ЛЕКЦИИ

Конституционно право I.
час
т
ВЪПРОС 1: Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879 г., 1947 г. и 1971 г.

Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г.
Конституционализмът в България преминава през 4 етапа, които са свързани с действието на
четирите български конституции в историята на Третата българска държава.
Първата българска К е Търновската от 16 април 1879г. (няма преамбюл) Това е
демократична за времето си К, тя е К на прехода от азиатския феодализъм към
капитализма. Тази К възприема монархическата форма на управление (наследствена и
конституционна, с народно представителство). Установен е принципът за разделението
на властите, но не изрично както в следващите конституции – само се разпределят
държавните органи в определена система, правомощията им и пр. Законодателната
власт е предоставена на парламента (НС – еднокамерна асамблея от народни
представители, избирани пряко), който се намира под силното влияние на княза (той го
свиква и разпуска, той утвърждава законите, разпуска парламента без това да е свързано
със законо утвърдена предпоставка). Законите се утвърждават и обнародват от княза –
промулгация –без това те не могат да влязат в законна сила. Изпълнителната власт
принадлежи на княза и правителството – МС действа под надзора на държавния глава.
Министрите се назначават и уволняват от княза. Князът определя МП, който не е нужно да
е от партията спечелила избори и после той си сформира правителство. Министрите носят
двойна отговроност – пред парламента и през монарха. Демократичният характер на К се
проявява предимно в правата и свободите на поданиците в политическата и
икономическата сфера. Унитарна държава, а админситративното деление е на окръжия,
околии и общини. Възприема се принципа на народния суверенитет и се полагат основите
на правовата държава. Князът е върховен представител и глава на държавата –
представлява държавата в международните ѝ отношения, глава е на всички военни сили.
Неговата личност е обявена за свещена и неприкосновена. Що се отнася до съдебната власт
– всички съдии се назначават от монарха. Съдилищата правораздават в името на княза. ТК
може да бъде характеризирана като К от либерално-демократичен тип – либерното начало е
свързано с относително широкия кръг от лични права и свободи на гражданите, както и с
гаранциите, които гарантират свободен житейски избор в частната сфера на индивида.
Законоустановеност на наказанията, арест и обиск само по реда, предвиден в закона.
Демократичното начало се проявява в политическите права и публични свободи (на печата,
на сдружаването). Усложенната процедура за изменения я определят като „твърда“ К.
Отрича се робството и благородническите привилегии. Разграничава се държавната от
духовната власт.
o Умерено народовластие – заради неподготовността на българите;
o Запазва се местното самоуправление;
o 4 категории депутати – по право, избрани, назначени от императорския
комисар Дондукков и по 1 представител на рислки манастир, българско
благотворителско общество във виена и Одеса;
o Защо се казва К, при положение че е трябвало да бъде органически устав
(непълен суверенитет)?
o Измененяна е 2 пъти
o Временно суспендирана от Батенберг;
Национален реферундим през 1946 г., с който Бъглария е преовъзгласена за
република – целта е установяване на стопански, политически ред по модела на
съветската държава с диктатура на пролетариата. Втората българска К е приета от
ВНС през 1947г. (няма преамбюл) Тя е КНРБ - К на прехода от капитализъм към
социализъм – Димитровска конституция. Тя променя формата на Д управление от
монархическо в републиканско с представително управление. Принципът за
разделението на властите, характерен за Търновската К, е заменен с принципа за
1
Конституционно право I.час
т
единството на Държавната власт. Обособяват се 4 вида ДО – върховни органи, органи на

ДУ, местни органи на Двласт и народни съдилища (две инстанции) и прокуратура
(самостоятелно звено). Отношенията между тях са основани на „демократичния
централизъм“ – всички органи са изборни, но и изгардени в еднна йерархична система
на власт и подчинение. Отпада принципа на полтичиеския плурализъм – има 2 партии
БКП (Българска комунистическа партия) и БЗНС (Български земеделски народен съюз) с
общи кадидатури.
o НС – върховен орган на ДВ – формира всички останали органи и притежава
държавната власт в нейната пълнота, доколкото някои функции не са възложени на
други, подчинени нему, органи. Не е постоянно действащ орган, а асе свиква от
президиума най-малко 2 пъти в годината.
o Президиум на НС – състои се от народни представители, които ръководят дейността
на парламента, играят ролята на колективен държавен глава и между сесиите на
парламента извършват закондоателна дейност чрез укази.
o МС – върховен изпълнителен и разпоредителен орган на Д.
o Няма единна система в СВ – система на съдилищата и система на прокуратурата.
o Свободният мандат е заменен с императивен мандат, т.е. мандат, според който
депутатите са отговорни пред своите избиратели. Институт на отзоваване.
o Не е идеологизирана, но съдържа програма за изграждане на социалистическа
държава от съветски тип.
o Формално се провъзгласява плуразлизъм на формите на собственост, но в същото
време се предвижда и възможността за национализация на частната собственост и за
въвеждане на монополи.
o В селското стопанство върви кооперирането на поземлената собственост – процес,
който приключва към средата на 60-те години на ХХ в.
Третата българска К е приета чрез национален референдум през 1971 г. (има преамбюл) Тя
е (според партийните оценки) К на развитото социалистическо общество след победата
на социализма. Силно идеологизирана – ръководна сила на БКП. В нея беше провъзгласена
ръководната роля на комунистическата партия и БЗНС. Президиумът на НС беше
заменен от Държавен съвет, който съсредоточи огромна власт, включително
законодателна, и се превърна в инструмент за тоталитарно управление. ПОЛИТИЧЕСКИ
ТОТАЛИТАРИЗЪМ. ДС може да приема първична правна уредба чрез нормативни укази,
утвъдени на сесия на НС.
o Частната собственост се заменя с лична собственост – ограничена по обхват и за нея
съществуват широк кръг от възможности да бъде отчуждена;
o Кооперативна собственост и монопол върху основните стопански сфери;
o Обществена собственост върху средствата за производство;
o Ограничено е местното самоуправление
Четвъртата, сега действаща К, е приета през 1991г. Това е К на прехода към
гражданското общество и правова държава, към пазарна икономика, осъществяван в
условията на политически плуралозъм и парламентарна демокрация. Парламентарна
форма на управление.
o НС – носител на закондателна власт и парламентарен контрол.
o МС – вътрешна и външна политика.
o Утвърждава се президентската институция и президентът като „неутрална власт“ с
реални правомощия по осигуряване нормалното функциониране на конституционно
установения ред. Няма право на закондоателна инициатива, но има право на
отлагателно вето върху законите на парламента, което може да бъде преодоляно с
абсолютно мнозинство (повече от ½ от всички народни представители).
o Създава се и КС – съблюдава конституционосъобразността на приеманите в
парламента нормативни актове.
2
т
o СВ е независима и се състои от 3 подсистеми – съд, прокуратура и следствие.

o През 2006 г. се въвежда и фигурата на обмудсмана – призван да защитава правата и
свободите на гражданите и има правомощие да сезира КС.
o Неприкосновеност на ЧС, принципите на свободна стопанска инциаитива, закирла
на инвестициите, на основата на коите се разгръща пазаранта икономика.
o Непосредствено действие на КРБ – за първи път вписван тук, може да се изменя
само от ВНС.
o Съобразена с ЕКПЧ – широк кръг от лични, полтичиески и кономически права
и свободи.
o Основни принципи в нея: народния суверенитет, разделение на властите,
изграждане на демокративна, правова и социална държава и релаен
политически плуарлизъм.
ВЪПРОС 2: Учение за Конституцията. Учредителна власт. Конституцията като юридически

акт. Основни начала на КРБ.
І. Конституционализмът – възникване, развитие и същност.

Конституционализмът е модел за управление в съответствие с провъзгласените демократични
принципи. Конституционализмът се схваща като идено и политическо течение, насочено към
установяване и поддържане на конституционно управление – това, при което публичната власт се
формира и осъществява в съответствие с предварително устроени ценности и цели, правила и
процедури. Осъществява се в името на общото благо и в съотвествие с общата цел. Ограничава се
абсолютизма в държавното управление.
Независимо от многообразието от идейни нюанси и практически модели, в отделните държави,
конституционализмът има общи белези които очертават неговата характеристика. Абсолютен
белег на конституционализма е наличието на конституции, които са юридически лост за
управление на обществото. Следователно конституционализмът е управление на обществото чрез
Конституцията (К), т.е. управление в съответствие с разпоредбите на К, което прегражда пътя с/у
злоупотребата с власт. От др. страна конституциите винаги съдържат принципи, в някои
отношения очертават пътищата и най-общата рамка на развитието. В този смисъл
конституционализмът е вярност на практиката на Държавното управление(ДУ) към духа на К,
концентриран в нейните принципи.
Конституционният модел за управление обуславя статуса на гражданите, формата на държавно
управление, на държавно устройство и формите за осъществяване на публичната власт.
Конституционализмът означава върховенство на основния закон, което изключва
съществуването на правни актове които противоречат на разпоредбите на К. В основата й е
заложена неприкосновеността на правата и свободите на човека и гражданина. Демократичните
конституции са израз на хуманните идеи от епохата на Просвещението за политическата свобода,
за разделението на властите и т.н. Същността, етапите на развитие и проявните форми на
конституционализма като теория и държавния модел за управление са необятни по съдържание.
Конституционализмът като идея се формализира в правния мир чрез отрасъла конституционно
право. КП е продукт производен от идеите на конституционализма. В конституциите –
нормативно са заложени основите на конституционно устройство на обществото.
Конституционализмът означава организация и управление на обществото върху основата на

Конституционни разпоредби.Първите К. са били предназначени да закрепят зараждащите се нови
3
т
обществени отношения, които идват да сменят феодалната държава и обществена система. К.

поставят началото на конституционализма като модел на управление.
Първата в света К. е тази на САЩ -1789 г.(преди нея - само на щата Вирджиния, а не на суверенна
държава).
Първата европейска К. е на Франция от 1791 г., утвърждава първообраза на конституционната
монархия, а К на Франция от 1793 г. за първи път се прокламира принципа за единство на
държавната власт.
Втората половина на 19 в. се характеризира с приемането на нов тип конституции – възприемат
републиканската форма на държавно управление и провъзгласяват принципа на народния
суверенитет. К на Франция от 1878 и Швейцария от 1874 първи регламентират републиканската
парламентарна система на държавно управление. Забележителни са Ваймарската К на Германия от
1919 , Испанската от 1931 г., Австрийската от 1920 г.
В ШИРОК СМИСЪЛ: К – ЦЯЛОСТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ДЪРЖАВАТА, НА

ОБЩНОСТТА;
В ТЕСЕН СМИСЪЛ: К – СЪВКУПНОСТ ОТ ПИСАНИ И НЕПИСАНИ ПРАВНИ НОРМИ,
КОИТО УСТАНОВЯВАТ ОСНВНИЯ РЕД И ФОРМАТА НА ДЪРЖАВАТА,
ИЗГРАЖДАНЕТО И ФУНКЦИИТЕ НА ВИСШИТЕ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ, ОСНОВНИТЕ
ЧЕРТИ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ, ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ
НА ГРАЖДАНИТЕ.
К – ПРАВНИЯТ ФУНДАМЕНТ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ.

Терминът има латински произход и от лат глаголът има значение на „устройвам, установявам“.
КРБ – СИСТЕМНИЯ СБОР ОТ ДЕЙСТВИАЩИ ПУБЛИЧНОПРАВНИ НОРМИ, КОИТО
ОПРЕДЕЛЯТ ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ В ПРАВНОТО УСТРОЙСТВО И В УПРАВЛЕНИЕТО
НА ЕДНА ДЪРЖАВА И СА ДАДЕНО ОТ ЕДНА УЧРЕДИТЕЛНА ВЛАСТ.
Същност на Конституцията:
1) Като договор – идва от теорията за договорния характер на държавата и от обществения
договр, който свободни хора сключват за упражняване властта в държавата;
2) Като закон – като инструмент за контролирано упражняване на властта в държавата, като
създаване на правни норми от най-висок ранг, фундамент;
Върховенството на Конституцията се изразява в това, че всички други правни актове трябва да
бъдат съобразени с духа на К. Това е субординация на актовете.
Основни юридически характеристики на К

Основни характеристики на К.
1) К е основен закон на държавата и обществото. Тя урежда основните обществени
отношения и определя системата на държавните органи. К регламентира основните и най-
значимите обществени отношения, които възникват при организацията и функционирането на
обществото и държавата.
2) К е върховен закон имащ най-висша юридическа сила. Другите закони не могат да
противоречат на К. А ако ѝ противоречат те се суспендират. Институционен гарант за това е КС.
4
т
3) К има непосредствено действие – това означава, че не е необходим опосредяващ А, за

да се прилагат нейните разпоредби. К не се нуждае от утвърждаване от който да е орган – тя е
пряк израз на народния суверенитет.
4) К има особен ред за приемане на изменение и допълнение, които е определен в самата К.
К се приема чрез референдум или от Великото НС. Има две процедури за изменение и допълнение
на К:
Съдържание и функции:
 разграничаване основните функции на ДВ и разпределянето им между органите;
 проверка и баланс между тези О;
 механизми за преодоляване на взаимното блокиране на властите;
 Приспособяване на конституцията към променящите се ОО;
 Изрично прилагане на права и свободи
Основни начала на К на РБ.
1. Равноправие на гражданите.
2. Народен суверенитет.
3. Политически плурализъм.
4. Разделяне на властите.
5. Законност/правова държава – чл. 4, чл. 6, ал. 2, изр. 1
6. Хуманизъм.
7. Демократизъм.
Свобода на стопанската инициатива
Функции на К:
 Конститутивна – основна на държавния строй и правната система;
 Стабилизиращо;
 Интегрираща функция – държавно единство;
 Регулативна – поставят се предли на държвната власт и се защитават основните права на
гражданите
 Символична - трансфомира политическите убеждения и стремежи в правно защитени
ценности със задължителен характер
 Легитимираща – легитимира политическия режим и укрепва доверието на хората в
установения ред;
Юридическата сила се определя от:

А) мястото на органа, автор на акта (това е вярно само при условие, че всеки един орган издава по
1 вид акт) (напр. НС – актове – закони, изменение на К., решения, които все са с еднаква
юридическа сила).
Б) характера на регулираните обществени отношения.
Конституцията има най-висша юридическа сила, защото урежда най-съществени общностни
отношения, тя определя формата на държавно управление.
Учредителна власт
АБАТ СИЕС: УЧРЕДИТЕЛНА (ОРИГИНЕРНА) И УЧРЕДЕНА
Учредителна власт: тя се явява в тясна връзка с народния суверенитет, който е неин източник, а тя
негова реализация. Оригинерен и самодостатъчен характер. Учредителна  учредени власти.
Първчина УВ (ВНС) и производна УВ (НС – приема промени по усложнена процедура за някои
неща.
5
т
Създаване на КРБ: учредителна власт – първична власт, извършване на помиряване публичната

власт с личната свобода. Учредителната власт е легитимиращата основа, необходима за
създаването и съществуването на една К. Носител на учредителната власт е народа –
едновременно източник и субект на учредителната власт, заради това тя се упражняван чрез
представители. ВНС е от типа решаващо събрание, извънредно събрание, правомощно да приеме
К, без да е нужен последващ А за нейното утвърждаване.
При чуредителна – народът се констиуира – легитимиращата основа – власт на властите –
делегира се УВ от нейния субект – народа върху представителите – изразител на народната
воля.
УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ (то създава К за първи път, т.е. при нея няма държава още в
този вид)  ВНС (ДО- ограничено в своя предмет до решаването на въпросите, за които е
избран). УС е от типа на решаващо събрание (пр. за приемането на Търновската К).
К. се приема само от ВНС. Учредителна власт в лицето на ВНС е пряк израз на нар. суверенитет.
Учредителната власт легитимира конституционния строй - учредената власт – НС – не може да
ревизира или отменя актове на учредителната власт, но нашата К. допуска някои изключения
 Особеният ред за приемане, изменение и допълнение е характерен белег на К. Самата тя
определя реда, по който тя се приема и ревизира. К. от 1991 установява 2 процедури за
изменение и допълнение. Според чл. 153 НС може да изменя и допълва всички разпоредби
на К., с изкл. на тези, предоставени в правомощията на ВНС. Право на законодателна
инициатива има МС и всеки нар. представител. когато трябва да се внесе изменение и
допълнение на К. от НС, правото на предложение е предоставена на ¼ от нар.
представители (60). Субект на това право е и президента (нелогично – т.к. той няма право
да внася законопроекти). Предложенията се обсъждат не по-рано от 1 месец и не по-късно
от 3 месеца след тяхното постъпване. Водещата комисия не се определея от
председателя, както при обикновената законодателна процедура, а се създава с
решение на НС. Приема се с квалифицирано мнозинство от ¾ от гласовете на всички нар.
представители. Приемането или отхвърлянето става на 3 гласувания. Ако предложението не
получи мнозинство (3/4 от гласовете на всички), но получи повече от 2/3, то се поставя на
нова гласуване (не по-рано от 2 месеца и не по-късно от 5 месеца). При повторно
разглеждане за приемането са необходими гласовете на 2/3 от всички нар. представители
(нелогично – т.к. може да се приеме с по-малко гласове, отколкото при първото
разглеждане).Особеност – Президента издава укази за обнародване на закони, а К. и
допълненията се обнародват по разпореждане на председателя на НС. Само ВНС – решава
въпроса за промяна на формата на държавно устройство и държавно управление. А на ОНС
подлежат на контрол за конституционосъобразност от КС (т.е. в това число и ЗИДКРБ).
Разглежда се дали при внасяне, разглеждане, приемане е спазен предвидения в КРБ ред. А
на ВНС не могат да се проверяват.
 от ВНС - НС решава с мнозинство от 2/3 от всички народни представители да се произведат
избори за ВНС. Президентът насрочва изборите в 3 месечен срок. ВНС се състои от 400
народни представители. ВНС има право да изменя и допълва или да променя изцяло К на
страната. Решението за изменение и допълнение се приема от две трети от всички народни
представители в три четения в три различни дни. Подписва се и се подпечатва от
председателя на ВНС. Конституцията се гласува и приема на 3 (4 – но последното не е
типично гласуване) четения – ПОДВНС:
o На първо четене проектът се докладва изцяло заедно с мотивите – 2/3 от
присъстващите; Ако не бъде приет тук се сформира нова комисия за изработване на
нов проект като се повтаря същата процедура, докато не бъде приет проект.
o На второто четене Великото народно събрание обсъжда проекта за Конституция
допълнения и изменения. Второто гласуване става по отделни текстове, като всеки
6
т
текст се смята за приет, ако за него са гласували 2/3 от присъстващите народни

представители.
o Проектът за Конституция се поставя на трето четене не по-късно от 7 дни след
приемането му на второ гласуване.Разискват се само онези текстове, за които е
имало някакви предложения за промяна (подписани от най-малко 1/10 от
народнителте представители) – всеки текст се смята за приет, ако за него са
гласували 2/3 от присъсващите.
o Гласуването на проекта за Конституция в цялост се извършва заседанието,
следващо това, на което проектът е бил приет на трето гласуване – гласува се в
цялост и саморъчно народните представители вписват имената си в специален
регистър, който става неразделна част от приетата Конституция. Тук се изисква 2/3
мнозинство от всички народни представители.
ВЪПРОС 3:Конституционни основи на политическата система. Конституционноправен

статус на политическите партии.
І. Политическа система
Не е понятие от КРБ.
Категорията „политическа система” в конституционноправната наука дава възможност да
бъдат изследвани и изучавани взаимоотношенията между държавата /държавни органи/ и
недържавните политически структури при осъществяване на публичната власт – т.е. това е
ОБЩЕСТВЕНАТА СИСТЕМА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНА ВЛАСТ. В
основата на „политическата система” на обществото стоят политическите структури, т.е.
политическата организация. Тя включва и юридическите и неюридическите нормативни системи,
които определят статуса на политическите структури и взаимоотношенията между тях.
Конституцията установява основите на недържавните политически формирования – ОСНОВНО И
БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО СЕ ПОЗВОЛЯВА ВСЕКИ ДА ИЗРАЗЯВА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ ЗА
ТОВА КОЙ И КАК ДА УПРАВЛЯВА – Т.Е. ДАЛИ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА
МНОГО И РАЗЛИЧНИ МНЕНИЯ – ПОЛИТИЧЕСКИ ПЛУРАЛИЗЪМ – ТОЙ Е И ОСНОВНА
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА.
Всяка политическа система се характеризира с това, че тя винаги се създава и функционира в
определена социална среда. Политическата система се изгражда и функционира на основата на
принципи, които определят нейния характер и същност.
Конституцията и законодателството легитимират структурите на политическата система и
взаимоотношенията между тях. Политическата система включва държавната организация с
нейните конституционноустановени държавни органи и политическите партии и другите
обществено-политически формирования. Това са структурите, които осъществяват
политическата власт или се стремят чрез законни средства да участват в нейното
упражняване. Една част от политическите партии участват в осъществяването на държавната
власт. Други остават извън органите на властта.
Държавата е особена политическа организация, която осъществява ръководство на обществото
чрез система от органи. Тя използва специфични, характерни само за нея способи и форми за
въздействие върху обществените процеси. Демократичната държавна организация се изгражда и
функционира на основата на принципа на разделение на властите. Държавата е основна,
определяща структура на политическата система, която чрез своите органи осъществява
публичната власт.
Основните юридически характеристики на политическата система се съдържат в конституцията и
законите. Политическата система се изгражда и функционира на базата на определени принципи.
Наред с основните конституционноустановени принципи съществуват и други - специфични,
които определят облика на отделните структури от държавната организация и на политическите
формирования. Основните принципи на политическата система са:
1. Народен суверенитет. Най-общо суверенитетът може да се определи като независимост и
върховенство на социалните общности, обособени в народ и неговата държавна организация.
7
т
Суверенитетът се проявява в няколко разновидности и неговите носители са различни правни

субекти – народен, държавен и национален. Те са иманентно свързани и съществуват само като
интегрални части на суверенитета.
- държавният суверенитет е независимостта на държавата и държавната власт от другите
държави и държавни власти. Той е възможността независимо да осъществява своята власт,
вътрешната и външната политика в съответствие с националните интереси, да съхранява своята
териториална цялост и национална сигурност. В съвременния свят държавният суверенитет има
твърде относителен характер. Абсолютна политическа и икономическа независимост особено на
малките държави е практически неосъществима.
- националният суверенитет се изразява в правото на нацията на самоопределение. Нацията
самостоятелно да определя формата на държавно управление, на държавно устройство.
- народен суверенитет – източник и субект/носител/ на властта в държавата е народът. На него
принадлежи върховенството при осъществяване на държавната власт. Съдържание на принципа на
народния суверенитет е народовластието, осъществено чрез различни форми и способи. Според
чл.2, изр. първо „цялата държавна власт произтича от народа”. Той е източник на властта. Всички
други правни субекти, които упражняват държавната власт пряко или косвено получават своите
правомощия от народа. Същият текст гласи: „ Тя/държавната власт/ се осъществява от
него/народа/ непосредствено и чрез органите предвидени в Конституцията”. Тази разпоредба
определя двете форми, чрез които суверенният народ осъществява принадлежащата му власт. Той
я осъществява непосредствено чрез национални и местни референдуми и други способи. Народът
осъществява властта и чрез пряко или косвено конституирани от него държавни органи.
Държавата като особена политическа организация е изразител, но не и носител на народния
суверенитет.
2. Разделение на властите. Теорията за разделението на властите е създадена от Шарл дьо
Монтескьо. Властите се делят на законодателна, изпълнителна и съдебна. Техните субекти са
различни органи. Трите власти трябва да си сътрудничат и уравновесяват. „Трите власти са
обвързани с отношение на взаимен контрол и възпиране...”/Реш №1 на КС/. Същността на
принципа е разграничаването на властническите функции между различните органи. Държавната
власт не може да бъде разделяна, тя е единна власт на конкретната държава, която се
осъществява чрез система от различни органи. Разделението на властите е разделение на
държавните функции между различните органи. Търновската конституция провъзгласява
принципът на разделение на властите. Двете социалистически конституции отхвърлиха тази идея.
Конституцията от 1991г. възстанови принципа на разделение на властите – чл.8 .
3. Законност. Законността е изискване за спазване и изпълнение на Конституцията, законите и
другите нормативни актове от субектите, до които са адресирани. Законността е универсален
принцип, приложим във всички структури на политическата и икономическата система, и преди
всичко в държавната организация. Законността е и изискване към правотворческите органи – НС и
другите държавни органи, да спазват установените от закона процедурни правила при
осъществяване на правотворческия процес. Съблюдаването на формата на процеса по създаването
на правни актове е предпоставка за законност.
4. Политически прурализъм. В съвременните общества са утвърдени два типа партийни системи
с множество разновидности: еднопартийни и многопартийни. Еднопартийните системи са
присъщи на тоталитарните общества. При тях съществува една партия, която владее държавната
власт. Приема се, че многопартийната система е основен индикатор на демократизма на
обществото.Политическият плурализъм дава възможност за легално съществуване на различни
политически формирования. Съществуват многопартийни системи с две господстващи партии,
при които едната винаги е управляваща, а другата е в опозиция, като периодично сменят местата
си. Тази система не изключва съществуването на други партии, но те нямат осезателно влияние в
политическия живот. В някои страни са се утвърдили многопартийни системи, при които нито
една от партиите не може да управлява самостоятелно, поради отсъствие на абсолютно
мнозинство в парламента. Обикновено в тези страни се създават партийни коалиции. В други
страни съществуват множество партии, но една от тях е най-влиятелна и монополно господстваща
десетилетия напред в държавното управление /Япония/.
8
т
5. Гаранция срещу политическия и идеологическия монополизъм е конституционната

разпоредба на ал.2 от чл.11 – „Нито една политическа партия или идеология не може да се
обявява или утвърждава за държавна”. Конституцията въвежда някои ограничения при
образуването на политическите партии и осъществяване на политическата дейност. Не могат да се
създадат политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си
поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. Забранява се създаването на
организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и единството
на нацията, срещу правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни
и военизирани структури. Политическият плурализъм означава още и свобода на изразяване и
разпространяване на мнения, включително и на различни политически възгледи, ако те не нанасят
вреди на другите граждани и националните интереси. Никой не може да бъде преследван или
ограничаван в правата си, заради своите политически убеждения.
Политически партии
 ОБЩЕСТВЕНО СДРУЖЕНИЕ ОТ ХОРА, КОЕТО СЕ СЪСТЕЗАВА С ДРУГИ ТАКИВА
СДРУЖЕНИЯ ЗА СПЕЧЕЛВАНЕ НА ИЗБИРАТЕЛСКИЯ ВОТ И ЗА ДОСТЪП ДО
ДВ.ЧАСТ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ АКТИВНИЯ НАРОД.
 ЕЛЕМЕНТ НА СЪСТЕЗАТЕЛНОСТ вътре в политическото пространство;
 ЗПП – доброволно сдружение на граждани (само ФЛ) с избирателни права съгласно
българското законодателство, което е създадено да съдейства при формирането и
изразяването на политическа воля при избори или по други демократични начини;
 Със създаването на ПП се упражнява правото на сдружаване на гражданите;
 Понятието за ПП е по-тясно от понятието за сдружаване – чл. 11 лекс специалис чл. 44 КРБ.
 Особена цел – нестопанска политическа цел.
 Подготовка и участие в изборите – главно преднанзачение. Ако в продължение на 5 г. 1
партия не участва – прекратява се. Това че не печели – няма значение;
 В частното право – ЮЛ, субсидиарно се прилагат ЗЮЛНЦ, не могат да упражняват
стопанска дейност, нямат право да участват в ТД и К.
 Публичност на тяхната дейност.
 Закрила на името;
 Финансиране от ДВ – > 1%
 Годишен финансов отчет пред СП; Ако не се подадат 2 поредни години – прокурорът може
да подаде иск за прекратяването им;
 Доброволно учредяване на ПП от ИК – най-малко 50 граждани и откриване на
подписка за набиране на членове, 3 месеца по-късно – УС с най-малко 500 граждани,
подписали декларацията. Приема се устав и РО; За вписване в РПП – най-малко 2500
члена. Охранително производство пред СГС; И когато допускат вписване и когато
отказват – подлежи на обжалване пред ВКС, който се произнася с окончателно
решение! Прекратява се доброволно или санкционно – при противозаконна дейност;
 От общия интерес се получават и общи обединения;
 Необходим контакт с избирателите;
ІІ. Гражданско общество
Обществото е сложна система от социални структури, отношения и фактори, които се
намират в многостранни връзки и взаимоотношения помежду си и функционират при определени
исторически условия. Конституцията установява основните принципи и положения, въз основа,
на които се изгражда и функционира обществената система. Устройството на гражданското
общество включва основни структури, които определят неговата характеристика и
исторически тип.
На първо място това е икономическата система. Нейната природа се определя от
господстващите форми на собственост и принципите на основата, на които
функционира икономиката.
9
т
На второ място устройството на обществото включва политическата система. Нейна

основа е държавата, като особена политическа организация на обществото. Държавата
е факторът, който превръща обществото в организирана формация. Съществено място
в политическата система на съвременното общество заемат множество политически
партии и други политически формирования.
В основата на устройството на гражданското общество стои реално демократичният
статут на гражданина. Конституцията регламентира само основните права, свободи и
задължения на гражданите. Те са основен белег на гражданското общество, само ако са
създадени условия за тяхното реално съществуване и са съответно защитени. На сегашния етап
от развитието на обществото са налице юридическите предпоставки за прехода към
гражданско общество. Идеята за гражданско общество се заражда преди буржоазните
революции, като антипод на феодалното съсловно общество.
В основата на идеята за гражданското общество стои личността с нейните надеждно
гарантирани права и законни интереси. Някои теоретици приемат като негов основен белег
равнопоставеността на гражданите и държавата във взаимоотношенията помежду им. Други
считат, че гражданско е само онова общество, в което основната функция на държавата е да
служи на личността. Човекът е поставен най-високо в йерархията на социалните ценности.
Той е активен фактор в управлението и контрола върху публичните институции.
Конституционният законодател е направил опит да облече в юридическа форма същностната
характеристика на гражданското общество. Според чл.4, ал. 2 Република България гарантира
живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на
човека и на гражданското общество. Глава втора установява обширен каталог на правата и
свободите на гражданите. В преамбюлът на Конституцията е деклариран стремежът да се
създаде и утвърди правова държава, в която правата на личността, нейната свобода,
достойнство и сигурност са въздигнати във върховен принцип. Точното и неотклонно спазване на
правата и свободите на гражданите, създаването на безотказни юридически механизми, които
ги гарантират, е основен белег на гражданското общество. Гражданското общество е
възможно само когато то е организирано в правова държава.
ВЪПРОС 4: Форма на държавно управление и държавно устройство.

Понятието за форма на държавата е не само сложно обусловено, но и сложно съставно. То се
разлага на две относително самостоятелни понятия – форма на държавно управление и форма на
държавно устройство. Освен демократичната същност на властта върху формата на държавата
оказват влияние историческата традиция, в т.ч. еволюционният или революционен начин на
скъсване със системата на абсолютната власт, приемствеността или прекъсването в собствения,
национален конституционализъм и интензивността на външното влияние върху изграждането на
една или друга национална държава и др. фактори от икономическо, социално, политическо,
културно- цивилизационно и народопсихологическо естество.
І. Форма на държавно управление (ф-ма на Д според носителя на ДВ)

Формата на държавно управление е непосредствено свързана с източника на властта на
държавния глава /чрез наследяване или чрез избор/, но не се изчерпва с него, а обхваща
организацията и начина на действие на цялата система на публичната власт. Формата на държавно
управление зависи непосредствено от начина на формиране, от разпределението на функциите и
от принципите на взаимоотношенията между висшите органи на публичната власт, преди всичко
между държавния глава и изпълнителната власт.
В науката и в държавната практика се обособяват две основни форми на държавно управление –
монархия и република – главният разграничителен критерий е свързан с източника на властта на
държавния глава – в единия случай той е по линия на принципа за наследяване, в другия – при
действието на принципа за изборност.
10
т
 Монархия – господството на един; доживотна длъжност – по наследяване или в редки

случаи по избор; волята на монарха е воля на държавата;
 Аристокрация – способни и единни, знаят най-добре как да асе постигне общото благо;
 Демокрация – народът и следователно всеки гражданин (те са равноправни) е носител на
ДВ; първичен изтоник на властта; цели се постигане на идентичност между управлявани и
управляващи; Пряка и опосредена (президентка и парламентарна република) демокрация!
Монархията е претърпяла сериозна историческа еволюция и познава различни разновидности:
- абсолютна монархия – пълна концентрация на властта в ръцете на монарха,
- конституционна монархия – компромисно разпределение на властта между държавен глава
и представителна институция. Форма, при която правомощията на монарха са ограничени от ясни
принципи – ясно записани в действащата К (т.е. ограничава се от КПН), но той все пак има
решаващи фунцкии. К като инструмент за контролирано управление.
- парламентарна монархия – парламентарен суверенитет и предимно представителни
функции на държавния глава (имаме типични за държавни глава функции), в най-ново време –
развитието му като “неутрална власт”.(Великобритания). Монархът е символ на държавна власт
без реална власт.
При репбуликата - Държавен глава, заел поста си по демократичен път.
Съвременната република съществува в две основни разновидности – президентска и
парламентарна република, както и в някои варианти на смесена форма. Външният отличителен
белег на двете разновидности е в ролята на държавния глава. Управление чрез участие –
определянето на обща воля и общо благо чрез активно гражданство.
 При президентската република президентът е едновременно и глава на изпълнителната
власт, т.е. министър-председател и формира правителство не чрез парламента, а го
назначава, а правителството не дължи съществуването си на доверието на парламента, то не
е парламентарно. Парламента не може да гласува вот на недоверие на президента.
 Съгласно чл. 1 Б-я е република с парламентарно управление. НС има водещо място в
определянето на политиката. Като конкретна форма на държавно управление
парламентарното управление има своето централно ядро във взаимоотношенията между
законодателна и изпълнителна власт – НС има решаващо въздействие върху формирането
на МС. Тези взаимоотношения могат да се анализират както от институционална, така и от
социално-структурна гледна точка.
 Полупрезидентска република (Франция) – Имаме концентрация на ИВ в президента, но и
необходимостта от доверие на парламента в президента.
История на България:
 К1 – НАСЛЕДСТВЕНА КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ С НАРОДНО
ПРЕДСТВИТЕЛСТВО;
 К2 – НАРОДНА РЕПУБЛИКА С ПРЕДСТАВИТЕЛНО УПРАВЛЕНИе, но на практика са
изключение отличителните елементи на републиканската форма на управление;
 К3 – НАРОДНА РЕПУБИЛКА.
 К4 – РЕПУБЛИКА С ПАРЛАМЕНТАРНО УПРАВЛЕНИЕ.
Конституцията на страната решава този въпрос още в ал. 1 на чл. 1: “България е република с
парламентарно управление”. С този текст е направен изборът едновременно за републиката и за
нейната парламентарна разновидност. Републиканската традиция доказа по-голяма устойчивост и
по-голяма близост с народопсихологията. Затова и при парламентарните и обществените дебати
11
т
по време на Великото Народно събрание, и в процеса на работа върху проекта за нова

Конституция привържениците на монархията останаха малцинство. Конституцията на България от
1991 г. е последователно републиканска. Тя е приета от квалифицирано републиканско
мнозинство, което отразяваше и изразяваше въжделенията на преобладаващата част от
българските избиратели.
В тесен смисъл на думата парламентарното управление се отличава с такива взаимоотношения
между законодателна и изпълнителна власт, при които парламентът определя законодателните
основи и дава живот на висшата изпълнителна власт. С други думи правителството е
парламентарно, то съществува и действа въз основа на доверието на парламента.
Възприетата в Конституцията на РБ форма на парламентарно управление има определена
специфика – държавният глава няма право нито самостоятелно, нито по инициатива на
правителството да разпуска парламента. Единственото допуснато изключение е след три
неуспешни опита в рамките на дадена легислатура да се формира правителство. Има и още една,
дори по-съществена особеност. Тя е свързана с възприетия начин на избиране на държавния глава.
Прякото избиране на президента от населението като принцип е характерно за президентското
управление или поне – за смесената форма от типа на тази на Френската република. !
Министерската длъжност е несъвместима с парламентарния мадант – народен представител,
избран за президент, прекъсва пълномощията си в НС.
ІІ. Форма на държавно устройство

Отнася се до организацията на територията на държавата – какви са взаимоотношенията
между центъра и останалите държавни органи.
Според Конституционния съд под “форма на държавно устройство” следва да се разбира
територията на една държава, дали тя е унитарна или федеративна и допуска ли автономни
териториални образувания. Формата на държавно устройство по чл. 158, т. 3 от Конституцията се
определя от целостта на териториалното пространство на Република България и нейната
неприкосновеност (чл. 2, ал. 2 К) и от това, че тя е единна държава с местно самоуправление и не
се допускат автономни териториални образувания (чл. 2, ал. 1 К).
Д-те биват-унитарни,федеративни,конфедеративни и държ. Уния.
1. Унитарна д-ва - суверенитетът е неделим. Тя има изградена единна с-ма от Д органи; единна К;
единно законодателство и единно гражданство. Териториалната и организация също е единна.
Територията и се дели на различни административно - териториални единици - области, окръзи,
райони, околии, общини или др – това не е в конкуренция с унитаризма на държавата, защото тези
единици не притежават първична власт.
Foedus – от лат. Пакт, съюз
2. Конфедерация - съюз от държави, създаден не с междуанроден договор, а на конституционна
основа, при който държавите запазват много по-голяма самостоятелност. Обикновено
конфедереалните органи отговарят за сигурност и обтрана, външна търговия и външна политика и
парична единица. Конфедеративния съюз е неусточива общност от д-ви, които съхраняват своя
суверенитет. Субектите на конфед.имат своя независима държ. организация. ЕС притежава
белезите на конфедерация. Конф.създава свои органи които се грижат за общите дела на съюза.
При конфедерацията липсва обща компетентност, а се действа в рамките на предоствените
им от държавите правомощия, не притежава първична ДВ. Намира се на границата между
държава и организация.
12
т
3. Федерация - съюзна д-ва. Тя е единна, д-ва която трайно обединява множество държави или
държавни образувания. Федерацията има общи органи - парламент, правителство, върховни
съдийски органи. Обикновено е двукамерен - едната се избира от цялото население, а другата
камара - от представители на държавните образувания, които са субекти. Държавните функции са
разположение на две нива: федералната държава и другите са кантони, ландове, щати и пр. ДВ е
поделена между двете. При отделните единици е отстъпна външния суверенитет от държавна
власт, докато при федералната държава – вътрешния, тъй като той е поделен. Федералното право
има предимство. Принципите на хомогенност (синхрон между двете отделни образувания), на
субсидиарнсот (само ако малакта държава не може да се справи, встъпва голямата).
4. Уния - особено държавно формирование , което се характеризира с лабилни връзки м/у
държавите. Не притежава самостоятелен суверенитет.
а) лична уния - едно лице - монархът, е глава на две или повече суверенни д-ви. Нетрайно
обединение. Разликата с федерацията е, че тя се смята за една държава. Повечето от държавите в
Общността на нациите са скрепени помежду си с лични унии.
б) реална уния - един монарх е държавен монарх на множество суверенни държави, но съюзът м/у
тях е траен и е скрепен в конституциите на държавите. Освен на един общ държавн глава,
държавите са скрепени помежду си и с множество общи ДО. Пр. Австро-Унгария. Обединяващ
фактор в икономическият.
ЕС: НАДНАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ ОТ СОБСТВЕН ВИД, КОЙТО ПРИТЕЖАВА СОБСТВЕН
СУВЕРЕНИТЕТ, ПРЕХВЪРЛЕН ОТ ДЪРЖАВИТЕ.
България е унитарна д-ва. В трите нейни конституции не е регламентирана формата на държавно
устройство. Съгласно Чл. 2 ал. 1 КРБ 1991: “Република България е единна държава с местно
самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания”.
Промяна на във формата на държавното устройство е изключително правомощие на ВНС.
Територията на Б се дели на административно - териториални единици, които са част единната
територия на Д-ва. Според К (чл.135 ал.1) Територията на Република България се дели на общини
и области. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи
градове се определят със закон. Други административно-териториални единици и органи на
самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон.
ВЪПРОС 5: Принципите на народния суверенитет и разделението на властите.

Народа – чл. 1, ал. 2 КРБ – съюзът от хора, обединени в правната и политическата общност,
свързани със съпринадлежност, почиваща на следните фактори: раса, произход, религия, култура и
пр. Формирането на народа на държавата водещ критерий е пряката юридическа
обвързаност с тази държава, проявяваща се в института на гражданството – това е общност
от хора, имащи гражданството на тази държава, което е нещо различно от населението,
което живее на територията на държавата.
2. Разделение на властите. Теорията за разделението на властите е създадена от Шарл дьо
Монтескьо. Властите се делят на законодателна, изпълнителна и съдебна. Техните субекти са
различни органи. Трите власти трябва да си сътрудничат и уравновесяват. „Трите власти са
обвързани с отношение на взаимен контрол и възпиране...”/Реш №1 на КС/. Същността на
принципа е разграничаването на властническите функции между различните органи. Държавната
власт не може да бъде разделяна, тя е единна власт на конкретната държава, която се
осъществява чрез система от различни органи. Разделението на властите е разделение на
държавните функции между различните органи. Търновската конституция провъзгласява
13
т
принципът на разделение на властите. Двете социалистически конституции отхвърлиха тази идея.

Конституцията от 1991г. възстанови принципа на разделение на властите – чл.8 .
І. Народен суверенитет.
Суверенитетът е една от най- сложните и богати на съдържание конституционноправни категории.
Най-общо суверенитетът може да се определи, като независимост и върховенство на народа и
на неговата държавна организация.
Жан-Жак Русо – „За обществения договор“ - суверенитет е неделим, неотчуждаем и
непрехвърлим.
И при абсолютните монаргии народният суверенитет съществува, като се е приемало, че монархът
черпи‘воята власт от съгласието на управляваните.
 Политически суверенитет – принаделжи на народа в лицето на избирателния корпус, с
волеизявлението на който се трансфомира в юридически. Неподеляем, непрехвърлим,
неотменяем.
 Юридически суверенитет – може да се осъществи пряко от народа или представително чрез
ДО. Той може да бъде споделян, разелян или прехвърлян. (пр. ЕС – частичен трансфер на
суверенитет). ЮС е подчинен на ПС без да се слива с него. Източник, субект и бенефициер
на държавната власт е народът.
Принципът на народния суверенитет е легитимиран в почти всички съвременни демократични
конституции. Той се проявява в няколко разновидности като негови носители са различни правни
субекти:
 народен
 национален
 държавен.
14
т
Първата форма на държавен суверенитет е независимост на държавата и държавната власт от

другите държави и държавни власти. То е реална възможност на държавата независимо да
осъществява своята власт, вътрешна и външна политика, де се съхрани териториалната
неприкосновеност и национална сигурност. Съгласно чл. 9 от КРБ Въоръжените сили
гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната
териториална цялост. В съвременния свят държавния суверенитет има твърде относителен
характер. Абсолютна политическа и икономическа независимост, особено на малките държави
и то в период на криза е практически неосъществима. Не е възможно държава, която е
икономически зависима от международни др. финансови институции, която е вкл. в
международни политически структури, интегрирана във военни блокови структури, да бъде
абсолютно суверенна. Но ограничаването на суверенитета е накърняване на държавната и
национална идентичност. Държавният суверенитет трябва да се отстоява в рамките
невъзможното, в съответствие с основните национални интереси.
Втората форма - Национален суверенитет - право на нацията на самоопределяне и
отграничение от дуги нации. Тя сама определя формата на държавно управление и държавно
устройство.
Народ (гражданите на една държава) нация (притежава междрународна субектност дори
когато не е обособена в държава, а същевременно една държава може да бъде еднонационална
или многонационална).
Между народния и националния суверетенитет съществува определена функционална
зависимост.
Третата разновидност - Народен суверенитет - източник и субект на властта в държавата е
народът. На него принадлежи върховенството при осъществяване на държавната власт.
Държавата като особена политическа организация е изразител, но не и носител на народния
суверенитет.Съдържание на този принцип е народовластието осъществено чрез различни форми
и способи - чл. 1 от КРБ прогласява принципа на народния суверенитет:
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и
чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или
отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Двете форми за осъществяване на държавна власт от народа са:
а/ непосредствена - чрез референдум / допитване до народа /;
б/ пряко - чрез избрани за целта органи.
Върховенството на народа е самата същност на принципа на народен суверенитет, т. е. никой
субект не може да стои над народа. Народният суверенитет се изразява във върховенството на
народната власт, в това, че цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него
непосредствено или чрез държавните органи. Носител на тази власт е народът в неговата
цялост. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция
15
т
или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет-

идеята за неделимост на народната власт и нейното безусловно върховенство.
Народен суверенитет - народовластие, неограничена и първична власт на народа /всички
български граждани, независимо от раса, пол, убеждения, религия.../
ІІ. Разделение на властите.

Разделение на властите – един от основните принципи на правовата държава - не означава
съществуването на три отделни власти, а разпределението на функцията на управление на
обществото между групи ДО. В иделания случай това изглежда така:
 В структурно отношение: обособяването на три учредени власти, които се явяват
реализация на единната държавна власт и суверенитет.
 Във функционално отношение: функционална диференциация на държавното
управление. Недопустимо е един орган да иззема функциите на друг, от друга страна –
те не действат изолирано.
Следователно субекти на властта са органите на изпълнителната, законодателната и съдебната
власт. За разделение на властите говори Джон Лок (обосновава съществуването на
законодателната и изпълнителната власти, като обявява законодателната за доминираща).
Теорията за разделение на властите е разработена от Монтескьо в неговия труд “За духа на
законите”. Монтескьо създава съвременната теория за разделението на властите, която се
възприема днес, въпреки че е създадена в условията на конституционна монархия. Поставя знак
за равенство между властите и обосновава необходимостта от сътрудничество, а не стремеж за
доминиране между тях.Според него държавната власт се дели на законодателна, изпълнителна
и съдебна. Техни субекти са различните органи. Законодателната власт се осъществява от
политически представители на народа, а изпълнителната е предоставена на монарха.
Правосъдието се осъществява в името на монарха. Монтескьо предвижда механизми за взаимен
контрол. Една власт не може да се вмества в осъществяване на функциите на другите власти,
но трябва да има механизми, които да регулират взаимоотношенията между тях. Търновската
Конституция възприе принципа на разделение на властите, докато двете социалистически
Конституции го отмениха и заместиха с принципа на единството на властта. Конституцията от
1991 г. възстанови разделянето на властите, което се счита за гаранция на демокрацията,
свободата на личността и ефективното функциониране на държавната система. Въз основа на
разделянето на властите са обособени три подсистеми на държавните органи, които
представляват относителни автономии, но сътруднически структури в държавната власт.
ПРЕЗИДЕНТ - независим орган, допълнителен контрол.
Законодателна /НС/ Изпълнителна /МС/Съдебна /съд/
Разделението на трите власти се прилага на практика от трите подсистеми на държавна власт.

Като приемем, че разделението на властите е разделение на държавните функции м/у различни
органи, особено важни са взаимоотношенията между тях. Това са взаимоотношения по повод на
тяхната компетентност и сътрудничество при осъществяване на единната държавна власт.
Оптималните отношения между тях осигурени, чрез съответни възпиращи и балансиращи
юридически механизми са гаранция за нормалното и ефективно функциониране на публичната
16
т
власт. Чл.8 от КРБ гласи: Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и

съдебна. Конституцията обаче не създава необходимите юридически предпоставки, които да
осигурят реалното приложение на принципа. У нас могат да се посочат множество примери за
непоследователно и неефективна регламентация и приложение на принципа за разделение на
властите. Отсъствието на балансиращи юридически лостове за ефективно взаимодействие м/у
трите власти осезателно се чувства в практиката на структурите на публичната власт и
държавност.
ВЪПРОС 6: Държавна власт. Форми за осъществяване на държавната власт. Пряко и

представително управление
Държавноформиращи елементи са територия, народ и власт. Държавната власт е най-важният

конститутивен елемент от същността на държавата. Упражняването на власт върху територията
и хората на нея „сглобява“ държавата. Държавната власт е :
 Първична – тя се самоорганизира (защото Д е пълновластна да си даде какъвто ред желае
без необходимост от външно въздействие) и самоуправлява (сама може да определи
нормите, по които се ръководят на нейните О при изпълнението на пбуличните функции
– когато осъществяват власт) – възниква и съществува едновременно с държавата;
 Правнопринудителна – приндуителните действия на ДО имат своето основание в закона
за разлика от всяка друга принуда, кяото е произвол.
 Върховна власт – суверенна, висша;
 Единна власт – може да има само един титуляр – монарха или народа; (неделимостта на
суверенита). Единството й, не е отрицание за принципа на разделение на властите, а
играе интегрираща функция. Единството на властта означава, че се осъществява
единна политика от държавните органи на всички равнища във всички сфери на
управление.
 Необходима неразривна връзка с принципите на правото.
Суверенитет е качество/признак на държавната власт – той е неделим (изразява единството на
ДВ), неотчуждаем; Вътрешен (конституционноправен) и външен (международноправен –
незвисимост от др-те държави) суверенитет – вътрешният е същностният признак на ДВ.
Държавната власт има политически характер. Държавната власт се основава на принуда и
авторитет. Авторитетът се проявява в съгласието на правните субекти да й сътрудничат
доброволно, следователнотова е въздействието й върху правните субекти. Принудата се
изразява във възможността на правните субекти да се налага наказателна,
административна, дисциплинарна санкция.
СУБЕКТ И ИЗТОЧНИК НА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ – ЧЛ. 1, АЛ. 2.
а/ пряко /непосредствено/ от народа - Прякото участие на гражданите в управлението на

държавата и общините се осъществява чрез национален референдум, местен референдум, общо
събрание на населението и подписка (гражданска инициатива). Т.е. чрез пряко волеизявление
на политически дееспособни граждани, което поражда непосредствено правни последици,
17
т
които не се нуждаят от утвърждаване от ДО. Когато народът като единен организъм упражнява
принадлежата нему власт, без да избира представители, които да решават вместо тях.
РЕФЕРЕНДУМ
1. Национален референдум – провежда се на територията на цялата страна по въпроси от
общодържавно значение. В НР могат да се включат всички български граждани, които към
момента на насрочване на реферндума имат постоянен адрес в страната. Чрез него
гражданите на Република България непосредствено решават основни въпроси, които са
от компетентността на Народното събрание. Чрез национален референдум обаче не могат да
се решават (чл. 9, ал.2) + ал. 3 и ал. 4:
 въпроси за допълнение и изменение на Конституцията;
 въпроси от компетенциите на Великото народно събрание;
 въпроси на държавния бюджет и данъчното облагане;
 въпроси от компетенциите на съдебните органи;
 въпроси от компетенциите на Конституционния съд;
 други въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред.
За провеждане на национален референдум – чл. 10 (инициатива). Особено правило, ако
предложението е подписано от 400 000 с избирателни права – тогава НС не обсъжда, а по
правило приема такова решение. НС може да модифицира въпросите, но не и да променя
техния смисъл и тяхната поредност. Президентът насрочва датата – длъжен е на това в
едномесечен срок от решението на НС. Средствата са от ДБ. Предложението може да произтича
отще от президента, МС, 1/5 от народните представители и тн. Решението от рефереундума е
прието, ако е него са участвапо не по-малко от участвалите в последните избори за НС и ако с
„да“ са гласували ½ от участвалите. То не подлежи на последващо одобрение от НС. Обнародва
се в ДВ от председателя на НС и влиза в сила от деня на обнародването му. НС приема А,
когато това е необходимо за изпълнение на решението. Ако в референдума са участвали по-
малко хора, отколкото на последните избори за НС, но са повече от 20% от хората с
избирателно право и ако са гласували с „ДА“ повече от ½ от гласувалите – предложението се
внася за разглеждане в НС. По един и същ може да бъде иницииран референдум не по-рано от 2
г. от датата на провеждане на референдума. Законността на проведения референдум може да
бъде оспорена в 7-дневен срок пред ВАС. Право на такова оспорване имат субектите, които
имат право да го проведат.
2. Местен референдум – на територията на община, район, кметство или населено място
само по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на
местното самоуправление и за които това изрично е предвидено в закон. Предложението се
отправя до ОС. Законността се оспорва пред АС.
Плебисцит
Ф-ма на пряка демокрация, при която народът гласува За или Против даден въпрос, но при
плебисцита се иска вот на доверие от народа – държавния глава или държавник с водеща
позиция цели да укрепи позицията си и по този начин да „прескочи“ НС. Провежда се по реда
на референдума.
18
т
ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА/ПОДПИСКА
Нова форма, която не е деифинитивна, решаваща форма на пряка демокрация – цели се
предложението да стигне до ДО. ФЮЛ се финансират сами тук. Смесена форма на участие в
управлението, тъй като съчетава характеристките на пряк аи непряка демокрация – има
инициатива на гражданите, но компетентните органи си запазват правото да модифицират
предложението, направено от гражданите.
 Национална
 Местна
 Европесйка
ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Общото събрание на населението се използва за пряко участие на гражданите при
решаването на местни въпроси в общини, райони, кметства, населени места и квартали на
населени места. Общото събрание се състои от всички гласоподаватели в общината, района,
кметството, населеното място или квартала, в който се провежда. Общото събрание на
населението обсъжда и решава въпроси, които се отнасят до: благоустрояването на населеното
място, района (квартала), хигиенизиране на населеното място, района (квартала), други
въпроси, предвидени със закон. Събранието се свиква се от кмета по негова инициатива, по
решение на ОС или по искане на част от избирателите. Събранието е редовно, ако в него
участват повече от ¼ от гласоподавателите. Гласуването е тайно. Приема се решение и се
приема протокол, въз основа на които кмета има 2 възможности: заповед, с която конкретизира
изпълнението на решението, и внася предложение в ОС. Може да се осопорва закоността пред
АС.
б/ непряко- чрез държавните и общински органи- Съществуващите в РБ органи са държавни
и общински. На държавните органи е възложено да осъществяват държавни функции и задачи, а
на общинските- чрез формите на местното самоуправление и местната администрация да
решават задачи от местно значение.
 Държавният орган - структурна единица на държавата. Той е политическа институция.
Притежава властнически правомощия. Издава юридически актове, с които може да
подлага на правна уредба определени обществени отношения или да прилага правни
норми, като по този начин поражда права и задължения за правните субекти. Всеки
държавен орган действа от името на държавата и я ангажира със своята дейност.
Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи или длъжностни лица, които следва да извършват дейността си в интерес на
държавата. Държавният орган е овластен с определена компетентност - установени от
правото предели за действия, които се определят за всеки орган по вид, обем и
териториални предели. Тя не е субективно право, а се отнася до определени служебни
права и задължения.
 Общински органи - властнически институции, осъществяват държавна власт във
формата на самоуправление или като органи на изпълнителната власт. Имат седалище в
определена община, която дава отражение на наименованието им. Решават местни
въпроси, свързани с интересите на общината, и компетентността им е териториално
ограничена. Актовете им имат действие само на територията на съответната община. Не
образуват единна, цялостна система, т.к. са териториално обособени.
19
т
ВЪПРОС 7:Конституционни основи на икономическата система. Принципи и форми на

собственост.
І. Конституционни основи на икономическата система – КРБ НЕ ПРЕДПИСВА СТРОГО
ОЧЕРТАНА ИКОНОМИЧЕСКА СИСТЕМА, А САМО ОЧЕРТАВА РАМКИТЕ,
ПРИНЦИПИТЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РЕД, ЧИЕТО РАЗВИТИЕ И ДЕТАЙЛИРАНЕ
СА ВЪЗЛОЖЕНИ НА ЗАКОНОДАТЕЛЯ.
ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА СЕ ИЗГРАЖДА ВЪЗ ОСНОВА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ
ОТНОШЕНИЯ, КОИТО ВЪЗНИКВАТ ПО ПОВОД НА СОБСТВЕНОСТТА. Характера
на икономическата система се опредеделя от съдържанието и цялостната уредба на
института на собствеността. Прието е, че в конституционната доктрина и практика е
възприето, че понятието „собственост“ притежава по-широко съдържание от това, което е
установено във ВП – ВПСобств, интелектуална, индустрилна и търговска собственост,
вземания и пр.
КРБ установява и регулира основните положения и принципи на икономическата система, на
нейната организация, функциониране и отношения. Икономическата система обуславя
характера на политическата организация на обществото и е основа на държавата и на
публичната власт. Тя е съвкупност от обществените отношения, които възникват по повод
на собственостт – отношение между хора, групи от хора, публични или стопански институции,
което възниква във връзка с разпореждането, владението и ползването на материални и
нематериални блага. Правната основа на икономическата система е уредена на в гл. 1 “Основни
начала” на К. К не регулира всички отношения в сферата на икономиката. Тя установява само
основните положения и принципи на икономическа организация и функциониране. Сега
действащата К /1991г/ поставя юридическа основа за прехода от планова /социалистически тип/
към пазарна /капиталистически тип/ икономика. Правните основи на икономическата система
са уредени в чл. 19 от K. Според ал.1 икономиката на РБ се основава на свободна стопанска
инициатива. КС е последователен в своята практика, че правото на свободна стопанска
инициатива няма абсолютен характер и то може да бъде ограничавано във връзка с по-висши
конституционни ценностие – пр. здравето на гражданите. Ал. 2. Законът създава и гарантира на
всички граждани и юридически лица /ЮЛ/ еднакви правни условия за стопанска дейност като
предотвратява злоупотреби с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Ал. 3. Инвестиционната и стопанска дейност на българския и чужд гражданин и на ЮЛ се
закриля от закона. Ал. 4. Законът създава условия за коопериране и други форми на
сдружение на гражданите и ЮЛ за постигане на стопански и социален напредък. Всички
граждани и ЮЛ са абсолютно равнопоставени – българските граждани, но и чуждестранните
лица, ЮЛ, държавата и общините. Когато държавата учатва в частноправните отношения като
рановпоставен субект е недопустимо със закон да създава по-изгодни условия за себе си.
ІІ. Форми на собственост

Собствеността като конституционно право на човек да си осигури материална основа на
съществуване.
Не е уредена в глава 2, където са основните права и свободи на човека, а още в чл. 17 КРБ
– въпреки това КС казва, че в чл. 17 е иманентно включено правото на сосбтвеност като
основно конституционно право на гражданите.
20
т
Конституцията регламентира две форми на собственост – частна и публична, като в чл. 17 ал. 2.
КРБ законодателя е възприел критерия за разграничаване на формите на собственост съобразно
субектите (носители) на правото на собственост.
1) Субекти на частна собственост са ФЛ и ЮЛ.
2) Субекти на публична собственост са публично-правните институции.
Разликите между тях са:
а/ по предназначението – публичната собственост е за общо ползване, докато частната е за
лично ползване;
б/ по начина на използване – публичната собственост може да се предоставя на други правни
субекти чрез концесия, докато частната собственост може да се продава и отдава под наем;
в/ субектът, комуто придналежи правото на собственост и видът на обектите.
г/ публичната собственост не може да бъде предмет отчуждаване и с нея не може да се
извършва разпореждане.
Публична собственост
 В чл. 18 на Конституцията са изброени изчерпателно обектите, които са
изключително държавна собственост /Подземните богатства, крайбрежната плажна
ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално
значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са
изключителна държавна собственост/. Неотчуждаеми и не могат да бъдат
придобивани от други лица.
 Според чл.17, ал.2 К “собствеността на държавата и общините е публична и частна”.
Субекти на публична собственост могат да бъдат само тези, които притежават
държавновластнически правомощия (империум). Публ. собств. се отличава със
социалното си предназначение (удовлетворяването на обществени потребности) и с
това, че държавата сама, чрез властнически средства я защитава.
 Извън чл. 17 понятието публична собственост не се извежда никъде, като КС е дал
тълкувание, че публична е собствеността, която е държавна или общинска. Публична
собственост са обектите, които са обявени за изключителна държавна собственост,
обектите, върху които държавата осъществява суверенни права и тези, върху които е
установен държавен монопол.
 Концесия, коцнесионен договор.
 Стопанисването на държавното имущество се организира от МС – чл. 106 КРБ. Режимът
на държавната и общинската собственост се определя със закон – ЗДС и ЗОбсС.
 Със закон може да се установява държавен монопол върху ЖП транспорта,
националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия,
производство на радиоактивни продукти, оръжия, взривни и биологически силно
действащи вещества. Държавен монопол е налице, когато държавата по силата на закон
притежава изключително право да извършва определен вид стопанска дейност (чл. 19,
ал. 1 ЗЗК). В чл. 18, ал. 4 е изчерпателно изброено кога може да се предоставя монопол
на държавата – във всеки друг случай е недействително.
 Според К (чл.17, ал.4) режимът за управление и стопанисване на обектите държавна и
общинска собственост се определя със закон – З. за държавната собственост и Закон за
общинска собственост. Те определят статуса на тази собственост – техните обекти и
начините за стопанисване и управление.
21
т
Частна собственост
Частната собственост е неприкосновена, но от от това не следва, че нечастната собственост е
незащитена – с изричната уредба се цели отграничаването от страите КРБ. Преобладаващо това
право принадлежи на граждани и частни ЮЛ – принципа за неприкосновеността на частната
собственост е основна предпоставка за разгръщане на свободната стопанска инициатива. В
условията на пазарна икономика гражданите и частните ФЮЛ са равнопоставени с държавата и
общините в гражданския оборот. Частната собственост е неприкосновена (чл. 17 ал. 3) - правото
на собственост и наследяването и се гарантира и защитава от закона. Недопустимо е всяко
незаконно посегателство върху нея. Но не всяка частна собственост е неприкосновена, а
само придобитата на законно основание. Правото на частна собственост не е абсолютно,
то може да бъде ограничавано в съответствие с разпоредбите на чл. 17 ал. 5.
Принудителното отчуждаване на собствеността за държавни и общински нужди може да
става само чрез определен закон и след предварително и равностойно обезщетение.
Земята – обект на собственост
Обхваща се земята с 2 качества: обработваема земя и място за инвестиции. Конституционни
основи на правния режим на земята. Конституцията определя специално внимание на земята,
като обект на собственост. В декларативен стил КРБ провъзгласява, че земята е основно
национално богатство. За разлика от другите обекти на собственост, земята не може да се
увеличава. Затова е поставена под особена закрила на държавата и обществото. Обработваемата
земя се използва само за земеделски цели и промяната на нейното преназначение се допуска
само по изключение, при условия и ред определени със закона.
Свободна стопанска инициатива

Стопанска дейност – дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за
размяна на пазара.
КРБ задължава законодателя да създава чрез законите да създава еднакви правни условия за
стопанска дейност, без оглед материалните възможности на участнитците, като се зашитават
потребители, насърчава се конкуренцията и се ограничава монополизма.
КРБ стимулира и сдружаването и кооперирането със стопанска цел.
ВЪПРОС 8:Конституционен статус на гражданите. Принципи. Българското гражданство и

съвременната му уредба.
Гражданите са третият елемент от държавата – народ, територия и ДВ.
Според всеобщата декларация за правата на човека всеки човек има право на гражданство и
никой не може да бъде произволно лишен от своето гражданство, нито да му бъде отказано да
смени гражданството си. ГРАЖДАНСТВОТО ПРЕДСТАВЛЯВА ТРАЙНА И УСТОЙЧИВА
ПОЛИТИКО-ПРАВНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ЕДНО ЛИЦЕ И ЕДНА ДЪРЖАВА. Самото то
не е субективно право, а е предпоставка за придобиване на субективни права.
Гражданство:
1) формално разбиране: като правно отношение между държавата и ФЛ;
2) материално разбиране: гражданството като правно качество, като статус на
личността;
ЛИЦЕ ОТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД – ЛИЦЕ, НА КОЕТО ПОНЕ ЕДИНИЯТ РОДИТЕЛ Е
БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН.
22
т
Европейското гражданство допълва, а не замества националното гражданство – т.е.

разширява конституционно закрепените права и свободи.
Народът на една държава е съвкупността от лица, които имат гражданство (различно от
население на една Д).
І. Основни принципи на правното положение на гражданите:

1. Свобода на гражданите – чл. 6, ал. 1 – фундаментална конституционна ценност.
2. Равноправие: чл. 6. Всички са равни пред закона (т.е. пред всички нормативни актове).
Юридическо равенство  социално равенство. Не се допуска ограничаване на права и свободи
на основата на религия, език, раса, етнически произход, пол, образование, икономическо
положение, убеждения. Всички граждани притежават еднакви права и задължения. Но
равноправието не изключва ограничаването на правата или предоставянето на привилегии на
др. основания. Възможно е да се допуска определан диференциация и тя да е конституционно
допустима, защото е на база обективен признак. Привилегиите са права на отделни лица или
групи лица които излизат извън пределите на правата, предоставени на всички граждани.
Привилегиите са нарушение на принципа на равноправието. Специалната закрила е също вид
привилегия, от която се ползват някои категории лица. Конституционния законодател е приел,
че всички тези привилегии и ограничения са обществено необходими и оправдани.
Имунитетът е необходима привилегия за тази група органи и длъжностни лица.
2. Хуманизъм: Човекът с неговите права и свободи е основна ценност в гражданското
общество.
3.Демократизъм: Всички предоставени права и свободи са демократични по своя характер.
Обемът и характерът на конституционните права е основен белег на демокрацията и
показателен за нейното развитие, т.е. позволява свободното развитие на човека в обществото и
държавата.
4. Съчетаване на личния и обществения интерес: Човекът като социално същество се
развива единствено в обществото.Общественият интерес не трябва да бъде пренебрегван за да
се защити личният.
5. Единство и всеобщност на правата и задълженията: Правата и задълженията съществуват
в единство. Спазването на задължението е гаранция за правата на гражданите. КРБ
регламентира правния статут и на чужденците и апатридите, пребиваващи на територията на
РБ. Чл. 26, ал. 2 - имат правата и свободите, предоставени от КРБ в пълен обем, с изключение
на онези права, за чието упражняване изрично се изисква българско гражданство
(избирателните права; правото на образуване на ПП). Предоставено им е право на убежище,
когато са преследвани заради убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи (чл. 27, ал. 2).
6. Неотменимост и неотчуждимост на основните права
7. Принцип на пропорционалност – позволява се да бъдат допуснати относителни ограничения
на основаните права на идвид или глупа лица, когато това се изисква поради оправдан публичен
интерес.
23
т
ІІ. Българско гражданство

Гражданството представлява трайна правнополитическата принадлежност на лицата към
държавата – решаващ фактор за принадлежността на едно лице към народа на една
държава. Връзката е правна, защото може да се загуби и придобие само на основанията на
закона (КРБ и ЗБГ). Чл. 25 - конституционната регламентация на българското гражданство:
Български гражданин е всеки:
 на който поне единият родител е български гражданин,
 който е припознат от български гражданин
 чийто произход от български гражданин е установен със съдебно решение (по произход)
 лица, родени на територията на РБ, ако не придобиват друго гражданство по произход
(принципът на почвата).
КРБ предвижда и възможност за придобиване на българско гражданство по
натурализация, т.е. чуждо лице или апатрид да придобие гражданство по ред, определен
от закона. За чуждите граждани от български произход има облекчен режим. Лицата не
могат да бъдат лишавани от гражданство, но могат да се откажат от него. ЗБГ урежда режима
на придобиване, запазване и загубване на българското гражданство.
I. Придобиване:
Българско гражданство се придобива:
1. По произход: Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият от
родителите е български гражданин, а също и всяко лице, припознато от български гражданин
или чийто произход от български гражданин е установен със съдебно решение. Произходът е
основен принцип за придобиване на българско гражданство, който се допълва с принципа на
месторождението. Българско гражданство по произход се придобива от момента на раждане на
детето, без да е необходимо да се извършват някакви юридически действия от страна на
родителите. Гражданството по произход възниква в резултат на естествената връзка м/у
родители и деца.
2. По месторождение: БГ гражданин по месторождение е всяко лице, родено на територията на
РБ, ако не придобива друго гражданство по произход, т.е. законодателят е направил всичко
възможно, за да не остане лицето без гражданство. Съществуват 3 хипотези:
а) дете на родители - чужденци, ако не придобива друго гражданство по произход;
б) дете, родено на територията на РБ от родители – ако единият родител е чужд гражданин, а
др. е неизвестен, без гражданство или с неустановено гражданство, но и в този случай трябва
законодателството на държавата на родителя – чужд гражданин да не предоставя гражданство
на детето;
в) дете, намерено на територията на РБ, чийто родители са неизвестни.
По рождение – родово понятие за т.1. и т. 2! T.1 и т. 2 – равнопоставени в международното
право.
3. По натурализация – има обективни и субективни условия: да е живял извесдтно време тук и
тн и да има желание да придобие българско гражданство. Това гражданство се придобива с
влизане в сила на държавния А, с който е дадено. Това е способ за придобиване на гражданство
на определена държава от чужди граждани или лица без гражданство. Натурализацията е
24
т
възможна само при наличието на определени условия, на които трябва да отговаря лицето и
съвпадането на неговото желание със съгласието на държава да му предостави
гражданство. Лицето може да отговаря на условията и да иска да получи гражданство, но
държавата не е задължена да удовлетвори неговото желание. Тя запазва правото си суверенно
да прецени как да реши въпроса. Има 2 режима на натурализация – общ и специален:
По общ ред чужденец може да придобие българско гражданство, ако има местожителство или
постоянно местопребиваване в РБ и пребивава на територията на страната най-малко 5 год., към
момента на подаване на молбата за придобиване на гражданство (чл. 12, ал. 2). Гражданство по
натурализация могат да придобиват само чужденци и лица без гражданство. ЗБГ изисква 6
условия към датата на подаване на молбата за натурализация за да придобие българско
гражданство по общия режим лице което не е български гражданин:
1) е пълнолетно;
2) преди не по-малко от 5 години е получило разрешение за постоянно пребиваване в
Република България;
3) не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу
него няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е
реабилитирано;
4) има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България;
5) владее български език, което се установява по ред, определен с наредба на МОМН, и
6) е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към
момента на придобиване на българско гражданство.
НБ! Освобождаване от българско гражданство НЕ СЕ ИЗИСКВА: ал. 2 на чл. 12 – за лица,
съпрузи на български граждани, за граждани на ДЧ на ЕС или ЕИП или на Швейцария и за
граждани на Д, скоито РБ има сключен договор, с който се установява взаимност.
Специален облекчен режим (привилегирована натурализция) за натурализация изисква
лицето да е пребивавало постоянно на законно основание 3 год. на територията на страната към
деня на подаване на молбата и да отговаря на останалите условия от общия режим.
Облекченият режим се прилага и по отношение на лице, което отговаря на общите условия и
има не по-малко от 3 г. постоянно пребиваване в РБ на законно основание към датата на
подаване на молбата за натурализация. По-облекчен режим може да има и за лице което е
пребивавало по – малко от 5 г. в страната, няма доходи или занятие, но е от български произход
или е осиновено от български гражданин. Облекчения режим се прилага и за лица със статут на
бежанци, както и за лица, за които РБ има интерес да натурализира и лица с особени заслуги.
Става с указ. Натурализация се отказва само ако има сериозно основание да се счита,че
молителят представлява заплаха за обществения ред, морала, общественото здраве или за
националната сигурност.
4. По право – лица до 14 г., когато само единият от родители им е българин, ако те нямат друго
гражданство, могат да придобият бггражднство, дори да не отговарят на условията, ако и
двамата родители дадат псимени съгласия, или преживелия. Децата от 14 до 18 г. – ако те са
поискали това.
25
т
II. Загубване
Разкъсване на връзката на съпринадлежност между физическото илице и Д – това е
родово понятие: Може да стане по 3 начина:
1. Освобождаване от българско гражданство (няма санкционен характер, има
двупосочност на волите): Български гражданин, който постоянно (повече от 9 м. за всяка
календарна година, освен ако пребиваването е свързано с държавна служба или образование)
живее в чужбина може да поиска освобождаване, ако е придобил чуждо гражданство или има
открита процедура за такова. Освобождаването на родителите води до освобождаване на децата
до 14 г. възраст само ако изрично поискат тяхното освобождаване, а за децата от 14 - 18г. се
иска и съгласието на децата. Когато само единия родител е подал молба за освобождаване тя се
допуска само ако и др. родител даде съгласие за това освен ако не е лишен от родителски права.
Български граждани, които живеят в чужбина и поискат освобождаване се смятат за освободени
от деня на издаване на президентския указ.
2. Отмяната на натурализацията - Натурализацията въз основа на която е придобито БГ
гражданство може да бъде отменена, ако лицето си е послужило с данни или факти, станали
основание за придобиване на БГ гражданство, за които е установено по съдебен ред, че са
неверни или е укрило данни и факти, които ако са били известни, биха били основание за
отказ за придобиване на БГ гражданство или ако лицето не е поддържало инвестициите, които
са станали причина за придобиване на бг гражданство. Отмяната е допустима до 10г. от
придобиването на БГ гражданство. Отмяната не води до отмяна на натурализацията на другия
съпруг или на децата, освен ако те не са получили гражданство на същите неверни данни – това
важи и за лишаването.
3. Лишаване: чл. 25, ал. 3 КРБ: Българските граждани по рождение не могат да се лишават от
гражданство => лишаване може да има само по отношение на натурализирани лица.
Лишаването от гражданство се осъществява едностранно от държавата. Лице, което е
придобило българско гражданство по натурализация, може да бъде лишено от него, ако е
осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление против републиката, при условие, че се
намира в чужбина и не остава без гражданство. Лишаването се счита най - висша правна
санкция.
III. Възстановяване (реинтеграция):
Вторичен способ за придобиване на гражданство. Извършва се, когато едно лице е било
български гражданин, но на някакво основание го е загубило (било лишено от българско
гражданство или се е освободило по собствено желание). В този случай то може да бъде
възстановено с молба на лицето и указ на президента. На български граждани по произход
(те могат само да се откажат), изгубили своето гражданство не може да им бъде отказано
възстановяване. Извършва се при облекчена процедура, дори лицето да не пребивава в момента
на искането постоянно на територията на РБ. Възстановяването може да се извърши, ако лицето
не е осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление в държавата, в която живее
или в РБ или не представлява заплаха за конституционно установения ред и за обществения
ред, морала, общественото здраве или за националната сигурност. Ако лицето е от небългарски
произход за възстановяване, освен че трябва да отговаря на по-горе посочените условия, но и
трябва да е получило разрешение за постоянно пребиваване 3 год. преди искането. Българско
гражданство може да се възстанови, когато се установи, че не е имало основание за неговото
26
т
лишаване или е загубило своето значение. Когато се възстанови гражданството на съпрузите,

децата до 14 г. възраст също се възстановяват, а за над 14 г. ако те са поискали това. Ако
възстановяването се иска само от единия родител децата могат да придобият българско
гражданство по предходните условия само ако др. родител е дал съгласието си освен ако не е
лишен от родителски права.
ПРОИЗВОДСТВО: натурализация, възстановяване, освобождаване.
1. Писмена молба на заинтересованото лице до министъра на правосъдието, който след
разглеждането им от Съвет по гражданство към министерство на правосъдието, прави
предложение до президента за издаване на указ или отказ.
2. Указ на президента. Придобиването и загубване на българско гражданство става с указ на
президента който решава въпроса въз основа на доклад на министъра на правосъдието.
Президентът има право на преценка. Отказът да бъде удовлетворена молбата президентът
оформя с резолюция. Това е от указите, които не се приподписват и не се обнародват.
Чужденци/бежнаци
Режим на чужденците и бежанците – Чужденец е всяко лице, което не е български гражданин.
Чужденец е и лице без граждандство – което не се разглежда като гражданин на нито една
държава в съотвествие с нейното законодателство – апатриди.
Пребиваване на чужденците в България – чл. 23 ЗЧРБ:
краткосрочно/продъжлително/дългосрочно/постоянно
Бежанци – ЗУБ – Всеки бежанец може да поиска предоставяне на закрила в РБ – чл. 27, ал. 2
КРБ.
Убежище се предоставя от президента, когато държавните интереси или особени обстоятелства
налагат това.
Международна закрила – чрез предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут
– предоставя се от председателя на държавна агенция за бежанците при МС.
ВЪПРОС 9: Основни права на човека и гражданина. Механизъм за правна защита на

основните права на човека и гражданина.
ОСНОВНИ ПРАВА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА – социално утвърдени и правно

признати ценности, свързани със съществуването на човешката личност във физически,
духовен и социален аспект. Пораадното тяхното фундаментално значение при
изграждането на гражданското общество, те са закрепени като неотменими публични
субективни права в основния закон на всяка модерна демократична държава. Те имат за
предмет блага, без които човекът и личността не могат да съществуват и/или да
функционират в рамките на гражданското общество.
Права на човека (естествени права – неотдолими от индивида като човешко същество) 
права на гражданина – често се употребяват като синоними, но първите са естествените
права, присъщи на човек без значение от връзката му с определена държава, докато
вторите са показателни за връзката на даден човек с определена държава – пр. правото на
27
т
участие в политическия живот – корени се в теорията на обществения договор  основни

права – основни са, защото са в КРБ, а са в КРБ, защото са основни – обвързват и
задължават държавата – произхождат от двете им основни функции: свобода и
съпричнастност (произхождат от идеята социалната държава).
Човекът е висша социална ценност и затова в конституцията е определено широко място за
регламентиране на основните му лични права и свободи. Конституционно декларираните права
на гражданите имат смисъл само ако са налице обективни предпоставки и гаранции за тяхното
осъществяване. Гаранциите са юридическите механизми, институциите и способите, които
осигуряват осъществяването им. Юридическите гаранции са бариера срещу посегателството
върху правата и свободите. Ефективно действащи в тази насока са ЗАНН, НК и др., т.е.
реализацията и гаранцията им е предоставена на обикновеното законодателство. Процесуалната
защита се осъществява чрез съдебни или административни процедури регламентирани в ГПК,
НПК и ЗАНН. Гарант за правата на гражданите. Основните права са неотменими. чл. 57+ чл. 58
КРБ! Те не могат да бъдат ограничавани със закон като изключение се допуска от чл.57 ал.3
КРБ. При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да
бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на
правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
КРБ регламентира широк каталог от права и свободи на гражданите. Това става под влияние на
множество международни правни актове. Според чл. 5, ал. 4 те имат примат над вътрешното
право на държавите, които са ги ратифицирали. РБ признава юрисдикцията на Евро комисията
по правата на човека и Европейския съд по правата на човека. В КРБ се съдържа и разпоредба,
въз основа на която гражданите могат да потърсят съдебна отговорност от държавата за
понесени вреди в резултат на нарушени техни права и законни интереси.
Основните права не са признати отведнъж, а поетапнно и по тази причина те могат да бъдат
разделени на различни „поколения“
 Лични права и свободи + политически права
 Социално-икономически – правата, които формират образа на социалната държава.
 Колективни права – съвместни действия на индивидите в рамките на гражданското
общество и обществените организации, насочени към достигане и съхраняване на
ценности като мир, достъп до информация и пр.
Основните права могат да се наричат още „конституционно“, защото са прогалсени в основния
закон.
Основните права и свободи на гражданите (Глава 2, Чл. 25 до 61 КРБ) могат да бъдат
класифицирани на базата на различни критерии.
Конкуренция и колизия между субективни права

 Конкуренция – когато за поведението на едно и също лице са приложими няколко
основни права и то може едновременно да се позовава на няколко от тях;
 Колизия – упражняването на основните права едно срещу друго, едното е за сметка на
друго – в случай на аборт релевантни са както личната свободата, така и праовто на
живот.
Основната задача на конституционната практика: да реши как се процедира в случай на
конкуренция и колизиция, като идеята е те да са максимално в синхрон с КРБ, която е
универсален източник на права и не се влия от преходността на обществените отношения.
28
т
Видове права:
Според субекта:
1) Класически – на всички
2) На гражданите – на база правна връзка между едно лице и конкретна държава;
3) На ограничен кръг от носители – пр. само на български граждани;
В определени случаи изрично се признава на ЮЛ да бъдат носители на основни права –
пр. чл. 120 КРБ – правото на обжалване, право на свободно изразяване и мнение. Те обаче
няма как да са носители сами по себе си на публични права, трябва да са частноправни
ЮЛ, тъй като адресат е държававта – не може срещу нея да застане ЮЛ с публични
функции, тъй като няма срещу кой да се насочи претенцията за тяхното изпълнение.
Според предмета:
1. Лични права- защитават телесната и духовната неприкосновеност на личността. Между
тях на 1-во място може да се постави правото на живот. Всеки има право на живот.
Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление. Правото на
защита (чл. 56 КРБ) обвързва всички ДО в пределите на тяхната компетентност да съдействат
на лицето със засегнати права. Чл. 122 се явява гаранция за правото на защита, като прогласява
достъпа до състезателен и публичен процес при равенство на спорещите страни. Никой не може
да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на
насилствена асимилация. Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други
опити без неговото доброволно писмено съгласие.
2. Икономически права – икономиката на РБ се основава на принципа на свободна
стопанска инициатива. Законът създава и гарантира на всички граждани и ЮЛ еднакви правни
условия за стопанска дейност, предотвратява злоупотребата с монополизма и защитава
потребителя. Създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и
ЮЛ за постигане на стопански и социален напредък.
3. Политически права- създават правна възможност на гражданите да участват в
политическия живот и в осъществяването на държавната власт или в дейността на държавните
органи. Тези права се реализират чрез правоотношенията между гражданите и политическите
институции. Видове политически права: избирателно право; свобода на словото; право на
събрания и манифестации; право на свободно държание;
4. Социални права – създават възможност на гражданите да участват в разпределението и
ползването на благата, създадени от самите тях. Между тях са правото на труд, на почивка, на
обществено осигуряване и социално подпомагане, на достъпна медицинска помощ, на здравно
осигуряване.
5. Права в сферата на културата и образованието - държавата полага специални грижи
за образованието на населението и за културата. Всеки има право на образование. Училищното
обучение до 16-годишна възраст е задължително. Основното и средното образование в
държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия
образованието във висшите държавни училища е безплатно. Всеки има право да се ползва от
националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в
съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.
Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от
закона. Изобретателските, авторските и сродните им права се закрилят от закона.
6. Право на сдружаване - за задоволяване и защита интересите на гражданите.
Гражданите могат свободно да се сдружават. Забраняват се организации, чиято дейност е
насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към
разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на
правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или
29
т
военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. Законът определя
организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и
взаимоотношенията им с държавата. С политическа цел – може само ПП.
7. Право на стачка – правно средство за защита на колективни икономически и социални
интереси – може да се ограничи само със закон и в изключителни случаи, когато
преустановяването на работа създава очевидна и непосредствена опасност за живота,
сигурността и здравето на населенеието. Ограничения на правото на стачка има и за някои
държавни служители, които изпълняват определени държавни функции.
8. Демократични свободи - Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна
намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство
и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган
на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в
предвидените от закона случаи. Жилището е неприкосновено. Свободата и тайната на
кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. Всеки има право свободно да
избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска
нейните предели. Всеки български гражданин има право да се завръща в страната. Свободата на
съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични
възгледи са ненакърними. Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез
слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Всеки има право да
търси, получава и разпространява информация.
Aко липсва правна регламентация – субсидиарно се прилага чл. 4, ал. 2 КРБ.
IV. Механизъм за правна защита на основните права на човека и гражданина.

Основните права и свободи на гражданите са юридически гарантирани. Самият факт, че са
конституционно прогласени, е гаранция за тяхната неотменимост и ненакърнимост.
Конституционно декларираните права на гражданите имат смисъл, само ако са налице
обективни предпоставки и гаранции за тяхното осъществяване.
Гаранциите са юридически механизми, институциите и способите, които осигуряват
осъществяването на основните права и свободи на гражданите, т.е. създаването на
ефектвино десйтващи юридически процедури за защита и възстановяване на нарушените
права и санкциониране на нарушителите.
Важна роля при гарантирането е непосредственото действие на КРБ (чл. 5, ал.2 КРБ), контролът
за конституционосъобразност от КС. Правото на петиции и жалби – чл. 45 + чл. 56 КРБ.
Важна роля в правната защита играе законодателството и нормения контрол!!!!!
Необходими са благоприятни икономически и политически условия и юридически механизми,
гарантиращи осъществяване на основните права и свободи на гражданите. Материалните
условия на живот са предпоставка, в съответствие с които се предоставят, а след това се
реализират правата. Характерът на политическата система на обществото обуславя каталога и
съдържанието на пол. и личните права и свободи.Икономическата и политическата система са
определящ фактор за правата на гражданите. Те са обективна предпоставка, която детерминира
реалното положение на гражданина. Гаранции за правата и свободите се съдържат в закона и в
реалните обществени условия за спазване на закона. Гаранции са юридическите механизми,
институциите и способите, които осигуряват осъществяването им. Гаранция е и създаване на
ефективни действащи юридически процедури за защита и възстановяване на нарушени права и
30
т
санкциониране на нарушителите. НК определя съставите, които представляват престъпления

срещу правата на гражданите и предвижда съответните санкции за техните извършители.
Нарушенията на правата, които не са квалифицирани като престъпления, а са административни
нарушения, се наказват по реда, определен в ЗАНН.
Процесуалноправната защита на правата на гражданите се осъществява чрез съдебни или
административноправни процедури. Съдебните са регламентирани в НПК и ГПК , а
административната защита - в АПК и ЗАНН.
Процесуалните гаранции – законен съдия (не се допускат извънредни съдилища), равен достъп
до съд, състезателен процес;
Гарант за правата на гражданите е Държавата. Тя е длъжна да създаде условия за
осъществяването им. Особено важна е ролята на правозащитните органи. КРБ (чл.117,
ал.1) постановява “Съдебната власт защитава правата и законните интереси на
гражданите, ЮЛ и държавата”. Освен от българските правозащитни органи,
гражданинът може да потърси защита на своите права и от международни правозащитни
институции. България признава юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека.
В КРБ се съдържа разпоредба, въз основа на която гражданите могат да потърсят съдебна
отговорност от държвата за понесени вреди в резултат на нарушени права и законни интереси –
чл. 7 Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица - Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.
Показател за степента на развитие и утвърждаване на правовата държава е доколко са
създадени ефективно действащи защитни юридически механизми, гарантиращи правата на
гражданите. Изискването да се изпълняват конституционните задължения от всеки също е
гаранция за правата и свободите на други граждани. Ако гаранциите са неефективни, това
затвърждава чувството за несигурност срещу посегателства и за безнаказаност на
извършителите.
Обмудсман – застъпва се за правата и свободите на гражданите с предвидени в закона средства,
когато те са накърнени с действие или бездействие от страна на държавни или общински органи
и техни администраьии или.... чл. 2, ал. 2 ЗО.
ЕСПЧ – гарант за правата на гражданите, когато те не са получили нужната защита от
националните институции. Създаден с ЕКПЧ, той е постоянно действаща правораздавателна
институция със седалище Страсбург към Съвета на Европа. Съдът може да разгледа даден
случай само ако са изчерпани всички вътрешноправни средства за защита. Срокът за жалба е 6-
месечен след постановяване на окончателното решение на националната инстанция.
Субекти на особена закрила: старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от
собственото си имущество, както и лицата с физически и психически увреждания. Държавата
има задача да полага грижи, за да им осигури човешки условия на живот, чрез създаване
на специализирани социални заведения. Децата, останали без грижа на близките си, се
намират под особена закрила на държавата и обществото. Създадените от държавата заведения
за отглеждане на тези деца, не получават достатъчно средства, за да могат да осигурят
нормални условия за живота, развитието и възпитанието на тези деца.
31
т
С особена закрила се ползва жената – майка, на която се осигурява платен отпуск преди и след
раждане, безплатна акушерска помощ (само в публичните здравни заведения), облекчаване на
труда и др. благоприятни условия.
ДЕС и ДФЕС!
ВЪПРОС 10: Основни политически права на гражданите. Условия и ред за реализация.

Гаранции.
Политически права – създават правна възможност на гражданите да участват в политическия
живот и в осъществяването на държавната власт или в дейността на държавните органи. Една
част от политическите права са формулирани в съответствие с Пакта за граждански и
политически права. Политическата свобода е основна ценност – това е възможността на
гражданина по вътрешна убеденост и свободно да определи своето поведение в политическия
живот и отношението си към политическите институции (в осъществяване на публичната
власт). Тези права се реализират чрез правоотношенията между гражданите и политическите
институции. Видове политически права:
а/ избирателно право - дава възможност за участие във формирането на държавните и други
изборни органи. Чрез него гражданите навършили 18 години упълномощават определени лица
да осъществяват държавна власт от тяхно име и в техен интерес .
Пасивно избирателно право – правото на гражданите да бъдат избирани за
представители в политическите институции;
Активно избирателно право – правото на гражданите да избират свои представители в
политическите институции;
б/ право на мнение – свободно да формира отношението си към политическите институции;
в/ свобода на словото - КРБ постановява свобода на печата и други средства за масова
информация – предполага утвърдено вътрешно чувство у гражданите за свобода на мисълта,
убежденията и мненията. Свободатата на печата е форма на осъщесттвяване свободата на
словото и правото на мнение;
г/ право на събрания и манифестации;
д/ право на свободно държание - свързано е с принципа на политическия плурализъм.
Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенната териториална цялост
на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или
религиозна вражда, както и организациите свързващи военизирани структури или стремящи се
да постигнат целите си чрез насилие;
В тесен смисъл политическите права са активното и пасивно избирателно право.
І. ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО
То се приема, от една страна като субеткивно право, а от друга – като публична функция:
Дава възможност за участие във формирането на представителните и други избираеми органи.
Ограничения – лишават се поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване
от свобода. Активно и пасивно избирателно право. Включва не само правомощията на
активното и пасивно ИП, но и възможността да се участва в подготовката и провеждането
на изборите. Правото на участие в допитване до народа се включва в политическата права в по-
32
т
ширък смисъл – чл. 42 (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените

под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират
държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
(2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.
(3) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския
съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.
Изискванията за активно избирателно право са:
 навършени 18 години;
 непоставяне под запрещение;
 неизтърпяване на наказание лишаване от свобода.
За избор на общински съветник или кмет се изисква лицето да е регистрирано в общината.
За пасивното избирателно право /да можеш да бъдеш избиран/ се изисква:
- за кандидат за общински съветник - навършени 18 години;
- за кандидат за народен представител - 21 години;
- за президент и вицепрезидент - 40 години
- да няма и друго гражданство освен българско;
- за президент - кандидат може да бъде само лице с българска гражданство по рождение, живял
през последните пет години в страната.
Избирателни системи - биват :
- Пропорционални избирателни системи - прилагат се в многомандатни избирателни райони.
Мандатите се разпределят между партиите, пропорционално на получените действителни
гласове.
- Мажоритарни - в едномандатни избирателни райони като всеки район избира по един
депутат. Избран е този, който е получил обикновено мнозинство от действителните гласове.
Ако няма избран се провежда втори тур в който участват първите двама или трима кандидати
получили най - много гласове.
- Смесена -
ІІ. СВОБОДА НА ПЕЧАТА И ДРУГИТЕ СРЕДСТВА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

Това е форма за осъществяване свободата на словото и да се изразява мнение по въпроси от
обществено-политическия живот; свобода на убеждение. Това е фундаментален принцип на
всяко демократично общество (свобода на кандидат за народен представител, партии и
коалиции на достъп до средствата за масова информация).
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на
цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се
допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави
33
т
или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за

извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва
конфискация, спирането преустановява действието си.
Свободата на словото предполага утвърдено вътрешно чувство у гражданина за свобода на
мисълта, убежденията и мненията. Свободата на словото е фундаментален принцип, в/у който
се основава съществуването и развитието на всяко демократично общество. Правните субекти
са равнопоставени при упражняване на свободата на словото чрез средствата за масово
осведомяване и печата.
Извод - цензурата е забранена. Свободата на печата и електронните медии не е абсолютна. Тя
може да бъде ограничавана в случаите и по начин, определен в Конституцията. Все пак има
някои ограничения - печатните издания подлежат на спиране и конфискация, когато се
нарушават добрите нрави, съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно
установения ред, за престъпления, за насилие над хората. Спиране: със съдебен акт се
прекратява издаването на един печатен продукт. Конфискация: с решение на съдебната власт
се отнемат един или повече броеве от един печатен продукт, без той да се спира. Спирането
предполага конфискация. Ако тя не последва до 24 ч., спирането се отменя.
ІІІ. ПРАВО НА МИТИНГИ И СЪБРАНИЯ

Частен случай на свободата на мисълта и изразяването! Функция от демокрацията – тъй като
гражданите могат да изразяват и мнение, което е в разрез с това на управляващите.
Класическо отбранитлно основно право с/у определени действия на Д – част от правата на
управлението. Гражданите могат да се събират мирно и без оръжие на събрания и
манифестации - това са форми на колективно и демонстративно изразяване на
отношенията на гражданите към политически, икономически, културни и др. въпроси.
Уредени са в Закона за събрания, митинги и манифестации.
КРБ Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и
манифестации.
(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.
(3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.Правото на митинги и събрания е форма
на колективно изразяване на мнение.
Не е неограничимо:
а) не могат да се провеждат в зоната около НС и в близост до военни обекти.
б) уведомителен режим за провеждане на мероприятия на открито - най - малко 48 ч. преди
провеждането писмено се уведомява Общинския съвет или кмета за времето, мястото и целите
на събитието. За събрания на закрито уведомяване не е необходимо. Организаторите,
Общинският съвет и кметовете са длъжни да приемат мерки за осигуряване на реда и
сигурността.
Общинският съвет и кметовете могат да забранят събирането ако:
- са насочени към насилствена промяна на конституционно установения ред;
- срещу териториалната цялост на страната;
34
т
- застрашават обществения ред;

- насочени са срещу правата и свободите на други лица;
- при обявена епидемична обстановка кметът може да прекрати събирането.
Защитата на правото е законово гарантирана.
ІV. СВОБОДА НА СДРУЖАВАНЕ

Регламентираното в К правото на гражданите свободно и доброволно да се сдружават е основно
право на личността. То “съчетава либералната идея за свободата на индивида с
колективистичната идея за обединяване усилията на повече хора за постигане на определени
цели”. По смисъла на К сдруженията на гражданите са разнородни по х-р и цел обществени
(недържавни) формирования. Два вида сдружения:
а) организации за постигане на стопански цели;
б) организации с идеална цел - според предмета на дейност да се подразделят на политически
партии, синдикални формации и с друга идеална цел.
Сдруженията на гражданите се регистрират в съда и на това основание придобиват качеството
на ЮЛ. Сдруженията на гражданите с идеална цел се регистрират по реда на ЗЮЛНЦ, З за
политическите партии, КТ и др.
Сдруженията на граждани със стоп. цел – ЗКооп и ЗЖСК.
Държавата и многопартийната система са гарант за политическата свобода на гражданите, но
въпреки това политическите процеси в обществото не трябва да се идеализират.
Партия – сдружение от хора, което се състава с други такива сдружения за спечелване на
избирателски гласове и за достъп до държавна власт. Политическите партии се възприемат като
част от политически активния народ, формирани въз основа на свободната воля за членуване,
стремящу се към постигане на политически цели. Правото на сдружаване като основано право
на хората – само ФЛ.
Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета,
териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова,
национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на
гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се
стремят да постигнат целите си чрез насилие.
(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното
прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.
Правото на сдружаване е универсално - образуване на политически партии, синдикални
организации, кооперации, организации с нестопанска цел. Ограничено: не се допускат
организации, чиято дейност е насочена срещу:
а) суверенитета, териториалната цялост, единството на нацията;
б) към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда;
в) нарушава правата и свободите на гражданите;
г) стремят се да постигнат целите си чрез насилие.
35
т
Най-благоприятни политически предпоставки за защита на тези права - политически

плурализъм и политическата свобода.
ВЪПРОС 11: Избирателна система и избирателно право. Организация и провеждане на

изборите в Република България.
Конституционен принцип на народния суверенитет е, че източник на властта е народа.

Изборите са акт на делегиране на властта от народа върху отделни субекти. Следователно
избирателната система е инструмент за формиране на представителните и други изборни
органи. Техника за излъчване на избран измежду много или поне двама кнадидата, като
общата цел е да се установи волята на избирателите.
ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО
І. Избирателното право като обективно право: институтът на избирателното право регулира
обществените отношения, възникващи при подготовката и провеждането на избори за
конституиране от избирателния корпус на предвидените в законодателството органи. Включва
норми на КРБ - чл. 10, чл. 42, ал. 1; чл. 65, ал. 1; чл. 93 и др., избирателните закони - имат
противоречиво съдържание и редица подзаконови актове - актовете на ЦИК, Инструкция за
изчисляване на резултатите.
ІІ. Избирателното право като субективно право: основно субективно политическо право,
което се основава на два основополагащи конституционни принципа – на суверенитет и на
политически плурализъм. То е в неразривна връзка с гражданите. Бива два вида: активно и
пасивно избирателно право. Съществуват юридически условия, освен гражданството, за
придобиване на активно и пасивно избирателно право. Избирателното право включва и правата
на гражданите да участват в подготовката и провеждането на изборите. Следователно
избирателното право като субективно право има комплексен характер. Чл. 167 НК - гаранция за
избирателното право. Избирателното право – двойна природа – като субективно право и като
публична функция (от което се извежда и задължителността му) – сборът на избирателите –
като О на публичната власт, сборно тяло, осъществяващо публично-правна функция – действа в
полза на обществеността, а не в ползва на личния си интерес, каква е същността на
субективните права.
Принципи на избирателното право: определят характера на субективното избирателно право и
на изборните органи. Това са принципите на общо, равно, пряко избирателно право и с тайно
гласуване. Чрез избирателното право гражданите участват както в представителното
управление – чрез избиране на определени държавни органи, така и в непосредственото
реализиране на държавна власт – чрез различните форми на пряка демокрация.
Избирателното право е уредено в КРБ, а условията и редът за релизирането му са в ИК.
1. Всебщо избирателно право: Юридически конституира избирателния корпус, определя
границите му - чл. 42 КРБ, т.е. цялото пълнолетно население на страната. Извън избирателния
корпус остават лицата, поставени под запрещение и лишените от свобода с присъда. Принципът
пряко произтича от народния суверенитет. Стои в основата на всяка демократична система.
Всеобщността се гарантира от нормите на избирателното право, които регламентират условията
за придобиване на активно и пасивно избирателно право. Служебно включване в избирателните
36
т
списъци - възможност за поправка на грешки в тях. Всеобщността се гарантира и от липсата на

цензове и реакция спрямо цензовото право.
2. Равно избирателно право: конкретно проявление на принципа на равенство на гражданите.
Намира се в тясна връзка с общото избирателно право. Избирателното равноправие е
избирателен институт, т.е. съвкупност от правни норми, които гарантират равни възможности
на лицата да участват в изборите (чл. 6 и чл. 10). Съдържанието на равноправието е
многопластово. Всички избиратели упражняват избирателно право на равни основания:
български граждани, отговарящи на условията, предвидени в КРБ. Всеки има право на един
глас, като всеки глас е равен на другите. Равноправието се разпростира и върху пасивното
избирателно право, т.е. всеки може да се кандидатира, ако отговаря на условията в КРБ и
законите. На гражданите се предоставят равни възможности за участие в изборите.
3. Пряко избирателно право: вотът се осъществява пряко от избирателите. Съществуват
непреки избори: вотът се осъществява от специално подбрани за целта лица. Има две
разновидности - множествени и косвени. Косвени - избирателите гласуват за комисия, която
след като бъде избрана, избира съответния орган и прекратява своето съществуване.
Многостепенни са изборите, когато по-долустоящ орган избира делегати за по-горестоящ.
Прякото избирателно право у нас е и лично - гаранция за автентичната воля на
избирателите.
4. Тайно гласуване: гласуването не подлежи на контрол и се запазва анонимността на
волеизявлението. Тайното гласуване се явява предпоставка избирателите свободно да изразяват
своята воля. В избирателните закони се регламентират организационно-техническите средства
за осигуряване на тайната на гласуването. Според НК нарушаването на тайната е наказуемо (чл.
169).
5. Задължително – чл. 3, ал. 1, изр. 2 – граждански дълг. Въпреки това според КРБ
гласуването е израз и изява на свободната воля и свободен избор на поведение. Несъвместимо е
с принудата. КРБ постановява, че избирателното право е неотменимо, което изключва
възможността то да бъде обвързано с някакви задължения или препятствия от процедурно
естество, които да затрудняват или осуетяват неговото упражняване. КС обяви за
противуоконституционна санкцията за неупражняване на избирателно право
В един изборен ден едно лице не може да участва в повече от едно качества – кандидат,
наблюдател, застъпник – чл. 3, ал. 3 ИК.
ПРЕДПОСТАВКИ:
1. Гражданство – българско/гражданство от ДЧ на ЕС – за избори на членове на
европейския парламент;
2. Възраст – 18+ за активно избирателно право, за пасивно избирателно право:
a. НС и ВНС – 21 г.
b. Президент и вице – 40 години;
c. Общински съветници и кметове – 18 г.
d. Членове на ЕП – 21 г.
3. Дееспособност
37
т
ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА
Избирателните закони и КРБ не регламентират всички отношения по конституиране на
политическото представителство. Избирателната система включва обособени, относително
автономни елементи, свързани помежду си, които си взаимодействат, при което се обособяват в
качествена даденост със своя характеристика. Избирателната система е съвкупност от
обществени отношения, регулирани от норми на избирателното право, които възникват в
процеса на конституиране на представителни и други избирателни органи на основата на
определени принципи – начинът, по който се разпределят избирателните гласове между
кандидате – различно третираните на избирателския вот при двете различни системи.
Отношенията се регулират от юридически и неюридически правни норми. Избирателната
система е по-широко понятие от избирателното право. Основната определя ахрактеристика на
дадена избирателна система е начинът, по който чрез волята на избирателния корпус се достига
до разпределяне на паарламентарните мандати между участващите в изборите. Обединява две
разнородни дадености: система на обществени отношения и система на правни норми.
Съществуват две избирателни системи:
A. ПРОПОРЦИОНАЛНА: прилага се в многомандатни избирателни райони. Мандатите се
разпределят между партиите и коалициите пропорционално, съобразно получените
действителни гласове. Тази система служи само за избиране на колективни органи и е
неприложима при едноличните – за НС, общински съветници, ЕП.
Б. МАЖОРИТАРНА: Съществува мажоритарна система на абсолютно и относително
мнозинство (при балотажа). Прилага се в едномандатни избирателни райони. При абсолютната
мажоритарна система - кандидатът, получил повече от 1/2 от действителните гласове.
Относителна мажоритарна система - най-много действителни гласове.
В. Възможно е съчетаването на мажоритарната и пропорционалната избирателни системи, т.е.
смесена избирателна система - по двете системи се избират равен брой депутати. Изисква
създаването на едномандатни и многомандатни избирателни райони – избори за ВНС през 90-та
г.
Организация и провеждане на избори

ИЗБОРИ - политически акт на конституиране на изборните органи. Средство за упражняване
на политически контрол върху дейността им.
Провеждат се в неделен ден, всички книжа се приемат от ЦИК и се обнародват рахзодите – за
сметка на държавен бюджет/местни – от общинския бюджет, а една от формите на пряка
демокрация – ГИ – от ФЛ и ЮЛ.
Сложен и многостранен процес с активното участие на гражданите. В процеса на подготовката
и провеждането им се реализират избирателните правоотношения, които образуват
избирателната система.
1. Образуването на изборите е система от действия, осъществявани в строга последователност,
извършвани от правни субекти, които имат за цел конституирането на държавен орган.
Непосредствената организация на изборите се осъществява на основата на процесуалните
норми на избирателното право, тъй като всеки елемент от избирателната система е
предпоставка за осъществяването на следващия.
38
т
2. Насрочване на изборите: началният момент на подготовката, юридическа предпоставка.

