ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

РЕФЕРАТ

по Нова и съвременна история

на тема:

“Социално развитие на Китай през втората

половина на XX век.”
“Социално развитие на Китай през
2 втората половина на XX век.”

Китайската народна република (КНР) съществува от близо

половин век, когато на 1 октомври 1949г. на власт идва
Комунистическата партия. Отпечатък върху този режим оставя
Маоистката революция. Опирайки се на нея комунистическата власт
предпазливо изгражда редица свои основни черти. Първите години
са доста благоприятни за новия режим и той изпълнява някои свои
обещания. Режимът овладява и омиротворява страната. Когато на 1
октомври Мао обявява новата народна власт цялата територия все
още не е превзета. Обединението завършва с окупацията на Тибет,
район който все пак получава часична независимост.

Зпочва т.нар. аграрна реформа, която въплъщава най-основното

обещание на революцията. Започната на 28 юни 1950г. тази реформа
води до унищожението и в много случаи до физическото премахване
на поземлените собственици. Богатите собственици са лишени от
собственост или сатват дребни селяни и споделят съдбата на масата.
В много случаи те и техните деца са прокудени, заточени в най-
неплодородните райони. Така се разпределят 47млн. хектара земя.

На 30 април 1950г. влиза в сила Законът за брака . Става дума да

се скъса със закостенялата патриархална практика, която поставя
жената в подчинено положение. Бракът между деца и
детеубийството са забранени. Признава се правото на развод.

От 1951г. комунистите започват да втвърдяват позицията си на

оформящия се вътрешен фронт. В градовете се увеличава броят на
публичните процеси срещу “контареволюционерите”. Всички форми
на опозиция са атакувани една след друга: членове на тайни
сдружения, настоящи и бивши агенти на Гоминдана.

Комунистите се опитват да активизират икономиката и да

заздравят хватката си върху населението, да мобилизират
подкрепата на важни слоеве за двойната задача на вътрешните

2
“Социално развитие на Китай през
3 втората половина на XX век.”

преобразувания и военната мобилизация, националистическата

треска. През 1950г. режимът започва офанзивата на “трите против”
(против корупцията, прахосничеството, бюрокрацията), което цели
възстановяване или засилване на контрола върху административните
механизми и върху кадрите. А през април 1951г. стартира
кампанията на “петте против”, с която са атакувани капиталистите,
търговците и занаятчиите. Двете кампании са свързани помежду си.
Критиката срещу корупцията, която обхваща новите
комунистически кадри и отхвърлянето на рушветчиите, т.е на
буржоазията разкриват опасенията на новите ръководители от
надигането на буржоазията. Само за няколко години тази буржоазия
успява да разяде наложената й система, а във някои случаи и да
корумпира ръководните кадри в градовете, като по този начин
отслабва строгия контрол, който държавата иска да упражнява върху
частния сектор. През 1952г. буржоазията е разбита, а концепцията за
новата демокрация всъщност е прерзгледана, въпреки че фигурира в
дневния ред още няколко години - до 1955-1956г. През тези години
на практика е унищожена всякава форма на капитализъм. През
следващите няколко години бъдещето е съветско. Войната в Корея,
съветския натиск, неочакваният успех на китайската буржоазия без
съмнение налагат преразглеждането на един проект, който по своята
природа се оказва нестабилен.

Станали господари на страната, комунистите основават ржим,

съответстващ на главните характеристики на периода:
колективизация на земята и обобществяване на собствеността в
градовете, като унищожава през 1956г. всички останки на частната
дейност. Последиците в кадрови аспект за обществото и в
икономическата дейност не закъсняват. С приетата през септември
същата годиниа конституция легитимността на властта е предадена

3
“Социално развитие на Китай през
4 втората половина на XX век.”

