философски

1/2015
 Философски алтернативи - 1/2015 31

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ*
КРИТИКА НА ФОРМАЦИОННАТА КОНЦЕПЦИЯ НА МАРКС
ОТ ПОЗИЦИИТЕ НА МОНОПОЛНИЯ МОДЕЛ НА СОЦИУМА
Abstract: The suggestive power of Marxism, and the great historical inertia, put con­
temporary social science in a difficult situation. Social science has not given society its
due, as it has not been able to offer an approach to overcome the shortcomings of Marx­
ism as regards the explanation of social dynamics and the historical process. This article
is an attempt in this direction; the author suggests an alternative to the monopoly model.
Keywords: transition, society, socioeconomic formation, totalitarianism, monopoly,
monopoly model.
Критика на такава теоретична система като формационната концепция на мар­
ксизма, имаща както дълбоки корени в общественото съзнание, така и не по-мал­
ко солидни научни основи, е доста голямо предизвикателство. Тази задача се ус­
ложнява и от факта, че огромните исторически наслоявания върху оригиналните
възгледи на Маркс дават възможности за много прочита, както на самия основа­
тел на марксизма, така и на творенията на множеството негови последователи.
Факт е, че самият Маркс никъде не употребява словосъчетанията „истори­
чески материализъм“ и „материалистическо разбиране на историята“ . Също
така през 30-те години на миналия век от съветските марксисти бе наложена т.
нар. „петчленна“ формационна схема, включваща първобитнообщинната, ро­
бовладелческата, феодалната, капиталистическата и предстоящата комунисти­
ческа формации. Оригиналното виждане на Маркс обаче е, че в „общи черти
азиатският, античният, феодалният и съвременният - буржоазният начин на
производство могат да бъдат наречени прогресивни епохи на икономическата
обществена формация“ (Маркс 1983: 22).
Но независимо от различните „прочита“ , тълкувания, доразвития, подмени
и недоразумения категорията „обществено-икономическа формация“ (ОИФ)
играе централна роля в учението на марксизма за движещите сили на истори­
ческия процес и неговата периодизация. Според теорията ОИФ са закономерни
постъпателно сменящи се етапи в развитието на обществото. Съгласно опреде­
лението, което се дава на ОИФ, то е „определена степен на историческото раз­
витие, общество със своеобразни отличителни характеристики“ . Основата на
ОИФ е определен тип производство, който се формира от равнището на разви­
тието на производителните сили и съответния им тип производствени отноше­
ния. Последните образуват базиса, върху който се надграждат всички останали
обществени отношения (правни, политически и др.), както и форми на общест­
веното съзнание (морал, философия, религия, наука и т.н.). По този начин ОИФ
обхваща цялото многообразие на обществения живот.
За съжаление формационният подход не може, нито в оригиналния (Марк­
сов) или пък в някакъв друг, ревизиран от догматизирани последователи вари­
ант, да отговори на редица въпроси, които са важни от научна гледна точка, но
също така са и от изключително обществено и политическо значение.
Може би най-злободневният от тях с оглед състоянието на „преход“ , в който
се намират страните от Източна Европа, е за това как да бъдат класифицирани

* Доц. д-р в УниБИТ, София. Email: karaka60@gmail.com

32 Критика на формационната концепция на Маркс...