ЗИНП - извършва се от президента; за президент и вицепрезидент от НС (чл. 84, ал. 4 КРБ).
Изборите за народни представители се извършват не по-късно от 2 м. след прекратяване на
пълномощията на НС. Възможни са предсрочни избори при парламентарна криза президентът
разпуска НС, назначава служебен кабинет и насрочва избори за НС (чл. 99, ал. 5). КРБ не
предвижда друго основание, но при парламентарна криза винаги има предсрочни избори.
Възможно е да не се насрочат избори при изтичането на 4 год. мандат на НС - война и
извънредно положение - след отпадането им (чл. 64, ал. 2 КРБ). ИЗБОРИ СЕ НАСРОЧВАТ
ПРИ ИЗТИЧАНЕ НА КОНСТИТУЦИОННО ПРЕДВИДЕНИЯ МАНДАТ, ПРИ
ПРЕДСРОЧНОТО МУ ПРЕКРАТЯВАНЕ, ПРИ НЕОБХОДИМОСТ ОТ ВТОРИ ТУР ИЛИ
ЧАСТИЧЕН ИЗБОР.
3. Освобождаване мястото на кмет - насрочват се частични избори в срок от 1 м. Такива не се
насрочват, ако постът се освободи 6 м. преди изтичане на мандата му.
4. Президент и вицепрезидент - НС назначава избори. До провеждането им функциите на
президента се изпълняват от председателя на НС.
ИЗБИРАТЕЛНИ СПИСЪЦИ: удостоверяват избирателната дееспособност на гражданите,

материализират активно избирателно право. Вписването е абсолютна предпоставка за
упражняване на избирателното право. Вписването е служебно (чл. 42, ал. 1 КРБ). Всеки
избирател се вписва само в един избирателен списък по местоживеене, т.е. избягва се
възможността да се гласува повече от веднъж. Въведе се възможност да се гласува освен по
постоянен и по настоящ адрес, което доведе до значителни трудности при провеждането на
последните парламентарни избори. Съставят се от общинските съвети и кметове.
Избирателните списъци се изготвят за всяка секция поотделно. Военнослужещите се вписват в
най - близката до поделението секция. В избирателните списъци се вписват данни, които
удостоверяват наличието на избирателно право: имена, дата и място на раждане, ЕГН, адрес и
др. лични данни.
Всеки избирател може да поиска отстраняване на непълноти и грешки в избирателния списък,
допуснати спрямо него, с писмено заявление до кмета на общината, района, кметството или
кметския наместник. Гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, който е
вписан в избирателен списък, може да бъде заличен по негово писмено заявление до кмета на
общината, района, кметството или кметския наместник.
(2) Заявленията се приемат от съответната администрация не по-късно от 7 дни преди изборния
ден.
(3) Кметът или кметският наместник разглежда заявлението в срок до два дни и се произнася по
него с мотивирано решение, което обявява незабавно на публично място.
(4) Решението по ал. 3 може да се обжалва пред съответния административен съд в срок до
два дни от обявяването му. Съдът разглежда жалбата и се произнася с решение в срок до два
дни от получаването и в открито заседание с призоваване на жалбоподателя и кмета. Решението
на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.
39
т
ОБРАЗУВАНЕ НА ИЗБИРАТЕЛНИТЕ РАЙОНИ И СЕКЦИИ: териториален принцип на

организация на изборите. Народните представители, общинските съветници и кметове се
избират от избирателни райони, гласоподаването се извършва в избирателни секции.
Избирателните райони и секции са временни териториални образувания за провеждане на
избори. Могат да са едномандатни или многомандатни. Едномандатни - избира се един народен
представител при мажоритарната система. Многомандатни - пропорционална система.
Образуват се въз основа на броя на избирателите – единна норма на представителство.
Образуват се не по - късно от 50 дни преди изборния ден, за да се даде възможност за
извършването на други действия по подготовката.
Избирателните райони се делят на избирателни секции. В тях се провежда гласоподаването,
преброяването и отчитането на резултатите. На 1000 жители 1 секция. При остатък повече от
500 се прави отделна секция, обратно - избирателите се разпределят между другите секции.
Секции могат да се създават в болници, родилни домове, санаториуми и т.н, когато има повече
от 30 избирателя; на плавателни съдове с повече от 20 избирателя. Образуват се най - късно 40
дни преди изборния ден.
ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ: съществена роля при провеждане на изборите. Това са

обществени органи, които включват представители на партиите, коалициите и др.
обществени организации. ЦИК са назначава от президента, а съставът на всички други
комисии се определя от по - горестоящите. Съществуват освен ЦИК, районни, общински и
секционни комисии.
1. ЦИК се създава за всички видове избори – НАЗНАЧАВА СЕ С УКАЗ НА ПРЕЗИДЕНТА НА
РБ. НЕЗАВИСИМ ДЪРЖАВЕН ОРГАН! Юридическо лице, състоящо се от 15 члена, които
се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции – ал. 46, ал. 3 ИК. Петгодишен
мандат. Осъществява методическо ръководство на подготовката и провеждането на изборите.
Приема методически указания, които конкретизират правните норми. Основното й
предназначение е да контролира изпълнението на избирателните закони. Регистрира партиите,
коалициите и организации, участващи в избора. Утвърждава съставите на другите комисии.
Пред нея се обжалват актовете на РИК. Нейните актове се обжалват пред ВАС.
2. РИК(Районна избирателна комисия): за избор на НС, президент и вицепрезидент.
Назначават се от ЦИК. Осъществяват своята дейност в пределите на многомандатните
избирателни райони. Контролират дейността на СИК. Регистрират кандидатските листи в своя
район и застъпниците им. Обобщават резултатите от района и изпраща протокола в ЦИК.
3. ОИК(Общинска избирателна комисия): формира се от ЦИК по предложение на
общинските органи на изпълнителната власт. Организират подготовката на избора за
общински съветници и кметове. Контролират дейността на СИК. Контролират създаването на
СИК, изготвянето на избирателните списъци. Регистрират кандидатската листа за избора на
общински съветници и кандидатите за кметове и техните застъпници. Обявяват резултата от
изборите. Решенията могат да се обжалват пред РС, чието решение е окончателно.
4. СИК(Секционна избирателна комисия): организират гласуването. Грижат се за
законосъобразното протичане на гласуването. Съставят протоколи с резултатите от
гласуването. Заседания се провеждат при наличието на обикновен кворум, а решенията се
40
т
вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3. Трудът на членовете на избирателните комисии се

заплаща, те са длъжностни лица по смисъла на КТ. Първи крачки към създаването на
специализирана изборна администрация.
5. СИК извън страната – при избори за НС, за членове на ЕП от РБ и за президент и
вицепрезидент на РБ ЦИК назначава СИК извън страната.
Наблюдатели
Застъпници
Представители
ИЗДИГАНЕ И РЕГИСТРАЦИЯ НА КАНДИДАТИ: могат да се издигат неограничен брой
кандидати. Субекти на правото да се издигат кандидати са различните политически партии,
коалиции, обществени организации, граждани, които трябва да се регистрират в СГС и в ЦИК.
Това ги конституира и легитимира като субекти на избирателния процес (правото да издигат
кандидати и други действия по подготовката и провеждането на изборите). Регистрирането се
извършва най - късно 30 дни преди изборите, заявява се и цвета на бюлетината (бял за
независимите кандидати). Отказът на ЦИК за регистрация се обжалва пред ВАС (окончателно).
Избирателите чрез свой инициативен комитет (5 - 7 лица), който се регистрира в РИК,
могат да издигат независими кандидати за народни представители. За президент и
вицепрезидент регистрацията е пред ЦИК. За съветници и кметове - ОИК.
В многомандатните избирателни райони могат да се издигат неограничен брой кандидати. От
всеки избирателен район се избира различен брой народни представители, тъй като районите са
с различен брой население. Кандидатските листи се изготвят от политическите партии,
коалициите; определят поредността на кандидатите. Листите са твърди, т.е. поредността и броя
на кандидатите не може да се измени. Кандидат може да се регистрира най - много в две
изборни листи на една пария или коалиция. Могат да се включат повече кандидати от
мандатите в избирателния район. Регистрацията на кандидатските листи се извършва в РИК не
по - късно от 30 дни преди избора. Регистрираните кандидати се ползват с имунитет освен при
заварено тежко престъпление.
КАМПАНИЯ: Свобода на агитацията. Избирателните закони дават рамките, реда за
провеждане. Кандидатите правят достояние своите предизборни програми чрез различни
средства. Редът и начинът за ползване на средствата за масово осведомяване се определя с
решение на НС. Забранява се на държавните органи и синдикати да извършват агитация.
Печатни материали се разпространяват по места и по начин, определен от закон. Агитация 24 ч.
преди избора е забранена. Президентската кампания се подпомага финансово от държавата.
Възможно е набиране на средства от дарения, граждани, ЮЛ (ЗИВНС). Забранява се
финансиране от чужда държава, ФЛ и ЮЛ за избор на президент и вицепрезидент.
Политическите партии, коалиции и организации, издигнали кандидати за президент и народни
представители след изборите получават допълнителни средства, съобразно получените гласове,
а ако не са получили необходимите гласове, възстановяват сумите на държавата. Не е установен
механизъм за контрол на финансирането. Чл. 129 ИК – депозит.
ГЛАСУВАНЕ: Решаваща фаза. Избирателите реализират своето субективно право.
Гласуването е общо, равно, пряко, тайно, лично. Провежда се в неработен ден между 6 и 19 ч., а
за ВНС - 7 - 18 ч. Откриването на избирателните секции става при наличието на повече от
1/2 на членовете, ако до 1 ч. няма кворум, включват се резервните членове. Проверява се
41
т
наличността и изправността на всички елементи. Могат да присъстват кандидати, застъпници,

журналисти и т.н. При гласуването избирателят удостоверява самоличността си с л.к. или
военна книжка. Въоръжени лица не се допускат в изборното помещение, освен с разрешение на
председателя на комисията за възстановяване на реда. При съществено нарушение на
изборната процедура секционната комисия може да преустанови гласуването до
отстраняване на нарушението.
Отказ на член да подпише протокола не го прави недействителен.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТИ: Заключителната фаза на изборите. След
края на изборния ден секционните комисии пристъпват към преброяване на бюлетините. При
преброяването могат да присъстват застъпници, наблюдатели, журналисти - обществен
контрол. Установява се броя на пликовете в урните с броя на гласувалите. Отделят се
действителните от недействителните бюлетини (намерени без плик; в плика има няколко
различни бюлетини; не отговарят на образеца; механично увредени и зачертани; празни
пликове; прави се специален списък).Протоколи, всеки по три екземпляра. Председателят на
комисията обявява резултата. Екземпляри се пращат на РИК, който обобщава протоколите от
СИК. Протоколите от РИК и копие от протоколите на СИК се изпращат на ЦИК, където се
изчисляват резултатите от страната. В разпределението на мандатите участват само партиите и
коалициите, получили над 4% от действителните гласове. Освен на национално равнище,
мандатите на народните представители се разпределят и по райони. Затова е необходимо
районите да определят избирателните квоти. Независимият кандидат се счита за избран, ако
получи действителни гласове, съответстващи на избирателната квота. Квотата се определя,
когато броя на действителните гласове се разделя на броя на мандатите.
Изборът на президент, вицепрезидент и кметове се извършва по мажоритарната система.
Изборът е действителен, ако са участвали повече от 1/2 от избирателите. За избран се счита
кандидатът, получил повече от 1/2 от действителните гласове. Втори тур - състезават се
двамата, получили най -много гласове от първия тур. За избран се счита получилият повече
гласове.
Втори тур – при избор на президент или вице, когато нито един кандидат не е спечелил поне ½
от гласовете на избирателите. ЧАСТИЧЕН ИЗБОР НА КМЕТ: когато предсрочно бъде
прекратен мандатът му. Изборът се насрочва от ОИК в срок от 1 м. Редът е същия. Изборните
резултати за кметове и общински съветници се обжалват пред ОС. Нарушаването на
разпоредбите на законите се преследва по НК и административно - наказателните разпоредби
на самите закони.
Спорове за законност на изборите: на НС, на вице и президент и на членове на ЕП – пред
КонституционенСъд в 7-дневен срок обявяване резултатите от ЦИК (не се спира
решението на ЦИК), а за местните органи (кмет и общински съвет) решението на ОИК се
обжалва пред сътоветния административен съд.
42
т
ВЪПРОС 12: Парламентаризъм - възникване, същност и принципи. Българският

парламентаризъм.
ВЪПРОС 13: Народното събрание според Конституцията от 1991 г.КОНСТИТУИРАНЕ,

ВЪТРЕШНА ОРГАНИЗАЦИЯ И РЕД НА ДЕЙНОСТ. ПОСТОЯННИ И ВРЕМЕННИ
КОМИСИИ.
1. Понятие - В широк смисъл парламентаризмът е идейно и политическо движение,
насочено към установяване и утвърждаване на централното място на парламента в пол. живот.
В тесен смисъл представлява парламентарна ф-ма на упр. Това е най-общо представително
осъществяване на държавната власт – чиято цел е да осигури жизнена връзка и взаимодействие
между гражданското общество и публичната власт. В исторически план са познати 3 етапа на
развитие на парламентаризма:
 ранен- това е дуалистичен парлам.- същ. 2 осн. пол. центъра- короната и парламента.
Кралят упр. стр. чрез назначени от него министри, к’ се ползват с доверието на парламента.
Отначало парламентът заседава под председателството на краля. По-късно започва да се събира
самост.
 класически- парлам. е монистичен. Осн. пол.решения се вземат в парламента. През този
период разбирането за парлам. е „упр-е чрез дискусия”.
към класическия- с появата на пол.партии изчезват независимите депутати. Реалната власт се
пренася от парламента към правителството,к’ се ф-ра от водачите на мнозинството в
парламента.
 съвременен- правит. се ф-ра на парламентарна основа, конституционализиране на
пр.статус на пол.партии. Те са пост. в условия да служат на общото благо.
Парламентаризмът в класическия си вид се утвърждава в края на 19 в. Парламентаризмът се
характеризира с наличието на специален представителен орган - парламент, който е титуляр на
законодателната власт. Но наличието на П не е достатъчно, за да се определи режимът като
парламентарен. П трябва да стои в основата на публичната власт, да заема приоритетно
положение в нейната организация. Парламентаризмът е режим на управление, при който
парламентът е титуляр на законодателната власт и в същото време упражнява политически
контрол над правителството.
Заложена е идеята за дискусия - идеята е да се отнасят интересите на най-широк кръг от
членове на обществото. Заложен е принципът на опозицията. Парламентарната система се
характеризира с първенствуващото положение на НС в организирането на публичната власт.
Легитимността на държавната власт е свързана с начина на формиране на НС. То е
общодържавен представителен орган – обуславя се от неговия състав, включва
представители на различни социални групи, т.е. изразява интересите на народа и народния
суверенитет. То е орган на законодателната власт - първостепенно значение в системата на
държавните органи. НС е постоянно работещ орган. Характерна за парламентаризма е
публичността в дейността на законодателния орган. Неговите актове имат най-висша
юридическа сила и стоят в основата на правната и обществена система. Важна характеристика
на парламентаризма е контрола на НС върху изпълнителната власт (МС и отделните министри).
НС е автономен орган. Сам определя вътрешната си организация и ред на дейност, т.е.
осъществява самоконтрол върху нея. НС стои в основата на системата на рационализирания
парламентаризъм.
Принципи на парламентаризма:
43
т
Публичност - прозрачност на законодателния процес – обсъждания и вземане на

решения – гаранция за добросъвестно политическо представителство – открити
пленарни заседания и дебати.
Разделение на властите – функционално обособяване на законодателна, изпълнителна и
съдебна власт. Централно място в парламентаризма заема политическото ръководство на
държавата, което се разделя на функция по определяне на политиката, по изпълнението ѝ
и по нейния контрол.
Политическо представителство
Правовата държава
Парламентаризмът се характеризира със следните белези:
- разграничение и разпределение на функциите в системата от органи на изпълнителна
власт и по-конкретно между държавния глава и правителството; държавният глава не е
абсолютен носител на изпълнителната власт.
- политическа отговорност на правителството пред парламента.
Условия за съществуване на парламентарен режим са:
 реална демокрация,
 политически плурализъм,
 изборност на парламентарния състав и др.
България е република с парламентарно управление.
Има и монархически парламентаризъм (Англия, Белгия и др.) - Държавния глава (монарх) има
право на абсолютно вето над приетите закони; той традиционно открива избрания парламент с
“тронно слово”.
Особености на парламентаризма в България.
1) Президентът се избира пряко от избирателите, не от парламента.
2) Президентът не разполага с възможността да разпуска предсрочно НС ( разпускането по
чл.99, ал. 5 се прави не по преценка на президента, а поради предписание на К- когато НС се е
оказало неспособно да образува правителство).
3) Президентът няма законодателна инициатива (освен за ревизия или приемане на К)
Българския парламент се нарича НС. Според Конституцията от 1991 г. съединението на
изпълнителната и законодателната власт е несъвместимо с принципа на разделение на властите
и МС е титуляр на изпълнителната власт. Основна характеристики на НС е, че то е титуляр на
законодателната власт. Освен това то упражнява парламентарен контрол върху правителството.
Чрез своята законодателна дейност НС регламентира устройството и реда на дейност на
изпълнителната и съдебна власт. Според К от 1991 г. НС е постоянно действащ орган. То само
определя времето, през което не заседава.
Парламентаризмът се развива - оформя се т.нар. “рационализиран парламентаризъм”, при
който са налице законоустановени механизми за съхраняване стабилността и властта на
правителството дори в случав, когато не е налице постоянно парламентарно мнозинство.
Насоките са главно 2:
- подобряване дейността на депутатите (у нас глава 10 от Правилника);
- стабилизиране на отношенията м/у парламента и правителството, недопускане случайно
бламиране (например у нас, когато НС отхвърли предложението за вот на недоверие на МС,
ново предложение на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 мес.).
СТРУКТУРА:
Българския парламент е еднокамарен. Съставът на НС включва 240 народни представители,
избрани въз основа на общо правно и пряко избирателно право. Мандатът на НС е 4 години.
Срокът на пълномощията му започва да тече в момента на избора (КС Р. № 5-2001г.), но за да
44
т
започне да действа НС е необходимо то да бъде конституирано и депутатите да положат клетва.

Пълномощията му се прекратяват с изтичането на неговия мандат; когато бъде разпуснато от
президента или след избиране на ВНС. При война срокът на пълномощията се удължава до
отпадане на тези обстоятелства. Следва да се приеме, че НС може да се саморазпусне, въпреки
че не е уредено изрично в Конституцията.
СЪСТАВ И СРОК НА ПЪЛНОМОЩИЯТА: 240 народни представители (чл. 63 КРБ). За
народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго
гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание
лишаване от свобода. Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба,
прекъсват изпълнението й след регистрацията си. Срокът на пълномощията на НС е
законоустановен период, през който то съществува и функционира като държавен орган,
упражнявайки своите правомощия – 4г. Началото на пълномощията на НС не съвпада с
началото на пълномощията на народните представители. Краят на пълномощията е един
и същ – с изтичане на 4г. или при предсрочно прекратяване на мандата на НС
чл. 72 КРБ (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Народното събрание;
2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено
престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;
3. установяване на неизбираемост или несъвместимост;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а в случаите на т. 3 -
от Конституционния съд.).
НС увеличава срока на своите пълномощия, ако те изтичат в условията на война или
извънредно положение. При същите обстоятелства може да се свика наново вече разпуснато НС
от лицата, имащи право на инициатива да свикат НС. Срокът на пълномощията на НС може да
се прекрати предсрочно (чл. 99, ал. 5 Ако не се постигне съгласие за образуване на
правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и
насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното
събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание) Тогава президентът
разпуска парламента, назначава служебно правителство и насрочва избори за ново НС. Не може
да направи това 3 м. преди изтичане на мандата му. Може и в случай, че повече от ½ от
НПредставители трайно го напуснат.
ВНС е носител на учредителната власт. Състои се от 400 народни представители, 200 по
мажоритарната и 200 по пропорционалната система. Във ВНС има по-широка представителна
власт, отколкото ОНС - на него е предоставено правото да приема конституцията. чл. 158 дава
изчерпателно компетенциите на ВНС Великото народно събрание:
1. приема нова Конституция;
2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира
международни договори, предвиждащи такива изменения;
45
т
3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно

управление;
4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията;
5. решава въпросите за изменение и допълнение на глава девета от Конституцията.
Право на инициатива за приемане, изменение и допълнение на конституцията от ВНС имат най-
малко 1/2 от всички народни представители и президента. Проектите се разглеждат от НС 2 - 5
м. след внасянето им. НС решава да се проведат избори за ВНС с квалифицирано мнозинство от
2/3 от народните представители. Избори за ВНС се насрочват от президента.
ВНС приема решения по внесените проекти с мнозинство 2/3 от всички народни представители
на три гласувания. Правомощията на ВНС се прекратяват след като се произнесе по въпросите,
за които е избрано.
Актовете на ВНС се подписват и обнародват в 7-дн. срок от неговия председател. Закони,
приети от ВНС, т.е. законите за изменение и допълнение на конституцията, нямат
самостоятелно значение, тъй като се инкорпорират в конституцията.
- частични избори;
- чл. 81 ЗИВНС - отказът от клетвата прекратява предсрочно мандата.
Конституиране, вътрешна организация и ред на дейност на Народното събрание.

Постоянни и временни комисии:
ВИСШ ДЪРЖАВЕН ОРГАН, НАТОВАРЕН С НАЙ-ВАЖНИТЕ ФУНКЦИИ В

ДЪРЖАВАТА/ОСЪЩЕСТВЯВА НАРОДНОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО.
І. Българският парламент се нарича НС. Според К от 1991 г. съединението на изпълнителната
и законодателната власт е несъвместима с принципи на разделение на властта и МС е титуляр
на изпълнителната власт. Основна характеристики на НС е, че то е титуляр на
законодателната власт. Освен това то упражнява парламентарен контрол върху
правителството. Чрез своята законодателна дейност НС регламентира устройството и реда на
дейност на изпълнителната и съдебна власт. Според К ат 1991 г. НС е постоянно действащ
орган. Българският парламент е еднокамерен. Съставът на НС включва 240 народни
представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право. Мандатът на НС
е 4 години. Срокът на пълномощията му започва да тече в момента на избора, но за да започне
да действа НС е необходимо то да бъде конституирано и депутатите да положат клетва.
Пълномощията му се прекратяват след неговия мандат, когато бъде разпуснато от президента
или след избиране на ВНС. При война срокът на пълномощията се удължава до отпадане на
тези обстоятелства. Следва да се приеме, че НС може да се саморазпусне, въпреки че не е
уредено изрично в КРБ. Организация на Нс обхваща свикването, откриването на новоизбраното
НС, неговото конституиране и образуването на постоянни комисии. Към организацията може да
се отнесе и обособяването на парламентарните групи, макар че те не са органи на НС, но К и
ПОДНС им възлагат определени дейности. Конституирането е началният момент, от който
започва да функционира НС. Конституцията в чл.73 постановява, че организацията и дейността
на НС се осъществява въз основа на К и на правилник, приет от него. Това е Правилникът за
организацията и дейността на НС, в който намира израз “регламентарна автономия” (да се
46
т
самоорганизира и да се самоуправлява) на парламента. ПОДНС (кодификация на

устройствени и процедурни правила) е правнонормативен акт (не е подзаконов нормативен акт,
но е под КРБ – приема се в изпълнение на самата КРБ, а не в изпълнение на закона). Субекти на
правоотношенията, породени от неговите норми, са самият парламент, неговите органи и НП-
ли, а само по изключение - други ФЛ или ЮЛ. Затова някои автори смятат,че той не е НА.
Свободен мандат императивен мандат – свободният мандат е избран в момента у нас – т.е. че
кандидатът, избран за нпредставител не е обвързан от обещанията, дадени на групата, която го
е избрала – нпредставител не представлява само своите избиратели, а цялата нация – чл. 67
КРБ, парламентарния мандат се приема като дейност в името на общото благо.
Имунитета се снема отделно за всяко едно основание – няма пречка той да участва в
гласуването. За наказателно преслвдване и за задържане се взимат две отделни решения.
ІІ. Организацията на народното събрание.

Новоизбраното НС се свиква на първо заседание най-късно 1 м. след избирането му - от
президента. Ако той не го свика в срока, това могат да направят 1/5 от народните представители
(чл. 75 К). Тук може да се причисли и образуването на парламентарни групи, макар те да не са
органи на НС, но по Конституцията на тях са възложени някои определени функции. След
изборите новоизбраното НС все още не е конституирано и не може да пристъпи към
осъществяване на своята дейност. Дейността на НС се регламентира от Конституцията и от
правилника за дейността на НС.
А/ свикване на НС – новоизбраното НС се свиква на свое І. заседание най-късно 1 м. след
неговото избиране. Свикването става от президента на РБ, а в случай, че той не извърши това
свое конституционно задължение, НС може да се свика от 1/5 от депутатите.
Б/ откриване – първото заседание на НС се открива от най-възрастния народен представител,
след което народните представители полагат клетва. Без да положат клетва депутатите не
могат да встъпят в изпълнение на своите правомощия, без обаче да губят пълномощията
си на народни представители.
В/ конституиране – След определяне на изборните резултати народните представители
придобиват своя мандат, но НС все още не съществува като орган;
- Първият акт на конституиране на НС е изборът на ръководни органи - председател и
зам. председатели. Предложенията се правят от народни представители и парламентарни групи.
Изборът се извършва с тайно гласуване. За избран се счита кандидатът, получил обикновено
мнозинство.
- Следваща стъпка е полагането на клетва от народните представители (чл. 76, ал. 2
КРБ). Клетвата има морален и юридически характер. РКС - народен представител, отказал да
положи клетва, не губи мандата си, но се лишава от правомощия. Чл. 72 – прекратяввнае
мандата на отделен народен представител.
- Формиране на вътрешни помощни органи.
- Създаване на парламентарни групи. След осъществяването на всички тези действия НС
се конституира като орган и встъпва в изпълнение на правомощията си.
ІІІ. Избиране на ръководни органи.

НС избира свой председател, постоянни заместник председатели от двете най-големи
парламентарни групи и по един от останалите парламентарни групи, които на всяка сесия се
сменят на база на ротационния принцип /общо 7 заместник-председатели, като постоянни са
47
т
тези, избрани от парламентарните групи на управляващата коалиция, а останалите се редуват на

ротационен принцип/.
Председателят представлява НС, предлага проект за дневния ред, открива, ръководи и закрива
заседанията и осигурява реда при провежданията им. Удостоверява с подписа си съдържанието
на приетите от НС актове. Обнародва решенията, декларациите и обръщенията на НС, тъй като
не може да приема различни по ранг решения. Председателят организира международните
връзки на НС. Зам. председателят подпомага председателя при осъществяване на неговите
функции. Председателят запазва качеството си на народен представител, но ако иска да
участва в разискванията, заседанието трябва да се ръководи от зам.-председател. ПОДНС
добява и други функции, напр; разпределя законопроектите по комисии, управлява бюджета на
НС, контролира издаването на ДВ и др.Той може да създаде Консултивен съвет по
законодателство. Председателят е вътрешен орган на НС ( “пръв между равни”), той не
заема самостоятелно място в йерархическата с-ма на ДО. Зам.-председателите подпомагат
председателя и осъществяват възложени им от него дейности. Зам.-председателите на НС и
председателите на ПГ или техни пълномощница образуват Председателски съвет, който
подпомага председателя на НС. НС избира и 11 секретари измежду НПели, които дежурят на
заседанията и изпълняват различни органзационни функции. Председателят назначава
квестори, които не са органи на НС, а са служители в помощ на председателя,главно за охрана.
Председателя изпълнява функциите, които са му възложени, от името и за парламента.
ІV. Избиране на комисии - постоянни и временни – помощни органи (чл.79 КРБ).

Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии, съгласно ПОДНС,
гл.V.
1. Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от
негово име парламентарен контрол. Те могат да образуват подкомисии и работни групи. ПК
разглеждат законопроекти, изготвят доклади и др. Законодателни и незаконодателни.
Управителството им – с решение на НС, постоянните комисии се прилага формула за
пропорции спрямо пропорцията в НС на ПГ.
2. Временните комисии се избират по конкретен повод за проучване (събиране на
информация) и извършване на анкети (проучване във връзка с неправомерни действия).
Комисиите обсъждат и дават становища по законопроекти, проекти за решения и декларации. В
заседанията на комисиите освен вносителите на законопроекти участват представителите на
държавни, стопански или обществени организации, научни работници и експерти. Народното
събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии. При
определяне на състава им се запазва съотношението между числеността на парламентарните
групи.
V. Парламентарни групи – доброволни обединения на депутати, които принадлежат към
една и съща партия или споделят сходна политическа организация.
Институционализирани са като вътрешен орган на парламента с ПОДНС. Народните
представители могат да образуват парламентарни групи според партийната си
принадлежност или политическата си ориентация. Минималният брой е 10 души, като
всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група. Условията
за възникване, членуване и прекратяване на членството се определят от самата парламентарна
група, в съответствие с разпоредбите на ПОДНС гл. ІV. Избират свои председател, с които
председателят на НС се съвещава по различни въпроси.
48
т
VІ. Ред и дейност на НС.

НС е постоянно действащ орган. То само определя времето през което не заседава. Според сега
действащия правилник, то работи на три сесии между които има ваканции (великденска, лятна
и коледна). Сесията е период от време през които НС изпълнява своите функции. Основна
форма за работа на парламента са пленарните заседания. Заседанията се свикват по
предложение на НС, по негова инициатива, по искане на 1/5 от народните представители, по
искане на президента и по искане на МС. Заседанията биват редовни /сряда, четвъртък и петък
между 9 и 14 часа/ и извънредни.
ЗАСЕДАНИЯ – откриват се от председателя или зам.- председателя. Заседание може да се
проведе, ако присъстват повече от половината НП-ли, т.е. при наличието на кворум. Ако
заседанието се провежда, но се установи, че вече не е налице кворум, председателя го
прекратява. Заседанията са публични. Допускането до тях става по определен ред. По
решение на НС могат да бъдат закрити ако важни държавни интереси налагат това.
Обсъжданията и протокола на закритите заседания са държавна тайна, но решенията им
се оглавяват публично. За да бъдат редовни заседанията трябва да присъстват повече от
половината народни представители. Програмата и дневния ред се приемат за една или две
седмици напред. Преди да се решат поставените на дневен ред въпроси те се обсъждат в
планарната зала. Председателят на НС дава думата на народните представители по тяхно
искане, според поредността на заявките като се редуват парламентарните групи. Народните
представители на ПГ или на определени от тях лица може да бъде дадена думата по всяко
време. Могат да се поставят на обсъждане и процедурни въпроси, без да се засяга същността на
разисквания въпрос. Изказванията на народните представители стават от трибуната в рамките
на определеното от правилника за това време. Репликата е кратко възражение по същество на
приключилото преди това изказване. Нейното времетраене е до 2 мин. Допускат се до 3
реплики на едно изказване. Народният представител има право да отговори на репликите –
дуплики за 3 мин.
КВОРУМ – присъствие на определен минимален брой НП-ли, за да може да се проведе
заседание. Кворумът зависи от изискващото се мнозинство за приемане на съответните актове.
За провеждането на заседание, на което ще се приемат закони, кворумът е повече от ½ от
всички НП-ли – най-малко 121. За изменения и допълнения на К кворумът е по-висок
(квалифициран) - 180 или 160 НП-ли. Кворумът е основата в/у която се изчислява
мнозинството.
МНОЗИНСТВО – изискващият се брой гласове, които трябва да получи един проект за акт, за
да се превърне в закон, решение, правилник и т.н. НС прилага 3 вида мнозинства: обикновено,
абсолютно и 2 вида квалифицирано:
o обикновено мнозинство - повече от ½ от гласовете на присъстващите НП-ли – пр. за
приемане на закони – чл. 81, ал. 2 КРБ, вот на доверие;
o абсолютно мнозинство – повече от ½ от гласовете на всички народни представители –
пр. гласуване вот на недоверие на правиделството, както и за преодоляване на президенстско
вето;
o квалифицирано мнозинство – гласовете на 3/4 или 2/3 от НП-ли – приемане, изменение и
допълнение на КРБ, както и за ратифициране на международни договори;
Членовете на МС имат право да присъстват винаги на заседанията и да вземат думата
във всеки един момент. Решенията на НС се вземат с лично, явно или тайно (в определени
случаи) гласуване, като всеки дептут може да гласува „за“, „против“ и „въздържал се“.
49
т
Актовете на НС се обнародват в ДВ. Законите се обнародват от президента, а законите за

изменение и допълнение на КРБ (чл. 156 КРБ), решенията, декларациите и обръщенията се
обнародват от председателя на НС (чл. 77 КРБ).
Законите са юридическа основа на дейността на всички държавни органи, организации, ЮЛ,
ФЛ. Те са нормативни актове с висша юридическа сила и всички останали нормативни актове
трябва да бъдат съобразени с тях.
ПРАВОМОЩИЯ НА НС:
Законодателна дейност
Контролна функция и контролни правомощия
Конститутивна функция – чл. 84, т. 6-8
Бююджетни правомощия
Чл. 85 КРБ – междунродни договори
ВЪПРОС 14: Законодателна дейност и законодателен процес. Актове на Народното

събрание. Парламентарен контрол.
Една от формите на държавна дейност – висша правотворческа дейност, която обхваща
създаването на закони. Чрез нея се осъществява законодателната власт. Тя е нормотворческа
дейност. Законите уреждат пълно всички основни обществени отношения., които
подлежат на трайна уредба. Те представляват юридическа форма, в която националният
представителен орган облича „общата воля“ на народа. Подзаконови нормативни актове
доразвиват законовите разпоредби. Законите могат да имат преамбюл в който се отразяват
общите положения и цели на акта. Структурно се оформят в части, дялове, глави и раздели,
членове, алинеи, точки и букви /когато са необходими/. Общите разпоредби предхождат
особените. Особените съобразно техния предмет се подреждат в следната последователност –
устройствени, материално-правни, процесуални и наказателни разпоредби. В края на НА се
поставят допълнителните разпоредби. С преходните разпоредби се продължава действието на
правила, отменени с новия акт или се урежда тяхното прилагане към висящи правоотношения
или спрямо ЮФ които са започнали, но не са завършили при действието на отменения акт. В
заключителните разпоредби се установяват правила с които се предава обратна сила, отлага се
или се ограничава действието на акта. Съставителят на законопроекта изготвя и мотиви които
обосновават необходимостта от неговото приемане. Законопроектът и мотивите преминават
заедно във фазите законодателната инициатива и обсъждането в постоянните комисии и в
НС.НА може да бъде изменян, допълван и отменян. Актът с който се отменя, изменя или
допълва НА трябва изчерпателно да посочи всички актове или текстове от тях, които изменят
или допълват. НА се отменя с изрична разпоредба, изключена е мълчаливата отмяна. НА
нямат обратна сила. НА трябва да съответстват на КРБ и на др. актове от по-висока степен.
Пределите на законодателната власт не са нормативно установени. Законодателната дейност се
осъществява чрез законодателен процес на основата на К и ПОДНС. Предмет на законодателна
дейност е широк, ограничен единствено от предписанията на КРБ – законите, приети от НС, не
могат да ѝ противоречат. Функционално ограничена е законодателната дейност в рамките на
тези обществени отношения, които са основни и подлежат на трайна уредба.
Законодателен процес - редът за издаване на закона. Обхваща няколко свързани помежу си и
взаимно обусловени етапа на законодателната дейност, които са правно уредени. Осъществяват
50
т
се последователно при установена поредност и създаването на закона трябва да премине през

всеки от тях.
Фази за заонодателния процес:
Според Стойчев: Законодателна инициатива, обсъждане на законопроекта и гласуване.
Според Друмева: Начална (внасяне), същинска (обсъждане и гласуване) и заключителна
(президентска санкция, промулгация и обнародване).
1. Закононодателна инициатива
Подготовката на самия законопроект по принцип е извънпарламентарна дейност.
а/ Понятие - Първа фаза на законодателния процес. Това е дейността, чрез която НС се сезира
от компетентен орган или лице с предложение да приеме нов закон или да измени, допълни или
отмени съществуващ закон. Законодателната инициатива се осъществява като в НС се внася
законопроект.
б/ Право на законодателна инициатива- Правото на законодателна инициатива е юридическа
възможност на конституционно определени правни субекти да внасят законопроекти в
Народното събрание.
Чл. 87. КРБ (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и
Министерският съвет – няма разлика между тях. Разпоредбата не въвежда допълнителни
изискеания и такива не могат да бъдат установени със закон, защото това би ограничило
правото. Щом се признава правото на всеки отделен депутат, с още по-голяма сила таква
право имат и парламентарните групи.
 ЗИДКРБ – ¼ от НПредставители и президента
 Збюджета – само от МС
Може да се оттегли законопроекта до започване на първо четене, след това – само с решение на
НС.
2.Обсъждане на законопроектите
Чл. 66. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях се внасят до председателя на Народното
събрание и незабавно се регистрират в публичен регистър "Законопроекти".
(2) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и
финансови, от прилагането на законопроекта.
(3) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в
Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага
съответното регулиране.
Чл. 67. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите между
постоянните комисии в тридневен срок от постъпването им.
(2) Председателят на Народното събрание определя водеща постоянна комисия за всеки
законопроект.
51
т
(3) Председателят на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява
народните представители за новопостъпилите законопроекти, за техните вносители и за
разпределението им по комисии.
(4) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от вносителя на
законопроекта и заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното
събрание в 7-дневен срок от уведомяването по ал. 3, който се произнася по тях в двудневен
срок.
Чл. 68. (1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 24 часа и не по-късно
от три седмици от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на
председателя на Народното събрание и на председателя на водещата комисия мотивиран доклад
в срокове, съобразени със законодателната програма и приетата едноседмична или двуседмична
програма за работата на Народното събрание.
(2) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии
за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне.
Чл. 69. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях и доклада на водещата комисия, на която
са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди
началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Същият срок, ако Народното събрание
не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ четене.
(2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия
може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър.
Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици
от поискването му.
(3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на
водещата комисия може да изисква становище от Националния съвет за тристранно
сътрудничество.
(4) Липсата на становища по ал. 2 и 3 не спира обсъждането на законопроекта.
(5) Докладът на водещата комисия за първо четене съдържа и резюме на постъпилите
предложения от заинтересованите обществени организации и граждани и обобщено становище
на комисията.
Чл. 70. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни
заседания.
(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно
заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени
предложения за изменение или допълнение на законопроекта.
(3) На първо гласуване законопроектът се разглежда след като Народното събрание изслуша
докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 минути и доклади
на други комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили.
(4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните
представители се произнасят по основните положения на законопроекта.
52
т
Чл. 71. (1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи
една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва
обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги
гласува поотделно.
(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща
материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване
законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок от 14 дни, който се представя на
председателя на Народното събрание и на народните представители за правене на писмени
предложения по него.
Чл. 72. Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно
само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не
по-рано от три месеца след отхвърлянето му.
Чл. 73. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и
допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения нов законопроект
съгласно чл. 71, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от предоставянето му на
народните представители. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното
събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да
реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три
дни.
(2) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното
събрание мотивиран доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището
на комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод
предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията.
3. Гласуване на закона
Чл. 88. К (1) Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на
отделни заседания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се
извършат в едно заседание.
(2) Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване.
(3) Приетите актове се обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след
приемането им.
Чл. 74. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по
глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или
възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към
стенографския протокол като част от него.
(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители,
постъпили по реда на чл. 73, както и предложения на водещата комисия, включени в
доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат
53
т
на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и

гласуват.
(3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за
всяко предложение.
(4) Гласуването се извършва по реда на чл. 59. По време на гласуването не се допускат
изказвания и нови предложения. Гласуват се само предложенията на народни представители,
постъпили по реда на чл. 73, предложенията на водещата комисия, редакционните поправки,
направени по време на обсъждането, както и предложения за отпадане или отлагане на текст.
Чл. 75. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а
след това - само с решение на Народното събрание.
Чл. 101. К (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в
Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички
народни представители.
(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен
срок от получаването му.
4. Ред за повторно обсъждане на закона след (отлагателно) вето на президента
Чл. 76. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за
постъпването на указ на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приет
от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.
(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на
водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите
към него.
(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-
дневен срок от постъпването на указа.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички
народни представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той
подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни
текстове, се прилага процедурата по чл. 74, като се гласуват само текстовете, които са оспорени.
Чл. 77. По законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не
може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са
допустими от самия договор.
СЛЕД ВЕТО – 7-ДНЕВЕН СРОК – ЧЛ. 101, АЛ. 3!
54
т
5. Влизане на закона в сила

а/ промулгация на закона - текстът на приетия от НС закон се подписва от председателя.
Подписът има удостоверително действие, че актът е действително приет от НС. Удостоверява и
автентичността на текста. Подписаният текст е оригиналът. Вс други текстове са преписи. След
подписването му от председателя, законът се изпраща на президента за промулгиране. Ако
президентът е съгласен с приетия закон, той го обнародва в ДВ. Ако не е съгласен изцяло или с
някои части - има право да го върне за ново обсъждане /да наложи вето/, което не може да му
бъде отказано. Ветото трябва да бъде мотивирано. Повторно приетият от Народното събрание
закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.
б/ обнародване на закона - от президента. Всички нормативни актове се публикуват.
Приетите актове се обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след
приемането им. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е
определен друг срок.
Законодателният процес в Народното събрание се осъществява въз основа на Конституцията и
на приет от него правилник. Право да внасят законопроекти имат народните представители и
Министерския съвет. Това право се нарича право на законодателна инициатива.
Законопроектите се внасят заедно с мотиви към тях, в които вносителят дава становище по
очакваните последици от прилагането на проектозакона, включително финансови. В мотивите
на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския
съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното
регулиране.
В 3-дневен срок от постъпването на законопроекта председателят на Народното събрание

го разпределя на постоянните комисии, като определя и коя от тях ще е водеща в
обсъждането.
Членовете на постоянните комисии обсъждат законопроекта не по-рано от 24 часа и не по-

късно от 3 седмици от получаването им. Те представят на председателя на Народното
събрание и на председателя на водещата комисия мотивирано становище. Винаги се
определя 1 водеща комисия. Вносителят присъства, за да отговаря на въпроси. Възможно е
законопроекта да се обсъжда поотделно от няколко комисии, но е възможно и съвместно.
Законопроектите, мотивите към тях и докладът на водещата комисия се представят на

народните представители поне един ден преди заседанието, в което ще бъдат разгледани.
При първото гласуване законопроектът се обсъжда в цялост. Когато на първо гласуване са

приети повече от един законопроект по една и съща тема, водещата комисия с участието
на авторите на законопроектите, изготвят един общ законопроект в срок от 14 дни.
Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и
55
т
допълнения на приетия на първо четене законопроект в определен от Народното събрание

срок.
До 14 дни след изтичането на този срок водещата комисия (след първо четене се връща
само на нея) внася в НС мотивиран доклад с писмените предложения на народните
представители и предложенията на комисията.
Народното събрание обсъжда и приема закона на второ гласуване глава по глава, раздел по
раздел или текст по текст. При второто гласуване са обсъждат само предложенията на
народни представители, постъпили след гласуването на първо четене, както и
предлжоенията на водещата комисия, присъстващи в доклада ѝ. Ако резултатът е
положителен – законът се смята приет от този момент.
Приетият закон се изпраща на Президента на Република България за издаване на указ за

обнародване.
Президентът на Република България може да Президентът на Република България издава

върне закона за преразглеждане. указ за обнародване на закона.
Законът се обнародва в Държавен вестник и влиза в сила след 3 дни, освен ако в самия
закон не е определен друг срок.
Актове на НС
ЮРИДИЧЕСКИ АКТОВЕ НА НС СА: ЗАКОНИТЕ, ПОДНС и РЕШЕНИЯТА!
ЮРИДИЧЕСКИТЕ ОТ СВОЯ СТРАНА СЕ ДЕЛЯТ НА НОРМАТИВНИ И
НЕНОРМАТИВНИ:
1. Нормативни актове на НС - закони- източници на правото - НА с висша юридическа
сила, приети от НС по установен ред, регулиращи трайно основни обществени отношения.
Видове закони:
а) според предмета на правно регулиране и степента на обобщение: обикновени и
конституционни.
Конституционните закони са Конституцията и законите за нейното изменение и
допълнение.
На второ място в йерархията на НА са кодексите - регулират всеобхватно
обществените отношения от даден правен отрасъл или негов дял, като изключват
възможността за приемане на обикновен закон, уреждащ същата материя, отличават се
с по-голяма стабилност.
56
т
На трето място в йерархията са обикновените закони: те регулират по-конкретно даден

кръг от обществени отношения;
в) устройствени закони: определят правомощията, организацията и структурата на
държавните органи;
г) бюджетни закони: имат особена юридическа природа и предназначение. На тяхна основа
се приемат бюджетите на отделните стопански отрасли, държавни органи и административно-
териториалните единици; Те са закони само във формален смисъл, защото не съдържат
типичните правила за поведение. КС казва: това е друг акт на НС, а не нормативен.
д) закони и подзаконови нормативни актове: подзаконовите актове са НА, създадени въз
основа и за изпълнение на законите. Законите регламентират първично обществените
отношения, а подзаконовите актове извършват вторична, по-конкретна регламентация. При
противоречие се прилага НА с по-висока юридическа сила.
Е) Ратификационни закони – въвеждат в действие международни договори, по които РБ е
страна.
ПОДНС – ОСОБЕН НОРМАТИВЕН АКТ, който регулира отношенията по конституиране,
вътрешна организция, реда и формите на дейнсот на парламента. Приема се непосрдствено въз
основа на КРБ и има непосредствено действие и юридическа сила, равна на закона.
Неспазването на ПОДНС не може да бъде приравнено на констуционно нарушение. Може да
се измени по инициатива на отделен народен представител или на председателя на
парламента.
2. Ненормативни актове на НС: те са резултат от контролната, конститутивна,
вътрешноорганизационна дейност на НС. Това са дейности на правоприложение, т.е. актове на
правоприложение. Такива актове са решенията (може и да имат нормативен характер –
влизат 3 дни след обнародването. Те не са източници на правото, а съдържат конкретни и
индивидуални предписания. Приемат се на едно четене с обикновено мнозинство (без
решението за гласуване на недоверие на МС - абсолютно мнозинство – повече от половината
от всички народни представители). Обнародват се в ДВ, но влизат в сила от момента на
приемане:
а) решения по осъществяване на контролни функции /във връзка с парламентарния
контрол/;
б) конститутивни решения: за конституиране на висши държавни органи (МС, министри) и
решения, чрез които НС участва в конституирането на държавни органи (КС и ВСС);
в) решения по вътрешноорганизационни въпроси: конститутивни решения за формиране
на вътрешните органи (за избиране на ръководни органи, за образуване на постоянни и
временни комисии), решения по доклади на постоянни и временни комисии и др.
Персонифициран характер; пораждат, изменят или прекратяват права и задължения за
народните представители;
г) решения на вътрешните органи на НС: в процеса на реализиране на своите правомощия
имат оперативен характер (във връзка с работата на НС), вътрешнопроцедурен или
препоръчителен характер (на комисиите към държавните органи и ведомствата, чиято дейност
им е подконтролна). Решенията нямат задължителен характер, с изключение на
57
т
организационно-техническите решения (искания за сведения и документи: призоваване на

длъжностни лица на заседания на комисиите).
3. Неюридически актове на НС: Декларации и обръщения – те са израз на отношението на
НС към проблемите на вътрешната и външна политика. Имат политически, не юридически
характер. Нямат правни последици.
ПОДНС е нормативен акт. Регулира отношенията във връзка с конституирането, вътрешната
организация, реда и формите на дейност на НС и неговите вътрешни органи. Неговата
юридическа основа е КРБ и трябва да бъде съобразен с нея. Правилникът е не само
вътрешноведомствен и организационен акт, а се отнася и до съдържанието на дейността на НС.
Действието му се разпростира главно, но не само по отношение на НС, неговите органи и
народните представители. Разпоредбите действат и за лицата извън НС - това са субектите на
Правилника. Винаги един от тях по правоотношенията, уредени в Правилника е НС, негов
орган или народен представител. Действията, извършени въз основа на Правилника, не могат да
се обжалват по съдебен или административен ред. НС осъществява суверенно своите
правомощия на базата на конституцията и Правилника. Неговата дейност не подлежи на
контрол от други държавни органи. В структурата на правните норми на правилника
отсъства санкцията. Правилникът има статут на закон - пряк подконституционен акт.
Има юридическата сила на закон, но регулира специфични обществени отношения.
Спецификите са освен в предмета на правна регулиране и в субектите, специфичната
процедура на приемане, влизане в сила и срок на действие. Приемането на Правилника е
израз на вътрешната автономия на НС - сам, независимо от държавните органи, да
определя своята организация и ред на дейност. Процедурата за приемане на правилника се
различна от тази за приемане на закон. Влиза в сила от момента на приемането му.
Правилникът е постоянен акт. Новото НС може да измени стария или да приеме нов правилник.
Изменението и допълнението става с 1/10 от народните представители и председателя в 14 - дн.
срок. Къде са регламентирани правомощията на НС? - В Конституцията, няма друг
нормативен акт, който да ги определя. ИЗМЕНЕНИЕ НА ПОДНС СЕ ПРАВИ С
НОРМАТИВНО РЕШЕНИЕ НА ПОДНС!!!!!!!
Парламентарен контрол - същност, форми и процедури.

Парламентарен контрол се упражнява от НС върху изпълнителната власт. Той е вътрешно
присъщ белег на всяко парламентарно управление и необходима предпоставка за ефективното
функциониране на държавната власт. Една от класическите функции на НС, кото цели да
провери дали има политическо доверия и поддръжка на правилтестветото от страна на
парламента. Политически по своята същност контрол. Този контрол е и политически защото
е свързан с държавната политика. Контролът може да бъде за целесъобразност и
законосъобразност. Субект на парламентарния контрол е НС в неговия пленарен състав,
както и парламентарните комисии /осъществяват парламентарен контрол от името на НС/.
Обекти на парламентарен контрол са МС, Министър- председателя и отделните министри
/чрез института на питането/.Форми за упражняване на парламентарния контрол:
 предварителен - за предотвратяване на евентуални отклонения от набелязаната
програма;
 текущ – постоянна форма в работата на НС;
58
т
 последващ - след като решението е взето и изпълнено или е в процес на изпълнение.

Целта е да се оценят резултатите.
Средствата на парламентарния контрол са:
1. Въпроси и питания – чл. 90 КРБ:
a. Въпроси – целта им е да се получи информация относно определени факти,
ситуации или решения, които са взети или предстои да бъдат взети, по теми,
актуални за обществно-политическия живот в страната. Отправят се чрез
предеседателя на НС в писмена форма най-късно 48 часа преди началото на
заседанието, на което министрите следва да отговарят. Конкретни и ясно
формнулирани, без нападки и пр. Всеки народен представител има право да
зададе до 2 въпроса в едно заседание. Отговорът може да е устен или писмен –
само ако народният представител е изявил желание за това. Личен отговор.
b. Питания и разисквания по тях – по-богата и усложнена форма на парламентарен
контрол и имат по-дълъг срок за отговор; питането представлява искане от страна
на народните представители, отправено до правителството като цяло, до МП или
до отделни министри, относно разясняване тяхното поведение, отношение или
намереде по определена материя или по върпоси от особено политическо
значение. Питането се отнася до основни въпроси от дейността по политическо
ръководство на държавата и обществото. След даения в пленарно заседание
отговор може да се здадат до два уточнващи въпроси, след което нродният
представител да изяви своето отношение. По предложениа на 1/5 от НС може
да се премине към разисквания, в които участват всички НПРЕДСТАВИТЕЛИ, по
дадения отговор и след това да са приеме решение – констатитвен характер, което
отразява отношението на НС, но на база него може да бъде поискан вот на
недоверие.
2. Вот на недоверие – 1/5 от народните представители могат да предложат Народното
събрание да гласува недоверие на Министерския съвет (колективна) или на министър-
председателя (индивидуална), като внесат мотивиран проект за решение – може да е по
конкретен повод, както и по цялостната политика. Разискванията по проекта за решение
за гласуване на вот на недоверие започват не по-рано от три дни и не по-късно от 7 дни
от постъпването на предложението. По време на разискванията не могат да бъдат
правени промени и допълнения в текста на проекта за решение. Гласуването на проекта
за решение се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията.
Проектът за решение се смята за приет, когато за него са гласували повече от
половината от всички народни представители. При гласуване на доверие или
отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за
недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца. Чл.
112. К (1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува
доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се
приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.
(2) Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят
подава оставката на правителството. Парламентарният контрол или вотът на недоверие в
тяхното единство са израз на отговорността на правителството пред парламента за
неговата дейносст. По свота същност те представляват механизъм за контрол.
3. Парламентарни проучвания и анкети- от самото НС и от временни проучвателни
комисии, които работят по парламентарни комисии; Изслушване – целта ѝ не е толкова
упражняване на контролни функции, колкото събиране на информация;
59
т
4. Отчет за изпълнението на държавния бюджет- внася се от МС и е отнася за

изтеклата предходна година.Приемането му става с решение на НС;
6. Парламентарна отговорност. – отговорност пред Парламента и се реализира по
парламентарен ред и с парламентарни средства. Тя е политическа отговорност. Най-тежка
форма – изразът на недоверие към правителството или към министър- председателя.
ВЪПРОС 15: Президент. Избор, правомощия, актове и отговорност.

Президентът е висш едноличен ДО – олицетворява единствено на нацията и представлява Б-я в
международните отношения.
Първообраз на президентската институция е монархът. Аналогията се открива в
предтсвителните им ф-ции, някои сходни правомощия, а също и във факта, че олицетворяват
нацията.Исторически преглед:
- Търновската конституция – монарх
- Конституцията от 1947г. – Президиум на НС- висш орган , к’ изпълнява ф-циите на
колективен държавен глава.
- Конституцията от 1971г. – Държавен съвет вместо президиум – отново колективен
държавен глава (условно).
- Конституцията от 1991 г. въвежда института на пряко избирания от народа президент.
Съществуват 2 статуса на президентската институция:
 „силен президент” – концентрира в ръцете си цялата или почти цялата изп. власт.
Разполага с широки правомощия в областтта на вътрешната и външната пол-ка, отбраната и
сигурността.
 „слабият президент” – номинален орган, к’ осъщ. преимуществено представителни и
някои изпълнителни ф-ции.
 „полупрезидентска ф-ма на упр-е”- френският; разполага със значителни конст.
правомощия.
Бгългарският президент не може да бъде отнесен към нито една кетегория. Той заема
особено място в с-мата на публичната власт. Притежава някои правомощия, свързани с
изпълнителната власт, но това не го прави орган на изпълнителна власт.
Чл. 92 КРБ ал. 1 постановява: “Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството
на нацията и представлява РБ в международните отношения”. Президентът е висш
държавен орган и символ на държавността. В РКС № 25-1995г. е отбелязано, че като държавен
глава президентът олицетворява единството на нацията, но не е деполитизиран орган и “може
да издава актове със съществени политически последици, да прави изявления и обръщения с
важно пол. значение”. През. има своите пол. и идеологически убеждения. Няма юридичеса
забрана да членува в политическа партия, но не може да участвава в ръководството й. Той
е президент не само на тези, които са гласували за него, а на целия народ и е негов обединител.
Недопустимо е през. да проявява пристрастие или негативизъм към някои пол. сили.През. на РБ
заема особено място в системата на парламентарно управление. Той притежава значителни
Конституционни правомощия и политически средства, за да оказва въздействие върху
осъществяването на публичната власт. Това дава право на някои автори да обособяват
„президентска власт“ или „неутрална власт”. Президентът е интегриращ и стабилизиращ
фактор в общ-ото и Д. Негово осн. предназначение е осъществяване и създаване на условия за
60
т
гарантиране на глобалните нац. интереси- тер. цялост на Д, нац. сигурност и просперитета на

страната. Мандатът на президента и вицепр.е 5-год.
ФУНКЦИИ:
 представителни - олицетворява единството на нацията и представлява Република
България в международните отношения. Представлява РБ и в страната - пред народа, пред
останалите държавни органи и пред чуждите дипломатически представителства. Приема
акредитивните и отзователни писма на дипломатическите представители в РБ. Назначава
дипломатически представители в чужбина по предложение на МС. Посреща други държавни
глави и делегации и посещава чужди държави в качеството си на държавен глава.
 Правомощия в трите власти
 В чуредителна и законодателна – разполага с инициатива за изменение и
допълнение на КРБ, президентско вето (за запазване конституционността) участва
в заключителната фаза на закондоателния процес, свиква новоизбраното НС,
насрочва избори и др. Той няма законодателна инициатива за обикновени закони,
нито може да внася проекти за решения, но може да внесе ЗИДКРБ както в НС,
така и във ВНС .
 Изпълнителната власт, сигурността и отбраната – има посредническа роля
при конституирането на правителството – провежда консултации с
парламентарите групи и възлага проучвателен мандат; Назначава висши държавни
служители – самосоятелно или по предложение на МС (споделена комептенност),
опрощава несъбираеми вземания.
 В конституционното и съдебното правосъдие – назначава 4 от 12те КС, сезира
КС, право на помилване;Назначава и освобождава главния прокурор, председателите на
ВКС и ВАС по предложение на ВСС;
 арбитражни –при образуването на ново правителство, при упражняване правото си на
вето, когато поиска от КС да реши спор за компетентност по чл.149, ал.1, т.3 К
 функции по отбраната и сигурността на страната - върховен главнокомандващ на
въоръжените сили и председател на консултативен съвет по национална сигурност.
Соред друго становище се обхращат и още две функции:
 регулативна – президентът не е титуляр, нито орган на някоя от трите власти. Той
осъществява президентска функция - регулира отношенията между властите и техните
титуляри, както и между всички други политически фактори.
 комуникативна функция- отправя обръщения и послания.
Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент. Президентът и
вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители. Не могат да участват в
ръководството на други политически партии. Полагат клетва преди стъпване в длъжност.
Вицепрезидент: Подпомага президента в неговата дейност. Не може да замества президента,
няма самостоятелни фиксирани правомощия, а само такива, които президентът може да му
преотстъпи. По чл. 104 КРБ президентът може да възлага на вицепрезидента правомощия по
чл. 98, т. 7, 9, 10, 11 - да назначава и освобождава държавни служители, определени със закон;
да възстановява, освобождава или лишава от българско гражданство; да предоставя убежище;
да упражнява правото на помилване. При предсрочно овакантяване на президентския пост,
вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата. Дори и след като е
предоставил тези правомощия на своето вице, президентът може да продължи да ги
упражнява;
61
т
Избор на президент и вицепрезидент- мажоритарната избирателна система в два тура.

Според КРБ (чл. 93) президентът се избира пряко от избирателите /народа/ за срок от 5г.
Според начина на конституиране президентът и НС са равнопоставени, което не съответства
на парламентарната форма на управление – еднакво легитимирани, защото пряко се избират от
народа. В най-чистата си форма президентът се избира от НС и се контролира от него.
Изборите се насрочват от НС не по-ксно от 60 дни преди изборния ден. Принцип на
непрекъсваемост на мандата на президента.
Условията за избор на президент (чл. 93) - в КРБ:
 навършил 40 г.,
 български гражданин по рождение,
 последните 5 г. да е живял на територията на РБ - петте години, предшестващи избора
на президент.
 да отговаря на изискванията за избиране на народен представител - да няма друго
гражданство, да не е поставен под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от
свобода.
Относно терминът „български гражданин по рождение” е бил сезиран КС, който с Решение
№12/1996г. постановява, че такова може да бъде само лице, което към момента на раждането
си по действащото в този момент българско законодателство, придобива българско
гражданство по произход или месторождение. Т.е. не се предшества от друго гражданство.
Български гражданин е всеки, на който поне един родител е българин.
Какво значи де е живял последните пет години в страната? Да са живели фактически през
последните пет години на територията на страната и да са имали адресна регистрация, за да
могат да направят реална оценка на състоянието на обществото и държавата и да вземат
съответни решения, с които да въздействат върху тях. РЕШЕНИЕ София, 24.08.2011- който
фактически и трайно е пребивавал на територията на страната през повече от половината
за всяка от петте години, предхождащи датата на избора);
Важи ли за президента чл.65,ал.2 КРБ, съгласно която кандидатите за народни представители,
които заемат държавна слъжба , прекъсват изпълнението си след регистрацията си? Не. КС
Решение №2/1991г. КРБ обявява несъвместимост на президентския и вицепрезидентския
мандат с представителен мандат в НС. КРБ не забранява да са членове на политически
партии, не е целесъобразно да замразят партийното си членство по време на мандата си.
Могат да се състезават неограничен брой кандидати. Избран е кандидатът, получил повече от
половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината
избиратели. Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се провежда нов избор,
в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът,
получил повече гласове. Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и
не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия
президент. Споровете относно законността на избора за президент се решават от
Конституционния съд в едномесечен срок след изборите. Вицепрезидентът се избира
едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на
президент. Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност
само за още един мандат. Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни
62
т
представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да

участват в ръководството на политически партии. Президентът и вицепрезидентът полагат
пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2. Докато не положат клетва не могат да
встъпят в длъжностТе встъпват в пълномощията си от деня, следващ деня на изтичане на
пълномощията на предишния президент. КС Решение № 1/1992г. се произнася, че
неполагането на клетва не спира пълномощията им, но им пречи да встъпят в тях- т.е.
имаме президент и вицепрезидент, но те не могат да изпълняват задълженията си.
Прекратяване на пълномощията
Чл. 97 Пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с изтичането на срока,
за който са избрани. Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват
предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Конституционния съд;
2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване -
установява се от КС - решение с установителен характер;
3. ако са извършили държавна измяна или са нарушили К;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с
установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства.
(3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата.
(4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се
изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и
вицепрезидент – т.е. назначават се предсрочни избори, а не продъжлава президенстската
длъжност до края на редовния мандат. В този случай в двумесечен срок се произвеждат
избори за президент и вицепрезидент.
Тук не се включват неизбираемост и несъвместимост – т.е. означава, че ако се устанвои
такова, това е повод за процес пред КС по чл. 103 за нарушаване на КРБ и не означава
автоамтично прекратяване на пълномощията.
ОТГОВОРНОСТ:
Чл.103 К (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията,
извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение
на Конституцията. (материалноправен елемент от имунитета)
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните
представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от
народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в
едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или
вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията,
пълномощията им се прекратяват.
63
т
Решението на КС не подлежи на обжалване.

(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да
бъде възбудено наказателно преследван( т.е. да им се повдигне обвинение).- това може да
стане след прекратяването от КС на пълномощията им по (3) и изпращането на делото на
главния прокурор (процесуалноправен елемент от имунитета)
К (чл. 103) прогласява неотговорността на президента за действия, извършени при изпълнение
на функциите им и за издадените от тях актове. Те не могат да бъдат задържани и с/у тях не
може да бъде възбудено наказ. преследване, те се ползват с имунитет. Изключение- при Д
измяна и нарушение на К.
Срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършени действия с процесуален
и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до релизиране на наказателна
отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи. Това не изключва
възможността за образуване на наказателно производство, а само препятства
възможността да бъде извършено такова действия, което ся насочени пряко срещу тях и
ограничават техни права и свободи. Други действия по разследването – може.
Импийчмънт („квази импийчмънт“)
Нашата К предвижда сложна процедура за търсене на отговорност на пр. и вицепр. при
наличието на съответните основания. Тази процедура е гаранция с/у евентуално неоснователно
поставяне в ход на действия за търсене на отгов. на през. Тази сложна процедура създава
стабилност на през. институция.
Обвинение може да се повдигне от 1/4 от всички народни представители. За да се потърси
отговорност НС трябва да приеме решение за потвърждаване на обвинението с
квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители - налице са
предварителни данни в подкрепа на обвинението. Процесът на търсене на отговорност
преминава в КС - в 1м. срок трябва да се произнесе по обвинението. КС не осъществява
същинско правосъдие, не съди, а установява нарушението на конституцията и държавната
измяна. Процедурата дава възможност на президента и вицепрезидента да се защитят. Допускат
се всички видове доказателства. Президентът се защитава сам или с помощта на адвокат.
Присъстват представители на НС, които поддържат обвинението. При установяване на наличие
на престъпление, президентът се лишава от своя мандат и имунитет. Делото се изпраща на
главния прокурор, който възбужда наказателно преследване. Предвидената отговорност на
през. и вицепр. в К е политическа и наложената санкция е политическа по съдържание.
ЗКС - чл. 23 и 24 дават процедурата пред КС (кворум: 9 съдии/ тайно гласуване).
Държавна измяна – тежко увреждане на интересите на държавата в политическо,
икономическо и друго отношение; Изисква се осъществяването на съставомерна
престъпна дейност против републиката; държавна измяна е понятие, различно от
измяната по смисъла на НК. Т.е. и други престъпления могат да са държавна измяна.
Нарушаване на КРБ – както с правни актове, така и вербално. Съществено и виновно
нарушение на КРБ с вредоносен резултат за цялата държава и общество. Нямат
престъпен характер тези нарушения, но може да обхващат и съставомерни деяния – пр.
при престъпления, различно от престъпленията против републиакта, в който случай ще
сме в хиптоезата на държавна измяна.
64
т
Решението на КС по този въпрос влиза в 3-дневен срок след обнародване – по общия ред.
Актове на президента:
КРБ НЕ ПРАВИ РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ УКАЗИТЕ – ДАЛИ ИМАТ НОРМАТИВЕН
ИЛИ НЕНОРМАТИВЕН ХАРАКТЕР. В изпълнение на своите правомощия президентът
издава укази(НОРМАТИВЕН ХАРАКТЕР: САМО ТЕЗИ, КОИТО ОРГАНИЗИРАТ
ДЕЙНОСТТА НА АДМИНСИТРАЦИЯТА КЪМ ПРЕЗИДЕНТСТВОТО), отправя обръщения
и послания. Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.
Приподписване указите на президента - контрасигнатурата - отговорността на издадения акт
се поема от приподписалия министър.
Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава служебно правителство;
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;
5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава
персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите.
За КС това изброяване не е изчерпателно. Указите за назначаване на председател на ВКС и ВАС
също не се приподписват.решение на КС № 13/1996г. т.е. не подлежат на приподписване
указите, които са в дискреционна преценка на президента, както и тези, които не са насочени
към ИВ.
Президентът е едноличен държавен орган и той издава, а не приема актове. Според К – чл.
102 издава укази, отправя обръщения и послания, които представляват негово еднолично и
едностранно волеизявление. Конституцията не прави разграничения за указите – дали са
ненормативни или нормативни, а тази разлика е важна с оглед влизането в сила!
А, които нямат нормативен характер – влизат сила от момента на издаване
А, които имат нормативен характер – 3 дни след обнародването или друг срок предвиден
Укази, които имат нормативен характер – тези за организация и реда на дейност в службите на
президентството + тези, които са отстанали от ДС
УКАЗИ: Основен юридически акт на презцидента е указът. На практика той издава ненормат.
укази – ненормат. юрид. актове и поражда съотв. правни последици от момента на тяхн.
подписване. Указите на българския президент по принцип нямат нормативен характер.
Изключение прави разпоредбата на чл.100 ал.5 на Конституцията- обявяване на военно
положение.
Прецидентът издава укази, но не носи отговорност за тях. Контрасигнатурата означава, че
посочените лица поемат пол. отговорност пред НС, която би могла да се осъщ. от парлам.
65
т
контрол. Това е акт на определена зависимост на президента от висшата изпълнителна власт.

Приподписаният указ става перфектен правен акт, който подлежи на обнародване в ДВ и има
зад. сила. Приподписването е конститутивен елемент за действителността на указите. Всички
актове на президента подлежат на контрол за конституционност от Конституционния съд.
Контрол върху някои от указите упражнява и НС (пр. обявяване на война или военно
положение). Указите като ненормативни актове влизат в сила от деня на издаването им, а ако се
приподписват от деня на приподписването им. Обнародването в ДВ няма отношение към
влизането им в действие, а е официално оповестяване.
Обръщенията и посланията имат аналогичен характер с неюридическите актове на НС –
те са политически актове, с които президентът взема отношение по важни въпроси от
външната и вътрешна политика на страната.
Правомощия
Някои правомощия се установ. със закон, т.е. НС може да му предостави правомощия,
въпреки че не са предвидени в К.
РКС от 1998г. – той е главнокомандващ, както във военнно , така и в мирно вр. през целия му
мандат.
ВЪПРОС 16: Конституционна уредба на Министерския съвет. Образуване, състав,

компетентност, актове. Отговорност на правителството. Видове - индивидуална,
колективна. Служебно правителство.
Принципи: непрекъснатост, колегиалност, йерархичност, единство и ресосрност.
Основни функции: политическо ръководство на страната (държавно управление) и
изпълнителна функция (осъществяване на политика т.е. на законите).
І. Конституционна уредба на МС – централен колегиален орган на ИВ с обща
компетентност.
Няма конкретен каталог на компетенциите на правителството.
КРБ НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ КОЙ ВИСШ ДЪРЖАВЕН ОРГАН НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ КОЙ
ОСЪЩЕСТВЯВА ИВ, КАКТО СЕ ПРИЗНАСЯ ЗА НС, НО ОТ АНАЛИЗ СТИГАМЕ ДО
ИЗВОД, ЧЕ Е МС.
Обща характеристика – НС като национален представителен орган е център на
политическия живот и определя насоките на националната политика. Парламентарното
мнозинство формира правителство, което се ангажира да осъщ. неговата политика ( т. е осъщ.
програмата на парламентарннто мнозинство). Правителството е поставено в зависимост от
доверието и подкрепата на парламента. ( РКС № 4 - 1994г.). Правителството е политически
отговорно пред парламента, което не изклюва равновесие във взаимоотношенията между тях.
На това равновесие се основава системата на парламентарното управление.
МС е титуляр на изпълнителната власт според принципа на разделение на властите.
Колективен орган по своя състав /състои се от равноправни членове/ и колегиален - гласът
на всеки член от колектива е равен на гласа на останалите членове – ПРОИЗТИЧА ОТ
НЕГОВАТА СТРУКТУРА. МС е изборен орган - избира се от НС, непряко. МС е орган с
66
т
обща компетентност – ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на

страната. Отчита дейността си пред НС. МС е постоянно действащ орган.
Състав на МС
Специализирано държавно ведомство!
чл. 108. КРБ (1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник
министър-председатели и министри.
(2) Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и
носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-
министрите.
(3) Министрите ръководят отделни министерства освен ако Народното събрание реши
друго. Те носят отговорност за своите действия.
Образуване на МС - МС се избира от НС.
БГ парламентарен модел се отличава от класическите начинини за образуване на правителство.
Докато в повечето европейски държави правителствата се назначават от държавния глава, у нас
то се избира от парламента. Президентът има важни функции, но решаващ факторр е НС. Той
избира МС. но това не придава на правителството качеството на орган на НС. МС заема
свое самостоятелно място в държаввната организация като титуляр на изпълнителната
власт.Предпоставка за задействане на процедурата по съставяне на првавителствово е
прекратяване пълномощията на предишния МС съгласно основанията, предвидени в
Конституцията.До съставяне на ново правителство се стига в резултат на:
А) Избор на ново НС – пред него МС е задължен да подаде оставка, за да открие възможност
на парламента да избере пр-во, с което ще работи по време на мандата си.
Б) При прекратяване на пълномощията на МС при условията, предвидени в чл. 111:
1) с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;
2) с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;
3) при смърт на министър-председателя.
В) Прекратяване на пълномощията на основание на чл. 112, ал. 2- когато МС не получи
искания вот на доверие. В този случай министър-председателят е задължен да подаде
оставката на правителството. Във всички случаи на подаване на оставка до избиране на ново
правителство старото продължава да изпълнява функциите си.
Парламентарната процедура за съставянето на ново правителство протича през два етапа.
I. Етап – избор на министър-председател
II. Етап – избор на министерски съвет
I. Етап – Предварителна фаза – предпаралемтарна фаза
Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-
председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави проект за
състава на бъдещото правителство. Това е конституционно задължение на президента и може
да се каже, че то има политически характер (президентът не е задължен юридически да с
съобрази с техните становища). В 7-дневен срок кандидатът за министър-председател трябва
да успее да предложи на президента състав на Министерския съвет. Президентът няма право
да преценява дали кандидатите са подходящи. Той може да провери само дали отговарят на
условията за избираемост /Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български
67
т
граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители/.

Кандидатът се счита за избран, когато получи подкрепата на поне ½ от участвалите в
гласуването. Ако първоначално предложеният кандидат за мин-председател не успее да
предложи проект за бъдещо правителство, президентът възлага това на посочен от втората по
численост парламентарна група кандидат за министър-председател. Ако и в този случай не
бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея
възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното
събрание да избере кандидата за министър-председател. Ако той бъде избран, по негово
предложение НС пристъпва към избор на подготвения състав на МС.
II. Етап – парламентарна фаза
Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното
събрание да избере кандидата за министър-председател. Парламентарната процедура по
съставяне на правителство е разделена на два стадия:
1. избор на министър-председател –счита се за избран ако за него са гласували повече от
половината от участвалите в гласуването, т.е. обикновено мнозинство
2. избор на Министерски съвет – an block, а не по-отделно за всеки кандидат –
колективна инвеститура.
Конституцията не регламентира как се процедира, ако министър-председателят бъде избран,
а предложеният от него състав на Министерски съвет получи отрицателен вот. РКС
№20/1992г. гласи, че в случая опитът за съставяне на правителство е несполучлив и ще трябва
процедурата да започне отначало с проучвателен мандат. Отрицателният вот за
Министерски съвет „анулира” избора на министър-председател – това решение на КС не може
да бъде защитено с юридически аргументи.
Министре полагат клетва по чл. 76, ал. 2 КРБ.
Последващи изменения в МС се правят с решение на НС по предложение на МП.
Служебно правителство
Чл. 99 (5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава
служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл.
64, ал. 3 /до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното./. Актът, с
който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново
Народно събрание.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл.
111, ал. 1 - 1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-
председателя; 2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-
председателя; 3. при смърт на министър-председателя.
(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през
последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави
правителство, президентът назначава служебно правителство.
СП е крайно средство, след като всички други средства за формиране на надлежно и редовно
правителство са изчерапни.
68
т
Служебното правислтво има всички правомощия на нормалното правителство, но някой от тях

не може да изпълно, защото служебното правителство:
 не полага клетва;
 върху него не се упражнява парламентарен контрол и не се носи политическа
отговорност. Контролът се осъществява от президента;
 няма законодателна инициатива;
 не може да сключва договори за държавни заеми, тъй като за тях се иска
предварително съгласие на НС, но има действия, които може да извърши, ако те са
такива, че подлежат на последващо одобрение от НС.
 не може да прави предложение за обявяване на извънредно положение.
Президентът определя структурата и персоналния състав на служебното правителство и
може да прави промени.
Правителство в оставка
Служебното правилтество е особен кабинет, който се съставя като крайно средство в условията
на криза. Постоянен елемент на държавното управление, който илюстрира непрекъсваемостта
на ИВ.
Правителството в оставка не може бъде подведено под отговорност с радикални последици
(като служебното правилство)
Срок на дейност и състав на МС. Правомощия

Конституцията не регламентира срока на пълномощията на МС. Ако не възникнат ситуации
за предсрочно прекратяване на пълномощията на МС на осн. чл.111, ал.1 и чл.112, ал.2 К,
мандатът му съвпада с този на НС (правителството подава оставка пред новоизбаното НС).
При нормални условия мандатът на МС може да бъде 4 г. Освен това Конституцията не
определя и числения състав на МС, а посочва, че той се състои от министър-прдседател, зам.
мин-председатели и министри. Конституцията от 1991г. не се обвързва с броя и поименното
изброяване на видовете министерства. Това дава възможност за по-голяма оперативност на
МС и на НС да правят промени в систематамата на министерствата; броят а заместеник-
председателите също не е нормативно опеделен.
В световната практика и у нас в определени периоди съществува институтът на т.нар.
“министри без портфейл”. Те не оглавяват мин-тва, а отговарят за конкретни мероприятия или
за определена сфера на Д дейност или контролират и координират дейността на група мин-ва.
Министър-председател - издава заповеди и разпореждания. Ненормативни АА. Могат да
бъдат общи и индивидуални. Отговорност - Министър-председателят ръководи и
координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея –
политическа - пред НС. Средства - чрез питания и запитвания на народните представители
към министър-председателя и вотът на недоверие.
Министри - избират се от НС по предложение на министър-председателя. Изборът става с
тайно гласуване /1/2 от гласувалите при наличието на необходимия кворум/. Не могат да бъдат
народни представители. Не е държавен орган. Ръководи определено министерство. Те носят
отговорност за своите действия. Издават правилници, наредби, инструкции и заповеди
69
т
Министър без портфейл- има правно положение на останалите членове на правителството.

Възлагат му се задчи от контролен, координационен или др характер, в помо на обрата работа
на правителството.
Министерският съвет издава постановления:
1) когато приема правилници, наредби или инструкции;
2) (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) когато урежда съобразно законите неуредени от тях
обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) (1) Правилникът е нормативен акт, който се издава за
прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за
вътрешния ред на тяхната дейност.
(2) Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
(3) Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени
нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение
трябва да осигури.
Условия за членовете на МС
Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на
условията за избиране на народни представители, а именно:
 български гражданин,
 няма друго гражданство,
 навършил е 21 години,
 не е поставен под запрещение
 не изтърпява наказание лишаване от свобода.
На народния представител, избран за министър, се прекъсват пълномощията за времето, през
което е министър. Несъвместимостта на двете длъжности не е характерна за класическия
парламентаризъм. В някои държави се изисква министрите да бъдат депутати.
Несъвместимостта е израз на разделението на властите – законодателна и изпълнителна.
Членовете на МС не се ползват с имунитет. Те носят наказателна отговорност на общо
основание и за престъпления извършени при или по повод изпълнение на служебните им
задължения.. Ако деянието е рестъпление от общ характер, то министърът е подсъден по общия
ред за този вид деяния.
Правомощията на Министерския съвет се прекратяват при:
1) гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;
2) приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;
3) при смърт на министър-председателя.
Правомощията на МС са с изпълнителен характер. Чрез тях той осъществява висшата
изпълнителна власт. Неделимо е МС да използва процедури, които гарантират ефективното
реализиране на предоставените му правомощия. КРБ регламентира двете основни функции на
70
т
изпълнителната власт: осъществява ръководство на вътрешната и външната политика на

държавата, т.е. правомощията са:
1. МС осигурява общото ръководство на обществения ред и националната сигурност.
Оперативното управление на тези дейности се осъществява от МВР и службите за сигурност.
2. МС осъществява общо ръководство на Въоръжените сили. Оперативното им управление
е възложено на Министерство на отбраната.
3. Общо ръководство на държавната администрация.
Същинските правомощия са дадени в чл. 106 и 107 КРБ.:
1) Ръководи изпълнението на държавния бюджет.
2) Организира стопанисването на държавното имущество.
3) Сключва, утвърждава и денонсира международни договори.
4) МС отменя незаконосъобразните и неправилни актове на министрите.
Недопустимо е централните органи на изпълнителната власт да отменят актове на органите на
местното самоуправление - децентрализация на властта.
5) Самостоятелно правомощие на министър председателят е да назначава и освобождава
зам. министрите (чл. 108 КРБ).
6) Чл. 99, ал. 2 ЗМСМА - МС назначава и освобождава областните управители.
7) МС създава ведомства без ранг на министерства. Назначава и освобождава
ръководителите им.
МС има право на законодатателна инициатива (чл.87, ал.1- вносител на законопроекти), като
наред с това изготвя и проекта за държавен бюджет и го внася в НС. След приемането,
ръководи реализацията му в неговата приходна и разходна част и отчита изпълнението му
прд НС ( чл.84, т.2)
Чл.78, т.4 дава право на МС да предлага при необходимост свикване на НС на заседание.
МС може да сезира Конституционния съд по въпроси от неговата компетентност (чл.150, ал.1-
спорове за компетентност; тълкуване на конст. разпоредба). МС може да предлага на
парламента да обяви военно или др. извънредно положение за цялата територия на страната или
само за част от нея (чл.84, т.12). Предлага на президдента назначаването и осбобождаването на
висшия команден състав на Въоръжените сили. МС взема участие при формиране на
ръководния състав на дипломатическия корпус на Република Бъгария в чужбина. Той предлага
на президента назначаване и освобождаване от длъжност на посланиците и
дипломатическите представители на Б в международните организации ( чл.98, т.6).
Назначенията във Въоръжените сили и дипломацията се извършват от президента, само ако е
направено предложение от МС. Правителствотоото утвърждава и денонсира международните
договори в случаите, предвидени в закона. По предложение на МС президентът утвърждава
промените на границите и центровете на административно-териториалните единици (чл.98, т.5).
МС назначава и освобождава областните управители (чл.143, ал.2), които организират
провеждането на държавна политика в областите, а заместник областните управители – от
премиера.
71
т
Отговорност на МС.
МС като колегиален орган носи отговорност пред НС за провежданата политика, която
отговорност се изразява в политическо недоверие на НС към него, в резултат на което се
прекратяват неговите пълномощия (чл.89, ал.1 и чл.112, ал.2 К). Отговорността на
правителството пред законодателния орган е основен принцип на парламентаризма. Тя не
противоречи на принципапа за разделение на властите, защото правитвото запазва своята
автономност.
Правителствената отговорност се реализира в следните разновидности:
- като колективна и солидарна отговорност на правителството за неговата дейност;
- като отговорност на мин-председателя пред НС ( чл.108, ал.2 К);
- като пол. отгов. на отделен министър за неговата незадоволителна дейност по
ръководството на мин-ото и на съответната сфера на общ. живот – МП може да поиска
оставката на някой от министрите и да предложи на НС прекратяване на пълномощията му. Те
отговарят и наказателно и за вреди на гражданите.
Министрите носят отговорност и пред правителството за дейността си. Те са отговорни и за
вреди, причинени на граждани от техни незаконни действия и актове, но тази отговорност не е
пряка, а се трансформира като отговорност на държавата (чл.7 К)
Процедурите за търсене на политическа отговорност на МС са конституционно установени.:
Институтът “Вот на недоверие”, гласуван от парламента по предложение на народните
представители – „всеки акт или действие на МС може да представлява конкретен повод
за гласуване на недоверие” ( РКС № 13-1992г.). Вотът на недоверие се иска от
опозицията с цел да бъде бламирано правителството. За да осигури стабилността на
правителството и неговото съществуване да не е застрашено от случайно създали се
обстоятелства в парламента, К не допуска ицидентен блам. Гласуването на недоверие
може да стане само по установения от Конституцията ред и детайлно определените
процедури от Правилника. Конституцията съдържа защитни механизми срещу с вота на
недоверие. Изисква се предложението за гласуваве на недоверие да е направено от 1/5 от
народни представители, което е гаранция срещу злоупотребата от страна на
незначителни групи депутати; необходимо е абсолютно мнозинство от гласовете, за да
се приеме решение за недоверие на МС. Ако предложението бъде отхвърлено, през
следв. 6 мес. не се допуска отново искане за гласуване на недоверие на същото
основание, освен за извършено в този срок нарушение на КРБ?
Институтът “вот на доверие”- иска се от МС за цялостната му политика, по неговата
програма или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от
половината от присъстващите народни представители. При негативен резултат
министър-председателят е задължен да подаде оставката на правителството и да се
прекратят неговите пълномощия. Искането на вот на дов. е действие, чрез което пр-
ото се стреми да затвърди разколебаното доверие на НС и да въздейства за сплотяване на
мнозинството, което го подкрепя. Но това е рискован ход, защото може да се получи
обратен резултат – правителството да не получи вота на доверие.
В случите, когато предсрочно се прекратяват пълномощията на правителството, мандатът за
съставяне на ново не преминава върху следващата парламентарна група, а същата
политическа сила получава възможност отново да състави свое правителство!!!!!!!!
72
т
Актове на МС
МС осъществява широка по обхват подзаконова регламентация на ОО във всички
сфери на ДУ, което ще рече че тази дайност трябва да е съобразена и непротиворечаща
на закона и подлежи на контрол за законност.
МС, при изпълнение на правомощията си, приема различни актове, въз основа и за изпълнение
на законите. Според чл. 114 КРБ това са постановления, правилници, наредби, разпореждания и
решения – ПЗНА, които доуреждат, доразвиват и допълват закона. Те са разпоредителни и
подзаконови по характер. Всички те са административни актове, чиято основна фунцкия е
осъществяването на изпълнителната валст. Актовете на МС са юридическа форма за
реализиране на представителните му правомощия. Те са разнородни по своя характер и
осигуряват изпълнение на законите, като пораждат съответните правни последици за
адресатите, към които са отправени. Те са подзаконови по придода и вторично уреждат вече
регламентирани от закона обществени отношения.
1. Постановленията: нормативни юридически актове от административен вид. 2 вида:
актове на управление - с тях се поставят или решават основни въпроси на управлението, и
постановления за приемане на правилници и наредби. Въпреки, че са нормативни в някои от
тях се съдържат и ненормативни предписания. Тези постановлениия са със смесен характер.
По принцип постановленията са подзаконови, но по изключение те могат да регламентират и
първично определени обществени отношения (с по-малка обществена значимост).
Постановленията на МС, с които се приемат правилници и наредби са особени актове –
не са нормати по съдържание, а са нормативни по предназначение, защото чрез тях се
приемат актове, съдържащи правни норми.
i. Когато приема издадени от него правилници и наредби и
инструкции, като по този начин повишава тяханта юридическа
сила;
ii. Когато урежда ОО в областта на неговата дейност, които не
подлежат на законова уредба – чл. 6, т. 2 ЗНА; Регламентарна
власт;
2. Разпореждания: ненормативни юридически актове, с които се решават конкретни
въпроси на социалното управление /свързани с дейността на определено министерство или др.
ведомства/. Не подлежат на обнародване и влизат в сила от деня на приемането им.
3. Решения: ненормативни актове, които се приемат от МС по текущи въпроси или
въпроси от вътрешноорганизационен характер. С тях се уреждат конкретни индивидуални
обществени отношения.
АКТОВЕ НА ОТДЕЛНИ МИНИСТРИ – те могат да бъда отменяни от МС както поради
незаконосъобразност, така и порадо нецелъсобразност – адвминистративна зависимост на
министъра към МС като колективен орган!
А и на министрите и на МС подлежат на съдебен контрол – пред ВАС, с изкл. на тези, които се
упражнява законодателна инициатва и тези, които създават ПрО между органите – т.е. такива
А, които не създават П и З за трети лица.
4. Постановления – НА за прилагане на закона или друг А с по-висша юридическа силам
уреждат статута на органите и учрежденията в минситерствата – устройствени А.
5. Правилници Ненормативни АА. 2 вида- организационни или по прилагане на законите
в тяхната цялост.
6. Наредби: НА за конкретизация на отделни разпоредби на НА от по-висока степен.
73
т
7. Инструкции – указания за прилагане на НА който министрите са издали или

чието изпълнение трябва да осигурят - задължителни за изпълнение, но има спор дали
са нормативни или не;
8. Заповеди – не са нормативни актове, урежда конкретни или индивудални ОО,
влизат в сила от деня на издаването им.
Актовете на МС не могат да бъдат отменяни от НС. Чл.125, ал.2 К предоставя на ВАС
правомощието да се произнесе по спорове за законността на актовете на МС и министреите, но
не и за целесъоразност. Всички административни актове подлежат на съдебен надзор, освен
посочените в з-на.
 Нормативни актове- М. Павлова – Волеизявление на д-вен орган с призната в К или в з-
ните нормотворческа комп. или въз основа на установена в з-н делегация , за поствяне в д-
вие , изменение, отмяна, тълкуване на пр. н-ма или спиране д-вието на преди това влезми в
сила пр. номи.
ВЪПРОС 17: Съдебна власт. Конституционни принципи на организация и дейност.

Понятия:
o „правозащитни органи” и „правозащитна дейност” – широки по съдържание понятия.
Правозащитни органи са съдът, прокуратурата, следствените органи, Министерство на
вътрешните работи и други специализирани органи, които защитават законността и правовия
ред.
o „правосъдие” – особен вид правозащитна дейност. Правосъдие осъществяват само
съдебните органи
o „правораздаването” е съдебна правозащитна дейност, която обаче е по-обхватна по
съдържание от правосъдието. Правораздаване осъществяват съдът и особените юрисдикции,
но последните не осъществяват правосъдие
o „съдебна власт”- многопластово, събирателно понятие, включващо в себе си
различни дейности, извършвани от разнородни по природа органи, а именно: дейности по
разследване, прокурорския надзор и правосъдието. Съдът е винаги РРО.
o „органи на съдебната власт”-
 съдилищата,
 прокуратурата и
 следствените органи.
Но прокуратурата и следствените органи не осъществяват правосъдна дейност, те само
подпомагат съда в неговата дейност. Органите на съдебната власт са специализирани органи,
чиято основна задача е да осъществяват правозащитна функция, да съблюдават спазването на
законността, да се грижат за укрепването на правопорядъка и да водят борба срещу
престъпните деяния. Общите им цели обаче не предпоставят единство на методите и формите в
тяхната дейност.
І.Съдебна власт.
Чл. 117 КРБ – регламентира се създаването на единна съдебна власт, интегрираща съдебните,
прокурорските и следствените органи. Уредени са в ЗСВ.
Една от трите власти. Брани законността и легитимира правовата държава. Защитава правата и
законните интереси на гражданите, ЮЛ и държавата. Форми на дейност - правосъдие,
прокурорски надзор и следствие.
74
т
Правосъдието е особен вид правозащитна дейност, присъща само на съдебните органи.

Правораздаването е също правозащитна дейност, която се осъществява от съдилищата и т.
нар. особени юрисдикции. Осъществява се само от съдилищата. Тя е юрисдикционна дейност.
Съдебната власт се подчинява на закона. Правосъдието осигурява точното прилагане на
закона. Правосъдието е предназначено да установи последиците от нарушаването или
неприлагането на закона и да осигури неговото нормално действие, като издаде съответен
съдебен акт. Правосъдната дейност е формализирана и при нея се следва определено
производство.
Съдебната власт осъществява особена държавна функция, тя осъществява правосъдието, което
е специфична държавна дейност. Независимостта на съдебната власт се изразява в
правната недопустимост на другите власти да въздействат върху съдиите, прокурорите и
разследващите органи. Те се подчиняват само на закона. За да може да осъществява своята
правозащитна функция съдебната власт трябва да е автономна, да е най -независима в
сравнение с другите власти. За съжаление обаче идеята на Монтескьо никъде и никога не
приложена самостоятелно, може би защото е пригодена за конституционна монархия. У нас
Министърът на правосъдието по право е председател на ВСС, без да има право на глас, но
все пак е представител на изпълнителната власт, влияе върху дейността и решенията на
висшите магистрати. Въздействие има и от други органи на изпълнителната власт на основата
на конституционни разпоредби. 11 от 25-те члена на ВСС се избират от НС. Президентът
назначава и освобождава председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор по
предложение на ВСС.
Въпреки, че определено става дума за влияние на изпълнителната власт върху съдебната, то
то се възприема за нормално в съвременния конституционализъм на демократичните държави.
Подчинението на съдебната власт на закона обаче не е форма на въздействие от страна на
законодателната власт.Парламентът не може да влияе пряко на органите на съдебната власт при
изпълнение на правомощията им.
Заключение: абсолютната независимост на съдебна власт е невъзможна и противоречи на
конституционния модел за управление. Независимостта и се проявява предимно, но не само в
оперативната и самостоятелност.
ІІ. Конституционните принципи за дейността на СВ са:

1. Независимост - според чл. 117 от КРБ съдебната власт е независима и при
осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и
следователите се подчиняват само на закона. Гаранции за независимостта на СВ са:
а/ несменяемостта на съдиите, следователите и прокурорите след навършването на 5
годишен стаж и атестация!!!(Вж. ЗСВ) на длъжността, която заемат. Те могат да бъдат
освободени само на изрично предвидени в закона основания – чл. 129, ал. 3:
1) навършване на 65-годишна възраст;
2) подаване на оставка;
3) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за
умишлено престъпление;
4) трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една
година;
75
т
5) тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и

действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
ИМУНИТЕТ НА МАГИСТРАТИТЕ – ЧЛ. 132 КРБ! ТЕ ОТГОВАРЯТ ЗА УМИШЛЕНИЯ
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ОХ!
б) всеки съдебен орган притежава автономия при осъществяването на своите правомощия
(горестоящите не могат да нареждат на долуподписаните как да решават даден казус – не
винаги – йерархията в прокуратурата и зависимостта на следователя от наблюдаващият
прокурор);
г/ несъвместимост - магистратите не могат същевременно да бъдат и народни представители,
министри, кметове, общински съветници, адвокати, да заемат длъжности в други държавни
органи или да упражняват търговска дейност;
д/ деполитизираност при осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и
следователите са политически неутрални.
е/ самостоятелен бюджет на СВ.
ж/ Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.
Актовете на органите на СВ са със задължителна сила за технтие адресати и не могат да
бъдат отменяни от органите на ИВ или ЗВ. ОСВ имат организационна самостоятелност –
към тях има администрация, която е отделена от ИВ.
2. Спазване на законността чл.117, л2,изр.в-ро- органите на съдебната власт
осъществяват своите функции само въз основа и в изпълнение на закона. Те и страните в
съдебния процес се подчиняват само на закона и са длъжни да спазват материалния и
процесуалния закон от започване на производството до произнасянето на присъдата или
решението.
3. Право на справедлив и публичен съдебен процес -
a. Дело, което се разглежда от съд, не може да се гледа от друг орган.
b. Равенство на гражданите пред закона и съда чл.121, ал1– това означава, че
съдилищата са едни и същи за всички граждани и прилагат спрямо тях едни
и същи материални и процесуални закони. Съдилищата прилагат законите
еднакво спрямо страните в процеса.
c. Състезателност в съдебния процес чл.121, ал1– равнопоставените страни в
процеса и способност на съдебната власт обективно и безпристрастно да оцени
доказателствения материал. От тези принципи следва, че на всяка от страните
следва да бъде дадена еднаква възможност да представи позицията си.
d. Всички съдебни актове се мотивират – т.е. излагат се съображенията за
приемане на дадена позиция, немотивираните съдебни актове създават
конституционно нетърпимо положение – тежестта и вида на прокурора се
определя в процесуалния закон.
4. Право на защита –чл.122 във всички стадии на процеса; има различни средства в
различните фази на процеса; презумпцията, че обвиняемия е невинен до установяване на
противното; право сам да се защитава или да потърси адвокатска защита.
5. Свободна адвокатура;
6. Демократично начало –чл.123 участие на съдебни заседатели (участие на
обществеността в съдопроизводството), публичността при разглеждане на делата.Участват в
опр.от з-на случаи. Съд.заседатели участват само в първоинст.дела в случаите опр.от НПК (над
76
т
5г). Те са равнопоставени и независими членове на съд.с-ви и се починяват само на з-на. Имат

равни пр-а със съдиите и гласът им е равен на техния.
7. Триинстанционно съдебно производство – делата се разглеждат от три съдебни
инстанции. Всички съдебни инстанции действат дисопозитивно, те трябва да бъдат сезирани
Съгласно чл.119,ал.1 правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд,
Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Или
имаме първоинстанционно, въззивно (апелативно, вториинстанционно) и касационно
(третоинстанционно) производство, освен ако в процесуалния закон е предвидено друго. ГПК
и НПК въвеждат двуинстанционно производство при по-леките случаи. Двуинстанционно
е и административниото производство.
8. Установяване на истината – чл.121, ал2 -съгласно КРБ императивно установява, че
производството по делата осигурява установяването на истината. Истината трябва да се
установи чрез дейността на всички участници в процеса. Именно установяването на
истината е предпоставка съдът да постанови законосъобразна и справедлива присъда или
решение- виновен/невинен, основателен/неоснователен иск..
Обща клауза при обжалване на АА – пътят към съда винаги трябва да е отворен.
Чл. 120, ал. 2 – подлежат на обжалване всички актове на държавната админситрация без
значение кой ги е издал и каква е правната им природа. На атакуване подлежат и бездействията
на администрацията. КРБ ограничава прекия съдебен контрол в 2 насоки: изключва
обжалването на изрично посочни в закона АА+АА, които не засягат права и законни интереси
на граждани и ЮЛ.
ВЪПРОС 18: Органи и система на съдебната власт.
І. Система на СВ
Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен
съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Със закон могат да се създават и
специализирани съдилища (специализацията може да е по предмет или по субект, а може и да е
смесено). Извънредни съдилища не се допускат. Органите на съдебната власт изграждат една
единна независима система. Тя интегрира 3 относително самостоятелни във функционално и
структурно отношение подсистеми: съдебните, прокурорските и разследващите органи.
Създадена е обединяваща административна структура – ВСС, като към него има Инспекторат.
Той осъществява кадровата политика и решава основни организационни проблеми на
съдебната власт. Трите подсистеми притежават организационна автономност, без това да ги
противопоставя една на друга. Съдебната власт във функционален аспект включва дейността
по предварително разследване на наказателни дела, прокурорския надзор за законност и
провасъдието. Те работят в тясно взаимодействие по осъществяване на правосъдната функция.
Дейността на разследващите органи е началната фаза на наказателния процес. След нейното
приключване прокур. органи дават заключение и ако са налице достатъчно данни за извършено
престъпление, както и законови основяния пристъпват към предявяване на обвинението,
разследването и по съответния ред предават обвиняемия на съд. Той е органът, който по
установена процедура води съдебното следствие и налага санкция или освобождава от
отговорност. Съдебното дирене и приемане на съответния акт (присъда или решение) е
заключит стадий от дейността на съдебната власт.
77
т
ІІ. Съдебни органи.

