ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

Портфолио

Дисциплина: СЪВРЕМЕННА ФИЛОСОФИЯ

Изготвил:Марта Илиева Проверил: доц. д-р Росен Йорданов Русев

Специалност:Философия , задочно

Курс: 4

Фак. №:2007012025

ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
2024
Alice Jardine’s “Gynesis”, Critical Theory since 1965, H. Adams and
L. Searle (eds.) Tallahassee: Florida State University Press, 1986.

Конспект

1.Въведение

Автора представя "гинезис" като концепция, изследваща процеса на формиране на

женската идентичност. Подчертава важността на феминистката критика.

2.Анализ на Пола и Властта в Обществото

Жардин разглежда взаимодействието между пола и властта в различни сфери на

обществения живот.

3.Феминистки Анализ на Литературата и Културата

Преосмисля каноничните текстове и културни продукции чрез феминисткия поглед, за да

излезе наяве женската перспектива и глас.

4.Пресичащ се подход към пола и идентичността

Обръща внимание на взаимодействието между пола и други аспекти на идентичността

като раса, класа и сексуалност.

5.Заключение

Предлага стратегии за ангажиране и действие в полза на равенството и освобождението на

жените.
 Философски коментар

"Gynesis" на Алис Жардин е текст в рамките на феминистката теория, който предлага

анализ на пола и неговата връзка с властта, езика и културата.Този текст ни води към
разбиране за половата идентичност като сложен социален феномен, чиято разбирателност
е неотделима от обществените и културни контексти.Автора разкрива как пола не е просто
биологическа реалност, а по-скоро продукт на културни и социални практики.

Текстът ни насочва към въпроси за властта и неравнопоставеността, които са вградени в

половите динамики на обществото. Като анализира взаимодействието между половата
идентичност и властта, автора се стреми читателя да разбере и да се ангажира с
преобразуването на социалните структури, които поддържат неравнопоставеността. Това
открива възможност за философско обсъждане на етическите и политическите
импликации на половата неравнопоставеност и стремежът към постигане на по-
справедливо и свободно общество.

Също така, "Gynesis" ни предлага възможност за изследване на езиковите конструкции и

техния роля в създаването и поддържането на половите стереотипи и норми. Този аспект
ни насърчава да разберем как езикът и културните изрази отразяват и формират половите
отношения в обществото.

"Gynesis" ни предоставя възможност за дълбоко и критично разбиране на половите

въпроси и техните социални, политически и етически последици. Той ни насърчава да
поставим под въпрос съществуващите норми и стереотипи, както и да работим за промяна
на обществото в посока на по-голяма равнопоставеност и справедливост за всички полове.
Юлия Кръстева, "Има ли женски гений," Литературен вестник,
брой 22, 05.06.2002
Конспект

1.Въведение

Встъпване в дискусията за наличието на женски гений.Интересът към въпроса и

необходимостта от изследване на темата.

2.Исторически апсекти

Преглед на историческия контекст и различни възгледи върху женската

гениалност.Анализ на влиянието на културата и социалните норми върху възприятието за
женската интелектуална способност.

3.Психологически фактори

Разглеждане на психологическите аспекти, които могат да влияят на усещането за

гениалност при жените.

4.Обществени предразсъдъци

Анализ на ролята на обществените стереотипи и предразсъдъци в ограничаването на

жените в техните усилия да проявят гениалност.Подчертаване на влиянието на културата и
социалните норми в формирането и разбирането за женската интелектуална способност.

5.Съвременни възгледи

Съвременни гледни точки и дискусии върху въпроса за женския гений. Анализ на

разнообразието от мнения и подходи към темата.

6.Заключение

Обобщение на основните тези и размишления по въпроса за наличието на женски гений.

 Философски коментар

Статията "Има ли женски гений" от Юлия Кръстева задава въпроса за гениалността и

половата идентичност. Вместо да се занимаваме с въпроса дали съществува или не женски
гений, можем да се насочим към по-фундаментални въпроси, които този дебат носи а
именно какво прави някого гений? Философският анализ може да се насочи към
разглеждане на критериите за гениалност и как те се формират в обществото. Тук излиза
въпроса за властта на знанието и как тя влияе върху изграждането на образа за гениалния
ум.