обществата до разпада на бившия Съветски съюз, а с него и на т. нар. „социа­

листически лагер“ , както и в частност обществото, в което ние, българите, жи­
вяхме през периода 1947-1989 г. Определенията варират от „реален социали­
зъм“ , но с някои грешки, през държавен социализъм до държавен капитализъм.
Ако за последната формулировка има някои убедителни доводи (Найденов
2003), и то що се отнася до бившия Съветски съюз, то за случая със Северна
Корея и за социализма на Китайската народна република такива няма. Би тряб­
вало да се очаква (съгласно формационната теория) Китай даже и да е преми­
нал през фазата на държавния капитализъм (по Георги Найденов) и с прогреси­
ращото си развитие на производителните сили да върви към един класически
социализъм. Но се вижда обратното - авторитарна държава с все по-
разширяващ се частен сектор, който вече е извел страната на второ място в све­
та по брой на милиардери. Що се отнася до Северна Корея, има много сериозни
аргументи тя да бъде класифицирана като „индустриален феодализъм“ 1, по­
точно - „индустриализирано азиатско средновековие“ .
Невъзможността на дадена теоретична схема да определи точно към кой
етап от собствената й систематизация би трябвало да се причислят определени
общества говори не просто за недостатъци, а за сериозно системно противоре­
чие в самата нея. Визирам сърцевината на формационната концепция, съгласно
която съответното развитие на производителните сили е определящ фактор за
смяната на обществените формации, като трябва да има практически задължи­
телно съответствие между нивото на развитие на производителните сили и вида
обществена формация. Даже и да използваме софистичното оправдание, че
„изключението потвърждава правилото“ , все пак тези „изключения“ в рамките
на световния исторически процес са твърде много, за да не бъде поставена под
съмнение цялата схема. Факт е, че през последните няколко хиляди години от
развитието на човешката цивилизация има множество общества, намиращи се
на очевидно различни равнища на технологично развитие, но едновременно с
това с твърде сходна социална структура.
Друг проблем, който създава силни вълнения най-вече от емоционално-полити­
ческо естество, но също така и напрежения в рамките на теорията, е понятието
„тоталитаризъм“ . Всъщност теоретичен проблем с него не би имало ако форма­
ционната концепция имаше силата да посочи ясно мястото на всички наблюдавани
типове общества съгласно своята класификационна схема, като даде обяснение на
постоянно появяващите се тенденции към концентрация и монополизация на ре­
сурсите на съответната социална структура, много от тях стигащи до повече или
по-малко откровени, но еднакво безжалостни диктатури . Тогава една проста и яс­
на дефиниция би прекратила пререканията около този термин и неговата допусти­
мост като характеристика на някои от периодите в историята на не малко евро­
пейски и азиатски държави. Но да направим кратка историческа ретроспекция.
Понятието „тоталитаризъм“ още от възникването си през първите десетилетия
на миналия век придобива силна оценъчна окраска. Самият термин се появява в
началото на 20-те години в Италия и се използва от критиците на режима на Му­
солини. Той обаче се възприема от самите теоретици на италианския фашизъм,

