ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ

„ НЕОФИТ РИЛСКИ”
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

РЕФЕРАТ
по
Социална философия
на тема:
Критика на консумативното общество при Ерих
Фром

Изготвил: Проверил:
Милена Ангелова гл. ас. д-р. Гергана Попова
Фак. №: 009
Специалност: “Философия”
Курс : IV

1
Съдържание:
1. Увод
2. Критика на консумацията при Ерих Фром
2.1. Критика на консумативното общество в „Бягство от
свободата“
3. Да имаш или да бъдеш. Критика на консуматорското общество
4. Критика на модуса на притежанието.
5. Заключение
Литература

2
 1. Увод
Настоящият анализ е посветен на един изключително актуален обект
– консумативното (потребителското) общество и неговите недостатъци.
Изследването обхваща две теоретични разработки на авторa Ерих Фром:
„Бягство от свободата“ и „Да имаш или да бъдещ“. В двете теоретичните
разработки на автора е представено неговите основни философско-
политически идеи и в този контекст са изследвани възгледите му относно
консумативното общество и култура
Чрез анализиране на двете разработки, се обръща внимание на
проблема, проследява се също какво се е случило в един по-късен етап,
какво се е променило в модерността и в постмодерността.
Курсовата работа борави с понятието „консумативна култура”. Това
понятие за пръв път в смисъла, използван и днес, се среща през ХIХ в.
Консумативния начин на живот е поведение, насочено към потребление на
масово произвеждани и предлагани на достъпни цени стоки. Сред
основните фактори за неговата поява са развитието на индустрията,
транспорта, рекламата и печата.
Тезата, която изследването прокарва след анализ на идеите на Фром
е, че потребителското общество е свикнало да приема, използва и захвърля
предложения му продукт. Това поведение възпитава у човека да
употребява всичко - вещи, стока, хора... Консуматорската култура
всъщност води до обезценяване. Консумирам означава използвам,
респективно консуматор означава използвач. Човек, който се домогва до
желаното, с цената на всичко, без дори да я осъзнава.
Наред с това, друг основен недостатък на потребителското общество
е, че поради разпространението на лесно достъпни произведения за
масовата публика, то бива затруднено в достъпа си до високата, изпълнена
с множество значения култура и художествени произведения. По този
начин то става лесно за манипулация и контрол.
Така проблемите за масовата култура и художествената творба се
разглеждат в настоящата работа не в естетически план, а – следвайки
тезите на Фром – се изследват като проблеми от огромно обществено
значение. Акцентира се върху това как отказът от висока култура се
отразява и на обществото днес, което изглежда все по-потребителско.

3
 2. Критика на консумацията при Ерих Фром
2.1. Критика на консумативното общество в „Бягство от
свободата“
Според Фром през XVIII и XIX век в духовната култура са се
развивали активно идеи и илюзии за мирно развитие, за победа на разума и
демокрацията в развитието на човечеството, за това, че горчивият опит от
войните и "дяволските" сили у човека са вече в миналото. С този
оптимизъм се приключва в края на ХІХ и началото на ХХ в. и Фром
преживява две световни войни, идването на власт на фашизма и нацизма,
отгласите от Съветската революция и Гражданската война в Испания.
Може да се каже, че в опита да си обясни тези събития се ражда и неговото
творчество, посветено на анализ на разнообразни страни и проявления на
човешката природа, и по-специално на характера на модерния човек, на
диагноза на болестотворните обществени механизми и "лечение" на
предизвиканите от тях заболявания на душата.
Историческият период, в който живее Фром се превръща за него в
"социална лаборатория", както сам признава той в същата книга.
Социалните експерименти на века, които се случват в тази негова
лаборатория провокират интереса на Фром към идеите на Маркс и Фройд,
в които се засягат въпросите на човешката природа, на обществото и
неговото съвременно състояние и бъдеще. Освен критичната нагласа и
хуманизма, онова, което привлича Фром към двамата големи мислители е
стремежът им да освободят хората от илюзиите за собствената им същност
и положение, да ги осводобят от „оковите” на собственото им съзнание.
Този интерес към двамата автори оставя белег в цялото творчество на
Фром, в което той се стреми да синтезира психоаналитичния метод на
Фройд с идеите на Маркс. В подобен план, особен интерес представляват
възгледите на Фром за участието на личността в социалния живот. Макар и
да признава биологическото начало на човека, той поставя ударението
върху социалната му природа. Фром отрича сексуалната обусловеност на
характера на индивида и въвежда понятието динамичен характер, под
което има предвид динамичното взаимодействие между индивида и
обществото. При това взаимодействие обществото въздейства на всеки
отделен индивид не само ограничително, както твърди Фройд, но и
творчески, което става предпоставка за изграждането едновременно на
най-добрите и най-лошите страни от характера на личността. Отричайки
биологичната предопределеност, Фром смята, че всеки сам, със странично

