Медицинска социология- Лекция 1

Доц. д-р Радка Горанова- Спасова

Тема: Предмет на социологията. Обществото като социална система

План на лекцията

1. Определение за социологическо познание, социологическа мисъл /протосоциология/;

2. Предмет на социологията /научна социология/;
3. Видове социологическо познание.
4. Понятие за общество;
5. Видове общества- класификации;
6. Развитие на социологията като наука- исторически преглед.

Социологическо познание

Социологията е най- общата нефилософска теоретична обществена наука.

1. Нефилософска е, защото се занимава с по- частни от философските проблеми,

отнасящи се до общественото развитие.
Философията, за разлика от социологията, има глобален поглед, а социологията
само един сегмент.
Социологията се влияе от философията при решаването на въпроса за същността на
обществената действителност. Тя се основава на учението на философията за най-
общите принципи на измененията и развитието, валидни и за общественото развитие,
за това философията играе съществена методологична роля в развитието на
социологията.
2. Социологията спада към класа на обществените науки, тъй като се занимава с
определени социални системи. Тя се отличава от природните науки, които се
интересуват от несоциални структури, свойства и закономерности.
3. Социологията е теоретична, а не историческа наука, защото тя не се занимава с
хронологията на общественото развитие, а изследва системите, свойствата и
закономерностите като нещо сравнително устойчиво, повтарящо се, закономерно.
Използва постиженията и на историческите науки.

Според степента на абстрактност на социологическото познание се различават:

 теоретична социология
 емпирична социология- практическо (емпирично) социологическо изселдване (ЕСИ)

Предмет и характер на науката Социология

 Наука за обществото (от socium- общество, logos –наука).
 В обществото има различни групи, които имат различно отношение /в различно време
и на различно място/ по отношение 5-те сфери на обществото:
• материално производство;
• възпроизводство на хора като социални същества;
• духовна сфера;
• транспорт и комуникации;
• социално управление.
 Социологията има за цел научното изучаване на обществата, човешките групи и
организации, всички форми на човешки контакти /социално взаимодействие/.
 Социологията разглежда поведението на групите, причините за тяхното образуване.
Изследва фактите от наблюдение или експеримент, независимо от очакванията.
 Социологията изучава отражението на едно явление върху индивида и групата –
безработица, цени на гориво, управление, пенсиониране, транспорт. Как обществото се
променя, влияние на социалните класи, етносите, расите.
 Разработва социални модели – предимно за изучаване на конфликтни ситуации и
интересите на индивидите.
За разлика от останалите теоретични обществени науки, които се занимават с едни или
други страни на обществената действителност, социологията изучава обществото като
цялостна система. Разкрива структурата и закономерностите на нейното
функциониране и развитие. Социологията изучава връзките между качествено
различните обществени явления /между икономика и духовен живот, бит-
производство/.

Предметът на социологията е изучаването на социологическите взаимовръзки и

взаимодействия в човешкото общество.

Социологията като наука- обобщение

 Една от младите науки;
 Наука за обществата и обществените отношения, която подлага на научен анализ и се
опитва да обясни фактите от реалната действителност.

Структура на социологическото познание

 Обща социология- най- абстрактното равнище и най- висше равнище на
социологическото познание. Тя изучава цялостната структура на обществото; разкрива
общите социологически закони, които действат на всички етапи на общественото
развитие; разработва и общите категории на социологическото познание. Въвежда
категории и понятия /общество, социална общност, социална група, личност и т.н./.
 Частни социологически теории /специални/- Биват 3 вида- отраслови, времеви и
регионални.
➢ Отраслови социологически теории- занимават се със социологически проблеми
на отделни обществени явления /труд, образование, средства за масова
информация, спорт, медицина/. Дадено обществено явление става предмет на
социологически анализ, когато се вземе не в неговата относителна
самостоятелност, а като част от цялата обществена система.
Процесът на обособяване на отделните отраслови социологически теории е
непрекъснат.
Мястото на отрасловата социологическа теория в рамките на социологическото
познание е между общосоциологическото и емпиричното равнище на
изследване.
 ➢ Времеви социологически теории- изучават даден социологически обект, но с
оглед на етапа на развитието му /например социология на първобитно-
общинното общество, социология на робовладелското общество и т.н./. Такива
направления добиват историко- социологически характер.

➢ Регионални социологически теории- разкриват социологическата структура на

дадена страна, на даден район, дадено селище. Изследва се конкретната
регионална проява на обществените явления и процеси. Регионалната
социологическа теория дава по- конкретно знание. Регионалната единица е:
държавата, града, селото, етноса.