Какво роля играят други фактори, като расата, класата, сексуалната ориентация и др. в
определянето на гениалността? Философският анализ може да помогне да се разбере как
тези различни аспекти на идентичността взаимодействат и как те влияят върху оценката на
индивидуалния ум.

Как социалните норми и предразсъдъците влияят върху признаването и развитието на

гениалността? Философският анализ може да се съсредоточи върху властта на културните
и социалните стандарти и как те формират нашето разбиране за това, което се счита за
гениално.

Какви са етичните аспекти на въпроса за гениалността? Как можем да осигурим

справедливост в оценката на талантите и уменията, без да се дискриминират определени
групи на основание на пол, раса или други категории?
Елен Сиксу, "Смехът на Медуза," Времето на жените,
Университетско издателство "Св. Кл. Охридски," София, 1997.

Конспект

1. Въведение

Изследване на женската идентичност и опит в различни културни контексти.

Обяснение на значението на символа на Медуза и неговата връзка със смеха и

освобождението на жените.

2. Конструкция на женската идентичност

Анализ на социалните и културни фактори, които формират женската идентичност.

3. Власт и подчинение

Анализ на начините, по които жените преодоляват и се борят срещу социалната

подчиненост.

4. Символизъм и митология

Проучване на символите и митовете, които формират представата за женската

идентичност.Обяснение на символиката на Медуза и нейното значение за съвременните
жени.

5. Феминистка етика и политика

Представяне на феминистката етика и политика,Разглеждане на стратегиите за постигане

на равенство на половете и премахване на социалните неравенства.

6. Заключение

Подчертаване на значението на освобождението на жените и преодоляването на

социалните ограничения.
 Философски коментар

"Смехът на Медуза" от Елен Сиксу представлява произведение в рамките на феминистката

философия, което се фокусира върху изследването на женската идентичност и опита в
различни културни контексти.

Авторката разглежда как женската идентичност е конструирана и формирана в социален и

културен контекст. Какви са основните аспекти на тази конструкция и как се различава от
мъжката идентичност?

Фокусирането върху социалната власт и подчинението на жените в различни общества.

Какви са механизмите, чрез които се поддържа и укрепва тази подчиненост? Как жените се
борят срещу нея?Изследването на символите и митовете, свързани с женствеността и
женската идентичност. Какво се крие зад символите като Медуза и какво те представляват
за жените в различните култури?Анализ на феминистката етика и политика, представени в
книгата. Какви са основните аргументи в подкрепа на равенството на половете и как могат
да бъдат приложени в реалния свят?

Разглеждане на критиките и алтернативните гледни точки върху представените в книгата

тези и аргументи. Какви са силните и слабите страни на представената феминистка
перспектива?
Юрген Хабермас, „Философията като наместник и
интерпретатор,“ Философска мисъл, 1989/2, стр. 93-103.

Конспект

1.Въведение

философията има двойна роля като наместник и интерпретатор.Обяснение на

необходимостта от разглеждане на философията в този контекст.

2.Философията като наместник

Разглеждане на ролята на философията като посредник между специфичните области на

знание и обществото като цяло.Обяснение на важността на философията за осигуряване на
интеграция и координация в различните дисциплини.

3.Философията като интерпретатор

Осмисляне на идеята за философията като интерпретатор на културния контекст.Анализ на

ролята на философията в разбирането и анализа на смисъла и ценностите в
обществото.Разглеждане на методите и инструментите, които философията използва за
тълкуване на културните явления.

4.Връзка между наместник и интерпретатор

Обяснение на връзката между ролята на философията като наместник и

интерпретатор.Анализ на това как философията като наместник може да подготви почвата
за философията като интерпретатор чрез предоставяне на основата за разбиране и анализ
на културните и социални явления.