4
въздействие от заобикалящата го среда, от близки до него хора придобива
склонности в резултат на обществения живот, в рамките на който се
формира индивида. Наред с това Фром защитава възможността индивида
да оказва влияние върху обществото. Според него всеки от нас носи силата
да промени собствения си свят. Единственото, от което се нуждаем е
мотивираност и желание за взаимодействие с околните, които
представляват останалата част от обществото.
Друг основен център на разсъжденията на Фром е проблема за
свободата на индивида в рамките на обществото. За него Средновековието
е период на солидарност и социална безопасност поради строгата
йерархизация на обществото, в което всеки точно е знаел своето място и не
се е чувствал изолиран и самотен. Тази стабилност през Средновековие
бива разрушена по време на Ренесанса и Реформацията. Тогава според
Фром човек придобива свобода на избор, на инициатива, на развитие, но
загубва социалната си безопасност. Така в процеса на индивидуализация
става възможно човек да действа свободно и самостоятелно, но това
означава изолация и несигурност, а с това и съмнение в собствената роля
на индивида. Това Фром нарича диалектика на свободата – придобивайки
свободата си индивидът в частност и хората като цяло в определени епохи
загубват връзките си с общността и трудно понасят самотата и
отговорността. Затова свободата, според Фром е съмнителен дар и той
прилага като пример библейския разказ за изгонването на Адам и Ева от
рая. Адам и Ева са били вътре в природата като зародиша в утробата на
майката. Едва когато правят избора да не се подчинят, с този акт разкъсват
тази природна връзка и стават индивиди, които трябва оттук нататък сами
да решават и да понесат отговорността за действията си. Отделянето на
човека от природата във физически и в социален план, свързано и с
разкъсването на първичните връзки между хората e двусмислено,
изпълнено с трудности събитие. Проблемът е в това, пише Фром, че като
става свободен, човекът става отговорен за своите постъпки, мисли, избор.
Когато индивидът не успее да понесе товара на отговорността и самотата,
дисконфортът на изолацията го принуждава да жертва свободата си в
опита да възстанови връзките със света и хората, както са съществували
преди процеса на индивидуализация. Според Фром подобно връщане е
невъзможно, тъй като процеса на отделянето е необратим. Затова такъв
опит за връщане към единството със света има панически характер и
представлява по-скоро бягство от непоносимото състояние на свободата и

5
отговорността. Бягството е отказ от индивидуалността, от възможностите
за реализация на личността и в крайна сметка то успява единствено да
успокои една непосилна тревожност, но не и да доведе до истинско
щастие. Основните начини на бягство са три: авторитаризмът,
деструктивността, конформизмът като в следващите параграфи ще бъде
проследена връзката между начините на бягството от свободата и
консумацията. С темата за свободата е обвързан и проблема за любовта.
Според Фром единствено творчеството и любовта, помагат на човек да
примири двете противоположни потребности – да бъде свободен и да бъде
обвързан с хората. Фром твърди, че истинската любов се ражда в
"свободата за" – в продуктивната свобода, която позволява на човек да
осъществи намеренията си и да достигне желаната хармония със света.
Тези основни възгледи на Фром са заложени в произведението: "Бягство от
свободата /1941 г./, а в многобройните си следващи трудове той ги
доразвива или търси проявлението им в една или друга проява на
човешката психика - деструктивността, любовта, нравствеността,
нагласите към притежание и битие и др.
Именно нагласите към притежание и битие, подробно изследвани от
Фром в произведението му "Да имаш или да бъдеш" ще бъдат разгледани
в хода на изложението. В тази книга, в най-дълбока степен са разкрити
проблемите на притежанието и потреблението в съвременния свят.