Същност и особености на понятието общество:

 Определение за общество: Обществото е организация от хора или форма на живот в

дадена територия. В обществата индивидуалните личности взаимодействат най-вече с
останалите членове на групата.

 Обществото е взаимозависима мрежа от човешки отношения.

 В обществото имаме не само функциониране, но и саморазвитие /историческо

развитие на обществата и сферите – производство, комуникации, управление, духовна
сфера и т.н./.

Класификации на обществата

Първа класификация

 Първобитно-общинен строй
 Капиталистически
 Социалистически
 Демократични общества

Втора класификация

 Аграрно
 Традиционно /при манифактурата/
 Индустриално /след парната машина на Джеймс Уат 1769г., въведена в практиката 1770
г./ Характеризира се с определена степен на развитие на икономиката, след 1770 г.,
когато производството се механизира и отделя пространствено от домакинствата.
 Постиндустриално /При него сферата на услугите ще е по-развита от производството на
блага/.

Трета класификация

Ранни човешки общества

  Ловци и събирачи- 50 000г. пр. Хр. и сега някъде; Малко хора, ограничени
неравенства, рангове по пол и възраст.
 Пастирски- 12 000г. пр.Хр. и до сега; Скотовъдство, няколкостотин до хиляди,
значителни неравенства, вождове или войнстващи царе.
 Земеделски- 12 000г. пр.Хр.и до сега /части от държави/; Аграрни, много малко
градове, неравенствата са повече от пастирските, вождове
 Традиционни- 6000г. пр. Хр. до ХХ в., функционирали като държави; Предимно
земеделие, в градовете манифактури, до млн. жители, обособен апарат за
управление, обикновено цар или император

Общества от модерния свят

 І свят- ХVІІ в. до сега; Индустриално развити, повече градове, повече класови

неравенства /по-малко отколкото в традиционните общества/ - западните страни (САЩ
и Европа), Япония, Нова Зеландия, Австралия
 ІІ свят- 1917г. до 90-те години на ХХ в.; Централно планирана икономика, преобладава
промишлеността, значителни класови различия- СССР, Югоизточна Европа
 ІІІ свят- Колониите от ХVІІв. и досега; Повече селско стопанство, част от продукцията му
се изнася, в някои централно планиране, в други –пазарна икономика-Китай, Индия,
повечето страни от Африка и Южна Америка
 Индустриализиращи се- Повечето е градско население, по-развити от ІІІ св.,
неравенствата са повече отколкото в тези от Ісв., ниски средни доходи- Хонконг, Южна
Корея, Сингапур, Тайланд, Мексико, Бразилия.

Развитие на социологията като наука

В Древността : Аристотел- „Който не може да живее общностно или не се нуждае от нищо

поради способността си да задоволява сам потребностите си, не е част от държавата, така че е
или животно или бог”. Древните мислители в цялостните си мисловни системи анализират и
мястото на човека в света, същността и развитието на човешкото общество. Към тях се отнасят
Платон, Демокрит, Аристотел и др.

В Средните векове социологическото познание е свързано с развитието на големите

монотеистични религии.

Епоха на Просвещението /XVIII- XIXв./- Волтер, Монтескю, Адам Фергюсън и Джон Милър-
човек се различава от другите по своя разум.

Обособяване на социологията като наука –след Френската революция от 1789 г.и

индустриалната в Европа. Характерно е, че науката започва да измества религията при
обяснението на явленията.

Огюст Конт /1798-1857г./

Изследва човешката душа и смята, че може да се разбере, предвиди и контролира човешкото

поведение. Считан за баща на социологията, защото въвежда термина социология;
Школа на позитивизма- Позитивната западноевропейска наука се основава на емпиричния
опит, рационално контролираното наблюдение, експеримента и рационалното доказателство.
Основните значения на термина „позитивен” са, че това е нещо, което действително
съществува и което е полезно.

Разграничава изучаването на социална статика (семейство, социални групи, класи или касти) и
социална динамика (законите на изменение и развитие на човешкото общество).

Класически социологически теории

Органичен модел /Х. Спенсер, 1820-1903/

Всеки човек е клетка, обществото е организъм, по-висшите органи изпълняват ролята на

ръководни органи /класи/;

Социален дарвинизъм

Като се основава на еволюционната теория на Дарвин, Спенсер смята, че еволюционно

социалната промяна довежда до прогрес (докато хората не се намесят). Оцеляват най-силните
(за обществата). Противопоставя се на социалната реформа: бедните заслужават да са бедни и
богатите да са богати.