1 Определение, използвано още в „Новата класа“ на Милован Джилас и „Номенклату­

рата“ на Михаил Восленский.
 Александър Каракачанов 33

като Мусолини в своята статия „Доктрината на фашизма“ определя тоталитариз­

ма като основна държавна идеология, на която са подчинени всички страни на жи­
вота на гражданите. От 30-те години на XX век редица изследователи започват да
откриват сходни черти между политическите системи в Италия, Германия и СССР.
За тази тенденция съществено допринася и книгата на Троцки - „Предадената ре­
волюция“ (Троцкий 1993), в която сталинския режим се определя като тоталитарен.
След Втората световна война, през периода на т.нар. „студена война“, терми­
нът придобива все по-ясни пропагандистки характеристики, като устойчиво нав­
лиза в политическата фразеология. Той е в основата на пропагандната стратегия
на едната от страните и съответно една от основните цели на антипропагандата
на другата. Едновременно с това се правят усилия да се подложи под него и солид­
на теоретична база, като тоталитаризмът влиза във фокуса на множество теоретич­
ни разработки по сравнителна политология и преживява напоследък своеобразен
„ренесанс“ в изследванията по транзитология. Именно това поставя необходи­
мостта това понятие да бъде изчистено от политическо-пропагандните наслое­
ния, които обаче не са заслуга само на политическата конюнктура, а както вече
посочих, и на определени теоретични проблеми, които изискват своето решение.
Терминологичният проблем с понятието „тоталитаризъм“ , който от гледна
точка на една цялостна историко-социологическа теория на развитието е до­
пълнително, а не основно понятие, може да се реши ако се извърши основен
ремонт на марксистката формационна концепция или в по-добрия вариант да се
предложи друга, по-адекватна на наблюдаемите факти обяснителна схема. За-
щото този на пръв поглед частен въпрос демонстрира крещящото разминаване
между теоретичните постановки на марксизма (претендиращи за висока ху­
манност) и антидемократичната реалност на самообявилите се за практическо
въплъщение на тези постановки общества от т.нар. „социалистически лагер“ .
Но самият факт, че това противоречие не бе разрешено, а усилията бяха съсре­
доточени върху борбата с морално-оценъчната пропагандистка смислова ок­
раска (безспорно необходима, но не най-важната), която му бе придадена пок­
рай Студената война (Проданов 2006), говори за безсилието на теорията.
В този смисъл в рамките на предлагания Монополен модел на цивилизаци-
онното развитие (Каракачанов 2014) под „тоталитаризъм“ разбирам пълната
монополизация и концентрация на властта и ресурсите на основните сфери на
обществото (политическа, икономическа и духовна), независимо върху каква
основа е осъществявана - ДЪРЖАВНА ИЛИ ЧАСТНА, в ръцете на изключи­
телно малка част от обществото, която при това е организирана строго йерар­
хично. В рамките на този модел „тоталитаризмът“ е едно от възможните състо­
яния (при това не толкова рядко случващо се!) на всяко общество в неговото
историческо развитие. Самото това развитие не е задължително прогресивно, а
увеличаването на технологичния потенциал на социума не води до еднозначни
и задължителни промени в социалната структура.
Предложеното по-горе определение на тоталитаризма е приложимо само в една
по-различна парадигмална рамка от тази на формационната концепция, особено в
ортодоксалния и марксистки вариант. Последната не може да го приеме, тъй като
една страна, съгласно историческия материализъм, по-високото технологично раз­
витие задължително води до по-съвършена социална структура, което по дефини­
ция означава по-хуманна и по-демократична, от което пък се прави изводът, че
34 Критика на формационната концепция на Маркс...

при социализма (разбиран преди всичко като държавна собственост върху средст­
вата за производство) не може да има тоталитаризъм. А от друга страна, съгласно
научния комунизъм, движеща сила при политическата монополизация е „ра­
ботническата класа“ (иманентният носител на прогреса), която по дефиниция
не може да бъде антидемократична и част от разгърната тоталитарна система.
Тук е интересно да отбележим, че макар и да демонстрира най-вече обсебеност
от стремежа за държавен монопол върху средствата за производство, всъщност об-
себеността на т. нар. „реален социализъм“ се разпростира върху всички основни
сфери на обществото - политическа, икономическа и духовна, в които той се стре­
ми да установи максимален контрол. Това всъщност е основна негова характерис­
тика, разкриваща го като тоталитарна система, възникнала обаче не по воля на те­
орията (в случая марксизма), а по други, дълбочинни процеси в социума. Марк­
систката теория бе просто един подходящ за случая идеологически изразител на
тези процеси. Така че този стремеж към монополизация, заложен в социума, се
проявява като основна тенденция през цялото цивилизационно развитие и той
не се променя, независимо от това дали ще изведем на преден план като значим
(претендиращ за някакво ново историческо качество) поредния „модерен“ ре­
сурс, като „информация“ , „знание“ или др. Всъщност информацията (знанието
може да ситуираме като „подмножество“ на информацията) е част от духовната
сфера на обществото и винаги е била обект на монополизационни домогвания.
Връщайки се към темата, то констатацията, която трябва да направя, е, че гор­
ните проблеми са само следствие от вътрешни противоречия на формационната
концепция. Те имат дълбок исторически контекст и опират до две противополож­
ни традиции във възгледите върху движещите сили на историческото развитие и
това, което е в неговата основа - икономическите отношения, или обратно - те са
само част от един по-широк контекст на социалната структура. Този исторически
спор преминава през различни фази на развитие и резултира в настоящото проти­
вопоставяне на модерния икономикс и икономическата социология (Съдържа­
телен анализ на този процес прави И. Кацарски в Кацарски 2011). Марк Грагия,
се противопоставя на претенциите за пълна доминация на икономическите от­
ношения над останалите, като развива тезата за „вградеността“ (embeddedness)
на икономическите отношения в тъканта на социалните (Granovetter 1985).
В този контекст е интересно къде стоят възгледите на Маркс, чието творчес­
тво е твърде богато и разностранно, за да може, поне на пръв поглед, да бъде
поставен редом до схематичния и едностранен икономикс. Но ако приемем за
класификационен критерий горното разграничение (водеща или подчинена ро­
ля на икономическите отношения), то отговорът е еднозначен! Всъщност
именно постановката за приоритета на икономическите отношения над всички
останали е основният недостатък и извор на повечето от противоречията на
марксистката формационна концепция. Едновременно с това всеки опит за по­
сегателство върху нея предизвиква почти свещения гняв на ортодоксалните
марксисти, за които това е сърцето на марксизма.
Безспорно най-голямата заслуга на марксистката теория за историческото
развитие е поставянето му на материална основа. Но грешката, която многок­
ратно е задълбочена от догматизираните последователи, е, че този принцип се
осъществява чрез еднозначната и еднопосочна релация и доминация на иконо­
мическите отношения над всички останали.
 Александър Каракачанов 35

