересен, макар и много дискутабилен про- ната работа става обръщане на хода на циркад-
блем на биоритмологията е този за т.нар. макро- ната физиологична ритмика, при което фазата на
биоритми – физически, емоционален и инте- почивката и съня се заменя от активното напре-
лектуален цикли и значението им за трудовата жение на работната фаза. Поради грубото нару-
дейност. Съвкупността от тези три цикъла дава шаване на закодираната в еволюцията на човека
един общ ритъм с максимуми и минимуми на все- хабитуална ритмика (особено тази на нервна-
ки 4-5 месеца, който продължава през целия жи- та система и вегетативните функции) нощната
вот на човека. работа е много по-уморителна и с по-ниска про-
Физическият цикъл – наречен още мъж- дуктивност. Даже продължителната – седмици,
ки, има продължителност 23 дни. Той опреде- месеци, нощна работа не е в състояние напъл-
ля енергията, силата, издържливостта, коорди- но да измени хода на циркадните физиологични
нацията на двигателните прояви на индивида. ритми. Всичко това налага създаването на спе-
Първата му половина (на подем) трае 11 дни и цифични научно- обосновани режими за труд и
се характеризира с повишена активност, особено почивка при тези видове труд. Вътрешносмен-
между 2-ия и 9-ия ден. През втората му половина ните режими за труд и почивка, които включ-
се наблюдава спадане на тези функции на орга- ват почивките в рамките на регламентираното
низма. работно време, т.е. тези почивки са регламенти-
Емоционалният цикъл, наричан още жен- рани, стават част от реалното (за производстве-
ски, трае около 28 дни. През първата му поло- на дейност) работно време (за съжаление нито
вина – до 13-14-ия му ден, човек е весел, опти- в нашето, нито в Европейското трудово законо-
мистичен, с агресивно настроение. През втората дателство почивките не са включени в реално-
половина се прави критична преоценка на ре- то работно време, с изключение на почивките за
зултатите, наблюдава се повишена раздразни- хранене при непрекъсваемите производства –
телност. Европейското законодателство обаче, определя
Интелектуалният цикъл продължава 33 необходимостта регламентираните почивки да
дни. През първите му 17 дни психичните функ- бъдат о б е к т н а д о г о в а р я н е между ра-
ции на човека са в подем, паметта е много точна, ботодатели и работещи).
логиката ясна; след 17-ия ден се наблюдава от- На първо място се поставя въпросът кога да
слабване на паметта и забележимо спадане ин- се въвеждат регламентирани почивки. Счита се,
тензивността на мозъчната дейност. че те са ефикасни при заангажираност на рабо-
Установено е, че съчетанието на трите макро- тещия над 75-80% от работното време в пряка-
биоритъма определя така наречените критични та производствена дейност, т.е. когато оператив-
дни и периоди в живота на всеки човек (още през ното (реалното) работно време е над 75-80%. В
1780 г. на 27 май Гьоте записва в дневника си: този случай се счита общо, че почивките трябва
„Наблюдавам цикъл от добри и лоши дни, които да са не по-малко от 15% от оперативното вре-
се повтарят в определен ред…“). През тези дни ме, като при много трудови дейности се нала-
съпротивителните сили на човека и работоспо- га те да бъдат по-големи – 20-30%, а при много
собността му намаляват, вниманието и паметта тежка работа и особено в условия на прегряващ
са отслабени, мисълта е скована. Тогава могат производствен микроклимат те могат да достиг-
евентуално да възникнат нещастни случаи, да нат до и над 50% от ефективното работно време.
вършим работата си по-зле от обикновено. Зато- Определянето на общото време за почивки
ва за хората упражняващи някои дейности (осо- е конкретно за различните видове трудова дей-
бено от военното дело, транспорта, въздухопла- ност. То се осъществява чрез оценка на вида и
ването и др.) напоследък се правят изчисления степента на въздействуващите фактори на тру-
за установяване на тези индивидиулни цикли с да и/или чрез характеристика на промените в
оглед в „критичните дни“ да се работи с по-голя- работоспособността по производствени, фи-
мо внимание, с по-голяма предпазливост. зиологични и психофизиологични показатели.
Описаните най-общи особености на трудо- Минималното общо време за регламентирани
вата ритмика, свързани с въздействието на био- почивки през работната смяна е 10 минути за
логичния часовник добиват във всяка конкретна мъжете и 15 минути за жените.
трудова дейност своя специфика. При конвейер- Броят и продължителността на почивките се
ните форми на организация на труда например, определят от характера и тежестта на трудовата
съществува т.нар. наложен трудов ритъм с голя- дейности и от промените в работоспособността в
ма повтаряемост на частични и малки операции. течение на работния ден, като те трябва да се да-
Това изисква приспособяване на личния биори- ват точно преди появата на симптоми на умора.
тъм на работещите към хода на конвейера. При Минималната продължителност на всяка по-
съвпадане на двата ритъма протичането на тру- чивка е 5 минути, а максималната – 20 минути.
довите процеси може да бъде задоволително и По-дългите почивки водят до нарушаване на ри-
продуктивно, но при значителни отклонения, на- тъма на труда и изискват отново период на вра-
стъпват отрицателни явления от страна на нерв- ботване за навлизане в икономичен (устойчив)
ната система и целия организъм – монотония, режим на работа. Затова се препоръчва първата
изявени най-често като ранна поява на умора. почивка да се дава 120-150 минути след започ-
Значителното нарушаване на обичайните физи- ването на работния ден, а почивката в следобед-
109
ните часове 60-90 минути след обяда (при лека Те са подходящи за дейности с: тежко физиче-
работа в редовната смяна). ско натоварване; значително психическо напре-
Желателно е 30-40% от времето за почивка жение и умствена умора; висок темп на работа;
да е в първата половина, а 60-70% – във втора- значително маршрутно натоварване; принуди-
та половина на работния ден. При средно по сте- телни и стоящи работни пози; неблагоприятни
пен динамично физическо натоварване почивка санитарно-хигиенни условия.
се дава след 60-90 min, при тежка физическа ра- Най-добре е регламентираните почивки да се
бота – след 30-60 min, а при много тежка физи- провеждат извън производствената среда в спе-
ческа работа – след 30-45 min работа. При дей- циално проектирани за целта кътове за отдих и
ности с натоварване на малките мускулни групи рекреационни възли.
и изразена монотонност са ефикасни по-кратки- На таблица 5.1. са дадени примерни схеми
те и чести почивки. за разпределяне на почивките в зависимост от
При вечерни и нощни смени се въвеждат до- характера на труда.
пълнителни почивки. Сутрешната смяна е не При практическото разработване на вътреш-
по-рано от 6 h, а нощната започва от 22 h. Не се но-сменните режими за труд и почивка се оце-
допускат повече от 4-5 последователни нощни няват всички фактори на работната среда и ра-
смени, а почивката между две последователни ботния процес в съответствие с изискванията на
смени е не по-малка от 12 h. действащата у нас Наредба за комплексна оцен-
Удължени смени – 12 h, се допускат само при ка на условията на труда – 1991 г. Допълнител-
работа със средна степен на физическо и психи- но се оценява ергономичното съответствие на
ческо натоварване и допустими граници на факто- органите за управление, средствата за предста-
рите на работната среда и трудовия процес. При вяне на информация, производственото оборуд-
удължени смени се въвеждат най-малко две по- ване, също и работната поза и работните зони.
чивки с продължителност по 30 min всяка от тях. Въз основа на това се оценява комплексното на-
Регламентираните почивки по вид са: ак- товарване на работещите в труда и се изчисля-
тивни, полупасивни и пасивни. ва необходимото време за възстановяване на
Активните почивки включват физически уп- работоспособността. След това се разработва
ражнения, каланетика, аеробика и др. Те се при- конкретен режим на труд и почивка с определя-
лагат при професионални дейности с хипокине- не продължителността и разпределението на
зия, леки до средни физически натоварвания, почивките в рамките на работната смяна – на
работа в принудителна седяща работна поза и/ фиг. 5.1. е представен графично научно-обосно-
или с умерено нервно-психическо напрежение. ван вътрешно-сменнен режим за труд и почив-
Полупасивните почивки включват разход- ка за професията гладач на преси в шивашката
ки, самомасаж, леки спортни игри и т.н. Прилагат промишленост – І смяна. Отчетено е въздейст-
се при работа със среден темп, седяща работна вието на всички фактори на работната среда и
поза, повишено зрително натоварване, средно работния процес, чиито параметри са извън гра-
по степен физическо и психическо напрежение, ниците на действащите нормативни документи
при работници над 35 год. и при неблагоприятни – прегряващ производствен микроклимат, небла-
санитарно-хигиенни условия. гоприятна работна поза (принудително прав),
Пасивните почивки се осъществяват в се- физическо натоварване, ергономично несъот-
дяща, полулежаща или лежаща пози и могат да ветствие на оборудването, командните органи и
включват четене на вестници, слушане на му- индикаторните устройства към възможностите
зика, сеанси за психическо разтоварване и т.н. на човека – оператор.
Табл. 5.1. Примерни схеми за определяне продължителността и

разпределението на почивките според характера на труда
1 2 3
1. Леко физическо натоварване и незначително 2 почивки по 5-10 min: І-ва – 130 min
Къси и редки
психическо напрежение (напр. работа в офиси, на след началото на работния ден; ІІ-ра
почивки
полуавтоматични линии в машиностроенето). – 90 min след паузата за хранене
2. Умерено физическо и умерено психическо на- Средни по про- 2 почивки по 10 min: І-ва – 110 min,
прежение (напр. работа на стругари, шлосери, дължител ност след началото на работния ден; ІІ-ра
фрезисти, бояджии и др.) и редки почивки – 80 min след паузата за хранене.
3. Тежко физическо натоварване (напр. основни
Чести и дълги
дейности в тежкото машиностроене, металургия- 20-25 min на всеки час.
почивки
та, строителството и др.)
Средни по про- 2 почивки: І-ва 120-130 min след на-
4. Незначително физическо натоварване и изразе-
дължителност чалото на работния ден от 10 min; ІІ-
но психическо напрежение (работа на счетоводи-
и честота по- ра 100 min след паузата за хранене
тели, касиери, оператори в ТЕЦ и АЕЦ и др.).
чивки от 15 min.
5. Работа с голяма монотонност, зрително и двига-
телно напрежение (работа на конвейер, при про- Чести и кратки 5 min на всеки час или 10 min на два
изводство на цигари, монтаж на дребни изделия в почивки часа.
машиностроенето и др.).
110
Характеристика на режима на труд и почив-
ка:
1. Обща продължителност на сменното вре-
ме – 510 min.
2. Обща продължителност на регламентира-
ните почивки – 54 min.
3. Разпределение на почивките в сменното
време:
I-вa почивка от 7,50 до 8,10 – за отмора и хра-
нене
II-ра почивка от 9,20 до 9,25 – за отмора
III-тa почивка от 10,35 до 10,40 – за отмора Фиг. 5.1. Вътрешно-сменен режим
IV-та почивка от 11,50 до 12,08 – за отмора и на труд и почивка
хранене за гладач на преси –
V-та почивка от 13,18 до 13,24 – за отмора I-ва смяна
1. Иванов З., Воденичаров Е., Ергономично проектиране на режими на труд и почивка в шиваш-
ката промишленост., VІ Национален конгрес по хигиена, С., 1994.
2. Медицински проблеми на ергономията., под ред. на Бошев Н., Мед. и физк., С., 1974.
3. Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиоло-
гични режими на труд и почивка по време на работа. ДВ, бр.54/5.06.1999 г.
4. Трудова медицина, под ред. на Луканов М., Мед. и физк., С., 1979.
5. Трудова медицина, под ред. на Луканов М., Мед. и физк., С., 1984.
6. Хронобиология и хрономедицина – под ред. Ф.И. Комаров, Медицина, Москва, 1989.
7. Gаnmy et аl. La semaine de travail de 40 heures en 4 jours. Arch. Mal. Prof., 1981.
8. L’Epee, Les horaires variables, reflexions a propos de quelques realisations de la region bordelaise.,
Arch. Mal. Prof., 1976.
9. Lille F., Andlauer P., Rythmes circadiens., in: Precis de Physiologie du Travail., Notions
d’Ergonomie., ed. Scherrer J. Masson., Paris, 1981.
10. Piorel C., Les rythmes circadiens en psychopathologie., Masson, Paris, 1975.
11. Precis de medicine du travail., Sous la dir. de Desoille H., J. Scherrer, R. Truhaut, Massson, Paris,
1991.
12. Sartin P., Les horaires libres, Travail et Methodes, Paris, 1973.
111
6 Физични Фактори
Фт. Калбурова, Д. Цветков
Термални условия
на околната среда (микроклимат)
6.1
В своята ежедневна битова и трудова дей-

ност човешкият организъм е изложен на влия-
нието на различни метеорологични условия на
средата на открито или в помещения – жилищ-
ни, обществени, производствени, училищни и
др. Производствените дейности на човека про-
тичат или на открито – селско стопанство, стро-
ителство, горско стопанство, открит добив на
рудни и нерудни изкопаеми и др., или по-често
на закрито – машиностроене, металургия, химия
и нефтохимия, фармацевтична индустрия, хра-
нително-вкусова и др. (при някои от посочените
производства работните операции могат да про- Фиг. 1.
тичат, както на закрито, така и на открито).
Термалните условия (микроклимат) включват 6.1.1. Термални Фактори
комплекс от физични фактори на средата, оказ-
ващи предимно влияние върху топлинното със- 1. Въздушна температура
тояние на организма. Това са – въздушната тем- Въздушната температура е резултат от нагря-
пература, влажността и скоростта на движение ването на въздуха от различни източници от окол-
на въздуха и топлинната, инфрачервена радиа- ната среда: нагрети обработваеми материали:
ция, вземащи участие в топлообмена на човеш- металургични пещи, разтопени метали и стъкло:
кия организъм и определящи термалната обста- работата на редица механизми от технологичното
новка на дадено пространство на открито или на оборудване: работниците, извършващи интензи-
закрито. вен физически труд и др. Температурата на въз-
Производственият микроклимат има реди- духа при тези условия може да превиши 35°С,
ца особености: значителен интензитет на от- при което топлоотдаването в околната среда за
делните си компоненти, съчетание с други един час да надмине 84 кJ/m3h това са т.н. „горе-
неблагоприятни фактори на работната среда – щи“ производствени условия. „Горещи“ производ-
физико-химични, химични, биологични и на тру- ства са също химическите, производство на кау-
довия процес – тежест и напрежение на труда, чук, дълбоки мини, керамично производство.
режим на труда и т. н., които могат да утежняват За производства, при които температурата и
влиянието му върху самочувствието, работоспо- влажността на въздуха са задължително усло-
собността и здравето на въздействаните. вие за качеството на продукцията се формира т.н.
Топлинното състояние на човека е функ- технологичен микроклимат напр. (текстилна про-
ция от фактори с термална и нетермална при- мишленост, микроелектроника).
рода (фиг. 1). Термалните фактори са въздуш- При работа на открито въздушната температу-
на температура, влажност, скорост на движение ра, както и другите термални фактори са резултат
на въздуха, радиационна топлина, нетермални- от климатичните особености на района и може да
те, включват от една страна характеристиките варира от много ниски (под нулата или субнор-
на човешкото тяло (повърхност, размери, двига- мални стойности) до наднормени, прегряващи.
телна активност, цвят на кожата), а от друга – на Такава характеристика въздушната температура
облеклото (термосъпротивление, въздухо- и па- има на работните места в хранително-вкусовата
ропроницаемост, цвят. промишленост, ресторантьорството (кухни), ри-
112
болова, селското стопанство, пекарни, перални, века е значителна. В производствени условия
при спортни състезания, военно обучение и др. източниците са многобройни – от обикновените
2. Влажност на въздуха електрически крушки и горелки до електропещи,
Влажността е количеството водни пари, кои- разтопен метал и стъкло. Типични индустриални
то се съдържат във въздуха или напрежението производства с инфрачервена радиация са хле-
на водните пари във въздуха. Тя е в много пряка бопроизводството и производството на тестени
зависимост с въздушната температура. При ус- изделия (пещи), керамична, порцеланова индус-
ловия на съчетаване на високата температура с трия, поставяне на защитни покрития, лепила и
висока влажност, когато топлоотдаването чрез из- бои, изсушаване на текстилни материи, хартия,
парение на отделената пот е единственият ефек- кожа, месо, зеленчуци, заваряване, машино-
тивен механизъм за запазване на топлинния ба- строене (леяри), металургия.
ланс се създават състояния на „прегряване“ на До каква степен топлинната радиация ще
организма. По-точен показател за влажността на промени топлинното състояние на телата от
въздуха в това отношение е т.нар. относителна околната среда зависи от възможностите за про-
влажност или дефицита на насищане. никване или за поглъщане на емитираната енер-
Високи стойности на относителната влажност гия. Известно е, че повечето тъмнооцветени и
над 65-70 % освен на открито, където може да оксидирани повърхности поглъщат емисии от
достигне и 100% са характерни и за редица про- 750 до 9000 nm. Кратковълновото излъчване (до
изводства на закрито – мини, бояджийски цехове, 1400 nm) прониква в тъканите до няколко cm, а
перални, текстилна промишленост, кожухарска това с дължина на вълната от 1 до 8 μm се по-
индустрия и др. глъща от повърхностния кожен слой.
3. Движение на въздуха При преминаване на инфрачервената ради-
Движението на въздуха зависи от въздушни- ация през въздуха тя не го затопля. Радиационен
те потоци от технологичното оборудване (работа топлообмен протича между тела с различна тем-
на електродвигатели, машини, механизми и др.)и пература и в зависимост от температурния гради-
от влиянието на външните въздушни течения. По- ент се определя и посоката на приток на топлина
вишената скорост и движение на въздуха пови- – от околната среда към човешкото тяло или обра-
шава възможностите на човешкия организъм за тното (т.е. затопляне или охлаждане на тялото).
освобождаване на топлина чрез конвекция и изпа-
рение. При т.нар. „горещи“ производства въздухът 6.1.2. Топлинно състояние на организма
се приема за „почти неподвижен“, което затруднява
този тип топлообмен. При работа на открито основ- 1. Топлинен баланс – детерминанти
но значение имат характеристиките на преоблада- Топлинният баланс на човешкия организъм е
ващите въздушни течения за съответния географ- функция от редица както термални, така и нетер-
ски район и които могат да бъдат с високи скорости. мални характеристики на околната среда и на
4. Топлинна (инфрачервена) радиация. самия организъм. Термалните условия на среда-
Топлинната радиация е електромагнитно лъ- та са компонентите на микроклимата (въздушна
чение с дължина на вълната от 760 nm до 1 mm, температура, влажност, скорост на движение на
разпределено в три диапазона: А – къси лъчи с въздуха, топлинна радиация), а не термалните
дължина на вълната от 760 до 1400 nm: В – сред- – тежест и напрежение на труда, характеристи-
ни между 1400 nm и 3 μm и С – дълги между ки на облеклото, режим на труд и почивка, хра-
3 μm и 1 mm. Източник на инфрачервена ради- нително-питеен режим, физични, физиологични
ация е всяко нагрято тяло. Топлинното лъчение и физико-физиологични механизми на топлооб-
се подчинява на физични закономерности: зави- мен (кондукция, конвекция, радиация, хемоди-
си само от състоянието на излъчващото тяло, а намика, потоотделяне, метаболизъм).
не от околната среда (закон на Кирхоф) и е пра- Топлинният баланс общо може да бъде изра-
вопропорционално на 4-тата степен на абсолют- зен в уравнението:
ната (К) му температура (Е=Т4W/m2 – закон на
Стефан-Болцман): произведението между мак- ± S (Q) ± W= E± R± C± K+ M,
сималната дължина на вълната на излъчване и
абсолютната му температура е постоянна вели- където S или Q е акумулираната в организма то-
чина (закон на Вин-С = m.l ). плина: W – енергията необходима за преодоля-
Т ване на външното физично съпротивление (по-
Видно е, че даже при неголямо повишение на лезната работа), М-нивото на топло продукция
температурата на телата топлинното отдаване (метаболитна топлина), Е-топлоотдаването чрез
чрез излъчване нараства значително. По темпе- изпарение на дифузната влага (перспирация) от
ратурата на източника може да се определи дъл- кожата и чрез по-интензивно потоотделяне, R-
жината на вълната с максимално излъчване – т. радиационен топлообмен, С-конвективен топ-
напр. за тела нагрети до температура 400-500°С лообмен, К-топлообмен чрез кондукция (всички
са характерни дълговълновите излъчвания, при показатели се изразяват във W mn W/m2 телесна
разтопен метал – температура 1600°С – 22% от повърхност). В уравнението не е включена топ-
енергията е за сметка на късовълновия диапа- лозагубата чрез изпарение на влагата от горни-
зон, при 2700°С –43% са късовълновите лъчи. те дихателни пътища и загряване на вдишвания
На открито основен източник на инфрачерве- въздух, но тя е с незначителна стойност, както и
на радиация е Слънцето и експозицията на чо- топлоотдаването чрез кондукция (при някои усло-

113
вия и за полезна работа)*, при което уравнението патикусови нервни влакна, изменящи притока на
придобива вид с по-практично значение: кръв към периферията.
3. Терморегулаторни механизми на то-
± S или Q= Е± R ± C +М плинно равновесие
Физични механизми
2. Физиологичен отговор на организма към Топлоотдаване чрез кондукция. Състои се
термално въздействие. в провеждане на топлина от по-топлите към по-
Топлинната хомеостаза се поддържа от тер- студените повърхности в зависимост от темпе-
морегулаторната система на организма, която се ратурния градиент:
състои от редица елементи с взаимно свързани К= hk(T.1-Т2), където hk е коефициент на кон-
функции и по своята работа е аналогична на сис- дукция във Wm-2.°С-1, а Т1 и Т2 – температурата
темата за автоматичен контрол с отрицателна об- на допиращите се тела.
ратна връзка (фиг. 2). Кондукцията е с малко значение за топлоо-
бмена на човека с изключение когато се приемат
много горещи или много студени храни и напитки
и при производства изискващи контакт на тялото
със силно охладени или затоплени повърхности.
Топлоотдаване чрез конвекция. Когато възду-
хът на околната среда има температура по-ниска
или по-висока от тази на повърхността на кожата
топлина се отдава или приема от тялото чрез кон-
векция. Степента на топлоотдаване зависи от тем-
пературната разлика и коефициента на конвекция:
С= hc(T.1-Т2), където С е топлоотдаването чрез
конвекция W.m-2, hc – коефициент на конвекция
W.m-2.°С-1, Т1 и Т2 съответно температури на въз-
Фиг. 2 духа и на повърхността на тялото. Основните
фактори, които влияят на коефициента на кон-
Термалната информация постъпва от по- векция са движението на въздуха и температур-
върхностните или дълбоките температурни ре- ния градиент между кожата и околния въздух, за
цептори по аферентните нерви към центъра на повечето дейности той е 8,3. √v W.m-2 С-1, където V
терморегулацията в хипоталамуса, след кое- е скоростта на движение на въздуха в m.s-1.
то се активират различни механизми, осигуря- Степента на топлозагуба чрез конвекция за-
ващи топлопродукция или топлоотдаване. Ме- виси от разликата между температурата на те-
ханизмът на обратната връзка с участието на лесната повърхност и на въздуха и колкото е
нервната система и кръвотока изменят чувстви- по-голяма, толкова е по-голям трансфера на то-
телността на температурните рецептори и така плина. Нормалната кожна температура е около
системата се затваря. 31-32°С и ако тя се изравни с температурата на
Температурните рецептори са разпределени околния въздух, респ. изравняване на темпера-
по цялата повърхност на тялото и във вътрешни- турата на облеклото с тази на околния въздух,
те органи, а термочувствителните нервни клет- топлина чрез конвекция не се провежда.
ки в мозъчната кора и Ауербахово сплетение, хи- Топлоотдаване чрез радиация (излъчва-
поталамус, ретикуларна формация, преоптична не). Топлоотдаването чрез радиация (R) зави-
област на мозъчния ствол, гръбначен мозък. си от многобройни фактори – коефициент на ра-
Топлопродукцията и топлоотдаването се из- диация hr, кожна температура Тsk, радиационна
менят под влияние на много нервни центрове. температура Тr или R= hr (Тsk- Тr), където озна-
Топлоотдаването се регулира от двигателни- ченията са като по-горе, но Тsk може да се отна-
те центрове на предния хипоталамус, а топлоп- ся както за кожна температура, така и за темпе-
родукцията от центрове в задния хипоталамус. ратура на повърхността на облеклото.
Центровете на предния хипоталамус регули- Когато радиационната енергия от дълговъл-
рат разширяването на съдовете, потоотделянето новия диапазон се абсорбира от съответно-
и дишането в отговор на температурното драз- то тяло то тя се трансформира в топлина. То-
нене от протичащата кръв. плинната радиация има същия тип емисия на
Има данни, че за функционирането на хипо- енергия както видимата и е независима от при-
таламуса от голямо значение е притока на на- съствието на въздуха и неговото състояние –
триеви и калиеви йони, вероятно определящи температура, влажност, скорост. Топлинната
зададеното ниво на температурата. радиация, попаднала върху съответна повърх-
Извеждането на топлината от вътрешността ност може да бъде абсорбирана, да проник-
на човешкото тяло (т.н. „ядро“) към периферия- ва в дълбочина в зависимост от дължината на
та или телесната повърхност (т.н. „обвивка“) се вълната или да бъде отразена. Тъмните тела
осъществява чрез промени във вазомоторния (кожа, облекло) абсорбират радиационната
тонус, който се регулира от адренергичните сим- енергия, а светлите и полирани я отразяват до
* При някои условия обаче, напр. работа на открито в усло-
90-95%.
вията на студения и полярния климат или работа под вода те Топлоотдаването чрез конвекция и радиация
имат много високи стойности. при комфортни топлинни условия или охлажда-
114
не е 70-88% от общата топлозагуба (съответно цията, която се компенсира чрез преразпределе-
по 20-30% и 40-60%). ние на кръвта и освобождаване на кръв от депата
Физиологични механизми за кожния кръвоток. Този механизъм на компенса-
Топлопродукция (метаболизъм). Тя е не- торна реакция обаче има висока биологична цена.
обходима за поддържане на постоянна темпера- Инициалният отговор на топлинното въздейст-
тура на тялото може да се приеме, като топли- вие е освобождаване на вазоконстриктивния то-
на за темпериране на организма към условията нуссинхронно с повишаване на кръвния ток на
на средата. Максималната метаболитна топлина крайниците. Долните крайници поддържат по-ви-
включва основната обмяна и допълнително про- сок вазоконстриктивен тонус в сравнение с гор-
извежданата топлина в резултат на термално- ните. При достигане на максимум на потиска-
то въздействие. Основната обмяна отговаря на не на вазоконстрикторите настъпва вторична
т.н. зона на преобладаване на химичната термо- дилатация, придружена с изпотяване. Вторична-
регулация и формира т.н. долна и горна критич- та дилатация е резултат от действието на холи-
на температура. При условията на прегряване се нергичните симпатикусови влакна, заедно с вазо-
наблюдават още две зони: зона на вторичната хи- дилатативните субстанции брадикинин и калий.
мична терморегулация и зона на преобладаване
на физичната терморегулация. Извън тези зони Вътрешни
се развива или хипертермия и смърт от прегрява- области на
не или хипотермия и смърт от преохлаждане. тялото
Когато температурата на околната среда дос-
тигне максимална стойност (горна критична гра-
ница) т.е. ниво, при което компенсаторните ме-
ханизми за увеличаване на топлоотдаването са
недостатъчни, температурата на тялото започва
да се повишава. Ако този процес продължи доста-
тъчно дълго, може да настъпи смърт от топлинен
удар. Диапазонът между долния и горния крити-
чен предел на температурата на околната среда
се нарича метаболитно индиферентна зона.
Особеностите на химичната терморегулация е
таксономичен признак, характеризиращ както сис-
тематичното положение на вида, така и неговата
екология. Особеностите на химичната терморегу-
лация са обусловени от продължителното еволю-
ционно приспособяване към начина на живот.
Кардиоваскуларни механизми на топлоот-
даване
Извеждането на топлина от вътрешност- Фиг. 3. Температура на различните области
та („ядрото“) на тялото към периферните тъкани на тялото при въздушна температура 20°С/A/
(„обвивката“) е първият адаптивен механизъм при и 35°С/Б/.
работа в условия на прегряване, при което увели-
чаването на кръвотока през кожата и лигавиците При температура на въздуха 20°С съществу-
нараства 10 до 30 пъти. За доброто функционира- ват резки спадове на температурата между вът
не (адаптация) на организма при физическа рабо- решната област на тялото и крайниците (фиг. 3А).
та и в условията на висока въздушна температура При 35°С температурата на вътрешната област се
основно условие е доброто функционално със- разпространява и към крайниците (фиг. 3Б).
тояние на сърдечно-съдовата система. В отговор на силно охлаждане общата вазомо-
В условията на прегряване нараства притока торна реакция снижава притока на кръв към пе-
на кръв към кожата и излишъкът от топлина се риферията чрез ефекторния спазъм на съдовете
разсейва по периферията. Максималното увели- в нея. Охладената венозна кръв се връща във въ-
чение на кръвотока може да осигури многократ- трешността на тялото по съдове, разположени в
но нарастване на топлоотдаването- от 0,34 при близост до артериите и поема голяма част от то-
25,5°С на 2,58 l.m-2. min-1 при 50,5°С. Перифер- плината, отдавана от артериалната кръв.
ната вазодилатация се съпровожда със вазокон- При температура на въздуха близка до нулата
стрикция в други тъкани и с учестяване на пулса тази система за намалено топлоотдаване е не ви-
до180-200 за мин., а минутният обем на кръво- наги ефективна, тъй като от интензивният топло-
обръщението нараства с 50-70%. обмен между артериална и венозна кръв, кожна-
При възникване на недостатъчност на хемоди- та температура може да спадне значително – до
намиката физиологичното компенсиране става в измръзване
следната последователност – първоначално уве- Промените в топлосъдържанието на органи-
личаване на периферния кръвоток, което предиз- зма са свързани и с телесната маса. Така при
виква нова недостатъчност на циркулацията, пос- дисбаланс в топлоотдаването към околната
ледвана от увеличена пулсова честота и увеличен среда телесната температура за хора с по-голе-
минутен обем на кръвообращението, в резултат на ми стойности на телесна маса ще се изменя по-
което настъпва отново недостатъчност на циркула- слабо.
115
Физико-физиологични механизми 4. Роля на облеклото за топлинното състо-
Топлоотдаване чрез изпарение на потта. яние на организма.
Физичният характер на този механизъм се изра- Човек се приспособява към околните условия
зява чрез уравнението: Е = he/Psk – Ра), където чрез облеклото и ако е възможно чрез регулира-
Е е топлината от изпарение на потта, W. m-2, he не на температурата, влажността и скоростта на
коефициент на изпарение W.m-2.Ра-1, който зави- движение на въздуха на околната среда, при кое-
си изключително от движението на въздуха, Psk то кожната температура се запазва около 33°С без
налягането на водните пари при температура на напрежение на терморегулаторните механизми.
повърхността на кожата в кРа, Ра – налягането Ролята на облеклото за топлинният трансфер
на водните пари във въздуха на околната среда от повърхността на тялото към околната среда
в кРа, т.е. топлозагубата чрез изпарение се опре- се определя от три детерминанти: индекс на въз-
деля от относителната влажност и скоростта на духопроницаемост, коефициент на „вентилация“
движението на въздуха. през слоевете на облеклото и съпротивление
При изпарение на 1g пот (повърхност на тя- на облеклото за потоотделяне. Потоотделянето
лото, облеклото, издишан въздух) се освобожда- между кожата и облеклото зависи от естество-
ва 0,59 kcаl топлина. Това е мощен механизъм за то на облеклото, налягането на водните пари на
топлоотдаване от организма в условията на ви- повърхността на кожата и на въздушната среда,
соки въздушни температури на околната среда и въздушната температура и метаболитната то-
нормална или ниска относителна влажност. плина. Топлоотдаването (Е-в W.m-2.°С-1) чрез по-
Изпарение на потта става от цялата телесна тоотделяне се определя:
повърхност. В кожата на човека има повече от 2 Рsk-Ра
мил. потни жлези, чиято функция се регулира от Е=
симпатикусовата нервна система. Медиатори на (Rе,Т),
потоотделянето са симпатикусовите холинергич- където Рsk-Ра е разликата в налягането на водните
ни влакна. Постганглионните аксони имат край- пари между кожата и въздуха на околната среда (в
ни разклонения за всеки аксон по 6 до10 потни кРа), Re,Т – топлината, отделяна благодарение на
жлези. Отделената пот от жлезите е в отговор на облеклото в условни единици (clo) – от 0 до 1,0.
импулси от предния хипоталамус и броят им на- Участието на облеклото в топлообмена е
раства с нарастването на телесната температу- свързано с „вентилацията“ на въздуха между
ра в отговор на повишаването на кожната тем- слоевете на облеклото. При комбинации на раз-
пература над 40°С. При високи температури на лично облекло и скорост на движение на възду-
въздуха и физическа работа количеството отде- ха в пространството се създават условия облек-
лена пот може да достигне 1,7-2 l/h. лото да играе ролята на „помпа“ за насочване на
Кожното охлаждане инхибира потоотделяне- въздуха към или от облеклото.
то дори когато телесната температура е висока, По разчетен път се определя зависимост-
което се изразява в забележимо субективно усе- та между степента на необходимо потоотделя-
щане за намаляване на умората и възстановява- не (SW req – 120 W/m2 или 180 g/h, стандарт на
не на топлинният комфорт при работа. ISO-7243), като функция от пропускливостта на
Водни загуби от повърхността на тялото има и облеклото за водните пари при различните тем-
при липса на видимо усещане за потоотделяне по- ператури на околната среда с оглед предпазва-
ради пасивната дифузия на влага през кожата. Това не от кондензация.
„невидимо“ потоотделяне е около 20 до 50 g.m-2.h в Ролята на облеклото в топлообмена чрез кон-
зависимост от налягането на водните па`ри в окол- векция е свързана с неговото съпротивление.
ната среда и стойностите на кожната температура. Всяко облекло още при изработването има оп-
При физически труд пот се отделя и в условията ределено термосъпротивление. Единицата за
на топлинен комфорт – ако не се отделя, околната термосъпротивление е „сlo“ – определена е на
среда се възприема като „хладно“ (табл. 1). 0,155°С.m-2.W-1, което осигурява топлинен ком-
При комфортни топлинни условия топлоотда- форт при покой и въздушна температура 21°С,
ването чрез изпарение е около 23-27% от обща- относителна влажност 50% и скорост на движе-
та топлозагуба (при това около 1). е топлозагу- ние на въздуха 0,1 m/s.
бата от изпарение от горните дихателни пътища Тоталното термосъпротивление между кожата
и 2). от кожата, облеклото). При нарастване на и въздушната среда е сумата от това на облекло-
стойностите – 40% и повече, средата се възпри- то и околния въздух и е в зависимост от скоростта
ема като „топло“ и „горещо“. на движение на въздуха. Въздушната пропускли-
Табл. 1. Влагоотделяне от човешкия организъм, g/h, при относителен покой

Топлоусещане
Много Много сту-
Горещо Топло Комфортно Прохладно Студено
горещо дено
500-2000 250-500 60-250 50±10 40
Влагоотделянето не е ха-
значителна значителна пот не се пот не се отделя пот не се рактерно като показател за
част от потта част от потта стича отделя топлоусещане
се стича се стича
116
вост на облеклото забележимо редуцира термо- нието на множество фактори-продължителност на
съпротивлението – така напр. при бързо ходене експозицията,тип на облеклото,тежест на извър-
може да се намали наполовина термосъпроти- шената работа,режим на труд и почивка, възрас-
влението на умерено дебело облекло. Този ефект тта, пола и здравното състояние на работниците.
частично се дължи и на механичния ефект на
„помпата“ на движещото се тяло, което вентилира 6.1.4. Хигиенно нормиране на термалните
микропространството между облеклото и кожната условия
повърхност, т.е. дължи се на повишената скорост
на движение на въздуха. Оценката на термалните условия трябва да
Облеклото може да поглъща или отразява включва всички елементи, които имат отноше-
радиационната топлинна енергия. Радиацио- ние за формирането им: микроклиматични ком-
нен топлообмен за облечен човек става между поненти, оценени комплексно, така както дейст-
кожата и вътрешната повърхност на облекло- ват в реалния живот, тежест и напрежение на
то и между външната повърхност на облеклото труда, режим на труд и почивка, характеристи-
и околната среда, но тук той има по-малка роля ки на облеклото и др. Физиологичният отговор на
в топлообмена отколкото конвекцията и изпаре- организма се оценява съответно по състоянието
нието на потта. на метаболизма, на хемодинамичната система
(топлоотдаване чрез конвекция и радиация) и на
6.1.3. Влияние на термалните условия – потоотделянето.
патологични разстройства и заболявания. Посочените съображения при хигиенното нор-
миране на термалните условия на средата са
Термалните условия могат да бъдат характе- включени в международните стандарти ISO –
ризирани като комфортни и дискомфортни (пре- 7243, ISO – 7730 и ISO – 7933, в които основните
гряващи, охлаждащи, статични и др.) показатели, които обобщават повечето параме-
Прегряващите условия предизвикват ос- три на термалната среда, ефективна температура,
три (остра хипертермия, топлинен удар, спазме- WBGT индекс, индекс за прогнозиране на субек-
на болест, „слънчев“ удар) и хронични (топлин- тивното топлоусещане (РМV), индекс за прогнози-
но изтощение, топлинна умора, миокардио- и ране на топлинния дискомфорт (РРD), индекс на
вазопатии, влошена работоспособност, влошени топлинния стрес (НSI), които показатели позволя-
функции на стомашно чревния тракт и отдели- ват оценки като топлинен комфорт степен на дис-
телната система, понижена резистентност към комфорт, предупреждение за опасност, зона на то-
други неблагоприятни фактори на средата), раз- плинен толеранс, режим на труд и почивка и др.
стройства и заболявания. Комплексна оценка на термалните условия
Те предизвикват и местни кожни уврежда- по метода WBGT индекса (БДС EN 27243; ISO –
ния – милиария, интертриго, топлинен еритем и 7243) позволява да се определят референтните
дерматит, изгаряния (инфрачервена радиация). му стойности при различен интензитет на работа
Също и очни увреждания – топлинна катаракта (метаболитна топлина във W или W/m2) и при по-
(инфрачервена радиация) и професионални за- кой, при аклиматизирани или неаклиматизира-
болявания – ранна атеросклероза (до 40 год). ни лица към прегряващи условия, при скорост на
Охлаждащите условия предизвикват също движение на въздуха под или над 0,1 m)., стан-
остри общи (остра хипотермия – „бяла“ смърт, дартно работно облекло-0,6 clo.
простудни заболявания на горните дихателни В зависимост от стойностите на WBGTi и мета-
пътища, миозит, невралгии), остри местни (из- болитната топлина може да се определи режимът
мръзвания), разстройства и заболявания и хро- на труда/почивка за всеки час работа, при акли-
нични (понижена работоспособност, снижена матизирани лица, скорости на движение на въз-
имунна защита, алергични реакции, понижена духа над 0,1 m/s (като почивката е при същите
резистентност към други неблагоприятни факто- или близки микроклиматични условия до тези на
ри на средата – напр. много по-честа е и по-бър- работното място – еднакви стойности на WBGTi).
зо се развива вибрационната болест при дейст- По метода на Fanger (ISO-7730) въз основа
вие на локални вибрации. на данните за интензивност на физическото на-
Особено място заема т. н. статичен или мо- товарване (в единици met – 1 met= 58 W/m2 (тер-
нотонен микроклимат, характеризиращ се с мосъпротивлението на облеклото (clo), напреже-
незначителни изменения на параметрите си във ние на водните пари (квРа) и температурата на
времето. От една страна се оказва стимулира- въздуха и повърхностите (средна радиационна
що действие върху терморецепторния апарат температура) се определят прогнозираното су-
в резултат на което детренираният организъм е бективно топлоусещане (PMV) и прогнозираният
по-чувствителен към измененията в метеороло- процент на лицата с дискомфорт при дадените
гичните условия извън производствения обект – условия (РРD). Топлинният комфорт е при PMV±
по-лесно уязвим от причинители на инфекциоз- 0,5 и PPD до 10%.
ни заболявания, на простудни заболявания, а от В условията на прегряване по-информативен
друга явявайки се монотонен дразнител (напр. в и с по-голямо значение за същността на профи-
радио-и микроелектрониката) води до снижава- лактичните мерки е индекса на топлинния стрес
не на работоспособността. (HSI) ISO – 7933.
Здравните ефекти при работа в условие на По стойностите на индекса на топлинния стрес
прегряване или охлаждане са резултат от влия- може да се определи и неговата степен (лек до
117
уморен, силен, много силен, максимален), влия- – Топлинна адаптация (аклиматизация и топ
нието му върху въздействаните лица, необходими- линни тренировки)
те профилактични мерки и противопоказанията за – Технически способи за защита – екраниране,
работа при съответните условия (табл. 2). дистанционно управление, вентилация и др.
Методът на индекса на топлинния стрес поз- – Лични предпазни средства – защитни облек-
волява да се определи и допустимата експозиция ла, защита на главата, очите, ръцете.
на работа при съответните термални условия. 1. Медицински контрол
Използва се и аналитично (поотделно) нор- Провеждането на предварителните медицински
миране на параметрите на микроклимата (БДС прегледи в съответен обем от изследвания и тесту-
14776-87), във зависимост от интензивността на вания, даващи информация за здравното състоя-
физическия труд, сезона (топли, студени) и отде- ние на кандидатите за работа при неблагоприятен
лянето на конвекционна топлина в работните по- микроклимат, е от особено значение за осигурява-
мещения (под и над 23,26 J. m-3.s-1). Нормите са не на надеждност на физическата и психологична
оптимални и допустими (с известно напрежение реализация без пренапрежение на терморегула-
на терморегулаторните механизми и понижение торните механизми т.е. на ниска биосоциална цена.
на работоспособността). Откриването или наличието на остри или хро-
В последните години се препоръчва да се из- нични заболявания, (в момента или от миналата
гражда стратегия за оценка на термалните ус- анамнеза), на сърдечно-съдовата система, бъ-
ловия, при която проучванията и оценките се бреците, черния дроб, ендокринната система, бе-
правят поетапно (предварителни, работни, за- лите дробове и кожата са противопоказания за
дълбочени анализи), посочват се най-информа- работа при продължителна топлинна експозиция.
тивните показатели и най-подходящите решения Внимание трябва да се обърне и към изясня-
за защита на въздействаните. ване на употребяваните лекарствени препара-
ти за сърдечно-съдовата система – диуретици,
6.1.5. Профилактика на неблагоприятните антидепресанти, седативи, транквилизатори,
ефекти от дискомфортния микроклимат а също и наркотици, алкохол, които намаляват
възможностите за приспособяване към термал-
Основните направления на превантивната ните условия на средата.
дейност са: В обема на изследванията задължително се
– Контрол върху параметрите на микроклима- включват глюкозо-толерантен тест, бъбречен кли-
та и свързаните с тях други фактори, които имат рънс, рентгенография на белите дробове, ехогра-
отношение към топлинното състояние на орга- фия на коремните органи, функционално изследва-
низма. не на дишането, ЕКГ, пълна кръвна картина и урина.
– Контрол върху състоянието на въздейства- Всички лица, подложени на топлинен стрес под-
щия организъм – оценка на физиологичните ме- лежат на периодични медицински прегледи – за
ханизми на топлинно равновесие и медицински лица до 45 г. възраст на всеки две години, а над 45
контрол върху здравното състояние (предвари- – всяка година (NIOSH). В обема на тези прегледи
телен медицински преглед, професионален под- се включва набора от предварителните прегледи.
бор, периодични медицински прегледи) Лицата над 45 г. подлежат и на разширени
– Рационален режим на труд и почивка изследвания на функционалното състояние на
– Рационален хранително-питеен режим сърдечно-съдовата, дихателната, отделителна-
Табл. 2. Индекс на топлинен стрес (HSI) при 8 h експозиция

Индекс Ефекти, защита
0 Комфорт
10 Лек до умерен топлинен стрес, работният капацитет е
20 намален, затруднени са интелектуалната дейност, сръчност и
30 бдителност
40 Силен топлинен стрес, намален работен капацитет; прилагане на
рационален режим на труд и почивка; медицински контрол върху
50 състоянието на работещите; противопоказания – умствена
дейност, лица със заболявания на кардио-респираторната система
60 и кожата
70 Много силен топлинен стрес, при което дори леките неразположения при работниците
могат да повлияят на физическият капацитет до невъзможност за изпълнение на
работата; прилагане на технически средства за защита; рационален режим
80 на труд, почивка и хранително питеен режим (попълване на водно-солевите загуби);
медицински прегледи (предварителни
90 и периодични); провеждане на топлинна адаптация (в реални условия
или при изкуствени-топлинни тренировки)
100 Максимален стрес, който може да се понесе само от аклиматизирани млади мъже
118
та системи, обмяната на веществата (метаболи- От хормоните в процеса на топлинната адап-
зма) и състоянието на кожата. тация и то главно към водния баланс основно
За лицата, които се натоварват топлинно значение имат алдостерона и антидиуретичния
само кампанийно (сезонни работници през лет- хормон. Алдостеронът стимулира реабсорбцията
ните горещини) прегледите се провеждат преди на натриев хлорид от потните жлези и бъбреците.
започване на кампанията. А когато топлинният Обратно, екскрецията на алдостерона се стиму-
стрес е постоянен (целогодишно) прегледите се лира от отрицателния солеви баланс.
извършват по сезони. Антидиуретичния хормон (АДХ) води до за-
2. Термална адаптация (аклиматизация, държане на водата от бъбреците. При топлинно
топлинни тренировки) въздействие и приемане на вода намалява секре-
Целта на провеждане на аклиматизация- цията на АДХ. При аклиматизация се повишава
та (адаптация към реални условия на средата) степента на продукция на АДХ и алдостерон.
е подобряване на общото състояние, по-лесна- След 4-6 седмици в условията на прегряващи
та поносимост към топлинен или студов стрес, условия вече има признаци за добра адаптация,
съкращаване процеса на възстановяване на функ- характеризираща се с по-малко напрежение на
ционалното състояние и работоспособността и за- терморегулацията и сърдечно-съдовата система,
виси от индивидуалните особености на организма. повишаване на работоспособността. За пълна,
Аклиматизацията към топлината е процес, устойчива аклиматизация към прегряващи усло-
който включва комплекс от физиологични (може вия са необходими години.
временно и патологични) механизми, които се За адаптация се говори при условие, че колеба
наблюдават през първите седмици на реална нията на параметрите на термалните фактори на
работа в условията на прегряване или изкустве- средата, предизвикват отговор не излизащ извън
ни условия (термокамери). рамките на компенсаторните възможности на орга-
Началните ефекти от експозицията на пре- низма. Извънредните действия – с висок интензи
гряващи условия на околната среда са умора и тет и за продължително време, водят до срив на
дискомфорт, раздразнителност, затруднения в адаптацията. Последният е свързан със снижена
изпълнението на физическата и умствена дей- имунна реактивност и появата на редица болест
ност, предразположение към мускулни крампи. ни разстройства, заболявания на дихателната, пе-
Процесът на аклиматизация протича в опре- риферната нервна и сърдечно-съдовата система
делена последователност.Най-напред се пови- (миокардиопатии, миокардиодистонии, вазопатии,
шава кожната температура като резултат от мак- атеросклероза, хипертонична болест, исхемична
сималната дилатация на кожните съдове. С това болест на сърцето), стомашно-чревен тракт (хро-
се натоварва кардиоваскуларната система, ко- нични гастрити, колит, язвена болест), на УНГ за-
ето се демонстрира с намаляване на пулсовата болявания (фарингити, ларингити, хронични тон-
честота, увеличение на ударния обем, намаля- зилити, ринити), алергични заболявания. Аклима-
ване на телесната температура. тизацията е постоянен процес. Само след една сед-
Първият адаптивен отговор към топлинното мица отсъствие от прегряващи условия са необхо-
въздействие е повишаването степента на пото- дими 4 дни за реаклиматизация, а след 3-4 седмици
отделяне до два пъти в сравнение с обичайни- охлаждане аклиматизация е напълно загубена.
те стойности на неадаптирани лица. Физически- Изкуствена аклиматизация (топлинни тре-
те упражнения и тренировки водят до усилване нировки). Физиологично естествените и изкуст-
функцията на потните жлези. Намаленото пото- вените условия за аклиматизация са сходни, но
отделяне при топлинно въздействие показва де- при естествените има облекчаващи фактори –
фицит на физически капацитет и поведенческа избор на облеклото, преустановяване на рабо-
адаптация към топлината т.е. това са лица с по- та в най-горещото време на деня, приемането на
нижена толерантност. водно-солеви разтвори, отдих в условия на то-
Потенциалните рискове от значителното по- плинен комфорт.
тоотделяне са дехидратацията и солевите загуби При изкуствените условия, в специални тер-
(също и отделяне на водноразтворими витамини мокамери се създават микроклиматични пара-
– С, В1, В2). Намаляването на водния капацитет метри, имитиращи дадено производство, с оп-
не повишава толеранса към жаждата или дехид- ределена интензивност на извършваната работа
ратацията, а обратното влошава терморегулаци- и с използване на облекла с различно термосъ-
ята и намалява работния капацитет и имунобио- противление. Счита се, че е по-добре когато се
логичната реактивност. носи облекло, пречещо на освобождаването
Загубата на соли обаче, е значително по-мал- на потта. Кожната температура значително на-
ка след аклиматизирането – докато преди това раства (поради затрудненото потоотделяне), а
солевата концентрация е 3 g/l, след това се реду- прилагането на леки физически упражнения в
цира с повече от половината в отделената пот. Ек- продължение на 1h, води и до повишаване на те-
скрецията на соли намалява и през бъбреците. лесната температура над 38°С. След период от
Адаптацията на сърдечно-съдовата система 2-3 седмици адаптивният отговор се характери-
към топлинно въздействие е свързана със сте- зира с аклиматизация към топлинното въздейст-
пента на потоотделянето. вие и повишена физическа кондиция.
Измененията в метаболизма при топлинно- Аклиматизация към охлаждане. Тя няма тол-
то въздействие в посока на намаляване не се на- кова голямо значение като при прегряване, тъй като
блюдава или то е незначително – до около 10%. много по-лесно се запазва кожната и телесната тем-
119
пература чрез подходящо облекло, режим на рабо- поръчва приемането от 2-3 l студена вода. Жаж-
та, хранително-питеен режим. Повишаването на дата може да се отстрани с приемане на питейна
топлопродукцията при студово въздействие може вода или слабо минерализирана, не непременно
да се подпомогне чрез подходяща диета, с включва- подсолена, подобрена на вкус с аскорбинова или
не на повече протеини, мазнини и витамини. лимонена киселина. Използват се и специално
При адаптацията на работника към охлажда- приготвени напитки за работещи в горещи цехове.
не се повишава обмяната на веществата, усилва 4. Ролята на работещите в прегряващи ус-
се топлопродукцията, по-бързо се възстановява ловия
кожната температура, по-малко е изразен спазъ- Аклиматизацията към топлинно въздействие
ма на кожните съдове, увеличено е кръвоснаб- изисква преди всичко положителна мотивация
дяването, увеличен е обема на циркулираща- на работещите, които чрез съответните поведен-
та кръв, активира се функцията на щитовидната чески реакции могат да намалят неблагоприятни-
жлеза, увеличава се екскрецията на кортикосте- те ефекти и да ускорят процесът на адаптация. За
роиди и катехоламини. да изпълнят тази си роля работещите при условия
3. Питеен режим в условията на топлинно на прегряване трябва да поддържат добро ниво на
натоварване физическо и психично здраве, да провеждат зака-
Интензивното потоотделяне при топлинно на- лителни процедури, физкултура и да изпълняват
товарване предизвиква загуба с потта на значи- съответните профилактични мерки. За целта рабо-
телно количество вода и минерални соли, предим- тещите трябва да бъдат информирани за термал-
но натриев хлорид, но същи и калиеви, калциеви, ните условия в производството, въздействието им
микроелементи – мед, цинк, йод, водноразтворими върху организма и профилактичните мерки.
витамини – С, В1, В2. Намалените запаси на соли в 5. Рационален режим на труд и почивка
организма предизвикват приемането на по-големи 6. Технически и технологични средства за
количества течности, благодарение на което се за- защита
силва потоотделянето, но също и солевите загуби. 7. Защитно облекло – характеристиките му да
Въпреки приемането на големи количества течно- отговарят на термалните условия и технологичния
сти съществува постоянно чувство на жажда, су- процес за отразяване на топлинната радиация, за
хост в устната кухина и носоглътката. улесняване ефекта на „помпата“ и топлоотдава-
Ако загубата на пот е до 5% от телесното тегло нето от повърхността си чрез изпарение на отде-
липсва забележима зависимост между потоотде- лената пот, за задържане на телесната топлина и
лянето и количеството приемана вода. т.н. Личните предпазни средства (очила, ръкави-
Въпросът за необходимите количества прие- ци, обувки) да бъдат съобразени също с термални-
мана вода (течности) все още не е решен. Неогра- те условия и основният неблагоприятен компонент.
ниченото приемане на течности в условията на При преобладаване на риска от увреди от инфра-
интензивно потоотделяне не претоварва сърдеч- червена радиация – метализирани с висока степен
но-съдовата система до 8-9 l. Обикновено се пре- на отражение облекло, стъкла за очила, ръкавици.
1. БДС 14776-87 – Охрана на труда. Работни места в производствени помещения. Санитарно-хигиен-

ни норми за температура, относителна влажност, скорост на движение на въздуха и топлинно облъчване.
2. БДС EN 27243:2002 (ISO-7243:1989) Гореща заобикаляща среда. Оценка на топлинното натовар-
ване на работещ човек въз основа на индекс WBGT.
3. Гигиена труда, ред. Алексеев С. В., В. Р. Усенко, М., Мед., 1988, 70-95.
4. Основьi физиологии, ред. Стерки П. (превод от англ.), М., Мир, 1984.
5. Производствен микроклимат – В. М. Кузмин, София, Мед. и физк., ІІ изд., 1981.
6. Ръководство по хигиена и професионални болести, ред. Д. Цветков, София, Мед. и физк., 1994.
7. Руководство по гигиене труда, т. 1, под. ред. Ф. Г. Кротков, Москва, Медицина, 1965.
8. Руководство по гигиене труда, т.1. под. ред. Н. Ф. Измеров, Москва, Медицина 1987.
9. Тодорова – Василева Л. – Производствен микроклимат – Физични фактори на околната среда, под.
ред. Е. Ефремов, София, Мед. и физк., 1988.
10. Allan B. et al. – Heat – in Industrial Hygiene, N. Y., USA, 1976.
11. Alpaugh E – Temperature Extremes – in Fundamentals of Industrial Hygiene, ed. B. A. Plog, part I, NSC,
ISBN 0 – 87912 – 7, 1988.
12. Beatjer A – Temperature – in Preventive Medicine and Public Health, ACC, 1973.
13. Chaleur et froid – in Precis de medicine du travail sous la dir. H. Dessoille, Y. Scherrer, R. Truhaut,
Masson, Paris, 1991, 569-573.
14. Fuller F. et al. – Evaluation of heat stress in a hot workshop by physiological measurements, AIHA, 1981,
1, 32 – 37.
15. Heins A. – Hot and cold Environments – in Physical and Biological Hazards of the work place, ed. P.
Wald, G. Stave, Van Nostrand Reinhold, N.Y., 1994.
16. ISO – 7730 – Moderate thermal environments – Determination of the PMV and PPD – indices and
specification of the conditions for thermal comfort, 1984 – 08 – 15.
17. ISO – 7933 – Hot environments – Analytical determination and interpretation of thermal stress using
calculation of required sweat rate, 1989 – 07 – 15.
120
Нейонизиращи лъчения
6.2
Електромагнитната радиация включва ос- видима светлина, инфрачервена радиация (IR),
цилиращи (вълнови) електрическо и магнитно „микровълни“ и радиочестотни вълни, нискоче-
поле. Електрическите вълни се различават по стотни вълни (пренасяне на електрическа енер-
своята честота (Hz), дължина на вълната (m) и гия), лазери. Тези лъчения предизвикват разно-
енергия (eV). Нейонизиращата електромагнит- образни промени във веществото – промени във
на радиация е тази, която при нормални условия вибрационната и ротационна енергия на молеку-
не може да предизвиква йонизация в биологич- лите (топлинни ефекти); възбуждане на йоните и
ни обекти (в тъкани на човека и животните) пора- молекулите (преминаване на електрони от една
ди ниската енергия – под 12,4 eV. Тези лъчения орбита в друга); фотохимически, фототоксични
са с по-голяма дължина на вълната от йонизира- и фотосенсибилизиращи ефекти. Във въздух и
щите (рентгенови лъчи, гама лъчи) и с по-малка в газообразна среда те могат да предизвикват и
енергия. В зависимост от тяхната физическа ха- йонизация (късовълновите UV лъчения). Общо
рактеристика (дължина на вълната, честота, на- правило тук е, че колкото е по-малка дължина-
чин на излъчване) и биологическия им ефект те та на вълната, толкова е по-висока честотата и
се разделят на ултравиолетова радиация (UV), енергията на лъчението (табл. 1).
Табл. 1. Нейонизиращи лъчения – честота, дължина на вълната и енергия

Вид радиация Честота (Hz) Дължина на вълната (m) Енергия (eV)
Йонизираща >3000 THz <100 nm >12.40 eV
Ултравиолетова (нейонизираща) 3000-750 THz 100-400 nm 12.40-3.10 eV
UV-вакум 300 000-1580 1 до 10-190 1240 до 124-6.53
Далечна 1580-1000 190-300 6.53-4.13
Близка 1000-750 300-400 4.13-3.10
UV-C 300 000-1070 100-280 12.40-4.43
UV-B 1070-952 250-315 4.43-3.94
UV-A (черна светлина/ 952-750 315-400 3.94-3.10
видима светлина* 750-385 THz 400-780 nm 3.10-1.59 eV
Инфрачервена (IR/ 385-0.3 THz 0.78-1000 µm 1590-1.24 meV
IR-A 385-214 0.78-1.4 1590-886
IR-B 214-100 1.4-3 886-413
IR-C 100-0.3 3-1000 413-1.24
Близка 385-100 0.78-3 1590-413
Средна 100-10 3-30 413-41.3
Далечна 10-0.3 30-1000 41.3-1.24
Лазер 1500-15 0.2-20 6200-62
Клас 1 – няма риск
Клас 2 – малък риск, малка мощност
Клас 3а – малък риск, средна мощност
Клас 3б – среден риск, средна мощност
Клас 4 – висок риск, висока мощност
Радиочестотни (RF) 300GHz-0.1MHz 1mm-3000m 1240µeV-0.41neV
}
Крайно висока честота (EHF)
Супер висока честота (SHF) „микровълни“ (MW/
Ултра висока честота (UHF)
Много висока честота (VHF)
300-30GHz
30-3
3-0.3
300-30 MHz
1-10 mm
10-100
100-1000
1-10 m
1240-124µeV
124-12.4
12.4-1.24
1240-124 neV
Висока честота (HF) 30-3 10-100 124-12.4
Средна честота (MF) 3.03 100-1000 12.4-1.24
Ниска честота (LF) 300-30 kHz 1-10 km 1240-124 peV
Много ниска честота (VLF) 30-3 10-100 124-12.4
– 3-03 100-1000 12.4-1.24
Крайно ниска честота (ELF) <0.3 kHz >1000 km <1.24 peV
* Границите за човешкото око варират индивидуално от 380-400 nm до 750-780 nm

121
Ф. Калбурова, Д. Цветков
Инфрачервена радиация
6.2.1
Инфрачервените лъчи са открити от англий- 500°С, е характерно дълговълновото излъчва-
ския астроном Уйлям Хершел през 1800 г. при не; при разтопения метал (температура 1600°С)
изучаване спектъра на слънчевата радиация и – 22% от енергията е за сметка на късовълновия
са получили името си от Бекерел през 1869 г. диапазон, а при 2370°С – 43% са късовълнови-
Инфрачервената област на спектъра е раз- те излъчвания. Даже при не голямо повишение
положена между червената граница на видима- на температурата на телата, топлинното отдава-
та светлина (750-780 nm) и диапазона на радио- не чрез излъчване нараства значително. По тем-
вълните („микровълни“ – 1-10 mm). пературата на източника може ориентировъчно
Биологичните свойства на инфрачервените да се определи дължината на вълната с макси-
лъчи са тясно свързани с дължината на вълна- мално излъчване и да се оцени биологичният му
та им. В зависимост от това се обособяват три ефект (закон на Вин
части на ИЧ спектър: (А) – близка, с дължина на макс.λ
С= ,
вълната от 0.76 до 2.5 μm; (В) – средна – от 2.5 Т,
до 25 μm и (С) – далечна – от 25 до 1000μm (де- където С – константа на Вин, е 2880, Т – градуси
лението е условно и различни автори посочват К, λmax – μm). С повишаване на температурата
различни граници на трите отделни части). на излъчващото тяло мошността на излъчването
Друга характеристика на инфрачервените е право пропорционална на 4-тата степен на аб-
вълни е тяхната плътност – количеството излъч- солютната му температура – Е=δ Т4 (W/m2) – за-
ване преминаващо през 1 cm2 площ (W/cm2). кон на Стефан-Болцман, където δ=5.775.10-9, Т –
Инфрачервената радиация (ИЧР) като всич- градуси К.
ки електромагнитни излъчвания има и характе- Съществуват многобройни източници на ин-
ристиките – излъчване, абсорбция, отражение, фрачервена радиация. Най-интензивният ес-
дифракция, трансмисия. Както и другите излъч- тествен източник на ИЧР е Слънцето и броят на
вания тя може да бъде поглъщана от телата вър- експонираните лица, както и продължителността
ху които попада и се превръща в топлина (от тук на експозицията е значителна. Радиационната
идва и наименованието им „топлинни лъчи“). То- енергия на Слънцето, попадаща върху земната
плинно излъчване има от всички тела при тем- повърхност е приблизително 1.355 кW/m2, като
пература над абсолютната нула, а характерът половината от тази енергия се дължи на инфра-
(спектърът) му зависи от агрегатното състояние червената радиация. Излъчването от Слънце-
на веществата. При преминаване през въздуха то се сравнява с това от черно тяло, нагрято до
(незамърсен), ИЧ радиация не го затопля. около 6000°С.
Радиационният топлообмен между телата за- Изкуствените източници са също многоброй-
виси от т.нар. температурен градиент излъчва- ни и в последните години значително нарастна
що – абсорбиращо тяло. Различните тела поглъ- приложението на ИЧР в различни промишлени
щат инфрачервените лъчи в различна степен. отрасли – хлебопроизводство, керамична индус-
Оптичното стъкло е прозрачно за дължини на трия, топлинна обработка и различни материа-
вълната от 2.5 до 27 μm, водата – за 1.5 и повече ли, изсушаване на различни изделия и т.н., при
μm. Има различни становища за проницаемост- което нарастнаха и експонираните контингенти и
та на кожата за инфрачервени лъчи с различ- продължителността на експозицията.
на дължина на вълната. Посочва се – Gersten, Интензитетът на топлинното облъчване на
Mellete, Strow и др., че кожата е прозрачна за работните места и човека зависи от: характера
ИЧ-лъчи с дължина на вълната от 0.7 до 1.5 μm на технологичния процес, температурата на из-
и относително непрозрачна в диапазона от 1.5 точника на лъчение, разстоянието от източника,
до 5 μm. Обратно, Taylor, Rucket и др., посочват степента на топлоизолация, наличие на колек-
силно поглъщане от кожата на ИЧ-лъчи с дължи- тивни и индивидуални средства за защите.
на на вълната 3-6 μm – близко до прозрачността Към горещите цехове се отнасят, тези кои-
на водата. то са с топлоотделяне (конвекционна топлина)
Топлинното лъчение се подчинява на физич- над 23 J/m3. В основните цехове на черната ме-
ни закономерности, които имат важно хигиенно талургия (доменно, конверторно, мартеново,
значение – зависи само от състоянието на из- прокатно, електростоманодобив и др.), интензи-
лъчващото тяло, а не от околната среда (закон тетът на ИЧР е от 348 до 13 920 W/m2; машино-
на Вирхов) и е пропорционално на температу- строенето (леярни, ковашки цехове и цехове за
рата на излъчващата повърхност. При повиша- обработване на детайлите) с интензитет на из-
ване температурата на източника, спектърът на лъчването от 1392 до 3480 W/m2. С интензивно
радиацията се предвижва към по-късите лъчи, топлоизлъчване се характеризират и условия-
а интензитетът на емитираната енергия нара- та на труда на открито през летните горещини –
ства. За телата нагрети до температура 400- строителни и земеделски дейности. Застраше-
122
ни контингенти са работещи в производство на Няколко фактора са важни при определяне
стъкло – интензитет 2100-2800 W/m2, електроза- експозицията на ретината: диаметър на зеница-
варчици – интензитет около 3 W/m2. При послед- та, спектралната трансмисия през средния очен
ните обаче, е малка площта на излъчващата по- сегмент, спектралната абсорбция от ретината
върхност и здравните проблеми са свързани и хориоидеята и размера и качеството на обра-
преди всичко с UV-радиация. за. Адаптираната към тъмнина зеница има ди-
аметър 7 mm в сравнение с нормалната – 2-3
6.2.1.1. Биологични ефекти mm при обичайна слънчева светлина. Това поз-
волява навлизането на по-голямо количество
Топлинната (инфрачервената) радиация е ва- енергия в окото. Някои късовълнови лъчения
жен компонент на микроклимата (вж. съответния до 1.4 μm достигат до ретината чрез поглъщане
раздел). от средния сегмент (корнея, стъкловидно тяло,
Биологичното действие на ИЧР има и редица леща). Оптичната трансмисия е по-голяма при
особености, които са в пряка зависимост от дъл- дължини от 0.5 до 0.9 μm, намалява с 50% при
жината на вълната, експозиционната доза, про- 1 μm и достига най-ниски нива при 1.2-1.4 μm. С
дължителността на експозицията, честотата на увеличаването на постъпващата енергия и аб-
повторение на въздействието, особеностите на сорбирането ѝ от ретината и хориоидеята нара-
въздействаните тъкани. ства и рискът от поражението им.
Ефекти върху очните структури Ирис. – Той е много чувствителен към ИЧР,
Очните структури са особено чувствителни поради голямата абсорбция от тъмния пигмент.
към действието на ИЧР. При естествени състо- Умерените дози предизвикват свиване на зени-
яния на човека (непроизводствена експозиция) цата (хиперемична миоза) и образуване на во-
съществуват защитни механизми за намалява- ден секрет – два защитни механизма срещу ИЧР.
не неблагоприятните ефекти – мигане, зеничен Корнея. – При експозиция с висок интензи-
рефлекс. В производствени условия увредите на тет на дълги ИЧ-лъчи корнеята реагира болез-
очните структури са предимно от късовълновия нено и включва предпазните механизми – реф-
диапазон: лекторно затваряне на клепачите и обръщане
Леща. – Изключителната експозиция при този главата в посока противоположна на източника.
диапазон води до развитие на т.нар. топлинна ка- Предполага се, че първичен е отговорът на то-
таракта (за пръв път е описана при работници от плинното дразнене (той е за части от секундата
стъкларската индустрия като „катаракта на стък- и се получава и при ниски температури – около
лодувите“). Изразява се в помътняване на зад- 45°С, отговарящи на енергийно ниво абсорбира-
ната повърхност на лещата като при дължина на но от корнеята около 100 kW/m2), поради висока-
вълната от 1.2 до 1.4 μm е по-изразена по пери- та чувствителност на сензорните нерви на кор-
ферията. Температурата на лещата може да се неята, след който възниква и болковия рефлекс.
повиши директно (лъчи с дължина на вълната 0.8 При обичайни производствени експозиции на
–1.2 μm) в зависимост от нейната спектрално- ИЧР не се наблюдават изгаряния. При високи
сорбционна характеристика или индиректно чрез интензивности изгаряния настъпват в корнеял-
трансфер на топлина на ириса. Счита се, че при ния епител, а понякога дори може да се развият
енергийни нива около 1.4 kW/m2 в продължение помътнявания.
на много години развитието на катаракта не е си- Конюнктива. – Случаи на конюнктивит с на-
гурно. При съвременните технологии с източници малено сълзоотделяне са наблюдавани при
на ИЧР рискът от развитие на катаракта е по-ма- експозиция на близка ИЧР – ефективна дължи-
лък или катарактата е по-слабо изразена. За раз- на на вълната 0.98 μm и интензитет на лъчени-
витието на катаракта значение имат енергийните ето 650 W/m2. Продължаващата експозиция на
нива на въздействие, експозицията, възрастта. ИЧР е свързана с повишено изпарение, водещо
Наследственост, раса, употреба на лекарства, до слъзен дефицит и развитието на т.нар. „сухи“
заболявания, имунни и климатични фактори мо- очи.
гат да предразположат към катарактогенеза. Клепачи. – Мигането предпазва очите от въз-
За сега са приети две теории за развитието действието на ИЧР и придвижва течността към
на катаракта от ИЧР. Едната, че катарактата се предната повърхност на окото – двойна защита
дължи на директното поглъщане на топлинната от топлинната енергия. Анатомичните структури
енергия или чрез трансфер на топлина от други на клепачите са сходни с тези на кожата и сле-
очни структури (ирис, камерна течност), а друга- дователно увредите върху тях също ще бъдат
та, че инициални са фотохимичните увреди на сходни – еритема, едема, везикули.
лещата, които са в зависимост от енергийната Ефекти върху кожата.
доза (енергийно ниво и експозиция). Увредите на кожата зависят от нейните тер-
Ретина. – Тя абсорбира късите ИЧ-лъчи, ко- мални и оптични характеристики, от способност
ито не се различават по проникваща способ- та ѝ да абсорбира радиационната енергия. По
ност от видимите и оказват предимно топлинен отразяващите и абсорбционни характеристи-
ефект. Внезапната експозиция на високи енер- ки могат да бъдат определени и ефектите – при
гийни нива на ИЧР предизвиква временна сле- ИЧР под 2 μm отразяващите свойства зависят от
пота и хориоретинални изгаряния, в резултат на кожната пигментация и кръвния ток, а максиму-
които се получават скотоми – напр. при работа с мът на отразяването е между 0.7 и 1.2 μm, което
електрическа дъга и незащитени очи. отговаря на максималния интензитет на инфра-
123
червеното въздействие. Пораженията на ко- 1400
жата зависят и от степента на разсейване, коя- Σ L(λ) . R(λ) . ∆λ ≤ 5 /α. t1/4
то е обусловена от микроструктурата на кожата 385
и от прониквателната способност на ИЧР (т.нар. Където Lλ е спектралната радиация във W

трансмисивен спектър, обусловен от водното (cm2.sr.nm); R(λ) – измереният риск от изгаряния,
съдържание, което е около 60-70%). Обикнове- свързан с интервала на дължината на вълната
но кожата е непропусклива за дължини под 2 μm, ∆λ на източника; t – времетраенето (експозиция-
но по-късите ИЧ-лъчи могат да причинят изга- та) в s, но за период от 10 μs до 10 s; α (в rad)=l/r,
ряния. Средните и дългите лъчи имат значение където l е разстоянието до източника, а r – види-
като фактори за топлинното натоварване на ор- мият среден размер (диаметър) на източника (и
ганизма при производствено експонирани лица. двата размера в cm или m).
Манифестните прояви на кожните поражения на 2. За предпазване на корнеята и лещата (ка-
късите ИЧ-лъчи при хронично въздействие са тарактогенеза) от топлинни увреждания от ИЧР
еритемоподобни, кожни пигментации и изгаря- – 770 nm-3 μm, експозицията в горещи производ-
ния. Късовълновото излъчване прониква до ня- ства трябва да бъде ограничена до 1000 s и до
колко cm в тъканите и предизвиква кожни изга- 10 mW/cm2 или:
ряния и персистиращи кожни пигментации. 3000
Други ефекти. Σ Ελ . ∆λ ≤ 1.8 t-3/4 W/cm2 (за t < 1000 s)
Освен пораженията на т.нар. органи мише- 770
ни за ИЧР (очни структури, кожа) са наблюдава- 3. За предпазване на ретината от близка ИЧР

ни и също при хора и в експеримент: васкулар- (IR-A-770-1400 nm), когато отсъства силен свет-
на конгестия на далака и бъбреците; изменения линен стимул от източника – яркост под 10-2 cd/
в имунната реактивност (фагоцитарен индекс, cm2, действието се ограничава до:
бактерицидни свойства на кожата); поражения 1400
на горните дихателни пътища (хронични рини- Σ Lλ . ∆λ ≤ 0.6/α
ти, ларингити и синуити – 10 пъти по-чести при 770
експонираните на ИЧР лица); временно намаля- за периоди над 10 s. За периоди на наблюдение

ване на сперматогенезата; генетични ефекти – под 10 s се използва първото уравнение (но за
хромозомни аберации от късите ИЧЛ; мутагенен ∆λ – 770-1400 nm). Тази граница е базирана при
ефект при опитни животни; вероятен канцероге- диаметър на зеницата 7 mm. И двете уравнения
нен ефект. са емперични и за точност се въвеждат прос-
Характерен топлинен ефакт на ИЧР върху транствени корекционни фактори към дясната
мозъка, при интензивно пряко обливане на неза- им част – съответно K1=1W . rad . s1/4 /(cm2 . sr) и
щитена глава е т.нар. „слънчев удар“ (вж. произ- K2=1W . rad /(cm2 . sr).
водствен микроклимат). Нормирането на ИЧР като термален фак-
тор на околната среда се извършва като ком-
6.2.1.2. Хигиенно нормиране плексно действащ с другите термални факто-
ри (температура, влажност и скорост на възду-
Безопасната експозиция на ИЧР върху очи- ха) по стандартите на ISO 7730; 7243; 7933. По
те е предлагана от редица автори. Според едни съществуващия БДС 14770-87 стойността на
остри очни промени (в корнеята) се наблюдават ИЧР на работното място се нормира отделно –
при експозиция на енергийни нива от 40-80 kW/ до 350 W/m2.
m2 (обаче, се пренебрегва продължителността
на въздействие при острите случаи) и се препо- 6.2.1.3. Профилактика на неблагоприятни-
ръчват като безопасни нива при хронично дейст- те биологични ефекти
вие – от 4 до 8 kW/m2. Други автори посочват
като безопасни нива при хронична експозиция Медицински контрол. – Предварителните
по отношение на очните промени 0.1 kW/m2, а медицински прегледи да се провеждат с особе-
за няколкоминутна експозиция се допуска до 10 но внимание за състоянието на очните структури
пъти повече. и кожата и противопоказанията за работа в усло-
За защита на окото безопасни нива за източ- вията на интензивна ИЧР. Периодичните меди-
ници на късовълнова ИЧР и видима светлина цински прегледи да бъдат насочени към устано-
– 385-3000 nm, се препоръчват и от WHO, ILO, вяване ранните, доболестни изменения с оглед
Американската конференция на трудовите хи- прилагане на своевременна защита на рискови-
гиенисти (ACGIH) и Международната комисия те групи – извеждане от работната среда, дифе-
за защита от нейонизираща радиация (ICNIRP), ренциране на възрастовите от професионални-
при производствена експозиция, 8 h работен те изменения.
ден, при известен спектър на излъчване (Lλ) и За прецизиране на биологичните ефекти е
тоталното облъчване от източника (Е), измерени необходимо проучване на специфичните су-
при положението на очите на работника: бклинични отклонения, проучване на отдале-
1. Да предпазват от ретинални топлинни ув- чените ефекти – мутагенен, канцерогенен и из-
реди, спектралната радиация от източници на ясняване основните механизми на увредите
видима светлина, претеглена срещу функцията върху биологичните системи.
R(λ), показваща степента на риска от изгаряния Технически контрол. – Регулярно провежда-
(табл. 2), не трябва да превишава: не на контролни измервания на източниците на
124
ИЧР; уточняване дистанцията от източника; оф- ки интензивности и отразяващи костюми. Лъче-
ормяне на сепарирани кабини и работни места; защитните очила освен защитни качества тряб-
екраниране на източниците (метализирани заве- ва да имат добро естетическо оформление, да
си, които намаляват интензитета на лъчението с са удобни за носене и да не стават вторичен из-
80%); монтиране на стъклени или пластмасови точник за топлинно въздействие върху корнеята.
междинни врати; прилагане на специални, сигна- Изборът на металните покрития за стъклата на
лизиращи системи за заключване; осигуряване очилата зависи от вида на лъчението – дължи-
на ефективна вентилация и водна циркулация. на, интензитет и са различни за различните про-
Лични предпазни средства. – Защитни об- изводства – напр. при леярни се препоръчват
лекла с отразяващо метализирано покритие – кобалтово сини стъкла, за контрол на темпера-
най-често алуминиево фолио; филтриращи ИЧР турата на метала, съчетани със стъкла абсорби-
очила и щитове, ръкавици, а при много висо- ращи топлината.
Табл. 2. Спектрално претеглени функции за определяне риска от фотохимични и

топлинни увреждания на ретината от радиация в диапазона 305-1400 nm
Дължина на вълната Отстранена леща „Синя светлина“ Топлинно увреждане
(nm) Риск Риск Риск
Функция А(λ) Функция В(λ) Функция R(λ)
305-335 6.00 0.01 –
340 5.88 0.01 –
345 5.71 0.01 –
350 5.46 0.01 –
355 5.22 0.01 –
360 4.62 0.01 –
365 4.29 0.01 –
370 3.75 0.01 –
375 3.56 0.01 –
380 3.19 0.01 –
385 2.31 0.0125 0.125
390 1.88 0.025 0.25
395 1.58 0.050 0.5
400 1.43 0.100 1.0
405 1.30 0.200 2.0
410 1.25 0.400 4.0
415 1.20 0.800 8.0
420 1.15 0.900 9.0
425 1.11 0.950 9.5
430 1.07 0.980 9.8
435 1.03 1.000 10.0
440 1.000 1.000 10.0
445 0.970 0.970 9.7
450 0.940 0.940 9.4
455 0.900 0.900 9.0
460 0.800 0.800 8.0
465 0.700 0.700 7.0
470 0.620 0.620 6.2
475 0.550 0.550 5.5
480 0.450 0.450 4.5
485 0.400 0.400 4.0
490 0.220 0.220 2.2
495 0.160 0.160 1.6
500 0.100 0.100 1.0
505 0.079 0.079 1.0
510 0.063 0.063 1.0
515 0.050 0.050 1.0
520 0.040 0.040 1.0
525 0.032 0.032 1.0
530 0.025 0.025 1.0
535 0.020 0.020 1.0
540 0.016 0.016 1.0
545 0.013 0.013 1.0
550 0.010 0.010 1.0
555 0.008 0.008 1.0
560 0.006 0.006 1.0
565 0.005 0.005 1.0
570 0.004 0.004 1.0
575 0.003 0.003 1.0
580 0.002 0.002 1.0
585 0.002 0.002 1.0
590 0.001 0.001 1.0
595 0.001 0.001 1.0
600-700 0.001 0.001 1.0
700-1050 – – 10 [(700-λ)/500]
1050-1400 – – 0.2
Забележка: За предпазване на ретината от фотохимично увреждане при източници на т.нар. „синя светлина“ (305-700 nm)
– флуоресцентни лампи, халогенни лампи, филмови прожектори, дъгови лампи и др., се използват други уравнения в зависи-
мост от времето на експозиция (под или над 104s), спектрална радиация – L blue, над 10 mW/(cm2.sr), ъгъл на наблюдение под
0.011 rad, работещи с отстранена леща.
125
Литература
1. Гигиена труда, ред. Алексеев С.В., В.Р. Усенко, М., Медицина, 1988.
2. Гигиена труда, ред Каспаров А.А., М., Медицина, 1988.
3. Малышева А.Е. – Инфракрасная радиация, вж. Руководство по гигиене труда, т. І, под ред.
Кротков Ф.Г., М., Медицина, 1965.
4. American Conference of Governmental Hygienist (ACGIH) – TLVs and BELs for Chemical Substances
and Physical Agents. Light and Near – Infrared radiation, 153-157, Cincinati, Ohio, ACGIH, 2008.
5. Curtis R., Nichols M. – Nonionizing Radiation in Environmental and Occupational Medicine, ed. Rom
W.N., Little, Brown and Co, Boston, 1983.
6. Hathaway J. A et al. – Visible light and infrared radtation – in Physical and Biological Hazards of the
workplace, ITRA, NY., 1994.
7. Largent E.J. et al. – Nonionizing Radiation, in. Fundamentals of Industrial Hygiene, ed. Plog B.A.,
Nat. Saf. Council, N.Y., 1988.
8. Matthes R. – Infrared Radiation, in Encyclopedia of Occup. Health and Safety, ILO – office, Geneva,
v.2, 4th ed., 1998.
9. Nosse C.E. et al. – Infrared radiation – in Nonionizing radiation protection, ed. M.J. Suess, D.A.
Benwell, sec. еdit., WHO Publ. Ser. 25, 1989.
126
Д. Цветков
Ултравиолетова радиация
6.2.2
Ултравиолетовата радиация включва спек- – О3). Образуваният фотохимично озон, с мак-
търа от нейонизиращи лъчения между видима- симална концентрация на височина около 50 km
та светлина и йонизиращите лъчения – дължина (35-70 km) поглъща лъчения с дължина на вълна-
на вълната 100-400 nm (посочват се и по-ниски та 220-290 nm (фиг. 1). Образуването и разпада
стойности – до 1-4 nm). Поради сравнително ви- на озона е динамичен процес зависещ от естест-
соката си фотонна енергия при нея има по-го- вени условия – географска ширина, годишни и
лямо разнообразие на биологичните ефекти от денонощни изменения и човешката дейност. От-
една страна, а от друга – ниската ѝ проникваща делянето на хлорфлуоровъглеводороди (CFCs)
способност ограничава директното ѝ биологич- в атмосферата (газ фреон в хладилници, спрейо-
но действие до повърхностни тъкани и органи на ве и др.), също и на азотни окиси, каталитично на-
тялото (кожа, очи). малява озона. Възможностите за намаляване на
По своите физически особености и биологи- озона могат да прогнозират очаквано увеличение
чен ефект UV-радиацията се разделя на: бли- на честотата на кожен рак. Посочва се, че очаква-
зък диапазон – 300-400 nm и далечен диапазон – но намаление на дебелината на озоновия слой с
180(200)300 nm. Лъчи по-къси от 180/200/ nm се 1% ще увеличи с 3% случаите от базално-клетъ-
поглъщат от въздуха и не могат да проявят прак- чен кожен рак и с 5% – от плоскоклетъчен кожен
тически биологичен ефект (те съществуват във рак. Трябва да се посочи, обаче, че замърсяване-
вакуум или в непоглъщащ ги газ). Тъй като това то на земната атмосфера с прах, сажди, газове –
разделяне е свързано преди всичко с прониква- амоняк, серни газове, също и азотни окиси, води
нето на UV-лъчите в кожата и поглъщането им до силно поглъщане на UV-радиацията, така че
във въздуха от биологическа гледна точка се из- сега замърсяването на въздуха е свързано пре-
ползва разделянето им на: диапазон A -320/315/- ди всичко с поглъщането на UV-радиацията, а не
400 nm (с предимно пигментнообразуващо дейст- с увеличаването ѝ вследствие въздействие вър-
вие); диапазон В – 280-320/315/ nm (с предимно ху озоновия слой. Поглъщането на UV-лъчите, за-
еритемно и витамин D образуващо действие) и виси най-общо от дебелината и „прозрачността“
диапазон С – под 280 nm (с бактерицидно дейст- на атмосферата (въздушния слой) през която те
вие). Биологичният ефект се определя не само преминават – така, че надморската височина, се-
от дължината на вълната на UV-лъчите, но и от зона, географската ширина, часа през деня силно
мощността на лъчението (W/cm2), времето на влияят на интензивността и спектъра й. Замърсе-
експозиция и проникването им в тъканите, така ният въздух, ниският стоеж на слънцето над хори-
че се използват и двете класификации. Напри- зонта (голяма географска ширина, зимен сезон,
мер слаб бактерициден ефект има и видимата ранни и късни часове през деня) не само силно
светлина, но при облъчване с една и съща ин- намаляват общо интензивността на UV-радиаци-
тензивност на тест култури на Esh. coli те заги- ята, но и поглъщат много по-силно късовълнова-
ват за 2-30 s при облъчване с лъчи с 210-280 nm та ѝ съставка (повишава се долната граница на
и за над 1900 s – при лъчи с 300-330 nm, т.е. раз- достигналата земната повърхност UV-радиация).
лична е степента на изразеност (или практиче- Например през лятото в 12h долната граница на
ско наличие) на посочените биологични ефекти. UV-радиацията в София е 302 nm, а на черномор-
ското крайбрежие – 297 nm.
6.2.2.1. Източници на UV-радиация
Източници на UV-радиация са всички тела с

температура над 2500 К.
Главният източник на UV-радиация е слън-
цето. Като абсолютно черно тяло с температура
5600 К, то излъчва UV-лъчи с дължина на вълна-
та значително под 290 nm, но до земната повърх-
ност достигат лъчи само над тази дължина, което
прави и възможен живота на земята в сегашното
му състояние (късовълновата UV-радиация е ле-
тална за повечето организми на повърхността на
земята). Късите UV-лъчи се поглъщат от земната
атмосфера, като на височина около 200 km и по-
ниско се поглъщат лъчите с дължина на вълната
под 220 nm (240 nm) (от атмосферния кислород, Фиг. 1. Слънчевият спектър в горните слоеве
азот и водород), а по-ниско – от молекулярния на атмосферата и на морското равнище
кислород вследствие на което се образува озон (по Giese A.C., 1976)
127
В помещения UV-радиацията почти изцяло се Фотоелектрическите процеси са свързани с въз-
поглъща от обикновеното прозрачно стъкло (съ- буждане на атоми и молекули след което те от-
държащо следи от железни и титанови окиси). дават енергията си, чрез формиране на фотоп-
Изкуствените източници на UV-радиация са родукти или я отдават на друг рецептор.
многобройни. Газоразрядните лампи – живачни с Основен акцептор на UV-радиацията са кле-
ниско, средно и високо налягане, металохалоген- тъчните белтъци и нуклеиновите киселини. UV-
ните лампи, ксенонови лампи, лампи „светкавици“ радиацията предизвиква неспецифична (не-
са с различна мощност на излъчване и спектрален характерна само за UV-лъчи) денатурация на
състав. Тези с ниско налягане излъчват прекъснат клетъчните белтъци с последваща ензимна проте-
UV-спектър (с определени дължини на вълните). олиза и аутолиза и образуване на биогенни амини
Електродъговото заваряване (метални електро- – хистамин и хистаминоподобни вещества. Дока-
ди със защитни покрития) излъчва непрекъснат зано е образуване in vitro (макар и в много малък
спектър UV-лъчи, зависещ от метала, покритие- процент) и in vivo на хистамин от хистидин при UV-
то му и от газовата защита при заваряването (азот, облъчване. Общите реакции на организма и обра-
въглероден двуокис). Въглеродни електроди (вол- зуването на UV-еритема се обясняват с локалното
това дъга) са също мощен източник на UV-радиа- и общото действие (след постъпването им в кръв-
ция. Флуоресцентните лампи, използвани за ос- та) на тези продукти на белтъчния разпад – пряк и
ветление са със задържащ филтър за UV-лъчите косвен ефект на UV-лъчите. UV-радиация предиз-
(обикновено стъкло), докато такива емитиращи виква и нарушения в структурата на нуклеиновите
UV-лъчи (UV-B или UV-A диапазон) са от кварцо- киселини, които могат да се възстановят от ензим-
во стъкло. Спектърът на UV-лъчите зависи и от ните системи, но могат да предизвикват и гибелта
вида на флуоресциращото вещество. Използват на клетката или развитие на редки заболявания
се и лазери, емитиращи UV-лъчи – лазери в азотна (xerodermia pigmentosum и др.) и на кожен рак.
среда (337 nm), хелиевокадмиеви лазери (325 nm) Наследствени изменения, вследствие генни,
и др. Дължината на вълната тук зависи от активна- хромозомни и геномни мутации са възможни при
та среда и работния режим на лазера. нисши организми не и при човека и животните
поради ниската проникваща способност на UV-
6.2.2.2. Поглъщане и общобиологично дейс радиация.
твие Специфичен фотохимичен ефект на UV-ра-
диацията е образуването на витамин D при об-
Проникването на UV-радиация в биологиче- лъчване на стероли. В клетките на кожата на
ски тъкани е ограничено (фиг. 2). В кожата близ- човека и животните под влияние на UV-лъчи
ката UV-радиация (300-400 nm) прониква на (преди всичко от диапазон В) от 7-дехидрохолес-
дълбочина 0,1-1 mm – в str. corneum и str. Malpigii терол се образува холeкалциферол (Vit D3) – ва-
на епидермиса. Далечната UV-радиация (200- жен фактор за калциево-фосфорния обмен и за
300 nm) прониква само до 0,01-0,1 mm (по-голя- профилактика на рахита и старческата остеома-
ма част се поглъща от str corneum, малка част лация. При облъчване на ергостерол (в расти-
прониква и в str. Malpigii). Подобно е проникване- телни масла – in vitro) се получава Vit D2 (ерго-
то на UV-лъчите в окото. Те се поглъщат предим- калциферол) без значение за профилактиката
но в корнеата. До стъкловидното тяло достигат на рахита при човека (не се усвоява чрез храно-
лъчи с дължина на вълната над 295 nm, а до ре- смилателния тракт).
тината – над 330 nm. Друг специфичен ефект на UV-радиация е об-
разуването на меланин в клетките на str. basale на
епидермиса. UV-лъчите катализират окисление-
то на триптофан до дихидроксифенил-L-аланин
(DOPA) от който се образува меланин под вли-
яние на DOPA-оксидаза. Образуването на пиг-
мента меланин е защитна реакция на организма
срещу UV-лъчи, свързана със състоянието и ре-
акциите на симпатикоадреналовата система.
Прерязване на симпатикови нервни влакна в екс-
перимент предизвиква депигментация на кожата.
Обратно, раздразване на кожата (механично, тер-
мично и преди всичко с UV-лъчи) води до усиле-
на продукция на адреналин (вазоконстриктивно
Фиг. 2. Проникване на UV и видима радиа- действие). Меланина има също такова (подобно
ция в леко пигментирала кожа при европейци на адреналина) действие, т.е. те са с антагонис-
– в % спрямо перпендикулярна радиация (по тично действие на хистамина и на хистаминопо-
Bruls W.A. – 1984). добните вещества, свързани с образуването на
UV-еритема. Освен това меланина (пигментира-
При поглъщане от тъканите на организма ната кожа) е с по-голямо отражение (албедо) на
(кожа, око) високата енергия на UV-лъчите пре- падащата върху кожата UV-радиация. Също така
дизвиква първични фотоелектрически процеси, при лица с по-силно пигментирана кожа при ед-
последвани от фотохимически реакции (включ- накви други условия е по-малък риска от разви-
ващи фототоксични и хиперсензитивни реакции). тие на кожен рак при облъчване с UV-лъчи.
128
Хиперсензитивните (фотосензитивните) реак- ване с дълги UV-лъчи – максимум при 360 nm и
ции са от два типа – фототоксични (неалергични) се отчита и при лъчи с дължина на вълната и над
и фотоалергични. При първия тип UV-радиация- 400 nm (видима светлина) – фиг 3.
та се абсорбира от фоточувствителни вещества Ултравиолетовата еритема се характери-
с екзогенен или ендогенен произход. Такива са: зира с: рязко очертани граници (само там, къде-
лекарства – гризеофулвин, тетрациклин, хлор- то кожата е облъчена с UV-лъчи); латентен пе-
промазин, сулфонамиди, акридин, метоксален, риод – 1-8 h, за проникването ѝ; преминаване в
фурокумарин, катран (съдържа антрацен и други пигментация (загар). По-високите дози UV-ра-
фоточувствителни вещества), бeргамотово мас- диация намаляват латентния период и увели-
ло (в много козметични продукти), също и хромо- чават времетраенето и степента на еритемата.
фори – млечни киселини, хематопорфирин. За Като максимално ефективни UV-лъчи се посоч-
появата на хиперсензитивните фототоксични ре- ват тези в диапазона 300-307 nm при слънчева
акции е необходимо едновременно действие на светлина и 254 nm и 297 nm – при изкуствени из-
UV-радиация и фоточувствителни вещества. При точници. Ултравиолетовата еритема е с характер
фотоалергичните реакции не е необходимо при- на възпалителна реакция – увеличена капиляр-
съствието (освен първоначално) на химически на пропускливост, едем, лимфоцитарна инфил-
вещества – само облъчване с UV-радиация може трация, която достига максимум на втория ден
да ги предизвика. Необходима е малка експози- след облъчването. При високи дози на облъчва-
ция и ефекта се проявява обикновено при лица не, непигментирана кожа, малки деца, са възмож-
с придобита предварително променена реактив- ни и общи реакции, като треска, тръпки, главобо-
ност по типа антиген-антитяло или клетъчен иму- лие, повръщане, рядко съдов колапс. Еритемата
нен отговор към определено вещество. е последвана от десквамация, рядко се стига и
Фотохимичните реакции могат да бъдат под- до улцерация, дължаща се на микроорганизми
тиснати от вещества като vit E, β-каротин, vit C, (вторични инфекции при нарушената кожна за-
които или довеждат възбудената от UV-лъчите щита). Минималната ерителна доза (МЕД) е ин-
молекула до изходно състояние или неутрализи- дивидуална, твърде различна и зависи също от
рат образувалите се фотохимични продукти. облъчвания кожен участък. При леко пигменти-
рана кожа МЕД е около 200 J/m2 на тялото (гър-
6.2.2.3. Здравен ефект (риск) при облъчва- ди, корем) при UV-лъчи в областта 250-300 nm,
не с UV-лъчи нараства рязко при дължини над 310 nm и е
2.105 J/m2 при лъчи в диапазона 330-400 nm.
Те могат да бъдат разделени така: ранни и Третата кожна реакция е пигментацията (за-
късни нестохастични ефекти; стохастични ефек- гар). Тя е свързана както с миграция на пигмент-
ти; косвено влияещи върху здравето. ни гранули (меланин) от съседни по-дълбоко ле-
Ранни нестохастични ефекти. Те се проявя- жащи клетки (от str. Malpigii към str. сorneum)
ват върху кожата и очите (в редки случаи се оп- – начална фаза, така и с увеличено образува-
исват и ефекти върху устната лигавица при из- не на меланин. Доколкото пигментацията е пре-
ползване на неизправни, по-стари модели на димно следствие на UV-еритем, то най-ефектив-
апарати за UV-фотополимеризация в стоматоло- ни UV-лъчи тук са също като тези на UV-еритем.
гичната практика). Но както бе посочено по-дългите UV-лъчи – над
Върху кожата се описват четири типа реакции: 315/320/ nm предизвикват пигментация при мно-
Бърза пигментация на кожата, по-силно го по-слаба еритемна реакция.
проявяваща се при лица с пигментирана кожа. UV-радиацията влияе върху делението на
Този ефект се проявява максимално при облъч- кожните клетки.
Веднага след облъчването (до 24-36 h в зави-
Бактерициден, мутагенен, клетъчно деление
симост от дозата) има подтискане на клетъчното
деление, последвано от усилване – максимум на
Канцерогенен
72 h и продължаващо (при еднократно облъчва-
не) 5-6 дни. Тази хиперплазия на епидермиса е
Катарактогенен съчетана с отпадане на силно увредените клет-
ки (десквамация).
Кератит Върху очите острото (еднократно) действие
на UV-радиацията се проявява върху повърх-
Антирахитичен (Vit. D3) ностни тъкани – конюнктива, роговици и дълбоко
лежащи – стъкловидно тяло и ретина.
Най-често проявяваният ефект е фотокератит
Пигментация
и фотоконюнктивит. Той се причинява от UV-лъчи
Еритема
с дължина на вълната под 315 nm и е най-силно
изразен при 270 nm (подобно на ултравиолетова-
250 300 350 400 nm та еритема). За минимална степен на проява на
дължина на вълната UV-кератит (конюнктивит) е необходимо облъчва-
Фиг. 3. Ултравиолетова радиация – дължи- не от 50 J/m2 при 270 nm, 550 J/m2 при 310 nm и
на на вълната и биологичен ефект: посочени- 22500 J/m2 при 315 nm. Ефектът се проявява 2-24
те с черно и щрих са с максимален ефект (по h след облъчването и продължава 1-5 дни. Симп-
Curtis R. и Nichols M. – 1983| томите са фотофобия, чувство за чуждо тяло

129
(„пясък“) в очите, блефароспазъм, болки, сълзот- катаракта при живеещи близо до екватора (интен-
ечение. Наблюдават се ерозии на роговицата. Яв- зивна UV-радиация) или работещи на открито.
ленията отзвучават без последствия. Този ефект Стохастичните ефекти са безпрагови, не са
може да се проявява и в диапазона UV-A, но при свързани с тежестта на уврежданията, а с веро-
много високи дози на облъчване. Ефектът се на- ятностно проявяване и увеличена честота на ув-
рича още и фотоофталмия (офталмия електрика режданията – при облъчване с UV-радиация
– при електродъговото заваряване). това е кожният рак. Три типа кожен рак се свърз-
Друг остър ефект е ултравиолетовата ката- ват с UV-радиация – базално клетъчен карцином,
ракта, причинена от UV-лъчи в диапазона 295- плоскоклетъчен карцином и меланом. Всички ди-
400 nm, които преминават през корнеата и в око- апазони на UV-радиация могат да индуцират ко-
ло 80% се поглъщат от лещата (lens crystalina). жен рак, но се счита, че с по-изразен ефект е
Особено актуален стана проблемът за острата еритемния диапазон В. Продължителното и с по-
UV-катаракта след въвеждането на UV-лазери високи дози облъчване увеличава честотата на
(мощни източници на UV-лъчи с точно опреде- кожния рак. Той е по-рядък при лица с по-силно
лени дължини на вълните). UV-катарактата е от пигментирана кожа и по-чест при албиноси и при
два типа. Първият е свързан с термични ефек- хора с кожни преканцерози. Посочва се за САЩ,
ти, при по-големи дължини на UV-лъчите – мак- че голяма част от около 400 хил. случая на кожен
симум при 365 nm. При вторият тип са изразени рак годишно се дължат на облъчване с UV-радиа-
фотохимичните реакции, свързани с образуване ция от слънцето (в производствени условия не е
на пигмент (меланин) от триптофан (т.нар. „пиг- точно доказан този ефект). При облъчване на от-
ментна“ катаракта). Максимум такъв ефект се крито е доказана увеличената честота от базално
проявява в диапазона 295-320 nm на UV-лъчи- клетъчен и плоскоклетъчен карциноми на кожа-
те. Острата UV-катаракта се проявява при висо- та, докато за melanoma malignum при хора се смя-
ки дози на облъчване при които протичат и двата та за доказано увеличената ѝ честота при облъч-
типа реакции (топлинен и пигментен) в различна ване с UV-радиация само при лица страдащи от
степен. xeroderma pigmentosum.
Увреждания на ретината от интензивни UV- Някои автори посочват, че силното облъчва-
лъчи в диапазон А са установени в експеримент не с UV-радиация при деца (с чести слънчеви из-
на животни. При хора това е възможно при от- гаряния) е свързано с увеличен риск от мелано-
страняване на lens crystalina (афакиа) и замест- ма. От друга страна обаче, меланома се развива
ването ѝ със синтетична такава (пропусклива за много по-често по туловището, а не по откритите
UV лъчи под 300 nm). Възможно е такова увреж- части – ръце, лице, врат, които са изложени мно-
дане и при работа с мощни UV-лазери в дълго- го повече на UV-лъчи.
вълновия диапазон. Стохастични ефекти при очите са свързани
Друг ранен нестохастичен ефект, несвързан също с развитие на преканцерози (pterigium) на
с точната доза на облъчване с UV-лъчи е хипер- конюнктивата, но също и с melanoma malignum
сензитивното – фототоксично и фотоалергич- на предната очна камера и ириса (по-често при
но действие на UV-радиацията. хора със сини очи). Тези и други злокачествени
Нестохастичен ранен ефект, свързан с доза- новообразувания са наблюдавани и в експери-
та UV-облъчване е образуването на vit D3 в ко- мент на животни. При хора е намерена по-висо-
жата. С най-висока ефективност за този ефект е ка честота при лица в тропически региони.
еритемния диапазон В (280-320 nm). Образува- UV-радиацията влияе косвено върху здра-
нето на vit D3 е много важно биологично дейст- вето, чрез фотохимическите си въздействия във
вие на UV-радиацията за фосфорно-калциевия въздушната среда и преди всичко върху атмос-
обмен, профилактика на рахита и старческа- ферните замърсители. Най-характерен пример
та остеомалация, но необходимите дози за това за това е формирането на Лос-Анжелиския смог.
са много ниски. Посочват се необходими дневни Под действието на UV-лъчи с дължина на въл-
дози от около 5% от МЕД на кожна повърхност от ната под 380 nm се извършва най-важната пър-
200 cm2 или около 60 МЕД годишно при облъчва- вична реакция за образуването на този фотохи-
не на главата и ръцете (дланите и пръстите) за мичен смог – разпад на отделеният с изгорелите
профилактика на рахита при децата. газове от автотранспорта азотен двуокис до азо-
Късни нестохастични ефекти на UV-радиа- тен окис и атомен кислород, а от последния се
цията се проявяват също върху кожата и очите. образува озон. При това азотния окис с атмос-
Върху кожата продължителното UV-облъчва- ферния кислород наново се възстановява до
не причинява т.нар. стареене на кожата – нама- азотен двуокис и реакцията се повтаря през ця-
лена еластичност, дегенерация на колагенните лото време, докато има директна слънчева свет-
влакна, хиперпигментация, телеангиектазии. Не лина (фиг. 4).
е установена дозата за възникване но това със- Втора по важност първична реакция е фото-
тояние (actinic skin), но то често преминава в пре- дисоциацията на алдехиди; кетони; алкилаум и
канцероза, като слънчева кератоза, кератоакан- пероксиацил нитрати; водороден прекис и ор-
тома и хътчинсонова меланоза. ганични пероксиди; азотна и азотиста кисели-
Върху очите повтарящото се UV-облъчване на, при което се образуват свободни радикали
в диапазона 295-400 nm предизвиква фотохими- – ОН, NO, RCO, RO. Тези първични фотоокси-
ческа катаракта. Епидемиологични проучвания данти – озон, азотен окис и свободни радикали,
посочват увеличена честота на т.нар. старческа встъпват в сложни верижни реакции с образу-
130
ти по отношение честотата на заболяванията
или издръжливост към студ. Доколкото са полу-
чени известни разлики в заболеваемостта това
се обяснява преди всичко с намалената въздуш-
на микрофлора в помещенията – бактерици-
ден ефект на UV-лъчите. Не се препоръчва из-
ползването на изкуствени източници на UV-лъчи
(„еритемни“ UV-лампи) в домашни условия за
тази цел. Повишаването на общата имунна за-
щита на организма през топлите сезони (лятото)
е свързано с комплекс от фактори – отдих, физи-
Фиг. 4. – Денонощна концентрация на озон ческа активност, хранене, физически и химиче-
и оксиданти в Лос Анджелес по различни ме- ски фактори на въздушната среда и т.н., при ко-
тоди – по Renzetti и Romanovski (1956) ето са необходими съвсем умерени (даже ниски)
дози UV-радиация.
ване на вторични фотооксиданти или други ве-
щества – олефинозонати, нитроолефини (нит- 6.2.2.4. Застрашени професии
ропентан, нитрохексан), пероксиацил нитрат
(PAN), алкохоли, етери, киселини. Всички тези Застрашени професии с риск от увреждане
вещества имат силно дразнещо увреждащо с UV-лъчи са на първо място всички работещи
действие върху кожата, лигавицата на дихател- и пребиваващи продължително на открито, въз-
ните пътища и белия дроб и очите, увреждат действани с интензивна слънчева радиация – ра-
растенията, разрушават пластмасови и гумени ботещи в селското стопанство, строителството,
изделия. Ултравиолетовата и по-слабо и види- горското стопанство и дърводобива, открит рудо-
мата радиация участват и в други фотохимиче- добив, воден транспорт, професионален спорт,
ски реакции в атмосферата, като възбуждане работещи в тропическите региони и много други.
на молекулите на кислорода и на други първич- Тук от значение е не само професията, но и про-
ни атмосферни замърсители – халогени, кон- дължителното излагане на слънце през почивни-
дензационни метални аерозоли, които също се те периоди.
включват в други верижни химически реакции с На интензивно UV-облъчване са подложени
образуване на дразнещи кожата, лигавиците и електрозаварчиците и металурзите в електро-
белия дроб вещества. стоманодобива. Също така въздействани лица
UV-лъчи оказват косвен здравен ефект и с са използващите UV-лазери; работещи в поме-
образуването във въздуха на отрицателно заре- щения с UV-бактерицидни лампи (операционни
дени леки йони и озон (от атмосферния кисло- блокове, микробиологични боксове); за стери-
род), но такъв ефект имат лъчите с дължина на лизация на храни и вода; във физиотерапевтич-
вълната под 280 nm, т.е. това са ефекти при из- ни отделения с използване на UV-A лъчения за
куствени източници на UV-радиация (на открито лечение на някои кожни заболявания – херпес,
влиянието на UV-радиацията за въздушната йо- псориазис; при някои лабораторни апарати (спе-
низация е много малко). ктрофотометри) и апарати за графична репро-
Голям брой експериментални проучвания по- дукция, ползващи UV-лампи.
казват, че UV-радиацията променя отговора на
имунната система при самостоятелно или в съ- 6.2.2.5. Хигиенно нормиране
четание с други фактори въздействие. Посочват
се подтискане на кожната сетивност и промени Стандарти за допустимо облъчване с UV-ра-
в разпределението на субпопулации на лимфо- диация са предложени от Американската конфе-
цити при хора и опитни животни, облъчвани с ренция на индустриалните хигиенисти (ACGIH).
UV-лъчи, също и подтискане на защитата сре- Те не се отнасят за облъчване на открито или
щу имплантирани тумори при опитни животни. при лица с фотосензитивни реакции. Тук се
Популярното схващане, че UV-радиацията и по- включват лица облъчвани в производствени ус-
лучения чрез нея кожен загар повишава имун- ловия с изкуствени източници на UV-лъчи (без
ната защита на организма, увеличават съпро- UV-лазери) и нормите са базирани на ефекта
тивляемостта срещу инфекциозни агенти и са върху очите (фотокератит) и кожата (еритема)
задължителен момент в закалителните процеду- при хора с нормално пигментирана (бяла) кожа и
ри не намира необходимото научно потвържде- повтарящо се облъчване.
ние. Проучвания при хора и опитни животни не Съгласно този стандарт се допуска облъч-
показват достоверно положителен ефект от об- ване с UV-A-лъчи (320-400 nm) не повече от 1
лъчване с UV-лъчи за невъзприемчивост към ос- mW/cm2 за период 103 s (около 17 min), а за по-
три респираторни инфекции. Профилактични кратки периоди – до 1 J/cm2. При облъчване с
облъчвания (в т.нар. фотарии) при миньори и ра- UV-лъчи в диапазона 200-315 nm допустимите
ботещи в безпрозоречни цехове през зимния се- стойности за период от 8 h са посочени в табл.
зон; при детски и при други контингенти при си- 2 – тези стойности се използват директно само
туации с повишен епидемиологичен риск спрямо при облъчване с UV-лъчи с една точно опреде-
респираторни инфекции не са показали значи- лена дължина на вълната (напр. само 290 nm).
ми разлики с необлъчвани с UV-лъчи континген- При източници с по-широк спектрален диапазон
131
Табл. 2. UV-радиация – норми
Дължина на вълната (nm) Норма (mJ/cm2) Относителна спектрална ефективност (Sλ/
200 100.0 0.03
210 40.0 0.075
220 25.0 0.12
230 16.0 0.19
240 10.0 0.30
250 7.0 0.43
254 6.0 0.5
260 4.6 0.65
270 3.0 1.0
280 3.4 0.88
290 4.7 0.64
300 10.0 0.30
305 50.0 0.06
310 200.0 0.015
315 1000.0 0.003
(също в тази област – 200-315 nm) се определя поддържането на „толеранс“ на кожата към по-
т.нар. ефективно облъчване (Eeff), спрямо пико- вишената UV-радиация през летните месеци
вата спектрална ефективност (1,0) при дължина (табл. 3)
на вълната 270 nm по формулата: От 2010 г. в съответствие с Европейската Ди-
ректива 2006/25/ЕО за защита от оптични лъ-
Eeff=ΣΕλ.∆λ.Sλ
чения в България е въведено нормиране на UV
където: Еλ е измерената интензивност в W/cm2 радиация за работещите при рискове, свързани
за съответната дължина на вълната или по-чес- с експозицията на изкуствени оптични лъчения
то тясна спектрална лента (5-10 nm ширина); Sλ - гранични стойности на енергетичната доза (H)
– относителната спектрална ефективност (взи- в Jm-2 и плътността на мощност (L) в Wm-2 sr-1
ма се по-високата стойност при спектрална лен- при различни дължини на вълната (nm) и допус-
та с ширина 5-10 nm); ∆λ – спектралната ширина тимата експозиция (s).
в nm (5-10 nm).
Допустимата експозиция (s) се получава като 6.2.2.6. Профилактика на неблагоприятни-
се раздели 0,003 J/cm2 на Ееff (W/cm2). те ефекти.
Тези норми не дават съвсем точна граница
между безопасни и опасни нива на облъчване с Профилактиката срещу UV-облъчване от
UV-лъчи преди всичко по отношение на стохас- слънцето включва: ограничаване прякото об-
тичните ефекти (те се проявяват при облъчва- лъчване; носенето на подходящо облекло –
не със слънчева радиация). Счита се, че допус- леко, но максимално покриващо всички части
тимото облъчване с UV-радиация от слънцето на тялото; употреба на защитни (филтриращи
трябва да се ограничава до дозите необходи- UV-радиацията) кремове и лосиони. Употре-
ми за продукцията на vit D3 (около 60 МЕD го- ба на подходящи очила. Тук трябва да се знае
дишно). Тези дози се считат за достатъчни и за обаче, че отразената от небосвода UV-ради-
ация, може да достигне до 50% от общата UV-
радиация достигаща земната повърх-
Табл. 3. Предпазване срещу експозицията ност при наличие на висока, переста
на ултравиолетовите лъчи облачност, а отразената UV-радиа-
Месеците от годината, през които е необходимо предпазване ция от снега достига до 85% от пада-
от слънчевата светлина зависят от географската ширина щата върху него, до 20% от пясъка, до
Месеци, през които предпазването 6% от водата и само до 2% от трева-
Географска ширина та (при това късите UV-лъчи се отра-
от слънцето е необходимо
зяват по-добре при по-малък ъгъл на
600N до 700N От май до август
падане на лъчите, но общо по-силно
500N до 600N От април до септември се отразяват по-дългите UV-лъчи), т.е.
при определени условия само защита
400N до 500N От март до октомври от пряката UV-радиация е не винаги
300N до 400N От февруари до ноември достатъчна; също така много тънките
текстилни материи (памучни) и осо-
300N до 300S През цялата година бенно синтетичните са проницаеми
30 S до 40 S
0 0
От август до май за UV-лъчи; защитните кремове и ло-
сиони трябва не само да хидратират и
400S до 500S От септември до април омазняват кожата, а да съдържат по-
глъщащи UV-радиация вещества – Р-
50 S до 60 S
0 0
От октомври до март
аминобензоена киселина и β-каротин;
132
очилата освен потъмнение (намаляват видима-
та светлина) трябва да са стъклени (не синте-
тични).
При изкуствени източници защитата
включва инженерно-технически средства и лич-
на защита. Източниците на UV-радиация тряб-
ва да са максимално екранирани и производ-
ствения процес автоматизиран. Използват се
защитни очила, щитове (защита на лицето и
очите), облекло и ръкавици. При електродъго-
вото заваряване са необходими и вентилация
(за отстраняване на озона, азотните окиси и
металните аерозоли), боядисване на стените с
бои съдържащи ZnО за поглъщане на отразена-
та UV-радиация, отдалечаване на други работ-
ници от източника (фиг. 5).
Фиг. 5. – Препоръчана максимално експози-

ция на наблюдаване в зависимост от разсто-
янието при електродъговото заваряване (по
ICNIRP – Международна комисия за защита от
нейонизираща радиация).
1. Наредба №5/ДВ бр. 49 2010 г. на МТСП и МЗ за минималните изисквания за осигуряване на

здравето на работещите при рискове, свързани с експозицията на изкуствени оптични лъчения.
2. Галанин Н.Ф. – Лучистая енергия; Солнечная радиация и ее гигиеническо значение; вж. Руко-
водство по коммунальной гигиене Т.I, ред. В.А. Рязанов, Медгиз, 1961, 55-118.
3. Драгиев Т., Л.Цветкова – Ултравиолетова радиация и реактивност, Мед. и физк., С., 1980, 191.
4. Цветков Д., Р. Андрейчин – Проучвания върху слънчевата радиация в черноморски курорти,
Съвр. мед., 3, 1967, 249-255.
5. Чучкова М. – Слънчева радиация, вж. Физични фактори на околната среда под ред.
Е.Ефремов, Мед. и физк., С. 1988, 157-170.
6. American Conference of Governmental Industrial Hygienists: Treshold Limitit Values for Physical
Agents, Cincinati, Ohio, 1984.
7. Baetjer A. M. – Ultraviolet Radiation; in. Prevantive Medicine and Public Health ed. P.E.Sartwell,
tenth edition, Appl. Century – Crofts, N.Y, 1997, 854-858.
8. Cohen R. – Injuries Due to Physical Hazards – nonionizing radiation injuries; in Occupational
Medicine, ed. J. La Dou, Appleton & Lange, Norwalk, 1990, 116-121.
9. Curtis R., M. Nichols – Nonionizing Radiacion; in Euvironmental and Occupational Medicine, I ed.,
ed. W.N. Rom, Little, Brown and Co, Boston, 1983, 693-705
10. Daynes R.A. et al. – Experimental and clinical photoiоmmunology, Boca Raton, FL, CRC Press,
1983, 373
11. Faber M. – Ultraviolet radiation; in Nonionizing Radiation protection, Sec. ed. WHO Regional
publications, European Series, N 25, 1989,13-48
12. Farr P.M., B.L. Diffey – The erythemal response of human skin to ultraviolet radiation, J. invest.
dermat., 84, 1985, 449-450
13. Haagen – Smith A.J., L.G. Wayne – Atmospheric Radiations and Scavenging Processes; In Air
Pollution (sec ed.), Ed. by A.C. Stern, Acad. Press, N.Y., V. I, 1994, 149-183
14. Hathaway J.A., D.H. Sliney – Ultraviolet Radiation; in. Physical and Biological Hazards of the
Workplace, ed. P.H. Wald and J.M. Stave, Van Nostrand Reinhold, N.Y., 184-188, 1998.
15. Kurzel R.B. et al. – Ultraviolet radiation effects on the human eye, Photochemical and
Photobiological rewieus, 2,133, 1977
16. Largent E.J., J. Olishifski – Nonionizing Radition; in Fundamentals of Industrial Hygiene, III ed.,
ed. B.A. Plog, National Safeti Council, USA, 1988, 227-257.
133
Б.Стефанов
Радиочестотни
електромагнитни полета (радиовълни)
6.2.3
6.2.3.1. Обща характеристика Интензитет – при сравнително по-ниските
честоти се определя поотделно напрегнатостта
Радиовълните са електромагнитни колеба- на електрическото поле във волт/метър (V/m) и
ния с честота от 1 кHz до над 300 GHz (гигахер- на магнитното поле в ампер/метър (A/m).
ца) и заемат най-дълговълновата част на елек- Енергия – за свръхвисокочестотните вълни се
тромагнитния спектър до пограничната област измерва плътността на енергийния поток (ПЕП),
с инфрачервените лъчи. Конфигурацията на ра- т.е. падащата енергия за единица време върху
диочестотното поле в пространството е в зави- единица площ (във W/m2, mW/m2 или µW/m2).
симост от разстоянието от източника му. Разгра- За целите на медицината и биологията се из-
ничават се три зони: ползува класификацията, която е представена в
– близка (зона на индукцията) – с радиус от табл. 1.
източника до разстояние много по-малко от 1/6
от дължината на вълната; 6.2.3.2. Основни източници на радиовълни
– междинна (зона на интерференцията) –
между близката и далечната; Радиовълните най-широко се използуват в раз-
– далечна (вълнова зона) – с радиус поне 10 лични отрасли на промишлеността, транспорта,
пъти по-голям от 1/6 от дължината на вълната. комуникациите, науката и медицината. Способ-
В зоната на индукция ЕМП още не е сформи- ността на ЕМП бързо да нагрява материалите се
рано, двете съставки на полето не съвпадат по използува за термична обработка на метали (пре-
фази и не са в точно определено количествено цизно леене, обемно нагряване, повърхностна
съотношение. Това налага при оценката на ин- обработка), на полупроводници и диелектрици.
тензитета на полето да се определят стойности- Термичното действие на ЕМП върху металите се
те на електрическата и на магнитната състав- обуславя от вихровите токове, които се индуцират
ки поотделно. В зоната на интерференция има в дадената среда от магнитната съставка на ЕМП.
както несформирано поле, така и сформира- Високочестотните установки за индукцион-
ни електромагнитни вълни. Във вълновата зона но нагряване се използуват в металургията, ме-
полето вече е сформирано и се разпространява талообработването, машиностроенето, в про-
като бягаща вълна. изводството на електронни елементи и др.
Таблица 1: Класификация на радиовълните, използвана в медицината

Диапазон Честота Вълни Дължина на вълната
свръхниски честоти(СНЧ) под 1 кHz Свръхдълги над 30000 km
ниски честоти (НЧ) 1 – 100 кHz Свръхдълги 3 – 300 km
Дълги 1 – 3 km
високи честоти (ВЧ) 100 kHz-30 MHz Средни 100 – 1000 m
Къси 10 – 100 m
ултрависоки честоти(УВЧ) 30 – 300 MHz Ултракъси 1 – 10 m
Дециметрови 1m -10 cm
свръхвисоки честоти(СВЧ) 300 MHz-300 GHz Сантиметрови 1 – 10 cm
Милиметрови 1 – 10 mm
Практически при работа с източници на ра- Излъчващите елементи на такъв вид установки
диовълни работниците винаги са в близката или са колебателните контури, съгласуващите транс-
междинната зона. При обслужване на източници форматори, фидерните линии (при неефективно
на СВЧ полета (т.н. микровълни) работните мес- екраниране) и работните индуктори.
та са в далечната (вълновата) зона. За нагряване на диелектрици се използува
Основните характеристики на радиочестот- енергията на електрическата съставка на ЕМП. ВЧ
ното ЕМП са: генератори са прилагат за сушене на дървесина,
Честота – отразява броя на пълните колеба- прежда и други материали, за слепване на пласт-
ния за единица време; измерва се в Hz, респ. маси, пресоване на синтетични прахове, вулкани-
кHz, МHz и GHz. зация на каучук и др. При тези установки най-голя-
Дължина на вълната – разстоянието между мо е излъчването от работния кондензатор.
две най-близки точки от вълната, които имат ед- Радиовълните намират най-широко прило-
накви фази на трептене; измерва се в m, cm и mm. жение за радиовръзка, телевизия, радионавига-
134
ция и локация, за телефонни връзки (мобифони), материал свидетелствува за изразени промени
връзка с Интернет (радиомодеми) и др. Освен в организма на човека и на експериментални жи-
чрез стационарни радиостанции, радиовръзки се вотни при интензивности далеч под прага на тер-
осъществяват и от транспортни средства (воден, мичното действие. Именно нетермичното дейст-
въздушен, железопътен и автомобилен транс- вие на радиовълните е изходната позиция за
порт). На кораби и самолети е монтирана и ра- нормирането му.
диолокационна апаратура. При ефективно ек- Счита се, че главната „мишена“ при въздейст-
раниране на предавателя, фидерните линии и вие с радиовълни е мозъкът, респ. нервната сис-
антенните превключватели хигиенни проблеми тема – възникват фазови обратими промени в
не възникват. Ако има дефекти в екранировката биоелектричната активност на главния мозък,
е възможно облъчване не само на операторите, в условнорефлекторната дейност, в някои био-
но и на непряко заангажирания персонал. химични реакции, осигуряващи протичането на
Радиочестотни ЕМП се използуват и за йо- нервните процеси.
низиране на газове, за получаване на плазма, Острото действие на радиовълните е възмож-
за дефектоскопия и др. Интензивни ЕМП се из- но само при аварийни ситуации или грубо нару-
лъчват от лазерните установки в някои работни шаване на правилата за безопасна работа. Проя-
участъци на радиоелектронната промишленост. вява се с адинамия, чувство на тревога, изразени
СВЧ енергия намира приложение в птицеобра- вегетативни и съдови нарушения, диенцефални
ботващата, бирената, млечната, месната и риб- кризи, пристъпи на пароксизмална тахикардия,
ната промишленост за затопляне, сублимацион- кръвотечения от носа, левкоцитоза. Описани са
но сушене, дефростиране, стерилизиране и случаи на катаракта на очите и стерилитет.
пастъоризиране на продуктите. Същата енергия Хроничното действие на радиовълните се про-
се използва и в микровълновите печки в бита. явява предимно с функционални изменения на
При несъвършенна конструкция или недостатъч- централната нервна система (особено на вегета-
но уплътняване на работните камери и вълново- тивните ѝ отдели) и на сърдечно-съдовата систе-
дите е възможна утечка на СВЧ енергия. ма. Тези прояви могат с известна условност да се
Свойството на ЕМП да нагрява тъканите се обединят в три основни синдроми: астеничен, ас-
използува във физиотерапевтичната практика. теновегетативен и хипоталамичен (диенцефален).
Прилагат се различни методи и честоти: диатер- Астеничният синдром е началният. Наблюда-
мия, дарсонвализация, индуктотермия, УВЧ те- ва се след трудов стаж 3-5 години. Изразява се
рапия, микровълнова терапия и др. с редица субективни оплаквания: главоболие,
световъртеж, отпадналост, раздразнителност,
6.2.3.3. Биологично действие. Клинични намалена работоспособност, обща слабост,
прояви разстройство на съня и менструационния ци-
къл, снижена полова потенция и др. Вегетатив-
Характерът и изразеността на биологичните ните промени са нерязко изразени с преобла-
ефекти при въздействие с радиочестотни ЕМП даваща ваготонична насоченост на реакциите,
се определя от следните основни фактори: артериална хипотония и брадикардия. Синдро-
1) Дължина на вълната, респ. честота на из- мът протича благоприятно, работоспособността
лъчването; не намалява чувствително.
2) Интензитет на ЕМП; С продължаването на работата в среда с ра-
3) Характер на полето – синусоидално, им- диовълни (5-10 годишна експозиция) астенията
пулсно, модулирано и др.; нараства, присъединяват се и сърдечно-съдови
4) Поляризация на вълната; нарушения. Оформя се астеновегетативен синд-
5) Режим на облъчване – непрекъснат или с ром с вегетативно-съдова дисфункция (невро-
паузи; циркулаторна дистония). Последната може да е
6) Начин на облъчване – локално, общо; от хипотензивен или хипертензивен тип в зави-
7) Продължителност на облъчване; симост от изходното функционално състояние.
8) Разположение на човека спрямо векторите Съдовият тонус е повишен, наблюдават се функ-
на ЕМП; ционални ангиоспастични промени, регистрират
9) Наличие на фактори на средата, които мо- се абнормни осцилографски, реографски, рео-
гат да модифицират (потенцират или отслабят) енцефалографски и ЕКГ криви.
действието на радиовълните. При нарастване на патологичните явления
Установено, че при равни други условия СВЧ (продължаване на работата с интензивни ЕМП)
ЕМП са с най-изразена биологична активност, възниква вегетативно-съдова форма на хипота-
следвано от УВЧ и ВЧ полета, т.е. биологичният ламичен синдром. Проявява се с диенцефални
ефект е в права зависимост от честотата. кризи, изразена възбуда, тремор, рязко главобо-
При голям интензитет радиовълните имат из- лие, стягащи болки в сърдечната област, хипер-
разено термично действие, което се проявява в хидроза, акроцианоза, субфебрилна температу-
интегрално повишение на температурата на тя- ра. Артериалното кръвно налягане е значително
лото или на отделни негови части. При по-слабо увеличено, особено диастолното. Електрокардио-
въздействие на полето са възможни само микро- графските промени се задълбочават, възможни са
термични ефекти поради нееднородното нагря- проводни нарушения, камерна екстрасистолия и
ване на микроструктурите на хетерогенните би- др. Промените обикновено са обратими. В напред-
ологични тъкани. Богатият феноменологичен нали стадии на заболяването се развива клинич-
135
ната картина на исхемичната болест на сърцето и зивност на въздействието и др. Задължително е
на хипертоничната болест. Работоспособността на и достоверното изключване на ролята на други
болните е трайно и значително нарушена. (професионални и непрофесионални) рискови
Характерно за параклиничните промени е фактори.
тяхната нестабилност и фазният им характер.
Преобладава тенденцията към цитопении – лев- 6.2.3.4. Профилактика на уврежданията
копения, тромбоцитопения, относителна лимфо-
цитоза, ретикулоцитоза. Често се определя уме- За недопускане на увреждания на здравето
рена диспротеинемия с увеличен относителен на работещите се прилага система от мерки от
дял на глобулините, поради което албумино-гло- различно естество: планировъчни, организаци-
булиновият коефициент намалява. Променя се онни, технически, конструктивни, технологични,
и количеството на медиаторите: хистаминът в медико-биологични и др.
кръвта се увеличава, съдържанието на ацетил- Първостепенно значение има хигиенното
холин се променя в по-малка степен, но холи- нормиране. Съгласно Наредба № 7 от 1999 г. на
нестеразната активност съществено намалява. работните места при работа в условия на елек-
Възможни са още ендокринни смущения, овари- тромагнитни лъчения от радиочестотния и ми-
ална хипофункция, импотентност. кровълновия обхват се спазват установените
Други биологични ефекти, установени пре- норми съгласно БДС 14525-90 и БДС 17137-90.
димно при експериментални въздействия с ми- При работа с нискочестотни електромагнит-
кровълни (MW) и радиочестотни вълни (RF) са: ни полета се изисква максималнодопустимата
смърт от хипертермия (температура на мозъка стойност на интензитета на електрическото поле
70-90°С) при много високи мощности(включ. оп- да не превишава следните стойности (табл. 2):
исани случаи и при хора): намалено относител-
но тегло на надбъбреци, хипофиза и тиреоидна Таблица 2: Хигиенни норми за НЧ ЕМП
жлеза и на секретирани от тях хормони: проме- Честота Emax
ни в ЕЕG с увеличение на алфа ритъма и него-
вата амплитуда: промени в имунната система- 0 до 100 Нz 25 kV/m
намаление на антителообразуващите клетки, 100 Нz до 4 kНz 2,5.106 /f (Нz) V/m
титъра на антителата, нарушения в ядрото на 4 kHz до 60 kНz 625 V/m
лимфобластите: мутагенна активност – устано-
вени хромозомни аберации: тератогенни и ем- Максималнодопустимата стойност на плът-
бриотоксични ефекти при бременни животни ността на потока на магнитното поле трябва да
– увеличена фетална смъртност и намалено фе- отговаря на следната зависимост: Вmах = 60/f,
тално тегло, увеличена постнатална смъртност mТ, където f е честотата в Нz.
и променени поведенчески реакции, промени в По БДС 14525-90 за високочестотния и ул-
мъжката репродукция – намалена сперматоге- трависокочестотния диапазон се регламентират
неза, подвижност на сперматозоидите и осмо- максимално допустимите енергийни параметри
тична резистентност и други биологични ефекти, и интензитети поотделно за електрическото и
включ. и възможна канцерогенеза. Всички тези магнитното поле (табл. 3).
ефекти обаче, освен че са наблюдавани предим- При наличие на СВЧ радиовълни максимал-
но в експеримент, не намират достатъчно епиде- но допустимата плътност на енергийния поток
миологично потвърждение при хора, не винаги (ПЕП) не трябва да надвишава 1000 µW/cm2.
се потвърждават и от други подобни проучва- Тази стойност се намалява 10 пъти, ако в работ-
ния, често пъти са използвани високи мощности ната среда има йонизиращи лъчения или темпе-
– над 10 mW/cm2, с изразено топлинно действие. ратурата на въздуха е над 28°С.
При хронично облъчване със СВЧ радиовълни е Максимално допустимото енергийно нато-
възможно възникване на катаракта. Последни- варване на организма (Ен) за една работна смя-
те изследвания в тази насока показват, че това на е до 200 µW.h/cm2. При облъчване с въртящи
е възможно само при действието на радиовълни се и сканиращи антени се допуска до 10 пъти по-
с честота от 1,5 до 10 GHz. При честоти около 35 висока стойност на Eн. Допустимата експозиция
GHz могат да се наблюдават кератити и увреж- се определя по формулата Ен = ПЕП.Т, където Т
дания на стромата на роговицата. е времето в часове. Например, ако на работно-
Някои автори предлагат да бъде обособе- то място са измерени стойности на ПЕП 50 µW.h/
на самостоятелна нозологична единица „радио- cm2, максимално допустимото време на работа е
честотна болест“. Това предложение не се под- 200:50= 4 h.
крепя от мнозинството от учените главно поради Профилактиката при работа с източници на
неспецифичния характер на промените, предиз- радиовълни се основава на принципите: нама-
викани от радиовълните. У нас за професионал- ляване на интензитeта и експозицията, защита
но обусловени при действие на микровълнови чрез разстояние и екрани.
лъчения се считат катаракта, артериала хипер- Прилаганата мощност на източника трябва да е
тония, ИБС, левкемия, неоплазми на ЦНС. минимална, достатъчна за дадения технологичен
Разбира се полиетиологичността на тези за- процес. Намаляването на експозицията цели при
болявания налага отчитането на наследстве- по-високи величини на РЧ ЕМП да се намали до-
на предразположеност, конституция, възраст, зата на облъчване. В нормативите е предвидена
предхождащи заболявания, експозиция и интен- възможност при ремонти на работещи генерато-
136
Таблица 3. ПДН за облъчване с ВЧ и УВЧ в производствени условия
Максимално допустими Максимално допустими интензитети
Честотен обхват енергийни параметри (W) (Е и Н)
в MHz ел.поле E
ел.поле WЕ(E2T) магн.поле WH(H2T) магн.поле H (A/m)
(V/m)
0,06 – 3 20000 – 500 –
3 – 30 3200 – 200 –
30 – 300 800* – 60 –
0,06 – 10 – 200 – 50
* за въртящи се и сканиращи антени се допуска до 10 пъти по-висока стойност на WE.
ри и в аварийни случаи да се работи при по-висока ване могат да се използват ръкавици и престил-
ПЕП, но за ограничено време и с използуването на ки от метализирана тъкан.
лични защитни средства. Този принцип на защи- Медицинската профилактика, наред с хиги-
та включва също различните компенсации и при- енното нормиране, включва и провеждането на
вилегии на работещите (намален работен ден, до- предварителни и перидични медицински прегле-
пълнителни дни отпуска и др.). ди.
Защитата чрез разстояние се осъществява Медицински противопоказания за постъпва-
чрез създаване на хигиенно-защитни зони около не на работа с източници на електромагнитни
антенните съоръжения, с прилагане на автомати вълни са:
и роботи и чрез дистанционно наблюдение и уп- 1) Заболявания на сърдечно-съдовата систе-
равление на процесите, при които има висок ин- ма (трайна артериална хипертония и хипотония,
тензитет на ЕМП. исхемична болест на сърцето, стенокардия).
Най-разпространеният метод за защита е ек- 2) Всички заболявания на кръвта и вторично
ранирането. То се използува както спрямо източ- малокръвие (хемоглобин, по-нисък от 14 g% за
ниците, така и за защита на персонала или неп- мъже и 12 g% за жени).
рофесионално облъчваните лица. Прозорчетата 3) Органични заболявания на централната
за наблюдение на процесите трябва да бъдат ек- нервна система, вкл. епилепсия.
ранирани. Използува се калайдисана метална 4) Изразена вегетативна дисфункция.
мрежа с разстояние между нишките не повече от 5) Изразено астенично състояние.
3 mm. Препоръчва се командните и индикатор- 6) Заболявания на ендокринните жлези с
ните органи да са изведени пред екрана. Особе- трайно нарушение на функцията им.
но внимание изисква заземяването на екраните. 7) Изразени неврози (неврастения, хистерия,
Проводникът трябва да е максимално къс и с по- психастения).
голямо сечение. В противен случай самият той 8) Катаракта.
може да стане източник на ЕМП. 9) Трайни и изразени нарушения в овариално
При невъзможност да се намали интензите- – менструалния цикъл.
тът на полето до ПДН, става наложителна упо- 10) Психични заболявания.
требата на лични предпазни средства: радио- 11) Хронични кожни заболявания.
защитни очила със ситна метална (месингова) Периодичните прегледи се провеждат на все-
мрежа или от специално стъкло с пресована ки 24 месеца. В прегледите задължително уча-
мрежа, щитове и комбинезони с втъкани метал- ствуват терапевт, невролог и офталмолог. Пра-
ни нишки. У нас е разработен нов тип радиоза- ви се определяне на хемоглобин, еритроцити,
щитна тъкан на основата на метализиран по хи- тромбоцити и протеинограма;а по показания и
мически начин полиестерен текстил с много офталмоскопия, биомикроскопия, ЕКГ, осцило-
добри хигиенни показатели. При локално облъч- графия, определяне на електролити в серум.

137
Б. Стефанов, Д. Цветков
Нискочестотна електромагнитна радиация.
Магнитно поле
6.2.4
6.2.4.1. Обща характеристика 6.2.4.2. Основни източници
Магнитното поле (МП) е форма на същест- Постоянното магнитно поле е по-изразен

вуване на материята, силово поле, чрез което фактор на работната среда при изработката на
се осъществява взаимодействието между дви- магнити, при контрол на качеството и монтаж на
жещи се електрически заряди или токове. МП магнитни системи от отделни магнити, монтаж
е съставка на ЕМП. При промяна на величина- на устройства с магнитни детайли (генератори и
та му във времето винаги възниква и електри- двигатели с постоянен ток, измерителни прибо-
ческо поле. Самостоятелното му съществуване ри и др.).
е възможно, само ако величината му е постоян- Електромагнитите имат най-разнообразно
на по време. Постоянно магнитно поле (ПМП) приложение: в устройства за намагнитване (при
се създава от постоянен ток – DC (равномерно изготвяне на постоянни магнити), за закрепва-
движещи се заряди) или от вещества със свой- не на детайли в металообработката, в подем-
ства на постоянни магнити.Нискочестотната ни кранове, магнитни сепаратори, устройства за
електромагнитна радиация е в долния край на фокусиране на електронния лъч, установки за
електромагнитния спектър – честота 0-300 Hz, ядрен магнитен (ЯМР) и електронен парамагни-
най-често в областта на променливия ток (AC) тен резонанс (ЕПР) и др. Магнитохидродинамич-
– 50-60 Hz, и тя формира променливото маг- ният ефект при взаимодействието на движещи
нитно поле. се заряди с МП се използува за получаване на
Основните характеристики на магнитното електроенергия – магнитохидродинамични ге-
поле са: нератори със свръхпроводящи криогенни елек-
1. Напрегнатост – тя не зависи от свойства- тромагнити.
та на средата, а се определя от силата на тока и Източници на МП в производствени усло-
формата на проводника. Мерната ѝ единица по вия са и електролизните вани, шинопроводите
системата SI е ампер/метър (A/m). Извънсистем- и другите електротехнически устройства, по ко-
на единица, която се среща в по-старата литера- ито протича постоянен ток. Нискочестотни МП се
тура, е оерщед (Oe) – 1 Oe = 79,58 A/m. използуват в магнитоимпулсни и електрохидра-
2. Индукция – векторна величина, която зави- влични установки.
си от свойствата на средата. Посоката на векто- МП намира приложение и в лечебната прак-
ра на магнитната индукция съвпада с посоката тика. Естествените магнити се използуват срав-
на магнитното поле. Измерва се в тесла (T), по- нително рядко. Изкуствените МП се генерират от
стара мерна единица е гаус (G) – 1 G = 10-4T; 1m соленоиди с различна форма, които се захранват
T = 10G. със синусоидален ток с честота 50, 100 или 5000
3. Поток – физична величина, числено равна Hz. Такива са напр. апаратът Biopuls (Германия),
на произведението на величините на магнитната произвежданият у нас апарат Магнит-Н-80, апа-
индукция и площта, перпендикулярна на векто- ратите Полюс-1, Альфа-пульсар, МАГ-30 и др.
ра на индукцията. Определя се в единици вебер Експозиция на нискочестотни електромагнит-
(Wb) – 1 Wb/m2 = 1 T. ни полета има навсякъде, където се използва
Магнитното поле прониква лесно в много електрическа енергия (AC/ОС) – електропрово-
вещества, включително и в биологична мате- ди, електромотори, електросъоръжения в бита,
рия и много трудно се екранира. Променливи- в производството, в учебни заведения, в транс-
те магнитни полета с ниска честота предста- порта и т. н. С по-висока степен на напрегна-
вляват голям интерес с оглед връзката им с тост (А/m) и индукция(T) на магнитното поле са
молекулярните биотокове и здравните ефек- работещи с електродъгово заваряване, в елек-
ти. Източник на такива полета са всички апара- тростанции, електротранспорт, поддържане на
ти и системи използващи променлив ток, както електопроводи и трансформатори, металурзи
и самите електрически линии (електропровод- при електродъгови пещи, телевизионни и ради-
ници). За разлика от магнитното поле, електри- отехници (фиг. 1). Работещи с видео дисплеи са
ческото няма значимо проникване в човешкото също подложени на нискочестотно електромаг-
тяло.1 нитно поле, но те трябва да са на разтояние под
10 см. до него за да има напрегнатост на полето
1
Човек е подложен постоянно на действието на земното сравнима с тези посочени по-горе.
магнитно поле ≈ 450 mG, променящо се слабо – ± 0,5 mG
дневно, в следствие промените в слънчевата активност 6.2.4.3. Биологично действие
(но има и по-резки промени – „магнитни бури“). Земното
електрическо поле е ≈ 120-150 V/m (сравнимо с това под 12 кV
електропровод), но при влошаване на времето (гръмотевични Биологичните ефекти на МП се определят
бури) достига и до 3-5 MV/m. преди всичко от: а) вида на полето – постоянно,
138
отокове значително са
по-слаби и от тези, пре-
дизвикани от нормал-
ната сърдечна и мозъч-
на дейност – съответно
10 mА/m2 и 1mА/m2 .
Подобно на биоло-
гичните ефекти при
действие на ЕМП в ра-
диочестотния диапа-
зон и тук съобщени-
те промени не винаги
се потвърждават, не се
намират връзки „доза/
eфект“ (повечето съ-
общения са при дейст-
вие на „ниски дози“),
Интензивност – μТ не се посочват патоге-
нетичните механизми
Фиг. 1. Магнитни полета при електрически ток (50 Hz) и парни турби- обясняващи намере-
ни генератори – 1800 и 3800 об./min (по H. Lundren, 1992). ните промени. Посоч-
ва се: наличие на лица
синусоидално, пулсиращо или импулсно; б) ве- „свръхчувствителни към електричество“ – уста-
личината на магнитната индукция, респ. на на- новени в Швеция (1993) 10 000 души със субек-
прегнатостта на полето; в) градиента на полето, тивна симптоматика и оплаквания, работещи с
респ. степен на неговата нееднородност; г) про- видеодисплей и друга електроапаратура; епи-
дължителността на въздействието; д) режима на демиологични проучвания при лица, живеещи в
облъчване – непрекъснат или с паузи. близост до електропроводи (но с ниска магнитна
Първите промени, които предхождат всякак- индукция – 0,2 mТ) за увеличена честота на слу-
ви други реакции на организма, са измененията чаи на левкемия при деца и тумори на мозъка;
на биоелектричната активност на мозъка. В на- увеличена честота на недоносена бременност
чалните етапи на въздействие превалират въз- и малформации при някои работещи в елетро-
будните процеси. По-нататъшното въздействие станции или ползващи електрически затоплящи
с ПМП води до забавяне на електрическите рит- се завивки през нощта; по-висока честота на ня-
ми с увеличаване в ЕЕG на междинните ампли- кои форми на левкемия – остра миелоидна лев-
туди и на бавните вълни. кемия и хронична лимфоцитарна левкемия, при
Субективните оплаквания при интензивно въз- работещи в производства с големи електромото-
действие с МП най-често са: главоболие, перио- ри; разработени са и теоретични модели за про-
дически световъртеж, шум в ушите, повишена раз- мени в клетъчните мембрани (трансмембранния
дразнителност, чувство на безпокойство и тревога. потенциал), обясняващи намерените намале-
Под влияние на ПМП в организма на работе- но отделяне на мелатонин и проницаемостта на
щите се наблюдават вегетативно-съдови проме- калциевия йон.
ни, които се характеризират най-вече с явления Профилактика. Нормативите за нискоче-
на вазодилатация. Разстройствата в различни- стотна ЕМР и за магнитната съставка на ЕМП
те участъци на съдовата система не настъпват са посочени (вж. Радиочестотни електромагнит-
едновременно. Отначало те обхващат артерии- ни полета). У нас при производствени проце-
те и артериалната част на капилярната мрежа, а си и работното оборудване, които са източник
след това се разпространяват във венозните от- на постоянно магнитно поле, се регламентира
дели на капилярите и вените. У част от лицата, магнитната индукция на работното място до 60
хронично пребиваващи в среда с МП има склон- mТ (еквивалентно на 600 Gs) за работна смяна.
ност към артериална хипертензия. Максималната стойност на плътността на потока
Промените в дейността на сърдечно-съдова- на магнитното поле не трябва да превишава 2 Т
та система, в морфологичния състав на кръвта и независимо от времето на облъчване
обмяната на веществата обикновено са преход- В нашето законодателство не са регламенти-
ни, обратими и от функционален характер. рани противопоказания за работа с постоянни
Посочва се, че индуцираните в тялото би- магнитни полета и периодични прегледи на та-
отокове от магнитното поле при лица стоящи в кива категории работещи. (Пред вид сходството
близост с електропровода – 5ОНz АС, е много по физична природа и биологично действие, би
по-малко от тези индуцирани от електрическо- трябвало регламентираното за радиовълните да
то поле. В допълнение индуцираните от МП би- се отнася и за магнитното поле).
139
1. Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на ра-

ботните места и при използване на работното оборудване. „Държавен вестник“, бр. 88 от 8.10.1999 г.,
изм. и доп. до 2004 г.
2. Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на про-
фесионалните болести. „Държавен вестник“, бр. 33 от 4.04.2001 г.
3. Стефанов, Б. Радиовълни и магнитни полета (хигиенни аспекти). С., Медицина и физкултура,
1990, 144 с.
4. Cohen R., P. Wald – Microwave, Raddiofrequency and Еxtremely Low – Frequensy Energy.
in Physical and Biological Hazards of the Workplace, ed. P. H. Wald, G. M. Stave, N. Y. VanNostrand
Reinhold, 1994, 203-215
5. Curtis R., M. Nichols – Nonionising Radiation. in. Environmental and Occupational Medicine, ed. W.
N. Rom, Boston, Little, Brown and Co, 1sth ed, 1984, 693-706
6. Electromagnetic Fields 300 Hz to 300 GHz. Environmental Health Criteria № 137, World Health
Organization, Geneva, 1993.
7. Knave B., J. Niland, C. Zenz – Nonionizing Radiation. in Occupational Medicine, ed. C. Zenz, Mosby,
3th edition, 1994, 384-392
8. Mild, K.H. Radiofrequency Field and Microwaves. In „Encyclopaedia of Occupational Health and
Safety“, International Labour Office, Geneva, 1998, 4th edition, vol. IV, 49.18-49.31.
140
Б. Стефанов
Статично електричество
6.2.5
6.2.5.1. Обща характеристика хидрофобни, имат големи специфични съпроти-
вления и се зареждат в процеса на производство
Статичното електричество е съвкупност от и преработване – при сновене, предене, изтег-
явления, свързани с възникване на електриче- ляне, усукване, апретурни операции и др. Край
ски заряди на повърхността или обема на диеле- предачни и тъкачни машини се определя статич-
ктрици или изолирани проводящи тела. Статич- но поле с интензитет до 100 kV/m.
на електризация възниква при съприкосновение Голям интензитет на електростатичното поле
на две различни вещества, при което става пре- се регистрира и при обработката на изсушена
разпределение на електроните или йоните им и дървесина, която има висока диелектрична про-
се образува двоен електрически слой с проти- ницаемост, вследствие на което лесно настъпва
воположни знаци. В зависимост от начина и из- нейната електризация. Този фактор е характе-
точника на образуване електростатичното поле рен и за хартиено-целулозната промишленост, в
може да съществува като собствено (поле на не- която широко се използват материали с изразе-
подвижни заряди) или като стационарно елек- ни диелектрични свойства – целулоза, колофон,
трическо поле (електрическо поле на постоян- парафин, дървесина и др. При отделните техно-
ния ток). логични операции се измерват стойности на по-
Основни показатели на електростатичното лето от 60 до 150 kV/m.
поле са неговият интензитет и потенциалът на Повишено ниво на статично електричество
точковите заряди. Интензитет е отношение на може да се установи и на работните места, обо-
силата F, с която полето действа на точков заряд рудвани с компютри. За ускоряване на потока от
Q, към големината на този заряд: E = F/Q. Мер- електрони в кинескопа на видеомонитора слу-
ната единица за интензитет е волт/метър (V/m), жи електрод, на който се подава много висок по-
а за потенциал – волт (V). тенциал. Той става източник на електростатично
поле. При попадането на електронния лъч (сноп)
6.2.5.2. Основни източници върху луминофорния слой на екрана също се
създават електростатични заряди. Тяхното на-
Електростатичното поле на работните места личие може да се усети при докосване на екра-
е в резултат на използване на някаква електрон- на на монитора, ако той няма специално антис-
но-йонна технология или като неблагоприятна татично покритие.
последица на даден производствен процес. Източник на статично електричество са и на-
В първия случай се използват възможности- електризираните синтетични материали, с които
те, които предоставя статичното електричество изобилствува съвременният работен интериор –
за пречистване на газове (в електрофилтри), за мокети, пластмасови покрития, вкл. и облеклото
електростатична сепарация на руди и други ма- (бельо и връхни дрехи) и обувките от синтетични
териали, за електростатично нанасяне на бои, тъкани.
лакове и полимери. Тези технологии широко се
използват в химическата, зърнено-фуражната, 6.2.5.3. Биологично действие
хранително-вкусовата и хартиената промишле-
ности – за гумиране на тъкани, производство на Статичното електричество може да окаже
полиетиленови фолия, хартия, подови настилки вредно въздействие върху организма на чове-
на текстилна основа (балатум, линолеум), пре- ка не само при непосредствен контакт със заря-
работване и производство на гранулирани мате- дите, но и поради действието на електричното
риали и прахове и др. поле, което възниква около заредените повърх-
Като нежелана последица статично електри- ности.
чество може да се получи при процесите три- Експерименталните изследвания на животни
ене, разпръскване, раздробяване, смесване, показват, че най-чувствителни към електроста-
движение на течности по тръбопроводи и др. Ге- тичните полета са нервната и сърдечно-съдо-
нериране на електростатичните заряди се на- вата системи. Наблюдават се промени в услов-
блюдава и при производство, преработване и но-рефлекторната дейност и електрическата
съхранение на прахове (насипни материали с го- активност на кората и дълбоките структури на мо-
лемина на частиците от фин прах до гранули) и зъка. При продължително въздействие с електро-
край електроустановки и далекопроводи с висо- статично поле у животните се определя пониже-
ко напрежение на постоянния ток. на реактивност на вегетативната нервна система
Значителни електростатични полета възник- с обратим характер (табл. 1).
ват в текстилната промишленост при обработка- Работещите продължително време в зона с
та на химически влакна с високи диелектрични интензивни електростатични полета се оплакват
свойства. Ацетатните и синтетичните влакна са от повишена емоционална възбудимост, раздра-
141
Табл. 1. Експерименти върху животни, експонирани на статично електричество
Биологични промени Наблюдавани ефекти Условия на експозиция
Хематологични и имуно- Непостоянни изменения в серумните Постоянна експозиция на полета между
логични албуминови и глобулинови фракции 2.8 и 19.7 kV/m от 22 до 52 ден от живота
при плъхове
Няма значими разлики в броя на кръв- Експозиция на 340 kV/m за 22 часа дневно
ните клетки, серумните протеини и био- за общо 5000 часа
химичните показатели при мишки
Нервна система Достоверни ЕЕG изменения при плъхо- Експозиция на електрични полета с интен-
ве, но ефектът не е постоянен зитет до 10 kV/m
Няма значими изменения в концентра-
цията и степента на усвояване на раз- Експозиция на полета с интензитет
лични невротрансмитери в мозъка на 3 kV/m до 66 часа
мъжки пллъхове
Поведенчески реакции Не са наблюдавани ефекти върху пове- Експозиция на HVD електрични полета от
денческите реакции при гризачи 55 до 80 kV/m
Поява на доза-зависими поведенчес- Експозиция на полета с интензитет до
ки отклонения при мъжки плъхове, без 12 kV/m
промяна във въздушната йонизация
Репродукция и развитие Няма значими разлики в общия брой на Експозиция на 340 kV/m за 22 часа дневно
потомството и процента на преживели преди, по време и след бременността
мишки
знителност, главоболие, бърза уморяемост, от- 1. Заземяване на електростатично проводи-

падналост, нарушения в съня и апетита. мите части на машините, апаратите, тръбопро-
Следва да се отбележи, че статичното елек- водите, вентилационните тела, резервоарите и
тричество представлява опасност не само за др., при които се генерират електростатични за-
здравето, но и за живота. Вследствие възпла- ряди.
меняващата способност на електростатични- 2. Използване при някои технологични про-
те разряди, съществува голяма вероятност от цеси на неутрализатори на статичното електри-
взривове и пожари – особено при лесно запали- чество, които йонизират въздуха и по този начин
ми, горими и взривни материали в контакт с ме- релаксират зарядите.
тални незаземени съоръжения (табл. 2). 3. Използване на различни антистатични до-
бавки, материали и покрития за намаляване на
6.2.5.4. Профилактика специфичните обемни и повърхностни съпроти-
вления на материалите до стойности, съответ-
Препоръчва се на работните места предел- стващи на ниска степен на електризиране.
нодопустимата стойност на електростатично- 4. Поддържане на висока относителна влаж-
то поле да е 60 kV/m за 1 h. Ако контактът със ност в работната среда – до 65-75%.
статично електричество е над 1 h, използва се 5. Намаляване скоростта и турболентността
формулата E = 60/√ T, където Т – време в часо- на движение на течности в тръбопроводи.
ве. Например за 4 h се регламентира интензитет 6. Подовете и подовите покрития трябва да
E=60/2= 30 kV/m. са електропроводими;.
Общите изисквания за защита от статично 7. Използване на предупредителна сигнали-
електричество у нас са регламентирани в БДС зация и (или) блокировка при опасност от елек-
15969-84 и в Правилник по безопасността на тростатични разряди поради голям интензитет
труда и експлоатацията на електрическите уред- на електростатичното поле.
би и съоръжения (Д-01-008). Борбата с електро- 8. Използване на средства за индивидуална
статичните полета се осъществява чрез редица защита – антистатични обувки и др.
технически, технологични, конструктивни, орга- За предотвратяване на искри от статично
низациони и др. мероприятия. Най-важните от електричество във взривоопасни помещения и
тях са: външни уредби при ремъчните предавки трябва
Табл. 2. Типични долни граници на възпламенимост на прахове, газове и пари

Вещества Граница
Някои прахове Няколко джаула
Много фини серни и алуминиеви аерозоли Няколко милиджаула
Пари от въглеводороди и други органични течности 200 микроджаула
Водород и ацетилен 20 микроджаула
Експлозиви 1 микроджаул
142
да се използват антистатични ремъци или пло- е наливаната течност да се стича по стените на
ски ремъци от полупроводящ материал при за- резервоара. При работа във взривоопасни поме-
дължително намазване с антистатична паста. щения и среди не се допуска използване на дре-
Забранено е горими течности да се наливат в хи от синтетични материали, върху които могат
съдове чрез свободно падаща струя. Правилно да се натрупат електростатични заряди.
1. БДС 15969-84. Статично електричество. Общи изисквания за защита.

2. Правилник по безопасността на труда и експлоатацията на електрическите уредби и съоръже-
ния (Д-01-008). Информационен бюлетин по труда на Мин. на труда и соц. грижи, бр. 10 от 1996 г.
3. Гигиена труда при воздействии электромагнитных полей. Под ред. на В.Е. Ковшило. М. „Меди-
цина“, 1983 г., 176 с.
4. Grandolfo M. Static Electric and MagneticFields. in Encyclopaedia of Occupational Health and
Safety, International Labour Office, Geneva, 1998, 4th edition, vol. IІ, 49.25-49.29.
5. Menguy Cl. Static Electricity. in Encyclopaedia of Occupational Health and Safety, International
Labour Office, Geneva, 1998, 4th edition, vol. IІ, 40.5-40.16.
143
Д. Цветков, М. Ляпина
Лазер
6.2.6
Едно от най-забележителните открития на мишлеността (при обработката на температуро-
съвремието са оптичните квантови генератори устойчиви материали и сплави, за пробиване,
или лазерите – Light Amplification by Stimulated рязане и заварки при високо налягане, за ка-
Emission of Radiation (усилване на светлината либриране, в приборостроенето и др.), военната
чрез стимулирана емисия на излъчването). техника, строителството (минно, пътно, на сгра-
Николай Басов, Александър Прохоров и ди), съобщителните и комуникационните систе-
Charles Townes (1954) първи разработват физични- ми, в редица научно-изследователски апарати
те основи на т. нар. мазер (Microwave Amplification и методики, в спектрофотометрията, хологра-
by Stimulated Emission of Radiation) или генератор, фията. Лазерите намират все по-широко прило-
който работи в диапазона на микровълните. Оп- жение в медицината – хирургията, онкологията,
тичният мазер е лазер. През 1958 г. Charles Townes офталмологията, дерматологията, гинекологи-
и Arthur Schawlou предлагат принципа на лазе- ята, стоматологията, и в бита (CD-ROM компю-
ра. Първият рубинов лазер е създаден през 1960 терни устройства и CD музикални уредби). Все
г. от Theodore Maiman (през 1964 г. Николай Басов, повече се използват и разнообразни лазерни те-
Александър Прохоров и Charles Townes стават ла- рапевтични системи за провеждане на физиоте-
уреати на Нобеловата награда по физика). рапевтични процедури и акупунктура.
Лазерите са квантови генератори на електро-
магнитни вълни от инфрачервения, видимия и 6.2.6.2. Професионални рискови фактори
ултравиолетовия диапазон при използване на
явлението на стимулирано излъчване. По прин- Лицата, работещи продължително време с ла-
цип всяко лазерно устройство се състои от ак- зери могат да бъдат експонирани на въздействи-
тивна среда (твърда, течна, газообразна, полуп- ето на комплекс от неблагоприятни фактори на
роводникова и др.), система за на възбуждане на работната среда – пряко, отразено или дифузно
активната среда с източник на енергия –оптиче- лазерно облъчване, ултравиолетова и инфрачер-
ски, електричен, химичен, газодинамичен, елек- вена радиация, импулсен шум, токсични прахове
тронен и от резонаторно устройство – елемент, и газове, отделени от обработваните с лазер ма-
който превръща лазера от квантов усилвател в териали. В резултат на електрически разряди или
квантов генератор. йонизация на въздушната среда около високомо-
В табл. 1 са представени основни видове ла- щностни лазерни устройства във въздуха на ра-
зери и техните характеристики. ботната среда се отделя озон. За охлаждане на
Табл. 1 твърдотелните лазери по-
Дължина на Режим на някога се използват втеч-
Активна среда Тип Мощност нени азот и хелий, които
вълната излъчване
Рубинов 694 nm импулсен твърдотелен 100,000 W при кожен контакт могат да
Неодимов 1060 nm непрекъснат твърдотелен 3W причинят изгаряния. Тези
Хелий-неонов 632,8 nm непрекъснат газов 0,2 W охлаждащи газове при из-
Аргонов 488-514 nm непрекъснат газов 2W тичането им в затворено
CO2 + N2 + He 10 600 nm непрекъснат газов 10 – 300 W (невентилирано) помеще-
Галиев арсенид 840 nm непрекъснат полупроводников 2W ние заместват кислорода и
е налице риск от хипоксич-
Импулсните лазери излъчват енергия във вид ни увреждания. Възможно е поражение от елек-
на единични или серия импулси с продължител- тричество под високо напрежение при използване
ност по-малка от 0,25 s. на лазерно оборудване. При някои производстве-
Лазерното лъчение притежава няколко изклю- ни операции се използват възпламеними органич-
чително важни и специфични свойства, а именно: ни разтворители и материали, които лесно могат
висока монохроматичност – много тясна област да се възпламенят от лазерния лъч. Нерядко ла-
от честоти или дължини на вълните, кохерент- зерите, използвани в медицинската практика са с
ност – синхронизираност във времето и прос- такива мощностни характеристики, че при неспаз-
транството на излъчените от лазерния източник ване на правилата за работа с лазери могат да
светлинни вълни, висока степен на насоченост и причинят тъканни увреди не само на прилагащия
минимална дивергенция, което обуславя голяма- ги медицинския персонал, но и на пациентите.
та концентрация на енергия в сечението на лъча.
6.2.6.3 Класификация на лазерите по сте-
6.2.6.1 Приложение на лазерите пента на професионалния риск.
Описаните характеристики на лазерните Оценката на професионалния риск от лазер-

лъчи обуславят широкото им приложение в про- ното лъчение се извършва с помощта на класи-
144
фикационна система (Наредба № 9 за санитар- термичен, механичен, електричен, фотохимичен
ните правила при работа с лазери, ДВ, бр. 95 и биостимулиращ.
от 1986 г.; American National Standards Institute – Характерно за термичния ефект е образу-
ANSI Z136.1-1986), основаваща се на изходни- ването на голямо количество топлина (до стоти-
те характеристики на лазерните лъчения (мо- ци градуси) в малък обем тъкан за много кратко
щностни характеристики, продължителност на време. Повишава се предимно температура-
импулсите и честота на повтарянето им, продъл- та на течностите, поради което внезапно се по-
жителност на излъчване, дължина на вълната и вишава и интрацелуларното налягане. Меха-
др.) и пределно допустимите нива (ПДН) за об- ничният или ударен, разрушителен ефект на
лъчване с лазерни лъчения (Наредба № 8 за хи- лазерното лъчение е резултат от кинетични и
гиенните норми за лазерни лъчения, ДВ, бр. 92 ултразвукови промени. Получената ударна въл-
от 1986 г.). на е резултат от описания термичен ефект вър-
Тъй като основният риск от лазерното лъче- ху клетъчните течности и е най-силна, когато се
ние произтича от увреждане на зрителния анали- образува в дълбоко разположени тъкани. Елек-
затор и, в по-малка степен, от кожни увреждания, тричният ефект е свързан с електричното
класификацията е базирана на способността на поле, което съпътства лъчението и може да ока-
даденото лазерно лъчение да причини тези ув- же влияние влияние върху молекулната структу-
реждания (класифицирането на лазерите трябва ра и пропускливостта на клетъчната мембрана.
да се извършва от производителя). Фотохимичният ефект е резултат от стиму-
Към клас І принадлежат лазери и лазерни ус- лиране на фотохимични реакции и избирател-
тройства с най-ниска мощност или някои лазе- ното поглъщане на лазерното лъчение от някои
ри, излъчващи в изцяло затворено пространство клетъчни компоненти (напр. фотокоагулация на
(напълно екраниран лазер). Те не предизвикват оцветена светлопоглъщаща тъкан). Този ефект
очни увреждания дори при директно насочване намира и терапевтично приложение (напр. в он-
на лазерния лъч към окото с продължителност, кологията), като в тъканта предварително се ин-
максимална за типа на лазера (понякога и за не- жектира специфичен фотосенсибилизатор. Би-
ограничено време). остимулиращият ефект е характерен за
Към клас ІІ принадлежат нискомощни лазери терапевтичните (нискоенергетични) лазери. В
и лазерни устройства от видимия диапазон. Не тези случаи лазерното лъчение отдава квантова
предизвикват увреждания на окото при директно енергия без да упражнява разрушаващо дейст-
наблюдение на лазерния лъч за време t < 0.25 s. вие. Клетката използва получената енергия за
Към клас ІІІ принадлежат средно мощни ла- „управление“ на собствения си метаболизъм.
зери и лазерни устройства, излъчващи в ин- Описаните биологични ефекти са в основата
фрачервената, ултравиолетовата или видимата на механизмите, участващи в патогенезата на
област. Тези лазери могат да причинят очни ув- предизвиканите от лазерното лъчение уврежда-
реждания при директно попадане на лъча в око- ния. Но често действието на тези лъчения не се
то, като лъчи с определени дължини на вълните ограничава до тези ефекти. Към специфичните
могат да увредят и кожата. Лазерите от този клас биологични ефекти на лазерното лъчение се от-
се подразделят на клас ІІІа и клас ІІІб. Към клас насят изменения в генетичния апарат, в ензимни
ІІІб принадлежат лазери, при които риска от пре- и биохимични системи, в някои съставки на кръв-
дизвикване на увреждания на очите е по-висок. та (хемоглобин) и др. В основата на специфично-
Към клас ІV принадлежат лазери и лазерни то биологично действие лежат сложни процеси,
устройства с висока мощност, при които дори предизвикани от избирателното поглъщане на
дифузно отразеното лазерно лъчение създава електро-магнитната енергия от тъканите.
опасност от очни увреждания. Директният лазе- При професионална експозиция са възмож-
рен лъч причинява кожни поражения и създава ни както остри (по-чести), така и предизвикани
опасност от пожар. от разсеяни, отразени лъчи хронични уврежда-
Контролни измервания на лазерните лъчения ния. Последните се изявяват като функционални
се извършват най-вече при използване на лазе- нарушения в дейността на нервната и сърдеч-
ри от класовете ІІІб и ІV. но-съдовата система – повишена уморяемост,
главоболие, тремор на ръцете и клепачите, вло-
6.2.6.4. Биологично действие шено самочувствие, световъртеж, лабилност на
пулса и артериалното налягане. Оформя се ас-
Особеностите на биологичното действие на тено-вегетативен синдром.
лазерното лъчение се определя от: Най-чувствителният и възприемчив към ос-
– характеристиките на лъчението – дължина три увреждания от лазерно лъчение орган е око-
на вълната, режим на излъчване, продължител- то; сравнително по-редки, но също така възмож-
ност на импулса, енергия и мощност на излъчва- ни са и уврежданията на кожата.
нето; Увреждания на корнеата от лазерно лъче-
– свойствата на биологичния обект – коефи- ние в инфрачервената област (1400 nm – 1 mm).
циент на поглъщане и отражение, топлопрово- В зависимост от мощностни характеристики
димост и топлоемкост, съдържание на опреде- на лазерните устройства уврежданията на кор-
лени химични съединения. неата могат да варират – от минимални, зася-
Биологичното действие на лазерното лъче- гащи само епитела до масивна деструкция на
ние се свързва със следните основни ефекти: корнеата с тежки изгаряния на прилежащите ко-

145
нюнктива и клепачи. Уврежданията са в резултат ства. Хроничната експозиция на некохерентни
на абсорбция на енергия от сълзите и корнеал- източници на ултравиолетова и инфрачервена
ните тъканни течности (термичния ефект). Въз- радиация предизвиква катаракта. Теоретично е
становяване след минимално увреждане може възможно поява на същата патология и при екс-
да настъпи в рамките на 48 часа, а по-тежкото позиция на лазерни лъчения с подобна дължина
увреждане предизвиква трайни последици. на вълната. В реални производствени условия,
Увреждания на корнеата от лазерно лъче- обаче е малко вероятна хронична експозиция на
ние в ултравиолетовата област (100-400 nm) лазерни лъчения без наличие на лични и колек-
Уврежданията от лазерно лъчение в ултравио- тивни предпазни средства. Хроничните ефекти
летовата област е подобно на това, предизвикано на лазерните лъчения върху лещата не са изу-
от други естествени или изкуствени източници на чени.
ултравиолетова радиация. Клиничната симптома- Увреждания на кожата
тика включва фотофобия, зачервяване и сълзене. Кожните увреждания настъпват при въздейст-
Увреждането предизвикано от ултравиолетова- вие на лазерни лъчения с по-голяма енергия.
та радиация не се дължи на термичните ефекти, Лазерното лъчение се абсорбира избирателно
а по-скоро на фотохимична денатурация на проте- от пигментните структури на кожата поради кое-
ини и други макромолекули като ДНК и РНК. то преимуществено се увреждат пигментсъдър-
Увреждания на ретината от лазерно лъче- жащите клетки. Във връзка с повишеното поглъ-
ние във видимата и близката инфрачервена щане на лазерното лъчение от хемоглобина е
област (400-1400 nm) възможно разкъсване на кръвоносните съдове
Лазерните лъчения във видимата област в с кръвоизливи, както и развитие на тромбози в
повечето случаи преминават през корнеата, ле- малките кръвоносни съдове и капилярите на ко-
щата и очната медиа без да ги увреждат. Поч- жата.
ти цялата енергия на лазерното лъчение дости- Лазерните лъчения в ултравиолетовата об-
га ретината, където упражнява увреждащ ефект. ласт при остра експозиция предизвикват фо-
Поради фокусиращата сила на очната леща тохимични увреждания на кожата, подобни на
плътността на енергията, която достига до ре- острото слънчево изгаряне. Теоретично, хронич-
тината се увеличава, като по този начин става ната експозиция на тези лъчения може да дове-
възможно лазерни лъчения с по-ниска енергия де до преждевременно остаряване на кожата и
да предизвикат локализирани, често значител- увеличен риск от развитие на кожен рак.
ни увреждания. Клиничната изява варира – от Лазерните лъчения във видимата и инфра-
минимални, често асимптомни и отзвучаващи червената област могат да причинят термични
офталмоскопично до 24 часа увреждания, през изгаряния при остра експозиция.
дребноогнищни дегенеративни промени в ма- В производствени условия, особено при спаз-
кулата и парамакуларната зона на ретината, до ване на правилата за работа с лазери, реалната
незабавно настъпваща загуба на зрението и ре- опасност от кожни увреждания е малко вероятна.
тинални хеморагии. Най-общо, степента на орга- В таблица 2 е представено обобщение на оч-
ничните и функционални увреждания зависи от ните и кожни увреждания, причинени от лазерни
площта на поражението и локализацията му. лъчения в ултравиолетовата, видимата и инфра-
Механизмите, учасващи в патогенезата на ув- червената области.
режданията, при-
чинени от лазер- Таблица 2
ните лъчения във Дължина Увреждания на:
видимата област на вълната очите кожата
са различни, в за- 100-280 nm (UV-C) фотокератит еритема, кожен рак
висимост от типа 280-315 nm (UV-B) фотокератит, фото-химична ка- хиперпигментация, кожен рак,
на лазерното ус- таракта ускорено стареене на кожата
тройство. Обсъж- 315-400 nm (UV-A) фотокератит, фото-химична ка- пигментация, фотосенситивни
да се ролята на таракта реакции, кожен рак, ускорено
термичния ефект стареене на кожата
(чрез денатурация 400-780 nm (видима) фотохимични и термични увреж- пигментация, фотосенситивни
на протеините), дания на ретината реакции, изгаряния на кожата
както и тази на ме- 780-1400 nm (IR-А) катаракта, изгаряния на ретината изгаряния на кожата
ханичния и фото- 1400-3000 nm (IR-B) изгаряния на корнеата, катаракта изгаряния на кожата
химичния ефекти. 3000 – 106 nm (IR-C) изгаряния на корнеата изгаряния на кожата
Други очни
увреждания 6.2.6.5. Профилактика на лазерното въз-
Лазерните лъчения в близката до ултравио- действие
летовата област и близката до инфрачервената Профилактиката включва комплекс от меро-
област имат характеристики, позволяващи аб- приятия. Разработени са правила и изисквания
сорбция на големи количества енергия в очни- за защита от лазерните лъчения (Наредба № 9
те структури, разположени между корнеата и ре- за санитарните правила при работа с лазери,
тината (в това число в лещата и ириса). Остри ДВ, бр. 95 от 1986 г.).
увреждания на тези структури са възможни при За осигуряване на безопасна работа с лазе-
въздействие на високомощни лазерни устрой- рите се прилагат защитни мерки на основата на
146
класа на лазерната система – степента на про- Правила и изисквания за защита от други
фесионалния риск, конкретните условия на екс- вредни фактори. Токсичните вещества, отделя-
плоатация на лазера, обстановка, наличие на ни от мишената, криогенни течности или при об-
други вредни фактори на средата, път на лазер- работката на различните материали с лазерния
ния сноп, конструктивни особености на лазерно- лъч следва да не надвишават ПДК, като за целта
то устройство, тип мишена и др. се изгражда подходяща локална и общообменна
Не се допуска вътрелъчево наблюдение на вентилация. Защитата от излъчваните от захран-
лазерния сноп (за лазери от клас I) и насочване ващите устройства радиочестотни електомагнит-
на лазерният сноп към очите (за лазери от кла- ни полета, рентгенови лъчения или от оптичната
сове II и III). Необходимо е екраниране на лазер- радиация на импулсните лампи се осъществява
ният сноп за (за лазери от класове II и III и IV), посредством екраниране. При наднормени стой-
като за лазерите от трети клас се екранират и от- ности на шума е необходимо да се прилагат инди-
разените лъчи, а за тези от клас IV се екранира видуални и/или колективни средства за защита.
напълно и трасето на лазерния сноп и се отстра- Оцветяването на помещенията с лазерни
нят всички отразяващи предмети и повърхности. системи трябва да бъде съобразено с дължи-
В помещенията за лазерни уреди не трябва да ните на вълните на излъчваното лъчение в тях,
се намират огледални повърхности. като ги поглъща и не позволява огледални отра-
Техническата безопасност включва също жения. Осветлението в работните помещения
така използването на филтри, поглътители и трябва да осигурява изискванията на хигиенните
атенюатори на изходния отвор на лазера за на- норми, освен когато технологичния процес нала-
маляване на мощността и енергията, автома- га да се работи в затъмнено помещение.
тични блокировки, дистанционно управление Медицинска профилактика. При предвари-
– за лазерите от клас IV и др. Лещите, призми- телните медицински прегледи противопоказания
те и другите оптични елементи трябва да имат за работа с лазери са: очни увреждания – нама-
бленди, а приспособленията за юстиране на лъ- ление на зрителната острота, катаракта и дру-
чението да са снабдени със защитни филтри с ги заболявания, чието протичане може да бъде
диапазон на поглъщане, който да съвпада с дъл- утежнено при експозиция на лазерно лъчение;
жината на лазерния лъч. На лазерната глава и кожни заболявания, особено малигнени; орга-
на вратите на помещенията трябва да се поста- нични заболявания на централната нервна систе-
вят табели за лазер от съответния клас с над- ма; изразени неврози и вегетативна дисфункция;
писи, предупреждаващи за опасността. Важна всички заболявания на кръвта и вторично мало-
профилактична мярка е обособяването на кон- кръвие; заболявания на сърдечно-съдовата сис-
тролирана зона обозначена със специални пре- тема (трайна артериална хипертония, ИБС, сте-
дупредителни знаци (за лазерите от класове III и нокардия); ендокринни заболявания; бременност.
IV), достъп до която имат само специално обуче- Работещите в производството и приложението
ни лица. Персонала, който не е пряко зает с об- на лазери подлежат на задължителни периодич-
служването на лазера се допуска на безопасни ни медицински прегледи един път на 12 месеца. В
разстояния от лазеропасната зона, като за оси- тях трябва да участват терапевт, невролог и оф-
гуряване на безопасността му се изисква нали- талмолог. Задължителните изследвания включ-
чие на светлинен и звуков сигнал по време на из- ват офталмоскопия и изследване на хемоглобин
лъчването. и левкоцити, а по показания – биомикроскопия,
От изключителна важност е използването при ЕКГ, тромбоцити и еритроцити.
работа на защитни очила, снабдени с паспорт Хигиенно нормиране. Съгласно Наредба
и подбрани въз основа на спектралната им ха- № 8 за хигиенните норми за лазерни лъчения
рактеристика, оптичната им плътност и период- се установяват пределно допустими нива (ПДН)
ът на профилактика, устойчивост от разруша- на работните места с прилагане на лазери с не-
ване на поглъщащата среда от лазерния сноп прекъснато излъчване и в импулсен режим. Пре-
или от други фактори на околната среда, удоб- делно допустими нива се прилагат при оценка
ство при носене, вентилация и др. Защитно об- на професионалния риск от първичните ефек-
лекло се прилага, когато има опасност за облъч- ти на лъченията върху човека и не се прилагат
ване на кожата със стойности над ПДН за кожа. при хронично облъчване на човека с непрекъс-
Използват се облекла от тъмно оцветени, поглъ- нато или с импулсно нискоинтензивно лазерно
щащи лазерното лъчение тъкани, както и ръка- лъчение за продължителен период (месеци и го-
вици, щитове и др. При лазери от клас IV защит- дини). Обосновават се ПДН за облъчване на ко-
ните материи трябва да бъдат огнеустойчиви и жата (табл. 5) и на очите (табл. 3 и 4) с непре-
защитаващи от топлината. къснато лъчение.
147
Табл. 3. Пределно допустими нива за вътрелъчево наблюдение – α < α 0
Дължина на вълната,λ (μm) Продължителност на излъчване, t (s) ПДН
0,200 – 0,302 10-9 – 3.104 3 .10-3
J . cm-2
0,303 10-9 – 3.104 4 .10-3 J . cm-2
0,304 10-9 – 3.104 6 .10-3 J . cm-2
0,305 10-9 – 3.104 1,0.10-2 J . cm-2
0,306 10-9 – 3.104 1,6.10-2 J . cm-2
0,307 10-9 – 3.104 2,5.10-2 J . cm-2
0,308 10-9 – 3.104 4,0.10-2 J . cm-2
0,309 10-9 – 3.104 6,3.10-2 J . cm-2
0,310 10-9 – 3.104 1,0.10-1 J . cm-2
0,311 10-9 – 3.104 1,6.10-1 J . cm-2
0,312 10-9 – 3.104 2,5.10-1 J . cm-2
0,313 10-9 – 3.104 4,0.10-1 J . cm-2
0,314 10-9 – 3.104 6,3.10-1 J . cm-2
0,315- 0,400 10-9 – 10 0,56 t¼ J . cm-2
0,315- 0,400 10 – 103 1 J . cm-2
0,315- 0,400 103 – 3.104 10-3 W . cm-2
0,400- 0,700 10-9 – 1,8.10-5 5.10-7 J . cm-2
0,400- 0,700 1,8.10-5 – 10 1,8 t¾ . 10-3 J . cm-2
0,400- 0,550 10 – 104 10-2 J . cm-2
0,550- 0,700 10 – T 1,8 t¾ . 10-3 J . cm-2
0,550- 0,700 T – 104 10CB . 10-3 J . cm-2
0,400- 0,700 104 – 3.104 CB .10-6 W . cm-2
0,700- 1,050 10-9 – 1,8.10-5 5CA . 10-7 J . cm-2
0,700- 1,050 1,8.10-5 – 103 1,8CA t¾ . 10-3 J . cm-2
1,051- 1,400 10-9 – 5.10-5 5.10-6 J . cm-2
1,051- 1,400 5.10-5 – 103 9 t¾ . 10-3 J . cm-2
0,700- 1,400 103 – 3.104 320CA .10-6 W . cm-2
1,4 – 103 10-9 – 10-7 10-2 J . cm-2
1,4 – 103 10-7 – 10 0,56 t¼ J . cm-2
1,4 – 103 > 10 0,1 W . cm-2
Табл. 4. Пределно допустими нива за очи при облъчване с разходящо лазерно лъчение –
ъгъл на наблюдение – α > α 0
Дължина на вълната,λ (μm) Продължителност на излъчване, t (s) ПДН
0,200 – 0,302 10-9 – 3.104 3 .10-3 J . cm-2
0,303 10-9 – 3.104 4 .10-3 J . cm-2
0,304 10-9 – 3.104 6 .10-3 J . cm-2
0,305 10-9 – 3.104 1,0.10-2 J . cm-2
0,306 10-9 – 3.104 1,6.10-2 J . cm-2
0,307 10-9 – 3.104 2,5.10-2 J . cm-2
0,308 10-9 – 3.104 4,0.10-2 J . cm-2
0,309 10-9 – 3.104 6,3.10-2 J . cm-2
0,310 10-9 – 3.104 1,0.10-1 J . cm-2
0,311 10-9 – 3.104 1,6.10-1 J . cm-2
0,312 10-9 – 3.104 2,5.10-1 J . cm-2
0,313 10-9 – 3.104 4,0.10-1 J . cm-2
0,314 10-9 – 3.104 6,3.10-1 J . cm-2
0,315- 0,400 10-9 – 10 0,56 t ¼ J . cm-2
0,315- 0,400 10 – 103 1 J . cm-2
0,315- 0,400 103 – 3.104 10-3 W . cm-2
0,400- 0,700 10-9 – 10 10 t⅓ J . cm-2 . sr-1
0,400- 0,550 10 – 104 21 J . cm-2 . sr-1
0,550- 0,700 10 – T 3,83 t¾ J . cm-2 . sr-1
0,550- 0,700 T – 104 21CB J . cm-2 . sr-1
0,400- 0,700 104 – 3.104 2,1CB . 10-3 W . cm-2 . sr-1
0,700- 1,400 10-9 – 10 10CAt⅓ J . cm-2 . sr-1
0,700- 1,400 10 – 103 3,83CA t¾ J . cm-2 . sr-1
0,700- 1,400 103 – 3.104 0,64CA W . cm-2 . sr-1
1,4 – 103 10-9 – 10-7 10-2 J . cm-2
1,4 – 103 10-7 – 10 0,56 t ¼ J . cm-2
1,4 – 103 > 10 0,1 W . cm-2
148
Табл. 5. Пределно допустими нива на облъчване на кожата с лазерно лъчение
Дължина на вълната, λ Продължителност на излъчване, t
ПДН
(μm) (s)
0,200 – 0,400 10-9– 3.104 Същите стойности като в таблици 3 и 4
0,400- 1,400 10-9 – 10-7 2CA . 10-2 J . cm-2
0,400- 1,400 10-7 – 10 1,1CA . t ¼ J . cm-2
0,400- 1,400 10 – 3.104 0,2CA W . cm-2
1,4 – 103 10-9 – 3.103 Същите стойности като в таблици 3 и 4
1. Жохов В. П. и кол. Гигиена труда и профилактика профессиональной патологии при работе с

лазерами. М.: Медицина, 1981, 208 с.
2. Наредба № 9 за санитарните правила при работа с лазери, ДВ, бр. 95 от 1986 г.
3. Наредба № 8 за хигиенните норми за лазерни лъчения, ДВ, бр. 92 от 1986 г.
4. Goldman L., S. M. Michaelson, R. J. Rockwell et al. Optical radiation, with particular reference to la-
sers. In: Nonionizing radiation protection, sec. ed., editor M. J. Suess, WHO, series № 25, 1989, 49-85
5. Hathaway J. A., D. J. Sliney. Laser Radiation. In: Physical and Biological Hazards of the Workplace,
1994, Van Nostrand Reinhold, 196-202
6. Largent E. J., J. Olishifski, L. Anderson. Nonionizing Radiation. In: Fundamentals of Industrial Hy-
giene, Third Edition, 1998, National Safety Consil; 245-255
7. Sliney D. J. et al. Laser hazards bibliography. Aberdeen Proving Grounds, UD, US Army Environ-
mental Hygiene Agency, 1984.
8. TLVs and BEL’s – Lasers, American Conference of Governmental Industrial Hygienists, Cincinnati,
OH, 2008, 134-141.
149
Фт. Калбурова
Въздушна йонизация
6.3
Електропроводимостта на въздуха е свърза- Йонизаторите на въздушната среда са от ес-
на с наличието в него на частици, носители на тествен и изкуствен произход. Естествените са:
електрични заряди. Съвременните изследвания радиоактивното излъчване от земната кора; ул-
показват, че определящо значение за електрич- травиолетовата радиация; космическото лъче-
ното състояние на въздуха имат неговите йони. ние; гръмотевичната дейност; дезинтеграцията
на водни капки (балоелектричен ефект – т.нар.
6.3.1. Основна характеристика и източници хидроаеройонизация); при бързо преминаване
на големи въздушни маси над планински възви-
Под въздушна йонизация Табл. 2. Характеристика на йоните – подвижност и диаметър
се разбира разпад на газо- Подвижност (cm/s/V/cm) Диаметър (μm) Характеристика
вете на въздушната среда, с Леки, голяма подвижност, кратък
освобождаване на електро- 3.0-0.1 0.001-0.003
живот
ни от електронеутралните 0.1-0.005 0.003-0.03 Междинни, по-бавни
молекули и атоми, под влия- Тежки, (йони на Ланжевен),
ние на външни въздействия 0.005-0.002 >0.03 свързани с по-голями частици
с различна природа (естест- (прах)
вени и изкуствени; физични
и химични), при което се получават електрозаре- шения; пясъчни (дезинтеграция на праховите
дени частици – положителни и отрицателни. частици) и въздушни бури; някои растения, отде-
Йонизацията се нуждае от предаване на лящи етерични масла и фитонциди. Изкустве-
енергия – енергия на йонизация (Vi), и се изра- ните са силно нагретите метални повърхности
зява в електронволти (1 eV=1,6.10-12 erg). Мини- (т.нар. термоелектронна емисия), при приложе-
малната енергия предизвикваща йонизация на ние на йонизиращата радиация в различни от-
една газова молекула се нарича критичен по- расли на промишлеността и в медицинската
тенциал (Vil), който зависи от естеството на газа практика, електромотори, копирни апарати, мо-
(табл. 1). нитори, преси и др.
Характеристиките на йонизацията на възду-
Табл. 1. Критични потенциали ха, които имат значение за санитарно-хигиенно-
Газов състав на въздуха
Критичен то състояние на въздушната среда и биологич-
потенциал eV ните ѝ ефекти са: абсолютен брой на йоните от
Кислородна молекула 12.5 всеки знак за единица обем (cm3); коефициент
Кислородни и водородни атоми 13.6 на униполярност (q) – съотношението на броя на
Азотни атоми 14.5 положителните към броя на отрицателните йони
Азотни молекули 15.5 (qлеки=n+/n- и qтежки=N+/N-); йонен показател на за-
Водородни молекули 15.6 мърсеност на въздуха (отношението на броя на
тежките към броя на леките йони); взаимовръз-
Най-лесно процесът на йонизация протича ката на аеройонизацията с други параметри на
при тези газови съставки, които имат най-малка въздушната среда – метеорологичен комплекс,
енергия на свързване. В атмосферата това е мо- газови и прахови замърсители, антропотоксини,
лекулата на кислорода. растителност, йонно-озонен режим.
При йонизацията на въздуха първични-
те молекулярни йони за s-6 образуват стабил- 6.3.2. Йонизация на въздушната среда на
ни вторични т.нар. леки йони. Леките йони но- открито и в помещения
сят по един елементарен електрически заряд
(ео=1,6.10-10 кулона (С)). Леките йони при оби- Обикновено броят на йоните в приземни-
чайна влажност на въздуха представляват ком- те слоеве на атмосферата е около 400-500 за
плекс от една йонизирана молекула и 4-12 поля- положителните и около 400 за отрицателните
ризирани молекули на водата. Най-характерни (според други източници съответно 1000 и 3000
са: Н+(H2О); О-2(H2О)я О-3 (Н2О).; ОН- (Н2О).; Н3О+ двойки в cm3).
(Н2О).; СО-4 (Н2О). – n е от порядъка на 4-8. Азо- Въздухът в планинските райони е по-чист (сво-
тът на въздуха не образува стабилни положи- боден от прахови и газови замърсители) и има по-
телни йони. добри аеройонни характеристики. В жилищните и
Според размера и подвижността си йоните се особено в промишлените райони броят на поло-
разделят на малки (леки), средни (междинни) и жителните и тежките йони силно нараства. Това
тежки или много бавни (Ланжевенови йони), при- е свързано с наличието на по-голями количества
лепящи се към прахови частици и т.нар. Ейтки- водни пари и замърсители на атмосферния въз-
нови ядра – табл. 2. дух (фиг. 1). В свободната атмосфера, близо до
150
В атмосферния въздух основно се съдържат
леките отрицателни йони на озона и положителни-
те – на азота. След камерата за оросяване на кли-
матичните уредби, озонните йони намаляват 71
пъти, а азотните – 6,3 пъти. Основен дял на леките
йони в тези помещения са йоните на водните пари
(Н2О-, Н2О+). В жилищните помещения без клима-
тизация озонните йони също намаляват – 10 до 30
пъти, а азотните (NO+) – 3 до 5 пъти. Неприятните
субективни усещания при ниски концентрации на
аеройони или при дейонизирана въздушна среда
не се дължат само на количествените, но и на ка-
чествените промени в йонния състав (в химична-
та им природа) и се приема за по-правилно да се
следи влиянието на т.нар. йонно-озонен режим на
помещенията (т.е. и на концентрацията на озона).
Фиг. 1. Йонизация на въздушното прос-
транство 6.3.3. Биологични ефекти на аеройониза-
цията
Земята винаги има излишък на положителни йони Биологични ефекти при естествени усло-
и коефициентът на униполярност е малко над вия. При епидемиологични проучвания е устано-
1,0, към 1,22 до 1,5 в курортните места, но в про- вено, че някои хора развиват особени реакции към
мишлените центрове той може да достигне до 4-6. метеорологичните условия, когато йонната кон-
Намерена е пряка зависимост на степента на центрация се изменя рязко и значително при т.нар.
аеройонизация с температурата и влажността на „лоши“ ветрове като Шараф (Среден изток), Сиро-
въздуха и обратна с атмосферното налягане: по- ко (Северна Африка), Света Ана (Западни САЩ),
ниженото атмосферно налягане и повишената въз- Фьон (Европа). Установено е също, че по това вре-
душна температура способстват за увеличаване ме нарастват престъпленията, самоубийствата,
на отделянето на радон (222 Rn) от Земята. По-голе- пътно-транспортните произшествия, трудовите
ми количества тежки йони има през есента, свърза- злополуки – т.нар. „синдром на серотонина“.
но с повишената относителна влажност и по-мал- Наблюдаваните състояния са свързвани с то-
ката скорост на въздушни течения (безветрие). талното нарастване на концентрацията на йоните
Леките йони са повече при добра видимост и и особено положителните 24-48 h преди появата
ветрове, а намаляват при мъгли, висока влаж- на „лошия“ вятър. По това време 30% от хората
ност и при въздушни течения откъм сушата (в развиват особени симптоми: гадене, мигреноз-
крайморски региони) – с изключение на про- но главоболие, прилив на кръв в главата, сърце-
мишлените райони, където вятърът носи тежки биене, тревожност, повишена перисталтика на
йони и ядра. Тежките йони намаляват с надмор- червата. Тези симптоми са по-изразени при въз-
ската височина. Леките йони нарастват и в усло- растните хора и жените и оформят три основни
вията на въздушна среда сред висока дървес- синдрома: серотонин възбудим синдром (пови-
на растителност, особено такава, която излъчва шаване концентрацията на серотонина); адрена-
фитонциди (напр. сибирска и бяла ела). лин изтощаващ синдром (снижаване на адрена-
Тютюнопушенето се отразява неблагоприятно ловата функция) и синдром на хиперфункция на
върху аеройонния състав на въздуха. При изпуш- щитовидната жлеза. В условията на естествени-
ване на една цигара нараства концентрацията на те екосистеми обаче, е трудно съвсем точно да
тежките йони, а намалява на средните, както с се определи кой от факторите на околната среда
положителен, така и с отрицателен знак. Йонни- при тези ситуации има приоритетно значение.
ят показател на замърсеност нараства 4,5 пъти. Биологични ефекти при експериментал-
Характерът на йонизация на въздуха в жилищ- ни проучвания с опитни животни. Проведе-
ни помещения и обществени сгради значително ни изследвания откриват разнообразни влия-
се изменя при неговото кондициониране. Леки- ния на въздушната йонизация като: намалена
те отрицателни йони в помещенията са два пъти смъртност при мишки инфектирани с вирус на
повече отколкото в атмосферния въздух, а ле- грипа при продължителна експозиция (48-72 h)
ките положителни запазват концентрацията си. с отрицателни леки йони и обратно, при дейст-
Филтрацията и овлажняването на въздуха оба- вие на положителни йони; ускорено зарастване
че, водят до повишаване коефициента на унипо- на рани при отрицателна аеройонизация, също
лярност. Транспортирането на въздуха по възду- и увеличаване количеството на общ белтък и на
ховодите намалява концентрацията на йоните алфа-глобулините в кръвен серум; повишава-
(рекомбинация на йоните) и също увеличава ко- не регенеративните способности на чернодроб-
ефициента на униполярност. Тежките йони в при- на тъкан, при въздействие с йонизиран въздух
съствието на хора нарастват 2-3 пъти. В без- на опитни животни с индуцирана канцерогенеза;
прозоречни цехове и в подземни обекти с пълна намалена ЕЕG активност при продължително
рециркулация на въздуха, намалява количество- действие на положителни йони; понижена кисло-
то на озона – фактор за йонизация на въздуха. родна консумация, намалено парциално наляга-
151
не на кислорода в мускулите и на поглъщането ния имунитет; в засилване на бактерицидната
му в чернодробна тъкан при действие на висо- (бариерната) функция на кожата; в намаление
ки концентрации биполярен въздух – 1,8.105 cm3 на въздушната микрофлора.
и коефициент на униполярност 0,88; повишени Аеройонизация и качества на въздушната
концентрации на кръвна захар, пируват и лак- среда. Аеройонното състояние на въздуха има
тат в кръвен серум при действие на положител- определено отношение към микробната харак-
ни йони с висока концентрация – 5.105 cm3 и др. теристика на въздушната среда. Известно е, че
Биологични ефекти в експерименти с до- аеройоните притежават бактериостатичен и ба-
броволци. Проучвания са провеждани при раз- ктерициден ефект – при приложение на изкуст-
лична степен на йонизация на въздуха (йони от вена йонизация в тъкачни цехове броят на ми-
един знак; дози – оптимални, високи и свръхви- кроорганизмите е 2.5 пъти по-малък и 2-3 пъти е
соки; дейонизиран въздух), създавана в специ- снижен броят на стафилококите, стрептококите
ални камери с възможности за дозиране и за то- и плесенната микрофлора.
плинен комфорт. Биполярната йонизация – 5–6.103 cm3 и
Установено е, че дейонизираният въздух води q–1,2–0,8, води до изменения в газовия състав
до колебания в титъра на лизозима и снижаване на въздуха в помещения на електрониката – озо-
на фагоцитарната активност на неутрофилите в нът и азотните окиси превишават ПДК. Изкуст-
слюнката, промени в кръвната картина. вената йонизация обаче, в помещения с отде-
Установен е антагонизъм в действието на ляне на прах и недобра вентилация (извличане
йоните при физически натоварвания – при поло- на праха), води и до 50-100 кратно увеличаване
жителните нараства кислородният дълг, пулсо- на суспендираните във въздуха вещества, при
вата честота, систоличното налягане. Продъл- което се увеличава значително дозата прах по-
жителното въздействие на положителни йони е стъпващ в организма. Също така изкуствената
влияело неблагоприятно върху самочувствието йонизация повишава токсичните свойства на ве-
и работоспособността. ществата.
При изучаване субективните реакции към от- Механизъм на действие на аеройоните.
рицателната йонизация, обратно се установява, Пътищата на проникване на аеройоните в чо-
че се подпомага релаксацията на организма – вешкия организъм са инхалаторен и дермален. В
намалява се умората и се подобрява психично- белия дроб, освен газова и водна обмяна се осъ-
то състояние (според някои автори „предизвик- ществява и електрообмяна на електрични заря-
ва умствен и емоционален подем“). Насищането ди. С това се свързва първичното действие на
на въздуха с отрицателни йони води до намаля- аеройоните – промените в електричните свой-
ване оплакванията от задух, главоболие, тежест ства на кръвта, а вторичното действие се обяс-
в сърдечната област, подобряват се качествата нява с транспорта на електрозаредени колоидни
на вниманието, зрително-моторната реакция – системи до тъканите. Наред с този електрохумо-
общо умствената дейност. рален механизъм съществува и нервно-рефлек-
В реални трудови условия сред персонала торен. Носещите електричен товар газови атоми
се наблюдават оплаквания от главоболие и из- дразнят нервните рецептори и нервните импул-
острена температурна чувствителност от влия- си достигащи до съответните центрове в мозъч-
нието на положителни йони. В помещения с кон- ната кора формират съответния биологичен от-
дициониране на въздуха се описват повишена говор. Според други изследвания биотропният
раздразнителност, възбудимост, главоболие, сън- ефект на йоните се състои във въздействие на
ливост, често хрема и др. разстройства, които мо- електромагнитни импулси, възникнали при драз-
гат да бъдат свързани с недостига на отрицател- нене на кожните рецептори и интерорецептори-
ни йони във въздуха. Насищането на въздуха с те на белия дроб. Общо се приема положителен
отрицателни йони, обратно води до намаляване ефект на отрицателните йони, но това все още
оплакванията от главоболие, задух и тежест, как- се нуждае от допълнителни проучвания.
то и намаляване броя на грешките при работа.
В микроелектрониката високото психо-сен- 6.3.4. Профилактика на неблагоприятните
зорно напрежение, съчетано със статичен ми- ефекти.
кроклимат и дейонизираният въздух, създават
условия за неблагоприятно повлияване на функ- Оценката на аеройонното състояние на въз-
ционалното състояние на нервната и сърдечно- душната среда, хигиенното нормиране при ес-
съдовата система. При компенсиране на аеро- тествени атмосферни условия или условия на
йонната недостатъчност се постига равновесие работната среда на настоящия етап е затрудне-
между двата дяла на ВНС, а сърдечно-съдовата но, тъй като резултатите от проучванията не са
система разширява функционалните си резерви. достатъчно обосновани засега. За нормирането
Повишената заболеваемост на работещи в ра- значение има: определянето на минималните,
диоелектрониката се свързва с аеройонния глад допустимите и пределните стойности на дозата
(„чисти“ стаи). При провеждане на биполярна йо- въздушни йони; коефициентът на униполярност;
низация (до 5-6.103 двойки за cm3) субективните продължителността на сеансите и курса на при-
оплаквания и функционалните изменения са по- ложение при използване за лечение; типът ре-
слабо изразени и заболеваемостта е намалена. жим на приложение – статичен или динамичен.
Наблюдаваните ефекти при униполярна йо- Като биологична единица за аеройониза-
низация се обясняват с изменения в естестве- ция се препоръчва 8.109 отрицателни йони, т.е.
152
броят на йоните, които възрастен човек поема йони, т.е. за препоръчване е динамичния аеро-
за едно денонощие. Други препоръчвани норми йонен режим, създаващ условия близки до ес-
(оптимални и допустими) са за леки положител- тествените.
ни йони съответно – 0,5.103/cm3 и до 6.103/cm3 и Проучвания показват, че аеройонизацията
за леки отрицателни – 0,6.103/cm3 и до 6.103/cm3, има и лечебен ефект – благоприятно се повли-
с коефициент на униполярност от 0.8 до 1.2. яват болни от сърдечно-съдови заболявания, от
Руски норми за производствени помещения алергични и имунни болести, с невротични със-
с използване на източници, йонизиращи възду- тояния, дислипидемии. Положителни резулта-
ха (рентгенови кабинети, отделения за физикал- ти са получени и при лечение на туберкулоза,
на терапия) са: минимални – за положителни- бронхиална астма, артериална хипертония, ня-
те 400/cm3, за отрицателните – 600; оптимални кои видове синуити, болести на жлезите с въ-
съответно 1500 и 3000/cm3 и максимално до- трешна секреция, кожни болести, на трудно
пустими – до 8000 и до 50000/cm3. В случаите с заздравяващи рани и изгаряния, силикоза, виб-
концентрации около и над допустимите е необ- рационна болест. По отношение броят и про-
ходимо контролиране съдържанието на озон и дължителността на сеансите общо се препоръч-
азотни окиси. ват: продължителност на един сеанс от 10 до 30
min, с обща доза (за лечебни цели) от 75 до 180
6.3.5. Изкуствена аеройонизация. Генера- млрд. отрицателни йони и с продължителност на
тори на йони. курса от 15 до 25 дни.
Съществуват разнообразни генератори на
Изкуствената аеройонизация подобрява ка- аеройони, използващи различни принципи – за-
чествата на въздушната среда – окисляване крити източници на йонизираща радиация (напр.
на органичните вещества, намаляване на сус- тритий – алфа лъчи)*; балоефект (хидроаеройо-
пендираните вещества (прах и микроорганиз- низация); UV-лъчи; термоелектричен ефект; ви-
ми). Посочва се, че изкуствената йонизация в соковолтов електрически ток (50/60 Hz). Послед
административни сгради води до намаляване ните са най-широко разпространени. Необходимо
на запрашеността до 3,5 пъти и бактериалното е при тях използване на повече електроди (като-
замърсяване – 2-3 пъти. В производствени по- ди) и по-ниско напрежение – до 8-10 kV, тъй като
мещения обаче, при висока запрашеност и дру- при един електрод и по-високи напрежения се
ги химични фактори (газове и пари), изкуствена- увеличава много емисията на озон и азотни оки-
та аеройонизация има обратен, неблагоприятен си. Също така за равномерно разпространение
ефект. на аеройоните в помещението е необходим вен-
Изкуствената аеройонизация е и средство за тилатор към генератора, както и подходящо раз-
повишаване работоспособността и имунобио- положение на уреда – на тавана, стените или на
логичната реактивност на организма. Счита се, друго открито място.
че краткотрайното въздействие с отрицателни
йони, последвано от краткотрайно с положител-
ни има по-благоприятен ефект, отколкото про- * аеройонизатори, използващи закрити източници на йони-
дължителното въздействие само на отрицателни зираща радиация, са забранени в повечето страни.
1. Биоклиматология – Чубинский С.И., Москва, Мед., 1965, 113-127.

2. Калбурова Ф. – Аеройонизацията – екологичен фактор, Хиг. и здрав., 1989, 5, 104-107.
3. Калбурова Ф. – Биологични ефекти на аеройонизацията, Съвр. мед., 1990, 1, 6-9.
4. Маринов В., И. Ангелов – Йонизация на въздуха – в кн. Медицинска климатология, С, Мед. и
физк., 1980, 130-136.
5. Общая гигиена, ред. Румянцев Г.И., М.П. Воронцова, М, Мед., 1990, 76-81.
6. Точева В. – Аеройонизация – в кн. Физични фактори на околната среда, ред. Е. Ефремов, С,
Мед. и физк., 1988, 245-274.
7. Указания по компенсации аэройонной недостаточности в помещенийх пром. предприятии,
Москва, МЗ-СССР, 1977.
8. Hedge H, A. Eleftheraxis – Air ionization an evaluation of its physiological and psychological effects,
Occup. Hyg, 1982, 25, 4, 409-419.
9. Hedge A., M.D. Collis – Do negative air ions affect human mood and performance?, Occup. Hyg.,
1987, 31, 285-290.
10. Liebana E.A., J.G. Farras – Indoor Air: Ionization, in. Encyclopaedia of Occup, Hеalth and Safety,
4th ed., V.II, editor J.M. Stellman, ILO, Geneva, 1998, 45.23-45.25.

153
Н. Митрев, Д. Цветков, Зл. Стойнева
Шум
6.4
6.4.1. Общи положения, основни характе- сетичен логаритъм) на отношението на изме-
ристики и източници реното към референтното количество звукова
енергия – W или налягане – Pa. Ска̀лата обхва-
Обективно шумът представлява хаотичен ща 0-140 dB. Увеличаването с 3 dB означава уд-
комплекс от звуци, лишени от музикални свой- вояване на звуковата енергия: 0 dB съответства
ства, а звуците са механични трептения на елас- на прага на нормалния слух при честота на тона
тична среда, физическа форма на движение на 1000-2000 Hz, а 140 dB е праг на болката. Ми-
вълната вследствие преместване на частици в нималното изменение на интензитета на шума,
еластичната среда (обикновено въздух). Субек- което човешкото ухо възприема е около 1 dB.
тивно шумът е сетивно възприятие на централ- Лекото шумолене на дърветата е около 20 dB,
ната нервна система, предизвикано от нежелани спокойният говор – около 40-50 dB, транспорт-
и неприятни звуци. Според общоприетата дефи- ният шум – от 75 до 80 dB, металната преса или
ниция шумът се разглежда като акустичен фено- занитващите машини достигат от 100 до 115 dB,
мен (звук), който предизвиква слухово усещане, а пневматичните инструменти – до 130-140 dB
оценявано като неприятно и неблагоприятно за ниво на звуково налягане.
здравето. При нормални условия звукът, съпро- При определена величина на звуково наляга-
вождащ повечето човешки дейности, е характе- не изразеността на ответната реакция на слухо-
рен елемент на живота и е една от най-ефектив- вия орган варира в зависимост от честотата на
ните сигнални системи на физическата среда, звука. Според доминиращото ниво на звуково
окръжаваща човека. Продължителното отсъст- налягане на даден честотен диапазон шумове-
вие на звук, напр. в шумоизолирана камера, пре- те условно се делят на: нискочестотни -–до 400
дизвиква дезориентация във времето и прос- Hz; средночестотни – от 400 до 800 Hz и висо-
транството и психо-емоционални отклонения. кочестотни – над 800 Hz. Чувствителността е
Шумът не е нов рисков фактор за здраве- максимална в честотния спектър 1000-4000 хер-
то. Посочен е още от B. Ramazzini в „De morbis ца (Hz). Честотният спектър определя шумово
artificum diatriba“ (1700 г.) при медния рудодо- обусловеното раздразнение. Колкото по-висо-
бив, като причина за „трудно чуване“ при рудо- кочестотен е шумът, толкова повече се възпри-
копачите, достигащо при продължителна работа ема като неприятен и по-бързо се уврежда слу-
даже до глухота. Преди индустриалната револю- ховата сетивност. Тесният честотен обхват или
ция обаче, сравнително малко работници са въз- чистите тонове (единичните честоти) са също
действани с интензивен шум. по-вредни за слуха отколкото широкообхватния
Понастоящем, малко са индустриалните обла- шум. Най-нисък е слуховият праг при честота
сти без по-слабо или по-силно изразен шум. Най- 1000 Hz.
висок риск от шумови увреждания съществува в В зависимост от промяната на интензите-
минния бранш, машиностроенето, металообра- та във времето шумовете биват постоянни
ботването, металургията, текстилната промишле- (стабилни) и непостоянни (нестабилни).
ност, транспорта, дърводобива и дървообработва- Постоянни са тези шумове, чиято времева про-
нето, химическата промишленост, механизираното мяна на интензитета (ниво на звуковото наля-
обработване на земята (фиг. 1). Посочва се, че гане) не надминава 5 dB/A. При равни други ус-
сега в САЩ 1/3 от работещите в производството ловия непостоянните шумове са по-вредни от
и услугите, са въздействани с шум, с нива над 85 постоянните. Непостоянните шумове от своя
dB/A и над 8 мил. работници страдат от професио- страна могат да бъдат: импулсни – шум, съста-
нална загуба на слух, което би изисквало и над 20 вен от един или няколко звукови импулса, всеки
млрд. долара компенсации за тях. от които с продължителност до 200 ms, интензи-
Физиологичните и патофизиологичните реак- тет над фона – над 6 dB и интервали – над 10
ции на организма към производствения шум се ms; прекъснати – шум с редуващо се внезапно
обуславят от неговите физични параметри (ниво спадане на нивото до шумовия фон като продъл-
на звуково налягане, характер и др.) и от инди- жителността на интервалите е по-голяма от 1 s;
видуалните особености на хората (възраст, пол, флуктуиращи – шум с непрекъснато вариращо
психо-емоционалeн статус, интелектуално и кул- ниво – разлики над 5 dB и др („бял“ шум, широ-
турно ниво). Слуховото възприятие нараства колентов шум, тонален шум и т.н.).
логаритмично на увеличаващото се звуково на- Слухово обусловените увреждания са па-
лягане, т.е. интензитет на стимула (закон на ралелни на интензитета и продължителността
Вебер-Фехнер), поради което в качеството на из- на въздействието (експозицията) на шума. Ин-
мерителна единица се използва относителната тензитетът на шума, неговият честотен спектър
единица за интензитет – децибел (dB). Децибе- и шумовата експозиция варират твърде много
лът е единица, която отразява логаритъма (де- през работната смяна, поради което за по-ре-
154
ална оценка на риска от увреждания се прила- ва преимуществено от 1 до 24 часа след въз-
га дозният метод, или т.нар. еквивалентно шу- действие (но може да продължи в по-слаба сте-
мово ниво, т.е. нивото звукова енергия отнесено пен и до 1 седмица).
към 8 h въздействие. Адекватността на дозния Някои автори посочват и слухова адаптация
подход е доказана главно за слуховите увреж- – понижение на слуховия праг с до 10 dB и въз-
дания. Реакциите спрямо шума зависят обаче, и становяване до 10 min след прекъсване на шу-
от неговото информационно съдържание – при- мовото въздействие.
ятно или неприятно, очаквано или неочаквано, При продължителна експозиция на високи
условията и характера на труда (предимно пси- шумови нива възниква професионална твър-
хо-сензорен или не). доухост – професионално шумово поражение
на слуховата фунция, при която се различават
Фиг. 1. Степенувани в десцендиращ ред три стадия. Слуховата загуба е сензоневрална,
производства с наднормен шум билатерална. Засягат се сетивните косъмчеви
клетки (cellulae pilosae), разположени върху ба-
залната мембрана на Кортиевия орган. Начал-
ният стадий се характеризира с незначителни,
но дефинитивни лезии на сетивните клетки. Ло-
кализацията на слуховото увреждане е в зоната
Дърводобив
Дървообработване
на високите честоти, най-вече около 4-6 кHz и не
Текстилна промишленост се забелязва от пострадалия (в някои случаи се
Добив на нефт и въглища нарушава възможността за отграничаване на съ-
Металообработване гласните звуци, особено при наличие на фонов
Обществени услуги шум). При продължаване на шумовото въздейст-
Добив на хартия вие настъпва манифестният стадий със задъл-
Химическа промишленост
Печатарство и издателска дейност
бочаване и разширяване на слуховото увреж-
Металообработване дането – в началото към 2000, после към 1000 и
Хранителна промишленост накрая и към 500 Hz. Ако пострадалият не бъде
Машиностроене изведен от шумната среда, може да се развие
Транспорт късен стадий с практическа и пълна глухота (за-
Мебелна промишленост губа на слух – 60-90 dB и повече).
Производство на гуми и пластмаси
Въпреки че острата свръхстимулация от
Тютюнева промишленост
Каменарство, стъклопроизводство
акустична енергия може да причини за кратко
Електропромишленост време необратима слухова загуба, обикновено
Шивашка промишленост в производството шумово предизвиканата глухо-
Кожарска промишленост та е свързана с продължителността на експози-
цията. Постоянен слухов дефицит се явява при
6.4.2. Специфични – слухови, ефекти на акустични нива надвишаващи 85 dB, за по-про-
шума дължителен период – в зависимост от звуковото
ниво (фиг. 2).
Слуховите нарушения вследствие шумова екс-
позиция в условията на труда са едни от значими-
те професионални заболявания. Последиците от
шумовото въздействие върху слуховия орган, мо-
гат да бъдат физиологични и патологични. Сред
физиологичните е маскиращият ефект на шума
или затрудненото различаване на звуците (музи-
ка, говор, телефон, звукови сигнали) в присъстви-
ето на страничен шум. По-силен е маскиращият
ефект, при една и съща интензивност на шума при
съвпадение или близост на честотния състав на
шума и този на полезните звукови сигнали (напр.
говор – 300-800 Hz).
Слуховата умора представлява преход-
но снижаване на активността на слуховия ре-
цептор в резултат на непродължително шумово
въздействие. Степента на повишаване на слу-
ховия праг е по-изразена при по-голям интен-
зитет на шума, по-висока честота и по-продъл-
жителна експозиция. Тя възниква в първите 3-4 А Нормален слух
седмици на трудовия стаж в шумна среда и се БиВ Ранни стадии на нарушение
изразява в отслабване на слуха, бучене в уши- Г Напреднала загуба на слуха
те, свистене, усещане за запълненост в ушите Д Късни стадии на нарушение
и възприемане на звуците като по-неприятни Фиг. 2. Аудиограми, характеризиращи
(по-високи и по-силни). След почивка слуховата различните стадии на загуба на слуха
умора изчезва. Възстановяването на слуха ста- при шумово въздействие
155
Tinnitus е състояние, което често придру- интелектуалните промени, които някои наричат
жава професионално обусловената временна „шумова психопатия“. Установява се сухожилна
или трайна слухова загуба. Описва се като лек и надкостна хиперрефлексия от функционален
до силно изразен звън в ушите. Отразява драз- тип.
ненето на сетивните клетки на вътрешното ухо и При много интензивен шум са възможни вер-
често предхожда слуховата загуба. Предизвиква тижни прояви вследствие дисфункция на вести-
раздразнителност, безпокойство, нарушаване на буларния апарат с преходен световъртеж и раз-
съня, и е по-често при импулсен шум. стройство в походката, пораждащи заплаха за
Възможна е и остра акустична травма, индивидуалната и колективната сигурност. Ин-
която възниква при внезапно въздействие на тензивният шум предизвиква стесняване на зри-
много интензивен шум, надвишаващ прага на телното поле, отслабване на зрението в тъм-
болката (експлозия, стрелба с мощно оръжие и нина и на стереоскопичното зрение, спазъм на
други) върху незащитени уши. Характеризира се разклоненията на a.centralis retinae. Установе-
с остра болка и пищене в ушите, загуба на слух, на е по-висока честота на гастрит, анорексия и
понякога настъпва руптура на тъпанчевата мем- пилороспазъм при системно въздействие на ин-
брана, лезии на слуховите костици в средното тензивен шум, като проява на автономна дис-
ухо, по-рядко увреждане на Кортиевия орган. функция.
Съвместното действие на шума с инфраз- Шумът предизвиква засилена секреция на
вук и вибрации потенцира слуховите ефекти на адреналин и алдостерон, промени в електро-
шума. литите с достоверно увеличение на серумния
Мнозина считат, че всяко предварително ув- калций и магнезий и тенденция за нарастване
реждане на предавателния механизъм на слухо- на серумния фосфор. Увеличава се и екскреция-
вия апарат предразполага към слухови уврежда- та на магнезий и фосфати.
ния от шума. Предишни увреждания на средното Наднорменият шум увеличава сърдечно-съ-
ухо, лезии на рецепторния апарат, отосклероза, довия риск. Преобладава становището за пози-
предхождащо лечение с ототоксични медика- тивна корелационна връзка между артериалната
менти – антибиотици и др., или посткомоциоци- хипертония и шумовата експозиция. Достоверно
онен церебрастенен синдром, увеличават ра- нарастват серумният холестерол и триглицери-
нимостта на слуха. Някои ендогенни (уремия, дите. Описани са при експериментални проучва-
урицемия) и екзогенни (с въглеокис, серовъгле- ния, имунологични промени, а също и ембриот-
род, олово, органични разтворители – толуол, ропно действие на интензивен шум.
ксилол, бензин и др.) интоксикации засилват ин- Шумът влошава качествените и количестве-
дивидуалната чувствителност към шума. Рани- ните показатели на извършваната дейност.
мостта на слуха е значително по-висока след 40 През последните години (1999) някои авто-
годишна възраст. ри описват виброакустична болест с разно-
образни патологични промени при самолетни
6.4.3. Неспецифични – екстрааурални, ефек- техници и аеронавти, експонирани на шум с ин-
ти на шума тензивност над 90 dB и ниски честоти – под 500
Hz, и на общи вибрации.
Нарушенията в нервната, сърдечно-съдова-
та, ендокринната и други системи вследствие 6.4.4. Профилактика на неблагоприятните
стресогенния характер на шума, формират нес- шумови ефекти
пецифичните или екстраауралните му ефекти,
което дава основание на Андреева – Галанина Основните насоки за предотвратяване на
Е.Ц. през 1957 г. да въведе понятието „шумова неблагоприятните ефекти на шума включват:
болест“, включващо ауралните и екстрааурал- програми за контрол на шума чрез инженерни
ните ефекти.. и административни мерки и лични предпазни
Въздействието на шума върху централната средства; консервационни програми на слуха и
нервна система (ЦНС) може да предизвика на- извънслуховите ефекти с оглед тяхната профи-
рушения в психо-моторната сфера (по прави- лактика. Изхожда се от конкретната обстановка,
ло при интензивен и много интензивен шум) и като обикновено се налага осъществяването на
общи смущения в психичната сфера. Първите всестранни профилактични мероприятия.
са резултат от нарушеното функционално равно- Програми за контрол на шума. Инженерни-
весие на ЦНС и се изразяват в затруднено едно- те шумови контролни методи включват пре-
временно извършване на психични и двигателни цизно локализиране на шумовия източник, опре-
дейности, неточност на двигателните действия, деляне на количествените параметри на шума и
неикономично изразходване на енергията, про- анализиране на разпространението му. Най-ра-
мени в израза на лицето, смеха, говора и жести- ционално е необходимият противошумов ефект
кулациите. Към общите смущения в психичната да бъде осигурен чрез редуциране на шумооб-
сфера се отнасят недостатъчната концентра- разуването. Лесно приложими и икономически
ция на вниманието, намалената воля и инициа- изгодни са такива мерки като: редовно провеж-
тивност, чувството на несигурност и неразполо- дане на текущ и капитален ремонт и поддръж-
жение, трудното възстановяване след работа, ка на шумоизлъчващите машини, агрегати и
разстройството в съня, възбудеността и нетоле- инструменти; подмяна на остарялото оборудва-
рантността спрямо околните, характеровите и не; шлифоване и смазване на триещите се час-
156
ти; поддържане в изправност на транспортните мовите източници или пък се използват прегра-
средства и техните шумозаглушаващи устрой- ди, екрани, щитове и пр. За източници с голяма
ства; прецизно статично и динамично баланси- акустична мощност капсуловането често пъти е
ране на двигателите и машините; заместване на единственото ефикасно средство за потискане
износени, небалансирани части и т.н. на шума. Капсуловането се осъществява по-лес-
Поради технически особености и дефекти на но при турбини, електромотори, компресори, ди-
машините и съоръженията посочените текущи зелови агрегати, вентилатори и други съоръже-
мерки понякога се оказват недостатъчно ефек- ния, които са автоматизирани или дистанционно
тивни. Тогава за намаляване на интензитета на управляеми, но се затруднява при преси, чукове,
шума се прилагат промени в инженерния ди- щанци и др., при които се налага непрекъснато
зайн чрез по-крупни или елементарни конструк- или продължително ръчно обслужване.
ционни решения. С добри резултати са замяната Уместно е капсуловане с различни леки кон-
на металните детайли с пластмасови, текстоли- струкции, разглобяеми и преносими, при което
тови, дървесни и др. Ефективно е намаляване- звукоизолирането се комбинира със звукопоглъ-
то на луфтовете между допиращи се части чрез щане чрез акустична обработка на вътрешната
материали, които повишават съпротивлението повърхност на конструкцията.
и отслабват вибрирането. Така вибродемпфи- Друг вид звукова бариера между източника и
рането се увеличава чрез покриване на вибри- работника са екрани, преносими полузакрепе-
ращите повърхности с материали с голямо три- ни кабини, шумоизолирани кабини за наблю-
ене като каучук, смолисти вещества, кече и др. дение и дистанционно управление на техно-
Подходящо е заместването на големи и бавни с логичните процеси.
малки и бързи машини, хидравлични с механич- Правени са проучвания за използване и на
ни преси и пр. т.нар.интерференционно шумогасене чрез ми-
Резултати се получават и чрез промяна на крофон за възприемане на шума, усилвател,
технологичните процеси по начин, който елими- фазоинвертор и високоговорител. Излъчваният
нира удара (заваряване вместо клепане, пресо- от високогороворителя звук с обърната на 1800
ване вместо щамповане, безсовалкови тъкачни фаза създава „зона на мълчание“. Възможно е и
машини и т.н.) или пък редуцира броя и мощ- акустично шумогасене с помощта на поставени
ността на ударите. във въздушното пространство тела с различна
Ограничаването на шума е възможно чрез геометрична форма.
звукопоглъщащи (акустични) материали и Подходящи са планировъчно-благоустрой-
конструкции като минерална вата, някои висо- ствени и архитектурни решения за възпре-
копорьозни материали, набъбнал перлит, ке- пятстване на разпространението на шума към
рамзит, вермикулит, пенести материи от ви- по-малко шумни помещения чрез рационално
сокомолекулярни съединения, меки порьозни планиране на производствената сграда. Създа-
дървесинно-влакнести плочи и др. ваната от помещенията звукоизолация е толко-
Звукопоглъщащите конструкции представля- ва по-голяма, колкото е по-масивна стената и по-
ват комбинации от звукопоглъщащ материал и висока честотата на шума. Този закон за масата
защитно-декоративни покрития – перфорирани може да бъде променен с цел по-голяма иконо-
гипсови, шпертплатови, дървесинно-влакнести, мичност чрез двойна стена с въздушно прос-
пластмасови, метални и други плочи или пане- транство между двете стени (фиг. 3).
ли. Облицоването на помещенията с акустични
материали е икономически изгоден и ефективен
метод преди всичко по отношение високочестот-
ните шумове.
Шумът, излъчван от пневматични инструмен-
ти, компресори, вентилатори и други подобни,
може да се изолира със заглушители – активни
и реактивни. Сложните по устройство реактив-
ни заглушители, основани на принципа на акус-
тичния филтър, са по-ефективни срещу нискоче-
стотните шумове. Активните филтри поглъщат
звуковата енергия и с тях се гасят ефективно ви-
сокочестотните компоненти на шума. Най-под-
ходящи са тръбестите заглушители, които имат
малко аеродинамично съпротивление. Важно е
и значението на виброизолацията на компресо-
рите, моторите и другите агрегати посредством
поставянето им върху амортисьори (стоманени
пружини или прослойки от каучук, кече и др.) и
стабилния фундамент.
Възпрепятстването на разпространението на
шума се постига и чрез отражение на звуковите Фиг. 3. Намаляване на шума при различни
вълни от различни прегради. За целта се прила- строителни материали и конструкции. Закон
га т.нар. капсуловане с акустични кожуси на шу- на масата.
157
Шумът от вътрезаводския транспорт може да микроклиматичните условия на работната среда
се ограничи чрез забрана на звуковата сигнали- и необходимостта от поддържане на словесна
зация, озеленяване и асфалтиране на територи- и друг вид акустична комуникация. За да бъдат
ята, изграждане на паралелни на заводските ма- оправдани производството и употребата им, по
гистрали стени – бариери, земни насипи и др. своите качества антифоните трябва да удовлет-
Програмата за контрол на шума обхваща и воряват редица изисквания, основни от които са:
редица административни мерки за работа на да снижават в оптимална степен нивото на шума
смени, редуване на видове дейности с оглед ре- (фиг. 5); употребата им да не води до бързо из-
дуциране на индивидуалното шумово експози- потяване, мацериране и инфектиране на външ-
ционно време. Уместно е намаляването на про- ния слухов проход; да не затрудняват речевото
дължителността на шумовата експозиция и/или и другите видове сигнално-акустично общуване
превръщането ѝ от непрекъсната в интермитент- на работниците помежду им и с околната среда;
на чрез скъсяване на периодите на шумово въз- да не предизвикват усещане за чуждо тяло и бо-
действие, удължаване и/или увеличаване броя лезнен натиск в ухото; да бъдат изработени от
на почивките, периодично превключване на ра- лесно почистващи се и без дразнещи свойства
бота, несвързана с шумово въздействие. Препо- материали; формата и конструкцията им да бъ-
ръчително е почивките да се провеждат в тихо дат съобразени с морфологичните особености
помещение с комфортен микроклимат. Наше- на ухото и черепа с оглед максимално прилепва-
то законодателство предвижда шестдневен до- не към тях.
пълнителен отпуск при работа в условия на над-
нормен шум в продъжение на повече от 4 часа
дневно. Американски автори предлагат схема за
продължителността и броя на периодите на по-
чивка в тихо помещение спрямо периодите на
шум с различна интензивност през работната
смяна – 480 min (фиг. 4).
Фиг. 5. Отслабване на звука при вътрешни

и външни антифони
Фиг. 4. Схема на продължителността и В практиката се използват вътрешни и външ-

броя на периодите с интензивен шум и по- ни антифони с най-разнообразна форма, кон-
чивка през работната смяна (по Desoille H., J. струкция и ефективност. Вътрешните антифо-
Scherrer, R. Truhaut – 1991) ни (втулки, обтуратори) се изработват най-често
от пластмаси или каучук, но успешно могат да
Без да е общоприето, съществува мнение се използват и такива от памук, смесен с восък,
за благоприятно въздействие върху психичното сюнгер и др. Доброто прилепване на ушните
състояние на нискочестотна музика с малка ин- втулки понякога има по-голямо значение, откол-
тензивност. Слуховите дразнения се омекотя- кото качествата на използвания материал.
ват и от пропорционално ритмичния контраст на Външните антифони се изработват под
цветови съчетания на интериора. формата на наушници, шлемофони и каски. На-
Индивидуална защита. За защита от небла- ушниците намаляват само въздушното провеж-
гоприятното въздействие на интензивен шум се дане на шума и подобно на втулките, заглушават
прилагат различни видове антифони. предимно високочестотните компоненти. Прила-
Изборът и употребата на антифони се обу- гат се при високоинтензивен шум (над 100 dB) и
славят преди всичко от интензитета, честотния в случаи, когато втулките са недостатъчно ефек-
спектър и характера на въздействащия шум, тивни или трудно употребими поради отити, де-
продължителността на шумовата експозиция, кубитуси и сърбежи в ушите.
158
При още по-интензивни шумове се налага упо- При гранични стойности на експозиция дейст-
требата на шлемофони или каски, които въз- вителната експозиция на работещите се отчита
препятстват едновременно въздушното и костно- с намаляването на шума от използваните лич-
то провеждане на шума, но те са скъпи, тежки и ни предпазни средства, т.е. допуска се в шумни
обемисти. производства, при задължително ползване на
За преодоляване на съпротивата срещу упо- ЛПС, влияние на шум с интензивност Lex.8h = 87
требата на антифони, често свързана и с подце- dB/A.
няване на риска от шумовото дъздействие, са При експозиция на шум, по-голяма от Lex.8h
необходими индивидуализирано изработване = 80 dB/A, на работещите също се осигуряват
и обучение за правилно използване. Индивиду- лични предпазни средства, а при Lex.8h = 85 dB/A
алните средства са важна част от програмите за ЛПС вече те трябва да бъдат използвани.
профилактика на шумовите увреждания, в много Не е допустима експозиция на шум над гра-
случаи те са и единствено ефективно средство, ничните стойности (87 dB/A). Само в изключи-
но те не трябва да заменят техническите реше- телни случаи, когато поради естеството на ра-
ния към източниците на шум. бота, използването на ЛПС може да причини
Програмата за консервация на слуха и извън- по-голям риск за здравето и безопасността, те
слуховите шумови ефекти включва: оценка на екс- могат да бъдат използвани.
позицията на работника – среднодневна, седмична Посочените нормативни стойности, както и
и обща; оценка на профпатологичния риск с опре- стандарт БДС/ISO 1999-2004 касаят въздействи-
деляне на максимално допустимите шумови нива ето на шума върху слуховата сетивност и съот-
за определен период от време; слухова протекция; ветната профилактика.
образователни програми за персонала. Съхраня- При работни дейности, свързани с по-голямо
ващите слуха програми се отнасят до всички рабо- напрежение – умствен труд, по-голямо е значе-
тещи при шум над 85 dB/A и се прилагат съобразно нието на шума като фактор, предизвикващ със-
шумовите характеристики. Интервенцията включ- тояние на психичен дискомфорт, намаляващ
ва мултикомпонентни образователни стратегии и трудоспособността и водещ по-бързо до умора.
черти на индустриална съхраняваща стратегия. В Наредба № 6 на МЗ и МОСВ 2006 г. за показа-
Контрол над шумната среда. Само на ба- телите на шум в околната среда, отчитаща сте-
зата на системния анализ на параметрите на пента на дискомфорт се посочва, че граничните
шума, осъществяван с помощта на прецизна стойности за шум – еквивалентно ниво, за ле-
апаратура и детайлно опознаване на източници- карски кабинети в лечебни заведения са 40 dB/A
те и причините за възникването и разпростране- през деня и 35 dB/A през нощта; в класни стаи
нието му е възможно адекватно решение относ- и аудитории в учебни заведения, читални, заве-
но мерките за отслабване на шума, честотата на дения за научно-изследователска дейност – 40
профилактичните прегледи и избора на сред- dB). (през деня и нощта); работни помещения в
ства за индивидуална защита. Дозният подход с административни сгради – 50 dB/A (през деня и
употребата на индивидуални дозиметри преци- нощта). Тук при въздействие на тонален и им-
зира данните за шумовото натоварване. пулсен шум стойностите се намаляват с 5 dB/A.
За оценка на риска за загуба на слух, индуци- Също така се посочва, че на производствено-
рана от производствения шум се предлага стан- складови територии и зони граничните стойно-
дарта на ISO 1999 (1990 г.), който свързва ефек- сти са 70 dB/A (през деня и нощта).
та от интензивността на шума и общото време Медицински контрол. В нашата страна ва-
на експозиция. Приема се, че еквивалентно (за жат следните противопоказания за работа в ус-
8 h) шумово ниво от 85 dB/A и по-малко, няма ловия на интензивен шум: трайно отслабване на
да увреди слуховата сетивност при 95% от въз- слуха независимо от етиологията; отосклероза и
действаните лица за период на въздействие над други хронични заболявания на ухото с явно не-
30 г. (целия трудов стаж). БДС 14478-82 допуска благоприятна прогноза; изразени нарушения във
шум на работните места също до 85 dB/A (екви- функцията на вестибуларния апарат независимо
валентно ниво). от генезата; изразена автономна дисфункция;
От 2006 г. (Наредба № 6 на МЗ и МТСП) за органични заболявания на цнс, вкл. епилепсия;
минималните изисквания за осигуряване на неврити и полиневрити; психични заболявания
здравето и безопасността на работещите при ри- и психопатии; заболявания на сърдечно-съдо-
скове, свързани с експозиция на шум, у нас като вата система (артериална хипертония, исхемич-
хигиенни норми се въвеждат понятията гранич- на болест на сърцето, стенокардия и хипотония);
ни стойности на експозиция и стойности на екс- язвена болест на стомаха и дванадесетопръст-
позиция. ника в стадий на обостряне. При провеждане на
Гранични стойности на експозиция е Lex.8h аудиометричното изследване се установява и
= 87 dB/A при върхово моментно звуково наляга- състоянието на слуховата адаптация. Колкото
не (Р реак) – 200 Ра или 140 dB/A. по-изразено е повишаването на слуховите пра-
Горни стойности на експозиция за пре- гове след шумово обременяване (пряка адап-
дприемане на действия е Lex.8h = 85 dB/A при Р тация), толкова по-висока е устойчивостта към
реак – 140 Ра или 137 dB/A. шума; по-убедителен показател обаче, за устой-
Долни стойности на експозиция за пре- чивостта спрямо шума е реадаптацията (време
дприемане на действие е Lex.8h = 80 dB/A при Р за възстановяване на слуховия праг до изходно-
реак – 112 Ра или 135 dB/A. то ниво).
159
Задължителните профилактични прегледи 20 dB – на 12 месеца, при задължително аудио-
на рисковите контингенти целят ранно диагно- метрично изследване, а електрокардиограф-
стициране на уврежданията от шума. У нас е ско – по показания. Аудиометрични промени в
прието в провеждането им да участват задъл- слуховия праг над 15 dB налага мерки за пре-
жително оториноларинголог и невролог, а по по- дотвратяване на по-нататъшно влошаване на
казания – и терапевт и акушеро-гинеколог. При слуховата функция, адекватно терапевтично
превишаване на нормата с не повече от 20 dB поведение и мониториране на аудиометричния
те се провеждат веднъж на 24 месеца, а с над статус на работника.
1. Ангелова М. Производствен шум, вж. Физични фактори на околната среда, под ред. Е. Ефре-
мов, Мед. и физк., София, 1988, 108-124.
2. Андреева-Галанина, Е.Ц. и соавт., Шум и шумовая болезнь. Л., Медицина, 1972.
3. БДС ISO 1999:2004. Акустика. Определяне въздействието на шума при работа и оценяване ув-
реждането на слуха, причинено от шум.
4. Г.А. Суворов, Л.Н. Шкаринов, Е.И. Денисов. Гигиеническое нормирования производственных
шумов и вибрации – Мед., Москва, 1984, 239.
5. Димчев Д., Ат. Гюлев, Н. Митрев. Г. Симеонова, Б. Симов, Г. Стаматов – Шумът, като фактор
на жизнената среда, Пловдив, Хр. Г. Данов, 1976, 160.
6. Инфразвук, ултразвук, шум и вибрации – под ред. Д. Цветков, М. Ангелова, Мед. и физк., Со-
фия, 2007, 280.
7. Малинская Н.Н., Г.А. Суворов, Л.Н. Шкаринов – Шум, вибрация, ултра- и инфразвук, вж. Ру-
ководство по гигиене труда, т І, Мед., Москва, 1987, 168-204.
8. Наредба № 6 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопас-
ността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум. ДВ, бр. 70, 2005 г.
9. Наредба № 6 на МЗ и МОСВ за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на
дискомфорт, граничните стойности, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на
вредните ефекти на шума върху здравето на населението. Сл. бюлетин на МЗ, бр. 11, 2006 г.
10. Castelo Branco N.A.The clinical stages of vibroacoustic disease. Aviat Space Environ Med 1999
Mar; 70(3 Pt 2):A32-9
11. Desoille, H., J.Scherrer, R.Truhaut. Precis de medicine du travail. Ambiance sonore. Masson,
Paris, 1991, P, 1119, 154-162.
12. Dobie, R.A. Noise. In:Physical and biological Hazards of the Workplace. Eds. P.H Wald, G.M Stave,
Van Nostrand Reinhold, NY,Albany. Etc., 1994, 215-224.
13. McCandless G.A, G. Butler. Noise. In: Environmental and Occupational Medicine, Ed.W.N Rom,
Little, Brown & Co, Boston, 1983, 707-718.
14. Mocci F, Canalis P, Tomasi P.A, Casu F, Pettinato S. The effect of noise on serum and urinary
magnesium and catecholamines in humans. Occup Med (Lond) 2001 Feb;51(1):56-61.
15. Olishifski, J.B. Industrial noise. In: Fundamentals of Industrial Hygiene.Ed. B.A. Plog., National
Safety Council, NY, 1988, 163-203.
16. Sulkowski W, Kowalska S, Lipowczan A, Prasher D, Raglan E. Tinnitus and impulse noise-
induced hearing loss in drop-forge operators. Int J Occup Med Environ Health 1999;12(2):177-182.
17. Suter, A.H. The Nature and Effects of Noise. In:Encyclopedia of Occupational Health and Safety,
Chief Ed. J.M.Stellman, 4th ed., International Labour Office, Geneva, 1998, 472-475.
18. Thompson S.J. Review: extraaural health effects of chronic noise exposure in humans. Schriftenr
Ver Wasser Boden Lufthyg 1993;88:91-117
19. WHO. Environmenatl Criteria, Noise, Geneva, 1980.
160
Н. Митрев
Инфразвук
6.5
Мощна инфразвукова вълна, генерирана от апарат, кожните рецептори на Vater-Pacini. При
изригналия вулкан Пербуатан на остров Крака- явления на резонанс се стимулират и болковите
тау, е описана през 1883. По-късно през Първа- рецептори във вътрешните органи, интеро- и про-
та световна война били създадени инфразвукови приорецепторите, механорецепторите като се ак-
детектори за оръдия. По-системните изследва- тивират различни автономни, невроваскуларни
ния през 30-те години на ХХ век на инфразвуко- и неврални рефлексни механизми. Допуска се
вите явления се отнасят до техните многобройни и слухова детекция на инфразвука, без това да
естествени източници – земетресения, вулканич- представлява реално чуване. Вероятно от сред-
ни изригвания, ураганни ветрове, морски вълни, ното ухо се възприемат периодични изменения в
бури и урагани, водопади, свличания на снежни налягането, предизвикани от инфразвука.
лавини, срутвания, обдухвания от вятъра на зда- Когато става дума за механизмите на био-
ния, дървета, мостове и др. логичното действие на инфразвука, първосте-
Обективно инфразвукът и шумът имат еднак- пенно значение се отдава на предизвикания
ва физическа същност с различна честотна харак- резонанс – при съвпадане на инфразвуковите
теристика. Инфразвукът представлява механични честоти със собствената честота на даден ор-
трептения и вълни на еластична среда в честот- ган се раздразват неговите интеро- и проприо-
ния спектър между 0.1 и 20 Hz, които са по-ниски рецептори, информацията от които се предава
от минималните звукови честоти, възприемани от в нервните центрове. Резонансен за вътрешни-
човешкото ухо като акустичен сигнал. Особености- те органи е инфразвукът с честота 2-8 Hz, а за
те на инфразвуковите вълни са сферичната фор- главата – около 17-25 Hz (фиг. 1). Установено е
ма и по-голямата амплитуда на вълната. Тяхно- взаимодействие между честотата на мозъчния
то разпространение е с малка абсорбция, поради алфа-ритъм при човека и честотата на инфраз-
което се разпространяват на големи разстояния. вук, излъчван от морските и океанските вълни.
Освен това инфразвуковите вълни заобикалят Интензивен инфразвук с честота 7 Hz, съвпадащ
преградите, спиращи шума и ултразвука, и лес- с честотата на алфа-ритъма на мозъка, е мно-
но проникват в помещенията поради изразеното го опасен, дори смъртоносен. Някои автори, в
при тях явление дифракция. Последната е толко- зависимост от интензивността и честотната ха-
ва по-проявена, колкото по-голяма е дължината на рактеристика на инфразвука определят „зони на
вълната. Характерни за инфразвуковите вълни са опасност/безопасност“ (фиг. 2).
и резонансните им прояви, които са способни да Неблагоприятен психо-физиологичен ефект
предизвикат вибриране на големи обекти. е намалената работосподобност, намираща се
Многобройни са изкуствените производстве- в пряка зависимост от интензитета и продължи-
ни технически източници на инфразвук: компресо- телността на въздействие на инфразвука. Ин-
ри, турбини, доменни и въртящи пещи, промишле- фразвукът въздейства директно върху ядрата на
ни вентилатори, екскаватори, булдозери, кранове, VIII и X ЧМН и индиректно върху други органи и
пневматични инструменти, транспортни средства системи. Описани са отслабване на слуховата
(влакове, самолети, автобуси, камиони, кораби), чувствителност, равновесни нарушения, ниста-
акустични сигнални устройства (сирени), космиче- гъм, влошаване на параметрите на вниманието,
ски съоръжения и др. Интензивни инфразвукови точността на движенията и ориентацията. Въз-
вълни възникват също при химични и ядрени екс- действието с инфразвук с честота 20 Hz за 8 ми-
плозии. нути и интензитет до 144 dB предизвиква безбо-
Конструирани са: инфразвукова сирена (Фран- лезнен натиск в средното ухо, който се облекчава
ция) за разгонване на демонстранти, която от 5 при теста на Valsalva или прекратяване на въз-
мили генерира инфразвуково поле, причинява- действието. Морфологични промени в рецептор-
що силна болезненост и вибриране на човешкото ните клетки на трите полуокръжни канала и на
тяло; инфразвуков прожектор (САЩ), увреждащ косъмчевите клетки на спиралния орган вслед-
зрението и причиняващ чувство за тежест и страх. ствие инфразвукова експозиция са наблюдавани
Създадени са инфразвукови генератори за електронно-микроскопски, с обратими промени в
обогатяване на руди, почистване на зеленчуци и ендоплазматичния ретикулум и митохондриите.
на метални и синтетични филтри, проучвания на Биометричните показатели за инфразвуко-
геоложки структури и други. вите биологични ефекти при експозиция на ин-
фразвук с параметри 4Hz и 130 dB показват пре-
6.5.1. Въздействие на инфразвук върху обладаване на общите отговори на човешкото
организма тяло. Инфразвуковите вълни с интензитет над
100 dB предизвикват главоболие, побледнява-
Смята се, че инфразвукът е дразнител за ре- не, гадене, слабост, страх, повишено потене,
цепторите на Кортиевия орган, вестибуларния усещане за триене и вибриране на вътрешните

161
Фиг. 1. Собствени (резонансни) честоти на човешкото тяло: 1-глава (20-30 Hz); 2 – очи (40-
100 Hz); 3-вестибуларен апарат (0,5-13 Hz); 4-сърце (4-8 Hz); 5-прешлени (4-6 Hz); 6-стомах (2-8
Hz); 7-черва (2-4 Hz); 8-бъбреци (6-8 Hz); 9-ръце 2-5 Hz)
(По A. Stan. 1974) (По Э. Н. Малышев, 1979)
Фиг. 2. Зони на опасност от инфразвуково въздействие

органи (черен дроб, стомах, слезка и гръдната се допуска участие на лимбично-ретикуларния
стена), затруднено дишане, снижаване на зри- комплекс, хипоталамуса и други субкортикални
телната острота, повишаване на слуховия праг, структури със сензомоторни и автономни вис-
шум в ушите, влошена говорна разбираемост и церални симптоми. Инфразвукът е стресогенен
др. Резонансният диапазон за мозъчните струк- фактор. Той нарушава функциите на хипофиз-
тури между 5 и 9 Hz прави тези честоти особе- ната, щитовидната и половите жлези. Интензив-
но ноксогенни. При въздействие на инфразвук ният инфразвук променя честотата и ритъма на
162
сърдечните съкращения с тахикардия в начало- източниците на инфразвук в отделни и изолира-
то и брадикардия впоследствие. Описва се също ни помещения може също да даде определен
периферна вазодилатация с повишаване на по- резултат. Транспортните средства да бъдат мак-
върхностната кожна температура и намалено симално възможно отдалечени.
систолно артериално налягане. В експеримент Нужни са чести (поне веднъж годишно) из-
са установени обаче, спазъм на периферните мервания на инфразвуковото ниво и добро тех-
съдове и покачване на артериалното налягане ническо поддържане на машините, съоръжени-
при непроменящи се стойности на пулса. Про- ята и транспортните средства. Различни автори
учвания на инфразвуковите ефекти при честота предлагат, и в отделни страни съществуват дос-
8 и 16 Hz с мощност от 120 до 140 dB за 3 часа та различаващи се допустими нива за инфраз-
дневно в продължение на 1 до 40 дни са устано- вук. Nixon C.W. препоръчва ниво от 120 dB при
вили повишена функционална активност на ми- честота 20 Hz, с увеличение от по 3 dB за вся-
окарда и липса на деструктивни промени. Ост- ка следваща по-ниско честотна октава (16-1 Hz).
рото въздействие на инфразвук (с честоти 6, 12, При краткотрайно действие (до 8 min) препоръч-
16 Hz и интензитет 95, 110, 125 dB(lin)) в експе- ва до 150 dB за честоти 1-7 Hz; 145 dB-8-11 Hz
римент с хора установява достоверно нара- и до 140 dB-12-20 Hz. Хигиенни норми в Русия
стване на диастолното артериално налягане и (1980 г.) посочват стойности до 105 dB за диапа-
намаляване на систолното без промени в сър- зона 2-16 Hz, 102 dB-31,5 Hz и общо инфразву-
дечната честота. Това предполага периферна ково налягане – 110 dB. Подобни са нормите в
вазоконстрикция с увеличаване на артериално- Полша и Швеция, а в Норвегия общото инфраз-
то налягане, поради което се допуска влияние на вуково нива е до 120 dB за 8 h работна смяна.
хронична инфазвукова експозиция при предраз- При психо-сензорен труд (ПУ, административ-
положени към артериална хипертония хора. ни помещения, конструкторски бюра) и битови
Инфразвуците и шумът инхибират контрак- сгради се предлагат по-ниски нива – 80-90 dB
тилността на лимфните съдове. (Полша).
При комбинация на инфразвуковото въз- В системата на профилактиката намират
действие с това на електромагнитни полета, място и редица медицински мерки. При предва-
шум, вибрации, йонизираща радиация биоло- рителните медицински прегледи се отчитат
гичните ефекти се засилват. контраиндикациите за работа в сфера на интен-
Съществуват и публикации, в които не се до- зивно инфразвуково въздействие: нарушения
казват промени в поведението на експонирани във вестибуларния и слуховия апарат, изразени
на шум и инфразвук в авиацията и се приемат невротични състояния, автономна дисфункция,
като недостоверни становищата за поведенчес- органични изменения на централната нервна
ки промени у експонирания човек и проявите на система. При ежегодните профилактични пре-
нистагъм. гледи вниманието се акцентира върху констела-
цията от субективни оплаквания (главоболие, от-
6.5.2. Профилактика на неблагоприятните падналост, главозамайване, тежест, разстройство
ефекти в съня, немотивиран страх и други) и обективни-
те данни за промени във вестибуларния и слухо-
Профилактиката на неблагоприятните ефекти вия анализатор, нервната и сърдечно-съдовата
на инфразвука е трудна, което се дължи на посо- система. Констатирането на посочените промени
чените особености. Антифоните създават слаба налагат подходящо трудоустрояване. При пери-
протекция. Най-перспективен е пътят за нама- одичните медицински прегледи на рисковия кон-
ляване на инфразвука посредством конструк- тингент участват невролог, оториноларинголог и
тивни изменения в източниците – машини, съ- интернист (Наредба № 3/1987 г. на МЗ).
оръжения, инструменти, транспортни средства. Сравнително добри резултати се получа-
Ефектът от усилията за снижаване на нивото на ват и при рационален режим на труд и почивка
инфразвука по пътя на неговото разпростране- (20-минутна почивка в тихо помещение на всеки
ние чрез звукоизолиращи кабини и кожуси и зву- 2 часа работа). Необходимо е също периодич-
копоглъщащи облицовки е минимален. По-до- но пребиваване на застрашените в профилакто-
бри са реактивните шумозаглушители с обхват риуми и санаториуми при осигурени условия за
и в инфразвуковия диапазон. Дислоцирането на рекреация.
163
1. Ангелова М. – Инфразвук. вж. Физични фактори на околната среда – под ред. Е. Ефремов,
Мед. и физк., София, 1988, 152-157.
2. Гигиенические нормы инфразвука на рабочих местах № 2274-80, МЗ-СССР, 1980.
3. Измеров, Н.Ф., Г.А. Суворов, Н.А. Куралесин, В.Г. Овакимов. Инфразвук: эффекты органи-
зма и гигиенное регулирование. В.Росс.акад.мед.наук, 1997;(7):39-46.
4. Карпова, Н.И., З.Н.Малышев. Низкочестотные акустические колебания на производстве. М.,
Медицина, 1981, 192.
5. Некхорошев, А.С. Иследование подлежащих механизмов воздействии нискочестотных акусти-
ческих вибрации. Мед.тр.пром. экол. 1998;(5):26-30.
6. Николаева Д., Ив. Паунов – Инфразвук; вж. Инфразвук, ултразвук, шум и вибрации – под ред.
Д. Цветков и М. Ангелова, Мед. и физк., София, 2007, 11-43.
7. Harris C.S, Sommer H.C, Johnson D.L. Review of the effects of infrasound on man. Aviat. Space
Environ. Med., 1976 Apr;47(4):430-4
8. Ising, H. Psychological, ergonomical and physiological effects of longterm exposure to infrasound
and sound. Mat. Conf. „Sound & Vibration“, 1980, Bulgaria, 168-174.
9. Pawlaczyk-Luszczynska M. Evaluation of occupational exposure to infrasonic noise in Poland. Int.
J. Occup. Med. Environ. Health, 1999;12(2):159-76
10. Tempest, W. Infrasound and low frequency vibration. London, Academic Press, 1976.
164
Н. Митрев, Д. Цветков
Ултразвук
6.6
С термина „ултразвук“ се обозначават оне- Редица източници на шум в производството
зи механични колебания, чиито честоти пре- и транспорта са едновременно генератори и на
вишават предела на възприятие от човешкото ултразвукови честоти – пневматични инструмен-
ухо1, а именно намиращите се в диапазона от ти, турбини, плазмотрони, компресори, текстил-
20(16) Hz до 1 GHz. Честотите в диапазона над ни машини (при ротация на вретената), газови
1 GHz се означават като хиперзвук (1-100 GHz). горелки, реактивни самолети и други.
В природата ултразвук се генерира при земе- При хигиенната оценка на риска от уврежда-
тресения, изригвания на вулкани. Много жи- ния освен ултразвуковия интензитет (измерва се
вотни, най-често обитаващи под земята (пеще- в dB при референтно ниво 2.10-5 Pa или W/m2) и
ри) и под водата, или през нощта, генерират и честотен спектър значение има и провеждането
възприемат ултразвук – птици, плъхове, приле- на ултразвуковите колебания в различни среди.
пи, кучета, риби и др., за обмен на информация В този аспект се говори за въздушен и контак-
или ехолокация. Напр. кучета възприемат ул- тен ултразвук. Въздушната среда силно по-
тразвук с честоти до 44 kHz, прилепи – 115 kHz, глъща ултразвука. Поради това рискът за вред-
плъхове – 72 kHz. но въздействие на ултразвука по въздушен път
Макар и сравнително нов източник на енер- е по-ограничен, но не и пренебрежим. Колкото
гия, многообразните свойства на ултразвука обу- по-голяма е честотата на ултразвуковите вълни,
славят неговото широко приложение за промиш- толкова по-висока е степента на тяхното поглъ-
лени, медицински и научни цели. Първите опити щане от въздушната среда.
за използването са свързани с Пол Ланжевен Обратно на това, ултразвуковите вълни се
(1918) – през Първата световна война за целите провеждат добре в течна среда (вода, биологич-
на хидролокацията. Източници на този вид меха- ни течности) и се разпространяват лесно от во-
нични колебания са разнообразни ултразвукови дата в биологичните течности. В такива случаи
сирени, магнитострикционни и пиезоелектрични се говори за контактно въздействие на ултразву-
преобразуватели и други. Ултразвукът се прила- ка. Степента на проникване и провеждане на ул-
га за почистване и обработване на твърди мате- тразвука в биологичните тъкани зависи от тяхна-
риали и пластмаси, за сушене на фини прахове, та структура (вид) и функционално състояние и
приготвяне на емулсии, ултразвукова дефектос- е толкова по-голяма, колкото по-ниска е неговата
копия, в хидролокацията и много други. В меди- честота. Константата на затихване α/в Np/m/ при
цината (табл. 1) ултразвуковото оборудване се ултразвук с честота 1 MHz е: въздух – 15; вода –
използва както за диагностични, така и за тера- 0,02; черен дроб – 8; мастна тъкан – 5-25; кръв –
певтични цели в хирургията (напр. литотрипсия), 2; скелетен мускул – 10-35; кости на черепа – 115.
гастроентерология, кардиологията, ангиологи-
ята, урологията, физиотерапията (напр. лекар- 6.6.1. Въздействие на ултразвука върху ор
ствена йонофореза), акушерството и гинеколо- ганизма
гията, неврологията, офталмологията (напр. за
лечение на катаракта), стоматологията (за от- Поражданият от ултразвука биологичен ефект
страняване на зъбен камък) и др. зависи главно от интензитета, честотата и про-
Табл. 1. Медицинска ултразвукова апаратура – характеристики (по C.R.Hill, 1989)
Пространствено- Пространстве-
Честотен Площ на Коефициент Средна
временни пикови но-временни
Апаратура – вид обхват източника на полезно мощност
интензивности отклонения на
(MHz) (mm2) действие (mW)
(kW/m2) налягането (MРa)*.
Диагностика
Пулс-ехо (пулсиращ 1-20 100-3000 0,001 0,01-80 1-10000 0,1-7,4 (+)
Doppler) 0,1-3,9 (-)
Постоянен Doppler
корем/плод 2-4 100 1 5,0-240 200-18000 0,01-0,11 (±/
сърце, съдове 5-10 100 0,01-1 0,01-40 30-19500 0,003-0,12 (±)
Лечение
постоянно действащ 0,75-3 500 1 0-15000 0-100000 0-0,25 (±)
пулсиращ 0,75-3 500 0,2 0-3000 0-20000 0-0,25 (±)
* положителни (+) или отрицателни (–) спрямо средната стойност
1
Според различни изследвания долната граница на слуховото въприятие е 5-16 Hz, а горната – 16-25 kHz. Тези граници зави-
сят от възрастта, индивидуални особености, методиката на изследване. За практически цели (аудиометрия) установяването на
прагове на чуваемост за тонове с честоти над 12 kHz е без практическо значение – много високи и променливи стойности
165
дължителността на въздействието му. Нискоин- ски потенциал е съизмерим с този на клетъчни-
тензивният ултразвук от порядъка на 80-90 dB те мембрани и предизвиканата деполяризация
въздейства стимулиращо (позитивно) върху ор- променя избирателния им пермеабилитет. Ул-
ганизма, докато високоинтензивният (над 120 dB) тразвук със съответната мощност има и топлин-
има негативен, увреждащ ефект. Нискочестотни- но действие – напр. този ефект се използва при
ят ултразвук поражда ефекти, подобни на тези лечение на злокачествени новообразувания
от шума. Високочестотният ултразвук предизвик- (разрушаване на раковите клетки чрез хипертер-
ва промени подобни на тези при радиочестотни мия – 42-45˚С), или във физиотерапията.
електромагнитни лъчения или на екстрааурални- Биологичното действие на ултразвука е уста-
те шумови въздействия. новено при проучвания върху: изолирани биомо-
Патогенното действие на ултразвука се обяс- лекули, клетки, тъкани, многоклетъчни организми
нява с четири основни и взаимно свързани ефек- (растения, насекоми, бозайници), епидемиоло-
ти: механичен, термичен, химичен (биохими- гични проучвания при хора (табл. 2).
чен) и електрофизичен. Механичният ефект е При хора патогенното действие на ултразвука
свързан, както с механичния натиск от интензив- се обяснява предимно с предизвикания от него
ния ултразвук, възприеман от механорецепто- механичен и термичен ефект, проявяващи се с
ри, така и с явлението „кавитация“ – образуване нарушения в тъканите под формата на възпа-
на малки мехурчета (с диаметър в микрометри) ление, херомагия, денатурация, некроза, но съ-
във вода и биологични течности и с високо наля- ществуват и рефлексни механизми и промени в
гане на пари в тях. Кавитация се проявява при хормоналната регулация, вследствие и на дру-
интензитет на ултразвук над 0,3 W/cm2, има си- ги ефекти – химични, електрофизични. Като не-
лен разрушителен (механичен) ефект и се счита, благоприятни ефекти на ултразвуковите вълни
че тя провокира и химични ефекти – образуване се отнасят астено-вегетативният синдром, хи-
на нови съединения (напр. водороден прекис) и поталамусният синдром, вестибулопатията, от-
на свободни радикали. При интензивност на ул- слабване на зрителната острота и промени в
тразвук над 1 W/cm2 възникналият електриче- периферното зрение, вазомоторна лабилност,
Табл. 2. Биологични ефекти на ултразвук
Обект Биологичен ефект/механизми
1. Изолирани биомолекули 1. разкъсване и разрушаване/кавитация
– ДНК – разтвор 2. генетични промени не са установени
2. Изолирани клетки и клетъчни 1. разрушаване/кавитация
култури 2. неповлияна клетъчна пролиферация/без кавитация
3. по-силно повлияване при митоза и относителна резистентност след ми-
тоза/кавитация
– генетични ефекти 1. хромозомни аберации при съвместно действие на рентгенови лъчи и ул-
тразвук
2. лимфоцити и лимфобласти – няма потвърждаващи се данни за хроматид-
ни обмени (мутагенеза)
– структурни промени 1. нелетални промени – в клетъчните мембрани на туморни клетки, тимоци-

ти, ендотелни клетки/кавитация, електрически потенциал
2. промени в митохондриите, разрушаване на лизозоми и клетъчна смърт/
кавитация
1. промени в мембранния пермеабилитет

– функционални промени 2. подтискане на двигателни функции при водни микроорганизми
3. стимулиране на: протеиновата синтеза при фибробласти; възстановява-
нето на костната структура; ангиогенезата в исхемични тъкани/нетермични
и некавитационни механизми
3. Многоклетъчни организми 1. няма данни за гонадотропно и ембриотропно действие при еднократни
дози под 7,5 kW/m2 (нетермично действие)
– бозайници 2. при продължително облъчване – намалена фетална маса и увеличена
смъртност
3. очни увреждания – катаракта, при интензивност от 30-400 W/cm2 и често-
ти 1-9,8 MHz
4. стимулиране на: кръвния поток в съдовете; тъканна регенерация
– насекоми 1. не са установени мутации в генния апарат на Drosophila melanogaster

2. увеличена смъртност на ларви на Drosophila при интензивност над 100
kW/m2/кавитация, топлина над 42°С
– растения 1. разрушаване на клетки, тъкани, хромозоми при интензивност над 3 kW/

m2, по-силно проявяващ се ефект на кавитацията
166
дизестезии, парестезии, стомашно-чревни дис- сти от 105 dB за този диапазон. Ако ултразвукът
кинезии. Има данни за отклонения в биохимични е теснолентов (тонален) субективен дискомфорт
показатели (белтъчни фракции, ензимни проме- може да се получи и при нива от 75-105 dB за
ни), кръвни промени – преходна еозинофилия, честотите 10-20 kHz и трябва да се предприемат
понижено кръвно налягане и др. Освен това на- мерки за слухова защита и инжинерни решения.
личието на ултразвуци в смесения индустриа- За контактен ултразвук се предлагат стойности
лен шум сенсибилизира вътрешното ухо и може от 110-115 dB за диапазона 25-100 kHz (всичките
да допринася за по-бързо развитие на уврежда- тези стойности за въздушен и контактен ултраз-
ния на слуха – описани са временно понижение вук са при Ро-20 μРа). При работа под водата пра-
на слуховата сетивност при действие на ниско- говите стойности за ултразвук са 167-177 dB за
честотен ултразвук (17-37 kHz) и с много висока диапазона 10-100 kHz (но при Ро-1 μРа).
интензивност – 148-154 dB, както и шум в ушите Профилактиката на неблагоприятните ефек-
(тинитус). ти на ултразвука включва редица мерки от орга-
Всички тези аурални и екстрааурални ефек- низационно, техническо и медицинско естество.
ти на въздушния ултразвук в производството Уместно е устройствата, източници на мощен ул-
са свързани или със съвместното действие на тразвук, да се разполагат в самостоятелни и до-
звук (шум), или подобни изменения могат да бъ- бре изолирани помещения, а още по-добре в ка-
дат предизвикани и от други физически фактори, бини с дистанционно управление. Генераторите
токсични агенти или стрес. на ултразвук трябва да се снабдяват с паспортни
При действие на контактен ултразвук са опи- данни относно мощността и честотния спектър.
сани: ултразвукови полиневрити; кожни измене- Ограничаването на експозицията е важна
ния – хиперемия, кръвоизливи, повишена кожна мярка за профилактика както при промишле-
температура, асептични възпалителни реакции; ното, така и при медицинското изпозване на ул-
промени в сърдечно-съдовата система – тахи- тразвука. И тук, както при шума, постепенно се
кардия/брадикардия, аритмии, пристъпи на сте- налага прилагането на подхода за дозиране чрез
нокардия. измерване на сменната и стажовата доза и тях-
Проучвания относно риска от генетичен, кан- ното ограничаване. При медицинското използ-
церогенен и ембриотропен ефект при хора не до- ване на ултразвука трябва строго да се спазват
казват статистически значима увеличена честота нормите за допустимите мощност, плътност на
на вродени малформации и злокачествени ново- енергията и експозиция, което е важно както за
образувания при използване на ултразвук за ди- персонала, така и за пациентите.
агностични цели по време на бременността. При работа с ултразвукови почистващи вани е
забранен какъвто и да е контакт на ръцете и дру-
6.6.2. Профилактика на неблагоприятните гите части на тялото с течността; същото се от-
ефекти нася и до контакта с ултразвукови инструменти
и обработвани детайли. Зареждането на ваните
Пределно допустимите нива за звуково наля- трябва да се извършва при изключена апарату-
гане над 11,2 kHz на работните места за 8 h екс- ра, а най-добре е това да става автоматично.
позиция (промишлен ултразвук), съгласно БДС За индивидуална защита се използват ръка-
12.1.001-79 са за терцоктавни ленти със сред- вици с въздушна прослойка и щипци (при рабо-
ногеометрични честоти: 12,5 kHz-75 dB; 16 kHz- та с ултразвукови вани) и многослойни антифо-
85 dB; 20 kHz и повече – 110 dB. Измерването е ни тип „сандвич“, предназначени за предпазване
линейно („lin“, без включен „А“ филтър) и не ка- на слуховия орган. В съображение влизат пред-
сае контактния ултразвук. Руски норми от 1983 пазното професионално хранене и рационални-
г. (ГОСТ 12.1.001-83) посочват допустими нива: ят режим на труд и почивка на рисковите контин-
12,5 kHz-80 dB; 16 kHz-90 dB; 20 kHz-100 dB; 25 генти.
kHz-105 dB; 31,5-100 kHz – 110 dB за въздушен Противопоказани за работа в условия на ул-
ултразвук и 110 dB или 0,1 W/cm2 за контактен ул- тразвуково въздействие са лица със заболява-
тразвук, предаващ се на ръцете. Норми на ACGIH ния на централната нервна система, слуховия
(1999 г.) посочват допустими нива от: 88 dB – за анализатор, околоносните кухини, автономната
10 kHz; 89 dB-12,5 kHz; 92 dB-16 kHz и 94 dB-20 нервна система, кръвотворните органи, очната
kHz, също за 8 h експозиция и прагови стойно- леща, сърдечно-съдовата система.
167
1. Ангелова, М. Ултразвук. В: Физични фактори на околната среда.П/p Е.Ефремов. С., Мед. и

физк., 1988, 143-151.
2. Малинская Н.Н., Г.А. Суворов, Л.Н. Шкаринов. Шум, вибрация, инфра- и ультразвук. В: Руко-
водство по гигиене труда, под ред. Н.Ф. Измеров, Москва, Медицина, 1987, т. I,196-200.
3. Мелькумова, А.С., Э.С.Лисичкина, С.И.Горшков. Ультразвук, М., Медицина, 1975.
4. Рощин, А.В. Ультразвук. В: Справочник по гигиене труда. Л., Медицина, 1979, 100-105.
5. Сагалович Б.М. Слуховое восприятие ультразвука, М., Наука, 1988, 287.
6. Топалова, В, Ч.Донев. Ултразвук. В: Инфразвук, ултразвук, шум и вибрации, под ред Д. Цве-
тков и М. Ангелова, Мед. и физк., С., 2007, 44-65.
7. Baker K.G, Robertson V.J., Duck F.A. A review of therapeutic ultrasound: biophysical effects. Phys.
Ther., 2001 Jul;81(7):1351-8
8. Cartwright, R.A. et al. Ultrasound examinations in pregnancy and childhood cancer. Lancet, 2, 1984,
998-1000.
9. Hill C.R., G. ter Haar. Ultrasound, in Nonionizing radiation protection, 2 ed., ed. M.J. Suess, D.A.
Benwell – Morison, WHO – publication №25, 1989, 245-292.
10. Stark, C.R. et al. Short and long term risks after exposure to diagnostic ultrasound in utero, Obstet
and gynecology, 63, 1984, 194-200.
11. Valcic, J. Le bruit et ses effets nocifs. Paris, New York, Barcelone, Milan, 1980.
168
Н. Митрев, Д. Цветков, Зл. Стойнева
Вибрации
6.7
През 1911 година G. Loriga пръв описва ита- на) енергия. Това количество е пропорционално
лиански работници с пневматични виброгене- на интензивността на вибрациите, контактна-
риращи инструменти, при които се наблюда- та площ (рецептивната зона) и времето на въз-
ват симптоми тип болестта на Raynaud1, а през действие (експозиция). Интензивността на
1918 година A. Hamilton и сътрудници установя- вибрациите е зависима от скоростта (m.sec-1),
ват у каменоделци в Индиана голяма честота на ускорението (m.sec-2) и амплитудата (mm) им.
„спастична анемия на ръцете“, които свързват Друга важна характеристика на вибрациите е
със студово въздействие, компресия на ръката и повтарящото се или периодично движение, т.е.
вибрации. Впоследствие всеобхватната механи- честотата им (Hz).
зация на почти всички производствени дейности Вибрациите се усещат като такива при често-
и подчертаната тенденция към непрекъснато на- та до около 8 kHz – по-високите честоти се въз-
растване на броя и разнообразяването на въ- приемат като топлина. Вибрациите се измерват
вежданите в употреба вибриращи машини и съ- в диапазона от 1-1000 Hz, или 8-1000 Hz – за ло-
оръжения имат за последица увеличаване броя кални вибрации и 1-63 Hz за общи (посочените
на вибровъздействани лица. Понастоящем над стойности са средногеометрични на октавните
70 професионални групи са експонирани на ви- честотни ленти). Въз основа на честотата ви-
брации (табл. 1). брациите се делят на нискочестотни, средно- и
Вибрациите са силно изразен фактор в ав- високочестотни, които са съответно при общи и
томобилния, жп, водния и въздушния транс- при локални вибрации 1-4 Hz, 8-16 Hz и 31,5-63
порт. Посочва се, че през 70-те и началото на Hz; 8-16 Hz, 31,5-63 Hz и 125-1000 Hz. Нискоче-
80-те години в САЩ около 8 мил. работници са стотните вибрации се разпространяват по-ин-
въздействани с вибрации, от които около 6.5 тензивно в човешкото тяло от мястото на кон-
млн. при транспортни операции (транспорт, сел- такт, а високочестотните локални вибрации
ско стопанство, строителство). Посочват се там водят по-бързо до съдов спазъм.
също така и 194 хил. души въздействани с общи Възможни са и резонансни усилвания (дори
вибрации в леярните. В България през пери- неколкократни) на собственото вибриране на тъ-
ода 1975-91 г. ежегодно регистрираните случаи каните, органите или цялото тяло под въздейст-
от вибрационна болест са заемали 4-5 място в вието на вибрации с ниски честоти, т.е. пови-
структурата на професионалната заболевае- шаване на риска от вибрационни увреждания.
мост, като половината са били миньори, а след- Резонансната честота за цяло тяло при седяща
ващите пет професионални групи по честота са поза е 4-6 Hz, а при стояща – 5-10 Hz; за главата
били: трактористи, шофьори, кранисти, струга- 20-30 Hz; сърце и черен дроб – 4-6 Hz; стомах –
ри, дърводобив. През последните 15-20 годи- 6-8 Hz.
ни обаче, има изразена тенденция за силно на- В зависимост от посоките на трептене ви-
маляване на случаите от вибрационна болест в брациите биват хоризонтални, вертикални,
развитите страни – до 64% в Англия към 1982 г., ротационни и пр. Вертикалните общи вибра-
с 85% в Япония за периода 1978-1991 г., като 1/3 ции оказват по-неблагоприятно влияние върху
до половината от тях са при работещи в дърво- човешкото тяло в изправено и седнало състоя-
добива – съчетано действие на вибрации и ни- ние, а хоризонталните общи вибрации – в легна-
ска температура на въздуха (работа на открито). ло. Вибрациите, характеризирани в зависимост
от времето, биват – периодични, апериодични
6.7.1. Общи положения и основни характе- (тласъци), стохастични (случайни), затих-
ристики ващи и краткотрайни (импулсни). Най-често
в производството те са сложни – резултат от нас-
С понятието вибрации се означават механич- лагване на много прости (хармонични или сину-
ните трептения на материалните тела или точки, соидални) вибрации с различни характеристи-
извеждани от равновесно положение под въз- ки по време, посока, движение и режим. Според
действието на външни сили. контакта между човека и вибрационните източни-
Характерът и тежестта на вибрационно обу- ци въздействащите вибрации биват локални (сег-
словените увреждания се дължат най-вече на ментни или още ръка-рамо вибрации), общи и
предаденото от източника на вибрации в зона- смесени (локални и общи). В първия случай пре-
та на контакт количество механична (вибрацион- даването на вибрациите става чрез ръцете при
работа с ръчни вибриращи инструменти, а във
1
Maurice Raynaud (1862) докторска теза „Локална асфиксия и
симетрична гангрена на крайниците“ – пристъпно и постоянно втория – те действат върху цялото тяло в изпра-
„побеляване“ на пръстите (или „мъртва ръка“), с последващи вено, седнало или легнало положение.
атрофични и гангренозни изменения, сега наречена болест на За хигиенната оценка на вибрациите те се
Raynaud или първичен синдром на Raynaud измерват в три взаимноперпендикулярни посо-

169
Табл. 1. Източници на наднормени вибрации в производството*
Производство Източник Вид вибрация Средна степен на превишаване – К,
на нормите
1. Рудодобив пробивни чукове лв 2-3,5
къртачи лв 4-14
товарачни машини лв 1,5-3
ов 2-3
2. Въгледобив пробивни чукове лв 2-3,5
къртачи лв 3-10
електроборки лв 1-2,5
товарачни машини лв 1,5-2,5
ов 1-2
3. Открит рудник багери ов 1-2,5
сонди ов 3-8
електровози ов 3-10
булдозери ов 3,5-4
товарни автомобили ов 3-4,5
4. Машиностроене ръчни пневматични лв 2-4
инструменти
шлайфмашини лв 1-1,5
преси ов 2-2,5
формовъчни преси ов 2
компресори ов 1-1,5
студена обработка лв 1-1,3
кранове ов 1-3
5. Дърводобив моторни резачки лв 2-5,5
трактори ов 1,5-2,5
товарни автомобили ов 2-3,5
6. Производство на готови вибратори лв 2-3
виброелементи виброплатформи ов 1-1,5
7. Селско стопанство трактори ов 1-3
лв 1-2
прикачни машини ов 2-3
булдозери ов 2-3
8. Текстил текстилни машини ов 1-1,5
* Посочените данни представляват усреднени стойности от различни измервания и трябва да се разглеждат като
ориентировъчни. Върху параметрите на вибрациите силно влияят различни фактори (предимно технологични) и те мо-
гат да бъдат много различни при едни и същи машини и производствени процеси.
ки (x, y и z). При локалните вибрации се отчита Освен вибровъздействието за възникване на

най-високата измерена стойност в отделните вибрационно обусловена патология значение
честотни ленти (фиг. 1). При общите вибрации
(фиг. 2) се оценяват отделно вертикалните (z)
вибрации и най-високите стойности в отделните
Фиг. 1. Стандартизирано положение за оси-

те x, y и z при локални вибрации
честотни ленти от двете посоки (x и y) на хори-

зонталните вибрации.*
Определя се също и времето на експозиция
за работната смяна.
* сега при локалните вибрации се отчита сумата от едновре-
менно честотно претеглените стойности по трите оси, а при
общите – също честотно претегленитe стойности, но отделно Фиг. 2. Стандартизирано положение за оси-
за трите оси. те x, y и z при общи вибрации
170
имат и други неблагоприятни фактори. Най-ва- за работа, при излагане на заболелия на охлаж-
жни в това отношение са статичното напреже- дане. Работниците на открито са най-изложени
ние на мускулите, обратният удар на работния на ранни утринни атаки. В напредналата фаза
инструмент, неудобната работна поза, студово- настъпват сериозни затруднения при изпълне-
то въздействие (локално или общо), шумът, ток- ние на работните задължения, социалната ак-
сичните нокси (никотин, аерозоли на тежки мета- тивност и развлечения.
ли, органични разтворители, въглероден оксид и Срещат се и атипични форми – описват се
други). пристъпи от побеляване на горната половина
на ушните миди, както и исхемични коронарни
6.7.2. Въздействие на локалните вибрации прояви при някои болни от вибрационна болест.
върху организма Може да се наблюдава развитие на церебра-
лен ангиодистонен синдром, изразяващ се с гла-
Локалната вибрационна енергия се погася- воболие, неврастенни прояви, вследствие на
ва основно от горните крайници и именно зато- функционални дисрегулации на мозъчното кръ-
ва те се засягат най-много при работа с ръчни вообращение.
вибриращи инструменти, но се предизвикват и Патофизиология на съдовите нарушения.
генерализирани увреждания. Увреждат се пре- На фиг. 3 са представени патофизиологичните
ди всичко функциите и структурата на нервната, механизми при вибрационна болест от локално
сърдечно-съдовата и костно-ставната системи. визбровъздействие.
Съдовите разстройства са едни от най-ран- Вазоконстрикторната реакция е обусловена
ните и доминиращи прояви на вибрационните от повишена активност на симпатико-адренал-
увреждания. Възоснова именно на тях в англо- ната система или парасимпатикова депресия,
саксонската специализирана литература вибра- предизвикани и от свръхстимулация на телца-
ционната болест е описвана като вибрационно та на Vater-Pacini. Установена е и повишена ре-
обусловен феномен на Raynaud, вибрационно цепторна активност в артериолите и артериите
обусловени бели пръсти, травматична вазос- спрямо вазоактивни вещества с функционално
пастична болест, професионално обусловен доминиране на a2-адренорецепторите в акрал-
феномен на Raynaud. От 1983 година съгласно ните части. Активацията на серотонинови (5HT2)
международен консенсус се нарича вибраци- рецептори в дигиталните съдове играе също
онно обусловен ръка-рамо синдром (hand- важна роля при провокираните чрез студ про-
arm vibration syndrome). В Югоизточна Евро- яви тип Raynaud. Вибрациите увреждат локал-
па, Япония и скандинавските страни се говори за но кожните периваскуларни нерви, съдържащи
вибрационна болест. мощния вазодилататор калцитонин ген-свързан
При локално вибровъздействие настъпват пептид (CGRP).
различни по степен на изразеност промени в то- Вазодилататорните ендотелни вещества –
нуса на артериалното русло. Нарушения в ре- азотен оксид (NO), вазоактивни простагланди-
гулацията с повишен съдов тонус на артериите ни (простациклин) и ендотелно-произхождащия
със среден и малък калибър в горните крайни- хиперполяризиращ фактор (EDHR) модулират
ци е доказан многократно с редица методи, вкл. вазоконстрикцията, обусловена от адренергич-
артериография, инфрачервена термография, ните нерви, произхождащите от кръвните клетки
доплер-сонография, фотоплетизмография, ла- вещества и локалните автакоиди. Ендотелните
зер-доплерова флоуметрия. Изява на тези на- клетки произвеждат и вазоконстрикторни веще-
рушения е понижената кожна температура на ства като простаноиди, тромбоксан A2, суперок-
ръцете понякога и асиметрично, а при генерали- сидни аниони, ендотелин-1 (ET1). Множеството
зация на процеса и на долните крайници не само фактори, отделяни от ендотела и сложните вза-
по време на исхемичните кризи на „мъртви пръ- имодействия помежду им и с неендотелни меди-
сти“, но и в междупристъпните прериоди. Прис- атори определя локалния вазомоторен контрол
тъпите се предшестват от латентен период, чи- върху гладкомускулните съдови клетки.
ято продължителност е толкова по-къса, колкото Хуморалната дисрегулация променя хемос-
по-интензивно е вибровъздействието и варира тазата, фибринолизата и хемореологията.
от години до седмици. Колкото по-кратък е този Установява се нарушена проницаемост на
период, толкова прогресирането на феномена капилярните стени за плазмените белтъци, уве-
е по-тежко изразено, а пристъпите – по-чести. В личен кръвен вискозитет (хиперкоагулация), на-
началния период побеляването обхваща кожата растване на концентрацията на хематокрита и
на дисталните фаланги на III и IV, по-рядко на II и плазмения хемоглобин.
V пръст на ръцете, като пристъпът е краткотраен Вибрационната експозиция предизвиква и ин-
– от секунди до няколко минути. траваскуларна тромбоцитна активация, която
При напредналите случаи пристъпите зачес- може да увеличи отделянето на тромбоксан A2
тяват и стават по-продължителни, понякога до (TxA2), чиито метаболит тромбоксан B2 е мощен
два часа като обхващат изцяло всички фалан- вазоконстриктор. В местата на съдова стеноза
ги на пръстите. Класическите атаки от внезапно левкоцитите и тромбоцитите са подложени на из-
побеляване и скованост на пръстите на ръцете с ключително голям хемодинамичен стрес от кръв-
рязка демаркация са често пъти провокирани от ния ток (shear stress), което ги активира допълни-
изстудяване. В началото атаките възникват глав- телно. Левкотриените, хемотаксисните фактори и
но в ранно утро през зимата, вкъщи или на път цитокините, отделяни от увредения ендотел, ак-
171
Фиг. 3. Патофизиологични механизми на съдовите увреждания
тивират левкоцитите допълнително, на фона на таното въздействие на вибрационния фактор със

намалена продукция на простациклин. студов увеличават риска от нарастване на пра-
Хистоморфологични промени в съдовата га на вибросетивността. Подобно е съчетаното
стена се развиват в по-напредналите стадии на въздействие на вибрации с физическо натовар-
вибрационната болест. Наблюдавани са интен- ване, свързано вероятно както с умората на ви-
зивно задебеляване на мускулните слоеве на брорецепторите, така и с нарушеното локално
дигиталните артерии със силна хипертрофия кръвообращение. Върху функционалното състо-
на гладко-мускулните клетки без интимална фи- яние на специализираните механорецептори за
броза, но с периартериална фиброза и понякога възприемане на вибрации влияние оказват и ня-
атеросклеротични промени с пенести клетки, ли- кои химични (адреналин, ацетилхолин, новокаин,
пидни отлагания и фиброзна склероза. Развити- наркотици, кофеин, фенамин и др.) и физични
ето на тежки морфологични промени в съдовата фактори (ултразвук, шум, йонизираща радиация
стена с предгангренозни и гангренозни състоя- и др.), възрастови изменения (атеросклероза, хи-
ния на пръстите, описвани предимно в минало- потрофия на кожата, промени в механорецепто-
то, се дължат според някои автори не толкова на рите и др.). Най-рано проявена и най-изразена е
въздействието на вибрациите, колкото на други, хипопалестезията при въздействието на вибра-
съпътстващи ги неспецифични рискови фактори ции с честота 125-250 Hz, вероятно поради по-
– травми, инфекции или интоксикации. вишената ранимост на специализираните FAII
Периферно-нервни нарушения. При локал- рецептори (т.е. телцата на Pacini), които възпри-
но вибровъздействие има изразени периферни и емат тези честоти, а по-късно се засяга и ниско-
централни неврални патологични прояви. Особе- честотния диапазон, възприеман от FAI и SAI ре-
но изразен е полиневритният синдром със сетив- цепторите (клетъчните комплекси на Merkel и
ни и вегетативни вазомоторни, потносекреторни, корпускулите на Meissner). Хипопелестезията е
терморегулаторни, невроваскуларни и дистро- най-изразена в дисталните отдели на крайници-
фични нарушения. Симптоматиката на вибраци- те, особено воларната страна на върховете на
онната болест е освен микроциркулаторна и сен- пръстите на ръцете и плантарната на ходилата.
зоневрална – мравучкане, боцкане, изтръпване, Вибрациите нарушават и повърхностния усет
парене, безчувственост на пръстите с интерми- за допир и болка. Хипестезията (хипалгезията)
тентен характер първоначално и перманентни е от дистален тип и за разлика от хипопалесте-
впоследствие, придружени от болка. зията е по-изразена при въздействие на ниско-
Локалните вибрации увреждат предимно пе- честотни вибрации. В началните стадии на виб-
риферните нерви на горните крайници, като се- рационната болест хипалгезия се установява
тивните нервни влакна са по-чувствителни и ра- в областта на върховете на пръстите, при прог-
ними от двигателните. ресиране на заболяването „се изкачва“ прокси-
Установява се снижена вибрационна сетив- мално като обхваща последователно китката и
ност (хипопалестезия) дори преди появата на долната трета на предмишницата (тип „ръкави-
други симптоми на вибрационната болест. Съче- ци“). В трети стадий може да придобие сегмен-
172
тен характер и да обхване раменния пояс и част такарпо-фалангеалните стави (31.1%). По-чести
от гръдния кош (тип „къса куртка“ или „нагръдник са и асептичните некрози на карпалните кости
с ръкавели“). Тактилната сетивност е по-слабо по типа на болестта на Kienbock.
нарушена, но според някои автори експозицията В инсерциите на мускули и сухожилия се раз-
на високочестотни вибрации може да предизви- виват уплътнения и калциеви отлагания.
ка временно понижение на усета за допир дори На табл. 2 са представени препоръчваните
до пълната му загу- Табл. 2. Клинични и лабораторни тестове
ба. Нарушава се и
сложната сетивност Съдови Неврологични
– дискриминацион- Тестове на Адсон и на Ален Тестове на Тинел и Фален
ния усет, до степен Хиперабдукционно и косто-клавикуларно движение Абдукционно-външна ротация
на неспособност на Доплерова сонография Мускулна сила в юмрук
болния да изпълнява Лазер-доплерова флоуметрия Дълбока сетивност
фини манипулации. Пръстно артериално налягане преди и след студова Дискриминационен усет
При локално провокация Манипулативна сръчност
вибровъздействие Плетизмография преди и след студов стрес-тест Палестезиометрия
възникват и наруше- Студова проба Температурна перцепция
ния в температурна- Капиляроскопия Нервна проводимост
та сетивност с по-
вишаване на праговете за топло и в по-малка клинични и лабораторни тестове за диагности-
степен за студено. При болни с вибрационна бо- ка на патологията от пренапрежение и вибровъз-
лест се установява хипотерместезия и хипо- действие в условията на труда.
термалгезия не само в местата на непосред- В диференциално-диагностичен план при
ствен контакт с вибрациите, но и в други телесни пациентите с вибрационна болест трябва да
участъци. В някои случаи терманестезията може се изключат редица заболявания като първи-
да създаде риск от изгаряния при контакт с на- чен феномен на Raynaud; вторичен феномен на
грети тела. Raynaud с друга етиология – колагенози (скле-
При изследване на функционалното със- родермия), ендокринни, метаболитни, сърдеч-
тояние на невро-мускулния апарат у повече- но-съдови заболявания, интоксикации (винил-
то болни се установява снижение на лабилност- хлорид); полиневрити и полиневропатии с друга
та и повишение на праговете на възбудимост. В генеза, сирингомиелия, дисеминирана склероза,
ранните стадии се понижава мускулния тонус и мозъчно-съдова болест, пернициозна анемия,
издръжливостта. Мускулната сила се променя компресионни и невро-васкуларни синдроми в
фазово – повишена е в началото и прогресивно горните крайници.
намалява. Възможни са трофични мускулни На табл. 3 са представени сензо-невралните,
изменения в горните крайници и раменния пояс микроваскуларните и мускулно-скелетните кри-
и болезнени уплътнения от типа на миофасцику- терии за определяне на стадия на вибрационна-
лити или фибромиозити. В напредналите стадии та болест.
са възможни хипо- до атрофии на отделни мус-
кули или мускулни групи. 6.7.3. Въздействие на общите вибрации
За мускулно-скелетните увреждания до- върху организма
миниращо значение имат и съпътстващите ви-
брациите статично и динамично напрежение, Общите вибрации се разглеждат като нес-
възвратният удар на инструмента, тежкият фи- пецифични общи стресори, които могат да въз-
зически труд, които водят до механична травма- действат многостранно върху частите и органите
тизация. на човешкото тяло в зависимост от вибрацион-
Установяват се тендовагинити най-често на ните характеристики. Освен върху мускулно-ске-
флексорите на ръката, радиални и улнарни епи- летната система общите вибрации влияят върху
кондилити, периартрити предимно на хумеро- ретикуларната формация, малкия, гръбначния и
скапуларната става. Честа находка е тендоми- главния мозък и ендокринните жлези и предиз-
озита на екстензорната група мускули на ръката. викват разнообразни психо-сензорни, неврове-
Важно място в клиниката на вибрационната гетативни и соматични реакции от страна на ор-
болест заемат дегенеративно-дистрофичните ганизма.
изменения на костно-ставния апарат в горни- Основните подходи при оценката на взаимо-
те крайници, раменния пояс и гръбначния стълб. отношението причина/ефект на общите вибра-
Характерът на костно-ставните изменения е ции най-често се свеждат до: субективна оцен-
твърде разнообразен – сред най-типичните са ка на поносимостта към вибрациите и усещане
еностозите, регионалната остеопороза, осте- за комфорт; надеждност на изпълнение на зада-
охондрозата и деформиращата спондилоза, чите (перформанс); интегрална оценка на функ-
костните кисти и деформиращата остеоар- ционалното състояние на човешкия организъм с
троза. Проучвания посочват като най-чести де- обективни физиологични показатели.
генеративно-дистрофични изменения еностози- Интензивното общовибрационно въздейст-
те (63.3%), кистозните просветлявания (58.3%), вие и продължителността на експозиция влоша-
регионалната остеопороза (24.5%), деформира- ват пропорционално резултатите от изпълнение-
ща остеоартроза на интерфалангеалните и ме- то на зрителномоторни задачи.
173
Табл. 3. Стокхолмски критерии за диагноза на Наблюдават се про-
вибрационната болест (1987)* мени и от страна на сър-
Стадий Симптоми дечно-съдовата систе-
1SN Интермитентна скованост и изтръпване на пръстите ма – забавяне на пулса,
2SN Интермитентна или постоянна скованост, изтръпване и хипестезия на снижаване на артери-
3SN ръцете алното налягане, про-
Интермитентна или постоянна скованост и изтръпване, нарастнала мени в реографските и
хипестезия в ръцете с болка в пръстите и горните крайници, намалена доплер-сонографски-
дискриминатна сетивност те показатели, повишен
1V Студени върхове на пръстите с или без изтръпване, пристъпно след
тонус на мозъчните съ-
2V провокация
дове при трактористи и
Пристъпи на феномен на Raynaud (RP), обхващащ дисталните фаланги
комбайнери, перифер-
3V на един или повече пръсти с изтръпване
ни съдови нарушения в
4V Изразен RP на всички фаланги на пръстите, чести исхемични атаки през долните крайници при
лятото и през зимата оператори на екскавато-
Побеляване изцяло на всички пръсти на двете ръце през лятото и през ри и трактористи. Една
зимата, трофични изменения от причините за гине-
кологичната патология
1M Интермитентна или персистираща скованост и болки във върховете на
при жени, експонирани
2M пръстите
на интензивни общи ви-
Невъзможни фини движения в ежедневието като закопчаване на копчета
брации, са разстройства
3M или работа с малки предмети. Изразени болки в горните крайници.
в кръвообращението на
Постоянни силни болки в ръцете, горните крайници и лакътните стави.
органите в малкия таз.
* О [SN, V, M] – експонирани на вибрации, без клинични симптоми Общите вибрации
предизвикват редица ен-
Субективната оценка на вибрациите се бази- докринни, хормонални и неврохуморални ефекти.
ра върху прага на усещане, поносимост и непри- Те въздействат върху адрено-кортикалната систе-
ятни усещания (болка, безпокойство и страх). ма, нарастване на тестостерона и растежния фак-
Проучвания в производствени условия устано- тор и намаляване на кортизола, също и по-високи
вяват редица субективни оплаквания – болки в концентрации на глюкоза и инсулин и мн. др.
поясния и шийния отдел на гръбначния стълб, По-чести сред жените, упражнаващи профе-
епигастралгия, повдигане, намаление на зрител- сии с вибрационна експозиция, са възникване-
ната острота, безсъние, спазми в дебелото чер- то и екзацербацията на възпалителните гине-
во, невротични симптоми. кологични заболявания, спонтанните аборти и
Променя се функционалното състояние на преждевременните раждания, токсикозите на
централната и периферната нервна сис- бременността и постнаталните усложнения. Екс-
тема – повишена уморяемост, главоболие и перименти с животни предполагат увреждания и
световъртеж, разстройства в съня и раздразни- на фетуса.
телност, тремор на клепачите и ръцете, анизоре- За оценка на въздействието на общи вибра-
флексия, смущения в мозъчната хемодинамика, ции през последните 10-15 години мнозина из-
активация на ретикуларната формация, мезоди- следователи използват показатели на заболе-
енцефални и стволови мозъчни структури. Ув- ваемостта с временна нетрудоспособност. При
реждания на периферните нерви и формиране такива анализи е установена повишена често-
на вегетативен полиневритен синдром са въз- та на злополуките и болестите на МСС, стомаш-
можни и при общовибрационно въздействие. но-чревния тракт, сърдечно-съдовата, пикочната
Уврежда се и мускулно-скелетната систе- и половата система при трактористи, оператори
ма (МСС). При експонирани на интензивни общи на екскаватори и земекопни машини и дископа-
вибрации се установяват дегенеративни изме- тиите при трактористи и при кранисти. В структу-
нения в гръбначния стълб (поясни и шийни сег- рата на сърдечно-съдовата патология най-чести
менти), артрози на радио-улнарната става, асеп- са хипертоничната болест, следвана от хронич-
тична некроза на семилунарната кост, болков ната исхемична болест на сърцето.
синдром в лумбо-сакралния дял на гръбнака, Наличието на многобройни, сами по себе си
ишиалгични болки, намаляване на мускулната неспецифични изменения при въздействие на
сила, мускулни крампи и миалгии. общи вибрации налага тяхното по-нататъшно
Чести при общовибрационно въздействие са изучаване с оглед комплексната оценка и про-
реакциите от страна на вестибуларния и слуховия гнозирането на състоянието на организма.
анализатор – възникване на дискомфорт, главо-
замайване, гадене и сънливост в края на работния 6.7.4. Профилактика на неблагоприятните
ден, промени в регулацията на позата при стаби- ефекти.
лография, по-голямо повишение на слуховия праг
при експонирани на шум и общи вибрации. Профилактиката на вибрационната патоло-
Общите вибрации могат да засегнат също гия включва: контрол и нормиране на вибраци-
функциите на зрителния анализатор с прояви ите, мерки за отслабване на вибрациите в източ-
на намалена острота на виждане и влошаване ника и ограничаване на разпространението им;
на периферното зрение и цветоусещането. мерки срещу други фактори и условия на работ-
174
ната среда с етиологично значение за вибраци- шаване, но с доказано по-нисък риск от този от
онната патология; рационализация на режима превишаването. Също така работодателят оси-
на труд и организация на работа във виброопас- гурява здравно наблюдение съгласно Наредба
ните професии; мерки с лечебнопрофилактичен № 3/1987 г. за задължителните прегледи на ра-
характер. ботниците при наличие на здравен риск (контакт
Контрол и нормиране на вибрациите. Съ- с вибрации), като при превишаване на дневните
гласно Наредба № 3 на МТСП и МЗ (2005 г.) в съ- стойности на експозиция е длъжен да го осигу-
ответствие с БДС ISO 5349 – 1:2004 и БДС ISO ри, а при превишаване на граничните стойности
2631 – 1:2004 г. (идентичен с ISO 2631-1:1997 г.) (при посочените изключения) е длъжен да осигу-
– съответно за локални вибрации (вибрации пре- ри засилено здравно наблюдение.
давани на ръката) и общи вибрации (вибрации Съгласно БДС/ISO 5349-1:2004 г. (иденти-
върху цялото тяло) при рискове за здравето при чен с ISO 5349-1:2001 г.) оценката на локалните
работещи, изложени на вибрации, се посочва: (ръка-рамо) вибрации се променя като:
При локални вибрации (система ръка-рамо): 1. Оценява се общата стойност на вибрации-
1. Дневната гранична стойност на експозиция те, докато при предишния стандарт на ISO 5349-
за период 8 h – до 5 m.s-2 1:1985 г. допустимото виброускорение 2 m.s-2 се
2. Дневната стойност на експозиция за пре- сравнява с това по направление (оста х, у и z),
дприемане на действия, за период 8 h – до 2.5 където честотно претеглената средноквадратич-
m.s-2 на стойност е най-голяма.
При общи вибрации (предавани на цялото Поради това сега измерваната стойност
тяло): (обща стойност) е по-голяма с 1,0-1,7 пъти (обик-
1. Дневната гранична стойност на експозиция новено 1,2-1,5 пъти) от тази най-висока, но само
за период 8 h – до 1,15 m.s-2 по една от осите (съответно при сравняване с
2. Дневната стойност на експозиция за пре- преди измерени стойности те трябва да бъдат
дприемане на действия, за период 8 h – до 0,5 умножени по съответен коефициент – най-често
m.s-2 1,3 – 1,4).
Горните стойности при локални вибрации 2. Дневната оценка на въздействието на ви-
са общата (аhv) стойност на вибрациите, опреде- брациите се основава на еквивалентната енер-
лена от сумата на едновременно отчетените че- гия (виброускорението) за период от 8 h. При
стотно претеглени средноквадратични стойно- ISO 5349-1:1985 г. това се отнасяше към пери-
сти на ускорението (в m.s-2), измерени по трите од от 4 h. Преобразуването на 4 h еквивалентни
оси – x, y и z на вибриращата повърхност. стойности към такива за 8 h изисква умножение
За период от 8 h (вибрациите реално не по коефициент 0,7.
действат 8 h, а по-малко, но по подобие на 3. Запазва се общо посоченото по стандарта
действието на шум или на химически нокси тук ISO 5349-1:1985 г. съответствие между развити-
използваме „претеглено по време усредняване“) ето на синдрома на „белите пръсти“ и въздейст-
дневната стойност на експозиция А(8) се опре- вието на вибрациите (виброускорението), но са
деля като: направени корекции поради отнасяне сега към
еквивалентен период на въздействие 8 h и умно-
А(8) = ahv√ T/ Т0
жение на стойностите по коефициент 1,4.
Съгласно БДС ( ISO 2631-1:2004 г. (идентичен
където Т – общата дневна експозиция в s (h) с ISO 2631-1:1997 г.) оценката на общите вибра-
T0 – експозиция 8 h (28.800 s) ции (върху цялото тяло) се променя в срав-
При общите вибрации дневната експозиция нение с първото издание на ISO 2631-1:1985 г.,
А(8) се определя като: като:
1. Оценяването се основава повече на че-
А(8) = к . aw√ T/ Т0 стотно претеглена средноквадратична (r.m.s)
където аw е стойността на вибрациите (корен стойност на ускорението на вибрациите и влия-
квадратен) на средно претеглените честотни ус- нието им върху здравето, комфорта и възприя-
корения във всяка една от трите оси – x, y и z. тието, а също така и на болестите на движение-
Т0 – 8 h (28.800 s) то (неразположение при пътуване – повръщане,
Т – реална продължителност на експозиция- гадене, главоболие, замаяност и други). Не са
та в h (s) включени: „граници на въздействие“, но мето-
к – коефициент, равен на 1,4 при оси x и y и дите за оценяване могат да се използват като
1,0 при ос z основа за граници с предприемане на съответ-
Дневната експозиция се приема като най-ви- ни действия (мерки); също и концепцията за
соката от изчислените по трите оси. „намаляваща работоспособност (умора)“ при
Работещите не трябва да бъдат изложени на въздействие на вибрации, понеже това много за-
нива, превишаващи граничните стойности на виси от ергономията и условията на работа на
експозиция на общи или локални вибрации. Ра- оператора.
ботодателят е задължен да предприеме мерки 2. Обхвата на вибрациите е разширен под
(или да ги промени), за да не допусне превиша- 1Hz:
ването им. Допускат се и някои изключения (на- – от 0.5 до 80 Hz – за здравето, комфорта и
пример при кораби, вертолети, витломоторни възприятието;
самолети), когато е възможно инцидентно пови- – от 0.1 до 0.5 Hz – за болести на движението.
175
3. Основен метод на оценяване е честот- закрепването на обработваните детайли върху
но претеглената средноквадратична стойност вибропоглъщаща подложка и т.н.
(r.m.s) на ускорението. При вибрации с коефици- Най-радикалният способ за борба с вредно-
ент на върхова стойност над 9 (включващи слу- то влияние на вибрациите представлява дистан-
чайни удари) се предлага допълнително използ- ционното управление на вибриращите машини и
ване на два други метода: съоръжения, при което се ограничава и влияни-
– метод за оценяване на текущи r.m.s стойно- ето на шума, охлаждането и физическото обре-
сти, или определяне на т.нар. MTVV (максимал- меняване.
на стойност на предходните вибрации); Значение имат и такива мерки, като задължи-
– метод за четвъртата степен на вибрацион- телната паспортизация на вибрационните източ-
ната доза VDV. ници, включването в тяхната документация на
Подчертава се, че рисковете за нарушаване правила за монтирането, експлоатацията и под-
на здравето винаги се оценяват чрез използване държането им.
на основния метод, но при възникване на съмне- Мерки срещу други фактори и условия, съ-
ние за недооценяване да се ползват и посочени- пътстващи вибровъздействието. За ели-
те по-горе методи. миниране на изстудяването се прилагат раз-
Мерки за отслабване на вибрациите в из- нообразни способи: използване на топло- и
точника и ограничаване на разпространени- влагозащитни ръкавици, облекла и обувки; из-
ето им извън техния източник. Отслабването работване на ръкохватките и другите части за
на вибрациите в източника на тяхното пораж- контакт с ръцете от материали с подходящ ко-
дане може да бъде постигнато по пътя на кон- ефициент на топлоотдаване или облицовка на
структивни и технологични мерки: промяна на същите с такива материали; създаване на ком-
кинематичната схема и работния цикъл на ръч- фортни микроклиматични условия в помещени-
ните механизирани инструменти; усъвършенст- ята; осигуряване през студените сезони на ото-
ване на изработката на детайлите, техния мон- пляван транспорт и помещения за затопляне
таж и параметрите на вибриращите машини и при работа на открито; промяна на посоката на
инструменти; използване на материали с голя- излизане на отработения от пневматичните ин-
мо вътрешно триене; щателна балансировка на струменти охлаждащ ръцете въздух и др.
движещите се части и пр. За намаляване на физическото обременява-
Еластичното окачване на част от корпуса на не е необходимо ръкохватките и лостовете за уп-
верижните триони напр., играещо роля на дина- равление да имат форма, която не само създава
мичен виброгасител, води до значителен демп- удобство за работа, но и да разпределя равно-
фиращ ефект и снижаване на честотата на виб- мерно силата на натиск, да намалява контактна-
рационните увреждания. Подходящото окачване та площ с инструмента и машината и да предо-
или изолиране на системите при машините и твратява притисканията.
транспортните средства с фиксирана основа Рационализация на режима и организация на
чрез вмъкване на еластични пружини или друг работата. Организирането на комплексни бри-
демпфиращ материал между източника и чове- гади и редуването на извършваните манипула-
ка редуцира съществено вибровъздействието. ции значително снижават заболеваемостта от
Такива решения включват пружиниращи седал- вибрационна болест, чрез съкращаване време-
ки при транспортните средства с грубо возене и то на експозиция. В България са разпространени
при самолетите. специални указания за профилактичен режим на
Разпространението на вибрациите извън труд при професии, застрашени от локално виб-
техния източник може да бъде възпрепятствано рационно въздействие; определни са допусти-
още и чрез антивибрационна обработка на ос- мите експозиции за еднократно вибровъздейст-
новите на машините и фундаментите посред- вие и продължителността на паузите и пределно
ством гумени тампони, изолационни фуги от ви- допустимата сумарна експозиция за работна-
брогасещи материали, премахване на твърдата та смяна в зависимост от интензивността на ви-
връзка между вибриращите площадки и кон- брациите; максималната сумарна експозиция за
структивните елементи на помещенията, изоли- смяна трябва да бъде до 90-120 min. При работа
ране на цеховете с вибриращи машини и съоръ- вибриращият инструмент трябва да се придър-
жения и т.н. жа леко отпуснат, като се избягват големи ста-
За изолиране на ръцете на работещите в ус- тични усилия и оптималният ъгъл на супинация-
ловия на вибрационно въздействие често пъти та между мишницата и предмишницата е между
се използват ръкавици от вибропоглъщащи ма- 90° и 150°.
териали, които защитават и от влагата и студа. Мерки с лечебно-профилактичен характер.
Резултати в борбата с вибрациите се пос Професионалният подбор за работа в условия
тигат и по пътя на усъвършенстване на техно на вибровъздействие се провежда при точно
логичните процеси. В това отношение в съоб спазване на противопоказанията: органични за-
ражение влизат замяната на машините и болявания на централната нервна система, вкл.
инструментите, работещи на ударния принцип, епилепсия; подчертана вегетативна дисфунк-
с такива, които изключват удара, леенето на ция, диенцефални прояви; болест на Raynaud и
форми с течни, самовтвърдяващи се смеси, ко- Raynaud-подобни синдроми, вегетативна поли-
ето позволява да се изхвърлят от употреба пнев- невропатия; неврити и полиневрити; заболява-
матичните трамбовки и формовачните машини, ния на мускулно-скелетната система с наруше-
176
ния на двигателната функция; заболявания на изводствена гимнастика, редовното хранене
сърдечно-съдовата система; заболявания на ен- и подходящата диета (диета А – богата на жи-
докринните жлези с трайно нарушение на функ- вотински белтъчини, биологично активни ве-
цията им; язвена болест; трайно отслабване на щества, витамини В1, РР и С); трябва да бъдат
слуха, отосклероза и други ушни заболявания с елиминирани тютюнопушенето, злоупотребата
неблагоприятна за слуха прогноза; хронични за- с алкохол.
болявания и изразени анатомични изменения в Сред средствата за индивидуална профилак-
женската полова сфера. тика на уврежданията от локално действащи ви-
Изложените на риск и засегнатите от виб- брации най-препоръчвани са топлите хидропро-
рационни увреждания трябва да бъдат пред- цедури. Препоръчва се и лек самомасаж след
пазливи с оглед избягване на извънслужебно процедурата, както и носене на топли ръкавици
вибровъздействие (напр. продължително ка- през студените сезони.
ране на мотоциклет, работа с моторни косач- Профилактичен преглед се провежда веднъж
ки, мощни триони, бормашини и др.), и по-спе- годишно (ото-рино-ларингологичен – на две го-
циално в условия на изстудяване, измокряне дини) при участието на невролог, терапевт, ото-
и влага. Необходимо е също използването на риноларинголог и ортопед, а по показания – и на
благоприятния ефект от специализираната про- акушер-гинеколог и ревматолог.
1. Ангелова, М. Вибрации. В кн.: Физични фактори на околната среда. П/р Е.Ефремов, С, Мед. и
физк., 1988, 125-142.
2. Андреева-Галанина, Е.Ц. Вибрация и ее значение в гигиене труда. Л., Медгиз, 1970, 189.
3. Горанова Л., Д. Цветков, Ангелова, Е. Иванович, Ив. Паунов, Н. Митрев, В. Боснев. Произ-
водствени вибрации. Инфразвук, ултразвук, шум и вибрации. – под ред. Д. Цветков и М. Ангелова, С.,
Мед. и физк., 1995, 133-244.
4. Иванович, Е. Трудово-хигиенни проблеми на въздействието на общите вибрации и шума върху
организма. Докт. дис., С., 1986.
5. Карастанев И., К. Язов, Н. Митрев. Вибрационна болест, Пловдив, Хр. Г. Данов, 1974, 93.
6. Малинская Н. Н., Г.А. Суворов, Л. Н. Шкаринов. Шум, вибрация, ультра- и инфразвук. Руко-
водство по гигиене труда, под ред Н.Ф. Измеров, т. 1, М., Медицина, 1987, 168-205.
7. Меньшов А. А. Влияние производственной вибрации и шума на организм человека. Киев, Здо-
ровя, 1977, 12 Б.
8. Митрев, Н. Някои аспекти на проблема за вибрационната патология при миньорите. Канд. дис.,
Пловдив, 1979.
9. Наредба № 3 на МЗ за минималните изисквания за осигуряване здравето на работещи при ри-
скове, свързани с експозиция на вибрации. ДВ, бр. 40/2005 г.
10. Румянцев Г. И. Гигиена труда в производстве сборного железобетона, Москва, Медицина,
1966, 128.
11. Стойнева Зл. Патофизиологични аспекти на вибрационната болест. XXIII колоквиум „Физика-
та и опазването на човека и околната среда“. С., 2001, 45-48.
12. Суворов, Г.А. Гигиеническое нормирование производственных шумов и вибрации. В: Гигие-
ническое нормирование факторов производственной среды и трудового процеса, под ред. Н.Ф. Из-
меров и А.А. Каспаров, М., Медицина, 1986, 104-115.
13. Цветков Д. Вибрации – трудово хигиенно значение на неспецифичните изменения в органи-
зма (характер, оценка, здравен риск). Докт. дис., София, 1990, 353.
14. Цветков Д., Н. Митрев, Ст. Андонова. Вибрации. В: Ръководство по хигиена и професионал-
ни болести, под ред. Д. Цветков, София, Мед. и физк., 1994, 143-153.
15. Bovenzi M, Hulshof C.T. An updated review of epidemiologic studies on the relationship between
exposure to whole-body vibration and low back pain (1986-1997). Int Arch Occup Environ Health 1999
Sep;72(6):351-65
16. Dupuis H., G. Zerlett. The effects of Whole-Body vibration. Berline, Springer-Verlag, 1986.
17. Gemne G. Pathophysiology and pathogenesis of disorders in workers using hand-held vibration
tools. In: Hand-arm vibration: a comprehensive guide for occupational health proffessionals. Eds., P. L.
Pelmear, W. Taylor, D. E. Wasserman, 1992, New York: Van Nostrand Reinhold; Chap. 4, pp 41-64.
18. Griffin M., H. Seidel, M. Bovenzi, A. J. Benson. Vibration. In. Encyclopedia of Occup. Healt and
Safety. 4th ed., V. II, 50.1-50.15, ed. J.M. Stellman, ILO, Geneva, 1998.
19. Issley D. W., D.Greenstein, I.C.Chetter, R. C.Kester. Alpha-2 adrenoreceptors in Vibration White
Finger. Cardiovascular Surgery, 1995, 3 (suppl. 1), 39.