5.Заключение

Подчертаване на важността на двойната роля на философията и нейната способност да

служи като наместник и интерпретатор в съвременното общество.Предложения за
напредък в развитието на философията и нейната роля във формирането на културата и
обществото.
 Философски коментар

Статията „Философията като наместник и интерпретатор“ на Юрген Хабермас представя

разсъждения относно ролята на философията в съвременното общество и култура.

Хабермас аргументира, че философията е посредник между различните области на знание

и обществото като цяло. Това подчертава важността на философията като средство за
интеграция и координация на знанията и ценностите в обществото.Автора разглежда
философията като средство за разбиране и анализ на културните и социални явления. Тя е
представена като интерпретатор, който помага да се разбере смисълът и ценностите в
обществото. Този аспект подчертава значението на философията за развитието на
културата и обществото като цяло.В статията се обръща внимание на връзката между
ролята на философията като наместник и интерпретатор. Философията като наместник
може да подготви почвата за философията като интерпретатор, като предоставя основата
за разбиране и анализ на културните и социални явления. Този диалог може да бъде от
съществено значение за развитието на философията и за разбирането на съвременното
общество.Статията на Хабермас набляга на важността на интердисциплинарния подход
във философията. Това откроява необходимостта от обмен на идеи и методи между
различните области на знание и развитието на комплексни философски анализи.Като
финал, статията предоставя важни възгледи върху ролята на философията в съвременното
общество и поставя основите за разискване на нейната роля като интегративен и
интерпретативен фактор в културата и науката.
Жак Дерида, “Структурата, знакът и играта в дискурса на
социалните науки”, сп. Социологически проблеми, 1994/1, стр.
61-72.

Конспект

1.Въведение

Дерида представя анализ на ролята на структурата и знака в социалните науки.Подчертава

необходимостта от разглеждане на тези концепции в контекста на социалния дискус.

2.Структурният функционализъм и критиката му

Анализира се структурният функционализъм и ограниченията му в разбирането на

социалните процеси.Дерида предизвиква статичната идея за структура, подчертавайки
нейната неустойчивост и променливост.

3.Концепцията за "играта"

Дерида въвежда концепцията за "играта" като алтернатива на структурния

функционализъм.Под играта се разбира безкрайната динамика на смисъла, която избягва
фиксираните интерпретации.

4.Анализ на знака в контекста на играта

Проучва се функционирането на знака в рамките на играта, като се подчертава неговата

подвижност и нестабилност.Автора изразява съмненията си относно стабилността на
знака, тъй като той се променя и персистира във времето.

5.Последици за социалните науки

Предлага се нов подход към социалните науки, който включва постоянната игра на
смисъла и непрестанната променливост на знаковите системи.Този подход има потенциал
да разшири методологическите рамки и да преодолее статичните модели.

6.Заключение

Текста подчертава важността на играта и нестабилността за разбирането на социалните

науки.Призовава за постоянно преосмисляне и реинтерпретация на смисъла, като се
избягва фиксирането върху една единствена интерпретация.
 Философски коментар

Статията "Структурата, знакът и играта в дискурса на социалните науки" на Жак Дерида

представя фундаментални философски размисли за природата на смисъла,
интерпретацията и структурата в социалните науки. Дерида набляга върху нестабилността
и променчивостта на смисъла. Той разглежда смисъла като нещо, което е постоянно
подложено на преработка и реинтерпретация. Този аспект излага въпроса за нашето
разбиране на реалността и социалните явления - доколкото смисълът е неустойчив, как
можем да гарантираме съгласие или стабилност в нашето общуване и разбиране на света
около нас?

Автора се занимава със същността на знака и това как той функционира в контекста на
играта. Той изразява съмнение относно стабилността на знаковите системи, което подлага
на въпрос нашето разбиране за комуникацията и смисъла. Този аспект отваря въпроса за
езиковата комуникация и нейната способност да предава стабилни идентичности и
значения. Дерида също така критикува структурния функционализъм като ограничаващ
идеите за смисъл и интерпретация. Това предизвиква въпроса за ефективността на
традиционните теории за социалните науки и дали те реално отразяват сложността и
динамиката на човешкото общество.