3. Да имаш или да бъдеш. Критика на консуматорското

общество
"Да имаш или да бъдеш" е едно от най-значимите и известни
произведения на философа. В нея Фром проявява мъдрост, съчувствие и
проникновен усет за проблемите на отделните хора, уловени в капана на
един жесток и враждебен свят. Книгата разкрива причините за
индивидуалните неврози и психически разстройства във всеобщата лудост,
заложена в организацията на обществения живот. В нея Фром изследва два
основни типа житейска нагласа: на стремежа "да имаш" и на стремежа "да
бъдеш", които обуславят и два основни начина на съществуване - с

притежателна и с битийна ориентация. Фром твърди: под съм или имам не

се разбират конкретни качества на определен субект като „Имам кола“ или
„Аз съм щастлив“, а се разбират два вида ориентация – към личността или
материалния свят, две различни структури на характера, преобладаващата

6
от които определя начина, по който човек мисли, чувства и постъпва. Тези
две нагласи отразяват преобладаващия социален характер на дадена епоха.
В притежателния начин на съществуване отношението към света е
отношение на притежание и собственост, в рамките на което искам да
превърна в мое притежание всичко и всеки, включително и себе си. Според
Ерих Фром нагласата "да имаш" ориентира човека към материалните
притежания и властта и е тясно свързана с алчността, завистта и агресията.
Хората, които живеят, за да имат, се ориентират към външната страна, към
внедряване в обществото и главното за тях е да си предадат тежест в очите
на другите, без значение по какъв начин и за сметка на кого ще го направят
и без значение какво искат да притежават: знание, власт, любов или
религия. Оттук са и тяхната нетърпимост, агресивност и неувереност,
защото се боят, че някой ще им отнеме незаслуженото притежание.
Обратно, хората, които живеят на принципа „аз съм” са вътрешно
свободни и уверени в себе си. За тях не е важно какво мислят другите за
тях, а да се чувстват обичани, обичащи, религиозни, знаещи. Нуждаят се от
свобода, за да могат да бъдат самите себе си. Подхождат към живота като
към творчество, влагайки в него творчество. Нагласата "да бъдеш" е
насочена към удоволствието от споделеното преживяване и творческа
активност и се мотивира от любовта. Начинът на съществуване „съм“
включва две битийни форми – първата е противоположна на „имам“ и
означава жизненост и естествена отвореност към света. Втората форма на
„съм“ е противоположна на „изглеждам“ и се отнася до реалната същност
на даден човек за разлика от измамната външност. Според Фром
притежателната нагласа "да имаш" тласка света към екологична и
психологическа катастрофа и единствено спасение той вижда в приемане
на нагласата "да бъдеш, да обичаш, да действаш, да израстваш духовно”.
Фром стига до извода, че социалният характер в съвремеността е
притежателен и „да имаш“ изглежда нормална функция на живота.
Западните общества се базират на частната собственост, печалбата и
властта. Неотменимите права на индивида в индустриалното общество са
да придобива, да владее, да извлича печалба. В този план Фром посочва, че
чувството за притежание се проявава във всички сфери на живота:
"Собственическото чувство се проявява и по отношение на лекари,
зъболекари, адвокати, началници и подчинени. Също и към предмети, дори
спрямо чувства. Когато говорим за своя лекар, моята болест, операция и
т.н. Те очевидно възприемат дори здравето и болеста като вид