За разлика от известната последователност на формационната теория, изра­

з н а чрез развитието на съответните брънки, пораждащи задължителни и ед­
нозначни промени в следващите по веригата:
Технологии —►производителни сили —» производствени отношения — > об­
ществено-икономически формации,
Монополният модел предлага:
Околна среда (вкл. технологична среда) —> духовна сфера —> социално­
психологическа парадигма —> обществено-икономическа формация.
Според отстояваното виждане околната среда, разглеждана в най-широк ас­
пект, което включва и технологичната среда, оказва директно влияние върху
духовната сфера и когато достигне определени критични стойности, води до
промяна на социално-психологичната парадигма, а чрез нея се стига до промя­
на на обществено-икономическата формация. Социално-психологическите па­
радигми, през които е преминал за цялото си съществуване хомо сапиенс, са
само две - Родовата и Собственическата. Последната възниква вследствие за­
почналото масово производство на храни и различен натиск от страна на вън­
шната среда, което и я формира като нова социално-психологическа парадигма.
Заблудата на привържениците на марксистката формационна теория обаче е, че
тази релация е твърда и неизбежна, както и еднопосочно действаща.
Вторият основен недостатък на формационната теория е възгледът за задъл­
жителността на възходящо развитие, както технологично, така и социално (на­
растване на свободата, справедливостта и духовността). Тази постановка е
следствие на една културно-историческа традиция (европейския хуманизъм) и
няма достатъчно обективни доказателства за нея. Всъщност поставянето на ак-
сеологични критерии като цел на развитието е волунтаристично и ненаучно.
.Ако въобще можем да говорим за такива критерии и цели на развитието, то то­
ва не са справедливостта, свободата, прогреса и прочие, а единствено оцелява­
нето на социума. Тъй като без него няма за какво да говорим.
Затова Монополният модел не предпоставя цел на развитието и не ползва
понятието прогрес, тъй като последното като аксеологично не дава обективно
описание на изследваната система. Това, което наблюдава и описва М онопол­
ният модел, е осцилация около определени параметри на централизация и де­
централизация на ресурсите в трите основни сфери на обществото - икономи­
ческа, политическа и духовна.
Последният, но не по важност, недостатък на марксистката формационна па­
радигма е, че прогресивното развитие на духовната и политическата сфера в
крайна сметка еднозначно се определят от икономическата. Това е най-слабото
място на тази теория. Точно това не се наблюдава! Напротив, в не малко на брой
развити технологично страни царят дълбока несправедливост и неравенство.
Според монополния модел промените в духовната сфера, изразяващи се в смя­
ната на основните социално-психологически парадигми, определят цялостното
развитие на обществото, неговата социална структура и отношения и в крайна
сметка влияят на икономическите отношения, които са част от социалните.
Самите промени в духовната сфера зависят от два основни фактора - натис­
ка на средата (технологичният напредък е част от нея) и степента на автономи-
зация на отделните личности. Но тези два основни параметъра се определят от
множество други, включително и случайни фактори. Затова развитието на ду-
36 Критика на формационната концепция на Маркс...

