Professional Documents
Culture Documents
Statia Konfliktologiya I Konfliktologichna Kultura - Prof. D. Dimitrov
Statia Konfliktologiya I Konfliktologichna Kultura - Prof. D. Dimitrov
Резюме
Разгледани са ключови въпроси на конфликтологията и конфликтологичната култура.
Осветлени са въпросите за същността и обекта и предмета на тази млада наука. Очертани са
бъдещите научни проблеми за разрешаване пред конфликтологията. Предлага се насочване на
усилията към разработване на синергетична конфликтологична парадигма. Защитава се тезата,
че конфликтологичната култура на специалиста е неотменен атрибут на неговата
професионална култура. Поставени са основните проблеми пред конфликтологичното
образование в България.
Abstract
The key points of the conflictology and the conflictolocical culture are viewed. The topics about
nature and object and subject of studies of this young science are lighted up. The future scientific
problems for resolving of the conflictology are described. The development of the synergetic
conflictological paradigm is proposed. The thesis that the conflictological culture of the specialist is the
unavoidable part of his professional culture is defended. The main problems regarding conflictological
education in Bulgaria are set.
Увод
1. Характеристика на конфликтологията
3
Конфликтният факт е наблюдаем, но смисълът му е по-широк, защото миналите събития
не се повтарят. Ето защо конфликтологията изучава не индивидите и техните качества, а
отношенията между тях в процеса на участието им в социалната дейност.
С това се обяснява защо емпиричната основа на конфликтологията е противоречивата
социална дейност на хората. Конфликтологът „произвежда” първия теоретичен факт, когато
разкрие конфликтното взаимодействие между отделните субекти в социалната дейност. Той
прави теоретична обработка, осмисля конфликтното отношение, разкрива начина на
конфликтуване, извлича конфликта от причините, търси закономерност в неговото протичане,
изгражда теория за него.
Направеният анализ и използваната процедура осигуряват разкриването на обекта и
диалектическите отношения, които се формират в него, чието ядро се изразява чрез
противоречието. Затова между обекта и субекта на конфликтуването е налице съвпадение и
различие, т.е. единство и борба. Тъкмо в това противоречиво пространство се формира и
развива конфликтът. Тук се свързват в противоречиво единство обектът и предметът на
конфликтологията. Социалният обект, отразяван от конфликтологията, формира нейното
познавателно съдържание.
Безкрайно многообразната и необхватна предметна област, където протичат
конфликтните процеси, се изучава от много други науки: философия, социология, психология,
икономика, история и т.н. Всяка от тези науки се стреми да завладее свое обективно
пространство като част от обективната социална реалност. Между тези науки възниква не само
спор за „територия”, но и необходимост от взаимодействие и взаимопомощ. Интеграцията на
научното познание като страна на неговата диференциация е евристично средство в случаите,
когато се определят обектът и предметът на нова научна дисциплина.
Обект на конфликтологията
4
практическа наука е безспорно. От тук нататък може да се мисли за създаване на абстрактен
модел на обекта на конфликтологията.
Предмет на конфликтологията
1
На 18.09.2002 г. в специалния съдебен регистър към Софийския градски съд е вписана
Българска асоциация на конфлитолозите с президент проф. д.ик.н. Димитър Йорданов Димитров, с което
е направена крачка в институционализирането на конфликтологията в България (бел. на ред.).
6
2. Разработване на класификационни системи на конфликтите за нуждите на научните
изследвания, обучението и конфликтологичната практика.
3. Разработване на методология на конфликтологичните изследвания. В тази област
предстои да се изследват специфични проблеми на конфликтологичната наука.
Втора група. Организационно-технологични проблеми.
1. От гледна точка на прогнозирането и разрешаването на конфликтите на преден план
стои въпросът за моделиране на социалните процеси. Проблемът не е нов, но се
налага отново да се върнем към него като конфликтологичен инструмент главно за
прогнозни и практически цели.
2. Социалните технологии също се нуждаят от адаптиране и развитие за решаване на
конфликтологични задачи. Централен въпрос в случая е вземане на управленско
решение в конфликтни ситуации.