7
собственост". Живеем в общество, което се стреми към печалба и власт.
Дори и онези, които не притежават значима собственост, все пак
притежават нещо и милеят за него, стремят се да запазят и малкото, което
имат и да го умножат макар и с нищожно малки постъпления. Впечатление
ми направи написаното от автора, че най-голямо удоволствие е не да
притежаваш материални блага, а живи същества. В патриархалното
общество и най-жалкият бедняк от мъжки пол се преживява като
собственик по отношение на жена си, децата си, на домашните животни.
Майките също имат своя форма на собственост - децата докато са малки.
Така се получава един затворен кръг - съпругът експлоатира жена си, тя -
малките деца, а възмъжавайки, момчетата започват да експлоатират
девойките. Лошото е, че дори и сега се среща подобен начин на мислене
сред бедните класи.
Оказва се, че във времето на Фром – а в наши дни изглежда в още по-
голяма степен - човек е нищо, ако не притежава нищо. Той бива оценяван
не въз основа на качествата си, а в зависимост от своите притежания – дом,
кола, престижни дипломи и работно място, луксозни вещи и скъпи
почивки. В този план силно впечатление правят анализите в началото на
книгата за смисъла на съществуването, разбран от съвременния човек.
Според автора в настоящето смисълът на живота се състои в
задоволяването на всяко човешко желание. Възникването на подобна идея
е станало възможно, във времената, когато "благо" е престанало да
означава единствено "благо за душата" и е придобило значение на
материална, парична облага.

4. Критика на модуса на притежанието.

Според твърденията на Фром в съвременното общество се допуска,
че притежателният модус се корени в самата човешка природа и не
подлежи на изменения. Същата идея се изразява в господстващата догма,
че хората по природа са мързеливи, пасивни и, че не искат да работят или
да правят нещо друго, ако не ги тласка материалният стимул.
Битието на егоиста, твърди Фром, се отнася не само до поведението,
но и до характера му. Това означава, че човек иска всичко за себе си; че му
доставя удоволствие да притежава, а не да дели с другите; че неизбежно е
да стане алчен щом той е толкова повече, колкото повече има; че трябва да
изпитва нетърпимост към всички други хора: към клиентите си, които иска
да измами, към съперниците си, които иска да унищожи. Той никога няма

8
да бъде задоволен, защото желанията му нямат край и няма как да не
завижда на онези, които имат повече и да се страхува от онези, които имат
по-малко.
Фром твърди, че дори и без теоретичен анализ фактите
недвусмислено доказват, че всички опити да "догоним щастието" чрез
притежание не водят до благополучие. Преобладаващата притежателна
нагласа и подмяната на идеята за щастие чрез духовно и творческо
развитие с идеята за щастие чрез заобикаляне с материални блага е
причина за факта, че съвременното общество се състои от крайно
нещастни индивиди: самотни, тревожни, потиснати, склонни да рушат. В
различните си произведения Фром посочва множество причини за това
състояние на съвременния човек.
На първо място една от тях се крие в психологическите измерения на
потреблението (консумацията), което е една от основните прояви на
притежателната ориентация в съвременността. „Потреблението – пише
Фром - има двойствена функция: от една страна, намалява тревожността,
защото онова, което човек има, не може да му бъде отнето; от друга страна
обаче, го принуждава да увеличава потреблението, защото това, което вече
е свикнал да усвоява, престава да му носи удоволетворение.
Днешните консуматори отговарят на формулата: Аз съм това, което
имам и което потребявам." Поразителен в този план е и примера му за
феномена "съвременен потребителски манталитет". Това е личният
автомобил. Епохата може да се нарече "ера на автомобила", защото цялата
икономика се гради около производството на автомобили. За онези, които
имат леки коли, тя е жизнена необходимост, а за хората които все още не
притежават такава, тя е символ на щастието. Автомобилът е неотменна
част на Аз-а, защото, сдобивайки се с лека кола, собственикът придобива
ново Аз, ново самочувствие. А сменяйки я на всеки две години, той
задоволява желанието си да придобива. В този пример е въплътен в чист
вид принципът на консумативното общество – доколкото човек е значим,
когато притежава нещо, то новите, скъпи притежания му носят
самочувствие и чувство за значимост. Това е причината да се изкарват на
пазара все по-нови модели компютри, лаптопи, автомобили и телефони и
тези вещи да бъдат незабавно закупувани от потребителите, въпреки че и
старите вършат същата работа. В този процес огромно значение играе
масовата култура и най-вече медиите и рекламата. Те създават плоски
потребителски идеали, чрез които налагат не просто продукт, а начин на