ховната сфера не върви по определена строго очертана траектория, а може да

има стохастично поведение.
Изложените по-горе недостатъци изискват сериозна ревизия на много от ос­
новополагащ ите постановки на марксовата формационна теория, което обаче
не променя нейната основна заслуга - поставянето на историческото развитие
на материалистическа основа. М еханизмите обаче на това развитие са по-
различни от предлаганите ни, както от последователите на ортодоксалния мар­
ксизъм, така и от тези, извличани при оригиналния прочит на Маркс.
Като заклю чение нека да обобщим предимствата на предложения М онопо­
лен модел за макросоциологически анализ:
1. Разглежда като основни факти в историческото развитие на цивилизации­
те монополизационните и демонополизационните изменения в трите основни
сфери на обществото, а не задължително възходящото, предопределено от ико­
номическия просперитет социално развитие. По този начин се отнема и „при­
вилегията“ , предоставена от формационния подход на „прогресивната класа“
по отношение на историческото развитие. С това не се отрича съществуването
на класи и класови противоречия, но тяхното значение е по-ограничено и в
рамките на един по-широк контекст.
2. Описва наблюдаваните в историята и съвременността социално-
икономически системи въз основа на четири макропараметра. Това дава въз­
можност за класифицирането им, както и в частност определянето на същ ност­
та на тоталитарния социализъм, като се избегнат определения като „индустриа­
лен феодализъм“ , „държавен капитализъм“ , „феодален капитализъм“ , които
неизбежно се тълкуват в рамките на понятийното поле на формационния под­
ход, водещо до двусмисленост и до вътреш ната им противоречивост.
3. Оставя като един от първичните източници на импулси за развитие на со­
циума прогреса в технологиите (но не само него), но при съчетание със специ­
фични социокултурни състояния, което позволява тяхното и н теф и ран е в об­
ществото. Обоснова все по-нарастващата роля на духовната сфера като източ­
ник на антимонополни тенденции.
4. Предоставя методология за разкриване на източника на импулсите за
промени и тяхната същност при анализа на процесите на преход от едно към
друго състояние на обществото.

ЛИТЕРАТУРА
Маркс К. 1983. К ъм кр и т и ка на п олит ическат а иконом ия. София.
Найденов, Г. 2003. С т огодиш нат а парадигма. София: Институт по социология -БАН.
Троцкий, Л. 1993. Преданная революция. Изд. Iskra Research.
Каракачанов, А. 2014. Философия на човека. [Раздел: ,Монополен модел на цивилизаци­
онною развитие“.] София: Дейликонт.
Проданов, В. 2006. Десет тезиса срещу концепциите за тоталитаризма. // Полит ическат а
мисъл на X X век - поуки за България. София: Авангард Прима.
Кацарски, И. 2011. Икономикс и икономическа социология - спорът на дисциплините. //
Икономически алтернативи, брой 5, 123—133.
Granovetter, М. 1985. Economic Action and Social Structure: The Problem of Embed­
dedness. // The A m erican Jo u rn a l o f Sociology, Vol. 91, № 3 (Nov., 1985), 481-510.