Модерни социологически теории- Е. Дюркем /1858-1917/

Механичен модел /обществото е механичен сбор от хора /като части в машина/, след
индустриалната революция – то е органично /нараства зависимостта на човек от човека в
производството/. Дюркем изучава факторите, влияещи върху човека – политика, икономика.
Разделението на труда прави хората в процеса на производство по-зависими един от друг.
Дюркем е в основата на структурния подход в социологията.

Научна методология

Дюркем спомага за развитието на научни техники за оценка на теориите. Той препоръчва

наблюдението, събирането и класифицирането на информацията и използването й за проверка
на социалните теории. Дюркем въвежда използването на статистически методи в изследването
(изследване на самоубийствата).

Собственият предмет на социологията се отнася до изучаване на социалните явления като

колективни чувства, колективно съзнание, колективни представи.

Социална антропология – има еволюция, но има и “примитивни” хора /общества, етноси/- XIX
в. Е. Лиг;

Конфликтни модели

➢ Марксистки (революционно решаване на класовите противоречия)

➢ Немарксистки- чрез смяна на правителствата

Карл Маркс /1818-1883/

Маркс е най-признат за класовото разделение на обществото

Предсказва, че всички общества ще се разделят на две класи- боржуазна и пролетариат.

Според него обществото не се състои от индивиди, а е структура от отношенията между

индивидите. За това анализът на обществото би следвало да е не на индивидите, а на
обществените отношения.

Класовите конфликти движат историческото развитие. Конфликтът между икономическа

структура и развитието на производителните сили води до радикална и цялостна промяна на
обществената система.

Еволюционни модели- Макс Вебер /1864-1920/

Капитализмът е само един от факторите на социалното развитие – има наука, религия,

бюрокрация. Когато има много хора, бюрокрацията е ефективна.

Вебер анализира различията между западното общество и други големи цивилизации. Той
изучава религиите на Китай, Индия, Близкия Изток.

Човешките същества дейстат въз основа на собственото си разбиране за ситуацията. Според

Вебер социологията трябва да търси собствените разбирания, ценности, вярвания и
отношение, определящи социалното поведение.

Рационализация- според Вебер има ключово влияние за промяната към индустриализирано

общество. Традиции, емоции, суеверие наука, разум, планиране.

Дюркем, Маркс и Вебер са обикновени сочени за тримата основатели на модерната социална

наука и известни като „канон от класици“.

Други теории

Символичен интеракционизъм- разглежда процесите на микрониво, човек се развива

интелектуално и културно, каквото той приема е по-важно от това, което е действителност
/Томас -амер., Джордж Хърбърт Смит, Чарлз Хартън Кулей/;

По-съвременни автори:

Мишел Фуко /1926-1984, фр./- изследва бюрокрацията, затворите, болници, училища.

Сексуалност и власт – корелация. Знанието е средство за упражняване на власт и контрол.

Юрген Хабермас /1923, нем./- бързото икономическо развитие руши морала, затруднява
стабилността на капитализма.

Карл Гюстав Юнг – 1875-1961 – интро- и екстраверти;

Бихевиоризъм – амер.Торндайк /политик/ – да се изучава поведението на човека и да се

моделира.
Мира Комаревски – тя акцентира на отношенията мъже – жени, мъжете имат активна роля при
кризи;

Робърт Метон- институциите имат мениджърска функция, босизъм с 4 функции – интеграция на

етносите и емигрантите, подпомагане на нуждаещите се, легитимен бизнес и ограничаване на
нелегалния бизнес;

Поява и развитие на социологията в България

Л. Русев – привърженик на психологичното направление в социологията /фройдизъм/ -

социология на религията, на изкуството, гладът е създал оръдията на труда;

Хр. Тодоров- социология на политиката и културата, обществото не е механичен сбор, а има

обществен прогрес,

Ив. Кинкел- социолрогията е “еклектична система”, върху ролята на психоанализа, отрича

връзките в обществото.

Я. Моллов- ЕСИ в около 30 села –пълно и частично, върху статуса на домакинствата, предлага
10-15% извадка при изследвания;

М. Попов- връзката на социологията с биологията на народа;

Д. Михалчев- философия на историята и оттам върху социологията

Ст. Михайлов- субстанциална и релационна същност на личността;

Ж. Ошавков- необходимостта от социологията и емпиричните социологични изследвания;

теория и методология на ЕСИ; Катедра по социология към СУ.

Ошавков “Историческият материализъм и социологията” - след Втората световна война като

теоретична социология.

Благодаря за вниманието!