177
20. Nakamura H, Ariizumi M, Okazawa T, Nagase H, Yoshida M, Okada A, Involvement of endothelin
in peripheral circulatory change induced by hand-arm vibration. Cent. Eur. J. Public Health 1995;3
Suppl:27-30.
21. Pelmear P., Taylor W. Clinical picture (Vascular, Neurological and Musculoskeletal/m In: Hand-arm
vibration: a comprehensive guide for occupational health proffessionals. Eds P. L. Pelmear, W. Taylor, D. E.
Wasserman. 1992 New York: Van Nostrand Reinhold.
22. Pyykko I, Starck J. Pathophysiological and hygienic aspects of hand-arm vibration. Scand. J. Work
Environ Health 1986 Aug;12(4 Spec No):237-41.
23. Seidel H., R. Heide. Longterm effects of whole-body vibration: A critical survey of the literature. Int.
Arch. Occup. Environ. Health, 1986, 58, 1-26.
24. Tzvetkov D. Effect of vibrations on the organism--possibilities for development of non-specific
diseases and their prognostication. Cent. Eur. J. Public Health. 1993 Jun;1(1):10-15.
25. Wilder D.G., D.E. Wasserman, M.H. Pope, P.L. Pelmear, W. Taylor. Vibration. In: Physical and
Biological Hazards of the Workplace, Ed. P.H. Wald and G.M. Stave, Van Nostrand Reinhold, N.Y., 1994,
64-84.
26. Wasserman D.E., Taylor W. Occupational Vibration, In: Environmental and Occupational Medicine.
Ed. W.N. Rom, Little, Brown and Co, Boston, 1983, 743-750.
178
Д. Димитров, А. Аговска
Понижено атмосферно налягане

6.8
В световен план се отбелязва увеличава- към тъканите – напр. намален приток на артериал-
не на броя на хората, които работят и живеят в на кръв при сърдечно-съдова недостатъчност.
условията на понижено атмосферно наляга- Хистотоксична хипоксия – обусловена е
не.Това се дължи както на бурното развитие на от снижение на утилизацията на О2 от тъканите
авиацията и космонавтиката, така и на провеж- (артериалното РО2 е нормално, а венозното РО2
дането на редица стопански дейности на все по- е повишено). Основен показател за развитието
големи височини – раширение на строителни и и тежестта на хипоксичното състояние е вели-
минни обекти, научни експедиции, метеороло- чината на парциалното налягане на кислорода
гични станции, високопланински туризъм, живот- в алвеоларния въздух – РаО2 и близката до него
новъдство и селско стопанство и др. В настоя- величина на Р О2 в артериалната кръв. Критич-
ще време над 25 млн. души живеят и работят на ната стойност на РаО2 според редица автори е
височина над 3000 m надморско равнище, като от 27 до 33 mmHg.
голяма част от тях не са адаптирани към висо- Височинната хипоксия е остра и хронична.
чината. Пониженото атмосферно налягане се При бързо изкачване на високо надморско рав-
среща в естествени условия при изкачване на нище (4000-5000 m.) организмът няма време за
височина и в изкуствени условия (напр. в баро- адаптация и настъпва остра хипоксия. От така-
камера). ва са застрашени главно авиаторите и планин-
С нарастването на надморската височина, ските спасители. При плавно изкачване на ви-
барометричното налягане (Рв) намалява, темпе- соко (планинари, алпинисти и др.) се осигурява
ратурата спада с около 6,5°С на 1000 m. (табл. време за аклиматизация, което е протекция сре-
1), намаляват облаците, прахта и налягането щу остра хипоксия. От изяви на хронична хипок-
на водните па̀ри. Ултравиолетовата радиация сия са застрашени по-дълго или постоянно пре-
се покачва с около 4% на 300 m. (допълнително биваващите на височина. В резултат на острата
снегът отразява УВ-лъчи) хипоксия възниква височинна болест, а в резул-
тат на хроничната – планинска болест. Въпре-
6.8.1. Физиологични ефекти на понижено- ки голямото значение на аклиматизацията, тре-
то атмосферно налягане нировката, наследните качества, бързината на
изкачване, основен фактор за проявата на неб
С изкачването на височина поради намале- лагоприятните ефекти и възможността за прежи-
ното барометрично налягане и в резултат на по- вяване остава надморската височина (фиг. 1).
ниженото парциално налягане на кислорода във Намалението на парциалното налягане на
въздуха настъпва различно изразена хипоксия О2 в артериалната кръв предизвиква дразнене
в тъканите. Според етиологията и патогенезата на хеморецепторните клетки – силно чувстви-
има 4 основни форми на хи-
поксия: Табл. 1. Зависимост между надморска височина,
Хипоксична хипоксия – атмосферно налягане и температура
причина за възникване могат Височина Атмосферно налягане Температура
да бъдат заболявания, нару- (m) (mb/hPa) (torr/mmHg) (°C)
шаващи оксигенацията на ве- Морско равнище 1013 760 15.00
нозната кръв в белите дробо- 100 1001 751 14.35
ве. При здрави хора такава 200 989 742 13.70
възниква при издигане във 300 977 733 13.05
височина без допълнител- 400 966 724 12.40
но вдишване на кислород – т.
500 954 716 11.75
нар. височинна хипоксия.
1000 898 674 8.50
Химическа хипоксия –
2000 795 596 2.00
възниква при спадане съ-
държанието на хемоглобин в 3000 701 525 - 4.49
кръвта (кръвозагуби, отравя- 4000 616 462 - 10.98
ния и др.). Характеризира се 5000 540 405 - 17.47
с намаление на РО2 във ве- 10 000 264 198 - 49.90
нозната кръв и тъканите при 15 000 121 90 - 56.50
нормално РО2 в артериална- 20 000 55 41 - 56.50
та кръв. 25 000 25 19 - 51.60
Циркулаторна хипоксия 30 000 11 8 - 46.64
– развива се при състояния, 40 000 2 2 - 22.80
нарушаващи транспорта на О2 50 000 0.8 0.6 - 2.50
179
Височина От една страна, повишената вен-

тилация е път за повишаване на ар-
териалното РО2 до стойностите му
на морското равнище. Същевремен-
но обаче се увеличава отделянето
на СО2 в следствие на което артери-
алното, а след това и алвеоларното
парциално налягане на СО2 спада.
Спадът на алвеоларното РСО2 поз-
волява алвеоларното РО2 да се уве-
личи и в резултат на това артериал-
ното РО2 също нараства (фиг. 3).
От друга страна, обаче, повише-
ното отделяне на СО2 намалява кон-
центрацията на водородните йони
(Н+) в кръвта, определяйки разви-
тието на алкалоза. Тази „защитна“
алкалоза, респ. нарушеното алкал-
но-киселинно равновесие (АКР) ин-
хибира хипоксичния вентилаторен
отговор.
Възможност за компенсация на
респираторните киселинни загуби и
балансиране на АКР е повишената
екскреция от бъбреците на бикарбо-
нати, което обаче е бавен процес-ня-
колко дни. Това обяснява не толкова
изразеното нарастване на вентила-
цията с увеличаването на надмор-
ското равнище. Времето, неоходимо
за цялостна (пълна) вентилаторна
аклиматизация нараства прогресив-
но с нарастването на височината
(фиг. 4). Отбелязват се и индивиду-
ални различия във времето за акли-
матизация.
При по-дълъг период на преби-
ваване (няколко години) на височи-
на може да се установи понижен хи-
поксичен ветнтилаторен отговор,
Фиг. 1. Зони на поносимост на височината
свързан с развитие на други адап-
телни невроподобни клетки в каротидните тел- тивни механизми за запазване на тъканната
ца на синокаротидната и аортната рефлексо- оксигенация:повишаване на капилярната плът-
генни съдови зони. Усилената аферентация от ност, повишение на капацитета на тъканите за
хеморецепторите е пусков механизъм на много газов обмен, увеличаване броя на митохондри-
рефлекторни адаптивни реакции, които опре- ите.
делят повишението на минутния обем на сър- Когато височинно аклиматизирани хора се
цето, стимулация на хипофизарно-надбъбреч- завърнат на морското равнище, процесът се
ната система и надбулбарните образувания на „обръща“ – РО2 се повишава до това на мор-
главния мозък, включително и кората на хемис- ското равнище и вентилацията намалява. На-
ферите. маленото РО2 при високо НМР силно снижа-
Импулсите, изпратени чрез 9-тия черепномо- ва О2 дифузията в кръвта – фиг. 5. На морското
зъчен нерв директно се насочват към дихател- равнище се уравновесява крайно-капилярно-
ния контролен център в мозъчната кора (мозъч- то РО2 към алвеоларното РО2 докато на Еверест
ния ствол-medula oblongata). Крайният ефект е (8848 m) напр. пълно уравновесяване не се ре-
увеличаване на честотата и дълбочината на ди- ализира. Тази разлика води до силно намален
шането, респ. количеството на вентилирания дифузионен градиент между алвеоларното и
въздух през белите дробове, с което се подпома- венозно РО2. С упражнения или спортуване ми-
га възстановяването на артериалното РО2. нутният сърдечен обем и кръвният ток могат да
Комплексът от функционални промени за по- се покачат и по този начин да редуцират транс-
вишаване на вентилацията се нарича венти- портното време на кръвните клетки през алвео-
латорна аклиматизация – фиг. 2. Вентилатор- ларните капиляри.
ната аклиматизация протектира артериалното Затруднението в кислородната доставка на
РО2 срещу ефектите на намалените кислородни тъканите може да бъде подобрено чрез: адап-
нива в околния въздух. тиране на сърдечно-съдовата и кръвоносна-
180
Фиг. 3. Вентилаторна аклиматизация при 4300
m надморско равнище (по J. T. Reeves)
Фиг. 2. Ход на акли-

матизацията (по J. T.
Reeves)
та системи; повишена продукция на еритропое-

тин и повишена концентрация на Нв; повишена
склонност на О2 да се свързва с хемоглобина;
преместването на оксихемоглобиновата дисоци-
ационна крива на дясно – ускорено отделяне на
кислород в тъканите; повишено приемане и ути- дни
лизиране на О2; чрез биохимични промени, до-
веждащи до повишаване на митохондриалната
функция (повишаване нивото на миоглобина).*
Изследванията показват и други физиоло-
гични ефекти при високо надморско равнище,
като: промени в мозъчната функция – забаве-
ни двигателни, сензорни и когнитивни способ-
ности, вкл. намалени способности за научава-
не на нови задачи, трудност при представяне на
вербална информация, което води до лошо са-
мочувствие и раздразнителност; при пребива-
ващите на височина се установява периодично
(Чейн-Стоково) дишане, по-често по време на
сън – характеризира се с периоди на повише-
на респираторна честота (хиперпнея) последва-
ни от периоди на спиране на дишането (апнея),
довеждащо до хипоксия. Това е по-изразено при
индивиди с по-висока вентилаторна чувствител-
ност на хипоксия. При аклиматизиране перио-
дичното дишане се подобрява. Употребата на
медикаменти и алкохол, които потискат вентила-
цията, изострят хипоксията по време на сън.
* Миоглобиновата концентрация нараства с тренировки (на

морското равнище) и корелира с аеробния капацитет на мус- Фиг. 4. Височина и време на аклиматизация
кулните клетки. (по J. T. Reeves)
181
на ретината; намален вита-
лен капацитет.
При височинния мете-
оризъм стомахът се поду-
ва, диафрагмета се измества
нагоре, сърцето заема хори-
зонтална позиция, дишането
се затруднява; рефлектор-
ното дразнене на механоре-
цепторите в червата предиз-
виква различни стомашно
вегетативни разстройства
– нарушение на координа-
цията на движенията, преб-
ледняване, усилено потене,
сърцебиене и др.
Кипене на течности
(кръв). На височина 19 200 m
при снижаване на атмосфер-
ното налягане до 47 mmHg
Фиг. 5. Кислородна дифузия в алвеоларните капиляри и температура 37°С водата
(респ. кръвта) кипва. Кипене-
6.8.2. Патологични състояния и заболявания то настъпва по-бързо в участъците на тялото с
ниско налягане – венозните съдове, дясната ка-
Декомпресионни разстройства. Настъпват мера на сърцето, плевралната кухина, подкожна-
при много бързо издигане на височина над 8000 та тъкан, при което възниква височинен подкожен
m. Причината е преходът на тъканния азот от теч- емфизем. Обемът и формата на тялото се проме-
но в газообразно състояние. Характеризират се с нят, но клиничните изяви често са незначителни.
болки в големите стави в тъканите около тях, ко- Кръвоизливи в ретината – много разспрос-
ито изчезват при понижаване на височината. Ус- транено и самостоятелно увреждане при висо-
тановяват се също оточност на кожата, обрив с кото надморско равнище – засягащо понякога
еритематозан характер, сърбеж по кожата като от до 40% от хората на височина 3700 m. Най-чес-
ухапване от насекоми, неврологични симптоми – то протичат безсимптомно, по-често при хората
главоболие, пребледняване, повишено изпотява- с други оплаквания (най-често главоболие) и при
не, тежест в сърдечната област и др. Това състо- по-рязко физическо натоварване. Не се профи-
яние е характерно за работещите при повишено лактират от Acetazolamide или Furozemid. Най-
налягане с последваща декомпресия. често резорбцията е спонтанна и става за около
Взривна декомпресия. Тове е своебразна 2 седмици.
форма на декомпресионно разстройство, т.е. де- Височинна болест (ВБ)
компресия, възникваща за много кратко време Това понятие обединява всички патологични
(секунди), най-често при внезапно разхермети- състояния при хора, бързо издигнатина височи-
зиране в летателните и космически апарати. От на (високопланински изкачвания, височинни по-
рязкото преминаване от високо (вътрекабинно) лети, издигане в барокамери и пр.), свързано с
към ниско (извънкабинно) налягане настъпва ос- понижено РО2. Изявата и зависи от редица фак-
тро разширение на газовете в организма и меха- тори, като: честота на изкачванията, продължи-
нично увреждане на тъканите и органите. телност на престоя, ниво на физическата актив-
Дисбаризъм. При нарушена херметизация ност, индивидуална чувствителност.
на летателните средства е възможно рязко спа- При развитието на ВБ се установяват и ре-
дане на атмосферното налягане, което може да дица нарушения в обмяната на веществата, с
доведе до повишено налягане в кухинните прос- натрупване в клетките на млечна и пирогрозде-
транства на органите, съдържащи газ, с разви- на киселина и нарушаване на вътрешноклетъч-
тие на метеоризъм, аеросинузити, аероотити, ната хомеостаза-намаление на pH и промени на
също и височинен тъканен емфизем (образува- избирателна проницаемост на мембраните на
не на пари в тъканите). клетките, което определя и началото на разви-
При бърза и хронично повтаряща се деком- тието на морфологични изменения. ВБ се проя-
пресия възникват състояния на дисбаризъм с вява най-често през първите няколко часа след
дълъг латентен период като асептични остеоне- бързо изкачване на височина над 2500 m. Опи-
крози и повишен праг на слухова сетивност. Тези сани са две основни форми на височинна бо-
състояния са характерни предимно при деком- лест: преколапсна (колапноидна), която се
пресия от високо към нормално атмосферно на- среща при относително умерен дефицит на О2 –
лягане. Като прояви на хроничния дисбаризъм височина 5000-6000 m, и колапсна – възниква-
(но с недостатъчна епидемиологична подръж- ща при значителен дефицит на О2 на височини
ка) се посочват и: прояви на емоционална нес- около и над 7000-10000 m.
табилност и нарушения в краткотрайната памет; Преколапсна форма на ВБ възниква при
ЕЕG-промени; изменения в пигмента и съдовете здрави хора на 5-та до 30-та минута скед изди-
182
гане на височина 4000-6000 m. При пострадали- кома. Изследването на очите може да покаже па-
те се отбелязва влошено самочувствие, главо- пилоедем, кръвоизливи в ретината. Мозъчният
болие, обща слабост (силна умора); „чувство за оток може да се съчетае с белодробен.
топлина“ по цялото тяло или главата, световър- Лечение на ВБ: Най-ефективно е спускането
теж, шум в ушите; недостиг на въздух, затрудне- на болния на по-ниска височина, което да се из-
но дишане; загуба на апетит, често съчетано с вършва с умерена скорост. При невъзможност е
гадене и повръщане. Променя се външният вид необходимо осигуряване на кислород или кар-
и поведението на човека: чертите на лицето се боген (кислород с 3-7% СО2) за преодоляване
изострят, очите изглеждат хлътнали повишената на хипоксемията и възстановяване на дишане-
в началото двигателна активност и еуфория се то. Кислородотерапията с овлажнен 100%кис-
сменят с обща затормозеност, позата става ско- лород започва първоначално с маска или назо-
вана, всички команди и указания се възприемат фарингеална сонда. В тежки случаи са показани
бавно и се изпълняват неохотно. Ако не се оси- ендотрахеална интубация, асистирана или из-
гури О2 подаване, състоянието може рязко да се куствена механична вентилация за по-продъл-
влоши до загуба на съзнание. Сериозни индика- жителен период.
ции за влошаване са намалението на сърдечна- При настъпил височинен белодробен оток е
та честота и артериалното налягане, с намале- показано даването на големи дози кортикостеро-
ние на мозъчното кръвообръщение. иди – по 30 mg/kg Urbazon (Метилпреднизолон)
Колапсна форма. В механизма на развити- на 6 часа в продължение на 48 до 72 часа. Необ-
ето на колапсната реакция съществена роля иг- ходим е адекватен воден баланс, нормален внос
рае и хипокапнията, с което може да се обясни на течности, а при повишено пулмокапилярно
отсъствието на терапевтичен ефект в първите налягане-прилагане на диуретик.
минути след подаване на О2. Овладяването на хиперкапнията (при нали-
Загубата на съзнание настъпва внезапно или чие на такава) се постига чрез коректна дезоб-
може да е предшествана от клонични гърчове. струкция, с прилагане на дихателни аналептици
На около и над 15000 m заболяването протича – напр. Микорен 1-4 ампули в 250-350 ml. глюко-
свръхостро, със загуба на съзнание на 12-15 s от зо-солеви разтвор. Добър ефект се постига и с
издигането. На височина 7000-7500 m протича- Новфилин – 1-3 ампули, прибавени към същата
нето на заболяването зависи от индивидуалната смес.
устойчивост – от 2-3 до 20-30 min и повече. Кардиотоници трябва да се използват внима-
Колапсната форма на ВБ се развива без из- телно, тъй като при хипоксемия тяхната терапев-
разени предвестници – пострадалият губи адек- тична ширина се стеснява – препоръчва се око-
ватно отношение към обкръжаващата обста- ло 1/3 от нормалната дозировака.
новка, не забелязва допуснатите грешки при За намаляване риска от тромбоемболич-
изпълнение на психофизиологични тестове или ни усложнение, се препоръчват антикоагулант-
при решаване на прости аритметични задачи, ни средства – хепарин по 5000 Е през 6 часа по-
отбелязва се нарушение на почерка. Често се дкожно в продължение на 8-10 дни, алед което
установява ретроградна амнезия – не помнят се продължава с индиректенн коагулант – антис-
обстоятелствата преди загуба на съзнанието и тенокардин 3х2 табл. или 3х1/2 табл. Симптома-
дори съобщават, че са се чувствали добре. тичните средства – аналгетици и витамини от
Сериозно усложнение на ВБ е височинният групите E, С, B1, B6, PP (за стимулиране на окси-
белодробен оток. Засяга 0,5 до 2,0% от лицата дационните процеси и за улесняване на ресин-
над 2700 m и е най-честата причина за смърт от тезата на кодехидразните и кокарбоксилазните
височинно заболяване. Развива се 6 до 96 часа системи в мозъка).
след изкачването. Патогенезата се свързва с по- Планинска болест
вишеното налягане в белодробните съдове и по- За първи път – 1590 г., данни за това забо-
вишения пермеабилитет на същите (белодроб- ляване представя J. de Acosta за пребивава-
на хипертония като следствие на височинната щи в Андите на 4000 m – сега се нарича Monge’s
хипоксия, се установява при всички лица на ви- disease* – хронична планинска болест при не-
соко надморско равнище, вкл. и при тези, които достатъчна аклиматизация на пребиваващи, но
не развиват белодробен оток). не и при постоянно живеещите в Андите. Мъже-
Симптомите са като при ВБ, съчетани с нама- те се засягат по-често от жените. Характеризи-
лена толерантност към физическо натоварване ра се с плетора, цианоза, повишение на масата
и удължен възстановителен период, задух, пер- на червените кръвни клетки, неврологични симп-
систираща суха кашлица, цианоза на ноктите и томи – главоболие, световъртеж, унесеност и на-
устните. Ранната диагноза на белодробния оток рушение на паметта. Заболелите често развиват
е много важна за снижаване на смъртността. corpulmonale, поради повишеното налягане на
Най-тежкото усложнение на височинната бо- белодробните съдове и намалението на оксихе-
лест е височинният мозъчен оток. Патогенеза- моглобиновата сатурация. Патогенезата не е на-
та е същата като при ВБ – хиповентилация, пови- пълно изяснена – проучванията показват нисък
шено мозъчно кръвообръщение и вътречерепно хипоксичен вентилаторен отговор, изразена хипо-
налягане, довеждащо до мозъчен оток. При прог- ксемия, увеличаваща се по време на сън, висока
ресиране на заболяването се прибавят невроло-
гични симптоми, вкл. повишена раздразнител- * Carlos Monge Medrano (1884-1970), Перу. Институт по би-
ност, безсъние, атаксия, халюцинации, парези, ология на Андите
183
Нв-концентрация и повишено белодробно арте- – той инхибира действието на карбоанхидраза-
риално налягане. Много от симптомите могат да та в бъбреците, което види до ацидоза в кръвта и
се овладеят при слизане на морското равнище. стимулиране на дишането.
Това променя (намалява) хипоксичните стимули Здравни съображения при организация на
за производство на червени кръвни клетки и пул- работата на високо надморско равнище. Ра-
монарната вазоконстрикция. Терапията включва ботниците на високо надморско равнище тряб-
подаване на О2 по време на сън (за овладяване ва да прекарват няколко дни на 3000-4000 m,
на хипоксията), Medroxyprogesteron (респирато- а след това няколко дни на морското равнище.
рен стимулант) – при 10-седмична терапия с него Най-приемливите варианти на сменни режи-
се подобрява вентилацията, хипоксията и нама- ми са съответно: 7 дни работа и 7 дни почивка
лява броят на червените кръвни клетки. (или 10 дни работа с 10 дни почивка). По този на-
чин не се достига пълна аклиматизация на висо-
6.8.3. Профилактика на височинните ув- ко, както и пълна дезаклиматизация на морското
реждания равнище.
Медицинските противопоказания за рабо-
Повишаването на утойчивостта на човека към та на голяма надморска височина са хроничен
хипоксия означава предварителна тренировка в бронхит, ХОББ и астма; артериална хиперто-
естествени и изкуствени хипоксични условия – ния, анемии, полицитемия; заболявания на сто-
високопланинско изкачване или тренировка в ба- машно-чревния тракт; психически нестабилни
рокамера. Пребиваването при високопланински лица. Подходящи изследвания са: спирометри-
условия в течение на няколко дни или седмици, ята, рентгенографията на белия дроб, оценката
се развива височинна устойчивост, позволяваща на физическата дееспособност, ЕКГ при спокой-
на тренираните да се издигат до височина 8500 но състояние и при натоварване. Височинните
m без кислород, а също и да понесат кислоро- изпитания на летателния състав се извършват в
ден глад на височина 7000 m в течение на някол- барокамера. Оценява се поносимостта спрямо
ко дни. Така придобитата аклиматизация при ин- умерена степен на хипоксия, имитирайки усло-
дивидуални колебания се запазва сравнително вията на височина 5000 m. Оценката е „добра“ и
за кратък период от време и постепенно изчезва. „понижена – I, II, III степен“. При понижена оцен-
Преди или по време на изкачване на високо НМР ка не се разрешава летателна работа и изслед-
е полезно приемането на Diamox (Acetazolamid) ването се повтаря.
1. Космолинский Ф.П., Е.И. Кузниц. Влияние на организма человека пониженного барометриче-

ского давления. В: Руководство по гигиене труда т.1 Под ред. Ф.Г. Кротков, Медицина, 1965, 473-506
2. Точева В. Заболявания, обусловени от понижаване на атмосферното налягане. В: Физични
фактори на околната среда. Под ред. Е. Ефремов, Мед. и физк., София 1988, стр. 74-76
3. De Hart, R.L. Low-Pressure and Hypoxic Environments. In: Physical and Biological Hazards of the
Workplace. Ed.P. H. Wald, G. M. Stave, Van Nostrand Reihold, N.Y.,1994, p.148-156
4. Dummer W. Barometric Pressure, Reduced. In: Dempsey, J.A.,H.V.Forster. Mediation of ventilatory
adaptations. Physoil. Rev., 1982, 62, 2622-346
5. Gazenko, O.G. Phisiology of Man at High Altitudes (in Russian). Moskow: Nauka,1987
6. Heath D., Williams D. R. Man at High Alitude: The Pathophysiology of Acclimatization and
Adaptation. Edinburg, Scotland: Churchill Livingstone, 1977
7. Rom, W.N. High-altitude Environments. In: Environmental and Occupational Medicine. Ed.W.N.Rom,
Little, Brown & Company, Boston,1983,725-732
8. Ward, M.P., J.S. Milledge and J.B.West. High Altitude Medicine and Phisiology. London, Chapman &
Hall, 1995
184
Д. Димитров, С. Събева
Повишено атмосферно налягане

6.9
Нормалното функциониране на човешкия ор- продуктивна кашлица; спадане на виталния ка-
ганизъм е при сравнително тесни граници на ба- пацитет; загуба на продукцията на сърфактант.
рометричното налягане. При високо атмосферно При продължаваща експозиция се установяват
налягане, водещо до физиологичен стрес и съот- микрохеморагии с последващо образуване на по-
ветни заболявания, са подложени и наземни ра- стоянни фибрози в белия дроб. Всички етапи на
ботници при прекопаване на тунели, изискващо кислородната токсичност до микрохеморагично-
използване на сгъстен въздух или при работа с то състояние са обратими, с образуването на фи-
кесони (полагане основи на мостове, водни кули, брози, процесът става необратим.
петролни сонди и др.). Също така и персонал на Кислород може да бъде дишан при налягане
хипербарни камери, използвани за лечение на по-ниско от 0,6 ata1 без болестотворен ефект. Ко-
пациенти (операции с хипербарна оксигенация, гато 100% кислород се вдишва при 2 ata (наля-
присъствие при лечение с рекомпресия и др.). гане на 10 m морска вода), ранните симптоми на
По-често е високото барометрично налягане под кислородна токсичност се манифестират след
вода – гмуркачи (напр. при изваждане на бисер- около 6 часа. Измерването на виталния капаци-
ни миди, спортисти), леководолази, използващи тет се очертава като най-чувствителния показа-
акваланги, водолази извършващи разнообразни тел за ранна кислородна токсичност.
дейности на различна дълбочина (напр. до 300 m При налягане по-високо от 2 ata, белодробна-
и повече при експлоатацията на петролни сонди в та кислородна токсичност губи своето първос-
морето). тепенно значение за сметка на мозъчната кис-
В исторически план един от първите практи- лородна токсичност, основна изява на която са
чески методи за подводна работа са създадените гърчовете. Ако човек трябва да диша 100% кис-
от Smeaton (1778 г.) подводни камбани, предше- лород при налягане от 3 ata за повече от 3 h, ве-
ственици на сегашните кесони – използвани то- роятността да получи припадък тип grand mal е
гава, а и сега както за полагане основи на мосто- значителна. Известни са някои фактори, кои-
ве (вертикален кесон), така и при прокопаването то засилват токсичността на кислорода и нама-
на подводни тунели (т.нар. хоризонтални кесо- ляват прага на припадъците: физически усилия,
ни). През 1819 г. в Англия са създадени първите използване на стероиди, температурни състоя-
скафандри с подаване на въздух под налягане – ния, изстудяване, приемане на амфетамини, хи-
от повърхността за извършване на подводни ра- пертиреоидизъм.
боти от водолази. Същевременно се появяват и Приемането на лекарства, потискащи полу-
първите съобщения (Triger, 1841 г.) за декомпре- чаването на припадъци като фенобарбитал или
сионни увреждания (кесонна болест) при работе- фенитоин, обаче не намаляват увреждането на
щи в хоризонтални кесони. През 1908 г. англий- главния и гръбначен мозък, ако налягането или
ският физиолог J.S. Haldane разработва първите времето са надхвърлени (табл. 1).
декомпресионни таблици за профилактика на ке- Въглеродният окис може да бъде замър-
сонната болест – основа и на сега използваните сител на вдишвания въздух при работа в кесон
таблици. или под вода. Най-често източници са машини с
вътрешно горене, използвани за компресорите
6.9.1. Токсични ефекти на повишеното ат- или за други уреди близко до тях.
мосферно налягане Ранните симптоми на отравянето с въглеро
ден окис включват главоболие, гадене, световър
Нормално атмосферният въздух съдържа теж и обща слабост. Въглеродният окис, свърз-
20,93% кислород. Човешкият организъм е адап- вайки се с хемоглобина блокира преноса на
тиран за дишане на атмосферен кислород при кислород и има летален ефект. Нови проучва-
налягане около 760 Torr (760 mm Hg) (160 Torr ния посочват обаче, директното действие на СО
парциално налягане на O2) на морското равнище. върху клетъчните мембрани, като предизвика-
Организмът е в състояние да понесе сравнител- ната липидна пероксидация (основна причина
но широк диапазон промени в налягането на кис- за смъртта) може да бъде прекъсната само чрез
лорода без значителни увреждания за кратък пе- вдишване на кислород.
риод от време. По-продължителната експозиция Трябва да се осигури взимането на въздух на
може да доведе до кислородна токсичност. височина над тази на тръбата за отпадни газове
На повърхността на земята човек може да
диша непрекъснато без опасност 100% кисло- 1
Ata – абсолютна атмосфера, равна на сумата от налягането
род между 24 и 36 часа. След това кислородът на въздушния стълб на морското равнище и това на водния
проявява своя токсичен ефект върху белия дроб стълб (т.нар. допълнително налягане – ати). 1 atm (физична
или нормална) = 1,013 at (техническа) = 1,033 kg/m2 = 10,33 m
(ефект на Lorrain-Smith). Симптомите на тази ток- воден стълб = 760 Torr (760 mm Hg) =1,013 bar = 1013 hPa
сичност са субстернална гръдна болка; суха, не- (единица по SI)

185
на компресора. Да се следи и за възможна промя- При увеличаване на атмосферното налягане,
на в посоката на вятъра. концентрацията на азота в кръвта се увеличава и
Въглеродният диоксид е нормален про- той действа като алифатен анестетик (наркотик),
дукт на метаболизма и се елиминира чрез белия като нивото на анестетичния ефект зависи от от-
дроб. Различните видове дихателни апарати, ношението на разтворимостта му масло/вода.
обаче, могат да нарушат неговото отделяне или Азотът предизвиква лек оток на клетъчната мем-
да причинят високи концентрации във вдишва- брана на невроните, което увеличава пропускли-
ния от гмуркачите въздух. востта ѝ по отношение йоните на натрия и калия.
При високи концентрации (над 3%) той може Нарушенията в процесите на нормалната депо-
да предизвика грешки в способността за оцен- ляризация/реполяризация е в основата на кли-
ка, което първоначално се проявява като нео- ничните симптоми на азотната наркоза.
правдана еуфория, а при удължена експозиция Работата под вода на дълбочина до 50 m може
като депресия. Ако концентрацията продължи да бъде осъществена със сгъстен въздух (78%
да се увеличава (над 8%), може да се наблюда- азот). При дълбочина по-голяма от 50 m за избяг-
ва загуба на съзнанието (табл. 1). При парциал- ване ефекта от азотната наркоза най-често се из-
но налягане над 40 mm Hg, въглеродният диок- ползва смес от хелий и кислород.
сид изостря и влошава ефекта от въздействието
на азотната наркоза. Когато се диша 100% кис- 6.9.2. Други ефекти на повишеното наляга-
лород и при налягане над 2 ata, с нарастване на не
концентрацията на СО2 рискът от получаване на
припадъци (кислороден гърч) значително се уве- При промяна в налягането на външната сре-
личава. да по време на компресията има прояви на т.нар.
Азотът е инертен газ, който има отношение дисбаризъм – неедновременна промяна в наля-
към нормалния метаболизъм в организма. гането на външната среда и кухините на човеш-
Таблица 1. Токсични ефекти на газовете върху водолазите
Газ Причини (източници) Симптоми
Наркоза от ■ Увеличено парциално налягане на инертния ■ Замаяност
инертни газове газ ■ Намалена способност за ясно мислене
■ Загуба на фината разграничителна спо-
собност
■ Еуфория
■ Забавени рефлекси
■ Влошена способност за оценка
■ Парестезии
■ Прогресираща депресия
■ Слухови/зрителни халюцинации
■ Загуба на паметта
■ Загуба на съзнание
Кислородна ■ > 1,3 ata парциално налягане на кислорода ■ Разстройства в зрението
токсичност ■ Рискът се увеличава с увеличаване на пар- ■ Намалена зрителна острота
■ ЦНС (остра) циалното налягане ■ Гадене/повръщане
■ Потрепвания
■ Раздразнителност/отпадналост
■ Световъртеж
■ Конвулсии (могат да се появат без про-
дромални симптоми; нямат дълготрайни
последици)
■ Белодробна ■ Продължителна експозиция на > 0,5 ata кис- ■ Болки в гърдите при вдишване
(хронична) лород ■ Затруднения в дишането
■ Кашлица
Прогресиращ задух
Хипоксия ■ Хипервентилация, предхождаща гмуркане ■ Загуба на съзнание (без симптоми)
със задържане на въздуха
■ Погрешна газова смес
Токсичност на ■ Устройство на инструментариума ■ Увеличена дихателна честота
СО2 ■ Увеличена плътност на газа ■ Задух
■ Увеличеното парциално налягане на кисло- ■ Главоболие
рода притъпява отговора към СО2 ■ Загуба на съзнание
■ Увеличено съдържание на СО2
■ Използване неподходящи средства за смаз- ■ Главоболие
ка на компресора (запалими) ■ Гадене/повръщане
Токсичност на
■ Грешка при компресията ■ Загуба на съзнание
СО
■ Неправилна позиция на отвора за засмуква-
не на въздух ( напр. близо до компресора)
186
кото тяло – преди всичко в средното ухо и черепа получи равновесие между напрежението му във
като цяло. Това се изразява със симптоми като – вдишвания въздух, артериалната кръв и тъкани-
болки в ушите, във веждите и челото, баротрав- те. Времето за това варира от 30 min до повече от
ма – кръвоизливи и разкъсване на m. tympani, един ден, в зависимост от вида тъкан и инертен
кръвотечение от носа и ушите. Тези състояния на газ и зависи също от:
средното ухо се проявяват най-често при нару- ü Кръвоснабдяването на тъканта;
шена проводимост на евстахиевите тръби (въз- ü Разтворимостта на инертния газ в кръвта и в
паление, алергия). Най-ранните симтпоми са по- тъканта;
нижената слухова сетивност, последвана бързо ü Разпространението на инертния газ през
от много силни болки в ушите (до непоносимост). кръвта до тъканта;
Също така може да се наблюдава и световъртеж, ü Температурата на тъканта;
главоболие, гадене, вследствие дразнене на въ- ü Работното натоварване на тъканта ;
трешното ухо. ü Напрежението на тъканния въглероден ди-
При работа при високо налягане (и изравня- оксид.
ването му) човек се приспособява сравнително При последващата декомпресия протича об-
бързо, но се наблюдават промени в гласовия тем- ратният процес, като степента на освобожда-
бър (глухи тонове), известно понижение на слухо- ване на газа се определя от посочените по-горе
вата сетивност, също и на кожната сетивност, су- фактори, но процесът протича по-бавно в срав-
хост на лигавиците на горните дихателни пътища. нение с постъпването му. При бавна декомпре-
Диафрагмата се снижава, увеличава се витални- сия газът се издишва, но при бърза се образуват
ят капацитет, намалява се честотата на дишане, мехури в тъканите и кръвоносните съдове.
пулсовата честота и минутният сърдечен обем Вторият първичен механизъм, чрез кой-
(при състояние на покой). Работоспособността е то декомпресията може да причини увреждания
леко повишена, наблюдава се известно повише- е баротравмата (тя може да възникне както от
ние на мускулната сила и издръжливост. компресия, така и от декомпресия).
По отношение влиянието на компресията вър- Класификация. Доскоро декомпресионните
ху сърдечно-съдовата система се описва из- болести се класифицираха като:
вестно понижение на систоличното налягане и – баротравма
повишение на диастоличното (при декомпресия – мозъчна артериална газова емболия
– обратно). Описвани са и ЕКG изменения с об- – декомпресионни увреждания – 3 типа: Тип
ратим характер – брадикардия, понижение на Р и 1 (болки и обриви по кожата); Тип 2 (всички дру-
повишение на Т пика. ги изяви); Тип 3 (изяви както на мозъчната арте-
Проучвания по отношение на кръвните про- риална емболия, така и на декомпресионните ув-
мени, установяват т.нар. кесонна анемия – пони- реждания) – табл. 2.
жено съдържание на Нв, еритроцити при увели- Нова класификация на декомпресионните бо-
чен брой левкоцити и лимфоцити и развитие на лести е създадена поради трудността в разграни-
ретикулоцитоза. Тези резултати обаче, не винаги чението между мозъчната артериална газова ем-
се потвърждават. Има също така и противоречи- болия и мозъчните декомпресионни оплаквания,
ви резултати по отношение промени в обменните както и между декомпресионните увреждания
процеси при високо атмосферно налягане. Някои Тип 1-3. Сега всичките декомпресионни болести
автори съобщават и за усилена стомашна мото- се класифицират само като такива (табл. 3).
рика при намалена секреторна дейност; нама-
лена диуреза при сравнителна ниска компресия Баротравма
(1-2 ати) и увеличена при по-високо налягане (4-5 По време на компресията всяко простран-
ати); промени в усвояването на фосфор и глюко- ство, изпълнено с газ може да бъде включено
за в тънките черва и т.н., т.е. разнообразни проме- в баротравмата и това важи особено за ушите.
ни, но не винаги потвърждавани и патогенетично Най-често се увреждат тъпанчевата мембра-
точно обосновавани. на и средното ухо. Този тип травма се среща
по-често при работници с патология на горните
6.9.3. Декомпресионни разстройства респираторни пътища и дисфункция на евста-
хиевата тръба. Възможните последици са пови-
Декомпресията може да увреди работещия шено налягане в средното ухо и/или руптура на
под високо налягане чрез един от два първич- m. tympani. Често се наблюдават болка в ухото
ни механизма. Първият е следствие на приема- и проводна глухота. При навлизане на студена
нето на газ по време на компресията и образува- вода в средното ухо през нарушената мембра-
нето на мехури в тъканите и съдовете (венозни, на може да се наблюдава гадене, повръщане и
артериални) по време и след последващата де- световъртеж с преходен характер. По-често све-
компресия. Общоприето е, че метаболитните га- товъртежът (и възможната също сензоневрална
зове, кислородът и въглеродният диоксид нямат глухота) е резултат от баротравма на вътрешно-
отношение (и практическо значение) към образу- то ухо.
ването на мехури. Околоносните синуси също често се засягат,
По време на компресията напрежението на обикновено поради блокирани отвори. Към ло-
вдишвания и намиращ се в артериалната кръв калната болка тук се прибавя и епистаксис. По-
инертен газ (най-често азот) се увеличава. Инерт- рядко се увреждат белия дроб, зъбите, червата
ният газ (ове) се пренася до тъканите, докато се и др.
187
Табл. 2. Клинична картина на основните типове декомпресионни разстройства
Тип 1 Тип2 Тип 3
Засяга предимно Засяга централната и периферна нервна система. Асептична некроза на кости-
крайниците и кожата. Най-често се изявява като: те, най-често
Най-често се изявява ■ „Бодежи и иглички“ парестезии ■ Главата или тялото на хуме-
като: ■ Хипестезия руса
■ Остра болка около го- ■ Световъртеж ■ По-рядко дългия край на
ляма става. Може да ■ Хиперрефлексия фемура или главата на тиби-
започне веднага или до ■ Атаксия ята
12ия час след деком- ■ + Бабински Установява се 6 до 60 месеца
пресията. ■ Парализа или слабост на крайниците след декомпресия и е асимп-
■ Понякога е придруже- ■ Главоболие томатична, до включването
на с уртикария и сърбеж ■ Гърчове на ставите – най-често симе-
по кожата ■ Повръщане трично.
■ Загуба на зрението или дефицит в зрителното ■ Увеличена честота на нару-
поле шенията в паметта
■ Инконтиненция ■ Ретроградна амнезия
■ Нарушен говор ■ Емоционална нестабилност
■ Тремор и др. невротични и психични
■ Кома симптоми при водолази, пре-
карали декомпресионна бо-
Белодробна система: лест
■ Субстернална болка
■ Стягане в гърдите
■ Тежка кашлица
■ Диспнея
■ Белодробен оток
Сърдечно-съдова система:
■ Аритмия
■ Хипертония
Може да има значими последствия като:

■ Обструкция на съдове и тъканен инфаркт, който
понякога се придружава от:
– хемоконцентрация,
– промяна в осмотичното налягане
или мастни емболи,
– хиперкоагулация на кръвта
Декомпресивната баротравма се среща по- Декомпресионни разстройства („кесонна

рядко в сравнение с компресивната, но има по- болест“), дължаща се на образуване на мехури в
тежки последици. Тя действа предимно върху бе- тъканите или кръвоносните съдове, обикновено
лия дроб и вътрешното ухо. Газът, освободен от се манифестира до няколко минути или часове
увредения бял дроб може да премине през интер- след декомпресията. Естественото развитие на
стициума до хилуса на белия дроб, медиастину- много от тези декомпресионни болести завърш-
ма и дори до подкожната тъкан на врата и глава- ва със спонтанно подобряване. При някои слу-
та. Този интерстициален газ може да предизвика чаи обаче, спонтанното възстановяване е час-
диспнея със субстернална болка и кашлица, с тично и има нужда от лечение.
отделяне на храчки с примес на кръв. Компре- Най-честата изява на декомпресионните бо-
сията на сърцето е изключително рядка. Газ от лести е под формата на грипоподобни състоя-
травмирания бял дроб може да премине също и ния. Други често срещани оплаквания са различ-
в плевралното пространство (пневмоторакс) или ни сетивни нарушения, локална болка, особено в
в белодробните вени (и евентуално да се получи крайниците, както и други неврологични симпто-
артериална газова емболия). ми, свързани със сетивна и двигателна умора (по-
Табл. 3. Ревизирана система за класификация на декомпресионните болести
(по Dees F. Gorman, 1998).
Продължителност Еволюция Симптоми
Остра Прогресивна Мускулно-скелетни
Хронична Спонтанно възстановяване Кожни
Статична Лимфатични Декомпресионна
Повтаряща се Неврологични болест + или –
Вестибуларни Наличие на
Сърдечни и дихателни Баротравма
188
малко се засягат кожата и лимфната система). на носоглътката, лоша проходимост на евстахи-
При някои групи най-често срещаното оплакване евите тръби, ринити. Компресията в началото
е болката – в определена става или стави, болка трябва да бъде бавна със системно изравняване
в гърба и по-рядко могат да се наблюдават нео- на налягането на въздухоносните кухини с външ-
пределени местещи се болки. ното налягане. При проява на заглъхване или
Изявата на декомпресионните болести е мно- болка в ухото, компресията спира и се намалява.
гообразна. Всяко заболяване на работещи в ус- Тя се повтаря когато изчезнат симптомите. При
ловия на високо налягане, което възниква до 24- повторна поява на оплаквания компресията се
48 h след декомпресия, може да бъде свързвано прекратява.
с декомпресията (докато не се докаже противно- За предпазване от възникване на декомпре-
то). сионна баротравма на белия дроб е необходимо
Развитието на лекуваните декомпресионни да се спазват следните изисквания:
болести е различно. В някои случаи остатъчните – използване на изправно водолазно съоръ-
явления се преодоляват в следващите 6-12 ме- жение;
сеца, докато при други пълно възстановяване не – да не се задържа дишането при излизане на
настъпва. повърхността;
Лечението на по-голямата част от декомпре- – да не се допускат под вода хора с кашлица,
сионните болести е рекомпресия в барокамера. независимо от нейния характер;
Изключение от това правило е баротравмата (ко- – да се спазват стриктно декомпресионните
гато не предизвиква артериална газова емболия). схеми.
При болните с баротравма в ушите се изискват Медицинска профилактика. За подводна
редица амбулаторни прегледи, прилагане на работа се допускат лица, практически напълно
средства, отбременяващи носа, обезболяващи, а здрави, с висока физическа и нервно-психиче-
при подозрение за баротравма и на вътрешното ска устойчивост. Текущите медицински прегледи
ухо – задължително лечение на легло. са на 12 мес. В състава на комисията се включ-
При баротравма на белия дроб прилагането ват терапевт, специалист УНГ, невролог и оф-
на 100% кислород на нивото на атмосферното талмолог, по показания и ортопед, и рентгенолог.
налягане има добър ефект. Задължително се изследва Hb, а по показание –
Налягането (рекомпресията) при което се ле- левкоцити, РУЕ, рентгенография на белия дроб и
кува декомпресионната болест не е точно ус- големите стави, осцилография.
тановено, въпреки че общоприет първи избор е Декомпресия. Схемите за декомпресия
2,8 bar абсолютно налягане (282 kPa). При сла- (табл. 4) определят графика за декомпресия на
бо повлияване на симптомите се продължава с лице, което е било изложено на високо наляга-
по-нататъшна компресия от 4 до 6 bar абсолютно не в зависимост, преди всичко от дълбочината, а
налягане. Смесите от кислород и хелий могат да също и продължителността на експозицията, га-
бъдат по-ефективни в сравнение с атмосферен зовата смес и др. Нито една схема за декомпре-
въздух или 100% кислород. сия не може да гарантира абсолютно избягването
Прояваващите се отново симптоми на деком- на декомпресионна болест (мехури се образуват
пресионна болест се срещат често и повечето ра- при всяка нормална декомпресия), но колкото по-
ботници се налага да бъдат повторно рекомпре- дълга е декомпресията, толкова по-рядка е де-
сирани. Това продължава докато отклоненията се компресивната болест.
отстранят, или докато два последователни курса Най-модерните схеми за декомпресия са ос-
на лечение не са имали положителен ефект. Една новани на математични модели, прогнозиращи
година след това се провежда рентгенологично развитие на кесонна болест < 1-5 % при работе-
изследване за търсене на дисбарична остеоне- щите.
кроза (асептична некроза) на дългите кости. Привикване или аклиматизация се наблюдава
Като общи последици от декомпресионната при водолазите и работещите със сгъстен въздух,
болест могат да се посочат (в намаляваща често- което ги прави по-малко чувствителни към ком-
та): депресия; проблеми в краткотрайната памет; пресионните и декомпресионните ефекти след
сетивни симптоми; миктурия и сексуални наруше- повтарящи се експозиции. Привикване може да
ния; и неясни болки и оплаквания. се наблюдава при ежедневна експозиция в про-
Много от работещите в условия на високо на- дължение на една седмица и се губи след отсъст-
лягане могат да се завърнат към своята работа, вие от работа между 1-4 седмици или при неочак-
най-малко един месец след декомпресионна бо- вано увеличаване на налягането („привикването“
лест. Не трябва да бъдат обаче допускани на ра- обаче не означава пълна адаптация на органи-
бота работници с белодробна баротравма или с зма).
данни за хронична тежка травма на вътрешното Други профилактични мероприятия тук са:
ухо. количество и качество на подавания въздух под
налягане, съобразно нормативните изисквания,
6.9.4. Профилактика на компресионните и използване на чист кислород или на хелиево-кис-
декомпресионните увреждания лородна смес за по-бърза декомпресия и за от-
страняване на азотната наркоза; препятстване
За предотвратяване на компресионната ба- охлаждането на тялото; закаляване и трениров-
ротравма на ухото и околоносните кухини, не ки; технологични и санитарно-технически сред-
следва да се допуска компресия при възпаление ства за отстраняване на други вредности – мас-
189
Табл. 4. Декомпресионна таблица. Норми за декомпресия при едносменна работа в кесон (по
С.В. Алексеев и В.Р. Усенко, 1988; В.К. Навроцкий, 1974)
Първа фаза на декомпресия Втора фаза на декомпресия

Налягане в работ- Общо вре-
ната камера в ати До какво ниво се нама- Времетраене Времетраене в ме в минути
лява налягането в ати в минути минути
1,3 0,3 4 8 12
1,4 0,4 4 10 14
1,5 0,5 4 12 16
1,6 0,6 4 14 18
1,7 0,6 4 16 20
1,8 0,7 5 18 23
1,9 0,7 5 21 26
2,0 0,8 5 24 29
2,1 0,8 5 27 32
2,2 0,9 5 30 35
2,3 1,0 5 33 38
2,4 1,0 5 36 41
2,5 1,1 5 39 44
2,6 1,1 5 42 47
2,7 1,2 5 45 50
2,8 1,3 5 48 53
2,9 1,3 5 51 56
3,0 1,4 6 54 60
3,1 1,4 6 57 63
3,2 1,5 6 60 66
3,3 1,6 7 63 70
3,4 1,7 7 66 73
3,5 1,7 7 69 76
3,6 1,8 7 72 79
3,7 1,9 7 74 81
3,8 1,9 7 76 83
3,9 2,0 7 78 85
лени пари и аерозоли, прах, метални аерозоли жар и т.н.; предпазно-професионално хранене с
(електрозаваряване), недостатъчно осветление, контрол на телесната маса; възможност за посто-
шум, вибрации, опасност от физични травми, по- янен лекарски контрол и ползване на барокамера.
1. Алексеев С.В., В.Р. Усенко. Повышенное атмосферное давление. В кн.: Гигиена труда, 1988, М.,
Медицина, 124-133.
2. Навроцкий В.К. Повышенное атмосферное давление. В кн.: Гигиена труда (издание второе),
1974, М., Медицина, 106-113.
3. Розанов Л.С. Повышенное атмосферное давление. В кн.: Руководство по гигиене труда, т. І, М.,
Медицина, 1965, 415-472.
4. Точева В. Атмосферно налягане. В кн.: Физични фактори на околната среда. Под ред. Е. Ефре-
мов, 1988, София, Мед. и физк., 68-74.
5. Calder, I.M. Dysbarism: A review. Foresenic Sci. Int., 1986, 30:237.
6. Elliott D.H., R.E. Moon. Long term health effects of diving. In: Bennette P.B., Elliott D.H., eds. The
physiology and medicine of diving, 4th ed., Philadelphia: W.B. Saunders, 1993, 585-604.
7. Farmer, J.C. Vestibular and auditory function. In: Shilling, C.W., C.B. Carlston, R.A. Mathias, eds. The
physician’s guide to diving medicine. New York, Plenum, 1984, 192-198
8. Gorman, Dees F. Decompression Disorders. In: Encyclopedia of Occupational Health and Safety.
Fourt edition. Ed. J.M. Stellamn. International Labour Office, Geneva, 1998, pp. 36.9-36.13.
9. Kindwall E. Working under Increased Barometric Pressure. In: Encyclopedia of Occupational Health
and Safety. Fourt edition. Ed. J.M. Stellman. International Labour Office, Geneva, 1998, pp. 36.2-36.9.
10. Kizer, K.W. Diving medicine. Emerg. Med. Clin. North Am., 1984, 2:513.
11. Precis de medicine de travail. Atmosphère comprimée. Sous de dir. H. Desoille, J. Scherrer, R.
Truhaut. Masson, Paris, 1991, pp. 555-568.
12. Smith D.J. High – pressure environments. In: Physical and Biological Hazards of the Workplace, eds
Wald P.H., G.M. Stave, N.Y., Van Nostrand Reinhold, 1994, 125-147.
190
Д. Димитров, С. Събева
Гравитация, ускорение и
6.10 микрогравитация (безтегловност)1
В наши дни авиацията и космическите поле- Постоянно ускорение. Продължителни
ти са основни викосотехнологични международни промени в скоростта, водещи до ускорения с
дейности. Данните показват, че от 1960 до 1989г. времетраене повече от 2 s могат да се устано-
средногодишният брой на пътници в гражданската вят при промени в посоката на полета или ско-
авиация от редовно осъществяващите се полети ростта на летателните апарати.
се е увеличил от 20 на 900 млн. души. Военновъз- Биологичният ефект от постоянното ускоре-
душната авиация е високотехнологична част от въ- ние е резултат от деформация на тъканите и ор-
оръжените сили на повечето нации. Напредъкът в ганите на тялото, промените в кръвния ток и раз-
авиационните технологии допринася за развитие- пределението на телесните течности.
то на космически програми с участието на човека. В гражданската авиация ускорението по оста
Влияние върху здравето на екипажа, пътни- z (Gz) може да се появи случайно и в умерена
ците и астронавтите освен намалената концен- степен по време на излитания или приземява-
трация на кислород във въздуха, оказват редица ния или при летене в турбулентна среда. В тези
физични фактори като: намаленото атмосферно случаи пътниците могат да изпаднат за кратко в
налягане, топлинният стрес, ускорението, гра- състояние на безтегловност, поради рязко про-
витацията, безтегловността, вибрациите, шу- падане (отрицателно Gz). При незакопчани пред-
мът, йонизиращите лъчения и др. пазни колани това може да доведе до травми.
Положителното или насочено към главата ус-
6.10.1. Гравитация и ускорение корение по оста z (+Gz) е най-големият физиоло-
гичен проблем.
Комбинацията от гравитация и ускорение, по- При управлението на високоскоростни военни
явяваща се по време на полет в атмосферата, самолети и висшия пилотаж могат да се генери-
оказва разнообразни физиологични ефекти вър- рат много по-високи линейни, радиални и ъглови
ху екипажа и пътниците. ускорения. Регистрират се позитивни ускорения
На повърхността на Земята, силите на грави- – от 5 до 7 G с продължителност 10 до 40 s. Еки-
тацията въздействат върху всички форми на чо- пажът може да изпита усещане за увеличаване
вешката физическа активност. Теглото (масата) теглото на тъканите и крайниците още при отно-
на човек съответства на силата, с която земното сително ниски нива на ускорение от +2 Gz.
гравитационно поле действа върху него. Вели- Най-важната система на организма за оп-
чината на ускорението на свободно падащ обект ределяне на пределната му поносимост в отго-
върху земната повърхност g = 9,8 m/s2. вор на +Gz е сърдечно-съдовата. Въздействи-
Ускорение възниква, когато един обект в дви- ето на позитивното ускорение върху зрението и
жение увеличава скоростта си (акцелерация). умствената работоспособност се дължат на на-
Намаляването на скоростта (децелерация) маленото кръвоснабдяване към очите и мозъ-
води до ускорение с обратна посока. ка. Това може да предизвика временна загуба на
Съществуват три вида ускорение: периферното зрение до пълна загуба на зрение
1. Линейно – промяна в скоростта без промя- или пълна загуба на съзнание. Сърдечни арит-
на в посоката; мии възникват след излагане на високи постоян-
2. Радиално – промяна в посоката без промя- ни нива на +Gz ускорение, но обикновено те са
на в скоростта – пример за такъв тип ускорения с минимална клинична значимост, при здрави и
са тези, които възникват при извършване на ви- тренирани хора.
раж (полет по затворен кръг) или извършване на Отрицателно Gz рядко се установява пора-
фигури от сложния и висш пилотаж напр. лупинг. ди конструкцията и изпълнението на летателни-
3. Ъглово – промяна в скоростта и посоката. те апарати. Физиологичните ефекти, свързани
В авиацията прилаганите ускорения най-чес- с -Gz първоначално водят до увеличено съдово
то се изразяват с единицата G, изразяваща от- налягане в горната половина на тялото, главата
ношението на приложено ускорение към грави- и врата.
тационната константа (9.8 m/s2). Постоянни ускорения, които действат под
Посоката на ускорението спрямо човешкото прав ъгъл към дългата ос на тялото, се наричат
тяло се описва чрез трите оси – x, y, z, при кои- трансверзални ускорения и са относително ряд-
то z е вертикалната ос (успоредна на дългата ос ко срещани при повечето от ситуации в авиаци-
на тялото), x е ориентирана в посока чело/тил, а ята – напр. при катапултиране. Ускоренията при
y е ориентирана от страна до страна. Ускорения- тези операции са относително малки и ефектите
та могат да бъдат категоризирани в два основни са по-слабо изразени от тези при Gz ускоренията.
типа: постоянни и преходни. Страничните ускорения по оста ± Gy се сре-
щат много рядко с изключение на тези при екс-
1
Като проблем на авиационната и космическата медицина перименталните самолети.
191
Биологичните ефекти от ускорението по сте- – системи за дишане на кислород под наля-
пен на изразеност са от леки функционални из- гане;
менения до тежки функционални и структурни ув- – имерсионни системи.
реждания, загуба на съзнание и смърт. Наблюдава Физиологични методи:
се разнообразна субективна симптоматика – чув- – закаляване и физически тренировки;
ство за тяжест, затруднения в движенията до не- – тренировка в центрофуга;
възможност за движение, болкови усещания и – мускулно напрежение;
т.н. Променят се функциите на външното дишане – процедури (маньоври) М-1 и Л-1 (дирижира-
– учестяване, увеличена белодробна вентилация, но дишане с напрежение);
но може да се наблюдава и ателектаза и оточност – адаптация към хипоксия;
в долните части на белия дроб, намалено наси- – фармакологични средства;
щане на кръвта с кислород, развитие на хипок- – професионален подбор и медицински кон-
сия. Като стресов фактор ускорението предизвик- трол.
ва ранни промени в ЦНС – промени в ЕЕG с фазов Предварителните медицински прегледи на
характер и поява на делта вълни. Описани са и членовете на екипажа за откриване на заболява-
ранни фазови промени във функциите на: ендо- ния са основни в аеромедицинската програма.
кринните жлези – увеличено ниво на катехоламини Екипажите трябва да се обучават да разпоз-
и норадреналин; стомашно-чревният тракт – про- нават различните физиологични състояния, кои-
мени в секреторната и моторната функции; отде- то могат да намалят тяхната поносимост към G
лителната система – олигурия, но и полиурия; био- стреса – умората, дехидратацията, топлинният
химични и морфологични кръвни промени. стрес, хипогликемията и хипоксията.
Преходно ускорение. Множество фактори Екипажите на високоскоростните летателни
оказват влияние върху поносимостта на човека апарати използват три вида процедури (манев
към краткотрайни ускорения. Такива са: величи- ри) за намаляване вредния ефект от постоянно-
ната и продължителността на прилаганите сили; то ускорение по време на полета. Форсираната
началната величина на приложената сила; ней- контракция на мускулите, особено на краката,
ната посока и мястото на прилагане. Хората мо- коремната преса и раменния пояс, увеличава на-
гат да издържат много по-големи сили, когато те лягането върху кръвоносните съдове, способства
са перпендикулярни на дългата ос на тялото (по за венозния възврат на кръвта, намалява депони-
осите x и y). рането ѝ в долната половина на тялото, което има
Физиологичните отговори на екипажа и път- за резултат повишаване на устойчивостта към ус-
ниците на краткотрайните (преходните) ускоре- корения с 1.5-2.0 G. Издишването срещу затво-
ния са от основно значение, както за превенция рен глотис, наречено Valsalva маньовър (или М1
на самолетните катастрофи, така и за защита на процедура) може да повиши налягането в горна-
екипажа и пътниците. та половина на тялото и увеличи това в гръдния
Човешката поносимост към резки децелера- кош. Тези резултати, обаче, са краткотрайни и мо-
ции (често по-малко от 1 s) за възникване на ме- гат да бъдат дори вредни, ако процедурата про-
ханични2 увреждания вследствие деформация дължи по-дълго, поради намаленото връщане на
на тъканите и органите и вследствие на удар в венозна кръв в сърцето. Дишането срещу поло-
конструктивни части на самолета, е непостоян- жително налягане (50-70 mm Hg на въздушна
на величина. Характерът на механичните трав- смес с 40-50% кислород) е друг метод за повиша-
ми зависи от вида на прилаганите сили (дали ване на интраторакалното налягане. Чрез него се
включват проникване или тъп удар). Силите се повишава кръвния ток към очите и мозъка и нама-
разделят на поносими, травмиращи и фатални. лява хипоксията.
Поносимите сили водят до леки травматични ув- Военните екипажи използват редица трени-
реждания (ожулвания и натъртвания), а травми- ровъчни методи за увеличаване на G толерант-
ращите сили – до умерени или тежки травми, ко- ността като въртене в центрофуга, която гене-
ито обаче, не винаги водят до пълна загуба на рира различно +Gz ускорение. Тази тренировка
работоспособността. Установено е, че ускоре- способства за повишаване на поносимостта към
ния от приблизително 25 G за 0,1 s са граница за ускорения с 1,6-1,8G. Закаляването на органи-
поносимост по оста + Gz, тези от 15G за 0,1 s са зма и физическите упражнения, и особено тези
граница за оста – Gz. за повишаване издръжливостта на цялото тяло
също се считат за ефективни.
6.10.2. Профилактични мерки Адаптацията към хипоксия (при високопла-
нински условия или в барокамера) също подпо-
За повишаване поносимостта на екипажа към мага устойчивостта към ускорение – посочват се
въздействието на ускорението и хипергравита- повишения с до 2.0-2.4 G.
цията се използват комплекси от физически и Разработени са методи и критерии за профе-
физиологични методи и средства: сионален подбор на лица с индивидуални даде-
Физически (механични) методи: ности за понижена чувствителност (повишена
– защитни (противопретоварващи) облекла; резистентност) към ускорения.
– регулиращи се кресла (седалки); Разработени са и защитни облекла (пневма-
тично напомпващи се анти-G костюми) за нама-
2
механичните увреждания (травми) са основни при кратко- ляване на ефекта от експозицията на +Gz. Под
трайните ускорения въздействие на напомпания въздух в костюма,
192
се увеличава тъканното налягане на долните Използват се и подходящо разработени напитки
крайници. Това поддържа периферното съдово с повишено солево съдържание.
съпротивление, намалява събирането на кръв Мускулно-скелетна система. При всички ас-
в корема и долните крайници и изместването на тронавти се установява загуба на мускулната
диафрагмата надолу, което предпазва от увели- маса (атрофия) независимо от продължителнос-
чаване на вертикалното разстояние между сър- тта на полета. Особено засегнати са мускулите
цето и мозъка. Преживяемостта при самолетни на ръцете и краката – намалява се мускулната
катастрофи зависи от ефективните ограничител- сила и издръжливост. Обяснение за тези проме-
ни системи и поддържане целостта на пътниче- ни е, че работата в условията на безтегловност
ския салон и кабината. Седалките, намаляващи се осъществяват почти без мускулни усилия.
енергията и облицовката на задната част на се- Профилактиката тук включва: физически уп-
далките са част от конструкцията на самолета, ражнения по време на полет, електрическа сти-
която ограничава травмите. Друга технология мулация на мускулите и анаболни медикаменти
включва създаване на компоненти, които да аб- (тестостерон или тестостерон-подобни стерои-
сорбират енергията и подобрят структурата на ди). Тези средства обаче, само отдалечават във
седалките с цел ограничаване на механичните времето мускулната атрофия.
повреди, както и подобряване поносимостта към Установява се и бавна, но непрекъсната загу-
ускорения. ба и на костна маса (около 300 mg на ден, или
Използването на фармакологични средства 0,5% от общото съдържание на калция в костите
(вазоконстриктори и вазодилататори, ганглиоб- за месец). Загубата на калций и ерозията на кос-
локери, стимулатори на ЦНС, хормони), както и тите могат да се окажат лимитиращ фактор за
на имерсионни системи (поместване на тялото в времето на полетите. Загубата на костно веще-
контейнер с течност – вода) се експериментира ство може да доведе до увеличен риск от фрак-
и не е намерило практическо приложение. тури, а отделянето на калция в урината увелича-
ва рискът от литиази.
6.10.3. Микрогравитация (безтегловност) Досега не са открити ефикасни мерки за про-
филактика на загубата на калций. Изпробвани са
В резултат на космическите полети е публи- редица средства включващи физически упраж-
кувано голямо количество литература, отра- нения (ходеща пътека, велоергометър и симула-
зяваща физиологичните промени в екипите по тор на гребане) и допълнителен прием на калций,
време и след полета. Като причина за тези от- витамини и медикаменти (напр. Дисфосфонати
клонения се посочва експозицията на безтеглов- – лекарства профилактиращи загубата на костна
ност или микрогравитация. Тези промени са пре- маса при остеопороза). Най-ефективно, но прак-
ходни – с цялостно възстановяване от няколко тически трудно осъществимо е създаване на из-
дни до няколко месеца след завръщане на Зе- куствено гравитационно поле, чрез непрекъснато
мята, обаче не може да се прогнозират послед- или временно въртене на летателния апарат.
ствията след полет с продължителност 2-3 го- Невро-вестибуларен апарат. Повече от по-
дини и повече. Най-значителните отклонения ловината от астронавтите и космонавтите стра-
могат да бъдат категоризирани в няколко голе- дат от заболяване, нар. болест на движението в
ми групи – сърдечно-съдови; мускулно-скелетни; пространството (SMS – Space Motion Sickness).
невро-вестибуларни; хематологични и ендокри- Симптомите на заболяването възникват поради
нологични. нарушението на функционалното взаимодейст-
Сърдечно-съдова система. Микрогравита- вие между анализаторите. Невро-вестибулар-
цията може да индуцира лабилност на кръвното ните оплаквания се причиняват от нарушения
налягане и пулса, но те не са значителни – не се във функцията на вътрешното ухо, дължащи се
уврежда здравето или работата на екипажа по на микрогравитацията. До ЦНС се изпращат по-
време на полет. Почти половината от астрона- грешни сигнали от анализаторите или послед-
втите обаче, непосредствено след полет се оп- ните се тълкуват неправилно. Симптоматиката
лакват от виене на свят и зашеметяване, някои включва стомашни оплаквания, гадене, повръ-
получават припадъци (syncope) или са в състоя- щане, главоболие и сънливост. Оплакванията се
ние близо до припадък (pre-syncope). Причина за изострят при бързо движение на главата. SMS
това е спадането на кръвното налягане при вер- се изявява няколко минути до няколко часа след
тикална позиция в следствие на въздействието старта и се възстановява напълно до 72-ия час.
на земното гравитационно поле и нарушения в Поради това през първите три дни от полета не
компенсаторните механизми на организма. Тези се планират никакви работи в открития Космос.
състояния са преходни и без последици, но след Повишаването на адаптацията на астрона-
много продължителни полети те могат да бъдат втите преди полет чрез трениране с въртящи се
много по-тежки (дори летални). столове е с малък ефект, като профилактика на
Профилактичните мерки за тези състояния SMS. Антихистаминови препарати, приложени
на сърдечно-съдовата система са насочени пре- инжекционно, са особено ефективни като сред-
димно към физически упражнения по време на ство за лечение, но тяхната ефикасност като
полет на ходеща пътека, велоергометър и симу- профилактично средство не е доказана.
латор на гребане, като са съчетавани със създа- Други невро-вестибуларни симптоми са ви-
ване на отрицателно налягане в долната поло- енето на свят, нарушението на равновесието,
вина на тялото (в скафандъра на астронавта). илюзиите на самия астронавт за време, прос-

193
транствени възприятия, движение, цветове, ко- Описани са при някои космонавти промени в
ето затруднява работата по време на полет и кръвосъсирването и тромбоцитопения в следпо-
движението му за кратко време след полета. Ме- летния период.
ханизмите за тези феномени са сложни и не на- Ендокринна система. Установено е, че по
пълно разбрани. Досега не са открити ефектив- време на полет настъпват редица промени в теч-
ни профилактични мерки. ната среда и минералите в организма, които се
Кръвотворна система. Микрогравитация- дължат и на промени в ендокринната система.
та оказва ефект върху белите и червени кръвни Като цяло, се наблюдава загуба на общото ко-
клетки. Астронавтите намаляват със 7-17% от личество течности в организма, а така също на
броя на червените кръвни клетки в началото на натрий, калций и калий. Въпреки, че точният ме-
полета. Това състояние остава и се нормализи- ханизъм на този феномен не е дефиниран, из-
ра 4 до 8 седмици след полета. Този феномен не вестно обяснение дават намерените промени
е с клинична значимост, но би се превърнал в се- в нивата на различни хормони – нарастване от-
риозен проблем при по-продължителни полети, делянето на адреналин, ренин и алдостерон, но
тъй като ще доведе до развитие на анемии. тъй като резултатите от изследванията при раз-
Микрогравитацията оказва ефект и върху бе- личните астронавти не са еднопосочни, не може
лите кръвни клетки. Наблюдава се общо увели- да се изработи единна хипотеза за причините за
чаване на броя им, най-вече на неутрофилите и тези физиологични нарушения. Не е доказано
намаляване на лимфоцитите. Не са установени и влошаване на здравето на космонавтите и ка-
заболявания в пряка връзка с тях. Не е известно чеството на тяхната работа на базата на описа-
също и дали при по-продължителен полет тези ните промени. Не е известно и какви биха могли
промени ще се задълбочават, което би довело да бъдат последствията от тези нарушения при
до разстройства в имунната система. много дълъг полет.
1. Димитров Д. Г. Комплексна оценка на адаптацията на организма към ускорения и декомпре-

сия на долната половина на тялото, за целите на авиомедицинската експертиза и подбор. Докт. ди-
серт., С., 1984.
2. DeHart, R.L. Aerospace Medicine, In: Public health and Preventive Medicine, 13rd edition, M.L.Last
and R.B. Wallace (eds.), 1992, Norwalk, CT, Appleton and Lange
3. Glaister, D.H. The effects of long duration acceleration. In: Aviation Medicine, 2nd edition, J. Ecnsting,
P. F. King (eds.), 1998, London, Butterworth.
4. Miyamoto, Y. Eye and respiratory irritants in jet engine exhaust. Aviation, Space and Environmental
Medicine, 1986, 57(11), 1104-1108
5. Nicogossian, A.E., C.L. Huntoon, S.L. Pool (eds.). Space Physiology and Medicine, 3rd edition,
1994, Philadelphia, PA:Lea and Febiger.
6. Patterson, R., R. B. Raymon. Aerospace Medicine: Effects of Gravity, Acceleration and Microgravity
in the Aerospace Environment. In: Encyclopedia of Occupational Health and Safety. Fourth edition. Ed.
J.M. Stellamn. International Labour Office, Geneva, 1998, pp. 102.16-102.20
7. Poitrast, B.J., de Treville. Occupational Medical Considerations in the Aviation Industry. In:
Occupational Medicine, 3rd edition, edited by C.Zenz, O.B. Dickerson, E.P. Hovarth, 1994, St. Louis, MO:
Mosby
8. Valdez, C.D. Ten years survey of altitude chamber reactions using the FAA training chamber flight
profiles. Aviat. Space Environ. Med., 1977, 48: 718
194
7 ХИМИЧНИ ФАКТОРИ
Д. Цоневски
Производствена токсикология – основни

положения, параметри на токсичност. Про-
7.1 филактика на професионалните отравяния
Влиянието на химическите вещества върху ни ефекти т.е. връзката между доза-отговор; в)
работниците е възможно при много професии по възможностите за увреждане или заболяване в
време на получаване и преработване на суро- зависимост от специфичните условия, т.е. да се
вините, при изготвяне на промишлената продук- направи оценка на здравния риск.
ция, при работа в транспорта, в селското стопан- В токсикологията се прави разлика между по-
ство. Действието на токсичните вещества върху нятията степен на токсичност и здравен риск.
здравното състояние на работниците се изучава Силно токсични вещества, които са херметич-
от производствената токсикология. но затворени, създават малък риск или не пред-
Токсикологията е наука, която изучава вза- ставляват опасност. Когато тези вещества се
имодействието на отровите с организма (от използват от работниците в затворено простран-
toxicon – отрови и logos – знание). От практиче- ство, при нарушена херметизация на апаратура-
ска гледна точка токсикологията е наука, която та, без подходящи предпазни мерки, здравният
предотвратява, ранно разпознава и отстранява риск става значително голям.,т.е. колко опасно е
близките и отдалечени последствия от действи- едно вещество в съответната работна среда се
ето на вредните вещества. Всички вещества са определя и от техническото оборудване, техно-
потенциално токсични. Понятието отрова е де- логичните процеси, херметизацията на апара-
финирано още от Paracelsus (1493-1541), спо- турата, вентилацията на производствените по-
ред който „Всички вещества са отровни и мещения, спазване на изискванията, свързани с
нищо не е лишено от отровност. Само дозата техническата безопасност, употребата на лични
прави отровата незабележима“. Отровите се предпазни средства и т.н.
определят като вещества, които попаднали чрез Производствените отрови са вещества, които
физиологичните пътища в организма в сравни- могат да бъдат изходни материали, междинни,
телно малки количества, влизат в химично или крайни или отпадни подукти от промишлеността
физико-химично взаимодействие с тъканите и и селското стопанство. На здравен риск са изло-
при определени условия нарушават здравето1. жени работниците от: металургичната промиш-
Американската асоциация на индустриалните леност (СО, серни газове, метални аерозоли);
хигиенисти – AGGIH дава и количествена оценка рудо- и въгледобива („взривни газове“ – СО, СО2,
на понятието отрова. Според експертите на асо- азотни окиси); металообработващата промиш-
циацията, за отрови се приемат вещества, кои- леност и машиностроенето (токсични газове,
то след третиране на опитни животни (бели плъ- пари и аерозоли при киселинна обработка на ме-
хове с тегло 200-300 g) за разтвори и емулсии в талите, галванизация, никелиране, хромиране);
дози 50 mg/кg тегло или в по-малки количества, химичната промишленост (хлор, амоняк, серни
и за газове и пари, които в концентрации 2 mg/l газове, толуол, фенол, формалдехид, стирол,
въздух и експозиция 60 min, след 48 часа причи- азотни окиси, киселини и основи); селското сто-
няват смърт на 50 или повече процента от трети- панство (различни видове пестициди, като ФОС,
раните животни. ХОС, карбаматни и дитиокарбаматни препарати,
Целите на клиничните и експериментални из- нитрофеноли, живачни съединения) и др.
следвания в токсикологията са да се определят: Класификация (по Ch. Becker). За целта се
а) вредните ефекти на веществата, тяхната ток- използват следните по-важни критерии: а) по
сичност; б) дозите, при които настъпват токсич- своя произход – производствените отрови би-
ват минерални и биологични-растителни, живо-
1
Отровите се означават още и като ксенобиотици (от гръц- тински, микробни; б) по химическата си струк-
ки: xenos – чужд и bios – живот) тура (основна класификация) се разделят на
195
неорганични и органични вещества. Към най-чес- определя токсичността – напр. етиленгликолът е
то срещащите се неорганични вещества – ме- токсичен при поглъщане, но на роботните места
тали и неметали, в производството се отнасят: представлява малка заплаха за работниците ос-
халогенните елементи (хлор, бром, флуор), съ- вен, ако не е загрят.
единенията на сярата (серен двуокис, серово- 2. Фактори на околната среда. Токсичността
дород, сярна киселина), съединенията на азота на веществата се влияе от температурата, влаж-
(амоняк, азотни окиси, азотна киселина), съеди- ността на въздуха и атмосферното налягане, Ви-
ненията на циановата киселина (циановодород, соката температура нарушава метаболизма в
калиев цианид), тежките и редки метали (олово, черния дроб, увеличава белодробната вентила-
живак, манган, хром, кадмий, ванадий и др.). Към ция, намалява имуннобиологичната реактивност
най-често срещаните се органични вещества на организма, а в съчетание с висока влажност
се отнасят: въглеводородите на ароматния ред ускорява абсорбцията на токсичните вещества.
(бензол, толуол, ксилол, фенол), въглеводороди- Във връзка с това като правило високата темпе-
те на мастния ред (бензин, метан, етан, етилен, ратура и влажност потенцират токсичния ефект.
ацетилен, хлорирани мастни въглеводороди) Ниските температури в едни случаи потенци-
и алкохолите от мастния ред (метилов, етилов рат действието на отровите (СО, бензин, ацетон,
спирт, етиленгликол и др.); в) по физическото дихлоретан), а в други – намаляват токсичния
състояние се разделят на: твърди тела, прахо- ефект, поради индуциране активността на ОСФ2
ве, газове, пари, аерозоли, течности (оловото (нафтиламин, анилин). Увеличеното атмосфер-
например е безвредно в твърдо състояние, със но налягане, свързано и с увеличено парциално
средна токсичност е като прах и е силно токсично налягане на веществата съдейства за постъп-
като аерозол) г) по средата на действие. Някои ване на повече отрова в организма (напр. азот-
токсични вещества се откриват в специфични ни окиси). При понижено налягане обаче, често
среди. Така например, серните и азотните окиси се наблюдава също потенциране на токсичния
– във въздуха, трихалометаните – във водата, а ефект – напр. на хипоксичните отрови (СО, бен-
нитрозамините – в хранителните продукти. Сре- зол, бензин), в следствие на намаленото парци-
дата на действие до известна степен определя ално налягане на кислорода.
степента на риска и рисковата популация; д) по 3. Индивидуални фактори. Индивидуални-
специфичната токсичност – веществата се раз- те фактори, които влияят върху чувствителност-
делят предимно на невротоксични, хепатотоксич- та на организма към отровите са: пол, възраст,
ни, нефротоксични, кардиотоксични и т.н. е) по раса, генетичен фон, телесна маса, хранене, на-
механизъм на въздействие върху организма чин на живот, имунологичен и хормонален ста-
– отровите се делят на причиняващи: тъканна тус, преходни заболявания, стрес. Тези фактори
асфиксия (цианиди, СО), хипоксия (инертни га- са зависими един от друг. Например, генетични-
зове), блокиращи ензимни системи (ФОС, карба- те фактори определят значителен брой от дру-
мати) и т.н.; ж) според доминиращите здравни гите индивидуални фактори, а храненето може
ефекти се разделят на: токсично действащи (ос- съществено да повлияе на имунологичния ста-
три или хронични отравяния); алергично дейст- тус. Пол – при жените се установява по-голяма
ващи (хлорирани въглеводороди, минерални чувствителност към някои отрови (олово, жи-
масла, диизоцианат, толуол); гонадотропни (хло- вак, бензин, бензол, ФОС) особено по време на
ропрен, манган, карбарил, формалдехид, фенол, бременност, лактация и мензис; съединения-
олово, живак, дихлоретан, серовъглерод, грано- та на бора имат избирателно токсично действие
зан, севин и др.); тератогенни (диоксини, олово, към мъжките гонади. Редица проучвания показ-
живак, манган, хлоропрен, винилхлорид, тиокар- ват, че фетуса, децата и възрастните хора имат
бамати, деривати на фталовата киселина, ета- по-голяма чувствителност към редица отрови,
нол и др.); мутагенни и канцерогенни (3,4-бенз- вследствие на по-малката ефективност при ме-
пирен, нитрозамини, уретан, бензол, акролеин, таболизма на отровите. Върху чувствителността
винилхлорид, формалдехид, афлатоксини, олов- към отровите може да повлияе също продължи-
ни органични съединения, нафтиламин, азбест, телността на трудовия стаж и интензивността на
винилхлорид, арсен, хром, никел, берилий, бен- физическия труд.
зидин, хлорирани въглеводороди и др). Недохранването обикновено променя нор-
малния отговор на организма към отровите чрез
7.1.1. Фактори, определящи токсичното дейс повлияване на абсорбцията, депонирането и би-
твие отрансформацията им. Индивидуалната чувст-
вителност зависи освен това и от здравното
Токсичното действие на веществата зависи състояние, функционалната активност на раз-
от състоянието на организма при взаимодейст- личните системи, от характера на труда – напр.
вието му с отровите в условията на околната тежката физическа работа усилва процесите
среда. Върху тези процеси оказват въздействие на дишането и кръвообращението, а с това ус-
следните групи фактори: корява постъпването на отровите в органите и
1. Продължителност, честота и пътища на тъканите. Повишена чувствителност към някои
експозицията. Тежестта на токсичното увреж- токсични вещества – вицианин, арсен, нафта-
дане най-често е свързано с продължителнос- лин, е описана при лица с дефицит на глюкозо-
тта и честотата на експозицията. Пътят на пос-
тъпване на веществата в организма също често 2
ОСФ – оксидази със смесени функции
196
6-фосфат-дехидрогеназа, сърповидно-клетъчна дадено вещество, може съвсем точно да се оп-
анемия, алфа-антитрипсинов дефицит. ределят характерът и силата на неговото дейст-
В реакциите на организма при токсичното вие. Има редица примери, които сочат, че две
действие на отровите се наблюдава стадийност: 1. съвсем различни по химически строеж вещества
Стадий на първична реакция; 2. Стадий на „адап- могат да имат сходно токсично действие и об-
тация“; 3. Стадий на компенсация/декомпенсация. ратно. Причината за това е, че много често ор-
Описаната адаптация на организма към някои от- ганизмът отговаря с неспецифични, универсал-
рови- арсен, хлор, амоняк, формалдехид, много ни реакции на действието на вещества, които са
често е привидна и е свързана с пренапрежение съвсем различни по химически строеж.От прак-
на биохимичните и физиологичните реакции, кое- тическа гледна точка голямо значение имат за-
то води до скрити поражения на тъканите и орга- висимостите, които позволяват да се прогнозира
ните. Тези поражения могат да се открият понякога промяната в токсичното действие на веществата
само след съответно функционално натоварване. при даден вид изменение на химичната структу-
4. Физически свойства на токсичните ве- ра. Най-ярко се проявяват зависимостите между
щества. Върху токсичността на веществата химичен строеж и биологично действие в хомо-
оказват определено влияние тяхната разтвори- ложните редове.
мост, летливост и агрегатно състояние. Колкото Някои от установените закономерности меж-
едно вещество е по-добре разтворимо, то е тол- ду химичен строеж и токсичност са: 1. Правило-
кова по-токсично. Особено значение за оценка то на разклонената верига. Това правило е на-
на токсичността има разтворимостта на веще- пълно валидно, както за хомоложните редове на
ствата във вода, биологични течности и мазни- непределните мастни въглеводороди, така и за
ни. Действието на наркотичните вещества зави- ароматните въгледовороди – напр.пропилови-
си от разпределителният им коефициент (РК) = ят и бутиловият алкохоли са по-силни наркоти-
разтворимост в масло/разтворимост във вода – ци от изопропиловия и изобутиловия; 2. Веще-
правило на Овертон и Майер. Колкото този ко- ствата с по-високо атомно тегло са по-токсични
ефициент е по-голям, толкова проникващата в сравнение с веществата с по-малко атомно те-
способност и натрупването им в богати на ли- гло; 3. Токсичността на органичните съединения
пиди тъкани е по-голямо. Агрегатното състоя- се увеличава с увеличаване числото на двойните
ние също има значение за токсичното действие връзки – напр. ацетиленът е по-токсичен от ета-
– металния живак като течност е нетоксичен, но на и етилена. Наркотичното действие нараства
във вид на пари е много опасен. Същото се от- при ацикличните въглеводороди с увеличаване
нася и до фино диспергираните твърди веще- на двойните връзки (циклохексан → циклохексен
ства. При равни други условия по-високата лет- → циклохексадиен). 4. С увеличаване числото на
ливост – с по-ниска точка на кипене, определя въглеродните атоми в хомоложните метанови ре-
по-голямата токсичност на веществата. Така на- дове се усилва токсичното действие на съедине-
пример паратионът и систоксът са с еднаква ток- нията (правило на Ричардсон). Така например,
сичност, но систоксът е много по-летлив и затова пентанът има CL50 – 300 mg/l, хексанът – 100
е и много по-опасен от паратиона3. Във връзка с mg/l, хектанът – 40 mg/l, а октанът – 30mg/l; 5.
това в токсикологичната практика е въведено по- Пространственото разположение на радикалите
нятието ефективна токсичност. Тя се определя в молекулата също оказва влияние върху сила-
от произведението на абсолютната токсичност та и характера на токсичното действие – параи-
и летливостта и добре характеризира производ- зомерите са с най-висока биологична активност,
ствения здравен риск. В случая по-конкретен се следвани от мета- и ортоизомерите. Тази зави-
явява въведения от И.В. Саноцкий термин – ко- симост се наблюдава например при изомери-
ефициент на възможното инхалаторно отравя- те на нитрофенола, нитротолуола, нитробензо-
не (КВИО), който се определя от отношението ла и нитроанилина; 6. Молекулната симетрия
С20°/CL50120, където С20° е максималната реална също има значение за токсичното действие на
концентрация при 20°C, а CL 50 120 е концентра- веществата. Приема се, че химичните съедине-
цията, предизвикваща 50% смъртност на бели ния, които имат симетричен строеж на молекула-
мишки при еднократна експозиция 120 min. та са по-токсични от съединенията с несиметри-
5. Химически състав и структура на веще- чен строеж; 7. Органичните съединения с малка
ствата. До голяма степен токсичното действие валентност, когато се свързват с металоидите –
на веществата се определя от тяхната структура сяра, арсен и фосфор, увеличават токсичността
и химически състав. Благодарение на това днес си; 8. Характерът на действието на веществата
може до голяма степен да се прогнозира – токсич- се променя при въвеждане на халогенни атоми,
ното и фармакологичното действие на новосинте- метилни, аминни хидроксилни и нитро- групи.
зираните химически съединения на базата на ня- Въвеждането на хлор, бром и флуор в молекула-
кои известни техни физични и химични свойства та увеличава дразнещото и общотоксичното им
и да се определя ориентировачната им ПДК във действие, а въвеждането на амино и нитро групи
въздуха на околната или трудовата среда. превръща съединенията в метхемоглобинообра-
Не трябва обаче да се абсолютизира схва- зуващи, повишава алергичното им действие.
щенето, че като се знае химическият строеж на 9. Промяната във валентността на елементите
може да промени тяхната токсичност и характе-
3
горното се отнася за токсичността на веществата, постъп-
ра на действие. Тривалентните арсенови съе-
ващи с вдишвания въздух динения например са по-токсични от петвалент-
197
ните, а при хрома, обратно, шествалентните са Към нереагиращите газове и пари се отна-
по-токсични от тривалентните (тривалентните сят всички въглеводороди от ароматния и маст-
съединения на хрома обаче имат канцероген- ния ред и техните производни като бензин, бен-
но действие); 10. Зависимост на токсичността зол, етер, ацетон, ацетилен и др. Те постъпват
от електронната стабилност. Установено е, че с в кръвта чрез белите дробове на основание на
намаляване на електронната стабилност се уве- закона на дифузията, т.е. вследствие разликата
личава токсичността на неорганичните съеди- в парциалното налягане на газа в алвеоларния
нения; 11. Зависимост от типа на кристалната въздух и в кръвта. В началото на експозицията
решетка. Веществата с обемно центрирана ку- насищането на кръвта е бързо, след това посте-
бична решетка са най-слабо токсични, а тези с пенно се забавя и накрая се прекратява (израв-
никсостепенна симетрия на решетката са по-ток- няване на парциалното налягане). Това е от зна-
сични. Като примери могат да се посочат тита- чение за поведението при оказване първа помощ
нът и волфрамът, които са със слаб пневмокони- на пострадалите, тъй като при изнасянето им на
отичен ефект, а свободният силициев двуокис (с чист въздух бързо ще настъпи дезсорбция. Ток-
хексагонална решетка) е с висок пневмокониоти- сичното действие на тези отрови зависи най-ве-
чен ефект. че от тяхната разтворимост в кръвта (водата) и
много по-малко от тяхната експозиция. Разтвори-
7.1.2. Токсикокинетика мостта им в кръвта се определя от коефициента
на разпределение (К) на Хендерсон и Хагар.
Токсикокинетиката изучава движението на К = концентрацията на веществото в артери-
токсичните вещества в организма, т.е. тяхната алната кръв/концентрацията на веществото в
абсорбция, разпределение, метаболизъм и екс алвеоларния въздух.
креция и връзката между дозата, която постъпва Например К на етанола е 2 000, на етера 12,9,
и нивото на токсичните вещества в биологични- на бензола – 10,3, на бензина – 2,1, на ацетиле-
те среди. на – 0,84. Колкото е по-малък този коефициент,
Пътища на проникване на отровите в ор- толкова по-бързо възниква отравянето.
ганизма. Отровите проникват в организма по Кожната абсорбция на отровите е по-огра-
три основни пътя: чрез белите дробове, чрез ничена. Свойството да преминават през интакт-
кожата и стомашно-чревния тракт. Чрез диха- на или увредена кожа имат само липоидоразтво-
телният път проникват газовете, парите и пра- римите вещества, като органични разтворители,
ховете. Чрез кожата проникват предимно орга- някои пестициди, хлорирани въглеводороди
ничните вещества, а чрез стомашно-чревния (дихлоретан, трихлоретилен, тетрахлорвъгле-
тракт – попадналите отрови върху ръцете (в про- род), амино- и нитросъединения (нитробензол,
изводството стомашно-чревният тракт има най- тринитротолуол, тротил, динитробензол) и др.
малко значение за постъпване на отровите). Абсорбцията се увеличава при по-голяма кон-
Основен и най-опасен път за постъпване на тактна повърхност с отровата, при влажна кожа,
отровите в организма си остава дихателният. при вещества, които предизвикват повишено
Голямата повърхност на белите дробове от 90 кръвоснабдяване на кожата. Тя зависи от инди-
до 120 m2 и богатото им кръвоснабдяване, поз- видуални и расови особености на кожата и кож-
воляват токсичните вещества да постъпят бър- ния участък на тялото (структурата на кожата).
зо в кръвта и за кратко време да се разпростра- За действието на токсичните вещества, проник-
нят до всички органи и системи. Установено е, че ващи чрез кожата значение има и тяхната во-
80-90% от острите отравяния в промишлеността доразтворимост, т.е. то зависи от коефициента
се дължат на газове и пари. Тяхното постъпване на разпределение (К) на веществото в масло и
в организма, чрез белите дробове се подчиня- вода: К = разтворимост в масло/разтворимост
ва на определени механизми. Газовете и пари- във вода – (закон на Овертон и Майер)4.
те според тяхното абсорбиране в организма се Някои електролити като олово и живак могат
разделят на реагиращи и нереагиращи. Към ре- в малки количества да проникват и през фоли-
агиращите вещества се отнасят серни окиси, кулите на кожата. Голямо значение за прониква-
азотни окиси, амоняк, хлор, фосген, дифосген, нето през кожата имат консистенцията и летли-
киселини, основи. При тях практически насищане востта на веществата. Напр. веществата с ниска
на кръвта с отровата не настъпва, като винаги ко- летливост и маслена консистенция, като анилин,
личеството на постъпилия газ се намира в пряка нитробензол, или лесно летливи, но включени
зависимост от обема на дишането (вследствие в състава на мазни кремове и пасти, проникват
на това опасността от отравяне е толкова по-го- лесно през кожата и дълго се задържат върху нея.
ляма, колкото е по-голяма експозицията). Много При очната абсорбция токсичните вещества
добре разтворимите и химически реагиращи във попадат в организма, чрез конюнктивата, при ко-
вода газове и пари като амоняк, киселини и осно- ето заобикалят черния дроб и могат да причинят
ви, увреждат предимно горните дихателни пъти- тежки интоксикации (ФОС).
ща и имат дразнещо действие. По-бавно разтво- Попадането на отровите в организма, чрез
римите хлорни и серни газове увреждат тотално храносмилателния тракт е възможно при не-
дихателните пътища, а бавно разтворимите –
азотните окиси, фосгенът, дифосгенът, стигат до 4
При вещества с нисък К, напр. бензин – 2.1, отравяне през
белодробните алвеоли и причиняват токсични кожата не настъпва, вследствие бързото му отделяне през
бронхоплевмонии и белодробен оток. белия дроб.
198
спазване правилата на личната хигиена, като организма се инхибира холинестеразната ак-
хранене и пушене със замърсени ръце. Някои тивност (ХЕА). Клиничните прояви на токсично
отрови могат да се резорбират още в устата, действие на ФОС се регистрират при инхибира-
напр. липофилните съединения, като цианиди, не на ХЕА повече от 50%. Снижаването на ХЕА
никотин, феноли и др. Редица вещества претър- в интервала 30-50% се разглежда като премор-
пяват химични превръщания в стомаха – напр. бидно състояние.
желязото преминава от дву- в тривалентно, не- Метаболизъм на отровите в организма.
разтворимите соли на оловото в по-разтвори- Само незначителна част от попадналите в ор-
ми, а други отрови под действието на киселата ганизма вещества се отделят в непроменен вид
среда преминават в по-токсични съединения. (инертни газове, силни киселини и основи, някои
При някои специфични условия в храносмила- алифатни въглеводорови).
телния тракт (повишени стойности на рН, нали- Ензимните реакции, осъществявани при мета-
чие на повече нитрити) слабо или средно токсич- болитната биотрансформация на ксенобиотици-
ните амини и дитиокарбаматите могат да бъдат те могат да бъдат разпределени в четири основни
нитрозирани до канцерогенните нитрозамини. типа: окисление, редукция, хидролиза и конюга-
Разпределение на отровите в организма. ция (конюгацията е винаги крайна реакция).
Токсичните вещества се транспортират до различ- Редукцията и хидролизата обикновено под-
ните части на тялото предимно от кръвта (някои от готвят токсичните вещества за обезвреждане,
тях могат да се трансформират от лимфата, а дру- а окислителните реакции са най-разпростране-
ги чрез макрофагите). Разпределението им зависи ни. На окисление в организма се подлагат алко-
от физикохимичните свойства, но оказва влияние холите, алдехидите, киселините. Бензолът на-
минутния сърдечен обем и особено регионалния пример се окислява до фенол и пирокатехин,
кръвоток. По разпределение в тъканите и проник- алкохолите от мастния ред до вода и СО2 (с из-
ването им в клетките токсичните вещества се раз- ключение на метанола, който се окислява до
делят на две групи: неелектролити и електролити. формалдехид и мравчена киселина). Солите на
Неелектролитите се разпределят предимно в ор- металите обикновено образуват неразтворими
ганите с добро кръвообращение. Колкото коефи- комплексни съединения с тъканните албумини.
циентът на разпределение на веществата в мас- В черния дроб се извършва конюгиране на от-
ло и вода е по-голям (закон на Овертон и Майер), ровите с глюкоза, цистеин, метионин, сярна ки-
толкова проникващата им способност през ли- селина – сулфати, глутатион. В резултат на би-
попротеидните клетъчни мембрани е по-голяма. отрансформациите на отровите в организма се
Електролитите проникват в клетките в зависи- образуват по-малко токсични и по-разтворими
мост от заряда на техните обвивки. Ако повърх- съединения, които лесно се екскретират чрез
ността на клетките е заредена отрицателно, те не бъбреците. Известни са обаче много случаи, ко-
пропускат анионите, а при положителен заряд не гато продуктите на метаболитната биотрансфор-
пропускат катионите. Поради това разпределене- мация са по-токсични от изходните съединения,
то на електролитите в тъканите е много неравно- напр. тетрахлорметанът метаболизира до много
мерно. Като особеност се счита способността им по-токсичния радикал трихлорметан, метилови-
да се натрупват в някои тъкани и органи и да об- ят ацетат хидролизира до метилов спирт и оцет-
разуват депа – материална кумулация. Това съз- на киселина, а метиловият спирт до много по-
дава възможност при постъпване на малки коли- токсичните формалдехид и мравчена киселина.
чества от дадена отрова в организма да възникне При окислителната десулфурация на тиофосфа-
хронично отравяне (напр. постъпването на 0,2 до тите (ФОС) се получават Р = 0 аналози, които са
1mg олово дневно при експозиция около шест ме- също стотици пъти по-токсични. Биотрансфор-
сеца, води до хронично отравяне). Оловото в по- мацията на ксенобиотиците в организма (редук-
големи количества кумулира в костите, манганът – ция, хидролиза и окисление) се осъществява в
в черния дроб и сърцето, живакът – в бъбреците, повечето случаи с участието на хидролизираща-
кадмият – в бъбреците и черния дроб, арсенът – в та ензимна система, известна като оксидази със
ноктите и косите и т.н. Материалната кумулация се смесена функция (ОСФ), главно в черния дроб
оценява с коефициента на кумулация (Кк). и в по-малка степен в кръвната плазма, бъбре-
Кк = DL 50chr (за 3 месеца)/DL 50ac (еднократна ците, кожата, белия дроб или в други тъкани. В
експозиция). ОСФ са включени около 25 ензима (цитохроми,
Когато Кк по-малък от 1 е налице свърхку- естерази, редуктази), от които водещо значение
мулация, при коефициент от 1-3 – силна куму- има цитохром – Р-450. Реакциите на биотран-
лация, от 3-7 – средна и 7-10 – слаба и над 10 – сформация без участието на ОСФ се отличават
много слаба. с изразена субстратна специфичност – напр. хи-
Освен материалната кумулация е извест- стаминазата участва само в метаболизма на хи-
на и функционална кумулация, при която се на- стамина, серотониназата – на серотонина, мо-
блюдава натрупване на физиологични ефекти, ноаминооксидазата – на първичните амини и
т.е. ако концентрацията на токсичното вещество катехоламините, алкохолната дехидрогеназа –
е под праговата, изменения в организма не на- на метанола и етанола и т.н.
стъпват, независимо от продължителността на Екскреция на отровите от организма. Ек-
експозицията. Типичен пример в това отноше- скрецията на отровите от организма се извърш-
ние са фосфорорганичните пестициди (ФОС), ва от бъбреците, белия дроб, стомашно-чревния
при които постепенно при проникването им в тракт и кожата. Токсичните вещества се екскре-
199
тират като метаболити или непроменени. Екс- резултати, най-често по метода на J. Litchefield
креторните органи освен белия дроб елиминират и F. Wilcocxon – определят се дозите на ниска и
по-ефективно водноразтворимите съединения. висока смъртност – DLI6, DL50, DL84.
Бъбреците са най-важните органи, които елими- 5. Праг на острото действие при еднократно
нират повечето полярни съединения и техните третиране на опитните животни – Limac – предста-
метаболити. Екскрецията на токсичните веще- влява минималната доза или концентрация, пре-
ства с урината става чрез гломерулна филтра- дизвикваща при остро въздействие изменения
ция, активна секреция и пасивна тубуларна при някои (най-чувствителните в конкретните ус-
реабсорбция. Алкализирането или ацидифици- ловия) от изследваните показатели за жизнеде-
рането на урината може значително да промени ятелността на организма (интегрални, имуноло-
екскрецията на някои токсични агенти – напр. ко- гични, биохимични, хисторадиографични и т.н).
гато първичната урина е алкализирана, слабите 6. Праг на хронично действие (Limch) – пред-
киселини се екскретират по-бързо, защото са йо- ставлява минималната доза или концентрация,
низирани и пасивната тубуларна реабсорбция е която предизвиква при хронично въздействие
намалена. Много токсични вещества, метаболи- изменение на изследваните показатели. На ба-
зирани в черния дроб се екскретират с жлъчния зата на прага на хроничното действие на веще-
сок, а след това се отделят с изпражненията или ствата при инхалаторна експозиция се определя
се реабсорбират в кръвта и се елиминират чрез експерименталната пределно допустима кон-
урината. центрация (ПДК).
Чрез белите дробове се елиминират инерт- 7. Коефициент на запаса (КЗ) – представлява
ните газове и пари. Скоростта на отделянето отношението на прага на хроничното действие
им зависи от коефициента на разпределението към съответната ПДК.
масло/вода. Колкото този коефициент е по-ма- 8. Коефициент на кумулация (КК) – предста-
лък, толкова отровата се отделя по-бързо от влява отношението между сумарната DL50, оп-
органима. Така например, много по-бързо се от- ределена при едномесечен орален опит с еже-
делят бензина, бензола и хлороформа и много дневно въвеждане на 1/5 – 1/20 и по-малко от
по-бавно етанола и ацетона. DL50 еднократна (определена в остър опит) към
През стомаха и червата се отделят нераз- DL50 еднократна. Колкото е по-голям КК, толкова
творимите метаболити, металите, биполярните рискът от натрупване и токсичния ефект е по-ма-
йони, които не могат да преминат епителната лък (обратно, при КК < 1 – „свръхкумулация“).
бариера. 9. Зона на острото действие Zac=CL50/Limac – е
През кожата и лигавиците могат да се ели- отношението на средно леталната концентрация
минират живак, цианиди, арсен, хром, серодо- към прага на острото действие.
вород и др. Някои токсични вещества в малки 10. Зона на хроничното действие Zch= Limac/
количества могат да се отделят и с майчиното Limch – е отношението на прага на острото дейст-
мляко, слюнката, потните жлези (олово, живак, вие към прага на хроничното действие.
манган и др.). Определянето на тези зони има значение за
професионалния риск. Колкото зоната на остро-
7.1.3. Токсикометрия то действие е по-малка и зоната на хроничното
действие е по-голяма, толкова токсичното веще-
Токсикометрията изучава количествената ство е по-опасно, съответно за смъртни случаи
оценка на потенциалния и настоящия риск от при остро въздействие и отравяния – при хро-
ефекта на токсичните вещества. Токсикометрич- нично.
ните параметри включват: летални, прагови и Пределно допустимата концентрация (ПДК)
пределно допустими дози и концентрации, кое- представлява максималното количество на да-
фициенти, които цифрово определят конкретно- дено вещество във въздуха на работната среда,
то увреждане при определен път на постъпване което при ежедневна работа, а също така и през
и ниво на въздействие: целия трудов стаж не предизвиква сред работ-
1. Нулева летална доза или концентрация ниците, освен в случаи на свръхчувствителност
DL0/CL0/ – представлява максималната поноси- соматични или психични заболявания или изме-
ма доза или концентрация, която не причинява нения в здравословното им състояние, излиза-
смърт при нито едно от изследваните животни. щи от пределите на приспособителните физио-
2. Минимална летална доза или концентра- логични реакции, установени със съвременните
ция DLmin/CLmin/ – най-малката доза или концен- методи на изследване, веднага или в отдалече-
трация, която причинява смърт поне на едно от ни срокове на живота, на сегашното или на след-
третираните животни. ващите поколения.
3. Средна летална доза или концентрация При определяне на ПДК се изхожда от:
DL50/CL50/ – е тази доза или концентрация, която 1. Физикохимическите свойства на вещества-
предизвиква смърт поне на 50% от тестуваните та – чрез тях се обосновава ориентировъчната
животни. ПДК, валидна за срок от две години или до про-
4. Абсолютна летална доза или концентра- веждане на необходимите токсикометрични екс-
ция DL100/CL100/. Това е минималната доза или периментални проучвания за дадения токсичен
концентрация, която причинява смърт на всич- агент.
ки третирани животни. Те се установяват с помо- 2. Резултатите от експерименталните изслед-
щта на статистическа обработка на получените вания – чрез тях се обосновава временната ПДК.
200
3. Данните от хигиенните наблюдения за ус- приложение на общ порядък на величината на
ловията в производството и здравното състо- факторите на несигурност (ФН), които отразя-
яние на работниците за период от три години ват различните видове съвкупности от данни,
след внедряване на веществото в производство- използвани за определяне на пределно допус-
то се използват при необходимост за корекция тимите нива. Понякога се използва и модифи-
на временната ПДК. циращ фактор (МФ), който се базира върху про-
При обосноваване на ориентировъчната ПДК фесионалната преценка на цялата база данни,
се отчита структурната формула на веществата, отнасящи се до даденото химично вещество
молекулната маса и относителното тегло, точка- (табл. 1).
та на топене и кипене, летливост, разтворимост ПДД= недействащата доза/фактор на неси-
в различни среди. гурност х модифициращ фактор
Изходна величина за определяне на времен- По принцип, ПДД е ниво (референтната доза
ната ПДК се явява прага на хроничното действие – RfD) с несигурност, простираща се в граници-
или недействащата доза. Най-често ПДК се ус- те на един порядък на величината на ежедневна
тановява на уровен 10-100 пъти по-нисък от пра- експозиция на населението (включващо и чувст-
га на хроничното действие, т. нар. коефициент вителните групи), което предизвиква забележим
на запаса (КЗ). риск от увреждания през целия живот.
Коефициентът на запаса се увеличава с уве- Референтната доза се изразява в mg/kg за
личаване на абсолютната токсичност, с увели- един ден.
чаване на летливостта, с намаляване зоната на Определянето на ПДК за инхалаторни за-
острото действие, с увеличаване зоната на хро- мърсители е по-сложно от определянето на ПДК
ничното действие, с намаляване коефициентът при орална експозиция. При определяне на ПДК
на кумулация, с повишаване на кожно-резобтив- трябва да се има предвид различията в анато-
ното действие, с наличието на тератогенно, ем- мията и физиологията на самата дихателна сис-
бриотоксично, гонадотропно, мутагенно или кан- тема при животните и при хората, както и физи-
церогенно действие – в последните случаи КЗ кохимичните свойства на химичното вещество.
може да достигне 1000 или ксенобиотика да не Освен това критичният здравен ефект за диха-
се допуска при производството (напр. азбест). телна система зависи повече от вида на химич-
При експерименталното проучване през по- ното отлагане в нея, отколкото на концентрация-
следните години, се избира ниво на експозиция, та на тосичното вещество във въздуха.
базирано на критичните ефекти, което е най-ви- Дози или експозиции, по-ниски от ПДК и ПДД
соко изследвано ниво, при което не е устано- най-често не са свързани със значими здравни
вен „какъвто и да е неблагоприятен ефект“. рискове, които не се отчитат при нормирането,
Недействащата доза (нивото на ненаблюдава- но последното (т.е. спазването на нормите) не
ни вредни ефекти – ННВЕ) е най-високата екс- означава отсъствие на здравен риск.
периментална доза от химично вещество, при Според продължителността на въздействие
която отсъстват статистически доказани и би- на токсичните вещества съгласно Наредба N 13
ологически значими отклонения в честотата и (ДВ,бр. 81/1992 г.) пределно допустимите кон-
степента на неблагоприятните ефекти сред ин- центрации се делят на:
дивидите в групата, подложена на експозиция, 1. Средносменна ПДК (ССПДК) – това е сред-
сравнена с подходяща контролна група. Едно ната стойност на концентрациите на вредните
токсично вещество може да предизвика повече вещества за 8,5 h работен ден при не повече от
от един токсичен ефект. Използваният показател 40 h работна седмица;
за критичния ефект в оценката на токсичното 2. Краткотрайна максимална ПДК (КМПДК) –
действие доза/отговор, е отклонението, показ- това е най-високата допустима концентрация за
ващо най-ниската стойност при определянето на срок до 15 min., не повече от 4 пъти в работната
недействащата доза. смяна, при интервали над 60 min. (за вещества
Пределно допустимата доза е еталонна доза, без определени КМПДК се допуска еднократно
изведена от недействащата доза посредством увеличение над 3 пъти ССПДК за 30 min.);
Таблица 1. Фактори на несигурност и модифициращ фактор
Фактори на несигурност (ФН)
Въпрос за обсъждане Стойност
1. Да се отчита биологичната вариабилност на
цялото население с оглед защита на чувствителните групи 10
2. При екстраполиране от животни към хора 10
3. Когато недействащата доза е установена
в резултат от субхронично, вместо от хронично
изследване при определяне на хроничната ПДД 10
4. Когато се използва прагът на хроничното действие
вместо недействащата доза (ННВЕ) 10
Mодифициращ фактор (МФ)
1. Да се вземат под внимание и други непълноти, които не са включени в
предишните фактори на несигурност (мутагенно, канцерогенно и др.) < 0 до 10

201
3. Експозиционна ПДК (ЕПДК) се използва за Този подход при хигиенното нормиране на
работен ден над 8,5 h. Определя се по формула- химичните агенти в работната среда – т.нар.
та: occupational exposure standards for airborne
ЕПДК = (ССПДК x 8) / ЧЕ, (ЧЕ – са часовете за contaminants, е развит в САЩ и е приет и в ев-
удължен работен ден); ропейските и други страни. Разработените в
4. Биологична ПДК (БПДК) – максималното САЩ т.нар. TLVs (Threshold Limit Values) от ACGIH
съдържание на химични вредности или техните (American Conference of Governmental Industrial
метаболити в кръв, урина или издишан въздух, Hygienists); RELs (Recommended Exposure Levels)
при което не се очаква каквото и да е било ув- от NIOSH (National Institute for Occupational Safety
реждане на здраве на работниците и тяхното по- and Health) и PELs (Permissible Exposure Limits) от
коление (БПДК се определя към стойността на OSHA (Occupational Safety and Health Administra-
съответната ССПДК). БПДК дава важна инфор- tion), които са официално оторизираните, препо-
мация за професионалния риск при постъпване ръчителни гранични стойности за различните хи-
на ксенобиотика по повече от един от трите фи- мични вещества във въздуха на работната среда
зиологични пътя; и в биологични среди и са приети в много друти
5. Гранични концентрации на химични драз- страни, вкл. в България с/или без някои корекции
нители, контактни алергени и вещества с кож- на конкретни химически вещества.
но-резорбтивно системно действие в суровини и Основното в този подход е, че няма околна
материали, които имат директен контакт с хора; среда без здравен риск, а „безопасна“ е средата,
6. Концентрация непосредствено опасна за в която нивото на риск е приемливо при конкрет-
здравето (КНОЗ) – максималната концентра- ните условия, т.е приложен е принципът ALARA
ция на токсичните вещества, която не заплашва (As Low As Reasonably Achievable).
здравето и живота в случаи на авария, при въз- В производствената токсикология за измер-
действие не повече от 30 min. (КНОЗ определя ване на експозицията чрез биологично наблю-
необходимостта от употреба на съответни про- дение все по-често намират приложение би-
тивогази). ологичните маркери, които биват три типа:
С наредба № 13/2003 г. вместо пределно до- маркери за експозиция, маркери за ефект и мар-
пустимите концентрации (ПДК), за защита на ра- кери за чувствителност.
ботещите от рискове, свързани с експозиция на Маркерите за експозиция са екзогенни ве-
химични агенти при работа, се въвеждат поняти- щества, техните метаболити, продукти на взаи-
ята: модействие между ксенобиотични агенти и при-
– гранична стойност на химическите аген- целни молекули или клетки, изследвани в някоя
ти във въздуха на работното място (в mg/m3 или част на организма. Например концентрацията на
брой частици/cm3) при експозиция 8 h или 15 min; оловото в кръвта отразява експозицията в резул-
– биологични гранични стойности на хи- тат на инхалация на оловото от въздуха, както и
мичните агенти и/или на метаболитите им в би- в резултат на пряко или косвено поглъщане чрез
ологични среди, както и на биомаркерите за храната, водата, праха или почвата. Също така
ефект. съществува линейна зависимост между експози-
Посочените стойности за различните химич- цията на CO и нивата на карбооксихемоглобина
ни агенти по настоящата наредба не се разли- в кръвта. Приема се, че обикновено маркерът за
чават от тези, посочени в Наредба № 13/1992 г. експозиция е по-полезен за оценител, ако в би-
– съответно за средносменна ПДК (за 8,5 h и 40 ологичен материал се измерва съответното ве-
h работна седмица); краткотрайна максимална щество, а не неговия метаболит.
ПДК (за 15 min); биологична ПДК ( БПДК). Маркерите за ефективност са измеримо би-
Стойностите на химичните агенти във възду- охимично, физиологично или друго изменение
ха на работното място и в биологичните среди в организма, което в зависимост от величината
(на тях или метаболитите им) не трябва да пре- си се признава за установено или потенциално
вишават граничните стойности. влошаване на здравето. Маркерите за ефект мо-
Наличието на опасни химични агенти във въз- гат да бъдат полезни за оценка на експозиция-
духа на работната среда задължава работодате- та, ако сигнализират за предклинични или пред-
ля да бъде информиран за съществуването им симтомни стадии в развитието на заболяването
и да предприеме разнообразни адекватни мерки (напр. инхибирането на ХЕА от ФОС), които са
за намаляване на здравния риск на работещи- специфични за даденото вещество. Други мар-
те. Тук се включват технологични и технически кери за ефект могат да сигнализират само за
промени за намаляване количеството им, заме- адаптивни промени, които сами по себе си не са
няне с други по-малко токсични или отсранява- патологични.
нето им; информираност на работниците за ри- Маркери за чувствителност са индикатори-
ска, обучение за съответните предпазни мерки, те за присъщо или придобито ограничаване на
за здравното им състояние; здравно наблюдение способността на организма за съответен отговор
от службите по трудова медицина и т.н. Основна- при експозиция на системно токсично вещество.
та отговорност за това е на работодателя, разби- Например измерването на реактивността на въз-
ра се, и на лицата (включително и работниците), духоносните пътища спрямо инхалирани брон-
съответните компетентни органи и служби, анга- хоконстиктори може да бъде използвано като
жирани в намаляването на здравния риск при ра- маркер за чувствителност – повишената неспе-
ботещите, експонирани на химични агенти. цифична реактивност на въздухоносните пъти-
202
ща е характерна за повечето астматици и играе (съединения на живак, кадмий). Във всички тези
роля за развитието на болестта. случаи диапазонът между дозите на вещество-
През последните години се наблюдава го- то, увреждащо критичния орган и другите орга-
лям напредък в разработването на нов клас би- ни и системи на организма е значителен (диапа-
ологични маркери, а именно измерването на зонът е много по-малък при отрови, които нямат
белязани молекули ДНК и белтъци. Тези нови характерно действие). Експозиция, водеща до
техники са възможни само при тези химически подкритични концентрации в критичния орган
вещества или техните метаболити, които могат може да предизвика биохимични промени (суб-
да се свързват ковалентно с биологични молеку- критични ефекти), свързани с компенсаторно на-
ли (напр. ДНК и белтъци) – т.нар. белязани мо- прежение. Те са проява на преморбидно състоя-
лекули в прицелни или периферни тъкани. За ние на организма и служат като предвестник за
откриване и количествено определяне на беля- опасност от поява на критични ефекти – това оп-
зани молекули се използват методи на газова и ределя и голямото им значение за профилакти-
течна хроматография/мас спектрометрия, също ката на професионалните заболявания.
и имунологични анализи с белязани с радиоак- Критичният ефект е биологична промяна,
тивни или флуоресцентни молекули антигени. причинена от определена експозиция. Той е
свързан с първичния токсичен ефект, като може
7.1.4. Токсикодинамика (механизми на ток- да съвпада с него или да е резултат от развити-
сичното действие) ето му напр. първичният токсичен ефект на ФОС
е инактивацията на ХЕ. Когато степента на инак-
Токсикодинамиката изучава въздействието тивация достигне 50% е налице критичен ефект.
на токсичните вещества върху организма, т.е. Критичният ефект насочва към изследване
изучава връзката между постъпилата доза и из- на най-чувствителната към токсичното дейст-
мерения биологичен отговор, като последният е вие функция на критичния орган – напр. критич-
свързан и с концентрацията на токсичните веще- ният ефект при професионална експозиция на
ства на мястото на тяхното действие напр. слу- кадмий е протеинурията – резултат от развити-
чаите, когато токсичният агент постъпвайки през ето на първичния токсичен ефект в критичните
устата предизвиква повръщане и диария, той се клетки на критичния орган (епителните клетки на
елиминира бързо и не достига действащо ниво, проксималните бъбречни каналчета).
т.нар. токсична бионаличност. Към приетите днес молекулярни механизми,
През последните години, когато в литература- характерни за действието на цели групи токсич-
та се разглежда въпроса за механизма на дейст- ни вещества, се отнасят: а) образуване в органи-
вие на отровите, токсичните ефекти се обсъждат зма на оксиданти – свободни радикали чрез ли-
на различни нива – от първичния ефект на моле- поперокисление (тетрахлорметан, йодоформ,
кулярно ниво, до най-високите нива – клетки, тъ- дибромметан, диметиламиноазобензол и др.),
кани, системи, организъм. б) свързване със сулфхидрилните групи на ен-
Съвкупността от тези реакции съставляват зимите (т.нар. тиолови отрови – метали – живак,
токсикодинамиката, която от своя страна обу- олово, кадмий и техните съединения, арсен, сти-
славя клиничната картина на интоксикацията. рол, бензол, дитиокарбамати, хлоропрен и др.),
При критичната клетъчна концентрация на- в) промени в ензимната активност (тежки мета-
стъпват биологично значими неблагоприятни ли, ФОС, карбамати, ХОС и др.). Тези промени
функционални промени в клетката, поради ув- се разделят от авторите на първични и вторични.
реждане на чувствителни към токсичните веще- Първичните промени са свързани най-често със
ства структури (обикновено това са органели, в структурни изменения в молекулата на ензима и
които съответния рецептор е структурен еле- водят до частична или пълна загуба на функци-
мент). Кр итичн а к л етк а е първата попула- ята. Вторичните промени могат да се проявяват
ция клетки, в които отровното вещество достига с повишаване или понижаване на активността
критична концентрация (поради приспособител- на ензимите, г) биологично алкилиране и деку-
ни промени следващите популации са по-малко пелиране на окислителното фосфорилиране
чувствителни). Критична тък анна к онцен- (динитрофеноли, арсен, алуминиеви соли, ди-
тр а ция е средната концентрация, достигната в елдрин и др.), д) промени в регулацията на би-
органа (тъканта) за времето, през което в съот охимичните процеси при интоксикацията (ета-
ветните клетки е налице критична концентрация. нол, нитроглицерин, етиленгликолдинитрат и
Кр итиче н о р га н е първият орган, в който от- др.). Промените в регулаторните механизми тук
ровата достига токсична концентрация при кон- се свързват най-често с промяна в съдържание-
кретни условия на експозиция. Познаването му то на биогенните амини – адреналин, норадре-
има значение за определяне прага на хронично- налин, серотонин и др.
то действие, хигиенното нормиране и ранната Постъпилите в организма производствени от-
диагностика на професионалните заболявания. рови предизвикват остри, подостри и хронич-
Селективното увреждане на критичния ор- ни отравяния. Острите отравяния често биват
ган се използва и за характеристика на отрови- групови и възникват при случайни аварии. Те се
те като: хепатотропни (тетрахлорметан, халотан характеризират със следните по-важни особе-
ХОС и др.), невротропни (органични разтворите- ности: а) кратковременно действие на отрова-
ли, някои съединения на брома), увреждащи хе- та; б) отровата постъпва в организма в относи-
мопоезата (бензол, анилин и др.), нефротропни телно голямо количество, най-често при високи
203
концентрации във въздуха на работната среда, роди, редица лекарства, етанол и др. Ембрио-
след погрешно вътрешно приемане или при сил- токсичното действие, при което се наблюдава
но замърсяване на кожата и лигавиците; в) ясно умиране на клетките на зародиша, настъпва при
изразена клинична картина, непосредствено експониране с по-високи дози или концентрации
след постъпване на отровата в организма или на химическите вещества, или при постъпване-
след непродължителен латентен период. Като то им в организма през първите 15-20 дни от на-
правило при развитие на острото отравяне има чалото на оплождането. Тератогенният ефект се
две фази: първата фаза е неспецифична и се установява при експониране на бременните на
проявява с главоболие, обща слабост, виене на по-ниски концентрации и след 15 ден от начало-
свят; втората фаза – специфична, при която се то на оплождането.
наблюдава симптоматика, характерна за даде- Мутагенният ефект се свързва с появата
ната отрова. на промени в наследствената информация, ко-
Хроничните отравяния възникват след по- ито могат да бъдат предадени в поколенията.
продължителна експозиция и при значително Мутагенно действие имат няколко стотин не-
по-ниски концентрации на токсичните вещества, органични и органични съединения – хлорорга-
особено на тези с кумулативни свойства. нични пестициди (ДДТ, хексахлоран, диелдрин,
Отровите проявяват предимно общо или алдрин), органични живачни съединения, произ-
предимно местно действие. При местните ре- водни на дитиокарбаминовата киселина, хлори-
акции (на мястото на постъпване на отровата) рани въглеводороди, полициклинични ароматни
винаги се установяват и общи прояви – левко- въглеводороди, нитрозосъединения и др.
цитоза и треска при химически изгаряния, хиста- Канцерогенният ефект се свързва с два ос-
миноподобни реакции и т.н. Отровите оказват новни механизма на действие: генотоксичен и
предимно общорезорбтивно действие, което се епитоксичен. Счита се, че 80-85 % от злокачест-
проявява след разпространението на вещества- вените тумори се причиняват от екзогенни хи-
та в кръвта и тъканните течности. Това се дължи мични вещества: 1. Полициклични ароматни въ-
на нарушаване на клетъчния и тъканния метабо- глеводороди – повече от 100 вещества с основен
лизъм вследствие въздействие на отровите вър- представител 3,4-бензпирен, които се съдържат
ху ензимните системи. в нефтопродукти, каменовъглени смоли, сажди,
Производствените отрови могат да причинят тютюневия дим; 2. Ароматни амини – нафтила-
не само специфични остри, подостри и хронични мина, бензидина, аминопроизводни на стилбе-
отравяния, но и намаляват имуннобиологична- на; 3. Азо- и нитросъединения; 4-метиламино-
та реактивност на организма, да способстват за азобензол, нитрозодиалкиламин, нитрозамини;
развитието на неспецифични заболявания – ка- 4. Други канцерогенни вещества – берилий, ни-
тари на горните дихателни пътища, туберкулоза, кел, хром, арсен, епоксидни смоли, радиоактив-
заболявания на бъбреците, сърдечно-съдова- ни вещества, винилхлорид, акролеин, микото-
та система и т.н. Редица производствени отрови, ксини, захарин, хидразини, сафрол, бензол и др.
причиняват алергични заболявания, имат гона- В производствени условия твърде често се
дотропен, тератогенен, мутагенен и канцероге- среща комбинирано действие на някои хими-
нен ефект. чески вещества върху организма. В металур-
Към алергените принадлежат разнообраз- гията чести са комбинациите на CO със серен
ни химически вещества: – неорганични (никел, двуокис, на CO и азотни окиси, в химическа-
кобалт, живак, арсен, хром, берилий); органични та промишленост – на пари от бензол с толуол
вещества (хетероциклени терпентини, алдехиди, и серовъглерод, в селското стопанство – ком-
ароматни амино- и нитросъединения. Много сил- бинациите между ФОС и дитиокарбамати, ФОС
ни алергени са диамините като парафенилди- и ХОС, ФОС и нитрофеноли или синтетични пи-
амина (урсол). Други химически вещества имат ретроиди. Възможни са три основни типа на
способността да сенсибилизират кожата към ул- комбинирано действие: а) синергизъм – кога-
травиолетовата радиация, т.нар. фотосенсиби- то едното вещество потенцира действието на
лизатори – антрацен, каменовъглена смола. другото; б) антагонизъм – когато едното веще-
Гонадотропният ефект се свързва с изме- ство отслабва действието на другото; в) сумар-
нения в половата тъкан и половите жлези, с но или адитивно действие (най-често) – кога-
промяна в способността им за репродукция. Го- то действащия ефект на веществото се сумира.
надотропна активност имат редица ксенобио- Механизмът на действие при потенциране или
тици като въглероден окис, серни окиси, азотни отслабване на токсичния ефект се свързва с
окиси, олово, живак, бензол, никотин, акролен, възможността някои вещества да инхибират или
тетрахлоретан. индуцират ензимни системи, участващи в мета-
При ембриотоксичния и тератогенния ефект болитната биотрансформация. Например като
се наблюдава увреждане на плода в утеруса след индуктори на ОСФ се явяват някои представи-
преминаване на плацентарната бариера на хи- тели на ХОС – линдан, мелбекс. Тяхната комби-
мическите вещества. Този ефект се установя- нация с ФОС води до намаляване на токсичния
ва при експониране през първите три месеца ефект – антагонизъм.
на бременността, най-често при: олово, живак, За хигиенна оценка на въздушната среда при
манган, производни на карбаминовата и дитио- условия на адитивно действие на токсични газо-
карбаминовата киселини, фенол, формалдехид, ве (напр. серни окиси и азотни окиси) се прилага
бензол, динитробензол, хлорирани въглеводо- формулата на Аверянов
204
К = C1 + C 2 + C 3 + Cn ≤ 1 логичните процеси, точна и безотказна работа
ПДК1 ПДК2 ПДК3 ПДКn на КИП (контролно измервателни прибори) и ав-
томатиката. При съвременните производства го-
където сумата на отношенията на фактически- ляма част от основните агрегати, като електро-
те концентрации към техните ПДК трябва да се филтри, котли- утилизатори, камери за изгаряне,
равнява или да е по-малка от единица. колони за синтеза и предкатализа са извадени
на открито, далеч от производствените помеще-
7.1.5. Профилактика на професионалните ния и работниците контролират тяхната работа
отравяния. Общи принципи от разстояние, т.е. от командна зала чрез съот-
ветните контролно-измервателни уреди. На най-
Най-ефикасните мерки за предотвратяване опасните места е необходимо устройването на
на професионалните отравяния могат да се про- аварийна сигнализация със сирени или сигнал-
ведат във фазата на проектиране на промишле- ни лампи, свързани с командната зала.
ните предприятия. 5. Редовен контрол за съдържанието на отро-
Към хигиенните неблагополучия, свързани ви – газове и прах, във въздуха на производстве-
с острите и хронични отравяния на работници- ните помещения. Това може да се осигури най-
те в производството най-често се отнасят: на- добре, чрез използване на газови анализатори и
рушаване на нормалния технологичен режим, сигнализатори за автоматичен контрол.
неизправност на апаратурата, вентилацията, ин- 6. Организиране на ефективни мерки за лич-
струментите и приборите, нарушаване правила- на профилактика. Тук се включва осигуряване
та по трудова безопасност и по хигиена на труда, на работниците: на надеждни лични предпазни
лош инструктаж и недостатъчно обучение на ра- средства и специално работно облекло, пред-
ботниците имащи контакт с токсични вещества, пазно-професионално хранене, средства за под-
неправилна организация на труда и работното държане на лична хигиена – бани, гардеробни,
място, отсъствие или неизправност на личните перални за почистване и поддържане на облек-
предпазни средства и на специалното работно лото, стаи за лична хигиена на жените. В хими-
облекло. Във връзка с това основните мерки за ческите заводи, металургията и минните обекти
профилактика на професионалните отравяния е задължително устройването на газоспасител-
могат да се групират по следния начин: ни станции.
1. Внедряване на нови технологии и спазва- 7. Организиране на ефективни лечебно про-
не на оптимален технологичен режим. Тук важно филактични мерки. Те включват задължително
значение има замяната на по-токсичните веще- провеждане на предварителен професионален
ства с по-слабо токсични (например, използва- подбор на постъпващите на работа във вредни и
нето на бензина вместо бензола, на цинковите опасни производства, провеждане на периодични
бои вместо оловните) и хигиенната стандартиза- профилактични прегледи и диспансеризация на
ция на най-важните химически суровини, с оглед заболелите, регистрация и анализ на професио-
да не се допускат силно токсични вещества в ос- налните заболявания и отравяния. Регистрацията
новния състав на химичните продукти (пластма- на професионалните отравяния – остри и хронич-
си, бои). Нарушаването на нормалния техноло- ни, анкетирането на всеки случай и анализът на
гичен режим води не само до излизане от строя причините за възникването им са задължителни.
на машини и апарати, но и до сериозни аварии, 8. Организационно-административни мерки.
причиняващи остри групови отравяния. Те са регламентирани в трудовото законодател-
2. Осигуряване на пълна херметизация на ство и включват: съкратен работен ден, допъл-
апаратурата и комуникациите. нителни отпуски, намален общ производствен
3. Осигуряване на достатъчен въздухообмен стаж, предварителен и текущ санитарен кон-
в производствените помещения. Това се пости- трол, технически и трудово-хигиенен инструктаж
га с естествена и изкуствена вентилация като на новопостъпващите работници. Инструктажът
на най-опасните места, където се отделят висо- включва запознаване с вредните производстве-
ки концентрации на газове, трябва да се монти- ни фактори и мерки за предпазване, правилно
рат местни смукатели или аспиратори. В цехове- използване на личните предпазни средства, ме-
те, в които се отделят по-тежки от въздуха газове тоди за самопомощ и взаимопомощ при отравя-
и пари, е необходимо да се осигури допълнител- ния, здравнопросветни мероприятия.
на аспирация на въздуха в долната част на по- Във всички промишлени предприятия, където
мещенията. са възможни отравяния, се изисква изключителна
4. Непрекъсната механизация и автоматиза- готовност на медицинския персонал и съответна
ция на производството, включваща и дистанци- база за бързо оказване на първа медицинска по-
онно управление, контрол и регулация на техно- мощ на пострадалите при остри отравяния.
205
1. Калоянова Ф. (под ред.). Хигиенна токсикология – обща част. София. Мед. и физк., 1981.
2. Калоянова Ф. (под ред.). Хигиенна токсикология – методично ръководство. София, Мед. и
физк., 1985.
3. Каспаров А. А.: Гигиена труда и промишленная санитария. Москва. Медицина, 1997.
4. Корбакова, А. И., Саноцкий И. В., И. П. Уланова. Гигиеническое регламентирование химиче-
ских вещества., Руководство по гигиене труда, т. I, под ред. Н. Ф. Измеров, Москва, Медицина, 276-
311, 1987.
5. Луканов М. (под ред.): Хигиена на основните отрасли на производството. София, Мед. и физк.,
1978.
6. Луканов М. (под ред.). Трудова медицина II изд., Мед. и физк., София, 1984.
7. Монов А. и съавт.: Клинична токсикология, София, Мед. и физк., 1981.
8. Навроцкий В. К. Гигиена труда, II изд., Москва, Медицина, 1974.
9. Наредба № 13 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти
при работа. ДВ, бр. 8/2004 г.
10. Попов Т., В. Христева, А. Байнова и съавт. Токсикология. вж. Трудова медицина – Сбор, от
учебни материали за СДО, МЗ и НЦХМЕХ, С., т. I, 1999, 306-406.
11. Beker C.E., Rosenberg J: Clinical Toxicology. In Occupational Medicine, edi. J. LaDou. Norwalk,
Appleton and Lange, 1990, 131-139.
12. Desoille M., J. Scherrer, R. Truhaut. Precis de medicine du travail. Facteurs chimiques, Masson,
Paris, 1991, 445-507.
13. Doull J, Klaassen C. D, Amdur M. O (editors): Casarett and Doyll's: Toxicology: The Basic Science
of Poisons, 3 rd ed. Macmillan, 1986.
14. Fowler D. P. Industrial Hygiene. In Occupational Medicine, ed. J. LaDou. Norwalk, Appleton and
Lange, 1990, 499-513.
15. Hayes A. W (editor): Principles and Methodes of Toxicology, Raven Press, 1982.
16. Kamrin M. A: Toxicology. Lewis, 1988.
17. Rodricks J. V, Tardiff R. G (editors): Assessment and Management of Chemical Risk, Amer.
Chemical Society, 1984.
18. Sielbergeld E. K. (editor). Toxicology, in Encyclopedia of occupational Health and Safety, ed. J. M.
Stellman 4th ed., vol. I, 33.2 – 33.42., ILO, Geneva, 1998.
19. Williams P. L., Burson J. L. (editors): Industrial Toxicology: Safety and Health Applications in the
Workplace. Van Nostrand/Reinhold, 1985.
206
М. Колева
Метали и неметали
7.2
АНТИМОН (Sb) ПРОФЕСИОНАЛНА
ХИГИЕННИ НОРМИ И НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
Въздух на работната среда: Средносменна Професионалната експозиция е свързана
ПДК – 0,5 mg/m3 главно с дейностите при получаване на антимо-
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА нови съединения и чист метал.
Антимонът представлява сребристо-бял Подчертано токсичен за човека е антимо-
метал с изразен блясък и кристална структу- новият трихлорид. Характерът на токсичното
ра. Атомна маса – 121,75; плътност 6,69 g/ действие се определя от образуващата се при
ml при 20°С, температура на топене 630,5°С, хидролизата солна киселина.
температура на кипене – според различните С висока токсичност се отличава антимо-
автори варира от 1325 до 1635 °С. новодородът (стибин) – газообразно съедине-
Химически е слабо активен елемент. Сла- ние. Описани са случаи на отравяне на работ-
бо мигрира в околната среда. Дифузно разсеян ници със стибин. Експериментално е доказано,
метал със средно съдържание в литосферата че стибинът предизвиква остри възпалителни
4-5.10-5%. В самородно състояние се среща много изменения в трахеята и бронхите, белодробен
рядко. Известни са над 90 минерала, съдържащи оток, некробиотични изменения в миокарда, ток-
антимон: сложни сулфиди, оксиди и оксихлориди. сична дистрофия и некроза на бъбречните ка-
Промишлено значение има минерала антимонит налчета и др.
(Sb2S3 – антимон 70%, сяра 28%). В рудите като Непрофесионалната експозиция касае от-
правило освен антимон се съдържат: злато, сре- делни лица, използващи антимонови препарати
бро, олово, мед и арсен. Средното съдържание на за лечение.
антимон варира от 5 до 20%. Най-големите на- Наличието на антимон в атмосферния въз-
ходища на антимон в света се намират на те- дух е свързано с антропогенно замърсяване
риторията на бившия СССР. Най-известното и се установява в районите на добиващи анти-
му органично съединение е антимон-калиевият мон и олово предприятия. С отпадните газове
тартарат (антимонил), предизвикващ повръ- от производството в атмосферата се изхвърля
щане. Използван е като лекарствен препарат. прах със сложен състав (антимон, арсен, желя-
Болшинството описани отравяния с антимон са зо, олово, въглерод, силициев двуокис) и се раз-
предизвикани именно от него. пространява на големи разстояния (до 20 km от
В естествени условия най-големи количе- източника).
ства антимон се откриват във водите на мине- Основни източници на замърсяване на откри-
рални извори (до 0,5 mg/dm3) и в морските води. тите водни басейни с антимон са отпадните води
УПОТРЕБА от обогатителните фабрики, съдържащи над 10
Световното годишно производство на ан- mg/dm3 антимон.
тимон е около 100 хил. тона. В чист вид анти- МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
мон не се използва освен за полупроводници НА ДЕЙСТВИЕ
със свръхвисока чистота (примеси не повече от Антимонът е неесенциален токсичен ултра-
1.10-4%). Сплавите на антимона са много твър- микроелемент за човека. За петвалентните му
ди, устойчиви на корозия, с отлични антифрик- съединения се предполага есенциална роля.
ционни качества и способност да се разширяват Постъпва в организма по дихателен път (при
при втвърдяване. Използват се за производство работници) и орално (главно с храната). В сто-
на лагери, пластини за акумулатори, части за машно-чревния тракт се резорбират само 5-15%
помпи, оборудване за химическата промишле- от погълнатото количество. За около два часа
ност, в типографията. антимонът преминава от кръвта в тъканите. При
Антимонов триоксид се използва в химиче- проучване на разпределението на антимон в ор-
ската промишленост, текстилната и стъкларска- ганизма е установено, че антимон бързо се от-
та промишленост, за производство на бои и ла- крива в черния дроб, бъбреците, белия дроб,
кове. Антимонов петоксид намира приложение в щитовидната жлеза, надбъбреците, задстомаш-
химико-фармацевтичната промишленост. Съе- ната жлеза. Независимо от пътя на постъпване
диненията на антимона със сярата се използват в организма, характерът на разпределение на
за производство на гума (оцветители и пластифи- антимона е еднотипен, различия се наблюдават
катори), кибрит, в пиротехниката. Халогенопроиз- само в нивата. Тази закономерност се наблюда-
водни на антимона се използват за получаване на ва и при комплексно постъпване на антимон в
каучук, синтетични влакна и лекарства. Редица организма (по всички възможни пътища на про-
препарати, съдържащи антимон се прилагат за никване едновременно). Петвалентен антимон
лечение на паразитни заболявания, разпростра- се отлага в костите. Предполага се, че в организ
нени в тропичните страни. ма антимонът подлежи на биометилиране.
207
Екскретира се главно чрез урината и изпраж- Арсенът е многовалентен елемент, обра-
ненията, но в изпражненията количеството на зува над 180 минерала. Промишлено значение
антимон е 2-3 пъти повече отколкото в урината. имат: арсенопирит (FeAsS), аурипигмент (As2
За оценка на експозицията се препоръчва оп- S3), със средно съдържание на арсен съответ-
ределянето на антимон в урина, кръв и коса. но 46% и 61%. Енергично мигрира в околна-
Отделни лечебни препарати (органични съе- та среда. При вулканична дейност в състава
динения) имат слабо изразени антигенни свой- на вулканичните газове излита във въздуха. С
ства и предизвикват кожни реакции. дълбоки термални води се изнася към повърх-
ПРОФИЛАКТИКА ността едновременно с желязо, сяра, селен,
Специфичната профилактика на хронични- антимон, кобалт, никел, мед и др. и се утаява.
те отравяния с антимон в производствени усло- Известни са няколко алотропни форми на
вия включва: технологични и технически мерки за арсена. Най-разпространената форма са сиви
ограничаване на газо- и прахоотделянето в про- кристали с метален блясък, които се окис-
изводството, изолация и херметизация; предва- ляват от въздуха. Плътността на арсена е
рителни и периодични медицински прегледи с 5,727 (при 14°С), температурата на топене
участието на терапевт, невролог, рентгенолог и 817°С, при 615°С сублимира. Неразтворим е
дерматолог; диспансеризация на лицата в контакт във вода. При загряване се окислява до As2O3.
с антимон; изследвания за наличие на антимон в Царска вода и азотна киселина оксиляват ар-
кръв, урина и др. биологични среди; лични пред- сена до арсенати.
пазни средства (работно облекло, противопрахо- Арсеноводородът (AsH3) е безцветен газ. В
ви маски или респиратори) и добра лична хигиена. чист вид е без мирис, при наличие на примеси
има характерна миризма на чесън, която най-
АРСЕН (As) вероятно се дължи на диетиларсина – AsH(C2
ХИГИЕННИ НОРМИ H5)2. Плътността на арсеноводорода (арсина)
Въздух на работната среда.* Арсен и неор- е 3,50, разтваря се във вода. При нагряване над
ганични съединения (двуарсенов триокис, дву- 500°С се разлага на водород и арсен.
арсенов петоокис, галиев арсенид) – Средно- Белият арсен (As2O3) е аморфна, стъкло-
сменна ПДК – 0,05 mg/m3. Канцероген за хора (1 видна или кристална маса, с температура на
група), тератоген на животни. топене 313°С (за кристалната форма), темпе-
Арсеноводород – Средносменна ПДК – 0,05 ратура на кипене 456°С, плътност 4,15. Слабо
mg/m3. се разтваря във вода, водният разтвор има ки-
Въздух на населените места: Арсен (неор- села реакция.
ганични съединения без арсеноводород, изчис- УПОТРЕБА
лен като арсен) – Средноденонощна ПДК – 0,003 Арсенът се използва за получаване на по-
mg/m3. лупроводници (галиев арсенит), като добавка в
Арсеноводород – Средноденонощна ПДК – сплави, в стъкларството, кожарството, в химиче-
0,002 mg/m3. ската промишленост (инициатор, катализатор),
Питейна вода (БДС 2823-83): Арсен 3+ в mg/ в боите за подводни съоръжения, в пиротехни-
dm3 не повече от 0,05 mg/dm3. ката, за консервиране на дървесина, в стомато-
Течащи повърхностни води: I категория – логичната практика и медицината (понастоящем
0,02 mg/dm3, II категория – 0,05 mg/dm3, III кате- ограничено).
гория – 0,2 mg/dm3. ПРОФЕСИОНАЛНА И НЕПРОФЕСИОНАЛНА
Хранителни продукти: от 0,05 mg/kg в дет- ЕКСПОЗИЦИЯ
ски храни на млечна основа до 5,0 mg/kg в риба Арсен се образува и отделя в следните слу-
морска. чаи:
Почва: 25 mg/kg. – При контакт на метали със замърсени с ар-
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА сен киселини, при галванизация и добив на ме-
Арсенът е широко разпространен в приро- тали по електролитен път;
дата елемент, макар че рядко се среща в са- – При контакт на феросилиций с вода (в скла-
мороден вид. Средното съдържание в земната довете за съхраняване); на метали, съдържащи
кора е 1,7.10-4%. Открива се като примес (сред- арсен с вода в металургията; при получаване на
но 2%) във всички сулфидни руди в комплекс с ацетилен от калциев карбид; при контакт на алу-
желязо и манган, благородни и цветни метали: миниев арсенит с вода ако алуминий се използ-
мед, цинк, олово, злато и сребро в количества ва за очистване на оловото от арсен;
и до 5-10% (в по-богатите на арсен руди). В ес- – В химическата промишленост при произ-
тествени условия образува арсенати (As 5+ – водството на анилин;
соли на арсеновата киселина), арсенити (As 3+ – Във влажни помещения, боядисани с арсе-
– соли на арсенистата киселина). Сплавите на нови бои под влияние на развиващите се гъбички.
арсен с метали се наричат арсениди. Условия за повишена абсорбция на арсен от
работници съществуват при добива на метални
* Тук и по-нататък за работната среда, съгласно Наредба руди и особено при тяхната термична обработка в
№ 13/2004 г. да се употребява вместо средносмесенна ПДК, хода на получаване на мед, олово, цинк, желязо.
максимално еднократна ПДК, биологична ПДК, съответно – Основен замърсител на околната среда с ар-
гранична стойност 8 h, гранична стойност 15 min., биоло- сен са металургичните предприятия. В по-малка
гична гранична стойност. Конкретните стойности са същи
– за ПДК/гранична стойност. степен арсен се отделя при горене на въглища
208
(ТЕЦ). Арсен се съдържа като примес в супер- път на проникване. В работната среда арсенът
фосфатни торове и някои детергенти. прониква в организма главно по дихателен път.
В атмосферния въздух на чисти райони се съ- Около 35% от проникналия в белите дробове ар-
държа от 0,0009 до 0,003 mg/m3 арсен. В района сен се задържа и 50-80% от него се резорбират.
на източник на замърсяване на въздуха с арсен Възможно е проникване и при кожен контакт.
концентрацията му достига 0,006-0,026 mg/m3. Повтарящото се поглъщане на субтоксични
В повърхностни и подземни води, незамърсени дози двуарсенов триоксид води до развиване на
с арсен количеството му е около 0,010 mg/dm3, в поносимост, вероятно по пътя на намалена ре-
минерални води достига 0,125 mg/dm3. В антро- зорбция от чревното съдържимо.
погенно замърсени райони съдържанието на ар- Арсенът в серума е белтъчно свързан, а
сен в повърхностните води варира в широки гра- фракцията му в еритроцитите е почти изцяло
ници: от 0,20 mg/dm3 до 10,4-89 mg/m3. Почвите свързана с глобина. Металоидът бързо преми-
в незамърсените райони у нас съдържат арсен нава от кръвта в органите. При експонирани ра-
средно 5-10 mg/kg. Около източници на замърся- ботници са установени повишени нива в белите
ване (металургични заводи) почвен слой 30 cm. дробове, черния дроб и бъбреците.
съдържа 8-200 mg/kg арсен, почвен слой 60 cm – Арсенът кумулира частично (до около 30%) в
4-55 mg/kg арсен. кожата, косата, ноктите и скелета. Елиминира се
Естественото съдържание на арсен в храни- главно през бъбреците в урината (до 70% от ре-
телни продукти е до 1 mg/kg: зеленчуци и пло- зорбирания арсен) и по-малка степен чрез коса-
дове – от следи до 0,5 mg/kg, бобови храни – от та, ноктите, изпражненията, потта и отпадащите
0,016 до 1,210 mg/kg. Изключение от това прави- епителни клетки. Арсенът преминава през пла-
ло са морските риби и някои видове гъби, които центарната бариера и се секретира в млякото.
буквално концентрират арсен в количества съ- Кръвно-мозъчната бариера е непроницаема за
ответно до 166 mg/kg и до 356 mg/kg. У нас са неорганичните му форми.
установени следните количества арсен в храни- Определянето на неорганичните и органични-
телни продукти от антропогенно замърсени ра- те форми на арсен в урината се препоръчва като
йони: царевица – 0,250-0,400 mg/kg суров про- специфичен и чувствителен метод за биологи-
дукт; картофи – 0,007-0,1 mg/kg суров продукт; чен контрол.
круши – 0,017-0,60 mg/kg и максимално в люцер- ПРОФИЛАКТИКА
на – 1,175-2,250 mg/kg. Комплексното прилагане на всички познати
Индустриално изхвърляният арсен е в по-ток- мерки за ограничаване на контакта с арсен в ра-
сичната тривалентна форма, която има и по-го- ботната среда се налага от доказания му канце-
ляма канцерогенна активност. В почвата тя се рогенен потенциал.
окислява до слабо активната петвалентна фор- Предварителните и периодичните медицин-
ма, която се открива нормално в повърхностния ски прегледи са задължителни. Препоръчва се
почвен слой. Увеличаването на тривалентната диета Г за предпазно професионално хранене и
форма е пряко указание за интензивно замърся- даване допълнително на вит. С 100 mg, вит. Е 20
ване с арсен и нарушаване на процесите на са- mg, вит. В2 – 2 mg, обогатени с пектин плодови
моочистване в почвата. Тези промени в биото- напитки и пюрета, мусове.
па засягат и биоценозата, тъй като се проявява
фитотоксичното действие, потиска се растежа БЕРИЛИЙ (Be)
на микроорганизмите, висшите организми изми- ХИГИЕННИ НОРМИ
рат. Поради избирателното натрупване на ар- Въздух на работна среда: Средносменна
сен в организма на водни обитатели е възможно ПДК – 0,002 mg/m3.
включването му в хранителните вериги. Повърхностни течащи води: I категория –
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ 0,0002 mg/dm3, II категория – 0,0002 mg/m3, III ка-
НА ДЕЙСТВИЕ тегория – 0,002 mg/dm3.
Арсенът е неесенциален и токсичен за чове- ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
ка елемент. Токсичността на арсеновите съеди- Берилият е лек светлосив трудно топим ме-
нения зависи от степента на окисление на мета- тал. В химични съединения е двувалентен. Из-
лоида, химичната му форма и разтворимостта вестни са изотопи на берилия с атомна маса
ѝ в биологични среди. Тя намалява в следния 7, 8, 9, 10, и 11. Температура на топене 1284°С,
порядък: арсини, неорганични и органични съ- температура на кипене 2970°С, плътност
единения на тривалентния арсен (арсенити), 1,85 g/cm3 при 20°С, неразтворим във вода. Об-
неорганични и органични съединения на петва- разува соли, които са разтворими във вода.
лентния арсен (арсенати), метален арсен. В литосферата и земната кора се съдър-
Общото количество на арсена в организма жа от 6.10-4 до 4.10-4% берилий. Понастоящем
при нормални условия достига около 1 mg, което са известни 54 берилиеви минерала: най-много
се дължи на ежедневното му постъпване – око- силикати, фосфати, оксиди, борати, арсенати
ло 47 μg. и карбонати. Най-разпространеният е бери-
В чисто състояние арсенът е неразтворим и се лът, известен още като изумруд, аквамарин и
резорбира лошо в организма. Арсеновите съеди- др., съдържащ 10,5-14,3% Be. Промишлено зна-
нения се резорбират лесно в стомашно-чревния чение имат още: фенакит (45,5% BeO), хризо-
тракт (80-100%), поради което пероралното пос- берил или александрит (18,1-20,7% ВеО), бер-
тъпване е най-важния в количествено отношение трандит (39,6-42,6% ВеО) и др. Характерни

209
спътници на берилия в тези минерали са опал, който притежава общотоксично, алергенно, кан-
халцедон, гипс, слюди, кварц и др. церогенно и ембриотоксично действие. За раз-
Естественото съдържание на берилий в творимите съединения е характерно дразнещо
рудите е под 1%, поради което задължително действие. Най-токсични са следните берилие-
се извършва обогатяване при производство- ви съединения: хлорид, флуорид, оксифлуорид,
то. Чист берилий (99,98%) се получава чрез ацетат, сулфат и оксалат.
дестилация. Берилият попада в организма главно по ди-
Берилият енергично мигрира в обектите хателен път или чрез кожата. При вдишване
на околната среда. Концентриран берилий се на берилий в белия дроб се развива процес на
открива в каменни въглища и нефт. Чрез про- формиране на специфични грануломи. Забо-
дуктите от тяхното горене се разпространя- ляването се нарича берилиоза. Наблюдават се
ва в околната среда. Съдържанието на бери- промени в имунобиологичното състояние на ор-
лий в обекти с ниско рН (кисела среда): почви, ганизма и активността на ензимите, катализи-
минерални води, съдържащи флуор и сулфати ращи енергетичните процеси в организма, тъй
е по-високо. Рядко се открива в обекти с рН като берилият влиза в конкурентни, а често и ан-
над 7,5-8,0. Около находищата на берилий се тагонистичи отношения с йоните на биологично
формират биогеохимични провинции с изли- важни двувалентни метали (магнезий, калций,
шък на берилий, където е наблюдаван растеж манган и др.), които са естествени активатори
на уродливи иглолистни дървета. на ензимите. Опитите за количествена оценка
УПОТРЕБА на токсичното действие показват, че берилият е
Производството на самолети, ракети и косми- силно действащо, некротизиращо тъканите ве-
чески апарати е немислимо без берилия и него- щество без корелация между дозата и ответната
вите сплави. Използват се във всички елементи реакция на организма.
от конструкцията на космическите кораби, ком- При вдишване на разтворими съединения ос-
пресорите, авио- и газотурбодвигателите, спи- новното количество берилий от белия дроб пре-
рачните системи на самолетите. Берилият е при- минава в кръвта и се отлага в костите. При перо-
знат като най-подходящ материал за направа на рално поглъщане резорбцията е незначителна.
УКВ-антени на радиолокатори, телеметрични ус- Берилият преминава през плацентата и ув-
тройства за предаване на сигнали и за огледала режда плода. Секретира се чрез млечните жлези
на телескопи. „Прозрачен“ за рентгенови лъчи и е опасен за кърмачета. С лекота преодолява и
той се използва за направата на прозорчета на хематоенцефалната бариера.
рентгеновите тръби. В атомните реактори служи ПРОФИЛАКТИКА
за отразяване и забавяне на потоците заредени За предотвратяване на хроничните професи-
частици и лъчения. онални и непрофесионални отравяния се прила-
В машиностроенето се използва берилиев гат комплексни профилактични мерки: купира-
бронз (4%) за производството на ел. контакти, не на източниците на замърсяване на въздуха с
взривобезопасни инструменти и лагери. Ве; изолация на помещенията, в които се рабо-
ПРОФЕСИОНАЛНА И ти с Ве или негови сплави, съдържащи над 20%
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ Ве; максимална механизация, автоматизация,
Поради високата биологична активност, висо- ефективна вентилация, предварителни и пери-
ката токсичност и спецификата на биологичното одични медицински прегледи, лични предпазни
действие на берилия (алерген и канцероген 1 гру- средства.
па), професионалният контакт с него носи висок Съдържащите берилий твърди отпадъци се
риск. Особено опасни са професиите и работни- преработват повторно. Ако преработката е не-
те места, свързани с получаването на берилий и възможна те се събират и обезвреждат по под-
сплавите му; заваряване на берилиеви сплави; ходящ начин, най-често се погребват в бетонни
производство и обработка на берилиеви стъкла хранилища.
за рентгенови тръби. Чрез автоматизация и хер- Промишлените отпадни води, съдържащи бе-
метизация на оборудването и производствените рилий подлежат на задължително пречистване.
процеси с възможно съдържанието на берилий За защита на атмосферния въздух от замър-
във въздуха на работната среда да бъде сведено сяване с берилий се прилага системи за мно-
до 0,01-0,36 μg/m3 (при хигиенна норма 2 μg/m3). гостъпално пречистване на въздуха със за-
Източници на замърсяване с Ве на атмос- дължително използване на високоефективни
ферния въздух, водите, почвите са ТЕЦ-овете електрофилтри като последно стъпало.
(на въглища и мазут), автотранспорта и предпри-
ятията, добиващи или използващи берилий или ВАНАДИЙ (V)
негови съединения. Съдържанието на берилий ХИГИЕННИ НОРМИ
във въздуха на градовете достига 0,0009 μg/m3. Въздух на работната среда: Средносменна
Сумарният внос на берилий в организма за 24 ПДК за ванадий – оксиди и неорганични съеди-
часа е около 10-20 μg. нения – 0,05 mg/m3.
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ Въздух на населените места: Среднодено-
НА ДЕЙСТВИЕ нощна ПДК за ванадиев петооксид – 0,002 mg/m3.
Берилият е неесенциален ултрамикроеле- Повърхностни течащи води: I категория –
мент, токсичен в извънредно малки количества. 0,01 mg/dm3, II категория – 0,1 mg/dm3, III катего-
Определящо значение за токсичността има Ве2+, рия – 1 mg/dm3.
210
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА във въздуха при топене се колебае от 0,05 до
Чистият ванадий е синьосив ковък метал 3,0-4,0 mg/m3.
с относително тегло 5,688 и температура При чистене на котлоагрегати на ТЕЦ, из-
на топене 1735°С. Ванадият проявява висока ползващи за гориво мазут, концентрацията на
химическа активност и образува множество ванадий в зоната на дишане на работниците
комплексни неорганични и органични съеди- се колебае в широки граници и достига десет-
нения, но най-характерната химична връзка ки mg/m3.
е V-O. Основен източник на ванадий в околната сре-
Средното съдържание на ванадий в земна- да са ТЕЦ, използващи за гориво нефт, мазут и
та кора е 5.10-2%. Той е разсеян елемент, сре- въглища. Остатъците от горенето на нефта съ-
ща се в състава на титаномагнетитови и държат повече ванадий отколкото въглищните.
утаечни железни руди и окислени полиметал- При рафиниране на нефт ванадият изцяло пре-
ни руди, съдържащи мед, олово и цинк. Естест- минава в мазута, където съдържанието му дос-
вени концентрати на ванадий са въглищата и тига 1400 g/t мазут. При изгаряне на мазут 90%
нефта. от ванадия се изхвърля с дима.
При нагряване ванадият образува окиси с Източник на замърсяване на въздуха, водите
различна степен на окисляване: VO – нераз- и почвите с ванадий са металургичните и хими-
творим във вода, но разтворим в киселини, в чески предприятия където получават ванадиеви
естествени условия бързо преминава в три- съединения или ги използват за получаване на
валентен ванадий; V2O3 – разтворим в кисе- легирани стомани. В района на металургични за-
лини, бавно се окислява под влияние на въз- води концентрацията на ванадиев петооксид ва-
духа; VO2 – проявява амфотерни свойства, рира от 0,98 до 2 μg/m3.
лесно се окислява до петооксид; V2O5 – най- Отпадните води от произвеждащи ванадий
разпространеното ванадиево съединение, предприятия съдържат до 700 mg/dm3 ванадий,
умереноразтворим във вода, добре се раз- а след пречистване – 0,34 mg/m3.
тваря в основи образувайки соли: орто-, Естественото съдържание на ванадий в прес-
пара- и метаванадати. По брой образувани ни продукти е около 2 μg/%. Най-богати на вана-
съединения ванадият отстъпва само на въ- дий са бобовите храни – 203 μg%, зелето и мор-
глерода. ковите – 111-112 μg% и ябълките – 21 μg%.
УПОТРЕБА МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
Ванадият се използва в металургията за по- НА ДЕЙСТВИЕ
лучаване на висококачествени стомани и спла- Ванадият е есенциален ултрамикроелемент
ви с други метали. V2O5 е суровина за получа- при млекопитаещи, но доказателствата, че е та-
ване на метал ванадий и сплави на ванадия с къв и за хора все още не са достатъчни. Коли-
алуминий, титан и желязо. От него се получават чеството на ванадий в организма е безвредно до
и ванадиеви катализатори, необходими за про- определено ниво, над което се наблюдават про-
изводството на сярна киселина. Като химични яви на токсично действие.
реактиви се използват различни соли на вана- Телесното съдържание на ванадий е 100-200
дия. μg без тенденция за кумулация. Основен източ-
Метаванадатът намира приложение при ник на ванадий е храната, дневното постъпва-
производството на анилинови бои, цветна ке- не с диетата е около 10-30 μg. Нивото на резорб-
рамика и стъкло. Освен това ванадиевият пето- ция на съдържащия се в храната ванадий не е
окис и неговите соли се използват за катализа известно.
в производството на фталов и малеинов анхи- Значението на дихателния път на постъпване
дрид, винилацетат, циклохаксиламин и разноо- на ванадий в организма нараства при замърся-
бразни окислителни реакции. Ферованадият се ване на околната среда и в производствени ус-
използва за получаване на висококачествени ловия. Счита се, че резорбцията на ванадия в
стомани. белите дробове е бърза и по-висока от чревната,
ПРОФЕСИОНАЛНА И достига от 25 до 100% от вдишваното и задържа-
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ но количество ванадий. Резорбцията през кожа-
Концентрацията на прах от ванадийсъдър- та няма практическо значение.
жащи шлаки при раздробяване и смилане дос- Резорбираният ванадий се разпределя рав-
тига десетки mg/m3. Процесите на получаване и номерно в организма. За кратко време се задър-
обработка на ванадиев петооксид се съпровож- жа в костите, черния дроб, бъбреците, мускули-
дат с отделяне във въздуха на работната среда те, слезката, ендокринните и половите жлези.
на кондензационни и дезинтеграционни аерозо- Екскретира се главно чрез урината, особено при
ли, чието общо количество се колебае от 0,03 до повишена експозиция.
1,0-2,0 mg/m3. При биологичния контрол за нивото на експо-
При получаването на чисти реактиви (ванади- зиция могат да се използват следните тестове:
еви соли и ванадиев петооксид) тяхната концен- ванадий в урина, ванадий в кръв (серум), плаз-
трация във въздуха достига 2,0-6,0 mg/m3. Про- ма, ванадий в коса и ванадий в изпражнения.
изводството на ферованадий се съпровожда с ПРОФИЛАКТИКА
интензивно образуване на аерозоли със сложен За оптимизиране на условията на труд осо-
състав. При общи концентрация на метални ае- бено значение има въвеждането на непрекъсна-
розоли 10-30 mg/m3 съдържанието на ванадий ти и централизирани производствени процеси.
211
За намаляване на замърсяването на въздуха се надземната биомаса – 0,5 мил. тона. Общо-
използват скрубери и електрофилтри, а проце- то количество живак във въздуха е 300-350 t,
сите на раздробяване, смилане и изпичане на като концентрацията над сушата е с един
ванадиевата шлака се осъществява в хермети- порядък по-висока от тази над океана. Счита
зирано оборудване с ефективна местна венти- се, че причина за това са земеделските рабо-
лация и дистанционно управление. Наличието ти главно. С 1 m3 дъждовна вода върху земната
на мощна местна вентилация е особено важно повърхност попадат 200 μg живак, за 1 година
при производството на ванадий метал и ванади- общото количество надминава 100 000 t, кое-
еви хлориди. то е 15-20 пъти повече от глобалното годиш-
За защита на ГДП се препоръчва използване- но производство.
то на респиратори. За защита на тялото и ръце- Живакът интензивно се включва в т.нар.
те се препоръчват работни костюми от специал- водна миграция, характеризира се с висок кое-
ни подходящи материали и гумени ръкавици. фициент на поглъщане на кафявите водорас-
В профилактичните медицински прегле- ли (200,0). Този коефициент за земните рас-
ди задължително трябва да участват терапевт, тения е 7,58. Устойчиво се фиксира в почвата
оториноларинголог и рентгенолог. Лица с ди- чрез образуващите се комплекси с хуминовите
агностицирана пневмокониоза, дифузна пнев- киселини. Периодът на полуизвеждане от поч-
москлероза, анемия, увреждане на черния дроб вата е 250 години. От сушата към водите на
се трудоустрояват. Същата препоръка е валидна световния океан годишно под формата на раз-
и за работници с алергични заболявания на ди- творими органични съединения преминават
хателните пътища и бронхите. 2,6 хил. тона живак; от почвата към въздуха
– 1000 t; в биологичния кръговрат се включват
ЖИВАК И СЪЕДИНЕНИЯТА МУ (Hg) 40 хил. тона.
ХИГИЕННИ НОРМИ Източниците на живак в околната среда са
Въздух на работната среда: антропогенни и природни. Природните се де-
– Живак – пари на метала в елементарно със- лят на: глобални (земната мантия, световния
тояние – средносменна ПДК 0,05 mg/m3; океан, подземните и повърхностните води,
– Неорганични и арилни съединения – сред- биосферата), регионални (живачни находища
носменна ПДК – 0,1 mg/m3; – рудни пояси и зони) и локални (рудни поле-
– Органични и алкидни съединения – средно- та). В околната и работната среда живакът
сменна ПДК – 0,01 mg/m3, присъства в широка гама от физико-химични
– Краткотрайна максимална ПДК – 0,03 mg/m3. състояния и съединения, всяко от които има
Въздух на населените места: Живак ме- специфични химични и токсични свойства. Те
тален и съединения – средноденонощна ПДК – са класифицирани така:
0,0003 mg/m3. 1. Неорганични живачни форми:
Повърхностни течащи води: I категория – а) пари на живак в елементарно състояние,
0,0002 mg/dm3, II категория – 0,001 mg/dm3, III ка- б) неорганични съединения на живак (II) и жи-
тегория – 0,001 mg/dm3. вак (I), които в организма се превръщат в Hg2+,
Хранителни продукти: От 0,005 mg/kg за 2. Органични живачни съединения:
мляко и детски храни на млечна основа до 0,1 а) алкилживачни съединения: метилживак,
mg/kg за вътрешности и сушени зеленчуци; мак- етилживак и пропилживак,
симално до 0,4 mg/kg за миди и 0,6 mg/kg за пре- б) алоксиалкилживачни съединения,
сноводни риби (0,7 mg/kg – морски риби). в) арилживачни съединения като фенилжи-
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА вак и др.
Живакът е сребрист течен метал с мо- Парите на живака в елементно състояние
лекулна маса 200,59 и плътност 13,546 g/cm3 са най-често замърсители на работната сре-
при 20 °С. При температура под -39оС придо- да, а алкилживачните съединения (метилжи-
бива бял цвят и ковкост. При нормална темпе- вак) – на околната среда. Те са и най-токсични-
ратура се изпарява. Максималната възможна те съединения.
концентрация при 20°С е 15,2 mg/m3. Парите Техногенно разсейваните живачни съеди-
на живака са 7 пъти по-тежки от въздуха. Раз- нения (водоразтворими соли, органични съе-
творимостта му във вода е слаба, увеличава динения) се отличават с изразена геохимична
се с повишаването на съдържанието на кисло- подвижност в сравнение с природните (главно
род в нея. Разтваря се в солна киселина, горе- сулфиди, трудноразтворими и слабо летливи)
ща концентрирана сярна или азотна киселина и и поради това са екологично по-опасни.
в т.нар. „царска вода“. Живакът разтваря реди- УПОТРЕБА
ца метали (злато, сребро, цинк, олово, калай и Живакът се използва в различни производ-
др.), образувайки амалгами. При обикновени ус- ства: получаване на хлор и сода каустик (елек-
ловия не се окислява от кислорода на въздуха. тролиза на живачен катод); синтеза на живачни
Живакът е разсеян елемент. Естествени неорганични и органични съединения (в т.ч. ор-
концентрати на живак са сулфидните руди. ганоживачни пестициди); в електротехниката и
Малки количества се срещат в самородно със- приборостроенето; при извличане на благород-
тояние. Средното съдържание на живак в зем- ни метали (злато) от рудите; като легираща до-
ната кора е 8.10-6%. Сумарното количество бавка; топлоносител; катализатор в химическа-
живак в световния океан е 206 мил. тона, а в та промишленост; за получаване на амалгами
212
и амалгамиране (вкл. в стоматологичната прак- чески цялото количество постъпил в стомашно-
тика); като средство против гниене на дървеси- чревния тракт метилживак се резорбира – 95%.
ната; в лабораторната и медицинска практика; През кожата могат да преминат токсично дейст-
за производство на осветителни тела – кварцо- ващи количества алкилживак.
ви и луминисцентни лампи, рентгенови тръби и Резорбирането на арилживачни съединения
взривни вещества. след вдишване и при кожен контакт е слабо. Ре-
ПРОФЕСИОНАЛНА И НЕПРОФЕСИОНАЛНА зорбцията в стомашно-чревния тракт е почти
ЕКСПОЗИЦИЯ пълна.
Живакът е класически пример за това как при При разпределението между органите жи-
професионална експозиция критичният ефект и вакът показва афинитет към люспестия епител
критичният орган при едно и също вещество мо- на кожата, косата, потните и слюнчените жлези,
гат да се променят в зависимост от химичната щитовидната жлеза, стомашно-чревния тракт,
форма, пътя на постъпване, продължителността черния дроб, панкреаса, бъбреците, тестисите и
и обекта на въздействие. При краткотрайна екс- простатната жлеза.
позиция на високи концентрации живачни пари Времето за задържане на кумулирания жи-
критичен орган са белите дробове. При продъл- вак се колебае в широки граници за отделните
жителна (хронична) експозиция на живачни пари органи. То е най-дълго в мозъка, бъбреците и
критичен орган е мозъкът. тестисите.
Критичен орган за неорганичните соли и Основни екскреторни органи за живака са бъ-
арилните производни на живака са бъбреците. бреците (чрез тубулна екскреция в урината) и
Критичен орган за алкилживачните съединения черния дроб (чрез жлъчната секреция във фека-
с къса верига (метилживак, етилживак) е мозъ- лиите). С по-малко значение са секретите на сто-
кът, а при бременни жени – мозъкът на детето. машно-чревния тракт, потта, екскрецията чрез
Живакът се абсорбира от строителните ма- коса и нокти.
териали и конструкции в работни и жилищни по- Съдържание на живак в кръв и урина са ин-
мещения, дървените елементи на оборудването, формативни токсикокинетични тестове за близ-
мебелите, работното облекло и др. Количество- ката по време експозиция, но не изясняват про-
то на абсорбирания живак зависи от времето на блема за съдържанието на живак в мозъка.
въздействие, количеството на живак във възду- Оценка на експозицията на индивида чрез живак
ха, свойствата на абсорбиращия материал и тем- в урина е възможна само при неколкократно ана-
пературата. Замърсените с живак елементи на лизиране на 24-часови проби урина за няколко
интериора при десорбция се превръщат във вто- дни при предхождаща експозиция над 1 година.
ричен източник на живачни пари в помещението. ПРОФИЛАКТИКА
Живакът има изразена способност към био- Основните мероприятия за профилактика на
концентриция (т.нар. хранителна верига), което хроничните живачни интоксикации са:
обяснява случаите на отравяния с органични жи- – отстраняване на възможните източници на
вачни съединения от риба като храна. живак в работната среда: правилно съхраняване
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ на живака и неговите соли; промени в техноло-
НА ДЕЙСТВИЕ гията, целящи изключването му и замяната с по-
Живакът е неесенциален кумулиращ токси- слабо токсични или нетоксични вещества;
чен за организма елемент. Телесното съдържа- – локализация на източниците на замърсява-
ние на живак в организма на възрастни индиви- не на работната среда с живачни пари;
ди е около 13 mg. – защита на строителните конструкции, обо-
Парите на живака в елементно състояние рудването и работната мебел;
(като замърсител на работната среда най-чес- – спазване на правилата за безопасна работа
то) постъпват чрез дихателните пътища. Резорб- с живак и на личната хигиена при работа с живак;
цията в белите дробове е висока (80%), което – ефективна обработка на работното облекло;
включва около 80% задържане и 100% резорб- – предварителен и текущ инструктаж по тех-
ция. Резорбираният живак бързо преминава в ника на безопасна работа за всички лица в кон-
кръвта. След инцидентно поглъщане на метален такт с живак.
живак резорбцията в стомашно-чревния тракт е Предварителните и периодичните медицин-
нищожна – 0,01%. Резорбцията на неорганични ски прегледи с участието на терапевт, невролог,
живачни съединения в стомашно-чревния тракт стоматолог и по показания психиатър и гинеко-
възлиза на около 7% в зависимост от разтвори- лог са задължителни. При наличие на признаци
мостта на погълнатото съединение. на меркуриализъм лицата временно се отстра-
Алкилживачните съединения с къса верига няват от контакт с живак с последващо лечение
(метилживак) са по-летливи и опасни при вдиш- в амбулаторни или клинични условия.
ване от арилживачните. Белодробната им ре- При работа в контакт с живак се препоръчва
зорбция е около 80%. работниците да получават освен диета Б още: ви-
Значителна част от живака в диетата (осно- тамин С – 100 mg, витамин Е – 20 mg, витамин В
вен източник за населението) е под формата на комплекс – 1 драже през ден, витамин В12 – 3 μg,
метилживак, особено в риба. Предвид токсич- фолиева киселина – 300 μg, обогатени с пектин,
ността на живак, СЗО препоръчва временно при- плодови напитки и пюрета, мусове, 1 l минерална
емливо седмично постъпване на живак от 300 вода Каварна или Горна Баня, Търговище, Иваня-
μg, от тях метолживак най-много 200 μg. Практи- не, Белово, Изворище, Вършец, Варна.
213
КАДМИЙ (Cd) ни и телефонни кабели. Сплав на кадмий (20%)
ХИГИЕННИ НОРМИ с олово и калай се използва за типографски кли-
Въздух на работната среда: Средносменна шета. Медно-циркониево-кадмиева сплав нами-
ПДК за кадмий и неорганични съединения (като ра приложение за високоволтни линии. В бижу-
кадмий) – 0,05 mg/m3. Специфичен ефект: Ем- терийната промишленост се използват двойни
бриотоксичен и тератогенен за животни. (злато и кадмий), тройни (злато, сребро и ка-
Средносменна ПДК за кадмиев стеарат – 0,1 дмий) и четворни (злато, сребро, мед и кадмий)
mg/m3. сплави. Кадмий с висока чистота се използва за
Въздух на населените места: Средного- получаване на сплави с полупроводникови свой-
дишна ПДК – 0,00001 mg/m3, Средноденонощна ства (кадмиев арсенид, антимонид, телурит) за
ПДК – 0,00002 mg/m3. оптико-електронната промишленост.
Питейна вода: Кадмий в mg/dm3 не повече от Кадмият служи като поглътител на неутрони
0,01. в ядрените реактори. Влиза в състава на ката-
Повърхностни течащи води: I категория – лизатори за химическата промишленост. Кадми-
0,005 mg/dm3, II категория – 0,01 mg/dm3, III кате- евият сулфид (червена и жълта боя) се използ-
гория – 0,02 mg/dm3. ва в бояджийството, за декориране на порцелан
Хранителни продукти: От 0,01 mg/kg в мля- и в живописта. Кадмиевият хлорид се използва
ко и детски храни на млечна основа; до 0,5-1,0 в производството на багрила, кадмиевият окса-
mg/kg във вътрешности от селскостопански жи- лат – в керамичното дело, кадмиевият карбонат
вотни (черен дроб, бъбреци и др.). – в акумулаторното производство, кадмиевият
Почви: 5,0 mg/kg. стеарат – стабилизатор при производството на
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА пластмаси, кадмиев йодид и бромид – във фото-
Кадмият е сивобял сребрист мек и ковък ме- графията.
тал с атомна маса 112,40, температура на Кадмият е необходим в стъкларската про-
топене 321°С, температура на кипене 767°С, мишленост за производството на цветно стъкло.
плътност около 8,63-8,69 в зависимост от об- Той влиза в състава на редица фунгициди като
работката. Неразтворим във вода, слабо се цинеб, манеб и някои суперфосфатни торове.
разтваря в солна и сярна киселина. При обикно- Съдържанието му в суперфосфатите варира от
вена температура повърхностният му пласт 50 до 170 mg/kg. Обогатяването на почвата с ка-
се окислява до кадмиев оксид. дмий е именно за сметка на торенето с минерал-
От съединенията на кадмия промишлено ни торове.
значение имат: кадмиевият оксид, кадмиеви- Никело-кадмиевите акумулатори се използ-
ят сулфат, нитрат, карбонат, сулфид, сулфо- ват в изкуствените спътници, космическите ле-
селенид и солите с халогенни елементи (хло- тателни апарати и автоматичните метеостанции.
рид, бромид, йодид). Напоследък се внедряват ПРОФЕСИОНАЛНА И
в производството органични съединения на НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
кадмия с мастни киселини (каприлова, стеари- При получаване на кадмий и във всички про-
нова, лауринова) и интерметални съединения с изводства, където той или неговите съединения
телур и селен. се използват се откриват кадмиеви аерозоли във
Кадмият е разсеян елемент и не образува въздуха на работната среда. При хидрометалур-
самостоятелни рудни находища. В природа- гичния начин на получаване на кадмий в завод за
та кадмият и неговите съединения се срещат цинк съдържанието на кадмий във въздуха на ра-
в сулфидни полиметални руди, най-често цин- ботната среда варира от 0,01 до 0,062 mg/m3. При
кови, в количество от 0,1 до 5%. Съотношени- съвременните технологии на получаване на всич-
ето кадмий/цинк се колебае от 1:350 до 1:100. ки етапи от технологичния процес съдържанието
Богатите на цинк руди съдържат повече ка- на кадмий във въздуха на работната среда е под
дмий. Средното съдържание на кадмий в земна- ПДК. При термовакуумно кадмиране количество-
та кора е 1,3.10-5%. В минимални количества се то на кадмиеви аерозоли достига до 0,9 mg/m3.
открива във всички обекти на околната среда, Непрофесионалната експозиция се форми-
главно в почви с алкално рН, морски води, при- ра от количеството кадмий, постъпващо в орга-
дънни утайки. Има склонност към биоконцент- низма с храната, замърсяването на въздуха на
рация в планктона. населените места от автотранспорта и тютюно-
УПОТРЕБА пушенето. Съдържанието на кадмий в тютюна
Най-широко приложение кадмият намира в е около 200 μg%. Количеството на кадмия в ор-
галванотехниката и производството на сплави. ганизма се увеличава с възрастта до 50 години.
Кадмиевите покрития са по-устойчиви от цин- На тази възраст то достига 9-40 mg, варирайки
ковите в агресивни среди. Поради това елек- в зависимост от географската област и тютюно-
троапаратура и оборудване за химическата пушенето – при пушачи то е два пъти по-високо.
промишленост се покриват с кадмий или кадми- Основните източници на замърсяване на
ево-цинкова сплав. Кадмират се самолетни и ко- околната среда с кадмий са техногенни: пред-
рабни детайли. приятия на цветната металургия и машиностро-
Кадмият влиза в състава на много сплави: енето, електротехническата, химическата, хими-
леснотопими, специални, с благородни мета- ко-фармацевтичната промишленост, в селското
ли и за производство на лагери. Сплав от мед и стопанство – средствата за растителна защита и
1% кадмий (кадмиев бронз) служи за телеграф- минералните торове и в градовете – главно ав-
214
тотранспорта. Необходимо е обаче, специално ПРОФИЛАКТИКА
да се отбележи факта, че в райони с интензив- Радикална технологична мярка срещу кадми-
но антропогенно замърсяване съдържанието на ева интоксикация е ограничаването на използ-
кадмий в хумусния почвен хоризонт на почвата ването на кадмий и съединенията му. Тъй като
е 3-5 пъти над фоновото, а в зелените надземни това не винаги е възможно важно е да се знае,
части на растенията количеството на кадмий 20- че се препоръчва централизирането на произ-
30 пъти превишава фоновото – биоконцентрация. водството на кадмий съдържащи материали
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ в рамките на един отрасъл. Целесъобразно е
НА ДЕЙСТВИЕ кадмиеви продукти и съединения да се произ-
Кадмият е неесенциален, силно токсичен ку- веждат в агрегатно състояние, което не позво-
мулиращ метал. За предотвратяване на токсич- лява или максимално ограничава отделянето на
ното действие при работници и за цялото на- аерозоли във въздуха на работната среда. Пре-
селение трябва да се отчитат всички възможни поръчват се също: комплексна механизация и
източници и пътища на постъпване на кадмий в автоматизация на процесите с дистанционно уп-
организма. равление, въвеждане на вакуумни технологии
Храната е основен източник на кадмий за на- при процесите на получаване, оборудване с по-
селението. Раците, рибите и животните (главно в вишена херметичност и ефективна аспирация,
бъбреците и черния дроб) натрупват относител- механично зареждане и пневмотранспорт.
но големи количества кадмий. Дневното количе- Рационалните архитектурно-планировъчни
ство кадмий в храната варира от 10 до 85 μg, но решения имат голямо значение. Цеховете и отде-
в някои страни, особено където морските риби ленията за производство на кадмий и съедине-
са основна храна се съобщават и по-високи нията му следва да са изолирани помещения. В
стойности. От ФАО към СЗО е предложено до- машиностроенето, приборостроенето и др. отра-
пустимо количество кадмий с храната – 70 μg, но сли такава изолация следва да се осигури за тер-
като общо приемливо – само 20-50 μg. Резорб- мовакуумното кадмиране и галваничните вани.
цията в СЧТ е около 5% (от 1 до 12%). Дефицит Защитата на ГДП следва да се осигури чрез
на калций, желязо и белтък в диетата увелича- носене на противопрахови респиратори, маски,
ват резорбцията на кадмий. пневмошлемове. Чрез подходящо работно облек-
Дихателният път е основен при професионал- ло се защитава кожата. Препоръчва се също из-
на експозиция. Отлагането на частици с диаметър ползването на кремове и шампоани за измиване
под 5 μm е около 25%. Около 60% от отложеното на ръцете, съдържащи комплексообразователи.
количество кадмий се резорбира, т.е. резорбция- Предварителните и периодичните медицин-
та след вдишване е около 15%. Тя достига до 50% ски прегледи са задължителни. На работещите в
при упорити пушачи. Грубодисперсните части- контакт с кадмий се препоръчва да се осигурява
ци се изтласкват от ресничките на епителиалните диета Б от предпазното професионално хране-
клетки до фаринкса и се поглъщат. не. Допълнително се дават: вит. С 100 mg/дневно,
Кожна резорбция е установена само при кон- вит. Е 20 mg, вит. В комплекс по 1 драже през ден,
такт с органични съединения. вит. В12 – 3 μg, фолиева киселина 300 μg, плодови
Кадмият се задържа кратко време в кръв- напитки, пюрета и мусове, минерална вода 1 l от
та. Той кумулира главно в бъбреците и черния Горна Баня, Вършец, Варна, Търговище, Иваняне
дроб, които в равновесно състояние съдържат или Белово.
80% от телесното количество метал. В бъбреци- Ролята на здравната просвета за профилакти-
те кадмия се концентрира основно в кората, чий- ката на токсичното действие на кадмия е изклю-
то капацитет да кумулира кадмий е ограничен чителна. Спазването на правилата на личната
до около 200-400 μg/g тъкан. Над тази критична хигиена е задължително. Забранено е на работ-
концентрация настъпва бъбречна дисфункция, ното място лицата в професионален контакт с
на първо място протеинурия. кадмий да се хранят, пият и пушат. Предвид ро-
В клетките кадмий се свързва главно с ме- лята на тютюнопушенето желателно е работни-
талотионеин – белтък съдържащ множество ците да се мотивират да сведат до минимум пу-
сулфхидрилни групи, който свързва метали- шенето или напълно да се откажат от него.
те (кадмий, цинк, желязо, мед) и така предпаз-
ва чувствителните ензимни системи на клетка- КАЛАЙ И СЪЕДИНЕНИЯТА МУ (Sn)
та. Неговата синтеза в черния дроб, бъбреците и ХИГИЕННИ НОРМИ
червата се индуцира от кадмий. Въздух на работната среда: Средносмен-
Кадмият се излъчва главно чрез урината и на ПДК за калай-неорганични съединения, окиси
по-малко чрез жлъчката. Малки количества се (като калай) – 2,0 mg/m3; Средносменна ПДК за
излъчват чрез потта и косата. калай-органични съединения (като калай) – 0,1
Кадмият е кумулираща отрова с време на по- mg/m3.
луелиминиране от цялото тяло около 10-30 го- Хранителни продукти: Консервирани храни-
дини, от бъбрека – 15-40 години, от черния дроб телни продукти и напитки в метална опаковка –
4-19 години и от кръвта – 2,5 месеца. 200,0 mg/kg.
За оценка на експозицията и биологичен кон- Консервирани хранителни продукти и напит-
трол при професионално експонирани лица се ки в стъклена опаковка – 50,0 mg/kg.
използват токсикокинетичните тестове за опре- Детски храни в метална опаковка – 100,0 mg/kg.
деляне на кадмий в урина, кръв и коса. Детски храни в стъклена опаковка – 25,0 mg/kg.
215
Други хранителни продукти освен гореизбро- имитиращи златно покритие. Ниобиевият станид
ените – 25,0 mg/kg. е един от най-известните свръхпроводими мате-
Напитки без консервираните в метална опа- риали в света. Калаят е компонент на титанови
ковка – 5,0 mg/kg. сплави за авиопромишлеността, на циркониеви
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА – за атомни реактори. Използва се за производ-
Калаят е бял блестящ мек и пластичен ме- ство на автомобилни радиатори, кондиционери,
тал с молекулна маса 118,69, плътност 5,85 g/ топлообменници, както и в електрониката и сто-
cm3 при 20°С, температура на топене 231,9°С, матологичната практика (амалгами).
температура на кипене 2620°С. В съединения- Отличните качества на калая при леене, как-
та си е от 2+ и 4+ валентност. то и неговата ковкост, податливост при резба,
Калаят е характерен елемент за горната благородния сиво-бял цвят обясняват употреба-
част на земната кора. Съдържанието му в ли- та на калая в декоративно-приложното изкуство
тосферата е 2,5.10-4%. Концентрирането на от дълбока древност.
калай в земните пластове е свързано с магме- Органичните халогенопроизводни на калая
ни и хидротермални процеси. Известни са 24 (акрилати, ацетати, малеати и техните хидроксил-
естествени минерала, с най-голямо промиш- ни съединения) са силни инсектициди. Използ-
лено значение са каситерит (SnO2) и станин ват се за импрегниране на текстилни материали,
(Cu2FeSnS4). Калаят слабо мигрира. Сухият дървесни конструкции, плавателни съдове като
или влажен въздух с температура до 100°С не защита от биологично разрушаване поради раз-
окислява калая (предпазва го тънък, но плътен витие на гъбички, микроорганизми, водорасли,
и устойчив слой от калаен двуокис). Неразтво- миди, охлюви и др. С тях се обработват изкустве-
рим е във вода, слабо се разтваря в разредена ни водоеми срещу прекомерно размножаване на
солна и сярна киселина. С халогенни елементи фитопланктон и други водни организми.
образува ди- и тетрахалогениди от типа SnX2, ПРОФЕСИОНАЛНА И
SnX4. НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
Във въздуха на големите градове съдържа- Няма данни за остри инхалаторни професио-
нието на калай варира от 3 до 300 ng/m3, в сел- нални отравяния. Острите отравяния са главно
ски местности е още по-ниско, но в антропо- от храна. Симптомите на остро отравяне, зася-
генно замърсени райони достига до 0,8 μg/m3 (в гащи стомашно-чревния тракт са регистрирани
Бостон). от консервирана храна и напитки. Най-ниската
В емисиите от електропещи концентраци- токсична доза калай като компонент (примес) в
ята на калай достига 640 μg/m3. На 700 m от храна е 250 mg/kg. Особено опасни стават кон-
завод – източник на калай, съдържанието му сервираните храни и напитки при корозия и миг-
във въздуха е около 4,0 μg/m3. Най-интензивно рация на калай от опаковката. Корозията на
замърсяват околната среда с калай ТЕЦ на въ- опаковката зависи от вида и качеството на хра-
глища и нефт. нителните продукти, продължителността и тем-
В откритите водни басейни (реки и езера) пературата на съхранение, рН на средата и ко-
средната концентрация на калай е 0,5 μg/dm3, личеството въздух в консервата. Окисляващи
максимално до 2,5 μg/dm3. В промишлени от- агенти (нитрати, медни и железни съединения),
падни води са установени концентрации на ка- антоцианови пигменти, метиламин, серен двуо-
лай до 530 mg/dm3. кис усилват корозията, а разтворими соли на ка-
Концентрацията на калай в почви варира лая, захари и колоиди (желатин) я подтискат. Зе-
от няколко до няколко стотин mg/kg (по данни ленчуци, натрупващи нитрати са неподходящи
– до 410 mg/kg). за консервиране в метални кутии. Съхраняване-
Съдържанието на калай в хранителни про- то на консерви при неподходящи температури и
дукти е както следва: картофи – 0,19-0,65 mg/ повишаването на температурата с 1оС води до
kg, пшеница – 5,6-7,9 mg/kg, грах – до 18,7 mg/ повишаването на съдържанието на калай в хра-
kg. Общо с храната в организма постъпва от нителните продукти с 2 mg/kg на месец. Съдър-
187 μg до 8,8-17,14 mg/ден, а ако се използват жанието на калай в консервираните хранителни
за храна консерви – до 38 mg/ден. продукти се увеличава, и ако се съхраняват в от-
УПОТРЕБА ворените вече консервни кутии.
До 40% от произвежданото в света количе- МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
ство калай се използва за калайдисване на ла- НА ДЕЙСТВИЕ
марина за консерви. Останалото количество ка- Няма единно становище за взаимоотноше-
лай се използва за производство на припои и нията калай – човешки организъм. Мнения-
сплави. Като правило припоите са сплави на ка- та варират от неесенциален до предполагаем
лая с олово и кадмий. Безоловните припои ос- есенциален, дори доказано есенциален ултра-
вен калай съдържат сребро, антимон, цинк или микроелемент. Съдържанието му в тялото на чо-
индий. Антифрикционни свойства има сплав от век общо достига до около 17 mg.
калай, антимон и мед – „бабит“. Сплавта на ка- Постъпва главно перорално, а в производ-
лай и цинк е фолио за опаковка известно като ствени условия – инхалаторно. Триалкилкалае-
станиол. ните съединения с къса верига проникват през
Калаеният двуокис се използва за изработва- кожата. Резорбцията на калай и неорганични
не на термоустойчиви емайли и глазури. Крис- съединения е ниска (до около 5%). По-добре се
талният калаен сулфид влиза в състава на бои, резорбират органичните съединения. Резорби-
216
раното количество калай за кратко време цир- от които най-известни като замърсители на
кулира в кръвта, в 80% свързан с еритроцитите. въздуха са: манганов оксид (MnO), триманганов
Най-големи количества калай се откриват в бъ- четириоксид (Mn3O4), двуманганов триоксид
бреци, черен дроб и кости. Съдържанието му в (Mn2O3) и манганов двуокис (MnO2).
мъртвородени бебета е нищожно, което показва, Средното съдържание на манган в земната
че не прониква през плацентата. С възрастта ко- кора е 0,1%, разпространен е в разсеяно със-
личеството на калая се увеличава само в белия тояние. Среща се в рудни находища най-често
дроб, в останалите органи и тъкани след 10-12 в съчетание с желязо. Енергично мигрира във
годишна възраст концентрацията на калай поч- всички обекти на околната среда. Най-подви-
ти не се променя. Екскретира се бързо от орга- жен е в кисели води. Концентрира се в почви и
низма главно през бъбреците и малка част чрез придънни утайки като образува манганово-же-
жлъчката. Ниската резорбция, слабото задър- лезни конкреции.
жане в тъканите и бързото елиминиране от ор- УПОТРЕБА
ганизма обясняват слабата токсичност на калая Манганът и неговите съединения се използ-
и неговите неорганични съединения. Органични- ват широко в черната металургия за производ-
те съединения на калая се подлагат на биотран- ство на фероманган, машиностроенето, хими-
сформация главно в черния дроб с участието на ческата промишленост, за глазури, емайли, бои,
оксидазите със смесена функция, най-вече ци- батерии (сухи елементи), електроди за заваря-
тохром Р-450. ване, в текстилната промишленост и в селското
ПРОФИЛАКТИКА стопанство в състава на пестициди и микроторо-
Профилактиката на повишеното постъпване ве, антидетонатор при производството на еколо-
на калай в организма от консервирани храни из- гично чист (безоловен) бензин.
исква строг контрол по цялата верига: спазване ПРОФЕСИОНАЛНА И НЕПРОФЕСИОНАЛНА
на агрохимичните изисквания при употреба на ЕКСПОЗИЦИЯ
азотни торове в селското стопанство, производ- Всички описани в литературата случаи на
ството и съхраняването на консерви. хронично професионално отравяне с манган са
В производствени условия е задължителна свързани с действието на неговите кислородни
ефективна вентилация. При висока запраше- съединения (оксиди) при добив и преработка на
ност се препоръчват респиратори, при контакт манганови руди; леене на висококачествени сто-
с калаен хидрид и калаен хлорид – филтриращ мани и сплави; производство на сухи галванични
противогаз. При работа с органични съединения елементи (батерии); електроди и флюси за елек-
са необходими специални мерки за защита на трозаварки и при заваряване. При тези високо-
кожата. температурни процеси дисперсната фаза на ае-
розолите на кондензация съдържа практически
МАНГАН (Mn) чисти оксиди на 2- и 3-валентния манган. В със-
ХИГИЕННИ НОРМИ тава на заваръчните аерозоли съдържанието на
Въздух на работната среда: Манган-оксид и манган достига 30%, на тривалентен хром – до
неорганични съединения (като манган) – средно- 10% и никел – до 6%. С най-голяма разтвори-
сменна ПДК 0,3 mg/m3; краткотрайно максимал- мост се отличава манганът, което обяснява пре-
на ПДК 3,0 mg/m3. валиращото му резорбтивно токсично действие.
Манганов циклопентадиенилтрикарбонил и Манганът е есенциален микроелемент с ви-
др. органични манганови съединения (манга- сока биологична активност. Открива се в съста-
нов талат) – добавки към бензин (като манган) ва на много белтъци, ДНК, хепарин и повече от
– средносменна ПДК 0,1 mg/m3. Въздух 100 жизнено важни ензимни системи. Постъп-
на населените места: Средноденонощна ПДК ването на манган в големи количества може да
за манган и съединенията му (изчислен като бъде причина както за остро така и за хронично
манганов диоксид) – 0,01 mg/m3. отравяне, тъй като манганът е политропна кле-
Питейна вода: Манган в mg/dm3 не повече от тъчна отрова, увреждаща много органи и сис-
0,1. теми. Най-вероятно това се дължи на сложното
Повърхностни течащи води: I категория – преплитане на токсични и биологични ефекти на
0,1 mg/dm3, II категория – 0,3 mg/dm3, III катего- метала, отразяващи сложните взаимоотноше-
рия – 0,8 mg/dm3. ния между манганзависимите ензимни системи
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА и хомеостазата на микроелементите.
Манганът е сребристобял метал, който при Основен източник на непрофесионална екс-
контакт с въздуха лесно се окислява, особено ако позиция на манган за населението е храната. От
е в раздробено състояние. Има температура на погълнатия чрез храна и питейна вода манган в
топене 1244°С, температура на кипене 2095°С СЧТ се резорбира само 3%, най-вероятно като
и плътност 7,44. Разтваря се в киселини. Взаи- двувалентен манган. Нивото на резорбцията за-
модейства с халогенни елементи, сяра, фосфор, виси реципрочно от нивото на манган в диетата
въглерод, силиций. При топене на манган негови- и е контролирано от хомеостатични механизми.
те пари във високотемпературната зона на пе- Количеството на желязо в диетата и в тялото по-
щта се свързват с кислорода от въздуха и обра- влиява резорбцията на манган. В повишени дози
зуват кафяв дим, главно от MnO и Mn3O4. манганът и желязото са антагонисти. Недоимък
Елемент с променлива валентност (от 2+ на желязо води до повишен активен транспорт
до 7+), манганът образува голям брой оксиди, на манган в дуоденума и тънкото черво. Нивото

217
на калция и фосфора също повлиява резорбци- Въздух на населените места: Мед – Сред-
ята на мангана. ноденонощна ПДК 0,01 mg/m3;
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ Меден окис – Средноденонощна ПДК 0,002
НА ДЕЙСТВИЕ mg/m3.
Счита се, че нормалната обичайна диета съ- Питейна вода: Мед не повече от 0,2 mg/dm3.
държа достатъчно манган за да предотврати по- Повърхностни течащи води: I категория –
явата на недоимъчно състояние. 0,05 mg/dm3, II категория – 0,1 mg/dm3, III катего-
Основен токсикологичен проблем е професи- рия – 0,5 mg/dm3.
оналната експозиция, особено при инхалаторно Хранителни продукти: От 0,4 mg/kg за мля-
постъпване на високодисперсни манганови ае- ко, до 50,0 mg/kg за сушени зеленчуци, какао на
розоли. На второ място следва да се има пред- прах, 60,0 mg/kg за вътрешности (черен дроб,
вид поглъщането на грубодисперсни частици от далак, бъбреци и др.) и 100,0 mg/kg за чай.
назофарингеалната област. През кожата постъп- ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
ват само органичните съединения на мангана. Медта е розов или червеникав метал с ви-
Металът се натрупва първоначално главно в сока пластичност (ковкост), топло- и елек-
черния дроб. При експонирани работници са оп- тропроводимост Температурата му на топе-
ределени повишени нива на манган в белите дро- не е 1083°С, температура на топене 2543°С
бове, черния дроб и бъбреците. Манганът може и плътност 8,92-8,94. Разтваря се в 0,3% раз-
да кумулира в косата (особено в тъмната) и в дру- твор на солна киселина и в стомашен сок. Хи-
ги пигментирани части на тялото (ретина, пигмен- мическата му активност не е много висока.
тирана конюнктива, тъмна кожа, други области, В съединенията си е от първа или втора ва-
богати на меланин вкл. мозъчни формации). лентност. При нагряване над 185°С протича
Металните йони се излъчват почти напълно повърхностно окисление от въздуха. С влажен
(до 98%) чрез жлъчката в изпражненията, най- хлор образува меден двухлорид, лесно взаимо-
вероятно свързани с жлъчни киселини. Само действа и с останалите халогенни елементи.
около 0,1-1,3% от дневното постъпване на ман- Соли на едновалентната мед (I) са практичес-
ган се излъчва чрез урината. При експонирани ки неразтворими във вода, докато тези на ме-
работници косата може да се счита като път за дта (II) са с висока разтворимост. Образува
елиминиране на манган от организма. многобройни комплексни съединения.
Специфична особеност на мангана е негова- Средното съдържание на мед в земната
та невротоксичност (манганов паркинсонизъм). кора е около 4,7.10-3%. Общите световни за-
Понастоящем няма общоприет токсикокинети- паси на медни руди възлизат на 465 мил. тона.
чен показател за оценка на експозицията на ман- Сред минералите преобладават сулфиди, сул-
ган. Определянето на метала в кръв, серум, урина фати, фосфати, хлориди, самородна мед, кар-
и изпражнения до този момент не е доказало ка- бонати и окис. Самородна мед се среща в ком-
чеството си на експозиционен тест за оценка ни- бинация с малахит (CuOH)2CO3, с азурит и
вото на експозиция. Повишената екскреция след други минерали.
провокация не корелира със степента на токсич- Средните концентрации на мед във водите
ност. От друга страна значими корелации между на реки и езера е около 7 μg/dm3, в морски води
специализирания трудов стаж в контакт с манган – 0,9 μg/dm3. Важна роля в процесите на мигра-
и съдържанието на манган в кръв и урина също не ция на медта в хидросферата имат планкто-
са установени. Слаба е и корелационната зависи- на, зоо- и фитобентоса. Някои видове планк-
мост между манган в кръв и манган в урина. тон концентрират мед до 90000 пъти.
ПРОФИЛАКТИКА Съдържанието на мед в почвите е сред-
Главното в профилактиката на манганово- но около 15-20 mg/kg. Повече от 90% от ме-
то отравяне е защитата на дихателните органи: дта в почвата е под формата на органични
ефективна вентилация и задължително използ- комплексни съединения. Миграционната спо-
ване на ЛПС – противопрахови маски и респира- собност на медта зависи от алкално-киселин-
тори, защитни очила, а при заваряване в затво- ното състояние и окислително-възстанови-
рени пространства – противогази изолиращ тип. телните реакции на средата.
Предварителните и периодичните медицин- Сумарното съдържание на мед във фито-
ски прегледи са задължителни с участието на масата на планетата е 25 мил. тона. Медта
невролог, терапевт, дерматолог и оториноларин- е един от катализаторите, необходими за съ-
голог. ществуването на растенията, които съдър-
Препоръчва се диета Б за предпазно профе- жат мед в диапазона 8,4-24 mg/kg сухо веще-
сионално хранене. ство.
Съдържанието на мед във въздуха варира
МЕД (Cu) от 10 до 100 μg/m3.
ХИГИЕННИ НОРМИ Биоиндикатори за замърсяването на окол-
Въздух на работната среда: Мед – метални ната среда с медни съединения могат да слу-
пари (като мед) – Средносменна ПДК 0,1 mg/m3, жат птици, които натрупват мед в перата си.
дразнещо действие; Мед – окиси и неорганични Добре концентрират мед и могат да служат
съединения (като мед) – Средносменна ПДК 1,0 като биоиндикатори за замърсяване на мор-
mg/m3; Меден оксихлорид – Средносменна ПДК ската акватория синьо-зелените водорасли и
0,5 mg/m3. мидите.
218
УПОТРЕБА Резорбцията на мед в стомашно-чревния тракт е
Медта се използва в хладилното дело, елек- хомеостатично регулирана. В този процес участ-
тротехниката, праховата металургия и съобще- ва металотионеин, който изпълнява следните
нията. Значителна част от произвежданата мед функции: преносител на медта; запасна форма
се влага в производството на сплави (месинг, в клетките и мукозен блок, който се насища при
бронз и др.), които се използват като конструкци- високи концентрации и предотвратява ексцесив-
онни, антифрикционни, корозионно устойчиви, ната резорбция. Високите дози се резорбират в
топло- и електропроводници в машиностроене- прогресивно по-слаба степен, зависеща от наси-
то, съдостроенето, авиационната и автомобило- щането на организма с мед.
строителна промишленост, приборостроенето и Данните за резорбцията на мед при вдишва-
др. Медни соли се използват в производството не са оскъдни.
на изкуствени влакна, стъкло и емайл, в галва- Резорбцията при кожен контакт е възможна
нотехниката, за консервиране на дървесина, при за някои органични съединения на медта.
обогатяване на руди и за производство на мине- След освобождаване от металотионеина ме-
рални бои. Много медни съединения се използ- дта преминава в плазмата в свободно състояние
ват като пестициди в чист вид (меден сулфат) или свързана с аминокиселини. В порталното
или в състава на сложни препарати (купроцин, кръвообращение тя се транспортира до черния
купрозан и др.). дроб, свързана главно с албумините. В кръвта
ПРОФЕСИОНАЛНА И медта е разпределена поравно между еритроци-
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ тите и плазмата.
Основни източници а замърсяване на окол- Черният дроб е централен орган в хомеоста-
ната среда с мед са предприятията на цветната зата на медта, в който тя се отлага временно.
металургия, транспорта, медсъдържащите то- Екскретира се чрез жлъчката. Малки количе-
рове и пестициди, процесите на галванизация ства се излъчват в потта, урината, косата и но-
и изгарянето на мазут и въглища в различни от- ктите. Медта преминава през плацентата и се
расли на промишлеността. Годишният обем на секретира в млякото.
техногенното замърсяване с мед се разпределя Времето на полуелиминиране от цялото тяло
по следния начин: в атмосферния въздух се из- е 4 седмици.
хвърлят 56 хил. тона мед, с твърдите отпадъци Съдържанието на мед в серум (плазма), в
– 77 хил. тона, с пестицидите – 94 хил. тона, от урина, в кръв, в коса, в нокти може да се използ-
химични заводи – 155 хил. тона. Замърсената с ва за оценка на експозицията.
мед почва променя структурата си – намалява ПРОФИЛАКТИКА
се порьозността й, нарушава се водопроницае- За предотвратяване на ефектите от местното
мостта, влошава се водно-въздушния режим на дразнещо действие върху ГДП на работниците
почвата. се препоръчва след работа да правят алкални и
Въпреки че експозицията на мед се среща маслени инхалации.
често в промишлеността, не са съобщени хро-
нични токсични ефекти, характерни за метала, НИКЕЛ И СЪЕДИНЕНИЯТА МУ (Ni)
освен местно дразнещо действие. Канцероген за хора (1 група)
Не са известни и здравни ефекти, свърза- Никел метал (Ni); Разтворими соли: никелов
ни със замърсяването на околната среда с мед. сулфат (NiSO4), никелов хлорид, (NiCl2) никелов
Много метали, замърсители на околната среда нитрат [Ni(NO3)2], никелов карбонил (никелов
(молибден, кадмий, живак) влияят върху мета- тетракарбонил) – Ni(CO)4.
болизма на медта и могат да причинят относите- ХИГИЕННИ НОРМИ:
лен недоимък на мед в организма. Въздух на работната среда: Средносменна
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ ПДК: 0,05 mg/m3 за никел метал, разтворими съ-
НА ДЕЙСТВИЕ единения, никелов сулфид, никелхромфосфат
Медта е есенциален елемент с комплекс- (като никел); 0,007 mg/m3 – никелов карбонил.
на роля върху функциите на организма. Токсич- Въздух на населените места: Среднодено-
ността ѝ е сравнително ниска. нощна ПДК: 0,0002 mg/m3 никел – разтворими
Тялото на човека съдържа 100-150 mg мед; соли; 0,001 mg/m3 – никел метален и никелов окис.
около 10% в черния дроб и около 50% в мускули- Повърхностни течащи води: I категория –
те и костите. 0,005 mg/dm3, II категория – 0,2 mg/dm3, III кате-
Дневното постъпване на мед с храната е око- гория – 0,5 mg/dm3.
ло 2-3 mg и напълно задоволява потребността Хранителни продукти: от 0,1 mg/kg (мляко)
на организма. Резорбцията в стомашно-чрев- до 3 mg/kg (варива) и 8 mg/kg (какао на прах и
ния тракт е средно 57%, при деца е по-висока. чай).
Зависи от съдържанието и химичната форма ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
на медта в храната, скоростта на чревния па- Никелът е устойчив спрямо водата, нике-
саж, присъствието на антагонисти като цинк, жи- ловият карбонил – неразтворим във вода, ос-
вак, сребро, кадмий, молибден и от съставки- таналите съединения са разтворими във вода
те на храната, които намаляват усвояемостта в различна степен (най-разтворим – никелов
на медта (сулфат, фитати, аксорбинова кисели- нитрат).
на, влакнини). Осъществява се главно в стома- Никелът е сребристо бял метал с характе-
ха, дуоденума и горната част на тънкото черво. рен блясък, много ковък и пластичен. Среща се
219
Вещество Молекулна маса Температура на топене Температура на кипене Плътност g/cm3

Никел метал 58,71 1453°С Около 3000°С 8,9 (20 оС)
Никелов сулфат 154,78 – – 3,652 (25 оС)
Никелов хлорид 129,62 – – 3,508 (22 оС)
Никелов нитрат 182,72 – – –
Никелов карбонил 170,71 течен 1,361 (0 оС)
–
твърд 1,78 (-55 оС)
в 2 модификации: алфа- и бета-. Преходът от на никел достига 0,089-1,09 mg/kg сурово зър-
алфа към бета-модификация става при нагря- но, в плодове и зеленчуци – от 0,1 до 2,0 mg/kg
ване до 250-300°С. Двете модификации имат свежа маса.
различна кристална решетка. Обработеният УПОТРЕБА
метал никел (листове, проводници и др.) пред- Никелът се използва за получаване на спла-
ставлява бета-никел. ви с други метали: желязо, хром, мед и др. Мед-
Никелът е феромагнитен, при температу- но-никеловите сплави се характеризират с ви-
ра 358°С губи феромагнитните си свойства. сока пластичност и корозионна устойчивост.
Валентността му е непостоянна (в простите Феромагнитните сплави са особено ценни за из-
съединения е двувалентен). Характеризира се работване на елементи, чувствителни към про-
със средна химическа активност. Устойчив е мени в магнитното поле. Сплави на никел с ко-
на атмосферните газове, вода, халогенни еле- балт се използват за направа на фероакустична
менти, сяра и др. Слабо разтворим в разреде- апаратура. От нихром (никел и хром) и ферони-
ни киселини, устойчив към силни основи. При хром (желязо, хром и никел) се изработва реак-
взаимодействие с киселини се образуват соли тивна техника, газови турбини и конструкции за
на двувалентния никел. атомни реактори.
Разтворимите соли на никела са различ- Сплави на никел с молибден и никел с молиб-
ни по цвят и характеристика кристали. Нике- ден и хром се използват за направа на химична
ловият карбонил е безцветна лесно подвижна апаратура, работеща в силноагресивна среда.
течност с характерна рязка и неприятна ми- Значителни количества никел се употребяват
ризма. за производство на акумулатори и за антикоро-
Природният никел, елемент на земното зионни покрития на: детайли за химична апара-
ядро, е смес от 5 стабилни изотопа. Съдържа- тура, медицински инструменти, прибори, дома-
нието на никел в земната кора е 8.10-3%. Сре- кински съдове, измервателни уреди и др. Никел
ща се като сулфидни медноникелови, окис- и неговите соли са катализатори в химическата
лени силикатни и арсенови руди. Образува 53 промишленост.
минерала. В антропогенно чисти райони съ- ПРОФЕСИОНАЛНА И
държанието на никел в почвата е постоянна НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
величина. Между процесите на миграция в под- Основен източник на никел за организма на
земните, повърхностните води и растения- лица без професионален контакт е храната. Об-
та и вноса в почвата за сметка на разрушава- щото количество, постъпващо с диетата е около
не на почвени минерали, разпадане на мъртви 250 μg/ден.
растителни и животински организми, наторя- Резорбцията на никел в стомашно-чревния
ване на почвата с минерални торове, и утаява- тракт е ниска – около 5%. Предполага се, че е
не от въздуха съществува естествено равно- хомеостатично регулирана.
весие. В производствени условия никелът постъпва
Атмосферният въздух, водите, почвите и главно по дихателен път. Вдишаните количества
растителните хранителни продукти се за- се резорбират по-добре отколкото погълнатите
мърсяват с никел главно от предприятия (до- орално и пряко се влияят от разтворимостта на
биващи или преработващи никел) и ТЕЦ (из- съединението. Наред с общотоксичното дейст-
ползващи за гориво мазут или въглища). В вие доминират оплакванията и симптомите на
силно антропогенно замърсени от ТЕЦ райони дразнещо и некротизиращо действие върху ли-
се формират изкуствени биогеохимични про- гавицата на горните дихателни пътища. Най-чес-
винции, тъй като нефтът и въглищата са ес- то се установяват хронични синузити с аносмия
тествени концентрати на никел. (84,1%), остри синузити (5,6%), кисти и кисто-
В кисели и неутрални води никелът енер- подобни образования (10,3%). Под влияние на
гично мигрира. Концентрира се в придън никелов сулфид и окиси се развива никелова
ните утайки на замърсени водоеми образу- пневмокониоза. Сериозни проблеми създава
вайки трудноразтворими металоорганични канцерогенната активност на никела и съедине-
комплекси. нията му (никелов карбонил). Латентният пери-
Съдържанието на никел в растителни про- од – начало на професионален контакт – поява
дукти е по-високо отколкото в животински на рак на белия дроб или околоносните кухини, е
продукти. Зависи от геохимичните особено- от 13 до 31 години.
сти на района, интензивността на торене със Сенсибилизиращата активност на никела е
суперфорфати, използването на никелсъдър- доказана както при професионален контакт, така
жащи фунгициди и антропогенното замърся- и в битови условия. Усъвършенстването на тех-
ване. В зърнени храни и варива съдържанието нологиите ограничава професионалния контакт
220
и намалява разпространението на професио- или изолиращ тип противогази, непромокаеми
налния никелов дерматит. Напоследък никелов работни костюми и ръкавици.
дерматит се среща по-често сред нетипични
професии (хирурзи, стоматолози, продавачки, ОЛОВО (Pb)
касиерки, келнерки, фризьорки). Поради широ- ХИГИЕННИ НОРМИ
ката употреба на никелирани предмети в бита Въздух на работната среда: Средносменна
случаите на сенсибилизация и алергични дер- ПДК – 0,05 mg/m3; Специфични ефекти: Гонадо-
матити и екземи сред населението се увелича- токсичност, Вероятен канцероген на хора – 2 В
ват. Описани са дерматити при контакт с нике- група. Средносменна ПДК за работещи подра-
лирани рамки на очила, пръстени, часовници, стващи (15-18-годишна възраст) – 0,005 mg/m3.
катарами, токички и безопасни игли, никелови Въздух на населените места: Средного-
монети, кухненски съдове, средства за дезин- дишна ПДК за олово и съединенията му (без
фекция и миещи препарати, съдържащи никело- тетраетилолово), изчислен като олово – 0,001
ви съединения. Очертава се тенденция към за- mg/m3, Средноденонощна ПДК – 0,001 mg/m3.
дълбочаване на проблема, тъй като употребата Питейна вода: Олово не повече от 0,05 mg/dm3.
на никелирани изделия непрекъснато се увели- Повърхностни течащи води: I категория –
чава – средно с 10% годишно. 0,02 mg/dm3, II категория – 0,05 mg/dm3, III кате-
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ гория – 0,2 mg/dm3.
НА ДЕЙСТВИЕ Почви: От 20 до 80 mg/kg в зависимост от рН
Никелът постъпва в организма по дихателен на почвата.
и орален път. При проучванията на условията и Хранителни продукти: От 0,1 mg/kg в мар-
механизма на възникване на кожна чувствител- гарин, растителни и животински мазнини до 10,0
ност е доказано, че сенсибилизацията на орга- mg/kg в миди, ракообразни и чай.
низма е свързана с проникване на никела през Съдържанието на олово задължително се оп-
кожата. ределя в следните хранителни продукти: сухо
В кръвта металът се разпределя между лев- мляко, месни консерви, морска риба, брашно,
коцитите и серума. Открива се в три форми: – Ni спанак, плодови сокове и нектари, захар, бон-
(II) комплекс с албумин; – Ni – металопротеинов бони, шоколад, какао на прах, детски храни на
комплекс и Ni – α1 – гликопротеинов комплекс; – млечна, зеленчукова, плодова и месна основа, и
ултрафилтруеми Ni (II) комплекси с аминокисе- безалкохолни напитки.
лини или техни полипептиди. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Телесното съдържание на никел е около 10 Оловото е сивосинкав метал с атомна маса
mg, разпределени в намаляваща концентрация 207,2, висока плътност (11,35 g/cm3 при 20°С),
в кости, бели дробове, дебело черво, тънко чер- температура на топене 327,4 оС, температу-
во, кожа и др. С възрастта се увеличава количе- ра на кипене 1740°С, практически неразтво-
ството на никел само в белия дроб. рим в разредени киселини, разтворим в азотна,
Резорбираният никел се екскретира главно оцетна и топла концентрирана сярна кисели-
с урината (90%). В потта концентрацията е 20 на. Разтворимостта на оловото в меки води в
пъти по-висока отколкото в урината. Екскреци- присъствието на О2 и СО2 има голямо хигиен-
ята чрез жлъчката е без значение. Освен чрез но значение.
потни жлези се секретира и чрез млечните жлези При нагряване оловото се окислява и обра-
и така попада в млякото. зува оксиди, свързва се с халогенни елементи,
Професионалната и непрофесионална екс- сяра и телур.
позиция се оценява чрез определяне на никел в От органичните съединения на олово-
кръв и урина. то най-голямо практическо значение имат
ПРОФИЛАКТИКА тетраетилоловото и тетраметилоловото.
Профилактиката на хроничните професи- Те са неразтворими във вода. Разтварят се
онални интоксикации с никелов карбонил и в добре в органични разтворители и мазнини.
електролизните цехове се основава на макси- Притежават умерена летливост.
мална херметизация на процесите и оборудва- Средното съдържание на олово в земната
нето, автоматизация и механизация на никели- кора е 1,6.10-3%. Добива се от оловно-цинкови
рането. или полиметални руди, съдържащи главно мед,
При предварителните медицински прегледи цинк и желязо. Образува около 80 естестве-
се препоръчва да се провежда кожно тестуване. ни минерала: сулфати, карбонати, фосфати
Периодичните медицински прегледи с участието – галенит (PbS), англезит (PbSO4), церусит
на дерматолог, оториноларинголог и онколог са (PbCO3).
задължителни. Оловото енергично мигрира в околната
При хронични алергични заболявания на ко- среда, по-активно в кисела среда. Чрез способ-
жата и бронхиална астма работниците се от- ността си към биоконцентрация се включва в
страняват от контакт с никел, хром и кобалт. Въз- биокръговрат. Натрупва се в най-големи ко-
можна е кръстосана алергия. личества в глинести почви, хумус и придънни
Осигуряват се също строг контрол за качест- утайки.
вото на въздуха на работната среда и използва- УПОТРЕБА
нето на ЛПС. Ако се налага да се работи при ви- В световен мащаб 55% от добиваното оло-
соки концентрации да се използват филтриращ во се използва за производство на акумулатори,
221
оловни тръби, киселиноустойчиви инсталации те. Най-интензивно е замърсяването (от 3 до 6
за химическата промишленост, защита от рент- пъти над фоновото) на разстояние до 60 метра
генови и други йонизиращи лъчения. Около 22% от пътното платно. Съществен дял (до 50%) има
се използва под формата на сплави, а 23% като повърхностното замърсяване с прах, съдържащ
химични съединения: бои за стъкларската и ке- големи количества оловни съединения.
рамичната промишленост, стабилизатори при Освен от цветната металургия и автотранс-
производството на полимери и каучук, алкили- порта почвите се замърсяват с олово и чрез мик-
ращи органични съединения, антидетонираща роторовете, съдържащи до 1% олово.
присадка към бензин и др. Установено е, че оловото мигрира от мате-
ПРОФЕСИОНАЛНА И риала на водопроводните тръби в количества
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ от 0,09 до 0,58 mg/dm3 в зависимост от рН, тем-
Във въздуха на работната среда оловото при- пературата на водата, количеството на оло-
съства като пари и аерозоли. Особено опасни во съдържащия стабилизатор (при тръби от по-
за здравето на работниците са кондензационни- ливинилхлорид), дебелината на материала и
те, финодисперсни аерозоли, които се образу- диаметъра на тръбите. Миграцията продължава
ват при леене или високотемпературна обработ- от 1 месец до 2,5 години, като количеството на
ка на метала. Рискови професии и производства оловото във водата може да достигне ниво сто-
са: леяри и металурзи при леене и рафинира- тици пъти над хигиенната норма.
не на олово; миньори от оловни мини; водопро- Природното съдържание на олово в храни-
водчици; шлосери по „ВиК“; автомонтьори; ко- телните продукти е незначително – от 1,1 до 10,7
рабостроители; печатари; полицаи – улични μg%. В райони с интензивно антропогенно за-
регулировчици; оксиженисти; електроженисти; мърсяване съдържанието на олово може да дос-
монтажници на специално оборудване за хими- тигне от 0,558 mg/kg в пшеница до 3,67 mg/kg в
ческата промишленост; работници от производ- някои зеленчуци при норма 0,5 mg/kg.
ство на пластмаси, гума и каучук; работници от Източник на олово могат да бъдат също и ле-
бензиностанции; декоратори на стъкларски и ке- карства, театрален грим и някои козметични
рамични изделия; работници от производство- средства.
то на акумулатори; работници по ремонта на мо- МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
стове и др. в пряк контакт с олово. НА ДЕЙСТВИЕ
При концентрации на олово във въздуха на За човека оловото е неесенциален микроеле-
работната среда около 0,01 mg/m3 съдържание- мент, типичен ксенобиотик с висока токсичност
то му в кръвта на експонираните работници ва- и изразена склонност към материална кумула-
рира от 6 до 140 mg% (средно 32-41 mg%), което ция. Особено чувствителни към оловото са деца
е над 2 пъти по-високо от контролното ниво при и бременни жени. Като правило признаците на
неекспонирани лица. хронично оловно отравяне при деца се откриват
Източник на олово могат да бъдат и други при по-ниски концентрации на оловото в кръвта
дейности, професии или хоби за отделни лица: (фиг. 1). Приоритетно се увреждат централната
приложници грънчари, майстори на уникални ке- и периферна нервна система, кръвните клетки,
рамични и стъкларски изделия; производители метаболизма на витамин D и калций, репродук-
на оловни съчми и тежести за риболов; любите- тивната функция. Уврежданията могат да бъдат
ли на електронни апарати, извършващи посто- необратими. Оловото прониква трансплацентар-
янно оловни спойки; колекционери на керамични но, което обяснява високия риск за плода. Несъ-
съдове, увлечени да приготвят „здравословна“ вършенството на хемато-енцефалната барие-
храна в тях. ра при деца до 3-годишна възраст ги превръща
Предвид дългата история (от столетия) на в най-уязвими групи от населението. Много чес-
оловото като спътник на човека в бита и произ- то в детската възраст признаците на хронично
водството понастоящем оловото е убиквитерен оловно отравяне се ограничават до необичайна
замърсител на околната среда. Локални източ- хиперреактивност и леко умствено изоставане.
ници на замърсяване на околната среда с оло- В организма оловото и неорганичните му съ-
во са оловнодобивните и оловопреработващи единения попадат чрез вдишване и чрез поглъ-
предприятия. Големи групи от населението са щане. Инхалаторният път на проникване е много
застрашени от непрофесионална експозиция на важен при професионален контакт с олово. Хра-
олово чрез оловосъдържащи бои, емисиите от носмилателният път е основен за цялото населе-
автотранспорта и питейната вода. ние. Само органичните съединения на оловото
Емисиите от цветната металургия, съдържа- (напр. тетраетилолово) проникват през кожата.
щи над 0,2 mg/m3 олово замърсяват въздуха на Дневното количество олово, постъпващо с
откритото пространство далеч над хигиенните диетата най-често е около 100-200 μg, но в ня-
норми. В радиус до 4 km. около оловодобивно кои райони то достига до 500 μg/ден. Според
предприятие съдържанието на олово в почвата препоръките на СЗО допустимото дневно коли-
достига 80-3500 mg/kg при естествени фонови чество за възрастни е до 400 μg/ден. Предвид
нива, вариращи средно от 2,6 до 43 mg/kg. по-високата чувствителност на децата Амери-
Влиянието на автотранспорта като мощен из- канската агенция за контрол на храни и лекар-
точник на замърсяване на почвите и растящите ства (FDA) предвижда мерки за снижаване на
върху тях култури се установява в ивица широ- сумарния внос на олово при деца от 1 до 5 годи-
ка 150-200 m. от двете страни на магистрали- ни до 100 μg/ден.
222
1% остава в плазмата. Експериментално е уста-
новено, че след еднократно третиране периодът
на полуизвеждане от кръвта при възрастни инди-
види е около 25 дни, от меките тъкани – около 40
дни и от костите – повече от 25 години. Натрупа-
ното в костите олово е потенциален ендогенен
източник – физиологични състояния (бременност,
кърмене), стрес (алкохолен „удар“) или хронично
заболяване активират инертното олово в костите
и нивото му в кръвта се повишава.
Оловото се излъчва главно чрез урината (75-
80%), до 15% чрез жлъчката и секрециите на
СЧТ в изпражненията, по-малко от 8% с потта и
роговите образования – коса и нокти. Чрез млеч-
ните жлези попада в млякото в малки, но про-
порционални на съдържанието на олово в кръв-
та количества.
Оценката на експозицията се извършва чрез
общоприетите токсикокинетични тестове: олово
в кръв, урина, коса и зъби.
ПРОФИЛАКТИКА
При работа в контакт с олово с цел огранича-
ване на експозицията се препоръчва:
– максимална механизация на производстве-
ните процеси,
– капсулиране на местата с интензивно пра-
хоотделяне и пръскане с вода на прахообразни-
те материали,
– влажно почистване на помещенията,
– устройство на херметични кабини за работ-
ниците в цеховете за леене на олово,
– усъвършенстване на конструкцията на пе-
щите за високотемпературна обработка на олово,
– въвеждане на непрекъсната технология на
рафиниране на оловото и затворени производ-
Фиг. 1. Влияние на неорганично олово ствени цикли,
върху деца и възрастни – най-ниско ниво на – увеличаване на обема на вентилацията до
наблюдаваните неблагоприятни изменения 15-20 m/s и др.
Предварителните и периодичните медицински
Постъпващото инхалаторно и орално неор- прегледи са задължителни. На работещите в кон-
ганично олово не метаболизира. Метаболитна такт с олово се осигуряват: диета В като предпаз-
трансформация е характерна за органичните съ- но професионално хранене, вит. С 100 mg, вит. Е
единения на оловото. 20 mg, вит. В комплекс по 1 драже през ден, вит.
Резорбцията на оловото в СЧТ е около 10- В12 – 3 μg, фолиева киселина 300 μg, обогатени с
15% от погълнатото количество. При бременни пектин плодови напитки и пюрета, мусове, 1 l ми-
жени и деца резорбцията се повишава до 50%. нерална вода от Каварна или Горна Баня, Търго-
Особености в храненето съществено влияят вище, Иваняне, Белово, Вършец, Варна.
върху резорбцията на оловото. Тя се повишава
при недохранване (общокалорийно и белтъчно), СЕЛЕН (Se)
дефицит на калций, желязо и фосфор. ХИГИЕННИ НОРМИ
До 35% от инхалираните оловни частици с Въздух на работната среда: Селен и съе-
размери 0,1-1,0 μm се отлагат и задържат в бе- динения (като селен) – Средносменна ПДК – 0,2
лите дробове. Белодробната резорбция е около mg/m3, тератоген за животни; Селеноводород
30% и зависи от размера на частиците, разтвори- (като селен) – Средносменна ПДК 0,03 mg/m3.
мостта на съединението, индивидуалните физи- Въздух на населените места: Селенов дву-
ологични особености и наличието на патологич- окис – Средноденонощна ПДК – 0,00005 mg/m3,
ни изменения в организма. Повишава се до 50% Максимално еднократна ПДК – 0,0001 mg/m3.
при вдишване на ауспухни газове или разтвори- Повърхностни течащи води: I-III категория
ми оловни съединения, при пушачи и болни от – 0,01 mg/dm3.
хронични заболявания на ГДП. В костите и зъби- ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
те се концентрира 95% от общото съдържание на Селенът съществува в кристални и амор-
олово в организма – типична материална кумула- фни форми. Представлява тъмносиво с кафяв
ция. Само 2% е оловото в кръвта и то се разпре- оттенък вещество. При обичайна температу-
деля така – почти 99% от циркулиращото в кръв- ра най-устойчив е кристалният хексагонален
та олово е свързано с еритроцитите и само около сив или метален селен. Температурата му на
223
топене е 217°С, температура на кипене 685 оС, и гъби. При съдържание на селен 0,4 mg/kg в поч-
плътност 4,79 g/cm3. Не се разтваря във вода. вата, в ядивни и отровни гъби концентрацията на
При обичайни условия е устойчив на действи- селен варира от 2 до 12 mg/kg сухо вещество.
ето на въздуха, кислорода, водата, солната и Съдържанието на селен в продуктите от рас-
разредената сярна киселина. Добре се разтва- тителен произход зависи от геохимичните осо-
ря в азотна киселина и в „царска вода“. С флуор, бености на района в замърсяването на околната
хлор и бром образува халогениди, с водород при среда със селен. В бобови култури се съдържа
350-440°С – селеноводород. При висока темпе- 0,24-0,73 mg/kg сухи семена. В пшеница, ръж,
ратура се разтваря в органични вещества. ечемик, овес и грах съдържанието на селен ва-
Съдържанието на селен в земната кора е рира около 0,257-0,304 mg/kg суха маса. Значи-
средно 6.10-5%. Чисти селенови минерали и са- телно по-малко количество селен се съдържа в
мороден селен се срещат много рядко. По-чес- картофите, царевицата, зелето, лука, моркови-
то се срещат малки сулфидно-селенови хидро- те, краставиците и ябълките – от 0,004 до 0,142
термални находища. Известни са 38 минерала: mg/kg суха маса. Месото на едрия рогат добитък
селениди (съединения на селена с метали: кла- съдържа 0,929 mg/kg селен, яйцата – 0,022 mg/
усталит PbSe, тиманит HgSe, науманит AgSe kg, млечните продукти – 0,100-0,298 mg/kg сухо
и др.); селенити (соли на селенистата кисели- вещество.
на) и селенати (соли на селеновата киселина). МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
В слабо алкална среда селенът енергич- НА ДЕЙСТВИЕ
но мигрира и е в състояние да формира селе- Селенът е есенциален микроелемент, кой-
нови биогеохимични провинции или биосферни то е токсичен за млекопитаещи и човек когато
субрегиони. Едни от факторите, определящи постъпва в повишени количества с диетата или
усвояването на селен от растенията е коли- вдишвания въздух. Токсичните дози са 100-300
чеството водоразтворим селен в почвата. пъти по-високи от необходимите за живота.
УПОТРЕБА Тялото на човека съдържа от 3 до 15 mg се-
Селен се използва главно за производство лен. Дневното постъпване с диетата варира от
на токоизправители и фотоелементи. От него 60 до 300 μg в зависимост от характеристика-
се синтезират различни селениди с полупровод- та на района, състава и приготвянето на храна-
никови свойства, които се прилагат в производ- та. Резорбцията в стомашно-чревния тракт е до
ството на термоелементи, фотосъпротивления и 90% (50-100%), повлиява се съществено от съ-
като катодлуминофори. Селенът намира прило- държанието на метионин в храната – тази ами-
жение в стъкларската промишленост като оцве- нокиселина инхибира резорбцията на селенсъ-
тител, при вулканизация на гума и в металурги- държащите аминокиселини.
ята за формиране на дребнозърнеста структура Новопостъпилият селен се открива глав-
на стоманата. но в плазмата, свързан с α2 и β1 – глобулинови-
Селенът се използва още като катализатор те фракции и със свободните аминокиселини
при процесите на хидрогенизация. В органичния (цистеин, метионин, левцин).
синтез намира приложение селеновия двуокис След разпределение в тъканите максимал-
като окислител и изходен продукт за получаване ни нива се откриват в бъбреците и черния дроб;
на органични и селенисти съединения, които се по-ниски – в ретината, слезката, белия дроб, ми-
използват като екстрагенти, антиоксиданти и ле- окарда, скелетните мускули и мозъка. Селенът
карствени препарати. кумулира в косата. При професионална експози-
ПРОФЕСИОНАЛНА И ция повишени нива се откриват в белия дроб.
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ В тъканите селенът претърпява биотран-
Професионална експозиция на селен с при- сформация: редукция, метилиране и свързване
знаци на увреждане на здравето на работниците или директно включване в белтъци (Se-цистеин
се наблюдава в медодобивното производство; вместо цистеин, Se-метионин вместо метионин).
при топене на алуминий, покрит със селен и при Селенът преминава плацентарната бариера
производството на стомана. и се секретира в млякото. Излъчва се главно с
Хроничните токсични ефекти при повишена урината, но също и в потта, изпражненията, ко-
експозиция на селен от околната среда са нес- сата и издишания въздух.
пецифични. В биогеохимичните провинции селскостопан-
Съдържанието на селен във въздуха, в райо- ските животни (крави, овце, свине, кучета, коне)
на на медодобивен завод и на територията на страдат от т.нар. „алкална“ болест – хронична се-
самия завод достига 0,0004-0,0005 mg/m3. Много ленова интоксикация. В същите райони при ме-
по-интензивно се замърсява атмосферния въз- дицински прегледи на населението са установе-
дух със селен при вулканична дейност (във вул- ни изменения в емайла на зъбите, субиктерична
каничните газове съдържанието на селен е хи- кожа, хронично възпаление на ставите, обри-
ляди пъти повече). ви, заболявания на ноктите, анемии, стомашно-
В повърхностни води съдържанието на селен чревни заболявания и нервни разстройства.
рядко превишава 1 μg/dm3. Максимални количе- Характерен белег за повишена експозиция
ства са установени в минерални води (кисели и при хронична селенова интоксикация е мириз-
хидрокарбонатни) – от 6 до 8 μg/dm3. мата на чесън в издишания въздух, която се дъл-
Висока способност към натрупване на селен е жи на образуващия се при биометилирането ди-
характерна за почвените бактерии, актиномицети метилселенид.
224
ПРОФИЛАКТИКА куствени полускъпоценни камъни, перли и елма-
Технологичните мероприятия са най-важните зи, влизат в състава на депилатоарни кремове и
и радикални мерки за профилактика на хронич- пасти, и родентициди.
ните интоксикации в производствени условия: ПРОФЕСИОНАЛНА И
херметизация на оборудването; механизация на НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
операциите при зареждане на реактора с техни- При производството на талий – метал и не-
чески селен; изолиране на операциите, свърза- говите окиси, концентрацията на талий в работ-
ни с отделяне на селен във въздуха на работна- ните помещения достига 0,18 mg/m3, при леене
та среда в отделните помещения. на метал – 13-17,4 mg/m3. При производството
Предварителните и периодичните медицин- на соли съдържанието на талий във въздуха на
ски прегледи са задължителни. Бременни жени работната среда е около 0,136-0,354 mg/m3 при
се трудоустрояват веднага – без контакт със се- синтеза на монокристали – 0,004-0,007 mg/m3.
лен. При работа трябва да се ползват лични Най-значителни източници на замърсяване
предпазни средства: гумени ръкавици при рабо- на околната среда с талий са топлоелектриче-
та с разтвор на селенов тиосулфат; противопра- ските централи на нефт, въглища и мазут и пред-
хови респиратори и маски при опаковане на тех- приятията на цветната металургия, добиващи
нически селен: при необходимост противогази и мед, олово и цинк.
щателна защита на кожата. Талий може да попадне в питейната вода и
хранителните продукти в силно антропогенно за-
ТАЛИЙ И НЕГОВИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ (Ti) мърсени райони и при прекомерно торене с ка-
ХИГИЕННИ НОРМИ лиеви торове.
Въздух на работната среда: Талий и него- МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
вите съединения (като талий) – Средносменна НА ДЕЙСТВИЕ
ПДК – 0,05 mg/m3. Талият е неесенциален ултрамикроелемент,
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА отличаващ се със свойства близки до тези на
Талият е мек светлосив метал с молекулна оловото: материална кумулация и висока ток-
маса 204,37, температура на топене 303,5°С, сичност. В организма прониква по всички въз-
температура на кипене 1472°С, плътност 11,82 можни физиологични пътища: ентерален, вдиш-
g/dm3 при 20°С. Кристализира в две модифика- ване на аерозоли и през кожата.
ции. Повърхността му се окислява от въздуха При нормални условия с храната и питейна-
при обичайната стайна температура. Във вода та вода ежедневно се приемат 1,6 до 2,0 μg, при
и в основи е неразтворим. Лесно взаимодейст- вдишване – 0,05 μg. Съдържанието на талий в
вува с минерални киселини (азотна, сярна), но не косата е 4,8-15,8 ng/g, в урината – 0,13-1,69 μg/
със солна киселина поради образуващото се на dm3, в ноктите – 0,72-4,93 ng/g. Средно в органи-
повърхността покритие от талиев хлорид. зма се съдържат 100 μg талий.
Слаборазтворимите халогениди, сулфи- Талият се резорбира бързо през всички ли-
ди, хромати на едновалентния талий го сбли- гавици – ентерални и на ГДП, както и през кожа-
жават с едновалентните сребро, мед, злато и та. Достига пикови стойности в кръвта след 12
двувалентните олово и живак. Тривалентният часа и много скоро изчезва. Разпределя се във
талий лесно се редуцира до едновалентен, об- вътрешните органи: най-вече бъбреци, слюнни
разува комплексни съединения, превъзхождащи жлези, тестиси, черен дроб, далак, простата, мо-
по устойчивост тези на бисмута, антимона, зък. При следващо преразпределение в органи-
желязото, хрома и алуминия. С металите об- зма се депонира в кости и коси.
разува сплави. Поради сходство с калия е възможно биоло-
Съдържанието на талий в земната кора гично взаимодействие между двата елемента:
е от 0.43 до 1.0.10-4%. Среща се в състава на талий може да замени калия и да се конкурира
редки минерали, манганови, медно-цинкови и с него в строежа на биологичните мембрани. Ин-
арсенови руди. Съдържанието на талий в поч- фузията на калий увеличава клирънса на талий
вата е 1.0.10-5%, в морска вода – 0,01 μg/dm3, в и извеждането му от тъканите.
сладководни басейни 0,01-14,0 μg/dm3, а в ат- Талият се екскретира чрез урината и фека-
мосферния въздух – 0,04-0,48 ng/ m3. В райони- лиите. Екскрецията му е продължителна, може
те на талиеви месторождения съдържанието да достигне 1 година. Екскрецията чрез слюнни-
му в подземни води достига 2,7 mg/dm3. те жлези е значителна, до 15 пъти по-висока от-
УПОТРЕБА колкото чрез бъбреците.
Талий и съединенията му се използват за В зависимост от индивидуалната чувствител-
производство на полупроводници, в електрони- ност леталната доза за човека варира от 0,5 до 3
ката и електротехниката; за легиране на герма- g, минималната летална доза е 12 mg/kg телес-
ний, силиций и кадмиеви съединения; за полу- на маса.
чаване на фотосъпротивления и фотоелементи ПРОФИЛАКТИКА
с голяма чувствителност; в атомната техника за При всички производствени процеси, при които
различни сцинтилационни броячи; за активира- е възможно замърсяване на помещенията с талий
не на луминисцентни кристали; в оптиката, при- са задължителни механизация и автоматизация на
боростроенето и машиностроенето. Соли на производствените процеси, херметизация на обо-
талия се използват като антидетонатори, ката- рудването и ефективна вентилация. Препоръчва
лизатори, за производство на светещи бои, из- се въвеждането на затворени цикли, изключващи

225
ръчни операции. Механичната обработка на крис- При работници от черната металургия (про-
тали и полиране следва да се извършват само при изводство на стомана), експонирани на телур
осигурена локална вентилация. в концентрации от 0,01 до 0,1 mg/m3 се устано-
Особено внимание следва да се отделя на вяват: миризма на чесън в издишания въздух и
обезвреждането на твърди отпадъци, които са потта, метален вкус в устата, анорексия, ринит,
изключително опасни за околната среда и насе- сомнолентност, съдържанието на Те в урината
лението. достига до 0,06 mg/l.
Работещите с талий след смяната задължи- МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
телно трябва да вземат душ, а при необходи- НА ДЕЙСТВИЕ
мост да се организира санитарна обработка на Телурът е неесенциален ултрамикроелемент
тялото и работното облекло Честата смяна на за човек. От известните телур – метал, телуриди
работното облекло е задължителна, а при ре- (съединения с метали), телурити и телурати (соли
монтни и аварийни работи то се ползва едно- на телуровата и телуристата киселина), най-сла-
кратно. Освен влаго- или прахоустойчиви ра- ба токсичност има телур метал. Най-токсични са
ботни костюми се осигуряват: респиратори, водоразтворимите телурити. Телурът и неговите
защитни очила, гумени ръкавици. Предварител- съединения постъпват в организма главно по ди-
ните и периодичните медицински прегледи са хателен път и в ограничено количество чрез хра-
задължителни. Препоръчва се веднъж месечно носмилателния. Чревната резорбция е ниска по-
изследване за талий в урина. ради слабата разтворимост. Само органични
съединения проникват през интактната кожа. Те-
ТЕЛУР (Te) лурът се натрупва във всички части на тялото,
ХИГИЕННИ НОРМИ най-много в бъбреци, черен дроб, мозък и тес-
Въздух на работната среда: Средносменна тиси. Вътрешните органи и лигавиците на устна-
ПДК – 0,1 mg/m3 та кухина и стомаха или на горните дихателни пъ-
Въздух на населените места: Среднодено- тища се оцветяват специфично: тъмнозелено до
нощна ПДК – 0,0005 mg/m3 (телуров двуокис). черно със землист оттенък. Това оцветяване се
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА дължи на редукцията на съединенията до телур
Телурът представлява сребристосив кре- метал. Възстановеният телур се метилира до те-
хък метал с изразен блясък, молекулна маса луров диметил, който е причина и за специфична-
127,60, плътност 6,64 g/cm3 при 20°С. При на- та миризма на чесън.. Екскрецията на телур от ор-
гряване гори със син пламък и образува ТеО2. ганизма е много бавна, извършва се главно чрез
Взаимодействува с халогенни елементи, с во- бъбреците. Малки количества се екскретират
дород образува телуроводород – безцветен чрез жлъчката и изпражненията (телуров диметил
отровен газ с рязка неприятна миризма. Не- и телур метал); чрез белия дроб и чрез потта (дъх
разтворим във вода и органични разтворите- на чесън от устата и мирис на чесън от тялото);
ли. Разтваря се в концентрирана азотна кисе- чрез слюнните жлези (метален вкус в устата).
лина, в „царска вода“ (смес от концентрирана Механизмът на токсично действие не е на-
азотна и сярна киселина), слабо в солна кисели- пълно изяснен. Счита се, че наблюдаваната
на и в основи. Съществува в 2 алотропни със- сoмнолентност и другите неврологични симпто-
тояния: хексагонални кристали и прах. С ме- ми се дължат на редуциране на коровата възбу-
талите образува телуриди. димост. Известно е също, че предизвиква нару-
Телурът е един от най-редките разсеяни шения в растежа, опадване на косата, парализи.
елементи. Представен е от 8 стабилни из- ПРОФИЛАКТИКА
отопа. Средното му съдържание в земната Работещите в контакт с телур подлежат на
кора е около 1.10-7%. Образува 40 минерала: те- предварителни и периодични медицински пре-
луриди и продукти на окислението им. Харак- гледи.
терен примес към пирит или в състава на по- Защитата на работниците се осигурява чрез
лиметални, медно-цинкови и оловноцинкови ефективна вентилация в работните помещения.
руди. При наличие на телурови аерозоли е необходи-
УПОТРЕБА мо да се носят респиратори. Работещите в кон-
Телуридите и техните сплави се използват за такт и телуроводород трябва да използват фил-
производство на полупроводници. Чистият телур триращ тип противогази. Осигуряват се работно
е легираща добавка към олово, стомана и чугун; облекло и гумени ръкавици. Задължително е
компонент на сплави с високо съпротивление; спазването на правилата на личната хигиена.
използва се при вулканизация на гума; оцвети-
тел в стъкларската и керамичната промишле- ФОСФОР И СЪЕДИНЕНИЯТА МУ (Р)
ност при производството на червенокафяво ХИГИЕННИ НОРМИ
стъкло и керамика и при производството на ла- ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
тексни смеси. Фосфор в свободно състояние в природата
ПРОФЕСИОНАЛНА И не се среща. Открива се под формата на фос-
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ фати в състава на минералите: хлорапатит,
Професионално експонирани на телур и съе- флуорапатит, вивианит или фосфарит. Съ-
диненията му (главно ТеО2) са работници от це- държанието му в земната кора е около 0,12%.
хове за електролиза и получаване на чисти ме- Фосфорът съществува в 3 алотропни със-
тали от руди с примеси от телур. тояния: бял фосфор (силнотоксичен), червен
226
Въздух на работната среда
Химично вещество Емпирична формула Средносменна ПДК Краткотрайно максимална ПДК
1. Фосфорен анхидрид P2O5 1,0 mg/m3 -
2. Фосфорен петхлорид PCl5 1,0 mg/m3 -
3. Фосфорен трихлорид PCl3 1,5 mg/m3 3,0 mg/m3
4. Фосфороводород PH3 0,1 mg/m3 0,2 mg/m3
Въздух на населените места