9
живот и мислене – а именно консумацията и нейната идеология.
Заключението на Фром обаче е точно в противоположната насока.
Консумацията не просто не води до удовлетворение, а напротив увеличава
тревожността и напрежението на индивида, превръща го в невротично
същество, принудено непрестанно да се стреми към успех, който да доведе
до нови притежания; в трескав състезател, борещ се с всякакви методи да
не изпадне от състезанието, да надделее над конкуренцията, да опази
наличното. Според Фром именно този амбивалентен психологически
механизъм на консумацията е един от съществените фактори за
страданието на съвременния човек.
На второ място, друг силно негативен аспект на притежателния
модус е отношението към природата, при консумативното отношение към
света. Човекът, който е част от природата и същото време благодарение на
разума си се възвисява над нея, се опитва да реши проблемите си не като
търси хармония с природата, а като я покорява с оглед на целите си. Това
покоряване все повече заприличва на унищожение. "Завоевателният и
враждебният дух, от който са обсебени хората, ги прави слепи за близката
реалност, че природните ресурси са ограничени и в края на крайщата ще се
изчерпят и самата природа отмъщава на човека за хищното му отношение
към нея. Днес хората все по-силно ги тегли към механичното, към мощната
машина, към безжизненото, а оттам - към унищожението". (11,9) За да
извлича ресурси, човек в стремежа си да получи повече се самоунищожава.
На трето място – и това е един от основните акценти във
философско-политическите възгледите на Фром – той критикува
притежателната, консумативна нагласа във връзка със свободата.
Индиректно той обвързва творческата свобода с битийния модус, а
механизмите на бягството от свободата в един или друг план са свързани с
притежателния модус. Свободен е човекът, който „е“, който се развива,
твори отвъд притежанието и консумацията. Този, който е обсебен от
притежанието, властта над хора или вещи, винаги ще бяга от свободата,
обричайки се на постоянна тревожност и страдание. Този проблем Фром
разработва подробно в книгата си „Бягство от свободата”.
Фром разглежда свободата в нейната двойнственост - като
обществен феномен, но и като психологически проблем. Понятието за
свобода той обвързва с появата на личността и в индивидуален и в
общочовешки план. Наред с това той разграничава два типа свобода –
негативна „свобода от“ и позитивна „свобода да“. Негативната „свобода

10
от” според него е свобода от природните инстинкти, от авторитета, от
традицията. Позитивната свобода е свободата на личността да твори, да
прави нещо ново. Тя е творческа свобода.
Според Фром биологичната слабост на човека: т.е. фактът, че човек
се ражда без присъщите на животните инстинктивни умения е в основата
на негативната свобода. Човекът именно като човек, а не като вид от
животинското царство, се ражда едва тогава, когато разкъсва първобитните
връзки с природата, характеризиращи животинското съществуване. В
ранните времена от развитието на човечеството, човек е обвързан с
множество първични връзки с хората и обкръжаващата среда, така както
след раждането си отделният човешки индивид е биологично зависим от
майка си, а и дълго време след това - от връзките с родителите и околните.
Тези връзки в индивидуален и общочовешки план пречат на
осъществяването на човека като самостоятелна, свободна личност, но му
дават съзнание за сигурност и защитеност, за органично място в
общността. Процесът на индивидуализация, при който се отчленява
личността и става възможно тя да действа свободно и самостоятелно, на
свой ред води до изолация и несигурност.
Това Фром нарича диалектика на свободата: от една страна в епохи
на тесни връзки между членовете на обществото на индивидa му е отказана
възможност за личен избор и за свободно осъществяване на способностите
му. От друга страна придобивайки свободата си, отделният индивид при
израстването си и хората като цяло в определени епохи загубват връзките с
общността и трудно понасят самотата и отговорността . Затова свободата,
според Фром е съмнителен дар и той прилага като пример библейския
разказ за изгонването на Адам и Ева от рая. Адам и Ева са били вътре в
природата като зародиша в утробата на майката. Едва когато правят избора
да не се подчинят, с този акт разкъсват тази природна връзка и стават
индивиди, които трябва оттук нататък сами да решават и да понесат
отговорността за действията си.
Икономическите и социални промени на Новото време допринасят за
появата на активна и отговорна личност, освобождаваща се от
традиционните връзки и правила.
Според Фром, това състояние на самота, неспособност да осъществи
контрол над собствения си живот и чувство за непълноценност е трудно
поносимо за съвременния човек. Често принудата да избира сам, както и
страданието от изолацията го принуждава да жертва свободата си, да бяга