Въвеждането на понятието за "игра" като алтернатива на структурната стабилност

подчертава важността на динамичната и вълнуваща природа на социалните процеси. Това
предизвиква размисъл за възможностите за изграждане на нови теоретични модели, които
да обхванат тази сложност и нестабилност.

Общо взето, статията на Дерида подчертава важността на критичното мислене и

преразглеждането на установените концепции в социалните науки, като ни предизвиква да
разберем по-дълбоко природата на смисъла и интерпретацията в човешкото общество.
Мишел Фуко, „Ницше, генеалогията, историята,“ Генеалогия
на модерността, Университетско издателство „Св. Климент
Охридски,“ София, 1992.

Конспект

1.Въведение

Фуко представя статията си като разглеждане на връзката между Ницше, генеалогията и

историята.Подчертава важността на генеалогията като метод за разбиране на историческия
процес и за разкриване на властовите отношения.

2.Ницше и генеалогията

Автора анализира възгледите на Ницше относно историята и генеалогията.Подчертава, че

Ницше разглежда историята като борба за власт, която се проявява през различни
възможности за установяване на доминиращите идеи и структури.

3.Критика на традиционната историография

Фуко критикува традиционната историография за нейната ориентация към търсене на

истината и обективността.Подчертава, че генеалогията предполага разглеждането на
историята като серия от борби за власт и доминиращи норми, вместо като обективен
процес.

4.Историята като конструкт на властта

Фуко разглежда историята като продукт на различни властови структури и механизми за

контрол.Става ясно, че генеалогията може да помогне за разкриване на скритите властови
динамики и за разбиране на това как историята е конструирана и манипулирана.

5.Заключение

Фуко завършва статията си, като подчертава важността на генеалогията за критическото

мислене и за разбирането на социалните процеси.Призовава за преосмисляне на
традиционните методи за изучаване на историята и за прилагане на генеалогията като
алтернативен подход.
 Философски коментар

Статията "Ницше, генеалогията, историята" от Мишел Фуко представя философски

разсъждения относно природата на историята и властта.

Фуко подкрепя генеалогията като метод за изучаване на историята, като алтернатива на

традиционната историография, която често се стреми към обективност. Този коментар
отваря въпроса за възможностите и ограниченията на обективността в нашето разбиране
на миналото и съвремието.Автора ни предоставя нова перспектива за разбиране на
историята като продукт на различни властови структури и интереси. Той ни насочва към
въпроса за това как се конструира и манипулира историческата ни нарратива и как това
влияе върху нашето разбиране за света.

Фуко подчертава важността на генеалогията като инструмент за критическо мислене и

анализ на социалните процеси. Това ни накара да се замислим за важността на критичното
мислене във формирането на нашето разбиране за историята и съвремието.

Автора призовава за преосмисляне на традиционните методи за изучаване на историята и

за прилагане на генеалогията като алтернативен подход. Това ни предизвиква да
разгледаме критично нашите методи и концепции за историята и да търсим нови начини за
разбиране на миналото и настоящето.

Статията на Фуко предоставя важни философски принципи за разбиране на историята и

властта, които ни подтикват към критично мислене и преосмисляне на нашите методи за
анализ на социалните процеси.
Мишел Фуко, „Увод,“ Археология на знанието, изд. Наука и
изкуство, София 1996.

Конспект

1.Въведение

Фуко започва с обяснение за целта на книгата - да представи археологията на знанието

като метод за анализ на знанието и научните дискурси.Подчертава необходимостта от
разглеждане на историята на знанието, за да се разбере как са се формирали научните
практики и представления.

2.История на знанието като история на възможностите за мислене

Фуко разглежда историята на знанието като история на различните начини на мислене и

разбиране на света.Подчертава, че археологията на знанието се фокусира върху условията,
които правят възможни определени видове научни дискурси.

3.Изследване на условията на възможност

Фуко обяснява, че археологията на знанието се стреми да изследва различните условия,

които позволяват научните идеи и дискурси да възникнат и да се развиват.Той предлага да
се разгледа знанието като продукт на определени епистемологични режими на
историческия период.