Замърсяващи вещества Средноденонощна ПДК Максимално еднократна ПДК
1. Фосфорен анхидрид 0,05 mg/m3 0,15 mg/m3
2. Фосфороводород 0,001 mg/m3 0,01 mg/m3
Питейна вода
Фосфати в mg/dm3 не повече от 0,5
Повърхностни течащи води I категория II категория III категория
1. Фосфати (PO4) 0,2 mg/dm3 1,0 mg/dm3 2,0 mg/dm3
2. Фосфор – общо съдържание като РО4 0,4 mg/dm3 2,0 mg/dm3 3,0 mg/dm3
фосфор – слаботоксичен поради неразтво- ани, перилни и миещи средства. По-голямата
римостта си в биологични течности и черен част от фосфора, използван като минерален
фосфор. тор остава в почвите, поради високото съ-
Белият фосфор представлява безцветна държание на калций, алуминий и желязо, с кои-
мека кристалообразна маса, светеща в тъмни- то фосфора образува съединения. Част от из-
ната и бързо жълтееща под влияние на светли- лишното количество попада в пресноводните
на. Температурата на топене на белия фосфор басейни, където играе главна роля за възник-
е 44,1°С, температурата на кипене – 275°С, ване на еутрофия (стареене и пълно изчезване
температурата на възпламеняване 34оС, на водната фауна поради натрупване на мине-
плътността му – 1,83. Парите на фосфора са рални вещества, главно фосфор и азот, и ин-
4,3 пъти по-тежки от въздуха. При обикновена тензивен ръст на водни растения).
температура е слабо летлив, във въздуха обра- УПОТРЕБА
зува бяла мъгла, съдържаща освен фосфор и не- Белият фосфор се използва за получава-
говите окиси. Слабо се разтваря във вода. При не на червен фосфор, фосфорни съединения
достъп на въздух и светлина много лесно се и сплави; като пестицид се използва за борба с
окислява и самовъзпламенява. Поради това се гризачи; като димообразуващо и запалително
съхранява на тъмно и под вода. Бурно реагира средство. Специално пречистен фосфор се из-
със сяра, халогенни елементи и метали. ползва в електрониката и производството на по-
Червеният фосфор е прахообразна суб- лупроводници.
станция с тъмночервен до кафяв цвят. Темпе- Червеният фосфор се използва в производ-
ратура на топене – около 600°С, температура ството на кибрит, в селското стопанство и мета-
на възпламеняване 240°С, плътност 2,2. Чер- лургията.
веният фосфор е по-слабо активен от белия ПРОФЕСИОНАЛНА И
фосфор, при нормална температура с водни- НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
те пари и кислорода реагира бавно. Остри отравяния с фосфор са описани из-
Фосфорът е един от основните елементи, ключително при поглъщане на бял фосфор,
изграждащи живите организми. Като есенци- макар че са възможни и остри отравяния с фо-
ален компонент на протоплазмата, нервна- сфорни пари.
та тъкан и костите, фосфорът е представен Хронични отравяния с фосфорни пари са оп-
в значителни количества в молекули с голя- исани при концентрации на бял фосфор във въз-
мо биологично значение: нуклеотиди и фосфо- духа на работната среда 0,2-1,2 mg/m3 в произ-
липиди. В природата фосфорът е основният водството на кибрит, също и при концентрации
фактор, лимитиращ ръста на автотрофни- 0,1-0,16 mg/m3 (но едновременно и с пари на фо-
те организми както във водата, така и на су- сфорен анхидрид, фосфин и флуороводород).
шата. Предполага се (за азота е доказано), че Попадайки върху кожата белият фосфор се
фосфорът е главният регулатор на всички ос- възпламенява, развива се висока температура,
танали биогеохимични кръговрати. Количе- причиняваща бавно заздравяващи изгаряния.
ството на нитратите във водите и на кисло- Локално неблагоприятно действие на място-
рода в атмосферата зависи от състоянието то на изгарянето оказва и образуващата се фо-
на кръговрата на фосфора. сфорна киселина.
Дейността на човека значително е увели- В металургията, при обработка на метали,
чила природните количества фосфор. Ежегод- съдържащи примеси от фосфор с концентри-
но в отпадните води на градската канализа- рани киселини се отделя силнотоксичния газ
ция попадат по 2 kg фосфор от всеки жител на фосфин (фосфороводород).
населеното място, използващ за поддържане Случайното или с цел самоубийство поглъ-
на личната си хигиена съвременните шампо- щане на фосфорни съединения (най-често пес-
227
тициди) причинява непрофесионално отравяне Хранителни продукти: от 0,1 mg/kg (в мляко,
или смърт. плодове) до 0,5 mg/kg (във вътрешности на жи-
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ вотни и птици).
НА ДЕЙСТВИЕ ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Белият фосфор постъпва в организма чрез Хромът е сив твърд труднотопим метал
дихателните пътища, лигавицата на стомаш- с молекулна маса 51,99, плътност 7,19 g/cm3
но-чревния тракт при поглъщане и през повре- (при 20°С), температура на топене 1890°С.
дената от изгарянето кожа. При постъпване на Хромът и хромният оксид са неразтворими
фосфор в организма в големи количества е въз- във вода; хромният триоксид, хроматите и
можно да се открие в кръвта в елементно състо- бихроматите са разтворими. Чистият хром
яние. При отравяне с фосфор се наблюдават на- е пластичен метал. Химично е слабо акти-
рушения в обмяната на белтъци и въглехидрати, вен. При обичайни условия е устойчив към кис-
в отлагането на гликоген в черния дроб. Повиша- лород. Образува съединения с флуора и соли с
ва се и отлагането на мазнини в черния дроб. кислородсъдържащите киселини. В съединени-
Екскрецията на неорганичния фосфор се ята си е от 2+, 3+ или 6+ валентност. Произ-
осъществява главно чрез бъбреците. водните на двувалентния хром са много силни
ПРОФИЛАКТИКА възстановители; на тривалентния хром – мо-
Производствените процеси при получаване гат да бъдат възстановители или окислите-
и употреба на бял фосфор трябва да са херме- ли. Най-устойчиви са съединенията на трива-
тизирани, а помещенията оборудвани с ефек- лентния хром.
тивна вентилация. При работа се използват УПОТРЕБА
респиратори или филтриращи противогази. Спе- Широката употреба на хрома се дължи на не-
циално внимание се отделя на личната хигиена: говата термоустойчивост, твърдост и корозионна
внимателно измиване на ръцете, лицето и душ устойчивост. Най-известен е като легираща до-
за тялото. Задължителна е хигиената на устна- бавка към стомани: неръждаеми, термоустойчи-
та кухина и зъбите. Лица с кариозни зъби не се ви и киселиноустойчиви. Хромникелови сплави
допускат на работа в контакт с фосфор. Строго (нихром, нимоник) се използват за производство
се забранява храненето и пушенето в работни- на реактивна техника, газтурбини и атомни реак-
те помещения. Ограничават се ръчните манипу- тори. Значителни количества хром се използват
лации с фосфор (в производствата се осигурява за декоративно антикорозионно покритие – хро-
механично зареждане с фосфор). Препоръчва миране. Прахообразният хром се използва в ме-
се работниците, владеещи няколко професии талокерамиката и за производство на заваръч-
често да се сменят на работните места в контакт ни електроди. Тривалентен хром е примес към
с фосфор. Предварителните и периодичните ме- използвания в бижутерийната промишленост и
дицински прегледи са задължителни с рентгено- лазерната техника рубин. Хромният оксид е су-
графия на челюстите и др. кости по показания. ровина за получаване на хром, бои за стъкло и
Препоръчва се диета Г от предпазното професи- керамика, хромови катализатори. Получава се
онално хранене. от хромен триоксид.
Хроматите се използват като химични реак-
ХРОМ И НЕГОВИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ (Cr) тиви в текстилната промишленост, кожарската
Хромен оксид (III) – Cr2О3, промишленост (дъбилни разтвори), дърводоби-
Хромен триоксид (VI) – CrO3 – Доказан канце- ва (консерванти за дървесина) и селското сто-
роген за хора – 1 група, панство (за обеззаразяване на семена).
Натриев хромат – Na2 CrO4, Бихроматите намират широко приложение
Калиев хромат – K2CrO4, в металообработващата, кожарската, текстил-
Натриев бихромат – Na2Cr2O7.H2O, ната, керамичната промишленост, за производ-
Калиев бихромат – K2Cr2O7, ството на бои и лакове и в пиротехниката.
Хромен трихлорид – CrCl3. ПРОФЕСИОНАЛНА И
ХИГИЕННИ НОРМИ НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
Въздух на работната среда: Средносменна В литосферата хромът е 0,055%. В свободно
ПДК 0,5 mg/m3 за хром – прах от метал, руди и състояние не се среща. Основната естествена
концентрати; 0,05 mg/m3 за съединения на хро- природна форма е хромният оксид. Хромът об-
ма. разува 20 минерала, главно съединения с кисло-
Питейна вода: Хром (VI) – не повече от 0,05 род и желязо: хромит, кемерит и др.
mg/dm3. В радиус 0,5-2 km от хромпреработващо пред-
Въздух на населените места: Средноде- приятие атмосферния въздух съдържа хром от
нонощна ПДК за хром шествалентен, изчислен 10 до 30 пъти над хигиенната норма.
като CrO3 – 0,0015 mg/m3; Максимално еднократ- Естественото съдържание на хром в открити-
на – 0,0015 mg/m3. те водоеми се колебае в широки граници, мак-
Повърхностни течащи води: I категория: симално до 0,112 mg/dm3. В морска вода съдър-
хром тривалентен – 0,1 mg/dm3, хром шества- жанието на хром е около 0,05 μg/dm3, в океаните
лентен – 0,02 mg/dm3; II категория: хром трива- – 0,28 μg/dm3. В питейната вода средното съдър-
лентен – 0,5 mg/dm3, хром шествалентен – 0,05 жание на хром е около 0,0023 μg/dm3.
mg/dm3; III категория: хром тривалентен – 1,0 В чисти, незамърсени с хром почви естестве-
mg/dm3, хром шествалентен – 0,1 mg/dm3. ното съдържание е около 1,8.10-3% в зависимост
228
от вида на почвата. Концентрира се в горния ху- (III). В митохондриите и ядрата на клетките хром
мусен хоризонт. (VI) се редуцира до хром (III) и остава в тъканите
Хром се открива във всички растения в кон- в тази форма и в свързано състояние.
центрации до около 5 mg/kg. До 95% от общото Хромът, най-вероятно като ГТФ, преминава
количество се концентрира в корените. трансплацентарно и в същата форма се секре-
Хром се съдържа във всички хранителни про- тира и в млякото.
дукти от растителен или животински произход. Урината е основният път за екскретиране на
Представен е във вид на неорганични съедине- хром. Фекалиите съдържат главно нерезорбира-
ния или като координационен комплекс с нико- ния от храната метал.
тинова киселина и аминокиселини, т.нар. глюко- При биологичния контрол се използват след-
зо-толерантен фактор (ГТФ), с изразено влияние ните токсикокинетични тестове: хром в урина,
върху въглехидратната обмяна. хром в кръв, серум (плазма) и хром в коса.
Остри инхалаторни интоксикации в произ- ПРОФИЛАКТИКА
водството са описани при концентрации 20 mg/ Най-важните и радикални мерки за профи-
m3. Концентрации от порядъка на 4-5 mg/m3 пре- лактика на хроничните професионални интокси-
дизвикват перфорации на septum nasi при пове- кации са технологичните и техническите: замя-
че от половината експонирани лица за период от на на токсичните шествалентни съединения със
6 месеца до 3 години. При всички работници се слаботоксични; пълна херметизация на оборуд-
наблюдават ринити и фарингити, а при отделни ването; максимална механизация и автоматиза-
лица е възможно да се открие увеличен черен ция; ефективна локална вентилация.
дроб и функционални нарушения в бъбреците. Постъпващите на работа подлежат на пред-
МЕТАБОЛИЗЪМ Е МЕХАНИЗЪМ варителни медицински прегледи. В периодич-
НА ДЕЙСТВИЕ ните медицински прегледи участват и онколози.
Хромът постъпва в организма главно с хра- Лица с пневмокслеротични изменения в белия
ната в количество от 25 до 282 μg/ден, най-чес- дроб и/или рецидивиращи кожни увреждания се
то 50-150 мкг/ден. Недоимък в диетата на трива- трудоустрояват.
лентен хром, който е есенциален микроелемент Необходимо е да се осигури строг контрол
за организма, е актуален проблем за някои стра- за спазване на индивидуалните мерки за защи-
ни (препоръчва се въвеждането на хром в коли- та: респиратори или противогази изолиращ тип;
чество от 50 до 200 мкг/ден за преодоляване на гумени ръкавици; работни костюми с качулки, а
дефицита в храната). за галванотехници и при работа с разтвори – не-
В човешкия организъм се съдържат 6-12 mg промокаемо работно облекло; защитни мази,
хром. С възрастта количеството намалява. кремове и пасти за ръце от типа „биологични ръ-
Най-голямо количество хром се установя- кавици“. За почистване на кожата на ръцете и де-
ва в косите, черния дроб, белия дроб, бъбреци- зактивация на хрома се препоръчват специални
те, жлезите с вътрешна секреция и червата. Тъ- защитни мази, съдържащи ЕДТА и аскорбинова
каните на новородените деца съдържат повече киселина. За миене на ръце е целесъобразно да
хром от тези на възрастните. Съдържанието на се използват 5% разтвор на натриев тиосулфат
хром в сърцето, белия дроб, аортата и далака или 10% разтвор на натриев бисулфит.
спада през първите 10 години от живота, в чер- Важно значение има профилактиката на кож-
ния дроб и бъбреците се задържа и през второто ните микротравми и възпалителните заболява-
десетилетие Белият дроб е единственият орган ния на горните дихателни пътища.
с нарастваща във времето концентрация.
Съдържанието на хром се понижава значи- ЦИНК (Zn)
телно при ИБС, особено при инфаркт на миокар- ХИГИЕННИ НОРМИ
да, а също при язвена болест на дванадесето- Въздух на работната среда: Цинков оксид
пръстника и заболявания на черния дроб. (като цинк) – Средносменна ПДК – 0,5 mg/m3,
Съдържанието на хром в косите, ноктите, Краткотрайно максимална ПДК – 10,0 mg/m3.
кръвта и лимфните възли на лица в професио- Въздух на населените места: Среднодено-
нален контакт с хром е значително по-високо. нощна ПДК – 0,05 mg/m3.
Тривалентният хром е есенциален микрое- Питейна вода: Цинк не повече от 5,0 mg/dm3.
лемент, шествалентният хром е силно токсичен. Повърхностни течащи води: I категория –
Вътреклетъчното му превръщане в тривалентен 1,0 mg/dm3; II категория – 5,0 mg/dm3; III катего-
хром е в основата на критичните токсични ефекти. рия – 10,0 mg/dm3.
Хромът постъпва в организма по дихателен и Почви: от 20 до 370 mg/kg в зависимост от рН
храносмилателен път и през кожата. Резорбция- на почвата.
та на хром в белия дроб (главно разтворими съе- Хранителни продукти: от 5,0 mg/kg за мляко
динения на шествалентния хром), може да бъде и детски храни на млечна основа до 200,0 mg/kg
значителна и бърза. Хромът се натрупва в белия за миди, ракообразни и др.
дроб в неразтворими съединения. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Резорбцията на хром в стомашно-чревния Цинкът е сребристо синкав блестящ ме-
тракт е около 1% средно: за тривалентния хром тал, силен редуктор, способен да измести
варира от 0,1 до 1,2%, за шествалентния хром – много двувалентни метали от техните соли.
2%, за ГТФ – до 10%. Клетъчните мембрани са В химични съединения винаги е от втора ва-
лесно проницаеми за хром (VI), но не и за хром лентност. Температурата му на топене е
229
419,5°С, температурата на кипене 906°С и има луминесцентни свойства и в смес с кадмиев
плътността 7,133 при 20°С. сулфид се използва за направа на телевизион-
Цинкът – метал лесно се разтваря в разре- ни тръби и екрани (кинескопи). Цинкови детайли,
дени киселини. Във вода добре се разтварят получени чрез леене под налягане широко се из-
следните соли на цинка: хлориди, бромиди, йо- ползват в авиационната, автомобилната и др. от-
диди, нитрати, сулфати и ацетати. Слабо- расли на промишлеността. Цинкът се използва в
разтворими са цинков сулфид, карбонат, флу- стабилизиращите устройства, които коригират от-
орид, фосфат, арсенат, арсенит, хромат, клоненията на спътниците в космоса, а неговите
оксалат, силикат, цианид, фероцианид. съединения (цинково-сребърни окисни батерии)
Цинкът е широко разпространен в природа- са източник на енергия в космическите кораби.
та елемент, неговото съдържание в земната Безводен цинков хлорид се използва като
кора е 1,5.10-3%. Той влиза в състава на голям дехидратиращо средство при реакции в орга-
брой минерали. Чисти цинкови руди в природа- ничната химия, в производството на бои, виско-
та като правило почти не се срещат. За полу- за и като флюс при горещо поцинковане, калай-
чаване на цинк се преработват полиметални дисване и запояване.
руди, при което първоначално се получават кон- Цинков антимонид се използва в прибори-
центрати, съдържащи: цинк – 48-58%, олово – те за превръщане на електрическата енергия в
1-2%, мед – до 2%, желязо – 5-10% и сяра до 30%. топлинна, за точково охлаждане на детектори и
Съдържанието на цинк във въздуха на гра- като компонент на електрониката и приборите в
довете е около 0,040-0,047 μg/m3. космическите кораби.
Съдържанието на цинк в почвите зависи от Цинков селенид намира приложение в по-
характера на материнските скали, съдържа- лупроводниковата и луминисцентна техника, за
нието на органични вещества, текстурата на производство на фотосъпротивления, фотоеле-
почвата и активната й реакция (рН). Варира менти, фоточувствителни слоеве и прозрачна
от 15 до 80 и повече mg/kg, в районите на руд- керамика.
ни находища достига до n.10-2 – 1%. Цинковият оксид е суровина при производ-
В морски води количеството на цинка се ко- ството на белила, стъкло, керамика, кибрит, це-
лебае от 2 до 50 μg/dm3. В пресноводните по- лулоид, бои, зъбен цимент, козметични сред-
върхностни басейни съдържанието на цинк ства, гума.
варира в по-широки граници: от 0,6 до 120, а Соли на цинка се използват в селското сто-
в някои райони на Сибир до 577 μg/dm3, средно панство като минерални торове (сулфати, нитра-
1,3 μg/dm3. Значително по-високи концентра- ти и хлориди) и полимикроторове, които усилват
ции на цинк се откриват във водите от райо- ръста на кореновата система на растенията и по-
ните на рудни находища – до 20-35 mg/dm3. добряват белтъчната им обмяна, ускоряват окис-
Съдържанието на цинк в подземни води из- лително-възстановителните реакции, стимули-
вън рудните райони е средно около 10 μg/dm3, рат синтезата на хлорофил, вит. С и вит. Р.
рядко достига 50 μg/dm3, докато във водите, Цинкът се използва в рибовъдството като
дрениращи находищата количеството на цинк стимулатор на хайвера и личинките на шарана.
е 1000 пъти повече. Цинковите съединения широко се прилагат в ме-
Цинкът е есенциален биоелемент и се съ- дицинската практика: цинков сулфат като анти-
държа в тъканите на всички растения и жи- септично средство при конюнктивити, ларинги-
вотни. Средното съдържание в организма на ти, уретрити и вагинити; цинков окис в състава
влечуги и земноводни е около 1-3 mg%, а в орга- на мази и пасти за външна употреба.
низма на птици и млекопитаещи – 23 mg%. ПРОФЕСИОНАЛНА И
Способност да натрупват цинк имат фу- НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
ражните треви (люцерна), естествената Цинкът е един от най-разпространените ан-
тревна растителност и някои отровни рас- тропогенни замърсители на околната среда. Не-
тения. В хранителните продукти съдържани- говата технофилност (отношението на годишно-
ето на цинк варира от 0,47 mg/kg в яйчния бел- то производство към средното му съдържание в
тък до 58,2 mg/kg в месото От растителните земната кора) е 108-9. Цинк се копае от земните
продукти най-много цинк има в магданоза, мор- недра в количество петкратно превишаващо ес-
ковите, картофите, цвеклото, зелето; от тественото изнасяне на повърхността чрез води-
зърнените храни най-много цинк се съдържа в те, като сушата (почвата) ежегодно се обогатява
ръжта; максимално количество цинк е устано- с 3,1 млн. тона цинк.
вено в наровете. Основен източник на замърсяване на околна-
УПОТРЕБА та среда са предприятията на цветната металур-
Най-голямо значение има цинкът като галва- гия. Съставът на техните отпадъци се определя
нично покритие (58,8% от всички галванични по- от състава на преработваните руди, ако са мед-
крития) за защита на желязото от корозия. Цинк но-цинкови на всеки тон мед се падат два тона
се използва в промишлеността за получаване на цинк. От атмосферния въздух чрез валежите го-
сплави: с мед (месинг); с мед и олово (бронз) и с дишно на 1 km2 площ се разпределят средно до
мед и никел (мелхиор). Разширява се употреба- 72 kg цинк.
та на неговите антифрикционни сплави със съ- Отпадните води от металургични предприя-
държание на 5-10% алуминий и 5-10% мед. Цин- тия, обогатителни фабрики, галванични цехове,
ков сулфид, активиран със сребро и алуминий химически заводи и предприятия за изкуствена
230
коприна съдържат цинкови съединения от 0,25 Основен източник на цинк за организма е хра-
до 4,4 mg/dm3 (като цинк). ната. Дневната нужда от цинк достига 5 mg. В тя-
Почвата се замърсява с цинк чрез атмосфер- лото на възрастен човек се съдържа 2-3 g цинк.
ните валежи, при обработка с цинков фосфид Количеството на цинка в различните органи и тъ-
срещу гризачи, при наторяване с цинкови торо- кани варира – около 3 mg% средно. Нивата на
ве. Повишено съдържание на цинк се открива в цинк в кожата, косата и ноктите зависят от хра-
близост до ТЕЦ, поради високото му съдържа- нителния статус.
ние в нефт и въглища. Резорбцията на цинк след поглъщане също
Съдържанието на цинкови аерозоли във въз- варира в широк диапазон – от 5 до над 90%. За-
духа на работната среда в металургични и галва- виси от статуса на организма и състава на хра-
нични цехове варира от 0,3 до 5-7 mg/m3. ната: аминокиселините в белтъците свързват
Цинкът се отнася към елементите склонни цинка и усилват резорбцията му; калций, фита-
към биологично натрупване. В тревите съдър- ти и влакнини я намаляват. В процеса на раз-
жанието на цинк е до 13 пъти повече отколко- пределение между органите и тъканите не се
то в почвата. Лишеите, които активно поглъщат отбелязва тенденция към натрупване на цинк.
атмосферните валежи заедно с разтворените в Екскретира се основно чрез червата. Сравни-
тях елементи, натрупват цинк от 84 до 153 mg/kg телно малки количества се екскретират чрез
сухо вещество и могат да служат като индикато- урината. Съществено количество цинк може да
ри за замърсяване на околната среда с цинк. се елиминира от организма чрез потта. При нор-
При нормални условия (незамърсени с цинк мални условия (възрастни индивиди със средно
почви) интензивността на поглъщане на цинка ниво на дневно постъпване с храната) времето
е висока, почвено-растителният коефициент на на полуелиминиране от цялото тяло е около 1
цинка е от 3 до 30 (понякога достига 50 и пове- година.
че). При високо съдържание на цинк в почвите Информация за метаболизма на цинка в ор-
този коефициент намалява, което доказва нали- ганизма се получава чрез определяне на кон-
чието на физиологична бариера при растенията центрациите му в плазма (серум), урина, коса и
на поглъщане на цинк. пот.
Според способността към миграция във во- ПРОФИЛАКТИКА
дна среда цинкът се отнася към лесно подвиж- Основно направление за подобряване на ус-
ните елементи. В кисели и неутрални води лесно ловията на труд в металургичните заводи е усъ-
мигрира, в алкални – образува утайки от хидро- вършенстване на технологичните процеси и обо-
окиси и соли. При незначително замърсяване рудването, механизация и автоматизация на
на реките най-чувствителните обекти, удобни за производствените операции. Освен това в ком-
биомониторинг са пресноводните безгръбначни плекса оздравителни мероприятия при произ-
животни. При значително замърсяване, на ток- водството на цинк се включват: – пълна хер-
сични нива, наблюдението трябва да включва метизация на оборудването; – създаване на
хигиенен анализ на води и придънни утайки. ефективна вентилационна система; – механи-
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ зация на процесите на очистване на скруберите
НА ДЕЙСТВИЕ и електрофилтрите; – използване на вакуумни
Цинкът е есенциален елемент. Той е относи- помпи за подаване на суровини и др.
телно нетоксичен с широк интервал на толеранс За защита на ГДП се препоръчва специа-
(от нормални до токсични нива). Някои автори лен респиратор, включващ филтриращи и йоно-
считат, че освен остро инхалаторно отравяне, обменни прокладки с ефективност на защитата
протичащо като т.нар. „леярска треска“ или хи- 99% и време на действие до 72 часа.
мичен пневмонит, и остро перорално отравяне Предварителните и периодичните медицин-
при поглъщане на висока доза цинк с разстрой- ски прегледи да се провеждат с участието на те-
ство на функцията на стомашно-чревния тракт, рапевт, оториноларинголог, офталмолог и рен-
хронично отравяне с цинк от работната или тгенолог. Препоръчва се редовна санация на
околната среда не съществува. устната кухина.
231
М. Колева
Основи и киселини
7.3
7.3.1. Основи та бързо се разпространяват и засягат не само
роговицата, а проникват в дълбочина в тъканите
ХИГИЕННИ НОРМИ на окото и могат да предизвикат тежка патология
Въздух на работната среда вкл. слепота.
Химично вещество Средносменна ПДК Максимално еднократна ПДК Специфични ефекти
1. Калиева основа 2,0 mg/m3 – Каустичен ефект
2. Калциева основа 5,0 mg/m3 – Дразнещо действие
3. Натриева основа 2,0 mg/m3 –
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА Прахът от калциев окис действа върху ГДП не
Калиевата основа е бяло непрозрачно силно само като механичен дразнител, предизвикващ
хигроскопично вещество. На открито преми- неприятни усещания и кихане. Върху влажна
нава в калиев карбонат (поташ). кожа и особено върху лигавиците се проявява и
Калциевата основа (гасена вар) е водният каустичното му действие.
разтвор на СаО (негасена вар), който предста- МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
влява бял аморфен прах с температура на то- НА ДЕЙСТВИЕ
пене 2580°С, температура на кипене 2850°С, Основите имат дразнещ и каустичен ефект вър-
плътност 3,16. И гасената и негасената вар ху кожата и лигавиците. Те желират тъканите при
поглъщат въглеродния двуокис от въздуха. контакт разтваряйки белтъците, с които образуват
Натриевата основа е бяло непрозрачно ве- албуминати. Проникват в дълбочина и причиняват
щество, силно хигроскопично, с температу- болезнени и трудно заздравяващи изгаряния.
ра на топене 320°С, температура на кипене Разтворите действат в зависимост от концен-
1378°С, плътност 2,13. Силна основа, при съх- трацията и температурата.
раняване на открито постепенно преминава в Особено опасни и с много тежки последици
натриев карбонат. са изгарянията с основи на хранопровода при
УПОТРЕБА случайно поглъщане и нещастни случаи.
Калиевата основа се използва за производство ПРОФИЛАКТИКА
на течни сапуни, калциеви соли, печатарско масти- За предпазване от основи е задължително да
ло, в текстилната промишленост и полиграфията. се осигури на работниците специално работно
Натриевата основа се използва за производ- облекло, гумени ръкавици, ботуши и защитни
ството на изкуствени влакна, сапуни, в хартиена- очила или прозрачни шлемове. Препоръчва се
та и текстилната промишленост, за премахване използването на хидрофобни мази и кремове за
на котлен камък и за пречистване на нефтопро- защита на откритите участъци кожа.
дукти и фракции на нефта.
Калциевата основа се използва в производ- 7.3.2. Киселини
ството на цимент, в строителството, в металурги- Азотна киселина – HNO3
ята, хранителната и кожарската промишленост, Ортофосфорна киселина – H3PO4
стъкларската промишленост, селското стопан- Оцетна киселина – CH3COOH
ство и за екологични цели – пречистване на от- Пикринова киселина – C6N3O6OH
падни води. Сярна киселина – H2SO4
ПРОФЕСИОНАЛНА И Трихлороцетна киселина – CCl3COOH
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ Хлороводород и солна киселина – HCl
Алкалните аерозоли са често срещан фактор
на работната среда предвид широката употреба ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
на калиева и главно натриева основа в различ- Концентрираните неорганични киселини,
ни отрасли и производства. Самите основи имат съдържащи сярна киселина са химични смеси,
силно локално каустично (изгарящо) действие канцерогени за хора (1 група).
върху кожата и лигавиците. Разтварят белтъ- Азотната киселина представлява безцвет-
ците и проникват в дълбочина на кожата. След на течност с температура на кипене 83,4°С и
кожно изгаряне с основа остават трайни белези. плътност 1,502. Парите на азотната кисели-
При постоянен контакт с горещи алкални разтво- на са 2,2 пъти по-тежки от въздуха. Силна ки-
ри роговият слой на кожата омеква, набъбва и селина и окислител – окислява всички метали с
постепенно пада. Това състояние е известно в изключение на злато, платина, родий и иридий.
литературата като „ръце на перачка“. Слама, стърготини и други порести органич-
Особено опасно е попадането на разтвор ни материали при контакт с азотна киселина
(капки, пръски) на основи в очите. Поражения- се самозапалват и отделят азотен двуокис.
232
ХИГИЕННИ НОРМИ
1. Азотна киселина 5,0 mg/m3 – Дразнещо действие
2. Оцетна киселина 25,0 mg/m3 37,0 mg/m3
3. Пикринова киселина Алерген, дразнещо
0,1 mg/m3 –
(2,4,6-Тринитрофенол) действие
4. Сярна киселина 1,0 mg/m3 – Дразнещо действие
5. Трихлороцетна киселина 7,0 mg/m3 –
6. Хлороводород и солна киселина 8,0 mg/m3 15,0 mg/m3 Дразнещо действие

1. Азотна киселина 0,15 mg/m3 0,40 mg/m3
2. Оцетна киселина 0,06 mg/m3 0,20 mg/m3
3. Сярна киселина (по молекулата на
0,10 mg/m3 0,30 mg/m3
киселината/
4. Сярна киселина (по водородния йон/ 0,002 mg/m3 –
5. Солна киселина (по молекулата на НСI/ 0,20 mg/m3 0,30 mg/m3
Спирт и терпентин при контакт с азотна ки- Ортофосфорната киселина представлява
селина се взривяват. Под влияние на светли- безцветни леснотопящи се кристали с тем-
на и при нагряване пожълтява вследствие на пература на топене 42,35°С и плътност 1,834
образуването на азотен двуокис. Разтваря се при 18°С. Разтваря се добре във вода, с гореща
във вода във всякакви съотношения. вода се смесва във всички съотношения.
Оцетната киселина е течност с темпера- УПОТРЕБА
тура на кипене 118.1°С и плътност 1.04 при Азотната киселина се използва за производ-
20°С. Смесва се с вода във всички съотноше- ство на минерални торове, взривни вещества,
ния. киноленти, изкуствена коприна, нитроцелулозни
Пикриновата киселина е твърдо вещество лакове, нитрати, киселини, анилинови бои; в по-
– жълти кристали с формата на листа или лиграфията; в цветната металургия, като окис-
призми със силно горчив вкус. При внимател- лител на ракетно гориво.
но нагряване се изпарява без да се разложи. Сярната киселина се използва за производ-
Разтваря се във вода – 1.22% при 20°С. Мно- ство на различни соли и киселини, минерални
го добре се разтваря в спирт. Взривява се при торове, взривни вещества, в органичния син-
детонация, но много по-опосни са солите й, тез за хидратация, сулфориране, алкилиране; в
взривящи се при нагряване, търкане или удар. нефтопреработвателната, металообработваща-
Температура на избухване 300 – 310°С. та, текстилната и кожарската промишленост.
Сярната киселина в чист вид е маслениста Солната киселина се използва за получаване
течност, прозрачна, безцветна, слабо летли- на хлориди на металите, органични продукти –
ва, силно хигроскопична и без миризма. Темпе- хлорпрен, бои, спирт, глюкоза, захари, желатин и
ратура на кипене 330°С, плътност 1,834. При лепила, за дъбене и оцветяване на кожи, осапу-
обикновена температура (около 18-20°С) не няване на мазнини, оцветяване на тъкани, очис-
дими, при нагряване до 50°С и повече отделя тване на метали, в галванопластиката и нефто-
пари серен триокис, които с влажен въздух об- добива.
разуват аерозоли – бяла мъгла. С водата се Ортофосфорната киселина намира приложе-
смесва във всякакви съотношения, отделяйки ние за производството на фосфорни торове, соли
значително количество топлина. Концентри- на фосфора, зъбни и специални видове цимент (за
раната сярна киселина е силен окислител. Тех- защита от йонизираща радиация), за отстранява-
ническата сярна киселина съдържа примеси от не на котлен камък, за антикорозионни покрития,
арсен и при съприкосновение с метали образу- за импрегниране на тъкани с пожароустойчиви
ва силнотоксичния арсеноводород (арсин). смеси, в производството на фотоленти и фоторе-
Трихлороцетната киселина е бял или слабо- активи, в галванотехниката и като катализатор.
жълтеникав хигроскопичен прах с температу- Голям брой органични киселини намират
ра на топене 59.2°С, температура на кипене приложение в текстилната промишленост, про-
197.5°С и плътност 1.617 при 46°С. Разтваря изводството на синтетичен каучук, индиго, плас-
се добре във вода, етер и спирт. Разтворът е тификатори, лекарства, пестициди и в хранител-
силна киселина. ната промишленост.
Солната киселина е воден разтвор на хлоро- ПРОФЕСИОНАЛНА И
водорода. При концентрация 38% плътността НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
и е 1,19. Разтваря болшинството метали с из- Много трудно е да се изброят всички про-
ключение на злато, сребро, платина, тантал, фесии от всички отрасли. Навсякъде където се
ниобий и др. Техническата солна киселина съ- използват киселини е налице опасност от остро
държа примеси вкл. арсен. отравяне при разливане на киселината, както и

233
почти постоянно (хронично) действащи концен- жълто поради настъпващата ксантопротеинова
трации, типични за производството. реакция. Разредените разтвори на азотна кисе-
Всички киселини имат локално действие вър- лина могат да предизвикат екзема.
ху кожата и лигавиците. Ефектът варира от драз- Под влияние на пари на хромова, сярна и
нещо до силно изгарящо действие с развитие фосфорна киселина настъпва ерозия на зъбния
впоследствие на трудно заздравяващи възпали- емайл. При продължителна хронична експози-
телни заболявания на кожата и лигавиците. ция са възможни прояви на общотоксично дейст-
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ вие.
НА ДЕЙСТВИЕ ПРОФИЛАКТИКА
Поради разтворимостта си във вода и на- Защита на кожата, очите и лигавиците на
стъпващата електролитна дисоциация органич- ГДП чрез противогази филтриращ тип, защитни
ните и неорганичните киселини увреждат кожата очила, прозрачни щитове или маски, специално
и лигавиците при пряк контакт. Размерите и сте- работно облекло от обработени с киселиноус-
пента на увреждането зависи от концентрацията тойчиви полимери тъкани, ръкавици, работни
на киселината и времето на контакт с тъканите. престилки и ботуши, изработени от киселиноус-
При вдишване на смес от пари на киселини (ки- тойчиви материали.
селинна мъгла) уврежданията на лигавицата на Механизация на операциите по транспорта,
ГДП зависи от качествата на аерозолите в съста- преливането и зареждането с киселини. Пълна
ва на мъглата. херметизация на технологичното оборудване.
Аерозолите на сярната киселина са много по- За работещите в контакт с киселини се изиск
токсични от серния двуокис. ват предварителни и периодични медицински
Азотната киселина предизвиква тежки изгаря- прегледи с участие на УНГ специалист, дермато-
ния на кожата. Поразените тъкани са оцветени в лог и стоматолог.
М. Колева
Алкохоли
7.4
МЕТИЛОВ И ЕТИЛОВ АЛКОХОЛ се използва като разтворител, останалото коли-
Емпирична формула: CH3OH (метанол); чество се разпределя главно за разреждане (де-
C2H5OH (етанол) натуриране) на етанол и производство на фор-
Структурна формула: Н HH малдехид. Голяма част от произведения етилов
H-C-OH H-C-C-OH алкохол се влага в производството на алкохолни
H HH напитки.
Метанол Етанол ПРОФЕСИОНАЛНА И
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
ХИГИЕННИ НОРМИ Професионалната експозиция на метанол и
Въздух на работната среда: Метилов алко- етанол е характерна за оператори и апаратчици
хол – средносменна ПДК – 50,0 mg/m3; Етилов в химическата промишленост, спиртоварната,
алкохол – средносменна ПДК – 1000 mg/m3. фармацевтичната (главно фитохимия) и мебел-
Въздух на населените места: Метанол – ната промишленост.
средноденонощна ПДК – 0,5 mg/m3; максимално МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
еднократна ПДК – 1,0 mg/m3; НА ДЕЙСТВИЕ
Етанол – средноденонощна ПДК – 5,0 mg/m3, В производствени условия главният път на
максимално еднократна ПДК – 5,0 mg/m3. проникване в организма е инхалаторният. Въз-
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА можна е и резорбция през кожата. Резорбцията
Едновалентните (едноатомни) алкохоли е продължителна и натрупването е непрекъсна-
са въглеводороди, съдържащи една хидроксил- то през целия период на експозицията поради
на група. Имат характерна остра миризма. високата разтворимост на парите на метанол и
Смесват се с вода във всякакви съотношения етанол във вода. Разпределението в тъканите е
(напълно разтворими във вода). Летливи са. в зависимост от водното им съдържание.
Долната граница на възпламеняване на мета- Метанолът се окислява до формалдехид и
нола в смес с въздуха е 3,5%. мравчена киселина, които са силно токсични.
УПОТРЕБА Окислението е по-бавно от това на етанола.
Алкохолите се използват като разтворите- Свързва се и с глюкоронова киселина.
ли на бои и пестициди; лакове и политури; във Етиловият алкохол се окислява до ацеталде-
фармацевтичната промишленост като екстра- хид и оцетна киселина.
хиращи средства и като реагенти в органичния Алкохолите се елиминират от организма като
синтез. Една четвърт от произведения метанол СО2 в състава на издишвания въздух и като ме-
234
таболитни продукти в състава на урината (глав- пластификатор в производството на пластмаси
но мравчена киселина при метанола). и целофан.
ПРОФИЛАКТИКА ПРОФЕСИОНАЛНА И
При високи концентрации на метанол в ра- НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
ботната среда се препоръчва използването на ЕГ не създава наднормени концентрации в
противогаз филтриращ тип. Желателно е във работната среда поради ниския си парен натиск
всички технологии метанол да се заменя с ета- при обичайна температура. Опасност от остри и
нол или други подходящи заместители. Наред с хронични инхалаторни отравяния няма. Почти не
повишаване на здравната култура и информира- прониква през кожата и не създава опасност от
ността на работниците за токсичните свойства дермална абсорбция при пряк контакт. ЕГ пред-
на метанола е задължително да се маркират ставлява опасност за организма при поглъщане
съдовете, съдържащи метанол. Тръбопроводите пер ос. Застрашени са голям брой работници по-
за метанол се обозначават със сигнални бои и ради широката му употреба, но най-често остри
предупредителни надписи. Необходимо е също фатални отравяния се регистрират при шофьо-
да се осигури максимална херметизация на тех- ри и автомонтьори. Приема се погрешка понеже
нологичното оборудване. наподобява алкохолно питие.
Счита се, че остро инхалаторно отравяне с Концентрации в атмосферния въздух като
етанол в производствени условия без перорално правило не създава, тъй като има кратък период
допълнително поглъщане е невъзможно. на полуразпад и не е летлив.
МЕХАНИЗЪМ НА ДЕЙСТВИЕ
ЕТИЛЕНГЛИКОЛ (Гликоли; Диоли) И МЕТАБОЛИЗЪМ
Емпирична формула: C2H4(OH)2 Окислението на ЕГ от алкохол дехидрогеназа-
та до гликоалдехид е критична стъпка в метаболи-
Структурна формула: HH зма, която води към оксалова киселина – причина
HO-C-C-OH за острата бъбречна недостатъчност, метаболит-
HH ната ацидоза и фаталния изход в болшинството
ХИГИЕННИ НОРМИ от случаите. Около 60 cm3 е летална доза за чо-
Въздух на работната среда: Средносменна век. Главен метаболитен път води до образуване-
ПДК – 60 mg/m3, Максимално еднократна – 125 то на СО2 през гликоалдехид, гликолова и глиок-
mg/m3. салова киселина. Съществува и т.нар. minor path,
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА който води до оксалова киселина с гранично ниво
Етиленгликолът (ЕГ) е безцветна, почти на екскреция до 16% при ниски дози ЕГ.
без мирис течност, със сладък вкус. М.м. 62,07, При същите условия количеството на из-
температура на кипене 197,2°С, абсолютно дишвания СО2 достига 84%. Чистият ЕГ е мно-
разтворим във вода, добре се разтваря в ети- го по-слабо токсичен от метаболитите, които се
лов алкохол, ацетон и глицерин, по-слабо в образуват в организма. Този факт се използва
етер, хлороформ и бензол. Почти невъзпламе- успешно за предотвратяване на фаталния изход
няем, без корозивна активност и слабо летлив. при поглъщане на големи дози ЕГ. Ако се бло-
УПОТРЕБА кира алкохол дехидрогеназата чрез въвеждане
Синтезиран е през 1859 г. Открит като замес- на друг субстрат (конкретно – етилов алкохол),
тител на глицерина, ЕГ привлича вниманието елиминирането на непроменен ЕГ с урината се
на военните специалисти и употребата му рязко увеличава и болният преодолява бъбречната не-
се повишава в някои отрасли на военната про- достатъчност и метаболитната ацидоза.
мишленост през I-та световна война. Използва ПРОФИЛАКТИКА
се широко в авио- и автотранспорта, и в различ- При наличие на високи концентрации във
ните производства като: основна съставна част въздуха на работната среда се препоръчва упо-
на антифриз, спирачни и антиобледеняващи требата на респиратор или противогаз филтри-
течности. Понастоящем 65% от производството ращ тип.
на ЕГ се използва за получаване на антифриз. При употреба като разтворител, пластификатор,
Заместител на глицерина при производството електролит, особено при нагряване и образуване
на незамръзващ динамит, електролит при про- на аерозол – локална аспирираща вентилация.
изводството на кондензатори и радиодетайли, При употреба като антифриз и в състава на
съставна част на стъклопластични строителни други незамръзващи течности трябва да се спаз-
материали на основата на смоли, разтворител ват приетите правила за безопасна работа: ин-
в тютюневата, текстилната, кожарската, фар- формиране на работниците, мерки за безопасно
мацевтичната и парфюмерийна промишленост, транспортиране, задължително маркиране на
суровина при производството на полиестерни опаковките със съответните етикети.
влакна, омаслител в производството на високоо- Работниците в контакт с етиленгликол подле-
бемни синтетични влакна на основата на капрон, жат на периодични профилактични прегледи.
235
М. Колева
Ароматни въглеводороди
7.5
Бензен ва и навсякъде, където технологично е възможно
Алкилбензени: Толуен, Ксилен, Етилбензен, се замества с по-слабо токсични разтворители
Изопропилбензен и Стирен. поради доказаните канцерогенни свойства. Все
Ароматните въглеводороди са химични съ- още се прилага в органичния синтез за полу-
единения с един или повече бензолни пръсте- чаване на: фенол, стирен, циклохексан, капро-
Въздух на работната среда:
Максимално
Химично вещество Средносменна ПДК Специфични ефекти
еднократна ПДК
1. Бензен 3,25 mg/m 3
Канцероген за хора (1 гр./
2. Толуен 150 mg/m 3
300 mg/m 3
3. Ксилен 221 mg/m3 442 mg/m3 Дразнещо действие

4. Етилбензен 435 mg/m 3
545 mg/m 3
5. Изопропилбензен (Кумен) 100 mg/m3 250 mg/m3 Кожно-резорбтивно действие

6. Стирен 85 mg/m 3
215 mg/m 3
Вероятен канцероген за хора (2Б група)
Въздух на населените места:

1. Бензен 0,1 mg/m3 1,5 mg/m3
2. Толуен 0,6 mg/m3 0,6 mg/m3
3. Ксилен 0,2 mg/m3 0,2 mg/m3
4. Етилбензен 0,02 mg/m3 0,02 mg/m
5. Изопропилбензол 0,014 mg/m3 0,014 mg/m3
6. Стирен 0,003 mg/m3 0,003 mg/m3
Повърхностни течащи води:

Показател I категория II категория III категория
1. Бензен 0,5 mg/dm 3
0,5 mg/dm 3
1,0 mg/dm3
2. Стирен 0,1 mg/dm 3
0,2 mg/dm 3
0,5 mg/dm3
на. Включват: Бензен и т.нар. алкилбензени, а лактам, изкуствени влакна, пластмаси, миещи и
именно: Толуен (метилбензен), Ксилен (o-, m- и лекарствени средства. Използва се също за ек-
p-изомерите на диметилбензена), Етилбензен, стракция на белтък, обезмасляване на кости и
Изопропилбензен (кумен) и Стирол (винилбен- твърди отпадъци. Сравнително нова сфера на
зен). приложение на бензена са лазерните технологии.
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА Толуен се използва за получаване на тротил и
Бензенът е безцветна течност със спе- капролактам, при производството на бои, лекар-
цифична миризма. Смесва се без ограничения ствени средства, пластмаси, смоли, лакове и др.
с неполярни разтворители: въглеводороди, Авиобензинът и високооктановите автомо-
терпентин, етери; разтваря мазнини, каучук, билни бензини съдържат ароматни въглеводо-
смоли и др. Взривоопасните концентрации на роди в ограничено количество.
бензеновите пари във въздуха варират от 1,5 ПРОФЕСИОНАЛНА И
до 8%. В почти същите граници (от 1,27 до НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
7%) са взривоопасните концентрации на толу- Бензен се установява във въздух на работна-
ен в смес с въздух. Специфичната сладникава та среда в предприятията на нефтената, нефто-
миризма е общ органолептичен белег на бол- химическата и коксохимическата промишленост,
шинството ароматни въглеводороди. Всички тъй като е постоянен междинен продукт. Аро-
те се получават директно или индиректно матните въглеводороди са летливи и създават
главно от суров нефт и по-малко от камено- концентрации близки до хигиенните норми във
въглен катран. въздуха на работната среда и при употреба на
УПОТРЕБА продукти, съдържащи ги. Броят на експонира-
Въпреки изключителните качества на бензе- ните лица значително надхвърля пряко заетите
на употребата му като разтворител се огранича- в различните производства предвид универсал-
236
ния характер на ароматните въглеводороди като от Михалково, Шипково с 1 месец от Горна Баня,
разтворители и широката им употреба. Търговище, Иваняне, Белово, Вършец или Варна.
Източник на замърсяване на водите с бензен
и ароматни въглеводороди са всички промишле- СТИРЕН1
ни предприятия, използващи тези съединения, Вероятен канцероген за хора (2 Б група)
нефтобази, нефтопреработвателни и нефтохи- Емпирична формула: С8Н8
мически заводи, а за плавателните реки – реч- Структурна формула: СН=СН2
ния транспорт.
Ароматните въглеводороди (в частност бен-
зенът) слабо се окисляват под влияние на био-
логичните процеси във водата и не оказват влия-
ние върху съдържанието на кислород в нея.
Установено е, че подземните и надземните
части на висшите растения (корени, филизи, ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
листа, плодове) имат способност да усвояват и Стиренът (етилбензен, стирол, винил-
метаболизират бензен. бензен) представлява безцветна течност със
сладникава (при ниски концентрации) и непри-
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ ятна (при високи концентрации) миризма. Тем-
НА ДЕЙСТВИЕ пература на топене 30.6°С, температурата на
Основният път на постъпване на бензен и то- кипене 145.2°С, неразтворим е във вода и добре
луен в организма е инхалаторният, при доказано разтворим в етанол, ацетон, бензин, етер. Ре-
висока респираторна резорбция: 50-90% за бен- агира бурно със силни окислители. Лесно запа-
зен и 57-72% за толуен. Кожната резорбция на лим. Пламна температурата 30°С. Температу-
бензенови пари е незначителна. Парите на толу- рата на самовъзпламеняване 530°С. Генерира
ена не проникват през кожата. електростатични заряди при изливане, разкла-
Бензенът и толуенът се разпределят в тъка- щане и удари. Над 65°С спонтанно полимеризи-
ните неравномерно, в най-голямо количество се ра с опасност от възникване на пожар и експло-
откриват в мастна тъкан, костен мозък и нервна зия. С въздуха образува взривоопасни смеси.
тъкан. УПОТРЕБА
Основният метаболит на бензена е фенол – Намира широко приложение в промишленос-
50-90% от количеството на бензена. С издиша- тта. Значителни количества се влагат при поли-
ния въздух се елиминират от 3 до 45% от общото меризацията му и за получаване на полистирен,
количество бензен в организма, 89% от общото стирен-акрилнитрилна смола, стирен-бутадиен
абсорбирано количество бензен се елиминира каучук, полиестерни смоли. Полистиренът и не-
за 2-3 дни. Експозиционен тест за бензен във говият съполимер акрилнитрилбутадиен стирен
въздуха е съдържанието на фенол в урина. се използват за производство на опаковки за
Основното количество толуен метаболизира хранителни продукти.
до бензоена киселина (80-100%). Бензоената ки- ПРОФЕСИОНАЛНА И
селина встъпва в реакция с глицина и образува НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
хипурова киселина. Около 10-20% от бензоената Риск от професионална експозиция същест-
киселина конюгират с глюкороновата и сярната вува при производството на стирен и полисти-
киселина образувайки бензоилглюкоронова ки- рен и използването на разтворените в стирен
селина и сулфати. ненаситени полиестерни смоли. Експозицията
С издишания въздух се елиминират от 8 до варира значително и зависи от извършваната
31% от постъпилия в организма толуен. Остана- дейност. Високи концентрации във въздуха на
лото количество бързо се отделя с урината (пе- работната среда се създават при почистване и
риод на полуелиминиране 2-3 часа) като бензое- поддръжка на съоръженията.
на и хипурова киселина. Най-големият замърсител на околната среда
ПРОФИЛАКТИКА със стирен е нефтохимичната промишленост.
Основна профилактична мярка е забраната Значителни количества се освобождават при
бензен да се включва в рецептурата на разтво- пробив на колоните за дестилация, изтичане
рители. и разливане от резервоари при съхранение и
Оздравяване на условията на труд се постига транспортиране. Източници на емисии са по-
чрез максимална херметизация на технологич- лимеризационните процеси, изгарянето на по-
ното оборудване. лимери, отделяните газови смеси от моторните
Предварителните и периодичните медицин- превозни средства. Тютюневият дим съдържа
ски прегледи при контакт с бензен са задължи- 18-48 микрограма стирен/цигара.
телни. Бременни жени се трудоустрояват ведна- Употребата на стирена като разтворител в
га. Не се допуска контакт на подрастващи (преди бита е потенциален източник на емисии.
18-годишна възраст) с бензен. МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
Подходящо е организирането на предпазно НА ДЕЙСТВИЕ
професионално хранене (диета Д), допълнител- Установено е, че 50-90% от вдишания стирен
но даване на витамини: вит. С – 100 mg, вит. В12 метаболизира. Биотрансформацията протича с
– 3 μg, фолиева киселина – 300 μg, както и реду-
ването на минерална вода по 1 литър 2 месеца 1
А. Михайлова
237
окисление на двойната връзка при участието на Изразени наркотични явления се наблюдават
цитохром P-450 и P-448. Образуваните стире- по-рядко, тъй като силното дразнещо действие
нови оксиди (стиренов-7-8-оксид и стиренов-3- на стирена принуждава работниците да напус-
4-оксид) влизат в присъединителните реакции с нат работното място. Иритативният ефект се
глутатиона и с помощта на трансферазите фор- проявява при концентриции над 408 mg/m3.
мират конюгати. Основните метаболити при хора ПРОФИЛАКТИКА
са бадемената и фенилглиоксаловата киселина и Не се допуска жени във фертилна възраст да
в по-малки количества хипуровата и 4-винилфе- имат контак със стирен. Извършват се задължи-
нолът. Стироловите оксиди са с къс период на по- телни профилактични прегледи с насоченост към
луживот. Изследванията през последните години хемопоеза, черен дроб, дихателна и нервна сис-
доказват, че токсичността на стирена се свързва теми. Да се обърне внимание на личната хигиена
предимно с действието на стиреновите оксиди. на работниците. При повишени концентрации във
Стиренът притежава наркотично действие. въздуха на работната среда, аварии и пожари на
Има силно изразен дразнещ ефект върху кожа и работниците да се осигурят: работно облекло от
лигавици. Уврежда хемопоезата и черния дроб. промазани тъкани, очила херметични или лицев
Дeпонира в мастната тъкан. Нарушава проница- шлем, полумаска с филтър, латексови ръкавици
емостта на хематоенцефалната бариера. и обувки – боти с кожено лице и гумено ходило.
Газове
7.6
Газове, пари и дим могат да предизвикат Атмосферен въздух на населените места
белодробни увреждания по пет основни меха- Азотен диоксид:
низма: Средногодишна ПДК – 0.05 mg/mз
1. Заместване на кислорода от вдишания въз- Средноденонощна ПДК – 0.10 mg/m3
дух с последваща асфиксия Максимално еднократна ПДК – 0.20 mg/mз
2. Абсорбция в системната циркулация с въз- Азотен оксид:
препятстване на транспорта и утилизацията на Средногодишна ПДК – 0.06 mg/mз
кислорода (химични асфиктанти) Максимално еднократна ПДК – 0.60 mg/mз
3. Упражняване на системна токсичност без
да се засяга доставянето на кислород ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
4. Директно иритативно въздействие или ув- Азотните оксиди представляват непосто-
реждане на респираторния тракт, като мястото янна газова смес, която включва азотен ок-
на увреждането зависи от разтворимостта на га- сид (NO), азотен диоксид (NO2), двуазотен че-
зовете. Газовете с най-голяма разтворимост се тириоксид (N2O4), двуазотен триоксид (N2O3) и
абсорбират от мукозните мембрани на носа, гор- двуазотен петоксид) N2O5), както и парите на
ните дихателни пътища и конюнктивата (напр. азотистата, хипоазотистата и азотната ки-
амоняк), а по-слаборазтворимите оказват вред- селини, които на въздуха се редуцират от ор-
ни ефекти най-вече на долните дихателни пъти- ганичните вещества и преминават в азотни
ща (напр. азотни окиси) оксиди. Относително постоянни компоненти
5. Предизвикване на алергични реакции, ди- на сместа са азотният оксид, азотният диок-
ректно увреждащи белия дроб или нарушаващи сид и двуазотният четириоксид.
газообмена (табл. 1). В производствени условия най-често сре-
щан е азотният диоксид, който представлява
АЗОТНИ ОКСИДИ червено-кафяв газ със силна дразнеща миризма
NO и е по-тежък от въздуха. Температура (Т°) на
NO2 топене 11.2°С, Т° на кипене 20.7°С.
N2O4 При контакт с метали, хлорни въглеводо-
N2O3 роди и амоняк предизвиква експлозии. Не гори,
N2O5 но увеличава горимостта на други вещества.
Проявява се като силен окислител. Особено
опасен е при температури над 21°С.
ХИГИЕННИ НОРМИ Азотният оксид е безцветен летлив газ с
Въздух на работна среда остра сладникава миризма. Температура на
Азотен диоксид – топене 163.7°С, Т° на кипене 151, разтвори-
средносменна ПДК – 4.0 mg/m3 мост във вода 73.40 cm/dm3. При високи концен-
Азотен оксид – трации оцветява въздуха в кафяво. С водата
средносменна ПДК – 20.0 mg/mз образува корозивни пари. При контакт с озон и
238
Табл. 1. Механизми на токсично действие върху белия дроб на газове
(ïî Charles E.Becker, 1997)
Âåùåñòâî (ãàç) Èçòî÷íèê
Ïðîñòè àñôèêñàíòè
Âúãëåðîäåí äèîêñèä Ïîæàðè
Ìåòàí Ïîäçåìåí äîáèâ íà ðóäà è âúãëèùà
Àçîò Ðàáîòà ïðè õèïåðáàðíè óñëîâèÿ
Õèìè÷íè àñôèêñàíòè
Âúãëåðîäåí îêñèä Ïîæàðè
Öèàíèä Äîáèâ íà çëàòî; Ãàëâàíèçàöèÿ; Ïîæàðè
Ñåðîâîäîðîä Íåôòîïðåðàáîòêà; Ãíèåíå íà îðãàíè÷íà ìàòåðèÿ
Ñèñòåìíè îòðîâè
Àðñåíîâîäîðîä Ìèêðîåëåêòðîíèêà
Ôîñôèí Ìèêðîåëåêòðîíèêà
Ïàðàêâàò Çåìåäåëèå
Ìåòàëíè àåðîçîëè ñ ïèðîãåííî äåéñòâèå
Òîïåíå íà ìåòàëè; Ïðîèçâîäñòâî íà ñïëàâè
(ïðåäèçâèêâàùè “Ëåàðñêà òðåñêà”)
Èðèòàíòè ñ ïðÿêî äðàçíåùî äåéñòâèå
Õëîðîâîäîðîä Ïðîèçâîäñòâî íà îñíîâè, äåçèíôåêòàíòè è ìèåùè ñðåäñòâà
Àìîíÿê Ïðîèçâîäñòâî íà ìèíåðàëíè òîðîâå; Õëàäèëíî äåëî
Àçîòíè îêñèäè Òîïåíå íà ìåòàëè; Àóñïóõíè ãàçîâå
Ñåðåí äèîêñèä Ïðîèçâîäñòâî íà õàðòèÿ; Íåôòîïðåðàáîòêà
Ôëóîðîâîäîðîä Ìèêðîåëåêòðîíèêà
Àëåðãåíè
Èçîöèàíàòè Ïðîèçâîäñòâî íà ïîëèóðåòàí
Àåðîçîëè íà ïëàòèíîâè ñúåäèíåíèÿ Ïðîèçâîäñòâî íà êàòàëèçàòîðè; Ãàëâàíèçàöèÿ
Àåðîçîëè îò ïðèïîè è ñòîïèëêè Çàïîÿâàíå
хлорни съединения е експлозивен. Взривоопа- Азотните оксиди имат локално действие –
сен е при загряване, а пожароопасен – при не- дразнене на лигавиците на дихателните пътища
правилно съхраняване. и очите и общорезорбтивно, с предимно засяга-
УПОТРЕБА не на нервната система и кръвта. Те са метхемо-
Намират приложение при производството на це- глобинообразователи. вследствие на което въз-
лулоид, фотоплаки, рафиниране на захар. Азотни- никват хипоксия и аноксемия. При свързване на
ят двуоксид се използва като нитриращ агент и ка- 70% от хемоглобина в метхемоглобин настъпва
тализатор при производството на сярна киселина. смърт. Проявяват и вазодилататорно действие
ПРОФЕСИОНАЛНА И (нитритен ефект).
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ Иритативното им действие провокира осво-
Азотните оксиди се срещат при производство- бождаването на голямо количество хистамин,
то на азотна, сярна, пикринова и хромова кисе- който благоприятства развитието на белодробен
лини, нитрати, азотни торове, взривни вещества оток.
(нитроцелулоза, нитротолуол, нитроглицерин), ПРОФИЛАКТИКА
толуен. Образуват се при оксиженни- и електро- Общо техническите мерки включват автома-
заварки, при взривяване в рудниците и др. От- тизация, херметизация и ефективна вентилация.
делят се в големи количества при разливане на На работниците трябва да бъде осигурено работ-
азотна киселина и при контакт с метали и орга- но облекло от промазани тъкани, латексови ръка-
нични вещества. Високи концентрации от поря- вици и каучукови/поливинилхлоридни ботуши, а
дъка на 300-3800 mg/mз се създават в силозите при аварии, експлозии и масивно химично замър-
при ферментацията на зърнените семена. сяване – противогазова маска с филтър за кисе-
Годишно над 53 млн. тона азотни оксиди се линни газове.
отделят в атмосферата. Източници на емисии са Предварителните и периодичните медицин-
транспортните средства (двигатели с вътрешно ски прегледи са с насоченост към кръв, дихател-
горене), използването на твърди и течни горива на и нервна системи.
в ТЕЦ и бита, производството на експлозиви и
азотна киселина, както и тютюневия дим. Съдър- АМОНЯК (NH 3)
жанието на азотен оксид в тютюневия дим вари-
ра от 98-135 mg/mз, а на азотния двуоксид – от ХИГИЕННИ НОРМИ
150-226 mg/mз. Въздух на работната среда:
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ Средносменна ПДК – 18.0 mg/m3.
НА ДЕЙСТВИЕ Атмосферен въздух на населените места:
Азотният двуоксид метаболизира до нитрити Средноденонощна ПДК – 0.04 mg/m3,
и нитрати, които се отделят с урината. Максимална еднократна ПДК – 0.20 mg/m3.
239
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА АРСЕНОВОДОРОД (AsH3)
Амонякът (амониев анхидрит, амонячна ХИГИЕННИ НОРМИ
вода) представлява безцветен, летлив газ, Въздух на работната среда:
със силна дразнеща миризма. Температура на Средносменна ПДК – 0.05 mg/m3.
топене 77.75°С, Т° на кипене 33.35°С, плът- Атмосферен въздух на населените места:
ност 0.771 g/l (0°С) и 0.59 g/l (25°С). Разтворим Средноденонощна ПДК – 0.002 mg/m3.
е във вода и органични разтворители. Водният
разтвор е силно алкален и с киселини реагира ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
бурно. Причинява корозия на металите. С въз- Арсеноводородът (арсин, арсенов трихи-
духа образува взривоопасни смеси. дрид) е безцветен газ с характерна миризма,
УПОТРЕБА по-тежък от въздуха. Температура на топене
Намира широко приложение при производ- 113.5°С, Т° на кипене – 62.5°С. При светлина,
ството на азотна киселина, азотни торове, кар- влага и висока температура (300°С) се разлага.
бамид, сода и почистващи препарати за бита. При взаимодействие с хлоридите и азотната ки-
Изходна суровина е за получаване на взривни селина може да предизвика експлозии. С възду-
вещества и изкуствени влакна. Използва се в ме- ха също образува експлозивни смеси. При горе-
талургията, каучуковата, хартиената, текстилна- не се отделя арсенов триоксид.
та, кожарската и хранителната промишлености, УПОТРЕБА
както и за пречистване на водни запаси. Използва се за получаване на арсен и като
ПРОФЕСИОНАЛНА И абсорбент в производството на полупроводници.
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ ПРОФЕСИОНАЛНА И
Повишени емисии са регистрирани при син- НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
теза на амоняк, коксуването и сухата дестила- Арсеноводородът е фактор на работната сре-
ция на каменни въглища, производството на то- да при производството на полупроводникови чи-
рове и взривни вещества. пове в микроелектрониката. Малки количества
В атмосферния въздух се освобождава при газ се освобождават при обработката с киселини
разлагане на органичните вещества, от животин- на арсенсъдържащи руди и изгарянето на твър-
ските екскременти, каналите и отпадните води, дите горива. Риск от експозиция съществува при
наторяването на почвата и вулканичните изриг- процесите на галванизиране и гравиране. Висо-
вания. Големи количества се отделят при аварии ки концентрации се създават при работа в затво-
при производството и транспортирането му, как- рени пространства – почистване на цистерни,
то и при пожари. резервоари, вани и при инцидентно освобожда-
Възможности за замърсяване на повърхно- ване на складиран арсеноводород.
стите води съществуват при използването на МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
изкуствени и естествени торове, в области със НА ДЕЙСТВИЕ
силно развито животновъдство, при разлагането При биотрансформацията на арсеноводоро-
на органични материали и естествено натрупва- да се образува елементен арсен или арсенов
не от атмосферния въздух. дихидрид. Тривалентният арсен,при хронична
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ експозиция,може да бъде канцероген.
НА ДЕЙСТВИЕ Арсеноводородът се разтваря в плазмата. В
Амонякът метаболизира до глутамин и урея червените кръвни клетки образува неразтвори-
главно в черния дроб. Освободеният от глутами- ми комплекси. Настъпващата хемолиза е мулти-
на азот се включва в протеиновия синтез. Счита факторна. Инхибира каталазата и блокира сулф-
се, че глутаминът е първият метаболитен про- хидрилните групи на ензимите в еритроцитите.
дукт. Провокира кислороден стрес, аналогичен на на-
Има дразнещо и корозивно действие върху блюдавания при Г6ФДХ дефицит. Развиващото
очите, кожата и горните дихателни пътища. Ув- се бъбречно увреждане може да бъде в резул-
режда клетката директно, като проявява алкал- тат на директно засягане на реналните тубули,
но корозивно действие и причинява изгаряния на вторична хипоксия достигаща до анемия или
на всички мукозни мембрани. преципитиране на хемоглобин-хаптоглобиновия
ПРОФИЛАКТИКА комплекс в тубуларния лумен.
Включва херметизация и автоматизация на ПРОФИЛАКТИКА
производствените процеси, замяна на амоняка с При обгазени помещения индивидуалната
други съединения (в хладилното производство), защита включва облекло от промазани тъкани,
използване на лични предпазни средства. цяла противогазова маска с кислородни бутилки,
При почистване на ями (кожарско производ- ръкавици (гумени) и ботуши (гумени или от по-
ство), цистерни и др. работниците задължително ливинилхлорид).
да ползват облекло от промазани тъкани, проти- Предварителните и периодичните медицин-
вогазова маска с филтър за амоняк, дълги ла- ски прегледи да бъдат с насоченост към нерв-
тексови ръкавици и гумени или поливинилхло- ната и храносмилателната системи, черния
ридни ботуши. дроб, кожата и кръвта. Препоръчват се диети,
При предварителните и профилактичните богати на белтъчини и липотропни фактори, с
медицински прегледи насочеността да бъде по ограничаване на мазнините и завишаване съ-
отношение на дихателната система, нервната държанието на тиамин, тонизиращи напитки и
система, кожата и кръвта. повече течности.
240
ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД (СО) Афинитетът на СО към хемоглобина е 240 пъти
ХИГИЕННИ НОРМИ по-голям в сравнение с кислорода. Свързването
Въздух на работната среда: на СО с хемоглобина, образуването на карбокси-
Средносменна ПДК – 40,0 mg/m3 хемоглобнн и понижаване кислородния капацитет
Краткотрайна максимална ПДК – 200,0 mg/m3 на кръвта е главния механизъм на действие на
Атмосферен въздух на населените места: ноксата. Количеството на образувания карбокси-
Среднодененощна ПДК – 10,0 mg/m3 хемоглобин зависи от концентрацията и продъл-
Максимално еднократна ПДК – 6.0 mg/m3 жителността на експозиция, двигателната дейност
(която увеличава количеството на вдишания въз-
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА дух за единица време) и температурата на окол-
Представлява газ, без цвят и мирис, по-лек ната среда, както и здравното състояние на експо-
от въздуха. Гори със синкав пламък. и се окис- нирания. Образуването на карбоксихемоглобин е
лява до въглероден двуоксид. Температура на обратим процес, но времето за полуелнминиране
самовъзпламеняване 610°С. При контакт със (Т1/2) е достатъчно дълго – от 2 до 6,5 часа, и за-
силни окислители съществува опасност от виси от първоначалните нива на СОНв. Това може
възникване на пожари и експлозии. С въздуха да доведе до кумулиране на СОНв и повишаване
образува взривоопасни смеси. съдържанието му в кръвта при експозиция на от-
УПОТРЕБА носително ниски концентрации на СО.
Въглеродният оксид е изходна суровина за Въглеродният оксид блокира клетъчните ен-
много органични синтези. Използва се за по- зими, като причинява и тъканна хипоксия. Хипо-
лучаване на метали от оксидите им, карбонил ксемията и хипоксията обуславят нарушенията
хлорид, карбонил сулфид, ароматни алдехиди, в обменните процеси, като хипергликемия, глю-
формамид, мравчена киселина, хексахидрокси- козурия, натрупване на млечна киселина, пони-
бензен, метилов алкохол, синтетичен бензин и жаване на алкалния резерв, нарушаване на бел-
др. тъчния синтез, развитие на ацидоза.
ПРОФЕСИОНАЛНА И ПРОФИЛАКТИКА
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ Особено внимание да се обърне на венти-
Въглеродният оксид е най-разпространения лацията, херметизацията и личните предпазни
промишлен газ. Образува се при всички проце- средства. При пожар и експлозии да се осигури
си, при които има условия за непълно изгаряне защитно облекло, комплектовано с предна прес-
на вещества, съдържащи въглерод. тилка, противогазова маска с филтър и студоза-
В резултат на антропогенната дейност в ат- щитни ръкавици и обувки. Медицинското наблю-
мосферата годишно се отделят 350-600 106t СО. дение на работниците да бъде с насоченост към
Битови източници на СО са непълното изгаряне нервната система и кръвта. Да се организира
на горивата, неизправности в газопроводите и периодичен контрол на съдържанието на карбо-
газовите апаратура, пожарите и тютюневия дим. ксихемоглобина.
Въглеродният оксид влиза в състава на раз-
лични газови смеси (газове) като доменния, кок- СЕРОВОДОРОД (H2S)
совия, водния, газгенераторния, взривния и др.
Концентрацията на СО в забоите след взривява- ХИГИЕННИ НОРМИ
не достигат до 350 mg/m3. Въздух на работната среда:
В химичната промишленост източници на Средносменна ПДК – 14 mg/m3,
емисии на СО са производството на амоняк, Краткотрайна максимална ПДК – 21 mg/m3
каталитичен крекинг, формалин, синтеза на въ- Атмосферен въздух на населените места:
глеводороди, фосген, метилов алкохол, метан, Средноденонощна ПДК – 0.003 mg/m3,
мравчена киселина. СО се образува при произ- Максимална еднократна ПДК – 0.005 mg/m3.
водството и преработката на синтетични влакна.
Металургичните предприятия изхвърлят в ат- ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
мосферата ежедневно 320-400 t СО. Сероводородът (хидроген сулфид, канален
Повече от половината СО, постъпващ в ат- газ) представлява безцветен газ с характер-
мосферата се отделя от автотранспорта. Съ- на миризма, температура на топене – 122°С,
държанието на СО в изхвърлените неизгорели Температурата на кипене – 46.3°С, плътност
газове от двигателите е около 12 %, като се има 1.26 (20°С), разтворимост във вода 0.26 g/100 g
предвид, че в състава им влизат около 200 хи- (0°С), парен натиск 127.3 mm Нg, (0°С) и 297.5
мични вещества. В комбинация с тях СО проя- mmHg (20°С). Реагира бурно със силни окисли-
вява по-силно изразен токсичен ефект в сравне- тели (опасност от пожар и експлозии). С въз-
ние с изолираното му действие. духа образува взривоопасни смеси. Разлага се
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ при горене с образуване на серен диоксид.
НА ДЕЙСТИЕ УПОТРЕБА
В организма СО се свързва със съединения, Сероводородът се използва за получаване
съдържащи в молекулата си двувалентно желя- на сяра и сярна киселини, тиолови съединения,
зо (миоглобин, цитохромпероксидаза, цитохро- сулфиди, като редуктор в аналитичната химия.
моксидаза, каталаза) и главно с хемоглобина. Намира приложение в производството на барут,
Отделя се с урината като комплексно съедине- кибрит, в кожарската, захарната, хартиената и
ние с желязото. текстилната промишлености.

241
ПРОФЕСИОНАЛНА И Норма за опазване природните
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ екосистеми – 0.020 mg/m3 .
Големи количества сероводород се освобож-
дават при екстракцията и сондирането на земен ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
газ и суров нефт. Съдържанието на сяра в суро- Серен двуоксид (SO2) – представлява без-
вия нефт е 0-5%, в земния газ достига до 42%, цветен газ с характерна миризма, а при ох-
във въглищата – 80 g/kg. Източници на серово- лажане – безцветна течност. Температура
дород са и геотермалните извори. Високи кон- на топене – 75.5°С, температурата на кипене
центрации са измерени в централите, използва- – 10.1°С, разтворимост във вода 22.8 g/100 g
щи геотермални води. (0°С). По-тежък е от въздуха. С водата образу-
Сероводород се отделя при някои промишле- ва серниста киселина, а в присъствие на сил-
ни процеси, в резултат на взаимодействието на ни окислители преминава в серен триокисид,
елементната сяра или серосъдържащите съеди- респ. в сярна киселина. При навлажняване е
нения с органични вещества при високи темпе- силно корозивен.
ратури. Серен триоксид (SO3) – отделя се главно като
Сероводородът е междинен продукт при про- пари от димящата сярна киселина. Във влажна
изводството на серовъглерод, изкуствена копри- среда бързо се превръща в аерозоли на сярна
на, щавенето на кожи, рафинирането на захар, киселина.
получаването на кокс от серосъдържащи камен- УПОТРЕБА
ни въглища и др. Отделя се в септичните ями, Серният диоксид е изходна суровина за полу-
шахтите и каналите при анаеробното разгражда- чаване на сярна киселина. Използва се при вул-
не на органичните материи. канизация на каучук, производство на целулоза
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ и ултрамарин, избелване на тъкани (вълнени и
НА ДЕЙСТВИЕ копринени) и целулоза, дезинфекция на поме-
Сероводородът спада към дразнещите га- щения, консервант на храни.
зове. Неприятна миризма се усеща при концен- Серният триоксид намира приложение при
трации 1-2 mg/m3, а дразнещо действие има при производството на сярна киселина, органични и
концентрации над 6 mg/m3. Метаболизира чрез неорганични вещества, акумулатори, почиства-
окисление до тиосулфати и сулфати. Подобно не на метали.
на цианидите инхибира цитохром-С-оксидаза- ПРОФЕСИОНАЛНА И
та и други ензими, съдържащи тежки метали в НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
молекулата си. Причинява интрацелуларна хи- Серният диоксид в комбинация с SO3 е един
поксия и асфиксия. Особено чувствителен ор- от най-разпространените замърсители на работ-
ган при остро въздействие е мозъка – причинява ната среда в черната и цветна металургия (пре-
кома и смърт. При хронично действие са харак- работка на цинкови, медни, оловни и др. руди),
терни очни (конюнктивити и кератити) и бело- при получаване на сярна киселина, изгаряне-
дробни (хронични бронхити) увреждания. то на течни и твърди (сяросъдържащи) горива в
ПРОФИЛАКТИКА ТЕЦ, леярни и ковашки цехове, котелни отделе-
Системен контрол върху концентрациите на ния, производството на суперфосфати.
сероводорода във въздуха на работната сре- Високи концентрации на серни оксиди се съз-
да (привикване към миризмата настъпва бър- дават в мините при взривяване, като отделните
зо). Препоръчва се периодична смяна на работ- количества зависят от използваните експлозиви
ните места с такива, които не са замърсени със и минната разработка.
сероводород. Да се използват индивидуални Източниците на емисии на серни оксиди са:
предпазни средства: облекло от промазани и ки- – течните и твърди горива, използвани в про-
селинно устойчиви тъкани, противогазова маска, мишлеността и бита;
гумени ръкавици и ботуши. Предварителните и – промишлените обекти;
периодични медицински прегледи да бъдат с на- – моторните превозни средства.
соченост към нервната, дихателната и сърдеч- МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
но-съдовата системи, и очите. Диетичните режи- НА ДЕЙСТВИЕ
ми да включват липотропни (метионин, лецитин Биотрансформацията на серния двуоксид
и др.) и биологично активни вещества, и витами- протича с образуване на сярна киселина, която
ни Е, В6 и никотинова киселина (РР). се отделя като сулфати. Част от серните метабо-
лити се свързват и образуват S-цистеин, S-сул-
фоглутатион и S-сулфонати. При метаболизма
СЕРНИ ОКСИДИ (SO2) (SO3) може да се включи и L-ацетилцистеиновата гру-
ХИГИЕННИ НОРМИ па и да се образуват алкил- и арил- S – N-аце-
Въздух на работната среда: тилцистеинови производни – меркаптурови ки-
серен двуоксид селини и техните производни.
средносменна ПДК – 5.0 mg/m3, Серният двуоксид причинява локални увреж-
Краткотрайна максимална ПДК – 10.0 mg/m3. дания с иритативен и корозивен характер. Уле-
Атмосферен въздух на населените места: снява образуването на метхемоглобин. Блокира
Серен двуоксид тиоловите ензими и потенцира хипоксията.
Средночасова норма – 0.350 mg/m3, Серният триоксид предизвиква силно изгаря-
Средноденонощна норма – 0.125 mg/m3, не на кожата.
242
ПРОФИЛАКТИКА ен, ксилен, роданиди, цианиди, при галванични
Задължителни технически мероприятия са процеси, нагряване на полимерни композиции.
въвеждането на ефективна вентилационна сис- Най-големите източници на емисии са произ-
тема и херметизация на производствения про- водствата на метилметакрилат, акрилонитрил и
цес. За намаление на риска преди взривяване в циановодород. Присъства в отпадните води от
мините задължително да се извършва оросява- рудообогатителните фабрики, рудниците, гал-
не с вода на забоя, също и при изнасяне на из- ваничните цехове, металургичните и металооб-
копаната руда, запълване на взривните дупки с работващите предприятия, газгенераторните
мокра глина с цел да се намали опасността от станции, коксо-химичните заводи и др. Съдър-
непълно горене, вземане на проби въздух за оп- жанието на циановодород в тютюнев дим е 0.002
ределяне и на концентрациите на СО и азотни g/10 g тютюн.
оксиди не по-рано от 15-та минута и не по-късно МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
от 30-та минута след взривяването. НА ДЕЙСТВИЕ
Работниците да бъдат снабдени с лични Циановодородът (цианидите) е една от най-
предпазни средства, като при повишена опас- бързо действащите познати отрови с летален
ност (експлозии, масивно химично замърсява- изход. Цианидите не са есенциални за човешкия
не) да ползват облекло от киселинно устойчиви, организъм, но присъствието им в храни, въздух,
промазани тъкани, маска с филтър за киселин- вода, на работното място, ги прави значими не
ни газове, гумени ръкавици и киселинно устой- само при високи концентрации, особено при пу-
чиви обувки. Предварителните и периодични ме- шачи (табл. 2).
дицински прегледи да бъдат с насоченост към Предполага се, че в организма се трансфор-
дихателната система и кожата. мира до слаботоксичните тиоцианиди (родани-
ди), отделящи се чрез бъбреците.
ЦИАНОВОДОРОД (HCN) Инхибира цитохромоксидазите от митохон-
дриалната дихателна верига. Нарушава окисли-
ХИГИЕННИ НОРМИ телните процеси в клетката, вследствие на което
Въздух на работната среда: се развива тежка хипоксия.
Средносменна ПДК – 1.0 mg/m3, Цитохромоксидазата в мозъка е най-чувст-
Краткотрайна максимална ПДК – 5.0 mg/m3. вителна към цианидите, което определя нару-
Атмосферен въздух на населените места: шените функции на ЦНС за основни при остри-
Средноденонощна ПДК – 0.01 mg/m3, те, летални въздействия. Хроничните ефекти
Максимална еднократна ПДК – 0.01 mg/m3. на циановодорода при професионална експози-
Табл. 2. Съдържание на цианид и тиоцианат в кръвта на пушачи и непушачи
(по Charles E. Becker, 1997)
Âåùåñòâî/Ãðóïà Íèâî Êîëè÷åñòâî â μg/ml Âèä íà ïðîáàòà
Öèàíèä
Íåïóøà÷è Ñðåäíà ñòîéíîñò 0.02 Öÿëà êðúâ
Ïóøà÷è Ñðåäíà ñòîéíîñò 0.04 Öÿëà êðúâ
Îñòðî îòðàâÿíå >0.1 Öÿëà êðúâ
Ôàòàëíî îòðàâÿíå >1.0 Öÿëà êðúâ
Òèîöèàíàò
Íåïóøà÷è 1-4 Ïëàçìà
Ïóøà÷è 3-12 Ïëàçìà
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА ция са спорни (пушачи, постъпване на цианиди с
Циановодородът (формонитрил, пруска ки- храните). Описани са: подтискане функцията на
селина, синилна киселина) представлява без- щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), вслед-
цветен газ или течност, с характерна мириз- ствие образувалите се роданиди; атрофия на оч-
ма. Газът е по-лек от въздуха. Полимеризира ния нерв; астено-вегетативен синдром; промени
в присъствие на вода като отделя топлина и в ЕKG и в клинико-лабораторни кръвни показа-
повишава налягането (опасност от пожари и тели (намалена кръвна захар, увеличен лактат
експлозии). Течността е лесно запалима. Тем- и Нв), кожни увреждания при контакт с натриев
пература на самовъзпламеняване 538°С. С въз- или калиев цианид. Възможни са и увреждания
духа образува взривоопасни смеси. на плода (особено при пушачи) – ниско тегло на
УПОТРЕБА новородените.
Използва се за синтез на каучук, синтетични ПРОФИЛАКТИКА
влакна, метилметекрилат, натриев цианид, фе- Херметизация на технологичния процес.
роцианиди; за получаване на пластмаси, плек- Работниците да ползват специално работно
сиглас, фармацевтични препарати и др. Намира облекло от промазан текстил, дихателна маска,
приложение като инсектицид, родентицид и фу- ръкавици и ботуши. При унищожаване на отпа-
мигант. дъци и почистване на замърсени площи да се
ПРОФЕСИОНАЛНА И ползва дихателен апарат с кислородна бутилка.
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ Периодичните медицински прегледи (провежда-
Във въздуха на работната среда се отделя при ни ежегодно) да бъдат с насоченост към нервна-
производството на циановодород, бензен, толу- та система, черния дроб и кожата. Препоръчва
243
се диета, богата на липотропни (метионин, лети- зирани. Да се упражнява постоянен контрол на
цин и др.) и биологично активни вещества, вита- концентрациите на хлора във въздуха на работ-
мини Е, В6, В1 и С. ната среда. На работниците да се осигурят лич-
ни предпазни средства. При повишена опасност
ХЛОР (Cl2) да се използват киселинно-устойчиви, негори-
ми облекла, ботуши от поливинилхлорид или
ХИГИЕННИ НОРМИ каучук, латексови ръкавици, дихателен апарат
Въздух на работната среда: с кислородна бутилка или цяла противогазова
Средносменна ПДК – 3.0 mg/m3. маска с филтър за киселинни газове. Медицин-
Атмосферен въздух на населените места: ското наблюдение на работниците да бъде с на-
Средноденонощна ПДК – 0.03 mg/m3, соченост към дихателната система, кожата, очи-
Максимална еднократна ПДК – 0.1 mg/m3 . те и кръвта. Предпазното хранене да включва
Вода за пиене: 0.3-0.4 mg/dm3 остатъчен липотропни и биологично активни вещества, с
хлор при 30-минутен контакт с водата. добавка на витамини (Е, В1 и С) тонизиращи на-
питки и повече течности.
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Хлорът е жълто-зелен газ с остра мириз- ФЛУОРОВОДОРОД (HF)
ма, под налягане се втечнява. Температура на
топене – 101.3°С, тепературата на кипене – ХИГИЕННИ НОРМИ
34.05°С. По-тежък е от въздуха. Разтваря се Въздух на работната среда :
във вода. и органични разтворители. Реагира Средносменна ПДК – 2.5 mg/m3
бурно с органичните съединения и металния Атмосферен въздух на населените места :
прах като може да предизвика пожари и експло- Средноденонощна ПДК – 0,001 mg/m3,
зии. Образува хлороводород при контакт с въз- Максимална еднократна ПДК – 0.01 mg/m3.
духа. Разяжда пластмаси, гума, тъкани и ме-
тали в присъствие на вода. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
УПОТРЕБА Флуороводородът е безцветен газ. Темпе-
Използва се за получаване на 1,2-дихлоретан, ратура на топене – 87,2°С, Т° на кипене 19,9°С,
винилхлорид, солна киселина, хлорна вар, хло- плътност – 0,9885 (13°С). Водният разтвор е
риди, пестициди, пластмаси и избелващи препа- силна киселина Реагира с метали и образува
рати. Намира приложение в металургията, харти- водород в присъствие на вода или влага. При
ената, текстилната, химико-фармацевтичната и контакт с въздуха се получават корозивни пу-
каучуковата промишлености, за дезинфекция на шеци, по-тежки от въздуха. Разрушава стък-
питейна вода и обезвреждане на отпадни води. лото.
ПРОФЕСИОНАЛНА И УПОТРЕБА
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ Използува се при производството на алуми-
Потенциален риск от експозиция на хлор съ- ний, суперфосфатни хлорфлуорни въглеводоро-
ществува при производството на 1,2-дихлоретан ди, смазочни масла, водороден прекис, термо-
и винилхлорид. Хлорът се транспортира главно устойчиви пластмаси, инсектициди и фунгициди;
по тръбопроводи и с цистерни. Масивни замър- като разтворител на алкохоли и алдехиди, ката-
сявания са възможни при пробив в тръбопрово- лизатор при процесите полимеризация и алки-
дите. Известни количества се отделят при това- лиране ; при гравиране и полиране на стъкла.
рене и разтоварване на цистерните. Източник на ПРОФЕСИОНАЛНА И
емисии са и процесите на електролиза на хлор- НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
ни съединения. Професионален риск съществува при про-
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ изводството на алуминий и фосфорни торове,
НА ДЕЙСТВИЕ получаването и използуването на пестициди,
Хлорът проявява дразнещо и корозивно дейст- микроелектрониката – силиконови чипове, как-
вие. то и при гравирането и полирането на стъкла.
При контакт с лигавиците образува хлорово- При високи нива на експозиция се наблюдават
дород, а с тъканите – солна киселина. локални увреждания от дразнене на лигавиците
При масивно замърсяване (аварии, експло- до изгаряне на кожата.
зии) причинява химично изгаряне на белите дро- Източници на емисии са алуминиевото и су-
бове, блокира дихателния център и предизвиква перфосфатно производство. Естествен източник
рефлекторна смърт. на флуороводород са вулканите.
Хлорната молекула е силен окислител и реа- МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
гира с много функционални групи в клетката. НА ДЕЙСТИЕ
При хронична експозиция са описани увреж- Флуороводородът има дразнещ и корозивен
дания на дихателната система (хроничен об- ефект върху кожата и лигавиците.
структивен и рестриктивен бронхит); на кожата; Проявява се като директна клетъчна отрова.
очната лигавица и корнеята; чести ринити и раз- Нарушава калциевия метаболизъм и ензимните
витие на аносмия. механизми. С калция образува неразтворими
ПРОФИЛАКТИКА преципитати и понижава плазменото му ниво.
Производствените процеси да бъдат автома- При хронична експозиция настъпват смуще-
тизирани, а използваните съоръжения хермети- ния в трофиката на лигавиците – възпаление
244
на носната лигавица и кръвотечение, перфора- ция. На работниците трябва да бъде осигурено
ция на sept. nasi, аносмия; ларингити, бронхити, специално работно облекло от неопренова тъ-
пневмонии; конюнктивити и кератити. Уврежда кан и ръкавици при повишена опасност (аварии,
се: зъбният емайл – жълтокафява пигментация, експлозии, масивно замърсяване) – противогаз
кариеси; храносмилателната система – чести марка В и защитни очила от органично стъкло.
гастрити; кожата – дерматити. Отлага се флуор Профилактичните медицински прегледи да бъ-
в костите и зъбите, който се отделя бавно чрез дат с насоченост към дихателната система, ко-
бъбреците. жата и очите. При работи, свързани с отделяне
на флуороводородни пари не се допускат жени,
ПРОФИЛАКТИКА независимо от тяхната възраст.
Препоръчва се замяна на флуороводорода с Препоръчва се обогатяване на диетичния ре-
по-малко токсични съединения, използуването жим с витамини С, А и Д и включване на калци-
му в затворени системи при ефективна вентила- еви препарати.
М. Колева
Кетони
7.7
АЦЕТОН И МЕТИЛЕТИЛКЕТОН 0,8 mg%, а в урината – 20-30 mg/24 h. Съдър-
Емпирична формула: ацетон – СН3СОСН3, жанието на ацетон в издишвания въздух е око-
метилкетон – СН3СОСН2СН3 ло 0,2-0,3 mg/m3. При нормални условия човек
Структурна формула: издишва 16,1±1,2 mg ацетон за 24 часа. Поради
ацетон Н Н това ацетон се открива и във въздуха на херме-
Н-С-С-С-Н тични камери – концентрацията на ацетон във
Н ОН въздуха на космическия кораб „Съюз-22“ е била
Н НН от 5,2 до 7,8 mg/m3, а на орбиталната станция
метилетилкетон – Н-С-С-С-С-Н „Скайлаб-4“ – от 6,5 до 18,7 mg/m3.
Н-О-Н-Н В атмосферния въздух, на разстояние 100,
300, 500 и 1000 m от завод за ацетон се откриват
ХИГИЕННИ НОРМИ наднормени количества. В проби въздух от жи-
Въздух на работната среда: Ацетон: Сред- лищни помещения в 7 от 10 проби ацетон не се
носменна ПДК – 600 mg/m3, Максимално едно- открива, а в останалите 3 максималната концен-
кратна ПДК – 1400 mg/m3. трация е 0,13 mg/m3.
Метилетилкетон: Средносменна ПДК – 590 В промишлени отпадни води от ацетоново про-
mg/m3, Максимално еднократна ПДК – 885 mg/ изводство се доказва в количество до 16 mg/dm3.
m3, Дразнещо действие. МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
Въздух на населените места: Среднодено- НА ДЕЙСТВИЕ
нощна ПДК – 0,35 mg/m3, максимално еднократ- В производствени условия кетоните (главно
на ПДК – 0,35 mg/m3. ацетон) проникват предимно по инхалаторен път.
Съществува възможност за проникване на течен
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА аерозол чрез лигавицата на стомашно-чревния
Безцветни течности с характерна миризма, тракт и чрез кожата. Чрез анализ на ацетон в из-
силно летливи, разтворими в спирт и други раз- дишвания въздух е доказано, че течния ацетон
творители. Ацетонът се смесва с вода. Мети- прониква през кожата в същото количество както
летилкетонът с въздуха образува взривоопасни и парообразния при концентрация 5000 mg/m3.
смеси в концентрации от 1,97 до 10,2 обемни %. На изолирана кожа е установено, че скоростта
УПОТРЕБА на проникване през кожата на течен ацетон е
Използват се като разтворители на нитро- 0,002 mg/cm2/h, а на парообразния (при концен-
целулоза и ацетилцелулоза, гума, каучук, смо- трация 20000-30000 mg/m3) – 0,059 mg/cm2/h, т.е.
ли; за денатуриране на спирт; като суровина за над 20 пъти по-бързо.
производство на бои, лакове, ацетатна коприна, При ниско ниво на експозиция до 50% от аб-
фотоленти и целулоид. сорбираната доза се окислява до СО2 и се из-
ПРОФЕСИОНАЛНА И дишва. Високият коефициент на разпределение
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ кръв/въздух (338,9 за човек), обуславя бавното
Високата летливост обуславя наличие на отделяне на резорбираното количество ацетон
ацетон в работната среда винаги, когато се из- от организма. Останалите кетони се елиминират
ползва. Концентрациите варират от 200-400 mg/ бързо.
m3 до десетки хиляди mg/m3. Освен чрез издишван въздух кетоните се ели-
Ацетонът е естествен метаболит за човека. минират чрез урината (неметаболизирали и ме-
Съдържанието му в кръв нормално е около 0,7- таболизирали) и до 10% чрез кожата.
245
Количеството на ацетон в урината служи за върху неповредена кожа се установява зачервя-
експозиционен тест. ване с преходен характер след отстраняване на
Съдържанието на ацетон в кръвта е около дразнещия агент. На откритите участъци кожата
50% по-високо от това в тъканите. Разпреде- е суха поради значително подтисната функция
лението в органите и тъканите е както следва: на мастните жлези.
главен мозък, черен дроб, задстомашна жлеза, Метилетилкетонът също е наркотик. След
бъбреци, бели дробове, мускули, сърце. първите 3-5 min. при болшинството експонирани
Ацетонът е наркотик, който уврежда всички под влияние на концентрации около 1000 mg/m3
отдели на ЦНС. При продължително вдишване се наблюдава дразнене на лигавиците на очите,
се натрупва в организма. Бавната екскреция уве- носа и гърлото. При краткотрайно вдишване на
личава възможността за хронично отравяне. концентрации 10 000 mg/m3 се усеща силна ми-
Прагът на мирис варира около 1.1 mg/m3. Кон- ризма, дразнене на лигавиците на очите и носа,
центрации около 500 пъти над това ниво беле- при 30 000 mg/m3 дразненето става непоносимо.
жат прагът на специфично действие, доказан При комбинирано действие на ацетон и метиле-
електроенцефалографски чрез нарушаване об- тилкетон в концентрации 2 300-3 000 mg/m3 е от-
разуването на условен рефлекс. При концен- белязан случай на остро отравяне.
трации над препоръчваната ПДК се регистрира Действието на метилетилкетона върху кожата
дразнещо действие върху лигавиците на очи- е слабо проявено, но при постоянен контакт се
те, носа и гърлото. Концентрации 100-120 mg/m3 наблюдават професионални дерматити. Пред-
не предизвикват никакви признаци на отравяне варителното подсушаване на кожата забавя, а
в организма на работниците. При работа в про- увлажняването увеличава кожната резорбция.
дължение на една седмица при 10 пъти по-ви- ПРОФИЛАКТИКА
соки концентрации се установява ацетон в кръв- Индивидуална защита на кожата и ГДП чрез
та. Ако концентрацията на ацетон във въздуха подходящи лични предпазни средства: работен
достигне 5000 mg/m3, количеството на ацетон в костюм, очила, ръкавици.
кръвта превишава 400 mg/l (при норма около 10- Специално внимание следва да се отдели на
20 mg/l, маскимално 25 mg/l). храненето. Да се ограничат мазнините, особено
Хроничното отравяне с ацетон се манифести- животинските, да се приемат повече белтъци,
ра с атрофични катарални промени на лигавица- съдържащи глутаминова киселина, голямо коли-
та на ГДП, анемия и олевяване на левкоцитарна- чество липотропни вещества и метионин, лесно
та формула. Промени в белтъчните фракции на усвояеми въглехидрати, млечнокисели проду-
кръвта също се считат характерни за хроничното кти, витамини.
действие на ацетона. Препоръчва се също работниците да се обу-
Ацетонът притежава локално дразнещо чат да провеждат дихателни паузи с гимнастика и
действие върху кожата. Часове след нанасяне да се придържат към повишен двигателен режим.
М. Колева
Нитро- и аминопроизводни
7.8 на бензена и толуена
Нитробензен – C6H5NO2 Анилин. Маслениста течност, безцветна,
Анилин. Емпирична формула – C6H5NH2: но бързо потъмняваща на светлина в контакт
Структурна формула – с въздуха. Има ароматна миризма. Температу-
ра на кипене 184,4°С, слабо разтворим във вода
(3,4% при 20°С и 6,4% при 90°С), добре се разтва-
NH2 ря в спирт, етери и др. органични разтворители.
O-, m- и p- Нитротолуени. O- и m-нитро-
толуолите са жълтовати, масленисти теч-
o-, m- и p- Нитротолуен – CH3C6H4NO2 ности, p-нитротолуенът е кристално веще-
o-, m- и p- Толуидини (Аминотолуени) – ство. Слабо се разтварят във вода, смесват
CH3C6H4NH2 се със спирт във всякакви съотношения.
O-, m- и p- Толуидини. O- и m-толуидините
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА са течности, p-толуидинът е кристално ве-
Нитробензен. Жълта, масленообразна (мас- щество. Слабо се разтварят във вода, добре
лениста) течност с мирис на горчив бадем се разтварят в органични разтворители.
и сладникаво-танинов вкус. Молекулна маса Нитро- и аминопроизводните на бензена и
123,11, температура на кипене 210,9°С. Сла- толуена се отличават с по-малка летливост
бо разтворим във вода, неразтворим в кисе- и висока липоидоразтворимост, поради което
лини и основи. Леснозапалимо и взривоопасно най-чести са отравянията, предизвикани от
вещество с долна граница на взривоопасност дермално проникване на веществата, а по-ред-
1,8 обемни %. ки – настъпилите по инхалаторен път.
246
1. Анилин 2,0 mg/m3 – Кожно-резорбтивно действие
2. Нитробензен 5,0 mg/m3 – Кожно-резорбтивно действие
3.р-нитротолуен 11,0 mg/m3 – Кожно-резорбтивно действие
4. n-толуидин 9,0 mg/m3 – Кожно-резорбтивно действие

1. Анилин 0,03 mg/m3 0,05 mg/m3
2. Нитробензен 0,008 mg/m3 0,008 mg/m3
УПОТРЕБА пътища са: N-хидроксилирането, N-сулфоко-

Нитробензенът е основна суровина за произ- нюгирането, N-глюкоронидацията, свързването
водството на анилин: 90% се използва за полу- с глутатион с образуване на аминоглутатион и
чаване на анилин, 2% – за синтез на други оцве- разпадане до въглероден двуокис.
тители, 7% – за междинни продукти в органичния Елиминира се главно чрез урината като р-
синтез и 1% за други цели, напр. в парфюмерийна- аминофенол и малка част непроменен.
та промишленост, в производството на сапуни и др. Биотрансформацията на нитробензена (по
Най-широко приложение намира анилина експериментални данни) протича по 2 пътя: а)
в текстилната промишленост, за производство редукция до анилин с последващо хидроксили-
на анилинови бои и пластмаси, в каучуковата и ране на анилина до аминофеноли; б) директно
фармацевтичната промишленост, а също за по- хидроксилиране на нитробензена с образуване
лучаване на ароматни вещества и полупродукти на нитрофеноли и частична редукция на нитро-
от нафталиновия и ароматен ред. фенолите до аминофеноли. Някои метаболитни
Нитротолуените се използват за получаване продукти са силно токсични. Елиминира се чрез
на толуидини, в парфюмерийната промишле- урината като 20-30% от дозата се появява в ури-
ност и малка част като хербициди. ната под формата на сулфати и глюкорониди на
Толуидините се използват за производство на р-аминофенола и р-нитрофенола. Уринната ек-
бои и в органичния синтез. Влизат в състава на скреция е бавна – до 3 седмици.
много инхибитори на корозията. Нитро- и аминосъединенията по механизъм
ПРОФЕСИОНАЛНА И на действие и клинична картина на отравяне-
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ то са твърде сходни, тъй като в организма мета-
В производствени условия нитро- и аминоп- болизират до еднакви продукти, но имат и някои
роизводните на бензена и толуена постъпват особености.
главно по инхалаторен път и през кожата. Например, нитросъединенията действат по-
Инхалаторната резорбция е висока. За някои изразено на нервната система, докато аминосъ-
производства, особено при пряк контакт с течни единенията са по-силни метхемоглобинообразо-
продукти кожната резорбция играе главна роля. ватели; токсичността на нитросъединенията не
Описани са и битови интоксикации чрез дрехи, нараства с увеличаване броя на нитрогрупите;
боядисани с анилин. присъединяването на хлор към молекулата на
Поради липоидоразтворимостта на съедине- анилина и нитробензена води до по-агресивно
нията най-голямо количество се открива в маст- действие спрямо кръвта.
на тъкан. Особеност на токсичното действие на нитро-
Източници на замърсяване на околната сре- и аминопроизводните е неговата политропност,
да са главно предприятия за производство на но промените в кръвта остават най-изразеният
анилинови бои. Само един такъв обект за 24 патогномоничен белег на отравяне. Нарушени-
h изхвърля 3600 m3 отпадни води, съдържащи ята на функциите на оксихемоглобина са свър-
около 17 органични съединения, на първо място зани с образуването на метхемоглобин и се
ароматни нитропроизводни. развива анемия. При хронично отравяне се на-
При попадане на нитробензол във вода той блюдава повишена регенеративна способност
променя цвета, мириса и вкуса на водата. При на кръвотворните органи, което води до ретику-
концентрация 4 mg/dm3 водата жълтее, при 100 лоцитоза. Възникващите хипоксия и хипоксе-
mg/dm3 придобива почти черен цвят с черна мия предизвикват нарушения във функциите на
утайка. Прагът на мирис за водата при 12-24°С всички органи, на първо място в ЦНС. Наруше-
е 0,6-1 mg/dm3, а неприятен привкус се появява нията в ССС се дължат както на непосредстве-
при концентрация 0,03 mg/dm3. ното действие върху сърдечния мускул, нерв-
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ ните центрове, кръвоносните съдове, така и на
НА ДЕЙСТВИЕ възникващата хипоксия.
Практически цялото количество абсорбиран Нитро- и аминосъединенията увреждат чер-
анилин метаболизира до р-аминофенол, опре- ния дроб. При остри отравяния се наблюдава
делянето на който в урината служи и като екс- изразена патология, докато при хронични отра-
позиционен тест. Главен път на метаболизиране вяния най-често се наблюдават промени в обмя-
е ароматното хидроксилиране. Второстепенни ната на пигменти, което се дължи на увреждане-
247
то на черния дроб и хемолизата на еритроцити. Постига се чрез въвеждането на непрекъснати
Наблюдават се клинични признаци на уврежда- производствени процеси, херметизация на обо-
не на стомашно-чревния тракт. Бъбречни увреж- рудването, ефективна вентилация и пречиства-
дания също са характерни за токсичното дейст- не на емисиите, предизвикващи замърсяване на
вие на аминосъединенията. атмосферния въздух.
Редица динитросъединения влияят на об- На работниците се осигуряват работно об-
мяната на веществата чрез нарушенията, които лекло, бельо, обувки, ръкавици и респирато-
предизвикват в окислителното фосфолириране. ри. Организира се регулярна смяна на работ-
При контакт с кожата предизвикват дермати- ното облекло и бельото. Препоръчва се ЛПС
ти и екземи, възможни са общи и локални проя- да са изработени от материали, несорбиращи
ви на алергия. вредни вещества и подлежащи на лесно по-
Някои аминосъединения предизвикват до- чистване. При разливане и случайно замър-
брокачествени и злокачествени тумори на пи- сяване на работното облекло се препоръчва
кочните пътища и пикочния мехур. Класически работника веднага да се преоблече. Особено
пример е анилинът, но също и β – нафтиламин, внимателно да се пази кожата от замърсява-
бензидин, α – нафтиламин, o – толуидин. не през лятото. Забранява се при разливане
Амино- и нитросъединенията лесно про- и замърсяване на кожата да се взема горещ
никват през кожата, което прави този път най- душ.
опасен за постъпване в организма в реалните Работниците подлежат на предварителни и
производствени условия където ниската им лет- периодични медицински прегледи. Задължител-
ливост не би могла да създаде високи концен- но се контролират кръвните показатели. Препо-
трации във въздуха. ръчва се диета Д и даване допълнително на вит.
ПРОФИЛАКТИКА Е – 20 mg и Рутаскорбин – по 1 драже, както и
При контакт с анилин и останалите съеди- по 1 l минерална вода: Горна баня, Търговище,
нения е необходима защита на ГДП и кожата. Иваняне, Белово, Вършец, Варна.
М. Колева
Полициклични ароматни
7.9 въглеводороди (пав)
Антрацен – С12Н10 ди отпадъци, унищожавани чрез горене в инси-
Бенз(а)пирен – С20Н12 нератори.
Нафталин – С10Н8 Съществуват стотици полициклични аро-
Максимално еднократна
Химично вещество Средносменна ПДК Специфични ефекти
ПДК
1. Антрацен 0,1 mg/m3 –
2. Бенз(а)пирен 0,00015 mg/m3 – Вероятен канцероген за хора (2А група)
3. Нафталин 50,0 mg/m3 75,0 mg/m3

1. 3-, 4-бензпирен 0,1 μg/100 m3 –
2. Нафталин 0,003 mg/m3 0,003 mg/m3
Хранителни продукти: матни въглеводороди. Те са естествена със-

3-, 4-бензпирен – 0.03 mg/kg. тавка на природните горива: каменни въглища
и нефт.
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА При стайна температура са твърди суб-
Полицикличните ароматни въглеводороди станции с ниска летливост. Разтварят се в
(ПАВ) са органични съединения, съдържащи 3 органични разтворители. Не се разтварят
или повече кондиционирани (слепени) бензолни във вода. Болшинството ПАВ се разлагат до
ядра, изградени само от въглерод и водород. по-прости съединения под влияние на светли-
Образуват се при пиролиза и непълно изгаря- ната.
не или друг вид температурна обработка под ПРОФЕСИОНАЛНА И
високо налягане на органична материя: кокс, НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
каменовъглен катран и смоли, асфалт, нефт и Пърсивал Пот (хирург) за първи път през
петролни продукти или замърсени с тях твър- 1775 г. свързва професията със заболяване от
248
рак. Той описва необичайно високата честота на Вероятно първоначално се превръщат в епок-
рак на скротума при коминочистачи и обяснява сиди, които се трансформират в дихидродиолни
произхода на заболяването с експозицията на деривати и феноли.
сажди и пепел. Впоследствие експериментално Лица с генетично определена, висока инду-
многократно е наблюдавана канцерогенеза, пре- цируемост на ензима арилхидроксилаза (ок-
дизвикана от каменовъглен катран. Много ПАВ сигеназа със смесена функция в състава на
имат канцерогенен потенциал, най-често това са микрозомалната фракция) формират вероятно
съдържащите 5 или 6 бензолни ядра. групата на висок риск от рак вследствие контакт
Професионален риск е налице за всички ра- с ПАВ – счита се, че това е определящ фактор
ботници от предприятия, произвеждащи или за заболеваемост от белодробен рак и рак на
използващи кокс, каменовъглен катран, битуми ларинкса
(асфалт) и др. нефтопродукти. Първите епидемиологични проучвания върху
ПАВ са убиквитерни замърсители на околна- смъртността от рак на белия дроб при работни-
та среда. Отделят се в атмосферния въздух при ци от коксохимически заводи в Япония и Англия
горски пожари и изригване на вулкани. Откриват са публикувани през 1936 г. До наши дни мно-
се в стайния въздух при горене на въглища, дър- жество епидемиологични данни разкриват пови-
ва, нафта и петролни продукти в камини и печки шената честота на рак на кожата, белия дроб,
с твърдо или течно гориво. Въздухът в населени- пикочния мехур и стомашно-чревния тракт при
те места се замърсява с ПАВ от автотранспорта експонирани на ПАВ работници. В нашето са-
и градски инсинератори. нитарно законодателство каменовъглените кат-
Бенз(а)пиренът има най-висок канцерогенен рани и смоли са на първо място при химичните
потенциал. Каменовъгленият катран и креозо- смеси, като канцерогени за хора.
та, които представляват сложна смес от течни Техническият антрацен е значително по-ток-
и твърди въглеводороди съдържат значителни сичен от чистия. При вдишване на прах, съдър-
количества бенз(а)пирен и ПАВ. жащ антрацен се появява оток на клепачите,
Цигареният дим съдържа множество ПАВ. дразнене на лигавиците и еритема, която се из-
Една цигара е източник на 10-50 ng бенз(а)пи- остря от светлината – фотодерматит с парене и
рен, 18 ng хризен, 40 ng дибенз(а,h)антрацен и сърбеж по кожата. При продължителен контакт
12-140 ng бенз(а)антрацен. Цигарените филтри се наблюдава пигментация с вроговяване на по-
задържат част, но не всички ПАВ от дима, оста- върхностните слоеве на кожата и телеангиекта-
налите се вдишват от пушачите. зии. Фотодинамичното действие на техническия
Концентрацията на ПАВ в хранителните антрацен се свързва с наличието на примеси от
продукти варира в широки граници. Пържените карбазол, акридин и др.
фъстъци и кафето, рафинираните растителни Нафталинът поразява нервната система, сто-
масла, пушените месо, риба и колбаси съдържат машно-чревния тракт и бъбреците. Характерни
ПАВ. До 2 μg/kg бенз(а)пирен се доказва в пу- са промените в кръвта: хемолиза, левкоцитоза,
шена риба. Някои зърнени храни и варива като анемия. Техническият нафтален е по-токсичен
пшеница, ръж и леща синтезират ПАВ. от чистия поради наличието на примеси от тио-
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ нафтени, феноли и др.
НА ДЕЙСТВИЕ При контакт с кожата предизвиква еритема,
ПАВ постъпват в организма чрез вдишване, екзема, поява на червени петна. Описани са слу-
поглъщане и при пряк контакт с кожата. Засега чаи на кожно заболяване, което протича със за-
не съществуват точни данни за метаболизма на червяване, дифузна инфилтрация и пигмен-
ПАВ при хора. Цялата информация за абсорбци- тация на ноктите заедно с общите признаци на
ята, разпределението и елиминирането на ПАВ отравяне. Острите дерматити са чести при ра-
от организма се базира на експериментални ботници в контакт с нафталин.
разработки с опитни животни. След абсорбцията ПРОФИЛАКТИКА
ПАВ проникват в лимфата, циркулират с кръвта, Чрез комплексни профилактични мерки е не-
метаболизират главно в черния дроб и бъбре- обходимо да се ограничават емисиите от коксо-
ците и се екскретират чрез жлъчката и урината. химическата промишленост, черната и цветната
Поради липофилността си се натрупват в мляко металургия. По работни места е необходимо да
(чрез млечните жлези) и мастна тъкан. Поняко- се свежда до минимум индивидуалната експо-
га екскрецията във фекалиите (чрез жлъчката) и зиция на работниците. Чрез подходящи лични
урината е достатъчно ефективна поради широ- предпазни средства да се елиминира напълно
кото разпространение на ензими, трансформи- прекия контакт с кожата.
ращи ПАВ в полярни метаболити. Необходимо е също да се повишава здрав-
Освен в черния дроб и бъбреците ПАВ ме- ната култура на населението и чрез ефективни
таболизират в надбъбреците, тестисите, белия мерки да се ограничава тютюнопушенето, осо-
дроб, кожата, мастните жлези и тънките черва. бено сред бременните и майките-кърмачки.

249
М. Колева
Хлорирани въглеводороди
7.10
Метилхлорид – СН3СI (Хлорметан, Фреон-40) изводството на метилхлорсилани, силоксани,
Метиленхлорид – СН2СI2 (Дихлорометан, метилцелулоза, тетраметилолово; като разтво-
Фреон-30) рител в производството на бутилкаучук, пести-
Хлороформ – СНСI3 (Трихлорометан, Фре- циди, масла и смоли; като хладоагент и в смес с
он-20) тетрахлорметан като пожарогасител.
Тетрахлорметан – ССI4 (Перхлорметан, Фре- Метиленхлорид се употребява като разтво-
он-10) рител в производството на целулоза (особено
1. Метилхлорид 50,0 mg/m3 100,0 mg/m3
Вероятен канцероген
2. Метиленхлорид 100,0 mg/m3 517,0 mg/m3
за хора (2 Б група)
3. Хлороформ 10,0 mg/m3 – Канцероген 3 група
4. Тетрахлорметан 12,6 mg/m3 –

1. Метилендихлорид 1,5 mg/m3 3,0 mg/m3
2. Тетрахлорметан 1,0 mg/m3 –
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА триацетилцелулоза), мазнини, смоли, каучук,

Метилхлорид. Безцветен газ със слаба пластмаси; като хладоагент и за извличане на
сладникава миризма. Коефициент на разпре- етерични масла.
деление масло/вода – 25.3. Взриво- и пожароо- Хлороформ. Повече от 90% от произвежда-
пасен продукт, с температура на самовъзпла- ния хлороформ се използва за производство на
меняване 632°С, област на възпламеняване на фреони и флуорсъдържащи полимери; малка
парите във въздуха 7,6-19,0 обемни %. част като разтворител на мазнини и лакове, във
Метиленхлорид. Безцветна прозрачна фармацевтичната промишленост, производство-
течност със сладникава миризма, температу- то на алкалоиди и изкуствена коприна и като фу-
ра на кипене 40.1°С и коефициент на разпреде- мигант в селското стопанство.
ление масло/вода – 26. При съприкосновение с Тетрахлорметанът се използва широко като
открит пламък се разлага и образува дразне- невъзпламеним разтворител на мазнини и алка-
щи и токсични вещества. Под влияние на свет- лоиди, в производството на фреони, пожарога-
лина се разлага и отделя хлороводород. сители, електроизолатори, в химическото чисте-
Хлороформ. Безцветна прозрачна течност не и малка част като средство за дератизация.
с рязка сладникава миризма. Температура на ПРОФЕСИОНАЛНА И
кипене 61.2°С. На светлина, при свободен дос- НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
тъп на въздух лесно се разлага. При съприкос- Възможност за замърсяване на работната
новение на парите на хлороформа с открит среда с хлорирани въглеводороди съществува
пламък се образува фосген. навсякъде където се работи с тях при нехерме-
Коефициент на разпределение масло/вода тични условия. Описани са случаи на професио-
– 7.3. нални отравяния (най-вече с тетрахлорметан), а
Тетрахлорметан. Течност с температура също и битови отравяния най-често при опити за
на кипене 76.8°С. Коефициент на разпределе- химическо чистене на дрехи.
ние масло/вода – 1000. Невъзпламеним, но при Отпадните води от производството на хлор
съприкосновение с открит пламък и силно на- съдържат комплекс хлорирани въглеводороди,
грети предмети се разлага и образува фосген. най-вече метиленхлорид. Такива води не се под-
Като примеси съдържа серовъглерод, хлорово- дават на биологично пречистване и се създава
дород, сероводород, органични сулфиди. Слабо опасност от проникване на метиленхлорид в
се разтваря във вода, добре разтворим в хло- откритите водоеми. Засега освобождаването на
роформ, алкохол, етер и бензол. водите става само чрез изпарение след 3-4 дни.
УПОТРЕБА Хлороформ се образува в питейните води,
Метилхлорид се използва в химическата обеззаразени с хлор в резултат на реакция на
промишленост като метилиращ агент при про- свободния активен хлор с органични съедине-
250
ния от природен (хуминови киселини, белтъци, отделя се бавно и образува токсични метаболит-
аминокиселини, въглехидрати и др.) и антропо- ни продукти (формалдехид и мравчена кисели-
генен произход (високомолекулни съединения). на). Описани са случаи на тежко остро отравяне
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ с метилхлорид (фреон-40) с продължителна загу-
НА ДЕЙСТВИЕ ба на съзнание (над 24 часа), клонични и тонични
В производствени условия главен път на про- гърчове, и отсъствие на рефлекси. Възможни са
никване в организма на хлорираните въглеводо- остатъчни изменения на психиката, хронични де-
роди е инхалаторният. Поради афинитета към пресивни състояния и др. Етанол и други висши
мазнини е възможно проникването през кожата и алкохоли потенцират токсичността на хлорирани-
лигавиците, особен ако целостта им е нарушена. те въглеводороди при комбинирано действие.
Абсорбират се бързо и се разпределят в ор- Действието върху кожата на хлорираните
ганите, богати на мазнини (костен мозък,мастна въглеводороди е по-слабо изразено отколко-
тъкан). Най-малки количества се откриват в белия то това на съответните наситени въглеводороди
дроб и костите. Метаболизират в черния дроб с (макар че те също проникват през неповредена
участието на ОСФ. Един от възможните метабо- кожа). Под влияние на хлорираните въглеводо-
лити на метилхлорида е формалдехид. Метилен- роди се наблюдава дразнене на кожата и разви-
хлоридът се отнася към нереагиращите вещества, тие на алергични дерматити.
които в организма практически не метаболизират. Метиленхлоридът е относително по-слабо
Хлороформът и тетрахлорметанът са нарко- токсичен. Хроничното действие се манифести-
тици, с изразено токсично действие (по-слабо ра със симптоми на увреждане на ЦНС, стомаш-
при хлороформа) във връзка със способността но-чревния тракт, черния дроб и други вътрешни
им да образуват свободни радикали. органи, но след прекъсване на контакта проме-
Абсорбцията на пари на хлороформа при ните са обратими.
вдишване достига 60-80%. Съдържанието в Има изразено охлаждащо действие върху кожа-
кръвта е еднакво с концентрацията в главния та поради бързото изпарение (вероятността за кож-
мозък, в мастна тъкан концентрацията е почти на абсорбция в токсични дози е малко вероятна).
10 пъти по-висока. Счита се, че повишаване Хлороформът също е силен наркотик с токсич-
на концентрацията на хлороформ в кръвта над но действие. Хроничното професионално отравяне
10,4-12,5 mg % може да предизвика летален из- протича с поражения предимно в черния дроб.
ход. От 30 до 50% от постъпилото в организма Тетрахлорметанът има по-слабо наркотич-
количество хлороформ метаболизира. Има дан- но действие отколкото хлороформа, но е много
ни, че единствен метаболит е СО2, чието количе- по-токсичен. Независимо от начина на постъпва-
ство съответства на 50% от погълната доза. Око- не в организма предизвиква тежки увреждания в
ло 10% от абсорбирания хлороформ се отделя в черния дроб – центролобуларна некроза и маст-
непроменен вид до един час след експозицията. на дегенерация. Едновременно се увреждат и
Останалото количество се елиминира бавно (до други паренхимни органи: бъбреци (проксимал-
10 дни), особено при лица със затлъстяване. ните бъбречни каналчета) и бял дроб (алвеолар-
Биотрансформацията на тетрахлорметана е ните мебрани и кръвоносните съдове). Приемът
слаба. Около 20% от абсорбирания тетрахлор- на алкохол, охлаждането на тялото и повишена
метан метаболизира превръщайки се в хло- концентрация на кислород във въздуха усилват
роформ, който от своя страна се окислява до токсичното му действие.
мравчена киселина и СО2. Основното количе- Тетрахлорметанът има изразено дразнещо
ство абсорбиран тетрахловъглерод се елимини- действие върху кожата, предизвиква дерматити
ра чрез белия дроб в непроменен вид. и екземи.
Хлорпроизводните на наситените въглово- При случайно поглъщане per os се развива те-
дороди, циклопарафините и циклоолефини- жък хепато-ренален синдром, с възможен exitus.
те (метилхлорид, метиленхлорид, хлороформ, ПРОФИЛАКТИКА
тетрахлорметан) са летливи наркотици. Силата Спазването на общите правила за безопасна
на наркотичното действие на производните на работа с органични разтворители е задължител-
един и същ въглеводород нараства с увеличава- но. Да не се пренебрегва опасността от образу-
не на броя на хлорните атоми. Освен това хло- ване на фосген.
рираните въглеводороди повишават чувствител- Необходимо е да се осигурява висока степен
ността на сърдечния мускул към адреналина. на автоматизация на производството и добър ба-
Хроничното действие, а понякога и еднократ- ланс между общата и местна вентилация с цел
ната експозиция на високи концентрации хло- отстраняване на парите на хлорираните въгле-
рирани въглеводороди, предизвиква значителни водороди или продуктите на деструкцията им на
увреждания на вътрешните органи в резултат на мястото на отделянето. При работа с метилхло-
мастната инфилтрация на черния дроб, бъбреци- рид се препоръчва смесване със силно мирише-
те, сърдечния мускул, панкреаса. Най-изразени са щи вещества за бързо откриване на пропуските в
тези промени под влияние на тетрахлорметана. херметизацията. При високи концентрации и при
Особено място сред хлорираните въглеводо- гасене на пожари най-добре е да се работи с про-
роди има метилхлоридът, който е относително тивогази изолиращ или филтриращ тип. Важна
слаб наркотик, но същевременно е силно токсичен профилактична мярка е да не се допуска пряк
за ЦНС. Това най-вероятно се дължи на образува- контакт с кожата. Задължителни са предварител-
нето на метанол, който се натрупва в организма, ните и периодичните медицински прегледи.
251
М. Колева
Хлорфлуорсъдържащи
7.11 въглеводороди
Трихлорфлуорметан (Фреон-11) – CFCI3 вода. При обичайни условия не горят, не обра-
Дихлордифлуорметан (Фреон-12) – CF2CI2 зуват взривоопасни смеси с въздуха. Относи-
Дифлуорхлорметан (Фреон-22) – CHF2CI телно химически инертни, но при контакт с
Дифлуортетрахлоретан (Фреон 112) – CCI3CF2CI открит пламък се разлагат и образуват дифлу-
Трихлортрифлуоретан (Фреон-113) – CF2CICFCI2 ор- и флуорхлорфосген.
Дихлортетрафлуоретан (Фреон-114) – CF2CICF2CI Свойствата им ги правят устойчиви в ни-
Пентафлуорхлоретан (Фреон-115) – CF3CF2CI ските слоеве на тропосферата – период на
Максимално еднократна Специфични
Химично вещество Средносменна ПДК
ПДК ефекти
1. Трихлорфлуорметан (F-11) 5600,0 mg/m3 – –
2. Дифлуорхлорметан (F-12) 3000,0 mg/m3 – –
3. 1,2-дифлуор – тетрахлоретан (F-112) 1000,0 mg/m3 – –
4. 1,2,2-трифлуор – 1,1,2-трихлоретан (F113) 7600,0 mg/m3 9500,0 mg/m3 –
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА полуживот 40-80 години за Фреон-11 (средно 50

Хлорфлуорсъдържащите въглеводороди години) и 75-150 години, средно 100 години за
(ХФСВ) са синтезирани за първи път през 1937 Фреон-12.
год. в Германия и скоро намират приложение МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
първоначално като хладоагенти и аерозол- НА ДЕЙСТВИЕ
ни пропеленти. След 1950 г. и до средата на Като правило, смесените халогенопроизвод-
60-те години годишното производство нара- ни на въглеводородите са по-слабо токсични от
ства с по 100 000 тона, което води до сери- хлор- или бромсъдържащите съединения. Голя-
озно замърсяване на атмосферата с всички ма опасност представляват продуктите от техния
негативни последици. В началото на 70-те термичен разпад, които съдържат фосген, хало-
години за първи път се заговори за „озонова- геноводородни киселини и др. Често се съдър-
та дупка“ – изтъняване до пълно изчезване на жат примеси рязко повишаващи токсичността.
озоновия слой на стратосферата (понасто- Въвеждането на хлорни атоми във флуорсъдър-
ящем „озоновата дупка“ над Антарктида се жащите въглеводородни вериги повишава ток-
простира на площ над 14 милиона квадратни сичността на съединенията, което е във връзка
километра). Две научни експедиции, през 1986 с процесите на дехалогениране (дехлориране) и
г. и 1987 г. установяват, че това се дължи образуването на свободни радикали.
УПОТРЕБА
Употреба Вид фреон
Химическо чистене, охлаждане Фреон-113, Фреон-11
Хладилници, кондиционери Фреон-22, Фреон-12, Фреон-11
Пяна за гасене на пожари Фреон-11
Аерозолни пропеленти Фреон-12, Фреон-11, Фреон-14
Производство на пластмаси Фреон-12, Фреон-22
на хлорните атоми, отделяни от ХФСВ и от Фреоните постъпват в организма по инхала-

други хлорирани въглеводороди като метил- торен път и бързо и пълно се отделят след това
хлороформ (1,1,1-трихлоретан) и тетрахлор- с издишвания въздух. По време на самата инха-
метан. Според подписания през 1988 год. лация се елиминира 95%, а в следващите 30-45
Протокол в Монреал, до края на миналия век min и останалите 5% от вдишвана доза. Рядко,
годишното производство на ХФСВ трябваше но се срещат фреони, които образуват в органи-
да се намали до половината от произведено- зма токсични метаболити.
то през 1986 год. Хлорфлуорсъдържащите въглеводороди са
Някои ХФСВ са газообразни (Фреон-12, Фре- слабо токсични съединения. Те имат наркотично
он-22), други течни (Фреон-11) вещества, до- действие, но при високи концентрации, които в
бре разтворими в органични разтворители и обичайната практика на тяхното прилагане рядко
смазочни масла, практически неразтворими във се достигат. Няма данни за невроповеденчески
252
отклонения под влияние на хлорфлуорсъдържа- вани за тератогенност, но различният дизайн на
щите въглеводороди. Те не са силни иританти, проучванията не позволява да се интерпрети-
макар че при продължително или често действие рат адекватно резултатите и да се направи общо
върху кожата могат да предизвикат типичните за заключение. Съществуват данни, че фреон-22
органичните разтворители дерматити. има тератогенно действие при плъхове, но не
Повишена чувствителност на сърдечния при зайци, което се манифестира с микроофтал-
мускул под влияние на хлорфлуорсъдържащи- мия и анофталмия при концентрации 50 000 ppm
те въглеводороди се съобщава за първи път (176 899.96 mg/m3).
след няколко случая на внезапна смърт при
лица, експонирани на много високи концентра- ПРОФИЛАКТИКА
ции фреон-11 и фреон-12 през 60-те години на Профилактичните мерки се концентрират
миналия век. около защита на ГДП, също и на кожата при кон-
По данни на Националния институт за про- такт с течни ХФСВ.
учване на рака в САЩ фреон-11 не показва кан- За работа при умерено високи концентрации
церогенност в опити върху мишки, докато фре- може да се използва противогаз филтриращ тип.
он-22 слабо повишава честотата на туморите на При високи концентрации, опасност от термична
слюнчените жлези при мъжки бели плъхове. Два деструкция, аварии, да се използва противогаз
пъти по-рядко използваните фреон-31 и фре- изолиращ тип. Осигурява се пълна херметиза-
он-133а показват ограничен канцерогенен по- ция на технологичното оборудване, защита от
тенциал в опитни условия. Фреон-22 (единствен контакт с нагрети повърхности, искри, ефектив-
от по-често употребяваните фреони) е геноток- на вентилация на помещенията.
сичен и слаб бактериален мутаген. Множество Работниците подлежат на предварителни и
хлорфлуорсъдържащи въглеводороди са тест- периодични медицински прегледи.
М. Колева, А. Михайлова
Други органични вещества

7.12
АКРИЛАМИД1 материали, емулсии, лакове, оцветители, ле-
Вероятен канцероген за хора (2 Б гр.) Емпи- пила, материали за тампониране, в стоматоло-
рична формула, Структурна формула гията за втвърдяване на композиции с висока
C3H5NO адхезия. Съполимерите и бутадиенът намират
приложение за получаване на изкуствена кожа.
H O H Значителни количества акриламид се влагат в
| || | текстилната промишленост и в производството
H2C = C — C — N — H на опаковки за хранителни продукти.
ПРОФЕСИОНАЛНА И
ХИГИЕННИ НОРМИ НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
Въздух на работната среда: Използването на затворени системи при про-
Средносменна ПДК – 0.03 mg/m3 изводството на акриламид намалява възмож-
Атмосферен въздух на населените места:- ностите за създаване на условия за професио-
не е нормиран. нална експозиция. Екстремални ситуации могат
да възникнат при пробив в реакторите, при нат-
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА рупване на големи количества прах от акрила-
Акриламидът (пропенамид, акриламид мо- мид, при транспортиране и товаро-разтовари-
номер) представлява безцветни кристали с телни дейности.
характерна миризма. Температура на топене Потенциален източник на емисии е полиакри-
84,5°С, Т° на кипене – 87°С при 0.267 кРа, 103°С ламидът, използван при пречистване на водни
при 0.667 кРа. Добре се разтваря във вода, аце- запаси, канални, промишлени отпадни води и
тон и алкохоли. Полимеризира при загряване и при флотация на руди.
от ултравиолетови лъчи с опасност от пожар Незначителни количества се освобождават в
и експлозия. При горене се разлага до токсични атмосферата при производството на синтетичен
газове и пари (азотни оксиди). Реагира бурно с каучук и органичните синтези.
окислителите. Финодисперсните частици об- В САЩ е лимитирано съдържанието на моно-
разуват експлозивни смеси с въздуха. мери в хранителните добавки (1 mg/kg), съхра-
УПОТРЕБА нявани в акриламидни опаковки.
Акриламидът е основна суровина за получа- МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
ване на полимери и съполимери. Полимерите НА ДЕЙСТВИЕ
се използват при производството на строителни В експериментални условия биотрансформа-
цията на акриламида протича чрез конюгация.
1
А. Михайлова Свързването на мономера с глутатиона може
253
да се осъществява в черния дроб и мозъка. Би- употребата му рязко нараства за производството
лиарна екскреция на глутатионовите конюгати на нитрилен каучук.
е наблюдавана при интравенозно въвеждане. В В съвременната химическа промишленост е
урината са идентифицирани четири метаболи- изходен продукт (мономер) за синтеза на поли-
та: меркаптурова киселина и три несъдържащи акрилнитрил, от който се произвеждат извест-
сяра съединения. Като основен метаболит се ните полиакрилнитрилни влакна. Употребява се
сочи меркаптуровата киселина. Около 2% от също като инсектицид с търговско название Вен-
внесения в организма акриламид се отделя не- токс. Акрилнитрилсъдържащи полимери, глав-
променен с урината. но каучуци – акрилнитрил-бутадиен-стиролов
Акриламидът проявява локално дразнещо каучук и акрилнитрил-стиролов каучук, намират
действие при контакт с кожата. Притежава из- приложение за производство на тръбопроводи и
разено невротоксично действие. Уврежда пери- строителни елементи, и в автомобилостроенето.
ферната и централната нервна система (чийто Акрилонитрил се използва за получаване на ак-
механизъм все още не е изяснен). Съществуват риламид.
данни за нарушаване на аксоновия транспорт, ПРОФЕСИОНАЛНА И
подтискане растежа на невралните и неврогли- НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
ялните клетки, инхибиране на митохондриал- Професионални остри и хронични отравя-
ното дишане, редуциране нивото на допамина, ния са възможни в производствени условия
норадреналина и 5-НР (5-хидрокситриптамин). предвид летливостта на съединението. Застра-
Включването на витамин В6 към хранителния ра- шени са главно работещи в химическата про-
цион на опитни животни намалява токсичното мишленост.
действие на мономера. В литературата са описани тежки форми на
ПРОФИЛАКТИКА отравяния с непрофесионален характер при
Профилактичните мероприятия включват ав- деца, настъпили след втриване на препарат в
томатизация и херметизация на производстве- косите.
ните процеси; осигуряване на лични предпазни МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
средства – лицева маска, а при аварии и експло- НА ДЕЙСТВИЕ
зии – филтриращ промишлен противогаз с аеро- В производствени условия акрилонитрилът
золен филтър; провеждане на предварителни и прониква предимно по инхалаторен път. Течни-
периодични медицински прегледи с насоченост ят акрилонитрил, както и парите му проникват и
към периферната и централната нервна систе- през кожата.
ма, черния дроб и бъбреците В организма се резорбират от 20 до 40% от
вдишаното количество. Метаболизира в черния
АКРИЛОНИТРИЛ дроб с участието на ензима роданаза – специ-
Структурна формула: (CH2=CHCN); Емпирич- фичен за цианидите. Крайни продукти на био-
на формула: С2Н3СN трансформацията са роданиди и меркаптурови
ХИГИЕННИ НОРМИ киселини.
Въздух на работната среда: Средносмен- С издишвания въздух се елиминира 15-20%
на ПДК – 4,5 mg/m3. Специфични ефекти: кожно- от вдишваното количество акрилонитрил. В про-
резорбтивно действие, вероятен канцероген за изводствени условия пълното елиминиране за-
хора, 2А група. вършва след 72 часа. Като роданиди се отделят
Въздух на населените места: Среднодено- 14% от дозата още през първите 4-6 часа след
нощна ПДК – 0,03 mg/m3. постъпването в организма. До 2-3 дни след ед-
нократна експозиция е повишено съдържанието
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА на сулфхидрилните групи в серума.
Акрилонитрилът представлява безцвет- Акрилонитрилът има дразнещо действие
на летлива течност със слабо специфична ми- върху лигавиците при високи концентрации (ос-
ризма, температура на топене -83°С, темпе- тро въздействие), но са описани такива ефекти и
ратура на кипене 77.3°С и плътност 0.806 при при хронично действие. Описани са също и кож-
25°С. Характерно е свойството му самопро- ни увреждания при контакт; увреждания на ЦНС,
изволно да полимеризира. Може да се съхраня- както и остри отравяния с летален изход, подоб-
ва само след прибавяне на инхибитори на по- ни на отравянията с цианиди.
лимеризацията. Слабо се разтваря във вода За експозиционен тест могат да служат опре-
– 7.3%. Разтворим е във всички класически ор- делянето на акрилонитрил в кръвта, определя-
ганични разтворители (ацетон, бензен, етер, нето на роданиди в урината, определянето на
тетрахлорметан, етанол, метанол, етила- сулфхидрилни групи в серума и меркаптурови
цетат, толуен, ксилен и др.). Парите му са по- киселини в урината.
тежки от въздуха, с който образува експлозив- ПРОФИЛАКТИКА
ни смеси – гранична стойност на съдържание Провеждането на предварителни и периодич-
във въздуха – 3-17 об.% акрилонитрил. При го- ни медицински прегледи е задължително, както
рене образува циановодород. е строгото спазване на контраиндикациите за
УПОТРЕБА контакт с акрилонитрил: органични заболява-
Акрилонитрилът е известен от преди 100 го- ния на ЦНС, психични заболявания, заболява-
дини, но до Втората световна война почти не се ния на ендокринните жлези, дихателните орга-
използва. По време на Втората световна война ни и ССС.
254
БЕНЗИН уврежда кожата при контакт, засяга ЦНС (липо-
Бензините са продукти от дестилацията на идоразтворител, наркотик). Описани са морфо-
суров нефт (земно масло) или образуващи се логични кръвни промени – анемия, базофилно
чрез термичен и/или каталитичен крекинг на от- пунктирани еритроцити.
делни негови фракции. Според предназначение- ПРОФИЛАКТИКА
то им е прието да се делят на: Профилактиката на хроничните инхалаторни
Авиационни бензини – смес от бензинови отравяния с бензин изисква да се осигури хер-
фракции и високооктанови въглеводородни ком- метизация на технологичното оборудване при
поненти, към които се добавят антидетонатори и всички производствени процеси и динамично
антиокислители. проследяване на концентрациите на бензин във
Автомобилни бензини – смес от продукти въздуха на работната среда.
на пряка дестилация и крекинг с температура на При почистване и ремонт на цистерни за-
кипене не повече от 205°С. дължително трябва да се прави предварител-
Бензини – разтворители и екстрагенти – но продухване с въздух или пара. Работниците,
смес от нискокипящи фракции на нефта с общо извършващи почистване и ремонт на цистерни
свойство – много висока летливост. следва да бъдат обучени да извършват изкуст-
ХИГИЕННИ НОРМИ вено дишане. Забранено е поединично да се ра-
Въздух на работната среда: Средносмен- боти в цистерни.
на ПДК 900,0 mg/m3 за бензин – разтворител и При професионален контакт с бензин, съдър-
300,0 mg/m3 за бензин – крекинг. жащ повишено количество ароматни въглево-
Въздух на населените места: Бензин (неф- дороди се препоръчва периодичен контрол на
тен с ниско съдържание на сяра, изчислен като кръвните показатели.
въглерод) – Средноденонощна ПДК – 1,5 mg/m3,
Максимално еднократна ПДК – 5,0 mg/m3; Бен- ВИНИЛХЛОРИД
зин (шистен, изчислен като въглерод) – Средно- Канцероген за хора (1 група)
денонощна ПДК – 0,05 mg/m3, Максимално едно- Емпирична формула: C2H3CI;
кратна ПДК – 0,05 mg/m3. Структурна формула: (H2C=CH-CI)
УПОТРЕБА
Намират изключително широко приложение ХИГИЕННИ НОРМИ
освен като гориво и като разтворител на каучук, Въздух на работната среда: Средносменна
масла, лакове (уайт-спирт), в металообработва- ПДК – 2,5 mg/m3.
щата промишленост за обезмасляване на детай- ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
ли и части, измиване на двигатели в транспорта, Винилхлоридът е безцветен газ с темпе-
за екстракция на мазнини, в химическото чисте- ратура на топене – 153,8оС и молекулна маса
не и др. 62,5. Слабо взривоопасен в смес с въздух, даже
ПРОФЕСИОНАЛНА И при 4-22% смес трудно се възпламенява. Лес-
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ но присъединява към молекулата си халогенни
Възможност за отравяне съществува при елементи образувайки трихалогенетани. Под
използването им в практиката като гориво в га- влияние на светлината лесно полимеризира.
ражите, в бензиностанциите, при почистване на При горене (950-1466оС) димът се състои от:
цистерни, нефтопроводи, при аварийни състо- 27 части хлороводород, 581 части СО2, 9 час-
яния, при работа с дестилационни и маслоек- ти СО и 0,04 части фосген.
стракционни апарати, при почистване на дрехи, УПОТРЕБА
както и при всички случаи на използването им Мономер на поливинилхлорида, който ши-
като разтворители. роко се използва в промишлеността и бита за
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ производство на строителни материали и изде-
НА ДЕЙСТВИЕ лия за оформяне интериора на жилището (лино-
Проникването на бензина в организма става леуми, плочки за подови покрития, декоративни
главно по дихателен път под формата на пари. завеси и панели, миещи се тапети, первази, пе-
Абсорбцията на бензинови пари през кожата при рила за стълби и др.); водопроводни и канализа-
професионален контакт е незначителна. Абсорб- ционни тръби, изкуствени кожи, детски играчки,
цията на течен бензин през кожата е по-голяма, опаковки за хранителни продукти.
но в сравнение с тази на бензола е по-слаба. ПРОФЕСИОНАЛНА И
Поради ниската разтворимост на бензина в НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
кръвта дори при летално остро инхалаторно от- Поради широкото приложение на винилхлори-
равяне количеството на бензин в кръвта е незна- да пряк професионален контакт имат над 100 000
чително – 0,3-0,4% (при експериментални жи- работници в света (само в САЩ те са над 27 000).
вотни). Насищането на кръвта и на централната Над 1/3 от населението на света ежедневно кон-
нервна система става много бързо. Постъпилият тактува с изделия от поливинхлоридни смоли.
в организма бензин се отделя през белите дро- Източници на винилхлорид в околната среда
бове непроменен също много бързо. Това има са предприятия за производство и преработка
изключително значение за профилактиката на на поливинхлоридната смола и различни поли-
острите инхалаторни отравяния. мерни материали на основата на поливинилхло-
Бензинът има силно дразнещо действие вър- рида, които съдържат свободен мономер и в
ху лигавиците (особено на дихателните пътища), процеса на експлоатация го отделят.
255
В зависимост от особеностите на технологич- изводствените процеси. В случай на авария да
ните процеси при производството на винилхло- се осигури на работниците подходящо работно
рид и поливинилхлорид във въздуха на работна- облекло от промазани тъкани, средства за за-
та среда концентрациите на винилхлорид могат щита на очите (максимално уплътнени очила за-
да достигнат стойности значително превишава- крит тип) и ГДП (противогазова маска с бутилка
щи хигиенните норми (през периода 1960-70 г. кислород или противогаз филтриращ тип), ла-
– 22-24 mg/m3, а преди това и повече). При об- тексови ръкавици и непромокаеми обувки.
работка на облицовачни изделия от поливинил-
хлорид настъпва термодеструкция и въздуха на ЕТИЛЕН1
работната среда се замърсява със значителни
количества винилхлорид – 28-105 mg/m3. При Емпирична формула: C2H4
производството на изкуствени кожи и изделия от Структурна формула:
тях са установени концентрации винилхлорид в CH2
диапазона 2,4-5,6 mg/m3. ||
Полимерни строителни материали на осно-
вата на поливинилхлорид в продължение на ня- CH2
колко месеца при обичайна температура (18-
22°С) отделят летливи компоненти в това число ХИГИЕННИ НОРМИ
и винилхлорид. При висока температура мигра- Въздух на работната среда:
цията на токсични вещества се увеличава. Ориентировъчно безопасно равнище на въз-
Винилхлоридът мигрира от бутилките към действие (ОБРВ) – 3.0 mg/m3
съхраняващите се в тях алкохолни напитки в ко- Атмосферен въздух на населените места:
личество 10-20 mg/dm3. Скоростта на миграция- Средноденонощна ПДК – 3.0 mg/m3,
та зависи от срока на съхранение. Установено е, Максимално еднократна ПДК – 3.0 mg/m3.
че мономерът мигрира във вода, оцет, арахисово ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
и царевично масло, портокалово пюре и коняк в Етиленът (етен) представлява безцветен
концентрации от 0,01 до 33 mg/dm3. газ с характерна миризма. При повишено наляга-
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ не и ниска температура се втечнява. Темпера-
НА ДЕЙСТВИЕ тура (Т°) на топене 170°С, Т° на кипене 104°С.
В производствени условия главен път за про- Охладеният газ е по-тежък от въздуха. Не се
никване на винилхлорид в организма е инхала- разтваря във вода, но е разтворим в органични
торният. Кожната резорбция е спорна. разтворители. Реагира бурно със силни окисли-
Инхалаторно се резорбират около 40% от тели. Запалим е от разстояние. При висока тем-
вдишваното количество. При ниска експозиция пература и налягане полимеризира. При бързото
метаболизмът се извършва посредством алко- му изпаряване се създава ниска температура.
хол дехидрогеназа, а при висока – с помощта на УПОТРЕБА
микрозомалните ензими (Цитохром Р-450). Пър- Използва се като суровина при производство-
вият метаболит е хлоретилен оксид, който се то на полиетилен, етиленов окис, етилов алко-
превръща в активен междинен епоксид. За него хол, етаноламин, поливинилхлорид, тиокол и др.
е доказано, че се свързва с РНК и ДНК in vivo, и Намира приложение като наркотик в хирургията.
най-вероятно на него се дължи канцерогенезата, Етиленът е съставна част на газови смеси из-
наблюдавана при опитни животни и хора. ползвани при заварки, осветление и др.
В непроменено състояние през белите дро- ПРОФЕСИОНАЛНА И
бове се отделят около 60% от вдишания винил- НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
хлорид. Останалото количество метаболизира и Професионален риск съществува при про-
се елиминира с урината под формата на метабо- изводството на етилен. Главни източници на
лити, чието съдържание не зависи от концентра- газоотделяне са неуплътнените фланцови съе-
цията на винилхлорида във въздуха. Не е разра- динения, пропуски в лагерните устройства, опе-
ботен експозиционен тест. рациите по вземане на проби за анализ, при про-
Освен канцероген (ангиосарком на черния филактика и ремонт на оборудването.
дроб) винилхлоридът има дразнещо действие Етилен се образува във всички растителни
върху лигавиците на дихателните пътища и под- тъкани в значителни количества и действа като
тиксане функциите на ЦНС (депресия) при висо- ендогенен регулатор на растежа. Продуцира cе
ки концентрации (остро отравяне). При хронично от почвените микроорганизми.
действие са описани и други биологични ефекти Източници на замърсяване на околната сре-
като: чернодробни увреждания – фиброза, хепа- да са производствата на органични съединения,
томегалия (и хепатоспленомегалия); съдови ув- химико-фармацевтичната промишленост, мета-
реждания – синдром на Рейно; кожни увреждания лообработващите предприятия, отделените га-
– склеродермия, изтъняване на кожата; акро-остео- зове от моторни превозни средства и самолети.
лиза; пневмокониоза; нарушения в репродукцията. МЕТАБОЛИЗЪМ И
ПРОФИЛАКТИКА МЕХАНИЗЪМ НА ДЕЙСТВИЕ
Снижаването на експозицията и намаляване Биотрансформацията на етилена протича в
на риска за работещите в контакт с винилхлорид черния дроб. Чрез микрозомално епоксидиране
се постига чрез максимална механизация, авто-
матизация и дистанционно управление на про- 1
256
се образува етиленов оксид, който претърпява в смес с въздух 3 обемни %. При нагряване до
хидролиза до етиленгликол. Биоразграждането 400°С се превръща в ацеталдехид, при нагря-
на етиленгликола се осъществява по известните ване с вода образува етиленгликол.
схеми – превръщане до оксалова киселина или УПОТРЕБА
чрез образуване на междинни метаболити (гли- Етиленовият оксид се използва за получа-
колова и хипурова киселини), с краен продукт – ване на етиленгликол и като междинен продукт
оксалова киселина. Всички метаболити се ели- при производството на полиестерни влакна, по-
минират с урината. лиетилен (фолио и различни бутилки), повърх-
Етиленът се проявява като асфиктант и нар- ностно активни вещества, миещи и перилни
котик. Асфиксията, в резултат на масово постъп- препарати за промишлени и битови цели. Като
ване на етилен е пропорционална на намалено- етаноламин се използва за получаване на са-
то съдържание на кислород във въздуха. пуни, детергенти и химикали за текстилната и
Наркотичният ефект на етилена се проявява целулозна промишленост, като гликолови етери
при по-ниски концентрации и зависи не от липид- за производство на повърхностни покрития. При-
ното ниво, а от съдържанието на вода в тъканите лага се като фумигант и средство за дезинфек-
(главният мозък съдържа 78% вода и 12% липиди). ция (суха стерилизация) в селското стопанство,
Установена в експеримент с животни, индук- медицинската и стоматологична практика, в биб-
ция на тумори (саркоми) при имплантиране на лиотеки, музеи, за обгазяване и дезинфекция на
полиетилен, не се свързва с действие на моно- превозни средства, производството на мляко и
мера – етилен. млечни продукти, и подправки.
Етиленът взаимодейства с биосубстрата за ПРОФЕСИОНАЛНА И
сметка на вандервалсовите връзки. В биосре- НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ
дите на организма не претърпява изменения в Предвид технологичните и технически осо-
структурата си. При достатъчно парциално на- бености на химическата промишленост (меха-
лягане с водата образува комплекс – решетчес- низация, автоматизация и херметизация на про-
ти микрокристали хидрати с определена конфи- изводствените процеси), най-сериозна опасност
гурация. Системата е нестабилна и при падане от професионална експозиция съществува за
на налягането процесът е обратим. работниците при операциите, свързани със за-
ПРОфИЛАКТИКА реждане на инсталациите с етиленов окис и ре-
Осъществява се с технически мероприятия: монтните работи.
автоматизация и херметизация на производстве- Въпреки, че по-малко от 1% от общото про-
ния процес и осигуряване на лични предпазни изводство на етиленов окис се използва за суха
средства на работниците. При пожар, експлозии стерилизация, професионално експонирани на
или масово химично замърсяване да се ползват етиленов окис са голям брой лица във всички
облекла от промазани текстилни материи, про- здравни заведения, отговорни за стерилизация-
тивогазова маска с бутилка кислород, латексо- та на медицинския инструментариум.
ви ръкавици и гумени или от поливинилхлорид МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
ботуши. Периодичните медицински прегледи да НА ДЕЙСТВИЕ
бъдат с насоченост към централна, периферна и Етиленовият окис прониква в организма по
вегетативна нервна система, сърдечно- съдова дихателен път или през кожата. Наркотик със
система и черен дроб. Работниците да получа- специфична токсичност, която най-вероятно е
ват витаминни препарати: В1, В6, Е и С. свързана с образуващите се метаболитни проду-
кти: формалдехид или етиленгликол. Възможно
ЕТИЛЕНОВ ОКСИД е образуването и на триметиламин. Етиленовият
Емпирична формула: C2H4O; Синоними: ети- окис има дразнещо и сенсибилизиращо дейст-
леноксид, 1,2-епоксиетан, оксиран. вие. Той е алкилиращ агент и мутаген, уврежда
мъжката и женската репродукция. Описани са
ХИГИЕННИ НОРМИ канцерогенни ефекти при експерименти с живот-
Въздух на работната среда. Средносменна ни и при работници: мононуклеарна левкемия,
ПДК – 2,0 mg/m3. Вероятен канцероген за хора рак на стомаха, перитонеална мезотелиома, це-
(2 А група). ребрална глиома.
Въздух на населените места. Среднодено- ПРОФИЛАКТИКА
нощна ПДК – 0,03 mg/m3, максимално еднократ- Основна профилактична мярка е херметиза-
на ПДК – 0,3 mg/m3. цията на оборудването и комуникациите нався-
къде, където е възможно образуване и отделяне
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА на етиленов окис. При повишени концентрации
Етиленовият оксид е безцветен, лесноза- в производството изключителни мерки за защи-
палим газ с миризма на етер. При ниска тем- та на ГДП, очите и кожата. Работното облекло,
пература е безцветна нисковискозна течност ръкавиците и обувките да са непромокаеми и ус-
със специфична миризма на етер, температу- тойчиви на етиленов окис. За защита на ГДП се
ра на кипене 10,7°С и плътност 0,887 при 7°С. използва противогаз филтриращ тип.
Добре се разтваря във вода, спирт и етер, има При суха стерилизация е необходимо да се
склонност към полимеризация и взаимодейст- спазват всички изисквания на инструкциите.
вие с множество органични и неорганични ве- След фумигация помещенията трябва да се про-
щества. Долна граница на възпламеняемост ветряват задължително.

257
СЕРОВЪГЛЕРОД ние има и кожният път – за 1 h през кожата могат
да се резорбират 17 mg серовъглерод.
Емпирична формула: CS2 Структурна форму- При вдишване на пари серовъглерод в нача-
ла: лото се резорбират 60-80%, а в края 20-30% от
S вдишаното количество. Равновесие се достига
// бързо (до 1 h). По-голямата част от абсорбира-
C ното количество се свързва с протеини, пептиди,
\\ аминокиселини, биогенни амини и захари. Об-
S разуват се дитиокарбаминови, тиовъглеродна и
Хигиенни норми ксантогенова киселина. От 10 до 30% от погъл-
Въздух на работната среда: Средносменна натия серовъглерод се издишват, а по-малко от
ПДК – 10 mg/m3, 1% се отделя с урината непроменен; 70-90% се
Доказано гонадотропно и ембриотоксично подлагат на биотрансформация и се отделят от
действие за животни. организма под формата на метаболити: тиурея,
Въздух на населените места: Среднодено- тиокарбаминови киселини, сулфати, 2-меркап-
нощна ПДК: 0,005 mg/m3, то-2-тиазолин-5-он. Образуването на хелати на
Максимално еднократна ПДК: 0,03 mg/m3. тиазолидините с цинк и мед, както и свързването
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА на CS2 със SH-групи повлиява нормалната функ-
Серовъглеродът е безцветна течност с ция на много ензимни системи (в микрозоми-
приятна миризма. Има следните свойства: те, цитохром Р-450). Серовъглеродът наруша-
молекулна маса 76,14, температура на то- ва мeтаболизма на катехоламините – инхибитор
пене – 112°С, температура на кипене 46,3°С, на допамин бетахидроксилозата (медсъдържащ
плътност 1,26 (при 20°С). Неразтворим прак- ензим), което увеличава допамина и намаля-
тически във вода, с етер, спирт и хлороформ ва норепинефрина. Друг възможен механизъм
се смесва във всички съотношения. е въздействие върху витамините – установено е
При нагряване до 100°С парите на серовъ- намаление на вит В6, вследствие свързването на
глерода се възпламеняват. При горене се от- дитикарбаминовата киселина с пиридоксамина.
делят СО2 и серен двуокис. С въздуха образува Като липоидоразтворител серовъглеродът
взривоопасни смеси в концентрации от 1,25 до е наркотик, предизвикващ токсична енцефало-
50 обемни %. патия (при остро или подостро отравяне) с въз-
Прагът на мирис е под ПДК, което е добър можен летален изход. Хроничното действие се
сигнал за повишаване на парите в работната характеризира освен с увреждания на ЦНС и с
среда и свързаната с това опасност. изразени въздействия върху липидния обем –
УПОТРЕБА дислипидемии; атеросклероза; увеличена чес-
Серовъглеродът се използва главно за произ- тота на исхемична болест на сърцето и артери-
водство на вискоза (изкуствена коприна) и цело- ална хипертония; ретинална микроангиопатия;
фан. Той е добър разтворител за гума, фосфор, репродукцията – предимно сперматогенезата,
сяра, мазнини и восъци. Използва се също при но също и женската репродукция.
вулканизация на каучук, като суровина за произ- За оценка на степента на експозиция се опре-
водството на роданисти съединения (роданиди), делят: серовъглерод в издишан въздух, серовъ-
ксантогенати и калиев тиокарбонат. В селското глерод в кръв и метаболити в урината (йод-ази-
стопанство намира приложение като пестицид. ден тест).
Професионална и ПРОФИЛАКТИКА
непрофесионална експозиция Освен санитарно-техническите мероприя-
Пари на серовъглерода се откриват във въз- тия за намаляване на концентрацията на серо-
духа на работната среда при производството на въглерод във въздуха на работната среда чрез
изкуствена коприна в количество от 1 до 10, а максимална херметизация, автоматизация на
при изключителни обстоятелства и до 20 mg/m3. производството и ефективна вентилация, за ра-
Съвременните вискозни заводи изхвърлят ботещите в контакт със серовъглерод се препо-
във въздуха от 1,5 до 40 тона серовъглерод в де- ръчва: оптимален режим на труд и почивка, зака-
нонощие. лителни процедури, предпазно-професионално
В зоната до 2000 m около заводи се откриват хранене за повишаване на устойчивостта на орга-
концентрации в диапазона 0,49-0,03 mg/m3, но низма, задължителни предварителни и периодич-
понякога и до 2 mg/m3. ни медицински прегледи с участие и на невролог,
Възможно е замърсяване на открити водоеми акушер-гинеколог, при нужда и психиатър.
от отпадни води на заводи за изкуствена кожа и
изкуствена коприна.
При обработка на почвата с 50% емулсия на ФЕНОЛ (Карболова киселина, оксибензен)
серовъглерод (като фумигант) се създават кон- Емпирична формула: С6Н5ОН
центрации във въздуха от 2,5 до 6,7 mg/m3. След Структурна формула:
24 h серовъглерод не се доказва. ―OH
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
НА ДЕЙСТВИЕ ХИГИЕННИ НОРМИ
Главният път за постъпване в организма в Въздух на работната среда: Средносменна
производствени условия е инхалаторният. Значе- ПДК 7,8 mg/m3.
258
Въздух на населените места: Среднодено- Фенолът и дифенолните му метаболити ко-
нощна ПДК 0,01 mg/m3, Максимално еднократна нюгират със сярната киселина и глюкороновата
ПДК 0,01 mg/m3. киселина.
Повърхностни течащи води: I категория – С издишания въздух се елиминират следи от
0,01 mg/dm3, II категория – 0,05 mg/dm3, III кате- непроменен фенол. Малки количества се отде-
гория – 0,1 mg/dm3. лят като СО2. Основното количество (над 90%
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА от резорбираното) се отделя с урината като сво-
Фенолът е един от най-широко разпростра- бодни и свързани феноли – под формата на сул-
нените замърсители на околната среда. фати и глюкорониди.
Представлява безцветно кристално веще- Количеството на общия фенол в урината е
ство с характерна (специфична) миризма. Мо- експозиционен тест.
лекулна маса 94,11, температура на топене Подобно на другите липоидоразтворители,
40,9°С, температура на кипене 188,7°С, плът- фенолът уврежда функциите на ЦНС, по-сил-
ност 1,0576 (при 20°С). Кристалите на фенола но изразено при високи концентрации при ос-
под действието на кислорода от въздуха се оц- тро въздействие. Фенолът има силно дразнещо
ветяват в розов цвят, който се дължи на хи- действие върху лигавиците и кожата. Свързва-
нона – продукт на окислението. В 100 cm3 вода нето му с белтъците с последваща денатурация
при 16°С се разтварят 6,7 g фенол – образува и преципитация го прави цитотоксичен за всички
се хидрат. Фенолът се разтваря добре в хлоро- клетки – причинява тъканни некрози, освен на
форм, етер, масла и органични разтворители. кожата и лигавиците, също и при черен дроб,
Техническият фенол представлява ръждиво- бъбреци, сърце, уринарен тракт със съответни
червена до черна вискозна течност. функционални увреждания.
УПОТРЕБА Описано е канцерогенно действие – кожен
Фенолът широко се използва за получаване рак, при контакт с фенол при опитни животни, но
на фенолформалдехидни и други смоли (баке- не е потвърдено при хора.
лит, карболит), капролактам, ароматни съедине- ПРОФИЛАКТИКА
ния, лекарствени вещества, антисептични и дъ- Предварителните и периодичните медицин-
билни средства, пластмаси, оцветители и пряко ски прегледи са задължителни. Всички работ-
за дезинфекция. ници преминават предварително инструктаж за
ПРОФЕСИОНАЛНА И индивидуални предпазни мерки и безопасна ра-
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ бота.
Съдържанието на фенол във въздуха на про- При наличие на пари фенол в наднормени ко-
изводствени помещения, в атмосферния въздух, личества във въздуха на работната среда е не-
водите и почвите варира в широки граници. обходимо да се използва противогаз филтриращ
При производство на фенол са регистрира- тип, а при наличие на аерозоли – същия проти-
ни концентрации от 1 до 6 mg/m3; при нарушена вогаз с филтър или респиратор. Задължително
херметичност на апаратурата се повишават до се вземат предпазни мерки за защита на очите и
2 пъти и повече. Получаването на фенол чрез кожата от течен фенол. Препоръчват се работни
полукоксуване на въглища се съпровожда с кон- костюми от плътна, импрегнирана тъкан, ръка-
центрации в основния цех 10-25 mg/m3, в цеха за вици и работни престилки. Забранява се изнася-
дестилация – 50-90 mg/m3. нето на работното облекло извън производство-
Концентрацията на фенол в атмосферния въз- то за пране в домашни условия. В аптечката на
дух около металургични заводи на разстояние 500, цеха трябва да има винаги разреден спирт (10-
1000, 2000 и 5000 m е съответно: 0,1-0,4 mg/m3; 40%) за промиване на кожата след разливане на
0,2-0,36 mg/m3; 0,04 mg/m3 и 0,03 mg/m3. При това фенол.
ниво на замърсяване на атмосферния въздух в по- Препоръчва се за работниците да се органи-
яса на около 2500 m от източника на замърсяване зира предпазно-професионално хранене (диета
фенолът в почвата варира от 0,06 до 19,2 mg/100 g Д) и да се включат допълнително вит. В1 и кал-
суха почва. Автотранспортът също е източник на циев пантотенат.
фенол във въздуха на населените места.
Високи концентрации фенол се установяват ФОРМАЛДЕХИД
в отпадните води при термична преработка на
твърдо гориво, при производство на фенол-фта- Емпирична формула: НСНО
леин, салицилова киселина, салол, при регене- Структурна формула: О
рация на гуми и др. Н-С //
МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ \
НА ДЕЙСТВИЕ Н
В производствени условия фенолът прониква ХИГИЕННИ НОРМИ
в организма главно по инхалаторен и кожен път. Въздух на работната среда: Средносменна
Дихателната резорбция е висока – 70-80% от ПДК – 1,0 mg/m3, Максимално еднократна ПДК
вдишаното количество. Парите на фенола пре- – 2,0 mg/m3. Дразнещо действие, вероятен кан-
минават и директно през кожата. Резорбирани- цероген за хора (2А група).
ят фенол се разпределя бързо и неравномерно Въздух на населените места: Среднодено-
в тъканите: бъбреци, черен дроб, сърце, кръв, нощна ПДК – 0,003 mg/m3, Максимално едно-
мускули. кратна ПДК 0,035 mg/m3.
259
Повърхностни течащи води: I категория – МЕТАБОЛИЗЪМ И МЕХАНИЗЪМ
0,5 mg/dm3; II категория – 0,5 mg/dm3; III катего- НА ДЕЙСТВИЕ
рия – 1 mg/dm3 Формалдехидът има силно дразнещо и сен-
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА сибилизиращо действие. Уврежда централната
Формалдехидът е газ с рязка миризма. Си- нервна система и особено зрителните хълмове,
ноними: мравчен алдехид, метанал, оксометан. което най-вероятно се дължи на неговите метабо-
Молекулна маса 30,03. Лесно се разтваря във лити: метилов алкохол и мравчена киселина. При-
вода – 35-40% воден разтвор се нарича форма- тежава мутагенно и канцерогенно действие при
лин. Газообразният формалдехид гори и с въз- хронична експозиция. Описани са и развитие на
духа и кислорода образува взривоопасни смеси. неврастенен синдром, бронхиална астма, неврит
УПОТРЕБА на n. opticus, въздействие върху репродукцията.
Използва се като мономер в производството Формалдехидът е важен междинен метаболит
на изкуствени (синтетични) смоли и полимери на за организма. Образува се вътреклетъчно като
тяхната основа: карбамидформалдехидна, фе- 5-, 10-метилентетрахидрофолиева киселина.
нолформалдехидна и меламинформалдехидна Екзогенно прониква в организма при вдишва-
смола; за синтез на уротропин, лекарствени и не, поглъщане или кожна абсорбция. Около 95%
взривни вещества, оцветители (индиго, розма- от вдишваното количество се абсорбира и бързо
рин, аурин, акрилови бои); в кожарската, хар- метаболизира до мравчена киселина под влия-
тиено-целулозната, текстилната промишленост. ние на формалдехид дехидрогеназата. По-голя-
Отличните консервиращи свойства на формал- мата част от постъпилия в организма формалде-
дехида се използват във фотографията и при хид се трансформира чрез междинни продукти
съхраняването на растителни и анатомични пре- (мравчена киселина и метанол) до СО2, малка
парати. част се екскретира с урината.
ПРОФЕСИОНАЛНА И Формалдехидът взаимодейства с макромоле-
НЕПРОФЕСИОНАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ кули: ДНК, РНК и протеини (патогенетични меха-
Формалдехидът е един от най-известните му- низми за канцерогенния му ефект).
тагени и това налага строг контрол при професи- За експозиционен тест служат концентрации-
онален контакт с веществото. те на формалдехид в кръв и урина.
Постоянен източник на замърсяване на окол- ПРОФИЛАКТИКА
ната среда с формалдехид са предприятията За намаляване на експозицията в производ-
произвеждащи или употребяващи формалде- ствени условия се препоръчва: херметизация на
хид. Съдържа се в ауспухните газове на дизе- технологичните процеси, въвеждане на непре-
ловите моторни превозни средства. Може да се къснати процеси, работа на апаратите под ваку-
образува и като вторичен продукт в резултат на ум, дистанционно управление. При възможност
сложна фотохимична реакция, катализатор на замяна на формалдехида като консервант с по-
която е УВР. малко токсични вещества.
Чрез отпадните води е възможно замърся- За лична защита се препоръчват херметични
ване на грунтовите води и водите на откритите защитни очила, непромокаем костюм, обувки и
водоеми. ръкавици, за защита на ГДП: противогаз фил-
На територията на промишлените предприя- триращ тип, а при високи концентрации – изо-
тия замърсяването на почвата може да достигне лиращ тип.
до 18-72 mg/100 g суха почва, което също може Абсолютни противопоказания за работа са
да доведе до значително замърсяване на грун- заболявания от астма и др. алергични състо-
товите води. Устойчив в околната среда, при яния, както и нарушения на показателите на
температура 20°С до 5 денонощия. външното дишане.
260
Д. Цоневски, М. Ляпин
Пестициди
7.13
В селското и горското стопанство пестици- съединения (ХОС), хлорфеноски производните
дите1 се използуват за борба с вредителите по хербициди, замърсени с диоксини, някои произ-
растенията – бактерии, вируси, акари, червеи, водни на тиоуреята. Също така ХОС и диокси-
гризачи, плевели. Към групата на пестицидите ните могат с месеци и години да се съхраняват
се отнасят и средствата за обезлистяване и уни- непроменени в околната среда и да кумулират в
щожаване на храсти и дървета, за регулиране на организма.
растежа. В тази група се включват и средства- Недостатъците, които имат химическите
та за дезинсекция и дератизация, използвани в средства, употребявани в селското стопанство,
бита, производството и здравеопазването. доведоха до усилено търсене на нови препа-
Пестицидите са основно химически съеди- рати, по-безопасни за околната среда, хората
нения, които са синтезирани изкуствено или са и животните. Това са биологичните средства за
извлечени от растителни продукти. Напоследък растителна защита. При неспазване на прави-
са създадени и пестициди от биологични агенти, лата при работа с тях, обаче, те могат също да
като бактерии, вируси, гъбички и др. Във връзка причинят хронични отравяния, свръхчувствител-
с това в термина пестициди се включват както ност, дисбаланс на естествената микрофлора на
химически препарати, така и микроорганизми, организма, контактни дерматити.
използвани за борба с вредителите. Съществуват няколко критерия за класифи-
Най-старите пестицидни средства са били кация на пестицидите:
органични вещества с естествен произход, като 1. Според употребата си пестицидите се
тютюн, пиретриум, петролни деривати. По-къс- разделят на:
но започват да се използват и неорганични съ- акарициди – за борба с кърлежи;
единения, като солите на мед, живак, арсен – алгициди – за унищожаване на водорасли и
напр. още през 1860 г. е успешно използвано друга растителност във водоемите;
т.нар. Парижко зелено – меден ацетоарсенит, за антихелминти – аз борба с паразитни червеи;
борба с колорадския картофен бръмбар. През антирезистентни – специални добавки, нама-
1930 г. са били регистрирани 30 пестициди за ляващи устойчивостта на насекомите към опре-
селското стопанство – най-използвани са оло- делени вещества;
вен арсенат, пиретрум и никотин, а днес в све- антисептици – за предпазване от микроорга-
та се използват около 1400 активни субстанции низмите;
пестициди, включени в около 60 000 търговски атрактанти – вещества, привличащи насеко-
препарати. При световно производство от над 4 мите;
млн. тона пестициди годишно, основен потреби- афициди – за борба с листни въшки;
тел са САЩ – 35-40% от общото количество. У бактерициди – за борба с бактерии и бактери-
нас намират приложение средно 120-140 пести- ални болести по растенията;
цида, като средно годишно в страната се при- гаметоциди – вещества, причиняващи сте-
лагат до 20-25 000 тона активни вещества. Сис- рилност при плевелите;
темното им използване позволява увеличаване хербициди – за борба с плевелите;
на продукцията в селското стопанство средно с десиканти – за унищожаване на храсти и ни-
60-80%. Обратно, само за няколко години едно ска растителност;
по-голямо разпространение на вредителите дефолианти – за причиняване на ранно из-
може да причини унищожаването на стотици хи- съхване и опадване на листата;
ляди декари земеделснки култури. родентициди или зооциди – за борба с гри-
Широкото прилагане на пестицидите обаче, зачи;
крие и потенциална опасност от нарушаване на инсектициди – за борба с вредни насекоми;
екологичното равновесие в природата и може да ларвициди – за унищожаване на личинките и
има тежки – преки и непреки, последици върху гъсениците на насекомите;
здравето на населението. Това се изразява в ди- нематоциди – за борба с кръглите червеи;
ректна или индиректна, професионална или би- овоциди – химически препарати, убиващи яй-
това интоксикация – остро, подостро и хронично цата на насекомите;
отравяне, понижаване реактивността на орга- регулатори на растежа – вещества, влияещи
низма, сенсибилизация, ранни и късни геноток- на растежа и на развитието на растенията;
сични ефекти (тератогенеза, ембрио- и гонадо- репеленти – за отблъскване на насекомите;
токсичност, мутагенеза и канцерогенеза). В това фумиганти – вещества, прилагани в паро-
отношение особено опасни са хлорорганичните образно или в газообразно състояние (газ, мъг-
ла, дим);
1
Pesticides – лат. pest – вредител и cido – унищожавам, фунгициди – за борба с гъбните болести по
убивам растенията.
261
По характера на проникване инсектицидите видът на формулата (гранули, течност, воден
(най-много използваните пестициди) се разде- разтвор), наличните емулгатори, летливостта на
лят: контактни инсектициди – които унищожават пестицидите.
насекомите при контакт с тялото; чревни – които За избягване на острите и хронични отра-
проникват в организма на насекомите чрез хра- вяния с пестициди е необходимо познаване на
носмилателните органи; системни, които имат следните положения:
способността да се придвижват по съдовата 1. Методи на приложение.
система на растенията и да унищожават насеко- 2. Пътища на проникването им в организма.
мите след използването на растенията за храна; 3. Токсикологична и хигиенна характеристика.
фумиганти – които проникват в организма на на- 4. Профилактични мерки при транспортира-
секомите чрез органите на дишането (много от не, съхраняване и употреба.
препаратите могат да постъпят по различни пъ- Методите за приложение на пестицидите
тища, но се определя кой е основният път) зависят от определени агрохимически изисква-
2. Химическа класификация. По химическия ния и хигиенни правила. Най-често се използват:
си състав пестицидите се разпределят в 22 гру- напрашването, пръскането с разтвори, суспен-
пи (табл. 1). Всяко вещество в групата има свои сии или емулсии; обеззаразяването в течности,
характерни особености и се отличава от другите полагането на отровни примамки; фумигация на
най-често по силата на пестицидното и токсично помещения др. Пръскането с разтвори (най-чес-
действие, но общо те са сходни и често са с един то използван метод) се извършва с: гръбни пръс-
и същ механизъм на действие. качки, механични тракторни пръскачки и специ-
ално съоръжени самолети и вертолети.
Таблица № 1 Работниците са изложени на контакт с актив-
ХИМИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ ните съставки при приготвяне на работните раз-
НА ПЕСТИЦИДИТЕ твори по време на зареждане на пръскачките,
Химична група при пряката обработка на растителни култури,
1. Фосфорорганични по време на почистване на машините.
2. Хлорорганични Пътищата на проникване на пестицидите в
3. Карбамати и тиокарбамати организма са чрез кожата, видимите лигавици,
4. Дитиокарбамати дихателната система и чрез стомашно-чревния
5. Триазини тракт. Начините на приложение на пестициди-
6. Производни на дихлорфеноскиоцетната ки- те обуславят възможностите за проникване в
селина организма, но се счита, че водещ път при про-
7. Производни на карбамида фесионални отравяния е кожата (възможни са
8. Производни на анилиди и амиди едновременно и трите начина). В някои случаи
9. Динитросъединения експозицията през кожата е 100-1000 пъти по-ви-
10. Кумаринови производни сока в сравнение с тази чрез дихателните пътища,
11. Медни препарати като най-висока кожна проницаемост имат емул-
12. Серни препарати сивните концентрати, вследствие съдържащите
13. Бензоилфениурейни се в тях органични разтворители и емулгатори.
14. Дипиридилови производни Лесно разтворимите в липоиди ФОС, ХОС, жи-
15. Фталимиди вачни препарати и нитрофеноли бързо проникват,
16. Сулфати, сулфони и сулфонати попаднали по откритите части на тялото, но това
17. Бензимидазоли може да стане и от замърсени дрехи. Пръскането
18. Синтетични пиретроиди с гръбни пръскачки създава най-голяма опасност
19. Триазоли от преминаване на пестицидите през кожата.
20. Фосфиди Чрез дихателната система пестицидите попа-
21. Метилбромид дат в организма при всички случаи на приложение-
22. Други препарати и смеси то им, но най-голям е професионалния риск при
употребата им в затворени помещения при работа
3. Хигиенна класификация. Тази класифи- в наклонен терен, срещу вятъра или попадане в
кация съдържа критерии за оценка на пестици- пестицидния облак при самолетно пръскане.
дите от здравна и екологична гледна точка. Пес- Проникването на пестициди през стомаш-
тицидите се разделят на 4 групи (табл. 2 и 3) в но-чревния тракт най-често се наблюдава при
зависимост от токсичните им параметри – остра всмукване с уста на работни разтвори, хранене
токсичност и ранните и късни невротоксични и и пушене с неизмити ръце, неправилно изпол-
генотоксични увреждания (най-често лимити- зуване на личните предпазни средства, поглъ-
ращ критерии е DL50 за плъхове при орално тре- щане на концентрирани препарати (инкримини-
тиране). Критериите включват още: перкутанна рани случаи). Отравяния са наблюдавани при
токсичност, инхалаторна токсичност, кумулация, консумиране на третирани храни без спазване
устойчивост в околна среда, мутагенно, канце- на указанията (карантинните срокове и др.), или
рогенно и тератогенно действие, ембриотоксич- при използуване за храна на обеззаразени със
ност, възможност за остри отравяния, терапев- живачни препарати семена от житни култури.
тични възможности като наличие на антидоти, Метаболизъм
дразнене на кожата и лигавиците, алергично Биотрансформацията на пестицидите се из-
действие. Освен това могат да се имат предвид: вършва от оксидазите със смесена функция
262
Таблица № 2. Критерии за класификация на пестицидите
Могат да се прилагат За работа се изисква Разрешават се за
Не се регистрират
само от специалисти удостоверение широка употреба
Критерии изключително опасни
І категория ІІ категория ІІІ категория
Нулева категория
Много опасни Умерено опасни Слабо опасни
Остра токсичност
Орална – DL50
Твърда форма До 10 mg/kg 11-30 mg/kg 31-150 mg/kg Над 150 мг
Течна форма До 50 mg/kg 51-100 mg/kg 101-500 mg/kg Над 500 mg/kg
Инхалаторна
До 200 mg/m3 201-1000 mg/m3 1001-2500 mg/m3 Над 2,500 mg/m3
CL50 (4 h)
Дразнене на Нямат дразнещо
Силно корозивно Корозивно действие Дразнещо действие
кожата и очите действие
Алергично действие
Силно изразена при
при хора без сенсиби- Без сенсибилизира-
Сенсибилизация хора и морски свин- Предполагаем ефект
лизиращо действие що действие
чета
при морски свинчета
Доказани аномалии Аномалии при живот-
Тератогенно Доказани аномалии Липса на тератоге-
при опитни животни – ни при по-малко от
действие при хора неза
при 50% от тях 50% от третираните
Доказано при хора и Доказано при един
Канцерогенно Без канцерогенно Без канцерогенно
при повече от един вид опитни животни и
действие действие действие
вид животни съмнителни за хора
Таблица 3. Критерии за класификация на пестицидите, предложени

от Агенцията по опазване на околната среда (ЕРА) – САЩ
Критерии Клас пестициди
І ІІ ІІ ІV
Орална LD50 50 mg/kg 50-500 mg/kg 500-5000 mg/kg 5000 mg/kg
(за плъх)
Инхалаторна CL50 0,2 mg/l 0,2-2 mg/l 2-20 mg/l 20 mg/l
Дермална LD50 200 mg/kg 200-2000 mg/kg 2000-20000 mg/kg 20000 mg/kg
Очен ефект Корозия; потъмняване Потъмняване на рого- Роговицата не потъм- Не се наблюда-
на роговицата, което вицата, което се възста- нява, възпалението се ва възпаление.
не се възстановява до новява до 7 ден. възстановява до 7 ден.
7 ден.
Кожен ефект Корозия. Силно възпаление Средно възпаление Слабо възпале-
на 72 час. на 72 час. ние на 72 час.
Профилактични Фатален изход след Може да има фатален Увреждане след поглъ- Слабо възпа-
мерки поглъщане, инхалира- изход след поглъщане, щане, инхалиране или ление на 72
не или абсорбция чрез или абсорбция чрез ко- абсорбция чрез кожата. час. Не се изис-
кожата. Да не се вдиш- жата. Да не се вдишват Да не се вдишват пари кват предпазни
ват пари или прах. Да пари или прах. Да не или прах. Да се избягва мерки.
не попадат в очите, по попадат в очите, по ко- контакт с очите, кожата
кожата или дрехите. жата или дрехите. или облеклото.
(ОСФ), предимно в чернодробния ендоплазмати- ФОС, ХОС, производни на карбаминовата и ди-

чен ретикулум. Върху скоростта на метаболизма тиокарбаминовата киселина, могат да оказват
оказват въздействие редица фактори, влияещи по-силно токсично действие в сравнение с от-
на активността на ензимите, включени в ОСФ, делните компоненти, но в повечето случаи (под-
като: възраст, пол, генетична предиспозиция, ходящи смеси) се установява намаляване ток-
общи заболявания, хранене, дневен режим, упо- сичността на комбинациите, съдържащи ФОС и
треба на алкохол, вещества индуктори или ин- ХОС. (Някои лекарства (фенобарбитал) са също
хибитори на ОСФ. Индукцията на ОСФ (напр. от силни индуктори на ОСФ и могат да се ползват
някои ХОС – линдан, келтан, мелбекс) съдейст- като профилактично средство при експозиция с
ват както за ускорена детоксикация, така и за пестициди или при лечение на интоксикациите.)
ускоряване на „летална синтеза“ – напр. за ня- Основно изискване при избора на пестициди е
кои ФОС (паратион, метилпаратион, фталофос), и оценка на избирателното токсично действие,
при които при метаболизма се образуват много което предполага висока ефективност по отно-
по-токсични вещества (стотици пъти по-висока шение на инсектите и максимална безопасност
антихолинестеразна активност). Установено е, за топлокръвните и човека. Така например, пес-
че отделни пестицидни смеси, състоящи се от тицидите актелик, ортен, валексон, антио са до
263
10 пъти по-ефективни от метафос за насекоми на експозиция, поради адаптационни процеси
(по CL50) и съществременно имат от 200 до 2000 симптомите могат да се появят при много ниски
пъти по-ниска токсичност за топлокръвни живот- стойности на ХЕА – 15-20 % от изходното ниво.
ни и човека. Специфичен антидот при ФОС е атропина.
ФОСФОРОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ Карбамати

Първият органичен фосфат – тетраетилпи- Обща характеристика. Препаратите от тази
рофосфат (ТЕРР) е синтезиран през 1854 г., но група се използват като инсектициди, фунгици-
развитието на ФОС е през трийсетте години на ди и хербициди. Карбаматните пестициди са
ХХ в., когато в Германия се синтезирани т.нар. сложни естери на N-метилкарбаминовата (бай-
„невропаралитични гаове“ – зарин, зоман и та- гон, декрезил, севин, мезурол) и на N-диме-
бун (бойни отровни вещества). През 40-те и 50- тилкарбаминовата киселина (пиролан, ПП-62).
те години са синтезирани много нови ФОС-ин- Нафтиловите и крезиловите естери на метил-
сектициди, предимно в Германия (Шрьодер). карбаминовата киселина са по-малко токсични
Обща характеристика. Фосфорорганичните за топлокръвни в сравнение с производните на
пестициди поради редица предимства имат най- диметилкарбаминовата киселина, които съдър-
голямо приложение. В селското стопанство се жат в молекулата си хетероциклични радикали
използват като инсектициди, акарициди и дефо- (пиролан). Карбаматите не се натрупват в окол-
лианти. Някои от тях се прилагат за дезинсекция ната среда и нямат обща фитотоксичност.
– по домашните животни, на помещения. ФОС са Токсикологичната характеристика и меха-
сложни естери на редица киселини – фосфорна, низъм на действие.
дитиофосфорна, тиофосфорна, пирофосфорна. Карбаматните съединения постъпват в ор-
Основно предимство пред другите пестициди ганизма предимно по дихателен и кожен път. Те
е че се разлагат относително бързо в околната могат да причинят остри отравяния и подобно на
среда. Устойчивостта им варира в зависимост от ФОС инхибират активността на ХЕ. Това обяснява
типа на съединението – от един ден до няколко сходството в клиничната картина при двете групи
месеца. Някои от системните инсектициди оба- пестициди. За разлика от ФОС реактивацията на
че, могат да се запазят и до една година (сай- ензима е много бърза и настъпва и след като е
фос, формотион). взета кръв in viтро (това изисква анализът на ХЕА
Токсикологична характеристика и механи- да се извърши в първите 2-3 часа от вземането
зъм на действие. на пробата). При прекратяване на експозицията
Фосфорорганичните пестициди са съедине- с препаратите, симптомите изчезват най-често
ния с различна токсичност за човека и топло- след 1-2 часа и не са известни случаи на хронич-
кръвните животни. Те проникват в организма но отравяне. В токсикодинамиката на естерите на
по дихателен, кожен и храносмилателен път. метилкарбаминовата киселина (севин), същест-
Характерно за тези съединения е да проник- вено значение имат пораженията на ендокринни-
ват в организма чрез неповредена кожа, без да те органи, нарушаване на окислителните процеси
причиняват дразнещ ефект (това представлява и обмяната на нуклеиновите киселини.
голяма опасност за работниците). При абсорби-
ране в организма на по-големи количества ФОС Дитиокарбаматни съединения
се наблюдава инхибиране на холинестеразата Обща характеристика. Дитиокарбаматни-
(ХЕ) – ензим, който хидролизира ацетилхолина те съединения се използват широко в селското
до холин и оцетна киселина. Специфичната ХЕА стопанство предимно като фунгициди при трети-
(ацетил-холинестеразата) е локализирана в ган- ране на овощни, зеленчукови и житни култури,
глионарните и мионевралните синапси, в цен- или при обработка на семена. От производните
тралните мозъчни структури и в еритроцитите, на дитиокарбаминовата киселина (ДТКК) като
а псевдо-холинестеразата – главно в кръвната пестициди се ползват солите на метил-ДТКК
плазма и черния дроб. ФОС обикновено инхи- (карбатион), диметил-ДТКК (ТМТД, фербам, ци-
бират и двата ензима, в резултата на което в рам), етил-бис-ДТКК (цинеб, манеб, набам, по-
нервните ганглии, в мионевралните синапси и ликарбацин) и етилови и метилови естери на
мозъчните структури се натрупва ацетилхолин. ДТКК (препарат 23, цистогон). Освен това в сел-
Настъпва ендогенно ацетилхолиново отравяне, ското стопанство намират широко приложение
което обуславя основните клинични синдроми различни смеси от дитиокарбамати (купроцин –
на отравянето: мускариноподобен, никотинопо- смес от цинеб и медната сол на етилен-бис-ДТ-
добен и церебрален. КК), дептан С-45 (смес от цинеб и манеб) и сме-
Фосфороорганичните пестициди инхибират и си от дитиокарбамати и други съединения като
други ензими като други естерази, моноаминоок- купрозан и милтокс, манеб и никелов сулфат. В
сидазата, липазата и протеиназата. околната среда дитиокарбаматите се разграж-
За предварителния и текущия санитарен кон- дат сравнително бързо, при което се отделят
трол при работещите с ФОС важно значение има токсични летливи съединения (серовъглерод,
изследването на серумната ХЕА. При понижава- сероводород, диметиламин). При деструкцията
не на ХЕА повече от 30% от изходното ниво, ра- на дитиокарбаматите в околната среда се обра-
ботниците трябва да се отстраняват от работа. зуват и устойчиви съединения (диметил-ДТКК,
Симптоми на отравяне се наблюдават при по- тетраметилтиоурея, етилентиоурея, диметила-
нижаване на ХЕА с повече 50%, а при хронич- мин). Етилентиоуреята се отделя и при топлин-
264
ната обработка на хранителните продукти, тре- Отличителна особеност на редица ХОС се
тирани с дитиокарбамати. явява така наречения процес на биомагнифи-
Токсикологична характеристика и механи- кация. Това явление е характерно за съедине-
зъм на действие. ния с много голяма стабилност в околната среда
Дитиокарбаматите могат да постъпят в ор- и в организмите и се характеризира с постепен-
ганизма чрез дихателната система, кожата и но кумулиране по пътя на хранителната верига
през храносмилателния тракт. Остри отравяния (т.напр. съдържанието на ДДТ в месото на во-
при постъпването им през устата и кожата не са дните чайки може да превиши милиони пъти съ-
наблюдавани, предвид ниската им токсичност. държанието му във водата на водоемите).
При постъпването им по инхалационен път са Токсикологична характеристика и механи-
възможни отравяния както от изходните съеди- зъм на действие.
нения на ДТКК, така и от продуктите на тяхната Хлорорганичните пестициди могат да про-
деструкция (серовъглерод, сероводород, метил- никнат в организма чрез дихателната система,
тиоизоцианат). По-голямата част от дитиокарба- кожата или чрез устата. За разлика от ФОС и
матите не оказват местно дразнещо действие карбаматите проникването им през кожата е по-
при еднократно нанасяне върху кожа, но при слабо, (зависи от използвания разтворител). При
повторен контакт често се наблюдава сенсиби- ХОС по-голяма е опасността от хронични отра-
лизация на организма (цинеб, манеб, ТМТД, ци- вяния (кумулация). Увреждат се предимно чер-
рам) – дерматити, бронхиална астма. ния дроб (индуцират ОСФ), централната нервна
При експерименти с животни са установени система и стомашно-чревния тракт. Симптомите
ранни и късни генотоксични ефекти (ембриоток- на острата интоксикация до голяма степен се
сичност, тератогенност, гонадотоксичност, блас- определят от пътя на постъпване на отровата в
томогенно и мутагенно действие). Тези ефекти организма. Механизмът на действие на пестици-
се проявяват при постъпване в организма на дите се свързва с увреждане на редица ензимни
количества, значително превишаващи реално системи (от дихателната верига, въглехидрат-
срещаните. Счита се, че тези ефекти се дължат ната обмяна), което често води до хипоксия на
на разпадните им продукти (етилентиоурея, ети- тъканите. Хлопроизводните въглеводороди на
лентиоурамдисулфид). алифатния ред блокират сулфхидрилните групи
Дитиокарбаматните съединения се отлича- на ензимите и нарушават белтъчния синтез, а
ват с висока реактивоспособност към металите, ХОС от диеновия синтез инхибират активността
с които образуват метални комплекси и така да на цитохромоксидазата.
повлияят активността на много ензими. Те бло- При хронична експозиция на ХОС са описани
кират ензимното превръщане на неорганичния случаи на апластична анемия при работници, а
йод в органичен и при орално хронично въвеж- при експерименти с животни е намерено канце-
дане на опитни животни могат да причинят хи- рогенно действие на хлордан, хептахлор, токса-
перплазия на щитовидната жлеза. фен, алдрин и диелдрин.
Хлорорганични съединения Синтетични пиретроиди

През 1874 г. е синтезиран ДДТ (дихлор-ди- Пиретрумът (екстракт от цвета на хризанте-
фенил-трихлоретан), но чак през 1939 г. Паул ма) е един от най-старите и с висока инсектицид
Мюлер открива инсектицидните му качества, а на активност естествени пестициди. Съдържа 6
търговското му производство, както и на други активни съставки – пиретрини (пиретроиди) –
ХОС и използването им е от 1945 г. естери на пиретриновата и жасминовата кисели-
Обща характеристика. Хлорорганичните съ- ни. След Втората световна война се синтезират
единения (ХОС) се прилагат в селското и горско- пиретрини (синтетични пиретроиди) с молекули
то стопанство и за целите на здравеопазването подобни на естествените, но модифицирани за
като инсектициди, акарициди, фунгициди. Тяхно- стабилност.
то значение за ликвидиране или ограничаване, Обща характеристика. Синтетичните пи-
жълтата треска, маларията и други паразитни ретроиди са едни от най-активните инсектициди
болести пренасяни чрез инсекти е изключител- (със слаба токсичност за хора). Те са аналози
но голямо, особено в условията на тропически- на циклопропанкарбоновата киселина. Същест-
те климати. В миналото – 50-60-те години, те вуват стотици търговски препарати, съдържащи
са най-широко използваните инсектициди: ДДТ, пиретрум и синтетични пиретроиди, често в ком-
алдрин, диелдрин, ендрин, хлордан, хептахлор, бинация със синергисти – ФОС или карбамати.
линдан и токсафен. Високата им устойчивост в Прилагат се за обработка на семена, в зеленчу-
околната среда (около 20 години период на по- копроизводството и овощарството, лозарство-
луразпад) и натрупването им в топлокръвните то, в помещения, в минимални концентрации
животни и човека обаче, доведоха през послед- – 0.01-0.1% активно вещество. В сравнение с
ните десетилетия до забрана на много от тях. ФОС в десетократно по-ниски концентрации те
ХОС представляват хлорпроизводни на по- имат същия ефект срещу различните насекоми.
лициклични въглеводороди (ДДТ), съединения В околната среда се разграждат бързо от 1 до 3
на циклодиеновия ред (тионекс), двуциклични седмици след приложението им. Така например,
ароматни съединения – бихлорфенили (келтан, при някои от тях (карате, вастак, децис) един ден
метокс), циклопарафини (линдан), хлорирани след третирането на плодове и зеленчуци оста-
терпени и камфени (токсафен). ват незначителни количества от препарата.

265
Токсикологична характеристика и механи- има инсектицидно, фунгицидно и хербицидно
зъм на действие. действие.
Синтетичните пиретроиди могат да постъпят Токсикологична характеристика и механи-
в организма чрез дихателната система и храно- зъм на действие.
смилателния тракт и да попадат върху кожата. Динитрофенолите имат различна токсичност
При човека те се разграждат и отделят много по- за човека и топлокръвните животни (табл. 4)
бързо, отколкото при насекомите и рибите – това Динитрофенолите постъпват в организма по
също определя и много по-голямата им токсич- дихателен, храносмилателен път и през кожата,
ност за насекоми. Остри и тежки отравяния при като се излъчват сравнително бавно (за 3-4 дни)
хора не са наблюдавани. Докато при експозиция чрез урината, непроменени или свързани като
на пиретрума са характерни и чести алергични глюкоронид. Чернодробният им метаболизъм е
контактни дерматити (описани са и алергични по-незначителен.
ринити, бронхиална астма, хиперсензитивен ДНОК кумулира в организма. В кръвта този
пневмонит и др.), при синтетичните пиретрини препарат се комбинира с плазмените протеини
алергични реакции не са съобщавани. При по- и образува съединения, задържащи се известно
падане върху кожата могат да причинят сърбеж време в организма. В топлокръвните животни се
и парене, без данни за местно възпаление. В редуцира в аминосъединения. Излъчва се зна-
редки случаи могат да предизвикат екзема или чително бавно чрез урината, където се открива
възпаление на кожата. като амидофенол.
Механизмът на действието им не е изяснен Механизмът на действие на динитрофеноли-
напълно. За изясняване причините на невроло- те се състои в увреждане на ензимните системи и
гичните смущения при бозайници (наблюдавани блокиране на окислителното фосфорилиране. В
само при високи дози пиретроиди) са изслед- резултат на това се увеличава кислородната кон-
вани нервните медиатори и е установено пови- сумация и продукцията на топлина, нарушава се
шаване на някои от тях (при инсектите обаче, терморегулацията и се повишава телесната тем-
основният механизъм на действието им е невро- пература. При отравяне с ДНОК се увеличава ае-
токсичният). робната гликолиза, поради което се получава
Токсичността на някои пиретроиди се засил- хипергликемия със спадане на гликогена в муску-
ва от инхибитори на ОСФ при опити с мишки, а лите и черния дроб. През летните дни рискът от от-
самите те в различна степен индуцират оксида- равяне е по-голям, тъй като топлината предизвик-
зите със смесена функция. Някои пиретроиди ва повишаването на основната клетъчна обмяна.
(перметрин, респетрин) причиняват канцероге- Характерен за системното отравяне с тези
неза при опитни животни. препарати е общият хиперметаболизъм, което
намира отражение и в клиничната картина – про-
ДИНИТРОФЕНОЛИ1 фузно изпотяване, силна жажда, зачервяване на
Обща характеристика. Нитрофенолите са кожата, треска, безпокойство или еуфория, тахи-
препарати със сравнително висока токсичност, кардия, хипертония и др.
Табл. 4. Динитрофеноли – приложение и токсичност
Предназначе- Дози и концентрации DL50 mg/kg Карантинен
Име Активно вещество Антидот
ние на приложение през устата срок
Каратан диноксан фунгицид 1-2 kg/ha
акарицид 0,1-0,2% разтвор 980 – 21
Акрекс динобутон акарицид 7 kg/ha

0,1% разтвор 140 – 20
Селинон ДНОК акарицид 10-20 kg/ha

инсектицид 3% разтвор 20-50 – 45
фунгицид
Акрицид бинапакрил 40% акарицид 0,1-0,2 % 150 – 21
намиращи разнообразно приложение в селско- Противоречиви са данните относно местно-

то стопанство (като инсектициди, акарициди, то дразнещо действие на ДНОК. Известно е оба-
овоциди, фунгициди и хербициди). Всъщност, че, че търговските препарати на базата на ДНОК
те са едни от най-старите инсектицидни сред- дразнят кожата и лигавиците, а един от хронич-
ства – използвани са като такива още през 19 ните ефекти на тези препарати е развитието на
век, а като хербициди се прилагат от около 50 дерматит. Жълто оцветяване на кожата, нокти-
години. Най-голямо разпространение имат се- те и косата се наблюдава при контакт с динитро-
линонът (4,6-динитроортокрезол – ДНОК), кара- феноли; оцветяването на склерите и урината е
танът, акрицидът и акрексът. Селинонът съдър- признак на системна абсорбция.
жа 50% динитроортокрезол и 50% пълнители и
1
М. Ляпина
266
ХЕРБИЦИДИ 2
зайници. Налице е сравнително оскъдна инфор-
Обща характеристика. мация относно фармакокинетиката и механиз
Хербицидите са пестициди, които предотвра- ма им на действие при хора. Някои хербицидни
тяват и контролират растежа на плевелите или ги формулации съдържат органични разтворители,
унищожават след появата им. Този химичен метод повърхностно-активни вещества, емулгатори,
за борба с плевелите до голяма степен измести както и други добавки и свързващи вещества,
механичния (ангажира малко хора). Хербицидите които е възможно да причинят дразнене на очи-
сега са най-широко използваните пестициди – те те, носа и гърлото (при пръскане с хербициди),
съставят 60% от общите продажби на пестициди в както и дерматит при продължителен кожен кон-
САЩ и 40% от тези в световен мащаб. такт. Някои от хербицидите проявяват алергизи-
В групата на хербицидите се включват рас- ращо и фотосенсибилизиращо действие. Нали-
тежни регулатори, дефолианти и десиканти. В це са данни за канцерогенно действие на някои
зависимост от спектъра на действие хербици- хербициди (алахлор) в експеримент.
дите са неселективни, тотални, засягащи всич-
ки растения и селективни, въздействащи върху ФЕНОКСИОЦЕТНА КИСЕЛИНА –
специфични таргетни плевели. Във връзка с ме- ПРОИЗВОДНИ
ханизма на действие те са контактни (атакуват Обща характеристика. Хербицидите от тази
части на растенията при пряк контакт) и систем- група включват 2,4-дихлорфеноксиоцетна ки-
ни (биват абсорбирани от растенията). селина – (2,4-D – най-широко използван у нас),
Хербицидите са главно от следните групи: соли 2,4,5- трихлорфеноксиоцетна киселина (2,4,5-Т),
на феноксиоцетната и феноксипропионовата кисе- 2-метил-4-хлорфеноксиоцетна киселина (MCPA),
лина, нитро- и хлорфеноли, дипиридили, триази- както и техните соли и естери. Препаратите сил-
ни, карбамати и др. Неорганичните хербициди са векс, курон и фенак са хомолози на 2,4,5-Т, а 2,4-
по-опасни и те се употребяват все по-рядко. В таб- DB, MCPB, MCPCA и MCPР са хомолози на 2,4-D
лица 5 са представени някои органични хербици- и MCPA, съответно. Това са системни хербициди,
ди със сравнително слаби здравни ефекти. сравнително селективни за широколистни рас-
тения, използвани срещу плевелите на житните
Табл. 5 култури.
Име DL50 (mg/kg) през устата 2,4,5-трихлорфеноксиоцетната киселина и
Алахлор 1,000 хомолозите ѝ са спрeни от производство в САЩ
Амитрол 1,000 поради комбинирането на тези препарати с хло-
Амониев сулфамат 4,000 рирани дибензодиоксини (2,3,7,8-тетрахлорди-
Атразин 3,000 бензо-р-диоксин), познати като силни канцеро-
Бифенокс 6,500 гени и мутагени. В някои партиди 2,4-D също е
Далапон 6,500 открито замърсяване с по-слабо хлорирани ди-
Дикамба 1,000 оксини, напр. дихлордибензо-р-диоксин, но не
Диурон 3,500 е установена токсикологична значимост за ни-
Етфлуралин 10,000 кой от тези замърсители. От друга страна, екс-
Глифосфат 4,300 периментални данни за тератогенно и мутагенно
Линурон 1,500 действие на 2,4-D се свързват със замърсяване-
Монурон 3,500 то на препарата с диоксини.
Оризалин 10,000 2,4-D се разлага бързо в околната среда; за-
Оксадиазон 3,500 мърсяването на водата с този препарат не пред-
Пиклорам 8,000 ставлява здравен проблем.
Прометон 3,000 Токсикологична характеристика и механи-
Пронамид 5,500 зъм на действие.
Профам 9,000 Хербицидите от тази група постъпват в орга-
Пропанил 1,500 низма основно през кожата, при директен кон-
Симазин 5,000 такт с тях (при приготвяне на смеси, товарене и
Тербутрин 2,000 др.), по дихателен и храносмилателен път. 2,4-
Трифлуралин 3,500 D, както и повечето от препаратите от тази група,
не кумулират и се излъчват непроменени, лесно
Хербицидите се разграждат в околната среда и бързо чрез урината.
до 1-2 години, а в растенията почти не се нами- Предполагаемият механизъм на хербицид-
рат при добра селскостопанска практика. но действие на хлорфеноксиоцетните киселини
Токсикологична характеристика и механи- включва наподобяване на растежни хормони
зъм на действие. (ауксини) на растенията и ефекти върху метабо-
Основният път на проникване в организма при лизма им. Механизмът на неблагоприятното им
прилагане на хербициди е дермалния; възможно въздействие върху човека все още не е напъл-
е и проникване в организма на лица без профе- но изяснен. Предполага се слабо блокиране на
сионална експозиция – под формата на примеси окислителното фосфорилиране, което в изклю-
в храна или остатъци по посевите. Хербицидите чително високи дози води до увеличена продук-
притежават общо взето ниска токсичност за бо- цията на топлина и хипертермия.
Някои формулации на тези препарати са сил-
2
М. Ляпина ни дразнители на кожата, очите, носа, гърлото и
267
респираторния тракт, както и на гастроинтести- дания и късна фаза – диспнея поради белодробен
налния тракт при поглъщане. У работници причи- оток, който бързо еволюира в белодробна фибро-
няват дерматити и хлоракне, депигментация или за (поглъщането на дикват не води до развитието
хиперпигментация. Наблюдавани са чернодроб- на белодробна фиброза). Описани са и случаи на
ни, бъбречни увреждания и панцитопения. Опи- развитие на белодробна фиброза след контакт на
сани са случаи на периферна полиневропатия паракват с кожата. Развитието на белодробни ув-
след дермална експозиция на 2,4-D в сравнител- реждания се улеснява от активното натрупване на
но високи дози в продължение на няколко дни. параквата в белите дробове и бавното му излъч-
Експериментални проучвания предполагат, че в ване от тях. В механизма на описаните ефекти
доза 40 mg/kg на ден за един месец 2,4-D води лежи нарушението на лецитиновия метаболизъм
до повишена честота на мозъчни тумори.Случаи на алвеоларния епител и на сърфактанта. Нару-
на белодробен карцином, саркоми на меките тъ- шената цялост на липидните мембрани и фосфо-
кани и лимфоми при хора се свързват също така липиди се дължи на липидна пероксидация.
с експозиция на хербициди от тази група. Съобщени са стотици смъртни случаи от цял
свят поради поглъщане на минимални количе-
ДИПИРИДИЛИ ства паракват. С цел намаляване на честотата
Обща характеристика. Основните предста- им се проучва възможността за прибавяне на
вители на хербицидите от тази група са паракват еметик към формулациите на параквата.
(грамоксонът е воден разтвор на техническия па-
ракват дихлорид, използва се и метилсулфатът ПРОФИЛАКТИЧНИ МЕРКИ ПРИ
на параквата) и дикват (търговски наименования ТРАНСПОРТИРАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ
реглон и аграл). Това са неселективни, контактни И УПОТРЕБА НА ПЕСТИЦИДИ
хербициди, широко използвани (особено парак- От хигиенните мероприятия особено голямо
вата) срещу плевели на лозята, овощните гради- значение имат замяната и забраната на устой-
ни, като дефолианти и десиканти, за почистване чивите и силно токсичните пестициди от първа и
на плевелите във водните площи. Паракватът е втора група и въвеждането на ефективни, но с по-
малко стабилен в околната среда. Дикватът се аб- малко токсично действие и бързо разграждащи
сорбира интензивно в почвата, където се разпада се пестициди (като напр. синтетични пиретроиди).
под влияние на почвените бактерии. Независимо За подобряване условията на труда при това-
от това, известни количества от препарата са на- рене и разтоварване на препаратите се изисква
мерени и на седмия месец след третирането. механизиране на основните процеси. Работни-
Токсикологична характеристика и механи- ците задължително трябва да носят работно об-
зъм на действие. лекло и лични предпазни средства. По време на
При професионална експозиция дипиридили- пътуване и работа се забранява да се пие, пуши
те могат да проникнат в организма през кожата, или да се яде. Осигуряват се изкъпване и смяна
при контакт с разтвори, както и по дихателен и на облеклото след завършване на транспорта.
храносмилателен път. Проникването на парак- Пестицидите се съхраняват в складове.
вата през кожата се улеснява, когато е наруше- Строят се на не по-малко от 100 m от жилищни
на целостта й. При контакт на концентриран раз- сгради, обори или складове за фураж, на 200 m
твор с кожата за няколко часа се наблюдават от водоеми и водоизточници, на 50 m от главни
тежки увреждания и симптоми на общотоксично и на 25 m от второстепенни напоителни канали.
действие – описани са случаи на остра интокси- Подовете им трябва да бъдат пригодени така, че
кация и при въздействие на аерозоли на препа- лесно и бързо да се почистват и измиват. Смив-
рата върху кожата. Като цяло, паракватът е по- ните води се отвеждат в специално построена за
силно токсичен от диквата – дневната допустима целта шахта. Високотоксичните и летливи пре-
доза за параквата е 0,002 mg/kg телесна маса, парати да се съхраняват в отделни помещения
за диквата – 0,005 mg/kg телесна маса. от по-малко опасните. Необходимо е в складове-
Дипиридилите причиняват тъканни уврежда- те да има вентилация, постоянно течаща вода,
ния както при растенията, така и при бозайници- а преливането и пресипването на препаратите
те, чрез генериране на свободни кислородни ра- да става механизирано. Персоналът на склада
дикали. трябва да работи задължително със специално
Тези хербициди (особено паракватът) прите- работно облекло и лични предпазни средства.
жават силно изразено дразнещо действие не- Пестицидните препарати съгласно хигиенни-
зависимо от пътя на постъпването си в органи- те изисквания трябва да са поставени в специ-
зма. Те увреждат епителните тъкани като кожа, ални металически или пластмасови съдове или
нокти, корнеа, гастроинтестиналния и респира- кутии с херметично затваряне, да имат трайни
торния тракт, както и бъбреците и черния дроб. етикети на български език, да съдържат точно-
Контактът на концентрирани разтвори с ноктите то наименование на пестицида, данни за отров-
може да доведе до начупването и падането им. ността му, указания за начина за употреба, за
Аерозоли на паракват, попаднали в белите дро- предпазните мерки и първа помощ при отравя-
бове, причиняват силно дразнене и възпаление. не. Металическите и пластмасови опаковки мо-
При случайно поглъщане на паракват клинич- гат да се използват повторно само за съхранява-
ната картина се развива в три фази: ранна – аб- не на пестициди.
доминални болки, гадене, повръщане, втора фаза Приготвянето на работните разтвори се из-
със симптоми на чернодробни и бъбречни увреж- вършва в предварително подготвени съдове,
268
предназначени само за тази цел. Празните опа- ветните общински съвети най-малко 3 дни по-
ковки се обработват с 5% сода каустик и се изга- рано (посочват се денят, часът, пестицидите и
рят в пещи за твърди отпадъци. мястото). За използуване на пестициди в лич-
Прилагането на летливи препарати (ФОС, ните стопанства се допускат само препарати от
производни на хлорфеноксиоцетна киселина и ІІІ и ІV група.
др.) през топлите сезони на годината трябва да Работните дрехи се дезактивират за 2-3 часа
се извършва предимно в сутрешните часове при в 3% разтвор на сода бикарбонат или в концен-
температура на въздуха не по-висока от 28°С и триран сапунен разтвор, след което се изпират.
скорост на вятъра до 3 m/s. След всяко пръскане с пестициди на работници-
Винаги преди работа се изпитва изправност- те трябва да се осигури задължително изкъпва-
та на машините и апаратите. Работниците, кои- не или измиване.
то пръскат с гръбни пръскачки, трябва да са на Рботещите с пестициди, се подлагат на пред-
разстояние най-малко 5 m един от друг (препа- варителен и периодичен медицински преглед.
ратите от първа категория никога не трябва да На работа се допускат само здрави лица и на-
се прилагат чрез използване на гръбни пръс- вършили 18 години. Не се допускат лица с кожни,
качки). Тракторите, които се използват в рас- дихателни, инфекциозни болести, неврологични
тителнозащитната практика, трябва да бъдат смущения, психични отклонения, хронични бъ-
с херметично затварящи се кабини. Обработ- бречни и чернодробни болести, или употребя-
ката със самолети се допуска на площи, които вали преди това алкохол. Не се допускат също
се намират най-малко на 500 m от последните бременни жени и кърмачки. Периодичните про-
сгради на населените места и на 200 m от жи- филактични прегледи се извършват 2 пъти го-
вотновъдните ферми. При третиране на площи дишно от терапевт, дерматолог и невролог (при
със самолети жителите на населените места, работа с ФОС е задължителен контролът на ХЕА
съседни на блоковете, се уведомяват от съот- в кръвен серум).
Обща литература 12. Occupational Medicine. Editor J. LaDou.
1. БДС 2823-83 – Вода за пиене. Norwalk, Connecticut/San Mateo, California: Apple-
2. Вредные вещества в промышленности. ton &Lange, 1990, pp. 594
Справочник для химиков, инженеров и врачей.
ред. Н. Лазарева, Э. Левиной, Ленинградское Метали и неметали
отделение, Изд. Химия, 3 т., 1976 г., I и II т.; 1977 1. Попов Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Ге-
г. III т. оргиев. Атлас по токсикокинетика, Медицина и
3. Наредба N 13 от 30.12.2003 г. за защита на физкултура, София, 1984, 189 стр.
работещите от рискове, свързани с експозиция 2. Колева М., Вл. Бояджиев. Замърсяване
на химични агенти при работа. Д.В. бр.8/2004. на различни обекти на околната среда с метали
4. Наредба N 14 от от 23.09.1997 г. за норми и неметали. В: Отравяния с тежки метали. ред.
за ПДК на вредни вещества в атмосферния въз- Вл. Бояджиев и Цв. Алексиеса, Медицина и физ-
дух на населените места. Д.В. бр. 14/2004 г. култура, София 1990, 9-39. 242 стр.
5. Наредба N 7 от 8.08.1987 г. на КОПС, МНЗ 3. Колева М. Метали и неметали в работна
и КТСУ за показатели и норми за определяне ка- среда. Хигиенно нормиране на металите в окол-
чеството на течащите повърхностни води, Сл. ната и работната среда. В: Отравяния с тежки ме-
бюлетин на МНЗ, бр. 1987 г. Д.В. бр. 96/1986 г. тали. ред. Вл. Бояджиев и Цв. Алексиева, Меди-
6. Наредба N 5 на МНЗСГ за хигиенните нор- цина и физкултура, София 1990, 40-59. 242 стр.
ми за пределно допустимите количества на хи- 4. Запрянов З. Токсикология на метали и не-
мични и биологични замърсители в хранителни метали. Отравяния с тежки метали. ред. Вл. Боя-
продукти, Д.В. бр. 39/1984, изм. бр.5/1986 г., и бр. джиев и Цв. Алексиева, Медицина и физкултура,
15/1987; изм. и доп. бр. 87/1989, и бр. 66/1992 г. София 1990, 59-109. 242 стр.
7. Наредба N 45 на МЗ за хигиенните норми 5. Хигиенна токсикология. Специална част.
и изисквания за добавките в хранителни проду- ред. Ф. Калоянова, Медицина и физкултура, Со-
кти, Д.В. бр.190/1995 г. фия 1983. 304 стр.
8. Наредба N3 на КОПС за норми относно до- 6. Вредные химические вещества. Неоргани-
пустимото съдържание на вредни вещества в ческие соединения элементов I-IV групп: Справ.
почвата. Д.В. бр. 39/1979 г. ред. В. Филов, Ленинград „Химия“, Ленинград-
9. Хигиенна токсикология. Специална част ское отделение, 1988, 512 стр.
(т. ІІ), ред. Ф. Калоянова, Мед. и физк., София, 7. Селен (78). ред. Н. Измеров, Серия „Науч-
1983, с. 304. ные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП ГКНТ,
10. Encyclopaedia of Occupational Health Москва 1984, 23 стр.
and Safety. 4th ed., J. M. Stellman, in chief, ILO, 8. Берилий (63). ред. Н. Измеров, Серия „На-
Genevа, 1998, 4 v. учные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП
11. ІІ Environmental and Occupational Expo- ГКНТ, Москва 1985, 54стр.
sures, in Environmental and Occupational Medi- 9. Кадмий (69). ред. Н. Измеров, Серия „Науч-
cine. edit. W. N. Rom, Litlle, Brown and Com., Bos- ные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП ГКНТ,
ton, I ed., 1983, 38-60, 432-666. Москва 1984, 60 стр.
269
10. Хром и его соединения (68). ред. Н. Изме- 3. Метанол (34). ред. Н. Измеров, Серия „На-
ров, Серия „Научные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, учные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП
Изд. ЦМП ГКНТ, Москва 1984, 43 стр. ГКНТ, Москва 1983, 14 стр.
11. Ртуть (11). ред. Н. Измеров, Серия „Науч- 4. Case Studies in Environmental Medicine.
ные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП ГКНТ, Methanol Toxicity 20. U.S. Department of health
Москва 1982, 12 стр. and human services. ATSDR, 1992, 23 pp.
12. Сурьма и ее соединения (71). ред. Н. Из-
меров, Серия „Научные обзоры“, ЮНЕП, МРП- Ароматни въглеводороди
ТХВ, Изд. ЦМП ГКНТ, Москва 1984, 26 стр. 1. Попов Т., З. Запрянов, И. Бенчев, Г. Ге-
13. Цинк и его соединения (94). ред. Н. Изме- оргиев. Атлас по токсикокинетика, Медицина и
ров, Серия „Научные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, физкултура, София, 1984, 189 стр.
Изд. ЦМП ГКНТ, Москва 1985, 83 стр. 2. Хигиенна токсикология. Специална част.
14. Ванадий и его соединения (67). ред. Н. Из- ред. Ф.Калоянова, Медицина и физкултура, Со-
меров, Серия „Научные обзоры“, ЮНЕП, МРП- фия 1983. 304 стр.
ТХВ, Изд. ЦМП ГКНТ, Москва 1984, 33 стр. 3. Бензол (90). ред. Н.Измеров, Серия „Науч-
15. Свинец (42). ред. Н. Измеров, Серия „На- ные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП ГКНТ,
учные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП Москва 1985, 43 стр.
ГКНТ, Москва 1983, 43 стр. 4. Ксилол (52). ред. Н.Измеров, Серия „Науч-
16. Никель и его соединения (58). ред. Н. Из- ные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП ГКНТ,
меров, Серия „Научные обзоры“, ЮНЕП, МРП- Москва 1984, 19 стр.
ТХВ, Изд. ЦМП ГКНТ, Москва 1984, 40 стр. 5. Tooxicological profile for toluene. U.S. Depart-
17. Tooxicological profile for nikel. U.S. Depart- ment of health and human services. ATSDR, Atlan-
ment of health and human services. ATSDR, Atlan- ta, Georgia, 2000, 312 p.
ta, Georgia, 1997, 262 p. 6. Tooxicological profile for benzene. U.S. De-
18. Tooxicological profile for chromium. U.S. De- partment of health and human services. ATSDR, At-
partment of health and human services. ATSDR, At- lanta, Georgia, 1995, 325 pp.
lanta, Georgia, 2000, 419 pp. 7. Case Studies in Environmental Medicine. Tol-
19. Tooxicological profile for selenium. U.S. De- uene Toxicity 21. U.S. Department of health and hu-
partment of health and human services. ATSDR, At- man services. ATSDR, 1993, 19 pp.
lanta, Georgia, 1996, 293 pp. 8. Case Studies in Environmental Medicine.
20. Tooxicological profile for arsenic. U.S. De- Benzene Toxicity 11. U.S. Department of health and
partment of health and human services. ATSDR, At- human services. ATSDR, 1992, 21 pp.
lanta, Georgia, 2000, 428 pp. 9. Handbook of poisoning. ed. R. Dreisbach
21. Tooxicological profile for cadmium. U.S. De- and W. Robertson, 12 th edition, Appleton&Lange,
partment of health and human services. ATSDR, At- LA, California, 1987, 35, 190
lanta, Georgia, 1999, 397 pp. 10. IPCS. Styrene. EHC26, WHO,Geneva,1983
22. Tooxicological profile for lead. U.S. Depart- 11. Patty’s Industrial Hygiene and Toxicology.
ment of health and human services. ATSDR, Atlan- 4 th ed., vol. II, Part B. ed. G.Clayton&F.Clayton,
ta, Georgia, 1995, 587 pp. John Wiley&Sons Inc. NY,1994,1304-1305, 1352-
23. Tooxicological profile for mercury. U.S. De- 1357.
partment of health and human services. ATSDR, At-
lanta, Georgia, 1999, 617 pp. Газове
24. Tooxicological profile for manganese. U.S. Азотни оксиди
Department of health and human services. ATSDR, 1. Попов,Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Ге-
Atlanta, Georgia, 2000, 466 pp. оргиев. Атлас по токсикокинетика, Медицина и
25. Case Studies in Environmental Medicine. физкултура, София, 1984, 145.
Lead Toxicity 1. U.S. Department of health and hu- 2. Хигиенна токсикология. Специална част.
man services. ATSDR, 1990, 27 pp. pед. Ф.Калоянова, Медицина и физкултура, Со-
фия,1983, 140-141.
Киселини и основи
1. Encyclopaedia of Occupational Health and 3. Нandbook of poisoning, ed. R. Dreisbach
Safety, 4th ed., edit. In chief J.M.Stellman, ILO, Ge- and W. Robertson, 12th ed., Appleton & Lange, Los
neva, 1998, vol. 4, Acids, Inorganic, Hinkamp D.L., Altos, California, 1987, 202-204.
104.5-104.11; Alkaline Materials, Hinkamp D.L., 4. Occupational Medicine, ed. J.LaDou, Apple-
104.57-104.72. ton & Lange, San Mateo, California, 1990, 356.
2. Harrison R.J. – Chemicals. in Occupational
Medicine. edit. J.La Dou. Norwalk, Connecticut / San Aкриламид
Mateo, California. Appleton&Lange, 1990, 327-358. 1. Bambang,W., I.Joshihise. N-acetylcystein
fails to protect rats from acrylamide neurotoxicity.
Алкохоли J.Occup. Health,1999, 41, 3, 181-182.
1. Попов Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Ге- 2. Нandbook of poisoning, ed. R. Dreisbach
оргиев. Атлас по токсикокинетика, Медицина и and W.Robertson,12th ed., Appleton&Lange, Los
физкултура, София, 1984, 189 стр. Altos, California, 1987, 142, IPCS. Acrylamide, EHC
2. Хигиенна токсикология. Специална част. 49, WHO, Geneva,1985
ред. Ф. Калоянова, Медицина и физкултура, Со- 3. Toxicological review of selected chemicals.
фия 1983. 304 стр. Acrylamide. OSHA, June 19, 1988.
270
4. Occupational Medicine, ed. J.LaDou, Apple- 2. Хигиенна токсикология. Специална част.
ton & Lange, San Mateo, California, 1990, 331-334. ред. Ф.Калоянова, Медицина и физкултура, Со-
фия,1983, 110-113.
Амоняк 3. Нandbook of poisoning, ed. R.Dreisbach and
1. Попов,Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Ге- W.Robertson,12th edition, Appleton&Lange, Los Al-
оргиев. Атлас по токсикокинетика, Медицина и tos, California, 1987, 35, 216
физкултура, София, 1984, 144-145. 4. Patty, s Industrial Hygiene and Toxicology, 4th
2. Нandbook of poisoning, ed. R.Dreisbach and еdition, vol.II Part B, ed. G.Clayton & F. Clayton,
W.Robertson,12th edition, Appleton&Lange, Los Al- John Wiley & Sons Inc.NY,1994, 1241-1242.
tos, California, 1987, 214.
3. Occupational Medicine, ed. J.La Dou, Apple- Сероводород
ton & Lange, San Mateo, California, 1990, 441. 1. Попов,Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Геор-
4. Toxicological profile for Ammonia, TP-90/03, гиев. Атлас по токсикокинетика., Медицина и
U.S. Department of Health & Human Services, Pub- физкултура, София, 1984, 146
lic Health Service, December 1990. 2. Хигиенна токсикология. Специална част.
5. Toxicological review of selected chemicals. pед. Ф.Калоянова, Медицина и физкултура, Со-
Ammonia. OSHA, June 19,1888 фия,1983, 138-139
6. Patty, s Industrial Hygiene and Toxicology, 4th 3. Нandbook of poisoning, ed. R.Dreisbach and
edition, vol. II Part B, ed.G.Clayton & F. Clayton, W.Robertson,12th edition, Appleton&Lange, Los Al-
John Wiley & Sons Inc.NY,1994,1089. tos, California, 1987,35, 256
4. PCS. Hydrogen sulfide, EHC 19, WHO, Ge-
neva,1981
Арсеноводород
5. Occupational Medicine, ed. J.LaDou, Apple-
1. Нandbook of poisoning, ed. R.Dreisbach and ton &Lange, San Mateo,California, 1990, 436-437.
W.Robertson,12th edition, Appleton&Lange, Los Al- 6. Toxicological review of selected chemicals.
tos, California, 1987,125л Hydrogen sulfide. OSHA, June 19,1888
2. Hesdorffer C.S. et al. Arsine gas poisoning.
The importance of exchange transfusions in severe Серни оксиди
cases. Br.J.Ind.Med. 1986,43, 353. 1. Попов,Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Ге-
3. Occupational Medicine, ed. J. LaDou, Apple- оргиев. Атлас по токсикокинетика. Медицина и
ton & Lange, San Mateo, California, 1990, 437-438. физкултура, София, 1984, 145
4. Patty, s Industrial Hygiene and Toxicology, 4th 2. Хигиенна токсикология. Специална част.
Edition, vol.II Part B, ed. G.Clayton & F. Clayton, pед. Ф. Калоянова, Медицина и физкултура, Со-
John Wiley & Sons Inc.NY, 1994, 1351-1358. фия,1983, 138.
5. Occupational Medicine, ed. J.LaDou, Apple- 3. Нandbook of poisoning, ed. R.Dreisbach and
ton & Lange, San Mateo, California, 1990, 441. W.Robertson,12th edition, Appleton&Lange, Los Al-
tos, California, 1987,35, 209
Въглероден оксид 4. IPCS. Oxides de Soufre et particules en sus-
1. Вредные химические вещества.Неоргани- pension, EHC 8, WHO, Geneva,1980
ческие соединения елементов I-IV групп, ред. 5. Toxicological review of chemicals. Sulfur di-
проф. В.А. Филов, Ленинград „Химия“, Ленинг- oxide. OSHA, June 19,1888.
радское отделение, 1988, 303-324
2. Попов, Т., З. Запрянов, И.Бенчев, Г. Ге- Циановодород
оргиев. Атлас по токсикокинетика., Медицина и 1. Вредные химические вещества.Неорганиче-
физкултура, София, 1984, 146. ские соединения елементов I-IV групп, ред. проф.
3. Хигиенна токсикология. Специална част. В.А.Филов, Ленинград „Химия“, Ленинградское
pед. Ф. Калоянова, Медицина и физкултура, Со- отделение, 1988, 331-341
фия,1983, 136-139. 2. Нandbook of poisoning, ed. R.Dreisbach and
4. Emst A., J. D.Zibrak Intoxication par le mono- W.Robertson,12th edition, Appleton&Lange, Los Al-
oxyde de carbone. Energ. – Sante,1999,10, 2, 244-246 tos, California, 1987,35, 251, 252, 432.
5. Hamilton R.J., M.I.Greeberg. Epidemiology 3. Patty, s Industrial Hygiene and Toxicology, 4th
of US workplace Carbon Monoxide. J.Toxicol. Clin. еdition, vol.II Part B, ed. G.Clayton & F. Clayton,
Toxicol., 1998, 36, 468-469. John Wiley & Sons Inc. NY, 1994, 1092.
6. Нandbook of poisoning, ed.R.Dreisbach and 4. Toxicological profile for Cyanide, TP – 92 – 09,
W.Robertson,12th edition, Appleton&Lange, Los Al- U.S., Public Health Service, April 1993.
tos, California, 1987,35, 259. 5. Toxicological review of selected chemicals.
7. Occupational Medicine, ed. J.LaDou, Apple- Hydrogen cyanide. OSHA June 19,1888
ton &Lange, San Mateo, California, 1990, 433-437.
8. Williams. L. Atmospheric pollution: Contri- Хлор
1. Хигиенна токсикология. Специална част.
bution of automobiles. Rev. fr. allergol. et immunol.
ред. Ф.Калоянова, Медицина и физкултура, Со-
clin. 2000,40, 2, 216-221.
фия,1983, 135-136.
2. Нandbook of poisoning, ed. R.Dreisbach and
Eтилен W.Robertson,12th edition, Appleton&Lange, Los Al-
1. Попов,Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Геор- tos, California, 1987, 199.
гиев. Атлас по токсикокинетика., Медицина и 3. IPCS. Chlorine and Hydrogen Chlorine, EHC
физкултура, София, 1984, 123. 21, WHO, Geneva,1982
271
4. Occupational Medicine, ed. J.LaDou, Apple- 4. Четыреххлористый углерод (27). ред. Н.
ton &Lange, San Mateo, California, 1990, 440-441. Измерова, Серия „Научные обзоры“, ЮНЕП,
5. Toxicological review of selected chemicals. МРПТХВ, Изд. ЦМП ГКНТ, Москва 1983, 20 стр.
Chlorine OSHA, June 19,1888 5. Tooxicological profile for chloroform. U.S. De-
partment of health and human services. ATSDR, At-
Флуороводород lanta, Georgia, 1997, 293 pp.
1. Нandbook of poisoning, ed. R.Dreisbach and 6. Tooxicological profile for chloromethan. U.S.
W.Robertson, 12th edition, Appleton&Lange, Los Department of health and human services. ATSDR,
Altos, California, 1987,35, 216 Atlanta, Georgia, 1998, 241 pp.
2. Occupational Medicine, еd. J.LaDou, Apple- 7. Tooxicological profile for methylene chloride.
ton &Lange, San Mateo, California, 1990, 441. U.S. Department of health and human services.
3. Toxicological review of selected chemicals. ATSDR, Atlanta, Georgia, 2000, 271 pp.
Hydrogen fluoride. OSHA, June 19,1888 8. Case Studies in Environmental Medicine.
4. Toxicological profile for fluorides, Hydrogen Carbone Tetrachloride Toxicity 18. U.S. Depart-
Fluoride and Fluorine. Draft., U.S., Public Health ment of health and human services. ATSDR, 1992,
Service, July, 1991. 21 pp.
Кетони Хлорфлуорсъдържащи въглеводороди

1. Попов Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Ге- 1. Хигиенна токсикология. Специална част.
оргиев. Атлас по токсикокинетика, Медицина и ред. Ф.Калоянова, Медицина и физкултура, Со-
физкултура, София, 1984, 189 стр. фия 1983. 304 стр.
2. Ацетон (97). Под ред. Н.Измеров, Серия 3. Sherwoord R. Ozone. Change of atmo-
„Научные обзоры, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП sphere. Our planet. UNEP, v.9, 2, 1997, 4-6.
ГКНТ, Москва 1986, 46 стр.
Други органични съединения
Нитро- и аминопроизводни на бензена и Акрилонитрил
толуена 1. Попов Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Ге-
1. Попов Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Ге- оргиев. Атлас по токсикокинетика, Медицина и
оргиев. Атлас по токсикокинетика, Медицина и физкултура, София, 1984, 189 стр.
физкултура, София, 1984, 189 стр. 2. Хигиенна токсикология. Специална част.
2. Хигиенна токсикология. Специална част. ред. Ф.Калоянова, Медицина и физкултура, Со-
ред. Ф.Калоянова, Медицина и физкултура, Со- фия 1983. 304 стр.
фия 1983. 304 стр.
3. Нитробензол (51). ред. Н.Измеров, Серия Винилхлорид
“Научные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП 1. Попов Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Ге-
ГКНТ, Москва 1984, 21 стр. оргиев. Атлас по токсикокинетика, Медицина и
4. Анилин (53). ред. Н.Измеров, Серия „Науч- физкултура, София, 1984, 189 стр.
ные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП ГКНТ, 2. Хигиенна токсикология. Специална част.
Москва 1984, 19 стр. ред. Ф.Калоянова, Медицина и физкултура, Со-
фия 1983, 304 стр.
Полициклични ароматни въглеводороди 3. Винилхлорид (37). ред. Н.Измеров, Серия
1. Попов Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Ге- „Научные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП
оргиев. Атлас по токсикокинетика, Медицина и ГКНТ, Москва 1983, 16 стр.
физкултура, София, 1984, 189 стр. 4. Toxicological profile for vinil chloride. U.S.
2. Хигиенна токсикология. Специална част. Department of health and human services. ATSDR,
ред. Ф.Калоянова, Медицина и физкултура, Со- Atlanta, Georgia, 1995, 225 pp.
фия 1983. 304 стр.
3. Бенз(а)пирен (43). ред. Н.Измеров, Серия Серовъглерод
„Научные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП 1. Попов Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Ге-
ГКНТ, Москва 1983, 31 стр. оргиев. Атлас по токсикокинетика, Медицина и
4. Tooxicological profile for polycyclic aromat- физкултура, София, 1984, 189 стр.
ic hydrocarbons (PAHs). U.S. Department of health 2. Хигиенна токсикология. Специална част.
and human services. ATSDR, Atlanta, Georgia, ред. Ф.Калоянова, Медицина и физкултура, Со-
1995, 458 pp. фия 1983. 304 стр.
3. Обоснование унифицированной ПДК серо-
Хлорирани въглеводороди углерода в воздухе рабочей зоны. В: Проблемы
1. Попов Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Геор- промышленной токсикологии. Выпуск 2. ред.
гиев. Атлас по токсикокинетика, изд. “Медицина Ф.Калоянова-Симеонова, А.Корбакова, Изд.
и физкултура“, София, 1984, 189 стр. СИВ, Москва 1986 г., 55-101.
2. Хигиенна токсикология. Специална част. 4. Сероуглерод (41). ред. Н.Измеров, Серия
ред. Ф.Калоянова, Медицина и физкултура, Со- „Научные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП
фия 1983. 304 стр. ГКНТ, Москва 1984, 28 стр.
3. Галогенизированные метаны (59). ред. 5. Гигиенические критерии состояния окру-
Н. Измеров, Серия „Научные обзоры“, ЮНЕП, жающей среды 10. Сероуглерод. ВОЗ, Женева,
МРПТХВ, Изд. ЦМП ГКНТ, Москва 1984, 32 стр. 1982. 108 стр.
272
6. Toxicological profile for carbon disulfide. U.S. околната среда при приложение на пестициди.
Department of health and human services. ATSDR, София, Мед. и физк., 1993.
Atlanta, Georgia, 1996, 219 p. 3. Калоянова Ф. и съавт. – Пестициди. Вж.
Хигиенна токсикология – специална част. Со-
Фенол фия, Мед. и физк., 1983, стр. 149-190.
1. Попов Т., З.Запрянов, И. Бенчев, Г. Ге- 4. Калоянова Ф. и съавт. – Справочник за
оргиев. Атлас по токсикокинетика, Медицина и безопасно приложение на пестициди. София,
физкултура, София, 1984, 189 стр. Мед. и физк., 1984.
2. Хигиенна токсикология. Специална част. 5. Светлый С. С. – Гигиенические примене-
ред. Ф. Калоянова, Медицина и физкултура, Со- ния, токсикология и клиника отравлении. Мос-
фия 1983, 304 стр. ква, 1974, стр. 92-95.
3. Фенол (61). ред. Н.Измеров, Серия „Науч- 6. Цоневски Д. – Хигиенно-токсикологич-
ные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. ЦМП ГКНТ, но проучване върху комплексното приложе-
Москва 1984, 36 стр. ние на пестицидите. Дисертация, кмн, 1974, Со-
4. Toxicological profile for phenol. U.S. De- фия.
partment of health and human services. ATSDR, 7. Browver R., H. Marquaret et al. – Risk as-
Atlanta, Georgia, 1998, 206 pp. sessment of dermal exposure workers to pesticides
after reentry. – Arch. Environ Contam. And Toxicol.,
Формалдехид 1992, 23, 3, 237-280.
1. Попов Т., З.Запрянов, И.Бенчев, Г. Ге- 8. Hutson D., P. Milburn. – Enzyme mediat-
оргиев. Атлас по токсикокинетика, Медицина и ed selective toxicity of an organophosphate and a
физкултура, София, 1984, 189 стр. pyretroide. Some examples from arrange of an-
2. Хигиенна токсикология. Специална част. imals. – Biochemm: Soc. Trans, 1991, 19, 3, 737-
ред. Ф. Калоянова, Медицина и физкултура, Со- 740.
фия 1983, 304 стр. 9. Moses M. – Pesticides. in Environmental
3. Формальдегид (13). ред. Н.Измеров, Се- and Occupational Medicine, edit. WN. Rom, Little,
рия „Научные обзоры“, ЮНЕП, МРПТХВ, Изд. Brown and Com., Boston, I ed., 1983, 547-572.
ЦМП ГКНТ, Москва 1982, 18 стр. 10. Page G. A. – Agricultural Chemicals. Pesti-
4. Tooxicological profile for formaldehyde. U.S. cides. in Encyclopaedia of Occupational Health and
Department of health and human services. ATSDR, Safety. IV ed., edit J.M. Stellman, ILO, Geneva. vol.
Atlanta, Georgia, 1999, 423 pp. 3, 62.7-62.41., 1998.
11. Rosenberg J. Pesticides, in Occupation-
Пестициди al Medicine /Editor J. Ladon/, Norwalk, Appliton,
1. Каган Ю. С. – Основные результаты и зада- Lange, 1990.
чи исследовании по токсикологии пестицидов. В 12. Tzonevski D., V. Dokov, et al. – Study of the
сп. Гигиена труда и проф. заболев. 1986, 8, 1-5. acute toxicity and combined action of the pesticides
2. Калоянова Ф., А. Байнова, В. Богданов acrex and actelic. Scripta scientifica medica, 20,
и съавт. – Наръчник за опазване на здравето и 1983, 33-35.

273
Е. Воденичаров
8 Прахови аерозоли
В своята жизнена и трудова дейност човекът ност на дезинтеграционните прахови частички

неизбежно е експониран на прахово въздейст- е, че преобладаващата част от тях имат непра-
вие. Прахът е един от най-значимите и универ- вилна форма. Кондензационните аерозоли се
сално въздействащи фактори на средата, който образуват при кондензация на парите или га-
уврежда здравето не само на милиони промиш- зовете след високи температурни въздействия
лени и селскостопански работници в света, но върху вещества, които са в твърдо агрегатно
и на голяма част от населението, живеещо в за- състояние при обикновена температура – пра-
мърсени райони. хообразуващи процеси при топенето на метали
Сборното понятие прах (прахов аерозол)1 и силикатни минерали при производства като
включва разнообразни органични и неорга- металургия, стъкларска и порцеланова про-
нични вещества с най-различно по характер и мишленост, електро- и оксижениране и др. Кон-
сила увреждащо въздействие, обединени от дензационните аерозоли се отличават от де-
общо физическо свойство – силно раздробе- зинтеграционните по по-малките си размери,
ни частички, които поради своя малък размер по-тесните граници на дисперсност, обикновено
и маса и относително голяма повърхност се за- имат правилна сферична форма и имат склон-
държат във въздуха за различно дълъг период ност да конфлуират образувайки агломерати
от време. от голям брой частици. Вторични са тези прахо-
Прахът във въздуха се отнася като колоидна ве, които на даден етап от производството или в
система, в която раздробените твърди частички края, при пакетирането, транспортирането и на-
са дисперсната фаза, а въздухът е дисперсна- сипването на материалите се намират в прахоо-
та среда и се означава с понятието прахов ае- бразно състояние или са седиментирали върху
розол. работното оборудване, пода, прозорците и др.,
Огромен е броят на производствените от- и при работа и при създаване на въздушни тече-
расли, при които човекът е експониран на въз- ния преминават отново във въздуха на работна-
действието на праховия фактор. Към т. нар. та среда.
прашни производства се отнасят откритите и Основни параметри на праховите аерозо-
подземни рудници за рудо- и въгледобив; до- ли, необходими за хигиенната оценка на здрав-
биването на изходни суровини и производство- ния риск и за профилактика на неблагоприятни-
то на строителните материали – камъни, чакъл, те ефекти са: вид на праха; дисперсност и други
пясък и др.; металургията; машиностроенето; физико-химични характеристики на праха; про-
текстилна промишленост; стъкларското, порце- дължителност на експозицията; концентрацията
ланово-фаянсовото, селскостопанското произ- му и патогенни свойства.
водство, строителството и др. Вид на праха. По вид прахът се разделя на
органичен, неорганичен и смесен.
8.1. Класификация на праховете Органичните прахове от своя страна биват
природни – растителни (полени, цветен прашец,
Според начина на получаване праховете би- семена, памук, лен и др.) и животински (живо-
ват първични – (дезинтеграционни и конден- тински пърхот, косми, микроорганизми и спорите
зационни) и вторични. Дезинтеграционните се им, микрокърлежи, паразитни елементи отделя-
получават при механичното раздробяване на щи се чрез урината и фекалите на болни живот-
твърди тела, например извършване на пробив- ни и хора или образуващи се при процесите на
ни работи, взривяване, изземване на добита- разлагане и гниене на органична материя и др.)
та маса – при добив на полезни изкопаеми, хи- и получени в резултат на човешката дейност
дро- и пътно строителство, разрушаване на – синтетични прахове (бои, пластмаси, пестици-
сгради, строителство и ремонт на пещи, дърво- ди, фармацевтични препарати, синтетични влак-
добив и дървообработване. Характерна особе- на, перилни прахове и т. н.).
Неорганичните прахове се класифицират
1
Прахът във въздуха се отнася като колоидна система, в
която раздробените частички са дисперсната фаза, а възду-
като:
хът е дисперсната среда и затова се означава още и с поня- – метални (метални окиси и кондензационни
тието прахов аерозол. аерозоли)
274
– неметални 0,1 µm – в неподвижен въздух те извършват бра-
унови движения и практически не се утаяват.
минерални соли, основи, киселини Колкото по-голяма е дисперсността на прахо-
вия аерозол, толкова по-голяма е неговата фи-
природно- изкуствени зико-химична активност (това особено се от-
минерални минерални нася за степента на адсорбция). Прашинките
имат свойството да адсорбират йоните от въз-
съдържащи SiO2 несъдържащи SiO2 духа, придобивайки положителен или отрица-
телен заряд (прашинките придобиват електри-
съдържащи съдържащи чески заряд и при образуването на праха – при
свободен SiO2 свързан SiO2 процесите на бурене, дробене и др.). Елекроза-
(кристален, аморфен) редеността се увеличава с повишаването на
температурата и намалява с повишаването на
Метален прах и метални окиси се образуват влажността. Елекрозаредеността на праховете
в металургията, като кондензационни аерозоли има значение за тяхната стабилност.
при заварки, топене и леене на метали. Към при- Свойството на праховите частички да адсор-
родните минерални прахове спадат скалния, въ- бират газови молекули от въздуха води до об-
глищния, рудничния прах, прах от нерудни мине- разуване на своеобразни защитни ивици около
рали и др. Към изкуствените минерални прахове прашинките, което възпрепятства агломераци-
спадат керамичните влакна, стъклена вата, шла- ята и забавя утаяването им. Друго свойство е
кова вата. Аерозолите на солите, киселините и хигроскопичността на праховите частички –
основите се образуват при производството на поглъщайки влагата те увеличават масата си и
минералните торове, цимент, кондензационна по-бързо се утаяват.
силициева киселина и др. Праховете, богати на Разтворимостта на праховите частич-
свободен SiO2 са кварц, кристобалит, тридимит, ки – нейната скорост, както и адсорбционните
а от синтетичните – с кристална структура – на- свойства са тясно свързани с дисперсността и
пример коезит и с аморфна – аеросил, вулкасил, общата повърхност на праховия аерозол. С на-
силикагели и др., причиняващи болестта силико- маляването на размерите на частичките и уве-
за.1 Експозицията на прахове, богати на свързан личаването на повърхността им се ускорява
SiO2 води до развитие на силикатози – азбесто- разтворимостта. Много органични прахове, ко-
за, талкоза, оливиноза, нефeлиноза, апатоза, ито механично травматизират и увреждат лига-
каолиноза и др. Експозицията на прахове, несъ- вицата на горните дихателни пътища, ако бяха
държащи SiO2 води до развитие на алуминоза, разтворими нямаше да имат такива ефекти, т. е.
баритоза, станоза, берилиоза, манганокониоза, тяхната неразтворимост е неблагоприятна, но
пневмокониоза при електроженистите и оксиже- обратното напр. е при токсично действащи аеро-
нистите и др. Продължителното вдишване на не- золи.
фиброгенни прахове води до получаване на пра-
хова пневмония – ковашки бели дробове и др. 8.2. Отлагане на праховите частици в
В реални условия най-често се срещат сме- дихателната система
сените прахове, например: минерално-мета-
лен (смес от желязо и силиций) – при електроза- От дисперсността на праха (големината на
варки; органичен и неорганичен – в текстилното частиците) зависи дълбочината на проникването
производство прахът е предимно растителен, но в дихателната система и характерът на прахови-
съдържа и примеси от минерален (почвен) прах те увреждания.
и т. н. Праховите частички могат да бъдат прено- „Отлагане“ е количеството прах, което се ута-
сители на микрофлора (напр., зърненият прах ява в различните области на дихателната систе-
може да съдържа спори на различни гъбички). ма при вдишване и издишване (изразява се като
Дисперсност. По степента на дисперсност разлика в концентрациите на праха във вдиша-
праховете се разделят на: прах – с големина на ния и издишания въздух). „Изчистването“ е ели-
праховите частички над 10 μm (тези частички се миниране на част от частичките посредством
утаяват равноускорително в неподвижен въздух ресничестия епител, белодробните макрофаги
съгласно втория закон на Нютон (G=m.g) и бър- в зависимост от мястото на отлагането. „Задър-
зо седиментират); облак (микроскопичен прах) жането“ е натрупаното количество прах в алве-
– с големина на праховите частички от 10 µm до оларната област за определено време след за-
0,1 µm, които се утаяват значително по-бавно с вършване на първичното бронхиално очистване,
постоянна скорост2; дим (ултрамикроскопичен или 20 часа след последната инхалация.
прах) – с големина на праховите частички под Праховите частички, вдишани с въздуха, мо-
гат да достигнат и да се отложат в различни об-
1
Заболяване, описано още от Paracelsus – 1530 г., Agricola –
1556 г., Ramazini – 1700 г. Терминът силикоза е предложен от
ласти на дихателната система в зависимост от
Visconti – 1870 г., от лат. silicium – силициев двуокис. техния аеродинамичен размер, от геометрични-
2
Сега се счита, че и прахови частици с размери до 100- те размери и формата на дихателните пътища,
200 µm се утаяват с постоянна скорост по закона на Стокс. по които преминават и от характеристиката на
Влияние върху скоростта на утаяване оказва и процеса на дишането (през носа, устата, смесено, дълбочи-
флокулация на праховия аерозол, зависещ от влажността
и скоростта на движение на въздуха, вида и големината на на на дишането). Една голяма част от тях се връ-
праховите частици. щат обратно с издишания въздух, а друга част се
275
елиминират посредством пречиствателните ме- лимфната система на белия дроб, останалите се
ханизми на дихателната система. Значение от отделят с издишания въздух). Общо около 80%
гледна точка на пневмокониозоопасност имат от инхалирания прах се елиминира благодаре-
онези от тях, които са способни да проникнат ние на съвокупността от защитните механизми.
дълбоко в белите дробове и да образуват там У лица, които извършват тежка физическа рабо-
трайно депо. Тази фракция от общия суспенди- та (голям обем на дихателния въздух), или които
ран във въздуха на работната среда прах се оз- дишат предимно през устата се намират по-голя-
начава като респирабилна – това се праховите мо количество едри частици в различните отде-
частички с големина 0,5-5 μm. ли на дихателната система.
Първата защитна бариера за праха са гор-
ните дихателни пътища – така напр., почти 8.3. Химически състав на праха и фи-
всички частици с размер над 10 µm се задър- брозогенно действие
жат предимно в носната кухина, а при дишане
през устата само незначителен процент от тях В производството се срещат най-често хете-
прониква до бронхите от втори порядък. В нос- рогенни прахови аерозоли, включващи състав-
ната кухина основните пречиствателни защит- ки с различно химично и биологично действие.
ни механизми са носните космици, отделена- Химичният състав на праха определя биоло-
та от лигавицата на носната кухина слуз, богата гичната му активност – неговото фиброзогенно,
на лизоцим, по която се полепват прашинките, алергенно, токсично и раздразващо действие.
трептящите реснички на епитела и носните кон- Фиброзогенността на праховите частици се оп-
хи, създаващи силно нагънатия релеф на въ- ределя преди всичко от съдържанието на свобо-
трешната носна повърхност. Тук въздухът се дви- ден силициев двуокис.
жи кръгово с най-голяма скорост (120-150 cm/s) и Силицият е широко разпространен елемент
затова първостепенна роля играе инерционното в земната кора, срещащ се предимно под фор-
утаяване, наречено импакция. Утаените частич- мата на силициев двуокис. Кварцът е минерал,
ки се изнасят със секретите към фаринкса и се състоящ се изцяло от свободен силициев двуо-
елиминират или чрез поглъщане, или чрез из- кис, но кристалите му са разнородни. Различа-
храчване или се изчистват механично (издухва- ват се α- и β-кварц, α- и β- кристобалит, α- и β- и
не, кихане и др.). При дишане през устата част γ- тридимит – това са високотемпературни крис-
от частичките се утаяват главно чрез импакция тални модификации както на кристален, така
в устната кухина и фаринкса, и се елиминират и на аморфен силициев двуокис. Кристални-
чрез поглъщане. ят кварц (пясък) е почти неразтворим във вода,
С навлизането през трахеята и бронхиге в по- като още по-бавно се разтваря неговият дълбок
дълбоките части на дихателната система, къ- слой, който има по-голямо значение за разви-
дето въздухът се движи с по-малка скорост (в тието на фиброзата. Аморфният кварц има по-
бронхиолите скоростта стига до 1 cm/s) основна голяма разтворимост и е нестабилен при висо-
роля в утаяването на праха играят седиментаци- котемпературни въздействия, като преминава
ята и дифузията. Колкото е по-малка скоростта в тридимит, който пък се превръща в кристоба-
на вдишания въздух и съответно по-дълъг пътя лит при още по-високотемпературни въздейст-
му и колкото е по-голяма масата на частиците, вия. Калцинацията на аморфния кварц увелича-
толкова е по-голяма седиментацията им. Дифу- ва количеството на свободния силициев двуокис
зията е от значение за частици с диаметър по- в него с 20-30%.
малък от 0,5 µm. Те извършват безпорядъчни Отделните модификации на кварца се раз-
(браунови) движения, удрят се в стените на ди- личават по своята фиброзогенност. Аморфни-
хателните пътища и се утаяват върху тях. Ди- ят силициев двуокис не дава интензивна фибро-
хателните пътища до терминалните бронхиоли за. Кристобалитът и тридимитът са с по-мощен
са покрити с ресничест епител и слузни жлези, фиброзогенен ефект от кварца. Някои кристал-
чийто секрет се придвижва проксимално от рес- ни модификации на силициевия двуокис (стишо-
ничестия епител. Това е ефикасно средство за вит) са биологично инертни. Голяма фиброзо-
елиминиране на праховите частички преди да генна активност към белите дробове проявяват
достигнат алвеолите – т. нар. мукоцилиарен ес- крипто-(микро-)кристалните форми на свобод-
калатор (функцията му се затруднява при въз- ния силициев двуокис (кремък, халцедон).
паление или хиперсекреция – тютюнопушене, Фиброзоактивността на свободния силициев
дразнещи газове). В алвеоларната област, къ- двуокис се повишава значително и в присъствие-
дето липсва ресничест епител, изчистването то на съставки като олово, мед, арсен, живак, ман-
на частичките става сравнително бавно. Важна ган, уран и др. Праховата експозиция, необходима
роля тук играят фагоцитиращите клетки. В тра- за възникване на заболяването се съкращава. Съ-
хео-бронхиалното дърво се задържат 10-15% от ществуват и прахови съставки с антагонистично
частичките с размер 3 µm, а 40% от тях дости- действие (намаляващи фиброзоактивността на
гат алвеоларната област. Почти всички частици свободния силициев двуокис) – желязо, въглища,
с размер под 0,5 µm достигат алвеоларната об- алуминий, хематит, варовик и др.
ласт, но от тях около 20% се отлагат (част от тях Органичните прахове съдържат специфични
се поглъщат от фагоцитите и се транспортират биологичноактивни компоненти (табл. 1).
по муко-цилиарния ескалатор, друга част пре- Относителната роля на всеки от тези ком-
минават през алвеоларните стени и проникват в поненти, поотделно или в комбинация помеж-
276
Табл. 1 Основни биологичноактивни аген- та патология и е показател за ефективността на
ти в органичните прахове провежданите профилактичните мероприятия.
Вид органичен Неблагоприятното въздействие на праха върху
Биологичноактивен агент здравето зависи както от общата му маса (кон-
прах
Растителни Танини, хистамин, алкалоиди центрацията на общ прах), така и от концентра-
прахове (никотин), цитохалазини цията на фин прах – под 5 μm (определени по те-
гловния метод и изразени в mg/m3).
Животински
Протеини, ензими Данните, необходими както за оценка на ре-
прахове
алната експозиция на прах на всеки един работ-
Ендотоксини, протеази, микото- ник, така и за оценка на риска за увреждания
Микроорганизми
ксини, (1→3 ) – β-D-гликани
на здравето се предоставят при индивидуално-
ду им, не е напълно проучена. Сравнително по- то пробонабиране. То се осъществява с персо-
вече данни има за ролята на присъстващите в нални пробовземни устройства, разположени в
повечето органични прахове бактериални ен- дихателната зона на работника и дава инфор-
дотоксини. Ендотоксините са липополизаха- мация за праховото му натоварване за една ра-
ридни компоненти на клетъчната обвивка на ботна смяна.
Грам-отрицателните бактерии. Биологичният Други съществени фактори за възникване на
отговор на човешкия организъм при инхалира- белодробно заболяване са и параметрите на ди-
нето им се изразява в остра възпалителна ре- шането, определящи се от: анатомичната струк-
акция в лигавицата на дихателните пътища с тура и функционалното състояние на дихател-
инвазия на неутрофили и последваща актива- ните пътища, начин на дишане – през носа или
ция и на други клетки и секреция на възпали- през устата, работна поза, микроклиматичните
телни медиатори. Друг специфичен компонент условия, тежестта на труда, индивидуални осо-
на органичния прах е (1→3) – β-D-гликанът, съ- бености на организма и др. Общо може да се
държащ се в клетъчната стена на плесените и посочи, че колкото по-голямо количество прах
на някои бактерии – той усилва възпалителна- е попаднало в белия дроб и колкото по-дълго е
та реакция към ендотоксините и променя функ- престоял прахът, толкова по-голяма е вероят-
цията на възпалителните клетки, по-специално ността от увреждания. Също така обаче и масив-
на макрофагите и Т-лимфоцитите. Някои от из- ният „прахов удар“ води бързо до заболяване,
броените биологичноактивни агенти в органич- особено при силно токсичните прахове. Количе-
ните прахове – напр. протеините и ензимите са ството на депонираният кварц (Q) в белите дро-
алергени, причиняващи развитие на хиперсен- бове се изчислява по формулата:
зитивен пневмонит.
Q= k . c . t,
8.4. Експозиция на праха и риск от бе-
лодробни увреждания Където k е коефициент, зависещ от индиви-
дуалните особености на дихателната система,
Важен фактор при оценка на риска при пра- с – концентрацията на фината (респирабилна)
хово въздействие е експозицията (Е), която е фракция на праха в дихателната зона на работ-
равна на произведението от времето – Т (отра- ника, а t – продължителността на праховата екс-
ботени смени в дни, месеци и години, целия тру- позиция.
дов стаж), през което човекът е бил изложен на Рискът (R) от заболяване на белите дробо-
прах и средната концентрация – Сср на общия ве е функция от количеството на праховото депо
инхалиран прах и на фината (респирабилна – (Q), специфичното му биологично действие (а) и
под 5 μm) фракция в дихателната зона на работ- времето на престоя му в белите дробове (Т):
ника през този период. R = f . (a . Q . T)
Е = С ср . Т 8.5. Експресни експериментални мето-
(Тази формула е валидна за нетоксични прахове ди за определяне на степента на фибро-
с предимно фиброзогенно действие). зогенност и силикозоопасност на прахо-
При оценка на въздействието на т. нар. пра- вете
хово депо (кумулативна експозиционна доза)
при късните силикоза или силикотуберкулоза За прогнозиране на риска от заболяване при
съществено значение има „средният престой на експозиция на кварц-съдържащи производствени
праха в белите дробове“, който се изчислява по прахове, са разработени експресни експеримен-
следната формула: тални методи за определяне на степента на фи-
брозогенността и силикозоопасността им. Такъв е
СП = Е/2 + БП, методът на „подкожния джоб“, при който 50 mg от
изследвания прах, суспендиран в подходяща хра-
където: СП е средният престой на праха, Е – нителна среда, се въвежда подкожно в областта
продължителността на праховата експозиция (в на гърба на опитно животно. В мястото на аплика-
години) и БП – безпраховият период. цията на праха се формира образувание с елип-
Концентрацията (масата) на праха във совидна форма, което се отпрепарира на 7-ия ден
въздуха заедно с времето на експозиция има от опита и диаметрите му се измерват линейно (с
водещо значение за възникването на прахова- точност 0,01 сm). Въз основа на тях се изчислява
277
площта (S) на проекцията на кухината, изпълнена Рискът (Р) от развитие на прахова патология е:
със съединителна тъкан, както се определя и ко- 1. до 7.5 – твърде ограничен, приемлив риск
личеството на оксипролин (съединителнотъканна 2. от 7.5 до 30 – неголям риск, необходимо е
аминокиселина) в нея – в mg/g тъкан. внимание
Съобразно тези показатели праховете могат 3. от 30 до 60 – необходими са мерки за нама-
да бъдат степенувани по силикозоопасност: ляване на риска
Първа степен – изключително силикозоопас- 4. от 60 до 260 – необходимо е незабавно по-
ни, с площ на подкожния джоб над 10 сm2 и съ- добрение на условията на труд
държание на оксипролин в тъканта над 70 mg/g. 5. над 260 – прекратяване на дейността до от-
Втора степен – силно силикозоопасни, с страняване на риска
площ на подкожния джоб от 6 до 10 сm2 и съдър-
жание на оксипролин в тъканта от 45 до 70 mg/g. 8.7. Неблагоприятни здравни ефекти
Трета степен – средно силикозоопасни, с при експозиция на прах
площ на подкожния джоб от 4,5 до 6 сm2 и съдър-
жание на оксипролин в тъканта от 35 до 45 mg/g. Въпреки че праховете имат твърде разноо-
Четвърта степен – слабо силикозоопасни, бразни физико-химични свойства и химичен със-
с площ на подкожния джоб от 1,5 до 4,5 см2 и тав, неблагоприятните им здравни ефекти мо-
съдържание на оксипролин в тъканта от 20 до гат да се систематизират в следните основни
35 mg/g. насоки: общотооксично действие, местно раз-
Пета степен – несиликозоопасни, с площ на дразнително и корозивно действие, алергично
подкожния джоб до 1,5 сm2 и съдържание на ок- действие, специфично действие, канцерогенно
сипролин в тъканта до 20 mg/g. действие.
Основните заболявания, причинени от експо-
8.6. Здравен риск при експозиция на зиция на прах са:
прах Белодробни заболявания – причиняват се от
натрупването на прах в белите дробове и включват
Здравният риск се разглежда като функция развитието на фиброза, бронхит, астма и бело-
между тежестта на възможната вреда (степен на дробен карцином.
силикозоопасност) и вероятността за възниква- Праховата патология е предимно белодроб-
нето й. Вероятността от своя страна е функция на патология, предизвикваща професионално-
от честотата на професионалните заболявания то заболяване пневмокониоза4. Първоначално
и времето на експозиция. като пневмокониози са означавани всички пра-
Използвайки формулата за дефиниране на хови белодробни увреждания, но впоследствие
риска (Р) като величина определена от три пара- се включват само тези, при които има развитие
метъра – вероятност (В), експозиция (Е), после- на белодробна фиброза (с различна степен и ха-
дици (вреда) (П) рактер). По етиологически признак има 6 основни
групи пневмокониози: силикоза – най-характер-
Р=ВxЕxП
на и бързо развиваща се пневмокониоза, при-
се предлага оценка на риска от белодробни ув- чинена от прах, съдържащ свободен кристален
реждания при експозиция на определен вид силициев диоксид; силикатози – прах, съдър-
прах или на прахове с неизяснено биологично жащ соли на SiO2 (свързан силициев двуокис),
въздействие върху човека. Вероятността (В) се напр. азбестоза, талкоза, оливиноза, нефелино-
приравнява с честотата (Ч): за и др.; карбокониози – въглеродсъдържащи
Ч = брой лица с доказано проф. заб. на белия прахове – напр. каменовъглен прах (антракоза),
дроб/100 работници. прах от графит, сажди, кокс и др; металокони-
Ескпозицията (Е) се изчислява по: ози – прах от метали (метални окиси, напр. алу-
Е = N x Т, където миноза, баритоза, сидероза, манганокониоза и
N е стойност, изразяваща съотношението на др.; пневмокониози от смесен прах с различно
измерената концентрация на прах в дихателна- съдържание на свободен и свързан силициев ди-
та зона на работника към ПДК, а Т е времето на оксид, напр. сидеросиликоза, антракосиликоза и
експозиция: др.; пневмокониози от органичен прах (расти-
Т = Т1 x Т2, където телен, животински, синтетичен), напр. табакоза
Т1 е времето на експозиция на прах през ра- (тютюнев прах), багасоза (тръстиков), бисиноза
ботния ден/седмица, за която се възприемат (памучен), амилоза (брашнен), от дървесен прах,
следните коефициенти: от пластмаси и т.н. При тези пневмокониози мо-
0,1 – много ниска (до 1 h седмично) гат да се проявяват и да доминират и други ефек-
0,2 – ниска (до 1 h на ден) ти освен фиброза – напр. азбестозата често се
0,3 – средна (до 1/3 от работния ден) съчетава с белодробен рак (мезотелиом, рак на
0,4 – достатъчно висока (1/2 от работния ден) бронхите); силикозата (по-рядко силикатозите)
0,6 – непрекъснато (през целия работен ден) се съчетава с белодробна туберкулоза – силико-
Т2 е общата продължителност на праховата туберкулоза; при пневмокониозите от органичен
експозиция (в години) прах преобладават алергичните реакции – хи-
Последиците (вредата) (П) се приравняват с
S (площ на елипса на подкожния джоб) при оп- 4
Пневмокониоза – термин въведен за пръв път от F.A.
ределяне на силикозоопасността на праха в cm2. Zenker през 1866 г. от гр. рneumon – бял дроб и konis – прах.
278
персензитивен пневмонит, бронхоспазъм, брон- земи, комедони, фурункули, увреждания на пот-
хиална астма; при карбокониозите (антракоза ните жлези, язви и т.н.
и др.) е много чест белодробният емфизем при Канцерогенно действие – при вдишване на
бавно развиваща се интерстициална дифузна азбестов прах (мезотелиома, рак на бронхите);
фиброза и т.н. метални аерозоли – никел, хром, арсен и др.;
Системни реакции – възникват при абсорб- прах с повишена естествена радиоактивност
ция в кръвта на неорганични токсични прахо- или съчетание на прах с действието на радон и
ве, съдържащи елементи като олово, манган, тютюнопушене (потенциращо действие).
кадмий, живак, както и при абсорбция на някои Радиотоксично действие – стохастични и
компоненти (също с токсично действие) на орга- нестохастични увреждания на органи и тъкани
ничните прахове. от инхалирани радионуклиди.
Метална треска – наблюдава се при инха-
лиране на фино диспергирани, кондензационни 8.8. Профилактика на неблагоприятни-
аерозоли на окиси на цинк, магнезий, мед, полу- те ефекти
чени при стопяване на металите. Съобщава се,
че инхалирането на аерозоли, получени при сто- Основните профилактични направления мо-
пяване на алуминий, антимон, кадмий, мед, же- гат да се систематизират като: 1. Технологични
лязо, манган, никел, селен, сребро и др. също 2. Санитарно-технически 3. Санитарно-хигиенни
предизвиква метална треска. 4. Медико-профилактични.
Алергични и реакции на свръхчувствител- Най-ефективни и радикални са техноло-
ност – при инхалиране или кожен контакт с рас- гичните и санитарно-техническите решения,
тителни прахове (брашно, зърнени култури, ня- ограничаващи прахообразуването и прахораз-
кои видове дървесен прах, лечебни растения), пръскването. Към тях се отнасят:
както и от някои органични и неорганични веще- – радикални изменения в технологичните про-
ства (хром, никел, медикаменти, ензимни препа- цеси, свързани с интензивно прахоотделяне: мак-
рати, използвани в каучуковата промишленост симално избягване на сухите методи за обра-
като помощни материали акцелератори, стаби- ботване – напр. внедрядане на водното бурене
лизатори и др.). в България през 1956 г.; прилагане на ефектив-
Бактериални и гъбични инфекции – при ни способи за мокро обезпрашаване – използва-
експозиция на прахове, съдържащи живи ми- не на средства и методи за повишаване на мо-
кроорганизми (антракс във вълнен прах) или на крещата способност на водата – поставяне във
прах от зърнени култури, ядкови плодове, съ- взривните дупки на пластмасови патрони, на-
държащ патогенни гъбички. пълнени с вода или пасти, приготвени на осно-
Иритативно действие – такова упражня- вата на целулоза или бентонит (довело до нама-
ват киселини, основи и др. Добре известно е, ляване на запрашеността в подземните мини от
че хромсъдържащите прахове причиняват 20 до 80%); прилагане на непрекъсваеми работ-
дори улцерация и перфорация на носната пре- ни процеси, управлявани автоматично, механи-
града. зация и херметизация.
Друга много честа професионална белодроб- – използването на прахообразни материали и
на патология – хроничният прахов бронхит, е суровини да се сведе до минимум като се въве-
свързан също с дразнещото действие на пра- дат пастообразни и гранулирани (напр. в пласт-
ха върху лигавиците на въздухоносните пътища масово производство).
– механично, химично, алергенно действие на – капсуловане и устройване на локална ас-
праховия аерозол. Тези ефекти започват още от пирация със задължително прахоулавяне преди
носната кухина, фаринкса и ларинкса, като осо- отделянето на въздуха в атмосферата.
бено агресивен е кварцсъдържащият прах (бър- – транспортирането на суровини и материали
зо развитие на хипертрофичен и атрофичен ка- да се извършва чрез максимално съкращаване
тар на горните дихателни пътища, последвано на пътя, използване на капсулован лентов, шне-
от атрофичен склерозиращ бронхит с честа ме- ков или пневмотранспорт, като се прилага перио-
таплазия – след 15-20 г. трудов стаж). Потенци- дично пръскане с вода.
ращо действие оказват и други производствени – изолиране в отделни помещения на проце-
фактори – прегряващ и охлаждащ микроклимат, си, машини и съоръжения, свързани с интензив-
дразнещи газове, физическо натоварване, също но прахоотделяне.
и налични респираторни заболявания и тютюно- – устройване на ефективна общообменна
пушене. вентилация от низходящ тип и местна аспира-
Увреждания на очната лигавица – конюнкти- ция с капсуловане или също от низходящ тип,
вити и кератити, се причиняват от мехничното съобразно особеностите на производството.
и химичното действие на метални и минерални – при вентилация с рециркулация на въздух
прахови аерозоли върху очите. съдържанието на праха в рециркулационната
При контакт с кожата различните видо- струя да бъде до 10% ПДК за работна среда.
ве прах причиняват разнообразни локални ув- Към групата на санитарно-хигиенните и меди-
реждания – напр. екземи, дерматити с алерги- ко-профилактичните дейности се отнасят:
чен характер; аргироза и антракоза на кожата – отстраняване на утаения прах в работните
вследствие импрегнация от прахови частички помещения, най-добре чрез пневматично засму-
на каменни въглища и сребро; дерматити и ек- кване с промишлени прахосмукачки.
279
– използване на подходящи лични предпаз- мазнини (ПНМК), белтъци (цистин, цистеин, ме-
ни средства (маски, очила) и противопрахово ра- тионин), калций и витамини (vit A) храна, потиска
ботно облекло. развитието на силикотичния процес.
– организиране на системен контрол на за- – осигуряване условия за добра лична хигие-
прашеността на въздуха. на (двусекторни шкафове за лично и раб. облек-
– провеждане на предварителни и периодич- ло, бани, перални и др.).
ни медицински прегледи – на всеки 12 или 24 – организиране на фотариуми с UV-облъчва-
мес. с участие на терапевт, ОРЛ, дерматолог, ния, индивидуални инхалации с физиологичен и
офталмолог. содов разтвори (5% разтвор на NaCl, 2% содов
– осигуряване на предпазно професионално разтвор) за възстановяване на самоочистващи-
хранене на работниците (диета Б) – богатата на те функции на бронхиалното дърво.
1. Бурилков Т., М. Добрева, Ст. Иванова. Минерални прахове в работната среда (хигиенна и
епидемиологична характеристика), София, Мед. и физк., 1983, с. 241.
2. Величковский Б. Т., Е. И. Воронцова, В. Б. Латушкина. Производственная пиль. (в кн. Руко-
водство по гигиенне труда, том I, под ред. Н. Ф. Измеров), Москва, „Медицина“, 1987, 133-167.
3. Воденичаров Е. Експресни методи при определяне фиброгенното действие на кварц-съдър-
жащи производствени аерозоли, Дисертация, София, 1984.
4. Гандев В., И. Иванов. Приложна трудова хигиена, София, Мед. и физк., 1982 г., 74-85.
5. Навроцкий В.К. Производственная пыл, пылевая патология и еë профилактика. вж. Гигиена
труда, В.К. Навроцкий, ІІ изд., Москва, Медицина, 1974, с. 137-160.
6. Петрова Е. Силикоза и силикотуберкулоза, София, Мед. и физк., 1993 г., 13-16.
7. Alpaugh E. Particulates. in Fundamentals of Industrial Hygiene ed. B.A. Plog, National Safety Coun-
cil, 1988, IIIth ed., pp. 123-144.
8. Alvear Galindo M.G. et al. Risk indicator of dust exposure and health effects in cement plant workers.
J. Occup. Environ. Med. 1999 Aug; 41(8): 654-61
9. Alwis K.U., Mandryk J., Hocking A.D. Exposure to biohazards in wood dust: bacteria, fungi, endo-
toxins, and (1-->3)-beta-D-glucans. Appl. Occup. Environ. Hyg. 1999 Sep; 14(9): 598-608.
10. Brisman J., Jarvholm B., Lillienberg L. Exposure-response relations for self reported asthma and
rhinitis in bakers. Occup. Environ. Med. 2000 May; 57(5): 335-40.
11. Imbus H. R. Wood Dust. in Physical and Biological Hazards of the Workplace, eds. P. Wald and G.
Stave, Van Nostrand Reinhold, 1994, pp. 488-492.
12. Joyce S. Major issues in miner health. Environ. Health-Perspect. 1998 Nov; 106(11): A538-43.
13. Kotela I., Laskowicz K., Plezia B. Consequences of exposure to asbestos dust. Przegl Lek. 1996;
53(8): 631-3.
14. Mandryk J., Alwis K.U., Hocking A.D. Effects of personal exposures on pulmonary function and
work-related symptoms among sawmill workers. Ann. Occup. Hyg. 2000 Jun; 44(4): 281-9.
15. San L.N. et al. Pulmonary function of workers in the aluminum industry. Am. J. Ind. Med. 1998 Mar;
33(3): 305-7.
16. Taylor L., Reist P.C., Boehlecke B.A., Jacobs R.R. Characterization of an aerosol chamber for hu-
man exposures to endotoxin. Appl. Occup. Environ. Hyg. 2000 Mar; 15(3): 303-12.
17. Wang X., Yano E., Nonaka K., Wang M., Wang Z. Respiratory impairments due to dust exposure:
a comparative study among workers exposed to silica, asbestos, and coalmine dust. Am J Ind Med. 1997
May; 31(5): 495-502.
280
9 Химични фактори с
канцерогенно действие
Канцерогенезата като общобиологично яв- ства на химическите канцерогени:индукция на

ление представлява процес на превръщане хромозомни аберации и репаративна синтеза на
на нормалната клетка в туморна под влияние ДНК в клетъчни култури, използване на бактери-
на канцерогенни агенти. Туморно превръщане ални системи, бласттрансформация на клетъч-
се наблюдава под влияние на три основни гру- ни култури, нарушаване на клетъчния генотип
пи канцерогени: химически вещества,лъчиста под формата на точкови мутации. Практически
енергия и онкогенни вируси при всички биоло- най-широко разпространение имат методите за
гични видове. изследване мутагенното действие на химиче-
Счита се, че понастоящем 30-40% от попу- ските вещества като показател за канцерогенна
лацията в индустриализираните страни разви- активност. Системните проучвания установяват,
ва злокачествени новообразувания по време че 90-95% от химическите канцерогени тестира-
на своя живот. Основна част от раковите забо- ни върху бактериални тест-системи от мутантни
лявания при човека се причиняват от факторите щамове (Salmonella typhimurium – 5 щама, метод
на околната среда (70-80%), като водещо място на B. Ames и съавт. – 1975 г.) са и с доказан му-
сред тях имат химическите замърсители (70- тагенен ефект, т.е. разкрита е висока корелация
85%). Днес съвременният човек употребява по- между способността на дадено вещество да ин-
вече от 60 000 химически вещества.Около 16% дуцира мутации в микробиални тест-системи и
от тях са тестирани за канцерогенна активност развитието на рак у опитни животни (потенциал-
върху животни.Досега по експериментален път е ни канцерогени и при хора). Според съвременна-
установено канцерогенно действие на повече от та концепция за механизмите на туморогенезата,
1000 химически съединения,от които над 40 са с канцерогените с мутагенен ефект са генотоксич-
доказан канцерогенен ефект за човека. ни за разлика от епигенетичните, които действат
чрез други, често не добре дефинирани биоло-
9.1. Методи за оценка и класификация гични ефекти, свързани с функционални проме-
ни в генома – нарушаване на физиологичните и
Канцерогенният риск от химическите веще- регулационни процеси в клетките, нарушаване
ства и индустриалните процеси се оценява с по- пропускливостта на клетъчните мембрани и на
мощта на следните основни методи: взаимодействието между клетките. Прогностич-
1. Епидемиологични изследвания: включ- ното значение на бързите скрининг тест-системи
ват описания на отделни случаи или наблюде- не превишава 90-95%, т.е. те са задължителни,
ния на големи групи от хора за продължителен но не могат да заменят експерименталните про-
период от време (15-30 години), експонирани учвания (позволяват обаче да бъде направен
на определени химически вешества. Данните скрининг).
от тези изследвания имат най-голямо значение, Въз основа на получените данни от основни-
тъй като чрез тях се оценява реалния канцероге- те методи за оценка на канцерогенния риск от
нен риск при човека. химическите вещества и индустриалните проце-
2. Експериментални проучвания. Данните си експертите на СЗО предлагат разделянето им
от експерименталните проучвания върху живот- на три групи:
ни са от основно значение при оценка на кан- 1. Първа група – химически вещества, смеси
церогенния риск, тъй като епидемиологичните и индустриални процеси, които са канцероген-
изследвания са възможни едва след 20-40 годи- ни за човека (азбест, арсен, хром, 2-нафтила-
шен период на присъствие на химическите ве- мин, бензидин, винилхлорид, бензен и др.). При
щества в околната среда. Проучването на едно тях е доказана причинна зависимост между екс-
вещество за канцерогенност продължава от 3 до позицията на дадения агент и развитие на рако-
5 години и се осъществява в три етапа: подгот- во заболяване при човека.Получени са тумори
вителен, хроничен експеримент и оценка на по- при различни видове или линии животни, като са
лучените резултати. използвани различни дози и пътища за въвежда-
3. Експресни тестове. Класическите методи не на тестираното вещество.
на експерименталната онкология са трудоемки и 2. Втора група – химически вещества, сме-
скъпи, поради което през последните години са си и индустриални процеси, които вероятно
предложени повече от 100 експресни теста.Те са са канцерогенни за човека. В подгрупа 2А са
разработени на базата на някои основни свой- включени вещества и индустриални процеси, за

281
които доказателствата са относително по-убе- промотори. Описаната последователност е за-
дителни от тези на подгрупа 2Б (алфатоксини, дължителна (ако първоначално се въздейства
акрилонитрил, диетилсулфат, берилий и др.). с промотор, тумор не се получава). Стадият на
При оценка на канцерогенност на веществата от инициация е кратък – от минути до времето не-
тази подгрупа основна роля играят резултатите, обходимо за протичане на един цикъл на клетъч-
получени при експерименталните изследвания. но делене. През този етап нормалната клетка се
3. Трета група – химически вещества, сме- превръща в неопластична, най-вероятно чрез
си и индустриални процеси, които не могат да клетъчна мутация, без да се изключва участие-
бъдат признати или отхвърлени като канце- то на епигенетичния механизъм. В резултат на
рогенни за човека (анилин, дихлорметан, ди- това се получават т.нар. латентни или дремещи
елдрин, захарин, олово, и съединенията му, ре- туморни клетки. Стадият на промоция е продъл-
зерпин, хематит и др.). Наличните данни за тях жителен – от седмици до две години. През този
са недостатъчни в качествено и количествено стадий латентната туморна клетка започва да се
отношение. дели и накрая се стига до поява на тумор. Про-
моторите в повечето случаи реализират своето
9.2. Механизми на канцерогенезата действие на две равнища – чрез повлияване на
регулаторните гени и чрез взаимодействие с кле-
Съгласно съвременните проучвания канце- тъчните мембрани, т.е. тяхното действие е пара-
рогенезата се свързва с най-общите и основни генетично. Известна комбинация на агенти, пре-
жизнени прояви и характеристики на биологич- дизвикващи двата последователни стадия, и на
ните видове, а не с отделни и специфични за биологичен модел е тази с уретан като инициа-
даден вид или тъкан структури и функции.При тор, кротоново масло – промотор и мишата кожа
химическата канцерогенеза се установяват ня- като система за проявяване на ефекта – кожни
кои основни закономерности; 1) химическото тумори. Като инициатори в опити с животни са
индуциране на раковия процес е резултат от използвани много химически вещества (канце-
твърде специфично взаимодействие между кан- рогени) – полициклични ароматни съединения,
церогена и клетъчните мишени; 2) ракът има аминоазосъединения, афлатоксини, ароматни
моноклонален характер, т.е туморът възниква в амини, нитрозамини, а като промотори – повърх-
резултат от промените в една клетка и нейното ностно активни вещества, феноли, жлъчни кисе-
потомство; 3) прогресията от нормалния до ма- лини, ДДТ, фенобарбитал, захарин и др.
лигнения фенотип включва множество фази с Двустадийността не е единственият меха-
различна степен на стабилност и реверзибил- низъм за развитие на канцерогенезата. В мно-
ност; 4) канцерогенните ефекти зависят от до- го случаи това става след контакт само с един
зата, те кумулират и са почти реверзибилни; 5) агент. Това е характерно за експозиция с доста-
модифициращи фактори могат да ускорят или тъчно високи дози химични вещества – силни
да инхибират процесите на канцерогенезата. канцерогени, също и с йонизираща радиация,
Механизмите на действие на канцерогените вероятно и с онкогенни вируси. При някои произ-
са свързани и с техния метаболизъм. Някои от водствени условия този механизъм за канцеро-
тях са директно действуващи, но повечето изис- генеза може да бъде водещ, докато при замър-
кват метаболитна активация от клетъчните ензи- сяване на екосистемите с химични замърсители
ми (ОСФ), при което се образуват високо реак- и при нездравословен начин на живот, водещо
тивни т.нар. крайни канцерогени. Изолирането може да бъде комбинираното действие на ини-
на крайните канцерогени е затруднено поради циатори и промотори.
тяхната висока нестабилност и реактивоспособ- Канцерогенезата не е еднопосочен процес.
ност. Тези активирани метаболити взаимодейст- Възможно е обратимост на всеки стадий от ней-
ват с нуклеофилните центрове на клетъчните ното развитие преди появата на злокачествен
макромолекули (ДНК, РНК, белтъци) и форми- тумор. Това обратно развитие се наблюдава как-
рат ковалентни връзки с тях. то в експеримент, така и при хора в клинични ус-
Експериментални и епидемиологични проуч- ловия и е толкова по-често, колкото по-начален
вания на канцерогенезата показват наличието е стадият на канцерогенезата. Редките случаи
на латентен период и стадийност на тумороге- на обратно развитие на вече появили се злока-
незата. За хора продължителността на латент- чествени тумори нямат практическо значение.
ният период варира от 4-6 г. за левкемия, инду-
цирана от йонизираща радиация до 40-50 г. за 9.3. Доза и здравен риск
някои случаи от мезотелиоми, индуцирани от
азбест, като за повечето тумори, този период е Канцерогенните ефекти са свързани с доза-
средно 12 и 25 г. Продължителността на латент- та като: 1) по-високите дози дават по-висок про-
ния период показва съпоставимост при различ- цент на туморогенеза и скъсяват латентния пе-
ните опитни животни и човека, съобразно сред- риод; 2) повтарящи се многократно малки дози,
ната продължителност на живота. независимо от времето на отделните експозиции
В процеса на канцерогенезата често се раз- водят по-често до туморогенеза в сравнение с
личават два основни стадия. Първият е стадий еднократна (или само няколко) голяма доза; 3)
на инициация и съответните агенти, които го комбинирането на няколко канцерогенни факто-
предизвикват са т.нар. инициатори. Вторият ста- ра по-често причинява върху таргетната тъкан
дий е стадий на промоция, а агентите са т.нар. синергичен или адитивен ефект (по-рядко ан-
282
тагонистично действие); 4) всяка експозиция на 9.4. Модифициращи фактори

канцерогенно въздействие създава риск за раз-
витие на рак до края на живота. Канцерогенните агенти не действат изолира-
При много вещества с токсично действие има но върху биологичните системи.Редица фактори
прагова доза, под която не се наблюдават небла- (генетични, имунни, полово-възрастови, хране-
гоприятни промени (т.нар. нестохастично дейст- не, ензимна индукция) могат да окажат стимули-
вие). ращо или инхибиращо действие върху канцеро-
При факторите с канцерогенно действие е генезата.
трудно да се определи дали съществува пра- Видова и генетична специфичност. Някои
гова доза – приема се, че те имат стохастични видове животни са относително резистентни
ефекти с линейна (непрагова) зависимост доза или по-податливи към въздействие на опреде-
– отговор. Редица аргументи обаче, се провеж- лени канцерогени Тези различия най-често са
дат срещу концепцията за липса на праг за кан- резултат на определени генетично обусловени
церогените – напр. агентите могат да реагират качества на вида – напр. при недоразвити маст-
с други клетъчни нуклеофили (протеини, некри- ни жлези на кожата, с което се затруднява про-
тични сегменти на ДНК); да бъдат бързо мета- никването на канцерогена; неспособност за ин-
болизирани при преминаване през черния дроб; дуциране на ОСФ, благодарение на което не се
да настъпи изключване на мутациите в ДНК или образуват канцерогенни метаболити и т.н.
разрушаване на неопластичната клетка от иму- Редица туморни локализации могат да се
ногенните механизми, преди да е възникнало ту- наблюдават по-често при кръвни роднини (бра-
морното клониране. Също така, за да възникне тя и сестри). Това са карциномите на млечна-
рак под въздействието на редица канцерогенни та жлеза, дебелото черво, пикочния мехур, бъ-
агенти е необходимо да има предварително ув- бреците, белите дробове, простатната жлеза,
реждане на тъканите (хиперплазия, некроза), ко- стомаха; меланоми и някои саркоми. Рискът
ето е прагов ефект – т.е. след като съществува за развитие на някои от тези тумори при кръв-
праг за начален токсичен ефект под който не се ни роднини е 3-4 пъти по-висок от този, наблю-
наблюдаво увреждане, то би трябвало да има и даван при контролни фамилии или сред обща-
праг за вторично формиране на тумори.Тези ар- та популация на населението. Това се обяснява
гументи обаче, не са общоприети, защото не мо- и с генетично определената метаболитна ком-
гат да се докажат точно, в експеримент на жи- петентност на хепатоцитите и клетките на ня-
вотни и изследвания при хора. кои други органи да метаболизират попаднали-
Независимо от това дали съществуват пра- те в организма химически вещества, при което
гови дози или не, днес има много доказател- активните канцерогени се разграждат до без-
ства за ефекта доза-отговор за канцерогени- вредни продукти, или обратно, от неактивните
те – напр., че големите дози водят до по-голяма химически вещества се образуват междинни и
вероятност за развитие на тумори; до по-висока крайни канцерогени.
честота на смъртност и по-къс латентен период Във връзка с това за модифициране на кан-
в сравнение с ниските дози или концентрации. церогенезата важни са факторите, които инду-
Във връзка с това редица автори считат, че пре- цират ензимните системи, свързани с метабо-
делно допустими концентрации за химическите литните процеси на канцерогените. Тук особено
канцерогени могат да бъдат установени. За тази значение имат някои полициклични ароматни
цел се предлага в експерименти с различни оп- съединения (метилхолантрен), хлорорганични
итни животни, при различни начини на въвежда- пестициди (линдан), хранителни продукти (спа-
не и при постепенно понижаване на дозите да се нак, зеле, салати), лекарства (луминал), тютюно-
установят дозите или концентрациите, които не пушенето и хроничното приемане на алкохол.
предизвикват тумори и предтуморни пролифе- Експериментално са установени редица ин-
рации през целия живот на опитните животни; хибитори на канцерогенезата, които се съдър-
също така определените при експеримента не- жат в плодовете и зеленчуците, зърнените и бо-
бластомогенни дози да бъдат сравнени с резул- бовите храни, като витамините А, Е, С, РР, В2,
татите от количественото определяне на канце- каротиноиди, индоли, кумарини, ароматни изо-
рогените в околната среда, в която живеят или тиоцианати, флавони, растителни стероли, про-
работят определени групи от населението, как- теазни инхибитори.
то и с честотата на съответните ракови образу- Полови различия. Различната чувствител-
вания при тях. ност на половете към канцерогените се обяс-
Пренасянето на резултатите от експерименти нява с различия в хормоналния профил, ана-
с животни върху човека е напълно закономерно томичния строеж на някои тъкани и органи и на
с отчитане и на редица фактори – напр. масата тяхната физиологична активност. Известно е на-
на тялото на различните органи на животните пример, че естрогените стимулират, а тестестос-
и човека, техните физиологични и биохимични теронът подтиска канцерогенното действие на
особености и т.н. Препоръчва се и използването химични вещества, МТ-вирус, йонизираща ради-
на различни математически модели и съответни ация при туморогенезата на млечната жлеза.
формули.След всички изчисления е необходи- Възрастови различия. Експерименталните
мо, както и при токсичните вещества въвежда- и епидемиологичните проучвания показват, че
нето на коефициент на запаса, но с по-големи подрастващите индивиди са много по-благопри-
стойности – 100 и повече. ятен терен за протичане на канцерогенезата при
283
действие на канцерогенни фактори. Най-вероят- Арсен и арсенови съединения. При ми-
но това се дължи на високата пролиферативна ньори, участващи в добива на златни, кобалто-
активност на тъканите, на относителната незре- ви и медни руди, които са с високо съдържание
лост на имунологичната защита на организма, на неорганични арсенови съединения, се откри-
на недоразвитост на някои структури и ензимни ва повишен риск от рак на белите дробове. Рис-
системи. кът за развитие на белодробен рак е силно по-
вишен и в металодобивните рафинерии, в които
9.5. Канцерогени в производството работниците вдишват високи концентрации ар-
сен (табл. 3). В литературата има не малко съ-
Професионалните химически канцерогени са общения за кожен и белодробен рак при лозари,
основни източници на замърсяване на атмос- използвали арсенсъдържащи инсектициди.
ферния въздух, хранителните продукти, водите Хром и хромови съединения. При работ-
и почвата. Първоначалните предположения от- ници, заети с производството на хромати, се
носно ниската честота на професионалния рак наблюдава около 20 пъти по-висок риск за раз-
от 1-3 % не бяха съобразени с такива фактори витие на белодробен рак, в сравнение със съ-
като продължителният латентен период и си- ответните контролни групи от населението. При
нергизма при комбинираното действие на някои експериментални проучвания са индуцирани ту-
канцерогени. Сега според някои автори 20-40 % мори в опитни животни след третиране с различ-
от раковите заболявания са или ще бъдат през ни хромови съединения (калциев, стронциев и
следващите десетилетия професионално обу- цинков хромат).
словени (табл. 1). Никел и никелови съединения. Смъртност-
Данните от епидемиологичните изследвания та от рак на носната кухина при работници от ни-
показват наличието на повишен риск при профе- келови рафинерии е 150 пъти по-висока, а от
сионалната експозиция на някои неорганични и белодробен рак 5 пъти по-висока в сравнение с
органични химични съединения (табл. 2): общата популация. При тези работници е пови-
Азбест. При работници в азбестови произ- шен и рискът от възникване на рак на ларинкса и
водста се регистрира повишена честота на рак стомаха, както и на различни саркоми. Рискови-
на белите дробове и на мезотелиома. Посочено ят момент се свързва предимно с разпрашаване
е, че азбестът намира над 3000 различни прило- на никеловите руди. За канцерогени се приемат
жения в индустрията и бита. Високи концентра- никеловият сулфид, никеловият окис и карбонат.
ции на азбест в околната среда се откриват око- Мускулното въвеждане на тези вещества на плъ-
ло преработващите го заводи и предприятия. хове води до развитие на фибросаркоми, а при
Експериментално е доказано, че честотата на инхалиране – на тумори на белите дробове.
туморите се влияе от формата и размерите на Ароматни амини. От ароматните амини с под-
нишките. Най-силно канцерогенни са нишките с чертани канцерогенни свойства за индуциране
диаметър под 3 μm и дължина под 5 μm. Устано- на тумори на пикочния мехур са β-нафтиламина и
вен е синергизъм при комбинирано действие на бензидина. Епидемиологичните проучвания уста-
азбест и тютюнопушене. новяват, че най-висок е рискът при работниците,
Табл. 1. Производства, при които е възможно развитие на ракови заболявания

(по М.L. Fischman и съавт., 1995)
Производство Вероятен или предполагаем агент Таргетен орган
Полициклични ароматни
Производство на алуминий Бял дроб, пикочен мехур
въглеводороди
Производство на аурамин Аурамин Пикочен мехур
Производство и поправка на
Бензен Левкемия
обувки (някои професии)
Полициклични ароматни въглеводо-
Газификация (на въглища) Бял дроб, пикочен мехур, кожа, скротум
роди
Полициклични ароматни въглеводо-
Производство на кокс Бял дроб, ?бъбрек
роди
Мебелно производство Дървесен прах Носна кухина (главно аденосарком)
?Полициклични ароматни въглево-
Леене на чугун и стомана Бял дроб
дороди, силиций, метални аерозоли
Производство на изопропи- Диизопропил сулфат, изопропилови
Параназални синуси, ?ларинкс
лов алкохол масла
?Фуксин, ?прекурсори (вкл. ортото-
Производство на фуксин Пикочен мехур
луидин)
Очистване на никел Никелови окиси, никелов субсулфид Носна кухина, бял дроб, ?ларинкс
Пикочен мехур, левкемия, ?стомах, бял
Каучукова промишленост Ароматни амини, ?разтворители
дроб, кожа, колон, простата, лимфома
Подземен добив на хематит
?Радон Бял дроб
(с експозиция на радон)
284
Табл. 2. Производствени канцерогени
(по Encyclopaedia of Occup. Health and Safety, 1998)
Канцероген Таргетен орган
4-аминобифенил Пикочен мехур
Арсен и съединенията му* Бял дроб, кожа, ?черен дроб, ангиосарком
Плевра и перитонеум (мезотелиом), бял дроб,
Азбест
?ларинкс, стомашно-чревен тракт, бъбреци
Бензен Левкемия
Бензидин Пикочен мехур
Берилий и съединенията му Бял дроб
Бис (хлорометил) етер** Бял дроб
Винилхлорид Черен дроб (ангиосарком), ?мозък, бял дроб
Въглищни катрани и смоли Кожа, скротум, бял дроб, ?пикочен мехур
Дървесен прах Носна кухина
Етиленов окис Левкемия
Иприт Ларинкс, бял дроб
Йонизираща радиация Левкемия, кожа и др.
Кадмий и съединенията му Бял дроб
Минерални масла, непреработени или слабо преработени Кожа, скротум, ?бял дроб
β-нафтиламин Пикочен мехур
Никел и съединенията му (?окис и сулфид) Бял дроб, носна кухина
Радий Кости (саркоми)
Радон Бял дроб
Сажди, катрани* Кожа, бял дроб, ?пикочен мехур
Талк съдържащ азбестформени влакна Бял дроб, ?мезотелиом
Ултравиолетова радиация Кожа
Хромови (VI) съединения* Бял дроб, носна кухина
* Съединенията с канцерогенен ефект при хора не са точно определени
** Както и технически хлорметил етер, който съдържа 1-8% бис (хлорметил) етер
Табл. 3. Канцерогенен риск в медодобивни предприятия – МДК

(по Цолова С., 1995)
Общ отно-
Вид на про- Брой на Период на Експози-
МДК сителен
учването лицата проследяване ция
риск (%)
Такома,
Кохортно 525 1949-1973 AsY 304.8*
САЩ
-“- -“- 2802 1940-1976 AsY 194.9*
-“- -“- -“- -“- AsB -“-
Анаконда,
-“- 8047 1938-1963 AsB 329*
САЩ
-“- -“- 8045 1938-1977 AsB - **
-“- -“- 1800 1938-1979 AsB -
Гарфийлд, Пропорц.
244 починали 1959-1969 - 481*
САЩ смъртност
Ооита,
Кохортно 2675 1949-1971 - -
Япония
Швеция -“- 3916 1928-1981 AsB 372*
-“- -“- 3710 1958-1982 - 232*
29 почина-
-“- Случай-контрола ли от рак 1960-1976 AsB 510*
на бел.др.
9 цеха медна
електролиза, Кохортно 4802 1946-1975 - 97
САЩ
* р<0.05 ** Относителният риск за изследвания контингент като цяло не е определен

AsY – арсен в урина; AsB – арсен във въздуха
285
експонирани на β-нафтиламин – 61 пъти по-го- Винилхлорид. Епидемиологичните изслед-
лям в сравнение с цялото мъжко население и на вания показват, че при експониране на работни-
бензидин – съответно с 19 пъти. Канцерогенни- ците с винилхлорид се увеличава канцерогенни-
те амини се прилагат в кабелното производство, ят риск за развитие на ангиосаркоми на черния
хартиената индустрия, при получаване на пиг- дроб, тумори на мозъка, на белите дробове,
менти и бои. С повишен канцерогенен риск са и хемо- и лимфопоетичната система.
работещите с бензидин в издателските лаборато- При перорално или инхалаторно третиране
рии. на опитни животни с винилхлорид се наблюда-
Полициклични и хетероциклични аромат- ват най-често ангиосаркоми на черния дроб.
ни въглеводороди в сажди, каменовъглени Бензол. При работници, имащи продължите-
катрани и минерални масла. Редица експе- лен контакт с бензол се установява повишен риск
риментални проучвания показват, че контактът от остра нелимфоцитна левкоза. Сравнително
със сажди, каменовъглени катрани, креозот, малко обаче са успешните опити за индуциране
шистови масла, асфалт, димът, които се полу- на тумори с бензол в експеримент с животни.
чава при изгаряне на органични материи, носи Редица проучвания установяват повишен
висок риск за развитие на рак на кожата (рак на риск от рак на околоносните кухини в дървоп-
скротума при коминочистачи, и работници експо- реработвателната и мебелната индустрия, при
нирани на катрани и минерални масла) и в по- производство на обувки. Повишеният риск от
малка степен на рак на белите дробове, пикоч- рак се свързва с отделянето на голямо количе-
ния мехур и храносмилателната система. С тези ство дървесен прах в дървопреработвателна-
вещества са получени експериментални тумори та индустрия и използването на редица химиче-
при много животински видове от двата пола на ски вещества в останалите производства, които
почти всички органи и системи. Полицикличните са канцерогенни за човека и опитните животни
ароматни въглеводороди проявяват силни кан- (хром и хромови соли, арсен и арсенови съеди-
церогенни свойства и за клетки и органи, култи- нения, азбест, бензол, минерални масла, катра-
вирани in vitro. ни, изопропилов алкохол и др.).
1. Боева М.Н. – Механизми на канцерогенезата. София, Мед. и физк., 1977.