11
от нея в опита да възстанови предишните връзки с природата и хората.
Бягството от свободата е отказ от индивидуалността, от възможностите за
реализация на личността. То успява моментно да успокои една непосилна
тревожност, но не и да доведе до истинско щастие. Фром изброява три
основни механизма на бягството. Те са авторитаризъм, деструктивност и
конформизъм.
В базисните разсъждения на Фром за свободата е заложена и
неговата най-сериозна критика на притежателния и консумативен модус на
живот. Позитивната свобода за него е реализация именно на битийната
ориентация – това е спонтанността, творческото израстване на личността,
изразходването на нейните вътрешни сили, без оглед на материална
облага. В нея човек просто „е“. По същия начин позитивната свобода и
битийната ориентация се проявява и в истинската любов, която е не
притежание, зависимист и власт, а раздаване, щедрост, уважение към
другия. Битийният модус, позитивната свобода и любовта са тясно
свързани и всяко от тези три понятия обуславя и се обуславя от другите
две. Без човек да е свободен, според Фром не може да обича и твори т.е.
„да бъде“. Съответно ако е обсебен от притежанието, той не може да бъде
свободен и да обича – любовта му тогава е пронизана от желанието за
господство и страхът от загубата на обекта; самият той става роб на
вещите, приемайки успеха и материалното за единствена цел и това го
превръща в нещастно, потиснато същество. Всички механизми на
бягството от свободата в един или друг план за израз на отказа от
битийната нагласа – деструктивността се корени в скования начин на
живот – т.е. в отказа от спонтанно развитие на вътрешните способности и
сили; авторитаризмът се изразява в симбиотична зависимост – т.е. власт и
притежание на хора или вещи; конформизмът е отказ от уникалността на
собствената личност в името на успеха и материалното благополучие. Така
като заключение от горното, можем да обобщим критиките на Фром върху
консумативния живот като:
Психологическа – консумацията води до неудовлетвореност, защото
радостта от закупеното бързо затихва. Наред с това масовата култура му
задава нови потребности, които той всячески се опитва да удовлетвори.
Вече закупената вещ обаче престава да носи удоволетворение и човек се
стреми да притежава и консумира все повече и повече. Така той влиза в
един затворен кръг, който му причинява страдание и чувство за
неудовлетвореност.