4.Влиянието на социалните фактори върху знанието

Фуко разглежда социалните фактори, които оказват влияние върху формирането и

развитието на знанието.Подчертава, че знанието не е независимо от обществото, а се
формира в контекста на определени социални, политически и икономически условия.

5.Заключение

Фуко завършва увода си, като подчертава важността на археологията на знанието за

разбиране на знанието като исторически конструкт.Призовава за изследване на различните
условия, които формират научните представления и практики.
 Философски коментар

"Археология на знанието" от Мишел Фуко разкрива философски концепции, които

подкопават традиционните представи за знанието и историята.

Фуко предоставя рамка за деконструкция на обективността на знанието, като насочва

вниманието към социалните и културните контексти, в които се формира научната
информация. Това ни накара да преосмислим стандартите за обективност и да разгледаме
знанието като социално конструирано.Анализира връзката между знанието и властта,
предлагайки ни възглед, че научните идеи не са безсубектни и невъзможни за
манипулиране. Това поставя под въпрос идеята за непристрастност в научните дискусии и
ни натъжава да разгледаме знанието като рефлекс на властови динамики.

Фуко предлага археологията на знанието като метод за изследване на условията, които

правят възможно научното познание. Този подход акцентира върху контекстуалните и
структурни фактори, определящи природата на знанието.

Автора обръща внимание на епистемологичните режими, които влияят върху начина, по

който знанието се произвежда и оценява. Това насърчава рефлексията върху различните
подходи и методи в различни периоди и култури.

В крайна сметка "Археология на знанието" на Мишел Фуко предоставя философски

инструменти за критичен анализ на знанието и научните дискусии, които продължават да
бъдат актуални за съвременната обсегающа критика на научния подход.
Жак Маритен, „Метафизика и мистика,“ Философия, 2004/4,
стр. 8-19.

Конспект

1.Въведение

Маритен представя темата на статията - връзката между метафизиката и

мистиката.Подчертава важността на тази връзка за разбирането на духовния живот и за
философската преосмисълка на света.

2.Метафизиката като основа на мистиката

Маритен обяснява, че метафизиката е основата на мистиката, като предоставя рамка за

разбиране на духовните реалности и изживяването на Божественото.Обръща внимание на
важността на метафизическото разбирателство за развитието на мистическия опит.

3.Мистиката като практика на метафизиката

Маритен анализира мистиката като практика, която произтича от метафизическата

основа.Набляга на това, че мистиката е нещо повече от просто интелектуална концепция,
тя е животен и духовен опит на връзка с Божественото.

4.Възможностите и пределите на мистиката

Маритен разглежда възможностите и пределите на мистиката, като подчертава нейната

способност да пренасочва човешкия опит към Божественото, но също така и опасността от
заблуждения и илюзии.

5.Заключение

Маритен завършва статията си, като насочва към важността на връзката между
метафизиката и мистиката за разбирането на духовния живот и за философската
преосмисълка на света.
 Философски коментар

В статията "Метафизика и мистика" Жак Маритен предлага интересен философски анализ,

който подчертава връзката между метафизиката и мистиката, като обръща внимание на
тяхната взаимодействие и влияние върху човешкия духовен опит.

В съвременната философия се водят дебати за връзката между трансцендентността и

иманентността, като се разглежда дали мистиката е възможна само в контекста на
трансцендентното или може да се развива и в иманентния свят.Маритен разглежда
мистиката като практика, която произтича от метафизическата основа, като акцентира
върху тяхното взаимодействие.

Може да се насочим към изследването на възможностите за интеграция на различни

метафизически и мистични концепции от различни религиозни и философски традиции.
Това отваря въпроса за универсалността на мистическия опит и неговата роля във
формирането на обща духовна основа.

Може да бъдат разгледани съвременните предизвикателства пред връзката между

метафизиката и мистиката в епохата на научния и технологичен прогрес. Това включва
разглеждане на влиянието на секуляризацията и развитието на материализма върху тази
връзка.

В крайна сметка, философският коментар може да допринесе за по-дълбоко разбиране на

значението на метафизиката и мистиката за човешкия опит и за предизвикателствата пред
тяхното взаимодействие в съвременния свят.