2. Калоянова Ф. и съавт. – Хигиенна токсикология, София, Мед. и физк., 1985.
3. Митров Г., И. Черноземски, Л. Шабад. Канцерогени в околната среда и рак у човека. София,
Мед. и физк., 1982.
4. Митров Г., И. Черноземски – Хранене и рак. София, Мед. и физк., 1985.
5. Цоневски Д., Н. Дончев, Р. Еникова, В. Джарова – Модифициране на експериментална кан-
церогенеза с кадмий в условията на различни хранителни режими. Хиг. и здрав, 1994, 3-4, 43-46.
6. Ames B.N., Magaw R., Gold L.S. – Ranking possible carcinogenic hazards. Science, 1987, 236-271.
7. Boffetta P. ed. Cancer in: Encyclopedia of Occupational Health and Safety, ed. J. M. Stellman 4th ed.,
Geneva, JLO, 1998, Vol. I, 2.2-2.14.
8. Fichman M., Cadman E., Desmond S. – Occupational Cancer. in Occupational Medicine, edit. J. La
Dou, Norwalk, Appleton & Lange, 1990, 182-208.
9. Hoel D.G et al. – The impact of toxicity on carcinogenicity studies: implications for risk assessment.
Carcinogenesis, 1988, 9, 2045.
10. INTERNATIONAL AGENCY FOR RESEARCH ON CANCER: Overall Evaluations of Carcinogenic-
ity: An Updating of IARC Monographs Vol. 1-42, IARC Monographs Suplement 7, WHO/IARC, 1987.
11. Nicolson W.J.: Research issues in occupational and environmental cancer. Arch. of Env. Health,
1984, 39, 190.
12. Schottenfeld D.: Chronic Disease in the Workplace and Environment: Cancer. Arch. of Env. Health,
1984, 39, 150.
13. Tennant R.W. et al: Prediction of chemical carcinogenicity in rodents from in vitro genetic toxicity as-
seys. Science, 1989, 236, 933.
14. Vainia H.: Carcinogenesis and teratogenesis may have common mechanisms. Scand. J. Work Envi-
ron. Health, 1989, 15, 13.
286
И. Алтънкова, М. Ляпина
10 Фактори, действащи
върху имунната система
10.1. Имунна система които се активират. Т-лимфоцитите носят на по-
върхността си рецептори, чрез които разпознават
Задача на имунната система е да предпазва чуждите материали. Активацията на В- и Т-лим-
живия организъм от външни агресори (бактерии, фоцитите чрез клонална пролиферация води до
вируси, гъби, хранителни съставки, химически усилване на имунния отговор. При стимулация,
вещества) чрез изграждане на защитен имунен част от Т-лимфоцитите се диференцират до ци-
отговор срещу чужди макромолекули (наречени тотоксични Т-лимфоцити, докато други отговарят
антигени). Големите биологични макромолекули чрез образуването на разтворими медиатори, на-
са естествени антигени, докато по-малките мо- речени лимфокини, които притежават изключи-
лекули не могат да индуцират имунен отговор, телно широк спектър от активности. Повечето от
ако не са свързани с носител (най-често белтъ- новообразуваните имунокомпетентни клетки уча-
ци) – хаптени. ствуват в развитието на имунен отговор, но някои
Имунната компетентност има две главни ком- от тях остават „дремещи“ като паметови клетки.
поненти: При ре-експониране на специфичния антиген, па-
1. Хуморален имунитет – имуноглобулини, метовите клетки се активират и генерират голям
антиген-специфични антитела, В лимфоцити брой отговарящи клетки (чрез IL-2), водещи до ин-
2. Клетъчен имунитет – Т лимфоцити, субпо- тензивен имунен отговор.
пулациите им, Т-клетъчно разпознаване, лим- Селективността на хуморалния отговор сре-
фокини, Т-В клетъчна кооперация и регулация щу чужди молекули или патогени се медиира
на имунния отговор. чрез антителата. Антителата са гама глобули-
Имунната защита на висшите организми се ни, които идентифицират чуждите антигени и ак-
осъществява на две нива: тивират някои защитни системи на организма.
а) антиген-неспецифична, първична, осъ- Те се състоят от тежки и леки вериги, съставля-
ществявана от полиморфо-нуклеарни левкоци- ващи функционални домени и се образуват от
ти, макрофаги, естествени антитела, опсониза- плазматичните клетки. Има пет класа имуногло-
ция и фагоцитоза булини (IgG, IgA, IgM, IgE, IgD) всеки от които
б) антиген-специфична – характеризира се с има специфична тежка верига (табл. 1).
антигенно разпознаване, първичен или вторичен Въпреки големите разлики в природата на ху-
имунен отговор моралния и клетъчния имунен отговор, различ-
Всички тези, т. нар. имунокомпетентни клет- ните типове клетки се кооперират един с друг и
ки произхождат от плурипотентните стволови чрез сложни механизми регулират и двете ра-
клетки. Част от прекурсорните стволови клет- мена на имунния отговор. Определени субпопу-
ки се „възпитават“ от тимуса и се превръщат в лации на Т-лимфоцитите (Т-хелпери и Т-супре-
Т-лимфоцити, които са разпространени в ти- сори) упражняват положителен и отрицателен
мус-зависимите области на далака и лимфните контрол и върху В- и върху Т-лимфоцитните
възли и представляват 60-85% от периферни-
Табл. 1. Човешки имуноглобулинови класове
те кръвни лимфоцити. Прекурсорните В-клетки
узряват под влияние на феталния черен дроб и Средна се-
Молекул-
Полуживот
Биологична
костния мозък и съставляват 7-23 % от човешки- Клас румна кон- в плазма
но тегло функция
центр. (mg/dl) (дни)
те лимфоцити. Генетично дефинирани клетъч-
ни повърхностни маркери позволяват да се оп- Фиксират ком-
IgG 1200 150 000 23 племента, пре-
ределят и разграничат лимфоцитните типове. ципитини
Стволовите клетки са също и прекурсори на мо-
Секреторни ан-
ноцито-макрофажната и полиморфо-нуклеарна- IgA 280
160 000
6 титела, анти-ви-
та линии клетки, които играят важна роля както 550 000
русна защита
в неспецифичната, така и антиген-специфична- Фиксират ком-
та имунна защита. IgM 120 900 000 5 племент, аглути-
Лимфоцитите могат да се активират или ди- нини
ректно, чрез антиген или индиректно от макрофа- В лимфоцитен
гите (чрез интерлевкин-1, IL-1), които са били екс- IgD 3 180 000 3 рецептор при но-
понирани на антигена. Последните обикновенно вородени
се разрушават от макрофагите, но малка част от IgE 0.03 190 000 2.5
Реагинови
тях се процесират и представят на лимфоцитите, антитела
287
функции. Други лимфоцитни клетки, наречени ни комплекси, което води до активация на ком-
естествени убийци (NK клетки) участвуват в нес- племента. Може да се развие както локална,
пецифичната защита на организма и са потенци- Arthus реакция (имунните комплекси са образу-
ално цитотоксични за различни малигнени и ви- вани in situ в кожата), така и системна серумна
рус-инфектирани клетки, а друга субпопулация болест (циркулиращите комплекси се депозират
Т клетки участвуват в антитяло-зависимата кле- в различни тъкани). Отлагането на имунни ком-
тъчно-медиирана цитотоксичност. плекси води до развитието на реакции на хро-
Освен това в ефекторната фаза на имунно нично възпаление с включване на коагулацион-
увреждане участвуват и други компоненти (би- ната, комплементната и др системи, секрецията
ологични системи, клетки и др.): комплементна, на вазоактивни амини, цитокини, кислородни ра-
простагландини, циклични нуклеотиди, еозино- дикали и редица други фактори и клетки, които
фили, тромбоцити, хормони, невро-ендокринни водят до загиване на тъканите и фиброза.
връзки, психологичен стрес, което определя Наличието на антитела от III тип имунни реак-
сложността на имунния отговор. ции може да се демонстрира чрез установяване
на циркулиращи имунни комплекси и активация-
10.2. Основни механизми на имунно ув- та на комплемента по класическия път.
реждане IV тип – клетъчни имунни реакции
Този тип имунна реакция, наречена още за-
Понастоящем са дефинирани най-малко 4 бавен тип свръхчувствителност, възниква, кога-
главни типа реакции на имунно обусловено тъ- то антигена се свързва към сенсибилизирани Т
канно увреждане, в зависимост от ефекторните лимфоцити и се образуват поредица цитокини.
механизми. При много болести, обаче, оперират Той не изисква хуморални антитела и компле-
повече от един ефекторен имунен механизъм. мент. Намиращите се в кожата Лангерхансови
Тип I – бърз тип реакция на свръхчувстви- клетки поглъщат и процесират попадналия ан-
телност тиген и го представят на СD4+Т лимфоцити. При
Развива се при сенсибилизирани индивиди повторна експозиция, последните се активират
непосредствено след контакт с антигена, най- и секретират лимфокини. Лимфокините упраж-
често у хора с анамнестични данни за IgE-меди- няват своето въздействие главно по съседство
ирана астма или ринит (атопици). Fc-порцията в заобикалящата среда, като усилват редица би-
на образуваните IgE се свързва с повърхностни ологични активности, но главната им функция
рецептори върху базофили и мастни клетки, кое- е да привличат и активират макрофаги и нови
то води до освобождаване на вазоактивни меди- имунни клетки. Клинично се проявява най-често
атори. В зависимост от засегнатия орган клинич- като контактен дерматит. Към 24-48 час имунни-
ните прояви са ринит, бронхоспазъм, уртикария, ят инфилтрат се проявява като еритем, индура-
ангиоедема или хипотензия (по този механи- ция и сърбеж, а понякога везикули и кожни не-
зъм възниква професионалната алергична аст- крози.
ма и ринит). Чрез IgE медииран механизъм ос- Доказването на забавен тип свръхчувстви-
вен бързите, непосредствени реакции могат да телност in vivo става чрез кожен тест със стан-
възникнат и късно-фазови реакции – 12-24 часа дартизирани антигени.
след начална реакция, и са характерни за про-
фесионалната астма при работа с детергенти, 10.3. Здравни ефекти от имунотоксич-
при пекари и др. ното въздействие
Бързият тип свръхчувствителност се доказ-
ва чрез кожни тестове със съответни алергени in Известни и сравнително добре проучени са
vivo и имунни тестове, който доказват специфич- както вродени, генетично обусловени Т- В- или
ни IgE в серума. комбинирани имунодефицити, така и болести,
Тип II – цитотоксични реакции свързани с придобит имунодефицит. Възможни-
При тях антигенът е клетъчен белтък или е те здравни последствия от имунотоксични въз-
прикрепен към клетъчната повърхност. Ниско действия могат да бъдат свързани както с под-
молекулни субстанции (напр. хаптени) могат да тискане или усилване на нормалния имунен
индуцират образуването на IgG или IgM анти- отговор, така и с развитието на аберантен такъв.
тела с анти-хаптенова специфичност. При пов- Най-типичните клинични прояви на отклонения в
торна експозиция, върху клетъчната повърх- имунния отговор могат да се систематизират по
ност се образуват антиген-антитяло комплекси. следния начин:
Разрушаването на таргетната клетки (най-често 1. Потисната резистентност към инфек-
еритроцити или белодробни базални мембрани) ции.
се реализира от килърните клетки, които имат Редица вредни фактори на околната среда
рецептори за Fc-порцията на IgG, както и чрез могат да доведат до подтискане на имунния от-
активация на комплементната каскада. говор: йонизираща радиация, метали (олово, ка-
Доказването на II тип реакция става чрез те- дмий, кобалт, берилий, злато), полихлорирани
ста на Coombs, който демонстрира IgG антитела бифенили, химиотерапевтични и имуносупре-
върху повърхността на еритроцити. сивни лекарства. Могат да бъдат засегнати раз-
Тип III – имунокомплексни реакции лични компоненти на имунната система:
Те възникват при свързването на разтворими – имунодефицит на Т-клетъчните субпо-
антигени и свободни IgG и IgM антитела в имун- пулации – свързан главно с тежки вирусни и
288
опортюнистични инфекции, дължащи се на въ- проявените алергични реакции, вследствие на
треклетъчни патогени и гъбички (варицела, ту- токсични замърсители на работната и околната
беркулоза, листериоза, аспергилози и др.) среда.
– дефицит на В-клетъчните функции – най- 5. Променен чернодробен метаболизъм
често свързан с тежки бактериални инфекции Подтискането или стимулацията на черно-
(стрептококи, Klebsiella pneumoniae, Neisseria и дробните ензими от вредни химически вещества
др.) или имуномодулиращи терапевтични агенти води
– увредена фагоцитоза и интрацелуларно до нарушение в нормалната биотрансформация
убиване – могат да се проявят като рекурентни в клетките, което може да доведе до натрупване
гнойни инфекции, хронични кожни заболявания на активни метаболити, абнормна токсичност и
– дефицит на комплементната система – про- интерлевкинова продукция. По подобни механи-
явяващ се с рекурентни инфекции със стрепто- зми напр. въздействат фенобарбитала и полици-
коки, Haemophilus influenzae, Neisseria meningitis кличните ароматни въглеводороди, които увреж-
2. По-честа поява на карциноми дат цитохром Р450 монооксигеназните функции.
Вродените имунодефицити, като Ataxia Имуностимулацията също е фактор, който може
telangestasis, синдром на Wiskott-Aldrich и теж- да модулира чернодробната ензимна метаболи-
ки придобити имунодефицитни болести са свър- зация на химически вещества.
зани с по-висока честота на лимфоретикуларни
злокачествени заболявания, сарком на Kaposi 10.4. Алергени, предизвикващи профе-
и др. Продължителното лечение с имунодепре- сионално-обусловена сенсибилизация
санти на трансплантирани болни или такива с
автоимунни болести се свързва също с по-висо- Професионален алерген е всяко вещество,
ка честота на злокачествени заболявания. При намиращо се изключително или преимуществе-
раково болни след продължителна химио- или но в работната среда, което може да предизви-
лъчетерапия, се проявява по-често второ злока- ка по имунни или неимунни механизми реакция
чествено заболяване като левкемия, макрогло- на свръхчувствителност у експонираните работ-
булинемия, миеломи, друг карцином, свързано ници. С разработването и внедряването на нови
най-вероятно с имунодепресията. технологии непрекъснато се увеличава и броят
3. Поява на автоимунни заболявания на потенциалните алергени.
Понастоящем появата на автоимунитет като Растителни алергени. Растителни съставки,
последствие от имунотоксично въздействие е масла, смоли и сокове могат да предизвикат аст-
доста дискутабилна. Описани са редица лекар- ма, ринит, уртикария или контактни дерматити.
ствено-индуцирани автоимунни болести- лупус- Полените от треви и дървета могат да сенсиби-
подобен синдром, миастения гравис, автоимун- лизират агрономи, цветари, полевъди, градина-
на хемолитичан анемия. Съществуват много ри. Известна е ролята на глутена – общ антиген
прилики между идиопатичните и лекарствено- на различни видове брашна (житно, царевично,
индуцираните автоимунни болести, но има и съ- ечемично) за професионална бронхиална астма
ществени разлики между тях. При последните у мелничари, хлебари, сладкари. Инхалирането
има два характерни белега: постепенно начало на дървесен прах от дъб, чам, бук и от някои ек-
– 3-6 месеца след експозицията, и ясна ремисия зотични дървета – махагон, тик, западен червен
след прекратяване на въздействието на вредния кедър и др. може да предизвика професионални
агент. алергични заболявания. Някои лечебни расте-
Възможните механизми на индукция на ав- ния – примула, валериана, алое, липа, причиня-
тоимунен отговор от химически вредности са: а) ват възникване на бронхиална астма при фар-
проста активация на латентна болест или кръс- мацевти и билкари. Рициновото семе, кюспе от
тосана имунна реактивност към химикала, б) ди- маслодайни растения, тютюн, соево брашно, па-
ректно имунофармакологично или имунотоксич- мук, лен, коноп, юта, прах от сурово кафе имат
но влияние върху имунния отговор – напр. при подобно действие върху експонирани с тях ра-
действие на хлорпромазин, хидралазин, метил- ботници (интересно е, че при изпичането на зе-
допа, пенициламин, прокаинамид. леното кафе се разрушават макромолекулните
4. Реакции на свръхчувствителност субстанции, играещи роля на алергени).
Известно е, че повечето имуномодулиращи аг- При работници в текстилните производства
енти могат да предизвикват и реакции на свръх- вдишването на прах от памук, лен или коноп
чувствителност. Клинично това най-често са фе- причинява т. нар. бисиноза. Патогенезата на за-
брилни състояния и отпадналост и са израз на боляването все още не е напълно изяснена, но
факмакологична имуномодулация, свързана с се предполага, че се развива хистаминолибера-
активация на макрофаги и освобождаване на ин- ция без предварителна сенсибилизация от вди-
терлевкини IL-1 и TNF. Химическата имуности- шания прах.
мулация може също и да повиши риска от истин- Животински антигени. От епидермални от-
ски алергични болести, независимо от алергена. падъци (пърхут и косми) произхождат епиалер-
Има данни и за повишена продукция на IgE ан- гените. Към тях се отнасят пърхот и косми на
титела при действие на химикали и лекарства. човек и животни, пера и пух на птици, люспи на
Всеки един от 4 ефекторни механизми на имун- риби. Секрети, слуз, урина, екскременти, отрови
но увреждане, (но най-вероятно в комбинация с от насекоми също могат да бъдат алергени. За-
другите), може да лежи в основата на клинико- страшени професии са тези на ветеринарни ле-

289
кари, животновъди, работници във вивариуми, имунен отговор); да предизвикат имуносупре-
зоолози, птицегледачи. Съставки на кутикулата сия; да се свържат към собствени белтъци и да
(артроподин), хемолимфата, екскременти (про- ги направят автоантигени (злато- или живачно-
теини и гликопротеини) на редица паразити – индуцирани нефрити при хора и животни); да ин-
кърлежи (домашен, брашнен), насекоми (житен дуцират реакция на респираторна свръхчувстви-
бръмбар), молци (житен молец), както и серици- телност (хром и развитие на астма при атопици).
на – протеин, обвиващ фибрите на коприната, Професионалната експозиция на олово по-
са също професионални алергени. Алергизира- казва, че главните имунотоксични ефекти са
щото действие на овчата вълна и вълнения прах най-вероятно свързани с пролиферативната
се засилва при съхраняването им във влажни и способност на лимфоцитите (усилва се), без да
топли помещения поради развитието на гъбна се наблюдават съществени промени в хуморал-
и бактериална микрофлора. Седефеният прах ните имунни показатели (освен известно нама-
предизвиква сенсибилизация и бронхиална аст- ление на секреторния IgA в слюнка).
ма у бижутери. Механизмите, по които тежките метали уп-
Бактерии, фунги и техните спори. Най-го- ражняват своите имуномодулиращи ефекти не
лямо значение за професионалната белодроб- са напълно ясни. Общоприето е, че металотио-
на патология като антигени имат термофилните неините – малки, богати на цистеин белтъци (6-8
актиномицети, ензими от Bacilus subtilis и фунги кDа), които свързват тежките метали имат иму-
– Alternaria, Penicillum, Aspergilus и др. Застра- носупресорните свойства.
шени са работниците, заети в производството Медикаментозна алергия. Професионално
на дървесина, брашна, кожи, детергенти, сире- експонирани са работещите в хуманната и вете-
не, бира, гъби и др. Инхалирането на алергените ринарната медицина, фармацевтите, работещи-
причинява хиперсенситивни пневмонити. те в химико-фармацевтичните заводи. Най-чес-
Химични алергени. Огромен брой органич- ти алергени са антибиотиците, анестетиците,
ни и неорганични вещества могат да предизви- сулфонамидите, аналгетиците, кортикостерои-
кат професионална сенсибилизация. От орга- дите, невролептиците и др. Механизмите на сен-
ничните вещества алергизиращо действие имат сибилизация към медикаменти могат да бъдат
бензинът, нафтата, хлораминът, формалдехидът, имунни и псевдо- или неимунни, а клиничните
акролеинът, трихлоретиленът, бензола, фенола прояви – местни или генерализирани, системни.
и производните им, минералните масла, камено- Хранителните добавки и примеси са чес-
въглената смола, анилина, органичните бои, из- ти алергени – различните оцветители на храни-
ползвани в текстилната промишленост (индиго-, те (напр. тартразин), консервантите (бензоена
азо-, нитро- и нитрозобои), епоксидните смоли и киселина, натриев бисулфид, ацетилсалицило-
т.н. Урсолът и по-специално неговото производно ва киселина), антиоксидантите (аскорбинова ки-
хинондиамин, предизвиква прояви на дихател- селина, лактаза, соли на лимонената киселина),
на алергия при работещите с бои за коси. Пес- примеси (метали, пестициди, съставки на пласт-
тицидите, особено хлор- и фосфор- органични- маси, детергенти и др.).
те също имат алергизиращо действие. При много В работната среда разнообразните антигени
професии – работници в химическата промиш- се намират в различни комбинации както помеж-
леност, бояджии, книговезци, производители на ду си, така и с физичните фактори, въздействай-
обувки и чанти, работници в дървообработване- ки комплексно върху организма. Индуцирани-
то и мебелното производство съществува риск от ят имунен отговор може да протече по повече от
сенсибилизация при контакт с лакове, бои и ле- един имунен механизъм.
пила. При производство на пластмаси етиоло-
гични фактори за възникване на професионална 10.5. Имуно-обусловени професионал-
алергия могат да бъдат използваните мономери, ни болести
ускорители, пластификатори и оцветители.
Метали. Металите и техните соли са важен Най-разпространените професионални бо-
етиологичен фактор за алергизация. Работата лести, в патогенезата на които участват имун-
с никел е една от най-честите причини за въз- ни механизми, са алергичната астма и ринити,
никване на контактен дерматит. Алергизиращо хиперсенситивните пневмонити и контактните
действие имат също хромът, платината. Предпо- дерматити. Развитието им зависи от индивиду-
лага се, че металите и солите играят ролята на алната предразположеност, вида на алергена и
хаптени, предизвиквайки впоследствие имунен степента на експозиция.
отговор. Алергичната астма и алергичният ринит
Lawrence (1981 г.) степенува тежките мета- са едни от проявите на I-тип IgE-медиираната
ли според имунотоксичните им свойства както алергия. Най-общо казано, генетично предраз-
следва: живак > мед > манган > кобалт > кадмий положените лица (атопици) са предразположени
> хром. Според него цинкът и желязото не показ- към сенсибилизация при инхалиране на алерге-
ват сигнификантни ефекти, докато оловото и ни- ни с високо молекулно тегло (протеини), дока-
келът водят до повишение на антитяло-образу- то при инхалиране на нискомолекулни антигени
ващите клетки. връзка с наличието на атопия у индивида и сен-
Металите могат да засегнат имунната систе- сибилизацията няма. Все още не са напълно из-
ма в няколко посоки: да повлияват естествената яснени механизмите на патогенезата на неалер-
имунна резистентност (антиген-неспецифичен гичната (неимунологична) астма.
290
Хиперсензитивните пневмонити са би контакт на алергена с кожата. Многобройни са
ли известни още през 1713 г. Описани са от алергените, водещи до заболяване – метали
Ramazzini като подобни на пневмония болести, (хром, никел, кобалт) и органични съединения –
появяващи се след контакт с прахове в някои съставки на козметични препарати, детергенти
производства- т.е. като професионални заболя- (ензимни препарати), консерванти (формалин),
вания. Впоследствие са описани различни фор- смазочно-охлаждащи течности, медикаменти,
ми – фермерски бял дроб, багасоза, болест на използваните в каучуковата промишленост като
сиренарите, бял дроб на гъбари и т.н. помощни материали акцелератори, анти-окси-
Хиперсенситивният пневмонит е алергично данти, вулканизатори, стабилизатори. Болшин-
заболяване на белодробният паренхим с възпа- ството от тях са хаптени, но източникът и естест-
ление на алвеолите и интерстициалните прос- вото на преносителите в кожата са неизвестни.
транства, индуцирано имунологично от остро Като особен случай тук се разглежда фото-
или хронично инхалиране на различни органич- алергията – проява на клетъчно-медиирана
ни прахове или намиращите се в тях бактерии свръхчувствителност към някои вещества, кои-
или гъбички (термофилни актиномицети), как- то се превръщат в имуногени под действие на
то и на животински продукти (изсушени екскре- слънчевата светлина. Фотосенсибилизиране-
менти). Алергенът постъпва като частици, които то, разглеждано като фототоксична реакция, се
не надвишават 3 µm, и достига до алвеолите при свързва с промени в пиримидиновите бази на
нормално дишане. ДНК или промени в двойната ѝ спирала. Извест-
Много от алергените, свързани с хиперсенси- но е фотосенсибилизиращото действие на някои
тивният пневмонит, освен имуногенност прите- медикаменти – сулфонамиди, фенотиазини (ен-
жават и други биологични свойства, имащи зна- догенно действие) и фототоксичното действие
чение за патогенезата. Такива са адювантните на каменовъглената смола, катрана и производ-
им свойства, на които се дължи допълнително ните им (екзогенно действие).
неспецифично активиране на макрофагите, как- За разлика от характерните влияния на ня-
то и неимунологичното активиране на алтерна- кои професионални вредности и лекарствени
тивният комплементен път. вещества върху имунната система, взаимоот-
Дълго време като основен патогенетичен ме- ношенията имунен отговор – вредности от окол-
ханизъм на хиперсенситивните пневмонити се ната среда са по-неясни. Установено е, че об-
приемаше III-тип – реакция на Arthus, предизви- щото натоварване с антигени от околната среда
кана от имунни комплекси на инхалирания алер- подтиска имунната система, водещо до имунни
ген с преципитиращи IgG антитела и последва- отклонения, мултисистемни и психологични бо-
ща активация на комплемента. Доказателства в лести. Характерни симптоми са увредено само-
тази насока са откритите в повече от 90% от па- чувствие, хронична отпадналост и невротична
циентите антиген – специфични преципитира- симптоматика. Вредните агенти на околната сре-
щи антитела. Обаче у 50% от лицата с подобна да включват изгорели газове от автомобилния
експозиция и без клинични симптоми също се транспорт, тютюнев дим, парфюми, органични
откриват преципитиращи антитела, което пред- разтворители, формалдехиди, хлорни и флуор-
полага, че тези антитела са свързани с въздейст- ни съединения в питейната вода, химически до-
вието (експозиция) на алергена, а не непремен- бавки към храните и др. Няма точно установени
но с наличието на белодробно заболяване. механизми на увреждане на имунната система
Съществува и становище, че болестта се ме- от тези агенти, но се приема ролята на IgE, на
диира преимуществено от IV-тип – Т-лимфоцит- имунните комплекси, както и други все още неи-
ни ефекторни механизми. В подкрепа на това са дентифицирани механизми.
хистологични изследвания показващи инфил-
трация от лимфоцити, неутрофили и макрофа- 10.6. Диагностика на имунните увреж-
ги, интерстициална фиброза, грануломи. Експе- дания
риментални проучвания върху опитни животни
също потвърждават предположението, че пър- Изследването на имунни промени при хора-
вичният патогенетичен механизъм ангажира та, експонирани на потенциално вредни агенти
ефекторните Т-клетки. е много по-сложно в сравнение с това при екс-
Клиничните прояви, най-новите експеримен- периментални животни. Необходимо е да се съ-
ти, проведени на животни, епидемиологични- образяват трудности като логистични пробле-
те данни и изследването на проби от бронхоал- ми, подходящи контроли, величина и характер
веоларен лаваж показват сложен механизъм на на експозицията, лекарствена злоупотреба, бо-
болестта с ангажиране на специфичен клетъч- лест.
но-медииран имунитет, както и неспецифични Човешката популация е хетерогенна и гене-
биологични въздействия на инхалирания мате- тично различна и индивидната вариация вли-
риал и само малка роля, (ако може да се говори яе съществено върху резултатите. Хората са
за такава), на циркулиращи антитела. експонирани непрекъснато на стимули от окол-
Контактният дерматит е еритематоз- ната среда и способността им да отговарят на
но заболяване на кожата, класическа проява на чужди материали се поддържа от имунологич-
клетъчно-медиирания имунитет, при което ос- ната памет. За някои инфекциозни микроорга-
новна патогенетична роля играят сенсибили- низми, напр., имунният отговор обаче не води
зирани Т-лимфоцити. Предполага се директен до пълното им елиминиране, а по-вероятно до
291
тяхното „тихо“ интегриране в генома (Herpes, Таблица 2. Методи, препоръчани от СЗО за
cytomegalovirus, Epstein-Bar вируси и др.). изследване на имунотоксичност
Същестевени са и ограниченията на мето- 1. Кръвна картина с диференциално броене
дичните подходи при изследването на хора. При- 2. Антитяло-обусловен имунитет (един или
лаганите неинвазивни методи носят по-мал- повече от следните)
ко информация, а и методологията, утвърдена – първичен антителен отговор към белтъчни
от СЗО за изследване на имунния отговор е по- антигени (напр. епитопно маркирана грипна
строена да доказва отклонения на имунната сис- ваксина)
тема при изявени болестни състояния – иму- – серумни имуноглобулини IgG, IgA, IgM, IgE
нодефицити, а по-дискретните отклонения са – вторичен антителен отговор към белтъчен ан-
трудно установими. За някои имунни параметри тиген (дифтерия, тетанус или полиомиелит)
от съществено значение са и възраст, пол, до- – естествен имунитет към кръвногрупови анти-
пълнителна болест, терапия – фактори, които гени (анти-А и анти-В)
ако не се съобразят могат да бъдат източник на 3. Фенотипен анализ на лимфоцити чрез
погрешна интерпретация на резултатите. флоуцитометрия
Получаването на използваеми данни за иму- – повърхностен анализ на CD3, CD4, CD8,
нотоксично влияние на някой фактор на околна- CD20
та среда и използуването им за характеризира- 4. Клетъчен имунитет
не на риска започва с начално епидемиологично – кожно тестуване за забавен тип свръхчув-
проучване. Най-честият модел е cross-section ствителност чрез Multitest Biomerieux R
изследването, при което експозицията и бо- – първична реакция от забавен тип срещу бел-
лестното състояние (в случая промяна в имунна тък (keyhole limpet haemocianin)
функция) се измерват еднократно или в кратък – пролиферация с разрешаващи антигени
период. Имунната функция на „експонираните“ (вторичен отговор)
лица се сравнява с тази на неекспонирана, под- 5. Автоантитела и възпаление
ходящо подбрана група. – С-реактивен белтък
Същинските лабораторни изследвания на Титри на автоантитела срещу ядрени (АNА),
имунния отговор обикновено са стандартно под- DNK, митохондриални антигени
брани и са насочени към характеризиране на об- – IgE срещу алергени
щата имунна компетентност (на първи етап) и 6. Измерване на неспецифичен имунитет
към характеризиране на специфичния имунен от- – брой на NK клетки (CD56 или CD60) или цито-
говор към токсичния материал и механизмите на литична активност срещу К562
възникване на аберантния имунен отговор (пос- – фагоцитоза (NBT или хемилуминисценция)
ледващи етапи). Съществуват известни разлики 7. Клинична химия
в комбинациите от методи, прилагани в различ-
ните страни като изследванията са комбинирани дартни, импрегнирани с антиген пластири, кои-
в едномоментна схема или в последователно-за- то се прилагат върху кожата и резултата се отчи-
дълбочаващ се порядък. На табл. 2 е представе- та след 24 h. Положителната реакция се състои
на комбинацията от методи, препоръчана от Све- в еритема, уплътнение, а в някои случаи и ве-
товната здравна организация (ЕHC 180). зикула. Освен стандартните търговски китове,
Тестове за изследване съдържащи определен набор антигени (Аме-
на имунна компетентност риканска академия по дерматология) по същия
След подробна и насочена анамнеза и на- маниер могат да се прилагат и подозирани вред-
чалните изследвания на: кръв (кръвна картина), ни антигени от околната среда.
функционално изследване на дишане (FEV1, Изследване на антитяло-обусловения иму-
FVC, EFF25-75, PEFR) или провокационни проби нитет in vitro. Изследването на хуморалния иму-
(напр. с метахолин) се пристъпва към насочено нен отговор включва измерване на серумните
лабораторно изследване на имунния отговор. концентрации на имуноглобулините, антитяло-
Кожни тестове. Скарификационните и ин- образуването след имунизация и изследването
традермални кожни тестове са полезни в уста- на естествения имунитет.
новяването на чувствителност към редица ин- За определяне на серумни общи и алерген-
халаторни белтъчни антигени като кърлежи, специфични IgE антитела най-популярни са ра-
домашен прах, пера, полени и екстракти от по- дио-имуносорбентните (RAST) и ензимо-имуно-
дозирани високо-молекулни антигени на ра- сорбентните (ELISA) методи. При тях инертни
ботната среда. Ниско-молекулните материали частици/повърхности са покрити с антигена и
обикновено не дават положителен бърз кожен се инкубират със серума. Образуваните анти-
отговор, докато не са конюгирани с носещ бел- ген-антитяло комплекси се визуализират чрез
тък- напр. серумен албумин. Началната положи- анти-човешки конюгати с изотопи или ензими.
телна реакция от зачервяване и везикула може Последните се измерват чрез подходяща апара-
да се последва след 4-6 часа, от IgE медиирана тура- броячи или спектрофотометри.
късна реакция, изразена чрез еритема, индура- Общите IgG, IgM и IgA антитела в серума най-
ция, сърбеж на апликационното място. често се измерват чрез радиална имунодифу-
Тестуване чрез пластири. Пластири се из- зия в гел или турбидиметрично. Доказването на
ползват при доказване на контактна кожна преципитиращи IgG може да стане чрез теста
чувствителност. Тестът се извършва със стан- на Ouchterlony – насрещна дифузия в гел, къде-
292
то антигена и антителата от серума дифундират Пролиферацията на мононуклеарни клетки,
едно срещу друго и образуват преципитационна при добавка на съответни разрешаващи (recall)
линия. Този тест е полезен за дефиниране на III антигени е начин за изследване на забавена
тип имунни реакции. свръхчувствителност in vitro и доказване на IV
Тестове за клетъчен имунен отговор. Раз- тип имунни реакции като патогенетичен меха-
лични тестове in vivo и in vitro се използуват за низъм на имунотоксични увреждания. Измерва
изследване на клетъчния имунитет: брой на Т- се бласттрансформацията и новосинтезираната
лимфоцити и субпопулациите им, кожни реакции ДНК, както и експресията на някои активационни
на забавена свръхчувствителност, лимфоцитна маркери- IL-2R (СD25), СD69, HLA-DR и др.
пролиферация in vitro и бластна трансформация Тестове за изследване на неспецифич-
под влияние на антигени и митогени. на имунна защита. Изследват се броя на т.нар.
Съвременният подход за определяне броя NK клетки (чрез флоуцитометрия) или тяхна-
на лимфоцитите и техните субпопулации, как- та функция чрез цитолитичната им способност
то и някои техни функции е чрез флоуцитоме- към клетъчната линия К562. Съществена роля в
трия. С помощта на специфични моноклонални неспецифичната имунна защита играят и поли-
антитела срещу различни, характерни епитопи морфонуклеарните левкоцити, чиято функция
на клетъчната повърхност, свързани с флуорес- фагоцитоза е чест обект на изследване. Акти-
циращи вещества, се маркират мононуклеарни вационният статус на неутрофилите и тромбо-
клетки от периферната кръв и се отчита техния цитите може да се изследва чрез флоуцитоме-
% или абсолютен брой с автоматизиран прото- трия със съответни маркирани антитела: CD11b,
чен цитометър. Отклонения в броя на клетките CD14, CD16, CD54, СD63 и др.
или в тяхното съотношение може да се свърже с Класическата комплементна система се
дефекти в способността за разпознаване на ан- състои от 9 компонента (С1-С9) и серия от ре-
тигени и регулиране на Т-клетъчната функция, гулаторни белтъци. Много важни биологични
което води до имунна некомпетентност или авто- активности във възпалителния отговор и в ес-
имунитет. тествената резистентност към инфекции се раз-
Забавеният тип свръхчувствителност показ- криват в различни моменти на класическия и
ва способността на индивидите да манифести- алтернативен път на активация на комплемента-
рат предварително изграден Т-клетъчен отго- ната система. Лабораторното изследване на се-
вор in vivo и се изследва чрез кожно прилагане румната хемолитична активност на комплемен-
на антигени, които нормално индуцират такъв та (СН50) е полезен тест, но подобна и насочена
отговор. Използува се за доказване на Т-кле- информация може се получи и чрез изследване-
тъчно медииран имунодефицит (напр. извърш- то на отделни фрагменти на комплемента-С3,
ва се с търговски кит Multitest R, Institute Merieux, С4, С1-инхибитор, С2 и др.
Lyon, France, съдържащ 7 стандартизирани ан- Класифицирането на имунния отговор в пре-
тигена, положителна и отрицателна контроли, доминантно Th1 или Th2 типове на цитокинова
поставени в специален апликатор). Резултатът секреция (Mosmann & Coffman 1989) и модула-
се отчита след 48 h чрез измерване на диаме- цията им от вредности на околната среда отвори
търа на уплътнението и изчисляване на сбор нови перспективи за характеризиране на имунни-
(scoore). те механизми, по които възникват увреждания.
293
М. Ляпина, Е. Воденичаров
Въздействие на физичните фактори
10.7 върху имунната система
Сравнително по-оскъдни и противоречиви са фразвука върху имунната система. Напр. екс-

данните за въздействието на физичните фак- периментално е установено, че ефектите са в
тори върху имунната система. Биологичните зависимост от нивата на звуковото налягане –
ефекти на физичните фактори се дължат как- инфразвук с честота 8 Hz и звуково налягане от
то на прякото им въздействие върху клетката и 80 dB има имуностимулиращ ефект, а при 130 dB
субклетъчните структури, така и опосредстве- се предизвиква имунодефицит.
но – чрез неврохуморални и неврорефлекторни Известно е, че малките интензитети на ул-
механизми. Съвременните постижения в изуча- тразвука имат положителен биологичен ефект,
ването на взаимодействието между нервната и стимулиращ жизнените процеси. Терапевтично
имунната системи показват двупосочните връз- приложение имат резорбтивното, фибриноли-
ки между тях чрез общи рецептори и биологично тичното, вегетонормализиращото, десенсибили-
активни вещества-цитокини и невропептиди. зиращото и имуностимулиращото действие на
Шумът е един от най-разпространените ултразвука. В условия на експеримент е пока-
стресори на околната и работна среда. Неблаго- зано, че експозицията на ултразвук с ниска чес-
приятното му въздействие върху имунната сис- тота стимулира функционалната активност на
тема може да бъде както посредством невроен- макрофагите и метаболизма им, както и специ-
докринни нарушения, така и непосредствено на фичния имунен отговор.
имунитета. И в двата случая изключително ва- По-големите интензивности имат разруша-
жни за клиничните последствия са нарушенията ващо действие върху клетъчната протоплазма.
в общите за невроендокринната и имунната сис- Изтъква се значението на образувани свободни
теми медиатори. радикали, които биха могли, медиирайки продук-
Счита се, че въздействието на шума върху цията на все още неидентифицирани органични
имунната система се проявява в следните био- радикали, да са причина и за ДНК увреждания-
логични ефекти: та, намерени при експозиция на ултразвук.
1. Намаляване на антиинфекциозния имунитет Вибрациите са физичен стресор, който
2. Благоприятстване за развитието на автои- чрез аферентни и еферентни връзки и с участи-
мунни и алергични процеси ето на централната нервна система оказва въз-
3. Намаляване на противотуморния имунитет. действие и върху имунната система.
Експозицията на шум води до нарушаване Предположението за възможна връзка между
функцията на клетъчните мембрани и на биоло- професионална експозиция на вибрации и раз-
гичните бариери, увеличаване на проницаемост- витие на склеродермия за първи път е изказано
та им, което води до постъпване в кръвния ток още през 1914 г. от Bramwell. Понастоящем се е
на антигени, носещи белези на чуждородност и оформила хипотезата, че е възможно развити-
възможност за развитие на автоимунен отговор. ето на колагенозите да бъде и професионално
При извършени експерименти на животни, обусловено. Сходна е патохистологичната кар-
изложени на кратковременна (от 30 min до 1 h) тина на васкуларните увреждания при вибраци-
експозиция на шумови нива от 100 dB се устано- онната болест и склеродермията-разкъсване на
вява понижена секреция на супероксидни ради- вътрешната еластична мембрана на съдовете с
кали от неутрофилите и на IL-1 от макрофагите. последваща фокална клетъчна пролиферация и
Нарастват титрите на серумния тимулин, увели- регенеративно образуване на колаген и еластин.
чава се теглото на тимуса и броят на тимоцити- Освен това, ендотелното увреждане, причинено
те. При експерименти с 3-седмична експозиция директно от вибрационното въздействие, може
на шум, се установява, че изследваните имун- да предизвика тромбоцитна адхеренция, акти-
ни параметри се променят в посока имуностиму- вация и освобождаване на митогенни медиато-
лация или имуносупресия, в зависимост от про- ри – такъв например е тромбоцитният растежен
дължителността на експозицията: след 24 часа фактор (PDGF), който навлиза в съдовата стена
се увеличават серумните нива на IgM, понижава и предизвиква локална гладкомускулна проли-
се фагоцитарната активност и се увеличава ак- ферация.
тивността на NK-клетките: след 7 дни се наблю- Проучванията в областта на съдовата пато-
дава намаляване на пролиферационната спо- логия показват важната роля на левкоцитите.
собност на далачни лимфоцити при стимулация Основна роля в микросъдовата оклузия се отда-
с митогени, а NK-активността е увеличена: след ва на полиморфонуклеарните левкоцити (PMN),
3 седмици се увеличава леко пролиферационна- които са най-многобройните, значително по-го-
та способност на далачните лимфоцити, а NK- лями от лимфоцитите.
активността се намалява. При лица с феномен на „белите пръсти“
ИНФРАЗВУК И УЛТРАЗВУК. Оскъдни и про- (VWF) е намерена субпопулация от по-твърди
тиворечиви са данните за въздействието на ин- и трудно деформиращи се, следователно акти-
294
вирани левкоцити. Счита се, че вибрационната полета. Преобладаващата част от контролира-
експозиция предизвиква локална активация на ните показатели показват динамика и изразена
левкоцитите и повишаване на адхезията им към фазовост в количественото си вариране в зави-
ендотела. Освобождаването на левкотриени, хе- симост от продължителността на трудовия стаж,
моатрактанти и цитокини от увредения и исхе- като тенденцията през първите 5 години е към
мичен ендотел и от „заловените“ PMN засилва повишаване.
развитието на патологичния процес чрез увели- Установява са увеличение на IgM – основния
чаване на експресията на адхезионни молекули имуноглобулин при първичния имунен отговор,
от ендотела и левкоцитите и по-нататъшен рек- което дава основание да се предположи ролята
руимент и активиране на PMN – налице е поро- на СВЧ електромагнитни полета като антиген-
чен кръг. неспецифичен имуностимулатор.
В подкрепа на хипотезата за активация на Наблюдават се промени и в лимфоцитните
левкоцитите при експозиция на вибрации е уста- субпопулации, като общите Т-лимфоцити са на-
новената увеличената продукция на левкотриен малени, а супресорно-цитотоксичните – увели-
В4 и свободни радикали от PMN при пациенти с чени. Има съобщения за генериране на автоиму-
VWF. Левкотриен В4 е мощен хемотактичен и аг- нен отговор при облъчване на опитни животни.
региращ медиатор, а повишението на плазмени- При извършени проучвания върху перифер-
те му нива, от своя страна, допълнително акти- ни кръвни мононуклеарни клетки, изложени на
вира левкоцитите. свръхнискочестотни ЕМП се установява пови-
В най-нови изследвания е проучена ролята шена продукция на IL-1 и IL-6 от моноцитите. Из-
и са определени серумните нива на междукле- казва се предположение, че е възможно моноци-
тъчната адхезионна молекула-1 (sICAM-1) и ин- тите да са мишена на посочените ЕМП.
терлевкин-8 (IL-8) при пациенти с VWF. Наме- Интерес представлява и възможният канце-
рено е сигнификантно повишение на нивата на рогенен ефект на ЕМП с честота 50Hz, източни-
sICAM и понижение на IL-8 при лицата с VWF. ци на които могат да бъдат далекопроводите и
Повишените нива на sICAM-1 отразяват повише- електродомакински уреди. В извършените про-
на левкоцитна адхезивност и екстравазация в учвания върху изолирани човешки лимфоцити
екстрацелуларния матрикс, което е възможно да не се установява увеличаване на честотата на
допринася за развитието на микроциркулатор- спонтанната поява на „микронуклеус“ и геноток-
ната патология. Понижението на нивата на IL-8 сичен ефект.
при тези пациенти вероятно отразява забавения При бурното развитие на сферите на при-
кръвен ток в микроциркулацията. ложение на ЕМП с висока честота (3-30 МHz) и
Известно е, че развитието на вибрационна увеличаването на броя на радиотехническите
болест, тежестта и характера на протичането ѝ обекти (главно на антенните системи на ради-
може да бъде различно при хора, работещи при опредавателните станции) все повече хора са
еднотипни условия. Вероятно това зависи от би- изложени на тяхното действие. Оскъдни и про-
ологични, генетично обусловени особености на тиворечиви са данните за въздействие на посо-
организма, определящи нееднаква възприем- чените ЕМП върху имунната система на човека.
чивост към въздействието на производствени Експерименти върху животни показват: устано-
вибрации. Не се изключва вероятността автои- вява се левкопения с лимфопения и моноцито-
мунният компонент да е в основата на неблаго- пения; увеличава се броя на базофилите и се
приятното протичане на вибрационната болест с намалява броя на неутрофилите; налице е ясна
развитие на трайни дегенеративно-дистрофич- зависимост между ефекта и степента на въз-
ни поражения. Предразположеността към иму- действието (напрегнатостта на полето).
нодефицитни състояния и автосенсибилизация По-високите напрежения на полето (400V/m
се свързва с антигенни детерминанти, отнася- при 24 MHz) стимулират автоимунни реакции в
щи се към HLA-системата. Намерено е, че ан- организма, а по-ниските (200 V/m) предизвикват
тиген HLA-DR5 може да има роля на прогности- свръхчувствителност от забавен тип.
чен маркер, свидетелстващ за повишен риск за ЙОНИЗИРАЩА РАДИАЦИЯ. Извършени са
неблагоприятно протичане на вибрационната проучвания на промените в хуморалния и кле-
болест. Обратно, антигени HLA В35, В40 и DR2 тъчен имунен отговор при въздействие на йо-
изпълняват протективна функция към въздейст- низираща радиация. Промените в хуморалния
вието на производствени вибрации. имунен отговор се характеризират със следно-
ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ПОЛЕТА (ЕМП). На- то: 1. удължаване на периода между антиген-
трупаните данни са все още недостатъчни и про- ната стимулация и продукцията на антитела 2.
тиворечиви, но се набелязват определени тен- намаляване скоростта на увеличаване на се-
денции в имунния отговор в зависимост от вида румните нива на антителата 3. намаляване на
и продължителността на експозицията и вида и максималната им концентрация. Изследване-
нтензивността на облъчването. то на серумните нива на IgG, IgA и IgM при ра-
Извършена е количествена оценка на лимфо- ботници в уранови мини показват фазовост и
цитните субпопулации, определяне на функцио- динамика в количественото си вариране в зави-
налната им активност, на серумните имуноглобу- симост от времето на експозиция. Наблюдава се
лини, фагоцитарни показатели и антинуклеарни потискане на клетъчно-медиирания имунен от-
антитела при професионално експонирани на говор. Установена е разлика в чувствителност-
свръхвисокочестотни (СВЧ) електромагнитни та на различните лимфоцитни субпопулации,
295
като най-чувствителни към действието на йони- но действие имат UV-лъчите от диапазона 260
зиращата радиация са CD 8+ супресорни Т-клет- – 270 nm.
ки. Увеличеното отношение хелпери-супресори Проучени са ефектите на ултравиолетови-
(CD4/CD8) говори за селективно възстановяване те лъчи върху имунната система и активиране-
на CD4 клетките след облъчване при професио- то на вирусни и други инфекциозни заболява-
нална експозиция. ния. Предполага се вероятността експозицията
Намерени са са данни за ролята на имунни на ултравиолетови лъчи да активира вируса на
изменения за възникване на някои заболява- СПИН и да ускори началото на заболяването.
ния на населението на райони, замърсени с ра- ТЕМПЕРАТУРА. Известно е, че физикални
дионуклеотиди (аварията в Чернобил). Устано- фактори като слънчеви лъчи, топлина, студ, ме-
вено е отношението на автоимунен отговор към ханична травма могат да предизвикат уртика-
антигени от щитовидната жлеза, микрозоми и ти- рия. Това са 15-20% от хроничните ѝ форми.
реоглобулин към наблюдаваната хиперплазия Физикалните форми на уртикария се делят
на щитовидната жлеза. Намерени са също и ан- най-общо на първични (IgE-медиирани) и вторич-
титела към антигени на лещата на окото, което ни. За реагин-медиираната соларна уртикария се
също предполага участие на автоимунни меха- допуска, че антителата реагират с модифицирани
низми при развитието на катаракта при хора, из- или синтезирани de novo антигени под въздейст-
ложени на хронично въздействие на ниски дози вието на слънчевите лъчи. Произходът на анти-
йонизираща радиация. телата от клас IgG и IgM при студовата уртикария
УЛТРАВИОЛЕТОВА РАДИАЦИЯ. Ултравио- се свързва с появата на индуцирани от студа нео-
летовата радиация въздейства върху здравето антигени (чрез експозиция на нови антигенни де-
на човека в различни насоки. Острите реакции терминанти или модифицирани протеини).
от страна на кожата са еритема и фотодермато- АТМОСФЕРНО НАЛЯГЯНЕ. Условията на
зи, а от страна на очите-кератит и конюнктивит. понижено атмосферно налягане и хипоксия пре-
При хронично въздействие на ултравиолетови дизвикват изразени промени в имунната систе-
лъчи се увеличава риска от развитие на различ- ма-увеличаване количеството на лимфоцити-
ни типове кожни неоплазми и катаракта. Увреж- те, моноцитите, функционалната активност и
дат се имунната система и ДНК. концентрацията на NK-клетките, намаляване на
Експериментални проучвания показват, че CD4+ и CD8+ лимфоцити. Предполага се, че NK-
лъчите от UV-В диапазона предизвикват потис- клетките са особено чувствителни към хипоксия.
кане на реакциите на контактна свърхчувстви- При продължително пребиваване при пови-
телност, понижаване на броя и функционалната шено атмосферно налягане се наблюдава фа-
активност на Лангерхансовите клетки в кожата зова реакция във функционалната активност на
и промяна в разпределението на лимфоцитните полиморфонуклеарите и клетките от моноцито-
субпопулации в периферната кръв. Повтарящи макрофагеалния ред – след първоначалното им
се облъчвания на мишки с лъчи от UV-В диапа- повишаване следва намаляване. Наблюдава се
зона индуцират имунологични промени, воде- и увеличение на аберантните метафази на лим-
щи до потискане на отхвърлянето на индуцирани фоцитите.
от лъчите от UV-В диапазона тумори в сингенни Изучаването на механизмите и процесите,
мишки. Въздействието на лъчите от UV-В диа- лежащи в основата на имунния отговор, позво-
пазона води и до потискане на защитата срещу ляват да се търсят нови подходи за оценка на
първични, индуцирани от лъчите от UV-В диа- въздействието на физичните фактори върху ор-
пазона тумори в кожата на въздействаните жи- ганизма, както и да бъдат предприети съответни
вотни. Счита се, че най-силно имуносупресор- профилактични мерки.
296
1. Демирова М., Петрунов Б. – Професионална бронхиална астма, София, Мед. и физк., 1988
2. Божков Б. – Приложна алергология, София, ВенелООД, 1996
3. Гришина, Т. И., О. К. Суворова. – Имммуномодулирующее влияние шума (обзор литературы).
Мед. тр. пром. экол., 1997, 3 : 26-29.
4. Зарев, П. – Характеризиране на имунния статус и оценка на настъпващите промени при лица,
професионално изложени на свръхвисокочестотни електромагнитни полета. Дисертация, 1995.
5. Сидельцева, Е. В. и соавт. – Иммуногенетические маркеры течения вибрационной болезни.
Медицина труда и промышленная экология, 1993, 11-12 :27-29.
6. Цветков, Д. Неспецифични ефекти на вибрационното въздействие. В Инфразвук, ултразвук,
шум, вибрации. под ред. Цветков, Д., М. Ангелова. С., Мед. и физк., 2007, с. 215-229.
7. Adams M. R., Jessup W., Hailstones D., Celermajer D. S. – L-Arginine reduces human monocyte
adhesion to vascular endothelium and endothelial expression of cell adhesion molecules. Circulation, 1997;
95:662-8
8. Ambach, W., M. Blumthaler. – Biological effectiveness of solar UV radiation in humans (review). Ex-
periatia, 49, 1993 (9) : 747-53.
9. Basic and Clinical Immunology; – Eight Edition, D. Stites, A. Terr and T. Parslow (еds) 1994, Pren-
tice - Hall International Inc.
10. Coombs R.R., Gell R.G. – Classification of allergic reactions responsible for clinical hypersensitivity
and disease. In: Clinical Aspects of Immunology, Gell R.G., Coombs R.R., Lachman (еds) 1975, Blackwell
Scientific Publications.
11. Essencials of immunotoxicity assessesment in humans. – In EHC 180: Immunotoxicology, 1993.
12. Fisher T. C., H. J. Meiselman. – Polymorphonuclear leukocytes in ischemic vascular disease.
Thrombosis Research, Vol. 74, Suppl. 1, pp. S21- S34, 1994
13. Greenstein, R. C. Kester. – The role of leucocytes in the pathogenesis of vibration white finger.
Angiology, 1998, 49 (11), 915-922
14. Immunotoxicity of Metals and Immunotoxicology. – A.D. Dayan et al (еds), 1990, Plenum Press,
New York
15. Klokker, M. et al. – Influence of in vivo hypobaric hypoxia on function of lymphocytes, neutrocytes,
natural killer cells, and cytokines. J. Appl. Physiol., 74, 1993 (3): 1100-6.
16. Lau, C. S., A. O’Dowd, J. J. Belch. – White blood cell activation in Raynaud’s phenomenon of
systemic sclerosis and vibration induced white finger syndrome. Ann. Rheum. Dis., 51, 1992 (2): 249-52.
17. Nagata, S. – Stress-induced immune changes and brain-immune interaction. Sangyo. Ika. Daigaku.
Zasshi., 15, 1993 (2) : 161-171.
18. Pelmear, P. L., J. O. Roos., W. M. Maehle. – Occupationally-induced scleroderma. J. Occup. Med.,
34, 1992 (1) : 20-5.
19. Van Raaij, M. T. et al. – Time-dependent differential changes of immune function in rats exposed to
chronic intermittent noise. Physiol. Behav., 60, 1996 (6): 1527-33.

297
Р. Шекерджийски, И. Денев
Възможности за повлияване
на неблагоприятните фактори чрез
10.8 антиоксидантни хранителни добавки
Редица фактори на околната среда, физич- Диетичните антиоксиданти намаляват окси-

ни, химични, биологични, социални (стрес), по- дативната увреда чрез:
влияват човешкото здраве и имат подчерта- – инхибиране процесите на образуване на
но вреден ефект върху имунната система. Този реактивни кислородни форми;
ефект се изразява в намаляване на собствени- – регенериране на антиоксидантните витамини;
те съпротивителни сили към разнообразни бак- – подкрепящо и индуциращо влияние върху
терии и вируси, по-голяма възможност от алер- антиоксидантните ензими и детоксикиращи аг-
гизиране на организма, предразположение към енти.
развитието на автоимунни и злокачествени за- За повишаване на антиоксидантната защита
болявания. Многобройни епидемиологични и на организма може допълнително да се включи
клинични изследвания доказват първостепенна- в диетата увеличен прием на антиоксиданти под
та роля на предпазното хранене за намаляване формата на добавки към храната. Това особе-
на вредното влияние на тези фактори и превен- но важи за изложени на неблагоприятни химич-
ция на многобройни хронични и дегенеративни ни фактори на средата (напр. производство на
заболявания. нефтопродукти, пластмаси, синтетични влакна).
Нарастващото познание за реактивните фор- В случаите когато са ограничени възможности-
ми на кислорода, оксидативният стрес и ролята те за първична профилактика за управление на
на антиоксидантите в храната, показват че хра- риска, стратегии за повишаване на адаптацион-
ненето може да модифицира, позитивно или не- ните възможности на организма са напълно це-
гативно, оксидативната увреда на клетъчните лесъобразни. Антиоксидантните витамини Е, С,
структури, процес участваш в патогенезата на бета-каротин са задължителен елемент на пред-
редица заболявания. пазно-професионално хранене. С профилактич-
Активните форми на кислорода се проду- на цел се приемат и някои микроелементи (се-
цират като съпътстващи продукти по време на лен, цинк, манган), които директно участват в
нормалният клетъчен метаболизъм, най-вече в ензими метаболизиращи токсичните вещества.
митохондриите. Такива са хидроксилният ради-
кал, супероксидният анион, водороден пероки- Витамин Е
сид, азотен оксид и др. При нормални условия Витамин Е е главният антиоксидант на липид-
клетките имат добре развита антиоксидантна ната фаза в биологичните мембрани и липопро-
защита намаляваща въздействието на реактив- теини. Наименованието витамин Е включва осем
ните кислородни форми. Когато продукцията на съединения (4 токофероли и 4 токотриеноли). Ал-
тези реактивни видове се увеличи до степен, фа-токоферол е биологично най-активен. На-
че превъзмогва антиоксидантната клетъчна за- туралният алфа-токоферол (d-α-tocopherol) е
щита се говори за оксидативен стрес. Понеже единичен стереоизомер и е 2 пъти биологич-
тези молекули са частично редуцирани проду- но по-активен от синтетичната форма (dl-α-
кти на кислорода, те са високо реактивоспособ- tocopherol), която е еквимоларна смес от осем
ни и взаимодействат с други биомолекули, кое- стереоизомера. Различната им биологична ак-
то може да доведе до липидна пероксидация, тивност се дължи на различия в инкорпориране-
окисление на нуклеинови киселини и протеини. то им в LDL- и HDL-холестерол, афинитет на тъ-
Поради това оксидативният стрес играе важна, каните към природната форма, и много по-бърз
допълнителна, роля в патогенезата на много- метаболизъм за синтетичната форма.
бройни дегенеративни и хронични заболява- В мембраните токоферолът реагира с липид-
ния. ни пероксилни и алкоксилни радикали до получа-
Антиоксидантите са субстанции, които ди- ване на относително стабилен липиден хидропе-
ректно или индиректно протектират клетките роксид и токофероксилен радикал, прекъсвайки
срещу вредното действие на ксенобиотици, то- верижната реакция на липидна пероксидация:
ксини, лекарства и карциногени. Антиоксиданти- Различни изследвания предполагат, че про-
те се разделят на три групи: тективният ефект на вит. Е по отношение на хро-
– антиоксиданти в храната – витамини С, Е,
каротеноиди, флавоноиди и други растителни
полифеноли;
– метало-ензими като каталаза, супероксид
дисмутаза, глутатион пероксидаза и др.;
– молекули като глутатион, албумин, билиру-
бин и пикочна киселина.
298
ничните заболявания, може да се дължи не само род образуващ се при фотосинтезата, като най-
на неговото мощно антиоксидантно действие но ефективен е ликопена.
и на други не добре изяснени механизми като Лабораторни изследвания показват, че каро-
участие в клетъчните сигнални механизми. теноидите подтискат липидната пероксидация.
Освен да поддържа целостта на клетъчните Системата от спрегнати двойни връзки определя
мембрани, алфа-токоферолът предпазва нена- абсорбция във видимата част на спектъра. Това
ситените мастни киселини в LDL-холестеролът е от особено значение за окото, където лутеин и
от окисление. Доказано е, че промененият, окис- зеаксантин, ефективно абсорбират синята свет-
лен LDL-холестерол има важна роля в развитие- лина, предпазвайки фоторецепторните клетки
то на атеросклеротични изменения в кръвонос- на ретината от увреждане.
ните съдове. Въпреки, че резултатите от епидемиологич-
Няколко епидемиологични изследвания по- ните проучвания показват, че високият диетичен
казват, че ниската консумация на витамин Е уве- прием на богати на каротеноиди плодове и зе-
личава риска от сърдечно съдови заболявания. ленчуци намалява риска от сърдечносъдови за-
СЗО спонсорира изследвания за определяне на- болявания и някои видове рак, високи дози бета
личието на ниски серумни нива на витамин Е, каротен не намалява риска от същите заболява-
като много важен рисков фактор за развитие на ния в големи рандомизирани клинични изслед-
сърдечно съдови заболявания. вания. Обратно две такива проучвания устано-
Обратно, използването на високи дози вита- вяват, че високи дози бета-каротен (над 20 mg/
мин Е при лечение на пациенти с вече диагно- ден) увеличават риска от рак на белият дроб при
стицирано сърдечно заболяване показва про- пушачи и бивши работници в азбестовата про-
тиворечиви резултати. През 1996 г. Cambridge мишленост.
Heart Antioxidant Study проведено с над 2000 па- Бета-каротен притежава вит А активност и
циенти с доказана коронарна атеросклероза, се включва в мултивитаминни препарати, като
показва, че суплементирането с 400-800 UI/ден 2 µg бета каротен (суплементен) осигурява 1 µg
синтетичен алфа-токоферол за 2 години, нама- ретинол (3,33 UI вит А). Препоръчителният дне-
лява инцидентите от нефатален сърдечен ин- вен прием на ретинол е 1000 µg ( 3330 UI вит А)
фаркт с 77%, но като цяло общата смъртност Епидемиологични проучвания показват, че
от сърдечно заболяване не се е променила съ- мъже с висок прием на диетичен ликопен (дома-
ществено. ти и производни продукти) имат по-нисък риск от
Смята се, че много видове рак са резултат от развитие на рак на простатната жлеза. Като хра-
оксидативно увреждане на ДНК. Плацебо кон- нителна добавка ликопена се предлага в дози от
тролирано изследване във Финландия търсе- 5 до15 mg.
що превантивен ефект на витамин Е при рак на Лутеин и зеаксантин са каротеноидите в ре-
белият дроб при мъже пушачи доказва 32 % на- тината и лещите на окото. Научните данни по-
маление на случаите на рак на простата при па- казват, че консумирането на поне 6 mg от тях
циенти приемащи 50 mg синтетичен алфа-токо- може да намали развитието на възрастово обу-
ферол за период над 5 години. словена макулна дегенерация и на катаракта.
Основни източници на вит. Е са растителните
масла, ядки и зърнени храни. Аскорбинова киселина
Препоръчителният хранителен прием за въз- Витамин С е най-ефективният водоразтво-
растни на алфа-токоферол е 15 mg/ден (22,5 UI). рим антиоксидант и най-важният за екстраце-
Това количество основно е необходимо да се луларната течност. Аскорбатът ефективно се
предотвратят симптомите на дефицит (невро- свързва с разнообразни реактивни кислородни
логични), а не толкова за превенция от хронични форми. Витамин С има и токоферол регенерира-
заболявания. Трудно е да се консумира повече що действие като редуцира токофероксилният
от това количество с храната без да се увеличи и радикал до токоферол.
приемът на мазнини. За предпазване от хронич- За предотвратяване на дефицит препоръ-
ни заболявания като сърдечно-съдови, невро- чителният дневен прием за възрастни е 70 mg.
дегенеративни и някои видове рак се препоръч- Многобройните предимно проспективни кохорт-
ва приемът на 200 UI (133 mg) натурален вит Е ни изследвания показват, че количеството вит С
дневно по време на хранене. необходимо за превенция на хронични заболява-
Витамин Е повлиява обаче процесите на кръ- ния е значително по-високо (100-300 mg). Допус-
восъсирване и при много високи дози може да тимият максимален дневен прием за вит С е 2 g.
доведе до кръвоизливи. На тази база е изчислен
максимално допустим дневен прием на витамин Антиоксидантни металоензими
Е (натурален и синтетичен) – 1000 mg. Ензимните антиоксиданти – супероксиддис-
мутази (SOD), каталази и пероксидази, са се по-
Каротеноиди явили най-рано в еволюционното развитие и се
В човешката диета най-често присъстват ка- установяват във всички еукариоти.
ротеноидите алфа-/бета-каротен и бета-крипток- SOD са фамилия металоензими съдър-
сантин които са с про-витамин А активност как- жащи мед, цинк и манган. Te катализират пре-
то и ликопен, лутеин и зеаксантин. В растенията връщането на супероксидните радикали до
каротеноидите изпълняват важна антиоксидант- водороден пероксид и кислород Дневният пре-
на функция като деактивират синглетният кисло- поръчителен диетичен прием за възрастни на
299
цинк, мед и манган е съответно – мъже 11 mg, вания и показва, че умерената консумация на
900 µg, 2,2 mg; жени 9 mg, 900 µg, 1,6 mg. Мак- червено вино (богато на ОП) най-вероятно нама-
симално допустимият дневен прием на същите лява риска от сърдечно-съдови заболявания.
елементи е 40 mg, 10 mg, 11 mg. Продължителен ОП се използват клинично вече половин век
прием на цинк в дози над 50 mg/ден предизвик- като са проведени много ин- витро и ин-виво из-
ват недостиг на мед и желязо в организма. следвания, доказващи тяхното мощно антиок-
Селен зависимият ензим глутатион перо- сидантно, колаген стабилизиращо, антитромбо-
ксидаза има водещо значение за елиминира- тично, вазодилатиращо и противовъзпалително
не на пероксиди (водороден пероксид и липид- действия. ОП имат афинитет към кръвоносните
ни хидропероксиди) в клетката като се образуват съдове, където се натрупват в най-голяма кон-
вода и алкохоли и се използва редуциран глута- центрация и оказват вазопротективен ефект.
тион. Значението му за организма се демонстри- Антиоксидантната им активност включва ди-
ра от болестта на Кешан – кардиомиопатия, коя- ректно взаимодействие с различни радикали,
то се развива ендемично в райони на провинция съхраняващ и регенериращ ефект на алфа-то-
Кешан в Китай, където почвата, а оттам и храна- коферол, инхибиция на ксантин оксидаза, хели-
та е изключително бедна на селен. Предполага ране на железни и медни йони. Ин-витро изслед-
се, че оксидативният стрес от селеновият дефи- вания показват, че ОП са значително по-силни
цит води до възникване на по-вирулентни ща- антиоксиданти от витамин С и витамин Е. Това е
мове от някои вируси, които засягат сърдечният довело до провеждане и на многобройни ин-ви-
мускул. во изследвания доказващи, че приемът на ОП
Съществува обратна корелация между рако- увеличава значително плазмената антиокси-
вата заболеваемост и селеновото съдържание дантна активност и намаляват склонността на
в почвата, водата и храната в различни географ- LDL към окисление от свободни радикали.
ски области. Други изследвания показват също С профилактична цел дозировката е 50-100
и обратна корелация между раковата заболева- mg/ден, а с терапевтична цел (проблеми в кръв-
емост и нивото на селен в серума и ноктите. В ната циркулация като разширени вени, отоци и
САЩ в условията на плацебо контролиран кли- др.) е 150-300 mg/ден.
ничен опит се доказва,че приемът на селен 200 Известно е, че високата консумация на зелен
µg/ден за средно 7,4 години намалява рискът от чай в някои области на Япония е свързано със
рак на простата с 51%. значително намален брой на случай с ракови за-
Освен увеличена активност на антиоксидан- болявания. Зеленият чай съдържа в значително
тите селеноензими и други механизми са пред- количество (до 30% от изсушената дрога) моно-
ложени за протективното влияние на селена по мерни катехини (epicatechin, epigallocatechin,
отношение на ракови заболявания. Такива са epicatechin gallate, epigallocatechin gallate):
подобрена имунна функция, повлиян метаболи-
зъм на карциногените, увеличени нива на селе-
нови метаболити подтискащи туморният растеж.
Препоръчителният дневен прием за възрастни
за селен е 55 µg. Средно диетата осигурява около
100 µg. Високи дози могат да бъдат токсични- мак-
симално допустимият дневен прием е 400 µg.
Флавоноиди
Флавоноидите са разнородна група от поли-
фенолни съединения от растителен произход.
Счита се, че много от биологичните действия на
флавоноидите се дължат на техния антиокси-
дантен потенциал.
С широко приложение като хранителни до-
бавки се използват олигомерните проантоциани- Освен силното антиоксидантно действие при
дини, мономерните катехини от зелен чай, квер- ин-витро условия са доказани и различни други
цeтин, екстракт от гинко билоба, силимарин и др. механизми (стимулация на детоксификацион-
Промишлено олигомерните проантоци- ни ензими и др.) допринасящи за антираковото
анидини (ОП) се получават като екстракти от действие на зеленият чай.
гроздови семки (92-95 % ОП ) и кори от среди- С профилактична цел дозировката е 100-300
земноморски бор (80-85% ОП). Те представля- mg/ден стандартизиран екстракт (60-80 % поли-
ват димери, тримери и тетрамери от катехин, феноли).
епикатехин и епикатехингалат. Кверцетин е най-разпространеният флаво-
Епидемиологичните проучвания на СЗО по- ноид при растенията като се среща под форма-
казват, че при сравними нива на плазмен холес- та на гликозиди (рутин, кверцетрин, хесперидин
терол и други рискови фактори, инцидентите от и др.). При сравнителни ин-витро изследвания
сърдечни заболявания във Франция са повече той показва най-силни антиоксидантни свойства
от половина по-ниски отколкото в Северна Аме- в сравнение с другите флавоноиди. Притежава
рика. Това несъответствие известно като „Френ- силно противовъзпалително и антиалергично
ския парадокс“ е потвърдено и от други изслед- действие, което го прави полезен в комплексна-
300
та терапия на астма, алергичен ринит, ревма- на добавка към храната „Оксипревент“ (добав-
тоиден артрит и др. Кверцетин е силен инхиби- ката съдържа пълна комбинация от антиокси-
тор на ензима алдозо редуктаза в очните лещи данти). В резултат на приема съществено се е
и има протективно значение при развитие на ка- подобрил антиоксидантният статус на експони-
таракта при диабетици. Прилага се във висо- раните работници като всички биохимични по-
ки дози (1,2-1,5 g/ден) поради много слабата си казатели се възстановяват в нормални стойно-
резорбция през стомашночревният тракт. Напо- сти.
следък се използва и неговият аналог кверцетин Нараства броят на имунокопрометираните
халкон в по-ниска доза (750 mg/ден) поради по хора както и честотата на лица с антибиотична
високата му бионаличност. резистентност при лечението на различни остри
Стандартизиран екстрактът от гинко било- и хронични инфекциозни заболявания. Също
ба съдържа 22-27% флавонол гликозиди и 5-7% така чести са реакциите на свръхчувствителност
терпен трилакотони. Много клинични изслед- към антибиотици както и проявата на техният
вания потвърждават неговата ефективност при имуносупресивен ефект.
лица със симптоми на нарушено церебрално Възможен начин за преодоляване на този
кръвообращение (нарушена памет, шум в ушите проблем е профилактичната употреба на иму-
и др.). Екстрактът се прилага в доза 120 mg/ден. ностимулиращи препарати.
Ефекта се наблюдава след няколко месечна су- Хранителната добавка „Респистим плюс“ (по-
плементация. добрен вариант на Оксипревент) представлява
Доказан хепатопротективен ефект (химични комбинация от силно имуностимулиращ лиофи-
увреждания, вирусни хепатити) има екстрактът лизиран бактериален лизат и пълна гама от ан-
от магарешки бодил, съдържащ флавоноидната тиоксиданти. Бактериалният екстракт съдържа
смес силимарин, като ефекта се дължи на анти- липополизахариди, пептидогликан, мурамилди-
оксидантното му действие. пептид, тайхоеви киселини от най-честите бакте-
Приемът на флавоноиди се понася добре, риални причинители на респираторни заболява-
без странични действия. Като общ проблем на ния. В експериментални и клинични проучвания
всички флавоноиди е тяхната ниска и непред- са доказани общо стимулиращите му свойства
сказуема резорбция. Разработени са екстракти върху различни компоненти на имунната систе-
от гроздови семки, зелен чай и гинко билоба, в ма като фагоцитоза, комплемент, интерферон,
които флавоноидната смес е свързана със со- секреторни IgA, алвеоларен сърфактант, В- и
еви фосфолипиди, водещо до значително по-ви- Т-хелперни лимфоцити и др. както и специфич-
сока усвояемост и ефект. на имунна стимулация – синтез на антитела към
Препарати с антиоксидантно действие бактериалните видове, от които е изолиран ли-
Проведени у нас изследвания в нефтохими- зата.
ческо предприятие са показали нарушения в ан- При приложение на „Респистим плюс“ са на-
тиоксидантната защита на организма и риск за малели близо 10 пъти респираторните инфекции
здравето на експонираните лица. Намерено е, при военнослужещи, подложени всекидневно на
че с увеличаване на концентрацията на бензен стрес и прегряващи метеорологични условия.
във въздуха, нараства нивото на малоновият ал- Други комбинирани препарати с антиокси-
дехид в кръвта – биомаркер за липидна перокси- дантно действие са: Еногрийн инстант напитка,
дация. Установено е също и съществено пониже- Оксибор форте, Triovit, Phytophanere solaire.
ние на антиоксидантният статус – измерен чрез Препарати с очно протективно действие съ-
активността на ензима глутатион пероксидаза и държащи комбинация от лутеин и други антиок-
концентрацията на редуцираният глутатион. сиданти:
Проучена е възможността за противодей- Стел и Стел форте, Околут, ICaps, Vitalux,
ствие на оксидативния стрес чрез използване Vitavision.
1. Антиоксиданти – превенция и здравословно стареене, под ред. Ф. Рибарова, София, „Си

мелпрес“, 2010, 304.
2. Block G, Patterson B, Subar A. Fruit, vegetables, and cancer prevention: A review of the epidemio-
logical evidence. Nutr Cancer 18:1–29, 1992
3. Brigelius-flohé R.and M. G. Traber, Vitamin E: function and metabolism FASEB J, July 1, 1999;
13(10): 1145 – 1155
4. Combs GF, Jr., Gray WP. Chemopreventive agents: selenium. Pharmacol Ther. 1998; 79 (3): 179-192.
5. Carr AC, Frei B. Toward a new recommended dietary allowance for vitamin C based on antioxidant
and health effects in humans. Am J Clin Nutr. 1999;69(6):1086-1107
6. Clinton SK. Lycopene: chemistry, biology, and implications for human health and disease. Nutr Rev
1998; 56: 35–51
301
7. Duffield-Lillico AJ, Dalkin BL, Reid ME, et al. Selenium supplementation, baseline plasma seleni-
um status and incidence of prostate cancer: an analysis of the complete treatment period of the Nutritional
Prevention of Cancer Trial. BJU Int. 2003;91(7):608-612
8. Frei B. To C or not to C, that is the question! J Am Coll Cardiol. 2003;42(2):253-255
9. Foster LH, Sumar S. Selenium in health and disease: a review. Crit Rev Food Sci Nutr. 1997;
37(3):211-228
10. Giovannucci E: Tomatoes, tomato-based products, lycopene, and cancer: review of the epidemio-
logic literature. J Natl Cancer Inst 91: 317–331, 1999.
11. Gann P, Ma J, Giovannucci E, Willett W, Sacks FM, Hennekens CH, Stampfer MJ: Lower pros-
tate cancer risk in men with elevated plasma lycopene levels: results of a prospective analysis. Cancer Res
59: 1225–1230, 1999
12. Gillman, M. W., Cupples, L. A., Gagnon, D., Posner, B. M., Ellison, R. C., Castelli, W. P. & Wolf,
P. A. (1995) Protective effect of fruits and vegetables on development of stroke in men. J. Am. Med. Assoc.
273:1113-1117
13. Gey KF, UK Moser, P Jordan, HB Stahelin, M Eichholzer, and E Ludin, Increased risk of cardio-
vascular disease at suboptimal plasma concentrations of essential antioxidants: an epidemiological update
with special attention to carotene and vitamin C, Am J Clin Nutr 1993 57: 787-797.
14. Gey KF, P Puska, P Jordan, and UK Moser, Inverse correlation between plasma vitamin E and
mortality from ischemic heart disease in cross-cultural epidemiology, Am J Clin Nutr 1991 53: 326-334.
15. Heinonen OP, Albanes D, Virtamo J, et al. Prostate cancer and supplementation with al-
pha-tocopherol and beta-carotene: incidence and mortality in a controlled trial. J Natl Cancer Inst.
1998;90(6):440-446
16. Heinonen OP, Albanes D, The Alpha-Tocopherol, Beta Carotene Prevention Study Group. The ef-
fect of vitamin E and beta carotene on the incidence of lung cancer and other cancers in male smokers. N
Engl J Med 330:1029–1035, 1994
17. Iannuzzi A., E. Celentano, S. Panico, R. Galasso, G. Covetti, L. Sacchetti, F. Zarrilli, M. De Mi-
chele, and P. Rubba, Dietary and circulating antioxidant vitamins in relation to carotid plaques in middle-
aged women, Am. J. Clinical Nutrition, September 1, 2002; 76(3): 582 – 587 (http://www.ajcn.org/)
18. Kris-Etherton, Penny M.; Keen, Carl L. Evidence that the antioxidant flavonoids in tea and cocoa
are beneficial for cardiovascular health., Current Opinion in Lipidology 2002, 13: 41-49 (http://www.co-lipi-
dology.com )
19. Kaul N., S. Devaraj, and I. Jialal, {alpha}-Tocopherol and Atherosclerosis, Experimental Biology
and Medicine, January 1, 2001; 226(1): 5 – 12.( http://www.ebmonline.org/)
20. Kushi LH, Folsom AR, Prineas RJ, Mink PJ, Wu Y, Bostick RM. Dietary antioxidant vitamins and
death from coronary heart disease in postmenopausal women. N Engl J Med. 1996;334(18):1156-1162
21. Lenaz, G.; Bovina, C.; D’Aurelio, M.; Fato, R.; Formiggini, G.;Genova, M. L.; Giuliano, G.; Pich,
M. M.; Paolucci, U.; Castelli, G. P.; Ventura, B. Role of mitochondria in oxidative stress and aging. Ann.
N.Y. Acad. Sci. 2002, 959, 199-213.
22. La Vecchia, C., Altieri, A. & Tavani, A. (2001) Vegetables, fruit, antioxidants and cancer: a review of
Italian studies. Eur. J. Nutr. 40:261-267
23. Mares-Perlman JA, Fisher AI, Klein R, et al. Lutein and zeaxanthin in the diet and serum and their
relation to age-related maculopathy in the Third National Health and Nutrition Examination Survey. Am J
Epidemiol 2001;153:424–32
24. Masaki KH, Losonczy KG, Izmirlian G, et al. Association of vitamin E and C supplement use with
cognitive function and dementia in elderly men. Neurology. 2000;54(6):1265-1272
25. Miller AL. Antioxidant flavonoids: Structure, function and clinical usage. Alt Med Rev. 1996; 1;
2:103–111.
26. Omenn, G.S., Goodman, G.E., Thornquist, M.D., Balmes, J., Cullen, M.R., Glass,A., Keogh,
J.P., Meyskens, F.L.Jr, Valanis, B., Williams, J.H.Jr, Barnhart, S. and Hammar, S. Paiva S. A.R.and
R. M. Russell, Beta-Carotene and Other Carotenoids as Antioxidants, J. Am. Coll. Nutr., October 1, 1999;
18(5): 426 – 433.
27. Pryor WA, Stahl W, Rock C. Beta carotene: From biochemistry to clinical trials. Nutr Rev 58:39–53,
2000
28. Rao AVR, Agarwal S (2000) Role of antioxidant lycopene in cancer and heart disease. J Am Coll
Nutr 19: 563-569
29. Rayman MP. The importance of selenium to human health. Lancet. 2000;356(9225):233-241
30. Rimm, E. B., Aschiero, A., Giovannucci, E., Spiegelman, D., Stampfer, M. J. & Willett, W. C.
(1996) Vegetables, fruit, and cereal fiber intake and risk of coronary heart disease among men. J. Am. Med.
Assoc. 275:447-451
31. Stocker R. and J. F. Keaney Jr., Role of Oxidative Modifications in Atherosclerosis
32. Stephens NG, Parsons A, Schofield PM, Kelly F, Cheeseman K, Mitchinson MJ. Randomised
controlled trial of vitamin E in patients with coronary disease: Cambridge Heart Antioxidant Study (CHAOS).
Lancet. 1996;347(9004):781-786
33. Young I S and J V Woodside, Antioxidants in health and disease, J. Clin. Pathol., March 1, 2001;
54(3): 176 – 186
302
Ц. Водиченска, Д. Цветков
Хигиенно нормиране на фак-
11
торите на средата. Оценка и
управление на професионал-
ния риск – подходи и модели
През целия си живот човек се намира под по- ност за възпроизвеждане (моделиране) в експе-
стоянното въздействие на различни фактори на риментални условия върху животни на патоло-
околната среда. Съвременната хигиена при обо- гичните реакции на човека и екстраполация на
сноваване на профилактичните мероприятия резултатите от експерименталните изследвания
изхожда от представата за първичната роля на върху хората1. Праговите величини са най-малки-
факторите на околната среда (ОС) в етиологи- те концентрации (дози, нива), които водят до ста-
ята на заболяванията на човека. Балансиране- тистически достоверни отклонения на показате-
то на взаимоотношенията на системата „окол- лите на жизнената дейност на животните (хора)
на среда-човек“ с цел първична профилактика в хроничен (остър) експеримент. При определя-
на заболяванията се достига с хигиенното нор- не на прага на действие е необходимо да се ус-
миране на факторите на околната среда, което тановят физиологически допустимите колебания
представлява теоретичен фундамент на хигие- на показателите и да се разграничи „нормата“ от
ната и има важно практическо значение. То на- „предпатологията“, а за да се получат сведения
мира приложение при решаването на меропри- за предпатологичното състояние в експеримен-
ятия от технологичен, санитарно-технически и талните и клинико-физиологични изследвания се
градоустройствен характер и е основа за сани- използват адекватни функционални проби с на-
тарното законодателство. товарване. Праговата величина на фактора е не-
В основата на хигиенното нормиране стои обходима, за да се определи максималната не-
представата, че само определено съчетание на действаща доза (концентрация, ниво). Напр. за
разнообразните фактори на ОС е оптимално за всяко токсично вещество се определя границата
човека. При значително изменение на състава и на ефективните концентрации (дози), под които
интензивността на факторите на средата се на- не се проявява вредно действие. Тези безопасни
рушава единството между организма и околната концентрации обикновено са няколко пъти по-ни-
среда. В такива условия или напълно се изключ- ски от праговите. За обосноваване на пределно-
ва възможността за съществуване на организма допустимите концентрации (ПДК) или дози (ПДД)
или в него се развиват патологични нарушения, на вредните вещества се провеждат експеримен-
проявяващи се под формата на остри и хронич- тални токсикологични изследвания в остри, по-
ни заболявания. При по-слабо влошаване на ка- достри и хронични опити върху животни, както и
чествата на ОС се наблюдава мобилизация на епидемиологични проучвания.
защитно-приспособителните механизми на орга- От острия опит се получава информация за
низма, при което адаптивните реакции могат да степента на токсичност, диапазона на токсично-
преминат в патологични. то действие, величината на DL50, видовата и по-
Хигиенната норма е максималното физио- ловата чувствителност на експерименталните
логично безопасно количествено ниво, което е животни към действието на проучваното веще-
установено за факторите при диференцирани ство. Резултатите от подострия експеримент да-
нива (минимално, максимално и оптимално). Тя ват възможност да се съди за степента на израз-
гарантира запазването на здравето в широкия ност на кумулативните свойства на веществото. В
смисъл на думата, включително и на генетично- хроничния опит се установяват праговата (праг на
то и репродуктивното здраве както на отделната хроничното действие на веществото) и подпраго-
личност, така и на цялата популация. При спаз- вата (максимално недействащата) концентрация.
ване на хигиенните норми работоспособността Максималната недействаща доза на проучваното
на човека не се понижава и не се влошават ус- вещество се използва при обосноваване на ПДК
ловията на живот и труд. (ПДД). Експерименталните изследвания се про-
В различните раздели на хигиената нормира- веждат върху чувствителни към проучваното ве-
нето на факторите на средата има своя специфи- щество вид лабораторни животни. При епиде-
ка. Наред с това, съвременните методични под- миологичните проучвания се изучава здравното
ходи към хигиенното нормиране на факторите в състояние на населението, подложено на въз-
различните среди се базират на общи теоретични действието на това токсично вещество.
принципи. Теоретична основа на хигиенното нор-
миране е общобиологичното положение на пра- 1
Възможни са експерименти (моделиране) и с хора, при
говото действие върху организма на факторите строго определени условия, гарантиращи неувреждане на
на обкръжаващата среда и принципната възмож- тяхното здраве
303
11.1. Фактори на околната среда транение на зъбния кариес), а оптимално необ-

ходимите параметри (ОНП) са 0,7-1,0 mg/l.
Проблемът за хигиенното нормиране на фак- Съществуващите хигиенни норми и изисква-
торите на околната среда е сложен, тъй като за ния са временни и се нуждаят от системна пре-
разлика от факторите на трудовата среда, те оценка и усъвършенстване на базата на текущо
се характеризират със слаба интензивност, но наблюдение на факторите на средата и проучва-
действат непрекъснато през целия живот на ин- ния за влиянието им върху организма.
дивида независимо от неговата възраст и про- При хигиенното нормиране на атмосфер-
фесия, налице е многообразно комбиниране на ните замърсители се взима под внимание, че
фактори, които действат едновременно върху ор- на тяхното въздействие е изложено цялото насе-
ганизма при сложно взаимодействие между тях. ление, в т.ч. и най-чувствителната част от него –
В исторически аспект могат да се отбележат деца, стари хора, хронично болни и то през ця-
три направления на хигиенното нормиране на лото денонощие и през целия им живот. При
факторите на ОС: това са възможни рефлекторно действие, ре-
1. Като база на хигиенното нормиране се при- зорбтивно действие или косвено въздействие
емат характеристиката и параметрите за даден на химичните съединения върху околната сре-
фактор в чистата (без антропогенно въздействие) да и условията на живот на населението. Ето
природна среда. Трябва да се има предвид оба- защо хигиенните норми за атмосферния въздух
че, че „чистата природа“ не винаги предлага оп- са по-ниски от тези количествени нива на вред-
тимални условия за организма. Така например, в ните фактори, които могат да доведат до досто-
някой райони се установява природен недоимък верни отклонения на някой от показателите за
или излишък на микро- и макроелементи, които нормалната жизнена дейност на организма при
трябва да се коригират. От друга страна, много тази група от населението. Експерименталните
т.нар. вредни фактори в определени количестве- изследвания за оценка на биологичното дейст-
ни отношения се явяват като биоелементи. вие се провеждат на два етапа. На първия етап
2. Нормирането на комуналните фактори да се проучва върху хора (доброволци) прага на ми-
се съобразява с технически достижимите пара- рис, дразнещото действие и рефлекторните ре-
метри, съобразно развитието и възможностите акции при краткотрайно въздействие на веще-
на техническия прогрес. От хигиенно гледище ството. Получената информация се използва за
максимализирането на този подход е също не- обосноваване на максималната еднократна кон-
приемливо, тъй като тези параметри могат слу- центрация. Вторият етап се провежда с цел обо-
чайно да съвпаднат с оптималните и безвредни сноваване на средноденонощната концентрация
условия за организма. Съвременната техника и за предпазване от резорбтивното действие на
технологии дават възможност за висока степен вредните вещества при тяхното продължително
на очистване по отношение на редица фактори, инхалационно постъпване в организма. За оп-
постигането на която в някои случаи не е необхо- ределяне на ПДК се провеждат опити върху ла-
димо и полезно за организма, докато по отноше- бораторни животни, подложени на денонощно
ние на други фактори все още няма практически инхалационно въздействие на проучваното ве-
приложими решения за постигане на оптимални щество в течение на 3-4 месеца, при което се
параметри. определя праговата и подпраговата концентра-
3. Физиологично обосноваване на хигиенни- ция по резорбтивното действие на химичните
те норми за определяне на безвредните за орга- съединения. В този случай, ако ПДК не се уста-
низма и поколенията параметри на действащите новява по рефлекторно действие, по подпраго-
фактори. Това е основният и правилният съвре- вата концентрация се обосновава ПДК на това
менен подход. вещество в атмосферния въздух. При хигиенно-
Важно от методологично гледище е приема- то нормиране на атмосферните замърсители е
нето на определени параметри за вредните фак- приет принципът за лимитиращия (най-чувстви-
тори и вещества в ОС не като норма, а като ПДК, телният) показател. Така например, ако мирисът
т.е. концентрации, които не са нормални, но са на веществото се усеща при концентрации, кои-
пределно-допустими – т.е. не водят до нару- то не оказват вредно влияние върху човека (ре-
шаване на хигиенния комфорт, не оказват пря- зорбтивно действие) и околната среда, нормира-
ко или косвено неблагоприятно влияние върху нето става по прага на възприемане на мириса.
организма и потомството му, не понижават ра- ПДК на веществата във водите на водоеми-
ботоспособността и самочувствието му, не ув- те се установяват въз основа на медико-биоло-
реждат растенията и животните. Ето защо е не- гични изследвания, като се изхожда от приоритет-
обходимо да се премине от определянето на ността на хигиенните изисквания за осигуряване
минимално необходимите концентрации на фак- на безопасност и благоприятни условия за водо-
торите на околната среда, към следващия етап ползване от населението. Разработката на хи-
– и на оптималните параметри. Така например, гиенните норми предвижда комплексни изслед-
като ПДК (максимална стойност съгласно На- вания на веществото по 3 основни признака на
редба № 9 от 2001 г. за качествата на питейните вредност:
води у нас) за съдържанието на флуор в питей- 1. токсикологични изследвания на влиянието
ните води се приема 1,5 mg/l (опасност за разви- на веществото върху организма;
тието на флуороза); минимално необходимата 2. влияние върху органолептичните свойства
концентрация (МНК) е 0,5 mg/l (широко разпрос- на водата;
304
3. влияние върху санитарния режим на водо- дейност – биомикроелементи, напр. селен, ар-
ема. сен, хром и др. Тези съединения стават опасни
При установяване нормите за питейна вода сама при достигане на определена количестве-
могат да се изследват само първите 2 признака на граница в организма, когато защитните систе-
на вредност. ми са недостатъчни. Това ниво отговаря на пра-
Изследването на влиянието на химични- га на вредното действие на отровата. Счита се
те вещества върху органолептичните свойства за достатъчно обосновано да се оценяват като
на водата има за цел установяване на прагова- вредни измененията, които излизат извън гра-
та концентрация по влиянието им върху мириса, ниците на физиологичната норма за един или
привкуса, цвета, прозрачността (мътността). друг показател (под това се разбира излизане
Изследването върху санитарния режим на во- извън границите на нормата 1,5-2,0 Sx или в ре-
доемите цели да се установи праговата им кон- дица случаи – 3 Sx). За най-обоснован подход
центрация по влиянието върху процесите на към адекватната оценка на значимостта на от-
биохимично потребление на кислород, минера- критите изменения понастоящем се счита ком-
лизацията на азотсъдържащите органични ве- плексната пълна характеристика на състоянието
щества и развитието на водната сапрофитна ми- на организма като цяло, при която се отчита ди-
крофлора. намиката на процеса във времето. Много важен
Изследването на токсичното действие на хи- сега е въпросът за критериалната значимост на
мичното вещество цели установяването на мак- наблюдаваните изменения при оценка на ефек-
сималната недействаща концентрация (МНК), та на химични съединения в минимални концен-
т.е. на подпраговата му концентрация по сани- трации. Продължителният контакт с химични съ-
тарно-токсикологичен признак на вредност. Това единения често не довежда до формирането на
става в токсикологичен експеримент върху лабо- симптомокомплекси, характерни за хроничната
раторни животни или чрез прогнозиране на стой- интоксикация с промишлени отрови, но при ра-
ността на МНК с последваща екстраполация на ботещите при посочените условия се наблюда-
данните върху човека. ват признаци на понижение на общата съпро-
Определящ принцип при нормиране на ток- тивляемост на организма, повишение на нивото
сичните вещества във водите е принципът за ли- на неспецифичната заболеваемост, изменение
митиращ показател на вредност, т.е. приема се на имунобиологичната реактивност. Критерий
за ПДК най-ниската от определените стойности за оценка на вредното действие на химическите
по горните 3 (2) признаци за вредност. съединения е запазването или засилването на
Сигурността на научно обоснованите хигиен- неблагоприятния ефект след възстановителния
ни норми се проверява в практиката чрез ком- период, което е характерно за отровите, имащи
плексни изследвания на водоемите в естествени отдалечен във времето тип на действие (канце-
условия с използване на епидемиологични мето- рогенен, геронтогенен ефекти).
ди за проучване на здравето на населението. Методологията на хигиенното нормиране на
При хигиенното нормиране на токсични- химичните съединения във въздуха на работна-
те вещества в почвата се проучва тяхното вли- та зона предвижда определена етапност, която
яние върху следните показатели за вредност: дава възможност за:
транслокационен, миграционно-въздушен, миг- – бързо научно прогнозиране на степента на
рационно-воден и общосанитарен. За тези пока- опасност и токсичност на химичните съедине-
затели са установени допустими концентрации ния;
на веществото, които не влияят върху процеси- – установяване на безопасни нива на въз-
те на самоочистване на почвата, върху нейната действие в експеримент върху животни;
микробиоценоза и изключват възможността за – клинико-хигиенна апробация на установе-
преминаване на проучваното вещество в под- ните в експеримент ПДК.
земните и повърхностни води, растенията и ат- На първия етап се провежда обосноваване
мосферния въздух в количества, превишаващи на ориентировъчни безопасни нива на въздейст-
хигиенните норми за всеки от посочените обекти вие с помощта на изчисления по различни фи-
на околната среда. При нормирането на веще- зико-химични свойства на веществото и в екс-
ствата в почвата, също както при нормиране за- перимент върху животни – по показателите за
мърсителите на атмосферния въздух и водата, токсичност при еднократно и повторно (до 1 ме-
определящ е принципът за лимитиращ показа- сец) въздействие. Изчислителните методи се ба-
тел на вредност – за ПДК се приема най-малката зират на връзката между параметрите на токсич-
от четирите стойности, установена по посочени- ност на веществата, определени в краткосрочни
те по-горе показатели за вредност. опити и установените ПДК на тези вещества в
средата. Установено е, че въз основа на зави-
11.2. Фактори на работната среда симостта „доза-време“ и „доза-ефект“ е възмож-
но да се прогнозират ефектите от хроничното
Възможността за хигиенно нормиране на действие като се използват резултатите от ост-
химичните фактори на работната среда се ба- рия опит, а също така да се определят съответ-
зира на съществуването на зависимостта „доза- ните хигиенни норми за вредните вещества.
време-ефект“ и праговост на вредното действие. На втория етап от хигиенното нормиране на
Много от известните мутагени и канцерогени на- вредните вещества се проучва тяхната токсич-
пример са необходими и за нормалната жизнена ност при инхалационно въздействие върху ор-

305
ганизма на лабораторни животни, а също така кросреда с нервно-психичните възможности на
се оценяват кожно-резорбтивното и дразне- човека.
що свойства, характерът на действие и степен- 2. Хигиенното нормиране на шума и вибраци-
та на кумулация на веществото при повторното ите се базира върху критериите здраве и рабо-
му постъпване в организма. Изследванията за- тоспособност с оценка на влиянието на фактора
вършват с провеждане на хроничен токсикологи- върху целия организъм в процеса на трудова-
чен експеримент, с който се цели да се опреде- та дейност, като се има предвид напрежението
ли прага на хроничното действие на веществото. и тежестта на труда. За степента на вредност
За определянето на ПДК стойността на прага на на шума и вибрациите се съди по резултати-
хронично действие се дели на коефициента на те от оценката на здравното състояние на рабо-
запаса (фактор на несигурност, модифициращ тещите: заболеваемост и клинико-физиологич-
фактор). Коефициентът на запаса е различен за ни изследвания в динамика през работния ден и
различните вещества (обикновено е 10, но може възстановителния период. Като се изхожда от ха-
да бъде 100 и много повече) и зависи от особе- рактера на действие на шума върху целия орга-
ностите на биологичното действие на вещество- низъм, е издигната концепцията за биологичната
то, от неговите кумулативни свойства и др. еквивалентност на ефектите на влияние на шума
Провежданите на третия етап клинико-хиги- и нервното натоварване (потвърдена в производ-
енни и епидемиологични изследвания при рабо- ствени и експериментални изследвания). При
тещи в застрашените производства са критерий тяхното съвместно действие неблагоприятното
за прогностичната ценност на експериментално им влияние върху организма е адитивно.
установените ПДК. 3. Неблагоприятното влияние на шума и ви-
В основата на нормирането на физически- брациите се оценява както по тяхното пряко
те фактори е също праговостта. При хигиенно- действие върху адекватните функции на анали-
то нормиране на отрицателно действащите ви- заторите, така и по опосредствените реакции на
соки стойности на физически фактори (шум, целия организъм. Изборът на адекватни и ин-
вибрации,електромагнитна енергия, йонизира- формативни методи за изследване трябва да се
ща радиация и др.) се обосновават безопасни за основава на съвременните представи за пъти-
организма пределно-допустими нива (ПДН) или щата на постъпване на информация в организма
дози (ПДД). за действащия дразнител, но наред с изследва-
Целта на хигиенното нормиране на шума и не на слуховия, кожния и вестибуларния анали-
вибрациите е да се определи допустимата де- затори да включват също така и показатели за
нонощна (или седмична) доза енергия на дейст- функционалното състояние на нервната, сър-
ващите фактори, която осигурява в условията на дечно-съдовата и ендокринната системи, има-
трудовата дейност (като се вземат под внимание щи общобиологично значение. За вредността на
тежестта и напрежението на труда) предпазване шума или вибрациите се съди по степента на на-
от функционални нарушения или болести, пре- стъпилата умора и по тежестта на отдалечените
дизвикани от тези фактори. последствия. Оценката на влиянието на шума се
За оценка на физиологичните изменения в извършва по специфичните изменения в слухо-
резултат на действието на шума или вибрациите вия орган и по неспецифичните промени, появи-
са възможни два подхода. Първият е общо приет ли се преди тях, които се проявяват в нарушения
и може да се нарече концепция на „допустимите“ на нервно-психичната сфера – умора, световър-
изменения – промените се сравняват с критери- теж, главоболие, нарушение на съня и др. При
ално допустими изменения (не предизвикващи оценката на влиянието на общите вибрации се
голямо напрежение и с нормално възстановява- отчита и степента на нарушения комфорт при
не). Вторият подход може да се нарече концеп- работещи близо (непосредствено) до източници
ция за „нулевите“ изменения, когато промените в на вибрации.
показателите не излизат извън границите на фи- 4. Критерият за вредното действие на фак-
зиологичната норма, т.е. дозата е недействаща. тора се установява по промените на показате-
Като се има предвид специфичността на шу- лите на физиологичните функции в сравнение
мово-вибрационния фактор, са определени ос- с нормата и като се взема под внимание прогно-
новните принципи на хигиенното нормиране, зирането на необратимите изменения по вели-
включващи физични, медико-биологични и соци- чината на временните изменения на прага в ана-
ално-хигиенни аспекти: лизаторните системи – използва се оценката на
1. При хигиенното нормиране на шума и ви- промените на физиологичните показатели през
брациите в производствената среда трябва да 8-часовия работен ден в сравнение с нивото им
се има предвид взаимодействието в системата преди работа (напр. установено е, че временно-
„човек-машина-производствена среда“. Научно- то понижение на слуховата сетивност след 8 h
техническата революция доведе до намаляване шумово въздействие е равно по степен – в dB,
на физическия труд в производството, нарасна на устойчиво намалената слухова острота след
ролята на умствения труд. Докато преди в сис- 10 години работа при постоянното въздействие
темата „човек-машина“ се акцентираше върху на шум със същата интензивност; подобни са и
съгласуването на конструкцията на машината с измененията във вибрационната сетивност и по-
анатомо-физиологичните характеристики и па- казатели на периферното кръвообращение при
раметри на организма, то понастоящем водещо локални вибрации). Отличителна особеност на
е съответствието на машината и трудовата ми- хигиенното нормиране на шума и вибрациите е
306
провеждането на експериментални изследвания максималното физиологически безвредно коли-
на доброволци с цел да се изключи маскиращо- чествено ниво на въздействие. При проучване
то или усилващо действие на други производ- на стохастичните (безпрагови) ефекти се изхож-
ствени фактори. да от принципа за вероятност на появяване, а не
Нормирането на производствения микро- от тежестта на нарушенията, които предизвиква
климат се базира на резултатите от изследвани- облъчването. Специфично за хигиенното нор-
ята на топлообмена на човека с околната среда миране на стохастичните ефекти е, че при раз-
и обусловеното от него функционално състо- работката на системата за радиационна защита
яние на различните системи на организма, а се приема концепцията за безпрагово действие,
също и на биологичното действие на отделните според която теоретично всяка доза йонизиращо
метеорологични фактори. Нормирането е насо- излъчване оказва мутагенно действие.
чено към осигуряване на две нива на топлинно Важно практическо значение има обосно-
състояние на човека (оптимално и допустимо), ваването на норми, съобразени с едновремен-
като се вземат под внимание нивото на неговите ното действие върху организма на множество
енергозагуби и периода на годината. Нормира- фактори от околната среда. При това се отчи-
нето предвижда изисквания към отделните пара- тат: характер на действието – комплексно, ком-
метри на микроклимата (температура, влажност бинирано или съчетано влияние на различните
и скорост на движение на въздуха), които при фактори на околната среда; биологичната ек-
тяхното съвместно действие да осигуряват иска- вивалентност (изоефективност) на хигиенни-
ното топлинно състояние на организма. те норми, установени за различните среди и др.
Като норми за оптимален производствен ми- При комбинираното действие на вредните ве-
кроклимат се приемат такива нива на отделните щества могат да се наблюдават различни ефек-
компоненти, които при ситемно и продължител- ти – адитивно действие (най-често), потенцира-
но действие върху човешкия организъм не водят не и антагонизъм. При постъпване на вредното
до съществени изменения на физиологичното вещество в организма едновременно по инха-
му състояние, способстват за запазване на са- лационен и перорален път (комплексно дейст-
мочувствието и здравето на работещите и съз- вие) токсичността става по-висока отколкото
дават предпоставки за висока работоспособност при постъпване на това вещество само по един
и производителност на труда. път. В условията на съчетано действие на фак-
Хигиенните норми за микроклимата трябва тори с различна природа може да се наблюдава
да осигуряват такива нива на топлинните със- засилване (най-често) или отслабване на тяхно-
тояния на организма на работещите, при които то действие.
няма напрежение на механизмите на терморе-
гулация или същото е слабо изразено. Разрабо- 11.3. Оценка и управление на профе-
тена е специална класификация на топлинните сионалния риск – подходи и модели.
състояния, в основата на която са критерии-
те за оценка на функциите на терморегулация- Оценката на здравния риск е процес, при кой-
та и сърдечно-съдовата система, като се вземат то данните от експерименталните изследвания
под внимание и показателите за енергетичната и епидемиологичните проучвания върху хора се
стойност на труда. „Оптималното“ топлинно със- комбинират с информацията за степента на екс-
тояние се характеризира с липса на напрежение позиция, за да може количествено да се пред-
на терморегулационните механизми, комфортно види вероятността за специфични неблагопри-
топлоусещане, запазване здравето на човека и ятни здравни ефекти, които биха се проявили
високо ниво на работоспособност. При „допусти- при експонирана популация. Оценката на здрав-
мото“ топлинно състояние се наблюдава извест- ния риск е разделена в четири етапа: идентифи-
но напрежение на терморегулационните механи- кация на риска, оценка на доза-отговор зависи-
зми, дискомфортно топлоусещане, възможно е мост, оценка на експозицията и характеризиране
понижение на работоспособността, но липсват на риска (фиг. 1).
нарушения на здравословното състояние. Идентификацията на риска е първата и най-
Предпочита се комплексната оценка на ми- лесна стъпка при оценката на здравния риск.
кроклимата като цяло; определянето на степен- Това е процес на определяне дали експозицията
та на топлинния дискомфорт (комфорт); опас- на определен професионален агент би могла да
ността от топлинен стрес, при аклиматизирани/ увеличи вероятността от неблагоприятни ефек-
неаклиматизирани, като се отчита интензитета ти върху здравето на експонираната популация.
на труда (метаболитната топлина) и термосъ- Той се базира на експериментални изследвания
противлението (топлоизолацията) на облеклото. върху животни и епидемиологични проучвания
При хигиенното нормиране на радиаци- върху експонираните лица с цел да се определят
онния фактор се взема под внимание специ- страничните здравни ефекти при въздействие
фиката на неговото биологично влияние върху на определени професионални вредности.
организма. Зависимостта „доза-облъчване-био- Оценката на доза-отговор зависимост де-
логичен ефект“ се проявява в две форми на би- финира връзката между дозата на въздейст-
ологичните реакции: прагови (нестохастични) и вие и вероятността за специфични странични
безпрагови (стохастични) ефекти. Нормирането ефекти. Тя изисква информация за методите на
на нестохастичните ефекти се основава на кон- екстраполиране на ефектите от висока към ни-
цепцията за праг на действие, т.е. установява се ска експозиция и от експерименталните изслед-
307
ПРОУЧВАНИЯ ОЦЕНКА НА РИСКА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
Лабораторни и теренни Идентификация Развитие на

изследвания за странични на риска (дали регулаторни
здравни ефекти и агентът причиня- средства
експозиция на определени ва странични
агенти ефекти?)
Оценка на доза-
Информация за Оценка на здраве-
отговор зависи-
екстраполация на методите то, икономически,
мост (каква е зави- Характеризи-
от висока към ниска доза социални и полити-
симостта доза-от- ране на риска
и от животни към хора чески последствия
говор) (Каква е често-
на регулаторните
тата на стра-
средства
ничните ефек-
Теренни измервания, ти при дадена
оценка на експозицията, Оценка на популация?)
характеризиране на експозиция
популации
Решения и действия
на отговорните
институции
Фиг. 1. Елементи за оценка и управление на риска (от National Academy of Sciences, 1983)
вания при животни върху хора. Съществуват ня- цифичното работно място съществуват сигнифи-
кои проблеми при екстраполирането на данните кантни здравни ефекти. Пълното характеризира-
от експерименталните изследвания върху експо- не трябва да дискутира предишните концентрации
нирани лица: различните вероятни механизми на производствения фактор в околната и работ-
на въздействие на някои професионални вред- на среда и в организма, фармакокинетичните раз-
ности не са напълно познати; дозите които се лики между експерименталните изследвания и
използват при експерименталните проучва- проучванията върху хора, ефекта от избора на
ния върху животни често са много високи и тези специфичните параметри за експозиция, статисти-
дози обикновено не се намират при експонирани ческите анализи, както и други фактори които мо-
лица; има разлика между животните и хора- гат да повлияят величината на оценявания риск.
та по отношение на метаболизиране на токсич- Влиянието на химическите и физически
ните вещества; дозата която се освобождава в фактори на работната среда върху сърдеч-
специфичните таргетни органи на животните е но-съдовата система е един от актуалните
различна от тази при хора. Като най-точен модел проблеми на профилактичната медицина. Труд-
за оценка на човешката експозиция базирана на ностите за диагностициране на сърдечно-съдо-
данните от експерименталните изследвания са вите увреждания от професионални вредности
физиологически основаните фармакокинетични произтичат от редица причини. Тези увреждания
модели при въздействие на химични фактори. (т.нар. „work-related“ сърдечно-съдови заболява-
Оценката на експозицията определя магни- ния) не са специфични и се изразяват с повишен
тудата и вероятността за натрупване на токсич- риск за развитие на артериална хипертония,
ния агент от околната среда в организма. Тя се исхемична болест на сърцето, кардиомиопа-
определя като външна (концентрация на различ- тия или ритъмни и проводни нарушения. Пора-
ните токсични агенти в околната и работна сре- ди многорисковия характер на тези заболява-
да) и вътрешна експозиция (натрупването на ния доказването на ролята на професионалната
тези вещества в организма). За някои химикали, експозиция е силно затруднено. Освен това, не-
действителната експозиция се определя директ- инвазивните методи за изследване на сърдеч-
но като се измерва съдържанието на токсичния но-съдовата система, препоръчвани от СЗО за
агент или негови метаболити в някои биологични епидемиологични проучвания не позволяват си-
течности, екскременти, коса и др. гурно диагностициране на ИБС. При голяма част
Най-важната част от оценката – характеризи- от изследванията е използвана различна мето-
рането на риска обобщава и интерпретира ин- дика, поради което получените резултати трудно
формацията, събрана по време на предишни- могат да бъдат сравнявани.
те етапи и идентифицира ограниченията на тази Производствените фактори, които най-вероят-
оценка. То изисква да се определи дали на спе- но увреждат сърдечно-съдовата система са: ня-
308
кои метали (олово, кадмий, живак, кобалт, арсен, остатистиката са от голямо значение при оцен-
антимон, жълт фосфор), нитрати, въглероден ката на професионалния риск. Съществуват
окис, въглеводороди, серовъглерод, пестициди, три основни типа епидемиологични проучва-
шум, вибрации, високи и ниски температури, не- ния: дескриптивни, аналитични и експеримен-
йонизиращи лъчения и др. тални. Дескриптивните проучвания не могат
Подходите за доказване на причинната връз- да се използват за доказване на хипотези и имат
ка между свързаните с труда ССЗ и професио- значение само за характеризиране на разпрос-
налния фактор включват: транението на определени заболявания. Ана-
1. Подробна професионална анамнеза за ус- литичните проучвания дават възможност за
тановяване на връзките във времето между поя- тестиране на специфична хипотеза и чрез из-
вата и развитието на сърдечно-съдовата симпто- числяване на степента на риска да се определи
матика и рисковия фактор на работната среда. дали етиологичният фактор е свързан с развити-
2. Установяване на експозицията на профе- ето на определено заболяване: (1) Какви са дру-
сионалния фактор – дневна, седмична, годишна гите рискови фактори за съответното заболява-
и кумулативна (за целия трудов стаж). не при експонираната популация? (2) Доколко
3. Установяване наличието и оценка на други- наличната професионална експозиция увелича-
те (професионални и битови) рискови фактори. ва риска за развитие на определено заболяване
4. Извършване на общ клиничен преглед с (използвайки релативния риск за измерване на
насочено изследване на сърдечно-съдовата сис- ексцесивния риск)? (3) Колко случая на заболя-
тема. ването биха могли да бъдат предотвратени, ако
5. Използване на диагностични тестове за ус- експозицията бъде елиминирана (използвай-
тановяване на вида и степента на сърдечно-съдо- ки методиката за изчисление на атрибутивния
вите увреждания – ЕКГ; 24-часово мониториране риск)? Експерименталните проучвания имат
на ЕКГ; степ-тест, евентуално коронарна ангио- за цел търсенето на стратегия за въздействие
графия; 24-часово мониториране на АН и др. При върху естествената история на заболяването,
епидемиологичните проучвания СЗО препоръч- напр. интервенционалните проучвания за реду-
ва използването на ЕКГ и интерпретирането ѝ по циране на рисковите фактори, скрининг изслед-
кода на Минесота, както и въпросника на Роуз за ванията за идентифициране на ранни стадии на
стенокардия и прекаран миокарден инфаркт. заболяването и т.н.
6. Определянето на риска от въздействие на На фиг. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 е представен един при-
професионалния фактор при определени усло- мерен модел за доказване на причинна връзка
вия на работната среда изисква достатъчно про- между експозиция на определен професионален
дължителни и контролирани епидемиологични фактор – вибрации, и вероятността за развитие
проучвания (тип случай-контрола и кохортни ре- на причинено от него заболяване (сърдечно-съ-
проспективни и проспективни проучвания) и ана- дови заболявания и дислипидемии). Предложе-
лиз на получените резултати чрез съвременните ният подход е основан на изследванията за оцен-
методи на биостатистиката. ка на здравния риск и може да се приложи при
Епидемиологичните проучвания и непрекъс- проучване ефекта и на други производствени
нато усъвършенствуващите се методи на би- фактори върху сърдечно-съдовата система.
ПОДХОД ЗА ДОКАЗВАНЕ НА ПРИЧИННИТЕ ВРЪЗКИ – ФАКТОР/БОЛЕСТ
Експериментални постановки
с опитни животни
Проучвания при хора – професионални

групи/болни – 300-500 души
Многомерни статистически анализи. Подходи

за формиране на групи/подгрупи.
1. Практически подходи
2. Възможности за ново решение – case/control
АНАЛИЗИ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
Фиг. 2
309
Фиг. 3
I. ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПОСТАНОВКИ С ОПИТНИ ЖИВОТНИ
ВИБРАЦИИ НАЛИЧИЕ И ХАРАКТЕР СТАТИСТИЧЕСКИ

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
НА ПРОМЕНИТЕ МЕТОДИ
Честота Интензив- общо – 2-4 мес. ИМА/НЯМА Вариационен

(Hz) ност m.s-2
Корелационен
постоянни анализи
дневно – 2-3 h (най-често прилагани)
нарастващи
намаляващи
Фазов характер
Променливи по:
– степен
– изчезващи
– появяващи се
АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
Вид и характер Статистическа Корелации между от- Влияние на честотата Възстановяване

на промените достоверност делните показатели и интензивността има/няма
Фиг. 4.
II. ПРОУЧВАНИЯ ПРИ ХОРА – професионални групи/болни (вибрационна болест)
(еднократно, ретроспективно, кохортно) – min. 300-500 души
ПОКАЗАТЕЛИ ПРОФЕСИОНАЛНА НАЛИЧИЕ И ХАРАК- СТАТИСТИЧЕСКИ

АНАМНЕЗА ТЕР НА ПРОМЕНИТЕ МЕТОДИ
биохимични трудов стаж има/няма Ако се ползва контролна
биофизични производствени вредности: група или има подгрупи (по
имунологични вид (експозиция) възраст, трудов стаж и др.):
физиологични интензивност (концентрация), Честота (%) – вариационен анализ
клинични дневна/стажова доза на случаите с – непараметричен анализ
анкетни: – диспресионен и др.
– хранене
извънреферентни
– алкохол и гранични
– двигателна активност стойности
– сън и отдих
– тютюнопушене
– лични и фамилни
АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
Вид и характер Статистическа Корелации между отдел- Честота на извън- Промени по възрасто-
на промените достоверност ните показатели референтните ви стажови групи
и с възраст/трудов стаж стойности
Фиг. 5.
III. МНОГОМЕРНИ СТАТИСТИЧЕСКИ АНАЛИЗИ
Определяне на явлението (групата) от фактори
ФАКТОРЕН АНАЛИЗ Анализиране на връзките между първоначалните

променливи и главните фактори
Разграничаване на две и повече съвкупности (групи) по опреде-

лен брой признаци. Построяване на дискриминантна функция.
Изследване на връзките между първоначалните показатели и

ДИСКРИМИНАНТЕН АНАЛИЗ дискримин. функция за изучаване на съвкупностите
Процентна вероятност (>75%)

на разграничаване (прогнозиране).
Регресионен анализ при дихотомна зависима променлива

ЛОГИСТИЧНА РЕГРЕСИЯ (допуска негаусово разпределение на променливите)
310
Фиг. 6.
IV. ПОДХОДИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ГРУПИ И АНАЛИЗИ
ГРУПИ/ПОДГРУПИ АНАЛИЗИ
Въздействани с вибрации Средни стойности (х) / извънреферентни

ГРУПИ
стойности (честота) на показателите

или при отделните подгрупи
Болни
Вибрационна болест I-III степен По-неблагоприятни средни стойности на
показателите – при коя подгрупа?
със ССЗ без ССЗ По-висока честота на неблагоприятни

извънреферентни стойности – при коя подгрупа?
ПОКАЗАТЕЛИ
положителен отговор
Въздействани с вибрации и шум, При подгрупата със ССЗ преобладаване на био-
въздействани с шум; ОБЩА ГРУПА химични, биофизични, физиологични показатели
ГРУПИ
– контролна група с по-неблагоприятни стойности
Шум/вибрации и шум – по-високи интензивности

със ССЗ без ССЗ (или над/под ПДН) при подгрупата със ССЗ
ПОКАЗАТЕЛИ
Шум
Вибрации и шум
Фиг. 7.
V. ПРАКТИЧЕСКИ ПОДХОД И НОВО РЕШЕНИЕ
Практически подход Ново решение

при установен риск (I-IV)
РИСКОВ ФАКТОР?
ИЗБОР ? CASE / CONTROL
Вибрации – не ? Вибрации – да ?
Профилактика Контрол на здравното

на фактора – състояние – липиден
под ПДН профил, RR, ЕКG, анкети Вибрации – да, в съчетание с другите фактори!
Натрупване на банка данни
311
1. Водиченска Ц.С. – Експериментални и хигиенно-епидемиологични проучвания върху атеро-

генния ефект и значението на химични компоненти на питейните води (тежки метали и др.) за раз-
пространението на сърдечно-съдовите заболявания в България – Дисертация, София, 1996.
2. Измеров Н.Ф., А.А. Каспаров (под ред.). – Гигиеническое нормирование факторов производ-
ственной среды и трудового процесса. – Медицина, Москва, 1986, 239.
3. Методи за оценка на риска за човека; Хигиенно нормиране на токсичните вещества. в: Хигиен-
на токсикология – методично ръководство. под ред. Ф. Калоянова, София, Мед. и физк., 1985, 291-
328.
4. Ръководство по хигиена и професионални болести. – под ред. Д. Цветков, Мед. и физк., Со-
фия, 1995, 246.
5. Управление на безопасността и здравето при работа. – Д. Димитров, София, „Синдипреванти-
ва“, 2002, 223.
6. Цветков Д., Статистико-математически модели за прогнозиране на състояния и заболявания
при въздействие на вибрации. В кн. Инфразвук, ултразвук, шум и вибрации, под ред. Д. Цветков, М.
Ангелова, С., Мед. и физк., 2007, 230-252.
7. Цветков Д., К. Коцева, М. Боев – Професионални заболявания и оценка на риска – сърдечно-
съдови заболявания, дислипидемии и оценка на професионалния риск, Актуална липидология, 1,
2001, 9-19.
8. Barnthouse L.W. – The role of models in ecological risk assesment: A 1990s perspective. Environ.
Toxicol. Chem., 11(12), 1992, 1750-1761.
9. Burger J., M. Gochfeld – Paradigms for Ecological Risk Assesment, in Preventive Strategies for Liv-
ing in a Chemical World, ed. E. Binghamand, D.P. Rall, Annals of the N.Y. Acad. of Scienc. V. 837, 1997,
372-386.
10. National Research Council – Issues in Risk Assessment. National Academy Press, Washington, DC,
1993.
11. Occupational hygiene, ed. R.F. Herrick; in: Encyclopaedia of Occup. Health and Safety, ed. J.M.
Stellman. vol. I, 30.4-30.34, ILO, Geneva, 1998.
312
З. Иванов
12 Производствен
травматизъм
изчисляват на базата на: средносписъчен със-
Производствени травми са увреждания на тав на персонала през отчетния период (А); за-
организма, възникнали внезапно под действие губените общо работни дни – Б (по този показа-
на външни фактори, непосредствено свързани тел злополуките се делят на довели до загуба
с производствените условия, които увреждания на работни дни: до 3; от 4 до 17; над 17 и инва-
нарушават анатомичната цялост на органи/тъ- лидност); броят на трудовите злополуки станали
кани и увреждат физиологичните функции. Въз- през отчетния период (В).
можни са механични, електрически, термични,
от йонизиращи и нейонизиращи лъчения, или Кч = В х 1000 Кт = Б (общо дни)
химични производствени травми.1
За производствени злополуки се считат А А
всички травматични увреждания, станали през Причините за производствените травми мо-
време или по повод и във връзка с извършвана- гат да се групират като:
та работа (както и всяко увреждане на здравето, Технически, присъщи на самата техноло-
настъпило в резултат на работа при извънредни гия и ползване на технически остарели и опас-
обстоятелства или ненормални за дадена про- ни производствени процеси. Сериозни причини
фесия условия), ако са довели до временна не- са: недостатъчна механизация, липса на блоки-
трудоспособност, инвалидност или смърт на ра- ращи устройства на опасните работни места, не-
ботещия. изправност на машините и съоръженията, липса
Някои непроизводствени злополуки се при- на автоматични и дистанционни командни ус-
равняват към производствените и се регис- тройства, несъвършенство на огражденията и
трират и отчитат като тях. Такива са травмите, предпазните устройства и др.
станали през време на каквато и да е работа, из- Организационни причини, като на първо
вършена по нареждане или не, но в интерес на място са тези вследствие на неправилни мани-
предприятието, през време на почивките, пре- пулации от страна на работещите, поради не-
карани в предприятието; когато се спасява чо- достатъчен инструктаж, обучение и контрол,
вешки живот или обществено имущество; при или поради неспазване правилата на техни-
отиване или връщане от: работа, от мястото за ческата безопасност. Следват травмите пора-
хранене през работния ден и от мястото за полу- ди недостатъци в организацията на работното
чаване на възнаграждение; при изпълнение на място, недобър ред, недобро поддържане на
обществени задължения във връзка с работата вътрешнозаводските комуникации и транспорт,
на предприятието. продължително работно време, неосигурява-
Производствените травми биват леки, теж- не или неизползване на лични предпазни сред-
ки, аварийни и смъртни. Леки са тези, които не ства и др.
водят до инвалидност. Тежките водят до инва- Причини поради неспазване изисквани-
лидност, а аварийните засягат повече от трима ята на трудовата хигиена и санитария, ер-
души. гономията и психологията на труда. Напри-
Вследствие на производствените травми (зло- мер прегряващият производствен микроклимат
полуки) може да настъпи временна или трайна значително намалява бързината на реакции-
нетрудоспособност. При трайна нетрудоспособ- те, разпределеността и устойчивостта на вни-
ност пострадалият обикновено се пенсионира. манието, натоварва значително сърдечно-съ-
Всички производствени травми и приравне- довата и дихателната системи, което влияе
ните към тях непроизводствени такива, които са за увеличение на производствения травмати-
предизвикали загуба на работоспособността за зъм. Ниските температури освен с общото въз-
един или повече дни, подлежат на регистриране действие върху психо-физиологичните функ-
в срок от 3 дни. ции често могат да бъдат и косвена причина
Анализът и изучаването на производствения за злополуките – поради носене на неудобно
травматизъм се осъществява като се използ- и тежко работно облекло и ограничаване сво-
ват два основни коефициента. Коефициентът бодата на движенията. Значително влияние
на честота (Кч) и коефициентът на тяжест (Кт) се върху трудовите злополуки имат и състояние-
то на осветлението, цветовата динамика, про-
1
Аналогични по характер/причина са битовите травми, но те мишлената естетика. Проучвания показват,
не са свързани с производството. че например подобряване на осветеността

313
може да понижи в някои случаи дори с 40-50% злополуки. Полът също влияе на травматизма
броя на злополуките, а рационалното оцветя- – жените изпитват по-голяма трудност за на-
ване на интериора, машините и съоръжения- гаждане в момент на опасност; организмът им
та – с 4-12%. Импулсните и високочестотните е по-податлив към отравяния; непосредстве-
шумове пречат на работниците да чуват зву- но преди и в първите четири дни на менстру-
ковите сигнали (особено страда възприема- алния цикъл при тях рязко се покачват често-
нето на говорната реч, поради маскиращия тата на травмите, но злополуките обикновено
ефект на шума най-вече върху възприемане- са с по-малка тяжест и т.н. Възрастта до око-
то на съгласните). Наред с това причинявана- ло 30 години също е „причина“ за по-чести
та от шума по-бърза умора и намаляване на травми, като това се свързва със занижен са-
работоспособността с 30-60%, е също една от моконтрол, импулсивност и самонадеяност,
причините за увеличението на травматизма в нежелание да се търси помощ от колегите. За-
шумни производства. Умората и промените на честяване на травмите се наблюдава и при по-
функционалното състояние на висшата нерв- възрастните работници, свързано с възрасто-
на дейност при въздействието на наднорме- вите физиологични и психологични изменения.
ни концентрации на токсични газове, пари и Съществуват и хипотези за „персонална пред-
прах също допринасят за увеличаване ниво- разположеност“ към травматизъм – намере-
то на травматизма. Общите и локални вибра- но е, че лица с повече злополуки са и с много
ции (особено в транспорта, военното дело, бързи психо-моторни реакции, реагират бързо
вибрационните технологии в строителството) и точно на психо-физиологичните тестове. Та-
водят наред с обективните промени във сети- кава „предразположеност“ обаче, е по-скоро
вността (вибрационна, за допир, болка, темпе- временна – под въздействие на емоции, стрес,
ратура), също до силно изразени явления на лични проблеми (много рядко е да се срещнат
субективен дискомфорт и умора, което увели- лица с трайна предразположеност към трав-
чава опасността от злополуки. При значител- ми). „Левачеството“ също може да окаже вли-
но физическо натоварване, нивото на умора- яние на нивото на травматизма – около 22%
та и като последица и на травматизма също е от работещите с чести злополуки са левича-
чувствително завишено. Съществува и изразе- ри, докато при работниците с малко злополуки
на зависимост между нивото на злополуките и само 5% работят с лявата ръка.
редица ергономични показатели. Това е непра- Други причини – семейно положение, ет-
вилната работна поза, неспазване изисквания- ническа принадлежност, професионален опит
та за работа в зоните на досегаемост, нерацио- и подготовка, режим на работа, употреба на
нално проектиране и поддържане на органите алкохол, мотивация (удовлетвореност) от ра-
за управление и средствата за представяне ботата и др. Семейните работници са с по-
на информация, неергономичната работната малко злополуки от несемейните, което се
мебел и т.н. Счита се, че поради неспазване- обяснява с повишеното чувство за отговор-
то на ергономичните изисквания и тези на пси- ност. Описани са разлики в нивото на травма-
хологията на труда възникват около 18-20% от тизма в зависимост от етническата (расова-
злополуките. Голямо значение имат и взаимо- та) принадлежност, но това е свързано преди
отношенията в трудовия колектив. Проучвания всичко със семейната и социалната среда и
показват, че при 9 до 15% от претърпелите зло- условия, а не с наследствеността. Хората с
полуки лица те имат недобри отношения с ко- по-голям професионален опит и подготовка
легите си, недостатъчна адаптация и неприоб- допускат по-малко трудови злополуки – счи-
щаване към групата (напр. съвместната работа та се, че след първите две-четири години ра-
при трудните операции изисква не само рацио- бота, злополуките намаляват чувствително.
нално и синхронизирано взаимодействие меж- Режимът на работа в денонощието има също
ду всички участници, но и постоянно внимание, отражение върху травматизма. Изследвания
с повишено чувство за отговорност и за безо- показват, че рискът за злополуки при трисмен-
пасността на другите). на работа, ако се определи коефициент 1 за
Причини от страна на човешкия фактор. сутрешната смяна, е 1,79 за следобедната
До 1960 г. почти еднакво значение се е отдава- и 1,37 за нощната. Също така връхната точ-
ло на техническите и човешки фактори за про- ка на злополуките се достига между третия и
изводствения травматизъм (едва след 1929 г. четвъртия работен час, като в края на смяната
започва да се отчита значението на човешките злополуките са с по-малка честота, но с по-го-
фактори). Сега обаче, Heinrich отдава 88% от ляма тежест. При чисто механичните работни
злополуките в американската промишленост операции, даже със средно и високо физиче-
на „лични опасни действия“, Barbier посочва ско натоварване, безопасността на труда е по-
90% за злополуките във френската металур- висока през нощните смени, докато при работа
гия, а Coppee-Bolly – 98% за белгийската ме- с постоянно внимание и съсредоточеност вър-
талургия. Здравословното състояние е важен ху сложни проблеми е обратното. Употребата
фактор (всред човешките причини) за увели- на алкохол, безспорно увеличава тежестта и
чаване травматизма. Установено е че при хро- честотата на трудовите злополуки.
нично болни (язвена болест, диабет, сърдеч- Мотивацията (удовлетворението) от ра-
но-съдови заболявания – най-вече артериална ботата е също важен фактор за възникването
хипертония, неврози) се наблюдават по-често или не на травматизма. Характерът на рабо-
314
тата, работните условия и приятелските отно- Профилактиката на производствения трав-
шения в екип имат по-силно влияние за поло- матизъм е насочена към отстраняване или на-
жителната мотивация към работата, отколкото маляване на риска от многобройните факто-
заплатата и работното време. Работещите, ри (причини) за травматизъм, като е насочена
които са удовлетворени от работата и заема- преди всичко към най-важните от тях, а имен-
ната длъжност, при допускане на злополука но – рисковите фактори, свързани с характера
посочват като причина за това по-често лични и условията на производството (професията) и
причини, докато неудовлетворените сочат като обучението (при необходимост и индивидуал-
по-чести „обективни“ причини свързани с про- ното осигуряване) на работниците за безопас-
фесията и работния колектив. на и безаварийна работа.
1. Закон за здравословни и безопасни условия на труд – Д.В. бр. 24/1997 г., бр. 86/1999 г., бр.
64/2000 г., бр. 92/2000 г., бр. 111/2001г.
2. Кодекс за задължително обществено осигуряване – Д.В. бр. 110/1999 г.
3. Кодекс на труда – Д.В. бр. 26 и 27/1986 г. с последно изменение в Д.В. бр. 18/2003 г.
4. Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки - Д.В.
бр. 6/2000 г., бр. 61/2000 г.
5. Cavigneaux A., Antissier R., Porcher B., La réparations des accidents du travail et des maladies
professionnelles, Masson, 1984.
6. Folliot D., Les accidents d’origine électrique, Masson, Paris, 1982.
7. Hachet J. Urgences en medicine du travail, Masson, Paris, 1987.
8. Précis de medicine du travail. sou la dir. Desoille H., J. Scherrer, R. Truhaut., 6 ed. Chap. III
Importance et causes des accidents du travail, Masson, Paris, 1991, 38-42.
315
Е. Динчева
13 Труд – възраст и пол
Изучаването на възрастовите промени във на мъжете над 45 години започва да намалява

връзка с трудовото натоварване има определе- (при жените този процес започва около 55 годи-
но място в профилактиката на редица заболява- ни). Ръстът след 40 години също започва да на-
ния свързани с претоварването на организма и малява. Намаляването на абсолютната мускул-
развитието на стреса. Не е възможно да се оп- на сила започва още по-рано – след 30 години,
тимизира трудовото натоварване, без да се съо- като тези промени са по-силно изразени по от-
брази с възрастта на работника. Проблемът ста- ношение на големите мускулни групи на краката
ва още по-сложен, като се вземе предвид факта, и тялото, и по-малко по отношение на малките
че бързите промени в структурирането на произ- мускулни групи на ръцете. Променя се и издръж-
водствените мощности и въвеждането на нови ливостта към статично мускулно усилие
технологии, налага честа преквалификация и При стареенето се формира своеобразен
смяна на работата. Възможностите за преквали- мускулен тонус. Заедно с нарушение в супраспи-
фикция и обучение на ново работно място също налния контрол следствие на промени в ЦНС, се
така зависят от възрастта Актуалността на про- наблюдават и сложни промени в сегментарния
блема се увеличава и от настъпващите в по- мотоневронален апарат. Установено е, че при
следно време демографски промени в структу- възрастни хора активността на алфа мотоне-
рата на населението. вроните (бързите, фазични мотоневрони) е на-
Въз основа на възрастовите промени и малена, а тази на гама мотоневроните (бавните
вграждането на индивида в социалната среда се тонични мотоневрони) се повишава. Нарушени-
предлагат много класификации на периодите на ят баланс между алфа и гама мотоневроналния
работоспособната възраст. Една от най-разпрос- апарат довежда до повишаване напрежение-
транените класификации е тази на D. Bromley то на скелетните мускули, които намаляват въз-
(1974). Според нея, работоспособната възраст можността за бързи фазични движения. С тези
се разделя на следните периоди: 1). Млада въз- промени, както и с дегенеративните промени
раст – от 20 до 25 години; 2). Средна, зряла въз- в костно-ставния апарат, се обяснява до голя-
раст – от 25 до 40 години; 3). Късна, зряла въз- ма степен намалената възможност възрастните
раст – от 40 до 60 години; 4). Предпенсионна хора да работят с бърз темп.
възраст – от 60 до 65 г.; 5). Пенсионна възраст Настъпващите с възрастта промени в психо-
– след 65 години и 6). Старост – над 70 години. моторната дейност имат някои съществени осо-
Тази класификация не винаги съвпада с приети- бености. Характерно е, че способността да се
те законови разпоредби за пенсиониране. изпълняват прости и еднообразни движения в
Големите междуиндивидуални различия в много по-малка степен се нарушава в сравнение
процесите на намаляване на функционалните с промените които настъпват при изпълнение
възможности на човека във връзка с възрастта, на сложни движения и действия Така например,
произтичащи най-вече от влиянието на околна- действия в хода на които движението трябва да
та и социалната среда, доведоха до формира- промени скоростта и посоката си, обикновено с
нето на понятията „биологична и функционална увеличаване на възрастта значително се заба-
възраст“, т.е реалното биологично състояние на вят. Установено е, че с възрастта се променя и
клетките в отделните органи и системи и функ- стратегията за изпълнение на дадено движе-
ционалните капацитети, в сравнение със същата ние или действие. Тъй като удълженото време
хронологична група. Няма ясна корелация меж- е главно за сметка на удължаване времето за
ду биологичната и хронологичната възраст, как- протичане на централните нервни процеси (по-
то и са силно изразени индивидуалните функ- слабо или не за моторното време), обикновено
ционални различия при остаряването. общия баланс на време се скъсява. Към проме-
нената стратегия се отнася и това, че за смет-
13.1. Промени на физическата работос- ка на намалената скорост се допускат обаче
пособност с възрастта по-малко грешки. Установено е също така, че с
възрастта се променят (забавят) най-съществе-
Морфологичните и функционални проме- но тези движения и действия с които работникът
ни, които настъпват във всички органи и тъка- има най-малко опит. Най-неблагоприятно въз-
ни в организма във хода на възрастовото раз- растовите промени по отношение на скоростта
витие, довеждат до постепенно намаляване на на движенията се установяват, когато работни-
физическата му дееспособност. Телесната маса кът трябва да работи с точни движения в услови-
316
ята на наложен ритъм, напр. при работа на кон- Табл. 1. Жизнена вместимост (х±std в l)
вейер (фиг. 1). Възраст Мъже Жени
20 - 24 4,3 ± 0,3 2,8 ± 0,3
Фиг. 1. Резултати при различни 25 - 29 4,2 ± 0,4 2,8 ± 0,3
възрастови групи в зависимост 30 - 34 4,1 ± 0,3 2,7 ± 0,3
от темпа и сложността на работа 35 - 39 3,9 ± 0,4 2,6 ± 0,3
40 - 44 3,7 ± 0,4 2,4 ± 0,2
45 - 49 3,4 ± 0,3 2,3 ± 0,3
50 -54 3,2 ± 0,4 2,1 ± 0,3
55 -59 2,9 ± 0,4 1,9 ± 0,3
с това настъпват и съществени промени в кис-
лородния транспортен капацитет. Това се дължи
както на промените в сърдечно – съдовата сис-
тема, така и на промените на хемоглобиновото
съдържание на кръвта, по-малката артерио-ве-
нозна диференция на кислорода, намалената
ефективност на тъканното дишане. Всички тези
промени резултират в намаляване на физиче-
ската дееспособност с нарастване на възрастта.
Максималният аеробен капацитет (МРК) е
най-висок около 25-годишна възраст, след което
започва постепенно да намалява. Характерно е,
че с възрастта нарастват и междуиндивидуал-
ните различия във физическата дееспособност.
Това се свързва както с генетични, така и с реди-
ца фактори като здравословно състояние, тре-
нираност, хранене и не на последно място влия-
ние на професията и условията на труд.
Проучвания при работници в България по-
Установените факти относно възрастови- казват най-високи показатели на МРК при про-
те промени в двигателната дейност са важни за фесии с изразено физическо натоварване – ми-
организацията на труда. Трябва да се има пред- ньори и горски работници, най-ниски стойности
вид, че смяната на трудовата задача се отразява при работници от химическата промишленост,
неблагоприятно на работника. Когато тази смя- при които най-често липсва динамично физиче-
на е наложителна, новата психо-моторна задача ско натоварване, а токсико-химичният фактор е
не трябва да бъде по-сложна и по-трудна от уп- силно изразен (табл. 2). Изясняването влияние-
ражняващата преди това. Необходимо е новата то на професията върху физическия капацитет е
дейност при по-възрастния работник да започне важно в два аспекта – да се търси професионал-
след период на обучение и адаптация към про- ният фактор, който може да модифицира въз-
менените условия на труд. растовите промени, и от друга страна доколко
Добре известно е, че белодробните обеми възрастовите ограничения във физическата ра-
и капацитети, освен с пола и ръста корелират ботоспособност затрудняват по-възрастните ра-
силно и с възрастта (табл. 1). Успоредно с жиз- ботници да изпълняват професионалните си за-
нената вместимост намалява и респираторния дължения и влияят на здравето им.
резервен обем.При това е характерно и относи- За профилактиката е важно, че натоварва-
телно увеличение на остатъчния обем спрямо нето при по-възрастните хора трябва да бъде
общия белодробен обем. Освен това, променят дозирано с голямо внимание и предпазливост,
се и някои основни показатели на обмяната на строго диференцирано съобразно индивидуал-
газовете в белите дробове. С възрастта се уве- ните възможности, да се избягват резките дви-
личава алвеоларно-артериалната диференция жения, завъртания, както и големи статични уси-
на кислорода в резултат на което е намалено лия. За поддържане на физическия капацитет
парциалното налягане на кислорода в артери- и за забавяне на възрастовите промени в него
алната кръв. Последното най-често се свързва с от голямо значение е физическата активност в
несъответствието на алвеоларната вентилация младата и средната възраст. Това е особено ва-
и кръвотока на белите дробове. жно при професиите с изразена хиподинамия и
Добре известни са също така и промените, хипокинезия.
които настъпват с възрастта по отношение на
сърдечно- съдовата система. Това са: намалява- 13.2. Промени в нервно-психичната ра-
не на ефективността на сърцето като помпа, за- ботоспособност с възрастта
бавяне на пулсовата честота, намаляване кръ-
вотока в коронарните съдове и способността на Възрастовите промени в зрителните функции
сърцето да използва кислорода. Ригидността на са особено важни за адаптацията към труд, из-
големите и малки кръвоносни съдове и капиляри искващ нервно-сензорна и нервнопсихична дей-
променя кръвоснабдяването на органите. Наред ност. Това се дължи главно на фактът, че макар
317
Табл. 2. Максимална кислородна консумация (х-l/min) и максимална пулсова – честота (х-
удара min-1) при различни професии
Изследвана група Възраст Мах.O2 консумация Пулсова честота Автори
20 - 25 2,37 174
Работници от химиче-
26 - 30 2,50 165 N. Тsaneva at all.
ска промишленост
31 - 35 2,29 158
до 20 3,12 187
Работници от машино- 21 - 30 3.00 184
Г. Ганчев
строене 31 - 40 2.80 181
над 40 2.60 180
21 - 30 2.90 180
Механизатори в сел- 31 - 40 2.80 172
Л. Минчева
ското стопанство 41 - 50 2.70 168
51 - 60 2.40 168
до 30 3.26 172
31 - 35 2.88 167
Горски работници И. Хаджиолова и сътр.
36 - 40 2.96 170
41 - 45 2.81 159
21 - 30 3.40 –
Миньори 31 - 40 2.54 – Л. Минчева и сътр.
41 - 50 2.49 –
и бавно те започват твърде рано, още когато об- не все повече се отдалечава от очите. Развива се
щата нервнопсихична работоспособност е ви- т.н. пресбиопия (старческо далекогледство). Не-
сока. Познаването на техните първи симптоми коригираната или недобре коригираната пресби-
и отражението им върху перформанса и състоя- опия води до трудности при изпълнение на ра-
нието на работника е важно за рационалната ор- бота извършвана на близко разстояние. За да се
ганизация на труда и запазване здравето и рабо- формира ясен образ върху ретината акомодаци-
тоспособността. Освен това, много съвременни онния апарат е под непрекъснато напрежение.
професии и дейности са свързани с наблюде- Това води до развитието на бърза умора, която
ние на малки обекти и детайли или изискват не- се манифестира със зрителен дискомфорт, съл-
прекъснат зрителен контрол, приемане на голя- зене, зачервяване на очите, главоболие. Нама-
мо количество информация, което налага едно ляването на зрителната работоспособност след
свърхнатоварване на зрителната система. 40-45 години налага специални мерки за работни-
Възрастовите промени в предната част на те места. На първо място това е подобряване на
зрителната система се отнасят главно до про- осветеността и контраста и намаляване отблясъ-
мени в пропускането на светлината (промени в ците. Важно е да се избягват претоварванията на
дебелината и формата на корнеята, промени в зрителната система, което обикновено се случва
стъкловидното тяло и др.) и до промени в акомо- в края на месеца. Работата с малки детайли при
дационните функции (промени в дебелината и възрастните работници е много уморителна. Пре-
плътността на лещата, намаляване на еластич- поръчват се периодични прегледи на очите за от-
ността и подвижността й, атрофични промени в криване промените настъпили в зрителната ос-
цилиарния мускул и др.). Тези промени започ- трота и предписване на необходимите очила. При
ват между 35 и 45 годишна възраст и се изразя- работа на видеодисплей при работниците над 45
ват главно в промени в зрителната острота, ко- години се препоръчва корекцията на визуса да
ято е един от основните показали за капацитета бъде за виждане на т.н.полу-близко разстояние.
на зрителната система. За хигиената на труда Намаляването на слуха с възрастта – прес-
е от значение определянето на зрителната ос- биакузисът, също така има значение за рабо-
трота за близко разстояние, тъй като при голям тоспособността на възрастните работници.
брой професии свързани с изработването, мон- Влошаването на слуховите функции се изразя-
таж или наблюдение на малки детайли и обек- ва в повишаване на слуховия праг в диапазо-
ти, разстоянието до очите е 30-40 cm. Освен зри- на на 4000-5000 Hz. Промените в слуховата се-
телната острота към статични обекти в трудовата тивност при експозиция на наднормени шумови
дейност значение има и кинестетичната зрител- нива в производствени условия първоначално
на острота, т.е. възприемането на обекти, които са приблизително в същия честотен диапазон и
се движат. Времето за възприятие на статични и са израз на подобни патологични промени – де-
още повече на движещи се обекти с възрастта генерация на ресничестите клетки и увреждане
прогресивно нараства. Безспорно, възрастовите на съответните кохлеарни структури, т.е. два-
промени във времето на възприятието се дължат та фактора имат адитивен ефект и възрастните
и на промени които настъпват не само в предни- работници са по-чувствителни към шумови въз-
те части на зрителната система, но и на циркула- действия. По-късно, с възрастта слуховата се-
торните и метаболитни промени в ретината, кои- тивност намалява и в областта на по-ниско че-
то довеждат до стесняване на зрителното поле. стотните диапазони което води до влошаване и
С възрастта еластичността на лещата нама- на говорната разбираемост, респективно до зат-
лява с което най-близката точка за ясно вижда- рудняване в комуникацията на работниците.
318
Проблемите с възрастовите промени в нерв- Фиг. 2. Възрастови промени в ПЗМР и в РИ
но-психичната работоспособност са много слож-
ни и поради фактът, че с възрастта отделните
психофизиологични показатели не се променят
еднакво и зависят от редица фактори. На първо
място това са индивидуалните характеристики и
вида на упражнявания труд. Известно е, че най-
упражняваните нервно-психични функции оста-
ват дълго време запазени. Освен това, наред с
прогресиращите дегенеративни промени се раз-
виват и редица компенсаторни механизми, които
позволяват дълго време да се изпълнява нерв-
но-психична дейност. Така например, времето
за изпълнение на простите сензо-моторни ре-
акции (ПЗМР) започва да нараства с възрастта
в сравнение с времето за изпълнение на слож-
ните задачи изискващи ангажиране на проце-
сите на дискриминация на сигналите, вземане
на решение и др. Хормоналните промени също
така оказват влияние. Проучвания показват, че
напр. през всички възрастови периоди след 20
годишна възраст, мъжете имат по-кратко време
на реакция в сравнение с жените. При мъжете
в периода на работната възраст промените във
времето на проста реакция са незначителни, до-
като промените във времето на сложните реак-
ции (РИ – реакции на избор) след 40 годишна
възраст са по-силно изразени. При жените и два-
та вида реакции в тази възрастова група са за-
бавени. Трябва да се подчертае, че и при двете Възрастовите промени в нервнопсихична-
групи лица, възрастовите промени са по-силно та работоспособност трябва да се имат пред-
изразени в края на работния ден, когато вече са вид при решаването на такива въпроси като
налице признаците на развитие на умора (Фиг. обучението, квалификацията и преквалифика-
2). Много автори подчертават факта, че макар цията на работниците, ергономичните пробле-
възрастните работници да изпълняват по-бавно ми на работните места, проблемите свързани с
нервно-сензорните задачи, те правят по-малко нормирането на труда, което е пряко свързани с
грешки при появата на отвличащи вниманието запазване здравето и работоспособността на ра-
странични дразнители и крайният резултат може ботниците.
да не е по-лош.
Паметовите процеси с възрастта не се изме- 13.3. Адаптация на жената към труда
нят в еднаква степен. Първичната памет (когато
материалът все още е повтарян и е във фокуса Необходимостта от специално внимание към
на вниманието), с възрастта се променя незна- женския труд произтича от основните физиоло-
чително, докато промените в дълговременната гични различия между двата пола и свързани-
памет са по-демонстративно изразени. Намаля- те с тях механизми, които определят биологич-
ването на способността за запаметяване в про- ните връзки между околната среда и здравния
цеса на остаряването е свързано също така с статус. Освен това, при жената съществуват
приспособителни реакции – с възрастта започ- особени периоди като период на бременност,
ват да преобладават компонентите на смисло- на кърмене, на резки хормонални промени при
вото и логично запаметяване над механичното. излизане от фертилна възраст, когато те се по-
Смисловите компоненти се съхраняват по-дълго уязвими. Освен професионалната ангажира-
време и придобиват относително по-голям дял в ност, домакинската работа и възпитанието на
общия обем на паметта. децата, както и решаването на редица психо-
Висшите мисловни процеси показват също социални проблеми са допълнителни стресови
динамика с възрастта, но промените настъп- фактори.
ват относително по-късно. Редица автори нами- Жената има по-малка физическа сила от
рат, че те се съхраняват и даже подобряват до мъжа – тя има по-малък скелет, по-къси край-
50-годишна възраст. Доказано е например подо- ници – средно с около 7% от тези на мъжете.
бряване в решаването на аритметични задачи По-малката мускулна сила се дължи както на
при 60-69 г. мъже и 50-57 г. жени. Обяснението по-малките мускули, така и на по-голямото ко-
на този факт най-често се свързва с подобрява- личество мазнини. Сърцето е по-малко с око-
не на функционалното състояние на организма ло 10-15%, което определя и по-малкия ударен
след завършване на климактеричните процеси в обем. При натоварване ударният обем се увели-
предходните декади и стабилизиране на нервно- чава по-малко и компенсацията става за сметка
ендокринната регулация. на учестяване на сърдечната дейност. При едно
319
и също натоварване жените повишават поч- имат въпросите за охраната на женския труд в
ти два пъти повече пулсовата честота. При то- условията на йонизираща радиация, особено
плинно натоварване жената също така отгова- през периода на органогенезата на бременната.
ря с по-висока пулсова честота. За физическата Гениталната сфера на жената освен от тежкия
дееспособност е важен и фактът, че жената има труд се засяга от общите вибрации, инфразвука,
по-малък гръден кош и по-ниски показатели на интензивните електромагнитни полета.
белодробна вместимост с около 15%. Хемогло- По отношение работата през нощта се счита,
бинът при жената е с около 25% в по-малко ко- че няма физиологични причини жените да я по-
личество в сравнение с мъжа и усвояването на насят по-трудно от мъжете. Това, че жените през
кислорода от белите дробове е по-малко. нощна смяна на работа понижават производи-
Тези различия определят по-ниския работен телността си повече от мъжете, се свързва глав-
капацитет на жената – с около 20-25%. Жена- но с недостатъчния и нарушен сън – социалното
та притежава само 55-65% от мъжките възмож- положение на жените прави нощния труд при тях
ности за вдигане и пренасяне на тежести. Ето особено уморителен, поради което трябва да се
защо, жените не бива да извършват тежка фи- ограничава.
зическа работа. В България нормите за отдел- По отношение на злополуките в промишле-
ните категории физическа работа са с около 0,5 ността, има данни че жените правят по-мал-
kcаl/min по-ниски от тези за мъжете. През време ко грешки и злополуки от мъжете. Обикнове-
на бременността жените имат определени огра- но злополуките в предприятията се срещат при
ничения за извършване на тежка работа пора- по-младите и по-възрастните жени в сравнение
ди по-лесна уморяемост. След диагностициране с тези от средната възраст. При битовия травма-
на бременността жената трябва да се пренасочи тизъм обаче нещата са обратни, което отново се
към по-лека работа. За жените в производство- дължи на социалната им ангажираност със се-
то този проблем съществува, както във връзка с мейството.
бременността, така и във връзка с менструалния Няма данни които да показват, че извън спе-
цикъл. Също така ранното започване на тежка цифичните за тях периоди, жените са по-подат-
работа е вредно за младата девойка. Принуди- ливи на заболявания. Напротив, мъжете имат
телната работна поза довежда до застой в мал- по-висока честота на смъртност през всички въз-
кия таз и може да благоприятства развитието на растови периоди – по-висока при тях е и фетал-
заболявания на половата система. ната и детската смъртност, по-голяма е смърт-
Няма сигурни данни, които да показват съ- ността от вродени заболявания. Тези различия
ществени психо-физиологични различия между показват ролята на генетичния фактор, както в
мъже и жени. Отделни автори подчертават из- предразположението за развитието на някои за-
вестна психична лабилност при жените, по-голя- болявания, така и за определени наследствени
ма емоционалност и раздразнителност, както и болести свързвани с единичната хромозома у
неточен подход при работа с отделни хора. Из- мъжа, като например цветната слепота. Извест-
вестно е, че жените имат по-дълго време на ре- но е също така, че при мъжете рискът от разви-
акция, по-бавна скорост на волевите движения. тие на сърдечно-съдови заболявания е по-голям
Тъй като обаче, всички тези дейности до голя- в сравнение с жените. Съществува мнение, че
ма степен зависят от тренировката и професио- по-малкият риск при жените от сърдечно-съдови
налното обучение, трудно е да се твърди че тези заболявания се дължи на протективната роля на
различия са физиологично обусловени (извест- женските полови хормони, особено на естроге-
на е практиката, както в нашата, така и в другите ните. С това се обяснява и фактът, че честотата
страни, че работничките заемат работни места в на сърдечно-съдовите заболявания при ранна
промишлеността често без предварително обу- менопауза, след оваректомия, след менопауза
чение и квалификация). По отношение на сръч- е по-голяма. Предполага се също така, че по-го-
ността, има данни че дейности изискващи фина лямото количество на липоплазмени протеини с
регулировка се отдават по-добре на жените висока плътност у жените оказват протективен
В литературата няма данни, които да показ- ефект върху развитието на сърдечно-съдови за-
ват, че жените са по-чувствителни на различни болявания.
токсико-химични вещества – токсични прахове, Значителен интерес представлява изяснява-
аерозоли, газове, в сравнение с мъжете. Дока- нето на въпроса съществуват ли различия меж-
зано е обаче, че през време на бременността и ду мъже и жени по отношение развитието на
през периода на кърмене, определени токсич- реакцията на стрес. По време на почивка или не-
ни вещества са особено вредни за жените. Из- активно състояние не се установяват различия
вестно е неблагоприятното действие на олово- в екскрецията на катехоламините, но при ситуа-
то, живака, органичните разтворители и др. Тези ции на експериментален стрес – изпълнение на
вещества преминават през плацентарното кръ- фрустриращи когнитивни задачи, задачи с из-
вообращение и увреждат плода. Затова същест- мерване на времената на реакциите, след изпи-
вуват законови и нормативни документи, които ти и др., екскрецията на адреналина при мъжете
закрилят жената през време на бременността и се увеличава в по-голяма степен в сравнение с
майчинството. жените. По отношение екскрецията на норадре-
Още редица фактори на работната среда мо- налина не се установяват такива различия. Има
гат да влияят неблагоприятно върху женския ор- данни които показват, че няма различия между
ганизъм в по-голяма степен. Голямо значение мъже и жени в развитието на реакцията на стрес
320
при дадени психо-социални условия. Така напри- Като се има предвид, все по-активното анга-
мер, в случаите когато жените упражняват т.н. жиране на жените в трудни и отговорни профе-
мъжки професии – водачи на МПС, отговорни сии, тези данни са важни за лекарите и психо-
ръководни дейности и др., различията в нивото лозите на труда, както при разработването на
на кортизола между двете групи са незначител- медико-профилактични мероприятия – режими
ни. Предполага се, че психо-социалният фактор на труд и почивка, стрес управляващи и стрес
играе важна роля в регулацията на ендокринна- редуциращи програми, така и за решаване про-
та активност. блемите на всеки конкретен случай.
1. Возрастная работоспособность лиц умственного труда, Наватикян, А.О., Крьiжановская,

В.В., Киев, Здоровя, 1979.
2. Работоспособност и възраст. Хаджиолова Й. и сътр., София, Мед. и физкултура, 1984.
3. Психофизиология на труда. Под ред. на Н.Цанева, Мед. и физк., София, 1988.
4. Women’s work: An injury into the health effects of invisible and visible labor. E. M.Hall, Stocholm,
1999.
5. Physical activity and aging. Shepрard R., London, Croom Helm, 1978.
6. Precis de medicine du travail. sous la dir. H. Desoille, J. Scherer, R. Truhaut. 6 ed. Travail feminine;
Travailleurs ages. Masson, Paris, 1991, 1028-1054.

321
А. Манолова
Остеопороза
13.4
Остеопорозата (ОП) е най-разпространеното Хормонални нарушения (аменореа, хипого-

костно метаболитно заболяване, което според надизъм, хиперпаратиреоидизъм, хипер-тиреои-
Световната здравна организация заема 4 място дизъм, хипопитуитаризъм, инсулинозависим диа-
след сърдечно-съдовите, онкологичните заболя- бет); прием на медикаменти (глюкокортикоиди,
вания и диабета по медицинска, социална и ико- хепарин, антиконвулсанти, хормони на щитовид-
номическа значимост. ната жлеза, високи дози на алуминий-съдържащи
ОП се определя като системна остеопатия, антиацидни препарати, имуносупресори); боле-
характеризираща се с намаляване на костната сти на храносмилателния тракт, онкологични
маса в единица обем и нарушение на микроар- и генетични заоблявания (малабсорбционен
хитектониката на костната тъкан. синдром, хроничен хепатит, първична билиар-
Хистоморфометрично ОП се дефинира на и алкохолна цироза, ревматоиден артрит, лев-
като намаление на общото количество на нор- кемия, миелома, лимфома и други неоплазми,
мално формираната кост. Отчита се едновре- osteogenesis imperfecta, homocystinuria, синдроми
менно намаление на минералната субстан- на Marfan и Ehlers-Danlos).
ция и на костния матрикс, като съотношението Епидемиология на остеопорозата и свър-
между тях остава непроменено. Костите ста- заните с нея фрактури. Медицински и со-
ват порести и чупливи, скелетната здравина и циални последствия. ОП могат да развият
издръжливост намаляват, което от своя стра- индивиди от всички възрастови групи, но най-за-
на значително повишава риска от фрактури сегнати са жените след менопаузата. Епидеми-
при минимална травма. Костната загуба, най- ологични проучвания сочат, че 45% от жените
често протича без симптоми до появата на над 45-годишна възраст и 15% от мъжете над 50
първата фрактура. страдат от остеопороза.
Класификация на остеопорозата: Остеопо- Разпространението на ОП нараства в све-
розата се определя катото първична или вто- товен мащаб. В САЩ, например по данни на
рична на базата на отсъствие или наличие на NHANES III случаите на диагностицирана ОП от
определени заболявания, хирургични намеси и/ 5-8 милиона за периода 1988-1994, са нараснали
или прием на определени медикаменти. на 10 милиона през 2000 г., като още 18 млн. аме-
● Първична остеопороза (инволюционна) риканци са с повишен остеопорозен риск поради
Предвид клиничните особености, хормонал- установена остеопения (ниска костна маса).
ните промени и връзката на заболяването с въз- В страните на Европейския съюз от остеопо-
растта и менопаузата се отличават 2 типа инво- роза боледуват 40 милиона, което представлява
люционна ОП: 12% от населението.
Тип I – постменопаузална остеопороза – У нас, по данни на представително епидеми-
проявява се при жените след 50 г. възраст и е ологично проучване, остеопороза се устанавява
свързана с острия естрогенен дефицит при ме- при 20.5%, а остеопения при 32.5% от изследва-
нопаузата. Определя се от ускореният костен ните постменопаузални жени. Екстраполирайки
търновър, обикновено резултат на увеличена тези данни върху общата популация, авторите
костна резорбция. приемат, че около 820 000 жени са с ниска кост-
Тип II – сенилна остеопороза. Проявява се на маса и повишен риск от фрактури.
със възрастта, като засяга еднакво мъже и жени Приема се, че 50% от жените и 25% от мъжете
над 70-годишна възраст. Обуславя се от свърза- над 60-годишна възраст ще претърпят поне една
ните със стареенето на организма намаление на фрактура през остатъка от своя живот. При паци-
функционалните възможности на остеобластите енти над 70-годишна възраст, кривата на зависи-
и вторичния хиперпаратиреоидизъм, вероятно, мостта – намалена костна маса/фрактурен риск
зависещ от влошената калциева абсорбция в е вече експоненциална. Важно е, че в над 50% от
тънките черва. Характеризира се с намален кос- случаите остеопорозните фрактури са следствие
тен търновър – относително непроменена или на минимална или умерена травма, като в по-го-
намалена резорбция, съчетана с ниска степен лямата си част (76%) се дължат на падане от из-
на костообразуване правено положение или по-леки падания.
● Идиопатична остеопороза – редки фор- В сравнение със 70-те години, през пери-
ми на остеопороза при деца и възрастни инди- ода 1989-1991 г. фрактурите на крайниците са
види (ювенилна, пременопаузална при жените и се увеличили с 14% (22% за жените и 1% за мъ-
пресенилна при мъжете) жете). Приема се, че ако през 1990 в световен
● Вторична остеопороза, дължаща се ос- план са били регистрирани 1.7 милиона фракту-
новно на: ри дължащи се на остеопороза, то през 2050 г.
322
се очаква те да достигнат 6.3 милиона, а в Евро- Нивото на костната маса, както във детство-
пейския съюз се прогнозира, че през следващи- то, така и в по-късна възраст се определя от зна-
те 50 години бедрените фрактури ще нараснат чителен брой взаимосвързани генетични, хормо-
повече от 2 пъти – от 414000 на 972 000. нални и поведенчески фактори, повлияващи в
Високата болестност и последващите осте- различна степен натрупването на ПКМ или пос-
опорозни фрактури, определят клиничната и со- ледващата костна загуба.
циална значимост на ОП (намалената костна ● Фенотипни и генотипни особености.
маса, сама по себе си няма клинични прояви). Както беше подчертано женскит пол, е значимо
Най-чести и тежки са усложненията при по-засегнат от ОП и свързаните с нея фрактури.
фрактурите на бедрената шийка. При тях в Тези разлики се обясняват с това, че мъжете от
над 50% от случаите се налага продължителна една страна натрупват значимо по-голяма ПКМ
хоспитализация, а в 10% – постоянни домашни поради 2-те допълнителни години на предпубер-
грижи за болния в продължения на година. След тетен растеж и по-дългия период на пубертетно
тежка бедрена фрактура, около 11% от пациен- съзряване. От друга страна липсата на менопа-
тите се инвалидизират напълно (само 30-50% се узален еквивалент води до значимо по-късна и
възстановяват напълно). Установеният висок ле- слаба възрастово обусловено костна загуба.
талитет вследствие ОП и фрактурите е свързан проучвания при деца и възрастни доказват
най вече с този при фрактурите на бедрената не само полови, но и изразени расови различия,
шийка – 5-20% от болните умират от усложнения които персистират през целия живот и опреде-
в течение на първата година. Като цяло такава лят по-високия ОП и фрактурен риск при инди-
фрактура намалява очакваната продължител- види от кавказката и азиатската раса в сравне-
ност на живота с 12-20%. ние с тези от негроидната.
На второ място по тежест и значимост са Костна маса се намира под силен генетичен
компресионните фрактури на телата на пре- контрол, доказателствата, за което се основават,
шлените. Установяват се при 36% от възрастни- както на изследвания на двойки близнаци, така
те жени. Гръбначните деформации, вследствие и на данни от фамилни проучвания. Приема, че
на компресионни фрактури са причина за посто- до 70% (50-90%) от вариативността на костна-
янни болки в гърба, ограничена двигателна ак- та плътност се дължи на наследствеността. На-
тивност, изразена гръдна хиперкифоза (т.н. „вдо- правени опити за определяне на полиморфиз-
вишка гърбица“), намаляване на ръста, а 5% ми в редица гени, свързани с костната маса и/
– достигат до пълна инвалидност. или фрактурния риск. Такива са: витамин D ре-
Усложненията след фрактура на радиуса in цептор ген (VDR); kолаген тип 1 α1 ген ( COL1A1)
loco tipico не са така тежки, но при 29% до 44% и свързващите го протеини; естроген рецептор
от такива болни се установяват силни болки, а алфа ген (ER-alpha); трансформиращия фак-
36-40% от тях, се оплакват от слабост и скова- тора на растежа бета ген (TGF-beta); интерлев-
ност на ръката и след година от травмата. кин-1 бета ген и др.
Поради високата честота и тежеста на услож- ● Телесна конституция: повишеният ос-
ненията след остеопорозните фрактури, иконо- теопорозен и фрактурен риск е свързан с ниска-
мическите загуби, свързани с ОП, са огромни и та телесна маса, намалена обиколка на бедрото,
се увеличават всяка година. намалена мускулна и мастна маса и пр. Така на-
През 1999 г., медицинските разходи за лече- пример, жените с по-висока телесна маса, имат
ние на фрактурите вследствие на остеопороза по-ниска костна загуба, докато слабите и високи
(без трудозагубите), общо за Европа и САЩ са жени развиват по-често остеопороза.
били 27 милиарда USD. В близките 50 години се ● Фактори от стила на живот:
очаква удвояване на тези разходи. Хранене – неадекватен внос на калций и вит
Рискови фактори за остеопорозата. кост- D, като и на редица други минерали и витамини
ната маса се натрупва в детството, нараствай- – Mg, Zn, Cu, F и витамини К, C, B6, също и нама-
ки до един максимум в края на юношеството ляването на Са абсорбция в храносмилателния
(т.н. пикова костна маса – ПКМ) и след един пе- тракт поради намаления синтез на вит D с на-
риод на стабилност започва да намалява. В тази предване на възрастта, нарушение на отноше-
връзка, 2-та основни патогенетични детерминан- нието на Са/Р поради свръхприем на фосфор с
ти на ОП са: диетата.
1. Натрупване на относително ниска пико- Намалена двигателната активност и обез-
ва костна маса (ПКМ) в годините на детството и движване: Още през 1892 г. J. Wolff доказва, че
юношеството. В този случай, дори и минимал- недостатъчното физическо натоварване (грави-
на костна загуба с възраста ще доведе до ниска тационно или механично) се отразява неблаго-
костна маса и висок остеопорозен риск. Устано- приятно на костите, а здравината на костите и
вено е, че ПКМ определя в 50-70%, (съответно костната маса се увеличава в отговор на пови-
за трабекуларната и кортикална кост) костната шена двигателна активност се. Днес се приема,
маса в зряла възраст и поради тази причина е че адаптацията на костта към влиянието на ме-
прогностичен критерий от първи порядък в ети- ханичните въздействия протича с промени, как-
опатогенезата на остеопорозата. то в размерите й, така и в нейната структура. Из-
2. Значителна костна загуба (като величина, тъква се също, че костната минерална плътност
скорост и продължителност) през менопоузата в дадена скелетна точка е свързана с мускулна-
и/или в по-късна възраст. та сила в регионалната тъканна маса. Доказан е
323
и по-голямия остеогенен ефект на двигателната индекс – величина на стандартното отклонение
активност през време на растежа в сравнение с (SD) от нормалната средна стойност на масата
тази през време на зрелостта. на костно вещество при млади здрави жени от
някои негативни поведенчески модели бялата раса1.
(тютюнопушене, алкохолизъм): Тютюнопуше- до –1 SD – норма
нето е доказан рисков фактор за костния мета- от – 1 SD до – 2,5 SD – остеопения
болизъм. Жените, регулярни пушачки са с по- под – 2,5 SD без фрактури – остеопороза
ниска костна маса в сравнение с непушачките. под – 2,5 SD със фрактура – тежка напредна-
Тютюнопушенето се свързва с по-ниски нива на ла остеопороза
естрогените и по-ранна менопауза. Предполага Профилактика на ОП. Остеопорозата е бо-
се и, че никотинът потиска функциите на остеоб- лест на късната възраст, но тя има своята генеза
ластите. в детството и юношеството и затова първичната
Негативното влияние на големи количества профилактика на ОП е насочена към оптимален
алкохол, от една страна се дължи на токсичният скелетен растеж и минерализация от ранна въз-
му ефект върху костните клетки, а от друга от на- раст. Прието е, че. едно стандартно отклонение
стъпващия при алкохолизъм хранителен дефи- (10%) по-високата ПКМ намалява риска от осте-
цит, малабсорбционен синдром и изразени чер- опорозни фрактури при възрастните хора с око-
нодробни увреждания. ло 50%.
● Особености на хормоналния статус: Вторична профилактика е необходима за
Свързани са с естрогенният дефицит преди и всички жени след настъпване на менопаузата,
след настъпването на менопаузата (аменорея, за възрастните хора от двата пола, както и за ли-
хипогонадизъм, менопауза); цата с хронични заболявания, провокиращи на-
● Някои хронични заболявания или ле- маление на костната маса.
карствена терапия: ендокринни, ревматич- Профилактиката на ОП е комплексна и
ни, хематологични гастроентерологични, нефро- включва:
логични и др. заболявания, трансплантация на – балансирана диета, осигуряваща важните
органи, лечение с глюкокортикоиди. за поддържане на костния метаболизъм нутри-
Диагностика на остеопорозата: Световна- енти (минерали, витамини, белтъчини); При
та здравна организация е въвела диагностич- невъзможност, суплементиране на диетата с
ни критерии за остеопороза и остеопения, бази- препарати на калций и витамин D, или с комби-
ращи се на измерване на костната минерална нирани суплементи, съдържащи освен калции и
плътност (g/cm2) с DEXA (dual-energy-X-ray-ab- витамин D, Mg, Zn, витамини C, B6.
sorbiometry) в шийката на бедрената кост – т.н. – физически упражнения
„златен стандарт“. – корекция на някои рискови поведенчески
Наличието на остеопороза се доказва с помо- фактори: отказ от тютюнопушене и намаляване
щта на дензитометрично установен показател Т- на алкохолната консумация.
1
За мъже диагностично се използват същите абсолютни
стойности за костна плътност и Т-индекс като при жени.
1. Доклад по остеопорозата в Европейския съюз Остеопороза, 2000. Сигнален брой, Ноември:

17-20.
2. Шейтанов Й. Остеопороза. 2 изд.. С, 2000, 120.
3. Bachrach L.K. Acquisition of optimal bone mass in childhood and adolescence. Trends in Endocrinol.
and Metab. 2001, 12 : 22-28
4. Manolova A., Ribarova F., Cider L. The Osteoporosis problem today. Scripta Medica. 2002, V, 2:17-
28.
5. Obermayer-Pietsch B., Chararas C., Kotschan S. et al. Genetic background of osteoporosis. Acta
Med. Austriaca. 2000, 27: 18-22.
6. Rizzoli R., Bonjour J.P. Determinants of peak bone mass and mechanisms of bone loss.
Osteoporos. Int. 1999, 9 Suppl 2: S17-23
324
М. Цветкова-Арсова, Вл. Радулов
Професионална
14 подготовка и труд
на лица с нарушения
В различните страни по света съществува могат да бъдат напълно самостоятелни и неза-
различна възрастова граница за завършване висими в изпълнението на професионалните
на училище от ученици с нарушения – в някои си задължения – ученици с множество увреж-
държави тя е 18 години, в повечето е 21 годи- дания.
ни. В много страни също така се допуска и по- Подходящото професионално насочване
сещаване на допълнителен клас (т.нар. екстра включва подробно интервю с лицето с наруше-
клас), благодарение на който ученици с увреж- ния. Ако лицето е невербално или поради дру-
дания, които не са още готови да напуснат учи- ги причини не може само да участва в интер-
лище, усилено работят за овладяване на ня- вюто, то тогава необходимата информация се
кои важни умения за самостоятелен живот и събира от родители или други лица, които го
се концентрират върху усвояването на трудови познават добре – класният учител, други учи-
и професионални умения и навици (Швеция, тели, съседи, родители и т.н.
Финландия, САЩ и др.). Освен провеждането на интервю, оценява-
Със създаването на първите учебни заве- щият следва да извърши проучване на редица
дения за деца с увреждания се поставя и на- документи и материали като:
чалото на трудовото обучение, както и на ос- – училищни дневници, индивидуалният уче-
новите на професионалното ориентиране. В бен план и програма на лицето за последните
първото училище за глухи, открито през 1760 няколко години.
г. в Париж, в училището за слепи, създадено – медицинското досие на лицето – послед-
през 1784 г. в Париж и в училището за деца с ни извършени прегледи на зрението, слуха,
умствени нарушения, открито също във Фран- интелекта, общото физическо и неврологично
ция през 1841 г., започват да се преподават състояние.
предмети като ръкоделие, моделиране и др., – психологическото досие на лицето – има
които имат пряко отношение към бъдещата ли документирани проблеми в поведението
професионална реализация на лицата с ув- и каква терапия е проведена, как лицето въз-
реждания. Така постепенно започва системна- приема собствените си нарушения, има ли ре-
та подготовка за бъдеща професионална дей- алистична представа за ограниченията си, има
ност у децата с нарушения. ли адекватни очаквания за бъдещето си.
През 1984 г. Мadeline Will (САЩ) разработ-
ва модел за категоризиране на завършващите Примерен списък с въпроси
училище ученици с нарушения. Те се разделят за оценяване на лице с нарушения
в три основни групи, съобразно потребностите
им при завършване на училище и преход към 1. Разкажи ми за себе си и за семейството
зряла възраст: си.
1. Ученици, които няма да се нуждаят от до- 2. Къде смяташ да живееш след завършва-
пълнителни грижи и служби след завършване не на училище?
на училище и ще могат сами успешно да из- 3. Какво възнамеряваш да правиш след за-
вършват прехода към зряла възраст и да уп- вършване на училище?
ражняват професия – ученици с по едно нару- 4. Каква работа би искал да вършиш?
шение, обикновено в лека степен: например 5. Как смяташ да си намериш работа?
зрително затруднени, слухово увредени, уче- 6. Какви умения си овладял в училище?
ници с лека степен на интелектуална недоста- 7. Какви умения има още да учиш?
тъчност, ученици с леки невро-соматични ув- 8. С какво се справяш най-добре?
реждания. 9. С какво се справяш най-зле?
2. Ученици, които ще изискват специал- 10. Моля, опиши как и доколко виждаш/чу-
ни грижи и внимание за извършване на пре- ваш/се движиш и т.н.
ход към зряла възраст и за привикването към 11. Работил ли си досега? Къде? Какво си
професионална дейност за определен период вършил?
от време – ученици с комбинирани нарушения 12. Какви задължения имаш у дома?
или с умерена и тежка степен на увреждане. 13. Какви са целите ти за тази година? А за-
3. Ученици, които ще се нуждаят от продъл- напред?
жителни, вероятно постоянни грижи и служби, 14. От каква помощ ще се нуждаеш, за да
за преминаване към зряла възраст и няма да постигнеш целите си?
325
15. Как би описал себе си (използвай 5-10 леки невро-соматични и донякъде със слухо-
прилагателни, които ти подхождат)? ви нарушения. При нея инвалидите постъп-
16. Кои дейности ти харесват в училище? ват в обикновени професионални учебни заве-
17. Кои дейности извън училище ти харесват? дения и овладяват професия наравно с лица
18. Какво правиш в свободното си време? без увреждания. Подходящи професионал-
19. Сам ли предпочиташ да работиш или ни училища са: музикалната гимназия, както
сред други хора? и медицинския колеж за овладяване на масаж
20. Каква работа предпочиташ – вътре в от лица със зрителни нарушения, търговските
сграда или навън, на открито? гимназии за лица със слухови нарушения и т.н.
21. Кое ти харесва повече – да работиш с Чрез кратки университетски програми. То
хора, с данни, с животни или с предмети? ва е една нова форма на професионална под-
22. Опиши как си представяш идеалната ра- готовка, популярна в Западна Европа и САЩ.
бота за теб. Чрез университетска програма се цели овладя-
ване на знания и опит в конкретна професия,
14.1. Професионална рехабилитация например компютърни технологии и др.
на лица с нарушения Чрез професионални курсове. Тези курсо-
ве се създават за лица с определен тип инва-
Подходящата професионална рехабилита- лидност и имат за задача да обучат курсистите
ция изисква на практика добра професионал- на конкретни умения. Примери за подобни про-
на подготовка. В същото време е важно да се фесионални курсове са: по шев и кройка, плете-
знаят и възможностите за нейното получаване. не, дърводелство, акордиране на пиана, ремонт
В съвременното общество съществуват най- на електроуреди, тапицерство и т.н. Обикнове-
малко седем възможности за получаване на но тези курсове се организират и провеждат от
професионална квалификация: организация на инвалиди – например, Съюз на
Специални училища за деца с наруше- слепите, Съюз на глухите, Съюз на инвалидите.
ния. Това е най-старата форма за овладяване Чрез международни програми. Реди-
на професия както в международен, така и в ца учебни и рехабилитационни заведения по
национален план. Така например със създава- света предлагат обучение за овладяване на
нето на първите училища за глухи, слепи и ум- дадена професия или повишаване на квали-
ствено изостанали в България, съответно през фикацията на лица с нарушения, както и раз-
1898, 1905 и 1936 г. бива застъпено усвояване- мяна на ученици. Благодарение на тази фор-
то на различни занаяти. В училището за слепи ма на професионална подготовка инвалидите
се учи кошничарство и четкарство, по-късно се могат да овладеят коренно нова професия или
въвежда изучаване на масаж и акордиране на да повишат квалификацията си в позната им
пиана, в училището за умствено изостанали се професия като се запознаят със съвременни-
преподава ръкоделие. Днес, освен традицион- те тенденции за нейното упражняване – напри-
ните занаяти, се овладяват основите и на съ- мер, да добият представа за новости в компю-
временни професии, работи се с компютри и търния хард- и софтуер за слепи и др.
съвременни специални технически средства.
Рехабилитационните центрове. Те са 14.2. Труд на лица с нарушения
предназначени предимно за лица, при които
нарушенията настъпват в късна възраст. Там В България към края на 2000 г. броят на ли-
се предлага както елементарна рехабилита- цата с трайно намалена работоспособност
ция, овладяването на всекидневни умения, (инвалиди) е 240 хиляди. Само за София тех-
така и професионална рехабилитация. ният брой е над 30 000 души. Основните нор-
Специализирани центрове за професио- мативни документи, регламентиращи техните
нална рехабилитация. Тази форма на про- права и социалните придобивки са: Законът
фесионална подготовка се ползва с успех в за защита, рехабилитация и социална инте-
редица страни – особено в скандинавските грация на инвалидите (изменен и допълнен
държави. Тя предполага създаване на специа- от 38-то Народно събрание през март 2001 г.),
лен център, предназначен за лица с опреде- Кодексът за задължително обществено оси-
лен тип увреждания или комбинация от такива, гуряване в сила от януари 2000 г., Законът за
където да се преподават различни професии, социално подпомагане и Правилника за при-
подходящи за съответния тип инвалидност. В лагането му, Наредбата за експертиза на рабо-
България това са социалните учебно-профе- тоспособността.
сионални заведения (СУПЗ), предназначе- Професионалната реализация е „Процес,
ни за лица с интелектуална недостатъчност. чрез който индивидът определя своите профе-
У нас има общо 10 подобни заведения, къде- сионални ценности и извършва значими про-
то лицата с интелектуални проблеми овладя- фесионалните дейности. Този процес също
ват професии като шивачество, тапицерство, включва оценяване на интересите и откриване
готварство, бояджийство, полиграфия, мебел- на потенциала“ (Simpson F., 1986). Тя създа-
но производство, дамско плетачество, селско- ва чувство на удовлетворение, позволява сво-
стопански дейности и др. бодно общуване, а не живот в изолация, гаран-
Масови професионални училища. Тази тира финансова стабилност и независимост,
форма е приложима за лица със зрителни, създава самочувствие.
326
Основните фактори, от които зависи профе- то могат да оказват тази допълнителна помощ
сионална реализация на лица с нарушения са: обикновено са: специалист по професионал-
Личностно приспособяване. За да е нали- на подготовка, социален работник, специален
це личностно приспособяване, лицето трябва учител. Съществува длъжност „професиона-
да умее да спазва добра лична хигиена, да се лен съветник“ (job coach) в САЩ, Германия и
облича по подходящ начин, да има добри ма- др., чиято задача е да открива нови възмож-
ниери и поведение. ности за работа на лица с увреждания, да им
Социално приспособяване. Тук се изис- помага в привикването към задачите, които ще
ква овладяване от лицето на такива умения, изпълняват на работното си място, да обсъж-
които ще го направят ефективен член на група да с тях евентуални проблеми, да служи като
или колектив. посредник между лицето с нарушения и рабо-
Обществено приспособяване. Този фак- тодателя.
тор предполага приспособяване на лицето към Работа в специално предприятие или
основни правила на обществото. За целта то специална среда за лица с нарушения. Тази
трябва да умее да борави с пари, да пазарува, система на трудоустрояване е най-стара-
да използва обществени ресурси и т.н. та в исторически план – възниква в Европа в
Професионално приспособяване. Лице- края на ХVІІІ в. когато към различни училища
то да овладее всички онези работни умения за деца с нарушения (предимно слепи и глу-
и навици, които да му позволят да изпълня- хи) биват създадени работилници (по-късно са
ва ефикасно съответната професионална създадени и специални автономни работил-
дейност. ници). Сега в България специални предприя-
Възможностите за професионална реали- тия (от 1952 г. за слепи) съществуват към Съ-
зация на лицата с нарушения са няколко: юза на Слепите – ПП „Успех“ и към Съюза на
Работа на работно мястo заедно с лица Глухите – ПП „Тих труд“. На практика първите
без нарушения. Това означава, че лицето е специални предприятия у нас възникват около
конкуретноспособно и може да се справя са- средата на ХХ в. В тях се приемат на работа
мостоятелно с различни професионални за- само лица с по едно нарушение, без допълни-
дачи също толкова добре колкото и лица без телни увреждания.
нарушения. В подкрепа на тази възможност в Работа в „анклав“. Това е система, при коя-
различни страни по света се прилагат помощ- то малък брой лица с нарушения работят за-
ни мерки в лицето на две системи: квотна сис- едно, в обикновена работна среда, сред лица
тема и система на доброволците. Квотната без увреждания, като отговарят за определена
система означава задължаване на работода- част от производствения процес, напр., изра-
теля да задели определен брой работни мес- ботването или сглобяването на определен де-
та за инвалиди. Тази система бива успешно тайл. Така те работят в екип с други лица със
прилагана предимно през 70-те години на ХХ сходно състояние, но контактуват постоянно с
в., но впоследствие започва да запада. В Гер- колеги без увреждания. Тези анклави се ръко-
мания напр. законодателството предвижда водят от лице от рехабилитационно заведение
всяка фирма с над 16 работни места да заде- или от учебно заведение, където има профе-
ля 6% от тях за лица с увреждания. Системата сионална подготовка, но е възможно това да
на доброволците е по-гъвкава. При нея целта бъде и човек от предприятието с известна под-
е работодателите да се стимулират по естест- готовка по специална педагогика.
вен път да наемат на работа лица с уврежда- Пътуващи работни екипи (групи). Това са
ния, без да бъдат задължавани по законов път. работни групи от лица със сходни нарушения,
Например, ако работодател наеме инвалид, в които пътуват заедно и изпълняват определен
продължение на една година неговата заплата труд по силата на договор, сключен с различни
се изплаща от социалните фондове. През това работодатели. Обикновено те включват и „про-
време инвалидът има възможност да докаже фесионален съветник“ или социален работник.
професионалните си качества и да се утвърди. В условията на съвременния свят при лица-
След края на първата година, ако работодате- та с нарушения трябва постоянно да се търсят
лят реши да задържи на работа лицето с на- нови начини за професионална изява. Промя-
рушения, той вече сам поема изплащането на ната на обществото към лицата с увреждания,
трудовото му възнаграждение. както и съвременната научно-технологична
Работа на работно мястo заедно с лица и информационна революция, задължават в
без нарушения, но с оказване на помощ и търсенето на нови насоки и стратегии. За осъ-
подкрепа. Това е алтернативна форма на ра- ществяването им е необходимо:
бота във фирма, учреждение или работно мяс- – Проучване на опита на различните
то заедно с лица без увреждания, но с оказ- страни.
ване на допълнителна помощ от страна на – Съобразяване с националните тради-
специалист. Тази допълнителна помощ може ции и възможностите за осъвременяване.
да има различни измерения – например, от – Анализ на състоянието и тенденциите
еднократно демонстриране на изпълнението за търсене и развитие на професиите.
на конкретна задача или дейност на работно- – Запознаване и използване на опита
то място, до непрекъснато надзираване и на- на успешно реализирали се в професията
блюдение на работата. Специалистите, кой- лица с нарушения.
327
– Запознаване на работодателите с про- лива представа у обществото, че инвалидите
фесионалните възможности и реализация са безпомощни, не могат да се трудят или об-
на лица с увреждания. ратно – налице е липса на осведоменост
– Пропагандиране на професионални- за техните потенциални възможности. Чрез
те възможности на инвалидите сред обще- системно изнасяне в средствата за масово
ството. осведомяване на подходящи информации за
Въпреки че нерядко в медиите се изна- професионалната подготовка на инвалиди и
сят някои общи проблеми свързани с лицата чрез нагледно демонстриране на справянето
с увреждания, много слабо е подчертаване- им с овладяната от тях професия, могат да се
то на техните възможности или успехи в про- променят неверните схващания на общество-
фесионално отношение. Това създава лъж- то за лицата с увреждания.
1. Кисьов М. Инвалидност и временна неработоспособност, Нова звезда, Булсофт-1 ЕООД,

София. 2001
2. Радулов Вл. Рехабилитация на зрително затруднените, ДАРС, Бургас. 1999
3. Цветкова М. Слепите в древността и средновековието, Педагогика, 11, 84-93,. 1996
4. Holbrook M.C., Koenig A. J. (eds.), Foundations of Education (2nd ed.): Instructional Strategies
for Teaching Children and Youths with Visual Impairments, AFB, New York, 2000
5. Ponchillia P. E., Ponchillia S. V. Foundations of Rehabilitation Teaching with Persons who are
Blind or Visually Impaired, AFB, New York, 1996
6. Simpson F. Transition to adulthood, In: Foundations of Education for Blind and Visually Handi-
capped Children and Youth,G.Scholl (ed.), AFB, New York, 1986
7. Wolffe K. Transition planning and employment outcomes, In: Educating Students who have Visu-
al Impairments with other Disabilities, S. Sacks & R. Silberman (eds.), Paul H. Brooks publ. Co., Balti-
more, 1998
328
К. Николов
Производствени пред-
15
приятия – архитектурно-
строителни концепции и
изисквания. Вентилация.
15.1. Архитектурно-планировъчни строи на малки незамърсяващи околната среда обек-
телни решения и изисквания ти и то на терени, определени от подробните ус-
тройствени планове), вододайни зони, природни
Създаването на благоприятни условия на резервати и охранителни зони на язовири, исто-
труд в производствените обекти е обуслове- рически и археологически паметници, курорти,
но до голяма степен и от целесъобразните пла- райони около специални обекти.
нировъчни и архитектурно-строителни проект- Ситуирането на самата промишлена площад-
ни решения. Последните създават материално ка се извършва при проектирането като се цели
организирана среда, като обектът на простран- най-удачно функционално зониране на про-
ственото решение са свързаните в единна сис- мишлената територия – такова разположение на
тема фактори на производствения процес и на основните цехове, спомагателните, обслужващи-
условията на труд и почивка, които се създават те, складовите и административните сгради, при
за работещите в тях. Промишлената архитекту- което не следва да се създават условия за вредно
ра, която има силно насочена технологична оп- въздействие върху работниците от производстве-
ределеност, съблюдава и отразява многообра- ния процес и за възникване на екологични небла-
зието при формирането на производствената гополучия спрямо околната природна среда.
среда. С разработването на генералния план на
Проектирането се базира върху задължи- предприятието се решават и въпросите по пла-
телни строително-технически норми, съобразе- ниране на трасетата на железопътните линии и
ни с хигиенните норми и санитарни изисквания и вътрешнозаводските пътища, на подземните и
правила. Архитектурно-планировъчните решения надземни инженерни мрежи, за профила на пло-
при определяне на местоположението на произ- щадката и общото благоустрояване на територи-
водствените предприятия от устройствените схе- ята – озеленяване чрез растителни видове със
ми и планове на териториите в страната е в съ- санитарно-защитни качества и устойчиви към
ответствие с действащата нормативна уредба. С вредни вещества.
устройствените схеми се осигурява устройство- Сградите на отделните подобекти могат да
то на териториите, съответстващо на социал- се разполагат отделно, да се блокират, да обра-
но-икономическото развитие при гарантирано зуват полузатворени дворове или затворени от
опазване на околната среда. Устройствените четирите страни дворове, като при това освен
планове са: общи – определящи преобладава- технико-икономическата целесъобразност на
щото предназначение и начин на устройство на подобни решения се отчитат и хигиенните, про-
отделните структурни части на териториите; и тивопожарните изисквания и тези по безопас-
подробни – конкретизиращи устройството и за- ността на труда.
строяването на населените места и землищата, Спазването на строително-техническите нор-
както и на селищните образувания. ми не допуска неблагоприятно засенчване на
При определяне най-подходящото местопо- две срещуположни сгради.
ложение на производствения терен се отчитат При функционалното и пространствено архи-
редица фактори: релефът на местността, посо- тектурно решение на самата промишлена сгра-
ката на преобладаващите ветрове, т. нар. „роза да се търси реализирането на всички хигиенни
на ветровете“, метеорологичните условия, съ- изисквания и на условията за безопасна работа
ществуващите фонови концентрации на преоб- по отношение на:
ладаващите вредни вещества. 1. Осигуряване на достатъчно естествено
Изисква се спазването на допустимите хиги- осветление в съответствие с предвиждащата се
енно-защитни зони (разстояния) от производ- категория на зрителна работа.
ствени или обслужващи обекти или източници на Естественото осветление при промишле-
вредност до най-близките жилищни сгради, хра- ни сгради се осъществява като странично (чрез
нителни, здравни, учебни, детски и др. обекти, прозорци) и горно (чрез остъклени покривни
подлежащи на здравна защита или до границата плоскости или чрез остъкляване между различ-
на селищната регулация в зависимост от харак- ни по височина покривни плоскости). Горното ос-
тера и капацитета на конкретното производство. ветление е възможно само при едноетажни сгра-
Не се допуска изграждането на промишле- ди или в последните етажи на многоетажните
ни предприятия в: жилищни зони (с изключение сгради (фиг. 1).

329
за микроклимат на работните места, за създава-
не на оптимални отопляеми обеми и избягване
на въздушни течения.
1. 4. Предвиждане на архитектурно-строител-
ни мероприятия за ефективна защита спрямо
шума и вибрациите: преградни стени с необхо-
димите звукоизолационни качества, отделяне на
зоните с високи нива на шума посредством бу-
ферни складови и други площи, проектиране на
леки изолационни прегради и екрани, обособя-
ване на шумоизолирани кабини за дистанционно
управление на технологичните процеси.
2.
3.
Фиг. 1. Схеми на трикорабни-зални сгради

със стоманени конструкции
1) с напречно гъсенично осветление;
2) с напречно гъсенично осветление;
3) с билно и мансардно осветление.
Фиг. 2. Основни форми на горно осветление
За странично осветление се използват прозор-
ци с различна конструкция, които в зависимост от Нормативните изисквания поставят същест-
характера на промишлената сграда се монтират вени изисквания към строителните продукти.
на фасадните стени като цели остъклени плос- Строителните продукти, предназначени за вла-
кости, вертикални или хоризонтални остъклени гане в строежите, са годни за употреба само ако
ленти, единични отвори, подредени в редове или не застрашават безопасността и здравето на хо-
шахматно. Техните размери се избират съгласно рата, притежават характеристики, подходящи за
конкретното архитектурно-строително решение предвижданата за тях употреба по предназначе-
и на база съществуващи нормативни документи. ние в строежа в продължение на обоснован екс-
Прозорците могат да се отварят по различен на- плоатационен срок, са правилно проектирани и
чин, като се отварят цели прозорци или отделни изпълнени и отговарят на съществените изиск-
части. Щироко приложение имат остъклявания от вания към сградите. Тези изисквания, които мо-
стъклени тухли и стъклени профилни панели, ко- гат да повлияят върху характеристиките на стро-
ито освен че дават разсеяна светлина, имат и до- ителните продукти са: механично съпротивление
бри изолационни свойства. и устойчивост, безопасност при пожар, безопасна
При широкоплощни едноетажни сгради се ус- експлоатация, опазване на здравето и на околна-
тройва горно осветление, което може да бъде по та среда, хигиена, защита от шум, икономия на
направление на билото на покрива, напречно на енергия и топлоизолация.
билото или комбинирано. Реализира се с помо- 5. Осигуряване на нормативно необходимите
щта на фонарни надстройки с различни форми помещения за санитарно-битово обслужване
с определено отношение на ширина и височи- на работниците.
на и с наклон на стъклените плоскости от 45° до Производствените сгради могат да бъдат ед-
90°. Предвиждат се т. нар. шедови (трионообраз- ноетажни, многоетажни, комбинирани.
ни) покриви, които дават чрез вертикални или Предимствата на едноетажните сгради (фиг.
наклонени остъклявания добро равномерно ес- 3) са: протичане на производствения процес на
тествено осветление (фиг. 2). едно ниво, което създава удобства за обслуж-
Горните осветления имат големи предимства ване, за ремонт и преустройство; максимална
и се прилагат широко при строителството на про- товароспособност на пода; възможност за ре-
мишлени сгради. При тях обаче не следва да се ализиране на леки конструкции за сградата; оси-
допуска директно попадане на слънчеви лъчи- гуряване на добро естествено осветление при
върху работните места, създаващо опасност от устройване на осветителни отвори на покрива;
прегряващ микроклимат и непоносимост за орга- удобен транспорт и условия за бърза евакуация
низма на работника. на персонала; възможност за максимално прос-
2. Създаване условия за проветряване на транствено обединяване на помещенията.
производствените сгради чрез съответни кон- Като недостатъци на едноетажните сгради
струкции отваряеми прозорци. могат да се изтъкнат: необходимост от по-го-
2. Избор на подходящи строителни системи леми строителни участъци в рамките на про-
и материали за постигане на хигиенните норми мишлената площадка, по-дълги инсталационни
330
тяването на различните елементи, осветлението,
визуалната комуникация (надписи, указатели),
разпределянето на подвижното обзавеждане.
Оцветяването на помещенията трябва да е съ-
образено с положителното въздействие, което
трябва да се окаже върху психиката на работни-
ка. Подовете се оцветяват в неутрални тонове, а
колоните и стените – в по-ярки.
Помещенията със студен режим на производ-
ство се боядисват с топли, предимно жълти то-
нове, а в горещите производства се избягва оц-
ветяване в ярки тонове.
Оцветяването на машините и съоръженията,
освен в хармонично съзвучие с интериора, тряб-
Фиг. 3. Вътрешен изглед ва да спомага за създаване на безопасни усло-
на ниска едноетажна сграда вия на труд – създаване на контраст между кон-
тролните и работни органи и фона, върху който
мрежи и комуникации, по-големи топлинни за- се проектират.
губи и др. Съгласно нормативните изисквания се оцве-
Многоетажните сгради са с по-малка застро- тяват в определени цветове технологичните тръ-
ена площ, с по-добра компактност на произ- бопроводи, комуникациите за отопление, арма-
водствените съоръжения, с по-малки топлинни турите и др.
загуби, по-добра изолация и отводняване на по- Архитектурните решения, отнасящи се до ек-
кривната конструкция. стериора на промишлената сграда като допъл-
Като техни недостатъци са: по-големи труд- нителна обработка на фасадите, повърхностно
ности за постигане параметрите на естествено- третиране на ограждащите и конструктивните
то осветление, ограничена височина на етажите елементи, оцветяването на фасадите, предви-
и за монтаж на тежки машини и съоръжения, по- деното осветление, надписи и фирмени знаци,
голям процент допълнителна обслужваща площ, са свързани и с естетически търсения на проек-
по-големи трудности при евакуация, зареждане танта за създаване на единство между матери-
и ремонтни дейности. алната същност на промишлената архитектура
Едноетажните сгради се проектират и реа- и естетическата форма. При проектирането на
лизират, ако оценката докаже, че етажното за- производствените обекти отпада самоцелното
строяване е в разрез с технологията, оскъпява търсене на излишни и неприсъщи архитектур-
неоправдано строителството на обекта и проти- ни форми и украси, а се твори добре обмисле-
воречи на хигиенните и противопожарните изис- на и рационална композиция, като същевремен-
квания. но се цели постигането на най-целесъобразното
Производствените сгради се проектират с и най-икономичното решение.
правоъгълна или квадратна форма, без излиш- Безопасната експлоатация на обектите зави-
ни чупки. Избягва се проектирането на издадени си и от свойствата и качествата на строителни-
строителни елементи, козирки, подпрозоречни те материали. Архитектурно-строителните ре-
прагове – особено при предприятия с прахоотде- шения трябва да отчитат обстоятелството, че
лящи процеси. при прилагане на редица строителни материали
Архитектурното решение относно височи- се отделят вредни вещества, които се изразяват
ната на производствените помещения отчи- най-силно при конкретен технологичен процес.
та габаритите на машините, които ще се монти- Също така, при възникване на пожар някои мате-
рат, необходимата височина при извършване на риали отделят силно токсични газове, водещи до
монтажни и ремонтни дейности, височините не- заплаха за здравето и живота на хората и до въз-
обходими за крановите и подемни съоръжения, никване на сериозни екологични неблагополучия.
изисквания за безопасност при работа и проти- Строителните материали като най-обща кла-
вопожарна безопасност. сификация могат да се разделят на:
Подовете в производствените помещения 1. Естествени скални материали (гранит, ри-
трябва да осигуряват срещу хлъзгане, да са него- олит, сиенит, мергели, доломит, варовик, мра-
рими и токонепроводими (при взривоопасни про- мор и др.), използващи се при облицовки, някои
цеси и работа с леснозапалими течности), да са подови настилки, добавъчни материали за бе-
устойчиви на износване (при движение на транс- тон, за мозайка и др. При приложението отделят
портни средства по тях), да не се повреждат от прах, съдържащ различен процент свободен си-
агресивни вещества (когато се работи с кисели- лициев двуокис, пясък, дребни отломъци.
ни, химикали, масла, нефтопродукти и др.). 2. Керамични строителни материали и изде-
Много съществен елемент за създаване на лия – тухли, керемиди, капаци, облицовъчни пло-
благоприятни условия на труд е удачното реше- чи, киселиноустойчиви и огнеупорни изделия,
ние на интериора, обзавеждането на производ- каменинови тръби, фаянс, порцелан и др. Вред-
ствените сгради и екстериора. ности, отделящи се при тяхното приложение са:
Интериорът определя въздействието на ком- прах, парчета неразлагащи се отпадъци, йонизи-
позиционната структура на помещението, оцве- ращи лъчения (например от циркониев пясък).
331
3. Материали от стъклени стопилки (плоско ци с по-специален начин на отваряне, а излиза
стъкло, профилно стъкло, стъклен виал, стъкле- през горните отвори (фонари). Широкоплощните
на тъкан, газостъкло) и от скални стопилки (ба- сгради са неудобни за използване на аерация,
залт, мергел, шлакова пемза). Отделят се прах и защото в тяхната вътрешна част не може да по-
неразлагащи се парчета. стъпи достатъчно свеж въздух.
4. Неорганични свързващи вещества – гипс, Кратността на въздухообмена в работните
вар, видове цимент, папали от ТЕЦ, инертни до- помещения се определя съобразно замърсява-
бавки, отпадъци от азбестоциментовото произ- нето и габаритите на помещенията.
водство. Отделят прах, съдържащ силициев дву- Видове и системи вентилация:
окис, прах с токсично действие, прах съдържащ ● Естествена – по хоризонтала (прозорци и
азбест. врати). Тя е толкова по-активна, колкото е по-го-
5. Бетони и разтвори, азбестоциментови из- ляма разликата в налягането и в температурата
делия. Отделят прах, съдържащ силициев двуо- между две противоположни фасади. Във всички
кис, азбест, стъклени и минерални влакна. случаи естествената вентилация е непостоянна
6. Метали – черни и цветни. Отделят различ- и зависи от атмосферните условия.
ни вредности, в зависимост от приложението им ● Вертикална – през горните прозорци, като
– прах, метални аерозоли. се използва подемната сила на загретия въздух.
7. Дърво и дървесни строителни материали - ● Механична – подаване на въздух и засму-
дъски, паркет, врати, прозорци, греди и др. Отде- кване – две вентилации, които работят заедно.
лят при приложението им прах, стърготини, пари ● Климатизация – търси се не само подаване
от бои, лакове и др. на свеж въздух в помещението, но и поддържа-
8. Синтетични строителни материали – смо- не на микроклиматични параметри в определени
ли, пластмаси, лакове, втвърдители, стабили- граници – температура и влага на въздуха в по-
затори и др. Отделят пари, аерозоли, дим, саж- мещението (тези параметри варират съобразно
ди, газове с токсично, дразнещо и канцерогенно вида на работата). Определени производства из-
действие. искват сух въздух (монтаж на електрически апа-
Непрекъснатото развитие и усъвършенства- рати), а друг случай влажен (предачество, тъка-
не на технологиите в света обуславя появява- чество).
нето на нови и нови строителни, изолационни, Запрашаването в работната среда силно вло-
акустични и декоративни материали, които на- шава качеството на средата. За да се избегне, е
мират все по-широко приложение при строител- необходимо да не се допускат съоръжения, които
ството на производствени и обслужващи обекти. отделят прах, да работят без местна смукателна
Министерство на здравеопазването упражня- вентилация. Редовно да се почиства работната
ва държавен санитарен контрол чрез своите среда и да не се допуска вторично запрашаване
специализирани органи. В предварителния са- на въздуха. Това се постига само с добре органи-
нитарен контрол участват медицински специа- зирана поддръжка и добро състояние на маши-
листи – лекари, хигиенни инженери и архитекти, ните и вентилационните съоръжения, поддържа-
които дават становища за съответното на всички ни от обслужващия персонал.
хигиенни норми, строителни правила и изисква- 1. Аспирация. Тя се прави с помощта на мес-
ния на изготвените проекти за строителство, ре- тен смукател, свързан със смукателен въздухо-
конструкция и модернизация на производствени- вод (при подналягане). Трябва да се отчете и фа-
те обекти. Становищата се представят на глави. кта, че скоростта на засмукването много бързо
Предварителният санитарен контрол се провеж- намалява с отдалечаване от отвора. Например
да и във фазата на строителството на обекта и за кръгъл смукателен отвор – на разстояние един
завършва с даване на становище за разрешава- диаметър – скоростта пада 10 пъти. Когато мяс-
не ползването на обекта в експлоатация, което тото на отделяне на праха е мобилно (например
се предоставя от РИОКОЗ на държавните прие- в мина, където запрашаващата дейност се мес-
мателни комисии и разрешаване ползването на ти непрекъснато), се монтират мобилни смукате-
строежите в Република България. ли, свързани със смукателния въздуховод с гъв-
кава връзка. Ако емисията на прах е на нивото на
15.2. ВЕНТИЛАЦИЯ работната маса, е подходящо да се предвиди до-
лен местен смукател (прахта има тенденция да
Аерацията е надежден и икономичен начин се утаява вследствие на гравитацията).
на вентилация на промишлени сгради. Използва 2. Транспорт. Аспирираният прах на работното
се при сгради с по-високо топлинно натоварва- място се транспортира посредством тръбопро-
не, защото при тези условия тя е надеждна през вод до прахоуловителя. Има два основни начи-
всичките сезони. Използва се подемната сила на за недопускане на задръствания по тръбопро-
на затопления въздух, който се стреми към гор- водите, транспортиращи праховъздушната смес:
ните аерационни отвори. За добре организира- като се поддържа висока скорост на транспорти-
на аерация е необходима по-голяма височина ране и като не се допускат остри ъгли, които под-
на сградата – над 5 m и аерационните отвори да помагат наслояване на праха и задръстване.
бъдат разположени на строго определени места. 3. Прахоуловители. Прахоуловителите биват
Най-често се използва двустранната аерация, различни типове:
когато въздухът постъпва от двете страни на ● Механични – гравитачни: обикновена ута-
корпуса през долни аерационни отвори (прозор- ителна камера, където сечението се увелича-
332
ва значително и скоростта на праховъздушната га окрупняване на праховите частици и те могат
смес внезапно пада и прахта се утаява чрез гра- значително по-лесно да се уловят с класически-
витация. Неблагоприятното е, че тези прахоуло- те прахоуловители, като например сухи циклони
вители са много големи и неудобни за използване или даже утаителни камери с прегради.
в повечето случаи. За намаляване на дължината ● Електрически или електростатически фил-
им се използват смесени утаители, където пра- три, използвани за първи път от Котрел в САЩ.
ховъздушната смес се движи на зигзаг и така се Принципът на улавяне на праха при тях е преми-
удължава пътя на частиците, за да могат да се наването на праховъздушната смес с умерена
утаят. Утаяват се предимно по-едри частици. скорост през сноп от вертикални тръби с диаме-
● Филтриране. Филтрирането става посред- тър от 20 до 30 сm и около 5 m дълги, през които
ством филтърна тъкан – памучна, хартиена или минава метален прът с диаметър от 2 до 3 mm,
изкуствен нетъкан текстил. За да се избегне нат- играещ роля на отрицателен електрод. Тръбите
рупването (напластяването) на прахта по фил- са положителен електрод и при разлика в напре-
търната материя, което води до силно увеличе- жението от 25 до 100 000 V., праховите частици,
ние на съпротивлението, се прилагат следните първо се йонизират и после се утаяват и полеп-
способи: увеличава се силно повърхността на ват по повърхността им. В друг тип електрофил-
филтърната материя като се правят множество три, наречени мокри, праховъздушната смес е
гънки или множество ръкави, които се разтърс- подходящо омокрена на входа и след полепва-
ват посредством периодични удари по филтрите нето върху стената на филтъра, тя се отмива с
за отлепване на насъбралата се прах. Извършва течаща вода. Този принцип е много ефективен и
се и повишаване на порьозността на използва- при него се получава очистване от порядъка на
ната материя посредством различни изкуствени 99.9%, но е твърде скъп.
материи, които се наелектризират (статичното При загазяване на работната среда аспира-
електричество привлича праха). цията се използва по същия начин за улавяне,
● Центробежни – използва се високата ско- както при праха. Както и при праха местната ас-
рост на засмукване от вентилатора, като струя- пирация се съчетава с общообменна (за цялото
та тангира към вътрешната страна на цилиндър, помещение) вентилация. За точното проектира-
който в долната си част става обърнат конус. не и реализиране (за максималната ефектив-
● Циклон. Представлява цилиндър, монтиран ност) на вентилацията се отчитат условията
върху обърнат конус. Праховъздушната смес по- и характеристиките на технологичния процес:
стъпва в горната част на цилиндъра тангенцио- вида, количеството и физикохимическите харак-
нално с висока скорост, завърта се и движение- теристики на отделяните газове и пари, отделя-
то ѝ става спираловидно като по пътя праховите нето на топлина и т.н.
частици губят своята скорост, триейки се от сте- Какви предпазни мерки трябва да се взимат
ните на конуса. Те се утаяват в долната част на преди изнасяне на замърсения въздух в атмос-
обърнатия конус (оттам се отвеждат посред- ферата? Неправилно обикновено засмукани-
ством клапа в съда за прах), а очистеният въз- ят от работното помещение или от технологич-
дух сменя посоката си и се насочва нагоре като ното съоръжение замърсен въздух се изхвърля
напуска циклона в горната му част. Възможно е директно навън в атмосферата без пречиства-
да се увеличи ефективността на тези прахоуло- не. В случаите, когато се изнасят в атмосферата
вители посредством намаляване на диаметъ- много вредни вещества, като например флуоро-
ра им, като в същото време не се увеличава съ- водородна киселина, серен двуокис и пр., тряб-
противлението му. Това се постига с използване ва да се предприеме предварително очистване
на повече на брой циклони с по-малки диаметри, преди изхвърлянето им. Това може да стане на-
наречени мултициклони. пример с барботиране във вода или в неутрали-
● Водни прахоуловители. Праховъздушна- зиращ разтвор. Тъй като тези пречиствания на
та смес се подлага на действието на водата – отработен въздух са скъпи, се налага окрупнява-
или под форма на течност, или под форма на не на група от газове в общ пречиствател или та-
кондензираща пара, като в резултат се получа- кова улавяне, при което да се използват улове-
ва омокряне на праха и създаване на по-големи ните вещества отново в производството. Затова
частици, които се отделят във вътрешната част в повечето от тези случаи се използва филтър от
на апарата под формата на шлам (рядка кал). активен въглен, при който се получава абсорб-
● Ултразвук. Емисията на непрекъснати ул- ция на газовете и след това те се рекуперират с
тразвукови вълни от един източник подпома- десорбция с водна пара.
333
1. БДС EN 12464-1:2006, Светлина и осветление. Осветление на работни места.

2. Иванов В., Б. Крапчев, Отопление и вентилация, С., Техника, 1991 г.
3. Костов К. Архитектура на промишления интериор. С., Техника,1977 г.
4. Марковски П. Архитектура на гражданските и промишлени сгради и инженерните съоръжения.
Техника, 1959 г.
5. Наредба № 7 на МЗ – Хигиенни изисквания за здравна защита на селищната среда – ДВ бр. 46,
1992 г. (допъл.: бр. 46, 1994; бр.89 и бр. 101, 1996; бр. 101, 1997; бр. 20, 1999).
6. Наредба № 7 на МЗ – За минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване. ДВ, бр. 88, 1999 (изм. и доп. до
2004 г.).
7. Норми за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации. Бюлетин за
строителство и архитектура, бр. 6 и 7, КТСУ, 1986.
8. Conception architecturall de lieux de travail. Aeration. Precis de medicine du travail. sous la dir. H.
Desoile, J. Scherrer, R. Truhaut, Masson, Paris, 1991, 133-140.
334
З. Иванов
16 Лични предпазни
средства
Личните предпазни средства (ЛПС) се използ- лични каски. За защита на
ват, когато рисковете не могат да бъдат избегнати главата и лицето при дейст-
или намалени в достатъчна степен чрез средства вието на противопожарни-
за колективна защита или посредством мерки ме- те служби много удачна е
тоди и процедури при организация на работата. каската (фиг. 1.2), предпаз-
Общите изисквания към ЛПС са: ваща от: механични и тер-
● да осигуряват защита от рисковете, при кои- мични въздействия; вода и
то се прилагат, без самите те да водят до увели- валежи; агресивни веще-
чаване на който и да е риск; ства; органични разтвори-
● да отговарят на условията на съответното тели, бои, лакове, лепила;
работно място; нефт, масла и мазнини.
● да са съобразени с ергономичните изисква- 2. ЛПС за защита на
ния и здравословното състояние на работещите; слуховите органи Фиг. 1.2.
● да съответстват на размерите на използва- Тези ЛПС се разделят на две подгрупи: антифо-
щия ги, ако е необходимо, след подходящо регу- ни-вътрешни; антифони-външни и шлемофони.
лиране; Те са предназначени да защитават от въз-
● когато поради наличие на повече от една действието на шум, превишаващ 85dB (A).
опасност е необходимо използването на пове- Вътрешните антифони
че от едно лично предпазно средство, те трябва най-често са от мека шу-
да са съвместими и при едновременната им упо- мопоглъщаща материя,
треба да продължават да бъдат ефективни сре- която може да се разши-
щу съответните опасности. рява постепенно и да при-
ЛПС се делят на: ема формата и големи-
1. ЛПС за защита на главата ната на слуховия канал
Тази група ЛПС включва следните подгрупи: (фиг. 2.1.)
каски; шапки; бонета или подкасник; забрадки и Вътрешните антифони
кърпи. могат да редуцират шума
Тези изделия са предназначени да защитават в порядъка до 30-34 dB за
главата (без очите, ушите и дихателните органи) най-опасните, високи шу-
от механични въздействия – удар, допир до от- Фиг. 2.1. мови честоти. Някои ан-
крити проводници с електрически ток, неблаго- тифони са и противоалер-
приятни климатични въздействия – студ, валежи гични и са удобни за хора и с тесни ушни канали.
и вятър с температура под +12°С, замърсявания Външните антифони могат: да бъдат ком-
с нетоксични и токсични прахове, за предпазва- плектовани с кас-
не на косата от движещи се машини и механи- ки (фиг. 2.2.); да
зми, слънчева радиация и други вредни лъчения приемат и преда-
и опасни термични въздействия. ват говора с вгра-
От посочената група ЛПС най-значими за за- дени в тях микро-
пазване здравето и безопасността за работещи- фони и слушалки;
те са каските. Чрез тях могат да се предотвратя- да намаляват шу-
ват тежки трудови злополуки (имащи и латентен мове с опреде-
край), причинени от удар от падащи предмети и лени характерис-
материали. тики. Външните
Класическа в това антифони се из-
отношение е каска „IN- ползват при ин-
TRCAP“ МК 1А (с тегло тензивност на
320 g), предпазваща шума над 102-105 Фиг. 2.2.
освен това и от елек- dB/A, а шлемофо-
трически ток с напреже- ните – при интензитет над 112-120 dB/A.
ние над 24V. (фиг. 1.1.) Антифоните не могат да се използват в слу-
За специални цели Фиг. 1.1. чаите: когато трябва да се приемат звукови сиг-
има и други най-раз- нали за осигуряване на безопасна работа. В този
335
случай трябва да се употребяват антифони с ус- мокостюм (фиг. 4.3.); филтри
тройство за приемане на звуковите сигнали. предназначени за очистване
3. ЛПС за защита на очите и лицето на въздуха чрез задържане на
Към тази група ЛПС се отнасят различни ви- токсичните вещества.
дове очила и щитове. Особено съществени изи-
Те са предназначени да защитават от меха- сквания към този вид ЛПС са:
нични въздействия – удар от отхвърчащи час- да не затрудняват дишането,
тици, вредни лъчения, изпръскване с агресивни да не намаляват зрителното
токсични и горещи течности и дразнещи очите поле, зрителния екран да не
прахове. Основните изисквания към тази гру- се запотява, да е устойчив на
па ЛПС са да не намаляват зрителното поле на ударни въздействия и агре-
ползващия ги, да не се запотяват, да не падат сивни вещества. Корпусът на
при извършване на различни движения, да могат маската да не дразни кожата
да се комбинират с други ЛПС и по специално, на лицето, да прилепва плът-
към тях да могат да се ползват очила, коригира- но и да има достатъчно добра
щи зрението. херметичност.
За гарантиране на защитните качества на очи- 5. ЛПС за защита на гор- Фиг. 4.3.
лата и щитовете особено важно значение имат ните крайници
материалите, от които е направен зрителния ек- Тази група ЛПС са предназначени да защи-
ран – различните видове светофилтърни стъкла тават ръцете, включително и лакътните стави
и зрителни екрани, които са устойчиви на удар, от механични въздействия, от опасни химически
изпръскване с агресивни и горещи течности. вещества, от термични и неблагоприятни клима-
Такива очила с ши- тични въздействия и електрически ток.
роко зрително поле Преобладаващи в тази група са защитните
(фиг. 3.1.) защитават ръкавици, които имат голям асортимент в зави-
от: удар от отхвърчащи симост от предназначението им, конструкцията
предмети и частици; не- и използваните материали и технологии.
токсичен прах; пръски Освен ръкавиците към тази група се включ-
вода; токсични твърди ват ръкавели и профилактични каишки за китки-
Фиг. 3.1. субстанции и прах; ток- те на ръцете.
сични течни субстан- За осигуряване на безопасност на труда
ции и разтвори, респективно пръски от кисели- особено значение имат диелектричните ръ-
ни, основи, разтворители, кавици, ръкавици, защитаващи от термични
бои, лакове, лепила, нефт, въздействия и ръкавици, защитаващи от агре-
нефтопродукти и минера- сивни и токсични вещества. Например нитрил-
ли масла; токсични аеро- ните ръкавици „Soflex“ защитават от: удар от
золи и газове – клас 1-4. отхвърчащи предмети и частици; пробожда-
Лицевият защитен що, режещо или претриващо въздействие; за-
шлем (фиг. 3.2.) предпазва мърсени повърхности с нетоксични материали
от: искри; пръски разтопен и замърсени повърхности с нефт, нефтопроду-
метал, шлак и натрошени кти и минерални масла; неминерални масла и
частици; ултравиолетова Фиг. 3.2. мазнини.
радиация; светлинни лъчи Специални са
с интензивен блясък – над 200 нита. и ръкавиците за
4. ЛПС за защита на дихателните органи работещи в кла-
Тези ЛПС са с особе-
на значимост за запазване
здравето и безопасността
на работещите. Тази гру-
па ЛПС се състои от след-
ните подгрупи: маска цяла; Фиг. 5.1.
полумаска (фиг. 4.1.); ди- ниците, колбасарското произ-
хателен апарат изолиращ водство и месарските магазини
(фиг. 4.2.); дихателен апа- (фиг. 5.1.).
рат изолиращ с чист ат- Защитните ръкавели от кожа
Фиг. 4.1. мос- предпазват от: пробождащо, ре-
фе- Фиг. 5.2. жещо или претриващо въздейст-
рен въздух; дихателен вие; искри, пръски разтопен ме-
апарат изолиращ с пода- тал и др. (фиг. 5.2.).
ване на сгъстен въздух; 6. ЛПС за защита на долните крайници
дихателен апарат изоли- Те се употребяват за защита на краката до
ращ с отворена система; колянната става. Включват следните подгрупи:
дихателен апарат изоли- боти; половинки; сандали, чехли и профилак-
ращ със затворена сис- тични обувки; ботуши и галоши; диелектрически
тема; скафандър и пнев- Фиг. 4.2. боти и галоши; галоши.
336
Личните предпазни средства за долните на предница, ръкави, плат-
крайници са предназначени да защитават от ме- ки на гърба, предната част
ханични, термични, климатични въздействия, от на панталона и седалищна-
силно агресивни и токсични вещества, вибрации та част.
и вредни лъчения. В повечето случаи личните Когато се работи в бли-
предпазни средства за долните крайници трябва зост до огън се използ-
да защитават от комбинираното въздействие на ват костюми, изработени
няколко вредности и опасности. Много често се от алуминизиран матери-
използват с противохлъзгащи подметки. ал, импрегниран с памуч-
При правостояща ра- но платно. Например кос-
ботна поза се препоръч- тюмът „Интерсейф файър
ват обувки с нисък или Сюит“ (фиг. 7.2.) има мно-
висок конч (фиг. 6.1.). Ос- го добра експлоатационна
вен това те предпазват от Фиг. 7.1. характеристика: предпазва
подхлъзване, както и от тялото и лицето от искри,
конвекционна топлина от пръски от разтопен ме-
+25°С до +37°С. тал, шлак, нагорещени
Фиг. 6.1. За защита на крака- частици; топлинно из-
та от интензивни механични въздействия се из- лъчване до 15х1000 W/
ползват обувки със стоманени пластинки в бом- m2; нагрети повърхност
бетата, които издържат до два тона натиск. При над 100оС.
това обувките са леки и удобни. За защита от: ток-
Ботушите предпазват от: подхлъзване; за- сични и агресивни ве-
мърсени повърхности с нетоксични вещества; щества, органични раз-
поливане с вода и валежи; пръски вода и мокри творители и минерални
повърхности; пръски и мокри повърхности с ки- масла се препоръчват
селини и/или основи. костюми, някои типо-
За защита от: пробож- ве от които са напълно
дащо или претриващо въз- херметизирани.
действие; искри, пръски от При риск от: пръски
разтопен метал, шлак и на- и замърсени повърхно-
горещени частици много сти от киселини, основи,
практични са гамаши (фиг. разтворители, бои, ла-
6.2.) или гети от кожа. кове и лепила, както и
При работа, свързана с от вода и от допир с за- Фиг. 7.2.
пълзене (павьори, паркет- мърсени повърхности
чии и др.) се използват на- от нетоксични вещества се използват безшевни
коленници. Срещу под- полупрестилки (от едно парче) с пришити връзки
хлъзване при заснежени и Фиг. 6.2. за завързване на талията и за окачване на врата.
заледени терени много по- При работа в зона на строг режим на радио-
лезна работа вършат специалните котки за обув- активно замърсяване, работещите задължител-
ки. Техните стоманени зъби са с височина 10 mm. но обличат трикотажно бельо, чорапи, ръкавици
7. Специални работни облекла и ЛПС за за- и терлици, под другото специално работно облек-
щита на тялото и торса ло. Всички елементи на трикотажното бельо се
Тази група защитни средства имат широк почистват (дезактивират) след всяко ползване. Те
спектър на приложение. В повечето случаи спе- не могат да се използват извън работната зона.
циалните работни облекла са предназначени да 8. Предохранителни защитни средства
защитават от едновременното въздействие на Тези защитни средства са предназначени да
няколко вредности и опасности. предпазят работниците от потенциално същест-
В тази група са включени следните подгрупи: вуващ опасен риск. Към тази група са включени
шуби и полушуби; костюми; куртки, якета и еле- следните защитни средства: диелектрични ки-
ци; панталони, гащеризони и полугащеризони; лимчета; антивибрационни килимчета; предпаз-
престилки; ризи; бельо; наметала, пелерини и ни колани срещу падане от височина; котки за
мушами. катерене; седалки за работа във висящо поло-
Подгрупите са на базата на типовите кон- жение; щанги диелектрични; предпазни опорни
струкции. При съчетаване на различните кон- ленти за прикрепване или повдигане на товари.
струкции и материали са изработени специални Поради голямата разновидност на тези за-
работни облекла с различни защитни качества. щитни средства и особено голямата отговор-
За предпазване от ниска температура на въз- ност, която се предявява към тях, те трябва да
духа (+12° до –20°С), статично електричество и бъдат осигурени с необходимите инструкции за
пръски вода, мокри повърхности най-често се ползване, предварителна подготовка и обучение
използват полушуби. на работещите с тях, сертификати за качеството
При заваръчни дейности за защита от искри и им, срока на годност при съхранение и експло-
пръски нагорещени частици се препоръчват кос- атация, методология за проверка на защитните
тюми за заварчици (фиг. 7.1.), които са с коже- качества по време на експлоатация.

337
Например специални В зависимост от разтворимостта и характера
изисквания има към ко- им, тези ЛПС се делят на:
ланите срещу падане от а) маслонеразтворими (разтворими във вода)
височина. Опората в слу- – служат за защита на кожата срещу минерални
чай на падане трябва да масла, мазнини, въглеводороди и органични ве-
бъде в областта на седа- щества (разтворители, лакове, смоли и др.) при от-
лището (за да се пред- съствие на вода. Миещи вещества при тях са вода
пазят бъбреците от раз- и сапунени водни емулсии. Означават се с O/W:
късване). Освен това се б) водонеразтворими (разтворими в органич-
предвижда и специално ни разтворители) – служат за защита на кожата
спирачно устройство, аб- срещу вода и водни разтвори на киселини, осно-
сорбиращо част от енер- ви, соли и други вещества, а също и срещу во-
гията (фиг. 8.1). дно-маслени емулсии. Миещи вещества при тях
9. ЛПС за защита на са органични разтворители с последващо намаз-
кожата – дерматологич- ване на кожата с омекчаващи и омасляващи кре-
ни защитни средства мове. Означават се с W/O;
Тази група защитни в) защитни вещества на силиконова база. Си-
средства са предназначе- ликоните са органични вещества устойчиви на ки-
Фиг. 8.1.
ни да защитават нараня- селини, основи, вода и висока температура. Те се
ването на кожата от химически средства и вред- атакуват лесно от органични разтворители (трих-
ни лъчения. Дерматологичните защитни средства лоретилен, тетрахлорметан) и деривати на земно-
се подразделят на следните подгрупи: бариерни то масло (бензин). Имат добра покривност – обра-
кремове; защитни препарати; възстановителни зуват мономолекулярен филм. Миещи вещества
препарати; дезинфекционни препарати. при тях са активно-свързващи вещества и силно
Правилният избор и използване на защитни- алкални водни разтвори. Не се препоръчват за ра-
те кремове, пасти и биологични ръкавици води бота в мебелната промишленост, при нанасяне на
до намаляване на професионалните дерматози лакови покрития и в галванотехниката, тъй като
и ограничава навлизането на токсични вещества могат да повредят качеството на продукцията.
в организма.
1. Каталог лични предпазни средства, одобрени за използване в Република България, т. I и II,

фонд „Условия на труд“ към МТСП, С., 2000.
2. Наредба № 3 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за безопасност и опазване на здраве-
то на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, Д.в. бр. 46/2001
3. Справочник – каталог за лични предпазни средства, облекла и обувки, Енчев М. и съавт., Про-
физдат, С., 1970.
4. Acoustics – Hearing Protectors – Part 2: Estimation of Effective A – Weighted Sound Pressure Levels
When Hearing Protectors Are Worn. ISO 4869-2:1994(E). Geneva: ISO, 1994.
5. American Industrial Hygiene Association (AIHA). Respiratory Protection: A Manual and Guideline .
Fairfax, Va: AIHA, 1991.
6. British Standards Institute (BSI). Hearing Protectors – Recommendations for Selection, Use, Care
and Maintenance – Guidance Document. Document No. BSI EN 458:1994. London: BSI, 1994.
7. European Economic Community (EEC). Directive 89/686/EEC On the Approximation of the Lows of
the Member States Relating to Personal Protective Equipment. Luxembourg: EEC, 1980.
8. Eye and face protection. In Encyclopaedia of occupational health and safety, 3rd edition. Geneva: ILO,
1983.
9. Lundin A. M., Respiratory Protective Equipment, chapter 23, in Fundamentals of Industrial Hygiene,
Third Edition, Washington, 1988.
10. Lundin A. M., Personal protection. National Safety News, USA, 1971
11. Herrick R. F. ed. Personal protection. In Encyclopaedia of occupational health and safety, ed. J. M.
Stellman, 4th edition, v.I, ILO, Geneva, 1998, 31.2-31.21.
12. Protection individuelle. In Précis de médecine du travail, sous la dir. Desoille H., Scherrer J.,
Truhaut M., Sixième édition, Masson, Paris, 1991.
338
Производства
и професии – основни
17 технологии, здравен
риск, профилактика
Селско стопанство
17.1
Селското стопанство е един от основните ма на работата и продължителността на работ-

клонове на икономиката. Обект на неговото про- ния ден. Селскостопанският труд се отличава
изводство са растителните и животинските суро- с неритмичност, както в зависимост от годиш-
вини, необходими основно за функционирането ните сезони, така и в денонощния ритъм на ня-
на хранително-вкусовата, но и на много други от- кои основни дейности. Интензивно натоварване
расли на стопанството. например има в периода на оран, сеитба, при-
За подобряване и оптимизиране на условия- биране на реколтата, а в животновъдството – в
та на труда в съвременното модерно селско сто- периода на стригане, родилният период при ов-
панство, съществено значение има спазването цете. Продължителността на работната седми-
на основните изисквания на хигиената, физио- ца и ползването на почивния ден по време на
логията на труда и на ергономията. Въвежда- кампания за прибиране на реколтата се опре-
нето на нови технологии и нова техника, меха- деля само от метеорологичните условия. Работ-
низирането и автоматизирането на основните ният ден при механизатора най-често има про-
трудоемки процеси, оптимизирането на взаимо- дължителност 11-15 часа, а в животновъдството
отношенията в ергономичната система – човек/ работата започва в 3-4 часа сутринта и с мал-
машина/околна среда в селскостопанското про- ки прекъсвания завършва в 21-22 часа; 3. Чес-
изводство доведоха и до създаване на нови про- та смяна на работните операции – независимо
фесии – оператори, механизатори и др. от вътрешната специализация във всеки подот-
Основни отрасли в селското стопанство са расъл на селското стопанство отделните опе-
растениевъдството и животновъдството. В ши- рации често се сменят; 4. Селскостопанската
рокият обсег на растениевъдството влизат по- дейност се извършва най-често на открито под
дотрасли, като полевъдство (производство на въздействието на конкретните за деня и сезона
зърнени и технически култури), зеленчукопроиз- метеорологични фактори; 5. Биологични фак-
водство, овощарство, лозарство и др. Животно- тори. Непосредственият контакт с домашни жи-
въдството включва подотрасли говедовъдство, вотни, растения, инсекти, създава висок здравен
овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство. Все- риск за професионални,инфекциозни, паразит-
ки отрасъл се характеризира с общи и специ- ни и алергични заболявания сред всички кате-
фични трудово-хигиенни проблеми. гории селскостопански работници; 6. Химични
Общи характерни особености за всички сел- фактори. Широкото приложение на химични пре-
скостопански дейности от различните подотра- парати като пестициди, изкуствени торове, био-
сли на селското стопанство, отличаващи ги от стимулатори и др., създава условия за остри, по-
трудовите процеси в промишлеността, са: 1. По- достри и хронични интоксикации, за алергични
високото физическо натоварване и интензив- заболявания, за намаляване на реактивността
ност на труда. Проблемът за пълната замяна на на организма; 7. Фактори, свързани с механиза-
ръчния труд в основни отрасли на селското сто- цията на труда. Тук се добавя неблагоприятното
панство още не е решен, операциите свърза- въздействие на фактори като шум, вибрации, за-
ни с разораване, сеитба, прибиране на злакови- мърсяване на въздуха с вредни газове, контакт
те култури са механизирани, то други дейности с гориво-смазочни материали, прегряване, неер-
като окопаване, специалните операции в ло- гономично работно място и поза; 8. Други факто-
зарството, зеленчукопроизводство, тютюнопро- ри и особености. Неблагоприятно влияние има
изводство остават все още немеханизирани. В значителната отдалеченост на работното мяс-
животновъдството също голяма част на труда е то от мястото на живеене. Също така е значимо
все още тежко физически; 2. Особености в ритъ- застаряването на селскостопанските работни-
339
ци, както и на женският труд в неквалифицира- заторите. Запрашеността на въздуха в дихател-
ни трудови операции, свързани с тежък физиче- ната зона зависи от характера на извършваната
ски труд. работа, метеорологичните условия и влажност-
та на почвата, конструкцията на машините, ви-
17.1.1. Хигиена на труда в растениевъд- сочината и разположението на седалката, уп-
ството лътнението на кабините и др. Прахът, с който са
експонирани механизаторите е нетоксичен, с ор-
Хигиена на труда при механизаторите. Ра- ганично-минерален характери и е фино диспер-
ботата на механизаторите – трактористи, комбай- гиран. Особено чести са оплакванията на меха-
нери, механици, мотористи на селскостопански низаторите по време на прибиране на реколтата,
машини и прикачвачи е твърде разнообразна. Тя когато запрашеността на въздуха в работната
зависи от различните етапи на селскостопанското зона е най-висока.
производство. Механизаторите са изложени на вредното
Основната машина в селскостопанските ра- действие на токсико-химични фактори – пести-
боти е тракторът, който в комбинация с различ- циди, на отпадни газове от двигателите (въгле-
ни прикачни механизми и приспособления участ- роден окис и двуокис, азотни окиси, серни окиси,
ва в разнообразни операции при обработка на метан, алдехиди, 3-4 бензпирени, амоняк, въгле-
почвата, засяването, култивирането на селско- водороди, минерални торове, гориво-смазочни
стопанските насаждения. Конструктивните осо- материали. Образуването на токсични газове е
бености, различията във вида на горивото, типа свързано с вида на селскостопанските машини,
на ходовата част определят в най-голяма степен типа на двигателите – бензинови или дизелови,
трудово-хигиенните условия на работа. срока на експлоатация, тяхната технико-експло-
По време на работа трактористът е подло- атационна характеристика и др.
жен на непрекъснато въздействие на комплекс За ограничаване въздействието на основните
от неблагоприятни фактори. Микроклиматични- вредни фактори при механизаторите – шум, ви-
те условия на работа зависят от наличието или брации, запрашеност, неблагоприятен микрокли-
отсъствието на кабина, на нейното конструктив- мат и др., се осъществяват подходящи решения
но решение. Микроклиматичните условия в ка- в конструкцията и експлоатацията на селскосто-
бините на използваните машини се отличават панските машини – осигуряване на кондициони-
значително от тези на атмосферния въздух. При ращи устройства в кабините, шумоизолация, мер-
изследванията на различни марки трактори през ки за намаляване на вибрациите. Ергономичното
лятото е установена температура на вътрешни- разположение на седалката, лостовете и другите
те повърхности на стените между 36 и 55°С, а на приспособления в кабините също оказват своето
въздуха в нея – между 28 и 44°С, която надвиша- влияние. От голямо значение са и организацията
ва външната температура с 5-14°С. на работния ден, осигуряването на правилен ре-
От значение за шумообразуването е видът жим на труд и почивка, на здравословно хранене.
на двигателите и начинът на монтиране на ка- Хигиена на труда в полевъдството. Рабо-
бините. Дизеловите двигатели генерират шум с тата на полевъдите се свежда до извършване
по-висока интензивност от бензиновите. Изслед- на операции като торене на почвата с естестве-
ванията върху шума на селскостопанските ма- ни и изкуствени торове, товарене и разтоварва-
шини, използвани у нас показват, че той е висо- не, окопаване на почвата, плевене, напояване,
кочестотен, с интензивност от 75 до 105 dB/A и обеззаразяване на семената за посев и др. Днес
превишаване на хигиенните норми с 4-14 dB/A почти пълна механизация е осъществена при
при различните трактори, с 6-12 dB/A при сено- различните видове почвена обработка (оран,
косачките и с 5-10 dB/A при комбайните. окопаване на междуредията, брануване), при се-
Вибрациите при работа със селскостопански итбата, торенето, напояването, обработката на
машини са предимно общи – апериодични с тла- културите с пестициди, прибирането на реколта-
съкообразен характер. Значение имат и перио- та от зърнените култури. По-малки възможности
дичните, локални вибрации с постоянен харак- има в някои подотрасли като лозарството, ово-
тер при работа на двигателите и предавателните щарството, зеленчукопроизводството, отглежда-
механизми. Вибрациите, измерени на седалки- нето на някои технически култури.
те на използвани у нас трактори, при различни- Въпреки механизацията в полевъдството
те дейности превишават хигиенните норми за продължава да бъде проблем интензивното фи-
средните честоти от 2 до 21 пъти, а за високите зическо натоварване, особено в ръчните опера-
– до 1,5 пъти. ции. Разходите на енергия при тях могат да се
Комбинираното действие на шума, вибраци- категоризират като средно и тежко натоварени
ите и съчетанието им с принудителната поза во- професии. В селското стопанство твърде чес-
дят до повишена заболяемост на опорно-двига- то се срещат принудителните пози – наклонено
телния апарат, до ангиоспастични увреждания, тяло, клекнало положение, работа на колене и
хипертония, стенокардия, смущения в моторика- др. Физиологичната характеристика на работата
та на храносмилателната система, вегетативна показва, че тя се извършва с известно напреже-
дистония, нарушения в слуховия и вестибулар- ние на сърдечно-съдовата и нервната система и
ния апарат. на опорно-двигателния апарат. Полевъдите, осо-
Прахът е един от най-съществените неблаго- бено през лятото, губят значително количество
приятни фактори на работната среда при механи- течности, имат учестена сърдечна дейност.
340
По време на работа полевъдите са изложени та среда са сходни с тези в полевъдството. Работ-
на непрекъснатото въздействие на изменящите ните процеси в овощарството и лозарството имат
се метеорологични фактори – работа на открито. специфична механизация – малки трактори, ма-
Дори в рамките на един сезон често пъти темпе- шинно пръскане и др. и се характеризират с не-
ратурата варира значително, което създава въз- равномерен ритъм и много ръчни операции. Това
можност за прегряване или преохлаждане. води до повишена заболяемост на горните диха-
Запрашеността на въздуха при различни- телни пътища, до чести конюнктивити, дермати-
те полски работи се колебае също значително. ти, алергични реакции. Наблюдават се тук по-чес-
Основен източник на прах е почвата при нейна- то пиодермии и микротравматизъм.
та механизирана обработка, като влажността ѝ В тютюнопроизводството съществуват
оказва основно влияние.Характерът на опера- също редица специфични фактори на работ-
циите често е свързан с постоянно дразнене на ната среда. Отглеждането на тютюна е сложен
кожата. По време на плевене, напояване и други процес, включващ около 53 операции. Основ-
манипулации могат да се получат микротравми ни етапи са подготовка на почвата, засаждане
по кожата, мацерации, пиодермии, дерматити. на семената, отглеждане на разсад в парникови
Неспазването на хигиенните изисквания, липса- и оранжерийни условия, разсаждане на растени-
та на предварителен инструктаж и работа с не- ята, култивиране, прибиране на реколтата, на-
изправни машини и сечива водят често до трав- низване на тютюна, сушене. Наред с метеороло-
ми.При полевъдите съществува и опасност от гичните и микроклиматичните неблагоприятни
ухапвания от влечуги и инсекти, както и от забо- фактори, сезонната натовареност, неблагоприят-
ляване на някои трансмисивни инфекции (крим- ната работна поза има и някои специфични вред-
ска хеморагична треска, хеморагичен нефрозо- ности при сушенето на тютюна. Във въздушната
нефрит, лаймска болест и др.). среда на сушилните са установени концентрации
Полевъдните дейности често са свързани и от никотинови пари от 0,94 до 8,1 mg/m3, метилов
със здравен риск от приложението на пестици- спирт – от 7,1 до 30 mg/m3, етерични масла – от
ди. Неспазване на хигиенните изисквания по 0,3 до 3 mg/m3, амоняк – 10 mg/m3, както и следи
време на обеззаразяване на семената, при пръ- от фенол, органични киселини, СО и др.
скане и прашене на културите, несъблюдаване- Комплексното въздействие на условията на
то на карантинните срокове са причина за остри, труда тук, водят по-често до заболявания от хи-
подостри и хронични интоксикации. пертония, гастрити, холецистити, бронхити, ра-
В някои подотрасли в полевъдството се уста- дикулити, ревматични полиартрити, заболява-
новяват и някои специфични особености. При ния на женските полови органи.
проучване параметрите на микроклимата в оран-
жерийното зеленчукопроизводство в България 17.1.2. Хигиена на труда в животновъдството
се установява, че през топлия период на година-
та температурата на въздуха варира от 25,6 до В отделните подотрасли на животновъдството
38,5°С, относителната влажност – от 74 до 100% общи неблагоприятни фактори са: запрашеност,
и скоростта на въздуха – от 0,0 до 0,60 m/s, а през замърсяване на въздуха с вредни газове, небла-
студения период съответно от 14 до 27°С; от 61 гоприятен микроклимат, тежък физически труд.
до 96% и от 0,5 до 1 m/s. Това показва че, микро- Различията между отделните животновъдни
климатът по температурен фактор през студения отрасли – овцевъдство, говедовъдство, свине-
период на годината е в границите на допустими- въдство, рибовъдство и др.са обособени от био-
те норми, а през топлия е прегряващ, в границите логичните особености на различните селскосто-
на неблагоприятните и особено неблагоприятни- пански животни и целите за тяхното отглеждане
те условия. Неблагоприятните ефекти от диском- – месодобив, млекодобив и т.н.
фортния микроклимат се задълбочават и във Микроклиматът в животновъдните ферми за-
връзка със значителното физическо натоварва- виси от типа, конструкцията и степента, в която
не, пренасянето на тежки товари (от 10 до 22 kg отговарят на съвременните изисквания. В по-
единичен товар), голямата интензивност на труда стария тип ферми е установен микроклимат, ос-
и принудителната работна поза. новно зависещ от метеорологичните условия и
От токсико-химичните фактори водещо зна- сезона. В тях се формират условия за преохлаж-
чение тук имат и пестицидните препарати, като дане или прегряване.
се използват широко и в големи количества. Ус- В животновъдните ферми постоянно дейст-
тановено е, че за обработка на зеленчукови- ващи неблагоприятни фактори са отделяните
те култури в оранжерийните блокове се прила- при жизнедеятелността на животните вредни га-
гат около 30-35 пестицида и няколко пестицидни зове – амоняк, СО2, SH2, меркаптани, алдехиди,
смеси от ФОС, ХОС, карбамати и дитиокарба- кетони и др. Във въздушната среда на животно-
мати. Значение има и високият относителен дял въдните ферми от по-стар тип например е уста-
(55-65%) на препаратите със средна и висока новено, че концентрацията на амоняка достига
токсичност и изразеното им кожно-резорбтивно до 2,4-80 mg/m3, на въглеродния двуокис – 0,2-
и дразнещо действие. 0,4%, на сероводорода – от 8 до 30 mg/m3 – зна-
Овощарството и лозарството са важни по- чително превишаване на ПДК за тези газове.
дотрасли в селското стопанство. Работата тук е Основни професионални вредности в жи-
също предимно сезонна, протича на открито и ми- вотновъдството са и някои биологични факто-
кроклиматът, както и другите фактори на работна- ри. Възможността тук за предаване на редица
341
зооантропонози като бруцелоза, антракс, шап е и частично механизирания селскостопански труд
висока. са характерни заболяванията на опорно-двига-
Прахът е съществен неблагоприятен фак- телния апарат. Засягат се най-често гръбначни-
тор на работната среда. Степента на запраше- ят стълб, коленете, раменните стави. Второ мяс-
ност варира в зависимост от сезона, влажността то заемат хроничните бронхити и емфиземът,
на въздуха, характера на хранителните смески следвани от сърдечно-съдовите заболявания,
и др. Прахът има предимно органичен характер често с увреждания на венозните съдове (вари-
и може да служи като фактор за предаване на ци). Съществено място в структурата на заболя-
много причинители на инфекциозни и алергични емостта заемат и гинекологичните заболявания
заболявания и микози. свързано и с широко използвания женски труд.
Хигиенните мероприятия в животновъдство- При механизаторите структурата на заболя-
то трябва да се насочват към максимална меха- емостта е по-различна. Първо място заемат за-
низация и автоматизация на работните процеси, боляванията на храносмилателната система,
ежедневно почистване на помещенията, битово следвани от производствения травматизъм, про-
осигуряване на животновъдите и извършване на студните заболявания, болестите на вегетатив-
периодични профилактични прегледи, добро ос- ната и периферната нервна система. Сред жи-
ветление и добро естествено и изкуствено вен- вотновъдите на първо място е производствения
тилиране на помещенията, редовен и ефективен травматизъм, следван от простудните заболява-
ветеринарен контрол на животните и организира- ния, белодробните хронични заболявания, забо-
не на здравословно хранене на работниците. ляванията на опорно-двигателния апарат и раз-
Заболяемост и травматизъм при селско- лични инфекциозни заболявания, свързани с
стопанските работници. За немеханизирания контактът с животните.
1. Сечанов Ив., Т. Димитров. Хигиена на съвременното село. Мед и физк., София, 1981.
2. Цоневски Д. Хигиенни, токсикологични и екологични проблеми на промишленото зеленчукоп-
роизводство. Комбинирано действие на химични замърсители. Докторска дисертация, София, 1996.
3. Methner M., A. Miles. Greenhouse and nursery operations. Encyclopaedia öf Оccupational. Health
and Safety. ed. J.M. Stellman, Geneva, International Labour Office, 1998, 4v 64. 10.
4. Kundiev Y., V. Chernyuk. Planting and Grouing Operation. in Encyclopaedia of Оccupational. Health
and Safety, ed. J.M. Stellman, Geneva, ILO, 1998, 64. 17-19.
5. Murphy D. Mechanization. in Encyclopaedia of Оccupational. Health and Safety, Ed. J.M. Stellman,
Geneva, ILO, 1998, 64. 29-33.
6. Peedin G. Tobacco Cultivation. in Encyclopaedia of Оccupational. Health and Safety, ed. J.M. Stell-
man, Geneva, ILO, 1998, 64. 48-50.
342
Н. Стамова
Минна промишленост
17.2
17.2.1. Рудодобив тиране на отбитата руда и скална маса; 6) спо-

магателни и ремонтни дейности.
Добивът на полезни изкопаеми се осъщест- Пробиването на взривни дупки най-често се
вява по два начина – открит и подземен. извършва чрез вибриращи инструменти – про-
Откритият начин за добив на руда и неруд- бивни чукове, работещи със сгъстен въздух.
ни изкопаеми от икономическа и хигиенна глед- Най-често се използват т.нар. бързоударни про-
на точка е по-целесъобразен и прогресивен, но бивни чукове (2700-3700 удара/мин) с различно
не във всички случаи той може да намери при- тегло: ръчни с тегло около 20 kg и телескопни с
ложение в практиката. Откритите рудници (кари- тегло от 50 до 75 kg. Прилага се също така сон-
ери) в минната промишленост най-общо пред- диране, включително и със „самоходни“ сондаж-
ставляват стъпаловидни котловини, достигащи ни машини там, където минните условия позво-
дълбочина от 100 до 400-700 m. Технологичното ляват.
оборудване се разполага на открито на хоризон- За взривяването се използват взривни веще-
тални площадки. ства от типа на амонитите и динамитите, и дето-
Технологичният процес при открития ру- натори. Взривните вещества са поставени в ци-
додобив се състои от следните основни опера- линдрични патрони. От правилния подбор на
ции: 1) пробивно-взривни работи; 2) изгребване взривните вещества се определя до голяма сте-
и товарене на скалната порода и рудата в транс- пен безопасната работа и количеството на взрив-
портни средства; 3) транспортиране на рудата ните газове, които се образуват при взривяването.
до обогатителна фабрика, а скалната порода до Закрепването на минните изработки се нала-
т.нар. отвал; 4) пътно-строителни и пътно-под- га поради наличието на непрекъснат скален на-
държащи дейности; 5) ремонтни дейности. тиск. Закрепването става с дървени или метални
Най-разпространеният метод за пробив- рамки, железобетонен крепеж и др.
но-взривните работи при открития рудодобив е Товаренето на отбитата скална маса или
сондирането. Сондажите се запълват с взривни руда се осъществява ръчно и/или с пневматични
вещества, най-често от типа на амонитите. За- товарни машини.
пълването с взривни вещества става ръчно или Транспортирането на отбитата скална и руд-
със специални машини. на маса по хоризонталните минни изработки се
Изгребването и товаренето на скалната маса осъществява по релсов път с електровлакове,
и рудата става с багери или екскаватори от типа а по вертикалните шахти – посредством клетки,
„механична лопата“. натоварени с пълни/празни вагони.
Транспортирането на рудата до обогатител- Спомагателните дейности осигуряват прокар-
ните фабрики и на скалната маса до отвала се ването на вентилационни въздуховоди, водопро-
извършва най-често от автосамосвали с товаро- вод, релсови пътища, ремонт на съоръженията
подемност до 200 t. Прилагането на автотранс- и др.
порт има предимството, че се избягват тежки и За условията на работната среда в рудо-
трудоемки операции за построяване на ж.п. ли- добива е характерен комплекс от производстве-
нии, но от друга страна отделяните от автомоби- ни фактори: специфичен микроклимат, шум и
лите газове съдържат токсични вещества. вибрации, прах, токсични газове, отсъствие на
При подземния начин за добив на руди се слънчева радиация в подземните рудници и др.
прилагат различни системи за разработване на Микроклиматичните условия в открити-
рудното находище. Избраната система трябва те рудници зависят от климата и времето на ге-
да отговаря на минно-техническите условия и да ографската област, където се намира рудникът.
осигурява възможно най-благоприятни и безо- През летния период в районите с континентален
пасни условия на работа. климат могат да се създават неблагоприятни ми-
Технологичният процес при подземния ру- кроклиматични условия поради съчетаването
додобив се състои от следните производстве- на високи температури на въздуха и интензивна
ни операции: 1) пробиване на взривни дупки или инсолация с вторично отражение. Освен това, с
сондажи; 2) запълването им с взривни вещества удълбочаване на рудника температурата се по-
и взривяване; 3) закрепване на минните изра- вишава на всеки 100 m дълбочина с 1-1,5°С и по-
ботки1; 4) товарене; 5) скрепериране и транспор- вече, вследствие адиабатично нагряване, инсо-
лация и повишаване температурата на рудните
1
Минна изработка е всяко изработено „празно“ простран- породи. Във вечерните, нощните и сутрешните
ство в подземните мини, образуващо се вследствие на из- часове в резултат на инверсии, температурата
земването на полезното изкопаемо или на скалната маса. на въздуха в долните коти на откритите рудни-
343
ци е по-ниска с 1-2°С отколкото на повърхността. значително охлаждане. Отрасловите санитарни
Инверсионните въздушни потоци водят до обра- норми за рудничен микроклимат не допускат ра-
зуването на мъгли. бота при температура над 32°С.
Движението на въздуха в дълбоките открити Шумът и вибрациите в рудодобива се об-
рудници става по сложна аеродинамична схема разуват от работата на машините и съоръжени-
с ниска ефективност на проветряването и вслед- ята особено при тези, които използват сгъстен
ствие на рязкото снижаване на скоростта на въз- въздух.
духа. В откритите рудници източници на шум и ви-
Относителната влажност на въздуха в долни- брации са различните типове и марки сонди, ба-
те коти на откритите мини по сравнение с тази гери, булдозери, екскаватори, автосамосвали и
на повърхността се колебае незначително, като др. Най-характерните черти на шумо-вибрацион-
нейният градиент в денонощието е в границите ната експозиция в тези случаи са следните: пре-
на 5-10%. даване на вибрациите към работника чрез пода,
В зимния и преходните сезони на годината седалката, лостовете и педалите за управление;
метеорологичните условия в откритите рудници съчетание на общи с локални вибрации; непо-
се характеризират с ниски температури, често стоянство на честотния състав на вибрациите в
съчетани със силен вятър и валежи. съчетание с тласъци и в комбинация с шум. Точ-
При оценка на микроклимата в открития рудо- ната характеристика на шума и вибрациите за-
добив трябва да се има предвид, че някои про- висят най-много от типа на машината, работния
фесионални групи – сондьори, бомбаджии, пъ- цикъл, степента на износеност на механизми-
тищари, шлосери по ремонта, са през цялата те, твърдостта на породата, благоустройството
работна смяна или в по-голямата част от нея на кабината и др. (съвременните модели на тези
на открито. Друга част – машинистите на екска- машини са конструирани според изискванията
ватори, булдозеристи, багеристи и шофьори на на международните стандарти с оглед на проти-
автосамосвали, се намират в кабини и са защи- вошумна и антивибрационна защита – нивата на
тени от външните метеорологични условия, но шума и вибрациите при тях обикновено не пре-
ако кабините не са подходящо благоустроени вишават допустимите стойности). При работа на
(без ефикасна термоизолация) през зимата ста- машините в меки породи, върху лостовете за уп-
ва охлаждане дори до минусови температури, а равление се измерват 4 до 16 пъти по-ниски ин-
през лятото – нагряване на въздуха до темпера- тензивности на вибрациите, на седалките – 2 до
тури с 5 до 15°С по-високи от външните. Работа- 5 пъти, а на пода – 2 до 8 пъти.
та при така описаните микроклиматични условия При тежкотоварните автосамосвали, булдозе-
е свързана с изразено пренапрежение на термо- рите и автогрейдерите, нивото на общите вибра-
регулацията, обилна загуба на вода и възможни ции много зависи и от състоянието на пътищата,
остри прегрявания на организма. скоростта на придвижване и натовареността им.
В подземните рудници микроклиматични- Най-интензивни са вертикалните вибрации, като
те условия се определят главно от дълбочината максималните стойности са в диапазона 1-4 Нz;
на минните изработки и от ефективността на вен- при движение с товар вибрациите са по-слаби.
тилацията. В главните минни изработки (травер- При подземния рудодобив основните из-
бани, щолни, рудничен двор, галерии) съществу- точници на шум и вибрации са пневматичните
ва значително колебание на температурата на пробивни чукове, сонди, товарачните машини,
въздуха, а в забоите – тя е относително стабил- скреперите и др. Най-високи нива на шума се из-
на. В по-голямата част от българските подземни мерват при пробивните дейности (табл. 1). Про-
рудници температурата в главните изработки е фесионалният риск тук се обуславя още и от ви-
от 10 до 15°С, а в проходчески изработки, каме- сокочестотния характер на шума и експозиция
ри и забои – 20-25°С; в дълбоките рудници (над през по-голямата част от работното време.
500 m дълбочина) може да стигне до 30-34°С. Локалните вибрации, генерирани от различ-
Скоростта на движение на въздуха също е раз- ните типове пробивни чукове обикновено значи-
лична – в главните изработки може да достигне телно превишават хигиенните норми – от 8 до 14
до 5-6 m/s-1 и повече, а в глухите забои – 0,1-0,3 пъти за средните честоти и от 2,5 до 5 пъти за
m/s-1. Относителната влажност
е много висока – 85-95%, кое- Табл. 1. Нива на шума при различни минни процеси и машини
то зависи преди всичко от во- Ниво на шума в дБ/А
досъдържанието на скалната Процес/Машина
По С. Максимов По Алтынбеков и съавт.
порода. Може да се обобщи, 1. Пробивни чукове 105-127 114-127
че в подземния рудодобив се
2. Сонди 75-102
сформира неблагоприятен,
дискомфортен микроклимат. 3. Товарачни машини 88-106 95-110
Съществено значение има по- – при товарене на руда 92-104 95-110
следователната експозиция на – при извозване на руда 83-88 –
работника на микроклиматич- 4. Скрепери 93-98 94-97
ни условия с противоположно 5. Електровози 85-87 –
действие върху терморегула- – при очистване на вагони – 108-110
цията – в забоите – прегрява- 6. Вентилатори 92-105 70-75
не, а при отдалечаване от тях – 7. Хаспели 89-92 68-97
344
високите. Времето на контакт на майстора-ко- 1 m скална или рудна маса се образува средно
пач или помощника му с вибриращия перфора- около 150 g финодисперсен прах, който е в със-
тор заема около 25% от работното време. Харак- тояние да доведе до запрашеност в забоя до
терът и интензивността на вибрациите зависят 1600 mg/m3. Преди въвеждане на мокрото проби-
от налягането на сгъстения въздух в мрежата, ване средната запрашеност в рудодобива у нас е
твърдостта на породата, техническото състоя- била 500 mg/m3, а след внедряването му запра-
ние на инструмента. При оценка на професио- шеността спада до 3-5 mg/m3 (фиг. 2). Друг сил-
налния риск за настъпване на вибрационна бо- но запрашаващ процес е взривяването, но при
лест трябва да се отчита и потенциращия ефект използване на ефективни вентилационни съоръ-
на статичните усилия на горните крайници (за жения и други противопрахови мерки се достига
поддържане на инструмента и позата), както и концентрация от порядъка на 2 mg/m3. Товаре-
охлаждането им от водата, използвана за водно- нето също е прахообразуващ процес, най-интен-
то пробиване. зивно в забоя, като характерното тук е, че фини-
Прахът – най-разпространената и опасна те фракции се срещат по-рядко.
производствена вредност в мините, се отделя Повсеместен и постоянен източник на зап-
при всички производствени операции. рашване в подземните мини е утаеният прах в
В откритите рудници най-интензивен източ- галериите и забоите, който поддържа един по-
ник на прах са взривните работи. Тъй като взри- стоянен прахов фон.
вяване се провежда веднъж в денонощието (2-3 Съдържанието на силициев двуокис в руд-
пъти седмично) и по време на прекъсванията ничния прах е най-често високо. В много стра-
между смените, то до започване на новата работ- ни, вкл. и у нас, за силикозоопасни се опреде-
на смяна прахът се разсейва, утаява и при започ- лят рудници с рудничен прах съдържащ над 10%
ване на работа запрашеността съответства на свободен кристален силициев двуокис.
обичайната за рудника средна запрашеност – от Дисперсността на рудничния прах, незави-
0,3 до 2 mg/m3. При удълбочаване на рудника, на- симо при открит или подземен рудодобив, е из-
малената естествена вентилация способства за вънредно висока – прашинките с размер до 5 μm
увеличаване на запрашеността. Обикновено през превишават 90%. Колкото е по-твърда породата,
лятото запрашеността е по-висока отколкото през толкова повече фино дисперсен прах се образу-
зимата – тогава автопътищата в рудника са сери- ва. Спадането на налягането на компресорния
озен източник на прахообразуване. въздух или затъпяването на нарезите на бургия-
Локалното замърсяване с прах на въздуха в та също увеличават фино дисперсната фракция
кабините на багери, булдозери, екскаватори и на праха.
автосамосвали зависи и от товарните дейности, Освен праха, в рудничния въздух се отделя и
движението по рудничните пътища, вятъра и др. значително количество маслен аерозол при рабо-
(фиг. 1). тата на пневматични перфоратори. В зависимост
При подземния рудодобив най-голям дял от употребяваното смазочно масло, в този аеро-
в запрашаването на рудничния въздух има про- зол могат да се открият повече или по-малко кан-
биването на взривни дупки. При пробиването на церогенни вещества. Във въздуха на работните
места попадат и частици
Фиг. 1. Динамика на съдържанието на праха в кабината на ескаватор от съдържащите се меха-
в открит рудник (по С.В. Алексиев, В.Р. Усенко) нични примеси във вода-
та използвана при мокрото
пробиване и при различ-
ните способи на оросява-
не.
Токсични газове в
минните изработки мо-
гат да постъпят от поро-
дата, която се обработва;
вследствие на взривява-
нето; от автотранспорта,
от подземни пожари, про-
цеси на гниене, от компре-
сорния въздух и др.
При открития рудо-
добив газопраховият об-
лак при взривяване се
издига на 100-150 m. От-
страняването на този об-
лак зад пределите на руд-
ника зависи от скоростта
и посоката на вятъра, го-
лемината на рудника и др.
Обикновено след 5-6 min
концентрациите на въгле-

345
Фиг. 2. Прахово-хигиенна характеристика на Трудовият процес на
мини „Горубсо“ (по Е. Петрова) основните професионал-
ни групи при миньорите е
разнообразен. Част от тех-
нологичните операции са
механизирани, други се из-
пълняват ръчно, като отно-
сителният дял на ръчния
труд, особено при подзем-
ния рудодобив е висок.
В откритите рудници
основните професии са:
сондьори, багеристи, бул-
дозеристи, машинисти на
екскаватори, шофьори на
тежкотоварни коли, бом-
баджии, работници по под-
държане на рудничните
пътища. Основните им про-
изводствени дейности се
характеризират с умерена
степен тежест на труда, но
при ремонтните и спомага-
телни работи физическо-
то натоварване особено на
багеристите, булдозеристи-
те и сондьорите е голямо.
родния окис и азотните окиси спадат до предел- При всички професии статичното натоварване на
но-допустимите. По-голяма и продължителна (до мускулно-скелетната система е значително. Зна-
6-7 h) загазованост може да се очаква при темпе- чително нервно-психично напрежение има при
ратурни инверсии и безветрие. Възможно е и до- работата на багеристи, сондьори и бомбаджии
пълнително отделяне на газове от разрушената – най-изразено то е при шофьорите на тежкото-
скална и рудна маса. варните коли.
Автотранспортът в открития рудник замърся- В подземните мини различните видове дей-
ва въздуха постоянно. Изгорелите газове от авто- ности са свързани с динамично физическо нато-
самосвалите са сложна смес от токсични газове в варване, което не се различава съществено при
зависимост от вида на горивото, типа на двигате- основните миньорски професии от т.нар. „забой-
ля, режима му на работа, степен на износеност и на група“ – майстор-копач, помощник майстор,
т.н. Концентрациите им варират в широки граници сондьор, бомбаджия и крепач. Почти всички ра-
и са по-високи при удълбочаване на рудника. ботни операции (без пробиването на взривните
В условията на подземните рудници хиги- дупки) се изпълняват с ръчни инструменти.
енно значение имат въглеродният окис и азотни- Статичното физическо натоварване при тази
те газове, като количеството им зависи от вида група миньори е също изразено. Работната поза
на използваните взривни вещества. При съвре- често е принудителна, неудобна, в ограничено
менната организация на минните работи с взри- пространство с вдигнати нагоре ръце и т.н. Под-
вяване в края на смяната и следващо двучасово държането на пробивните чукове също е свърза-
или едночасово проветряване преди въвеждане- но със статично усилие.
то на следващата смяна, взривните газове обик- Работата на миньорите изисква непрекъсна-
новено не представляват сериозен хигиенен то внимание, бързина, сръчност, оперативна и
проблем. Възможни са случаи на натрупване в дългосрочна памет, свързана със зрително на-
по-големи количества от тези газове в отбития прежение. Големият трудов риск изисква отго-
материал и вторичното им освобождаване при ворност за безопасност на труда, също така и
започване на товаренето. В утаения прах и като дисциплинираност и емоционална устойчивост.
пари могат да се открият и полициклични аро- Основна професия в подземния рудник е и
матни въглеводороди, резултат от термичната машиниста на електровоз. Неговата работа не е
деструкция на минералните смазочни масла. свързана с тежко физическо натоварване, но из-
В полиметалните рудници (най-вече в олов- исква голямо и непрекъснато зрително натовар-
но-цинковите) въздухът на работната среда ване, добър слух, повишено внимание, бързина
може да се замърсява и с радон. и сигурност в реакциите при управление, което
Осветлението в мините е един от факторите води до изразено нервно-сензорно напрежение.
за безопасна и високопроизводителна работа. Освен професиите, които са свързани непосред-
Използва се стационарно и преносимо осветле- ствено с изпълняване на основните технологич-
ние (ацетиленови или акумулаторни лампи), но ни процеси, в рудодобива участвуват и работни-
то често е с недостатъчна интензивност или с го- ци от т.нар. ремонтен персонал. В зависимост от
лям контраст обект/фон. характера на изпълняваната работа, тя може да
346
бъде свързана с леко до тежко физическо нато- преобладават симптомите, характерни за общи-
варване, със статични усилия, със значително, те вибрации, съчетани с ангиоспастични прояви
но не непрекъснато зрително напрежение. Рабо- на ръцете.
тата изисква точност, внимание и бързина, много Сондьорите, багеристите, булдозеристите и
добра квалификация. шофьорите на тежкотоварните автосамосвали
Обща и професионална заболеваемост. също могат да бъдат застрашени от развитието
Най-разпространени професионални болести на вибрационна болест. При тях патологията от
сред миньорите от рудодобива са силикозата, страна на нервната система може да се придру-
вибрационната болест, невритът на слуховия жава от лумбалгия, поясно-кръстови радикулити
нерв. С професионален характер са и острите и от заболявания на опорно-двигателния апарат
отравяния с токсични газове, най-вече при ава- – остеохондроза и деформираща спондилоза
рийни ситуации. предимно на цервикалния и лумбалния отдел на
Силикозата е типична пневмокониоза за гръбнака.
подземния рудодобив и най-много за миньори- Неврит на слуховия нерв се установява
те от „забойната“ група. Приблизителният брой най-често при майстори-копачи и помощниците
на болните от силикоза и силикотуберкулоза им в подземните рудници и в единични случаи
за България към 1990 г. е бил 5200 души. Око- при лица от обслужващия подземен ремонтен
ло 90% от тях са с късни форми. Застрашените персонал, машинисти на различни машини и др.
от силикоза прахово експонирани работници са Върху заболеваемостта с временна нетру-
23504 за страната през 1990 г. Проблемът на си- доспособност (ЗВН) в рудодобива освен ха-
ликозата продължава да стои в световен мащаб. рактера на труда и социално-битовите фактори,
Съществуват особености в клиниката на си- оказва влияние и възрасто-половия състав – в
ликозата от различните обекти на рудодоби- основните професии работят само мъже, а въз-
ва. Работилите в златните мини в периода на растта им е най-често от 20 до 40 години.
„сухото“ пробиване на взривните дупки офор- При подземния рудодобив структурата на
мят изменения тип „яйчни черупки“ в хилусните ЗВН на миньорите се формира основно от хро-
лимфни възли и „грахова болест“. Силикозата ничните заболявания на дихателната система,
от оловно-цинковите мини настъпва късно, след от инфекциите на кожата и подкожните тъкани,
продължителен безпрахов или латентен период от заболявания на периферната нервна систе-
от прекратяването на праховата експозиция и се ма (цервикални и лумбосакрални радикулити,
характеризира най-често с нерязко отграничени на опорно-двигателния апарат (остеохондрози,
петнисти сенки тип „снежна буря“. Силикозата в деформираща спондилоартроза), от болести на
медните мини е с благоприятен бавен ход, ни- стомашно-чревния тракт (остри гастрити, гас-
ска заболеваемост и с картина на смесена пнев- троентероколити) и от производствения трав-
мокониоза. В железните мини може да се очак- мизъм. При открития рудодобив структурата на
ва силикоза или сидеросиликоза с благоприятно ЗВН е аналогична, но от заболяванията на диха-
протичане. Уранодобивът предизвиква прогре- телната система водещи са острите инфекции
сираща силикоза, възникваща като резултат от на горните дихателни пътища, от заболяванията
високи кварцови концентрации във въздушния на стомашно-чревния тракт са язвената болест
аерозол от работната среда и от потенциращия и хроничният гастрит. С висока честота е и хи-
ефект на радоновото въздействие. пертоничната болест. Болестите на опорно-дви-
Пневмокониози при работниците в откритите гателния апарат, периферната нервна система и
рудници се наблюдават по-рядко. Пневмокони- хипертоничната болест са с по-голям относите-
озите в тези случаи протичат доброкачествено лен дял при лицата над 40 години, а по-младите
и прогресират много бавно. При отделни лица в работници боледуват по-често от остри инфек-
откритите рудници може да се намерят призна- ции на горните дихателни пътища и болести на
ци на хроничен бронхит с комбинирана етиоло- стомашно-чревния тракт.
гия (от прах, неблагоприятни метеорологични ус- Профилактика на труда. В откритите руд-
ловия, токсични ауспухови газове) след трудов ници е важно да се осигурят допустимите в хиги-
стаж над 15 год. енно отношение стойности на микроклиматич-
Вибрационна болест. В подземните мини ните фактори в кабините на минните машини и
застрашен контингент са майсторите-копачи и автотранспорта. Стените и подовете им трябва
помощниците им. Неблагоприятното въздейст- да се облицоват с топлоизолационен материал.
вие на местните вибрации, генерирани от пнев- Най-добрият вариант е кондиционирането им.
матичните перфоратори, се потенцира от общо- За работещите целогодишно на открито е ва-
то и локално охлаждане и статичното физическо жно осигуряването на подходящо за зимата или
пренапрежение на горните крайници. При вер- лятото работно защитно облекло, а така също
тикалното пробиване на взривните дупки, копа- и на помещения за затопляне през зимата и по-
чите са експонирани не само на местно, но и на чивка в летния период. Задължително е и консу-
общо вибрационно действие. мирането на топли течности през зимата и под-
Заболеваемост от вибрационна болест сред солена газирана вода и плодови напитки през
работниците от откритите рудници се наблюда- лятото.
ва по-рядко. Отделни случаи на вибрационна па- В подземните рудници основна предпазна
тология са намерени при машинисти на гъсенич- мярка срещу дискомфортния микроклимат е ра-
ни екскаватори след 10-15 год. трудов стаж, като ботното облекло: влагозащитна горна куртка и
347
панталони, вълнено долно бельо, чорапи и боту- крития рудник с трайни настилки – напр. бетон-
ши. Топлата баня след работа е задължителна. ни или железобетонни плочи, навлажняването
Комплексът от мерки за намаляване на шума на пътищата с вода (не по-малко от 1 път на час)
и вибрациите в рудодобива и тяхното въздейст- също намалява интензивността на прахообразу-
вие включва организационни, технически и ме- ването.
дицински средства. Към организационните се Кабините на минните машини и автосамос-
отнасят: спазване на специални правила за екс- валите трябва да бъдат надеждно защитени от
плоатация и ремонт на машините, рационален праха (херметични) и да имат вентилационни
режим на труда, удължена годишна отпуска и т.н. съоръжения с очистване на въздуха. Оптимал-
Най-важна организационна мярка е намалява- ният вариант е кондициониране на въздуха.
не времето на експозиция чрез взаимозаменя- За намаляване на запрашеността в подзем-
емост на работниците от различните професии. ните рудници се използва комплекс от противо-
Техническите средства за намаляване на шума прахови методи и средства на всеки етап от тех-
и вибрациите от минната техника трябва да се нологията на добива. Основно място се отрежда
предприемат като правило от фирмите – произ- на т.нар. „мокро бурене“ (пробиване) на взривни
водителки, а само като изключение – от потре- дупки. Ефективността на прахоулавянето и за-
бителите. Пълното изключване на шумо-вибра- държането на праха се увеличава чрез прибавя-
ционното въздействие може да се постигне при не към водата на т.нар. омокрители и пенители.
дистанционно управление на минните машини, В случаите, когато минните условия не позво-
където това е възможно. ляват използването на водно бурене се използва
В откритите рудници общият принцип за сухо прахоулавяне, притежаващо ред преиму-
ограничаване на вибрациите и шума е преди щества пред водното – улавяне и на най-фините
всичко вибро- и шумоизолация на кабините на частици прах, както и намаляване на влажност-
машините. За намаляване на вибрациите и тла- та на работното място и намокрянето на дрехи-
съците при автосамосвалите важно значение те, обувките и ръцете.
имат застилането на пътищата в открития руд- Борбата с праха в минните изработки се води
ник с бетонни или железобетонни плочи и пра- и посредством диспергирането на вода (орося-
вилният избор на скоростта на движение. ване) в местата на прахообразуване. Използват
В подземните рудници за намаляване вред- се водни патрони, водни балони, водни завеси.
ното въздействие на вибрациите голям ефект На оросяване подлежат стените и таванът на
ще има използването там където е възможно на изработката преди взривяване, самият газово-
„самоходни“ сондажни машини, в това число с прахов облак след взривяване, отбитата скална
автоматично и дистанционно управление. Към маса след взривяване и преди товарене, запра-
масово използваните пробивни чукове (перфо- шената вентилационна струя излизаща от забоя
ратори) се прилагат виброгасещи карети и ви- и товарно-разтоварните пунктове в мината.
брогасещи ръкохватки. Виброкаретите са пред- Намаляване на концентрациите на токсични-
назначени за защита на ръцете при пробиване те газове от автотранспорта в откритите рудни-
на хоризонтални и наклонени отвори (предста- ци може да се постигне чрез използване на ката-
вляват пружинни амортисьори и намаляват ви- лизатори. Голямо значение има поддържането на
брациите във всички честоти). За намаляване на двигателите в добро техническо състояние (редо-
вибрациите при товарните машини се използват вен ремонт, реглаж и т.н.). При инверсии и безве-
амортисьори за ходовите части. трие, ако има натрупване на токсични газове, ра-
Съществено намаляване на шума се постига ботата в рудника трябва да се спре.
чрез звукоизолация на двигателите на различни- В подземните рудници взривяването трябва
те минни машини включително и на пневматич- да се извършва в края на работната смяна; меж-
ните перфоратори. ду всеки две работни смени е установено задъл-
Задължително е използването и на индивиду- жително време за проветряване – 1-2 часа.
ални средства за защита от шума и вибрациите Основното направление за избягване на об-
– антифони и непромокаеми и маслоустойчиви разуването на големи количества взривни газове
ръкавици с виброгасяща подплата. в рудодобива е използването на взривни веще-
В комплекса от медицински мерки и средства ства, имащи правилно разчетен кислороден ба-
освен предварителните и периодични прегледи, ланс позволяващ пълното им (без остатък) изга-
диспансеризация, трудоустрояване, предпазно ряне.
хранене, не бива да се пренебрегват физиоте- Правилно осъществената вентилация в
рапевтичните мерки – самомасаж, гимнастика и подземните рудниците има съществено значе-
хидропроцедури. ние за: нормализиране на рудничния микрокли-
В откритите рудници борбата с праха се мат, за намаляване на праха и токсичните газове
провежда в няколко направления: прилагане на до ПДК. Устройват се мощни стационарни венти-
способи намаляващи прахообразуването, на- лационни уредби. Дебитът на необходимото ко-
маляване на интензивността му и отстраняване личество въздух за проветряване на рудника се
на праха чрез естествено или изкуствено прове- изчислява на базата на разчетите за интензив-
тряване. При сондиране (пробиване) се прилага ността на прахообразуването при конкретната
сухо прахоулавяне или „мокро пробиване“. Ако експлоатационна обстановка. Не се допуска по-
се използват екскаватори – прилага се оросява- следователно проветряване на забоите с една и
не на забоя. Покриването на автопътищата в от- съща вентилационна струя.
348
Въздухът, който подава вентилационната на“ (разделяне на различните минерали един от
уредба в рудника трябва да бъде чист, което на- друг) флотация.
лага особено внимание за пълно обезпрашава- Получените при обогатяването концентрати
не на района около шахтата. се изпращат в металургичните предприятия за
Голяма част от злополуките и заболявания- добиване на чистите метали.
та в рудниците се дължат на неизползване на При обогатяване на рудите във флотационни-
лични предпазни средства. Те защитават ра- те фабрики работниците са експонирани на аеро-
ботниците от дискомфортния микроклимат, от зол със сложен състав, шум, вибрации, диском-
праха, от шум, от електрически ток, от движещи фортен микроклимат. По хода на технологичния
се части на машините, от падащи късове скала/ процес съставът на аерозола се променя: в тро-
руда и т.н. Средствата за лична защита включ- шачните (дробилните) отделения той е предим-
ват специалното работно облекло и ботуши, ръ- но прахов и съдържанието на фин прах и кварц
кавици и каска, също така и предпазни приспо- в него най-често превишава няколко пъти ПДК.
собления – скоби за предпазване на ръцете при В реагентните и флотационните отделения пре-
рязане на подпорни материали, предпазни ко- обладават парите от ксентогенат, сероводород,
лани, очила, противопрахови маски, антифони сярна киселина и др., като концентрацията им в
и др. работната среда зависят от ефективността на са-
Медико-профилактични мерки. Поради теж- нитарно-техническите съоръжения. Шумът и об-
ките условия за работа в рудодобива, към жела- щите вибрации са най-характерни за трошачните
ещите да работят в този отрасъл се предявяват отделения. До трошачките и вибрационните сита
повишени изисквания. Много стриктно трябва да шумът превишава допустимото ниво средно с 2
се спазват противопоказанията за постъпване на до 8 dB/А, а в спектъра му преобладават ниските
работа и да се анализират резултатите от перио- и средни честоти. Общите вибрации също пре-
дичните медицински прегледи. вишават допустимата норма.
За работниците от рудодобива са създадени Работниците обслужващи флотационните фа-
специални санаториални заведения за почив- брики имат различен професионален риск. Тези,
ка и възстановяване на здравето. Осигурява се които обслужват трошачните отделения и транс-
безплатно предпазно хранене. портните ленти нямат точно фиксирано работно
място. Обхождайки различните машини те са екс-
17.2.2. Преработване и обогатяване на ру- понирани на всички горепосочени неблагоприятни
дата. фактори. В реагентните и флотационни отделения
преобладава операторски вид труд и експозицията
Обикновено към всеки рудник (открит или е предимно на токсико-химичните реагенти.
подземен) се построява и флотационна фабри- Заболеваемостта на работниците от флота-
ка, където започва началното преработване на ционните фабрики няма специфични белези –
рудата. Технологията включва операциите: раз- възможни са случаи на пневмокониози, хронич-
дробяване на рудата, пресяване, фино смилане ни бронхити, субтрофични и атрофични ринити
и обогатяване (флотация). и фарингити, заболявания на ОДА и др.
Рудата се доставя в бункера на флотацион- Оздравителните мерки във флотационни-
ната фабрика с автосамосвалите. За раздробя- те фабрики трябва да са насочени към: херме-
ване се използват челюстни и конусни трошачки, тизиране и устройване на аспирация на прахо-
за пресяване – вибрационни сита. Предаването вите източници, най-вече при т.нар. „пресипки“
на раздробения продукт се пренася чрез транс- (мястото за прехвърляне, пресипване на мате-
портни ленти. Преди самото обогатяване раз- риала), намаляване височината на пресипва-
дробената руда се смила финно в барабанни не, овлажняване на рудата, влажно почиства-
топкови мелници във водна среда. Получена- не на помещенията, механизация на процесите
та смес се предава за флотиране. Флотацията за разтоварване на реагентите и приготвяне на
се осъществява чрез химически реагенти във разтворите, използване на по-малко токсични
флотационни машини (камери с открита повърх- реагенти, облицоване на машините и стените на
ност). При обогатяване на полиметални руди се оборудването с шумопоглъщащи материали, ви-
прилага „колективна“ (отделяне на всички полез- броизолационни прощадки, използване на лич-
ни минерали от „пустата“ порода) и „селектив- ни предпазни средства и т.н.
349
1. Алтынбеков Б.Е. и съавт. – Гигиена труда в горнорудной промышлености – в кн. „Руководство

по гигиене труда“, под ред. Измеров Н.Ф., 1987, Москва, Мидицина, т. ІІ, 8-37.
2. Бакърджиева Т. И съавт. – Хигиена на труда при подземен добив на полезни изкопаеми – в кн.
„Хигиена в основни отрасли на производството“, под ред. Луканов М., София, Мед. и физк., 1977, 13-
44.
3. Бурилков Т. и съавт. – Минерални прахове в работната среда, София, Мед. и физк., 1983, 103-
124.
4. Воронцова Е.И. – Гигиена труда в горнорудной промышлености – в кн. „Руководство по гигиене
труда“, ред. П.К. Хоцянов, Москва, Медгиз, 1961, т. ІІІ, 60-93.
5. Горанова Л. и съавт. – Шумовият фактор в производствени отрасли – в кн. „Инфразвук, ул-
тразвук, шум и вибрации“, ред. Цветков Д. и Ангелова М., София, Мед. и физк., 2007, 94-102.
6. Горанова Л. и съавт. – Вибрационният фактор в производството – в кн. „Инфразвук, ултразвук,
шум и вибрации, ред. Цветков Д. и Ангелова М., София, Мед. и физк., 2007, 173-183.
7. Карасманев Ив., Н. Митрев, Кр. Язов – Вибрационна болест, Пловдив, Хр. Г. Данов, 1979, 14-
35.
8. Митрев Н. – Шумът в минния бранш – в кн. „Шумът като фактор на жизнената среда“, Пловдив,
Хр. Г. Данов, 1976, 35-38.
9. Петрова Е. – Силикоза и силикотуберкулоза, София, Мед. и физк., 1993, 10-28.
10. Стамова Н. – Хигиенна характеристика на работната среда и въздействието ѝ върху органи-
зма на работниците от МОК „Асарел“ – отчет по научна тема, 1993 г.
11. Hartman, HL (ed.) – SME Mining Engineering Handbook, 2nd edition. Baltimore, ND: Society For
Mining, Metalurgy, and Exploration, 1992.
12. Hock, E, PK Kaiser, and WF Bawden – Design of Suppoert for Underground Hard Rock Mines.
Rotterdam: AA Balkema, 1995.
13. Mckenzie – Wood P and J. Strang – Fire gases and their interpretation. Mining Engineer
149[345]:470-478, 1990.
14. Morrow, GS and CD Litton – In-mine Evaluation of Smoke Detectors. Information circular 93-11,
Washington, DC:Bureau of Mines, 1992.
15. United Nations (UN) Department of Technical Cooperation for Development and the German Foun-
dation for International Development – Mining and the Environment: The Berlin Guidelines. London: Mining
Journal Books, 1992.
16. United Nations Environment Programme (UNEP) – Environmental Aspects of Selected Non – fer-
rous Metals (Cu, Ni, Pb, Zn, Au) in Ore Mining, Paris:UNEP, 1991.
350
З. Иванов, М. Ляпин, Ем. Водeничаров
Черна и цветна металургия

17.3
17.3.1. Черна металургия ферната нервна система и опорно-двигателния

апарат.
Черната металургия включва следните ос- В доменното производство се осъщест-
новни производства: агломерационно, доменно, вява редукционно топене на агломерат, желез-
стоманодобивно, прокатно-валцово и феросп- ни руди, флюси и кокс с цел получаване на чу-
лавно. гун. Процесът е непрекъснат и се извършва в
Агломерационното производство обезпе- доменните пещи при температура на топене до
чава необходимата висококачествена суровина 18000С. Добавката на флюси (най-често варо-
за металургичния цикъл. Технологичният процес вик) подпомага топенето, а свързването на ва-
преминава последователно през: подготовка на ровика с железните окиси води до образуване на
шихтата (раздробяване и първично смесване), големи количества шлака. Тя плува над чугуна и
вторично смесване и спичане с краен продукт – се изпуска през улеи – шлакотеки, в горната част
парчета агломерат и сортировка на агломерата на пещта. Отдолу – през чугунотека, се излива
до получаване на пречистен агломерат. течния чугун в чугуновози и се транспортира за
Работещите в агломерационното производ- преработка в стомана или леярски чугун.
ство са изложени на комплекс от вредности сред Водещата професионална нокса е крайно не-
които на първо място е праха. Запрашеността се благоприятният микроклимат. Създават се усло-
колебае в широки граници от 20 до 200 mg/m3. вия за прегряване поради интензивната инфра-
Най-значителна е при смилането на аглорудата, червена радиация в късовълновия участък на
концентрата, кокса, варовика; при смесителните спектъра, най-вече при изпускането на шлака-
барабани; в помещенията на цикъла за възврат ; та и чугуна (от 3500 до 7000 W/m2). Лятно вре-
на местата на пресипките на обработваните су- ме температурата на въздуха на работната сре-
ровини от едно оборудване на друго; при вибра- да достига до 35°С, а в някои случаи и до 45°С.
ционните сита; при товаренето на агломерата и От друга страна силните въздушни течения (със
др. Основните компоненти на праха са съеди- скорост на движение на въздуха и над 5 m/s) и
нения на желязото (до 65%), калция (до 20%), ниските температури през зимата (до 1-2°С над
силициевия двуокис (до 12% – в това число на температурата на атмосферния въздух) обу-
свободния силициев двуокис до 1-2 %). При по- славят преохлаждане на работещите с всички
лиметални руди прахът може да съдържа и дру- здравни последици.
ги тежки метали – олово, манган и др. 85 до 88 % Повечето от работещите (без тези в рудния
от частиците на праха са с размери до 2, а 99 % двор на открито) са изложени на въздействието
– до 5 μm. на наднормени концентрации на прах (аналоги-
На много участъци в помещенията с произ- чен по състав и дисперсност с този в агломераци-
водствени източници на топлина микроклима- онното производство). Голяма опасност създава
тът е неблагоприятен с интензивно отделяне на отделящия се доменен газ (най-вече поради по-
инфрачервена радиация (със стойности до 2550 вишеното съдържание на СО). Особено застра-
W/m2) и конвекционна топлина. През студения шени са работещите в колошниковата площадка,
период на годината производствения микрокли- при хидрозатворите и отворите на газопроводите,
мат е преохлаждащ с преобладаване на субнор- при съединенията на прахоуловителите с колек-
мални температури и на места със силни въз- тора на неочистения доменен газ и др. Към токси-
душни течения (до 1.5 m/s). ко-химичните вредности трябва да се споменат и
Шумът превишава санитарно-хигиенните нор- замърсяванията със серен двуокис, оловни аеро-
ми (широколентов с интензитет до 96 dB) само на золи и др. Вредното въздействие на споменатите
места при агломашините. нокси се усилва поради синергичното действие
Работната поза най-често е права – до 35 % на прегряващия микроклимат.
от сменното време, понякога има значително Шумът в близост до доменните пещи обик-
маршрутно натоварване, а енергоразходът обик- новено е средно- и високочестотен с интензитет
новено е в границите на тежкия труд. 86-90 dB/А (макар че на места достига твърде
Тъй като водещата професионална нокса е високи стойности до – 110 dB).
производствения прах, най-често заболяване е Много от работните операции се извърш-
бронхитът. Той се характеризира с вяло проти- ват ръчно и са свързани с висок енергоразход
чане, не е съпроводен с изразени функционални (при чугунодобивниците и кофаджиите дости-
нарушения на външното дишане и рядко се ус- га над 21 kJ/min). По-лек е труда на разливчици-
ложнява с астмоидна компонента. Увеличени са те и газовчиците при които енергоразходът е под
простудните заболявания, както и тези на пери- 20 kJ/min. При тях обаче, работата е свързана с
351
определена висока отговорност и контрол, а на не на: простудната заболеваемост, заболявани-
газовчиците е необходима и висока квалифика- ята на костно-мускулната, периферната нервна,
ция. храносмилателната (язви, гастрити, колити) и
Най-честите здравни последици за работе- сърдечно-съдовата (хипертония, атеросклероза)
щите са: опасността от прегряване или преох- системи; високо ниво на травматизма; тежки изга-
лаждане, увеличаване на простудната заболе- ряния; остри и хронични интоксикации и др.
ваемост, заболяванията на периферната нервна В прокатно-валцовото производство се
система и опорно-двигателния апарат, опасност- осъществява пластична деформация на метални
та от травми, тежки изгаряния, остри и хронични заготовки с цел получаване на различни релси,
интоксикации, бронхити и др. листове, тръби и др. Валцоването бива горещо и
В стоманодобивното производство се по- много по-рядко студено (без нагряване на мета-
лучава стомана чрез претопяване на чугуна сме- ла). При горещото валцоване се отделят огромни
сен с железни отпадъци или с чисти железни количества топлина. Инфрачервената радияция
руди. Това се осъществява в три технологични най-често е от порядъка 2100-3500 до 5600 W/m2
варианта, определящи трите вида цехове: мар- т.е. значително над СХН. Температурата на въз-
тенови, бесемерови и томасови и електросто- духа през лятото е 30-400С (понякога и до 500С).
манодобивни. Общото и в трите случая е твърде През зимата обаче само на няколко метра от пе-
интензивната инфрачервена радиация и висока- щите и обработвания горещ метал, температура-
та температура на въздуха. Източници на инфра- та малко се различава от външната. Скоростта
червената радиация са пещите, леярските поти, а на движение на въздуха е сравнително еисока –
за високата температура на въздуха допринасят до 0.6 m/s, а на места и по-висока.
горещите газове, постъпващи през работните от- Шумът е широколентов, с преобладаване на
върстия в пещите. Технологичния цикъл минава ниските честоти и обикновено е над СХН – дос-
през три фази: подготовка на шихтови материали тига до 102 dB.
и зареждане на пещта, плавка и изпускане на го- Прахът, състоящ се предимно от железни
товата стомана, разливане на стоманата. окиси е фино дисперсен, а стойностите му обик-
В щиховите отделения основен неблагоприя- новено са около 20 mg/m3 (колебанията са 0.2
тен фактор е високата запрашеност на въздуха. do 70 мg/m3). Хигиенно значение имат и токсико-
Температурния режим изцяло зависи от метео- химичните фактори – СО, серни газове, маслени
рологичните условия, тъй като тези отделения аерозоли (макар че обикновено концентрациите
не се отопляват и няма източници на топлина. им превишават до 3-4 пъти ПДК). В съвременно-
Скоростта на движението на въздуха варира, но то прокатно производство намалява физическо-
най-характерни са високите ѝ стойности – над то натоварване, но все още на редица работни
2 m/s. Работещите тук са с енергоразход над места то е високо (над 21 kJ/min).
21 kJ/min. Значително се натоварва опорно-дви- Неблагоприятното съчетание от вредности
гателният апарат от физическите усилия, както води до: опасност от прегряване, топлинен удар,
и от неблагоприятните работни пози. Здравните пренатоварване на сърдечно-съдовата и диха-
последици са: бронхити, зачестяване на простуд- телната системи, увеличаване на простудната
ните заболявания и тези на опорно-двигателния заболеваемост, травматизма, изгарянията, за-
апарат и периферната нервна система и др. боляванията на опорно-двигателния апарат и на
Работещите в миксерните отделения са из- периферната нервна система и др.
ложени на инфрачервена радиация в по-голяма Феросплавното производство подсигурява
степен от тези в доменните цехове, а темпера- нужните за стоманолеенето сплави на желязото
турата на въздуха през лятото превишава с 5 до с манган, силиций, хром и др. Изходните сурови-
13°С тази на външния въздух. През зимния се- ни са руди, концентрати, конверторна шлака, же-
зон обаче много често се срещат субнормални и лезни стружки, кокс, флюси (варовик и доломит).
дори минусови температури. Технологичният цикъл е непрекъснат. Премина-
Токсикохимичните вещества са: прах в кон- ва през насипване на изходните материали в бун-
центрации до 70 mg/m3 (с основен състав же- кери, зареждане на пещите с електродни маси и
лезни окиси, но и със свободен силициев двуо- шихта, плавка, леене (обикновено три пъти за 8
кис до 10 %), кондензационни метални аерозоли часа). Основните професионални вредности в
(манганови, оловни и др.) с много висока дис- участъците без отделяне на топлина са: небла-
персност и концентрации над ПДК; доменен газ, гоприятният микроклимат, изцяло зависещ от ме-
СО2, серен двуокис и др. (като в бесемеровите и теорологичните условия на сезона и високата за-
томасови цехове вредни газове във въздуха на прашеност. На работните места непосредствено
помещенията може да се отделят само при про- до топлинните производствени източници микро-
духване на конверторите). климатът е с високи стойности на инфрачервена-
Работниците тук са почти винаги прави, с ви- та радиация (от 400 до 2800 W/m2). В останалата
сока вътресменна натовареност – до 80 %, като част на помещенията микроклиматът се намира
над половината от това време изпълняват ръчен почти изцяло под влиянието на атмосферния въз-
труд с енергоразход над 21 kJ/min. Само при мик- дух. Запрашеността превишава няколкократно
серовчици в конверторното производство енерго- ПДК, а токсичните газове, пари и аерозоли обик-
разходът може да бъде в границите до 21 kJ/min. новено са на границите на ПДК, макар че на мо-
Здравните последици за работещите са: опас- менти могат да ги превишат 2 до 5 пъти. Работата
ност от прегряване и преохлаждане; увеличава- на машинистите на ленти, дозировчиците, опера-
352
торите на различни контролно-измервателни при- Производство на мед. Суровината, от която
бори е с енергоразход до 10.46 kJ/min, на дози- се получава мед е обогатен меден концентрат, в
ровчиците е в границите на средно тежкия труд, който се съдържат и примеси като сяра (съдър-
а на останалите работници се характеризира със жа се до 40%), силиций, желязо, цинк, алуминий,
значително физическо натоварване (особено при никел, олово и др.
някои технологични операции). Основните етапи на технологичния процес
Здравните последици са: опасност от прегря- са: приготвяне на шихта (дозиране и смесване
ване с инфрачервена радиация – до топлинен на компонентите); пържене на шихтата до полу-
удар, увеличаване на простудната заболевае- чаване на огарка; топене и получаване на меден
мост, травматизма, заболяванията на перифер- камък – щейн; конверторно получаване на черна
ната нарвна и костно-мускулната системи. мед; рафинация до получаване на анодна мед.
Основните хигиенни мероприятия в чер- Пърженето на шихтата се провежда при тем-
ната металургия са: правилно организиране на пература 800-850°С в различни типове пържил-
аерацията чрез специални покривни конструк- ни пещи, като в техническо и хигиенно отно-
ции – тип Понд и отвори за естествена венти- шение предимство имат пещите „кипящ слой“.
лация (обикновено в горните части на стени- Отделените от тях газове, съдържащи серен
те); въздушни душове на работните места с двуокис, се отвеждат за получаване на сярна
интензивно отделяне на топлина; водни заве- киселина. Концентратът – огарка, получен след
си – особено пред отворите на пещите; намаля- пърженето се състои от медни окиси, FeO и ме-
ване на въздушните течения с подвижни заве- ден сулфид.
си – най-вече при входно-изходящите отвори на Следващата операция е стопяване на огарка-
помещенията; херметизация и капсуловане на та в електропещ при температура ~1500°С. При
съоръженията и процесите с интензивно прахо- стопяването се образуват две течни фази: щейн
отделяне; внедряване на автоматизация и дис- (меден камък – сплав от сулфиди, в които се
танционно управление където е възможно; ре- концентрира медта и други ценни компоненти) и
довно овлажняване на шихтата, включително и шлака (сплав от окиси и силикати, която не съ-
чрез специални оросителни ситеми; устройване държа мед в използваеми количества).
на ефективни общи и локални вентилационни Извличането на суровата мед от разтопения
съоръжения; редовно почистване на осадения меден камък се извършва в конвертори. През
прах, а на прозорците и изкуствените източници специални отвори на конвертора се подава въз-
на светлина със специални разтвори по подхо- дух или кислород, при което примесите изгарят
дяща рецептура; внедряване на научно обосно- или преминават в шлаката. Получената черна
вани режими за труд и почивка с подсигуряване мед е с чистота 98-99%. Примесите се отстра-
на климатизирани стаи за отдих; задължител- няват при следващите технологични операции –
на употреба на внимателно подбрани лични огнева или електролитна рафинация. Огневата
предпазни средства (особено за защита от пра- рафинация на черната мед се извършва в пла-
ха, токсичните аерозоли и шума); осигуряване мъчно-отражателна пещ. Електролитното рафи-
на подходящо работно облекло, бельо и обув- ниране на медта се извършва в електролизния
ки; обезпечаване на предпазно професионално цех в специални матрични вани със силно кисел
хранене – диета тип А (с продукти богати на не- разтвор. При електролитното рафиниране на ме-
заменими аминокиселини, ПНМК, витамини С, дта като страничен продукт се получава меден
В, А, мляко, течни храни и напитки, включително сулфат – най-важната техническа сол на медта.
и газирана подсолена вода); задължително и ре- Един от водещите неблагоприятни фактори
довно провеждане на предварителните и перио- на работната среда на преобладаващия брой
дичните медицински прегледи; диспансеризация работни места е микроклиматът. Редица тех-
на заболелите лица и трудоустрояване при нуж- нологични процеси (пържене, топене, конвер-
да и т.н. торно получаване на черна мед) се съпровож-
дат с отделяне на големи количества топлина,
17.3.2. Цветна металургия значителна част от която се отделя като инфра-
червена радиация. Мощни източници на то-
След добиване на рудата, съдържаща цветни плинно излъчване са нагретите пещи, открития
метали (мед, олово, цинк, кадмий и др.), се из- пламък, разтопения метал, разлива на щейн и
вършва нейното обогатяване в специални фло- шлака. Най-високи в медодобивното производ-
тационни фабрики до концентрат, от който се из- ство са температурите на работните места при
вличат съответните цветни метали. изливането на щейна и шлаката. Топлинното
В предприятията на цветната металургия ос- излъчване (главно като инфрачервена радиа-
новните производствени процеси и вредности са ция) при работа с разтопени метали е със зна-
сходни на тези в черната металургия. Същест- чителна интензивност – достига до 4900-8400
вена разлика, която се отразява и на здравните W/m2. Същевременно на работни места, от-
последици е и допълнителното наличие на спе- стоящи на 5-10 m от източниците на интензив-
цифични вредности, характерни за съответното но топлоизлъчване, температурата на въздуха
производство: мед, олово, никел, цинк, кадмий и е значително по-ниска, особено през студения
т.н. Това води най-често до остри и/или хронични период на годината (измервани са температури
интоксикации, характерни за конкретния добив под +5°С). Така, микроклиматът може да се оп-
на цветни метали. редели като мозаечен. Характерна за цеховете

353
с интензивни топлинни източници е и високата държат и други примеси освен мед, поради кое-
скорост на движение на въздуха, достигаща до то във въздуха на работната среда са намерени
2-2,5 m/s. и съединения на арсен, цинк и олово.
Някои процеси (напр. шихтоване на рудни ма- Неблагоприятни здравни последици за ра-
териали) се извършват в открити халета и ми- ботещите. Най-чести са заболяванията на гор-
кроклиматът в тях е в пряка зависимост от ма- ните дихателни пътища (и като следствие на
кроклимата. дразнещото действие на серните газове), на пе-
Изключение от посочените особености на ми- риферната нервна система, на храносмилател-
кроклимата са цеховете електролитно рафини- ната и сърдечно-съдовата система. Налице е
ране – в тях той е постоянен и с тенденция към риск от прегряване и топлинен удар, както и от
прегряване и през двата сезона на годината. тежки изгаряния.
Шумът надвишава хигиенните норми на око- Производство на олово. Суровините за до-
ло 1/3 от работните места (при пещите, конвер- бив на олово са сулфидните оловни руди, съ-
торите, компресорите и др.), а интензитетът му държащи минерала галенит – PbS. Използват се
достига до 100 dB. обогатени оловни концентрати, съдържащи 40-
Медодобивните предприятия се отнасят към 70% олово.
„прашните“ производства. В началните етапи на Първата технологична операция е агломе-
технологичния процес прах се отделя при на- риращо пържене, при което при температура
трошаване на изходните материали и при пре- 700-900°С оловните сулфиди се превръщат в
сипване на надробения материал на транспорт- окиси и се получава спечен, агломериран мате-
ни ленти. Най-много прах при медодобива има риал. Стопяването на агломерата се извършва в
при пърженето и електроплавката. При топене- шихтова пещ в смес с кокс при температура до
то, конвертирането, изливането на шлака и щейн 1500°С, при което оловните окиси се редуцират
се образуват високодисперсни кондензацион- до метал. При шихтовата плавка се получават:
ни аерозоли (90-98% от праховите частички са с черно олово, съдържащо мед, злато, сребро и
размер под 1 μm). Образуваният при различните други примеси, щейн (сплав от метални сулфи-
технологични етапи прах съдържа предимно же- ди) и шлака (сплав от окиси на неметали, често
лязо (15-27%), мед (10-13%), силициев двуокис съдържаща много цинк).
(36-53%), цинк (3-7%) – табл. 1. Пречистването на черното олово обикнове-
Наличието на течение във въздуха на работ- но се извършва чрез т. нар. огнева рафинация.
ната среда предизвиква постъпването на прах от Рафинирането цели отстраняване на примесите
естествено седиментиралия прах, което увели- (мед, арсен, цинк, сребро и др.) и повишаване съ-
чава запрашеността и я поддържа висока и при държанието на олово до нива, отговарящи на тех-
технологични операции, при които не е харак- ническите стандарти. Рафинационните цехове се
терно интензивно отделяне на прах. помещават в отделна постройка. Очистването се
Поради високото съдържание на сяра в из- извършва в рафинационни котли при температу-
ходните суровини, основен токсикохимичен фак- ра 500-600°С. Висококачественото рафинирано
тор в медодобива е серният двуокис, като най- олово се разлива в калъпи с помощта на специ-
високи са концентрациите му при изливане на ални машини, при температура 450-500°С.
щейн и на шлака и при продухване на конверто- И при добивът на олово микроклиматът е
ра (табл. 1). Често в изходните суровини се съ- един от водещите неблагоприятни фактори на
Табл. 1. Основни технологични процеси,

суровини и замърсители при производство на мед*
Технологичен процес Суровини Въздушни замърсители Производствени отпадъци

Получаване на Медна руда, вода, Серен диоксид, прах, Флотационни отпадни води,
меден концентрат химични реагенти, съдържащ арсен, антимон, отпадъци, съдържащи
уплътнители кадмий, олово, живак и цинк варовик и кварц
Табани от концентриран
Извличане на мед Меден концентрат, сярна солев разтвор
киселина Шлам, съдържащ железни
Топене Меден концентрат, флюс сулфиди и силиций
Серен диоксид, прах, Шлам, съдържащ железни

Конвертиране Щейн, флюс съдържащ арсен, антимон, сулфиди и силиций
кадмий, олово, живак и цинк
Шлам, съдържащ примеси
Електролитно Мед, сярна киселина като злато, сребро, арсен,
рафиниране антимон, кадмий, олово,
живак, никел и др.
* По P. Roto, 1998 г.
354
работната среда. Характеристиката на микро- на оловна интоксикация напоследък се срещат
климатичния фактор като цяло е сходна с тази сравнително рядко, а леките форми се изявя-
при медодобива. На работните места при агло- ват най-вече с характерните биохимични откло-
мерационните пещи са измерени температури нения без клинична симптоматика. Основни
на въздуха 34-36°С при относителна влажност причини за хроничните професионални инток-
75-88%; топлинното излъчване на тези работни сикации са различните нарушения на техноло-
места е интензивно – 1700-2300 W/m2. Подобни гичните процеси и неизправности на вентила-
са термалните условия при топенето на агломе- ционните съоръжения. Също така, токсичното
рата, а интензивността на топлинното излъчва- действие на оловото се засилва при въздейст-
не в рафинационните цехове обикновено е по- вие и на прегряващ микроклимат и тежка физи-
ниска. ческа работа.
Характеристиката на шума е сходна на тази Производство на цинк. Съдържанието на
при добивът на мед. цинк в полиметалните руди е 2-12%, поради
Най-много прах при добива на олово се отде- което те се обогатяват по метода на селектив-
ля в агломерационните цехове (товарене, пър- на флотация. Полученият обогатен цинков кон-
жене, шихтоване) и в топилните цехове. Дис- центрат съдържа 40-70% цинк, както и примеси
персността на праха е висока – 90% от праховите – сяра (съдържа се до 30-37%), олово, мед, же-
частички са с размер до 5μm. Високото съдържа- лязо, кадмий и др.
нието в праха на олово и силициев двуокис нала- От концентратите цинкът може да се получи
га стриктна система от профилактични мерки. по пирометалургичен или по хидрометалургичен
Основните токсико-химични вредности, оп- метод. При пирометалургичния метод цинкът се
ределящи риска от професионални отравяния получава чрез редукция с въглен и реторти на
са оловните аерозоли. Концентрациите им нара- предварително окислената или изпържена руда.
стват бързо при процесите на изливане на щей- При хидрометалургичния метод цинкът се из-
на и на шлаката. При рафинацията от откритите влича от сулфатните му разтвори посредством
повърхности на разтопения метал във въздуха електролиза. В световен мащаб почти по равно
на работната среда освен оловни аерозоли се се прилагат и двата метода.
отделят оловни и азотни окиси, аерозоли на цин- И при двата метода преработката на концен-
ка и на други метали; като цяло концентрациите трата започва с пържене. Процесът се води чрез
на токсични вещества в тези цехове са по-ниски. продухване на въздух през слой от концентра-
В някои случаи поради това, че външният въздух ти, при което се развива температура от 1200-
също е замърсен с оловни аерозоли (при неиз- 1300°С. При пърженето се образуват газове,
правност на филтрите на вентилационната сис- съдържащи 4-6% серен двуокис. При пиромета-
тема) нагнетяваният от нея въздух може да бъде лургичния метод следващият процес е дестила-
източник на аерозоли за замърсяване работната ция на цинка при температура на сместа на из-
среда. пържения концентрат и на кокса 1250-1350°С.
Серният двуокис е един от основните замър- Цинкът се редуцира и изпарява; парите му в
сители на въздуха и при добива на олово – главно смес с въглероден окис се отвеждат в конденза-
при агломерационното пържене и при шихтовите тор, в който при температура 450-500°С се обра-
пещи, но концентрациите са значително по-ниски зува течен цинк. Цинкът, получен по дестилацио-
от медодобивното производство (табл. 2). нен способ съдържа от 1 до 3% примеси (олово,
Неблагоприятни здравни последици за желязо, кадмий, мед, арсен и др.), поради което
работещите. Чести са заболяванията на хра- се подлага на рафиниране, след което е с чисто-
носмилателната система (за повишената често- та 99,995%.
та на тази патология ролята на експозицията на При хидрометалургичното производство на
олово се счита доказана), на нервната система цинк изпържените концентрати се обработват с
и на горните дихателни пътища. Тежките форми горещи разтвори на сярна киселина. В разтво-
Табл. 2. Основни технологични процеси, суровини и замърсители

при производство на олово*

Агломера-ционно Оловна руда, желязо, варо- Серен диоксид, прах, съ-
пържене виков флюс, кокс, сода, прах, държащ кадмий и олово,
пирит, цинк
Топене Оловен агломерат, кокс Серен диоксид, прах, съ- Шлака, съдържаща приме-
държащ кадмий и олово, си като цинк, желязо, сили-
ций и варовик, промишлени
отпадни води
Електролитно рафи- Черно, „сурово“ олово
ниране
* По P. Roto, 1998 г.
355
ра освен цинка минават и други примеси, поради прах, серните съединения и киселинните пари
което сулфатния разтвор се пречиства посред- причинява заболявания на носоглътката (хипе-
ством частична хидролиза. Очистеният разтвор ремия на лигавицата, ринит, до перфорация на
се подлага на електролиза и цинкът се отделя на носната преграда). При работниците от елек-
катода. Работната температура е 30-36°С и за тролизните цехове по-често се наблюдава хро-
да се поддържа, електролитът се охлажда. Лис- ничен фарингит – субатрофична форма. При
тата от катоден цинк се отделят ръчно и се пре- работещи в пържилните и електролизните це-
топяват в индукционни пещи, след което мета- хове са забелязани признаци на дифузна пнев-
лът се разлива в калъпи. москлероза.
На работните места при пърженето на цин- Производство на кадмий. Кадмият се полу-
ковия концентрат се формира прегряващ ми- чава от странични продукти при преработка на
кроклимат – през топъл период на годината цинкови, оловно-цинкови и медно-цинкови руди:
температурата на въздуха достига 28-34°С при медно-кадмиев кек, прах от пържилни и дести-
относителна влажност 44-61% и скорост на дви- лационни пещи и др. Съдържанието на кадмий в
жение на въздуха 0,4-1,7m/s. Топлинното из- тях е от 0,2-0,5% до 6-7%.
лъчване на тези работни места е 800-1700 W/ От тези продукти кадмият се извлича (по-
m2. На работните места при индукционни пещи, някога след окислително пържене) чрез обра-
на които се претопява катодния цинк темпе- ботка с разредена сярна киселина. Получена-
ратурата на въздуха е 28-34°С при относител- та кадмиева гъба, съдържаща до 80% кадмий,
на влажност 42-57% и топлинно излъчване до до 20% цинк, както и желязо и мед, се подлага
1400 W/m2. За електролизните цехове е харак- на окисление чрез престояване в топло и влаж-
терна високата относителна влажност на възду- но помещение за 2-3 седмици, след което кад
ха – 80-98%. мият се извлича с разредена сярна киселина. В
Поради това, че преработваните суровини и някои случаи кадмиевата гъба не се окислява,
допълнително използваните в технологичния а се обработва директно със 75% сярна кисели-
процес материали съдържат множество хими- на. Кадмият се утаява от разтворите на кадми-
чески елементи, във въздуха на работната сре- евия сулфат чрез електролиза на кадмиеви ка-
да се отделят редица замърсители – цинк, мед, тоди. Снетият от катодите електролитен кадмий
олово, арсен, кадмий, серни съединения – в т.ч. след изсушаване се претопява в железни котли
сярна киселина, хлор и др (табл. 3). В дихател- под слой от разтопена натриева основа при тем-
ната зона на работещи в електролизните цехове пература 330-350°С и се отлива във форма на
са измерени значителни концентрации на H2SO4, пръчки или калъпи.
HCL, ZnSO4, ZnCl2, SO2, както и арсен, олово, Особеностите на технологичния процес при
хлор, манган. добива на кадмий обуславят неблагоприятно
Някои от производствените операции (особе- действащите токсико-химични нокси. Най-ви-
но ръчното отделяне на листата от катоден цинк) соки концентрации на кадмий във въздуха на
са свързани със значителна тежест на труда. работната среда са измерени при претопяване-
Неблагоприятни здравни последици за ра- то и изливането му във формите. Най-токсични
ботещите. Вдишването на цинкови пари в кон- са кадмиевият окис и неорганичните му съеди-
центрации над 15 mg/m3 може да доведе до раз- нения – нитрат, сулфит, хлорид и др. Сравни-
витие на т. нар. леярска треска. При хората не са телно по-слабо токсични са неразтворимите му
установени хронични интоксикации с цинк. Има съединения – с телур, сяра и др. При добива на
данни за повишена честота на хромозомните кадмий във въздуха на работната среда постъп-
аномалии в левкоцитите на работници, експони- ват и серни съединения.
рани на цинк. Неблагоприятни здравни последици за
Повишена е честотата на заболяванията на работещите. Кадмият и съединенията му оказ-
дихателната, храносмилателната (гастрити и ват политропно действие. Токсичните ефекти
язвена болест), сърдечно-съдовата и нервна- на кадмия субективно могат да се проявят с от-
та система. Въздействието на производствения слабване, кръвотечения от носа, повишена въз-
Табл. 3. Основни технологични процеси,

суровини и замърсители при производство на цинк*

Пържене Цинкова руда, кокс Серен диоксид, прах, съ- Промишлени отпадни води
държащ цинк и олово
Извличане на цинк Изпържен концентрат, сяр- Промишлени отпадни води,
на киселина, варовик съдържащи сярна киселина
Пречистване Сулфатен разтвор, цинков Отпадни води, съдържащи
прах сярна киселина
Електролиза Очистен сулфатен разтвор,
колоидни адитиви
* По P. Roto, 1998 г.
356
будимост и уморяемост. При обективно изслед- Неблагоприятни здравни последици за
ване се установяват възпалителни изменения работещите. При производството на сплави от
на горните дихателни пътища и бронхите, ем- цветни метали най-честата патология са заболя-
физем, хипо- до аносмия, хепатит, болки в кос- ванията на дихателната система (фарингити, на-
тите и деформираща остеоартроза, понижено зофарингити и ларингити, бронхити, в т. ч. аст-
съдържание на калций в урината и др. матични). С висока честота са и заболяванията
Кадмият кумулира в организма и се задържа опорно-двигателния апарат (миофасцити, ради-
продължително в бъбреците. Типични симптоми кулити), на храносмилателната система (гастри-
при продължителна експозиция на ниски концен- ти, гастроентерити), на кожата и подкожните тъ-
трации на кадмий са бронхит, емфизем и проте- кани, хронични интоксикации.
инурия вследствие поражение на бъбречните Основните хигиенни и профилактич-
каналчета. Наред с това се развиват анемия, хи- ни мерки в цветната металургия могат да бъ-
пертония, функционални чернодробни наруше- дат обобщени в няколко основни направления.
ния и увреждания на костите. Мерките по борба с праха и токсичните веще-
Производство на сплави от цветни ме- ства включват ефективна херметизация на про-
тали. Понастоящем производството се осъ- цесите на натрошаване, смилане, транспорти-
ществява по два способа – от първичните цвет- ране и пресипките на концентратите, шихтите,
ни метали чрез тяхното топене или изпичане огарките и агломератите и на гърлата на шах-
при високи температури или от вторични мета- товите пещи; ефективно местно прахо- и газо-
ли чрез претопяване на промишлени отпадъци. улавяне при изброените по-горе технологич-
Технологията на производството при прилагане- ни процеси, както и при отворите за изпускане
то на единия или другия способ принципно не се на шлаките, щейна и металите и при улеите
различава, което позволява единното ѝ разглеж- за изтичане и кофите за пренасянето им;
дане от хигиенна гледна точка. пълно технологично използване на отделя-
Производството на сплави от цветни метали щите се прахови и газови отпадъчни проду-
включва следните основни технологични про- кти; създаване чрез механична вентилация на
цеси: подготовка на шихтата, топене в отража- зони от чист въздух на най-замърсените мес-
телни или електрически пещи при температура та; ефективна бордова вентилация на елек-
500-1800°С и разливане на метала. При топене- тролизните вани и общообменна вентилация
то се използват рафиниращи флюси, състоящи на електролитните цехове; херметизиране и
се от флуор, хлор, въглерод и други компонен- пневматично и механично отстраняване на пра-
ти. Получените в топилните цехове сплави по- ховидните материали от котите за рафина-
стъпват в обработващите цехове под формата ция на черното олово; редовно периодично
на кюлчета, които се стопяват в електро-инду- мокро почистване на подовете и стените на це-
кционни пещи и се разливат до получаване на ховете и на територията на предприятията и
определени детайли (леярски сплави) или се с промишлени прахосмукачки на машините и
подлагат на гореща или студена механическа съоръженията. За профилактика на неблаго-
обработка. приятното въздействие на производствения
Поради наличието на мощни източници на то- микроклимат е необходимо ефективно топло-
плина микроклиматът и при производството на изолиране и екраниране на всички топлоизточ-
сплави от цветни метали като цяло се характе- ници (спекателни машини, пещи, конвертори
ризира като прегряващ. и др.) и осигуряване на правилно организира-
Източници на шум и общи вибрации са па- на аерация. Борбата с шума включва шумоза-
кет-пресите, сортировъчни конвейри, електроин- глушаване на източниците на интензивен шум
дукционни пещи, разливни машини. (мелници, сита, трошачки, компресори и др.)
Водещ неблагоприятен фактор при този вид и своевременно уплътняване на избивките и
производство е производственият прах, съдър- течовете на сгъстени газове.
жащ вещества с фиброгенно, токсично и канце- Работниците да носят подходящо специ-
рогенно действие. Основни източници на прах ално работно облекло, ръкавици и обувки и
са транспортните съоръжения, особено на мес- лични предпазни средства, да спазват строго
тата на пресипките на суровините от едно обо- изискванията за лична хигиена. На работещи-
рудване на друго, сушилни, топилни пещи, раз- те в цветната металургия е необходимо да се
ливни машини. По физико-химични свойства осигури предпазно професионално хранете
прахът е високодисперсен (дезинтеграционен и питеен режим с подходяща минерална вода
или кондензационен) – праховите частички с – напр. при контакт с олово се осигурява диета
размери до 2 μm съставят 65-70% от дезинтегра- В и добавка на хелатори от рода на пектина, а
ционните аерозоли и повече от 95% от конден- за работещите в контакт с манган, живак, ка-
зационните. Като правило, праховите частички дмий се осигурява диета Б. На работещите в
съдържат окиси на химическите елементи, вли- контакт със серни газове е необходимо да се
защи в състава на сплавите (алуминий, мед, устроят пунктове за изплакване на устата с 1%
цинк, силиций). разтвор на натриев бикарбонат и инхалации на
Често във въздуха на работната среда при- алкалии. Да се обръща внимание на профе-
състват продукти на деструкция на органични сионалния подбор на работниците и да се из-
мастни вещества (полициклични ароматни въ- вършват редовно периодичните профилактич-
глеводороди, акролеин, въглероден окис). ни прегледи.
357
1. Бояджиев Вл., Хигиена и проф. заболявания, София, Мед. и физк., 1990.

