You have downloaded a document from

The Central and Eastern European Online Library

The joined archive of hundreds of Central-, East- and South-East-European publishers,

research institutes, and various content providers

Source: Българска етнология

Bulgarian Ethnology

Location: Bulgaria
Author(s): Zoja Antonova
Title: Към въпроса за етническата психика
On the Question of the Ethnic Mentality
Issue: 1/1987
Citation Zoja Antonova. "Към въпроса за етническата психика". Българска етнология 1:3-9.
style:

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=224084
CEEOL copyright 2023

КЪМ ВЪПРОСА, ЗА ЕТНИЧЕСКАТА ПСИХИКА

Зоя Андонова
Преди повече от 15 години Игор Кон написа статия под интересното заглавие
„Националният характер — мит или реалност"!. В нея още в самото заглавие
открито се поставя въпросът за съществуването на националния характер —
една пренебрегвана категория на етнопсихологията, поради известни поли-
тически машинации по време на Втората световна война. Не е тайна, че манипу-
лирането с националния характер е една от причините за изтребване на стотици
хиляди хора в концентрационните лагери на хитлеристка Германия.
И сега в 70-те години на нашия век 7 има буржоазни социални и етнопсихо-
лози, които се стремят да утвърдят уникалността и неповторимостта на нацио-
налния характер и да го използуват в служба на агресивните намерения на за-
интересовани политически среди. Така например в книгата на Дюркер и Фрай-
да за националния характер може да се прочете: „Значението на националния ха-
рактер може да послужи зн различни цели. Ние ще назовем най-важните. Той
може например да помогне да разберем реалния или потенциалния враг. В то-
зи случай може да се използува в качеството на оръжие, да се определят слабос-
тите и заблужденията на противника, на неговата ценност и нагласа. И тези зна-
ния могат да се използуват за неговия пълен разгром. Или с други думи,изуча-
ването на националния характер може да стане оръжие в психологическата вой-
на. Ето защо това изучаване може да служи за оправдаване на нашето собствено
враждебно отношение към противника, показвайки колко нежелателен, неде-
мократичен и нецивилизован е той. Това може да укрепи нашата решимост да го
разгромим и отстраним". И по-нататък: „Изследването на националния характер
може да се използва и за вътрешна пропаганда.Етозащоте (изследванията—б.а.,
3 . А.) могат да ни снабдят с полезни сведения не само за нашите врагове, но и за
нашите съюзници." 2
Нека оставим настрана контрааргументите на тезата на Дюйкер и Фрайда и
изтъкнем само това, че в повечето от изследванията на западните етнолози и со-
циални психолози преобладава стремежът знанията за националния характер да
бъдат използувани за „психологическа война", война между народи и национал-
ности, като или се утвърждава наличието на два противоположни типа мислене
в западната и источната култура, или се изтъква величието и неповторимостта
на „своя" национален характер и се подценява чуждиятЗ.
Антихуманната1 прагматична цел на подобни изследвания за националнин

1 К о н, И. С. Национальньш характер миф или реальность. — Иностранная литература,

1968, № 9 . •
2 Б и 1 у к е г, Н. С. а п й Р г 1 й а, N. Н. На1юпа1 СЬагаскег апо! Ка1юпа1 81;егео1уре8.
Атв^егйат, 1960, р. 158.
З Г е р б е р т , Ж.Азиатм. Мьинлениеиформьт ^чзнивоеточного мира. X а а с, У. Судьба
духа. Восток и Запад.

Българска етнография, кн. / , 1987 г. 3

CEEOL copyright 2023

CEEOL copyright 2023

характер още веднъж п о к а з в а к о л к о необходимо е да се разглежда от м а р к -