3. Институционализирането и изграждането на конфликтологичната система в страната
е другият проблем, който трябва да се разрешава, за да се създадат предпоставки за
ефективна дейност.
Трета група. Образователни и педагогически проблеми.
1. На първо място е разширяването и задълбочаването на обучението на студенти по
конфликтология в университетите и специалните академии. Проблемите се отнасят и
до съдържанието и методиката на обучението. Стремежът – разработването на
национален образователен стандарт, съвместим с европейските изисквания.
2. От специално внимание в методическо, съдържателно и организационно отношение
се нуждае осмислянето на досегашния стил в системата на допълнителното обучение
на възрастни. Разработването на гъвкави модулни системи на обучение е
непосредствена и неотложна задача.
3. Възловият въпрос за подготовката на научни кадри и специалисти конфликтолози
стои открит и тепърва се нуждае от научна обосновка и правна регламентация и
практически действия.
Ясно е, че разрешаването на проблемите, за които стана дума, не са по силите само на
българската научна конфликтологична общност. Както и досега българските учени ще разчитат
на съвместна дейност с колегите си от другите страни, които са водещи в изучаването на
конфликтологичната проблематика (Европа, Русия и САЩ).
От наукознанието е известно, че всяка нова наука преминава през няколко етапа:
Първи етап – зараждане (появяват се първите трудове на няколко учени, които
предлагат определени оригинални идеи; тези учени най-често нямат или почти нямат
последователи; новото направление даже може да няма наименование).
Втори етап – създаване (изследователите специалисти се обединяват, издават се
списания, провеждат се конференции, излизат колективни сборници).
Трети етап – институционализация (тематиката на изследванията се оформя във вид на
специална наука, съответната специалност започва да се преподава в университетите, създават
се нови кадри, рязко се увеличава броят на учените и числото на публикациите).
Четвърти етап - стабилизация (науката е призната от всички, намалява количеството на
публикациите, науката започва да се разделя на отделни части).
Какво става с конфликтологията в България днес, на кой етап от своето развитие се
намира тя в момента? Струва ни се, че е на пътя между своето създаване и
институционализация. Днес е важно в какво качество конфликтологията ще се
институционализира, каква парадигма и концепция ще приеме? Може да се каже, че идеите на
синергетиката (преди всичко на социосинергетиката) могат да послужат за научна основа на
конфликтологията.
7
2.2. Синергетична конфликтологична парадигма
Конфликтологията днес е изправена не само пред избор на заварени актуални знания за
социалните обекти, където се формират и протичат конфликтите, но и пред избор на
конфликтологична парадигма. Възниква проблемът – дали конфликтолозите да се присъединят
към повседневното съмнение в диалектичната парадигма, или да я подложат на задълбочена
научна преоценка и актуализация.
Призивът конфликтологията да избере ефективна парадигма не цели да формира
пристрастие към този или онзи път, а да намери насоки, ефективни средства за изследване и
разрешаване на конфликтите. Конфликтът е иманентно свойство на диалектическите процеси,
но въпреки това диалектическата гносеология не успява да „хване” и изследва тези процеси.
Щом в конфликтологичната литература доминира схващането, че конфликтът се
проявява както в поведението на отделната личност, така и в цялостната обществена система,
възниква въпросът – с каква парадигма да се изследва? След като съществува онтологично
признание, че конфликтът се формира в ядрото на диалектиката, където става раздвояването на
единичното на две взаимосвързани, но противоположни страни, сили и тенденции – трябва ли
конфликтологът да търси друга парадигма, противоположна на диалектическата?
Няма защо да скриваме – това е възловият проблем, който ни занимава и на който търсим
отговора. Диалектиката влияе върху процесите на самоорганизацията и възникващите
флуктуации в нея чрез собствените категории необходимост и случайност. За синергетичния
метод остава управлението на играта на случайностите.
Процесите, които протичат в полето на самоорганизацията, се превръщат в предмет на
конфликтологията и синергетиката. В границите на едно поле възникват две науки –
конфликтология и синергетика. Получава се твърде интересна ситуация: целите на
синергетиката се родеят със задачите на конфликтологията. Конфликтологията чрез
синергетиката изследва, систематизира и преработва информацията за същността и причините
за възникване на конфликта.