2. Домнин С.Г. (отг. сост.) Гигиена труда в цветной металлургии. В Руководство по гигиене труда,
под ред. Н.Ф. Измеров, Москва, Медицина, 1987, т. 2, с. 103-187.
3. Площаков П., Г. Бобев, А. Джеджев. Хигиена на труда в цветната металургия. В Хигиена на
основните отрасли на производството, под ред. на М. Луканов, София, Мед. и физк., 1987, с. 88-100.
4. Burgess W.A., Recoguition of Health Hazards in Industry, 2 ed. New Jork, 1995
5. Environmental Protection Agency. Profile of the Nonferrous Metals Industry. EPA/310 -R-95-010.
Washington, DC: ERA, 1995
6. Goldsmith A.H. a. coll. Health hazards from oil, soot and metals at a hot forging operation. Am Ind.
Hyg. Assos. J. 37: 217-226,1976
7. International Iron and Steel Institute, Steel for Sustainable Development. Brussels : IISI,1997
8. Masaitis J. Iron and Steel Industry. ed. J. M. Stellmann, Encyclopedia of Occ. Healt a. Safety, ILO,
Genewa, V. 4, 1998, 73,2-73,8.
9. Office of Population Censuses and Surveys. Occ. Healt: Decennial Supplement. Series AS N10 Lon-
don. Her Majesty’ s Stationery Office, 1995
10. Ontario Metal Finishing Industry Pollution Prevention Project. Metal Finishing Pollution Prevention
Guide Ottawa. Environment Canada, Water Technology International. Sheridan Environmental Technology
Institute, 1995
11. Roto P. Copper, Lead and Zinc Smelting and Refining, In. Encyclopaedia of Occupational Health
and Safety, 4th ed., Stellmann J.M. (ed.), International Labour Office Geneva, 1998, 82.4-82.7.
358
Н. Гинчева
Машиностроене
17.4
Машиностроителната промишленост е отра- тет от няколко стотин до десетки хиляди отлив-

съл с многопрофилна дейност. Включва тежко ма- ки. Най-разпространеният метод за леене е в ед-
шиностроене – производство на машини за енер- нократни форми от леярска пръст – повече от
гетиката, транспортни средства и съоръжения 2/3 от произвежданите отливки.
(автомобилостроене, корабостроене и др.), про- Основните етепи в леярното производ-
изводство на селскостопански машини, производ- ство са: 1) Подготовка на формовъчната пръст
ства на електрокари и мотокари, електротелфе- и изготвяне на форми и сърца; 2) Подготовка на
ри, металорежещи машини. Производството на шихта и разтопяване на метала; 3) Изливане на
електродвигатели, акумулатори, приборостроене- метала във формите; 4) Избиване на отливките
то, производството на изчислителна и организа- от формите, изчукване и очистване (изглаждане)
ционна техника също се включват в машиностро- на деформитети по отливките (фиг. 1).
ителната промишленост. Поради разнородното Условия на работната среда.
производство технологичните процеси в машино- Традиционният метод на леене в еднократни
строителните предприятия са многообразни. За форми от пръст е основният източник на небла-
по-голяма част от тежкото машиностроене се из- гоприятни фактори на работната среда.
ползват обаче еднотипни производствени проце- Основни опасни и вредни производствени
си, машини и съоръжения, които създават сходни фактори са: висока или ниска температура и ви-
трудово-хигиенни условия. Основните производ- сока скорост на движение на въздуха, интензив-
ствени етапи осъществявани последователно в на инфрачервена радиация, отделяне във въз-
машиностроенето включват: получаване на полу- духа на работната зона на силикозоопасен прах
фабрикати и тяхната първична обработка в леяр- и вредни химични вещества, наличие на интен-
ни и ковашко-пресови производства; механична зивен шум и вибрации, голям брой ръчни опе-
обработка, включваща доизработване на изде- рации и опасност от изгаряне. Всички посочени
лието с точно оразмеряване, монтиране на изра- фактори могат да бъдат в различни съчетания и
ботените изделия за получаване на машините и степен на застъпеност в отделните етапи на ле-
съоръженията. Крайните етапи са боядисване и ярното производство.
метално покритие на отделни части или целите Микроклимат. Леярното производство е из-
изделия за предпазване от корозия и добър тър- вестно като „горещо“ производство – със зна-
говски вид на готовата продукция. чително топлинно натоварване (висока техно-
логична температура и отделяне на лъчиста
17.4.1. Леярно производство топлина – IR). С масивно постъпване на топлина
са свързани само отделни етапи на технологич-
Леярното производство представлява съво- ния процес, докато други протичат при нормална
купност от технологични процеси за получаване и дори ниска температура. Към „горещите“ ета-
на метални изделия (отливки) от разтопен метал, пи се отнася топенето и леенето на метала, из-
излят в специално подготвени форми. Традици- биването на отливките, сушенето на формите и
онните леярски материали са чугун, стомана, сърцата, ремонтът на пеща. Останалите, свър-
цветни метали и техните сплави. зани с подготовка на леярската пръст, изготвя-
Първоначално се изготвят чертежи на бъде- не на форми и сърца, очистването на отливките
щото изделие и по чертежите на конструктура се отнасят към студените операции. Половина-
се изработват модели (най-често дървени), съ- та от топлината, отделяна от пеща (външна тем-
ответстващи на външната форма и вътрешната пература на пеща – 200°С) постъпва чрез IR-из-
конфигурация на готовото изделие. Леярските лъчване, а другата е по равно – чрез конвекция
форми представляват външната стена на изде- и с отделяните газове при горенето. Интензивно
лието. Съдържат и осева – сърцева част, опре- топлоизлъчване (независимо от температура-
деляща размерите на вътрешните кухини на та на въздуха) има по време на пълнене на мик-
изделието. Начинът на леене се определя в за- сера, на кофите, при транспортирането им, при
висимост от вида на формите и протича по два изливане на метала във формите, при отстра-
типа: леене в еднократни (непостоянни, раз- няване на шлака. По-слабо е излъчването от от-
рушаеми) форми – най-често от формовъчна ливките. Температурата на въздуха в леярните,
пръст или разтопяващи се форми (от восък, по- при умерен климат, в горещи дни може да дос-
крит с огнеупорен състав) – прецизно леене; ле- тигне на работни места на леярите до 35-38°С, а
ене в постоянни, за многократно използва- инфрачервената радиация в момента на изпус-
не форми – от метал (чугун, стомана) – кокилно кането на разтопения метал – на 2 m разстояние
леене или от огнеупорни материали – с капаци- – до 6 kW/m2, на 5 m – 4.3-3.3 kW/m2. На работ-
359
Фиг. 1. Последователност на технологичните операции в чугунолеярен цех

ното място „избиване на отливките“ темпера- честотен – при колерганги. При уплътняване на
турата е 30-35°С. При леярски производства с формовъчната пръст с формовъчна машина,
„разпръснато леене“ е възможно и „студените“ чрез вибриране, при работа на избивна решет-
технологични процеси да протичат в условия на ка се генерират общи вибрации с превишение на
прегряване. На отделните работни места и при СХН за честотите над 8 Hz (8-63 Hz). С въздейст-
различните етапи в леярното производство, ко- вие на локални вибрации са операции формо-
гато са разположени в общо хале, има резки раз- ване с използване на пневматична трамбовка и
личия в температурата на въздуха (особено през при почистване на отливките с пистолети, с ръ-
студения сезон), което обуславя възникване на чен шмиргел, при което се измерва наднормена
значителни въздушни течения (динамичен ми- интегрална стойност на вибрациите за честот-
кроклимат). ния диапазон 125-1000 Hz.
Шум и вибрации. При голяма част от проце- Прах. Спецификата на технологичния про-
сите в леярното производство се генерира ин- цес в леярното производство определя висо-
тензивен шум, превишаващ СХН 85dB/A. С та- ка прахова експозиция. Всички етапи са свърза-
кава характеристика са следните операции: при ни с използване (транспортиране и преработка)
земеподготовката – смилане, смесване и преся- на прахообразни материали, съответно и с пра-
ване на формовъчната пръст и глината (колер- хоотделящи операции: приготвяне и зареждане
ганг, топкови мелници, сита); при формоване на пещите с шихта, приготвяне на формовъчна
– уплътняване на формовъчната пръст в ед- смес и изработване от нея на леярски форми и
нократните леярски форми с използване на ви- сърца, избиване и очистване на отливките, ре-
бростенд, ръчна пневматична трамбовка; при монт на огнеупорите в пещите. За получава-
очистване – с избиване на отливките на тръска- не на 1 t отливки се преработва между 60 и 130
ща решетка, с дробоструйно- или хидроочиства- t формовъчна пръст. Концентрациите на праха
не в камери, във въртящи се барабани, с шмир- във въздуха варират в зависимост от механиза-
геловане на стационарни шмиргелови агрегати цията на производствените процеси и ефектив-
или с ръчен пневматичен шмиргел. При всич- ността на противопраховите съоръжения. Кон-
ки тези операции са измерени нива на шума от центрацията на общия прах превишава ПДК в
90 до 110-120 dB/A – пикови стойности. Шумови- някои производства до 50 пъти. Най-големи кон-
ят фон обаче в леярен цех е около 80 dB/A, като центрации прах – до десетки mg/m3 се наблю-
шумът е широкоспектърен. Подчертано висо- дават в земеподготвителните – при сушилни за
кочестотен е при работа на шмиргели, средно- пясък, смесители на леярска пръст; в леярно-
честотен – при формовъчната машина, ниско- то отделение – при избиване на отливките, при
360
очистване с изкуствени шмиргелови дискове. ханизиран и частично автоматизиран, докато в
В повечето случаи в праха преобладават мал- малките се извършва ръчно (с колички) от зна-
ки частици с големина 3-5 μm (над 90%). Прахът чително разстояние (200-300 m) и в принудител-
в леярните цехове не е еднороден по химичен на работна поза. Трудовият процес протича в ус-
състав. Съдържа частици пясък, глина, въгле- ловия на охлаждащ микроклимат през зимата и
род, железен окис (отделящ се при очистване на преходните сезони, наднормен шум, общи ви-
чугунени изделия от т.нар. окалина) и редица др. брации и значителна запрашеност. Трудът на
съставки от формовъчната смес. Неблагоприят- формовчика, приготвящ ръчно формите, с час-
ният ефект на праха се определя главно от ви- тична механизация на процесите, се характери-
соката му дисперсност и съдържанието на сво- зира с тежко физическо (динамично и статично)
боден кристален SiO2, достигащ от 2 до 30-50%. натоварване и умерено напрежение. Работа-
При нагряване на формовъчната пръст по време та е свързана с периодично въздействие на ин-
на леене (1500°С) е възможно възникване и на тензивен шум, локални или общи вибрации (при
кристални модификации на св.кр. SiO2 – кристо- уплътняване формата на виброрешетка), често
балит и тридимит, за които се предполага по-ви- при охлаждащ микроклимат. Възможна е и хи-
сока фиброгенност. При някои операции се отде- мична експозиция в случаите, когато изсуша-
лят и други прахове – талкът, използван за лесно ването на формите се извършва не в пещи, а с
отделяне на модела от леярската форма, по- обагряне на пръстта с метанол. Повечето от опе-
стъпва в работната среда, както при нанасянето рациите се извършват в принудителна работ-
му, така и при освобождаването на модела. При на поза, с привеждане ниско до пода. Сърцарят
очистване на отливките с оксижен или електро- извършва аналогични операции на формовчи-
жен се образуват финни метални аерозоли – же- ка, но всички се изпълняват ръчно. Голяма част
лязо, манган, хром и др. с размер под 1 μm, като от операциите са в принудителна работна поза.
се отделя също и св.кр. SiO2. При изготвяне на Работи се в условията на динамичен охлаждащ
моделите от дърво с ръчни механични или елек- микроклимат и значителна химическа експози-
тро-инструменти се отделя дървесен прах. ция от крепителите. Трудът се определя с уме-
Химични съединения. Използването на хи- рено физическо натоварване и напрежение.
мични вещества и полимерни материали при из- Шихтовчикът транспортира шихтата (чугун, ле-
готвянето и обработката на леярските форми, ярни отпадъци, старо желязо или прокат, блок-
а също добавяне в пещите на различни флюси чета, стомана, кокс, вар и др.) до пеща, ръчно,
и легиращи вещества, използването на твърдо, с количка или с електрокар – за малките леяр-
течно и газообразно гориво, води до постъпва- ни и с камиони, вагони – за големите. В зависи-
не във въздуха на производствените помеще- мост от вида на леярната и механизацията на
ния, на различни химични съединения. Това са: труда, професията се характеризира с умерено
от пещите – поликондензационни метални ае- или към тежко физическо натоварване и с уме-
розоли (олово, манган, мед, цинк, хром, бери- рено напрежение. Работи се най-често в услови-
лий) и газове (въглероден окис, серен двуокис, ята на динамичен микроклимат, през студения
въглероден двуокис); при изготвяне и сушене период – охлаждащ (част от работната смяна
на леярски форми и сърца – фенол, формал- протича на открито). Работата е съпроводена с
дехид, акролеин, амоняк, въглероден окис, по- въздействие на интензивен шум и запрашеност.
лициклични ароматни въглеводороди (бенз (а) Вагрянчикът (пещар) извършва два вида опе-
пирен), фурфуролов спирт, диизоцианат на ди- рации: първите са свързани с топенето на мета-
фенилметила, карбамид, натриев силикат, въ- ла, вторите – с ремонта на пещта. Работата е с
глероден двуокис; по време на леене – продукти умерено, за някои операции – с тежко физиче-
на термична и термоокислителна деструкция на ско натоварване и напрежение, в принудителна
крепителите; при деструкция на маслата – акро- работна поза. Работи се в среда на динамичен
леин, въглероден окис и др.; при деструкция на прегряващ микроклимат, инфрачервена и ултра-
полимерите (самовтвърдяващите се крепите- виолетова радиация, интензивен шум, локални
ли) – фенол, формалдехид, изоцианати, амоняк, вибрации, прах със съдържание на св.кр. SiO2,
азотен двуокис, въглероден окис, пари на ката- химически замърсители – СО, SO2, поликонден-
лизаторите на смолите – ароматни амини (на ба- зационни аерозоли и при непрекъснато същест-
зата на пиридин). От всички с най-високи кон- вуваща опасност от травматизъм и изгаряне.
центрации се определя въглеродния окис – от 2 Леярът основно е ангажиран с изливането на
до 4 пъти над ПДК. метала от миксера във формите. В малките ле-
Трудов процес на основни професионал- ярни разливането се извършва предимно ръч-
ни групи. но, а в големите – механизирано, с кран. Рабо-
Основните дейности в леярен цех се изпъл- тата е свързана с тежко физическо натоварване
няват от следните професии: земеподготви- и значително напрежение. Протича в условия на
тел, формовчик, сърцар, шихтовчик, вагрянчик, прегряващ микроклимат – динамичен, с висока
леяр, чистач (изчуквач, шмиргелист, електроже- интензивност на инфрачервена радиация, шум,
нист), оператор на дробоструйна барабанна или химически замърсители, отделящи се от термич-
хидроочистка. Земеподготвител (доставка на ната и термоокислителната деструкция при съп-
ингредиентите на формовъчната смес) е про- рикосновение на разтопения метал с формовъч-
фесия с умерено физическо натоварване и на- ната смес – СО, СО2, формалдехид, акролеин,
прежение. Този процес в големите леярни е ме- фенол, изоцианати, фурфуролов спирт, натри-

361
ев силикат. Съществува повишен риск от изга- (вазоспастичен вибрационен синдром) основ-
ряне, травматизъм. Работниците – чистачи, но при работещите с пневматични инструменти
при немеханизирано избиване на формовъчна- (пневмотрамбовка, пистолети, шмиргел). Еди-
та пръст от отливките с чук, секач, лост, са с теж- нични са случаите с остра интоксикация с „пушо-
ко физическо натоварване и значително напре- газ“ (СО и SO2) при пещари и кранисти.
жение, в принудителна работна поза. Работят в Профилактика на труда.
условия на висока запрашеност с финодиспер- Борбата със запрашеността включва: изоли-
сен прах. Възможно е инхалиране на химични ране на процесите с високо прахоотделяне чрез
продукти от термодеструкция от смолите, мас- рационално планиране на сградата – отделяне в
лата, включени във формовъчната и сърцевата самостоятелни помещения на отделните етапи;
смес. Работи се под въздействието на импулсен херметизация на източниците на прахоотделяне;
шум със значителен интензитет. При чистачите осигуряване на много добро уплътняване на ка-
– шмиргелисти, праховата експозиция включва мерите за очистка; максимална механизация на
допълнително и метален прах и прах от абрази- процесите, свързани с прахоотделяне; изграж-
ва на шмиргела (обикновено алумосиликат). Ос- дане на локална изтегляща вентилация на всич-
новен неблагоприятен фактор е въздействието ки места с прахоотделяне; ръчните пневматични
на интензивен постоянен шум и локални вибра- инструменти за очистване отливките да се из-
ции. Налице е и повишен риск от травматизъм ползват по-рядко или да бъдат с вградени венти-
и изгаряния. Работниците чистачи, обслужва- лационни устройства; ежеседмично почистване
щи тръскащата решетка имат експозиция на на пода на помещенията с изнасяне на формо-
общи вибрации и интензивен шум, с прекъснат въчната и горялата пръст; използване на мокри
характер. Тези, които обслужват камерите за методи за регенерация на пясъка от отработе-
дробоструйна и хидроочистка и въртящите ната формовъчна смес; при операции по очис-
се барабани са експонирани основно на интен- тване на отливките да се използват ЛПС – маска
зивен шум, с прекъснат характер. Трудът им е с прахозащитна, прахозащитно работно облекло,
умерено физическо натоварване и напрежение. затворено до шията (при дробоструйна очист-
Трудът на електрожениста се характеризи- ка извън камера – надуваемо защитно облекло);
ра с умерено физическо натоварване и напреже- периодични медицински прегледи с насоченост
ние, често в принудителна работна поза. Работи към изследване на дихателните функции.
се при въздействие на ултравиолетова и инфра- За намаляване на шума и вибрационно-
червена радиация и експозиция на химически то въздействие в леярното производство ос-
замърсители – заварочни метални аерозоли с новно е архитектурно-строителното решение на
фина дисперсност – под 1 μm (желязо, манган, цеха, с изолиране на шумните машини и процеси
хром) и газове (СО, СО2, озон, азотни окиси, флу- и на машините, генериращи вибрации, в отдел-
ороводород и др.). ни помещения, като допълнително при опреде-
Обща и професионална заболяемост. лени операции се прилагат специфични мерки.
Работниците от леярното производство имат Например при очистване на отливки с подвижен
много висока по интензитет заболяемост с вре- шмиргел на непостоянни работни места, да се
менна неработоспособност (ЗВН). Високите тру- поставят подвижни екрани със звуко-поглъщащи
дозагуби са на първо място поради травматизъм стени; системен контрол за техническото състоя-
(битов и трудов). Най-много трудови злополу- ние на ръчните инструменти – пневмотрамбовка,
ки са регистрирани при вагрянчиците и леяри- шмиргели; добро затопляне на помещенията, в
те, следвани от формовчици, чистачи на отлив- които се работи в контакт с локални вибрации.
ки и електроженисти/оксиженисти. Най-често се Прилагане на ЛПС: срещу шума – антифони; сре-
касае за очен травматизъм. Други заболявания щу вибрационното въздействие – виброзащитни
с висок интензитет са болестите на дихателната ръкавици и антивибрационни обувки. Подходящ
система (остри и хронични), на скелетно-мускул- режим на труд – периодична 10-15 min почивка
ната система, на периферната нервна система, на персонала в тихи помещения, както и перио-
на сърдечно-съдовата система. От професио- дична смяна на работните операции. Към меди-
налните заболявания с най-висок относителен цинската профилактика на шумовото и вибраци-
дял са заболяванията от пренапрежение на оп- онното въздействие се отнася професионалния
орно-двигателния апарат (епикондилити, мио- медицински подбор и периодичните медицински
тендинози, хумеро-скапуларен периартрит), бо- прегледи; профилактичните физиотерапевтични
лестите на ПНС (полиневропатии), неврити на процедури при вибрации – хидропроцедури, ма-
слуховия нерв, алергични заболявания на кожа- саж, УВ-облъчване; предпазно-професионално
та (контактни дерматити, екземи). Със значител- хранене – диета А.
на честота са и професионалните заболявания Намаляване на замърсяването на възду-
с прахова етиология – хроничен прахов бронхит ха в леярните с вредни пари и газове се осъ-
(често, съпроводен с емфизем) и леки форми на ществява със създаване на максимална хер-
пневмофиброза. Основно се регистрират при метизация и ефективна изкуствена механична
формовчици и чистачи – шмиргелисти. При елек- вентилация; замяна на използваните химични
троженисти и окисженисти се регистрира чес- съединения и материали с по-слабо токсични и
то пневмокониоза – сидероза, както и смесени опасни – напр. замяна на органичните крепители
пневмокониози. По-рядко в леярното производ- с по-слабо токсични неорганични – водно стък-
ство се срещат заболели от вибрационна болест ло, фосфатни, феритофосфатни. При смесва-
362
не, формоване, изливане на метала, избиване и ковашката щампа от прах (окалина – железни
и очистка да се осигурява локална аспирация. окиси) най-често с въздух под налягане. Загото-
Предвид високия риск от остро отравяне с СО, вката се поставя ръчно или механизирано. Из-
медицинската профилактика включва: осигуря- ползват се пневматични и механични чукове,
ване на апаратура за изкуствено дишане, как- хидравлични, фрикционни и с механично зад-
то и реанимационно оборудване и обучение на вижване преси.
операторите за прилагането им в случай на ава- Условия на работната среда.
рийно-спасителни работи; работа на опасните Микроклимат. Ковашко-пресовото производ-
участъци само по двойки работници. Съобразя- ство се отнася към „топлите“ производства, от-
ване с медицинските противопоказания за рабо- деляне на конвекционна топлина – над 23 W/m3.
та спрямо отделящите се химични вещества и През горещите дни и при неефективна вентила-
периодичен медицински контрол. ция са измервани температури на въздуха в ра-
За подобряване на микроклимата в леярни- ботната зона 40-43°С, но по-често – 34-36°С. От
те се прилагат редица мерки. Към радикални- значение е високият интензитет на инфрачерве-
те и санитарно-техническите спадат: хермети- ната радиация. За големите ковашко-пресови це-
зация на източниците на конвекционна топлина; хове интензитетът е 3.35-20.93 kJ.cm-2.min-1, с
за защита от ИЧР по време на леене, разливане продължителност на въздействие 50-85% от ра-
и охлаждане на отливките, е необходимо екра- ботната смяна. Относителната влажност на въз-
ниране, добра топлоизолация на нагретите агре- духа в тези производства е ниска – 15 – 50%.
гати и транспортните линии, бързо отстраняване Скоростта на движение на въздуха в зависимост
на нагрятата продукция извън производствените от големината на цеховете се колебае – през ля-
помещения, осигуряване ефективна локална и тото от 0.4 до 1.0 m/s, а през студения период
общообменна вентилация, дистанционно упра- (при недобро затваряне на врати) може да дос-
вление и т.н. тигне до 6 m/s.
По-важни хигиенни и медико-профилактични Шум и вибрации. По време на работа на
мерки са: обзавеждане на помещения за почив- тежките ковашки пневматични чукове се гене-
ка с нормален микроклимат; подходящ режим рира предимно ниско-честотен шум и общи ви-
на труд и почивка; осигуряване на подходящ пи- брации. Измерваните стойности на звуково-
теен режим; организиране на предпазно хране- то налягане са между 95 и 115 dB/A, достигащи
не – диета А; използване на специално работно 125 dB/A. При различните видове преси шумът
облекло за защита от прегряване; предпазване е с по-нисък интензитет – между 83 и 104 dB/А.
на очите от ИЧ-лъчи – използване на специал- Шумът от ковашко-пресовото оборудване е пре-
ни филтърни очила; предварителен професио- димно с ударен, импулсен характер, с високи пи-
нален подбор, със спазване противопоказанията кови стойности. Аеродиномичен шум се гене-
за приемане на работа в условия на висока тем- рира при работа на вентилите за изпускане на
пература и ИЧ облъчване. сгъстен въздух при чуковете и пресите. Общите
вибрации, генерирани при работа на чукове/пре-
17.4.2. Ковашко-пресово производство си са над ПДН за честотите над 8 Hz.
Прах. В ковашко-пресовите цехове постъп-
В ковашките цехове се изготвят груби изделия ващият прах в работната зона е в малки коли-
от метални отливки, идващи от леярните или про- чества (под ПДК). Касае се за метален прах от
катни цехове. Технологичният процес осигурява „окалина“ (железни окиси). В най-големи количе-
пластична деформация на металните заготовки ства се отделя при почистването на наковалнята
(слитък или прокат) със или без ковашка щампа (издухването със сгъстен въздух).
в горещо или студено състояние, под въздейст- Химични съединения. В ковашко-пресово-
вието на машини с ударно действие (коване с чук то производство въздухът на работната среда
върху наковалня) или с еднократно въздействие се замърсява с химични съединения от изгаряне
(преси, валци). Коването с чук се извършва само на различните видове горива в пламъковите на-
върху нагрят метал, докато пресоването може да гревателни пещи. Отделят се въглероден окис,
се прилага и върху студен метал. Ковашко-пре- въглероден двуокис, серен двуокис, възможно
совите операции могат да бъдат напълно меха- акролеин, дим, сажди и други продукти на тер-
низирани, но често се изпълняват и ръчно. По- мична и термоокислителна деструкция на гори-
следователният ход на технологичния процес е: вото. Обикновено концентрациите са под ПДК,
подготвяне на металните заготовки (напр. пред- на нивото на ПДК или до 1.5-2 пъти над ПДК.
варително нарязване с определен размер), на- Трудов процес на основните професио-
гряване на заготовките, коване или пресоване, нални групи. Основните професии са ковач и
очистване на изделието и контрол. пресьор. Работата и на двете професионални
Нагряването на металните заготовки се из- групи е сходна. В ковашко-пресовите производ-
вършва в нагревателни пещи (пламъкови – с го- ства с ниска степен на механизация, повечето
релки, електропещи, индукционни със СВЧ). За- операции се извършват ръчно. Теглото на за-
реждането-изваждането на металните заготовки готовките е от 1 kg до 50-100 kg. Ковачът е под
е ръчно (с метален лост, щипци) или механизи- въздействие на общи вибрации, трансформира-
рано – с телфер, кран, тласкач/избутвач, ролган- ни чрез инструмента за придържане в локални,
гов транспортьор и т.н. Коването или пресоване- които са над ПДН. Изпълнението на основните
то се предхождат от почистване на наковалнята операции в цехове с ниска степен на механиза-
363
ция е свързано и с голямо статично натоварва- 17.4.3. Механична обработка на металите
не на мускулно-скелетната система. По време на
обслужване на нагревателните пещи, чуковете, В механичните цехове се извършват всички
пресите, работниците са подложени едновре- видове механична студена обработка на мета-
менно на въздействието на висока температура ла – струговане, заточване, фрезоване, пробива-
на въздуха и лъчиста топлина. Възможно е по- не на отвърстия, нарязване на резба, шлифова-
вишаване на телесната температура, а количе- не. Използват се металорежещи машини, които в
ството на отделената пот при 8-часова работна зависимост от изпълняваните операции се делят
смяна е между 1.5 и 5 l. В зависимост от механи- главно на „работещи с резец“ (стругове, фрези,
зацията и вида на ковашко-пресовото производ- бормашини) и на „работещи с абразив“ (шлайф
ство, енергоразходът на работниците е между машини, полирмашини, заточващи машини). По-
12.56-25.12 kJ/min – т.е. физическото натоварва- настоящем в машиностроенето се използват и
не се класира на границата на умерено с тежко. съвременни методи на студена обработка – елек-
Нервно-психичното натоварване също е високо, трохимични, плазмена технология, електроерози-
поради непрекъсната работа при висок риск от онна обработка. Използваната суровина (метал)
механични травми и изгаряне. са метални заготовки от леярните и ковашко-пре-
Обща и професионална заболяемост. За- совите производства или нарязан прокат (метал-
боляемостта с временна нетрудоспособност е с ни блокчета от металургията). Абразивните ди-
много висок интензитет. В структурата й, с най- скове използвани в това производство най-често
висок относителен дял са простудните заболя- се състоят от корунд (Al2O3) или карборунд (SiC),
вания на дихателната система, болестите на със свързваща керамична съставка (вкл. и квар-
скелетно-мускулната и периферната нервна сис- цов пясък), която съдържа свободен кристален
тема, травматизма (най-често изгаряния), боле- SiO2 до 2-3.5%. При работа и на двата типа обо-
стите на стомашно-чревния тракт (ентерити) и рудване, поради високите скорости (обороти) и
на сърдечно-съдовата система. От професио- механично триене, интензивно се образува то-
налните заболявания с висока честота са боле- плина. Това налага използването на смазващо-
стите от пренапрежение на скелетно-мускулната охлаждащи течности (СОТ) за охлаждане на ре-
система и на периферната нервна система (ве- жещия инструмент и метала.
гетативна полиневропатия), професионалните Новите процеси на студена обработка на ме-
увреждания на слуха. талите се прилагат по-рядко и само за специал-
Профилактика на труда. Те включват: ра- ни производства. Химико-механичният метод
ционално архигектурно-строително решение на се базира на използване на разтвор на кисели-
производствените сгради и разполагане на обо- ни, водороден прекис и триетаноламин (в каме-
рудването; избор на технологичен процес, обо- ри); електрохимичния метод се основава на
рудване и горива с минимално отделяне на анодното разтваряне в камери на метала в елек-
вредности; механизация и автоматизация на про- тролит (р-р на натриев хлорид и разтвор на на-
изводствените поцеси; организация на ефектив- триев нитрит); електроерозионната обработ-
на вентилация; избор на подходящи ЛПС. На- ка се базира на възникване на електрически
пример за защита от прегряващ микроклимат в разряди между електрода и детайла в течна ди-
ковашко-пресовите производства се изграждат електрична среда (масло или смес на масло с
едноетажни сгради, с голяма площ и кубатура, с керосин), при което в точката на разряда темпе-
едностранно и едноредно разполагане на обо- ратурата е до 5000-10 000°С.
рудването (избягване пренаситеност с машини). СОТ са сложни многокомпонентни компози-
Организира се аерация на производствените по- ции, състоящи се от различни химични съедине-
мещения. Заменя се горещото пресоване със ния. Те обикновено съдържат базова съставка
студено. За намаляване на топлоотдаването се – 60-90% (масла, полимери, ПАВ, електроли-
изгражда рационална топлозащита чрез топлои- ти) и допълнителни добавки (в нисък %) – емул-
золация на стените и отворите на пещите. Прила- гатори, свързващи вещества, антикорозивни
гат се водно охлаждане на кожуха и заслоните на и антиокислителни вещества, антимикробни,
пещите и водни завеси пред тях. Изгражда се ло- бактериостатици, противопенни и др. Компози-
кална механична изсмукваща вентилация – чадъ- циите (СОТ) се класифицират като: 1) маслени;
ри над пещите. Извършва се въздушно душира- 2) емулсионни; 3) синтетични; 4) полусинтетич-
не чрез стационарни и свободно придвижващи се ни; 5) водни разтвори на електролити.
съоръжения. За подобряване на микроклимата в Добавките включват химични съединения от
кабините на крановете се осигурява термоизола- различни класове: сяра, хлор и фосфор-съдър-
ционна защита на под, стени, както и поставяне жащи съединения, амини, алкохоли, неорганич-
на локални кондиционери. От хигиенно-медицин- ни соли.
ските мерки по-важни тук са: осигуряване на по- При продължително използване на СОТ в ма-
мещение за почивка с оптимален микроклимат; шините (често от 1–6 месеца), те са добра сре-
рационален хранителен и питеен режим; режим да за развитие на бактерии и гъбички – напр. ма-
на труд и почивка. Работниците трябва да бъдат слените аерозоли се поразяват 50–100%.
осигурени със средства за лична защита. Спазва- Условия на работната среда.
не на медицинските противопоказания за работа Микроклиматът в механичните цехове най-
в условия на прегряване, интензивен шум и ви- често е в границите на СХН и не представлява
брации и периодичен медицински контрол. хигиенен проблем. Обикновено е с по-ниска ско-
364
рост на движение на въздуха – към статичен. В гар, фрезист, шлифовчик, хобелист, оператори на
големите съвременни цехове, оборудвани с ав- машини с програмно-цифрово управление и др.
томатични линии, с металорежещи машини с Трудовата им дейност е сходна, работят при поч-
програмно-цифрово устройство с дисплей, по- ти едни и същи условия на труд. Ръчните опе-
мещенията могат да бъдат и климатизирани. рации по обслуждане на машините са с леко и
Процесите на обработване на детайлите на средно физическо натоварване, но със значи-
различни металорежещи машини са свързани с телно психо-сензорно напрежение. При обслуж-
генериране на шум. Обикновено шумът е сред- ването на машините работата е свързана с вди-
но- и високочестотен. Някои модели стругове с гане и пренасяне на малки тяжести. Големите
цифрово-програмно устройство, бормашини, зъ- детайли и изделия се поставят на машините или
бошлифовални машини, винтонарезни машини пренасят механизирано – с кранове, телфери,
генерират шум под ПДСН или с превишение от манипулатори, електрокари. Съвременните ме-
1-2 dB/A. Високочестотен шум с интензитет 95- талорежещи машини в масовото производство
98 dB/А генерират големите шлифовални маши- на еднотипни детайли са полуавтомати и ав-
ни, до 92 dB/А – зъбодълбачните машини с мак- томати, агрегатни машини, при които има пъл-
симум звукова енергия в диапазона 250-2000 на или почти пълна механизация на операци-
Hz. Шумът в механичните цехове е с непрекъс- ите, включая преместването на обработвания
нат характер, т.е. с постоянно, целосменно въз- детайл с автоматично пускане и спиране на ма-
действие. шините. Функциите на оператора се свеждат до
При машините работещи с резец не се отде- визуален контрол на дисплей или на пулта за
ля прах, а различни по големина стружки. При управление. Ангажираността на основните про-
машините, работещи с абразив, са определя- фесионални групи по обслужване на металоре-
ни прахови аерозоли от няколко mg.m-3 до 45-50 жещите машини е значителна – от 60 до 82% от
mg.m-3. Прахът е фино диспергиран аерозол, със работното време. При обслужване на универ-
смесен минерално-метален състав (20-40% – салните стругове с ръчно управление тя е още
метален, от 60 до 80% – минерален). Съдържа в по-голяма – 98%. Работната поза е правостоя-
минимални количества свободен кристален SiO2 ща, много често принудителна. Органите за уп-
– от 0.9% до 9.6%. Металната съставка на пра- равление на машините (бутони, ръчки, педали)
ха зависи от вида на обработвания метал – най- са често неергономично разположени. Извърш-
често е желязо или железен окис, алуминий, мед ваната работа изисква постоянна висока актив-
и др. При обработване на някои легирани стома- ност на вниманието и добра памет, възможност
ни с металния прах се отделят и хром, никел, ти- за концентрация. Свързана е с много голямо на-
тан, берилий. товарване на зрителния анализатор, особено
Химични вещества постъпват във въздуха при машините с ръчно управление. Необходима
на работната среда от фино диспергирани СОТ е много добра координация на движенията, ви-
– пароаерозолна смес (95% от аерозола е с раз- сока квалификация и бързи реакции.
мер под 5 μm). При продължително използване Обща и професионална заболяемост. По-
на СОТ, техният изходен състав може да се про- стоянното въздействие върху горните дихател-
мени вследствие замърсяване с метални частици ни пътища (ГДП) на финодисперсната паро-газо-
(катализиращо действие), с продукти от термоо- аерозолна смес от СОТ (най-вече на добавките с
кислителната им деструкция, от изпарението на дразнещ ефект, бактериалните аерозоли и про-
някои компоненти, от частичното микробиологич- дуктите на термоокислителната деструкция), на-
но разлагане. Високотоксични и опасни продукти рушава защитните бариери на организма. Това
се образуват напр. при работа на електроимпулс- създава условия за развитие на инфекциозни
ните и електроерозионните машини. Отделяни- процеси в дихателната система. В структурата
те маслени аерозоли са в концентрации от 15 до на ЗВН с висок отнтосителен дял са ОКГДП, ос-
40 mg.m-3, на сажди – до 22 mg.m-3, на СО – до 30 три и хронични бронхити, пневмонии. С висока
mg.m-3, на железен аерозол и железни окиси – до честота са спастичните бронхити, алергичните
6 mg.m-3, на 3,4-БП – до 17 mg.m-3 (последният е ринити и синуити. Те пряко могат да бъдат свър-
резултат на нагряване на маслото до хиляди ˚С). зани и със сенсибилизация, предизвикана от не-
В зависимост от химичния състав, условия- посредственото действие на бактериалните и
та на експлоатация (съхраняване), режима на химични алергени от СОТ, а също и от съдържа-
обработка на метала и регенерацията на СОТ, щите се в праховия аерозол хром, никел, кобалт.
особеностите на микроклимата, броят на ми- На базата на резорбтивния ефект на някои
кроорганизмите в СОТ може да достига значи- съставки на СОТ (наситени и ненаситени въгле-
телни нива – например в маслените – 102-105 в водороди, амино- и нитро-съединения и др.) при
ml, емулсионните – 104-108 в ml, синтетичните – работниците са регистрирани и реакции от ве-
104-107 в ml, като броят на патогенните микро- гетативно-съдов тип (астеничен синдром, ан-
би се движи от 10 до 103 в ml. Без включване в гиоспазми, хипертензивни реакции).
композицията на СОТ на бактерицидни добавки, Най-често регистрираните заболявания при
броят на сапрофитите нараства много. От ми- работниците обаче са кожните – от въздействи-
кроскопичните гъби са определяни Trichosporon, ето на СОТ върху кожата, особено на минерал-
Graphium, Fuzarium, Aspergillus. ните масла и емулсиите. Химическите съставки
Трудов процес на основните професии. Ос- на СОТ с местно дразнещо действие и с дейст-
новни професии в механичните цехове са стру- вие на контактни алергени (хлор- и сяро-съдър-
365
жащи съединения, ПАВ, етаноламин, фенилен- поддържане; използване на антифони; режим на
диамини, бензиламини, алдехиди, хром, никел труд и почивка. За намаляване тежестта и на-
и др.) увреждат допълнително кожата и предиз- прежението на труда: механизация на обслуж-
викват иритативни и алергични дерматити. От ването на машините; ергономично разполагане
значение за развитието на кожни заболявания на органите за управление и контрол на машини-
е и микротравматизмът (от стружки) по време те; помещения за краткотраен отдих; естестве-
на работа. Бактериалните алергени се посочват но, общо и локално изкуствено осветление, съ-
като основно звено за развитието на хиперкера- гласно СХН.
тоза, маслени папиломи, хронични пигментации
на кожата. Определена роля за алергичните ре- 17.4.4. Монтажно производство
акции имат и микроскопичните гъби от СОТ. Най-
често диагностицираните кожни заболявания В монтажните цехове основният технологи-
при работниците са: маслен фоликулит и „ма- чен процес е събиране, свързване, сглобяване
слено акне“; алергичен дерматит; фотодерма- на отделните части и детайли до получаване на
тити; хиперкератози; папиломи (преканцерози); готово изделие (машина, агрегат и др.). Спомага-
трайни пигментации; дермато- и онихомикози. телни (довършителни) операции са: нанасяне на
Чест е и производственият травматизъм – метални покрития, бои, лакове, смазки с цел ан-
предимно очен и на китките на ръцете (нараня- тикорозионна защита и добър естетичен вид на
ване на пръсти) от стружки, от режещи инстру- изделието. Последен етап е пробна експлоата-
менти и др. ция и подходяща опаковка на изделието.
Потенциално за работниците съществува и Монтажът при серийни производства се из-
канцерогенен риск. Това е предимно при кожен вършва най-често чрез поточни (конвейрни) ме-
контакт и инхалиране на СОТ, съдържащи по- тоди. Събирането на отделните възли и окон-
вискозни масла; масла с повече тежки ароматни чателният монтаж (напасване, съединяване,
въглеводороди (3,4-БП); съвместно използване сглобяване) се извършва с ръчен инструмента-
на нитрити, нитрати, алифатни и ароматни ами- риум – бормашини, винто- и гайковерти, хидра-
ни в СОТ (образуване на N-нитрозоамини); съ- влични преси за набиване на детайли, заваръч-
държащи хром, никел, кобалт. ни апарати и др. За пренасяне на по-тежки и
Профилактика на труда. големи части се използва механизиран вътреце-
Санитарно-технически и технологични хов транспорт – верижни конвейри, транспортьо-
средства: пълно изолиране/екраниране работ- ри, телфери, мостови кранове, електрокари и др.
ната част на оборудването и осигуряване на ло- Специфични технологични процеси в мон-
кална аспирация за отстраняване на отделящата тажното производство, носещи по-висок профе-
се паро-газо-аерозолна смес от СОТ. Осигуря- сионален риск са: заваръчните работи, метало-
ване на блокировка (изключване на машината покритието и боядисването на изделията.
и подаването на СОТ) при вдигане на укриващи- Заваряване. При най-често прилаганите тер-
те съоръжения; монтиране на стружкоотражате- мични методи то се извършва чрез съединява-
ли и стружкоуловители, на ограждения, предпаз- не на металните детайли посредством локали-
ни щитове, екрани. Механизирано събиране и зирано загряване и разтопяване. Съществуват
отстраняване на стружките; внедряване на елек- и други по-съвременни методи – т.нар. „студено
троискрово или електроимпулсно заточване на заваряване“ (напр. ултразвуковото заваряване).
режещия инструментариум за избягване на очен Термичните методи на заваряване включват:
травматизъм; оборудване на механичните цехове електродъгово, газово, електронно-лъчево, ла-
със съвременни автоматични агрегати. зерно и плазмено заваряване. Към тези методи
Санитарно-хигиенни средства: замяна на могат да бъдат отнесени и термомеханичните:
високотоксични и опасни СОТ и добавки с по- електрическо контактно (точково) заваряване,
малко токсични и опасни за здравето; хигиенна заваряване с токове с висока честота (контактно
стандартизация на СОТ на база на токсиколо- и индукционно), дифузионно заваряване във ва-
гична характеристика на отделните съставки; са- куум. С най-голямо практическо значение са дъ-
нитарно-технически указания за безопасно съх- говото, газовото и контактното заваряване.
раняване, транспорт и приготвяне на работни При електродъговото заваряване се из-
разтвори на СОТ, както и указания за използва- ползва волтовата дъга (темп. 6000°С). Работи се
нето, почистването и регенерацията им. със специални апарати (ръчно, може и роботи),
Лична хигиена и ЛПС: ползване на специ- захранвани с прав или променлив ток. Използ-
ално работно облекло, недопускащо прониква- ват се разтопяващи се (от стомана) и неразто-
не на СОТ до кожата; редовно изпиране и об- пяващи се (волфрамови) електроди. За качест-
работка на работното облекло; изкъпване след вото на заварките се употребяват разтопяващи
работа или след омокряне; използване на спе- се електроди с покритие. То съдържа вещества,
циални миещи средства и протективни кремове; необходими за устойчивото горене на дъгата, за
предпазни очила при работа на неизолирани и създаване на газова и шлакова защита на ме-
незащитени с екран машини; респиратори и по- тала от въздуха и също вещества с легираща
лумаски за обслужващите абразивните маши- функция – за подобряване качеството на разто-
ни. За намаляване на шумовото въздействие: пения метал. В състава на покритията влизат:
обезшумяване на машините; звукоизолация; легиращи вещества – феросплави (фероманган,
звукопоглъщащи екрани и прегради; техническо ферохром, феросилиций, феротитан); газооб-
366
разуващи материали (мрамор, магнезит и др.); ност, включваща: подготовка на повърхно-
шлакообразуващи материали (флуорни съеди- стите – механично почистване (от неравности,
нения, карбонати); стабилизатори на дъгата (си- ръжда, окиси) с ръчни или механизирани ин-
ликати, кварц, шпат, нефелин). За изолиране на струменти (метални четки, шмиргел, шлайфа-
дъгата и разтопения метал от въздуха се прак- не, дробоструене и др.) и химично почистване
тикува газова защита – подаване на инертен газ (обезмасляване с алкални разтвори, органични
(аргон, азот, хелий, въглероден двуокис) в зоната разтворители, детергенти или байцване с раз-
на заваряване. твори на неорганични киселини); грундиране –
При контактно-точковото заваряване де- нанасяне на олово- или цинк- съдържащи грун-
тайлите се съединяват в отделни точки като се дове, разтворени в органични разтворители
притискат между електродите (неразтопяващи (ръчно с четки, струйно или пневматично в каме-
се). В зависимост от вида на заваряваните мета- ри); китване – придаване гладкост на повърхно-
ли контактният участък при протичане на елек- стите (запълване грапавините с нитроцелулозни
трически ток става пластичен или се разтопява или маслени китове); шлифоване – механично
и вследствие на притискането металите се съе- или ръчно; боядисване/лакиране – нанасяне
диняват. на бои и лакове, най-често по пневматичен на-
При газовото заваряване се използват кис- чин чрез пулверизиране с шприцпистолети (в
лород или въздух и газообразно гориво (най-чес- 70%) или по електростатичен път; изсушаване в
то ацетилен, но също и водород, пропан, смес сушилни камери с циркулация на горещ въздух,
пропан-бутан). Те се подават в заваръчната го- индукционно или с инфрачервени лъчи.
релка и се смесват преди запалването им в на- Условия на работната среда. В хода на
крайника. Високата температура (над 450°С) монтажа те са специфични за всеки етап. При
разтопява повърхностите на металите в места- свързване, сглобяване на детайлите водещ
та, в които те следва да бъдат съединени. При производствен фактор е шумовибрационният
използване на заваръчна метална пръчка (ме- (използване на ръчен инструментариум, вътре-
тал с по-ниска точка на топене), съединяваните цехов транспорт). Въздействието е периодично.
метали само се загряват (не се стопяват). Шумът е високочестотен с най-голям интензи-
Металопокритие. Най-често прилагани за- тет при работа с гайковерт и набиване на детай-
щитни метални покрития са с никел, хром, цинк, ли (95-100 dB/А), при ръчно шмиргеловане – (88
мед, кадмий. С голямо промишлено приложение dB/А). При шлайфане, работа с бормашини е
са следните методи на металопокритие: галва- около 80 dB/А, а при движение на конвейри –
нопластичен, метализиране, покритие чрез пота- между 80-82 dB/А. При работа с ръчните инстру-
пяне на металните изделия във вана с разтопен менти локалните вибрации са с превишение на
метал, промишлено калайдисване. Най-често СХН по виброскорост в диапазона – 32-250 Hz,
се прилага галванопластичният метод. При него с пикови стойности при 32 и 63 Hz. Неблагопри-
върху повърхността на изделието се наслоя- ятни и опасни са условията на труд при заваря-
ва тънък слой на защитен метал, отделящ се от ване, металопокритие и при нанасянето на бои
разтвор на електролит под въздействие на по- и лакове. И при трите операции трудово-хигиен-
стоянен ел. ток. Този процес се извършва в спе- ните проблеми са главно резултат от постъпва-
циални галванични вани, запълнени с водните не във въздуха на работната среда на метални
разтвори на киселите соли (никелов сулфат, ме- аерозоли и газове и пари на химични съедине-
ден сулфат, цинков сулфат), или на алкалните ния. При електродъговото заваряване отделя-
комплексни соли (цианови съединения) на цинк, щият се заваръчен аерозол (кондензирани пари
мед, кадмий, алуминий, сребро. Предварително на метали) е от електродните покрития и от раз-
повърхността на изделието се почиства по ме- топения метал на заваряваните повърхости. Той
ханичен, химичен и химико-механичен път. Из- е високодисперсен – до 98% от частиците са с
ползва се дробоструене, шлифоване, полиране, диаметър под 1 μm (0.01-0.6). Съдържа железни
очистване с ултразвук, байцване (разяждане) с окиси и примеси – съединения на мангана, три-
помощта на силни неорганични киселини (сол- и шествалентен хром, никел, ванадий, молибден
на, азотна, сярна) с последваща неутрализация. и др. Измерени са при заваряване на открито,
Обезмасляват се химически с органични разтво- в зоната на дъгата концентрации на аерозола в
рители (бензин, трихлоретилен), с алкални раз- граници между 5 и 12 mg.m-3, докато в затворе-
твори, детергенти. ни и полузатворени пространства варира от 100
При електролизата, при нарушаване на техно- до 250 mg.m-3. С много висока опасност и токсич-
логичния режим (увеличаване на напрежението, ност са отделяните пари и газове, образувани
силата на тока, концентрацията и температурата при термичен разпад на материалите (флуорни
на електролита) може да се предизвика бурно от- съединения) или като резултат на фотохимично-
деляне на водород (газови мехурчета), увличащи то действие на ултравиолетовата радиация вър-
със себе си част от електролитния разтвор и на ху газовете на въздуха (въглероден окис, азотен
продукти, образувани в резултат на химични ре- окис, азотен двуокис, двуазотен петоокис, озон).
акции във ваната. Възможно е и отделяне на ци- Концентрациите им се движат при външно зава-
ановодород при смесване на алкален електролит ряване около ПДК или до 1.5 пъти над ПДК, до-
от цианови съединения и силни киселини. като при заваряване в полузакрити изделия, пре-
Боядисване и нанасяне на лаково покри- вишението е неколкократно – до десетина пъти
тие. Извършва се в определена последовател- (табл. 1). При заваръчните работи се наблюда-
367
Табл. 1. Характеристика на химичния фактор на работната среда
при електродъгово заваряване
Съдържание на химични съединения
Вид
отделяни вещества концентрация в mg.m-3
въглероден двуокис 2000-6000
въглероден окис 10-40
Външно* азотен окис 2.5-4.0
електродъгово азотен двуокис 0.5-3.0
заваряване манганови аерозоли 0.1-0.2
железни аерозоли 1.2-2.2
оловни аерозоли 0.02-0.2
Външно**
въглероден окис 3-5.0
електрозаваряване
азотен окис 0.5-1.5
с електроди
азотен двуокис 0.3-0.5
“Вежен“
манганови аерозоли 0.3-0.8
въглероден окис 120-180.0
Закрито** азотен окис 12-16.0
електрозаваряване азотен двуокис 3-6.0
в котел манганови аерозоли 0.6-0.7
оловни аерозоли 0.05-0.06
* по Цветков Д., 1990 – ДЗ 72а на Център по Хигиена
** по Цветков Д., 1990 – ДЗ 143 на Център по Хигиена
ва съчетан ефект на химичната експозиция и 0.45 mg.m-3. При шприцоване на лакобояджийски

въздействието на лъчиста енергия – ултравио- разтвори в аспирационна камера, във въздуха на
летова, инфрачервена, както и лъчи от видима- работната среда са намерени органични разтво-
та област. Интензивността на инфрачервената рители в концентрации около ПДК или с незначи-
радиация се мени в зависимост от различни те- телно превишение: амилацетат (190-215 mg.m-3),
хнични показатели и масата на нагретия метал и ацетон (200-250 mg.m-3), минерален терпентин
варира в границите от 100 до 2450 W.m2. За ул- (180-300 mg.m-3), бензин (75-150 mg.m-3), бутанол
травиолетовото излъчване се посочва сумарна (600 mg.m-3), толуол (83-275 mg.m-3), стирол (12-
спектрална плътност на разстояние 1 m от зона- 15 mg.m-3). По-големи концентрации са измерва-
та на заваряване – 0.4-162 W.m2. ни при изсушаването на боядисаните изделия и
Условията на работната среда при газовото при неефективна вентилация.
заваряване са сходни с тези при електродъго- Трудов процес при основните профе-
вото. Тук обаче е налице по-малка интензивност сии. Основни професии в монтажните цехове
на лъчистата енергия, а замърсяването на въз- са: монтьори, шлосеро-монтьори, заварчици,
духа с въглероден окис и нитрогазове е по-сил- шприцьор-бояджии, галванотехници. В трудова-
но изразено. Поради получаването на ацетилена та характеристика на всички посочени групи го-
от карбид, който понякога е замърсен с фосфор лям дял имат ръчните операции, изпълнявани
и арсен, могат да се образуват силнотоксичните с различни, най-често пневматични инструмен-
газове фосфорводород и арсеноводород. ти. Монтьорите събират, сглобяват, или напас-
В зависимост от етапа на процеса металопо- ват отделните части и детайли, правят необхо-
критие във въздуха на работната среда постъп- димите отвори, завинтват, занитват, зареждат с
ват разнонобразни химични съединения – глав- масла, провеждат технически изпитания. Всич-
но аерозоли на солна, азотна, сярна, фосфорна ки тези операции се извършват в седяща или в
киселина, натриева основа, хром, никел, циани- правостояща работна поза, но често и в прину-
ди и др. (табл. 2). дително положение. Понякога се налага перио-
При лаково-бояджийските работи подго- дично повдигане на тежести до 50 и над 50 kg.
товката на металната повърхност – механично- Физическото натоварване на монтьорите се ха-
то почистване, е свързано с отделяне на прах рактеризира като средно тежко, работата е със
(грубо- и финодисперсен), съответно при сва- свободен ритъм. Конвейрният монтаж обаче, е
ляне на ръжда – железни окиси и при сухо шли- друг широко използван метод, който се характе-
фоване след грундиране и китване – оловни съ- ризира с: наложен ритъм, раздробеност и едно-
единения. При фино шлифоване също се отделя образие на операциите, с многократна повторя-
железен окис, но в незначителни концентрации – емост, водещи до двигателна и психо-сензорна
0.25-0.7 mg.m-3, докато при грубото – концентра- монотонност. Работата на монтьорите изисква
циите са високи – 8.0-9.7 – 13.1 mg.m-3. При пнев- висока аткивност на вниманието, добра зрител-
матично нанасяне на оловосъдържащи грундове на памет, възможност за пространствено ориен-
се съобщават концентрации на олово – от 0.02 до тиране, отговорност. Професионалният риск е
368
Табл. 2*. Характеристика на химичния фактор на работната среда при металопокритие
Съдържание на химични съединения
Етап
отделяни вещества концентрация в mg.m-3
хлор 0.5-1.0
солна киселина 0.3-0.5; 5-10.0
Подготовка на мет. сярна киселина 3.0-3.8
повърхност серен триокис 4.0-7.0
химично почистване серен двуокис 10.0-15.0
азотна киселина 2.0-3.0
азотни окиси 2.0-3.0
Обезмасляване: бензинови 200.0-600.0
– орг. разтворители въглеводороди
– смес от натриева основа, натриев натриева основа 22-32.0; 4-6.0
карбонат и натриев фосфат фосфати следи – 0.25; 0.1-0.5; 1-1.5
натриев флуорид 0.7-3.0
Нанасяне златно покритие цианиди 0.01-0.02
Хромиране хромен анхидрид 0.03-0.09; 0.07-0.15
Поцинковане цинк 10.0-15.0
* По К. Кочемидова, 1990
свързан с възможността за трудови злополуки. ните операции са свързани със значително на-
Трудът на електрозаварчиците се характери- товарване на малките мускули на ръката (мно-
зира с правостояща и много често с принудител- гократно повтарящи се еднообразни движения с
на работна поза, изискваща статично положение малък обем) и статично натоварване на рамен-
на ръцете и раменния пояс. Често тези операции ния. Работата е свързана с физическо натовар-
са в продължение на 40-80% от работната смя- ване при пренасяне на материали и детайли и е
на. Работата е свързана и с физическо натовар- със средна тежест. Нервно-сензорното напреже-
ване – повдигане/преместване на детайли (ха- ние е умерено – изисква се постоянно внимание,
рактеризира се като средно тежка). Зрителното значително напрежение на зрителния анализа-
напрежение е значително. Изисква се висока ак- тор, точност, добра квалификация. Дихателни-
тивност на вниманието, добра памет, точност, ят и кожен контакт с органичните разтворители
висока отговорност. Свързана е с двигателна мо- определя високия професионален риск от остри
нотонност при свободен ритъм на труд. Профе- и хронични интоксикации при пулверизиране на
сионалният риск се определя и от възможността лако-бояджийските разтвори.
за възникване на електротравми. Галванотех- Обща и професионална заболяемост. При
ниците в модерните отделения за метално по- монтьорите с висока честота са заболявания-
критие, с поточни линии с пълна механизация и та от пренапрежение на ОДА, на ПНС, които до-
автоматизация, изпълняват функцията на опе- минират в структурата на професионалната за-
ратори с предимно нервно-сензорно и нерв- боляемост. По-рядко се регистрират случаи на
но-психично натоварване. В старите галванич- вибрационна болест при въздействие на локал-
ни отделения трудът е свързан с много ръчни ни вибрации. При електрозаварчиците струк-
операции. Работата се извършва в правостоя- турата на професионалната заболяемост се
ща работна поза, в свободен ритъм и е свърза- формира главно от хронични заболявания на
на с непрекъснато движение. При зареждане/из- дихателните органи (пневмокониоза по типа
важдане на детайлите работата е свързана и с на сидероза или сидеро-силикоза и хроничен
физическо натоварване – ръчно пренасяне на бронхит), от заболявания от пренапрежение на
товар до 25-50 kg (средно тежка). И при двете ОДА, на ПНС, от случаи на хронична интоксика-
технологии е необходима много добра квалифи- ция с манган (манганокониоза). Продължител-
кация и памет, висока активност на вниманието, ното въздействие на инфрачервена и ултрави-
умерено зрително напрежение. Професионал- олетова радиация може да доведе до развитие
ният риск се определя от възможността за ос- на катаракта. Характерно остро професионал-
три интоксикации – при аварии (например с ци- но заболяване е фотоофталмията (офталмия
аниди), от отдалечени ефекти при използване електрика). Наблюдавани са също и УВ-изгаря-
на електролити с алергизиращ и с канцерогенен ния на незащитена кожа. Към острите профе-
ефект (хром, никел). Възможни са и електротрав- сионални заболявания се отнася и металната
ми. Трудът на шприцьор-бояджията зависи от треска при заваряване на изделия, съдържащи
вида на използваната технология, от степента на мед, цинк, мегнезий. При газовото заваряване
механизация и автоматизация на процеса. При са възможни остри и хронични отравяния с азот-
немеханизирани процеси на боядисване ръчни- ни окиси, фосфорводород и арсеноводород (при
те операции са в хода на целия производствен получаване на ацетилен). При галванотехници-
цикъл. Работната поза е правостояща, в някои те с висока честота са заболяванията от драз-
случаи – принудителна, често с продължителни нещото действие върху лигавици и кожа на от-
статични положения на тялото. Производстве- деляните пари от киселини и основи: катари на

369
горните дихателни пътища (остри и хронични) устройства и 75% за подвижните; стационарни-
– ринити, фарингити, ларингити, бронхити; ко- те работни места да бъдат снабдени с паравани
нюнктивити, разрушаване на зъбния емайл. При и екрани за защита от лъчистата енергия; за ста-
контакт с хромови соли, особено с хромов три- ционарно заваряване на малки и средни детай-
окис също се наблюдават значителни уврежда- ли, с използване на защитни газове да се пред-
ния на ГДП и особено на лигавицата на носа (до виждат аспирационни кабини; за намаляване на
некроза на носната лигавица, язви, перфорация отразяването на UV-радиация, при боядисване-
на хрущялната част на носната преграда – понас- то на стените на помещенията да се включва в
тоящем посочената патология се среща рядко). боята цинков окис; използване на ЛПС – защит-
Чести са обаче тук хронични бронхити, хронични ни маски с филтри или шлангови противогази с
пневмонии, астмоиден бронхит. С голяма често- подаване на въздух при заваряване в затворени
та са и кожните заболявания (екземи, дерматити) или полузатворени конструкции; използване на
– от действието на хром, никел, дицианоаурат и предпазни щитове, шлемове и очила със защит-
от контакта с органичните разтворители. От про- ни светофилтърни стъкла; осигуряване на спе-
изводствения травматизъм с висока честота са циално работно облекло, ръкавици и обувки за
химическите изгаряния с киселини и основи. При избягване на изгаряния и електротравми; осигу-
аварии и неефективна вентилация са възможни ряване на бордова- приточно-изтегляща, локал-
остри интоксикации с използваните електролити на вентилация за отстраняване на отделящи-
и органични разтворители, а при поцинковане – те се химични вещества и допълнителен приток
метална треска. от общообменна вентилация при галваничните
При шприцьор-бояджиите с висока често- вани; използване в отделенията на галванични-
та са заболяванията от пренапрежение на ОДА, те вани и химическото почистване на киселинно
на ПНС. По-рядко понастоящем се срещат остри устойчиви подови покрития и облицовки за сте-
и хронични интоксикации с олово (оловен мини- ните; замяна на органичните разтворители като
ум), разредители и органични разтворители (ин- обезмаслители със синтетични миещи средства;
халаторен и кожен контакт). Контактът с прах усъвършенстване на технологията с изключва-
(метален, полимерен), отделян при механично не и замяна на високотоксични соли на метали
почистване, сухо шлифоване, полиране е причи- в състава на електролитите с по-слабо токсични;
на за възникване на хронични бронхити. В струк- създаване на поточни автоматизирани линии с
турата на професионалната заболяемост дял дистанционно управление; осигуряване на спе-
заемат и заболяванията на кожата (дерматити, циално работно облекло – гумени ботуши, прес-
екземи) в резултат на контакт с разредители и тилки и ръкавици, очила и филтриращи противо-
органични разтворители. гази. Използване на протективни и омазняващи
Профилактика на труда. Оздравителните кожата кремове.
мерки при самия монтаж са относно използване- Лако-бояджийски работи: стандартизация
то на пневматичните инструменти и конвейрния на състава на лаковете и боите; изключване на
метод на работа. Препоръчва се: използване на токсичните съставки (хлорирани въглеводороди,
гайковерти, чиито шумовибрационни параме- бензол, метанол и др.); замяна на оловния мини-
три да не превишават ПДН; технически контрол ум с железен; замяна на органичните разтвори-
и редовна техническа поддръжка; използване на тели на база ароматни въглеводороди с по-слабо
инструменти, снабдени с вибропоглъщащи еле- токсични и опасни; замяна на органичните раз-
менти при ръкохватката. При конвейрния мон- творители като обезмаслители със синтетични
таж за избягване на монотонността се изисква: миещи средства; извършване на пневматичното
окрупняване на операциите – владеене и смя- (пулверизационно) боядисване в херметизира-
на на няколко манипулации за работен ден; съ- ни камери с мощна локална изсмукваща и общо-
образяване на скоростта на движение на кон- обменна приточно-изтегляща вентилация; оси-
вейрната лента с възможностите на средния гуряване на непрекъснати механизирани и
работник; промяна на скоростта на лентата, съ- автоматизирани поточни линии за почистване,
образно промяната на работоспособността; оси- обезмасляване, измиване и изсушаване на детай-
гуряване на ергономична работна мебел; режим лите; използване на съвременни методи за нана-
на труд и почивка и т.н. сяне на лакобояджийските разтвори (боядисване
Електрозаваряване: внедряване на автома- в електростатично поле, метод на безвъздушно
тични процеси на заваряване (роботи); стандар- подаване на боята под налягане и др.); при пнев-
тизация на заваръчните материали – намалява- матичното боядисване осигуряване на ефективни
ни на съдържанието на токсичните компоненти изолиращи ЛПС, с механично нагнетяване на чист
в обмазката на електродите; заваряване под за- въздух, специално работно облекло, ръкавици,
щита на локална аспирация с ефективност на маска с панорамно стъкло или херметични очила;
улавяне не по-малко от 90% за стационарните предпазни и омазняващи кожата кремове.
370
1. Алексеев С.В., В.Р. Усенко – Гигиена труда в машиностроении. В кн. Гигиена труда, Медицина,
Москва, 1988, с. 428-448.
2. Гандев В., Л. Василева-Тодорова. – Хигиена на труда в машиностроителната промишле-
ност. В кн. Хигиена на основни отрасли на производството под ред. М. Луканов, Мед. и физк., София,
1978, с. 101-140.
3. Горбань Л.Н., Г.И. Евтушенко, В.М. Киреев, Л.А. Наумова, Л.А. Серебрянный. – Гигиена тру-
да в машиностроительной промышленности. В кн. Руководство по гигиене труда, т. ІІ, ред. Н.Ф. Из-
меров, Медицина, Москва, 1987, с. 187-214.
4. Кундиев Ю.И., И.М. Трахтенберг, Г.В. Поруцкий, Н.Г. Иванов, Г.П. Рожковская. В кн. Гигиена
и токсикология смазочно-охлаждающих жидкостей, изд. Здоровья, Киев, 1982, 120 с.
5. CIS, 78-696 Measurment of hand-arm vibration levels, caused by chipping hammers of two designs.
Redwood R.A., K.P.Beale, A.S. Wiseman. In Annals of Occupational Hygiene (Oxford) dec. 1977, 20/4,
369-373.
6. CIS, 81-532 Health aspects of the foundry industry – Bibliography (Ind. Health Foundation, Inc. –
5231 Centre av. Pitsburgh), 1980.
7. Goldsmith A.H., K.W. Vorpahl, K.A. French, P.T. Jordan. Health hazards from oil, soot and metals
at a hot forging operation. Am. Ind. Hyg. Assos. J., 1976, 37, 217-226.
8. Johnson A.W., C.Y. Moira, L. Mac Lean, E.M. Atkins. Respiratory abnormalities amongst workers in
iron and steel industry, in Brit. J. Ind. Med., 1985, 42, 94-100.
9. Mirer F.E., Metal Processing and metal working industry. In Encyclopaedia of Occupational Health
and Safety, ed. J.M. Stellman, 1998, vol. III, 4-th ed. ILO, Geneva, 82.13-82.41.
10. Taylor J.S. Dermatoses associated with metal at working fluids. In Proceedings. Second Interna-
tional Conference, Chikago, Illinois. Institut of Technology Research, 1979, 239.
11. Welter E.S. Manufacturing exposure to coolant-lubricants. J. of Occup. Med., aug. 1978, 20/8, 535-
538.
371
Н. Гинчева
Химическа промишленост
17.5
Продукцията на химичните производства и др.), складиране; Допълнителни операции –

може да се включи в три голями групи: продукти вземане на технологични проби, смяна на ката-
на основния неорганичен и органичен син- лизатори, почистване на филтри, планови и ава-
тез; полупродукти, получени от основните хи- рийни ремонтни работи и др.
мични продукти; крайни химични продукти, по- Най-често използваното оборудване е: де-
лучени при преработката на полупродуктите. зинтегратори, мелници, дробилки, сита, ви-
Посочената продукция се получава в основните бросита, сепаратори, сушилни, кули, реактори,
и някои други специфични производства на хи- пещи, ресивери, топлообменници, вани, цен-
мическата промишленост (табл. 1). трофуги, филтри, кристализатори, фасовъчни и
Въпреки голямото разнообразие на химични- пълначни агрегати; транспорт на прахообразни
те производства, технологичните процеси имат съставки – шнекове, елеватори и на течните – с
сходни операции (етапи), изпълнявани с относи- помпи, компресори и др.
телно еднообразно оборудване. Към основни- В зависимост от вида на технологичния про-
те операции спадат: Подготвителни – смила- цес необходимото оборудване може да се мон-
не, пресяване, разделяне, дозиране, смесване тира в сграда, в затворени помещения (прозо-
и транспорт на твърди изходни материали и из- речни, безпрозоречни), а може да се установи и
помпване, подаване под налягане (вакум) по тръ- на открито – на открити площадки (атмосферни
бопроводи и запълване на реакционните съ- инсталации), върху покрива на едноетажни сгра-
дове с течни съставки; Протичане на основни ди. Обикновено извън зданията се монтират ед-
химични процеси – окисление, редукция, хло- рогабаритни апарати – колони, ресивери, топло-
риране, сулфуриране, нитриране, аминиране, обменници, реактори и др. апарати, работещи
електрохимични процеси и др.; Разделяне на при нормално и високо налягане, под вакуум, с
химичните съставки – дестилация, филтра- висока и ниска температура и др. Оборудването
ция, центрофугиране, екстракция, кристализа- на открито е свързано с дистанционна система
ция, ректификация и др.; Заключителни опера- на управление и контрол от командна зала (из-
ции – сушене, смилане, расфасовка и опаковка вършва се и периодично наблюдение на отдел-
(в торби/чували и пълнене на варели, цистерни ните апарати на площадките от обслужващия
Табл. 1. Химическа промишленост – производства и продукти

ПРОДУКЦИЯ
ПРОДУКЦИЯ на други отделни химични производства
на основни химични производства
1) Основни продукти на неорганичния синтез – кисе-
1) Продукти на нефтопреработването
лини, основи, соли, газове
2) Основни продукти на органичния синтез – изход-
2) Други продукти от преработка на нефт и въглища –
ни продукти за получаване на пластмаси, синтетични
битуми, асфалт, смазочни масла и присадки, синтетич-
смоли, влакна, каучуци, алкохоли, разтворители и су-
ни масла
ровини за перилни препарати, багрила и пигменти
3) Автомобилни гуми и други гумени технически изде-
3) Торове и пестициди
лия, вкл. обувки
4) Пластмаси, синтетични смоли, синтетичен каучук,
4) Изделия от пластмаса
целулоза и синтетични влакна
5) Хим. вещества, използвани като добавки, емулгато-
ри, стабилизатори, антиоксиданти, ароматизатори, оц-
5) Фармацевтични препарати
ветители, консерванти в хранителни продукти, омеко-
тители и стерилизиращи вещества за води
6) Хим. вещества – инхибитори на корозията, за обра-
6) Бои, лакове, емайли ботка на хартия, дървесина, кожи, пожарогасещи ве-
щества и др.
7) Сапуни, перилни препарати, козметични средства,
парфюми
8) Различни химични продукти – взривни вещества,
лепила, мастила, фотоленти и фотопрепарати
372
персонал). Когато при технологичния процес се ност на оборудването и комуникациите – ава-
използват високотоксични химични съединения, рийно или при изпълнение на определени ръчни
опасните етапи се ръзполагат в отделни изоли- операции – напр. концентриции до десетки пъти
рани производствени помещения. над ПДК са регистрирани при планов ремонт в
Съществуват три основни типа технологични производствата на киселини и основи (неорга-
процеси в химическото производство: периоди- ничен синтез); в органичен синтез – при почист-
чен; непрекъснат; производство в затворен ци- ване тръбите на изпарители на реакционна смес
къл (безотпадъчен технологичен процес). При (производство на метилмеркаптопропионов ал-
периодичния процес отсъстват пълна механи- дехид); при разглобяване и почистване на фил-
зация и автоматизация на производството. Мно- три (производство на ПАН-влакна).
го от производствените операции са ръчни и тру- В повечето химични производства, в зависи-
доемки – зареждане и изпразване на апаратите мост от изпълняваните операции, дори в едно и
с течни или прахообразни материали (суровини, също помещение, се наблюдава промени на кон-
реакционна маса, междинни и крайни продукти), центрациите във времето на работната смяна. За
внасяне на катализатори, почистване на апара- този тип въздействие благоприятства и отсъстви-
ти. Честото отваряне на оборудването създава ето на постоянни работни места, придвижването
възможност за постъпване на химични вещества на обслужващият персонал по различните нива
във въздуха, има освен инхалаторен и кожен на оборудването. Различни концентрации на хи-
контакт на работниците с химични вредности. С мичните замърсители се регистрират и в различ-
периодичност на технологичните процеси се ха- ните смени при производства с несъвпадение на
рактеризират производствата на фармацевтич- сменния цикъл с технологичния – напр. изпраз-
ни препарати, на изделия от пластмаси малото- ване и почистване на реактори, почистване на
нажните производства. филтри се провежда само в определена смяна.
Непрекъснатият производствен процес Относително постоянно съдържание на химични-
и по-новият вариант „затворен цикъл – безот- те вещества се наблюдава в производствата със
падна технология“ са благоприятни по техно- стабилен технологичен процес, еднотипно обо-
логичната и хигиенната си характеристика. Да- рудване и постоянни работни места – напр. пре-
ват възможност за механизация и автоматизация работка на пластмаси.
на производството, с дистанционно управление Химичният фактор е многокомпонентен и с
и контрол, което съкращава пребиваването в ра- различно агрегатно състояние. Най-често във
ботната среда (само периодичен контрол). Освен въздуха на работната среда постъпва паро-га-
това поддържането на постоянство на техноло- зо-аерозолна смес, включваща изходни, меж-
гичните параметри (температура, налягане) за- динни и крайни продукти, а също вещества, по-
пазва херметичността на апаратите и намалява лучени при взаимодействия вътре в сместа или
риска от отделяне на химични вещества. Непре- резултат на термична или термоокислителна де-
къснатият технологичен процес и безотпадните струкция. Химичният състав на смесите може да
технологии се прилагат при работа с високо ток- остава относително постоянен, а може и да се
сични и опасни химични вещества – напр. про- променя. Във въздуха на работната среда освен
изводство на фосфоорганични съединения, изо- химични вещества с общотоксично действие мо-
цианати. Освен посочените типове технологични гат да постъпват и вещества с отдалечени ефек-
процеси от хигиенно значение е и характеристи- ти – мутагени, канцерогени, тератогени и др.
ката им по нивото на поддържаната температу- (напр. п-во на багрила, катрани, сажди, на ПЕХ,
ра (ниско- и високотемпературни), налягане хлоропренов синт. каучук и др.). В зависимост от
(високо, ниско налягане, във вакуум), включ- плътността на парите и специфичното тегло на
ването на катализатори и др. При високо наля- отделните химични продукти те се разпределят
гане се създава риск за отделяне на химични съ- неравномерно в пространството.
единения от неплътности, от аварии, взриво- и Въздухът на работната среда се замърсява и
пожароопасност. Каталитичните процеси носят с токсичен прах. Отделя се най-често в начал-
също повишен риск при ръчни производствени ните и крайни етапи на технологичния процес
операции – отваряне на химичната апаратура за – при подготвителните и заключителни опера-
зареждане/изваждане на катализатора. Съвре- ции (обработка на суровините и сушене, разфа-
менни и хигиенно съобразени са химични техно- соване). Определят се концентрации десетки
логични процеси, протичащи при ниско налягане пъти, превишаващи ПДК. Дисперсността на пра-
или във вакуум, при ниска температура, автома- ха обикновено е висока – преобладават частици
тизирано (непрекъснато) производство. с размери под 5 μm. С хигиенно значение е въз-
Условия на работната среда. можността за адсорбция на газове и пари от въз-
Водещ неблагоприятен производствен фак- духа върху праховите аерозоли, което променя
тор е химическият. Замърсяването на възду- токсичността.
ха е и в производствените помещения и на за- От физичните фактори, изразени и общи за
водската площадка на открито. Замърсяват се и всички химични производства са неблагопри-
повърхността на оборудването, транспортните ятните метеорологични условия и шумо-вибра-
средства, вентилационните съоръжения, стени- ционният фактор. Микроклиматът при произ-
те, подовото покритие, дрехите и откритите части водства, протичащи при висока технологична
на кожата на работниците. Отделянето на химич- температура или такива с екзотермичен харак-
ни съединения зависи от нарушената херметич- тер на химическите процеси (производство на
373
вар, сярна киселина, карбид, фосфор и др.) се но в аварийни ситуации и при ремонтни работи.
характеризира с температури на въздуха над Най-чести са нехарактерните форми на хронич-
30°С (достигащи до 35-36°С през топлия пери- ни интоксикации при въздействие на ниски кон-
од). Някои производствени операции – филтри- центрации на химични съединения, протичащи
ране, центрофугиране, утаяване, промиване и с неспецифична симптоматика. Налице е оба-
др. са свързани със значително отделяне на во- че и симптоматика, която може да бъде свърза-
дни пари и повишена влажност в помещенията. на с увреждане на определени органи и системи
При откритите инсталации термалното състоя- (критични). Например симптоматика от страна
ние се определя от характерните за географския на черния дроб се регистрира при въздейст-
район условия. вие на алифатни халогенирани въглеводороди
Шумовибрационният фактор е изразен при (моно- и дихлорметан, тетрахлорметан, винил-
почти всички работни места, вкл. в операторните хлорид и др.), на ароматни халогенирани въгле-
зали. Основни източници са технологичното обо- водороди (хлорирани нафталини), на пестици-
рудване – мелници, дезинтегратори, дробилки, ди и др. Симптоматика от бъбреците възниква
елеватори, сушилни барабани, вибросита, цен- при въздействието на кадмий, живак, олово, ар-
трофуги, компресори, помпи. Генерираният ме- сеноводород, бисмут, тетрахлорвъглерод, ети-
ханичен и ударен шум е с висок интензитет – до ленгликол, оцетна киселина; хематологични от-
100 dB/А. При движението на течности и газове в клонения се наблюдават при въздействие на
тръбопроводи с голяма скорост, работа на горел- бензол и производни на бензола, на хлорорга-
ките на пещите, на охладители, се генерира хи- нични пестициди, при експозиция на арсен, ар-
дро- и аеродинамичен шум превишаващ ПДН с сеноводород, олово, мед, ароматни амино- и
4 до 10 dB/А. нитросъединения; неврастенен синдром и пси-
Трудов процес при основните професии. хотични синдроми се срещат при въздействие на
От технологичния персонал основна профе- алифатни и ароматни въглеводороди и техните
сия е апаратчик (оператор), имащ контролно- производни (ацетон, бензол, стирол, фенол, ви-
управленчески функции. Работното място е в нилхлорид, и др.), сяровъглерод и др. Редица
командни зали, до пултовете за контрол и упра- химически вредности са причина за развитие на
вление. Помощник апаратчик (оператор) освен определени реакции от страна на ССС – хипото-
с контролни функции по контролно измервател- нични и хипертонични реакции, ИБС. При произ-
ни уреди (КИП), е ангажиран около 60-80 % от водството и преработката на някои пластмаси
работното време с активна дейност до химични- (полистирол) и синтетични влакна (полиамидни
те апарати. – капрон) при работничките са намерени откло-
В големите химични производства с непре- нения в овариалната функция и в протичането
къснат процес, основната дейност на апаратчи- на бременността и раждането. С най-висока чес-
ка е непрекъснато наблюдение на КИП, което тота тези отклонения са при производството на
изисква бързо зрително възприемане, осмисля- полистирол и полиамидни влакна – капронови
не и преработка на информацията. Трудът е с изделия. В химическата промишленост с висок
леко физическо натоварване, но с много високо професионален риск се свързва контакта с хи-
нервно-сензорно и нервно-психично напреже- мични канцерогени – арсен и съединения, бен-
ние. При стабилен технологичен процес и рабо- зол, бензидин, винилхлорид, хлорметил, циклич-
та на оборудването, трудът им е и с подчертана ни амини и др.
монотонност. Изисква се висока квалификация. Профилактика на труда. По отношение на
Работата на помощник апаратчиците е с по-голя- водещия неблагоприятен фактор – химичният,
мо физическо натоварване (работа със средна профилактичните мероприятия включват: избор
тежест). Работната поза е предимно правосто- на технологични процеси със затворен цикъл и
яща и принудителна, по-рядко седяща. Работа- използване на безотпадни технологии; използ-
та е свързана и с нервно-сензорно напрежение, ване на технологични процеси с ниско налягане
с висока отговорност. Изискват се бързи реак- или вакуум; замяна на сухите методи за прера-
ции, добра квалификация и координация на дви- ботка на твърди или прахообразни изходни про-
женията. Работят при неблагоприятни метео- дукти с мокри; изключване или ограничаване съ-
условия (на открито, прегряване), в среда със държанието на високотоксични вредни вещества
значително химическо замърсяване и с шумо- в изходните суровини и в готовата продукция; хи-
вибрационно въздействие. гиенна стандартизация (сертификат) на изход-
Обща и професионална заболяемост. Во- ните суровини и крайния продукт; подходящо
дещи групи в структурата на професионалната планиране на територията и производствените
заболяемост при работниците от химическата помещения в зависимост от технологичния про-
промишленост са: заболявания от пренапреже- цес и максимално изолиране на опасните про-
ние на мускулно-скелетната система; професи- цеси; осигуряване на изкуствена приточно-из-
онални белодробни заболявания; алергични и тегляща (общообменна) механична вентилация.
кожно-алергични заболявания; увреждания на Монтиране на локални аспиратори. Блокиров-
слуха. Относителният дял на заболяванията от ка на оборудването при изключване на аспи-
химичните вредности е нисък, поради механи- рацията. Устройство на аварийна вентилация
зирането и автоматизирането на технологични- – общообменна, с кратност 8-10; инструктаж за
те процеси. Острите и хронични интоксикации провеждане на работи при ремонт и в аварийни
са редки – остри интоксикации възникват глав- ситуации; използване на ЛПС за защита на диха-
374
телните органи (противогази, респиратори, изо- но-професионално хранене в зависимост от из-
лиращи апарати и др.) за защита на очи, открити ползваните химични вещества; предварителни и
участъци на кожата, за защита на ръцете (очила, периодични медицински прегледи; организиране
предпазни щитове, ръкавици, ботуши и специал- на газоспасителна служба за оказване на първа
но работно облекло); осигуряване на предпаз- помощ и вземане на неотложни мерки.
1. Алексеев С.В., В.Р. Усенко. Гигиена труда в химической промышлености, в кн. Гигиена труда,
Медицина, Москва, 1988, с. 450-466.
2. Благодатин В.М., Е.Г. Дымова, Ю.Л. Егоров, А.А. Каспаров. Гигиена труда в химической
промышленности, в кн. Руководство по гигиене труда, т. ІІ, ред. Н.Ф. Измеров, Медицина, Москва,
1987, с. 234-270.
3. Волкова З.А., Н.П. Кокорев, Е.Н. Марченко. В кн. Гигиена труда в химической промышлен-
ности, Медицина, Москва, 1967, 403 с.
4. Волкова З.А. Гигиена труда в производстве и переработке синтетических полимерных мате-
риалов. В кн. Руководство по гигиене труда, т. ІІ, ред. Н.Ф. Измеров, Медицина, Москва, 1987, с. 310-
342.
5. Запрянов З. Отдалечени ефекти на тежки метали. В кн. Отравяния с тежки метали, под ред.
Вл. Бояджиев и Цв. Алексиева, Мед. и физк., София, 1990, с. 97-99.
6. Иванова Ст. и Цв. Алексиева. Наръчник по професионални заболявания, Мед. и физк., Со-
фия, 1986, 188 с.
7. Калоянова Ф.П. Хигиенна токсикология – специална част, Мед. и физк., София, 1983, с. 7-236.
8. Луканов М. Хигиена на основни отрасли на производството, Хигиена на труда в химическата
промишленост. Мед. и физк., София, 1978, с. 197-274.
9. L. De Boer. Chemical Industry. In Encyclopaedia of Occupational Health and Safety, ed. J. M. Stell-
man, 1998, vol.III, 4-th Ed., ILO, Geneva, p. 77.2-79.11.
375
Н. Стамова
Текстилна промишленост.
17.6 Производство на памучен текстил
Според вида на преработваните суровини Готовият плат се сваля от стана и се пренася

(памук, вълна, коприна, лен и др.) и вида на по- в специално отделение за окачествяване, пре-
лучаваните тъкани, текстилното производство махване на някои дефекти или бракуване на де-
има няколко клона. Тук ще бъдат разгледани въ- фектни участъци и оразмеряване. След това се
просите относно хигиената на труда в едно от изпраща за механо-химична обработка.
основните производства – памучния текстил, по- Механо-химичната обработка на изтъка-
ради неговата универсалност, като се посочват ните платове е по-сложна и разнообразна тех-
различията характерни за други клонове. нология. Тя се осъществява в т.нар. апретурни
Прието е двата основни производствени етапа цехове – мокри и сухи. Състои се от следните
в текстилното производство – предене и тъкане технологични процеси:
да се обединяват като „механична обработка на – съшиване на готовите тъкани до образува-
текстилните влакна“. Другите етапи – избелване, не на платнена лента с дължина 2000-4000 m;
боядисване, апретиране и окончателна обработ- – пърлене на платнената лента в пърлачни
ка на платовете съставят „механо-химичната“. машини (използват се силно нагрети метални
Технология на механичната обработка на повърхности), за да се премахнат влакънцата;
влакната – обезскорбяване (чрез накисване във вани с
Производственият етап „предене“ се състои вода и препарати за отстраняване на скорбяла-
от следните технологични процеси: та положена при скробването на основата преди
– разбиване и разчепкване на памука в ба- тъкането);
тажни отделения, чрез сортировъчно-батьорни – изваряване на плата в горещи разтвори на
агрегати; натриева основа;
– развлачване и разчесване на памука на да- – избелване с хлорни препарати и последва-
рачни машини и оформянето му във вид на пух- що промиване на плата с леко подкиселена вода
кава лента; (изваряването и избелването могат да се осъ-
– изтегляне на пухкавата лента на по-тънки ществяват като непрекъсваем процес в затворе-
ленти, чрез ленточни машини (щреки); ни агрегати);
– допълнително изтегляне и първоначално – боядисване и щамповане на платовете; Бо-
осукване на памучната лента, чрез флаерни ма- ядисването се осъществява в различни съдове и
шини (флаери); агрегати (в топли или студени разтвори), а щам-
– окончателно изтегляне и осукване на па- поването – на специални щамповачни машини.
мучната нишка на предачни станове (рингове). Използват се различни бои и пигменти, както и по-
Произведената прежда се навива на шпули, мощни реагенти (киселини, основи, соли, сапуни
които се препращат към следващия етап „тъка- и др.). След боядисването платовете се промиват
не“ на същото предприятие или се експедират в (топло и хладно промиване) с вода и се изсушават
други тъкачни производства. в сушилни барабани. След щамповането платове-
Етапът „тъкане“ включва технологичните те наново се изсушават (според предназначението
процеси: си и използваните бои едни се отправят за „съзря-
– пренавиване на преждата посредством мо- ване“ в специални машини при висока температу-
тални машини; ра, а други отиват за пране и промиване);
– сноване, т.е. набиране на основата и нави- – окончателната обработка на платовете се
ването ѝ на специален вал; състои в апретиране, сушене, изглаждане и др.
– скробване (проклеяване) на основата в ск- Апретите представляват проклейващи разтвори
робвачни вани с разтвор от скорбяла, сапуни, от нишесте, декстрин, пластификатори и др., ко-
мазнини и антисептични средства, изсушаване в ито придават необходимата елестичност, немач-
сушилен барабан и навиване отново на специа- каемост, хубав външен вид и т.н. на платовете.
лен барабан; Готовите тъкани се оразмеряват, окачествя-
– вдяване на всяка нишка от основата в съ- ват, навиват на рулони (топове) и се складират.
ответното отвърстие на ремиза и в съответната Условия на работната среда.
пластинка на бърдото; При механичната обработка на влакната
– подготовка на вътъка чрез пренавиване на съчетаването на технологичните изисквания за
преждата върху специални калеми; осъществяване на качествено предене и тъкане
– закрепване на вала с основата върху тъкач- с техническите особености на предачните маши-
ния стан, зареждане на совалката с вътък и пус- ни и тъкачните станове, формира специфични
кане на тъкачния стан в действие. условия на труд.
376
Микроклиматът в предачните и тъкачни зали Табл. 2. Шумова характеристика на различни
зависи преди всичко от изискванията на техно- текстилни машини (по С. Максимов)
логията. Вследствие на голямото триене меж- Ниво на шума в
ду движещите се части на машините възниква Машина
dB/А
статично електричество, което зарежда еднопо- Чепкала 87
сочно обработваните влакна. За намаляването Дараци 84
му при „преденето“ в помещенията трябва да се Флаери 90
поддържа по-висока – оптимална от технологич- Щреки 89
но гледище влажност 55-70%, а при „тъкането“ –
Рингови машини 89
55 и 80%, според вида на влакното. Друга харак-
Пресукала 92
терна особеност произтичаща от технологията
Бобинарски 86
и техническата характеристика на машините и
устройството на производствените помещения, Сновила 85
е образуването и отделянето на значително ко- Тъкачни станове „Янтра“ 100
личество топлина, което води до формирането Автоматични станове „Ково“ 101
на високи температури на въздуха, особено през Станове „Шьохнер“ 101
топлите сезони на годината.Малките скорости на Станове „Ат-101“ 101
движение на въздуха не могат да играят същест- Станове „Ат-125“ 99
вена роля за облекчаване на терморегулацията Станове „Винкенсон“ 100
на работниците при тези условия (табл. 1). Станове „Стема“ 96
Микроклиматичния фактор в предачните и Станове „Рошер“ 95
тъкачни зали е със статичен характер. Станове „Пиканол“ 95
Шумът е един от основните неблагоприятни Жикардови станове 94
фактори при механичната технология в тексти-
ла. Звуковите нива, които се измерват на работ- Прахът е също един от основните неблаго-
ните помещения на различните текстилни фа- приятни фактори при механичната обработка. В
брики зависят от броя на монтираните машини, памучните и ленени текстилни фабрики се съз-
техническите им характеристики и състояние, дават по-високи прахови концентрации, докато
начина на фундаментиране и др., и почти вина- във вълнения и копринения текстил те са по-ни-
ги превишават допустимата хигиенна норма. В ски. Има наблюдения, че използването на синте-
сравнителен аспект шумът в тъкачните зали е тични материали в текстилната промишленост
с по-високи стойности от предачните. (табл. 2). намалява също количеството на праховите ае-
По характер шумът е широколентов – при преде- розоли.
нето е по-често средно- и високочестотен, а при На колкото по-ранен етап от механичната тех-
тъкането – предимно високочестотен. нология на влакнестите суровини се намира об-
Безсовалковите станове генерират по-ниски работката им, толкова по-голяма запрашеност
звукови нива – с 7-8 dB, но поради големият им се установява в работните помещения – най-ви-
брой в помещенията (цеховете), не могат да вне- соки прахови концентрации се установяват при
сат значително подобрение в общия шумов фон. разчепкването, разбиването, развалачването и
Вибрациите (общи) се създават при работа- разчесването на влакната (в батажните и дарач-
та на текстилните машини и се предават на пода. ни отделения), като постепенно се снижават при
Преобладават вертикалните вибрации, честота- преденето и тъкането. Количеството на обра-
та им е предимно ниска – 13-24 Нz, като добро- зуващия се прах зависи също и от качеството и
то монтиране и фундаментиране на машините ги замърсеността на суровината, характера на об-
свежда в границите на хигиенните норми. работката, от техническите характеристики на
Табл. 1. Измерени средни стойности на микроклиматичните компоненти
при процесите „предене“ и „тъкане“
Помещение Студени сезони Топли сезони
Т Отн. вл. V Т Отн. вл. V
Етап „предене“
°С % m/s °С % m/s
21,5- 0,07- 21,0- 0,02-
1.Батажни отделения 50-70 50-80
25,6 0,42 28,5 0,72
21,0- 0,04- 22,0- 0,02-
2.Дарачни отделения 30-50 50-80
28,0 0,20 32,4 0,70
16,0- 20,0- 0,07-
3.Предачни зали 30-75 0,04-0,32 55-80
29,3 32,8 0,46
Етап „тъкане“
16,6- 0,01- 22,0- 0,03-
4.Сновилни отделения 35-60 40-80
23,5 0,20 28,0 0,15
15,6- 0,03- 28,4- 0,12-
5.Скробвачни отделения 32-88 49-70
23,6 0,20 32,0 0,30
20,0- 0,07- 20,0- 0,60-
6.Тъкачни зали 50-70 54-75
25,0 0,35 35,0 1,20

377
машините, влажността, начина на почистване Избелването е свързано с замърсяване на
на машините и помещенията, наличието и ефек- работната среда с хлор.Боядисването и щампо-
тивността на вентилационните съоръжения. ването на платовете е свързано с много и разно-
Текстилният прах е полидисперсен – със образни химически вещества.
средна дължина на праховите частици 10-60 μm В памучния текстил все още се прилага чер-
и спада към грубо дисперсните прахове. Тек- ното анилиново боядисване. Замърсяване на
стилни прахови частици с дължина под 3 μm не въздуха с анилинови пари може да се получи по
се срещат, а частиците с дължина над 5000 μm време на боядисването, сушенето и съзряване-
се класифицират, като текстилни влакна (не по- то на обработваните тъкани (черното анилиново
падат в категорията „прах“). боядисване напоследък се ограничава).
При съвременното обзавеждане на текстил- Разпространено е боядисването със сер-
ните предприятия с усъвършенствани текстилни ни багрила, което е свързано с отделянето
машини концентрациите на праха са в границите на въздуха на сероводород при приготвянето
на допустимите норми – възможни са отклонения им.Напоследък намират голямо приложение ин-
само в батажните и дарачни отделения, поради диговидните и индантренови багрила. Те също
евентуалното наличие на силициев двуокис. предварително трябва да се редуцират до раз-
Възможно е и значително бактериално и ми- творими във вода левкосъединения, но това
котично замърсяване на въздуха в текстилни- се извършва с натриев хидросулфид, при което
те фабрики, свързано с количеството на праха. е възможно да се отделя серен двуокис в мини-
В сортировъчните помещения напр. са намере- мално количество.
ни 2000 колонии/m3 въздух, в батажно – 1.5 пъти Много често се използва и т.н. студено („леде-
по-малко, в предачни и тъкачни зали – 1300- но“) багрене с диацобагрила, процес свързан с
4500 колонии/m3; в повечето случаи се касае за отделянето на азотни окиси, както при приготвя-
спорообразуващи и Грам-отрицателни пръчици, не на разтвора, така и при обработване на плата.
плесенни гъби – Пеницилиум, Аспергилус, Му- Отделянето на азотни окиси, но в по-малки коли-
кор и др. Микробната осемененост при прера- чества е характерно и при употребата на индиго-
ботването на лен е по-голяма отколкото при об- золовите багрила. При механизация и хермети-
работването на памук и вълна. зация на апаратурата за боядисване и наличието
При механо-химичната обработка (апре- на изсмукваща вентилационна инсталация азот-
турни цехове) микроклиматът се формира ните окиси обикновено са от 4 до 9 mg/m3.
най-често от неблагоприятни метеорологични Щамповането на платовете се извършва най-
компоненти. На работните места до пърлачните често със същите бои, споменати по-горе.
машини, при боядисването с топли разтвори, до Употребата на киселини при различните ви-
сушилните апарати и барабани, съзревателните дове боядисване се придружава с отделяне на
машини, апретирането и гладенето на платове и техните аерозоли. Най-често се използват оцет-
т.н., във връзка със специфичната технология се на и сярна киселини.
отделя много топлина. От друга страна, използ- Използването на апрети съдържащи фор-
ването на много мокри процеси (обезскробване, малдехидни смоли или други химични съедине-
изваряване и избелване, боядисване, непрекъс- ния води до отделяне на формалдехид, фенол
нато изпиране, промиване и сушене на тъкани- и други токсични пари и газове, както при апре-
те) в открити съдове и апарати, създава и висока тирането, така и при последващите технологич-
относителна влажност, което води до прегряващ ни операции – изсушаване и гладене. Това важи
микроклимат, особено през топлите годишни се- особено много за вълнения текстил.
зони. През студените сезони, поради по-ниските Трудов процес при основните професии.
температури, може да се стигне и до 100 % от- Производствените операции при преденето
носителна влажност и кондензация на водните и тъкането са високо механизирани, поради ко-
пари в работните помещения и формиране на ето трудът на текстилните работници не изисква
охлаждащ микроклимат. особени физически усилия-енергоразходът е
Шумът от машините и съоръженията в мок- средно до 10 кJ/min, но трудът е с висока интен-
рите и апретурни цехове не е така интензивен в зивност през работната смяна. Характерна осо-
сравнение с шума в предачните и тъкачни зали. беност на текстилното производство е фемини-
Звуковите нива на по-шумните машини (сушил- зирането му.
ни и перални, щамповъчни, дакатур- и шардон- Основните и сравнително най-многобройни
машини (са в пределите на 78-85 dB, също и екс- са професионалните групи на даракчиите, пре-
позицията е по-краткотрайна. дачките и тъкачките, ангажирани с механична-
Токсико-химичните вещества имат най-съ- та обработка на влакната.
ществено значение за условията на труда при Даракчиите обслужват дарачните машини,
механо- химичната обработка. При пърленето като пускат и спират машините, наблюдават ра-
на платовете е възможно отделянето на въгле- ботата им, контролират правилното събиране и
роден окис, въглероден двуокис и известни коли- нареждане на дарачната лента в специални съ-
чества алдехиди. дове (кани). Работата им протича в свободно из-
Обезскробването на платовете е свързано правено положение на тялото и при свободен
с ферментация на нишестето и отделяне на не- ритъм. Не се налага пренасяне на големи теже-
приятна гнилостна миризма (индол,скатол, мер- сти, натоварването на зрителния анализатор е
каптани). умерено и извършената дейност не предявява
378
значителни изисквания към вниманието, памет- ния, така и за висока заболеваемост с временна
та и квалификацията на работниците. нетрудоспособност.
Предачките извършват манипулации за: Дългогодишната работа при интензивен над-
смяна на клемите и зареждане на предачни- нормен шум става причина за различна по сте-
те станове; запридане; своевременно и качест- пен професионална глухота при предачките и
вено връзване и запридане на скъсаните ниш- тъкачките.
ки; почистване на валяците и цялата машина Експозицията на висока запрашеност с тек-
от мъх и др. Една предачка обслужва обикно- стилен прах се свързва с възникването на т.н. би-
вено няколко предачни стана. Положението на синоза. Има публикувани данни, че при 52 % от
тялото при работа е свободно, стоящо или леко работници в батажни и дарачни помещения след
приведено. Необходимо е непрекъснато ходе- 10 годишен стаж се откриват признаци на биси-
не около машините, което е причина за измина- ноза, а при 10 % – напреднала бисиноза с загу-
ване средно 6-8 km път за една работна смяна. ба на трудоспособност. Освен хроничен брон-
Работата на предачката е свързана също с из- хит бисинозата вследствие на дългогодишно
вършването на голям брой движения на ръцете инхалиране и натрупване на текстилен прах се
(средно 1000 движения за 1 час) при значител- придружава от емфизем, понякога възникват и
на повтаряемост (над 300 пъти за една работна астма или астмоидни състояния – т. нар. хипер-
смяна) и при изискване за точност и бързина. сензитивен пневмонит, при свръхчувствителност
Работните движения се извършват обикнове- към памуковите и др. алергени в текстилния пра-
но в максималната работна зона, като се съпро- хов аерозол.
вождат със статични усилия на тялото. Изисква Контактът на работниците от апретурните це-
се постоянно внимание и много добро зрение, хове с токсичните вещества може да доведе до
което води до значително нервно-сензорно на- възникването на остри и хронични интоксикации,
прежение. Режимът на работа е сменен, вклю- професионални екземи и други алергични забо-
чително и нощни смени. лявания, неоплазми и др. Пренапрежението на
Трудовият процес на тъкачите има еднак- опорно-двигателния апарат е предпоставка за
ва характеристика, както тази на предачките. възникването на професионални миозити, тен-
Тук търсенето на скъсаните нишки на основата домиозити, тендовагинити, радикулити, пери-
е свързано и с навеждане на тялото до клякане. остити и артрити на ставите с деформиране на
Обслужването на няколко тъкачни стани предявя- пръстите с формиране на плоско стъпало и др.
ва високи изисквания за координирана дейност ЗВН сред текстилните работници се харак-
на мускулите на ръцете и зрителния анализатор. теризира с високи интензивни показатели. В
Основните професии в апретурните цехо- структурата ѝ най-висок относителен дял имат
ве при механо-химичната обработка са тези простудните заболявания, на женските полови
на избелвачите, бояджиите, щамповачите, ра- органи и усложнения на бременността, трудови
ботниците в бояджииските кухни, работниците злополуки, стомашно чревните и сърдечно-съдо-
по окончателното оформяне на тъканите и др. вите заболявания, заболяванията на периферна-
Трудът на тези професионални групи е свързан та нервна система, неврозите и заболяванията на
с леко до умерено физическо натоварване, сто- опорно-двигателния апарат.
яща работна поза, с възможност за микропаузи През различните години (периоди) са налице
и нерегламентирани почивки и значително по- известни незначителни размествания в подреж-
малко изразена интензивност в сравнение с ра- дането на значимост в посочените по-горе гру-
ботниците от механичната обработка. Понякога пи заболявания, но те явно представляват про-
се налага пренасяне на товари, но с използва- блемната патология в текстилното производство
не на помощни съоръжения. В много случаи ра- и до голяма степен тяхната изразеност е във
ботата се осъществява с голям брой еднотипни връзка с конкретните условия на труд, характе-
работни движения на горните крайници. ра на трудовия процес и феминизацията на про-
Трудовата дейност на горепосочените про- фесиите.
фесии често изисква поддържането на постоян- Профилактика на труда.
но внимание, непрекъснато участие на зрени- Микроклимат. Подобряване в предачните и
ето; свързана е и с значителна отговорност за тъкачни цехове може да се постигне, чрез оси-
качеството и предполага добра квалификация. гуряване на кондициониране на въздуха (клима-
Всичко това обуславя средно изразено нервно- тични инсталации). Същественото оздравява-
сензорно напрежение. не на микроклимата в апретурните цехове може
Обща и професионална заболяемост. да се осъществи посредством капсулиране и то-
Неблагоприятният производствен микрокли- плинна изолация на машини и агрегати – източ-
мат, интнезивният шум, запрашеността, конта- ници на топлина; добре устроена и поддържана
ктът с багрила и други токсични вещества, сто- аерация на работните помещения; въздушно ду-
ящата работна поза без възможност за сядане ширане на най-неблагоприятните работни мес-
при повечето от професиите, натоварването и та и др. Ограничаването на отделящите се водни
пренапрежението на горните крайници, тялото и пари и висока относителна влажност се постига
краката, високата интензивност на труда, нерв- чрез затваряне на всички открити съдове и апа-
но-сензорното напрежение, сменния режим на рати; монтиране на вентилационни съоръжения
работа и др. обуславят професионален риск, за непрекъснато изсмукване и изхвърляне на во-
както за появата на професионални заболява- дните пари. През студените сезони за избягва-
379
не кондензацията и омъгляването на работните местна аспирация. При някои суровини се нала-
места се налага вкарване на загрят до 40-45°С га и предварителна дезинфекция.
въздух в подтаванното пространство. Използването на противопрашни лични рес-
Осигуряване и използване на подходящо ра- пиратори се налага при голямо прахообразуване
ботно облекло и питеен режим, и провеждане на и за кратко време.
закалителни процедури. Премахването или намаляването на ток-
Шум. Конструиране на безсовалкови и ми- сичните вещества се осъществява по някол-
кросовалкови станове; замяна на механични- ко направления: капсуловане на машините;
те вретена с електрически или преминаване на механизация на производствените операции;
пневматично безвретенно предене, могат да на- херметизация и механизация на процесите за
малят нивото на шума с 8-10 до 20 dB. Изолаци- приготвяне на разтворите; използване на баг-
ята на шумните машини като се поставят под- рилни агрегати с непрекъснато действие; монти-
ложки от каучук, пружини или други подходящи ране на ефективни аспирационни съоръжения;
материали между машината и мястото на нейно- замяна на хлора като избелващ фактор с нови
то фундиране има значение и за намаляване на препарати; употреба на по-малко токсични баг-
вибрациите. Съвременен метод, който все по- рила и апрети.
често се прилага е обработването на текстилни- Предпазването от пренапрежение и преу-
те машини със звукопоглъщащи лакове. мора изисква редица мерки за осигуряване на
Намаляване на шума се постига и чрез добра по-рационална физиологична организация на
акустична обработка на стените и таваните на труда, като: за всяка професия правилен режим
помещенията или чрез шумопоглъщащи екрани на труд и почивка; да се прилагат „тренировъч-
– това може да намали звуковото ниво с 8-10 dB. ни“ (улесняващи вработването) упражнения за
Задължително е използването на вътрешни крайниците; релаксиращи процедури по време
антифони и установяване на правилен режим на на регламентираните почивки и др. Също така
труд и почивка. и: ергономични машини, съоръжения и работна
Прах. Съществуват модерни закрити агрега- мебел; естествено и изкуствено осветление, от-
ти, с които се осигурява непрекъснатост на про- говарящо на изискванията при съответните про-
цесите и пневматично предаване на сурови- фесии.
ната за разбиване, разчесване и развлачване. Предпазването на кожата и очите от токсични
Периодичното почистване на машините трябва и агресивни химически вещества налага използ-
да се осъществява по пневматичен начин с ин- ването на надеждна лична защита чрез специ-
дустриални прахосмукачки или с конструктивно ално работно облекло и обувки, предпазни ръ-
обособени към машините изсмукващи и само- кавици и очила. Носенето на защитни шапки или
почистващи устройства. Овлажняването и ома- забрадки е необходимо за предпазване от попа-
сляването на обработваните суровини също на- дане на косите между въртящите се части на ма-
малява прахообразуването. шините. Динамично-стоящата работна поза из-
Отстраняването на праха в текстилните пред- исква работни обувки с ортопедични ходила.
приятия, чрез вентилационни съоръжения е за- Медико-профилактичните мерки включ-
труднено поради специфичните особености на ват: предварителен и периодичен медицински
текстилния прахов аерозол. Когато се прера- преглед със спазване на противопоказанията
ботват отпадъци или нискокачествени сорто- за работа; диспансеризация; трудоустрояване;
ве суровина, това трябва да става в изолирани климато- и балнеолечение; предпазно професи-
помещения с капсулирани машини, снабдени с онално хранене и др.
1. Благодарная О.А. и съавт. – Гигиена труда в некоторых производствах текстильной и легкой

промышлености – в кн. „Руководство по гигиене труда“, ред. Н.Ф. Измеров, Москва, Медицина, 1987,
т. ІІ, 363-367.
2. Гандев В. – Хигиена на труда в текстилната промишленост – в кн. „Хигиена в основни отрасли
на производството“, ред. М. Луканов, София, Мед. и физк., 1977, 146-178.
3. Горанова Л. и съавт. – Шумовият фактор в производствени отрасли – в кн. „Инфразвук, ултраз-
вук, шум и вибрации“, ред. Д. Цветков и М. Ангелова, София, Мед. и физк., 2007, 95-104.
4. Горанова Л. и съавт. – Вибрационният фактор в производството – в кн. „Инфразвук, ултразвук,
шум и вибрации, ред. Д. Цветков и М. Ангелова, София, Мед. и физк., 2007, 173-183.
5. Пастернак А.Е., А.И. Пахомычев – Гигиена труда в хлопчатобумажном производстве – в кн.
„Руководство по гигиене труда“, ред. Л.К. Хоцянов, Москва, Медгиз, 1961, т. ІІІ, 502-543.
6. Grund, N. – Environmental considerations for textile printing products. J. Soc. Dyers and Colourists,
III[1/2]:7-10, 1995.
7. Hussman, I. – Health effects of indoor-air microorganisms, Scand J. Work Environ. Health, 22:5-13,
1996.
8. Perkins, H.H. Jr., S.A. Olenchock – Washing cotton by batch processes to control dust and endotox-
in. Ann. Agric. Environ. Med., 2:45, 1995.
9. Zuskin E., D. Ivancovic, E.N. Schachter, T.J.Witek-A ten year follow-up study of cotton textile work-
ers, Am. Rev. Respir. Dis., 143:301-305, 1991.
380
Н. Гинчева, М. Ляпина
Строителство и производство
17.7 на строителни материали
17.7.1. Строителство свързването и закрепването им със строител-

ни разтвори, приготвени от цимент, вар, пясък,
Технологията на строителните работи може чакъл и вода. Монолитните бетонни и железо-
да се обедини в три основни етапа: бетонни конструкции (плочи, греди, колони) се
I. Работи по нулев цикъл (подземна част на изготвят с помощта на кранове, бетонови пом-
обекта) пи, вибро-съоръжения за уплътняване на бе-
II. Издигане на надземната част на обекта тона, като при малки обекти се използват пре-
III. Довършителни операции. димно ръчни инструменти – напр. електро- и
Първият етап включва: а) земни работи пневмотрамбовки.
– разчистване на терена за строителство, из- Към втория етап спадат още дърводелски ра-
вършване на изкопи, укрепване на почви (чрез боти, изработване на покриви, антикорозионни ра-
циментация, силикатизация, битумизация, смо- боти, хидро-, топло- и звукоизолационни работи.
лизация), сондажи, взривни и кесонни работи; б) Дърводелските работи включват: 1. мон-
изграждане съоръжения на подземните кому- таж на покривни и подови дървени конструкции;
никации – инсталации за водоснабдяване и ка- 2. монтаж на дограма – каси, врати, прозорци; 3.
нализация (заваряване на стоманени, нагряване монтаж на паркет, ламперии, парапети. Строи-
и залепване на ПВХ-тръби, полагането им в под- телният дървен материал се доставя в обектите
готвените изкопи), инсталации за топлофикация предварително обработен за защита на дървеси-
(монтаж, заваряване на метални тръби, антико- ната с антисептици, инсектициди, фунгициди, ан-
розионни и топлоизолационни работи), електри- типирени. При сглобяване на дървените детайли
чески инсталации (изтегляне на захранващите се използват и различни лепила – традиционни
кабели и полагането им в изкопа); в) отводни- като туткал, казеин, декстрин, нитроцелулоза,
телни работи и изграждане на основите на или по-нови – карбамид-формалдехидна, мела-
обекта – основите се изграждат от бетон, който мин-формалдехидна, резорцин-формалдехидна
се налива машинно или ръчно в предварително смола, епоксидна смола, естествен латекс, нео-
подготвен кофраж; в основите се насаждат ко- пренови лепила, полиамид, полиестер, поливи-
лони от арматура и се извършва уплътняване на нилацетат, перхлорвинил, цианакрилат. Завър-
бетона чрез вибриране с иглови вибратори. шителните операции при дърводелските работи
По-голямата част от дейностите по I етап са са полиране, лакиране, безиросване и боядисва-
механизирани. Използват се изкопни и транс- не. Върху дървесината се нанасят течни филмо-
портно-технологични машини – багери, булдо- образуващи вещества – непигментирани (лакове
зери, скрепери, каналокопатели и др. Понякога – полиестерни, полиуретанови, на базата на ами-
(при подземно строителство, високопланински но-формалдехидни смоли, поливинилхлорид-
обекти, скални почви и др.) част от земно-из- ни, перхлорвинилни и др. и безир – полимер от
копните, сондажните и взривните работи се из- растителни съхливи масла – ленено, конопено,
вършват с ръчни електро- и пневматични вибро- тунгово) и пигментирани (бои, емайли). В боите
инструменти. и емайлите се съдържат неорганични пигменти
Вторият етап зависи от вида на обекта, начи- (съединения на цинк, титан, алуминий, желязо,
на на строителство и строителните материали. хром, олово, кадмий, манган) и пълнители (кре-
Строи се главно с готови елементи и тухли. да, бентонит, каолин, кизелгур, аеросил, барит,
При съвременното индустриално строител- слюда, талк, азбест) в стабилна суспензия с ор-
ство се извършва монтаж на готови конструкции ганични разтворители. В лаковете, лаковите бе-
и елементи (железобетонни, стоманени). Закре- зири и боите най-често използваните органични
пването им се извършва чрез заваряване и пос- разтворители и разредители са толуол, ксилол,
ледващо замазване с циментен разтвор в място- циклохексан, метилетилкетон, ацетон, етил- и
то на съединението. Монтажните работи могат бутил-амилацетат, терпентин и др. За бояджий-
да се извършват от основите до височина десет- ските работи се използват предимно немехани-
ки и стотици метри, като за целта се използват зирани ръчни инструменти, както и електро- и
кранове, въртолети, заваряващи апарати, как- пневматични инструмени.
то и ръчни механизирани инструменти (електро- Изработването на покриви включва различ-
перфоратори, строителни пистолети, пневма- ни технологични операции и материали в зависи-
тични ключове, бормашини и др.). мост от вида на покрива. За плоските покриви
При монолитното строителство изгражда- основна операция е хидроизолацията. Тя се из-
нето на обекта включва подреждането на тух- вършва с рулонни битумни материали (мушами).
ли (глинени, силикатни) в хоризонтални редове, Тези материали се залепват със студени (битум,
381
разтворен в бензин) или с горещи битумни и кат- ти, монтаж на радиатори. Основни операции при
ранени лепила (каменовъглен катран и пек). По прокарване на електроинсталациите са изтег-
друга технология залепването се извършва с ди- ляне на ел. кабели, монтаж на разпределител-
ректно нагряване на рулонните материали с про- ни кутии, ел. табла, контакти, ключове. Техноло-
пан-бутанови горелки върху подготвената покрив- гията на изработване на подови покрития зависи
на повърхност. В последно време се използват и от вида на настилката. При дървени настилки
безрулонни хидроизолационни материали, на – вж. дърводелски работи; при мозаечни, кера-
базата на полистирол и др. полимери с органич- мични, теракотни покрития – вж. антикорозион-
ни разтворители солвент – нафта и ксилол. В ни работи; при монолитни полимерни покрития
този случай се извършва грундиране с полимер- (полимер-бетони, полимер разтвори, самораз-
циментни и полимербетонни състави. Повърх- ливни покрития на базата на епоксидни смоли)
ността първо се изсушава, след което се пропива след подготовка на изходните материали се из-
с органосилициеви състави, фуранови и винило- вършва грундиране и нанасяне на полимерното
ви полимерни съединения. При изграждането на покритие в основен и изравнителен слой, шли-
скатни покриви операциите включват монтаж на фоване и лакиране. При външните и вътреш-
дървена конструкция, редене на керемиди и капа- ни бояджийски работи се извършва подготовка
ци или на базалтови плочи, монтаж на улуци и др. на повърхностите – почистване с електрочетки,
Антикорозионните работи включват боя- подмазване и заравняване, шпакловане, грунди-
дисване и лакиране на металните конструкции и ране и боядисване.
импрегниране с полимерни състави и облицовка Третият етап, както и вторият, е по-слабо ме-
на железобетонните повърхности. За метални ханизиран в сравнение с първия. Някои опера-
съоръжения най-напред се извършва почист- ции се извършват с електро- и пневматични ин-
ване на ръждата – ръчно, механизирано – чрез струменти.
пясъко- или дробоструене, или термично – с кис- Условия на работната среда
лородно-ацетиленови горелки или с бензинови Условията на труд на строителните работни-
лампи. Друг метод е нанасяне на ръждопреобра- ци е трудно да се характеризират като цяло, по-
зувател (сярна или фосфорна киселина). След- ради разнородните технологични процеси и вли-
ва обезмасляване с органични разтворители и янието на редица специфични фактори, като:
накрая – нанасяне на антикорозионното покри- – честа смяна на работните места – вари-
тие. То включва грундиране с маслени, алкидни абилност в продължителността на работа на да-
или нитроцелулозни грундове, боядисване (ми- деното място от единични дни до месеци, с чес-
ниум, железооксидни бои и др.) или лакиране ти придвижвания на работниците в границите на
(епоксидни, поливинилхлоридни, полиакрилови страната или извън нея; често – отдалеченост на
лакове). За железобетонни повърхности се из- обектите от населени места;
вършва почистване, шпакловане и шлифоване, – различия в методите на строителство;
следва грундиране и нанасяне на полимерни по- – непостоянни условия на труд поради ра-
крития. В някои случаи антикорозионната обра- бота на открито или в недовършени, неизоли-
ботка включва облицовка със скални материали рани помещения, в кабини на транспортни или
(варовик, мрамор, гранит, керамика, теракота), транспортно-технологични средства, често неи-
които биват подготвени чрез разкрояване, ряза- золирани, недостатъчно или неотопляеми; еже-
не и шлифоване. дневно влияние оказват и интензитетът на слън-
Топло- и звукоизолацията се извършват с: чевата топлина, направлението и скоростта на
1. порьозни насипни зърнести материали (пер- вятъра, влажността и валежите, денонощните и
лит, керамзит, вермикулит и др.) – основно за сезонни колебания на температурата, а в някои
топло- и звукоизолация на подове; 2. влакнес- случаи – и надморската височина;
ти материали (стъклена и минерална вата) – за – работа на различна височина и наличие на
топлоизолация на тръбопроводи; 3. използване механизми за преместване на тежки товари на
на сглобяеми монолитни конструкции, изработе- различни височини;
ни от газобетон, пенобетон (за топлоизолация на – при работи по срутване и ремонт на сгради е
покриви), пенопластмаси (разпенен полистирол- налице риск при контакт с опасни материали, из-
стиропор, пенополипропилен, пенополиуретан, ползвани в миналото (крокидолитов азбест, анти-
пенофенопласти и др.). корозионни покрития, съдържащи олово и др.).
Третият, заключителен етап включва след- Основните неблагоприятни производствени
ните основни довършителни операции: 1. монтаж фактори в строителството са: метеорологични-
на вътрешни В и К инсталации, електроинстала- те условия, прах (от скални отломъци и материа-
ции, топлофикация; 2. изработване на подови по- ли, пясък и почви, вар, цимент, гипс, бетон, азбест,
крития; 3. външни и вътрешни завършително-бо- керамични материали, от полимерни материали),
яджийски работи. токсични газове и пари (заварочни газове и ае-
Монтажът на вътрешни В и К инсталации е розоли, газове от взривни вещества, ауспухови, от
свързан с пробиване на отвори в зидария и бе- битуми, катрани, пекове, смоли, лепила, лакове и
тон, подготовка (нарязване и свързване) на тръ- бои), шум и вибрации (от транспортните и транс-
бите и закрепването им в стените, нагряване и портно-технологичните средства, от строителни-
залепване на ПВХ-тръби. При топлофикацията те ръчни машини – електрически и пневматични).
се извършва заваряване на тръбите с електро- В първия етап, при изпълнение на земни-
жен, антикорозионни и топлоизолационни рабо- те работи основно работно място с комплексно
382
въздействие на производствените фактори е ка- на и термоокислителна деструкция на ПВХ – въ-
бината на изкопните и транспортно-технологич- глероден окис, винилхлорид, оловни или кадми-
ните машини. Температурата на въздуха в каби- еви аерозоли, алдехиди и др., при заваряване на
ните през лятото достига до 37°С, през зимата тръби – заварочни газове, аерозоли на метали и
– 4-12°С (до – 4°С). Влажността на въздуха за- техните съединения). При изграждане на основи-
виси от сезона, валежите, региона, надморска- те хигиенно значими професионални вредности
та височина. Концентрацията на праха зависи са: метеорологичният фактор – в зависимост от
най-вече от степента на херметизация на каби- сезона охлаждащ или прегряващ, с радиационно
ните, но от значение е и състоянието на терена охлаждане от околните повърхности; при монтаж
на обекта, пътищата, количеството на валежите. на арматура чрез заваръчни работи – газо-аеро-
Прахът обикновено се състои от прочвени час- золна смес; при уплътняване на бетоновата смес
тици и пясък, като съдържанието на силикати и – генериране на интензивен шум (90-115 dB) и
свободен силициев двуокис варира в зависи- въздействие на общи и локални вибрации (ам-
мост от региона. Във въздуха на кабините се от- плитуда 0.1-0.9 mm, честота – 45-105 Hz); отде-
криват и газове от изгаряне на горивото (въгле- ляне на прах (бетон, цимент, почвени частици).
роден окис, азотни окиси, алдехиди – акролеин При монтажните работи водещо хигиенно
и формалдехид, въглеводороди, сажди, серен значение има метеорологичния фактор, зави-
двуокис, маслени аерозоли от горивно-смазоч- сещ както от климата на региона и сезона, така
ни материали). Съставът на газовете се колебае и от височината, на която се строи. При използ-
в зависимост от типа на двигателя, мощността ването на ръчни механизирани инструменти се
и техническото му състояние, условията на екс- генерират щум и локални вибрации; интензивен
плоатация, вида на горивото и др. При работа шум се генерира и при работа на мостовите кра-
на транспортните и транспортно-технологични- нове, от въртолетите и от товарните асансьори.
те средства се генерират шум и вибрации, като При монолитното строителство метеороло-
шумът е по-интензивен в ниските и средни чес- гичният фактор е също водещ, като допълнител-
тоти. Вибрациите са общи, със значителна ам- но с голямо хигиенно значение е охлаждането
плитуда, с въздействие и на локални при рабо- от продължителния, непосредствен контакт със
та с органите за управление. При ръчни земни студените повърхности на строителните мате-
работи (като сондажи, взривни работи) водеща риали и инструменти. Във въздуха на работната
е експозицията на прах и неблагоприятен ми- среда се отделя прах от цимент, вар, гипс, пясък
кроклимат – в зависимост от сезона. При рабо- и др., съдържащ и свободен силициев двуокис.
та с ръчни електро- и пневматични инструмен- Съществува възможност и за продължителен
ти е налице щумо-вибрационно въздействие кожен контакт със силно алкалните строителни
(локални вибрации). При укрепване на почвите разтвори (варо-циментов).
е налице експозиция на прах и пари на химиче- При изпълнение на дърводелските работи
ски съединения: при циментация – прах от ци- отново водещ неблагоприятен фактор е метео-
мент, вар, шлаки и химически добавки; при си- рологичният. При употребата на механизира-
ликатизация с водно стъкло и ускорители – прах ни ръчни инструменти се генерира интермитен-
от калциев и натриев хлорид, алуминиев сул- тен шум и локални вибрации. При операции като
фат, натриев силикофлуорид, пари на фосфор- рендосване, шлифоване, циклене във въздуха
на и сярна киселина; при битумизация – полици- постъпва груб и фин дървесен прах (вкл. от ек-
клични ароматни въглеводороди, хлороводород; зотични видове дървесина), който допълнител-
при смолизация с карбидни смоли – формалде- но е носител и на различни химически вещества,
хид, фенол, фурфурол. Налице е и кожен кон- използвани при обработката на дървесината (из-
такт с изброените вещества. При кесонни ра- парения от креозотово и антраценово масло,
боти (прокопаване на тунели, строителство във съединения на мед, цинк, живак, хром, хлори-
или под водоеми, полагане основите на мосто- рани нафталини, хлориран метан и етан, нитро-
ви конструкции) водещият неблагоприятен фак- съединения). При сглобяване на дървените де-
тор е повишеното атмосферно налягане. Въз- тайли с използване на полимерните лепила се
духът във кесоните може да се замърси с прах отделят пари на органични разтворители и изхо-
и смес от химически вещества, постъпващи със дящи мономери (толуол, бутилов алкохол, фор-
сгъстения въздух, също и почвени – (метан, серо- малдехид, епихлорхидрин и др.). При полиране,
водород), взривни – (въглероден окис и двуокис, лакиране и боядисване на дървените повърх-
азотни окиси) и заварочни газове. При редица ности водещ производствен фактор е химиче-
технологични операции (напр. работа с пневмо- ският – отделят се пари от органични разтвори-
инструменти) се генерира интензивен средно- и тели. Опасни са двукомпонентните лакове, при
високочестотен шум. При изграждане на подзем- приложението на които се отделят високотоксич-
ните комуникации условията на труд се опреде- ни вещества, например, изоцианати – от полиу-
лят от метеорологичния фактор (в зависимост ретанови лакове, етилендиамин – от епоксидни
от сезона), праха (почвени частички, строителни лакове (катализатор в епоксидната смола). При
материали), шумо-вибрационния фактор (от ръч- посочените дърводелски работи е налице риск
ни електро- и пневматични инструменти, строи- от пожар и взрив поради лесната запалимост на
телни машини), химически замърсители при ня- дървесината и лепилата, боите и безирите.
кои специфични операции (напр. при нагряване При хидроизолационните работи воде-
и залепване на ПВХ-тръби – продукти от термич- щи производствени вредности са прахът и хи-
383
мическите замърсители. Прах се отделя интен- Трудов процес при основните професии
зивно при подготовката на основата – груб или В съвременното строителство голяма част от
фин в зависимост от технологията, от бетон, ци- технологичните операции се изпълняват меха-
мент, пясък (съдържащ свободен силициев двуо- низирано, но съществуват и редица такива, ко-
кис, хром). Химическите замърсители се отделят ито се извършват ръчно. Относителният дял на
при грундирането (съставът им е в зависимост от ръчния труд е висок при малките обекти, както
вида на грунда) и при поставянето на хидроизо- и на трудно достъпните – във високопланински
лационни материали. При използването на ци- местности, водни басейни и др.
ментно-пясъчен грунд работниците са в контакт За повечето професионални групи трудови-
с алкални строителни разтвори, а при нанася- ят процес се характеризира със средна по те-
нето на нагряти битумно-полимерни и асфалто- жест физическа работа – напр., такъв е трудът
ви грундове се отделят полициклични ароматни на машинистите-водачи на транспортно-техно-
въглеводороди, изходни мономери – фурфурол, логичните строителни машини и на транспорт-
ацетон, фурфурол-ацетонови мономери, винил- ните средства. Работната поза е основно седя-
хлорид, продукти на термична деструкция – фор- ща, като се изключи времето за техническото
малдехид и др. алдехиди, висши алкохоли, хло- обслужване с текущ ремонт, както и за монтаж и
рирани въглеводороди и др., от втвърдителите демонтаж на машините, когато позата е стояща,
– пари на сярна и фосфорна киселина. При го- принудителна, с нефизиологично положение на
рещото фиксиране на рулонните битумни мате- тялото. При управлението на машините, поради
риали с битумни и катранени лепила основните често неергономичното разположение на лосто-
замърсители са полициклични ароматни въгле- вете за управление и педалите, седящата поза
водороди, въглероден окис, серни и азотни оки- се характеризира и със значително статично на-
си, а при студеното залепване – бензинови въ- товарване и принудително положение на тялото.
глеводороди. При използване на безрулонни Управлението е свързано и с постоянно наблю-
материали се отделят нафтенови въглеводоро- дение и контрол, като работата се характеризи-
ди и ксилол. От голямо значение е и неблагопри- ра с нервно-сензорно и нервно-емоционално на-
ятният метеорологичен фактор (в зависимост от прежение поради необходимостта да се взимат
сезона). Използването на пясъкоструйни апара- незабавни решения при сложни ситуации.
ти, площни вибратори и др. инструменти е свър- Трудът на други работници (ангажирани с
зано с експозиция на интензивен шум и локал- изолационни, антикорозионни и дърводелски
ни вибрации. При антикорозионните работи дейности) се характеризира с редуване на раз-
по защита на железобетонни конструкции произ- нообразни операции. Налице е значително фи-
водствените вредности са аналогични на посо- зическо напрежение при повдигане и пренасяне
чените при хидроизолационните работи. Само на тежести, с широко използване на ръчен труд
при подготовката на скални материали за об- и статично натоварване за поддържане на чес-
лицоване се отделя прах в по-високи концен- то принудителната работна поза, която за из-
трации и с по-голямо съдържание на свободен вестно време се сменя със стояща, с навеждане
кристален силициев двуокис. При пясъкоструй- на колене, с опора често върху наклонена по-
но почистване от ръжда за защита на метални върхност. Трудът на мазачи и бояджии е по-ед-
конструкции се отделя прах, съдържащ желе- нообразен, характеризиращ се с голяма моно-
зен окис, частици пясък с високо съдържание на тонност на движенията, изискващи физически
свободен кристален силициев двуокис. При хи- усилия. Работната поза е стояща, много често
мическото почистване и при обезмасляването на – принудителна – силен наклон надолу с прегъ-
повърхностите се отделят пари от описаните в ване в кръста, на колене или обратно – с повди-
технологията химикали. Хидро- и звуко-изола- гане на пръсти, с опънати нагоре ръце на нива
ционните работи са свързани основно с експо- над раменете и опъната назад и нагоре глава
зиция на прах от пенобетон, от стъклена и мине- и изтеглена шия, понякога на голяма височина.
рална вата, от хризотил азбест и др. Налице е и Неудобната работна поза е свързана със зна-
кожен контакт с влакнестите материали и с ал- чително статично натоварване, най-често в ши-
кални разтворни смеси, съдържащи хром, никел, ята и локални натоварвания на горните крайни-
кобалт. ци. За най-трудоемка в строителството се счита
Довършителните операции се извършват зидарската работа. Наред с неудобната, прину-
при неблагоприятен, със сезонни колебания ме- дителна работна поза – превит, с наклонено на-
теорологичен фактор и с въздействие на специ- пред тяло, проблем са и работните движения.
фични вредности в зависимост от вида на опе- Те са еднообразни, с голяма монотонност, мно-
рацията. При прокарване на В и К инсталациите гократно повтарящи се, със значително натовар-
водещ фактор е прахът, а при нагряването на ване на опорно-двигателния апарат и отделни
ПВХ-тръби и при заваряване и запояване на ме- мускулни групи на ръцете (най-вече на китките).
тални тръби – химическият. Изработването на За една работна смяна се извършват около 4000
подовото покритие е свързано с генерирането на еднообразни движение с дясната ръка и се пре-
интензивен шум, локални вибрации и прах (дър- мества товар до 6 тона (тухли, блокове, строите-
весен, минерален със съдържание на свободен лен разтвор и др.), включително на височина.
силициев двуокис, циментен). При нанасяне на Обща и професионална заболяемост
полимерните подови покрития и при бояджий- Нивото на заболяемостта с временна не-
ските работи водещ фактор е химическият. работоспособност (ЗВН) при строителните ра-
384
ботници се определя от условията на труд на ществи с прилагане на прогресивни техноло-
различните професионални групи, възрастово- гични линии, херметизация на оборудването по
половия им състав, от санитарно-битовите ус- размерване, дозиране и приготвяне на бетон,
ловия, организацията на храненето, а често и строителни разтвори, смоли, лепила, бои, както
от отдалечеността на строителните обекти от и осигуряване на ефективна локална вентила-
здравните заведения. Характерно за този отра- ция. За намаляване на експозицията на азбестов
съл е наличието на сезонна зависимост – много прах е необходимо при разрушаване на азбесто-
по-висока заболяемост през студения и преход- циментни конструкции предварително да се пул-
ните сезони на годината. веризира вода и да се поставят предупредител-
В структурата на ЗВН водещи по интензитет ни знаци и надписи за повишена концентрация
са простудните заболявания на горните дихател- на азбест. За намаляване на експозицията на
ни пътища и белите дробове, заболяванията на кварцсъдържащи прахове се препоръчва работа
опорно-двигателния апарат (ОДА) и периферна- с мокри материали, пулверизиране на вода в ра-
та нервна система (ПНС) – радикулити, полине- ботната зона, организиране на ефективна локал-
врит, на кожата и подкожната тъкан (контактни на вентилация с подвижни засмукващи приспо-
дерматити, екземи, фотодерматити), болести на собления, замяна на пясъка в пясъкоструенето
стомашно-чревния тракт. С много висока често- с шлака или метални сачми. Замяната на висо-
та и тежест в строителството е травматизмът. котоксични материали и вещества със слабото-
Най-често регистрираните професионални ксични спомага за намаляване на експозицията
заболявания при строителните работници са на вредни химически съединения – напр. боите
тези на ОДА и ПНС, белодробни заболявания с с органични разтворители да се заменят с водно-
прахова етиология (пневмокониози, бронхити), емулсионни, инактивиране на съдържащите се в
професионални интоксикации, вибрационна бо- цимента и разтворите му хромати чрез добавка
лест, професионални слухови увреждания, ке- на 0,1-0,2 % железен сулфат и др.
сонна болест (при подводно строителство). При За намаляване на тежкия ръчен труд с физи-
някои професии (бетонджии, зидари, мазачи, бо- ческо натоварване се препоръчва механизация
яджии, дърводелци) с висок относителен дял са на тежките и трудоемки операции, особено по
алергичните заболявания на дихателната сис- вдигане и пренасяне на товари.
тема и кожата (контакт с цимент, дървесен прах За работниците с висок професионален риск
от екзотични дървета, смоли, масла, органични (експозиция на силикозогенни и канцерогенни
разтворители и др.). Регистрирани са интокси- прахове и химически съединения) е необходимо
кации с органични разтворители (при бояджии, да се провежда продължително проспективно
паркетаджии), с олово (при работници по антико- медицинско наблюдение с цел установяване
розионни покрития), с метални аерозоли и газо- на възможни здравни ефекти след латентен пе-
ве (при електроженисти и арматуристи). От пнев- риод. Работниците трябва да бъдат запознати с
мокониози боледуват изолаторджии (азбестоза), непосредствения професионален риск чрез пре-
работници извършващи каменоделски работи и доставяне на информационни листовки, вкл. и
пясъкоструйно почистване (силикоза). Случаи указания за безопасна работа и основна инфор-
на вибрационна болест са регистрирани при бе- мация за оказване на първа помощ при травми,
тонджии, машинисти на тежкотоварни строител- остри интоксикации и др.
ни машини, кранисти, шлифовчици и работещи Най-ефективна за строителните работни-
с пневматични машини. Увреждане на слуха (на- ци се оказва личната защита с подходящо ра-
маление до загуба) се среща при дърводелци, ботно облекло и лични предпазни средства
бомбаджии, бетонджии, кранисти. Рискови кон- (ЛПС), особено при работи с висок риск. При
тингенти за възникване на канцерогенни заболя- експозиция на силикозоопасни, азбестови и др.
вания са работниците в контакт с азбест и про- минерални прахове се препоръчва защита на
изводни, зеолит, хромати, никел, каменовъглена дихателните органи с противопрахови маски, за-
смола, битуми, асфалти, пекове, както и работ- държащи частици 2-5 μm и по-фини съставки, но
ници с ултравиолетово въздействие. с най-малко съпротивление при вдишване; при
Профилактика на труда работа с пясъкоструйни апарати – изолиращи
За профилактика на въздействието на небла- шлемове с подаване на въздух; при експозиция
гоприятните метеорологични условия е не- на варов прах – предпазна маска, комбинирана
обходимо в студения период да се придвиждат със защитни очила. Защитата на тялото от прах
краткотрайни почивки за затопляне в специал- се осъществява с противопрахови костюми, из-
но оборудвани помещения, с предлагане на топ- работени от плътни памучни платове, защита-
ли напитки или прекратяване на работата на от- та на ръцете – с ръкавици от брезент; при кожен
крито при екстремално ниски температури. При контакт с циментов прах или вар се препоръчват
работа в условията на високи температури е защитни пасти и кремове под ръкавиците, при
необходим специален режим на труд с по-дъл- експозиция на стъклени влакна – предпазни об-
ги прекъсвания в най-горещите часове на деня лекла, покриващи цялото тяло, ръце, предпазни
и изместване на работния ден по-рано сутрин и очила или лицеви противопрахови шлемове. За
по-късно вечер и осигуряване на питеен режим, защита на дихателните органи от газове, пари и
съгласно действащите нормативни документи. аерозоли при експозиция на бои и лакове се пре-
Отстраняване на вредното въздействие на поръчват полумаски с подходящи за съответни-
праха и токсичните вещества може да се осъ- те вещества филтри, а за защита на тялото –

385
подходящи облекла от памучен плат, подсилени Водещият неблагоприятен производствен
в предната част с промазан плат. При каменовъг- фактор в циментното производство е прахът от
лен катран и пек се препоръчва работно облекло суровините и от готовия продукт. Концентраци-
от непропусклива материя, покриващо изцяло ите на праха се колебаят в широки граници – до
тялото; при заваряване в затворени простран- десетки mg/m3, в зависимост от степента на ме-
ства – противогазови маски с подходящ филтър ханизация и автоматизация на процесите и от
или изолиращи дихателни апарати. Посочените ефективността на вентилацията. Вещественият
ЛПС и работно облекло винаги да се комплек- състав на праха включва от 20 до 80% общ сили-
товат с ударозащитни каски, препазни колани, циев двуокис, като средно около 2-3% се падат на
шлемове и др. св.кр. SiO2. Количеството на св.кр. SiO2 зависи от
използваните различни видове изходни суровини
17.7.2. Производство на строителни мате- и добавки и от марката цимент. В състава на пра-
риали ха влизат и малки количества калциев окис, маг-
незиев окис, двужелезен и двуалуминиев триокис,
Строителните материали са няколко групи: манганов и бариев окис. Също така и шествален-
1) природни а) компактни материали (камъни, тен водоразтворим хром в концентрации между
скални отломъци); б) насипни материали (пясък, 0.004 и 0.008 mg/m3. Прахът е предимно финодис-
чакъл); в) неорганични свързващи материали персен – 70-98% от частиците са под 5 μm.
(цимент, вар, гипс); 2) бетони и строителни раз- Микроклиматът в отделните етапи на тех-
твори; 3) керамични материали и изделия (тух- нологичния процес е с различна характеристи-
ли, керемиди и др.); 4) топлоизолационни и акус- ка. При смилането на суровините се работи при
тични материали и изделия (минерална вата, допустими нива (през зимния сезон с охлаждащ
перлит, стъкловлакно, стиропор); 5) органични характер), докато при сушенето и изпичането на
свързващи вещества и изделия (стъклопласти, суровината до клинкер, температурите са висо-
епоксидни смоли, балатуми и др.); 6) покривни ки и през топлия период могат да достигнат до
и хидроизолационнни материали (рубероид, ас- 40-42°С. За прегряващия микроклимат е от зна-
фалтобетон и др.); 7) метални материали (арма- чение въздействието на инфрачервена радиа-
тура, железни конструкции); 8) дървесни матери- ция (измерени са стойности 3780-5040 kJ.m-2.h-1)
али (греди, паркет, дограма и др.); 9) строителни от нагрятите външни повърхности на пещите, су-
материали от полимери (профили, дограма, об- шилните барабани. Работи се и на открито през
лицовки, тръби от PVC и др. полимери); 10) ла- всички сезони.
кобояджийски материали. Шум и вибрации. При процесите на раз-
Производство на цимент. Произвожда се по дробяване, смилане, пресяване и транспорт
две технологии – суха и мокра. Суровина за про- на суровини и готов продукт, използваното тех-
изводството са варовици, мергели, глина и коре- нологично оборудване генерира средно- и висо-
гиращи минерални добавки (трас, зеолит, кизел- кочестотен шум със значителен интензитет – 90-
гур, гипс, доменни шлаки, пепел от ТЕЦ и др.). 115 dB/A. При работа на горелките на въртящите
В зависимост от вложените суровини се произ- се пещи, измерените звукови нива са между 110
вежда цимент с различни качества. Изходните и 120 dB/A. Установено е два до три пъти преви-
суровини се раздробяват, пресяват, смесват, из- шение на ПДН на общите вибрации при работа
сушават и изпичат. При изпичането като гориво на топкови мелници и тави за гранулиране.
се използват мазут, газ или въглища (смлени на Химически замърсители. При изпичането на
прах). При мокрия метод финото раздробяване суровините до клинкер е възможно образуване от
(стриване) се прави във вода до получаване на горивото на СО, СО2, SО2 въглеводороди и пос-
шихта във вид на водна суспензия – т.нар. шлам. тъпването им в работната среда (около пещите).
При сухия метод шихтата е във вид на ситен сух Трудов процес. От технологичния персонал
прах. Следващият етап и за двата метода е изпи- основни професии в производството на цимент
чане на шлама/шихтата при температура 1300- са: мелничар, пещар и пълнач на цимент. Значи-
1400°С във вертикални или въртящи се наклоне- телен е и броят на помощния персонал – шло-
ни пещи до образуване на твърди бучки – т.нар. сери, монтьори и обслужващи транспортните и
клинкер. След изваждането от пещта клинкерът санитарно-техническите съоръжения. Техноло-
се подлага на бързо охлаждане. Клинкерът отле- гичният персонал работи при леко физическо
жава в складово помещение, като след изстива- натоварване, предимно в правостояща работ-
нето се включват минералните добавки и заедно на поза около три четвърти от работната смяна,
с тях се смила и пресява. Полученият цимент се със свободен ритъм на труд. Трудът е предим-
складира в големи бетонни силози. Използвано- но с контролен и управленчески характер, но е
то оборудване в хода на технологичния процес свързан с риск и отговорност. Ръчните операции
включва: трошачки и мелници (чукови, валцови, включват предимно периодично вземане на про-
челюстни, конусни, въртящи се топкови мелни- би. Трудът на пълначите на цимент е с голямо
ци), глиноразмивачки, шахтови или въртящи се физическо натоварване. Съвременното произ-
наклонени пещи, силози с компресорни бърка- водство на цимент, с висока степен на автомати-
чки, автоматични пълначни машини. Съвремен- зация, води до високо нервно-сензорно и нерв-
ните циментни заводи са високо механизирани но-психично напрежение.
и автоматизирани производства с дистанционен Заболяемост на работниците. Професи-
контрол и управление. оналната заболяемост се свързва предимно с
386
въздействие на циментния прах. Циментната ледващо валцоване на сместа; пропускане на
пневмокониоза е доброкачествена и прогреси- глината през хоризонтална глиномелачка до по-
ра много бавно. Единичните случаи на силикоза лучаване на еднородна пластична маса за фор-
в циментното производство са регистрирани при моване. Тухлите се формоват най-често ме-
работници, обслужващи мелниците и лентовия ханизирано (може и ръчно с шаблон), като от
транспорт. Особена проява на въздействието глинената лента (получена в лентови преси) с
на циментния прах е т.нар. „циментова пневмо- последващо преминаване през автоматични или
ния“ – фиброзиращ бронхит, бронхиолит и обту- полуавтоматични апарати, става нарязването ѝ
рационен емфизем. Чести са хроничните брон- до неизсушени тухли. Тухлите преди изпичане
хити с прахова етиология. С относително висока се сушат в регулируеми пещи (тунелни сушилни
честота са също бронхиалната астма и алер- и др.) или на открито. 2) полусух и сух – след
гичните ринити, които се свързват с въздейст- прибавяне към глината на добавките, приготвя-
вието на шествалентния хром. Заболяванията не на глинен прах чрез изсушаване и смилане,
на дихателната система са с висока честота и в изкуствено овлажняване и валцоване на полу-
структурата на заболяемостта с временна нетру- сухия материал, пресяване и подаване на ме-
доспособност. Висока е честота и на професио- ханични преси, в стоманени форми за пресова-
налните дерматози – „циментни екземи“ (микро- не под високо налягане. Тухлите, изготвени по
примеси на хром, може и на кобалт и никел), този метод се изпичат без предварително изсу-
също и други кожни заболявания – околоноктеви шаване. Изпичането на тухлите става в рингови
ерозии и кожни инфекции (фурункули, абсцеси, и тунелни пещи за 36-48 h при температура 900-
панарициуми). Други професионални заболява- 1000°С. Използваното гориво е твърдо (въгли-
ния тук са заболяванията на очите – конюнкти- ща) и газообразно. Понастоящем се използват
вити, професионалната твърдоухост и язвената електропещи – лентови и многоканални.
болест на стомаха и дванадесетопръстника. При производството на керемиди се при-
Профилактичните мероприятия са насоче- лага основно пластичния метод. Изискванията
ни към: намаляване отделянето на прах чрез за качествата на глината са високи. Формоване-
капсулиране и херметизиране на оборудването то, сушенето и печенето са аналогични, като при
и текущо безпрахово почистване на производ- производството на тухли. Изпичането става при
ствените помещения; намаляване интензив- по-висока температура – 1000-1100°С.
ността на лъчиста топлина чрез монтиране на Условия на труд. При производството на
топлозащитни екрани, топлоизолация на обо- строителни керамични изделия основните не-
рудването и управление на производствените благоприятни фактори на работната среда са
процеси от изолирани (закрити) пултове за упра- метеорологичният и прахът. За технологичния
вление; подобряване на микроклиматичните процес „изпичане“ от значение е и химичният
условия чрез устройство на общообменна ме- фактор. При добива и подготовката на суровини-
ханична вентилация; намаляване тежестта на те към водещите неблагоприятни фактори може
труда чрез механизиране и автоматизиране на да бъде причислен и шумовибрационният.
технологичните процеси; медико-профилактич- Метеорологичният фактор при добив на су-
ни мерки – предварителни и периодични меди- ровини се определя изцяло от сезонните коле-
цински прегледи, ЛПС, предпазно-професионал- бания – работа на открито. При сушенето и осо-
но хранене и питеен режим (при прегряване). бено при изпичането на изделията в ринговите
Производство на керамични изделия (тух- пещи, температурите на въздуха достигат 30 и
ли, керемиди). Керамичните изделия са продукт 50°С, съчетани и с интензивна инфрачервена
от чиста глина или от смесите ѝ с минерални до- радиация (измерени 5000 kJ.m-2.h-1) при зареж-
бавки. Най-разпространени минерали в съста- дане или изваждане на тухлите. Прах се отде-
ва на глината са каолинит и монтморилонит, съ- ля във високи концентрации при добива и под-
държат се в малки количества слюда, фелдшпат, готовката на суровините – измерени от десетки
калциев карбонат и железни окиси. Минерални- до стотици mg.m-3. В по-ниски концентрации е
те добавки включват: кварцови пясъци, диато- прахът при изваждане на изделията от пещите
мит; изгарящи материали – въглищен прах или (2-25 mg.m-3). Свободният кристален силициев
дървени стърготини; също и фелдшпат, перлит, двуокис е между 1 и 20%. Праховите частици са
туфи, карбонати. с висока дисперсност, което определя високата
Основни етапи на производството са: добив им респирабилност. Химични съединения (СО,
на суровините; подготовка на суровините; фор- SO2, CO2) се отделят във въздуха при сушилни-
моване или пресоване на тухли и керемиди; из- те и главно при пещите, в резултат от непълното
сушаване; изпичане; складиране и експедиция. изгаряне на горивата. Най-високи нива на шум
Добивът на суровините е най-често в открити (над 100 dB/А), както и общи вибрации, се гене-
кариери и е механизиран (екскаватори, булдо- рират при работа на оборудването за подготов-
зери и др.). Подготовката на суровините включ- ка на суровините (дробилки, топкови мелници).
ва основно операции по преработка на глината Шумът на технологично-транспортните средства
(раздробяване, пресяване, смесване, намокря- е с по-високо звуково налягане в ниско- и сред-
не, размесване и омесване). Производството ночестотния диапазон. Общите вибрации тук са
на тухли се извършва по два основни метода: със значителна амплитуда (тласъци).
1) пластичен (мокър) – раздробяване на гли- Трудов процес. Групата технологични работ-
ната с валци; добавяне на вода в смесител; пос- ници се формира от следните професии: дози-
387
ровчик, мелничар, формовчик, резач, пекар и ра- подготовка на инертните материали (пресяване,
ботници по товаро-разтоварните работи в пещите промиване); 2) транспорт на суровините в бето-
(пълнач, изваждач). Работната поза на всички нов цех (в силози) и от там до дозаторите; 3) раз-
е правостояща в продължение на 75-95% от ра- мерване на материалите на автоматични или по-
ботното време. Трудът е със средно физическо луавтоматични везни (дозатори); 4) зареждане
натоварване с изключение при ръчно (немехани- – директно подаване на размерените материа-
зирано) зареждане на сушилните и пещите на не- ли от дозаторите в бетонобъркачки и смесване-
изпечените тухли и изваждане на изсушените/из- то им с вода; 5) дозиране, подаване и разбърква-
печените изделия. Общият товар, преместен за не на добавките в бетонната смес; 6) подаване
една смяна, достига до 10 t. За повечето профе- на готовия бетон чрез помпи в бетоновози или в
сии работата е със свободен ритъм. За обслуж- специални метални кофи.
ващите лентови преси, конвейрни линии ритъ- Условията на труд при производството на бе-
мът е наложен. За всички професионални групи тон се характеризират главно с високата запра-
трудът е свързан с еднообразни операции и из- шеност, охлаждащият или прегряващ динами-
разена монотонност. чен метеорологичен фактор и интензивен шум.
Заболяемост на работниците. С най-висо- Прахът е водещата вредност в работната сре-
ка честота в структурата на ЗВН са заболявани- да. В складово стопанство се отделя главно при
ята на ОДА и ПНС (главно на горните крайници). разтоварването и подготовката на строителните
Свързват се както с пренапрежението на ске- материали. Най-високи са концентрациите при
летно-мускулната система и значителното фи- разтоварване на цимента от вагоните/цименто-
зическо натоварване, така и с неблагоприятния возите, независимо, че в повечето случаи се из-
охлаждащ или прегряващ микроклимат. С пови- ползва пневматичен транспорт. Концентрации-
шена честота са и острите и хронични заболява- те достигат няколкостотин mg.m-3. По-ниски са
ния на дихателните органи, производствения и количествата прах, отделяни при транспорта на
битов травматизъм. От професионалните забо- инертните материали – при предварителното им
лявания характерна е пневмокониозата „каоли- овлажняване до 10-20 mg.m -3. При транспорт на
ноза“ (силикатоза). При по-високо съдържание сухи материали, с открити ленти, концентраци-
на св.кр. SiO2 (в пясъчните фракции на глината) ите на праха са много високи (между 300 и 400
се развива смесена силикоза (не чиста силика- mg.m -3). Прахът е с много висока дисперсност
тоза). Съществува повишен риск за професио- (70-98% от частиците са с размери до 5 μm).
нална интоксикация с въглероден окис при ра- Шум – при движението на транспортните лен-
ботниците, обслужващи пещите. ти – 75-86 dB/А; при работа на помпите, обслуж-
Профилактичните мероприятия включват: ващи пневмотранспорта и дозиращите устрой-
използване на технологията с пластичния метод ства – 90-110 dB/А; при работата на смесителите
вместо сухия и полусухия; комплексна механи- и бетонобъркачките – 89-105 dB/А. Генерирани-
зация на целия технологичен цикъл; използване ят шум е постоянен, навсякъде наднормен (над
на съвременно оборудване – тунелни сушилни 85 dB/А), предимно ниско- и средночестотен. При
и пещи, електропещи вместо рингови; закрива- работа на бетонобъркачките се генерират общи
не (капсуловане) на дробилки, транспортни лен- вибрации, предавани върху пода, превишаващи
ти; овлажняване на влаганите прахообразни из- по виброскорост ПДСХН 6-9 пъти. Метеороло-
ходни материали (особено на пясъка) и влажно гичните условия са особено неблагоприятни за
почистване на производствените помещения; работещите в складово стопанство – работа на
добра топлоизолация на повърхността на су- открито. Аналогични са метеоусловията при си-
шилните и пещите, екраниране, въздушно ду- лозите, дозиращите устройства и бетонобъркач-
ширане; режим на труд и почивка в условията на ките, тъй като по естакадите в производствените
прегряване; подходящо работно облекло и ЛПС; помещения прониква свободно атмосферен въз-
в условия на прегряване съответен питеен ре- дух. Най-често микроклиматът се характеризира
жим и предпазно професионално хранене; пред- като охлаждащ и динамичен.
варителни и периодични медицински прегледи. Трудов процес. От технологичния персонал
Производство на бетон. В зависимост от основна професия е оператор – на „дозиращи
вида на използвания свързващ материал бето- устройства“, „бетонобъркачки“. Трудът на опе-
ните са: циментни (най-често), силикатни (на раторите в по-голямата част от работното вре-
база вар), гипсови, полимербетони (на база син- ме е с леко физическо натоварване, докато при
тетични смоли – полиестерни, епоксидни, карба- аварии, с полагане на ръчен труд, е със средно
мидни и др.). Чрез използване на различни видо- към тежко физическо натоварване (при ръчното
ве цимент и специални химични добавки могат – непромишлено приготвяне и транспорт на бе-
да се получат бетони с различни свойства. Ши- тона, трудът е с тежко и много тежко физическо
роко се прилагат пластификатори, ускорители, натоварване). В по-голямата си част трудът на
забавители, въздуховъвличащи, пено- и газооб- оператора е свързан с нервно-сензорно и нерв-
разуващи, уплътняващи, противозамръзващи и но-психично напрежение, поради повишени из-
др. В специализираните заводи производство- исквания към активността на вниманието за по-
то на бетон е напълно механизирано и частично стоянен контрол на ПУ и своевременни реакции.
автоматизирано. Технологичният процес проти- Работната поза на оператора е предимно седя-
ча през следните етапи: 1) складиране на суро- ща, но и правостояща и принудителна в зависи-
вините в складово стопанство за предварителна мост от изпълняваните ръчни операции. Рабо-
388
тата не изисква висока квалификация, точност, в специализирани заводи се изготвят железобе-
бързина и преработка на голямо количество ин- тонни елементи, панели (напр., фасадни, подо-
формация. В складовото стопанство основна ви, обемни, за строителство на сгради), както и
професия е кранист. Работната поза е постоян- греди, колони, тръби и др. Подготвените елемен-
но седяща. Работниците са изложени на небла- ти се монтират направо на строежа. Технологич-
гоприятни метеоусловия, шум, общи и локал- ният процес включва: 1) получаване на бетонна
ни вибрации (от лостовете за управление). При смес; 2) изготвяне на арматурни мрежи, метални
работа със сухи инертни материали и не добре профили и конструкции и монтаж на арматурата;
уплътнена или затворена кабина е възможна и 3) формоване на изделията; 4) топловлажност-
прахова експозиция. Трудът е с леко физическо на обработка на формите; 5) освобождаване на
натоварване, но с нервно-сензорно, нервно-пси- готовите изделия от формите и довършителни
хично и нервно-емоционално напрежение, пора- операции; 6) качествен контрол и експедиция.
ди непрекъсната работа на височина и в тясно Суровина за арматурните мрежи са рула бе-
затворено пространство. Изисква висока актив- тонно желязо, което се изправя, оразмерява, на-
ност на вниманието, добра зрително-моторна рязва, огъват се профили. Разкроеното желязо
координация, точност и бързина. се заварява по специални матрици, по метода
Заболяемост на работниците. При работни- на точково или дъгово заваряване. В зависимост
ците са наблюдавани следните професионални от степента на механизация и автоматизация на
болести: професионален хроничен прахов брон- производството се използват: автоматични ме-
хит, бронхиална астма, алергични риносинуити, талорежещи машини, автомати и полуавтомати
циментна пневмокониоза („циментоза“), забо- за огъване на профили, машини за едноточко-
лявания от пренапрежение на скелетно-мускул- во заваряване с подвижен ръчен електрод, ав-
ната система, на периферната нервна система, томатични машини за многоточково заваряване,
професионална твърдоухост, професионални електрожен, автоматична разкрояваща маши-
дерматози с висока честота в структурата на на и арматурни ножици. Процесът на формо-
непрофесионалните заболявания са острите ване се извършва в метални форми с различни
респираторни заболявания, лумбосакрален ра- размери. Състои се от следните операции: по-
дикулит, битов и производствен травматизъм. чистване на формите от остатъци бетон (ръчно
Профилактични мероприятия. Те се отна- изчукване, с лостове, обдухване с въздух); на-
сят основно към прахоотделянето, неблагопри- мазване на формата с противоадхезионни (ко-
ятните метео-условия и шумо-вибрационното фражни) емулсии (ръчно с четки, или чрез шпри-
въздействие. Мерките за защита от праха включ- цоване); затваряне на формите; поставяне в тях
ват: овлажняване на инертните материали преди на арматурната мрежа и насипване на бетон-
транспортирането им; капсуловане на транспорт- ната смес; уплътняване на бетона във форми-
ните ленти; добро уплътнение и херметизация на те чрез вибриращи средства (ръчни вибратори,
оборудването, вкл. меките връзки към и от доза- вибромаси, виброплатформи) и безвибрацион-
торите; устройство на локална изсмукваща вен- ни методи (пресоване, центрофугиране, вакуум-
тилация при дозатори, бетонобъркачки; добра но уплътняване). Топловлажностна обработ-
изолация на кабините на ПУ; използване на ЛПС ка (за ускорено втвърдяване на бетона и бързо
– противопрахови маски и полумаски при излиза- освобождаване от формите чрез: пропарване
не от кабините; осигуряване на подходящо работ- (пара 70-85°С, с продължителност 8-12 h в каме-
но облекло и ЛПС за защита на очите, както и ус- ри, шлангово пропарване с подаване пара под
ловия за изкъпване след работа. За избягване на кожуха на формите), в басейни с топла вода; с
неблагоприятното влияние на метеорологичния автоклавиране; електронагряване. Освобож-
фактор се препоръчва: осигуряване на топли по- даване на втвърдените железобетонни изде-
мещения и топли напитки за работещите в скла- лия от формите с кранове, телфери, изправяне
дово стопанство; локално отопление на кабини- на стендове и довършителни ръчни операции
те на кранистите и ПУ; подходящо топло работно (почистване, очукване, освобождаване на свърз-
облекло; при работа при високи температури оси- ващата арматура, запълване на цепнатини и
гуряване на вентилация в кабините на крановете, фуги с циментни разтвори, шпакловка и др.). Ка-
както и питейна (минерална) вода. За избягване чествен контрол и експедиция до склад.
въздействието на общите вибрации се препоръч- Водещите неблагоприятни фактори на ра-
ва: подходящо фундаментиране на бетонобър- ботната среда при производството на желе-
качките; осигуряване за кранистите подходящи зобетонни изделия са шум, вибрации и небла-
седалки с амортисьори и с удобно полумеко въз- гоприятен микроклимат. От значение в някои
духонепроницаемо облегало; осигуряване на етапи е отделянето на прах (циментен, сили-
ЛПС за защита на слуха – антифони, тип наушни- катен, метален – железен окис) и химични съ-
ци. За избягване на тежкото физическо натовар- единения (нафтени аерозоли и пари, алкални
ване се препоръчва мексимално механизиране аерозоли – натриева и калиева основа, зава-
на технологичния процес. рочни аерозоли и газове). Високи нива на шум
Също така и здравен контрол съгласно на- се генерират при: изготвяне на арматурата (на-
редбата за предварителните и периодичните ме- рязване – 94 dB/А, едноточково заваряване –
дицински прегледи. 91 dB/А, многоточково заваряване на заваро-
Производство на железобетонни изделия. чен стан – 90-92 dB/А; формоване (почистване
От железобетон (бетон със стоманена арматура) на касета със сгъстен въздух – 88 dB/А, при уп-
389
лътняване на бетона върху виброплатформа – и азотни окиси (1.5-5 mg.m-3). При формоването,
115 dB/А, върху вибромаса – до 126 dB/А, ръчни химични вещества се отделят при обработка на
вибратори – 67-95 dB/А; вътрецехов транспорт нагретите форми с противоадехезионни емул-
(при движение на кранове – 82-85 dB/А. Шумът сии, особено при аерозолно нанасяне (шприцо-
е непостоянен, с резки колебания на звуково- ване) – определяни са нафтени аерозоли, пари
то налягане, вкл. импулсен шум. По честотната керосин (300-450 mg.m-3) и алкални аерозоли (на-
си характеристика е предимно ниско- и средно- триева или калиева основа) – 1.5-2.5 mg.m-3. При
честотен, при вибромасите – включва и висо- включени добавки в бетона – синтетични смоли,
ки честоти. Вибриращите средства, използвани се отделят пари на мономери, пластификатори и
за уплътняване на бетона, са основният интен- втвърдители, но обикновено в ниски концентра-
зивен източник на общи и локални вибрации. ции – под ПДК.
При работа на виброплатформите и особено Трудов процес. Основни професии в про-
на вибромасите, има неколкократно превише- изводството са: арматуристи, електроженис-
ние на виброскоростта над ПДН в средно- и ви- ти, кранисти, формовчик-бетонджии, пропарчи-
сокочестотния диапазон (16-63 Hz). Ръчните ци, шпакловчици. Физическото натоварване за
вибратори, в зависимост от модела, генерират: тези професии е средно, с изключение на кра-
вътрешните (т.нар. иглени) – средночестотни нистите, при които е леко. Работната поза е пра-
вибрации (80 Hz), повърхностните – високочес- востояща, често принудителна, за кранисти-
тотни локални вибрации. Експозицията на ра- те – непрекъснато седяща. Трудовата дейност
ботниците на шум и вибрации при обслужване на всички професии включва много ръчни опе-
виброплатформите и вибромасите е около 26- рации, повтарящи се многократно за работната
30% от работното време и 48-54% – при рабо- смяна. Ритъмът на труд е свободен, не изисква
та с ръчните вибратори. Друг източник на общи голяма бързина, точност, висока квалификация.
и локални вибрации са крановете – вибрации Професионален риск съществува от производ-
на пода, седалката и органите за управление. ствен травматизъм, вкл. изгаряне с пара. Нерв-
На всички етапи на технологичния процес ми- но-сензорно и нервно-психично напрежение има
кроклиматът е неблагоприятен. При изготвя- само при операторите на автоматични линии в
не на арматурата, микроклиматът най-често е модерните производства и кранистите. Заболя-
динамичен и охлаждащ. При формоване на же- емост на работниците. В структурата на обща-
лезобетонните изделия, независимо от метода та заболяемост на работниците, с много висока
на използваната топловлажностна обработка, честота и трудозагуби са острите респираторни
е повишена относителната влажност на възду- заболявания, заболяванията на ОДА, на ПНС и
ха – до 90-95%, като през топлия период на го- травматизма. Професионалната заболяемост
дината температурата на въздуха е до 28-34°С. се формира основно от уврежданията, предиз-
Най-голямо е влагоотделянето и постъпване- викани от въздействието на шум и вибрации.
то на топлина при изваждане на железобетон- При формовчици – бетонджии, с висока често-
ните елементи от формите, при пропаръчните та се регистрира професионалната твърдоухост.
камери. В производството прах се отделя при При работещите на вибромаси, професионална
3 технологични етапа – изготвяне на арматура, твърдоухост се наблюдава още в първите 2-3 г.
формоване и довършителни операции. При из- на трудовия им стаж. Вибрационна болест се ус-
готвянето на арматура се отделя метален прах тановява главно при работещи с ръчни вибрато-
(дезинтеграционен аерозол) при размотаване, ри. При кранистите като професионално забо-
изправяне и механично почистване на арма- ляване от общи и локални вибрации с по-висока
турното желязо от ръжда – железен окис. По- честота се среща вегетативната полиневропа-
голяма част от праховите частици са със зна- тия. При формовчици – бетонджии и при работ-
чителни размери (над 10 μm). При изготвянето ници, извършващи довършителни работи, вкл.
на арматурата постъпва и кондензационен ае- шпакловчици, се срещат професионални дер-
розол (дим) при електродъговото заварява- матози, случаи с бронхиална астма, хроничен
не – метални аерозоли от железен, манганов, прахов бронхит, циментна пневмокониоза, забо-
кадмиев и цинков окиси, хром, никел и флуори- лявания на ОДА и ПНС, вкл. вегетативна поли-
ди, фино дисперсен (под 1 μm). При формова- невропатия.
нето прах се отделя при операция „почистване Профилактични мероприятия. Хигиенни-
на форми“ – в най-високи концентрации, пре- те мероприятия са насочени към механизация и
вишаващи ПДК. По веществен състав прахът е автоматизация на технологичния процес, защи-
минерален, предимно циментен. Съдържа още та от шума и вибрациите, включващи техниче-
силикати и св.кр. SiO2. Прахът е грубо и фино ски средства и ЛПС, изолиране на вибромасите,
дисперсен в зависимост от метода на почиства- забрана за стъпване върху кофражните форми
не. Аналогично е прахоотделянето при довър- и работа по време на вибриране; използване на
шителните работи – изчукване, груба шлифо- безвибрационни средства за уплътняване на бе-
вка. При шпакловането се отделя и гипсов прах. тона; херметизация на оборудването за топлов-
Вредни химически вещества се отделят лажностна обработка; осигуряване на ефектив-
при изработването на арматурни мрежи и кон- на вентилация на производствените помещения;
струкции – при електродъгово и точково заваря- медико-профилактични мероприятия – предвари-
ване. При работа на заварочен стан се опреде- телни и периодични медицински прегледи; подхо-
лят в по-високи концентрации СО (20-35 mg.m-3) дящ режим на труд и почивка и др.
390
1. Алексеев С.В., В.Р. Усенко. Гигиена труда в промышленности строительных материалов и в

строительном производстве (строительстве). В кн. Гигиена труда, Медицина, Москва, 1988, стр. 467-
484.
2. Гранжин П. Аспекти на трудовата хигиена в строителството, СЗО, Европейско регионално
бюро, Копенхаген, 1986, ISSN 0250-8729.
3. Жилов Ю.Д., В.М. Ретнев – Гигиена труде в строительстве и в промышленности строительных
материалов, в кн. Руководство по гигиене труда, т ІІ, ред. Н.Ф. Измеров, Медицина, Москва, 1987,
стр. 350-360.
4. Симеонов П.Й. Екологично безопасно приложение на строителните материали, Мед. и физк.,
София, 1993, 152 стр.
5. Kisner, S.M. and D.E. Fosbroke. Injury hazards in the construction industry. J. of Occup. Med., 1994,
36, p. 137-143.
6. Weeks, J.L. Health and Safety Hazards in the Construction Industry. in Encyclopaedia of Occupation-
al Health and Safety. ed. by J.M. Stellman, 1998, vol.III, 4thed., ILO, Geneva, 93.2-93.52.
391
Б. Стефанов
Хигиена на труда при работа

17.8 с компютърна техника
Микрокомпютърът се използува от най-раз- коп. Стойностите на този фактор обаче са също

лични професионални групи. Като бърз и „ин- твърде малки – максималните са под 1 W/m2 при
телигентен“ инструмент той е неделима част от норматив до 10 W/m2.
ежедневието не само на професионалисти (про- За ускоряване на потока от електрони в ки-
грамисти, оператори в изчислителни центрове и нескопа на видеомонитора служи електрод, на
др.), но и на редактори, журналисти, счетоводи- който се подава много висок потенциал. Той ста-
тели, банкови и библиотечни служители, научни ва източник на електростатично поле. При по-
работници, диспечери, оператори на производ- падането на електронния лъч (сноп) върху лу-
ствени процеси, секретарки и много други. минофорния слой на екрана също се създават
Независимо от основната си специалност, ра- електростатични заряди. Тяхното наличие може
ботещият с микрокомпютър осъществява труд, да се усети даже при докосване на екрана. Из-
чиято специфика се определя от особеностите точник на статично електричество е не само дис-
на извършваната задача, организацията на ра- плеят, но и наелектризираните синтетични ма-
ботното място и факторите на работната среда. териали, с които изобилствува съвременният
Определено значение има и вида на елементи- работен интериор (мокети, пластмасови покри-
те на използуваната компютърна конфигурация. тия, вкл. и облеклото от синтетични тъкани).
Условия на работната среда В редица случаи неблагоприятен фактор на
Дисплеите с катодно-лъчева тръба излъчват компютъризираните работни места е шумът.
електромагнитни вълни с широк спектър, който Източник на постоянен шум е вентилаторът на
включва рентгеновите, ултравиолетовите, види- захранващия блок и на процесора. Наред с това
мите и инфрачервените лъчи и радиочестотни- шум генерира и работещият принтер или пло-
те електромагнити полета (ЕМП). Преобладава- тер. В помещението постъпва шум и от външни
щата част от последните (над 70 %) са с честота източници. Измерените стойности на шума от
под 300 kHz. принтерите са в пределите 40-51 dВ/A. По наши-
В кинескопа електроните се ускоряват с висо- те хигиенни нормативи шумовото ниво при об-
ко напрежение, което в зависимост от модела е служване на компютърна техника не трябва да
от 10 до 25 kV. Това води до възникване на сла- надвишава 55 dВ/А.
бо меко рентгеново лъчение. Интензитетът му Психофизиологична характеристика на
е твърде малък и то почти напълно се задържа труда
от стъклото на екрана. Трудът с използуването на микрокомпютър не
Образът върху екрана на видеомонитора се е еднотипен. В зависимост от работната задача
формира от електронен лъч. За неговото фоку- той варира от монотонен изпълнителски (въвеж-
сиране и отклонение служат различни магнитни дане на големи масиви от данни) до интелектуа-
и електростатични системи. Лъчът се управлява лен творчески труд (програмисти). Най-общо той
от ток с честота от 15 до 22 kHz, при което въз- се характеризира с:
никват радиочестотни електрически и магнит- а) преработка на значителни обеми от инфор-
ни полета. Последните възникват и от хоризон- мация, изискваща напрежение на вниманието и
талната отклонителна система и захранващия я паметта;
генератор. б) значително натоварване на психосензор-
Електромагнитното излъчване от дисплеите ната сфера, предимно на зрителния анализатор;
е широколентово – от 10 kHz до 26 GHz. На 10 в) нервно – емоционално напрежение вслед-
cm от екраните интензитетът на ЕМП е в грани- ствие отговорността на работата, пропорцио-
ците на хигиенната норма (под 50 V/m), на 30 cm нално на важността на обработваната информа-
лъчението е под 6,5 V/m. Максимални стойности ция;
на ЕМП се измерват обаче до задния капак на г) висока степен на монотонност с извършва-
дисплеите, което трябва да се има пред вид при не на чести, точни, еднообразни, краткотрайни
разстановката им в дадено помещение. движения с висок темп и повторяемост (в някои
Има данни, че кинескопът на видеомонитора случаи);
излъчва и ултравиолетови лъчи. Техният ин- д) фиксирана седяща работна поза с нато-
тензитет е под 1 W/m2, което е чувствително под варване предимно на малките мускули на горни-
норматива (максимално допустима стойност до те крайници и принудително положение на гла-
10 W/m2). вата, врата и горните крайници.
При работа микрокомпютърът отделя и ин- Диалогът с компютъра се осъществява чрез
фрачервена радиация. Основен неин източник поредица от цикли, всеки от който включва три
е отоплението на катода на дисплейния кинес- основни дейности: 1) въвеждане на команди или
392
Фиг. 1. Схема на взаимодействието човек-компютър
данни, 2) наблюдение на екрана и 3) реагиране зма, в частност в централната нервна система,

на съобщенията. отколкото при физическа работа.
В по-разгърнат вид взаимодействието „човек Влияние на работата с дисплей върху зри-
– компютър“ е представено в схемата на фиг. 1. телната дейност. Заболявания.
Спецификата на работата с микрокомпютър в Едно от най-характерните влияния върху ор-
голяма степен се определя от това, че се наблю- ганизма при работа с видеомонитори е зрител-
дават последователно основни обекти с различ- ната умора. По своите прояви тя е сходна с тази
ни характеристики: документация, клавиатура и при продължително гледане на телевизор.
екран на видеомонитора; в някои случаи още и Най-честите симптоми при наблюдение на
принтер, скенер и др. дисплей са: парене на очите, глождене, сълзе-
Оплакванията при продължителна работа с не, зачервяване, замъгляване, размазване и
компютър възникват не само от наблюдението сливане на буквите, чувство на натиск в очните
на екрана, но и от неудобната работна поза. За ябълки. Очните оплаквания обикновено са ком-
работата с микрокомпютър е характерна фикси- бинирани с главоболие, най-често в тилната и
раната седяща работна поза с принудително по- челната област, в по-малка степен в слепоочна-
ложение на главата, врата и горните крайници. та област. Понякога се наблюдава и чувство на
Продължителната работа в такава поза е пред- гадене и виене на свят.
поставка за ограничена двигателна активност Симптом на зрителното пренапрежение е и
(хипокинезия). понижаването на способността на очите да се
Работните движения при работа с компютър, фокусират върху наблюдавания обект и да за-
респ. с клавиатура и „мишка“, са предимно от I държат фиксацията. Бинокулярното зрение се
и II клас – активно участвуват пръстите на ръ- влошава с поява на сдвоен образ (диплопия) и
цете и китките. Най-натоварени са т.нар. големи замъгляване на образа.
пръсти – показалец и среден пръст. Сравнител- Наред със субективните оплаквания по-про-
но по-рядко има движения с активна заангажи- дължителната работа с видеодисплей влошава
раност на предмишниците и мишниците (III и IV практически всички зрителни функции: значител-
клас). Изисква се малка мускулна сила и малка но намаляват възможностите на акомодацията,
амплитуда на движенията. При въвеждане на го- конвергенцията, контрастната и диференциро-
леми масиви от данни става наложителна висо- въчната чувствителност и устойчивостта на яс-
ката скорост на изпълнение на добре координи- ното виждане.
рани стереотипни движения. Връзка между появата на трайни очни изме-
Професионалната работа с компютър е нения и работата с дисплей не е намерена. Опа-
свързана със значително нервно-психично и сенията за възникване на катаракта и миопия
интелектуално натоварване, поради голямата при работа с видеомонитор не са обосновани с
плътност на сигнала (голям брой сигнали/час), достатъчно факти.
което изисква напрежение на вниманието и па- Освен обща и зрителна умора, в организма
метта. на операторите възниква и локална динамична и
Понякога се налага работа в условия на ос- статична умора. Първата е вследствие работата
тър дефицит от време (time-pressure), което е с клавиатурата, а втората – поради фиксираната
предпоставка, наред с отговорността, за нервно- работна поза.
емоционално напрежение (time-stress). То твър- Неправилната организация на работния про-
де често води до по-изразени промени в органи- цес и работното място е една от предпоставките

393
за възникване на евентуални професионални Осветлението не трябва да заслепява опе-
заболявания. Продължителното статично на- ратора. Големите отразяващи повърхности в
прежение, съчетано с фиксирана работна поза помещението трябва да се сведат до минимум.
и бързи, често повтарящи се движения на китки- По-светлите предмети и повърхности да не са
те и пръстите, може да причини увреждания от гладки, а матови. Същото се отнася и за повърх-
типа на тендовагинитите. ността на екрана на дисплея.
Необходимостта да се извършват много на Съотношението между яркостта на екрана,
брой чести и бързи стереотипни движения, напр. клавиатурата и работната повърхност на маса-
при въвеждане на големи масиви от данни, води та в значителна степен повлиява работоспо-
до динамично напрежение на пръстите на ръце- собността. Ако то е нерационално, зрителна-
те. Като следствие е възможно възникването на та умора настъпва по-бързо. Препоръчителната
координационни неврози, невралгии и полинев- пропорция у нас е 10:3:1 или 5:2:1.
ропатии, микротравми на сухожилията, мускули- За ограничаване на нивото на шума се препо-
те и ставите, които впоследствие могат да пре- ръчва принтерът да има капаци и шумозаглуша-
дизвикат хроничен болков синдром, усилващ се ващи подложки. Ако принтерите са няколко, по
при работа. възможност да се разполагат в съседно помеще-
Състоянията, които са следствие от физи- ние. Това не се отнася за безударните (струйни и
ческо претоварване на мускулите и ставите при лазерни) принтери, които са с ниско ниво на шум.
продължително извършване на еднотипни, пов- За намаляване на статичното електрическо
тарящи се движения, са известни под наимено- поле се препоръчва увеличаване на относител-
ванието Repetitive Strain Injury (RSI) или карпален ната влажност на въздуха в помещението, пра-
тунелен синдром (Carpal Tunnel Syndrome – CTS). вилен подбор на подовите настилки и облекло
Характеризират се преди всичко с дискомфорт на работещите с минимално съдържание на син-
или болки в мускулите и/или ставите. Локалните тетични материали.
прояви са болка, възпаление, оток, бодежи, из- Работното място при работа с микрокомпю-
тръпване, нарушена координация на движенията. три обикновено включва няколко зони: клавиату-
Наред с това се наблюдава умора, мускулна сла- ра и „мишка“, видеомонитор, въвеждан текст или
бост, болки в гърба, врата и раменете. друга информация, скенер, принтер, външен мо-
Продължителното пребиваване във фиксира- дем и др.
на работна поза с наклони на главата и тулови- Зоните, които по-често се следят с поглед
щето е свързано със статичното натоварване на (клавиатура, екран, въвеждан текст и др.) тряб-
мускулите на шийната област, раменния пояс и ва да са на приблизително еднакво разстояние
областта на кръста. Освен по-бързо настъпване от очите. Това в голяма степен намалява необ-
на умора, в случая е възможно и развитието на ходимостта от бърза промяна на акомодацията и
миофибрози в тези области. като цяло може да снижи зрителната умора.
Профилактика на труда Наблюдаваният обект се възприема най-до-
Профилактиката включва различни организа- бре, когато е в границите на оптималния ъгъл
ционни, планировъчни, технически, технологич- на обзора. В хоризонтална плоскост той е до
ни и др. мероприятия. Основните са: 40° наляво и надясно спрямо линията на погле-
– осъществяване на професионален подбор; да за обемни образи и до 60° – за плоски. В хо-
– оптимизиране на параметрите на средата; ризонтална плоскост този ъгъл е: оптимален –
– правилна организация на работното място от 0° спрямо линията на погледа до 30° надолу,
и работната поза; допустим – от 30° нагоре до 40° надолу.
– спазване на ергономичните изисквания към Височината на работната повърхност (маса,
хардуера и психофизиологичните изисквания бюро, плот) и височината на седалката трябва да
към софтуера; осигуряват приблизително хоризонтално поло-
– оптимизиране на зрителната дейност и жение на предмишниците. Желателно е височи-
– внедряване на подходящ режим на труд и ната на масата да може да се регулира от 680 до
почивка. 760 mm. Ако тя е нерегулируема, препоръчител-
Осветеността на работното място трябва да ната ѝ височина е 720 mm (фиг. 2).
е в зависимост от характера на извършваната Работните столове трябва да имат възмож-
работа и вида на екрана. Препоръчително е при ност за регулиране. Препоръчва се височината
работа с тъмен екран околната осветеност да се на седалката да може да се променя от 40 до 50
намали. При негативен контраст (светли знаци cm над пода. Облегалката трябва да осигурява
на тъмен екран) тя трябва да е минимум 300 lx, а опора на гръбначния стълб в областта на кръ-
при позитивен контраст – 500 lx. ста – да опира в областта на поясните прешле-
Прозорецът не трябва да попада в зрително- ни около една длан над седалището. Това е въз-
то поле на оператора. В някои случаи се налага можно при височина на средната ѝ част спрямо
на прозорците да се поставят щори с вертикални седалката от 17 до 25 cm.
ламели, а на компютъра – сенник. В някои случаи е препоръчително да се осигу-
Осветителните тела трябва да се разпола- ри опора и за краката. Най-ергономични размери
гат успоредно на прозорците и да имат защитен за такава поставка са: ширина 45 cm, дълбочина
ъгъл 30°. Светлината (естествена или изкуст- 35 cm, височина от 0 до 15 cm, наклон от 0 до 30°.
вена) трябва да пада винаги странично, по въз- Когато в едно помещение има няколко ком-
можност от ляво на работното място. пютри, немаловажно е какво ще бъде взаимно-
394
Фиг. 2. Работна мебел при работа с компютър
то им разположение. Подреждането на работ- на ергономичните изисквания.

ните места едно зад друго не е най-удачно, тъй За оптимална зрителна дейност е необхо-
като максимални стойности на електромагнит- димо добро качество на видеомонитора: с
ните лъчения (макар и поднормени) се измерват минимум трептене, по-голяма разделителна
до задния капак на дисплеите. За намаляване способност, по-голяма скорост на смяна на ка-
на евентуалния професионален риск е препоръ- дрите, повече редове в растера и с по-ниско
чително работните места, респ. компютрите, да ниво на излъчване (Non Glare, Non Interlaced,
бъдат в редица едно до друго или симетрични Low Emission, Low Radiation).
около една ос (фиг. 3). Предпочитан е позитивният контраст на ек-
Основно условие за недопускане на смуще- рана – тъмни знаци върху светъл фон, при който
ния и увреждания на здравето е всички елемен- отблясъците и отраженията са по-малки в срав-
ти на компютърната конфигурация да отговарят нение с негативния контраст, а адаптацията на
очите към различните яркости е
по-лесна.
Важен показател за качест-
вото на дисплея е честотата на
хоризонталното отклонение на
лъча. За да се реализира по-го-
ляма разделителна способност
(напр. 1025 х 768 точки) е необ-
ходима редова развивка (Non
Interlaced), без прескачане на ре-
дове и свързаното с това треп-
тене на образа. Това изисква
честота около 50 Hz. Ако се из-
ползува графичен адаптор с по-
голяма разделителна способ-
ност, от ергономични позиции се
налага честотата да се увеличи
над 75 Hz.
За индивидуално наглася-
не на екрана е желателно да има
стойка тип „гъба“, която позволя-
ва регулиране на монитора в хо-
ризонтална и вертикална посока.
Оптимално за зрението е фрон-
талното вертикално (или с наклон
назад до 15°) разположение на
Фиг. 3. Взаимно разположение на няколко компютри екрана.
395
За избягване напрежението на мускулите на лек масаж на очните ябълки при затворени кле-
очите, врата и гърба хоризонталната линия на пачи. Това се отразява благоприятно на кръво-
погледа трябва да пада в горната част на екра- снабдяването на очите и на очното налягане. За
на. Препоръчваното разстояние очи – екран по намаляване на умората от акомодацията е же-
различни автори е от 400 до 700 mm. лателно погледът да се отмества за кратко вре-
За профилактика на зрителната умора е не- ме към по-отдалечени предмети – на повече от
обходимо по време на почивките да се прави 2 m от очите.
1. Койчева, В., В. Златева. Промени във функционалното състояние на зрителната система при
работа на видеотерминали. Хиг. и здрав., 1992, 4, 19-22.
2. Наредба № 8 за хигиенните изисквания към работните места за работа с видеодисплей. Д.В.,
бр. 29 от 5.04.1996 г.
3. Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни усло-
вия на труд при работа с видеодисплей. ДВ, бр. 70/15.08.2005.
4. Стефанов, Б. Български и европейски хигиенно-ергономични нормативи за работа с компю-
тър. Computer, 1996, 8, 49-54.
5. Стефанов, Б., В. Бирданова. Хигиенно-ергономична оценка на компютърните клавиатурни
подредби. Хиг. и здрав., 1997, 2, 3-6.
6. Демирчоглян, Г.Г. Компьютер и здоровье. Москва, „Лукоморье“, 1997, 254 с.
7. Berthelette, D. Visual Display Units. In Encyclopaedia of Occupational Health and Safety, Interna-
tional Labour Office, Geneva, 1998, 4th edition, vol. IV, 52.1-52.38.
8. ISO 9241-3 – Ergonimic requirements for office work with visual display terminals (VDTs) – Part 3: Vi-
sual display requirements. 1992.
9. TCO – 95 Certification. Requirements for enviromental labelling of personal computers. Report 1,
Third Edition, Stockholm, 1996.
396
Е. Динчева
Производство на електроенергия
17.9
В съвременния свят електропроизводство- ни газове. Тяхното количество варира в широки

то е в основата на стопанския и икономическия граници в зависимост от изправността на техно-
живот. В България този отрасъл е представен логичните и очистителни съоръжения (питатели,
главно чрез добива на електроенергия в топло- електрофилтри и др.) и могат неколкократно да
електрическите централи (ТЕЦ), където се про- надвишават ПДК. Работниците от цех „Химическа
извежда около 2/3 от електроенергията и чрез очистка на водата“ и от „Реагентно стопанство“ са
Атомната електроцентрала (АЕЦ) в която се в контакт с хлороводород, сярна и солна кисели-
произвежда 1/3 от електроенергията. Една мал- на, амоняк, бензол, въглеводороди др., чийто кон-
ка част от, около 10% се получава във водноеле- центрации също така, макар и рядко, могат да
ктрическите централи (ВЕЦ). Нетрадиционни- надвишават ПДК. При заваровъчните дейности
те начини за добив на електроенергия като сила оксиженистите и останалия ремонтен персонал е
на вятъра, слънчева радиация или биомаси, са експониран и на различни метални аерозоли, ул-
малко застъпени за нашата страна, а в други травиолетова и инфрачервена радиация.
страни са също в стадий на експериментиране Други широко разпространени фактори на ра-
или с ограничено, локално и частично електро- ботната среда в електропроизводството и елек-
захранване. троразпространението са електрическото и маг-
нитното поле с промишлена честота (50-60 Hz).
17.9.1. ТЕЦ Излъчват се в откритите разпределителни ус-
тройства (ОРУ), от закритите разпределителни
ТЕЦ работят с течно, с твърдо гориво или с устройства (ЗРУ), както и от самите електропро-
газ. У нас се използва най-често твърдо гориво, води за високо напрежение пренасящи енергия-
като въглищата са от Маришкия въгленодобивен та до междинни трансформаторни станции или
басейн, от Бобов дол или вносни. ТЕЦ се състои до консуматорите. Интензитетите на електриче-
от следните основни сектори/съоръжения: 1. Въ- ското поле са в пряка зависимост от напрежени-
глищно/мазутно стопанство; 2. Котелно-турби- ето (V), докато магнитната индукция е по-висока
нен сектор (силови съоръжения). при по-голям ток (А). Двете компоненти на елек-
1. Условия на труд. тромагнитното поле (електрическа и магнитна)
а). Фактори на работната среда. Експозици- бързо намаляват с отдалечаване от електропро-
ята на въглищен прах може да доведе до пнев- водите, докато в ОРУ и ЗРУ интензитетите им
мокониоза и хроничен прахов бронхит. В отра- зависят от разположението на съоръженията.
ботеното гориво (периодично почистване на б). Фактори на трудовия процес. Непрекъс-
пещите), вследствие изгарянето на въглерода натия процес неизбежно налага сменен режим
и органичните материи силициевият двуокис в на работа на целия оперативен и на част от об-
праха относително нараства. служващия персонал. Работи се на две удълже-
Шумът е друг неблагоприятен фактор на ра- ни 12 часови смени – дневна и нощна като върте-
ботната среда в ТЕЦ. Най-общо той може да се нето е след 2 последователни смени и осигурява
характеризира като постоянен „бял“ шум със по-дълги почивки и чести почивки между смените
значителен интензитет. На болшинството работ- (24 или 36 часа). Такъв режим е предпочитан за-
ни места в „Котелен“ и „Турбинен“ цех по интен- щото намалява времето за транспорт и неблаго-
зитет шумът надхвърля 85 dB/А. Наднормени приятния ефект на нощната работа, която е само
шумови нива се установяват и на редица работ- в две последователни нощи.
ни места и в горивно-транспортните и ремонтно- На болшинството работни места труда може
механичните цехове. да се характеризира като труд с умерено физи-
Голям процент от работниците работят в ус- ческо натоварване, а този на оперативния пер-
ловията на неблагоприятен микроклимат. Мно- сонал е с изразено нервно-сензорно и психично
го от работниците, обслужващи процесите на напрежение.
въглеподаване и сгуроочистка работят целого- 2. Основни професии.
дишно на открито, т.е. в условията на прегряващ При оперативния персонал основни про-
микроклимат през лятото и мозаечен или преох- фесии са тези на операторите на котли, опера-
лаждащ през зимата. В машинните зали на „Ко- торите на турбини, операторите на горивно-
телен“ и на „Турбинен“ цех и при сгуроизвозва- транспортни ленти и операторите на ел.табла.
нето температурата на въздуха е до и над 40оС Техните работни места основно са в командни-
през топлите сезони. те зали, но те също така извършват и проверки
В процеса на горене на въглищата в работна- на контролните уреди, разположени в машинни-
та среда се отделя въглероден окис, серни и азот- те зали и по хода на съоръженията. Техния труд
397
се характеризира като нервно-сензорен с висо- гия. Те произвеждат най-евтината електроенергия
ка отговорност. При нормален режим на рабо- и не замърсяват околната среда. Неблагоприятен
та информацията на индикаторните устройства екологичен ефект може да има по отношение на
се променя рядко. Рядкото появяване на реле- нарушаване на екосистемите в случаите когато
вантни сигнали води до информационен дефи- се пренасочват водните ресурси към изкуствени
цит, който заедно с монотонния шум (около ПДК водохранилища и канали.
– 65 db/A) и намалената двигателна активност Във ВЕЦ за разлика от ТЕЦ отсъстват таки-
създава условие да се развият неблагоприятни ва неблагоприятни фактори като праха и прегря-
психични състояния като монотония и досада и ващия микроклимат. Основния неблагоприятен
до намаляване вижиланса и надеждността на фактор на работната среда остава шума. В тур-
човешкото звено в системата „човек-машина“. бинните зали той надвишава ПДН от 85 db/A. В
Умората на оператора настъпва в резултат на командната зала нивото на шума е в границите
волевите усилия да се поддържа активност, кога- на хигиенната норма – 65 db/A. На второ място
то всички други фактори водят до подтискане на са електромагнитните полета, чийто интензитет
активационните процеси. зависи от ситуирането на разпределителните ус-
Голяма група професии (монтьори, заварчи- тройства, трансформатори и др.
ци, ел.техници, кранисти и др.) могат да се обе- Във ВЕЦ, където турбинна и командна зала
динят като персонал по ремонта и поддръжката. са под земята стоят проблемите на изкуствено-
Тази група най-продължително време е експони- то осветление не само от гледна точка на фи-
рана на вредните фактори на работната среда. зичните им и ергономични характеристики, но и
Трудът е най-често умерено тежък по отношение най- често с отсъствие на изменяща се освете-
на динамичните физически натоварвания, но съ- ност като психологичен еквивалент на тъмно и
държа значителни статични усилия. на светло. Последното е от значение за проти-
3. Здравен ефект. чането на активационните процеси при опера-
Професионални заболявания могат да въз- торите. В залите под земята може да има пови-
никнат в резултат на праховата експозиция (хро- шаване на естествения радиационен фон, чиято
нични бронхити, антракоза, пневмокониози от интензивност варира в зависимост от геохимич-
смесен тип). Високите шумови нива могат да са ния състав на скалните/земните маси.
причина за развитието на професионална твър- Основни професии във ВЕЦ са тези на опе-
доухост. раторите на турбини, поддържащия и ремонтен
Прегряващият микроклимат и сменната рабо- персонал.
та благоприятстват развитието на гастрит и язва
на стомаха. Екстраауралното въздействие на 17.9.3. АЕЦ
шума, сменната работа и редицата неблагопри-
ятни психосоциални фактори свързани с труда Електроенергията от АЕЦ е по-евтина в срав-
увеличава риска от сърдечно-съдови заболява- нение с тази на ТЕЦ средно от 1.2 до 1.9 пъти (в
ния и дислипидемии. България тя е по-евтина 2.3 пъти). Логично, тука
Профилактичните мероприятия трябва да се намесват още редица плюсове и минуси като:
бъдат адресирани към технически подобрения, наличие на местни или вносни суровини; замърся-
(напр. намаляване на интензитета на шума чрез ване на околната среда; отстраняване на техноло-
екраниране, намаляване интензитета на топлин- гичните отпадъци; експлоатационна безопасност;
ното излъчване чрез екраниране) и др. меди- осигуряване с квалифицирани кадри; социално-
ко-профилактични мерки. Последните на първо психологична нагласа на населението и др.
място налагат редовни профилактични прегле- От създаването им в края на 50-те години,
ди насочени към разкриването на още немани- атомните електроцентрали не са претърпели
фестирана клинично професионална патология значителни промени от гледна точка на принцип-
– ранни функционални промени. Необходимо е ното им устройство. Днес в света се експлоати-
своевременно извеждане на застрашените ра- рат електроцентрали от следните основни типа
ботници от вредните условия на труд и тяхното реактори : леководни реактори с вода под наля-
трудоустрояване (напр. болните с язвена болест гане; леководни реактори тип „воден котел“; ле-
поне в периодите на обостряне да не работят в ководни реактори с графитни забавители на не-
нощна смяна). Друга група медико-профилактич- утроните; реактори с тежка вода под налягане;
ни мероприятия са насочени към ограничаване реактори с тежка вода с газово охлаждане. Ре-
специфичното въздействие на дадените небла- акторите от АЕЦ Козлодуй са с водноводни реак-
гоприятни фактори на работната среда, напр. тори – ВВЕР-440 модел В 230 и ВВЕР 1000 – мо-
подходящ хранителен и питеен режим при рабо- дел 320. Те са леководни с вода под налягане,
тещите в прегряващ микроклимат, снабдяването работещи с бавни (топлинни) неутрони.
с антифони на работниците изложени на наднор- Как работи реакторът („котела“)? В турбини-
мени шумови нива, прахови маски за работници- те на АЕЦ (както и в термичните централи) ки-
те подложени на прахова експозиция и др. нетичната енергия на горещата пара под високо
налягане завърта ротора на генератора в резул-
17.9.2. ВЕЦ тат на което се генерира електрическата енер-
гия. „Отработената“ в турбините пара премина-
От екологична и икономическа гледна точка ва в кондензатор, където отдава остатъчната си
ВЕЦ са предпочитания източник на електроенер- топлинна енергия и се втечнява (тук се получава
398
и вторична пара за технологични нужди). Втеч- б). Фактори на трудовия процес
нената пара) вода) се изтласква с помпи към па- АЕЦ е сложен, изискващ модерно управле-
рогенератора в който се изпарява в резултат на ние енергиен комплекс. В него денонощно функ-
контакта ѝ с тръби в които циркулира нагрята ционират десетки основни и спомагателни кор-
вода до 320° (в т.н. „първи контур“) – това е от- пуси, инсталации, станции, съоръжения.
нетата от ядрената реакция в реактора топлина, Най-отговорно място в работата на централа-
която се отдава през стените на тръбите в т.н. та има оперативния персонал, който контролира
„втори контур“. Важно за лъчезащитата е, че в работата на реакторите и турбините, инженерно-
двата контура се осъществява независима една техническите кадри, които отговарят за цялост-
от друга циркулация на водата. ната експлоатация, ръководителите на енерго-
Ядреният реактор представлява дебелосте- блоковете, на смените и др. Техният труд се
нен метален цилиндър, изработен от високоя- класифицира като труд с много високо нервносен-
костна стомана. В неговото дъно, в т.н. „кошница“ зорно и нервноемоционално напрежение. Опера-
са разположени: 1. касети съдържащи няколко тивното работно време е над 95 %, което показва
десетки топлоотделящи елементи (тръби от цир- една изключителна интензификация на работа-
кониева сплав) с ядрено гориво (смес от 235U и та. Контролират се и параметри на реактора, като
233
U в подходящо съотношение). 2. регулиращи някои (които се следят непрекъснато и са най-ва-
(управляващи) елементи (пръти подобни на топ- жни) се извикват и активно на дисплеите на кон-
лоотделящите елементи, но изработени от борна тролиращите системи. Работата изисква много
стомана), които са разположени под формата на честа аудио връзка (вертикална и хоризонтална) с
пчелна пита; 3. забавители на неутрони – използ- различни звена и ръководители на процесите. Тя
ва се лекия водород под формата на вода. В ре- налага големи изисквания към оперативната па-
акторите тип ВВЕР тази вода се използва и като мет, процесите на вниманието, мисленето, изис-
охладител и като топлоносител. ква съобразяването на редица факти. Бързината
АЕЦ Козлодуй има 4 енергоблока с тип на на протичане на технологичните процеси много
реактора ВВЕР-440 (закрити през 2007 г.) и два често налага да се вземат отговорни решения в
ВВЕР-1000. условията на дефицит от време. Това, заедно с
1. Условия на труд. изключително високата отговорност определя ви-
а). Фактори на работната среда. Най-голя- сокия стресогенен характер на работата.
мо внимание и контрол заслужава йонизиращия Друга голяма група работници са тези от ре-
радиационен фактор. Функционирането на АЕЦ монтния и поддържащ персонал. За разлика от
Козлодуй през целия експлоатационен период подобни професии от други браншове на про-
не е показало влияние върху радиационните па- мишлеността, тука се изискват много знания,
раметри на околните обекти и околната среда. прецизност и точност при изпълнението на тру-
Сравнително по-големи дози радиоактивно лъ- довите задачи.
чение се регистрира там в необслужваемите (с Работи се в 3 смени по 8 часа, като общия ба-
рядко присъствие на хора – само при ремонти и ланс на работните часове за месеца се изчисля-
експлоатационни аномалии) помещения, а в ос- ват на основата на 6 часов работен ден.
таналите те са далеч под допустимите. Границата 2. Здравен ефект
на годишната доза (ГГД) за облъчване на работе- В резултат на лъчевото въздействие са въз-
щи в среда на йонизиращи лъчения (включител- можни стохастични и нестохастични ефекти.
но и за персонала на АЕЦ) е 50 mSv. По данни Стохастичните ефекти са в линейна зависимост
на дозиметричната служба на АЕЦ Козлодуй от от погълната доза и се считат за безпрагови –
1986 г. до сега облъчване над 50 mSv са получили това са уврежданията на генния апарат на сома-
само 48 работника от общо 2000 контролирани, тичните и половите клетки. Зависимостта доза/
която доза е компенсирана през следващите 5-10 ефект се изразява в статистическа вероятност
години (съобразно дозата, съгласно изискванията за повишаване честотата най-често на раковите
за радиационна защита). Средната годишна ин- заболявания в популацията.
дивидуална доза там за целия период на експло- При нестохастичните ефекти уврежданията
атация е от порядъка на 9-10 mSv. Основният, т.н. (заболяванията) се манифестират при превиша-
„дозов разход“ е реализиран при ремонтни рабо- ване на определена доза. При това увеличава-
ти на първите четири блока (ВВЕР-440). нето на дозата усилва тежестта на заболяване-
Шумът е широко разпространен неблагопри- то. Нестохастични ефекти са острата и хронична
ятен фактор на работната среда. Генератори на лъчева болест, лъчевите кожни изгаряния, очна-
наднормени шумови нива (над 85 db/A (са тур- та катаракта, увреждането на ембриона.
бините, помпи, компресори и др. съоръжения. В Високото нервно-емоционално напрежение,
командните зали управляващи енергоблоковете сменната и нощна работа увеличават риска от
шумът е под ПДН – 65 db/A. сърдечно-съдови заболявания, развитието на
Микроклиматът е прегряващ в залите на цех гастрити, язва на стомаха и др. психосоматични
„Турбинен“, където през лятото температурата заболявания.
на въздуха достига и до 36-38°С, но там работ- На персонала работещ в зоната на строг ре-
ните места са нестационарни. жим (зона А) се извършва специално медицинско
Друг фактор са електрическите и магнитните наблюдение, периодичните медицински прегледи
полета от произведения електрически ток с чес- са насочени към търсенето на ранни стохастични
тота 50 Hz. и нестохастични ефекти. Тези лица са диспансе-
399
ризирани и медицинската информация се съхра- за външно облъчване. Провежда се строг кон-
нява (и сравнява при следващите проверки) до трол на замърсяване на работните повърхности,
30 години след напускане на работата. На рабо- работното облекло, кожата, въздуха, на транс-
та се допускат лица над 18 години; които нямат портните средства.
заболявания на кръвта, органични и системни На лицата от категория В на работните места
заболявания на централната и периферна нерв- се контролира мощността на дозата на външно-
на система, предракови заболявания, хронични то облъчване и концентрацията на радионукли-
заболявания на стомашно-чревния тракт, забо- ди във въздуха.
лявания на черния дроб и бъбреците и други за- За поддържането на високо ниво на работос-
болявания атакуващи критичните органи. пособност и сигурност при работа, се изисква
Дозиметричният контрол на персонала се из- ефективен професионален подбор на персона-
вършва от специална служба на електрическата ла, оптимален режим на труд и почивка, осигуря-
централа. На работниците от зона А се извърш- ване на условия за висока мотивация за работа
ва личен контрол чрез индивидуални дозиметри и постоянна квалификация.
1. АЕЦ – „да“ и „не“. Г. Атанасов, Н. Гоузин, Т. Тодоров, ІІ изд., „Синдипревантива“ – ООД, Со-
фия, 1997, 128.
2. Гигиена труда при работе с източниками йонизирующих излучений. Работа на ядерных энерге-
тических установках. В.Я. Голиков, Н.Ю. Тарасенко, вж. кн. Руководство по гигиене труда, т. ІІ, ред.
Н.Ф. Измеров, Москва, Медицина, 1987, 409-413.
3. Йонизиращите лъчения и рискът за българското население. Г. Василев, Докторска дисерта-
ция, 1984 г.
4. Наредба за осигуряване безопасността на ядрените централи. ДВ, бр. 66/30.07.2004 г.
5. Behavioral reliability program for the nuclear industry. Buchanan, J.C., S.O. Davis, M.D. Dunnette,
prepared for U.S. Nuclear regulatory Commission, 1986.
6. Standards for psychological assessment of nuclear facility personnel. Frank, F.D., L.S.Lindley, R.A.
Cohen. prepared for U.S. Nuclear regulatory Commission, 1986.
7. Crane M., N. McManus, A. W. Jackson, W. G. Morison, J. Fox. Power generation and distribution.
In Encyclopedia of occupational health and safety 4 th edition, еd. chief J.M.Stellman, 1998, Geneva, Int.
Lalour office, 76.2-76.16.
400
Ив. Паунов
Транспорт
17.10
Хигиената на труда в транспорта е комплексна ботка на риба (траулери), кораби на строителния

профилактична медицинска дисциплина, която и технически флот (СТФ) – поддържащи и по-
обединява хигиената на железопътния, водния, чистващи дълбочината и дъното на плавателни-
автомобилния и въздушния транспорт, както и хи- те канали, ново строителство, добив на инертни
гиената на труда в пътното строителство. материали и др. – дълбачки, смукачки, плаващи
В структурата на стационарните транспортни кранове и др.
обекти (заводи за ново строителство, ремонтни Основните професионални групи са: I-ва гру-
заводи, депа, гаражи, хангари и др.) обикновено па – по корабоводенето и прякото му обслужва-
са включени съответните цехове и отделения на не. Тя се подразпределя на щурманска команда
машиностроителната промишленост. Условията (участваща в корабоводенето) – капитан, пом.
на труд в тях по същество не се различават от капитани, лоцман и кормчии и палубна коман-
тези в машиностроителните заводи. да – радиотелеграфист, боцман и моряци; II-ра
Реализирането на непрекъсваемата дено- група – по обслужването на машинното отделе-
нощна организация по осигуряване на безопасно ние, електрооборудването, навигационните и
движение се осъществява от няколко основни ка- хладилни инсталации и другите спомагателни
тегории персонал: водачи, които непосредствено механизми и агрегати (машинна команда) – гла-
управляват транспортните средства (машинисти, вен механик, електро-, хладилен и ремонтен ме-
помощник-машинисти, капитани, лоцмани, шо- ханици и техници, машинен боцман, мотористи и
фьори, пилоти и др.); персонал, осигуряващ дис- др.; III-та група – корабен административен, до-
танционно управление или трасе за движението макински и друг обслужващ персонал (домакин-
на транспортните средства (ръководители дви- ска команда) осигуряваща прехраната на кораба
жение, ръководители полети, жп, авио-, авто- и – домакин, готвач, хлебар, сладкар, камериери,
морски диспечери, радисти и др.); персонал, об- перач, на пътническите кораби – управители на
служващ транспортните средства, пътниците хотелската част и ресторанта, сервитьори, бар-
и товарите по време на движение (пом. маши- мани, бюфетчии, телефонист, библиотекар, ле-
нисти, кондуктори, началник-влакове, стюарди, кар, зъболекар, мед. сестра и др.
стюардеси, камериери и др.) и по време на прес- Във водния транспорт, освен плаващия със-
той (ревизор вагони, маневристи, стрелочни- тав, съществуват и брегови длъжности – опе-
ци, авиомеханици, билетни и багажни касиери, ратори на брегови радиостанции, диспечери,
работници по ремонта на различните видове фаропазачи, ремонтни работници в кораборе-
транспортни средства и др.); персонал, текущо монтните заводи, докери, механизатори на прис-
поддържащ пътя на транспортните средства (ра- танищата и др.
ботници по ремонтно-възстановителните работи Микроклимат. Метео-факторът на кораби-
в железопътния, автомобилния и водния транс- те е един от най-динамичните и разнообразни
порт); персонал, извършващ електрификация в по интензитет на въздействие физичен фактор,
жп транспорта, ново строителство на железопът- който постоянно влияе върху екипажите им. В
ни трасета, морски и речни канали, пътища, ту- различните райони на плаване той е различен и
нели товаро-разтоварни работници и т.н. се определя от климата и времето.
Микроклиматът на откритите палуби изця-
17.10.1. Воден транспорт ло зависи от макроклимата, но не са идентич-
ни. Различия съществуват особено през топли-
Водният транспорт по произход е най-ста- те периоди и интензивна слънчева радиация,
рия вид транспорт. Основните професионални която нагрява металните палуба и надстройка.
групи в него са екипажите на корабите. Послед- Последните отдават топлина, при което темпе-
ните, в зависимост от предназначението си би- ратурата на въздуха на палубата се повишава
ват: пътнически – моторни, на подводни криле средно с 2°С. Увеличава се и топлинното излъч-
и др.; товарни – насипни (рудовози, въглевози, ване. През зимата, обратно, студените метални
зърновози и др.), течни или газообразни (тан- конструкции създават условия за отрицателен
кери), контейнеровози и др. и специални кора- радиационен баланс.
би – фериботи, тласкачи, влекачи, поддържащи Съвременните системи за отопление, венти-
чистотата на пристанищните и морски аквато- лация и кондициониране на въздуха на кораби-
рии (нефтосъбирачи за акваториите на приста- те целогодишно създават приемливи стойности
нищата и за открито море, събирачи на твърди на микроклимата в корабните работни и битови
отпадъци, моторни и несамоходни танкери, бо- помещения, с изкл. на машинното отделение,
нозаградители и др.), кораби за риболов и обра- кухненския блок и някои други помещения с из-

401
точници на топлина, където се измерват над- брации е наднормена, с пик обикновено при 8,0,
нормени стойности, достигащи до 40-42°С. Съз- 16,0 и 31,5 Hz – 0,2 до 1,0 m.s-1.10-2.
даването на централни пултове за управление Локалните вибрации, с определено надпре-
(ЦПУ) и дистанционното управление на корабни- делни стойности, са характерни при ремонта на
те двигатели свежда до минимум излагането на корабите при използване на ръчни пневматични
моряците на подобни температури – единствено и електрически инструменти – бормашини, елек-
при ремонтни работи в машино-котелното отде- трически флексове, пистолети за нитоване и др.
ление (МКО). При всички кораби, разглеждайки вибраци-
Характерна особеност на микроклимата във онната им характеристика, не може да не се от-
водния транспорт е възможността екипажите по дели внимание на люлеенето на корабите (вер-
време на един рейс да сменят климатичните по- тикално, странично и надлъжно), което води до
яси няколко пъти, което предявява повишени из- дразнене на вестибуларния апарат и възникване
исквания към терморегулацията на организма. на морска болест.
Шум. Шумът в корабите се поддържа от мно- Осветление. Естественото осветление в ко-
гобройни източници, но основни са главните рабите се осъществява от илюминатори (филис-
двигатели, спомагателните механизми (дизелге- трини), странични прозорци и светлинни люкове.
нератори, компресори, помпи и др.) в МКО, греб- В МКО, ЦПУ, технически работилници и от-
ният винт, системите за отопление, вентилация деления, трюмове и др., разположени под ва-
и кондициониране на въздуха, някои битови съо- тер-линията през цялото денонощие са на
ръжения, а в специализираните кораби и от спе- изкуствено осветление, което е пожаро- и взри-
цифичните за съответния кораб машини и съо- вообезопасено.
ръжения. Шумът в корабите освен по въздушен Химически вредности. По произход те са
път се разпространява и косвено като струк- външни (фоновите концентрации на вредности-
турен шум. Друга характерна особеност е, че те, съдържащи се в атмосферния въздух на ра-
действа не само по време на работната смяна йона на пребиваване на кораба) и вътрешни. От
(вахта), но и по време на отдих, т.е. денонощно, значение тук са и ограничените пространства на
през цялото времетраене на рейса. работните и битови помещения в корабите, поз-
Максимални стойности се измерват в МКО – воляващи за кратко време насищането им със
от 101-102 dB/A (в тласкачите, влекачите и тра- сравнително високи концентрации на токсични
улерите); в корабите, поддържащи чистотата на агенти.
морската вода – 96-104 dB/A; във фериботите Вътрешните източници на химически вред-
и товарните кораби – 107-108 dB/A; до 118-120 ности са:
dB/A в корабите на подводни криле. 1. От енергийните източници и смазочните
В останалите работни и битови помещения масла (ароматни въглеводороди, серни съедине-
нивото на шума е в зависимост от вида, типа и ния и др.) и техните отпадни продукти (ауспухови
големината на кораба, разположението на над- газове) – СО, СО2, NO, SO2, H2S, сажди, канцеро-
стройката спрямо МКО, наличността на собст- гени, вкл. 3-4 бензпирен и др. Те се установяват
вени източници на шум и т.н. – в радиокабините предимно в МКО, но не е изключено да се раз-
при работа на станцията – 84-86 dB/A, капитан- пространят и в съседните помещения. В 20% от
ски мостик – 54-58 dB/A, салони за отдих на еки- пробите в МКО се измерват средни концентра-
пажите – 43-56 dB/A, спални помещения – 34-52 ции на бензинови пари около 450,0 mg.m-3, нена-
dB/A и т.н. ситени въглеводороди – 220,0 mg.m-3, СО – 30,0
Инфразвук. При корабите на подводни кри- mg.m-3. В съседните помещения се регистрират
ле по време на движение нивото на инфразву- средни концентрации на бензинови пари 100-150
ка е средно 93 dB. Отварянето на странични- mg.m-3, ненаситени въглеводороди – 50-70 mg.m-3
те прозорци повишава нивото му до 94-104 dB. и СО – 7-12 mg.m-3.
В машинните отделения на този тип кораби ин- 2. Вредности, отделящи се от различни съо-
фразвукът е от 86-96 dB (при спрели кораби) до ръжения, инсталации, комунално-битово обо-
86-103 dB (по време на движение). рудване и от хората: полимерни материали
В МКО на морските кораби интензитетът на (различни въглеводороди, СО, фенол, формал-
инфразвука е от 64-88 dB (на кей) до 82-114 dB дехид, амоняк, стирол, полиметилметакрилат,
(по време на движение). В битовите помещения хлорвинил и др.); бои, лакове, емайли и др., ко-
на тези кораби нивото на инфразвука е 77-97 ито се използват при строеж, ремонт и текущо
dB. При движението на корабите в развълнува- поддържане на металните и дървени повърхно-
но море (бал 6 по Бофорт) нивото на инфразвука сти; хладилни инсталации при ремонт или ава-
рязко се повишава във всички помещения и дос- рии (амоняк, хлорметил, фреони и др.) и т.н.
тига до 124 dB. 3. Вредности, отделящи се от превозвания
Вибрации. Многобройни външни и вътрешни твърд, течен или газообразен товар – напр. при
източници генерират вибрации с различна чес- товаро-разтоварни дейности на танкерите в
тота и амплитуда – нискочестотни с голям пери- помпените отделения се регистрират концентра-
од (люлеене) от удара на водните маси, перио- ции на въглеводороди до 3000 mg.m-3, а в закри-
дични – от гребния винт и основни – от работата тите помещения – до 200-300 mg.m-3.
на двигателите и другите агрегати на корабите. Прах. Екипажите на корабите, превозващи
Резултати от измервания показват, че на по- насипни товари (въглевози, рудовозите, зърно-
вечето кораби виброскоростта на общите ви- вози и др.) са изложени на прахово въздействие
402
по време на товаро-разтоварните дейности в но сензорно натоварване, особено на слуховия
пристанищата, а палубните им команди допълни- анализатор.
телно и при преход – при ръчното почистване на Трудът на моряците от палубната команда
трюмовете и палубата. Максималните концентра- също е предимно физически и често протича в
ции общ прах достигат до 300,0 mg.m-3. В битови- принудителни работни пози.
те помещения на тези кораби по време на товаро- Режим на труд и почивка. Непрекъсвае-
разтоварни дейности се измерват концентрации мостта на транспортния процес, в т.ч. и във во-
от 1,0 до 62,0 mg.m-3. Прахът е предимно фино- дния транспорт налага сменен режим на работа
дисперсен (под 5 μm) със съдържание на свобо- (вкл. и през нощта). Общо режимът на труд на ос-
ден кристален силициев двуокис до 2%. новните транспортни професии, вкл. и тези във
Източници на замърсяване могат да бъдат водния транспорт се характеризира с: често с го-
и корабните машини и съоръжения, отделящи ляма продължителност на работния ден, перио-
прахови аерозоли – дим, сажди и др. дична работа през нощта и често преминаване от
От работещите в кораборемонта на прахо- една смяна в друга. Например при щурманската
во въздействие са изложени бояджиите (при от- и машинната команди на корабите на база 8-ча-
страняване на ръждата и старата боя) и елек- сов работен ден, смяната е разделена на две час-
трозаварчиците. ти (вахти) – дневна и нощна от по 4 часа с 8-ча-
Електромагнитни лъчения. Източници на сова почивка между тях. Капитанът, гл. механик и
нейонизиращи лъчения – ВЧ, УВЧ и СВЧ във во- радистът са на ненормиран работен ден. Остана-
дния транспорт са средствата за радиовръзка и лите членове от екипажа са на 8-часова редовна
радионавигация. Един от най-мощните източни- смяна. Няма регламентирани почивни дни.
ци се явяват корабните радиостанции. Фактори, утежняващи режима на труд и по-
Напр. в речни кораби е измерен интензитет чивка при моряците е продължителността на
на ВЧ ЕМП по електрическата съставяща при рейсовете достигащи до 6 и повече месеци (при
работа на КВ и СВ-предаватели със средна мощ- траулерите).
ност съответно: около фидерния тракт на КВ 50-
2000 V.m-1, на СВ – 150-2000 V.m-1; на работното 17.10.2. Железопътен транспорт
място на радиста – 20-300 и 50-600 V.m-1.
Йонизиращи лъчения. Екипажите на кора- Железопътният транспорт се появява в края
бите с ядрени двигатели могат да бъдат изложе- на XIX в. и е вторият вид обществен транспорт.
ни на йонизиращи лъчения. Основни професионални групи в него са: во-
Друг източник на йонизираща радиация в ко- дачи – машинисти и пом. машинисти; персо-
рабите може да бъде използвана рентгенова нал, осигуряващ дистанционното управление
апаратура. Екипажите на корабите могат да се на влаковете – ръководители движение и ди-
изложат на въздействие на йонизираща радиа- спечери (влакови, вагонни, локомотивни, енер-
ция и при превоз на радиоактивни товари. годиспечери); персонал, обслужващ транспорт-
Биологичен фактор. Екипажите на кора- ните средства, пътниците и товарите по време
бите, при плаванията си до различни континен- на движение – н-к влакове, кондуктори, стю-
ти, могат да се заразят и да бъдат преносители арди и др.; персонал, обслужващ влаковете,
на малария, холера, жълта треска и др., вкл. и пътниците и товарите на гарите – ревизор ва-
СПИН. На риск от заразяване екипажите на ко- гони, вагоноописвачи, маневристи, стрелоч-
рабите се подлагат и при превоз на животни или ници, билетни и багажни касиери и др.; персо-
техни продукти – кожи, кости, вълна и др., както нал, организиращ и контролиращ графика на
и при преработката на риба и производството на машинистите и здравното им състояние – де-
рибно брашно. ломайстори и мед. работници, извършващи
Характер на труда. Трудът на моряци- предпътните медицински прегледи; персонал,
те се различава значително от този на други- осигуряващ техническата изправност на локо-
те транспортни професии – трудът и почивката мотивите и вагоните преди излизането им от
се осъществяват на едно и също място, в среда депата и др.; работници по поддръжка на кон-
откъсната от характерните за сушата широки со- тактната мрежа и железния път; работници в
циални и семейни контакти. ел.подстанции; телефонисти; телеписти; ин-
При морските капитани трудът е типичен ум- форматорки; работници в локомотивни и ваго-
ствен, със значително нервно-сензорно и психо- но-екипировачни депа, в заводи и др.
емоционално напрежение с голяма морална и Микроклимат. Много от работещите в жп
материална отговорност и висока квалификация. транспорта извършват своите производствени
Трудът на кормчиите е изпълнителски, със задължения през цялата работна смяна на от-
значително сензорно натоварване, при права ра- крито – ревизор вагони, вагоноописвачи, мане-
ботна поза и без значителни физически усилия. вристи, стрелочници, работещите по ремонта и
Трудът на механиците е умствен, изисква новото строителство на контактната мрежа и же-
продължителна съсредоточеност на внимание- лезния път и др.
то, с нервно-сензорно и психо-емоционално на- Работниците по аварийната поддръжка на
прежение, но и със значителни и чести физиче- контактната мрежа, железния път, телефонни-
ски усилия. те връзки, съоръженията по железния път и га-
При мотористи, огняри и машинен боцман ровия район и др. също работят на открито, но
трудът е преди всичко физически, със значител- само при необходимост.
403
Съществуващото отопление в локомотивите, С увеличаването на скоростта на движение
пътническите и служебни вагони осигурява през средните стойности и на двете измервани места
студените периоди на годината допустими стой- се увеличават.
ности на параметрите на микроклимата. През го- Виброскоростта на локалните вибрации на
рещите периоди на годината обаче, поради лип- контролера на електровозите при движение със
са на надеждна топлоизолация и вентилация в скорост 60 km.h-1 при 8 Hz е 1,50 m.s-1.10-2. С по-
кабините на дизеловите локомотиви се измер- вишаване на честотата стойностите намаляват и
ват температури до 40°С, а в електровозите – при 1000 Hz достигат до 0,009 m.s-1.10-2.
36-37°С. Подобни стойности се регистрират и в При дизеловите локомотиви при същата ско-
пътническите вагони (в новите локомотиви и ва- рост стойностите са съответно 0,83 m.s-1.10-2 и
гони с климатични инсталации микроклиматът е 0,007 m.s-1.10-2.
оптимален). Обективизирането на целосменното вибра-
Работещите в депата и жп ремонтните заво- ционно натоварване на локомотивните маши-
ди, особено тези в халетата, през студените пе- нисти в % към допустимото ниво за настъпване
риоди на годината често изпълняват производ- на умора за 8-часова работна смяна (с триком-
ствените си задължения при температури под понентен акселерометър по стандарт на ISO
допустимите. 2631) показва, че машинистите на магистрални-
Шум. Шумът в железопътния транспорт се те електровози превишават нормата с 48%, тези
генерира от двигателите на локомотивите, спе- на магистралните дизелови локомотиви с 6%, а
циализираните самоходни машини и съоръже- машинистите на маневрените локомотиви се на-
ния, използвани при строителството, ремонта и товарват едва 1/3 от допустимата норма.
поддръжката на железния път. Определен дял в Още по-сложна и трудно оценима е вибра-
шумовата характеристика на подвижния състав ционната характеристика на специализираните
имат т.нар. „шумове на движението“. машини, използвани при строителството, ремон-
В кабините на дизеловите локомотиви се ре- та и поддържането на железния път. Монотон-
гистрират нива на шум в диапазона от 64 до 119 ният и постоянен режим на двигателя, верига-
dB/A, в маневрените локомотиви – 66-90 Db/A, а та, ситото и транспортната лента и по-голямата
в електровозите – 42-86 dB/A. В пътническите ва- дължина на корпуса на баластопресевните ма-
гони по време на движение в равнинна местност шини, определят постоянни високи стойности
нивото на шума е от 42 до 78 dB/A, а при движе- на общите вибрации. При траверсоподбивните
ние в тунел нивото на шума достига до 92 dB/A. машини общите вибрации имат цикличен харак-
Специализираните самоходни машини под- тер, отговарящ на времетраенето на подбивката
държащи железния път също генерират високи на една траверса и са определено вертикални и
нива на шум: баластопресевни машини – 57-105 напречни. Надлъжните са значително по-слаби,
dB/A, траверсоподбивни – 60-107 dB/A. но тяхната характеристика се усложнява от нис-
Инфразвук. При дизеловите локомотиви ос- кочестотните скокообразни тласъци с малка чес-
новен източник на инфразвук при спрял локо- тота и значителна амплитуда при преместването
мотив са двигателите му, които генерират ин- на машината върху следващата траверса. Мак-
фразвук с интензитет 79-102 dB. Отварянето сималното превишаване на допустимите нор-
на страничните прозорци увеличава нивото му ми (18 пъти) е при 31,5 Hz, а минималното (2,3
с 4-10 dB. При спрял електровоз нивото на ин- пъти) при честота 2,0 Hz.
фразвука е в границите 47-64 dB. Общите вибрации на пресевните и подбив-
Нивото на инфразвука се увеличава с увели- ни машини значително превишават допустимите
чение на скоростта – при движение със 130 km.h норми – 2-18 пъти, а локалните са в границите
и отворен един страничен прозорец са измерени на нормите. При работа с ръчните подбивни ма-
126 dB. шини обаче, техните стойности превишават не-
Вибрации. Локомотивните машинисти, пер- колкократно допустимите.
соналът, обслужващ влаковете по време на дви- Химически вредности. С подмяната на пар-
жение и особено машинистите на специализи- ните локомотиви с дизелови, а в последствие и с
раните машини по строителството, ремонта и електрически, химическата характеристика в ло-
поддържането на железния път по време на ра- комотивните кабини рязко се подобри (особено
бота са подложени на комбинирани общи и ло- с подмяната на живачните токоизправители на
кални вибрации. електровозите със силициеви).
Виброскоростта на общите вибрации на Понастоящем основните химически вреднос-
пода на кабините на електровозите е от 2,64- ти в жп подвижния състав се регистрират при ди-
5,13 m.s-1.10-2 (при 2,0 Hz) до 0,08-0,11 m.s- зеловите локомотиви и специализираните ма-
1
.10-2 (при 63 Hz). При дизеловите локомотиви, шини по строителството и ремонта на железния
вследствие по-голямото им тегло, тези стойно- път. Те се отделят от двигателите им.
сти са по-ниски – от 2,41-3,36 m.s-1.10-2 до 0,14- В кабините на магистралните дизелови локо-
0,18 m.s-1.10-2. мотиви се регистрират концентрации на бензин
На седалката виброскоростта на общите ви- до 600,0 mg.m-3, бензол – 0,17-1,50 mg.m-3, толу-
брации е съответно: при електровозите от 3,09- ол – 0,14-1,72 mg.m-3, ксилол – до 0,108 mg.m-3,
4,21 m.s-1.10-2 (при 2,0 Hz) до 0,07-0,11 m.s-1.10- СО – до 30,0 mg.m-3, SO2 – до 2,0 mg.m-3, NO –
2
(при 63 Hz), а при дизеловите локомотиви от 2,15-4,20 mg.m-3, СО2 – 1930-6300 mg.m-3 и мас-
2,39-3,96 m.s-1.10-2 до 0,16-0,17 m.s-1.10-2. лени аерозоли – до 11,0 mg.m-3.
404
В хладилните влакови композиции се опреде- Специфичен режим на труд имат работещи-
лят високи концентрации на амоняк или фреони те по ремонта и текущото поддържане на желез-
от хладилните им инсталации – в 76% от измерва- ния път и тунелите. Тук се работи в ограничено
нията концентрациите са над ПДК от 1 до 25 пъти. време, т.нар. „технологични прозорци“, когато е
Прах. В железопътния транспорт на прахо- спряно движението на влаковете в ремонтира-
во въздействие са изложени товаро-разтовар- щия се участък. Продължителността им обикно-
ните работници, работещите по строителството, вено е 4-5 часа.
ремонта и поддържането на железния път и ту-
нелите, работниците по ремонта на вагони, пре- 17.10.3. Метро
возващи прахообразни товари – цимент, брашно
и др. Прахът е от различно естество, най-често Този транспорт се характеризира с по-висо-
смесен – силициев двуокис с метални аерозоли, ката си безопасност на движение, по-голямата
железен окис с оловен миниум, прах от зърнени пътнико-превозна способност и по-висока екс-
храни и др. Концентрацията му зависи от сезона плоатационна средна скорост на движение в
и влажността на въздуха. Например измерени сравнение с другите видове градски транспорт.
са при ремонт на циментовози концентрация на Основните професионални групи са подобни
общ прах от 10,0 до 1250 mg.m-3. Над 80% е фи- на тези в жп транспорта, но по отношение на ус-
ната фракция, със съдържание на свободен SiO2 ловията на труд има някои особености.
0,8-1,8% и свързан 21-22%. Обстоятелството, че голяма част от работе-
Електромагнитни лъчения. Специфични щите изпълняват производствените си задъл-
за железопътния транспорт източници са тягови- жения в подземни помещения, налага оборуд-
те подстанции, които генерират ЕМП на работ- ването им с мощна и ефективна вентилация
ните места в тях до 5,0 kV.m-1. не само в работните помещения, но и на перо-
Стационарните радиостанции на влакови- ните на метростанциите и вагоните на метров-
те диспечери създават ЕМП до 10,0 V.m-1 (на ра- лака. Друг основен момент е реализирането на
ботните маси) и до 135 V.m-1 (при антенните ка- изкуствено осветление, което в максимална сте-
бели). пен да осигурява зрителен комфорт при работа
В локомотивните кабини на електровозите от и пътуване.
контактната мрежа с напрежение 27,5 kV се из- Микроклиматът слабо се влияе от макро-
мерват стойности на ЕМП от 0,20 до 0,32 kV.m-1. климата и обикновено в работните помещения,
Характер на труда. Трудът на диспечери- вкл. и метровлака, е в допустими стойности.
те, рък. движение, машинистите и др. е сменен, През студените периоди на пероните в метро-
при наложен режим (движение по разписание), станциите и тунелите се измерват субнормални
удължени работни смени. Трудът е с нервно- температури (под 10оС) и високи въздушни тече-
сензорно и психо-емоционално напрежение. Из- ния (7-8 до 10 m.s-1).
исква се висока квалификация и отговорност. Шумът в кабината на машиниста е 84 dBA,
Повишени изисквания има и към слуховия ана- във вагоните – 88-94 dBA, а на перона – 73 dBA
лизатор, а за машинистите – и към вестибулар- (при пристигане на метровлака) и 86 dBA (при за-
ния апарат. минаване). Движението на метровлака повиша-
При диспечерите и рък. движение трудът е ва шумовия фон във всички работни помещения
операторски, с разпоредително-управленчески в метростанциите, а непрекъснатото движение в
характер, преработване на разнообразна и зна- тунел генерира високи нива на шум в пътниче-
чителна по обем информация, бързо превключ- ските вагони. Това предявява високи изисквания
ване на вниманието, вземане на важни решения, към шумоизолацията им.
често в дефицит от време. Общите вибрации в метровлака са нискоче-
Наред с операторския труд в жп транспорта, стотни с пик при 2,0 Hz – 1,7 m.s-1 .10-2 и рязко на-
въпреки въведената механизация и автоматиза- маляват с повишаване на честотата. Интеграл-
ция, все още има професии с тежък физически ната оценка на виброскоростта на локалните
труд – товаро-разтоварни работници, работещи вибрации на лостовете за управление на
по ръчното поддържане и ремонт на железния метровлака е 0,4 m.s-1 .10-2.
път и тунелите. Токсични вещества (СО2, СО, NO2, въглево-
Режим на труд и почивка. Продължител- дороди и др.) и прах могат да замърсят въздуш-
ността на работната смяна на локомотивния и ната среда в метростанциите и вагоните чрез
влаков персонал е различна и е в зависимост от пътникопотока, вентилацията, след нощното по-
категорията и вида на влака, като часовете на чистване на тунелите, от спирачките на метров-
започване и завършване на работа са по всяко лака и др. Електроспирачките отделят прах с
време на денонощието. Това затруднява вработ- концентрация не повече от 2,0 mg.m-3, а меха-
ването и изграждането на динамичен стереотип. ничните – до 70,0 mg.m-3. Електротягата образу-
Основният режим на труд и почивка в железо- ва и незначителни количества озон, който бързо
пътния транспорт е удължената 12-часова работ- преминава в кислород.
на смяна – дневна (7-19 ч) с последваща 24-ча- Биологичен фактор. Във въздуха на ра-
сова почивка, и нощна (19-7 ч.), последвана от 48 ботната среда в метростанциите и вагоните мо-
часа почивка. Така работят рък. движение, дис- гат да се изолират условно патогенни и патоген-
печерите, деломайсторите, стрелочници, мане- ни микроорганизми, яйца от хелминти и др., а
вристи и др. струпването на много хора на едно място създа-
405
ва предпоставки за бързо и лесно разпростране- Проблеми възникват през горещите периоди
ние на въздушно-капкови и други инфекции. на годината, когато поради недостатъчната то-
Характерът на труда на професионал- плоизолация, липса или недостатъчна механич-
ните групи, обслужващи метрото в общи линии на вентилация в шофьорските кабини и салони
е подобен на тези от жп транспорта, с утежня- за пътници се измерват температури в диапазо-
ващ фактор – работа целосменно при изкустве- на 30-35°С, а в тежкотоварните, особено тези,
но осветление. Освен последното, условията на работещи в кариери и открити мини – над 35°С.
труд на машинистите са по-неблагоприятни от Създават се условия за прегряване, които се от-
тези на локомотивните машинисти, поради по- страняват, до известна степен, чрез отваряне на
големите ускорения и много честите тръгвания прозорците, с всички неблагополучия от възник-
и спирания, а целосменното движение в туне- ващите високи въздушни течения. В новите ав-
ли при липса на панорамен изглед води до стро- томобили с климатични инсталации този про-
боскопичен ефект у машинистите при движение- блем е ликвидиран.
то на влака в близост до стените на тунела и др. Микроклиматът в ремонтните халета и спо-
Всичко това определя труда на машинистите на магателните отделения през горещите периоди
метровлаковете като по-напрегнат, което до из- на годината обикновено е в допустимите норми
вестна степен се компенсира с по-различния им – температура 20-25°С, относителна влажност –
режим на труд и вътресменни почивки – напр. 55-75% и скорост на движение на въздуха – 0,2-
сега у нас в София при 12-часова работна смя- 0,5 m.s-1.
на, чистото време за каране е 7-8 часа, като на През студените и преходни периоди в голе-
всеки 40 min машинистите почиват в метростан- мите по обем халета и поради липсата на ефек-
циите по 20 min . тивно отопление в тях се създават температури
значително под допустимите.
17.10.4. Автомобилен транспорт Шум. Шумът в автомобилния транспорт, кой-
то създава и екологични проблеми, основно се
Автомобилният транспорт e започнал своето генерира от двигателите на автомобилите, а при
развитие в началото на XX в. С усъвършенства- строителството и ремонта на пътищата – от из-
нето на двигателите с вътрешно горене (бензи- ползваните машини и съоръжения. Дял в шу-
нови и дизелови) и с възможността за осъщест- мовата характеристика на автомобилите имат и
вяване на доставките „от врата до врата“ той „шумовете на движението“, състоянието на път-
бързо се превръща в най-използвания транс- ната настилка, разположението и техническото
порт. състояние на двигателя, уплътнението на шо-
Основни професионални групи в автомо- фьорската кабина и салона за пътници и др.
билния транспорт са: шофьорите, които се под- В шофьорските кабини на тежкотоварните ав-
разделят на шофьори на товарни автомобили томобили се регистрират нива на шум в диапа-
– леки, средни, тежки, международни, работе- зона от 87 до 90 dB/A, в среднотежките – 77-87
щи на открити мини и кариери и др., шофьори dB/A, а в лекотоварните – 76-86 dB/A. В автобу-
на пътнически автомобили – леки (до 8 души) и сите по време на движение нивото на шума е от
автобуси – градски, междуградски; персонал ор- 76 до 83 dB/A, в леките автомобили – до 78 dB/A,
ганизиращ и контролиращ графика на движени- а в тежките автомобили за международен транс-
ето на автомобилите – диспечери; персонал, из- порт – 77-86 dB/A.
вършващ предпътните медицински прегледи на При различните видове ремонтна дейност се
шофьорите; персонал, обслужващ пътниците генерират нива на шум от 77 до 99 dB/A, а при
по време на движение – кондуктори, стюарди и експлоатацията на пътностроителната техника
др.; персонал, обслужващ пътниците и товарите (багери, скрепери, булдозери и др.) – 80-99 dB/A.
на автогарите – билетни и багажни касиери; пер- Инфразвук. При различните товарни авто-
сонал, осигуряващ техническата изправност на мобили при движение със скорост 60-70 km/h и
автомобилите преди излизането им от гаражи- затворени прозорци нивото на инфразвука в шо-
те; работници по текущата поддръжка и ремонта фьорската кабина е със средни стойности 102
на автомобилите в гаражите; персонал по строи- dB. Отварянето на страничния прозорец пови-
телството и поддържането на пътищата. шава нивото му на 109 dB.
Микроклимат. През цялата работна смяна В шофьорските кабини на пътническите авто-
на открито работи персоналът по строителство- буси при същата скорост на движение със затво-
то и поддържането на пътищата, добива, прера- рени прозорци нивото на инфразвука е в грани-
ботката и подготовката на пътните строителни ците 98-112 dB (средно 105 dB).
материали. Вибрации. И тук, както в железопътния
Съществуващото отопление в пътническите транспорт, шофьорите и персоналът, обслужващ
и товарни автомобили осигурява през студени- автобусите по време на движение, са подложе-
те периоди на годината допустими стойности на ни на комбинирани вертикални, надлъжни и на-
параметрите на микроклимата. Недостатъчното пречни общи и локални вибрации.
текущо поддържане на отоплителните инстала- Измерените стойности на общите вибрации
ции и уплътнението при по-старите автомоби- на пода и седалката са по-благоприятни при ав-
ли е причина за измервани ниски стойности (до тобусите в сравнение с товарните коли. Това е
8-10°С) в шофьорските кабини и салони за път- обяснимо с конструктивните им особености (то-
ници. варните коли и самосвалите са с по-твърдо окач-
406
ване) и условията на експлоатация (вид, релеф служващите ги шофьори и др. Прахът е изключи-
и състояние на пътя). Неблагоприятната вибра- телно неорганичен, най-често смесен – силициев
ционна характеристика до голяма степен се ко- двуокис с метални аерозоли, железен окис с оло-
регира от предвидените амортисьорни системи вен миниум, прах от зърнени храни и др. Концен-
на работното и пътнически кресла. трацията му зависи от сезона, влажността на въз-
Увеличаването на скоростта на движение уве- духа и състоянието на пътната настилка.
личава средните стойности на виброскоростта на При строителство, ремонта и поддържането
общите вибрации и на двете измервани места. на пътищата е измерена концентрация на прах
Обективизирането на целосменното вибраци- е 3,12-234,84 mg.m-3. Преобладавала е средно-
онно натоварване показва (направени измерва- дисперсната фракция, а съдържанието на сво-
ния), че шофьорите на товарни автомобили при боден SiO2 е било до 16% в 50% от пробите.
извънградско движение превишават нормата над Биологичен фактор. Висока микробна за-
3 пъти, а при градско движение – с 55%. Шофьор- мърсеност може да се регистрира в пътниче-
ите на автобуси и от международния автомоби- ските салони на автобусите. Биологични замър-
лен транспорт превишават нормата около 2 пъти. сители могат да се регистрират и при превоз на
Направена интегрална оценка на виброско- живи животни или техни продукти – кожи, вълна
ростта на локалните вибрации на волана показ- и др., както и в работната среда на кондуктори-
ва стойности при различните автомобили от 0,4- те, билетните касиери, стюарди и др.
0,7 m.s-1.10-2 (за леките) до 2,7-3,0-4,2 m.s-1.10-2 (за Характер на труда. Трудът на шофьорите
тежките). При работа на открити мини и кариери е нервно-сензорен с голямо психо-емоционално
тези стойности са били още по-високи – 4,5-5,5 напрежение. Те вземат важни решения, най-чес-
m.s-1.10-2. то в дефицит от време, приемат и преработват го-
Химически вредности. Автомобилният транс- лям обем информация. Много натоварени са зри-
порт е един от основните замърсители както на телния, слуховия и вестибуларен анализатори.
околната среда, така и на собствените си работни В най-утежнени условия са шофьорите на
и битови помещения. Основен източник на ток- градски автобуси (с пряка ангажираност сред-
сични вещества са двигателите, тяхното разпо- но 82,0%), следвани от тези, пътуващи в между-
ложение, херметизация, изолация и техническо градски условия (72,0%). При шофьорите на то-
състояние, използваните гориво-смазочни мате- варни коли най-тежък и напрегнат е трудът при
риали, вида на автомобила, състоянието и реле- разкривка на мини.
фа на пътя и др. Основни неблагоприятни моменти в труда на
При съвременните автомобили възможности- сервизните работници са високият процент при-
те за попадане на ауспухови газове в кабините и нудителни работни пози, значително статично
салоните за пътници са сведени до минимум. На- натоварване и физически усилия във връзка с
личие на химически замърсители (СО2, СО, въ- ръчното пренасяне на тежки детайли.
глеводороди, SO2, NO и др.) се установяват при Режим на труд и почивка. Продължител-
неуплътнени двигатели, разположени в кабината, ността на работната смяна на шофьорите е
като концентрациите им обикновено са под ПДК. различна и е в зависимост от вида на автомо-
При утежнени режими на работа на двигателите била (товарен или пътнически), условията на
(изкачване на наклони, форсиране, движение по кормуване (градски, междуградски, междуна-
лоши пътища, открити мини и кариери и др.) се родни, смесени).
измерват концентрации до 600-900 mg.m-3. Режимът на труд и почивка на шофьорите е
В автобусите се измерват концентрации на нерационален с помесечно отчитане на работ-
СО2 в граници 2160-5900 mg.m-3, СО – 5,0-60,0 ното време, удължени работни смени, често с
mg.m-3 и понякога следи от въглеводороди. По-не- нерегламентирани почивки и значителен про-
благоприятните стойности са измерени при авто- цент нощен труд.
буси, чиито двигатели са разположени в кабините. Международните шофьори трябва да се
В товарните автомобили, особено тежкото- спазват Конвенция No 153 от 1979 г. на МОТ, коя-
варните, работещи на мини и кариери, концен- то регламентира режима им на труд и почивка и
трацията на въглеводороди в кабините им дос- ограничава продължителността на кормуване за
тига до 100-150 mg.m-3, СО – 15-60 mg.m-3. денонощие до 9 часа (48 часа за седмица), като
Прах. Запрашеността не е характерен пока- след 4-тия час трябва да има задължителна по-
зател при шофьорския труд, но при определе- чивка и поне 10 h почивка за 24 часа.
ни товари (насипни, земна маса) се установяват Сервизните работници обикновено работят
концентрации на прах в кабините от 2,0 до 330,0 в редовна 8-часова работна смяна, като в някои
mg.m-3. Максимални стойности се измерват при сервизи съществуват I-ва и II-ра дневни смени, а
самосвали, работещи на разкривка на мини и ка- в тези, обслужващи градския транспорт същест-
риери, когато 70% от пробите превишават ПДК. вуват и нощни смени.
В автомобилния транспорт на прахово въз-
действие са изложени товаро-разтоварните ра- 17.10.5. Въздушен транспорт
ботници, работещите по строителството, ремонта
и поддържането на пътищата и тунелите, работ- Въздушният транспорт е най-новия вид транс-
ниците по ремонта на автомобили, превозващи порт.
прахообразни товари – цимент, брашно и др., ра- Основните професионални групи в транс-
ботещите на открити мини и кариери, вкл. и об- портната и гражданска авиация (ТГА) са: персо-
407
нал, обслужващ самолетите и пътниците по вре- При реактивните самолети акустичния шум е
ме на полет – командир, пилот, радист, щурман, под този на витловите при запазен в общи линии
бордмеханик и стюардеси; персонал, осигуря- инфразвуков интензитет – 68-100 dB.
ващ дистанционното управление на самолетите При вертолетите – общо ниво на инфразвук
– ръководител полети и авиодиспечери; наземен до 114 dB, а в пилотските кабини на летателните
персонал – на старта (стартьор, авиомеханици, средства на ССА – до 106 dB.
авиотехници, запусчици, ГСМ работници) – об- Вибрации. В авиотранспорта общите вибра-
служват самолетите при кацане и излитане и в ции не са толкова значим фактор, както в дру-
регламента – авиомеханици и авиотехници, из- гите видове транспорт. Летателните състави по
вършващи текущ и основен ремонт на самоле- време на полет са подложени на високочестотни
тите в ремонтните бази; персонал, обслужващ общи вибрации (от двигателите на самолета) в
пътниците и товарите на аерогарите – билетни и комбинация на апериодични, нискочестотни тла-
багажни касиери, информаторки и др.; мед. ра- съци (при движение на самолета и турболент-
ботници, извършващи предполетните медицин- ност в атмосферата). Максимални стойности се
ски прегледи и др. регистрират при рулиране по пистата при изли-
В селскостопанската авиация (ССА) основни тане и кацане. В по-неблагоприятно положение
професионални групи са: на работната площад- са летците от ССА и пилотите на вертолети.
ка – пилоти, авиомеханици и общи работници, то- Локални вибрации, с надпределни стойно-
варещи самолета с пестициди или торове; в ре- сти, са характерни за ремонта на самолетите
монтните бази – авиомеханици и авиотехници. при използване на ръчни пневматични пистоле-
Микроклимат. През цялата работна смяна ти, бормашини, пистолети за нитоване, шлай-
на открито работят работниците на старта в ТГА фмашини и др.
и площадките на ССА, без пилотите. Химически вредности. Те имат водещо
Системите за кондициониране на въздуха и значение в ССА, а в определени моменти при
добрата херметизация на самолетите на ТГА це- ремонта и старта.
логодишно създават оптимални стойности на В пилотските кабини на товарните самолети
микроклимата в тях, вкл. и барометричното на- се измерват средни концентрации на СО и СО2
лягане до 6300 m височина. При по-големи ви- съответно 25,0 mg.m-3 и 2600 mg.m-3. В пътниче-
сочини на полета (12000 km) атмосферното на- ските самолети тези стойности са по-високи –
лягане в самолетите е 0,57 atm., което е равно СО – 75,0 mg.m-3 и СО2 – 3400 mg.m-3.
на атмосферното налягане на земна точка с над- На старта токсичните вещества се отделят от
морска височина 2300 m. Неблагоприятен мо- двигателите на самолета и използваните съоръ-
мент е сухия въздух в самолетите – отн. влаж- жения за техническото им обслужване. Регис-
ност около 25%. трират се наднормени концентрации на въглево-
Микроклиматът в хангарите на ТГА и ССА и дороди от двигатели с нафта и бензин – средно
спомагателните отделения към тях през горещи- 129,0 mg.m-3 и с керосин – средно 83,0 mg.m-3.
те периоди на годината обикновено е в допусти- Съдържанието на въглеводороди работната
мите норми. През студените и преходни периоди среда на авиомеханиците е със средни концен-
температурите са значително под допустимите. трации 150,0 mg.m-3.
В нехерметизираните пилотски кабини на ле- На старта концентрацията на СО е от 20,0
тателните средства на ССА микроклиматът се до 420,0 mg.m-3, азотни окиси – 4,0-11,0 mg.m-3
определя от макроклимата. и озон и фотооксиданти – 0,2-1,3 mg.m-3. Масле-
Характерна особеност на микроклимата във ните аерозоли са в концетрации от 2,50 до 44,0
въздушния транспорт е възможността екипажи- mg.m-3.
те на самолетите за кратко време (2-3 часа) да При различните ремонтни операции се из-
сменят климатичните пояси, което създава усло- мерват концентрации на бензол (ср.конц. 31,0
вия за пренапрежение на терморегулаторните mg.m-3), толуол (13,0 mg.m-3), ксилол (9,0 mg.m-3),
системи на организма . ацетон (118,0 mg.m-3), фенол (9,00 mg.m-3) и др.
Шум. Шумът във въздушния транспорт е во- В ССА имат по-неблагоприятна санитарно-хи-
дещ неблагоприятен фактор, който оказва вли- мическа характеристика, в сравнение с тези от
яние не само на работещите във въздушния ТГА, определена от допълнителните токсични ве-
транспорт, но и върху околната среда. щества – ФОС, азотни торове и др. При ремонта
В пилотските кабини и салоните за пътници на летателните средства на ССА също са измер-
на турбовитловите самолети нивото на шума е в вани наднормени концентрации на ФОС, въпре-
диапазона от 81 до 93 dB/A, в реактивните – 67- ки че преди ремонт самолетите се измиват.
87 dBA, във вертолетите – 87-103 dB/A, а в само- Електромагнитни лъчения. Във въздуш-
летите на ССА – 97-104 dB/A. При техническото ния транспорт се срещат значителен брой мощ-
обслужване на старта на самолетите шумовите ни източници, както в летателните средства (ра-
нива се обособяват в 3 зони: непосредствено до диолокаторна и радионавигационна апаратура),
самолета – 112-122 dB/A, общ фон на пистата – така и наземни – радари, радиостанции и др., и
81-101 dB/A и закритите работни помещения – при ремонта им в специализираните лаборато-
68-88 dB/A. рии. Така напр. до антената на преносимите ра-
Инфразвук. При турбовитловите самолети об- диостанции се измерва УВЧ ЕМП с интензитет
щото ниво на инфразвука не се различава от това около 25 V.m-1, под носовата част на самолета на
на акустичния шум и е в граници от 83 dB до 91 dB. 2 m от излъчващата антена – 25-40 V.m-1.
408
Йонизираща радиация. В някои самолети и до 9 h и от 16 до 19.30 h, с недостатъчни междус-
вертолети съществуват радиоактивни противо- менни почивки. Броят на работните дни е пряко
обледенителни индикаторни устройства, в които свързан с летателните часове, които се норми-
има Sr90 и J90. Те излъчват β и γ лъчи с мощност рат в зависимост от вида и типа на летателното
на експозиционната доза на разстояние 1 cm от средство, броя на пилотите в тях, вида на авио-
устройството 800 mR.h-1, на 10 cm – 150 mR.h-1, а химическата работа и др.
на 1 m – 0,3 mR.h-1. ЗАБОЛЯЕМОСТ И ТРАВМАТИЗЪМ
В някои прибори, особено в по-старите ле- Сумарната заболяемост (съвкупността от ре-
тателни средства са използвани радиоактивни гистрираните по обръщаемост и новооткритите
светещи бои на скалите, които съдържат Ra226. случаи) е най-висока в жп транспорта, следван
Те излъчват γ лъчи с мощност на експозицион- от автомобилния, водния и въздушния. С най-ви-
ната доза 2-17 mR.h-1. соки показатели са лицата над 50 г. Преоблада-
Проблем за екипажите на самолетите пред- ват болестите на дихателната система (хронич-
ставлява и космическата радиация. Специали- ни бронхити, ОКГДП и др.), на кръвообращението
стите по гражданска авиация в САЩ (FAA) са (артериална хипертония), на храносмилателната
пресметнали, че за 960 летателни часа (годиш- система (язви, гастрити и др.), нервната система
ната норма летателни часове) екипажите на са- и сетивните органи, костно-мускулната система
молетите получават радиационна доза от 0,24 (болести на междупрешленните дискове), кои-
до 8,9 mSv, което е под препоръчителния лимит то могат да бъдат определени като проблемни за
от Международната комисия за радиационно работещите в транспорта.
предпазване (ICRP) от 20 mSv на година. Подобна е заболяемостта с временна нетру-
Характер на труда. Спецификата на тру- доспособност, където най-чести са ОКГДП (око-
да на летателния състав се определя от нервно- ло 1/5 от всички заболявания), следвани от би-
сензорното и психо-емоционално напрежение от товите злополуки (10-11%), остеохондрозите и
едновременното наблюдение на много изменя- хипертоничната болест и др.
щи се във времето параметри, приемане и ана- Половината от регистрираните случаи на
лизиране на голям обем зрителна и слухова ин- професионални заболявания са в железопът-
формация, вземане на решения, често пъти в ния транспорт. Следват тези в автомобилния
сложна обстановка и в дефицит от време, голя- (36%), въздушния (7%) и водния (6%). Най-чести
ма лична отговорност и висок риск. са невритите на слуховия нерв (28%), следвани
Дейността на ръководител полетите и диспе- от вибрационната болест (21%), вегето-съдовия
черите е изключително сложна и разнообразна. синдром (12%), вегетативната полиневропатия
Наблюдават се над 25 променящи се във време- на горните крайници (9%), миотендинозите и ми-
то обекти, с висока концентрация и превключ- отендинитите (7%) и др.
ване на вниманието, стресови ситуации, отго- Трудовите злополуки са 2,2-3,0% от всички
ворност, дефицит от време, голямо натоварване случаи на заболяемостта с временна нетрудос-
на слуховия и зрителен анализатори, наложен пособност. Най-тежки и най-чести са производ-
темп, изискващ срочност и прецизност. ствените травми във водния транспорт, след-
Трудът на техническия персонал от старта вани от автомобилния, жп промишлеността и
и ремонта, се категоризира като лек до умерен строителството по транспорта, а най-леки – във
физически, умерено напрегнат. въздушния транспорт.
Трудът на летците и механиците от ССА, ра- ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ
ботещи на авиоплощадките, се утежнява допъл- Хигиенните мероприятия, прилагани в други-
нително от неблагоприятни фактори като: рабо- те отрасли, спрямо неблагоприятните условия
та на открито, неравномерност, неритмичност, на труд, могат да се приложат и в системата на
чести излитания и кацания, малка продължи- транспорта. Специфичните за транспорта профи-
телност на полетите, активно водене на лета- лактични мероприятия могат да се обобщят като:
телното средство на малка височина, като ед- 1. Разработване на специфични хигиенни
новременно с това се борави с устройствата за нормативи, свързани с настъпването на умора
пръскане или торене – по-неблагоприятни усло- при персонала (особено за работещите в екс-
вия на труд в комбинация на наднормени кон- плоатацията и свързаните с безопасността на
центрации на ФОС и др. движението) и осигуряващи комфортни условия
Режим на труд и почивка. Летателната дей- за пътуващите.
ност по своята продължителност е регламенти- 2. Модели и системи за оптимизиране режи-
рана от дневна, месечна и годишна норма. мите на труд и почивка.
При ръководител полетите се прилага сменен 3. Ефективен медико-професионален подбор
труд с удължена 48-часова почивка. и експертиза на трудоспособността и пригоднос-
При работещите на старта авиомеханици и тта за работа на различните професионални гру-
авиотехници се прилагат често две 12-часови пи транспортни работници.
смени – дневни (7-19 h), с последваща 24-часо- 4. Организиране на системи за предпътни и
ва почивка и нощни (19-7 h), след които ползва периодични прегледи, осигуряващи ранно от-
48-часов отдих. криване на настъпили отклонения във функци-
На авиоплощадките на ССА съществуват оналното състояние на организма, свързани с
утежнени режими на работа с неритмичност в безопасността на движението и професионално
труда, удължен и разпокъсан работен ден – от 5 обусловените заболявания.