систко-ленински позиции един аспект на общественото съзнание, к а к ъ в т о е ет-
ническата психика, чийто най-важен белег санационалният характер и национал-
ното самосъзнание.
В историческото развитие на „ м а л к и я к о с м о с " (човека) сасъбрани обоб-
щено к а к т о индивидуалното, така и общественото съзнание, като и едното, и
другото се п р о я в я в а т само в дейността м у или чрез нея. А това ще рече, че и
в с я к о отделяне е изцяло в областта на познанието, но не и в действителността,
където в с я к о нещо съществува чрез другото и в с я к о друго съществува само за
себе си чрез останалите, от които се отделя. Тази обвързаност задължава при
изясняване на въпроса за етническата психика да се р а з к р и я т по възможност
всички в р ъ з к и и зависимости с цел да се направлява, насочва тяхното по-ната-
тъшно развитие.
К а к т о се знае, социалната п с и х и к а 4 е втората страна на общественото съз-
нание, к о я т о в повечето случаи се приема като особен емоционален процес от
к а к в о т о и да е мислително и идейно съдържание§. Не трябва да се забравя, че
социалната психика е първата ф о р м а , под к о я т о се п р о я в я в а общественото сьз-
нание. И това съзнание е отразявало и общественото, и природното битие. Така
че тази синкретична ф о р м а на съзнанието, в к о я т о се нключва и индивидуалното
съзнание, е изпълнявала всички ф у н к ц и и на общестгленото съзнание с неговите
две страни — обществената психика и идеология.
От гледна точка на техния генезис обществената психика се ф о р м и р а много
преди идеологията. Идеологията се п о я в я в а в к л а с о в о т о общество, когато ,,тя
се превръща в систематизирано познание, неприсъщо на цялата нация, д о к а т о об-
ществената психика носи белега на масово съзнание"6. Или по друг начин каза-
но: народният мироглед фактически, като обществена психика, по своеобразен
начин р е ф л е к т и р а в идеологията, к о я т о от своя страна обратно рефлектира или
се проектира върху общественото съзнание.
Особен интерес в случая представлява обществената психика, к о я т о е вто-
рата страна на общественото съзнание, защото т ъ к м о к ъ м нея се отнася и етни-
ческата психика. К а к в о трябва да разбираме под обществена психика? А. К. Уле-
д о в твърди, че обществената психика е съвкупността от чувства, настроения,
емоции, насоченост на волята, привички, особени черти на характера, възниква-
ли у даден г о л я м к о л е к т и в от х о р а на основата на общност на социално-иконо-
мическите условия на живот7. В това пределно широ>ко разбиране за обществе-
ната психика е включен най-важният компонент при изясняване на етнопсихи-
ката, к а к ъ в т о е характерът на гр^упата, класата, народността, нацията. Но в опре-
делението на Уледов се съдържат и характеристики на м а с о в о т о съзнание. А то-
ва означава на п р а к т и к а отъждествяване на масовата психика с обществената
психика. По принцип масовата психика не изчерпва обществената психика. Ма-
совата психика е сложна, специфична съвкупност от чувства, е м о ц и и и предста-
ви на равнище на повседневното съзналие. В него се отразяват само закономер-
ностите, които са породени от социално-икономическите у с л о в и я на живот.Тя
винаги носи белег на онова, което е общозначимо за дадения м о м е н т . Тя е свое-
образен барометър на социосредата, к о я т о р е ф л е к т и р а в сьзнанието на общ-
ността. Поради това в масовото съзнание преобладават емоционалните компо-
ненти, к о и т о понякога вземат н а д м о щ и е и могат да ни представят в изкривена
светлина и обществената психика, в к о я т о преобладаващи са мислите и идеите.

^ П а р и г и н , Б . Д. Социалната психология като наукг». С , 1968, 70 — 81. Понятията со-

циална психика и обществена психика се изпо.лзуват като еднозначни.
5 К е л л е , К о в а л ь з о н . Формм об>щественного сознания. М., 1960, с. 12.
6 А н и ш е н к о, А. И. Структура оСщественного сознания. М., 1973, с. 38.
' У л е д о в , А. К. Структура обществеиного сознания, М., 1973, с;. 33.