теоретично на общокитайското събрание на народните

представители - парламент, за който се предполага, че представлява
цялото население. Конституцията определя единна китайска
държава с автономни области там, където националните малцинства
са мнозинство: 21 провинции (22 с Тайвам), 5 автономни района
( сред които е и Тибет) и 3 града със статут на провинция (столицата
Пекин, Шанхай, Тянзин). Единствената ефективна власт е в ръцете
на Китайската комунистическа партия (ККП), която подобно на
съветския модел, изгражда истинска партия-държава. ККП
въплащава новата централизация на властта. Законността е тази на
партията. ККП съвсем не бърза да изгради правна система, т.е да
въведе предвидимо държавно устройство, определящо отношенията
между властта и населението. Властта на партията, т.е и на
шефовете й предхожда всякаква друга юрисдикция, което позволява
на висшите ръководители в йерархията внезапно да сменят курса.
Правото на вземане на решения е съсредоточено в ръцете на
Плитбюро, което групира исторически лидери, съюзени с Мао от
края на 30-те години. Истинската власт се дъжи от още по-ограничен
кръг от хора: членовете на постоянния комитет на Плитбюро -
структура създадена на VIII конгрес на ККП през септември 1956г.

Мао е председател на КНР и най-вече преседател на ККП, а също

така и шеф на всемогъщата военна комисия към ЦК, която не само е
истинския команден пункт на армията, но и един от най-важните
източници на властта в КНР от създаването й чак до наши дни.

Още от първите години на новата власт населението е строго

организирано. На всяка социална категория съответства нейната
масова организация. През 1956г. Общокитайската организация на
профсъюзите обединява 16,3млн. членове (от близо 25 млн. души на
държавна заплата). В края на 80-те години броят им надхвърля 100

4
“Социално развитие на Китай през
5 втората половина на XX век.”

млн. Тук не става дума за синдикат за защита на трудещите се, а за

организъм, който цели да интегрира работническата класа в новата
държава и да й спуска производствените инструкции, едновременно
с това занимавайки се, когато е възможно, с нейното
благосъстояние. През 1953г. Общокитайската федерация на жените
обединява 76 млн. членки. През същата година Младежката лига
(която през 1957г. се преименува на Комунистическа младежка лига)
наброява 9 млн. членове.

ККП се стреми да изгради комунистическо ядро във всяко село. За

пръв път държавната власт слиза пряко до основната селска единица.
По този начин новият режим извършва обединение на елита. Това
обединение, присъствието му във всички сектори на обществения
живот се явява условие за волунтаристичната мобилизация, чиято
цел са значителните и бързи промени в нацията. Става дума за
възможно по-голямо индокриниране и убеждение, а в случай на
затруднение или съпротива - и за потисничество.

Репресията е налице, както и индокринирането, разпалването на

ентусиазма или неуморната пропаганда. Репресията е отправена
срещу реалните врагове, но във още по-голяма степен срещу
предполагаемите; властта непрестанно определя пропорциите между
врагове, приятели и повече или по малко верни съюзници.

Ритъмът на китайския живот след създаването на КНР, както и на

живота в другите страни на реалния социализъм, се определя от
големите кампании за изпълнение на поставените цели, които
държат непрестанно населението в напрежение, под натиск, в
действие. Но те имат за цел и да парализират и дори да тероризират
всяка реална или потенциална опозиция. Тези кампании подхранват
мобилизиращия план и социалните амбиции на кадрите; те
въплъщават мощната динамика за преобразуване на страната, която

5
“Социално развитие на Китай през
6 втората половина на XX век.”

впечатлява силно както населението така и външния свят.

Допринасят по този начин за налагането на легитимността на новия
режим.

Съсредоточаването върху градската модернизация, върху

индустриализацията на градовете може само да доведе до
привилегировано развитие на малцинството граждани срещу
голямото селско мнозинство, което в основни линии е държано на
страна от напредъка. Китайската “селска революция” завършва с
привилегии за градовете, което се отразява върху идеите за
модернизация, върху избора на съветския модел за икономическо
развитие на страната. Това на свой ред дава сериозно отражение
върху обществените и политическите структури в КНР.