409
5. Осигуряване на надеждна биопрофилак- 6. Намаляване на хиподинамията при основ-
тика на транспортните работници, чрез рацио- ните транспортни професии – водачи, диспече-
нален хранително-питеен режим, закаляване на ри и др., чрез създаване на съответни рекреаци-
организма и др. онни комплекси.
1. Вайсман, А.И. Гигиена труда водителей автомобилей. М., „Медицина“, 1988, 189.
2. Горанова, Л.,Ем.Иванович, Ив.Паунов. Шумовият фактор в производствени отрасли и в
транспорта в България. В кн. Инфразвук, ултразвук, шум и вибрации, под. ред. на Д. Цветков и М. Ан-
гелова, С., „Медицина и физкултура“, 2007, 94 – 102.
3. Горанова, Л.,Ем.Иванович, Ив.Паунов. Вибрационният фактор в производството и в транс-
порта в България. В кн. Инфразвук, ултразвук, шум и вибрации, под. ред. на Д. Цветков и М. Ангело-
ва, С., „Медицина и физкултура“, 2007, 173 – 183.
4. Исаков, П.К., Д.И.Иванов, И.Г.Попов и др. Теория и практика авиационной медицины. М., „Ме-
дицина“, 1975, 359.
5. Николаева, Д., Ив.Паунов. Инфразвук. В кн. Инфразвук, ултразвук, шум и вибрации, под. ред.
на Д. Цветков и М. Ангелова, С., „Медицина и физкултура“, 2007, 11 – 46.
6. Паунов, Ив. Характеристика на инфразвука в транспортните средства и някои аспекти на въз-
действието му върху организма на водачите. Автореф. на канд. дис., С., 1990, 49.
7. Прохоров, А.А., С.В.Суворов, О.И.Грибанов. Руководство по гигиене железнодорожном
транспорте. М., „Медицина“, 1981, 381.
8. Сергеев, Е.П. Руководство по гигиене водного транспорта. М., „Медицина“, 1974, 296.
9. Стеймацкий, А.Р. Гигиена труда плавсостава речных судов. М., „Транспорт“, 1984, 168.
10. Association of American Railroads. Manual of Standards and Recommended,Specifications for
TANK Cars. Washington, 1982.
11. Automotive and Marine Service Station Code. NFPA 30A.Quincy, MA: NFPA, 1993.
12.Costa,G. A seven-point programme to reduce stress in air traffic controllers in Itali. In Preventing
Stress at Work.Conditions of Work Digest, Geneva: ILO, 1992, Vol.11,
13.Marine Safety Agency. Merchant Shipping Notice No.M.1607: The Merchant Shipping and Fishing
Vessel (Medical Stores) Regulations 1995.SI 1995, No 1802, Southampton,UK:Department of Transport.
14. Marine Safety Manual. COMDTINST M 16465.6. Washington, DC:Department of Transportation,US
Coast Guard,1996.
15. Transport Industry and Warehousing. La Mont Byrd (chart. ed.). in Encyclopaedia of Occupational
Health and Safety, Stellman, J.M. (ed.). 4th ed. Geneva, International Labour Office, 1998, V.3, 102.2-
102.44.
16. Wu, YX, XL Liu, BG Wang, and XY Wang. Aircraft noise-induced temporary threshold shift. Aviation
Spaсe and Medicine, 1989, 60(3), 268-270.
410
М. Колева
Химико-фармацевтично производство.
17.11 Аптеки
Химико-фармацевтичното производство е вид наличието на работни операции със значи-

част от химическата промишленост и в много от телни физически усилия (главно при товарене и
развитите страни в света е един от най-важни- разтоварване на суровини и материали и готова
те и перспективни отрасли. Обхваща голям брой продукция);
държавни и частни структури (фирми и здравни – защита на работещите от рискове, свърза-
заведения), които извършват научно-изследова- ни с експозиция на шум;
телска и приложна дейност за създаване, пре- – контрола за спазване на пределно-допусти-
дклинични и клинични изпитания, производство мите концентрации на вредни вещества във въз-
и продажба на лекарствени средства за нуждите духа на работната среда;
на хуманната и ветеринарната медицина. – правилата за безопасност на труда в хими-
У нас съществува законова уредба и утвър- ко-фармацевтичната, микробиологичната и пар-
ден правен ред за легализиране на производ- фюмерийно-козметичната промишленост;
ството, вноса, износа, употребата и търговията с – правилата за лицензиране на производите-
лекарствени средства, вкл. защита на авторско- лите и търговците на едро с лекарствени сред-
то право при патентоване на нови лекарствени ства;
средства и търговски марки, възпроизводство на – изискванията към документацията за регис-
лекарствени средства, както и правото на фир- трация на лекарствени средства;
мена тайна при производството. – устройството, реда и начина на организа-
Цялостната дейност по осигуряване на насе- ция на работа на аптеките и номенклатурата на
лението с необходимите лекарствени средства лекарствените продукти;
се ръководи от Съвета по аптечно дело при МЗ. – изискванията към качеството на водата,
Производството и продажбата на лекарстве- предназначена за питейно-битови цели (тъй
ни средства се организират в унисон с изисква- като водата е суровина за производството на
нията на действащите нормативни актове, които течни лекарствени форми и към нейните ка-
регламентират: чества, особено при производството на ампулни
– хигиенно защитните зони (ХЗЗ). форми и очни капки, се предявяват много строги
Те са: при производтво на синтетични лекар- изисквания).
ствени препарати, антибиотици и препарати за Спазването на правото на фирмена тайна не
селското стопанство – 1000 m; производство на ограничава предвидените от Закона за здравос
глицерин, органопрепарати и фитохимични про- ловни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) кон-
изводства – 100 m; производство на фармацев- тролни дейности върху качеството на условията
тични калиеви соли, таблетиране и разфасова- на труд и главно на въздуха на работната среда.
не на готови лекарствени форми; дестилация на Тези два аспекта са пряко свързани с фармако-
етеричномаслени продукти, козметични кремо- логичната и токсикологичната характеристика на
ве, шампоани и пасти за зъби в затворени инста- произвежвежданите лекарствени препарати. От
лации – 50 m; фармакологичната характеристика зависи тяхна-
– оценка на въздействието върху околната та ефективност като профилактично или лечеб-
среда, която е задлжителен етап при изгражда- но средство. От токсикологичната характерис-
нето на нови мощности за производство; тика зависят нежеланите или странични ефекти
– методите за събиране, превозване, съхра- (токсичността за организма), които могат да имат
няване и обезвреждане на опасни отпадъци, към лекарствените препарати. От друга страна при-
които принадлежат и част от твърдите отпадъци съствието в работната среда на активно действа-
на фармацевтичното производство; щите съставки на лекарствените средства, как-
– изискванията към качеството на атмосфер- то и на други химични вещества под формата на
ния въздух, с които следва да са съобразени ус- суровини, междинни, крайни или отпадни про-
тройствата за пречистване на отработения въз- дукти (химичен фактор), в съчетание със съпът-
дух в производството; стващите производството физични фактори фор-
– реда и начина: – за контрол на качество- мира специфични условия на труд. Условията на
то на работната среда; – за работа с видеодис- труд имат определено, значително влияние както
плей; – периодичността на извършване на оцен- върху качеството на произвежданата продукция,
ка на риска в реалните производствени условия, така и върху здравето на работниците.
която е задължителна част от общата оценка на Оценката за съответствие на условията на
работното място; – условията и изискванията а труд с изискванията на ЗЗБУТ и национални-
разработване и въвеждане на физиологични ре- те стандарти, и риска за здравето на работещи-
жими за труд и почивка по време на работа пред- те е част от документацията при сертифициране
411
по стандарт ISO 9001 за качество на произвеж- ции, прах, токсични вещества, осветление и не-
даната продукция. Задължение на работодателя йонизиращи лъчения в работните помещения и
е да осигури здравословни и безопасни условия на работните места. Технологичните процеси и
на труд. дейности с отделяне на прах, токсични и вред-
ни вещества, шум и вибрации над установените
17.11.1. Производствени сгради норми, с прегряващ микроклимат, мокри процеси
и др. се организират в отделни сгради или поме-
Според изискванията на Закона за здраво- щения. Работните помещения и работното обо-
словни и безопасни условия на труд и Наредба рудване, вкл. вентилационните системи, се по-
№ 7 за минималните изисквания за здравослов- чистват редовно.
ни и безопасни условия на труд на работните Работното място се оформя в съответствие
места и при използване на работното оборуд- с ергономичните изисквания и антропометрични-
ване площадките за строителството на пред- те характеристики на работещите. Предвиждат
приятия, сгради, съоръжения и др. се опре- се достатъчна площ, обем и свободна незаета
делят в зависимост от дейността, която ще се област на работното място така, че да се осигури
извършва в тях, като се осигуряват нормите и из- достатъчна свобода на движение на работещите
искванията за защита на работещите и населе- при изпълнение на работата и пожарна безопас-
нието. Цитираните по-горе нормативни докумен- ност за съответната дейност. Организацията на
ти касаят точно тези два аспекта на превенция работа, размерите и подреждането на работно-
на здравето. При избора на площадка задължи- то място се съобразяват с физиологичните и ер-
телно се спазват минималните защитни зони до гономичните изисквания за осигуряване на нор-
обектите, като се вземат под внимание посока- мално протичане на работния процес.
та на преобладаващите ветрове, особеностите Подовете на работните помещения тряб-
на релефа и климата. Минималните защитни ва да са неподвижни и стабилни, да осигуряват
зони за обекти на фармацевтичната промишле- изолирането на работещите при наличие на ри-
ност варират от 1000 m до 50 m. скове за здравето, да са безопасни наклони,
Сградите, в които са разположени работни- препятствия и отвори. Подовете и стените на ра-
те места, трябва да имат конструкция и експло- ботните помещения се изработват от материа-
атационна сигурност съгласно предназначение- ли, които не отделят, не пропускат и не пренасят
то им. вредни за хората емисии, и са съобразени с из-
Свободните площи на предприятията се искванията за пожарна безопасност. Изработват
озеленяват с подходяща тревна, дървесна и се от материали и по начин, който не затруднява
храстова растителност. В установените защит- редовното им почистване. Предвид особености-
ни зони не се допуска строителство на производ- те на химико-фармацевтичното производство и
ствени и жилищни сгради. Въвеждането в екс- риска от аварии (обгазяване, разливане на агре-
плоатация на предприятия, обекти и работно сивни течности, самозапалване или самовзривя-
оборудване се извършва с разрешение за полз- ване) се предявяват специални изисквания към
ване на строежа, издадено от компетентния ор- вида, броя, размерите, местата и материалите,
ган съгласно Закона за териториално и селищ- от които се изработват вратите и порталите.
но устройство. Собственикът или ползвателят на Механизираните врати трябва да имат лес-
предприятието, обекта или работното оборудва- но забележим и достъпен механизъм за отва-
не съставя досие, което съдържа документи за ряне. Вратите по аварийните пътища трябва да
проектното осигуряване на здравословни и без- са обозначени със съответните знаци, да се от-
опасни условия на труд и документацията (про- варят отвътре навън безпрепятствено по всяко
токоли и актове), доказваща съотвествието на време и без ключ. При авария в енергийната сис-
изпълненото строителство с изискванията на ЗЗ- тема механизираните врати трябва автоматично
БУТ, както и всички документи, отразяващи пери- да се отварят и да остават отворени. Вратите и
одични изпитвания и проверки при експлоатация. порталите, определени за преминаване само на
Територията на предприятието (обекта) се транспортни средства, се маркират със знаци,
огражда и се вземат мерки за ограничаване на забраняващи движението на пешеходци.
достъпа на външни лица. С композиционни ре- Прозорците и капандурите трябва да осигу-
шения на територията на предприятието се оси- ряват достатъчно естествено осветление, да се
гуряват всички изисквания, свързани с безо- почистват редовно.
пасността и здравето на хората: зониране на Електрическите съоръжения и инстала-
територията, маркиране на опасните зони, пъ- ции да не създават условия за повишен риск от
тищата и обслужващите предприятието ж.п. ли- електротравми. Пътните маршрути и опасните
нии и др. Пътищата на територията се изграждат зони да имат съответната маркировка. Местата
и поддържат с трайна настилка и се обозначават за товарене и разтоварване на суровини и готова
с необходимите маркировка, пътни знаци и сиг- продукция да са обозначени и снабдени с необ-
нализация. ходимата механизация за намаляване на физи-
Работните помещения и работните мес- ческите усилия при работа. Да са предвидени и
та трябва да осигуряват безопасни условия на маркирани аварийни пътища и изходи, свободни
труд и опазване на здравето на работниците. Не за предвижване на работещите по всяко време.
се допуска превишаване на установените нор- За работещите на открито да са предвиде-
ми за производствен микроклимат, шум, вибра- ни мерки за охрана от падащи предмети, шум,
412
газове, пари, прах, нейонизиращи лъчения, па- пасни и пожароопасни концентрации в работните
дане и подхлъзване, както и за предпазване от помещения или места, се осигурява автоматич-
въздействието на неблагоприятни атмосферни но задействаща се аварийна вентилационна сис-
условия. тема. Местните смукателни инсталации, обслуж-
ващи съоръжения, които отделят силно токсични
17.11.2. Работна среда и производствен газове и прах, и общообменните вентилацион-
процес ни инсталации в работни помещения се инстали-
рат така, че да се включват автоматично заедно с
Хигиенните изисквания към работната среда технологичното оборудване и да блокират включ-
включват мерки, осигуряващи необходимото ос- ването му при неизправност на вентилацията.
ветление на работните места и оптимален про- Контролът за качеството на работната среда
изводствен микроклимат. Необходимо е да се се извършва от акредитирани органи за контрол.
предвидят превантивни мерки за предотвратя- Периодичността за контрола се определя от спе-
ване на вредните за здравето последици както цифичните условия по указания на Службата по
при работа в помещения с ниски температури, трудова медицина, която извършва оценка на
така и при опасност от прегряване; при наличие риска за здравето и организира профилактични-
на повърхностна температура на технологични те медицински прегледи. Наредба № 5 (1999 г.)
съоръжения над 55°С; при ръчно манипулиране предвижда освен първоначалната оценка на ри-
с командни уреди с температура над 45°С. При ска такава да се извършва при промени в техно-
дейности, опасни за прегряване на работещите логията, смяна на оборудването или въвеждане
да се осигуряват условия за рационално охлаж- на ново производство. Използваните опасни ве-
дане и питеен режим за компенсиране на загу- щества, вкл. с канцерогенен потенциал, задъл-
бите от течности и минерални соли. жително се картотекират. Картотеката съдържа
Не се допускат концентрации на вредни ве- данни за тяхната характеристика, описана в т.н.
щества във въздуха на работната среда над оп- „Информационни листове за безопасно приложе-
ределените хигиенни норми. Пределно-допусти- ние“ (Material Safety Data Sheet), със съдържани-
мите концентрации (ПДК) и Ориентировъчните ето на които предваритено се запознават работе-
безопасни равнища на въздействие (ОБРВ) на щите в контакт с химични вещества.
най-често употребяваните органични разтвори- При наличие на наднормени нива на шум
тели, други химични вещества, лекарствени рас- на работните места в зависимост от техноло-
тения, някои антибиотици и готови лекарствени гичните възможности се прилагат технически
средства са представени в таблици 1-4. решения на неговото ограничаване чрез екра-
Производствените процеси в химико-фар- ни, кожуси, покрития, ограждения, звукопоглъ-
мацевтичното производство трябва да са мак- щаща обработка на стени и тавани, изолиране,
симално механизирани и автоматизирани. Тъй дистанционно управление на машини и съоръ-
като се работи с опасни за здравето химични жения, звукоизолирани кабини за персонала и
вещества с висока токсичност и фармакологич- др. При работа в условията на шум над уста-
на активност оборудването трябва да бъде мак- новените норми и когато са приложени всички
симално херметизирано. При манипулиране- изисквания за намаляване на нивото на шума,
то на прахоообразни суровини и материали да работещите използват антифони (външни или
се прилагат мерки за улавяне на праха. Прахо- вътрешни).
образните материали се пренасят на закрито. Машини и съоръжения – източници на вибра-
При пресяване за разделяне на фракции на си- ции, се монтират по проекти, гарантиращи меха-
тата се монтират плътни обвивки с възможност нична надежност на строителната конструкция на
за свързване към аспирационно устройство. За сградите и съоръженията и на отделните им еле-
ограничаване на вторично прахово замърсяване менти. За ограничаване нивото на вибрациите
да се използват вакуумни устройства за почист- машините и съораженията се монтират на отдел-
ване на работното място и работното оборудва- ни фундаменти и/или се прилагат технически ре-
не, влажно почистване на пода и повърхности- шения за намаляване нивото на вибрациите.
те. При краткотраен контакт с вредни вещества, Списъкът на одобрените за производство и
който не може да бъде предотвратен, при ма- употреба лекарствени средства у нас (предста-
нипулиране на прахообразни субстанции (пре- вени по групи в Приложение 1) включва широк
тегляне, смилане, сухо смесване, сушене под спектър препарати за профилактика и лечение
формата на кипящ слой и др.) при почистване и на голям брой заболявания и увреждания на
ремонт на работните места и оборудването, ко- здравето. Този списък съдържа фармакологич-
ето често се налага в производството на лекар- ните групи, които задължително се включват в
ства да се използват лични предпазни средства номенклатурата от лекарствени продукти на
(ЛПС). аптеките, съгласно Приложение 1 към чл. 4 от
В работните помещения, в които има отделя- Наредба № 8 за устройството, реда и организа-
не на прах, токсични и други вредни вещества, цията на лекарствените продукти. Технологии-
се осигурява принудителна вентилация. При из- те за тяхното получаване са разнообразни и се
точника на отделяне на вредни вещества се ус- характеризират с редица специфични особено-
тройва местна (локална) аспирация. В случайте, сти. Българските фармацевтични фирми произ-
когато е възможно аварийно отделяне на силно веждат част от известните лекарствени препа-
токсични вещества или създаване на взривоо- рати.
413
Приложение 1 (Наредба № 8/2000 г.) 6.4. Уриколитични средства
Списък на лекарствените средства 6.5. Диализни разтвори
по фармакологични групи 7. Лекарства, повлияващи половата сис
тема
1. Лекарствени средства, повлияващи не- 7.1. Гонадоактивни средства
рвната система 7.2. Уретероактивни лекарствени средства
1.1. Анестетици 7.3. Афродизиаци и антиафродизиаци
1.2. Аналгетици и нестероидни противовъзпа- 8. Хематологични лекарствени средства
лителни средства 8.1. Антианемични средства
1.3. Класически седативни средства 8.2. Антикоагуланти
1.4. Сънотворни препарати 8.3. Тромболитици
1.5. Антиепилептични препарати 8.4. Тромбоцитни антиагрегатни
1.6. Антипаркинсонови препарати 8.5. Хемостатици
1.7. Психотропни средства 9. Инфузионни и диализни разтвори
1.8. Средства, прилагани при алкохолизъм и 10. Ендокринни и метаболотропни лекарс-
табакизъм твени средства
1.9. Вегетотропни средства 10.1. Антидиабетични средства
1.10. Миорелаксанти 10.2. Антихипогликемитични средства
1.11. Ревулзивни и локални противовъзпали- 10.3. Хипоталамични и хипофизни хормони
телни средства 10.4. Тиреореактивни средства
1.12. Антиепилептици 10.5. Антипаратиреоидни средства
2. Автакоиди 10.6. Кортикостероиди
2.1. H1 – блокери 10.7. Анаболни стероиди
2.2. Агонисти и антагонисти на серотонинер- 10.8. Антиподагрозни средства
гичните рецептори, ефективни при мигрена 10.9. Средства, повлияващи минералната хо-
3. Лекарствени средства, повлияващи меостаза в костната тъкан
сърдечно-съдовата система 11. Витамини и микроелементи
3.1. Антиангинозни (антистенокардни) средства 12. Противомикробни лекарствени сред-
3.2. Лекарства за лечение на сърдечна недо- ства
статъчност 12.1. Антибиотици
3.3. Антиаритмични средства 12.2. Противотуберколозни средства
3.4. Антихипертензивни средства 12.3. Сулфонамиди
3.5. Антихипотензивни средства 12.4. Хинолони
3.6. Антиатероматозни (хиполипидемични) 12.5. Антифурани
средства 12.6. Оксихинолини
3.7. Периферни вазодилататори 12.7. Антилуетични средства
3.8. Венотонични и капиляротонични (васку- 12.8. Противовирусни средства за системно
лопротективни) средства приложение
4. Лекарствени средства, повлияващи ди- 12.9. Антимикотици за системно приложение
хателната система 13. Противопаразитни лекарствени средства
4.1. Антиастматични средства 13.1. Антипротозойни средства
4.2. Противокашлични средства 13.2. Антихелминтни средства
4.3. Отхрачващи средства и муколитици 14. Антисептици и дезинфектанти
4.4. Белодробни сърфактанти 15. Имуноглобулини, серуми, ваксини и
5. Лекарствени средства, повлиявящи хра- препарати с общотонизиращо действие
носмилателната система 16. Модификатори на биологичния отго-
5.1. Антиулкусни средства вор
5.2. Средства, повлияващи апетита 16.1. Имуносупресори
5.3. Антиеметични средства 16.2. Имуностимуланти
5.4. Средства, повлияващи тонуса и мотори- 16.3. Имуноглобулини
ката на стомашно-чревния тракт 17. Противотуморни лекарствени средства
5.5. Антифлатулентни средства 18. Дерматологични лекарствени средства
5.6. Лаксативни (очистителни) средства предимно за локално преложение
5.7. Антидиарийни средства 19. Офталмологични лекарствени средс-
5.8. Чревни противовъзпалителни средства тва предимно за локално приложение
5.9. Средства, повлияващи черния дроб и 20. Оториноларингологични лекарстве-
жлъчната секреция ни средства предимно за локално приложе-
5.10. Панкреатични ензимни препарати ние
6. Лекарства, повлияващи отделителната 21. Стоматологични лекарствени средства
система предимно за локално приложение
6.1. Диуретици 22. Биопревръзки, биоматериали за транс-
6.2. Средства, повлияващи дисфункцията на плантация и тъканни лепила
пикочния мехур 23. Диагностични средства
6.3. Аминокиселинни препарати за орално при- 24. Антидоти
ложение при хронични бъбречна недостатъчност 25. Хомеопатични лекарствени средства.
414
При производството на синтетични лекарстве- – промишлени отрови. Това най-често са използ-
ни средства участват голям брой химични веще- ваните като суровини химични вещества: реаген-
ства, които са суровини или крайни продукти и в ти, инициатори, катализатори, пълнители и орга-
много други процеси в химическата промишле- нични разтворители. Освен това същите химични
ност. Химичните агенти във фармацевтичното про- вещества се откриват и в лабораториите, които
изводство могат да се разделят на 2 големи групи: осъществяват контрол върху качеството на про-
индустриални реагенти и субстанции, свързани с извежданата продукция и технологичен контрол.
лекарствените продукти. Следователно във възду- Работещите имат контакт с химичните вещества
ха на работната среда под формата на пари, аеро- и когато те са странични или отпадни продукти и
золи и прах се откриват редица химични вещества подлежат на отстраняване и обезвреждане.
Табл. 1. Органични разтворители, използвани при производството на лекарствени средства
Àãð. ÑÑÏÄÊ1 â ÊÌÏÄÊ2
Ðàçòâîðèòåë Ó÷àñòèå Ñïåöèôè÷íè åôåêòè
ñúñò–å mg/m3 â mg/m3
Àìèëàöåòàò ÎÑ;* Ô**;Å*** ïàðè 270.0 540.0 –
Àìèëîâ àëêîõîë ÎÑ; Ô; Å ïàðè 100.0 – –
Àìîíÿê (òå÷åí/ ÎÑ; Ô; Å ãàç 14.0 36.0 –
Àëåðãåí. Êîæíî-ðåçîðáòèâíî
Àíèëèí ÎÑ ïàðè 2.0 –
äåéñòâèå.
Àöåòîí ÎÑ; Ô; Å ïàðè 600.0 1400.0 –
Êàíöåðîãåí çà õîðà (1 êàò.).
Áåíçåí ÎÑ ïàðè 3.25 –
Êîæíî-ðåçîðáòèâíî äåéñòâèå.
n–Áóòèëàöåòàò ÎÑ; Ô ïàðè 710.0 950.0 Äðàçíåùî äåéñòâèå
n– Áóòèëîâ àëêîõîë ÎÑ; Ô; Å ïàðè 100.0 150.0 –
Àëåðãåí. Äðàçíåùî äåéñòâèå.
Äèåòèëàìèí ÎÑ; Å ïàðè 30.0 75.0
Äèìåòèëàìèí ÎÑ ïàðè 3.8 9.4 –
Äèìåòèëàíèëèí ÎÑ ïàðè 2.0 – Àëåðãåí.
Äèìåòèëôîðìàìèä ÎÑ; Ô; Å ïàðè 30.0 – Òîêñè÷åí çà ðåïðîäóêöèÿòà (êàò.2).
1,4–Äèîêñàí ÎÑ; Å ïàðè 50.0 90.0 Êîæíî-ðåçîðáòèâíî äåéñòâèå
1,2–Äèõëîðáåíçåí ÎÑ ïàðè 120.0 300.0 Êîæíî-ðåçîðáòèâíî äåéñòâèå
1,4–Äèõëîðáåíçåí ÎÑ ïàðè 122.0 306.0 Êîæíî-ðåçîðáòèâíî äåéñòâèå
1,2–Äèõëîðåòàí ÎÑ; Å ïàðè 4.0 8.0 Êàíöåðîãåí (2 êàò)
Åòèëàöåòàò ÎÑ; Ô; Å ïàðè 800.0 – –
Åòèëåíãëèêîë ÎÑ; Å àеðîçîë 52.0 104.0 Êîæíî-ðåçîðáòèâíî äåéñòâèå
Åòèëîâ àëêîõîë ÎÑ; Ô; Å ïàðè 1000.0 – –
Èçîïðîïèëîâ àëêîõîë ÎÑ; Ô; Å ïàðè 980.0 1225.0 –
o–;m–,;p–Êñèëåí ÎÑ ïàðè 221.0 442.0 Êîæíî-ðåçîðáòèâíî äåéñòâèå
Ìåòèëàìèí ÎÑ ãàç 12.0 – Àëåðãåí. Äðàçíåùî äåéñòâèå
Ìåòèëåíõëîðèä ÎÑ; Ô; Å ïàðè 100.0 517.0 –
Ìåòèëèçîáóòèëêåòîí ÎÑ; Ô; Å ïàðè 50.0 200.0 –
Ìåòèëîâ àëêîõîë ÎÑ; Ô; Å ïàðè 50.0 –
Äðàçíåùî äåéñòâèå.
Ïèðèäèí ÎÑ ïàðè 15.0 – Äðàçíåùî äåéñòâèå
Ïðîïèëîâ àëêîõîë ÎÑ ïàðè 300.0 500.0
Òåòðàõèäðîôóðàí ÎÑ ïàðè 150.0 300.0 Êîæíî-ðåçîðáòèâíî äåéñòâèå
Òîëóåí ÎÑ; Ô; Å ïàðè 150.0 300.0 –
Òðèåòèëàìèí ÎÑ; Ô ïàðè 8.4 12.6 Êîæíî-ðåçîðáòèâíî äåéñòâèå
Ôîðìàëäåõèä ÎÑ; Ô; Å ïàðè 1.0 2.0 Àëåðãåí. Äðàçíåùî äåéñòâèå.
Ôîðìàìèä ÎÑ ïàðè 15.0 30.0
Òîêñè÷åí çà ðåïðîäóêöèÿòà.
Ôóðôóðîë ÎÑ ïàðè 10.0
n–Õåêñàí ÎÑ; Ô; Å ïàðè 180.0 400.0 Êîæíî-ðåçîðáòèâíî äåéñòâèå
ïàðè,
n–Õåïòàí ÎÑ; Ô; Å 1600.0 – –
àåðîçîë
Õëîðáåíçåí ÎÑ ïàðè 47.0 94.0 –
Õëîðîõîðì ÎÑ; Ô; Å ïàðè 10.0 – Êîæíî-ðåçîðáòèâíî äåéñòâèå.
Öèêëîõåêñàí ÎÑ ïàðè 500.0 – –
1
- Ñðåäíîñìåííà ïðåäåëíî äîïóñòèìà êîíöåíòðàöèÿ (Ãðàíè÷íà ñòîéíîñò çà 8 ÷àñà)
2
- Ìàêñèìàëíà åäíîêðàòíà ïðåäåëíî äîïóñòèìà êîíöåíòðàöèÿ (Ãðàíè÷íà ñòîéíîñò çà 15 min.)
* ÎÑ – Îðãàíè÷åí ñèíòåç
** Ô – Ôåðìåíòàöèÿ (ïðîèçâîäñòâî íà àíòèáèîòèöè)
*** Å – Åêñòðàêöèÿ
415
Използваните за екстракция на продукти ор- от технологията остатъчните количества орга-
ганични разтворители на практика се възста- нични разтворители се изпаряват.
новяват, тъй като участват в затворени произ- Независимо от общите с химическата про-
водствени цикли. Малка част от тях попадат в мишленост процеси и апарати, фармацевтична-
отпадните води от производството в зависимост та промишленост с уникално производство с ха-
от разтворимостта им във вода и от състояние- рактерни особености. Високата фармакологична
то на оборудването. Преципитацията е метод активност и специфичното приложение на край-
за разделяне на лекарствените продукти от теч- ните продукти – лекарствените средства, опре-
ната среда. Прилагат се също филтрация и ек- деля, че те дори и в малки количества са опасни
стракция от състава на твърди носители (оста- за здравето на работниците химични вещества.
тъци). За тази цел най-често се използват мед Това предопределя водещото хигиенно изисква-
или цинк. Използват се и йонообменни смоли не в химико-фармацевтичната промишленост:
или абсорбатори (активен въглен) за извличане максимална херметизация на оборудването
на активните субстанции. На определени етапи и автоматизация на производствените про-
от технологията остатъчните количества орга- цеси. При съвремените високотехнологични и
нични разтворители се изпаряват. технически осигурени работни места основната
На таблица 1 са представени ПДК и специ- професия при производството на лекарствени
фични характеристики на използваните в хими- средства е оператор-апаратчик, при която дина-
ко-фармацевтичната промишленост органични мичното и статично физическо натоварване при
разтворители и други вещества. работа е сведено до минимум.
Използваните за екстракция на продукти ор- Наред с органичните разтворители, в ролята
ганични разтворители на практика се възста- на промишлени отрови като елемент от химич-
новяват, тъй като участват в затворени произ- ния фактор на работната среда, присъстват и ак-
водствени цикли. Малка част от тях попадат в тивнодействащите субстанции – междинни или
отпадните води от производството в зависимост крайни продукти при производството на лекар-
от разтворимостта им във вода и от състоание- ствени средства. Най-често това са натурални
то на оборудването. Преципитацията е метод или синтетични вещества. Натуралните проду-
за разделяне на лекарствените продукти от теч- кти са от растителен и животински произход. Тук
ната среда. Прилагат се също филтрация и ек- на първо място трябва да се споменат антибио-
стракция от състава на твърди носители (оста- тиците, стероидните и пептидни хормони, вита-
тъци). За тази цел най-често се използват мед мините, ензимите, простагландините и феромо-
или цинк. Използват се и йонообменни смоли ните. Синтетичните лекарствени средства може
или абсорбатори (активен въглен) за извличане да са продукти както на органичния синтез, така
на активните субстанции. На определени етапи и на биотехнологии. За някои от тях, произвеж-
Табл. 2. ПДК във въздуха на работната среда на лекарствени средства

и други химични вещества, участващи в производството
Ëåêàðñòâåí ïðåïàðàò Àãð. ñúñò-å ÑÑÏÄÊ â mg/m3 ÊÌÏÄÊ â mg/m3 Ñïåöèôè÷íè åôåêòè
Àìèäîôåí àåðîçîë 0.5 – Àëåðãåí
Àìïèöèëèí àåðîçîë 0.1 0.3 Àëåðãåí
Àíàëãèí àåðîçîë 0.5 1.0 Àëåðãåí
Àöåòèë ñàëèöèëîâà êèñåëèíà
àåðîçîë 0.5 1.0 Äðàçíåùî äåéñòâèå; Àëåðãåí
(Àöåòèçàë)
Ãåíòàìèöèí àåðîçîë 0.1 0.6 Àëåðãåí
Äèàçåïàì àåðîçîë 0.1 0.5 –
Êîôåèí àåðîçîë 0.5 – –
Íèâàëèí àåðîçîë 0.05 – –
Îëåàíäîìèöèí àåðîçîë 0.4 0.8 Àëåðãåí
Ïåíèöèëèí àåðîçîë 0.1 0.3 Àëåðãåí
Ðåçîðöèí àåðîçîë 45.0 – –
Ñòðåïòîìèöèí àåðîçîë 0.1 – Àëåðãåí
Ñóëôîñàëèöèëîâà êèñåëèíà àåðîçîë 3.0 – Àëåðãåí
Òåîáðîìèí àåðîçîë 1.0 – –
Òåîôèëèí àåðîçîë 0.5 – –
Òåðïåíòèí ïàðè 300.0 – Äðàçíåùî äåéñòâèå.
Òåñòîñòåðîí àåðîçîë 0.005 – –
Óðîòðîïèí àåðîçîë 2.0 – Àëåðãåí
Ôåíàöåòèí àåðîçîë 0.5 – –
Êîæíî ðåçîðáòèâíî äåéñòâèå.
Õàëîòàí ïàðè 20.0 100.0
Òîêñè÷åí çà ðåïðîäóêöèÿòà.
Õëîðíèòðîìèöèí àåðîçîë 1.0 – –
Êàìôîð àåðîçîë 12.0 18.0 Äðàçíåùî äåéñòâèå
Öèíêîâ îêèñèä (êàòî öèíê) ïàðè 5.0 10.0 –
416
дани у нас, също са разработени и утвърдени При производството на лекарствени сред-
ПДК (табл. 2). ства се използват голям брой добавки (свързва-
Фармацевтичната промишленост използва щи вещества, пълнители, подобряващи вкуса,
биологични агенти (например бактерии и виру- оцветители, емулатори, придаващи необходима-
си) със специално предназначение при произ- та консистенция и обем, консерванти и антиокси-
водството на ваксини, антибиотици, разделяне данти), които се смесват с активно действащите
на кръвни продукти и биотехнологии. субстанции, придавайки необходимите физич-
В много страни (у нас също) в химико-фарма- ни свойства и фармацевтични характеристики
цевтичното произвоство се включва производ- при различните видове лекарствени форми (таб-
ството на превързочни материали, вкл. гипсови летки, дражета, капсули, разтвори, супозитории,
превръзки. Като правило в тези отделения (це- кремове и мази). Почти всички добавки нямат те-
хове) един от водещите фактори на работната рапевтичен ефект или той е минимален и употре-
среда е прахът. На табл. 3 са представени хиги- бата им не е свързана с риск за здравето на ра-
енните норми за прах, който се открива на тези ботниците. Това е основанието някои от тях да не
работни места, както и за продукти, участващи са включени в списъците на вредните за здраве-
на други етапи от лекарственото производство. то химични вещества, чието присъствие във въз-
Фитохимията и галеновото производство са духа на работната среда е лимитирано от Закона
местата, където се произвеждат натурални ле- за безопасни и здравословни условия на труд.
карствени средства чрез екстракция. Обработ- В миналото суровини за лекарствата са били
ката на растенията, от които се извличат актив- билките, животинските органи и тъкани, минера-
ни субстанции с дейност, свързана с атделяне на лите и солите от природата. Понастоящем, неза-
прах. За контрол на състоянието на работната висимо от изключителното разнообразие на из-
среда във фитохимични цехове и някои други от- вестните лекарствени средства, те са продукт на
деления на фармацевтичното производство мо- три технологии, в основата на които са: орга-
гат да се използват ориентировъчни стойности, ничният синтез, ферментацията и екстракци-
предложени за временни хигиенни норми през ята от растителни и животински източници.
1992 г. (табл. 4).
В организма на работниците химичните ве- 17.11.3. Ферментация (производство на ан-
щества, вкл. активно действащите съставки тибиотици)
на лекарствата, могат да проникнат чрез бели-
те дробове в състава на вдишвания въздух, при Ферментацията е биохимичен процес при
поглъщане със замърсена храна, напитки или който се използват селектирани микроорганизми
пушене на работното място и през кожата. и микробиологични технологии за производство
Табл. 3. ПДК на нетоксични прахове във въздуха на работната среда
ССÏÄÊ (Ãðàíè÷íè Ñïåöèôè÷íè
Âèä íà ïðàõà
ñòîéíîñòè) mg/m3 åôåêòè
Ãèïñ, ñúäúðæàù ïîä 2% ñâîáîäåí êðèñòàëåí ñèëèöèåâ äâóîêèñ â
6.0 Äðàçíåùî äåéñòâèå.
ðåñïèðàáèëíàòà ôðàêöèÿ. Èíõàëàáèëíà ôðàêöèÿ.
Äúðâåñåí ïðàõ: ìåêè äúðâåñíè âèäîâå èíõàëàáèëíà ôðàêöèÿ.
Òâúðäè äúðâåñíè âèäîâå è òåõíè ñìåñè ñ äðóãè äúðâåñíè âèäîâå. 5.0 Êàíöåðîãåí (êàò.1)
Èíõàëàáèëíà ôðàêöèÿ.
Ïðàõ îò ðàñòèòåëåí ïðîèçõîä (çàõàð, ñêîðáÿëà, áðàøíî).
10.0 Äðàçíåùî äåéñòâèå.
Èíõàëàáèëíà ôðàêöèÿ.
Ïðàõ, îò ðàñòèòåëíè âëàêíà (ïàìóê, êîíîï, þòà) è â ñìåñ ñúñ Äðàçíåùî äåéñòâèå.
2.0
ñèíòåòè÷íè âëàêíà. Èíõàëàáèëíà ôðàêöèÿ. Àëåðãåí.
Òàëê (òàëêîìàãíåçèò, ìåäèöèíñêè òàëê), ñúäúðæàù ïîä 2%
ñâîáîäåí êðèñòàëåí ñèëèöèåâ äâóîêèñ â ðåñïèðàáèëíàòà ôðàêöèÿ.
Ôèáðîçîãåíåí
Âëàêíåñòè ÷àñòèöè (ôèíè).
6.0 åôåêò.
Èíõàëàáèëíà ôðàêöèÿ. Ðåñïèðàáèëíà ôðàêöèÿ
3.0
Âëàêíà-ðåñïèðàáèëíà ôðàêöèÿ; áð. âë./cm3
1.0
Табл. 4. Препоръчителни стойности за някои химични вещества и
природни продукти използвани във фармацевтичната промишленост
Îðèåíò.ñòîé- Àãðåãàòíî Ñïåöèôè÷åí
Õèìè÷íî âåùåñòâî, ïðèðîäåí ïðîäóêò
íîñò mg/m3 ñúñòîÿíèå åôåêò
Áÿë ðàâíåö, ëàéêà, âàëåðèàíà, ìåäîâèíà, ðóæà, ìàëèíà 3.0 àåðîçîë -
Ãëîã, ëèïà, äÿâîëñêà óñòà, ìåíòà, êîìóíèãà, ãîðñêà ÿãîäà,
íåâåí, ðàíè ëèñò, æúëò êàíòàðèîí, ÷åðâåíî ïîäúáíè÷å, ïà÷à 5.0 àåðîçîë -
òðåâà
Äèêàèí 0.3 àåðîçîë -
Éîäîôîðì 3.0 àåðîçîë -
Êàëèåâ áðîìàò 0.1 àåðîçîë -
Íîâîêàèí 3.0 àåðîçîë -
Ñàëèöèëîâà êèñåëèíà 1.0 àåðîçîë Ìóòàãåí, àëåðãåí.

417
на химични технологии за производство на хи- създава от: движещите се части на машините;
мични продукти. Технологията на производство- наличието на паропроводи под високо налягане;
то на микробиологичния синтез се характеризи- контакта с гореща вода и горещи повърхности,
ра с периодичност на процесите и се състои от създаващи прегряващ микроклимат на работни-
редица последователни стъпки: те места; използването на агресивни течности с
– приготвяне на посевен материал и храни- дразнещо и корозивно действие върху кожата и
телни среди; лигавиците; тежкото физическо динамично нато-
– култивиране на штамове-продуценти (фер- варване при ръчно зареждане и товарене на го-
ментация); това продукция; ръчната работа с елементи на
– филтрация и сепариране на културални монотония при ръчно опаковане; експозицията
разтвори; на високоинтензивен шум.
– сушене; Работниците са експонирани на повишени
– разфасоване и опаковане на готовата про- концентрации органични разтворители при опе-
дукция. рации за възстановяване и извличане на про-
Основното оборудване се състои от: дукти. Експозицията може да се дължи на не-
– ферментатори с топлоизолация, която поз- уплътнени съоръжения за филтриране или
волява стерилизация на съдовете с пара под на- недостатъчно уплътнени помпи, клапи или мно-
лягане; жество прекъсвания по време на екстракция и
– сепаратори, реактори за отделяне и пре- пречистване. Доколкото изолацията и растежа
чистване на препарата; на микроорганизмите са основни за фермента-
– филтър-преси с периодично действие; цията, биологичната безопасност се осигурява
– барабанни вакуум-филтри; чрез използване на непатогенни щамове, под-
– сушилни; държане на херметичността на оборудването и
– фасовъчни автомати. обеззаразяване на използваните бульони преди
Посевен материал от микроорганизми, про- изхвърляне.
дуциращи съответния антибиотик се приготвя в Ферментацията е по-безопасна отколкото
стерилни боксове предварително. Процесът на органичният синтез тъй като ферментацията е
ферментация започва с култивирането на по- първично базирана върху „водна“ химия и тех-
севния материал върху определена хранителна нологично изисква по време на подготовката
(ферментационна) среда в подготвителни фер- на посевния материал и ферментацията огра-
ментатори. За посевни и ферментационни среди ничаващи процеси спрямо обичайните за фар-
най-често се използват царевичен екстракт, пеп- мацевтичното производство опасностти. Опас-
тон, глюкоза, соево брашно, различни минерал- ността от пожар и експлозия нараства по време
ни соли, глицерин и др. По-нататък фермента- на екстракция с разтворители, въпреки че въз-
цията се провежда в работни ферментатори при пламеняемостта на разтворителите се реду-
непрекъсната аерация на културалната течност цира чрез разреждане с вода при филтрация и
със стерилен въздух. възстановяване. Опасността от термично из-
След завършване на ферментацията културал- гаряне възниква поради големите обеми пара
ната течност се освобождава от мицели с помощта под налягане и гореща вода, които се използват
на филтри. За тази цел нативния разтвор се обра- в производството при процесите на фермента-
ботва в непрекъснато действащи ротационни ба- ция.
рабанни филтри или филтър-преси. Извличане-
то на антибиотика от нативния разтвор и неговото 17.11.4. Синтез на лекарствени средства
химично пречистване се извършва в специални
инсталации чрез 3 основни методи: екстракция с При процесите на химичен синтез се използ-
последваща десорбция (елюация) с помощта на ват органични и неорганични химични вещества
различни синтетични йонообменни смоли и утая- за получаване на лекарствени субстанции. Ти-
ване във вид на неразтворими соли с последваща пично за това производство е, че серии химич-
кристализация. Част от използваните при тези про- ни реакции протичат в многоцелеви реактори и
цеси вещества се регенерират частично или на- продуктите се сепарират чрез екстракция, крис-
пълно и се използват повторно. Те определят спек- тализация и филтрация. Крайните продукти са
търа на химичните вещества, които се откриват сухи, смлени и смесени. В цеховете за органи-
във въздуха на работната среда и експозицията на чен синтез, основното и спомагателно оборудва-
работещите. не е сходно с това в леката химическа промиш-
След извличането от химичния разтвор и леност.
пречистването антибиотикът се суши в сушил- Напоследък фармацевтичната промишле-
ни апарати или се лиофилизира. Изсушените ност се превръща в комплекс от многоетапни
(лиофилизираните) антибиотици се гранулират, процеси, където продуктите от една фаза стават
след което гранулната смес се подава за табле- изходни материали за следващата фаза докато
тиране или капсулиране с последващо опакова- се достигне крайната фаза на получаване на же-
не. Фасовката на антибиотиците във флакони се лания лекарствен продукт. Основната маса хи-
извършва с помощта на различни по конструк- микали, които са междинни или крайни продукти
ция дозиращи апарати. могат да бъдат разменяни между цеховете за ор-
Риск от нанасяне на вреда на здравето на ганичен синтез по редица технически, финансо-
работещите в производството на антибиотици се ви и правни съображения. Болшинството меж-
418
динни и крайни продукти се произвеждат в серии зове, чрез вакуум или по гравитация. Прехвър-
чрез групи реакции (производствените проце- лянето на материали се определя най-често от
си действат ограничен период от време – пре- скоростта на реакцията, създаващите се в ре-
ди материалите, основното и спомагателно обо- акторите критични температури или налягане,
рудване да се променят за провеждане на нови показателите на оборудването и потенциала за
процеси). Много цехове за органичен синтез във изтичане и разливане на химикали. Специални
фармацевтичната промишленост са оборудвани предпазни мерки за намаляване на статичното
по начин, обезпечаващ максимална гъвкавост електричество се изискват когато в производ-
(подвижност). Това е постигнато чрез констру- ството се използват или се генерират запали-
ирането на апаратура и въвеждането на оборуд- телни газове или течности. Пълненето на запа-
ване за процеси, които се модифицират и до- лителни течности през потопени във вода или
пълват за всяко ново производство. наземни тръби и поддържането на атмосфера
Многоцелевите реактори са първото оборуд- от инертен газ вътре в съоръженията намалява
ване за процеси в органичния синтез. Това са съ- риска от пожар или експлозия.
дове от неръждаема стомана с подсилени към Цеховете за органичен синтез на лекарстве-
налягане стени, покрити със смес от стъкло или ни средства се отличават с висока степен на ав-
метал. Природата на химичните реакции и фи- томатизация и механизация, основната профе-
зичните свойства на материалите (например сия е оператор-апаратчик. Във физиологичната
реактивност, корозивност, възпламеняемост) характеристика на професията „оператор-апа-
определят показателите и конструкцията на ре- ратчик“ преобладават елементи на нервно-сен-
акторите. Многоцелевите реактори имат външна зорно, нервно-психично и нервно-емоционал-
обвивка и вътрешни серпантини, които са пълни но напрежение, поради високите изисквания за
със студена вода, пара или химикали със специ- концентрация на вниманието, бърза обработ-
ални топлопреносни свойства. Обвивката на ре- ка на информацията при контрол на техноло-
акторите се загрява или охлажда, в зависимост гичните процеси и отговорност за качеството на
от условията на реакцията. Многоцелевите реак- произвежданата продукция. Динамичното фи-
тори имат бъркачки, прегради и много вътрешни зическо натоварване е незначително, при не-
и външни отверстия, свързващи ги с други съдо- прекъснати производствени цикли се работи на
ве, оборудване и запаси от основната химиче- смени, но режимът на работа е свободен. Въ-
ска маса. За измерване и контрол на процесите преки това операциите на синтеза създават
в реакторите са инсталирани датчици за темпе- много опасности за здравето на работниците.
ратура, налягане и влажност. Реакторите могат Те включват опасностите от движещите се час-
да работят при високо налягане и под вакуум, в ти на машините, оборудване и тръби под наля-
зависимост от технологията, показателите и из- гане, физическо натоварване при пренасяне на
искванията на химичните процеси. Топлообмен- материали или оборудване, пара, горещи течно-
ниците са свързани с реакторите, за да загряват сти, повърхности и прегряващ микроклимат на
или охлаждат реакциите или кондензираните работното място, ограничено пространство или
пари от разтворители, когато температурата им опасен източник на енергия (електричество) и
надхвърля температура на кипене, създавайки наднормен шум.
рефлукс или възстановяване на кондензирани- Острият и хроничен здравен риск може да
те пари. Съоръженията за контрол на замърся- се дължи на експозиция на химични вещества
ването на въздуха (т.е. скруберите и уловители- по време на синтеза. При аварии химикалите с
те) може да са свързани с изходните отверстия остро действие могат да увредят очите и кожа-
на съдовете, за да измерват и улавят редукцион- та, да са корозивни или дразнещи, да причиня-
ните газове, пари и прахови емисии. Летливите ват сенсибилизация или алергична реакция, да
разтворители и токсични вещества могат да бъ- са асфиксанти, причиняващи задушаване или
дат изпуснати на работните места или в атмос- недостиг на кислород. Химикалите с хроничен
ферата, освен ако не са контролирани по време ефект могат да причиняват рак или уврежда-
на реакцията чрез топлообменниците или съо- не на черния дроб, бъбреците, белия дроб, или
ръженията за контрол на въздух. Някои разтво- да влияят на нервната, ендокринната, половата
рители (виж табл. 1) или реактиви не се конден- системи и органи.
зират, абсорбират или улавят от съоръженията Здравето и безопасността при работа могат
за контрол на въздуха (например: метилен хло- да се контролират чрез прилагане на приемли-
рид или хлороформ), поради техните химични и ви контролни мерки (технологични, технически,
физични свойства. организационни мероприятия, ЛПС). Реакциите
Основната маса химични продукти се въз- на органичния синтез могат да създават серио-
становяват или изолират чрез операции за раз- зен риск от наличие на силнотоксични матери-
деляне, пречистване или филтриране. Като али, пожар, експлозия или неконтролирани хи-
правило тези продукти се съдържат в „маточ- мични реакции, които да влияят върху околната
ните“ разтвори, разтворени напълно или сус- среда и населението. Това налага мерките, оси-
пендирани в смес (микстура) от разтворители. гуряващи безопасност да са комплексни. Необ-
„Маточните“ разтвори могат да бъдат транс- ходимо е да са насочени в различни направле-
ферирани между реакторите или оборудва- ния: технологични (предварителни изпитания на
нето чрез временни или постоянни тръби или динамиката на химичните реакции, свойства на
маркучи, с помпи под налягане от инертни га- силнотоксичните материали); технически (по-
419
становката, експлоатацията и поддържането на често предлаганите готови лекарствени форми
оборудването); организационни (обучението на за орална употреба; други готови форми са сте-
оперативния и инженерен състав, подготовката рилните инжекционни разтвори и очни капки.
за овладяване на бедствени ситуации и отговор- Типичните операции за производство на готови
ност на помощните средства и локални комуни- лекарствени форми са: претегляне на активно
кации). Техническите инструкции да осигуряват действащите субстанции и ексципиентите; смес-
възможност за анализи на опасните процеси и ване; гранулиране; предварително компреси-
дейности за управление и намаляване на риска ране; повторно гранулиране; пресяване; табле-
на операциите от химичния синтез. тиране, което включва производство на голи
таблетки, филм-таблетки или дражета и капсу-
17.11.5. Биологична (натурална) екстрак- лиране.
ция Фармацевтичните смеси могат да бъдат ком-
Голямо количество естествени материали пресирани (сгъстени) чрез мокро гранулиране
като растения и тъкани от животни са суровини или директно пресоване, за да получат желани-
за екстракция на фармакологично активни ве- те физични свойства преди крайното оформяне
щества. На всяка стъпка от тези процеси, обе- на готовите форми. При мокрото гранулиране,
мите вещества се редуцират чрез серия или гру- активните инградиенти и добавките се омокрят
па процеси до получаване на крайния продукт и с вода или разтворители, за да се получат гра-
това понякога трае няколко седмици, докато се нули с различни размери. Тези гранули са сухи,
постигне желаното количество готов продукт. смесени със смазващи вещества (например маг-
Разтворители се използват за извличане на не- незиев стеарат), антиприлепители или свързва-
разтворимите във вода мазнини посредством щи вещества и след това пресовани като таблет-
ексктракцията на крайната субстанция. Кисе- ки. По време на директното пресоване, метална
линността (pH) на екстракционния разтвор или матрица поддържа измереното количество ле-
отпадните води може да се коригира чрез неу- карствена смес докато трае компресията на таб-
трализация с киселини или основи. Метални съ- летката. Лекарствата, които не са достатъчно
единения често служат за преципитанти, а фе- стабилни за мокро гранулиране или не могат да
нолни съединения за дезинфектанти. бъдат пресовани се шприцоват. Шприцоването
Здраве и безопасност при работа. Ня- или сухото гранулиране смесва или пресова от-
кои работници развиват алергични реакции или носително големи таблетки, които се покриват и
дразнене на кожата при контакт с различни рас- сортират до желаната големина и тогава се пре-
тения. Животинските продукти могат да съдър- соват повторно до крайни таблетки. Смесените
жат патогенни микроорганизми (ако не са взети и гранулирани материали могат да се капсули-
предпазни мерки). Работниците са експонирани рат. Твърдите желатинови капсули се изсушават,
на разтворители и корозивни течности в процеса подреждат, пълнят и съединяват в капсулиращи
на биологична и натурална екстракция. Същес- машини.
тувува риск от пожар и експлозия при съхраня- Течните форми могат да се продуцират като
ване, обработка и възстановяване на запалими стерилни инжекционни разтвори или очни кап-
течности. Движението на механични части, горе- ки; течности, суспензии и сиропи за орално пог-
ща пара, вода, нагрети повърхности и работни лъщане; тинктури за кожна апликация. Условия-
места с прегряващ микроклимат, високо ниво на та на производство, оборудването и суровините
шум са рискови фактори. подлежат на строг контрол при производство-
Мерките за безопасност се определят от сте- то на стерилни разтвори, за да се предотврати
пента и характера на редукция на големия обем праховото и микробно замърсяване. Всички из-
растителни и животински материали и са свър- ползвани съоръжения и работните повърхности
зани с ограничаване на дейностите с открита ек- се почистват, за да се сведе до минимум замър-
стракция чрез разтворители. Пожар и експлозия, сяването. Вода под високо налягане и темпера-
експозиция на разтворители, иританти и коро- тура се използва за пречистване от бактерии и
зивни течности се установява при екстракция и други замърсители на стерилната вода за ин-
възстановяване в зависимост от спецификата на жекционни разтвори. Парентералните разтво-
процесите и замърсяването на оборудването. ри, приготвени с напълно деминерализирана и
апирогенна вода, се стерилизират чрез суха или
17.11.6. Производство на готови лекар- влажна топлина под високо налягане с бактери-
ствени форми ални филтри. Разтворите за орална или местна
употреба не изискват стерилност, но очните раз-
Лекарствените вещества се превръщат в до- твори трябва да се стерилизират. Разтворите за
зирани готови лекарствени форми преди да се орален прием се приготвят чрез смесване на ак-
предложат за употреба. Активните лекарстве- тивната лекарствена субстанция с разтвор или
ни субстанции се смесват с необходимите фар- консервант против плесени и микроби. Течните
мацевтични добавки като свързващи вещества, суспензии и емулсии се произвеждат чрез коло-
пълнители, овкусяващи и придаващи обем, кон- идни мелници и хомогенизатори. Кремове и они-
серванти и антиоксиданти. Тези инградиенти менти се приготвят чрез свързване на активните
могат да бъдат сухи, смлени, смесени, пресо- инградиенти с вазелин, мазнини или омекотите-
вани или гранулирани, за да се постигнат жела- ли преди да се поставят в метални или пластма-
ните качества. Таблетките и капсулите са най- сови туби.
420
Основни производствени операции циални предпазни мерки се вземат и когато се
Претеглянето и разпределянето на твърди- използват инертни газове под налягане за прех-
те и течни вещества е обща операция във фар- върлянето на разтворите, тъй като се повишава
мацевтичната промишленост. Обикновено ра- отделянето на летливи органични вещества или
ботниците разпределят и претеглят веществата други токсични замърсители във въздуха. Рецир-
с прецизни електронни везни, ръчно, като из- кулацията или кондензацията на отпадните газо-
ползват лопатки за твърдите и изливане или из- ве и пари намалява замърсяването на атмосфер-
помпване за течните инградиенти. Въздухът на ния въздух.
работната среда се замърсява с прах, пари или Твърдите субстанции в състава на разтвори-
аерозоли. Задължително се осигурява локална те се разделят чрез филтрация. Използвани-
изсмукваща вентилация. Работните повърхности те филтри имат различни конструкции, разли-
трябва да бъдат гладки, за да не задържат прах и чен обем и възможности за контрол на течности
влага и да позволяват основно почистване. и пари. Когато за филтриране на токсични мате-
Товаренето и разтоварването на разтво- риали се използват отворени филтри работни-
ри и твърди субстанции от контейнери или ците са експонирани на течности, омокрени ве-
оборудване е често повтаряща се операция във щества, аерозоли и пари по време на зареждане
фармацевтичното производтво. Извършва се и разтоварване на филтрите. Затворено оборуд-
най-често ръчно и това е свързано със значител- ване трябва да се използва при филтриране на
но физическо натоварване, но наред с това са крайно токсични и опасни материали. Филтра-
внедрени и други методи: гравитачно, механич- цията трябва да се извършва на места, където е
но или чрез система за пневматичен транспорт. осигурен контрол на разливането и добра венти-
Специалното оборудване, системата за прехвър- лация. Парите на течната фаза трябва да се от-
ляне и контрола при товарене и разтоварване веждат чрез системата за вентилация в затворе-
предпазват работниците от експозиция на високо ни съдове и да се контролира изхвърлянето им
токсични химични вещества. Товаренето по гра- във въздуха чрез приспособления за улавяне на
витачен път от затворени контейнери, прехвър- емисии (кондензатори, скрубери или абсорбе-
лянето чрез вакуум, налягане или изпомпване ри).
намалява емисиите на летливи вещества. При Твърдите и течни вещества се смесват (хо-
прехвърляне на разтвори и твърди субстанции могенезират) в смесители (миксергранулатори)
чрез отворени системи се създават условия за чрез операции за свързване с цел получаване на
замърсяване на работната среда с прах (аерозо- разтвори, суспензии, сиропи, онименти и пасти.
ли) и пари, което изисква контрол на съдържани- Препоръчва се когато се смесват токсични мате-
ето им за наличие на концентрации над ПДК. риали да се използва специално оборудване и
Течните смеси се разделят чрез методи, ба- система за прехвърляне. Буферните агенти, де-
зирани на техните физико-химични свойства: от- тергентите и противобактерийните препарати,
носително тегло, разтворимост и вискозитет. Това които се използват за неутрализиране, почист-
също е обща и често изпълнявана операция при ване и унищожаване на биологични агенти могат
производството на лекарствени средства. Токсич- да бъдат опасни за работниците. Душове за из-
ните смеси трябва да се прехвърлят и разделят миване и ванички за изплакване на очи намаля-
в затворени съдове, свързани с тръбопроводи, за ват уврежданията, ако работниците инцидентно
да се намали експозицията на работниците. Ду- имат контакт с корозивни или дразнещи веще-
шове и ванички за промиване на очи в случай на ства. Поради мокрите повърхности работниците
попадане на токсични и корозивни течности върху трябва да са защитени от токов удар и електро-
кожата, лигавиците и в очите трябва да са разпо- травма. Опасност от изгаряне създават парата и
ложени в непосредствена близост до работните горещата вода, които се използват при смесване
места. Необходимо е да се предвидят мерки про- или почистване на оборудването. Злополуки на
тив разливане, пожар и експлозия, когато се раз- работното място поради изгаряне или подхлъз-
делят лесно запалими смеси. ване и падане се предотвратяват чрез изолира-
Много често във фармацевтичното производ- не на горещите повърхности и поддържане на
ство се налага да се транспортират разтвори подовете сухи, без разливане на течности.
от съдове за съхраняване, контейнери или реак- Сухите и мокри субстанции се гранулират с
тори. Най-добрият вариант предвижда оборуд- цел промяна на техните физични свойства. Гра-
ването за тази цел да свежда до минимум риска нулаторите са с различна конструкция и с при-
от разливане и експозиция на работниците. Раз- бори за автоматизиран контрол на механична-
творите се прехвърлят посредством система от та опасност и замърсяването на въздуха с прах
тръбопроводи, които преминават през помпе- и аерозоли. Затворените гранулатори се венти-
ни станции. Тези станции са местата където най- лират чрез приспособления за контрол на възду-
често се регистрират обгазяване и разливане. За ха, които намаляват емисиите на пари от разтво-
намаляване на риска се използват уплътнители рители или прах в околната и работната среда.
или херметизирани затвори на маркучи и тръби. Експозицията на работещите се увеличава при
Изискват се и система за сушене на затворени ръчно манипулиране с материалите, като са не-
емкости или система за пречистване на водите. обходимии по-големи физически усилия при то-
Добре херметизирани, затворени съдове, контей- варене и разтоварване. За облекчаване на фи-
нери и тръбопроводи са необходими особено ко- зическото натоварване се използва механичното
гато се прехвърлят големи обеми разтвори. Спе- оборудване (повдигащи платформи, елеватори
421
и крикове за палети). Душове и ванички за про- деляне на прах. Тези операции се съпровождат с
миване на очи са необходими при контакт с раз- високо ниво на шума. Капсулиране на източника
творители или дразнещи прахове. на шум, намаляване вибрациите на съоръжение-
Омокрените с вода или разтворители твър- то, смяна на работните места и употреба на анти-
ди субстанции се сушат чрез множество опера- фони и наушници намаляват влиянието на шума.
ции. Често се използват сушилни с кипящ слой, Таблетките и капсулите са най-често произ-
но сушилните могат да имат различен дизайн и вежданите лекарствени форми за орално при-
приспособления за контрол на пари и прах. Запа- ложение. За компресиране или формулиране на
лимите пари от разтворители и експлозиво опас- таблетки се използват съвременни таблет-ма-
ни прахове могат да формират запалимо и екс- шини, които са снабдени с компютърно управле-
плозиво опасна среда. Това придава особено ние. Таблетките съдържат смеси от лекарствени
значение на вентилирането за намаляване на субстанции и ексципиенти. Те биват „голи таб-
опасността. Разреждането и поддържането на летки“ и покрити с водоразтворими смеси или
допустими концентрации също намалява риска разтворители (филм-таблетки или дражета).
от пожар и експлоция. Необходимо е да се кон- Предварително таблетките се обезпраша-
тролират експозицията на пари от разтворители, ват и се подават към дражир-машините. Боядис-
когато се манимулират мокри брикети и на прах ването на таблетки (дражета) се извършва в ба-
когато се разтоварват сухи продукти. При зареж- рабани (дражир-машини), които се зареждат с
дане и разтоварване на коритата, кофите или боя, гореща дистилирана вода, талк и титанов
контейнерите на сушилните се наблюдава зна- диоксид. Използват се също ацетон, изопропа-
чително динамично физическо натоварване. Ме- нол, рициново масло и глицерин. Покриването с
ханично оборудване (макара-барабан, елеватор филм (лакиране) се извършва с помощта на аце-
или работна платформа) намалява тежестта на тофталат целулоза, етанол, етилфталат, етила-
работата. В непосредствена близост до работно- цетат, захар, гума арабика, желатин и титанов
то място трябва да има ванички за очи и душове диоксид, талк, деминерализирана вода, оцвети-
в случай на контакт с разтворител и прахове. тел, полиетиленгликол, глицерин. Гланциращият
Сухите твърди материали се смилат, за да се разтвор съдържа полиетиленгликол, изопропа-
достигне определена дисперсност и да се получат нол, ацетон и глицерин.
свободно падащи пудри. Мелниците имат разли- Капсулите, които се произвеждат може да са
чен дизайн и приспособления за механична защи- с меки или твърди желатинови обвивки. Таблет-
та и контрол на замърсяването на въздуха. Често ните преси, капсулиращите машини и бараба-
се използват чукови мелници, които са много шум- ните за нанасяне на покритие са с различна кон-
ни и силно запрашават работната среда. струкция и оборудване за контрол на механични
Необходимо е предварително да се прове- травми и отделяне на прах. Работниците са екс-
рят физичните свойства и токсичността на ма- понирани и на аерозоли от разтворители при на-
териалите за смилане. Защитата от експлозии насяне на покритие на таблетките. Модерни-
включва: инсталирането на прахонепроницаемо те машини са с голям обем на дейност и имат
електрическо оборудване, приспособления за за- приспособления за контрол на отделящите се
земяване, елиминиране на електростатичното пари и аерозоли на разтворители. Свързани са
искрене; инсталирането на осигуряващи отвеж- с вентилация за отстраняване на летливите ор-
дащи клапи в затворените мелници и конструира- ганични вещества. Възможно е възстановените
нето на антидетонационни панели в стените. Тези разтворители да се използват повторно. Модер-
мерки се налагат поради експлозивността на ня- ните таблет-машини и капсул-машини са снаб-
кои лекарствени субстанции и ексципиенти и ви- дени и с панели, намаляващи шума, отделяне-
соките концентрации на праха в съоръженията. то на прах по време на работа. Носенето на ЛПС
Сухите субстанции се размесват до полу- също намалява риска от шума при капсулиране
чаване на хомогенна маса. Смесителите (хо- и таблетиране.
могенизаторите) имат различна конструкция и Производството на стерилни продукти във
датчици за контрол на риска от механични трав- фармацевтичната практика изисква модулно
ми и замърсяване на въздуха с прах. Работници- оборудване на чисти работни места и работни
те са експонирани на прах, ексципиенти и смеси повърхности, и вентилация с високоефективно
при зареждане и разтоварване на смесителите. прахоулавяне. Принципите и практиките за оси-
По време на смесването чрез фланец с обратна гуряване на чисти работни места са подобни на
клапа се намалява отделящият се прах. Зареж- тези в микроелектрониката. Работниците носят
дането и разтоварването на смесителите е свър- защитно облекло, за да не замърсяват продукти-
зано с динамично физическо натоварване, кое- те. Технологиите за производство на стерилни
то се ограничава и намалява чрез използване на продукти включват лиофилизация, използване
работни платформи, лебедки и барабани, пале- на течни или газообразни дезинфектанти, ефек-
топовдигачи и др. тивна вентилация, изолиране на модулите чрез
Сухите субстанции се компресират или за- поддържане на различно налягане и съоръже-
реждат за уплътняване с цел да се промени със- ния за зареждане и пълнене.
тоянието на диспергираност. Оборудването за Химична опасност създава използването на
компресия е различно по конструкция и по раз- течни дезинфектанти (формалдехид и глута-
лични начини се контролира риска от механично ралдехид) и газове за стерилизация (етиленов
увреждане при работа (механични травми) и от- окис). Когато е възможно се препоръчва да се
422
избират по-слабо токсични вещества като алко- прахове. Ванички за очи, душове и ЛПС намаля-
холи, амониеви съединения. Стерилизацията на ват риска от увреждане при случаен контакт с
суровините и оборудването може да се извърш- корозивни и дразнещи вещества – детергенти и
ва и под налягане с пара. Стерилизацията на съ- разтвори за почистване. При ремонтни дейности
довете трябва да се извършва на определено или поддръжка на оборудването понякога се на-
място (помещение) с приспособления за дистан- лага работниците за изпълняват задачи, свър-
ционно управление и система за контрол на ток- зани с риск от механични, електрически, пнев-
сичните вещества, без рециркулация на въздуха матични или термични травми. Внимателното
(токсичните емисии да се отстраняват). Работ- наблюдение и контрол при изпълнението на тези
ниците трябва да са инструктирани за правила- задачи са важни превантивни мерки. По този на-
та на безопасна работа и лична отговорност при чин се предотвратяват пожари, експлозия или
авария. В стаите за газова стерилизация тряб- друг сериозен здравен риск.
ва да се осигури вакууминсталация и да се пре- Лабораторните дейности (операции) във
чиства въздуха за намаляване на емисиите към фармацевтичната индустрия са разнообразни и
работните места. Емисиите от стаите за стери- съпровождат различните технологии за произ-
лизация трябва да преминават през система за водство на лекарствени средтсва. Те генерират
вентилация, която включва абсорбция с въглен биологичен, химичен или физичен риск в зави-
или каталитична конверсия за намаляване на симост от специфичните агенти, операции, обза-
замърсяването на околната среда. Осигурява- веждане и работни практики. Съществува разли-
не на безопасност се предвижда и при контакт ка в дейността на лаборантите, които извършват
с пара под налягане и гореща вода, движещи научни проучвания и развойни дейности и тези,
се части на машините при миене, пълнене и па- които оценяват качеството на продукцията и из-
кетиране на готовите продукти, високо ниво на вършват контрол на технологичната дисципли-
шума и монотонни ръчни операции. на в производството. Лабораторните дейности
Пакетирането във фармацевтичното произ- трябва да се оценяват индивидуално, въпреки
водство се извършва машинно и ръчно. Крайни- че се прилагат общи изисквания за добра лабо-
те готови лекарствени форми могат да се паке- раторна практика. Ясно формулирани отговор-
тират в различен тип контейнери (пластмасови ности, обучение и информация, тренировки за
или стъклени бутилки, блистери с фолио, тор- овладяване на правилата за безопасна работа
бички или пакетчета, туби или стерилни ампу- и мерки за контрол, както и при аварийни ситу-
ли). Механично оборудване пълни, капсули- ации са ефективни средства за управление на
ра, поставя етикети, поставя в кутии и пакетира безопасности, риска за здравето и опазването
крайните продукти в контейнери за превоз. Ра- на околната среда.
ботниците, обслужващи машините за пакетира- Например безопасност и намаляване риска
не трябва да са защитени от техните движещи- за здравето от запалими и токсични вещества
те се части. Машините трябва да имат сигнални се постига чрез намаляване на престоя им в ла-
лампи, че са под напрежение и аварийни из- бораториите и чрез съхраняването им в отдел-
ключващи бутони. Затварянето и изолирането ни помещения. Лабораторните изследвания и
на оборудването намалява шума и вибрациите операции, свързани с отделяне на токсични кон-
при пакетиране. Употребата на ЛПС (антифо- таминанти на въздуха следва да се провеждат в
ни и наушници) намалява експозицията на шум. камини. За биологична защита се използват щи-
Ергономичната конструкция на машините пови- тове (капаци), които осигуряват въздушен поток в
шава производителността на труда, подобря- камините надолу и навътре, предпазвайки от за-
ва комфорта и безопасността на работниците и мърсяване на работните помещения с микроор-
намалява риска от увреждания от принудителна ганизми. Обучението и инструктажа за безопасна
работна поза, физическо натоварване и моно- работа, тренировките относно личната отговор-
тонна работа. ност в случай на пожар и разливане са важни
Нестандартни условия се създават при по- превантивни мерки. Не се допуска хранене и пи-
чистване, ремонт и поддържане на оборудва- ене на работните места в лабораториите. Особе-
нето и работните места. Понякога това се прави но опасните операции се провеждат под контрол
често поради смяната на произвеждания про- на наблюдатели. Изискванията за добра лабора-
дукт, като се повишава риска при изпълняване- торна практика включват и разделно събиране,
то на нестандартни задачи. Работните места и обработка и съхраняване на опасните отпадъци.
повърхностите могат да бъдат замърсени с то- Физичните фактори, свързани с риск за здра-
сични вещества или лекарствени субстанции, вето като йонизираща радиация и ЕМП са сер-
което изисква те да бъдат добре почистени. По- тифицирани и с апаратурата, генерираща тези
чистването се извършва чрез измиване или мок- фактори се работи съгласно специфичните пра-
ро избърсване и подсушаване или вакуумира- вила.
не на праховете. Сухото измитане и издухване с
въздух под налягане не се препоръчва. При по- 17.11.7. Аптеки
чистване на опасни субстанции и високо актив-
ни лекарствени прахове са необходими прахо- Хигиенните изисквания към устройството,
смукачки с микропорьозни филтри. Защитено реда и организацията на работа в аптеките са
от експлозия оборудване и устойчиви материа- в унисон със ЗЗБУТ и са регламентирани чрез
ли се изискват при вакуумиране на експлозивни действащите наредби и други подзаконови ак-
423
тове на МЗ. Всички аптеки разполагат с лекар- следващо работно място се изискват още 5 m2
ствени продукти по фармакологичните групи допълнителна площ.
съгласно приложение 1 (за лекарства, които се Аптеките за готови и естемпорални лекар-
отпускат с цветни рецепти се изисква лиценз от ствени форми с едно работно място, в която се
МЗ) и се делят на 2 основни типа. Първият тип приготвят и лекарствени форми за очи изискват
аптеки отпускат лекарства за гражданите, а вто- помещения с обща площ 40 m2, състояща се от
рият – за лечебните заведения със стационар. приемно и складово помещение с обща площ
Аптеките, които отпускат лекарства за граж- най-малко 15 m2, асистентско помещение с едно
даните от своя страна биват 4 типа: работно място, бокс за дестилирана вода и мив-
– аптеки, отпускащи лекарствени продукти с ка за измиване на съдовете и уредите за пригот-
изключение на екстемпорални лекарствени фор- вяне на екстемпорални лекарствени форми с
ми (работят само с готови лекарствени форми); обща площ не по-малко от 10 m2, работно място
– аптеки, отпускащи лекарствени проду- за изготвяне на разтвори за очи с обща площ не
кти, включително и екстемпорални лекарствени по-малко от 10 m2, бокс за асептично приготвяне
форми без изготвяне на лекарствени форми за на форми за очи и санитарен възел с изолаци-
очи и на разтвори за парентерално приложение онно предверие и мивка. За всяко следващо ра-
(не изготвят стерилни лекарствени форми); ботно място се изискват още 5 m2 допълнителна
– аптеки, отпускащи лекарствени продукти, площ.
включително и екстемпорални лекарствени фор- Билкова аптека с едно работно място, в която
ми с изготвяне на лекарствени форми за очи; се приготвят билкови смеси и чайове и се разфа-
– аптеки, отпускащи билки и билкови смеси соват билки трябва да имат минимална площ 50
(билкови аптеки), включително и екстемпорални m2, която се разпределя между приемно и скла-
форми. дово помещение с обща площ не по-малко от 30
Във всички аптеки, които отпускат лекар- m2, асистентско помещение с едно работно мяс-
ствени средства за граждани могат да се про- то с площ не по-малко от 15 m2 и санитарен въ-
дават козметични и санитарно-хигиенни сред- зел с душ и изолационно предверие с мивка. Ако
ства, посочени в Приложение № 2 на Наредба в билковата аптека се отпускат и готови лекар-
8/23.06.2000 г. ствени форми трябва да бъде обособено отдел-
Аптеките, които задоволяват нуждите на но работно място с площ не по-малко от 15 m2. за
здравните заведения със стационар са два съхранение и продажба на тези лекарства. Кога-
типа. В зависимост от извършваните дейности то в билковата аптека се приготвят екстемпорал-
те доставят: ни лекарствени форми се изисква допълнително
– лекарствени продукти, включително и ек- помещение с площ не по-малко от 15 m2 с едно
стемпорални форми без изготвяне на лекарстве- работно място, бокс с дестилирана вода и мивка
ни форми за очи и на разтвори за парентерално за измиване на съдовете и уредите за приготвя-
приложение; не на екстемпорални лекарствени форми.
– лекарствени продукти, включително и ек- Аптека за задоволяване нуждите на лечебно
стемпорални форми с изготвяне на лекарстве- заведение със стационар от лекарствени сред-
ни форми за очи и на разтвори за парентерално ства, включително екстемпорални форми без
приложение. капки за очи и разтвори за парентерално при-
Този подход за разделяне на аптеките пред- ложение трябва да разполага с обща площ 0.50
лага различен технологичен процес, който m2 за едно легло, но не по-малко от 50 m2. Тази
предопределя набора от помещения и спе- площ се разпределя между приемно помеще-
цифичните хигиенни изисквания. Аптеките за от- ние, асистентско помещение, санитарен възел
пускане на лекарствени средства на граждани, с предверие и мивка съгласно изискванията на
които работят само с готови форми и имат само действащите норми за проектиране на болнични
едно работно място се разполагат на обща площ заведения от общ тип.
минимум 20 m2. Върху тази площ се разпола- В болнична аптека за лекарствени продукти,
гат приемно помещение и складово помещение включително и екстемпорални форми с пригот-
с обща площ не по-малко от 15 m2 и санитарен вяне на очни капки и разтвори за парентерално
възел с изолационно предверие и мивка. За вся- приложение помещенията, площите и условията
ко следващо работно място се изискват още 5 m2 за този вид дейност и аптека се привеждат в съ-
допълнителна площ. отвествие с добрата практика при производство
Аптеките, в които се отпускат готови и естем- на стерилни лекарствени форми.
порални лекарствени форми с едно работно Помещенията на аптеките са напълно изоли-
място, но не се приготвят лекарствени форми за рани от помещения за друга дейност. Между тях
очи и разтвори за парентерално приложение се трябва да има функционални връзки. Прием-
разкриват върху обща площ 30 m2, състояща се ното помещение трябва да се свързва с асис-
от приемно и складово помещение с обща площ тентското с пряка връзка и удобен достъп до
най-малко 15 m2, асистентско помещение с едно складовото помещение. Асистентското помеще-
работно място, бокс за дестилирана вода и мив- ние да има удобна връзка с миялната. Допуска
ка за измиване на съдовете и уредите за пригот- се използване на помещения на други нива (из-
вяне на екстемпорални лекарствени форми с бено помещение или помещение на второ ниво),
обща площ не по-малко от 10 m2, санитарен въ- но тяхната площ не се включва в площта на ап-
зел с изолационно предверие и мивка. За всяко теката.
424
Към помещенията на аптеката се прилагат лираната вода и тя се съхранява не повече от 48
следните строителни изисквания: светлата ви- часа.
сочина на помещенията трябва да бъде не по- Лекарствените продукти, с изключение на
малко от 2.50 m. Стените в миялната, асептич- екстемпоралните лекарствени форми се съх-
ния бокс, апаратната, бокса за дестилатори и раяват върху рафтове или в добре затворени
санитарния възел се покриват с водоустойчиво шкафове. Лекарствените продукти в транспорт-
покритие, позволяващо водно почистване и де- ни опаковки и санитарно-хигиенните материали
зинфекция на височина 2 m. Подовите настил- се съхраняват върху дървени скари. В отделни
ки във всички помещения на аптеките трябва да добре затворени шкафове се съхраняват лекар-
са водонепропускливи и да се почистват лесно. ствени продукти със силна миризма, дезинфек-
В сектора, където работят фармацевтите подо- ционни, дератизационни и козметични средства,
вото покритие трябва да се почиства лесно и да разрешени за продажба в аптеките. Аптеките
е топло. с лиценз за отпускане на невролептици и пси-
Задължително изискване е наличието на ес- хотропни, съдържащи наркотични вещества се
тествено осветление в приемното и асистент- съхраняват в метален шкаф или каса с надпис
ското помещение. Комбинирано осветление или „Лекарства, съдържащи наркотични вещества“ и
само изкуствено осветление се допуска в скла- списък на лекарствените продукти с означение
дово помещение, асептичния бокс, апаратното на максималните дози. В същия шкаф се съхра-
и санитарния възел. Изкуственото осветление няват приборите, необходими за работа само с
в помещенията трябва да бъде не по-малко от тези лекарства. Лекарствата с изтекъл срок на
300 lx. На работните места в производствените годност, с нарушена първична или вторична опа-
помещения (приемно и асистентско) да е осигу- ковка се съхраняват отделно на определено за
рено и локално осветление. В асептичната стая целта място (с трайно обозначение, че лекар-
и предверието към нея да са поставени бактери- ствата са блокирани).
цидни лампи. Върху качествата на готовите лекарстве-
Задължително изискване е наличието на ес- ни форми влияят множество фактори. Сред тях
тествена вентилация в помещеинята на апте- на първо място са светлината и параметри-
ката. Принудителна (изкуствена) вентилация се те на микроклимата. Светлината оказва изра-
изисква във всички вътрешни помещения, която зено фотохимично действие, което се дължи на
да се осигурява максимално допустима норма високо енергийната ултравиолетова компонен-
за запрашеност 2 mg/m3. та на спектъра. Под влияние на UV-лъчите се
Отоплителната, вентилационната и клима- разрушават някои фоточувствителни състав-
тичната инсталация трябва да осигуряват здра- ки на лекарствените средства. Влияние върху
вословни и безопасни условия на труд и да лекарствените средства могат да оказват и не-
гарантират спазването на нормативните изис- подходящата температура на съхранение и/или
квания за микроклимат на работна среда. високата влажност в помещенията. Неблаго-
Водоснабдяването и канализацията на ап- приятните микроклиматични условия са фатал-
теките трябва да отговарят на съответните стро- ни при съхраняване на биопродукти (ваксини и
ителни норми. Аптеките трябва да са осигурени серуми). Те се съхраняват в хладилни камери
с достатъчно количество топла и студена вода, или хладилници при температури не по-високи
която отговаря на нормативните изисквания за от 8°С. Всички останали могат да съхраняват „на
питейна вода. тъмно, в сухо и хладно помещение“, при темпе-
Аптеките се обзавеждат с подходящи работ- ратури 8-20°С и относителна влажност до 60%,
ни мебели: стелажи, въртушки, работни маси, освен ако не се изискват други специални усло-
столове и табуретки с меняща се височина на вия, посочени в действащата фармакопея.
седаките и др., които отговарят на ергономич- Билките се съхраняват отделно от другите ле-
ните изисквания и се изработени от материали, карствени средства в добре затворени шкафове.
позволяващи влажно почистване и дезинфек- Високата влажност е неблагоприятен фактор и в
ция. Работните места в асистентското помеще- билковите аптеки, тъй като в съчетание с висока
ние, където се приготвят екстемпорални форми температура създава опасост от развитие на гъ-
трябва да са оборудвани според минималния бички и плесени по лекарствените растения.
норматив, посочен в Приложение 5 към чл. 14 на При изготвяне на екстемпорални лекар-
Наредба 8/23.06.2000 г. ствени форми неблагоприятно влияние оказват
Дестилирането на вода за нуждите на при- посочените вече светлина, висока температу-
готвянето на екстемпорални форми се извършва ра и висока влажност. Качеството на екстем-
во отделни помещения. В случаите, когато няма поралните форми се влияе още от наличието на
отделно помещение, приемникът за вода се по- газови и прахови замърсители на въздуха и ми-
ставя в плътно затворен стъклен бокс. В същото кроорганизми. Газовите замърсители (пари на
помещение се забранява измиването на замър- амоняк, йод, формалин, етер, хлороформ във
сени съдове и съхраняване на лесно изпарява- въздуха на аптеката или проникващи отвън в
щи се лекарства. състава на силно замърсен с градски замърси-
Дестилираната вода се съхранява на хлад- тели въздух, който съдържа значителни количе-
но, в чисти и добре затворени съдове, промити ства серен диоксид, азотни оксиди, СО и прах)
предварително с дестилирана вода. На съдове- се адсорбират и влизат в химични взаимодейст-
те се означава датата на получаване на дести- вия с някои съставки на приготвяните лекарстве-

425
ни форми като им придават неприятен мирис и да се спазват съответната технология и прави-
влошават качеството им. Праховите замърсите- лата лична хигиена. При приготвяне на стерилни
ли са носители и на микроорганизми. Те попадат форми с антибиотици се спазват всички изисква-
във въздуха при кашляне, кихане и говор на кли- ния за стерилност и правилата за добра произ-
ентите на аптеката, заедно с праха от дрехите водствена практика.
им и от външния атмосферен въздух. Санитарно-хигиенният режим в аптеките
За защита на лекарствата е необходимо те предвижда ежедневно и веднага при замърся-
да бъдат опаковани в херметични или плътно за- ване да се извършва влажно почистване и де-
тварящи се съдове със съответните качества, зинфекция на пода, повърхностите на мебелите,
изисквани от фармакопеята и да се съхраняват апаратурата и др. съгласно Методично указание
при подходящи условия. При приготвяне на ек- 0-20 за съвременни начини и средства за дезин-
стемпорални лекарствени форми е необходимо фекция в здравните заведения.
1. Хигиена на основни отрасли на производството. Под ред. М. Луканов, Медицина и физкултура,

София, 1978.
2. Гигиена труда в производствах микробиологического синтеза. Алексеев С. В., В. Г. Арматоно-
ва, В. П. Падалкин и съавт. виж кн. Руководство по гигиене труда. Под ред. Н. Ф. Измеров, II том. Ме-
дицина, Москва, 1987, 295-309.
3. Pharmaceutical Industry. Tait K. in Encyclopaedia of Occupational health and Safery. ed J. M.
Stelmann, v. III. Forth Edition, ILO, Geneva. 1998, 79.2 - 79.19.
4. МП № 76 /29.04.1991 г. за приемане Правилник на ВМС и Правилник на Съвета по аптечно дело
при МЗ, ДВ, бр. 37/1991 г.
5. Наредба № 7/25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда.
ДВ, бр.46/1992 г.
6. Наредба № 4 от 7.07.1998 г. за оценка на въздействието върху околната среда. ДВ, бр. 84/1998 г.
7. МП № 153/6.08.1993 г. за събиране, превозване, съхраняване и обезвреждане на опасни отпа-
дъци. ДВ, бр. 70/1993 г.
8. Наредба № 7 от 3.05.1999 г. за оцена и управление на качеството на атмосферния въздух. ДВ,
бр. 45/1999 г.
9. Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). ДВ, бр. 124/1997 г.
10. Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и базопасни усло-
вия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. ДВ, бр. 88/1999 г.
11. Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на
риска. ДВ, бр. 47/1999 г.
12. Наредба № 3 от 18.09.2002 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с видеодисплей. ДВ, бр. 95/2002 г.
13. Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на
риска. ДВ, бр. 47/1999 г.
14. Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвежда-
не на физиологични режими за труд и почивка по време на работа. ДВ, бр. 54/1999 г.
15. Наредба № 2 от 27.02.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на
шум при работа. ДВ, бр. 32/2003 г.
16. Наредба № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията
на химични агенти при работа. ДВ, бр. 8/2004 г.
17. Правилник за безопасност на труда в химико-фармацевтичната, микробиологичната и парфю-
мерийно-козметичната промишленост (1982 г.).
18. Наредба за лицензиране на производителите и търговците на едро с лекарствени средства.
ДВ, бр. 44/1994 г.
19. Наредба № 17 от 9.06.1995 г. за изискванията към документацията за регистрация на лекар-
ствени средства. ДВ, бр. 56/1995 г.
20. Наредба № 8 от 23.06.2000 г. за устройството, реда и начина на организация на работа на ап-
теките и номенклатурата на лекарствените продукти. ДВ, бр. 54/2000 г.
426
Ас. Петков, Ан. Галев, Ив. Попиванов
Въоръжени сили
17.12
Държавата поддържа въоръжените сили, за горазход от страна на организма (4200-4600 kcal

да гарантира териториалната си и политиче- при полеви операции, 4200-6000 kcal при пеши
ска неприкосновеност. През последните 20 годи- маршове, 4200 kcal при кормуване на бронетан-
ни към основните задачи на въоръжените сили кова техника, 4000 kcal при летци) и до дехидра-
се прибавиха и участие в операции, различни от тация и загуба на електролити. За коригиране на
война – хуманитарни, мироналагащи, мироопаз- енергоразхода се налага и включването на ре-
ващи, антитерористични и други. При изпълне- дица хранителни добавки. При възникване на
ние на задачите, свързани с тези операции, воен- кризисни операции се затруднява логистично-
нослужещите работят на всички видове терени, то осигуряване на нормално хранене. Това на-
във въздуха и под вода, в различни сезони и при лага поддържането и използването на специал-
различни, често екстремни климатични условия, ни индивидуални хранителни дажби с различна
боравейки със специфична бойна техника срещу енергийна стойност и малък обем. Дневната даж-
въоръжен противник. ба за оцеляване съдържа най-малко 150 gr въ-
За ефективното реагиране при кризисни си- глехидрати и е предназначена за преживяване
туации и за редуциране на бойните загуби воен- в екстремни условия при спешни ситуации за не
нослужещите трябва да притежават основни ба- повече от шест дни. Дневната дажба за спешни
зови умения – владеене на различни оръжейни ситуации е с енергийна стойност 1000 kcal и под-
системи, точна стрелба, висока физическа под- държа боеспособността 24 часа. Индивидуални-
готовка и аеробна издръжливост, дисциплина- те бойни дажби са с енергийна стойност 3200 kcal
рост, способност за вземане на бързи решения. с балансирано съотношение на основните храни-
Поддържането им се постига чрез постоянни ин- телни съставки и се използват за не повече от 30
тензивни тренировки, което води до акумулира- последователни дни до възстановяване на нор-
не на физическа умора. Неправилно провежда- малното войсково хранене. Хуманитарните днев-
ните или прекомерни тренировки може да доведе ни дажби съдържат не повече от 2200 kcal, като
до тежки травми. Поддържането на високо ниво от състава им е изключено месото, ако се използ-
на бойна готовност води до чести нарушения на ват в райони с температура на околната среда
режима труд–почивка и до ограничения в соци- над 35°С, но ако температурата е около или под
алните контакти. Бойните дежурства, свързани 4°С съставът им е основно месо – пилешко или
с продължително бодърстване, интензивно пси- телешко.
хическо и сензорно натоварване допринасят за Температурен фактор – военнослужещите
натрупването на физическа и психическа умора. често провеждат операции при екстремни клима-
Редица други фактори (шум, електромагнитни по- тични условия. Температурата на околната сре-
лета, транспортиране на далечни разстояния) и да и естеството на работа могат да доведат до то-
повишеното внимание от страна на медии водят плинни или студови увреждания.
до увеличаване на напрежението у военнослуже- Топлинен ефект – повишената топлопродук-
щите и особено у командния състав. Откъсването ция, свързана със значителните физически нато-
за дълъг период от време от семейството и близ- варвания при изпълнение на поставените задачи,
ките и възможността от непосредствени против- съчетана с повишената температура на околна-
никови действия допринасят за увеличаване на та среда е предпоставка за развитие на топлин-
ефекта от стреса. Естеството на работа на воен- ни увреждания. Използването на средства за
нослужещите и особено при сухопътните войски балистична защита (бронежилетки, каски) и сред-
обуславя висок риск от наранявания от проекти- ства за защита от ОМП допълнително влошава
ли, осколки, взривни травми и различни по степен отделянето на топлина от тялото и увеличава то-
и обхват термични травми в резултат от вражеска плинния стрес върху организма. Средствата за
активност или неумело боравене с бойна техни- защита от ОМП създават собствен микроклимат –
ка. През последните години все по-широко се из- въздухът, затворен между тялото и екипировката
ползват противопехотни мини и импровизирани се загрява от телесната температура и се насища
бойни устройства, които са трудни за откриване, с влага. По този начин непосредствената заоби-
имат значителна поразяваща мощ и се изготвят каляща военнослужещия среда става екстремно
от налични в търговската мрежа материали. Ви- гореща и наситена с влага. За прегряването спо-
сок е рискът от поразяване от оръжия за масово мага и микроклиматът в бойните машини и кора-
поразяване (ОМП) – ядрено, радиологично, хими- би, като температурата в тях често надхвърля с
ческо и биологично. 15-20°С тази на околната среда.
Енергоразход: Интензивните психически и Студов ефект – изразеният студов стрес сни-
физически усилия са свързани с увеличен енер- жава физическия капацитет, повлиява на морал-
427
но-волевите качества на индивида и може да до- се засилва с удължаване на престоя в тях. Раз-
веде до развитие на студови увреждания. Той виват се заболявания на дихателните пътища –
възниква не само от екстремно ниски температу- ринити, трахеобронхити; както и т.н. „окопни бо-
ри, но и от съчетаното въздействие на влага и ни- лести” – ревматизъм, ангина. Особена опасност
ска температура и при попадане в студена вода. представлява т.н. „окопно или траншейно стъпа-
Студеното време допринася за увеличаване на ло” – локално измръзване на долните крайници,
респираторните заболявания и небойните трав- което при тежко протичане може да доведе до ам-
ми (измръзвания). От друга страна, оперативни- путация на засегнатия крайник.
те изисквания за интензивни физически усилия, Закритите съоръжения – войскови укрития,
бодърстване и недостатъчно хранене нарушават бункери, командни пунктове, съоръжения за за-
ефективния физиологичен отговор на организма щита на огневи позиции – изолират военнослу-
към студа. жещите от околната среда и създават свой собст-
Височинен фактор – характерен е за военни вен микроклимат. Те позволяват личния състав
операции в планински райони. Бързото изкачва- да пребивава по-продължително време, да почи-
не от малка надморска височина на височини над ва и да не използва лични средства за защита от
1500 m редуцира физическите и разпознавателни ОМП. Параметрите на микроклимата в тези съо-
способности на военнослужещите. Пониженото ръжения обикновено са извън хигиенните норми,
атмосферно налягане и намаленото парциално като това се дължи на престоя на личния състав в
налягане на кислорода увеличават възприемчи- тях и на бойните действия, които извършва. Тем-
востта към височинна болест. Ниските темпера- пературата в тях може да се повиши до 30-40°С и
тури предразполагат към генерализирана хипо- да представлява предпоставка за топлинни уда-
термия или локални измръзвания и съчетани с ри, а железобетонните конструкции, които често
алпийските условия са предпоставка за по-чести изграждат структурата им обуславят възможност-
травми. Невъзможността за осигуряване на адек- та за прегряване през лятото и за охлаждане през
ватни санитарни мерки повишават риска от раз- зимата. Дишането на дори само един военнослу-
витие на инфекциозни заболявания, предавани жещ може да доведе до превишаване на хиги-
по воден или хранителен път. енните норми с образуване на конденз. От друга
Инфекциозни заболявания – характерът на страна, дишането води до повишаване на концен-
настаняване на военнослужещите при полеви ус- трацията на СО2 и намаляване на парциалното
ловия ограничава мероприятията по благоустро- налягане на О2. Освен това в съоръженията се
яването на районите на развръщане. Налице са установяват повишени концентрации на барут-
трудности със спазването на правилата за инди- ни и изгорели газове, изпарения от нагрети мас-
видуална и колективна хигиена. Настаняването ла, акумулаторни газове и други. Продължител-
на неголяма площ с малко лично пространство ността на пребиваване на личен състав в среда,
за всеки военнослужещ е предпоставка за широ- наситена с барутни газове се определя от съдъл-
ко разпространение на въздушно-капкови инфек- жанието на СО в 1l въздух. При концентрация на
ции. Затрудненото осигуряване на достатъчни ко- СО 0.25 mg/l престоят не трябва да бъде повече
личества вода за питейни и битови нужди води от 25 минути, при 0.50 mg/l престоят не трябва да
до развитие на водни епидемии. Поради конта- бъде повече от 10 минути, а при 0.75 mg/l прес-
минация на хранителните продукти не са ряд- тоят не трябва да бъде повече от 5 минути. Аку-
кост епидемичните взривове от хранителни ток- мулаторните газове и аерозоли, съдържащи Н, О,
сикоинфекции и чревни инфекции. Характерът Pl, H2SO3 и тези от маслата дразнят очите, носог-
на работата на военнослужещите ги поставя в не- лътката, очите, трахеята и бронхите.
посредствен контакт с летящи и пълзящи члене- Организирано предвижване – «марш» - цел
стоноги, преносители на трансмисивни инфекции та му е достигане в определен район в заповя-
и природно-огнищни заболявания, както и пови- дан срок при запазена боеготовност. Той може да
шава вероятността от ухапвания от отровни змии, се осъществи на собствен ход (класически пеши
паяци, скорпиони и други опасни представители марш), на автомобили или друга бойна техни-
на флората и фауната. ка, с железопътен, морски или въздушен транс-
Във различните видове въоръжени сили съ- порт или по комбиниран способ. При класиче-
ществуват специфични условия в зависимост от ския пеши марш се извършва тежка физическа
типа и характера на задачите които изпълняват. работа (за преход от 30 km се изразходват пове-
Сухопътни сили – една от най-важните осо- че от 4000 kcal), като в зависимост от условия-
бености на сухопътните войски е използването на та пешият марш бива летен, зимен, планински и
различни фортификационни системи за времен- нощен. Освен това може да бъде нормален (до
на и дълготрайна защита на живата сила. 30 km дневно) и форсиран (над 30 km днев-
Откритите съоръжения – окопи, траншеи – но). Основният риск при летния пеши марш е
защитават в голяма степен от въздействието на възникването на топлинни травми – слънчев
конвенционалните оръжия и от оръжията за ма- или топлинен удар; при зимния марш основ-
сово поразяване. В тях обаче военнослужещи- но е развитието на студови травми и простуд-
ят е изложен ва въздействието на неблагоприят- ни заболявания; при планинския марш проблем
ни фактори – екстремни температури, влажност, представлява увеличения енергоразход поради
валежи от сняг и дъжд, вятър, статично напреже- характера на терена, както и опасността от раз-
ние, състав на почвата, подпочвени води, асени- витие на височинна болест при местности с над-
зация. Отрицателното влияние на тези фактори морска височина над 1500 m. При използване на
428
мототехника – мотомарш – върху личния състав ражнения в центрофуги) методи. Адаптацията
влияние оказват постоянното статично напре- към хипоксия се осъществява с периодично пре-
жение (влошава работата на белите дробове и биваване в барокамери. Рискът от декомпресия
се развива застой на кръв в долните крайници), във военната авиация е много по-голям от цивил-
люлеенето, вибрациите, шума (в автомобилите ната, поради екстремното претоварване на са-
80-90 dB/A, а в бронирана техника 100-120 dB/A), молетите и възможността за вражески действия.
температурата на средата (през лятото се създа- Важен проблем се явява натрупването на умора,
ват условия за прегряване, през зимата за про- свързана с продължителното пребиваване в при-
студни заболявания), скоростта на движение на нудително положение, информационното прето-
въздуха, запрашеността, изгорелите от машини- варване и необходимостта от вземане на бързи
те газове съдържат СО, а в бойните машини при решения. В резултат от работата на самолетните
стрелба се повишава и концентрацията на барут- двигатели възникват вибрации, които са по-силно
ни газове и се създават условия за интоксикация, изразени при рулиране, излитане и кацане. Тур-
евентуалната комбинация на химични, радиоло- буленциите при полет причиняват апериодични
гични и биологични агенти. нискочестотни тласъци. Пространствената дезо-
Бойна техника – оптичните квантови гене- риентация, която възниква в тези случаи се на-
ратори (ОКГ) (лазерни далекомери и системи за блюдава и при полети на пределно ниски височи-
управление на огъня) имат характеристики на ни. При витловите транспортни самолети основен
оръжия за водене на електронна война, но дей- проблем е интензивният шум от двигателите. Екс-
стват в границата на правата геометрична види- позиция на космическо радиационно облъчване е
мост, имат малък обхват на действие и се влияят проблем при полети на големи височини.
от атмосферните условия. В съвременни условия Пилотите на хеликоптери оперират с относи-
нараства използването на лазерния лъч за насо- телно нестабилен летателен апарат, което пред-
чване и целеуказване на "интелигентни" бомби и полага постоянно сензорно, физическо и психи-
реактивни снаряди. Ракети с различно приложе- ческо напрежение. Полетите се осъществяват
ние (за ПВО, противотанкови и др.) също се насо- близо до повърхността в непосредствена бли-
чват с лазерен лъч. ОКГ се използват за лазерна зост или преодолявайки различни природни или
локация, като лазерна разузнавателна апарату- антропогенни препятствия. Пространствената
ра, както и за лазерни тренажори, имитационни ориентация може да бъде загубена при липса на
лазерни системи, лазерни телекомуникационни ориентири (полет над водни басейни, заснеже-
системи, лазерни жироскопи, средства за пода- ни повърхности). Използването на уреди за нощ-
вяне на радиолокационни станции (РЛС). ОКГ но виждане ограничава периферното зрение и
намират приложение и във военната медицина, затруднява ориентацията. В същото време те са
основно за хирургични цели. Като бойни оръжия лесна цел на поразяване от различни оръжейни
лазерите имат характеристики, подобни на харак- системи, включително леко стрелково оръжие.
теристиките на оръжията за водене на електрон- Проблем при излитане и кацане е генерирането
на (РЕБ), ядрена, биологическа и химическа во- на вихрови прахови аерозоли, които може да съ-
йна. Те основно смущават или дезорганизират държат биологични агенти. Вентилацията на ка-
работата на приемни устройства, които действу- бината се осъществява чрез насрещния възду-
ват в светлинния или в близкия до него обхват на шен поток при липса на херметизация – налице
електромагнитния спектър. Бойните лазерни оръ- е риск от интоксицаия на екипажа при непълно-
жия са насочени предимно към разрушаване на то изгаряне на горивото и смазочните материа-
системите на наблюдение (перископи, телескопи, ли. Този специфичен риск е най-висок в режим
прибори за нощно виждане и др.) При пряко по- „висене”, когато кабината е зоната на изгорели-
падане на лазерен лъч върху откритите части на те газове. Нивото на вибрации и шум е много по-
тялото и видимите лигавици се появяват локал- високо от това в самолетите - шумът често дос-
ни изгаряния от първа до четвърта степен, а при тига 110-140 dB/А. Вибрациите са нискочестотни,
попадане в очите – до необратими нарушения на насочени по осевото направление на машната и
функциите на окото. са най-силно изразени при кацане и излитане. Те
Военновъздушни сили – личният състав се допринасят за понижена острота на зрението, за-
разделя на две основни групи – летателен и на- труднения в речевата комуникация, повишено на-
земен състав. Пилотите на бойни самолети са прежение на паравертебралната мускулатура с
подложени на комбинираното въздействие ва последваща преумора. Хроничното вибрационно
гравитация и ускорение по време на полет, както въздействие често води до развитие на вибраци-
и на височинна хипоксия. Особено високо е нато- онна болест. Специфичен проблем от хронично-
варването на пилотите на свръхзвукова авиация, то вибрационно въздействие върху прешлените
които са подложени на високи, бързо променящи и междупрешленните дискове е появата на бол-
се претоварвания. Върху организма им действат ки в гърба, дискови хернии, протрузии, радикуло-
много високи линейни, радиални и ъглови ускоре- неврит.
ния (5-7 G с продължителност 10-40 секунди). За Инженерно-техническият състав е подло-
повишаване толерантността към тези въздейст- жен на въздействието на бордовите и летищните
вия се използват механични (противопретовар- РЛС, радио, навигационни и прицелни системи,
ващ костюм, дишане при положително налягане), мощни войскови генератори на ЕМП, източници
физиологични (контракции на мускули, издишва- на йонизираща радиация, неблагоприятни клима-
не при затворен епиглотис) и тренировъчни (уп- тични условия, свърхинтензивен шум и вибрации,
429
прах, химически вещества (изпарения от керосин, бразни по произход и природа фактори. Ограни-
продукти от разпада на минерални масла, СО, ченото пространство затруднява движенията на
СО2, азотни оксиди, акролеин, въглеводороди, персонала и увеличава честотата на травмите на
алдехиди, кетони, сероводород). Налице е висо- опорно-двигателния апарат. Палубните и мачто-
ко нервно-емоциално напрежение, чести наруше- вите радиолокационни станции и радиостанции
ния на режима труд-почивка, монотонност на ра- въздействат върху целия личен състав. Метеоро-
ботата, ограничени контакти на работното място. логичните условия са динамични и разнообраз-
Зенитно-ракетни войски (ЗРВ) и радио- ни и въздействат основно на палубната коман-
технически войски – военнослужещите са из- да. Нагряването през деня и охлаждането през
ложени на въздействието на електромагнитни нощта на корабната палуба затрудняват поддър-
лъчения около антените на радиостанции и ра- жането на микроклимата и натоварват терморе-
диопредавателни центрове, в предавателните гулаторната функция на организма. По време на
помещения, където се разполагат генераторите, дълги плавания екипажите често сменят няколко
фидерите, вълноводите, антенните системи на климатични пояса, което натоварва терморегула-
позициите на радиотехническите средства, маг- торната адаптация на организма. Температура-
нетроните, клистроните, вълноводите, също така та в машинните отделения често надвишава 45-
от паразитните лъчения в кабините и помещения- 50°С. Шумът е интензивен и постоянен и пречи на
та, а при аварийни ситуации се налага да се рабо- пълноценната почивка. Люлеенето на корабите
ти и в самото антенно поле. Персоналът на стан- дразни вестибуларния апарат и причинява кине-
циите е изложен на неспецифични въздействия този. На борда на подводници основен проблем
– меко рентгеново лъчение, интензивен шум (над е поддържането на чистота на въздуха и предо-
95 dB/А), вибрации, СО, СО2, озон, азотен диок- твратяване на контаминацията му. Личният със-
сид, контакти с ГСМ, недостатъчна осветеност, тав, зает с водолазна дейност е изложен на риск
яркост при работа с екрани, прегряващ микрокли- от развитие на кислородна токсичност от вдиш-
мат (до 45°С), принудителна поза, голямо нервно вания въздух и на декомпресионна (кесонна) бо-
напрежение, съчетано с висока отговорност, чес- лест.
ти нарушения на режима труд-почивка. При ради- Медицинско осигуряване – трябва да се съ-
олокационни станции в режим сканиране и вър- средоточи върху превенцията на здравния риск.
тене антените облъчват работните помещения и При въвеждане на ново въоръжение и техника тя
обитаемите части в района, като под въздействи- се проучва за определяне на възможните здрав-
ето им попада голяма част от личния състав, не- ни рискове и начините за контролирането им.
ангажиран пряко с работата им. Работещите по Личният състав подлежи на първични и профи-
ремонта и настройката на войсковите радиовъл- лактични медицински прегледи. При развръща-
нови генератори работят при снета защитна ек- не на личен състав в непознат район същият се
ранировка в претрупани с измервателна апарату- подлага на оценка на медицинския риск, за да се
ра помещения. Личният състав на ЗРВ се намира определи какви медицински проблеми да се очак-
в непосредствен контакт с ракетни горива (твър- ват и какви мероприятия да бъдат предприети –
ди и течни, едно и двукомпоненти) и окислители ваксини, химиопрофилактика, лични и колектив-
(азотна киселина, течен кислород, азотни окиси, ни предпазни средства, здравно промоционални
водороден прекис). мерки. Медицинските специалисти трябва да бъ-
Военноморски сили – личният състав е из- дат обучени за ранно идентифициране на запла-
ложен на комбинираното въздействие на разноо- хите за здравето на личния състав.
Литература:
1. Вълков А.И., Иванов В., Христов Т. Проблеми на хигиенното осигуряване на войските, участ-
ващи в ликвидирането на последствията от природни бедствия и катастрофи. Сборник материали от
научна конференция „Медицината на катастрофите – аналог на бойната медицинска травма”. София,
„Св.Георги Победоносец”, 1995: 294-298.
2. Годишен отчет на Научноприложен център по военна епидемиология и хигиена при Военномеди-
цинска академи я, 2011.
3. Жекова М. Особености на хигиената на труда при екипажите във вертолетната авиация. Сборник
доклади по авиационна медицина. София, „Св.Георги Победоносец”, 1992: 514-516.
4. Попиванов И., Петков А. Биологична защита. В: „Превантивна военна медицина – учебник”, Со-
фия, Военномедицинска академия, 2010: 218-234.
5. Ставрев П., Шейтанов М., Донев Д. Военна хигиена. ДВИ, 1969.
6. Baker-Fulco C.J., Patton B.D., Montain S.J., Lieberman H.R. Nutrition for health and performance.
Nutritional guidance for military operations in temperate and extreme environments. U.S. Army Research
Institute of Environmental Medicine, USA, 2001.
7. Bellamy R.F., Zajtchuk R. Conventional warfare: ballistic, blast, and burn injuries. Textbook of Military
Medicine series, Borden Institute, Walter Reed Army Medical Center, Washington, D.C., USA, 1990.
430
8. Burr R. Environmental medicine: Heat, Cold, and Altitude. In: Military Preventive Medicine: Mobilization
and deployment, Volume 1, Ed. Kelley P., Borden Institute, Walter Reed Army Medical Center, Washington,
D.C., USA, 2003.
9. DeHart R.L., Jeffrey D.R. Fundamentals of Aerospace Medicine. 3rd edition. Lippincott Williams &
Wilkins, 2002.
10. Garcia N., Gartmann H. Aircraft Flight Operations. In: Jeanne M. Stellman, editor. Encyclopedia of
Occupational Health and Safety. 4th edition, vol. III, Chapter 102 – Transport Industry and Warehousing. ILO,
Geneva, 1998: 12-14.
11. Gaydos J.C., Thomas R.J., Sack D.M., Patterson R. Armed Forces. In: Jeanne M. Stellman, editor.
Encyclopedia of Occupational Health and Safety. 4th edition, vol. III, Chapter 95 – Services. ILO, Geneva,
1998: 14-17.
12. Petkov A., Popivanov I., Shalamanov D., Kanev K., Zhivkov I. Preventive medicine during the
preparation of Bulgarian military contingents for participation in the missions abroad. Balkan Military Medical
Review, Turkey-Ankara, 2008; Vol.11; 4: 173-176.
13. STANAG 1269 (еd.2) NATO handbook on maritime medicine - AMedP-11(A). NATO Agency for
standardization, Brussels, 2007.
14. STANAG 2550 (ed.1) Minimum standards on food safety and hygiene on operations. NATO Agency for
standardization, Brussels, 2008.
15. STANAG 2937 (ed.3) Survival emergency and individual combat rations – nutritional values and
packaging. NATO Agency for standardization, Brussels, 2001.
431
Б. ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ
Й. Хаджиева, Л. Еленкова
1
Професионални болести.
въведение
1.1. Професионални болести – основни пълняваните работни процеси от лицето и тези

характеристики в близост с работното му място. Освен това, ра-
ботодателите предоставят производствена ха-
Професионална болест е заболяване, кое- рактеристика с информация включваща квали-
то е настъпило изключително или предимно под фикацията, трудовия маршрут и условията на
въздействие на вредните фактори на работната труд на съответното лице (Постановление №
среда или на трудовия процес върху организма 133 на МС от 17.07.2000 г., чл.15 ал.1).
и е включено в списъка на професионалните бо- 2. Клинична оценка включваща системно
лести. клинично изследване с прилагане на рутинни
Към професионалната болест се отнасят и клинични методи и такива разпознаващи ранни
нейното усложнение и късните ѝ последици. симптоми на професионално увреждане на раз-
Професионалната патология изучава етиоло- лични органи и системи.
гията, патогенезата, клиничната картина, лече- 3. Параклинични изследвания.
нието и профилактиката на заболяването и екс- 3.1. Клинично-лабораторни изследвания
пертизата на работоспособността. – Токсико-химични изследвания. С тях се
Професионалните заболявания и отравя- извършва определяне на токсични вещества и/
ния се разделят на следните групи: или метаболитите им в биологични среди. Това
Специфични професионални заболява- са специфични лабораторни тестове (биомар-
ния. Заболяванията в тази група имат за етио- кери), които се използват за оценка на така нар.
логичен фактор единствено вредните фактори „вътрешна експозиция“ на дадено токсично ве-
на работната среда и трудовия процес (силико- щество и притежават определена стойност както
за, вибрационна болест, производствени отравя- за изграждане на диагнозата така и за контрол и
ния и др.). оценка на приложената терапия.
Условно професионални заболявания. – Хематологични изследвания. В повечето
Професионалният характер на заболяването се случаи хематологичните показатели не са спе-
приема при определени условия и изисква- цифични. Някои от тях допринасят съществено
ния. Честотата на тези заболявания е значител- за уточняване на диагнозата и за провеждане
но по-голяма при лица с определени професии на адекватна терапия (метхемоглобин, карбо-
(професионални инфекциозни и паразитни за- ксихемоглобин, базофилно-пунктирани ерит-
болявания, професионално късогледство, за- роцити, ретикулоцити, сидероцити, телца на
болявания на нервната и мускулно-скелетната Хайнц и др.).
система, алергози и др.). В тази категория забо- – Клинично-химични изследвания. Прила-
лявания се включват и такива с общ характер. га се широка гама от клинично-химични лабо-
Парапрофесионални заболявания. Това са раторни параметри. Те се използват рутинно в
заболявания, свързани с труда, при които произ- практиката и притежават също най-често неспе-
водствените дейности са само отключващ или цифичен характер по отношение на професио-
допълнителен момент, благоприятстващ раз- налната патология.
витието на заболяването, а не основна причи- 3.2. Имунно-алергологични изследвания.
на. Тяхната етиология е комплексна, зависи и от Изследване на IgE, IgG, варианти на имунно-
други факторите извън работната среда (артери- препитационни тестове и др. (кожно-алергични
ална хипертония, улкусна болест, невроза и др.). изследвания, включващи епикутанни, дермални
Основни критерии за оценка на професио- и интрадермални тестове и др.).
налния характер на заболяването. 3.3. Функционални и инструментални из-
1. Етиологично изясняване на заболяване- следвания
то включващо: – Изследвания на дихателна система
– Обща и професионална анамнеза. Про- (въздушна непроходимост на носните кухи-
фесионалната анамнеза изяснява вида, разме- ни, функции на лигавиците на горните диха-
ра на действие на рисковите фактори, времетра- телни пътища, рентгеново изследване на бе-
енето на работата и всички детайли свързани с лите дробове – обзорна рентгенография,
характера на извършваната трудова дейност, из- флуорография, томография, компютърна то-
432
мография; радиологично и ултразвуково из- Експертиза на работоспособността при
следване, патоморфологично инвазивно из- професионалните болести.
следване, бронхоскопия съчетана с биопсия, Експертизата на работоспособността има за
медиастиноскопия и неинвазивно изследва- цел да запази работоспособността на заболелия
не на храчки носен секрет и др.; микробиоло- и да го предпази от инвалидизиране. Тя опреде-
гично изследване; функционално изследва- ля състоянието на професионалната работоспо-
не на външното дишане – витален капацитет, собност, чрез изследване на основните функции
дихателен обем, инспираторен и експирато- на организма на индивида, необходими за кон-
рен резервен обем, остатъчен обем, форсиран кретния професионален труд. Задачите на екс-
експираторен обем и др.; кръвни газове и ал- пертизата на работоспособността при професи-
кално-киселинно състояние и др.). оналните болести включват:
– Изследвания на сърдечно-съдовата сис- – диагностика на заболяването и експертна
тема (ЕКГ, проба с обременяване и др.). оценка на състоянието на професионалната ра-
4. Оценка на трудовия стаж. При оценка на ботоспособност;
характера и степента на заболяването от съ- – установяване причините за инвалидността;
ществено значение е продължителността на – даване на конкретни трудови препоръки;
специализирания трудов стаж. С нарастване на – системно наблюдение и контрол на състоя-
трудовия стаж се увеличава възможността за нието на работоспособността;
развитие на хронични професионални заболя- – определяне степента на трайно намалена-
вания. Това не се отнася до острите отравяния, та или загубената работоспособност в процент
алергичните заболявания и др. спрямо здравия човек;
5. Пол и възраст. Възрастните и младите ин- – провеждане на мероприятия за превенция
дивиди са по-раними на въздействието на ток- и ликвидиране на инвалидността.
сични фактори. При жените, поради анатомо- Неработоспособността бива временна и
физиологичните им особености, по-изразени са трайна. Всяка една от тях има своя клинико-фи-
уврежданията при въздействие на токсични ве- зиологична характеристика, съответна регла-
щества, пренапрежение на мускулно-скелетната ментираност с определени нормативни актове и
система и др. социално осигуряване.
6. Епидемиологичен тест. Наблюдава се Професионалното заболяване не винаги е
повишена честота на заболявания на лица със свързано с нарушена работоспособност. Въпро-
сходна клинична картина, от едно и също работ- сът на работоспособността се решава винаги
но место. конкретно за всеки случай и зависи от степента
7. Елиминационен тест. След прекратяване на изразеност, характера и протичането на ув-
на контакта с професионалните вредни фактори реждането, както и от противопоказанията за уп-
се установява напълно или частично отзвучава- ражняване на предишната професия.
не на професионалните увреждания (най-често При установяване на професионално заболя-
при алергози). ване експертното решение може да бъде:
8. Експозиционен тест. При отново осъщест- – временно освобождаване от работа при на-
вен контакт с вредните фактори на работната личие на остро или обострено хронично заболя-
среда се наблюдава влошаване на заболяване- ване с провеждане на амбулаторно или стацио-
то. нарно лечение;
9. Оценка на общите заболявания (предше- – временно превеждане на друга работа без
стващи или съпътстващи заболявания); фамил- контакт с вредните фактори, причинили заболя-
на обремененост, индивидуални особености, ването;
вредни навици и др. – предоставяне на лицето облекчени условия
Списък на професионалните болести на труд при същата работа;
Необходимо условие за признаване профе- – превеждане за по-дълг срок на работа без
сионален характер на заболяването е то да при- контакт с вредни фактори (с група инвалидност
съства в списъка на професионалните забо- при деквалификация);
лявания. С обнародването на Наредба за реда – пълна неработоспособност за дадена про-
за съобщаване, регистриране, потвърждава- фесия (трайно трудоустрояване и определяне
не, обжалване и отчитане на професионалните на група инвалидност).
болести (ДВ, бр. 33 от 04.04.2001 г.) за профе- Профилактика на професионалните забо-
сионална болест може да се признае и забо- лявания.
ляване, невключено в списъка за професи- За профилактиката на професионалните за-
оналните болести, когато се установи, че то болявания от съществено значение е изгражда-
е причинено основно и пряко от обичайната нето на широк комплекс от мерки:
трудова дейност на осигурения и е причини- – технологични, технически и санитарно-тех-
ло трайна неработоспособност или смърт на нически, архитектурно-планировъчни, благоус-
осигурения (чл.2 ал.2). тройствени, битови и др.
Списъкът на професионалните болести (По- – трудово-хигиенни и лечебно-профилактич-
становление № 175 на МС/2008 г.) е изграден ни;
на етиологичен принцип (табл. 1). Той съдър- – трудово-законодателни, регламентиращи
жа 5 групи заболявания, разпределени в 20 по- специално законодателство по техника на безо-
дгрупи. пасността във вредни производства.

433
Табл. 1. Списък на професионалните болести (ДВ, бр. 66/2008 г. – извлечение)
1. Професионални болести, причинени от химични агенти
1.1. Професионални болести, причинени от неорганични химични агенти
Професио-
нална бо- Клинични прояви МКБ- Гратисен Примери на типични рискови
Код Условия за признаване
лест, при- (диагнози, синдроми) 10 период дейности
чинена от:
1 2 3 4 5 6 7
1101 Олово и Токсична церебрастения F06.8 * 1. Доказано професионал- Производство и преработка на
съедине- Сидероахрестична анемия D64.2 1 година но въздействие – минимум оловни акумулатори, тръби и
нията му Хемолитична анемия D59.4 1 година 1 месец, за периферна по- кабели, сачми, бои пластмаси,
Абдоминална колика R10.0 1 месец линевропатия и енцефало- стабилизатори, оловно стъкло,
Нефропатия (тубулопатия) N14.3 3 години патия – минимум 1 година. в металургията при получаване
Моторен тип полиневропатия G62.2 3 години 2. Параклинично подкрепен на олово и оловни сплави, за-
(предимно горни крайници) синдромокомплекс (пови- появане, гледжосване и деко-
Токсична енцефалопатия G92 3 години шени стойности на Pb в би- рация на керамични продукти с
ологични течности, наруше- оловни съединения; оловни по-
на порфиринова обмяна). крития, производство и употре-
ба на оловни оксиди, соли и др.
1102 Кадмий и Хипо-атрофичен ринофарингит J31.1 6 месеца 1. Доказано професионал- Всички дейности по извличане
съедине- Аносмия R43.0 6 месеца но въздействие – мини- и преработка на полиметални
нията му Хронична обструктивна бело- J44.8 5 години мум 1 година, за неоплаз- руди, съдържащи кадмий, произ-
дробна болест ми – минимум 5 години, за водство и преработка на кадми-
Дифузна пневмофиброза J84.1 10 години пулмопатия – минимум 10 ево-никелови акумулатори и
Нефропатия (тубулопатия) N14.3 3 години години, за костни лезии – батерии, кадмиране на повърх-
Остеомалация (спонтанни фрак- M83.8 12 години минимум 20 години. ности в галванотехниката, произ-
тури) 2. Параклинично подкрепен водство на леснотопими сплави,
Рак на белия дроб C34.- 40 години синдромокомплекс (пови- производство накадмиеви пиг-
шени стойности на Cd в би- менти за бои, на лакове, стъкло,
ологични течности). пластмаси, хартия и пиротехни-
ка, кадмиеви лампи, заваряване
на кадмирани части и др.
1103 Манган и Токсична церебрастения F06.8 * 1. Доказано професионал- Добив и преработка на манган-
съедине- Паркинсонов синдром G21.2 10 години но въздействие – минимум съдържащи руди, при получа-
нията му Вегетосензорна полиневропатия G90.8 6 месеца 18 месеца, за пневмофи- ване на чугун и висококачест-
Психози F31.- 1 година броза – минимум 10 години. вена стомана, в производството
Пневмофиброза J84.1 10 години 2. Параклинично подкрепен и преработката на манганови
синдромокомплекс (ЕМГ – сплави (дуралуминий, манганов
стреч рефлекс). бронз и пр.), производство на
фероманган, електрозаваръчни
работи с висококачествени ман-
ганови електроди и др.
1104 Живак и Гингивит (обеззъбяване) K05.1 1 месец 1. Доказано професионал- Всички дейности по извлича-
съедине- Стоматит, мукозни улцерации в K12.1 1 месец но въздействие – минимум не, обработка и употреба на
нията му устната кухина J31.2 6 месеца. живак и съединенията му и съ-
Фарингит F06.8 1 месец 2. Параклинично подкрепен държащите го продукти. Произ-
Церебрастения G92 * синдромокомплекс (пови- водство, употреба и ремонт на
Енцефалопатия (живачен ерети- G62.2 3 години шени стойности на Hg в би- термометри, барометри, мано-
зъм, живачен интенционен тре- N03.- ологични течности, положи- метри, пневматични помпи, жи-
бон, психоорганичен синдром) L23.0 телни КАТ). вачни лампи и други живачни
Сензомоторен тип полиневропа- 3 години апарати. Обработка на кожи,
тия производство и използване на
Токсична нефропатия (нефрозен 1 година пигменти и бои, извличане на
синдром и гломерулонефрит) живак от промишлени отпадъ-
Алергичен контактен дерматит 1 месец ци и др.
1.2. Професионални болести, причинени от органични химични агенти
1225 Органич- Конюнктивит H10.4 * 1. Доказано професионал- Производство и употреба на

ни съеди- Блефарит H01.0 * но въздействие – минимум живачно-органични съедине-
нения на Гингивит K05.1 * 1 година. ния, като фунгициди и бакте-
живака Стоматит K12.1 * 2. Параклинично подкрепен рицидни средства за запазване
Фарингит J31.2 * синдромокомплекс (живак в на пластмаси, текстил и дърве-
Анемия D64.2 1 година биологични течности). сина и др.
Токсична церебрастения F06.8 *
Токсична енцефалопатия (пси- G92 3 години
хоорганичен синдром, психози)
Алергичен контактен дерматит L23.- 1 месец
* Не се допуска обсъждане на професионален характер след прекратяване въздействието на вредния професионален

фактор.
434
1225 Органични Конюнктивит H10.4 * 1. Доказано професионал- Производство и употреба на

съедине- Блефарит H01.0 * но въздействие – минимум живачно-органични съедине-
ния на жи- Гингивит K05.1 * 1 година. ния, като фунгициди и бакте-
вака Стоматит K12.1 * 2. Параклинично подкрепен рицидни средства за запазване
Фарингит J31.2 * синдромокомплекс (живак в на пластмаси, текстил и дърве-
Анемия D64.2 1 година биологични течности). сина и др.
Токсична церебрастения F06.8 *
Токсична енцефалопатия (пси- G92 3 години
хоорганичен синдром, психози)
Алергичен контактен дерматит L23.- 1 месец
* Не се допуска обсъждане на професионален характер след прекратяване въздействието на вредния профе-

сионален фактор.
2. Професионални болести, причинени от физически фактори

2.1. Професионални болести, причинени от шум
2101 Шум (по- Неврит на двата слу- H93.3 1 годи- 1. Доказано професионално въз- Всички дейности, свързани с експозиция на наднор-
стоянен, хови нерва (слухова на действие – минимум 5 години, за мени звукови натоварвания, например работа в ра-
променлив, загуба над 35 dB) случаите на особено интензивен ботилници за котли и казани; изчукване, огъване и
хидродина- Практическа глухота H83.3 шум (над 100dB/A) – минимум 6 щамповане на метали; работа с тъкачни станове и
мичен) (звукоприемна загу- 1 годи- месеца. совалки; щамповане на плат; работа с пневматичен
ба на слуха 65-90 db); на 2. Тонална прагова аудиометрия чук и бормашина; в машинно отделение на кораби;
Глухота (загуба на слу- при по-добре чуващото ухо, из- с ротативни машини в графичната индустрия; на по-
ха над 91 dB) числена при честота от 500, точна линия за пълнене (на бутилки, бъчви и др.) в
1000, 2000 и 4000 Hz; средната хранителната промишленост; използване или уни-
загуба е средното аритметично, щожаване на муниции или военни експлозиви; ра-
изчислено от загубите, наблюда- бота в строителството, извършвана с шумни маши-
вани при 500, 1000, 2000 и 4000 ни (булдозери, ескаватори, механични лопати и др.);
Hz, като коефециентите за из- настройване, изпробване и използване на мотори с
числение са съответно 2, 4, 3 и 1. вътрешно горене, реактивна тяга и реактори (мини-
мален период на излагане – 30 дни); дискотеки и др.
2.2. Професионални болести, причинени от вибрации
2201 Локални вибра-Дистални артериални и микроциркулаторни наруше- I79.8 1 година 1. Доказано профе- Работа с механични
ции (вибрации,ния в горните крайници сионално въздействие ръчни инструменти и
предавани поСиндром на Рейно I73.0 3 години – минимум 5 години с машини,генериращи
ръката) Вегетативни разстройства на горните крайници G90.8 1 година отчитане наличието на вибрации (пневматич-
Полиневропатия на горните крайници G62.8 1 година синергично действащи ни чукове, моторни
Компресионна невропатия на m.medianus в китката G56.0 2 години фактори. триони, ударно-про-
(синдром на карпалния канал) 2. Параклинично подкре- бивни инструменти,
Компресионна невропатия на n.ulnaris на нивото на G56.2 2 години пен синдромокомплекс шмиргели, шлайф-ма-
лакътя (синдром на кубиталния канал) или на нивото (капиляроскопия, дис- шини, металорежещи
на китката (синдром на Гийон) тална доплерова диагно- и дървообработващи
Други компресионни невропатии на горните крайници G56.8 2 години стика, термисторна тер- машини и др.)
Кубитална остеоартроза M19.2 3 години мометрия, студов тест,
Омартроза M19.2 3 години палестезиометрия, ЕМГ,
Остеонекроза на os lunatum M93.1 3 години рентгенография, дина-
Остеонекроза на os scaphoideum M87.8 1 година мометрия и др.).
Увреждане на рамото M75.- 1 година
Медиален епикондилит M77.0 1 година
Латерален епикондирит M77.1 1 година
Увреждане на меките тъкани на горните крайници M70.- 1 година
2202 Общи вибрации Увреждане на междупрешленните дискове (лумба- M51.1 1 година 1. Доказано профе- Добив на въглища и
(въздействащи лен и лумбо-сакрален отдел) с радикулопатия сионално въздействие руди, строителство,
върху цялото Кубитална артроза M19.2 1 година – минимум 6 години с транспорт, селско сто-
човешко тяло) Хумероскапуларен периартрит M75.0 1 година отчитане наличието на панство и др. (рабо-
Медиален (улнарен) епикондилит M77.0 6 месеца синергично действащи тещи с тежкотоварни
Латерален (радиален) епикондилит M77.1 6 месеца фактори. машини и превозни
Стенозиращ тендовагинит на флексорите на пръс M65.3 3 месеца 2. Параклинично подкре- средства – булдозери,
тите („щракащ пръст”) пен синдромокомплекс трактори, багери, ло-
Стенозиращ теносиновит на палеца (Болест на de M65.4 3 месеца (дистална доплерова ди- комотиви, комбайни,
Quervain) агностика, палестезио- самосвали, товарачни
Хроничен кренитиращ синовит на ръката и китката M70.0 8 месеца метрия, ЕМГ, ЕЕГ, аудио- и земекопачни маши-
(тендовагинит) метрия, отоневрологични ни и др.)
Други увреждания на меките тъкани (миотендиноза M70.8 6 месеца изследвания, образна
на предмишниците) диагностика и др.).
Хронична болка в кръста M54.8 1 година
Лумбална или лумбо-сакрална недискогенна ради- M54.1 1 година
кулопатия
Разстройства на вегетативната нервна система G90.8 1 година
Полиневропатия на горните или долните крайници G62.8 1 година
Слухово-вестибуларни нарушения H81.3 1 година
H81.4
H83.3
Хипоталамусен синдром G90.8 1 година
435
2.3. Професионални болести, причинени от атмосферното налягане
2301 Повишено ат- Миалгии M79.1 6 месеца 1. Доказано професионално Всички дейности, извърш-
мосферно на- Невралгии M79.2 6 месеца въздействие – минимум 1 годи- вани в среда с повише-
лягане Остеонекроза (най-често в облас- M87.8 20 години на, за остеонекроза – минимум но атмосферно налягане
тта на рамото, хълбока или коля- 3 години. (работа със скафандри и
ното) M48.5 6 месеца 2. Параклинично подкрепен в подводни пневматични
Платиспондилия (костни инфаркти синдромокомплекс (рентгено- камери, работа на гмурка-
на долните гръдни прешлени) H81.8 6 месеца графии, аудиометрия, отоне- чи и др.)
Вестибулопатия H65.4 6 месеца врологични изследвания, ЕЕГ
Субакутен или хроничен среден и др.).
отит до степен на необратим хипа- G96.8 6 месеца
кузис
Енцефаломиелоаеропатии
2302 Понижено ат- Церебрастенен синдром F45.3 6 месеца 1. Доказано професионално Всички дейности, извърш-
мосферно на- Когнитивни нарушения F06.7 6 месеца въздействие – минимум 1 го- вани в среда с пониже-
лягане Вестибулопатия H81.8 6 месеца дина. но атмосферно налягане
Тахипнея, диспнея R06.0 6 месеца 2. Параклинично подкрепен (авиоперсонал, работа във
Тахикардия R00.0 6 месеца синдромокомплекс (пълна високопланински обекти –
Сърдечни аритмии R00.8 6 месеца кръвна картина, ЕКГ, ЕЕГ, пси- метеорологични станции,
Вторична полицитемия D75.1 6 месеца хологично изследване, отоне- хижи, спасителни служби
врологични изследвания и др.). и др.)
2.6. Професионални болести, причинени от йонизиращи лъчения

2601 Йонизиращи лъ- Радиационна катаракта H26.8 5 години 1. Доказано про- Всички дейности, свързани с
чения (гама лъчи, Анемия (хипо или апластична) D61.2 3 години фесионално въз- източници на йонизиращи лъ-
рентгенови лъчи, Левкопения D70.- 1 година действие с проява в чения, в т.ч. радиактивни ве-
йонизиращи час- Тромбоцитопения D69.5 1 година зависимост от вели- щества от естествен или из-
тици) Хеморагична диатеза D69.8 1 година чината на ефектив- куствен произход (добив и
Хроничен радиационен дерматит L58.1 10 години ната доза в таргет- обработка на радиоактивни
Хронични лезии налигавиците L59.- 5 години ния орган. руди, производство и работа
Радиационна костна некроза M87.3 10 години 2. Параклинично с радиоактивни вещества (из-
Имунодефицитни състояния (D80-D89) 2 години подкрепен синдро- отопи), производство и при-
Рак на кожата C44.- 20 години мокомплекс (кръвна ложение на радиофармацие-
Остеосарком (C40-C41) 20 години картина, образна ди- втични препарати, нуклеарна
Рак на белия дроб (инхалаторен) C34.- 20 години агностика, биопсия медицина, експериментални
Злокачествени новообразувания на (C00-C97) 20 години и др.). ядрени реактори, поддържка
таргетния орган и работа с апарати за радиоте-
Левкоза (C91-C95) 10 години рапия и рентгенова диагности-
ка, гамадефектоскопия, атом-
на енергетика и др.).
3. Професионални болести, причинени от биологични агенти
3.1. Професионални болести, причинени от бактерии

3101 Mycobacterium Туберкулоза (дихателни ( А 1 5 - 6 месе- 1. Доказан професионален контакт. Дейности, свързани с контакт
tuberculosis и органи, нервна система и А19) ца 2. Параклинични изследвания (про- с животни, носители на баци-
Mycobacterium други органи) ба Манту (туберкулинов тест), рент- ла на туберкулозата; манипу-
bovis генография, храчка за БК). лации на биологични проду-
кти и отпадъци от животински
произход (ветеринарно-меди
цински кабинети, кланици,
предприятия за преработка и
консервиране на месо и мес-
ни продукти, екарисажи и др.)
Дейности, свързани с лече-
ние и медицински грижи на
туберкулозно болни лица
(бактериологични лаборато-
рии, лечебни заведения, са
наториуми и др.).
3102 Brucella Бруцелоза (болест на А32.- 2 ме- 1. Доказан професионален контакт. Дейности в кланици, предпри-
Банг) сеца 2. Параклинични изследвания (КАП ятия за преработка и консер-
(остра с бруцелин, изолиране на бруцели от виране на месо и месни про-
форма биологични течности). дукти; мандри. Дейности при
1 година отглеждане на кози, говеда,
(хронич- овце и прасета и контакт с те-
на фор- хни екскременти и продукти от
ма аборти.
3103 Bacillus anthracis Антракс (кожна форма, А22.- 1 месец 1. Доказан професионален контакт. Всички дейности, при които
белодробна форма, сто- 2. Параклинични изследвания (из- има контакт със заразени жи-
машно-чревна форма) олиране на бацила от биологични вотни.
течности). Дейности при обработка на
кожи.
3104 Clostridium tetani Тетанус А35 1 месец Доказан професионален риск. Дейности в строителството, сел-
ското, горското стопанство и др.
436
3105 Salmonella Салмонелоза А02.- 1 месец 1. Доказан професионален контакт. Дейности при отглеждане и
2. Параклинични изследвания (изо- търговия с животни и птици,
лиране на причинителя от фекалии). производство и търговия на
фуражни протеинови брашна.
Дейности, свързани с лечение
и медицински грижи на зара-
зени лица (бактериологични
лаборатории, лечебни заведе-
ния и др.).
Ремонт и поддръжка на кана-
лизация и др.
3106 Pseudomonas Сап А24 1 месец 1. Доказан професионален контакт. Дейности в животновъдство-
mallei (остра 2. Параклинични изследвания (мик- то, ветеринарната практика,
форма робиологични и серологични). кланици и др.
1 година
(хронич-
на фор-
ма
3107 Francisella Туларемия А21.- 1 месец 1. Доказан професионален контакт. Дейности в животновъдство-
tularensis 2. Параклинични изследвания (серо- то, ловното и горското стопан-
логични проби, КАП с туларин). ство, обработка на кожи и др.
Работа в дератизатори, зо-
омагазини и др.
3108 Rickettsia (Coxiella Ку-треска А78 1 месец 1. Доказан професионален контакт. Дейности в селското стопан-
burnetti) (остра 2. Параклинични изследвания (серо- ство, лаборатории (производ-
форма логични проби). ство на ваксини), ветеринарна
1 година практика и др.
(хронич-
на фор-
ма
3.2. Професионални болести, причинени от вируси
3201 Вирус на хепатит А Остър вирусен хепатит А В15.- 2 месеца 1. Доказан професионален Ремонт и поддръжка на канализа-
контакт. ция.
2. Параклинични изследва- Работа в големи колективи (казарми,
ния (ASAT, ALAT, GGT, AF, училища, детски градини) при епи-
директен и индиректен би- демиологична обстановка.
лирубин, трансаминазна ак- Работа в здравеопазването и др.
тивност).
3202 Вирус на хепатит В Остър вирусен хепатит В В16.- 6 месеца 1. Доказан професионален Всечки дейности по събиране, мани-
Хроничен вирусен хепатит В В18.- 2 години контакт. пулиране и използване на човешка
Късни последици от вирусен В94.2 15 години 2. Параклинични изследва- кръв и нейните деривати.
хепатит В ния ((ASAT, ALAT, GGT, AF, Работа по поддъжането, измиване-
директен и индиректен би- то и стерилизацията на материали и
лирубин, трансаминазна ак- съоръжения, които включват контакт
тивност, ранен маркер – Ан- с вируса.
ти-HBc-IgM).
3203 Вирус на хепатит С Остър вирусен хепатит С В17.1 6 месеца 1. Доказан професионален
Хроничен вирусен хепатит С B18.2 20 години контакт.
Късни последици от вирусен B94.2 30 години 2. Параклинични изследва-
хепатит С (хепатоцелуларен ния (анти HCV, антитяло).
карцином)
3204 Рабиес вирус Бяс A82.- 6 месеца 1. Доказан професионален Дейности в селското, ловното и гор-
контакт. ското стопанство, ветеринарна прак-
тика.
Работа в лаборатории, зоомагазини,
зоопаркове, вивариуми и др.
Трудово-хигиенни и лечебно-профилак- специално работно облекло, ръкавици, обувки,

тични мероприятия. Трудово-хигиенните ме- средства за защита на лицето и органите на ди-
роприятия включват хигиена и техника на без- шането); подържане на необходимата лична хи-
опасността на труда – предварително и текущо гиена и такава в работните помещения и др.
запознаване на работниците с производствени- Медицинска профилактика. Медицинската
те процеси и мерките за безопасност при тях- профилактика включва предварителен профе-
ното провеждане; осъществяване на ефекти- сионален подбор на постъпващите на работа,
вен контрол върху получената квалификация и периодични профилактични медицински прегле-
предпазните производствени навици на работ- ди, диспансеризация и съобщение, регистрация
ниците; организация и режим на труд и почивка; и отчитане на професионалните заболявания,
текущ контрол на концентрациите на вредните предпазно професионално хранене, физикална
вещества във въздуха на работната среда; из- профилактика и др.
ползване на ефективни и функционално пригод- Профилактичните медицински прегледи
ни индивидуални защитни средства (подходящо (предварителни и периодични) са регламентира-
437
ни с Наредба № 3 от 28.01.1987 г., на МНЗ и изм. ЕИО. Публ. Сб. Правни разпоредби на Европей-
и доп. от 1991 г. и 1994 г. ския Съюз в областта на социалната закрила.
Предварителният професионален подбор се С.1998 г.
извършва въз основа на задължителни меди- Правна уредба в страната:
цински прегледи при постъпване на работа. Не – Конституция на Република България. Обн.
се допускат на работа в контакт с вредни фак- ДВ бр. 51/1991 г.
тори на работната среда, лица с увреждания на – Кодекс за Задължително Обществено Оси-
различни органи и системи, регламентирани съ- гуряване (КЗОО).
ответно в Наредба № 3. Специално внимание – Кодекс на Труда (КТ)
се отделя на жените (бременни, кърмачки и във – Наредба за реда за съобщаване, регистри-
фертилна възраст), както и на подрастващите. ране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
Ритмичното и правилно провеждане на пери- професионалните болести. Обн. ДВ бр. 33/2001
одичните профилактични медицински прегледи, г., в сила от 5.VІІ.2000 г.
осигурява ранно диагностициране на професио- – Наредба за установяване, разследване, ре-
налните увреждания на организма и способства гистриране и отчитане на трудовите злополуки.
за разкриването на рисковите фактори, допри- Обн. ДВ бр. 6/2000 г., изм. и доп. Бр. 61/2000 г.
несли за развитието на тези увреждания. Сро- Осигурително правоотношение.
ковете за провеждане на периодичните про- Осигурителното правоотношение е регули-
филактични медицински прегледи са указани рано от правото отношение, което възниква във
в Наредба № 3 и варират в зависимост от вида връзка с материалното осигуряване на граж-
на професиите и производствата. Качествено- даните в случаи на неработоспособност и дру-
то провеждане на тези прегледи изисква стро- ги регламентирани от закона причини, които ги
го съблюдаване на наредбата. Формирането възпрепятстват да извършват трудова дейност,
на медицинските екипи провеждащи прегледи- вследствие на което са лишени от доходи.
те следва да се извършва прецизно с участие Обща характеристика на осигурителното
на разнопрофилни специалисти и използване правоотношение:
на специализирани параклинични изследвания. – Има имуществен характер
Това е сигурна предпоставка за екзактна и ранна – Продължаващо правоотношение
диагноза на уврежданията на работещите във – Сложно правоотношение.
вредни за здравето условия и респ. за тяхната Характер на осигурителните правоотноше-
ефективна профилактика. ния:
– Задължителното обществено осигуряване
1.2. Професиoнална болест и трудова има публичен характер.
злополука. Осигурени социални рискове – Доброволното обществено осигуряване
има частен характер.
Професионалното заболяване и трудо- Видове осигурителни правоотношения
вата злополука са осигурени професионал- според предмета на осигуряване:
ни рискове, свързани с полагането на труд в – При неработоспособност при общо заболя-
трудово правоотношение. ване, професионална болест, трудова злополу-
Правна регламентация. ка, майчинство, старост и смърт.
Международна уредба: – При здравното осигуряване
– Всеобща декларация за правата на човека. – При безработица
– Конвенция № 12 относно обезщетение- Професионалната болест е заболяване,
то при трудова злополука – 1921 г. Обн. ДВ бр. което е настъпило изключително или предим-
44/1997 г. но под въздействието на вредните фактори на
– Конвенция № 17 относно обезщетенията при работната среда или на трудовия процес върху
трудова злополука – 1925 г. Обн. ДВ бр. 253/1929 г. организма и е включено в Списъка на професи-
– Конвенция № 18 относно професионалните оналните болести, издаден от Министерския Съ-
заболявания – 1925 г. Обн. ДВ бр. 253/1929 г. вет по предложение на Министъра на Здравео-
– Конвенция № 19 относно еднаквото трети- пазването.
ране (трудови злополуки) – 1925 г. Обн. ДВ бр. В легалното определение, законодателя е
253/1929 г. включил двете алтернативи – изключително
– Конвенция № 42 относно обезщетенията или преимуществено предизвикани от вредни-
при професионални болести (ревизирана) 1934 г. те фактори на работната среда или трудовия
– Конвенция № 37 относно осигуровката ин- процес, ръководейки се от медицинската кла-
валидност – 1933 г. Обн. ДВ бр. 45/1997 г. сификация на професионалните болести
– Регламент № 1408/71/ЕИО за прилагането (табл. 1).
на системи за обществено осигуряване на лица По подобие на Европейското законодател-
работещи по трудово правоотношение, самос- ство в КЗОО се дава законова възможност да се
тоятелно заети лица и членове на техните се- признае за професионална болест и заболява-
мейства, които се движат в общността. Публ. не, невключено в Списъка на професионалните
Сб.правни разпоредби на Европейския Съюз в болести, когато се установи, че то е причинено
областта на социалната закрила. С. 1998 г. основно и пряко от обичайната трудова дейност
– Регламент №574/72/ЕИО, определящ про- на осигурения,както и че е причинило трайна не-
цедурата за прилагане на Регламент № 1408/71/ трудоспособност или смърт на осигурения.
438
Към професионалната болест се отнасят и Осигурителя в срок от 3 работни дни деклари-
нейните усложнения и късните и последици. ра пред регионалното поделение на НОИ всяка
Практикуващите лекари и стоматолози при трудова злополука. В 6 дневен срок и самият ув-
съмнение за професионална болест изпращат реден може да направи това, ако осигурителя не
известие и до териториалното поделение на На- обяви трудовата злополука. Редът за установя-
ционалния Осигурителен Институт (НОИ), който ване, разследване, регистриране и отчитане на
извършва проучвания, подготвя документи и ги трудовите злополуки е регламентиран в Наред-
представя на медицинските експертни органи. ба, издадена от Министерския Съвет.
С Наредба за съобщаване, регистриране, При разследване на злополуката, увредено-
потвърждаване, обжалване и отчитане на про- то лице има право да присъства или да посочи
фесионалните болести (ДВ бр. 33/2001 г.) се ре- да присъстват:
гламентира потвърждаването или отхвърлянето – работник или служител от същата профе-
на професионалния характер на заболяването сия;
от териториални експертни лекарски комисии – член на семейството, или възходящ или
(ТЕЛК), определени със Заповед на Министъра низходящ сродник;
на Здравеопазването и от Национална Експерт- – представител на синдикална организация, в
на Лекарска Комисия (НЕЛК), като в състава им която членува;
се включват специалист по професионални бо- – представител на работниците и служители-
лести и специалист по трудова медицина. Засе- те в Комитета по условията на труд;
данията на гореспоменатите комисии се пред- – наследниците на починалия от трудовата
седателстват от специалист по професионални злополука.
болести или по трудова медицина. Комисията Протоколът от разследването е валиден до
взима решение и по степента на намалената тру- доказване на противното и се изпраща до тери-
доспособност съобразно реда, принципите и кри- ториалното поделение на НОИ и се съхранява в
териите, регламентирани с Наредбата за експер- Държавния Архив. За всяка трудова злополука
тизата на работоспособността (ДВ бр. 61/2000 г.). и професионално заболяване, териториалното
ТЕЛК взима решение за потвърждаване на поделение на НОИ открива досие.
професионалната болест въз основа на клини- КЗОО регламентира осигурителните фон-
чен преглед на лицето, данните от медицинското дове, които се обособяват във:
досие и допълнително събраните доказателства – Фонд „Пенсии“;
в срок от 40 дни от получаването на медицин- – Фонд „Трудова злополука и професионална
ското досие. Издава се експертно решение за болест“;
професионална болест за срок от 3 години и се – Фонд „Общо заболяване и майчинство“.
попълва регистрационна карта за признато про- Специфичния белег на фонд „Трудова зло-
фесионално заболяване. Правен интерес за об- полука и професионална болест“ е че осигури-
жалване на експертните решения на ТЕЛК имат телни вноски в него внасят само работодате-
осигуреното лице, осигурителя, териториалното лите за своите работници и служители, като
поделение на НОИ пред НЕЛК в 14 дневен срок размера им се определя ежегодно на базата на
от датата на получаване на решението. Експерт- основната дейност на предприятието, честотата
ните решения могат да се обжалват пред съда и тежестите на трудовите злополуки и професи-
по реда на Закона за административното произ- оналните болести, броят и тежестта на наруше-
водство. нията по повод на изпълнението на инвестици-
Трудова злополука е всяко внезапно увреж- онните програми и организацията на дейностите
дане на здравето, станало по време и във връз- за осигуряване на здравословни и безопасни ус-
ка или по повод на изпълняваната работа, как- ловия на труд, както и в зависимост от степента
то и при всяка работа, извършвана в интерес на професионален риск. Другите приходи във
на предприятието, когато е причинила нера- фонда се набират от:
ботоспособност или смърт. – Суми от държавния бюджет;
За трудова злополука се признава и зло- – Приходи, предвидени в други закони за оси-
полуката, станала с осигурен при отиване гуряване на трудова злополука и професионал-
и връщане от работното място до основното ни болести;
място на живеене или до друго допълнително – Възстановяване на направени осигурител-
място на живеене с постоянен характер; място, ни разходи и предвидените в нормативните ак-
където осигуреният обикновено се храни през тове случаи;
работния ден; мястото за получаване на възна- – Глоби и наказателни лихви;
граждение. – Такси, определени с тарифи на Министерс
Не е налице трудова злополука, когато по- кия Съвет;
страдалият умишлено е увредил здравето си. – Лихви и дивиденти;
При разследването на трудовата злополука – Дарения и завещания;
се установява: – Други източници.
– причините и обстоятелствата, довели до Средствата от този фонд се изразходват за:
трудовата злополука. – Изплащане на парични помощи и пенсии;
– вида на уврежданията – Осъвременяване, индексиране и компенси-
– други сведения, квалифициращи злополу- ране на паричните обезщетения, пенсии и помо-
ката като трудова щи;
439
– Мероприятия за предотвратяване на трудо- – Право на помощи – чл. 24, т. 2. КЗОО
вите злополуки и професионални болести; – Осъвременяване, индексиране и компенси-
– Помощно-технически средства, свързани с ране на парични обезщетения, пенсии и помощи
увреждането; – чл. 24, т. 2 КЗОО
– Други разходи, свързани с осигуряването за – Помощно-технически средства, свързани с
трудова злополука и професионална болест. увреждането – чл. 24, т. 4. КЗОО
В гореспоменатия фонд не са предвидени Гражданско-правни последици. Заболя-
средства за лечение, трудоустрояване, преква- ването, квалифицирано като професионално,
лификация и обезщетения на увреденото лице трябва да е причинено от виновни действия или
за имуществени и неимуществени вреди, кое- бездействия, довели до вредоносния резул-
то е съществена разлика с европейската правна тат- увреждането професионално заболяване.
уредба на идентичните фондове. Правното основание за обезщетяване на увре-
Правни последици по Кодекса на Труда. дения от професионално заболяване е уредено
За увредените от професионално заболя- в института за непозволено увреждане (чл. 45
ване работници законодателя е създал охра- и сл., от ЗЗД). Отговорността за изплащане на
нителни и привилегировани режими по КТ с ог- причинени вреди – имуществени и неимущест-
лед правилното им трудоустрояване и възможно вени на увреденият, произтича от законовото
най-пълно използване на остатъчната им тру- задължение да не се вреди другиму – „neminem
доспособност. Съгласно разпоредбата на чл. lacdere“. Всеки е длъжен да поправи вредите,
317 от Кодекса на Труда работодателя е длъжен които виновно е причинил другиму. Според За-
да премести работника или служителя на подхо- кона за задълженията и договорите, забрана-
дяща работа, съгласно предписанието на здрав- та е обща и включва всяка виновно причинена
ните органи в 7 дневен срок от получаването му. другиму вреда.
При неизпълнение на предписанието на здрав- Обезщетения по граждански иск от рабо-
ните органи от работодателя, той дължи на ра- тодателя.
ботника или служителя обезщетение в размер Имуществените вреди при увреден от профе-
на брутното му трудово възнаграждение от деня сионално заболяване се изразяват в разликата
в който получи предписанието за трудоустроява- между действителното получавано от него тру-
не до изпълняването му (чл. 217 ал.1. КТ). дово възнаграждение като здрав, и получава-
Обстоятелството, че работните места, опре- ното по-късно като болен обезщетение за вре-
делени за заемане от трудоустроени лица са из- менна нетрудоспособност, трудоустроение или
черпани не е основание за неизпълнение на гор- отпусната пенсия за инвалидност. Имуществени-
ните разпоредби. те вреди увреденият търпи по повод на уврежда-
Работодателя може да прекрати трудовия до- нето, което го лишава временно или постоянно
говор при невъзможност на работника или служи- от доходите, които е имал като здрав.
теля за изпълнение на възложената му работа, Освен с намаляване на трудовото възнаграж-
поради болест, довела до трайна нетрудоспособ- дение, увреденият от професионално заболява-
ност (инвалидност) или по здравни противопо- не работник може да търпи и имуществени вре-
казания, съобразно с експертното становище на ди от прекратяването на получаването на някои
ТЕЛК. Когато работодателя има друга работа под- други постоянни плащания, които е имал като
ходяща за здравното състояние на работника и здрав – извънреден труд, съвместителство,
той желае да я заеме, трудовото правоотношение граждански договори и др.
не се прекъсва. Ако работодателя не се съобрази При претендиране на имуществени вреди
с това законово изискване (чл. 325 т. 9 КТ), то за- увреденият може да търси освен всички посто-
поведта му за прекратяване на трудовото право- янни вземания като здрав, също и разходите за
отношение ще бъде незаконосъобразна и може съдебния иск и искане за присъждане на обез-
да бъде атакувана в съда в 6 месечен срок от да- щетения за извършени от него разходи за лекар-
тата на прекратяване на трудовото правоотноше- ства, за усилена храна, специална диета и бал-
ние. КТ предвижда и специален ред за уволнение неолечение и всички други разходи, които са
на работници и служители, които са трудоустро- свързани със здравното му състояние.
ени или страдат от заболявания, визирани в На- Съдебните органи се ръководят от изисква-
редба № 5, в чийто списък под т. 5 е посочено и нията на чл. 51 ал.1 от ЗЗД, т.е. обезщетението
професионално заболяване. За тези лица рабо- следва да отговаря на действителния размер на
тодателя е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК и имуществените вреди и пропуснатите ползи по
Инспекция на труда преди уволнението. повод на професионалното заболяване.
Правни последици по общественото оси- Лица, имащи правен интерес да търсят
гуряване. имуществени вреди при смърт от непозволе-
Квалифицирането на заболяването като про- но увреждане – професионално заболяване.
фесионално по надлежния ред поражда за увре- Това са близките на починалия, понесли иму-
дения и осигурителни и правни последици: ществени вреди от неговата смърт – деца, съ-
– Право на обезщетение за временна нетру- пруг, родител, братя, сестри и други близки. Из-
доспособност броените лица трябва да са били издържани от
– Право на пенсия за инвалидност поради починалия или да имат право на издръжка от
трудова злополука и професионална болест – него. Определянето на кръга на правоимащите
чл. 24, т. 1. КЗОО лица се извършва с помощта на два критерия:
440
1. Лица, които имат право на издръжка от по- обезщетения за немуществени вреди. Съда ги
чиналия по закон. определя при всеки отделен казус, изследвайки
2. Лица, които като нетрудоспособни са били наличието на компонентите на нанесената не-
издържани от починалия, макар и по закон да имуществена вреда. Тези факти се преценяват
нямат право на издръжка от него. Тук се включ- независимо от родството, тъй като понякога се
ва и взетото за отглеждане дете, но още неоси- отказва присъждането на неимуществени вре-
новено. ди на родственици, които са били в лоши отно-
Неимуществени вреди. Неимуществените шения с починалия от увреждането. Справед-
вреди по своята същност са едно накърнение на ливостта, която е посочена в чл. 52 от ЗЗД като
неимуществените права на личността – полити- мярка за определяне на неимуществената щета
чески права, живот, свобода, чест, семейни пра- не е източник на право. Тя се явява само мярка
ва и др., вследствие на което за увредените бо- за определяне на неимуществените щети.
лни са последвали болки, морални терзания, Когато увреденият от професионално забо-
страдания и безпокойство. Те се определят като ляване получи влошаване на здравето си, по-
вреди, които са несъизмерими с пари, и затова следица от заболяването, за новите усложнения
следващото се за тях обезщетение, както и кръ- или късните последици от болестта, той има пра-
гът на лицата, които имат право на него се опре- во да заведе нов иск за търсене на обезщетение.
делят от принципа на справедливостта съгласно За да се приеме,че е налице влошаване на здра-
чл. 52 от ЗЗД. Определянето на размера е свър- вословното състояние на увредения обаче, не е
зано с преценка от съда на обективно конкретно достатъчно само да се констатират такива проя-
съществуващи обстоятелства, като начин на ув- ви. Новите усложнения трябва да са довели и до
реждане, допълнитени усложнения, медицинска нова процентна степен на загуба на трудоспособ-
прогноза за хода на заболяването, претърпени ността, каквото условие е необходимо за устано-
болки и страдания и др. При причинена смърт от вяване на нови имуществени и неимуществени
професионално заболяване от значение са въз- вреди по смисъла на чл. 51, ал. 1 и 3 от ЗЗД.
растта на починалия, неговото обществено по- Срокът, в който се погасяват вземанията от
ложение и други качества. непозволено увреждане е 5 години по смисъла
Могат да търсят неимуществени вре- на чл. 111, б. „В“ от ЗЗД. Когато вземането е уста-
ди всички лица, които са ги претърпели и ко- новено с влязло в сила решение на съда, срокът
ито имат засегнато едно свое неимуществе- на неговата давност е 5 годишен, включително
но благо – самият увреден от професионалното и за присъдените лихви – чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
заболяване, но също и наследниците на почи- Вземането от непозволено увреждане е изиску-
налия от такова. В ЗЗД липсва текст, който из- емо от деня на откриване на дееца, съгласно чл.
рично да указва кои лица имат право да търсят 114, ал. ІV от ЗЗД.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Професионална патология – под ред. Цв. Алексиева, Кр. Киряков, София, Мед. и физк., 1982,
262 с.
2. Hygiene et securite. lois et textes reglementaires. 21 edition, Adase Editeur, Paris, 1994.
3. Occupational Disease – Record Systems and Surveillance. chapt. ed. St. B. Markovwitz in Encyclop.
of Occup. Health and Safety, ed. J.M. Stellman, 4 th ed. vol. 1, 32.2-32.8, 1998.
4. Work-Related Diseases and Occupational Disease: The ILO International List – M. Lesage: in Ency-
clop. of Occup. Health and Safety, ed. J.M. Stellman, 4 th ed. vol. 1, 26.2-26.6, 1998.

441
Н. Цачева
2
Епидемиология на
професионалните болести
Епидемиологията на професионалните бо- – регистрационна карта, учетна форма Бл.

лести в България изучава разпространението, МЗ №П304/2001. Тя съдържа информация за из-
структурата и динамиката им на национално и черпателни проучвания, регистриране и отчита-
на регионално равнище и съдържа информация не на здравното състояние на лицата с признато
за техния брой и честотата в различните иконо- професионално заболяване в Република Бъл-
мически сектори и професии. Тя осигурява ва- гария и е основен документ, с който се изучава
жна база за мониторинг и приоритетни преван- епидемиологията на професионалните болести.
тивни действия при подобряване хигиената и Схематично процесът на епидемиология е
безопасността на труда на работещите. Епиде- показан на фиг. 1 и включва:
миологията на професионалните болести опре- І. Съобщаване на професионалните болести
деля водещите фактори от работната среда и ІІ. Проучване на професионалните болести
трудовия процес при трудовомедицинската екс- ІІІ. Потвърждаване и регистриране на про-
пертиза на работоспособността и управлението фесионалните болести
на професионалния риск. ІV. Обжалване на професионалните боле-
През последните години с усъвършенства- сти
не на трудово-медицинското законодателство в V. Отчитане на професионалните болести
страната и хармонизирането му с Европейската Наредбата за професионалните болести
нормативна база се създадоха нормативни до- от 2008 г. продължава поддържането на съз-
кументи, които дават възможност за модерна дадения регистър на професионално болни-
епидемиология на професионалните болести, те. През 2001 г. в МЗ, НЦХМЕХ, НСИ и НОИ
базирана на доказателства на трудовата меди- създават ЕВРОПЕЙСКИ хармонизирана ста-
цина: тистическа система за професионалните бо-
– Кодекс за социално осигуряване – публику- лести. На тази база първият регистър и
ван през 1999 г. информационна система за професио-
– Закон за здравословни и безопасни условия налната заболеваемост се намира в Центъра по
на труд – от 2007 г. хигиена. Системата предоставя изчерпателна и
– Наредба за професионалните болести – от обобщена информация за професионално – бо-
2008 г. лните и техните болести на МЗ, МТСП и НОИ.
– Статистическа система „Професионални По искане обобщена информация може да бъде
болести“ – от 2004 г. предоставяна и на осигурителя, личните лека-
– Наредба за медицинската експертизата на ри и на други заинтересовани институции и ор-
работоспособността – от 2005 г. ганизации на работодателите и на работниците
Тези документи регламентират и осигуря- и служителите при спазване на конфиденциал-
ват проучването и регистрацията на професио- ността на личните данни.
налните болести, оформянето и съхранението Динамиката на професионалните болести в
на документацията, както и анализа за честота, България по абсолютния брой, абсолютния при-
структурата и динамиката на професионалните раст и темпа на прираст за периода 1975-2007
болести за определени периоди. (табл. 1) преминава през няколко етапа:
В Служебен бюлетин 10/2001 г. на Министер- – 1975-1978 г. този етап се характеризира с на-
ство на здравеопазването със Заповед на Пред- маляване на професионалните болести, с нива
седателя на НСИ са публикувани регистраци- за едногодишен период от 2800 до 1800 случаи.
онните форми, необходими за изучаване на – 1979-1990 г. В този най-голям етап, профе-
професионалните болести: сионалните болести нарастват – над 3000 слу-
– бързо известие, учетна форма Бланка МЗ чая годишно, което е резултат и на повишената
№ПИ – 58/2001; разкриваемост при профилактичните прегледи
– производствена характеристика, учетна на работниците и служителите и чрез насочени
форма Бл. МЗ №П601/2001; дейности на Клиниките по професионални за-
– протокол за Проучване на Професионал- болявания в София, Пловдив, Варна, Плевен и
на Болест. Обр.О-20 на НОИ (Съгл.§5 от ПЗР Стара Загора.
на НРСРПООПБ); – 1991-1996 г. През този период намалява ре-
– експертно решение – учетна форма Бл. гистрацията на професионално болните пора-
МЗ № 611а /2001; ди различни и комплексни причини, при темп на
442
Фиг. 1. Етапи на съобщаване, проучване, потвърждаване, обжалване и отчитане
на професионалните болести – институции и здравна документация
І. СЪОБЩАВАНЕ
ІІ. ПРОУЧВАНЕ
ІІІ. РЕГИСТРИРАНЕ
ПОТВЪРЖДАВАНЕ
IV. ОБЖАЛВАНЕ
прираст от –2,2 до –39.1 (постоянна база 1975) и на негативното влияние на различни фактори на
от –5.0 до –3.5 при верижна база. работната среда и на трудовия процес.
– 1997-2000 г. Този етап се характеризира със – 2000-2007 г. Налице е положителна тен-
изключително ниски нива на професионалните денция за увеличаване на абсолютния брой на
болести – около 350 до 700 случая годишно, в ре- професионалните болести и с верижен темп на
зултат и на голям дял от „скрита“ професионална прираст от 35.6 за 2007 г. Този резултат е вслед-
заболяемост, при продължаващо задълбочаване ствие и на полаганите усилия за по-добра нор-
443
Табл. 1. Динамика на професионалните заболявания за1975 -2007 г.

Абсолютен прираст Темп на прираста
Брой на рег.
Година Вериж. Постоянна Вериж. Постоянна
проф. забол.
база база база база
1975 2791
1976 2755 -36 -36 -1.3 -1.3
1977 2189 -566 -602 -20.5 -21.6
1978 1819 -370 -972 -16.9 -34.8
1979 3084 +1265 +293 +69.5 +10.5
1980 2859 -225 +68 -7.3 +2.4
1981 3150 +291 +359 +10.5 +12.9
1982 3789 -639 +998 +20.3 +35.8
1983 3705 -84 +914 -2.2 +32.7
1984 3542 -163 +751 -4.4 +26.9
1985 3402 -140 +610 -3.9 +21.9
1986 3556 +154 +765 +4.5 +27.4
1987 3381 -175 +590 -4.9 +21.1
1988 3304 -77 +513 -2.3 +18.4
1989 2945 -359 +154 -10.9 +5.5
1990 3157 +212 +366 +7.2 +13.1
1991 2729 -428 -62 -13.5 -2.2
1992 2382 -347 -409 -12.7 -14.6
1993 2091 -291 -700 -12.2 -25.1
1994 1806 -285 -985 -13.6 -35.3
1995 1790 -16 -1001 -0.9 -35.9
1996 1700 -90 -1091 -5.0 -39.1
1997 590 -1110 -2201 -65.3 -78.9
1998 700 + 110 - 2091 +18,6 - 74,9
1999 357 - 343 -2917 -49.0 -87.2
2000 429 +72 -2363 -20.2 -84.6
2001 660 +231 -2131 +53.9 -76.4
2002 895 +235 -1896 +35.6 -67.9
2003 950 + 55 -1841 +6.1 -66.0
2004 1168 +218 -1623 +22.9 -58.2
2005 1010 - 158 -1781 -13.5 -63.8
2006 805 -205 -1986 -20.3 -71.2
2007 1125 +320 -1666 39.8 -59.7
мативна база в областта на трудовомедицинска- често те са съпътствани с неползване на лични-

та експертизна дейност. те предпазни средства, неефективни колектив-
Всички регистрираните случаи на професио- ни предпазни средства, ниска здравна култура и
нално болни в България към 31.12.2007 г. са око- здравно поведение.
ло 32100 (табл. 2). – Прахът, с различен състав (кристален си-
Показани са общо професионално заболе- лициев двуокис, азбестови влакна, аерозоли на
лите лица и са отразени най-честите професио- тежки метали, органични вещества).
нални болести, които като нозологичен профил – Токсикохимични нокси като суровини, меж-
(структура) през последните 20 години не са се динни и крайни продукти от технологичния про-
променили съществено. цес, често в съчетание с други професионални
Най-широко застъпени професионални ри- рискове-неблагоприятен микроклимат, тежък
скови фактори за работещите през последните физически труд, шум и вибрации.
години са: В проверени от инспекцията по труда през
– Ръчният труд, тежкият физически труд, мо- 2002 г. 27 081 предприятия с 1 091 920 заети
нотонията, работата на конвейер „поточна ли- лица, неотговарящи на хигиенните гранични до-
ния“, както и неспазването на физиологичните пустими стойности са 20% (или при много лоши
режими на труд и почивка през работния ден, по- условия работят 220 483 лица). Разпределение-
лагането на извънреден труд, на нощен труд и то им по отделните фактори е: при неблагоприя-
др. свързани с функционирането и рационална- тен микроклимат – 41%; шум – 33%; физическо
та организация на работните системи. натоварване – 32%; прах и токсични вещества –
– Шумовият фактор и вибровъздействието по 17%; осветление – 11%; вибрации – 6%; йо-
поотделно или с комбинирана експозиция. Най- низиращи лъчения – 1%. Най-висок брой на
444
Табл. 2. Вероятен брой регистрирани лица със случаи на професионални болести
– общо и по групи от региони към 31.12.2007 г.
ОБЩ БРОЙ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ БОЛЕСТИ
РЕГИОНИ
И ПО НОЗОЛОГИЧНИ ГРУПИ*
(ПО ГРУПИ)
1 2 3 4 5 6 7 ОБЩО
София, Перник, Благоевград, Кюстен-
1589 1320 1069 761 511 309 120 5679
дил, Ботевград
Пловдив, Кърджали, Смолян, Мадан 1638 1160 1193 1053 524 237 73 5878
Варна, Добрич, Шумен, Търговище 1131 1193 530 571 353 239 49 4066
Русе, Силистра, Разград 1122 930 441 316 280 151 29 3269
Плевен, Ловеч, Велико Търново 975 969 509 429 368 153 41 3444
Враца, Видин, Монтана 1170 1129 673 611 383 199 46 4211
Ст. Загора, Бургас,Сливен,
1340 1099 1129 1191 512 210 72 5553
Ямбол, Хасково
О Б Щ О 8965 7800 5544 4932 2931 1498 430 32100
* Нозологични групи на професионални болести:
1. на Опорно-двигателния апарат(ОДА);
2. на Периферната нервна с-ма (ПНС);
3. Вибрационна болест;
4. Неврит на слуховите нерви;
5. Професионални белодробни болести;
6. Професионални отравяния.
7. Други
професионални болести регистрира района сионалните заболявания. За отделни икономи-
на Пловдив, вкл. Кърджали, Смолян и Мадан с чески дейности и основни професии с високи
развитите рудници от въгледобив и рудодобив. нива на професионални болести е характерна
Следва региона на Стара Загора с принадлежа- и висока ЗВН, както и за някои групи социал-
щите Бургас, Сливен, Ямбол и Хасково. На трето но-значими заболявания. В София-град (цен-
място е региона на София, Перник, Благоевград, тър за най-широко застъпени икономически
Кюстендил и Ботевград. дейности, респ.многообразие от професио-
Общата заболяемост с временна нерабо- нални вредности). Прави впечатление, Об-
тоспособност (ЗВН) е също свързана с профе- общената ЗВН и тази по приоритетни соци-
Табл. 3. Заболяемост с временна неработоспособност на работещите

от гр. София за 1996-2000 г. (общо и по пол)
1. Обща ЗВН
ПОКАЗАТЕЛИ ЧЕСТОТА НА СЛУЧАИТЕ ЧЕСТОТА НА ДНИТЕ СРЕДНА ПРОДЪЛЖ.НА 1 СЛ.
РАБОТЕЩИ Обща Мъже Жени Обща Мъже Жени Обща Мъже Жени
София-град 1996 119,7 117,6 121,7 1320,9 1244,2 1388,6 11,0 10,0 11,4
1997 86,6 72,3 100,4 976,3 802,8 1142,4 11,3 11,1 11,4
1998 93,5 81,7 105,1 1200,1 1005,9 1390,2 12,8 12,3 13,2
1999 93,9 82,6 106,2 1210,8 1015,6 1388,2 12,9 12,3 13,1
2000 96,1 83,4 110,2 1210,8 1017,9 1401,2 12,6 12,2 12,7
2. ЗВН на дихателната система

София-град 1996 31,2 31,1 30,1 160,8 158,0 163,3 5,1 5,1 5,4
1997 23,9 19,5 28,1 119,1 95,6 141,6 5,0 4,9 5,0
1998 22,1 18,8 25,4 119,7 102,5 136,7 5,4 5,4 5,4
1999 22,8 18,9 25,9 119,9 102,9 136,1 5,2 5,4 5,2
2000 30,1 19,6 26,2 122,6 103,6 142,5 4,1 5,3 5,4
3. ЗВН НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СИСТЕМА ВКЛ. ХИПЕРТОНИЧНА БОЛЕСТ

София-град 1996 9,1 9,6 8,5 100,2 128,4 75,3 11,0 13,4 8,9
1997 5,9 5,8 5,9 71,8 85,6 58,6 12,2 14,8 9,9
1998 7,0 7,2 6,7 88,4 104,7 72,3 12,6 14,5 10,8
1999 7,1 7,3 6,7 85,4 104,9 73,2 12,0 14,4 10,9
2000 6,8 6,9 6,3 85,1 101,8 71,1 12,5 14,7 11,3
445
Табл. 4. Предявени искания за признаване на ПБ на 100 000 осигурени лица
Население
Страна 1990 2000 Тенденция
Хил.
Германия 192 211 80570 ↑
Австрия 151 103 7796 ↓
Белгия 431 277 9979 ↓
Дания 549 545 5124 →
Финландия 320 238 4998 ↓
Франция 63 237 56634 ↑
Ирландия 4.4 7.5 3526 →
Италия 354 160 59104 ↓
Люксембург 113 82 365 ↓
Швеция 1524 309 8587 ↓
Швейцария 202 136 6876 ↓
Табл. 5. Нови случаи на признати професионални болести на 100 000 осигурени лица
Население
1990 2000 Тенденция
Хил.
Германия 35 49 80570 ↑
Австрия 78 42 7796 ↓
Белгия 186 112 9979 ↓
Дания 90 124 5124 ↑
Испания 42 160 39434 ↑
Финландия 160 64 4998 ↓
Франция 44 177 56634 ↑
Ирландия 2.3 3.3 3526 →
Италия 93 33 59104 ↓
Люксембург 8 14 365 →
Швеция 1242 138 8587 ↓
Швейцария 162 109 6876 ↓
ално-значими заболявания, като болести на те и средна продължителност на един случай

дихателната система и на сърдечно-съдова- за примерно представения пет-годишен пери-
та система са с високи и много високи показа- од се увеличават.
тели (табл. 3). Това се отнася както за здрав- Предявените искания за признаване и при-
но осигурените работещи мъже и в значително знатите (регистрирани) професионални болести
по-висока степен и за осигурените жени. Пока- през 1990 г. и 2000-та година в 12 Европейски
зателите честота на случаите, честота на дни- страна са представени в таблици 4 и 5.
1. Закон за здравословни и безопасни условия на труд – ДВ, бр. 124/23.12.1997 (изм. и доп. ДВ,
бр. 108/2008 г.).
2. Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на про-
фесионалните болести – ДВ, бр. 65/2008 г.
3. Наредба за медицинската експертизата на работоспособността – ДВ, бр. 47/2005 г. (изм. ДВ,
бр. 23/2007 г.).
4. Служебен бюлетин на Министерство на здравеопазването № 10/2001 г.
5. Статистическа система „Професионални болести“ – ДВ, бр. 5/2004 г.
6. Цачева Н., „Здраве на работната сила – трудовомедицински проблеми“, ВМА, С, 2007 г.,154.
7. Цачева Н. Практическа методика за оценка и анализ на здравното състояние на осигурени ра-
ботещи, С, НЦХМЕХ, 2001 г., 65.
8. Eurostat Working Papers, „Classification of the casual agents of the occupational diseases“, (Europe-
an occupational diseases statistics – EODS), Population and social conditions 1/2006/E/n019, Luxembourg
446
3
Професионални
отравяния*
МЕТАЛИ
3.1
Антимон – Й. Хаджиева
3.1.1
Антимонът е сребристобял метал, нераз- рушения се характеризират с гадене, повръщане,

творим във вода. Окислява се от концентрирана болки в корема, профузни диарии, дехидратация
азотна киселина до антимонова киселина. Запален и последващо нарушение във водно-електролит-
на въздуха, антимонът може да гори, като образу- ното равновесие. При тежки случаи на отравяния
ва антимонов триокис и антимонов петоокис. могат да се прибавят и явления на токсичен хе-
Употреба. Антимонът и съединенията му патит и токсична нефропатия, сърдечна недоста-
намират широко приложение в металургията тъчност, колапс и да настъпи смърт.
(като антимонови сплави), в каучуковата, хи- Хроничните отравяния с антимон протичат
мическата, полиграфичната и фармацефтич- с хронични иритативни промени на лигавицата
ната промишлености, в селското стопанство на носа с последваща некроза и улцерация на
за борба с насекоми, гризачи и др. подлежащата тъкан. Наблюдава се перфорация
Биотрансформации. Антимонът постъп- на хрущялната част на носната преграда. Уста-
ва в организма главно по дихателен път и по- новяват се нарушения на обонянието, сухота в
рядко чрез стомашно-чревния тракт. В кръв- гърлото и хроничен бронхит. Възможно е разви-
та антимон (III) е свързан в еритроцита, а тие на токсична пневмокониоза от антимон или
антимон (V) – предимно в плазмата. От кръв- от смесени прахове (силикоантимонокониоза).
та антимонът сравнително бързо преминава Сърдечно-съдовите увреждания се характе-
в тъканите и се разпределя в белите дробо- ризират най-често с проводни нарушения, про-
ве, черния дроб, бъбреците, кожата и кости- мени в реполаризацията, заболявания на ми-
те. Метаболизирането му се извършва с помо- окарда и др. Често срещани увреждания на
ща на процеси на метилиране. Елиминира се с кожата са дерматитите. Измененията се раз-
урината – главно антимон (V) и фекалиите – полагат по крайниците, торакса и гениталиите.
основно антимон (III). Възможни са и алергични прояви – екземи.
Патогенеза. Антимонът нарушава белтъч- Нарушенията на овариално-менструалния
ната и въглехидратната обмяна. Той се свърз- цикъл и спонтанните аборти не са рядко явле-
ва със сулфхидрилните групи и инхибира SH ние. Съобщава се и за канцерогенен ефект на
зависимите ензими от окислението на алфа-ке- антимона по отношение на белите дробове и пи-
токиселините. Антимонът е хемолитична от- кочния мехур.
рова. Допуска се, че нарушава йонния състав на Клинично-лабораторни изследвания. Ка
клетките, като се наблюдава дефицит на ка- то експозиционен тест се използва определяне
лий. Антимонът притежава силно иритативно то на антимон в урина (нормални стойности 0.2-
действие върху кожата и лигавиците. Не е из- 1.3 µg/l.
ключен и неговия канцерогенен ефект (табл. 1). Хематологични показатели. Наблюдава се
Клинична картина. намален брой на еритроцити и левкоцити, еози-
Острите отравяния се отличават с подчерта- нофилия, хемолиза и хемоглобинурия.
ни иритативни промени на лигавицата на горните Диференциална диагноза. Отравянията с
дихателни пътища и очите. Инхалирането на ан- антимон и съединенията му трябва да се дифе-
тимонови аерозоли може да причини развитие на ренцират от непрофесионално обусловени забо-
„метална треска“, остър емфизем на белите дро- лявания на дихателната, храносмилателната и
бове и белодробен оток. Стомашно-чревните на- сърдечно-съдовата системи, заболявания на ко-
жата, и лигавиците, отравяния с арсен, кадмий,
* Остри отравяния – със съавторство на Н. Мирчев хром, и манган.
447
Табл. 1. Токсикокинетика и токсикодинамика на металите
Пътища на
Елемент Депа Патогенеза Елиминиране
проникване
Антимон дихателен бели дробове свързва се с SH гр. на ензимите с урината
Sb перорален черен дроб, бъбреци нарушава белтъчната и въглехидратната обмяна фекалиите
кожа силно иритативно действие
кости канцерогенен ефект?
Арсен перорален черен дроб, бъбреци свързва се с SHгр.на ензимите, нарушавайки клетъчния ме- с урината
As дихателен мускули, кости таболизъм
кожен коса, нокти, кожа
Берилий дихателен кости Иритативен и алергизиращ ефект с урината – 80%
Be перорален черен дроб канцерогенен ефект?
кожен слезка берилиозата е системна болест – грануломи в редица тъка-
ни и органи
Ванадий дихателен кости уврежда метаболизма на витамини (vit C), на биогенните с урината- 60%
Va перорален паренхимни органи амини, на липидите и въглехидратите с фекалиите- 10%
коса, нокти
Живак дихателен паренхимни органи мощен инхибитор на ензимите с афинитет към свободните с урината
Hg перорален мускули радикали и предимно сулфхидрилните; фекалии
кожен намалява съд. на цитохром Р-450 и ОСФ слюнка, пот, коса,
нокти
Кадмий дихателен бъбреци нарушава метаболизма на Ca и P; снижава активността на урина >85%
Cd перорален черен дроб α- антитрипсина в белодробната мукоза жлъчка и фекалии
кости свързва SHгр. на клетъчни ензими и белтъци -10%
директно дразнещо действие върху лигавиците
канцерогенен ефект
Калай дихателен бели дробове, общотоксично действие фекалии
Sn перорален бъбреци, черен дроб канцерогенен ефект урина
кожен далак, кости
Кобалт дихателен черен дроб есенциален олигоелемент, активиращ редица ензими, регу- урина
Co перорален бели дробове лиращи тъканното дишане и кръвотворната с-ма.
щитовидна жлеза смущава тъканното дишане (инхибира активността на цито-
надбъбречни жлези хромоксидазата и др)
бъбреци алергизиращ ефект
Манган дихателен мозък директно увреждане на екстрапирамидни структури (n. чрез жлъчка и фекалии
Mn перорален черен дроб, бъбреци caudatus, gl.palidus, corpus striatum) урина
панкреас чрез ензимна инхибиция нарушава обмяната на допамина
мускули
Мед дихателен черен дроб есенциален микроелемент; играе съществена роля в кръво- чрез жлъчка
Cu перорален бъбреци образуването, в дейността на редица ензимни системи, с урината
кожен панкреас във функциите на жлези с вътрешна секреция. пот, коса, нокти
има изразен иритативен и хемолитичен ефект.
Никел дихателен пе- черен дроб локално-дразнещо действие с фекалиите (80%)
Ni рорален слезка подтиска активността на глутатионредуктазата урина
бъбреци стимулира синтеза на холестерол жлъчка
алергизиращ ефект пот, коса
канцерогенен ефект
Олово дихателен кости блокира SHгр. на ензимите урина- 80%
Pb перорален черен дроб нарушения в порфириновата обмяна фекалии- 15%
бъбреци директно уврежда хепатоцитите пот, слюнка,мляко-
1-5%
Селен инхалаторен бъбреци,черен дроб есенциален микроелемент; чеснов дъх!
Se перорален мускули блокира SHгр.на ензимите урина
кожен мозък фекалии
коса, пот
Талий перорален паренхимни тъкани свързва се с SHгр и блокира ензимни системи,смущавайки фекалии
Tl кожен клетъчното дишане и белтъчната синтеза.Свързването му с урина
дихателен рибофлавина обяснява невротоксичността му.
Телур инхалаторен кости инхибира биосинтеза на холестерола урина
Te перорален черен дроб жлъчка и фекалии
кожен
Фосфор перорален черен дроб свързва се с протеини и разтройва функциите на ензимните урина
P дихателен бъбреци системи, регулиращи окислителните процеси в клетките
кожен кости уврежда метаболизма на въглехидратите, блокирайки
фосфорилирането
Цинк дихателен Паренхимни органи есенциален микроелемент; участва в редица ензимни системи жлъчка и фекалии
Zn перорален Кости нарушава електронния транспорт в митохондриалната диха- урината – 20%
Мускули телна верига, инхибира активността на цитохромоксидазата пот, коса, нокти
мозък нарушава секреторната функция на панкреаса
448
чение при органичните му съединения.
Лечение. При остри отравяния с антимон се Токсичен ефект. Токсични са съединения-
прилага антидотна терапия (димеркапрол или та на арсена.Токсичният ефект зависи от ва-
Д – пенициламин). При случаите с хемолиза се лентността на арсена и растворимостта на
препоръчва обменна трансфузия. Лечението на съединението. Арсенът като класическа ти-
хроничните отравяния включва общоукрепваща олова отрова се свързва със сулфхидрилните
и друга симптоматична терапия (при белодро- групи на жизнено важни ензими напр. сукцинат-
бен оток – глюкокортикоиди, калциеви препара- дехидрогеназа, на глутатиона и пр., наруша-
ти, диуретици, кислородна терапия) (табл. 2). вайки клетъчния метаболизъм. Антагонизмът
Експертиза на работоспособността. Ост- на арсена спрямо селена, йода и фосфора също
рите отравяния с антимон са свързани най-чес- се сочи като възможен механизъм на токсич-
то с временна загуба на работоспособността. носто му действие.
Хроничните отравяния обуславят временно или Клинична картина.
трайно ограничаване на работоспособността за Остри отравяния. Острите отравяния въз-
конкретни трудови условия. никват по-често при попадане на арсена през ус-
Профилактика. Санитарно-техническа про- тата. Те протичат с клиничната картина на ло-
филактика. Спазване на изискванията за безопас- кален и резорбтивен токсичен ефект – остър
на работа (осигуряване на ефективна вентилация, гастроентероколит с холероподобна симпто-
задължителна употреба на индивидуални пред- матика, токсична кардиопатия, хепаторенален
пазни средства, текущ контрол на концентрациите синдром, нарушено съзнание, епилептифор-
на антимон във въздуха на работната среда и др.). мени гърчове, кома. Инхалирането на по-висо-
Медицинска профилактика. Не се допускат ки концентрации на неорганични съединения на
на работа в контакт с антимон и съединенията арсена води до остри клинични прояви от страна
му, лица със заболявания на дихателната, сър- на горните дихателни пътища и белите дробове
дечно-съдовата и храносмилателните системи, – остри ринити, фарингити, ларингити.
заболявания на кожата и лигавиците. Периодич- Отравяне с арсеноводород. Развива се след
ните медицински прегледи се извършват един латентен период от 3 до 6 часа и протича с кар-
път на 12 месеца с участие на терапевт и по по- тина на хемолитична анемия, хепаторенален
казания – на дерматолог. синдром (остра бъбречна недостатъчност).
Хронични отравяния. В производствени ус-
ловия, при продължителна експозиция на по-
ниски концентрации арсенът засяга кожата, ре-
спираторните органи, черния дроб, бъбреците,
3.1.2. Арсен – В. Петкова, С. Павлова кръвотворните органи и нервната система. В на-
чалото се наблюдават изменения в горните ди-
Арсенът е металоид, широко разпростра- хателни пътища – хронични ринити, фарингити,
нен в природата под формата на съединения ларингити, в стомашно-чревния тракт – хронич-
с металите и сярата. По-голямо значение от ни гастрити и гастродуоденити като израз на
токсикологична гледна точка имат неговите иритативното действие на арсена. Характер-
съединения: (арсенов (III) окис, арсенити и ар- ни за началните стадии на отравянето са и не-
сенати). Арсеновият триокис е изходен про- врозоподобните прояви, както и абортивни фор-
дукт за синтеза на редица арсенови съедине- ми на токсичен сетивен полиневрит – болка и
ния за обработка на кожи, полупроводници, снижение на сетивността по полиневритен тип,
препарати за растителна защита. Използ- акропарестезии – предимно в долните крайници.
ва се като инициатор при полимеризацията, В тази фаза се отбелязва и хемостимулиращото
редуктор в производството на стъкло. Ар- действие на арсена – с полиглобулия и повише-
сеновите соли (арсенати и арсенити) се из- ние на хемоглобина.
ползват като пестициди и антисептици за В следващите стадии на хроничното отравя-
консервиране на дървесина. не се разгръщат типичните синдроми на отра-
Пътища на постъпване, биотрансфор- вянето – токсична полиневропатия – възходя-
мация и разпределение в организма. Арсено- ща, вегетосензорна с изразен болков синдром.
вите съединения постъпват в организма през Появяват се признаци на токсичен хепатит и
дихателните пътища, кожата и стомашно- начална токсична нефропатия. Патологичните
чревния път. Абсорбират се още в горните ди- промени в дихателните органи са значително по-
хателни пътища, но и през белите дробове. В изразени. Може да се наблюдава перфорация
организма се извършва окисляване на трива- на носната преграда.
лентния арсен в петвалентен и обратно – ре- Тежките форми на хроничното отравяне на-
дуциране на петвалентния до тривалентен, помнят острото отравяне – изявен хепаторе-
който е значително по–токсичен. Кумулира в нален синдром, сензомоторен полиневрит, ми-
ноктите, косата и кожата, което според някои елополиневрит с характерни прояви на тежка
се дължи на химичното му сродство с керати- атаксия т.н. арсенов „псевдотабес“, токсична
на. Екскретира се през бъбреците, като макси- анемия, токсична арсенова кардиомиопатия с
малното излъчване с урината е през първите 6 ритъмни и проводни нарушения.
часа на експозицията. Екскрецията на арсена с Кожните промени са характерни за арсениз-
фекалиите е незначителна и има по-голямо зна- ма. Палмарни и плантарни хипекератози, арсе-

449
Табл. 2. Клиника, експозиционни тестове и лечение на отравянията сметали
Остри отравяния Хрон. отравяния Експозиционни Лечение
тестове
Sb иритативни прояви в очи- ринити, перфорация на носната прегра- Sbу>1,3 μg/l Dimercaprol (BAL) 5% 5 ml
те и ГДП да, нарушно обоняние намаление на Er и Симптоматично
метална треска хроничен бронхит Leuco, еозинофилия,
белодробен оток токсична пневмосклероза хемолиза, хемоглоби-
стомашно-чревен с-м миокардиопатии нурия
токсичен хепатит дерматити и екземи
нефропатия рак на белите дробове и пикочния мехур
As гастроентерит ринофаринголарингити, Asурина>1,47 μmol/l при остро отравяне:
хепаторенален с-м перфорация на носната преграда, гас- Asкоса>3-5 mg (g суха Dimercaprol (BAL) 5% 5 ml
вътресъдова хемолиза, тродуоденити, маса i.m. –3 mg/кг тегло през
кардиопатия, епилепти- дистална сетивно-моторна невропатия Asнокти>5-10 mg/g суха 12ч-24ч/
формени гърчове, кома на долните крайници+автономни нару- маса При хронично отравяне:
шения Dimercaprol (BAL) 5% 5 ml
кардиопатия с рит. и проводни наруше- i.m или Unithiol -5% 5 ml
ния i.m.; курс-5дни
анемия Succimer (Chemet) - капсу-
токс. хепатит и нефропатия ли -0,350 mg – дн. доза 2,1
хиперкератози и хиперпигментации g – 5 дни
рак на белите дробове и кожата CaNa2 EDTA 10% 10ml i.v.
(при липса на горните ан-
тидоти) – по 1 g в 3 посл.
дни.
Be иритативни прояви в очи- грануломатоза на белия дроб Beу> 0,02 mg/l алкални инхалации, кис-
те и ГДП дерматити – улцерозни и грануломатозни SH гр. в серум; ФИД; лородна терапия, диу-
берилиева треска кожноалергични тесту- ретици, антибиотици,
бронхобронхиолит вания бронхолитици, корти-
токс.пневмония Rö гр. и биопсия на костероиди
бели дробове,биопсия CaNa2 EDTA 10% 10ml i.v.
на кожни грануломи (два пъти дневно по 1 g в
3 последователни дни.|
Va Дразнене на ГДП и очите бронхити, пневмонии Понижение на серум- CaNa2 EDTA 10% 10ml i.v.
бронхиална астма ния холестерол Vit.С
дифузна пневмосклероза (> 10 г експ) Повишение на Vaкр
дерматити, екземи
Hg кашлица, задух, цианоза, гингивити, стоматити, фарингит Hgк >0,02mg/l При остри отравяния:
токсопулмонит, бел.оток, зъбни ерозии Hgу > 10μg/l Dimercaptol – амп.100 mg/
стомашно-чревен с-м, про- тремор, еритизъм SH гр в серум ml Unithiol амп.25 mg/ml
теинурия, олигурия, ОБН автономна дисфункция психологични тестове по 1 mg на 10 kg тегло i.m.
(хиперсаливация, хиперхидроза, тахи- треморография При хрон. отравяния:
кардия, промени в дермографизма, по- Unithiol -5% 5 ml i.m. по 1
лиурия) амп. дневно; курс-5 – 10
дистална сетивна полиневропатии в до- дни
лни крайници+ автономни нарушения Succimer – капсули
психични нарушения 0,350g- 2,1 g дн; курс - 5-7
анемия дни
нефропатия -протеинурия, БН Na thiosulfuricum 10-20%
хрон.дерматити и екземи 10 ml
(прилага се при липса на
горните антидоти), курс-
5дни витаминотерапия –
В1; В6, vit.С
транквилизатори
невротоници, съдоразши-
ряващи
Cd метална треска аносмия, ринофарингити Cdк >5 μg/l CaNa2 EDTA 10% 10 ml i.v.-
катари на ГДП емфизем, бронхит, пневмосклероза Cdу >2 μg/l в продължение на 3 или
диспнея, пневмонии, бел. анемия β2микроглобулин>34μg 6 дни
оток тубулопатия с протеинурия /mmol креатинин Cuprenil таблетки 0,250 g
стом.-чревни нарушения синдром на Фанкони – дневно 2 g – курс 5 или
хепаторенален с-м остеомалация, спонтанни фрактури 10 дни
бъбречна недостатъчност рак на белите дробове и простатата Вит. D форте- ампула 600
000 Е i.m. един път ме-
сечно
калциеви препарати
Sn иритативни прояви на очи- бронхит, емфизем Sn у>0,11 μg/l симптоматично
те и ГДП пневмокониоза
метална треска карцином на белите дробове
р.о. – гастроентероколит,
хепатит
450
Co иритативни прояви на очи- ринофаринголарингит полицитемия-увелича- CaNa2 EDTA 10% 10ml i.v.
те и ГДП бронхит, пневмония, ал.алвеолит, астма ване на Нв, Er, Ret, Ео Dimercaprol (BAL) 5% 5
кашлица, задух миокардиопатия Дислипидемия ml i.m
гадене, повръщане гастрити, язвена болест Coк> 0,5 μg/l симптоматично
гърчове хиперкератоза, язви, ал. дерматити
Mn метална треска церебрастения психологични тестове CaNa2 EDTA 10% 10ml i.v.-
КГДП Паркинсонов синдром ЕМГ 3 посл. дни
пневмонии Психоорганичен с-м Mn к и Mn у са повише- антипаркинсонови сред-
енцефалопатия ни, но не корелират с ства
токсичността vit. Е - високи дози
Mn к>3,4 μmol/l; vit. С и В гр.
Mn у> 0,9 μmol/l
Cu медна треска ринофарингити, гастрити повишено съд- на Нв симптоматично лечение
алергичен дерматит медна колика и Еr
ринофарингити, зеленикаво-жълто или зеленикаво-черно Cu серум >24 μmol/l
гастрити, медна колика оцветяване на кожата
остра хемолиза, хемогло- локално-разязвявания на роговицата на
бинурия, иктер, ОБН очите, кожата, носната преграда
Ni инх- КГДП, метална треска алергични дерматити и екземи Niу >2,5μg/l CaNa2 EDTA 10% 10ml i.v
р.о.- гастроинтестина- метална треска Dimercaprol (BAL) амп 5%
лен с-м синузити, аносмия, перф. на нос. прегра- 5ml i.m.
к- дерматити, екземи да
бронхиална астма
рак на носа, ларинкса и белите дробове
Pb хемолитична анемия оловен фациес, гингивална Pb ивица Pbk >2,88 μmol/l (60 CaNa2 EDTA 10% 10ml
абдоминална колика абдоминална колика μg/dl) i.v.- в 3 последователни
токс. хепатит сидероахрестична анемия Pbу>0,53 μmol/l дни, при необходимост
ОБН токсичен хепатит 5-АЛК>10 000nmol/4 ч. двукратно повторение на
енцефалопатия подагрозна нефропатия РЕ >15‰; ПЕ>0,5‰; курса през интервали от
астения, артралгии, миалгии СПП>100 mg/dl три дни.
церебрастения CEMET капсули 0,350 g-
двигателна полиневропатия (nn. radiales) 2,1 g дн -5 дни
психоорганичен с-м, енцефалопатия Cuprenil таблетки 0,250 g -
2 g дн - 7 дни
Se инх – иритативни прояви конюнктивити, ринофарингити,бронхити Sek>0,4 mg/l Дихателна реанимация,
в очите и ГДП; пневмонии, червеникаво оцветяване на кожата Seu>0,1 mg/l глюкокортикоиди, водно-
белодробен оток стомашно-чревни оплаквания солеви разтвори
изгаряния на кожата невропатии При кожни изгаряния –
ал. дерматити, диспигментация унгвенти с 10% р-р на
паронихия, алопеция Natrium thyosulfuricum
Витаминотерапия
Tl алопеция алопеция хипокалемия При остри отравяния:
стомашно-чревни сму- умора, слабост тубуларна протеинурия Antidotum metallorum 100
щения дистална сетивно-моторна полиневропа- ЕМГ ml в стомашна сонда,
асцендентни парализи, тия в долни крайници-аксонален тип Tlу>10 μg/l след което промивка с
кома понякога лезия на ІІ, ІІІ и ІV ЧМН вода и активен въглен, са-
линно очистително; капко-
ва инфузия с водно-соле-
ви р-ри
При хрон. отравяния:
Natrium
thyosulfuricum-20% 10-
50 ml
CaNa2 EDTA 10% 10ml
Dimercaprol (BAL) амп 5%
5ml i.m.
Витаминотерапия – В, С
Te иритативни прояви в ГДП метален вкус в устата, гадене, повръща- Teу>0,05 mg/l CaNa2 EDTA 10% 10ml i.v
стомашно-чревен с-м не
хематурия
P р.о. – гастроентерит, хепа- ринофаринголарингити, пневмонии нарастване активност- Р.о.-стомашна промивка с
торенален с-м, хеморагич- хроничен бронхит, ХОББ та на чернодробните вода и калиев перманга-
на диатеза, хрон. гастроентерит ензими, хипербилиру- нат; салинно очистително;
иктер, гърчове, делир, анемия, субиктер бинемия 15 ml 1% р-р на CuSO4, ве-
кома. токсичен хепатит левкопения нозни вливания, АБ, хепа-
инх.-кашлица,задух, пнев- токсичен нефрит хематурия, протеину- топротективно лечение
мония, белодробен оток, некрози на челюстта рия 10% 10 ml калциев глю-
сърдечна аритмия. спонтанни фрактури на дълги кости конат
атаксия, парестезии, тре- локално-3% р-р на CuSO4
мор, диплопия, конвулсии неутрализира Р от кожата.
при контакт -тежки изга- витаминотерапия
ряния
451
Cr трахеобронхит, пневмония конюнктивити, кератити понижено съд. на Нв, симптоматично

белодробен оток атрофични ринофаринголарингити Еr, анизоцитоза, пой- витаминотерапия - В1;
гастроентерит перфорация на носната преграда килоцитоза, телца на В6; В12
хепаторенален с-м бронхит, емфизем, бронхиална астма Хайнц в Er.; левкоцито- при алергични дермати-
уремия токсична пневмосклероза за с неутрофилия и ео- ти- кортикостероидни унг-
при контакт – алергични Са на бронхите (след 15-30г експ.) зинофилия венти
дерматити, язви тип “ пти- гастрити, перфорация на язви метхемоглобинемия
чи очи” токсичен хепатит и нефрит (рядко) >2%
анемия CrЕr >1 μg/l
Crу >5 μg/l
Zn метална треска перфорация на носната преграда намаляване на Нв, Er, CaNa2 EDTA 10% 10ml i.v.
гастроентерит бронхити, пневмонии, пневмосклероза левкоцитоза симптоматично
уремия гастроентерити хипергликемия
локално ZnCl2 – кожни и ранна атеросклероза, ритъмни наруше- глюкозурия
очни изгаряния ния Znсерум >24μmol/l
хипохромна анемия
неврастенен синдром
алергични дерматити
нови меланози, контактни дерматити, улцера- на дихателните органи, черния дроб и жлъчните
ции, трофични нарушения, алопеция могат да пътища. Периодичните медицински прегледи се
съпътстват хроничното отравяне и са сигурен извършват 1 път годишно с участието на интер-
белег за експозиция на арсен. нист, невролог, УНГ специалист и дерматолог.
Канцерогенен риск. Арсенът и съединени- Контролът на експозицията се осъществява
ята му се числят към 1ва група канцерогени за с проследяване съдържанието на арсен в урина,
хора по класификацията на IARC. Най-често се коси и нокти.
наблюдава рак на белите дробове и на кожата. Препоръчва се диета Г от предпазно-профи-
Лабораторна диагностика. В урината се ус- лактичното хранене.
тановява повишено излъчване на арсен – над
1.47 μmol/l, което се приема като най-сигурен ин-
дикатор за професионален риск. Определянето
на арсен в кръв, урина, коси и нокти се използва
като биологичен маркер за експозиция на арсен. 3.1.3. Берилий – Т. Кунева
В кръвта, в началните стадии – повишени стой-
ности на Нв и еритроцитите, при по-напредна- – трахеобронхити, пневмонити
ли случаи на отравяне – нормохромна анемия, – грануломатоза на белия дроб
тромбоцитопения, гранулопения. – дерматити (улцерозни и грануломатозни)
Според последни данни арсенът нарушава – иритативни прояви в очите, носа, устата
синтеза на хема, като променя активността на Берилият в природата не се среща в чист
копропорфириноксидазата, хемсинтетазата и вид, а влиза в състава на някои минерали, от
хемоксигеназата. В резултат се установяват уве- които най-разпространени са берил Be3A12 /
личени нива на уропорфирин, копропорфирин и SiO3/6 и хризоберил BeAl2O2.
билирубин в урината. Чистият берилий е метал със сребристо-
Диференциална диагноза. В диференциал- сив цвят, с висока температура на топене
но диагностичен план следва да се има предвид (1280°). Той не взаимодейства с водата, раз-
алкохолна и диабетна кома, талиева интоксика- тваря се в разредени киселини и основи. При
ция, акриламидна полиневропатия, полиците- висока температура образува съединения с
мия вера, адисонова болест, отравяния с диме- кислорода, сярата, азота, халогените.
тилсулфат, антимон, хлор, хром и др. Употреба – благодарение на ценните си
Лечение. Лечението е етиопатогенетично. качества – голяма здравина, твърдост, тер-
Провежда се хелираща терапия с Са Na2 ЕДТА моустойчивост и забавено окисление, бери-
– 10 % – 10 cc i.v. Лечебен курс – 9 g в три три- лият се използва широко в промишлеността:
дневни курса с тридневна почивка между тях. в машино- и ракетостроенето, при производ-
Симптоматично лечение. Органопротектори. Ан- ството на корозионноустойчиви сплави, елек-
тиоксиданти – счита се, че селенът като кофак- тронна апаратура, рентгенови тръби, радио,
тор на глутатионпероксидазата може да снижи флуоресцентни и неонови лампи, керамични
токсичността на арсена. бои.
Прогноза и трудоволекарска експертиза. Професионална експозиция – на продъл-
Трайно трудоустрояване се налага при остатъчни жителна експозиция от прах и дим са изложени
прояви след остро или хронично арсеново отра- работниците, заети в смилането и изпичане-
вяне като напр. полиневрит, перфорация на нос- то на рудите съдържащи берилий и в произ-
ната преграда, токсичен хепатит или при предра- водството на берилиеви сплави. Значително
ковите хиперкератоза и арсенова меланоза. по-нисък е рискът при лицата в контакт с бе-
Профилактика. Предварителни медицин- рилиеви съединения, използвани в самолето-
ски прегледи, целящи недопускане на работа с строенето и електронната индустрия.
арсeнови съединения на лица с хронични кож- Абсорбция, метаболизъм, екскреция. Бери-
ни заболявания, често рецидивиращи болести лиевите съединения имат ниска абсорбция след
452
инхалация, поглъщане или контакт с кожата. В зависимост от характера на рентгеноло-
Берилият може да се задържи по-дълго в белите гичните изменения в белите дробове се разли-
дробове или да се депонира в костите, черния чават две форми: грануломатозна и интерсти-
дроб и слезката. Реналната екскреция е слаба и циална, а в зависимост от тяхната изразеност
променлива и потвърждава експозицията, тъй – три стадия.
като при неекспонирани лица не се установява. Грануломатозната форма е по-тежка, с нали-
Патогенеза. Берилият и неговите съедине- чие на огнищни сенки (грануломи), с разшире-
ния притежават местно дразнещо, общоток- ние на белодробните корени вследствие на хи-
сично, алергизиращо и канцерогенно действие. перплазия на лимфните възли и ранно развитие
Токсичността им се определя от тяхната раз- на белодробно сърце. При грануломатозната бе-
творимост и дисперсност – разтворимите и рилиоза се наблюдават често хепато-ренален и
по-силно дисперсните са по-токсични. Разтво- ставен синдром, костни увреждания със задебе-
римите съединения най-често предизвикват лявания на периоста на ребрата и дългите тръ-
остри отравяния, а неразтворимите – хронич- бести кости и кожни грануломи. Интерстициал-
ни интоксикации. При хронична интоксикация ната форма на хроничната берилиоза клинично
не се установява доза – ефект зависимост. е по-доброкачествена и обикновено се ограни-
Клинична картина. Берилиозата е системна чава с І стадий. Характерни са „застиналите рен-
болест, което се потвърждава от едновременното генограми“ с финомрежест рисунък. Възможни
наличие на грануломи в някои тъкани и органи – са и дегенеративни увреждания на черния дроб
бели дробове, черен дроб, кожа, лимфни възли. и бъбреците.
Острите отравяния могат да протекат под Най-честите увреждания на кожата при ра-
формата на: ботещи с берилий са контактните и алергични-
Катарално възпаление на лигавиците на те дерматити, екземите, язвите и грануломите.
ГДП: ринит, фарингит, трахеит. Протичат сравни- Обикновено се засягат откритите части на лице-
телно леко и бързо – няколко дни или седмици. то, ръцете и шията. Берилиевите грануломи про-
Берилиева треска – няколко часа след вдиш- тичат затегнато с образуване на фистули, задър-
ване на пари настъпва продромален период, про- жащи се месеци наред. При биопсия често се
явяващ се с обща слабост, главоболие, гадене, намира берилий.
повръщане, суха кашлица, недостиг на въздух. Берилият и берилиевите съединения са до-
След 4-5 часа започва периодът на истинската казани канцерогени за хората и е необходимо да
треска – температурата рязко се покачва до 39- се избягва пряк контакт с тях.
40°С, след 5-8 часа спада с обилно изпотяване. Лабораторна диагностика. В случаите с остри
В кръвта се намират левкоцитоза и бързопре- пневмонити се установява артериална хипоксе-
ходна хипергликемия. мия. При хронична берилиоза има хипергамагло-
Тежка форма на остра берилиоза – брон- булинемия, анемия, повишаване на активността на
хобронхиолит и токсична пневмония. Ха- чернодробните ензими и хиперурикемия.За разли-
рактерно е бурното начало. Въможно е да се ка от саркоидозата нивото на ангиотензинконвер-
развият интерстициален миокардит, хепатит, не- тиращия ензим в серума е нормално.
фропатия. Рентгенологично се виждат емфизе- Диагнозата на отравянията с берилий се ос-
матозни промени и множество малки, но интен- новава на доказан контакт, клиничните синд-
зивни хомогенни засенчвания, които не са ясно роми, наличието на берилий в урина над 0,02
очертани и не се сливат едно с друго. Понякога mg/l, положителна кожна проба с разтворимите
бронхиолитът и пневмонията протичат с висока му соли. Кожните тестувания доказват сенсиби-
температура и треска, възможни са рецидиви. лизацията към берилиевите съединения. Лим-
Опасност от остър белодробен оток. фоцитната бласттрансформация е алтернатива
Хроничната берилиоза възниква като след- за ефективна индивидуална оценка на реактив-
ствие на остра интоксикация или като първич- ността към берилия.
но хронично заболяване. Нерядко тя се развива Диференциална диагноза на острата бери-
при незначителна остра експозиция с берилий лиоза се прави с простудни заболявания, а на
или много години след прекратяване на конта- хроничната – с хемосидероза, карциноматоза,
кта-латентният период варира от няколко сед- саркоидоза, синдром на Hamman-Pich, милиар-
мици до 15 г. Описани са случаи на хронична на туберкулоза. При най-трудните в диагностич-
берилиоза при живеещи в близост с берилиево но отношение случаи се прилага пункционнна
производство. Началото на болестта може да биопсия на белия дроб.
бъде постепенно, незабелязано, с несъществе- Лечение. При остър назофарингит и трахе-
ни оплаквания или бурно с ясно изразена кли- ит срещу дразнещите явление на ГДП се назна-
нична симптоматика. За бързопрогресираща- чават алкални инхалации. В носа се накапва 2%
та форма на хронична берилиоза е характерно разтвор на ефедрин. Прилагат се противока-
остро начало с висока температура, треска, за- шлечни и антихистаминови средства.
дух, пристъпна кашлица, болки в гърдите, рязко При берилиева треска се препоръчва веноз-
отслабване (10-12 kg). Задухът е водещ и най- но въвеждане на 40% глюкоза с аскорбинова ки-
характерен симптом. В кръвта се наблюдават селина, поемане на големи количества сладък
компенсаторна еритроцитоза (вследствие арте- чай, при показания – алкални инхалации.
риалната хипоксемия), диспротеинемия, увели- При остър бронхобронхиолит и пневмония се
чение на γ-глобулините. налага интензивна и комплексна терапия за лик-
453
видиране на острата дихателна недостатъчност Кадмият придава висока корозионна устой-
и белодробния оток – кислородна терапия, диу- чивост на стоманата, желязото и редица други
ретици, антибиотици, бронхолитици, кортикосте- метали, което обуславя и първостепенната му
роиди. При засягане на кожата и очите е необхо- употреба за галванични покрития на метални
димо обилно измиване с вода. При наличие на части в самолето-, корабо-, машино- и автомо-
берилиеви язви и грануломи е наложителна хи- билостроенето, в електрониката и електро-
рургична обработка на раните и третиране ло- техниката. Днес обаче само 8% от преработе-
кално с кортикостероидни унгвенти. ния кадмий се използва за сплави и покрития.
Антидотът, който най-често се прилага при Кадмий-съдържащите батерии са малки, пор-
остри отравяния, е CaNa2 EDTA два пъти дневно тативни, лесносменящи се и намират прило-
по 1 грам в 5% разтвор на глюкоза 250 сm3, ве- жение в мобилните телефони, довеждайки до
нозно капково, три дни последователно. бързо увеличаване на употребата му (55 % от
За лечение на хроничната берилиоза се прила- целия кадмий, който се е използвал в индустри-
гат антибиотици, кислородотерапия, кортикосте- алните страни през 1994 г. е бил за батерии).
роиди. При болни в ІІІ стадий кортикостероидната Кадмиевите съединения (30 % от употре-
терапия се провежда постоянно с депо препарати, бата в развитите страни) се използват като
като дозата зависи от клиничните симптоми. пигменти и стабилизатори в производството
Прогноза. При леко остро отравяне – пълно на пластмаси, както и за сплави (3 %).
възстановяване с нормализиране на рентгено- Кадмиеви съединения се използват и като
вата картина; при тежките форми на остра бери- пигменти за изготвяне на бои, в порцеланова-
лиоза (бронхиолит и пневмония) – развитие на та и стъкларската индустрия (кадмиев сул-
интерстициална пневмосклероза и хронифици- фид); като фунгициди (кадмиев хлорид); произ-
ране на заболяването. При високи концентрации водство на полупроводници (кадмиев оксид).
на пари и прах от берилиеви съединения е въз- Професионална експозиция – кадмиеви
можно летален изход вследствие на тежък бело- пари и прах се установяват при работници, ан-
дробен оток. гажирани с топенето и рафинирането на олов-
Експертиза на работоспособността. Вре- ни, медни и цинкови руди. Застрашени са и след-
менно трудоустрояване без контакт с берилий ните професии, класифицирани по тежест:
се препоръчва при изолирано засягане на очите разливчици на кадмий при добиването му, апара-
(конюнктивит, блефарит), при катарални възпа- тчици при електролизата, пресьори на кадми-
ления на ГДП, при треска. Прекратяване на кон- ево-никелови акумулатори, оператори и шлосе-
такта се налага след тежка остра интоксикация ри по подържането, галванотехници.
и при болни с хронична берилиоза. При мани- Абсорбция, метаболизъм, екскреция. При
фестна берилиева интоксикация е необходимо професионална експозиция основният път за
продължително лечение на болните, които най- проникване на кадмия в организма е дихател-
често са с трайно с намалена работоспособност. ният – чрез инхалиране на кадмиев прах или
Профилактика. Профилактиката на отравя- пари от кадмиев окис. Резорбцията в белите
нията с берилий включва местна и обща венти- дробове е между 20% и 30% (при пушачите до
лация, херметизация на оборудването, дистанци- 50%) и зависи от размера и химическия състав
онно управление. Задължително е работниците на частиците. Стомашно-чревната абсорб-
след работа да се измиват с топъл душ. Личните ция на кадмия е между 2 и 6%. При хора с ни-
предпазни средства подлежат на ежедневно по- ски запаси на желязо (ниски концентрации на
чистване. серумния феритин), може да се наблюдава по-
Задължителни са предварителните и перио- висока абсорбция на кадмий (над 20%). Гаст-
дичните медицински прегледи. Противопоказа- ро-интестиналната абсорбция нараства и при
ния за постъпване на работа в контакт с берилий бедна на калций, цинк и белтък храна.
са хронични болести на дихателната и сърдеч- Кожната абсорбция е незначителна.
но-съдовата система, черния дроб, стомашно- След абсорбцията през белите дробове или
чревния тракт, органични заболявания на ЦНС, стомашно-чревния тракт кадмият се тран-
алергични, ендокринни, кръвни и кожни заболя- спортира до черния дроб, където се свърза с нис-
вания. Периодичните медицински прегледи, се комолекулен белтък, богат на сулфхидрилни
провеждат един път на 6 месеца с участието на групи – металотионеин (МТ). Около 80% – 90%
терапевт и оториноларинголог. Лабораторни из- от цялото количество кадмий в тялото е свър-
следвания: кръвна картина, ФИД, рентгеногра- зано в металотионеин. Малки количества мета-
фия на белите дробове. лотионеинсвързан кадмий постоянно напускат
черния дроб и се транспортират до бъбреците.
Бъбреците и черният дроб са основните депа
на кадмий в организма (съдържат около 50% от
телесното натоварване). Концентрациите на
3.1.4. Кадмий – Т. Кунева кадмий в бъбречната кора превишават около 15
пъти концентрациите в черния дроб преди поя-
Кадмият е с подобни физични и химични свой- вата на бъбречни увреждания.
ства като цинка и в природата се среща заедно Елиминирането на кадмия е много бавно –
с него. В минералите и рудите кадмият и цинка той кумулира в тялото. Биологичният полужи-
са обикновено в съотношение 1:100 до 1: 1000. вот на кадмия в хората варира от 7 до 30 години.
454
Клинична картина. Остри отравяния се Бъбречни нарушения могат да се очакват при
срещат сравнително рядко. Познати са две кли- концентрации над 0,01 mg/g креатинин. Просле-
нични форми: инхалационна и дигестивно-ре- дяване на екскрецията на β2-микроглобулин, ли-
зорбционна. Инхалационната форма най-чес- зоцим, албумин и общия белтък. β2-микрогло
то е резултат от вдишване на прах или пари от булин в урината не трябва да превишава 34 μg/
кадмиев окис. Общите симптоми се появяват mmol креатинин.
след латентен период от няколко часа (1 до 8), Диференциална диагноза – ендемична не-
най-често са грипоподобни и наподобяват ме- фропатия, други токсични нефропатии (берилий,
тална треска – болки в гърлото, гадене, метали- цинк, хром, манган, антимон).
чески вкус в устата, главоболие, миалгии. При Лечение. При остри отравяния се препоръч-
прогресиране на заболяването се развива хими- ва използването на BAL (Dimercaprol) по 100
ческа пневмония – кашлица, стягане в гърдите, mg на всеки 6 часа мускулно или CaNa2EDTA
задух, треска. При най-тежките случаи настъп- по 0,5 g в 500 ml изотоничен разтвор 2 пъти
ват белодробен оток и смърт от респираторна дневно. при постоянен контрол на бъбречната
недостатъчност. При тежките форми на остро функция.
отравяне може да се развие и пулмо-кардиален При инхалационната форма се включват
(сърдечно-съдова декомпенсация) и хепатален бронхолитични и дехидратиращи средства, ве-
синдром (токсичен хепатит). Острата експозиция нозни вливания на глюкоза с витамин С, антиби-
може да бъде причина за развитие на хронична отици срещу развитие на пневмония.
белодробна фиброза. Лечението на дигестивно-резорбционната
В условията на продължителна кадмие- форма се провежда чрез стомашна промивка с
ва експозиция критичен орган са бъбреците разтвор на натриев сулфат и медицински въглен,
и най-характерният симптом е протеинурията. инфузионна реанимация с водно-солеви и глюкоз-
Нефротоксичното действие на кадмия се про- ни разтвори, хепатопротективна терапия с глюко-
явява с: тубулна дисфункция – повишена ек- кортикоиди, витамини от групата В и С, при теж-
скреция на белтъци с ниско молекулно тегло ките форми – ранна диализа.
(β2-микроглобулин, лизоцим, рибонуклеаза) и При хронични отравяния: антидотната тера-
гломерулна дисфункция – повишена екскреция пия включва прилагане на CaNa2EDTA ампули
на високомолекулни белтъци (албумин, трансфе- 10% 10 ml интравенозно в системи с 5% глюкоза
рин, орозомукоид, имуноглобулин, урея, намален или физиологичен серум. Антидотът се прилага
креатининов клирънс). При продължителна екс- един път дневно в продължение на 3 или 6 дни.
позиция се развива синдромът на Фанкони – ами- Симптоматично лечение – в зависимост от
ноацидурия, глюкозурия, хиперкалциурия, фос- вида и степента на органното увреждане.
фатурия. Бъбречните увреждания са необратими Един път месечно е желателно приемането на
и прогресират и след прекратяване на експозици- витамин D форте – ампула – 600 000 МЕ интра-
ята. Бъбречнотубуларната дисфункция може да мускулно. Профилактично срещу костните увреж-
бъде причина за нефролитиаза и остеомалация. дания са подходящи калциевите препарати.
При продължителен контакт с кадмий – над Прогноза – благоприятна при своевременно
20 години, се увреждат костите. Болките в кости- диагностициране и прекратяване на експозиция-
те нямат строга локализация, често се появяват та преди настъпване на гломерулна дисфункция
при движение или смяна на положението на тя- и костни фрактури.
лото. (В Япония е наблюдавана болестта Итаи- Експертиза на работоспособността – при
Итаи, силно болезнен тип остеомалация с мно- кадмиево носителство се препоръчва балне-
жествени фрактури и бъбречна дисфункция, олечение, витаминотерапия (В, С, D) във високи
вследствие прием на вода и ориз от екологич- дози. При манифестна хронична кадмиева инток-
но замърсени с кадмий райони). Други клинични сикация е необходимо продължително лечение и
прояви при хронична кадмиева интоксикация са трайно трудоустрояване (% намалена работос-
аносмия, хронични ринофарингити, белодробен пособност без контакт с токсични вещества).
емфизем, пневмосклероза, лека хипохромна Профилактиката е насочена към понижа-
анемия, хроничен гастрит, светло-жълта до зла- ване на нивото на замърсяване, използване на
тистокафява пигментация на зъбите. Продължи- лични предпазни средства и редовни профилак-
телната експозиция (над 20 години) на кадмий тични прегледи на екпонираните.
във въздуха на работната среда довежда със си- Противопоказания за приемане на работа в
гурност до развитие на белодробен емфизем. контакт с кадмий са атрофичен ринит, хронични
Кадмият е канцероген. В няколко големи епиде- заболявания на белите дробове, бъбреците, чер-
миологични проучвания е доказана доза-отговор ния дроб, органични неврологични заболявания.
зависимостта между нарастващата леталност от Периодичните медицински прегледи се из-
белодробен рак при експонирани на кадмий ра- вършват един път годишно с участие на тера-
ботници. Интерпретацията е комплицирана от певт и стоматолог, по показания и оторинола-
конкурентната експозиция и на други метали, за ринголог. Скринингов тест за ранно кадмиево
които се знае, че са суспектни канцерогени. въздействие е определянето на белтък в урина-
Лабораторни изследвания. Кадмий в кръв – та, успоредно със задължителното определяне
нормално при лица без професионален контакт на кадмия в биологични течности. Препоръчва
е под 5 μg/l. Ранни токсични ефекти – при стой- се диета Б от предпазното професионално хра-
ности над 10 μg/l; кадмий в урина – под 2 μg/l. нене.
455
тъчност. Възможно е и диагностициране на раз-
ностепенно изразен хепаторенален синдром.
Хронично отравяне. Хроничните отравяния
3.1.5. Хром – Й. Хаджиева с хром се характеризират с иритативни проме-
ни на горните дихателни пътища и белия дроб-
Хромът е твърд метал със сивобял цвят. хронични атрофични ринити, фарингити, трахе-
Разтваря се лесно в солна и сярна киселина и ити, хроничен бронхит, белодробен емфизем,
е неразтворим във вода. Хромът съществува в бронхиална астма, пневмосклероза. Канце-
три валентни форми (елементарен хром, три- рогеният ефект на хрома е насочен предимно
валентен – хром (III) и шествалентен хром (VI). към белите дробове, носната кухина и синуси-
Тривалентният хром е есенциален микро- те.Най-кратката експозиция при която е диагно-
елемент за разлика от шествалентния хром стициран белодробен карцином е над 8 години,
който е силно токсичен. като честотата на случаите се увеличава след
Употреба. Хромът и съединенията му се 20 години. Доказано канцерогенно действие
използват в металургията и машиностроене- имат цинковия хромат, хроматите на калция и
то, в химическата, текстилната, керамична- оловото и полупродуктите на хрома. Възможни
та, фармацевтичната и електронната про- канцерогени са и бихроматите на лития, калия,
мишлености. рубидия и др.
Биотрансформация. Хромът и съединени- Изменения от страна на други органи и сис-
ята му попадат в организма чрез дихателния теми: стомашно-чревен тракт – прояви на диски-
път, кожата и стомашно-чревния тракт. Ре- незии, често екзацербиращи гастрити и язви със
зорбцията на хрома зависи от валентността склоност към перфорация; черен дроб и бъбре-
му и електрическия му заряд. Шествалентни- ци – възможно е развитие на леки функционал-
ят хром (VI) се резорбира по-бързо от трива- ни нарушения до цироза на черния дроб, респ.
лентния хром (III). Хромът кумулира предимно нефрозонефрит; лигавици и кожа – повърхност-
в белите дробове, черния дроб, слезката, пан- ни разязвявания на лигавицата на носа, перфо-
креаса и костния мозък. Значителна част от рация на началната част на носната преграда.
попадналия в организма хром (VI) се редуцира Измененията на кожата се проявяват с язви на
до хром (III). Елиминирането на хрома се осъ- ръцете, локализирани между пръстите и нокти-
ществява основно с урината. те, пенетриращи понякога до костта – тип „птичи
Патогенеза. Патогенетичният механи очи“, алергични контактни дерматити и екземи.
зъм на действие на хрома е сравнително доб Клинично-лабораторни изследвания. Хе-
ре проучен. Той притежава общотоксично матологичен синдром- понижено съдържание на
действие – върху черния дроб, бъбреците, хе хемоглобин, намален брой на еритроцити, ани-
мопоезата,сърдечно-съдовата система и др. зоцитоза, пойкилоцитоза, полихромазия; телца
Известен е стимулиращият ефект на хрома на Хайнц в еритроцитите, левкоцитоза с неутро-
върху синтезата на холестерола – той пре филия и еозинофилия, повишено съдържание
дизвиква развитие на ранна атеросклероза. на метхемоглобин в кръвта, понякога установя-
Безспорна е ролята му като глюкозотолеран- ване на хромозомни аберации в левкоцитите.
тен фактор. Ренален синдром- протеинурия, хематурия,
Хромът притежава локално дразнещо и анурия и повишаване съдържанието на остатъч-
сенсибилизиращо действие върху кожата и но-азотните фракции в кръвния серум.
лигавиците. Алергизиращият му ефект вър- Определянето на хром в еритоцити (норм.
ху кожата се дължи най-вече на редукцията стойности до 1.0 μg/l) и урина (норм. стойности
на хром (VI) до хром (III) и образуването на бел- до 4-5 μg/l) се използва като експозиционен тест.
тъчни комплекси с антигенни свойства прово- Диференциална диагноза. Острите отра-
киращи появата на антитела спрямо хрома. вяния с хром се диференцират от други остри
Добре известено е и канцерогенното му отравяния причинени от живак, кадмий, цинк,
действие. берилий, манган, киселини, основи, нитрозни
Клинична картина.Тежестта на клиничното газове и др. Хроничните отравяния налагат ди-
протичане на отравянето се определя основ- ференциална диагноза с непрофесионално
но от интензивността на експозицията и начи- обусловени заболявания на дихателната и от-
на на попадане на токсичното вещество в ор- делителната системи, заболявания на черния
ганизма. дроб, кожата и лигавиците.
Остро инхалаторно отравяне- наблюдават Лечение. При острите отравяния се провеж-
се симптоми на трахеобронхит, бронхопневмо- дат процедури прекратяващи постъпването на
ния- болки зад гръдната кост, задух, кашлица, а отровата в организма (тоалет на кожата и лига-
в тежки случаи – развитие на белодробен оток. виците с воден разтвор на натриев бикарбонат,
Остро орално отравяне – водещи са симп- стомашна промивка с вода и медицински въглен).
томите от страна на стомашно-чревния тракт По показания се прилагат кортикостероиди, диа-
– упорито повръщане, силни коликообразни лизни процедури и др. Добър ефект се отчита при
болки, профузни диарии и последващи дехид- използване на CaNa2EDTA и Д-пенициламин.
ратация, хиповолемия и остра сърдечна недос- Лечението на хроничните отравяния включва
татъчност. По-късно се наблюдават симптоми на протектори на лигавиците, витаминотерапия, об-
токсична нефропатия и остра бъбречна недоста- щоукрепващи и други симптоматични средства.
456
Експертиза на работоспособността. Ост- – алергизиращ ефект (алергични дермати-
рите отравяния с хром са свързани най-често с ти, екземи, бронхиална астма и др.);
временна загуба на работоспособността. При – кардиотоксичен, имунен и ембриотокси-
тежки отравяния прогнозата е сериозна- възмо- чен ефект.
жен летален изход. Хроничните отравяния могат Клинична картина. Остри отравяния – сре-
да обусловят временна неработоспособност, а щат се много рядко. Попадането на кобалта по
при наличие на необратими увреждания на ди- инхалаторен път в организма предизвиква мъ-
хателната система, черния дроб, бъбреците – чителна кашлица, стягане и бодежи в гърди-
трайно ограничаване на работоспособността. те, задух, гърчове, хипертермия, колапс. Когато
Профилактика. Санитарно-техническа про- входната врата е стомашно-чревният тракт се
филактика – херметизация, ефективна вентила- наблюдава гадене, повръщане, епигастриални
ция (обща и локална – над ваните за хромира- болки и др. При тежките случаи на отравяне не е
не на метали и кожа), ползване на индивидуални изключен и летален изход.
предпазни средства (специално работно облек- Хронични отравяния. В производствени ус-
ло, ръкавици и др.). ловия се срещат само хронични отравяния. На
Медицинска профилактика – извършване на фона на общотоксичния ефект на кобалта се
предварителни медицински прегледи при постъп- открояват нарушения на дихателната систе-
ване на работа. Не се допускат на работа в кон- ма – развитие на хроничен ринит, ларингит, фа-
такт с хром, лица със заболявания на дихателна- рингит, хроничен бронхит, хронична интерсти-
та, храносмилателната и отделителната системи, циална пневмония, алергичен обструктивен
със заболявания на черния дроб, кожата и лига- синдром. Напоследък се описват случаи наподо-
виците. Задължителни периодични медицински бяващи клиничната картина на екзогенен алер-
прегледи се провеждат един път на 12 месеца с гичен алвеолит. Добре познато е кардиотоксич-
участие на терапевт, оториноларинголог и по по- ното действие на кобалта – т.нар. „кобалтова
казания – дерматолог, офталмолог и стоматолог. миокардиопатия“ с развитие на дистрофични
(метаболитни и исхемични) процеси в миокар-
да и хипотония. Стомашно-чревният синдром се
проявява с липса на апетит, развитие на хрони-
чен гастрит, язвена болест на стомаха и др. Ув-
3.1.6. Кобалт – Й. Хаджиева режданията на ендокринната система най-често
са от страна на щитовидната жлеза. Нарушена
Кобалтът е твърд, мъчно топим сивобял е нейната структурата и функция в резултат на
метал. Разтваря се в разредена сярна и азот- смутени окислителни процеси и на синтезата на
на киселини. тироксина. Кожните прояви включват хиперке-
Употреба. Кобалтът и съединенията му ратоза, разязвяване на кожата предимно по от-
намират широка употреба в керамичната и критите части на тялото, алергични дерматити
стъкларската промишленост. Използват се и екземи. Счита се, че развитието на т.нар. „ци-
като катализатори в някои химични процеси ментова екзема“ се дължи главно на съвместно-
(окисление на амоняк, производство на азот- то действие на кобалт и хром. Канцерогенният
на киселина и др.), във фармацевтичната про- ефект на кобалта е дискутабилен. Неговата иму-
мишленост и металургията при изготвяне на но- и ембриотоксичност са проучени предимно в
специални сплави. Кобалтовите сплави нами- експериментални условия.
рат приложение при производството на феро- Клинично-лабораторни изследвания. Хема-
магнити, в реактивните двигатели и др. тологични показатели – установява се полиците-
Биотрансформация. Кобалтът попада в мия (увеличен брой на еритроцити, ретикулоцити,
организма по дихателен и храносмилателен еозинофили, базофили), повишено съдържание
път. Постъпва във всички меки тъкани. Най- на хемоглобин и ниско ниво на серумно желязо,
високи нива се установяват в черния дроб, удължено протромбиново време. Клинико-химич-
белите дробове, щитовидната жлеза, над- ни показатели – повишено е съдържанието на об-
бъбречните жлези и бъбреците. Сравнител- щите липиди, бета-липопротеините, холестеро-
но по-ниско е съдържанието му в скелетната ла и триглицеридите, както и на общия белтък и
мускулатура, сърцето, слезката, панкреаса, алфа 1-и алфа 2- глобулиновите фракции. Токси-
мозъка. Неорганичният кобалт се елиминира ко-химичен показател – определяне на кобалт в
основно (до 80%) с фекалиите нерезорбиран. пълна кръв (норм. стойности до 0,5 μg/l).
Резорбираният метал се отделя с урината, Диференциална диагноза. Хроничните от-
по-малко с жлъчката, потта и в косата. равяния с кобалт налагат диференциална ди-
Патогенеза. Като есенциален олигоеле- агноза с непрофесионално обусловени забо-
мент, кобалтът активира редица ензими ре- лявания на дихателната, сърдечно-съдовата,
гулиращо тъканното дишане и кръвотворна- храносмилателната и ендокрината системи, със
та система. При повишена експозиция той заболявания на кожата и др.
проявава токсични ефекти: Лечение. Острите отравяния настъпили в
– смущава тъканното дишане (инхибира ак- резултат на попадане през стомашно- чревния
тивността на окислително-редукционни ензи- тракт изискват незабавно извършване на про-
ми – цитохромоксидаза, сукциндехидрогеназа, мивка на стомаха с вода и медицински въглен,
каталаза и др.); даване на очистително и др. Шоковото състоя-

457
ние налага включване на антидот (димеркапрол, ди) и храни, водят до освобождаването му и кли-
CaNa2ЕДТА, унитиол), противоколапсни сред- нична изява на интоксикацията.
ства и др. При хронични отравяния се прилага Елиминирането на оловото от организма
общоукрепваща симптоматична терапия. до 80% става с урината, до 15% чрез жлъчка-
Експертиза на работоспособността. Остри- та и фекалиите, а останалото количество с
те отравяния са свързани най-често с временна потта, слюнката, млечните жлези, отпадащи
загуба на трудоспособността. При хронични от- рогови слоеве, косата, ноктите и др.
равяния с изразена симптоматика от страна на Времето на полуелиминация на оловото
дихателната и сърдечно-съдовата системи се от цяло тяло при прекъсване на експозицията
налага трайно трудоустрояване без контакт с е около 5 години, а от кости и зъби повече от
токсични вещества, а в отделни случаи и опре- 20 години. Като безопасни нива на олово в кръв
деляне на група инвалидност. т.н. плумбемия при професионално експонира-
Профилактика. Санитарно-техническа про- ни лица се препоръчват до 400 μg/l, (за неекспо-
филактика – автоматизация и херметизация на нирани възрастни – около 150 μg/l и за деца
производствените процеси, употреба на индиви- около 100 μg/l, като за дадени производства и
дуални предпазни средства, спазване на лична екологично замърсени райони тези нива се пре-
хигиена и др. ценяват конкретно).
Медицинска профилактика- задължителен Патогенеза. Оловото по своята токсико-
предварителен медицински преглед на постъп- логична характеристика се отнася към т.н.
ващите на работа лица. Не се допускат на ра- тиолови отрови, поради свойството му да
бота в контакт с кобалт и съединенията му, лица блокира сулфхидрилни групи и други свободни
със заболявания на дихателната, сърдечно- съ- радикали предимно на ензимните структури,
довата, храносмилателната и ендокринната сис- което води до нарушаване на обменните про-
теми и заболявания на кожата. Периодичните цеси и функции на различни нива:
медицински прегледи се извършват един път на – Нарушения в порфириновия обмен – оло-
12 месеца с участието на терапевт и по показа- вото блокира нормалния биосинтез на пор-
ние на дерматолог. Препоръчва се предпазно фирините като променя биоактивността на
професионално хранене – диета „Г“. ензимите, които осъществяват синтеза на
делта-аминолевулиновата киселина (ДАЛК) от
сукцин СоА и глицин и значимо повече тези, ко-
ито участвуват в синтеза на порфбилиноге-
на. Това води до повишено натрупване в кръвта
3.1.7. Олово и отделяне на ДАЛК, уропорфириноген III, коп-
Д. Чаръкчиев, Ст. Андонова ропорфирин III и протопорфириноген IХ. Друго-
то уязвимо ниво е нарушения синтез на хема от
Професионалната експозиция с олово и протопорфирин IХ и блокирането на кодехидра-
неговите съединения води до значителен риск зите I и II, които участвуват във включването
за здравето на работници от цветната ме- на желязото в порфириновия пръстен и обра-
талургия, производството на тетраетило- зуването на хемоглобина. В резултат на тези
лово, промишлена и художествена керамика, нарушения се наблюдава анемия с развитието
акумулаторно производство, получаването на на компесаторна ретикулоцитоза (установено
оловен миниум и оловно стъкло, полиграфия- е, че оловото оказва не само блокиращ ефект
та, производството на пластмаси и др. Той е върху ензимите, осъществяващ порфириновия
и един от значимите съвременни замърсители синтез, но в някои етапи ги индуцира – при по-
на околната среда. малка експозиция). Оловото оказва и директно
Биотрансформация. При професионал- токсично действие върху еритроцитите.
на експозиция постъпва основно по дихателен – Нарушение от страна на нервните струк-
път и по-малко количество по храносмилате- тури – израз на директно увреждане на веге-
лен път. Органичните съединения на оловото тативните и централно-мозъчни отдели, и на
постъпват през кожата. Резорбираното олово увеличеното количество порфирини и потен-
се свързва с хемоглобина и нискомолекулярни- цираната от тях вазоконстрикция. Превъзбуж-
те белтъци на еритроцитите, по-малка част с дането на вегетативните нервни структури
плазмените албумини и гамаглобулини или цир- обуславят оловната колика, атонични изяви от
кулира като свободни йони. Около 90% от олово- храносмилателната система, спазъм на съдо-
то кумулира в костите като триосновен оловен вете и повишаване на артериалното налягане.
фосфат, а останалите количества се депони- – Нарушения в черния дроб – оловото увреж-
рат в черния дроб, бъбреци, мозъчни структури, да директно хепатоцита, което води до про-
мускули, кожа, косми, зъби и др. Оловото преми- мени в детоксичната, белтъчната, ензимна-
нава кръвно-мозъчната и плацентарни барие- та, пигментната и въглехидратна функции на
ри като концентрацията му в кръвта на фету- черния дроб.
са е близка до тази на майката. В костните депа Установяват се дифузни дегенеративни
то е неактивно, но при различни състояния, кои- промени в нервните клетки на централно-мо-
то променят алкално-киселинното равновесие зъчните структури, предните рога на гръб-
като инфекции, алкхолни ексцесии, приемането начния стълб и периферните нервни стволо-
на някои лекарства (барбитурати, сулфонами- ве, хепатоцитите и др.
458
Клинична картина: В протичането на хроничното оловно отра-
Остро отравяне обусловено от професио- вяне се наблюдават: Оловно отравяне в лека
нална експозиция се среща рядко. Може да има степен с астено-вегетативни прояви, стомаш-
битов характер. Характеризира се с появата на но чревни с хипо-и анацидитет, хипотония. Леки
хиперсаливация, болки в епигастриума, ентеро- смущения в детоксичната функция на черния
колит или развитието на типична „оловна коли- дроб. Клинико-лабораторно се установява из-
ка“. Едновременно с тази симптоматика бързо се разена плумбемия, повишено количество на
развива анемия с данни за хемолиза, признаци ДАЛК в кръв и урина, ретикулоцитоза, лека ане-
на токсичен хепатит, нефропатия, неврологични мия. В този стадий може да се наблюдава пови-
прояви- гърчове, полиневрит. Артериалното наля- шена честота на спонтанните аборти, понижена
гане се повишава. В първите часове се наблюда- репроукционна способност при жените и нару-
ва възбуда, главоболие, които могат да преминат шена сперматогенезата при мъжете.
в сомнолентност и кома с тежка сърдечно-съдова Средно тежка степен – с оловна колика, ане-
недостатъчност. След прекарани остри интоксика- мия, токсичен хепатит и вегетативна полиневро-
ции с олово може да има остатъчна албуминурия, патия. Лабораторните показатели, характерни
астеновегетативни прояви и енцефалопатия. за оловното отравяне, са значително изявени.
Хронична оловна интоксикация. Обособе- Тежка степен – със сериозна неврологична
ни са следните синдроми: симптоматика като токсични полиневрити, енце-
Оловен фациес, който се наблюдава при по- фалопатия, оловни менингити, токсична епилеп-
тежки оловни интоксикации и се характеризира сия, спинални хемипарези и др. При добри съвре-
със сивкаво-блед, землист цвят на лицето, кой- менни промишлени технологии и профилактика
то изчезва с подобряване на състоянието. Симп- този стадий не се наблюдава. С оглед ранната
томите на професионалния сатурнизъм в уст- диагностика и профилактика на промишленото
ната кухина са: оловни петна или ивици със оловно отравяне у нас са въведени предклинични
сиво-кафяво оцветяване, разположени по пред- състояния „оловоносителство“ – при нискосте-
ния венечен ръб и по-често сладникаво-метален пенна плумбемия, плумбурия, повишени стойно-
вкус, анемия на устните и гингивата, виолетов сти на ДАЛК в урина с възможна оловна ивица или
отенък на бузите и езика и бавно прогресираща петна и без оплаквания от експонираните лица.
дистрофична парадонтопатия. Клинико-лабораторни изследвания: съвре-
Неврологичен синдром – астеновегетативни менната ранна диагностика и профилактика на
прояви като ранен белег на оловната интоксика- отравянето се базира на определянето на количе-
ция: вегетативна полиневропатия и енцефало- ството на оловото в биологични субстрати – кръв,
полиневритен синдром като израз на тежка ин- урина, слюнка, косми и др. Оловото в кръвта при
токсикация с олово. стойности над 400 μg/l или над 2,889 mmol/l за
Стомашно-чревен синдром – с редица смуще- професионално експонирани лица са сигнифи-
ния в гастроинтестиналния тракт като най-харак- кантни за провеждане на лечение (както и коли-
терна е оловната колика – коликообразни болки чеството на олово в урина над 0,531 mmol/l).
в корема, около пъпа с различна интензивност и Други важни лабораторни показатели са по-
продължителност и често протича с упорит запек. вишените стойности на ДАЛК в урина, повише-
Съпътства се от повишено артериално налягане ните количества на уро- и копропорфирини в
и брадикардия (необходимо е да се диференцира урина, увеличаването на свободните еритроцит-
от „остър хирургичен корем“- тук корема е мек). ни порфирини, снижени стойности на хемогло-
Анемичен синдром – характеризира се със бина и броя на еритроцитите, ретикулоцитоза
снижаване на хемоглобина и намаляване броя повече от 15‰ и пунктирани еритроцити пове-
на еритроцитите в различна степен, ритикулоци- че от 0,5‰ в периферна кръв. Само единични-
тоза и непостоянно увеличаване на пунктирани ят анализ не е достатъчно информативен. Необ-
еритроцити в периферната кръв. ходимо е провеждането и на т.н. провокационен
Хепатален синдром – с лабораторно доло- тест с СаNа2 ЕДТА, след който количеството на
вими нарушения във функцията на черния дроб олово в урината отразява мобилизирането му от
при леки интоксикации (повишаване на серум- депата.
ните трансаминази, ЛДХ, понижаване на ХЕА), Диференциална диагноза. Хронични инток-
блокиране на чернодробната гликогеносинтеза с сикации с други тежки метали, анемични синдро-
увеличена гликогенокиназа, нарушения в обмя- ми, хепатити, различните видове наследствени
ната на жлъчните пигменти, увреждане на бел- и симптоматични порфирии, порфиринурии и др.
тъчния синтез с прояви на хипопротеинемия, хи- Лечение. Най-добър е ефектът от лечението с
перглобулинемия и други. Субективни данни за СаNа2 ЕДТА – амп. 10% 10 cm3. Прилага се строго
нарушен апетит, тежест в дясното подребрие, интравенозно разтворен в глюкозно-солеви разт
запек. При по-тежките форми на интоксикацията вори по една ампула три последователни дни, след
се наблюдава токсичен хепатит. Може да се на- което се прави три дни почивка, общо 9-10 ампули
блюдава субиктер или иктер и значителни откло- за лечебен курс (прилагат се и други схеми).
нения във функциите на черния дроб. За перорално лечение може да се използва
Увреждането на бъбреците е възможно, но се Пенициламин (Купренил), табл. 250 и 150mg, 0,5
наблюдава по-рядко. Наблюдават се промени от до 1 g дневно за 7-10 дни.
страна на зрителния анализатор, сърдечно-съ- Пектинът и пектиновите продукти имат добър
довата система, ендокринните органи. профилактичен и лечебен ефект в дози 5-10%
459
пектин 100 g за 15-20 дни. Препоръчва се балне- талпротеинови комплекси на някои ензими,
олечение с води съдържащи сероводород. контролиращи окислителните процеси в мито-
При оловоносители е необходимо да се про- хондрите, както и със свойството му също по
веде провокационен тест с СаNа2ЕДТА или Пе- пътя на ензимна инхибиция да нарушава обмя-
нициламин и се проследи плумбемията и плум- ната на допамина. Класически е афинитетът
бурията. на мангана към базалните ганглии – n. caudatus,
Трудово-лекарска експертиза: При лека gl. pallidus, corpus striatum, което определя него-
степен на интоксикация, след нормализиране вата невротоксичност.
на всички лабораторни показатели, субективни Клинична картина.
и обективни промени, след балнеолечение обик- Остри отравяния. Острите интоксикации са
новено трудоспособността се възстановява. Не- редки, инцидентни и протичат с иритативни прояви
обходимо е след средно-тежки интоксикации или от страна на конюнктивити и на горните дихателни
рецидивиращи леки лицата да се трудонасочат пътища, а в по-тежките случаи с манганови пнев-
към професии без токсични вредности. монии – фебрилитет, кашлица, задух до остра ди-
Профилактика. Противопоказания за рабо- хателна недостатъчност с тахипнея и цианоза.
та в контакт с олово са заболявания на черния Хронични отравяния. Те се развиват в три
дроб, бъбреците, анемични състояния, хипер- стадия.
тонична болест, язвена болест, заболявания на Начален стадий. Протича с неврозоподобна
нервната система и др. Важен е текущия про- симптоматика с преобладаване на хипостенни-
филактичен преглед на 3, 6 и 12 месец в зависи- те ѝ форми – главоболие, лесна умора, апатия,
мост от характера на производството и професи- промяна в настроението, вегетосъдова дисфунк-
оналния риск. Жени във фертилна възраст не се ция по типа на ваготония. Възможна е поява на
допускат на работа. стимулиращия ефект на мангана върху хемопо-
езата. Диагностицирането на манганизма в този
стадий е трудно, защото неврологичната сим-
птоматика е крайно неспецифична и обикновено
протича под маската на невроза, хиподепресив-
3.1.8. Манган – В. Петкова ни състояния и пр.
Втори стадий. В тази фаза посочени-
Манганът принадлежи към групата на теж- те симптоми стават по-демонстративни и трай-
ките метали. Хигиенно значение имат окиси- ни. Появяват се сънливост, емоционална ла-
те му, мангановия сулфат и някои органични билност, несигурност в походката, нарушения
съединения на метала (дитиокарбамати), кои- в говора и мускулния тонус – предвестници на
то се използват като пестициди. паркинсонизма. Едновременно, могат да се ус-
Възможности за отравяне с манган същест- тановят клинични и ЕМГ данни за вегетосензор-
вуват при добива и преработката на мангано- на манганова полиневропатия.
съдържащи руди (пиролузит, манганит, хаусма- Трети стадий. На фона на предшестващи-
нит и пр.) в металургията, при използването на те симптоми се очертават типичните за манга-
пиролузит за получаване на хидрохинони, кали- низма симптоми на паркинсонизъм и амнестико-
ев перманганат и цветно стъкло. Висока е екс- интелектуални нарушения.
позицията на манган във феросплавното про- Лабораторна диагностика. Определянето на
изводство за получаване на висококачествена манган в кръвта и урината нямат особено практи-
стомана. Отравяния се наблюдавани и при елек- ческо значение за диагнозата – тези показатели
троженисти, използващи манганови електроди. се използват като биологични индикатори за екс-
Риск съществува и при производството на сухи позиция. За ранната диагностика на хроничното
алкални батерии. Замяната на тетраетилоло- манганово отравяне имат значение психологич-
во с метилциклопентадинил – манган – трикар- ните тестове, както и относително специфичното
бонил (ММТ) в безоловния бензин създава пред- електромиографско изследване, което установя-
поставки за експозиция и на населението. ва снижена биоелектрична активност за долни-
Пътища на постъпване, биотрансформа- те крайници, положителен стреч рефлекс, доказ-
ция и разпределение в организма. Манганът ващ повишен мускулен тонус в по-ранните стадии
респ. окисите му постъпват през дихателните преди развитието на паркинсоновия синдром.
пътища, стомашно-чревния тракт, а органич- Диференциална диагноза. При диагностич-
ните му съединения и през кожата. За кратко ното обсъждане се имат предвид церебрастении
време циркулира в кръвта, свързан с ß1 глобу- и депресии от друго естество, болестта на Уилсон,
лин, като се разпределя и отлага в мозъка, чер- Паркинсонова болест. Особено отговорно е моти-
ния дроб, бъбреците, червата, мускулите, пан- вирането на мангановия паркинсонов синдром. За
креаса. Достъпът на мангана до мозъка освен него следва да се има предвид младата възраст,
през хематоенцефалната бариера се осъщест- доказаната професионална експозиция и изключ-
вява и директно през олфакторните пътища. ване от анамнезата на черепно-мозъчни травми и
Основният път за елиминиране на мангана е прекаран енцефалит. При паркинсоновата болест
през жлъчката и червата с фекалиите. Отде- треморът е по-груб и почти постоянен.
лянето му през бъбреците е незначително. При острото отравяне диференциална диаг
Токсичен ефект. Токсичността на манга- ноза с бронхопневмония и отравяния с берилий,
на се свързва отчасти с участието му в ме- антимон, хром, кадмий.
460
Лечение. С лечебна, но и с диагностична цел гията, хартиената промишленост, електро-
се провежда хелираща терапия с Ca2Na2ЕДТА никата, военната индустрия и др.
– 10% – 10 сm³ – по 1 амп. дневно в три после- Биотрансформация. Пътищата на про-
дователни дни с двукратно повторение на курса никване са дихателният, храносмилателният
през интервали от три дни. В случаите на тежък и кожата. Живакът е мощен инхибитор на ен-
манганизъм антидотната терапия няма ефект зимите с афинитет към свободните радикали
и терапията е изключително симптоматична. и предимно сулфхидрилните групи. Той води до
Симптоматично е лечението на неврастенните морфологични промени на ендоплазматичния
състояния и на паркинсоновия синдром. ретикулум в хепатоцита, намалява съдържа-
Съвременната терапия на манганзма включ- нието на цитохром Р-450 и ОСФ и инактивира
ва и високи дози вит. Е. редица ензими в проксималните бъбречни кана-
Прогноза и трудоволекарска експертиза. В ли. Елимиринето му е основно през бъбреците.
началните стадии, при правилно лечение и сво- Клинична картина. Острото отравяне на-
евременно прекратяване на професионалния стъпва при инхалиране на живачни пари или пе-
контакт с манган може да се постигне регресия рорално приемане на неговите соли (най-ток-
на клиничните симптоми. Диагностицирането на сични са меркурихлоридът и живачният цианид).
хронична манганова интоксикация, независи- При постъпване по дихателен път водещи са:
мо от стадия ѝ е показание за преустановяване – белодробен синдром, който се характери-
на контакта с ноксата и трайно трудоустрояване зира с кашлица, болки в гърдите, задух, поняко-
или определяне на група инвалидност. Клинич- га токсопулмонит и по-рядко белодробен оток и
ните симптоми на паркинсонизма могат да се по- треска. Усложнения – пневмоторакс, подкожен
явят и след преустановяване на професионал- емфизем, прогресираща пневмофиброза, брон-
ната експозиция с манган като израз на късна хиектази;
еволюция на отравянето. – неврологичен синдром с главоболие, па-
Продължителното професионално въздейст- рестезии, тремор, а при по-тежки интоксикации
вие на мангана води и до снижение на естест- полиневрити.
вената имунобиологична резистентност на ор- При постъпване на живачните съединения
ганизма и до чести възпалително-инфекциозни перорално се разгръщат:
заболявания на дихателните органи (пневмонии – гастроентестинален синдром, който се из-
и бронхити). явява за кратък период от приема с обилна са-
Профилактика. Медицинската профилак- ливация, болки в епигастриума, обилно повръ-
тика включва предварителни медицински пре- щане, профузни диарии. В устната кухина се
гледи, целящи недопускане на работа в контакт появяват улцеро-хеморагични стоматити и гин-
с манган на лица с органични и изразени функ- гивити.При тежки остри интоксикации се стига
ционални заболявания на ЦНС, хронични хепа- до изразена дехидратация на организма с хипо-
тити, хронични заболявания на дихателните ор- волемия, колапс и шок.
гани, анемии. При периодичните прегледи освен – бъбречен синдром – от няколко часа до
задължителното определяне на манган в биоло- 2 денонощия диурезата намалява, появява се
гични среди се изисква участие на невролог. албуминурия и за кратко време настъпва остра
Препоръчва се лечебно-профилактично хра- бъбречна недостатъчност.
нене: диета Б – кисели и обогатени с пектин хра- Острото отравяне може да настъпи и през ко-
ни и напитки, които имат лек антидотен ефект. жата при прилагане на живаксъдържащи мази
Витаминопрофилактика. или при контакт с живачноорганични съединения.
Могат да се наблюдават и алергични реакции.
Хроничната интоксикация с живак се харак-
теризира с:
– неврологичен синдром с астеновегетатив-
3.1.9. Живак – Ст. Андонова ни прояви, тремор, нарушен почерк, тахикардия,
хипертония, стенокардия и др.
Живакът е единственият течен метал и – симптоматика от храносмилателната сис-
се изпарява при 0°С, като парите му са 7 пъти тема като метален вкус в устата, обилно слюно-
по-тежки от въздуха. Живакът съществува в отделяне, изтръпване на зъбите, живачна ивица,
елементарно състояние и тогава риск за ин- безапетитие, диарии, редуващи се със запек.
токсикация представляват неговите изпаре- – бъбречен синдром. Неорганичните съе-
ния. Токсични са неговите съединения,в които динения на живака предизвикват предимно ув-
той се намира в първи и втора валенция (мер- реждания на тубулите с развитието на леки
куросъединения и меркурисъединения) като функционални нарушения до тежки токсични не-
живачен сулфид (цинобър), живачен окис (жълт фропатии. Органичните съединения водят до ог-
и червен), меркурохлорид (сублимат), меркури- нищен екстра- и интракапилярен гломерулоне-
цианид и др. Живакът образува с другите ме- фрит с умерено поражение на тубулите.
тали като злато, сребро, цинк, олово, калай При тежки хронични отравяния се наблюдава
сплави т.нар. амалгами. Съществуват и ор- анемия. При контакт с живачни съединения се
ганични съединения на живака. Използва се във наблюдават хронични дерматити и екземи.
фармацевтичната промишленост, цветната Диагнозата се изгражда от анамнезата за ин-
металургия, приборостроенето, стоматоло- халиране на живачните пари или приема на жи-
461
вачни съединения, нивото на живака в кръвта и нето (от 1 до 5 h) се появяват отпадналост, суха
урината. Диференциална диагноза-отравяне с кашлица, опресия в гърдите, втрисане, повише-
берилий, арсен, кадмий, манган, етиленгликол и на телесна температура до 38-40°С, зачервено
соматични заболявания, протичащи с горепосо- лице, хиперемирани лигавици, обилно изпотя-
чените синдроми. ване, последвано от спадане на температурата.
Лечение – антидотно с Dimercaptol (amp. Възможно е, синдромът на леярската треска да
100 mg/ml), Unithiol (amp. 25 mg/ml), по 1 mg рецидивира след 1-3 или повече дни.
на 10кg строго интрамускулно! При остри от- Тежко остро отравяне – наподобява клни-
равяния дозата се прилага един-два дни през ничната картина на отравяне с въглероден окис
4-6 h, в зависимост от тежестта на интоксикаци- и протича с адинамия, главоболие, апатия, де-
ята, с намаляващи дози през следващите дни. зориентираност, загуба на съзнанието, клонич-
Прилагат се Vit.C и витамини от група В. Адек- но-тонични гърчове, делириум, хипертермия,
ватна водно-солева реанимация. Стомашно- Чейн-Стоксово дишане, кома. Уврежданията от
чревна депурация. Органопротективна терапия. страна на други органи и системи най-често се
При бъбречна недостатъчност – диализни ме- свеждат до развитие на пневмония, белодробен
тоди. При хронични интоксикации антидотът се оток, разностепенно изразени промени от стра-
прилага еднократно за 7 дни при контролиране на на черния дроб и др.
на нивото на живака в кръвта и урината. Хронични отравяния. Характеризират се с
хронични иритативни промени на горните диха-
телни пътища. Наблюдават се субатрофични и ат-
рофични ринити, фарингити, синуити, кръвотече-
ние от носа и перфорация на носната преграда.
3.1.10. Никел – Й. Хаджиева Никелът и съединенията му имат сенсибилизи-
ращо действие върху кожата и лигавиците (алер-
Никелът е сребристобял метал с характе- гични дерматити, екземи, бронхиална астма). Ув-
рен блясък, ковък и пластичен. Той е лесно то- режданията на нервната система са предимно
пим, разтваря се в разредена азотна киселина. астено-вегетативни (главоболие, лесна умора,
Лесно реагира с халогени, сяра, фосфор, арсен, световъртеж, артериална хипертония). В отделни
антимон и др. случаи се наблюдават и органични увреждания на
Употреба. Никелът се използва основно за нервната система, на слуховия и зрителния ана-
получаване на сплави с други метали, прите- лизатори. Бъбречни увреждания при висока екс-
жаващи високи механични, антикорозивни, маг- позиция на разтворените му съединения.
нитни, електрични и термоелектричи свой- Никелът и съединенията му- особено нике-
ства. Намира приложение при производството лов карбонил, никелов оксид и сулфид, имат
на алкални акумулатори, за химична апаратура, канцерогенен ефект особено върху дихателна-
катализатори, в реактивната техника и кон- та система (карцином на белите дробове, носа и
струкция на атомни реактори и др. околоносните кухини).
Биотрансформация. Никелът и съединения- Клинично-лабораторни изследвания. Хе-
та му попадат в организма главно по дихателен матологични показатели – установява се умере-
път, а никеловият карбонил – и през кожата. Ни- на левкоцитоза с лимфо- и моноцитоза, рядко
келът се открива в черния дроб, слезката, бъбре- левкопения и бързо преходна ретикулоцитоза.
ците, а никеловият карбонил – и в белите дробо- Клинично-химични показатели – най-често хипе-
ве, мозъка, сърцето и кората на надбъбреците. рензимемия на АСАТ, АЛАТ, ГГТП и др. Увеличен
Възможно е преминаването му през плацентата. карбоксихемоглобин, вследствие частичен раз-
Елиминира се чрез бъбреците и червата. пад на никелов карбонил с отделяне на СО.
Никеловият карбонил се отделя и с издишания Съдържанието на никел в урината се използ-
въздух. ва като експозиционен тест (норм. стойности 0.1
Патогенеза. Патогенетичният механизъм – 2.5 μg/l).
на токсичното действие на никела не е напъл- Диференциална диагноза. При остри отравя-
но проучен. Той е и предполагаем есенциален ния диференциална диагноза с остри отравяния
микроелемент. Токсичността на съединения- от въглероден окис, азотни окиси, с „метална трес-
та му варира чувствително в зависимост от ка“ причинена от цинк, мед, манган и др. При хро-
разтворимостта им. Никелът притежава ло- ничните отравяния- непрофесионалните уврежда-
кално дразнещо действие върху кожата и ли- ния на белите дробове, черния дроб, кожата и др.
гавиците. Той има качества на алерген и ензи- Лечение. При острите отравяния се прилага
мен ефектор- подтиска ензимната активност комплекс от терапевтични процедури (дихателна
(аргиназа, карбоксилаза и др.). Безпорен е него- реанимация, глюкокортикоиди, калциеви препа-
вия канцерогенен ефект. Дискутира се тера- рати, диуретици). При индикации – вливания на
тогенното му действие. глюкозни и водно-солеви разтвори. Като антидот
Клинична картина. Отравянията с никел са се използва димеркапрол. Лечението на хронич-
остри и хронични. В производствени условия, ните отравяния е симптоматично и общо укреп-
остри отравяния се наблюдават предимно с ни- ващо организма.
келов карбонил. Експертиза на работоспособността.Остри-
Леко остро отравяне – наподобява това при те отравяния обуславят най-често временна не-
леярската треска. Няколко часа след експонира- трудоспособност, а хроничните – трайно огра-
462
ничаване на работоспособността за работа в Клинична картина
контакт с токсични вещества. Остри отравяния. Един-два часа след пог-
Профилактика. Санитарно-техническа про- лъщане на фосфорни съединения се появяват
филактика и медицинско наблюдение на екс- първите симптоми от страна на храносмилател-
понираните лица. Не се допускат на работа в ния тракт – гадене, повръщане, стомашни болки,
контакт с никел лица със заболяване на дихател- диарични изхождания. Характерно е фосфорес-
ната и нервната системи, заболявания на чер- цирането на повърнатите материи и изпражне-
ния дроб, бъбреците и кожата. нията. Няколко дни по-късно се развиват хепа-
Периодичните медицински прегледи се из- то-ренални увреждания – хепатомегалия, иктер,
вършват един път на 12 месеца с участие на те- олигурия, уремия, хеморагична диатеза. Може
рапевт, оториноларинголог и по показания – дер- да се развие хипокалциемия, довеждаща до по-
матолог. ява на изтръпване на крайниците, парези, тета-
ния, тризмус, в най-тежките случаи – сърдечна
аритмия и кома.
Известни са свръхостри форми на интоксика-
ция, завършващи летално за няколко часа и про-
3.1.11. Фосфор – Т. Кунева явяващи се с тежък иктер, гърчове, делир, кома.
Инхалирането на прах от фосфорни съеди-
– Некрози на челюста нения може да предизвика бронхоспазъм с каш-
– дразнене на ГДП лица, стягане в гръдния кош, задух, сухи хрипо-
– кожни изгаряния ве. Локалните тъканни некрози са причина за
– чернодробни и бъбречни увреждания хемоптое. В някои случаи се развива химическа
Фосфорът е есенциален микроелемент за пневмония с дихателна недостатъчност, преми-
човешкия организъм. Фосфорът не се среща наваща в белодробен оток и сърдечна аритмия.
в природата в свободно състояние, а само във Инхалирането на фосфоводород причиня-
вид на съединения, като най-голямо количество ва главоболие, световъртеж, шум в ушите, умо-
се съдържа в минерала апатит. Има две алот- ра, слабост, гадене, повръщане, силна жажда,
ропни форми – бял (жълт) и червен фосфор. суха кашлица, стягяне в гърдите, задух. Невро-
Белият фосфор е силно токсичен и хими- логичните симптоми включват атаксия, паресте-
чески много активен. Той се използва за по- зии, тремор, диплопия. Смъртта може да натъпи
лучаване на червен фосфор и фосфорни съ- вследствие кардио-васкуларен колапс или диха-
единения, в експлозиви, фойерверки, димни телна недостатъчност.
бомби, за изработка на полупроводници, вли- При контакт с фосфорни съединения по ко-
за в състава на сплави. Фосфорната кисели- жата се появяват тежки изгаряния, най-често ІІ и
на се употребява в производството на супер- ІІІ степен, като улцерозните дефекти заздравя-
фосфатните торове. Червеният фосфор е ват много бавно и трудно.
много по- слабо токсичен поради неразтвори- Хронични отравяния. За начални симптоми
мостта си във вода. Използва се за изработка на хронично отравяне се приемат диспептични
на кибрит, в металургията и селското сто- нарушения под формата на гастроентерит. Ха-
панство. рактерни са уригванията с миризма на чесън, га-
На продължителна професионална екс- дене, повръщане, коремни болки, понякога ди-
позиция с фосфорни съединения са изложени арични изхождания. Постепенно се развиват
работниците при производството на експло- анемия, субиктер по кожата, кръвоизливи по ли-
зиви, кибрит, фосфорни торове, фосфорни съ- гавиците, токсичен хепатит и нефрит.
единения, полупроводници. Непрофесионално При дълготрайна експозиция, най-характер-
отравяне може да се наблюдава при случайно ни са промените в костната система. Типични
или умишлено поглъщане на фосфорни съеди- са некрозите в горната и долната челюст. Кари-
нения озните зъби улесняват действието на фосфора
Абсорция, метаболизъм, екскреция. Фо- върху челюстите – оплаквания от болки в зъби-
сфорните съединения проникват в организма те, последвани от възпаление на гингивата, ран-
главно чрез храносмилателния тракт, по-ряд- но разклащане и изпадане на зъбите, периостит,
ко през дихателната система, кожата и лига- некроза на костта с гноене. Среща се сиво-жъл-
виците. В организма по-голямата част от тях та или кафява ивица на предните зъби. Рядко се
метаболизират и се елиминират в значително наблюдават спонтанни фрактури на дългите кос-
количество през бъбреците като соли на фо- ти вследствие декалцификацията.
сфорната киселина. При продължителна експозиция на прах от
В черния дроб фосфорът се свързва с проте- фосфорни съединения се развиват хронични ри-
ини и разстройва функциите на редица ензим- нити, ларингити, бронхити, понякога пневмонии
ни системи, регулиращи окислителните проце- и обструктивна белодробна болест.
си в клетките на ЦНС, черния дроб, бъбреците, Лабораторни изследвания. При остро отра-
уврежда метаболизма – особено на въглехидра- вяне се наблюдава нарастване на активноста на
тите, като блокира фосфорилирането. Хро- чернодробните ензими, хипербилирубинемия,
ничната експозиция на фосфор причинява су- левкопения, хематурия, протеинурия. След ос-
бепифизни костни образувания с васкуларни тра интоксикация може да се развие артериална
нарушения, довеждащи до костни некрози. хипоксемия.
463
При функционално изследване на дишането Хронично отравяние
се установява обструкция или смесен тип венти- – умора, отпадналост
латорна недостатъчност. Рентгенографията ус- – гастроинтестинални оплаквания
тановява пневмония, белодробен оток, некрози – миризма на чесън на издишания въздух и
на челюстта. потта
Диференциална диагноза се прави с остро – дерматити,паронихия,алопеция
отравяне с фалоидни гъби, при хроничните отра- – конюктивити
вяния – с терахлорметан и арсенови препарати. Селенът (Se, атомно тегло – 78, 96) се сре-
Лечение. Специфичен антидот няма. При пе- ща в няколко алотропни форми,от които най-ва-
рорално поглъщане – стомашна промивка с вода жни са червеният аморфен и сивият метален се-
и калиев перманганат, може и с 2 % разтвор на лен.Селенът е по-малко токсичен в сравнение
меден сулфат. След промивката се прилагат по- със своите съединения – селенов диоксид (SeO2),
следователно салинно очистително (магнезиев селенов триоксид (SeO3),селеноводород (H2Se) и
или натриев сулфат); 100 ml течен парафин; 15 ml солите на селенистата,селено-водородната и
1 % р-р на меден сулфат; неколкократно дневно селеновата киселини.
натриев бикарбонат. В зависимост от хемодина- Употреба. Селенът и съединенията му на-
мичните показатели се включва венозна капкова мират приложение в стъкларската, керамична,
инфузия на глюкозни и водно-солеви разтвори: фармацевтична и каучукова промишленост, при
витамин В1 и С. Провежда се хепатопротективно производството на висококачествена легирана
лечение с 10% 500 ml левулоза. За предотвратя- стомана, пластмаси, пестициди и др.
ване на бактериална инфекция се включват ан- Професионална експозиция. Работни-
тибиотици. При развитие на хипокалциемия се ците, заети при топенето и пречистването
назначава 10% 10 ml калциев глюконат интраве- на мед, са експонирани на прах от Se и SeO2, а
нозно. При кожни и очни изгаряния – обилно из- също така и на Н2Se, получаващ се при взаимо-
миване с вода. При тежки изгаряния кожата се действието на киселините със селенидите (съ-
намазва и с 3% разтвор на меден сулфат за неут- единения на Se с металите). Въздействието
рализиране на действието на фосфора. на Se се установява и при работещите в елек-
Прогноза. При тежките остри отравяния трониката, керамиката, стъкларството, ка-
смъртността е висока. При всички случаи на ос- учуковата и пластмасовата промишленост. В
три интоксикации лечението е продължително. земеделието, при използуването на натриевия
Органните увреждания след хронични отравяния селенит (Na2SeO3) като пестицид.
(хепатит, нефрит, бронхит, костни увреждания) из- Патогенеза. Селенът е есенциален микрое-
искват прекратяване на контакта с токсични ве- лемент.Токсичното му действие е свързано със
щества и могат да обусловят група инвалидност. способността му да блокира сулфхидрилните
Медицинска профилактика. Противопока- групи на много ензими и сяросъдържащи амино-
зания за постъпване на работа в контакт с фо- киселини и се изразява в нарушение функционал-
сфорни съединения са заболявания на зъбите ното състояние на ЦНС, черния дроб и др.
и челюстта, хронични заболявания на костите, Абсорбция, метаболизъм, екскреция. Селе-
ГДП, белите дробове, черния дроб, органични нът постъпва в организма чрез дихателния път,
заболявания на ЦНС, болести на кръвта и обмя- стомашно-чревния тракт и кожата. В кръвта
ната на веществата. селенът се открива главно в плазмата, свързан
Работниците, ангажирани в производство- с α2 и β1 – глобулиновите фракции и със свобод-
то на бял и червен фосфор подлежат на перио- ните аминокиселини – цистеин, метионин и ле-
дични медицински прегледи на всеки 6 месеца, вцин. Селенът прониква в еритроцитите, като
а лицата от всички останали производства, при съдържанието му в тях е около три пъти по-ви-
които се употребява фосфор, фосфорорганич- соко в сравнение с това в серума. Биотрансфор-
ни съединения, суперфосфатни торове – един мацията на селена се осъществява чрез проце-
път годишно. Профилактичните прегледи се из- сите на редукция, метилиране и свързване или
вършват от интернист и стоматолог, по показа- директно включване в белтъци. Тъканното раз-
ния и от невролог, оториноларинголог и офтал- пределение на Se показва максимални нива в бъ-
молог. Параклиничните изследвания включват: бреците и черния дроб, следвани от тези в ре-
пълна кръвна картина, общо изследване на ури- тината, далака, белите дробове, миокарда,
на и калций в урината; по показания – рентге- скелетните мускули, мозъка и косата. Селенът
нографии на костите. Препоръчва се диета Г от се излъчва главно с урината (30-50%), потта,
предпазното професионално хранене. фекалиите, косата и издишания въздух.
Клинична картина
Остри отравяния се срещат рядко. Инха-
лирането на селенови пари, прах от SeO2, Н2Se,
селенов хексафлуорид и селеноксихлорид при-
3.1.12. Селен – С. Павлова чинява раздразване на лигавицата на горни-
те дихателни пътища и на очите, суха кашлица,
Остро отравяне болка и натиск в гърдите, обща слабост, главо-
– раздразване лигавиците на горните диха- болие, виене на свят, неприятен вкус в устата,
телни пътища и възпаление на кожата гадене, повръщане, миризма на чесън в издиш-
– изгаряне на кожата вания въдух, а понякога и гърчове. При някои
464
случаи се явява белодробен оток, увеличение и със Se е временна. Трайно или временно тру-
болезненост на черния дроб и далака. При кон- доустрояване без контакт с токсични вещества
такт с кожата селеновите съединения причиня- се налага при наличие на остатъчни явления от
ват бавно зарастващи изгаряния, а също и дер- острото отравяне и симптоми на хронична инток-
матити. сикация.
Хронични отравяния. Засягат се дихателни- Профилактика. Херметизация на производ-
те органи – наблюдава се суха кашлица, рино- ствените процеси, осигуряване на ефективна вен-
фарингит, бронхит,. Издишваният въздух и потта тилация и употреба на лични предпазни средства.
са с миризма на чесън, а по лигавицата на вен- Извършване на предварителни и периодични ме-
ците и небцето се появяват бледо розово-жъл- дицински прегледи (1 път годишно) на работници-
теникави петна. Характерни са уврежданията на те. Особено внимание да се обърне върху гастро-
кожата и придатъците ѝ – заболявания на нокти- интестиналните и дерматологични оплаквания, а
те, изменения на зъбния емайл, червеникаво оц- също и откриване на миризма на чесън в издиш-
ветяване на кожата, обезцветяване на косата и вания въздух, която предполага висока селенова
алопеция. Наблюдавани са стомашно-чревни абсорбция. Предпазно професионално хранене –
нарушения (гадене, повръщане, метален вкус диета, Б богата на белтъчни вещества, с повише-
в устата), нервни разстройства, а също забавя- но съдържание на цистеин и метионин.
не на пулса и понижение на кръвното налягане
без органични изменения на сърдечно-съдовата
система. Хроничното въздействие може да при-
чини и конюнктивити – т.н. „розови очи“.
Лабораторни изследвания. Като биологич- 3.1.13. Телур – С. Павлова
ни маркери за експозиция на Se се използува оп-
ределянето му в кръв, урина, коси и нокти. Прие- – Възпаление на респираторните пътища
ма се, че увеличеното съдържание на Se в урина – издишан въздух с миризма на чесън
(Se – У) е сигурен индикатор за селенова аб- – умора, сънливост
сорбция през последните 24 часа. В зависимост – сухота в устата и на кожата
от екскрецията на (Se – У) селеновата експози- – обезводняване
ция се класифицира по следния начин: – оцветяване на кожата в синьо-черен цвят
приемлива: при (Se – У) < 0,1 mg/l; значи- Телур (Te, атомно тегло 127,60). Среща
телна: с концентрация на (Se – У) от 0,1 до 0,5 се като примес при различни руди.Познати са
mg/l и опасна: при (Se – У) над 0,5 mg/l. Количе- две алотропни форми на Te-сребърнобял с ме-
ството на Se в кръв (Se – К) показва по-продъл- тален блясък хексагонален ромбоедричен крис-
жителна експозиция. Ниво на (Se – К) до 0,4 mg/l тал и кафявочерен аморфен прах.
не се свързва с признаци на отравяне; при пови- Употреба. Телурът се използува за по-
шаване от 0,4 до 0,6 mg/l се наблюдават симпто- лучаване на телурови сплави като полупро-
ми на интоксикация. водникови материали.Телуровите съедине-
Хематологични показатели – понижение на ния – телуриди, намират приложение във
хемоглобина и хематокрита, намален брой на фотографията,в керамичната и стъкларска
еритроцитите и относителна лимфоцитоза. От- промишленост, при вулканизиране на каучука,в
белязват се и изменения в показателите, свър- процеса на преработката на нефт,при получа-
зани с окислително-редукционните процеси – по- ване на олово и мед и в електрониката.
нижено ниво на редуцирания глутатион в кръвта. Професионална експозиция. При работни-
Установява се повишена активност на ензимите, ците от стъкларската, керамичната и каучу-
характеризиращи чернодробната функция. ковата промишленост, както и при работещи-
Диференциална диагноза. При острите от- те в електрониката и при пречистването на
равяния диференциална диагноза с интоксика- мед, сребро, злато, олово и бисмут.
ции със серни съединения и нитрозни газове, а Абсорбция, метаболизъм, екскреция. Те-
при хроничните – на отравяния със сяра, арсен лурът и съединенията му постъпват в ор-
и някои тежки метали (кадмий, манган, хром). ганизма чрез гастроинтестиналния тракт
Също така с непрофесионално обусловени за- и белите дробове. Много рядко се наблюдава
болявания на дихателната система, стомашно- проникване през кожата. В организма съедине-
чревния тракт, кожата и др. нията на телура метаболизират до метилте-
Лечение. При острите отравяния се прила- лурид и елементарен телур, който е по-малко
га дихателна реанимация, а при белодробен оток токсичен. Телурът се депонира в костите (до
– глюкокортикоиди, хипертоничен разтвор на глю- 90%) и в черния дроб. Екскрецията се извърш-
коза, калциеви разтвори и др. При изгаряния, ва чрез белите дробове, фекалиите и урината.
причинени от SeО2, се препоръчва употребата Клинична картина
10%-разтвор на натриев тиосулфат (или унгвенти). Остри отравяния: телуроводородът (H2Te),
Хронични отравяния – симптоматично ле- раздразва лигавиците, но поради бързото му раз-
чение на уврежданията на дихателните органи, лагане е по-малко отровен от селеноводорода
стомашно-чревния тракт, кожата и др. Витамино- или арсеноводорода (лигавицата на горните ди-
терапия. хателни пътища се оцветява в чернозелен цвят).
Трудово-лекарска експертиза. Загубата Другите телурови съединения (телуров диок-
на трудоспособността при острите отравяния сид, телурова киселина, телуров хексафлуорид)