Оказва се, че конфликтът е естествено състояние на самоорганизиращата се социална
система, атрибут на сложните процеси, формиращи синергетиката. На тази основа той
(конфликтът) генетично е свързан с хаоса, дезорганизацията и иманентно предполага нова
организация. Тезата отново препотвърждава диалектиката, че развиващият се свят е борба
между хаоса и реда. Първото води системата до точката на изостряне (конфликт) поради малки
флуктуации, второто осигурява функционирането.
На мнение сме, че е дошъл моментът, в който конфликтологичната наука може да
обобщи натрупания огромен теоретичен и практически опит в „своите” зони на изучаване, като
тласне научното конфликтологично познание на ново по-високо обяснително равнище и
предложи по-успешни практически методи и действия. Според нас това е възможно в настоящия
момент на научното търсене чрез приложението на т.нар. синергетична парадигма. Това е и
необходимо, тъй като досега нито едно научно конфликтологично направление не можа да даде
цялостен и изчерпателен отговор на множеството въпроси, поставени от самия живот и
житейската практика.
По принцип синергетичната парадигма не идва на празно място, нейни предшественици
са общата теория на системите, кибернетиката, както и всички досегашни теоретични
натрупвания в зоната на конфликтологичното познание. Синергетичната парадигма вероятно би
могла да даде най-адекватните отговори на проблемите пред конфликтологичната теория и
практика. Като че ли единственият практически изход от създалото се положение е
необходимостта от глобална промяна на моделите на конфликтологично взаимодействие, които
модели да бъдат приложими във всичките социални сфери на човешка дейност. Тук веднага
изниква съвсем логичният въпрос – възможно ли е по принцип създаването на общ
синергетичен модел, който да бъде универсален конфликтологичен обяснителен механизъм,
8
приложим във всяка социална сфера? Ние допускаме, че това по принцип е възможно. Уверение
за нашето твърдение ни дава наличието на две същностни дълбинни предпоставки: а) общността
на закономерностите на развитие на обектите от всички нива на материалния и духовния свят,
многоаспектността, но главно развитието, разглеждано в най-широк план, както и
диалектичната взаимовръзка между хаоса, неопределеността и подредеността (реда); б)
обективната наличност на най-общи закономерности, по които се развива и функционира
човешката психика и съзнание. Това съвсем не означава опростенческо и механично третиране
на конфликтологичния проблем. Напротив, смятаме, че конфликтът всъщност, ако можем така
да се изразим, се състои от огромен брой синергетични подсистеми, които обаче в крайна
сметка се подчиняват в най-общ план на закономерностите на функциониране на общата
синергетична конфликтологична система. Синергетичната парадигма е своебразна метатеория,
от която различните частнонаучни конфликтологични направления (психологическо,
социологическо, политологично, педагогическо, математическо и т.н.) ще черпят своя
общотеоретичен обяснителен механизъм.
Самата синергетична конфликтологична парадигма се разглежда от нас като съставна
част от още по-сложната синергетична парадигма на социалното управление.
Конфликтът се заражда както вътре, така и вън в средата на отворената нелинейна
система. В тази система средата е хаотична, но в нея се формират както устойчиви, така и
неустойчиви дисипативни процеси. Възникват разнородни противоречиви структури, излъчени
от хаоса. Спонтанно, чрез хаоса и дисипацията, пулсират нелинейните процеси, които случайно
и неконтролируемо се разсейват в пространството. Постнеокласическата наука успяваше да
„хване” само устойчивите процеси и ги подреждаше, разкриваше равновесието, търсеше
необходимостта като сърцевина на закона. Тогава учените лесно се приобщаваха към
Хегеловата теза, че царството на законите е спокойно отражение на необходимото, повтарящото
се и оставащото. Докато синергетиката като позитивна евристика разкрива нови хоризонти в
света, прави ефективен коментар на нелинейните процеси, предлага нови гледни точки,
очертава нови пътища на развитие след зоната на бифуркации. С една дума, синергетиката
разкрива нестабилността и хаоса, истинските причини за кризите и конфликтите. По този начин
се формира не само теория, но се създават и методи за управление на нелинейните сложни
системи.