CEEOL copyright 2023

CEEOL copyright 2023

По-голямо внимание при изследване на масовата психика трябва да се от-

деля на м о м е н т н о т о състояние, на бързата смяна на чувствата, породени от про-
мяна на социалните ф а к т о р и , обективиращи се като своеобразни прояви в по-
ведението на личността.
Носител и на обществената, и на масовата психика е индивидът. В сферата
на съзнанието на отделната личност са интегрирани и обществената, и масовата
психика. Изразени външно чрез дейността и обективирани в материалната и ду-
ховната култура, характеристиките на масовата, индивидуалната и обществена-
та психика съществено се отличават една от друга.
В к а к в о се състои тяхната разлика?
Индивидуалната психика, така к а к т о и обществената психика, е историчес-
к и исоциално детерминирана. Но нейните параметри (изразяващи се най-често
в отношението к ъ м действителността и к а т о психически закономерности в ха-
рактера, чувствата, настроенията, емоциите и т.н.) имат известна устойчивост,
д о к а т о обществената психика не м о ж е да се представи като сбор на индивидуал-
ната психика. Наличието на обществената психика и проявите й се долавят в ьв
формалните и неформалните групи, и л и , к а к т о е прието в етнбграфската лите-
ратура да се говори, в устойчивите и неустойчивите — ф о р м и на общност. Нало-
жилите се естественоисторически общности против волята на влизащите в нея
хора, к а к в и т о са родът, народността, нацията и други, образували се със съ-
гласието на личността, к а к в и т о са класата, партията, работният к о л е к т и в , са
два типа общности.
Взета в своята цялост, обществената психика включва масовото съзнание.
В нея се отразяват не само обществено-икономическите обстоятелства, но и
онези психически наслоения, които са носени от традицията и обичая. Тяхното
изследване при анализа на социалната психика е също наложително, защото,как-
то отбелязва В. И. Ленин ; ,,,ако разгледаме едно обществено явление — (абез-
спорно е, че обществената психика е обществено явление — б.а., 3 . А.) в проце-
са на неговото развитие, то винаги в него ще се окажат остатъци от миналото,
основите на настоящето и зачатъци на б ъ д е щ е т о " 8 .
Пренасянето на миналото в настоящето на обществената психика може да
се проследи и чрез анализа и изследването на обредите, обичаите, ритуалите,
празниците и традициите. В тях са обективирани н я к о и от характерните особе-
ности на обществената психика през определен исторически о т р я з ъ к от време.
Етническата психика е също обществена психика на определена група, народ-
ност, нация в зависимост от нейното историческо развитие и разглеждане. Един
от най-важните компоненти в етническата, респективно националната психика,
е националният характер.
Разбира се, по-лесно и по-приемливо е да се изследва характерът на отдел-
ната личност и м н о г о п о - т р у д н о — х а р а к т е р ъ т на един народ, защото понякога в
съвкупността народ в отделните исторически отрязъци от време влизат по
н я к о л к о класи. Всъщност от тази сложност на проблема произтичат и всички
дискусионни въпроси в марксистката етнографска наука на страниците на съ-
ветското списание „Вопрось1 истории" през 1970 г.
Първият и най-дискусионен проблем е д о к о л к о националният характер
( съществува като обективна реалност. И,второ, к о и са основните сфери, в които
се п р о я в я в а той. По първия въпрос авторите марксисти нямат единно станови-
ще. Така С. И. Т о к а р е в , И. А. Свердлин, П. М. Рогачев и др. застъпват разбира-
нето, че за да съществува нацпоналният характер, е необходимо допускането на
общност на етнически (респективно на националната и разновидност) аспект на
психиката, к о е т о в к л а с о в о т о общество е невъзможно. Според тях наличието на

8 Л е н и н, В. И. Полн. собр. соч. Т. 1,с. 181.

CEEOL copyright 2023

CEEOL copyright 2023

общи черти в характера на етноса е в ъ з м о ж н о само в безкласовото общество.