В основата на съдебната власт стоят съдилищата, които действат въз основа и в изпълнение
на закона.
СЪД – ДО, едноличен или колегиален, изпълнява правораздавателна функция, действа чрез
независими съдии в рамките на предоставените му от КРБ и закона комптенции. Съдебната
власт административно се оглавява от ВСС- той не е правосъден, а висш административен
орган. Системата на съдилищата включва: ВКС, ВАС, апелативни, окръжни, военни и районни
съдилища, а също и специализиран наказателен съд. При необхимост могат да се създават
специализирани съдебни органи –трудови съдилища и др. Създаването на извънрени съдиища
не се допуска.
Организацията на системата на съдебната вост се характеризира чрез 2 принципа:
- приближаване на правосъдието до населението и
- триинстанционност на съдебното производство - първоинстанционно, въззивно и
касационно, освен ако в процесуалния закон не е предвидено друго. Отношения на
инстанционност - за да се осигури установяване на истината. С оглед на това съдилищата се
делят на първоинстанционни, второинстанционни и съдилища трета инстанция. Първа и втора
инстанция са съдилища по същество.
 ВКС - висша съдебна инстанция по граждански и наказателни дела. Осъществява
върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
Юрисдикция - върху цялата територия на РБ. ВКС се състои от гражданска и наказателна
колегия. Съдиите от всяка колегия образуват общо събрание. Общото събрание издават
тълкувателни решения, които са задължителни за органите на съдебната и изпълнителна власт.
Всички съдии на ВКС образуват пленум на ВКС – той определя състава на колегиите и броя и
сътавите на отделянита, изслушва кандидате за предеседатели на съда и на отделенията и т.н.
ВКС решава спорове за подсъдност, когато страна по тях е апелативен съд. Контролно-
отменително! Председателя на ВКС – 7 години, без право на втори мандат, назначава се от
президента по предложение на ВСС;
 ВАС – висша съдебна инстанция в административното правораздаване за
осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите.
Юрисдикция - върху цялата територия на РБ. Той е касационна инстанция за съдебните актове
на всички съдилища относно законосъобразността на административните актове. Той е
единствената инстанция, която се произнася законосъобразността на актовете на МС и на
отделните министри. Във ВАС има две колегии. Кога ВАС гледа в 5-членен състав – когато
първоинстанционното решение е постановено от 3-членен състав на ВАС, когато делото е за
отмяна на влезли в сила съдебни актове, постановени от 5-членен състав на ВАС, спорове за
подсъдност м/у адм.съдилища, в който участва 3-членен състав на ВАС.
 Апелативни съдилища - разглеждат като въззивна инстанция делата образувани по
жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в техния район.
Те осъществяват организирането, ръководство и контрол на дейността на окръжните съдилища
от техния район. Апелативния съд се състои от граждански, търговски и наказателни
отделения.
 Окръжни съдилища - като първа инстанция - граждански и наказателни дела определени
със закон; и като /втора/ въззивна инстанция - дела по жалби срещу съдебни актове на
районните съдилища. Ръководят и контролират дейността на районните съдилища в съответния
район. Окръжните съдилища имат общо събрание в което участват всички съдии. В София -
Софийски градски съд има всички права на окръжен съд.
78
т
 Районни съдилища - основни първоинстанционни правосъдни органи. На тях са

подсъдни всички дела, освен онези които със закон не са подсъдни на друг съд.
 Административни съдилища - разглеждат административните дела като първа
инстанция Административните съдилища разглеждат определените със закон административни
дела като касационна инстанция.
 Военни съдилища - компетентността им се определя със закон и те са приравнени на
окръжен съд. Подсъдни на тях са всички дела в страната, които касаят лица от въоръжените
сили, МВР, областта на националната сигурност. Има пет военни съдилища. Втора инстанция –
военно-апелативен съд – само 1 за страната и после наказателна колегия на ВКС.
 Специализиран наказателен съд
 Апелативен специализиран наказателен съд
Споровете за подсъдност се решават по правилата на процесуалните закони. Спор между
ВКС и ВАС се решава от арбитражен състав от 5-ма съдии, от които трима от
касационния и двама от административния съд. Съдилищата осъществяват своята
дейност в съдебни райони.
ІІI. Прокуратура
Система от специализирани органи на съдебната власт, които упражняват надзор за
законност. Структура на прокуратурата – в съответствие със структурата на съдилищата.
Състои се от прокурои – еднолични органи. Прокуратурата в Република България се състои от
Главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура,
апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, в състава на
които са окръжните следствени отдели, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.
Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на
главния прокурор. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а
всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на
съответната прокуратура.
Главната прокуратура се ръководи от главен прокурор, подпомаган от заместник -
главните прокурори при Върховната касационна прокуратура и Върховната
административна прокуратура. Главният прокурор осъществява надзор за законност и
методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Военната прокуратура е военно учреждение, чиито ръководител е прокурорът на военните
сили.
Прокурорски надзор - за точното спазване на законността от държавните, общинските и
обществените органи, от гражданите и ЮЛ. Надзор само за законност.
Принципи за организация и дейност на прокуратурата- централизъм /всеки прокурор е
подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, който може да му дава задължителни
писмени указания/ и единство /прокуратурата е изградена като единна система/.
Независимост /в дейността на прокуратурата няма право да се намесва изпълнителната власт/
и законност /трябва да действат законосъобразно/.
Функции на прокуратурата:
Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
 ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
79
т
 може да извършва разследване;

 привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа
обвинението по наказателни дела от общ характер;
 упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
 предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
 в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
Прокуратурата има изчерпателно изброени функции и други способи за прокурорски
контрол са конституционно недопустими.
ІV. Следствие
Следствието не решава правни спорове като съда, не упражнява надзор за законност като
прокура, а само извършва разследването – по някои наказателни дела, но не по всички, а само
когато е предвидени в закона. Имат функция само в досъдебната фаза.
Следствени органи са Националната следствена служба и окръжните следствени отдели в
окръжните прокуратури. Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут
на окръжен следствен отдел. Националната следствена служба се състои от следователи. В
Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена
фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за
правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон.
Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор пряко или чрез
директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването. Директорът на
Националната следствена служба осъществява административно и организационно
ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и
методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните
прокуратури. Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се състоят от
следователи. Следователите (магистрати – органи на СВ) в окръжните следствени отдели в
окръжните прокуратури осъществяват разследване по дела, възложени им от
административния ръководител на окръжната прокуратура. Разпорежданията на следователите
във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и
граждани.
V. Висшият съдебен съвет

Не е орган на съдебната власт. Състои се от 25 членове, които трябва да са избрани измежду
съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати или други
юристи. 11 от членовете на ВСС се избират от НС и 11 от съдебната власт чрез провеждане на
делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи. Председателят на ВАС и на ВКС и гл.
прокурор са останалите 3 членове по право (техния мандат е колкото си е техния мандат по
закон – т.е. 7 г). Мандатът на членовете на ВСС е пет години и те не могат да бъдат
преизбирани веднага след изтичане на този срок. Заседанията на ВСС се ръководят от
министъра на правосъдието, но той няма право на глас. Правомощията на ВСС са:
 предлага на президента да назначи или освободи председателя на ВАС, на ВКС, гл.
прокурор и директора на НСС;
 определя броя на районите, седалищата на съдилищата по предложение на министъра на
правосъдието;
 определя броя на съдиите, прокурорите и следователите;
80
т
 назначава, освобождава, повишава, понижава, премества от длъжност съдии,

следователи и прокурори;
 определя възнаграждението им;
 взема решение за снемане на имунитета им или временно отстраняване от длъжност по
искане на гл. прокурор;
 внася в МС проект за бюджета на съдебната власт и контролира изпълнението му.
 налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на
съдиите, прокурорите и следователите;
ВСС: представлява СВ, отстоява и осигурява независимостта ѝ, опреедля състава и
организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава
финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване.
Има Пленум, съдийска и прокурорска колегия. Чл. 36 ЗСВ – Решения на ВСС могат да се
обжалват пред ВАС – той се произнася само по тяхната законосъобразност.
Инспекторат – главен инспектор (5г.) и 10 инспектори ( 4г.)- назначават се всички от НС –
проверява дейността на О на СВ без да зьяга независимостта на съдии, с.з., прокурори и
следователи при осъществяването на техните функции. Представя годишен доклад за
дейността на ВСС. Действа служебно или по инициатива на граждани, ЮЛ или магистрати.
МП – взаимодействието между СВ и ИВ се осъществява от него.
Съдии, прокурори и следователни – не са трудови взиамоотношеняита им по смисъла на КТ, не
са и служебни по Здсл, тъй като те се пораждат, променят или прекратяват не от ТД, а от
властнически акт – инвеститура от съответната колегия на ВСС. Самостоятелен вид
административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба, преднанзачени
да обезпечат осъществяването на основната фунцкия на СВ – защита на правата и законните
интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Дисциплинарна отговорност по ЗСВ.
VI. Магистрати
Еднакви изисквания за всички – съдии, прокурори и следователи. Двойното гражданство е
недопустимо, само лице с българско гражданство; Юридически стаж.
Предметна независимост – при осъществяване на функциите си магистратите се осъществявт
само на закона;
Лична независимост – несменяемост, имунитет и несъвместимост;
МАГИСТАРТИ – НАКАЗАТЕЛНА И ГРАЖДАНСКО ОТГОВОРНОСТ – МАТЕРИАЛЕН
ХАРАКТЕР ДО ЖИВОТ, ЛИПСВА ПРОЦЕСУАЛНИ ЕЛЕМЕНТ!
ВЪПРОС 19: Конституционен съд - образуване, правомощия, процедури и актове.

НЕ ПРИНАДЛЕЖИ КЪМ НИКОЯ ВЛАСТ – ОСНОВНАТА МУ ФУНКЦИЯ ДА
ОХРАНЯВА КРБ, АВТОНОМЕН ВЪВ ВЪТРЕШНАТА СИ ОРГАНИЗАЦИЯ – САМ
ПРИЕМА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА СИ, КОНСТИТУЦИОНЕН ОРГАН;
Контрол за конституционност - възникване, развитие и видове.
От зараждането на парламентарното управление до днес винаги е стоял въпросът за контрол за
конституционност – съобразност на законите, приемани от парламента. Целта на контрола
81
т
за конституционност е да се създаде единна непротиворечива законосъобразна система,

изградена на върховенството на КРБ. Основният закон определя юридическите и
политическите параметри на публичната власт и на типа и на особеностите на правната с-ма.
През различните периоди в държавите са прилагани разнообразни способи и са използвани
различни институционализирани структури за контрол на конституционност законите. Могат да
бъдат обособени (условно) според няколко критерия:
Съобразно субектите на контрола за конституционност на законите са известни 2 системи:
контрол за конституционност (самоконтрол), осъществяван от самия парламент върху
приеманите от него закони, и контрол, осъществяват от извънпарламентарните институции от
различен тип.
От Търновската Конституция до Конституцията от 1991г. България не познава системата
на извънпарламентарния контрол за конституционност на актовете на НС.
Вътрешнопарламентарният контрол върху законите е последователен израз на
върховенството на парамента, символ на народовластието, на суверенитета на нацията. Става
въпрос не само за процедурите при създаването на законите, но и за съдържанието на
конституционните разпоредби. Идеята за самоконтрол не е неосъщетсвима по принцип, но у
нас остава неприложена, поради отсъствието на юридическите механизми, които да осигурят
реален контрол. Правилник за работата на НС (К’71) –законодателната комисия следи за
съобразяването на законопроектите с конституцията и изискванията на ЗНА. Този контрол е
предварителен, осъществява се в процеса на обсъждане на законите, т.е преди
законопроектът да е станал закон. Ранният европейски конституционализъм,
провъзгласявайки върховенството на парламента, апроири изключва контрола върху неговите
актове от органи, стоящи извън него.
В съвременните демократични държави контролът за конституционност на законите се
осъществява от извънпарламентарни институции – Конституционни юрисдикции, които
стоят извън трите власти. Има ли юридически механизми срещу евентуални злоупотреби?
Трите власти се възпират взаимно, а кой възпира КС? Приема се, че контролът за
конституционност на законите от конституционните юрисдикции стои в основата на идеята за
“рационалния парламентаризъм”. Той ограничава суверенитета на парламента и го възпира в
пределите на коституционно установената му власт, за да осигури баланс във властта.
Съществуват 2 типа контрол за конституционност на законите – американски и европейски.
1. Американски модел – извънпарламентарния контрол за конституционност на
законите в САЩ се осъществява инцидентно. Инцидентният (казуален) контрол дава
възможност на съдилищата да тълкуват Конституцията при решаване на конкретни
съдебни казуси. В процеса на съдебното дирене те преценяват съответствието на закона с
Кконституцията и ако й противоречи, не го прилагат. Субект на този контрол са органите на
съдебната власт. Това е децентрализиран (отсъства единен специализиран орган) контрол
и становището на конкретния съд за противоконст. на закона не е задължително за другите
съдилища. Прилага се в Дания, Канада и др. Съдебният контрол е инцидентен и
децентрализиран и се осъществява от всички съдилища по конкретни съдебни спорове. Тази
система за контрол с различни модификации намира приложение в д-вите от английската
общност и някои скандинавски страни.
82
т
2. Европейски модел – контрлът е съсредоточен в един орган –

Конституционен съд, съвет или орган под друго наименование. Според Ханс Келзен тези
органи са независими от твореца на законите и поради това тяхната оценка е обективна и
безпристрастна. За първи път в Конституцията на Австрия от 1920г. е предвидено
създавнето на КС. Обикновено се задейства чрез сезиране предимно на субекти на
публичната власт – правителството, държавния глава, органи на съдебната власт и др.
Контролът на тези органи по принцип е абстрактен, необвързан с решението по конкретен
съдебен спор, въпреки че съществуват и изключения. Контролът е конкретен, когато
обикновен съд сезира КС по повод на висящ съдебен процес.По принцип контролът в
европейските страни е последващ, но в някои държави е предварителен. Последващият
осъществява след обнародване и влизане на закона в сила. Предварителен контрол –
представлява контрол на вече приет от парламнта закон, но все още необнародван ( Франция,
Италия, Австрия).
Последица от контрола – приемат се актове, задължителни за държавните органи, ЮЛ и
гражданите. В резултат на контрола не се създават нови правни норми. Контролът има
констативен характер – да установи противоречието или съответствието на з-на с К, от
което следват определени правни последици.
Органите за контрола за конституционност не прилагат законите, а установяват съответствието
или противоречието им с Конституцията. Тази дейност има оценъчен и констативен характер,
тя е различна по природа от правоприлагащата дейност на останалите държавни органи. Някои
автори приемат, че контролът за конституционност има правосъден характер и въвеждат
категорията „конституционно правосъдие”. Но статусът на КС не е уреден в КРБ или ЗСВ.
Дейността на конституционните дейността на конст. юрисдикции само по външни белези
наподобява на правосъдна д-ст – те решават делата по съдебно-подобни процедури, а
именно –към тях се отправят искове, конституират се страни при решаване на спора,
събират се док-ва т.н , но вс. това не същиснко правосъдие.
У нас контр. за конст. на з-те се осъщ. от К съд и неговата дейност цели да се осигури вътрешна
непротиворечивост на правната с-ма, като актовете на НС, които противоречат на К,
престават да се прилагат. Така се отстранява колизията им с разпоредбите на осн. закон.
Все повече се възприема и становището, че конституционните юрисдикции са политически
институции, които активно участват в политическия процес, в определяне на държавната
политика. Този възглед се утвърждава в Европа. Или контролът освен, че е юридическа
дейност, има и политически характер.
І. Обща характеристика на КС.

Правната уредба на КС се съдържа в КРБ и ЗКС. Чл. 119, ал.2 - специален съд. Съд по
наименование, но не и по статут. Неговите правомощия, ред на дейност, последиците от
актовете му нямат нищо общо с правосъдието. Макар да се нарича съд той не е съдебен орган и
не осъществява правосъдие, дейността му само по външни белези наподобява правосъдната. КС
е особен държавен орган, който не може да бъде отнесен към никоя от трите власти. КС е
независима специализирана юрисдикция предназначена да осигури спазването на
Конституцията и правова държава. Решава делата по подобие на съдебните процедури: към него
се отправят искове, конституират се страни (в определени случаи делата се разглеждат с
участието на страните), събират се доказателства, следователно КС е особен ДО. Мястото му не
може да се търси в системата на трите власти, но не и в четвъртата власт. Мястото му се
83
т
определя от ролята, която играе в привеждането на законодателството в съответствие с КРБ и по

този начин съдейства за непротиворечиво регулиране на и обществените отношения - чл. 1, ал. 1
ЗКС “ КС осигурява върховенството на КРБ”, което е основната му функция.
ІІ. Образуване на КС
Състои се от 12 съдии. 1/3 от тях се избират от НС, 1/3 от президента и останалата 1/3 се избира
от комисия, състояща се от общите събрания на ВКС и ВАС – всички са равнопоставени. За
съдии в КС се избират юристи с високи професионални и нравствени качества и най - малко 15
години трудов стаж. Те трябва да бъдат български граждани без друго гражданство. Актът
за избиране и назначаване на конституционните съдии се обнародва в ДВ. Избраните и
назначени конституционни съдии не представляват държавен орган. Стават такъв след
конституирането на КС. На първо заседание Конституционните съдии полагат клетва, след
което встъпват в длъжност – едновременно пред президента, председателя на НС и пред
председателите на ВКС и ВАС. Първото заседание се открива и ръководи от най-възрастния
съдия. Конституционните съдии избират с абсолютно мнозинство председател на КС. Ако
през І-ия тур никой от кандидатите не е избран се провежда ІІ тур, в който участват първите
двама от кандидатите спечелили най - много гласове. Гласуването е тайно. Председателят се
избира за 3 г. Мандатът на конституционните съдии е 9 г. и те не могат да бъдат
преизбирани. Самият КС няма мандат, тъй като е парламентарно действащ орган. Той е
единственият действащ орган, който не прекъсва никога своя мандат. Това го прави независим и
несменяем (предпоставка за безпристрастност). Непрекъснатият му мандат може да се прекрати
само с конституционното му ликвидиране като орган.Въведен е принципа на ротация на КС.
През всеки 3 г. неговият състав се подновява с 1/3, т.е. никога не се подновява едновременно
целия състав. Този принцип осигурява непрекъсваемостта на пълномощията на КС и се
осигурява приемственост в работата. Съставът на КС се подменя:
- след 3 г. - двама представители от квотата на НС и по един на президента и съдебната власт;
- след 6 г. - двама представители от квотата на президента и по един на НС и съдебната власт;
- след 9 г. - двама представители на съдебната власт и по един на президента и НС.
Следователно:
а) КРБ и ЗКС не определят кой свиква съдиите на учредително заседание - някой от съдиите или
президента;
б) на него конституционните съдии полагат клетва в присъствието на президента,
председателите на НС, ВАС и ВКС. Правна последица от клетвата е встъпването на съдиите
в длъжност, т.е. те вече могат да осъществяват своите правомощия. Отказът от полагане
на клетва е отказ от мандат;
в) избор на председател - израз на автономност. За председател могат да се посочат неограничен
брой кандидатури от средата на съдиите. Избран е получилият абсолютно мнозинство. Ако няма
избран провежда се ІІ гласуване, в което участват двамата, получили най - много гласове. Ако
гласовете се поделят по равно, избира се кандидатът с по-голям трудов стаж, а ако имат еднакъв
професионален стаж - по-възрастният. Изборът е таен. Председателят се избира за срок от три
години. Прекратяването на мандата на съответния представител става с жребий. 3м. преди
изтичане на мандата на съдиите, председателят на КС предлага на съответните органи да
84
т
изберат или назначат нови съдии. Членовете, чийто мандат се прекъсва, изпълняват
задълженията си до встъпването в длъжност на приемниците им. Също както и при народните
представители и магистратите, членовете на КС имат имунитет и е забранено
съвместяването с упражняването на определен кръг дейности – до 7 дни след
избиране/назначаване са длъжни да освободят заеманите от тях длъжности.
Чл. 9, ал. 1 ЗКС – ползвт се с имунитет като този на народните представители, но сгъласно тази
разпоредба сочи тяхната наказателна неприкосновеност, но не и наказателната им
неотговорност за изказвания, особени мнения и гласувания в съда.
ІІІ. Организация на КС
КС приема свой правилник за организация на своята дейност, което е израз на автономност
(притежавана само от НС). При определянето на вътрешната организация и ред на дейност не
могат да му влияят други държавни органи, тъй като КС ги определя единствено и само в
съответствие на конституцията и законите. КС сам определя административно -
организационните структури, които го подпомагат в цялостната му дейност. КС е и финансово
независим - има самостоятелен бюджет и сам подготвя проекта за него. Това го прави
финансово независим от изпълнителната власт. Председателят му внася проектобюджета за
разглеждане в НС. Председателят е и разпоредител със средствата от бюджета и за това
информира периодично НС. Според правилника се изграждат 3 административни звена -
съдебна дейност и правна информация; международно сътрудничество; финанси и
счетоводство.
ІV Правомощия на КС.
Основната функция на КС е съблюдаване на конституционността на законите, следователно
неговите правомощия са установени само на конституционно равнище (чл. 149, ал. 2). Чл. 149,
ал. 1 сочи конкретните му правомощия - Контрол за конституционност на законите и други
актове: последващ контол, по отношение на вече приети и влезли в сила актове. Сезирането на
КС за противоконституционност на закона не му дава право да спре неговото действие преди да
се е произнесъл. Акт, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането в
сила на решението на КС (чл. 151, ал. 2 и 3). Актът на КС не е отменителен по характер. КС
няма правомощието да отменя закони, такова правомощие има само НС.
Правомощия на КС са: (основни – нормен контрол съгласно основното му правомощия – може
да е абстрактен или конкретен – чл. 150, ал. 2 КРБ)  инцидентно тълкуване (в мотивите,
когато гледа др дела – пр. Кирил Петокв)
1. Дава задължителни тълкувания на Конституцията – Осъществява се в два случая:
Тълкуването е по конкретни въпроси, с които е сезиран КС, тъй като абстрактното тълкуване
крие опасност от дописване на КРБ. Тези тълкувания имат обратно действие – от момента на
влизане в сила на КРБ или на съответното ѝ изменение или допълнение.
2. Произнася се по искове за установяване на противозаконност на законите и други актове на
НС, както и на актовете на президента - КС в свое определение постанови, че подлага на
контрол единствено закони, влезли в сила след приемането на КРБ през 1991 г. Пак с
определение КС реши, че на контрол подлежат и решенията на НС (ненормативните актове).
КОНКРЕТНИЯ, ИНЦИДЕНТНИЯ (ПО ВИСЯЩО ДЕЛО) КОНТРОЛ ПРЕД ВКС И ВАС
85
т
МОЖЕ ДА Е САМО ВЪРХУ ЗАКОНИ НА НС – ТЕ СА ЕДИСНСТВЕНИ ВЪЗМОЖНИ

ИЩЦИ, ДРУГИ СЪДИЛИЩА НЕ МОГАТ И ЗАРАДИ ТОВА ЗА ТЯХ СЪЩЕСТВУВА
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОСПОРВАНЕ.На контрол подлежат и актовете на ВНС, които то приема
като ОНС. Законите за изменение и допълнение на КРБ подлежат на контрол за
конституционосъбразност, но този контрол може да се отнася само до спазване на
процедурата, проверка дали разгледаните въпроси не са от компетентността и пр. А на
ВНС – не подлежат. Предварителен контрол – по изключение МД.
3. Решава спорове за компетентност между НС, президент и МС както и между органите на
местното самоуправление и централната власт - Преди да се сезира КС, заинтересованите
страни са длъжни да обсъдят въпроса по между си. Решението е задължително и окончателно за
страните.
4. Произнася се за съответствието на сключени международни договори с Конституцията преди
тяхното ратифициране - ако съществува противоречие между нормите на договора и нормите на
КРБ, преди той да бъде ратифициран, публикуван и да влезе в сила, трябва да се внесат
изменения в КРБ. Тя не предвижда кой е субектът, който трябва да сезира КС с подобно искане.
5. Произнася се по спорове за конституционност на политическите партии и сдружения - чл. 11,
12, 44 - целите и задачите на ПП не могат да противоречат на тези забранителни разпоредби. КС
се произнася по спорове за реда на създаване, целите и задачите на ПП и сдружения, не за
тяхната дейност. Решението на КС няма за пряка последица разпускането на ПП. Поставят се в
действие механизмите за разпускане по реда, определен в ЗПП (чл. 22, ал. 1). Предложение за
разпускане се прави от главния прокурор.
6. Произнася се по спорове за законността на избора на президент, вицепрезидент, народен
представител - Предмет - дали са спазени условията и процедурите на избирателните закони. КС
трябва да се сезира в 15 - дн. срок от деня на избора от правоимащите лица. Съдът в своето
решение констатира дали са извършени посочените в иска нарушения. Нито КРБ, нито ЗКС
определят правните последици на това решение. Решенията по принцип имат конститутивно
значение. КС трябва да уведоми ЦИК, а тя да обяви изборът за недействителен и кандидатът за
неизбран. Би могло решението на КС да съдържа диспозитив, който обявява кандидатът за
неизбран.
6.1. незаконосъобразни избори - Решение с констативен характер – трябва да се сезира ЦИК (за
президент и вице) – тя е компетентна да обяви избора за недействителен.
7. Произнася се по обвинения повдигнати от НС срещу президента или вицепрезидента -
повдига се от НС. Процедурата има сходства с правосъдната дейност, но не е такава (чл. 23, 24
ЗКС).
8. Произнася се по предсрочно прекратяване на мандата на президент, вицепрезидент, народен
представител и конституционни съдии (чл. 97; чл. 72; чл. 117):
а) Президент и вицепрезидент - установява фактическите и юридически предпоставки за
прекратяване при оставка и трайна невъзможност за изпълнение на задълженията повече от 1 г.
Решението има формално установителен характер;
б) народни представители - неизбираемост или несъвместимост. Решението е установително.
Има за правни последици прекратяване на мандата;
86
т
в) конституционен съдия - решението има конситутивен характер. Основанията са същите като

при народен представител.
9. Правомощие за снемане на имунитета на конституционен съдия: за извършването на тежко
умишлено престъпление. Има особена процедура.
V. Производство и актове на КС.

1. Субекти, които могат да сезират КС (чл.150, ал.1):
а) 1/5 от народните представители;
б) МС;
в) президент;
г) ВАС, ВКС и главен прокурор;
д) Висш адвокатски съвет – ограничение като при омбудсмана
е) омбудсманът /само за установяване на противоконституционност на закон, с който се
нарушават права и свободи на гражданите/. КС се произнася ако прецени, че искът е
основателен. Правомощията на КС се ограничават в публичноправната сфера.
2. Ред на дейност.
Заседанията се ръководят от председателя или от най - възрастния член на КС, ако
председателят отсъства. На основата на иск, председателят разпорежда да се образува
конституционно дело и възлага на съдия или съдии да го подготвят, докладват и да съставят
проекторешение. Производството по конституционните дела има две фази:
А) Допустимост на иска, т.е. дали той е в компетентността на КС – определение. Когато се
произнесе с решение или определение за недопустимостта на направеното искане, по
същия предмет не могат да се правят нови искания.
Б) Разглеждане на делото по същество.
Заседанията по принцип са закрити, без участието на заинтересованите страни. Изключение са:
- произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;
- произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;
- установява неизбираемост или несъвместимост на народен представител с упражняването на
други функции.
Допускат се само писмени документи, с изключение, когато се произнася по обвинение срещу
президента или вицепрезидента. Съдът е длъжен да се произнесе в срок от 2 м от както реши, че
са събрани всички доказателства. Решенията се взимат с абсолютно мнозинство (1/2 от
всички). Квалифицираното от 2/3 при снемането на имунитет на конституционен съдия –
тогава главния прокурор представя данние на КС и е дадена възможност на съдията да
даде обяснения, имунитет му се снема от постановяване решението, но не и качеството
конституционен съдия. Няма гласуване с “въздържал се”. Съдиите имат право на особено
мнение – то е равносилно на отрицателен вот. Гласуването е явно, с изключение: когато се
87
т
произнасят по обвинение срещу президента или вицепрезидента; при решаването на въпроса за

имунитета на конституционен съдия и наличието или отсъствието на фактическа невъзможност
да изпълнява задълженията си.
3. КС приема 3 вида актове:
 решенията - основен вид актове на КС, с които се произнася по същество. С тях КС се
произнася по исковете, с които е сезиран (мотивирани). Обнародват се в ДВ и влизат в сила по
реда на НА, т.е се обнародват се в 15 дн. срок и влизат в сила. Задължителни са за всички
държавни органи, ЮЛ и граждани. Окончателни са и не подлежат на обжалване. Актът обявен
за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението в сила; Съдът не е
обвързан завинаги от своите правни разбирания – той може да форимра нови разбирания; РКС –
тяхната сила не съвпада напълно със СПН-то на другите решения – те имат сила спрямо всички,
а не както другите решения – между страните.
 определения - актове, с които КС се произнася за допустимост на исковете и процедурни
въпроси.
 разпореждания - могат да бъдат издадени от представител на КС или от съдията
докладчик при осъществяване на ръководните и административните му функции.
VІ. Статут на конституционните съдии. Снеманато на имунитета не лишава от мандат, т.е.
конституционния съдия продължава да изпълнява правомощията си.
Права и задължения на конституционните съдии: да участват в заседанията; да бъдат
докладчици; да вземат отношение; да гласуват и т.н. Имат право на контакти с всички държавни
органи, стопански и обществени организации. Не може да им бъде отказано предоставянето на
изисканите от тях сведения. Длъжни са да пазят тайната на съвещанията и информацията.
Съдиите имат право на сътрудници, които да ги подпомагат в работата им. Имат право на
пенсиониране след изтичане на мандата им, независимо дали са навършили възраст.
Мандатът се прекратява на основа на разпоредбата на чл. 148 К, по реда, предвиден в ПЗРЗКС.
По два начина:
- след изтичането на конституционно определения срок. Обявява се от председателя на КС, без
да са необходими други процедури;
- предсрочно - доброволен, необходим или санкционен характер.
а) подаване на оставка: приема се с констативно решение на КС, но може и да не се приеме;
б) смърт - автоматично прекратяване на мандата;
в) фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 1 г. Решение с мнозинство
2/3 конст. х-р;
г) влизане в сила на присъда, с която се налага наказание л. с. за умишлено престъпление – ако е
по непредпазливост, съдебното дирене се прекратява.
д) несъвместимост (чл. 147, ал. 5 Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо
с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в
политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена
професионална дейност).
88
т
Решенията подлежат на обнародване в ДВ в 15 дн. срок, но влизат в сила от момента на

постановяването им. Мястото на лишения от мандат конституционен съдия се попълва от
квотата на органа, който е избрал или назначил съдията. РКС нямат възстановително
действие – т.е. не се възстановява действието на разпоредбата в редакцията преди
измнението или отмяната. По отношение на висящи правоотношения –
противоконституционния закон не се прилага. При обявяване на противоконституционни
ненормативни актове – невалидни от приемането или издаването им. Тези актове имат
еднокртно действие и заради това върховенството на конституцията може да се гарантира
само ако на решенията на КС е придадено обратно действие. Органът, който ги е
постановил, следва да регулира правните въпроси.
20. Омбудсман
-съставя актове на длъжностните лица за нарушения по ЗОмбд.
-орган, към който да се отправи искане да се издаде (инд.)АА!!!
>>>чл. 24, ал.1 АПК – „Производството по издаване на индивидуален административен акт
започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а
в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг
държавен орган.”
Кой може да подаде жалба или сигнал: ГРАЖДАНИ и ПРЕДСТАВИТЕЛИ на ЮЛ с
обществена полза, чийто предмет на дейност е защитаване основните права на човек
(+синдикаланите организациите – правото на труд)
Закон за омбудсмана, 2003г.
Правилник за организацията и дейността на омбудсмана
Чл. 19, ал. 1, т. 10 – не иззема фунцкиите на ДАСТ и АСП! Но защитава правата на децата по
Конвенцията
Чл. 19, ал. 2 – Национален превантивен механизъм – глава IVa – при другите си функции –
контрол от независим орган спрямо ИВ (той не е част от никоя система – равно отдалечен е от
трите власти)
Омбудсманът десйтва като едноличен орган и всичко се подписва от него, освен ако не е
делегирал някои от своите правомощия на своите заместници, но като действа като НПМ
контролните органи са служители от неговата администрация – чл. 28в – делегация със
сзаповед.
Омбудсманът се избира ПУБЛИЧНО, ПРОЗРАЧНО с ЯВНО ГЛАСУВАНЕ. Предложение може
да се направи от народните предстаители, ПГ, ЮЛНЦ с обществена полза – а заместник-
омбудсманът се избира от НС по предложение на омбудсмана;
Омб наблюдава спазването на основните човешките права от държавната
администрацията, НПМ, доставчиците на обществена услуга + частноправни субекти
89
т
Пар. 1, т. 1. "обществени услуги" са образователна, здравна, социална, водоснабдителна,

канализационна, топлоснабдителна, електроснабдителна, пощенска, телекомуникационна,
търговска дейност, дейности по охрана и по безопасност на движението, както и други подобни
услуги, предоставяни за задоволяване на обществени потребности, по повод на чието
предоставяне могат да се извършват административни услуги; Предметна комп. На Омб.
Предметът на дейност е сведен до намеса при засегнати права или нарушени права и
свободи на гражданите. Институтът на омбудсмана е самостоятелен способ за контрол в
държавното управление- може да наблюдава действия на държавни органи и обществени
организации. Създава се като независим орган- единствените ограничения са КРБ, законите и
международните договори, по които Б-я е страна. Омбудсманът се ръководи от личната си
съвест и морал.
Конституира се чрез избор от НС за 5 години, позволява се и втори мандат. Условия- бълг.
гражданин, висше образование, високи морални качества, да отговаря на условията за
избиране на народен представител. Предложението се свежда до нар. представители- всеки
депутат или парламентарна група може да прави предложение. Избира се и заместник.
Несъвместимост: не може да заема друга държ. длъжност, да членува в политическа партия или
синдикална организация, да участва в управлението на търг. дружества, да осъществява търг.
дейност, да участва в ЮЛНЦ. Възможност за предсрочно прекратяване на правомощията- при
физическа невъзможност за повече от 6 месеца, влизане в сила на присъда за умишлено
престъпление, неспазване, нарушаване на КРБ и законите, несправяне със задълженията, при
оставка и при смърт. Инициатива на 1/5 от депутатите за предложение за прекратяване на
правомощията.
Омбудсманът се ползва с имунитета на нар. представители. Встъпва в длъжност след
полагането на клетва.
Правомощия: действа по жалби и сигнали на гражданите, разглежда ги и извършва
проверки по тях. Принципът е сезиране /изключение чл.19, ал.2- по своя инициатива/. Длъжен
е даде отговор на жалбоподателя в 1 месечен срок, цели се бързо извършване на проверката.
Допуска се и в 3 месечен срок.
Правни средства:
- може да посредничи между админ. орган и засегнатото лице за преодоляване на нарушението;
- - да дава предложения и препоръки до съответния орган за възстановяване на нарушените
права за отстраняване на причините, пораждащи нарушението- превантивна функция;
- уведомява прокуратурата, ако има данни за престъпление;
- уведомява органите, предвидени в КРБ за сезиране на Конституционния съд по чл.150, КРБ.
Методи:
- позволен му е достъпът до съответни органи при обсъждане и вземане на конкретни решения;
----- право да иска и получава информация, която го интересува;
90
т
- право да изразява публично мнение в средствата за масова информация- ограничения при

държ. и служ. тайна и обстоятелства от личен характер.
Задължение до 31 март да внася доклад в НС. Може да се иска от НС доклад по отделен
случай или по своя инициатива да внася такъв.
ВЪПРОС 21: ПОНЯТИЕ, ХАРАКТЕРИСТИКИ И ПРИНЦИПИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА

ВЛАСТ
Тема 1: Понятие за изпълнителна дейност Изпълнителната власт се създава като реализация на

принципа за разделение на властите, а административното право е правният отрасъл, който
изучава обществените отношения, възникващи при осъществяване на изпълнителната власт.
1. Терминът „изпълнителна дейност“ е съвкупност от няколко други понятия, а именно:
1.1. Държавно управление :  В широк смисъл- осъществяване на трите основни функции на

държавната власт, а именнозаконодателна, изпълнителна и съдедбна функция  В тесен смисъл-
реализирането на изпълнителната функция, затова говорим за държавно управление в собствен
смисъл. Изпълнителната дейност ≠ държавно управление в собствен смисъл: - изпълнителната
дейност – се осъществява от други държавни и недържавни органи - държ. Управление в
собствен смисъл – от органи на изпълнителната власт 1.1. Административна дейност -
управленска дейност ; реализиране на които и да е управленски функции, като не е
задължително да е на държавна власт.
1.2. Дейност на администрацията - администрация има и в частното и в публичното право:  В

ЧП: Всяка администрация е предназначена да подпомага съответния ръководен орган при
вземането, изпълнението и контрола на неговите решения (помощен характер)  В ПП:
Ръководните длъжности осъществяват в определени ситуации управленски функции, т.е. могат
да издават административни актове. Дейността на администрацията има по-тесен обхват на
изпълнителната дейност
1.3. Изпълнително-разпоредителна дейност – характеристики: всяка от двете части дава

характеристики на тази дейност; Изпълнителният момент : a) изпълнително- разпоредителната
дейност е управленска дейност по реализиране на държавната власт; b) изпълнително-
разпоредителната дейност е властническа, т.е. поне един от субектите е носител на публична
власт и я упражнява c) юридическа - изпълнителният момент- тази дейност винаги е
подзаконова, т.е. има вторичен характер /изпълнява се в рамките на закона/=> стига се до
оборимата презумпция, че изпълнителната дейност е законосъобразна. „Пряка акция“ на
актовете на дейността на административните органи: сам по себе си съответния акт е
изпълнителен титул => само въз основа на него органът може да иска изпълнението му без да
чака намесата на съд или на някой друг орган; разпоредителен момент- има две проявления: 1
1) правомощието на адм.органи да издават адм. Актове; 2) оперативна самостоятелност.
ИЗВОД: Изпълнително-разпоредителната дейност ≠ от 1.1., 1.2., 1.3., НО е синоним на
изпълнителна дейност.
91
т
2. Оперативна самостоятелност и обвързана компетентност.
2.1. Обвързана компетентност  При наличието на определени факти в ПН, администрацията

може да изпълни само едно възможно законосъобразно решение (на проблем) 
Администрацията подвежда случая към правилото от закона и прилага закона  Преценява кой
закон на кой случай отговаря  Няма право на преценка относно самото прилагане на закона
към случая  Преценката е САМО по законосъобразност Административни актове, издавани
при обвързана компетентност са напр. определянето на данък или такса;записване на студент в
университет; издаване на диплома и т.н.
2.2. Оперативна самостоятелност ( дискреция)  Законът дава възможност на администрацията

да прецени дали, кога и как да действа  Администрацията може сама прецени и да вземе
решение  Съществува тогава, когато са възможни поне 2 решения  Има право на преценка, но
тя е ограничена по 2 начин: o От условията (политически, стопански и т.н.) o От правилата на
закона  Администрацията преценява и бива контролирана по 2 линии: o Законосъобразност –
може да има и в рамките на администрация и от външни органи (съд, прокуратура) o
Правилност – осъществява се само в рамките на администрацията  Необходимо е да има
формулировка в закона, за да действа администрацията  Нормативна уредба на оперативната
самостоятелност- общата нормативна уредба е в АПК: чл.6, ал.4; чл.8,ал.2; чл.13; чл.169; чл.173,
ал.2 Характеристика на оперативната самостоятелност А) терминологични уточнения- като
синоними се използват дискреционна власт; свободно усмотрение; правилност; свобода на
преценка Б) обвързаната компетентност и оперативната самостоятелност са характеристики на
компетентността, т.е. те не отговарят дали органът е компетентен, а отговарят на въпроса какво
е съдържанието на компетентността.  Обвързаната компетентност- органа не разполага със
свобода на избор относно крайното решение, то е само едно възможно законосъобразно
решение.  Оперативната самостоятелност- административния орган има възможност да избере
измежду няколко еднакво законосъобразни, но различно правилни решения, като неговата
свобода на преценка/избор е свързана с избора на средства и начини за осъществяване на
съответната дейност. В) как правно-технически се изразява оперативната самостоятелност в
правните норми? (т.е. как чрез прочит на ПН разбираме дали е оперативна самостоятелност или
обв. Комп.) o Вид на органа – правилото е, че органите с обща компетентност разполагат с по-
голяма оперативна самостоятелност (МС) o Вид на адресата на акта – правилото е, че когато
адресата е извън системата на администрациятаобвързана компетентност, а ако е в системата на
администрацията- оперативна самостоятелност. o Вид на административния акт- правилото е,
че конститутивни административни актове могат да се издават и в условия на оперативна
самостоятелност. Декларативните адм.актове и удостоверителните адм.актове се издават само в
условия на обвързана компетентност. o Относително определени правни норми: 1) ситуационни
норми (пр.: за особено големи заслуги към държавата лицето може да бъде наградено с орден);
2) факултативни норми (пр.:за вземането на длъжността се изисква юридическо образование, но
по изключение може и икономическо); 3) алтернативни норми – има два варианта (пр.: за
вземането на длъжността главен юрисконсулт се изисква юридическо образование или
финанси) Г) Разлики м/у норми, които оправомощават и които регулират упражняването: 
норми, които оправомощяват - определят външните граници на оперативната самостоятелност,
т.е. условията за законосъобразност на адм.актове => компетентност, форма на акта, материална
законосъобразност, производство,съответствие с целта на закона  норми, които регулират
(определят вътрешните граници, в рамките на които органа може да избере едно от няколкото
законосъобразни, но различни решения) упражняването на опреративната самостоятелност Д) С
какъв акт могат да се определят вътрешните граници?  Акта да е нормативен: 1) закон;
92
т
2)подзаконов НА  Ненормативни актове: обикновенно става дума за вътрешно-служебни

актове; чл.13 от АПК (урежда принципа на последователност и проследимост
=>администрацията е задължена публично и своевременно да огласява вътрешните правила,
установената практика, критериите за упражняване на оперативната самостоятелност) 3 
Вътрешните правила (чл.13 от АПК)- ако не бъдат публично и своевременно огласени
съответния акт може да бъде атакуван и обявен за незаконосъобразен.  Установената
практика- в много закони е записано, че органите са длъжни да насърчават добрите практики.
Тези практики имат задължителен характер. Това е различно от нормативен характер. 
Критерии- имат оценачен характер. Могат да се съдържат както в нормативен акт, така и в
ненормативен акт. Чл.6 от АПК установява принципа на пропорционалност. В ал.2 и 3 е
установено задължението за по-благоприятно третиране на адресата, ако това е възможно и ако
и по-тази начин може да се постигне конкретната цел. Е) прецедентът при упражняване на ОС:
(чл.8,ал.2,АПК)- задължава адм.органи да се съобразяват с прецедента. Ж) отговорност при
нарушаване на правилата на ОС: Правилото: чл. 7 КРБ – носи се отговорност (наказателна,
гражданска) само за незаконосъобразни действия и актове, не и за правилност на активете 2.
Основни принципи в АП- в АП намират приложение някои общи за всички публичноправни

отрасли принципи:  принципа на органиченото управление , чието съдържание се свежда до
това, че публичноправния субект може да извършва само тези действия, за които е изрично
упълномощен;  принципа за отговорност на държавата и общините за незаконосъобразни
актове и действия на техни органи и длъжностни лица  принцип за органичения в публичната
власт - публичната власт има своите ограничения в правата и свободите на гражданите и
организациите освен ако няма конституционно признати причини за изключване на този
принцип.
ВЪПРОС 22: СУБЕКТИ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВО.

АДМИНИСТРАТИВНОПРАВЕН СТАТУС НА ГРАЖДАНИТЕ И НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
НА ГРАЖДАНИТЕ. ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ – ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ.
ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ.
Тема 4: Административноправен статут на физическите лица и на организациите 1. Понятие за

субект на административното право - Субекти на АП са всички лица и организации, вкл. и
държавни органи, с които са свързани пораждането, изменянето или преустановяването на
права и задължения в сферата на държавното управление. Всички субекти на АП са подчинени
еднакво на законите и участват на равна основа според предназначението и възможностите си в
изграждането на съвременното общество.  Субектите на АП се разделят на 3 основни групи:
1)граждани; 2)организации; 3) органи на държавно управление. 2. Административна
правосубектност - Административната правосубектност (правоспособност) е признато от закона
качество на гражданите, организациите и държавните органи, което им дава възможност да се
проявяват като субекти в различни административни правоотношения. 10 Downloaded
by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994
*Административната правоспособност трябва да се различава от административната
дееспособност, тъй като дееспособността е признатата от правото възможност на ФЛ чрез
собствени волеизявления да предизвикват промени в сферата на държавното управление.
Условията за придобиване на административна дееспособност от субекти на АП са посочени в
закона. - Способността на субектите на АП да участват в работата на държавното и обществено
управление е различна в зависимост от определения им от закона правен статут. Поначало най-
широк кръг от правомощия в областта на държавното управление имат
гражданите.*Гражданите като отделни ФЛ са в основата на личния състав на останалите
93
т
субекти на АП. Това е причината, поради която като субект на АП, гражданите (когато не са
включени в състава на останалите два субекта) действат като еднолични органи, а когато са
включени в състава на организациите или държавните органидействат като членове на
колегиални органи. 3. Административноправна компетентност *за административноправна
компетентност се говори само тогава, когато на органи на държавно управление или на други
държавни органи са предоставени определени от закона властнически правомощия в дадена
област (сфера, отрасъл) на държавното управление. Кръгът от посочените властнически
правомощия по предмет, обем, обсег и цел се определят винаги от закона. Органите, които
притежават компетентността, са длъжни да извършват определена юридическа дейност в
областта на администрацията, когато налице са условията, изрично посочени в закона. 4.
Физическите лица като субекти на АП 4.1. Понятие за административноправен статут на ФЛ. -
Под административноправен статут на ФЛ разбираме съвкупността от права и задължения,
регулирани от АП, които засягат намиращите се на територията на Р България физически лица
в качеството им на субекти на АП. Административноправния статут на ФЛ се отнася до тяхното
правно положение, свързано с факти и състояния, които засягат техния личен живот и
ежедневие като равноправни членове на обществото. - Изясняването, уточняването и
използването на данни и факти, които засягат административноправния статут на ФЛ се гради
върху Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на
населението (ЕСГРАОН). Законът за гражданската регистрация е основен нормативен акт в
това отношение, тъй като обхваща всички български граждани и чужденци, които са получили
разрешение за постоянно пребиваване в страната. Те подлежат на гражданска регистрация и за
всеки един от тях се въвежда единен граждански номер (ЕГН). Гражданската регистрация
включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и
в семейството му е качестовото на носител на субективени права, като име, гражданство,
постоянен адрес, пол, произход, дата на раждане и т.н. - Актовете за гражданско състояние
представляват официални документи, които констатират наличието на определени юридически
факти, свързани с пораждането, изменянето или 11 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 ликвидирането на елементи и качества
от гражданското състояние на лицата. Такива актове са: акт за раждане, акт за сключване на
граждански брак, смъртен акт. Тези актове се отразяват в регистрационните картони на
гражданите. Компетентни органи за регистриране на гражданското състояние са длъжностните
лица по гражданско състояние при общинските съвети и кметствата. 4.2. Гражданство -
Гражданството е връзката на едно лице с държавата, по силата на която това лице се приема за
гражданин на тази държава, попада под нейното държавновластническо върховенство и в
същото време се ползва от правата и свободите, осигурени от нейната конституция и закони. -
Гражданството поначало трае до края на живота. То проявява своето действие не само в
границите на определена държава, но и извън тях. Правото на всяка държава определя кой може
да е нейн гражданин и условията, които са необходими, за да стане това. - В основата си
гражданството се регулира от нормите на конституционното право, но голяма част от въпросите
за неговото придобиване, промени и преустановяване се разглеждат от административното
право. Основният закон, които урежда гражданството е Законът за българското гражданство
(ЗБГ). - Главното основание за придобиване на българско гражданство е произходът => лица,
родени от български граждани автоматично придобиват българско гражданство. Това важи и
тогава, когато само единият от родителите е български гражданин. По националното ни право
тогава, когато на територията на страната е намерено новородено с неизвестни родители, то
също придобива българско гражданство. Българско гражданство може да се придобие и чрез
решение на компетентните органи. Напр. всеки чужденец, при наличието на изискуемите от
закона условия може да бъде приет за български гражданин. - Българското гражданство може
да бъде загубено (променено) по желание на лицето, което приеме чуждо гражданство, с указ на
94
т
президента на РБ. *Загубването на българско гражданство не освобождава лицето от

задълженията, които е имало към българската държава в качеството му на български гражданин
(напр.данъчните задължения). - Едно лице може да бъде лишено от българско гражданство, ако
е извършило тежки престъпления против републиката, но при условие, че не остава без
гражданство. Лишаването от гражданство има репресивен характер, т.е. става с указ на
президента въз основа на предложение на министъра на правосъдието. Лицата, изгубили или
лишени от българско гражданство могат да поискат възстановяването му на общо основание с
издаване на указ на президента по предложение на министъра на правосъдието. 4.3. Адресна
регистрация - Адресът е еднозначно описание на мястото, където едно лице живее или където
то получава кореспонденцията си. Адресът се състои задължително от името на областта,
общината и населеното място. Освен това включва улицата, булеварда, жилищния квартал,
комплекс, номер, вход, етаж и апартамент. 12 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 - Всяко лице, подлежащо на
гражданска регистрация, е длъжно да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. o
Постоянен е адресът в населеното място, който лицето избира да бъде вписано в регистрите на
населението. Постоянният адрес е винаги на територията н РБ и може да бъде само един. Това е
трайната връзка с населеното място! o Настоящият адрес е адресът, на който лицето пребивава.
Той също може да бъде само един; това е фактическата отседланост на лицето, има временен
характер! o Постоянен и настоящ адрес са различни понятия от местонахождението – там,
където ес намира едно лице в определен момент; последното няма никакви последици за лицата
- Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление до кмета или упълномощени лица от
общинската администарция от лицето, като образецът на заявлението се утвърждава от
министъра на регионалното развитие и благоустройство. Настоящит адрес се заявява чрез
подаване на адресна карта от лицето до същите органи по образец, утвърден от същия
министър. За малолетните и неълнолетните лица, както и за поставените под запрещение, това
се осъществява от законните им представители. - Загубване на адреса- адреса се загубва в
случай на смърт и при придобиване на нов постоянен адрес, но в друго населено място.
Постоянният адрес може да се загуби и при отнемането му със съдебно или административно
решение, а също и при изселване. 4.4. Име - Собственото име на всяко лице се избира от
родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданско състояние при
съставяне на акта за раждане. Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името на
детето, длъжностното лице всписва името, което е избрало по своя преценка от предложените.
Ако пък изобщо няма предложени името => длъжностното лице определя име, което смята за
подходящо. Всяко лице задължително трябва да има собствено, бащино и фамилно име. При
встъпване в граждански брак всяко лице може да се вземе за фамилното име или да добави към
своето фамилното име на другия съпруг. *Бащиното име на дете, на което е установена само
майката, се образува от собственото име на майката или негови корен, а за фамилно- се взима
фамилното име на майката или името на нейния баща. - Името може да се променя и при пълно
или непълно осиновяване. Освен това всяко лице, което счита, че името му е опозаряващо,
осмиващо или обществено неприемливо, може да промени името си по собствено желание
съгласно чл.19 от ЗГР като подаде писмена молба. !!! Разгледаните дотук елементи от
административноправния статут на ФЛ се отразяват в регистъра на населението. Този регистър
се поддържа в електронен вид и формира Национална база „Население“. На всички лица,
подлеждащи на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен
регистрационен картон. Самият регистър включва няколко различни, отделно 13 Downloaded by
???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 водени регистри: 1)
регистър на българските граждани; 2)регистър на чужденците; 3)регистър на починалите лица;
4) архивен регистър. 4.5. Награди за гражданите - Гражданите могат да бъдат удостоявани с
награди, които са израз на признателност за техния принос в дадена област. Най-важните
95
т
държавни награди по страшинство са: 1. „Стара планина“, 2. „Св. Св. Кирил и Методий“, 3. „За
гражданска заслуга“, „За военна заслуга“ и „Мадарски конник“. Компетентен орган по
награждаването е президентът. 5. Административноправен статут на чужденците: - Чужденец –
всяко лице, което не е български гражданин; независимо от това къде пребивава Подчинени са
на определен административноправен режим. Основен принцип у нас: чужденците имат правни
права. Изключенията от това правило са следните: 1) когато закон предвижда ограничение; 2)
когато изрично в закон признаването на права на чуждевнци става на основата на взаимността.
Съществуват някои специални норми, които се отнасят само до чужденци, например: чужденец
може да влезе в РБългария ако притежава редовен задграничен паспорт или друг заместващ го
документ + разрешение за влизане в страната 6. ОРГАНИЗАЦИИ НА ГРАЖДАНИТЕ 6.1.
Общо за организациите на гражданите и правото на сдружаване - Организациите на гражданите
в свободното общество са доброволни, недържавни образувания, чрез които гражданите
преследват групово или общи цели при спазване на установения ред. -
Административноправният статут на организациите на гражданите е от основно значение за
тяхното съществуване като правни субекти. За възникне и действа една такава организация, тя
трябва да получи от правото статута на призната от него правомерна организация посредством
извършване на редица действия от компетентните административни органи- напр. по
утвърждаване, вписване, удостоверяване на нейния учредителен акт и т.н. Под администативен
статут на организациите на гражданите трябва да се разбира очертаното от администативното
законодателство правно положение на тези организации в държавата. В
административноправният статут на тези организации влизат всички права и задължения от
администативноправно естество, които те придобиват съгласно закона. - Правото на
сдружаване- в основата на доброволното образуване на колективи, сдружения, организации и
др. подобни стои правото на сдружаване, което е закрепено в Конституцията на РБ. Правото на
сдружаване се свърза винаги с цели, позволени от закона, които чертаят и пределите, до които
може да се разпросте това право. 6.2. Организации на гражданите и техните видове - Белези: 14
Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 o
Първият особен белег на организациите на гражданите е тяхната доброволност, т.е. в тях могат
да влизат само лица, които по свое желание стават техни членове, като се задължават да работят
според силите си за постигането на общите цели. o Втората особена черта са целите, които
преследват. Те трябва да са позволени от закона. Целта на една организация на гражданите
може да бъде най-различна. В зависимост от това дали преследват цели в областта на
стопанството или вън от него, различаваме два вида организации на гражданите: 1) със
стопанска цел и 2) с нестопанска (идеална) цел. o Третата основна черта на оранизациите на
гражданите е самоуправлението. Всяка организация на гражданите представлява корпорация,
която се самоуправлява. o Последният основен белег е тяхната съобразеност със закона, т.е. те
са правомерни образувания, създадени от гражданите въз основа на българското право. Те са
подчинени на закона и могат да извършват дейността си само при спазване на Конституцията и
законите на страната. - Фондации- фондацията се учредява приживе или по случай на смърт с
едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на
нестопанска цел. Фондацията има управителен орган, който може да бъде едноличен или
колективен. Фондацията няма качество на корпорация и затова органите й на управление не са
органи на лицата, които се ползват от нейната дейност. 6.3. Административноправен режим на
организациите на гражданите - Административноправният режим на организациите на
гражданите засяга тяхното образуване, функциониране и ликвидиране заедно с промените,
които настъпват в техния правен статут по време на съществуването им. - За разлика от
държавните органи и други държавни образувания организациите на гражданите не се създават
по някакво разпореждане на държавните властнически органи, а по желение на самите
граждани. Независимо от това възникването на нова организация не може да стане само
96
т
благодарение на волевия акт на нейните основатели-членове, ако не са спазени общите

изисквания. - Нашето законодателство познава две системи за възникване на организации на
гражданите: 1) разрешителна и 2) нормативна. o Разрешителната система се изразява в
предоставяне на възможност на съответните органи на държавно управление да преценят дали
предлаганата от инициаторите-членове организация трябва да бъде учредена или не. o
Нормативна система е налице, когато обединяването на граждани в една организация се
признае от правото за достатъчен факт, който обуславя възникването на организацията направо
по силата на закона. - По отношение на организациите на гражданите съществуват 2 режима за
създаване- общ режим по ЗЮЛНЦ и специален режим: 6.3.1. Общо за режима на организациите
с нестопанска цел 15 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com)
lOMoARcPSD|33221994 - Учредяването, регистрацията, устройството, дейността и
прекратяването на ЮЛ с нестопанска цел се извършва по ЗЮЛНЦ - Учредители на ЮЛ с
нестопанска цел могат да бъдат български и чуждестранни юридически и дееспособни
физически лица. Организацията с нестопанска цел възниква с вписването й в регистъра за ЮЛ с
нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на ЮЛ. Тя прекратява своята дейност
в 3 случая: 1) с изтичане на срока, за който е учредена; 2) с решение на върховния си орган; 3) с
решение на окръжния съд по седалището на ЮЛ с нест. цел. *юридическите лица са
сдруженията и фондациите. Сдруженията се създават от 3 или повече лица, а сдружение, което
е определено за извършване на обществено-полезна дейнсот, се учредява от наймалко 7
дееспособни физически лица или 3 юридически лица. Членуването в сдружението е
доброволно. - В устава на сдружението се съдържат задължително: наименованието,
седалището, целите и средствата за тяхното постигане, определянето на вида на дейността,
предмет на дейността, органите на управление, срока, за който е учредено и др. *Органите на
управление са общо събрание и управителен съвет. Върховен орган на управление е общото
събрание, а управителния съвет е управителен орган. 6.3.2. Специален режим за образъването,
промените в състава и прекратяването на организациите с нестопанска цел  Синдикални
организации Синдикалните организации са недържавни и непартийни обществени организации
на гражданите, които се намират в най-тясно сътрудничество с органите на държавата и които
по силата на изрични законови разпореждания изпълняват важни функции. Те представляват и
защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред
работодателите по въпросите на трудовите, служебните и осигурителните отношения.
Самостоятелно и свободно избират своите централни и териториални органи и представители.
Придобиват качество на ЮЛ след вписване в регистъра на сдруженията с нестопанска цел. 
Творчески съюзи За образуването на тези организации, както и за тяхното прекратяване се
прилага поначало общия режим за сдруженията с нестопанска цел. В редица отношения тяхната
дейност е регламентирана от специални норми на АП като правила, които регулират различните
техни творчески фондове. Характерна особеност е връзката им с определена свободна професия
(художници, писатели).  Спортни дружества и организации 16 Лицензират се от
Министерството на физическото възпитание и спорта и се ръководят от федерации и секции по
отделните видове спорт. Значение имат нормите на АП, които регулират използването на
имуществена база на тези организации.  Български ловно-рибарски съюз  Български червен
кръст  Религиозни (верски) общности 7. Специалният режим на образуване, промени в
състава и прекратяване на организациите със стопанска цел. - Стопанските организации са
изключени изрично от общия режим както по въпроса за придобиване на правосубектност и
всички свързани с това промени, така и по въпроса за упражняване на тяхната дейност. Напр.
Закона за кредитните институции - търговска банка се създава по Търговския закон като
акционерно дружество като израз на правото на сдружаване на гражданите в организации със
стопанска цел. Изисква се разрешение от БНБ => предварителен контрол от БНБ
97
т
Тема 5: Органи на изпълнителната власт- понятие, видове 1. Понятие за орган на

изпълнителната власт  Органите на изпълнителната власт са вид държавни органи и като
такива имат сходни черти с останалите.  Органите на изпълнителната власт осъществяват
държавната власт. Според КРБ държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и
съдебна. Държвавната власт присъства и в законодателната, и в изпълнителната, и в съдебната
власт.  КРБ предвижда органите на изпълнителната власт да осъществяват изпълнителна
власт.  Друга важна особеност е, че органите на изпълнителната власт прилагат средства и
способи характерни на държавните органи. Става дума за упражняването на
държавновластнически правомощия (*възможност за издаване на юридически властнически
актове, чрез които едностранно се създават правила за поведение или конкретни
правоотношения и освен това възможност за използване на държавна принуда в случай на
необходимост за тяхното изпълнение.)  За органите на изпълнителната власт е характерно
издаването на различни административни актове. 2. Предели за изпълняване на властнически
правомощия на ораганите наизпълнителната власт. - тези предели определят правомощията и
компетентността на съответния орган. 17 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 *компетентността съчетава
възможността за даден орган да действа и в същото време и задължението да стори това.
Компетентността не е проява на субективно право, а на мястото на държавните органи в апарата
на държавата с оглед осъществяване задачите и функциите на държавната власт. Органите на
изпълнителната власт – образуват се по реда на закона, който определя и тяхната структура –
еднолични или колективни; 3. Особености и специфични черти на органите на изпълнителната
власт - основните специфични черти са свързани с особеностите на вида държавна дейност,
която осъществяват. - по предназначение те осъществяват изпълнителната дейност на
държавата и в този смисъл се определят като изпълнителни органи, органи на изпълнителната
власт. (КРБ) - КРБ обозначава под термина „административни органи“ понятията държавно
управление, изпълнителна дейност и административна дейност.  Органите на изпълнителната
власт осъществяват изпълнителната дейност на държавата => те осъщестяват подзаконова
дейност и действията им се извършват винаги въз основа и в изпълнение на закона.  Друга
характерна черта за органите на изпълнителната власт е, че те непосредствено ръководят и
организират службите и звената по изпълнение на задачите на държавата в сферата на
държавното управление или осъществяват непосредствено управление в сферата на
икономическата, социално-културната и административната област. - Органите на
изпълнителната власт имат административна правосубектност (правоспособност и
дееспособност). Правоспособността и дееспособността им възникват едновременно с факта на
създаването на органа. Така органите на изпълнителната власт се проявяват като субекти на
правото и участват в административни правоотношения. 3.1. Разграничения:  орган на
изпълнителната власт ≠ длъжностно лице когато се говори за орган на изпълнителната власт, се
има предвид едноличен или колегиален (колективен) състав: МС, кмет, т.е. не се имат предвид
лицата (персоналният състаав). А при длъжностните лица – имат се предвид точно лицата
(хората), които заемат определено място в апарата с оглед на техния статут => орган на
изпълнителната власт ≠ длъжностно лице! Длъжностно лице – персонално място на лицето в
административния аппарат, неговия статут и правоотношенията, в които влиза с държавата 
Административен орган ≠ административен апарат 18 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 -> административен орган – виж. Тема
1; административен апарат – общо организационно понятие, състоящо се както от
административни органи, така и други административно-организационни звена. 3. Видове
органи на изпълнителната власт 3.1. Според териториалните предели на възложените им
правомощия: - Централни органи – те осъществяват своите компетенции за цялата територия на
страната. Такива са например МС, министрите и други ръководители на централните
98
т
ведомства. - Местни (териториални) органи – упражняват своите правомощия в определени

териториални предели (област, община и др.). Такива са например кметовете на общините и
техните специализирани органи. Местната компетентност се свързва в определена степен с
местните особености на съответната административно- териториална единица. Поради това
оформянето на тази компетентност е подчинено донякъде на принципа на децентрализацията.
Характерно за този принцип е, че правомощията на децентрализирания орган са посочени в
закона или друг нормативен акт (напр. ЗА определя правомощията на облстния управител;
ЗМСМА- определя правомощията на кметовете). *Важно е да се прави разграничение между
местните органи на общинските съвети и местните органи и звена на централната държавна
администрация (напр. органите на Министерството на отбраната, на Министерството на
външните работи и пр.). При вторите министър или друг ръководител на ведомството делегира
правомощия на подчинените си органи по места. Предоставянето на властнически правомощия,
които се упражняват от централните органи на подчинените им органи по пътя на делегацията,
се нарича деконцентрация ≠ децентрализация *децентрализацията на правомощия
(компетенции) е посочено в закона или ПН и може да бъде изменяно само с изменение на
нормата. *делегираната компетентност при деконцентрацията е само разсредоточена
компетенция на централния орган по негова воля и тази компетентност винаги може да се
отнеме с решение на същия орган. 3.2. Според обема на правомощията, които притежават: -
органи с обща компетентност- такива са МС, областните управители и кметовете на общини -
органи със специална (отраслова, функционална) компетентност- такива са министрите,
председателите на държавни агенции. 3.3. Според начина на вземане на решения: - еднолични
органи- напр. министърът, директорът, областния управител и т.н. 19 Downloaded
by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 - колегиални
органи- МС, Академичният съвет на СУ и т.н.- за да могат да действат колегиалните органи
трябва да имат кворум и мнозинство. *Кворумът е минималният брой членове на колегиалния
орган, които трябва да са налице при обсъждането и вземането на решения. Когато в закона не е
определен кворум, за такъв се приема присъствието на половината + един членове от списъчния
състав на органа. Този кворум е обикновен. Може да е квалифициран – ПН определя какъв да е,
напр.: 2/3, 3/4 от вс и тн. *Мнозинството е минималният брой членове на органа, които трябва
да подкрепят (гласуват) предложеното решение. Когато в закона не е определено мнозинството,
за такова се приема половината плюс един членове от съществуващия кворум. 3.4. Според
клона на управлението, в който действат и предмета на работата си: - отраслови органи-
осъществяват своите властнически правомощия по решаване на въпроси, които засягат пряко
определена по предмет част от управлението (отбрана, транспорт, горско стопанство и т.н.) -
функционални органи- работят в обособена сфера на дейност, свързана със специфични
функции, които извършват тези органи (финанси, статистика и т.н.). Работата на
функционалните органи е обслужваща дейност за всички отрасли в управлението. * и
отрасловите, и функционалните органи са органи със специална компетентност и са подчинени
на органите с обща компетентност. 3.5. Според това дали са предвидени в КРБ или не: -
конституционно предвидени органи- това са основните административни органи, което им
придава и по-голяма правна стабилност (посочени са само най-важните; „гръбнакът“ – МС,
областните управители, кметовете на общини) - извънконституционно предвидени органи –
създават се със закони или подзаконови НА; 3.6. Според начина им на създаване: - създадени
пряко от населението (напр. кметовете) - създадени от по-горестоящи изпълнителни органи
(напр. областните управители се създават от МС - образувани от други държавни органи (напр.
МС е образуван от НС) 3.7. Според начина на образуване на изпълнителните органи: -
образувани чрез избори – министри, кметове - чрез назначение – началници на териториалните
дирекции на НАП, началниците на областните дирекции на вътрешните работи и др. 20
Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 3.8. В
99
т
зависимост от ролята в държавното управление - общо ръководство - координация 3.9. В

зависимост от областта, в която упражняват управленските си функции. - в икономическата
област (Министерството на икономиката) - в областта на социално-културната дейност
(Министерството на здравеопазването и др) - в административната област (Министерството на
вътрешните работи и др.) Тема 6. Централни органи на изпълнителната власт
Административният апарат е система от йерархически подредени органи и учредения,
състоящи се от органи, звена, отдели, управления, които имат свое място в организацията на
държавата. Административният апарат се състои от различни органи – едно от деленията им е
на централни и местни. Начело на изпълнителната власт стои Министерски съвет. Уредбата му
се съдържа в КРБ, ЗА, ПОДМС, ПОДНС. Министерски съвет = Правителството = Кабинет
(имат едно и също съдържание) МС – висш централен изпълнителен орган Правителството
включва в съдържанието си 2 неща – МС и управлението изобщо Министерският съвет се
състои от министър-председателят, зам. министър-председателите и министрите. В България е
допустимо министър-председателят да ръководи и някое от министерствата. Подобно е
положението и със заместник министър-председателите. 1. Министерският съвет 1.1. МС в
институционален аспект- е колегиален орган с обща компетентност. Той осъществява общото
ръководство на държавната администрация и носи отговорност за реда и националната
сигурност. Съставя се от мнозинството в НС. Фази на съставяне са две: предварителна и
парламентарна. - Предварителна фаза- развива се пред президента. В първите два тура (1-ви тур
– на най-голямата група; ако откаже: 2-ри тур – втората по големина) президента не е обвързан
от срок, в рамките на който да възложи проучвателен мандат. Той ще възложи проучвателния
мандат, когато е сигурен, че съответната парламентарна група в състояние да излъчи министър-
председател. В третия тур възлагането е на парламентарна група, а не на излъчен от нея
кандидат за министър- председател. o Състава и структура на МС не подлежат на контрол от
президента. Самото представяне е едостатъчно, за да се твърди, че тази първа фаза е
приключила успешно. Във времето между 21 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 отправянето на предложение до
президента и гласуването на това предложение от НС е възможно да се правят промени в
проектосъстава и структурата на проектокабинета. - Парламентарна фаза o започва с
предложение на президента до НС за избор на министър-председател. Няма задължение за
представяне на програма от МС, въз основа на която НС в тази фаза да прецени дали да го
подкрепи или не. o Състава на МС се гласува амблок (четат се имената и названията на
министерствата и след това се гласува; гласува се за всички заедно, а не за всеки поотделно).
Има две гласувания: 1) за министър- председател; 2) за състава амблок на МС. o Срок на
пълномощията на МС- 4 години като МС подава оставка пред новоизбраното НС, до полагането
на клетва от новоизбрания МС, действащо е стратото правителство. Това е така нареченето
правителство в оставка. Възможно е предсрочно прекратяване на пълномощията на МС.
Основания за това са посочени в чл.111, ал.1 и чл.112, ал.1 и 2 от КРБ.  Първото основание-
гласуване от НС на недоверие /на кого може да се гласува недоверие?- на МС или на министър-
председателя; кой може да иска недоверие?- 1/5 от народните представители; кога е успешен
вота?- ако са гласували повече от ½ от списъчните народни предтавители.  Второто
основание- гласуване на доверие от НС /кой може да иска вот на доверие?- МС; кога е
неуспешен вота на доверие?- при гласували срещу ½ от присъстващите Народни
представители/. Основания за вот на доверие и вот на недоверие: цялостна политика /в рамките
на 6 месеца след като е гласуван вот на доверие не може да се иска на същото основание вот на
недоверие/; програма на МС; конкретен повод /ако става дума за нарушаване на КРБ; на
основание на което е искан вот на доверие може да се иска вот за недоверие/. Тези две
основания са единствентие основания за търсене на политическа отговорност. Политическа
отговорност не е синоним на юридическа отговорност.  Трето основания за предсрочно
100
т
прекратяване: смърт на министър-председателя.  Четвърто основание: подаване на оставка от

минисър-председателя или на МС /тази оставка трябва да се гласува от НС/. NB! Видове
правителства:  Правителство в оставка: 1) при предсрочно прекратяване мандата на МС; 2) при
изтекъл редовен мандат  Служебно правителство: (тогава и само тогава!) при неуспешен
трети тур в предварителната фаза. При оставка на премиера, няма служебно правителство. То се
прехвърля на втората по численост. Чак ако третата не успее,  служебно o Правомощия- има
всички правомощия на обикновения МС, без тези, които предполагат предварително съгласие
на НС. Това е така, защото няма НС, когато действа служебно правителство. Изключение от
това правило има само в 3 хипотези: 1) когато остават 3 месеца до края на мандата на
президента; 2) когато президента трябва да упражни 22 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 правомощието си да обяви война,
военно или друго извънредно положение или трябва да сключи мир; 3) когато трябва да бъдат
изпратени български войски извън територията на страната (чл.84, т.10,11,12 от КРБ). Тогава
когато имаме служебно правителство и НС е възможен парламентарен контрол без търсене на
политическа отговорност. Основното задължение на служебното правителство е провеждане на
избори и да осъществи текущото състояние на държавата. 1.2. Правителство във функционален
аспект (компетентност): - Не може да се делегират конституционно предоставени правомощия.
- В чл.105 от КРБ се съдържа така нар. Обща клауза относно правомощията на МС /те са
изброени найобщо и неизчерпателно/. o Видове правомощия: I. Деление: в зависимост от това
дали ръководи или осъществява държавната политика: правомощията му се делят на две големи
групи: - политически правомощия /право да сезира КС, само той е органа, който може да внася
в НС проектозакон за държавния бюджет; утвърждава и денонсира МД в случаите деносирани
със закон; предлага на НС обявяване на военно или извънредно друго положение; има
съвместна компетентност с президента в областта на националната сигурност и външната
политика, т.е. предлага ръководителите на ДАНС, ДАР, служба военна информация, главния
секретар на МВР, дипломатически предтавители в чужбина. Редица укази на президента се
преподписват от минисърпредседателя или ресорни министри (не се предписват укази
предвидени в чл.102, ал.3 от КРБП). Правното значение на преподписването-президента няма
нужния административен ресурс, за да приведе в изпълнение тези укази и политическата
отговорност не се носи от президента, а от преподписалия министър. - Административни
правомощия - изброени са неизчерпателно в чл.105, ал.2 и чл.106 от КРБ, а именно: осигуряват
общесвения ред и националната сигурност; осъществява общото ръководство на държавната
администрация; осъществява общото ръководство на въоръжениете сили; ръководи
изпълнението на държавния бюджет; в сферата на местното управление – определя областните
управители, предлага на президента създаването на нови общини, а също промени в
същвстуващите граници, центрове и наименования на администативно-териториалните
единици. Организира стопанистването на държавното имущество. II. Деление: - Контролни
правомощия на МС: предмет на контрола-административни актове на министрите (чл.107 от
КРБ) и на ръководителите на ведомства и други органи, които са съзадени от МС, с оглед на
тяхната правилност и законосъобразност. o Отменя актовете. o Контролът е неформален – няма
регламентирана процедура. 23 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com)
lOMoARcPSD|33221994 o Определя правомощията на министрите извън тези, определени в
закон. o Разглежда спорове за компетентност между министри или областни управители. -
Актове на МС: 1) нормативни актове- под режима на ЗНА; 2) ненормативни актове-решения,
разпореждания. Може да приема общи и индивидуални ненормативни актове. Индивидуалните
ненормативни актове не са под режима на АПК. Изключени са изрично в чл.2,ал.2,т.2 от АПК.
Има процедура, уредена в устройствения правилник на МС. Този правилник урежда и
неприсъствено приемане на индивидуални ненормативни актове. Извън АПК са решенията на
МС, с който той осъществява законодателна иницятива. 1.3. Министър- председателя - КРБ и
101
т
законите предвиждат силна позиция на министър-председателят, особено когато той е

председател на партията, спечелила изборите.Той е едноличен орган с обща компетентност. 
Правомощия: o ръководи и координира общатата политика на правителството и носи
отговорност за нея. Затова на него може да му се иска вот на недоверие. o Той определя всички
зам.министри във всички министерства. Само той може да предлага членовете на МС и да
определя структурата му, както и да предлага на НС да гласува оставката на някой министър. o
Той определя ресорите на зам.минисър-председателите. o Назначава администрацията на МС.
Той предтсавлява МС. o Преподписва укази на президента. o По негово предложение МС
определя ръководителите на ДАНС, ДАР, главния секретар на МВР и т.н. o определя дневния
ред на МС, председателства заседанията, подписва актовете на МС. o издава индивидуални
адм.актове, заповеди, който влизат в сила от деня на подписването им. 1.4. Министри централен
едноличен орган със специална компетентност. Заема поста си по предложение на министър-
председателя с решение на НС. По същия начин и се освобождава. Действа като едноличен
орган и като колективен орган на МС. Министърът не е държавен служител, той е политическо
лице. Той изпълнява политиката на съответната политическа сила, която го е излъчила.
Отговаря пред НС 1.5. Политически кабинет Организационна структура със съвещателни,
консултативни, информационно аналитични функции. Предназначението му е да подпомага
съответния орган на изпълнителната власт. Органите, които имат политически кабинет, са
министър-председателя, министрите, председателите на държавните агенции и областните
управители. Състав на политическия кабинет- влизат различни лица, но поначало влизат
началник на кабинета, парламентарния секретар, ръководителя на звеното „Връзки с
обществеността“, експерти и сътрудници. 24 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 Закона за държавния служител в чл.3
уточнява, че ръководителя на звеното „Връзки с обществеността“ е държавен служител. 2.
Правно положение на централните органи, които принадлежат към системата на
изпълнителната власт - Правно положение на членовете на МС /чл.19, ал.2, ЗА/-  условия за
избираемост- само български граждани, които нямат друго гражданство; да са навършили 21
години;да не са поставени под запрещение; да не изтърпява наказание лишаване от свобода; 
изисквания за несъвместимост- чл.113, ал.1., КРБ, който препраща към чл.68, ал.1 от КРБ => 1)
да заемат длъжност, която е несъвместима с положението на народен представител, т.е. забрана
за всички видове държавна служба /изключение е, че всички членове на МС могат по силата на
закона или акт на МС да участват в съвети, комитети, комисии, органи на управление и контрол
без да получават възнаграждение/; 2) да осъществяват дейност, която според закона е
несъвместима с положението на народен представител /Закон за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, глава 8, раздел 2 и 4/. Този закон
урежда забрани, които заемат висши публични длъжности. Не могат да извършват
консултантска дейсност по отношение на лица, които за заинтересовани от актовете и
действията им по служба; не могат да представляват държавата и общините, когато имат
материален интерес и т.н.  на основание чл.113, ал.2, КРБ => Народното събрание може да
определя и други дейсности и длъжности, които да забранени за осъществяване от членовете на
МС /чл.19, ал.7,т.2-5 от ЗА/- забрана за всякаква търговска дейност - правно положение на
органите по чл.19, ал.4 от ЗА /на заместниците на членовете на МС и на заместник-министрите/
 Решение на КС, номер 5- КС е посочил, че изискванията за несъвместимост и условията за
избираемост по принцип не се отнасят за разглежданата група органи, но те могат да бъдат
въведени с акт на МС.  Условия за избираемост: български граждани с доказан професионален
опит в съответната област; да не са осъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер, освен ако са реабилитирани; да имат висше образнование с минимална образователна
степен магистър  Изисквания за несъвместимост-: 1) да заемат друга държавна служба; 2) да
упражняват дейностите посочени в чл.19, ал.7, т.2-5 /същото е както при членовете на МС, има
102
т
изключение, но то е по-разлино: те могат да участват като представители на държавите и 25

общините в съвети, комитети, орагани на управление и контрол на търговски дружества, без
възнаграждение/; 3) забрана за дейности по гл.8, разд.2 и 4 от ЗПК.  Прекратяване на
правоотношение на органите по чл.19, ал.4- за разлика от членовете на МС, тези органи се
прекратяват по преценка на органа, който ги е назначил без предизвестие. - Общи
характеристики между членовете на МС и техните замесници:  Не са държавни служители 
Имат всички права по трудово правоотношение  Органи по назначаването на служителите в
съответната админисътрация  Представляват ведомство
ВЪПРОС 23: АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. ТЕРИТОРИАЛНИ ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА
ВЛАСТ
1. Общи положения: НА: Закон за Административно-териториално устройство на

Република България (ЗАТУРБ) Този закон урежда : 1) създаването на 1!
административно-териториални и 2!териториални единици в Б-я 2) както и
извършването на административно-териториални промени. Административно-
териториални единици са: областите и общините.  От своя страна съставни
административно-териториални единици в общините са кметствата и районите. 
Областта, общината, кметството и районът имат имат територия, граници, население,
наименование. За разлика от всички останали обаче, районът няма административен
център Териториални единици са: населените места и селищните образувания Населени
места : това са градовете и селата; Чл. 3, ал. 2 дава точна дефиниция. (2) (Изм. - ДВ, бр.
154 от 1998 г.) Населено място е исторически и функционално обособена територия,
определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или
землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура.
Селищни образувания: чл. 3, ал. 4 : (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.)
Селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места,
устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със
строителни граници, но нямат постоянно живеещо население. 2. Глава ВТОРА - Ред за
създаване на области, общини, райони и кметства 26 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994  Областите и общините са –
административно-териториални единици;  Кметства и райони – съставни
администативно-териториални единици;  Населени места и селищните образувания –
териториални единици 2.1. Област – 28 броя: - Областта се състои от една или повече
съседни общини, а територията на областта е сборът от териториите на включените
общини. - Границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ
на президента по предложение на Министерския съвет. - Промяна на границите на
областта – с указ на президента по предложение на МС 2.2. Община: - Аналогично:
общината се състои от едно или повече населени места, а територията – сборът от
техните територии Условия за създаване на нови общини – чл. 8, ал. 1 1. над 6000 души
общо в населените места, които ще бъдат включени в общината; 2. наличие на населено
място - традиционен обединяващ център с изградена социална и техническа
инфраструктура, осигуряваща обслужването на населението; 3. включване на всички
съседни населени места, за които не съществуват условия за създаване на отделна
община или които не могат да се присъединят към друга съседна община; 4. максимална
пътнотранспортна отдалеченост на населените места от центъра на общината не повече
от 40 км; Редът за създаване на община – чл. 9, ал. 1 1. Искане за създаване на община с
подписка от 25% от избирателите на населените места до съответния общински съвет. 2.
103
т
общинският съвет в едномесечен срок установява наличието на условията по чл. 8 и се

произнася с мотивирано решение, което изпраща на областния управител; 3. областният
управител в едномесечен срок проверява законосъобразността на искането и ако са
спазени изискванията на закона, предлага на общинския съвет да вземе решение за
провеждане на общ референдум в населените места, които следва да формират новата
община 4. Провежда се референдум 5. при положителен вот на избирателите областният
управител в двуседмичен срок внася писмен доклад в Министерския съвет; 27
Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994
6. Министерският съвет приема решение след писмено становище на министъра на
регионалното развитие и благоустройството; 7. решението на Министерския съвет за
създаване на нова община се изпраща на президента на Република България за
утвърждаване. 2.3. Район Райони има в градовете с население над 300 000 души. По
решение на общинския съвет могат да се създават и райони в градовете с над 100 000
души. Условия за създаване на райони в големите градове – чл. 12 1. над 25 000 души в
съответния район; 2. възможност за райониране на територията на съответните градове
съобразно действащите им общи градоустройствени планове 3. наличие на изградена
инфраструктура с районно значение за задоволяване на административни, социални и
санитарно-хигиенни потребности. Редът за създаване на район – чл. 13 1. общинският
съвет по предложение на кмета на общината обсъжда проект за деление на града на
райони и приема решение; 2. решението се изпраща за обнародване в "Държавен
вестник" чрез областния управител, който се произнася по законосъобразността му в 14-
дневен срок от датата на получаването му; 3. решението влиза в сила от датата на
обнародването му в "Държавен вестник". 2.4. Кметство Кметство може да се създаде на
територията на общината с решение на общинския съвет. Условия за създаване на
кметство – чл. 16 1. Над 350 души общо в населените места, образуващи кметството; 2.
Възможност за изпълнение на общински функции Редът за създаване на кметство – чл.
17 1. искане до общинския съвет, подписано най-малко от 25% от избирателите в
заинтересуваните населени места 2. в едномесечен срок общинският съвет разглежда
искането и приема решение за допитване до населението чрез референдум или подписка
на населението 3. при положителен вот от допитването общинският съвет взема решение
за създаване на кметство; 28 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 4. решението по се изпраща за
обнародване в "Държавен вестник" чрез областния управител, който се произнася по
законосъобразността му в 14-дневен срок от датата на получаването му; 5. решението за
създаване на кметство влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".
2.5. Населено място (градове и села) За да се създаде едно населено място е необходимо
постоянно живеещо население и изградена социална инфраструктура. Редът за създаване
на ново населено място 1. искане до общинския съвет за създаване на ново населено
място, подписано най-малко от 25% от избирателите или от кмета на общината. 2.
общинският съвет в двумесечен срок обсъжда направеното искане и изпраща своето
решение на областния управител; Областният управител в едномесечен срок внася в
Министерския съвет мотивирано предложение за създаване на ново населено място. 3.
решението на Министерския съвет за създаване на ново населено място и указът на
президента на Република България за определяне на наименованието му се обнародват в
"Държавен вестник". Промяна: За обявяване на село за град е необходимо населеното
място да има изградена социална и техническа инфраструктура и население не по-малко
от 3500 души, а в курортните населени места - не по-малко от 1000 души 2.6. Селищно
образувание (чл. 3, ал. 4) Селищното образувание е на територията не едно или повече
населени места и няма самостоятелно землище. Условията за създаване на ново селищно
104
т
образувание 1. необходимост от задоволяване на възникнали курортни или промишлени

нужди 2. наличие на устройствен план или определени строителни граници на
селищното образувание. Административно-териториалните промени са: - Сливане -
Разделяне - Отделяне 29 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com)
lOMoARcPSD|33221994 - Присъединяване - Промяна в границите Тема 8: Териториални
органи на изпълнителната власт 1. Правна уребда- КРБ /гл.7/; ЗМСМА; ЗА;
Европейската харта за местното самоуправление. 2. Правна характеристика на
българското местно самоуправление- чл.2, ал.1 от КРБ- принцип на засилен унитаризъм:
 държавното устройство не изключва административно-териториалното деление, но то
има само административен характер, не и политически, т.е. признават се
самоуправителни права на администативно-териториалните единици като държавата
запазва своята върховна власт и надзор над тях с цел запазване на общонационалните
интереси;  не е допустимо развитието на държавното устройство към по-сложни форми
като федерация, конфедерация;  самоуправление – има тогава и само до толкова,
доколкото централната държавна власт предоставя самостоятелност на общините и със
законите си установява и урежда начините на тяхното самоуправление => общината се
явява призната от държавата, отделна от нея, самоуправляваща се единица, но
самостоятелност не означава независимост!!! (гл.7 от КРБ, разгръща принципа на
унитаризма). Местното управление е децентрализирано. 2.1. Първи принцип /чл.135 от
КРБ/- местното самоуправление следва администартивнотериториалното деление, като
общината е основната единица, в която се осъществява местно самоуправление. Други
административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да се
създават само със закон. 2.2. Орган на самоуправлението в общината е общинският
съвет. 2.3. Общината е самостоятелно юридическо лице на частното право, което
означава, че има своя собственост, финанси, може да установява размера на местните
данъци, но при условие и ред и в границите, установени от закона. Таксите като размер
се определят от общинския съвет, а данъците от държавата. 2.4. Има легална дефиниция
за местно самоуправление в чл.17, ал.1, от ЗМСМА. Местното самоуправление се
изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да
решават въпроси от местното самоуправление. В европейската харта за местното
самоуправление в чл.3 има легална дефиниция, която се различава тотално от тази в
ЗМСМА /според хартата местното самоуправление е правото на общината в рамките на
закона да осъществява част от публичните дела, т.е. тази дефиниция акцентира на факта,
че общината е публично-правно юридическо лице и като такова тя съществува наред с
държавата/. 2.5. При децентрализацията става дума за разграничаване на функциите и
правмощията между държавните органи и органите на местното самоуправление. 30
- При деконцентрацията е налице организационно и функционално разпределение на
компетентността на по-ниски териториални нива, в рамките на съответната ведмоствена
система 3. Органи на общината: 3.1. Общински съвет:  той е орган на местното
самоуправление според КРБ, колективен, с обща компетентност. Броят на общинските
съветници зависи от броя на населението, като максимален брой е 51, а за столична
община- 61. Компетентността е обща, т.е. определя политиката на общината във връзка с
дейностите, посочени в чл.17, ал.1 от ЗМСМА. В чл.17 е очертана сферата, която може
да бъде разширяване със закони, но не и органичена. Ако се стигне до ограничаване
общинският съвет може да сезира Конституционния съд.  В чл.21 от ЗМСМА е уредена
резервната компетентност на общинския съвет, т.е. Общинският съвет може да решава и
въпроси, които не са от изричната компетентност на други органи.  Общинския съвет
приема подзаконови НА- правилници, наредби, инструкции по въпроси от местно
105
т
значение. Индивидуалните и общите актове са решения. По начало НА не се обнародват

в ДВ, обнародват се само тогава, когато се изисква от закона.  Заседания на общинския
съвет- той е действащ сесиен орган, минималния брой сесии е 6. Ако не проведе
заседания в продължение на 3 месеца ОИК прекратява пълномощията му и насрочва
избори за нови общински съветници. Заседанията са открити, по изключение може да са
закрити. Няма самостоятелен щаб, обслужва се от специално звено в общинската
администрация, чиито служители се назначават от кмета по предложение на
председателя на общинския съвет. 3.2. Председателят на общинския съвет- 
Самостоятелен оргна  той се избира сред общинските съветници чрез тайно гласуване. 
Не е на щатна длъжност , но има всчики права по трудово правоотношение и право на
възнаграждение. Заплатата, която получава, е 90% от заплатата на кмета на общината.
Правомощия: процесуални правомощия (той ръководи заседанията на общинския съвет,
подпомага дейността на съветниците и др.). Правомощията могат да се прекратяват
предсрочно съгласно ЗМСМА. Ако не изпълнява задълженията си за повече от 3 месеца
=> прекратяване на правомощията му. 3.3. Правно положение на общинския съветник-
общински съветници могат да бъдат 2 групи субекти- 1)български граждани, без друго
гражданство в държава в ЕС, които са навършили 18 години; 2)граждани на ДЧ на
държави на ЕС, които не са български граждани и не са граждани на страни извън ЕС; 
Условия за несъвместимост- осъществяване на търговска дейност; има подобна
длъжност в страна от ЕС; член е на търговско дружество и т.н. o Възможно е предсрочно
прекратяване на правомощията им според ЗМСМА. Освен в общините могат да се
избират съветници и от кметствата на общината. 31 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994  Статут на общинския
съветник- не е щатна длъжност, но получава възнаграждение за участието си в
съответните комисии. Задължен е да бъде член на поне 1 комисия, но на не повече от 3.
Има право на неплатен отпуск, когато е на сесия.  Права на общинския съвтник: право
да участва в комисиите, да отправя питания до кмета, право да предлага проекторешения
на общинския съвет. Всички държавни органи са длъжни да му предоставят
информация, свързана с неговата дейност.  Задължения на общинския съветник- не
може да участва във вземането на решения, които се отнасят до негови имуществени
интереси, или интереси на съпруг, роднини по права линия, роднини по съребрена линия
до 4 степен. Освен това за неучастието във заседания на общинския съвет или на
комисиите му се удържат средства, които са определени в Правилника за дейността на
общинския съвет. 3.4. Кмет- КРБ предвижда 2 варианта за конституиране на този орган:
1) пряк избор от населението; 2) избор от общинския съвет. Към момента се избира от
населението. Видове кметове: кмет на община, кмет на район, кмет на кметство, кметски
намесници. Първите три се избират от населението, а кметските намесници се
назначават от кмета на общината, в населено място, което не е център на общината.
Условията за избираемост – само български граждани без друго гражданство. Условия за
несъвместимост- като тези на общинските съветници – забрани за търговска дейност,
търговски представители, посредници,... Срока на пълномощията е 4 години, като има
възможност и за предсрочно прекратяване, които са посочени в ЗМСМА (неонсователно
отсъствие повече от 1 м, заема друга длъжност по трудово правоотношение и др).
Кметовете на общини, райони и кметсвта дейстават в 2 качества: като орган на общината
и като орган на държавата. Правомощията му се разделят на 2 групи: - правомощия като
орган на общината – на 2 групи (защото е различен контрола) o правомощия по
изпъление и решения на общинския съвет - той има тези правомощия, защото е
изпълнителен орган на общината. Ръководи цялата изпълнителна дейност на общината,
координира дейността на местните органи, организира изпълнението на актовете на
106
т
общинския съвет, общинския бюджет и т.н.; в 3 дневен срок изпраща на общинския

съвет всички актове и договори, които е подписал./; o собствени правомощия  той
представлява общината;  участва в заседание на общинския съвет, но със съвещателен
глас;  той е орган по назначаването на заместник-кмета, секретарят на общината,
кметските наместници, всички служители в общинската администрация.  Налага
дисциплинарни наказания, наказания по ЗАНН. 32 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994  Той е длъжностно лице по
гражданското състояние- актове за брак, акт за раждане, акт за смърт.  Отговаря за
опазването на обществения ред в общината, като може да дава задължителни указания на
началниците на полицейските управления, като те от своя страна, ако не са съгласни,
могат да ги обжалват пред областния управител. - Правомощия като орган на държавата
- в случаите, определени със закон, той изпълнява функции, възложени от центалните
държавни органи; той организира изпълнението на задачите, които произтичат от
актовете на президента, на МС и законите. Актовете на кмета са само индивируални
актове- заповеди и наказателни постановления. 3.5. Кметове на райони и кметства-
правомощията им се разделят на 2 групи: - собствени правомощия - уредени са в чл.46 от
ЗМСМА, като по-важни са: назначават и освобождават служителите в кметството или
района; води регистрите за населението и гражданското състояние; организира и
ръководи защитата на населението при бедствия и аварии; осигурява спазването на
обществения ред, като в тази връзка закона на МВР му осигурява различни правомощия;
може да участва в заседанията на общинския съвет с право на съвещателен глас; -
правомощия като държавен орган - организира изпълнението на задачи, които са му
възложени със закон или с друг НА.  Могат да му делегират правомощия от общинския
съвет и от кмета на общината 3.6. Кметски наместник- правомощията им се определят от
общинския съвет; като кмета на общината може да им възлга свои функции; правомощия
могат да придобива със закон или НА. Мандата на кметския наместник зависи от
преценката на кмета на общината, като те продължават да заемат длъжността си и при
новоизбрания кмет, в случай че той не прекрати правомощията му. 3.7. Секретар на
общината- назначава се безсрочно от кмета на общината; задължително трябва да има
висше образование.  Собствени правомощия: отговаря за дейността на общинската
администрация, за условията на работата, поддържаването в актуално състояние на
избирателните списъци; за организационно техническата подготовка и провеждането на
избори и референдуми; той отговаря за разгласяването и обнародването на актовете на
общинския съвет и кметовете; отговаря за цялото деловодство и оборота; отговаря за
работата със сигнали и жалби. Извън тези правомощия той може да изпълнява и други
функции, ако са му възложени от кмета, закона или някой НА. 4. Органи на държавата на
ниво области: 4.1. Областен управител- правната уредба има в КРБ; ЗАдм; устойствения
правилник на областните администрации.  Областният управител е териториален орган
на изпълнителната власт, с обща компетентност, представител на централните държавни
органи по места. Определя се от МС с решение, безсрочно. Трябва да има висше
образование с минимална степен магистър. 33 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994  Условия за несъвместимост :
еднакви са с тези на членовете на МС. Има всички права по трудово правоотношение. Не
е държавен служител, а е политическо лице.  Функции : посочени са в чл.143, ал.3 от
КРБ- конктретизацията на тези функции е в ЗА. 1) провеждане на държавната политика в
територията на областта - той отговаря за защитата на държавна собственост на
територията на областта; ръководи дейността по защита на населението, защита на
културните и материални ценности; защита на околната среда; към него има областен
107
т
съвет по сигурност; той отговаря за осъществяването на финансовото управление и

контрол във всички ръководени от него програми и дейности; осъществява подготовката
на икономика и население свързани с отбраната- евакулация на население, защитни
мерки. 2) осигурява спазването на обществения ред и законността- контролира
законосъобразността на актовете и действията на кмета на община и общинския съвет;
контролира изпълнението на актови действия на ръководителите на централни звена на
централната администрация; контролът му е свързан и с възможността да търси
юридическа отговорност - административно-наказателна, гражданска отговорност,
принудителни административни мерски /да спира дейността на различни юридически
лица/; 3) осигурява защита на националните интереси и съответствието им с местните
интереси- за тази цел организира разработването и реализирането на програми за
регионално развитие; координира работата на органите на изпълнителната власт и
взаимодействието им с органите на общината. На областния управител могат да се
възлагат и дръги правомощия със закон или актове на МС. Актовете, които издава: ИАА
и наказателни постановления. 4.2. Ръководители на специализирани териториални
администрации- специализираните териториални администрации могат да се създават
или с НА, или със заповед на съответния министър или друг ръководител на ведомство.
Пример за такива са: басейнови дирекции, регионални инспекции по опазване на
околната среда. Съдебната практика е приела, че ръководители на тези териториални
служби са органи на изпълнителната власт. Само за областните служби земеделие-
ръководителите им са централни органи. 4.3. Териториални-административни звена,
организирани като дирекции в областната администрация- основание за създаване им е
чл.44 от ЗА.
ВЪПРОС 24: ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – КОМПЕТЕНТНОСТ, ВЪТРЕШНА

ОРГАНИЗАЦИЯ И АКТОВЕ. КМЕТ – ИЗБОР КОМПЕТЕНТНОСТ И АКТОВЕ.
ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ – НАЗНАЧАВАНЕ, КОМПЕТЕНТНОСТ И АКТОВЕ
Общински съвет:  той е орган на местното самоуправление според КРБ, колективен, с обща
компетентност. Броят на общинските съветници зависи от броя на населението, като
максимален брой е 51, а за столична община- 61. Компетентността е обща, т.е. определя
политиката на общината във връзка с дейностите, посочени в чл.17, ал.1 от ЗМСМА. В чл.17 е
очертана сферата, която може да бъде разширяване със закони, но не и органичена. Ако се
стигне до ограничаване общинският съвет може да сезира Конституционния съд.  В чл.21 от
ЗМСМА е уредена резервната компетентност на общинския съвет, т.е. Общинският съвет може
да решава и въпроси, които не са от изричната компетентност на други органи.  Общинския
съвет приема подзаконови НА- правилници, наредби, инструкции по въпроси от местно
значение. Индивидуалните и общите актове са решения. По начало НА не се обнародват в ДВ,
обнародват се само тогава, когато се изисква от закона.  Заседания на общинския съвет- той е
действащ сесиен орган, минималния брой сесии е 6. Ако не проведе заседания в продължение
на 3 месеца ОИК прекратява пълномощията му и насрочва избори за нови общински съветници.
Заседанията са открити, по изключение може да са закрити. Няма самостоятелен щаб, обслужва
се от специално звено в общинската администрация, чиито служители се назначават от кмета по
предложение на председателя на общинския съвет. 3.2. Председателят на общинския съвет- 
Самостоятелен оргна  той се избира сред общинските съветници чрез тайно гласуване.  Не е
на щатна длъжност , но има всчики права по трудово правоотношение и право на
възнаграждение. Заплатата, която получава, е 90% от заплатата на кмета на общината.
108
т
Правомощия: процесуални правомощия (той ръководи заседанията на общинския съвет,

подпомага дейността на съветниците и др.). Правомощията могат да се прекратяват предсрочно
съгласно ЗМСМА. Ако не изпълнява задълженията си за повече от 3 месеца => прекратяване на
правомощията му. 3.3. Правно положение на общинския съветник- общински съветници могат
да бъдат 2 групи субекти- 1)български граждани, без друго гражданство в държава в ЕС, които
са навършили 18 години; 2)граждани на ДЧ на държави на ЕС, които не са български граждани
и не са граждани на страни извън ЕС;  Условия за несъвместимост- осъществяване на
търговска дейност; има подобна длъжност в страна от ЕС; член е на търговско дружество и т.н.
o Възможно е предсрочно прекратяване на правомощията им според ЗМСМА. Освен в
общините могат да се избират съветници и от кметствата на общината. 31 Downloaded
by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994  Статут на
общинския съветник- не е щатна длъжност, но получава възнаграждение за участието си в
съответните комисии. Задължен е да бъде член на поне 1 комисия, но на не повече от 3. Има
право на неплатен отпуск, когато е на сесия.  Права на общинския съвтник: право да участва в
комисиите, да отправя питания до кмета, право да предлага проекторешения на общинския
съвет. Всички държавни органи са длъжни да му предоставят информация, свързана с неговата
дейност.  Задължения на общинския съветник- не може да участва във вземането на решения,
които се отнасят до негови имуществени интереси, или интереси на съпруг, роднини по права
линия, роднини по съребрена линия до 4 степен. Освен това за неучастието във заседания на
общинския съвет или на комисиите му се удържат средства, които са определени в Правилника
за дейността на общинския съвет. 3.4. Кмет- КРБ предвижда 2 варианта за конституиране на
този орган: 1) пряк избор от населението; 2) избор от общинския съвет. Към момента се избира
от населението. Видове кметове: кмет на община, кмет на район, кмет на кметство, кметски
намесници. Първите три се избират от населението, а кметските намесници се назначават от
кмета на общината, в населено място, което не е център на общината. Условията за избираемост
– само български граждани без друго гражданство. Условия за несъвместимост- като тези на
общинските съветници – забрани за търговска дейност, търговски представители, посредници,...
Срока на пълномощията е 4 години, като има възможност и за предсрочно прекратяване, които
са посочени в ЗМСМА (неонсователно отсъствие повече от 1 м, заема друга длъжност по
трудово правоотношение и др). Кметовете на общини, райони и кметсвта дейстават в 2
качества: като орган на общината и като орган на държавата. Правомощията му се разделят на 2
групи: - правомощия като орган на общината – на 2 групи (защото е различен контрола) o
правомощия по изпъление и решения на общинския съвет - той има тези правомощия, защото е
изпълнителен орган на общината. Ръководи цялата изпълнителна дейност на общината,
координира дейността на местните органи, организира изпълнението на актовете на общинския
съвет, общинския бюджет и т.н.; в 3 дневен срок изпраща на общинския съвет всички актове и
договори, които е подписал./; o собствени правомощия  той представлява общината; 
участва в заседание на общинския съвет, но със съвещателен глас;  той е орган по
назначаването на заместник-кмета, секретарят на общината, кметските наместници, всички
служители в общинската администрация.  Налага дисциплинарни наказания, наказания по
ЗАНН. 32 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|
33221994  Той е длъжностно лице по гражданското състояние- актове за брак, акт за раждане,
акт за смърт.  Отговаря за опазването на обществения ред в общината, като може да дава
задължителни указания на началниците на полицейските управления, като те от своя страна,
ако не са съгласни, могат да ги обжалват пред областния управител. - Правомощия като орган
109
т
на държавата - в случаите, определени със закон, той изпълнява функции, възложени от

центалните държавни органи; той организира изпълнението на задачите, които произтичат от
актовете на президента, на МС и законите. Актовете на кмета са само индивируални актове-
заповеди и наказателни постановления. 3.5. Кметове на райони и кметства- правомощията им се
разделят на 2 групи: - собствени правомощия - уредени са в чл.46 от ЗМСМА, като по-важни са:
назначават и освобождават служителите в кметството или района; води регистрите за
населението и гражданското състояние; организира и ръководи защитата на населението при
бедствия и аварии; осигурява спазването на обществения ред, като в тази връзка закона на МВР
му осигурява различни правомощия; може да участва в заседанията на общинския съвет с право
на съвещателен глас; - правомощия като държавен орган - организира изпълнението на задачи,
които са му възложени със закон или с друг НА.  Могат да му делегират правомощия от
общинския съвет и от кмета на общината 3.6. Кметски наместник- правомощията им се
определят от общинския съвет; като кмета на общината може да им възлга свои функции;
правомощия могат да придобива със закон или НА. Мандата на кметския наместник зависи от
преценката на кмета на общината, като те продължават да заемат длъжността си и при
новоизбрания кмет, в случай че той не прекрати правомощията му. 3.7. Секретар на общината-
назначава се безсрочно от кмета на общината; задължително трябва да има висше образование.
 Собствени правомощия: отговаря за дейността на общинската администрация, за условията на
работата, поддържаването в актуално състояние на избирателните списъци; за организационно
техническата подготовка и провеждането на избори и референдуми; той отговаря за
разгласяването и обнародването на актовете на общинския съвет и кметовете; отговаря за
цялото деловодство и оборота; отговаря за работата със сигнали и жалби. Извън тези
правомощия той може да изпълнява и други функции, ако са му възложени от кмета, закона или
някой НА. 4. Органи на държавата на ниво области: 4.1. Областен управител- правната уредба
има в КРБ; ЗАдм; устойствения правилник на областните администрации.  Областният
управител е териториален орган на изпълнителната власт, с обща компетентност, представител
на централните държавни органи по места. Определя се от МС с решение, безсрочно. Трябва да
има висше образование с минимална степен магистър. 33 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994  Условия за несъвместимост : еднакви
са с тези на членовете на МС. Има всички права по трудово правоотношение. Не е държавен
служител, а е политическо лице.  Функции : посочени са в чл.143, ал.3 от КРБ-
конктретизацията на тези функции е в ЗА. 1) провеждане на държавната политика в
територията на областта - той отговаря за защитата на държавна собственост на територията на
областта; ръководи дейността по защита на населението, защита на културните и материални
ценности; защита на околната среда; към него има областен съвет по сигурност; той отговаря за
осъществяването на финансовото управление и контрол във всички ръководени от него
програми и дейности; осъществява подготовката на икономика и население свързани с
отбраната- евакулация на население, защитни мерки. 2) осигурява спазването на обществения
ред и законността- контролира законосъобразността на актовете и действията на кмета на
община и общинския съвет; контролира изпълнението на актови действия на ръководителите на
централни звена на централната администрация; контролът му е свързан и с възможността да
търси юридическа отговорност - административно-наказателна, гражданска отговорност,
принудителни административни мерски /да спира дейността на различни юридически лица/; 3)
осигурява защита на националните интереси и съответствието им с местните интереси- за тази
цел организира разработването и реализирането на програми за регионално развитие;
110
т
координира работата на органите на изпълнителната власт и взаимодействието им с органите на

общината. На областния управител могат да се възлагат и дръги правомощия със закон или
актове на МС. Актовете, които издава: ИАА и наказателни постановления. 4.2. Ръководители на
специализирани териториални администрации- специализираните териториални администрации
могат да се създават или с НА, или със заповед на съответния министър или друг ръководител
на ведомство. Пример за такива са: басейнови дирекции, регионални инспекции по опазване на
околната среда. Съдебната практика е приела, че ръководители на тези териториални служби са
органи на изпълнителната власт. Само за областните служби земеделие- ръководителите им са
централни органи. 4.3. Териториални-административни звена, организирани като дирекции в
областната администрация- основание за създаване им е чл.44 от ЗА.
ВЪПРОС 25: АДМИНИСТРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ. ДЪРЖАВНА

СЛУЖБА. ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ
1. Правна уредба- ЗАдм, Закона за държавния служител, Устройствен правилник на МС и

на неговата администрация. 2. Ръководство на администрацията на изпълнителната власт
 общото ръководство се осъществява от МС. Общото ръководство е уточнено в ЗА, а
именно:  МС издава основния пакет нормативни административни актове 34
 контрол (органите на изпълнителната власт да предоставят на МС ежегодни отчети за
дейността си; министър-председателя представя пред МС ежегоден доклад за
състоянието на адмиистрацията, а доклада се представя за сведение пред НС); 
минисър-председателя и ръководители на ведомствата осъществяват общото
ръководство на администрациите, които ги представляват;  административно
ръководство на администрацията- осъществява се от главен секретар , съответно от
секретар на общината. Главният секретар се назначава от съответния орган на държавна
власт. Функции: отговаря за планирането и отчетността при изпълнението; 3.
Класификация на администрацията: - Според разпределението на дейностите, които
извършва: обща и специализирана. 1) Общата администрация- подпомага органа на
държавна власт като ръководител на съответната администрация; създава условия за
дейността на специализираната администрация; извършва техническите дейности по
административното обслужване. Част от общата администрация са правните отдели,
стопанската дейност, човешки ресурси и др. 2) Специализирана администрация-
подпомага органа на държавна власт при осъществяване на неговата дейност. 4.
Длъжности в администрацията на изпълнителната власт: класификатор на длъжностите в
администрацията- освен за органите на изпълнителната власт и за общинската
администрация, той се използва и за администрация на органите на друга държавна
власт, ако в специални закони няма нещо друго. В този класификатор се определят
наименованията на длъжностите и разпределението им в нива (което е в зависимост от 1)
знанията и умения, 2) свободата на вземане на решение и 3) умение за работа с хора). В
класификатора задължително се посочва минималната образователна степен,
минималния професионален опит, минималния ранг и вида на правоотношението /дали е
служебно или трудово/. *Длъжност- това е нормативно определена позиция, която се
заема по трудово или служебно правоотношение, свързана е с конкретен вид дейност,
изразява се в система от функции и изисквания, утвърдени с длъжностната
характеристика. Основните изисквания за заемане на длъжност се посочват със закон. В
устройствен правилник може да се съдържат само допълнителни изисквания за заемане
111
т
на дейността. 4.1.Видове длъжности- според функциите:  ръководни- лице, което заема

ръководна длъжност, не може да я осъществява по трудово правоотношение; на
ръководна длъжност може да се назначават само лица с висше образование. Функции на
ръководни служители: ръководство, организиране, контрол и координация. Носят
отговорност за изпълнение на задачите пред съответния държавен орган и се отчитат
пред него.;  експертни- те се разделят на два вида: 35 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994  експерти с аналитични и/или
контролни функции- изготвят становища по проекти за нормативни актове, стратегии,
анализи и прогнози; разработват проекти за решения, имат контролни функции по
отношение на администрацията и по отношение на ФЛ и ЮЛ. Изготвят анализ на
практиката.  експерти със спомагателни функции- подмомагат дейността на
ръководните служители, както и на тези, които са с по-високи длъжностни нива в
съответната администрация. Длъжностите в администрацията се заемат от държавни
служители или от лица, работещи по трудово правоотношение. От държавни служители
се заемат следните длъжности: ръководни, експертни длъжности с аналитичен или
контролен характер. Експертните длъжности в общинските администрация могат да се
заемат и по трудово правоотношение. Същото важи и за дейността главен архитект.; 
технически /може да се назначават и стажанти, по ред определен в закон/ 4.2. Що е
длъжностна характеристика?- тя се утвърждава от главния секретар/ секретаря на
общината или от упълномощен от тях човек. Структура за длъжностните характеристики
и реда за тяхното изработване се определят от МС. В тях са посочени правата и
задълженията на лицето. 4.3. Що е длъжностно разписание?- в него се определят
конкретните длъжности, които ще се използват в съответната администрация, като
ръководителя на администрацията е този, които утвтрждава поименното разписание на
длъжностите в конкретната администрация. 5. Администрация на изпълнителната власт-
бива два вида: централна и териториална.  Централната администрация – вклюва
администрацията на МС, администрацията на министерствата, на ведомствата без ранг
на министерства, както и на административните структури, създадени с нормативен акт ,
които имат функции във връзка с осъществяване на изпълнителната власт.
Класификатора на длъжностите в администрацията се прилага освен за посочените, още
и за носители на административни правомощия, овластени със закон, а именно: НЗОК,
НОИ и др. Видове администрации, които принадлежат към централните - администрация
на МС.  Териториални администрации - включват областната администрация,
общинската администрация, специализираните териториални администрации.
Областната администрация- ръководи се и се представлява от областния управител.
Дейността и структурната организация се определят от МС с правилник. Ежегодно
областния управител се отчита пред МС и пред главния секретар на МС. Общинската
администрация - според ЗАдм тя е част от държавната администрация. По отношение на
нея се прилага Класификатора на длъжностите в администрацията. Правомощия на ОС,
по отношение на общинската администрация:1)одобрява нейната численост и структура
2) определя средставата за работна заплата 3)приема правилник за организацията и
дейността на общинския съвет както и за взаимодействието между общинския съвет и
администрацията. 6. Принципи на администрацията 36 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 6.1. Принцип на законност 6.2.
Принцип на откритост 6.3. Принцип на достъпност 6.4. Принцип на отговорност 6.5.
Принцип на координация Тема 10: Държавни служби 1. Правна уредба- КРБ, Закона за
държавния служител, ЗАдм. КС в решение 5 от 1993г, стига до заключението, че
държавната служба може да се разглежда в тесен и широк смисъл. - В тесен смисъл –
чл.116, държавна служба в смисъла на изпълнителна власт. - В широк смисъл- държавна
112
т
служба е осъществяването на държавни функции във всяка една от трите власти. ЗА и

ЗДС- уреждат общия режим на държавната служба. ЗА и ЗДС са общи закони, но има и
множество специални закони, които уреждат държавната служба- напр. Закона за МВР,
Закона за митниците и много други. 2. Понятието за държавна служба: - има легална
дефиниция в чл.2, ал.1 от ЗДС. Признаци на държавна служба са:  лице, което заема и
осъществява дейност състояща се в подпомагане на органите на държавна власт при
осъществяване на правомощията си  заема щатна длъжност  платена длъжност  заема
длъжността по назначение  като длъжността е в структурите на администрацията  не са
държавни служители лицата в чл. 3 от ЗДСЛ.: едноличните органи на власт,
колективните органи на власт, членовете на политически кабинети /вкл. Експертите и
сътрудниците към кабинетите, с изкл. На ръкововиделя на връзки с обществеността/,
лицата осъществяващи технически функции. 3. Видове държавни служители: два вида-
ръководни и експертни  Ръководни – в рамките на ръководните служители има
категория „висши държавни служители“- това са главните секретари на министерства и
други ведомства, вкл. Секретаря на общината, главните директори на дирекции,
ръководителя на Инспектората.  Експертни - които осъществяват аналитични или
контролни функции 37 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com)
lOMoARcPSD|33221994 4. Изисквания за заемане на държавни служби: основните
изисквания се определят със закон. В устройствените правилници може да има само
допълнителни изисквания. Основните изисквания са посочени в ЗДС, чл.7, ал.1. 
Български граждани или граждани на държава членка на ЕС  За висшите държавни
служители е задължително да бъдат само български граждани, както и за лица, които
работят в сферата на обществения ред, националната сигурност или в дейност, свързана
с опазването на държавна тайна, външна политика  В ЗАдм също е посочено, че за
заемане на държавна длъжност трябва да има определена степен на образование и
професионален опит. 5. Изисквания за несъвместимост за заемане на държавна служба-
посочени са в чл.7, ал.2 от ЗДС.  Лицето не трябва да е в йерархическа връзка (в едно
ведомство) на ръководството или контрол със съпруг/а и роднини по права линия. 
Забрана за търговска дейност  Не могат да работят по трудово правоотношение, освен
като преподаватели във ВУЗ.  Не могат да работят по друга държавна служба /има
изключения/ 6. Процедура за възникване на служебното правоотношение: редът за
назначаване на държавните служители се определя само със закон. Фактическият състав
за възникване на служебно правооотношение включва следните елементи: 1) трябва да
се подаде заявление за назначаване; 2) провеждане на конкурс /но има изключения/.
Конкурсът се провежда от конкурсна комисия, която се определя от органа по
назначаването. Тази комисия има две функции: 1)допуска до конкурса кандидатите;
2)съставя протокол за допуснати и недопуснати, които обаче не подлежи на съдебен
контрол, а само по административен ред може да се атакува пред органа по назначаване.
Жалбата не спира конкурса. *за участие в конкурса, кандидатите имат право на неплатен
отпуск, за да участват.  Конкурсът минава на 2 епата: oцентрализиран - провежда се от
института по публична администрация към МС и се състои в провеждане на тест, които
включва въпроси от АП и процес. Ако лицето издържи теста, резултатите от теста са
валидни в рамките на 3 години напред. Ако не издържи конкурса- не може да яви повече
от 2 пъти в рамката на 1 година oдецентрализиран - провежда се от комисията по
допускането. Предназначението на този етап е да установи специалната компетентност
на лицата, в която те ще работят и деловите качества на кандидата. Преценката на
комисията не подлежи на съдебен контрол. Ако има лице, което е недоволно от
класирането, може да обжалва пред огарана по назначаването, но решението отново не
113
т
подлежи на съдебен контрол. 38 Downloaded by ???????? ????????