465
причиняват главоболие, слабост, виене на свят, ензими – SCDH, MAO и др., увреждайки предимно
учестяване на дишането и пулса, задух, гадене, нервната, храносмилателната, сърдечно-съдо-
повръщане, бъбречни болки, хематурия, цистит, вата системи и кожните придатъци.
цианоза, коматозно състояние. Характерна е ми- Клинична картина:
ризмата на чесън на издишвания въздух и потта. Остро отравяне. Остро отравяне може да
Хроничните отравяния: са съпроводени от се развие при случайно поглъщане на талий и
гадене, повръщане, метален вкус и сухота в уста- съединения. Протича с остър гастроентерит с
та, подтиснато състояние, сънливост. Издишва- холероподобна клинична картина при тежки-
ният от устата въздух е с миризма на чесън – от те отравяния и бързо развитие на полиневрит-
метилтелурид ((СН3)2Те), който е лесно летлив. на, психоорганична патология и хепаторенален
Лабораторните изследвания са неспеци- синдром. Окапването на косата е характерен
фични. Може да се наблюдава хемолиза след признак както на острите така и на хроничните
експозиция на телуроводород. Необходимо е да отравяния с талий. Уврежда се сърдечно-съдо-
се изследва съдържанието на Те в урината, кое- вата система – тахикардия, преходна хиперто-
то не бива да надвишава 0,05 mg/l. ния, снижение на Т-вълната, като при тежки слу-
Диференциална диагноза. С отравяния при- чаи се развива остра сърдечна недостатъчност.
чинени от неорганичните съединения на арсена Хронично отравяне. Хроничните отравя-
и селена, също със сяра, хром, манган. ния наподобяват тези от олово и арсен. Първите
Лечение. Лечението е симптоматично – пул- симптоми на хроничната талиева интоксикация
мопротекция, дихателна реанимация, витами- са засилваща се астения, анорексия и отклоне-
нотерапия. При хемолиза се извършва трансфу- ния в поведението – агресивност или депресия.
зия. Антидотна терапия не се прилага. При напредване на интоксикационния процес се
Профилактика. Херметизаця на техноло- разгръща и пълната картина на отравянето със
гичните съоръжения, вентилация на работни- типичната сензомоторна полиневропатия от дис-
те помещения и контрол на концентрациите на тален („dying back“) тип. Засягат се изключител-
токсичното вещество. Използуване на лични но долните крайници. Отличителен белег е нео-
предпазни средства. Провеждане на периодич- бичайната болка („burning feet“ – симптом). В хода
ни медицински прегледи (1 път годишно). Бре- на отравянето могат да се засегнат и черепномо-
менни жени не се допускат на работа в контакт с зъчни нерви – зрителен, очедвигателен. Разви-
телурови съединения. тието на неврологичната симптоматик се съпро-
вожда от пълно обезкосмяване, кожата е суха,
поява на бели полулунни ивици по ноктите.Пси-
хическите разстройства (говорни нарушения, ма-
ниакални или депресивни състояния) и хепато-
3.1.14. Талий – В. Петкова ренални прояви допълват клиничната картина на
тежките форми на хроничното талиево отравяне.
Талий (Tl) се отнася към редките елемен- Лабораторна диагностика. В подкре-
ти. Той и неговите съединения се използват па на диагнозата са характерната ЕМГ наход-
в полупроводниковата техника, приборостро- ка- типчната за талиевото отравяне аксонална
енето, за оцветяване на стъкла, за производ- „dying back“ дегенерация. Откриването на талий
ството на оптически стъкла, обработка на в урината над 10 μg/l, в ноктите и особено в кос-
скъпоценни камъни и в пиротехниката, като мите подтвърждават експозицията.
катализатор при някои химически процеси. Со- Диференциална диагноза. Прави се с арсе-
лите му влизат в състава на ултравиолетови- ново, оловно, живачно, акриламидно отравяне,
те луминофори. Талиева амалгама се използва порфирия и медикаментозна полиневропатия.
в термометрите за ниски температури. Лечение. Симптоматично. Антидотното лече-
Пътища на постъпване, биотрансфор- ние с хелатори не е ефективно и дори влошава
мация и разпределение в организма. При състоянието.
професионална експозиция талий постъпва в Прогноза и трудово-лекарска експертиза.
организма през дихателните пътища и през Възстановяването при талиевите полиневрити е
кожата. Възможно е случайно поемане на ме- бавен процес, изискващ продължителна терапия
тала през устата със замърсена питейна вода и трудоустрояване.
или храна. След равномерно рапределение меж- Профилактика. Предвид лесното прониква
ду еритроцитите и плазмата в първите часо- не на талия през дихателните пътища и кожа-
ве на постъпването, металът се отлага пре- та е задължително използването на лични пред-
димно в бъбреците и черния дроб. Екскретира пазни средства. Предварителните медицински
се с урината и фекалиите, но също така и с прегледи целят да не се допуснат на работа с та-
потните жлези и бронхиалния секрет. лий лица с хронични и често рецидивиращи за-
Токсичен ефект. Токсичността на Tl е свър- болявания на горните дихателни пътища, със за-
зана с химическия му афинитет, респ. инакти- болявания на периферната нервна система, на
виране на такива биологични антиоксидантни бъбреците и черния дроб. Периодичните профи-
структури като рибофлавина (вит. В2), глутати- лактични прегледи се извършват 1 път годишно
она (сулфхидрилните му групи) и селена, което с участието на невролог и УНГ-специалист. Кон-
води до увеличение на липидната пероксидация. трол на експозицията – определяне на талий в
Той блокира SH групите на митохондриалните урината, ноктите и коси. Витаминопрофилактика.
466
Обикновено при своевременно лечение за 1-2
седмици се постига пълно възстановяване.
При продължителна експозиция на пари и
3.1.15. Ванадий – Т. Кунева прахове от ванадиеви окиси се наблюдават сму-
щения от страна на дихателната система: хрема с
– Дразнене на ГДП епистаксис, ларингит, хроничен бронхит със суха
– бронхиална астма дразнеща, често спастична кашлица. Кашлицата
– зелено оцветяване на езика понякога е с обилна експекторация и хемоптое.
В природата ванадият се среща в редица По-голяма е честотата на пневмониите, протича-
минерали, но най-голямо количество се съдър- щи по типа на металните пневмонии: (берилий,
жа в земното масло. Основният източник на кадмий, манган). При работници с над 10-годиш-
ванадий са ванадиевите руди и ванадиевият на ванадиева експозиция се развива дифузна
сулфид, добивани в Перу и оловно-цинковият пневмосклероза. Наблюдават се алергични ре-
ванадит от Южна Африка. В други руди като акции – бронхоспазъм, пристъпи от бронхиална
ванадинит, роскоелит и карнотит съдъжани- астма, дерматити и екземи. Установяват се бле-
ето на Va е ниско. Шлаката от ферованадия дост на кожата, папулозен обрив на лицето и ръ-
също е източник на този метал. цете, зелено-черно оцветяване на езика.
В най-голямо количество се съдържа в зем- Стомашно-чревните смущения се изразяват
ното масло – при горенето на течните горива в загуба на апетит, гадене, повръщане, запек.
се отделя ванадиев оксид. Може да се развие токсична нефропатия
Ванадият спада към групата на ултрами- От страна на нервната система се конста-
кроелементите. В малки количества той се тират главоболие, световъртеж, лек тремор на
намира в мастната тъкан и кръвта. пръстите на ръцете, психически разтройства.
Употреба. Най-важното приложение на ва- Описани са и възпалителни промени в зрител-
надия е за производство на ферованадий, чугун ния нерв и ретината, тежки конюнктивити.
и легирани стомани, на свръхпроводими спла- Метаболитните нарушения включват наме-
ви за електротехниката, ракетната и ядрена- са в биосинтеза на цистеина и холестерола,
та техника и авиопромишлеността. Ванади- подтискане и стимулиране на фосфолипидната
ят влиза в състава на мастила и типографски синтеза. Високите концентрации предизвикват
бои, в сплавите за магнити и катализатори. инхибиране на серотонина.
Професионална експозиция. Експонирани Лабораторни изследвания. В началото на
са работниците, при смилането и изпичането хронична ванадиева експозиция се наблюдава
на руди, както и при топенето и получаване- увеличение на еритроцитите и хемоглобина, а
то на ванадиевите сплави. Основен източник впоследствие – бързото им намаление. Плазме-
за замърсяване на въздуха с ванадиеви оксиди ният холестерол се понижава. Кожно-алергични
е изгарянето на мазута, и дизеловото гори- тестувания за доказване на сенсибилизация към
во. При горенето на каменните въглища в ТЕЦ ванадиевите съединения.
също се изпускат вредни емисии, замърсяващи Диференциална диагноза с отравяне с ди-
въздуха на околната среда. метилсулфат, с метални пневмонии от берилий,
Абсорбция, метаболизъм, екскреция. Ва- кадмий, манган, цинк и др.
надиевите съединения проникват в организма Лечението на отравянията с ванадий е симп-
през дихателните пътища и храносмилател- томатично. Хроничните бронхити и пневмонии
ния тракт. Абсорбцията в белите дробове е се лекуват с антибиотици, бронхолитици, високи
по-висока при миньори и лица, работещи и жи- дози витамин С. При полиневритни явления се
веещи в непосредствена близост до находи- назначават високи дози витамини от групата В, и
ща на течни горива. Абсорбцията на ванадий физиотерапевтични процедури.
от гастро-интестиналния тракт е незначи- Има единични съобщения за използване на
телна (1-2 %). Излъчва се с урината и изпраж- Unithiol и Dimercaprol като антидотни средства.
ненията. Наблюдава се слаба кумулация в кос- Прогнозата е добра при свевременно пре-
тите. кратяване на контакта и лечение.
Ванадият и съединенията му подтискат Експертиза на работоспособността. При на-
окислителното фосфорилиране в клетките, личие на интоксикация – временно отстраняване
имат иритативно действие, увреждат черния от работа. При развитие на токсична пневмоскле-
дроб, бъбреците, нервната система, липидния роза след остро отравяне и при хронични бронхити
метаболизъм. без дихателна недостатъчност – прекратяване на
Клинична картина контакта с токсични вещества. При често рециди-
Остро отравяне. При високи концентрации виращи бронхити и пристъпи от бронхиална астма
на прахове и пари от ванадиев пентаоксид (дори болните са с трайно намалена работоспособност.
при кратка експозиция – 1час) се наблюдава Профилактика. Основни санитарно- техни-
силно сълзене и зачервявяне на конюнктивите, чески мероприятия са механизация, автоматиза-
серозни и хеморагични ринити, болки в гърлото, ция и херметизация на производствените проце-
кашлица, болки в гърдите. При значителна екс- си, съчетани с вентилация.
позиция може да се развият бронхити и пневмо- Предварителни и периодични медицински
нии. Неврологични прояви – главоболие, свето- прегледи – противопоказания за постъпване на
въртеж, наблюдават се и бъбречни увреждания. работа в контакт с ванадий са атрофичните рино-
467
фарингити, бронхити, бронхиална астма, пневмо- Стомашно-чревна форма – Сладникав ме-
фибрози, хронични заболявания на черния дроб, тален вкус в устата, гадене, повръщане, паре-
бъбреците, нервната система, на предния очен не и болки зад гръдната кост и епигастиума,
сегмент, на зрителния нерв и ретината, хронични диспептични прояви, колапсни и дехидрацион-
заболявания на кожата. ни явления. Впоследствие се развива ренален
Периодичните медицински прегледи се из- синдром (явления на остра бъбречна недоста-
вършват един път годишно от терапевт и задъл- тъчност).
жително се проследява пълна кръвна картина. Хронични отравяния. Най-чести прояви на
хроничните отравяния с цинк са симптоми от
страна на дихателната система (хронични ката-
рални изменения на горните дихателни пътища
– хронични ринити, перфорация на носната пре-
3.1.16. Цинк – Й. Хаджиева града, хронични бронхити, пневмония, а в отдел-
ни случаи и пневмосклероза), храносмилателна-
Цинкът е сивкавосребрист метал със сред- та система (хронични гастрити и колити, язвена
на твърдост. Лесно се окислява. Разтваря се в болест на стомаха и дванадесетопръстника),
минерални киселини, силни основи и амоняк. сърдечно-съдовата система (развитие на ран-
Употреба. Цинкът намира широко приложе- на атеросклероза, ритъмни нарушения), кръвта
ние в машиностроенето (за електролитно по- и кръвотворната система (хипохромна анемия),
критие на метали и за защита от корозия), в нервната система (неврастенни прояви), кожата
металургията (за получаване на сплави), в хи- (токсични дерматити, разязвания на кожата под
мическата, фармацефтичната и текстилната форма на „птичи очи“). Известно е въздействие-
промишлености и др. то на цинка върху имунобиологичната реактив-
Биотрансформация. Цинкът попада в орга- ност на организма и процесите на репродукция.
низма по дихателен и храносмилателен път. Ко- Експериментално са доказани неговите канце-
жата и лигавиците имат второстепенно зна- рогенни и мутагенни ефекти.
чение. Постъпилият през стомашно-чревния Клинико-лабораторни изследвания. Хема-
тракт цинк се резорбира в тънкото черво и бав- тологични показатели – намалено съдържание
но се разпределя в организма. Около 35% от ин- на хемоглобин и брой на еритроцити, анизо- и
халирания цинк е свързан трайно в кръвния серум пойкилоцитоза, полихромазия, левкоцитоза, ео-
под форма на металопротеин, а останалата зинофилия. Възможно е установяване на хипер-
част е свързана лабилно с глобулинов комплекс. гликемия и глюкозурия.
Цинкът се установява в панкреаса, черния дроб, Съдържанието на цинк в кръвен серум се из-
бъбреците, простатата, щитовидната жлеза, ползва при оценка на експозицията на лица в
костите, мускулите, мозъка и др. Елиминира се професионален контакт с цинк – нормални стой-
с фекалиите, урината и в по-незначителни коли- ности 12.0-24.0 µmol/l.
чества – с потта, косата и ноктите. Диференциална диагноза. Острите отра-
Патогенеза. Биологичното значение на вяния с цинк налагат диференциална диагноза
цинка се обуславя от участието му в редица с „метална треска“ причинена от други метали
ензимни системи. Повишеното му постъпване (мед, арсен, кадмий, никел, калай, манган и др.),
в организма предизвиква намаляване на съдър- с остри заболявания на дихателната система, с
жанието на сулфхидрилните групи в серума, корозивни и хранителни отравяния. При хронич-
нарушава електронния транспорт в митохон- ни отравяния трябва да се изключат непрофе-
дриалната дихателна верига, инхибира актив- сионално обусловени заболявания на горните
ността на цитохромоксидазата, нарушава се- дихателни пътища, стомашно-чревния тракт, ко-
креторната функция на панкреаса и др. жата и др.
Патогенезата на причинената от цинка „ме- Лечение. Лечението на острите отравяния –
тална треска“ не е напълно изяснена. Пирогенни- инхалационна форма, включва антипиретици,
ят му ефект се свързва с каталитичната актив- антидоти (CaNa2EDTA или димеркапрол), диха-
ност на финнодисперсните метални частици, телна реанимация и симптоматични средства.
които денатурират клетъчните белтъци. До- При стомашно – чревната форма се прилагат
пуска се и имунен патогенетичен механизъм. очистително, стомашна промивка, физиологи-
Клинична картина. чен серум и полиелектролитни разтвори, проти-
Остри отравяния – протичат под две форми: воколапсни средства и др. Лечението при хро-
Инхалаторна форма („цинкова треска“) – ничните отравяния е симптоматично.
характеризираща се – след латентен период 4-6 Експертиза на работоспособността. При
h, основно с белодробен синдром (дразнене в острите отравяния загубата на работоспособ-
гърлото, кашлица, опресия в гръдния кош), пи- ността е най-често временна. Повтарящите се
рексичен синдром (силен пристъп от треска и хи- „цинкова треска“ и симптоми на хронична инток-
пертермия до 40°С, задържаща се няколко часа сикация изискват временно или трайно трудоу-
и последващо драстично понижаване на темпе- строяване без контакт с токсични вещества.
ратурата с обилно изпотяване) и общо токсичен Профилактика. Санитарно-техническа про-
синдром (неразположение, отпадналост, мус- филактика (херметизация на производствени-
кулни болки, колапсни прояви и др.). Може да се ре процеси, защита на дихателните пътища и ко-
развие (по-рядко) белодробен оток. жата чрез употреба на индивидуални предпазни
468
средства и др.). Медицинска профилактика – не гане в гърдите, затруднено дишане). Наблюдава се
се допускат на работа в контакт с цинк и съеди- хроничен бронхит, начален емфизем и умерено из-
ненията му, лица със заболявания на дихател- разена дихателна недостатъчност. Продължител-
ната, храносмилателната, нервната и сърдечно- ната експозиция на пари на калая може да предиз-
съдовата ситеми, заболявания на черния дроб, вика развитие на пневмокониоза (т.нар. станоза).
бъбреците и кожата. Периодичните медицински Описани са случаи на карцином на белия дроб.
прегледи се извършват един път на 12 месеца с Клинично-лабораторни изследвания. Като
участие на терапевт, оториноларинголог и по по- екпозиционен тест се прилага определяне съ-
казания с дерматолог. държанието на калай в урина (нормални стойно-
сти 0.2-11 μkg/l).
Хематологичните и клинично-химични изслед-
вания допринасят за уточняване на диагнозата.
Диференциална диагноза. При oстри инхала-
3.1.17. Калай – Й. Хаджиева торни отравяния диференциална – диагноза с от-
равяния причиняващи „метална треска“ от други
Калаят е предполагаем есенциален микрое- токсични вещества. Хроничните отравяния с калай
лемент. С ниска токсичност се характеризират се диференцират от заболявания на дихателната
неговите неорганичните съединения, докато система и кожата с непрофесионална генеза.
органичните му съединения са високотоксични. Лечение. Наложително е своевременното
Употреба. Калаят и съединенията му на- прекъсване на контакта с токсичното вещество
мират приложение в текстилната промиш- и елиминирането му от организма (щателно по-
леност, галванопластиката, в стъкларско- чистване на кожата, освобождаване на храно-
то и емайлното производство, при изготвяне смилателния тракт от отровата и др.). Прилагат
на сплави, стабилизатори на пластмаси, пес- се церебропротективни (хипертоничен р-р на
тициди и др. В чист вид калаят се употребява глюкоза – 20-40%, пирамем, витамини от гр B и
при заваряване, калайдисване и др. C, глюкокортикоиди, манитол и др), хепатопро
Биотрансформация. Органичните съеди- тективни,нефропротективни средства и съответ-
нения на калая попадат в организма по диха- на симптоматична терапия.
телен, храносмилателен и кожен път. Калаят Експертиза на работоспособността. При
се задържа кратко време в кръвта. Разпреде- острите отравяния работоспособността е най-
ля се бързо в организма, като най-високи нива често временно загубена. Леките хронични отра-
се установяват в белите дробове, бъбреците, вяния изискват временно трудоустрояване без
черния дроб, далака, костите. Някои от орга- контакт с токсични вещества. Случаите с изразе-
ничните съединения на калая могат да бъдат на, трайна белодробна и церебрална патология,
открити в мозъка и мускулите. налагат трудоустрояване.
Метаболизмът на органичните съединения Профилактика. Санитарно-техническа про-
на калая се осъществява основно в черния дроб филактика – херметизация на производствените
с участие на оксидазите със смесена функция процеси, ползване на индивидуални предпазни
и чрез процеси на деалкилиране и деарилиране. средства с оглед защита на дихателните пътища
Елиминирането на калая и съединенията му и кожата.
се извършва с урината и фекалиите. Медицинска профилактика. Провеждане на
Патогенеза. Органичните съединения на предварителен медицински преглед – не се до-
калая притежават специфично и общотоксич- пускат на работа в контакт с калай и съединени-
но действие. В зависимост от химичната ха- ята му, лица със заболявания на дихателната и
рактеристика на съединението се увреждат централната нервна системи, заболявания на
предимно хепато-билиарната, отделителната черния дроб, бъбреците и кожата. Периодичните
и централната нервна системи. Неорганични- медицински прегледи се извършват един път на
те съединения на калая притежават увреждащ 12 месеца с участие на терапевт, невролог, ото-
ефект върху белите дробове, кожата и лига- риноларинголог и по показания – дерматолог.
виците. Съществуват данни за канцерогенно
действие на калая.
Клинична картина.
Острите инхалаторни отравяния се характе-
ризират предимно с иритативни изменения на гор- 3.1.18. Мед – Т. Кунева
ните дихателни пътища и развитие на „метална
треска“. При перорално попадане на неорганични – Медна треска;
съединения на калая се предизвиква развитие на – алергичен дерматит, зелено-жълто или зе-
гастроентероколит. Органичните му съединения лено-черно оцветяване на кожата;
могат да провокират церебрална симптоматика – ринити, фарингити, гастрити, „медна колика“;
(главоболие, гърчове, фотофобия, нарушено съз- – локално – разязвявания на роговицата на
нание, булбарна парализа, оток на главния и гръб- очите, на кожата, на носната преграда.
начния мозък, кома). Възможно е развитие на ток- Медта е есенциален олигоелемент – играе
сичен хепатит и токсична нефропатия. важна роля в кръвообразуването, в дейността
Хроничните отравяния се характеризират ос- на редица ензими, във функцията на някои ен-
новно с белодробна симптоматика (кашлица, стя- докринни жлези.
469
Намира широко приложение в металургията болки, диарични изхождания. При тежките отра-
и машиностроенето (добив на мед и медни спла- вяния са налице хематологичен (остра вътресъ-
ви – месинг, бронз); в електрониката и радио- дова хемолиза, хемоглобинурия, иктер, вторич-
техниката (проводници, детайли); в химическа- на анемия) и хепато-ренален синдроми.
та промишленост (вакуумапарати, хладилници, Хронични отравяния.
топлообменници); при производството на ми- Дискутабилен е въпросът за хроничните от-
нерални бои, изкуствена коприна, микроторове, равяния с мед. Доказани са хроничните токсични
като катализатор в кожарската индустрия. ефекти на медта само при хора, притежаващи
На професионална експозиция с медни ае- абнормни автозомно-рецесивни гени, предиз-
розоли са изложени работниците, ангажирани викващи развитието на хепато-лентикуларна
при преработката на рудите, съдържащи този дегенерация (болестта на Wilson – дисфункция
метал, както и при топенето и обработката и структурни промени в черния дроб, ЦНС, бъ-
на медта и нейните сплави. Частички от мета- бреците, костите и очите). Първичното наруше-
лен мед или медни сплави могат да попаднат в ние тук е намаленото количество на церулопла-
очите. змин – серумния белтък свързващ се с медта.
Сравнително по-нисък е рискът при селско- След всмукването си в червата медта се свърз-
стопанските работници, инхалиращи прах от ва нестабилно със серумните албумини вместо
меден сулфат и карбонат. трайно с церулоплазмина, като тази връзка бър-
Абсорбция, метаболизъм, екскреция зо се разрушава и медта се отлага в редица ор-
Основни пътища за проникване на медта в гани. При миньорите също може да се увеличи
организма са дихателният (пари и прах) и сто- абсорбцията в организма, когато във въздуха на
машно-чревният (при погъщане). Резорбира се работната среда има наличие на 1-2 % прах от
чрез чревната лигавица, циркулира в кръвта медна руда. Въпреки това убедителни доказа-
под формата на медни албуминати, депонира телства за първично хронично отравяне с мед
се основно в черния дроб и в по-малка степен в (наблюдавано при болни с болестта на Wilson)
бъбреците и панкреаса. Елиминира се главно с не са намирани при професионална експозиция.
урината. Случайното еднократно поглъщане При работещите в контакт с меден прах е кон-
на разтворими медни соли обикновено се счита статиран по- висок процент ринити, фарингити,
за безвредно за резорбирането му, тъй като гастрити. Стомашно-чревните смущения се из-
те предизвикват силно повръщане. разяват в загуба на апетит, гадене, болки в сто-
Клинична картина маха („медни колики“). Сравнително рядко се
Остри отравяния. засягат функциите на черния дроб и бъбреци-
Инхалирането на прахове и аерозоли на мед- те. Рентгенологично при миньори от медни руд-
ни соли може да причини запушване на носа, ници е установен усилен белодробен рисунък,
разязвяване на лигавицата и перфорация на уплътняване на белодробните корени, базален
носната преграда. Няколко часа работа със сто- емфизем. При работниците, пръскащи ежегод-
пена метална мед може да предизвика разви- но лозята с меден сулфат, могат да се наблюда-
тие на „медна треска“. Продромалните явления ват белодробни увреждания, известни като „бял
включват парене и сухота в гърлото, сладникав дроб на пръскачите на лозя“.
вкус в устата, обща слабост и главоболие. Често Често се срещат функционални разтройства
първите симптоми са суха пароксизмална каш- на нервната система, понякога протичащи с
лица, болки зад гръдната кост, недостиг на въз- вазомоторни разстройства.
дух, зачервяване на конюнктивите. Четири-пет Кожните участъци, намиращи се в съприкос-
часа по-късно се наблюдава втрисане с рязко новение с медни препарати се оцветяват зеле-
покачване на температурата до 39°-40°С, бол- никаво-жълто или зелено-черно, а на венците
ки по цялата мускулатура, най-силно изразени се наблюдава зеленикава ивица. Медта и ней-
в долните крайници. Треската продължава 1-2 ните соли имат дразнещо действие върху кожата
часа, след което последва литично спадане на и очите – може да предизвикат разязвявания на
температурата с обилно изпотяване. В кръвта се роговицата, на кожата, на носната преграда, раз-
установяват неутрофилна левкоцитоза с олевя- витие на абцеси, загуба на зрение. Много чес-
ване, последвано от лимфоцитоза, транзиторна то се срещат случаи на алергичен дерматит при
хипергликемия; в урината – левкоцити и цилинд- контакт с медни съединения.
ри. В следващите няколко дни болните се оплак- Лабораторни изследвания. Установява се
ват от обща слабост и отпадналост. Понякога повишено съдържание на хемоглобин, еритро-
пристъпите от медна треска рецидивират през цити и мед в кръвта и костите.
няколко дни. Сравнително рядко по време на Диференциална диагноза при острите отра-
пристъп се нарушават функциите на стомашно- вяния се прави с цинкова и с други метални трес-
чревния тракт и черния дроб. При тежките слу- ки и простудни заболявания на ГДП, а при хро-
чаи катарът на горните дихателни пътища може ничните – със заболявания на стомашно-чревния
да прогресира в спастичен бронхит или огнищ- тракт и ГДП от непрофесионални фактори.
ни пневмонии. При острите перорални интокси- Прогнозата е благоприятна – не остават
кации се развива гастро-интестинален синдром, трайни последици.
проявяващ се с гадене, многократни повръща- Лечение. Антидотно – при остра орална ин-
ния на зеленикаво оцветено стомашно съдържи- токсикация с медни съединения (меден сулфат)
мо, с обилна саливация, коликообразни коремни по схема:
470
1. CaNa2 EDTA – ампули 10% 10 ml/1 g/ днев- във всички органи, но в по-големи количества в
но интравенозно с физиологичен серум или глю- белите дробове, костите и мускулите. Уста-
коза 500 ml в три последователни дни с просле- новено е, че концентрациите на Al в мозъка се
дяване на уринната екскреция. увеличават с възрастта. Елиминирането се
2. D-Penicilamin (Cuprenil) таблетки по 0,250 извършва главно с урината и фекалиите. Па-
g; дневна доза 2 g, максимална дневна доза 3 g. циенти с хронична бъбречна недостатъчност
Лечебен курс – 5 дни. представляват рискова група, поради намале-
3. Dimercaprol (BAL) ампули 5% 5 ml интра- ното излъчване на Al, което води до акумулира-
мускулно 1 път дневно. Съчетано със стомашна нето му в тъканите. Допълнителен път за ек-
промивка с активен въглен, инфузионна реани- скреция може да бъде и потта.
мация с глюкозно- солеви разтвори, вит. С в голе- Патогенеза. Механизмът на токсично
ми дози, глюкокортикоиди (срещу хемолизата). действие на Al не е достатъчно изяснен. При-
При медна треска – физически и психиче- ема се, че при повишена експозиция се засягат
ски покой, вливания на глюкозни разтвори 20% и предимно ЦНС и костите. Алуминият може
40% с аскорбинова киселина; антипиретици, ал- да образува комплекси с аминокиселини, нук-
кални инхалации. леотиди, органични киселини, фосфати, като
При перфорация на носната преграда – токсикокинетиката му зависи от природата
прекратяване на контакта за няколко месеца. на тези комплекси.
Локално почистване с последваща обработка с Клинична картина
антибиотични или кортикостероидни унгвенти. Острите отравяния се характеризират с изра-
При попадане в очите – обилна промивка с зен нарастващ задух, силно ограничени дихателни
вода, прилагане на локален анестетик и накап- движения, цианоза, тахикардия, понижено кръвно
ване на ЕДТА колир през 5 минути в първите ня- налягане, електрокардиографски промени и пре-
колко часа. ходно предсърдно мъждене. По-тежките случаи на
При кожни улцерации – механична обработ- отравяния протичат с бързо развитие на дифузна
ка и компрес с натриев тиосулфат 5%; кортикос- фиброза на белите дробове, рязко изразен пери-
тероидни унгвенти. ферен емфизем, образуване на спонтанен пнев-
Експертиза на работоспособността. При моторакс, често със смъртен изход.
остри отравяния – временна нетрудоспособност. Хроничните отравяния предизвикват пнев-
При остатъчни прояви след остри отравяния и мокониоза (т.н. „алуминоза“). Наблюдава се сил-
изразени явления на хронични увреждания – на уморяемост, задух, кашлица, отслабване на
прекратяване на контакта с токсични вещества. тегло, сухи и влажни хрипове в белите дробо-
Медицинска профилактика. Противопока- ве. Понякога се установява безапетитие, гаде-
зания за работа в контакт с медни съединения са не, болки в стомаха и мускулите на цялото тяло.
хронични заболявания на ГДП и белите дробове, Вторично могат да се наблюдават някои наруше-
на черния дроб, предния очен сегмент и кожата. ния на сърдечно-съдовата система в резултат на
Периодичните медицински прегледи се извършват белодробната фиброза и влошената белодроб-
един път годишно от терапевт; по показания участ- на функция. Възможно е развитие на тежка ен-
ват дерматолог и отоневролог. Лабораторните из- цефалопатия с некоординирани движения, тре-
следвания включват пълна кръвна картина. мор, постепенна загуба на паметта, нарушение
на абстрактното мислене и депресия. Често сре-
щани увреждания на кожата са дерматози, те-
лангиектазии и екземи. Съобщава се и за конюк-
тивити и раздразване на мукозните мембрани на
3.1.19. Алуминий – С. Павлова горните дихателни пътища.
Клинико-лабораторни изследвания. Като
Алуминият (Al) е лек,сребърнобял метал, по- добър биомаркер на експозиция се използва
неразтворим във вода. Разтваря се в основи и определянето на Al в урина (биологично предел-
в повечето киселини. Ситен прах от Al в смес с но допустима стойност – 200 µmol/l).
въздух е взривоопасен. Хематологични показатели: Наблюдава се
Употреба. Алуминият намира приложение намалено съдържание на хемоглобин, лимфо-
при производството на различни метални из- цитоза и еозинофилия. При лица с недостатъчна
делия; за получаване на сплави използвани в са- бъбречна функция алуминият може да причини
молетостроенето и автомобилостроенето; за микроцитоза и хипохромна анемия.
пиротехнически алуминиеви прахове и бои. Съе- Диференциална диагноза. Отравянията с
диненията на Al (оксиди, хлориди, формиати) се Al и съединенията му трябва да се разгранича-
използват в керамичната, парфюмерийната и ват от непрофесионално обусловени заболява-
хартиена промишленост. ния на дихателната, сърдечно-съдовата, храно-
Биотрансформация. Алуминият постъп- смилателната системи, заболявания на кожата и
ва в организма главно по дихателен път и чрез лигавиците.
стомашно-чревния тракт (с храната, напит- Налага се и диференциална диагноза, както
ките, водата). Едновременно приемане на ли- от болестта на Алцхаймер, при която се предпо-
монена киселина може значително да увеличи лага, че акумулирането на Al в мозъчната тъкан
абсорбцията му. От кръвта Al сравнително е една от причините за проявата на болестта,
бързо преминава в тъканите и се разпределя така и от лица с хронична бъбречна недостатъч-
471
ност, подложени на продължителна хемодиали- временна загуба на работоспособността. Хронич-
за, при които се наблюдава хипералуминемия и ните отравяния налагат временно или трайно тру-
акумулиране на Al в тъканите. доустрояване при конкретни трудови условия.
Лечение. При острите отравяния се изисква Профилактика. Санитарно-техническа про-
незабавно извеждане на пострадалия от работ- филактика. Необходимо е строго спазване на из-
ната среда, прилагане на дихателна реанима- искванията за безопасна работа (осигуряване на
ция, а при тежък белодробен оток – глюкокор- ефективна вентилация, задължителна употреба
тикоиди, калциеви препарати, хипертоничен на лични предпазни средства – дрехи, очила, за-
разтвор на глюкоза и др. щитни кремове, текущ контрол на концентраци-
Хроничните отравяния налагат провеждане ите на алуминий и съединенията му във въздуха
на специализирано лечение на уврежданията на на работната среда и др.).
дихателните органи, стомашно-чревния тракт, Медицинска профилактика. Извършване на
кожата и др. Не се препоръчва антидотна тера- предварителни и периодични медицински пре-
пия с Са Na2 ЕДТА, поради липса на ефект. гледи (един път годишно). Особено внимание да
Експертиза на работоспособността. Остри- се обърне на състоянието на белите дробове,
те отравяния с алуминий са свързани най- често с кожата и очите.
Общи проучвания
1. Клинична токсикология, под ред. А. Монов, Мед. и физк., 1981.
2. Михайлов П. Професионални заболявания на кожата. Мед. и физк., София, 1984.
3. Попов Т. и кол. Атлас по токсикокинетика. Мед. и физк., София, 1984.
4. Хигиенна токсикология – спец. част, под ред. Ф. Калоянова. Мед. и физк., София, 1983.
5. Профессиональные болезни, под ред. А. Летавет. Медицина, Москва, 1973.
6. Вредные вещества в промишлености, под ред. Н. В. Лазарев и Э. Н. Левиной, І и ІІ том. Изд.
Химия, Ленинград, 1976.
7. Петкова В., Т. Кунева, В. Костова – Практически подходи в лечението на хроничните профе-
сионални интоксикации в: „Практически подходи в лечението на професионалните болести“ под ред.
М. Демирова, Изд. „Знание“ ООД, 1995, 90- 110
8. Руководство по професиональным заболеваниям, ред. Измеров Н. Ф., Москва, Медицина,
1983, с. 315
9. Служебен бюлетин на МЗ, 1987, бр. 4-5, Наредба № 3 за задължителните предварителн и пе-
риодични медицински прегледи.
10. Handbook on toxicity of compounds. Ed. by Hans G. Seiler. New York and Basel, 1988
11. Health Aspects of Chemical Accident. Organisation for Economic Cooperation and Development.
Paris, 1994
12. Manual of Toxicologic Emergencies. Ed. by Eric Noji. Year Book, Medical Publishers, Chicago, Lon-
don, 1998
13. Medical Toxicology. Second Edition. Ed. by M. J. Ellenhorm, William and Wilkins Company. Balti-
more, 1997.
14. Occupational medicine, Ed. J. La Dou, Apleton& Lange, Norwolk, Connecticut, San Mateo, Califor-
nia, 1990.
15. Comprehensive toxicology, Eds. J. G. Sipes, Mc Qeen Ch., A. G. Galdolfi, Pergamon, 1997, vol. 11.
16. Lewis R. J., Hasardous chemicals desk reference, 3 th ed. New York, Van Nostrand Reinhold, 1993, p. 25
17. Early detection of occupational diseases. WHO, Geneva, 1986.
МЕТАЛИ
18. Запрянов З. Токсикология на метали и неметали в: „Отравяния с тежки метали“ под ред. Вл.
Бояджиев и Цв. Алексиева, С, МФ, 1990, 59- 99
19. Biological monitoring of metals, WHO, Geneva, 1994, p. 78
20. Lewis R. – Metals in: Occupational Medicine edited by J. La Dou, Appleton& Lange, Norwolk, Con-
necticut, 1990, 300-322.
21. Norbderg G. – Metals: Chemical properties and toxicity in: Encyclopedia of occupational healt and
safety, edited by J. M. Stellman – vol. ІV Geneva, International Labour Office, 1998, vol. ІІІ, 63. 14; 63. 44; 63. 9
Aluminium
22. Biological Monitoring of Toxic Metals. Ed. Th. Clarkson, L. Friberg, G. Nordberg and P. Sager,
Plenum Press, 1988, USA, 323-336.
23. Ellenhorn,s Medical Toxicology. Williams& Wilkins, USA, 1997, 1532-1537.
24. Toxicological profile for Aluminium, Public Health Service, 1999, Atlanta, Georgia, USA, 393.
25. WHO, Biological Monitoring of Chemical Exposure in the Workplace, v. 1, WHO, Geneva, 1996, 294
472
26. Toxicological Profile for Antimony and compounds. Public Health Service, Agency for Toxic Sub-
stances and Disease Registry, Atlanta, Georgia, USA, 1992, p. 160
27. Toxicological Profile for Arsenic. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Disease
Registry, Atlanta, Georgia, USA, 2000, p. 468.
28. Кунева Т. – Отравяния с берилий в: „Отравяния с тежки метали“ под ред. Вл. Бояджиев и Цв.
Алексиева, С, МФ, 1990, 204-209
29. Toxicological Profile for Beryllium. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Disease
30. Кунева. Т. – Отравяния с кадмий в: „Отравяния с тежки метали“ под ред. Вл. Бояджиев и Цв.
Алексиева, С, МФ, 1990, 166- 180
31. Запрянов З., Т. Попов – Кадмий в: „Хигиенна токсикология – специална част“ под ред. Ф. Ка-
лоянова, С, МФ, 1983, 18-22
32. Toxicological Profile for Cadmium. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Disease
33. Toxicological Profile for Chromium. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Disease
34. Toxicological Profile for Cobalt. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Disease
35. Toxicological Profile for Copper. Public Health Service. Agency for Toxic Substances and Disease
36. Toxicological Profile for Lead. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Disease
37. Бауер С., Цветанов В., Ристецка – Куч С. Интоксикациjта со манган – нови погледи и диле-
ми. Mak. Med. Pregled, 1999, 53 (suppl. 34), 36-42.
38. Toxicological Profile for Manganese. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and
Disease Registry, Atlanta, Georgia, USA, 2000, p. 504.
39. Petkova V. Chronic manganese intoxication- clinical picture, diagnostics and expertise. Mak. Med.
Pregled, 1999, 53(suppl. 34), 9-12
40. Toxicological Profile for Mercury, Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Disease
Registry, Atlanta, Georgia, USA, 1999, p. 676
41. Elemental Mercury and Inorganic Mercury Compaunds. IPCS, The concies International chemical
assessment document № 50, WHO, Geneva, 2003, p. 61.
42. Toxicological Profile for Nickel. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Disease
Registry, Atlanta, Georgia, USA, 1997, p. 296
43. Фосфор и съединенията му в „Вредни вещества в промишлеността“, ред. Лазарев Н. В., т. ІІ,
София, 1971, 194- 200
44. Toxicological Profile for White phosphorus. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and
Disease Registry, Atlanta, Georgia, USA, 1997, p. 248.
Selenium
45. Ellenhorn S., Medical Toxicology: Diagnosis and Treatment of Human Poisoning, Second Edition,
Ed. M. J. Ellenhorn, Williams& Wilkins, 1997, USA, 1607- 1608.
46. Occupational Medicine, Ed. J. LaDou, Appleton& Lange, California, USA, 1990, 316- 317.
47. Selenium, Environmental Health Criteria 58, WHO, Geneva, 1987, p. 306.
48. Toxicological Profile for Selenium, Agency for Toxic Substances and Disease Registry, Atlanta,
Georgia, USA, 1994, p. 253
49. Zalev. D., Z. Zaprianov, Atomic Absorption Spectrometry in Health Practice, vol. ІІ, 1983, 182- 187.
50. Toxicological Profile for Thallium. Agency for Toxic Substances and Disease Registry, U. S. Public
Health Service, Atlanta,Georgia, USA, 1992, p. 114.
Telurium
51. Encyclopaedia of Occupational Health and Safety, ІV- Edition, Ed. J. M. Stellman, Int. Lab. Office,
Geneva, 1998, p. 63. 39- 63. 40.
52. Industrial Toxicology, ІІІ Edition, Ed. A. Hamilton and H. Hardy, Publishing Sciences Group Inc.,
USA, 1974, p. 173-174.
53. Occupational Medicine, Ed. J. LaDou, Appleton& Lange, California, USA, 1990, p. 317- 318.
54. Toxicological Profile for Tin and compounds. Public Health Service, Agency for Toxic Substances
and Disease Registry, Atlanta, Georgia, USA, 2003, p. 382.
55. Toxicological Profile for Vanadium and compounds. Public Health Service, Agency for Toxic Sub-
stances and Disease Registry, Atlanta, Georgia, USA, 1992, p. 130.
56. Vanadium Pentoxide and other Inorganic Vanadium Compounds. IPCS, The concise International
chemical assessment document № 29, WHO, Geneva, 2001, p. 53.
57. Toxicological Profile for Zinc. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Disease Reg-
istry, Atlanta, Georgia, USA, 1994, p. 259.

473
Органични разтворители
3.2
Разтворителите – водоразтворими (базирани Разтворимостта на липиди (липидоразтво-
на вода) или органични (базирани на въглеводо- рители) е една от най-важните характеристики,
роди), използвани в производството са предимно определящи както ефективността им като про-
органични вещества. В най-големи количества те изводствени разтворители, така и здравния им
са използвани като междинни продукти при ор- ефект. Силата на наркотичният им ефект, а също
ганичния синтез в химическата промишленост, и като обезмастяващ агент е пропорционална
но по-голям е броят на работещите, ползващи на степента на тяхната разтворимост на липиди
ги като средство за почистване, обезмасляване, (различна при отделните органични вещества и
екстракция, разтваряне. съединения).
Стотици органични вещества се използват за
Проникването им през кожата е свързано
изготвяне на над 30 хил. различни видове про-
изводствени разтворители. Тези органични ве- също с липидоразтворимостта, но и с водораз-
щества са със своя физическа, химическа и ток- творимостта – напр. то е по-високо при диметил-
сикологична характеристика и особености, които формамид или гликолови естери, които са липи-
определят тяхното поведение, здравния риск и доразтворители, но са също и водоразтворими.
правят възможно класифицирането им в отдел- Степента на проникването им е свързана и с тях-
ни подгрупи – основна обаче е класификацията ната летливост (изпаряемост при по-ниски тем-
им по химическата им формулировка. ператури) – табл. 3.
Табл. 3. Кратка характеристика на органичните разтворители
Химическа Токсични
Представители Остри отравяния Хронични отравяния параклиника
група ефекти
Мастни въ- Алкени (Парафи- наркотичен ринофарингити дерматити: суха и ери- ЕЕG – дифузни
глеводороди ни) метан, етан, невротокси- гадене, повръщане тематозна кожа бавни вълни
пропан, бутан, хек- чен главоболие, замаяност главоболие, Псих. тестове
сан) сънливост, умора емоционална лабилност ЕМГ – забаве-
Олефини (етилен, нарушено равновесие нарушения в концен- на скорост на
пропилен, амилен, дезориентация трация на вниманието и провеждане по
бутилен) депресия паметта периферните
Нафтени (циклопа- нарушено съзнание корова атрофия нерви
рафини) периферна невропатия Er↓ RE↑
(циклопропан, анемия
циклохексан)
Ароматни въ- бензен (бензол) иритативен ринофарингити дерматити Le↓ Тhr ↓ Еr↓
глеводороди толуен невротокси- неврастенни прояви дистална невропатия Нв↓
ксилен чен вазомоторна възбуда поведенчески и когни- Фенол в ури-
етилбензен миелотокси- конвулсии тивни разстройства ната ЕЕG – ди-
стирен чен кома корова атрофия фузно бавни
хипотония деменция вълни
сърдечна аритмия енцефалопатия психол.тестове
КТ
Петролни бензин наркотичен ринофарингити конюнктивити ЕЕG – дифузни
дестилати невротокси- неврологични разтрой- дерматити бавни вълни
чен ства неврастенен сидром псих. тестове
при аспириране – пнев- анемия Er↓ RE↑Le↓Ly↑
мония
Аминопро- етиленамин иританти конюнктивити ал. контактни дерма- ФИД
изводни на етилендиамин алергени едем на корнеята тити КАТ
мастните въ- циклохексамин ринофарингити спастичен бронхит
глеводороди астма
Хлорирани трихлоретилен наркотичен ринофарингити дерматити ЕЕG
въглеводо- перхлоретилен невротокси- невроповеденчески нарушения в концен- психол. тесто-
роди метиленхлорид чен разтройства: трацията на внима- ве
хлороформ хепатоток- главоболие, замаяност нието и късосрочната КТ
сичен сънливост, умора памет
нарушено равновесие лезия на V ч.м.нерв.
дезориентация, депресия корова атрофия
нарушено съзнание
жълтеница, хепатит
нефропатия
474
Нитропроиз- нитробензен иритативен

цианоза, задух, аритмия, конюнктивити аноксия
водни на аро- нитротолуен наркотичен
безсъние, възбуда, дерматити метНв↑
матните въ- тринитротолуен метхемогло-
атаксия церебрастения Нв↓ Er↓, телца
глеводороди нитрофенол бинобразу-
гърчове, хепатит на Хайнц
тринитрофенол ватели
дезориентираност нару- нефропатия урина: алб ↑
(пикринова к-на) шено съзнание хипертиреоидизъм Er
зрителни нарушения нитрофенол >
анемия, жълтеница анемия 0,06 mmol/l
хепатит катаракта аминофенол >
кожни обриви хепатит 0,09 mmol/l
катаракта
аминопроиз- анилин метхемогло- конюнктивити конюнктивити Нв↓ Еr↓,Телца
водни на аро- дифениламин бинобразу- акроцианоза, астения анемия на Хайнц, ани-
матните въ- р-фенилендиамин ватели главоболие хепатит зо- и пойкило-
глеводороди (урсол) алергизи- виене на свят вестибулопатия цитоза
α и β нафтиламин ращ неустойчива походка атаксия МетНв ↑
канцероге- конвулсии хеморагични цистити
нен кома рак на пикочния мехур урина- алб, Еr,
хепатит хиперкератози, екземи бил ↑ уробили-
акне вулгарис ноген↑
бронхиална астма
алкохоли етилов невротокси- ринофарингити фарингити ЕЕГ
метилов чен цианоза, задух, главобо- дерматити Псих. тестове
изопропилов хепатоток- лие, опиянение, Neuropathia n. optici ●
сичен тремор, невропатии паркинсонов с-м ●
хипоталамусен с-м●
гликоли Етиленглигол наркотичен Главоболие, замаяност, конюнктивити протеинурия
Диетиленгликол нефропатия гадене, повръщане фарингити
пропиленгликол астения нефропатия
координационни нару- дерматити
шения
депресия
феноли Фенол иритативен ринофарингити контактни дерматити Нв↓ Еr↓, анизо-
Крезол вазодилата- хипотермия стомашно-чревни сму- и пойкилоци-
Катехол тивен миокардна исхемия щения (птиализъм, диа- тоза
пирогалол некротичен хепатит рия, анорексия) хемолиза
хидрохинон (черен дроб, нефропатия церебрастенен с-м АСАТ↑ АЛАТ ↑
бъбреци, кожни изгаряния вестибулопатия АФ↑ ЛДХ↑
кожа) неврастенни прояви дистална невропатия протеинурия
невротокси- поведенчески и когни- Фенол в урина-
чен тивни р-ва та, ЕЕГ
корова атрофия, де- ЕМГ
менция психол. тестове
орг. оксиди етиленов и пропи- невротокси- главоболие, виене на тремор Треморограма
ленов чен, ирита- свят, атаксична походка, полиневропатия д.кр. ЕМГ
орг.прекиси оксид тивен говорни смущения акроцианоза
изопропилбензо- корозивен акроцианоза изгаряне на очната ро-
лов хидропероксид говица
естери метилацетат иритативен зачервявания, изгаряния конюнктивити ЕЕГ
етилацетат алергизи- до слепота ринофаринголарингити Психологични
пропилацетат ращ neuropathia.n. optici дерматити тестове
бутилацетат невротокси- ринофарингити
чен главоболие,замаяност,
cънливост
палпитации
задух
етери етил-, диетил-, ме- иритативен ринофарингити дерматити Er↓
тил-диметил-, ви- наркотичен раздразнителност, сън- главоболие, панцитопения
нилетер невротокси- ливост виене на свят
диоксан чен загуба на съзнание
гликолови етери корозивен хепатит
нефропатия
експ-в/у ре- анемия, хемолиза
продукци- енцефалопатия
ята
475
Органични мравчена иританти Конюнктивити дерматити, екземи

киселини оцетна корозивен ринофаринголарингити локално-изгаряния
алдехиди формалдехид наркотичен конюнктивити, ринофа- дерматити
ацеталдехид иритативен рингити астма
глутаралдехид алергизи- възбуждане, треперене,
диметилформамид ращ зрителни смущения
парализа на лицевия
нерв
нистагъм
атаксия
кетони ацетон наркотичен конюнктивити, ринофа- катари на ГДП Hb↓
метилетилкетон иритативен рингити анемия
циклохексанон саливация, замаяност, дерматити
главоболие,
зачервяване на лицето
нарушено съзнание
хл орфлуор- Х л о р ф л у о р к а р - наркотичен ринофарингити дерматити ЕКГ
карбонати бонати (т. марка – невротокси- главоболие, замаяност ЕЕG
фреони) трихлор- чен сънливост, умора
флуорметан (F- 11) к ардиоток- нарушено равновесие
дихлорфлуорме- сичен дезориентация, депре-
тан (F- 12) сия
трихлортрифлуор- нарушено съзнание
метан (F- 113) кардиопатии-ритъмни и
проводни нарушения
– лека степен – характеризира се с преходно

главоболие, световъртеж, еуфория, атаксия, ко-
ито отзвучават след няколоко часа.
3.2.1. Бензол – Й. Хаджиева – тежка степен – наблюдава се психомотор-
на възбуда, сомнолентност, кома.
Чистият бензол е безцветна течност с – фудроаянтна форма – настъпва бърза за-
приятна миризма, добре разтворим в органич- губа на съзнанието, последвано от летален из-
ни разтворители. Парите му образуват с въз- ход в резултат на парализа на дихателния и
духа взривни смеси при определени обемни съ- вазомоторен център.
отношения. След прекарано остро отравяние с бензол
Употреба. Бензолът намира широко при- могат да се установят резидуални явления – гла-
ложение като разтворител на мазнини, лако- воболие, световъртеж, нистагъм, спастични па-
ве, бои и др. Той е изходен продукт за производ- рези, епилептиформени припадъци. Засяга се
ство на голям брой съединения в химическата сърдечно-съдовата система – тахикардия, ек-
промишленост- производство на стирол, фе- страсистолна аритмия, артериална хипотония.
нол, експлозиви, детергенти, лекарства.. Иритативни увреждания на лигавиците – ко-
Биотрансформация. Бензолът прониква нюнктивити, може епистаксис, катар на дихател-
в организма по дихателен и храносмилателен ните пътища до белодробен оток.
път. Възможно е попадането му и през кожата. Хронични отравяния. Наблюдават се при
При еднократна експозиция се депонира основ- по-продължителна експозиция най-често от 3 до
но в ЦНС, надбъбреците, черния дроб и кръвта, а 5 години. Основните увреждащи ефекти са свър-
при продължителна експозиция – в костите, бе- зани с миелотоксичното действие на бензола.
лите дробове, бъбреците, панкреаса и мастна- Потиснати са левкопоетичната, мегакариоцитна-
та тъкан. Той се метаболизира главно в черния та и еритробластната функции на костния мозък.
дроб с участието на чернодробната микрозо- Проявява се имунотоксичното, невротоксично-
мална ензимна система. Метаболити на бензо- то и в отделни случаи канцерогенно действие на
ла са фенолът, пирокатехинът, муконовата ки- бензола. Различават се три степени на хронично
селина, и хидрохинонът. Елиминирането му се отравяне с бензол:
извършва чрез издишания въздух и чрез урината. – лека степен – наблюдават се вегетосъдови
Патогенеза. Еднократното действие на симптоми, умерена левкопения, анемия, начал-
високи концентрации бензол, предизвиква ув- ни прояви на хеморагична диатеза. Изменени-
реждане на нервните структури с подчертан ята са обикновено обратими при своевременно
наркотичен ефект. При продължителна експо- прекъсване на експозицията. В изолирани слу-
зиция на ниски концентрации доминира миело- чаи костно-мозъчните промени прогресират. Мо-
токсичния ефект на бензола. гат да се наблюдават и спонтани ремисии и при
Клинична картина. персистираща експозиция.
Острите отравяния се наблюдават рядко, – средна степен – установява се по-изразе-
главно при аварийни ситуации. Различават се на левкопения, понякога тромбоцитопения, за-
три степени на остри отравяния: дълбочаване на хипохромната анемия и хемора-
476
гичната диатеза, засилване на вегето-съдовите Профилактика. Високият професионален
прояви. риск при продължителна експозиция на бензол
– тежка степен – задълбочаване на костно- (канцероген – група А1), изисква поставянето му
мозъчната хипоплазия до панцитопения. Наблю- под специален контрол и при възможност заменя-
дава се склоност към инфекции и септични със- нето на бензола с друго по-малко токсично веще-
тояния. ство. Наложително е строго спазване на всички
В условия на хронична бензолова експозиция правила за безопасна работа, провеждане на те-
могат да се диагностицират остри и хронични кущ контрол на съдържанието на бензол във въз-
левкози, еритробластози. Те могат да се развият духа на работната среда и съблюдаване на ПДК.
и след прекъсване на експозицията на токсично- Медицинска профилактика. Не се допускат
то вещество. на работа в контакт с бензол, лица със заболява-
Уврежданията на кожата протичат под форма не на нервната система, кръвта и кръвотворния
на контактни дерматити и екземи. апарат, заболявания на кожата и др. Периодични
Клинично-лабораторни изследвания. Во- медицински прегледи се извършват един път на
дещи от лабораторните изследвания са откло- 6 месеца с участието на терапевт, невролог и по
ненията в хематологичните показатели. Те са показания- дерматолог и акушергинеколог.
свързани с увреждания на левкопоетичната, ме- Препоръчва се предпазно професионално
гакариоцитната и еритробластната функция на хранене – диета „Д“.
костния мозък. Установява се намалено съдър-
жание на хемоглобин, намален брой на еритро-
цити, анизо- и пойкилоцитоза, увеличен брой на
базофилно пунктирани еритроцити, ретикулоци-
тоза, тромбопения, левкоцитоза и изменения в 3.2.2. Алкохоли – Р. Стефанова
левкоцитарната формула (миелоцити, метамие-
лоцити) или левкопения, промени в качествена- Групата на алкохолите включва голям брой
та характеристика на левкоцитите, наличие на съединения. Те биват едноатомни и многоа-
хромозомни аберации в клетките на костния мо- томни, първични, вторични и третични, на-
зък и в периферната кръв. ситени и ненаситени. Алкохолите намират
Съдържанието на вит. „С“ в урината е нама- широко приложение като органични разтво-
лено. Имунологичните показатели (Ig A и Ig G) рители и се използват и в органичния синтез
сочат намаление, а съдържанието на Ig М е леко – производството на пластмаси, изкуствен
увеличено. Определянето на муконова киселина каучук, бои, лакове, почистващи препарати,
и фенол в урината се използва като експозици- козметични средства, спиртни напитки и др.
онни тестове. Метилов алкохол.
Диференцална диагноза. Острите отравя- Метиловият алкохол (метанол) е безцвет-
ния налагат диференциална диагноза с алко- на, лесноподвижна течност, със специфична
холно отравяне, отравяне с бензин и др., а хро- миризма. Разтваря се във вода, етанол, бен-
ничните- с хеморагична треска, системни кръвни зол, ацетон и други органични разтворители.
заболявания, септични състояния и др. Парите му образуват с въздуха взривоопасни
Лечение. При острите отравянив е наложи- смеси. При окисление образува формалдехид,
телно незабавно прекъсване на контакта с ток- мравчена киселина и въглероден двуокис.
сичното вещество (извеждане от обгазената Приложение. Метанолът се използва за
среда, при попадане на бензола през стомаш- производство на формалдехид, в бояджийство-
но-чревния тракт – промивка на стомаха с вода и то, като добавка в течните горива (за пови-
медицински въглен, промивка на очите). Прила- шаване на октановото число), антифриз и др.
гат се антихипоксични и антиаритмични препа- Професионален риск съществува за работ-
рати, аналептици, ноотропни медикаменти, сти- ниците, при нехерметизиран трудов процес и
мулатори на дишането, кислородна терапия, а при контакт с открити повърхности на веще-
при апное – интубация и командно дишане. ството. Лица, консумиращи недоброкачестве-
Лечението на хроничното отравяне с бензол ни спиртни напитки, с високо съдържание на
е симптоматично. При данни за увреждане на метанол, са застрашени от непрофесионални
костно-мозъчната функция се извършва прекъс- отравяния.
ване на експозицията. Прилагат се транквилиза- Биотрансформация. Метанолът прониква
тори, витаминотерапия (вит. „С“ и витамини от в организма главно по инхалаторен път. Въз-
групата „B“), кортикостероидни, анаболни препа- можна е и резорбцията му през кожата. Раз-
рати и др. пределя се в: черен дроб, бъбреци, стомашно-
Експертиза на работоспособността. При чревен тракт, сърце, мускули, мастна тъкан и
остри отравяния работоспособността е най-чес- мозък. Значителна част се окислява, като об-
то временно загубена. При хроничните отравя- разува формалдехид и мравчена киселина, кои-
ния в зависимост от степента на увреждания- то довеждат до тежка метаболитна ацидоза,
та се налага временно трудоустрояване от 3 до увреждане на нервната система и зрителния
6 месеца (при лека степен на отравяне) и трай- нерв. На клетъчно ниво се блокират ензими,
но трудоустрояване (при средна и тежка степен). като хексокиназа и др. Метиловият алкохол
В редица случаи се налага определяне на група се елиминира с урината под форма на мравче-
инвалидност. на киселина и като неметаболизиран метанол.
477
Незначителни количества се отделят като Контрол на концентрациите на метанол във въз-
бета-глюкоронид. духа. Ползване на филтриращ противогаз. Про-
Метанолът притежава наркотично дейст- тивопоказани за работа с метанол са лица със
вие и има кумулативен ефект. Механизмът заболявания на черния дроб, бъбреците, оч-
на токсичното му действие се свързва с про- ния анализатор и нервната система. Периодич-
дуктите на окислението му (мравчена кисели- ни профилактични прегледи се извършват един
на и формалдехид). Очният анализатор се ув- път годишно, с участието на терапевт, невролог
режда поради нарушаване в окислителното и офталмолог.
фосфорилиране в ретината. Етилов алкохол
Клинична картина. Представлява безцветна летлива течност
Остри отравяния могат да настъпят при ин- с характерна миризма. Етиловият алкохол
халиране на високи концентрации на метанол (етанол) е слабо токсичен, с подчертана ли-
или при поглъщането му (битово). Леталната потропност, увреждайки предимно ЦНС и чер-
доза е от 10 до 60 cm3, в зависимост от възрас- ния дроб, като блокира функциите на редица
тта и индивидуалните особености на организма. ензими в клетъчните органели. Разгражда се
Проявява се с главоболие, отпадналост, виене на от алкохол дехидрогеназата до въглероден ди-
свят, намален слух и шум в ушите, болки в коре- оксид и вода. При експозиция на етанолови пари
ма и повръщане. В тежки случаи се наблюдават или поглъщане (остро отравяне) се наблюдават
гърчове и кома. Характерни са уврежданията на промени главно от страна на ЦНС: първоначално
очния нерв. Първоначално зениците са разшире- са налице еуфория, хипертимия, психомоторна
ни и намалява зеничния рефлекс. По-късно на- възбуда. При по-тежки интоксикации се проявява
стъпва ослепяване, последвано от цианоза, Чейн наркотичният ефект на етанола-атаксия, сомно-
Стоксово дишане (поради булбарни парализи), лентност, сопор, кома, хипорефлексия. Възможно
апное и летален изход (в над 20% от случаите). е потискане на дишането и хемодинамиката.
Хронични отравяния – наблюдава се главо- Продължителна експозиция на пари на ета-
болие, отпадналост, световъртеж, нарушен ри- нол (хронично отравяне) в концентрации над
тъм на съня, смущения в зрението, вегето-съ- 5,000 ppm (10 пъти над нормата) причинява
дови смущения – промени в рефлекса на Ашнер дразнене на лигавиците (очи, нос), главоболие,
– Данини и в ортоклиностатичния рефлекс, тре- отпадналост, умора, световъртеж, сънливост.
мор на клепачите и ръцете, повишени сухожил- Попаднал върху кожата предизвиква дерматити.
ни рефлекси и др. Епидемиологични данни за канцерогенен
Лабораторни изследвания. Силно намале- ефект – увеличена честота на рак на ларинкса,
ние на алкалните резерви в кръвта (ВЕ), нали- при експозиция на синтетично получен етанол,
чие на метанол, сгъстяване на кръвта, увеличен се свързват преди всичко с примесите в него –
брой на еритроцитите и повишен хемоглобин. В диетилсулфат и др.
урината се намира албумин, хиалинови цилинд- Лабораторните изследвания показват уве-
ри, метанол и ацетон. личено съдържание на алкохол в кръвта, поло-
Диференциална диагноза се прави с отра- жителна проба за етанол в урината. В третата и
вяния от етилов алкохол, ботулизъм, атропин, четвъртата степен на остро алкохолно отравяне
етиленгликол, ТЕО, толуол, никелов карбонил. намалява излишекът от основи в кръвта (ВЕ) –
Лечение. Антидот е етанола (намалява се наличие на метаболитна ацидоза, ацетоновите
разграждането на метанола) – при остри отравя- тела в урината се увеличават.
ния 10g етанол/h, в 5% р-р, капково, венозно. Диференциална диагноза. Интоксикации с
Промивка на стомаха с 2% натриев бикар- бензин, бензол, толуол, ацетон, въглероден окис,
бонат, приемане на магнезиев сулфат по 30 g в други видове кома с непрофесионална етиология.
чаша топла вода, инфузионна терапия с глю- Лечение. Прилагат се церебропротективни
козни и алкални водно-електролитни разтвори, средства: при нужда – седативни, (фенотиазино-
до 3 литра в денонощие. Ако болният е в съзна- ви невролептици), или аналептици, дихателна и
ние алкални средства могат да се приемат и пе- кардиоциркулаторна реанимация.
рорално в продължение на 2-3 дни, (коригиране Профилактика. Ефективна вентилация на ра-
на метаболитната ацидоза). Контролират се хе- ботните помещения. Херметизация на производ-
модинамичните показатели и за поддържане на ствените процеси и съдове за съхранение. Пред-
сърдечно-съдовата система се прилагат кофеин, варителни и периодични медицински прегледи.
кардиазол и др.; витамини – С, В1, В12, срещу ток-
сичното увреждане на зрителния нерв. По-късно
се прилага балнеолечение и физиотерапия.
Експертиза на трудоспособността. При ле-
ките остри отравяния, трудоспособността е вре- 3.2.3. Етилен гликол – Д. Апостолова
менно загубена, а при тежките отравяния, с ув-
реждане на зрителния нерв, пациентът е трайно Етилен гликолът е двувалентен алкохол с
нетрудоспособен и му се определя група инва- висока токсичност на метаболитите му. Той
лидност. При хронични отравяния – трудоустроя- е безцветна течност, разтворима във вода и с
ване на работа, без контакт с токсични вещества. голяма химическа активност.
Профилактика. Херметизация при транс- Употреба. Влиза в състава на антифризи
порта и съхраняването на метиловия алкохол. (до 95 %), спирачна течност, полиестерни влак-
478
на, пластмаси, смоли, лакове и бои. Използва се – антидотно лечение – етанол за предотвра-
като разтворител и суровина в редица промиш- тяване разграждането на етилен гликола от ал-
лености – фармацевтична, тютюнева, кожар- кохолдехидрогеназата, калциев глюконат 4х1g
ска, текстилна, производство на бои и лакове. дневно (като антидот на оксаловата киселина).
Токсично действие. Професионалните – церебро- и хепатопротективни средства,
отравяния с етилен гликол – при инхалира- включително витамини В1 и В6.
нето на пари или аерозоли, по-рядко по кожен – кардиоциркулаторна реанимация.
път, са сравнително редки. Токсичността на При хроничните отравяния:
самия етилен гликол е ниска, в организма се – включване на безсолна диета с ограничаване
метаболизира до мравчена киселина, глицин на белтъчините до 1-2 g/kg телесна маса за 24h.
или оксалова киселина, които причиняват ув- – капкови и венозни инфузии – 1-2 l в деноно-
реждания на централната нервна система, бъ- щие на водно-електролитни, 10-20% глюкозо-ле-
бреците и екстремна ацидоза. вулозни и алкални разтвори.
Остри отравяния. Обикновено при поглъ- – венозно 10% Calcium gluconicum 10-20 ml
щане след латентен период от 30 минути до 12 дневно и серно-кисел магнезий по 5ml 25% разтвор.
часа се появява световъртеж, главоболие, сън- – витаминотерапия – вит. В6, вит.С.
ливост, атаксия, гадене, последвани при тежка – хепатопротективни и церебропротективни
интоксикация от сопор и кома, често миоклонич- средства.
ни гърчове. Могат да се появят нистагъм и оф- Прогноза и трудово-лекарска експертиза.
талмоплегия (без увреда на зрителния нерв), При острите отравяния е сериозна, нерядко на-
тахипнея, тахикардия, понякога сърдечно-съдо- стъпва смъртен изход. Хроничните интоксика-
ва недостатъчност. През второто денонощие се ции могат да доведат до изразена инвалидност.
развива остра бъбречна недостатъчност с оли- Медицинска профилактика. Не се допускат
го- и анурия и азотемия. Черният дроб се увреж- на работа с етилен гликол лица със заболявания
да рядко и по-слабо. на ЦНС, хронични чернодробни и бъбречни за-
Хронични отравяния. Проявяват се с функ- болявания, заболявания на кръвта и вторично
ционални промени на нервната система, из- малокръвие. Ежегодни профилактични прегледи
разени в главоболие, виене на свят, атаксия, с участието на терапевт и по показания невро-
краткотрайни синкопални пристъпи, нистагъм, лог и оториноларинголог, с изследване на пъл-
сънливост, вегетативни дистонии със склон- на кръвна картина, урина и по показания – ASAT,
ност към хипотония.Етилен гликолът има ло- ALAT, билирубин, диференциална кръвна карти-
кално иритативно дразнещо действие на лига- на, оксалова киселина в урината.
вици, корнея, конюнктиви. В напреднали случаи Профилактичното хранене – диета В (с ал-
се отбелязва хроничен дерматит, токсична пнев- кален превес), кисело мляко по половин литър
мофиброза, хепаторенален синдром с домини- дневно, витамини (вит. С по 150 mg дневно, вит.
раща тубулопатия, хепатопатия. Рядко се на- В6 по 50 mg дневно).
блюдава анемия с гранулоцитопения.
Лабораторна диагностика. Метаболитна
ацидоза, характеризираща се с, намаление на
стандартния бикарбонат (SB) под 20 mmol/l и по-
нижение излишъка от основи (ВЕ); хипокалцие-
мия (Са под 2 mmol/l), хиперхлоремия (хлор над 3.2.4. Фенол – Й. Хаджиева
110 mmol/l); анемия с макроцитоза (Нв под 140 Фенолът е безцветно кристално вещество
g/l за мъже и под 120 g/l за жени, Ery под 4,5 мил. с характерна миризма. Разтваря се във вода,
за мъже и под 4,2 мил. за жени); сегментоядрени хлороформ, етер и масла. Има слаби киселин-
неутрофили (Sg) под 50%. ни свойства.
Експозиционен тест не е разработен, може Употреба. Фенолът е един от най-употре-
да се определи етилен гликол в урина при ви- бяваните хидроксилни производни на бензола.
сока експозиция. Препоръчва се и определяне Използва се като мономер на фенолформалде-
на оксалова киселина в урината – норма 15-20 хидната смола, при производството на пикри-
mg/24h. нова киселина, багрила, пестициди, лепила и
Диференциална диагноза. Отравяния с дру- др. Фенолът е изходна суровина за синтезата
ги органични разтворители (метанол, етанол, на редица ароматни съединения и фармацев-
ацетон, бензин, толуол); заболявания от общ ха- тични препарати.
рактер, засягащи нервната система, бъбреци, Биотрансформация. Фенолът прониква в
черен дроб и хемопоезата. организма по дихателен, кожен и стомашно-
Лечение. чревен път. Дихателната му резорбция е ви-
При острите отравяния: сока и представлява 70-80% от инхалираното
– стомашна промивка с медицински въглен и количество фенол. Резорбираният в органи-
салинно очистително (при орален прием). зма фенол се разпределя бързо и неравномерно
– хемодиализа, коригираща ацидозата и оч- в тъканите в следния нисходящ ред: бъбреци,
истваща ендотоксичните продукти (азотни тела). черен дроб, сърце, кръв, мускули.
– вливане на натриев бикарбонат, алкални и В организма фенолът се подлага на две
други солеви и глюкозни разтвори за поддържа- окислителни реакции – хидроксилиране на аро-
не на обилна диуреза – 3-5 литра в денонощие. матното ядро и окисление на пирокатехина и
479
хидрохинона в съответни хинони. Основното ко- – Клинично-химични показатели (повишено
личество фенол се отделя в урината като сво- съдържание на остатъчен азот и остатъчни азот-
бодни и свързани феноли под форма на сулфати ни фракции в кръвния серум, увеличена актив-
и глюкорониди. Малки количества се елимини- ност в серума на ензимите АСАТ, АЛАТ, ЛДХ, АФ,
рат като въглероден двуокис. Окончателното ОКТ, гуаназа).
отделяне на фенола от организма се осъщест- Диференциална диагноза. Отравяния с дру-
вява след 24 часа. ги корозивни отрови (диметилсулфат, хлор, азот-
Патогенеза. Фенолът принадлежи към така ни окиси), серовъглерод, толуол и др. Хронични-
наречените протоплазмени отрови, които те отравяния се диференцират от заболявания
имат липотропно действие и способност бър- на нервната, отделителната, храносмилателна-
зо да денатурират белтъците. Той потиска та системи, заболявания на черния дроб и кожа-
окислително-възстановителните процеси и на- та с непрофесионална генеза.
рушава активността на редица ензимни систе- Лечение. При остро отравяне се извършва не-
ми. Уврежда нервната система и паренхимните забавно прекратяване на контакта с токсичното
органи. Притежава иритативно действие вър- вещество и провеждане на процедури за отстра-
ху лигавиците и кожата. няването му от организма. Прилагат се калциев
Клинична картина. Острите отравяния се глюконат, инфузионна терапия с глюкозни и во-
срещат рядко в професионални условия. Инхали- дно-солеви препарати, дихателна реанимация,
рането на фенолни пари предизвиква остър катар противошокова терапия, антибиотици, обменно
на горните дихателни пътища, бронхити, бронхоп- кръвопреливане. При хронично отравяне лечени-
невмонии, оток на белите дробове. При попадане- ето е симптоматично. Прилагат се хепатопротек-
то на фенола в организма чрез стомашно-чревния тори, нефропротектори, витаминотерапия и др.
тракт се наблюдават корозивни изменения. Профилактика. Санитарно-техническа- херме-
Нарушенията от страна на нервната система тизация и автоматизация на технологичните про-
се изразяват в главоболие, световъртеж, възбу- цеси, осигуряване на ефективна обща и локална
да, а при по-тежки случаи – сомнолентност, гър- вентилация, използване на специално работно об-
чове, кома и парализа на центъра на дишането. лекло от непромокаема тъкан и други индивиду-
Наблюдава се развитие на токсична нефропатия ални защитни средства. При аварийни ситуации е
и токсична хепатопатия. При попадане на фено- наложително ползването на противогазова маска.
ла върху кожата се получават изгаряния, некро- Медицинска профилактика. Не се допускат на
за (фенолна гангрена), а в тежки случаи – поява работа в контакт с фенол, лица със заболявания
на общорезорбтивни симптоми. на нервната, дихателната и отделителната сис-
Хронични отравяния. Клиничната картина теми, заболявания на черния дроб, кожата и зри-
на хроничните отравяния се характериза с го- телния анализатор. Периодичните медицински
лямо разнообразие на симптоми и синдроми от прегледи се извършват един път на 12 месеца с
различни органи и системи. участието на терапевт, оториноларинголог и по
– вегето-астенни прояви (раздразнителност, показания – невролог, офталмолог и дерматолог.
повишена уморяемост, нарушен сън и памет, не- Предпазно професионално хранене – диета „Д“.
приятни усещания в сърдечната област и др.)
– двигателни разтройства (повишени сухо-
жилни рефлекси, тремор, координационни нару-
шения);
– черепно-мозъчна дисфункция (недостатъч- 3.2.5. Кетони – Д. Чаръкчиев,
на конвергенция, асиметрия на назо-лабиалната Ст. Андонова
гънка, екзофталм); Кетоните са алифатни въглеводороди, ко-
– стомашно-чревен дискомфорт (анорексия, ито химически се характеризат с присъст-
дисфагия, птиализъм, диспепсия, гадене, пов- вието на карбонилна група (-С=0). Те са без-
ръщане, тяжест в областта на стомаха, болки в цветни, летливи течности със специфична
епигастриума); миризма. Представители са съединенията:
– жлъчно-чернодробни нарушения (разносте- ацетон, метилацетон (метилетилкетон),
пенно изразени симптоми от леки функционални ацетофенон, ацетилбромид, ацетилхлорид,
нарушения до токсичен хепатит ); циклохексон и др.
– бъбречни увреждания (най-често наличие Ацетонът (диметилкетон, пропанон) се из-
на преходна албуминурия); ползва при производството на бои, лакове, про-
– кожни изменения (развиват се дерматити изводството на пластмаси, изкуствен каучук,
или екземи). експлозиви, фотографията, микроелектрони-
Клинично-лабораторни изследвания. ката и др.
– Хематологични показатели (наблюдава се на- Метилацетонът (метилетилкетон, бу-
малено съдържание на хемоглобин, намален брой танон), също има отлични качества като раз-
на еритроцити, анизо- и пойкилоцитоза, хемолиза); творител и се използва като компонент в мно-
– Уринни показатели (променен цвят на ури- го органични разтворители, за денатуриране
ната – от зелен до червен, протеинурия, еритро- на етанол и др.
цитурия, олигурия; седимент на урината – епи- Биотрансформация. Входна врата-диха-
телни, гранулирани и еритроцитни цилиндри, телен път, храносмилателен път и кожата.
изобилие от бъбречни епителни клетки); Постъпили по дихателен път бързо насищат
480
кръвта, но бавно се елиминират от организма. Тетрахлорметан (тетрахлорвъглерод)
Притежават кумулативни свойства. Ацетонът Биотрансформация. Патогенеза. След по-
се натрупва главно в главен мозък, черен дроб, падане в организма се продуцира трихлорметил
задстомашна жлеза, бъбреци, бял дроб, муску- и под ензимно въздействие се образуват несъ-
ли, сърце. Метаболизира се чрез окисление до държащи хлор свободни радикали, образуващи
въглероден двуокис и частично до изопропанол. комплекси с белтъци – главно в хепатоцитите.
Свързва се с гликогена, мастните – и аминоки- Нарушават се протеиновата и липопротеино-
селините. Елиминира се с урината като непро- вата синтеза в ендоплазматичния ретикулум,
менен (7-8%), и неговите метаболити; през ко- енергийните процеси (продукция на аденозин-
жата – 10% от постъпилия в организма; като трифосфат), последвани от мастна дегенера-
въглероден двуокис и непроменен с издишания ция и центролобуларна некроза в черния дроб,
въздух до – 50% от постъпилия. Кетоните имат тубулна некроза в бъбреците, дегенеративни
свойството да индуцират цитохром 450. Повли- промени и наркотичен ефект в ЦНС.
яват обмена на уреята и холестерина. Клинична картина. При експозиция на пари
Клинична картина. При остро отравяне се след латентен период от 2-24 h се получават
наблюдават симптоми от дразнене на дихателните бързопреходни иритативни увреждания на лига-
пътища, като ринорея, кашлица, болки в гърдите, вицата на дихателната система, (при много теж-
парене, дразнене на кожата. При тежки интокси- ки интоксикации и белодробен оток). Появяват се
кации са налице гадене, повръщане, главоболие, главоболие, световъртеж, гадене, атаксия, обър-
световъртеж, нарушаване на съзнанието до кома. каност, сомнолентност, нарушения на зрението,
Установява се ацидотично дишане. Нарушава се последвани от кома, с депресия на дишането и
алкално киселинното равновесие с тежка метабо- циркулацията, сърдечна дисритмия, евентуално
литна, а по-късно и дихателна ацидоза. Ацетонът и клонично-тонични гърчове. Увреждания на па-
и метилацетон нямат аксонолитично действие за ренхимните органи: уголемен, болезнен черен
разлика от други кетони, които образуват при мета- дроб, жълтеница, повишено ниво на билируби-
болизма си гама кетон с аксонолитично действие и на (конюгирания) в кръвта и появата му в урина-
водят до асцендиращи полиневрити. Някои от ке- та, високи стойности на ASAT, ALAT, LDH и амо-
тоните имат изразен хепатотоксичен и нефроток- няк в кръвта, ниски стойности на фибриноген и
сичен ефект. За ацетона се описват появата на ка- протромбиново време, хеморагична диатеза, бъ-
таракта, за метилацетона фототоксичен ефект. бречна недостатъчност с олиго-анурия, азоте-
Хроничното въздействие се характеризира мия, хиперкалиемия. Аналогични увреждания се
предимно с кожни промени – дерматити. Кожата развиват при орална, (с превалиращи хепатал-
е суха, зачервена появява се сърбеж. Засягат се ните лезии) и перкутанна интоксикация. При по-
лигавиците – конюнктивити, ринити, фарингити. следната е налице и контактен дерматит с ери-
Също така и тежест и болки в главата, световър- тем, фисури и десквамация.
теж, саливация, функционални неврози, нама- Трихлоретилен
лена телесна маса. Трихлоретиленът е безцветна течност
Диагнозата се поставя въз основа на профе- със сладникава миризма и подчертана летли-
сионалната анамнеза или битов риск, наличието вост. Разтваря се добре в органични разтво-
на ацетон, метилацетон в кръв и урина, изразе- рители и слабо във вода. При продължително
ната ацидоза. Ацетон в урина не може да се из- съхраняване на слънчева светлина и контакт с
ползва като експозиционен тест. открит пламък образува фосген.
Диференциална диагноза – отравяния с Употреба. Трихлоретиленът се използ-
други органични разтворители. ва като разтворител на лакове, восъци, кау-
Лечение. Реанимация на дишането. Бър- чук, сяра, фосфор и др. Намира приложение при
за корекция на ацидозата с натриев бикарбо- химическо чистене на дрехи, екстрахиране на
нат приложен венозно. Симптоматично лечение. мазнини от метални части и др.
При постъпване per os – стомашна промивка. Биотрансформация. Патогенеза. Трихло-
Профилактика. Херметизация на производ- ретиленът прониква в организма инхалаторно.
ствените процеси. Ефективна вентилация и ЛПС. Вдишаните пари се абсорбират много бързо и
Не се допускат за работа лица със заболявания се разпределят предимно в органите и тъкани-
на нервната система, черния дроб, анемии. Пери- те богати на липиди, приемуществено в ЦНС.
одични медицински прегледи – 1 път годишно. Възможна е абсорбция и през кожата. Трихлоре-
тиленът преминава през плацентата.
Около 10-20% от абсорбирания трихло-
ретилен се издишва непроменен, а 70-90% се
метаболизира главно до трихлоретанол и
3.2.6. Хлорирани въглеводороди – трихлороцетна киселина. Метаболитите на
Д. Апостолова, трихлоретилена се отделят с урината – при
Й. Хаджиева продължителна експозиция съотношението
Те са отлични органични разтворители, с ви- трихлоретанол/трихлороцетна киселина е 2:1.
сока токсичност. Използват се при производство- Трихлоретиленът има наркотично и невро-
то на бои, лакове, пластмаси, за сухо (химиче- токсично дейстие. Уврежда главно нервната
ско) чистене, за пожарогасители и хладилници, система. Наблюдава се привикване и пристра-
за препарати за чистене в бита и др. стяване към него. Той притежава токсично

481
действие по отношение на паренхимните ор- състава на етиловата течност при етилира-
гани и има канцерогенен ефект. не на бензин.
Клинична картина. Острите отравяния в Токсично действие. Токсичността на ХН
резултат на инхалиране на високи концентрации нараства с увеличаване на хлорните атоми в
трихлоретилен, предизвикват състояние на нар- молекулата им, като се увреждат предимно
коза и кома. Установяват се симптоми на токси- черния дроб и другите паренхимни органи – бъ-
чен хепатит, токсична нефропатия и белодробен бреци, панкреас, сърце. Наблюдава се индиви-
оток. Краткотрайното инхалиране на трихлоре- дуална чувствителност. Проникват в органи-
тиленови пари в концентрации, по-ниски от нар- зма основно инхалаторно чрез вдишване на
котичните, причинява иритативни прояви на гор- пари или прах (при кондензация), като са въз-
ните дихателни пътища и очите. Наблюдават се можни отравяния и по кожен път.
вазомоторни и диспептични явления, главобо- Остри отравяния. В производствени усло-
лие, световъртеж, повръщане, понякога тремор, вия поради ниската летливост на ХН острите от-
усилени сухожилни рефлекси, нарушения в обо- равяния са малко вероятни. Характеризират се
нянието, психични отклонения и др. с хепатален и церебрален синдроми. Нервно-
Хроничните отравяния с трихлоретилен психичните разстройства се проявяват с фаза
протичат предимно с увреждания на нервната на подтискане (вялост, апатия, сънливост), пос-
система. ледвана от възбуждение (треперене, двигателно
Леката и средна степен на хроничните от- безпокойство, маниакално състояние), като се
равяния се характеризират с астено-вегетатив- задълбочават до кома.
ни промени (нарушен сън, главоболие, свето- Чернодробните увреждания се проявяват с
въртеж, повишена уморяемост) и вегето-вазални картината на токсичен хепатит, който може да
прояви (брадикардия, хипотония, екстрасисто- премине в остра или подостра жълта дистрофия
лия). Възможно е и присъствие на микроорга- на черния дроб, цироза.
нична симптоматика (неврити и полиневрити от Хронични отравяния. В леките случаи се ха-
вегетативно-сетивен тип, поражение на ЦНС). рактеризират с общи и преходни нарушения- от-
Тежката степен протича с токсична енцефало- падналост, главоболие, световъртеж, нервност,
патия, психични разтройства, епилептиформени понякога придружени с катарални явления (съл-
гърчове. Уврежданията на други органи и систе- зене, кашлица, хрема).
ми от трихлоретилен са свързани с ендокринната Началните чернодробни промени се проявя-
система (менструално-овариалните нарушения и ват с болка в дясно подребрие, хепатомегалия,
понижаване на половата потентност у мъжете) и субиктер на склерите до иктер на кожата, били-
кожата (трофични увреждания на дисталните фа- рубинемия, обезцветяване на изпражненията,
ланги на пръстите около ноктите, дерматити, екзе- уробилиноген и жлъчни пигменти в урината.
ми и др.). Канцерогенен ефект на трихлоретиле- В по-напреднал стадий се развива токси-
на е описан само в експериментални условия (при чен хепатит, хроничен хепатохолецистит, циро-
експонирани лица не е установена по-висока чес- за.Често се срещат увреждания на гастро-ин-
тота на злокачествени образувания). тестиналния тракт-гастрити, дуоденити, язви на
Клинично-лабораторни изследвания. На- стомаха и дуоденума. Токсичният хепатит чес-
блюдават се отклонения в хематологичните пока- то е съпроводен и с кожни увреждания – фото-
затели (полицитемия, лимфоцитоза и левкопения). дерматит (еритематозна и еритемо-везикуларна
Отклонения в клинично-химичните параметри се форма) с последващи пигментации и субектив-
установяват при съответни органни увреждания но усещане на сърбеж и парене при работа на
(черен дроб, бъбреци и др.). Като експозиционни слънце. Засяга се и фоликуларния апарат с по-
тестове се използва съдържанието на трихлоро- ява на комедони, впоследствие т.нар. хлорно
цетна киселина и трихлоретанол в урина. акне, както и вторични инфекции.
Метилхлорид, метиленхлорид, хлоро Клинико-лабораторни изследвания. Били-
форм, етилхлорид, дихлоретан, тетрахлор рубинемия до два-три пъти над нормата, пови-
етан, пентахлоретан, дихлоретилен, те- шение на серумните аминотрансферази (ASAT
трахлоретилен, дихлоретен, дихлорпропан,
и ALAT) и γGTP три-четири пъти над норма-
етиленхлорхидрид, дихлоретилетер, дихлор- та; жлъчни пигменти в урината – билирубину-
хидрин, хлоропрен, изопропилхлорид, пропи рия и хиперуробилиногенурия; холестерол над 7
ленилхлорид, алилхлорид, пропилендихло mmol/l, хипогликемия и хипопротеинемия, пови-
рид, причиняват подобни на тетрахлорметана и шение на Нв, стомашен хипо- и хиперацидитет.
трихлоретилена болестни промени. Като експозиционен тест може да се изследват
Хлорирани нафталини (ХН) нафтолови метаболити в урината.
Те включват всички производни от моно- до Диференциална диагноза на хлорираните
октахлор нафталин. Представляват твърди ве- въглеводороди – изключване на заболявания
щества със светло-жълт, зеленикав или кафени- на нервната и отделителна системи, на черния
кав цвят. В промишлеността обикновено се из- дроб и кожата с непрофесионална етиология.
ползват смеси от хлорирани нафталини. Също и интоксикации с бензол, толул, ацетон,
Употреба. Употребяват се като замес- бензин и др.
тител на восък, смола и каучук; в кабелното Лечение. Острите отравяния изискват не-
производство, изготвяне на кондензатори и забавно прекратяване на контакта с отровата и
трансформатори; импрегниране на тъкани; в отстраняването ѝ (стомашна промивка, очисти-
482
телни средства, измиване на кожата и др.). При Клинична картина. Различават се три степе-
показания се прилагат аналгетици, дихателна ни на остри отравяния:
реанимация, капкова венозна инфузия на водно- Лека степен. Клиничната характеристика
солеви и глюкозни разтвори, хепатопротективни включва главоболие, обща отпадналост, дезори-
средства и др. Лечението на хроничните отравя- ентираност, еуфоричност или сънливост. Наблю-
ния е симптоматично. Използва се и витамино- дава се цианоза на усните, носа, ушите и пръ-
терапия, общоукрепващи средства, балнеолече- стите.
ние и др. Средна степен. Характерни са упорито гла-
Експертиза на работоспособността. Ост- воболие, световъртеж, гадене, повръщане, та-
рите отравяния най-често са свързани с вре- хикардия, умерено изразен задух. Цианозата се
менна загуба на работоспособността. При ос- засилва. Метхемоглобинемията се колебае от
татъчни явления в резултат на остро отравяне 30-40%, установяват се телца на Хайнц в ерит-
или при изразени смптоми на хронично отравя- роцитите.
не (напр. хроничен хепатит (е необходимо трай- Тежка степен. Описаните симптоми се за-
но трудоустрояване без контакт с токсични ве- силват, настъпват смущения в сетивността, зри-
щества. телната острота, говора. Може да се появят кон-
Профилактика. Санитарно-техническа про- вулсии и да настъпи кома. Съдържанието на
филактика (херметизация и автоматизация на метхемоглобина в кръвта достига до 60%. Въз-
производствените процеси). Текущ контрол на можно е развитие на хемолитичен процес (ик-
концентрациите на хлорираните въглеводороди. тер, повишаване на индиректния билирубин,
Медицинска профилактика – не се допускат хемоглобинурия, хепатомегалия). Може да на-
на работа, лица със заболявания на нервната, стъпи и остра бъбречна недостатъчност.
отделителната, ендокринната и сърдечно-съдо- Хронични отравяния. Клиничната карти-
ва системи, на черния дроб и кожата. Профи- на на хроничните отравяния зависи от химич-
лактичните медицински прегледи се извършват ната характеристика на токсичното вещество и
един път на 6-12 месеца с участие на невролог и продължителността на експозицията. Най-чес-
терапевт, а по показания – дерматолог и офтал- то изявен е неврастеният синдром (главоболие,
молог. Предпазно професионално хранене – ди- отпадналост, виене на свят, чувство на страх и
ета „Д“. др.). При продължителна експозиция е възмож-
но развитие на дегенеративни процеси в сивото
вещество на мозъка, поражение на някои пери-
ферни нерви, помътняване на лещата на окото,
стеснение на зрителното поле, централни ското-
Амино- и нитропроизводни ми и др.
на бензола. Тринитротолуол Уврежданията на черния дроб варират от
3.2.7. Й. Хаджиева леки функционални нарушения до токсичен хе-
патит. Нерядко се наблюдава хепаторенален
Амино- и нитропроизводните на бензола синдром.
представляват голяма и разнообразна група Уврежданията на кожата най-често протичат
от съединения. Отличават се с по-малка лет- като кератоза, дерматити, екземи, acne vulgaris
ливост и висока липоидоразтворимост. и др. Доброкачествени и злокачествени новоо-
Употреба. Намират широко приложение бразувания на пикочния мехур са описани при
в химическата промишленост, като изходен лица в контакт с анилин, алфа- и бета нафтила-
продукт в производството на по-сложни хи- мин. Добре познато е алергичното действие на
мични съединения, бои, синтетични смоли, динитрохлорбензола, р-фенилендиамина (из-
взривни вещества, в стъкларската, фармацев- вестна е т. нар. урсолова професионална аст-
тичната, каучуковата промишлености и др. ма).
Биотрансформация. Нитросъединенията Клинично-лабораторни изследвания. Па-
на бензола попадат в организма през дихател- тогномоничен белег на отравянията с амино- и
ните пътища, кожата и храносмилателния нитропроизводните на бензола е увреждането
тракт, а аминосъединенията му – основно ин- на кръвната система – метхемоглобинемия, хе-
халаторно и през кожата. Основна реакция при молитична анемия, телца на Хайнц в еритро-
биотрансформация на ароматните нитропро- цитите и др. Изследванията в урината показват
изводни е редукцията с участието на ензима албуминурия, еритроцитурия, увеличено коли-
нитроредуктаза. Характерна метаболитна чество на уробилиноген и порфирин. Наблюда-
реакция на ароматните амини е ацетилира- ват се отклонения в ензимната, детоксичната и
нето. С помоща на ензима ариламиноацетил- други функции на черния дроб.
трансфераза те се превръщат в ароматни Диференциална диагноза. С някои остри
амиди. медикаментозни отравяния (фенацетин, ле-
Патогенеза. Основните патогенетични вомицетин и др.), с азотни окиси, арсеноводо-
механизми на уврежданията причинени от ами- род и др. Хроничните отравяния трябва да се
но-и нитропроизводните на бензола са свърза- диференцират от заболяванията на нервната
ни с действието им като метхемоглобинобра- система, кръвта и кръвотворната система, ув-
зуватели, както и с тяхния алергезиращ и реждания на черния дроб, кожата и др. с непро-
канцерогенен ефект. фесионална етиология.
483
Лечение. При остри отравяния включва – Клинична картина.
стомашна промивка, салинно очистително, то- Леките остри отравяния протичат с главо-
алет на кожата. По показание се провежда диха- болие, виене на свят, обща слабост, диспептич-
телна реанимация. Прилагат се хемопротективни ни явления, гадене, повръщане.
средства (хемотрансфузия или обменно кръ- Тежките остри отравяния се характери-
воприливане), глюкокортикоиди, инфузионна те- зират с мозъчни прояви, метхемоглобинемия,
рапия. Антидотно лечение с метиленблау (1-2 акроцианоза, диспнея, токсичен хепатит, поняко-
mg/kg тел. маса, 1% р-р венозно за 5 min) – при га и апластична анемия.
метхемоглобин над 35-45%. При остро нару- Хронични отравяния. Предразполагащи мо-
шение на кръвообращението се прилага про- менти за възникването им са алкохолизмът, за-
тивошокова терапия, а при наличие на остра болявания на стомашно-чревния тракт, затлъс-
бъбречна недостатъчност – диализни методи. тяването и др.
Лечението на хроничните отравяния е симпто- Основна характеристика на отравянията с
матично. тринитротолуол е триадата: токсичен хепатит,
Експертиза на работоспособността. При токсична анемия и токсична катаракта. Тринит-
леките остри отравяния работоспособността е ротолуоловата катаракта е белег на токсично ув-
временно намалена. Наличието на хемолитич- реждане в неговия ранен стадий (възможно е в
ни и чернодробни промени налага трудоустроя- отделни случаи, установената катаракта да е и
ване без контакт с токсични вещества. При тежки единствен критерий, сочещ ретроспективно ин-
случаи на отравяния (токсичен хепатит, изразе- токсикация с тринитротолуол).
на анемия, папилом на пикочния мехур и др.) се Чернодробните увреждания могат да персис-
определя група инвалидност. тират от леки функционални нарушения до ток-
Профилактика. Санитарно-техническа про- сичен хепатит, циротичен черен дроб и остра
филактика (херметизация, вентилация, използ- жълта атрофия. Наблюдаваната анемия е от хи-
ване на индивидуални предпазни средства и похромен тип.
др.). Уврежданията от страна на други органи и
Медицинска профилактика – не се допускат системи включват: астеновегетативна симпто-
на работа в контакт с амино- и нитропроизвод- матика, стомашно-чревни прояви (диспептични
ните на бензола, лица със заболявания на нерв- явления, гастроентерит), заболявания на кожа-
ната и отделителната система, заболявания на та (алергични контактни дерматити, екземи), оц-
кръвта и кръвотворния апарат, черния дроб и ко- ветяване на косите в червено, пожълтяване на
жата. Периодичните медицински прегледи се из- дланите и ноктите, акроцианоза, менструални
вършват един път на 12 месеца с участие на те- нарушения и др. Съобщава се за по-голяма чес-
рапевт и по показания на дерматолог. Предпазно тота на кожния рак сред експонираните на три-
– професионално хранене – диета „Д“. нитротолуол.
ТринитротолуолЪт (тротил) има шест Клинично-лабораторни изследвания. Хе-
изомера (техническият тринитротолуол съ- матологични показатели – установяват се нама-
държа алфа-, бета-, гама- и делта тринит- лени стойности на хематокрит и хемоглобин, ре-
ротолуол). Представлява кристална жълта тикулоцитоза, метхемоглобинемия, левкопения
маса. Разтваря се в етанол, бензол, толуол и с еозинофилия, лимфоцитоза, тромбоцитопе-
етер, във вода е трудно разтворим. ния, макроцитоза, повишен брой на нуклеарни
Употреба. Основно е приложението му във еритроцити, телца на Хайнц.
военната промишленост (взривен материал, Клинично-химични показатели – наблюдава
самостоятелно или в смес с други вещества). се разностепенно повишаване на активността на
Широко се прилага в производството на раз- серумните ензими – ASAT, ALAT и LDH, повише-
лични багрила и др. но съдържание на холестерол.
Биотрансформация. Тринитротолуолът Диференциална диагноза – с непрофесио-
прониква в организма главно по дихателен нално обусловени заболявания на кръвта, чер-
път и чрез кожата. Метаболизирането му се ния дроб, зрителния анализатор, кожата и др.
извършва в черния дроб. Подлага се на реду- Лечение. Терапията на острите отравяния с
кционни процеси, при което се образува ами- тринитротолуол се провежда както при тази на
нонитротолуол. Една част от тринитрото- нитробензоловите отравяния, като се допълва
луолът се окислява до тринитробензилов с хепатопротективни средства. При хроничните
алкохол, който след редукция образува ди- отравяния лечението е симптоматично-антиане-
нитроаминобензилов алкохол. Двата алко- мични средства, витаминотерапия, (вит. А, С и
хола се свързват с глюкуроновата киселина др.), хепатопротектори и др.
и под форма на глюкурониди, се елиминира с Медицинска профилактика. Не се допускат
урината. на работа в контакт с тринитротолуол, лица със
Патогенеза. Тринитротолуолът прите- заболявания на кръвта и кръвотворната систе-
жава хемотоксично действие – предизвиква ма, черен дроб, зрителния анализатор, кожата
метхемоглобинемия. Има и изразено хепато- и др. Периодичните медицински прегледи се из-
токсично действие – този ефект се свързва вършват един път на 12 месеца с участието на
със способността му селективно да нарушава терапевт, офталмолог и по показания – дермато-
аминокиселинния метаболизъм. Тринитрото- лог и гинеколог. Предпазно професионално хра-
луолът е познат и като канцероген. нене – диета „Д“.
484
При погльщане на бензин се наблюдава ка-
тар на храносмилателната система, съпрово-
ден с типичните нервни прояви на бензиново
3.2.8. Бензин – Р. Стефанова отравяне.
След остри отравяния се наблюдават ос-
Бензиньт е сложна смес наситени и ненаси- татъчни явления, като емоционална неустой-
тени ароматни въглеводороди и примеси от чивост, неврозоподобни състояния, нарушена
серни съединеня. Той е безцветна или слабо функция на вестибуларния апарат и неврити.
жьлтеникава течност неразтворима във вода, Хроничната интоксикация се манифести-
добре, се разтваря в органични разгворители. ра с неврози, нарушения в сьня, раздразнител-
Парите му са по-тежки от въздуха. ност, безсилие, понякога атаксия, вегетативни
Употреба. Използува се в най-различни от- полиневрити, световъртеж, шум в ушите, стягане
расли на промишлеността като разтворител в гръдния кош, тежест в главата и упорито гла
на каучук, лакове, масла, обезмасляване на ме- воболие, съдови нарушения, акомодативна ас
тални части, екстрахиране на мазнини. Особе- тенопатия на очите, смутена памет, психози и др.
но важно е значението му като моторно гориво. Обективно се установяват съдово-вегетативни
Застрашени от интоксикации са работе- смущения, намален усет за мирис, червен дер
щите в гаражи, бензиностанции, щофьори, мографизъм, тремор, хиперрефлексия, проме-
монтьори, работници в каучуковата промиш- нен рефлекс на Ашнер-Данини. Електроенце
леност а сьщо заетите с добива, преработва- фалографското изследване показва редуцирани
нето, транспортирането и складирането му. алфа вълни, възникване на бета вълни насло-
Биотрансформация. Бензинът постъпва ени върху тета вълни, а също така и парадок-
в организма по дихателен, кожен и храносмила- сални реакции на светлинен дразнител. Съ-
телен път. Насищането на кръвта и нервна- щевременно може да има прояви от страна на
та система с бензин става много бьрзо. Той се носоглътката – ринити, фарингити, ларингити; от
отделя през белите дробове непроменен. страна на очите – конюнктивити; стомашно-чрев
Бензинът е липотропен фактор и уврежда ни прояви – диспептични нарушения, токсично
предимно богатите на липиди органи – главен увреждане на черния дроб. Менструалният ци-
мозък, черен дроб. къл се нарушава, при бременни жени могат да
Клинична картина. Острите отравяния на- се получат спонтанни аборти и мъртвораждания.
стъпват при инхалиране на големи количества При попадане върху кожата бензиньт разтва
бензинови пари в затворени пространства – по- ря мазнините, кожата е суха и напукана и е въз
чистване на резервоари и цистерни, при разлят можно развитието на дерматити и екземи. В от
бензин в затворени работилници, при преливане делни случаи се наблюдава и бронхиална астма.
на бензин в сьдове със засмукване (инхалатор- Клинично-лабораторни изследвания. Ус-
но и перорално). тановява се умерено снижение на хемоглобина
Бензиньт има наркотичен ефект и уврежда и броя на еритроцитите, а също и левкопения с
функционалното сьстояние на централната нерв- лимфоцитоза. Понякога е намерена анизоци-
на система като степента на токсичното му дейст- тоза и полихромазия и базофилно пунктирани
вие зависи от процентното съотношение на със- еритроцити. Нарушава се липидния обмен – уве-
тавките му. Големи количества октан в бензина личение на общия холестерол и на свободните
причиняват бързо дълбока наркоза, докато хепта- мастни киселини в крьвния серум. Увеличава се
нът действа паралитично на дихателния център. активността на ензимите АСАТ, АЛАТ и на бета
Наблюдавани са следните форми на остро липопротеините в кръвния серум.
отравяне: Диференциална диагноза. При острите от-
а) мълниеносна форма – бърза загуба на съз- равяния с бензин диференциална диагностика
нание и ако пострадалият не се изведе от среда- се прави с алкохолно и барбитурово отравяне,
та смъртта настъпва от парализа на дихателния отравяне с бензол, ацетон, хлорирани въглево-
център. дороди, с катари на горните дихателни пътища
б) тежка интоксикация – главоболие, вие- и пневмонии, а при хроничните – със заболява-
не на свят, психо моторна въбуда, немотиви- ния на нервната система, черния дроб и кръвна-
ран смях или плач, хистероподобни припадъ- та система с непрофесионална етиология.
ци. Артериалното налягане спада, зениците са Лечение. Пострадалият се извежда неза-
в мидриаза, настьпва хипорефлексия, гърчове и бавно на чист въздух. Прилагат се кислородна
може да се стигне до кома. терапия (карбоген), средства стимулиращи ди-
в) по-леки остри отравяния протичат с със- хателната и сърдечната дейност. При аспирира-
тояние подобно на алкохолното опиянение. При не на бензин – стомашна промивка с медицин-
аспириране на бензинови пари може да се раз- ски вьглен. Последващо лечение с антибиотици,
вие токсична пневмония, проявена със задух, срещу евентуалното развитие на пневмония.
болки в гръдния кош, кашлица с кървави храчки, При хронични отравяния се използват тран-
учестено дишане и тахикардия. квилизатори, витаминотерапия (витамин В1, С),
Бензиновата пневмония се съпровожда с по- физиотерапевтични процедури и др.
вишена температура. На рентгенография се Трудово-лекарска експертиза. При леките
виждат масивни участьци на затъмнение в бело- остри отравяния трудоспособността е временно
дробните основи. загубена. При остатъчни явления от остри отра-
485
вяния и при хронични такива се налага трудоу- та липотропност, способността му да свърз-
строяване без контакт с токсични вещества. ва сулфхидрилни и аминни групи, което води
Профилактика. Херметизация на производ- до нарушения в клетъчния метаболизъм. Об-
ствения процес, спазване на всички правила на щото токсично действие на серовъглерода
безопасна работа и динамично проследяване на е свързано с инхибирането на оксидазите със
концентрациите на бензин във въздуха на работ- смесена функция, което води до повишаване
ната среда. нивото на холестерола, стероидните хормо-
Медицинска профилактика Не се допускат на ни, простагландините, мастните киселини с
работа в контакт с бензин лица със заболявания развитието на съответната патология – на-
на черния дроб, нервната, храносмилателната рушения в ендокринната, сърдечно-съдовата и
и кръвната системи. Периодичните медицински нервната системи.
прегледи се извършват един път на 12 месеца с Клинична картина. Острите отравяния въз-
участието на терапевт, невролог и дерматолог. никват при аварийни ситуации. Изразяват се в
Предпазно хранене, с повече белтъци и витами- три степени: лека-иритативни ефекти върху ли-
ни – диета Д. гавиците на очите и дихателните пътища, гла-
воболие, отпадналост, психомоторна възбуда;
средна степен – повръщане, световъртеж, зри-
телни нарушения; тежка степен – коматозно
състояние. При средно тежките и тежките степе-
3.2.9. Серовъглерод ни се наблюдават остри психози с делири.
Ст. Андонова, С. Павлова Хроничните отравяния протичат с: невро-
логичен синдром, характеризиращ се с нару-
Остро отравяне шение в равновесието, паметови разстройства,
– раздразнителност, маниакален делириум, зрителни смущения, ретробулбарен токсичен
халюцинации, параноя неврит, полиневрити, токсична енцефалопатия и
– възпаление на горните дихателни пътища понякога психични отклонения; сърдечносъдов
хронично отравяне синдром – повишаване на артериалното кръвно
– коронарна болест налягане, стенокардни оплаквания с проводни
– невроповеденчески разстройства и ритъмни нарушения, „серовъглеродна атерос-
– микроаневризъм на ретината клероза“; оплаквания от храносмилателната
– периферна невропатия с възходящи, симе- система – нарушения на апетита, тежест в сто-
трични парестези и слабост маха, гадене, повръщане, развитие на гастроко-
Физични и химични свойства. Серовъглеро- лити и язвена болест; ендокринни смущения
дът (СS2) е безцветна летлива течност с не- – нарушения в менструалния цикъл и протича-
приятен мирис. Изпарява се при обикновена нето на бременността, импотентност, хипотире-
температура. Парите му са 2,6 пъти по-теж- оидизъм, диабет. Могат да се установят хепа-
ки от въздуха. Той е лесно запалим и избухлив. тотоксични, нефротоксични ефекти, анемичен
Добър разтворител е на мазнини, восъци, кау- синдром, дерматити (еритем, везикули, химиче-
чук, сяра, фосфор, йод и др. ско изгаряне).
Употреба. Серовъглеродът се използ- Клинико-лабораторни изследвания.
ва при производството на изкуствени влак- Диагнозата се поставя въз основа на профе-
на (вискоза), водоустойчиви лепила, като раз- сионалната анамнеза, клиничните изяви, коли-
творител на мазнини, восъци, в каучуковата и чеството на серовъглерод в издишвания въздух,
химическата промишленост, за извличане на кръвта, доказването на метаболити в урината
етерични масла и парфюми от цветя, при про- (тиоурея, тиокарбаминови киселини, сулфати),
изводството на тетрахлорметан, роданиди, йод-азиден тест-биологични маркери за остра и
оптично стъкло, пестициди, при флотацията хронична експозиция.
на рудите, като инсектицид и др. Отделя се Диференциална диагноза – отравяния с ме-
при коксуването на въглища и при дестилаци- танол, толуол, тетраетилолово, фреони, увреж-
ята на дървени въглища, (получава се при взаи- дания на сърдечно-съдовата, нервната с- ма и
модействие със серните пари). ендокрините функции с непрофесионална етио-
Биотрансформация. В производствени ус- логия.
ловия постъпва в организма по дихателен път Лечение. При острите отравяния – инхалация
и през кожата като една част се разтваря в на алкални аерозолни препарати, кислородоте-
телесните течности, т.н. свободен серовъг- рапия, дихателна реанимация, форсирана диуре-
лерод, а другата част се свързва с аминокисе- за, комбинация от пирамем, vit. В6, В12, симптома-
лините, образувайки тиокарбамати. тични средства в зависимост от стадия.
Около 70% от постъпилия серовъглерод ку- При хроничните отравяния лечението е в за-
мулира. Метаболизира се до 2-тиотиазолидин висимост от водещите симптоми.
– 4-карбонови киселини. Елиминира се чрез из- Профилактика. Херметизация на производ-
дишвания въздух (до 30%), с урината – непро- ствените процеси, вентилация, контрол на работ-
менен (1%) и до 90% като метаболити: тиоу- ната среда, лични предпазни средства. Медицин-
рея, тиокарбаминови киселини, сулфати и др. ска профилактика. Необходимо е да се извърши
Патогенеза. Токсичното му действие вър- строг предварителен медицински преглед при
ху нервните структури се определя от негова- постъпване на работа. Прегледът от интернист,
486
невролог и офталмолог трябва да включва и под- периферна нервна система, сърдечно-съдови
робна анамнеза за миналите заболявания. Жела- заболявания, хронични заболявания на черния
телно е да се направи ЕКГ и лабораторни изслед- дроб и бъбреците, диабет, язвена болест. Перио-
вания (холестерол, кръвна захар, трансаминази). дичните профилактични прегледи се извършват
Като основен критерий при професионален под- на 12 месеца от интернист, невролог, офталмолог,
бор да се прилага дисулфирамов тест, чрез който акушер-гинеколог и включват експозиционен йод-
се доказват вродени или придобити отклонения азиден тест, холестерол, тиоурея и белтък в ури-
на оксидазите със смесена функция. Противопо- ната. Предпазно-професионално хранене – дие-
казания за постъпване на работа са: изразени не- та „Д“, богата на липотропни фактори, витамини
врози, органични заболявания на централната и (С, В1, В6), мед, цинк.
1. Baker, El. Jr., Smith, T. J. – The neurotoxiciti of industrial solvents – Am. J. Ind. Med., 1985, 8, 207-
209.
2. Craft, B. F. - Solvents and Related compounds in: Enviromental and Occupational, Med., Rom W. N.
(Editor), Little Broun, 1983.
3. James, R. C. The toxic effects of organic solvents- in: Industrial Toxicology. Williams, P. L., Burson, J.
L. (Editors), Van Nostrand Reinhold, 1985.
4. Riihimaaki, V., Ulfarson, U. (Editors): Safety and Health Aspects of Organic Solvents – Proceeding
of the internacional Course on safety and Health Aspects of Organic solvents, Health in ESPO, Finland, 22-
26 ІV 1985, Alan R. Liss, 1986.
5. Rosenberg J. Solvents in: Occupational Medicine, Appleton& Lange, California, 1999, 359-387.
Алкохоли
6. Монов, А. – Алкохоли – в: Вътрешни болести- под ред. А. Малеев, София, Мед. и физк., 1980,
том ІІІ, 533- 536.
7. Спасовски, М. – Експозиционни тестове – в: Лабораторна диагностика на професионалните
болести, под ред. Д. Чаръкчиев, София, Мед. и физк., 1979, 90- 91.
8. Спасовски, М., И. Бенчев, В. Христева – Хигиенно-токсикологични проучвания на работници
с метанол при производство на полиестерни влакна С., Летописи на ХЕИ, 1978, 76-79.
9. Професионална патология – под ред. Цв. Алексиева и Кр. Киряков, София, Мед. и физк.,
1982, 85-88.
10. Фармакология – П. Николов, Д. Пасков, С., Мед. и физк., 1960, 121-129.
11. Хигиенна токсикология – специална част под ред. Ф. Калоянова, С., Мед. и физк., 1983, 84- 92.
12. Alcohols. in Encyclopaedia of Occup. Health and Safety, ed. J. M. Stellman, vol. IV, fourth ed., ILO,
Geneva, 1998, 104.32-104.45.
13. Alcohols. in Solvents – J. Rosenberg. Occupational Medicine, ed. J. LaDou, Appleton and Lange,
Norwalk, Connecticut, 1990. 375.
14. Methanol. Environmental Health Criteria 196. WHO, Geneva, 1997, p. 180.
15. Toxicological Profile for Acetone. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Disease
16. Toxicological Profile for Benzene. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Disease
17. Sulivan J. B, M. Van Ert – Alkylbenzene Solvents and Aromatic Compounds in: Hazardous Material
Toxicology, Williams& Wilkens, Baltimore, Tokyo, 1992, 1096- 1100
Бензин
18. Киряков, Кр. – в: Професионална патология, под. ред на Алексиева, Цв. И Кр. Киряков, Со-
фия, Мед. и физк., 1982, 75- 78.
19. Лазарев, В. Н. – Вредные вещества в промышлености, т. І, Лен., Химия, 1976, 93- 107.
20. Соколов, В. В. – Професиональные забол. в химической промышлености под ред. А. А. Лета-
вет, Москва, Мед., 1965, 21- 25.
21. Трендафилова, Р. – Бензин – в: Лабораторна диагностика на професионалните болести, под
ред. Д. Чаръчкиев, София, Мед. и физк., 1979, 218- 219.
22. Draft. Technical report for ethylene glycol/propyleneglycol. Prep. by: Clement International Corpora-
tion under Contract № 205-88-0608. Prep. for Agency for Toxic Substances and Diseases, Registry U. S.
Public Health Service, May, 1993.
23. Ethylen Glycol: Human Health Aspects. IPCS, The concise International chemical assessment docu-
ment № 45, WHO, Geneva, 2002, p. 38.
24. Toxicological Profile for Phenol. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Disease
25. Stellman J. M, D. Osinsky, P. Markkanen. Ketones. Encyclopaedia of Occup. Health and Safety,
еd. J. M. Stellman, ILO, Geneva, 4-th edition, 1998, 104. 313, 104-324.
487
Серовъглерод
26. Измеров, Н. С., Руководство по професионалъным заболеваниям, Медицина, Москва, 1983,
с. 313
27. Павлова, С., Токсико-химични и клинико-химични критерии за оценка хроничната интоксика-
ция на серовъглерода, Канд. дисертация, София, 1982.
28. Сероуглерод, Программа ООН по окружающей среде, Москва, 1983, с. 27.
29. Cox C., S. S. Hee and W. P. Tolos, Biological monitoring of workers exposed to carbon disulfide.,
An. J. Ind. Med., 33, 1998, 1, 48-54.
30. Toxicological Profile for Carbon Disulfide, Agency for Toxic Substances and Disease Registry, Atlan-
ta, Georgia, USA, 1994, p. 197.
31. Carbon Disulfide. IPCS, The concise International chemical assessment document № 46, WHO,
Geneva, 2002, p. 42.
Хлорирани въглеводороди
32. Urano S., Tokura Y. An erythema multiforme – like eruption caused by exposure to 1-chlormethyl-
naphthalene. J. Dermatol. 1998, Jan. 25(1): 13-8.
33. Gupta P., Banerjee D. K., Bhargava S. K., Kaul R., Shanker V. R. Abnormal pattern of lung func-
tions in rubber factory workers. J. Indian. Med. Assoc. 1994, Aug. 92(8): 260-3.
34. Ward E. M., Ruder A. M., Suruda A., Smith A. B., Halperin W., Fessler C. A., Zahm S. H. Cancer
mortality patterns among female and male workers employed in a cable manufacturing plant during World
War ІІ . J. Occup. Med. 1994, Aug. 36(8): 860-6.
35. Popp W., Norpoth K., Vahrenholz C., Hamm S., Balfanz E., Theisen J. Polychlorinated naphtha-
lene exposures and liver function changes. Am. J. Ind. Med. 1997, Oct. 32(4): 413-6.
488
Полимери
3.3
ПОЛИМЕРИЗАЦИОННИ ПОЛИМЕРИ
Пластмаси Мономер Остри отравяния Хронични отравяния Експоз. тестове
Полиетилен етилен главоболие церебрастения –
астения автономна дисфункция
аритмия ИБС
Поливинилхло- винилхлорид >10000 ppm синдром на Рейно Le↓ Тhr ↓
рид наркотично дейст- остеопороза, акроостеолиза тиодигликолева к-на
вие хепатит, цироза, ангиосарком в урина> 5ppm
хепатит склеродермия
анемия
пневмофиброза, астма (ПВХ)
Полистирол стирол конюнктивити конюнктивити, фарингити, Le↓ Тhr ↓
фаринголарингити бронхити АСА Т ↑ АЛАТ↑
дерматити анемия, жълтеница, хепатит бадемена к-на>200mg/l
миокардит фенилглиоксалова
главоболие, астения к-на>20mg/l в урина
безкритично поведение ЕЕG-дифузно бавни
нарушена координация вълни
когнитивни и поведенчески про- психол. тестове
мени КТ
загуба на памет
п о л и а к р и л н и - акрилнитрил дразнене на ГДП конюнктивити, кератити тиоцианати в урина>2,5
трилни влакна цианоза атрофичен ринит mg/g кретинин
световъртеж пареза на гласните връзки
дезориентираност автономна дисфункция
конвулсии вестибулопатия
кома ИБС
анемия
дерматити, некрози
повишен риск за Ca pulmo
Полиметилмета- Метилметакри- астения конюнктивити, ринофарингити формалдехид кръв >0,2
крилат лат стом.чревни сму- дерматити mmоl/l
щения артериална хипотония формалдехид урина
главоболие хепатит >0,3mmоl/l
загуба на съзна- хипохромна анемия метанол в урина >15
ние, епилепти- автономна дисфункция mg/l
формени гърчове полиневропатия мравчена киселина в
вестибулопатия урина -80mg/g creatinin
енцефалопатия
ПОЛИКОНДЕНЗАЦИОННИ ПОЛИМЕРИ
Полимери Мономери Остро отравяне Хронично отравяне Експоз. тестове
полиизоцианати пневмонии, бронхит, бе- ХОББ
многовалентни алкохоли лодробен оток бронхиална астма
Полиуретани –
третични амини изгаряне на корнеята и алергични дерматити
кожата
фенол
при заливане на 1/4 до
фарингити, бронхити
1/2 от кожата – смърт фенол в урина
гастрити
висока температура >0,16mmоl/l
Ф е н ол ф о р - неврози
нарушения на дишането
малдехидни
смоли формалдехид дразнене на лигавици- конюнктивити, фарин- Формалдехид кръв
те и ГДП гити >0,2 mmоl/l
кашлица, диспнея, кома бронхити, астма формалдехид ури-
обриви, дерматити контактни дерматити на >0,3mmоl/l
епихлорхидрин контактни дерматити и ал. дерматити и екземи фенол в урина
Епоксидна дифенилпропан екземи автономна дисфункция
смола етилендиамин гастрити

489
СИНТЕТИЧНИ КАУЧУЦИ
Видове Мономери Остро отравяне Хронично отравяне
Бутадие- 1,3 бутадиен главоболие, световъртеж, ас- неврастенен с-м, сърцебиене, артериална хипото-
нови (дивинил) тения, ния, диспептични оплаквания
тахикардия, артериална хипо- конюнктивити, фарингити, левкопения с лимфоцито-
тония, кома за, дерматити, екземи.
Бутади- бутадиен конюнктивити автономна дисфункция
енстиро- стирол фарингити миокардиодистрофия
лови бронхити токсичен хепатит, дислипидемия
хепатити нарушения в менструалния цикъл
Изопре- изопрен + астения неврастенен с-м
нови литиеви соли диспептични оплаквания дистална автономна полиневропатия
дразнене на лигавиците и ГДП увеличаване на щитовидната жлеза
токсичен хепатит
алергичен дерматит
Бутилкау- изобутилен конюнктивити астения, нарушения на функцията на ВНС и ЦНС
чуци изопрен фарингити ринофарингити
Хлороп- хлоропрен конюнктивити, фарингити, неврастенен с-м
ренови тахикардия, колапс автономни вазомоторни нарушения
левкопения миокардиодистрофия
косопад токсичен хепатит, нефрозонефрит
диспептични оплаквания
анемия, ретикулоцитоза
дерматити и екземи
Хронични отравяния. Специфични симпто-

ми в началните стадии на хроничното отравяне
са обилното изпотяване, еритеми и десквамации
3.3.1. Акриламид – В. Петкова в областта на дланите и стъпалата, оформящи
контактни или алергични дерматити и екземи.
Акриламидът е съединение на акриловата Обикновено посочените кожни промени пред-
киселина и има значение на химически профе- хождат появата на класическите неврологични
сионален фактор при производството и пре- синдроми в клиничната картина на хроничното
работката на полимери (полиакриламид), при отравяне. Чувството за изтръпване постоянно
употребата на последните като флокуланти. мръзнене на пръстите на крайниците, затрудне-
Биотрансформация. Акриламидът по- ни фини движения (при писане напр.), мускул-
стъпва в организма през дихателните пъти- на болка и слабост в китките и стъпалата са
ща и кожата. Поради добра разтворимост първите симптоми на засягане на периферната
във вода, разпределението му в тъканите на нервна система. Впоследствие симптомите об-
организма става бързо, като най-високи кон- хващат целите крайници. На фона на токсична
центрации са намирани в еритроцитите. церебрастения се развива типичната за умере-
Биотрансформацията се осъществява чрез ните и тежки стадии на отравянето сензомотор-
системата на глутатиона. При конюгирането на „dying back“ невропатия с дистална хипесте-
му с последния се образуват нетоксични мета- зия и пареза на крайниците и явления на тежка
болити, които се отделят сравнително бързо атаксия – т.н. „акриламиден псевдотабес“.
и предимно с урината. Акриламидът e причислен от IARC към 2-Б
Токсичен ефект. Токсичността на акри- група химически вещества – вероятен канцеро-
ламида се свързва с неговата способност да ген с по-ниска степен на вероятност.
нарушава чрез свързване с клетъчната DNA Клинично-лабораторни изследвания.
протеиновия синтез в проприорецепторите, Електромиографски данни за аксонална лезия
невроните и аксоналните окончания на дви- със снижена амплитуда на предизвикани мус-
гателните влакна. Установено е и неговото кулни или нервни потенциали, както и забавена
действие върху невромедиаторните функции проводимост по двигателните влакна при тежки-
по пътя на намаляване концентрацията на но- те случаи на периферна невропатия. При кожни
радреналина, допамина и др. в централната прояви – положителни кожно-алергични проби
нервна система. към акриламид. Не са разработени експозицион-
Клинична картина. ни тестове за акриламид.
Остри отравяния. Протичат с манифестни Диферинциална диагноза. Отравяния с ак-
нарушения в ЦНС – отклонения в поведението, рилнитрил, стирол, винилхлорид, бензол, мета-
слухови и зрителни халюцинации, гърчове. При нол.
тежките форми се наблюдава загуба на съзна- Лечение. Лечението на острите и хронични
нието и респираторен дистрес синдром. Няколко отравяния е симптоматично. Липсва антидотна
седмици след острия инцидент се очаква разви- терапия. При невротоксични прояви се препо-
тие на късна периферна невропатия. ръчват големи дози вит. В6.
490
Експертиза на работоспособността. Поя- цианов радикал, определящ токсичността му.
вата на периферна невропатия е показание за Налага се хипотезата, че основното действие
прекратяване на контакта с токсичната нокса – на АН се осъществява чрез цялата му молеку-
при лечение се очаква пълно възстановяване. ла: блокиране на активните центрове и групи
При псевдотабесните форми възстановяване- на жизненоважни ензими; освобождаване на ци-
то е бавно и понякога невъзможно – определя се анид при реакция между АН и цитохромоксида-
трайна загуба на работоспособност. зата; обратимо подтискане активността на
Профилактика. Херметизация на процеси- дихателните ферменти; общо блокиране на
те, вентилация, задължително носене на лични клетъчната обмяна на веществата.
предпазни средства. Не се допускат на работа с Счита се, че острата токсичност на АН се
акриламид лица с неврологични, кожни и алер- дължи на действието на цианида и тиоциана-
гични заболявания. Периодичните прегледи се тите, а мутагенният му ефект – на глицидо-
извършват 1 път годишно с участие на невролог нитрил (реактивен метаболит, способен да
и дерматолог. При възможност се провежда ЕМГ алкилира макромолекули).
мониторинг на периферни нерви. Предпазно- Клинична картина. Най-честите симптоми
професионално хранене – диета Д, витаминоп- при остри отравяния са дразнене в горните ди-
рофилактика. хателни пътища, респираторни нарушения, га-
дене, цианоза, световъртеж, дезориентираност,
слабост в крайниците, колапс, конвулсии, карди-
ален арест.
Продължителното вдишване на пари от ак-
3.3.2. Акрилонитрил – Т. Кунева рилонитрил предизвиква атрофични ринити, по-
някога пареза на гласните връзки. Преобладава-
Остри отравяния щата част от работниците, експонирани на АН,
– Дразнене на ГДП, гадене, световъртеж, раз- имат оплаквания от лесна умора, слабост, гла-
дразнителност воболие, световъртеж, сънливост, раздразнител-
– конвулсии, кома, смърт ност, липса на апетит, болки в сърдечната област.
Хронични отравяния Често се диагностицират астено-вегетативен или
– гадене, главоболие, световъртеж, лесна умора неврастенен синдром. Намират се електрокарди-
– повишен риск от рак на белите дробове ографски промени, а в единични случаи и дистро-
Акрилонитрилът (АН) е летлива безцвет- фия на миокарда. Установяват се нарушения от
на течност с характерна миризма, долавяща страна на стомашно-чревния тракт, чернодробни-
се при 20 ppm. Притежава свойството да поли- те функции, вестибуларни разстройства.
меризира самопроизволно (полимеризацията При контакт на течен акрилонитрил с кожата,
може да се инхибира чрез добавяне на алкални се развива химическо изгаряне.Особено сериоз-
вещества- използва се за съхраняването му). ни са пораженията върху конюнктивите, поняко-
Разтваря се добре органични разтворители. га с тежки увреждания на роговицата. Епидеми-
Парите на АН са избухливи и лесно запали- ологични проучвания показват,че АН се свързва
ми в диапазон от 3 до 17% – при горенето може с нарастване на риска от белодробен карцином
да се освободи циановодород. и рак на дебелото черво с латентен период от 20
Употреба. АН е изходен продукт е за синте- години и се приема като вероятен канцероген за
за на полиакрилнитрилни влакна. Използва се в хора – IARC, група А2.
производството на синтетичен каучук, акрила- Клинико-лабораторни изследвания. Хро-
мид, акрилова киселина, бои и лекарства. Акри- мозомните анализи при експонирани на акрило-
лонитрилсъдържащите пластмаси особено ак- нитрил не показват нарастване на аберациите.
рилонитрил-бутадиен-стиреновият каучук и При остра интоксикация може да се намери по-
тиренакрилонитрилът се използват в фитин вишаване на серумното ниво на цианид или на
говите тръби, за части на автомобилните тиоцианатите в урината. Експозиционен тест –
двигатели.Благодарение на устойчивостта на тиоцианати под 2,5 mg/g креатинин.
нитрилните еластомери към масла те се из- Диференциална диагноза. Отравяния с ци-
ползват в нефтохимическата и автомобилна- анови съединения, метанол, акриламид, толуол,
та индустрии. стирол, тетрахлорвъглерод.
Биотрансформация. Метаболизъм. Ос Лечение. Извеждане от обгазената среда и
новният път на проникване на АН е дихателни- кислородотерапия. При перорално поглъщане –
ят. Течният акрилонитрил прониква добре през стомашна промивка с вода, медицински въглен и
здрава кожа и особено през наранена кожа и ли- 1% разтвор на натриев хипосулфат.
гавиците. В зависимост от наличните усложнения се
Механизмът на действие на акрилонит- прилагат глюкозни разтвори, калциеви препара-
рилът все още не е изяснен. Въз основа на на- ти, витамини от групата В и С в големи дози. Ан-
блюдаваното повишено съдържание на цианид тидотно лечение (CN радикал- роданиди) не се
в кръвта и урината, на наличието на цианме- прилага.
тхемоглобин, на сходството в клиничната Eкспертиза на работоспособнстта. При не-
и патохистологичната картина с тази при поддаващи се на лечение кожни увреждания,
отравяния с циановодород се приема, че при е необходимо трудоустрояване без контакт с
действието на акрилонитрила се освобождава алергени.
491
Профилактика. Безопасни технологии, ефек- Концентрации между 100 ppm и 200 ppm сти-
тивна вентилация, ЛПС. рен предизвикват възпалителни промени в очи-
Медицинска профилактика. Лица с хронич- те и ГДП. Продължителен контакт може да пре-
ни заболявания на ЦНС, психични, ендокринни, дизвика нарушаване целостта на кожата и
белодробни, алергични и сърдечно-съдови за- дерматити и да се повиши кожната абсорбция.
болявания не се допускат до работа с акрило- Вдишване на стиренови пари предизвиква драз
нитрил. Периодичните медицински прегледи се нене в гърлото, очите, носа, метален вкус в уста
провеждат един път годишно с участие на тера- та, гадене, повръщане, световъртеж, главоболие,
певт и невролог и включват изследване на пълна апатия, сънливост, а при високи концентрации –
кръвна картина, общо изследване на урина, как- нарушение в равновесието, отслабена концент
то и определяне на акрилонитрил и тиоцианати рационна способност, намаляване на реакционното
в урина. Желателно е кожно- алергично тестува- време. Паренхимните органи не се увреждат.
не с акрилонитрил. Хронични интоксикации. Най-честите прояви
Препоръчва се диета Д от предпазно-профе- са дразнене на лигавиците на ГДП (хронични фа-
сионалното хранене. рингити и бронхити), на очите (хронични конюнк-
тивити), стомашно-чревния тракт (гастрити). При
работници, експонирани на стирен в концентра-
ции по-малки от 100 ppm се срещат оплаквания
от слабост, главоболие, замаяност, уморяемост,
3.3.3. Стирол (стирен) – Т. Кунева отслабване на паметта, забавено реакционно
време. При продължителна експозиция се уста-
Остри отравяния новяват тревожност, емоционална лабилност,
– Иритативни прояви от страна на очите, ко- повишена възбудимост, раздразнителност, де-
жата и ГДП пресия. Обективно се намират промени в елек-
Хронични отравяния троенцефалограмата, намаляване на скоростта
– Главоболие, слабост, умора, замаяност на провеждане по периферните нерви, наруше-
– безкритично поведение, нарушена коорди- ния в изпълнението на психологични тестове.
нация Възможно е токсично увреждане на черния
– когнитивни и поведенчески промени дроб – хепатомегалия, нарастване активността на
– личностни изменения серумните ензими и серумните жлъчни киселини.
– загуба на памет Описани са дистрофични промени в миокар-
– нарушения в чернодробната функция – жъл да и понижаване на артериалното налягане.
теница, хепатомегалия, канцероген Стиренът е мутаген и може да предизвика хро-
Стиролът е безцветна летлива течност мозомни аберации у хората. Проучвания върху
със сладникава миризма. смъртността от рак не установяват повишен риск
Употреба. Основното приложение на сти- при експозиция – по класификацията на IARC той
рена – около 90% от цялата продукция, е за по- е в групата В2, а стироловия оксид- група А2.
лучаване на полистирен (на 3-о място от об- Клинико-лабораторни изследвания. В кръвта
щото производство на полимери в световен се установява умерена левкопения с относител-
мащаб след полиетилена и поливинилхлорида). на лимфоцитоза, ретикулоцитоза, лека тромбо-
Стиренът се използва и като съполимер при цитопения. Повишават се общите масти, холес-
производството на полиестерни смоли и син- теролът, триглицеридите; общият и директният
тетичен каучук, също производство на бои и билирубин; нараства активността на чернодроб-
лакове. ните ензими. Експозиционнни тестове са: баде-
Възможност за отравяне със стирен съ- мена и фенилглиоксалова к-на в урината – съот-
ществува при работници, заети в синтезата ветно над 200 mg/l r и над 20 mg/l.
и полимеризацията му, при производството на Диференциална диагноза се прави с отра-
пластмаси, каучук, стъклопласти, бои. вяния с бензен, толуол, етанол и и други орга-
Биотрансформация. Патогенеза. Стире- нични разтворители.
нът прониква в човешкия организъм главно по Лечение. Бързо извеждане от обгазената сре-
дихателен път, по-рядко през кожата. Разпре- да, кислородотерапия. При поглъщане – стомаш-
делението му в органите е сравнително равно- на промивка с вода и медицински въглен, в края
мерно, натрупване се наблюдава само в мастна- на промивката се влива течен парафин. При по-
та тъкан. Стиренът се метаболизира в черния падане върху кожата – обилно измиване с вода.
дроб до бадемена киселина и фенилглиоксалова При дерматити се прилагат локално кортикосте-
киселина, екскретиращи се чрез урината. роиди. Церебро- и пулмопротективни средства.
Токсичното действие на стирена е подобно При хронично отравяне се препоръчват хе-
на бензена. Стиролът има по-силно дразнещо патопротективни средства и витаминотерапия.
действие върху кожата и лигавиците, но по-сла- Балнеолечение.
бо влияе върху хемопоезата и притежава по-сла- Експертиза на работоспособността. В за-
бо наркотично действие в сравнение с бензола. висимост от степента на интоксикацията вре-
Клинична картина. менно или трайно трудоустрояване без контакт с
Остро отравяне настъпва сравнително токсични вещества. При изразени форми на ток-
рядко, поради силно дразнещото действие на сичен хепатит и енцефалопатия пенсиониране с
стирена върху лигавиците. определяне на група инвалидност.
492
Профилактика. Поради високия риск от за- часовниково стъкло. Клиничната картина се до-
палване се препоръчва пълна автоматизация пълва от развитието на токсичен хепатит или за-
на производствените процеси, също ефективна сягане на белите дробове – токсична пнев-мо-
вентилация, ЛПС – с подходящи ръкавици, обув- фиброза, обструктивни състояния.
ки, престилки и защитни очила. Характерното съчетание на синдромите в
Медицинска профилактика. Противопоказа- разгърнатия клиничен стадий на отравянето е
ния за постъпване на работа в контакт със сти- дало повод за терминологично обособяване на
рен са хронични заболявания на ГДП и бели- болестна единица – винилхлоридна болест.
те дробове, стомашно-чревния тракт, на черния Винилхлоридът е сред доказаните за човека
дроб и бъбреците, органични заболявания на канцерогени (I група по класификацията на IARC).
нервната система. Характерен за канцерогенното действие на ВХ
Периодичните медицински прегледи се про- е рака на белия дроб и особено ангиосаркома на
веждат един път годишно с участие на терапевт, черния дроб, който може да се развие след про-
по показания дерматолог и оториноларинголог. дължителен латентен период – от 15 до 40 години.
Параклиничните изследвания включват опреде- Описани са също така ефекти върху репро-
ляне на бадемена и фенилглиоксалова кисели- дукцията – увеличена честота на спонтанни аб-
на в урина. орти и вродени аномалии на ЦНС. Намерена е
Препоръчва се диета Д от предпазно-профе- и по-висока честота на артериална хипертония,
сионалното хранене. оплаквания от главоболие, лесна уморяемост
при работници.
Клинико-лабораторни изследвания. В пери-
ферната кръв се наблюдава левкопения или тром-
боцитопения. В издишвания въздух може да се
3.3.4. Винилхлорид – В. Петкова определи ВХ, като експозиционен тест. Съдържа-
нието на един от крайните метаболити на ВХ-ти-
Винилхлорид (СН2=СНCL) е известен още одигликолевата киселина в урината е също тест за
като хлоретан, монохлоретилен, винилхлорид- експозиция – над 5 ppm. Повишени стойности на
мономер. Възможности за отравяне с ВХ мо- ASAT, ALAT, LDH, свързан билирубин в кръвта.
номери съществуват при производството и Диференциална диагноза. Болест на Рейно,
последващата термична обработка на поливи- склеродермия, вибрационна болест, отравяния с
нилхлорид – пластмаса, която намира извънред- трихлоретилен, кетони.
но широко приложение за стопански и битови Лечение. Лечението е симптоматично при
цели. С най-висок риск за отравяне са чистачите остри отравяния. При синдром на Рейно и веге-
на реакторите, в които се извършва полимери- тосъдова дистония се използват съдоразширя-
зацията на ВХ. ващи и болкоуспокояващи средства, витамино-
Биотрансформация. ВХ постъпва в органи- терапия. Физиотерапия.
зма главно през дихателните органи. В процеса Прогноза и трудоволекарска експертиза.
на биотрансформация се образуват метаболи- В началните стадии на отравянето клиничните
ти – хлорацеталдехид, винилхлоридепоксид, гли- симптоми са обратими, но независимо от ста-
колалдехид, които имат значително по-висока дия, винилхлоридната болест е основание за
токсичност от ВХ. трайно прекратяване на професионалния кон-
Част от вдишания ВХ се отделя непроменен такт с ВХ. Възможно е и прогресиране на кли-
с издишвания въздух – при високи концентрации ничната симптоматика след преустановяване на
във въздуха – до 90%, при ниски – 12-15%. Абсор- експозицията.
бираният ВХ се екскретира с урината частично Профилактика. Херметизация на производ-
непроменен, но основно във вид на метаболити. ствените процеси, ефективна вентилация. Лица
Патогенеза. Токсичният ефект на ВХ се с изразена артериална хипертония, чернодроб-
дължи на директно действие на негови метабо- на патология, хронични заболявания на бели-
лити върху клетъчните белтъци и ДНК, както и те дробове и диабет не се допускат на работа с
върху някои редокс системи – намалява количе- ВХ. Профилактичните прегледи се извършват 1
ството на глутатиона в черния дроб, свързва се път годишно с участието на невролог, интернист
и с цистеина. и офталмолог и изследване броя на тромбоци-
Клинична картина. тите и левкоцитите, както и активността на ASАТ
Остро отравяне. При високи концентрации и ALАT. За проследяване на експозицията – пе-
ВХ има изразено наркотично действие. риодично определяне на тиодикликолевата ки-
Хронично отравяне. Хроничната винилхло- селина в урината.
ридна интоксикация се демонстрира с перифер-
на ангиодистония и относително типчни прояви
на ангиоспазъм по типа на болестта на Рейно
на фона на неврозоподобни състояния. В след- 3.3.5. Етилен – Т. Кунева
ващите по-тежки стадии се наблюдават скле-
родермични кожни изменения, остеопороза и Остро отравяне – главоболие, астения,
акроостеолиза, както и костни деформации на аритмия, кома
дисталните фаланги на пръстите на ръцете със Хронично отравяне – токсичен церебрасте-
скъсяване и задебеляване на ноктите във вид на нен синдром, автономна дисфункция.
493
Етиленът е мономер, използващ се за полу-
чаване на винилхлорид, полиетиленова смола и
пластмаси. Намира приложение в хирургията-
за наркоза. 3.3.6. Метилметакрилат – Т. Кунева
Етиленът прониква в организма по дихате-
лен път и се елиминира непроменен с издиша- – Главоболие, умора, раздразнителност
ния въздух. Той е класически наркотик, потен- – артериална хипотония, автономна дисфунк-
циален канцероген. ция
Клинична картина – ринити, бронхити
Острото отравяне протича като наркоза, но – полиневропатии
липсва първоначалният стадий на възбуда. При – токсичен хепатит
високи концентрации се наблюдават главобо- Метилметакрилатът е метилов естер на
лие, астения, временна загуба на съзнанието, метакриловата киселина. Представлява без-
аритмия, нарушения на дишането, кома. цветна, летлива течност с остра неприятна
Хроничното отравяне протича под форма миризма.
на неврозоподобен (токсичен церебрастенен) Употреба. Метилметакрилатът е главен
синдром, ангиодистонен или ангиоспастичен мономер в получаването на акрил, използва се
синдром и други прояви на автономна дисфунк- и при производството на органични стъкла
ция с терморегулаторни, судомоторни и вазо-мо- (плексиглас), оптически лещи, лакове и смоли,
торни разстройства, в редки случаи – хипотала- дисплеи, за изработка на леки конструкции за
мусен синдром. надписи, прозорци и др.
Електрокардиографски са установени дан- Биотрансформация. Патогенеза. По-
ни за исхемична болест на сърцето. Наблю- стъпва в организма главно по дихателен път
давани са случаи на чернодробно увреждане, и през кожата. Метилметакрилатът напълно
както и нарушения на овариално-менструал- се хидролизира на метилов алкохол и метакри-
ния цикъл. Не е доказан канцерогенен ефект лова киселина. От своя страна метиловият
на етилена и полиетилена при хора и лабора- алкохол се окислява и образува формалдехид и
торни животни. мравчена киселина. Елиминира се сравнител-
Клинико-лабораторни изследвания. Не но бързо, няма кумулативен ефект. Метилме-
са установени метаболитите на етилена и няма такрилатът и метакриловата к-на имат раз-
специфична лабораторна находка. Описан е лек дразващо и наркотично действие (липотропни
анемичен синдром с тенденция към левкопения вещества), увреждат паренхимните органи.
и цитопения, нарастване на активността на чер- Клинична картина. Най-честите симптоми
нодробните ензими и промени в липидната об- при остро отравяне са слабост, гадене, повръ-
мяна. щане, главоболие, стягане в гърдите, артериал-
Диференциална диагноза – синдром на на хипотония, а в по-тежките случаи – загуба на
Рейно, автономна полиневропатия при интокси- съзнание и епилептиформени гърчове. Обикно-
кации с винилхлорид, ендокринни заболявания, вено след остри отравяния не се наблюдават ос-
отравяне с метан, ацетон, етанол, бензин и др. татъчни явления.
Лечение – симптоматично. При токсичен хе- Водещо място в клиничната картина на хро-
патит – хепатопротективни средства, диетично ничните отравяния с метилметакрилат заема
хранене. увреждането на нервната система. В началния
При полиневропатия – периферни съдораз- стадий (І) е характерен неврастенен синдром с
ширяващи средства: нестероидни противовъз- преобладаване на автономни нарушения. Екс-
палителни средства; аналгетици; седатива и понираните работници се оплакват от умора,
леки антидепресанти, витамини от група В и ви- главоболие, световъртеж, причерняване пред
тамин Е. очите, раздразнителност, изпотяване. При ра-
Екпертиза на работоспособността. Бре- ботници, заети в производството на полимета-
менните жени се трудоустрояват. При развитие крилат над 10 години, са диагностицирани по-
на автономна полиневропатия също се налага линевропатии (ІІ ст.), също така и функционални
временно трудоустрояване без контакт с токсич- изменения от страна на зрението, обонянието и
ни вещества и тежък физически труд. слуха, вестибуларни отклонения, дистрофични
Медицинска профилактика. Противопока- изменения в костите. Болните съобщават за па-
зания за постъпване на работа в контакт с ети- метови нарушения и промени в характера. Може
лен са заболявания на нервната, ендокринната, да се оформи психоорганичен синдром. Въз-
сърдечно-съдовата система, хронични болести можно е развитие на токсична енцефалопатия
на черния дроб, анемии. (ІІІ ст.).
Периодичните медицински прегледи се про- Описани са дистрофични промени в миокар-
веждат един път годишно от интернист и невро- да и черния дроб (токсичен миокардит и хепа-
лог, по показания гинеколог. Параклиничните тит). При жените са наблюдавани нарушения в
изследвания включват пълна кръвна картина, овариално-менструалния цикъл.
чернодробни ензими, ЕКГ и вегетологични те- Метилметакрилатът има изразено локално
стове. действие върху кожата и лигавиците. При работ-
Препоръчва се диета Д от предпазно профе- ници със стаж над 6 месеца са намерени суба-
синалното хранене. трофични ринити, назофарингити, ларингити,
494
конюнктивити, дерматити, алергични промени алергични дермати – локално кортикостероидни
(контактен дерматит). унгвенти.
Клинико-лабораторни изследвания. В Експертиза на работоспособността. При
кръвта се установява хипохромна анемия с лим- остри и леки хронични отравяния – временна
фоцитоза и неутропения, повишена активност нетрудоспособност, възстановяване след ле-
на чернодробните ензими, увеличен билиру- чение. При диагностициране на полиневро-
бин. За експозиционен тест се използва опре- патии – трудоустрояване с прекратяване на
делянето на формалдехид в кръвта – норма до контакта с токсични вещества. При развитие
0,2 mmol/l или в урината: на формалдехид – нор- на енцефалопатия – определяне на група ин
ма до 0,3 mmol/l; на метана – норма до 15 mg/l; валидност.
на мравчена киселина – до 80 mg/g creat. Медицинска профилактика. Противопока-
Диференциална диагноза. Отравяния с ал- зания за постъпване на работа в контакт с ме-
кохоли и с други оранични разтворители. тилметакрилат са хронични заболявания на ГДП
Лечение. При остро отравяне – незабавно и белите дробове, на сърдечно-съдовата систе-
извеждане от обгазената среда, кислородоте- ма, кожата, кръвта. Периодичните медицински
рапия, кардиотоници, инфузии с глюкоза. При прегледи се извършват един път на 24 месеца
хронични отравяния – витаминотерапия (В1, В6, от терапевт, изследва се пълна кръвна картина,
В12, С); хепатопротективни средства. Симптома- флуорография. По показания – прегледи от не-
тично лечение – балнео- и физиотерапия. При вролог, отоларинголог и дерматолог.
1. Lewis R: Plastics in: Occupational Medicine, ed. J. La Dou, Appleton& Lange, Norwolk, Connecticut,
1990, 387-397.
2. Acrylonitrile. IPCS, The concise International chemical assessment document № 39, WHO, Geneva,
2002, p. 26.
3. Спасовски М. Етилен в: „Хигиенна токсикология“ – специална част, под ред Ф. Калоянова, С,
МФ, 1983, 110- 112
4. Спасовски М. и кол. Здравословно състояние на работниците от производството на етилен и
етиленов окис, Хиг. и здрав., 1980, 1, 41-47
5.Methyl Methacrylate. IPCS, The concise International chemical assessment document № 4, WHO,
Geneva, 1998, p. 40.
6. Спасовски М., Н. Стамова, В. Христева – Хигиена на труда при производството на полиакрил-
ни влакна в: „Хиг. и здрав.“, 1976, 2, 134- 170
7. Toxicological Profile for Styrene. Agency for Toxic Substances and Disease Registry, US. Public
Health Service, Atlanta, Georgia, USA, 1992, p. 166.
8. Toxicological Profile for Vinyl-chloride. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Dis-
ease Registry, Atlanta, Georgia, USA, 1997, p. 277.
9. Case studies in: Environmental Medicine, N 2, Vinyl chloride Toxicity, June, 1990, US Dep. Of Health
Hum. Services.
495
Пестициди
3.4
ХИМИЧЕСКА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПЕСТИ- пиримифосметил 50 5, ЛД50, 2050 (*Актелик),
ЦИДИТЕ (по Ф. Калоянова, 1993) диметоат 39%, ЛД50 320-380 (*Би 58) и много
I. * ФОСФОРОРГАНИЧНИ други.
ІІ. ХЛОРОРГАНИЧНИ Употреба.
ІІа. ** Живачноорганични Фосфорорганичните пестициди се използ-
III. * КАРБАМАТИ И ТИОКАРБАМАТИ ват основно в селското стопанство като ин-
IV. * ДИТИОКАРБАМАТИ сектициди, някои като фунгициди и роденти-
V. ТРИАЗИНИ циди. Професионален риск от интоксикации
VI. ПРОИЗВОДНИ НА ДИХЛОРФЕНОКСИОЦ- съществува при производството и употребата
ЕТНА КИСЕЛИНА им в селскостопанските дейности, при дезин-
VII. ПРОИЗВОДНИ НА КАРБАМИДА секция и дератизация. Остри отравяния с ФОП
VIII. ПРОИЗВОДНИ НА АНИЛИДИ И АМИДИ се наблюдават често в лекарската практика
IХ. ДИНИТРОСЪЕДИНЕНИЯ като битови или суицидни.
Х. * КУМАРИНОВИ ПРОИЗВОДНИ Биотрансформация. Проникват по диха-
ХI. * МЕДНИ ПРЕПАРАТИ телен, и храносмилателен път и през кожа-
ХII. СЕРНИ ПРЕПАРАТИ та. Основната биотрансформация на ФОП се
ХIII. БЕНЗОИЛФЕНИЛУРЕЙНИ осъществява в черния дроб от монооксидазна-
ХIV. ДИПИРИДИЛЕВИ ПРОИЗВОДНИ та система (ОСФ), чрез окислителна десулфу-
ХV. ФТАЛИМИДИ рация, окислително деалкилиране, окислител-
ХVI. СУЛФАТИ, СУЛФОНИ И СУЛФОНАТИ но диметилиране, нитроредукция, хидролиза
ХVII. БЕНЗИМИДАЗОЛИ и от други ензими на хепатоцита и кръвните
ХVIII. * СИНТЕТИЧНИ ПИРЕТРОИДИ клетки. Отделят се основно през бъбреците
ХIХ. ТРИАЗОЛИ и чревния тракт. Не притежават материална
ХХ. ФОСФИДИ кумулация в организма на човека.
ХХI. МЕТИЛБРОМИД Патогенеза. ФОП поради структурно сход-
ХХII. ДРУГИ ПРЕПАРАТИ ство изместват необратимо естествени суб-
* Пестициди, при които се прилага антидотна страти в ензима холинестераза, в резултат
терапия на което се натрупват значителни количе-
** За живачноорганични пестициди виж и ин- ства ацетилхолин в синапсите на периферни-
токсикации с живак. те и централномозъчни структури, ефектор-
ните органи и кръвната плазма.
Клиничната картина на острото отравяне
се характеризира с три основни синдрома:
Мускариноподобен – при реактивиране на
3.4.1. Холинестеразоинхибиращи М-холинореактивните рецептори. Характеризи-
пестициди ра се с миоза, брадикардия, повишена салива-
Ст. Андонова, Р. Стефанова ция, изпотяване, гадене, повръщане, бронхоспа-
зъм, прояви на токсичен белодробен оток и др.
Фосфорорганични пестициди Никотиноподобен – при реактивиране на
Химически фосфорорганичните пестици- Н-холинореактивните структури. Проявава се
ди – са производни на фосфорната, тиофо- с или след мускариноподобния синдром с мус-
сфорната, дитиофосфорната и фосфонова- кулна слабост, потрепване на клепачите и мус-
та киселини, които са различни по структура кулите до тежки гърчови състояния. Може да се
съединения, с различни физикохимични свой- наблюдава тахикардия, повишаване на артери-
ства и биотрансформация. Те са слабо устой- алното кръвно налягане и др.
чиви в околната среда. Зависими са от високи- Коматозен синдром – настъпва поради ди-
те температури, влажността и слънчевата ректно влияние върху рецепторите на централ-
светлина, в резултат на което могат да се номозъчните структури и протича с главоболие,
трансформират до по-токсични вещества. гадене, повръщане и бърза загуба на съзнание.
Притежават неприятен мирис и висока ток- Различават се лека, среднотежка и тежка
сичност за млекопитаещите и човека. степен на остро отравяне с ФОП, в зависимост
Някои от разрешените за употреба и про- от дозата, физико-химичните свойства на съеди-
изводство препарати от тази група са: хлор- ненията, и степента на блокиране на холинесте-
пирифосетил 48%, ЛД50 135-163 (*Аргифос, разата (ХЕ). Летален изход настъпва в резултат
Дурсбан), фенитротион 50% ЛД50 250-500 (*Аг- на дихателна недостатъчност, сърдечно-съдова
рия-1050), фозалон 35%, Лд50 135 (*Агрия 1060), слабост и токсична енцефалопатия. В хода на
диацинон 60%, ЛД50 300-400 (*Агридин, Базу-
дин), монокротфос 55, 2, ЛД50 8-23 (* Азодрин), * Наименование на пестицида
496
интоксикацията се наблюдават увреждания на мил 50%, ЛД50 9000 (*Бенлейт 50 НП, Фундазол
черния дроб, токсопулмонити, токсична нефро- 50 НП), етиофенкарб 0,50%, ЛД50 411 (*Крон-
патия, миокардиопатия и др. стон), метомил 90% 20%, ЛД50 17-24 (*Ланат
Хронично отравяне. Наблюдава се при не- 20 ЕК, Ланат 90 НП, Нудрин 20 ЕК) и др., на ти-
спазване на правилата за работа с ФОП в про- окарбаминовата киселина – циклост 720 г, ЛД50
изводството и селскостопанските дейности. 2710 (*Ронит), етил-дипропилтиокарбамат 720
Описана е неврологична симптоматика с асте- г, ЛД50 2550 (*Брадикан 6Е, Ерадикан-екстра,
но-вегетативни прояви, неврастения, депресия Битам ЕК), молинат 720 г, ЛД050 369 (ОРДАМ
и по-тежки прояви като екстрапирамидни симп- 6Е, Хидрам, Ялан) и др. и на дитиокарбаминова-
томи, полиневрити, спастични парализи, а също та киселина – тирам 50,85%, ЛД-50 865 (*ТМТД,
така увреждания на черния дроб – от леки функ- Волфентиурам), 35% алуминиев етилен-бис-ди-
ционални нарушения до хроничен хепатит. Мо- тиокарбамат, ЛД50 5200 (*АМБИС), цинк ети-
гат да се установяват промени от сърдечно-съ- лен-бис дитиокарбамат 75 %, ЛД50 5200 (*Ци-
довата, храносмилателната система и влияние неб, пероцин), манкоцеб 80%, ЛД50 8000 (*Дитан
върху хемопоезата от някои ФОП, иритативен и М45, Пенкоцеб 80 ВП), метил тиофанат 40%,
алергичен ефект. 70%, ЛД50 600, (*Метил-топсин УЛВ, Метил
Клинико-лабораторни изследвания. Сни- топсин 70 ВП), тиодикарб 37,5%, ЛД50 66 (*Лар-
жение активността на серумната и еритроцитна- вин) и др. Повечето от тях са високотоксични
та ХЕ, доказване на ФОП или техни метаболити за насекомите и малко и средно токсични за чо-
като диетилфосфати, диметилфосфати и други века. Притежават устойчивост в околната
в кръв и урина. среда и само някои имат материална кумулация
Невинаги съществува добра корелация меж- в организма на животните и човека.
ду снижаване стойностите на ХЕ и тежестта на Професионален риск. Селскостопански ра-
острото отравяне. ботници при работа с пестициди от тази гру-
Диференциална диагноза. Прави се с отра- па, при производството на карбамати, тран-
вяния с токсични газове, хлорирани въглеводо- квилизатори, сънотворни и др.
роди, други пестициди (карбаматни, пиретрои- Биотрансформация. Основен път на про-
ди), медикаменти, гъбни интоксикации, мозъчен никване са дихателните пътища, по-малко ко-
инсулт. жата и при битови интоксикации – храносми-
Лечение. Започва с депурационни мероприя- лателния тракт. Биотрансформацията се
тия и детоксични по отношение на входната вра- извършва в черния дроб директно от естера-
та. Средство на избор при лечението на острите зите или чрез окислително метаболизиране
отравяния е приложението на Атропинум сулфу- на карбаматната група с освобождаване на
рикум (ампули по 1 mg 1ml). При тежки и средно фенолна група. Излъчването от организма е
тежките отравяния се започва с 1-3 mg венозно и чрез урината. При някои от тях през бъбреци-
след това на 15 min или 30 min до получаване на те се отделят главно α-нафтол и сулфати.
атропинов ефект, след което дозата се намаля- Патогенеза. Токсичното действие на кар-
ва адекватно на състоянието и през следващите баматите се основана на свързване на ензимни
дни до покачване на ХЕ. След атропина се прила- системи- основно холинестеразата. За разли-
гат предимно в първите 24 часа на острото отра- ка от ФОП се касае за конкурентно обратимо
вяне т.н. холинестеразореактиватори (Токсогонин инхибиране на ХЕ от карбаминовата киселина и
амп. 250 mg 1 ml на Обидоксим амп. 500 mg 5 ml инхибиране на ОСФ от дитиокарбаматите. По-
в доза по 1 ампула венозно през 2 часа при тежки следните се разграждат до етилентиоуреа.
интоксикации или 4х2 амп., 3х2 амп. венозно във Клиничната картина на острите отравяния
водносолеви разтвори. Използват се още ранна с карбаматни пестициди се характеризира с при-
карбохемоперфузия комплексна детоксична, ре- знаци на мускариноподобен и никотиноподобен
анимационна и органопротективна терапия. синдром както при отравяне с ФОП. Холинесте-
Прогнозата е неблагоприятна при тежки остри разната активност е по-слабо снижена и бързо
отравяния с ФОП и хронични с органна увреда. се възстановява след лечение. При отравяния с
Профилактика. Използване на ЛПС. Не се производни на тио- и дитиокарбаминовата кисе-
допускат на работа с ФОП лица със заболявя- лина се наблюдават главоболие, гадене, атаксия,
ния на ЦНС, ендокрините жлези, черния дроб и дразнене на лигавиците на дихателните пътища,
бъбреците, хронични кожни увреждания. Перио- а при тежки интоксикации нарушение на съзнани-
дични медицински прегледи – 1 път на 12 месе- ето. При едновременна употреба на алкохол се
ца с участието на терапевт и невролог, при нуж- проявява антабус ефект – карбаматите намаля-
да дерматолог и офталмолог и задължителен ват толерантността към алкохола. Наблюдават
контрол на ХЕА. се и различни клинични изяви на алергия.
КАРБАМАТНИ ПЕСТИЦИДИ Хронични интоксикации се наблюдават
Това са широко използвани средства за рас- рядко и протичат с невротоксични ефекти, дис-
тителна защита като фунгициди, инсекти- функция на щитовидната жлеза, нарушения в
циди, хербициди, нематода и др. Те са произ- хемопоезата и чернодробната функция. Експе-
водни на: карбаминовата киселина – карбарил риментално е доказано мутагенно, ембриото-
85%, ЛД50 850 (*Севин, Дикарбам НП 85), пири- ксично, тератогенно и възможно канцерогенно
микарб 50%, ЛД50 147 (пиримор 50 ВП), пропамо- действие на карбаматите – основно обусловено
карбхидрохлорид, ЛД50 8600 (*Превикур), бено- от етилентиоуреата.

497
Клинико-лабораторни изследвания. Доказ- лизъм по пътя на потискане на активността
ване на карбамати, техни метаболити – α-нафтол на някои дихателни ензими, както и на наруше-
и сулфати, в кръв и урина, анемия, тромбоцито- ния в структурата на липидите на клетъчна-
пения, метхемоглобинемия. та мембрана.
Диференциална диагноза се прави с отравя- Клинична картина.
ния с ФОП, синтетични пиретроиди контактни дер- Острите отравяния с ХОП имат по-голямо
матити с друг произход (лекарства, токсични в-ва). значение при битови инциденти и представяля-
Лечение. Карбаматни съединения, които во- ват синтезиран вид на симптоматиката на хро-
дят до блокиране на холинестеразата, се про- ничното отравяне. При постъпване през устата,
вежда с Атропинум сулфурикум (амп. 1 mg, 1 ml) отравянето може да протече с развитие на тежък
венозно, мускулно или субкутанно при просле- гастроентерит и последващо общорезорбтивно
дяване на ХЕА, симптоматична терапия, общи действие на отровата с тежка неврологична сим-
детоксични и депурационни мероприятия. Не се птоматика – гърчове, възходяща булбарна пара-
прилагат холинестеразоактиватори! Прогнозата лиза и кома.
обикновено е благоприятна. Хронични отравяния. Хроничните отравя-
Профилактика. Използване на ЛПС. Меди- ния са най-често професионални, но те се на-
цинска профилактика – както при ФОП. блюдават и в бита (особено чувствителни към
токсичното действие на ХОП са децата и въз-
растните).
ХОП са класически политропни отрови с из-
разен полиморфизъм на органното увреждане.
3.4.2. Хлорорганични пестициди В началните си леки стадии, отравянето се
В. Петкова, Ст. Андонова проявява с функционални нарушения на централ-
ната нервна система с вегетосъдова дистония –
Хлорорганичните пестициди (ХОП) са хлор- неврозоподобни състояния с главоболие, безсъ-
ни производни на въглеводородите – предимно ние, световъртеж, адинамия, раздразнителност,
циклопарафини (хексахлорциклохексан и неговия емоционална лабилност, функционални черно-
гама изомер – линдан, хексахлорциклопентан) дробни нарушения, леки хематологични отклоне-
и многоядрени (дихлордифенилтрихлоретан – ния – левкцитоза или левкопения, еозинопения.
ДДТ, хлориндан, хептахлор, диелдрин, ендрин). В по-напредналите – среднотежки и тежки
Това са голяма група средства за расти- форми на отравянето се отбелязва задълбоча-
телна защита, които се използват като ака- ване на описаната симптоматика с ясно очерта-
рициди (келтан, тетраницид, пентак, милбол), ване на органната патология – токсичен хепатит,
като инсектициди (тиодан, тионекс) и др. токсичен вегето-сензорен полиневрит, токсична
Те имат неблагоприятен екологичен енцефалопатия и енцефалополирадикулонев-
ефект, тъй като са устойчиви в околната ропатия в тежките случаи. При последните се
среда (повече от 20 г.), а също така кумулират проявява и характерното за ХОС миелотоксично
в човешкия организъм. Тези неблагоприятни действие, което най-често се свързва с диено-
свойства дадоха основание за забрана за упо- вите ХОС – алдрин, диелдрин и др. При продъл-
треба на много ефективни и широко използ- жителна експозиция или след тежко остро отра-
вани препарати като ДДТ, алдрин, линдан, хе- вяне, поради високата кумулативност на ХОС,
птахлор и др. Отравяния могат да се очакват може да се развие хипо- и апластична анемия,
при производството, разфасовката и употре- агранулоцитоза и панцитопения.
бата им, както и при постоянен контакт с об- Клиничната картина на отравянето се допъл-
работени с ХОП материали. ва от увреда на дихателните органи: хронични
Биотрансформации: ХОП постъпват в ринофарингити, трахеобронхити, токсична пнев-
организма през дихателните органи, кожата мофиброза. Характерна особеност е честото ус-
и по стомашно-чревен път. Поради афините- ложнение с астматични състояния. Развива се
та си към липидите, хлорорганичните съеди- и бъбречен синдром – олиго-анурия, остра бъ-
нения респ. метаболитите им, кумулират в бречна недостатъчност. Алергичните дерматити
органи и тъкани, богати на липиди – мастна- и екземи са също характерни за хроничното въз-
та тъкан, кръвотворните и нервни структу- действие на хлорорганичните съединения.
ри. Увреждат също черният дроб и бъбреците. Клинико-лабораторни изследвания. В
Отделят се от организма непроменени (мета- кръвта се установява левкопения, тромбоцито-
болизират трудно) и малко като метаболити пения и хипохромна анемия (съответно на сте-
– с фекалиите и по-рядко с урината, млечните пента на засягане на кръвотворния апарат).
жлези. Преминават през хепато-енцефалната От съществено значение е газхроматограф-
и хепато-плацентарна бариери. ското изследване за ХОС и метаболити в кръвта
Патогенеза. Повечето от сега използва- и урината.
ните ХОП са умерено токсични. Тяхната куму- Диференциална диагноза: Прави се с хе-
лативност определя хроничното им токсично мопатии с друга етиология, най-често миелодис-
действие, а също и някои по отдалечени био- пластичен синдром, медикаментозни левко- и
логични ефекти (ДДТ – канцерогенеза, ембри- тромбоцитопении, алкохолна, диабетна или пара-
отропно действие). Токсичността на ХОП се неопластични полиневропатии. Също с отравяния
свързва с разстройство на клетъчния метабо- с ФОП, хлорирани въглеводороди, толуол и др.
498
Лечение. Липсва антидотна терапия, но може в молекулата им обуславя тяхната липотроп-
да се препоръчат антиоксиданти напр. Токофе- ност и благоприятства проникването на отро-
рол 0.5% – 2 ml. i.m. Лечебен курс – 10-20 дни. вата в различни тъкани на организма вкл. и пре-
При отравяния per os – стомашна промивка, минаването на хематоенцефалната бариера,
салинно очистително, хемодиализа. с което е свързана високата им невротоксич-
Органопротективна терапия: глюкозни раз- ност. Установено е, че известно време цирку-
твори, кокарбоксилаза, ноотропни (пирамем 2.4 лират в организма, след което метаболизират
g./дн.), централни съдоразширяващи (кавинтон и като метален живак се отлагат в някои орга-
– 20 mg/дн.). Лечебен курс – 30 дни. При полине- ни (черен дроб, бъбреци, ендокринни жлези и пр.)
врити – болкоуспокояващи, периферни съдораз- и/или се отделят от организма.
ширяващи. Патогенеза. Токсичността на тези съеди-
При хематологични нарушения – хемостиму- нения се дължи на съчетанието между особе-
лиращи. Лечебен курс 15-20 дни. Кортикостеро- ната им токсокинетика, напомняща тази на
иди – по схема, и хемотрансфузия – в тежките органичните разтворители и афинитета на
случаи. живака (тиолова отрова) към сулфхидрилните
Tрудоволекарска експертиза. Началните и групи на клетъчните белтъци и някои ензими.
леки форми на отравянето са обратими след ле- Клинична картина.
чение и не изискват трудоустрояване. Прогноза- Остро отравяне. Клиничните симптоми на
та е неблагоприятна при апластичните състоя- острото отравяне настъпват бързо, след кратък
ния и при наличие на миелополиневропатии – те латентен период с прояви на общорезорбтивно
определят по-продължителна нетрудоспособ- действие – токсична церебрастения, а при теж-
ност и трайно трудоустрояване или група инва- ките форми – тежко дисеминирано поражение
лидност. на нервната система с малкомозъчна (атаксия),
Профилактика. Херметизация, ефективна диенцефална и екстрапирамидна симптомати-
вентилация при производство и приготвяне на ка, атрофия на зрителния нерв. При постъпва-
разтвори. ЛПС при употреба. не през устата – метален вкус, хиперсаливация,
Медицинската профилактика изисква да не се ерозивен гастрит, а в тежките случаи – хемораги-
допускат на работа с ХОП лица с алергични, хро- чен гастроентерит с колапс, шок и уремия.
нични белодробни и често рецидивиращи въз- Хронично отравяне. То може да настъпи
палителни заболявания на горните дихателни след сравнително кратка експозиция от 3-4 ме-
пътища, хроничен хепатит, рецидивиращи възпа- сеца. В началните стадии на отравянето се на-
лителни болести на жлъчката и жлъчните пъти- блюдава неврозоподобна симптоматика с из-
ща, анемии, органични и изразени функционални разена вегетосъдова дисфункция и подчертани
заболявания на централната нервна система. отклонения в емоционалната сфера. Невроло-
Периодични медицински прегледи – един път гичната патология обикновено се придружава
годишно с участието на интернист, невролог и от промени в устната кухина – гингивити и хи-
УНГ спецалист и с проследяване съдържанието персаливация както при отравяне с живак. В на-
на ХОС в кръвта на работещите. предналите случаи се наблюдава задълбочава-
Препоръчва се профилактичен прием на ви- не на неврологичната симптоматика с поява на
тамин С (0.5 – 1.0 g дневно) или обогатени с вит. генерализирани вегетосъдови нарушения от ди-
С напитки и предпазно-профилактично хранене енцефален тип, вегетосензорни полиневрити,
– диета Д. психо-органична симптоматика и психози. Най-
известните в литературата масови отравяния с
живачноорганични съединения са тези в Мини-
мата през 1950 г. на 1000 японски рибари, консу-
мирали риба с високо съдържание на метилжи-
3.4.3. Живачноорганични пестициди вак и това в Ирак през 1972 г., засегнало около
В. Петкова 6000 души (500 смъртни случая) след консуми-
ране на хляб, направен от семена, третирани с
Органичните съединения на живака – ал- живачноорганични пестициди. И при двата инци-
кил-, арил-, алкооксисъединения, са активната дента – отравянето е протекло с описанато по-
съставка на голяма и разнообразна група фун- горе дисеминирано поражение на нервната сис-
гициди (метилмеркурйодид, етилмеркурхло- тема и прояви на тежки двигателни и сензорни
рид, етилмеркуркарбамид, метоксиметилмер- полиневрити (атаксия, дизартрия, глухота, нару-
курхлорид, фенилмеркурхлорид и др.) шения в зрението) и с хепаторенален синдром.
Поради големия риск от отравяния сред на- При попадане върху кожата, предизвикват
селението и при работещи и кумулацията (и развитие на алергични и контактни дерматити и
биологичната верига) на живак и метилживак екземи.
в околната среда, храни и в организмите, упо- Диференциална диагноза. Миелополинев-
требата им сега като фунгициди за обработ- рити с друга етиология (инфекциозни, отравяне
ка на семена е много ограничена. с арсен, олово, тетраетилолово), диенцефален
Биотрансформация. Живачноорганични- синдром, други видове психози.
те съединения попадат в организма през диха- Лечение. Специфична антидотна терапия с
телните органи, кожата и по стомашно-чревен Unithiol 5% – 5 cm³. При остри отравяния през 1-ия
път. Наличността на въглеводороден радикал ден по 1 амп. на 6 часа, а през следващите някол-
499
ко дни по 1 амп. на 12 часа до отзвучаване на най- Лечение – няма специфична терапия, но
острите симптоми. При хронични отравяния – по трябва много бързо да се извършат депура
1 амп. дневно в лечебен курс от 5 -10 дни. ционни мероприятия във входната врата за
Симптоматична терапия – невролептици и отстраняване на дипиридилите, също и кис-
транквилизатори, антидепресанти с успокояващо лородотерапия, бронходилататори, глюкокорти
действие. Общоукрепваща и витаминотерапия. костероиди, витамини, цитостатици (срещу
Прогноза и трудоволекарска експертиза. развитие на пневмофиброза). При орална инток-
Прогнозата е неблагоприятна при тежките фор- сикация – стомашна промивка, салинно очисти-
ми на отравяне. Прекратяването на контакта с телно, форсирана диуреза (3-6 l/дневно глюкозо-
ноксата не изключва прогресиране на клинична- солеви разтвори), хемоперфузия.
та симптоматика.
Профилактика. На работа с живачноорга-
нични съединения не се допускат лица с хронич-
ни кожни заболявания, изразени функционални 3.4.5. Нитрофеноли
и органични заболявания на нервната система, (динитросъединения) –
бъбречна патология. Периодичните медицински В. Петкова
прегледи се провеждат 1 път годишно и включват
вътрешен и неврологичен статус и определяне на Съединенията от тази група – нитрофе-
живак в урината. Витаминопрофилактика. Препо- ноли, 2, 4 – динитрофенол, 2,4,6, тринитрофе-
ръчва се предпазно-професионално хранене – нол (пикринова киселина), динитроортокрезо-
диета Б. Предвид високата кожна резорбтивност ли и пр. представляват нитрооксипроизводни
– ползване на лични предпазни средства. на ароматните въглеводороди. Намират при-
ложeние при производството на багрила, като
взривни вещества (пикринова киселина), но ос-
новно като инсектофунгициди в селското сто-
панство (динитроортокрезол, динитрофенол).
3.4.4. Дипиридили – Ст. Андонова Биотрансформация. Нитрофенолните
пестициди постъпват в организма по дихате-
Основни пестициди от тази група са па- лен път и в голяма степен през кожата. Мета
ракватдихлорид 20%, ЛД50 150 (*Грамоксон 20) болизират в черния дроб до аминофенолни съ-
и дикват 20%, ЛД50 440 (*Реглон). Използват единения и се екскретират през бъбреците.
се като хербициди дефолианти и дисектан- Посочените процеси са бавни, което опреде-
ти. Лесно се разграждат и не представляват ля значителния коефициент на кумулация на
екологични замърсители. Притежават изразе- тези съединения. При ежедневно постъпва-
на токсичност за животните и човека, поради не на малки количества в организма на рабо-
което грамоксонът е забранен за употреба у тещия за една седмица се достигат токсич-
нас. Проникват в организма по дихателен път, ни концентрации в кръвта (около 40 μg/g за
кожата и храносмилателния тракт. Метабо- ДНОК).
лизират се в черния дроб и се излъчват през ПАТОГЕНЕЗА. Високата токсичност на
белите дробове и урината. Притежават изра- нитрофенолните съединения се дължи на спо-
зен иритативен ефект върху лигавиците и ко- собността им да блокират окислителното
жата, предизвикват тежки деструктивни про- фосфорилиране в митохондриите, при което
мени особено от страна на белия дроб, също и се възпрепятства използването на високоенер-
в черния дроб, бъбреците и миокарда. геничните АТФ съединения. Увеличава се ряз-
Клиника на острото отравяне. При инха- ко аеробната глюколиза- хипергликемия, нама-
лиране възниква бронхоспазъм, токсичен пнев- ляване на гликогена в черния дроб и мускулите,
монит, след латентен период – токсичен бе- силно повишена топлопродукция.
лодробен оток. Тези промени се последват от Клинична картина.
прогресираща фиброза на белодробните струк- Острите интоксикации протичат с клинич-
тури, което прави прогнозата изключително не- ната картина на топлинен удар с хипертермия
благоприятна. Приети по храносмилателен път до 40°, жажда, главоболие, хиперемия на кожа-
дипиридилите причиняват улцерации на лигави- та и конюнктивите, а в тежките случаи – хепато-
ците, хиперемия и болки в гърлото и корема. В ренален и пулмокардиален синдром и изразена
следващите дни се развива токсичен хепатит и неврологична симптоматика – делир, гърчове,
хепаторенален синдром. При тежки интоксика- кома.
ции са наблюдавани увреждания на централно- Хроничните отравяния се проявяват с посте-
мозъчните структури. Отравянето с Реглон може пенно развиваща се адинамия, световъртеж, гла-
да протече с картината на илеус с тежък колапс. воболие, и анорексия, характеризиращи токсич-
Кожата е хиперемирана с промени, наподобява- ната церебрастения. Отличителни признаци са
щи изгаряния и образуване на мехури. проявите на хипертиреоидизъм – редукция на те-
Хроничните въздействия не са добре про- глото, субфебрилитет, хиперхидроза, ритъмни на-
учени. рушения. При по-тежките форми на отравяне се
Диференциална диагноза се прави с остри наблюдава токсичен хепатит и токсична нефропа-
отравяния с ФОП, хлор, азотни окиси, взривни га- тия. Специфично за хроничното въздействие на
зове и др. нитрофенолните съединения е жълтото оцветява-
500
не на кожата, ноктите, косата и конюнктивите. Ха- зантемовата и пиретриновата киселина) и др.
рактерни са и други кожни изменения – контактни Въпреки че биологичното им действие е мно-
дерматити с папулозно-везикулозен обрив. гократно по-слабо от това на ДДТ, след за-
Изолирана проява на хронично отравяне е браната за употреба на последния, пиретрин І
нитрофенолната катаракта. доби значение като силен естествен инсекти-
Клинико-лабораторни изследвания. При цид. Затрудненията в получаването на индус-
острите отравяния в кръвта се установяват нес- триални количества, неустойчивостта му на
пецифични промени – понижена активност на светлина и достъп на кислород доведе до син-
каталазата и пероксидазата, повишено съдър- тезирането на нови видове със стабилизирана
жание на млечната киселина. Откриват се телца молекула, с усилено инсектицидно действие и
на Хайнц и метхемоглобин. При по-тежките фор- слаба токсичност по отношение на млекопи-
ми се наблюдават електролитни разстройства, таещите и човека. Това са аналози на циклоп-
хипергликемия, албуминурия, ацетонурия. ропанкарбоновата киселина: цифлотрин 2,5%,
При хронични интоксикации – повишена хор- ЛД50 500 (*Байтроид), алфаметрин 10%, ЛД50
монална активност на щитовидната жлеза, хи- 200-858(*Вазтак 10EК), фенпропратрин 10%,
перхромна анемия, телца на Хайнц и метхемо- ЛД50 164(*Данитол) 10 ЕК), ламбдадихолотрин
глобин, хипергликемия. 2,5% ЛД50 60 (*Карате 2,5 ЕК), циперметрин
Наличие на нитрофенолни съединения и тях- 40%, ЛД-50 251 (*Рипкорд 40 ЕК, Симбуш 25 ЕК)
ните метаболити в кръвта и по-рядко в урината и др. Разграждат се бързо в околната среда.
(има и функционална кумулация, при което изра- Слаболетливи и почти неразтворими във вода.
зени симптоми на отравянето могат да се наблю- Застрашени професионални групи са ра-
дават и при ниско съдържание на НФ). ботещите в оранжериите, обработката на
Диференциална диагноза. Да се има пред- овощни насаждение, лозя, производството и
вид хипертиреоидизъм, диенцефалоза, вирусен съхранението на пиретроиди.
хепатит, неврастения с изразени вегетативни на- Биотрансформация. Входна врата са ди-
рушения и симпатикотония. хателните пътища, храносмилателната сис-
Лечение. Първата долекарска помощ при тема и кожата.
острите отравяния е както при топлинен удар. За Те притежават остра перорална токсич-
потискане на патологично засилените катаболни ност от среден порядък и остра перкутан-
процеси се прилагат тиоурацилови (тимидазоло- на такава от нисък порядък. Не кумулират.
ви) препарати в малки дози с едновременна кар- Практически нетоксични са за птици и мно-
диоциркулаторна и инфузионна реанимация с го токсични за риби и пчели. Токсичността се
глюкозни и солеви разтвори. влияе значително от разтворителите. При
Органопротективно лечение – кардиотоника, биотрансформацията в организма основно се
периферни вазотоници, хепатопротектива. Бар- разрушава естерната връзка като киселините
битуратите и ацетизал са противопоказани. се отделят като свободни или свързани с гли-
Лечението на хроничните отравяния е симп- цин или глюкоронова киселина в продължение
томатично при преустановен контакт с ноксата. на 2-4 дни. Метаболити с цианова група се от-
Трудоволекарска експертиза. Хронични- делят по-бавно като образуват тиоцинати.
те отравяния с НФ съединения са обратими и не Патогенеза. Зависи от химическата
изискват продължително трудоустрояване, ос- структура на препарата. Доказан е директен
вен в случаите на токсичен хепатит и катаракта. невротоксичен ефект, блокиране на ензими
При острите отравяния (тежки случаи) прогноза- като моноаминооксидаза, леко изразена деми-
та е лоша. елинизация, активиране на нервните медиа-
Профилактика. Употребата на ЛПС е тори (М-холинорективни ефекти).
задължителна(висока дермална абсорбция). Клиника. Острото отравяне протича по-
Не се допускат на работа лица с кожни за- често с иритативни промени от страна на ли-
болявания, хронична патология на дихателни- гавиците като сълзотечение, кихане, ринорея,
те органи, заболявания на кръвта, черния дроб чувство на парене на кожата и лигавиците. По-
и щитовидната жлеза. Периодичните медицин- тежките интоксикации се характеризират с пси-
ски прегледи са насочени към навременно уста- хомоторна възбуда, главоболие, изтръпване
новяване на токсична нитрофенолова катаракта на езика, устните, атаксия, гастроентерит. При
и токсичен хепатит. Контролира се експозицията тези от тях, които протичат с мускариноподоб-
(проследяване нивото на НФ в кръвта). Витами- но действие (Рипкорд, Децис), се наблюдава по-
нопрофилактика – вит. С – 0.5-1 g дневно. вишена саливация, миоза, потръпване на край-
ниците, тонични и клонични гърчове. При кожен
контакт – дерматит с еритем, везикули, були, па-
рестезии. Изходът от отравянето обикновено е
благоприятен.
3.4.6. Пиретроиди – Ст. Андонова Експериментално е доказан слаб сенсибили-
зиращ ефект на пиретроидите.
Известна от векове като лечебна билка, Хронична токсичност се наблюдава рядко с
лайкучката и нейните родствени видове съ- иритативни ефекти върху лигавиците на очите и
държат вещества с много добро инсектицид- дихателните пътища, увреждане на периферни-
но действие – пиретрини І-VІ (естери на хри- те нерви.
501
Клинико-лабораторни изследвания. Хи- приетите методи. При парестезии – вит. Е ло-
мичен анализ за наличие на пиретроиди и техни кално.
метаболити в кръв и урина, при нормални стой- Профилактика. Използване на ЛПС и работ-
ности на серумна ХЕ. но облекло. Медицинска профилактика. Не се
Лечение. Почистване на замърсените лига- допускат за работа лица с органични заболява-
вици и кожни участъци обилно с вода; ако пос- ния на ЦНС, ендокрини заболявания, хронични
тъпването е перорално – стомашна промивка. заболявания на черния дроб и бъбреците, хро-
Медикаментозното лечение е симптоматично. нични кожни увреждания. Периодични прегледи
При необходимост (хиперсаливация) – умерена – 1 път годишно, с участие на терапевт, невро-
атропинизация. Детоксична терапия по общо- лог, дерматолог.
1. Калоянова – Симеонова Ф. Пестициди- токсично действие и профилактика. Изд. БАН, София,

1977 с. 307
2. Хигиенна токсикология – специална част под ред. Ф. Калоянова, София, Мед. и физк. 1983, 75,
82, 149-192
3. Атлас по токсикокинетика – Т. Попов, З. Запрянов, И. Бенчев, Г. Георгиев, София, Мед. и
физк. 1984, 174-176
4. Иванова Л. – Токсикологична характеристика на дитиокарбаматите ЦИНЕБ и МАНЕБ, София,
Кандидат дисерт., 1969 г.
5. Hayes, W. J. – Pesticides Studies in Man- Williams Co Wilkins, 1982.
6. Morgan, D. P. – Recognition and Management of Pesticides Poisoning – 3- rd Ed. USA Governement
Printing Office, 1982.
7. NIOSH: Criteria for a Recommended Standart for Occupational Exposure During the Manifacture and
Formulation of Pesticides, USA, Governement Printing Office, 1978.
8. Rosenberg J. Pesticides in: Occupational Medicine, ed. J. La Dou, Appleton& Lange, Connecticticut,
1990, 401-431.
9. Mononitrophenols. IPCS, The concise International chemical assessment document № 20, WHO,
Geneva, 2000, p. 39.
502
Токсични газове
3.5
Това са група от различни дразнещи газове и частици, които имат локално дразнещо действие и
причиняват системна токсичност. Обособяват се в следните групи:
Група Химическа принадлежност

хлор, амоняк, формалдехид, серен двуокис, озон, фосген, азотен двуокис, флуор, флуо-
1. Дразнещи газове
роводород
ацетилен, аргон, етан, хелий, водород, азот, метан, бутан, неон, въглероден двуокис, газ
2. Прости асфиксанти
за горене, пропан
въглероден окис, циановодород, инхаланти сероводород, фосфорорганични газове,
3. Системни токсични
флуороводород, флуор
окиси на сярата и азота, хлор, хлороводород, фосген, циановодород, въглероден окис,
4. Димни газове
изоцианат и др.
ДРАЗНЕЩИ ГАЗОВЕ – ХАЛОГЕННИ ЕЛЕМЕНТИ

Дразнещ Късни после-
Остри отравяния Хронични отравяния
ефект дици
Хлор 1-6 mg/mз ларингит, трахеобронхит конюнктивити
пневмония язви и перф. на носната преграда,
бронхиолит дерматити, екземи, „хлорно акне“
белодробен оток пневмофиброза разрушаване на зъбите
Ф л у - 30-40 mg/ язви и перф.на носната прегра- ринофаринголарингити
ор mз да бронхити, пневмосклероза, астма
фаринголарингити, бронхити пневмофиброза хипотония, ритъмни и проводни нару-
бронхиолити, белодробен оток шения
ритъмни нарушения хепатит костна флуороза-отлагане на калциев
гастроентероколити флуорид
дерматити, кератоконюнктивити зъбна флуороза
Бром 5-23 mg/ конюнктивити конюнктивити, фарингити, бронхити,
mз дерматити дерматити
пневмония автономна дисфункция
белодробен оток пневмофиброза нарушена функция на щитовидната
жлеза
Йод над 1,5 конюнктивити, дерматити ХОББ
mg/mз бронхопневмония автономна дисфункция
белодробен оток пневмофиброза анемия, метхемоглобинемия
ВЗРИВНИ ГАЗОВЕ
Дразнещ
Патогенеза Остри отравяния Късни последици Хронични отравяния
ефект
Въглеро- CoHb 100-150 mg/ главоболие (10 % CОHb) автономна дис- нарушение в зрение, слух,
ден окис m3 задух (20% CОHb) функция равновесие
хипоксия зрителни смущения (30% вестибулопатия автономна дисфункция
СОHb) хемипарези неврити, полиневрити,
колапс, конвулсии (40 % епилепсия МСБ
CОHb) Паркинсонов с-м стенокардия, аритмия
миокардиопатия (50 % психози инфаркт на миокарда
CОHb) ранна атеросклероза
кома психози
инфаркт на миокарда хипохромна анемия
Азотни м е т х е м о - 100- 250 конюнктивити ринофарингити
окиси глобинемия mg/m3 кашлица, задух хрон. бронхити, белодро-
хипоксемия белодробен оток пневмосклероза бен емфизем
психози
503
Серни иритативни 20-50 конюнктивити ринофарингити, епистак-

окиси ефекти mg/m3 фарингити сис
оток на ларинкса язви по носната преграда
епистаксис, задух, циа- бронхит с астм. компонен-
ноза та
белодробен оток пневмосклероза пневмосклероза
кома автономна дисфункция
чупливост на зъбите, жъл-
то оцветяване,
стрии по емайла
хипофункция на щитовид-
ната жлеза
Серово- тъканна хи- над 6 конюнктивити, фарингити парези кератоконюнктивити
дород поксия mg/m3 главоболие, вестибуло- психози ринофарингити, ларинго-
патия трахеити
тахикардия, хипотония бронхити
пневмония, белодробен
оток, атаксия, полинев-
рити
конвулсии, кома
Елиминирането на СО е основно чрез диха-

телните пътища.
Клинична картина
3.5.1. Въглероден окис Острите отравяния протичат в три стадия:
Ст. Андонова, Д. Чаръкчиев – лека степен – с отпадналост, главоболие,
световъртеж, шум или заглъхване на ушите, га-
В редица производствени процеси, които дене, сънливост, ускорена сърдечна дейност,
са свързани с непълно горене на вещества, съ- стенокардия. В кръвта съдържанието на карбок-
държащи въглерод, се отделя въглероден окис. сихемоглобина е 20-30%. Оплакванията продъл-
Това са тежката металургия, химическата жават до 5-6 дни.
промишленост, при взривни дейности в минния – средно-тежка степен – когато освен гореопи-
бранш, строителството, електрозаваръчни саните симптоми настъпва загуба на съзнание за
дейности и др. Натрупва се в слабо вентили- около 3-4 часа, наличие на гърчове и развитие на
рани помещения при работа на двигатели (га- пневмония. Нарушенията на здравното състояние
ражи, кабини на камиони, самолети, леки коли са около 10-15 дни. Насищането с НbСО е до 40 %.
и др.) – тежка степен – състояние на кома в продъл-
Биотрансформация. Патогенеза. Пътя жение на няколко дни с нарушение в дишането,
на проникване в организма е дихателната сис- сърдечната дейност (тахикардия, екстрасисто-
тема. Въглеродният окис е индиферентен по лия), промени в артериалното налягане с тен-
отношение структурите на бронхопулмонал- денция към повишаване в началото и снижаване
ната система. Преминал през алвеоларнока- при влошаване. ЕКГ данни за ритъмни, проводни
пилярната мембрана въглеродният окис се нарушения и хипоксия. НbСО в кръвта е 50-60%.
свързва бързо и лесно с желязото на хемогло- Наблюдават се токсична хепатоза, нефроза, ув-
→
бина и образува карбоксихемоглобин:
← HbO2 +CO реждания н на панкреаса (хипергликемия).Възста-
НbCO+О2. Дисоциацията на карбоксихемо- новяването е бавно с остатъчна енцефалопатия.
глобина е бавна,като при тези токсични въз- Хронична интоксикация. Леките интоксика-
действия се забавя и дисоциацията на оксихе- ции протичат с астено-вегетативни прояви като
моглобина. Резорбираният СО се свързва още отпадналост, безапетитие, главоболие, повиша-
с плазменото нехемоглобиново желязо и вли- ване на артериалното налягане.
яе върху други структури, съдържащи желязо: При средно-тежките отравяния, астено-веге-
миоглобин, пероксидази, каталази, цитохро- тативните прояви са по-изразени с данни за ток-
моксидаза, цитохром С, цитохром Р-450 и др. В сична енцефалопатия и миокардиопатия с про-
резултат на това настъпват тежки хипоксич- мени в ЕЕГ и ЕКГ, като след различен период на
ни промени директни и индиректни, към кои- прекъсване на експозицията преминават, докато
то са най-чувствителни нервните структури. при тежката степен симптоматиката се задържа
При концентрация на СО във вдишвания въздух и дори прогресира.
4000 mg/m3 и НbСО 60-80% настъпва внезап- Клинико-лабораторни изследвания. По-
на смърт. Кожата на пострадалите лица има вишено количество на карбоксихемоглобин над
розово до светло червена оцветка (цвета на (5%), компенсаторно увеличение броя на ерит-
HbCO). Наблюдават се точковидни кръвоизли- роцитите, количеството на хемоглобина, проме-
ви, тромботични промени, дистрофични и не- ни в алкално-киселинното равновесие и пара-
кротични промени в мозъка, белия дроб, мио- метрите на кръвно-газовия анализ с характерно
карда, черния дроб и др. снижаване на кислорода в артериална кръв.
504
Диференциалната диагноза на острите от- върху конюнктивите и горните дихателни пъти-
равяния при нарушено съзнание се прави с ос- ща с прояви на мускулна слабост, световъртеж,
три отравяния със седатива, опияти, цианови главоболие, гадене, повръщане. При тежките
съединения, алкохол и др. При хроничните ин- отравяния клиничната симптоматика се разши-
токсикации – с олово, фреони, хлорирани въгле- рява с диспнея и неврологична симптоматика –
водороди, порфирии, исхемична болест на сър- гърчове и кома в резултат на тежкия респирато-
цето и др. рен дистрес и асфиксия. Също така и миокардни
Лечение – при остри отравяния е необходи- увреждания със сърдечна слабост, декомпенси-
мо незабавно извеждане от обгазената среда и рана метаболитна ацидоза.
започване на кислородотерапия (смес от кисло- Различават се т.н. – мълниеносни форми на
род и въглероден двуокис). При възможност се остро отравяне при масивно инхалиране на HCN
провежда хипербарна оксигенация. Прилагат с летален изход от мигновена парализа на ди-
се Пирамем амп. 20% 5 cm3 и.в., Центрофено- шането. Отличителни диагностични признаци
ксин амп. 250 mg и.в. в дози 4х2 амп. за 24 часа на острото отравяне с циановородород и съеди-
или повече в зависимост от тежестта на инток- ненията му е яркорозовото оцветяване на кожа-
сикацията, витамини от групата В, витамин С, та, ясночервената венозна кръв със специфична
обменно кръвопреливане, балнео- и климато миризма на горчиви бадеми и тежка метаболит-
лечение и др. на ацидоза.
Профилактиката е свързана основно с тех- Хронични отравяния. Те се наблюдават по-
ническите и санитарно-хигиенни мероприятия. рядко. Неврозоподобни състояния с изразена
Експертиза на работоспособността. Тру- вегето-съдова дистония (склонност към хипото-
доспособността е нарушена след тежки остри и ния) са характерна клинична изява на хронично-
хронични отравяния с СО и рецидивиращи остри то отравяне. Отличителни симптоми са постоян-
интоксикации. ното главоболие, опресии в сърдечната област,
безсъние, различна степен на хипотиреоидизъм
с дифузно увеличение на щитовидната жлеза.
Токсичен хепатит и мнестикоинтелектуални на-
рушения при корова атрофия бележат преход
3.5.2. Циановодород и цианиди към по-тежък стадий на хроничното отравяне.
В. Петкова Характерни за хроничното въздействие на
HCN върху кожата са ертемите, екземите, кон-
Циановодородът (HCN) може има самос- тактните и алергични дерматити.
тоятелно приложение като пестицид (роден- Клинико-лабораторни изследвания. В
тицид и инсектицид – фумигант), както и да кръвта при острото отравяне може да се открие
представлява професионален химически фак- циан и тиоцианати над 0.169 μmol/l. В тежките
тор като междинен продукт при производ- случаи – метаболитна ацидоза. Тиоцианатите в
ството на синтетични смоли и пластмаси (по- урината са подходящия тест за професионална
лиуретан, акрилонитрил), в коксохимическите експозиция, но при пушачите също се очаква по-
заводи, при производството и приложението вишено ниво на тиоцианати, което може да до-
на цианови соли в галванотехниката и сто- веде до фалшивоположителен резултат.
манодобива, при закаляване на металите, ек- Диференциална диагноза. Отравяне с
стракцията на злато и сребро и пр. въглеокис, сероводород и фреони, латентна не-
Биотрансформация. Рискът при работа с достатъчност на мозъчното кръвообращение,
цианови съединения се обуславя от циановодо- диенцефален синдром, невроза и др.
рода, който се отделя при почти всички проце- Лечение. При остри отравяния – кардиоцир-
си, свързани с употребата им. Циановодородът кулаторна и дихателна реанимация. Хипербар-
постъпва в организма през дихателните пъти- на оксигенация, вит. С в големи дози, алкализи-
ща и по-рядко през кожата. Отчасти се издиш- ращи разтвори с натриев бикарбонат. Антидотно
ва непроменен през белите дробове. Биотран- лечение: Вдишване на амилнитрат – 5-8 кап-
сформацията на циановодорода чрез свързване ки на всеки три минути; метиленово синьо 1% в
с SH – групи на глутатиона и други белтъци 20-25 % Sol. glucosae i.v. или per os; натриев ни-
води до образуване на класическите метаболи- трит 1-3% респ. 30-10 cm³ бавно i.v. (образува
ти на HCN – тиоцианати (роданиди). Същите метхемоглобин, който свързва и обезврежда ци-
се екскретират с урината и фекалиите. ана), с последващо приложение в същата игла
Патогенеза. Високата токсичност на ци- на натриев хипосулфат – 10% – 10-50 cm³. Може
ановодорода респ. неговите съединения се да се използва и CaNa2 EDTA – 2 x 300 mg в Sol.
дължи на инхибиция на клетъчната цитохро- glucosae – 10% i.v.
моксидаза, обусловена от афинитета им към При хроничните отравяния лечението е симп-
тривалентното желязо на ензима. Токсичният томатично.
ефект може да се прояви и чрез специфичното Експертиза на трудоспособността. Прогно-
инхибиращо действие на тиоцианатите върху зата при леките форми на остро отравяне е бла-
щитовидната жлеза. гоприятна. След тежко остро отравяне могат да
Клинична картина. настъпят необратими и инвалидизиращи нару-
Остри отравяния. В леките случаи се наблю- шения като енцефалопатия, проводни и ритъм-
дава дразнещото действие на циановодорода ни нарушения. При изразени прояви на хронич-

505
ното отравяне като хипотиреоидизъм, трайна Диференциална диагноза – интоксикация с
хипотония, както и при токсичните дерматити и хлор, нитрозни газове, въглероден окис, циано-
екземи болните се трудоустрояват. водород.
Профилактика. Задължително използване Лечение. Дихателна и сърдечно-съдова ре-
на ЛПС и санитарно-технически мерки за огра- анимация при тежките случаи. Антидотно лече-
ничаване на експозицията. Контролира се HCN ние – натриев нитрит 1-3%, 30 или 10 cm3, бавно,
във въздуха на работната среда и на тиоциана- венозно. За невротоксичните прояви – Pуramem,
тите в кръвта и урината. Centrophenoxin, витамини от групата „В“. Симп-
Медицинска профилактика. Недопускане на томатично лечение.
работа с HCN на лица със заболявания на кожа- Профилактика. Санитарно-техническа про-
та, дихателните органи, кръвта и изразени веге- филактика и ЛПС. Медицинска профилактика.
тативни нарушения. Периодичните медицински Недопускане до работа лица с хронични забо-
прегледи се провеждат 1 път годишно с участие- лявания на дихателната, храносмилателната и
то на оториноларинголог, дерматолог и невролог. централната нервна системи, хронични заболя-
вания на кожата и предния очен сегмент. Прегле-
ди 1 път годишно, с участие на терапевт, офтал-
молог, невролог.
3.5.3. Сероводород – Ст. Андонова
Сероводородът е безцветен газ с миризма на 3.5.4. Арсеноводород (арсин)

развалени яйца,разтворим във вода и по-тежък Т. Кунева
от въздуха. Той е често срещан токсичен фак-
тор на работната среда при производството на Арсеноводородът е безцветен газ, без ми-
изкуствена коприна, пластмаси, нефтодобива и рис, по-тежък от въздуха, слабо разтворим
нефтопроизводството. Открива се в канализации, във вода. При стайна температура бавно се
ями, пещери, където гният органични вещества. разпада (окислява) до продукти с мирис на че-
Биотрансформация. Основния път на про- сън, което характеризира присъствието му.
никване е дихателния и по-малко кожата. Бързо Арсеноводородът се отделя във въздуха на
се окислява до сярна киселина. Резорбира се в работната среда при всички случаи на взаи-
кръвта. Инхибира цитохром-С-оксидазата и дру- модействие на метални арсениди с вода, вла-
ги ензимни структури. Компенсаторно се усилва жен въздух или киселини. Отделя се в производ-
анаеробния метаболизъм – натрупва се млечна ства на цветната металургия (обогатяване,
киселина, развива се метаболитна ацидоза. Ме- топене, електролиза), галванизация, производ-
таболизира се чрез окисление до тиосулфати и ства на микроелектроника и др.
сулфати. Има локално и общотоксично дейст- Битови интоксикации се срещат във влажни
вие. Една малка част се елиминира през белите помещения, боядисани със съдържащи арсен бои.
дробове, а останалото количество като метабо- Биотрансформация. Патогенеза. Арсено-
лити с урината. водородът постъпва в организма по дихате-
Клиника на острото отравяне. Леките ин- лен път, разтваря се в плазмата и се фикси-
токсикации се характеризират с дразнещия ра в еритроцитите. Той предизвиква хемолиза
ефект на образуваната сярна киселина върху ли- на еритроцитите и образува метхемоглобин.
гавиците на очите, горните и средни дихателни При хронични отравяния играе роля и образува-
пътища с появата на сълзотечене, ринорея, суха щата се след разпада на еритроцитите арсе-
кашлица, парене. При средно тежките се приба- ниста киселина. Предполага се наличие на две
вят и невротоксичните ефекти като главоболие, форми в организма – колоидален арсен и ар-
повръщане, атаксия, полиневрити. Наблюдават сениста киселина. Арсенът се открива в бъ-
се ритъмни и проводни миокардни увреждания, бреците, белите дробове и черния дроб, при
стягане в сърдечената област, хипотония, тахи- продължителен контакт – и в коси и нокти.
кардия. Отделя се с урината.
Тежката степен-протича с тежки уврежда- Клинична картина. При остри отравяния с
ния на белодробните структури като белодро- арсеноводород най-характерно е развитието на
бен оток, токсопулмонит, пневмонии. Невроток- хемолитичен синдром, метхемоглобинемия и
сичните прояви са загуба на съзнанието, кома с екстрахепатална жълтеница. Няколко часа след
конвулсии. Описана е и фудроянтна форма, при инхалиране на високи концентрации арсеново-
която смъртта настъпва за няколко минути от па- дород се появяват неразположение, втрисане,
рализа на дихателния център. болки в корема, гадене и оригване с миризма на
Хроничните интоксикации притичат със чесън, хематемеза, цианоза по лицето и крайни-
симптомите описани при отравянето със серен ците; кожата и склерите пожълтяват, по-късно
диоксид – хроничен токсичен бронхит, хроничен почервеняват. Наблюдава се хемоглобинемия
гастрит, кожни увреждания и др.. (кръвта става тъмно-кафява до черна) и хемо-
Клинико-лабораторни изследвания – нали- глобинурия (урината е виненочервена). Развива
чие на тиосулфати в урината и сулфхемоглобин се хепатоспленомегалия и остра бъбречна не-
в кръвта. достатъчност (олиго- до анурия и уремия).
506
При съвременните условия на труд най-чес- собност се определя група инвалидност.
ти са леките форми на остри отравяния с арсе- Профилактика. Санитарно-техническа про-
новодород, проявяващи се с главоболие, обща филактика. Противопоказания за работа са хро-
слабост, болки по ставите и мускулите, субиктер, ничните заболявания на белите дробове, черния
лека анемия и хематурия. дроб, бъбреците, кръвта, нервната система, зри-
Хроничното арсеноводородно отравяне телния нерв.
се проявява с главоболие, световъртеж, гаде- Периодичните медицински прегледи се из-
не, оригване с миризма на чесън, сухота в уста- вършват един път годишно от терапевт, отори-
та, жажда, понякога повръщане, диария, болки в ноларинголог, дерматолог; по показания – не-
гърлото, дрезгав глас, кашлица, недостиг на въз- вролог. Параклиничните изследвания включват
дух, оток на лицето и очите, изтръпване на пръ- пълна кръвна картина и определяне на арсен в
стите на краката. урината.
Уврежданията на нервната система от арсе- Препоръчва се диета Г от предпазно- профе-
новодород са подобни на тези при хронично от- сионалното хранене.
равяне с арсен – развиват се полиневропатии.
В началото се установява понижена чувствител-
ност на пръстите и отслабване на сухожилни ре-
флекси; при прогресиране – парези и вяли пара-
лизи с атрофия на мускулатурата. Сравнително 3.5.5. Хлор – Ст. Андонова
рядко се наблюдават разстройство на вкуса и
обонянието, булбарен неврит; в единични слу- Хлорът е жълтозелен газ със специфична
чаи са описани акроцианоза и облитериращ ен- остра дразнеща миризма. Той е по-тежък от
дартериит. въздуха, лесно водоразтворим с изразена хими-
При хронични въздействия на арсеноводород ческа активност.
по-често се срещат хепатити, меланодермия и Употреба. Има широко приложение в раз-
хиперкератоза. лични клонове на промишлеността като произ-
Клинико-лабораторни изследвания. В водството на пластмаси, пестициди, рафина-
кръвта се установява понижение на хемогло- цията на петрол, получаване на солна киселина,
бина и еритроцитите, налице е метхемоглобин, хартиено-целулозната промишленост, битова-
в урината – белтък. Като експозиционен тест се та химия, хлориране на водата и др.
използва определяне на арсен в урината – нор- Биотрансформация. Входна врата са ди-
ма до 0,13 μmol/l. хателните пътища и увреждане на кожата в
Диференциална диагноза се прави с от- производствени условия и по храносмилате-
равяния с циановодород, фосфороводород, лен път като битови интоксикации. С водата
нитрозни газове, нитро- и аминопроизводни на и биологичните течности бързо образува сол-
бензола. на киселина и хипохлориста, при разпадането
Лечение. При остри отравяния за огранича- на последната се отделя насцентен кислород.
ване на острата хемолиза е необходимо неза- Уврежданията, от дразнещо до некротично
бавно приложение на Urbason 2 ампули по 80 mg действие върху лигавиците (очни, дихателни
интравенозно. При изразена хемолиза е пока- пътища и алвеоли) и кожата са в повечето слу-
зано частично обменно кръвопреливане с пряс- чаи тежки и определят клиниката.
на (24 часова) кръв. В началото на интоксикаци- Клинична картина.
ята при запазена диуреза с много добър ефект Остро отравяне – лека степен. Характери-
са инфузиите на водноелектролитни разтвори, зира се с парене в очите, сълзотечение, дразне-
20% глюкозни и 20% левулозни разтвори – 1000 не в носа и гърлото с ринорея, суха кашлица, лек
ml дневно. При дихателна недостатъчност – ди- бронхоспазъм. Обективно се установява хипе-
хателна и кардиоциркулаторна реанимация; при ремия на конюнктивите, носната лигавица и гър-
анурия – хемо- или перитонеална диализа. лото, ларинкса, отделни сухи свиркащи хрипове.
При хронични интоксикации антидотно лече- Средно-тежка степен – Болките и парене-
ние с BAL (средство на избор) или Unithiol – ам- то от страна на увредените лигавици са по-сил-
пули 5% 5 ml, 1ампула дневно интрамускулно, но изразени, кашлицата е мъчителна с изразена
5-10 дни. Succimer (CHEMET) – капсули 0,350 g – диспнея. Обилно сухи свиркащи хрипове. Мно-
3х2 дневно; курс на лечение 5-7 дни. CaNa2 EDTA го бързо може да се развие бронхопневмония и
– 10% 10 ml (поради слабия антидотен ефект се сърдечна слабост. Хиперемията на лигавиците е
прилага само при липса на изброените по-горе силно изразена.
препарати); по една ампула дневно, интравеноз- Тежка степен – която може да се характери-
но с глюкоза или физиологичен серум – три дни. зира с остра асфиксия и смърт, или тежък токси-
Симптоматично лечение. чен бронхит, бронхиолит, белодробен оток с пос-
Витаминотерапия – vit B1, B6 и B12, vit C, vit A. ледващи възпалителни промени.
Експертиза на работоспособността. При Диагнозата се поставя по данни за промиш-
острите отравяния протичането е тежко, с висок лен инцидент и изтичане на хлор или употреба
леталитет. При хроничен токсичен хепатит или за битови нужди на хлорсъдържащи препарати,
полиневрит е необходимо продължително лече- клиничната картина, АКР-данни за ацидоза, уси-
ние и прекратяване на контакта с токсични ве- лен белодробен рисунък, белодробен застой и
щества. В зависимост от загубената работоспо- възпалителни промени при рентгеново изслед-
507
ване. След прекарано остро отравяне от сред- щото действие се обуславя от образуването
нотежка и тежка степен могат да се наблюдават на флуороводород. В стомаха солите на флуо-
хронични ринити, фарингити, трахеобронхити, роводородната киселина образуват със солна-
бронхиоектазии, пулмофиброза, белодробен та киселина също флуороводород, който има
емфизем. бърза резорбция. Той свързва големи количе-
Диференциална диагноза. Отравяния с па- ства калции и блокира много ензими (глюкозо-
ракват, диметилсулфат, амоняк, флуороводород 6-фосфатаза, холинестераза, малтаза и др.),
Хронично отравяне. Характеризира се каш- подтиска отделянето на фосфорната кисе-
лица, отпадналост, парене в очите, носа, гърло- лина поради което се увеличава количество-
то, клинични данни за хроничен бронхит и пул- то на декстрозодифосфатна, пирогроздена и
мо-фиброза, стягане в гърдите. Наблюдават се млечна киселина. Нарушения метаболизъм на
хронични дерматити и екземи, понякога и хлор- флуороцетната киселина води до натрупва-
но акне. От страна на устната кухина, зъбите и не на флуорлимонена киселина. Тези метабо-
зъбодържателния апарат – хиперемия, изразена лити имат изразено увреждащо действие на
кариозност, пародонтоза, описани са анемични централномозъчните структури, храносми-
състояния. лателната система, белия дроб, сърцето. По-
Лечение. При остро отравяне осигуряване на паднал върху кожата и лигавиците може да
проходимост на дихателните пътища, кислоро- причини от леки иритативни до тежки некро-
дотерапия и при нужда механична вентилация. тични промени.
Медикация с бронходилататори, бронхолитици, Клинична картина. Остри отравяния – ле-
успокояващи кашлицата средства. При възпале- ката степен на интоксикация с флуор и флуо-
ние – химиотерапевтици, антибиотици. Очите се роводород в зависимост от входната врата про-
промиват обилно с вода или физиологичен раз- тича с кашлица, болки в гърдите, лек задух. При
твор (консултация с офталмолог). При кожни из- постъпване per os се появява гадене, повръща-
гаряния се отстраняват дрехите, болния се из- не, парене в стомаха, умерена диария. Засегна-
къпва обилно с вода, обработка на увредената тите кожни участъци и лигавици са зачервени и
кожа и поставяне на ТАП. болезнени.
Лечението при хронично отравяне е в зависи- Средно-тежка степен – Клинична наход-
мост от органната увреда и нейната степен. В за- ка от белия дроб – изразен бронхоспазъм, дис-
висимост от тежестта на уврежданията, работос- пнея, които настъпват след латентен период.
пособността може да бъде нарушена в различна От храносмилателната система – обилни пов-
степен. ръщания и профузни диарични изхождания, во-
Профилактика. Санитарно-техническа про- дещи до рискова дехидратация, хипонатремия,
филактика. Медицинска профилактика – не се хипокалемия, хипокалциемия. Установяват се
допускат до работа лица с хронични заболява- болки в мускулите и крампи. От сърцето-тахи-
ния на дихателната, сърдечно-съдовата и цен- кардия, екстрасистолия. Кожните увреждания
тралната нервна системи, на кожата и на пред- са по-тежки.
ния очен сегмент. Периодични медицински Тежка степен – От белия дроб – данни за
прегледи 1 път годишно с участие на терапевт, бронхиолит, белодробен оток, остра дихателна
стоматолог, офталмолог и УНГ специалист. недостатъчност. Задълбочаване на клиничните
изяви от храносмилателната система. Изразе-
ни ритъмни нарушения, камерно мъждене, шок.
При инхалиране на големи количества смъртта
3.5.6. Флуор, флуороводород от интоксикацията с флуор и флуороводород на-
Ст. Андонова стъпва за кратък период от време с клонично-
тонични гърчове, дихателна и сърдечно-съдова
Флуорът е бледожълтеникав газ с остра недостатъчност. Кожните увреждания се пред-
миризма, химически много активен металоид, ставят с тежки некрози. При преживялите сред-
силен окислител. но-тежки и тежки интоксикации се наблюдава из-
Употреба. Най-често използвани са флуо- разена пулмофиброза, бъбречни и чернодробни
роводорода (НF), флуороводородната киселина увреждания.
и нейните съединения (флуориди), флуороцет- Клинико-лабораторни изследвания. Елек-
ната киселина и нейните съединения (флуора- тролитен дисбаланс с изразена хипокалциемия,
цетати), натриев флуорит за лечение на токсохимичен анализ за наличие на флуор и ме-
зъбния кариес, флуорокарбонат (фреон) в хла- таболити.
дилната промишленост, като разтворител, Диференциална диагноза. Остро отравяне
производството на пластмаси. Флуорът се из- с тежки метали, хлор, фалоидна гъбна интокси-
ползва още като окислител на ракетни горива, кация и др.
атомната промишленост, производството на Лечение. В зависимост от входната врата с
уран, пестициди, пластмаси, дератизацион- депурационни и неспецифични детоксични ком-
ни препарати,стоматологичната практика, бинации, калциеви препарати,симптоматично
електрозаварачни дейности и др. лечение, специфично дерматологично и офтал-
Биотрансформация. Основни пътища на мологично лечение.
проникване в организма са дихателния и храно- Хроничните отравяния с флуор и неговите
смилателния и по-рядко през кожата. Уврежда- съединения настъпват при продължителна упот
508
реба на вода, съдържаща флуорни соли и при Клинична картина.
производствена експозиция. Леките остри отравяния манифестират ос-
Хронична интоксикация. Протича със зна- три иритативни поражения на горните дихателни
чителна остеопороза, поради свързването на пътища, ларингит.
калция. Тя е по изразена по костите на крайни- Средно тежките форми протичат с клинич-
ците, но може да бъде и генерализирана. На- ната картина на токсичен трахеобронхит, токсич-
блюдава се жълто-кафяво оцветяване на зъ- на пневмония или белодробен оток.
бите, чупливост и разклащане на зъбите. От Високите концентрации предизвикват ла-
дихателната система – хронични ринофаринги- рингеален спазъм, рефлекторно спиране на ди-
ти, трахеите, трахеобронхити. шането, остра хипоксия, конвулсии, смърт.
От храносмилателната система – болки в сто- При въздействие на амоняк във висока кон-
маха и корема, гадене и по-рядко повръщане. центрация върху очите за 5-10 min може да се
Могат да се установят симптоми от централ- получи изгаряне, пробив на корнеята, ослепява-
ната нервна система (главоболие, световъртеж не. При попадане на течен амоняк върху кожата
и др.) и сърдечно-съдовата система-хипотония, се развиват изгаряния от втора степен. Комбини-
проводни и ритъмни нарушения. Описани са и раните поражения протичат по-тежко.
увреждания на черния дроб. При хронична експозиция на амоняк е ха-
Диагнозата се изгражда въз основа на про- рактерна понижената резистентност на лигави-
фесионалната анамнеза, наличие на флуор при ците на дихателните пътища, проявена с чести
токсохимичен анализ на кръв, рентгенографии бактериални инфекции, хроничен бронхит, пнев-
за наличие на изразена остеопороза, стоматоло- монии – в значително по-висок процент от тези
гичен преглед, данни за хипокалциемия. Лече- при неекспонирани. По-чести са и хроничните
ние както при острите отравяния с прецизиране конюнктивити, кератити и дерматити.
на дозировката. Диференциална диагноза, лечение и про-
Профилактика. Санитарно-техническа. Ме- филактика – както при отравяне с хлор. Прагът
дицинска профилактика – не се допускат до рабо- на мирис на амоняк е равен или по- нисък от хи-
та лица с хронични заболявания на ЦНС, сърдеч- гиенната му норма (ССПДК – 18 mg/m3 ), което
но-съдовата и дихателната системи, на кожата, намалява силно риска от неаварийни отравяния
черния дроб, устната кухина и костите, предния в производството.
очен сегмент, хроничен гастрит и язвена болест.
Медицински прегледи – на 6-12 мес. с участие на
терапевт, оториноларинголог, стоматолог и рент
генолог. Контрол за Hb и калций в урината. 3.5.8. Серни газове – Ст. Андонова
Поради голямата химическа активност на ся-

рата нейните съединения са широко разпростра-
3.5.7. Амоняк – Ст. Андонова нени като най-често в производствената среда се
срещат серния двуокис, триокис и сероводорода.
Амонякът е безцветен газ с остра специ- СЕРЕН ДИОКСИД
фична миризма и силен алкален вкус. Кипи при Той е безцветен газ с остра задушлива ми-
33-35°С. Лесно се разтваря в етер, вода, алко- ризма, лесно разтворим във вода. Производ-
хол, мазнини. ства, където работниците най-често са
Употреба. експонирани на серен двуокис са цветната ме-
Амонякът се получава синтетично и е осно- талургия, черната металургия, производство-
вен източник в производството на взривни ве- то на газ, машиностроенето, рафинацията на
щества и изкуствени влакна, на сода, азотна нефт, производството на целулоза и гумени из-
киселина и азотни торове. Използва се в хладил- делия, получаване на сярна киселина и др.
ното дело, при рафиниране на петрола, в захар- Биотрансформация. При производствен кон
ната индустрия, текстилната промишленост, такт основен път на проникване са дихателни-
при производството на огледала (сребърна те пътища, по-малко кожата и храносмилател-
амалгама). Натрупва се в септичните ями, сре- ния тракт. С биологичните течности образува
ща се във въздуха на химическите лаборатории. бързо серниста и по-късно сярна киселини, по-
При крупни промишлени аварии може да постра- ради което иритативни ефекти от страна на
да и населението в близост до индустриалния лигавиците на очите, дихателните пътища
обект. се проявават рано, а при високи концентрации
Заедно с други индустриални газове, ток- бързо се развиват токсопулмонити. Премина-
сичните полюции предизвикват сериозен еко- лите в кръвта количества обуславят общото-
токсикологичен проблем. ксичните промени, метаболитната ацидоза.
Биотрансформация. Амонякът е типичен Биотрансформира се до сулфати, като част
токсичен иритант. Прониква в организма пре- от тях образуват S-цистеин, S-сулфо-глута-
димно през дихателната система. В зависимост тион и S-сулфонати, меркаптурови киселини и
от концентрацията и експозицията определя ув- техните производни. Елиминирането на серния
реждания с различна разпространеност и дъл- двуокис е чрез белите дробове и като метабо-
бочина. лити с урината.
509
Клинична картина на острото отравяне. при всички процеси в химическата промишле-
При инхалирането на малки количества се ус- ност, където се използва азотна киселина, ни-
тановява сълзотечене, ринорея, суха кашлица, трити и нитрати. Азотни оксиди се образу-
болки в гърлото и зад гръдната кост. При теж- ват при избухване на взривни вещества, при
ки отравяния се наблюдава спазъм на гласните електроженни и ацетиленови заварки, при го-
връзки или оток на ларинкса, бронхоспазъм, раз- рене на целулоид, при получаване на изкустве-
витие на токсопулмонит и белодробен оток. Про- ни торове, при силажирането и съхраняването
тичането е неблагоприятно. Течния серен дву- на зърнени храни, при работа на двигатели с
окис по-паднал върху кожата има дразнещ до вътрешно горене.
некротичен ефект. Инхалирането на големи ко- Патогенеза. Нитрозните газове проник-
личества води до бърз летален изход. ват в организма по дихателен път. Те имат
Хронична интоксикация. Характеризира се силно изразено локално иритативно дейст-
с парене, болка, секреция от очите, горните ди- вие върху лигавиците на ГДП, вазодилата-
хателни пътища и хранопровода. Наблюдават се торно и наркотично действие. Спадат към
астеновегетативни прояви. При по-изразените групата на метхемоглобинообразуващите
форми имаме хроничен токсичен бронхит, често отрови.
с астматичен израз. Развива се токсична пнев- Клинична картина. Острото отравяне се ха-
москлероза паралелно с бронхита или самосто- рактеризира с няколко периода:
ятелно. Установяват се хронични езофагити, гас- – период на начални прояви – няколко мину-
трити. От устната кухина – повишена кариозност, ти след контакт с високи концентрации настъпва
жълтеникаво оцветяване на зъбите, стоматити. дразнене на лигавиците на очите и горните диха-
От страна на кожата – дерматити, екземи. телни пътища, главоболие и отпадналост. Симп-
Клинико-лабораторни изследвания. На- томите са обикновено леко проявени и бързоп-
личие на сулфати и други метаболити в урина- реходни.
та, АКР, функционално изследване на дишането, – латентен период – с продължителност от
рентгеново изследване на белите дробове. няколко часа до едно денонощие.
Диференциална диагноза. Отравяния с па- – период на развитие на белодробен оток –
ракват, диметилсулфат, амоняк, флуороводород. дразнеща кашлица и хрипове, задух. При вло-
Лечение. При острите отравяния – кислоро- шаване се стига до високостепенен задух с циа-
дотерапия до механична вентилация при тежки ноза и откашляне на пенести храчки, евентуално
бронхоспастични състояния и белодробен оток. хемоптое. Аускултаторно в белодробните учас-
Симптоматичично лечение. При наличието на тъци се чуват от дребни до едри влажни хрипо-
токсична пневмония включване на антибиотици. ве. Синусова тахикардия, систолното кръвно на-
Профилактика. Санитарно-техническа про- лягане често е повишено, при кардиогенен шок
филактика. Медицинска профилактика. Не- – намалено до 100 mm Hg.
допускане до работа на лица с хронични забо- – период на обратно развитие. След тежък
лявания на дихателната и сърдечно-съдовата белодробен оток като остатъчно явление може
системи, на кожата, стомашно-чревния тракт, да се наблюдава развитие на пневмосклероза.
черния дроб, с увреждания на предния очен Хронични отравяния. Сред работниците в
сегмент. Периодични прегледи на 24 мес. (сто- професионален контакт често се срещат възпа-
матолог на 6 мес.) с участие на терапевт, дер- лителни изменения в лигавиците на ГДП, хро-
матолог, оториноларинголог, офталмолог. нични бронхити, ранен белодробен емфизем.
Препоръчва се диета „В“ от предпазно-профе- По-рядко се установяват диспептични наруше-
сионално хранене. ния, смушения в обмяната на веществата, мус-
кулна и сърдечна слабост, хипотония. Описани
са единични случаи на „токсични психози“ с де-
пресии и халюцинации. При високи концентра-
ции може да се наблюдава жълто оцветяване на
3.5.9. Азотни окиси – Т. Кунева косата, ноздрите и пръстите на ръцете, зелени-
кави налепи с метален отенък на зъбите, частич-
– При остри отравяния – конюнктивити, каш- но разрушаване на зъбите.
лица, задух, белодробен оток Клинико-лабораторни изследвания. Ус-
– При хронични отравяния – бронхит, емфи- тановява се леко повишение на хемоглобина,
зем, токсична пневмосклероза. броя на еритроцитите и ретикулоцитите, левко-
Азотните оксиди са: NO, NO2, N2O, N2O3, пения с релативна лимфоцитоза, метхемогло-
N2O4 и N2O5. Най-често срещаният в производ- бинемия.
ството и с най-голямо медицинско значение е Диференциална диагноза. Интоксикации
NO2. с други дразнещи газове. При хроничните отра-
Употреба. NO и NO2 участват като меж- вяния – с вирусни и бактериални възпаления на
динни продукти в получаването на азотна ки- белите дробове.
селина; NO2 намира приложение като нитри- Лечение. При остри отравяния – кислород
ращ агент; N2O се употребява за наркоза през назална сонда или маска до нормализира-
(„райски газ“). не на артериалното парциално налягане на кис-
Нитрозните газове се отделят при син- лорода, при неспокойни пациенти – седативни
теза на азотна киселина и нитрити, както и средства; диуретици; секретолитици; кортикос-
510
тероиди, антибиотици (за предотвратяване на Профилактика. Санитарно-техническа про-
пневмония); симптоматични средства. филактика. Медицинска профилактика. Проти-
При хронични отравяния лечението е симпто- вопоказания за постъпване на работа в контакт с
матично; витаминотерапия. азотни оксиди са атрофични ринофарингити, хро-
Експертиза на работоспособността. След нични заболявания на белите дробове, сърдеч-
остри и хронични отравяния лицата са времен- но-съдовата система, стомашно-чревния тракт,
но нетрудоспособни. Прекратяване на конта- черния дроб, на кожата и предния очен сегмент.
кта с токсични вещества, прах и неблагопри- Периодични медицински прегледи – един път на
ятен микроклимат при работници, след остро две години с участие на терапевт, оториноларин-
отравяне с клиника на белодробен оток или голог и стоматолог (на 6 мес.) – по показания дер-
пневмония и при рецидивиращ хроничен брон- матолог и офталмолог и се извършва изследване
хит, белодробен емфизем или пневмоскле- на кръвната картина. Препоръчва се диета В от
роза. предпазното професионално хранене.
1. Монов А. Отравяния с арсеноводород; вж. Клинична токсикология, С, МФ, 1981, 195- 200
2. Михайлова А. и кол. – „Экспозиция – эффект“ и „экспозиция ответ“ зависимости при воздейс-
вии оксида этилена вж. Медицина труда и промишленная экология, 1993, 9-10, 40-41
3.Toxicological Profile for Ethylene oxide. Agency for Toxic Substances and Diseases Registry, U. S.
Public Health Service, Atlanta, Georgia, USA, 1990, p. 122.
4. Stellman J. M., D. Osinsky and P. Markkannen – Cyano Compounds in: Encyclopedia of occupa-
tional healt and safety, ed. J. M. Stellman, vol. ІV, Geneva, International Labour Office, 1998, vol. ІV, 104.
133-135.
5. Toxicological Profile for Sulfur dioxide. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Dis-
eases Registry, Atlanta, Georgia, USA, 1998, p. 223.
6. Toxicological Profile for Sulfur Trioxide and Sulfuric acid. Public Health Service, Agency for Toxic Sub-
stances and Diseases Registry, Atlanta, Georgia, USA, 1998, p.224.
511
Други химически съединения

3.6
олит, за получаване на алуминий; при про-
изводството на берилий, манган, уран; при
заваряване с електроди, в състава на които се
3.6.1. Киселини – С. Павлова съдържат флуорни съединения; при производ-
ството на кибритени клечки и др.
Остро отравяне Органични киселини
– Иритативен дерматит, изгаряне на кожата; Мравчена киселина (Н.СООН) – употребя-
– възпаление на горните дихателни пътища, ва се главно в текстилната (при боядисване
белодробен едем. на вълна, коприна, памук) и в кожарската про-
Хронично отравяне мишленост; при производството на парфюми,
– При флуороводородна киселина-остеоскле- сапуни, лакове и др. Н.СООН е с най-силно изра-
роза; зено токсично действие от органичните кисе-
– при азотна киселина (азотни оксиди) – фи- лини.
брозен облитериращ бронхиолит; Оцетна киселина (СН3СООН) – употребя-
– при хромова киселина – носно улцериране, ва се в текстилната промишленост; бояджий-
перфорация, улцериране на кожата. ството; при производството на лекарства,
Употреба бои; при много органични синтези и др.
Неорганични киселини Алифатни дикарбонови киселин – мале-
Сярна киселина (H2SO4 ) – употребява се инова, фумарова и адипинова се използуват
при производството на изкуствени торове (су- при производството на синтетични смоли,
перфосфат, амониев сулфат и др.); на сапун; в бои, мастила и др.
металургията на цветни и редки метали; при Гликолова киселина (СН2(ОН)СООН) и
производството на багрила; в кожарската ин- млечна киселина (СН3(ОН)СООН) – широ-
дустрия (при дъбенето на кожи); в металооб- ко се използуват в текстилната, кожарска-
работващата промишленост (гравиране на та, пластмасовата индустрия и при производ-
метали); за зареждане на акумулатори; при по- ството на хранителни продукти.
лучаване на голям брой органични вещества Патогенеза. При контакт с тъканите ки-
(оцетна и винена киселина, феноли, етилов селините предизвикват коагулационна некроза
етер, различни видове естери и др.); при про- вследствие „пресушаващото“ им въздействие
изводството на нитро-целулоза, нитроглице- върху протеините. Само флуороводородната
рин, нитробензол; за пречистване на различни киселина предизвиква коликвационна некроза
нефтени фракции и др. чрез свързване с калция и магнезия.
Азотна киселина (HNO3) – употребява се Клинична картина. Остро отравяне- при
при производството на азотни торове, екс- експозиция на пари се развиват иритативни до
плозивни вещества, нитроцелулозни лакове, корозивни увреждания на конюнктивите и ли-
киноленти, при производството на изкустве- гавицата на дихателните пътища и химически
на коприна и целулоид, на ароматни нитросъ- пневмонит. Те се проявяват с кератоконюнкти-
единения и голям брой синтетични багрила; в вит, понякога оток на ларинкса, трахеобронхит,
галванопластиката (при позлатяване на мед и бронхопневмония, белодробен оток. При попа-
месинг); при гравирането на метали; в полиг- дане върху кожата киселините причиняват хими-
рафическата промишленост. HNO3 лесно об- ческо изгаряне от различна степен (I-III), с разви-
разува азотни оксиди. Па̀рите ѝ имат подобно тие на еритем, везикули, були, улцерации, които
на тях действие, но са по-токсични, отколко- при увреждане от флуороводородна киселина
то чистият азотен диоксид. достигат дори до костите. Всички увреждания се
Солна киселина (НСІ) – използва се при произ- съпровождат от силни болки, евентуално и шок.
водството на изкуствен тор; в галванопласти- Хронично отравяне
ката; за производство на захар, органични баг- Неорганични киселини
рила; при рафинирането на мазнини и масла; при Сярна киселина. Хроничното отравяне обик-
дъбенето на кожи и тяхното багрене; в текстил- новено е комбинирано с действие на серен ди-
ната промишленост; във фотографията и др. оксид, солна киселина и азотни оксиди. Наблю-
Фосфорна киселин (H3PO4 ) – намира прило- дават се заболявания на лигавицата на устата,
жение при производството на фосфорни то- разрушаване на зъбите, атрофични изменения на
рове; в хранително-вкусовата промишленост; лигавиците на горните дихателни пътища, брон-
при производството на киноленти и фоторе- хити, пневмосклероза, в някои случаи бронхи-
активи; за получаване на тъкани с огнезащит- ална астма, гастрити, язвена болест и др. Също
на импрегнация и др. така и кожни заболявания – дерматити, парони-
Флуороводородна киселина (HF) – основ- хии и др., наблюдават се и функционални измене-
ната употреба е при производството на кре- ния на ЦНС и на сърдечно-съдовата система.
512
Азотна киселина. При контакт с кожата кон- ни ринофарингити, ларингити, хронични заболя-
центрираната HNO3 причинява тежки изгаряния, вания на предния очен сегмент, кожата, черния
оцветени в характерен жълт цвят (ксантопроте- дроб, кариес, диспозиция,хроничен гастрит, яз-
инова реакция). Разредените разтвори могат да вена болест на стомаха и дванадесетопръстни-
причинят екземи. При инхалиране на парите- ка, заболявания на сърдечно-съдовата система.
хронични бронхити и сравнително леки бронхи- Периодични прегледи на 24 месеца от терапевт,
олити, с главоболие, виене на свят, шум в ушите, оториноларинголог, стоматолог (на 6 месеца) – по
сънливост. показания на дерматолог и офталмолог и включ-
Солна киселина. Хроничната експозиция ва следните параклинични изследвания: алкал-
причинява дерматити (в по-лека степен от тези но-киселинно състояние на кръвта, хемоглобин,
при действие на сярна и азотна киселини); ка- урина – общо изследване, определяне на амоняк,
тари на дихателните пътища; разрушаване на титрационна киселинност и витамин С в урината.
зъбите, което започва с появата на кафеника- Препоръчва се диета В на предпазно-профе-
ви петна по повърхността им; корозивни увреж- сионалното хранене.
дания на лигавицата на носа (възможно е и про-
биване на носната преграда); стомашно-чревни
разстройства.
Фосфорна киселина. При контакт с кожата –
дерматити. Па̀рите ѝ причиняват атрофични про- 3.6.2. Основи – Т. Кунева
цеси на носните лигавици, които също могат да
доведат до пробив в носната преграда. Харак- – Остри ефекти – очни и кожни изгаряния,
терни са кръвотечения от носа, сухост в носа и иритативни промени в ГДП;
глътката, разклащане на зъбите – хронични ефекти – очна слепота.
Флуороводородна киселина. Действува сил- Най-често срещаните неорганични основи
но корозивно върху кожата, с образуване на дер- са амониева, натриева и калиева. Редица окиси
матити II-III степен (даже слаб разтвор на HF – и соли, разтворени във вода причиняват ток-
0,03%, действва разрушително върху епитела). сични увреждания, подобни на неорганичните
Органични киселини основи- калциев, стронциев и бариев окис, амо-
Мравчена киселина – най-силно действува- ниев и калиев карбонат (поташ), натриев си-
ща от органичните киселини. Наблюдава се съл- ликат (водно стъкло).
зотечение, хрема, кихане, болки в гърлото, каш- Основите са твърди – аморфни или крис-
лица, болки и чувство на притискане в гърдите, тални вещества, или течности със силно ко-
сухост в устата и гърлото, хиперацидни гастрити. розивно действие. То е по-силно в сравнение с
Оцетна киселина – действието на парите й концентрираните киселини. Отнемайки вода-
дразни лигавиците. Хроничната експозиция при- та от тъканите, основите предизвикават де-
чинява заболявания на носа, носоглътката, ла- натурация на белтъците и причиняват дълбо-
ринкса, а също конюнктивити и бронхити. ка коликвационна некроза.
Клинико-лабораторни изследвания. На- Употреба.
блюдават се неспецифични промени в някои хе- Натриева основа (NaOH – сода каустик).
матологични показатели (хемоглобин, еритроци- При производство на сода каустик, хлор, са-
ти). Хроничната експозиция на HNO3 повишава пун, целулоза и изкуствени влакна, взривни ве-
нивото на метхемоглобина в кръвта. Като биоло- щества, дезинфекциони средства, пластмаси,
гичен маркер за въздействието на HF се изпол- продукти на дестилацията на каменовъгле-
зува определянето на F в урината (средни рефе- на смола (производство на фенол, нафталин и
рентни стойности – 0,5 mg/l). Рентгенологично др.). Най-честата употреба на NaOH е за не-
изследване на бял дроб за интерстициален или утрализиране на силни киселини и за разтваря-
алвеоларен оток; установява се хипоксия при не на водонеразтворими химикали.
кръвно-газов анализ на кръвта. Калцинирана сода (Na2CO3.10 H2O). Използ-
Диференциална диагноза – отравяне с ди- ва се при производство на стъкло, хартия, пе-
метилсулфат, амоняк, хлор, бром, серен диок- рилни прахове, сапун, ултрамарин, бикарбонат
сид, озон, прахове, основи и др. Дерматитите да и други натриеви соли, дезинфекционни сред-
се отдиференцират от тези, дължащи се на ос- ства, за избелване на тъкани, при пречиства-
нови, халогеноводороди, соли на халогеноводо- не на нафта, влиза в състава на охлаждащи ал-
родните киселини, хром, арсен и др. кални разтвори за рязане на метали, както и
Лечение. Дихателна и кардиоциркулаторна в състава на смеси за очистване на нагара от
реанимация; пулмопротективно лечение; анал- котли.
гетици и алкалии (натрев бикарбонат) при аци- Калиева основа (KOH). Употребява се за
доза; промивка на очите и кожата с физиологи- производство на калиеви съединения, основи,
чен серум и намазване с унгвенти, хирургична за сапун, в лабораторната практика.
обработка. Калиев карбонат (K2CO3. 2H2O – поташ).
Профилактика. Санитарно-техническа про- Използва се в стъкларството, фаянсовото и
филактика. Лични предпазни средства. Медицин- фармацевтичното производство, за изготвя-
ска профилактика. Противопоказания за постъп- не на сапун, боядисване на вълна и др.
ване на работа са: хроничен бронхит, белодробен Калциев окис (CaO – негасена вар). Упо-
емфизем, бронхиална астма, изразени атрофич- требява се в строителството, селското

513
стопанство, металургията, кожарската и тици, антибиотици и глюкокортикоиди (срещу
текстилната промишленост, при производ- цикатрикси); промивка на очите и кожата с физи-
ството на синтетични бои, сода и други. ологичен серум и намазване с кортикостероидни
Патогенеза. Основите проникват най-чес- и антибиотични кремове и унгвенти; хирургична
то през кожата, по-рядко през дихателните обработка, вкл. некректомия и пластика. Парен-
пътища и през храносмилателния тракт (при терално хранене с концентрирани р-ри на глюко-
изпиване по грешка). за, плазма, плазмозаместители и смесено хра-
В производствени условия най-често се на- нене (със захранване с течни храни).
блюдават кожните поражения. Пероралното Експертиза на работоспособността. Най-
приемане на натриева основа (дори на незначи- често болните са временно нетрудоспособни
телни количества) може да доведе до смърто- – от няколко дни до няколко седмици. При теж-
ностни изгаряния, перфорация на хранопрово- ки корозивни увреждания с частична или пълна
да и стомаха. обтурация на хранопровода се налага продъл-
Клинична картина жително лечение и лицата са със намалена ра-
При перорално приемане на основа се раз- ботоспособност продължително време. В ред-
вива картина на остро отравяне. Симптомите са ки случаи (при корнеална слепота) се определя
тежки, подобни на тези при отравяния с кисели- група инвалидност.
ни. Непосредствено след поглъщане на осно- Профилактика. Санитарно-техническа про-
вата устните се подуват, има парене в устата и филактика и лични предпазни средства. Ме-
глътката, придружено от обилно слюноотделя- дицинска профилактика. Противопоказания за
не, последвано от силни болки, разтройство в постъпване на работа в контакт с основи са ат-
гълтането до невъзможност за преглъщане. За- рофични ринофарингити и ларингити, хронич-
почва обилно и непрекъснато повръщане. Мо- ни заболявания на белите дробове (бронхит,
гат да настъпят тежки кръвоизливи вследствие емфизем, астма, фиброза, бронхиектазии), хро-
дълбоките некрози на засегнатите тъкани. Коли- нични заболявания на черния дроб, сърцето, ко-
чеството на урината намалява. Наблюдават се и жата, заболявания на предния очен сегмент. Пе-
общотоксични явления – сомнолентност, адина- риодичните медицински прегледи се извършват
мия, дехидратация, хиповолемия с нарушения един път годишно с участие на терапевт и отори-
на водно-електролитното и алкално-киселинно- ноларинголог, по показания – офталмолог и дер-
то равновесие (алкалоза). Шоковите състояния матолог.
и усложнения са подобни на тези при отравяния
с киселини, но се срещат по-често и протичат по-
тежко. Ранните усложнения са перфорация на
хранопровода с остър медиастенит, на стомаха с
остър перитонит. Късните усложнения са цикат- 3.6.3. Хлорметил етери
Р. Стефанова
рикси и обтурация на хранопровода и пилора,
кахексия, хипопротеинемия и хиповитаминоза. Халогенираните етери (монохлормети-
При инхалиране на алкалии се наблюдава лов етер – СН3-0-СН2Сl и дихлорметиловият
оток на ларинкса, развиват се трахеобронхит, етер- СlСН2-0-СН2СІ) са безцветни течности,
бронхиолит, понякога пневмонии. лесно летливи на стайна температура, със
При директно попадане върху кожата на кон- задушлива миризма. Смесват се лесно с всич-
центрирана основа са налице признаци на теж- ки органични разтворители. Те са алкилиращи
ко химическо изгаряне. Нерядко се наслагва агенти. Във вода се разлагат с отделяне на
вторична инфекция. След излекуване на язвите мравчен алдехид, хлороводород и алкохол.
често остават цикатриси. Употреба. Използуват се за хлорметили-
Хроничните увреждания на кожата са чес- ране, като разтворители на нитроцелулозни
ти. При контакт с неконцентрирани основи кожа- бои, за производство на антиоксиданти, плас-
та се дразни и обезмазнява, става твърда, суха, тификатори и стабилизатори в текстилната
груба, напуква се. Развиват се дерматити и екзе- промишленост, органичния синтез и за получа-
ми. Ноктите потъмняват, чупят се лесно и се от- ване на йонообменни смоли. Термоустойчива-
делят от ноктеното ложе. та емулсия от полимери, съдържаща метил
Попадането на основа в очите довежда до ул- акриламид като спойващо вещество, може да
церозни поражения на корнеята, понякога се ув- отдели формалдехид, който в присъствието
реждат ирисът, стъкловидното тяло и ретината. на хлорид образува хлорметилетерите, за-
Възможно е настъпване на слепота. страшаващи работниците от производство-
Прогнозата е винаги сериозна. то на някои смоли и пластмаси.
Клинико-лабораторни изследвания. Няма Клинична картина.
разработени специфични лабораторно-диагнос- Остри отравяния. Парите на хлорметилете-
тични тестове за оценка на риска. рите дразнят очите, горните дихателни пътища и
Диференциална диагноза. Отдиференцира- кожата. Дори ниски концентрации могат да при-
не от други корозивно действащи химически ве- чинят белодробен оток и летален изход. Счита
щества – киселини, формалин, живачни и други се, че вероятната причина е отделянето на мрав-
съединения. чен алдехид от хлорметилетерите.
Лечение. Дихателна реанимация и пул- Хроничните отравяния се изразяват с главо-
мопротективно лечение; прилагане на аналге- болие, дразнене на очите и лигавиците на горните
514
дихателни пътища, задух и кашлица. Засегнати- Биотрансформация. Формалдехидът пос-
те могат да развият хроничен бронхит и емфизем. тьпва в организма по дихателен път и през ко-
Описани са случаи на масова хистерия, бронхи- жата. Метаболизира се до метилов алкохол и
ална астма и вестибуларни нарушения. мравчена киселина, които се елиминират от
В отраслите на химическата промишленост, организма с издишания въздух и с урината.
където се използват хлорметилетери са описа- Клинична картина
ни три пъти по-чести белодробни карциноми (ла- Остри отравяния. Формалдехидът причиня-
тентен период 5-25 г.) в експонираните работни- ва силно дразнещо действие на очите, кожата и
ци. Смъртността е висока при трудов стаж над дихателните пътища. Проявява се с сълзотече-
10 години. ние, пресипналост, до загуба на гласа, кашлица,
Клинико-лабраторни изследвания. Специ- болки и стягане в гърдите, затруднено дишане.
фични експозиционни тестове не са установени. При концентрации 20-50 ррм формалдехидът
За установяване на белодробния карцином е не- може да предизвика белодробен оток. Като оста-
обходима рентгенография на белия дроб и цито- тъчни явления от острите отравяния могат да се
логично изследване на храчките (скринингов ме- наблюдават токсична невропатия и токсичен не-
тод). врит на зрителния нерв.
Диференциална диагноза. При острите от- Хронични отравяния. Проявяват се с ек-
равяния дифенциална диагноза се прави с ув- зематозни реакции на кожата – клепачите, ръ-
режданията от дразнещи газове (хлорформал- цете и шията. Възможно е провокиране на
дехид, серен двуокис, ацетон, киселини и др.). алергичен контактен дерматит и астма. При
При диагностициран белодробен карцином ди- продължителна професионална експозиция се
ференциална диагноза се прави с малигнени установяват астено-вегетативен синдром, нев-
образувания, причинени от азбест, арсен, хром, рити на лицевия нерв, нарушения в зрителния
уран и др. анализатор, увреждания на паренхимните орга-
Лечение. Промивка на очите и кожата с фи- ни и миокарда.
зиологичен разтвор, антибиотични унгвенти; Клинико-лабоораторни изследвания. Екс-
пулмопротективно лечение; дихателна реанима- позиционен тест е концентрацията на формал-
ция (при нужда). дехида в кръвта – до 0.6 mg % (0,198 mmol/l), в
Експертиза на трудоспособността. При урина – 10 mg/l.
случаи с остри отравяния трудоспособността е Променят се показателите, даващи инфор-
временно загубена, а при хронични, с развити- мация за функционалното състояние на чер-
ето на белодробни увреждания, пациентът под- ния дроб и бъбреците (увеличена активност
лежи на трудоустрояване. на серумните ензими АСАТ, АЛАТ, повишен
Профилактика. Херметизация на химически- креатин и др.). Парциалното налягане на кис-
те процеси, и ефективна вентилация. Редовно лорода в кръвта се снижава и се наблюдава
да се контролира концентрацията на вещества- ацидоза.
та в работната среда. Използуване на индивиду- Диференциална диагноза. При остри отра-
ални защитни средства. вяния – с интоксикации от дразнещи газове, ки-
Медицинска профилактика. Противопоказа- селини, фенол, хлорметилетери, етиленов окис,
ния за работа са заболявания на кожата, дихател- метанол, а при хроничните – с непрофесионал-
ната и нервната системи. Медицинските прегле- ни заболявания на кожата, на нервната, диха-
ди да се извършват един път годишно с участието телната и храносмилателната система.
на терапевт, невролог и дерматолог. Желателно е Лечение
цитологично изследване на храчките. Терапията е симптоматична, насочена към
бронхобелодробните и кожни прояви. Инхалират
се алкални разтвори, кислородотерапия, сред-
ства, стимулиращи дишането и сърдечно-съдо-
вата система. Специализирано офталмологично
лечение.
3.6.4. Формалдехид – Р. Стефанова Експертиза на трудоспособността. При
острите отравяния трудоспособността е времен-
Формалдехидът е газ с остра задушлива но загубена. При органични изменения след пре-
миризма. С въдуха и кислорода той образува карани остри отравяния и при хронични интокси-
взривоопасни смеси. Полимеризира в парафор- кации – трудоспособността е трайно ограничена.
малдехид. Формалинът е 35-40 % воден раз- Профилактика. Херметизация на произ-
твор на формалдехид. водствените процеси, ефективна вентилация и
Употреба. Формалдехидът се използува употреба на индивидуални средства за защита.
като изходна суровина в химическата промиш- Контрол, на формалдехидните концентрации.
леност за получаване на фенолформалдехидни Медицинска профилактика. Провеждане
смоли в текстилна, хартиена, кожарска и ме- на медицински прегледи, един път годишно, с
белна промишлености. Той е антисептик и де- участието на интернист, офталмолог, невролог
зодориращ агент. При загряване на полимери- и дерматолог, а при нужда – и алерголог. Да не
те му настъпва бърза деполимеризация и се се допускат до работа лица с увреждания на ди-
отделя газообразен формалдехид (отделя се хателната система, кожата, нервната система,
дори и при стайна температура). предния очен сегмент, черния дроб и бъбреците.
515
лизиращо действие. Повърхностно активните
вещества нарушават липидния баланс в кожа-
та, увреждат клетъчните мембрани и ензим-
3.6.5. Повърхностно активни ните системи в епидермиса. Анионактивните,
вещества (ПАВ) нейоногенните и амфотерните ПАВ имат по-
Р. Стефанова слабо вредно действие на кожата.
Оказват иритативно и алергизиращо дей
Повърхностно активните вещества са по- ствие и по отношение на дихателната систе-
лярни органични съединения с несиметрична ма. В експериментални условия е доказан тех-
молекула. Хидрофилната им част може да е ният тератогенен и канцерогенен ефект.
сулфатна, карбоксилна, сулфонатна група, по- Клинична картина.
лиоксиетиленова верига или групи, съдържащи При случайно поглъщане на катионактивни
азот с диполен характер. Хидрофобната част или анионактивни ПАВ се наблюдава токсично
представлява разклонена или права алифатна възпаление на стомашно-чревния тракт (гадене,
верига с 10-20 въглеродни атоми, бензолно или повръщане, диария, тъпи болки в корема и др.).
нафталиново ядро със заместители. При инхалиране на фино дисперсни прахове
Водните разтвори на ПАВ са с различен йо- се наблюдават иритативни промени в лигавици-
нен характер: анионактивни (а-ПАВ), които се те на очите и горните дихателни пътища- чувство
дисоциират с образуване на отрицателно на- на задух, кашлица и парене в очите. Кожният кон-
товарен органичен йон и положителен йон с такт с анионактивни или катионактивни ПАВ води
метален характер; катионактивни (к-ПАВ) – до еритема на кожата, оточност, парене и болки.
химични съединения, които се дисоциират с Възможно е в някои случаи да възникнат контакт-
отделяне на положително натоварен органи- ни, алергични дерматити и екземи.
чен йон и отрицателно натоварен неорганичен Работници, експонирани на високи концен-
йон; амфотерни – с различни функционални гру- трации на ПАВ, съдържащи протеолитнични и
пи (в кисела среда реагират като катионактив- др. ензими, при неблагоприятни условия на ра-
ни, а в алкална – като анионактивни) нейоно- бота, получават задух, а някои и астматични
генни – които не се дисоциират на йони. пристъпи. Задухът се явява няколко часа след
Повърхностно активните вещества изменят края на работния ден или през ноща. Придру-
повърхностното напрежение на водните раз- жава се от зачервени обриви по лицето, шията
твори, някои от тях и на маслените разтвори. и ръцете, също и от парене в очите и в гърло-
Употреба. Използват се като детергенти, то, оток по клепачите, непоносимост към силна
емулгатори, йонообразуватели. Влизат в със- светлина. Алергичните реакции на дихателната
тава на лосиони, шампоани, пасти за зъби и др. система са от бърз тип. Директното попадане в
Анионактивните и нейоногенните ПАВ се из- очите на к-ПАВ води до тежки възпалителни ув-
ползват главно като миещи средства и перил- реждания.
ни препарати. Амфотерните ПАВ имат при- Клинико-лабораторни изследвания. Увели-
ложение в козметиката за емулгатори, детски чен абсолютен брой на еозинофилите в кръвта,
шампоани и др. Катионактивните ПАВ имат увеличение на специфични антитела от вида на
приложение като бактерицидни и инсектицид- имуноглобулините (IgG, IgE и др.) в кръвния се-
ни дезинсекционни средства и антистатици. рум.
Производствена експозиция имат работници- При бронхоспастични състояния се променят
те, заети в производството, смесването, па- показателите на външното дишане. Кожно алер-
кетирането и складирането на ПАВ, а също и гологичните проби са положителни към ПАВ.
използуващите ги в автокозметиката. Застра- Диференциална диагноза. При острите пе-
шени са и всички, които ги използват в бита. рорални отравяния – с интоксикации от медика-
Биотрансформация. Най-често проникват менти, от други токсични вещества, а също и с
през кожата при дълъг контакт (особено кати- непрофесионален гастроенетероколит.
онактивните ПАВ) и в по-малка степен – по ди- При увреждания на бронхобелодробния апа-
хателен път. Възможно е да проникнат, макар рат, кожата и очите – с непрофесионални забо-
и рядко, по храносмилателен път. Натрупват лявания на тези органи.
се основно, в черния дроб. Разграждат се чрез Лечение. При попадане на ПАВ в храносми-
бета – окисление до по-прости химични съеди- лателната система се прави промивка на стома-
нения или нетоксични продукти, елиминират се ха и се дават алкализиращи напитки.
в продължение на 48 до 72 часа, главно с урина- При увреждания на кожата – кортикостеро-
та и жлъчката, а някои от тях – с издишания идни унгвенти и др. Иритативните и алергични
въздух. Не притежават кумулативни свойства. прояви на дихателната система се лекуват сим-
Патогенеза. Токсичните ефекти на ПАВ томатично-бронходилататори, вит. С, калцие-
се отличават с голямо разнообразие. Те при- ви препарати, експекторанси, а при астматични
тежават локално и общорезорбтивно дейст- пристъпи се използват новфилин, ефедрин, де-
вие. Добре е проучено тяхното дразнещо и хидрокортизон и аерозолни препарати (Алупент,
сенсибилизиращо действие върху кожата. Вентолин, Изопреналин и др.). Провежда се и
Този ефект се дължи на някои техни съставки, неспецифична десенсибилизация.
като избелитили, консерванти и антимикроб- При засягане на очите – обилно промиване с
ни вещества. Някои ПАВ имат и фотосенсиби- физиологичен разтвор, офталмологично лечение.
516
Експертиза на трудоспособността. Увреж- режданията на централната и периферна нерв-
данията причинени от ПАВ са свързани най-чес- на система. Симптомите се развиват постепенно
то с временна загуба на трудоспособността. При с начални неврастенни и вегето-съдови прояви.
алергични реакции – прекъсване на контакта с Добавят се интенционен тремор, дизартричен го-
професионалните алергени. вор, хипомемия. Характерни са промените в по-
Профилактика. Автоматизиране и хермети- върхносната чувствителност на крайниците по тип
зиране на производствените процеси, ефектив- „ръкавици и чорапи“. Възможно е развитие на ен-
на вентилация, лични предпазни средства, кон- цефалопатия и полиневропатия. Наблюдават се
трол за концентрациите на ПАВ във въздуха. случаи с хипертонични реакции, понякога с нару-
Медицинската профилактика включва медицин- шения в миокарда и симптоми на коронарна не-
ски прегледи един път годишно, с участието на достатъчност. Установяват се разностепенно про-
терапевт, дерматолог, а при необходимост – оф- явени функционални отклонения на черния дроб.
талмолог и алерголог. Противопоказания за ра- Етиленовият окис притежава силно дразнещо
бота с ПАВ са хронични кожни, очни, алергични и сенсибилизиращо действие върху кожата. Въз-
заболявания, болести на дихателната и храно- можни са развитие на тежки дерматити и изгаря-
смилателната система. ния на кожата. Етиленовият окис уврежда мъжка-
та и женската репродукция. Описана е по- висока
честота на спонтанни аборти при медицински сес-
три, ползващи го за стерилизация. Етиленовият
окис е канцерогенен за хора – група I на IARC. На-
3.6.6. Етиленов окис – Й. Хаджиева
мерена е по-висока честота на рак на стомаха, пе-
ритонеален мезотелиом, тумори на мозъка, левке-
Етиленовият окис е газ, който при ниска мия при лица експонирани на етиленов окис.
температура се превръща в безцветна теч- Клинично-лабораторни изследвания. Хе-
ност с миризма на етер и горчив вкус. Разтва- матологични показатели – установява се нама-
ря се добре във вода, етанол и диетилов етер. лено съдържание на хемоглобин и лимфоцитоза.
Склонен е към полимеризация и към взаимо- Описани са случаи на хронична лимфолевкоза и
действие с много органични и неорганични ве- хронична миелолевкоза.
щества (алкохоли, амини, неорганични хлориди Диференциална диагноза. Отравяне с кисе-
и др.). При нагряване с вода образува ети- лини, хлорметил етери, формалдехид.
ленгликол. Лечение. Липсва специфично лечение. При-
Употреба. Етиленовият окис се използ- лагат се нефропротектори, церебро- и пул-
ва като междинен продукт в производството мопротектори, хепатопротектори и друга симпто-
на различни химични вещества (етиленгликол, матична терапия. Промивка на очите и кожата с
диетиленгликол, триетиленгликол, етанола- физиологичен серум, прилагане на унгвенти.
мин, холин, холинхлорид и др.), като фунгицид, Профилактика. Санитарно-техническа про-
в медицинската и стоматологична практика филактика. Спазване на правила за безопасна
за стерилизиране на превързочни материали, работа, контрол на концентрациите на етиленов
системи и др. окис във въздуха на работната среда.
Биотрансформация. Прониква в организма Медицинска профилактика. Не се допускат
по инхалаторен път и в по-слаба степен чрез на работа в контакт с етиленов окис, лица със
кожата. Отлага се в слезката, по-малко в чер- заболявания на нервната и сърдечно-съдова
ния дроб, белите дробове и тестисите. Мета- системи, заболявания на черния дроб и кожата.
болизирането му се извършва чрез процеси на Периодични медицински прегледи – на 12 ме-
хидролиза и чрез свързване с глутатиона. сеца, с участие на дерматолог и по показания –
Патогенеза. Протоплазмена отрова. При- офталмолог.
тежава силно наркотично действие и изразена Препоръчва се предпазно професионална
обща и специфична токсичност. Има алергизи- хранене – диета „Д“.
ращ и иритативен ефект. Въздейства върху
репродукцията, има мутагенно и канцерогенно
действие.
Клинична картина.
Острите отравяния се отличават с нарушения 3.6.7. Tетраетилолово – Й. Хаджиева
в нервно-психичната сфера (астения, сънливост,
светожвъртеж, силно пулсиращо главоболие, бра- Органично съединение на оловото. Пред-
дипсихия, забавени движения, хипомимия), ирита- ставлява маслообразна течност със специфич-
тивни прояви на горните дихателни пътища и бе- на миризма и висока летливост. Практически,
лите дробове, тежка диспнея и белодробен оток. тетраетилоловото е неразтворимо във вода,
При някои случаи се установява краткотрайна за- разтваря се добре в мазнини и органични раз-
губа на съзнанието и упорити диспептични про- творители.
яви. При контакт с кожата – химическо изгаряне с Употреба. Основно се използва като ан-
еритем, оток, були. Иритативни увреждания на ко- тидетонатор на бензина и смазващ агент за
нюнктивите – парене в очите, зачервяване. двигатели с вътрешно горене. Той е съставна
Хронични отравяния. Наблюдават се при част (до 75 %) на етиловата течност, която
лица с трудов стаж над 5 години. Водещи са ув- се добавя към бензина.
517
Експонирани на етилиран бензин са лица за- метрия в лицевата инервация, хипотермия и др.
ети в получаването, транспортирането, съх- Описани са случаи, макар и много рядко на из-
раняването и използването му (авиотехници- разен паркинсонов синдром.
те, авиоработници по ремонт на самолетни Клинично-лабораторни изследвания. Ня
двигатели, водачи на моторни превозни сред- ма характерни отклонения в хематологичните
ства и др.). показатели. Увеличени брой на базофилно пунк-
Биотрансформация. Основния път за по- тирани еритроцити и ретикулоцити е рядка на-
падане в организма е дихателният. Сравни- ходка. Нарушена е ензимната и белтъчна функ-
телно лесно може да проникне и чрез кожата и ция на черния дроб. Повишена е екскрецията на
храносмилателния тракт. Тетраетилолово- 5-АЛК и копропорфирин в урината. Съдържание-
то циркулира в кръвта в непроменен вид от 8 то на олово в урината се използва като експози-
часа до 2-3 дни, а в отделни случаи до 3 месе- ционен тест.
ца. След разграждането му, част от оловото Лечение. Прилага се антидотна терапия с
се депонира в ЦНС и паренхимните органи. CaNa2EDTA, хепатопротектори, невропротекто-
Патогенеза. Тетраетилоловото е невро- ри, витаминотерапия (вит. С и групата вит. В) и
тропна отрова с изразен кумулативен ефект. др. Физиотерапевтичните процедури са с добър
Променя функционалното състояние на хипо- ефект. Противопоказано е прилагането на мор-
таламуса по рефлекторен път чрез дразне- фин и бром.
не на вазорецепторите. Тетраетилоловото Експертиза на работоспособността. При
е ензимен ефектор. Повишава съдържанието острите отравяния (лека степен) загубата на ра-
на пирогроздената киселина и ацетилхолина в ботоспособността е времена. При средна сте-
тъканите и нарушава окислителното фосфо- пен на отравяне се налага трудоустрояване без
рилиране. Отклоненията в другите органи и контакт с токсични вещества, а при тежка степен
системи са главно вторични и са свързани с на- се определя група инвалидност. Хроничните от-
рушения на функциите им, регулирани от ЦНС. равяния изискват временно или трайно трудоу-
Клинична картина. строяване.
Острите отравяния се причиняват най-често Профилактика. Санитарно-техническа про-
в резултат на инхалиране на големи количества филактика. Спазване на личната хигиена и упо-
пари, при обливане на кожата или при всмукване треба на индивидуални предпазни средства.
и гълтане на високи дози етилиран бензин. След Медицинска профилактика. Не се допускат
латентен период от 10-12 часа до няколко дни се на работа в контакт с тетраетилолово лица със
разгръща клиничната картина на отравянето, ко- заболявания на ЦНС, черния дроб, бъбреци-
ято оформя три степени на протичане: те, сърдечно-съдовата, храносмилателна, ен-
– Лека степен. Характеризира се предимно докринната системи, заболявания на кожата и
с вегетоастенни прояви – главоболие, отпадна- зрителния анализатор. Периодични медицински
лост, безпокойство, стягане в гърдите, понякога прегледи – един път на 6 месеца при производ-
еуфория. Установява се триадата – брадикар- ството на тетраетилолово и етилова течност и
дия, хипотония и хипотермия. Паралено с това един път на 12 месеца при приложението на ети-
се наблюдават и други вегетативни прояви – хи- лиран бензин, с участие на терапевт, невролог и
перхидроза, усилена саливация и червен дер- по показания – дерматолог и психиатър.
мографизъм. Препоръчва се предпазно професионално
– Средна степен (предкумулационна). Ха- хранене – диета „Б“.
рактеризира се с халюцинации (слухови, обо-
нятелни, тактилни), деперсонализация, тонични
и клонични гърчове, дизартрия. Наблюдават се
парези на лицевия нерв, птоза на клепачите, ди- 3.6.8. Полициклични ароматни
плопия и поява на патологични рефлекси. въглеводороди
– Тежка степен (кумулационна). Богата пси- Д. Апостолова
хотична находка – пълна дезориентираност, пси-
хомоторна възбуда, хиперкинетични нарушения,
епилептиформени припадъци и др. Хипотерми- Полициклични ароматни въглеводороди
ята и хипотонията се сменят с хипертермия (до (ПАВ) – със значителна токсичност и канце-
40°С) и хипертония. Спонтанни кръвоизливи и рогенност са: нафталин (нафтален), атра-
загуба на съзнанието. Изходът е често летален. цен, бенз(е)пирен, бенз(а)антрацен, дибензан-
Хронични отравяния. Характеризат се с трацен, бенз(а)пирен, хризен, дибензкарбазол
бавно и неясно начало. Основни клинични про- и др.
яви са вегетоастенния синдром (ранен белег на Употреба. Професионален риск. Получа-
интоксикацията) и токсичната енцефалопатия. ват се при високотермична преработка на ор-
Триадата (хипотермия, хипотония и брадикар- ганични суровини (нефт, смоли, масла, битум,
дия) не е задължителна. В отделни случаи се на- каменни въглища и др.) чрез суха дестилация,
блюдава тенденция към хипертония, съчетана с крекинг, коксуване, непълно горене. Съдържат
брадикардия. Установяват се усилени сухожил- се в каменовъгления катран, асфалта, кокса,
ни и надкостни рефлекси, понякога асиметрич- автомобилните газове, дим, сажди, петролни
но, изразен дребен тремор на клепачите, езика и продукти, азбестова руда и обработен азбест.
ръцете, дифузни нарушения в сетивността, аси- Нафталинът се използва като инсектицид,
518
при производството на химикали, пластмаси, Хронични въздействия. Наблюдават се до-
бои; антраценът – при производството на ан- брокачествени промени в кожата – фоликулити,
трахинон и багрила. Застрашени са работни- комедони, артефициални дерматити и хипер-
ците от минната, химическата, транспорт- пигментации, левкоплакия, проява на предрако-
ната и електрическата индустрии. ви дегенерации (кератози, папиломи, меланози,
Биотрансформация. Патогенеза. Осно- маслено акне, торпидни улцерации) повече по
вен път на проникване в организма е дихател- главата, шията, крайниците и гениталиите. След
ния, като има бавна абсорбция. Възможен е и продължителен контакт на кожата с бенз/а/пи-
при кожен контакт, и поглъщане (храни, вода). рен (10-30 г.) се развива спиноцелуларен карци-
Отлагат се в тъкани, богати на мазнини. При ном с бавна еволюция. Възможно е развитието
неканцерогенните ефекти таргетен орган е на белодробен рак и карцином на пикочния ме-
дихателната система. Наблюдават се и чер- хур. Наблюдават се и чернодробни увреждания
нодробни смущения, имат миелосупресивно с хепатомегалия и повишение на γGTP, стиму-
действие, участват в патогенезата на ате- лиране на хепаталната регенерация (пролифе-
росклерозата. ративен ефект), рядко чернодробен карцином.
Канцерогенното действие на ПАВ е доказа- Миелосупресивното действие се проявява с
но косвено след проучване на професионални- левкопения, по-рядко тромбоцитопения и аплас-
те тумори при работници (където има сумар- тична анемия.
но действие на група ПАВ) и експериментално Клинико-лабораторни изследвания. Пови-
върху животни. ПАВ с доказана експеримен- шение на γGTP (над 30 U/l), левкопения (под 3
тално канцерогенна активност включват над G/l), тромбоцитопения (под 100 G/l), апластич-
480 вещества. В опити върху животни е дока- на анемия (Hb под 100g/l и Еr под 2.1012/l) с нама-
зано, че канцерогенната им активност зави- ление до липса на ретикулоцити в периферна-
си от съдържанието на 1,2-бензпирена, тъй та кръв.
като сред присъщващите ПАВ 1,2-бензпире- Специфични биомаркери за експозиция няма
нът има най-висока канцерогенна активност – (може да се изследва ноксата и нейните метабо-
група 2а на IARC. Случаи на рак при хора в ре- лити в урината – e-hydroxypyrene). Като биомар-
зултат на пряк контакт с чист 1,2-бензпирен кери за токсичния ефект са подходящи in vitro
не са регистрирани, но е наблюдавана изразе- тестовете за въздействие върху ДНК с прояви на
на корелация между честотата на професио- индуцирани хромозомни аберации и дъщерни
нални тумори при контакт с продукти от тер- хроматинови размени.
мична преработка на горива, температурния Диференциална диагноза. При остри отра-
режим при получаването им и съдържанието вяния – с дразнещи газове, амино- и нитропро-
на 1,2-бензпирен в тях. изводни на бензола и толуола. При хронични –
Предполага се, че токсичното действие и с увреждания от други канцерогени в работната
канцерогенният ефект на бенз/а/пиренът са среда.
свързани с неговия метаболизъм. Метаболит- Лечение. При остри отравяния се прилагат
ните му продукти (реактивни епоксиди) са ге- церебро и пулмопротективни средтства; лече-
нотоксични агенти, които се свързват кова- ние на наличната метхемоглобинемия и хемо-
лентно с ДНК и водят до мутации и инициране лиза по обичайните начини; измиване на ко-
на тумори. жата с вода и сапун и намазване с унгвенти.
Канцерогенните ПАВ предизвикват рак на Фотодерматитите се лекуват с кортизонсъдър-
кожата на мястото на контакта, но не са из- жащи препарати, бариерни или редуциращи
ключени тумори и в отделните органи. Пред- експозицията кремове. Проявените карцино-
полага се, че канцерогенните ПАВ, влияят ми се лекуват оперативно, с химио- и лъчете-
върху честотата на рак на белия дроб, стома- рапия.
ха, черния дроб. Прогноза и експертиза на работоспособ-
Повишен риск имат пушачите, при преко- ността. При остри отравяния прогнозата е до-
мерно облъчване с UV-радиация, при недоимъч- бра. При развитие на професионален карцином
но хранене (с дефицит на вит. С, желязо, ри- прогнозата е песима. Болните трайно се извеж-
бофлавин), съпътстващи чернодробни и кожни дат от работната среда и насочват към ТЕЛК.
заболявания, жени в детеродна възраст. Ми- При кожни преканцерози трайно се извеждат от
навайки през плацентата бенз/а/пиренът уве- работната среда и са с временно ограничена ра-
личава ембрио- и фетолеталитета и води до ботоспособност.
преждевременно раждане и малформации. Профилактика. Санитарно- техническа про-
Клинична картина. филактика и лични предпазни средства. Меди-
Остри отравяния. При инхалация се разви- цинска профилактика. Не се допускат на работа
ват иритативни увреждания на лигавицата на лица със заболявания на кожата с повишена фо-
дихателните пътища с кихане, дразнене в гърло- точувствителност и кожни преканцерози. Работе-
то и зад гръдната кост, кашлица, също и главо- щите в контакт с ПАВ, подлежат един път на 6 ме-
болие, гадене и повръщане. Нафталинът може сеца на профилактичен преглед с участието на
да предизвика метхемоглобинемия и хемолиза. терапевт и дерматолог с изследване на Нв, лев-
При масивен кожен контакт се наблюдават ери- коцити; по показания СУЕ, ДКК, γGTP, цистоско-
тем със сърбеж или умерено по степен химиче- пия. Препоръчва се диета Б на предпазно-профе-
ско изгаряне. сионалното хранене.
519
1. Harrison R. J. – Chemicals in: Occupational Medicine, ed. J. La Dou, Appleton& Lange, Norwolk,
Connecticut, 1990, 327-358
Киселини и основи
2. Монов А. Отравяния с неорганични основи. в: Клинична токсикология, С, МФ, 1981, 195-200
3. Hinkamp D. J., Acids, Inorganics in: Encyclopedia of Occupational Health and Safety, ІV ed., v. ІV, ed.
J. M. Stellman, International Labor Office, Geneva, 1995, p. 104.5-104.12.
Повърхностно активни вещества

4. Йорданова, Й., Ст. Янева, А. Байнова – Синтетични миещи средства в бита, София, Профиз-
дат, 1984 г.
5. Михайлов, П. – Професионални болести на кожата, София, Мед. и физк., 1982, 182-185.
6. Лазарев, В. Н – Вредные вешества в промышлености, Лен, Химия, том І, 1976, 863-866.
7. Barrer, J. - Bilan de morbidite d`une usine de fabrication et conditionne de detergents- Arch. de Mal.
Profess., 39, 1978, 631- 632.
8. Coate, W. B., W. M. Busey, W. H. Schoenfisch – Respiratory toxiciti of enzyme detergents in dust-
Toxicol, Appl. Pharmacol., 45, 1978, 477-496.
Полициклични ароматни въглеводороди

9. Toxicological Profile for Fuel oils. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Diseases
Registry Atlanta, Georgia, USA, 1995, p. 231.
10. Toxicological Profile for Polycyclic aromatic hydrocarbons. Prep. By Clement International Corpora-
tion under Contract No 205-88- 0608. Prep. for Agency for Toxic Substances and Diseases, Registry U. S.
Public Health Service, December, 1990.
11. Tolbert P. E. Oils and cancer. Cancer Causes. Control. 1997, May, 8(3): 386-405.
12. Vineis P., Pirastu R. Aromatic amines and cancer. Cancer Causes. Control.1997, May, 8(3): 346-55.
Формалдехид
13. Toxicological Profile for Formaldehyde. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Dis-
ease Registry Atlanta, Georgia, USA, 1999, p. 468.
14. Browning, E. – Toxicity a. Metabolism of Industrial Solvents, Amsterdam, Elsevier, Public. Co, 1965,
98-102.
15. Blair, A. at al.: Mortality among industrial workers. Exposed to formaldehyde, J. N. C. I., 1986, 76, 107.
16. Horvath, E. P. Jr. et al.: Effect of Formaldehyde on the mucous membranes and lungs: A study of an
industrial population, JAMA, 1988, 259 – 701.
17. Sterling, T. D. – Reanalysis of lung cancer ortality in a National Cancer Institute study on mortality
among industrial workers exposed to formaldehyde – J. Occup. Med. 1988, 38, 895.
18. Formaldehyde. IPCS, The concise International chemical assessment document № 40, WHO,
Geneva, 2002, p. 75.
Хлорметил етери
19. Лазарев, В. Н. Вредные вещества в промышленности, том І, 416-422, 1976.
20. Maher, K. V., De Fonso, D. R.: Respiratory cancer among chlormethyl ether workers, J. N. I., 1987,
78, 739.
21. Travenius, S. Z.: Formation and occurrence of bis chlormethyl ether and its prevention in the
chemical industry, Scand. J. Work Environ Health, 1982, 8 Suppl. 3, І.
22. Ward E., Smith A. B., W – 4,4 Methylene – bis (2-chloraniline): An urregular carcinogen. Am. J. Ind.
Med., 1987, 12, 537.
520
Ал. Монов
Масови остри отравяния – токсохимичен

травматизъм. Масови отравяния
3.7 от промишлени отрови
Масовите остри отравяния, наречени и ток- определят и като токсохимичен травматизъм –

сохимичен травматизъм, са бедствени състоя- понастоящем най-агресивната форма на масо-
ния в определен район, възникнали поради про вия травматизъм. Той нараства ежегодно и се
мишлени, битови, природни аварии, при които се представя под следните форми (Ал. Монов):
отделя голямо количество отровни вещества или 1. Монотоксични форми.
от включване при особени условия на токсични а) газовоинхалационни;
съединения. Поразяват се много хора от действи- б) нутривни;
ето на моно- или политоксични агенти. Условията 2. Политоксични форми;
на аварийни инциденти и масовия характер на аг- 3. Съчетани форми: токси-механо-баро-тер-
ресията обуславят наличност на определени осо- мични видове.
бености в клиничната характеристика и лечени- Етиология. Масовите отравяния се причи-
ето, които ги различават от единичните токсични няват най-често от два вида агенти: отровни га-
поражения от същия вид нокси. зове, проникващи в организма главно през ди-
Масовите остри отравяния по своята същ- хателната система и по-рядко през кожата и
ност са една от най-агресивните патологии при лигавиците, и други видове отрови, проникващи
съвременните условия. Това се обуславя от об- през храносмилателния тракт предимно с раз-
стоятелството, че: лични видове храни.
– едновременно се поразяват голям брой В едни случаи увреждащият агент е моното-
хора за много кратко време (минути и часове), ксичен – само едно токсично вещество, в други
по който начин рядко може да действа друга ув- случаи е моно- или политоксичен, комбиниран
реждаща причина (напр. земетресение, навод- едновременно с други поразяващи причинители:
нение); прахообразни вещества, нажеженост на газо-
– поразяващият агент нанася такива увреж- праховата смес, въздействие на последната под
дания в организма на пострадалите, че при неа- налягане върху човешкия организъм. Тези осо-
декватна борба с тях същите причиняват голяма бености на етиологичния характер при масовите
смъртност и инвалидност. отравяния определят много по-тежките и широки
Груповите и масови остри отравяния могат да възможности на тяхната агресия. Условията, при
се подредят в следната класификация (Ал. Монов) които се образуват отровните газове, най-често
според вида и условията на възникване (фиг. 1). са технически аварии, пожари, експлозии. Оттук
Видът на уврежданията от острите отравя- като причинители на масови отравяния се офор-
ния в посочените групи се определя от токсична- мят димни или взривни газове, силозни газове и
та нокса, която има различни физико-химически др. По отношение на химическата си природа те
свойства. Поради масовия характер на увреж- биват най-често въглероден окис, хлорни, флу-
дания на пострадалите при масови остри отра- орни, нитробензолови и фенолови пари, циано-
вяния и едновременното им възникване, те се водород и др. Комплексният състав на токсични-
Фиг. 1.

521
те газови агенти допринася за потенциране на основните баланси в организма, като киселинно-
тяхното увреждащо въздействие върху постра- алкален с тежка ацидоза, водноелектролитен –
далите. Също така: с тежка дехидратация и хемоконцентрация; бел-
– в посочените газови смеси при взаимо- тъчен, въглехидратен, липиден баланс и т.н.
действие на отделни компоненти се образуват Клинична характеристика на газовоинха-
нови по-токсични вещества (напр. въглероден лационните масови остри отравяния. Офор-
окис и хлор – в такава смес при висока темпера- мят се следните основни синдроми:
тура се образува фосген). – общотоксичен;
– Едновременно съчетание на единичните и – пулмотоксичен;
комбинираните отровни газове с посочените по- – офталмотоксичен и ринотоксичен;
горе нетоксични увреждащи агенти (термичен, – хемотоксичен;
прахов и др.). – хепато- и ренотоксичен.
Химическите отравяния, възникнали по хра- Прогнозата на тези масови отравяния твърде
нителен път, се причиняват от отрови, които най- често е неблагоприятна вследствие усложнения,
често не проявяват специфичните си мирисни необратимост на тежките форми, бърз летален
качества или последните са променени вслед- изход при неправилно лечение.
ствие технологиите на приготвяне на хранител- Механизми на увреждане и клинични осо-
ните продукти и храните. Към тези поражения се бености при масовите хранителни отравя-
отнасят и масови отравяния, причинени от ток- ния. При тях също са налице локални и общи
сично замърсени източници на питейна вода. увреждания. Локалните включват различна сте-
Патогененични механизми при газовоин- пен на поражения на лигавицата на храносмила-
халационни остри отравяния. телния тракт (най-често хиперемия и повишена
При масови отравяния от моно- или поли- секреция) и бързо нарушение на бактериалното
тосични газови комбинирани и некомбинирани равновесие в чревния тракт със силно увеличе-
отрови се разгъват локални и общи механизми ние на патогенните форми.
на увреждане. Локалните засягат главно диха- Общите увреждания се проявяват вследствие
телната система и се проявяват с: разнообразни патогенетични механизми и включ-
– иритативни или некротични поражения на ват: тежка дехидратация; нарушения на киселин-
лигавицата и стените на дихателните пътища с но-алкалното равновесие; остри нарушения на
оток и повишена секреция; кръвообращението; синдроми от страна на ЦНС,
– запушване на различни участъци от брохи- черния дроб, бъбреците, кръвта и др. (в зависи-
алното дърво – както от отока на лигавицата и мост от химичните особености на отровата).
секрети, така и при съответни условия от меха- Клинична картина. При масовите хранител-
нични частици; ни отравяния тя се проявава с:
– множествени ателектазни участъци – във Основен гастроинтестинален синдром –
връзка със запушването и възникналия брон- повръщане, диарии, коремни болки.
хоспазъм; Други синдроми от различни органи и сис-
– възпалителни процеси в променените бело- теми в зависимост от вида на интоксикацията.
дробни участъци; Формите на този вид масови отравяния се утеж-
– белодробен оток и кръвоизливи в бело- няват от шокови състояния, нарушения на ди-
дробния паренхим. шането, тежка метаболитна ацидоза и т.н., кое-
При наличност на барофактор се образуват и то определя тежката прогноза и при неадекватно
микроруптури в стената на бронхите и бронхио- лечение – летален изход.
лите, а при наличност на термофактор се полу- Обща лечебна тактика при масовите остри
чават изгаряния по повърхностите на дихател- отравяния
ните пътища. В по-малка степен се наблюдават Подготвителен раздел. Единната подгот-
различни видове токсични поражения върху кон- вителна програма включва следните групи меро-
тактни участъци на кожа и очни лигавици. приятия:
Тези увреждания на дихателната система – предварителна информация от отделните ра-
обуславят възникването на бронхо-алвеолно-ка- йони на възможните токсични нокси в промишле-
пилярен блок – нарушава се усвояването на кис- ните предприятия, земеделските стопанства, бита
лорода, което обуславя поява на тежки общи по- и др., които могат при възникнали благоприятни
ражения. условия да причинят масови отравяния.
Общите поражения са разнообразни в зави- – определяне и разчет на медицинските и
симост от химичните особености на отровата и други транспортни средства.
условията на интоксикацията. Като основни ме- – определяне легловия фонд в болничните
ханизми тук се посочват: заведения.
– хипоксия – засягаща особено силно клет- – определяне и подготовка на медицинските ка-
ките на главния мозък и миокарда; дри, които ще обслужват постъпващия контингент.
– шоково състояние – дължащо се на нару- – определяне на резервни сгради и помеще-
шения в кръвообращението; ния за допълнително разгъване на стационари
– директни увреждания на ензимни сис- при извънредно масов характер на отравянето.
теми. Терапевтичен раздел. В него са опреде-
По този начин се разгъват тежки поражения лени два вида данни: критерии за преценка на
на паренхимните органи, кръвта, нарушения на вида на интоксикацията и степента на пораже-
522
нията от нея при отравянията; обем на лечебна 3. Реанимация – при крайно тежките и тежки-
помощ на трите етапа на обслужване на постра- те форми при нарушение на кръвообращението
далите – на мястото на инцидента, в транс- и дишането в трите етапа на обслужване.
портното средство и в болничното заведение. 4. Антидотни средства.
Основни мероприятия при лечение на ма- 5. Органопротективни лечебни средства в
сови отравяния от газовоинхалационен тип. стационара.
1. Извеждане на пострадалите от обгазената 6. Антибиотици и симптоматични средства.
среда. Важно значение за пораженията при масо-
2. Реанимационни методи – прилагат се при вите отравяния има обстоятелството, че редица
тежките и крайно тежките степени на поражение на вещества, които не са токсични при определени
пострадалите в трите етапа на тяхното обслужва- условия, стават източник на отрови, причинява-
не. Те биват: дихателна и кардиоваскулаторна ре- щи тежки политоксични масови отравяния. Та-
анимация и коригиращо-заместителна терапия. кива вещества са пластмасовите изделия – при
Дихателна реанимация. Осъществява се с високи температури (пожари) различните синте-
портативна или стационарна респираторен апа- тични материи образуват силно токсични газо-
ратура (при нужда и възможности с портативни и ве и пари: въглероден окис, азотни окиси, серни
стационарни барокамери); окиси, фенол, нитробензол, аминобензол, фо-
– кардиоваскуларна реанимация и кориги- сген, формалдехид, толуол и др.
ращо-заместителна терапия. Осъществява се Твърде често токсичните фактори при масо-
с капкова инфузионна терапия венозно – с вод- вите отравяния се съчетават с други фактори:
ноелектролитни, монозахаридни и плазмоза- термичен агент – висока температура при пожа-
местителни разтвори, съчетани при шок с глю- ри; барофактор – високо налягане на токсичната
кокортикоиди и вазопресорни средства; при маса, най-често при експлозия. Този комбиниран
показания се прибавят и кардиотонични лекар- етиологичен фактор при масовите интоксикации
ства (строфантин, сърдечни глюкозиди и др.). причинява много по-тежки и разнообразни пора-
3. Пулмопротективни средства – включват ае- жения върху засегнатия контингент и той се про-
розолни и парентерални форми на различни ме- явява най-често при пораженията от промишле-
дикаменти (глюкокортикоиди, бета-стимулатори, ни масови интоксикация.
новфилин, ацетилцистеин и др.), с които се пре- Масови отравяния от промишлени отрови
одолява бронхо-алвеоло-капилярният блок. Те настъпват при аварийни ситуации в индус-
4. Антидотни средства. триални предприятия и големи лаборатории с
5. Антихипоксанти (Pyramem и др.). най-чести причини:
6. Протективни медикаменти и комбинации 1. Инцидент в техническите съоръжения:
спрямо засегнатите органи и системи. спукване на газопроводни тръби, пробив или ек-
7. Детоксични очистителни методи на кръвта сплозия на цистерни.
– обменно кръвопреливане и диализа. 2. Инцидент в технологията на производстве-
8. Антибиотици и имунопротективни средства. ния процес: при отклонения в температурния ре-
9. Симптоматични средства. жим и налягането на газовите компоненти.
Основни методи на лечение на масови хра- 3. Пожари в производствени и складови по-
нителни отравяния. мещения.
1. Детоксично очистване на стомашно-чрев- 4. Експлозия на съхранявани под налягане
ния тракт – прилага се в началото на интоксика- отровни вещества.
цията при липса на противопоказания. 5. Специални условия: терористични акции,
2. Капковенозна инфузия на водноелектро- военни конфликти, борба с безредици и др.
литни, монозахаридни, аминокиселинни разтво- При масовите отравяния от промишлени от-
ри и белтъчни препарати, плазмозаместители с рови най-чести причинители са газовите отрови.
коригираща и заместваща цел на трите етапа на Възникват следните видове промишлени масови
обслужване. отравяния (фиг. 2):
Фиг. 2.
523
1. Монотоксични масови отравяния – причи- Най-често масовите отравяния са с воде-
няват се само от един вид токсичен агент. щи пулмотоксични поражения, масови интокси-
2. Политоксични масови отравяния – причиня- кации с водещи пулмоцеребрални увреждания,
ват се от смес на повече от един токсичен агент. с водещи реноцеребрални и с церебропсихични
3. Комбинирани масови отравяния – причи- увреждания и масови отравяния с полиорганич-
няват се от комбинацията на моно- или поли- ни поражения на пострадалите.
токсичен агент, съчетан с други фактори (тер-
мо-барофактори и др.).
1. Монов, Ал. Клинична токсикология, т. І, изд. „Венел“, С., 1995.

