ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ “

ЦЕНТЪР ЗА КВАЛИФИКЦИЯ

ПЛАН - КОНСПЕКТ
ПО ТЕКУЩА ПЕДАГОГИЧЕСКА ПРАКТИКА
ПО ФИЛОСОФИЯ

ТЕМА НА УРОК :
„Личността и нейното социално битие“

Изготвил: Маргарита Марценкова Проверил:………………….

Факултетен номер: 2230015200 гл.ас..д-р Стоян Бъчваров
Специалност: Учителска правоспособност

ВЕЛИКО ТЪРНОВО 2023

Клас: 10
1. Тема на урока: ,,Личността и нейното социално битие“
2. Вид на урока: урок за нови знания.
3. Цели на урока:
3.1 Образователни цели: – Познава възгледи за човека като личност и човека
като обществено същество (Аристотел, Маркс, Ницше, Сартър). – Разбира
промените в личното и обществено съществуване в исторически контекст
и особено фундаменталните изменения в съвременния глобален свят.
3.2 Възпитателни цели: Развиване на наблюдателност, концентрация на
мисленето и желание за по-добро усвояване на изучавания материал,
мотивация за работа в екип;
3.3 Практически цели: Умения за работа в изследователска общност.
Умения за критическо мислене, за участие в дискусия. Умение за
аргументация и избор на теза, обвързана с определени ценности. Умения
за учене. Дигитална компетентност. Обществени и граждански
компетентности. Културна ориентация и осъзнатост.
4. Методи използвани в урока:
4.1 Учебни методи: Лекция; фронтална беседа, дискусия, активно слушане.
4.2 Познавателни методи: наблюдение, анализ, обобщение.
5. Учебно-техническа осигуреност на урока: черна/бяла дъска, средство за
писане върху дъската; лаптоп, проектор, презентация на урок, план-
конспект; учебник по Философия на изд.Педагог6, автори Галя Несторова,
Райна Димитрова, Румяна Тултукова и Бойчо Бойчев.
6. Междупредметни връзки: История
7. Основни понятия: индивидуализъм, колективизъм, свръхчовек,
екзистенция, конформизъм
8. Структура на урок и времетраене на всяко структурно ядро.

Наименование на основните структурни ядра Времетраене

1. Подготовка на вътрешните психологически 5-10 мин.
условия на учениците за обучение
1.1 Организационна работа за часа – поздрав,
проверка и вписване на отсъстващи ученици;
(2 минути)
1.2 Проверка на домашна работа; (3-4 минути)
1.3 Мотивация за нови знания, задаване на
въвеждащи въпроси. (4-5минути)
1.4 Преминаване към изложение на новия
материал, чрез лекция и фронтална беседа. –
(25 минути)
1.5 Затвърдяване, чрез обобщение (7-8минути)
1.6 Задаване на домашна работа. (2-3минути)
Общо: 45минути
 2. Въвеждане на нови знания: 25 мин.
2.1 План:
2.1.1 Човекът като личност;
2.1.2 Свръхчовекът на Ницше
2.1.3 Екзистенциалната философия;
2.2. Основни понятия: индивидуализъм,
колективизъм, свръхчовек, екзистенция,
конформизъм

3. Систематизация и обобщение на знанията.

5-10мин.
4. Задаване на домашна работа.

Край на часа: Общо 45 мин.

9. Ход на урока.

Основни Ход на урока /примерен сценарии/ - дейности на учителя и

структурни дейности на ученика
елементи на
урока 1. Уводна част:
Учителят влиза в час и поздравява.
Проверка на Учениците стават и го поздравяват.
присъствието и Проверка за отсъстващи ученици от учебния час и
създаване на отбелязване. Проверка на домашна работа. Създаване на
позитивна и благоприятно атмосфера за започване на работа.
емоционална Встъпителни въпроси за насочване към темата за Личността
нагласа за и нейното социално битие.
работа У: Какво е обществото, в което човек намира смисъл на
живота си?
Как е разбирано обществото в Античността?
Как убедеността в неограничените възможности на разума
променят възгледите за обществото през Новото време?
Какви са проблемите в съвременното общество?

Запишете си първа точка – Човекът като личност

Философските схващания за природата на човека са
Изложение на противоречиви. Едни се основават на схващането, че човек е
новия материал чисто материално природно същество. Други – на
разбирането му като двойствено същество: с материално
тяло и нематериална душа, като главното в душата е разумът.
Това не са просто гледни точки, а основа на различни
светогледи. Най-общо може да се каже, че човек е с живо
същество, разумно и смъртно.
В днешно време философските анализи са насочени най-вече
към изясняването на жизнената цялост на човека като
личност. Личността се разбира не само като единство на тяло
и душа, а неповторимо множество от неразривно свързани и
взаимодействащи си елементи. Личността ни е уникална и
вътрешно независима по отношение на целия свят- на
природата, обществото, другите хора. Не можем да я
приемаме просто като част от цялото .Светът е нещо важно
за нея, но тя е въвлечена в него и зависи от него. За живота и
развитието на личността е необходима връзка, общуване с
другите личности, участие в различни общности.
Човек не винаги е разбиран като личност. За античните
философи той е част от общността, неговите отношения със
светът се определят от цялото, действията му също се
диктуват от него. Ролята на човека в обществото зависи от
мястото му в него и няма отношение към неговата
индивидуалност.
За първи път разбирането за личността е въведено в нашия
мисловен свят от християнството. Бог е личност, вечна
общност на свободата и любовта на Три Лица /троица/,а
човек е сътворен ,,според образа Божи“. Затова въпреки че
човек е обусловен от своята ограничена и несъвършена
природа, той е личност ,и то свободна.
На тази основа в Новото време се развива идеята за
личността като най-важна реалност и най-висока ценност.
Бог е началото на всички неща, а човекът е център и тя на
Вселената. Човешкото превъзходство на природата не може
да бъде ограничена от нещо. Личността е тази, която познава
променя и създава средата, в която живее. Много философии
насочват вниманието си към отделния индивид и го издигат
над обществото като върховна ценност е крайна цел само по
себе си.