Противно на това Д. Джандалдил, М. Раля, Б . Ф. Поршнев, Н. Маляхов и други
допускат не само съществуването на общност в психиката на етническите обра-
зувания, но и изтъкват необходимостта от изследването и от позициите на м а р к -
сизма-ленинизма.
Твърдението на втората група автори, м а к а р и на пръв поглед рисковано,
е по-правилно и по-приемливо, защото във в с я к о отделно явление (национал-
ния характер) има и съществуват и общи черти, които го обединяват с различ-
ни групи явления (класовата психика) , основаваща се на вътрешната класова
диференциация.
Спецификата на етническата (националната психика) се определя от нацио-
налния характер, националното чувство и националното самосъзнание.
Мястото на националния характер в структурата на националната психика
определя и г о л я м о т о м у значение при изследване психиката на всеки етнос. Спо-
ред н я к о и буржоазни етнопсихолози националният характер е качествена опре-
деленост на психическия „ с к л а д " на нацията, който има самостоятелна същност,
независеща от социално-икономическите условия на живот. Те твърдят, че на-
ционалният характер е една вродена, неизменна величина, изразяваща се в об-
щата физиологическа и биологическа организация на индивидите, принадлежа-
щи к ъ м определена общност. Т а к а още в к р а я на миналия в е к Густав Лебон
отбелязва, че ,,Общите психологически особености съставляват това, което
основателно се нарича национален х а р а к т е р " , а неговата същност се заключава
главно в една духовна субстанция, създадена много бавно и по наследство9.
В психическата организация на характера той смята, ч е и м а изменчиви и неиз-
менчиви елементи. А националният характер за всеки индивид се определя от:
първо — влиянието на прадедите, второ — влиянието на непосредствените роди-
тели и на последно м я с т о — влиянието на средата, което е много слабо Ю.
Идеологическата предпоставка, от к о я т о изхожда Г. Лебон, още веднъж
показва, че в с я к а теория, издигнала националния характер в качеството му на
субстанция, съществувала преди индивида,и предаваща се по наследство, може
да бъде в услуга на реакционните сили в света, на онези, които се мъчат да
утвърдят своето господство и по пътя на психологическа агресия. Агресия,
к о я т о може да унищожи постиженията на обективираните черти от характера
на в с е к и етнос в културата.
Д. Н. О в с я н и к о в - К у л и к о в с к и в началото на века з а я в я в а , че националната
психика е свръхсоциална и че тя се образува от елементи от интелектуален (мис-
ленето и умственото творчество) и волеви п о р я д ъ к , които се свеждат к ъ м
психологическите прийоми на мислене и начините на проявяване и задържане на
действуващата в о л я 1 1 .
Като опровержение на буржоазните постановки, че националната психика
и по-специално националният характер е вроден, предаващ се по наследство и
изключително определящ се от биологическите и географските условия на жи-
вот, м а р к с и с т к и т е автори етнолози използуват известното уравнение на инте-
умствената възраст 9
Х 10 с което
лекта от общата психология хронологическата възраст ° '
илюстрират, че не хронологическата възраст (тя е свързана и с определени био-
логически особености) е р е ш а в а щ а , а влиянието на социосредата за умственото
развитие12.
9 Л е б о н, Г. Психология народов и масс. СПб., 1896, с. 10.
Ю Пак там, 1 1 — 1 4 .
И О в с я н и к о в-К у л и к о в с к и, Д. Н. Психология национальности. Петербург,
1922, с. 18.
12 К о н, И. С. Цит. съч., с. 63.

CEEOL copyright 2023

CEEOL copyright 2023

В съвременната марксистко-ленинска литература има различни твърдения

за категорията национален характер. Това произтича от обстоятелството, че «
борави с категория на общата психология. Така известният психолог Д. Н. Ле
витов пише, че ,,в ш и р о к и я смисъл на думата под характер трябва да се разби-
рат индивидуалните, я р к о изразени черти на човека, влияещи на неговото пове-
дение и п о с т ъ п к и " 1 3 . Д о к а т о в по-точен смисъл той определя характера като
психически „склад на личността", отразяващ неговата насоченост и в о л я 1 4 .
Многозначното тълкуване на характера в общата психология се пренася в соци-
алнага психология и етнопсихологияга. Поради това в едни случаи национал-
ният характер се определя като съвкупност от черти, а в други се акцентира на
ценностната ориентация.
Националният характер е категория социално-психологическа, чрез к о я т о
се р а з к р и в а спецификата на в с я к а национална психика. Формирането му се осъ-
ществява в жизнения път на личността под влияние на социалните условия на
живот. Националният характер не е биологически продукт и не се предава по
наследство. „Специфичните черти на националния характер са всъщност — твьр-
ди основателно Джандалдил — социално-психологическа категория, представ-
ляваща сгъстен отпечатък на стопанската дейност и бита, обществения строй и
природните у с л о в и я , културата, вярванията на народа и формата на общува-
нето м у с други н а р о д и . " ! 5
Въздействието на приблизително еднаквите за всички членове на етноса со-
циално-исторически условия на живот през определен период неминуемо слагат
отпечатьк и върху чертите на характера, и върху ценностната ориентация и на-
гласа, и върху културата на начина на общуване с останалите б л и з к и и далечни
народи. Системата от черти на националния характер, разбира се, не изключва
възможност отделни черти да се присъщи на н я к о л к о нации. Затова всяка чер-
та като трудолюбие, начин на опознаване на света, героизъм, жертвоготовност,
честност, преданост и т.н. м о ж е д а п р и н а д л е ж и на н я к о л к о етноса. Но всяка
черта от националния характер на различни нации има различно място в утвър-
дената за етноса ценностна система от подбуди, интереси, убеждения и идеали.
В това е и своеобразието на всеки етнос, за да се р а з к р и е националното свое-
образие.
Ето защо ,,в песните, в п р и к а з к и т е и в преданията, в пословиците и гатан-
ките, в наречиците и в детския ф о л к л о р на южните славяни се откриват много
общи теми, м о т и в и и сюжети " 1 6 . Близостта, отбелязана от фолклористите за
ю ж н о с л а в я н с к и я ф о л к л о р , е още едно доказателство, че етническият характер
(националният характер) не трябва да се абсолютизира, а да се разглежда в не-
говото динамично развитие и промяна в зависимост от условията и начина на
живот на етноса. Още едно потвърждение за общност на отделни черти между
различни етноси дава друг изследовател — Иван Шишманов. Той отбелязва, че
пословиците на балканските народи показват всъщност наличие на известна об-
ща чувственост к ъ м известни морални истини: ,,ако да не беше признавал на-
родът тяхната вярност и тяхната практическа стойност, като к р а т к и правилца,
които лесно се запомнят, той н я м а ш е да ги приеме и всеощо употребява" 1 7 .
Националният характер н я м а с а м о с т о я т е л н о битие. Той съществува само
чрез индивидуалните характери на членовете на нацията. „Самото единично е
обективна качествено определена реалност, к о я т о съществува като ф о р м а на би-

