„Свободата според Имануел Кант“

/есе/

Кант един от най – трудните за разбиране философи. Непрекъснато

поощрява студентите си да мислят самостоятелно. Кант е твърдо убеден в
разума, но признава и чувства в човешкия живот. Човек възприема дадения
предмет според цвят, мирис, рецептори ,благодарение на сетивата си. Умът
обработва този сетивен материал и го организира в единни образи на един
подреден свят. Умът е дейност, която подрежда картината на заобикалящата
ни среда. Този синтез на информация нарича „аперцепция“.

Човекът и човешкото битие са раздвоени в два свързани , но напълно

различни свята – емпиричен – това са сетивата, чувствата, желанията,
емоциите. Той е връзката с природата. Другият свят е интелигибелния –
духовния, разумния, светът на морала. Човек смята себе си за разумно
същество и затова принадлежи към интелигибелния свят.

Централно място във философията на Кант заема теорията за дълга.

Според него човешката воля „стои на кръстопът“. С това иска да каже, че
когато предстои да вземем морално решение, разумът ни диктува да вземем
рационално решение, но желанията ни диктуват да задоволим нуждите си.
Затова решението идва като задължение или морален дълг. Свободата е
идея на разума и свойство на волята, а волята е самозаконодатествена и
автономна. Ако човек се чувства морално свободен, то тогава той е такъв и
свободата е свободна сама по себе си. Човекът е разумно същество и
изпълнява дадено действие като това е задължение на всеки един човек,
това е моралния закон , който нарича категоричен императив. Волята е
субект на категоричния императив. Сами налагаме на себе си морални
закони, без външни влияния. В този случай волята е автономна. Добрата воля
е единственото нещо на света , което е „добро без квалификация“. Тя е
източник на човешко достойнство, което ни отличава от друго съществено.
Свободният човек е щастлив, защото достига до решенията си сам и
моралните му закони са в съответствие с природните. Човек следва да се
отнася към човешките качества както към себе си , така и към всеки друг
винаги като към цел, а не като към средство, за да пази човешкото
достойнство.

Най – важен е чистият разум, който ти поставя вътрешна граница и не

пречи на другите да бъдат свободни. Стремежът към свобода е отсъствие на
ограничения, възможност да изразяваме собствената си воля и да имаме
усещане за своята пълнота на разума.