ЕКЗИСТЕНЦИАЛИЗЪМ

Философия на съществуването

Науката от началото на ХХ век търси отговор на един от традиционните въпроси

на философията - КАКВО СЪЩЕСТВУВА.

Теориите на Алберт Айнщайн предлагат по-детайлно обяснение за природата на

Вселената.

Психоаналитичните теории на Зигмунд Фройд дават на хората съвсем нови

прозрения за начина на работа на човешкия ум.

Основоположникът на феноменологията Едмунд Хусерл смята, че философите

трябва да погледнат на света като за пръв път, оставяйки предубежденията си.

В резултат на това философите насочват вниманието си към въпроси свързани

с:

● Философията на морала

● Политическата философия

● Логическия и лингвистичния анализ

1. Съвременният свят
2. Духовната ситуация в Европа (1900 - 1950)

❖ Настъпват промени, които водят до:

➢ изключително нарастване на техническото и

естествено-научно знание

➢ криза на идентичността - хората започват

да се обличат еднакво, постъпват еднакво,

мислят еднакво, имат еднакви вкусове и

мечти

➢ масовизация и издигането на индивидуални

личности в култ

➢ липсата на умения за оформяне на духовен

свят и живот в социалните утопии

❖ Философите виждат в човека придатък

на машината, нейна функция.

3. Какво е екзистенциализъм?

● “Екзистенция”

○ (от лат. “ek-sistere” - съществуване; специфичен термин, който различава

представката “еk” е със значение на “излаз”, човешкото съществуване от всяко друго.

“прорив”, “изблик”). Човекът е крайно същество, но постоянно

преодолява своите предели. В това преодоляване се
○ Етимологията на думата говори за
състои неговото “екзистиране”.
екстатичност, надмогване, преодоляване,

с което се характеризира НОВОТО Фридрих Ницше твърди, че истинският човек е в

РАЗБИРАНЕ ЗА ЧОВЕКА. непрестанно “себенадмогване”.
○ Думата ЕКЗИСТЕНЦИЯ се употребява като
 След философската система на Хегел редица философи, писатели,
художници правят опит да АКЦЕНТИРАТ ВЪРХУ ЧОВЕШКАТА
УНИКАЛНОСТ. Тази философска ориентация носи общото название:
ЕКЗИСТЕНЦИАЛИЗЪМ.
4. Основни теми на екзистенциализма
1. Темата за самотата - “das Man” търси убежище в тълпата. Постепенно човек започва да чувства своята

самота. В тълпата, човек е с другите, но не е с никого. Съществуват форми на екзистенциална самота:

a. Човекът-носталгия - антикварният човек, изостанал от ритъма на времето;

b. Аутсайдера - отхвърлен от настоящето и прогонен в неговата периферия, “неудачникът на епохата”;

c. Бунтарите - стремеж да създадат друго настояще, което е по-добро за всички

d. Мечтателите - сродни с бунтарите, но остават верни само на бъдещето

e. Гениите - изпитват мъчителна самота от чуждото неразбиране

2. Темата за болката - “das Man” осъществява първата “среща със себе си” чрез болката, която е “неописуема” и

неподелима

3. Темата за страха - страхът е болка от дистанцията на времето; два вида страх:

a. предметен страх - при конкретна заплаха

b. екзистенциален страх - страх от нищото

4. Темата за смъртта - “das Man” избягва да мисли за нея, защото тя се случва на другите (“Никой не може да

умре вместо мен.”)

● Мартин Хайдегер (1889-1976)
дава името на масовия и
обезличен съвременен човек -

5. Понятие за
“das Man”

○ произхожда от неопределителното “das Man”

немско местоимение членувано
като съществително от среден род
○ на български няма точен превод
○ на английски се превежда с “they”
○ на френски с “le on”
“Das Man” е особен философски персонаж; безлична маска, която
всекидневния човек безропотно носи.
6. Характеристики на “das Man”

● говори за нещата както “се говори” за тях

● чете книги, които “се четат” от другите ● мисли за нещата така както “се мисли” за тях
● речта на “das Man” e “бърборене”, “приказване”

● повърхностен - не вниква в нещата

● любопитен за сензацията, екзотиката

● не подлага никое мнение на критика

● обича слуховете и мълвата

КОЙ Е “DAS MAN”?

Хайдегер отговаря “всеки и никой”.

“Тук всеки е друг и никой не е самият себе си.” (Хайдегер)

Властва безликото и анонимното, жертва е човешката

уникалност. Маската е срастната с лицето.

Обобщение

Съвременните философи насочват вниманието си

към въпроси, свързани с философията на морала,
политическата философия, логическия и
лингвистичния анализ. Човекът е крайно същество ,
което непрекъснато преодолява своите граници и
предели, и точно в това се състои неговото
,,екзистиране”. Тази философска ориентация да се
акцентира върху човешката уникалност, носи общото
наименование ЕКЗИСТЕНЦИАЛИЗЪМ. Основните теми
на екзистенциализма са темата за самотата(“das
Man” търси убежище в тълпата),темата за
болката(“das Man” осъществява първата “среща със
себе си” чрез болката), темата за страха (предметен
или екзистенциален) и темата за смъртта (“das Man”
избягва да мисли за нея, защото тя те случва на
другите). Това понятие “das Man” е особен
философски персонаж, при който властва безликото
и анонимното, жертва е човешката уникалност;
безлична маска срастната с лицето.