(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 3) акт за назначаване- той е
ИАА- заповед, има задължителни реквизити, издава се от органа по назначаването и се
назначава лицето, което е първо от класираните. Бездействието на органа по
назначаването може да се обжалва по реда на АПК. 4) постъпване на служба- лицето да
се яви физически на своята месторабота в 10-дневен срок от датата на акта за
назначаване, защото от тази дата на встъпване в длъжност започва да тече служебното
правоотношение. 5) полагане на клетва- подписване на клетвен лист *ако липсва клетва
или лицето не е постъпило на служба в съответния срок, то органа по назначаването
отменя акта за назначаване и издава акт за назначаване на следващия класиран. 7.
Характеристика на служебното правоотношение: то е безсрочно, освен ако не е посочено
друго в закона. Изключенията са в чл. 15 ЗДС (по заместване) 8. Разграничаване на
срочно служебно правоотношение от сходни хипотези  Стажанство- то не е принципно
изискване за заемане на държавна служба; налицие е и се предвижда само там, когато и
където е необходима предварителна подготовка или опит на лицето в съответна сфера.
Стажантите нямат еднакъв статут с държавните служители. Времето на стаж се признава
за служебен стаж. Няма правно основание на автоматично преминаване на стажантите
към държавна служба.  Допълнително служебно правоотношение при незаета щатна
длъжност /вътрешно съвместителство/- става дума за изпълняване на две служебни
правоотношения. Допълнителното служебно правоотношение не може да е със срок
повече от 6 месеца.  Срок за изпитване- целта е да се провери в реална работна среда
дали съответното лице притежава професионални трудови качества. Задължително срок
за изпитване има за: 1)тези, които никога преди не са назначавани за държавни
служители; 2) лице, на които служебното правоотношение е било прекратено преди да
изтече срока за изпитване. Срока за изпитване е 12 календарни месеца, като в рамките на
този срок органа по назначаването по своя преценка във всеки момент може да прекрати
служебното правоотношение. Ако срокът изтече и не е направено прекратяване, то
правоотношението продължава. 9. Права на държавния служител  Право на заплата-
минималните и максималните размери на основните заплати на държавните служители
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Индивидуалният размер на основната заплата се определя от органа по назначаването.
Допълнителни възнаграждения- такива се предвиждат за извънреден труд, за нощен
труд, за време на разположение и за постигнати резултати /то се определя за точно и в
срок изпълнение на поставените задачи. 4ри пъти годишно се изплаща такова
възнаграждение, но не може да надвишава 80% от основната заплата/. *не може да се
предвиждат допълнителни възнаграждения освен посочените в ЗДС, включително и в
друг закон това не е допустимо 39 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994  Право на почивка-
продължителност на работното време- 8 часа дневно, 40 часа седмично. По време на
работния ден имат право на няколко други почивки, които се посочват в устройствения
правилник. Има междудневна почивка в рамките на 12 часа без прекъсване. Два пъти
седмично имат право на целодневна почивка.  Право на отпуск- редовен платен /20
работни дни, ако има 8 месеца стаж/. Платеният годишен отпуск е възможно да се
отложи за следващата календарна година, но не повече от 10 дни; по давност се погасява
правото на ползване на отпуска, като срокът е 2 г. от края на годината, за която
съответния отпуск се е полагал; забранява се компенсиране на платения отпуск /не е
възмжно да се получи парично възнаграждение вместо реално ползване на отпуск, освен
когато се прекратява правоотношение/;;; служебен отпуск- тогава, когато лицето е
изпратено на курсове за повишаване на квалификацията си;; отпуск за граждански или
114
т
служебни задължения- напр. встъпване в брак, явяване на съд и др.;; право на отпуск при
социално осигуряване- време на раждане, отглеждане на дете;;; неплатен отпуск- той е
до 30 работни дни в една календарна година и се признава за служебен стаж. Ако е над
30 не се признава за служебен стаж. *ползването на неплатения отпуск не е в зависимост
от това дали е ползван платения отпуск.  Право на професионално развитие- право
лицето да повишава своята професионална квалификация и да се преквалифицира. *на
задължително обучение подлежат постъпитите за първи път лица на държавна служба;
лица, които са назначени като ръководни служители и висши държавни служители 
Право на повишаване в държавната служба- осъществява се чрез последователното
преминаване в по-горен ранг /израз на професионалната квалификация на държавния
служител/.  Право на задължително социално и здравно осигуряване- за сметка на
бюджета.  Право да членува в полтически партии- когато изпълнява професията си
трябва да е политически неутрален  Право да членува в синдикални организации 
Право на стачка- стачката задължително трябва да е свървзана със служебни или
осигурителни отношения. 10. Задължения на държавния служител- те са посочени в
длъжностната му характеристика, като допълнителни задължения, могат да се възлагат
само в предписаните от ЗДС случаи  Задължение за уведомяване- ако по време на
служебното правоотношение възникнат обстоятелства посочени в чл.7 от ЗДС трябва да
се уведоми органа по назначаването.  Задължение за опазване престижа на държавната
служба- кодекс за поведение на служителите в държавната администрация. Той съдържа
определени забрани, приет е от МС. Нарушаването им води до дисциплинарни
наказания.  Задължение за деклариране на имотното състояние- всяка година до 30
април държавния служител е длъжен да си декларира имотното състояние + получените
през предходната година възнаграждения, свързани с труд извън тези задължения; при
постъпване на държавна служба трябва да се декларира имущественото състояние. 40
 Йерархична подчиненост- държавния служител не е задължен да изпълни
неправомерна служебна заповед, дадена по установена от закона ред, когато тя съдържа
очевидно за него правонарушение. Ако се отправи устана служебна заповед, която
съдържа очевидно за него нарушение има право да иска писмено потвържение на
заповедта. Държавния служител не е длъжен да изпълни нареждане, насочено срещу
него, неговия съпруг и роднини по права линия 11. Отговорност на държавния служител-
в ЗДС  Диспциплинарна отговорност - основание- виновно нарушаване на служебните
задължения. Тя може да се комулира с всички останали видове отговорности.
Дисциплинарни нарушения са : неизпълнение, забава на служебните отношения,
неспазване на реда на служебните задължения; неспазване на правилата на кодекса за
поведение или неизпълнение на задължение спрямо гражданите. Дисциплинарни
накзания- забележка, уволнение. За едно и също деяние може да се наложи само едно
дисциплинарно наказание. Срокове за дисциплинарно наказание- налагат се не по-късно
от 2 месеца от откриване на нарушението, не по-късно от 1 година от извършването му.
Тези срокове не такат, ако лицето е в отпуск. Заличаване на дисциплинарните наказания-
правилото е, че всички с изключение на уволнението се заличават служебно с изтичане
на 1 година от налагането им. Може да бъдат заличени и предсрочно, когато в 6 месечен
срок от налагането лицето не е извършило друго нарушение. Наказващи органи- органа
по назначаването, които се подпомага от дисциплинарния съвет, като дисциплинарния
съвет включва всички факти и обстоятелства по делото. Налагането на наказанието става
със заповед, която подлежи на изпълнение от деня на връчването й. *временно
отстраняване от служба- не е дисциплинарно наказание, то е въпрос на оперативна
115
т
самостоятелност на наказващия орган; хипотезите, в които органа може да отстрани

лицето са посочени изрично в ЗДС. За времето на отстраняване лицето не получва
възнаграждение, но ако бъде възстановено на работа, то на него му се дължи обещетение
по закона за отговорността на държавата.  Имуществена отговорност /гражданска
отговорност/- вж. Отговорността на държавата
I. Форми на изпълнителната дейност: Правна уредба – АПК съдържа общите правила
за осъществяване на различни форми на административната дейност. Понятието
*форма – външен израз на съдържанието на даден обект. *Форми на изпълнителната
дейност - упражняването на административно-властническата функция на държавата.
41 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|
33221994 Има няколко вида класификации на формите на изпълнителната дейност с
различни критерии:  Класификация на формите на управленската дейност може да е
с оглед на пространствените предели – напр. Изпълнителна дейност вътре в апарата
на управлението.  Класификация на формите на управленската дейнсост може да е и
с оглед на степента на нейното проявление. Така тя може да се представи като: o
Оперативно-разпоредително решение на въпрос (напр. Издаването на разрешително
за строеж) o Осъществяване на ръководство o Координиране или котролиране на
подчинени субекти o Оформяна на мнения, важни за дадено решение o и много
други;  Класификацията на формите на изпълнителната дейност е с оглед
предметното съдържание, както и етапите, в които се предприемат едни или други
управленски действия. => формите следва да се свързват с динамиката на цялата
дейност, а не само с крайният резултат. За да е по-ясно, такава форма ще бъде
например издаването на акт на държавно управление – самото издаване, а не самият
акт, който е само следствие. За целите на нашата презентация ще се спрем в/у
правните форми на изпълнителната дейност, а именно – с оглед на предметното
съдържание. Изпълнителната дейност: 1) Правотворческа (Нормотворческа) 2)
Правоприлагаща (активна администрация по уздаване на административни актове) 3)
Правозащитна (разрешаване на правни спорове, свързани с администрацията) 4)
Договорноправна (сключване на споразумения м/у административни органи по
прилагане на административноправни норми). 5) Материално-техническа
Характеристика на всяка поотделно: 1) Правотворческата - специфичното
правомощие на администрацията да издава подзаконови нормативни актове.  Трябва
да се прави разлика със законодателната дейност на НС; спрямо нея това се явява
вторична/производна дейност, изцяло подчинена на закона и => тяхната юридическа
сила е помалка от тази на закона. Тази дейност на администрацията само
конкретизира и детайлизира закона, без да му противоречи; Има спомагателна
функция; само при обоснована необходимост.  Р-е №10/2011 на КС - ВСС не може
да издава подзаконови НА  Р-е №9/2014 на КС – министърът на правосъдието може
да издава ПНА за съдебната власт, стига да не засяга нейната независимост! 
Възможно е нормативните административни актове да са в неноменклатурна форма
(т.е. да носят названия, които не са в ЗНА), напр: методики, указания,... 42
Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|
33221994 2) Правоприлагащата функция: Засяга т.нар. активна администрация:
когато например органите на държавно управление издават индивидуални
администратвини актове за непосредствено и конкретно решаване на определени
въпроси. Такива актове могат да засягат: o отношенията вътре в апарата на
администрацията – „вътрешнослужебни“, необходими за функционирането на
различни административни звена (напр.:актове за разместване на служители в
апарата, актове за прилагане на дисциплинарна отговорност и тн) o отношенията
116
т
извън апарата – м/у държавни органи и други субекти. Това са всички индивидуални
административни актове, които засягат правата и задълженията на гражданите и
организациите. 3) Правозащитна форма: Насочена е към укрепване и стабилизиране
на установената законност, към зачитане на конкретни права и задължения. Тя е
израз на административен контрол  Тази форма намира приложение в случаите,
когато се създаде правен спор м/у субектите, т.е. тогава, когато има нарушения на
законност. Примери за такива случаи: при издаване на незаконосъобразни актове от
някой орган, издаване на административен акт от некомпетентен орган и др. В такива
случаи всички засегнати лица могат да оспорят в предвидените от закона случаи. Не
е изключено и такива незаконни актове да бъдат отменяни от по-горния
административен орган, без да е подавана жалба.  Да се разграничава от съдебната
дейност: правораздавателната дейност на администрацията – от органи на
администрацията. 4) Договорно-правната форма – по изключение;  Тук се залага на
друг подход, характерен за гражданското право. Това е съгласуването на
волеизявления на административния орган и на другия субект на правото, който е в
подчинено положение; стига се до една обща воля и до съгласие по въпрос, по който
би трябвало да се издаде административен акт.  Тези договори са най-различни и
зависят от отношенията между администрацията и другия субект на АП. Такъв
пример за административен договор е концесията. Тя се прилага тогава, когато в
гражданския оборот трябва да бъде използвана вещ, която поради закона или
Конституцията може да бъде само държавна или общинска публична собственост и
не може да бъде предмет на ГП сделки (покупко-продажба, замяна, дарение и т.н.) 
Административните договори по АПК имат следните характеристики: o Целта е да се
задоволят значими обществени интереси o Само в писмена форма o Едната страна
винаги е административен орган, а другата – гражданин или организация 43
Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|
33221994 o НЕ СА адм. д-р нормативните съглашение, напр: националния рамков
договор, колективния трудов д-р и др. – те са недържавни източници на правото 5)
Материално-технически действия Не всички материалнотехнически действия имат
юридически характер. Пример за такива действия – отстраняване на незаконни
сгради II. Методи на административната дейност Формите – свързани с подбора на
методи, които се използват от органите за постигане на целите на администрацията.
=> Изборът на метод е от голямо значение за решаване на определени задачи.
Различните автори могат да класифицират различни методи; В теорията няма единна
класификация в това отношение; дори в накои случаи не е изключено формите да
съвпадат с методите; Въпреки това: най-характерно обаче са убеждаването и
принуждаването – заедно или поотделно. За да се определи кой метод се използва,
трябва да се има предвид и фазата, в която се намира цялата процедура по
решаването на проблема. Други методи – осъществяване на общо, оперативно или
методическо ръководство, свързано с организиращата работа на администрацията.
Тези три метода разкриват насоката и степента на въздействие на органите в
администрацията (най-малка степен на въздействие е методическото ръководство).
Други – контролът и проверката на изпълнението (вкл. налагането на адм. санкции).
Акцент в/у: административни и икономически методи на управлението: и двата
метода са административновластнически средства, регулирани от нормите на АП. 
Примери за административни методи: Даването на заповеди и задължителни
указания до подчинените лица, извършване на контрол и проверка на изпълнението,
принудително изпълнение и др.
117
т
ВЪПРОС 26: АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ – ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ И ДЕЙСТВИЕ.

МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ И МЪЛЧАЛИВО СЪГЛАСИЕ. УСЛОВИЯ ЗА
ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ.
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ АКТ – ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ.
АДМИНИСТРАТИВНИЯТ ДОГОВОР И СПОРАЗУМЕНИЕТО ПО АПК. СКЛЮЧВАНЕ
И НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Понятие за административен акт Административният акт, наричан още акт на държавно

управление, е съществен елемент в сферата на изпълнителната дейност. Най-често точно
административният акт е онзи юридически факт, при наличието на който се предизвикват пряко
предвидените в нормата правоотношения, права и задължения. 1.1. Административният акт
като юридически факт 44 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com)
lOMoARcPSD|33221994 Административният акт съдейства за реализация на ПН чрез пренасяне
на установения от нея модел на правни отношения върху конкретни обществени отношения,
които са свързани с точно определени правни субекти. (т.е. абстрактният модел на поведение,
който е предвиден в правната норма, остава нереализиран в правната действителност, докато не
възникне определена нужда в обществото или държавата, който да наложи издаването на
определени админ. актове /решения, заповеди и пр./. Тези админ. актове се явяват юридически
факти, при наличието на които се пораждат предвидените в правната норма последици.) 1.2.
Административният акт, в случаите на ex lege. Ролята на админ. актове е голяма и тогава,
когато настъпва правоотношение направо по силата на закона (ex lege). Например раждането на
едно дете поражда за него определени права, които са предвидени за българските граждани
(право на име, право на издръжка и т.н.). заедно с това обаче възниква и задължението на
администрацията да регистрира този факт по определения от закона начин. В този случай
извършената регистрация като административен акт има определено правно значение. Друг
пример е правото на пенсия- веднага след навършване на определените в закона години. Във
всички тези случаи правата и задълженията възникват направо по силата на закона. Все пак
обаче оформянето и практическото им въвеждане в действие става след издаването на
предвиден от закона админ. акт 1.3. Легално понятие за административен акт
Административният акт е властническо волеизявление на орган на държавно управление,
издадено въз основа и в рамките на закона, което едностранно предизвиква правни последици в
сферата на изпълнителната дейност и което при необходимост може да бъде приведено в
изпълнение с помощта на държавна принуда.  Административният акт има властнически
характер- той е една от формите на административната власт, предоставена от закона на
органите на държавно управление, когато осъществяват изпълнително-разпоредителната си
дейност.  Административният акт черпят силата си от закона и са изцяло подчинени на него-
т.е. админ. акт винаги е подзаконов акт.  Административният акт е волеизявление на орган на
административната власт (поначало това са МС, министри, ръководители на ведомства, кметове
и др.) *има случаи, в които властнически правомощия в сферата на държавното управление са
предоставени по закона и на други държавни органи като органи на властта, съда,
прокуратурата. Тези случаи са изрично предвидени в чл.21, ал.1 от АПК.  Съдържащото се в
акта държавно волеизявление едностранно предизвиква правни последици, ако е направено по
предвидения в закона ред. Тези правоотношения се появяват веднага след извършване на
волеизявлението, независимо от съгласието на адресатите на админ. акт. 45 Downloaded
118
т
by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994  Възможността за

принудителна изпълняемост при необходимост е последният съществен белег на админ. акт.
(ако предписаното от закона и установено с акта поведение на адресата му не бъде проявено и
не се стигне до изпълнение на създадените правоотношения, администрацията има правната
възможност да обезпечи необходимото изпълнение на административноправните задължения с
помощта на принудата) Тема 13: Видове административни актове Този въпрос е добре да го
започна пак с определението за административен акт. Административният акт е проявление на
правотворческата и правоприлагащата дейност на администрацията – Административни актове
се издават с цел да регулират някакви обществени отношения в съответствие със закон, или се
създават/издават за да решат въпроси с конкретен характер. И тъй като обществените
отношения са разнообразни, това предполага, че и административните актове са различни.
Съществува различни критерии за определянето на класификациите на различните видове
нормативни актове. Правна уредба – АПК, ЗАдм. I. Класификация: Съобразно насочеността на
волеизявлението те биват:  Външни – издават се от орган по отношение на субект на АП, който
не е част от държавния апарат и не се намират в служебна йерархическа зависимост спрямо
органа, който издава административния акт.  Вътрешни – тези, които се отнасят до друг
държавен орган или до звено, структура, която се намира в структурно йерархическо
подчинение спрямо органа, който е издал административния акт. Те имат служебен характер;
нямат производство за издаване, изключени са от съдебен контрол, освен ако не се засягат
свободите, правата или интересите на граждани или ЮЛ извън администрацията. (чл.2 ал.2
АПК); когато се засягат правата и задълженията на лице като служител тогава акта се третира
като външен. Вътрешни актове са например правилникът за вътрешния ред на едно
учреждение, различни нареждания и заповеди в дадено звено и др. Това деление има значение,
тъй като вътрешните актове не попадат под режима на АПК. Това означава, че за тях не е
допустим или е ограничено допустим съдебния надзор. Съгласно едно решение на КС свързано
с член 120 на КРБ, съдебен надзор върху вътрешни административни актове е възможен, ако те
засягат права и интереси на лица, които са извън йерархическите структури. II. Класификация:
в зависимост от формата на акта  Писмена – задължителна форма за индивидуалните АА 
Устна – ако изрично е предвидено в закон  Конклудентна  Мълчалива – чл. 58 АПК – 2 вида
мълчаливи актове – отказ (ал. 1) и съглашение (ал. 4) 46 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 III. Класификация: В зависимост от
правната промяна, която се цели с административния акт:  Облагоприятстващи – създават се
права; удовлетворяват се законни интереси (напр: право на строеж, право на стипендия или
пенсия и др).  Утежняващи (задължаващи) – възлагат задължение за своите адресати (напр.
Данъчното облагане, събирането на различни такси и мита). Такива са и забраняващите – напр:
забрана да се преминава през определена зона IV. Класификация: Съобразно кръга от субекти,
до които се отнасят и начина им на действие във времето биват нормативни, общи и
индивидуални:  Нормативни – или още подзаконови нормативни административни актове са
тези, които съдържат правила за поведение, административно правни норми и се отнасят до
неопределен, неопределяем, неограничен брой правни субекти, които могат да са адресати на
властническото волеизявление на държавния орган. (чл.75 АПК).  Прилики със законите –
установяват общи и неадресирани към конкретни правни субекти правни отношения  Разлики
със законите – имат подзаконови, вторичен характер – т.е. е по-ниско в йерархията – с
отменянето на закона се отменя и подзаконовия НА. Те биват: o Постановления (чл. 6 ЗНА) –
издават се от МС; биват 2 вида: 1) за издаването на правилници, наредби и инстукции; 2) за
119
т
уреждането на неуредени от закона отношения o Правилници (чл. 7, ал. 1 ЗНА)– за прилагането

на закона в неговата цялост, за организация на местни и държавни органи или за вътрешния ред
на тяхната дейност o Наредби (чл. 7, ал. 2 ЗНА) – за прилагане на отделни разпоредби или
други подразделения на НА o Инстукции (чл. 7, ал. 3 ЗНА) – за даване на указания относно
прилагане на НА  Общи (не са нормативни) – имат еднократно правно действие, засягат
конкретни права, интереси или създават задължения за неопределен, но определям кръг от
правни субекти. (например: студенти, майки,...). (чл. 65 АПК)  Индивидуални – съдържат
властническо разпореждане отнасящо се до конкретен субект, гражданин или организация от
граждани, с което се създават права, задължения или правни положения. Те имат еднократен
характер и с изпълнението се изчерпва тяхната правна сила. (чл.21 АПК)  Легалните
определения – чл.21 ал.1, чл.65, чл. 75 АПК – НАИЗУСТ!!! V. Съобразно ефекта на
волеизявлението ИНДИВИДУАЛНИТЕ АА се делят на:  Конститутивните - са тези, които
самостоятелно създават права или правно положение; извършва се промяна в правната
действителност, напр: заповед за отстраняване на незаконен строеж. Действат само занапред. 
Декларативните – признават (декларират) съществуването на права и задължения и на правни
положения. Тези административни актове много често са обект на административен контрол и
на съдебен надзор. Те са и с най-голямо значение, тъй като при тях правната промяна е 47
изключително ясно дефинирана. Имат обратно действие. Те съдържат в себе си права или
задължения; напр: актове за признаване на пенсия. Тук органът не може проявява оперативна
самостоятелност!  Констативните – имат за цел по юридически установен ред да установят
съществуването, респективно несъществуването, на определено фактическо положение. За тези
актове имаше спор в теорията дали са административни актове, тъй като тук трудно може да се
обясни правната промяна (в сферата на лицето). Те не съдържат права или задължения, те само
ги констатират; напр: свидетелство за съдимост Декларативните и констативните актове са
споменати в АПК.
конститутивни : чл.21, ал.1 от АПК:
правни последици: пряко създават права и задължения , които до този момент не са
съществували
действие: занапред, след издаването на акта
видове: облагоприятстващи утежняващи
сравнени със съдебно производство: съдебно решение издадено по конститутивен иск -
например иск за разваляне на договор за продажба на недвижим имот
примери: отнемане на разрешително за упражняване на някаква дейност
декларативни : чл.21, ал.2 от АПК:
правни последици: признава или отрича съществуването на едно субективно право или
задължение, което е възникнало въз основа на правна норма, но следва да се декларира, за да се
зачита от всички правни субекти - това става чрез съдействие на администрацията, която го
конкретизира. Правото произтича от самия закон, а не от на акта
120
т
действие: обратно - от момента на възникване на правото, а не от момента на неговото

признаване
видове: положителни отрицателни
сравнени със съдебно производство: съдебно решение по установителен иск, с което се
признава субективно гражданско право, с тази разлика, че съдебното решение се ползва със
сила на пресъдено нещо
примери: издаване на авторско свидетелство; определяне на пенсия
констативни: чл.21, ал.3 от АПК:
правни последици: признават съществуването на юридически факти; не съдържат правила за
поведение; не създават права и задължения
действие:
видове:
сравнени със съдебно производство: съдебно решение издадено в охранителните производства
по глави 50 и 51 от ГПК за установяване на юридически факти с правно значение, както
например завършено образование, раждане, смърт
примери: акт за трудова злополука; актове по гражданско състояние , удостоверение за
наследници; за данъчна оценка
Тема 14: Действие на АА

1. Да почна с определение за АА - Основната характеристика на административния акт е това,
че чрез властническото волеизявление се достига до промяна в правната сфера на лицето. Целта
на административния акт е да предизвика правна промяна в правната сфера на лицето, което е
адресат на административния акт. Целта е въздействие, предизвикано от властническо
волеизявление в рамките на установената за държавния орган компетентност. 2. Действието на
административните актове Това е елемент от действието на юридическите актове изобщо –
частен случай спрямо общия за юридическите актове. Действие пораждат само тези
административни актове, които са законосъобразни, ако са издадени в условията на обвързаната
компетентност, и законосъобразни и правилни, ако са издадени в условията на оперативна
самостоятелност. Това означава, че:  те трябва да отговарят на изисквания за
законосъобразност или правилност;  да е изтекъл срока за обжалване или да са потвърдени от
съда. По правило административните актове влизат в сила в деня на тяхното издаване, но е
възможно да бъде предвидено производство или определени процедурни правила, които се
изпълняват във времето и предшестват действието и влизането в сила. Това означава, че
административният акт може да породи своето действие, когато стане окончателен.
Окончателността означава, че са извършено процесуални действия или че са изтекли някакви
срокове. Окончателността означава, че административният акт е окончателен за адресатите и за
органа, който го е издал. С окончателността актът придобива „формална правна сила“
(административните актове нямат материална сила), започва неговото действие и влиза в сила.
За адресатите действието започва от момента на запознаването – то става по определен ред.
121
т
Този ред е различен за различните видове административни актове. Ако административният акт
веднъж е станал окончателен, той има юридическата сила на окончателен и не подлежи
принципно на промяна, освен в случаите предвидени в чл.99 от АПК. *формална правна сила –
актът е необжалваем по пътя на редовните средства за контрол. От момента, в който изтече
срока за редовно обжалване или актът е оспорен и оспорването е приключило със 49
съответното решение на даден орган, от този момент актът се ползва с формална законна сила и
не може да бъде оттеглян или изменян по усмотрение на неговия автор *материална правна
сила – правният спор е ликвидиран окончателно, т.е. между същите страни, на същото
основание, същитият спор не може да бъде разглеждан отново.  Двата елемента (формална +
материална правна сила) образуват сила на пресъдено нещо Административните актове
подобно на другите юридически актове имат определено действие 1) по време, 2) по място 3) по
отношение на лицата: 3. Действие по време – означава, че подлежи на обсъждане началния и
крайния момент на действие на административния акт или момента, в който той поражда своето
действие; 3.1. Действие по време на индивидуалните административни актове: - със
съобщаването на издадения акт приключва производството по издаването му. Датата на
съобщаването определя началото на срока за оспорване на акта и датата на влизането му във
формална законна сила, но само при необжалваемите АА. - Крайният момент на действие във
времето: o 1)до момента на реализиране на предвидените в тях правни последици; o
2)определена категория АА имат действие за неопределено време /това са актове, с който се
създава някакъв статут/; o 3) с изтичане на срока, за който са издаден / Прекратителният момент
настъпва автоматично/; o 4) с изчезване на адресата /смърт, ликвидация/; o 5) с отпадане на
интереса от реализиране на правоотношенията, възникнали от акта /унищожаване на сграда/.
Оттегляне на акта е възможно до момента, в който той стане стабилен само от органа, който го
е издал. Тези актове могат да бъдат отменени поради:  1) незаконосъобразност (отмяната има
обратно действие – органът е длъжен да възстанови предишното положение преди акта);  2)
неправилност или когато е 3)отпаднала необходимостта от прилагането му (при последните 2
случая отмяната има действие занапред) 3.2. Действие по време на общите АА:  Аналогия с
индивидуаните АА: чл.74, АПК препраща за всички неуредени въпроси относно издаването на
общи АА към производството за издаване на индивидуални АА. Съобщаването на
съдържанието на общия акт става по реда, по който е направено уведомяването за предстоящо
издаване. В чл.72 няма срок за осъществяване на съобщаването, т.е. ще се приложи срока за
съобщаване на индивидуални административни актове /3 дни след издаването им/- чл.62, АПК.
50 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 
Когато с общ АА се прилагат принудителни административни мерки /най-често от органите на
полицията/ в конклудентна форма, то тогава акта подлежи на незабавно изпълнение. Съдебната
практика приема по безспорен начин, че за общи административни актове по чл. 82, ал.1, т.2 и
т.5. от АПК /актове на МС, министри, министър-председателя/ датата на издаването на тези
актове е началният момент, от който започва тяхното изпълнение.  Освен това ВКС приема, че
чл.90, ал.1, АПК – суспензивен ефект на жалбите не се отнася за общите АА, а касае само
индивидуалните АА; 3.3. Действие по време на нормативните АА: - Действат от момента на
влизането им в сила. Всички НА се публикуват в ДВ. По силата на АПК обнародването на
нормативните АА е задължително – иначе нямат правно действие. Тридневният срок,
предвиден в КРБ, е общ, но е възможно поради някакви обстоятелства този срок да бъде
подълъг или по-къс. За нормативните актове на общинските съвети е предвидено, че се
122
т
разгласяват чрез местните списания или чрез обнародване в държавен вестник, ако е изрично
предвидено от закона. o Необнародването на акта не е основание на обявяването му като
незаконосъобразен. В този случай, когато не е обнародван, е налице хипотеза, в която няма
действащ НА, поради което едно такова оспорване е безпредметно, но ако необнородвания акт
бъде изпълнен и се пристъпи към изпълнението му е налице нарушение, което води до
нищожност. - Нормативните административни актове прекратяват своето действие по
определен начин. Законът е предвидил, че основният начин е приемането на друг нормативен
акт от същия вид или степен, с който се отменя изцяло съществуващия. Други начини – нов
нормативен акт от по-висока степен, който преурежда материята; правилник се отменя, когато е
издаден по отношение на закон, който е отменен. Обратна сила: Обратна сила на подзаконовите
НА- обратна сила на който и да е НА може да се придаде само с изрична разпоредба в него
самия (т.е. само по изключение). При подзаконовите НА има още едно изискванеосвен в самият
подзаконов акт, норма , която предвижда обратното му действие, трябва да има и в акта, въз
основа на който той е издаден. Не може да се придава обратна сила на норми, които
установяват санкции, освен ако тези санкции са по-леки от отменените. 4. Действие спрямо
лицата: Някои български административни актове действат само по отношение на българи или
на българи, граждани на ЕС и на европейското икономическо пространство. Възможно е
действие само по отношение на чужденци, на лица без гражданство. 51 Downloaded
by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 4.1. Нормативните
актове имат действие по отношение на всички (доколкото субектите са адресати на акта), но
АПК казва, че те могат да бъдат оспорени само от тези, които имат правен интерес. 4.2. При
общите актове лицата са определени по общ признак; 4.3. индивидуалните – лицата са
конкретно определени. 5. Действие по място (в пространството, териториално действие): Зависи
от компетентността на органа, който издава акта, а понякога зависи от указаното в самия акт.
Издадените от държавни централни органи действат в цялата страна. Издадените от органите с
ограничена териториална компетентност действат за конкретната територия. (Възможно е
административен акт, издаден от централен орган, да действа само на ограничена територия). 
Принципът е, че актовете действат на територията на РБ, като в определени случаи могат да
действат и в чужбина по силата на : международен договор или акт на ЕС. Напр. дипломите за
завършена определена степен на образование могат да имат такова действие.  При
индивидуалните и общите актове - ако действието на акта е обвързано с недвижим имот, то той
действа спрямо този имот; другата възможност е актът да следва адресата. Изиксвания за
законосъобразност на администативните актове Законосъобразен /издаден при спазване на 5те
изисквания за спазване на законосъобразност/ + правилен = редовен акт Съотношение между
функции, компетентност и правомощия- функциите очертават компетентността, а
правомощията са правните способи са реализирането на тази компетентност, поради което
правомощията могат да бъдат уредени само в рамките на функциите => понятита
компетентност и правомощия не са синоними. Делегират се правомощия, а не компетентност. 1.
Първо изискване за издаване на АА- компетентност- тя се характеризира с предели /кръгът от
въпроси, които са фиксирани по предметен или териториален кръг/; съвкупсност от
правомощия, упражнявани в тези предели; орган, комуто закона е придоставил съответната
компетентност. Правомощието е право, но и задължение. Овластяването се извършва по три
начина: 1) по нормативен път; 2) чрез делегиране; 3)чрез заместване. Делегирането, за да е
допустимо е необходимо изрично законово овластяване за него. Делегиране на изключителна
компетентост не е възможно, напр. МС не може да овласти някой друг да сезира КС.
123
т
Делегиращият орган, ако не е установено нещо друго в закона, определя конкретния орган , на
когото ще делегира; определя правомощията, които му се придоставят. Делегирането винаги е
лично. Делегирането винаги е писмена форма, както и оттеглянето на делегирането.
Фактическият състав на делегирането включва и узнаване както субектите, които ще са
адресати на актовете и действията така и от приемащия правомощията орган. Заместване- при
него е налице нормативно установена служебна функция на заместващото длъжностно лице.
При заместването по принцип се 52 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 реаллизира не отделно правомощие, а
пълния обем правомощия, които има титуляра, т.е. обема на правомощията е определен от
закона, но титуляра може да ограничи заместника като резервира дадени правомощия само за
себе си. Това става с изричен текст. Определянето на органа, който ще замества е посочено в
закона, по изключение е възможно титуляра да определни заместника. Съдебната практика за
заместването- релевантните юридически факти за заместването са: 1) качеството заместник по
служба; 2) наличие на изричен текст за заместване.3) обективна невъзможност на титуляра на
компетентността да я упражнява. Съдът изрично набляга на третия елемент. Видове
компетентност: 1) по предмет; 2) по степен; 3) по време; 4) по място. Компетентността може да
бъде още материална и процесуална. Процесуалната е от особено значение при актове, които се
издават от няколко ограна, т.е. при съвместното издаване на актове. Отговорност на приемащия
и на прехвърлящия компетентност- по-горестоящия админ.огран не може да носи
администативно-наказателна и наказателна отговорност вместо субекта, на когото са
прехвърлени правомощия. Що се отнася до гражданската отговорност, то горестоящият
админ.орган не се освобождава от задължението да обещети причинените вреди, тъй като носи
отговорност за избора на субекта, който е овластил. 2. Второ условие за законосъобразност-
материална законосъобразност /законосъобразност по същество/- това условие предполага
съдържанието на акта да е съобразено с материалноправните норми, които определят както по
същество е произнасянето на органа. 3. Форма- актовете трябва да са издадени в съответната
форма. Формата е начина за външна проява на волеизявлението. За да бъе формата условие за
законосъобразност тя трябва да е изрично посочена в НА. НАА са възможни само с писмена
форма. ИАА- устна, писмена, конкудентна форма. ОАА- писмена форма, но могат да бъдат и в
устана и конклудента норма, ако е предвидено в закона. 4. Производството за издаване на
административни актове- събира доказателства чрез допустимите от закона доказателствени
средства. АПК са уредени общите производства за издаване и изпълнение на АА споразумения,
за сключване на админ. догоговори, както и за тяхното използване по пътя на редовните и
извъндредни средства. Предмета е очертан в чл.1 от АПК. 5. Съответствие с целта на закона-
всеки АА има конкретна цел, която представлява законодателния резултат, който трябва да се
постигне чрез издаването на акта, т.е. тази цел трябва да е в съответствие с целта на правната
норма, която се явява правно основание за издаване на акта. Как се установява целта на ПН, с
която акта трябва да съответства?- тази цел обикновено е посочена в общите разпоредби или
положения на съответния закон; тази цел може да се установи и чрез анализ на мотивите на
съответния законопроект; може да се използва анализ на мястото на този закон в правната
система. Какви обществени потребности е предназначен той да задоволи, какъв е историческия
момент, в който е приет. От значение е обективното съответствие между целта на акта и целта
на закона. Субективната цел на автора на акта не влияе върху съобразността на този акт.
Субективната цел е само за търсене на отговорност от автора при незаконосъобразност.
Съответствието с целта на закона трябва да се различава от изискването за целесъобразност
/правилност/ на админ. актове. Целесъобразността няма отношение към законосъобразното
124
т
издаване на актовете. Изискването за съответствие с целта на закона е тясно свързано с

принципа за пропорционалност, уреден в чл.6 на АПК. Спазването на този принцип се отнася
както до издаването на админ. актове, така и до тяхното изпълнение. 53 Downloaded
by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 T ема 15: Условия
за законосъобразност на АА - компетентност 1. Въведение Административният акт има
определени характеристики и когато тези характеристики са налице можем да говорим за
съществуващ административен акт. Административните актове се издават или при условията на
оперативна самостоятелност или обвързана компетентност. Това дава отражение и върху
условията, на които трябва да отговаря административния акт. Ако са спазени тези условия,
които са различни в двата случая, административният акт може да породи целеното в него
правно действие и да подлежи на изпълнение. Разликата между законосъобразност и законов
статут – законосъобразност е налице, когато са спазени и 5-те кумулативни условия, а
законовият статут включва в себе си освен законосъобразността И целесъобразността
(правилност) – различно е от целенасочеността (съобразяване на целта на закона).
Компетентността е толкова важно условие за законосъобразност, че без нея дефакто не може да
се говори за правосубектност на органа. Законосъобразен + правилен = редовен А) При
обвързаната компетентност АА отговаря на законовите изисквания и има качеството
законосъобразност. Б) Ако е издаден в условията на оперативната самостоятелност, той се
преценява освен по законосъобразност1 и по правилност2 (другото име- целесъобразност): o
*Правилност – условия за редовно действие: 1) навременност, 2) полезност, 3)ефективност. Тук
става дума за преценка на конкретни условия отнасящи се до издаването на конкретен
административен акт. o *условията за законосъобразност. Тези 5 условия има постоянен и
устойчив характер, те са определени и съществуват като легални в АПК – компетентност,
форма, производство (правила), съобразяване със съдържанието на закона (още се нарича
материална законосъобразност) и съответствие със целта на закона. Ако всичките са налице в
един даден момент, то в този може да породи правни последици. - Компетентността и
производството са външни на административния акт – те зависят от органа, който го издава и от
всички ангажирани в производството на акта. - Другите 3 условия за законосъобразност на
административните актове са вътрешни за административния акт – те показва качества,
особености, характеристики на административния акт. 2. Компетентността като услове за
законосъобразност 2.1. Какво е компетентност Основно значение сред тези 5 условия има
компетентността – това е система от властнически правомощия на определен от закона орган,
само той може в определени териториални предели за 54 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 даден период от време и за отделни
случаи от името на държавата да издава властнически волеизявления, които имат характера на
административни актове. Компетентността възниква със създаването на държавния орган по
установения нормативен ред. По това тя се отличава от правосубектността на ФЛ - при тях
правоспособността възниква в момента на раждането, а дееспособността – обикновено с
пълнолетието. В литературата компетентността може да се определи като кръг от задачи, които
са определени по предметен или по териториален критерий или като кръг от правомощия, които
са свързани в функциите на държавата или като система от правно установени властнически
правомощия действа от името на държавата.  Компетентността на съответния орган обхваща
правомощия по отношение на определен кръг случаи и определен кръг адресати. 2.2.
Съотношение м/у функции,компетентност и правомощия Функциите дават общата насоченост
на действие на органа – контролни, разрешителни и други функции. Според тази обща
125
т
насоченост се определя компетентността на органа. Правомощията са отделните въпроси, които

може да решава органа. Правомощията се съдържат в компетентността, а компетентността - във
функциите.  Компетентност ≠ правомощие -> Делегират се правомощия а не компетентност
Поради това, че компетентността е винаги определена и ограничена се говори за различни
видове компетентност. Не може да има всекомпетентен орган. Видовете са: материалната
компетентност – определяне и ограничаване на материята, с която се занимава органа;
държавният орган действа от името на държавата в определена област и тази област е
ограничена от нормативните актове или от мястото на органа или по някакъв друг критерий.
Въз основа на нея се прави и класификацията на органи с обща и специална компетентност.
Териториалната компетентност показва пространственото действие, в което мога да се
упражняват правомощията на съответния орган. Въз основа на нея се прави класификацията на
държавните органи на местни и централни органи. лична компетентност (компетентност по
степен) – в рамките на един орган всеки може да осъществява определени правомощия;
съществува една система органи и вътре в нея всеки има конкретно определени правомощия.
Нарича се лична компетентност, защото е свързана с конкретна длъжност. По-горестоящият
орган не може да изземе за решаване въпрос, който е предоставен на подолустоящия орган,
освен ако законът не го предвижда. Още по-малка е възможността по долустоящ орган да
изземе за решаване въпрос от компетентността на по-висшестоящ орган. временна
компетентност – компетентност може да се упражнява само за времето, през което държавният
орган може да действа от името на държавата. Този въпрос е особено важен при т.нар. мандатни
органи. Мандатният орган може да упражнява властнически правомощия само в рамките на
мандата. Новоизбраните кметове могат да започнат да упражняват правомощия от последния
елемент 55 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|
33221994 по формирането на кметската институция. Също така от момента на уволнение се
губи временната компетентност. За да се определи дали един орган е компетентен да реши един
въпрос то това става по законодателен ред или чрез друг нормативен акт. В закона се определя
какви задачи има органа, какви са конкретните му възможности, какви правомощия има всеки
държавен орган. Възможност (според АПК) да съществуват т.нар. спорове за компетентност –
тя може да бъде 2 вида: положителна и отрицателна. Положителна е тогава, когато 2 органа
твърдят, че определен въпрос е в рамките на тяхната компетентност. Отрицателната препирня –
2 органа твърдят, че те не са компетентни да решат съответния компетентност. Принципът за
решаване е един и за двете, ако са от едно ведомство – решава се от по-висшестоящия орган,
ако са от различни ведомства – решава се от административен съд. Препирните се решават на
една инстанция. Компетентността като правило се упражнява от органа, на когото е
предоставена по нормативен път. Това по различни причини не винаги е възможно. Поради
това съществуват 2 правни фигури, които позволяват ограничено прехвърляне на
компетентност от един държавен орган на друг държавен орган или на длъжностно лице – това
са делегирането и заместването: 1) Делегирането е установено от закона временно, нетрайно
или ограничено предаване на правомощията от един горестоящ орган на някои от подчинените
му органи – става в писмена форма, може да се делегира само това, което не е изрично
предоставено на съответния орган. Не е допустима по българското право пределегация.
Органът, на когото е делегирано извършва действия по начина по който е описано в закона. 
Делегиращият орган може да даде указания.  Не могат да се делегират изключителни
правомощия – например нормотворчески правомощия.  Делегацията винаги става с изричен
писмен акт.  При делегирането - актовете на органа, на когото е делегирано, са подсъдни по
126
т
начина, по който по принцип се оспорват актовете на по-долния орган. 2) Заместването е

извършване на дейност от името на оправомощения държавен орган от определените
заместници на този орган – то е възможно и допустимо, когато титулярят е в практическа
невъзможност да упражнява правомощията си и бива заместен за да се осигури непрекъснатост
на изпълнителната дейност. Заместващият упражнява правомощията в пълен обем, освен ако не
му е определено със задължителни указания на титуляря нещо друго. Отговорност носи
заместващият, а не замествания. Ако се упражняват изключителни правомощия за държавният
орган то тогава се подставя под съмнение законосъобразността на издадените административни
актове. При заместването – актовете на заместващия органа са подсъдни по начина, по който по
принцип се оспорват актовете на заместения по-горен орган. 56 Downloaded
by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 Тема 16: Условия
за законосъобразност на административните актове-материална законосъобразност и
съответствие с целта на закона. *Задължителен увод за теми 15, 16 и 17* По българското право
и съгласно АПК условията за законосъобразност са 5. Липсата на едно или няколко от тях в
определен момент води до незаконосъобразност, която в две проявления – нищожност и
унищожаемост. Един АА е законосъобразен, може да породи правно действие и подлежи на
изпълнение само ако и 5-те условия са спазени. 1. Материална законосъбразност (по същество)
Това изискване за законосъобразност предполага съдържанието на акта да е съобразено с
материалноправните норми, които определят какво по същество трябва да решава органа.
Налице е конкретизация! Напр: За да се издаде диплома за завършено образовение, необходимо
е учащият се да е преминал през курса на обучение + да е положил всички изпити =>
законосъобрзен АА ще бъде, когато са изплълнени тези изисквания. Когато се оспорва акт на
това основание, казваме, че оспорваме акта по същество. Съвет: когато оспорваме актове,
винаги да ги оспорваме на формално основание (форма и производство) – 99% от случаите
актът пада. Нарушението на това изискване означава, че в административния акт се съдържат
правила или индивидуални разпореждания, които не са в съответствие с материалноправи
разпоредби. => преценката е на 2 нива – първо кой е нормативния акт и второ коя е
приложимата материално правна разпоредба. Това означава, че е възможно един подзаконов
нормативен акт да се съобразява с материално правни разпоредби, които се намират в друг
нормативен акт. Възможни са различни нарушения на материалноправния закон, които от своя
страна водят до незаконосъобразност на административния акт. Възможно е изобщо да няма
приложима разпоредба. Много чест е случая, когато закона определя изисквания към някаква
дейност или към заемането на някакъв пост или формирането на някакъв орган, а
подзаконовият нормативен акт разширява тези изисквания и така те стават повече или различни
спрямо предвидените в закона. 2. Съответствие с целта на закона – целенасоченост Всеки АА
има конкретна цел, която представлява законодателния резултат, който трябва да се постигне
чрез издаването на акта. Как се установява целта на ПН, с която трябва да е в съответсвие
акта? : Тази цел обикновено е посочена в общите положения в съответния закон. Ако това не е
направено или не е достатъчно ясно, тази цел се 57 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 установява чрез анализ на мотивите на
съответния законопроект. Може да се използва и анализ на мястото на този закон в правната
система – какви обществени потребности е предназначен да задоволи, какъв е историческия
контекст, в който е приет. Също така е от значение е обективното съответствие м/у целта на
акта и целта на закона. Субективната цел на акта не влия в/у съобразността на акта – тя е от
значение за евентуално търсене на отговорност, ако се издаде незаконосъобразен акт.
Съответствието с целта на закона трябва да се различава от изискването за целесъобразност, т.е.
127
т
правилност на АА. Целесъобразността няма отношение към законосъобразното издавеане на

актовете. Изискването на съответствие с целта на закона е тясно свързано с принципа за
пропорционалност, уреден в чл. 6, ал 2 до ал.5 от АПК. Спазването на този принцип се отнася
както до издаването на АА, така и до тяхното изпълнение. Чл. 6, ал. 2 – да се знае; конкретизира
се целта + в ал. 3, 5 и 6. Тук се посочват начините за постигането на това изискване от ал. 2. Ал.
2 – съдържа материално правило – то се конкретизира в горепосочените алинеи. Тема 17.
Условия за законосъобразност на АА - форма и производство *Задължителен увод за теми 15,
16 и 17* По българското право и съгласно АПК условията за законосъобразност са 5. Липсата
на едно или няколко от тях в определен момент води до незаконосъобразност, която в две
проявления – нищожност и унищожаемост. Един АА е законосъобразен, може да породи
правно действие и подлежи на изпълнение само ако и 5-те условия са спазени. 1. Формата: Това
е нормативно установено изискване към външното оформление на едностранното властническо
волеизявление, което се съдържа в административния акт. Това означава спазване на
предписана или установена от закона форма. Установяването, в смисъл на нормативното
изискване, означава, че всеки един административен акт трябва да бъде оповестен в предвидена
от закона форма. Това означава, че законът определя начина, по който административният акт
трябва да бъде изразен. Това се приема от закона за гаранция за съдържанието на
административния акт, за съществуването на компетентен орган и за това, че компетентният
орган е упражнил едно или няколко от своите правомощия в рамките на закона при издаването
на административния акт. В нормативните актове обикновено се предвижда съответната форма.
Формата може да бъде писмена, устна или чрез т.нар. конклудентни действия. Предишният
Закон за административното производство (отменен) предвиждаше задължителна писмена
форма, сега АПК не постановява непременно, задължително и винаги писмена форма (по
смисъла на чл.59 АПК). Когато става дума за устно изявление, с което се иска издаването на
административен акт, то трябва да бъде регистрирано по определен ред. В устна форма най-
често се издават т.нар. полицейски 58 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 разпореждания. Разбира се, устната и
конклудентната форма са изключения и те са допустими тогава, когато това е предвидено в
специален закон. Формата е такова изискване за оповестяване на волеизявлението на
административния акт, което предполага конкретизация, затова в АПК и в редица специални
закони са предвидени т.нар. реквизити (реквизити на административния акт). Те показват
минимално необходимото съдържание, за да стои пред нас гарантирането на волеизявлението,
неговото съдържание, органа, който го е издал, адресата и специфични особености при
изпълнението на административния акт, пред кой орган и по какъв ред става обжалването на
административния акт. Всички тези реквизити имат определена стойност и тази определена
стойност е свързана с валидността на административния акт. Реквизитите са: 1) Наименовение
на органа, който издава акта 2) Наименование на акта 3) Адресат на акта 4) фактически1 и
правни2 основания за издаването на акта: - Правните основания са точните материално правни
норми, на които се основава акта - офактическите основания са точно описване на цялата
фактическа обстановка. Те показват какво мотивира държавния или административния орган да
издаде административен акт и той да има определено съдържание. Фактическите и правните
основания се наричат още мотиви. Мотивирането показва какви са основанията за издаването
на този административен акт с това съдържание на властническото волеизявление в него.
Липсата на мотиви представлява незаконосъобразност под формата на унищожаемост. Общите
мотиви се приравняват на липса на мотиви. Липсата на мотиви като основание за
незаконосъобразност на административния акт, когато впоследствие или в по-късен момент
128
т
административният орган представи такива мотиви (съпроводително писмо). Практиката на

съдилищата и ВАС е противоречива – понякога посочването на правно основание се приема за
мотиви, понякога съдът отменя административни актове поради това, че те не са мотивирани. 5)
разпоредителна част. Съдебните решения има диспозитив, а административните актове имат
петитум. Тук се съдържат правата и задълженията. 6) Трябва да има разпореждане за
разноските. 7) Трябва да има пред кой орган и в какъв срок може да се оспорва акта. 8)
подписването/неподписването на административния акт. Ако административният акт не е
подписан, то това означава, че няма произнасяне на компетентния орган. Най-често се оспорват
мотиви. Те рядко липсват, в повечето случаи са непълни или нелогични. 2. Производството:
Това е външно на административния акт изискване. То представлява автоматична гаранция за
законосъобразността на административния акт и затова, че той действително отразява
властническото волеизявление на компетентния да го издаде държавен орган. Това е система на
последователно 59 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com)
lOMoARcPSD|33221994 развиващи се във времето действия на административния орган и на
други участници в производството, с което се постига законосъобразност на административния
акт. Всяко едно действие и неговата законосъобразност е гаранция за предприемането на
следващото действие и неговата законосъобразност. Това действие се развива във времето.
Затова при издаването на административните актове има различни видове срокове.
Производството гарантира това, че административният акт има точно това съдържание и се
основава на предвиденото в закона. Това дава възможност на адресата да бъде част от
производството, да се сдобие с материалите и т.н. (Тук намесвам и недействителността.) Тук се
говори за съществени и несъществени процесуални нарушения. Съществени са тези, които
водят до опорочаване на волеизявлението или създават условия за такова опорочаване, или пък
изобщо предполагат липса на волеизявление. Тема 18: Недействителност (ако се закъса на
изпита, дават се въпроси от тази тема) Обща правна уредба на недействителността: в АПК. 1.
Характеристика на недействителността: Терминът недействителност е свързан с термина
незаконосъобразност. Тези 5 изисквания за законосъобразност (от миналите теми) се отнасят за
всички видове административни актове. Неспазването на което и да е от 5-те изисквания за
законосъобразност при издаването на АА, води до недействителност. В Чл. 4, ал. 2 от АПК
неизчерпателно са посочени изискванията за законосъобразност, докато в чл. 146 АПК са
дадени отрицанията на условията за законосъобразност. Законодателят ги нарича основания за
оспорване. Те са на първо място - когато актът е издаден от некомпетентен орган, второ –
когато не е спазена установената форма, трето – когато е нарушение на производствените
правила, четвърто – не е съобразен с материално правните норми, пето – нецеленасоченост.
Първоинстанционният съд след служебно (без да е отправено искане до него) за
незаконосъобразността на осопорените пред него актове и обявява тяхната нищножност, дори
ако това не е поискано. Нередовността на действията по съобщаването на акта не влияе върху
законосъобразността му. Това, че не е съобщено, не означава, че актът е недействителен.
Съобащаването има значение за: 1) срока за обжалване 2) срока за изпълнението на акта
Недействителността може да е пълна и частична: 60 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 - Частична – когато неопорочената част
от акта може да породи валидни правни последици, например: така е при актове, които имат за
адресат 2 или повече лица, 2 или повече обекта (по отношение на единия е незаконосъобразен, а
за останалите – законосъобразен). Недовършеният акт е различен от недействителният. При
недовършеният акт има недокрай офоремно волеизявление. Ето защо ако такъв недовършен акт
се изпълни, тогава той ще е незаконосъобразен. - Недействителност при ФС: Еднородни и
129
т
смесени ФС: ако елементи от тези ФС съдържат незаконосъобразен АА, видът на тази
незаконосъобразност ще повлия на целия ФС. Ще се опорочи целия ФС; 2. Видове
недействителност: - Недействителността е родово понятие Двата вида са: нищожност и
унищожаемост: 2.1. Нищожните актове:  страдат от сериозни пороци и се приемат от правото
като правно нищо. Те не пораждат никакви правни последици.  Не се дължи подчинение от
всеки правен субект (но ако правната преценка е неправилна, т.е. оказва се, че актът е редовен,
носи се отговорност за тази грешна преценка)  Може да се иска „прогласяване“ на
нищожността само заинтересовано лице (заинтересовано лице – лице, за което се пораждат П и
З, което има правен интерес)  Съдът „прогласява“ нищожността – прогласява се, защото то е
едно правно нищо => няма как да бъде отменено; само може да се обяви нищожността на акта;
(Това става служебно)  Актът не може да бъде заздравен от автора му, т.е. порокът е толкова
голям, че няма как с изменение да се поправи. Не се санира нищожен АА.  Няма срокове за
прогласяване на нищожността! За да сезирате по-горестоящия административен орган или съда
с искане за нищожност не сте ограничени със срокове – безсрочно (чл. 149 ал. 5 АПК). Ако
обаче веднъж сме го оспорили, повече искане за нищожност не можем да предявим. Пример за
нищожен акт: решението на областния управител за развод м/у двама съпрузи – нищожен,
защото липсва материалната компететност за решаването на такива въпроси (това е за съда) 2.2.
Унищожаемите административни актове  страдат от много по-малък порок; те пораждат
правно действие до момента, в който бъдат отменени.  Техните адресати дължат подчинение
на акта до момента на отмяната му.  Законодателят е предвидил срок за тяхното оспорване. В
обичайната хипотеза по АПК този срок е 14 дни. 61 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994  Тези актове подлежат на саниране –
изтече ли срок за обжалване, порокът се санира, заздравява, все едно никога не бил допускан.
Органът, издал акта, може да коригира грешките/пороците си в рамките на определено
производство, но не всички (например да изложи първоначално забравени мотиви), и че, ако
унищожаемият акт не е бил оспорен в законовия срок, то той поражда правното си действие
така все едно порок не е бил допуснат (аналогично на случай, когато е бил оспорен, но е
потвърден от съда).  Съдът отменя унищожаемия АА Пример за унищожаем акт: издадено
СУМПС на лице, което не е положило изпитите. При унищожаемите – трябва да се осуетят
последиците, напр: получена незаконна стипендия/пенсия трябва да се върне => цели се да се
възстанови първоначалното положение Нищожните актове се обявяват или прогласяват за
такива. Унищожаемите актове се отменят. Характеристики на санирането:  Кой може да
санира/поправя акта: - автора - по-горестоящият орган, ако е обаче актът е лишен от мотиви.
Мотивите вкл. 2 компонента: 1) фактическа обстановка и 2) правно основание. Липсва ли 1) или
2) - липсват мотиви. Ако мотивите са недостатъчни, вътрешнопротиворечиви или нелогични –
също;  Може да се направи поправка до кой момент? - Ако е от автора – може да се упражни
право на отзив (чл. 91 АПК) - Ако е от горестоящия орган : до приключване на производството
за административно оспорване  Всичко пороци ли може да се поправят? : Не!; могат да се
санират пропуски в производството, във формата. Ако има някакви нарушения във връзка с
приложимия материален закон, поправката е свързана с промени във волеизявление. Това обаче
означава нов по съдържание акт, т.е. не сме в хипотеза на поправяне на същестуващ, а в
издаване на нов акт => тук не може да се санира. Не може да се санира и при нарушаване на
целта на закона. Не може и когато е нарушена компетентността (защото пак се стига до
създаване на нов акт)  Изтичането на срока за оспорването на унищожаемия акт НЕ ГО санира,
130
т
не го превръща в редовен акт; Ако не е отменен, унищожаемият акт е в изпълнение  Не е

саниране поправянето на фактическа грешка, която е допусната в акта, напр: грешка в имената,
посочването на датата,... 3. Критерии за разграничаване на нищожни от унищожаеми актове на
администрацията  В ГП недействителността е изключение и има много строго разработена
система от правила, които показват кога една сделка на ГП е недействителна. Така в чл. 26 ЗЗД
са посочени основанията за нищожност, а в чл. 31-34 ЗЗД – основания са унищожаемост.  В
АП няма такава система. Принципът е, че всеки един порок, според неговата степен, според
интензитета, с който засяга административния акт може да доведе до нищожност или 62
унищожаемост. Преценката кое от двете е акта се прави от компетентния орган – по-
горестоящия, ако се оспорва по административен път и съдебен орган, ако се оспорва по
съдебен ред. o Принципът в АП е, че ако има колебание между нищожност и унищожаемост,
клоним към унищожаемост. Това е така поради 2 оборими презумпции – първата е за
законосъобразност на административните актове, ако се обори отиваме към втората – актът е
унищожаем, а не нищожен. => Недействителността – или нищожност, или унищожаемост. Няма
нормативно установен критерии за това кога един акт е нищожен или унищожаем. Общ
критерии – дали нарушението е съществено, т.е. на база степента на нарушението:
Съществените нарушения водят до унищожаемост!, а особено съществените водят до
нищожност. *Съществени нарушения – такива нарушения, които са повлияли или са могли да
повлияят в/у законосъбразността на акта и ако не беше допуснато актът би имал друго
съдържание. *Особено същественото нарушение – извежда се конкретно за всяко едно
изискване: 4. Недействителност при отделените пороци на АА: 1) Компетентност –
властническо правомощие на определен от закона орган да може само той да издава определени
актове. Нарушаването на компетентността може да се изрази по 2 начина – пълна липса на
компетентност или превишаване на власт.  Липсата на компетентност винаги води до
нищожност (най-същественият порок, от който може да страда един акт). Тук законодателят
изобщо не е предоставил съответното правомощия.  Превишаване на власт – обикновено
разбираме случаите на изземване на власт, тоест дори когато органите са от една ведомствена
система законодателят е направил стриктно разграничение на техните правомощия. Долустоящ
орган не може да изземе правомощия на горестоящ орган, и обратното (освен ако не е изрично
предвидено). Най-честите случаи на нищожност в практиката се свързват с опорочено
делегиране или заместване. 2) материална законосъобразност – когато това изискване е
нарушено, е налице несъответствие м/у съдържанието на диспозитива и приложимата ПН,
която определя този диспозитив.  актът е нищожен когато: - Липсва правно основание - Ако е
отменен или е оттеглен стабилен АА (т.е. актът по отношение на който са изтекли сроковете са
административно обжалване) от автора Органът нарежда да се извърши нещо забранено от
закона или забранява да се извършва нещо позволено от закона - Ако актът е в противоречие с
влязъл в сила правораздавателен акт (напр. На съд) 63 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994  актът е унищожаем, ако: - Авторът му
въздига едно предварително условие за издаването му, което не е нормативно предвидено. -
Органът не взима под внимание всички предпоставки, предвидени в хипотезата на ПН. 3)
Форма:  Актът е унищожаем, ако: - Липсват мотиви (виж горе какво означава липса на
мотиви); мотивите могат да бъдат изложени и отделно от АА.  Актът е нищожен, когато: - има
точно фиксирана форма (напр. Писмена) и тя не е спазена; ако не е посочен автора на акта
(защото не може да се прецени компетентността), ако актът не е подписан, ако не е посочен
131
т
адресат, ако разпоредителната му част е изключително неясна или се предписва нещо

невъзможно 4) Производството:  За да е унищожиаем: трябва да има съществено нарушение на
производствените правила. Принципът е, че при нарушения на производството актът е
унищожаем. Например – не са приети възраженията на адресата, не се обсъдени, представените
от него доказателства или такива изобщо не са събрани по негово искане, засегнато е правото
на уведомяване,т.е. лицето не е уведомено за начало на производството)  Нищожен е, ако са
нарушени правилата за производство - например, ако органът не е постигнал кворум (налице е
нарушение на компетентността, защото когато няма кворум дефакто не е налице орган). 5)
Съответствието с целта на закона : неспазването на това – превратно упражняване на власт!
Правомощието се ползва за постигане на друга цел, а не за предвидената. Не е непременно
противоправна, но друга, различна от тази, за която са му дадени правомощията. Актът е
нищожен, когато другата цел е противоправна! Във всички останали случаи, актът ще е
унищожаем. Този порок е много трудно доказуем. Пример: За да се избегне заплащане на
обезщетение за отстранени, срутени сгради, адмнистративния орган ги обявява за застрашени
от самосрутване. Целта е да се избегне обезщетение. По принцип главната цел е да се
подпомогне живота на хората, за обществени нужди. Ето затова се прибягва до превратно
упражняване на власт – избягва от целта. Възможно е един АА да има пороци по отношение на
всичките 5 изисквания. Няма кумулиране на степента на пороците. 64 Downloaded
by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 5.
Недействителност на подзаконови НА. Има няколко особености: - Тяхната
незаконосъобразност може да се атакува само по съдебен ред. - Няма срокове за атакуване
незаконосъобразността (без значение от вида – нищожност или унищожаемост) - Последващо
оспорване на подзаконовия НА на същото оснвание е недопустимо. - Решението има действие
по отношение на всички. То се обнародва в ДВ и влиза в сила от деня на обнародването му,
като актът се счита за отменен от този момент. - Компетентността на автора на подзаконовия
НА се преценява от съда към момента на издаване на акта, а не към момента на произнасяне на
съдебното решение. - Съответствието на подзаконовия акт с материалния закон се преценява
към момента на постановяване на съдебното решение. Чл. 15, ал. 2 от ЗНА – изисква
непрекъснато съответсвие на ПНА със закона. Ето затова съответствието се преценява в по-
късен момент – когато съдът трябва да се произнесе с решението. 6. Хипотези, в които актовете
са законосъобразни, въпреки пороци: 6.1. Първа хипотеза – явна фактическа грешка – объркани
са имената на адресатите например. Това не води до унищожаемост. Органът може да е поправи
без ограничение кога ще го направи. 6.2. Втора хипотеза – недовършени административни
актове – също се водят законосъобразни. Цялото производство е бил спазено, но липсва
последният елемент – подписа. Това се отнася само за актове, които са все още в рамките на
администрацията. Когато бъде изходиран и правните субекти трябва да се съобразяват с него –
тогава става нищожен.
!!!!!АДМ. ДОГОВОР И СПОРАЗУМЕНИЕ – УОЛСТОР!!!!!!!
ВЪПРОС 27: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Правна уредба – гл. 17 от АПК: изпълнения на задължения, които не произтичат пряко от
нормативен акт. Предмет на изпълнение са изискуеми задължения, породени от изпълнителните
основания, предвидени в АПК или в друг закон. 1. Характеристика на задължението по гл. 17 от
132
т
АПК:  *задължение по смисъла на тази глава: дължимо поведене, което неговият носител
трябва да осъществи и чрез което ще се достави на правоимащия определена облага. 
Задължението може да е в една от следните форми: да се даде нещо, да се извърши нещо, да не
се извърши нещо  *изискуемо – синоним на изпълняемо. Изискуемостта е свързано с
изпълнителната сила на акта. Тя се състои в правото да ес изисква принудително изпълнение и
в задължението то да се понася. АА се 65 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 ползват с изпълнителна сила по закон,
т.е. принудителното изпълнение може да се осъществи непосредствено от административен
орган (т.нар. пряка акция – без намеса на съда)  Изпълняемост да се различава от изпълнимост.
Изпълнимостта – възможността събектът на задължението да осъществи дължимата престация.
*Забележка – изпълнението на задължения не винаги води до преустановяване действието на
АА. Преустановителен ефект за действието на АА има само онова изпълнение, което реализира
задължения, които са единствена правна последица. 2. Изпълнителни основания за реализиране
на задължението: Посочени са в чл. 268 от АПК. Понятие за изпълнително основание:
документи, които удостоверяват наличието на изпълняеми права. Въз основа на тях може да
започне изпълнително производство. Изпълнителни основания по 268 АПК: 1) Влезли в сила
или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи АА; 2) Съдебни
решения, с които е приключило контролното съдебно производство, както и определения и
разпореждания на съдилищата за допускане или отмяна на предварително изпълнение; 3)
Споразумения пред административни органи или пред съд; 4) Административни договори, т.е.
тези договори, чиято правна уредба е в чл. 19 и следващите в АПК. *Забележка: тези основания
са с непаричен характер, защото изрично в чл. 269 от реда на гл. 17 са изключени публичните и
частните вземания на държавата и общините, вкл. и тези за вреди от незаконосъобразни актове
и действия + разноските. За всички тях с паричен характер се прилага ДОПК и ГПК. Освен това
задължението за предаване на вещ също е по реда на ГПК. 3. Изпълнение на различните видове
задължения: 3.1. Изпълнение на заместими задължения Заместимите задължения предполагат
задължения за извършване на определено действие. I вариант: задължението е на ФЛ или ЮЛ:
Тогава действието се изпълнява за негова сметка от 1) органа по изпълнението; 2) по искане на
взискателя – органът може да посочи взискателят да извърши за сметка на длъжника. II
вариант: задължен субект е административен орган: задължението се изпълнява за негова
сметка от взискателя, въз основа на постановление на съдебния изпълнител. 3.2. Изпълнение на
незаместими задължение: I вариант: Ако длъжник е ФЛ или ЮЛ – тогава при виновно
неизпълнение органът по изпълнението налага глоба на задължения гражданин до 1000 лв
седмично, а ако длъжникът е организация се налагат имуществени санкции до 10 000 лв
седмично + глоба на представляващия организацията в размер до 1000 лв седмично. Ако има
задължение за въздържане от действие, глобите и имуществените санкции се налагат при всяко
неизпълнение на задължението. 66 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 II вариант: Ако длъжникът е
административен орган: При виновно неизпълнение – на длъжнистните лица, които изпълняват
функциите на държавен орган, се налагат седмично глоби до 1200 лв до изпълнение на
задължението. Ако органът е колективен, на тези членове на органа, които са гласували „за“
решение на изпълнението, глоби не са налагат => глоби само на тези, които не са ... *Забележка:
изпълнителните глоби и периодичните имуществени санкции не са под режима на ЗАНН. 3.3.
Изпълнение на задължение за предаване на вещ Може ли да се престира предмет, различен от
този, определен в подлежащия на изпълнение акт. Отговор: заместването на предмета на
133
т
изпълнението с друг предмет е недопустимо, освен ако за противното има изрично

разпореждане в съответната ПН, като не може да се престира дори ако предлаганата престация
е по-ценна от определената или ако органът е съгласен да приеме тази друга престация. 4.
Органи по изпълнението За изпълнение срещу граждани и организации, то орган по
изпълнението се явява административен орган, който е издал или е трябвало да издаде акта,
освен ако в изпълнителното основание е посочен друг орган. За изпълнение срещу
административен орган, тогава органът по изпълнението е съдебният изпълнител, в чийто
съдебен район е местоизпълнението на задължението 5. Време на изпълнението: I случай: Ако
са определени точно датата и часът на изпълнението, неспазването им е равносилно на пълно
неизпълнение; II случай: Изпълнението на срочни задължения: при тях изпълнението може да
бъде направено преди или след изпълнимия срок, ако са налице следните предпоставки: 1)
Интересът от изпълнението не е отпаднал 2) Изпълнението може да се извърши 3) Има съгласие
на органа по изпълнението 6. Предварително изпълнение – понятие и кога се допуска: 6.1. Кога
се допуска?  Когато със закон е допуснато предварително изпълнение  Когато всички
заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение 6.2. От кого се допуска –
кой е компетентния орган, който го допуска:  От административния орган, който е издал акта 
От съда в хода на едно висящо контролно съдебно производство 67 Downloaded
by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 6.3. Основание за
допускане – кога може да се стигне до предварително изп: Посочени са в чл. 60, ал. 4
(предварително изпълнение в ...) и 167, ал. 1 и 4 (предварително изпълнение в съдебната фаза).
6.4. Защита от предварително изпъление: Актът, по отношение на който е допуснат до такова
изпълнение, подлежи на незабавно изпълнение. Предварителното изпълнение може да се
оспори пред:  по-горестоящият администативен орган  съда 7. Давност: Ако в специален закон
не е предвидено друго, изпълнителните основания по чл. 268 АПК не се прижедат в
изпълнение, ако са изтекли 5 години от влизането им в сила
ВЪПРОС 28: Способи за обезпечаване на законосъобразност и правилност в
изпълнителната дейност. Обществен контрол в/у дейността на администрацията – достъп
до обществена информация
1. Терминологични уточнения: В административноправната теория се използват два
термина: контрол и надзор за обозначаване на два вида контролна дейност. *Контрол – в
широк и в тесен смисъл: -> в широк смисъл = 1) контрол в тесен смисъл
(административен контрол) + 2) надзор Административен контрол (има отделна тема за
това, но): това е властническата дейност, осъществявана от органи, които във
функционално отношение, са част от изпълнителната власт; докато надзорът – има за
основание принципът за разделение на властите => надзор осъществяват органи, които
функционално са част от другите две власти – съдебната и законодателната власт. В
законодателството: КРБ – когато се урежда дейността на прокуратурата – законодателят
изпозлва „надзор“. Когато обаче се урежда за съдилищата – служи се с двата термина –
контрол и надзор. Т.е. законодателят не прави това разграничение, което съществува в
теорията. 68 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com)
lOMoARcPSD|33221994 2. Способи за обезпечаване на законосъобразсност: Такива са:
икономически, политически, юридически. Ще разгледаме юридическите сподоби. Сред
тях най-важни са:  Контролът – дейност по изясняване на фактическото положение на
нещата, оценка за съответствието на фактическото положение с наабелязаните цели и
предприемане въъв вързка с тази констатация на съответни мерки за въздействие. 2.1.
134
т
Контрол на НС: Правна уредба на този контрол: КРБ, правилника за организацията и

дейността на НС, гл. 9, 10 и 11. Парламентарният контрол – основна функция. Видове
парламентарен контрол: 1) Според субекта, който осъществава контрола: - Контрол в НС
в неговия пленарен състав - Контрол от постоянните комисии - Контрол от временни
комисии за проучвания и анкети - Контрол от отделните народни представители 2)
Според разположението на контрола във времето: - Предварителен контрол - Текущ
контрол – осъществява се най-вече от парламентарните групи, когато участват във
формирането или уточняването на различни политически позиции на правителството,
като този контрол е начин да се гарантира подкрепата на тези групи за правителството за
реализирането на една или друга политика, която смята да прокара. Ето защо
парламентът се интересува от позициите на отделните парламентарни групи. -
Последващ контрол – КС изрично посочва, че основната цел на парламентарния контрол
е НС да получи информация за дейността на правителството с оглед на това да прецени
доколко неговата политика следва политиката на парламента; 2) дали правителството
продължава да се ползва с доверието на парламента. 3. Проявни форми на
парламентарен контрол 3.1. Въпросите и питанията – това са индивидуални средства за
контрол, чрез които се поставя в действие  Въпроси: те са ориентирани към текущи
пробеми във връзка с управлението, т.е. те имат актуален характер. Не може да се
задават въпроси, на които вече е отговорено. В самия диалог участват само народния
представител, който е задал въпроса, и съответния член на правителството; Въпросите и
отговорите се публикуват в интернет страницата на НС  Питанията: за цел имат
получаване на информация относно мотивите и целите на правителствената политика,
като трябва да се отнасят до основни страни от тази дейност /а не до нещо текущо/.
Питанията са 2 вида в зависимост от това дали се стига до разисквания и съответни
вземания на решения от НС: 69 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 o I вид: след излагането на
становището на члена на правителството – народния представител може да зададе още 2
поясняващи въпроса. o II вид: интерпелация – при тях по предложение на 1/5 от общия
брой на народните представители по направения отговор се провеждат разисквания. Те
приключват с вземане на решение от НС по отговора. Решението обаче, независимо от
това дали изразява удовлетвореността или не, не се стига до бламиране /т.е. отстраняване
от власт/. Това Решение няма никаква правна стойност, няма никакви правни последици;
3.2. Излушанията: провеждат се по проблеми, които са особено значими случаи,
отнасящи се до държавни и обществени интереси. Изслушвания се провеждат или от
пленарния състав, или от комисии /постоянни или временни/. Такива изслушвания – чл.
105, ал.3 от КРБ. Освен това задължени да се явяват пред изслушвания могат да са както
членове на правителството, така и отделни граждани или някакви длъжностни лица.
Освен това всички държавни органи и граждани са длъжни да предоставят информация,
която е поискана от тях, във връзка с изслушванията, дори ако тази информация
представлява държавна или служебна тайна. 3.3. Разглеждане и приемане на доклади от
НС: Най-често става дума за доклади във връзка с дейността на органи, чийто състав
изцяло или частично е формиран от НС /най-често т.нар. независими комисии – КЕВР,
СЕМ/ 3.4. В предвидените от закона случаи НС може да задължава МС да предприема
едни или други правни действия. Напр: НС може да поиска от МС да внесе в съда на ЕС
иск за неспазване на принципа на субсидиарност в законодателен акт, приет от
институция на съюза. 3.5. НС може да търси отговорност от МС: - Вот на недоверие /да
се допълни/ от темата с централни органи на изпълнителната власт../
Тема 49: Достъп до обществена информация
135
т
Нормативната уредба е на няколко нива: - В ЕС: ДЕС, ДФЕС, Хартата за основните права на
ЕС, различни регламенти и директиви в тази област - В МП: Всеобщата декларация за
правата на човека, конвенцията за достъп до информация - На национално ниво: КРБ (чл.
41), Закон за достъп до обществена информация, Закон за защита на класифицираната
информация, Закон за защита на личните данни. ЗДОИ – използва 2 понятия:  Обществена
информация – всяка информация, свързана с обществения живот в РБ, и даваща възможност
на гражданите да си съствят собствено мнение относно задължените по закона събекти. Тя
бива 2 вида: o Официална – тази, която се съдържа в актовете на държавния орган o
Служебна – подпомагащ характер; тя се събира, съхранява и използва във връзка с
официалната информация.  Информация от обществения сектор – всяка информация,
създадена от организация от обществения сектор. Субекти на правото на достъп са всички
ФЛ и ЮЛ. 128 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com)
lOMoARcPSD|33221994 Задължени субекти, т.е. субекти, които са длъжни да осигуряват
достъп до обществена информация, са разграничени в 3 групи: - Държавните органи – тук се
включват и общинските - Публичните организации - ФЛ и ЮЛ, но само когато
извършваната от тях дейност е финансирана със средства от евро фондовете или с държавни
средства - Средставата за масова комуникация: медиите са длъжни да дават информация,
свързана с тяхната независимост. Ограничение на правото на достъп: - Не може да се
нарушават конституционните ограничения - не може достъпът да е насочен с/у правата и
доброто име, не може да бъде насочен с/у националната сигурност, обществения ред,
общественото здраве. - Не може да се предостави и когато информацията представлява
законен интерес за лицето, което я иска; - Не може да е държавна тайна или друга защитена
от закона тайна или когато засяга чужди права. Държавната тайна е уредана в закона за
защита на класифицираната информация. Този закон разграничава информацията на: -
Държавна тайна - Служебна тайна - Чуждестранна класифицирана информация. Въз основа
на вида информация се предоставя определено ниво на защита. То може да бъде строго
секретно, секретно, поверително и за служебно ползване. Достъпът до такава
класифицирана информация имат само лицата, които са преминали проверка за надеждност,
имат допуск (разрешение за достъп). Последното се издава от ДИКСИ – държавната
комисия по сигурността на информацията. Има длъжности, които имат достъп до
класифицирана информация, по силата на служебното си положение. Такива са
прецедателят на НС, президентът, министър-председателят, министрите, съдиите от КС,
съдиите, прокурорите и следователите (последните 3 – само по конкретното дело). Друга
защитена информация: търговската тайна, производствената тайна – информация, която се
пази в тайна, защото е в интерес на тези търговски субекти, или е защитена, защото
оповестяването й би могло да доведе до нелоялна търговска конкуренция.
ВЪПРОС 29: АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ – ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ.
ПРОКУРОРСКИ И ПРАВОРАЗДАВАТЕЛЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ
ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ.
1. Характеристика на административния контрол Контрол в тесен смисъл =
административен контрол; - Административен контрол е една от формите на
изпълнителна дейност. - Самото название показва, че субектите,които го осъществяват,
имат характер на административни органи по смисъла на АПК - Администратиивният
136
т
контрол обхваща всички фази на съответната форма на изпълнителната дейност, а

именно: планиране, подготовка, издаване на актове, приемане и изпълнение; 70
- Той е перманентен – постоянно се осъществява => може да е предварителен, текущ и
последващ - Той е за законосъобразност и за правилност ; по изключение може да е само
за законосъобразност, ако изрично е предвидено в закон; 2. Видове административен
контрол I. Критерий: според положението, което заемат контролиращият и
контролирания в системата на съответното ведомство: - вътрешноведомствен контрол –
в рамките на съответното ведомство - външноведомствен контрол – извън рамките II.
Според характера на правомощията на контролните органи и тяхното подчинение: -
контрол на МС - централистичен контрол - специализиран контрол - контрол в системата
на местното управление – разглеждано е в друга тема (виж лекция местно управление)
Констрол на МС: Правна уредба – КРБ, ЗАдм, Устройствения правилник на МС и на
неговата администрация. Конституцията възлага на МС две основни функции: 1)
политическо ръководство на държавата; 2) изпълнение на законите и прилагане на
определената политика. Контрол по отношение на първата функция – политическо
ръководство Политическото ръководство се изразява в предлагането на целите на
политиката и средствата за постигането им. Това МС прави чрез приемане на програма
за стратегическите цели и приоритетите за срока на своето управление. Контролът по
изпълнението на тази програма е уреден в ЗАдм, който предвижда, че министрите и
ръководителите на други ведомства, а също и областните управители, да представят в
МС ежегоден доклад за дейността на ръководената от тях адмнистрация. Самите доклади
се публуват на websites на съответните ведомства и МС Контрол по отношение на
втората функция: - Контрол по отношение на министрите:  само по предложение на
министър-председателят се извършват структурни и персонални промени в МС, когато
той прецени.  Актовете на министрите – могат да бъдат отменяни от МС, както на
основание незаконосъобразност, така и на основание неправилност. Всички актове,
коеото означава и нормативните!  Контролът е неформален, т.е. не се осъществява по
общата процедура на АПК 71 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 - Контрол по отношение на
ръководителите на ведомства, без ранк на министерства 2) и по отношеение на
областните управители:  С решение на МС се определят ръководителите на ведомства
без ранг на министерства, а именно държавни комисии, изпълнителни агенции,
държавни агенции – техните председатели и членове се определят с МС и с решение се
освобождават без предизвестие по преценка  МС може да отменя актовете на тези
органи, както на основание незаконосъобразност, така и на неправилност - Контрол чрез
държавните комисии, които са към МС или към министрър:  Тези държавни комисии по
дефиниция осъществяват контролни регистрационни и разрешителни функции по
прилагането на закон или постановление на МС. - Контрол по отношение на държавната
админстрация:  Цялостния контрол по изпълнение на ЗДСл. е възложен на МС. 
Специализираният контрол по осъществяване на държавната служба се осъществява от
изпълнителна агенция „Главна испекция по труда“  Общото ръководство на
администрацията на МС се осъществява от министър-председателят като с оглед
контролните функции към него е създаден главен испекторат в рамките на
администрацията на МС. Този главен испекторат осъществява текущия контрол като за
всички констатации информира: 1)министър –председалят; 2) МС; o Координара доклад.
Този доклад се внася в НС, но само за сведения! Тема 22: Централистичен /ведомствен/
контрол Целнтралистичен – синоним на йерархически контрол 1. Характеристика на
този вид контрол: - Упражнява се по вертикална линия от по-горестоящ в/у по-
137
т
долустоящ орган, респ. Длъжностно лице, в рамките на същото ведомство или

учреждение - Този контрол почива на принципа на централизацията – този принцип
предполага взаимоотношенията м/у горе- и долустоящи органи да се изграждат
посредством прилагането на принципа на субординация и супер ординация *супер
ординация – най-висшестоящият орган на съответната система /ведомство, учреждение/
може да контролира и ръководи всички по-долустоящи *субординация – нисшестоящите
са в подчинено положение по отношение на непосредствено горестоящия 72 Downloaded
by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 - Правно
основание на този контрол: Не е необходимо изрично да бъде посочено правно
основание за осъществяването на този контрол по отношение на подчинени органи на
този вид длъжностни лица. - Този контрол е постоянен – предварителен, текущ,
последващ - Той е за законосъобразност и неправилност – да проверя от Лили :D -
Обхваща изцяло дейността на контролираните субекти, което означава: o По отношение
на актовете: предмет на контрол са общите и индивидуалните АА. По отношение на този
вид актове може да се осъществи отмяна, да бъдат изменени, да се спре действието им, а
също така могат да бъдат замени с акт по същество, издаден от контролния орган. o По
отношение на действията на контролираните субекти – предмет на контрол са всички
действия – организационни, материално технически,.. o По отношение на лицата:
контролиращият субект може да налага дисцпиплинарни наказания (защото има
йерархическа връзка, служебна зависимост) - Методи на действие – по принцип не са
обвързани от някакви специални начини. Всичко, което не е изрично забранено, може да
се ползва като способ за контрол – анализ, анкети, доклади, проучвания, отчети, ... - По
начало започва служебно – ex oficiо. В ЗАдм във връзка с този контрол е предвидено във
всяко ведомство да се създава инспекторат, който да осъществява контролни функции по
отношение на всички служители на това ведомство/учреждеине. o По изключение може
да започне чрез сезиране:  Чрез жалба от лицата, които имат личен пряк интерес –
уреден в гл. 6 на АПК. Предмет на този контрол – индивидуални и общи АА.
Компетентен орган по АПК е погорестоящият.  Чрез протест от прокурора; По гл. 6 ->
не се прилага по отношение на подзаконови НА; 2) не е задължителен етап, за да се
премине към съдебен контрол; 3) едноинстанционен е; 4) авторът на акта има право на
отзив Втори начин да се започне служебно контрол: Чрез сигнал и предложение - правна
уредба в дял 2, глава 8 АПК Тема 23: Специализиран административен контрол Правна
уредба – няма обща правна уредба; в специални закони са предвидени процедури,
условия за осъществяване на този специализиран контрол, напр: ЗУТ, ЗДвП, ЗЗ,ЗХр,... 1.
Характеристика на този контрол:  Органите, които го осъществяват, са с фунцкионална
компетентност, напр: контрол от комисията за осъществяване на финансов надзор;
2)органи, които съществяват контрол в/у определена дейност : строителен контрол,
безопасност на храни и лекарства,..  Предмет на контрола: засяга се определен вид
дейност или функция (планиране, финансиране,..) 73 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994  Основанието винаги е изрично
посочено (за разлика от централистичния контрол)  Само за законосъобразност е ! 
Методите за осъществяването му са изрично уредени в НА, който регламентира този
контрол.  Правомощия на контролните органи: най-силното средство – отмяна на
незаконосъбразен акт; наред с това могат да спират действието на актове или
осъществяването на действия, т.е. най-често прилагат принудителни административни
мерки.  По отношение на контролираните лица: налагат административни наказания. Не
и дисциплинарни, защото не са в служебна зависимост. 2. Прояви на този контрол:
различни лицензионни, разрешителни, регистрационни режими. Множество специални
закони предвиждат такива режими Специализираният административен контрол е
138
т
формален. Осъществява се изцяло от органи, които са специално създадени за това. Като

принцип този контрол е само за законосъобразност, не за правилност. Обикновено се
задейства чрез сезиране. Това не е ефикасен контрол, защото не може да доведе до
промяна на персоналния състав или до отмяна на актове сам по себе си. Това е контрол,
който се осъществява на специално нормативно основание. Това означава, че за да се
осъществява специализиран контрол трябва да има специален закон, който урежда
контролните органи и техните правомощия. Това е нещо различно от т.нар. специална
клауза. Този Този контрол е само по законосъобразност, органите преценяват
законосъобразността в действията на подконтролните звена, поради това често пъти в
по-старата теория се говори за надзор. Той може да предварителен, текущ или
последващ. Органите, които го осъществяват са специално създадени за тази цел;
тяхната структура, компетентност и квалификацията на техните служители отговарят на
правомощията на съответния орган той да осъществява контролна дейност. Тези органи
освен структурата и правомощията си имат и още една особеност – често пъти става
дума за рискови дейности или за дейности, който са повишена опасност. Затова тези
органи в идеята за превантивен контрол могат да дават и съответната правоспособност
да се упражнява някаква дейност, често такава с повишен риск/опасност или висока
обществена значимост. В по-старата теория тези органи се наричаха инспекции. Сега
след приемането на ЗА, те в най-честия случай се наричат администрации. Пример за
това е ДВА (държавна въздухоплавателна администрация) – дава/заличава при
определени условия правото да се упражнява летателна дейност, да се управляват
летателни апарати и правото да се поддържа летателна техника. Подобна структура
съществува и за даването/заливането на право да се управляват плавателни съдове с
определена голяма водоизместимост. Тези органи осъществяват предварителен контрол
като дават правоспособност за извършването на определена дейност, осъществяват и
текущ и последващ контрол. Част от тези органи се занимават и с възникналите аварии в
съответните области. 74 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com)
lOMoARcPSD|33221994 Контролните органи само преценяват дейността на
подконтролните звена от гледна точка на спазването на закона. Те НЕ МОГАТ да
преценяват правилност или целесъобразност. Основанията това да се нарича надзор са в
няколко насоки. Първо става дума за преценка само за законосъобрзност. На второ място
осъществява се от една ведомствена система спрямо друга ведомствена система. На
трето място има ограничение на възможностите за въздействие върху подконтролната
система. При специализираният административен контрол могат да се наложат
административни наказания на лица за неизпълнение или лошо изпълнение на закона.
Могат да се наложат и принудителни административни мерки (ПАМ) – вид държавна
принуда, която цели да предотврати едно незаконосъобразно действие или да установи
последиците от него (органите на РИОКОЗ могат да затворят едно предприятие или
негови производства, ако те замърсяват околната среда или не се спазват условията на
труд. Специалното нормативно основание означава, че специализиран орган
осъществява контрол при извършване на съответната дейност. Тема 24: Контрол в
системата на местното управление Правна уредба- КРБ, ЗМСМА, ЗАдм, АПК (Имаме 3
органа – ОС, кмет, ОУ – съответно разглеждаме отношенията м/у тях – т.е. всички
възможни комбинации – всеки с всеки) 1. Контрол, който осъществява общинският съвет
(ОС) 1.1. По отношение на кметовете – има 2 варианта, в зависимост от това дали става
въпрос за 1)собствени правомощия на кмета на общината или 2) за правомощия, които са
свързани с изпълнението на решения на общинския съвет.  Когато става дума за
собствените правомощия на кмета – общинският съвет може да ги оспори пред
административния съд. /административното правосъдие е двуинстанционно; съдът се
139
т
произнася само върху законосъобразност/  Когато се контролират актове на кмета по

изпълнение решение на ОС – общинският съвет може да отменя всички актове на кмета,
които са в противоречие с решението на ОС и са по тяхното изпълнение.  Отделните
общински съветници могат да отправят питания до кмета, на които той е длъжен да
отговори. 1.2. По отношение на общинските съветници – той може с решение на ОС
предсрочно да прекрати правомощията на председателя на ОС, ако са налице тези
предпоставки, които са уредени в чл.23 от ЗМСМА, а именно: 1) поради трайна
невъзможност да изпълнява правомощията си в период от 3 месеца; 2) системно
неизпълненние на задълженията в рамките на 3 месеца. 75 Downloaded
by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 2. Контрол
от кмета на общината 2.1. Общинския съвет *всички актове и договори, които кмета
подписва, задължително се изпращат на общинския съвет, за да може той да осъществи
своя контрол по отношение на тях. Самият общински съвет изпраща всички свои актове
на кмета на общината, за да може и той да осъществи контрол върху тях. Контролът: две
независими възможности: 1) да оспори пред администативния съд актовете на ОС само
на основание незаконосъобразност. 2) да иска връщане и повторно разглеждане от ОС на
негови актове, на основание незаконосъобразност или ако той счита, че актовете на ОС
противоречат на интересите на общината. Връщането на акта спира изпълнението му.
ОС има два варианта: да преразгледа върнатия акт /той има 3 възможности: да потвърди
акта си; да го измени; да го отмени/. Кмета на общината може: ако ОС потвърди своя акт
или го е изменил => може да оспори този акт пред администативния съд, но отново само
на основание незаконосъобразност. *Вътрешно-служебните актове, свързани с
организацията и дейността на ОС и комисиите му, не могат да бъдат връщани от кмета
на основание неправилност. 2.2. Областният управител- кмета може да оспори пред
администативния съд неговите актове. 3. Контрол от областния управител *контрола на
областния управител е само за законосъобразност и е уреден в чл.45, ал.1,4 от ЗМСМА,
като тези две разпоредби осъществяват обща клауза => всички органи на общината
подлежат на контрол на областния управител. 3.1. По отношение на ОС- всички актове
на ОС служебно се изпращат на областния управител. Областния управител има две
независими възможности:  да ги оспори пред административния съд, като самото
оспорване спира изпълнението на тези актове.  може да върне акта за ново обсъждане,
като върнатия акт не влиза в сила, като ако ОС не се произнесе по акта, то областния
управител може да обжалва първоначалния акт пред съда или ако ОС преразгледа акта и
го измени/потвърди, но областния управител не е съгласен, то може да оспори акта пред
администативния съд по реда на АПК. 3.2. По отношение на кметовете на общини 
може да ги отмени на основание незаконосъобразност – Чл.93. ал.4 от АПК 76
 може да ги атакува пред съдилищата  областния управител може да атакува и
бездействието на органите на общината 4. Съдебен контрол в/у органите на общината
Всяко заинтересовано лице /лице, чиито права и интереси са засегнати от акта/ може да
оспори всички актове на общинските съветници или кметове пред административните
съдилища.
Тема 25: Правораздавателен надзор 1. Понятие Правораздаването е дейност, която се
свързва с решаването на правни спорове. Това не е дейност по издаване на АА, по налагане
на власнтическо волеизявление. Това е дейност когато се извършва при правен спор. В АП –
спорът е свързан със законосъобразността на акта и неговата годност да поражда правни
последици. При правораздаването – има сезиране. Тоест правораздавателния орган не може
сам да поставя начало на производството. Трябва една от двете страни да заяви иск. Тук има
140
т
две равнопоставени страни. При правораздаването – завършва с правораздавателен акт. Той

не е административен акт! За разлика от АА, който има формална сила, правораздавателния
акт, освен формалната, има и материална сила. *формална сила – актът се е стабилизирал и
не може повече да бъде оспорван, не се поставя под съмнение неговата годност *материална
сила – м/у същите страни за същите въпроси не може да се води същото искане -> Двете
заедно = сила на пресъдено нещо => АА няма сила на пресъдено нещо! Докато при
правораздавателните – има! 2. Система на административното правораздаване
Правораздавателен надзор – от органи, извън системата на изпълнителната власт.
Правораздаването е широко понятие, което обхваща в себе си: правосъдието и 2)дейността
на т.нар. особени административни юридсикции.  И в двата случая се решава правен спор,
но в първия случай – от съда; втория – от орган, който не е част от съдебната власт.
Особените административни юрисдикции са част от административната власт. 77
Двете – образуват единна система. Начело на тази система – ВАС. ВАС е последна,
касационна инстанция, както по отношение на спорове, разглеждани от съдилища, така и по
отношение на правораздавателните актове на особените юрисдикции. ВАС – издава и
тълкувателни решения. Целта им: да се уеднакви практиката на различните
правораздавателни органи. В грубо казано съдебната част на правораздаването:
административните спорове се разглеждат от административните съдилища. Според Закона
за съдебната власт административните съдилища са вид специализирани съдилища, които са
с ранг на окръжен съд. Част от административните спорове, тези които възникват във връзка
с налагането на административни наказания, се разглеждат като първа инстанция от
районните съдилища. А касационна инстнанция – административните съдилища. Въпреки
това – ВАС е най-отгоре в йерархията! Дава указания как да се тълкува закона. За
юрисдикциите: особените административни юрисдикции принадлежат структурно
изпълнителната власт. Разликата е в дейността, която извръшрват, защото тази дейност е
правораздавателна. Много често се случва един орган да действа като 1) орган на
изпълнителната власт, но и като 2) особена юрисдикция. Пример: министрите; Теорията
извежда няколко белега, подкрепени от КС: - Юрисдикцията се създадва само със закон -
само законодателят дава правомощията на орган да решава правен спор; - Особените
юрисдикции действат само при сезиране. - Пред тях се развива елементарно състезателно
производство; състезателно - две равнопоставени страни с равни процесуални възможности;
няма елемент власт-подчинение; Нарича се елементарно- защото не е подробно развито,
колкото съдебното производство. - Те са независими при осъществяване на своята
дейност !!! Нарушаването винаги е основание за последваща отмяна на акта. Например:
КЕВР трябва реши някой спор. Ако обаче някой му даде някакви указания, това води до
порок => основание за отмяна. Трябва да се гарантира пълната независимост. - Актовете на
особените юрисдикции се ползват със сила на пресъдено нещо. Органи на изпълнителната
власт да решават спорове, възможно ли е? КС отговаря: ако са спазени тези 5 изисквания и
актът след това да подлежи на съдебен контрол, няма проблем.  Задължително изискване –
съдебния контрол! Особеност на юрисдикциите: могат да се произнасят и по правилност на
актовете или действията. 3. Видове правораздаване: I. Според органа, който го осъществява
– правосъдие и решаване на спорове от юрисдикции II. Според предмета на надзора – пряко
и косвено 78 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|
33221994  Пряко – тогава, когато органът е сезиран да се произнесе по законосъобразността
141
т
на дадения АА; Напр: кандидастрване за издаване на разрешително; отказват ми; оспорвам