2. Монов, Ал. Клинична токсикология, т. ІІ, изд. „Венел“, С., 1997.
3. Монов, Ал. Научна стратегия срещу масовите съвременни токсични поражения, В: Екология
на духовността, изд. на СУБ, 2001.
4. Монов, Ал. Медицинска стратегия срещу масови поражения, изд. ЦИМ, Медицински универси-
тет, С., 2001.
5. Монов, Ал. Ранна диагноза и лечение на острите отравяния, изд. ЦИМ, Медицински универси-
тет, С., 2001.
6. Медицински аспекти на химичния и биологичен тероризъм. Биологичен тероризъм и травмати-
зъм, под ред. Ал. Монов и Хр. Дишовски, изд. СУ – България, 2004, 234 с.
7. Медицински аспекти на химичния и биологичен тероризъм. Химичен тероризъм и травмати-
зъм, под ред. Ал. Монов и Хр. Дишовски, изд. СУ – България, 2004, 354 с.
8. Медицинско третиране на химически и биологически поражения, под ред. Ст. Тонев и К. Канев,
ВМА-ИРИТА, 2009, 360 с.
524
4
болести от физически
фактори
Зл. Стойнева
Професионална криопатология
4.1
Предмет на криопатологията е човекът в ус- топлопродукция чрез произволни мускулни съкра-

ловия на студово въздействие с променената му щения и „студов тремор“. Студово обусловени-
жизнена дейност, променени реакции на органи- ят вазодилататорен отговор е по-изразен при
зма като цяло и на отделните функционални сис- аклиматизирани. Разстройва се тъканният ме-
теми, промени в морфологията на клетките, тъ- таболизъм, нарушава се съдовият пермеабили-
каните и органите. тет, повишава се вискозитетът на кръвта, ус-
Рискови професии са работници в хладил- тановява се стаза и микротромбоза с изключване
ни камери и хранилища за хранителни и други на различни части на съдовото русло като се за-
продукти; месо- и рибопреработвателна про- пазва кръвообращението в артерио-венозните
мишленост; рибари и моряци; съхранение и об- анастомози, а в капилярите, венулите и други-
работване на млечни продукти; производство те съдове постепенно се прекратява. Патоне-
на изкуствен лед; ферментационни помеще- гезата се свързва с тъканно замръзване, хипок-
ния на захарно и бирено производство; химич- сия и отделяне на инфламаторни медиатори с
ни и биохимични лаборатории, функциониращи ексцесивна продукция на тромбоксан А2, който
при ниски температури; продавачи на замразе- нарушава нормалния баланс между простациклин
на риба и месо; перачи с немеханизиран труд; (простагландин I2) и тромбоксан А2, последва-
ретушьори на порцеланови изделия; работни- ни от прогресираща некроза. Системната хипо-
ци в зимни условия на открито в строител- термия нарушава физиологичните жизненоважни
ството, дърводобива, селското стопанство и функции – кръвообращение, тъканен метаболи-
др. Изкуствен студ с прилага в повече от 250 зъм, дишане. Намалява се кислородната консума-
отрасли на промишлеността, науката, техни- ция с около 7% на 1°С. Забавя се миокардната ре-
ката, хранително-вкусовата помишленост. поларизация, настъпва сърдечна дефибрилация.
Всички живи тъкани реагират на действи- Към външните фактори, които увеличават
ето на студа, но най-чувствителни и раними риска от криопатология се отнасят: повише-
са нервната и съдовата система. Заболявани- ната влажност и скорост на движение на въз-
ята на периферната нервна система – неврал- духа, вибрациите, рязкото понижение на тем-
гии, неврити, радикулити се срещат от 1.5 до пературата, тесни, влагопропускливи и мокри
2 пъти по-често сред работници в условия на дрехи и обувки, надморската височина, географ-
общо или локално студово въздействие и зае- ската специфика.
мат второ място след простудните заболява- Ендогенните фактори, които способстват
ния на дихателните пътища. за студовата патология са: изтощение, преу-
Под въздействието на ниските температу- мора, авитаминози, глад, тютюнопушене, ал-
ри периферните кръвоносни съдове на кожата и кохолизъм, реконвалесцентни състояния след
подкожните тъкани се свиват, с което се подо- тежко боледуване, физически недъзи, психични
брява термоизолацията на тъканите и намаля- разстройства, намалена двигателна актив-
ва топлоотдаването. Периферният съдов спа- ност, нарушена адаптация и аклиматизация,
зъм се дължи на директното действие на студа предшестващи студова травми.
върху периферните невровегетативни струк- Студовите поражения могат да бъдат генера-
тури и кръвоносните съдове, на възбудния кате- лизирани или локални; временни (преходни) или
холаминов механизъм на стресова реакция със трайни. В зависимост от скоростта на охлаждане
стимулиране на симпатико-адреналната систе- и продължителносттта на студово въздействие се
ма. Централно се обуславя от хипоталамусна- разграничават остра, подостра или прогресира-
та еферентация, породена от хипотермията. ща и хронична студова травма. Прогресиращите
Компенсаторно се стимулира метаболитната студово обусловени ефекти се характеризират с
525
постепенно снижаване на температурата в пери- мент. Необходимо е функционално изследване на
ферните и централни телесни тъкани, изразени с сърдечната дейност, щитовидната жлеза, рентге-
болка, невро-мускулна недостатъчност, загуба на нография на белите дробове и сърцето. На ЕКГ се
сетивност и респ. студово обусловено увреждане. описва патогномонична J-вълна, между QRS и ST.
Хроничните ефекти засягат периферните нерви и В диференциално-диагностично отношение
съдове, както и кардио-пулмоналните функции. се имат предвид други заболявания, протичащи
Генерализираната хипотермия като поня- с болестни промени в съзнанието – ендогенни
тие включва въздействие от студа върху целия и екзогенни интоксикации, мозъчно-съдова бо-
организъм и е резултат на неефективна термоге- лест, черепно-мозъчни травми, мозъчни тумори,
неза. Възниква не само при минусови темперта- хипер- или хипогликемична, уремична, черно-
ури, но е възможна и при +10°С до -12°С при екс- дробна кома и други.
позиция над 12 часа и допълнителни ендогенни Лечението включва затопляне на тялото с
предразполагащи фактори. електрически възглавници или одеало, затопле-
Началната фаза на общото охлаждане е чес- но легло, вана с температура на водата до 37°С,
то срещано и лесно обратимо при затопляне със- а според редица автори и до 40°С, с непрекъснат
тояние. Телесната температура остава над 35°С, контрол за съзнанието на пострадалия. При сред-
но по акралните части на тялото са възможни из- на и тежка степен на хипотермия и телесна тем-
мръзвания от различна степен. Началните симп- пература под 32°С е необходим постоянен мони-
томи са често незабележими, без специфична торен контрол на сърдечната честота и ритъм до
клинична характеристика. Настъпва умора, ади- повишаване на телесната температура до 36°С
намия, апатия, сънливост, замаяност, нарушена (съществуващ риск от сърдечни фибрилации). По-
памет. Терморегулаторният „студов тремор“ из- ради спонтанното възстановяване на сърдечния
чезва, говорът става размазан, неясен, наруша- ритъм със затоплянето, антиаритмични средства
ва се координацията на движенията. Наблюда- обикновено не се прилагат. Необходими са вли-
ва се повишена раздразнителност, халюцинации. вания на постепенно затопляни до 40°С декстроз-
Установяват се смутени зенични реакции, хип- до но-солеви разтвори, нискомолекулен декстран,
анестезия за болка, допир и температура, хипоре- хуманалбумин. Избягват се калийсъдържащите
флексия, отслабен или липсващ пулс, намалена разтвори (до стабилизиране на серумното ниво
дихателна честота, аритмия, артериална хипото- на калия). Необходимо е мануално и апаратно об-
ния, повишен кръвен вискозитет. Кожата е бледа, дишване с подаване на кислород преди мерките
студена, пръстите – бледи или цианотични. за затопляне. Следи се диурезата на всеки един
При лека степен на генерализирана хипо- час и постоянно телесната температура. Кориги-
термия се установява ректална темпертаура рат се ацидозата, хипогликемията, хиперкалеми-
25°С-33°С, адинамия, брадипсихия, брадила- ята. Прилагат се антибиотици при наличие на ин-
лия, апатия – движенията са мудни, бавни, гово- фекции. При данни за мозъчен и/или белодробен
рът е размазан, бавен. Налице е безразличие. оток се прилага дехидратираща терапия. Обработ-
Пулсът е леко забавен. Възможни са локални из- ват се и се лекуват локалните измръзвания.
мръзвания от I и II степен. Генеразилираната хипотермия е тежко със-
При средна степен на генерализирана хи- тояние, което налага спешно лечение в интен-
потермия телесната температура пада до зивно и реанимационно отделение.
32°С-29°С. Наблюдава се ступор, сомнолентност, Прогнозата е добра при пациенти с пред-
бледа студена кожа, брадикардия, артериална хождащо добро здраве, без предразполагащи
хипотония, намалена до 7-12 в минута дихателна рискови външни и вътрешни фактори и своевре-
честота, дишането е повърхностно. Забавена е менна медицинска помощ.
нервната проводимост. Възможни са усложнения Съществуват редица клинични форми на ло-
с локални измръзвания от I до IV степен. кална студова патология, които най-общо се
Тежката степен на генерализираната хи- разделят на две основни групи: външно видими
потермия се характеризира със загуба на съз- студови увреждания и студови поражения без
нание, постоянна, обикновено флексионна мус- външно видими нарушения (с преимуществено
кулна контрактура. Телесната температура е под засягане на по-дълбоко разположени тъкани).
28°С. Пулсът е забавен под 32 удара в минута, Към първата група се отнасят измръзвани-
слабо напълнен, не се палпира в периферията. ята и пернионите. Тъканното увреждане започ-
Артериалното налягане е ниско до липсващо. ва с образуване на ледени кристалчета в екстра-
Дихателната честота е намалена до 3-4 в минута целуларната течност, в кръвта с тромбоцитната
с нарушен ритъм – тип Чейн-Стоукс. Наблюда- агрегация и спиране на капилярния кръвен ток.
ва се инконтиненция на урината. Установява се Най-силно е увреждането след затопляне.
оток на мозъка, белите дробове, тежки измръз- Измръзването (congelatio) е локално студо-
вания на крайниците и лицето. Това състояние во поражение вследствие замръзване на тъка-
може да премине в тежка кома със сърдечни фи- ните от повърхностните към дълбоколежащите
брилации и спиране на сърдечната дейност. структури. Съществуват три-, четири- и пет-сте-
Необходими изследвания: пълна кръвна кар- пенни класификации на congelatio в зависимост
тина, кръвна захар, урея, електролити, амилаза, от дълбочината на тъканните нарушения. По-
ниво на алкохол и медикаменти в кръвта, време на широко приложение и по-удобна за избор на
кървене и съсирване, протромбинов индекс, АКР, адекватен терапевтичен подход е четиристепен-
диуреза, изследване на урината за албумин, седи- ната класификация:
526
I степен – congelatio erythematosa. Засяга се нена, често с бавно зарастващи язви. Цикатрик-
само повърхностния епител. Среща се често при сите са груби и болезнени. Раните се превръзват
краткотрайни въздействия. Характеризира се с с унгвенти, обогатени с витамини и епителизира-
леко или по-силно зачервяване с ливидни петна, щи вещества и с кортизон за потискане на гра-
леко подуване на кожата и чувствителност при на- нулациите. Превантивни мерки срещу вторич-
тиск. Наблюдава се 12 до 24 часа след затопляне. ни инфекции и влажна некроза. Фасцио-кутанна
Вследствие капилярната дилатация и асептично- присадка върху раневите зони след измръзване
то възпаление, предхождащата студена, бледа и има добър ефект.
суха кожа става гореща и зачервена, повърхност- IV степен – congelatio necroticans. Характери-
но болезнена и опъната. За кратко време персис- зира се с некротизиране на всички тъкани вслед-
тират хиперестезии, парестезии и по-рядко анес- ствие механичното разрушаване на клетъчни-
тезии. Зоните с първа степен на измръзване се те и тъканните структури. Затоплянето не води
възстановяват без да остават белези (дори и без до рециркулация и възстановяване. Развива се
лечение), но често остават хиперсензитивни към демаркационна бразда и некроза, която налага
студ и хипотермни. Понякога биват синьо-червени, спешна ампутация и симптоматично и преван-
бледи или абнормно пигментирани. тивно антибактериално лечение. С много добра
II степен – congelatio bullosa. Засяга се кожа- прогностична стойност за определяне тежестта
та до stratum basale s. germinativum. След 24 до на измръзване и демаркационната линия, както
48 часа от затоплянето се появява локален оток и ефекта от лечение има двуфазовото сканира-
(поради нарушения съдов пермеабилитет) и ме- не на костите на крайниците с технеций 99 m.
хури. Мехурите между corium и epidermis се из- Често след измръзвания има свръхчувстви-
пълват първоначално със серозна течност, а телност към студ, изтръпване на пръстите, на-
по-късно с опалесцентно-пурулентна от левко- малена сетивност за допир, повишена вазоспас-
цитите и с кървава, червено-черна от еритроци- тична реактивност.
тите. Булите се образуват само върху дорзална- Пернионите (perniones,chilblains) са си-
та страна на крайниците, лицето, тялото. След ньо-червени сърбящи петна с едем на дермата
измръзване от втора степен се установява раз- и хиподермата, разположени по откритите час-
стройство в судомоториката с хипер-или хипо- до ти на тялото (лице, уши, китки, пръсти, крака) и
анхидрозни зони, поради смутената инервация и придружени от сърбеж, парене, болка. Възмож-
циркулация. Директното увреждане на терморе- но е върху тях да се образуват субепидермални
цепторите води до хипотерместезия. Необходи- були, улцеро-хеморагични лезии, които цикатри-
ми са профилактични мерки срещу инфектиране зират с фиброзни или атрофични промени.
на булите. Задължително се прилага антитета- Cutis marmorate (мраморност, мрежовидност
ничен серум. Цикатрикси остават само след вто- на кожата – при жени с хормонални наруше-
рична инфекция. Обикновено ноктите на пръ- ния и вегетативна дистония), livedo reticularis
стите падат. Наблюдават се атрофични процеси a frigore (петнист рисунък с ливиден или чер-
на кожата с повишена ранимост. Измръзналите вен цвят по екстензорните части на крайниците
зони могат да останат цианотични или хиперпиг- и страничната част на тялото), erythromelalgia
ментирани. Често остават и парестезии и спон- (зачервяване и болка обикновено по откритите
танни, локални болки, както и свръхсензитив- части на тялото), acrocyanosis (ливидно оцве-
ност към повторни студови въздействия. тяване на дисталните части на крайниците поня-
III степен – congelatio necroticans, gangrenosa кога с хиперстезии и оток) или erythrocyanosis
seu excoreatica. Засягат се всички слоеве на епи- (ливидно-червено оцветяване на откритите час-
дермиса и дермата като се минава през пред- ти на тялото) са състояния, които се проявяват
хождащите два стадия на локални измръзвания. или засилват при студово въздействие, но не са
Наблюдава се интензивен едем с асептична ин- професионално обусловени. Необходимо е да
фламация на цялата зона. Некротичните про- се имат предвид при диференциалната диагно-
цеси могат да бъдат ограничени или да обхва- за, също и като противопоказания за работа в
нат по-дълбоко лежащи тъкани. На втори-трети условия на преохлаждащ микроклимат.
ден след затоплянето се ограничава фина, лъж- Към втората група на локална студова пато-
лива демаркационна линия, която би могла да логия (без външно видими лезии) се отнасят:
слезе дистално в процеса на затоплянето. По- имерсионен крак и ръка и студово обуслове-
късно се образува дефинитивната дълбока де- ната вегетативна полиневропатия.
маркационна бразда с изпъкнали ръбове, покри- Потопен крак, потопена ръка (окопно хо-
ти с гранулации. Некротичните участъци стават дило, immersion foot, trenchfoot, shelter leg,
тъмно-червени, кафяви или сиви до синьо-чер- Flander’s foot, immersion hand, main de tranche,
ни (ако не се появи влажна некроза). Развива се pied de tranche) след два или три часа престой
мумификация на мъртвите тъкани. Образуват се при температура +8°С до -15°С с мокри дрехи и
черни крусти, които падат самостоятелно, дока- обувки се наблюдава студово поражение, което
то сухожилия, лигаменти, капсули и кости не се протича в три стадия: прехиперемичен (с трай-
отделят оперативно. Затоплянето на замръзна- ност няколко дни) – наблюдава се лек оток, из-
лите тъкани е свързано с кръвна реперфузия и тръпване, парене и локална хипотермия. Пулсът
симултанно генериране на свободни кислородни не се опипва; хиперемичен стадий (с продължи-
радикали. Заздравяването е дълготраен процес: телност от шест до десет седмици) – установя-
кожата е свръхчувствителна, дистрофично изтъ- ва се зачервяване, нарастващ студен оток, хи-
527
потермия, парестезии, силна разлята болка в на полиневропатия с друга генеза (пренапре-
дълбочина; постхиперемичен стадий (с продъл- жение, микротравматизъм, вибровъздействие),
жителност от няколко седмици до няколко ме- цервикални и лумбо-сакрални радикулити, пле-
сеца) – характеризира се със скованост, парес- ксити, моно- и полиневрити и невропатии, ен-
тезии, дизестезии, болка, мускулна ригидност, дартериити, васкулити, невроваскуларни ком-
изразен студен оток, мрежовиден рисунък на пресионни синдроми, рефлексна симпатикова
блед или ливиден фон на кожата. дистрофия, сирингомиелия и други.
Най-често срещана в професионална- Лечението се предхожда с извеждането на
та патология е невровегетативната и съдова- болния от средата със студово въздействие.
та микроциркулаторна патология на крайници- Патогенетичният подход се определя от пре-
те вследствие хронично студово въздействие (с обладаващите клинични прояви: използват се
терминологичното многообразие: студова ан- нестероидните противовъзпалителни средства
гиотрофоневроза, студова ангионевроза, сту- като Tenoxicam (Tilcotil), Ketoprofen (Profenid),
дов ендартериит, студов вегетативен полинев- Lornoxicam (Xefo, Safem), Meloxican (Movalis),
рит, студов невроваскулит, angioneurodystonia et Bumadizonum Calcium (Eumotol), Diclofenacum
angioneurodystrophia a frigore). У нас се е наложил Natrium (Feloran, Voltaren), Piroxicamum (Piroxi-
терминът вегетативна полиневропатия от сту- cam) и др. Те могат да се съчетават с Analgin, Al-
дово въздействие. Клиничните прояви се раз- cozin, Tempalgin, Neuralgin и други комбинирани
гръщат постепенно. При лека степен (най-често аналгетици. Уместно е включването на подобря-
засягани са горните крайници) се регистрират су- ващи трофиката вазоактивни и съдоразширя-
бективни данни за непостоянно изтръпване, па- ващи медикаменти – Naftidrofuril (Dusodril), Pen-
рене на пръстите и дланите, пароксизмална про- toxyphylline (Trental, Aagapurin), Pyridylcarbinolum
мяна в оцветяването на кожата (със зачервяване (Radecol, Ronicol), Triphosadeninum (Atriphos,
или избледняване) обикновено при студено вре- Fosfobion). Доказателства за ролята на тром-
ме. От обективната клинична находка се устано- боксаните и простагландините биха промени-
вява частична дисоциация на сетивността със за- ли терапевтичния подход с изпозване на анти-
сягане на екстероцептивната сетивност за топло простагландинова и друга терапия.
и студено и запазена сетивност за допир, болка, При изразена възбудна сетивна симптома-
дълбока и сложна сетивност с дистално нара- тика и съобразно общото състояние на органи-
стваща хипотерместезия. При капиляроскопия се зма е уместно включването на психолептици или
установява полиморфизъм на капилярите на бле- психоаналептици: Opipramolum (Insidon), Diaze-
дорозов фон. При студово провокационните и ме- pamum (Diazepam, Relanium), Chlordiazepoxidum
диаторните тестове и изследването на невровас- (Elenium), Alprazolamum (Xanax).
куларната реактивност преобладават дистонните При отпадна неврологична симптоматика се
вегетативни прояви с превалиране на симпатико- прилагат медикаменти, които подобряват нерв-
вия тонус. Средна степен на студово обуслове- ната проводимост като Galanthaminum hydrobro-
на вегетативна полиневропатия се характеризи- midum (Nivalin) или Bendazolum hydrochloridum
ра с парестезно-алгични прояви на изтръпване, (Dibazolum). Подходящи са и витамините от гру-
парене, разлята болка в дълбочина на тъканите, па В, А, С, Е. Уместно е и съчетаното прилагане
предимно нощем и сутрин, исхемична или ерти- на физио- и балнеолечебни процедури с обезбо-
мено-цианотична кожа, оточни пръсти и начални ляващ, подобряващ тъканното хранене и общо-
дистрофични разстройства на кожата и ноктите, тонизиращ ефект.
дистално нарастваща хипестезия за температу- Трудово-лекарската експертиза при кри-
ра, допир и болка, дистално нарастваща хипотер- опатологията предвижда временна нетрудоспо-
мия (до термоампутация в областта на пръстите), собност и временно трудоустрояване на работа
спастични капиляри с изразени пермеабилитетни без с индивидуално прецизирана продължител-
разстройства, изразена хиперхидроза. При тежка ност. При тежките степени и напредналите ста-
степен на заболяването е подчертана тенденци- дии на заболяванията се определя група инва-
ята към необратимост на клиничните симптоми лидност.
с изразени ваготонни съдови прояви и изразе- Профилактика. На работа в условия на пре-
ни дистрофични нарушения на кожата и кожни- охлаждащ микроклимат и студово въздействие
те придатъци – стриирани, начупени нокти, из- не бива да се допускат лица с колагенози, фе-
гладени дерматоглифни очертания на пръстите номен на Raynaud, вегетативна дистония, пери-
(върховите фаланги изтъняват), деформиране на ферна, вегетативна и съдова недостатъчност,
интерфалангеалните стави, склонност към фле- васкулити, предхождащи студови травми, сис-
ксионни контрактури. Промените в сетивността темни заболявания, криоглобулинемия. Регла-
свидетелстват за увреждания на малките и голе- ментирани са почивки от половин час сутрин и
ми по диаметър миелинизирани и немиализини- един час на обяд в условия на комфортен ми-
зирани нерви. Хистоморфологичните промени се кроклимат, топли напитки и балансирана диета,
изразяват в тежки пролиферативно-деструктив- подходящо работно облекло и обувки, ЛПС. Пе-
ни промени в съдовите стени, артерио-венозни- риодични физио- и балнео-процедури. Перио-
те аностомози, гломусните телца, потните жлези, дични медицински прегледи веднъж годишно на
влакнестите елементи на съединителната тъкан. работниците в условия на студово въздействие
В диференциално-диагностично отношение с участие на интернист, невролог и извършване
на първо място следва да се изключи вегетатив- на капиляроскопия и студова проба.
528
Зл. Стойнева
Професионална термопатология
4.2
Развитието на металургията, машино- нето е учестено, повърхностно. Установява се

строенето, химическата и леката промиш- респираторна алкалоза и компенсаторна ме-
леност създадоха условия за работа при пре- таболитна ацидоза. Смъртта настъпва вслед-
гряващ микроклимат на много работници. Към ствие церебрални, кардио-васкуларни, черно-
рисковите професии се отнасят работещите дробни и бъбречни нарушения. Лабораторните
в металургията – в прокатни цехове, домен- показатели показват левкоцитоза, вследствие
ни и мартенови пещи; машиностроенето – ле- дехидратацията, намалено серумно ниво на ка-
ярни, ковачници, металообработващи цехове; лий, калций, фосфор, хемоконцентрация, тром-
текстилна промишленост – предачни и тъкач- боцитопения, повишено време на кървене и
ни цехове, бояджийни и сушилни; в керамично- съсирване, фибринолиза и консумативна коагу-
то производство; в химическите заводи; топ- лопатия. Урината е концентрирана, с протеину-
лоелектричните централи; газгенераторни и рия, миоглобинурия.
котелни инсталации; хлебари, пекари, сладка- Диференциална диагноза е необходима с
ри, готвачи, миньори, трактористи, комбайне- всички ендогенни и екзогенни причини за бо-
ри и др. лестно разстройство на съзнанието.
Към външните фактори, които увеличават Лечението е насочено към бързо намалява-
риска от топлинни поражения се отнасят по- не на телесната температура в прохладно, про-
вишената влажност, ниската скорост на дви- ветриво помещение. Пациентът се облива се
жение на въздуха, тежката физическа работа, със студена вода (15°С) или се обвива с мок-
рязкото повишение на температурата, гео- ри чаршафи, които се сменят. Прилага се ле-
графската специфика. ден гастролаваж. Охлаждането продължава до
Към вътрешните фактори, които способ- снижаване на телесната температура до 39°С.
стват за проявяване на термопатология се от- Поради риск от хипоксия и аспирация се пре-
насят: пол, възраст, изтощение, преумора, глад, поръчва интубация. Уместно е вливането ин-
преяждане, затлъстяване, авитаминози, тютю- травенозно на 25-50 mg Chlorpromazinum за по-
нопушене, алкохолизъм, системни заболявания, тискане на тремора, вливания на водно-солеви
нарушена адаптация и аклиматизация, кожни и разтвори за корекция на електролитния дисба-
ендокринни заболявания, сърдечно-съдови забо- ланс и дехидратацията. Лекуват се симптома-
лявания, употреба на медикаменти, които на- тично бъбречната, чернодробната или сърдеч-
маляват потната секреция, кожното кръвооб- ната патология, коагулопатията.
ращение или водят до дехидратация (атропин, Топлинно изтощение се наблюдава при
фенотиазини, трициклични антидепресанти, работници с тежък физически труд при про-
диуретици, лаксативни, антихолинергични, ан- дължителна експозиция в условия на прегря-
тихистаминови, вазоконстрикторни средства, ващ микроклимат с недостатъчен прием на на-
МАО-инхибитори, β-блокери). триев хлорид и вода. Настъпва в резултат на
Към професионалните термични поражения дехидратацията и изчерпването на натрий по-
се отнасят топлинен удар, топлинно изтоще- ради загуба на изотонични течности (поте-
ние, топлинни крампи, топлинен синкоп и ло- не). Болните се оплакват от силна жажада,
калните кожни увреждания. слабост, гадене, умора, обърканост, главобо-
Топлинният удар се среща рядко, предим- лие. Телесната температура е над 38°С, пул-
но при аварийни ситуации, при работници, из- сът е учестен. Кожата е зачервена и влажна.
вършващи тежка физическа работа с неадек- Може да се наблюдават симптоми на топлинен
ватно работно облекло и предразполагащи синкоп или топлинни крампи. При някои слу-
вътрешни фактори. То е опасно за живота и из- чаи хипертермията води до хипервентилация
искващо спешна медицинска помощ остро със- и вторична респираторна алкалоза. Топлин-
тояние, настъпило вследствие неефективна ното изтощение би могло да премине в топли-
терморегулация с хипертермия, надвишаваща нен удар при нарастване на хиперпирексията
41.1°С. Характеризира се с болестно промене- и намаляване на потната секреция и изпаре-
но съзнание, замаяност, слабост, гадене, пов- нието на потта. Лечението се състои в извеж-
ръщане, обърканост, делирий, зрителни нару- дане на пациента от условията на прегряващ
шения, клонични и тонични гърчове. Кожата микроклимат в прохладно помещение и ре-
е гореща, първоначално покрита с пот, а в по- хидратиране и снабдяване с натриев хлорид
следствие суха. Артериалното налягане в на- – перорално или парентерално венозно с фи-
чалото може да бъде леко повишено, но бързо зиологичен разтвор. Болният е временно не-
спада. Пулсът е ускорен, филиформен. Диша- трудоспособен.

529
Топлинни крампи. В литературата се сре- (dermatitis intertriginosa) – възпалителен
щат още като топлинни гърчове, спазмена бо- процес вследствие изпотяването при топлин-
лест от прегряване. Дължат се на нарушения но въздействие с еритемна и мацерирана
във водно-минералното равновесие с ряз- кожа.
ка хипонатремия вследствие заместването на При електроженисти, огняри, пещари и пр.
профузната перспирация само с приемане на по-често по откритите части на тялото се об-
вода. Характеризират се с бавни, силно болез- разуват единични или групирани teleangi
нени, тонични контракции на мускулите, анга- ectasiae.
жирани в работния процес с продължителност Описани са и локализирана или генерализи-
от 1 до 3 минути. Кожата е студена и влаж- рана топлинна уртикария (urticaria a calore), ле-
на. Обхванатите мускулни групи са твърди. Те- тен сърбеж (pruritus aestivalis), еритем от огън
лесната температура е нормална или леко по- (erythema ab igne).
вишена. Диференциално-диагностично е При лечението на тези заболявания се
нужно отграничаването на топлинните крампи изисква съкращаване или преустановяване на
от тези с друга генеза – хипотиреоидизъм, ми- топлинната експозиция и намаляване на перспи-
отония, радикулопатии, хипокалемия, латерал- рацията.
на амиотрофична склероза, невропатии, хипо- Изгарянето (combustio) е трудова злополу-
магнезиемия, дефицит на миофосфорилаза ка. Тежестта и прогнозата на изгарянията зави-
или фосфофруктокиназа и други. Лечението сят от засегнатата площ, дълбочината на пора-
включва настаняването на пациента в поме- зените тъкани, локализацията върху човешкия
щение с комфортен микроклимат и инфузия на организъм, възрастта на пациента, придружа-
физиологичен серум или перорално поемане ващите заболявания и травми. Тежки са изга-
на 1-2% подсолена вода в продължение на 1 до рянията при площ над 15% за възрастни, над
3 дни. 3% от окосмената част на главата или лицето и
Топлинен синкоп. Среща се значително прогностично лоши при тотална некроза на ко-
по-често от топлинния удар. Характеризира се жата над 20%. В зависимост от дълбочината на
с внезапна загуба на съзнанието вследствие тъканно изгаряне се разграничават: I степен –
намаления обем кръв в церебралните кръво- еритемна и болезнена едемна кожа; II степен
носни съдове и церебралната хипотензия. Ко- – образуват се були с бистра серозна течност,
жата е студена и влажна, пулсът е слаб. Сис- която по-късно потъмнява, резорбира се с об-
толичното артериално налягане е под 100 mm разуване на крусти; III степен – некроза на ко-
Hg. Лечението се състои в покой при благо- жата; IV степен – некроза на кожата и подле-
приятен микроклимат, охлаждане и хидратира- жащите тъкани. Клинично тежките изгаряния
не на пациента. преминават през фаза на термичен шок, на ток-
Хроничното въздействие на прегряващ микро- сикоинфекция, възстановителна фаза, на ране-
климат повишава риска от стомашно-чревни ва кахексия и на последствия с хипертрофични
заболявания (язвена болест, гастро-ентероколи- цикатрикси, келоиди и карциногенно изражда-
ти), сърдечно-съдови заболявания (артериал- не. Лечението на болните с термични изгаря-
на хипотония, а по-късно артериална хипертония, ния се поема от екип в интензивно отделение за
ранна атеросклероза), авитаминози, невро- спешна медицинска помощ. То е продължител-
тични състояния, анемичен синдром. но и поетапно (зависи от степента и тежестта на
Слънчевият удар е своеобразна форма на изгарянето).
прегряване вследствие директно действие на Трудово-лекарска експертиза. В началото
слънчевите лъчи върху незащитената глава. Ха- болният е временно нетрудоспособен, след кое-
рактеризира се с главоболие, световъртеж, при- то често се налага временно или постоянно тру-
черняване пред очите, слабост, шум в ушите, га- доустрояване на работа без прегряващ микро-
дене, повръщане. Лицето е зачервено и влажно. климат (при персистираща хиперсензитивност
За разлика от топлинния удар хипертермия не се към термични въздействия). При тежки състоя-
установява. При по-тежките стадии се наблюда- ния се определя група инвалидност.
ва загуба на съзнанието, възбудни прояви, епи- Профилактиката на термичните пораже-
лептични гърчове, халюцинации. Лечението е ния освен санитарно-техническите мерки из-
симптоматично. исква рационален питеен и хранителен режим
Кожни заболявания от топлинно въздейст- с 0.5% подсолена вода, плодови сокове, бога-
вие. Запушването на каналчетата на потни- ти на минерални соли, витамини и микроеле-
те жлези при работници в условия на повишена менти, белтъчно-въглехидратна диета, диета
температура и влажност води до потна задръж- „А“ на предпазно-професионалното хранене.
ка с образуване на везикули, еритема, десквама- Необходими са чести регламентирани почив-
ция, макули и се нарича – miliaria. Биват miliaria ки в прохладни помещения. Не се допускат на
crystallina (съвсем повърхностни), miliaria rubra работа в условия на топлинно въздействие бо-
(по-дълбоко разположени в дермата) и miliaria лни със сърдечно-съдови заболявания, бъ-
profunda (най-дълбоко разположено запушване). бречни и ендокринно-обменни заболявания,
Вторично инфектираните със стафилококи обри- язвена болест, нервно-психични разстройства.
ви образуват miliaria alba. Периодични медицински прегледи един път го-
В гънките на тялото и триещите се по- дишно с участие на интернист, офталмолог,
върхности може да се образува intertrigo дерматолог.
530
1. Професионална патология, П/р Ц.Алексиева и К.Киряков, Мед. и физк., С., 1982.

2. Руководство по профессиональным заболеваниям, т. II. П/р Н.Ф.Измеров, Медицина, М., 1983,
236-250.
3. Стойнева, Зл. Професионални невровегетативни увреждания от студово въздействие, Авто-
реф.канд.дис., С., 1983.
4. Термични поражения. П/р И.Червенков и Б.Шиндарски, Мед.и физк., С., 1991.
5. Cohen, R. Injuries due to Physical Hazards. In: Occupational Medicine, Ed. J. LaDou, Appleton
&Lange, Norwalk, etc., 1990, 106-115.
6. Daanen,H.A., H.J.van Ruiten. Cold-induced peripheral vasodilation at high altitudes--a field study.
High Alt. Med. Biol., 1, 2000, 4, 323-9.
7. Fritz,R., D.Perrin. Cold exposure injuries: prevention and treatment. Clin.Sports Med., 1989, 8, 111-
28.
8. Griglak, M.J. Thermal injury. Emerg. Med. Clin. North. Am., 10, 1992, 2, 369-83.
9. Hassi, J., T.M.Makinen. Frostbite: occurrence, risk factors and consequences. Int. J. Circumpolar
Health, 59, 2000, 2, 92-8.
10. Killian, H. Cold and Frost Injuries, Springer-Verlag, Berlin, etc., 1981
11. Ozyazgan I, Tercan M, Melli M, Bekerecioglu M, Ustun H, Gunay GK.Eicosanoids and inflamma-
tory cells in frostbitten tissue: prostacyclin, thromboxane, polymorphonuclear leukocytes, and mast cells.
Plast Reconstr Surg 1998 Jun;101(7):1881-6
12. Paton B.C. A history of frostbite treatment. Int J Circumpolar Health 2000 Apr;59(2):99-107
13. Sawada S, Araki S, Yokoyama K. Changes in cold-induced vasodilatation, pain and cold sensation
in fingers caused by repeated finger cooling in a cool environment. Ind Health 2000 Jan;38(1):79-86
14. Su C.W, Lohman R, Gottlieb L.J.Frostbite of the upper extremity. Hand Clin 2000 May;16(2):235-47
531
Л.Накова
Радиовълнови увреждания
4.3
Съвременната електронна промишленост се автоимунни реакции. Подтисккат се адаптивни-
характеризира с широкото приложение на елек- те възможности на организма.
тронни уредби за генериране на високочестотни Професионалните радиочестотни уврежда-
токове, които възбуждат в пространството елек- ния представляват патологични състояния, пре-
тромагнитни полета (ЕМП) с определена физич- дизвикани от остро интензивно или хронично
на характеристика. въздействие на микровълни със субтермична
Генераторите на ЕМП намират широко при- интензивност в производствената среда.
ложение в съвременния бит и труд, в промишле- Острото въздействие на радиочестотни
ността – радиоелектроника, приборостроене, ЕМП върху здравето се наблюдава рядко – при
селското стопанство, медицината, телевизи- аварии на ВЧ-генератори или грубо нарушение
онните и радиорелейните връзки, науката. на правилата за техническа безопасност. Интен-
Биологичното действие на ЕМП нараства с зивното облъчване провокира топлинния ефект
интензивността на полето, зависи от често- на ЕМП върху организма. Работещите се оплак-
тата му и от времето на експозиция. Изразе- ват от прималяване, сърцебиене, пристъпно гла-
ността на ответните реакции зависи и от ин- воболие, повишение на телесната температура,
дивидуалните особености. жажда, крампи на скелетната мускулатура. След
При интензивно облъчване с ЕМП, надви- извеждане на лицето от работната среда и симп-
шаващо 10 000 W/cm2, погълнатата енергия се томатично лечение оплакванията отзвучават за
трансформира в топлина. Тя ускорява обменни- 24 часа до няколко дни.
те процеси и предизвиква по интероцептивен При хроничното влияние водещо място при
път дистрофични изменения на някои мозъчни т.нар. радиовълнова патология заемат функцио-
структури и миокарда при бозайници. При човек налните промени в дейността на ЦНС и сърдеч-
най-силен топлинен ефект оказват СВЧ-поле- но-съдовата регулация. Клиничните прояви могат
та, погълнати от по-слабо кръвоснабдени ор- да бъдат представени чрез следните синдроми:
гани – очна леща, тестиси, пикочен мехур. В ус- – церебрастенен;
ловията на съвременния труд и след въвеждане – ангиодистонен (хипертензивен или хипотен-
на превантивни мерки (екраниране, специал- зивен тип);
ни защитни средства) интензивността на об- – хипоталамусен (диенцефален) синдром.
лъчване е под тази за проявяване на топлинния Церебрастенният синдром се проявява в на-
ефект. В експерименталната и клиничната ме- чалните 3-5 години на експозиция с ЕМП с не-
дицина водещо сега е нетермичното специ- специфична, неврозоподобна симптоматика:
фично действие на радиочестотните ЕМП. главоболие, раздразнителност, безсъние, емоци-
Доказва се, че основни са функционалните про- онална лабилност, намалена работоспособност
мени в централната нервна система (ЦНС), пре- и леки паметови нарушения. Прибавят се и сър-
димно вегетативните ѝ отдели и в сърдечно-съ- дечно-съдови промени: колебания в артериал-
довата система (ССС). Биофизичната същност ното налягане, ритъмни нарушения – екстрасис-
на субтермичното, хронично облъчване с микро- толия, синусова брадикардия, АV-блок и др.
вълни предполага явления на молекулярен пара- Вегетативно-съдовата дисфункция от хипо-
магнитен резонанс, нетермична денатурация тензивен тип има по-благоприятно протичане –
на белтъците и промени в микроструктурата систолното налягане се понижава с 30-40 mmHg
на живата клетка. В експерименти на бозайници при съхранена диастолна граница. По-упорити
е установено, че най-сензитивни на микровълни за лечение са хората с хипертонични кризи (RR
са мозъчната кора, хипоталамус и кардио-васку- до 180/120 mmHg). Развитието на хипо- или хи-
ларните структури. пертония в хода на невроциркулаторната дисто-
Счита се, че патогенетичният механизъм ния се определя и от изходното състояние на ор-
на радиовълновото въздействие се осъщест- ганизма, както и вероятно от характеристиката
вява по индиректен път – чрез мозъчните цен- на електромагнитния фактор и специфичните
трове на сърдечно-съдова регулация, след което условия на труд (психо-сензорно напрежение).
настъпват рефлекторно обусловени хемодина- В напреднал стадий на хронично радиовъл-
мични нарушения. Наблюдавани са и ендокринно- ново въздействие се развива хипоталамична не-
хуморални промени – нарушения в кортизоловия достатъчност. Проявява се с т.нар. диенцефал-
ритъм и електролитния баланс; смущения в ак- ни кризи – тревожност, тремор на крайниците,
тивността на нервно-мускулното предаване; профузно изпотяване, зачервяване или побле-
нарушения в еритропоезата и левкоцитарната дняване на кожата, субфебрилитет, промени в
формула. Имунологични проучвания доказват, че артериалното налягане, главоболия, сърцеби-
СВЧ-ЕМП потискат у бозайници образуването ене и прекордиални болки, дисменорея при же-
на антитела към екзоалергени и предизвикват ните и др. Параклинично се откриват нарушения
532
във въглехидратния толеранс, електролитен ди- и ритъмни нарушения с органичен произход. Хипо-
сбаланс, промени в левкоцитарната формула и таламичният синдром предполага изключване на
тромбоеластограмата, повишена екскреция на инфекциозен, атеросклеротичен или травматичен
катехоламини. ЕКГ показва депресия на ST-сег- произход. Необходимо е да се прецизират други
мента в прекордиалните отвеждания, камерна ек- етиологични фактори за развитие на диенцефал-
страсистолия, по-рядко АV-блок. Функционалните на патология: ендокринни разстройства (диабет,
изследвания показват повишен съдов тонус или тиреотоксикоза), колагенози, травмена болест на
изразени ангиодистонични промени – капилярен мозъка, ранна атеросклероза, битови интоксика-
спазъм в периферните съдове на крайниците и в ции, алкохолизъм, психогенни моменти и др.
ретината. При ултразвукова диагностика (Допле- Лечението при радиовълновите уврежда-
рова сонография), се отчита повишено съдово ния е симптоматично. При церебрастенни про-
съпротивление на дигиталните артерии на горни- яви и ангионевродистония се прилага седатив-
те крайници или на вертебралните съдове. на терапия, невролептици и антидепресанти.
ЕЕГ у хора, подложени на радиовълново Мигренозоподобните цефалгии се повлияват до-
въздействие с малка интензивност, показва в бре от приложение на препарати – комбиниран
началото на въздействието активация на би- тип (Paracetamol или Efferalgan – 3 х 0.500 g днев-
оелектричната активност, синхронизация на ко- но, Acetofen – 3 x 1 табл. дневно). Включват се
лебанията, в края на работната смяна – прео- и вегетативни хармонизатори (Atropa Belladona
бладаване на бавновълновата активност, като alcaloides – Bellergamin – 3 x 1 табл. дневно;
израз на прогресиращо нарастване на задръж- Opipramoli chloridum – 2 x 0.050 g дневно за про-
ния коров процес. Измененията са с фазов ха- дължително време – 2 до 5 месеца). Препоръчват
рактер. Често се наблюдават и дегенеративни се болкоуспокояващи процедури, физиотерапия
промени на очната леща (катаракта). и балнеолечение в климатични региони с отрица-
Описаната синдромология в своята последо- телна аеройонизация (Банкя, Етрополе, Родопи-
вателност (церебрастенна симптоматика, вегета- те и др.). Артериалната хипертония се третира по
тивно-вазална дисфункция и хипоталамусна не- класическите принципи на вътрешната медици-
достатъчност) определя стадийното протичане на. Диенцефалните кризи подлежат на лечение с
на радиовълновата патология. Засега такава не Carbamazepin 0.200 – 0.400 g дневно за 2 месеца,
се приема като самостоятелна нозологична еди- с витамини „В“ група, Geritamin и вазоактивни сред-
ница (радиовълнова болест) и не е регламенти- ства [Nattidrofurilum (Dusodril) 3 x 1 табл. дневно,
рана от трудовото законодателство (с изключе- Pentoxiphyllinum 0.200 – 0.400 g дневно (Agapurin)].
ние на катаракта, причинена от микровълни). Профилактика. Неблагоприятното въздейст-
Диагностичният процес при радиовълново въз вие на ЕМП изисква стриктно спазване на инже-
действие върху човешкия организъм е труден по нерно-техническите правила за недопускане на
ради изразения полиморфизъм и неспецифичност интензивности над хигиенните норми.
на ответните реакции. Това предполага задълбо- Препоръчват се общооздравителни меропри-
чен анализ на симптоматологията при хора в про- ятия, рационална организация на труд.
фесионален контакт с ЕМП над 10 години, както и Не се допускат на работа в среда с ЕМП лица
динамично проследяване на състоянието им. с хронични заболявания на сърдечно-съдова-
Диференциална диагноза на описаните на- та и централната нервна система, заболявания
рушения се прави със системни заболявания, про- на кръвта, вегетативна дисфункция и психични
тичащи с триадата церебрастенни прояви, веге- заболявания, катаракта, заболявания на ендо-
то-съдова дистония и хипоталамусна дисфункция. кринните жлези. Периодични медицински пре-
На първо място следва да се отдиференцира хи- гледи – на 12-24 месеца, с участие на невролог,
пертонична болест, исхемична болест на сърцето кардиолог и офталмолог.
1. Гордон, З.В. Вопросы гигиены труда и биологическое действие электромагнитных полей

сверхвысоких частот, Л., Медицина, 1966, 162 с.
2. Думянский, Ю.Д., Сердюк, А.М. Влияние электромагнитных полей радиочестот на человека,
Киев, Здоровья, 1975, с. 55.
3. Нейонизиращи и йонизиращи лъчения. В кн.: Професионална патология. Под ред. на Цв.
Алексиева и Кр. Киряков. С., Мед. и физк.,,1982, 119-136.
4. Тягин, Н.В. Клинические аспекты облучения СВЧ-диапазона, Л., Медицина, 1971, с. 172.
5. Elder J.A., P.A.Czerski, A.Stuchly et al. Radiofrequency radiation. In: Nonionizing radiation protec-
tion. Ed. M.J.Suess, D.A.Benwell-Morison, 2 ed. WHO-Publication № 25, 1989, 117-173.
6. Knave, B. Electric and magnetic fields and health outcomes. In: Encyclopedia of occupational health
and safety, 4th edition, J. M. Stellman (Ed.), Geneva, International Labor Office, 1998, pp. 49.2-49.31.
7. Nakova, L., M. Israel. Biological effectivity of lowfrequency electromagnetic fields on workers, XXVth
General assembly of the International Union of radio-science, Lille, France, 28.08.-05.09.1996.
8. World Health Organization. Radiofrequences and microwaves. Environmental Health Criteria No 16.
Geneva: WHO, 1981.
9. World Health Organisation. Electromagnetic fields 300 GHz. Environmental Health Criteria No 160.
Geneva: WHO, 1993.
533
Вес. Близнаков, А. Милчев
Лъчева болест
4.4
Всички живи организми постоянно са изложе- Облъчване на хемопоетичната тъкан: ре-

ни на действието на йонизираща радиация, която дукция на кръвните клетки от лимфоидния, ми-
съществува естествено в природата. По данни на елоидния, тромбоцитния и еритроцитния ред
ООН средната годишна ефективна доза дължаща (отначало – с подтискане, а след това – с апла-
се на естествени източници на радиация е 2.4 mSv зия).
на човек (варира от 1 mSv до 10 mSv, в зависимост Облъчване на храносмилателния тракт:
от особеностите на даден регион). най-уязвима е мукозата на тънките черва като
С широкото навлизане на йонизиращите лъче- най-бързо деляща се тъкан в чревния тракт.
ния в различните сфери на живота – икономиката, Клиничният резултат е: гадене, повръщане, ди-
промишлеността, селското стопанство и науката, ария, хеморагии, перфорация на червата, септи-
включително и биологията и медицината, бързо цемия.
нараства и броят на лицата професионално свър- Облъчване на половата система: редукция
зани с йонизиращата радиация. на фертилитета или олигоспермия, стерили-
Различните дейности, включващи използуване- тет или нарушение на ендокринната функция у
то на йонизиращи лъчения водят до допълнителна жените.
експозиция. Облъчване на нервната система: обик-
В основата на биологичното действие на йо- новено не води до клинични изяви, но при по-ви-
низиращата радиация стои увреждането на ге- соки дози могат да се наблюдават невро-цир-
нома на клетката и по-точно на ДНК, което се кулаторни нарушения, ЕЕГ-промени, съдови
явява главно начално събитие, чрез което ради- увреждания на главния мозък и дори коматозно
ацията предизвиква дългосрочни увреждания на състояние.
органите и тъканите на тялото. При облъчване на цялото тяло се наблюда-
Има три основни типа на увреждане на ДНК, ват комбинирани ефекти от страна на различни
респективно на хромозомите: увреждане на органи и системи.
азотните бази, едноверижно прекъсване и дву- Невъзстановените увреждания на ДНК
верижно прекъсване. В голяма част от случаите (които не са причинили клетъчна смърт) водят
тези увреждания се възстановяват спонтанно, до модифициране на клетката. Тази модифика-
а невъзстановените водят до един от два въз- ция се предава на дъщерните клетки и би могла
можни изхода: клетъчна смърт или преживяване да доведе до развитието на неоплазми. Ако мо-
на клетката, но с увреден метаболизъм. дифицираната клетка е репродуктивна, то в
Функцията на повечето органи и тъкани на следващото поколение може да се увеличи чес-
тялото не се повлиява дори при загубата на зна- тотата на наследствените заболявания. Тези
чителен брой клетки, но ако тази загуба премине ефекти на йонизиращата радиация (неоплазми
определен праг настъпват вредни последствия и наследствени заболявания) не могат да бъдат
за организма. Този тип ефекти които се срещат предвидени за едно отделно лице (те се пред-
при всички индивиди получили остро облъчване с сказват и оценяват на ниво популация) и пора-
доза над определена прагова доза за съответния ди техния вероятностен характер се наричат
ефект се наричат детерминистични ефекти. стохастични ефекти.
Основните характеристики на детерминис- Стохастичните ефекти могат да бъдат
тичните ефекти са следните: резултат са от предизвикани от увреждането и на една клетка.
настъпила клетъчна смърт; ефектът се проя- С увеличаването на погълнатата доза обаче се
вява винаги ако е премината праговата доза за увеличава и броя на увредените клетки, и нара-
дадения ефект; тежестта на проява на ефекта ства вероятността за появата на стохастич-
се увеличава с нарастване на дозата; кривата ния ефект.
доза-ефект е сигмоидна; мощността на доза- Основните характеристики на стохастич-
та влияе съществено върху изявата на ефекта; ните ефекти са: не съществува прагова доза; с
праговата доза е относително висока, а ла- нарастване на дозата нараства и вероятност-
тентният период относително кратък. та за поява на ефекта; тежестта на проява
Такива детерминистични ефекти са: остра на ефекта не зависи от нарастването на доза-
лъчева болест, хронична лъчева болест, локал- та; мощността на дозата може да не влияе съ-
ни лъчеви увреждания, лъчева катаракта, бело- ществено върху риска; кривата доза-ефект е
дробна фиброза и други. повече или по-малко линейна (консервативен
Ранните детерминистични ефекти могат подход с цел максимална лъчезащита); латент-
да бъдат: ният период е дълъг (години); индивидуалният
Облъчване на кожата: еритема, фликтени, риск е нисък дори след високи дози, но попула-
едем, улцерации или тъканна некроза; ционният риск е значителен.
534
4.4.1. Остра лъчева болест риодичност на протичането, което се дължи на по-
следователното поражение на критичните системи
Острата лъчева болест е нозологична форма, на организма. Най-добре това е изразено при кост-
която се развива след външно рентгеново, гама и/ но – мозъчната форма, развиваща се при дози на
или неутронно облъчване с доза над 1 Gy, получе- облъчване 1 Gy – 10 Gy. При останалите форми –
на за кратко време (до 10 дни) или след инкорпо- чревна (погълната доза 10-20 Gy), токсемична (20-
риране на радионуклиди, (създаващи адекватна 80 Gy) и церебрална (над 80 Gy) – поради тежкото
погълната доза). Това е най-значимият детерми- протичане и бързото настъпване на смъртта не се
нистичен ефект на йонизиращата радиация. различават типичните периоди и фази на лъчева-
Облъчването може да бъде общо равномерно та болест (Табл. 1).
или фракционирано, относително краткотрайно или Най-голямо клинично значение от терапевтич-
пролонгирано външно облъчване; съчетано – външ- на гледна точка има костно-мозъчната форма на
но и вътрешно облъчване; комбинирано действие острата лъчева болест, тъй като вероятността от
на радиационни и нерадиационни фактори. преживяване при нея е най-голяма.
Патогенеза: Острата лъчева болест възниква в Клинична картина: В протичането на костно-
резултат от развитието на сложни биологични про- мозъчната форма на острата лъчева болест се
цеси, предизвикани от взаимодействието на енер- различават 3 периода: период на формиране на
гията на йонизиращото лъчение с клетките, тъка- болестта (около 2 месеца), период на възстановя-
ните и с течната среда на организма. Първичното ване (от 2-4 месеца до 3 г.) и период на изход от бо-
биологично действие на радиацията се реализи- лестта (и на последствията).
ра чрез физически, физико-химически и химически Периодът на формиране на острата лъчева бо-
процеси с образуване на активни свободни радика- лест се разделя на 4 фази: фаза на първичните ре-
ли (Н+, ОН, НО2), които притежават силно изразе- акции, латентна фаза, развитие на болестта и пър-
ни окислителни свойства. В процеса на възникване вично (непосредствено) възстановяване. Общата
на лъчевото увреждане или непосредствено след продължителност на този период е около 2 месеца
това протичат и възстановителни процеси с образу- (продължителността на периода е по-кратка при
ване на различни прекисни съединения (Н2О2 и др.) по-висока доза на облъчване).
Окислителните радикали и органичните преки- Симптомите във фазата на първичните реак-
си променят ензимната активност и по този начин ции могат да бъдат разделени на 4 групи:
повлияват автолизните процеси в тъканите. Акти- – диспептична – гадене, повръщане, диария;
вирането на ферментите повишава пермеабилите- – общоклинична – нарушения на съня, слабост
та на клетъчните мембрани. В резултат на деструк- (отпадналост), главоболие, промени в двигателна-
ция на радиочувствителните тъкани и патологичен та активност, повишаване на температурата, тахи-
метаболизъм се формират проявите на токсемия. кардия;
Висока е радиочувствителността на бързо ре- – хематологични – лимфоцитопения, неутро-
генериращи се тъкани: кръвотворната тъкан, чрев- филна левкоцитоза;
ния епител и кожата. Нервната система при въз- – местни – промени в кожата и лигавиците в
растните индивиди не е обновяваща се клетъчна местата с най-високо облъчване.
система, но също е с висока радиочувствителност. Тези продромални реакции могат да играят ва-
В зависимост от вида на облъчването най-чес- жна роля за оценка на тежестта на лъчевото пора-
то могат да се развият два основни варианта на жение и за прогнозиране на клиничния ход. Осо-
болестта: остра лъчева болест при относително бена значимост се придава на симптоми като,
равномерно облъчване и остра лъчева болест при гадене, повръщане, диария, еритема, повишена
неравномерно облъчване. телесна температура. От значение са времето на
1. Остра лъчева болест при относително тяхната поява, честота и тежест. Неблагоприятно
равномерно облъчване прогностично значение имат и някои количестве-
Това е типичния вариант на острата лъчева бо- ни показатели като абсолютната лимфоцитопения
лест. Характеризира се с вълнообразност или пе- в първите (3) дни, както и левкоцитоза над 12.109/l.
Табл. 1. Клинични форми, степени на тежест и прогноза на
острата лъчева болест при целотелесно облъчване
Доза
Клинична форма Степен на тежест Прогноза Изход
(Gy)
Добър
1-2 Костно-мозъчна Лека (І) Абсолютно благоприятна
0% леталитет
Относително Летален изход в 0-50% през 6-8
2-4 Костно-мозъчна Средна (ІІ)
благоприятна седмица
Летален изход в 20 до 70% през
4-6 Костно-мозъчна Тежка (ІІІ) Съмнителна
4-8 седмица
Летален изход в 50-100% през 1-2
6-10 Костно-мозъчна Крайно тежка (ІV) Неблагоприятна
седмица
10-20 Чревна Летален изход 8 – 10 ден
20-80 Токсемична Летален изход 4 – 7 ден
>80 Церебрална Летален изход 1 – 3 ден
535
В костния мозък се наблюдава снижение на мито- нерация. Косата започва да расте, състоянието на
тичния индекс, намаляване на броя на младите лигавиците и на кожата се подобрява. Дълго вре-
форми и увеличаване на левко-еритробластния ме след това обаче се запазват проявите на ас-
коефициент. Циркулиращите лимфоцити са силно тено-вегетативния синдром с намалена работос-
лъчечувствителни и величината на намаляването пособност, отслабена памет, главоболие, болка в
на абсолютния им брой в периферната кръв е ши- мускулите, нарушени невро-хуморални механи-
роко използван лабораторен тест за определяне зми, вегетативно-ендокринни и съдови дисфунк-
тежестта и прогнозата на острата лъчева болест. ции. Продължителността на фазата е 1-2 месеца.
Широко разпространен и надежден метод за Лечение. Съвременното лечение на пострада-
биологична дозиметрия е и цитогенетичният ана- лите при многобройните радиационни аварии, по-
лиз – отчита се честотата на хромозомните абера- каза, че полулеталната доза от 4 Gy може да бъде
ции в култивирани лимфоцити от периферна кръв. увеличена и пациентите да преживеят дори при
За скринингово изследване може да се използва и дози на облъчване от 10 Gy. Лечението е насочено
определянето на микронуклеуси в лимфоцити от към купиране на първичните реакции, възстановя-
периферна кръв. ване дейността на кръвотворните органи, борба с
През латентната фаза продромалните реак- инфекциозните усложнения и профилактика и ле-
ции стихват, общото състояние се подобрява. На- чение на хеморагиите.
лице са само някои дискретно проявени клинични Във фазата на първичните реакции се прилагат
симптоми като лабилност на вегетативната регу- антиеметични, кръвозаместващи и детоксикиращи
лация, обща астенизация, неустойчивост на пулса средства, препарати за поддържане на метаболит-
и на артериалното налягане. ния баланс. При колапс и изразена сърдечно-съ-
Най-голямо внимание през латентната фаза се дова слабост се прилагат кардиотоници и вазоак-
отделя на динамиката на хематологичните показа- тивни средства.
тели и изразеността на цитопенията (тя прогреси- През латентна фаза терапията се състои в при-
ра). В крайно-тежката степен може да се наблюдава лагане на седативни и поливитаминни препарати,
и анемия. При дози над 3 Gy възниква и епилация. преценка на необходимостта от антибиотична те-
Продължителността на латентната фаза е от 3 рапия и обсъждане на целесъобразността от про-
до 30 дни. веждане на костно-мозъчна трансплантация.
Клиничният преход от латентната фаза към В разгара на болестта водещ принцип е овла-
фазата на развитие на болестта настъпва рязко. дяване на усложненията възникващи в резултат на
Влошава се самочувствието, апетитът намалява, костно-мозъчната депресия – инфекции и хемора-
засилва се общата слабост, появява се фебрили- гии. Лечението е насочено към борба с инфекциите
тет. При клиничното изследване се установява та- чрез прилагане на комбинация от широкоспектърни
хикардия, артериална хипотония, глухи сърдечни бактерицидни антибиотици в максимални терапев-
тонове, промени в дисталната част на кардиогра- тични дози, овладяване на хеморагиите чрез субсти-
мата. В клиничната картина доминират инфекци- туираща терапия и кръвоспиращи медикаменти, де-
озно-токсичните усложнения в носа, устата, фа- токсикиращи средства, поливитаминни препарати.
ринкса, дихателните пътища, храносмилателния Понастоящем се използват различни хематопо-
тракт. Тежкият язвено-некротичен ентерит и енте- етични растежни фактори, които ускоряват възста-
роколит може да доведе до перитонит, чревна не- новяването на костния мозък.
проходимост, сепсис. Костно-мозъчната трансплантация има ограни-
Задължителни прояви са хеморагиите на кожа- чена роля и може да бъде от полза само за лица,
та и лигавиците. при които костният мозък е изцяло увреден. Кост-
Във фазата на разгара на болестта симптома- но-мозъчна трансплантация трябва да се обсъжда
тологията е обусловена от депресията на костно- само за лица получили дози от порядъка 8-12 Gy
мозъчното кръвотворене. Налице е рязко изразена равномерно разпределени по цялото тяло, без се-
левкопения, тромбоцитопения, агранулоцитоза. риозни кожни и други поражения.
Неблагоприятни прогностични белези са епи- При храненето на болните се прилагат белтъч-
лация по главата и тялото, кратка или липсваща ни хидролизати и хидролизати на нуклеинови ки-
латентна фаза, силното увреждане на костния мо- селини.
зък с наличие преди всичко на ретикулни и плазма- Във фазата на първично възстановяване лече-
тични клетки, отсъствие на моноцити в перифер- нието на болните включва анаболни и витаминни
ната кръв, силно увеличена СУЕ, високо ниво на препарати, средства за тонизиране на централна-
кръвната захар, левкопения под 0,5.109/l, брой на та нервна система, богата на белтъчини храна.
неутрофилите по-малък от броя на лимфоцитите, 2. Остра лъчева болест при неравномерно
закъсняване на появата на млади клетъчни форми облъчване
в периферната кръв. Клиничната картина на острата лъчева болест
Продължителността на тази фаза е 2-3 седмици. при неравномерно облъчване на организма най-
Началото на фазата на първично (частично) често се съчетава с признаци на локално ради-
възстановяване започва при излизането на бо- ационно поражение: лъчев дерматит, фарингит,
лните от агранулоцитозата. Температурата се сни- поражения на стомашно-чревния тракт. Лъчеви-
жава, самочувствието се повишава, апетитът се ят дерматит възниква след облъчване на кожата и
възстановява. Наблюдава се отчетливо възстано- лигавиците, като в зависимост от дозата и облъч-
вяване на показателите на периферната кръв. В ването във времето кожните промени могат да бъ-
костния мозък протичат процеси на активна реге- дат ранни и късни.
536
Клиничната еволюция на локалната ради- За определяне на вида, концентрацията и актив-
ационна травма преминава през 3 стадия: ността на попадналите в организма радиоактивни
1. Инфламация: хиперемия и едем вещества се прилагат радиофизични (определяне
2. Пасивна конгестия: тромбоза и исхемия на целотелесната активност) и радиохимични (ра-
3. Некроза и фиброза диотоксикологични) методи на изследване.
Ранните радиодермити се проявяват след об- Радиотоксикологичният анализ се провеж-
лъчване с доза най-малко 5 Gy. Развитието на ост- да чрез изследване на биологични екскрети (ури-
рия радиодермит е показано в табл. 2. на, фекалии, промивни води, повърнати материи и
Най-често остри локални лъчеви увреждания други), събирани в първите часове след аварията.
днес се наблюдават при дефектоскописти (с пре- При лечението на лъчевите поражения, пре-
носими гама-дефектоскопи). Увредата е предимно дизвикани от отравяне с радиоактивни вещества
на китките на ръцете и по-рядко на други части на се прилагат ранни и комплексни мероприятия, на-
тялото. сочени към ускорено извеждане на изотопите от
Късните радиодермити се наблюдават след организма. При отравяне с добре разтворими и
системно преоблъчване предимно на откритите лесно извеждащи се от организма изотопи (напр.
части на тялото с рентгенови или гама лъчи. Пър- 137
Cs) е целесъобразно обилно поемане на течно-
вият стадий е суха атрофия на кожата. Вторият сти – форсиране на диурезата и усилване на об-
стадий се характеризира с появата на улцерации. менните процеси в организма.
Тези два стадия се считат за преканцерозни. В тре- В много от случаите (при отравяне с церий,
тият стадий възниква кожен рак. цирконий, плутоний и др.) се прилагат комплексо-
Най-честите лъчеви увреждания на други орга- образуващи съединения (комплексони, хелати) за
ни и системи са: хематологичните промени; очни извеждането им от организма – полиамини, поли-
промени – блефарити, конюнктивити, късна ката- аминокарбонова киселина (ЕДТА), някои органич-
ракта; гонадни промени. ни киселини (оксалова, лимонена), унитиол, пента-
Първичната еритема не се лекува, тъй като цин и др.
тя преминава спонтанно. Появата на вторична През повърхността на неповредена кожа могат
еритема (1-3 седмица) е показание за лечение. да се всмукват радиоизотопите на йода, натрия,
Прилагат се аналгетици, нестероидни противо- трития, стронция, радия, плутония. Бързото и вни-
възпалителни средства, локални антибиотици, мателно измиване с хладка вода и сапун намаля-
вазодилататори, антиагреганти, епителотонични ва с 90% радиоактивното замърсяване. Прилагат
средства, антипротеолитични средства. При необ- се и специални миещи средства, адсорбенти и йо-
ходимост за хирургично лечение то се извършва нообменни смоли. Не се прилагат спирт и етер по-
под антибиотичен чадър. ради обезмасляване на кожата, и засилване на ре-
3. Инкорпориране на радиоактивни веще- зорбцията.
ства При попадане на изотопи в стомашно-чревния
Попадането на радиоактивни вещества в орга- тракт се прилагат еметични, слабителни средства,
низма може да стане по няколко пътя – респирато- очистващи клизми, поемане на много течности,
рен, храносмилателен, чрез рани и кожни лезии и диуретици и дори (при циркулиране на изотопа в
по изключение перкутанно. кръвта) хемодиализа. За извеждане на йод 131 от
При инкорпориране на равномерно разпреде- щитовидната жлеза се прилага тиреотропен хор-
лящи се в организма радионуклиди с относително мон.
кратък период на полуразпад клиничната картина 4. Остро относително равномерно облъчва-
съвпада с тази на острата лъчева болест, а при ос- не с дози до 1 Gy
таналите радионуклиди тя е в зависимост от нат- При еднократно аварийно облъчване с дози до
рупването на изотопа в съответния критичен орган 250 mSv липсват субективни оплаквания и не се ре-
(костен мозък, бял дроб, черен дроб и др.). гистрират никакви патологични отклонения в парак-
При попадане в организма на радиоизотопи линичните показатели, които могат да бъдат уста-
с дълъг период на полуразпад могат да се разви- новени със съвременните методи на изследване.
ят признаци на хронична лъчева болест с опреде- При дози в размер на 0,25-0,5 Gy се установя-
лени органни прояви. В по-редки случаи могат да ват само някои преходни реакции от страна на от-
възникнат късни последици под формата на раз- делни системи на организма (нервна, хемопоетич-
лични злокачествени новообразувания. на система).
Табл. 2. Остър лъчев дерматит

Степен на радио- Погълната Срок на Лезии Продължи- Последствия
дермита доза Gy изява (дни) телност
Първа – еритемато- Еритема+пигментация Временна
зен радиодермит 5-6 10-20 1 седмица
сърбеж, десквамация епилация
Втора – булозен ра- Интензивна еритема, Дефинитивна
диодермит 15-25 8-10 последвана от фликтени 1-2 месеца пигментация и
и улцерации епилация
Трета – улцерозен Интензивна еритема,
радиодермит Месеци или Цикатризация,
> 25 Няколко дни едема, болезнени були,
години склероза
дълбоки улцерации

537
Дози от порядъка на 0,5-1 Gy могат да предиз- – признаци на органично увреждане на централна-
викат т.нар. предклинична форма на острата лъче- та нервна система.
ва болест. Тя се характеризира с преходни прояви В третия стадий на болестта настъпват тежки
на нервно-висцерална дисрегулация (сърдечно- усложнения в дейността на всички органи и систе-
съдова, ендокринна система) и транзиторни хе- ми. Възстановителната способност на отделните
матологични промени (лимфопения, левкопения). тъкани е напълно загубена. Настъпва тежка ади-
При тази предклинична форма се провежда амбу- намия, придружена с хеморагии от лигавиците и
латорно лечение с прилагане на симптоматични вътрешните органи и изявена нервна симптомати-
средства, общоукрепващи средства и задължител- ка.
но трудоустрояване извън среда на йонизиращи В клиничен аспект се различават 4 степени на
лъчения. Спрямо пострадалото лице се прилага тежест на ХЛБ:
компенсационен период (без допълнително дозо- Първа (лека) степен: характеризира се с на-
во натоварване), чиято продължителност зависи рушения в нервно-висцералната регулация (лес-
от размера на получената доза. на уморяемост, обща слабост, безапетитие, лабил-
ност на пулса и кръвното налягане, изпотяване,
4.4.2. Хронична лъчева болест функционални стомашно-чревни смущения, про-
мени в либидото, прояви на дисменорея при жени-
Хроничната лъчева болест (ХЛБ) е самостоя- те и др.). Всички тези нарушения имат обратим ха-
телна нозологична форма на лъчево увреждане, рактер. В костния мозък се наблюдават нарушения
развиваща се при хронично облъчване (външ- на нормалните процеси на кръвотворене. В пери-
но, вътрешно) на организма с дози, превишава- ферната кръв е налице неустойчива левкопения,
щи допустимите стойности. Днес в нашата страна понякога съчетана с тромбоцитопения.
няма случаи на хронична лъчева болест поради Втора (средно тежка) степен: настъпва задъл
строгия радиационно-хигиенен контрол върху ус- бочаване на регулаторните нарушения до състоя-
ловията на труд и динамичното медицинско на- ние на функционална недостатъчност на нервната,
блюдение на всички лица, които работят в среда сърдечно-съдовата, храносмилателната и други
на йонизиращи лъчения. ХЛБ се характеризира с системи с прибавени морфологични поражения на
увреждане на редица органи и системи и зависи най-радиочувствителните формени елементи на
от сумарната доза на облъчване, нейното прос- периферната кръв – левкоцити и тромбоцити. Въз-
транствено разпределение, интензивността на можно е да настъпи нарушение и на някои метабо-
лъчението и физиологичните особености на орга- литни (обменни) процеси в организма.
низма. Трета (тежка) степен – клиничната симптома-
Хроничната лъчева болест се развива при ин- тика е доста разнообразна: от страна на нервната
тензивност на облъчването 1-5 mGy/ден при су- система – признаци на разсеян енцефаломиелит;
марна доза 0,7-1 Gy. Тя може да възникне при 2 в сърдечно съдовата система-миокардиодистро-
вида облъчване: продължително общо относител- фични промени, увреждане на ендотела на съдо-
но равномерно облъчване и продължително общо вете от среден и малък калибър, наличие на цир-
неравномерно облъчване (облъчване на сегмен- кулаторни разстройства; развитие на атрофични
ти от тялото). Трябва да се има предвид, че био- процеси в стомашно-чревния тракт. Промените в
логичното действие на общото облъчване е вина- костния мозък и в периферната кръв се задълбо-
ги по-голямо от това на локалното облъчване при чават. Често настъпва инфекциозно-септично със-
една и съща експозиционна доза. тояние като следствие на нарушения в имунната
За хроничната лъчева болест е характерен система.
продължителният вълнообразен клиничен ход на Четвърта (крайно тежка) степен: характери-
развитие, често с едновременно протичане на въз- зира се с инфекциозни усложнения, панцитопе-
становителните реакции. ния и др. Задълбочават се промените в нервната
Активно пролифериращите тъкани (с интензив- и в сърдечно-съдовата система. Паралелното раз-
ни процеси на клетъчно делене) дълго време съх- витие на репаративни процеси може да доведе до
раняват възможностите си за морфологично въз- нови форми на регулация на редица системи в ор-
становяване, докато стабилни в това отношение ганизма.
– нервна, ендокринна, сърдечно-съдова система, Прогнозата в І и ІІ стадий (степен) е все още до-
отговарят на хроничното лъчево въздействие с бра, при болните в трети стадий (степен) тя е съм-
комплексни функционални реакции при забавени нителна или лоша, а в ІV степен – лоша.
дистрофични промени. За диагнозата и лечението на ХЛБ са необходи-
Хроничната лъчева болест преминава през ня- ми и:
колко стадия на развитие. – преглед след подробно снемане на анамне-
При първия стадий настъпват функционални зата;
нарушения в дейността на отделни органи и начал- – подробни лабораторни изследвания (вкл.
ни съдови промени. Основният синдром е невро- костномозъчна пункция при необходимост);
циркулаторната дистония. Наблюдават се нетрайни – цитогенетично изследване на лимфоцити от
промени в периферната кръв (левкопения с лим- периферна кръв;
фоцитоза). – консултация с офталмолог (опасност от раз-
Вторият стадий се характеризира с постепен- витие на катаракта);
но засилване на горните явления, трофични кож- – провеждане на радиометрично изследване
ни промени, отслабване на паметта и евентуално на щитовидната жлеза, на биологични екскрети,
538
определяне на целотелесната активност на орга- Видовете здравен мониторинг са:
низма (антропогамаметрия) и др. – обичаен: предварителни медицински прегле-
Основните принципи на лечение съвпадат с ди, периодични медицински прегледи и медицин-
тези при острата лъчева болест. Главните усилия ски прегледи на бивши работници;
са насочени към общо укрепване на нервната сис- – оперативен: преди и след презареждане на
тема, лечение на проявите на нервно-висцерална- реактори в АЕЦ, преди извършване на рискови
та дисрегулация и на костно-мозъчната инсуфи- операции и манипулации, при аварийно облъчва-
циенция. Необходимо е внимателно прилагане на не на организма;
стимулатори на кръвотворенето, имуностимулато- – специален: при аварийно облъчване на орга-
ри, антибиотици и антихеморагични средства. За низма.
повишаване на жизнения тонус и реактивността на Обемът на предварителния медицински прег
организма се прилагат препарати, стимулиращи лед включва:
функцията на централната нервна система и сана- – клиничен преглед от: терапевт (радиобиолог),
торно-курортно лечение. невролог, офталмолог, хирург, дерматолог, гинеко-
При пациентите с хронична лъчева болест се лог;
провежда трайно трудоустрояване и внимателно – изследване на периферна кръв – хемоглобин,
прецизиране на необходимостта от рентгенови и еритроцити, ретикулоцити, хематокрит, левкоцити
радиоизотопни изследвания в бъдеще. с диференциално броене, тромбоцити, СУЕ;
Медицинска профилактика (здравен мони- – изследване на урина – относително тегло,
торинг) на работещи, въздействани с йонизи- белтък, захар, кетотела, билирубин, уробилиноген,
ращи лъчения кръв, седимент;
Медицинските звена, които провеждат здравен – електрокардиография, сфигмометрия. За
мониторинг на професионално облъчените лица в експлоатационния и ремонтния персонал в АЕЦ
България, са: – и преглед от оториноларинголог; за оператори
– Национален център по радиобиология и ра- в АЕЦ – и психофизиологични и психологични из-
диационна защита – централно диагностично-екс- следвания.
пертно и лечебно-консултативно звено по въпро- Обемът на периодичния медицински преглед
сите на радиационната патология; е както предварителния медицински преглед, като
– ХЕИ – Отделенията по радиационна хигиена се провеждат допълнителни изследвания – биохи-
към ХЕИ в Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Враца; мични, имунологични, цитохимични, цитогенетич-
– Служба по трудова медицина в АЕЦ „Козло- ни, електрофизиологични, биофизични, радиохи-
дуй“; мични и др. по показания.
– Отделения (8) за борба със силикозата (за би- Изборът на диагностични методи при инкорпо-
вши уранови миньори); риране на радионуклиди се определя от характера
– Военно-медицинска академия (за служители и количеството на инкорпорирания изотоп, от него-
на Министерството на отбраната). вата токсикологична характеристика и от форми-
Здравен мониторинг се провежда на повече от рането на дозовото натоварване.
20 000 лица – работещи в АЕЦ „Козлодуй“ – 5000; В случаите, когато съществува съмнение за
работници в други отрасли (медицина, промишле- професионално заболяване от радиационното
ност, наука) – 11 000 и над 4000 бивши уранови ми- въздействие – левкоза, раково заболяване, ката-
ньори. ракта и други, работникът се насочва към ТЕЛК.
1. Гуськова А. К., Байсоголов Г. Д. – Лучевая болезнь человека. Медицина, Москва, 1971.

2. Медико-биологични проблеми на йонизиращата радиация, Г. Митров, И. Николов, Ем. Андреев,
Медицина и физкултура,1976.
3. Организация диспансерного наблюдения за лицами, работающими с источниками йонизирующего
излучения. Под ред. А.К. Гуськовой, Москва, Атомиздат, 1975 г.
4. Guidbook for the treatment of accidental internal radionuclide contamination of workers. Eds. Gerber G.B.
and Thomas R.G. Radiation Protection Dosimetry Vol.41 No 1, 1992, Brussels-Luxemburg, 1992
5. ICRP Publication 28 – The Principles and General Procedures for Handling Emergency and Accidental Ex-
posures of Workers, Pergamon Press, Oxford, 1977
6. International Atomic Energy Agency, Assessment and Treatment of External and Internal radionuclide con-
tamination, IAEA TECDOC – 869, Vienna, 1996
7. International Atomic Energy Agency, Diagnosis and Treatment of Radiation Injuries, Safety Reports Series
No 2, IAEA, Vienna, 1998
8. Rayonnements ionisants. Radioactivite. in Precis de medicine du travail. Sous la direction de H. Desoille,
J. Scherrer et R. Truhaut, Masson, Paris, G edit., 1991, 586-623.
9. Report of the United Nations Scientific Committee on the Effects of Atomic Radiation ( UNSCEAR ) to the
General Assembly, United Nations, New York, 2000
10. Sources and effects of ionizing radiation. UNSCEAR 1993 Report to the General Assembly with Scientific
Annexes, United Nations, New York, 1993
539
В. Костова
Вибрационна болест
4.5
Вибрационните увреждания продължават ка има честотата на вибрациите. Приема се,
да представляват интерес за професионална- че вибрации с честота между 6 и 16 Hz предиз-
та патология въпреки дългогодишните им про- викват предимно двигателни нарушения, ав-
учвания в различни направления. През 1883 г. тономни разстройства и лезии на гръбначния
се въвежда използуването на пневматични виб- стълб; честоти 16-30/40 Hz водят до кост-
рационни инструменти във френски мини, но но-ставни увреждания в ръцете и раменете;
едва през 1911 г. G. Loriga описва за първи път ефекти по отношение на периферните кръ-
вазо-моторните нарушения в пръстите на ръ- воносни съдове и невро-мускулните структу-
цете след употреба на пневматични пистолети. ри се явяват при честоти между 30/40 и 1000
Това съобщение се последва от класическите Hz. Според други изследователи най-изразено
изследвания на съдовия синдром от A.Hamilton патогенно въздействие по отношение разви-
(1918), T. Rothstein (1918) и J. Leake (1918). тие на вибропатология имат честотите 16-
У нас вибрационните увреждания се описват 250 Hz.
като нозологична единица, която включва след- Основни патогенетични механизми
ното определение: специфично професионално Липсва единна теория за механизмите, по
заболяване, което се развива постепенно, про- които се развива ВБ. Приема се, че патогене-
тича фазово и се характеризира с полиморфна зата ѝ е многофакторна, като в отделните
клинична картина с водещи прояви от страна на етапи на заболяването вероятно участвуват
нервната система (Методично указание на МНЗ различни патогенетични механизми. Няколко
– 0-56 /79). хипотези намират основно място в обяснява-
Терминът вибрационна болест (опреде- не на вибрационната патология.
лен като самостоятелна нозологична единица Най-голям брой поддръжници има теорията
от Е.Ц. Андреева-Галанина – 1955) се използ за директното механично увреждане на пери-
ва в Япония, страните от бившия СССР и Из ферните структури в крайниците от вибраци-
точна Европа и скандинавските държави. В ите, в резултат на което настъпват следни-
англо-саксонската литература синонимите на те промени:
заболяването са вибрационен синдром, трав- – в артериоларната стена: дисрупция на
матична вазоспастична болест, професионален lamina interna, ендотелна десквамация с пос-
Raynaud-феномен или професионална болест ледващо освобождаване, слепване и агрегация
тип Raynaud, вибрационно обусловени „мъртви“ на тромбоцити на мястото на увредата; про-
пръсти, hand-arm vibration syndrome и други. лиферация на гладкомускулните ѝ клетки; за-
В структурата на професионалната забо- дебеляване на интимата на малките кръво-
ляемост у нас вибрационната болест (ВБ) зае- носни съдове; фибро-целуларно задебеляване
ма трето място и показва тенденция към нама- на артериоларните и артериалните стени;
ляване на относителния ѝ дял през последните развитие на фокална клетъчна пролиферация;
години – от 21.2% за 1996 г. до 9.6% за 1998 г. регенеративно образуване на колаген и елас-
(свързано с редица фактори, като намалена раз- тин; увеличена колагенизация на дермата, съ-
криваемост на професионалните болести, пре- довите стени и периваскуларните простран-
структуриране на индустрията, реформа в здра- ства.
веопазването и др.). Разпределението ѝ по пол – перифернонервни поражения – увреждане на
и възраст установява по-голяма застъпеност при окончанията на вазо-моторните нерви, аксонал-
мъжете спрямо жените, както и най-висока чес- на дегенерация, демиелинизация и екстензивна
тота във възрастовата група 46-55 години. Най- колагенизация на perineurium и endoneurium.
голям е относителният дял на ВБ при продължи- – пряко увреждане на механорецепторите
телност на специализирания трудов стаж над 10 в пръстите – предимно FA II-тип (fast adapting
години. units II), свързани с телцата на Pacini (и може
Етиология на вибрационната болест би с телцата на Golgi-Mazoni): сензитив-
Заболяването се предизвиква от комплекс ни за честоти над 40-50 Hz и SA I-тип (slowly
неблагоприятни производствени фактори – adapting units I), включващи дисковете на Merkel
локални или общи вибрации, наднормен шум, и с последваща дисфункция и хипофункция на
неблагоприятен микроклимат, динамично на- рецепторната система.
товарване, статично и психо-емоционално пре- – повлияване на „локални“ или периферни
напрежение, като водещ етиологичен фактор фактори, участвуващи в контрола на артери-
са вибрациите. алния тонус – т.нар. модулатори на съдовия
Според повечето автори главна роля по от- тонус, свързани с ендотелиума: тромбоксан
ношение на ефекта върху човешкия органи- А2 (потенциален вазоконстриктор); проста-
зъм и на съответната клинична симптомати- циклина (потенциален вазодилататор); ендо-
540
телин-1, антиген към von Willebrand-фактора, са оплаквания за функционална слабост в ръцете
АСЕ и други ендотелин-зависещи субстанции и и за шум в ушите и отслабен слух.
предизвикващи васкуларен спазъм и нарушено Обективното изследване показва периферни
кръвообращение. автономни разстройства – симпатикотония или
Вазоконстрикцията и повишеният съдов то- автономна дистония. Намира се дистална хипо-
нус се обясняват освен с пряко, локално дейст- термия в горните крайници (често 22°С – 24°С до
вие и с общо въздействие от предизвиканата 17°С – 18°С на върховете на пръстите). При някои
дисфункция на автономната нервна система: болни се установява изразена спонтанна хипер-
потискане на парасимпатиковия ѝ дял и засяга- хидроза на дланите и пръстите. Променя се цве-
не особено на симпатиковата нервна система – тът на кожата на дланите – цианотична или бледо
симпатикова хиперактивност с активиране на петниста. Според изразеността на процеса се на-
централни симпатикови рефлексни механизми блюдават и дантелен рисунък, имбибираност или
(лимбична система и хипоталамус). оточност на дланите и пръстите. Налице са също
Приема се също, че комплексът неблагопри- и положителни симптоми на бялото петно (симп-
ятни производствени фактори (вкл.и вибраци- том на Laignel – Lavastine), на Pall, на Боголепов и
ите) отключват реакцията на хроничния или др. В клиничната симптоматика водещо значение
интермитентния стрес с активиране на хипо- имат ангиоспастичните или ангиодистонните про-
таламусно-хипофизно-надбъбречнокоровата яви в ръцете. Наблюдават се т.нар. мъртви пръ-
и симпатико-адреналната система и послед- сти – пристъпи от побеляване (най-често на II,
ващата им дисфункция. В резултат настъп- III или IV пръст), възникващи при локално и общо
ват невро-хуморални и ензимни разстройства охлаждане или спонтанно. Продължителността
и смущения в тъканния метаболизъм и хомеос- на пристъпите от побеляване е от няколко мину-
тазата на целия организъм. ти до часове. Периферните автономни и съдови
Класификацията на вибрационната болест разстройства се развиват постепенно и показват
(Методично указание на МНЗ – 0-56/79) опреде- тенденция към прогресиране. Влияние оказват
ля: параметрите на локалните вибрации (особено
– ВБ, обусловена от локално вибрационно честотата им), другите неблагоприятни производ-
въздействие ствени фактори (напр. студовото въздействие),
– ВБ, обусловена от общо вибрационно въз- както и общото здравно състояние на индивида.
действие. Съпътстващите заболявания – сърдечно-съдо-
Според степента на уврежданията се посоч- ви, ендокринни и метаболитни нарушения, гене-
ват три стадия на заболяването: рализирани мускулно-скелетни болести или кола-
– ВБ I стадий (начален); генози, неврози и психични разстройства, както и
– ВБ II стадий (умерено изразен); вредните навици – тютюнопушене, системна упо-
– ВБ III стадий (разгънат, изразен). треба на алкохол и други, улесняват развитието
В клиничната и трудово-експертната практи- на периферната автономна и съдова патология.
ка се използват и междинни стадии: Сетивните разстройства са честа обектив-
– ВБ I-II стадий (преходен); на находка и са в насока на дистално нараства-
– ВБ II-III стадий (напреднал, с хронично за- ща хипестезия за болка и допир и снижен дис-
тегнат ход на протичане). криминационен и вибрационен усет в ръцете.
Някои автори описват хипопалестезията като па-
4.5.1. Вибрационна болест от локални ви- тогномоничен белег на вибрационната болест,
брации но не трябва да се забравя, че повишеният праг
на вибрационната сетивност е налице при забо-
Застрашените професии са: миньори; лявания, увреждащи задните стълбци на гръб-
дървосекачи; банцигари; полировачи; шлайфи- начния мозък, гръбначномозъчните коренчета,
сти; шмиргелисти; нитовчици; точилари; мозай- периферните нерви, а е възможно и латерални-
каджии и др. те стълбци. Хипопалестезия например се нами-
Изтръпването на пръстите на ръцете е един ра често при периферни невропатии с различна
от ранните признаци на заболяването. Възник- етиология – диабетна, алкохолна, при различни
ва нощем, след започване на работа обикнове- ендокринно-метаболитни заболявания – акро-
но изчезва. Тези оплаквания се съпровождат от мегалия, хипотиреоидизъм и т.н., при синдром
сутрешна скованост на пръстите на ръцете и ди- на карпалния канал, при радикулопатии и др.
фузни разлати болки в горните крайници. Харак- С напредване на патологичния процес се раз-
терни са спонтанните пристъпи от побеляване на виват трофични нарушения на ноктите (стри-
пръстите на ръцете. Обикновено пациентите пър- иране, койлонихия, нокти тип „часовниково стък-
воначално съобщават за побледняване на вър- ло“), кожата на дланите и пръстите (изглаждане
ховете на един или два пръста, и то само при ох- на кожния рисунък на върховете на пръстите, уп-
лаждане. По-късно се появява побеляване, което лътняване на кожата до степен на склеродакти-
обхваща крайните, средните или всички фаланги лия, хиперкератоза, ксантохромия, рагади по
на II-V пръст на ръцете и има различна продължи- дланите) или на костите (най-често на карпални-
телност. Възстановяването на кръвообращението те костици и фалангите – огнищна остеосклеро-
след такъв пристъп обикновено се съпровожда от за, остеопороза, костни кисти). В отделни случаи
„туптяща“ болезненост или парестезии, изпотява- се наблюдават задебеляване и деформиране на
не и посиняване на увредените пръсти. Нерядко крайните фаланги на пръстите с оформяне на
541
т.нар. барабановидни пръсти. При напреднали- осцилометрията и осцилографията, реография-
те стадии на заболяването се установяват също та, доплеровата сонография и плетизмографията.
хипотрофии на thenar, hypothenar, mm.interossei. Чрез тях се определя ангиодистонията или пери-
Слуховите разстройства са резултат на ферният вазоспазъм в горните крайници, асиме-
комбинираното въздействие на локалните ви- трията в съответните показатели за лява/дясна
брации и наднормения шум. Изразяват се в шум ръка. Често използван показател за оценка на ан-
в ушите и хипакузис, като намалението на слу- гиоспастичните прояви е измерването на пръсто-
ховата острота е обикновено двустранно, симе- вото систолично налягане в изходно положение и
трично първоначално в зоните на високите чес- след студова провокация – наблюдава се симпа-
тоти – 4000 до 6000 Hz. тикова вазоконстрикторна реакция.
Като допълнителни клинични белези се оп- Измерването на кожната температура дава
исват: информация за циркулаторните отклонения и
– първична лезия на периферните нер- невро-васкуларната реактивност. Прилагат се
ви на горните крайници: напр. невропатия на термисторна термометрия, течнокристална хо-
n.medianus в карпалния канал; на n.ulnaris в ку- лестеролова термометрия, инфрачервена тер-
биталния канал или цервикални радикуларни мография. Установяват се хипотермия (до тер-
синдроми с комбинирана генеза; моампутация) в дисталните отдели на ръцете и
– костно-ставни нарушения – напр. деформи- понякога термоасиметрия (над 1,5°С) за лява/
раща артроза на лакътните стави; ризартроза; дясна ръка.
цервикална остеохондроза и спондилоза; За установяване на сетивните нарушения в
– мускулно-сухожилни увреждания: хуме- горните крайници се използуват:
ро-скапуларен периартрит, радиален и улнарен – алгезиометрия – за определяне на повърх-
епикондилит и тендомиозити. ностната сетивност за болка, и термоестезиоме-
За развитието на мускулно-скелетните ув- трия – за определяне на усета за топло и студе-
реждания определено значение имат и статич- но. Намират се повишен праг за болковия усет и
ното пренапрежение, значителното динамич- термохипестезия в дисталните отдели на горни-
но натоварване, преохлаждането и повишената те крайници – пръсти, китки.
влажност. – естезиометрия – за определяне на прага на
Клинико-функционални изследвания. Из- дълбоката сетивност и двуточковия дискримина-
граждането на диагнозата – ВБ, обусловена от ционен усет – установява се понижена сетивна
локално вибрационно въздействие, изисква про- функция.
веждането на редица изследвания за оценка на – палестезиометрия – за измерване прага на
функционалното състояние на периферното кръ- вибрационната сетивност при различни честоти.
вообращение, нервната система, автономния Намира се понижена вибрационна сетивност.
фон и автономната реактивност (вкл. и на край- Редица провокационни тестове се прилагат
ната невро-васкуларна мрежа), също и за дифе- за оценка на автономната реактивност. С осо-
ренциалнодиагностично изключване на други бо- бено добра информативност е студовият про-
лести, протичащи с подобна симптоматика. вокационен тест, осъществяван в различни мо-
Широко приложение намират методите за из- дификации. Наблюдават се удължено време на
следване на периферното кръвообращение – в възстановяване на изходната кожна температу-
рутинната практика се използуват капиляроско- ра, както и често засилване на клиничните при-
пията и капилярографията. Наблюдават се про- знаци след студовата провокация.
мените в основния цвят и фон на зрителното Други използвани методи са:
поле, в броя, формата и разположението на ка- – рентгенографии на цервикалния отдел на
пилярите. Според стадия на заболяването се оп- гръбначния стълб, горната гръдна апертура, кос-
исват: капилярен полиморфизъм, спастични ка- то-клавикуларното пространство, гривнените ста-
пиляри, спастико-атонични комплекси или дори ви с обхващане и на пръстите, на лакътните или
паретични капиляри с изразена атония, AV-ане- раменните стави. Намират се дистрофични из-
вризми, промени в кръвния ток и пермеабили- менения в гръбначния стълб (цервикална остео-
тетни разстройства. Съвременен неинвазивен хондроза, спондилоза), асептична некроза на os
метод за количествена оценка на вазомоторната lunatum или os scaphoideum, деформираща ар-
рефлексна дейност и микроциркулаторните на- троза на лакътната или раменната става;
рушения е лазерната доплеровата флоуметрия. – алтернираща динамометрия – доказва се
Изследва се кожният кръвен ток и микроваску- намалена мускулна сила в дисталните отдели на
ларната реактивност на ръцете чрез монитори- горните крайници;
ране на перфузията, концентрацията на фор- – електрофизиологични методи, кардио-ва-
мените елементи на кръвта и тяхната скорост в скуларни тестове, различни биохимични показа-
изследвания обем тъкан в състояние на покой и тели, тонална аудиометрия и слухови евокира-
при температурно топлинно въздействие (44°С) ни потенциали. Електрофизиологичните методи
с последващо релативно охлаждане до 32°С; показват ангажирането на перифернонервните
прилагат се и позиционен вено-артериоларен структури в патологичния процес. Определянето
тест и тест на реактивна хиперемия. на скоростта на провеждане по периферните нер-
Други неинвазивни методики за регистриране ви на горните крайници – най-често n.medianus и
на периферната ангиопатология (особено по от- n.ulnaris, показва забавена скорост на провежда-
ношение на по-големите кръвоносни съдове) са не и удължено дистално латентно време.
542
Основните признаци на заболяването по ста- щем, дифузни болки в покой, особено в дистал-
дии са: ните отдели, нерядко изпотяване, пристъпи от
I стадий – непостоянни нощни изтръпвания побеляване и скованост на пръстите. Обективно
и бледи автономни и съдови нарушения в ръце- се намират промени в общата сетивност по по-
те. При обективното изследване – лека степен линевритен тип. Преди всичко страдат усетът за
на хипопалестезия, дистонни капиляри, тенден- болка, вибрационната сетивност, температурни-
ция към удължаване на времето на възстановя- ят и дискриминационният усет. Установяват се
ване на кожната температура при студовия про- и автономни разстройства в крайниците (побле-
вокационен тест. дняване, цианоза, промени в кожната темпера-
II стадий – изразени нощни парестезии и су- тура, отичане, хиперхидроза). При напреднали
трешна скованост на пръстите, които премина- форми на ВБ се наблюдават и различни трофич-
ват след раздвижване, обезчувствяване, нелов- ни нарушения. Най-често се ангажират долните
кост и хватателна слабост в ръцете, побеляване крайници, но тъй като на практика експозиция-
на крайните фаланги на II-V пръст, провокирано та е на смесени вибрации – локални и общи, из-
от студово въздействие; оточни пръсти и длани броените отклонения се установяват по-късно и
с цианотична и студена кожа, изразена хипер- в горните крайници.
хидроза, хипестезия за болка и допир по диста- Мононевритен синдром. Характеризира се
лен тип в горните крайници, средна степен хи- със засягане на един периферен нерв, най-чес-
попалестезия; чести спонтанни пристъпи от то на горните крайници – nn.ulnaris, medianus
побеляване на крайните и средните фаланги на et radialis. Увреждането е резултат на констант-
II-V пръст на ръцете; ниска кожна температу- но притискане на нерва в остео-фиброзен ка-
ра на пръстите на ръцете (22°С – 24°С до 17°С нал, т.е. развива се тунелна невропатия. Освен
– 18°С), дистално повишено съдово съпроти- вибрациите етиопатогенетично значение имат
вление, изразен спазъм на капилярите и пери- и статичното пренапрежение и принудителната
капилярен оток, значително удължено време работна поза, определящи компресията на нер-
на възстановяване на кожната температура при ва. Клинично се характеризира с изтръпване,
студовия провокационен тест; умерено изразени мравучкане и парене, ограничаващи се в облас-
слухови отклонения – шум в ушите и слухова за- тта на разпространение на нерва, болки и сла-
губа за високите честоти (4000-6000 Hz). бост в ръката. Обективните признаци са: уплът-
III стадий – постоянни и интензивни парес- няване и задебеляване на периферния нерв при
тезии и дифузни болки, обхващащи почти це- палпация над мястото на компресията; сетив-
лите ръце до раменете, които не преминават и ни разстройства по зонален тип и положителни
след раздвижване, изразена хватателна слабост специфични симптоми върху мястото на притис-
и несръчност; зачестяване и задълбочаване на кането (напр. позитивира се симптомът на Tinel,
ангиоспастичните кризи с обхващане на всич- Phalen и др.); отслабени сухожилни и надкостни
ки фаланги на II-V пръст и с по-голяма продъл- рефлекси и двигателни нарушения (хипотонии,
жителност на пристъпите (над 10-15 min). Обек- хипотрофии, намалена мускулна сила). Характе-
тивната находка показва автономни и съдови рен признак са автономните и съдовите отклоне-
разстройства в ръцете (но със значително по-го- ния – хиперхидроза, дистална хипотермия, про-
ляма интензивност от II стадий); трофични нару- мяна в цвета на кожата на дланите и пръстите.
шения на кожата на дланите и пръстите, нокти- Радикуларен синдром. Най-често се устано-
те, на барабановидни пръсти; хипотрофии на вяват вторични (вертеброгенни) лумбо-сакрални
thenar, hypothenar; флексионни контрактури на и цервикални радикуларни увреждания. Диагно-
пръстите; различни костно-ставни дистрофични стицират се въз основа на характерните клинич-
и мускулно-сухожилни изменения; значителна ни признаци за коренчева увреда, подкрепени от
загуба на слуха с понижение на слуховата остро- електрофизиологични и рентгенови изследвания.
та в зоната и на ниските честоти; тенденция към Костно-ставен дистрофичен синдром.
генерализация на нарушенията – в долни край- При общо вибрационно въздействие се зася-
ниици, поява на вестибулопатии, ендокринно- гат структурите на гръбначния стълб в поясна-
обменни отклонения и др. та област. Развиват се лумбална остеохондроза
и спондилоза с вторични симптоматични ради-
4.5.2. Вибрационна болест от общи вибра- куларни прояви. Определено етиопатогенетич-
ции но значение имат и съпътствуващите тласъци и
статично пренапрежение в поясната област (из-
Застрашените професии са: трактористи, виване, усукване и продължително седене), как-
багеристи, булдозеристи, шофьори на тежкото- то и неблагоприятният микроклимат. Клинична-
варни машини, кранисти, вибробетонджии, ми- та симптоматика се характеризира с постепенно
ньори, които работят с телескопи върху вибри- развитие, ограничение на движенията и тъпи
ращи площадки и др. болки в поясната област, често ирадиращи надо-
Симптоматиката на ВБ от общи вибрации е лу по крака и с изтръпване на пръстите му. Обек-
представена от няколко синдрома. тивно са налице положителни разтежни фено-
Полиневритен синдром предимно със се- мени, болезненост в паравертебралните точки
тивна и автономна симптоматика в крайниците на Valleix според нивото на засегнатите гръб-
(т.нар. вегето-сензорна полиневропатия). Проя- начномозъчни структури и отпадни сетивни раз-
вява се с изтръпвания на пръстите предимно но- стройства по коренчев тип в съответните дер-
543
матоми. Много рядко се наблюдават периферни Централен отоневрологичен синдром
парези (хипотония или хипотрофия на увредени- (вестибулопатия). При централните вести-
те мускули според засегнатите гръбначномозъч- буларни нарушения се наблюдават главобо-
ни коренчета), както и отслабен Ахилов или ко- лие, виене на свят, зашеметеност, залитане в
ленен рефлекс. неопределена посока и преходни вестибуло-ав-
Цервикална остеохондроза и симптоматични тономни кризи. Може да се намерят и хоризон-
радикулопатии, деформираща артроза на лакът- тален нистагъм, нестабилност при пробата на
ната става, омартроза или асептични некрози на Ромберг и възбудни вестибуларни прояви. Ус-
костите на гривнените стави със съответна кли- тановяват се автономни нарушения – гадене,
нична симптоматика също се намират нерядко. повръщане, побледняване, изпотяване, проме-
Мускулно-сухожилен синдром. Компле- ни в пулса и артериалното налягане, съчетани с
ксът неблагоприятни фактори, особено пре- вестибуларни разстройства – обикновено пови-
напрежението и неблагоприятният микрокли- шена вестибуларна реактивност при калорич-
мат в комбинация с вибрациите водят често ната и връщателната проба. Често се съобщава
до появата на стенозиращи тендовагинити, и за отслабване на слуха, а при тоналната над-
инсерциопатии (най-често радиален епикон- прагова аудиометрия се доказва намаление на
дилит), раменен периартрит, тендомиози на слуховата острота двустранно и симетрично за
екстензорите на ръката и др. Клиничната им честоти: 4000-6000 Hz. В тези случаи се говори
симптоматика не се различава от тази на про- за слухово-вестибуларен синдром.
фесионалните мускулно-сухожилни синдроми Хипоталамусен синдром. Такъв синд-
въобще. ром, обусловен само от общо вибрационно въз-
Церебрален дисрегулаторен синдром. действие, почти не се среща през последните
Характеризира се с непостоянна (преходна) об- години. Могат да се установят отделни хипо-
щомозъчна симптоматика с функционален ха- таламусни признаци и симптоми при комбини-
рактер, като липсват огнищни неврологични ув- рано въздействие на интензивни общи вибра-
реждания. Налице са дифузно главоболие (без ции, значителен наднормен шум и токсични
гадене и повръщане), несистемен световъртеж, нокси. Най-често се наблюдават невро-цирку-
замаяност, неустойчивост, нарушение на съня, латорни отклонения (хипертензивни реакции,
намалена концентрация на вниманието и от- пристъпи от сърцебиене, промени в сърдечна-
слабване на фиксационната памет, сутрешна та честота) и терморегулаторни и судомоторни
(сомато-психична) астения. В някои случаи на нарушения със симпатиков характер. Често те
преден план са различни автономни (невро-цир- имат пристъпен характер: симпатико-адренал-
кулаторни) разстройства: пулсов лабилитет, ко- ни кризи или по-рядко са от смесен тип – сим-
лебания и нестабилност на артериалното наля- патико/парасимпатикови пароксизми. В други
гане (най-често поява на повишени стойности), случаи се намират отделни ендрокринни раз-
ортостатична хипотония, сърцебиене (понякога стройства: рязко увеличаване на телесното те-
единични „функционални“ екстрасистоли), вазо- гло, нарушения в апетита (булимия, по-рядко
моторна „игра“ (лесно зачервяване и побледня- анорексия), повишена жажда, хипергликемични
ване на лицето, студенина в крайниците), прис- реакции, сексуални разстройства, овариална
тъпна хиперхидроза и др. Липсват отклонения в дисфункция и други. Много рядко се регистри-
биохимичните и хемореологичните показатели, рат признаци, характерни за трофичната (вити-
от невросонографските и импедансните техни- лиго, алопеция, склеродермия и т.н.) или невро-
ки (т.е. не се доказва органична недостатъчност психичната (психастения, депресивни реакции,
на мозъчното кръвообращение). Понякога чрез емоционални кризи) форма. Хипоталамусен
неинвазивните методики за изследване на мо- синдром може да се диагностицира само тога-
зъчната хемодинамика – реоенцефалография ва, когато изброените симптоми се срещат ед-
(вкл. скоростна РЕГ), доплерова сонография на новременно – т.е. комбинираният симптомо-
мозъчните съдове и други, се установяват не- комплекс показва първичното увреждане на
постоянно повишено съдово съпротивление, хипоталамуса.
преходни промени в кръвния ток и асиметрии в Клинико-функционални изследвания. Ос-
количествените показатели дясно/ляво, насоч- новните методи включват доплерова соногра-
ващи за циркулаторна дистония. Може да се на- фия на мозъчните съдове, реоенцефалография,
блюдават и леки отклонения при изследване на ЕЕГ, отоневрологично изследване (вкл.и евоки-
ортостатичната авторегулация на мозъчното рани слухови потенциали), рентгенографии на
кръвообращение. ЕЕГ няма съществено диаг- лумбалния/цервикалния отдел на гръбначния
ностично значение. В някои случаи обаче могат стълб, компютърна томография (при необходи-
да се регистрират изменения в биоелектричната мост), както и методите за изследване, посочени
активност на мозъчната кора и признаци на дис- при ВБ от локални вибрации.
функция в дълбоките мозъчни структури. При Основните клинични признаци и констелации
наличие на генерализирана автономна дистония според стадия на ВБ са:
се намират отклонения в автономния фон и ре- I стадий – дискретни, едва набелязани су-
активност, обикновено в посока на симпатикото- бективни и обективни данни за полиневропатия
ния и повишена симпатикова реактивност, както с автономна и сетивна симптоматика в крайни-
и недостатъчност в автономната регулация на ците, непостоянни вестибуларни разстройства
функциите. или отделни общи автономни прояви.
544
II стадий – изразена и трайна симптомати- номна симптоматика и невро-психичните про-
ка, включваща признаците на основните синд- мени);
роми (изброени по-горе), като според кон- – полиневропатии с различна генеза (недои-
кретната професия може да преобладават мъчни и дисметаболитни, токсични, при колаге-
определени клинични признаци. Например в нози и др.).
клиничната картина на ВБ у кранисти водещ е
централният дисрегулаторен синдром, обикно- Основните критерии за поставяне на ди-
вено в съчетание с вестибуларни нарушения, агноза вибрационна болест са:
ВБ от локални вибрации ВБ от общи вибрации

Доказване на достатъчна среднодневна (min 4 часа) и Доказване на достатъчна среднодневна (min 6 часа) и
обща (min 5 години) експозиция на локални вибрации обща (min 10 години) експозиция на общи вибрации
Констелация от периферни автономни, сетивни, Доказване на комбинация min от два синдрома,
съдови и трофични нарушения в горните крайници и характерни за клиниката на ВБ от общи вибрации
слухови разстройства
Изключване на други болести и състояния, протичащи Прецизна диференциална диагноза – за изключване на
с подобна на ВБ симптоматика – т.е. прецизна болести, протичащи с подобни на ВБ синдроми
диференциална диагноза
Ход на болестта (особено след прекратяване на Динамика на болестта (особено след прекратяване кон
контакта с вибрациите и адекватно терапевтично такта с неблагоприятните производствени фактори и пра
поведение – елиминационен тест) вилно терапевтично поведение – елиминационен тест)
като най-често липсват признаци на полинев- Лечение. Етиологично лечение – отстранява-

ропатия в крайниците. При шофьори на тежко- не на болния от контакта с вибрации чрез вре-
товарни машини, булдозеристи и трактористи менно или постоянно трудоустрояване на ра-
на преден план са лумбалната остеохондроза, бота без вибрационно въздействие съобразно
спондилоза и симптоматичните лумбо-сакрал- стадия на ВБ.
ни радикулопатии, следвани от подобни увреж- Медикаментозното лечение включва:
дания в цервикалната област и ли други костно- Периферни вазодилататори – използват се
ставни дистрофични отклонения в крайниците. миотропни медикаменти със съдоразширяващ
При всички тези професии определено значе- ефект, други периферни вазодилатори, капиля-
ние имат и други съпътстващи вибрациите ри- ротонични средства и др. Най-често се прила-
скови фактори. гат Pentoxifyllinum (Agaprin, Trental, Pentofyllin)
III стадий – разгърната картина на автоном- в доза – 300 до 600 mg/дневно; Naftidrofurilum
на дистална полиневропатия в долните и горни- (Dusodril, Drosunal) по 100-150 mg/дневно;
те крайници (с добавяне и на сетивни и трофич- Cinnarizinum (Cinnarizin, Stugeron) – по 75-100
ни нарушения); упорити и тежки вестибуларни mg/дневно и др. Нестероидни противовъзпали-
кризи и значителен хипакузис – бинауралното телни средства (НСПВС) – намират приложение
намаление на слуховата острота е в средна до най-често: Indometacinum (indometacin) – по 75-
тежка степен, като се установява и в зоните над 100 mg/дневно; Piroxicamum (Piroxicam, Feldene,
и под 4000-6000 Hz; изразени костно-ставни дис- Remoxicam) по 20 mg/дневно; Diclofenac natrium
трофични поражения на гръбначния стълб – (Feloran, Voltaren, Infla Ban) по 75-100 mg/24 часа.
тежка лумбална или цервикална остеохондроза, Комбинирани препарати с изразен аналге-
спондилоза, дископатии с вторични радикулопа- тичен ефект – използват се обикновено при
тии с двигателни нарушения, затегнато проти- началните стадии или при започването на
чане и чести рецидиви; хипоталамусни прояви лечението до получаване на лечебен ефект
– невро-циркулаторни разстройства, хиперглике- от НСПВС. Най-често се прилагат Alcozin,
мични кризи, сексуални нарушения, психастенни Tempalgin, Neuralgin, Sedalgin Neo и Alnagon в
реакции с депресивни елементи и т.н. обичайната дозировка от 2-3 табл./дневно.
Диференциалната диагноза на ВБ се прави Седативни средства и меки антидепресанти с
най-често със следните заболявания: влияние върху автономната нервна система (пре-
– болест на Raynaud; дизвикват вазодилатация, подобряват перифер-
– вторичен синдром на Raynaud (при колаге- ното кръвообръщение). Приложение намират най-
нози, ендокринни и метаболитни заболявания); често: Bellergamin 2,3x1 dr. дневно; Tofisopamum
– компресионни синдроми в горния шиен три- (Grandaxin) – 50-100 mg/дневно; Deanxit по 1 tabl.
ъгълник (thoracic outlet-синдром, хиперабдукци- сутрин и обед и др..
онен или косто-клавикуларен синдром и т.н.); Витамини – включват се витамини от група В
– сирингомиелия; парентерално (мускулно) или различни комби-
– латерална амиотрофична склероза (ЛАС); нирани медикаменти: Neurobex; Vit.B complex;
– деформираща спондилоза с остеохондроза Milgamma N 3x2 до 3x1 caps/дневно; Benfogamma
и симптоматични радикулопатии с непрофесио- 3x1 dr./дневно. Прилагат се също Vit. E или
нална генеза; Geritamin и др.
– неврози (създават диагностични труд- Физиотерапия. Прилагат на топлинни про-
ности в някои случаи поради богатата авто- цедури, късовълнова диатермия, ултразвук,

545
йонофореза, общи вани с хвойна. Полезни са на работоспособност, което налага времен-
също рефлекторният масаж – ръчен или с уре- но трудоустрояване на работа без вибрации,
ди, и лечебната физкултура. Препоръчва се и статично пренапрежение и неблагоприятен
балнеосанаториално лечение. микроклимат. ВБ ІІ стадий обуславя до 50%
Режим и диета. Включва се пълноценно загуба на работоспособност – т.е. временна
хранене – диета А на предпазно-професионал- неработоспособност. Обикновено болните с
ното хранене; добавяне на пектин; избягване ВБ ІІ-ІІІ и ІІІ стадий получават трайно намале-
на тютюнопушене. ние на работоспособността – над 50% за оп-
Експертиза на работоспособността. При ределен период от време (обикновено 1 годи-
ВБ І-ІІ стадий се определят 20-30% загуба на).
1. Андреева-Галанина, Е.Ц. Вибрация и еë значение в гигиене труда. Лен., Медгиз, 1956,189.

2. Боснев, В. Вибрационна болест. В кн.: Инфразвук, ултразвук, шум и вибрации. Под ред. На Д.
Цветков и М.Ангелова. С., мед.и физк., 2007, 252-271.
3. Карастанев, Ив., Н.Митрев, К.Язов. Вибрационна болест. Пловдив, Хр.Г.Данов,1974, 92.
4. Кирков, Вл. Вибрационна болест. В кн.: Професионални неврологични болести. С., Мед.и
физк., 1990, 109-125.
5. Костова, В. Периферни невропатии. С., Инфорум+П, 1996, 119-140.
6. Малинская, Н.Н., Г.А.Суворов, Л.Н.Шкаринов. Шум, Вибрация, ультра- и инфразвук. В кн.: Ру-
ководство по гигиене труда. Под ред. Н.Ф.Измеров, т.І. М., Медицина, 1987, 168-204.
7. Стойнева, Зл. и др. Периферни циркулаторни разстройства при вибрационна патология. – Ан-
гиология и съдова хирургия, ІІ, 1997, 1, 22.
8. Allen, J. et al. Objective testing for vasospasm in the hand-arm vibration syndrome. – Br. J. Ind. Med.,
49, 1992, 688-693.
9. Bleeker, M. (Ed.). Occupational Neurology and Clinical Neurotoxicology. Baltimore-Philadelphia-
Hong Kong-London-Munich-Sydney, Williams & Wilkins, 1994, 253-264.
10. Bovenzi, M. Hand-transmitted Vibration. In: Encyclopaedia of Occupational Health and Safety, 4th
edition. J.M.Stellman (Ed.) Geneva, International Labor Office,1998,50.7-50.10.
11. Clement,D., J.Shepherd (Eds.). Vascular Diseases in the Limbs. Mechanisms and Principles of
Treatment. St.Louis...- London...- Toronto, Mosby-Year Book, 1993, 71-89, 169-86.
12. Gemne, G. Where is the research frontier for hand-arm vibration? – Scand.J.Work. Environ.Health,
20, 1995, 90-99.
13. Honma H., T.Kobayashi, H.Kaji. A Color Atlas of Circulation Disorders in Hand-arm Vibration syn-
drome. Sapporo, Sando Printing Co, 2003,122.
14. Houma, H., et al. Occlusive arterial diseases of the upper and lower extremities found in workers oc-
cupationally exposed to vibrating tools. – Int.J.Occup.Med.Environ.Health, 13(4), 2000,275-86.
15. Laskar, M.S., N.Harada. Assessment of autonomic nervous activity in hand-arm vibration syndrome
patients using time- and frequency-domain analyses of heart rate variation. – Int.Arch.Occup.Environ.
Health, 72,1999,Oct;462-8.
16. Lindblad, L.E., L.Ekenvall. Raynaud‘s Phenomenon of Occupational Origin: Hand-arm Vibration
Syndrome. In: Vascular Diseases in the Limbs. Mechanisms and Principles of Treatment. D.Clement, J.
Shepherd (Eds.). St.Louis...-London... - Toronto, Mosby-Year Book, 1993, 187-98.
17. Pelmear, P. et al. Occupationally-Induced Scleroderma. – J.Occup. Med., 35, 1992, 20-25.
18. Petersen, R. et al. Prognosis of vibration induced white finger: a follow up study. – Occup.Environ.
Med., 52, 1995, 110-115.
19. Seidel, H., M.Griffin. Whole-body Vibration. In: Encyclopaedia of Occupational Health and Safety,
4th edition. J.M.Stellman (Ed.). Geneva, International Labor Office, 1998, 50.2-50.7.
20. Symptomatology and diagnostic methods in hand-arm vibration syndrome: Stockholm Workshop
1986. – Scand.J.Work. Environ. Health, 13, 1987, 271.
21. Taylor, W. The hand-arm vibration syndrome: an update. – Br.J.Ind.Med., 47, 1996, 577-579.
22. Tommasi, G.V. et al. Angioneurosis due to vibrating tools with special reference to plethysmograph-
ic and Doppler vascular diagnosis. – G.Chir, 21, 2000, Jan-Feb; 68-71.
23. Wilder D.G., D.E.Wasserman, M.N.Pope, P.L.Pelmear, W.Taylor. Vibration. In: Physical and Bio-
logical Hazards of the Workplace. Eds.P.H.Wald, G.U.Stake. NY, Van Nostrand Reinhold, 1994, 64-83.
546
А. Савов
Професионална глухота
4.6
Професионалната загуба на слуха може да тури се срещат по-често (80 % от случаите) и
бъде причинена от травми, токсични вещества и най-често са резултат от страничен удар. При
шумово въздействие. тях се увраждат структурите на средното ухо, по-
ЗАГУБА НА СЛУХА рядко на вътрешното. Напречните фрактури са
ПРИ ТРАВМА по-рядко срещани (20 % от случаите) и са резул-
Травмата на ушите може да бъде причинена тат на силен тилен удар. Те обикновено се при-
от широка гама увреждания. Най-честа причи- дружават от тежки вътречерепни наранявания.
на за травматична загуба на слуха е тъп удар Типично за тях е, че преминават през вътрешно-
по главата, който създава пресираща вълна в то ухо и довеждат до пълна загуба на слуха от
черепа. Увреждането на кохлеата след тъпа невросензорен тип и унищожаване на лабирин-
травма на главата хистологично и аудиологич- та. Придружени са от силен световъртеж, про-
но е подобно на това от високочестотна акус- дължаващ седмици, дори и месеци.
тична травма. Фрактурите на темпоралната кост се разпоз-
Катастрофите с МПС се съпровождат с нават клинично по наличието на кръв и церебро-
тъпи травми и са причина за около 50 % от на- спинална течност в ушния канал, или с наличи-
раняванията на темпоралната кост. Сравни- ето на кръв в средното ухо зад ненарушената
телно по-редки са проникващите наранявания m. tympani. Ухо, което е прясно травмирано, не
на темпоралната кост – около 10 % от слу- трябва да бъде овлажнявано.
чаите. Други професионални причини за тези ОТОТОКСИЧНА ЗАГУБА НА СЛУХА
травми са паданията, експлозиите, изгаряния с Повечето ототоксини увреждат ресничните
разяждащи химикали, открит огън или шлак от клетки директно или чрез разрушаване на други
заваряване, който може да проникне в ухото. кохлеарни хомеостатични механизми. В преоб-
Травмите, причиняващи проводна загуба на ладаващата част от случаите, ототоксичната
слуха може да се дължат на хематом на тъпан- загуба на слуха настъпва при употреба на ме-
чето (при положение, че е без фрактура на тем- дикаменти като: аминогликозидни антибиоти-
поралната кост). Ако това е единственото на- ци (напр. гентамицин), диуретици (фуроцемид),
раняване, слухът обикновено се възстановява антинеопластични агенти (цисплатин) и сали-
след няколко седмици. Изгарянията обикновено цилати (аспирин). В производствата със шумна
заздравяват бавно и често се получава хронична работна среда, работниците, лекувани с отото-
инфекция. Силна експлозия с ниво над 180 dB ксични лекарства са изложени на повишен риск, за
може да предизвика руптура на мембрана тим- по-голяма загуба на слуха.
пани. Руптурите обикновено зарастват спонтан- Тежките метали – арсен, кобалт, литий,
но, ако не се развие вторична инфекция. олово, живак и торий, имат доказан ототокси-
Проводна загуба на слуха, продължаваща по- чен потенциал. Други химикали с ототоксично
вече от 3 месеца след нараняването, обикнове- действие са цианиди, бензол, анилинови бои, йод,
но се дължи на остатъчна перфорация на мем- флорофенотан, диметилов сулфоксид, динитро-
браната или на разрушаване на осикуларната фенол, пропиленгликол, метил-живак, калиев бро-
верига. Тези лезии са подходящи за хирургична мат, въглероден дисулфид, въглероден окис, въ-
намеса. глероден тетрахлорид, стирол и толуол.
Нараняванията, причиняващи невросензор- ЗАГУБА НА СЛУХА
на загуба на слух са травми на вътрешното ухо. ПРИ ШУМОВИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ
При сътресение на лабиринта обикновено настъп- Професионалната загуба на слуха вслед-
ва преходен световъртеж, перманентна загуба на ствие на шумови въздействия е бавно протичащ
слуха и тинитус. Терапията е изчаквателна, с ве- процес за дълъг период от време (няколко го-
стибуларни супресанти, даващи симптоматично дини) като резултат на постоянни или интерми-
облекчение на световъртежа. Травмата може да тентни силни шумови въздействия. Професио-
предизвика и руптура на кръглите или овални мем- налната акустична травма е внезапна промяна
брани, водеща до излив на течност от вътрешно- в слуха в резултат на еднократен, силен, импул-
то ухо в средното ухо. Повечето перилимфатич- сен шум, подобен на взрив.
ни фистули зарастват спонтанно. Персистиращо В условията на съвременното производство
перилимфатично течение обаче е трудно за диаг- професионалните слухови увреждания от шум
ностициране и изисква хирургично лечение (реку- се утвърдиха като водещи професионални за-
рентни епизоди със световъртеж и загуба на слух, болявания у нас. Те са на второ място по често-
често свързани с усилена физическа дейност). та след болестите от пренапрежение на опор-
Фрактурите на темпоралната кост обикно- но-двигателния апарат и периферната нервна
вено стават покрай лините, свързващи слабите система. Относителният им дял в структурата на
точки в основата на черепа. Надлъжните фрак- професионалните болести варира от 9 до 15%.
547
Най-голям процент слухови увреждания се слуха. Постоянното излагане на вредни шумови
срещат във възрастовите групи 50-59 г. (64 %) нива е с максимален ефект в зоните на кохлеа-
и 40-49 г. (25 %). Те са по-чести при мъжете, в та, възприемащи високочестотните тонове.
сравнение с жените. Наблюдава се нарастване с Загубата на слуха е най- ранна и силна за чес-
увеличение на трудовия стаж. тоти около 4000 Hz, като разширението надолу
Най-висок е относителният дял на слухови- към речевите честоти (500-2500 Hz) настъпва
те увреждания в черната металургия и добив на след по-продължителна интензивна експозиция.
руда, транспорта, текстилната и трикотажна про- Клиника. Пациентите се оплакват от посте-
мишленост, машиностроенето и металообработ- пенно намаляване на слуха. Най-често оплак-
ващата промишленост, химическата промишле- ване е трудност при възприемане на говора,
ност. особено при съпътстващ фонов шум. Тъй като
Съответно на това застрашени от въздействи- пациентите с професионална загуба на слуха
ето на шума са професии като: металурзи, миньо- имат предимно високочестотни отклонения, те
ри, ковачи, котляри, огняри, нитовачи, стругари, чуват гласните по-добре от съгласните. Това до-
фрезисти, изпитатели на мотори, авто- и авио- вежда до изкривяване на говорните звукове. Фо-
техници, мотористи, тъкачки, механизатори в сел- новият шум, който обикновено е нискочестотен,
ското стопанство, компресористи, и мн. др. маскира по-добре запазената част от слуховия
Патогенеза. Загубата на слуха при шумо- спектър и още повече затруднява разбирането
ви въздействия е резултат от травма на сен- на речта. Загубата на слуха често се придружа-
зорния епител на кохлеата, като се увреждат ва от тинитус – най-често пациентите го описват
стереоцилиите на ресничестите клетки. като високочестотен тон (звънтене), но понякога
При острата акустична травма на лабирин- е по-нисък, като бръмчене, духане, съскане или
та акустичното действие на мощния звук е съ- дори без тон (цъкане или щракане). Това усеща-
четано с това на ударната вълна. Разместват не може да бъде прекъсващо или постоянно и
се елементите на вътрешното ухо, настъпват обикновено се задълбочава. Поради тинитусът
кръвоизливи, трофични нарушения и по-късно пациентите, се оплакват от неспособност да зас-
дегенеративна дистрофия на Кортиевия орган, пят или да се концентрират в тиха стая.
ганглийните клетки и нервните влакна. При изследване с камертон, пациентът има
При хроничната акустична травма основни- въздушна проводимост по-добра от костната
ят патогенетичен механизъм се свежда до про- проводимост – невросензорна загуба на слуха.
мени във вътрешното ухо; ендолимфатичен Когато се използват серийни камертони от 512
хидропс на фона на невровегетативна съдова до 4096 Hz, често има забележимо намаляване
дистония, метаболитни и структурни промени на слуха в по-високите честоти. Аудиометрич-
в Кортиевия орган, утрикулуса, сакулуса и полу- ното изследване обикновено показва двустран-
окръжните канали. По-късно се наблюдават раз- на, главно високочестотна невросензорна загу-
лични по степен на изразеност дегенеративни и ба на слуха с максимален спад на праговете на
атрофични процеси в тези образувания. чистите тонове около 4000 Hz. Тъй като най-ва-
Сензорните и психични отклонения в резул- жните прагове за разбиране на човешката реч са
тат на шумовото въздействие довеждат до между 500 и 3000 Hz, не започва значително на-
значително увеличаване на нивото на кортизо- маляване на разбирането и възприемането на
ла в плазмата, увеличение на минутния обем и речта. Степента на речевата дискриминация е
сърдечната дейност, както и до повишаване на нормална в началните етапи на слуховата загу-
кръвното налягане. Шумът способства за уве- ба, но може да се влоши с прогресивната загуба
личаване нивото на адреналина и норадрена- на слуха.
лина в периферната кръв. Успоредно с това се Трайни слухови промени настъпват най-чес-
наблюдава спазъм на кръвоносните съдове на то между 4-тата и 10-тата година от трудовия
кохлеата, особено на спиралните съдове на ба- стаж. Те са симетрични или почти симетрични,
зиларната мембрана и стриа васкуларис. но в някои случаи са възможни малки разлики
Въздействието на шума променя серумно- между двете уши, ако работната поза подлага на
биохимичното равновесие, функцията на жлези- по-силна експозиция едното ухо.
те с вътрешна секреция и имунно-биологична- Вредното влияние на шума върху централна-
та реактивност. та и вегетативната нервна система и другите ор-
Под въздействието на надпраговия енергиен гани и системи се проявяват при интензивност
звуков стимул и в зависимост от времетраене- на шума значително по-ниска от тази, предиз-
то на звуковото налягане, нивото на гликогена викваща трайни слухови изменения. Функцио-
в сетивната клетка в началото се повишава, а налните смущения на ЦНС предшестват проява-
по-късно спада. Подобни отклонения се устано- та на трайните слухови изменения и са особено
вяват и в активността на ензими, свързани с чести при по-младите (новопостъпили) работни-
биологичното окисление. ци, работещи в шумна среда. В началото на тру-
Рискът от нарушаване на слуха е свързан с довия стаж много чести са оплакванията от шум
продължителността и интензитета на експо- в ушите, главоболие, неспокоен сън, нервност,
зицията, но и с генетичната склонност (подат- непостоянен световъртеж. Те са леки, ревер-
ливост) към шумова травма. Продължителна зиблени, с характер на слухова умора. По-изра-
експозиция (над 8 h дневно) на звукове с интен- зени са в края на работната смяна и на работ-
зивност над 85 dB/A предизвиква увреждане на ната седмица. Субективният шум в ушите има
548
най-често високочестотна характеристика. В на- вродинамични изследвания показват значител-
чалото той е с прекъсвания, впоследствие става но удължаване на латентното време при зрител-
постоянен. Интензитетът му се движи от 5 до 10 но-двигателна реакция. При ЕЕГ изследване се
dB с честота около 4000 Hz. В по-късните стадии регистрира характерна нисковолтажна биоелек-
шумът става силен (от порядъка на 25-30 dB), трична активност с доминиращи бавни вълни и
смущава съня на болния и поражда неврастен- висока инертност, стигаща до пълна ареактив-
ни оплаквания. ност при светлинни дразнения.
В протичането на шумовата глухота се на- Всичко това обуславя нова нозологична еди-
блюдава известна фазовост. В началото прева- ница – шумова болест (Андреева-Таланина - Е.
лират общите оплаквания: отпадналост, главо- Ц., 1972), чиято самостоятелност все още е дис-
болие, състояние на депресия и шум в ушите кутабилна. Клиничните и прояви се свеждат до
(фаза на привикване). Тя продължава най-често няколко синдрома:
от една седмица до няколко седмици или месе- – вегетативно-съдов;
ци. Следва фазата на най-добрата поносимост. – астено-вегетативен;
Нейната продължителност зависи от шумовия – хипоталамичен и
интензитет. Тази фаза може да се задържи с го- – синдром на дисциркулаторна енцефалопа-
дини и след това да се последва от фазата на тия.
срива (критичен период). По-късно отново се по- В зависимост от експозицията и характера
явява едно забавяне в протичането на слуховото на шума отделните синдроми могат да бъдат по-
увреждане (фаза на насищане). силно или по-слабо изразени, а в отделни слу-
В практиката се срещат три форми на профе- чаи някои от тях въобще може да липсват.
сионално увреждане на слуха: Обобщено основните характеристики на про-
– изолирано поражение на вътрешното ухо, фесионалната загуба на слуха вследствие шу-
което прогресира с трудовия стаж; мови въздействия са следните:
– комбинирано поражение на вътрешното и – винаги са засегнати сензоневралните клет-
средното ухо и ки на вътрешното ухо.
– хроничен катар на средното ухо със симпто- – почти винаги увреждането е двустранно.
ми на дразнене на вътрешното ухо и пристъпи от Аудиометричните показатели са сходни билате-
световъртеж от типа на Мениеровата болест. рално.
Приети са три степени на професионален – почти никога увреждането не предизвиква
слухов неврит: профундна загуба на слуха. Обикновено ниско-
І-ва степен – намалението за 4000 Hz достига честотните граници са около 40 dB, а високочес-
до 35dB, а за ниските честоти – до 10 dB; тотните – около 75 dB.
ІІ-ра степен – съответно до 45 dB и до 15 dB и – след като действието на шума е прекъсна-
ІІІ-та степен – намалението на слуха за 4000 то, по-нататъшното прогресиране на загубата на
Hz е до 50 dB и за ниските честоти до 20 dB. слуха е незначително.
Отоскопичната картина е обикновено нор- – предишни увреждания вследствие шумови
мална. Често се наблюдава съдова инекция на въздействия не предизвикват по-голяма чувст-
тъпанчевата мембрана. При дългогодишни ра- вителност към бъдещи шумови въздействия. Ако
ботници се откриват мътнини и хлътване на тъ- прагът на слуховото възприятие расте, степента
панчетата, а честотата на хроничните отити и су- на по- нататъшното понижение на слуховата се-
хите перфорации на тъпанчетата е по-голяма от тивност намалява.
тази при неработещи при шум. – най-ранните увреждания на вътрешно-
Неспецифичното (екстрааурално) дейст- то ухо рефлектират в загуба на слуха при 3000,
вие на шума върху организма се характеризира 4000 и 6000 Hz (обикновено най-висока степен
с разнообразни промени в други органи и систе- се получава при 4000 Hz). За увреждане на слу-
ми. Това се отнася особено за централната и ве- ха извън границите на 3000-6000 Hz е необходи-
гетативна нервна система, храносмилателната мо по-дълго време на въздействие.
система, жлезите с вътрешна секреция, сърдеч- – при постоянно излагане на шум, загубата на
но-съдовата система. слуха при 3000, 4000 и 6000 Hz обикновено дос-
Шумът предизвиква учестяване на пулса и тига максимална степен след около 10-15 годи-
дишането, промени (повишаване) на артериал- ни.
ното налягане, увеличаване на интракраниално- – при работници от „шумни“ производства и
то налягане, промени в стомашната перисталти- професии вестибулометричното изследване по-
ка и стомашната секреция и др. казва спонтанна вестибуларна симптоматика
Обективното изследване показва: най-често (статокинетични отклонения и нистагъм). Преоб-
тремор на ръцете и клепачите, снижени корне- ладават увреждания на вестибуларния апарат
ални, сухожилни и коремни рефлекси, нистагмо- от периферен тип, вследствие спазъм на съдо-
ид, хипоестезии, снижен вибрационен усет, нама- вете в лабиринтната съдова система и настъп-
лена яркост и продължителност на демографски ващи промени в рецепторите на слуховия и вес-
реакции и инверсии, окулокардиални и ортокли- тибуларен анализатори.
ностатични рефлекси. Диагноза. От важно значение е подробно сне-
С въздействието на шума се свързват про- та анамнеза – изяснявяне на професионалния
мените в настроението и известно задържане фактор (вкл. минали професии); прекарани в ми-
на интелектуалните процеси. Функционални не- налото заболявания, предшестващо лечение с
549
ототоксични и вестибулотоксични медикаменти и Диференциална диагноза. Трябва да се из-
др; данните от ототоксичното изследване и тези ключат следните нарушения: старческо оглуша-
от акуметричното (камертонално) и аудиологично ване (пресбиакузис); наследствена невросензор-
изследване на слуха, както и вестибулометрията. на загуба на слуха; метаболитни разстройства
Степента и характерът на професионални- – диабет, нарушена функция на тироидната жле-
те слухови увреждания и експертизата на трудо- за, бъбречни заболявания, автоимунно заболява-
способността се решават с помощта на различ- не; кохлеарна отосклероза (фамилна обремене-
ни м е т о д и за и з с л е д в а н е на слуха. ност); внезапна невросензорна загуба на слуха;
О б и к н о в е н и т е методи са лесно при- васкуларни нарушения (внезапна загуба на слуха
ложими, но с малка информативност (изследва- от запушване на кръвоносни съдове или мигре-
не на слуха с камертони, с шепотна и разговорна на); заболявания на централната нервна система
реч и др.). – тумори на малкия мозък и Варолевия мост; де-
С п е ц и а л н и т е методи за изследване на миелинизиращите заболявания (напр. мултипле-
слуха са по-надеждни. Аудиометрията е основна- на склероза); мениерова болест и вариантите ѝ;
та методика за определяне на степента, характе- Прогноза. Развитието на професионални-
ра и нивото на увреждане на слуховия орган. те слухови увреждания зависи от интензивност-
Използват се методите на тоналната (праго- та и честотата на шума, характера на токсичните
ва и надпрагова) аудиометрия – субективна ау- нокси, продължителността на ежедневното въз-
диометрия, на обективната и говорната аудио- действие, условията на труд и от индивидуални-
метрия. те особености на организма. Първоначално ув-
При т о н а л н а т а п р а г о в а а у д и о - режданията са функционални и възвратими, но
м е т р и я се използват различно моделирани чис- по-късно стават трайни и почти невъзвратими.
ти тонове като акустични сигнали (от 125 до 8000 Лечение. Лечението е каузално и симпто-
Hz) и се определя минималният праг на слуха за матично. Усилията са насочени към регулира-
въздушната и костна проводимост за всяко ухо. не на възбудните процеси в кората на главния
Тоналната надпрагова аудио- мозък. Прилагат се седативни и психолептичч-
м е т р и я има по-голямо топико-диагностично ни средства (Diazepam, Dimenhydrinat, Elenium,
значение. Определя се характерът на възприя- Lexotan, Deanxit, Nootropil и др.). За подтиска-
тията на акустичните сигнали с надпрагов интен- не на повишения тонус на парасимпатиковата
зитет и специално деформациите в интензитета вегетативна нервна система се прилагат 0.1%
на звука, известно като „рекруитман феномен“ Atropin, корови седатива (Scopolamin 0.5%). До-
(ускорено нарастване на гръмкостта). Най-често бър ефект има Galantamin (Nivalin) /0.25 %, как-
се използват надпраговите проби (тестове) на: то и укрепващи средства (желязосъдържащи,
Фаулър – измерване на изравняването на гръм- арсенови, калциеви препарати и др.), тонизира-
костта; Лангенбег – измерване ефекта от заглу- щи нервната дейност и обмяната средства, ви-
шаването; Кархард и Кииц – измерване на адап- тамините (А, В, С, Е), Atrifos, Cocarboxilase и др.
тацията и умората. Надпраговите тестове имат Те се съчетават с венозно прилагане на глюко-
значение за ранната диагноза, тъй като много за (40%, 40 cm3) и витамин С (5 cm3), Mannitol и
рано се позитивират. др, при което се постига дехидратиращ ефект и
Г о в о р н а т а а у д и о м е т р и я е важен се засилват окислителните процеси. Успоредно
допълнителен метод за изследване на слуха. с това се препоръчват физиотерапевтични про-
Използва се специално подбран, фонетично ба- цедури (електрофореза с Kalii jodati, Ephedrini,
лансиран говорен материал от думи, числа, из- масажна яка и др.), подходящ хигиенно-битов
речения. Методът е надпрагов тест с важно зна- режим, физкултурни занимания, туризъм и др.
чение за експертизата на трудоспособността, Лечението на настъпилите трайни увреж-
позволяващ да се оцени комбинирано функция- дания е трудно. Не съществуват специфични
та на кохлеарните отдели на слуховия анализа- средства за терапевтично въздействие, а само
тор и на коровите отдели на речта и слуха. средства, които действат протективно и симпто-
О б е к т и в н а т а а у д и о м е т р и я е ос- матично. Широко се прилагат съдоразширяващи
нована на регистрацията на различни двигателни средства (Sadamin, Cavinton, Stugeron, Trental,
и вегетативни реакции или биоелектрични потен- Radecol, Dibazol, Divascan, Euphyllin и др.). До-
циали, възникващи в отговор на звуково дразнене. бри резултати се получават от приложението на
Методите на импедансметрията дават информа- Ac. Glutaminici, Nivalin, Strichnin, Papaverin, вита-
ция за предрецепторната, рецепторната и корен- мини от група В (В1, В6, В12, В15) и др.
чево своловата част на слуховия анализатор. Трудова експертиза. Важно условие за точ-
Слуховите предизвикани потенциали (ERA), ността на експертното заключение при профе-
които възникват на различни слухови нива, се сионалния слухов неврит е прецизното опреде-
регистрират в клиничната практика чрез съ- ляне на слуховата загуба. Бинауралната загуба
временна компютърна електрофизиологична и на слуха в проценти се определя по специална
електроакустична апаратура. формула (Fletcher). До 10% бинауралната загу-
За преценка на общото шумово въздействие ба на слуха за честотите 500, 1000, 2000 и 4000
са необходими: неврологичен преглед, ЕЕГ, ре- Hz се определя като начална степен на профе-
ограма, невро-вегетологично и някои други спе- сионален слухов неврит; от 10 до 20 % загуба –
циализирани изследвания – стомашни функции, като лека степен; от 20 до 30 % – средна степен;
показатели на сърдечно-съдовата система. над 30 % – тежка степен.
550
Д. Димов (1986) предлага слуховата загуба При тежко чуване, практическа глухота и глу-
да се определя като средна стойност (в dB) от хота трябва винаги да се изпраща бързо извес-
стойностите на слуховите прагове на четирите тие уч. Ф. № 58 до НОИ и случаят да се обсъжда
основни честоти – 500, 1000, 2000 и 4000 Hz (по- в районната ТЕЛК след анкета.
лето на социалния слух). Различават се 4 степе- Профилактика. Основна профилактична за-
ни на слухова загуба: дача е премахването или намалението на шума
І степен (до 30 dB) слухът е социално адек- чрез санитарно-техническа профилактика – за-
ватен. Работниците са трудоспособни за шумно- мяна на шумни машини с по-безшумни; техни-
то производство, но при условие на динамично ческа профилактика на машините; обграждане
наблюдение. Аудиометрия се прави един път го- с шумозащитни екрани и изолиране със звуко-
дишно. Необходимо е да се провежда индивиду- поглъшателни материали и т. н.
ална профилактика. Професионален характер Съществено значение имат и личните профи-
на заболяването не се приема. лактични мерки – вътрешни и външни антифони,
При ІІ степен се касае за тежко чуване (слу- шлемофони.
ховата загуба е 30-60 dB на по-добре чуващото Почивката в извъншумна обстановка спома-
ухо): га за възстановяване на слуховата сетивност.
а) при 30-45 dB слухова загуба е необходимо Организират се стаи за отдих и се привеждат на
трудоустрояване без снижение на квалификаци- безшумна работа лицата с прогресивно нама-
ята, динамично наблюдение и лечение от ото- ление на слуха. Правилен медикопрофесиона-
риноларинголог. Срокът на трудоустрояване е лен подбор – хроничните катарални, адхезивни
индивидуален, в зависимост от резултатите на и гнойни заболявания на ушите са противопо-
лечението; казани за работа при условия на шум. Проти-
б) при слухова загуба 45-60 dB има затруднен вопоказание за работа са и неврозите, хипер-
социален контакт, ограничена трудоспособност тоничната болест и други кортико-висцерални
за професията при наднормен шум или се опре- заболявания.
деля 3-та група инвалидност. Периодичните медицински прегледи са 1 път
в) практическата глухота (загуба 60-90 dB). годишно, с участието на оториноларинголог и
При тези работници се провежда слухопроте- невролог и извършване на аудиометрично из-
зиране или им се дава ІІІ група инвалидност по- следване. Препоръчва се диета А на предпазно-
жизнено. При над 90 dB слухова загуба може да професионалното хранене.
се работи в шумно производство, понеже такива Лекарствените ототоксини трябва да бъдат
работници практически нямат слух и не се нуж- предписвани в минимални дози, достатъчни за
даят от профилактика. терапевтична ефективност. Трябва да се избягва
В. Е. Остапкович и Н. И. Пономарьова (1979) едновременното приложение на различни отото-
предлагат също подобни критерии за оценка на ксични агенти, когато това е възможно с цел из-
слуховата функция (табл. 1). бягване на синергичен ефект.
Табл. 1. Критерии за оценка състоянието на слуховата функция

(В. Е. Остапкович и Н. И. Пономарьова)
Тонална прагова аудиометрия Речева аудиометрия
Степен на загуба на
слуха Загуба на слу-
Загуба на слуха при
ха при 4000 Hz и Праг 50% раз- Праг 100% Възпри-
звукови честоти 500,
граници на въз- бираемост разбирае- емане на
1000 и 2000 Hz /ср.
Оценка на слуха можни отклоне- в dB мост в dB шепот в m
аритм. в dB
ния в dB
1 2 3 4 5 6
І. Практически норма-
1-5 50 + 20 30-35 40-45 6 +1
лен слух
ІІ. Начални прояви на
6-10 50 + 20 30-40 45-50 5+1
кохлеарен неврит
ІІІ. Кохлеарен неврит с
лека степен на отслаб- 11-12 60+ 20 35-45 50-60 4+ 1
ване на слуха
ІV. Кохлеарен неврит с
умерена степен на от- 21-30 65 + 20 45-55 60-75 2+ 1
слабване на слуха
V. кохлеарен неврит
със значителна степен 31-45 70 + 20 55-70 75-90 1 + 0.5
на отслабване на слуха
551
1. Апостолов Хр., Ал. Бегов. Професионални заболявания на слуховия и вестибуларен анали-

затор, и на горните дихателни пътища. В кн: Професионални заболявания в оториноларингологията,
под ред. Вл. Павлов, София, Мед. и физк., 1981, 25-88 и 114-120.
2. Кехайов Ат., Савов А. Увреждания на слуховия анализатор и на организма от шум. В кн: Про-
фесионална патология, под ред. Алексиева Цв., Кр. Киряков, София, Мед. и физк., 1982, 156-163
3. Остапкович В.Е, А. Б. Брофман. Профессиональные заболевания ЛОР органов, Москва, Ме-
дицина, 1982, 287 с.
4. Савов А. Професионални увреждания (заболявания) на слуховия и вестибуларния анализатор
от шум – в кн. Инфразвук, ултразвук, шум и вибрации, под ред. Цветков Д., М. Ангелова, София, Мед.
и физк., 2007, 126-137.
5. Шишков А. Аудиометрия, София, Мед. и физк., 1980, 115 с.
6. Laurens D. Fechter, Combined Effects of Noise and Chemicals. In: Occupational hearing loss,
Philadelphia, 1995 Vol. 10, 609-623
7. „Le depistage precoce des maladies professionelles“ – Organisation mondiale de la sante (Geneve),
1989, 285p.
8. Marsel-Andre Boillat, P. Jacobsen, P. L. Pelmear – The Ear, In: Encyclopaedia of Occupational
Health and Safety, ed. J. M. Stellman, ILO, Geneva, 1998, Vol. І, 11.2 – 11.8.
9. Occupational noise- induced hearing loss. J. Occup. Med., 31, 1989, №12, 996.
10. Rees T., L. Duckert. Hearing loss and other otic disorders. In Tehtbook of Clinical, Occupational and
Environmental Medicine, ed. by C. Rosenstock. Philadelphia: WB Saunders, 1994.
11. Riback L.P. Hearing: The effects of chemicals, Otolaryngology – Head and Neck Surgery, 1992.
106:677-686.
552
А. Савов
Професионални увреждания
на вестибуларния анализатор
4.7
Професионалните увреждания на вестибу- Вестибуларният анализатор е интимно
ларния анализатор настъпват при резки (внезап- свързан с вегетативната нервна система (пара-
ни) или продължителни наднормени въздейст- симпатикусовия ѝ дял), а посредством Дайтерс
вия на: производствен шум; вибрации; токсични спиналния път, задното надлъжно снопче, рети-
вещества; скорост; ускорение; атмосферно наля- куларната формация и други проводни системи
гане (отобаротравматизъм); йонизиращи, елек- с останалите черепно-мозъчни нерви, предни-
тро-магнитни, оптокинетични въздействия, безте- те рога на гръбначния мозък и др. При значител-
гловност и други. ни надпрагови дразнения настъпват отклонения
Застрашени професии. Основните риско- в мускулния тонус (крайници, туловище), тонуса
ви производства и професии с по-чести забо- на храносмилателната система, промени в се-
лявания на вестибуларния апарат са: в тек- румно-биохимичното равновесие, ензимната ак-
стилната промишленост, строителството, тивност, жлезите с вътрешна секреция, сърдеч-
рудодобива, машиностроенето, дърводобива и но-съдовата дейност и др.
дървопреработвателната индустрия (работа Вибрациите са адекватен дразнител на ве-
с компресори, вибросвредели, електротриони стибуларния анализатор. В производствени ус-
и др), селското стопанство, транспорта (вода- ловия обикновено те се придружават от интен-
чи на МПС, работещи във въздухоплаването), зивен шум с различен спектър от линейни или
кесонни работници, аквалангисти, спортисти, ъглови ускорения (при общи вибрации).
токсични производства, работа в космоса. Установяват се определени реакции от
Вестибуларният анализатор се формира страна на ганглийните клетки и невроепитела
първи в ембриогенезата и по своето сложно ус- на вестибуларния апарат от дегенеративно-
тройство, тесни връзки с централната нервна атрофичен характер – хиперемия, оток, пикно-
система и функционални свойства, се различава за, децентрализация на ганглийните клетки на
рязко от всички черепно мозъчни нерви: той е ед отолитовия апарат.
на от главните системи, стабилизиращи поло- Общите вибрации предават върху ендолим-
жението на центъра на тежестта в организма фата високи надпрагови ускорения, които в ре-
и осъществяващи постоянен контрол на опорно- зултат на продължително въздействие пре-
двигателния и очедвигателния апарат, с което дизвикват дегенеративно-атрофични промени.
осигурява сложната функция на равновесието. Патогенетична основа са нарушенията на ве-
Периферната част на вестибуларния анали- гетативно-съдовите рефлекси на различни ин-
затор се намира в пирамидалната част на тем- теграционни нива в централната нервна сис-
поралната кост. Рецепторите му са представе- тема. Общата невровегетативна дистония
ни от трите полуокръжни канали, разположени в обуславя такива преходни явления, като хипото-
три взаимноперпендикулярни равнини и от ото- ния – хипертония, брадикардия – тахикардия. В
литовия апарат, съставен от сакулуса и утри- същото време тя причинява и смущения в микро-
кулуса. Цялата система е изпълнена от ендо- циркулацията на редица паренхимни органи, как-
лимфа и при нейното движение в резултата на то и чести преходни нарушения на лабиринтно-
ъглови (връщателни) или праволинейни ускоре- то кръвообръщение.
ния се генерират потенциали в невросензорни- При резки колебания на атмосферното на-
те клетки на купуло-макуларния апарат. лягане настъпват разнообразни изменения на
Патогенеза. При въздействие на небла- вътрешното ухо. Срещат се при кесонни работ-
гоприятни професионални фактори върху ве- ници, подводен спорт, изследователи на големи
стибуларния апарат възникват многообраз- морски дълбочини, на морския шелф, работещи
ни отклонения във всички функции на организма във въздухоплаването, космоса. Детонационна-
(соматични и вегетативни) поради обширните та травма е свързана с работа с взривни веще-
междуцентрални нервни връзки с централната ства.
нервна система. При кесонната болест страда сакулусът.
Във в е с т и б у л а р н и я о т д е л на лаби- Компресията и декомпресията са адекватни
ринта по-съществени промени се регистрират дразнители на сакулусовия рецепторен апарат.
в областта на предверието, специално в саку- При тези условия настъпва хидропс в лабирин-
луса, а в полуокръжните канали – в сагиталния и та, а при декомпресия може да се получи газова
хоризонталния канали. емболия от освобождаващия се азот.
Намерени са ултраструктурни промени в ре- Клиника. Вестибуларният апарат страда по-
цепторните клетки на вестибуларния анализа- слабо от шум в сравнение със слуховия анали-
тор – вакуолизация на цитоплазмата, леки про- затор. При силен шум и неадаптирани още ра-
мени в преганглионарните миелинови нервни ботници се получават явления на световъртежи,
влакна, ядрени лезии. нарушение на равновесието, затруднена спо-

553
собност за ориентация, особено към края на ра- кулуса (кръвоизливи, атрофия и дегенерация на
ботния ден. Тези оплаквания изчезват след по- невросетивния епител). Проявяват се три форми
чивка или след адаптация на вестибуларния на вестибуларни нарушения: периферна, цен-
апарат. При продължително и повтарящо се шу- трална и смесена.
мово въздействие обаче, могат да се получат Клиническите характеристики са:
трайни увреждания. – липса на реакции при калорична и връща-
Клиничните изследвания показват индиви- телна стимулация;
дуална специфика на ответните нистагмени ре- – дисоциация между връщателна и калорич-
акции. При продължително шумово въздейст- на проба (белег на ретролабиринтно увреждане);
вие в 20 % от случаите е наблюдаван спонтанен – позиционен синдром (комоционен синдром)
нистагъм. Възбудимостта на вестибуларния ана- – вегетативни реакции;
лизатор обикновено се понижава, което се ма- – вестибуло-вазомоторни реакции – диенце-
нифестира с депресия на нистагмоотреагиране- фало-вегетативни симптоми, декомпенсация на
то (експерименталният постнистагъм и особено вестибуло-вазомоторните механизми на главния
този при калорична стимулация). мозък.
По-характерните клинични прояви се изра- Вестибуларният анализатор се уврежда при
зяват в намалена продължителност, честота и производствени интоксикации с олово, ар-
скорост на бавната фаза на калоричния и по- сен, живак, сребро, фосфор, манган, въглероден
ствръщателен нистагъм; отпадане на бързата окис, въглероден двуокис, бензинови пари, рабо-
компонента; асиметрия; поява на дисоциирани та с бензол, анилин, бои, ацетон, алкохол, нико-
реакции; промени във вестибуло-сензорните и тин, които са невросъдови отрови. Има два ме-
вестибуло-вегетативните реакции; дисхармонич- ханизма на въздействие. При острите отравяния
ност на рефлексите. токсичните вещества действат директно върху
При вибрационната болест световъртежни- структурите на вътрешното ухо – дегенерация
те оплаквания са в три симптомокомплекса: на клетките или върху кръвоносните съдове –
– с усет за нарушено равновесие при различ- хиперемия, кръвоизливи, атеросклеротични про-
но положение на главата, без обективни вести- мени и др., което влошава трофиката на специ-
буларни симптоми; ализирания епител.
– с неустойчивост на опората на тялото; Уврежданията са двустранни и на различни
– с типичен лабиринтен световъртеж. нива (рецепторно, ганглия, латерално-вестибу-
Обективни клинични признаци са: ларно ядро, малкомозъчни вестибуларни струк-
– спонтанен нистагъм, позиционен нистагъм, тури, вестибуларни връзки, ретикуларна форма-
хипорефлексия (хронична вибрационна травма); ция на средния мозък и др).
– дисоциация между калорична и връщател- Клиничната картина включва: световъртеж,
на проба (белег на високо диенцефално увреж- спонтанен нистагъм, двустранна хипорефлеск-
дане на вестибуларните центрове и пътища); сия на лабиринта или пълно отпадане на вести-
– феномен на плаващите движения на очните буларната функция (олово), погледни парези
ябълки (след вестибуларно дразнение, в среда- (живак), стволови и ядрени увреди (въглероден
та и в края на експерименталния нистагъм); окис), увреждане на отолитовия апарат (анилин).
– нарушена ритмика на нистагъма (центра- При острите отравяния вестибуларната криза
лен белег на вестибуларно нарушение); се явява на фона на общата интоксикация, а при
– изпадане на бързата компонента на ниста- хроничната тя протича бавно, не е много изявена,
гъма (централен белег за увреждане на вестибу- с преходен световъртеж, нестабилност, нистагъм.
ларните пътища и центрове) – ранен белег за ув- Методи на изследване. След отчитане на
реждане на централната нервна система. анамнестичните данни за характера на вестибу-
При комбинирано въздействие на шум и ларния световъртеж, нарушеното равновесие,
вибрации се развива синдром на централно ве- вестибуло-вегетативни и вестибуло-соматич-
стибуларно нарушение. Той протича успоредно с ни реакции се прави пълно отоневрологично из-
церебралната форма на вибрационна болест, а следване, което включва:
в някои случаи я предшества. Често се наблюда- – ОРЛ преглед;
ват прояви от страна на отолитовата система и – аудиометрично изследване – тонална пра-
комбиниране на симптомите на позиционни на- гова, надпрагова, говорна аудиометрия, обек-
рушения. тивна аудиометрия, импедансметрия;
Има две клинични форми на баротравмата: – изследване на най-специфичния симптом
остра и хронична. Острата баротравма се про- – нистагъм (спонтанен и провокиран): с очилата
явява с Мениероподобен синдром (шум в ухото, на Бартелс и Френцел и изследване на експери-
намален слух, световъртеж, нистагъм, статоки- менталния нистагъм след вестибуларни дразне-
нетични отклонения по хармоничен тип, гадене, ния: оптокинетични (оптокинетичен стимулатор),
повръщане, изпотяване, пребледняване, колапс). термични (студена и топла калорична проба),
При хроничната форма преобладават хиперреф- пробата на Фицджералд-Холпайк, връщателни
лекторните реакции при калорична провокация (нистагмография), ускорителни (с точно дозира-
на лабиринта. ни положителни и отрицателни ъглови ускоре-
Детонационната травма възниква при бър- ния и постоянни скорости);
за, внезапна компресия (взрив). Характерни про- – изследване на статокинетиката (постуро-
мени настъпват в полуокръжните канали и утри- графия) – показалечна проба на Барани, проба
554
на Ромберг, сляпа походка на Бабински- Вайл, кинетични и вегетологични нарушения. Работни-
проба на Унтербергер; ците са временно нетрудоспособни до настъпва-
– прецизни стабилографски методи; не на компенсация.
– кранио-корпография (по Клаусен); В стадия на декомпенсация се установява
– статична и динамична стабилография (ста- спонтанен нистагъм. Работниците са временно
тичната атаксия се изследва със специална нетрудоспособни за всякакъв вид работа. Про-
платформа и датчици за 1 min – 30 s с отворени вежда се съответна терапия и наблюдение в ста-
и 30 s със затворени очи; динамичните наруше- ционар.
ния се изследват с Унтербергерограма – в ъгло- При едновременно увреждане на слуховата и
ви градуси); вестибуларната функция експертизата се прави
– изследване на възприятията за простран- комплексно.
ство, време и движение (Ат. Кехайов); Ако тези увреждания се развиват при мла-
– изследване на обонятелната и вкусова ди работници и за сравнително кратък срок, при
функция. съпътстващи професионални заболявания на
Трудова експертиза. В стадия на компенса- нервната система, при кохлеарен неврит със
ция липсва спонтанна и латентна вестибуларна значителна степен на понижение на слуха и чес-
симптоматика. Работниците са трудоспособни, ти вестибуларни кризи, по-нататъшна работа
но е необходимо внимание при определени про- при шумови въздействия е противопоказана. Не-
фесии (кранисти, багеристи, шофьори и др). обходима е преквалификация и рационално тру-
В стадия на субкомпенсация се установява доустрояване (с или без група инвалидност за
латентен нистагъм, позиционен нистагъм, стато- професионално заболяване).
1. Иванов Ив., Д. Димов – Професионални заболявания на вестибуларния анализатор. в кн.

Професионални заболявания в оториноларингологията, под ред. Павлов Вл., София, Мед. и физк.,
1981, 95-107.
2. Кехайов Ат. Вестибуларен анализатор. в кн. Ръководство по отоневрология, под ред. Ат. Ке-
хайов, София, Мед. и физк., 1982, 90-153.
3. Baloh, R.W., V. Honrubia. Clinical Neurophysiology of the Vestibular System. Philadelphia: FA Davis,
1990
4. Beyts, J.P. Vestibular rehabilitation. In Adult Audiology, London, 1987
5. Head, P.W. Vertigo and barotrauma. In Vertigo, ed. M.R. Dix and J.D. Hood, Chichester: Wiley, 1984
6. Yardley L. Equillbrium. In: Encyclopaedia of Occupational Health and Safety, ed. J. M. Stellman, ILO,
Geneva, 1998, 4 ed., vol. І, 11.8-11.10
555
5
прахови болести
на дихателната система
Е. Петрова
Пневмокониози. Силикоза
5.1
5.1.1. Пневмокониози. Обща част. форми“ на пневмокониози (силикоза, азбестоза,

смесени пневмокониози от минерални и метал-
Развитието на биологията, молекулярната съдържащи прахове, антракоза). В бъдеще се оч-
медицина, генетиката, електрониката и въвеж- акват пневмокониози от работа в малки и средни
дането на нови образни техники дадоха тласък частни предприятия със стари или модерни тех-
в изясняване на патогенетичните механизми на нологии с нови прахови фактори в работната сре-
пневмокониозите. Нарастна броят на проучва- да. Зачестяват съобщенията за неизвестни до-
нията, целящи изясняване епидемиологията, сега варианти на пневмокониози [пневмокониоза
етиопатогенезата, имунологията, диагностиката при зъботехници, белодробни прахови уврежда-
и генетичната предиспозиция при пневмокони- ния от заместители на азбеста (стъклена вата,
ози. Непрекъснато се изпитват нови диагностич- керамични влакна), пневмокониози от синтетич-
ни методи и лекарствени средства. По-значи- ни абразивни материали (корунд, карборунд),
ми в клиничен аспект остават пневмокониозите, пневмокониози и други увреждания (бронхооб-
манифестирани с разрастване на фиброзна тъ- структивни състояния, белодробен карцином)
кан в белите дробове. Заедно с фиброзогенния от металсъдържащи прахове, пневмокониози от
ефект на праховете все по-широко се проучват твърди метали, пневмокониоза от тонер и други.
другите им ефекти – иритативен, канцерогенен и Класификации на пневмокониозите:
имуноалергичен. От патологоанатомична гледна точка
Пневмокониозата е струпване на прах в бе- пневмокониозите са:
лите дробове и реакцията на белодробната – неколагенови – струпване на прах без разра-
тъкан към него. Пневмокониозите се причини- стване на колагенова (фиброзна) тъкан в белите
няват от различни по произход прахове. дробове (баритоза, станоза, чиста сидероза);
Пневмокониозите са най-значимите профе- – колагенови – разрастване на колагенова
сионални белодробни болести в света и в Бъл- тъкан (силикоза, силикатози, въглищна пневмо-
гария. Те водят до сериозни здравни, социални и кониоза, смесени пневмокониози – от минерал-
икономически последици за болни, работодате- ни и металсъдържащи прахове и други);
ли и държава. Общият брой на болните с мани- – междинни по отношение колагенообразу-
фестни колагенови пневмокониози в България ването в белите дробове са пневмокониозите
към 1995 година е около 5776, а към 2000 годи- от респирабилен алуминиев прах, различните
на – около 5000. Застрашените от пнвмокониози варианти на въглищен прах и други.
(контроли), регистрирани в отделенията за бор- По етиологичин принцип пневмокониозите
ба със силикозата в страната, варират от 11200 се подразделят на (табл. 1):
до 23000. Напоследък у нас се наблюдава значи- – силикоза (от свободен кристален силициев
телен дял на скрита заболеваемост и болестност двуокис – кварц, микро – и криптокристалинни мо-
от пневмокониози във връзка с нормативни, ико- дификации на силициевия двуокис, високотем-
номически и организационни причини или от не- пературни модификации на кристален или амор-
достатъчно познаване на тази материя от общо- фен силициев двуокис (кристобалит и тридимит);
практикуващи лекари и специалисти в отделните – въглищна пневмокониоза – антракоза (от
области на вътрешната медицина. Голям дял от висококарбонизирани въглища с различно съ-
пневмокониозите възникват или прогресират държание на свободен кристален силициев дву-
след прекратяване на праховата работа. Депони- окис в тях);
раният агресивен прах в белите дробове на би- – силикатози (от различни варианти на свър-
вши работници дълго време запазва фиброзоген- зан силициев двуокис; азбестоза – от азбестови
ните си свойства и стои в основата на т.н. „късни влакна, каолиноза – от каолин, талкоза – от талк);
556
– пневмокониози от смесени прахове (сме- ширен, прецизен вариант) или при 3-степенна
сени минерални прахове – талкоазбестоза, плътностна ска̀ла (съкратен вариант, изразена
пневмокониози при пещостроители, пневмоко- чрез категории 1-3).
ниоза при пещоремонтчици и други); Клинико-рентгеноморфологична класи-
– пневмокониози от металсъдържащи прахо- фикация на пневмокониозите. Взаимствана
ве (сидероза – от чист; железен прах (рядко сре- е от Йоханесбургската класификация на пнев-
щана); алуминоза – от респирабилен алуминиев мокониозите и е приета на Първия конгрес по
прах; пневмокониоза при електрозаварчици – от пневмокониози през 1930 г. Актуализирана е
железен прах, малко силиций и иритативни газо- през 1956 г. и е възприета у нас. Съгласно ней-
ве при заварките; пневмокониоза от корунд – от ните критерии, нодозните пневмокониози се под-
прах, съставен от около 95 % Al2O3, свързващи разделят в 3 стадия, като грубо се отчита начина
глинести минерали, минимални количества свобо- на протичане на болестта (бързо, бавно), начи-
ден силициев двуокис; пневмокониози от твърди на на проявление (остра, хронична, ранна, късна
метали – волфрам, кобалт, ванадий, никел, титан, форма) и ориентировъчно се оценява характе-
тантал, хром и други и берилиоза – протичаща по ристиката на дихателната функция (компенсира-
типа на хиперсензитивeн пневмонит); на, декомпенсирана). У нас се отчитат и две пре-
– други пневмокониози (от апатит, барит, вул- дклинични състояния (Controla „Z“ и Controla „L“),
канични минерали, стъклени; керамични влакна, взаимствани от първия вариант на ILO класифи-
пневмокониоза от графит, пневмокониоза от то- кация на пневмокониозите от 1956 година.
нер, пневмокониоза при зъботехници). Те са по-
рядко срещани или недостатъчно проучени. 5.1.2. Силикоза
Рентнгенова класификация на пневмо-
кониозите – ILO Internatinal Classification of Проучвания върху древноегипетски мумии
Radiographs of Pneumoconioses, Geneva-1980 дават основание за предположението, че сили-
(ILO’80). С тази класификация се осъщест- коза е съществувала още в древността. Първи-
вява качествено и количествено описание те описания на болестта са от Агрикола (1556
на рентгеновите белези на пневмокониози- г.), Парацелз, Рамацини, Стратон, Висконти, Ло-
те, отчетени на задно-предна конвенционал- моносов, Колинс и други. Терминът „силикоза“ е
на белодробна рентгенография, технически създаден от Висконти и е взаимстван от латин-
осъществена съобразно изискванията на гай- ския превод на думата силиций – „silex“. Важни
длайна на ILO’80. Качественото описание на момент в развитието на медицинската област,
рентгеновите находки се извършва с опреде- изучаваща пневмокониозите, са Лионският кон-
лени буквени знаци. Количествената оценка грес през 1929 г. и Йоханесбургската конферен-
на малките неравномерни (ивицести) и мал- ция по пневмокониози (1930 г.), на която е въз-
ките овални (петнисти) сенки върху единица приета първата клинико-рентгеноморфологична
площ в белите дробове се осъществява с по- класификация, стояща в основата на диагности-
мощта на 12-степенна скала на плътност (раз- ката на пневмокониозите.
Табл. 1. Етиологична класификация на пневмокониозите
Неколагенови
Колагенови пневмокониози
пневмокониози
Минерални Метални Смесени Други
пневмокониози пневмокониози пневмокониози пневмокониози
Силикоза – От минерални прахове: Антракоза –

от свободен крис- Алуминоза – от от висококарбо-
тален силициев респирабилни Талкоазбестоза низирани въгли-
двуокис (кварц) частици алуми- ща с различно Чиста сиде- Барито-
ний или двуалу- Силикоталкоза кварцово съдър- роза- за – от
Силикатози миниев триокис жание от чист же- чист
– от свързан си- Пневмокониоза при пещо- лезен респи- прах от
лициев двуокис Берилиоза – от ремонтчици Апатитоза – от рабилен прах барит
(силикати) берилиеви аеро- апатитов прах (сравнител- (рядко
золи Пневмокониоза при пещо- (рядко диагно- но рядко сре- среща-
Азбестоза строители и други стицирана) щана) на)
и други
Каолиноза Пневмокониози от ме-
талсъдържащи прахове
Талкоза и др. (Пневмокониоза при елек-
трозаварчици)
Пневмокониоза от корунд
Пневмокониоза при зъбо-
техници и други
557
Силикозата е фиброзно заболяване на бели- талинна, 2. микро- (крипто-) кристалинна и 3.
те дробове, предизвикано от инхалиране и депо- аморфна. Кварцът представлява кристалинна
ниране на свободен кристален силициев двуо- форма на силиций, структурирана от тетра-
кис (кварц). едри. В основата на кристалната структу-
Силикозата e една от най-разпространените ра стоят веригите от Si-O-Si. Фиброзогенен
професионални белодробни болести в света, осо- ефект имат и високотемпературните моди-
бено за страните от Азия, Африка, Източна Евро- фикации на кристалния и аморфния силицие-
па и Южна Америка. По данни на СЗО заболевае- вия двуокис, получени при нагрявания от 870° до
мостта от калаените мини в Боливия към 1987 г. е 1470° и над 1470°С (кристобалит и тридимит).
7,6%, от мините в Корея – 3,5%, от златните мини Практически значими за развитие на белодроб-
в Египет – 43,3%, оловните мини в Индия – 30,4%, на фиброза са фините (респирабилни) силицие-
мините и металургията в Китай – 3,5% и 5,5%, ке- ви частици с диаметър от 0,5 μm до 5 μm.
рамичната индустрия в Бразилия – 3,7%, от всич- Рискови производства за възникване на
ки рискови производства в Япония – 17,4%, ка- силикоза са:
меноделството и керамичната промишленост в – рудодобив, уранодобив и въгледобив в Бъл-
Тайланд – 21% и 9,3%, златни, медни и хромови гария (добив на антрацитни и черни каменни
мини в Зимбабве – 20%. Силикозата е с по-мал- въглища);
ко значение за Западна Европа и САЩ. Данните – транспортно и хидростроителство и до-
от Отделенията за борба със силикозата в Бълга- бив на нерудни изкопаеми;
рия за петгодишен интервал (периода 1985-2000) – употреба на естествени абразивни, шли-
показват, че общият брой болни от силикоза + си- фовъчни материали;
ликотуберкулоза варира от 4566 до 5472, а на за- – песъкоструене за различни промишлени
страшените – от 11238 до 24011 (табл. 2)1. цели;
Постепенно се изчерпват случаите на сили- – производство и употреба на огнеупорни
коза от подземна работа на сухо или сухо и во- материали в металургията (доменно, агломе-
дно пробиване в мините за добив на руди, ан- рационно, рудоподготвително);
трацитни и черни каменни въглища в България. – феросплавно производство, леярни;
Нови случаи на силикоза и силикотуберкулоза в – стъкларска промишленост, производство
бъдеще се очакват от подземен и надземен до- на порцеланови и каменинови изделия и други.
бив и преработка на нерудни изкопаеми, произ- Важна роля в патогенезата на силикозата
Табл 2. Общ брой болни от силикоза, силикотуберкулоза и контроли
(застрашени от силикоза) в България през периода 1985-2000 година
Година Средно
Заболявания
1985 1990 1995 2000 за периода
Общо силикози 4447 4195 3904 3828 4159
Общо силико-туберкулози 1025 946 858 738 921
Общо силикози + силико-туберкулози 5472 5141 4762 4566 5081
Общо контроли 11238 10650 24011 20000 18684
водство и употреба на огнеупорни, облицовъчни, играят следните фактори:

шлифовъчни материали, мозайки, в стъкларска, – големина, форма, специфична повърхност
керамична, фаянсова промишленост, металур- на кварцовите частици, склонност към агломе-
гия, машиностроене, употреба на песъкоструе- рация;
не за различни цели, производство и обработка – продължителност на прахова експозиция;
на паметници и други. В зависимост от особено- – концентрация на праха във въздуха на ра-
стите на праха и съдържанието на кварц се очак- ботната среда;
ват различни форми на силикоза. Все по-чести – количество на праха и латентен период на
ще бъдат случаите на ретикуларна и ретикуло- престой в белите дробове;
микронодозна силикоза от подземните мини, из- – индивидуални анатомични особености на
явявани след дълъг латентен период и продъл- долните дихателни пътища на експонираните;
жителна експозиция на ниски концентрации – възможности на лимфния транспорт и
свободен кристален силициев двуокис. способност на мукоцилиарния ескалатор за са-
Етиологичен фактор за възникване на си- моочистване;
ликозата е свободният кристален силици- – прекарани и придружаващи белодробни въз-
ев двуокис (кварц). Съществуват три основни палителни процеси;
форми на свободен силициев двуокис: 1. крис- – индивидуални особености на имунната
система;
1
Безспорната скрита заболеваемост и болестност от сили- – генетична предиспозиция.
коза и силикотуберкулоза през последните години се дължи Съвременните схващания за патогенеза-
на непълната регистрация на напусналите работа бивши
работници, преместване по местоживеене, финансови, ор-
та на силикозата акцентират върху клетъч-
ганизационни и други причини от субективен и обективен ните и имунните механизми на въздействие
характер. на кварца.
558
Основни моменти са: ген и подпомагане по-бързата прогресия на си-
– струпване на алвеоларни, интерстициални ликотичния фиброзен процес.
макрофаги, кръвни моноцити; Патоморфология на силикозата. Основен
– полиморфонуклеари, лимфоцити, малко морфологичен субстрат на силикозата е сили-
еозинофили и базофили около попадналите в котичния възел с диаметър от 0.3 до 1.5 mm,
алвеолите прахови частици; разположен първоначално в интерстициума пе-
– елиминиране на минимална част от тях рибронхиално, парасептално и субплеврално.
чрез поглъщане от макрофагите и очистване с Силикотичните възли постепенно нара-
помощта на мукоцилиарния ескалатор; стват и проявяват склонност към конфлуиране.
– елиминиране на част от респирабилния В централната зона на силикотичния възел се
кварц по лимфен път и транспортиране към ре- образуват колагенови влакна с преимуществено
гионарни лимфни възли; концентрично разположение, показващи склон-
– транспортиране на респирабилните ност към хиалинизиране. Рядко колагеновите
кварцови частици от макрофагите към ин- влакна имат неравномерно разположение. В пе-
терстициума на белите дробове, където се риферията на възелчетата се откриват макро-
реализира патогенетичния механизъм на кле- фаги и по-малко – плазмоцити и лимфоцити,
тъчно ниво; намиращи се в непосредствена близост с цен-
– фагоцитоза на погълнатите от макрофа- тралната зона. Големите конгломератни възли
гите прахови частици покриване на част от са съставени от хиалинизиран колаген без от-
тях с протеинова обвивка в първите 2-6 часа; четливо концентрично разположение. Наличие-
– последващо токсично увреждане и смърт то на централно разположена фокална некроза
на фагоцитите; най-често се свързва с грануломатозно възпале-
– лизиране на протеиновата обвивка около ние, туберкулоза или атипична микобактериал-
кварцовите частици от освободените клетъч- на инфекция. При остра силикоза морфологични-
ни ензими при смъртта на макрофагите и по- ят субстрат е силикопротеиноза с наличие на
емане на частиците от нови генерации макро- макрофаги в лезията и хиперплазия на прилежа-
фаги; щите пневмоцити от втори тип.
– отделяне от макрофагите на супероксид- Съществува вариант на пневмокониоза от
ни радикали (предимно О2-, H2O2), интерлейкин смесен минерален прах с ниско съдържание на
– 1 (IL-1), тумор-некрозис фактор алфа (TNF-α), силициев двуокис и предоминиращо разраства-
левкотриени; не на интерстициална фиброза с единични но-
– активиране на Т-лимфоцитите, отключва- дозни елементи, приеман като смесена силико-
не на клетъчно-медииран имунен процес и отде- за, дифузно-склеротична силикоза или смесена
ляне от Т-лимфоцитите на цитокини – интер- минерална пневмокониоза.
лейкин–2 (IL-2) и g-интерферон; Съществуват три основни класификации на си-
– обратно активиране на макрофагите от ликозата – рентгенова, клинико-рентгеноморфо-
IL-2 логична и класификация по начин на протичане.
– промени в хуморалния имунитет: бло- Рентгенова класификация на силикозата
киране на Т-супресорната функция на лим – ILO International Classification of Radiographs of
фоцитите, отключване на автоимунен процес; Pneumoconioses, Geneva, 1980 (ILO’80).
– предполагаемо адювантно въздействие на Тази класификация се използува за качест-
кварца, водещо до автоимунен процес; вено и количествено описание на рентгенови-
– фибробластна пролиферация и формиране те находки при пневмокониози, включително и
на колаген; за силикозата. С помощта на ILO’80 се опис-
– възможно намалено съотношение на хелпе- ват три основни групи рентгенови находки:
ри към супресори (Th/Ts) в периферна кръв и бе- малки неравномерни (ивицести) сенки от
лодробна тъкан, водещо до намален клетъчно- белодробния паренхим:
медииран имунитет: повишена активност на – s – малки неравномерни сенки с ширина до
B-лимфоцитите, производство на автоанти- 1.5 mm. (фиг. 1);
тела; – t – малки неравномерни сенки с ширина 1.5
– намалена активност на естествените до 3 mm.;
клетки убийци (NK): намален отговор към ми- – u – малки неравномерни сенки с ширина
тогените, хронична имуносупресия, нарушени 3-10 mm.;
регулаторни механизми, резултиращи в разви- – малки овални (микронодозни, нодозни) сен-
тие на пневмокониоза; ки от белодробния паренхим;
– предполагаема генетична предиспозиция – p – малки овални сенки с диаметър до 1.5
към силикоза – гени, близки до HLA-B локуса; mm. (фиг. 2);
– участие на други генетични механизми и – q – малки овални сенки с диаметър 1.5 mm.
роля на програмираната клетъчна смърт (апо- до 3 mm. (фиг. 3);
птоза); – r – малки овални сенки с диаметър 3-10 mm.
– влияние на честите възпалителни тласъ- (фиг. 4).
ци на придружаващи или усложняващи силикоза- Съществуват и междинни находки за малки-
та хроничен бронхит или други неспецифични те овални и малките неравномерни сенки (напр.
или специфични белодробни възпалителни про- p/q, s/t и други), както и смесени находки (p/s, p/t,
цеси, водещи до вторично формиране на кола- r/s, t/q).
559
Фиг. 4. r – малки овални сенки от

категория 3/3 по всички белодробни полета –
силикоза ІІ стадий r тип
Фиг. 1. s – Малки неравномерни сенки Прогресивна масивна фиброза:
от категория 3/3 (контрола „L“) – А – тип прогресивна масивна фиброза
– ретикуларна силикоза (PMF) – солитарна или сливащи се малки овал-
ни сенки, заемащи площ с диаметър от 1 cm до
5 cm (фиг. 5);
Фиг. 2. р – малки овални сенки от

категория 3/3 в средни белодробни полета
– силикоза І стадий
Фиг. 5. Прогресивна масивна фиброза (PMF)
от А тип – силикоза ІІІ от А тип
– B – тип PMF, с диаметър от 5 cm до диаме-

тър, равен на горната 1/3 на дясното белодробно
поле (Фиг. 6);
– С – тип PMF с диаметър по-голям от този на
B – тип PMF (фиг. 7).
Плевралните задебелявания (плаки) се отбе-
лязват с PL, а плевралните вкалцявания – с PLc.
Разпространеността им се отразява с цифри
(1 – до 1/4 от латералния контур на гръдната сте-
на, 2 – 1/4 до 1/2 и 3 – над 1/2 от гръдната стена),
а дебелината им – с букви (a – до 5 mm, b – 5 mm
до 10 mm, c – над 10 mm).
Рентгеновата плътност (брой мал-
ки овални и неравномерни сенки на едини-
ца площ) се описва с помощта на тристепенна
Фиг. 3. q – малки овални сенки от плътностна скала, отразена в категории – ка-
категория 3/3 по всички белодробни полета тегория 1 (Cat. 1), категория 2 (Cat. 2), катего-
– силикоза ІІ стадий q тип рия 3 (Cat. 3). Съществува и 12-степенна скала
560
– pi – интерлобарно или медиастинално
срастване;
– px – пневмоторакс;
– rl – синдром на Каплан;
– tba – белези на активна белодробна тубер-
кулоза и
– tbn – неактивна белодробна туберкулоза и
други.
Клинико-рентгеноморфологична класи-
фикация.
Съгласно тази класификация, пневмокониози-
те се делят на три манифестни клинични стадии:
– І стадий силикоза (фиг. 2) – предимно p-
сенки от Cat. 2, разположени двустранно в сред-
ни и частично – долни белодробни полета до
пристенно или неравномерни сенки със супер-
понирани върху тях p-сенки Cat. 1/1 и уголемени
хилусни сенки;
Фиг. 6. Прогресивна масивна фиброза (PMF) от В – ІІ стадий силикоза (фиг. 3, фиг. 4) – дву-
тип – силикоза ІІІ стадий от В тип странно пръснати по всички белодробни полета
до периферно симетрични малки овални сенки
на плътност, използвана за прецизни проучва- предимно от q- и/или r-тип със средна до по-из-
ния (Cat. 0/-, Cat. 0/0, Cat. 0/1, Cat. 1/0, Cat.1/1, разена категория на рентгенова плътност;
Cat.1/2, Cat. 2/1, Cat. 2/2, Cat. 2/3, Cat. 3/2, Cat. – ІІІ стадий силикоза (фиг. 5, фиг. 6, фиг. 7)
3/3 и Cat. 3+). – наличие на двустранни симетрични сенки тип
Съществуващите допълнителни рентге- „PMF“ – A, B или C.
нови находки от белодробния паренхим и плев- Съществуват и двe предклинични състояния:
рите се описват с определени буквени знаци. Контрола „Z“ – прахово експонирани бивши
Най-често срещани са: или настоящи работници без видими рентгенови
– ax – струпване на малки овални сенки; промени в белодробния паренхим и
– em – белодробен емфизем; Контрола „L“ – прахово експонирани лица с ми-
– bu – емфиземни були; нимални неравномерни сенки в средни и долни бе-
– ca – белодробен рак; лодробни полета и уголемени хилусни сенки.
– cn – малки сенки с калциева плътност в бе- Класификация на силикозата по начин на
лодробния паренхим; протичане:
– co – промени в конфигурацията на сърдеч- Остра силикоза. Проявява се при масивна
ната сянка; кварцова експозиция (песъкоструене, мелене,
– ср – белодробно сърце; ръчна подготовка и употреба на кварц за различ-
– cv – кухинна сянка (каверна); ни цели, торкретиране, масивен прахов удар при
– еs – увеличени хилусни сенки с периферно сухо пробиване в подземните мини). Протича
или пълно вкалцяване, нарчени тип „яйчни че- прогресивно и бързо.
рупки“ – англ. egg shells (фиг. 7); Хронична силикоза. Възниква при продъл-
– fr – счупване на ребро; жителна прахова експозиция на прахове с от-
– ho – бял дроб тип „пчелна пита“; носително ниско кварцово съдържание или при
– ih – нерязко очертан сърдечен контур; краткотрайна масивна кварцова експозиция в
– kl – линии на Керли (Kerley); изминал период. Това е най-честата форма на
– od – други белодробни рентгенови находки; протичане на силикозата през последните десе-
тилетия. Тя се дели на:
– Ретикуломикронодозна (микронодозна)
форма на силикоза (силикоза І стадий по клини-
ко-рентгеноморфологична класификация);
– Нодозна форма (силикоза ІІ стадий – по кли-
нико-рентгеномрофологичната класификация);
– Силикоза тип прогресивна масивна фи-
броза (силикоза ІІІ стадий – по клинико-рентге-
номорфологична класификация);
– Дифузносклеротични форми на силикоза
(дифузно разрастване на фиброзна тъкан в бе-
лите дробове без ясно формиране на възли и ту-
морообразни маси, с неясно разграничаване от
околния паренхим);
– Късни форми на силикоза. Възникват след
5 и повече години безпрахов период – от прекра-
Фиг. 7. Прогресивна масивна фиброза (PMF) от тяване на кварцовата експозиция. Те все още
С тип – силикоза ІІІ стадий от С тип преобладават всред новоткритите случаи на си-

561
ликоза, но значително намаляха, поради изчерп- При късните форми на хронична силикоза
ване на резервоара от бивши подземни миньо- (настъпили 5 и повече години след прекратя-
ри, работили в периода на сухо или сухо и водно ване на праховата експозиция), по-изразената
пробиване на взривните дупки; субективна белодробна симптоматика се дължи
– Смесените минерални пневмокониози от на по-продължително тютюнопушене и дългого-
кварц-съдържащи прахове са равнозначни на дишна употреба на алкохол:
понятието „смесени силикози“ на някои бъл- – кашлица;
гарски автори. Предизвикват се от прахове с ни- – храчки;
ско съдържание на кварц (до 2 %) и допълнител- – бодежи в гърдите;
но участие на други минерални съставки в праха – лесна умора;
от работната среда; – задух.
– Синдром на Каплан (представлява съче- Хемоптое е рядко срещан симптом при чис-
тание на силикоза, предимно антракосили- та силикоза. Обикновено се наблюдава при си-
коза с ревматоиден артрит). В някои случаи ликоза, усложнена с бронхиектазии, силикоту-
артритът може да е предшестващ. Рентгено- беркулоза, придружаващ белодробен карцином,
логично се манифестира с едронодозни сенки (с тромбемболизъм.
диаметър над 1 cm), пръснати по всички бело- Силикотуберкулоза. Субективните клинич-
дробни полета двустранно. Наподобява колаге- ните симптоми при късните и конвенционалните
ноза. Прогресира бързо. форми на силикотуберкулоза наподобяват тези
Клинична картина на неусложнената и ус- на силикозата (но при активен туберкулозен
ложнената силикоза процес се установяват допълнителни инток-
Клиничната субективна белодробна симпто сикационни прояви):
матика и физикалните белодробни феномени при – отпадналост;
силикозата са неспецифични и се определят от: – безапетитие;
– типа на протичане на болестта (остра силико- – отслабване на тегло;
за, хронична силикоза и хронични късни форми на – много лесна умора;
силикоза) от степента на белодробната фиброза; – субфебрилитет;
– от съществуващи усложнения със специ- – интермитентно повишаване на температу-
фични и неспецифични хронични белодробни рата;
възпалителни болести; – изпотявания;
– от възрастта на болните (по-изразена при – грипоподобни симптоми;
късни форми на силикоза); – горен диспептичен, по-рядко – долен дис
– от фактора тютюнопушене и употреба на пептичен синдром и други симптоми, типични за
алкохол; туберкулозния процес.
– от честотата на възпалителните тласъци на Физикални феномени при хронична сили-
придружаващия силикозата хроничен бронхит. коза
*По-тежка клинична симптоматика, по-изразе- При неусложнената конвенционална хронич-
ни физикални белодробни феномени и функцио- на силикоза в начален стадий липсват физикал-
нални респираторни нарушения се установяват ни белодробни отклонения или те са оскъдни.
при т.н. „дифузносклеротични“ форми на силикоза. Късните форми на силикоза обикновено са
Остра силикоза съпътствани от редица усложнения или придру-
Субективно острата силикоза се манифести- жаващи болести, поради по-напреднала възраст
ра с изразен задух, кашлица, бързо прогресира- на болните (над 50 години). Физикалните бело-
ща дихателна и сърдечна недостатъчност. За- дробни находки са по-богати и по-разнообразни,
вършва летално за две-три години. Клиничните отколкото при конвенционална хронична силико-
белодробни симптоми изпреварват рентгенови- за. Установяват се:
те прояви. Рентгенологично се установяват ба- – емфизематозно променен гръден кош;
зално разположени ивицести сенки, преминава- – сонорен перкуторен тон;
щи за кратко време в облаковидни инфилтрати. – отслабено везикуларно дишане;
Констатират се уголемени хилусни сенки. – изострено везикуларно дишане с придружа-
Хроничната силикоза ващи крепитации.
При неусложнените конвенционални ретику- – Динамика на силикотичния процес при
ломикронодозни, микронодозни и нодозни фор- хронична силикоза. При късни форми на сили-
ми на силикоза, симптомите са: коза, преходът от силикоза към силикотуберку-
– лесна умора; лоза е по-къс и по-изразен.
– периодични пристягания в гръдния кош; Усложнения на хроничната силикоза
– недостиг на въздух. – хроничен бронхит;
При усложнената конвенционална хронична – белодробен емфизем;
силикоза (PMF) без/с придружаващи хронични – усложнение с туберкулоза (силикотуберку-
белодробни или сърдечни болести: лоза);
– задух; – усложнения с атипични микобактериални
– лесна умора; инфекции;
– бодежи в гърдите; – усложнения с микотични инфекции (най-
– кашлица; често аспергилоза при имунокомпрометирани
– храчки. индивиди);
562
– ограничени белодробни фиброзни участъ- коза и в групата микронодозна, нодозна силикоза
ци извън силикотичната фиброза; и прогресивна масивна фиброза (PMF) – по-из-
– вторични бронхиектазии; разени във втората група. Установява се намале-
– булозен емфизем; ние в FEV1, PEF и FEF50%, зависимо от фактора
– чести пневмонични процеси; възраст и понижение във FEV1 при нарастване
– плеврални сраствания; продължителността на праховата експозиция.
– плеврити (при активна силикотуберкулоза); Наши проучвания на белодробните перфузи-
– рядко – частичен пневмоторакс, поради съ- онни промени при различни форми на силикоза
ществуващи плеврални сраствания; (извършени с 99MTe), показват несигнификантно
– хронична дихателна недостатъчност; преобладаване на белодробните перфузионни
– хронично cor pulmonale; нарушения при случаи на прогресивна масивна
– десностранна сърдечна недостатъчност. фиброза (100%) и значителни перфузионни на-
Най-чести съчетания на хроничната сили- рушения при придружаващи силикозата хрони-
коза с други белодробни и извънбелодробни чен бронхит, белодробен емфизем, пневмоскле-
болести: роза, ХДН-І ст., ХДН-І-ІІ ст. и ХДН-ІІ ст.
– с белодробен карцином (предоминира мне- Счита се, че белодробната високоразрешима
нието за причинно-следствена връзка между компютъртомография (HRCT) дава възможност
кварцова прахова експозиция и силикоза, и бе- както за по-обективна оценка на белодробните
лодробен карцином); рентгеноморфологични промени, така и по-до-
– с ревматоиден артрит – Синдром на Каплан; бре корелира с функционалните вентилаторни
– със склеродермия; промени, отколкото конвенционална белодроб-
– със системен Lupus erytematodes и dermato- на рентгенография (фиг. 8).
miositis.
Функционална характеристика на силико-
зата
Повечето автори считат, че силикозата е с ми-
нимални функционални отклонения при откри-
ването й. С появата на прогресивна масивна фи-
броза настъпва постепенно задълбочаване на
дихателната недостатъчност при дълго забавя-
не появата на хипоксемични прояви и при лип-
са на хиперкапния (поява на хиперкапния се ре-
гистрира в терминалните стадии на болестта).
Хроничните късни форми на силикоза по-
казват предоминиращ рестриктивен, смесен и
малко застъпен – обструктивен вентилаторен
дефект към момента на откриване, а конвенци-
оналните хронични силикози се манифестират
с рестриктивен и обструктивен вентилаторен
дефект. Вентилаторните промени при късните
форми на силикоза са свързани и с влиянието Фиг. 8. HRCT на белите дробове при силикоза
на редица допълнителни фактори като: възраст, І стадий, ретикуломикронодозна форма –
тютюнопушене, прекарани или придружаващи дребнопетнисти сенки (р-тип) от категория 2/2,
силикозата хронични неспецифични и специ- разположени дорзално
фични възпалителни процеси.
Късните хронични силикози показват по-чес- Диагностични методи при силикоза
ти прояви на дихателна недостатъчност към мо- – Прахово-хигиенна оценка на въздуха на
мента на откриване на болеста. работната среда (достатъчно продължител-
При настъпилите по време на праховата на производствена експозиция на наднорме-
експозиция конвенционални хронични силикози ни концентрации свободен кристален силициев
е налице по-бърза прогресия на дихателната не- двуокис).
достатъчност във времето. Това се дължи на по- – Субективната белодробна симптомати-
млада възраст при по-изразена реактивност на ка, дори и минимална, и физикалните белодроб-
организма и при по-високо кварцово депо в бе- ни феномени при кварц експонирани работници
лите дробове. са сигнал за търсене на силикоза.
Наши проучвания върху промените в кръв- Суспектните за силикоза случаи се насочват
но-газовите показатели (PaO2, PaСO2, O2Sat, BE) за диагностично уточняване към специализира-
показват, че те не са особено информативни за ните клиники.
оценка на дихателната функция при неусложне- – Рентгеновият метод е основен при диаг-
на силикоза. ностиката на силикозата. Извършва се зад-
Изследването на вентилаторните показате- но-предна конвенционална белодробна рентге-
ли при микронодозна, нодозна силикоза и про- нография със специални технически изисквания
гресивна масивна фиброза (силикоза ІІІ стадий) и разчитане съобразно критериите на гайдлайна
показва статистически значими промени в пока- на ILO International Classification of Radiographs
зателите РEF и FEF 50% при: ретикуларна сили- of Pneumoconioses, 1980. По преценка се осъ-
563
ществяват качествени двустранни задно-пред- от Cat. 0/1 и Cat. 1/0, често – уголемени хилусни
ни томограми на предни срези (9, 11 сm) за визу- сенки (hi).
ализиране на неравномерни, овални сенки или 1. Силикоза І стадий – ретикуломикронодоз-
засенчвания тип „прогресивна масивна фиброза“. на форма – неравномерни сенки от s-, t- или s/t
– Допълнителни образни методи са: – тип от Cat. 2/ 1 до Cat. 3/3+, със суперпонирани
1) компютъртомографията (CT) и р-малки овални сенки от Cat. 1/1 и нагоре, раз-
2) високоразрешимата компютъртомография положени двустранно симетрично до пристенно
(HRCT) на бели дробове. Препоръчват се при в средни, частично – долни или частично – под-
трудни диагнодстични случаи. ключични области, уголемени, деформирани не-
Функционално изследване на дихателната еднородни хилусни сенки (hi);
система при силикоза: 2. Силикоза І стадий микронодозна форма
1) изследване на вентилаторните дихател- – малки овални сенки от р-тип Cat. 2/2 и нагоре
ни обеми, капацитети и дебити [витален капа- в средни, частично – долни или частично под-
цитет (VC), форсиран витален капацитет (FVC), ключични области, разположени двустранно до
индекс на Тифно (VC/FEV1), върхов експира- пристенно, уголемени и деформирани хилус-
торен дебит (PEF), дебитите (FEF25%, FEF50%, ни сенки (hi), перифокален емфизем, понякога –
FEF75% oт кривата на FVC] с оглед уточняване лек базален или подключичен емфизем (еm).
типа и степента на вентилаторните нарушения 3. Силикоза ІІ стадий, нодозна форма – q-,
2) изследване на дифузионния капацитет r- или съчетание на двете понякога – с присъст-
(DLCO) и мембранната му компонента (Dm) за вие на p-сенки, пръснати по всички белодроб-
определяне размера на нарушена дифузия на ни полета при обичайна рентгенова плътност на
газовете през алвеоло-капилярната мембрана; овалните сенки – Cat. 2/1 и нагоре, наличие на
3) изследване съпротивлението на въздухо- по-малко изразени неравномерни (s-, t- сенки),
носните пътища (Raw) и уголемени и деформирани хилуси (hi), перифо-
4) изследване на кръвни газове и алкално- кален емфизем, базален, а понякога – върхово-
киселинни показатели в артериална кръв (Ph, подключичен емфизем (еm) и/или булозен ем-
PaO2, PaCO2, BE, O2 Sat). физем (bu).
– Други параклинични методи на диагности- 4. Силикоза ІІІ стадий – тип „прогресивна
ка са: СУЕ; хематологични; биохимични показа- масивна фиброза“ (PMF) или туморозна сили-
тели; бактериологични изследвания на матери- коза – двустранни симетрични сенки от A, B,
ал от: храчка, бронхо-алвеоларен лаваж (БАЛ), C – тип, изразен белодробен емфизем (еm), де-
гной от огнище, взета чрез трансторакална тън- формирана и издърпана нагоре медиастинална
коиглена биопсия, хемокултури (за изследва- сянка и трахея (di), често-сраствания в косто-ди-
не на аеробна/анаеробна бактериална флора, афрагмалните синуси (PL), наличие на булозен
Mycobacterium tuberculosae, атипични микобакте- емфизем (bu), придръпвания на диафрагмални-
рии, някои микотични бактерии, други) – чрез ди- те куполи, наличие на други допълнителни рент-
ректна бактериоскопия, посевки на хранителни генови белези, в зависимост от производстве-
среди, чрез Bactec техника; кожен тест за атипич- ната прахова експозиция или прибавени други
ни микобактерии; аденозиндеаминаза (АДА) при белодробни увреждания, често – разширени де-
суспекция за силикотуберкулоза; имунологични сни сърдечни контури (cp). При съмнение за при-
тестове (Manthoux 5 TE, ELISA – за изследване на бавен друг процес, при необходимост от ди-
антитела към туберкулозния микобактерий в се- ференциране с друга белодробна болест, при
рум, БАЛ и други, бласттрансформационен тест, ретикуломикронодознота силикоза, за ранна
PCR – тест – изследване на анти-ДНК-антитела диагностика на граничните р 0/1, р1/0 форми
срещу туберкулозния микобактерий, серологични на силикоза, HRCT на белите дробове е много
тестове за микози, HIV и други микроорганизми). по-информативен образен метод от конвенци-
– Допълнителни инструментални методи: оналната белодробна рентгенография.
ехография на плевра, торакоскопия, торакото- Силикотуберкулозата се характеризира със
мия, фибробронхоскопия с БАЛ, транс-бронхи- следните основни рентгенови белези:
ална белодробна биопсия (ТБББ), трансторакал- 1) едностранност (асиметричност) на измене-
на тънкоиглена аспирационна биопсия (ТТТАБ), нията;
плеврална биопсия (ПБ) и цитологично, хистоло- 2) прибавени мекоогнищни инфилтративни
гично, минералогично, бактериологично, имуно- сенки;
логично и други изследвания на материалите от 3) свързване на инфилтративното засенчва-
инвазивните техники. не с горния полюс на хилуса в засегнатата стра-
– Изследване на сърдечно-съдова система на;
за усложнания с cor pulmonale, както и придру- 4) ретракция на засегнатата гръдна половина;
жаващи други сърдечно-съдови болести. 5) кухинни сенки разположени назад;
Рентгенови диагностични критерии при 6) кухинната сянка е често без отводящ бронх;
силикоза: 7) плеврални сраствания с блокиране на диа-
– Контрола Z – прахово експонирани лица фрагмата в засегнатата страна;
без значими рентгенови белези 8) палатковидни придръпвания на диафраг-
– Контрола L – прахово експонирани лица малните куполи в засегнатата страна;
с s-, t-, s/t – неравномерни сенки от Cat. 1/0 до 9) метатуберкулозни калциеви огнища от пре-
Cat. 3/3+, понякога – малки овални сенки р-тип каран туберкулозан процес;
564
10) преплитане на рентгеновите белези при (за елиминиране на кварца, възпалителните клетки
смесен силикотуберкулозен процес (силикоза ІІІ и цитокините, водещи до колагенообразуване).
стадий с фиброзно – кавернозна и казеозна ту- Първично етиопатогенетично (антифи-
беркулоза с/без кухинна сянка). брозно) лечение (за спиране прогресията на бо-
Диференциална диагноза на силикозата. лестта). Използвани са следните препарати:
Необходима е добра информация относно пра- В Азия (предимно Китай) са изпитани сто-
ховата производствена експозиция. тици варианти на билки и билкови препарати
Диференциалната диагностика по клинич- на основата на алкалоида бис-бензилизокви-
но протичане на болестта се извършва с всич- нолин (тетрандрин, цефарантин, варбамин),
ки възпалителни и невъзпалителни белодроб- чийто ефект се свързва със спиране прогреси-
ни болести. ята на фиброзата, но не е напълно доказан.
Диференциалната диагноза по рентгенов Според експерименти в Европа (1997) бис-
образ грубо се дели на: бензилизоквинолинът има цитотоксичен и
Диференциална диагноза с всички болести, имуносупресивен ефект върху макрофагите,
протичащи с малки овални (петнисти) сенки: поради което не се препоръчва употребата му.
1. други варианти пневмокониози (въглищ- В началото на седемдесетте години в Китай
на пневмокониоза, каолиноза, талкоза, смесе- и у нас са прилагани антималарийни препа-
ни минерални пневмокониози, пневмокониози от рати на основата на квинол-пиперазин и кви-
метални и металсъдържащи прахове и други; нол-пиперазин-хидроксифосфат, показали ин-
2. хиперсензитивен пневмонит; хибиране на фибробластите. Сега няма данни
3. пулмолитиаза; за употреба на тези препарати с такава цел.
4. милиарна белодробна туберкулоза; Най-употребяван в света до скоро беше
5. субакутна и хронична хематогенно дисеми- препарата поливинил-2-пиридин-нитроген-ок-
нирана белодробна туберкулоза; сид (в парентерална и инхалаторна форма –
6. саркоидоза; Kexipink). Ефектът му се свързва с блокиране
7. дисеминирани септични пневмонии; на супероксидните групи по повърхността на
8. дисеминирани белодробни метастази; кварцовите частици. По-малко известни са ки-
9. идиопатична белодробна фиброза – синд- тайският препарат Xifukain и руският бактери-
ром на Хаман-Рич; ален противовъзпалителен препарат Terilidin.
10. белодробна протеиноза; При хора и в експеримент при животни са из-
11. първична и вторична белодробна хемоси- питвани антиоксидантни средства (Prednisolon,
дероза; Glutathion, N-acetylcysteine, Vitamin E, комбинация
12. хистиоцитоза; на Prednisolone, Vitamin E, Heparin; комбинация
13. всички дисеминирани форми на бело- на Vitamin E и Zinc), показали неутрализиращо
дробни микози и други. действие върху повишената липидна пероксида-
Диференциалната диагностика по рентгенов ция, характеризираща се със свръхпродукция на
образ при прогресивна масивна фиброза (PMF супероксидни радикали, играещи важна роля за
от A, B и C-тип): образуване на колагена и формиране на бело-
1) други пневмокониози, протичащи с PMF дробна фиброза. Българският цинков аспартат
(въглищна пневмокониоза тип PMF, каолиноза, Oxyrich спира прогресията на белодробната фи-
други смесени минерални пневмокониози); брозата при начални форми на силикоза, поради
2) периферен белодробен карцином и други антиоксидантен и имуномодулиращ ефект.
доброкачествени белодробни неоплазми (аде- Най-новите проучвания са насочени към ди-
ном, неврином, хамартом); ректните механизми на формиране на бело-
3) кръгла крупозна пневмония; дробната фиброза чрез въздействие на:
4) белодробна гангрена; 1) субстанции, насочени срещу растежните
5) кръгла вирусна пневмония; хормони,
6) туберкулом; 2) цитокини и
7) силикотуберкулом; 3) антиоксиданти.
8) белодробен ехинокок; Вторичното патогенетично лечение е насо-
9) гумозно-инфилтративен (белодробна фор- чено към вече формираните патогенетични меха-
ма на сифилис ІІІ стадий); низни на напредналата силикоза и усложненията й.
10) белодробен абсцес (запълнен); Оснавна схема при лечение на възпалителен
11) белодробен аспергилом, запълнил оста- тласък на придружаващ силикозата хроничен
тъчна белодробна кухина; бронхит:
12) запълнена солитарна белодробна киста; 1) Антибактериално лечение на прибавената
13) ревматоиден бял дроб и други. бактериална инфекция.
Медикаментозното лечение при силикоза 2) Бронходилататорно лечение, включващо
включва: ксантинови производни, бета-агонисти, атропи-
Протективно лечение на силикозата за нови производни, комбинирани препарати.
забавяне появата или профилактика от въз- 3) Кортикостероидно лечение – при невъз-
никването на силикоза. Правени са опити за можност за дезобструкция с бронходилататори.
профилактика с: 4) Муколитици – N-Acetylcystein, Ambroxol, ин-
1) инхалации с алуминиев цитрат, извършване халации (топло-влажни, с NaCl, NaHCO3).
на БАЛ при здрави прахово експонирани работници 5) Общоукрепващи средства и витамини.
565
Схема на лечение при изострена хронична Немедикаментозното лечение обхваща:
дихателна недостатъчност при силикоза: 1) общоукрепващ двигателен и хранителен
1) Всички предшестващи етапи от лечение на режимм
бронхита + 2) употреба на храна богата на витамини и
2) Кислородолечение (при PaO2 под 50 mm Hg) антиоксиданти
3) Heparin профилактично – 10 000 IЕ s.c. в 3) профилактика на възпалителните тласъци
коремната стена (за протекция на белодробния чрез санаториално и климатолечение
тромбемболизъм) 4) физикално лечение
4) Антиагреганти – Aspirin, Antistenocardin 5) дихателна рехабилитация.
5) При висок хематокрит (над 60 %) – кръво- Прогноза. По отношение прогресията на бо-
пускане и заместване с физиологичен разтвор лестта е лоша. Смъртността е по-висока от тази
6) При сърдечна декомпенсация – евентуал- на общата популация.
но приложение на кардиотоници и диуретици Профилактиката на силикозата включва:
7) При лечение на ХИБС и артериалната хи- Първична санитарно-техническа профилак-
пертония, да се изключи всякаква употреба на тика, състояща се в: ефективна вентилация,
β-блокери от лечебната схема на силикотично водно пробиване с оросяване, лични предпазни
болни с бронхиална обструкция. средства, безпрахови технологии.
Особеностите на силикотуберкулозния Медицинската профилактика включва:
процес изискват прецизност по отношение про- 1) Предварителни и периодични медицински
дължителността на лечението (минимум 8 ме- прегледи на експонираните работници на опре-
сеца), прилаганите туберкулостатични комбина- делен интервал
ции (по-добре – четворни) и начина на тяхното 2) Недопускане до прахова работа на лица с
приложение (ежедневно). Има реална опастност хронични белодробни и сърдечно-съдови боле-
от присъствие на резистентни туберкулозни ми- сти. Препоръчва се диета Б – предпазно-профе-
кобактерии и неефективно обезбациляване. сионално хранене.
1. Бурилков Т, Добрева М., Джубрилова С. (1983) Минерални прахове в работната среда. С.,
Мед. и физк.
2. Бурилков Т. (1990) Професионални белодробни болести. С., Мед. и физк.
3. Златанов Зл. Заболявания, дължащи се на инхалиране на прахови фактори В: Клинична пнев-
мология (1987) С., Мед. и физк., 315-325.
4. Кацнельсон Б.А., Алексеева О.Г., Привалова Л.И., Ползик Е.В. (1995) Пневмокониозы: пато-
генез и биологическая профилактика. Екатеринбург, 140-159.
5. Петров А. (1981) Пневмокониози В: Хронична дихателна недостатъчност. Под ред. на Б. Пав-
лов и Б. Цанев. С. Мед. и физк., 179-183.
6. Петрова Е. (1993) Силикоза и силикотуберкулоза. Мед. и физк., С.
7. Петрова Е., Делчев Г. (1994) Рентгенологични, радиологични и ехографски методи. В: Ръко-
водство по хигиена и професионални болести. Под ред. на Д. Цветков, Мед. и физк., 229-234.
8. Петрова Е. (1999) Професионални белодробни болести. В: Лечение на белодробните болести.
Под редакцията на П. Добрев, Мед. и физк., 319-326.
9. Control of Pneumoconiosis (Prevention, Early Diagnosis and Treatment).WHO (1990) OCH/1.
10. Crystaline Silica. Quartz, IRCS, The concise International chemical assessment document № 24,
WHO, Geneva, 2000, p. 50.
11. Fraser S.R., Pare-Peter J.A., Fraser J.R., Pare P.D. (1994) Pleuropulmonary disease
12. ILO International Radiological Classification of Radiographs of Pneumoconioses, Geneva (1980)
Guidelines.
13. Lesage M. (1998) ILO International Classification of Radiographs of Pneumoconioses. In: Encyclo-
pedia of Occupational Health and Safety, ed. JM Stellman, ILO, Geneva,4 ed., Vol. I, Chapter 10, 10.33-
10.38.
14. Masamitsu K., Tuhru T. (1994) Pulmonary fibrosis Due to Inhaled Inorganic Dusts In:Basic and
Clinical Aspects of Pulmonary Fibrosis, Part II, Chapter 28, 389-403, CRC Press. USA.
15. Olivetti L., Grazioli L., Milanesio L. et al. (1993) Definizione anatomo-radiologica della silicosi min-
ima interstiziale e contributo diagnostico della tomografia computerizzata con alta risolutione. Radiol Med
85(5): 600- 605
16. Oksa P., Suoranta H., Koskinen H., Zitting A., Nordman H. (1994) High resolution computed to-
mography in the early detection of asbestosis. Int Arch Occup Environ Health 65(5): 299-304.
17. Parker E.J., Wagner R.G. (1998) Silicosis. In: Encyclopedia of Occupational Health and Safety, ed.
JM Stellman, ILO, 4 ed., Vol. I, Chapter 10, 10.43- 10.46.
18. Petrova E., Petkov D., Choshkov D., Nachev Ch. (1995) On the Diagnostic Value of the Con-
ventional X-ray Study of the Lung with High Resolution Computed Tomography (HRCT), Isotope Perfu-
sion Scintigraphy and the Disturbances in the Diffusion Capacity of Patients with Pneumoconioses. Int. J. of
Occ. and Env. Health, 8(3): 231-238.
566
Т. Бурилков, Кр. Динкова
Силикотуберкулоза
5.2
Туберкулозата е най-честото усложнение на ност към циротично свиване с придръпване на

силикозата. През 1970 г. над 20 % от болните от медиастинума,трахеята или диафрагмата.
пневмокониоза у нас са били със силикотуберку- Важна роля има многократното изследване
лоза, а леталитетът им е бил 7.2 % срещу 1.8 % на храчките за турберкулозни бактерии. При на-
за болните от чиста силикоза и 0.8 % за лицата с ходка на микобактерии в храчките без наличие
други професионални белодробни увреждания. на каверна се търси лимфобронхиална фисту-
С подобряване на трудовите условия в мините ла от реактивирани стари туберкулозни огнища
и овладяване на туберкулозната епидемия чес- в хилусните лимфни възли.
тотата на силикотуберкулозата значително на- Наличието на ускорена СУЕ, левкоцитоза с
малява. Днес я наблюдаваме при инфицирани, умерено олевяване или моноцитоза и туберку-
туберкулин – положителни лица над 50 г. с на- линова хиперергия подпомага диагнозата. От
преднала силикоза. Освен при остро протичаща полза може да бъде изследването на бластната
силикоза, това усложнение е по-често при кон- трансформация на лимфоцитите след провока-
такт с туберкулозни бацилоотделители, при въз- ция с туберкулин.
действия и на неблагоприятни фактори (алкохо- Диагноза. Изгражда се комплексно по горни-
лизъм, диабет, недохранване). те признаци и включва случаи, при които няма
Етиопатогенично е доказано, че силико- възможност за диференциране на двете ком-
тичната тъкан в белия дроб предразполага към поненти. Тогава говорим за смесена форма на
развитие на туберколоза. В значителна част от силикотуберкулоза и прецизираме фазата на
случаите силикотуберколозата започва първич- туберкулозната компонента – разпадане, ин-
но като смесен процес или се наслага върху ре- филтриране или уплътнение без белези на ак-
активирани стари туберкулозни огнища. Двете тивност. При възможност за диференциране
съставки трудно се разграничават не само на се- след диагнозата описваме в скоба съставките,
кционната маса, но и хистологично. напр. Силикотуберкулоза (силикоза втори ста-
Клиничната картина. Началният стадий дий, инфилтративно-пневмонична туберкулоза
обикновено е нехарактерен, с оскъдна симпто- 1 к/0 във фаза на разпадане, БК /+/).
матика – оплаквания от лесна умора, повишена Диференциалната диагноза на силикозата
потливост, субфебрилна температура, продук- и силикотуберкулозата е трудна. При напредна-
тивна кашлица или кръвохрачене, задух при уси- ла силикоза често за каверни се приемат емфи-
лия. Тези оплаквания се отдават по правило на земните були около и във фиброзните участъци,
установената вече силикоза. При недобре снета въпреки характерните им белези – тънки стени,
професионална анамнеза се наблюдава обра- множественост, липса на дрениращ бронх, ин-
тното – откритите при профилактични рентгено- филтриране на стената или ниво на течност.
ви прегледи на бивши миньори късни форми на Лечение. Със съвременните противотубер-
силикоза се лекуват за туберкулоза. Смесените кулозни средства то е перспективно, но по-труд-
форми на силикотуберкулоза често дават харак- но и по-продължително от това на чистата тубер-
терни клинични прояви едва след образуването кулоза. Оперативното лечение на резистентни
на каверна. случаи изисква оценка на дихателната функция
Параклинични изследвания. Основно зна- не само в момента, но и в бъдеще с оглед на оч-
чение за диагнозата има рентгеновото изследва- акваната еволюция на силикозата.
не, тъй като клинични прояви могат да липсват Трудова експертиза. В периода на продъл-
или да се покриват с обичайните за силикоза- жителното стационарно лечение и наситена хи-
та. Всяко нарушение на симетричността, рав- миотерапия при домашна обстановка болни-
номерността и еднотипността на силикотични- те са нетрудоспособни. След стабилизиране на
те възелчета в двете гръдни половини налага процеса, поради повишена склонност към реци-
да се мисли за насложена туберкулоза. За нея див и ограничени възстановителни възможности
е характерно апикокаудалното развитие, дока- болните остават под наблюдение във втора дис-
то силикозата започва симетрично в средно-ла- пансерна група и се трудоустрояват в течение на
тералните белодробни полета. Едностранното 5 години. При определяне на група инвалидност
сливане на петнисти сенки в конгломерати с не- се вземат предвид разпространението и тежест-
рязко очертани граници и свързването им с хи- та на туберкулозните и силикотични изменения,
луса с лимфангитна пътечка е много съмнител- ефектът от лечението и степента на функцио-
но за силикотуберкулоза. Към това заболяване налните нарушения.
насочват също и пристенни плеврални срас- Профилактика. Тя се осъществява преди
твания, слабо изразен булозен емфизем, нали- всичко чрез спазване на хигиенните норми за за-
чие на кухинни сенки с дрениращ бронх, склон- прашеността на въздуха, елиминиране на хора
567
с неактивни туберкулозни огнища при професи- химиопрофилактика с ХИНК при болните от си-
оналния подбор и ефикасно лечение на зараз- ликоза, особено при наличие на рискови факто-
ните форми на туберкулозата. Важна роля има ри или снижение на жизненото равнище.
1. Бурилков, Т. Характерни особености на проявление и развитие на силикотуберкулозата в Бъл-

гария. Професионални болести. Хасково,1973.
2. Бурилков. Т. Професионални белодробни болести. С., 1990, Мед.и физк., 69-71
3. Griefahn B. Arbeitenmedizin, Stuttgart, 1992, 165.
4. Parker J.E., G.R. Wagner, Silicosis. in Encyclopedia of Occupational Hеalth and Safety ed. J.M.
Stellman Vоl.1.10.44-10.46 Geneva, 4 th ed. ILO, 1998
Т. Бурилков, Кр. Динкова
Азбестоза
5.3
Терминът „азбест“ обхваща голяма група от – азбестов ексудативен плеврит;
хидрирани иглести силикати с общо свойство – белодробен рак при азбестоза или след екс-
да се разпадат на фини и сравнително гъвкави позиция на азбест;
влакна. Промишлено приложение намират сер- – мезотелиом на серозните обвивки – плевра
пентинът хризотил (приблизително 90 %) и ам- или перитонеум;
фиболите крокидолит („син“ азбест), амозит и – азбестови брадавици тип „чуждо тяло“ от
добиваните у нас антофилит и тремолит. игли в кожата.
Приложението на азбестите в промишле
ността се обуславя от ценното съчетание на БЕЛОДРОБНА АЗБЕСТОЗА
термо-, шумо- и електроизолационни свойства. Патогенеза. Скоростта на утаяване на иглес-
Основни експонирани групи са работници- тите прахови частици във въздушна среда е про-
те от азбестотекстилната и азбестоцимен- порционална на квадрата на диаметъра им, до
товата промишленост, изолаторчици, кора- като дължината им е без особено значение (игли
бостроители, пещоремонтчиците и отделни с дължина 30 µm и повече могат да достигнат до
работни места в пластмасовото, химическо и алвеолите докато при изометричните силикоген-
автомобилно производство. ни прахове това е при частици под 5 µm). Игли-
Понастоящем азбестът (канцероген – гру- те трудно променят посоката си в бронхиалния
па І по IARC) в редица продукти се замества с въздушен поток – те се отлагат предимно в бело-
по-слабо опасните синтетични стъклени и ке- дробната основа, а по-слабо в горните дялове.
рамични азбестови игли или други материали. Фиброзата е резултат както на механично дразне-
След 1980 г. световното производство на аз- не, така и на фагоцитно увреждане с последващо
бест непрекъснато спада, както и използване- ензимно активиране на фибробластите и отключ-
то му в Европа и Северна Америка, но расте в ване на автоимунни процеси.
Африка, Азия и Южна Америка (евтин матери- Патологоанатомия. Белодробната азбесто-
ал за строителството, водоснабдителните и за започва като алвеолит, характерен с натруп-
канализационни съоръжения). Основни светов- ването на макрофаги, азбестови игли и т.н. „аз-
ни производители на азбест са Русия, Канада бестови телца“. Това са продълговати формации
и Южна Африка (през 1976 г. световното про- от централно минерално влакно и сегментирана
изводство на азбест е 5,7 мил.т., през 1986 – белтъчна обвивка с положителна реакция при оц-
4 мил.т. и продължава да намалява).* ветяване за желязо. Азбестовите телца не са до-
Азбестовите минерали причиняват разнооб казателство за наличие на заболяване, но са па-
разни, специфични патологични въздействия тогномонични за контакт с азбест. С течение на
върху човека: времето алвеолитната находка преминава в ди-
– белодробна азбестоза; фузна фиброза с предимно базална локализация.
– плеврални плаки; Клинична картина. Най-ранен симптом е
задухът при физически усилия. Типична физи-
* У нас и в няколко съседни балкански страни съществуват кална находка са крепитиращите хрипове в бе-
находища на азбест без промишлено значение, които оп- лодробните основи, съчетани с цианоза и ба-
ределят обаче т.н. ендемична азбестоза в селскостопански рабанни пръсти. От тази триада най-често се
работници, проявена чрез формиране на хиалинни и кал- срещат крепитациите, означавани като „склеро-
цирани плеврални плаки. В източните райони в България и
Беласица са описани над 1200 случая. фония“.
568
Параклинични изследвания. При съмне- вания и причиняват леки рестриктивни нару-
ние за азбестоза, съгласно приет междунаро- шения във вентилаторните показатели, ако не
ден стандарт рентгеновото изследване включ- са съчетани с белодробна фиброза. В енде-
ва обзорна снимка на гръдния кош и профил в мичните райони в България са установени 123
I-во косо положение с ъгъл от 45° вместо оби- случая с плеврални азбестови плаки (Бурил-
чайните 60°. Установява се ивицеста фиброза ков, Т. 1983).
предимно в основите, съпътствувана поняко-
га от плеврални плаки. Изследването на пока- АЗБЕСТОВИ ТУМОРИ
зателите на вентилаторната функция показват Азбестът причинява две различни групи от
дискретни нарушения от рестриктивен тип, кои- тумори с различна патогенеза. Азбестовият
то нарастват с течение на времето. За разли- белодробен рак е свързан с наличието на бе-
ка от силикозата функционалните нарушения лодробна фиброза. За това локализацията му е
в дишането при белодробна азбестоза изпре- предимно в основите, но не са редки и множест-
варват появата на рентгенова находка. Изслед- вените огнища на злокачественото израждане.
ването на храчките дава характерна находка – Тютюнопушенето потенцира туморния риск. За-
„азбестови телца“ и игли, също и хемосидерин. боляването настъпва след латентен период над
Бронхо- и сцинтиграфската находка в основите 20 години от началото на азбестовата експози-
показва събрани под формата на „метла“ брон- ция. Клиничната находка не е специфична, ос-
хиални, респективно съдови разклонения и с вен съчетанието на белодробна азбестоза и ту-
това потвърждава наличието на базална фи- мор. Основа на профилактиката на този тумор
броза. е предотвратяването на белодробна азбестоза
чрез спазване на хигиенните изисквания. В ен-
АЗБЕСТОВИ ПЛЕВРАЛНИ ПЛАКИ демичните райони у нас при експонирани лица с
Патогенеза. Азбестовите игли проникват от плеврални плаки, но без или с минимална бело-
белия дроб в плевралната кухина посредством дробна фиброза, не се установява зачестяване
т.н. ретрограден лимфоток. От там те се елими- на белодробния рак.
нират също по лимфен път през париеталната Мезотелиом на плеврата и перитонеума
плевра. Продължителното задържане на игли- след азбестова експозиция. Спонтанната чес-
те там води до хиалинно разрастване, особено в тота на мезотелиома се оценява на около един
слабо васкуларизираните участъци. случай на милион жители годишно. Около аз-
Патологоанатомия. Установяват се пре- бестови мини и предприятия, особено при упо-
дизвикани от азбест хиалинни надебелявания треба на крокидолит („син“ азбест) се устано-
на плевралната плевра, в които поради оскъд- вява достоверно зачестяване на този рядък
но кръвоснабдяване постепенно се отлага кал- тумор. Патогенезата му е свързана с наличието
ций. Те се локализират най-често в centrum на игли с определени параметри – дълги, тън-
tendineum на диафрагмата, по гръдната стена и ки и способни да престояват в тъканите с десе-
перикардиалната плевра. тилетия без да се разпадат. Синтетични влакна
Плевралните плаки се установяват клинич- със същите свойства въведени в плевралната
но след латентен период от най-малко 15 годи- кухина на опитни животни, също водят до мезо-
ни след експозиция на азбест. Диагностицират телиом.
се рентгенологично (фиг. 1) или ехографски – Патологоанатомично имаме разрастване на
последният метод има предимство в периода мезотелиални клетки до маса с гумена консис-
преди отлагането на калций. В повечето слу- тенция, която притиска белия дроб. Метастази
чаи плаките не водят до съществени оплак- в отдалечените органи не са обичайни. Харак-
терен е дългият латентен период, който може да
надхвърли 30-40 години, особено при слаба по
сила и продължителност азбестова експозиция.
Клинично доминират оплаквания от засилващ се
Фиг. 1. Диафрагинални, перикардиални и Фиг. 2. Начална азбестоза

пристенни азбестови плаки с плеврален мезотелиом

569
задух и кахексия, болки в гърдите, упорит кръве-
нист плеврален излив.
Рентгенологично и при компютърна томо-
графия (фиг. 2 и 3) се вижда масивно прис-
тенно засенчване, което притиска белия дроб.
При перитонеалния мезотелиом се наблю-
дава подуване на корема без болки, загуба на
тегло, сънливост. Палпаторно се опипва ту-
морна маса. Диагнозата на мезотелиома се
опира на данните за контакт с азбест, особе-
но крокидолит или амозит, на латентен период
над 20 години и на характерна пункционна на-
ходка.
Профилактика. Поради силния канцероге-
нен ефект на крокидолита, употребата му в мно-
Фиг. 3. Азбестов плеврален мезотелиом го страни, вкл. и у нас, е забранена.
1. Бурилков Т. Силикатози, Азбестоза. В кн. Професионална патология, под. Ред. Цв.Алексиева,

Кр.Киряков, София, мед. И физк., 1982, 185-189.
2. Бурилков Т., Проучвания върху биологичното действие на азбестовите игли, докт. дис., С,
1983.
3. Бурилков Т., Професионални белодробни болести, С., Мед. и физк., 1990.
4. Бурилков Т., М. Добрева и Ст. Иванова – Джубрилова, Минерални прахове в работната сре-
да, С., Мед. и физк., 1983.
5. Albrecht G., O. Schwertfeger. Herausforderung Asbest. Universum Verlaganshalh Wiesbaden,
1998.
6. Becklake. M.R. Asbestos – Releated Diseases. In Encyclopaedia of Occup. Health and Safety ed.
J.M. Stellman, vol. 1., 10.50 – 10.63, 4th ed, ILO, Geneva, 1998.
7. Toxicological Profile for Asbestos. Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Disease
Л. Димитрова
Силикатози
5.4
Названието силикатози е сборно понятие за Ортоклас Al, K
професионални белодробни заболявания, при- Зеолит Na, Ca, Mg, Al
чинени от инхалирането на силикати – съедине- Верижни силикати
ния на свързан с един или повече метални йони Валастонит Ca
силициев двуокис (Табл. 1). Ортосиликати
Мулит Al
Табл. 1. Класификация и състав на силикатни
минерали с патологично действие
МИНЕРАЛ МЕТАЛНИ КАТИОНИ Приблизително една трета от минерал-
Слоести силикати ните породи, заемащи съществен дял от поч-
Талк Mg вата и скалните маси на планетата, са сили-
Слюда (мусковит) K, Na, Al кати. Минералогичните разновидности на
Вермикулит Al, Mg, Co, Fe силикатите се базират до голяма степен
Каолин Al на кристалната им структура, а формата
Инфузорна пръст
на частиците ги определя като изометрич-
ни прахове (близки размери в трите измере-
Монтморилонит Ca, Na, Mg, Fe
ния). Това дава основание на някои автори да
Сепиолит Mg
ги обособят в група от неазбестови силика-
Атапулгит Mg, Al
ти, за разлика от азбестовите или анизоме-
Скелетни силикати
трични прахове, където в едно от измере-
Фелдшпати нията, размерът е съществено различен от
Албит Al, Na останалите.
570
температурен кварц, чието действие върху
организма е с белезите на смесена и многоо-
бразна патология, намерила израз в понятия-
та смесена пневмокониоза, смесена силикоза,
силико-силикатоза и т.н. Общоприето е мне-
нието, че възможността болшинството от
промишлено използваните неазбестови сили-
кати да причинят заболяване е ограничена.
Тя нараства само в отговор на високи експо-
зиционни нива, особено в присъствие на кварц
и иглести силикати. Но макар и сравнително
по-рядко диагностицирани, някои от патоло-
гичните реакции, причинени от тези прахове
са специфични и не се срещат при лица експо-
нирани само с кварц и азбест.
ТАЛКОЗА. Това е наименованието на пнев-
мокониоза, съчетала симптоматика, сходна със
силикоза и азбестоза (в зависимост от състава
на праха) и специфичните клинико-морфологич-
ни белези на увреждания от чист талк. Талкът е
хидриран магнезиев силикат с люспеста форма
(Mg3Si4O10(OH)2), но техническият талк по прави-
ло съдържа примеси от азбест, слюда, серпенти-
ни и кварц.
Изложени на заболяване са работниците
от хартиената, бояджийска и фармацевтична
промишленост, каучуково и акумулаторно про-
изводство, както и работниците, ангажирани
Фиг. 1. Силикатни минерали: С. Валастонит в добив и преработка на гипс.
D. Талк Е. Каолин F. Бентонит Патогенетичните механизми на действие
Болшинството от неазбестовите силика- са различни за отделните съставки на прахо-
ти са листовидни или пластинчати (фиг. 1). вия аерозол. Чистият талк предизвиква обра-
Специфичната идентификация на сили- зуването на лека перибронхиална фиброза, от
катните минерали в белодробната тъкан фокална, до по-дифузна при работници с про-
може да бъде осъществена с различни тех- дължителна експозиция на високи концентра-
ники. Светлинната микроскопия със специ- ции талк. Депонирането на талк в паренхима
ални оцветяващи методи обективизира па- провокира огнищни струпвания от вида грану-
ренхимни промени, възникнали в отговор на лом тип „чуждо тяло“. Кварцов примес в тал-
погълнатите частици и често дава данни за ка или съдържанието на кристобалит при
естеството на праховата експозиция. Сили- калцинирането му до 1200°С причинява обра-
катните минерали в тъканните секции из- зуването на силикотични грануломи и дифузна
глеждат като полигонални частици, плоч- интерстициална фиброза от нодуларен тип.
ки или иглоподобни структури, безцветни Морфологични белези като интерстициална
или бледо жълти до кафяви, но винаги двой- фиброза, „азбестови телца“, плеврални швар-
нопречупващи. Фазово контрастната свет- ти и плаки, са характерни за действието на
линна микроскопия идентифицира фибри с примеси от азбест (тремолит, антофилит).
0.2 μm в диаметър. Скениращата електрон- Следователно в сборния термин талкоза са
на микроскопия визуализира по-малки части- обединени различни по патоморфологично със-
ци, а с дисперсионни рентгенови анализи мо- тояние находки, но със сходна клинична сим-
гат да се идентифицират и елементарни птоматика.
съставки. Клиничната картина се характеризира с
Биологични ефекти. Многообразие от би- бавно настъпващ задух след продължителен
ологични ефекти характеризира силикатите трудов стаж, кашлица и слузна експекторация.
– от инертни прахови депа и безобидни грану- При напреднали стадии, особено усложнени от
ломи до дифузна фиброза. Докато азбестът инфекциозни тласъци, се манифестира клинич-
и подобните на него иглести минерали са ви- ната симптоматика на белодробен емфизем и
сокоагресивни съединения, причиняващи ди- белодробно сърце с дихателна и сърдечна не-
фузна белодробна фиброза, то т.н неиглести достатъчност – постоянен задух, цианоза, бара-
силикати провокират образуването на грану- банни пръсти.
ломи тип „чуждо тяло“ (каолин, нефелин, оли- Физикалната находка е оскъдна, представе-
вин, слюда и др.) или са практически инерт- на предимно от базални крепитации. Същест-
ни съединения (бентонит, цимент, стъклена вени вентилаторни нарушения липсват в начал-
вата). Но силикатите често съдържат при- ните стадии, докато дифузната интерстициална
меси от кварц или азбест или термичната им фиброза се съпътства от рестриктивни венти-
обработка е свързана с образуване на високо- латорни нарушения. Рентгенографските белези
571
каолин – група от глинести материали, с главен
представител – каолинит (AL2O3.2SiO2.2H2O).
Каолинът е с широко приложение в керамич-
ната и порцеланово-фаянсова промишленост, в
производството на хартия, бои, каучук, в меди-
цината и козметиката. Най-голямото разработе-
но у нас находище е в района на гр.Каолиново;
добиват се и други, сродни на каолина утаечни
глини, белилна пръст, бентонит, някои от които
са със значителен кварцов примес.
Епидемиологични проучвания върху работ-
ници от добив и преработка на каолин у нас ус-
тановяват заболявания от пневмокониози с чес-
тота от 1 до 9%, настъпили след продължителна
прахова експозиция.
Технически чистият каолин предизвиква сла-
бо изразена фиброза, с многобройни включва-
ния на грануломи тип „чуждо тяло“.
Клиничната картина е с бедна субективна
симптоматика, при липса в началните стадии на
функционални нарушения в дишането. По-съ-
ществени вентилаторни нарушения са възможни
при образуване на фиброзни струпвания с вър-
хово разположение и съпътстващ бронхит.
Рентгенографски се установяват дребнопет-
нисти сенки, на фона на ретикуларна периалве-
Фиг. 2. Рентгенография на работник,
оларна и перибронхиална фиброза, без склон-
експониран с козметичен талк
ност към прогресиране, до дифузна фиброза с
в продължение на 27 години
облитерация на алвеоли или тип „пчелна пита“,
обективизират различни форми на пулмонал- при тежки степени на заболяване, когато морфо-
но увреждане, съответни на състава на талка. логичната находка корелира със съдържанието
(фиг. 2). Възлестата форма на фиброза, с рети- на каолин в белите дробове (фиг. 3).
куло-нодозни сенки в средните полета и склон- Значителният кварцов примес в праха обу-
ност към прогресиране и сливане е характер- славя висок риск от пневмокониоза, която по-
на за кварцов примес в гипса. Наличието на скоро протича по типа на силико-силикатоза.
дифузна интерстициална фиброза и плеврал- Така при производство на огнеупорни материали
ни плаки се свърза с азбестов примес. При до- е особено разпространена пневмокониозата от
бив и преработка на чист талк, или професио- шамот (съдържа 20% и повече SiO2). Развитието
нален контакт с медицински или козметичен на заболяването се предшества от продължите-
талк, са наблюдавани в белодробния интерсти- лен трудов стаж, над 10 години и рядко превиша-
циум талкови грануломи тип „чуждо тяло“, при
липса на субективни оплаквания и вентила-
торни нарушения продължително време. Екс-
периментални и епидемиологични проучвания
дават основание чистият талк да се счита за
слабо фиброзогенен за човека – заболяването
настъпва след трудов стаж 15-20 години и прог-
ресира бавно.
Лечението е симптоматично.
Трудово-експертната оценка се базира на
функционалните нарушения в дихателната и
сърдечно-съдовата дейност.
Профилактичните мерки, в случаите на
кварцов или азбестов примес, са съответни на
тези при биологично активни прахове.
КАОЛИНОЗА. Въздействието на прах от
суха глина при нейния добив, раздробяване,
приготвяне на изделия и обработката им, е при-
числено към групата на пневмокониозите, но в
болшинството от случаите се касае за умерено
изразени интерстициални или дребноогнищни
пневмофиброзни промени, без склонност към
прогресиране. Фиг. 3. Рентгенография на работник,
Най-разпространената силикатоза от тази ангажиран с добив на каолин с 34-годишна
група е каолинозата, причинена от вдишване на професионална експозиция
572
ва І стадий на интерстициално-огнищна фибро- чествен процес, като е наблюдавана и регресия
за. Хистологичната находка е представена от на рентгено-морфологичните изменения.
перибронхиални макули и нодули и показва зна- Оливинозата се среща сравнително рядко и
чителна каолинова депозиция при комплицира- няма особено практическо значение у нас.
на пневмокониоза. Само в отделни случаи, при ПНЕВМОКОНИОЗА ОТ СЛЮДА. Притежа-
масивна прахова експозиция, са наблюдавани ваща качествата на топло и термоустойчивост,
по-тежки форми, близки до силикоза, протичащи слюдата е широко използвана в електротехника-
с конфлуиране на грануломите и преход в тумо- та, за прозорци на пещи и фурни, като изолаци-
ровиден стадий. онен материал и др. Слюдата е комплексно съ-
Лечението е симптоматично. Необходими са единение от люспести алуминиеви, магнезиеви
системни мерки за санитарно-техническа про- и натриеви силикати – мусковит, биотит и фло-
филактика, ограничаваща прахоотделянето, гопит.
включително и процесите на хидроциклене. Ме- Причинената от слюда кониоза е лека форма
дицинската профилактика е насочена към ран- на интерстициална фиброза, с доброкачествено
но диагностициране на праховите заболявания протичане.
и своевременно трудоустрояване. В клиничната картина преобладава симпто-
НЕФЕЛИНОВА ПНЕВМОКОНИОЗА. Забо- матиката на атрофични катари на горните диха-
ляването се причинява от нефелин – алумини- телни пътища и бронхитна физикална находка, с
ев силикат, добиван в рудно находище на Кол- постепенно засилващ се задух.
ския полуостров. Използва се при производство Характерна находка в белодробния паренхим
на алуминий и фосфорни торове (апатит). При са „слюдените телца“, подобни на азбестовите,
продължителна експозиция причинява доброка- с положителна реакция за желязо. Описани са
чествена интерстициална фиброза от мрежести и находки с плеврални плаки, свързани с неизо-
и петнисто-ивицести сенки. Протичането на за- метричния пластинчест вид на частиците или на
боляването е бавно, рядко е усложнено. неразпознат азбестов примес.
АПАТИТОЗА. Апатитът е прахообразно ве- Лечението е санаторно-курортно, а трудо-
щество, добивано от нефелин, което притежава способността съхранена.
значителна рентгенова контрастност. По хими- Водеща е ролята на санитарно-техническата
чески състав той е фосфатен анхидрид, с приме- профилактика.
си от калций, желязо и флуор. ПНЕВМОКОНИОЗА ОТ ЦИМЕНТ. Цименто-
У нас са наблюдавани начални форми на апа- вата промишленост, ползваща като суровини
титоза при работещи в апатитни пристанищни прахообразни материали (глини и варовици, с
силози, след трудов стаж от 8 до 10 години. прибавки на гипс, трас и др.) е свързана с интен-
Липсват специфична клинична симптоматика зивно прахообразуване и прахоотделяне.
и съществени вентилаторни нарушения. Рентге- Основните суровини за портланд-цимент
нографските промени са представени от интен- съдържат и SiO2 с висока твърдост в структу-
зивни, дребнозърнести сенки, включени във фин рата на кварцов пясък, кварцити и др., като
мрежовиден рисунък. Характерна находка е на- съдържанието на свободен SiO2 във финия
личието на единични, добре очертани кръгли прах е до и около 2%. Вероятно поради от-
сенки в средните и долни белодробни полета от носително стабилното съдържание на SiO2,
типа на „грахова болест“. В някои от случаите са портланд-циментът не причинява пневмокони-
описани промени в костната структура на тазо- оза, а морфологичен субстрат на заболяване-
вите кости и ребрата, свързани със съдържани- то са предимно прахови грануломи, при липса
ето на флуор. на фиброза. Високите прахови концентрации
ОЛИВИНОВА ПНЕВМОКОНИОЗА. Оливи- предизвикват появата на прахов бронхит, но
нът – ортосиликат на магнезий и желязо се из- епидемиологичните проучвания регистрират
ползва в огнеупорната и керамична промишле- честота, по-малка от очакваната, обяснена с
ност, присъства в състава на доменни шлаки и добрата разтворимост на цимента в биологич-
някои сплави. на среда.
Оливиновата пневмокониоза протича по типа Случаите на бронхоалергози и контактни ци-
на дребномрежеста фиброза от интерстициален ментови дерматити от екзематозен тип се дъл-
тип, с дребноогнищни образувания в средните и жат на хромов примес в цимента. По-агресив-
долни белодробни полета, нерядко съпроводе- ни са пуцолановите и бързосвързващи цименти,
на от плеврални сраствания. Клетъчнопрахови- съдържащи значително количество кварц.
те огнища съдържат освен оливин и въглищни Професионалният контакт с азбесто-цимент
и железни пигменти, гигантски клетки, колагено- провокира бронхо-пулмонална и плеврална па-
ви влакна. Заболяването протича като доброка- тология, описана в раздела азбестоза.
573
1. Бурилков Т. Силикатози В. Професионална патология. С., под ред. Алексиева Цв., Кр. Киря-
ков, Мед. и физк., 1982, 185-192.
2. Бурилков Т. Професионални белодробни болести. С., 1990.
3. Бурилков Т., Г.Хаджидеков, П.Герасимов. Рентгенова диагностика на професионалните за-
болявания. С., 1975.
4. Бурилков Т., М.Добрева, Ст.Иванова-Джубрилова. Минерални прахове в работната среда.
С., 1983.
5. Добрев П. Клинична пневмология. С., 1987.
6. Иванова Ст., Цв.Алексиева. Наръчник по професионални заболявания. С., 1986.
7. Измеров Н.Ф. Руководство по професиональным заболеваниям. М., 1983.
8. Михайлова А., В.Капурдов, Н.Дончева. Хигиена и здравеоп. XXXІІ, 1989, №4.
9. Петрова Е. Силикоза и силикотуберкулоза. С., 1993.
10. Bellis D., Belluso E. at all. An etiological definition of a case of mixed pneumoconiosis due to sili-
cates and coal in the absence of anamnestic data. Medicina del Lavoro. 85(2): 122-331 1994 Mar-Apr.
11. Churg A. Nonasbestos pulmonary mineral fibres in the general population. Envir. Res. 1983, 31:
189-200.
12. Churg A., Francis H., Y. Green. Pathology of Occupational Lung Disease. Baltimore, Meryland.,
1998.
13. Fitzgeral E.F., Stark A.D., Vianna N., Hwang S.A. Exposure to asbestiform minerals and radio-
graphic chest annormalities in a talc minning region of upstate New York. Arch. of Env. Health. 46(3), 151-4.
1991, May – Jun.
14. Flora G.S., Sharma A.M., Sharma O.P., Talc granulomatosis: two unusual presentations. Sarcoid-
osis. 8(2): 136-9, 1991, Sep.
15. Gevenois P.A. at all. Computed tomography of pneumoconioses. Annales de Radiol. 37(3): 222-8,
1994.
16. Gibbs A.E. at all. Talc pneumoconiosis: a pathological and mineralogic study. Human Pathol.
23(12): 1344-54, 1992 Dec.
17. Gibbs A.R., Pooly F.D. Fuller`s earth pneumoconiosis. Occup. Environ. Med. 1994; 51: 644-646.
18. Harrison T.R. at all. Principles of Internal Medicine. USA, 254: 1429-37,1998.
19. Heppleston A.G. Minerals, fibrosis and the lung. Env. Health Persp. 94: 149-68, 1991 Aug.
20. Leonard I.F., Tempelton P.A. Pulmonary imaging techniques in the diagnosis of occupational inter-
stitial lung disease, in Occup. med.: State of the Art Review, vol.7, Philadelphia, 1992, 241-260.
21. Parkes W. R. Occupational lung disorders., 2nd ed. Butterworths, london, 1982.
22. Rosenstock l., Cullen M.R. Textbook of Clinical occupational and Envir. med., USA, 10.11:287-96,
1994.
23. Wehner A. P. Biological effects of cosmetic talc. Food & Chemical Toxicol. 32(12): 1173-84, 1994,
Dec.
574
Е. Петрова
Антракоза
5.5
Въглищната пневмокониоза (антракоза, ан- Въглищните прахови частици вероят-
тракосиликоза) е специфична болест, причине- но продуцират и други фактори с възможност
на от инхалиране и задържане на въглищен прах за моделиране на белодробните клетки и/или
в белите дробове и реакцията на белодробната екстрацелуларния матрикс: фибробластни хе-
тъкан (тази пневмокониоза трябва да се разгра- моатрактанти като трансформиращ растежен
ничава от белите дробове при въглекопачи, къ- фактор – бета (TGF – β), тромбоцитен растежен
дето се включва и хроничната обструктивна бе- фактор (PDGF) и фибронектин, и няколко стиму-
лодробна болест). лиращи или инхибиращи фибробластната про-
При производствена експозиция на въгли- лиферация фактори (тумор-некрозис фактор
щен прах с различна фиброзогенност, реакцията – алфа (TNF-α), трансформиращ растежен фак-
на белодробната тъкан е разнородна. Различа- тор – бета (TGF-β), тромбоцитен растежен фак-
ват се три основни разновидности на белодроб- тор (PDGF), инсулинов растежен фактор (ILGF) и
ни прояви: простагландин – Е2 (PG-E2).
– Колагенова въглищна пневмокониоза (но- Предполага се участие на автоимунни патоге-
дозна форма и прогресивна масивна фиброза); нетични механизми.
– Неколагенова (хронична обструктивна бе- Подозира се и роля на HLA антигенната екс-
лодробна болест), предизвикана от въглищен пресия при формиране на прогресивна масивна
прах; фиброза.
– Чиста силикоза или антракосиликоза – Патоморфология. Съществуват две основ-
при високо съдържание на кварц в праха при ни форми на колагенова антракоза: 1) проста
въгледобив. въглищна пневмокониоза и 2) прогресивна ма-
Рискът за възникване на въглищна пневмо- сивна фиброза.
кониоза се определя от природата на въглища- Първоначалните лезии при въглищната
та: пневмокониоза са въглищните макули (чер-
– С най-голям фиброзогенен ефект са въгли- ни поленца с размер от 1 до 4 mm), разположе-
щата с висока карбонизация (антрацитни, би- ни двустранно симетрично в белите дробове,
туминозни, кафяви). най-интензивно – във върховите области. Те са
– Съществена роля играе процентното съ- обградени от фокален емфизем в периметър
държание на свободен кристален силициев дву- около 1-2 mm. В макулите се откриват фини ре-
окис (кварц) във фината фракция на праховия тикулинови влакна. Обикновено липсва колаген.
аерозол – най често около 5-6%. В емфиземните участъци изчезват еластиновите
Патогенеза на колагеновата въглищна пнев- влакна. Чести са васкуларните промени, свърза-
мокониоза. Основни патогенетични моменти са: ни с въглищните макули и интерлобуларните за-
– опсонизация и фагоцитоза на въглищните дебелявания на плеврата. Масивната прогре-
частици от макрофагите; сивна фиброза се представя от масивни лезии,
– струпване на мястото на попадналите час- често ангажиращи повече от един лоб. В центъ-
тици на макрофаги, кръвни моноци, полиморфо- ра на лезиите се установява кухина, изпълнена
нуклеарни клетки и други; с хомогенна черна материя. Стените и са глад-
– активиране на макрофагите. ки или с фиброзни повлекла към околната тъкан.
Предполага се, че O, H2O2, NO, цитокините, Съдовете са унищожени. В лезиите се открива
протеазите и антипротеазите играят важна роля протеин с неизвестен произход, калциев фос-
в ремоделирането на клетките в респираторния фат и въглищен прах.
тракт.Супероксидните радикали (O, H2O2) могат да Клинична картина. Субективните симпто-
бъдат от целуларен и екстрацелуларен произход. ми при въглищна пневмокониоза не са патогно-
Участие при формиране на белодробната монични.
фиброза на цитокини, като туморо-некротичен Простата въглищна пневмокониоза се мани-
фактор – алфа (TNF-α), интерлейкин – 8 (IL – 8), фестира с оскъдни симптоми:
продуцирани от кръвните моноцити активиране 1) лесна умора при физически усилия;
на клетъчно-медииран имунен отговор. 2) тежест в гърдите.
Проучвания in vitro и in vivo с въглищен прах Прогресивната масивна фиброза се характе-
показват нарушения в левкоцитните фактори ризира с:
като: левкотриен-В4 (LTB4), тромбоцитен расте- 1) кашлица;
жен фактор (PDGF), моноцитен хемотаксисен 2) черни слузести храчки;
протеин-1 (MCP-1), туморо-некротичен фактор 3) задух.
– алфа (TNF-α), неутрофилния адхезионен фак- Хроничният прахов бронхит и емфизема,
тор и вътреклетъчната адхезионна молекула причинени от експозиция на въглищен прах се
(ICAM-1). характеризират с:
575
1) постоянна кашлица с експекторация – променено съотношение между мъртво
2) значително изразена обструкция на диха- пространство и тотален белодробен капацитет
телните пътища (VD/VT).
3) диспнея; Въглищната пневмокониоза тип „PMF“ се
4) белези на дихателна недостатъчност. характеризира с:
Рентгеновите промени при въглищната – намален витален капацитет (VC);
пневмокониоза предшестват нарушенията в ди- – намален дифузионен капацитет (DLCO, DM);
хателните показатели (VC и FEV1). Те напълно – намален белодробен къмплайънс (CL).
наподобяват находките при силикоза. Вентилаторните нарушения при хроничен
Простата въглищна пневмокониоза се ма- прахов бронхит са:
нифестира рентгенологично (по ILO’80) с – намален форсиран витален капацитет
пръснати овални (нодозни) сенки с различна го- (FVC);
лемина (р – до 1,5 mm, q – 1,5 mm до 3 mm, r – 3 – намален форсиран експираторен обем за
mm до 10 mm) и често – перифокален емфизем. една секунда (FEV1).
Прогресивната масивна фиброза (по ILO’80) Прогресията на простата въглищна пневмо-
се характеризира с: сенки тип „прогресивна ма- кониоза към „прогресивна масивна фиброза“
сивна фиброза“ („PMF“) с различен диаметър (A- най-често става за осем и повече години.
сенки – от 1 до 5 cm, В-сенки – от 5 cm до ди- Най-чести усложнения на въглищната
аметъра на горната 1/3 на дясното белодробно пневмокониоза са съчетание с ревматоиден
поле, С-сенки – с диаметър по-голям от този на артрит – Синдром на Каплан (двустранно пръс-
В – сенките). нати едронодозни сенки, подкожно разположе-
Функционални вентилаторни нарушения. ни ревматоидни възли, прогресиращ ход, лоша
При простата въглищна пневмокониоза функ- прогноза).
ционалните отклонения са: Диагнозата и диференциалната диагноза
– болест на малките дихателни пътища с на- на въглищната пневмокониоза са подобни на
маление на максималните експираторни дебити тези при силикозата.
(FEF25%, FEF50% и FEF75%) от кривата на форсира- Лечението е също подобно на това при сили-
ния витален капацитет (FVC); козата. Хроничният прахов бронхит се лекува
– нормален или леко понижен дифузионен по общоприетия начин за лечение на бронхита.
капацитет (DLCO, DM); Профилактика – както при силикоза.
кр. Динкова
Металокониози
5.6
Това наименование обединява увреждания от розата е пневмокониоза от типа на т.н. белодроб-

инхалирането на метали под формата на чисти на тезауроза и може да претърпи обратно разви-
или смесени прахове. Уврежданията на органите тие след прекратяване на експозицията.
на дишането тук имат собствена патоморфология Диагнозата се изгражда въз основа на харак-
и клинико-рентгенологична характеристика. терната и` професионална анамнеза, запазената
ПНЕВМОКОНИОЗИ ОТ ЖЕЛЯЗО дихателна функция и рентгенова картина, за която
Разнообразието на наблюдаваните уврежда- са характерни петнисти сенки от тип „р“, рязко оч-
ния налага разграничаването на отделни форми: ертани и по-интензивни.
1. Сидероза Трудоспособност. Тя е запазена при неуслож-
В края на XIX в. Zenкer описва за първи път си- нените случаи. Трудоустрояване се налага при ра-
дероза. Основна рискова група при съвременни ботниците с рентгено-морфологични промени.
условия съществува при електрозаваряването или 2. Сидеросиликоза
газово рязане, при което желязото се изпарява и Рисковите професии при това заболяване са
се образуват кондензационни аерозоли. Рискова свързани с добив на желязо, най-често под фор-
група са и полировачите на сребро, които използ- мата на хематит и при някои процеси в промиш-
ват железни окиси. леността, където механично се образува железен
Патологоанатомично в белодробния интер- аерозол, съдържащ значително количество кварц
стициум се намират железни частици, които са (чистачи на отливки).
струпани предимно в макрофагите и по лимфните Патологоанатомичните изменения се свърз-
пътища. Съдържанието на желязо превишава до ват с биологичното действие на кварца, а не с
15 пъти нормата в суха белодробна тъкан. Сиде- наличните железни съединения. Преобладава
576
дифузна фиброза. Белият дроб е с керемидено- були. Настъпват смесен тип вентилаторни нару-
червен цвят. шения. Късно усложнение е хроничното белодроб-
Клинична картина. Преобладават оплаквания но сърце. Характерно е, че изброените находки мо-
от лесна умора, задух, кашлица. Отделените храч- гат да настъпят бързо (след няколкомесечен стаж).
ки могат да са с червеникав цвят. ПНЕВМОКОНИОЗА
За рентгеновата картина е характерна интер- ОТ ТВЪРДИ МАТЕРИАЛИ
стициална фиброза. Това обуславя развитието на Новите изследвания приемат за причинител
обструктивни или смесени вентилаторни наруше- съдържащия се в тях кобалт, който се използва
ния. Протичането на заболяването е бавно и се в металорежещите легирани стомани. Интерес
явява при стаж над 10-15 години. представлява и голямото приложение на кобалто-
Описаният т.н. „Лабрадорски бял дроб“ (в же- вите сплави в реактивните двигатели и за произ-
лезните мини на Лабрадор) се дължи на примеса водството на феромагнити. Чистият метал се упо-
на антофилитов азбест. В случая към картината на требява за оцветяване на стъкло и глазури.
смесена пневмокониоза се прибавят и хиалинни Клинична картина. Оплакванията настъпват
плеврални плаки. след експозиция над 10 години. Те са неспеци-
Сидеросиликоза може да се наблюдава при фични – кашлица, експекторация, диспнея. Напо-
миньорите и мелачите на охра и други земни бои добяват хроничен бронхит, придружен от упорит
– сиена и умбер. В случая смесената силикоза се конюнктивит и параклинично с хипергамаглобули-
дължи на съдържанието на кварц в глината. Рент- немия.
геновите изменения са в нежен петнист характер Рентгенологично са налице уголемени хилус-
на фона на общо усилен бримчест белодробен ри- ни сенки, ретикуло-нодозни сенки с предилекция в
сунък. средните и базални белодробни полета. Сърдеч-
ПНЕВМОКОНИОЗА ОТ АЛУМИНИЙ ният контур може да е нерязък.
(АЛУМИНОЗА) Функционалното изследване на външното ди-
Основни форми тук са: шане го определя от рестриктивен тип, а впослед-
1. Пневмокониоза от боксит (болест на ствие от обструктивен, придружено от нарушения
Shiver – описана за първи път през 1947 г.). в газообмена.
Среща се при работници, ангажирани с добива Наличието на кобалтови йони в охладителната
и преработката на рудата. течност при смилане на метала може да доведе до
Патогенеза. Интензивността на процесите в картината на екзогенен алергичен алвеолит. Ус-
белия дроб, причинени от фиброгенни прахове за- тановява се положителен епикутанен тест с кобалт.
виси от химическия състав, кристалната структура БЕРИЛИОЗА
и свойствата на повърхността и праховите части- Промишлено приложение намират берилие-
ци. Това определя и значението на високотемпе- вият флуорид, хлорид, нитрат и сулфат – при про-
ратурните модификации на кварца – кристобалит, изводството на стомани, флуоресцентни лампи,
присъствващи в боксита. рентгенови тръби. Най-широко е приложението му
Патологоанатомично белите дробове са ри- в ядрената енергетика.
гидни, със синкав цвят. Могат да се намерят и Патогенеза. Днес тя се свързва с отключване
плеврални сраствания и були. на имунни механизми. Антигените (лесно разтво-
Клинична картина. Установяват се обичайни- римите берилиеви съединения свързани с белтъ-
те оплаквания – задух, понякога с пристъпен ха- ци) водят до реакции от IV тип – свръхчуствител-
рактер, лесна умора, несистемна кашлица. При ност от забавен тип. Това доближава хроничните
анамнестични данни за рязка болка в гърдите, форми на берилиозата до групата на колагенозите.
внезапно усилване на задуха и цианоза, се касае Клинична картина. Сходството на хронична-
за пневмоторакс. та берилиоза със системно заболяване обуславя
Рентгенологично се установява дифузна фи- интерпретирането ѝ с подробна професионална
броза. анамнеза, дори и след прекъсване на експозици-
2. Алуминиев бял дроб ята. Във връзка с развитието на емфизем водещ
Заболяването се среща при работници, в кон- симптом е задухът. Впоследствие се явява каш-
такт с фино дисперсен алуминиев прах – при лица, нарушен газообмен, обременява се малки-
шлайфиране на дуралуминиеви плоскости и до- ят кръг на кръвообращението, което води до бело-
грама, във военото дело (запалителни бомби) и дробно сърце.
като багрило. Рентгенологичните изменения не са харак-
Патогенеза. Алуминият и съединенията му терни. Виждат се уголемени корени, усилен бело-
водят до първична бронхопатия с латентен пери- дробен рисунък, постепенно петнисто-ивицестите
од от месеци, но може и до години (15 г.). Тя се ха- сенки се сгъстяват, като се образуват участъци тип
рактеризира с дифузна интерстициална фиброза с „пчелна пита“ или дифузна, цикатриксиална фи-
разпространени сбръчквания, развитие на емфи- броза.
зем и склонност към спонтанен пневмоторакс. Диагноза. Изгражда се въз основа на доказан
Клинично оплакванията се изразяват в задух, професионален контакт с берилий, имунологични
отначало при натоварване, а впоследствие и при данни за увеличен IgA, берилиев тест за бластна
покой, което се съпровожда с кашлица и експекто- трансформация на лимфоцитите, епикутанен тест
рация. с 1-2 % разтвор на берилиев флуорид, сулфат или
Рентгенологичните изменения са тип „s“ и „t“, нитрат (положителен при контактните лица), бавно
пневмоторакс, поради спукване на емфизематозни развиваща се дифузна фиброза.

577
Диференциална диагноза се прави със сарко- тъците, сяросъдържащите аминокиселини, ензим-
идоза. ната активност и метаболизма на биогенните ами-
Лечение. То има симптоматичен характер и не ни, в частност на невротранстмитерите поради
води до трайна ремисия. Прилагат се кортикосте- деструкция на допаминергичните неврони.
роидни препарати. Напоследък се препоръчва т.н. Клинично се установява кашлица с умерена
„пулсова терапия“ – кратък курс с високи дози, с ог- експекторация, вентилаторна недостатъчност от
лед избягване на усложненията. обструктивен или смесен тип.
СТАНОЗА Промените във функционалните показатели
Заболяването се развива при инхалиране на насочват към обструкция на малките дихателни
кондензационните аерозоли на калая – при топе- пътища. При подземните работници е увеличена
не на обогатената руда и при изливане на чистия концентрацията на микроелементите в биологич-
метал. ни течности – манган, олово, мед, цинк и желязо.
Клиничната картина и функционалните из- Рентгенологично се установяват ивицести из-
следвания не показват изменения. Те контрасти- менения тип „s“ и „t“, а при стаж над 10 години ре-
рат с богатата рентгенова находка – в белия дроб тикуларни сенки с микронодозни включвания „р
се виждат рязко очертани плътни милиарни сенки 1”. Измененията от страна на дихателните органи
с значителна честота. се характеризират като токсоиритативен бронхит.
МАНГАНОВА ПНЕМОКОНИОЗА Дължат се на ранен лимфен транспорт на аерозо-
Като етиологичен фактор манганът има значе- ла към бронхопулмоналните лимфни възли. Раз-
ние при добив и преработка на руди (значение има вива се бронхит и перибронхит с предимно базал-
състава им) и при производството на фероманган . на локализация и върхов емфизем.
Механизмът на патологичните реакции е Мангановата пневмокониоза е съчетана с не-
тясно свързан с нарушение на структурата на бел- врологични прояви, (вкл. ранен паркинсонизъм).
1. Daniels R. P. Berylium – induced lung disease. In: Occupational Lung Disease ed J. B. Gee, W. K. Mor-
gan, Raven Press, 1983, 156-169.
2. Kazemi H. Berylium Disease; Chiapino G. Hard Metal Disease; Short S. R., Petsonk E. L. Respiratory
System: The Variety of Pneumoconioses. In Encyclopaedia of Occup. Health and Safety, ed. J. M. Stellman, 4-th
ed., Vol. І, ILO, Geneva, 1998, 10.27-10.32; 10.63-10.69.
кр. Динкова
Смесени пневмокониози
5.7
ПНЕВМОКОНИОЗА азбест преобладават базалните ивицести сенки,

ПРИ ПЕЩОРЕМОНТЧИЦИ а при експозиция на прах от огнеупори – нодозни
Заболяването се среща при работниците от елементи с тенденция към сливане. С компютърна
металургичния пещоремонт, стъкларски и дру- томография могат да се установят хиалинни, а по-
ги промишлени пещи, изграждането на нови то- рядко калцирани плеврални плаки.
плоизолации. Водеща роля имат пневмотропните Еволюцията на тази пневмокониоза е бав-
вредности – висока запрашеност, токсоиритатив- на. Характерно тук е появата на ранна хиперто-
ни газове и прегряващ микроклимат. Инхалирания ния, която се свързва с прегряващия микроклимат.
прахов аерозол съдържа свободан кристален си- Предвид бавната еволюция на заболяването не е
лициев двуокис, азбест, шамот, динас. доказано значението на коканцерогенно действие
Патогенеза. За развитието на смесена пневмо- на азбест за развитието на белодробни тумори.
кониоза играят роля два силно фиброзогенни ком- ПНЕВМОКОНИОЗА
понента – кварц и азбест. ПРИ ЕНЕРГОРЕМОНТЧИЦИ
Клинично оплакванията се свеждат до лесна Рискова група тук са работещи с азбестсъ-
умора, суха кашлица и задух при физически уси- държащи материали посредством торкретиране
лия. Те се явяват след въздействие на вредните (впръскване на азбест, цимент и водно стъкло като
фактори над 15 години. смес под налягане). Нагряването при това увели-
Рентгеновата находка бива два вида: кога- чава фиброзогеността на кварца и силикатите и
то основната съставка на вдишвания аерозол е понижава това на азбеста.
578
Клинична картина. Тя не се различава от тази ЛЕЯРСКА ПНЕВМОКОНИОЗА
при пещоремонтчиците. В леярните работниците са в контакт със сме-
Рентгенологично (измененията са обусловени сен прахов аерозол, съдържащ желязо, кварц и си-
от действието на азбеста) – ивицести сенки в две- ликати, които са в променливо съотношение. На
те основи, хиалинни плеврални плаки, нерязък ди- най-голям риск тук са подложени електроженисти-
аграфмален и сърдечен контур. те и газорезчиците.
ПНЕВМОКОНИОЗА Патологоанатомия. Ретикулиновите и кола-
ОТ ПОЛИВИНИЛХЛОРИД генните влакна в белия дроб са подредени ради-
Първата пневмокониоза от поливинилхлорид ално в звездовидни формации. Развитието на фи-
(ПВХ) е описана от Zsende и съавт. през 1970 г. броза се свързва с кварцовата компонента.
В производствена среда хронично излагане Клиника. Към картината на смесена пневмо-
се среща при производството на изделия от ПВХ кониоза се прибавя и тази на хроничния брон-
– влакна, електроизолиращи материали, тръби, хит. Това се дължи на високата запрашеност,
смоли. Особеностите на технологичния процес на прегряващият микроклимат и токсоиритативни-
различните производства, обуславят различие във те газове.
вредностите. Предполага се, че комбинираното ПНЕВМОКОНИОЗА ПРИ ШЛАЙФИСТИ
въздействие на праха и токсичните агенти повиша- Смесен аерозол, който съдържа частици от
ва появата на изменения в дихателната система. метал и абразив (при шлайфането на метали със
Клиника. Хроничното излагане на прах от ПВХ синтетични абразиви – електрокорунд, карборунд)
по време на производството на смола е свързано може да доведе до развитието на смесена пневмо-
с развитието на пневмокониоза при стаж над 10 г. кониоза. Тя се наблюдава при стаж над 15-18 годи-
Субективната и физикална симптоматика е оскъд- ни.
на, а често и отсъства. Изследването на функция- Рентгенологичните изменения са от ретику-
та на външното дишане не показва съществени из- ло-микронодозен вид.
менения на белодробните обеми. Установява се БАРИТОЗА
понижение на ФВК и ФЕД1. При вдишването на баритен прах с примес на
Ренгенологичните промени се характеризи- кварц се развива картината на смесена пневмо-
рат с появата на нежни, предимно ивицести и по- кониоза. Баритът намира приложение в бояджий-
рядко микронодозни сенки, които не претърпяват ството под формата на бял пигмент – литопон, при
по-нататъшно развитие. Ренгеновата картина съ- вулканизация, в текстилната и порцеланова про-
отвествува на І или І-ІІ степен на пневмокониоза. мишлености, при рентгеноконтрастни изследва-
Винилхлоридът като мономер уврежда сис- ния. Най-висок е рискът при добив на чист барит
темно кожата на ръцете, както при склеродермия или смилането му до литопон.
(синдром на Raynaud, костни кисти) и черния дроб, Рентгенологично се установяват силно конт-
в който инициира рядък тумор – ангиосарком. растни петнисти сенки в белите дробове. Прекра-
Има съобщения и за асоциация между експози- тяването на производствения контакт води до из-
цията на ПВХ и карцином на белия дроб. чистване на белодробния паренхим.
ТЕЗАУРОЗА Лечението на всички изброени форми на ме-
В условията на системна употреба на спрей талните и смесени пневмокониози е симптоматич-
за коса, с основна съставка поливинилпиролидон но, в зависимост от стадия и тежестта на заболя-
(PVP) е описан този вид пневмокониоза. ването.
Малък процент от консуматорите на различни- Особено внимание се обръща на профилакти-
те спрейове без PVP реагират с бронхоконстри- ката на дихателната недостатъчност, насложени
кция или с типичен астматичен пристъп от инхали- инфекции на дихателните пътища и десностран-
рането на носещия газ фреон. ното сърдечно обременяване.
1. Бозаков, А. Пневмокониоза всред енергоремонтчиците на ТЕЦ Марица – Изток. Канд. дис., С.,
1987.
2. Бурилков, Т. Професионални белодробни болести, С., Мед.и физк., 1990
3. Бурилков, Т., М. Добрева и Ст. Иванова – Джубрилова, Минерални прахове в работната среда,
С., Мед. и физк., 1983.
4. Динкова, Кр. Увреждане на дихателната система при миньори от манганово находище. Канд. дис.
С, 1987.
5. Иванова Ст., Цв. Алексиева. Наръчник по професионални заболявания, С., Мед. и физк., 1986.
6. Нацков, Л. Пневмокониоза на пещоремонтчиците в металургията. Канд. дис., 1986.
7. Златанов, Зл. Професионални белодробни увреждания. В: Клиника на вътрешните болести, под
ред. Начев Ч., Ст.Загора, изд. „Знание“ ООД, 1994, том ІІ, 93-96.
8. Бенджамин, Е. И С. Лесковиц. Реакции на свръхчувствителност от тип ІV. В: Имунология. Под
ред., Б. Петрунов, 1994, 277-279.
9. Величковский, Б. Т. Патогенез професиональных заболеваний легких пылевой этиологии. Мед.
Труда и пром. Экологии, 5-6, 1994.
10. Griefahn B. Arbeitenmedizin, Stuttgart, 1992, 156.
579
Д. Чаръкчиев*
Пневмокониози от органичен прах

5.8
Органичните прахове се делят на: неживи – наричано още „болест на вършачите“, „жетвар-
дразнещи или токсични и алергизиращи, и живи ска треска“ и др.
– прахове с бактерии и прахове с гъбички и спори. „ФЕРМЕРСКИЯТ БЯЛ ДРОБ“ е бил извес-
При въздействие на органичните прахове тен още на B. Ramazzini (1713 г.). Причинител са
върху дихателната система може да се касае за спорите на актиномицетите Micropolispora Faeni
дразнене на бронхиалната лигавица, за алер- и Termoactinomyces vulgaris. Най-често се зася-
гични и имунни реакции от типа „чуждо тяло“ с гат животновъдите, фуражарите, мелничарите и
образуване на грануломи или за гъбни инфек- др. Морфологичният субстрат на заболяването
ции, респ. алергични реакции спрямо техните е интерстициално или грануломатозно възпале-
обменни продукти. При всеки случай се нала- ние на белите дробове. Развива се екзогенен ал-
гат индивидуална оценка на трудово-хигиенни- веолит, за който „фермерският бял дроб“ е кла-
те фактори и химико-бактериологичен анализ на сически пример.
праха за решаване на връзката между прахова- Клинична картина
та професия и белодробните увреждания. След няколкочасов латентен период се появя-
Различават се следните видове белодробни ват задух, отпадналост, кашлица с оскъдна слуз-
увреждания при дишането на растителен прах в на експекторация и повишение на температура-
зависимост от механизма на въздействието им: та, понякога с разтрисания и нощни изпотявания.
1. Рефлекторен бронхоспазъм (със или без Прекъсването на контакта с вредния материал
бронхиална свръхчувствителност) в резултат на води до оздравяване за няколко дни или седми-
механично дразнене от прашинките. ци. Съществуват и тежки остри случаи с летален
2. Алергичен бронхоспазъм, обикновенно изход. Продължителният контакт води до повта-
придружен от бронхиална свръхчувствителност, рящи се пневмонии с развитие на белодробна
която може да бъде от първи тип (IgE-антитела), фиброза и дихателно-сърдечна недостатъчност.
от трети тип (IgG-антитела) или от четвърти за- Освен типичната анамнеза значение за диа-
бавен тип (сенсибилизирани лимфоцити), съ- гнозата имат рентгеновата находка, серологич-
ществуващи отделно или в комбинация. ните изследвания, кожните и респираторни те-
3. Фармакологичен бронхоспазъм (със или стове, белодробната биопсия.
без бронхиална свръхчувствителност), вслед- Фукционално, острата фаза на алергич-
ствие на пряко (неимунологично) отделяне на ме ния екзогенен алвеолит (хиперсензитивен пнев-
диатори, като хистамин, серотонин, кинини и др. монит) се проявява с понижение на дихателния
4. Остър възпалителен бронхоспазъм, причи- обем, дифузионния капацитет на кислорода, ал-
нен от съдържащите се в растителния прах бак- веоларно-артериална блокада, хипоксемия.
терии и вируси. Наши данни при болни с екзогенен алергичен ал-
Селскостопанските растителни материали и веолит в стадий на фиброзиране показват изра-
продукти, като сено, слама, зърнени храни, фу- зена хипоксемия с тенденция към хиперкапния
ражи и др., са добър субстрат за развитие при и незначително понижение на act. pH на кръвта,
подходяща температура и влажност на реди- поради компенсаторно нарастване излишъка от
ца плесени (микроскопични гъбички). Най-го- основи (BE) и стандартния бикарбонат (SB).
лямо значение за белодробната патология като Ренгенологично при острите форми се уста-
алергени са плесените: Alternaria, Aspergillus, новява фина дребнозърнеста дифузна дисеми-
Penicillium, Termoactinomyces, Cladosporium. По- нация, по-силно изразена към основите. Често,
паднали в белите дробове, спорите или части картината наподобява и конфлуиращи инфил-
от мицела им могат да причинят истински мико- трати. Хроничните форми се характеризират с
зи – пролиферация на плесента в белите дро- груб, усилен мрежовидно-ивицест рисунък, ем-
бове, с последваща сенсибилизация на органи- физем и белодробно сърце.
зма; бронхиална астма или астматичен бронхит В организма се образуват два вида антитела.
– директна сенсибилизация към даден плесенен Циркулиращите преципитиращи антитела клас
вид без предварително развитие на плесента в IgG имат основно патогенетично значение за бо-
белите дробове; грануломатозни бели дробо- лестта, поради което тя се отнася към алергич-
ве – образуване на специфични грануломи със ните реакции от III тип. Успоредно с тези анти-
сенсибилизация на организма към естествена- тела в хода на болестта се образуват и типични
та плесен. Тук спада типичното професионално анафилактични антитела – реагини от клас IgE.
алергично заболяване „фермерски бял дроб“, При кожните проби 4-5 часа след вътрекож-
но въвеждане на антигените настъпва реакция,
* Професионална патология, под ред. Алексиева Цв.,
хистологично появена като Артюс – феномен.
Киряков С., Мед. и физк., 1982 Респираторните тестове с алергените имат огра-
580
ничено приложение, тъй като след 5-6 часа про- (показателни в тези случаи са данните от профе-
вокират пристъп на „фермерски бял дроб“. сионалната анамнеза за оплаквания от стягане
Критерии за диагностика на екзогенния в гърдите в миналото, изразено по-силно в нача-
алергичен алвеолит са: лото на седмицата). Рентгенологично не се от-
I. Задължителни критерии: криват промени, специфични за бисиноза (спе-
1. Потвърждаване наличието на експозиция цифична патологична находка в белите дробове
чрез доказване на антигени. също не се открива – обикновено е същата като
2. Респираторни или общи симптоми 4-12 при хроничен бронхит и емфизем).
часа след експозицията. Бисинозата има остър стадий, който може
3. Установяване на антигено-специфично ху- да прогресира в хронична необратима болест. В
мурално или целуларно сенсибилизиране. острия стадий заедно със симптомите през пър-
II. Допълнителни критерии: вия работен ден след почивката обикновенно
1. Типични нарушения на белодробната има намаление на FEV1.Това може да се открие
функция. и при прахово експонирани работници без оп-
2. Характерни рентгенологични промени в бе- лаквания, повече в понеделник, отколкото в дру-
лите дробове. гите дни. Намаляването на FEV1 през работния
3. Положителен инхалационен провокацио- ден е характерен феномен и в началото е обра-
нен тест със специфичния алерген. тим. Епидемиологичните данни посочват, че ра-
Диагнозата може да се потвърди чрез хисто- ботниците,

Трудова медицина -учебник

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Трудова медицина -учебник

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ТРУДОВА МЕДИЦИНА

Българска национална академия по медицина

1-во издание 2006 г.

Проф. д-р ДИМИТЪР ЦВЕТКОВ, дмн

1. Развитие и съвременно състояние на организацията, формите и условията

2. Физиология на труда – Е. Динчева .............................................................................................................. 43

3. ПСИХОЛОГИЯ НА ТРУДА – Б. Ценова . ............................................................................................................... 70

4. ЕРГОНОМИЯ – З. Иванов . .......................................................................................................................................86

5. Биологичен ритъм и режим на труд и почивка. З. Иванов ............................................................. 108

6. Физични Фактори ............................................................................................................................................112

7. ХИМИЧНИ ФАКТОРИ ........................................................................................................................................... 195

8. Прахови аерозоли. Е. Воденичаров ........................................................................................................... 274

9. ХИМИЧНИ ФАКТОРИ С КАНЦЕРОГЕННО ДЕЙСТВИЕ. Д. Цоневски . ........................................................... 281

12 ПРОИЗВОДСТВЕН ТРАВМАТИЗЪМ. З. Иванов .............................................................................................. 313

13 ТРУД – ВЪЗРАСТ И ПОЛ. Е. Динчева . .............................................................................................................. 316

14 Професионална подготовка и труд на лица с нарушения.

15 АРХИТЕКТУРНО-СТРОИТЕЛНИ ПРИНЦИПИ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО НА

16. Лични предпазни средства. З. Иванов .................................................................................................. 335

17. Производства и професии – основни технологии, здравен риск,

Б. ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ............................................................................................................................ 432

1. ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ – ВЪВЕДЕНИЕ. Й. Хаджиева, Л. Еленкова . ................................................ 432

2. ЕПИДЕМИОЛОГИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ БОЛЕСТИ. Н. Цачева ........................................................... 442

3. ПРОФЕСИОНАЛНИ ОТРАВЯНИЯ ...................................................................................................................... 447

4. ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ ОТ ФИЗИЧЕСКИ ФАКТОРИ ........................................................................... 525

5. Професионални прахови болести на дихателната система ..................................................... 556

6. Професионални болести от пренапрежение. В. Боснев, Г. Ончева, Зл. Стойнева . ................... 590

7. ПРОФЕСИОНАЛНИ ИНФЕКЦИОЗНИ И ПАРАЗИТНИ БОЛЕСТИ.

8. ПРОФЕСИОНАЛНИ АЛЕРГИЧНИ БОЛЕСТИ .................................................................................................... 614

9. Професионални злокачествени новообразувания ...................................................................... 626

10. ПРОФЕСИОНАЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОЖАТА. П. Михайлов, Д. Няголова ......................................... 656

11. ПРОФЕСИОНАЛНИ УВРЕЖДАНИЯ НА ЗРИТЕЛНИЯ АНАЛИЗАТОР . ......................................................... 665

12. ПРОФЕСИОНАЛНИ УВРЕЖДАНИЯ НА ЖЕНСКАТА РЕПРОДУКЦИЯ. Зл. Панова ..................................... 675

14. Професионални увреждания на сърдечно-съдовата система. К. Коцева . ......................... 682

15. ФИЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ

1. DEVELOPMENT AND CONTEMPORARY SITUATION OF ORGANIZATION,

2. Physiology of labor. E. Dinceva....................................................................................................................43

3. Psychology of labor. B. Tsenova.................................................................................................................70

5. Biological rhythm, work and rest periods. Z. Ivanov........................................................................108

6. Physical factors............................................................................................................................................ 112

8. Particulate/Dust aerosols. E. Vodenicharov..........................................................................................274

9. Chemical factors with carcinogenic actions. D. Tsonevsky...........................................................281

10. Factors affecting the immune system. I. Altankova, M. Lyapin.........................................................287

11. Hygiene norms of factors of the environment. Evaluation and management

12. Production traumatism. Z. Ivanov............................................................................................................313

13. Labor, age and gender. E. Dincheva.......................................................................................................316

14. Occupational preparation for labor of individuals with disabilities.

15. Occupational enterprises – architectural-constructional concepts

16. Personal safety aid. Z. Ivanov...................................................................................................................335

17. Productions and professions – main technologies, health risk, prophylactics............339

1. OCCUPATIONAL DISEASES – INTRODUCTION. Y. Hadzhieva, L. Elenkova....................................................432

2. EPIDEMIOLOGY OF OCCUPATIONAL DISEASES. N. Tsacheva........................................................................442

4. OCCUPATIONAL DISEASES BY PHYSICAL FACTORS......................................................................................525

5. OCCUPATIONAL DUST RESPIRATORY DISEASES...........................................................................................556

6. OCCUPATIONAL DISASES DUE TO STRAIN. V. Bosnev, G. Oncheva. Zl. Stoyneva.......................................590

7. OCCUPATIONAL INFECTIOUS AND PARASITIC DISEASES. Iv. Dikov, V. Boeva,

8. OCCUPATIONAL ALLERGIC DISEASES..............................................................................................................614

10. OCCUPATIONAL DISEASES OF THE SKIN. P. Michailov, D. Nyagolova.........................................................656

11. OCCUPATIONAL IMPAIRMENTS OF THE VISUAL ANALYZER . .....................................................................665

12. OCCUPATIONAL IMPAIRMENTS OF THE FEMALE REPRODUCTION. Zl. Panova.........................................675

13. OCCUPATIONAL IMPAIRMENTS OF THE MOUTH AND TEETH. Iv. Grozdev..................................................679

14. OCCUPATIONAL IMPAIRMENTS OF THE CARDIOVASCULAR SYSTEM. K. Kotseva................................682

15. PHYSICAL THERAPY AND REHABILITATION IN OCCUPATIONAL DISEASES

Медицината включва три основни направления – профилактика, лечение и рехабилита-

Проф. д-р Д. Цветков, дмн