Накратко, конфликтът се формира от сблъсъка между хаоса и реда, което става в зоната
на бифуркацията. В същата зона заглъхва равновесието, а се засилва неравновесието и
дезорганизацията. Хаосът служи за фон на тези противоречиви процеси. Една част от
вплетените процеси в зоната на бифуркацията се изследват от синергетиката, а друга – от
конфликтологията. Това са част от основанията, но са напълно достатъчни за формиране на
самостоятелно теоретично направление, което наричаме синергетична конфликтология. За
целта се прави своеобразна екстраполация на теорията на синергетиката за разкриване
технологията на конфликтообразуването в самоорганизиращата се отворена нелинейна система.
В условията на преход на българското общество, започнало в края на 80-те години на
ХХ век, пред конфликтологията се поставят важни въпроси и задачи. Сходството на социалните
и познавателните ситуации позволява да се използва всичко ценно, което е създадено в
България, в методологията на социалното познание, като наред с това се взаимстват и
чуждестранни разработки. По този начин се повишава ролята на социосинергетика, както и на
българските и чуждите автори, работещи в съответствие с нейните светогледни,
концептуални и приложни аспекти.
В България върху проблемите на синергетиката и социосинергетиката работи екип под
ръководството на Д. Й. Димитров. Не може да се пренебрегва фактът, че публикации на тази
тема има от различни български учени – монографията „Синергетика” на Михаил Бушев,
книгата на Асен Димитров и Елка Янкулова „Хаосът” и редица статии и студии от други автори.
9
Голяма част от отговорите, дадени от нея на проблемите, включително
конфликтологичните, имат дискусионен характер. Немалко е извършено, предстои обаче дълъг
път на развитие и усъвършенстване.
11
Функционалното описание на конфликтологичната култура, проведено в логиката на
конструктивните функции на конфликта, позволява да се определят като водещи регулативната
и преобразуващата функция, заключаващи се във: 1) хармонизиране на взаимоотношенията на
субектите на професионалната дейност; 2) съгласуване на техните взаимни действия; 3)
осигуряване на ефективна професионална дейност и професионално формиране в условията на
професионална конфликтна ситуация; 4) преобразуване на конфликтогенната професионална
среда с цел предотвратяване на последващи конфликти.
Конфликтологичната култура като вид професионална култура на специалиста в
качеството на цел на професионалната конфликтологическа подготовка обикновено не се
разглежда и не се описва като педагогическа категория. Затова е необходимо да се спрем на този
многозначителен факт.
2
Саногенно мислене – снижава напрежението и стреса, способства (помага) за разрешаване на конфликти ситуации
и постигане на съгласие с околните и себе си.
14
актуализация на съответствие с природата на конфликтната тенденция – влизането в конфликт
или неговото избягване.
Във волевата сфера – търпение и владеене на себе си в професионалното общуване,
настойчивост в осъществяването на професионалната преобразуваща конфликтологична
дейност, постигане на конфликтните цели, целите на самоактуализация, саморазвитие; волеви
стремежи при разрешаване на конфликтните проблеми – инициативност, смелост, принципност
в отстояване на своето мнение. Важно е не толкова, че личността си поставя цели, колкото как
тя ги реализира, какво е готова да направи за достигане на целите.
В сферата на саморегулацията – свобода на избора на целите на конфликтологичната
дейност и средствата за тяхното постигане; осъзнатост на техния избор; съвестливост,
самокритичност, разностранност и осмисленост на действията в конфликта; умение да се
съотнесе собственото поведение към действията на опонента; рефлексия, способност на
специалиста да управлява своето поведение и дейност в конфликтогенна професионална среда.
В екзистенциалната сфера – свобода в себепроявлението като индивидуалност в
професионалната дейност, стремеж към самоактуализация, саморазвитие, постоянна работа над
себе си; съзнателно отношение към своите действия, стремеж към професионално
самоусъвършенстване, способност адекватно да се ориентира във всички сфери на социалния
живот.