13 Л е в и т о в, Д. Н. Вопросм психологии характера. М., 1954, с. 14.

14 Пак там.
15 Д ж а н д а л д и л, Д. Н. Природа национальной психологии. Алма-Ата, 1971, с. 134.
16 Български юнашки епос. — Сб. НУ, 53, 1971, с. 23.
17 Ш и ш м а н о в, И в. Значението и задачите на нашата етнография. — Сб. НУ, 1, 1889,
с. 49.

CEEOL copyright 2023

CEEOL copyright 2023

гието, като конкретно предметно въплъщение на психологията на нацията." 18

Основните области, в които се проявява националният характер са: ези-
кът, който предава и запазва връзката между отделните членове на нацията, тях-
ното емоционално световиждане и световъзприемане на своя и чуждия етнос;
националната култура: материална — селища, жилища, дрехи, украшения, музи-
кални инструменти^ и духовна — песни, пословици, знания, танци, анекдоти,
обичаи, традиция и мироглед. И ако това са основните сфери, в които се проя-
вява, обективира националният характер, това са и основните сфери, чрез които
може да се насочи развитието и доизграждането му. Обратното въздействие на
материализираните подбуди, интереси и ценностна ориентация може по обратен
път да въздействува за осъзнаване своеобразието на етническата" общност, за
неговото призвание да управлява света, създаден от него и от други хора, за от-
стояване правото на съществуване и да защити своето съкровено човешко би-
тие на планетата Земя.
Както отбелязахме вече, за марксистите етнографи и психолози общите
за членовете на една нация черти не изключват възможността някои черти от ха-
рактера да са присъщи и на друг народ. Но за правилното разбиране на национал-
ния характер и неговата същност е необходимо да се има предвид още нещо:
диалектическото взаимодействие между общо и отделно, на което обръща вни-
мание В. И. Ленин19. Националният характер, разгледан общо, само приблизи-
телно обхваща отделните характери поради наличието на вътрешна класова ди-
ференциация. Националната психика във всяко класово антагонистично общест-
во винаги е психиката на мнозинството, а не на малцинството от народа.
Но формулировката поражда и друг въпрос, дали психиката на най-мно-
гобройната класа не е самата национална психика и ако е така,^го не е ли рацио-
нално да се изследва само тя? Националната психика е ^единство от отделно и
общо. Общото се изразява в често срещащото се, типичното, Ъ&зависимо към
коя класа принадлежат, докато специфичните черти се определят от класовата
принадлежност. При изследваненанационалнатапсихикаобектнавнимание сати-
пичните, а не специфичните черти. Но това разграничение между общо, типично и
специфично може да се прилага само в рамките на даден етнос (нация). При
съпоставяне на етносите, което неминуемо се налага, взаимоотношението об-
що — специфично е в полза на последното, тъй като специфичното се явява
разграничител за националната психика в сравнителен план.
Факт, който доказва, че има етническа национална психика,е славянската
литература от XVIII и началото на XIX в., която изобилствува със сведения за
характера на етническата общност славяни. Пълната историческа справка, която
прави М. Собостиянски от началото на миналото столетие, синтезирано очертава
различните тенденции при анализа на характера на „старите" славяни.
В пътеписните бележки на чуждите пътешественици, преминали през наша-
та страна, също има доста сведения за характера на българина по време на осман-
ското робство. Интересът към българския народен характер продължава и днес
в някои по-нови изследвания на философи и социолози. Но като че ярко дока-
зателство за съществуването на националния характер си остава художествената
литература. В нея,,макар понякога да се разработват общочовешки проблеми,
чрез героя се долавя националното своеобразие и на твореца, и на народа.
Многостранни са проявленията на психиката на етноса. Тепърва пред-
стои да се изследват и документират всички нейни структурообразуващи компо-
ненти, каквито са националният характер, националното самосъзнание и нацио-
налната гордост.