този отказ – това е прекият надзор. Тук могат да се произнасят само аднимистративните
съдилища и особените юрисдикции. Произнасянето става в диспозитива на акта – РЕШИ:
“остава в сила/ отменя“ отказа  Косвено – когато органът е сезиран да се произнесе по друг
въпрос, но за да го направи той трябва да прецени законосъобразността на даден АА; o
Искам да продам земя, която твърдя, че е моя, станала чрез замяна. Искам да я продам –
спор – мога ли да продам тази земя, притежавам ли я. Съда трябва да прецени
законосъобразността на акта, за замяна, с който съм придобил земята. ; Произнася се в
мотивите – това е основната разлика; Основен въпрос – за продажбата; но няма как, без да
установи законосъобразността; Понеже е в мотивите, няма сила на пресъдено нещо. Косвен
контрол – може да се осъществява както от административни, така и от граждански,
наказателни III. Според правомощията на решаващия орган – контролно отменително и по
същество  Констролно отменително – тогава, когато на контролнния орган може само да
отмени акта и да върне производството за издаване на нов акт. В първия пример: Съда не
може да ми издаде акт за разрешително. => Съдът отменя отказа и връща;  По същество -
съдът със своето решение ще замести волята на административния орган. Когато е по
същество – производството приключва по-бързо. Съдът не може да решава по същество
когато: 1) 2) изпълнителната власт действа в условията на оперативна самостоятелност IV.
Според основанието, на което се осъществява: обща клауза и специална клауза 
Правораздаване, осъществяване на основата на обща клауза *обща клауза – означава две
неща: 1) принципната възможност административния акт да подлежи на съдебен контрол;
2)общ кодификационен процесиален акт – АПК; кодификацията на процеса цели улесняване
на процеса  Специална клауза – хипотезите, в които процесуалния ред е уреден в специален
закон; В българското право няма специална клауза, която изцяло урежда едно производство.
Специалната клауза дава само отделни елементи от производството. V. Според предмета на
спора на правораздаваането:  За отмяна на АА  За налагане на администратвини наказания
79 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994
Тема 27: Прокурорски надзор Прокуратурата е част от съдебната власт. Нейната структура
следва структурата съдилищата, с някои малки изключения: главния прокурор – широки
правомощия - Прокуратурата може да действа служебно! Не е задължително да има
сезиране! - При прокурорския надзор не може да се стигне до отмяна на акта; т.е.
прокурорът сам не може да измени / промени акт на държавно управление. Той може да
направи само и единствено сезиране на компетентен орган – съда или по-горестоящ
административен орган. Законът м удава право, ако прецени, да поиска спиране на
действитето, докато се - участват в адмиинстративни и в граждански и наказателни дела;
Основна функция – в наказателни дела; Най-слабо участват в граждански производства. Там
участват като процесуален субституент. Прокурорът може да оспорив секи един акт на
орган на изпълнителната власт. В случая обаче не е субституент, защото по АПК има
качеството страна и разполага с процесуалните права и задължения на страна. На практика
няма разлика дали прокурорът щ его обжалва или аз като заинтересован. Извод: В
гражданския процес – субституент; в административния процес – той е страна Възможости
за участие на прокурора: 1) Когато законодателят е предвидил неговото задължително
участие в процеса – винаги в касационното …. ; В този случай – прокурорът няма
качеството на страна; дава заключение; в една част от акта може да подкрепя едната страна;
в друга част – другата страна; Прокурорът не е длъжен да клони към едната позиция. 2)
142
т
Незадължително участие – АПК предвижда, че прокурорът може да инициира съдебен

контрол, когато това се налага от значим държавен или обществен интерес. В тази хипотеза
прокурорът ще бъде страна, а съдът – преценява налице ли е значин държавен или
обществен интерес. Ако съдът прецени, че не е налицие такъв интерес, то няма да образува
такъв процес. Прокурорът тук е равнопоставен с нас; Когато оспорва АА, прокурорът
участва с протест – така поставя начало на производството. Има хипотези обаче, когаот
прокуротът констатира определени нередности в дейността на изпълнителната власт, но не
може да инициира съдебен контрол. Напр: влиза прокуратурата в КПКОМПИ да проверява
и констатира, че определени лица от тях са извършили някакви дисциплиарни нарушения.
Тук съдът обаче не може да налага дисциплинарни наказания. Тогава прокурорът може да
сезира дисциплинарно наказващия орган. Прави се с предложение – друго правно
техническо средство; 80 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com)
lOMoARcPSD|33221994 Предложението, за разлика от протеста, неформално средство –
няма срокове, в които може да бъде подадено. Нямаме конкретен орган, пред който може да
бъде подадено; нямаме и законоустановени реквизити в предложението -> всичко това го
има в протеста; Отделно от това в определени хипотези прокурорът би могъл да участва и с
иск . Напр: чл. 128, ал. ? по АПК: Всеки може да предяви иск за осъществяване
съществуването на едно административно право или нарушение… => актът на прокурорът
ще се именова иск, а не протест. Аналог.: Прокурорът може да подава молба – пак защото
законодателят дава този термин; Дейност на прокурора по отношение надзора на
принудителните мерки: Принудителните мерки могат да бъдат: Медицински, възпитателни
и принудителни административни мерки. Ак оса последните – те са индивидуален или общ
административен акт, т.е. те са власнтическо волеизявление => по отношение на тях
надзорът над тях е този, който говорихме досега; Медицинските мерки – налагат се когато
лице страда от псих. Заболяване + зависимост от алкохол,.. – цели се мерки за
хоспитализиране; Възпитателните мерки – уредени в НК и в Закона за борба с
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни – налагат се от възпитателни
комисии. Тяхната цел: лицето да се превъзпита така щото да стане примерен гражданин на
обществото Тези два вида не са административни мерки – няма властническо
волеизявление. => Прокурорът преценява дали не се нарушават правата на лицата, спрямо
които се прилагат.
ВЪПРОС 30: АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА – ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ.
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ – ОБЩА
ХАРАКТЕРИСТИКА. АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ.
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ.
Понятие за администратвина принуда: Външно психическо или физическо въздействие в/у
съзнанието и поведението на човека, при което чрез неблагоприятни последици от морално,
материално или физическо естество се въздейства в/у волята на адресата на принудата като
се изключва изборът м/у различни варианти и поведението се насочва към определения от
субекта на принудата единствено възможен вариант. Това определение акцентира в/у
следните характеристики: - Това е правна принуда, т.е. се прилага при нарушаване на ПН -
Това е административна принуда, защотопо начало се прилага от органи на изпълнителната
власт. Може обаче да се прилага и от други органи, които не са от системата на
143
т
изпълнителната власт, а именно: съд, прокурор, орган на обществеността, ако са овластени

изрично със закон или указ (издавани от държавния съвет по старата конституция) 83
Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 -
Тази принуда намира приложение при: o неизпълнение на административни задължения; o
при установяване и налагане на административни наказания; o Е налице при прилагане на
административни принудителни мерки *забележка – тази принуда може да се прилага не
само за извършени административни нарушения, но и когато става дума за опасност или
извършване на престъпления (т.е. сферата на НК, в сферата на трудовото право) 2. Видове
административна принуда: I. Класификация: Според основното непосредствено
предназначение на административната принуда: 1) Административни наказания 2)
Принудителни административни мерки 3) Административно-процесуална принуда 4)
Принудителното изпълнение по административен ред на административни задължения,
породени от основанията по чл. 268 АПК (вж. Въпроса за изпълнения на административни
задължения) + породени от наказателни постановления (този вид не е безспоред) 2.1.
Принудителни административни мерки: Правна уредба – общата правна уредба е в гл. 2,
раздел 3 на ЗАНН. В специални закони са посочени случаите, в които се прилагат
принудителните изпълнителни мерки, техния вид, органите, които я прилагат и редът, по
който това се случва. Принудителни административни мерки е различно от
административните наказания!: 1ва разлика: прилагането на принудителните
административни мерки не е проява на юридическа отговорност => няколко последици: 
Субектите по отношение на които се прилагат тези мерки, могат да бъдат невменяеми,
малолетни, ЮЛ, т.е. не е нужна вина  Принудителните административни мерки (ПАМ) се
прилагат и в хипотези, при които няма правонарушение, напр: хипотези, в които тези мерки
са в интерес на адресата, или по време на бедствие, безредици,…  ПАМ се прилагат с
административни актове – общ или индивидуален, ненормативен, съответно защитата с/у
тези мерки е по АПК, освен ако в спец. Закон не е предвидено друго; Докато
адмнистративните наказания – наказателни постановления; 2.2. Административните
наказания 84 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com)
lOMoARcPSD|33221994 ПАМ се различава и от административно-процесуална принуда 2.3.
Административно-процесуалната принуда: Има спомагателен характер. Прилага се във
връзка с други форми на административна принуда, а именно: други принудителни мерки,
наказания и/или цели да осигури законосъобразно протичане на някакъв вид процес, напр:
такава мярка – принудително довеждане за разпит на свидетели или изземване на
доказателства или претърсване, обиск,.. 3. Видове принудителни административни мерки I.
Според непосредственото предназначение на принудителната административна мярка: 1)
Превантивни – те са предназначени да предотвратят извършването на някакво (не само
административно) правонарушение. Основание за прилагането: опасност от
правонарушението, но тези мерки се прилагат когато се цели и защита на живота или
имуществото на адресата или се цели защита от вредоносно събитие, напр.: задържането на
лице от органите на полицията поради опасност то да посегне на живота си 2)
Преустановителни принудителни мерки – те са предназначени да се преустанови
продължаването на започнало правонарушение. Затова този вид принудителни мерки траят
докато трае самото изпълнително деяние, напр: временно отнемане на СУМПС; временно
спиране от движение на МПС; задържане на отговорно пазене на МПС до установяване на
собствеността 3) Възстановителни – целта им: отстраняване на вредните последици от
144
т
някакво правонарушение, т.е. те се прилагат при резултатни правонарушения, а не при

формални (потенциални) такива, напр: при наличие на обстоятелства, застрашаващи
недвижима културна ценност, ако собственикът не предприеме действие за обезопасяването
й, то тогава съответния административен орган за негова сметка изпълнява въпросните
действия. 4. Субекти на принудителните административни мерки 4.1. ФЛ – няколко
категории:  български граждани – към тях - невменяеми, малолетни, … – доколкото с
изричен текст не е ограничено прилагането на мерките  Чужденците: принципът е, че щом
са налице предвидените в специален закон или указ основания за прилагане на
принудителни административни мерки спрямо български граждани, мярката може да се
приложи и спрямо чужденци (т.е. са приравнени на българите). Има изключения: o Има
принудителни мерки, които се прилагат само спрямо чужденци, напр: отнемане правото на
пребиваване в РБ или принудително отвеждане до границата на лица, които са преминали не
по установения ред; o За тази категория от тях, които се ползват с имунитет. При тях: щом
лицето се ползва с имунитет по отношение на наказателната или административно-
наказателната юрисдикция, спрямо него не могат да се прилагат принудителни
административни мерки във връзка с правонарушенията, които са обхванати от имунитета.
4.2. ЮЛ – различни учреждения, предприятия, организации и подразделения на съответното
ЮЛ. Особеност: Могат да се прилагат и само по отношение на ЮЛ, напр: спирането на
действието на ЮЛ 5. Правни гаранции за законност на принудителните мерки: Прилагат се с
АА – принципът е : индивидуален писмен административен акт. По изключение: с общи
админстративни актове, като в тези случаи актът е най-често в устна форма или в
конклудентна форма; при последните - изразяването на волеизявлението за прилагането на
мярката и нейното изпълнение съвпадат => защитата – чрез търсене на лична отговорност на
автора, който прилага мярката, и чрез обезщетяване на евентуално причинените вреди.
Всичките 5 изисквания за законосъобразност на административните актове се прилагат и по
отношение на законосъобразността на принудителните административни мерки. Защитата е
по АПК, а в редица специални закони – има специален ред, напр: Закона за опазване на
обществения ред при провеждане на спортни събития и др. Когато основанието за прилагане
на принудителната мярка е административно нарушение или престъпление то тогава
процесът по прилагане на мярката съвпада с процеса на налагане на наказанието. Тема 30:
Административнонаказателна отговорност 1. Обща характеристика: Юридическата
отговорност в българското право се разделя на 4 вида: наказателна,
административнонаказателна, дисциплинарна и гражданска Административнонаказателната
отговорност – налагане на санкции за виновно неизпълнение или лошо изпълнение на
административноправни задължения. Административнонаказателната отгвороност стои
близо до наказателната, но основната разлика е в степента на обществената опасност,
пример: Контрабандата – ако се пренесат 4-5 кутии цигари, които са непозволени ->
административнонаказателна отговорност; ако обаче се внесат много по-голям брой –
презюмира се, че са за разпространение => по-висока степен на обществена обастност.
Поради тази близост м/у наказателната и административнонаказателната отговорност,
казваме, че наказателната „поглъща“ административнонаказателната. Наказателната – по-
тежката; Те не могат да се кумулират помежду си – или е наказателна, или
административнонаказателна; Те двете поотделно обаче могат да се кумулират с другите
видове отговорност – дисциплинарна и гражднаската Втора разлика: във вида на санциите:
145
т

- Административнонаказателната отговорност – различни по вид санкции – чл. 13 ЗАНН. -
Наказателната отговорност – други санкции: пробация, лишаване от свобода, глоба трета
разлика: в/у кого пада тежестта по преследване на деянието: - При наказателната – прокурор
или съд; - При администативното наказавване – тежестта е в/у органите на изпълнителната
власт Четвърта разлика: нормативната уредба: - В наказателното право – два основни
закона: НК и НПК - В административното наказване – ЗАНН. Той съдържа в себе си както
материалноправни, така и процесуалноправни норми. Същевременно обаче той дава само
общата харектериситка. Специалната уредба – в множество специални закони. Почти всеки
специален закон завършва с административните наказания, които се предвиждат.; o
Субсидиарно намира приложение и НК – дава ни понятието за вина, крайна необходимост,
неизбежна отбрана и др. o Субсидиарно приложение и в НПК – касационните основания за
оспорване, правилата за спиране и възобновяване на правилата за
административнонаказателното производство, реда за извършване на процесуалните
действия по доказване o АПК – реда за осъществяване на касационното производство; o
ГПК – в частта за изпълнение на наказанията; казва реда, по който ще се извърша
обезщетяването на увредените лица и организации, както и реда, по който ще се събират
разноските по производството; o ДОПК – при изпълнението на наказанието глоба, както и
на имуществените санкции, налагани на ЮЛ, защото те представляват публично държавно
вземане и се изпълняват по ДОПК; o ЗАНН – дава възможност на МС, министрите и
общинските съвети да конкретизират амдинистративнонаказателната отговорност в
подзаконов нормативен акт. 2. Прицнипи на административнонаказателната отговорност: -
Законоустановеност на ... и наказаниято – едно деяние трябва да е обявено за
административно нарушение и за него трябва да е предвидено административно наказание
преди момента на извършването му. С този принцип се въвежда забрана за обратно
действие, предвиждащи такава отговорност. - Принципът на вината – без вина няма
нарушение => няма административнонаказателна отговорност. Само виновно извършените
деяния се преследват. В АП се преследват както умишлените, така и непредпазливите (освен
ако не е предвидено друго); - Презумпцията за невиновност – всеки е невинен до доказване
на противното => тежестта на доказване е в/у държавния орган, който води обвинението -
Принципът non bis in idem – за едно и също деяние не може 2 пъти да се наложи санкция, но
това не означава, че не се носи и административна, и гражданска отговорност, ако това е
предвидено. - Принципът за справедливостта на наказанието – наказанието преследва 3
цели: превъзпитателна, предупредителна и репресивна; за да се реализират обаче – трябва да
е справедливо => деянието 87 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 трябва да е съобразено с мотивите,
целите, неговото имуществено състояние, както и степента на обществена опасност.
Справедливостта се характеризира с индивидуализацията. - Принципът, че наказанието не
трябва да засяга моралната сфера на извършителя, т.е. наказанието не трябва да е
унижаващо, уронващо неговото човешко достойнство. Намира приложение в АП при
налагане на наказанието обществено порицание (НП да бъде изчетено цялото пред даден
колектив) - Принципът за бързина и ефективност на административното наказване. Този
принцип се свързва с целите на наказанието – ако се забави прекалено, няма как да се
постигнат превъзпитателните и предупредителните цели. За бързината – кратки срокове за
установяване на нарушението, ... – чл. 34 ЗАНН. Според ВАС и ВКС това са давностни
146
т
срокове. - Прилагат се и всички общи принципи на процеса – равенство на страните,

независимост на наказващия орган и др.
Тема 31: Административно нарушение: 1. Легално определение – чл. 6 ЗАНН:
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. От тази дефиниция –
нарушенитео има 2 страни: обективна и субективна страна. Елементите и на двете страни –
чл. 6 ЗАНН: - Обективна страна: o Деянието – човешко поведение – действие или
бездействие. Когато е действие – комисивно деяние; бездействие – омисивно деяние. o
Обекта на нарушението / насочеността на нарушението – срещу реда на държавно
управление o Наказуемостта на нарушението – ценностна категория, която зависи от
преценката на законодателя. o Реда – налага се от администратвни органи - Субективната
страна: o Вината – основен елемент – това е отношението на дееца към осъщественото от
него деяние и обществено опасните последици на това деяние. За да може да формира вина,
лицето трябва да е вменяемо – това е качество на психиката на дееца и тя се изразява в това,
че лицето съзнава свойството и значението на своите постъпки и може да ги ръководи =>
има 2 кумулативни елемента: 1) интелектуален – да осъзнава и 2) волеви – да може да ги
контролира. Вината може да се изразява в  Умъсъл – когато деецът е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, както и техните последици и е целял или допускал
настъпването им. Целял – пряк умъсил; Допускал – косвен умисъл. 88 Downloaded
by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 
Непредпазливост – когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици от своето деяние, но е бил длъжен да ги предвиди или ги е предвиждал, но е
смятал, че може да ги предотврати Те са разлгедани в чл. 11 НК: o Мотиви на дееца - o Цели
2. Основания, водещи до дисквалифициране на деянието като адм.нарушение: - Привидност
на състава – на пръв поглед всички елементи от ФС са налице, но всъщност някой от тях
липсва; - В условията на неизбежна отбрана – чл. 8 ЗАНН – нарушения, които за извършени
в условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост, не се наказват. Неизбежна
отбрана е тогава, когато деецът за да предпази държанви или обществени интереси, себе си
или другиго от неправомерно нападение причинява на нападателя повреди в рамките на
необходимите предели, т.е.: 1) нападение, което е започнало, но не е приключило; 2) трябва
да е противоправно; 3) отбраната трябва да е съответна на нападението, т.е. - Крайна
необходимост – когато деецът, за да предпази държавни или обществени интереси, свои или
чужди имотни блага, причинява вредоносни последици, които са по-малко значителни от
предотвратените, напр: палене на огън в гората – ппц е забранено, но ако съм се загубил и
тр. Да се стопля – ок; ако обаче запаля пожар и изгорят хиляди декари, тогава крайната
необоходимост не важи; Тема 32: Административно наказание, понятие и видове.
Административнонаказателно отговорни лица Административното наказание – санкции за
извършеното амдиниситративно нарушение. Тази санкция – личната и/или имуществената
сфера на лицето. Основните административни наказания – чл. 13 ЗАНН: обществено
порицание, временно лишаване от право да се упражнява професия или дейност, глоба; -
Общественото порицание – засяга личната сфера на лицето – изрязява се в изчитането на
НП пред съответния колектив; - Временното лишаване – засяга и личната, и имуществената
сфера на лицето и се изразвява във временна забрана на дадено лице да осъществява
определена дейност или професия. - Глоба – засяга имуществената сфера на лицето и се
147
т
определя като публично парично вземане. Освен това в чл. 20 ЗАНН – предвидено е
отнемане. Обект на отнемане са конкретни вещи, които по някакъв начин са свързани с
нарушението, те са негов предмет, резултат или принципното държане са против закона.
Определя се като субсидиарно наказание – винаги върви с някое от основните три, а 89
никога само; Някои автори твърдят, че е принудитлена административна мярка от типа на
възстановителни. Има още 2 НА: Указа за борба с дребното хулиганство, както и Закона за
опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. Те предвиждат
задържане в структурни поделения на МВР. За сроковоте – да видя от панайоитова;
Задържането винаги е съпроводено с някакъв труд от лицето. В ЗООРПСМ – предвижда се и
полагането на обществено полезен труд. Всички тези наказания преследват целите:
превъзпитателна, предупредителна и репресивна. За да бъде наложено администативно
наказание, тябва да бъде спазен процесуалния ред, Основния ред е даден в ЗАНН.
Правораздавателно-юрисдикционно. Началото на това производство започва със съставяне
на АУАН. Принципът е, че без съставен такъв не може да се състави производство, освен в
случаите изпчерпателно изброени в закона. АУАН-а има три функции (много често като
допълнителен въпрос) - Констатитвна – АУАН трайно да закрепи състоянието на органа и
свиделетят => източник за доказателства. Принципът обаче е, че сам по себе си няма
доказателствена сила. Да има доказателствена сила – всичко, което е записано, се
презюмира за вярно. - Обвинителна – чрез АУАН се повдига обвинение спрямо конкретно
лице за извършване на конкретно нарушение. От този момент на съставяне на акта се
поражда и правото на защита на лицето. - Сезираща – с АУАН се сезира административно
наказващия орган да наложи съответно админиистативно наказание. Така се оформят
страните – актосъставител и деец, както и органа, който да прецени дали е извършено или не
нарушение. Съставеният акт се изпраща на администативнонаказващия орган за
произнасяне. ЗАНН дава едномесечен инструктивен строк за издаване на НП, както и 6-
месечен срок за издадване НП. Наказващия орган – особена адмнистративна юрисдикция.
Той трябва да извърши ново обследване, да събере доказателства, както с/у , така и в ползва
на обвиненото лице, и след като е изяснил цялата фактическа обстановка и се е убедил в
нарушението, той издава НП. НП – правораздавателен акт. Освен с НП, едно
административно наказание би могло да бъде наложено и с разпореждане или с
определение, когато се налага от правораздавателни органи, защото ппо ЗАНН прокурор и
съд също могат да налагат административни наказания. НП подлежи на съдебен контрол.
Първа съдебна инстанция – районен съд (действа като въззивна инстанция – освен по
правото, но и по фактите – може наново да събира доказателства и тн.) Втора - ...
(касационна инстанция – само по правото, не и по фактите. Прилага се правото в/у фактите,
които вече са установени от предодните 2 етапа;) 90 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 Административно наказание може
да бъде наложено и с решение на наказателен съд. Това е възможно в чл. 78а ввъв връзка с
чл 93 НК. 78а – маловажни престъпления, т.е. има състав на правонарушение, но или няма
вредни последици, или те са незначителни => може съдът да прецени, че лицето се
освобождава от наказателна отговорност и ще му наложи адмнистраттивно нарушение. Това
се случва от съда с решение. 78а – се прилага само веднъж. При втора проява – не се зачита;
Трябва да се различва от малозначителните престъпления – те са административни
нарушения, чиито сътави се съдържат в НК, т.е. в НК изрично е казал „това това и това не са
престъпления, а са самднинистративн нарушения => ще се преследват от изпълнителната
148
т
власт и наказанието ще се налага с НП“. Административнонаказателно отговорни лица: В

българското право такава отговорност могат да носят само ФЛ, които са вменяеми.
Принципът е, че такава отговорност може да се носи от 18 г. възраст. Освен това такава
отговорност може да се носи и от 16г, които нямат 18. Особеност: при непълнолетните
трябва да се докаже от органа, че лицето е било вменяемо. За малолетните + поставени под
запрещение – отговарят родители, настойници, попечители. Ако обаче са допуснали
съзнателно – тези лица (родители,..) трябва да са действали по умисъл (не и по
непредпазливост). ЮЛ и ЕТ – те не носят адм.наказателна отговорност. Същевременно в
ЗАНН има 2 хипотези на реализиране на отговорност към тях: 1) Чл. 83 ЗАНН – на ЮЛ и ЕТ
се налагат имуществени санкции за неизпълнение или лошо изпълнение на .... 2) Чл. 83а и
сл. ЗАНН : Тема 30: Адмиинстративно-наказателна отговорност. Обща характеристика: 1.
Нормативна уредба – общата правна уредба е в ЗАНН. Субсидиарно приложение намират : -
ЗДвП – за нарушение с техническо средство - АПК, а именно във фазата на касационното
обжалване - ГПК във връзка с паричните обезщетение - ДОПК – за глобите и обезщетенията
в полза на държавата - НК – по отношение на въпросите за вината, вменяемостта,
обстоятелствата, които изключват отговорността, различните форми на съучастие - НПК –
за призовки и съобщения, изчисляване на срокове, производството пред първа инстанция и
въпросите, свързани с имуществената отговорност на ЮЛ Отделно от това в специални
закони има специален режим, напр: Закона за митниците, ЗЗК, .. – имат множество
изключение от ЗАНН 91 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com)
lOMoARcPSD|33221994 2. Принципи на административно-наказателната отгоорност (АНО):
2.1. Законоустановеност на нарушенията и на наказанията: деянията, които са
административни нарушения и съответните на тях наказания, са установяват със закон или
указ. Изключения от това правило: - МС и членовете на правителството могат да определят
съставите на конкретни нарушения при следните предпоставки: o Ако са овластени със
сътоветния закон или указ o Когато нарушаването на закона или указа е обявено общо за
наказуемо с определен вид и размер наказания. - Общинските съвети в издаваните от тях
наредби могат да определят както състави на нарушения, така и съответните наказания 2.2.
Забрана за налагане на повторно наказание за едно и също деяние => никой не може да бъде
наказан повторно за нарушение, за което вече е наказан, с влязло в сила наказателно
постановление или решение на съда; 2.3. Прилагане на по-благоприятния закон – правило:
за нарушението се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването
му. Изключение: ако до влизането в сила на наказателното постановление (НП) последват
различни нормативни разпоредби, прилага се поблагоприятната за нарушителя 2.4. Принцип
на вината – съобразно този принцип правилото е, че АНО е лична, а именно: носи се от ФЛ,
което е извършило нарушението. Изключения от това правило: - За нарушения, извършени
от малолетни, непълнолетни м/у 14-16г., поставени под пълно запрещения, отговарят
съответно: родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали
извършването - Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично посочените случаи;
т.е. се наказват винаги, освен ако ПН не ги изклюва изрично 2.5. Справедливост на
наказанията: 2.5.1. Как се определят административните наказания: - Вземат се предвид
тежестта на нарушението, подбудите и другите смекчаващи и отекчаващи вината
обстоятелства, имотното състояние на лицето, личността на дееца и извършил ли е преди
подобно нарушение. 2.5.2. Не се допуска определяне на наказание под предвидения най-
нисък размер на глобите и временното лишаване от право да се упражнява определена
професия/дейност. 92 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com)
149
т
lOMoARcPSD|33221994 2.5.3. Не се допуска замяна на предвидените за нарушенията

наказния с по-леки по вид, освен в случаите предвидени в член 15, ал.2 в ЗАНН 2.5.4.
Освобождаване от АНО – хипотези - За пълнолетни лица – предпоставки : o За маловажни
случаи на нарушение o След предупреждение на нарушителя, че повторно извършване на
нарушение, ще му бъде наложено административно наказание; - За непълнолетни лица –
предпоставки: o За маловажен случаи на нарушение, като наказващият орган изпраща
преписката на местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и
непълнолетни за прилагане на възпитателни мерки *Забележка: за нарушения, наказуеми по
ЗАНН, не се допуска условно наказание Тема 31: Административно нарушение.
Административно наказание. Административно-наказателно отговорни лица 1.
Административно нарушение: А) определение – легална дефиниция в чл. 6 ЗАНН. Следните
признаци – разделят се на 2 групи: - признаци на нарушението от обективна страна: o
нарушението е деяние, което осъзнава съзнателна човешка проява. Деянието има две
проявни форми: действие (извършване на нещо забранено от закона) и бездействие (не е
извършено действие, което лицето е било длъжно да извърши, напр: задължение да се
направи ГТП, но такъв не е направен). o Противоправност – т.е. деянието е насочено с/у
установеният ред на държавно управление => по начало става дума за неизпълнение на
административни задължения. Но казахме че административни наказания могат да се
налагат и за други видове нарушения – напр. По КТ – нарушения на трудови норми; катко и
за НК – престъпления; В случаите на маловажно деяние – освобождаване; *определение за
маловажно деяние (да го включа в предишната тема) – чл. 93, т. 9 от НК, а ЗАНН урежда
маловажни деяния в чл. 28 и 29 *явно маловажно деяние – то се различава от маловажното
по наличието на очевидност на маловажността, а не по степента на обществената опасност.
По начало административните нарушения са формални деликти, т.е. достатъчно е
неспазване на правната норма , за да има противоправно деяние => не е необходимо да е
настъпил вредоносен резултат, напр: притежаване на оръжие без разрешение – не го е
ползвал, но.. o Наказуемост – зависи от волята и преценката на законодателя o Деянието се
преследва по установения административноправен ред - От субективна страна: o Вина –
използва се въведеното в наказателното право понятие – чл. 11 НК – да се знаят формите ....
и техните 2 форми... o Мотиви и цели – те имат значение като смекчаващи и отекчаващи
вината обстоятелства и задължително се коментират при налагане на наказанието. Б)
Обстоятелства, които изключват административно нарушение: - лиспата на който и да е
признак от обективна или субективна страна на административното нарушение -
изключване на обществена опасност на деянието – при: o неизбежна отбрана – легална деф.
в чл. 12, ал. 1 от НК o крайна необходимост – легална деф. в чл. 13, ал. 1 от НК В)
Обстоятелства, които изключват вината, без да е изключена обществената опасност: -
изпълнението на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако заповедта
не съдържа очевидно за дееца нарушение – чл. 25 ЗАНН Г) Хипотези за изключване на
наказуемостта: - приготовление – изключено е по силата на чл. 9, ал. 1 ЗАНН - опитът – чл.
18, ал. 1 НК, който дава дефиниция за *опит => опит може да има само при резултатни
деяния, извършени умишлено a. По начало опитът не се наказва, освен в случаите, посочени
в чл. 9, ал. 2 ЗАНН - Подбудители, помагачи, укривател, допустители Д) Хипотези, които
изкюлчват отговорността или погасяват правото за административно-наказателно
преследване – посочени в чл. 34 ЗАНН (!) – това са абсолютни пречки за образуване на
административно-наказателно производство; сроковете по чл. 34 ЗАНН – давностни, а не
150
т
преклузивни срокове! (да се знае разликата м/у двете)=> в тази връзка виж Тълкувателно
постановление №1 от 2015 г. на общото събрание на наказателната колегия на ВКС и на 1-ва
и втора колегия на ВАС – важно постановление (разглежда и други въпроси; да се обърне
внимание на сроковете, трябва да се знаят) Тема 32: Административно наказание I.
Административно наказание 94 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 Правна уредба: Глава 2, раздел 2
ЗАНН 1. Определение: Неблагоприятна правн последица от материален или морален
характер, наложена по установения административен ред заради извършено
административно нарушение, изключение: може да е престъпление, трудовоправнен деликт
и тн. 2. Цел на налагане на наказанието: Да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения ред; и да се въздейства предупредително и превъзпитателно в/у
останалите граждани 3. Видове административни наказания: Номенклатурата е посочена
неизчерпателно в чл. 13 ЗАНН. В Указа за борба с дребното хулиганство и в Закона за
обазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия са уредени и други
видове административни наказания 3.1. Административни наказания по ЗАНН: -
Обществено порицание – чл. 14 ЗАНН; - Глоба – парично вземане срещу нарушителя, чието
изплащане се гарантира от цялото му имущество (настоящо и бъдещо). Ето защо ако
нарушителят почине след като наказателното постановление (НП) е влязло в сила,
паричното задължение продължава да стои в/у оставеното от него имущество и ако то е
прието без опис, то той ще отговаря изцяло. - Временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност – o временна забрана, което означава, че
продължителността не е по-малка от 1 месец и повече от 2 години – тоова е принципът. По
ЗДвП обаче за нарушения, свързани с този закон, продължителността е до 5 г.; o Не се засяга
придобитата правоспособност на лицето, освен ако е предвидено в закон или указ o
Необходима е обективна връзка между извършеното нарушение и професионалната
функция или дейност на нарушителя 3.2. Административни наказания по закона за опазване
на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия – - Основание – спортно
хулиганство. - Субекти, на които могат да се налагат наказанията по този закон: o
Пълнолетни лица в състояния на вменяемост. o Лица, навършили 16 г., в състояние на
вменяемост o Родители, попечители, настойници - Видове наказания по този закон: 95
Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 o
Безвъзмезден труд в полза на обществото – налага се само на пълнолетните лица, които са
преки извършители. Орган по изпълнението е кметът на общината по постоянен или
настоящ адрес на лицето – той определя работата, която трябва да се извърши, реда и
начина. Взема се предвид – образование, професия, работно време на нарушителя,
здравословно здраве,..; Ако лицето откаже да изтърпи това наказание, органът, който го е
наложил (съдът) го заменя със задържане в териториални структури на МВР. Наказанието
не се изпълнява, ако е изтекла 1 г. от акта, който го .. o Задържане в териториална структура
на МВР по местоизвършване на деянието – предвидени са основни и квалифицирани
състави:  Основен състав – от 5 до 15 денонощия;  Квалифициран състав (наличие на
повторност) – до 25 денонощия;  Този вид наказания се прилага и на непълнолетни лица,
навръшили 16 г.; При тях задържането е до 10 денонощия  Изпълнението на накзанието се
погасява след 3 месеца от влизане на сила на акта, с който е наложено 3.3. Указ за борба с
дребното хулиганство - Основание – дребно хулиганство - Субекти – лица, навършили 16 г.,
в състояние на вменяемост. - Наказващ орган е районният съд - Изпълнение – задържане до
151
т
15 денонощия в структурно звено на МВР + лицето трябва да полага труд 4. Отнемания на

вещи по чл. 20 ЗАНН – обособяваме ги, защото в теорията има противоречиви становища;
По чл. 20 ЗАНН се отнемат в полза на държавата: - Вещи, които са принадлежали на
нарушителя, и са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако
това е предвидено в закон или указ; - Вещи, предмет на нарушението, притежаването на
които е забранено; - Вещи, които принадлежат на нарушителя и са предмет на нарушението,
напр: митнически нарушения, при които се отнемат вещи на дееца, които той не е
декларирал, а е бил длъжен да го направи Становища относно същността на това отнемане -
Доц. Симеон Стоев – има коментар на ЗАНН, всички съдилища се съобрзяват с този
коментар: отнеманията на вещи по чл. 20 ЗАНН са принудителни административни мерки
от превантивен или възстановителен характер. Според него именно защото те са такива в чл.
13 е казано „наред с предвидените в чл. 13 наказания, органът постановява и ...“ – т.е.
граматическо тълкуване на „наказания“. Освен това не е и конфискация като вид наказание,
защото по чл. 20 ЗАНН се отнемат вещи, свързани с деянието, докато при конфискацията
такава връзка не е необходима. 96 Downloaded by ???????? ????????
(tihomira.stoycheva@gmail.com) lOMoARcPSD|33221994 - Второ становище: отнемането по
чл. 20 ЗАНН е административно наказание, което има субсидиарен характер, не може да се
налага отделно от други наказания, освен ако е предвидено в закон или указ. - Проф. Кино
Лазаров – когато специален закон предвижда отнемане на в полза на държавата и това е
единствената правна последица, тогава отнемането е наказание. II.
Административнонаказателно отговорни лица 1. Принцип – ппц са ФЛ, тъй като
административно-наказателната отговорност е лична и се носи за всички нарушения,
извършени на територията на РБ, както и от български граждани, извършили нарушения в
чужбина, които са наказуеми по българските закони, ако засягат интересите на РБ. 2. Видове
ФЛ, на които може да се налага админиситративно наказаиние: - навършили 18 г., в
състояние на вменяемост, която не се предполага, а се доказва - непълнолетни лица,
навършили 16, но ненавършили 18 г., в състояние на вменяемост - Родители, настойници,
попечители – отговарят за своите малолетни, непълнолетни или поставени под запрещение
деца, ако съзнателно (само умисъл, а не и непредпазливост) са допуснали извършването им.
*Допуснали – от обективна и субективна страна са имали възможност да предотвратят
деянието. - За дейността на предприятие, учреждение и организации отговарят 2 вида
субекти: o Прекият извършител (работник или служител) o Ръководителят, който му е
възложил или допуснал извършването на задължението. За да отговаря той обаче, трябва да
се докаже, че е имал право да организира и/или контролира съответната дейност + че може
да дава задължителни указания и да следи за изпълнението им. - Чужденци на територията
на РБ: принцип – на общо основание са отговорни като могат да попадат в някои от
изброените по-горе категории; Изключение за чужденците – такива, които се ползват с
имунитет, отговорността е съобразно приетите от РБ норми на МП. 3. Имуществени
санкции по ЗАНН – извън общата номенклатура на чл. 13 ЗАНН Уредени в 2 хипотези: - Чл.
83 ЗАНН : o Кога? - Стига се до имуществена санкция ако е предвидена в закон, указ, ПМС
или наредба на ОС o На кого? – ЮЛ и ЕТ o Основание – неизпълнение на задължение към
държавата или общината o Какъв е видът на санкцията ? Има няколко становища: 
Отговорността има административен характер и е обективна, т.е. отговорност без вина (ЮЛ
няма вина) 97 Downloaded by ???????? ???????? (tihomira.stoycheva@gmail.com)
lOMoARcPSD|33221994  ВКС ТР № 3 от 2014 г.: В наказателното и административно-
152
т
наказателното право се изключва отговорността на ЮЛ, тъй като липсва вина =>
отговоността по чл. 83 е обективна, безвиновна.  В АП обективната отговорност е
недопустима, поради което тези имуществени санкции всъщност са проява на гражданска
отговорност - Чл. 83а и следващите: o На кого? - носи се от ЮЛ, включително и такова,
което няма седалище на територията на РБ, ако посочените в чл. 83а престъпления са
извършени на българска територия *Забележка – на държавните органи, на държавата и на
органите на местното самоуправление – НЕ се налагат имуществени санкции по чл. 83а o За
какво? (основание) – за престъпления, посочени в чл. 83а, от които ЮЛ се е обогатило или
би се обогатило o Извършители на деянието:  Лица, овластени да формират волята на ЮЛ,
или:  Работници или служители, на които ЮЛ е възложило работа, при или по повод на
която е извършено престъплението. o Санкцията – до 1 млн. лв, като тази санкция се налага
и ако не може да се реализира наказателната отговорност на извършителите, поради
амнистия, давност, невменяемост, смърт,.. – т.е. установена е наказателна отговорност, но тя
не може да се реализира => ЮЛ не се освобождава от тази отговорност;  Освен това се
налага и отнемане на облагата, която е придобита от ЮЛ o Същност на отговорността :
отговорността е гражданска
ВЪПРОС 31: ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ, ПРИНЦИПИ, СУБЕКТИ
Тема 1: Понятие за административен процес
1. Понятие
а) широко понятие: Адм. процес е съвкупност от последователно развиващи се и регулирани от
административното право производства. Там, където има изпълнителна дейност –
нормотворческата форма на изп.дейност; при правоприлагащата форма на изп.дейност (ИАА и
ОАА); договорно-правната форма; правозащитната форма на изп.дейност. Въведено е това
понятие и в АПК.
В сегашната реално нямаме спор за широко и тясно понятие. Широкото е валидното според
АПК и ЗАНН
б) тясно понятие: Адм процес има само тогава, когато се решава адм. спор от
правораздавателни органи. Адм. процес е уредено от з-на производство за разрешаване на адм.-
процесуални спорове от адм. процесуални органи
Адм. процес в тесен смисъл е административното правораздаване, то не включва всички адм.
Производствa
Според ДЕЙСТВАЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО: АП е съвкупност от производства.

Привържениците на широкото понятие за процес използват понятията производство и процес в
съотношение ЧАСТ-ЦЯЛО, а тези на тясното понятие за процес смятат, че съотношението е
ЦЯЛО-ЧАСТ ( т.е., че процесът е част от производството ).
в) етапи, фази. Фазите на отделните производства съвпадат с фазите на процеса.

-издаване – зад. фаза (пр: на адм. акт по АПК; установяване на нарушението по ЗАНН ); докато
не се произнесе органът все още няма спор;
153
т
-контрол – незадължителна, евентуална фаза – когато няма заинтересован от оспорването, се

преминава към фазата на изпълнение (протести от прокурора, жалби от субекти –
незадължителни ); винаги спорна фаза
изпълнение – зад. фаза ( изпълнение на акта по АПК; наказанието по ЗАНН)
Производства – различават се по предметен критерии. Ако възприемем широкото понятие

за процес, то производството се явява тясното понятие. Ако възприемем тясното понятие
за процес, възприемаме широкото понятие за производство.
Индивидуални и общи актове

Производство за НА
Обезщетение за вреди
4. Нормативна основа
- АПК
- ЗАНН
- ГПК, НПК, ДОПК – изрично препращане в АПК и ЗАНН (прилагат се по силата на изрично
препращащите норми)
- специални закони – особени правила по отношение на конкретна фаза – ЗУТ, ЗМВР, ЗЕ
Няма производство, изцяло уредено в спец.закон. Не може без приложението на АПК и/или
ЗАНН.
Тема 2: Принципи на Административния процес

( четем го чак след като минем всички други теми )
1. Принципи – несамостоятелни норми, които са обвързани винаги с действието и

значението на други ПН;
а) концептуално измерение – предполага яснота по общите категории същност, форма и
функции на принципите на АП
б) практическо измерение – изисква яснота

1) същност на принципите
- те са ръководно начало, насока на действие
- те са ПН като съставка на действащия пр. ред, но за да се превърнат в принципи тези ПН,
тяхното спазване трябва да бъде гарантирано
- те са общи ПН, обикновено в декларативна форма
- изразяват се изрично или мълчаливо ( извличайки се чрез тълкуване от нормите, в които са )
- една и съща ПН може да съдържа правило, но и принцип
2) форми на принципите на АП
- принципи-декларации – те са заявления, твърдения с нормативно значение ( п-п за служебно
начало, п-п за разделение на властите, п-п за съразмерност( чл.6, АПК ). Те могат да се
съдържат имплицитно в разпоредби, съдържащи правило, което защитава тяхното
съществуване.
-принципи-права – Формата на принципа съвпада с формата на съответното право
3) функции на принципите – чрез функциите се реализира предназначението им, те имат пряко

регулативно действие, спазването на принципите е задължение, чието неизпълнение може да
154
т
доведе до незаконосъобразност, принципите определят съдържанието на цели комплекси от

ПН. П-пите служат като основа за тълкуване и попълване на празнотите в законодателството.
Норм. х-р предполага и възможност за конкуренция м/у тях. Когато п-път е високо абстрактен и
действа чрез други п-пи ( п-път за правовата д-ва съставен от п-път за законност и тн), се
допуска допълване. Може да има и конкуренция м/у п-пи ( пр. право на информация и право на
лично пространство), при което се дава превес на едното. При конкуренция м/у п-пи-права и
обществени ценности, съобразяването с обществения интерес може да води до ограничаване, но
не и до пълно незачитане на принципите-права.
2. Принципите по АПК ( по ЗАНН ще се разгледат отделно)

Дял 1-ви, глава 2-ра АПК ( основни принципи ) – определя основните принципи на процеса по
АПК
- Според законодателя те намират приложение както в контролната, така и в изпълнителната
дейност, т.к. са общи
- Само някои от п-пите в ДЯЛ 1 са общи (п-пите на законност, произнасяне в срок, на
истинност)
- П-път за правото на защита не е изрично прогласен, но е предвиден в други разпоредби
- Изброяването не е изрично, има и липсващи п-пи
- Основните п-пи по АПК отразяват и осн. п-пи на ПЕС ( разпръснати са сред различни
източници )
- В АПК са прогласени както традиционни принципи ( за законност, истинност,
самостоятелност, безпристрасност) на бълг. право, така и п-пи, нови за бълг. право, на ПЕС ( п-
п на съразмерност, п-п на последователност и предвидимост, п-п на достъпност, публичност и
прозрачност, п-п на ефективност и предоставяне на услуги )
3. Нарушаване на принципите на АПК

- При нарушаване на някое от изискванията на Чл.146 АПК
- По силата на п-път на примат, ПЕС е с предимство при противоречие с нац. право. Нац.
органи имат задължение да не прилагат п-пи, които противоречат на ПЕС. Съдът на ЕС се
придържа към разбирането, че ако съответно тълкуване с ПЕС е невъзможно, нац. съд е
длъжен да игнорира нормата на нац. право и да приложи тази на ПЕС.
- Служебното позоваване на ПЕС е задължително за нац. съд, ако същото позоваване е

задължително да се приложи служебно и при позоваване на нац. законодателство
4. ПРИНЦИПИ:
Законност – основен прин цип; основан рамка за реализация на останалите принципи

Чл. 4. (1) Административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от
закона.
(2) Административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от
закона.
(3) Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи,
без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на
други лица.
155
т
Прилагане на нормативния акт от по-висока степен

Чл. 5. (1) Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов
нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по
степен акт.
(2) Когато закон или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор,
ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България,
прилага се международният договор.
Съразмерност – пропорционалност; преследва целта на закона; основен в ПЕС;

Чл. 6. (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо.
(2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
(3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този
начин се постига целта на закона.
(4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и
3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за
държавата и обществото.
(5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да
причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Истинност- АО трябва да установи цялата фактическа обстановка; АО трябва да обсъди

всяко възражение
Чл. 7. (1) Административните актове се основават на действителните факти от значение за
случая.
(2) На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.
(3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
Равенство – основен; справедли процес; възможност на всяка страна да постави своята

позиция; в ХОПЕС; според КС това е общочовешка ценност; КРБ – равенствотото е в
основите на д-вата и обществото; АО – за всички граждани равна възможност; не всички
лица имат равни П и З – това не е ограничение
Чл. 8. (1) Всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс,
имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни
интереси.
(2) В пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се
третират еднакво.
Служебно начало – АО може да иска възобновяване на производството; приложение във

всички фази, особено в изпълнителната дейност.
156
т
Чл. 9. (1) При условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да
проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е
предоставено на свободната му преценка.
(2) Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от
заинтересованите лица.
(3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не
сочат доказателства.
(4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за
законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството,
включително със споразумение.
Самостоятелност и безпристрастност – самостоятелсност на всеки АО; предотвратяване

на всяки възможен конфликт на интереси; РКС 10.2011 – отвод при конфликт на интереси
Чл. 10. (1) Административният орган осъществява производството самостоятелно. По-
горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е
предвидено със закон.
(2) Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му
или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в
неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от
заинтересованите то може да бъде отведено.
Бързина и процесуална икономия

Чл. 11. Процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-
краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на
административния акт.
Достъпност, публичност и прозрачност – активна прозрачност – на органите (да

пре4доставят безусловна и ясна информация); пасивна прозрачност – на страните в
производството (да имат достъп до документи, преписи, сведения); може да се оспори
отказ от достъп до информация
Чл. 12. (1) Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на
информацията в административното производство.
(2) Страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на
този кодекс, а останалите лица - по реда на Закона за достъп до обществена информация.
(3) По производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски,
освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на
административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс.
Последователност и предвидимост – изведен от СЕС; - принцип на правната сигурност и

на основните законни очаквания; закрила срещу обратно действие на ПН; ПН да са
точни и ясни
157
т
Чл. 13. Административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните

правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по
прилагане на закона и постигане на целите му.
Комплексно административно обслужване – реализира п-па на служебното начало;

адм.обслужване – извършване на адм.услуги; адм.услуга се извършва от АО, лица,
осъществяващи публични ф-ии или от организации, предоставящи обществени услуги без
да се налага заявителят да предоставя информация (док.средства, за които няма данни,
събирани или създавани от администратора на данни, независимо са на хартиен или на ел
носител); ЗЕУ – ел.документи -ел път за призоваване / получаване на док/ подаване на
док.
Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила
от 01.01.2019 г.) Административните органи прилагат комплексно административно
обслужване.
Език – официален е бг език

Чл. 14. (1) Производствата по този кодекс се водят на български език.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от
родния си или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач. Устният
превод може да се извършва чрез видеоконференция.
(3) Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на
български. Ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава
преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е
предвидено друго.
(4) Разноските за преводача са за сметка на лицето, което не владее български език, ако
административното производство е започнало по негово искане, освен ако в закон или
международен договор е предвидено друго.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Когато страна
или друг участник в производството е глухоням, глух, ням или сляп, се назначава преводач на
български жестов език по негово искане или ако без това процесуалните действия ще бъдат
затруднени или не могат да бъдат извършени. Правилото на ал. 2, изречение трето се прилага и
по отношение на преводача на български жестов език.
Право на защита
- От ПЕС
- Когато се възнамерява да се приложи утежняващ акт
- Не е безусловно
- В съдебната фаза е от значение този принцип
- Гаранция за ефективна съдебна защита
-
Добрата администрация в ПЕС
- Добросъвестно и безпристрастно разглеждане на всички факти
- Възможност на заинт.лица да вземат отношение по фактите
- Широко мотивиране на съда/АО
- Право на всяко лице да бъде изслушвано
158
т
- Достъп до информация
- Обезщетение от институциите на ПЕС за вреди, причинени от тях
- Право на всяко лице да се обърне към институция на един от оф.езици и да получи отговор на
същия език
- Не е конкретизиран в АПК
- Разглеждане на дела в разумен срок
ВЪПРОС 3: Участници, субекти и страни в производството
Участници – вс правни субекти, носители на проц субективни права и задължения. Експерти,

вещи лица, свидетели, адвокати
Субекти – решаващ орган и страните по делото. Той се мени според етапа на процеса. Може да
е адм орган или съд, съотв особена юрисдикция.
Общото е, че те могат със собствени д-вия да започнат да придвижват и да прикл .. адм орган, за
да участва в процеса, тр да има адм проц правомощия. Неговата правоспособност и
дееспособност възниква едновременно с факта на създаването му.
Представителство на адм органи:

Колективните се представлляват от своите председатели или от овластени от тях др
членове,може да бъде овластен, който и да е член. Изрично овластяване не е необходимо, ако с
НА е овластено, че председателя може да има заместници.
Едноличнияорган действа лично или чрез заместници. Не е необходимо нормативно

овластяване, вместо него е на лице норм установената служебна фция на заместващото
длъжностно лице. При заместването се реализира пълния обем правом, които титулярът има,
т.е. обемът на правом е определен от закона. Титулярът може да ограничи заместника, като
дадено правом да остане само в негова компетентност. Изкл на заместването – с изричен текст.
Заместникът ще има прехвърлени правом и по двата начина. Чрез делегиране и чрез заместване
по силата на служебното си полож. Определеняето на органа, който е с ф-ции на заместващ е
екс леге, но по изкл се посочва конкр лице, когато заместващите са няколко. Релевантните ЮФ
са качеството заместник по служа, изричен акт за заместване и обективна невъзможност на
титуляра на компетентността да я упражнява. Съдът изрично подчертава необходимостта от
доказване напоследния елемент с оглед на съществуващата адм практик, заповед зазаместване
да се издава за мандата на органа. Доказат тежест на всеки един елемент е на органа, защото той
черпи права от факта на заместването.
Другият способ е делегирането. Винаги е необх изрично законово овластяване с изричен
писмен акт. Не е допустимо делегиране на изкл компетентност .останалите условиясе
определят ако не е устаноено др в закона отделегиращия орган. Той опр конкр субект, на
когото ще бъдат делегирани правом. Делегирането е лично. Заповедта за делегиране и
оттегля на делег, следва да е писмена. Във ФС се вкл и елемента узнаване от приемащия
правом субект. Узнаване е необходимо и от субектите, които ще са адресати на актове и д-
вие от органа, комуто са делег правом. Актовете, издавани по силата на делегация, се
определят от вида на органа, който е издал съотв акт, а не от органа, делегирал правом.
159
т
Адм органи освен чрез представителство от зам ги субекти, могат дасе представляват по
реда на ГПК – писмено упълномощаване
– адвокат, юрисконсулт и т.н.
Субекти на процеса са страните (чл. 15, АПК) – граждани, организации, адм орган,
прокурор и т.н. Гражданите тр да имат адм проц правоспособност. Такова качество
законът признава на вс бълг граждани, както и на чужденците, освен ако спец закон
предвижда някое право.
Адм проц дееспособност имат вс пълнолетни вменяеми лица. Непълн лица изв адм проц д-
вия със съгласието на своите родители, като има правоотношения, които такива лица
могат да бъдат субекти, адресати на ИАА.
Представителство на гражд и организациите – представляват се по закон и правом по реда

на ГПК. Малолетните – предст от родителите си, непълнолетните – д-вие със съгласието
на родителите си.
Особености: в някои от производствата може да има само една страна – при издаването на
адм актове. Страните по матер отнош и по проц отнош не винаги съвпадат и това е така,
защото придобиването на качеството страна става с твърдението на лицето. Конкр субект
има правен интерес с оглед заеждане на делото. Интересът тр да е пряк (АА или СР засягат
непоср права,свободи, интереси на съотв субект или непоср пораждат П и З).
Задълж на водещия орган на съот фаза на проц е да следи служебно за нали1ието на

правен интерес. Др особеност е, че напр граждани и организации, които са страни по
материалното адм правоотн, но не са били конситутирани като страни по произв, ги
нарича заинт субекти.
Гражданите и организациите, защитаващи свои матер права и интереси носят назв

„надлежни страни“. Наличие на матер интерес с изкл на тези по предлож и сигнали,
интересът е изискуем. В обобщение процеса обхваща и субектите и страните и лицата,
които не са нито субекти, нито страни – вещи л, адвокати и т.н. с най-тесен обхван е
понятието страни в процеса.
Въпрос 4: Участие на прокурора в адм процес
1. Процесуалното положение на прокурора в процеса.

В чл 15 на АПК са изброени страните в адм процес като изрично сред тях е посочен и
прокурора. В ЗАНН няма подобна разпоредба, която изрично да оказва, че прокурорът е страна
в адм наказателните производства а правомощията са регламентирани при уредбата на отделни
производства.
160
т
При всички форми на участие в адм процес прокурорът придобива качеството на страна.
Придобивайки това процесуално качество прокурорът има всички права и задължения на
страните в процеса и е равнопоставен с тях, тоест той е подчинен на процесуалното
ръководство на решаващия орган, той участва в процеса на свое собствено основание и
отстоява интересите на законността независимо от позицията на другите участници в процеса.
За целта със закон са му предоставени съответни правомощия които той упражнява съобразно
правилата уточнени за страните по делото. Това което го отличава от другите страни е че не
защитава свои лични права и интереси. А защитава държавния или обществения интерес.
2. Форми на участие на прокурора в адм процес.

В чл 16, ал.1 от АПК има обща разпоредба, в която са детайлизирани правомощията по
функцията на прокурора да осъществява надзор за законност: има право да предприема
действия за отмяна на незаконосъобразни адм съдебни актове, споразумения и адм договори. В
предвидените в АПК или в друг закон случаи участва в адм дела. Има право да започва
или встъпва във вече образувани по апк производства и когато прецени че това се налага от
важен държавен или обществен интерес. В ЗАН няма обща разпоредба подобна на тази
на чл 16, АПК. Правомощията на прокурора са уредени в отделните производства по
реализиране на адм наказателнатаотговорност.
В зависимост от това по какъв начин е образувано едно адм производство се обособяват две
форми в адм процес посочени отделно в чл 16, т. 2 и в т.3.
2.1. Първата форма е иницииране на адм производство. Прокурорът има правомощия да

инициира следните адм производства:
1. Производство по издаване на индивидуални адм актове в случаите когато това е предвидено в
закон.
2. Производствата по първоинстанционно съдебно оспорване на индивидуални адм актове.
3. Производства по първоинстанционно съдебно оспорване на общи адм актове.
4. Производства по оспорване на подзаконови нормактове.
5. Касационни производства уредени в гл. 12 по АПК
6. Възобновяване на производства по издаване на адм актове, уредени в гл 7 на АПК или на адм
наказателни производства по реда на гл 3, раздел 8 от ЗАН.
7. Производства по оспорване на определения и разпореждания, уредени в гл 13 на АПК.
8. Производства за отмяна на влезли в сила съдебни актове, уредени в гл 14 на АПК.
9. Производства по изпълнение на адм актове и съдебни решения по адм дела, уредени в гл17 на
АПК.
10. Производства по установяване на адм нарушения, редени в гл 3 раздел 1 на ЗАН.
11. Първоинстанционни съдебни производства по оспорване на нак постановления, в гл 3, раздел 5
на ЗАН.
12. Производства по касационно оспорване на съдебни решения за налагане на адм наказания, в
ЗАН.
2.2. Втората форма е встъпване във вече образувано адм производство от друг субект
на адм процес, който има това право.
161
т
И при двете форми на участие на прокурора в адм процес е възможно това да стане по
преценка на прокурора или задължително по предвиждане на закона. Задължително е
участието на прокурора в следните производства:
1 – производства по оспорване на подзаконови нормативни актове, в АПК уредени.

2 – касационни производства, както в АПК така и уредените в ЗАН.
3 –производства за обезщетения на основание чл 10, ал 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, уредени в гл 11 на АПК.
Когато участва задължително в адм производства, прокурорът може да подкрепи или да оспори
по дадената жалба. В случаите когато той не подкрепя жалбата той застава на страната
на адм орган и обратно, когато подкрепя дадената жалба застава на страната на
заинтересованите лица, които оспорват съответният акт или действие. Независимо от това дали
встъпва задължително или по своя преценка в производството, прокурорът не защитава личния
интерес на някои от участващите в производството. Той винаги защитава държавен или
обществен интерес, поради това прокурорът не може да се разглежда като помагач
на титуляра на правото. Той стъпва като защитава законността на съответното производство,
тъй като е основната му функция. Когато законодателя иска да защити непременно определен
държавен или обществен интерес следва да се предвиди задължително участие на прокурора в
които този интерес се защитава. В останалите случаи защитавания интерес трябва да се
обоснове от прокурора. В чл. 159, т.4 от апк е предвидено протестът на прокурора да бъде
оставен без разглеждане от съда когато установи че липса правен интерес от участието на
прокурора. Това е така защото ако не са ясни мотивите за подаване на протест може да се
стигне до заобикаляне на закона и на практика лица чието право на оспорване
е преклидирано поради изтекъл срок да могат да постигнат лични интереси не с предвидените
от закона начини и средства. Според съдебната практика неспазването на изискването за
задължително участие е съществено процесуално нарушение и представлява основание за
отмяна на постановения акт.
Характеристика на първата форма. Прокурорът има водеща роля за образуване на съответното
3. Същност на инициирането.
Прокурорът сезира компетентния орган със искане да разгледа и реши въпроса. В

спорните адм производства със сезирането се повдига правен спор, тоест обявява се спорът и се
уведомява компетентния орган да го реши, като за този орган възниква задължение да образува
производството да разгледа протеста и да реши делото.
За да може то да породи желаните правни последици, трябва да е надлежно. В правната теория

са определени белезите на надлежното сезиране. Най-напред то трябвада е извършено при
162
т
спазване на процесуалните разпоредби относно начина на сезиране, а именно: срок, форма,

реквизити.
Сезирането трябва да изхожда от субект който е нормативно овластен да го извърши

същевременно да е насочено към органа компетентен да реши делото.
3.1. Процесуални средства за иницииране на адмпроизводства:
1. Искане – чрез него може да се образуват различни адм производства по апк, с различен
предмет и последици. Видът на производството определя и различното съдържание на
искането. То може да бъде за издаване на адм акт или за отмяна, на влязъл в сила порочен
съдебен акт. Относно искането за издаване на адм акт – в апк няма срок за подаването му.
Възможно е обаче такъв да е установен в специален закон. Що се отнася до искането за отмяна
на влязъл в сила съдебно решение, такова може да се подаде на някое от основанията
предвидени в закона само ако се засяга държавния или обществен интерес. При това в тези
случаи правото на прокурора да подава искане за отмяна може да бъде упражнено независимо
от това дали той е участвал в съдебното производство, в което е постановено съдебното
решение, чиято отмяна се иска. Освен за отмяна на съдебно решение, искане може да подаде за
отмяна на разпореждане или определение с което се прегражда по нататъшното развитие на
производството
2. Протест – основното процесуално средство, с което прокурорът може да инициира адм.

производства. Подава се в случаите, които се иска от прокурора отмяна или изменение на
незаконосъобразни актове. С протест прокурорът може да оспори какви актове – индивидуален,
общ, подзаконов адм. акт, може да оспори наказателно постановление, което според него е
незаконосъобразно,, да оспори съдебно решение, за което твърди че е нищожно, неправилно.
По отношение на адм актове прокурорът може да избира между адм или съдебното оспорване,
тоест дали да предаде протеста пред горестоящия адм орган или пред съда.
Той, както и жалбата, подлежи на проверка за допустимост и редовност, в това
виждаме равнопоставеността на прокурора с останалите страни. Протестът може да бъде
оставен без разглеждане ако е недопустим или не са спазен изискванията за редовност.
Може да подава частен протест срещу определение или разпореждане с което се
прегражда хода на производството. Носи названието частен по аналогия с частната жалба
която се подава от засегнатите лица. Самото определение частен показва, че се оспорва
акт, с който не се решава въпроса по същество от решаващия орган, а има процесуален
характер този акт. Пример: разпоредбата на чл 88, ал. 3, АПК. Срокът за подаване на
частния протест е преклузивен ( 7 дни ). Изискванията за форма се препраща към
правилата за касационен протест. Частния протест няма суспензивен ефект, тоест не
спира изпълнението на оспореното определение или разпореждане. Така е според АПК.
В ЗАН не е уреден суспензивния ефект на своевременно подадения протест
срещу оспорваното наказателно постановление.
3. Предложението – може да се инициират два вида производства: възобновяване на

производство по издаване на адм акт, уредено в АПК и възобновяване на адм-наказателно
производство, което е уредено в ЗАН. Двете производства са извънредни контролни способи,
163
т
чрез които се постига отмяна на влязъл в сила адм акт респективно наказателно постановление
или съдебно решение по адм-наказателно производство. Кой прокурор следва да
проведе предложението по апк се определя от нивото на адм. орган, който е компетентен, да
разгледа предложението.
Трябва да се подчертае че подаването на предложение за възобновяване от прокурора не е
свързано с искането на мнение или съгласие на страна която се е възползвала от
издадения адм или правораздавателен акт.
4. Молба. – подаването на молба от прокурора е един от начините за образуването на

изпълнително производство по АПК. В кодекса не се съдържат изисквания за формата на
молбата. От разпоредбата на чл 276, ал 2 по АПК е видно, че по отношение на молбата се
извършва проверка за редовност и допустимост, каквато се извършва по отношение на протеста
при съдебно оспорване до първоинстанционен съд. Изискването за редовност на
първоинстанционния протест се отнасят и за молбата за образуване на изпълнително
5. Постановление – прокурорът се произнася за прекратяване на адм-наказателното

4. Втората форма. Случаите когато участието на прокурора в едно производство е

задължително по закон както и случаите в които прокурорът встъпва във
вече образувано производство ако прецени че това се налага от важен държавен или
обществен интерес. Процесуалното средство за встъпване на прокурора е заключение –
то е акт, с който прокурорът защитава законността в процеса, независимо от
становищата на другите страни.
В съдебната практика се посочва, че заключението не засяга процесуалните права на другите

участници в процеса, няма обвързваща сила за съда и не представлявадоказателство за
извършени, респективно неизвършени, съдопроизводствени действия. Адм. производства за
участието в които прокурорът следва да представи заключение не са конкретизирани от
законодателя освен тези в които участието му е задължително. Прокурорътследва да дава
заключения и при участието си по производство на ЗАН. Пример: касационното производство
по ЗАН. В такива производства участието на прокурора е задължително. В тези хипотези
решаващия орган служебно конституира прокурора като страна и в решенията си по такива
производства решаващия орган отбелязва участието на прокурора и представеното от него
заключение по оспорения акт.
ВЪПРОС 32: ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ

Въпрос 6: НАЧАЛО НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИЗДАВАНЕ НА ИАА ( по АПК)
1. Обща х-ка на изд. на ИАА по АПК
а) приложно поле на АПК
164
т
1) действие по място – прилага се за адм. произв. пред всички органи на Република Б-я, освен
ако със з-н не е установено друго
2)дейсвие спрямо лицата – Спрямо чужденците, пребиваващи в Б-я или част от адм. произв.,
кодексът се прилага доколкото КРБ и з-ните не изискват бълг. гражданство
3) действие спрямо актове

-всички производства по АПК не се прилагат за актовете на НС и на Президента; актовете с
които се упражнява зак. инициатива ( на МС); актовете, с които се създават П и З на
органи/организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях не се засягат П, З и
зак. интереси на ФЛ/ЮЛ ( тоест вътрешнослужебните актове, които имат за адресати органи,
подчинени на органът, издаващ акта)
2. Обхват на производството за изд. на ИАА

1) Това производство не се прилага за адм. актове, които по силата на спец з-н се издават и
изпълняват незабавно
2) не се прилага и за адм. актове, за които е предвидено спец. производство с оглед на естеството
им
3) не се прилага производството и за ИАА на МС
То се прилага за неуредените въпроси и при издаването на общи АА
3. Понятие за ИАА по смисъла на АПК

а) легална дефиниция – чл.21 АПК
- конкретно изразено с действие/бездействие волеизявление на адм. орган, което има за адресат
конкретно лице
- авторът може да е адм. орган/друг овластен със з-н за това орган/организация/лица, осъщ.
публ. функции/организациите, предоставящи обществени услуги
- адресати – граждани и организации ( външни за органа издаващ акта)
- това са актове, с които се създ. П и З. Под създаване се има предвид конкретизиране с оглед на
субекта на П и З, които съществуват в абстрактна форма в съответната ПН
- с тях непосредствено могат да се засягат П, З и зак. интереси ( ограничаване на П или зак.
интереси – пр. отчуждаване; осуетяване тези П и зак инт. да се упражняват
- адм. актове по АПК са с материалноправен х-р, защото те засягат П, З, зак. интереси,
признават, отричат П и З, доказват П и З
- слагат край на съответното производство
- Актовете, които не отговарят на тези условия са обозначени в АПК като процедурни
чл. 21, ал.2 АПК: частично посочва признаците за удостоверителен адм. акт – тези, с които се
констатират възникнали П и З
чл.21,ал.3 : дефиниция на адм. акт, с който е изразена воля за изд. на документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на П/З. Тоест този документ не е ИАА ( ИАА е самото
волеизявление за издаването му ) по смисъла на ал.3, а е удостоверителен адм. акт, но той не е
ИАА по смисъла на чл.21 АПК
Не са ИАА волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от призводствата по

издаване/изпълнение на ИАА, ОАА,НАА
Не са ИАА и волеизявленията, с които се обявяват правилата за участие в състезателно адм.
произв. по издаване на ИАА, освне ако не е посочено в спец. з-н. Такива действия и бездействия
не подлежат на самост. обжалване, освен ако в АПК/спец. з-н не е предвидено друго
165
т
Актовете, които засягат процес. права на участници в адм. производства и са част от самата
процедура, а не от крайния акт, обозначаваме като процедурни актове.
Процедурни актове могат да подлежат на оспорване в случай, че се издават актове за

спиране/прекратяване на прозводството от адм. орган или специални закони, които уреждат
това
Чл. 21, ал.2 АПК : признаците на декларативните ИАА. Те са различни от конститутивните,

които се издават в условия на обв. компетентност. При декларативните се признават П и З,
възникнали преди издаването на акта( право на стипенидия), а при конститутивните промяната
възниква от идаването на акт. Декларативните и конститутивните актове са офиц. диспозитивни
документи, а удостоверителния акт – свидетелстващ документ. ( за факти, а декларативните – за
П и З)
- включва удостоверителните актове, чрез които се констатират вече възникнали П и З
- адм. услуги са ИАА, с които се удостоверяват факти с правно значение ( тоест те са
удостоверителни АА). Уредените в АПК производства за изд. на ИАА, за тяхното обжалване по
адм. и съдебен ред се прилагат и за извършването и обжалването на издадени/извършени адм.
услуги, освен ако в спец. з-н е предвидено друго.
- с удост. актове се удостоверяват само вече съществуващи актове (факти) и те стриктно се
придържат към рамката на з-на. Този вид акт може да се замени от декларация на заинт. лице,
но само в предвидените от з-н случаи.
- Удост. АА са свидетелстващи документи и могат да са както първични, така и производни
4. Начало на производството по издаване на ИАА
4.1. Кой може да има инициатива за начало на производството?

- компетентния орган
- гражданин/организация
- Прокурор
- Омбудсман
- По-горестоящ адм. орган
Последните 3-ма субекти могат да са инициатори само ако това е предвидено в Закон.
Освен това инициатива може да има и друг ДО. Такава хипотеза е налице, когато органът
инициатор не може да издаде такъв акт, докато не бъде издаден друг акт.
4.2. Дата на започване:
Ако е започнато чрез сезиране: датата на постъпване на искането за започване в комп адм
орган. Как може да се извърши сезирането е посочено в чл. 18а, ал. 1 АПК. Според тази
разпоредба сезирането на органа, което може да е чрез искания, сигнали, молби, предложения,
може да стане по електронен път по реда на З за ел управление (ЗЕУ) – тук са уредени: начинът
на подаване на е документи от граждани и организации; формати и задълж реквизити, на които
трябва да отг ел документи, като има препращане и към Наредбата за адм обслужване;
хипотезата, когато за съответния предмет за сезиране на орг се изисква идентификация – за ФЛ
е в Закона за ел идентификация, а за ЮЛ – чрез ЕИК/ Булстат; проверката на интегритета и
авторството на подаденото по ел път заявление чрез е подпис става по реда на З за ел документ
и е удостоверителни услуги.
166
т
Ако е налице задължение за издаване на АА , което произтича пряко от закона, то тогава

водещият производството адм орган, се счита за сезиран автоматично при настъпване на
съответния ЮФ, посочен в хипотезата на ПН, по силата на която се предвижда да се издаде
акта. В такива случаи производството се счита за открито на датата на възникване на
задължението на органа, съгласно съответния спец закон.
Когато има самосезиране на водещият орган, т.е когато производството започва служебно –
началото е датата на извършване на първото процесуално действие по издаване на АА. Тази
хипотеза е характерна за издаване на утежняващи актове.
4.3. Уведомяване:
Уведомяването е един от начините за конституиране на страна в производството.

Уведомяването на заинтересованите лица за това, че произв е открито има за цел да им даде
възможност да защитят интересите си навреме. Това е от значение за пълнотата на
доказателствата в произв. Ако даден субект не е бил уведомен, но е узнал за производството,
няма пречка той да встъпи по-късно, докато делото е все още висящо. В такива хипотези
встъпилият по-късно може да защити своите инт в следващите етапи на производството – ВКС
в свои решения приема, че само по себе си неуведомяването на заинтересован
гражданин/организация за започнато производство не е основание за задължителна отмяна на
АА, ако лицето все пак е взело участие в производството.
За страните по делото не е еднозначно в кой етап от произв ще защитят правата си. Когато през
1976г излиза Постановление 6 на пленума на ВАС, в него се говори за реализация на правото на
защита в страната,върховните съдии имат предвид защитата в рамките на произв по издаване на
АА, а не въобще. Неучастието на заинтересован лице в производството, поради
неуведомяването за наличието на такова производство, се нарушават основополагащите
принципи, а не само правото на защита. Затова върховните съдии в това постановление считат,
че във всички случаи има основание да се приеме, че съществува съществено процесуално
нарушение.
Изисквания към уведомяването:

- В АПК не е посочен срок, следователно би следвало да стане веднага след образуване на
производството. Съобщаването е по чл. 18а АПК. В кодекса изрично е предвидено
уведомяване и участие на заинтересованите лица . Фактът, че в спец закон липсва норма
относно уведомяването, не осн, че в тези случаи няма да се приложи АПК. Пр.: Решение
от 2015г на ВАС – макар в ЗС да не са разписани процесуалните правила, нито има
препращане, това не е необходимо, тъй като по своята правна същно актът е ИАА, и по
общо правило са приложими разпоредбите на АПК.
4.4. Форма на искането за откриване на производството:
Може да е устно / писмено. Гражданите, когато са сезирания субект, избират начина и формата
на заявяване. Ако искането е в устна форма, то пак се отразява писмено в протокол, който с е
подписва от заявителя или от ДЛ, което съставя протокола или пред което е направено
искането. Организациите трябва да изрязяват искането си писмено.
Реквизитите са посочени в АПК:
167
т
- какво се иска (това очертава предмета; при контролът за законосъобр на АА съдът

следва да се прецени и молбата на молителя, по която инициатива е обр произв, тъй като
съдържанието й очертава предмета на производството; актът, който следва да се издаде
от органа, не може да бъде различен от поискания).
- Адрес / телефон – организациите са задължени да предоставят електронен адрес (чл. 18а

АПК), като може да избират един от следните номер на стационарен/мобилен/факс.
Гражданите могат да избират дали да посочват адрес за електронни съобщения
(персонален профил; електронен адрес; номер на стационарен / мобилен телефон; номер
на факс).
- Не е задължително да са подадени исканията в рамките на работно време (пак се считат

за посочени в срок). Ако са подадени по поща/факс/е поща в рамките на законния срок,
но извън работно време – считат се за подадени в срок.
Според АПК нередовното искане поставя началото на производството и то задължава органа да

се произнесе. Именно поради това неотстраняването на недостатъците води до прекратяване на
производството, а не до не образуване. Срокът за произнасяне започва да тече от датата на
отстраняване на нередовностите. Ако не бъдат отстранени, органът ще откаже искането. Ето
защо е възможно образуването на ново производство между същите страни по същия предмет.
Отказът да се разгледа искането, което е преценено за нередовно, подлежи на оспорване по реда
на АПК.
Друг недостатък е налице, когато сезирането е направено към некомп адм орг (грешно
адресиране), но поставя началото на производството. В такива случаи преписката (искането
плюс документите), следва да се изпрати незабавно на комп орг, като за това се уведомяват
лицата, които са инициатори, и до лицата/организациите, които са привлечени към делото. Ако
повдигнатите с 1 искане въпроси са независими 1 от друг и подлежат на разглеждане от
различни органи, то органът обр произв по въпросите,които са му подведомствени и уведомява
лицето, че следва да подаде искане за въпросите, които са подведомствани на друг орган. Няма
служебно препращане на другите органи. Ако адм орган реши, че трябва преписката да бъде
препратена към съда, няма служебно сезиране на съда, а се уведомява заявителя, тъй като
въпрос на негова преценка е дали ще сезира съда или не. Неуведомяването на страните за
препращането на преписката, когато това би попречило на подготовката им и участието им в
производството, е равнозначно на неуведомяване за започване на производството. Ако
искането за започване на производството обхваща хипотези, в които се осъществява
комплексно адм обслужване, т.е издаване на актове, които са адм. услуги, може да се направи
искане до всеки адм орг, който участва в това производство за осъществяване на тези адм.
Услуги . В тези случаи няма препращане. Ето защо органът образува произв, осъществява
необходимото взаимодействие с др органи. В кодекса има една хипотеза, в която се говори за
свързани производства. Това са хипотези, в които П и З на страните в произв произтичат от
еднакво факт състояние и по които е комп 1 и същ комп орган. В такива случаи може да се
започне 1 производство, което засяга повече от 1 страна. Не става въпрос за еднаквост на ЮФ.
Говорим за еднакво факт. Състояние, за сходни случаи, които се разглеждат от 1 и същи орган.
В такива случаи АПК в чл. 32 – се цели еднаквост и уеднаквяване на сходни случаи. Решението
по това общо производство – в него органът се произнася по удовлетворяване на исканията на
всеки конкретен субект, произнасянето може самостоятелно да подлежи на обжалване (може 1
субект да бъде доволен, а другия не). Дали да се стигне до обединяване на такива искания е
168
т
въпрос на оперативна самостоятелност на органа, той не е задължен. Това решение не подлежи

на самостоятелен контрол.
4.5. Преценката, която органът прави по отношение на допустимостта на искането.
С установяването на допустимостта се констатира кои са надлежните страни в искането (това са

страните, които са страни в произв по същество). Съгласно чл. 15 АПК, адм процес по кодекса
може да има за страни гражданин/организация, чиито П, З и законни инт са или биха били
засегнати от акта или съд решение, или ще създадат П и З.
Страни са в това произв: гр./организации, които твърдят, че са заинтересовани (заявител и
встъпили субекти – те придобиват това качество по своя инициатива); тези гр/орг, за които
водещият произв орган твърди, че са заинтересован от издаването на акта – привлечените
субекти, които стават страна с получаване на уведомление за започване на произв.
Придобиването на качеството страна става въз основата на формални белези – заявление /
получаване на уведомление. Ако евентуално съществуват др заинтересовани лица, които не са
встъпили/привлечени, но са страни в мат правоотн, те няма да са страни в процес.
правоотношения в хода на издаването на акта, но имат възможност да защитят П си в
контролните фази на процеса, ако в предходните фази не са участвали/ не са били уведомени.
След като субектът стане формална страна или бъде привлечен трябва да се провери дали по
отношение на него е налице право да се издаде актът, т.е дали като формална страна е и
надлежна страна. Тази проверка става чрез преценка на следните процесуални предпоставки:
чл. 27, ал. 2 – липса на влязъл в сила АА със същия предмет и страни; липса на висящо адм
производство със същия предмет, пред същия орган, с участието на същата страна, независимо
дали висящо СТА във фазата на изд или оспорване; наличие на въпрос от компетентност на
друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този
въпрос; дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;
наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации;
наличие на други специални изисквания, установени със закон. Ако са налице отрицателни
предпоставки или липса на положителни предпоставки – отказ за разглеждане на искането за
издаване на акт. Може да е по отношение на всички заявители или само по отн на съответния
субект. В тези случаи за съотв лице остава защита по реда на Глава 10, раздел 4 АПК. За някои
от процесуалните предпоставки самият решаващ орган трябва да вземе мерки за отстраняването
им (напр.: липса на съгласие на родител.попечител). Тъй като отказът е само относно въпроса
дали е допустимо, ако процесуалните предпоставки могат да се изпълнят, отказът не е пречка за
започване на последващо производство за издаване на адм акт.
Кодексът предвижда изрично хипотези на отвод в началото и в рамките на цялото

производство. Може да се иска от заинтересованите лица, или от самото ДЛ. Ако има спорни
въпроси във връзка с отвода, се произнася по-горестоящият адм орган. В апк не се казва какво
става, ако няма по-горестоящ орган. Защитата срещу такъв акт ще е възможна чрез оспорване
на акта и ще се търси адм.-нак отг на самото ДЛ, има възможност и за започване на
производство за обезщетяване на вреди по реда на АПК, ако има такива вреди.
Въпрос 7: Производство по издаване на ИАА. Ход, движение и приключване
1. Призоваване и получаване на документи и съобщения в хода на производството
169
т
чл.18а, ал.5 :
Административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични
функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите,
участници в производствата, задължително посочват електронен адрес съгласно ЗЕУ в
производствата пред административен орган или електронен адрес съгласно ЗСВ в
производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и съобщения.
Когато става въпрос за ФЛ, заинт. гражданин, то може по своя преценка да предостави на адм.
орган, ако разполага, електронен адрес, който позволява изтегляне на съответния документ от
информационна система за връчване/ да предостави телефон/ да предостави факс.
Когато става въпрос за ЮЛ, законът за БУЛСТАТ изисква то да предостави
адрес/ел.адрес/телефон/факс
ал.7: устно уведомяване за адресата на съобщението
трябва да е налице за това писмено разпореждане на адм. орган за такова уведомяване. На

адресата, а не на страните се на съобщението се съобщава, че може да получи в 7-дневен срок
документите или книжата, след което те ще се считат за връчени. Тоест от този момент започва
да тече срокът за обжалване. Съобщението трябва да се предаде лично на ФЛ/представляващия
ЮЛ. Тук не може да се прилага ГПК за неуредените въпроси субсидиарно. Не се сочи кога този
начин на съобщаване ще се използва, нито как ще се отнася с предвидените в ал.8 и 9 за
връчване на съобщенията.
ал.8: връчване
Тази разпоредба е относима само за страните при неизползван начин за електронно съощаване.
Връчва се на последен посочен адрес/последно призоваване в производството, ако не е
посочен,/ако няма и такъв – ФЛ могат да посочат настоящ адрес/на постоянен адрес/по
месторабота, а при ЮЛ на вписания адрес.
ал.9: чрез залепване на уведомление
- ако страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението. В уведомлението се посочва, че документите или кйнижата са в
канцеларията и могат да се получат в 7-дневен срок, след този срок те се считат за връчени.
ал.10: когато съобщаването в производството пред адм. орган не може да се извърши по реда на
предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в интернет
страницата на съответния орган за срок не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който
съобщението се смята за връчено.
2. Спиране и възобновяване на произв. за изд. на ИАА
а) спиране
АПК предвижда основанията за спиране на производството
чл.54, ал.1:
- смърт на страна в производството
- при нужда за назначаване на попечител/настойник на страната
- когато се установят престъпни обстоятелства от значение за изд. на акта
- когато КС е допуснал иск за противоконст. на акта, който следва да се издаде
- ако има висящо друго адм./съдебно призв., когато изд. на акт. не може да стане преди прикл.
на това произв.
- когато страните внесат заявление за скл. на споразумение
170
т
при 1), 2), 4) не се спира произв., ако спирането може за създаде опасност за живота или
здравето на гражданите, или да застраши държавни или обществени интереси.
Страните могат да обжалват спирането, жалбите се разглеждат по бърза процедура
б) възобовяване
служебно или по искане на страна, когато отпаднат основанията за спиране, възобновяването

започва от там, където е било спряно
в) прекратяване
- ако е образуванo по искане на гражданин/организация, те могат да искат заради липса на

интерес прекратяване
- при неотстраняване на недостатъци на искането за започване на производството в срока,
определен от адм. орган
- чл.59, ал.2 АПК намира приложение
3. Форма на ИАА
По начало е изричен писмен акт ( и когато е налице отказ за изд. на акта ). Трябва да съдържа
реквизити: наименование на акта, на органа издаващ го, адресат на акта, мотивите
( фактически и правни ), разпоредителната част, разпореждане относно разноските ( ако такова
липсва, той може да го допълни преди да е изтекъл срокът за обжалване, разноските могат да се
оспорят самостоятелно, без да се обжалва в цялост разпоредителната част ).
Разпоредителната част – П и З, които се създ/изменят/погасяват; начинът и срокът за

изпълнението.
Адм. орган разпределя разноските, съобразно факта по чия инициатива или вина са предприети
дадени процесуални д-вия. Ако е пропуснал да се произнесе в акта по въпроса за разноските,
той може да го допълни като това става в срока и по реда на чл. 62, ал. 1 АПК, т.е. преди да е
изтекъл срока за обжалване на акта. Ако е пропуснал и този срок, то сумите могат да се събират
на общо основание като частно/общинско вземане.
Разпореждането относно разноските, може да бъде оспорено самостоятелно.
В ИАА трябва да има посочване и пред кой орган и в какъв срок, актът може да се оспори.
Неизпълнението на това задължение, създава условия за пропускане на това задължение. 2-
месечен срок, ако не е указан срока и органа за оспорване, и 6-месесечен срок при погрешно
указване, че той не подлежи на оспорване.
Накрая в акта трябва да бъде посочена дата на издаване, подпис на лицето, което е издало акта,
като трябва да е означена и длъжността му. Ако органът е колективен, актът се подписва от
председателя или от негов заместник. Неспазването на изискуемата от З ф-ма на АА, е
нарушение на процес правила, но не всички нарушения на ф-мата са еднакво съществени и
влияят в/у законосъобр на акта. Ако изцяло не е спазена ф-мата, актът е нищожен. Ако липсват
171
т
мотиви, актът е унищожаем. Ако липсват инструкции, нарушението е несъществено, тъй като
съществува възможност за наруш на оспорване.
Освен в писмена ф-ма ИАА може да бъде в устна или конклудентна, но само при изрично
допускане в спец закон. Кодексът допуска и мълчалив отказ и мълчаливо съгласие, чиято
обща уредба е в АПК, отказът е мълчание или бездействие за произнасяне. Има за цел да
гарантира правото на защита за адресатите на съответния ИАА.
мълчаливото съгласие – определя се в спец закони. Възможно е ИАА да бъде предварително

изпълнен. Предварителното изпълнение на ИАА цели обезпечаване на изпълнението на акта
преди той да е влязъл в сила. Апк урежда изчерпателно случаите, в които е допустимо
предварително изпълн., за да се осигури животът/здравето на гражданите., да се защитят
особено важни държавни/обществени инт. При опасност, че може да бъде осуетено сериозно
изпълнението на акт или от забавянето на реш – трудно поправима вина да настъпи.
Когато искането изхожда от заинтересова страна, тя носи тежестта да докаже наличието на

съответното основание. Огранът следи служебно.
Предварит изпълн може да бъде допуснато и след постановяването на акта до момента, в който
акта е бил обжалван. От този момент нататък всякакви правни д-вия могат да се предприемат
само от органа, ако то е висящо. Повторно искане на страна по делото може да се прави въз
основа на нови обстоятелства. Разпореждането, с което се допуска/отказва предварит изпълн
също подлежи на оспорване пред съда, независимо дали самия АА е бил оспорен. Произв се
разглежда бързо в закрито заседание.
Ако допускането на предв. изп. бъде отменено, адм орган е длъжен да възстанови предишното
положение.
Адм орган е длъжен да съобщи на страните за приключване на произв. В чл. 57 на АПК са

посочени разл варианти на срокове за прикл на произв.
- По начало срокът за прикл на производството за издаване на ОАА е 14 дни. Най-често

това е за конститутивни АА (този вид актове са издавани от едноличен адм орган и
когато не се е налагало да се събират съществени доказателства).
- Декларативните АА, както и някои от удостоверителните актове се издават в 7-
дневен срок. Ако има нужда за назначаване на експертизи/лично участие на
заинтересован лица – срокът може да бъде 14 дни.
- Във връзка с комплексното адм обслужване, в чл. 57 е посочено, че незабавно, но не

повече от 7 дни се решават преписки, които могат да бъдат разгледани без събиране на
док (такива док са прил към искането или ако тези допълнителни доказателства са
налични при друг адм орган), както и когато преписката е въз основа на общозизвестни
факти, законови презумпции или служебноизвестни факти.
- Ако е необходимо да се събират док, извън разгледаните вече хипотези, или е

необходимо да се даде възможност на съответните граждани/организации извън тези,
които са обр произв, да се защитят, то тогава срокът е 1 месец от започване на произв.
Тук се вкл и хипотези, при които обр производството е омбудсманът/прокурорът и др.
Включват се и случаи, когато трябва да се даде възможност да влезне в сила
172
т
преюдициален акт / има висящо производство, което е във връзка с акта, който трябва да
се издаде.
- Ако органът е колективен – въпросът за издаване на акта се решава най-късно на

първото заседание.
За да се гарантира защитата на правата на страните, АПК предвижда задължение на органа да

уведоми страните за крайния срок за приключване на произв. При удължаване на срока, органът
е длъжен да уведоми страните незабавно. Когато на лицето не е съобщено, той е 2-месечен. Те
са инструктивни. Сроковете текат от съобщаването на акта. - Срокът за съобщаване на
акта/отказа за издаването му е 3-дневен.
ТР 4/2007г. на ВАС – срокът за оспорване тече от първото редовно съобщаване на АА.

Следващи уведом не поставят началото на произв. Възм актът да бъде допълнен, да бъде
поправена очевидна факт грешка или да бъде напр тълкуване от неговия автор:
1) Допълване:
- То е необходимо когато вече издадения акт не обхваща предмета на произв в неговата
пълнота. Органът не се е произнесъл по отнош на някое от правата. Такова допълване
може да се извърши до изтичане на срока за оспорване на акта, т.е до влизането му в
сила, като за нанесените промени, се съобщ на заинт л. (непълно произнасяне; частично
изразена воля.).
2) Поправка на очевидна факт грешка в издадения АА:

- Има несъотвествие м/у действителната воля на органа, издал акта, и начинът, по който
той я е изразил. Поправянето не означава изменение на вече формираната действителна
воля на адм. орг. Затова поправянето не е обвързано със срокове, може да се извърши
във всеки следващ момент от органа, издал акта. Съобщава се на заинтересован лица.
3) Тълкуване на издадения ИАА:

- Начин за отстраняване на неяснота на акта. Отрганът, който е издал този акт, по искане
на някоя от страните, изяснява писмено неговото съдържание. Тълкуване не може да се
иска, след като актът е изпълнен, влязъл в сила.
И в трите хипотези кодексът предвижда възможност за атакуване по общия ред за адм и

съд оспорване. Във втората и в третата хипотеза не се оспорва първоначалният акт,
защото той не е променен по същество. Тези решения само разкриват волята на адм
орган такава, каквато е била още към момента на издаване на акта. Ако тези два акта
правят нещо различно от това да изяснят действителната воля (тълкуването) или да
поправят грешка, те подлежат на оспорване.
Въпрос 10: Производство за издаване на ОАА и НА
1. Производство за издаване на ОАА:
ОАА – легална дефиниция в чл.65 АПК– актове с еднокр правно действие, с които се
създават П или З или непосредствено се засягат П, свободи или законни инт на неопр .
брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.
173
т
Критерии за обособяване на ОАА:

А) Начин на опр на адресатите:
- ОАА съществено се различава от ИАА и стои по-близо до НА. Адресатите са неопр БР
граждани / орг, които не са идентифицирани индивидуално, а ЧРЕЗ общи признаци. Тази
определяемост прави възможно тяхното конкретизиране, макар и не до такава степен
като ИАА.
- Варианти за идетификация на адресатите:
1) ОАА има точен момент на действие – пр. субекти, на които в даден момент се засягат
П, свободи и законни инт чрез този акт, са определяеми (обикновено се създават П
или З – утежняващи актове). Пр.: заповед до всички търговски обекти, издадена от
министъра на здравеопазването.
2) Когато те са обособени чрез определен техен признак (пр.: студенти в СУ; жители на
дадено нас място). Не са ОАА, когато са налице множество ИАА, издавани заедно
или едновременно и за които в спец закон е допуснато да не са посочени конкретно
адресатите. Това че в такива хипотези са налице ИАА се опр. от обстоятелството, че
адресатите са точно определени и не може да се сменят във времето. ТР 8/2005г –
анализирана е пр природа на заповед на Мин на земеделието и храните, с която се
опр окончателно слой за площти за земеделско състояние.
3) Такава хипотеза е уредена и в ЗУТ при ПУП – множество от актове, всеки един е
насочен към опр имот като към момента на влизане в сила на ПУП тези имоти имат
точно опр собственици, поради което ПУП са ИАА във всички свои разновидности.
Реш на ВКС – ПУП си остават ИАА, дори и да е за повече от 1 имот. РКС 5/2006 –
ПУП съблюдават предвижданията от указаните от ОУП насоки, като опр конкр
предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти.
Действие на ОАА:
- И ОАА, както и ИАА – еднократно действие. По това се различават от НА. Това
означава, че действието на акта е в опр. момент и в този момент се създават П и З. Тоест
не се създава общо правило за поведение. Най-често изпълнението става чрез
индивидуални действия на всеки отделен гр/организация, независимо от др субекти, след
което П/З на съответния субект се погасява и актът преуст. своето действие спрямо него.
( пр.: заповед на директора на изп агенция по лекарствата).
- В някои случаи създаването/засягането е еднакво за всички субекти, като момента във
времето може да е различен. (Пр.: реш на ОС за местни данъци и такси).
- Може да се посочат ОАА, при които разпадане на множество отделни правоотн ошения
м/у адм орган и адресатите на акта не може да има и изпълнението трябва да е цялостно.
- Не става въпрос за еднократно действие на адресатите на заповедите на Мин на
здравеопазването – Заповед 11.04.2020г – задължително носене на маски – няма
еднократно действие; не е ОАА; а е НА; тя има неограничен брой адресати, които следва
да извършват многократни повтарящи се действия в опр период от време. Заповед април
2020 за огр посещение на парковете – самото название заповед не обособява същността
на самите актове.
- Възможно е волеизявлението на органа да съдържа едновременно ОАА и НА (пр.:
заповеди, с които се обявява дадена територия за национален парк; ако обявява дадена
територия само за нац. парк – ОАА; ако обаче се съдържат и правила за поведение –
тогава тези правила представляват НА).
1. Производство за издаване на ОАА:

- Уредбата е доста пестелива – предвижда
174
т
А) начало на произв:
На кого принадлежи инициативата? – по инициатива на органа, който издава акта; по искане на
заинтересованите, на техните организации; в предвидените от З-на случаи могат да го
инициират прокурор, омбудсманът, по -горестоящият орган или друг орган.
Форма на искане – за допустимост / редовност / отвод на длъжностните лица. Прилага се

производството за издаване на ИАА.
Представителство – заинтересованите граждани и орг могат да се представляват по

пълномощие от организации (чл. 47 АПК)
Уведомяване за откриване на произв – чрез средствата за масово уведомяване, чрез

изпращане на проект за акт до организации, по друг начин. За проекти на ОАА, които са от
комп на МС, уведомяването се изв от съответния министър, вносител на акта. Ако съществува
проект за акт, представен с искането за започване на произв, той може веднага да се оповести. В
противен случаи проектът за акт се създава в хода на произв и се разгласява, след като е готов.
Уведомяването включва и формите на участие в произв на съответните гр/орг. Начинът на
уведомяване – зависи от преценката органа. Органът избира една или повече иземжду следните
форми за участие в произ, чрез които заинтересован гр/орг ще могат да правят своите
предложение и възражения за проекта и съображения за издаването му:
- Писмени предложения/възражения
- Участие в консултативни орг, които подпомагат издаващия акта орган
- Да се даде възможност на заинтересованите да участват в заседания на издаващия акта
орган, ако е колективен
- Обществено обсъждане
Срок за упр правото на участие – упр се от органа, водещ произв – разумен срок (не по-катък от
1 месец от датата на уведомяването). В теорията се поддържа, че публ уведомяване за проект, за
формите на участие – важни процесуални изисквания, неспазването им – съществено
нарушение на производствените правила. Уведомяването – п-п на публичност и прозрачност
(чл. 12 АПК).
Съдилищата приемат, че задължение на адм орган, издател на акта, е да спази процедурата на

принципа на достъпност, публичност и прозрачност и п-а на служебното начало (чл. 9 АПК).
Задълженията са императивно определени, и неизпълнението води до отмяна на акта. Чл. 99,
т. 6 АПК- страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила
е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била
надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник
по причина на препятствие, което не е могла да отстрани (гаранция за защита). Чл. 239, т. 5
АПК - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от
възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла
да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани
(друга форма на защита).
Дата на откриване на произв:

- Дата на подаване на искането – когато инициативата е на субекти, различни от водещия
производството орган
- Първото процесуално действие – когато инициативата е на водещият произв орган.
175
т
В неотложни случаи може да се допусне неспазване на някои от правилата по издаване на ОАА.

Когато неотложно трябва да се издаде ОАА за предотвратяване на нарушения свързани с: -
нац.сиг; - общ ред. Другата хипотеза е за осигуряване на живота/здравето/имуществото на гр.
Тези случаи не отменят задължението на органа да оповести действията си, макар че това ще
стане в хода на изпълнението на акта.
Ход/движение на производството:
- Движението на производството – трябва да даде право на участие на заинтересовани
лица. Те имат право по силата на чл. 68 АПК на достъп дои цялата инф по преписката по
време на произв. и след приключването му. (ЗДАФ). Те имат право да преглеждат
документите по преписката, да си правят бележки и извадки, копия за тяхна сметка,
освен ако спец закон не въвежда ограничения.(закон за защита на класиф инф и др.).
Чрез посочените права намира приложение п-а за достъпност и прозрачност.
- Чл.71 АПК дава активното участие на заинтересованите граждани : „Общият административен

акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации.“
- Прякото нарушение на този член е, когато има депозирани предложения и възражения на заинт.
лица, но те не са разгледани. Същевременно според Съда чл. 71 не обвързва адм. орган да
приеме всички постъпили предложения и възражения, но той е длъжен да ги обсъди, което
значи той да има становище по всяко едно от тях. В АПК не е указано изрично какъв е начинът,
по който да се изрази позицията, поради което в практиката на различните органи има различни
модели. Например изработва се мотивирана справка за отразените в проекта и за неприетите по
него бележки и тя се прилага към преписката. Необсъждането е съществено нарушение,
според ВАС, и е основание за отмяна на акта. Според Съда на ЕС нарушаването на правото
на изслушване може да бъде съществено процесуално нарушение. Такива дела са дела, при
които са свързани задължението за мотивиране и правото на изслушване.
- Когато адм. орган неотложно трябва да издаде акта, той пак е задължен да мотивира акта.
- чл.70 АПК - предвижда правила за защита на лица, които не живеят в Б-я. Когато има вероятнос
актът да засегне П, свободи и зак. интереси на неопределен брой лица от съседна д-ва,
процедурата по изд. на акта трябва да е достъпна за заинтересованите лица при условията на
взаимност. При поискване от заинт. лица, адм. орган е длъжен да им предостави всички
документи по преписката за издаване на общия адм. акт. Заинт лица от д-вата могат да правят
своите предложения и възражения или по АПК директно, или чрез властите на съседната д-ва.
Лицата, чиито права могат да се засегнат от общия акт, но те са на територията на друга д-ва,
която не е съседна също имат право на участие в производството по изд. на общ АА, който ги
засяга.
Край на производството за издаване на ОАА:

- Прилага се чл. 57 АПК. Ако производството е започнало не по инициатива на адм. орган,
непроизнасянето в срок се тълкува като мълчалив отказ.
Чл. 59 предвижда, че устни административни актове, както и административни актове, изразени
чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.
- Актовете се издават по реда, по който е открито производството за издаването им.
- Ако в едно производство за участвали с предложения/ възражения граждани, на тях
176
т
им се изпраща отделно съобщение за издаването на акта.