Операционният блок включва в себе си конфликтогенните професионално важни
качества в предметно-практичната сфера – конфликтологични умения, етично поведение,
способност да оцени правилността на своите действия, система от умения и навици за
разрешаване на вероятностните конфликтологични задачи по управление на конфликта. Класът
на вероятностните (възникващи в една или друга степен на вероятност) професионални и
конфликтологични задачи се състои от пет групи задачи, структурирани според логиката на
управление на конфликта: конфликтологични задачи при диагностика, прогнозиране,
целеполагане, стимулиране и разрешаване (преобразуване на професионалната конфликтогенна
среда) на конфликта. На всяка група конфликтологични задачи съответства група
конфликтологични умения, чиято реализация намира отражение във видовете професионална
конфликтологична дейност: конфликтологична гносеологична дейност – конфликтологични
умения по диагностика, прогнозиране на конфликтната ситуация; конфликтологична
регулираща дейност – конфликтологични умения по целеполагането и стимулирането на
активни конфликтни стратегии, предотвратяване на конфликта; конфликтологична
преобразуваща дейност – конфликтологични умения по разрешаване на конфликта.
Блокът на личностните качества на специалиста, отразяващи конфликтологичната
култура, може да бъде представен от качества като: справедливост, отговорност, социалност
(нравственост, хуманизъм, съответствие на нормите на човешкото общежитие), адекватност
[конгруентност (съвместимост) на общуване, оптималност на контактите, хармоничност на
самопроявлението, диалектичност на съзнанието и социална гъвкавост; зрялост (способност към
честни, открити взаимоизгодни отношения)].
Описаният модел има значение за преподавателя по конфликтология като целеви
ориентир в процеса на формиране на конфликтологичната култура, за самия специалист като
средство за самодиагностика в процеса на саморазвитие и самоусъвършенстване на
конфликтологичната култура. Описанието на модела също дава възможност да се разкрият
нивата на развитие на конфликтологичната култура на специалиста, различаваща се със степени
на формирането на учебните компоненти на конфликтологичната култура и техните
взаимовръзки и като цяло функционирането на конфликтологичната култура на специалиста в
професионалната конфликтогенна среда.
4. Конфликтологично образование
15
Особената роля на конфликтологичното образование както в съвременния свят изобщо,
така и в България, е свързана с това, че построяването на всяко цивилизовано демократично
организирано общество предполага съответстващата култура на поведение на личностите и
социалните групи в процесите на социално взаимодействие и общуване, в различен род
конфликтни ситуации. Именно тя незабелязано, но постоянно влияе на целия ход на тези
процеси като цяло и на личността на всеки от участниците в тях. Запълването с положителни
емоции, положителното и доверителното общуване и взаимодействие способстват за
саморазвитието и самореализацията на човека. Когато те изчезват, заменят се с отчуждение,
недоверие, враждебност, конфронтация. Това води не само до разстройване на всякаква
съвместна дейност, но и до деградация на необходимите за нормалния живот на човека
качества.
Под конфликтологично образование разбираме усвояването на съвкупност от
теоретични знания, технологични умения и навици, позволяващи на хората цивилизовано да
организират своето общуване във всякаква среда на социума. И заедно с това да намират
достойни варианти за преодоляване на възникващите между тях противоречия,
несъгласуваности и напрежения.
Следователно конфликтологичното образование, от една страна, е съставна част на
общообразователната подготовка на човека, която дава общокултурологична развитост,
обладавайки мощна хуманистична насоченост. От друга страна, това е образование, даващо
технологична въоръженост. То се основава на базовите правила на поведение на човека в
конфликтна ситуация, позволявайки му да овладее такива важни за съвместната дейност
качества, като комуникативност, емпатичност, рефлективност, търпимост, стресоустойчивост.