1 8 Д ж а н д а л д и л , Д. Цит. съч., с. 134.

19 Л е н и н, В. И. Философски тетрадки. С , 1956, с. 329.

CEEOL copyright 2023

CEEOL copyright 2023

К ВОПРОСУ ОБ ЗТНИЧЕСКОЙ ПСИХИКЕ

Зоя Андонова

(Р е з ю м е)
Запоследние двадесятилетия интерес к зтнической (национальной) психике
повмсился, если имеется в виду число вшшедших в свет публикаций и в бур
жуазной, и в марксистской литературах. Бесспорньш вклад в вмяснение про
блемм с марксистско-ленинских позиций принадлежит советским зтнографам
философам и историкам. У нас, однако, зта проблема все еще мало разработана
В статье рассматриваются некоторме вопросм, относящиеся к взаимосвяз!-
социальная психика — зтническая психика. С зтой точки зрения определяется
и место зтнической психики в структуре общественного сознания.
Более подробно анализируется один из структурообразующих компонен
тов национальной психики — национальньш характер, для иллюстрации которо
го привлекаются некоторме примерм из фольклора и зтнографии.

О ^ ТНЕ д У Е З Т Ю ^ ОР ТНЕ ЕТНМС МЕМТА1ЛТУ

2о]а Апйопоуа

(8 и т т а г у)

1п1еге81 т 1Ье е*Ьшс (па1юпа1) тепгаШу Ьа8 Ьееп т1егшПеа т гЬе 1аз1 1\УО с1есас1е8,
^ид§т§ Ьу Ше питЬег оГриЬНсапопз \УЬЮЬ Ьауе арреагес! т Ьо1Ь Ьоиг§ео18 апс! Магх181
ШегаШге. ТЬе 8оУ1е1 егЬпо§гарЬег8, рЬПозорЬегз апс! Ь181опап8 Ьауе ипс1оиЬ1ес11у
сопитЬигед 1о е1иск1апп§ 1Ье ргоЬ1ет Ггот Магх181-Ьешш81 розШопз. 1п Ви1§апа 11 Ьа8
Ьееп 1П8иГГ1С1еп11у \^огкед ои( а8 уе1.
ТЬе ргезеШ аПю1е согшдегз сег1аш циезиопз соппес1ед \У1ГЬ 1Ье шгеггекйопзШр
80С1а1 тепгаШу — егЬшс тепгаШу. ТЬе р1асе оГШе егЬшс теп1аШу т :Ье 81гисШге оГ8ос1а1
сопзсюизпезв 18 езШЬНзЬед Ггот 1Ь1з рот1 оГ у!е\у.
Опе оГ 1Ье 8Ггис1иге-Гогтт§ сотропеп18 оГ 1Ье пагюпа! тепгаШу — гЬе па1юпа1
сЬагасгег, 18 апа1у8ес1т §геа1ег дегаП апд 18 Ши81гагед Ьу ехатрюз гакеп Ггот Го1кюге апд
еЙтоегарЬу.

CEEOL copyright 2023