- Нарушаването на задължението за оповестяване съдържанието на ОАА е съществено и
опорочава акта, т.к. застрашава правото на защита и е в противоречие с принципа в чл.12 АПК.
- ОАА може да има предварително изпълнение – чл.268, т.1: годно изпълнително основание.
1) Производство по издаване на НАА
В законодателството се изпозлва и терминът ПНА. Обща х-ка на всички ПНА е, че те се издават

въз основа и в изпълнение на законите. ПНА урежда само материя, за която е предвидено той да
бъде издаден. Негова цел е да доразвие и детайлизира нормативната уредба на закона, но не и
да я преуреди. Принципът за прил. на НА от по-висока степен се спазва – щом актът е въз
основа на закона, то не трябва да му противоречи, а следва да го конкретизира, но не и да го
дописва или променя. ПНА конкретизират законовите разпоредби, издават се за прилагане на
закона, поради което не е недопустимо да му противоречат. ПНА се приемат и по прилагане на
актове на ЕС или на МД, по които страна е ЕС и трябва да са съобразени с тях. ПНА следва
съдбата на акта, въз основа на който е издаден, а именно: актът по прил. на з-н губи изцяло или
отчасти сила едновременно с пълното или частично отменяване на закона. Новият з-н може да
разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прил. на
отменения з-н, ако те са съвместими с разпоредбите на новия з-н. Компетентността по изд. на
НА не може да се прехвърля ( САМО НА НС е ). ПНА и НАА не са синоними. ПНА не се
изчерпват с НАА. Има ПНА, регулиращи частноправни отношения ( пр. ПНА по прил. на
Кодекса на труда, тези актове се издават при спазване на реда в Кодекса на труда, но тези ПНА
на общо основание подлежат на съдебния к-л от ВАС, съгласно чл.191 АПК ). В ЗМСМА на
основание чл.21, ал.2 общинските съвети също приемат ПНА, с които може да уреждат и
въпроси на трудовите правоотношения ( пр. Наредба за работно време на работниците в
комунално-битовите услуги на Общината ).
1. Видове ПНА ( не всички са нормативни )
а) Постановления, правилници, наредби, инструкции и други наименования ( ако притежава

белезите на някой от посочените в чл. 7 актове )
2. НАА ( вид ПНА )
чл.75, ал.1 АПК : нормативна дефиниция: „Нормативните административни актове са

подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят
се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.“
- НАА се издава по прил. на з-н или ПНА от по-висока степен.
- НАА съдържа адм.-пр. норми, т.е. той е в резултат от осъществяване на изп. дейност.
- В този смисъл КС приема, че НАА са по дефиниция актове на изп. власт, юр. акт на
изпълнително-разпоредителната дейност на органите и.
- НАА не може да засяга права и зак. интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта,
за която се издава.
177
т
- чл. 76, ал.1 АПК : органни белези: „Нормативни административни актове се издават от изрично
овластени от Конституцията или закон органи.“
- Издават се от орган от изп. власт/ носител на адм. правомощия, овластен за издаването им въз
основа на з-н.
- КС приема, че извън кръга на органите на изп. власт, със закон се възлага компетентност да
издава НАА БНБ и други органи, непринадлежащи към нито една от трите власти, например
КС. Органите по чл. 19, ал.4 от З-на за администрацията, със спец. законова делегация, също
могат да издават определен НАА ( ПР. КЗК, КФН ).
- Органи от с-мата на изп. власт могат да издават неноменкатурни АА ( органите, които издават до
подчинените им субекти могат да имат всякакви наименования – методики, указания, тарифи и
т.н., но те не са отделен вид НА, а са част от съответното постановление, с което са
постановени, например наредба на министър. Тоест те са несамостоятелни и могат да намерят
приложение само във връзка с други ПН. )
3. Компетентността за изд. на ПНА ( вкл. НАА)
- В КРБ зак. власт може и урежда фактически разнообразна уредба. Принципно изискване на п-па
за правовата д-ва е регулирането на определени категории обществени отношения да бъде
резервирано само за законова уредба. Например в КРБ се сочи, че със з-н се уреждат условията,
по които се назначават държавни служители. НС не може в такива хипотези да делегира на изп.
власт и др. органи свои правомощия. Когато в КРБ няма изрично посочване, че съотв. материя
трябва да е уредена със з-н, НС също не е свободно да преценява дали съотв. обществени
отношения се уреждат със з-н. НС не може да делегира на други държ. органи правомощия за
уреждане по същество на въпроси, които се отнасят до закона, закона очертава съдържанието
на определени ПНА според з-на.
- Могат да се издават ПНА, с които се издават съобразно със законите неуредени от тях
обществени отношения.
- Изп. власт няма правото, при каквито и да е обстоятелства според КРБ, да издава зак. актове.
- МС може да има опер. самост. относно преценката на момента на изд. на постановлението,
относно съдържанието му МС не може да урежда всички категории общ. отношения, а само
тези, които имат връзка с изп. дейност. Уреждат се само въпроси, които са в съответствие с КРБ
и з-на. Чрез изп. дейността се извършва текущото управление, т.е. тя трябва да отразява
промените, динамиката на общ/ отношения.
- Подзаконовата нормотворческа компетентност може да се предоставя според КС ( пр. ПНА на
ВСС ) както на органи от изп. власт, така и на органи извън нея, т.к. КРБ не урежда на кого
принадлежи подзаконовата нормотворческа компретентност.
- КС казва, че могат да се прехвърлят нормотворчески, държавни функции и на организации с
нестопанска цел, когато е допустимо, като това се извършва със з-н.
- Правомощия, свързни с опазване на обществения ред, основните права, външната политика,
отбраната следва да са правомощия на д-вата, осъществявани чрез държавните органи.
Останалите сфери водят до разрастване сферата на държ. д-ст и могат да се възлагат на други
държавни субекти при к-л от страна на д-вата и юридическо регулиране.
- НС пряко или чрез МС/ресорните министри по отн. на възлагане на правомощия си запазва възм.
да контролира осъществяваните държ. функции. Спазването на п-па на пропорционалността –
не трябва да се засягат основни права на гражданите при прехвърляне на държ. ф-я извън
системата на държавните органи. При ЮЛНЦ в обществена полза, например съсловната
организация на фармацевтите, важно изискване при възлагане на държ. ф-ии е стриктното
спазване на п-па на доброволност – съгласие от върховния орган на сдружението за поемане на
възлаганите държ. ф-ии. Няма значение кога се дава съгласието – преди или след възлагането.
178
т
4. Производство по издаване на НАА
- Прилага се ЗНА, доколкото друго не следва. ПНА на МС се приемат при съблюдаване и на Устр.
правилник на МС и на неговата адм.
- чл.77 АПК: „Компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди
проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.“ - има орпеделена
процедура, предхождаща изд. на НАА – 1. изготвен проект; 2. възм. за предложения,
възражения, становища; 3. тяхното задължително обсъждане от издаващия НАА орган
- Проектът на НАА се публикува, заедно с мотивите по него, на страницата на съответния орган, а
при орган на местното самоуправление – на страницата на съответната община/общински съвет.
- Оповестяването на откриването на това производство по изд. на НАА става само с публикуване
на интернет страницата.
- Чл. 26 – има разлика м/у съставителя на акта и задължените да публикуват проекта. Задължение
да публикува проектите на НА на МС има не МС, защото той е орган с обща компетентност.
Органите на администрацията на МС изработват проектите и ги публикуват. Проектите на НАА
на МС се внасят с подпис на съставителя чрез доклад, който също трябва да се публикува. Те се
публикуват не на страницата на МС, а на страницата на вносителя, именно защото МС е орган с
обща компетентност. Мотивите не са част от проекта, а са отделен документ, присъстващ в
процедурата по обществено обсъждане. Чл. 28, ал.2 ЗНА казва, че мотивите всъщност се
съдържат в доклада към проекта. В мотивите се сочат причините за приемане на акта,
целите, финансовите и другите средства, необходими за прил. на норм. уредба, очакваните
резултати, анализ за съответствие с ПЕС. Неспазването на тези реквизити на мотивите, както и
неприлагането на този доклад към проекта води до незаконосъобразност на производството по
изд. на НАА и е съществено нарушение на производствените правила според ВАС.
Наред с проекта за НА следва да бъде публикуван и доклада към него, който съдържа
мотивите и основанията за издаване на акта. Законодателят е определил съгласувателна
процедура, която предшества издаването на НА. Тази процедура обхваща от една страна
обществено обсъждане и от др. страна институционалното обсъждане на проекта.
Чл. 26,ЗНА урежда общественото обсъждане. То е задължително както за Нормативните
административни актове, така и за всички НА.
- Подаване на писмени предложения и становища.
Законът предвижда необходимостта от достатъчно време за заинтересованите субекти да се
запознаят с проекта и да подготвят своята позиция по него. Срокът за предложения и
становища, е не по-кратък от 30 дни, като в изключителни случаи и при изрично посочване
на причините в мотивите, съставителят може да определи друг срок, но той не може да е по-
кратък от 14 дни. Според съдебната практика, всяко приемане на НА преди изтичането на
срока, е съществено процесуално нарушение както на чл. 26, така и на чл. 77, АПК.
Процедурата по приемане на НА според съдилищата, е уредена с императивни норми и поради
това, че тя е в защита на обществения интерес. Своевременното съобщаване на акта и на
мотивите цели да осигури реализиране на предоставената от закона възможност за изразяване
на мнения и становища.
След приключване на обществената консултация и преди приемането, съставителят на проекта
публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите
предложения, заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят на
179
т
проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се прави заедно с

нейното качване в портала за обществено обсъждане.
Така, според ВАС, на публикуване подлежи вариантът, който ще се обсъжда на заседанието на
съответния орган. Съдът обосновава тезата, че всяка корекция в публикуваният вече текст
изисква последващо започване на процедурата…..Заинтересованите лица не са могли да
представят пердложенията и становищата си по проекта, тъй като е налице изменение. Според
съда, за да се обезпечи правото на възражение, трябва или АО да приеме проектът такъв,
какъвто е публикуван първоначално, или да отложи приемането на акта с още 30 дни.
Институционално / междуведомствено обсъждане: - чл. 27 ЗНА – задължително за НА,

подлежащи на разглеждане от МС. Министърът, вносител на проекта, го изпраща за
съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с прилагането на акта или които са
задължени да го прилагат, изпраща се и до , ако е свързан с правомощия на общините.
Съгласувателна процедура е необходима, ако такъв акт се приема от ОС. Според чл. 49 ЗНА
пост. и временни комисии на ОС са задължени да подпомагат приемането на такива НА от ОС.
Процедурата е уредена по съответния правилник по чл. 21, ал. 3 ЗМСМА – за приемане на НА
от ОС. ЗНА и Указа за прилагане на ЗНА нямат нормативна процедура за осъщ на определена
последователност при обществено и междуведомствено обсъждане. Няма превес на
общественото обсъждане. Няма норм уредено задължение за повторно провеждане след
междуведомствено съгласуване по окончателния проект. Ако има различия между текста, който
е публ за обществено обсъждане и текста на приетия НА, когато това се дължи на съобразени в
хода на обсъждането на проекта предложения, не е налице неспазване на процедурата вкл. и по
чл. 26 ЗНА. Поради липса на нормативно уредена последователност на процедурите, няма
пречка вносителят на проекта да го публикува в интернет за обществено обсъждане и заедно с
това да го изпрати за съгласуване с органите по чл. 27 ЗНА. При внасяне за съгласуване на
проекта се прилагат доказателства, че са изпълнени изискванията на чл. 26 и чл. 27 на ЗНА,
както и самите становища и предложения при обсъждането по чл. 26, и от съгласуването по чл.
27 ЗНА.
Удостоверяване и обнародване на НАА:

1) Удостоверяване на НАА – удостоверяването на текста и на приемането на НАА по
надлежния ред е елемент от факт състав за издаване на този акт в чл. 78, ал. 1 АПК –
общо изискване за удостоверяване на всеки НА, което е предвидено в чл. 34 ЗНА.
Удостоверяването се извършва чрез подписване на НАА от посочените в т.1, т. 2 от чл.
78 АПК субекти, след което актът се подпечатва от съответната институция.
Удостоверяването следва приемането на НАА. То има значение за автентичността на
текста. Удостовереният текст е точно тексът приет от съотв орган. Недопустимо е
удостоверяването да бъде предмет на делегация. Валидно обаче е всяко удостоверяване
при условията на заместване на титуляра на правомощията. Извършеното чрез подписа
удостоверяване потвърждава, че това е текстът, който съдържа волята на комп орган.
При несъответствие м/у приетия и удостоверения текст се коригира удостоверения текст,
като поправката се извършв а от органите, приели акта. Всеки НАА има само 1
оригинален текст – удостовереният по чл. 78, ал. 1 ЗНА текст. Той остава в досието на
акта, където се съхранява от органа, издали го. Заверен препис от НАА се прилага към
нареждането за обнорадването му до ДВ.
180
т
2) Публикуване на удостоверения текст на приетия НАА – това е завършващият

елемент от факт състав, с който се слага край на нормотворчески процес по създаване на
акта. Обнародването, като усл за влизане в сила на НА, оповестява факта на създаването
и съдържанието му, освен това удостоверява автентичността. Ако има несъответствие
между печатното и електронното издание, правно действие – печатното издание. НАА на
ОС се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин. Те се
обнародват в ДВ само в предвидените от З-на случаи. Разгласяването е подходящо,
когато осигурява за цялата територия на страната оповестяването на норм текст. ОС са
свободни при избора на подходящия начин – местни печатни издания, на инт страницата
на общината и др.
3) Обнародването – направено е в деня, посочен като ден на издаване на съответния брой

на ДВ или на официален вестник на ЕС. Денят на обнародването не влиза в срока за
влизане в сила. Необнародването не е аргумент за обявяване на акта за
незаконосъобразен, но недовършпения НА , който не е обнародван, ако започне да се
прилага е съществените нарушение на процес. правила и актът ще е нищожен.
Несъответствие между удостоверен и обнародван текст на ПН;

- Поправка – при такова несъответствие меродавен за адресатите на НАА е
обнародваният текст. Несъответствието се уст. от органа, който е удостоверил текста и
се поправя незабавно по реда на обнародването. Поправката влиза в сила по същия ред и
в същия срок, които важат за обнародвания НА. Винаги 3 дни, ако е срокът за влизане в
сила на НА е по-дълъг.
- Изменения в обнародван текст, които засягат мат. му съдържание се извършват
чрез приемане на изрична последваща норма, от органа, приел първоначалния НА.
- Поправката не служи за изменение и допълване на НАА.
ЗНА разграничава 2 основни хипотези за Несъответствие и последвала поправка:

1) Действия на ФЛ или ЮЛ, извършение съобразно обнородвания текст до влизане
в сила на поправката – действителни, освен ако грешката е очевидна.
2) Актове на ДО, основани на погрешния текст. Ако с оглед на правилния текст те
са незаконосъобразни, подлежат на отмяна, но тази отмяна не засяга
добросъвестно придобити права от ФЛ или ЮЛ, нито обосновава търсена на юр
отг от тях.
Изменение/допълване/отмяна на НАА:
- Резултат от приемане на ПНА

- Резултат от упражнен контрол
- Чл. 79 АПК – промени чрез НА – промяна чрез З-н (при промяна в закона, актът по прил.
му губи изцяло или отчасти сила едновременно с отменяването на Закона). Трябва да
има изрична норма, която да оказва за осъщ пр.действие. Новият закон може да
разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по
прилагане на отменения закон, ако са въвместими с променения акт.
- Чрез ПНА – следва да се извършват с НА от същата степен. Известни ограничения на
това правомощие – чл. 12, чл. 10 ЗНА. ВАС поддържа тезата, че чл. 10 ЗНА има значение
не само на изискуема правна техника, но и на изискване, което съдът проверява,
преценявайки законосъобр. на НАА. Когато 2 НАА от 1 и съща степен дават различна
181
т
уредба на въпроси от една и съща област – неспазване на чл. 10 ЗНА. Норм. съдържание
на НА е преценка на автора, който не подлежи на контрол за законосъобразност.
Отмяна на НАА/ замяна – допустима при кумулативната даденост на 2 предпоставки – чл. 11,
ал. 1 ЗНА – многобройни и важни промени в норм уредба. Според КС тези изисквания целят
качеството на нормотв процес, затова стриктното им спазване не следва да се абсолютизира до
степен на изисквания за конституционносъобр на закона и на условия за валидност на ПНА. За
актовете, с които се извършва отмяна/изменение/допълване на НА е задължително спазването,
както на проц ред, както и условията за ноормативно действие на този вид актове. Чл. 75, ал. 4
АПК – изкл: „Във всеки нормативен административен акт, с изключение на нормативните
актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва
правното основание за неговото издаване.“
- Отмяна на ПНА от автора му – действие занапред: Когато ПНА е отменен от автора му
при наличие на висящ спор относно нищожността му, ВКС смята, че оспорването не е
лишено от предмет и не изкл. липсата на пр интерес от обявяването на нищожността
му(действие от момента на издаването му). Отмяната не предотвратява последици за
периода до изричната му отмяна.
Въпрос 12: Възобновяване на произв по издаване на АА
Обща х-ка:
Уредено в гл. 7, АПК. По своя х-р представлява извънредно контролно произв. Наличието му
е продиктувано от необходимостта за защита на актовете, които са влезли в сила и не са
обжалвани по съд ред.
Предмет на произв:
общи и индивидуални АА. Чрез това произв се преодолява формалната сила на АА. Те се
ползват с такава сила, когато са станали окончателни, необжалваеми чрез редовни средства за
контрол. Те не могат да бъдат оттегляни и изменяни, освен в изрично посочени от ПН случаи и
по установения от нея ред. Съотв акт не може да бъде атакуван чрез редовно адм или съдебно
оспорване. Изрично условие е акта да не е оспорен по съд ред.
ФС:
ТРЯБВА ДА Е НАЛИЦЕ ВЛЯЗЪЛ В СИЛА ОАА ИЛИ ИАА+Да не е обжалван по съдебен
ред+да е налице някое от основанията, уредени в чл. 99 АПК:
Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда,
може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен
орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който
го е издал, когато:
1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му;
2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение
за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли
да бъдат известни на страната в административното производство;
3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния
представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му,
182
т
когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на

административното производство;
4. административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат
за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е
бил отменен;
5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по
отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му
противоречи;
6. страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била
лишена от възможността да участва в административното производство или не е била
надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник
по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
7. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение
на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Кой може да иска възобновяване?
1. При вс основания на чл. 99, АПК, инициатива може да имат – органът, издал АА,
прокурорът, омбудсманът. Страна по произв. ( страната не може да иска
възобновяване на основание законосъобразността на акта, може на всички други
оснвания)
2. Чл. 101 АПК – лице, спрямо което АА има сила, макар и то да не е било страна в
произв.
Срок за образуване на произв:
Възобновяването на производството на основание незаконосъобразност може да се направи в

тримесечен срок от влизането в сила на акта.
Възобновяване на производство на останалите основания може да се направи в тримесечен
срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на
административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието.
- При наличието на основанието, че е издаден вече същият АА, но с друго съдържание,
незаконосъобразният АА се отменя.
- Издаденият при възобновяване на производството нов АА, съответно отказът да се

издаде, може да бъде оспорен по реда, уреден в този кодекс.
- Отмяната или изминението на АА по реда на тази глава не може да засегне правата,

придобити от трети добросъвестни лица.
- Под „трети лица“ законодателят има предвид тези, които не са участвали

в Адм производство по издаване, което е предмет на възобновяване/ те нямат качеството
страни./
Участието на третите лица е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Адм орган е длъжен да
ги конститутира като страна в производството по възобновяване служебно.
183
т
- Съгласно чл. 106, когато АА, съответно отказът, е бил оспорен пред съда, за
възобновяването се прилага Глава 14. Приложение на чл. 99 и следващите е допустимо
само когато АА предмет на производството за възобнояване, не е бил оспорен по
съдебен ред.
ВЪПРОС 33: ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ПО

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД
Въпрос 11: Оспорване на АА по Адм. ред
1. Обща х-ка на производството:

- Правна уредба – глава 6 АПК
- По реда на това производство се осъществява йерархически адм. контрол – комп да се
произнесе е по-горестоящият орган
- Едноинстанционно – само веднъж се произнася адм. орган
- Адм. оспорване не е задължителна фаза на контролния процес. Може да се подаде жалба
директно в съда без да е изчерпана възможността за оспорване по адм ред, освен ако в
специален закон не е предвидено нещо друго.
- Предмет – по реда на това произв може да се оспорват ИАА и ОАА по смисъла на АПК;
може да е за законосъобразност и по отношение на предмета(целесъобразност) на
акта; предмет на оспорване може да е и съдържанието на документ (под документ се
имат предвид – удостоверителните ИАА в чл. 21, ал. 3 и в определението за адм
услуга).
- Не подлежат на оспорване по реда на разглежданото произв следните актове :

- актовете на президента и на председателя на НС;
- -актовете на МС, Мин-предс;
- зам.-Мин-предс, на министрите
- на ръководителите на други ведомства и органи непосредствено подчинени на МС;
- на основание чл. 107 КРБ – МС може по свой почин и не по реда на АПК да отменя
неправилните и нецелесъобрaзни актове на министри на ръководителите на ведомства
без ранг на министерства;
- акответе на упр на БНБ и председателя на СП;
- актовете на ВСС;
- актове на органи, които нямат по-горестоящ орган ;
- актове на областните управители;
- актове, за които в спец закон е предвидено оспорване пред съд (специална клауза за
съдебно оспорване).
2. Активна легитимация:
- Начало на произв – заинтересован гражданин и орг; - прокурорът
- Жалбата / протестът се подават чрез адм орган, чийто акт се оспорва.
- Срок за оспорване – 14 дни – тече от датата, на която е извършено валидно съобщаване
на адм акт, съобразно с правилата на чл. 61, чл. 18а АПК.
184
т
- При оспорване на мълчалив отказ – започва да тече от изтичане на срока, в който адм
орган е бил длъжен да се произнесе според АПК. Срок за обжалване – 1 месец.
- Сроковете за оспорване са преклузивни.
Изисквания към жалбата / протеста:
- Проверка за редовност – за да са редовни жалбата / протестът трябва да са в писмена ф-

ма; да са написани на бълг език; да съдържат реквизитите по чл. 85, ал. 1 АПК и да
съдържат приложенията от чл. 86 АПК.
С жалбата/протеста може да се поиска събиране на док, на които се обосновават
исканията, или да се вземат предвид обстоятелствателства, които не са взети предвид
или са настъпили след обявяването му.
Ако не съдържат посочените реквизити – те се оставят без движение, като на подателите

им се изпраща съобщение да отстранят нередовностите в 7-дневен срок от получаване на
съобщ. Ако в жалбата не е посочен адресът на подателят, уведомяването се прави чрез
поставяне на обявление на опр за това място в сградата на адм орган в продължение на 7
дни. Фикцията, че поставеното обявиление е получено е изпълнена с изтичането на тези
7 дни. Ако нередовностите не се отстранят, те се връщат/оставят в канцеларията на
органа, ако адресът не е посочен. В з-на не е посочено изрично, че срещу връщането
може да се подаде жалба до съда. Според практиката на адм съдилища, определението за
връщането на жалбата / протест може да се обжалва.
Оставят се без движение при нередовност.
- Проверка за допустимост – Кога те са недопустими? – основания за недопустимост -

ако жалбата/протеста са неподведомствени на по-горестоящия Адм орган; - ако са
подадени извън срока по чл. 84 АПК; - ако подателят им няма правен интерес; - ако
подателят им писмено ги е оттеглил. Последици от тези основания – оставят се без
разглеждане жалбата и протеста. Образуваното произв се прекратява. Този акт за
прекратяване на произв може да се оспори с частна жалба/протест пред съда, който се
произнася с определение, което е необжалваемо. Според адм съдилища липсата на
процесуална възможност за последващи инстанционния обжалване на определението не
може да се преодолее чрез оплакване за нищожност на определението. Тази възможност
е изрично уредена в чл. 88, ал. 3 АПК.
Особености във връзка със срока – подаването на жалбата/протеста остават без разглеждане или
се прекратяват, поради недопустимост, ако срокът е изтекъл. В случаите, че срокът е
пропуснат, поради особени непредвидени обстоятелства, жалбоподателят, но не и прокурорът,
може да поиска възстановяване на този срок, като към искането се прилага и върната жалба.
Искането се разглежда от адм орган, комп да разгледа жалбата. Предпоставката особени
непредвидени обстоятелства фигурира и в съд произв за оспорване в чл. 161, ал. 1 АПК. Тук се
урежда също възмжност за възстановяване на срока за обжалване пред съд. Ето защо
становищата на различни състави на съда по въпроса кои обстоятелства са особени или не са
особени са приложими и в хипотезата на чл. 89, ал. 1, която дава възможност за възст на срока
при адм контрол. Според съдилищата страната може да води процеса и чрез упълномощено
лице, затова, ако тя претендира, че заради заболяване е пропуснала срока, то не всяко
заболяване може да я постави в невъзможност да защити инт си. Не всяко заболяване има х-р
на непредвидимо обстоятелство. Ако то е с внезапен, неподозиран и неочакван х-р – то е
185
т
особено непредвидено обстоятелство. Липсва отг в чл. 89, АПК дали подлежи на оспорване
пред съда отказа на по-горестоящия адм орган да възстанови пропуснатия от жалбоподавателят
срок за оспорване на адм акт. Съд практика приема, че и в тази хипотеза е приложима нормата
на чл. 88, ал. 3 АПК, която дава възможност за обжалване пред съд, когато произв е прекратено
от адм орган.
Ако жалбата / протеста са неподведомствени – препраща ги на комп орган. Чл. 93 АПк са

посочени основните непосредстено по-горестоящи органи, които могат да упр контрол на
подведомствени на тях актове.
- Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият
административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт.
- (2) Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред
кмета на общината.
- (3) Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината
се обжалват пред кмета на общината.
- (4) Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния
управител.
- (5) Отказът на организация да издаде административен акт може да се оспори пред
съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с
които е оспореният акт.
Контролната власт на обл упр не е пълна. Правомощието на обл упр да отменя актове на
кмета не е на йерархическа зависимост. Комп на обл упр е от изрична разпоредба на спец
закон – различна е от комп на йерархически по-горестоящият орган. Обл упр се
произнася САМО ОТНОСНО ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ на актове на кмета. След
отмяната на адм акт, обл упр няма правомощие да решава въпроса по съществто, а по-
горестоящ орган има това правомощие.
- Дали има наличие на пряк интерес у страната или прокурора (държавен инт)- ако
спец закон не е предвидил участието на прокурора в произв по оспорване по този адм
ред, той следва да обоснови наличието на важен държавен или обществен инт; има
хипотези, при които жалбоподавателят може да не защитава личен интерес ( пр.: кметът
на общината – в жалбата той трябва да обоснови интересите на общината, а не свои
лични).
Правен ефект от подаване на жалба/протест:

1) Спиране изпълнението на оспорения адм акт – изрично е прогласено в чл. 90, ал. 1
АПК - Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за
тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от
съответния орган.
Ал. 2 – случаите, когато това правило не се прилага:
1.всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта;
2.със закон или с разпореждане по чл. 60 е допуснато предварително изпълнение на акта.
Примери за спец закони, които допускат предв изп на НеНА – ЗДС чл. 11, ал. 3; ЗУТ чл.
235, ал. 3; ЗЧРБ – чл. 46, ал. 4 и тн.
Чл. 60, ал 3 апк - Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването
на акта.; до кой момент може да се издаде това разпореждане? – според съд практика – жалбата
към адм орган е пречка той да допусне предв изп на вече издадения акт. В аргументацията си
186
т
съдът посочват, че да се приеме обратното означава да се обезсмисли субспендиращия ефектна

жалбата.
Чл. 167. (1) При всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне
предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде
допуснато от административния орган.
Няма конкретен отговор на въпроса за защита срещу прин изп. Според съд практика защита –
глава 10 АПК пред съда – общ ред за обжалване.
В 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на

жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да
оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е
отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Когато
административният орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно
изпраща жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ
административен орган.
В 2-седмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в 1-месечен срок,

когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с
мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или
отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста.
Когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от
мотивите на административния акт.
ВЪПРОС 34: ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ПО СЪДЕБЕН РЕД

ПРЕД ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ
Въпрос 13. Оспорване на административните актове пред съд – обща характеристика
Оспорването пред съд е втората възможност за контрол върху законосъобразността на
издадените административни актове. Спорът за законосъобразност излиза извън рамките на
изпълнителната власт и се пренася в рамките на съдебната власт. Поради което говорим за
съдебен надзор върху издадените административни актове.
АПК съдържа т.н. общи положения, които се отнасят до оспорването на различните
видове АА. АА може да се оспори пред съд и без да е изчерпана възможността за оспорването
му по административен ред, освен ако в АПК или специален закон е предвидено друго.
1. Административните актове могат да бъдат оспорвани само по отношение на

тяхната законосъобразност.
Съгласно чл. 145 от АПК, на оспорване подлежат:
1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв
акт;
187
т
2. решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът или е отменен

и въпросът е решен по същество;
3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или
погасяване на права или задължения.
Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части.
2. Основанията за оспорване на АА .
Уредени са в чл. 146 от АПК, а именно:
1. липса на компетентност;
2. неспазване на установената форма;
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.
3. Видове заинтересовани лица:
1. Физически и юридически лица, чиито субективни права са засегнати от правния спор.

Легитимацията им за всички производства подведомствени на адм. съдилища. Тя е типичната
процесуална легитимация в адм. процес.
2. Неперсонифицираните сдружения, пар. 1, т 2 от допълнителните разпоредби на АПК, които
по силата на специален закон са носители на субективни права. Понеже именно засягането на
такива права определя нуждата от защитата им.
3. Държавните и общинските органи – в качеството си на представители на съответното
ведомство, учреждение като юридическо лице, може да започнат всички съдебни
производства, тоест процесуалната легитимация на този вид субекти също е обща и типична.
4. Прокурорът.
Той не е типичното заинтересовано лице, тъй като не отстоява свои лични права и интереси,
поради което не го приобщаваме към първата група субекти – физ. и юрид. лица.
Той може да започва съдебно производство в случаите, определени в кодекса или в друг закон.
За него важи изискването за наличие на засегнат важен държавен или обществен интерес.
Във всички съдебни производства. Липсата на такъв противоречи на принципа за равенство
пред закона, който е и конституционен принцип и принцип на АПК. „“Като поставя лицата
засегнати от оспорения от прокурора акт в по благоприятно положение от останалите засегнати
лица от такива актове.
Производство което може да започва винаги е това на оспорване на подзаконови нормативни
актове, защото незаконосъобразността им засяга обществения интерес. За действителното
съществуване на такъв важен държавен интерес съдът следи служебно, тоест не трябва да бъде
сезиран, а постоянно да преценява и да следи.
4. Адресатът на едно такова искане.
188
т
Това е административният съд. Той не може да започне служебно адм. производство, тоест
трябва да бъде сезиран, защото става въпрос за субективно право, което единствено неговият
носител има властта да реши дали, кога и как да упражни. Правната възможност да се инициира
съдебното производство, заедно със задължението на съда да го образува и приключи, заедно с
принципната възможност съдът винаги да бъде десезиран чрез оттегляне или отказ от искането,
съставляват съдържанието на правото на съдебно производство, право на достъп до съд.
Аналогично на правото на гражданския процес това право на достъп е преобразуващо публично
субективно право, насочено към съда. В адм. процес, в обусловеността на защитата, от волята
на лицето, легитимирано да я търси, се проявява диспозитивното начало на съдебното
производство, това че не може съдът сам да постави началото на производството.
АПК установява забрана за отказ от правосъдие, защото на правото на достъп до съд
съответства именно това задължение на съда или забрана за отказ от правосъдие. Когато
правото на достъп до съд съществува и е надлежно упражнено, съдът е длъжен да разгледа по
същество отправеното до него искане съобразно правилата и да приключи производството с
надлежен акт, който да е в съответствие с материалния закон. Липсата на такъв закон не може
да е пречка за решаване на спор. Преодоляването на евентуална празнота става съобразно чл 46,
ал 2 на ЗНА. Ако правото на достъп до съд съществува, но не е редовно заявено, недостатъците
се отстраняват по реда на оставянето на искането без движение. В случай, че правото на достъп
до съд изобщо не съществува искането се оставя без разглеждане, защото е недопустимо, а
делото се прекратява.
5. Подведомственост
На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за:

1. издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и
административни договори;
2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс;
3. изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален
закон;
4. защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията;
5. защита срещу незаконно принудително изпълнение;
6. обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност
на административните съдилища и Върховния административен съд;
7. обезщетения за вреди от принудително изпълнение;
8. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от
административните съдилища;
9. установяване неистинността на административни актове по този кодекс.
189
т
(2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на

едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не
разполага с друг ред за защита.
(3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се
осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е
Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от
административните съдилища и Върховния административен съд
Чл. 128а. (1) Исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат
по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или
от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно.
(2) Исковете се подават пред съответния административен съд.
(3) Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване.
Съединяване на жалби
Чл. 129. (1) Ако законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден
административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен
орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда.
(2) Правилото по ал. 1 не се прилага, когато с жалбата до по-горестоящия
административен орган е оспорена целесъобразността на административния акт. В този
случай, ако има образувано и съдебно производство, то се спира до произнасянето на по-
горестоящия административен орган.
Спорове за подведомственост
Чл. 130. (1) Административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на
разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата.
(2) Никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от
съда.
(3) Въпросът дали образуваното дело подлежи на разглеждане от административния съд или от
друг орган извън системата на съдилищата може да бъде повдигнат при всяко положение на
делото и служебно от съда.
(4) Ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган.
Разпореждането или определението могат да се обжалват с частна жалба от страните и от
органа, на който делото е изпратено.
Двуинстанционност на производствата
190
т
Чл. 131. Съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или
в друг закон е установено друго.
Родова подсъдност
Чл. 132. (1) На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с
изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд.
(2) На ВАС са подсъдни:
1. оспорванията срещу ПНА, освен тези на общинските съвети;
2. оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя,
заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на
конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление;
в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на
съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред
съответния административен съд;
3. оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет;
4. оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка;
5. касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения;
6. частни жалби срещу определения и разпореждания;
7. молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела;
8. оспорванията срещу други актове, посочени в закон.
Местна подсъдност
Чл. 133. Делата по оспорване на ИАА се разглеждат от административния съд по постоянен
адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в
акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от
Административния съд - град София.
(2) Когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или
седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат от
административния съд в района на териториалната структура на администрацията на
органа, издал акта. Във всички останали случаи делата се разглеждат от административния
съд, в района на който е седалището на органа.
(3) Делата по оспорване на ОАА се разглеждат от административния съд, в района на който
е седалището на органа, издал оспорения акт.
(4) Делата по ал. 1 - 3 се разглеждат от Административния съд - град София, когато седалището
на органа, издал оспорения административен акт, е в чужбина.
(5) Исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на
жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал. 1 - 4.
191
т
(6) Когато компетентният съд не може да разгледа административно дело, то се изпраща в

равен по степен съседен съд, като:
1. ако компетентен е районен съд, делото се изпраща от съответния административен съд;
2. ако компетентен е административен съд, делото се изпраща от Върховния административен
съд.
Задължителност на подсъдността
Чл. 134. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на
участващите в делото лица.
(2) Възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото
заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. Едновременно с
предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.
Спорове за подсъдност
Чл. 135. (1) Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай
делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като
извършените от последния действия запазват силата си.
(3) Спорове за подсъдност между районни съдилища, разглеждащи административно дело, се
разрешават от общия им по-горен по степен административен съд. Ако те принадлежат към
районите на различни по-горни административни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-
горен административен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал
да разгледа делото.
(4) Споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от Върховния
административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния административен
съд - от негов петчленен състав.
(5) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от
състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на
Върховния административен съд.
(6) Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на
съда по ал. 3, 4 или 5, за определяне на подсъдността.
(7) Когато съдът, на който делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на
трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3, 4 или 5 в
зависимост от положението на третия съд.
(8) Определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване.
Задължително представителство
Чл. 136. (1) Когато в делото участват повече от 10 лица с еднакви интереси, които не са
представени чрез пълномощник, съдът може да ги задължи в разумен срок да посочат общ
192
т
пълномощник измежду тях. Ако те не посочат такъв, съдът назначава служебно общ
процесуален представител.
(2) Процесуалните действия на страната имат предимство пред тези на общия пълномощник
или представител.
(3) Представителната власт на служебно назначения общ представител се прекратява с
изявление на представлявания до него и до съда след отпадане на предпоставките по ал. 1.
(4) Разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
В ГПК са посочени лицата, които може да са договорни и процесуални представители, тъй
като разпоредбата на чл 136, ал 1, изр. 1 от АПК е специална и допуска за случая договорно
процесуално представителство от лице страна по делото, което не отговаря на общите
изисквания на АПК, тоест дадена е възможност лицата да не се натоварват с адвокатски
разноски без тяхна воля. Ако решат може да посочат за общ пълномощник и лице, за което има
възможност според разпоредбите на ГПК.
Ако се прецени че има нужда от общ представител, съдът е нужен да даде на лицата разумен
срок за посочване на такъв. Разумен е срокът, който позволява извършването на действието, за
което е предназначено в определяните рамки при полагане на нормални усилия.
Ако в определения срок не бъде посочен общ пълномощник съдът назначава служебно общ
процесуален представител, на това значение страните не могат да се противопоставят валидно
тъй като това процесуално действие е в интерес на съдопроизводството.
Назначеното общо представителство може да бъде прекратено само след отпадане на поне
една от предпоставките за назначаването му. С отпадането и обаче прекратяването не настъпва
автоматично, а само след изявление на когото и да е от представляваните до представителя и до
съда.
6. Съобщения
Чл. 137. (1) Съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за
последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил
друг адрес. Когато в производството пред административния орган гражданинът е предоставил
информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват по този ред, освен ако не посочи друго
по делото. Когато гражданинът не е участвал в производството пред административния орган
или не е посочил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват на настоящия му
адрес, а при липса на такъв - на постоянния му адрес.
(2) Съобщенията до административните органи, органите на съдебната власт, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги,
организациите и адвокатите се връчват на посочения в производството пред административния
орган електронен адрес, освен ако по делото не посочат друг електронен адрес. Ако не са
участвали в производството пред административния орган, задължително посочват електронен
адрес съгласно Закона за електронното управление или електронен адрес съгласно чл. 360е, ал.
1, т. 7 от Закона за съдебната власт, на който могат да се изпращат електронни изявления от
органите на съдебната власт.
193
т
(3) Когато връчването се извършва по електронен път, съобщението, съдържащо информация за

изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето
му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото
изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.
(4) Когато страни в производството се представляват от общ пълномощник или представител,
съобщаването се извършва чрез него.
(5) Извън случаите по ал. 1 - 3 съобщенията се връчват по реда на чл. 18а, ал. 7 - 9.
(6) Когато съобщаването не може да се извърши поради това, че страната или лицето, което
следва да се призове, има неизвестен адрес, съобщението се поставя на таблото за съобщения
или се публикува в Интернет страницата на съда за срок не по-кратък от 7 дни. Когато страната
е призована чрез залепване на съобщението по реда на чл. 18а, ал. 9, както и по изречение
първо, след като установи редовността на направеното по този начин съобщение, съдът
разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на
разноски на жалбоподателя. Възнаграждението на особения представител се определя от съда
съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението
може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.
Връчване на призовки, съдебни актове и книжа по делото
Чл. 138. (1) Призовките се връчват по реда на чл. 137.

(2) На страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е
било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден.
(3) Доколкото не е предвидено друго в този кодекс, съдебните актове или книжата по делото се
съобщават на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137.
Отлагане на делото
Чл. 139. (1) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и не могат да се явят поради
препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се
насрочва не по-късно от три месеца.
(2) При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само
на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице
злоупотреба с право.
Удължаване на сроковете за обжалване при нередовно съобщаване
Чл. 140. (1) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е
указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване
по този дял се удължава на два месеца.
(2) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е
указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се
удължават на шест месеца.
194
т
7. Срокове.
Административните актове могат да се оспорват в 14-дневен срок от съобщаването им.
От общото правило има няколко изключения - мълчалив отказ или мълчаливо съгласие,
могат да се оспорят в едномесечен срок от изтичане на срока, който административният орган
е бил длъжен да се произнесе. Когато актът, мълчаливия отказ или мълчаливото съгласие, са
били оспорени по административен ред, сроковете (според случая), започват да текат от
съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако
органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. При
неучастие на прокурора в административното производство, същият може да оспори акта до
един месец от издаването му.
При искане за обявяване на нищожност на АА – неограничено във времето.
Протокол на съда:
Според съдебната практика срокът за изпращане на протокола е 14-дневен и е
необоснован дълъг. Причините да приемат съдилищата, че е необоснован дълъг са:
1. Съдът постановява решението си в едномесечен срок от заседанието, с което е приключило
разглеждането на делото. В много случаи страните издават доводи, които желаят да обосноват
допълнително в писмена защита, което предполага да се предостави на страната възможност за
запознаване с протокола от заседанието и да се даде срок за писмената защита, който се
включва в едномесечния срок на съда за произнасяне.
2. В чл 150, ал 2, ГПК в протоколите на съдебни заседания се публикуват в 3-дневен срок, докато
тук АПК предвижда 14-дневен, тоест срокът е прекалено дълъг и създава проблеми във връзка
реализирано правото на защита.
8. Производство.
Производството пред съд започва с жалба на заинтересованите лица или с протест на
прокурора.
Принципът е, че жалбата и протестът се подават в писмена форма, като трябва да
съдържат определени от закона реквизити – чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Жалбата или протестът се подават чрез органа, издал оспорвания акт.
След подаването им, съдът конституира страните служебно – чл. 154 АПК. Тук е
уредена възможността за оттеглянето и отказът от оспорване.
След което, делото се образува от председателя на съда и се назначава съдия-докладчик.
На следващо място, се проверява редовността и допустимостта на жалбата и протеста
- чл. 158 и съответно чл. 159 от АПК. Съдът се произнася относно допустимостта на жалбата
195
т
или протеста – чл. 160 от АПК. Ако жалбата или протестът се оставят без разглеждане или
делото се прекрати – е уредена възможността за обжалване на съответния акт.
Ако жалбата или протестът са допустими, съдията-докладчик разпорежда да бъдат
изпратени преписи от тях на страните. На същите се дава 14-дневен срок от получаването на
преписите, за отговор.
9. Състав на съда.
Делото се разглежда от един съдия в административните съдилища и от тричленен
състав на ВАС, когато той е първа инстанция. Оспорването спира изпълнението на АА, като
има изключения от правилото (чл. 166 и чл. 167 от АПК).
10. Доказване.
Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен,
трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи,
че са били налице условията за издаването му.
Съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест.
Чл. 171: Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган,

имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред
административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша
непосредствено.
(2) По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства.Вещи лица, оглед или
освидетелстване той може да назначава и служебно.
(3) Съдът може да изслушва страна и да извършва разпит на свидетели и вещи лица чрез
видеоконференция.
(4) Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.
(5) Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в
изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат
доказателства.
(6) По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им
може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша
и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства.
11. Постановяване на решение.

Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е
приключило разглеждането на делото, като този срок е инструктивен. В чл. 172а от АПК са
посочени реквизитите на съдебното решение. Съдът може да обяви нищожност на акта, да го
отмени, да го измени или да отхвърли искането.
196
т
Възможно е при всяко положение на делото пред съд, да се сключи споразумение. Ако
такова се сключи, АА се обезсилва и делото се прекратява, като съдът се произнася с
определение.
Въпрос 14: ОСПОРВАНЕ НА ИАА ПРЕД ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ
Жалбата или протестът могат да бъдат подадени или в регистратурата, или по пощата.
Оспорването има девалутивен ефект, което значи, че пренася производството пред съда.
Трябва да бъдат внесени в съда в 3-дневен срок от изтичането на сроковете за обжалване от вс
страни от АО. Оспорването се изпраща на съда заедно със заверено копие на цялата преписка.
Тя трябва да е придружена и от списък на страните. АО не може да преценява допустимостта
и редовността на жалбата и на това основание да откаже изпращането в съда.
 Страните по делото пред съда
- Това са лицата, засегнати в правния спор, а именно- оспорващият, адм.орган, издал
акта и лицата, които се ползват от акта. Те са главните страни по делото- това са субектите,
чието участие е необходимо и достатъчно за решаването на правния спор. Решение,
постановено при липса на задължителна страна, ще подлежи на отмяна по чл.246.ал.1 АПК.
- Наред с тези главни страни, като страни се конституират и всички заинтересовани
лица - това са лицата, в чиято правна сфера актът поражда правни последици със своята
обжалвана част. Тук попадат както лицата, за които акта е благоприятен, така и тези, чиито
права, свободи, законни интереси, наред с тези на оспорващия, актът засяга, но които лица не
са го обжалвали.
 АПК урежда и хипотези, свързани с промяна в компетентността на адм.орган, издател на акта

в чл.153, а именно :
- 1/ когато след закриване на органа, издател на акта, компетентността за издаване на
актове от вида на оспорения се запазва и преминава към друг орган. Този друг орган става
страна по делото. Не е уредена в кодекса хипотезата, в която заедно със закриването на органа,
цялата материя от компетентността му е дерегулирана. В този случай би трябвало ответник да е
ЮЛ, което съгласно чл.205 АПК би отговаряло имуществено за обезщетение за вреди при
недействителност на оспорения акт, ако от него са произлезли такива вреди. Ако заедно с
органа е прекратено и това ЮЛ, ответник следва да е органа с най-близка компетент. по делото
за оспорване на ИАА.
- 2/ когато има прехвърляне на компетент.от един орган към друг. Делото по отн.на
първия се прекратява и продължава в лицето на 2рия. При уважаване на оспорването, ще
отговаря имуществено ЮЛ, към което принадлежи първия адм.орган. Определението, с
което делото се прекратява, може да се обжалва само в прекратителната си част и само от
оспорващия и от органа, спрямо който делото е прекратено. То не може да се обжалва от
новоконституирания орган, защото не засяга интересите му.
 Кой конституира страните
- Служебно страните се конституират от съда. Тоест оспорващият не е длъжен да сочи
останалите страни по делото
 Как става конституирането на страните :
- Това се случва с разпореждането за първите процесуални действия спрямо тях, а именно
връчването на преписи от оспорването на ответниците, респективно призоваването на другите
засегнати от оспорвания акт лица.
197
т
- Ако адм.орган, чийто акт се обжалва, не е изпълнил задължението си да посочи

имената и адресите на заинтересованите лица, съдът определя срок за изпълнение на това
задължение, като адм.орган ще отговаря админ-наказателно при неизпълнение на
задължението. Тази разпоредба се прилага в течение на целия съдебен процес, като гарантира
издирването на страните или приключването на процеса.
 В чл.155 АПК са уредени хипотези на оттегляне и отказ от оспорването:

- И оттеглянето и отказа от оспорването могат да бъдат направени само от оспорващия
- 1/ Оттеглянето
- Десезира съда, но не погасява това право. Актът може да бъде оспорен отново, стига да
не е изтекъл срокът за това.
- Оспорването може да бъде оттеглено изцяло или в някаква своя част, при всяко
положение на делото до обявяване на съдебното решение. При това е възможно както пред
1вата, така и пред 2рата съдебна инстанция, без съгласието на ответниците, освен ако е за
обявяване на нищожността на оспорвания АА. В този случай оттеглянето става след първото
заседание по делото и може да стане само със съгласието на ответниците. Тази отлика е
направена, понеже искането за обявяване на нищожност може да се предявява безсрочно,
продължаването на делото и решаването на спора е защитата на тези ответници срещу повторни
бъдещи оспорвания.
- 2/ Отказ
- отказът от оспорване вече погасява правото на оспорване, процесуалното право на
жалба. След десезирането на съда АА не може да бъде оспорен повторно нито като
нищожен, нито като унищожаем. Отказ може да се направи при всяко положение на делото и
без съгласието на ответниците. Правните последици от отказа са такива каквито са при
отхвърляне на оспорването.
- 3/Предварителен отказ от правото на оспорване
- Той е нищожен. Предварителен е този, който е направен преди възникването на правото
на оспорване, тоест преди издаването на АА.
- Извън откритото съдебно заседание оттеглянето и отказа се правят писмено. Ако АА не е
оспорен или е оспорен, но преписката още не е изпратена в съда, отказът трябва да е писмен и
да е насочен към органа издал АА. След изпращане на преписката в съда, оттеглянето и отказът
следва да са насочени към съда.
- Това бяха възможности с които разполага жалбоподателя.
 С какви възможности разполага самия адм.орган, чийто акт се обжалва
1/Възможност да оттегли оспорения АА.

- това оттегляне е форма на отзив. Актът може да бъде оттеглен изцяло или в свои части,
стига те да са предмет на оспорването.
- Когато АА е създал права за 3ти лица, оттеглянето може да стане само с тяхно съгласие,
тъй като прекратява тези права. След 1вото по делото заседание за оттеглянето е нужно и
съгласието на оспорващия, защото той е заинтересован спорът да бъде разрешен.
- Оттеглянето на акта е основание за прекратяване на делото, защото отпада предмета му.
Ако е извършено пред 2рата инстанция, в този случай първоинстанционното съдебно решение
се обезсилва. Ако към делото за оспорвания акт е съединен и иск за обезщетение за вреди, за
които се твърди, че са причинени от този акт, то в тази хипотеза, разглеждането на делото
продължава. В този случай съда ще преценява обаче законосъобразността на оттегления акт
инцидентно.
- Оттегленият акт не може да бъде издаден повторно на същите фактически основания.
 Как се образува делото- чл.157 АПК
198
т
- Това е една техническа дейност по администрирането на самата съдебна преписка. От

процесуална гледна точка няма правно значение, защото оспорването е висящо още от момента
на постъпването си в съда. Процесуалното правоотношение с ответниците и другите
засегнати от акта лица възникват от разпореждането на първите процесуални действия
спрямо тях, а именно връчването и тн.
- Председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват
административното дело, което се предава на съдия-докладчик. Съдията-докладчик, съответно
председателят на отделение във Върховния административен съд, насрочва делото в срок не
по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата в съда. Този срок не тече за периода на
съдебната ваканция, освен когато в този кодекс или специален закон са предвидени по-кратки
срокове.
- Съдията-докладчик се определя съобразно поредността на постъпването на оспорванията в
съда чрез електронно разпределяне или чрез друг начин за случайно разпределяне на делата,
посочен в приети от съответния съд и разгласени публично вътрешни правила.
- Принципът за определяне на съдията докладчик по делото е това да стане по случаен

принцип. Този принцип за случайно разпределение на делата гарантира безпристрастност на
съда и равенство на страните. Затова нарушаването на принципа за случайното
разпределение на делата винаги е съществено процесуално нарушение.
- На следващо място жалбата или протестът трябва да бъдат проверени с оглед на
тяхната редовност. Неспазването на предвидената в закона форма(реквизити) за жалбата и
протеста води до оставането им без движение. Нередовностите, които са допуснати във
формата, следва да бъдат коректно указани на оспорващия, заедно с посочването на срока за
тяхното отстраняване. Този срок (7дни) може да бъде продължаван, може да бъде и
възстановяван по общия ред. Поправеното оспорване поражда всичките си правни
последици с обратна сила от момента на подаването му.
- Естествено неотстраняването на нередовностите води до оставяне на оспорването
без разглеждане и до прекратяване на делото.
- Ако въпреки наличието на тези нередовности, които не са остранени бъде поставено
решение, то ще е недопустимо и ще подлежи на обезсилване
 Следващия етап е проверка на допустимостта на жалбата и протеста- чл.159
- В чл.159 АПК са установени основания за недопустимост на оспорването. Проверката

на тези основания се извършва от съдията докладчик, като кои са тези основания:
- 1/ актът да не подлежи на оспорване
- 2/Ако оспорващият е процесуално неправоспособен/ последващо отпадане на
правосубектността на оспорващия също прекратява правото на оспорване./ най-типична
хипотеза е смърт на оспорващия/
- 3/ актът е бил оттеглен
- 4/оспорващият няма пр. интерес от оспорването
- 5/оспорването е извън срок
- 6/ по оспорването има влязло в сила съдебно решение
- 7/ има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание;. -
8/ оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.
Целта на забраната по 7/ е да се избегнат противоречиви решения по същия спор и да се
постигне процесуална икономия. Поради това 2рото оспорване следва да бъде прекратено не
само като им висящо дело в същия съд, но в който и да е друг съд. Оспорването е висящо от
199
т
момента на постъпването му в съда. Двете оспорвания трябва да са тъждествени по предмета си

и страните. Не е необходимо съвпадение на основанията, посочени в едното оспорване и в
другото, защото съдът не е обвързан от тях, а проверява изцяло служебно, по своя инициатива
законосъобразността на акта.
 Чл.160 АПК урежда обжалването на акта,постановяващ недопустимостта на жалбата и

протеста
- Оспорващият, респективно прокурора, може да обжалват разпореждането, с което
жалбата или протестът са оставени без разглеждане или определението, с което делото е
прекратено.
Ответниците, след като са били конституирани, могат да обжалват само определението за
прекратяване, поради оттеглянето му, тъй като при отказ получават пълна защита, която биха
получили и при отхвърляне на оспорването.
А служебно конституираните 3ти лица, които се явяват помагачи на страната на оспорващия, не

могат да обжалват прекратителните актове, тъй като има самостоятелни права на оспорване,
които не зависят от съществуването или упражняването на предявените
 В чл.161 АПК е уредено възстановяване на срока за обжалване
- В 7-дневен срок от оставяне на жалбата без разглеждане може да се иска възстановяване на
срока. На възстановяване подлежи само срока на обжалване, не и този на протестиране на акта.
Тоест ако прокурора пропусне този срок за подаване на протеста, не е възможно да има
възстановяване на този срок.
- Основание за възстановяване може да е събитие или действие на 3ти лица, което
обективно е възпрепятствало оспорването в рамките на срока.
- Пречката трябва да не е могло да бъде предвидена, тъй като иначе пропускането ще се
дължи на бездействието на оспорващия да вземе мерки в защита на своя интерес.
- поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение;Какво значи
заблуждение? - заблуждение ще е налице, когато действията на администрацията са създали у
засегнатия от акта невярна представа относно който и да е елемент от срока.
- 7- дневния срок за отправяне на искането за възстановяване на срока за обжалване е
преклузивен. Той тече от съобщаването на акта за оставяне на жалбата без разглеждане,
съответно на определението за прекратяване на делото.
- Оспорващият обаче не е длъжен да изчака този акт, а признавайки, било изрично или
имплицитно, че е пропуснал срока, може да поиска възстановяването му заедно със самото
оспорване. В самото искане следва да бъдат посочени доказателствата за причините за
пропускането, но дори да не са посочени, това не го прави нередовно. То се разрешава в
открито заседание с участието на страните и ако ответниците още не са конституирани,
искането се разглежда само с участие на оспорващия. По това искане съда се произнася с
определение, което подлежи на обжалване само ако с него се отхвърля съответното искане.
 Съобщаване на акта от съда

- С тази разпоредба е направен опит да се преодолее неизпълнението от страна на
адм.орган на задължението за съобщаване на акта на всички заинтересовани лица
- В практиката си обаче съдилищата посочват, че с този текст се забавя
правораздавателния процес и се стимулира адм.орган да не изпълнява задължението си за
съобщаване на акта:
„Когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща
съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица
200
т
възможност да защитят интересите си. Когато оспореният акт е благоприятен за лицата по

изр.1, съдът ги конституира служебно като страни и отлага делото, ако това се налага.“
 Връчване на преписи от жалбата или протеста
- Те се връчват на ответниците, а именно на адм.орган, издател на акта и лицата, за
които този акт е благоприятен. Те може да представят писмени отговори в 14-дневен срок от
получаване на преписите.
- Задължението на съда да окаже на страните нуждата от доказване на определени
обстоятелства в случая е проява на служебното начало в съдебния адм.процес. Макар да
твърдим, че ппц в съдебния процес водещо е диспозитивното начало- в адм.процес в редица
случаи е застъпено и служебното начало.
- Неизпълнението на това задължение не е касационно основание, ако е изпълнено в
последствие при разглеждане на делото.
- непререшими са влезли в сила съдебни решения относно законосъобразността. Влязлото

в сила съдебно решение погасява правото на оспорване.
- В чл. 178 е уредена възможността за съдебно споразумение. Потвърденото споразумение

има сила на присъдено нещо. То може да се сключи по всяко време пред всяка редовна
съдебна инстанция, вкл. след прикл. на устните състезания до обявяване на решението.
Споразумението е за разрешаване на правния спор относно предмета на делото ( който е
законосъобразността на адм. акт ). Ако при конкр. обстоятелства законът предвижда само 1
единствено разрешение ( обв. комп.) законосъобразно ще е само споразумението, което му
съответства. При опер. самост. законосъобр. ще е изборът на кое да е от разрешенията в
нейните рамки.
Страните в производството са оспорващият и всички неоспорващи акта 3ти лица и
организации, засегнати от акта и всички лица и организации, за които акта е
благоприятен. Това са страните, които следва да участват в споразумението. Участието на
адм. орган, издал акта е възможно, но не и задължително.
- Пред съда могат да се скл. споразумения за безспорно производство. Условията са

споразумението да не противоречи на з-на. Неговият предмет не може да води до заобикаляне
на закона, но съдебната практика познава такива случаи.
- Споразумението се скл. пред съда и се вписва в подписан от съда протокол. То се
опоменава и в определение, с което съдът обезсилва адм. акт и спира делото.
-Отказ на съд да одобри споразумението може да се обжалва с частна жалба от страните по
него.
-Одобрение на съда не може да се обжалва от страните.
- Влязлото в сила споразумение има силата на съдебно решение, но има 1 особеност, която
се отнася до конститутивното му действие – то няма сила за лица и организации, които не са
участвали в него, докато те не са го одобрили писмено, но спрямо тях ще действа отпадането
на правните последици от обезсиления адм. акт.
Спиране изпълнението на административния акт
Чл. 166. (1) Оспорването спира изпълнението на административния акт.

(2) При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия
съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или
трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
201
т
(3) Искането по ал. 2 се разглежда в закрито заседание. Съдът се произнася незабавно с

определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването
му.
(4) Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да
бъде спряно от съда при условията на ал. 2.
При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът

проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил
ли е изискването за законосъобразност на административните актове.
Допускане на предварително изпълнение от съда
Чл. 167. (1) При всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне
предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде
допуснато от административния орган.
(2) Когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима
вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен от него
размер.
(3) Определението по искането подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му.
Ако предварителното изпълнение бъде отменено, възстановява се положението, съществувало
преди изпълнението.
(4) Повторно искане пред съда може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.
Въпрос 15: Оспорване на ОАА и ПНА
1. Оспорване на ОАА
а) срокове – 2 варианта в зависимост дали оспорващите са участвали в издаването на ОАА
1) 14-дневен – за участвалите. Тече от отделните съобщения до тях.
2)1- месечен – за лица, които не са участвали в производството за изд. на акта. Тече от
съобщаване на акта чрез средства за масова комуникация.
И двата срока са преклузивни, могат да се възстановяват само ако пропускането се дължи от
непредвидени особени обстоятелства или поведение на администрацията, въвеждащо в
заблуждение ( вкл. недостъпност до средството за масова комуникация )
б) действие на оспорването
- Няма суспензивен ефект. Съдът обаче може да спре изпълнението само при направено
искане, не и служебно. Спирането важи до взимане на решение от съда и отпада автоматично
от отказа. Влязлото в сила определение за спиране на изп. на ОАА се обнародва в ДВ.
Оспорването се подава чрез адм. орган, издал акта. Той е длъжен след изтичане на сроковете за
оспорване да го изпрати заедно с преписката на съда. Редовно е това оспорване, което отговаря
на чл.150, 151. Преписи от оспорването не се прилагат, т.к кръгът на лицата е неопределен. В 1-
месечен срок съдът съобщава за оспорването чрез обявление в ДВ, в което посочва номера
на делото и оспорения акт. Срокът е инструктивен. Копие се публикува в страницата на ВАС.
Нередовното съобщаване на акта е основание за отмяна на влязлото в сила р-е по искане
на неучаствало в оспорването лице.
Страни са оспорващият и издалият ОАА. Оспорващият трябва да докаже право на оспорване
– да представи д-ва, че акта застрашава негови права и интереси или поражда задължения.
Съдът е длъжен да остави жалбата без уважение, ако не се засягат такива. Приема се,че
засягането на пр.,зад. и зак. интереси не е нужно вече да е настъпило. Наличието на пр. интерес
202
т
следва да е пряко и лично. Никой не може да защитава чужди права. Съобщаването на

оспорването не прави засегнатите от акта автоматично страни по делото, наред с оспорващия.
такива те могат да станат само ако се присъединят към оспорването. Ако не се , могат
самостоятелно да оспорват. Заинт. лица с право на оспорване можем да категоризираме в
няколко групи: 1. лицата, отговарящи на понятието заинт. лице в АПК; 2. заинт. лица от
съседна д-ва, за които съществува вероятност ОАА за ги засегне. присъединяване към
оспорването е възможно до начало на устните състезания. Страна е и органът, издал акта.
Ответници стават и лицата и организациите, които се ползват от него, независимо дали ще
вземат участие в делото. По отн. на тях редовното съобщаване има ролята на служебно
конституиране, т.е. те са обвързани от решението по делото. Ако за тях няма редовно
съобщаване, те могат да оспорят решението. Ако решат да участват, те могат да се
присъединят като ответни страни наред с адм. орган, издал акта, до началото на устните
състезания. С искането си присъединяващият се трябва да предостави д-ва, че ОАА засяга
правата или интересите му. Спец проверка не се извършва. Опредлението, с което встъпването
не се допуска, подлежи на оспорване с частна жалба. Ако не се допусне такова, т.к. искащият е
обвързан с р-е, с което актът е обявен занищожен, той не може да иска отмяна на това р-е.
- Прокурорът има право на протест, но трябва задължително да има засягане на
държавен/обществен интерес.
в) действие на р-ето
Решението има силата на присъдено нещо. И тези, които не са участвали в делото са длъжни
да считат последиците от ОАА за невъзникнали. Условие за това обаче е редовното
съобщаване, ако няма такова то няма да има сила за неучаствалите в делото.
2. Оспорване на ПНА
а) предмет на оспорване
- Оспорват се както изцяло, така и в отделни части. Части са както отделни разпоредби на ПНА,
така и части от тези разпоредби, ако съдържат самостоятелно правило за поведение.
- ПНА могат да се оспорват само след обнародването им в ДВ или съобщаване от Общ.
съвети, когато са издадени от тях.
- ПНА могат да се оспорват само пред съд.
- Контролът е само за законосъобразност.
-ПНА могат да бъдат оспорени безсрочно.
б) право на оспорване
- От всяко ФЛ, независимо дали е бълг. гр. и от всяко ЮЛ, независимо от седалището му.
Задължително условие е актът да засяга техни права, свободи и зак. инт.
- от държавни органи, но само за ПНА, които засягат правомощията им като ги
ограничават или ги премахват.
- Прокурорът участва задължително в този тип дела. Неучастието му в поне едно заседание
ще е винаги съществено процесуално нарушение.
в) страни по делото
-оспорващият и издалият ПНА
- конституирането на други страни и участието в делото е същото като за ОАА. Съдът
следва да откаже приединяване към оспорването само ако установи, че ПНА не може да засегне
пр. и свободи на искащия присъединяване.
- Съдът проверява САМО законосъобр. на ПНА
203
т
г) начини и срокове за съобщаването на оспорването

- идентични като при ОАА ( срок 1 месец за съобщ. за оспорването в ДВ, както и за
определение за спиране действието на ПНА)
д) действие на оспорването на ПНА

- няма суспензивен ефект, НО изпълнението може да се спре, вкл. и по инициатива на
органа. Това той може да направи,ако установи, че основателността на оспорването е
вероятна и че от ПНА могат да настъпят значителни вреди. Преди да се постанови
спирането или да се произнесе по искането, съдът би следвало да изслуша страните в о.с.з.
Определението за спиране е незабавно в заседанието. Отказът за спиране и определението за
спиране подлежат на обжалване с частна жалба, както при ОАА. Актът за спирането
(определението) влиза в сила от деня на обнародването. Спирането се отменя автоматично с
влизане в сила на съдебно решение.
д) подсъдност на този вид дела

- разпределят се м/у ВАС и адм. съдилища - ПНА на общинските съвети са пред адм. съд, а
останалите пред ВАС ( тричленен състав). Оспорването е двуинстанционно.
- Съдът не може да измени акта, защото не разполага с правотворческа компетентност. Ако
обяви нищожността или отмени ПН, той не може да я замести с друга.
- Конститутивното действие на оспорването е като при ОАА и ИАА, но такова имат само
решенията за отмяна и за изменение на ПНА.
Всеки е засегнат от правната промяна, независимо дали е участвал в делото.
- Отхвърлянето на оспорването е с установително действие и действа по отн. на всички.
След като първото оспорване е отхвърлено, последващи оспорвания са недопустими.
– разгласяване - Държ. вестник и друг способ за общинските съвети. Това обнародване е
след настъпване на необжалваемостта на съдебното решение.
е) действие на р-ето за отмяна на ПНА
– занапред, от момента на издаването му. Правните посл. на съдебното р-е настъпват от деня на
влизането му в сила( публикуването му ):
„Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение.“
ж) изисквания за оспорването
-Оспорването е писмено, чрез адм. орган, издал ПНА, да съдържа реквизитите по чл.151,
като индивидуализира акта или оспорваните от него части.
- Не се прил. чл.152, ал.3 : адм. орган не е длъжен да представи списък на заинт. лица, даже
такива да са участвали в оспорването (както при ОАА)
- Преписи от жалбата не се представящ, т.к ПНА е за неопределен кръг субекти(както при
ОАА)
- Недопустимо е в това производство споразумение пред съда
Въпрос 18: Оспорване на адм. актове на основата на специална клауза
1. Понятията обща и спец. клауза
204
т
В България по принцип действа общата клауза за оспорването на административните актове,

т.е. индивидуалните, общите и нормативните административни актове могат да се оспорват
пред съд, по общия ред, предвиден в АПК. В същото време от приложното поле на закона са
изключени определени категории актове. Те се обжалват въз основа на специална клауза,
пред съд или юрисдикция, по реда на специален закон.
Самото производство, което се развива по специална клауза също има своите особености: 1.
Оспорването може да не е пред съд, а пред особена юрисдикция; 2. Сроковете за оспорване,
изискванията към жалбата/протеста, правомощията на решаващия орган трябва да се
предвидени в самия специален закон. При непълноти в уредбата следва да се прилага ГПК; 3.
Подаваната жалба/протест не спират изпълнението; 4. Основанията са поначало за
законосъобразност, но в много случаи специалният закон предвижда и оспорване на
целесъобразността; 5. Правомощията на решаващия орган са по принцип по същество.
актове, които не подлежат на съдебен надзор:
1. на Народното събрание и на Президента на Републиката;

2. с които се упражнява законодателна инициатива(на МС );
3. с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на
органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на
граждани или юридически лица. (вътрешноведомствени актове)
4., с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността
на страната, освен ако в закон е предвидено друго.
- АПК допуска определени спорове да се разглеждат пред особени юрисдикции ( по спец.

клауза). Има обаче 1 проблем, породен от чл.119 КРБ, казваща, че правораздаването се
осъществява от съдилищата, т.е. може да се каже, че законодателят смесва понятията
правораздаване и правосъдие. Оттам възниква въпросът дали изобщо е допустимо тези спец.
юрисдикции да решават правни спорове. След сезиране на КС, се стига до Р-е 6/2008г. на
КС, в което КС казва, че е допустимо да има юрисдикции, като е задължително те да са
предвидени в з-н, т.е. да не може изп. власт с ПНА сама да си създава юрисдикции ( само
НС да ги създава ) и актовете на тези юрисдикции да подлежат на последващ съдебен надзор.
2. Особености на спец., особени юрисдикции (пр. КЗК, НЕЛК, НОИ )
Административните юрисдикции са органи на изпълнителната власт, които обаче не

извършват правоприлагаща, а правораздавателна дейност. Те са специално създадени, за да
решават административноправни спорове вместо и наред със съдилищата.
а) белези за разграничаване на особените юрисдикции от обикновените органи на изп.

власт според Петко Стайнов
1) да е налице правен спор, който трябва да бъде разрешен ( не говорим за безспорно

производство, каквото е това по изд. на АА )
2) юрисдикциите да не могат да действат служебно, а само когато са изрично сезирани,
както е при съдилищата
3) пред тях се следва едно елементарно състезателно производство ( с 2 равнопоставени
противопоставени страни)
205
т
4) органите трябва да са независими в решаване на спора, никой друг орган не може да им

дава указания по съществото на решаването на спора
б) особености на производството пред особени юрисдикции
- трябва в конкретния закон да е уредено самото производство ( пр. КЗК по З-на за защита на
конкуренцията)
- жалбата в това производство няма суспензивен ( спиращ) ефект
- т.к. все пак тези юрисдикции са органи на изп. власт, понякога закона дава възможност
на особените юрисдикции да правят конрол и за целесъобразност ( правилност), а не само
за законосъобразност, както е при съда
- решават по същество, а нямат контролно-отменителни функции, освен в редки случаи
- контролът на актовете на юрисдикциите е задължителен. Приема се, че компетентен за
осъществяване на контрола е 3-членен състав на ВАС, ако нищо не е посочено в спец. закон
или ако е изрично посочено именно това, може обаче да бъде и пред Адм. съд, зависи от
специалния закон и как е посочено в него.
- Решението на Съда по акта на особената юрисдикция не подлежи на съдебен контрол

( тоест няма касация), но и от това има изключения в някои закони
Въпреки че рядко се оказва изрично в нормативния акт, правилата, по които се движи

съдебното производство по проверка на юрисдикционния акт, са тези за касационното
производство
ВЪПРОС 35: КАСАЦИОННО СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО. ОСОБЕНИ СЪДЕБНИ
ПРОИЗВОДСТВА
Въпрос 16: Касационно производство
Нормативната уредба е в апк. Касационно производство е двуинастанционно. Първа съдебна
инстанция и чието решение не е окончателно и последно, то може да бъде оспорвано пред
втора съдебна инстанция наречена касационна, понятие касационна идва от латинския израз
casacio- отменям,унищожавам. На касационно оспорване подлежи първоинстанционното
съдебно решение, а не адм акт - той е предмет на оспорване пред първата съдебна инстанция.
Касационното производство е едно от производствата които се водят и разглеждат пред ВАС
като той се явява като компетентната съдебна инстанция като касационна. Специфичното на
това производство не е само неговия предмет, но и основанията по които можем да искаме
кассационно оспорване, те са посочени в чл.209 апк.
Касационна жалба или касационен протест се подават когато решението е:
нищожно;
недопустимо;
решението е неправилно поради: нарушение на материалния закон/поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила/поради необоснованост;
1. Нищожност на първоинстанционното съдебно решение.
206
т
Решението е нищожно когато не отговаря на изискванията на валидно решение: Изисквания

свързани със съдебния състав, със формата на съдебното решение, нпр постановено е
еднолично, а не от съдебен състав, ако не е подписано.
2. Недопустимост на съдебното решение
Недопустимо е онова съдебно решение което не отговаря на изискванията при които делото
може да се реши по същество от съда: Постановено е съдебно решение при наличие на
препятсвия за процесуална допустимост. Нпр постановено е съдебно решение без да има
надлежно сезиране, или съдът се произнесъл по жалба която е просрочена тоест подадена е
след изтичането на 14дневния преклузивен срок, или е постановено съдебно решение срещу
адм акт, който по силата на закон не подлежи на съдебно обжалване. Във всички тези
случаи решението е нодопустимо защото съдът е нямал право да се произнесе.
3. Съдебно решение може да бъде неправилно поради нарушение на материалния закон
или когато то по съдържание противоречи на материално правна норма
4. Постановено неправилно р-е при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, не всяко нарушение на съдопроизводствените правила е касационно
основание(когато се засяга правото на защита на заинтересованите лица е
основание)
5. Неправилност Поради необоснованост – когато липсват мотиви във съдебното
решение, когато изводите на съда не са обосновани, не са покрепени с доводи, анализ
на факти на обстоятелства, когато фактическите констатации на съда не се подкрепят от
доказателствата по делото.
Кой има право на касационо оспорване:
на първо място право на касационна жалба имат страните по делото, за които то е
неблагоприятно. Във този случай правото на касационна жалба се конструира от две
комулативни изисквания: лицето да е имало качеството на страна по делото и едновремено
със това обаче решението за тази страна по делото да е неблагоприятно. Право на
касационна жалба имат:
и лицата спрямо които съдебното решение има сила и то е неблагоприятно за тях, като
тези лица може да не са участвали във делото.( Нпр лица на които може да е нарушено
правото на защита.). Срок – 14 дни от съобщаване на първоинст. р-е.
Началото на това касационно производство може да бъде поставено със касационен протест,
но не всеки прокурор може да подава касационен протест. Касационен протест може да
подаде главният прокурор или неговият заместник при върховната адм прокуратура.
Срок – 1 месец от постановяване на р-ето.
Изисквания относно съдържанието и формата на касационната жалба и протест
Те се подават във писмена форма и трябва да съдържат съда, до който се подават, името и
точният адрес на жалбоподателят , ако е физическо лице и ЕГН, а ако се подават от
пълномощник тези данни на пълномощника. Ако е касационен протест трябва да бъдат
посочени длъжността на прокурора, обжалваното първоинстанционно съдебно решение,
точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението които съствяват
касационни основания. Касационната инстанция разглежда и се произнася само по
207
т
посочените в касационита жалба основания. Във касационната жалба или протест трябва да
се посочи в във какво точно се изразява нашето искане, и подпис на жалбоподател или на
прокурора.
Задължително е касационата жалба да се преподпише от юрист, адвокат или юрист-
консулт. Ако самия жалбоподател има юридическа правоспособност разбира не трябва да се
приподписва от адвокат. Задължително към жалбата трябва да се приложи пълномщно от
адвоката за преподписването, а когато жалбоподателят има юридическа правоспособност
трябва да се приложи удостоверение за тази правоспособност. Към жалбата трябва да има
още приложения, удостоверението за актуалното правно състояние на организацията,
жалбоподател. Тоест удостоверението за съществуването и за представителството на тази
организация. Трябва да се приложи пълномощното когато жалбата се подава от
пълномощник, трябва да се приложи документ за платена държавна такса ако такава се
дължи, трябва да се приложат преписи от жалбата или протеста и отписваните доказателства
и от приложенията, според броя на останалите страни. Колкото са страни толкова броя
преписи.
При подадената касационна жалба в съдебното производство се правят три проверки.
Проверява се допоступимостта, ако жалбата е допустима след това проверяваме нейната
редовност, ако жалбата е редовна тогава пристъпваме към проверка за нейната
основателност,проверката вече по същество.
Проверка за редовност и допустимост на жалбата
Тази проверка се извършва в първоинстанционният съд.
Съдията докладчик в първоинстанционият съд извършва проврката за редовност(дали
отговарят на изискванията за форма, за съдържание , за приложение). Ако не отговарят на
тези изисквания за форма и съдържание по чл.212,213апк съдията докладчик със разпореждане
ги оставя без движение. Тоест временно спира хода по тази жалба. Той трябва да изпрати
съобщение на оспорващият да отстрани нередовностите в 7дневен срок от получаването.
Когато нередовностите не се отстранят във срок първоинстанцият съд връща жалбата или
протеста. Първоинстанционият съд трябва да провери допустимостта на касационата жалба
или протеста. Първоинстанционият съд проверява тази допустимост съобразно чл.215апк.
процесуално недопустими са жалбата или протестът когато: са подадени от лице или
организация които не са участвали в съдебното производство, когато решението или
обжалваната му част не съществува, когата са подадени след изтичане на преклузивния срок,
когато са подадени против решение което не подлежи на касационно оспорване, когато са
били оттегляни или бъде извършен отказ от тях със писмено заявление. Във тези случаи
касационната жалба или протеста се явяват процесуално недопустими и оставят от без
разглеждане от първоинстанционния съд.
Ако касационната жалба е редовна и допустима съдът изпраща препис заедно със
приложенията на дреугите страни. Във 14дневен срок от получаването им тези други страни
могат да подадат отговор. След подаването на такъв отговор или след изтичането на този срок
делото се изпраща вече на касационният съд. Всички до тук процесуални действия се
извършват от първоинстанциният съд.
208
т
След като получи вече касационият съд касационата жалба или касационият протест
председателят на касационният съд, или неговите заместници, и съответно председателят
на оделението осъществяват контрол върху извършената от първоинстанционият съд
проверка зе редовност и допустимост на жалбата или протеста. Ако бъде установено че
първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си за проверка за редовност и
допустимост, касационната жалба и протест се оставят без движение или изпращат делото на
първоинстанционният съд със конкретни указания. Ако във дадения срок не са отстранени
нередовностите по жалбата или бъде установено някое от основанията за недопустимост на
жалбата те се оставят без разглеждане със разпореждане и производството се прекратява.
Оспорващият може да оттегли оспорването или може да направи отказ изцяло или отчасти
на оспорването до приключване на касационното производство. При отказ не може пак да
оспори това първоинстанционно съдебно решение жалбоподателят.
След като е извършена проверката за допустимост и редовност компетентната съдебна
инстаниция – ВАС, неговия състав се определя от ренга на първоинстанционната съдебна
инстанция. Делото се разглежда за основателност: от тричленен състав на ВАС, когато
решението е постановено от адм съд. А когато решението е постановено от тричленен
състав на ВАС като първа съдебна инстанция делото се разглежда от петчленен състав на
ВАС.
След като делото бъде разпределено на съответния състав, първото заседание се насрочва в
срок не по дълъг от 4 месеца от образуване на делото. При касационното производство
задължително участва прокурор. Чл.217апк разпоредбите относно разглеждане на делото,
сериозна част от тези разпоредби са обявени за противоконституционни с решение ном 5 от
2019год.
Предметът на касационната проверка – чл.218апк изрично определя че ВАС обсъжда самоо
посочените във жалбата или протеста пороци на решението.
За валидността, за допустимостта и за съответствието на решението с материалния закон
съдът следи и служебно.
Касационната инстанция на практика е от три касационни основания (нищожност,
недопустимост и неправилност на съдебното решение поради противоречие с матер.-пр.
норма) съдът следи служебно за пърторото, за второто и за част от третото защото третото
касационно основание има три хипотези, съдът служебно следи за неправилност на съдебото
решение, но само поради противоречие с метериалния закон.
Касационна проверка за основателност на жалбата или протеста
За установяване на касационните основания във касационната инстанция се допускат само
писмени доказателства. Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства
несвързани с касационните основания. ВАС преценява прилаганто на метериалния закон от
първоинстанционният съд, въз основа на фактите установени от първоинстанционният съд.
Това означава че във касационната инстанция ще се използват само фактите установени в
първоинстанционния съд, в касационната инстанция можем да представяме само писмени
доказателства, свързани с касационните основания(свързани с първоинстанциионното
съдебно решение а не със адм акт).
209
т
ВАС може да остави в сила оспореното първоинстанционно съдебно решение, може да

отмени съдебното решение като неправилно.
Когато решението е нищожно ВАС обявява нищожността му и ако делото не подлежи на
прекратяване го връща на първоинстанционния съд за поставяване на ново решение. Във
случай че пред ВАС е сключено споразумение съдът го потвържава с определение. С това
определение обезсилва съдебното решение и прекратява делото.
Когато решението е недопустимо ВАС го обезсилва, прекратява делото, връща го за ново
разглеждане или го препраща на компетентния съд или на друг орган.
Неправилното съдебно решение се отменя, недопустимо съдебното решение се обезсилва, а
при нищожно съдебно решение тази нищожност се обявява.
Когато отмени решението (при неправилност, несъотв. с матер. з-н) ВАС решава делото по
същество. Касационнита инстанция трябва да реши правния спор по същество, няма да връща
на първоинстанционния съд, а ще сложи окончателност на правния спор.
ВАС връща делото на първоинстанционния съд, но в друг състав на първоинст съд само в
два случая – първо когато установи съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Касационната инстанция трябва да върне на първоинстанционния съд делото и във
случай че трябва да се установят факти за които събирането само на писмени
доказателства не е достатъчно. Когато трябва да бъдът изяснени факти и обстоятелства които
първоинстанционият съд не е изяснил и за установяването на тези факти не са достатачни само
писмени доказателства ВАС връща на първоинстанционния съд. Когато връща делото ВАС
дава указания по тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни при по
нататашното разглеждане на делото.
Когато върне делото на първоинстанционният съд този съд разглежда делото по общия ред,
но производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие,
послужило като основание за връщане на делото. При новото разглеждане на делото се
допускат само писмени доказателства които не са могли да бъдат известни на страната, тоест
новооткрити доказателства. Допускат се и доказателства за новооткрити или ново-настъпили
обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд се произнася повторно, има възможност обаче това решение
отново да бъде оспорено и във случай когато решението на първоинстанционният съд
бъде оспорено повторно от ВАС, ВАС вече не връща делото за ново разглеждане, а го
решава по същество.
Таксите за касационното оспорване
Жалбоподателят внася предварително държавна такса която е в размер на 70лв за граждани,
за еднолични търговци, за държавните за общинските органи и за другите лица осъществяващи
публични функции, тази такса обаче за организациите е 370лв. Когато има определен
материален интерес по делото тези такси не са такива, дължи се такса определена като
процент от интереса.
Прокоратурата не внася такса.
210
т
Такса не се внася от граждани за които съдът е преценил че нямат достатачно средства да

я платят, за което лицето трябва да подаде молба за освобождаване от държавна такса, в тези
случаи съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото
състояние на лицето, семейното положение, здрвословното състояние.
Въпрос 17:Отмяна на влезли в сила съдебни актове
1. Отмяната е извънреден способ за надзор и не е част от редовния надзор, който

съдилищата осъществяват за адм. актове
- Целта на тази отмяна е да преодолее силата на пресъдено нещо на съдебните р-я и да
доведе до възобновяване на производството
- Отмяната е в чл.237 и следв. от АПК
а) предмет на производството по отмяна

- решения
-определения
-разпореждания
От определенията и разпорежданията на отмяна подлежат само тези, които предграждат

решението на делото.
На отмяна не подлежат влезлите в сила р-я по оспорване на ОАА или ПНА.
Отмяната е приложима САМО ЗА ИАА. Идеята на това е , че при ОАА и НАА има твърде
много адресати, което би довело до несигурност в оборота, при която всеки заинтереесован да
иска отмяна.
- Не подлежат на отмяна и влезлите в сила съдебни актове, които са влезли в сила при
производство по отмяна.(потвърдени са )
б) активна легитимация за искане на отмяна
1) страните по делото, в рамките на което е постановен акта, чиято отмяна се иска. Тези страни
трябва да са негативно засегнати от акта.
2) третите лица – граждани и организации, неучаствали в производството, но спрямо които р-
ето е обвързващо
3)Главният прокурор или негов заместник при Върх. адм. прокуратура – прилага се
процедурата, определена и за страните
в) основания за отмяна – чл.239 АПК

Тъй като отмяната е извънреден способ за надзор/контрол, основанията са посочени
изчерпателно в чл.239 и тези основания не могат да се тълкуват разширително, а само
ограничително
1) нови обстоятелства или нови писмени д-ва от съществено значение за делото, които не
са били известни при постановяване на р-ето, но са съществували тогава ( трябва да са
съществени, т.е. да биха променили решението ) или страната не е могла да се снабди с тях
( т.е. не трябва да се дължи на небрежност на страната, а на обективна невъзможност ). За
нови д-ва се считат и новооткрите д-ва, ако фактите са били известни по време на процеса,
211
т
страната ги е твърдяла, но не е могла да ги докаже. Промяната на нормативна разпоредба

обаче не е такова ново обстоятелство.
2) Установена неистинност на заключение на ВЛ, показания на свидетели или престъпно
обстоятелство, указали тежест за решаване на решението. Те трябва да са открити с влязъл в
сила съдебен акт по НПК.
3) когато има подправен документ или акт на съд или друго учреждение, който
впоследствие е бил отменен. Те трябва да имат съществено значение, да са в основата за
решаване на делото по съответния начин. Тук също се иска надлежно установяване по съдебен
ред или отмяна на акта.
4) когато между същите страни, на същото основание и по същото искане е постановено
решение, което противоречи на постановеното решение, разликата е в диспозитива –
потвърждаване/отхвърляне. Тук говорим само за решения, а не и за други актове. Ако има
оспорване веднъж на една част от акт, а друг път на друга, това няма да е основание за отмяна.
Отменя се неправилното решение,а не второто по време решение. Съдът не е обвързан от
това кой акт молителят е поискал да бъде отменен.
5) Когато страната вследствие от нарушаване на съответните правила е била лишена от
право да участва в делото, или е била лишена от надлежно преставителство в делото
( може да се дължи на процесуално нарушение от страна на съда; процесуалният
представител не е имал правото да ни представялва, без да го знаем или дори да е имало
праовот, не е ибло опълномощено то нас), или страната не е участвала в делото поради
причина, която не е могла да отстрани, т.е. говорим за обективно безвиновно поведение
6) Когато с р-е на Съда в Страсбург е установено нарушение на ЕКПЧОС. Тук трябва да
се е минало през всички национални инстанции. Не може да се иска отмяна на
първоинстанционни р-я, ако е допуснат касационен к-л. Страната искаща отмяната доказва
основанието.
г)срок за искане на отмяната

1) При т.1 – ново обстоятелство/д-во, съществувало при постановяване на р-ето - 3-месечен
срок, който се брои от разбирането за новото обстоятелство(или от момента, в който е могло
да се разбере), но не по-късно от 1г. от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска.
2)по т.2 - 3-месечен срок от узнаване на присъдата относно престъпно

обстоятелство/решението за неистинност на заключение на ВЛ/показания на свидетел, но
не по-късно от 1 година от влизане в сила на присъдата/решението
3)по т.3 - 3 месечен от узнаване на решенеито/акта за отмяна на неистински

документ/акт на съд, но не по-късно от 1г. от влизане в сила на р-ето/акта за отмяна на
неистински документ/акт на съд.
4)по т.4 има само един 3-месечен срок, течащ от влизане в сила на второто по ред
решение (когато между същите страни, за същото искане и на същото основание има 2
решения)
5)по т.5 само 1-годишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска(когато
страната е лишена от възможност да участва в делото/ не е могла да се яви поради
основателна причина)
6) по т.6 има само 3-месечен срок от съобщаването на решението на Съда в Страсбург
212
т
Ако основанието за отмяна е възникнало или е било узнато преди влизане в сила на акта, 1-
годишните и 3-месечни срокове започват да се броят от влизане в сила на акта, а не от влизане
в сила на някакво второ, последно решение, както горе споменахме
д) форма на искането за отмяна

- писмена
-прилагат се правилата на касационната жалба ( реквизитите и приложенията – преписи за
останалите заинт. лица, приложения и т.н )
- лицето, искащо отмяната трябва да посочи точно основанието, да го мотивира, да приложи д-
вата и да представи адреси за призоваване на останалите страни по делото
Искането за отмяна се приподписва от адвокат или юрисконсулт
За производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове се събира такса в размер 30
лв. за граждани, държавни и общински органи и 150 лв. за организации.
е) подаване на искането
- Подава се чрез първоинстанционния съд. Тов е така, защото когато едно дело се реши, то се
архивира и дори да е било на втора инстанция, то се изпраща на първата инстанция, където се
архивира. Ако искането не отговаря на условията за допустимост, производството ще се
прекрати. Ако искането не отговаря на условията за редовност, то ще се остави без движение и
ще се даде възможност на страната да отстрани нередовностите.
Преценката за редовност и допустимост на искането за отмяна се прави
ОТ ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД ( промяна от февруари 2021г.).
След като приключи проверката за редовност и допустимост, съобщения и преписи се

изпращат на страните, които имат 7-дневен срок за възражения.
ж) състав на съда
Отмяната се разглежда винаги от ВАС
1) 3-членен състав на ВАС за акт, постановен от Адм. съд
2) ако р-ето е постановено от ВАС, ще се разглежда от 5-членен състав на ВАС ( акт на 3-
членен – от 5-членен/ акт на 5-членен – от друг 5-членен)
- Исканията се разглеждат в открито заседание с призоваване на страните, по правилата

на касационното производство
- Решенията на ВАС не подлежат на обжалване. Производството по отмяна е
едноинстанционно.
Когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново
разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото
разглеждане
3) отмяна по искане на 3-то лице
Когато отмяната е по искане на трето лице може да се иска отмяна само на влезли в сила
съдебни решения и сключени пред съда споразумения(които имат силата на р-я).
Когато е по искане на страна или прокурор, може да се иска отмяна на решения,
оределения и разпореждания.
Когато ВАС е уважил искането на третото лица, той винаги ще върне делото за разглеждане
от първата инстанция и това е логично, защото едно лице е било лишено от участие.
И тук производството е едноинстанционно.
213
т
Въпрос № 21 Производства за обезщетения за вреди
Юридическата отговорност е задължението, което има лицето, извършило нарушение на

установения правен ред, да понесе определени от закона неблагоприятни последици (санкция).
В зависимост от вида на нарушението и от естеството на съответстващата му санкция,
юридическата отговорност е наказателна и обезщетителна. Обезщетителната юридическа
отговорност е винаги отговорност за вреди. Според произхода на вредите тази отговорност е
два вида: субективна гражданска отговорност и обективна публичноправна отговорност.
Субективната гражданска отговорност се поражда при вреди, възникнали от виновно
неизпълнение на валидно сключени договори или от виновно неизпълнение на
генералното задължение да се спазват и изпълняват законите, както и да се зачитат правата
и законните интереси на другите (чл. 58 КРБ).
Обективната отговорност на държавата и на общините, като носители на държавната
власт е за вреди, причинени от техни органи или длъжностни лица при реалното
упражняване на тази власт, чрез незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Тази
отговорност е обективна, защото за нейното възникване е достатъчно обективното наличие на
причинени вреди от незаконосъобразното упражняване на държавната власт. Вината не е
въздигната като елемент на този юридически факт и поради това липсата й е ирелевантна за
отговорността на държавата и общините. Тази отговорност е и пулбичноправна, защото
пораждащият я юридически факт - вредата - е възникнала при незаконосъобразно
упражняване на държавната власт като imperium.
На основание чл. 7 от КРБ, държавата отговаря пряко за вредите, причинени от
незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица.
Специалният закон, уреждащ отговорността на държавата и общините е Законът за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Когато такава отговорност не може
да бъде реализирана по ЗОВОД, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД
(Виж Решение № 133 от 29.06.2016 г. по гр.д. №5002/2014 г., Г.К., III г.о. на ВКС; Решение №
110 от 14.06.2013 г. по гр.д. № 93/2012 г., Г.К., IV г.о. на ВКС)
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за
нищожни подзаконови нормативни актове.
Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от

незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни
лица, се разглеждат по реда на глава единадесета на АПК. За неуредените случаи се прилага
ЗОДОВ и Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
По реда на глава единадесета от АПК се разглеждат и исковете за обезщетения за
вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на
извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС, отговорност на държавата за вреди,
причинени на частноправните субекти вследствие нарушения на правото на Съюза, може
да възникне независимо от това, кой е публичният орган, извършил нарушението,
съответно независимо от вида нарушението - било то неправилно транспонирана директива или
поддържане в сила на национална правна норма, която противоречи на правото на ЕС или
решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция в
противоречие с правото на ЕС /Решения по делата С-6/90 и С-9/90, С-46/93 и С-48/93, С-5/94,
214
т
С-224/01, С-160/14, С-173/03/. В изброените решения на СЕС константно се определят три

условия, при които увредените частноправни субекти имат право на обезщетение, а
именно:
нарушената правна норма да предоставя права на частноправните субекти, нарушението
да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната вреда. Съдебната практика е изработила и критерии, по които
се преценява дали е налице достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС (виж
Определение № 2417 от 14.02.2020 г. по адм. д. № 1338/2020 г., ІІІ отд. на ВАС).
На обезщетяване по ЗОДОВ подлежат и вредите, нанесени с незаконосъобрани
наказателни постановления (виж Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.д. №
2/2016 г., ОСС на ВАС, I и II колегия, съгласно което при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.
4 от ЗОДОВ)
Правото на иск принадлежи на увредените от държавната администрация
граждани и юридически лица. Следователно, неперсонифицирани организации на
граждани нямат право на иск. Това е така, защото права и правни интереси могат да имат
само правните субекти - гражданите като физически лица и юридическите лица (т.е.няма вреди
за неперсонифицирана организация).
Ответник по иск за обезщетения за вреди е юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на чл. 205, ал. 1,
съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен
срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу
първоначално посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата
молба заедно с приложенията се връща. Разпореждането за връщане може да се обжалва с
частна жалба.
1) Иск може да се предяви след отмяна на АА по съответния ред.
2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на АА до приключване на
първото заседание по делото.
Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен АА, незаконосъобразността на
акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Незаконосъобразността на действието или бездействието също се установява от съда, пред
който е предявен искът за обезщетение.
Освен обективна, имуществената отговорност на държавата и общините за вреди от
незаконосъобразна дейност е и пълна:
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени

вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени виновно от длъжностното лице. (Към този момент преобладаващата
съдебна практика е ориентирана в смисъл, че ЮЛ не могат да понесат неимуществени вреди -
напр. Реш. № 6686/16.05.2013 г. на ВАС, III отд.; Реш. № 2381/23.02.2010 г. на ВАС III отд.)
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Не се дължи обезщетение, ако единствена причина за увреждането е поведението
на ищеца. Когато ищецът виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява
(чл. 5 ЗОДОВ).
215
т
Редът, предвиден в АПК е исковете да се предявяват пред административните

съдилища. Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Т.е. подсъдността е изборна – ищецът
може да избира от тези две възможности. Когато искът е предявен пред съд, който е
ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен
административен съд. Съобразно приложимите правила на АПК, делата са двуинстанционни.
Касационното обжалване и отмяната е пред ВАС.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ делата по този закон се разглеждат със задължителното
участие на прокурор.
С цел процесуална икономия, е въведена разпоредбата на чл. 204, ал. 2 АПК: Искът
може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на
първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат
отстранени най-късно в същото заседание. За изискванията към съдържанието на исковата
молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на ГПК.
По искане на страна или след преценка на съда искът за обезщетение може да бъде
отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на АА.
Разглеждането на отделения иск продължава в същия съд след влизането в сила на решението
за обявяване на нищожност или за отмяна на акта.
Когато производството по оспорването на АА бъде прекратено, прекратява се и
производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от
нищожен АА или производството по оспорването е прекратено поради оттеглянето на
административния акт. Производството по иска се прекратява и ако оспорването на
административния акт бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение производството
се възстановява. При прекратяване на производството може да се постигне и споразумение за
размера на обезщетението.
С оглед пълнота на темата, следва да се отбележи, че отговорността на държавата за

вреди, причинени на граждани и организации, може да се ангажира и по реда на ЕКПЧ и
протоколите към нея. Жалбите се подават от лицата, пряко засегнати от твърдените нарушения,
респ. от техните правоприемници или представители. Те трябва да касаят вреди, понесени
поради посегателство от органи на държавата, ратифицирала ЕКПЧ, на нейна територия, срещу
едно от защитените от нея права, признати и от вътрешното право.
Преди подаване на жалбата следва да са изчерпани всички вътрешни средства за
защита и трябва да са повдигнати и пред националните власти оплакванията за конкретните
нарушения на Конвенцията. Жалбата се подава в 6-месечен срок от датата на последното
окончателно решение по случая на национално ниво. Решенията на ЕСПЧ са
задължителни за държавата ответник. С тях може да бъде присъдено обезщетение и
евентуално да бъде осъдена държавата да възстанови разноските на жалбоподателя. Съдът
обаче няма право да отмени съдебни решения, нито национални нормативни или други АА. За
изпълнението на решенията следи Комитетът на министрите на Съвета на Европа.
Въпрос 20 Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията
Тази защита е предмет на глава петнадесета, която се състои от два раздела - раздел I -
"Защита срещу неоснователни действия" и Раздел II - "Защита срещу неоснователни
бездействия".
216
т
Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия,

извършвани от АО или длъжностно лице, които не се основават на АА или на закона (чл.
250 АПК). Тази разпоредба е еманация на основния принцип за законност, изразен и с
правилата на чл. 4, ал. 1 и 3 АПК. АО и техните длъжностни лица могат да извършват само
такива действия, които са им възложени със закон. Т.е. те не могат да извършват
фактически действия, които не са основани на АА или закон и които увреждат или
застрашават права, свободи или законни интереси на граждани и организации.
Защитата срещу такива фактически действия на АО и длъжностни лица:
1. Тази защита не е приложима в случаите, при които специален закон по смисъла на

чл. 59, ал. 3 АПК предвижда, че съответните действия представляват конклудентен
административен акт. В този случай действията в тяхната съвкупност, са административен
акт, т.е. те са правни, а не фактически действия, и тяхното извършване е основано на
закон. („Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез
действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.“)
2. Тази защита не е приложима в случаите, когато неоснователните действия са
прекратени, независимо дали е бил постигнат или не целеният с тях резултат, защото
съдебното нареждане за тяхното безусловно прекратяване (чл. 253, ал. 2) ще бъде
безпредметно.
3. Тази защита не е приложима и в случаите, когато действията, макар и
фактически, а не правни, представляват принудително изпълнение на заместими
задължения по чл. 286 АПК. („Когато длъжникът трябва да изпълни едно действие, което
може да бъде извършено от друго лице, действието се изпълнява за негова сметка от органа по
изпълнението. По искане на взискателя органът по изпълнението може да го упълномощи да
извърши изпълнението, като направените за това разноски се заплащат от органа за сметка на
длъжника.“) В тези случаи, освен че винаги може да бъде представено изпълнително
основание, става дума за действия, които се предприемат в изпълнение на АА и се
основават на закон, поради което НЕ СА неоснователни.
Производството по раздел I на глава петнадесета - Защита срещу неоснователни действия

Защитата по чл. 250-255 АПК се състои в незабавно и безусловно прекратяване на
неоснователните действия. Производството започва по писмено искане, адресирано до
административния съд по местоизвършване на действията. Разглежда се незабавно от
едноличен състав, който трябва да установи, дали наистина се извършват твърдените действия,
от чие име и на какво основание. Информация може да се събира или проверява и чрез
органите на полицията, както и по всякакъв друг начин, незабранен от закона. За
констатациите си проверяващите органи съставят протокол. Правната доктрина се обединява
около констатацията, че проверката за наличие на основание - АА или закон - е формална, т.е.
съдът изследва само дали действията са основани на АА, а не и дали той е
законосъобразен. По правило страните не се призовават в открито заседание, което е в
съответствие и с целената бързина на защитата по този ред. Въз основа на получените сведения
съдът се произнася с разпореждане. То е акт на съдебна администрация, чието предназначение
е да възстанови нарушена законност. Няма сила на присъдено нещо, но подлежи на
принудително изпълнение, когато с него съдът нарежда да бъдат прекратени безусловно
неоснователните действия (за които е направена констатация, че не се извършват в
изпълнение на АА или на закона.) В отклонение от общите правила за принудително
изпълнение на АА и заместващите ги съдебни решения, изпълнение на разпореждането е
217
т
възложено на органите на полицията. Т.е. защитата е временна, обезпечителна. Тя не пречи

на заинтересования да предяви иск за установяване на правното положение
(УСТАНОВИТЕЛЕН) или за обезщетение, като при това съдът по обезщетението няма да бъде
обвързан от изводите на съда законосъобразността на действията АО/дл. лице.
Разпореждането може да се обжалва в 3-дневен срок от издаването с частна жалба.
Обжалването не спира изпълнението.
Защита срещу неоснователни бездействия
Бездействието по този раздел е само на АО, не и на длъжностно лице.

Неупражняването на компетентност от страна на АО представлява сериозно
закононарушение.
Бездействието на АО по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да
се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните
АА.
Неизвършването на фактически действия, които АО е длъжен да извърши по силата на
закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за
извършването му.
В хипотезата с 14-дневния срок се касае за бездействие след подаването на искане за

извършване на дължимо по закон фактическо действие. В правната доктрина надделява
становището, че с оглед формулировката на разпоредбата, следва изводът, че със самото
подаване на искането за действие до органа започва да тече и срокът за упражняване на
правото на оспорване, който е преклузивен и изтича след 14 дни. Преклузивният 14 дневен
срок обаче погасява само възможността да се ползва специалната ускорена защита.
Искът се предявява пред административния съд по седалището на органа,
задължен за действието. След изясняване на фактите и обстоятелствата, от значение за случая,
съдът се произнася с решение.
Ако уважава иска, съдът осъжда органа да извърши дължимото действие и определя
срок за това. Така се установява със сила на присъдено нещо правото на оспорващия.
Решението подлежи на касационно обжалване.
Т.е. Оспорването поставя началото на осъдително исково производство. При
основателност на оспорването съдът не издава решение, с което да задължи АО да
извърши дължимото фактическо действие, а издава осъдително решение, с което осъжда
АО да извърши действието. Това вече е схемата, присъща на гражданския процес за
изпълнение на притезания за действия и бездействия на длъжника. Поради това, за
неуредените аспекти от това производство е логично да се прилага субсидиарно ГПК в
частта, приложима към осъдителните искове, а не, както понастоящем е предвидено -
редът за оспорване на индивидуалните административни актове по АПК.
Независимо дали е водено дело по чл. 256 АПК, заинтересованият може да предяви и
иск за обезщетение на вредите, които е понесъл от бездействието. За разлика от
разпореждането по искане за прекратяване на неоснователни действия, в този случай
решението на съда по законността на бездействието е задължително за съда по
обезщетението, защото се ползва със сила на присъдено нещо.
Оспорване на определения и разпореждания на съда
218
т
Уреден от чл. 229 – 236, АПК

Определенията и разпорежданията са съдебни актове, наред със съдебните решения. Със
съдебните решения съдът се произнася по съществото на спора, а с определения и
разпореждания по движението на делото.
Редът за оспорване е различен за двете.
Съгласно чл. 229, АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и
разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството. С
изключение на:
- Определения и разпореждания във връзка с касационното производство. –
разгледахме ги преди няколко въпроса по рано. Те се оспорват по специален ред и е част
от въпроса за касационното производство.
- Опред. и разп., постановени от 5-членен на ВАС.
Пример: определение с което се прекратява дело, заради което жалбата е недопустима, то може
да се обжалва по този ред, защото препречва развитието на делото. Определение с което не се
допуска разпит от свидетел, то не препречва развитието на делото и не се обжалва по този ред.
Определенията и разпорежданията се обжалват с частна жалба. Тя се подава в 7-дневен срок
от съобщаването за определението или разпореждането. А когато те са постановени в съдебно
заседание, от деня на заседанието, на което страната е присъствала.
Съдържание на частната жалба :
Прилагат се изискванията за касационната жалба – чл. 212, чл. 213 и приложенията към нея.
Това са изискванията за редовност.
Частната жалба се подава чрез съда постановил определението или разпореждането до по-
горния съд. Законът изисква препис от частната жалба да се изпрати на насрещната
страна( от съда се праща), която в 3-дневен срок може да подаде възражение по нея и да
посочи писмени доказателства, тоест да направи отговор по частната жалба.
Действието на частната жалба: НЯМА СУСПЕНЗИВЕН ЕФЕКТ
не спира изпълнението на обжалваното определение или разпореждане освен ако законът
предвижда друго.
Когато определението или разпореждането не преграждат развитието на делото, разглеждането
му продължава, а на по-горния съд се изпраща само официален препис от съдебния акт, заедно
с частната жалба, приложенията и възраженията.
По-горният съд може да реши да спре производството по делото или изпълнението на
обжалваното определение или разпореждане до разрешаване на въпроса с частна жалба.
Частната жалба се разглежда в закрито заседание.
Съдът може да събира служебно всички доказателства които са му необходими, той действа
като инстанция по същество, тоест ако отмени определение или разпореждане съдът сам
219
т
решава въпроса по същество с определение. Това определение е задължително за долния съд.