Решаването на задачите на конфликтологичното образование безусловно трябва да
започне от училището. Това е важно преди всичко,защото, по силата на своята специфика,
училищният социум е суперконфликтогенен. Работата на всички участници в учебно-
възпитателния процес протича в режим на интензивна конфликтност. Особени трудности в този
план изпитват учащите се. Да се научат да „живеят с конфликта, хуманизирайки го”, за тях това
е особено значимо. Сблъсъкът им с обкръжаващите ги хора е фактор за формиране на
специфичните компоненти на техния социалния опит. Сегашният ученик и сегашният студент
трябва да могат достойно да отстояват личностното „Аз”. Да управляват своето ниво на
тревожност, да бъдат устойчиви в екстремални ситуации. Да бъдат социално и психологически
мобилни в конфликта. Да преустройват своето поведение, да преодоляват неизбежните
психологични загуби, съпътстващи всеки конфликт. Към това е насочена програмата по
учебната дисциплина „Конфликтология”.
Особеност на учебния предмет „Конфликтология” е неговата технологичност. Наред с
теоретичните занимания значителна част представляват практиките: дискусии, тренинги, ролеви
игри и т.н. Това е така, тъй като още сега съвременната система на възпитание трябва да развива
в човека такива необходими черти като толерантност, умение да води диалог, да изгражда
здрави междуличностни отношения, умения да намира изходи от възникналите напрежения и
противостояния по пътя на възстановяване на общуването и грамотното поведение в сложни
конфликтни ситуации, което съответства на изискването на времето и образователните
институции.
Доколкото конфликтологичното образование в България прави едва първите си стъпки в
своето утвърждаване, важно е преди всичко да се подведе под него адекватна методологична
база. В това отношение особено голямо внимание заслужава последователната реализация на
субектно-дейностния подход при анализа на конфликтите в сферата на образованието. Този
подход, „затваряйки” понятието конфликт в сферата на субект-субектните отношения, от една
страна, осигурява неговото отграничаване от по-широката категория на противоположностите
16
(противоречията). От друга страна, тясно свързва с тази категория (конфликта), представяйки го
като субектна форма на обективно възникващи противоречия. Този подход към конфликта
съсредоточава изследователското внимание върху осмислянето на съдържанието, формата и
детерминирането на отношенията. Отношенията се създават между основните социални
субекти, активно действащи в обществената система и определящи нейното състояние и
развитие. Конфликтите от тази гледна точка представляват или се проявяват като
противоборства между самоопредметяващите се субекти.
Теоретичната и приложната действеност на конфликтологичното образование пряко
зависи от това доколко успешно тя се справя със задачата да даде на учащите се знание как със
собствени сили да осмислят и разрешават възникващите конфликти. Особено важно е да се
утвърди в тях представата, че конфликтите в процеса на обучението, както и изобщо в живота,
по принцип не могат да се избегнат. Затова трябва да се научат позитивно да ги използват, да ги
управляват в интерес на снижаване на деструктивните последствия и усилване на
конструктивните моменти. В качеството на конструктивни конфликти трябва да се оценяват
само тези, които съдействат за формирането и задълбочаването на субектността, творческата
активност и демократичните стремежи в техните участници. Основните критерии за тази
конструктивност могат да бъдат: снижаване на напрежението във взаимоотношенията на
техните участници; подобряване на психологическия климат; съдействие за взаимна
диагностика; взаимна информираност; стимулиране на прогресивните изменения в духовния
свят на конфликтантите.
Такъв подход трябва да ориентира учителите (преподавателите) заети с
конфликтологичното образование към приоритетност в техните педагогически усилия.
Приоритетност не на теснопредметния информационен подход, а към възпитателните задачи,
свързани с овладяването от учащите се на функционални знания, умения и навици за оцеляване
и личностно развитие в съвременните жизнени ситуации. Става дума преди всичко за активно
личностно участие при формирането в своите възпитаници на личност от „безопасен” тип,
ориентирана към осигуряване на условия за съзидание и духовно развитие за самата себе си и за
обкръжаващите, за обществото като цяло. В съвременната действителност има много реални
жизнени ситуации, провокиращи грубост, агресия, импулсивност и деструктивност на
поведението на гражданите по отношение един към друг. Една от основните задачи на
конфликтологичното образование е активизацията на учащите се и насочване в положителни
общокултурни тенденции, формиране в тях на ориентация към общочовешки ценности в
отношенията с обкръжаващите.