През 1957г. КНР се движи на пълни обороти, поне що се отнася до

градовете. Китайската нация си остава твърде бедна, но тръгва по
пътя на развитие, което изглежда обещаващо, ако се мери с
постигнатото в първия петгодишен план. Страната е непрестанно
мобилизирана, тласкана към движение. Равнището на образование и
здравеопазване бъзо се повишава. Населението видимо проявява
най-после национална гордост. Условията за живот на работниците
се подобряват, статутът на градски работник в държано
предприятие е желан, защото е по-изгоден от условията, в които
живеят повечето селяни. Градовете, центрове на изграждащия се
реален социализъм, се разрастват. Те са привилегированото сърце на
държавата, но положението в тях далеч не е цветущо. Социалното
напрежение е налице, по-специално в промишления сектор през
1957г. Същата година в Шанхай, главния индустриален център на
страната, са преброени 670 хил. безработни. Също толкова сериозни
проблеми има и сред интелектуалците, които са разочаровани от
авторитаризма на властта.

6
“Социално развитие на Китай през
7 втората половина на XX век.”

В продължение на повече от десетилетие от 1958г. до края на 60-

те гпдини и чак до смъртта на Мао през 1976г. - КНР опитва
различен път, този който той и съмишлениците му налагат на
страната. От Големия скок до “Културната революция”, период,
който е прекъснат между 1961 и 1965г. от необходим отдих, нацията
е разтърсена из основи. Преразгледани са съвеските основи, само че
именно те се оказват издръжливи.

След политическата си победа през 1957г. и овладяването на

бунтуващите се градове от страна на партията Мао смята да наложи
китайския път към социализма.

Линията на Големия скок, обсъждана от ръководството на

партията в продължение на месеци, е официално утвъдена от втората
сесия на VIII конгрес на ККП, свикана през май 1958г. Тези
амбициозни цели са приети от повечето комунистически
ръководители. Освен предпазливото неодобрение на тогавашния
шеф на икономиката Чън Юн малцина други изразяват несъгласие.
Силата на китайския комунизъм е да се осигури съгласието на
селското население. В началото по принцип няма нищо странно в
това да се тласнат с ограничени ресурси темповете на икономическо
развитие с ръцете на стотици милиони селяни, като се стимолира
активността на кадрите на всички равнища. Това се извършва
импровизирано, в отсъствието на компетентен технически апарат.
Създадени са народни комуни . Целта е да бъде даден тласък на
процеса на колективизация на селата. Колективите са прегрупирани
в по-големи и по-сплотени обединения, средно около 5 хил. сем в
комуна. Народната комуна има три равнища на управление: малък
базов производствен екип, бригада и комуната, управляваща всички
села. Всички дейности са съсредоточени в един колектив, който би
трябвало да се самозадоволява по отношение на селско стопанство,

7
“Социално развитие на Китай през
8 втората половина на XX век.”

промишленост, тъговия, образование, военно обучение. Целите

наложени на градовете и промишлеността са не по-малки. 20млн.
селяни са прехвърлени в градовете да участват в промишленото
производсво.

По този начин страната се надява почти от раз да осигури

икономическата си независимост и гордо да демонстрира
съшествуването и превъзходството на китайския социализъм.
Големият скок продължава до зимата на 1960г. Признава се, че
комунизмът е далечна цел. Това начинание пртърпява пълен неуспех
и обрича много хора на глад.

“Културната революция”. “Културната революция” продължава

от 1966 до смъртта на Мао 1976г. Налага се на всички да унищожат
каквато и да е литератута и куктурни паметници и да четат
постолатите на Мао. Тези постолати стават задължителни за всички.
Всъщност встъплението е преди 1966г. и се съдържа в събитията и
решенията от 1965г., а “културната революция” е спряна около
1968. IX конгрес на ККП през април 1969г. прославя политическата
победа на Мао - привидно. Тази революция представлява решаващ
етап в историята на КНР и на китайския комунизъм. Тя удря
мишените избрани от маоистката фракция - многобройните кадри и
градски интелектуалци; след това идва ред на хунвейбините,
превърнали се в некотролируема сила. За тази си цел Мао се обръща
към армията и тайната полиция през 1967г. По-голямата част от
маоистките групировки са елиминирани, остава само официалната
маоистка левица, съставена от амбициозни хора и подмазвачи, сред
които най-известни са: съпругата на Мао - Цзян Цин, трима
издигнали се шанхайци и др. Насилието и жестокостта белязали
цялата “културна революция” травматизират трайно действащите
лица в този период - доброволни актьори или хора намиращи се в

