История на Крос-културната психология

• 5 век пр.Хр.: Херодот – прозрение за етноцентризма на

човека – склонността да се използва собствената култура
като стандарт за оценка на другите култури.

По-позитивно се оценяват тези култури, които са по-сходни

със собствената.

• Теория на еволюцията на Дарвин: Стимулира интереса към

измерванията на психиката в различни части на света.
1901-5 година вече има данни за това от пътешествениците
(преглед в Jahoda, G. , 1993).
 Междугрупово възприемане на равнище
народи / етноси / нации

Как представителите на един народ / етнос / нация

възприемат представителите на друг народ / етнос / нация?

Не реално знание, а стереотипи и предразсъдъци, базирани

на етноцентризма и откъслечна информация.

Примери. По-скоро хумористични инфографики, но базирани

на съществуващи стереотипи.
Според италианците
Според руснаците
• След II свет.война: Призив за разбиране на културите в
техните собствени термини (етноцентризмът се отрича).
Значимо събитие е книгата по соц.психология на Klineberg
(1954) – дава много информация за различни култури.

• Wilhelm Wundt: “Народопсихология” в 10 тома – обобщава

откритията на антрополози, лингвисти, историци.
1967 – H. Triandis издава Cross-cultural Psychology Newsletter,
което се превръща в Cross-cultural Psychology Bulletin

1970 – Journal of Cross-cultural Psychology

1972 – International Association for Cross-cultural Psychology

1974 – Code of Ethics for cross-cultural research

1980-1 – H.Triandis – първи Handbook of Cross-cultural Psychology

– 6 тома
 ЕМИК и ЕТИК

Pike, K.L. (1967) - въвежда понятията Eмик и Eтик.

Language in relation to a unified theory of the structure of human
behavior. The Hague: Mouton.

(Термините идват от лингвистиката – phonemic и phonetic

Фонема – най-малката единица от звуковата система
Фонетика – образуване и възприемане на човешките звуци)

Цел:
Удобно е да описваме поведението от две различни гледни точки
(но разделянето им е арбитрарно, т. е. произволно).

Не да се представя някаква дилема, не като противоположни или

конфликтни.
Емик - явлението се изследва от вътре на системата, в която се
намира.

Емик – термин за означаване на локалното знание и

интерпретации.

Етик - изследва поведението от външна гледна точка; вън от

системата, в която то е включено.

При този подход явлението се изучава като включено в

някаква чужда на изследователя система.

Етик-подход – търсене на универсалии. Свързване на

вариациите в културите с промени в поведението.

И двете гледни точки са еднакво ценни,

никой подход не е по-важен.
Емик подход:

Позволява да се проследи и разбере начинът, по който

е възникнала културата.

Позволява да се разбере поведението във

всекидневния живот на човека (включително нагласите,
мотивите, интересите и личността).
Етик подход:

Дава по-широка перспектива;

Възможност за отчитане на различия и сходства в

събитията (поведението) в различни места по света.

Разработва методи за регистриране на различаващите

се събития, за сравнение на различията.

Този подход е единственият възможен в началото на

изследването, тъй като няма как иначе да се започне освен с
едно неточно, грубо, хипотетично Етик-описание на това, което
ще се изследва.

Етик-сравнението на избраните култури е практически

по-удобно – икономично на време и средства.
Емик- и Етик-данните не са дихотомни, а представят едно и
също явление от две различни гледни точки.

Емик-леща – явленията се анализират в една конкретна култура

с нейната специфика, в контекста на типичните само за нея
явления и структура.

Етик-леща – анализират се същите явления (данни) в една

скрита връзка с всички сравними събития, като отнасящи се до
всички хора, и навсякъде по света.
Резултатът - по-богата картина, цялостно (универсално)
разбиране за човешкото поведение.

В опита да се разбере поведението двете понятия са

допълващи се, а не алтернативни.
Дали Емик- Етик- разграничението се разбира като симбиоза
или като дихотомия води до различна концепция за теориите и
операционализациите в ККП.

ККП:

За да се разбере поведението в неговия културен процес

трябва да се премине през 3 фази:

• Да се пренесе и да се тества настоящото психологическо

знание в други култури, за да се види дали то е валидно.

• Да се изследват явленията и евентуално да се открият

нови техни аспекти, когато това се направи и в термините
на локалната култура.
• Да се интегрира полученото чрез двата подхода, за да се
получи по-близко до универсалността психологическо
знание.
 Натрапено Етик (imposed etic) - пренасяне и тестване на
достигнатото знание в различни култури.

Всеки психолог изследващ дадено явление в чужда за него

култура естествено носи със себе си своята културно
детерминирана гледна точка.

Тези гледни точки са първоначалния източник на

изкривявания (обикновено Американски и Европейски) и
трябва да се преодолеят в хода на изследване на другата
култура.

Извлечено Етик (derived etic) – би могло да се получи след

многократно използване на емик-подхода в различни култури
Развитието на индивида и поведението му могат да се разберат
най-добре (да не кажем, единствено) в неговия контекст.

Постулира се първоначалното съществуване на 3 вида

променливи:
• Физически (екологични) - като климат, хабитат
• Социо-културни променливи - като гъстота на населението,
социална стратификация.
• Културни (предаване,трансмисия) - като ценности, стилове на
социализация, процеси на енкултурация.
Поведението на индивида – способностите и начините за
адаптация към този контекст (екологичен, социален и
културен).
В хода на развитието си човек усвоява основните черти на
своята култура и те стават елемент от поведенческия му
репертоар.
1997 – Berry et al.: Специфичните принципи на
крос-културното психологическо изследване:

• Избягване на етноцентризма и търсене на различни

перспективи за разбиране на изследваните явления и
развиване на положителна нагласа към emic-гледна точка.

• Локална стандартизация на психологическите инструменти.

• Разработване на методи, които включват Etic + Emic айтеми.

• Използване на разнообразни методи.

• Проверка на конкурентни (алтернативни) хипотези, за да се

види дали установените различия се дължат на културата или
на някакви други фактори, които по някакъв начин са свързани с
културата.
 Културна и Крос-културна психология
Предмет на Крос-културната психология

• Връзката между култура и психични процеси.

• Системно изследване на поведението и преживяванията

на хората в различните култури, така както са повлияни от
културата или са резултат от промените в културата.

Крос-културната психология Културна психология

до психологията до антропологията

Местна психология - indiginous

 ККП КП

Универсалистичен подход – Релативистичен подход –

психично единство на психологията и културата
човешкия вид взаимно се сътворяват

Социални и организационни Психолози на развитието

психолози
Фокус върху променливите
Фокус върху стабилните елементи (значението на
елементи основни концепти, употреба
на езика)

Фокус върху Не – членовете на една

индивидуалните различия култура са еднакви
 Методология
ККП
Методи – без отчитане на
контекста (експерименти,
тестове, въпросници)
Еквивалентност на
методите в различните
култури (emic + etic айтеми)
Културна дистанция между
изследовател и изследвано
явление – средна
Методите трябва да са
донякъде познати на
изследваната култура
КП
Методи – отчитане на
контекста (включено
наблюдение, контент
анализ, интервюта)
Само emic-айтеми
Изследователят е член на
културата
Малка дистанция
изследовател и изследвано
явление
Благодаря за
вниманието!