За да се изпълни тази важна задача, учителят (преподавателят) трябва не само да
въздейства върху учащите се, но и активно самият той да се преустройва. Да преобразува в
прогресивно, демократично направление съдържанието и организацията на целия педагогически
процес. Да ги приведе в съответствие както с изискванията на времето, така и с особеностите на
възприемането им от своите възпитаници.
В този смисъл нетърпими стават елементите на насилие изобщо, структурното насилие в
частност, които все още имат място в нашата българска система на образованието. Те се
проявяват преди всичко в това, че учителите, свикнали с традициите на структурното насилие
във взаимоотношенията с учениците, проявяват авторитаризъм, потискат тяхната личност,
натрапват им своето мнение и отношение при оценките. По този начин накърняват техните
права, честолюбие и достойнство. За преодоляването на подобни деструктивни стереотипи и за
снижаването на предизвиканите от тях напрежения във взаимоотношенията на основните
субекти на педагогическия процес, конфликтологията може да помогне на учителите и
преподавателите.
Всичко това поставя и настоятелно изисква решаването на две важни задачи пред
българското общество.
17
Първата задача. Необходимо е да се създадат и включат в училищните програми
конфликтологични учебни курсове, които да помогнат на всички да се научат грамотно и
коректно да се държат във възникващи конфликтни ситуации, отдавайки предпочитания на
използването на „меки” компенсационни модели за тяхното разрешаване.
Втората задача. Разработването на „конфликтологичен стандарт” за поведение.
„Конфликтологичният стандарт” в тяхното поведение може да бъде внедрен, ако бъдат спазени
поне два методологични принципа на конфликтологията. Първият принцип изключва насилието
(физическо, психическо и др.) като начин за разрешаване на конфликтите. Вторият принцип:
разрешаването на конфликтите да съдейства за личностното развитие на човека.
Трябва също така да се отбележи, че „конфликтологичният стандарт” не изключва
разнообразието, индивидуалната гъвкавост в поведението на човека. Но този „стандарт” трябва
да предвижда определени ограничения за неприемливи форми на общуване в конфликтни
ситуации.
Конфликтологичното образование ще помогне за създаването на училищни
конфликтологични звена. Тези звена по-скоро ще бъдат рожба на самоорганизацията на
педагозите, които наред с професионалните си задължения ще се занимават с изучаването и
разрешаването на възникващите в училището конфликтни ситуации. Основната им задача е да
се постигне нормализация и хуманизация на отношенията между учителите (преподавателите),
учащите се, администрацията, родителите на база на толерантността, диалоговия режим,
стремежа на контактуващите страни към компромис и консенсус. Основна цел на
конфликтологичното звено би трябвало да бъде съдействие за усвояването от всеки участник в
учебно-възпитателния процес на конфликтологичната технология и нейното самостоятелно
използване. Така ще се формира правилно отношение към конфликтите като към форма на
проявление на противоречията и конструктивното им разрешаване, ще способства за личностен
растеж на обучавани и обучаващи. Една от важните задачи на това звено може да бъде
разработването на учебно-методично пособие „Конфликтология на училището”. Безспорно това
ще изисква допълнителни усилия на педагози, психолози, социални педагози, работници в
доучилищните и извънучилищните учреждения, ръководители от сферата на образованието.
Разработването на базови учебно-методични материали и пособия „Конфликтология на
училището” ще способства за разработването на научно обосновано виждане за преподаването
на конфликтологията като учебна дисциплина. За постигането на тази цел очевидно се налага да
се разработи дългосрочна програма, да се осигури нейното финансиране.
Заключение
18
Конфликтологичната култура се очертава като ключова характеристика за
професионалната реализация на специалиста и разрешаването на сложните задачи на
съвременната управленска практика.
Особено място и роля придобива конфликтологичното образование на всички степени и
нива на образование. Това е знание от нов тип, което позволява на обучаваните преди всичко
със собствени сили и средства да прогнозират, предотвратяват, регулират и управляват
социалните конфликти.
Литература
19