Какво според вас е свръхчовек?

Запишете си втора точка от урока: Свръхчовекът на Фридрих

Ницше
Фридрих Ницше е един от мислителите, които поставят в
центъра на своята философия човека. Според него животът е
висша ценност. Той е поредица от произволни актове, на
които отделния човек предава собствен смисъл по свое
решение. Затова трябва да се издигат нови идеи за природата
на човека, за Бог и за морала.
Всичко живо се стреми да се разпространява и подчинява на
себе си окръжаващата го среда, което означава, че животът е
воля за власт. Същността на човека е във волята за власт. Тя
с цялата си мощ освобождава и утвърждава живота като
висша ценност. Животът е единствената цел на моята воля.
казва Ницше.
В християнството Ницше открива бягство от живота и го
критикува безпощадно. Християнската идея за човека го
омаловажава с твърдението, че всичко стойностно е
постижимо отвъд този свят. Християнството ни кара да
гледаме на света, в който живеем като на свят, с който трябва
да се примирим, да поставим всички ценности отвъд него и
да чакаме отвъдното. Трябва да се избавим от него, защото
отрича живота. Над човека няма никаква висша инстанция.
Необходима е смъртта на ценностите, на които сме учени,
защото те са начини за ограничаване на живота. Всички
ценности трябва да се подложат на преоценка. Затова Ницше
отрича морала - като стремеж към съвършенство той няма
смисъл.
Старата идея за човека може да бъде превъзмогната. На
мястото на сегашния човек трябва да дойде свръхчовекът.
Свръхчовекът е представата на Ницше за един
фундаментално утвърждаващ живот начин на съществуване.
Тя може да стане носител на смисъл не в отвъдния свят, а
тук- свръхчовекът е смисълът на земята. Той е най-висшето
самоосъществяване на волята. Преобразуването се отнася до
човешкия дух, който сам е нещо, което трябва да се
превъзмогне: да се отрекат несъвършения свят и външно
наложените представи, да се върви към собствената свобода
и самота, и накрая да се създадат нови ценности. Целта на
свръхчовека е да освободи живота в самия себе си. Ницше
заявява многократно че се стреми да утвърждава живота, че
основава философия на жизнерадостта.

Запишете си следващата точка от плана:

Екзистенциалната философия.
Философията на екзистенциализма концентрира вниманието
си върху уникалността на отделения човек. Човек е важен
като конкретно, реално същество, с всичките му проблеми,
произтичащи от неговата неповторимост, крайност и
случайност. Фундаментална за тези философия е идеята на
Жан-пол Сартр, че ,,екзистенцията предшества есенцията“ -
човек започва съществуването си, без да притежава същност,
а тя се формира и изгражда като следствие от неговите
свободни избори.
Екзистенцията е надмогване, преодоляване на себе си,
ядрото на самия живот в човека. Тя не съществува сама по
себе си, защото човек живее в тясна връзка със света и
 зависи от окръжаващата го среда, от другите хора,
историческите обстоятелства, властта общественото мнение.
Светът навсякъде ни стеснява, поставя граници и поставя
проблеми, които сме принудени да решаваме. Това
ограничаване на човека от света е изражение на крайността
на екзистенцията.
Човешкото съществуване е едно вечно изменение, ставане
правене, движение - движението е всичко. За Жан-Пол Сартр
,,човекът не е нещо друго, освен са съвкупност от своите
действия“. Обърнат е към бъдещето, проектира сам себе си,
сам се създава. Личността е едно безкрайно търсене и
израждане на себе си. Личността, избира не само себе си и
свое начин за живот, но и начина на живот на цялото
общество, на всички хора, като утвърждава като норма това,
което избира. Човек носи пълната отговорност за своите
свободни действия за ценностите, които определят неговото
поведение.
Човек винаги пребивава в някаква жизнена ситуация, в
някакво стечение на обстоятелствата, които е принуден да
претърпи. Те могат да съдействат за стремежите му или да ги
възпрепятстват. Може да се живее по два начина. Ако човек
осъзнава битието, тоест истинското ,най-важното в живота,
той води в автентично съществуване. Но по-често хората
забравят своята екзистенция и живеят повърхностно, суетно,
дребнаво. Такъв живот е обичаен, сив, битов, без високи
цели и стремежи.
Човек живее в света на личности и те взаимоотношения,
открива и постига своята екзистенция, чрез реалното
общуване с Другия. В живота то е рядкост, преобладава
неистинското, безличното, чисто битово, делово,
функционално общуване. Господства масовото съзнание и
човек често живее като всички. Истинската същност на
живота е необходимо да се почувства, да се преживеят и да
се постигнат неща. Критерият на истината на живота е
въвлечеността, ангажираността на човека и на
повърхностното конформистко съществуване.

Анализ и Обобщение: За да прецени до каква степен е разбран урока

обсъждане от учениците, учителят задава следните въпроси:
Според античните философи човекът личност ли е?
Кога се въвежда разбирането за личност?
Какви са основните характеристики на Свръхчовека според
Ницше?
Какви са основните идеи на екзистенциализма за
личността?
 Поставяне на 2. Самостоятелна работа на учениците
задача за У: Ученици за домашно напишете есе на тема: ,, Как би се
домашна работа вписал Аристотел в съвременния свят?“

3. Заключителна част
Учителят накратко обобщава и обсъжда работата на класа
през часа.
У: Благодаря ви за вниманието и участието в днешния урок!
Хубав ден!