То е окончателно
ТАКСИ:
Не се дължат такси от граждани за частни жалби по дела за пенсионно, здравно, социално
осигуряване. В останалите случаи - 30 лв. за граждани, държавни и общински органи и 150
лв. за организации.
Въпрос 19: Оспорване на откази за разглеждане на искане за издаване. На инд. адм. акт.
Оспорване на определения и разпореждания на съда
Отказът да бъде разгледано искане за издаване на адм. акт не е волеизявление по
съществото на адм. спор, а волеизявление с което се препятства развитието на
производството по издаване на искания адм. акт.
Предмет на оспорване е именно това волеизявление, с което се препятства производството
по издаване на искания акт.
Обжалването се прави до съда чрез адм орган, който е направил отказа. този отказ може да
се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му. Обжалването става по реда на чл. 198 и
следващите:
След като приеме жалбата, органът изпраща преписи на останалите страни в
административното производство, които в 7-дневен срок от получаването им могат да подадат
възражения.
След изтичането на срока по ал. 1 жалбата заедно с копие от административната преписка,
становището на административния орган и възраженията се изпраща на съда.
Жалбата се разглежда в закрито заседание, което допринася за по бързото решаване по нея,
тоест без връчване на преписи.
Активно легитимирани да подават жалба са следните субекти:
1. Лицата които са искали да бъде издаден адм акт – граждани или организации.
2. Прокурора – в разпоредбата макар че се говори само за обжалване, това обаче не може
да ограничи правото на прокурора да подава протест и срещу изричен отказ да бъде
разгледано искане за издаване на адм. акт
Кой е компетентния съд АПК не уточнява. Може да се приеме, че той се приема по правилата
на родовата и местната подсъдност, тоест зависи кой е органа постановил отказа.
Правомощия на съда:
- Може да отхвърли жалбата или протеста
- Може да отмени отказа – изпраща преписката на компетентния адм орган за
решаване на искането по същество.
220
т
- Съдът следва да се произнесе в 1-месечен срок от връчването му на жалбата с

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
- Определението на съда може да се обжалва с частна жалба от страните участвали в
адм. производство.
ВЪПРОС 36: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ И СЪДЕБНИ
РЕШЕНИЯ ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА
Въпрос № 22 Изпълнително производство - обща характеристика
Доброволното изпълнение на задълженията е нормалното развитие на породените от АА

и на потвърдените със съдебните решения по АПК правни отношения. Неговата липса налага да
се пристъпи към заместващото го принудително изпълнение. Правилата, при които се
осъществява тази принуда, са предмет на дял пети от АПК - "Изпълнение на АА и съдебни
решения".
На изпълнение подлежат:
1) влезлите в сила окончателни АА.
2) невлезлите в сила индивидуални АА, за които АО или съдът са допуснали
предварително изпълнение
3) ОАА, защото при тях правилото е, че подадената пред съда жалба не спира
изпълнението им (чл. 180, ал. 1 АПК).
Т.е. до изтичане на срока за оспорване ИАА не се привежда в изпълнение, освен ако всички
заинтересовани поискат това писмено (тогава актът става окончателен за тях). След изтичането
на този срок правилото е, че оспорването на ИАА спира изпълнението, а оспорването на
ОАА – не спира изпълнението. (твърде много субекти).
На изпълнение подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните
основания, предвидени в кодекса или в друг закон.
Изискуемостта настъпва от момента, когато изпълнението вече не зависи от волята

на адресата на акта.
За ИАА това става обикновено с влизането им в сила, независимо, че АПК изисква да се даде
срок за доброволно изпълнение. Изискуемостта е основното, което следва да се преценява в
изпълнителното производство. По-рядко изискуемостта може да настъпи на определена дата
или при сбъдването на условия, предвидени в АА.
Изпълнителни основания са документите, които удостоверяват наличието на

изпълняеми задължения. Те придават изпълнителна сила на акта, условие са за допустимост
на принудителното изпълнение и пряко го обуславят.
Изпълнителни основания по АПК са влезлите в сила или подлежащи на

предварително изпълнение:
1) ИАА И ОАА;
2) решения, определения и разпореждания на административните съдилища;
3) споразумения пред административните органи или пред съда;
4) административни договори
221
т
Задължението е дължимото поведение - престацията, която неговият носител трябва да

осъществи. На правния ред са познати различни видове задължения, които могат да бъдат
породени от изпълнителните основания. Не всички те обаче подлежат на изпълнение по реда на
дял пети. Не подлежат на изпълнение по него:
- Публичните вземания (изпълняват се по реда на ДОПК)

- Частните вземания на държавата и общините
- вземанията за вреди от незаконосъобразните АА и от принудителното изпълнение
- другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителните
основания
- вземанията за разноски, свързани с изпълнението.
Всички те се изпълняват по реда на ГПК. Задължението за предаване на вещ се изпълнява от

съответния орган по изпълнението по чл. 271 АПК, но по реда на ГПК (чл. 288, ал. 1 АПК).
Вследствие изключването на паричните задължения и на задълженията за предаване на
вещ като вид непарични задължения, на изпълнение по реда на АПК остават само
непаричните задължения за действия и тези за бездействия (за въздържане от определено
действие или действия). Носител на тези задължения може да бъде АО, гражданин или
организация.
Страни в изпълнителното производство са взискателят и длъжникът.
Страни могат да са и прокурорът, омбудсманът или други оправомощени органи, в

случаите, когато изпълнителното производство е започнало по тяхна инициатива.
Взискателят е лицето, от чието име се води изпълнителния процес. Правото на

принудително изпълнение принадлежи на лицето, което се сочи в изпълнителното основание
като носител на съответното изпълняемо право. Взискател може да бъде АО, който е издал
или е трябвало да издаде АА, както и всеки гражданин, организация или орган, посочени в
изпълнителното основание, или техните правоприемници.
Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите и органите,
посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници.
Когато задължението не е с оглед на личността (т.е. когато е заместимо), длъжникът може

да не съвпада с лицето, което фактически изпълнява (изпълнението може да стане от органа
по изпълнението или да се възложи на взискателя). Но изпълнението се осъществява от
името и за сметка на длъжника, за да може той да се освободи от задължението.
Задължен да проведе принудителното изпълнение е органът по изпълнението:
Изпълнението срещу граждани и организации се осъществява от административния орган,

който е издал или е трябвало да издаде АА, освен ако в изпълнителното основание или в
закона е посочен друг орган.
Изпълнението срещу административен орган се осъществява от съдебния изпълнител, в

чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението.При изпълнение срещу АО,
възниква въпросът, къде е местоизпълнението на задължението, за да се определи районът на
компетентния съдебен изпълнител. Отговорът зависи от характера на задължението. Ако то е
222
т
свързано с недвижим имот, изпълнението ще стане по местонахождението му. В общия случай,

при изпълнението на заместими задължения, компетентен ще е съдебният изпълнител по:
- седалището на юридическото лице, взискател; или
- по настоящия адрес на гражданина - взискател (ако липсва настоящ адрес - по постоянния му
адрес).
При изпълнение на незаместими задължения по правило местоизпълнението ще съвпада със
седалището на органа.
Тъй като доброволното изпълнение е нормалното развитие на правоотношението в тази
му фаза, на задълженото лице се изпраща покана за доброволно изпълнение. Т.е. като
предпоставка за пристъпване към принудително изпълнение, органът по изпълнението
отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение. (В нея се указва предвиденият начин
на изпълнение. Освен това поканата съдържа и предупреждение за пристъпване към
принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от
получаването й. С дисциплинираща цел се посочва размерът на глобата или имуществената
санкция, която може да бъде наложена, в случай, че задължението не бъде изпълнено
доброволно, както и възможността за отправяне на искане за съдействие до органите на
полицията, други държавни органи и общините. По този начин АПК елиминира
необходимостта след изтичане на срока за доброволно изпълнение на длъжника да се отправя
второ предупреждение за деня и начина на принудителното изпълнение).
При липса на доброволно изпълнение, органът по
изпълнението(адм.орган/съд.изпълнител) пристъпва към принудително изпълнение по реда и
правилата, установени в АПК. Тогава лицето или АО, срещу които е насочено принудителното
изпълнение, имат право на защита. Тя може да бъде два вида:
1) искова защита - чл. 292 и чл. 293 АПК, която има за цел да опровергае съществуването на
задължението като материална предпоставка на изпълнението и затова се състои в оспорване
на задължението чрез отрицателен установителен иск и
б) процесуална защита чрез обжалване на незаконните действия и бездействия на органа
по изпълнението, която е предмет на чл. 294-298 АПК.
Органът по изпълнението е задължен да осъществи изпълнението по начина, посочен в

изпълнителното основание. Той е длъжен да предпочете: 1) начини и средства, които с оглед
особеностите на случая ще осигурят най-ефективно изпълнение на задължението; 2) начини
и средства, които са най-благоприятни за гражданите и организациите, спрямо които или в
полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко
относително еднакви ефективни начина. Така се гарантира спазване на принципа на
съразмерност в изпълнителното производство.
Органът по изпълнението е длъжен да осъществи изпълнението в срока, посочен в
изпълнителното. При неизпълнение на това задължение на виновните длъжностни лица се
налага глоба.
Когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства пречат на
незабавното изпълнение, по искане на длъжника органът по изпълнението може
еднократно да отсрочи или разсрочи изпълнението.
Отсрочването представлява разрешение изпълнението да се извърши изцяло след определен
краен срок, който може да е до 14 дни след датата на изпълнението, първоначално определена
в изпълнителното основание.
Разсрочването е разрешение изпълнението да се извърши на части, съгласно одобрен от органа
по изпълнението план. Крайният срок за приключване на разсроченото изпълнение е до два
месеца след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание.
223
т
Спирането на изпълнителното производство е временно преустановяване на

изпълнителните действия, като вече извършените действия остават в сила. Изпълнителното
производство по АПК се спира:
1.по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за
спиране;
2. по писмено искане на взискателя, и
3. при смърт или прекратяване на страна или когато е нужно да се учреди настойничество
или попечителство.
Съдът може да допусне спиране и в случай, че длъжникът оспорва по исков път правата на
взискателя на основание на факти, възникнали след издаването на изпълнителното основание.
Производството се възобновява служебно или по искане на взискателя, след като отпаднат
пречките за движението му. С възобновяването се възстановява възможността да се извършат
изпълнителни действия и производството продължава от онова действие, при което е било
спряно.
При прекратяването на изпълнителното производство окончателно се
преустановяват изпълнителните действия, а вече извършените такива губят правна сила.
Изпълнителното производство се прекратява:
1. когато е започнато от лице или срещу лице, което няма право;

2. по писмено искане на взискателя;
3. когато изпълнителното основание бъде признато за нищожно или бъде отменено;
4. когато се представи влязло в сила решение по чл. 298;
5. при погасяване на задължението поради изпълнението му
6. поради смърт на страна, когато задължението е с оглед на личността и;
7. поради фактическа или правна невъзможност за изпълнението му;
8. възражение на длъжника за изтекла давност;
След влизане в сила на постановлението за прекратяване се вдигат служебно и евентуално

наложените обезпечителни мерки.
Изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и

събирането на разноските по произвоството. Не е необходим специален акт, който слага край на
производството. Със законосъобразното извършване на изпълнението се ликвидира
съществуващото административно правоотношение и се погасяват включените в него
задължения. В същото време, освен правопогасяващото си действие, изпълнението като
юридически факт може да породи правоотношения и в други клонове на правото -
гражданскоправни, финансовоправни и др.
Давност: Изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5

години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. ( ВЪЗРАЖЕНИЕ)
Въпрос № 23 Изпълнение срещу граждани и организации, изпълнение срещу АО
1. Изпълнение срещу граждани и организации
Когато изпълнението се насочва към граждани или организации, АПК разделя техните
задължения на две групи – заместими или незаместими.
224
т
§.Когато длъжникът трябва да изпълни действие, което може да бъде извършено от друго лице,
се прилага т.нар. заменоизпълнение. Това означава, че действието се изпълнява за негова
сметка от органа по изпълнението.
По искане на взискателя органът по изпълнението може да го упълномощи да извърши
изпълнението, като направените за това разноски се заплащат от органа за сметка на длъжника.
§.Когато задължението е с оглед личността и не може да се извърши от друго лице,
заменоизпълнение не е приложимо (Задълженията за бездействие са винаги незаместими
задължения).
В тези случаи кодексът въвежда изпълнителни глоби, чиято цел не е да санкционират
длъжника, а да го мотивират да изпълни задължението си. Особеност на тези изпълнителни
глоби е тяхната ефективност, защото се налагат многократно до изпълнение на задължението.
Органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на задължения гражданин от
50 до 1000 лева седмично, а на задължената организация – имуществена санкция от 500 до 10
000 лева седмично, както и едновременно – глоба от 50 до 1000 лева седмично на
представляващите организацията, с изключение на упълномощените от нея лица.
Същите глоби и имуществени санкции се прилагат и при всяко неизпълнение на
задължението за въздържане от действие.
NB! Глобите или имуществените санкции се налагат от органа по изпълнението, без да се
спазва производството за установяване на административните нарушения и налагане на
административните наказания, предвидени в ЗАНН и в АПК. Те подлежат на обжалване по реда
за защита срещу актовете, действията и бездействията на органа по изпълнението.
§.Предаване на вещ
Чл. 288 АПК урежда случаите, когато задължението е за предаване на вещ или
недвижим имот. Задължението за предаване на вещ се изпълнява от Изпълнителния орган
( АО издал акта ), но по реда на ГПК.
Длъжникът се лишава от държане на вещта и се учредява държане върху нея в полза на
взискателя. Равностойността на дължимата движима вещ, която не е намерена у длъжника или е
развалена, се определя от АО по изпълнението.
???Недвижим имот се предава чрез въвод във владение. Въвод е възможен и тогава,
когато имотът бъде намерен у трето лице, придобило фактическата власт върху него след
издаване на изпълнителното основание. Ако третото лице заяви самостоятелни права, които са
съществували при издаването на изпълнителното основание, органът по изпълнението е длъжен
да отложи изпълнението и да даде на лицето 7-днвевен срок да оспори основанието с
отрицателен установителен иск. Оспорването спира изпълнението до разрешаване на въпроса
по съдебен ред.
2. Изпълнение срещу АО
§ Заместими задължения – заместимите задължения на АО се изпълняват за тяхна сметка от
взискателя въз основа на постановление на съдебния изпълнител, т.е. прилага се принципът
на заменоизпълнение.
§. Незаместими задължения – при виновно неизпълнение на задължение за действие,

органът по изпълнението налага на длъжностните лица, изпълняващи функциите на държавен
орган, глоби в размер от 50 до 1200 лева седмично. Ако задълженият орган е колективен, на
членовете му, гласували за изпълнение на задължението, глоби не се налагат. Глобите се
налагат и при всяко неизпълнение на задължението за въздържане от действие.
NB! Глобите се налагат от органа по изпълнението, без да се спазва редът за установяване на
административните нарушения и налагане на административните наказания, предвиден в ЗАНН
и АПК.
225
т
Съгласно чл. 291, ал. 2 АПК предаването на документ от АО представлява незаместимо

задължение. (Моля да се има предвид, че тук не става въпрос за издаването на документ, което
по силата на чл. 21, ал. 3 е ИАА, а за предаване на наличен документ, който се намира в
органа.!)
§. Предаване на вещ
АО може да дължи и предаване на вещ – напр. когато я е отнел с АА, който впоследствие е бил
отменен или изменен при обжалване, което налага възстановяване на положението.
Задължението за предаване на вещ се изпълнява от съдебен изпълнител по местонахождението
на вещта по реда на ГПК.
Въпрос 24. Защита срещу незаконосъобразно принудително изпълнение.
I. Искова защита.
На първо място, кодексът урежда защитата по исков ред чрез предявяване на отрицателен
установителен иск. Уредбата се съдържа в чл. 292 и сл. от АПК.
Съгласно чл. 292 от АПК, задължението, предмет на изпълнението може да се оспори чрез
иск само въз основа на факти, които са настъпили след издаване на изпълнителното
основание. Искът се предявява от длъжника срещу взискателя пред административния съд
по местожителство или седалище на взискателя, а ако участва и административният орган
(при изпълнение с/у гр. и орг) – по седалището на административния орган.
II. Обжалване на действията на органа по изпълнението.
На следващо, в АПК е уредена и възможността за обжалване на действията на органа по

изпълнението – чл. 294 и сл. от АПК.
Предмет на обжалване са постановленията, действията и бездействията по изпълнението.
Право да обжалване имат страните в производството, както и трети лица, чиито права,
свободи или законни интереси са засегнати от него.
Жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по място на
изпълнението, при спазване на сроковете: 7-дневен срок, ако страната е присъствала на
действието по изпълнението/от деня на съобщаването, ако не е/от деня на узнаването за
3тите лица. Бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след
изтичането на 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното
действие.
Жалбата НЕ спира изпълнението, но е възможно съдът да го спре, ако ще причини сериозни
вреди.
Съдът сам решава въпроса по жалбата, когато отмени обжалваното постановление.
Ако бъде отменено друго действие по изпълнението – съдът задължава органа по
изпълнението да го повтори валидно или да не го извършва.
При обжалване бездействие, което е незаконосъобразно, съдът задължава органа по
изпълнението да извърши дължимото.
Решението на административния съд по жалбата срещу действия на органа по изпълнението е
окончателно.
III. Обезщетяване на вреди.
226
т
В кодекса е предвидена възможност и за обезщетяване на вреди, причинени на граждани от

незаконно принудително изпълнение – чл. 299 и сл. от АПК.
За вреди, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение,
отговаря имуществено държавата, ако административния орган е държавен, и съответно
общината, ако органът е общински. ВИНАТА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ.
В чл. 301 от АПК е уредено възстановяването на нарушено право. В тази хипотеза не става
въпрос за вреди, които са нанесени, защото принудителното изпълнение само по себе си е
незаконно, а защото прин. изп. е било основано на незаконосъобразно изпълнително
основание. ( отменен ОАА например )
Въпрос 25 Производство по предложения и сигнали
Производствата, регулирани в глава осма от АПК отговарят на разбирането, че "добрата

администрация" е право на гражданите (чл. 41 от Хартата за основните права в ЕС).
Предложенията и сигналите, наред с другите способи за контрол, служат като гаранция за
законосъобразната и целесъобразната реализация на компетентността на органите, които
осъществяват публичноправни функции. Те са средство за ангажиране на отговорността на
администрацията пред обществеността. Те спомагат за демократизация на процеса на
управление чрез създаване на непосредствен диалог между гражданите и АО, поради което
производствата по глава осма АПК са максимално неформални, гъвкави и безплатни.
Усъвършенстването на работата на АО е от всеобща полза, поради което за упражняване
правото да се правят предложения и да се подават сигнали не е необходимо да съществува
пряка и лична връзка на подателя им с отношенията, върху които се привлича внимание.
Нещо повече, производството по разглеждане на предложение и особено на сигнал може да
протече без съгласието или даже въпреки несъгласието на лично заинтересованите.
Общият ред за разглеждане на предложенията и сигналите, предвиден в глава осма АПК
е приложим, доколкото в други закони не е предвидено друго.
Законът за омбудсмана въвежда алтернативен ред за непряко подаване на сигнали от
граждани. Ако омбудсманът възприеме изложените в тях съображения, може на свой ред да
сигнализира АО (чл. 109 АПК, вр. чл. 19 ЗО), като по този начин със своя авторитет придава
на случая допълнителна морална тежест.
В обхвата на глава осма остават предложения или сигнали по въпроси, които могат да се
разрешат чрез издаване на вътрешнослужебни актове. Това е така, защото ако въпрос,
поставен с предложение или сигнал следва да се разреши с издаването на индивидуален
АА, ще влезе в действие ал. 2 на чл. 107 АПК. Органът, компетентен да издаде акта, ще спази
глава пета, раздел I АПК, а крайният акт ще подлежи на обжалване като индивидуален АА.
Аналогично, ако по повод сигнал стане ясно, че на длъжностно лице трябва да бъде
наложено административно наказание, приложим ще е ЗАНН.
АО и другите органи, които осъществяват публичноправни функции, са длъжни да
въведат и спазват подходящ ред за обработка на постъпилите предложения и сигнали. Това
означава да се определят лицата, които ще осъществяват дейността, да се оповестят
приемни дни и часове, да се създаде регистър по чл. 111, ал. 2 АПК, да се предвиди контрол
и отговорност при неизпълнение. Подробната регулация се извършва с устройствените
правилници, а за администрациите при МС и при отделните министри отделни правила са
включени и в чл. 46-46а от Закона за администрацията.
Предложенията са препоръки за усъвършенстване на организацията и дейността на
органа, до който са адресирани, или за решаване на други подведомствени му въпроси. Те се
насочват до самия орган, който е компетентен да вземе решение и да разпореди мерки, така
227
т
че да се разреши проблемът. Възможно е да се изпрати за сведение и препис до по-горестоящи

органи.
Сигналите са с критично съдържание. Те представляват информация за злоупотреби с
власт или корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за
други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия и бездействия на АО или на
отделни длъжностни лица от състава им. Насочват се до органите, на които е възложено
непосредственото ръководство и контрол на органите или длъжностните лица, за чиито
прояви се съобщава.
По преценка на подателя сигналът може да се отправи и чрез самия орган, срещу
чието поведение е насочен, но той не е компетентен да го разгледа. Изключение е
допустимо, ако уважи сигнала, като предприеме и необходимите мерки за отстраняване на
нарушението (чл. 113 АПК). Ако обаче счита сигнала за неоснователен, органът е длъжен
да го препрати в 1-месечен срок до компетентния по-горестоящ орган, заедно с
обясненията си, като уведоми за това подателя.
Предпоставка за свободното упражняване на правата на гражданите по глава осма
АПК е въведената забрана за преследване заради подадено предложение или сигнал (чл. 108,
ал. 2 АПК). Забележка: Следва да се има предвид, че никой не може да упражнява правата си
във вреда на обществените интереси и на другите лица и в частност не може да злоупотребява
с правото си да подава сигнали. Гаранция за това е правилото за недопустимост на
сигналите по веднъж разрешени въпроси, освен ако не се основават на нови факти и
обстоятелства или не са във връзка с изпълнението (чл. 124, ал. 1). В зависимост от твърдяното
в сигнала, при наличие на умисъл, може да бъде потърсена и наказателна отговорност за
клевета.
Производството по глава осма се открива с постъпването на предложението или
сигнала. АПК допуска максимална свобода във формата на предложенията и сигналите и в
начина на подаването им. Те могат да са писмени или устни, да се подават лично или чрез
представител, по телефон, факс, електронен път. Подлежат на регистрация, за да се
удостовери датата на подаване и да се улесни проследяването на по-нататъшното движение.
Органът проверява редовността и допустимостта на предложението или сигнала. И в
двата случая важи изискване да не са анонимни.
За сигналите е необходимо и да не са изтекли повече от 2 години от извършване на
твърдяното нарушение, както и да няма вече произнасяне по същия предмет, освен ако новият
сигнал е във връзка с изпълнение на решението или се основава на нови факти и обстоятелства
(чл. 124, ал. 1 АПК).
Органът преценява дали е овластен да разгледа предложението или сигнала. При
нужда ги препраща в 7-дневен срок, като уведомява за това подателя им.
Сигналите нямат суспензифен ефект. Съгласно чл. 120 АПК водещият орган може да
разпореди изпълнението на оспорения акт или извършването на определена дейност да
спре до постановяване на решението. Чл. 120 АПК не уточнява какви са условията за това.
Забележка:В този случай ще следва по аналогия да се прилагат чл. 90, ал. 3 ( спиране на принуд.
изп.)АПК. Опасността от такова спиране по чл. 120 идва от това, че по сигнал на трето,
незаинтересовано лично лице, може да се спре изпълнение на индивидуален АА, а не е
предвидена възможност за адресата на акта да се защити).
Решението по предложението или сигнала се взима, след като се изясни случаят и се
обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите.
Срокове за произнасяне:
за предложенията - до два месеца, но не повече от общо шест месеца от постъпването им;
228
т
за сигналите - два месеца, но не повече от общо три месеца от постъпването им. Сроковете
са инструктивни. Неспазването им не освобождава АО от задължението да се произнесе,
но може да повлече отговорност за виновните длъжностни лица.
Производството по постъпило предложение или сигнал приключва или с решение за отказ те
да бъдат уважени или с изпълнение на съответното положително решение по тях. Ако
исканията са незаконосъобразни, неоснователни или не могат да бъдат удовлетворени по
обективни причини, се разясняват съображенията за това. Решенията по сигналите са в писмена
форма и се мотивират.
Ако предложението или сигналът се уважават, се разпореждат подходящи
изпълнителни действия и се определят срокове за осъществяването им. При сигналите това
означава да се прекрати нарушението и да се вземат мерки за отстраняване на вредните
последици.
Решението се съобщава в 7-дневен срок по реда на чл. 61 АПК, на гражданина или
организацията, подали сигнала.
Решенията по предложенията и сигналите не подлежат на обжалване
Съгласно чл. 123, ал. 2 АПК, когато с решението се засягат права или законни интереси на
други лица, то се съобщава и на тях.
Забележка: След като има накърнени права или законни интереси, явно не може да става
дума за чисто вътрешноорганизационен акт, а за ИАА или за наказателно постановление за
налагане на административно наказание. Тяхното издаване ще се извърши по съответния
специален ред, с оглед на което ще е налице и възможността за съдебен контрол.
Изпълнение: Решението по предложението се изпълнява в срокове и по начин, които
варират в зависимот от конкретния случай. Решението по сигнала се изпълнява в 1-
месечен срок от постановяването му. По изключение, когато това се налага по особено важни
причини, срокът може да бъде продължен от органа, който го е постановил, но с не повече от
2 месеца, за което се уведомява подателят. При изпълнение на решението по сигнала се
премахват вредните последици, причинени от незаконосъобразните или нецелесъобразните
действия. Когато това не е възможно, засегнатите лица се удовлетворяват по друг законен
начин или им се разяснява редът, по който да постъпят. Органът, на който е възложено
изпълнението на решението по сигнала, уведомява за изпълнението органа, постановил
решението.
ВЪПРОС 37: АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН ПРОЦЕС – ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ,

ПРИНЦИПИ, СУБЕКТИ
Въпрос 1: Нормативна основа и структура на административно-наказателния процес
Този процес е част от адм. процес в широк смисъл. Общият нормативен акт, който урежда
процеса е ЗАНН. По неуредените в него въпроси, субсидиарно приложение намират АПК, ГПК,
НПК, ДОПК, Закон за движение по пътищата относно електронните фишове. Има и множество
специални закони
Фази на процеса.
Основните фази на този процес са:

Установяване на административните нарушения.
Налагане на административните наказания.
229
т
Изпълнение на административните наказания.
Факултативните фази, тоест до които може или не може да се стигне, са :

Редовен съдебен контрол във връзка с налагането на адм. наказания.
Извънредният съдебен контрол във връзка с налагането на наказанията.
Принципите на процеса.
Макар че този процес е част от адм. процес в широк смисъл, той предвид факта, че чрез него се
реализира санкцията на правната норма, тоест юридическа отговорност, има свои характерни
признаци, които би трябвало да са отразени в правната уредба на съответните производства.
1. Принцип на законност
2. Принцип на истинност
3. Принцип на равенство на страните в процеса
4. Принципът на справедливост
5. Принцип на самостоятелност на решаващите органи които са овластени да разглеждат и
решават адм.-нак. дела
6. Служебно начало
1)Принцип на законността.
Той се обезпечава от правилото, че за всяко административно нарушение се прилага НА,

който е бил в сила по време на извършването му. Особеност на адм. нак процес е, че ако до
влизане в сила на нак. постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се
онази от тях която е по благоприятна за нарушителя. Важна проява е презумпцията
за невиновност на заподозрения за извършването адм. нарушение. АУАН няма презумптивна
док. сила. Постановление на пленума на върховния съд 10 от 1973 също обръща винмание на
това в което е пояснено, че отразените в акта за констатиране на адм нарушение
фактически констаатации не се считат за установени до доказване на противното и затова
адм. нак. обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства. Само в редки
случаи и то със закон се придава доказателствена сила на АУАН-а, такъв отново е закона за
движение по пътищата в чл. 189, ал. 2- съгласно нея редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
2)Принцип на истинност.
Изисква пълно, всестранно, обективно, безпристрастно установяване на фактическата

обстановка. Израз на този принцип е чл. 53, ал. 2 от ЗАНН според който нак. постановление
се издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Регламентацията на ЗАНН на истинстута на отвод, който

предполага отстраняване от участие в прозиводството на лице, което е заинтересовано от
230
т
изхода на адм. призовдство или има със нарушителя или пострадалия особени отношения,
които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. Това е чл. 51, ал. 1, букв в,
ЗАНН. Със закона за изменение допълнение на ЗАНН от 2020 е прецизиран кръгът от лица,
които могат да искат отвод на наказващия орган ( издаващ нак. постановление) и е
въведен ред за разглеждане и произнасяне по искания отвод (ФЛ/ЮЛ, срещу което е АУАН-а;
пострадалият от нарушението )
Някои от основанията за възобновяване на производството също отразяват приниципа на

истината. Например производството се възобновява когато се установи, че някои от
доказателствата въз основа, на които е издадено наказателното постановление, решението
или определението на съда, са неистински, както и когато се открият обстоятелства или
доказателства от съществено значение за разкриване на истината, които не са били известни
при издаването на постановлението, решението или определението на съда; с влязла в сила
присъда се установи, че деянието, за което е наложено административното наказание,
съставлява престъпление; с влязла в сила присъда или решение се установи, че
актосъставител, наказващ орган, съдия, съдебен секретар, прокурор, страна или участник
в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в
административнонаказателното производство;
3)Принцип на равенството на страните в процеса.
Равенството означава равни процесуални възможности да бъдат предоставени на страните с

оглед на това те да представят доказателства, да искат да бъдат събрани
служебно докателства, да дават обяснения и възражения, да знаят събраните доказателства и
да вземат отношения по тях и от твърденията на отсрещната страна и да имат
равни процесуални възможносит за оспорване на акта, чието издаване е крайна цел на
производството. спазването на този принцип се обезпечава и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1,
според която актосъставителят и наказващият орган по правило не могат да съвпадат.
4)Принцип на справедливостта.
Пред районния и касационния съд едно от основанията за отмяна е явната несправедливост

на наложеното наказание. А наказанието е такова когато макар и да е определено в пределите
предвидени от закона за извършеното нарушение, очевидно не съответства на степента на
обществената опасност на нарушението и на нарушителя, на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстотятелства и на целите на адм. наказване.
Когато наказанието е имуществено, едно от важните обстоятелства за квалифицирането му като

явно несправедливо е имотното състояние на нарушителя.
Забраната за повторно налагане на наказание за едно и също деяние. Тази забрана е и

принцип и право.
5)Принцип за самостоятелност на административните и съдебни органи.
231
т
Негови прояви са:

1. Никой не може да изземе компетентността на адм. наказващия орган и вместо него да реши
дали да прекрати производството или да издаде наказателно постановление.
2. Административно наказващия орган, който е овластен да издаде постановлението действа
като правораздавателен орган. Това означава, че той решава самостоятелно всички
въпроси по издаване на постановлението или прекратяването на преписката.
3. Никой не може да изземе извършването на проверка за административно нарушение и
съставяне на констативен акт. В решение на КС 7 от 2020 г. се подчертава, че дейността по
санкциониране на адм. нарушения със наказателни постановления представлява
правораздаване, а издаваните от адм. наказващите органи наказателни постановления са
правораздавателни актове, поради което за да се изпълни конституционното изискване за
осъществяване на правораздаването от съдилищата е задължително да се гарантира
възможност за оспорване на тези актове пред съд, който окончателно да разреши правният
въпрос.
4. Съдилищата, районни и административни, произнасящи се по адм. наказателни дела,
разполагат с пълна самостоятелност и независимост при разглеждането и решаването на
тези дела.
6)Принцип на служебното начало.
Изразява се в активната роля, която играят административните органи в първите две,

задължителни фази на адм. наказателния процес, а именно производството по установяване
на адм. нарушение започва предимно служебно, тоест по инициатива на адм. орган открил
нарушението. То може да започне и по сигнал на пострадалия от нарушението или по сигнал
на друг адм. орган.
Ролята на адм. орган който е овластен да състави констативния акт и действията,

които той предприема при сбирането на доказателствата отново подчертават наличието на този
принцип за служебното начало. След съставянето на костантивния акт той служебно се
препраща на наказавщия орган, който служебно също може да извърши разследване на
спорните обсотоятелства или да възложи това на други органи от съответното ведомство. След
получаване на жалба наказващия орган я изпраща заедно с цялата преписка на
съответния районен съд като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа
на обжалваното наказателно постановление или ектронен фиш. При това тежестта за
доказване на извършването на адм. нарушение в първата фаза е върху актосъставителя, а
във фазите пред районния съд и пред касационния адм. съд е върху органа, който е издал
оспореното наказателно постановление. Засилена и служебната роля на райнония съд,
поради това че той е овластен и с правомощия да реши делото по същество. ( отменя
акта/отменя нак.пост/изменя акта и тн)
Касационния адм. съд също разполага с правомощията за решаване на делото в съответствие

със служебното начало. Служебната роля на наказващия бил той съд или адм. орган е особено
засилена във фазата на изпълнението на наложените наказания. Така в чл. 74 на ЗАНН е
232
т
предвидено, че в тридневен срок от влизане в сила на наказателното постановление

наказващият орган респективно съдът предприема действие за привеждането на наказанието
в изпълнение.
Участниците и субектите и страните в адм. наказателният процес.
Понятието за участник субект не се различава от понятията които въведохме в процеса по АПК.

Участник е всеки правен субект който има някаква роля в процеса, тоест е носител на
процесуални права и задължения. Пример за участник е решаващият орган, свидетели, вещни
лица, страните.
В адм. нак. процес по-особено е положението на актосъставителя, лицето което констатира

извършеното нарушение. Във фазата на установяване на нарушенето този субект действа като
помощен адм. орган, по-късно обаче във фазата на съдебния контрол може да бъде разпитан
като свидетел, но във всички случаи е участник.
Субектите на процеса и тук са решаващият орган и страните. Решаващият орган

в зависимост от етапа на процеса е адм. орган по изключение може да е съд, прокурор или
следовател, а в съдената фаза е съдът. Характерно за субектите е, че те са тези, които магат със
своите действия да предизвикат започване предвижване и приключване
на съответното производство.
Страна може да е физ (дл. лице) или юрид. лице(органа), защото според твърденията на
водещият орган неговите субективни права, свободи или законни интереси могат да бъдат
засегнати от наказателното постановление, съдебното решение или електронния фиш и или
защото те биха породили за него и права или задължения. Страна в съдебната фаза на процеса
е и органът който е издал наказателното постановление или електронния фиш. За да могат
да влизат в адм.-процесуални нарушения адм. органи трябва да имат адм правосубектност,
тоест носители на адм. процесуални права и задължения. Не е необходимо да имат качеството
на ЮЛ с оглед на участието в тези отношения.
Страни са гражданите на второ място. Физ лица които могат да всъпват в адм процесуални
правоотношения трябва да са или бъгарски или чужди граждани пребиваващи в българия и
трябва да са пълнолетни лица в състояние на вменяемост. Лицата навършили 16 г също
могат да бъдат.
Прокурорът също може да е страна в адм процесуалните правоотношения. Може да подава

протест срещу наказетелно постановление и да участва в делото пред районноия съд/Да
подава протест срещу реешинето на районния съд и да участва в
касационното произовдство/може да дава заключение пред първа или втора инстанция и
да прави предложения за възобновянане на адм.-наказателното производство. Дадено е
право на прокурора на протест и когато наказващият орган при маловажен случай не
налага наказание, а отправя до извършителя предупреждение както и когато наказващият
орган прекратява производството с резолюция.
Процеса на доказване.
233
т
Допустими са гласни, писмени, вещствени доказателства.
Гласни са свидетелските показания, обясненията на нарушителите, това

са доказатлества визирани в чл. 40, ал. 1.
Писмени са доказателствата, установени въз основа на документи.
Веществени са доказателствата - вещи.
Що се отнася до средствата за събиране на доказателства особено за застъпени следните

способи: огледи, претърсвания и изземвания.
Съставеният констативен акт, в който се констатира извършеното нарушение не се ползва

с презумптивна доказателстевна сила но служи като доказателствено средство за
установяване на фактите и обстоятерствата, които са оказани в него. Именно защото не се
ползва с тази сила ако наказващият орган реши да извърши допълнителна проверка, той може
да използва същите доказателства и средства които е могъл да използва но може да събира и
нови доказателства, използвайки док. средства, които актосъставителят не е преценил, че
е необходимо да бъдат включени.
ВЪПРОС 38: ОБРАЗУВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНО

ПРОИЗВОДСТВО. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИ ОРГАНИ. ПРОИЗВОДСТВО
ПО НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ.
Въпрос 2: Производство по установяване на административни правонарушения

1. Производства без констативен акт
- Ако има прекратено нак. производство, преписката се препраща на адм.-наказващия орган,
който трбява да продължи въз основа на тази преписка производството и ако прецени, ще
наложи адм. наказание
- Адм. нарушения, установени и заснети с техническо средство в отсъствие на служител,
когато това е предвидено в закон. Издава се фиш, макар и електронен ( пар.1, ал.1, т.1 от ДР
на ЗАНН – ел. изявление, записано в/у хартиен/магнитен/друг носители създадено чрез
административна информационна с-ма въз основа на постъпили данни от техническо средство
)
- Когато специален з-н предвижда това
3. Актосъставители ( на констативни актове )
- дл. лица, предвидени в съответните НА
- дл. лица, които са определени от ръководителите на ведомства, администрации/ от кметове на
общини или обл. управители
- представители на обществеността, ако са овластени за това с НА (пр. З-на за опазване на ок.
среда – минс. на ок. ср. и водите може да овласти представители на неправителствени
организации да съставят констативни актове по този з-н)
234
т
- Ако актосъставител е пострадал от същото нарушение или ако е съпруг или роднина на
пострадалия, той не може да състави акт
- Не може да е актосъставител и този, който е заинтересован от налагане на акта
4. Изисквания за констативния акт
- съставя се в присъствие на нарушителя и на свидетелите, присъствали или при извършване,
или при установяване на нарушението
- Когато нарушителят е известен, но не може да се намери и не се яви след покана, акт все пак
се съставя в негово отсъствие. Ако липсват очевидци или е невъзможно да се състави акт в
тяхно присъствие, то тогава той се съставя пред ДРУГИ 2ма свидетели, като това се опоменава
изрично в акта.
- Ако производството се движи по преписка от прокурора или съда, т.к. нак. произв. е било
прекратено, то не е необходимо да има изрично посочени свидетели
а) реквизити на констативния акт
– кой е актосъставителя, датата, данните за самото нарушение и за нарушителя, описание на

факт. обстановка, имена и адреси на свидетелите и обяснения и възражения на
нарушителя, ако той има такива.
- ако нарушителят желае, той може да посочи нак. постановление да му бъде връчено чрез
електронния портал за достъп до електронни адм. Услуги
- Нарушителят е чужденец- имена, точен адрес, дата на раждане, изрично посочване на датата
на издаване на док, с които лицето се легитимира. Ако нарушителят желае, той може да посочи
нак пост да му бъде връчено електронно.
- Актът се подписва от съставителя и поне от 1 от свидетелите и се предявява на

нарушителя, за да може той да се запознае със съдържанието му задължително
- Ако нарушителят окаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел.
Ако актосъставителя не може да уст. самоличността на нарушителя, то тя се уст. в съотв.
поделение на МВР или общинска администрация.
- Ако актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща за предявяване и подпис
чрез съотв. служба поделение на ведомството, към което е съотв. актосъставител.
- При подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него. Нарушителят се
уведомява писмено и за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до
наказващия орган за споразумение за прикл. на адм.-нак. произв.
- В 3-дневен срок/ с изм е 7-дневен/ от подписване на констативния акт, нарушителят може да

направи освен възражения при съставяне на акта, и писмени възражения.
- Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в

продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла 1 година от
извършване на нарушението. ( по някои закони са 2 години )
235
т
Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено

наказателно постановление в 6-месечен срок от съставянето на акта.
5. Функции на акта
1. Установителна- актът служи като доказателство за извършеното нарушение; няма

презумптивна док сила
2. Обвинителна- с него нарушителят се обвинява в извършване на нарушението
3. Сезираща- актът информира органът за случая и е повод този орган да се занимае със случая;
ако са налице данните да издаде нак постановление.
Въпрос 3: Производство по налагане на адм. наказания. Наказващи органи. Нак.

постановление
В 2 – седмичен инструктивен срок актът се изпраща, заедно с вързаженията, данните,

събраните док и др. на адм.-наказващия орган. Ако нарушителят няма пост.адрес в РБ, актът
веднага се изпраща на нак.орган.
1. Наказващи органи
а) ръководителите на ведомствата и организациите/ обл. управители/кметовете на

общините, на които е възложено да прил. съотв. НА. Тези лица могат да възлагат правата си
на определени от тях дл. лица, ако това е предвидено в з-н/указ/Постановление на МС.
Б) ОРГАНИТЕ, ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА ТОВА ОТ ЗАКОН ИЛИ УКАЗ
В) съдебните, прокурорските и следствените органи, в предвидени от з-н случаи
2. Терит. комп. на наказващия орган
- обвързана е с района, в който е извършено нарушението. Ако то не може точно да се

определи, комп. да разгледа преписката е наказващия орган, в чийто район е
местожителството на дееца или района, в който най-напред е било образувано
производството.
- ако става дума за едол. търговец/ЮЛ – то тогава на адреса на управление
- нарушения, извършени в кибер пространството
3. Правомощия на наказващия орган
- След като получи преписката, ако е налице маловажно адм. нарушение, той може да не
наложи наказание, като предупреди извършителя за последващо извършване
- З-н за изменение и допълнение на ЗАНН предвижда да отпадне възможността

предупреждение да се отправя устно, защото писмената форма е по-надеждна, а и
236
т
впоследствие ще може да се уст. дали няма да се допусне същото нарушение в рамките на

1г.
- Друга промяна е, че е уеднаквен режимът за пълнолетни и непълнолетни за нарушения,

представляващи маловажни случаи
- Променено е и това, че писмено предупреждение може да се отправя и на еднол. търг. и

ЮЛ
- Също така е предвидено, че с предупреждението може да се отнемат вещи в полза на

държавата
- Предвидена е и възм. предупреждението да се оспори чрез жалба/протест
- Изключена е възможността за освобождаване от адм.-нак. отг. по този ред на лица,

извършили нарушения, свързани с безопасността на движението след употреба на алкохол,
наркотични вещества или техни аналози
4. Х-ка на нак. постановление
- То се издава, ако няма основание да се постъпи по някой от посочените дотук начини и след
като се провери констативния акт и възраженията.
- Въз осн. на всички д-ва, наказващият трбява да уст., че нарушителят е извършил

деянието виновно. Нак. пост. се издава и при някаква нередовност на акта, стига вината
на нарушителя, самото нарушение и самоличността на нарушителя да са установени. Ако
не са, преписката се прекратява с мотивирана резолюция на наказващия орган. С нея се връщат
отнените вещи, ако притежанието им не е забранено. За тях се дължи обезщетение. Искане от
пострадалия за обезщетение може да се иска до изд. на нак. постановление. Макс. срок за изд.
на нак. пост. е 6 месеца от съставяне на акта за уст. на адм. нарушение. Срокът е преклузивен.
Препис от постановлението се връчва с/у подпис на нарушителя, а също и на предявилия
обезщетението.
промени в ЗАНН:
а) изчерпателно уредени реквизите
б) основания за прекр. на произв.
в) основания за оспорване на резолюцията
г) признава се правото на жалба/протест с/у мотивираната резолюция от лицето, посочено

като нарушител/прокурора/собственика на вещите, с които има разпореждане ( отнемане в
полза на д-вата)
Въпрос 4: Приключване на адм.-нак. производство със споразумение
Този вариант за прикл. на производството е въведен с изменението на ЗАНН от 2020г. Такава

има и в някои спец. з-ни като З-на за митниците. С въвеждането на този институт се цели да
237
т
се ускори производството, да се облекчи процедурата по събиране на държ. вземания със

санкционен произход и да се разтовари съдебната система.
1 .Предпоставки за скл. на споразумението по ЗАНН
Възможно е да се случи при започнало адм. – нак. произв. ( когато е констатирано

нарушението, съставен е акт за това и преписката е вече при наказващия орган). При
връчването на препис от акта за нарушение, нарушителят писмено се уведомява, че има право в
14-дневен срок да отправи предл. до наказващия орган за скл. на споразумение за прикл.
на адм.-нак. произв. Нак. орган също прави предл. за споразумение в 14-дневен срок от
получаване на преписката от актосъставителя. Ако наказващия орган издаде нак. пост. без
да е направил такова предл., това не е съществено нарушение на процесуалните правила. За да
се скл. споразумение, трябва да е постигнато със съвпадение във волеизявленията на
страните по него относно: 1) факта на извършване на деянието; 2) неговата съставомерност и
пр. кфалификация; 3) авторството на акта и вината. Ако има съст. акт за няколко нарушения,
може споразумение само за някое от тях.
2. Недопустимост на споразумение
1) За повторно извършено нарушение (от същия вид)
2) За нарушение(каквото и да е), извършено в 1-годишен срок от влизането в сила на акт, с
който на нарушителя е наложено адм. наказаниеили е издадено предупреждение за
нарушение от същия вид
3) когато деянието съставлява престъпление
4) когато признанието на нарушителя не се припокрива с фактите, установени по преписката
3. СТРАНИ ПО СПОРАЗУМЕНИЕТО
Наказващият орган и нарушителят ( ФЛ/ЮЛ и еднол. търговец)
Със споразумението не може да се заменя предв. в з-на адм. наказание с друг вид, нито да се
договаря размер на наказанието, освен за глоба и имущ. санкция. Не може също да се
договаря размер за придобиване на вещи в полза на д-вата, извън размера в чл.20 и 21 ЗАНН.
Чл. 58г. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.)
Срок за скл. на споразумение – 1 месец, защото такъв е срокът за издаване на нак.
постановление.
(4) Споразумението съдържа:
1. датата на сключване на споразумението;
2. име и длъжността на наказващия орган;
3. име на нарушителя, точния му адрес и единен граждански номер, а в случай че е чужденец -
имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по
паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и
издател на документа;
238
т
4. датата на акта, въз основа на който е образувано производството, и името, длъжността и

местослуженето на актосъставителя;
5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;
6. законовите разпоредби, които са били нарушени виновно;
7. вида и размера на административното наказание;
8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;
9. разпореждането с веществените доказателства;
10. банкова сметка, по която да се заплати дължимата глоба.
- Споразумението се подписва от наказващия орган и от лицето, срещу което е съставен актът за
установяване на административно нарушение.
- признанието на лицето, с което е сключено споразумение не може да се използва като
доказателство за виновността му за другите нарушения, за които е съставен актът за
установяване на административно нарушение.
- Когато със споразумението се налага административно наказание глоба - самостоятелно
или с друго наказание, наказващият орган определя глобата в размер на 70% от минимума
или от точно определения размер, предвиден за извършеното нарушение, а когато не е
предвиден минимум, наказващият орган определя размера на глобата в размер не повече от
70% от половината от максимума.
- Когато със споразумението се извършва разпореждане с веществени доказателства или се
отнемат в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя, за сключването
му е необходимо писмено съгласие на собственика на вещите, което става неразделна част от
споразумението. В случай че собственикът не даде съгласие за разпореждане с веществени
доказателства или за отнемане на вещи в полза на държавата или не може да бъде открит,
наказващият орган се произнася по въпроса за веществените доказателства и за отнемането на
вещите в полза на държавата с наказателно постановление, което подлежи на обжалване по
- Когато със споразумението е наложено административно наказание глоба, нарушителят
приема да заплати размера на глобата в 14-дневен срок от сключването на споразумението.
- Споразумението влиза в сила от датата на подписването му, а ако с него е наложено
административно наказание глоба, то влиза в сила от датата на заплащане на глобата.
Споразумението е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно
- В случай че до сключване на споразумението пострадалият е направил искане пред
наказващия орган за обезщетяване на причинените му вреди по реда на чл. 45, наказващият
орган го уведомява за сключеното споразумение и за възможността да предяви иска си по
общия ред.
239
т
- В случай че глобата не бъде платена в срока от 14 дни, наказващият орган обявява, че

споразумение не е постигнато с мотивирано постановление, което не подлежи на обжалване и
протест, и издава наказателно постановление.
- Когато не бъде постигнато споразумение, наказващият орган издава наказателно
- Споразумението се приравнява на влязло в сила нак. постановление.
ВЪПРОС 39: ОСПОРВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ПОСТАНОВЛЕНИЯ ПРЕД СЪД.

КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА
Въпрос 5: Оспорване на нак. постановления пред първа съдебна инстанция
1. На обжалване и протестиране подлежат:

1) наказателното постановление;
2) електронният фиш.
С изменението в ЗАНН се предвижда на обжалване да подлежат и:
- предупреждението по чл. 48
- резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство;
( в сила от 23.12.2021г.) Тези актове подлежат на обжалване или протестиране пред районния
съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията,
извършени в чужбина - пред Софийския районен съд.
- 14-дневен срок за обжалване!!!!
ПРЕДИ ИЗМЕНЕНИЕ -7-дневен срок
- Нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е извършено
разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, може да обжалват
актовете в 14-дневен срок от връчването им, а прокурорът може да подаде протест в 14-
дневен срок от издаването им.
- (изм. В сила от 23.12.2021г.) Обжалването и протестирането на актовете става чрез
наказващия орган, който ги е издал. В жалбата или протеста се посочват всички
доказателства, на които жалбоподателят или прокурорът се позовава. Обжалването е писмено.
- В 7-дневен срок от получаване на жалбата или протеста наказващият орган ги изпраща
заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания или протестиран акт, както и електронен
адрес, на който да бъде призоваван.
- (нова в сила от 23.12.2021г.) При разглеждане на делото пред районния съд се призовават
нарушителят, поискалият обезщетение, собственикът на вещите, с които е извършено
разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или
240
т
учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта, както и допуснатите от съда
свидетели.
- Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на
посочения от него адрес. Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят,
неподалият жалба нарушител или поискалият обезщетение не са били намерени на
посочените от тях адреси.
- Прокурорът може да участвува в производството пред съда, ако намери това за
необходимо. Разбира се , ако делото е по негов протест, той е задължен.
- Тежестта на доказване е върху издалият нак. пост. орган
2. Основанията за отмяна на нак. постановления са:
1) нарушаването на материалноправна норма
2) съществено нарушаване на адм.-производствените правила, но с изкл., ако е установено по
безспорен начин самоличността на нарушителя, нарушението и вината на нарушителя
3) явна несправедливост на наложеното наказание ( такова е когато макар да е определено в
пределите предвидени от закона за извършеното нарушение, то очевидно не съответства на
степента на обществената опасност на нарушението и нарушителя, както и на смекчаващите
обстоятелства )
Съдът разглежда делото по същество и той може да:

1. отмени акта по чл. 58д; ( предупреждение, резолюция, ел.фиш, нак.пост)
2. отмени наказателното постановлениe (съдът отменя наказателното постановление,
когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай
съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.)
3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство;
(само когато това е предвидено в закон)
4. измени акта по чл. 58д;
5. потвърди акта по чл. 58д.
- Съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да:
1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението;
2. намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по-
леко по вид от предвидените за същото нарушение;
3. замени наложеното административно наказание с по-леко по вид в случаите по чл.
15, ал. 2;
241
т
4. намали размера на наложената имуществена санкция;

5. отмени или измени акта по чл. 58д в частта относно придобиване в полза на д-вата
на вещи или разпореждането с веществените доказателства;
6. намали или увеличи размера на обезщетението.
- Съдът може да отмени наказателното постановление и само в някои негови части.
Въпрос 6: Съкратено съдебно производство
Чл. 63б ЗАНН
Развива се пред Районния съд по инициатива на дееца, който е страна в производството.

Целта на произв е делото да се разглежда в съкратени срокове, да приключи бързо.
Заимствано е по образец на съкратеното досъдебно произв, уредено в чл. 369а -чл. 374 НПК.
Хипотези, в които е допустимо съкр произв по ЗАНН:
1. Чл. 63б, Ал. 1, т. 1 (нова)

- Предпоставки – трябва да са дадени комулативнo:
- 1) нак.постановление да е обжалвано само в частта относно вида и размера на
наказанието, или относно размера на имуществената санкция, или относно
отнетите в полза на д-вата вещи или разп. с веществени д-ва, или по отношение
на р-ра на обезщетението; 2) деецът (ФЛ, ЕТ или ЮЛ) да признава фактите
изложени в обстоятелствената част на нак.пост; 3) деецът да е изразил съгласие
да не се събират док. За тези факти.
2. Чл. 63б, ал. 1, т. 2, който препраща към чл. 79, ал. 3 ЗАНН
- Предпоставки – 1) Когато с наказателното постановление е наложено и друго по
вид административно наказание, наред с глобата, или са отнети вещи в полза на
държавата, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на
кумулативното наказание, разпореждането с веществените доказателства,
отнемането на вещи в полза на държавата и присъденото обезщетение; 2) деецът
(ФЛ, ЕТ или ЮЛ) да признава фактите изложени в обстоятелствената част на
нак.пост; 3) деецът да е изразил съгласие да не се събират док. За тези факти.
В кой момент може да се иска започване на съкратено произв:

1. С подаване на жалбата срещу нак.постановление. По искането за такова произв съдът
се произнася с определение, в което обявява, че при постановяване на реш., ще
полза признанието без да събира док.по фактите изложени в обстоятелствената част
на нак.постановление. Затова съдът приема за установени фактите, изложени в
нак.постановление, като се позовава на признание на фактите.
2. Искане може да бъде направено в хода на започналата съд.фаза на обжалване, най-
късно до даване ход на съдебното следствие. В този случай по искането съдът с
242
т
определение обявява, че по постановяване на реш ще приема за установени

фактите, изложени в обстоятелствената част на нак.постановление. Той се позовава
на признание на фактите. Доказателствата по фактите трябва да бъдат проверени от съда.
Как приключва това производство?

1. Правомощията в случаите по чл. 63б, ал. 1, т. 1 – или да измени, отмени или да
потвърди нак.постановление, да го отмени и прекрати адм.-нак.производство,
когато са налице основанията, предвидени в З-на.
2. Изменение на нак.пост – 1) да намали размера на наложеното адм.нак или да го
замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение; 2) да замени
наложеното наказание с по-леко по вид по отношение на непълнолетните лица, като
наказанието глоба се заменя задължително с общ.порицание; 3) да намали размера
на наложената имущ.санкция; 4) съдът отменя или изменя нак.постановление в
частта относно отнемането на вещи или разпореждането с веществените док.; 5)
съдът може да намали или увеличи размера на търсеното обезщетение за вреди,но за
да е възможно увеличаване, е необходимо да има жалба от лицето, което е поискало това
обезщетение
Когато е предвидено съдът да отмени постановлението, той би могъл, но само в частта на

наложеното друго по вид наказание/ или относно отнетите вещи в полза на д-вата/ или
относно присъденото обезщетение / или относно размера на имущ. санкция
Разлики със споразумение по ЗАНН:

1. Споразумението е възможно в етапа на налагане на нак (още няма издадено нак.
постановление). При съкратеното производство вече има наложено наказание.
2. При споразумението има съгласуване на волеизявления в широк кръг въпроси. При
съкр.произв решението на решаващия орган – съдът е от значение дали ще се състои и
налице ли са комулативните предпоставки, само по някои от въпросите.
3. Споразумението не подлежи на обжалване, а съдебното решение, с което прикл
съкратеното произв по ЗАНН може да се оспори пред касационната инстанция.
Въпрос 10: Налагане на имуществени санкции на юридически лица и еднолични

търговци.
Имуществената санкция е предвидена в чл. 83 от ЗАНН - В предвидените в съответния закон,
указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет случаи на юридическo лице и
еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Имуществената санкция не представлява административно наказание в същинския
смисъл, защото наказание може да има само за виновно противоправно поведение.
Имуществената санкция представлява неблагоприятна последица за юридически лица или
еднолични търговци в това им качество, свързана с неизпълнение на задължения към
държавата.
243
т
В специални случаи на определени тежки престъпления, указани в чл. 83а, ал. 1

ЗАНН, както и на престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение
на организирана престъпна група, когато са извършени от лице, овластено да формира
волята на юридическото лице (ЮЛ); от лице, представляващо ЮЛ; от лице, избрано в
контролен или надзорен орган на ЮЛ или от работник или служител, на който ЮЛ е
възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод
изпълнението на тази работа, и от които ЮЛ се е обогатило, имуществената санкция не може
да е по-малка по размер от равностойността на съответната облага, като може да достигне до 1
млн.лв., но не по-малко от равностойността на облагата (вкл. до 1 млн.лв. и когато облагата
няма имуществен характер или размерът й не може да се установи).
Имуществената санкция се налага и на ЮЛ, което няма седалище на територията на
България, в случай, че престъплението е извършено в страната. Наказват се и
подбудителството, помагачеството и опитът към престъпление.
В хипотезата на чл. 83а, ал. 1 ЗАНН имуществената санкция се налага независимо от
осъществяването на наказателната отговорност на извършителя на престъпното деяние.
Пряката или непряка облага или нейната равностойност се отнема в полза на
държавата, ако не подлежи на връщане или възстановяване или на отнемане по реда на НК.
Пряка облага е всяко благоприятно изменение в патримониума на ЮЛ, настъпило като
непосредствена последица от престъплението.
Непряка облага е придобитото в резултат от разпореждане с предмета на престъплението
или вещта/имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от
престъплението, или вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението.
Когато вещта или имуществото - предмет на престъплението, липсва или е отчуждено,
присъжда се неговата левова равностойност. Отнемането е субсидиарно. То не се налага като
самостоятелна санкция.
Налагането на имуществените санкции на ЮЛ и ЕТ, както и тяхното евентуално
оспорване става по общия ред за налагане и оспорване на наказанията по ЗАНН, доколкото в
специален закон не е предвидено друго. Производството в случаите на извършено
престъпление по чл. 83а се образува по мотивирано предложение на прокурора, компетентен
да разгледа делото или преписката за съответното престъпление, до окръжния съд по
седалището на ЮЛ (или до СГС, ако ЮЛ е със седалище в чужбина).
Съдът в закрито заседание се произнася с определение, с което:
- връща предложението на прокурора, когато не е мотивирано или не отговаря на
изискванията на закона;
- прекратява делото, когато ЮЛ е заличено от търговския регистър поради ликвидация или
несъстоятелност.
Съдът разглежда предложението в състав от един съдия в открито съдебно
заседание с участието на прокурор и с призоваване на ЮЛ. Неявяването на представител на
ЮЛ, когато призоваването е редовно, не е пречка за разглеждане на делото.
244
т
Съдът разглежда делото и въз основа на събраните доказателства (служебно събрани или
по искане на страните) преценява:
1. получило ли е ЮЛ неправомерна облага;
2. има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и ЮЛ;
3. има ли връзка между престъпното деяние и облагата за ЮЛ;
4. какъв е видът на облагата и размерът й, ако е имуществена.
Съдът се произнася с решение, с което налага имуществена санкция или отказва да
наложи имуществена санкция.
Решението на окръжния съд подлежи на обжалване или протест пред апелативния съд
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. Делото се разглежда в открито заседание с
участието на прокурор. За съдебното заседание се призовава и ЮЛ. В производството пред
апелативния съд се допускат само писмени доказателства.
Апелативният съд се произнася с решение, с което може:
1. да отмени решението на окръжния съд и да върне делото за ново разглеждане, когато в
хода на съдебното производство пред първата инстанция са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила;
2. да отмени решението на окръжния съд и да наложи имуществена санкция;
3. да отмени решението на окръжния съд и да откаже да наложи имуществена санкция;
4. да измени решението на окръжния съд;
5. да потвърди решението на окръжния съд.
Решението на апелативния съд е окончателно.
Производството, по което е постановено влязло в сила решение на окръжния или на
апелативния съд, подлежи на възобновяване когато:
1.с влязла в сила присъда или решение се установи, че някои от писмените доказателства,
въз основа на които е издаден актът, са неистински или с невярно съдържание;
2. с влязла в сила присъда или решение се установи, че съдия, прокурор, страна или
участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в
производството;
3. след влизане в сила на решението за налагане на имуществена санкция на юридическото
лице лицето, заради чиито деяние е ангажирана отговорността му, бъде оправдано с влязъл в
сила съдебен акт или спряното досъдебно производство бъде прекратено от прокурора в
случаите по чл. 24, ал.1, т. 1 НПК.
4. след влизане в сила на решението се разкрият обстоятелства или доказателства, които
не са били известни на страната и съда и имат съществено значение за производството;
245
т
5. с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на ЕКПЧ, което има съществено значение за

делото;
6. в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Искането за възобновяване може да се направи в 6-месечен срок от узнаване на
възникване на основанието или от влизане в сила на решението на окръжния или на
апелативния съд, в случаите на чл. 83е, т. 6. Искането за възобновяване не спира
изпълнението на влязлото в сила решение, освен ако съдът постанови друго.
Искането за възобновяване на производството може да направи окръжният прокурор; ЮЛ,
на което е наложена имуществената санкция.
Искането за възобновяване се разглежда от апелативния съд, в съдебния район на
който се намира органът, постановил влязлото в сила решение. Апелативният съд
разглежда искането в състав от трима съдии. В случаите, когато се иска възобновяване на
производството по решение на апелативния съд, искането се разглежда от друг състав на
съответния апелативен съд. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор.
За съдебното заседание се призовава и ЮЛ.
Когато намери искането за възобновяване за основателно, апелативният съд отменя
акта и връща делото за ново разглеждане, като посочва процесуалното действие, от което
трябва да започне новото разглеждане.
На държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление, както и на
международните организации не се налага имуществена санкция по чл. 83а, ал. 1 ЗАНН.
NB!!!!!
Със ЗИД на ЗАНН, обн. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., се регламентираха
последиците от преобразуване на ЮЛ – чл. 83, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН:
При правоприемство на юридическото лице след съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, както и след издаване на наказателното постановление,
предупреждението или резолюцията на наказващия орган, административнонаказателното
производство продължава по отношение на правоприемника. Съставеният АУАН, издаденото
наказателно постановление, предупреждение или резолюция се връчват на правоприемника,
като сроковете по ЗАНН текат от датата на връчване на акта.
С чл. 83а, ал. 8 се въведе давностен срок за погасяване на отговорността на
юридическото лице, който е равен на абсолютния давностен срок по чл. 81, ал. 3 НК.
Въпрос 8: Влизане в сила на наказателните постановления. Възобновяване на
административнонаказателните производства.
С изменението в ЗАНН се разширява кръгът на актове, които са постановени в адм.-
нак.производство и подлежат на проверка:
- наказателни постановления;
- фишове и електронни фишове;
246
т
- писмени предупреждения към нарушителя;

- резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство
- споразумения за приключване на административнонаказателното производство;
- определения на съда за прекратяване на съдебното производство;
- решения на районния и на административния съд.
Основания за възобновяване на производството:

В Чл. 70 се уточняват и допълват основанията за възобновяване на произв. с измененията
в ЗАНН:
1. с влязла в сила присъда или решение се установи, че някое от доказателствата, въз основа
на които е издаден актът по ал. 1, е неистинско или с невярно съдържание;
2. с влязла в сила присъда или решение се установи, че актосъставител, наказващ орган,
съдия, съдебен секретар, прокурор, страна или участник в производството е извършил
престъпление във връзка с участието си в административнонаказателното производство;
3. се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за
разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия
орган или съда при постановяване на акта;
4. с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено
административното наказание, съставлява престъпление;
5. деянието, за което е приключило административнонаказателното производство,
съставлява престъпление;
6. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на ЕКПЧОС,
което има съществено значение за преписката или делото;
7. вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по
отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с
които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил
лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не
е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез
пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани;
8. с влязло в сила решение на съда се отмени административен акт, констатациите в който са
взети предвид от наказващия орган при издаване на акта по ал. 1, т. 1 - 4.
- старите основания (т.1-т.5 от новите)
По т. 4 и т. 5 е принцип, х-н за НП и АНП, залегнал е в практиката на европейския съд за

правата на човека. Чл. 15 от ЕКЗПЧ. Има х-р на абсолютно право. Воден от това
разбиране ВКС с ТР 3/2015г.приема, че това правило забранява лице да бъде не самао
наказвано повторно, но и да бъде съдено/ да подлежи на наказателно преследване
повторно.
247
т
3 гараннции:
След прикл на нак процедура с влязъл в сила акт, никой не може да бъде преследван, съден,
наказан за същото престъпление. Но не се забранява паралелното протичане на паралелни
процеси на едно и също лице по същото деяние, ако не е постановено окончателно решение.
Ако срещу обвиняемия/подсъдимия се установи, че спрямо него има влязло в сила адм.нак, то
нак.произв се прекратява на основание чл. 4, пар.1 от Протокол 7 от ЕКЗПЧ. След това
прокуратурата възобновява адм.нак произв на основание чл. 70б, буква д,а именно наличие на
данни … на това основание се иска отмяна на наложеното наказание. Едва след отмяна на
наказанието, наказателното производство по НПК се възобновява.
Срокове за искане на възобновяване на адм.нак производство – ИЗМЕНЕНА В СИЛА ОТ

23.12.2021г.
Искането за възобновяване може да се направи:
1. в 6-месечен срок от влизането в сила на присъдата или решението - в случаите по чл. 70,
ал. 2, т. 1, 2, 4 и 8;
2. в 1-месечен срок от узнаването за обстоятелствата по чл. 70, ал. 2, т. 3 и 6 -> нови
обстоятелства и решение на Съда на ЕС по ЕКПЧОС
3. в 6-месечен срок от влизането в сила на акта, с който са нарушени съществено адм.-
прозиводствените правила и лицето е било възпрепатствано да участва, а ако той не е бил
връчен на лицето, по отношение на което е издаден - в 3-месечен срок от уведомяването
му за акта.
(2) Искането се подава чрез органа, постановил акта по чл. 70, ал. 1, който незабавно
изпраща препис от него на прокурора и другите страни, които не са подали искане за
възобновяване, а делото - на административния съд.
Съгласно чл. 72 ЗАНН – ИЗМЕНЕНА В СИЛА ОТ 23.12.2021г.
Искане за възобновяване на административнонаказателно производство може да направи:
1. прокурор в окръжна прокуратура, а в случаите по чл. 70, ал. 2, т. 4 и 5, когато се касае за
престъпление от общ характер - наблюдаващият прокурор;
2. лицето, по отношение на което е издаден актът по чл. 70, ал. 1;
3. собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на
държавата, когато не е нарушител;
4. наказващият орган.
(2) Лицата по ал. 1, т. 2 и 3 може да правят искане за възобновяване, когато са нарушени
техните права и законни интереси.
(3) Наказващият орган може да прави искане за възобновяване в случаите, когато актът
по чл. 70, ал. 1 е отменен или изменен от съда.
(4) Искането за възобновяване не спира изпълнението на влезлия в сила акт, освен ако
съдът постанови друго.
248
т
Разглеждането на искането за възобновяване се разглежда от 3-членен състав на Адм съд в

района, в който е издадено нак.постановление или АА. С участие на прокурор. Съдът
разглежда предложенията на прокурора в открито заседание с участие на страните. Прокурорът
с предложението може да спре разглеждането. Когато адм съд отмени нак.пост/решение на
районния съд, той се произнася по същество, като събира и доказателства, когато е
необходимо. Когато отмени определение, той връща делото за продължаване на
производството. Когато се иска отмяна на решение на Адм съд като касационна инстанция,
делото се разглежда от друг 3-членен състав на Съда. Чл. 72, ал. 1 ЗАНН.
Въпрос 7: Касационно производство по адм.-нак.дела
Чл. 63 ЗАНН
Промени в чл. 63в, 63г, 63д
Касационното оспорване се осъществява пред съотв адм.съдилища по реда на глава

12 от АПК и по основанията в ЗАНН, ИМА задължително участие на прокурор.
Касационните основания са: 1) нарушаване на мат.правна норма; 2)
същ.нарушаване на адм.-процесуалните правила, с изкл.на формалните нарушения
в констативния акт; 3) явна несправедливост на наложеното наказание.
1) Нарушаване на мат.-правна норма – пр.: наказание извън пределите на тези,

посочени в закона.
Касационно производство:
1. Жалбата се подава чрез съда, чието реш се обжалва. 14-дневен срок от датата на
уведомяване , че решението е изготвено. Право имат страните по делото, спрямо които
е неблагоприятно. Страните, за които има сила, макар и да не са участвали в
делото, могат да го обжалват, когато има негативни последици за тях.
2. Формата и съдържанието на жалбата / протеста и приложенията са уредени в чл. 212/

чл. 213 АПК.
3. Не се допускат док.за факти, несвързани с касационните основания.
4. Касационната инстанция се произнася само в посочените в жалбата/протеста
касационни основания.
5. Произнася се с решение в 1-месечен срок от заседанието в което е приключило делото.
Съдът оставя в сила решението или го отменя в оспорваната част, ако прецени, че то
е незаконосъобр. Когато отмени решението съдът решава делото по същество.
Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
районен съд, когато установи същ.нарушение на съдопроизв. правила или когато решението
е довело до ограничаване на процесуланите права на някоя от страните или в резултат на
него не може да се установи действителната воля на първоинст. съд или ако то води до
нищожност на съдебното решение; 2)когато трябва да се установят факти, за които
събирането на писмени док не е достатъчно (пр свидетел). Решението на касационната
инстанция е окончателно. Тълкуването на съда е задължително при по-нататъшното
раглеждане на делото, когато е върнато на първоинстанционния съд.
Когато делото е върнато поради съществени нар. На съдопроизв правила, съдът
разглежда делото като започва от 1-вото то незаконосъобразно действие, което е
послужило като основание за връщане на делото. При новото разглеждане на делото са
249
т
допустими, ако има, писмени док.,които не са могли да бъдат известни на страната,

както и доказателства за новооткрити или новонастъпило обстоятелства .
Когато е върнато, защото не може да се реши от касационната инстанция само по
писмени док., се събират всички необходими доказателства по касационното решение.
Когато решението на първоинст съд. повторно е върнато, касационната инстанция
разглежда делото по същество.
Кас.инстанция след като отмени решението събира нови док., когато основанията за
отмяна налагат това. Допускат се и писмени док.,които не са могли да бъдат известни на
страната, както и док за новооткрити и новонастъпили обстоятелства.
- Решението на районния съд подлежи на касационно произв пред адм.съд на

основанията, предвидени в НПК и по реда на гл. 12 от АПК – НОВА РАЗПОРЕБА
- Съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на
обжалване с частна жалба пред адм.съд – НОВА РАЗПОРЕБА
6. Разноски по делото – чл. 63д ЗАНН – НОВА РАЗПОРЕДБА- В производствата пред

районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(3) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование.
(4) В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
(5) В случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ.
ВЪПРОС 40: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ПОСТАНОВЛЕНИЯ И РЕШЕНИЯ

НА СЪДА
Въпрос 9: Изпълнение на нак.постановления
След влизане в сила на нак.постановление, наказващият орган или съдът (когато е
изменено или отменено и решава по същество), следва да предприеме мерки за
изпълнение на наказанието.
1. Общ. порицание – Когато е наложено наказанието обществено порицание, препис от
наказателното постановление или решението на съда се изпраща на съответната
обществена организация, в която наказаният членува, или на ръководството на
250
т
предприятието, учреждението или организацията, където той работи, съобразно

указаното в наказателното постановление или решението на съда. Изпълнението на
наказанието обществено порицание става чрез прочитане на наказателното
постановление или решението на съда пред събрание на обществената организация или
трудовия колектив, на което се поканва да присъствува и нарушителят.
2. Обезщетение – изпълнението се допуска по искане на лицето, което има право на

обезщетение по реда на ГПК. Ако става дума за глоби или обезщетения в полза на д-
вата, то редът е този за събиране на държавните вземания. Ако обезщететенията са в
полза на държавни предприятия/кооперации/ други общ орг/гражданини – реда на
ГПК за събирането им.
3. Глоба на нарушител, който е без постоянен адрес – той внася сумата по сметка,
посочена в нак.постановление.
4. Отнемане на вещи в полза на д-вата – когато е постановено отнемане на вещи, препис

от това постановление/решение се изпраща на агенцията за събиране на тези
вземания.
5. Забрана за упражняване на опр професия/дейност – изпълнява се от органите, които

признават това право и контролират изпълняването, както и от ръководителите на
учреждението, в което работи. Ако лицето упражнява ръководна дейност,
ръководителят на организацията го освобождава незабавно от длъжността му.
Срокове, след изтичане на които се погасява правото на изпълнение на наказанието:

(1) Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
а) 2 години, когато наложеното наказание е глоба;
б) 6 месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност или безвъзмезден труд в полза на обществото;
в) 3 месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.
Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.
Ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, в който нак е трябвало да бъде
изпълнено, то наказанието не се изпълнява независимо от спирането/прекъсването на
давността. Това не се прилага по отношение на глобата, ако за събирането й в 2-год срок е
образувано изп производство, в този случай наказанието се изпълнява независимо от
срока който е изтекъл от влизане в сила на акта, с който нак е наложено. Това се отнася и
за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.
С ТР 2/2017г.на ОС на ВКС 1-ВА и 2-ра колегия се приема че при прекъсване на давността
при изпълнение на адм.нак глоба в хипотезата отново се прилага 2-годишната
давност.
251
т
ТР 3/2014г на ОС на КОлегиите на ВАС – давностните срокове са неприложими към

имуществената санкция по чл. 83 ЗАНН, наложена с влязло в сила постановление, за която
важат общите давностни срокове по ДОПК.
В случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно
наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното
постановление 80 на сто от нейния размер.
Наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото:
- изпълнява се от пробационните служби
- Безвъзмездният труд е винаги в полза на д-ва/организации/ лица с държавно участие
ВЪПРОС 41: ФИНАНСОВИ АКТОВЕ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ВИДОВЕ
ФИНАНСОВИ АКТОВЕ. СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ФИНАНСОВИ И
АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ.
Фин.дейност на фин.органи от фин.администрация е уредена от фин.закони като съвкупност от
НА. Като преценка за съответствието на законите с КРБ е компетентен КС. Множество решения
на КС са свързани с ФП. ПНА, според чл. 79 АПК се наричат НАА и се издават от изрично
овластен от КРБ или з-на орган. Компетентност да издават НАА не може да се прехвърля (чл. 2
ЗНА). При издаване на ПНА (чл. 6 ЗНА) е редно да се спазва изискването актът за прилагането
на закона да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. ПНА трябва да
е съобразен с НА от по-висока степен (чл. 19 ЗНА). Преценката за съответствие на ПНА с НА се
извършва по реда на АПК (чл. 186-196 АПК). Това става само през съд от граждани,
организации и органи, чиито П и З са засегнати или по протест на прокуратурата и са
неограничени във времето. НА и ПНА са ИнФП.
1. ИФА:
За да се приложат НА, органите на фин.администрация издават въз основа и в изпълнение
на закона ИАА. ИФА се наричат така, защото уреждат фин.материя и най-често се издават
от специализирани органи на фин.администрация. По своята същност те са ИАА, а ИАА не
са ИнП. Така ИФА като специфични ИАА се обхващат от общото понятие за ИАА (чл. 27
АПК). Те също трябва да отговарят на изискванията за форма на ИАА, посочени в чл. 59
АПК – следователно за ИФА приложение ще намери и чл. 146 АПК, който урежда
критериите за законосъобразност на АА. Тези критерии не са посочени навсякъде във
фин.законодателство затова се прилагат субсидиарно ( посочени са например в чл. 160, ал. 2
ДОПК). Принципът е , че когато липсва регламентация в специален фин.закон, субсидиарно
се прилага АПК, включително и критериите от чл. 146.
Терминът ИФА е родово и теоретично понятие. В НА се срещат конкретни наименования на
ИФА – решения, ревизионни актове, актове за установяване на публични вземания,
постановления за налагане на обезпечителни мерки.
Не са ИФА наказателните постановления, с които се налагат имуществени санкции по реда на
ЗАНН и глоби. Те се възприемат като правораздавателни актове.
Както всеки ИАА, така и ИФА са юридически израз на изпълнителната дейност.
252
т
С ИФА се решават въпроси във връзка с практическата финансова дейност на д-вата. Така
спецификата на фин.материя дава отражение върху характеристиката на тези актове.
ИФА е ЮА, израз на волеизявление на фин.орган, с който най-често се свързва признаването на
П и З, а също така и възпирането на такива.
Както в АП, по това, че този акт е израз на волеизявление, се прави разлика с материално-
техническите действия, които го съпровождат. Волеизявлението се прави от орган, който има
правомощие за това (най-често на специализираната фин.администрация).
Доколкото ИФА са властнически актове, изпълнението им е скрепено с държавна принуда под
формата на принудително изпълнение на установените с тях З. Принципно се прилага дял 5 от
АПК – „изпълнение на адм. Актове и съд. Решения“, но според чл. 269 АПК при вземания,
породени от влезнали в сила ИАА и съдебни решения, се изпълняват по реда на ДОПК. Затова
по повод изпълнение на актове, с които се установяват публични вземани, в ДОПК има раздел „
Изпълнение на публични З“ и цяла такава глава.
2. Видове ФА:
2.1. С оглед правните последици:
- Задължаващи – създават З (чл. 166 ДОПК)
- Облагоприятстващи – за реализиране на П (акт за прехвърляне/възстановяване на
суми)
- Декларативни – признаващи П и З, въз основа на ПН (ревизионен акт по ДОПК)
- Конститутивни – създаващи П и З (Указ на президента за опрощаване; Издаване на
лиценз)
- Констативни – удостоверяват определени факти (Удостоверение за липса на публични
вземания)
*актове – решения – при обвързана компетентност
*актове – разпореждания – при оперативна самостоятелност – рядко
*актове по искане на заинтересованото лице
3. ИАА и ИФА – особености:

ИФА може да се издаде само от административен орган, държавен орган, а не и от овластен
със закон орган на организация или лица, осъществяващи публични функции, както допуска
чл.21,ал.1, АПК. Такъв акт се издава от орган, който има компетентността, правомощията да
издава съответния акт.
ИФА се издава само в писмена форма за разлика от възможността за издаване на ИАА
устно или чрез действие и бездействие, чл.59,ал.3,АПК.
Когато имаме мълчалив отказ, то той е приравнен на устна форма и се жали по този начин.
253
т
За много от актовете са създадени образци като реквизити, а не като конкретно съдържание,

напр. чл.120,ДОПК определя реквизитите на ревизионните актове. Формата на този вид
юридически акт има двояко значение.
По отношение на валидността на акта- форма за действителност, и във връзка с доказването
на юридическите факти- форма за доказване.
От значение е обаче това, че реквизитите се преценяват от гледна точка на условията за
законосъобразност на акта по чл.146, АПК. ИФА представлява едностранно издаден акт, без
да има съгласуване на волите между автора и адресата на акта- пр. акт за установяване на
публично вземане( АУПВ), чл.166, ДОПК. Дори когато се подава някаква молба, не става
дума за съгласуване на воля, а по-скоро за сезиране на органа да упражни правомощието си.
Могат да се съгласуват волите само тогава, когато 2 органа с финансова компетентност
издават акт, който е съвместен. Във ФП често се подават декларации за разлика от молбата,
която е по волята на лицето. Подаването на декларация е винаги описано като правно
уредено задължение, неизпълнението на което е скрепено със санкция. Общата уредба на
декларациите за данъци е чл. 98-104, ДОПК, а материалните данъчни закони определят
сроковете за подаването им. От процесуална гледна точка деклрацията представлява частен
документ!!!- частен, официален, измислен документ според Пенов- извънсъдебно
признанание за сочените в нея факти, което не обвързва финансовите органи. Това
задължение за подаване на деклрации е израз на по-общото задължение, пак уредено в
правните норми за съдействие на лицата към органите на финансовата администрация. Това
задължение за съдействие се реализира по форма и ред, така както е предвидено в закона.
Финансовите органи не са обвързани с посоченото в декларацията и могат с всички
допустими средства да доказват, че действителна факти са различни от декларираните. От
друга страна, подадената деклрация за данъчни цели, която е възприета от органите по
приходите е изпълнително основание, макар и частен документ, за започване на
принудително изпълнение- чл. 209, ал.2, ДОПК??.
И във финансовото право мълчаливият отказ има същите последици, както и в АП. Според
чл.58, ал.1, АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акт.
Мълчаливият отказ се приравнява на валиден акт и подлежи на обжалване по съответния
ред. В АП пончкога непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие- чл.58, ал.1,
АПК, но това трябва е изрично записано в закона- за да го приравним на мълчаливо
съгласие. Трябва да се прави разлика между мълчалив отказ за издаване на акта, това е във
фазата на издаването, и мълчаливото потвърждаване на акта във фазата на оспорване.
Издаването на ИФА може да е по реда на АПК, напр. както избрахме хипотезата на чл. 166,
ДОПК за актовете за установяване на публични вземания. При издаването на ИФА може да
има отклонения от реда за издаване на актове по АПК. Например, в Зак за кредитни
институции, чл.36, ал.6, е предвидено, че при издаването на актвете за отнемането на лиценз
за банкова дейност, разпоредбите на чл. 26, ал.1, АПК, задължението за уведомяване за
започване на прозиводството и чл.34, АПК, относно обясненията и възраженията на
заинтересованите лица не се прилагат.
Друга разлика е, че издаването на ИФА може да е резултат от уредено в закон производство.
Напр. производството по извършване на ревизия по чл.112 и сл., ДОПК. Тук трябва да се
прави разлика между подготвящите актове и крайният акт в случая ревизионен акт.
254
т
Болшинството ИФА имат декларативно действие. Финансовите П и З възникват въз основа

на проявилите се юридически факти по повод паричните отношения, а ИФА ги прави
ликвидни и изискуеми. Определя ги по конкретен адресат, основание, размер и определя нов
падеж. Има актове и със конститутивно действие, издадени в условията на оперативна
самостоятелност- указ на президента за опрощаване, заповед за извършване на ревизия.
Доколкото повечето от ИФА са с декларативен характер, е възможно явлението финансов
автоматизъм- то се изразява в това, че не е необходимо при плащането на всяко финансово
задължение да се издаде ИФА. Финансовият автоматизъм е възможността фин. отношение да
възникне, да се развие и да се погаси без издаването на индивидуален финансов акт, изцяло по
силата на закона. Предвидена е възможността в правната норма такъв акт да бъде издаден в
контролен процес, ако задължението не бъде изпълнено- пр. ежемесечно се изплащат трудови
възнаграждения и ежемесечно се удържа данък върху общия доход от трудовите
възнаграждания, по силата на закона за данък върху доход на ФЛ, тоест ЮФ е получването на
доход, от който възниква задължението. Не се издават ИФА за удържането на този данък
спрямо всички ФЛ поименно, получили възнаграждение през съответния месец. Данъкът се
удържа, задължен да удържи данъкът е работодателят и да го внесе, а ако той не стори това, във
фаза на развило се ревизионно производство по реда на ДОПК ще издадат акт в случая
ревизионен акт и данъкът ще бъде удържан и внесен. Тук има две хипотези- когато
работодателят не е удържал данъка или го е удържал и не го е внесъл.
ИФА зa разлика от ИАА се издават основно в изпълнение на з-на, което значи, че във
всички случаи издаването на акта трябва да е предвидено в з-на. На второ място, фин.орган
трябва да издаде такъв акт така, както е предвидено в з-на, т.е. с такова съдържание, както е
предвидено в з-на. Според водещия принцип на обв.компетентност на фин.орган, те не само
могат да издават такива актове, но са и длъжни да издават актове, предвидено в з-на. В
редки случаи фин.органи действат в условия на оп.самостоятелност. (заповеди за
извършване на ревизии).
Особености се очертават и при оспорване на ИФА. За част от ИФА се прилага общият ред за
оспорване по АПК. (чл. 166 АПК).
По реда на чл. 226 З за митниците, всяко лице може да обжалва решенията на митническите
органи по реда на АПК и актове на д-ра на Агенция „Митници“ подлежат на обжалване по
същия ред. В чл. 97, ал. 1 АПК са определени сроковете за преизпълнение на по-горестоящ
орган (14-дневен срок при еднолични органи; 1-месечен при колективни). Тук намира
приложение ТР 6/2015г. по т.д. 4-2013г. на ВАС. Става дума за това, че трябва да се спазват
сроковете за обжалване пред съд и в случаите, когато по-горестоящият орган не се е
произнесъл в определения срок. Оспорването на ИФА може да е по специален ред. В ДОПК
е предвидено З първоначален адм. Ред за обжалване. Чл. 156, ал.2 ДОПК. Е посочено, че
ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, която не е обжалвана по
административен ред. (ще е недопустима). В ТР 7/2008г. по т.д. 3/2008г. ВАС се казва, че
срокът за произнасяне на решаващия орган по чл. 155, ал. 1 е преклузивен, вкл. И в случаите
на продължаването.
Друга особеност е, че в АПК оспорването спира изпълнението на АА (чл. 166 АПК). За част
от ФА жалбата не спира изпълнението освен ако не се представи обезпечение. Така за
255
т
данъците, както обжалването на ревизионния акт по адм. Ред, така и обжалването по

съд.ред, не спира изпълнението (чл. 153, чл. 157, ал.1 ДОПК).
За митата – чл. 19б, във вр с чл. 223 от ЗМ. Правилото е, че независимо от обжалването на
акта, се пристъпва към неговото изпълнение и погасяването на З не изключва пр.интерес от
обжалването. Възможно е при представяне на обезпечение да се спре изпълнението в
зависимост от резултата от оспорването на издадения ФА, ако съдът се произнесе с р-е, с
което актът и З се отменят, започва процедурата по възстановяване на недължимото внесено
публично вземане. Например актовете, издавани от органите на БНБ, също при обжалването
им пред ВАС се ограничава възможността съдът да спре изпълнението (чл. 151, ал. 3 З за
кредитните институции).
Различна е и родовата подсъдност при обжалване на различни видове ИФА. Принципно,
първоинстанционното производство се развива по правилата на местната подсъдност, пред
адм. Съдилища като първа инстанция и пред ВАС (касационна инстанция).
За актовете на БНБ (чл. 153, ал. 3 ЗКИ)обжалването е пред ВАС. При оспорването следва да
се има предвид ТР 2/2015г. по т.д. 1/2014г. ВАС. Принципът е, че съдът не се ограничава в
ограничава в обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а проверява изцяло
всички основания за законосъобразност на оспорвания акт (чл. 168, ал.1 АПК). При
едновременно оспорване на законосъобразността на акт по адм. Ред и по съдебен, жалбите
се обединяват в едно общо производство, което е предведомствено на съда. Също така по-
горестоящият орган извършва контрол за законосъобразност и целесъобразност, съгласно
определението за целесъобразност в пар. 1, т. 3 от ДР на АПК, което е различно от
основанието или петият елемент за законосъобразност – целта на закона.
Пред съда се оспорва законосъобразността на актове (чл. 145, ал. 1 АПК), а когато актът е
издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява кумулативно разполагал ли е
адм.орган с оперативна самостоятелност и спазени ли са изискванията за законосъобразност
и правилност.
ВЪПРОС 42: ФИНАНСОВИ ВЗЕМАНИЯ И ФИНАНСОВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. ПУБЛИЧНИ

ВЗЕМАНИЯ. ВИДОВЕ. СИСТЕМИ И ПРОИЗВОДСТВА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
РАЗМЕРА НА ПУБЛИЧНИТЕ ВЗЕМАНИЯ
В този въпрос разглеждаме общата характеристика на фин. вземания от гл. точка на
определянето на тяхната основа и техния размер. Тук става дума за същинските финансови
правоотношения, по които се пораждат П и З по повод на определено плащане, т.е как се
определя размерът на това плащане.
Във ФП вместо за субективни финансови права, говорим за фин. вземания, ЗА ДА се подчертае
паричният х-р. на правото. Когато говорим за фин. вземане имаме предвид СП с фин. произход,
като е без значение кой е носителят на правото, кой ще получи паричната сума. Става дума за
властнически уредени пар. правоотн., във връзка с които се поражда СП с финансов произход –
поражда се финансово вземане.
При държавните фин. вземания носителят на правото е държавата, вземането е с финансов
произход ( данъци, такси, др. вноски в бюджета), като се използва изразът държавно вземане с
256
т
финансов произход, от една страна. От друга страна, когато говорим за вземания на д-вата, тук
вече обхващаме не само вземанията и с фин. произход, а и такива с гр-пр. произход, например
вземания във връзка с концесии, от непозволено увр. на държ. имущество или вземания с нак.-
пр. произход ( глоби ). Така че понятието държавно вземане обхваща държ. финансови
вземания и други вземания на д-вата, които не са с фин. произход.
Понятието публ. вземания е въведено в ДОПК. В чл. 162 се говори за публични вземания на д-
вата и на общините, от една страна. От друга страна се говори за частни вземания на д-вата и
общините. Когато говорим за публ. държавни и общински вземания имаме предвид публ. държ.
и общински вземания с финансов И с нефинансов произход ( най вече със санкционен
произход). Анализирайки внимателно изброяването на публичните държавни вземания в
чл.162,ал. 2, ДОПК ще видим, че на първо място се включват вземанията с финансов произход
като данъци, мита, акцизи, държавни общински такси, установени със закон и тн. След това, в
т.4 и т.5 вече става дума за вземания с нефинансов произход ( глоби, имущ. санкции,
конфискации и др.) С оглед на акта, с който е установен съответният вид публ. вземане,
разграничаваме такива, които са по влезли в сила решения/ присъди/ определения на
съдилищата за публ. вземания в полза на д-вата и общините, както и такива на ЕК за
възстановяване на неправомерно предоставена държ. помощ, а след това по влезли в сила
наказателни постановления. В публ. вземания се включват и суми във връзка с корекции по
плащания във връзка с европ. структурни фондове, тоест суми, които са разходвани от бюджета
на ЕС. Тук се включват като пример в т.8 неправомерно получени/усвоени средства и тн.
Следва да се обърне внимание, че към публ. вземания се отнасят и дължимите лихви за
съответния вид публ. вземане. Публ. вземания се установяват и събират в левове. Всички
останали вземания на д-вата и общините извън изрично посочените в чл.162 като публични, са
частни държавни вземания, т.е оттук можем да направим извода, че за да бъде едно вземане
публично държ. или общинско вземане, то следва да е определено като такова в НА, да е
посочено в чл. 162,ал.2, ДОПК и да е от категорията на финансово вземане на д-вата, т.е
вземане с фин произход, със санкционен произход, като тук включваме и вземания във връзка с
бюджета на ЕС или наложени санкции от компетентни органи на ЕС.
Като обобщение:
Най –широкото понятие е държ. или общинско вземане, което може да бъде с
публично/частнопр. х-р. Вземанията с публ.-пр. х-р могат да имат както финансов произход,
така и друг – санкционен/ гр.-правен. Всички вземания, неопределени като публични, наричаме
частни държ. или общински взе3мания.
Как се определя размерът на публичните вземания?
Тук за критерий се използва видът на вземането. Основно значение з ад-вата имат вземанията с
финансов произход, защото те са и в основата на бюджетните приходи. Постоянни бюдж.
приходи са данъците, таксите. При държ. вземания със санкционен произход, предназначението
на санкцията е да се постигнат целите на наказанието и едва тогава санкцията е и бюдж.
приход, напр. глобите. Глобите не са основни бюдж. приходи. При правомерно поведение на
ФЛ И ЮЛ този приход може и да не възникне. Държ. публ. вземания от гл. точка на това дали
са с финансов или със санкционен произход, се определят като размер по различен начин. За
размерът на държавните вземания, при които е на циле санкционен произход се следва
процедурата по ЗАНН/НК за индивидуализация на наказанието. Самите санкции като размера
257
т
на глобата/имущ. санкция са определени в закона, но чрез индивидуализацията на наказанието

се определя неговият конкр. размер. Държ. вземания с гр.-пр. произход а са резултат от
участието на д-вата/ органите и в гр.-пр. отношения, като например концесиите/ друго
възмездно предоставяне на държавно имущество за ползване с наем, от една страна. От друга
страна, те могат да възникнат и на деликтно основание/ непозволено увр., когато са причинени
вреди на държ./общинско имущество. Размерът на вземанията с гр.-пр. произход се определя
при договорите според това, което е договорено, а при деликтната отг. се обуславя от размера
на вредата.
При вземанията с финансово правен произход говорим за 2 понятия, чрез които се определят
системите за опр. на размера на държ. вземания с фин. произход“
- Основа, наричана ОБЛАГАЕМА ОСНОВА
и
- Ставка ( % )
От съчетанието на тези 2 елемента се говори за 2 вида системи:
пропорционална и прогресивна система
При пропорционалната система, размерът на ставката е постоянна величина, а променлива е
облагаемата основа.
Пр. При ДДС общата ставка е 20%, вече в зависимост от стойността на облагаемата доставка,
която може да е различна, като се приложи към нея ставката, конкретният размер на данъкът ще
бъде различен. Съществуването на диференцирани ставки, по З-на за ДДС, не променя
същността на данъка като пропорционален. При действащото законодателство,
пропорционални са и данъкът в/у доходите на ФЛ, и корпоративният данък. Ставката за
данъкът в/у доходите на ФЛ е 10%, вече данъчната основа се определя от получените през
годината доходи от ФЛ и тя може да е различна при всяко ФЛ. Отнесената към данъчната
основа ставка, ще даде различен размер на данъка. Подобно е и при корпоративният данък по
ЗКПО - ставката е 10%, а облагаемата печалба на всяко ЮЛ е различна и в зависимост от
размерът на облагаемата основа, ще се получи и различен данък.
При прогресивната система, която в Б-я не се прилага, разграничаваме 2 форми:
- при обикновената прогресия, доходът се разделя на групи – за първите 100лв. ставката е
10%, за вторите 200лв. – 20% и тн. при обикновената прогресия за доходи близки до
границите на групите, след като се удържи съответното вземане, може да се получи така,
че лицето, което е по принцип в първата група, да плати по-малко данъчни задължения, в
сравнение с лицето, което е получило близки до границата между първата и втората
група доходи. Ако на 100лв. се удържат 10%, чистият доход на лицето ще е 90лв. Ако на
205лв. се удържат 20% от тези 200лв. ще трябва да се приспаднат 40лв., но ако на 102лв.
се удържат 20%, чистият доход на лицето ще бъде по-малък от лицето с доход 100лв. За
да се избегне тази неравнопоставеност е установена етажна прогресия, където доходът,
освен на групи, се разпределя и на етажи и така за всеки следващ етаж, ще се приложи
по-високата ставка, тоест ще се избегне несправедливото облагане на лица с доходи,
близки до границите на групите.
258
т
Преди въвеждането на пропорционалното подоходно облагане на ФЛ в Б-я, облагането на

ФЛ бе по прогресивната система.
-Съществуват и държавни вземания с финансов произход, чиито размер е абсолютен.
Например при множество такси, таксата е в абсолютен размер (пр. за издаване на л. карти).
Това е във връзка с определянето на размера на публичното вземане.
- Недвижимите имоти подлежат на облагане с данък в/у недв. имоти, но данъчната основа,
ст-та на недв. имоти, също е определена в З-на за местните данъци и такси. Ставките също
за определени в закона.
Когато говорим за производството по определяне на публ. вземания с фин. произход, имаме
предвид общата х-ка на производствата, които се развиват по повод на събирането на едно
вземане. В чл. 163, ДОПК е посочено, че публ. вземания се събират по реда на този кодекс.
Те се събират от публ. изпълнители при НАП, освен ако в з-н е предвидено друго. Допуска
се събиране на публ. вземане да се извърши от съдебен изпълнител по реда на ГПК. В
ДОПК отново е уредено общо производство за установяване на публ. вземания, освен ако за
конкр. публ. вземане не е предвиден друг ред. В чл. 165, ДОПК е посочено, че събирането
на държ. публ./ общински вземания се извършва въз осн. на влязъл в сила акт за
установяване на съответното вземане, издаден от комп. орган. В чл. 166, ДОПК е посочено,
че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публ. вземания, то се
установява по основание и размер с акт за публ. вземане, който се издава по реда за издаване
на ад. акт, предвиде в АПК. Публ. вземане трябва да е установено с акт от комп. орган с
правомощия за издаването на акта. Ако в съотв. акт не е определен органът за издаване на
акта, той се определя от кмета на общината/ ръководителят на съотв. администрация. Ако
актът за публ. общинско вземане се обжалва по адм. ред, комп. решаващ орган е кметът, а за
публ. държ. вземане, комп. ще е ръководителят на съотв. администрация, според АПК.
Ръководителят може да опълномощи със заповед, обнародвана в ДВ, по-горестоящи органи
да разглеждат и да се произнасят по жалби срещу тези актове за установяване на публ.
вземания. АПК е общият НА, по реда на който се издават актовете за установяване на публ.
вземания, освен ако в друг спец. закон не е определен спец. ред и орган, който да издава
акта за уст. на публ. вземане. Такъв специален ред за изд. на актове за уст. на публ. държ.
вземане е уреден в ДОПК, във връзка с актовете на приходната администрация по
установяване на зад. за данъци, а също така и по отношение на актовете на митническата
администрация за уст. на публ. вземания за мита. ТОЕСТ има общ ред по АПК и спец. ред
по реда на ДОПК, з-на за митниците, ЗАНН за установяване на публ. вземания.
С обща х-ка на производството могат да се установят няколко основни фази:
Развиват се процедури, при които се извършват технически/юридически действия, за да се
стигне до определяне на размера на вземането. Най-често производството започва с подаване на
някаква декларация, в която се посочват данни, относими към данъчната основа. Фин. орган не
е обвързан със посоченото в данъчната декларация. Когато облагаемата основа има паричен
израз, това е достатъчно, но е възможно в декларацията да се посочва имущество ( пр.
декларация за придбиване на недв. имот) . В този случай е необходимо да се извърши
техническо изчисляване на ст-та на имуществото.
259
т
Следващата фаза е издаването на инд. фин. акт, който има ДЕКЛАРАТИВЕН х-р.
Предназначението му е да определи размерът на държ. публ. вземане и да направи
задължениеот изискуемо и ликвидно. Актовете за уст. на публ. вземания по реда на АПК също
имат декларативен х-р. След издаването на инд. фин. акт, може да се развие друга фаза – по
оспорването му от адресата. Възможни са 2 хипотези:
- обжалване на акта от гл. точка на основанието ( лицето твърди, че не дължи съответният
вид плащане – пр. данък)
- обжалване на акта от гл. точка на размера на задължението
При обжалването е възможно да се приложи общият режим на АПК, от една страна, а от друга
може да е предвиден адм. ред за обжалване като зад. фаза, но и на втора фаза обжалване по
Изпълнението на актовете, с които се установяват публ. вземания е по реда на ДОПК.
ВЪПРОС 43: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ. ВИДОВЕ
ИЗПЪЛНЕНИЕ. ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ. ОБЕЗПЕЧАВАНЕ, ОТСРОЧВАНЕ
И РАЗСРОЧВАНЕ
1. Изпълнение на Публ. Вземания:
В този въпрос се прави обща х-ка на изпълнението на публ.задължения. След като публ.вземане
е определено се поставя въпросът за неговото изпълнение. Когато става дума за правоотн., се
говори за прекратяване, за погасяване на правоотн. Погасяването е по-широко понятие от
изпълнението и то обхваща всички пр.способи, които З-кът допуска, за да бъде погасен дългът.
Изпълнението е вид огласяване. В чл.168 ДОПК се говори за начини на погасяване, като са
изброени случаите при които вземането е погасено. Публ.вземане се погасява, когато е
платено, чрез прихващане, по давност,, чрез изпълнение, при опрощаване, при смърт на ФЛ,
след изчерпване на имуществото му, освен ако наследници или др.лица отговарят за публ.З,
след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на ЮЛ, обявено в
нестъстоятелност, освен ако др.лица отговарят за публ.З, след прекратяване с ликвидация, освен
ако др.лица отговарят за публ.З, при обяваване в несъстоятелност. Изпълнението става
доброволно или принудително (чрез д.принуда). За да започне изпълнението, трябва да е
налице изпълняемост право, трябва да има 1 публ.вземане, което да е определено по размер и
основание и да е настъпил падежът на изпълнението. Събирането на държавни и общински
публ.вземания се извършва със основа на влязъл в сила акт за установяване на публ.вземане,
издаден от КОМП.орган, освен ако в закон е определено друго (чл. 165 АПК).
УСТАНОВЯВАНЕТО НА ПУБЛ. ВЗЕМАНИЯ СЕ установява по реда и от органа определен в
З-НА.(ЧЛ. 166 АПК). Когато в спец.З-н не е определен орган и ред – РЕЖИМЪТ, ОПРЕДЕЛЕН
В АПК.
Други случаи, когато може да започне прин.изпълнение - Чл. 209 ДОПК. Допуска прин.изп. Да
се извърши и въз основа на подадена декларация на задълженото лице с изчислени от него
данъци или задължителни осигурителни вноски. Декларацията – изп. Основание.
Изп.основание за публ.вземания – определения/решения на съдилища, наказателни
постановления и др. (Чл. 209 ДОПК – прин.изпълнение на публ.вземания)
260
т
В нормалната хипотеза, поради финансовият автоматизъм, доброволното изпълнение е

обвързано с посочените срокове в мат.-пр. Н на съответните фин.з-ни без да е необходимо да се
издава акт за установяване на съответното публ.вземане (данък в/у добавена стойснот се плаща
до 14-то число на следващия месец).
Изпълнението може да започне, когато вземането е безспорно. За разлика от АП – чл. 153
(адм.обжалване) и чл. 157 (съдебно обжалване) допускат обжалването на ревизионните актове
да не спира изпълнението. Чл. 127 ДОПК постановява, че установеното с ревизионенен акт З
подлежи на изпълнение в 14-дневен срок от връчване на акта, след това подлежи на
принудително изпъленение освен ако изпълнението не е спряно по реда на ДОПК. Решенията
издадени от митническите органи, независимо дали са обжалвани, жалбата не спира
изпълнението. Нак.постановления - по реда на ЗАНН обжалването на нак.постановление спира
изпълнението на глобата/имущ.санкция.
Друго условие, за да започне изпълнението е то да не е отсрочено или разсрочено. В чл. 183
ДОПК са уредени условията за отсрочване и разсрочване на публ.З. Чл. 183 и следващи ДОПК
и чл. 187а (само за отсрочване и разсрочване на З, установяване от НАП). Разсрочването
означава изпъленение на части, а при отсрочването – нов падеж за цялото З. Най-общо
основанията са временно затруднение на длъжника да изпълни в срок доброволно и наличието
на парични средства при него, които временно са недостатъчни.
Финансовият орган, който разрешава разсрочването или отсрочването действа при обвързана
За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния

лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. За периода на
разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса
за социално осигуряване.
Чл. 183, Ал. 2 ДОПК – условия за общо разделчване или отсрочване на публ. З.
Чл. 183, Ал. 5 ДОПК – хипотези, при които не се допуска разсрочване или отсрочване. (По
отношение на ЮЛ или ЕТ, за които е взето решение за прекратяване по ликвидация,
производство по несъстоятелност и др.)
По ЗДС / ЗАДС, с ИЗКЛ. На З по влязъл в сила ревизионен акт - Не се допуска разсрочване и
отсрочване на текущи З по ЗДС и ЗАДС. Тези, които се дължат след изтичането на
едномесечния период, а се допуска разсрочване и отсрочване на З, установени с ревизонен акт.
В зависимост от размера на З и неговия вид са различни и КОМП. Органи, които
разрешават отсрочване/ разсрочване:
- териториален д-р на НАП (данъци)
- Изп.д-р на на НАП (данъци)
- Мионистър на финансите (данъци)
Извън тези случаи – разрешението се издава от ръководителя на съответната адм., чийто
орган е установил З(за З до 300 000лв. И при условие, че отсрочване и разсрочване се иска до 2
г. ). В останалите случаи от министъра на финансите.
261
т
2. Лихви:
Лихва – важно е да се подчертае, че облекчението за периода на разсрочване/отсрочване
длъжникът дължи лихва в размер на осн.лихвен процент, ако изпълнява З, съгласно
погасителния план (чл.183, Ал. 3 ДОПК).
Общите случаи по З за лихвите върху данъци, такси – лихвата е осн.лихвен процент
увеличен с десет пункта.
При отсрочване или разсрочване в случаите стихийни бедствия или др.аварии, не се
дължи лихва за периода, през който трае отсрочването или разсрочването на З (чл. 186
ДОПК – при мат,щети на длъжника).
Отказите за отсрочване,разсрочване подлежат на оспорване. Редът е описан в чл. 187 ДОПК.
Оспорването е пред адм.съд по постоянния адрес/седалището на длъжника, пред ВАС в
случаите,когато отказът е издаден от Мин. Или ръководителна адм., непосредствено подчинена
на МС, чл. 184 Ал. 2 – по местонахожденията на този орган извън случаите на т. 2. Обжалва се
както изришният, така и мълчаливият отказ.
Финансовите З към д-вата се изпълняват от адресата на акта, от носителя на З –
фин.длъжник. Когато з-нът предвижда солидарна отговорност, всеки от солидарните
длъжници може да изпълни З. (Чл. 211 ДОПК). При правоприемство, изпълнението дължат
правоприемниците, независимо от вида правоприемството. Освен длъникът, няма пречка и
всяко 3-то лице да изпълни З (защото е парично задължение). Д-вата е длъжна да приеме
плащането, а 3-тото лице си урежда отношенията с длъжника (ЧЛ. 180 ДОПК – урежда статута
на лицето, което изпълни чуждо публ.З, установено с влязъл в сила акт и неизпълнено в
сроковете за доброволн и изпълнение; той може да встъпи в правата на публ.взискател при
ОПР.усл. И само по отношение на направените обезпечения и реда на вземането, в
изпълнителното производство по реда на ГПК или по производството по несъстоятелност).
Приложима е и разпоредбата на чл. 176 ДОПК – когато п0о силата на З-н публ.вземане се
удържа и внася от 3-то лице, различно от длъжника, правилата на кодекса по отношение на
длъжника, се прилагат и по отношение на 3-тото лице ( данъчно задължено лице – носителят на
З, така и 3-тото лице, което е длъжно въз основа на З-н да удържи и внесе публ.вземане).
Чл. 190 ДОПК – забрана за цесия на публ.вземания. Забранява се и цесията за вземания на З
лица от д-вата и на други вземания от надвнесени публ.З (чл.128, Ал. 1 ДОПК – прихващане и
възстановяване на недължимо внесени суми само за ОПР.вид публ.З за данъци и одит.вноски,
наложени от органи по приходите и имуществени санкци, суми, подлежащи на възстановяване,
съгласно данъчното и осигурителното законодателство).
Доброволното изпълнение е уредено самостоятелно в чл. 178 ДОПК.
Публ.З се изпълняват или в сроковете, предвидени в материалните фин.З-ни, или след
издаването на ИАА, чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Плащането в
брой не се отнася за всички видове данъчни З. Затова като изключим З по З за местните данъци
и такси, данъците, събирани от НАП, се заплащат безкасово.
262
т
Нак.постановления, с които се установяват глоби/имущ.санкции, ако не се изпълнят

доброволно, се изпращат от адм.Наказващия орган на публ.изпълнител, но след изтичане на
срока на доброволно изпълнение. (Номерата на сметките – посочени в акта, чрез обявяване по
подходящ начин). Уточнени са формите на плащания при безкасово плащане (чрез терминално
устройство, чрез платежно нареждане в банка – има образци). Безкасовото плащане се смята за
извършено в срок, когато плащането е наредено най-късно в последния ден, в който изтича
срока за доброволно изпълнение, и плащането е постъпило в съответната сметка не по-късно от
1 работен ден след плащането – чл. 178, Ал. 6 ДОПК.
Доброволното изпълнение се гарантира и от действията, които могат да бъдат предприети
от органа, установил вземането. Тези действия са уредени в ДОПК. Те се изразяват в
уведомяване на длъжника под различни форми за последиците и възможните действия по
събиране на вземанията (предупреждение за прин.изп., възможни лихви и разноски). Над
5000лв могат да се уведомят органите, които са дали лицензи или разрешения за извършване на
ОПР.дейност, за които се изисква липса на публ.З. Това би отнело до отнемане на
разрешителния акт. Възможно е публ. Да бъде оповестено кои са длъжниците под различни
форми. (Чл. 182, Ал. 1 ДОПК)
1. Сроковете и тяхно правно значение:

Във ФП сроковете имат различно пр.значение. Правилото е, че за публ.вземания с фин.х-р няма
безсрочни З. Във всички З-ни, които уреждат финансови вземания в държавата са предвидени
сроковете за доброволното им изпълнение. Във връзка с настъпването на падежа за изпълнение
на фин.задължение е възможно да са предвидени облекчения, ако предсрочно се погаси З.
(Например в З-на за местни данъци и такси се предвижда отстъпка в р-ра на данъка, ако той се
плати в пълен р-р до определена дата – чл. 28 ЗМДТ; чл. 53 З за данък в/у доход на ФЛ).
Неплащането в срок винаги води до неблагоприятни за лицето пр.последици, тъй като
длъжникът изпада в забава. Дължат се лихви. Неплащането в срок е предпоставка за започване
на прин.изпълнение. Режимът на лихвите е уреден на първо място в З за лихвите в/у
данъци,такси и др.държавни вземания. Този з-н има 1 действаща разпоредба. Неплатените в
сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени е срок данъци,
такси, очислени от печалби, вноски към бюджета и други подобни държавни вземания се
събират със законната лихва.
Лихви в/у лихви и лихви в/у глоби не се дължат. За законната лихва се препраща към
постановление на МС 426/2014г. За определена е на размера на законната лихва върху
просрочени задължения.
Чл. 175 ДОПК – за неплатените в срокове публ. З, се дължи лихва в р-р, определена в
съответния закон. В Ал. 2 са посочени и други хипотези, при които се дължи лихва. От
значение е ТР 3/2014 по т.д. 5/2013 на ВАС, според което разпоредбата на чл.175 Ал. 3 ДОПК
не е приложима по отношение на имущ.санкции, но пък чл. 175, Ал. 2 ДОПК е приложима.
Лихви се дължат не само спрямо д-вата, а и в случаите на възстановяване на недължимо
внесени и събрани суми. Чл. 129, Ал. 6 ДОПК – недължимо внесени или събрани суми, с
ИЗКЛ.на осигурителни вноски , се връщат със законната лихва за съответния период, когато са
внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се
263
т
връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на Ал. 1
до Ал. 4 на чл. 129 ДОПК.
Законната лихва, така както е определена в Постановление 426/2014 на МС, е въз основа
на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 1 януари съответно на 1 юли на текущата
година плюс 10 процента.
Лихвите за невнесени осигурителни вноски са определени в чл. 113 от К за социално
осигуряване. Лихвите за невнесени здравни осигуровки в чл. 107 от З за здравно осигуряване.
Възможно е като неблагоприятна последица да бъде предвидена и адм.-нак.отговорност за
неплащане на дължима сума в срок (чл. 110 от З за акцизи и данъчни складове).
2. Ред за погасяване:
Независимо дали става дума за доброволно или за принудително изпълнение в ДОПК е уреден
реда за погасяване (как се погасяват по-нови и по-стари З / как се погасяват различни видове З).
- Последователността за погасяване на публ.З (чл. 169, Ал. 1 ДОПК) е главница –
лихви – разноски.
- Във фазата на прин.изп. – разсноки-главница-лихви.
Този ред не може да се променя – той е изричен.
До започване на прин.събиране длъжникът може да заяви кое по вид публ.З ще погаси.
Ако няма такова изявление, погасяват се съразмерно.
РКС 2/2014 във връзка с Чл. 169, Ал. 4 ДОПК.
При наличието на няколко задължения, се започва от погасяването на най-старото
такова.
3. Гаранции за изпълнение:
Когато се говори за гаранции за изпълнение, има се предвид за общи гаранции като
пр.способи, които д-вата е създала, за да се обезпечи събирането на публ.вземания. Става
дума за различни институти на правото, които имат превантивно значение – солидарна
отговорност, принудително изпълнение, давност, фин.автоматизъм, постъпката при
своевременно плащане на З.
Гаранция за събиране на публ.вземания е и уреденото чл. 264, чл. 265 ДОПК – З да се
предоставят декларации за липса на непогасени публ.З при прехвърляне на недвижимо
имущество. Спазването й е условие за вписване на съответните сделки.
Нотариусите и съдиите по вписванията носят солидарна отг. С длъжниците, ако не поискат
съответните декларации. Става дума за декларации, в които зад.лице посочва, че няма
непогасени, подлежащи на прин.изпълнение, данъци, мита и задължителни осиг.вноски.
264
т
4. Привилегии:
Специална гаранция за изпълнение на публ.З е институтът на привилегията.
Няма значението като намаляване на дълг или облекчение. Институт, който има свое
собствено юридическо съдържание и чрез него с е очертава мястото на д-вата м/у другите
кредитори за нейните публ.вземания.
Чл. 191, Ал. 2 ДОПК – д-вата при прин.изп. Е присъединил се взискател. За тази цел
съдия-изпълнителят изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и
за всяко разпределение – чл. 191, Ал. 3 ДОПК.
Чл. 458 ГПК предвижда също, че държавата се смята за присъединен взискател за публ.
Вземания,р-рът на които е бил съобщен на съд.изпълнител до извършване на
разпределението.
Чл. 136 ЗЗД – специални и общи привилегии за конкретни вземания.
Чл. 136, т. 2 – д-вата за нейните вземания за данъци за ОПР.имот или МПС и други вземания с
ГП произход е на второ място и нейните вземания се предхождат от вземания за разноски по
обезпечаването и прин.изп., както и за искове по чл. 134, чл. 144 ЗЗД. Т.е. При специалните
привилегии д-вата не е на първо място,.
При общите привилегии вземанията на д-вата и публ., и частни (освен тези от глоби) се
предхождат от вземания на работници и служители, произтичащи от трудови отношение и
вземания за издръжка. Д-вата за нейните вземания не е на първо място и при ОБЩИТЕ
ПРИВИЛЕГИИ.
При производството по несъстоятелност д-вата също не е на първо място (чл. 722, Ал. 1 ТЗ
– вземанията на държавата са на 6-то място след поредица от вземания.
Нито при спец., нито при общите привилегии, нито в производството по несъстоятелност,
д-вата като привилегирован кредитор З а нейните вземания НЕ Е НА ПЪРВО МЯСТО.
1. Обща х-ка на принудителното изпълнение

- то е вторият вид изпълнение след доброволното. При него се осъществява държ.
принуда, при която длъжникът подчинява поведението си на изискванията на ФП норма.
В този смисъл принуд. изп. е въздействие от страна на д-вата в/у поведение на лица,
които имат задължения към нея и тези зад. са нейно публ. вземане. Обект на
изпълнението са действията на задълженото лице, визирани в хипотезата на ФП норма.
- Норм. уредба е в чл.209 и следващи от ДОПК.
- В чл. 162, ДОПК са определени вземанията, които са публични на д-вата и общините. По
реда на ДОПК се събират публ. държ. и общински вземания от публичните изпълнители
при НАП, освен ако със з-н не е предвидено друго. Публ. вземания могат да се събират и
чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по
несъстоятелност на длъжника ( чл.164, ДОПК ). Също така, в чл. 193, ДОПК е уредено
принуд. изп. при несъстоятелност - Имущество, в/у което преди откриването на произв.
265
т
по несъст. вече са наложени мерки за обезпечаване на публ. вземания или срещу което е
започнало принуд. изп. за събиране на публ. вземания се реализира от публ. изпълнител
при условията и по реда на кодекса. В чл. 191, ДОПК е уредена конкуренцията м/у публ.
и изпълнително произв. по реда на ГПК - Имущество, върху което преди образуването на
изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени
мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително
изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител
при условията и по реда на ДОПК. Когато срещу имуществото на длъжника са започнали
принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс,
държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника
публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до
извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение
на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко
разпределение.
В чл. 219, ДОПК по повод принуд. изп. е уредена конкуренцията м/у различни по вид публ.
вземания : Когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и
имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите
способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се
разпределят по следния ред:
1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни
вноски - съразмерно;
2. за други публични задължения, които постъпват направо в държавния и/или местния бюджет
- съразмерно;
3. за други публични вземания - съразмерно.
При спор между публични взискатели въпросът се решава от министъра на финансите или от
оправомощено от него лице, чието решение не подлежи на обжалване.
2. Принципи, относими към производството на принуд. изп. на публ. вземания

а) П-п на законността
-участниците в изп. процес са задължени да извършват предоставените им П и З по начин,
предвиден в ДОПК и др. закони, т.е. са длъжни стриктно да спазват ПН.
б) П-п на служебното начало – при наличието на т. нар. изпълнителен титул и изтекъл срок за
доброволно изп., органите по прин. изп. са задължени да настъпят към прин. изп., без д ае
нужен предварителен или последващ акт на по-горестоящ орган
в) П-п на писменото начало
Всички действия на изп. органи се отразяват в съотв. актове ( съобщения, протоколи ). От
принуд. изп. с е очаква ефективност, затова се цели всички действия да се предприемат
своевременно, за да се събере задължението.
3. Комп. органи, осъщ. прин. изп. на публ. вземания
266
т
- Те са наречени публ. изпълнители ( чл. 167,ал. 1, ДОПК - Публичният изпълнител е

орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и
принудително изпълнение на публичните вземания по реда на този кодекс )
Актовете, които издават публ. изпълнители са уредени в чл. 226, ДОПК: В изпълнение на
правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания ( тези
постановления са различни от тези по ЗАНН). За всяко предприето и извършено действие от
публичния изпълнител се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на
съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените
разноски.Към образуваното изпълнително дело се прилагат всички протоколи за предприетите
от органа по ал. 1 действия, както и издадените постановления и разпореждания, другите
документи, удостоверяващи изпълнението, и извлечения от данъчноосигурителната сметка.
4. Участници в произв. по принуд. изп.
Участниците е понятие, което обхваща в широк смисъл всички лица, които имат някаква
процесуална роля при принуд. изп. На първо място разграничаваме страните в производството
за принуд. изп. Това са лицата, чиито действия пораждат процесуалнопр. последици. Според чл.
210, ДОПК като страни са представени
1.публичният взискател;2. длъжниците или техните наследници и правоприемници, както
и третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника;3. третите лица
със самостоятелни права върху обекти на изпълнението;4. обезпечените кредитори.
Тук трябва да направим следните уточнения. Като страна в произв. по публ. изп. е посочен
публ. взискател. Под публ. взискател разбираме органът, установил зад. или на когото се дължи
изп. на зад. ( пр. НАП, МВР за глобите, събирани по з-на за дв. по пътищата)
На второ място, като страна в произв. за приндуд. изп. не е посочен публ. изпълнител – той не е
страна, а решаващ орган в това производство, в по – широк смисъл, участници в произв. по
принуд изп. могат да бъдат и вещи лица, пазачи и преводачи.
По отношение на длъжниците тук включваме и солидарно задължените лица. Според чл. 176,
ДОПК: Когато по силата на закон публичното вземане се удържа и внася от трето лице,
различно от длъжника, правилата на този кодекс по отношение на длъжника се прилагат и по
отношение на третото лице. Когато третото задължено лице по ал. 1 не е удържало или не е
внесло публичното задължение, то отговаря солидарно за него.
Относно присъединяването на обезпечените кредитори от значение е нормата на чл.194, ДОПК:
Кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на
задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия
или са наложени обезпечения по този кодекс, се смята за присъединил се в производството пред
публичния изпълнител. Публичният изпълнител уведомява обезпечения кредитор за
започнатото от него изпълнително производство.
Чл. 217, ДОПК потвърждава, че В производствата по този дял могат да се присъединяват
публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или
особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане.
267
т
За да се гарантира точното и законосъобр. прилагане на действията на публ. изпълнител в чл.