12
 Екологическа – начините, по които ние третираме природата са като
към обект, от който може непрестанно да извличаме ресурси за да
задоволяваме целите си. Това очевидно е невъзможно и по този начин
човек ще стигне до самоунищожение.
Екзистенциална – единствено чрез битийния модус човек може да
бъде свободен и да обича, а според Фром това означава, че единствено
хората с битийна нагласа могат да постигнат щастието като живеят в
хармония с околните и природата и развиват своите способности.
В съвременото общество се допуска, че притежателният модус е
естествено заложен в човека и поради това не подлежи на изменения. И все
пак Фром пише, че у хората се проявяват и двете тенденции: едната, да
имаш - да притежаваш, която в крайна сметка черпи сили от биологичния
фактор на инстинкта за самосъхранение; и друга, да бъдеш - да даваш, да
делиш с другите, да се жертваш, която дължи силата си на специфичните
условия на човешкото съществуване и на потребността на човека да
преодолее изолацията си чрез единение с други хора. Върху тази втора
тенденция според Фром е възможно да се положат основите на едно ново
общество, но само ако настъпи дълбока промяна в човешката душа - т.е.
ако нов обект на преклонение заеме мястото на сегашния. Алчността и
завистта са толкова жизнени не поради присъщата им сила, а защото човек
трудно устоява на натиска на обществото да бъде вълк сред вълци. Трябва
да се промени социалният климат, системата от ценности, които са обект
на одобрение или осъждане и преходът от егоизъм към алтруизъм ще бъде
улеснен значително.
Според Фром притежателната нагласа тласка света към екологична и
психологическа катастрофа и единственото спасение той вижда в
повсеместното приемане на нагласата „да бъдеш“ – да обичаш, да
действаш, да израстваш духовно, да живееш тук и сега. При спонтанната
реализация на личността си, характерна за битийната нагласа, човек отново
се обединява със света, с природата, със себе си; оттърсва се от
консуматорската си същност и започва да живее пълноценно, без да бъде
роб на вещи и богатство; без да отъждествява успеха си само с тях; без да
експлоатира до безкрайност природата. Когато личността може да живее
спонтанно, а не насила или като автомат, съмненията изчезват. Човек
осъзнава, че е активна и творческа личност и се убеждава,че животът има
само един смисъл – неговото непосредствено изживяване.

13
 5. Заключение
Анализ на критика на консумативното общество през погледа на
Ерих Фром е необходимо и актуално, защото обяснява и предупреждава за
възможните и създалите се кризи – икономически, нефтени, окупацията на
Уолстрийт, Арабската пролет, политическите скандали и т.н.
Четейки произведенията му „Бягство от свободата“ и „Да имаш или
да бъдеш“, намираме всички тези преобръщания в световния ред за
логични и очаквани.
Проблемът на нашето съвремие, на нашето консуматорско общество
е, че обръща все по малко внимание на духовността, неглижира се
значението й, а именно тя е в основата на положителните промени в
обществото. Въоръжен добре със своите открития, съвременният човек
владее отлично начините за постигане на своите желания. Като следва
философията на максимално потребление на всичко, съвременният човек
издига в култ удоволствието и удобството. Забравя, че за да получиш
първо трябва да дадеш. И започва едно безкрайно подражание на фалшиви
идоли. Нито обществото като цяло, нито отделният човек не се замислят за
нравствените ценности, които преди са ръководили демократичните
общества.
За философи като Ерих Фром, консуматорската цивилизация не е
вече свободно и демократично общество. Превърнало се е в общество на
„бягство от свободата” на безпринципен конформатизъм, което е
подчинено не на пълноценната реализация на човешката личност, а на
принципа на зависимост, притежание и експлоатация.
В съвременното консумативно общество човешката алчност е
безгранична. И това важи с особена сила за „богоизбраните”, за онези, от
които зависи съдбата на милиони. Те превръщат човека в безличен
егоистичен артикул.
Единственият начин за промяната на това консуматорско общество е
промяната на мисленето - всеки да променя себе си и близките си. Като
човеци, като единствени създания, дарени със способността да мислим, да
чувстваме и да творим, можем поне в известна степен да променим
нагласата от получаване към даване. Нека използваме тези свои
изключителни възможности, за да подарим на света ново, по-мъдро и
красиво начало. Нека обществото на нашите деца, на бъдещите поколения
не бъде изпълнено с ненужни вещи, нека ги научим да не „употребяват”

14
хората. Нека направим света им свободен, нека "скъсаме оковите” на
материалното, преобразувайки го в свобода и некомерсиална любов.

Литература:
1. Фотев, Георги. Извори на социологията. С., Идея, 2010.
2. Фром, Ерих. Бягство от свободата. С., Захарий Стоянов, 2005.
3. Фром, Ерих. Да имаш или да бъдеш. С., Кибеа, 2011.

15