8
“Социално развитие на Китай през
9 втората половина на XX век.”

законна самоотбрана. Цялото градско общество излиза потресено от

това развихряне на страси и насилие. Противниците са систематично
очерняни. Мао, като опитен властник, манипулира народните
страсти и омразата към авторитарния режим, за да унищожи
противниците си. XII пленум на ЦК на ККП през октомври 1968г.
утвърждава новото съотношение на силите, но на практика е сигнал
и за прекратяването на “културната революцоиия”

Несигурността в съдбата на страната и на режима е видима в

периода след Мао. В обществото се чувства голямо напрежение:
рани от “културната революция” са зейнали в ККП и в населението
на градовете. В селата всичко е в застой. На 6 октомври 1976г.
временният лидер Хуа Гофън нарежда да се арестува “бандата на
четиримата”, сред които е и съпругата на Мао. През първите години
след смъртта на Мао по върховете се развихря битка за състава на
новото ръководство. Дън Сяопин е помилван и официално заема
третото място в йерархията по време на XI конгрес на ККП през
август 1977г.

Деколективизция на земята. Започва стремежът за мотивиране

на селяните, центърът на селскостопанската дейност да бъде върнат
към селото. През 1979г. са предложени т.нар. “групови
призводствени договори”. Земята е разделена между групи от 5-6
семейства, които сами организират работата си и запазват целия или
част от излишъка. Окончателното свързване с колективизацията
настъпва, когато производствените договори са заменени с
“договори за експлоатация със семействата” - подписани в края на
1982г. Деколективизацията завършва през 1983г. когато получава
подкрепата на местните власи. Народните комуни са закрити през
1984г.

9
“Социално развитие на Китай през
10 втората половина на XX век.”

В градовете се прави опит да се децентализира иконимиката т.е да

се даде на предприятията по-голяма самостоятелност. Планирането
трябва да е необвързващо. Реформата в градовете е по-неуспешна.

През 1992г. вече споменатият 88 годишен Дън Сяопин фиксира

капиталисическата ориентация на Китай. На XIV конгрес на ККП
през октомври 1992г. Цзян Цзъмин официално утвърждава пътя на
“социалистическата пазарна икономика”. Това се прави с цел да се
гарантира оцеляването на един режим в пълна еволюция и да се
създадат благоприятни условия за укрепването на мощта на
страната. Въпреки тези положителни насоки състоянието на селото
от средата на 90-те години на ХХ век се влошава в сравнение с това
на градските жители. В селската периферия на Китай продължава да
царува голяма мизерия. Това се дължи на ниските цени на
селскостопанските продукти, на грабителското отношение към тях,
различните такси, които понякога са по-големи от законно
фиксираните и т.н.

В края на ХХ и началото на XXI век КНР все още съществува. Тя

дори е от последните държави които се обявяват за социалистически
и са под контрола на комунистическа партия. Въпреки това тя търпи
огромни промени след края на епохата на Мао. Не е лесно и да се
даде дефиниция на т.нар реален социализъм или да се разберат
постиженията от реформите на Дън Сяопин. Факт е, че за 50 години
Китай преживява много промени и трусове, за да се превърне днес в
решаваща световна сила, чието население съставлява 1/3 от цялото
население на света.

10
“Социално развитие на Китай през
11 втората половина на XX век.”

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Ролан Лю - “Съвременен Китай” (превод от френски: Евгений
Дончев); изд. “Кама”2000

11