227, ДОПК е уредено зад. за съдействие спрямо публ. изпълнители : При осъществяване на
правомощията си публичният изпълнител може да поиска от компетентните органи да се
отворят и претърсят вещи, жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или
места, където се намират негови вещи.При необходимост публичният изпълнител може да иска
и съдействие от полицейските органи в рамките на правомощията им, определени със закон, от
кмета на общината или от областния управител за осигуряване на достъп до жилища, офиси,
складове и други помещения на длъжника или до места, където се намират негови вещи, както
и в случаите на извършване на опис, предаване на вещи, въвод във владение и други
изпълнителни действия.
От друга страна, като израз на общото зад. за съдействие, чл. 212, ДОПК урежда, че всички
лица, държавни и общински органи, които разполагат със сведения за доходи, имущество или
активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на публичния изпълнител да предоставят
информацията или данните, с които разполагат, в 7-дневен срок от получаването му.
За да започне принуд. изп. следва да са налице определени предпоставки: длъжникът да е
изпаднал вече в забава, т.е да не е изпълнил доброволно публичното вземане, вземането да е
изискуемо. За всички публ. държ. и общински вземания, материалните закони уреждат срокове
за доброволно изп., в които те трябва да се изпълнят. На второ място следва да е налице
изпълнителен титул, т.е. акт, в който се установява задължението. В този акт се установява
основанието и размерът на задължението. ДОПК борави с израза „ изпълнителни основания“ ,
като в чл.209 са изброени писмените документи, въз основа на които започва принуд.
изп:Принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в
съответния закон акт за установяване на вземането, влязъл в сила акт. В съдържанието на
чл.209, ДОПК, ал. 2 с еизброяват различни видове актове, с които се установяват публ.
вземания: ревизионни актове, издавани в произв. по уст. на данъчни зад. и осиг. вноски; актове
почл.106 и 107, ДОПК, р-я, издадени от митническите органи, които по своя х-р са инд. фин.
актове. Допълнително е посочено, че тези актове са изп. основания, независимо от това дали са
обжалвани. Като изп. основание са посочени и влезлите в сила нак. постановления, тоест тези,
които не са обжалвани по съд. ред или е обжалвано, но потвърдено от съда; актове на
съдилища, праворазд. актове на СЕС и др. актове на органи на ЕС; самостоятелно като изп.
основание е предвидена подадената от зад. лице декларация, представляваща частен документ,
която е основание за започване на принуд. изпълнение ( когато е подадена декларация за
данъчни задължения, които не сме платили, самата декларация е основание з азапочване на
принуд. изп ). Прин. изп. по принцип може да започне, когато задължението е безспорно, т.е
когато вече актът е влязъл в сила. Прин. изп. обаче може да започне при някои видове
индивидуални адм. актове, независимо от това дали те са оспорени, тоест се допуска
предварително принуд. изп. Друга предпоставка за започването на принуд. изп. е то да не е
спряно – тоест длъжникът да е предоставил обезпечение на публичните вземания. Друга
предпоставка е задължението да НЕ Е отсрочено/ разсрочено. Според чл.170, ДОПК: Извън
случаите по чл. 128 - 130 до образуването на производството за принудително изпълнение на
публичното вземане компетентният за установяването на публичните вземания орган извършва
прихващане, когато са налице основания за погасяването на задължението с изискуемо вземане
на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания, и по
актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя. Длъжникът се уведомява за
268
т
направеното прихващане. Прихващане може да поиска и длъжникът. Отказът за прихващане

може да бъде обжалван от длъжника по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Може
да се извърши прихващане и с погасено по давност публично задължение, когато вземането на
длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
5. Образуване на прозиводството по принуд. изп. на публ. вземания
- Публ. взискател изпраща заявление до публ. изпълнител, когато публ. вземане не е
изпълнено в срок. Това заявление се изпраща по електронен път. Тук трябва да
разграничим отново взискателя, установил задължението и публ. изпълнител. Така се
образува изпълнителното дело – чл. 220, ДОПК.
- Първото действие на публ. изпълнител е да изпрати съобщение за доброволно
изпълнение на длъжника ( чл. 221, ДОПК ) . С това съобщение длъжникът се кани да
изпълни задължението си и се уведомява, че ще се предприемат действия по принуд.
изпълнение.
На второ място, ако не са наложени обезпечителните мерки, публ. изпълнител пристъпва към
налагането на такива, а именно налагане на запор в/у вземания на длъжника и в/у негови дв.
вещи или чрез вписването на възбрана за недв. вещи. Ако актът за налагане на обезпеч. мерки е
постановление на публичният изпълнител, също така публичният изпълнител може да уведоми
всички органи, които са издали разрешение за дейността на длъжника, че той има публ.
задължения, ако упражняването на дейността изисква липса на задължения към д-вата
( задължения над 5000лв.). Интересно е да се посочи, че според чл.221, ал. 8 не се започва
принудително изпълнение за вземане, за което разходите по описване, оценяване, съхраняване и
продажба са несъразмерни с очакваните приходи. Несъразмерността на разходите с очакваните
приходи се установява с постановление на публичния изпълнител. Постановлението може да се
обжалва в 7-дневен срок пред директора на компетентната териториална дирекция, чието
решение е окончателно.
В хода на производството по принуд. изп. е възможно да се извърши прихващане. Чл.223,
ДОПК: Прихващането се извършва не от публ. изп. а от взискателя, като до прикл. на
процедурата опо прихващане, изп. производство се спира. Крайният срок за прихващане е до
датата на провеждане на публ. продан от публ. изпълнител. Отказът на публ. изпълнител да
спре производството и да сезира публ. взискател подлежи на обжалване. Принуд. изпълнение
може да се спре или прекрати. Спирането на производството по принуд. изп е уредено в чл. 222,
ДОПК: Актът за спиране е разпореждане. По време на спирането не се начисляват лихви.
Основанията за спирането са поставяне на длъжника под запрещение до наставяне на
настойник/ поръчител; повикване на длъжника на учебен сбор до завършването; при смърт на
длъжника до поява на правоприемници, т.е. приемане на наследството и в др. случаи,
предвидени от з-на. Възобновяването на изп. произв. се извършва с разпореждане на публ. изп.,
след отпадане на обстоятелството, поради което то е било спряно. Също така публ. изпълнител
може да отложи насроченото изп. действие, като отбелязва в протокола обстоятелствата, поради
които действието се отлага и се посочва нова дата на извършване.
Прекратяването на производството е предвидено в чл. 225, ДОПК. Актът, с който се прекр.
произв. е разпореждане на публ. изпълнител. Основанията са в чл.225,ал.1, ДОПК: 1?
задължението да е погасено, като тук вече се включват и разноските, направени по принуд. изп.;
269
т
2) когато актът, с който е установено публ. вземане бъде обявен за нищожен, обезсилен или
отменен по установения ред; 3) когато починалият длъжник няма наследници или всички
наследници са се отказали от наследството; 4) когато публичният изпълнител е преценил, че
вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани; 5) когато актът
за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и
при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на
задължението съгласно изменението; в този случай публичният изпълнител разпорежда
връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което
прекратява производството;6) по писмено искане на публичния взискател; 7) в други случаи,
предвидени в закон. При прекратяването публ. изпълнител вдига служебно наложените запори
и възбрани.
6. Предмет на принуд. изп.
То се насочва срещу цялото имущество на длъжника. От голяма важност е разпоредбата на чл.
213, ДОПК, в която са уредени вещите и части от имуществото на длъжника, които са
несеквестируеми:
1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна,
топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък,
одобрен от Министерския съвет;
2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и
за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия
жилището е реално поделяемо;
3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството;
4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани
пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването
им инвентар;
5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго
възнаграждение за труд, пенсията или стипендията - в общ размер до минималната работна
заплата месечно, като се забранява принуд. изп. в/у :
1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица;
2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет;
3. сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания
с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други
категории лица в неравностойно социално положение;
4. вземанията за издръжка, определени от съда.
Длъжникът има право на избор. Това негово право е уредено в чл. 214, ДОПК : Длъжникът
може, след като обяви цялото си имущество, да предложи изпълнението да бъде насочено върху
друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от
публичния изпълнител способи. Предложението на длъжника не се приема, ако предложеният
270
т
начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло публичния взискател. Публичният

изпълнител се произнася по предложението на длъжника в 7-дневен срок от постъпването му.
Отказът на публичния изпълнител да приеме предложения от длъжника способ за изпълнение
може да се обжалва по реда на чл. 197.
За да се гарантира провеждането на принуд. изп. в чл.216, ДОПК е уредена ОТНОСИТЕЛНА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на сделки и действия на разпореждане с имуществото след датата на
уст. на публ. зад. Тези сделки и действия са относително недейств. спрямо д-вата. Тази
недействителност се обявява с иск на публ. взискател/ публ. изпълнител по реда на ГПК, като се
доказват обстоятелствата в чл. 216, ал.1 .Идеята е да не се разпореди длъжникът с имуществото
си, преди да е започнало публ. изпълнение, въпреки че вземането е било установено.
7. Способи за осъщ. на публ. изп. – чл. 215, ДОПК :

1. изпълнение върху вземания и парични средства в банките – уредено в чл. 228 ;2.
изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника – уредено в чл. 230 и чл. 232, ал.
6 ;3. изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа - уредени в чл. 233 и чл.
232.
Всеки един от способите може да се използва поотделно и заедно от публ. изпълнител. По чл.
214, ДОПК отново има възможност за избор на длъжника.
Всеки един от тези способи е подробно развит в Кодекса.
Изпълнението в/у вземания на длъжника се осъществява въз основа на разпореждане от публ.
изпълнител. Третите лица, след получаване на разпореждането, не могат да се разпореждат с
вземания на длъжника. Това действие следва да се разграничава от запора като обезпечителна
мярка. Докато при обезпечителната мярка не е налице изпълнение, а функцията и да съхрани
имущ. на длъжника, то при принуд. изп. се цели събиране на задължението. Спрямо вещите,
изпълнението се извършва чрез опис и публична продан. Публичната продан е уредена в глава
26-та и бива 2 вида:
- публична продажба на постоянно определени места
- търг
Описаното имущество се оценява по реда предвиден в чл. 235, ДОПК и след това се пристъпва
към продажбата му чрез публ. продан и търг. Публ. продан е придобивно основание според чл.
239, ДОПК: продадените чрез публ. продан дв. вещи и оценими пари и права в/у тях стават
собств. на купувача, дори да не са били собств. на длъжника. Ал. 2 предвижда, че купувачът
става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако
до изтичането на една година от обнародването в "Държавен вестник" на постановлението за
възлагане не е предявен иск за собственост.
Уредени са и особени случаи на продажба – чл. 242, ДОПК
Продажба на съсобствени вещи – чл. 258, ДОПК
Изпълнението върху съпружеска имущ. общност и влогове – чл. 259 и чл. 260.
271
т
Изпълнението в/у вложени ценности в трезори – чл. 262.

Изпълнението в/у пар. средства и др. ценности, намерени в жилище/ трезори/ служебни
помещения се извършва чрез изземване –чл. 263.
Длъжникът може да се защити с/у действията на публ. изп. Говорим за защита с/у принуд. изп.
Правната уредба е в чл. 266- 269. Принуд. изп. се развива в законовоуст. произв., т.е въз основа
на правила, които публ. изп. е длъжен да спазва. В хода на произв. по прин. изп. е възможно
органът да предприеме незаконосъобр. действия, които да накърнят П и законни интереси на
длъжника и/или трети лица. Затова в ДОПК се дава възможност на длъжника или трети лица да
се защитят с/у подобни незаконосъобр, действия. Длъжникъ може и да не обжалва изп.
действия, т.е. става дума за незадълж. етап в изп. произв. Много важна особеност е ,че се
обжалва действията на публ. изп, а не основанието и размерът на вземането, В произв. за прин.
изп. длъжникът не може да възразява, че не дължи или че дължи в по-малък размер. Това е
възможно само при оспорването на акта, с който се установява задължението.
На второ място действията на публ. изп. се обжалват само по отношение на тяхната
законосъобразност, а не и за тяхната целесъобразност. Правен интерес да обжалват имат
длъжниците с/у които е започнало прин. изп., но понякога правен интерес може да има и 3то
лице ( пр. съпруг, кредитор), т.к. прин. изп може да засегне и техни П и зак. интереси.
Процедурата по обжалване е в чл. 266, 267, 268 ДОПК
Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето
лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното
изпълнение. Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към
жалбата.
Защитата се развива на 2 етапа: ( жалба)
- обжалване по адм. ред – комп. орган е терит. директор ( той разглежда жалбата и се
произнася с р-е, с което може да прекрати производството) на терит. дирекция на НАП, в
чиято стр-ра се намира публ. изп.;
обжалване по съдебен ред – уредено в чл. 268 – предмет на съд. обжалване е решението на адм.
орган, не разпореждането или действието на публ. изп., а решението на адм орган. Комп. е
Административният съд по пост. адрес/ седалището на длъжника. Срокът е 7-дневен,
преклузивен, длъжникът следва да има пр. интерес, а той ще е налице, когато решаващият орган
е спрял изпълнението/ е отказал да отмени изп. действие/ оставил е жалбата без уважение или
разглеждане. При прекр. на произв. длъжникът няма пр. интерес да обжалва пред съда.
Решението на адм. съд е окончателно и не подлежи на обжалване. В законът е предвидена и
още една форма на защита за трети лица, при исков път – чл. 269, ДОПК:
Трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи
правото си.Искът се предявява срещу длъжника и взискателя.Съдът уведомява публичния
изпълнител, ако бъде образувано исково производство. В този случай публичният изпълнител
може да премине към друг способ за принудително събиране или да спре производството.
Срокът за обжалване е 7 – дневен и започва да се брои от извършването на действия по принуд.
изп, ако лицето е било уведомено или е присъствало. В останалите случаи започва да тече от
272
т
денят на съобщението, а за 3тите лица от узнаването. Срокът е преклузивен, т.е с изтичането му

се погасява възм. за обжалване.
Правото на обжалване е гаранция за спазването на принципите на законност, обективност и
добросъвестност при принуд. изп. В ДОПК е уредена и процедурата за взаимна помощ м/у д-
вите членки на ЕС при събиране на публ вземания. ( Чл. 269 а, ДОПК ).
Чл. 269б: Компетентен да осъществява взаимна помощ с компетентните органи на държавите
членки е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощени
от него длъжностни лица.
Чл. 269в: Взаимната помощ при събирането на вземанията по тази глава се осъществява чрез
искане за:
1. информация;
2. уведомяване;
3. събиране на вземане;
4. обезпечителни мерки.
ВЪПРОС 44: СПОСОБИ ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ.
ФИНАНСОВА АМНИСТИЯ. ОПРОЩАВАНЕ. ПРИХВАЩАНЕ. ДАВНОСТ
Това са другите способи за погасяване на публичните вземания, като някои от тях са следствие
на използването на властническия метод на правно регулиране във ФП. Чл. 168, ДОПК –
изброени др способи за погасяване на публ вземания, когато е платено чрез прихващане, по
давност, при опрощаване, при смърт, освен ако др лица не отг за публ задължения, след разпред
на постъпленията от осребряване на актива на ЮЛ, обявено в несъстоятелност, освен ако др
лица не отг за публ задълж, при заличаването на ЮЛ след прекратяване на производство по
ликвидация, освен ако др л отг за публ задълж.
Разликата между тези способи и изпълнението доброволно или принудително, че при някои от
тях, като при амнистията – опростяването и давността, не постъпват средства в бюджета.
Финансовата амнистия е уредена в чл. 84, т. 13, КРБ. Там е посочено, че НС дава амнистия.
Това е единствената действаща нормативна уредба и няма др НА с крайно д-вие. Амнистията
може да бъде наказателно-правна и финансова. Когато НС постановява амнистия, то прави това
само със закон. Особеностите на този закон са, че той влиза веднага, защото с него не се
възлагат задължения и има еднократно д-вие. Законът за амнистията се прилага служебно, като
не е необходимо да се сезират определени органи, взискателите по фин правоотнош., за да бъде
приложен този закон. Принципно като всеки закон, амнистията обхваща неопределен кръг
адресати, но те могат да бъдат характеризирани с определени белези, но тя не се отнася до
конкретен длъжник. Със закона не се отменя фактическия състав, който е определил
задължението, т.е. не се отменя ПН от закона, който урежда съотв фин задълж. Със закона само
се погасяват правните последици, т.е. възн на задълж, въз осн на съотв материален закон.
Амнистията може да бъде пълна за вс задължения или частична за част от задълж. Или пълна –
за целия обем на задълженията, главница, лихви разноски или частна за един от елементите на
задължението. Също така погасяването на задълж може да е под условие – напр: ако в
определен срок се погаси главницата, да се погасят и лихвите.
273
т
Опрощаването е втория институт. Опрощаването е уредено в чл. 98, т. 12 КРБ, президентът

опрощава несъбираеми държавни вземания и с опрощаването се погасяват публ вземания на
конкретен длъжник, президентът не действа служебно, а трябва да бъде сезиран с искане от
конкр лице, за да се обсъди опрощаването и да се прецени несъбираемостта на публ вземане.
За лицето се събират данни от взискателя, приходната администрация, общинските съвети за

имотното и здравословното му състояние. Становище дават и взискателят и общинските съвети.
Към президента, съществува спец комисия за опрощаване на несъбираеми държавни вземания,
която обсъжда казуса, подготвя доклад и дава становище до президента дали да опрости или не
задължението. Президентът не е обвързан със становището на комисията. Ако той опрости
задължението, се издава индивидуален указ, ако задължението няма да бъде опростено,
председателят на комисията, изпраща писмо до длъжника, с което го уведомява, че молбата не е
уважена.
Няма пречка след отказ и след определен срок при нови обстоятелства, лицето да подаде нова
молба. Във всички случаи се преценява несъбираемостта на вземането с оглед на доходите и
имуществото на лицето. Президентът упражнява това правомощие при усл на оперативна
самостоятелност. Указът, с който се опрощава конкретно публично вземане на конкретно лице е
с конститутивен характер.
Др способ за погасяване на публ вземания е прихващането. То е общ правен институт, води

началото си от ГП. Според чл. 103, ЗЗД, когато две лица си дължа взаимно пари или еднородни
заместими вещи, всяко едно от тях ако вземането му е изискуемо, може да го прихване срещу
задължението си. Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е
могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Ако длъжникът се е съгласил с
прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу своето вземане
към предишен кредитор.
От уредбата в ЗЗД е с важно значение чл. 105 – не могат да се прихващат без знанието на
кредитора, вземания върху, които не се допуска принудит изпълнение; вземания, породени от
умишлени, непозволени деяния и вземания за данъци. /+ чл. 103, ЗЗД/
В ДОПК уредбата е поместена в няколко разпоредби – чл. 128 – чл. 132 е уредена общата
процедура за прихващане при недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на
възстановяване, съгласно данъчното и осигурителното законодателство от НАП. В чл. 170,
ДОПК – прихващане до започване на производството по принудително изпълнение, а в чл. 223
– прихващането от фазата на принудително изпълнение.
Както при условията на ГП, така и тук, за да е възможно прихващането, трябва да имаме две
вземания, който са насрещни, еднородни и съвместими. Трябва да имаме и идентичност на
субектите, необходимо е да е настъпил падежът за изпълнение и на двете вземания, т.е. и двете
вземания да са изискуеми. В ЗЗД е достатъчно волеизявлението на една от страните в
правоотнош. и вземанията се погасяват до размера на по-малкото. Във ФП е необходимо
съгласие, не на държавата като цяло, а на съотв финансов орган. Това е необходимо, защото
органът проверява дали няма и др вземания, които могат да се включат в механизма за
прихващане. Важно е да се посочи и да се знае правните последици на прихващането, настъпват
не към момента на волеизявл на органа, а към този момент, когато прихващането е било
възможно, т.е. когато второто вземане също е станало изискуемо, както ругото вземане.
274
т
Последното изречение на ал. 1, чл. 128, ДОПК – възможно прихващане и с погасени по давност
задължения, т.е. д-вието на прихващанетп се разпростира в един по-ранен момент /нещо като
обратно д-вие/, същото е предвидено и в чл. 170, ал. 3, ДОПК, т.е. важно е да се знае, че е
възможно прихващане и с погасени по давност задължения.
Финансовият орган дава съгласие за извършване на компенсацията в писмена форма с акт,

който е решение или акт за прихващане/възстановяване. Възможно е въз осн на молбата,
органът да извърши проверка и след това да изведе акт за прихващане, няма пречка и да се
издаде акт за прихващане и служебно от фин орган. Непроизнасянето в срок и отказът за
прихващане подлежат на обжалване, затова може да е твърди, че органите на фин
администрация д-ват в условията на обвързана компетентност. Това подтвърждава разбирането,
че правните последици възникват не към момента, когато е издаден акта на фин орган, а към
момента, когато прихващането е било възможно.
В чл. 128, ДОПК, както посочихме е уредено прихващането на публ вземания, събирания от
органите по приходите при НАП. Инициатива за прихващане може да има както задълж лице,
така и органа по приходите. В чл. 129 е предвиден преклузивен срок 5 г., считано от 1 януари на
годината, следваща годината на възникване на осн за възстановяване, освен ако в закон е
По повод на искането за прихващането, може да се възложи ревизия или проверка. Актът се

нарича „Акт за прихващане/възстановяване“, като този акт не преклудира възможността за
същия период да бъде извършена ревизия и да се установят задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски – чл. 129, ал. 3, ДОПК.
Всеки орган по приходите е длъжен в 30 дн. срок, от предявяването пред него на влязло в сила
съдебно решение/акт или адм акт да възстанови или прихване изцяло посочените в акта суми,
заедно с дължимата лихва, когато с акта в полза на задълж лице е признато правото на
получаване на суми, които са неправилно или недължимо платени и са установени от органите
по приходите.
Жалбите с/у актовете за ревизии не спират изпълнението и лицето може да плати доброволно
ревизионния акт, въпреки че оспорва ревизионния акт първо по административен, после по
съдебен ред. Оспорването на акта е по отношение на основанието или размера на задължението.
Плащането на акта, въпреки оспорването, не означава признаване на задължението. В чл. 129,
ал. 5 е описано какви са правните последици, когато съдът отмени ревизионния акт, органите по
приходите са длъжни да възстановят сумите или да ги прихванат в 30 дн. срок, заедно с
дължимата лихва, като неправилно или недължимо платено.
В чл. 130 – опростена процедура за възстановяване, когато става дума за суми във връзка с
подадени декларации. При внасяне на по-голям данък напр., е възможно при служебната
проверка да се стигне до възстановяване. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ,
който също подлежи на обжалване – чл. 131, ДОПК.
Чл. 170 е уредено прихващането до започване на производството по принудително изпълнение

на всички публични вземания. Тук е компетентен органът, установил публичното вземане,
редът е този, предвиден в чл. 166, ал. 2, ДОПК, т.е. с издаването на акт по реда на АПК. Този
акт, издаден по реда на АПК, подлежи също на оспорване.
275
т
В чл. 223, е уредено прихващането в хода на принудителното изпълнение, като по искане на

длъжника или по реш на публичния изпълнител, се спира принудителното изпълнение за
определен срок – 3м., освен ако е възложена ревизия, като тук компетентен е отново публ
взискател – органът, който е установил вземането, който е компетентен да извърши
прихващането.
Следващият институт, във връзка, с който се погасяват публ вземания е погасителната давност.
Тя също е общ институт и се разгл като ЮФ, представляващ период от време, в който носителят
на субективното право не го упражнява – бездейства. Чрез погасителната давност се погасява
правото на съдебна защита или на принудително изпълнение. Погасителната давност винаги
има 2 елемента – обективен срок, който следва да е изтекъл и субективен - възражения за
изтекла давност от страна на длъжника.
Правната уредба в ДОПК е в чл. 171-174. Тук най-важната специфика е, че срокът започва да
тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината , през която е следвало да се плати
изискуемото задължение, освен със закон, ако не е предвиден по-кратък срок. За тях е
приложим като пример чл. 82, ал. 1, т. А във връзка с ал. 2 и 3 от ЗАНН, относно глобите на ФЛ,
така както са обсъдени в ТР №2/2017 ВАС и ТР №3/2014 ВАС по отнош на имуществените
санкции, но спрямо другите публ задължения, срокът започва да тече от 1 януари на годината,
следваща годината , през която е следвало да се плати изискуемото задължение и давностният
срок е 5г., т.е. ако едно ФЛ е получило доход през 2018 г., за който е следвало да плати данък
в/у доходите на ФЛ до 30 април на 2019 г., началният момент, от който започва да се брои
давностният срок от 1 януари 2020 г. В ал. 2, чл. 171 ДОПК е предвиден втори абсолютен
давностен срок, който се брои по същият начин. Този срок е 10г. С изтичането му се погасяват
всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен когато
задължението е отсрочено или разсрочено. Срокът е давностен, не преклузивен, т.е. ако лицето
плати въпреки изтичането на 10г срок, платеното няма да е недължимо платено.
В чл. 173, ал. 2 е записано, че вземанията се описват служебно с изтичането на 10 г. давностен

срок, така след 1 януари 2016г. е въведено и служебното прилагане на 10г. давностен срок, а не
само по възражение на задълженото лице.
Изрично в чл. 174 е записано, че не подлежат на връщане доброволно платените публични

задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, вкл. и когато са отписани. Спирането
и прекъсването на давността са уредени в чл. 172, ДОПК. Основанията са изброени като при
спирането, срокът не тече през определен период от време, така както е описано в ал. 1, с
издаването на акт за установяване на публ вземане или с предприемането на действия по
принудит изпълнение, давността се прекъсва. От тогава започва да тече нова давност, но ако
актът за установяване не бъде отменен, давността не се смята за прекъсната.
ВЪПРОС 45: ФИНАНСОВ КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР. ВИДОВЕ

ПУ: Закон за вътрешния одит в публ.сектор
Закон за фин.управление и к-л в публ.сектор
З за държавната фин.инспекция
З за сметната палата
276
т
ПАР. 1, т. 11 ДР на ЗСП - Фин.к-л – всяка ф-ма на к-л, свързана с управление на

публ.средства и дейност, осъществяване чрез спец.правомощия и процедури,
включително бюджетен, фин.-инспекционен, Митнически, данъчен к-л и други подобни.
Фин.контрол се урежда от различни НА:
- В публ.сектор – З за фин.управление и контрол в публ.сектор, З за вътрешен отид в
публ.сектор, ЗСП
- Инспекционен контрол – ЗДФИ
- Данъчен / митнически – ДОПК, ЗМ (обхваща всички лица, задължени да внася
данъци и мита, а не само в организациите от публ.сектор).
Публ.средства – ПАР.1, т. 1 ДР от ЗФУКПС – всички средства, които се събират,
получават, съхраняват, разпределят и разходват от организациите от публ.сектор. Чрез
понятието се ОПР. Адресатите на контрола – организациите в публ.сектор; предметен
обхват - средства, които се събират, получават, съхраняват, разпределят и разходват от
организациите от публ.сектор.
Организации от публ.сектор – чл. 2 ЗФУКПС - бюджетни организации по смисъл на ЗПФ,
общински предприятия по смисъла на ЗОС, организациите, разпореждащи се със
средства, гарантирани от РБ, организациите, разпореждащи се със средства по фондове и
програми от ЕС, държавни предприятия от ТЗ, търговски дружества, включително
лечебни заведения търговските дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско
участие в капитала, търговските дружества, чийто капитал е изцяло собственост на д-
вата.
1. Видове фин.контрол в публ.сектор:
1.1. Вътрешен / външен:

Вътрешен – осъществява се вътре в организациите от публ.сектор от техните
ръководители или от др.лица, на които са възложени контролни дейности – ЗФУКПС;
ЗВОПС
Външен фин.контрол – от спец.държавни органи, снабдени с контролна комп., органи на

СП, органи н а държавна фин.инспекция - ЗСП, ЗДФИ
- Специализиран адм.контрол; органите, които го извършват, са адм.органи;
спец.форма на контрол, чието предназначение е да се контролира, проверява
приложимостта на фин.-пр.норми, уреждащи публ.фин.; контролът е финансов,
защото се проверява фин.дейност;
1.2. Според действията на контролни органи при всяка контролна дейност,

независимо от видовете на контрола, разграничаваме:
277
т
1. Установителна фаза ( проверовъчна дейност) – установяване на факти и събиране

на док.за тях, относими към проверяваната дейност и свързани с целите на
съответния вид контролна дейност.
2. Предприемане на мерки за въздействие – въз основа на събраните док. И
констатациите от уст.фаза се предприемат мерили за въздействие:
- Мерки спрямо контролираните лица.
- Мерки спрямо проверяваната дейност.
В организацията на контрола разграничаваме органите, които осъществяват
проверовъчна дейност в уст.фаза и органите, които могат да предприемат мерки за
въздействие. Те винаги са различни.
Юр.последици от контрола:
- санкции- могат да се налагат само при контрол за законосъобразност.
- При неправилни действия се предприемат мерки за подобряване на дейността.
1.3. В зависимост от времето за провеждане на контролни действия има:

- Предварителен контрол – проверка на док., изразяване на становище преди
извършване на действията, обхванати от контролната дейност.
- Текущ контрол – проверка на док., апр.отчети, които контролираното лице е
задължено да представя текущо.
- Последващ – последваща контролна дейност за изтекъл период; може да се
осъществи чрез проверка на място или последваща проверка на док.,относими към
приключила контролна дейност.
2. Видове фин.контрол в публ.сектор:

2.1. Вътрешен фин.контрол – ЗВОПС; ЗФУКПС – достиженията на ПЕС по
отношение на публ.сектор изискват съществуването на ефективни и прозрачни
системи за фин.упр. И контрол, независими системи за вътрешен одит, както и
централни звена за хармонизиране на тези две области, отг. За хармонизация на
методологиите. Системите за фин.упр. И контрол и вътрешният одит са елементи
на вътрешния контрол в отделните организации и са взаимно свързани. ЗФУКПС
определя в чл. 5, Ал. 1, че фин.упр. И контрол в публ сектор е цялостен проце,
интегриран в дейността на организациите от публ сектор, осъществяван от
ръководството и служителите им. Упражняването на такъв контрол е
задължително за организациите в публ.сектор и е функция на ръководителите им,
като част от упр.им дейност по взимане на реш., провеждането им в действие и
контрол за изп.им. Според чл. 5, Ал. 2 ЗФУКПС фин.упр и контрол се осъществяват
чрез с-ми за фин.упр и контрол, включващи политики, процедури и дейности,
въведени от ръководството на организациите от публ.сектор за да се въведе
278
т
увереност, че целите на организациите са постигнати. Като това се осъществява

чрез съотвествие със законодателството, вътр.актове и д-ри; с надежност и
всеобхватност нафинансовата и оперативната информация; икономичност,
ефективност и ефикасност на дейностите; опазване на активите и информацията;
предотвратяване и разкриване на измами и нередности, както и предприемане на
последващи действия.
Въз основа на описаните системи за фин.упр и контрол, този контрол се извършва в 2
посоки:
- За законосъобразност – съответствие на факт.състояние с изискванията на НА
- За целесъобразност – включително ефективност, ефикасност, икономичност.
Във връзка с упр. И контролната дейност в сферата на публ.фин са особено важни

следните понятия, определени в ДР на ЗФУКПС:
- Добро фин.управление – изискването публ.средства да се разходват и управляват
икономично, ефективно и ефикасно. Този принцип е общопризнат като
управленски и контролен принцип, прилаган в публ.сектор.
- Ефективност – степен на постигане на целите на проверявания обект при
съпоставяне на действителните и очакваните резултати от неговата дейност.
- Ефикасност – постигане на макс.резултати от използваните ресурси при
осъществяване дейността на проверявания обект.
- Икономичност – придобиване с най-малки разходи на необходими ресурси за
осъществяване на дейността на проверявания обект при спазване изискването за
качество на продуктите.
- Управленска отговорност – задължението на ръководителите на организациите от
публ.сектор да осъществяват всяко свое действие, спазвайки принципите за добро
фин.упр.,законосъобразност и прозрачност, включително да се отчитат а
действията си и резултатите от тях пред тези, които са им възложили
упр.отговорност.
- Управленска отговорност – не е нов вид юридическа отговорност; комплексен х-р;
З на ръководителите да осъществяват упр.дейност в съответствие с принципите за
добро фин.упр.,законосъобразност и прозрачност; при нарушаване на тези
принципи вече може, ако са налице предпоставките за това, да възникне и
съответната юр.отговорност.
2.1.1. Ръководители – лицата, управляващи организациите от публ.сектор,

изп.ръководни функции и носещи упр.отговорност. Със ЗФУКС на
ръководителите са възложени множество задължения за изграждането и
усъвършенстването на с-мите за фин.упр.и контрол в организациите. Според чл.
3 - Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за осъществяване на
279
т
финансовото управление и контрол във всички ръководени от тях структури,

програми, дейности и процеси при спазване на принципите за
законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност.
Ръководителите на всяко ниво в организациите по чл. 2 отговарят и се отчитат
пред горестоящия ръководител за своята дейност по отношение на финансовото
управление и контрол в структурите и звената, които ръководят. Според чл. 4.
ЗФУКПС - Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за определяне
на целите на организациите, идентифициране на рисковете за постигането им и
за въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление и
контрол в съответствие с изискванията на този закон. Ръководителите на
структури и звена, които изпълняват функциите на разплащателни,
управляващи или междинни органи по фондове на Европейския съюз,
отговарят за осигуряване на адекватни и ефективни системи за финансово
управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон и
приложимите актове на Европейския съюз.
Елементи на системите за фин.упр и контрол – описани са в чл 10 ЗФУКПС:

1. контролна среда;
2. управление на риска;
3. контролни дейности;
4. информация и комуникация;
5. мониторинг.
При организацията на фин.упр и контрол се спазват:

- Принципът на разумна увереност – следва да е налице задоволително ниво на
увереност, което изисква разходите за вътрешния контрол да не надхвърлят
очакваните ползи от него.
- Риск – събитие, което ще повлияе върху постигането на целите на организацията;
измерва се с неговия ефект и с вероятността на настъпването му.
В изпълнение на изискванията от ЗФУКПС организациите на публ.сектор разработват

вътре.писмени правила за системите за фин.упр и контрол, в които се описват елементите
на фин.упр и контрол в конкретната организация, така както те са описани и в закона.
В интернет могат да се намерят различни писмени правила за системите за фин.упр и
контрол на различни организации от публ.сектор, които те са длъжни да оповестяват с
оглед спазван принципа за прозрачност.
280
т
Според чл. 13, Ал. 3 ЗФУКПС: Контролните дейности се прилагат на всички нива в
организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са превантивни,
разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко:
1. система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или
извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на
лицето, отговорно за счетоводните записвания;
2. правила за достъп до активите и информацията;
3. политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност;
4. политики и процедури за текущ контрол върху изпълнението на поети финансови
ангажименти и сключени договори;
5. политики и процедури за последващи оценки на изпълнението;
6. политики и процедури за обективно, точно, пълно, достоверно и навременно
осчетоводяване на всички стопански операции;
7. политики и процедури за управление на човешките ресурси;
8. политики и процедури за спазване на лична почтеност и професионална етика.
Министърът на фин. Има правомощието, възложено му с чл. 13, Ал. 2 да издава

методически насоки по елементите на фин.упр и контрол. При неизпълнение на З на
ръководителите на организациите от публ.сектор по чл. 2, Ал. 2, т. 1,5,6, които са
първостепенни разпоредители с бюджет, с ИЗКЛ. На ВСС и СП, да предоставят
информация на Мин.на.фин. За състояние на системите за фин.упр и контрол в
определените в з-на срокове, се носи адм.-нак. Отговорност, която се реализира от
Мин.на.фин. Санкцията е глоба.
Понятията измама, засягаща фин.интереси на ЕО, и нередност, засягаща фин.интереси на
ЕО, са съобразени със съдържанието на същите понятия, определени в актовете от
вторичното ПЕС, уреждащи управлението на средствата от бюджета на ЕС, с цел
охраняването на фин.интереси на ЕС. Еднаквото съдържание на тези понятия във
вторичното ПЕС и в на.законодателства има за цел еднаквото правоприлагане.
- фин.интереси на ЕС и неговия обхват – приходи, разходи и активи в рамките на
бюджета на ЕС, бюджета на институциите, органите, агенциите, службите, както и
на упр.и наблюдаваните от тях бюджети. За това понятие следва да се има предвид
Регламент 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. Относно защитата на фин.интереси на
ЕО. Регламент 883/2013 на ЕП и Съвета от 11.09.2013 относно разследванията,
провеждани от ЕСБИ ОЛАФ.
Защитата на фин.интереси на ЕС обхваща и всички мерки, които се отразяват

неблагоприятно или има риск да се отразят така върху активите на ЕС или ДЧ, доколкото
тези мерки са свързани с политиките на ЕС.
281
т
- Измама, засягаща фин.интереси на ЕО – определена се от чл. 2 от Директива

2017/1371 на ЕП и Съвета от 5.07.2017г относно борбата с измамите, засягащи
фин.интереси на ЕС по нак.-пр.ред и ПАР. 1, т. 16 от ДР от ЗФУКПС – всяко
умишлено действие или бездействие по отношение на разходите, което е свързано с
използване, представяне на фалшиви / грешни / непълни изявления или документи,
което води до злоупотреба или неправомерно теглене на средства от общия бюджет
на ЕО или от бюджети, управлявани от или от името на ЕО, укриване на
информация в нарушение на конкретно З със същия ефект, използването на такива
средства за различни цели от тези, за които те са отпуснати. По отношение на
приходите се обхваща всяко умишлено действие/бездействи, свързано с
използването или предоставянето на фалшиви / грешни / непълни изявления или
документи, което води до неправомерно намаляване на средствата от общия
бюджет на ЕО или от бюджети, управлявани от или от името на ЕО, укриване на
информация в нарушение на конкретно З със същия ефект, злоупотреба на
правомерно получена облага със същия ефект.
Нередност - Според чл. 1 , пар. 2 от регламент 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 относно
защитата а фин.интереси на ЕО и пар. 1, т. 7 от ДР от ЗФУКПС – всяко нарушение на
общностното право в резултат на действие или бездействие от икономически оператор,
което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Европейските
общности или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или
загубата на приходи, в резултат на собствени ресурси, които се събират направо от името
на Европейските общности, или посредством извършването на неоправдан разход.
В РБ специален з-н – З за упр.на средствата от Евр.структурни и инвестиционни фондове
– урежда упр.на предоставените средства от тези фондове, като този закон препраща към
понятието за нередност , към чл. 2, т. 36,38 от Регламент 1303/2013 на ЕП и Съвета от
17.12.2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Евр.фонд за регионално
развитие, Евр.фонд за морско дело и рибарство, Евр.фонд за , Евр.социален фонд,
Евр.кохезионен фонд, Евр.земеделски фонд за развитие на селски райони, и за определяне
на общи разпоредби за три фондове.
Специализиране структура е създадена в структурата на МВР – Дирекция защита
финансовите интереси на ЕС – осъществява контролна, информационна, координационна
дейност по линия на защита на фин.интереси на ЕС. Тази дирекция подпомага Мин.на
вътр.работи при провеждане на д.политика за защита на фин.интереси на ЕС и изпълнява
функциите на секретарят на Съвета за координация в борбата за правонарушенията,
засягащи фин.интереси на ЕС. Тя е национална контактна точка с ОЛАФ и със
съответните КОМП.органи сферата на защитата на фин.интереси на ЕС с ДЧ и с други
държави.
На Мин.на финансите са възложени функциите на кооординационно звено със ЗФУКПС.
Чл. 16, Ал. 1 от ЗФУКПС и Устройствения правилник на МФ - Министърът на
финансите отговаря за провеждане, координацията и хармонизацията на финансовото
управление и контрол и вътрешен одит в публичния сектор.
282
т
Дирекция методология на контрола и вътрешен одит, която подпомага министъра при

кооординацията и хармонизацията на вътрешния отид и контрол на организациите на
публ.сектор, както и при изграждане и функциониране на адекватни и ефективни системи
за фин упр и контрол в МФ.
Според чл. 17 Министърът на финансите отговаря за разработването, разпространението
и актуализирането на методически насоки в областта на финансовото управление и
контрол в публичния сектор в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз
и добрите практики. Методическите насоки и указанията на министър на финансите,
издадени по прилагането на з-на, са задължителни за организациите на публ.сектор и се
публикуват на интернет страницата на МФ. Те не са ПНА. Тези актове се отнасят до
отношение м/у Мин на финанси и ръководители на организации от публ.сектор по повод
бюджетни средства и не се прилагат спрямо 3-ти лица.
В з-на е гарантирана публичността за упр.системите за фин.управление и контрол в
публ.сектор и парламентарният контрол върху дейността на Мин.на фин в тази сфера.
Според чл. 20 Министърът на финансите до 31 май изготвя и внася в Министерския
съвет консолидиран годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор, който
включва обобщена информация за състоянието на финансовото управление и контрол в
публичния сектор, получена по реда на чл. 8, и за състоянието на вътрешния одит,
получена по реда на чл. 40 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. След
приемането му от Министерския съвет консолидираният доклад се представя на
Народното събрание и на Сметната палата.
ВСС представя на НС и СП годишния си доклад за фин.управление и контрол и
вътрешния одит.
СП също представя на НС доклад за състоянието на фин.управление и контрол и
вътрешния одит и становища по докладите на Мин.на фин.,приет от МС, и на ВСС.
След разглеждането им от НС, становищата на СП се изпращат на МС и на ВСС.
Вторият закон, който урежда вътрешният финансов контрол в публ.сектор – ЗАКОН ЗА

ВЪТРЕШНИЯ ОДИТ В ПУБЛ СЕКТОР. Вътрешният одит се разбира като инструмент на
ръководителя на организацията, който е в полза на дейността на организацията за
подобряване на дейността й и подпогане за постигане на целите й.
Според чл. 3 ЗВОПС - Вътрешният одит е независима и обективна дейност за
предоставяне на увереност и консултиране, предназначена да носи полза и да подобрява
дейността на организацията. Вътрешният одит помага на организацията да постигне
целите си чрез прилагането на систематичен и дисциплиниран подход за оценяване и
подобряване ефективността на процесите за управление на риска, контрол и управление.
Според чл. 4 т ЗВОПС - Вътрешният одит се осъществява в съответствие с
международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит, Етичен кодекс
на вътрешните одитори и при спазване на следните принципи: 1. независимост и
обективност; 2. компетентност и професионална грижа; 3. почтеност и поверителност.
283
т
Така се осигурява независимостта на лицата, осъществяващи вътрешен одит, от

ръководителите на организациите.
В ДР на ЗВОПС е посочено, че международни стандарти за професионална практика по
вътрешен одит са международните стандарти за професионална практика по вътрешен
одит, издадени от института на вътрешните одитори Алтамонте Спринг Флорида, САЩ, и
техният превод на бълг.език, публикуван от Института на вътрешни одитори в България.
Целта на вътрешния одит – чл. 5 ЗВОПС - Вътрешният одит подпомага организацията за
постигане на целите и, като идентифицира и оценява рисковете в организацията; оценява
адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол; дава
препоръки за подобряване на дейностите в организацията.
За осъществяването на вътрешния одит в организациите от публ.сектор е предвидено
формирането на специализирани органи / структури. Според чл. 12 Вътрешният одит в
публичния сектор се осъществява от звено за вътрешен одит, изградено в структурата на
организацията, което е на пряко подчинение на ръководителя на организацията или на
колективния орган на управление. Звеното се състои от вътрешни одитори, които са
служители на организацията, единият от които е ръководител.
В някои от организациите, изрично изброени в чл. 12, Ал. 2, задължително се изграждат
звена за вътрешен одит:
1. администрацията на Президента, Народното събрание, Министерския съвет,
министерствата, Националния осигурителен институт, Националната
здравноосигурителна каса и Държавен фонд "Земеделие";
2. Висшия съдебен съвет и Сметната палата;
3. общините, чийто бюджет надхвърля 10 млн. лв.;
4. други организации, чиито ръководители са първостепенни разпоредители с бюджет и
бюджетът им надхвърля 10 млн. лв.;
5. изброените в приложението организации, чиито ръководители са второстепенни
разпоредители с бюджет;
6. търговските дружества, включително лечебните заведения, с над 50 на сто държавно
и/или общинско участие в капитала и с годишен оборот над 10 млн. лв. за всяка от
последните три години;
7. търговските дружества, чийто капитал е собственост на дружествата по т. 6 с годишен
оборот над 10 млн. лв. за всяка от последните три години;
От друга страна, с писмено съгласие на министъра на финансите, въз основа на

мотивирано предложение на съответния разпоредител с бюджет може да се изгражда звено
за вътр.одит и в други организации.
284
т
Според ДР на З-на – пар. 1, т. 4 – “Статут на звеното за вътрешен одит" е вътрешен акт,

подписан между ръководителя на вътрешния одит и ръководителя на съответната
организация, който определя целта, правомощията и отговорностите на вътрешния одит.
За лицата, вътрешни одитори, з-кът предвижда специални предпоставки. Освен бщите
изисквания – да са дееспособни, да не са осъждани за умишлени престъпления от общ х-р
и да не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност, в чл. 19, Ал.
2 ЗВОПС се предвижда да имат завършено висше образование и придобита
образователно-квалификационна степен "магистър" или "бакалавър"; да притежават
сертификат "вътрешен одитор в публичния сектор", издаден от министъра на финансите
след успешно положен изпит по чл. 53, или да притежават валиден международно признат
сертификат за вътрешен одитор. Всяко лице, което има завършено висше образование и
придобита степен “магистър” или “бакалавър” по специалност икономика или право, би
могло да се подготви и да кандидатства за получаване на сертификат вътрешен одитор в
публ.сектор. Мин на финансите издава Наредба за условията и реда и начина на
провеждане на изпити за придобиване на сертификат “вътрешен одитор в публ.сектор”.
НАредба Н9/10.06.2019 за условията и реда и начина за организиране и провеждане на
изпити за придобиване на сертификат “вътрешен одитор в публ.сектор”. За провеждане
на изпита е заплаща държавна такса.
Предвидена е адм.-нак отговорност за ръководителите на организациите, които са
задължени да организират звена за вътрешен одит в техните структури. Санкция – глоба.
Вътрешният одит се изпълнява във 2 форми, описани в З-на. Според чл. 6 - Вътрешният
одит се осъществява чрез изпълнение на конкретни одитни ангажименти за даване на
увереност или консултиране.
Според чл. 7 - Одитният ангажимент за даване на увереност се изразява в предоставяне на
обективна оценка на доказателствата от вътрешния одитор с цел да се предостави
независимо мнение или извод относно процес, система или друг обект на одита. Целта и
обхватът на всеки одитен ангажимент за даване на увереност се определят от
ръководителя на вътрешния одит. Одитният ангажимент за даване на увереност се
осъществява основно чрез: одит на системите, одит за съответствие, одит на
изпълнението, финансов одит, одит на информационните системи и технологии и преглед
на състоянието. Тези понятия са определени в приложимите международни стандарти.
Резултатите от всеки одитен ангажимент за увереност се представят и се обсъждат с
ръководителя на организацията и с ръководителите на структурите, чиято дейност е
одитирана, като за изпълнението на всеки одитен ангажимент за даване на увереност, се
изготвя одитен доклад, който включва резюме, цели и обхват на ангажимента,
констатации, изводи и препоръки. (Чл. 38)
Според чл. 8 одитният ангажимент за консултиране се изразява в даване на съвет, мнение,
обучение и други, предназначени да подобряват процесите на управление на риска и
контрола, без вътрешният одитор да поема управленска отговорност за това. Одитният
ангажимент за консултиране се извършва по инициатива на ръководителя на
организацията. Целта и обхватът на всеки одитен ангажимент за консултиране се
определят съвместно с ръководителя на организацията.
285
т
Резултатите от изпълнението на всеки одитен ангажимент за консултиране се планират,

обсъждат и докладват в зависимост от естеството на ангажимента.
Актовете (докладите, които се изготвят във връзка с одитните ангажименти) са
констативни. Те установяват факти. Функцията им е да се сезират ръководителите на
организациите от публ.сектор, за да могат те да предприемат съответните мерки за
въздействие.
В гл. 4 от ЗВОПС е уредено планирането, извършванвето и докладването на вътр.одит.
Планирането на дейността по вътрешен одит се извършва въз основа на риска и
спазването на указанията на министъра на финансите, като в резултат на планирането в
резултат на планирането се създава 3-годишен стратегически план и годишен план.
Резултатите от одитния ангажимент се докладват в различни форми:
- Текущо – когато е необходимо при наличието на индикатори за измами и при други
важни въпроси.
- Докладване на ангажимент за увереност
- Докладване на ангажимент за консултиране
- Годишно докладване
Изискванията за представянето ан резултатите са:
- да се посочват целите и резултатите на ангажимента
- Да се направят изводи
- Да се формулират препоръки
- Да се изготвят планове за действия
Констатациите са фактически твърдения, необходими, за да се обосноват изводите и
препоръките, и са резултат м/у съпоставката на действителното и очакваното състояние
на проверяваната дейност. Същност чрез констатациите се мотивират изводите и
препоръките в следствие на изпълненият одитен ангажимент.
Изводите представляват оценка на одиторите за ефекта от констатираното върху
одитираната дейност. Те трябва да са ясни и разграничими от констатациите. Могат да са
до цялостния обхват на ангажимента за одит, до определена дейност, до постигането а
определени цели / задачи, до даване на преценка за състоянието на системата.
Препоръките представляват предложенията на вътрешния одит за възможни подобрения
на дейността. Те целят да се подобри установеното факт.състояние на дейността по време
на одита. Препоръките не са задължителни, затова се обсъждат с вътр.ръководтсво.
Планът за действие съдържа препоръки за отстраняване на определените слабости.
Изготвя се от вътр.одитори. В него се посочват определени действия – какво ще се
предприеме, в какъв срок, кой ще отговаря за изпълнението, каква информация трябва да
се ред остави на ръководителите.
286
т
Вътр.одитори не предприемат управленска отговорност и не могат да са отговорни лица.

Не могат да отговарят за мерките, които са посочени в плана за действие. Изпълнението
за плана за действие, след като е одобрен от ръководителя на отг.,е задължителен за
служителите, а проследяването на изп.му също е отговорност на вътрешния одитор.
В гл. 5 от ЗВОПС са определени специфични одити дейности по фондове и програми на
ЕС:
- хармонизацията и координацията на вътр.одит в организацдиите от публ сектор са
възложени на Мин на фин, като той е задължен за разработването и
актуализирането на стратегия и единна методология за вътр.одит в публ.сектор и
за одитиране на програми / фондове от ЕС, в това число наръчници за вътр.отид и
насоки за разработване на статут на звената за вътр.одит.
- Министърът на фин утвърждава и Етизния кодекс на вътр.одитори. Той дава
указание за приоритетни цели и блато за одитиране при планиране дейността на
вътрешния одит, с ИЗКЛ. На ВСС и СП.
- Осигурена е и публичност – насоки и указания – публични, оповестени на сайта на
МФ.
- Министърът на фин има контролни правомощия – чл. 49 - Министърът на
финансите осъществява след предварително писмено уведомяване системно
наблюдение в организациите по чл. 12, ал. 2 с изградени звена за вътрешен одит с
изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата по прилагането на
изискванията на този закон и издадените въз основа на него актове с цел
актуализиране и доразвиване на методологията. Ръководителите на организациите
по ал. 1 осигуряват съдействие при осъществяване на системното наблюдение.
- Министърът на фин изготвя годишен доклад за стъстоянието на вътр.одит. Приема
се от МС, изпраща се до НС и до СП за становище. Така се осигурява отчетност на
Мин. На фин за възложените му координационни и контролни ф-и.
2.2. Външен фин.контрол в публ,сектор:
- осъществява се от Държавната фин.инспекция и от органите на СП

- Техните контролни правомощия са уредени в отделни закони, но и са
синхронизирани.
- Агенцията на държавна фин.инспекция - извършване на последващи финансови

инспекции за спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната дейност, както и дейността по възлагане и
изпълнение на обществени поръчки на организациите и лицата по чл. 4;
установяване на нарушения на нормативните актове, уреждащи бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната дейност, както и на индикатори за
287
т
извършени измами; разкриване на причинени вреди на имуществото на

организациите и лицата по чл. 4; привличане към административнонаказателна и
имуществена отговорност на виновните лица при наличието на съответните
законови основания; установяване на измами и нарушения, засягащи финансовите
интереси на Европейските общности - Контрол за законосъобразност.
- СП – контрол за изпълнение бюджета и на други публ.средства и дейности по ЗСП

и международно признатите одитни задачи. Основната задача на СП е да
контролира надежността и достоверността на фин.отчети на фин.организации,
законосъобранзото, ефективно, ефикасно и икономично управление на
публ.дейности и средства, да предоставя на НС надеждна информация за това.
Функциите на СП са насочени към подобряване на дейността на управлението на
публ.средства и по-малко към това да се налагат санкции. При установяване на
нарушения органите на СП имат сезирани функции, но не могат да реализират
юр.отговорност.
ВЪПРОС 46: ПРАВЕН РЕЖИМ НА ИМУЩЕСТВЕНАТА ОТГОВОРНОСТ. СУБЕКТИ

НА ОТГОВОРНОСТТА. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ. ОСНОВАНИЯ ЗА
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ
Тази материя се разглежда във ФП, поради това, че е последица от упражнен фин.контрол от
АДФИ, а фин.контрол е институт на ФП и за да не се разкъса връзката м/у контрола и
пр.последици от него, проблематиката се изучава във ФП.
Имуществената отг.,която възниква в следствие на упражнения фин.контрол, не се покрива
изцяло с отг. По ЗЗД в ГП. Между тях има специфични различия. Важно е да с е подчертае, че
въпреки. Различията не става дума за самостоятелен вид юр.отговорност, а за имуществена,
гражданска отговорност със специфични особености.
ПУ на имуществената отчетническа отговорност е в ЗДФИ. Тъй като той урежда
контролната дейност и мерките за въздействие спрямо лицата във връзка с тяхната дейност.
Една от тези мерки е имуществената отговорност, която може да възникне в следствие на
контрола от органите на Агенцията.
Чл. 21 ЗДФИ – ФС, при който може да възникне имуществената отчетническа отг.:
Ал. 1 - За противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3,
установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена
последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато
вредата е:
1. причинена умишлено, или
2. от липси, или
3. причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.
Чл. 22, ал. 1 ЗДФИ – формална предпоставка за възникване на отговорността:
288
т
Когато са налице условията за търсене на пълна имуществена отговорност по този закон,

финансовите инспектори съставят акт за начет.
Чл. 23 ЗДФИ – субекти на отговорността:

Към имуществена отговорност по този закон могат да бъдат привличани лицата, които:
1. получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество;
2. упражняват контрол върху лицата по т. 1;
3. упражняват контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на
проверяваната организация или лице;
4. управляват или се разпореждат с имущество;
5. са посочени в чл. 21, ал. 3.
Чл. 23, ал. 3 ЗДФИ – допълнителни субекти:
Лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на
причинителя на вредата, дължат връщането му, като отговарят солидарно с причинителя на
вредата. Когато полученото е възнаграждение или обезщетение по трудово или по служебно
правоотношение, получателите не дължат връщането му, ако са били добросъвестни.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Чл. 21, ал. 4 ЗДФИ – допълнителни субекти:
Лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят пълна имуществена
отговорност солидарно с лицата по ал. 3.
Чл. 24 ЗДФИ – ред за определена на размера на вредата.

Чл. 25 ЗДФИ – реда при изчисляването й , когато е във валута
Чл. 26 ЗДФИ – лихва
Чл. 27 ЗДФИ – давност
Чл. 28, чл. 29, чл. 30 ЗДФИ - хипотези, при които не възниква имуществена отчетническа отг.
1. Правна характеристика на имуществена отчетническа отговорност:

- Става дума за гражданска отговорност
- До нейното прилагане се стига, когато има причинени имуществени вреди, открити в
резултат на финансова инспекция. Функцията на имуществената отчетническа
отговорност е чрез нея да се възстановят причинените вреди. Следователно тя има
обезщетителна х-р. (Във връзка с фин.инспекция се установява, че на ЮЛ, попадащо в
обхвата на инспекцията, са причинени имущ.вреди. Те следва да бъдат възстановени – в
това се състои обезщетителният х-р).
- Договорна или деликатна отговорност е? – в правната теория се застъпват и двете
становища, а инцидентно се твърди, че това е самостоятелен вид юр.отговорност по
289
т
повод финансова инспекция и затова това е фин.отговорност. Това разбиране не е

споделено нито от теорията, нито от съдебната практика:
Под влияние на трудовото право в по-старата литература е изказано становище, че това е
договорна отговорност, защото лицата – субекти на отговорността, стъпват в трудови
отношения, заемайки отчетническа длъжност (в повечето случаи вредатата е причинена от
лица, които се намират в трудово-правни отношения; на тях се поверяват имущества; в
следствие на неизпъленение на З си, това лице причинява вреди). Това становище изхожда от
разбирането, че към такава отговорност могат да се привлекат само лица, които са на трудов
договор и по силата на него заемат отчетническа длъжност, но това са всъщност само един от
видовете отчетници, а субекти на тази отговорност или отговорност за причинени вреди на
имуществото на организацията, могат да бъдат и други лица - т.нар фактически / косвени
отчетници. Така или иначе това разбиране е преодоляно.
Установеното в съд.практика разбиране и господстващо в теорията е, че имуществената
отчетническа отговорност е деликтна отговорност – отговорност за непозволено увреждане.
В чл. 21, ал 1 от ЗДФИ е очертан най-общо съставът за възникване на отговорността. За
противоправно причинени вреди виновните лица носят имущ.отговорност по този З, когато
вредатата е причинена умишлено, от липса и не по време / по повод изпълнение на служебните
задължения.
Форми на деликта:
- умишлено причинен деликт;
- липса като форма на деликта;
- вреда, причинена не по повод на изпълнение на служебни задължения.
За да бъде основателна претемцията за ангажиране на пълна имуществена отговорност в

обективната действителност следва да са се проявили следните мат.предпоставки или
юр.факти:
- Наличие на вреди под формата на причинение загуби, които да са се причинили
противоправно на организациите по чл. 4, т. 1, 2, 3 от ЗДФИ, а това са бюджетни
организации, държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 ТД, общински предприятия, ТД с
блокираща квота държавно или общинско участие в капитала.
- Вредите да са установени при фин.инспекция, при контролна дейност.
- Пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица с качеството –
отчетник.
- Които са ги причинили умишлено, не при или по повод изпълнение на служебните
задължения
Решение 56 / 5. 01. 2017г по г.д. 11082/2016г на Софийски градски съд – вредата трябва да е
причинена на организациите по чл. 4, т. 1, 2, 3 от ЗДФИ.
Не във всички адресати на контрола на ДФИ се стига до създаване на акт и до търсене на пълна
имущ.отговорност.
290
т
В чл. 4 на З-на са изброени и други лица, чиято дейност се обхваща от ДФИ. Докато
имущ.отговорност може да възникне само в хипотезите на лицата по чл. 4, т. 1,2,3.
В ДР на ЗДФИ има определение за бюджетна организация, в което се препраща към пар.1, т. 5
от ДР на ЗПФ, има и определение за блокираща квота в пар.1, т. 2 от ЗПФ (участие на д-ВА или
община в капитала на ТД в р-р не по-малко от 34/100 или такова участие, което им осигурява
възможността да осуетят едно от следните р-я – преобразуване / прекратяване на дружество,
намаляване на капитала, промяна / отмяна на устав или учредителния д-р).
Вредатата трябва да е причинена на изрично посочени адресати на инспекцията.
2. Особености на имуществена отчетническа отговорност:

- Деликтна, защото ФС е същият, който поражда гражданската деликтна отг.
- З да опазват повереното им имущество имат не само лицата, които са в трудов д-р със
съответната организация, а и всяко или всички лица, на които се поверява държавно или
общинско имущество или парични средства. Те следва да пазят и отчитат това
имущество. Имуществото, което им е поверено, т.е. Общият принцип да не се вреди
другиму се отнася и до тях. Обикновено в трудовите д-ри не се съдържа З, че лицето ще
пази имуществото във връзка с което ще извършва функциите си, а се утвърждават
трудовите, а не отчетническите функции. За да е договорна отг., трябва конкретно да се
посочи противоправното поведение, т.е. Да с е посочи кое трудово З не е изпълнено.
Изхожда се от пр.принцип, че всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е
причинил другиму. Следователно отговорността се приема както в теорията, така и в
практиката като деликтна отг.
- Основният ФС е:
1. Вреда
2. Противоправно поведение
3. Причинна връзка
4. Вина
След като отговорността може да възникне само за причинени вреди, установени в следствие на
фин.Инспекция, в адресатите на контрола така, както са описани в чл. 4, т. 1, 2, 3 от ЗДФИ, по
аргумент на противното следва, че тази отговорност не се прилага в други ЮЛ, например в ЮЛ
с частно имущество – при тях ще се приложат общият режим на ЗЗД за непозволено увреждане
или режимът на имуществената отговорност на работниците и служителите по КТ. ( Общ
режим за непозволено увреждане по ЗЗД / имуществена отчетническа отговорност по реда на
ЗДФИ, която възниква само за перило дни вреди в организациите по чл. 4, т. 1,2,3 от закона /
имуществена отговорност на работници и служители, вкл. И при отчетническа дейност, които
са в трудови правоотношения с всички ЮЛ, която се реализира по реда на КТ)
Според ВКС Решение 69 / 21.05.2012г. по г.д. 516 / 2011г. – пълната имуществена
отговорност се търси за вреди, причинени противоправно и са пряка и непоследствена
последица от поведението на виновните лица. Вредата трябва да е причинена умишлено
или без значение формата на вината да е от липси, или да е причинена не при / по повод
изпълнение на служебните З. Вредата е причинена умишлено, когато работникът или
291
т
служителят осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава вредните последици,

които ще настъпят от него и иска или допуска тяхното обективиране, чрез поведението си.
Тъй като деецът във солевия си акт може пряко да цели увреждането или допускането,
умисълът може да бъде пряк или евентуален. Законодателят в член 21 от Закона не
поставя ограничение за формата на умисъла. Не е нужно деянието да е престъпление, за да
е допустимо реализирането на пълна имуществена отговорност за отчетнически риск по
реда на начетното производство. Вредата, за което се оси отговорността е само
имуществена и от вида на претърпяната загуба. В това Р-е са описани основните х-ки на
имущ.отчетническа отговорност.
За да възникне отговорността, увреждането следва да е установено при фин.инспекция,
извършена по ЗДФИ, чиито констатации са вписани в акт за начет. В него се отразяват фактите
за виновно причинени вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имущ.отг.
Съдържанието на акта за начет е определено в чл. 43, ал. 2 Правилник за приложение на ЗДФИ.
3.
Макар че отговорността е гражданска деликтна отговорност, има специфични разлики между
общият режим на деликтната отговорност и отчетническа тя отговорност, като специален вид
деликтна отговорност по ЗДФИ:
Принципно отговорността по ЗЗД с е нарича обща деликтна отговорност. Отговорността по
ЗДФИ се нарича специална деликтна отговорност.
Деликтна Имуществена, Отговорност по КТ

отговорност отчетническа
отговорност
Нормативна уредба - Чл. 45 и сл. ЗЗД - Чл. 21 и сл. - Чл. 203 и сл.
ЗДФИ КТ
Субкети на - Всеки, който - Само лицата, - Лица по
отговорност причини вреда които имат трудово
другиму, носи качеството правоотношение
отговорност без да е отчетници, и лица, (работник /
необходимо този които са получили служител).
субект да има нещо без основание - Отчетник.
специални качества. или подарени, т.е
(От С, който няма само ФЛ могат да са
специално качество) С.
Кой може да бъде - ФЛ / ЮЛ - Само ЮЛ (не - Работници /
увреден? Кой може всички , а изброените служители по КТ.
да търси в чл. 4, т. 1,2,3 от
отговорността? ЗДФИ)
Кои вреди подлежат - Подлежат на - Само - Отговарят за
на възстановяване? възстановяване както имуществените вреди по
имуществени, така и вреди. небрежност; при /
неимуществени по повод
вреди. изпълнение на
292
т
трудови З.
Обем на вредата - Чл. 51 ЗЗД – на -не се говори за - отговаря до
възстановяване пропуснати ползи, а размера на вредата,
подлежат всички само за действително но не повече от
вреди, които са пряка причинени вреди. мезечното трудово
и непосредствена възнаграждение.
последица от - чл. 39 от
противоправното Правилника - за ръководители –
поведение, като се приложение на ЗДФИ не повече от
обхващат както – причинителят на трикратен р-р на
действително вредата носи уговореното
претърпените загуби, имущ.отг само за месечно
така и пропуснатите реално причинени възнаграждение.
ползи. вреди , НЕ И ЗА
ПРОПУСНАТИТЕ
ПОЛЗИ.
Вредоносен ФС - Без значение е - 3 случаи, при - По
от какъв деликт които се носи небрежност
произхожда отговорност: - По повод /
отговорността. (Без 1. Умишлено при
значение е формата причинена изпълнение
на вреди осмия ФС) 2. Вреда от липси на трудови
3. Не по функции
повод/при
изпълнение на
служебни
задължения
Лихва - Дължи се - Дължи се -дължи се от деня на
законната лихва. законната лихва. От причиняване на
Законната лихва се деня на причиняване щетата; ако не може
определя по реда на на вредата, ако той да се установи - от
Постановление на не може да бъде деня на
МС 426 / 2014г. Както установен – от деня установяване на
е посочено, на установяване на вредата.
годишният р-р на вредата.
законната лихва за
просрочени З е =
основният лихвен
процент на БНБ + 10-
процентни пункта.
- Дневният р-р
на законната лихва =
1/360 част от
годишния р-р,
определен по общия
ред.
Давност - 5 години - 5-годишна от -
деня на причиняване
293
т
- Лихви – 3 на вредата (обхваща

години и лихвите); ако не
- Чл. 110 и сл може да се установи –
ЗЗД от деня на
откриването им.
- Чл. 27 –
независимо от
прекъсването на
давността ,
имуществената
отговорност не се
търси, ако са
изминали 10 години
от причиняване на
вредите.
Ред за реализиране - По общ исков - По специален -
на отговорност ред (ГПК): Искова ред в ГПК; по
молба заповедно
- Доказателстве производство; акт за
на тежест за ищеца начет – начало на
заповедно
- Лицето,
спрямо което се
търси отговорност,
трябва да
опровергава
констатациите.
- Организациит
е / отведените лица са
длъжни да поискат от
съда незабавно
изпълнение и да
издаде изпълнителен
лист – чл. 27, ал. 5
ЗДФИ.
- Не могат да
правят отказ от иска.
ВЪПРОС 17: Субекти на имуществената отчетническа отговорност.

Третите лица като субекти на отговорността
Правна уредба: чл.23, ЗДФИ

Чл. 23. Към имуществена отговорност по този закон могат да бъдат привличани лицата, които:
1. получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество;
2. упражняват контрол върху лицата по т. 1;
294
т

4. управляват или се разпореждат с имущество;
5. са посочени в чл. 21, ал. 3.
Чл.21
(3) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г.) Лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в
резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му, като отговарят
солидарно с причинителя на вредата. Когато полученото е възнаграждение или обезщетение по
трудово или по служебно правоотношение, получателите не дължат връщането му, ако са били
добросъвестни. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
(4) Лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят пълна
имуществена отговорност солидарно с лицата по ал. 3.
В чл. 38, Правилника за прилагане на ЗДФИ са преповторени субектите, които носят тази
отговорност. Тук можем да допълним, че освен лицата, които извършват отчетническа дейност,
е пояснено следното: „когато говорим за получаване, събиране, съхраняване, разходване или
отчитане на имущество на проверявания обект, изрично се подчертава, че става дума за лица,
независимо от това дали заемат отчетническа длъжност“. След това лицата, които „упражняват
предварителен или текущ контрол върху дейността на лицата по т. 1 (главни счетоводители,
счетоводители, членове на инвентаризационни комисии и други);“. Лицата, които „управляват
или се разпореждат с имуществото на проверяваната организация или лице, в които работят по
трудово или по служебно правоотношение или по граждански договор;“.
Чл. 38. Към имуществена отговорност могат да бъдат привличани лицата, които:
1. получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат имуществото на проверявания обект,
независимо от това, дали заемат отчетническа длъжност;
2. упражняват предварителен или текущ контрол върху дейността на лицата по т. 1 (главни
счетоводители, счетоводители, членове на инвентаризационни комисии и други);
4. управляват или се разпореждат с имуществото на проверяваната организация или лице, в
които работят по трудово или по служебно правоотношение или по граждански договор;
5. в резултат на действието на причинителя на вредата са получили нещо без правно основание
или чрез дарение.
Тоест двете разпоредби на чл.23 и на чл. 21, ал.3 и 4, както и разпоредбата от чл.38 от
Правилника за приложение на ЗДФИ следва да се разглеждат систематично.
1. По този въпрос е необходимо да се очертае кръгът на лицата, които могат да носят
отговорност по ЗДФИ.
Те се разделят на 2 големи групи:
295
т
-лицата, които са причинили вредите. Тази категория субекти трябва да има

качеството отчетник. Тяхната отговорност е деликтна. Тях можем да ги определим като
основни субекти на отговорността.
- лицата, които са се възползвали от вредите. Те не са причинители на вредите и
отговорността им не е деликтна. Те отговарят на друго правно основание, както е посочено в
чл.21, ал.3, ЗДФИ. Тези лица могат да бъдат както ФЛ, така и ЮЛ- „дължат връщането му, като
отговарят солидарно с причинителя на вредата.“. Те отговарят солидарно с причинителя на
вредата до размера на полученото. Тяхната отговорност е за неоснователно обогатяване,
след като са се обогатили от причинените вреди.
Нека да разгледаме, на първо място, основните субекти- лицата, които са причинили
вредата. Във връзка с тази категория лица трябва да се изясни понятието отчетник: то не е
легално определено, няма определение в доп.разпоредби на ЗДФИ, посочват се, както казахме,
и в закона, и в правилника за прилагането на ЗДФИ, видовете отчетници и какво вършат.
Счита се, че отчетник е това лице, което има възможност да въздейства с парични средства
и материални ценности въз основа на правните норми. На всеки работник се поверяват
вещи, за които той отговаря, но боравенето с предметите и средствата на труда може да бъде по
различен начин:
- Разграничаваме „производствено боравене“, при което работникът осъществява
трудовите си функции, като пряко прилага работната си сила към предметите и средствата на
труда. В случаите на производствено боравене при увреждане на имуществото по
непредпазливост, отговорността е по КТ и е по-лека.
- На второ място, разграничаваме „отчетническо боравене“. To се изразява във формата
на събиране, съхраняване, разходване и отчитане на парични средства и материални ценности.
Има категория работници и служители, които по закон или поради естеството на
трудовите си функции въздействат върху имуществото, като издават актове или сключват
сделки. Когато са причинили вреда при осъществяването на такава дейност отговорността вече
е по ЗДФИ. Затова от гледна точка на защитната теза от страна на отчетника стремежът е да
докаже, че лицето няма качеството на отчетник и за него не е приложим режимът по ЗДФИ, т.е.
да докаже, че става дума за производствено боравене с имуществото. Най-общо може да се
каже, че отчетник е онова лице, което управлява или се разпорежда с парични или материални
ценности, по-общо с имущество и това управление и разпореждане е свързано с тяхното
събиране, съхраняване, разходване или стопанисване. Ръководителите винаги действат в това
си качество, тъй като това им е и функцията. Ръководителите действат чрез нареждания,
разпореждания или заповеди към преки отчетници, тоест важно е какво върви лицето.
Обикновените учебни примери са, ако напр. ел.-техникът в университета му е поверено
имущество, за да замени осветителните тела в 272 и при смяната на тези осветителни тела, те
бъдат увредени, това ще е производствено боравене с имуществото, но ако същият ел.-техник
вземе тези осветителни тела и ги продаде, разпореди се с тях, това вече ще е отчетническо
боравене с имуществото.
2.Видовете отчетници-
За да обособим видовете отчетници, изхождаме от правната уредба в чл.23, ЗДФИ и в
чл.38, Правилника за прилагане на ЗДФИ.
296
т
На първо място, е групата на т.нар. преки отчетници. Това са лицата, които

непосредствено събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество. Това са все
отчетнически дейности- събирането, съхраняването, разходването или отчитането на
имуществото. Достатъчно е да се извършва една от тях, за да има лицето качеството на
отчетник. Не е нужно да се упражняват всички функции едновременно напр. домакин и
отговорник за склад или отчетник на складовите наличности. Тези лица се наричат преки
отчетници, тъй като пряко, непосредствено боравят с имуществото. Достатъчно е да се
извършва една от дейностите- дейностите са изброени алтернативно. Обикновено тези лица са
по трудово или служебно ПО, но още тук ще подчертаем, че ПО не е предпоставка за
възникването на отговорността. Достатъчно е да са причинили вреда, тя е противоправно
причинена, да има причинна връзка между вредата и поведението и вина, която се предполага.
За да се подчертае, че към отчетниците и то преките е без значение дали са в трудовоправно или
служебно ПО, към преките отчетници се включват и т.нар. фактически отчетници. Това са
лица, които не са назначени на отчетнически длъжности, не затова получават трудово
възнаграждение, но вършат практическа отчетническа дейност. Както посочихме ел.-техникът в
университета, му се поверяват средства за поддръжка на инсталацията, а не да ги отчита,
съхранява, събира или разходва. До дейност на фактическия отчетник може да се стигне и при
заместване на отчетника, независимо по каква причина. Изводът, който следва да направим от
казаното дотук е, че без значение е каква длъжност заема лицето, а каква дейност
извършва фактически. Поради тази причина трудовото ПО не е елемент на ФС, който
поражда отговорността.
На следващо място, необходимо е да се прави разграничение между понятието
отчетник и материалноотговорно лице. Тук принципът е следният: всяко
материалноотговорно лице е отчетник, но не всеки отчетник е материалноотговорно лице.
Следователно понятието материалноотговорно лице е с по-тясно съдържание.
Материалноотговорно лице е пряк отчетник, на когото лично са връчени материални
ценности, за да ги съхранява, за да отговаря лично за имуществото, което му е предадено.
Така напр. в един обект материалноотговорно лице е управителят, а другите лица, които
боравят с имуществото, са отчетници, затова се прави разлика между двете понятия и в
текущото законодателство. Все още е действащ Указ 1074 за ограничаване заемането на
отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица. В една наредба на
министъра на финансите за прилагане на този указ №1074 се прави разграничение за
отчетническите длъжности и материалноотговорните длъжности. Като отчетнически длъжности
са посочени отчетническите длъжности, заемани от лица, които в качеството си на отчетници
събират, съхраняват, разходват или отчитат обществени парични или материални ценности-
касиери, магазинери, домакини, снабдители, началник складове, отчетници на билети и ценни
книжа, управители на магазини и т.н. Допълнително е посочено, че отчетници са и лицата,
които не са назначени на отчетническа длъжност, но фактически осъществяват отчетнически
функции- събират, съхраняват, разходват или отчитат обществени парични или материални
ценности- независимо от изпълняваната от тях основна работа. Това са отчетнически функции,
докато материалноотговорните длъжности са заемани от лица, които управляват или
разпореждат с обществени парични или материални ценности- директори на предприятия,
началници на управления и самостоятелни отдели, управители и други ръководни длъжности
лица. Като длъжности, заемани от лица, които извършват финансов контрол са посочени
счетоводни органи, ревизори, членове на контролни съвети и т.н. В указа са изброени
297
т
престъпленията, при които, ако лицата са били осъдени за такива, не могат да заемат такива
длъжности и сроковете, за което това може да стане. Така че разграничението между преки
същински и преки фактически отчетници и материалноотговорните лица има своето правно
значение.
Като субекти на отговорността са посочени лицата, които управляват или се разпореждат
с имуществото, но не боравят пряко с него. Това са ръководителите, които чрез правни актове,
заповеди решения, се разпореждат и в следствие на техни действия или бездействия са
причинени вредите. Без значение дали става дума за едноличен или колективен орган, защото
при членове на колективни органи може да се стигне до солидарна отговорност помежду им,
ако с решението си са причинили вреди, но ако някой гласува против, той ще бъде изключен от
кръга на отговорните лица или ако не е присъствал на заседанията. Въздържал се като форма на
гласуване не е предпоставка за освобождаване от отговорност.
На следващо място, разграничаваме косвените отчетници, като тук включваме лицата,
които не боравят пряко с имуществото и материалните ценности. Затова ги наричаме и
косвени отчетници. Тук се включват лицата, които упражняват предварителен или текущ
контрол върху дейността на преките отчетници. Това са различни по степен контролни органи,
които са задължени да осъществяват предварителен или текущ контрол, но не и последващ.
Предназначението на този контрол е да не се допусне извършване на нарушение, респ.
причиняването на вреди. Противоправното поведение тук се проявява под формата на
бездействие, неупражнен контрол. Когато такъв контрол не е упражнен и прекият отчетник
причини вреда, тогава към отговорност се привлича и контролният орган, тъй като и от
неговото противоправно поведение са причинени вреди. Както посочихме, тези отчетници не
боравят пряко с имуществото и материалните ценности, затова ги наричаме косвени и тяхната
отговорност е солидарна с тази на преките отчетници. Тук се включват и лицата, които
упражняват контрол върху бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност на
проверявания обект или лице. Става дума за лица, които имат правомощията да осъществяват
контрол върху целия обект, а не само върху преките отчетници. Когато поради тяхното
бездействие е станало възможно причиняването на вредата. Няма значение дали тези лица
осъществяват тази си дейност по трудово или гражданско ПО. Дотук всички лица, които
изброихме са все физически лица, само ФЛ може да има качеството на отчетник, без
значение вида на отчетника- пряк, фактически, косвен.
Втората голяма група лица, които могат да бъдат привлечени към имуществена
отчетническа отговорност, са третите лица като субекти на отговорността. Те не са
причинители на вредите, но са се облагодетелствали от тях. Отговорността им се разглежда на
плоскостта на неоснователното обогатяване. За да се реализира тяхната отговорност
първоначално трябва да има пряк причинител, трябва да имаме отчетник, който е причинил
вредата. Уредбата на тяхната отговорност е в чл.21, ал.3, ЗДФИ. Основанията за отговорността
на тези лица са две: първото основание е третото лице да е получило нещо без правно
основание в резултат от действията на причинителя на вредите, тоест той е получил нещо,
което не му се следва като тук се включва и получаване на имущество на отпаднало правно
основание. Втората хипотеза е малко по-различна, тя е свързана с получаването от трето лице
на нещо по дарение, ако дарението е придобито със средства от причинената вреда. Коя е
специфичната правна техника тук? Тя е интересна- законът обявява такива дарения за нищожни
ex lege и затова третото лице дължи връщане на полученото, тоест формално дарението е
298
т
валидно, но след като е със средства от причинената вреда, законът го определя като нищожно.
Основната специфичнаа при отговорността на третите лица е, че те вместо да отговарят по
общия исков ред, ще отговарят по реда на ЗДФИ. Принципно отговорността за неоснователно
обогатяване е безвиновна, тя е обективна отговорност. Не е необходимо третото лице да е
действало виновно и е без значение неговата добросъвестност. Има и едно изключение, което е
предвидено и в КТ, чл.271. Добросъвестно полученото трудово възнаграждение, ако не е
техническа грешка, не се връща. Тук трябва да се докаже, че плащането е извършено за
възложена работа и тя е свършена. Ако плащането е следствие на счетоводна грешка,
полученето в повече, следва да се възстанови. Така за увредената организация и по отношение
на третите лица не се следва общия исков ред за неоснователно обогатяване- искова молба,
доказателства, държавна такса и т.н., а се прилага начетното производство. Тук особеното е, че
при неоснователно обогатяване към имуществена отговорност може да се привлекат и ЮЛ,
доколкото тази отговорност е безвиновна и обективна, а отговорността на отчетника е деликтна
и виновна, макар че вината се предполага. Другата особеност е, че отговорността на третите
лица е солидарна с причинителя на вредата, макар че основанията са различни- единият
отговаря за неоснователно обогатяване, а другият за непозволено увреждане. Солидарността
обаче е ограничена до размера на полученото, а не за целия размер на вредата. Според
съдебната практика- реш. 205 от 2015 по гражд.дело №7417/2014, 4-то гражданско отделение на
ВКС това са изводите, защото това решение пресъздава цялата натрупала се практика по
начетните производства.
От систематичното тълкуване на чл. 23 от ЗДФИ във връзка с чл.4 от същия закон и във
връзка с чл.38, Правилника за прилагане на закона, се прави извода, че отчетник е лице, което
получава, събира, съхранява, разходва или отчита поверените му държавни, общински или на
ЕС пари, имущество или материални ценности и на което е дадено правото да се разпорежда с
тях, включително и чрез властнически актове или без да са му предоставени такива права се е
разпоредило с имуществото, както и упражняващите предварителен или текущ контрол на
такива лица. Извън отчетниците- преки, косвени, фактически или ръководители, трети лица
също могат да бъдат субекти на имуществена отчетническа отговорност. Характерно за тези
трети лица е, че те нямат качествата на отчетник, не са причинители на вредата, но носят
имуществена отговорност. Тази отговорност не обуславя виновно противоправно поведение на
третото лице, тоест от извършен от последното деликт, а се обуславя от това, че те са се
облагодетелствали без основание, тоест става дума за вземане за неоснователно обогатяване, в
който случай към имуществена отговорност могат да бъдат привличани и ЮЛ, доколкото при
неоснователното обогатяване не е предпоставено наличието на вина. При тази хипотеза лицето
ще отговаря солидарно с отчетника, но не за пълния размер, а само до размера на
неоснователното обогатяване. Тази отговорност, макар и да има самостоятелно значение е
функционално обусловена от наличието на виновно причиняване на вреди от лице, което има
качеството на отчетник. В този смисъл, доколкото отговорността на лицата почива на различни
правни основания, то и пълната имуществена отчетническа отговорност съществува независимо
от възможността на увреденото лице да търси обезвреда чрез иск против други ФЛ или ЮЛ,
като няма пречка реализацията на отговорността на отчетника и третото лице да бъде
осъществена по пътя на начетното производство- това е предвидено в ТР №51/1968г. на ОСГК
на ВС.
299
т
С оглед на характеристиката на субектите можем да направим извода, че в интерес на защитата

на лицето е да доказва, че няма качеството на отчетник по смисъла на чл.23, ЗДФИ, респ. на
трето лице, което носи имуществена отговорност по реда на ЗДФИ или Правилника за
прилагането. Тези институти съществуват в законодателството при различните редакции на
законите, които са уреждали защитата на държавното и общински имущество не само по
действащата, но и по предишните Конституции, т.нар. закони за финансов контрол, така че тази
отговорност е прилагана в съдебната практика в последните 50 години има натрупана богата
съдебна практика и е изяснена нормативната уредба.
ВЪПРОС 18: Предпоставки за възникване на имуществена отчетническа отговорност.

Определяне размера на вредатата и нейната оценка
Рзглеждат се като ФС, който поражда тази отг. Тъй като става дума деликтна гр.отг., това е ФС
на този вид отг. Този ФС се извлича от съдържанието на чл. 21, ал. 1 ЗДФИ. За да възникне отг.,
трябва да има причинени вреди, те да са противоправно причинени, вредите трябва да са
следствие от противоправното поведение на отчетника. ФС съдържа 4 елемента, от които 3 са
обективни, а вината е субективният елемент. Необходимо е и четирите елемента да се проявят
като всеки има една и съща пр.стойност. Ако не се прояви който и да е от елементите, това
означава, че ФС е незавършен и отг.няма да възникне. За да се прояви отговорността, трябва да
е установено наличието на всеки един от елементите.
1. Вредата – първи елемент от ФС:
- По принцип имущ.вреди представляват разликата в имущ.на кредитора след

увреждането и имущ., което той би имал, ако увреждането не е настъпило. Вредата се
свързва винаги с отрицателна разлика в имущ.
- Вредите се разграбила ват на претърпяна загуба и пропуснати ползи (неосъществени
увеличаване на имущ.).
- При имущ.отчетническа отговорност вредата се изразява в намаляването на имущ.на
увредената организация. Тази вреда Следва да бъде причинена от лице / лица в
качеството отчетник, както и да е причинена на ЮЛ (една от организациите по чл. 4 , т.
1,2,3 ЗДФИ). Става дума само за имущ.вреди, а не и за неимущ.вреди. Важното е (ПУ),
че се обхващат само вредите, които са реално причинени, а не и такива, които са
предполагаеми. Според ЗДФИ отговорност се носи само за причинени вреди, а не и за
изпуснати ползи (чл. 39, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДФИ). Вредата, за която
се носи отг., е само имуществена и от вида на претърпяната загуба.
- Не мобжем да говорим за форма на вреда, а за ФОРМА НА ВРЕДОНОСЕН ФС.
- Имуществена отчетническа отговорност възниква, когато вредата е причинена е
умишлено; причинена е от липси; причинена не при или по повод изпълнение на
служебни задължения.
- Когато вредата е причинена от липси, става дума за специфичен отчетнически деликт.
“Липса” – разглежда се във финансово-контролната материя; то е свързано с нарушаване
300
т
на основното задължение на отчетника да съхранява повереното му имущество. За това

понятие има определение – отрицателна разлика в имуществото, същояща се в разлика
между полученото, отчетеното и намереното в наличност без да се установи причината
за това; вреда с неустановен произход (напр.: поверени са стоки за 1000лв, продадени са
стоки за 500лв, намерени са стоки за 300лв. Разликата от 200лв като стойността на
стоките е липса).
- Специфичното при този ФС е, че е достатъчно да се установи вредата (намаленото
имущество).
- Останалите 3 елемента на ФС, като противоправното поведение и причинната връзка,
следват от нарушението на З да се съхранява имуществото. Не е необходимо да се
доказва конкретно поведение. Вината се предполага.
- Тъй като отговорността е деликтна, а З на отчетниците да съхраняват и пазят повереното
им имущество, то е достатъчно да се появи разлика в имуществото, за да може да
възникне отговорността.
- Винаги с липсата се свързва носенето на пълна иму.отг., т.е вредата се възстановява
изцяло. (В пълен р-р)
- Противоположно на липсата понятие е “излишък” – положителна разлика в
имущ.,състояща се полученото, отчетеното и намереното в наличност без да се установи
причината за това.
- Понятията “липса” и “излишък” се свързват с отчетническо боравене с имущество.
2. Противоправно поведение – предпоставка, за да възникне отговорността:

- Фин.-инспекционен контрол е основно за законосъобразност, както и за целесъобразност
при боравене с парични средства и материални ценности, но когато става дума за
юр.отг., тя винаги се свързва с незаконосъобразност, т.е с противоправно поведение.
Това означава факт.поведение на лицето да не съответства на нормативно предписаното,
на установеното в норм.актове. Дейността на отчетниците при отчетническото боравене
с имуществото е подробно регламентирана в счетоводното законодателство, като с е
урежда със задължаващи и забраняващи ПН.
- С оглед на това каква ПН е нарушена противоправното поведение мое да се изрази в
действие / бездействие. Това е без значение за това как ще възникне отговорността. Тя
възниква и при противоправни действия, и при противоправни бездействия.
- Противоправното поведение като елемент на ФС трябва да е описано в акта за начет, с
който с е образува начетното производство и служи а изпълнителен титул при
заповедното производство (за основание).
- При вреди, при които ФС е липса, противоправното поведение се състои в нарушаване
на общото З на отчетника да опазва повереното му имущество.
Необходимо е да се прави разлика м/у нецелево разходване на средства и нецелесъобразни
действия. При нецелево разходване на средства също става дума за незаконосъобразно
разходване на средства. При нецелесъобразното поведение става дума за оперативна
самостоятелност и ако неподходящото поведение възникне преди, поради липса на
противоправност, не може да възникне отговорност.
301
т
3. Причинна връзка:
- Вредата следва да е резултат, пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение, от извършеното. (Например – отговорник на склад оставя отключена вратата
и крадецът извършва кражба – в този случай има призчинна връзка; ако е оставил врата
отворена, но крадецът влезе през прозореца, въпреки че вратата е отворена, причинна
връзка няма да има)
- Трябва да бъде описана в акта за начет.
- В ревизионното производство тежестта на доказване е за финансовия инспектор.
4. Вина – субективният елемент от състава на деликтната отговорност.

- Тъй като става дума за деликтна отговорност, приложение намира чл. 45 от ЗЗД.
- Вината се предполага до доказване на противното.
- При наличието на първите три елемента контролният орган не доказва вината, а
отчетникът трябва да докаже, че е действал без вина.
- При общият режим на деликтната отговорност най-често приложение намират прекият
умисъл и небрежността като форми на вина.
- По ЗДФИ формата на вината е определяща за отговорността, защото отговорността се
носи само за умишлено причинени вреди, а при вреди, причинени по небрежност,
отговорността ще е по КТ или по общия ред.
- Вредата е причинена умишлено, когато работникът или служтелят осъзнава, че
поведението му е противоправно, осъзнава вредните последици, които ще настъпят от
него и иска или допуска тези вредни последици чрез поведението си. Тъй като деецът
във солевия си акт може пряко да цели увреждането или да допуска настъпването му,
умисълът може да бъде пряк или евентуален. В чл. 21 ЗДФИ не се поставя ограничение
във формата на умисъла. И при двете форми ще се носи имущ.отчетническа отг.
- За да се реализира отг., не е нужно деянието да е престъпление, но вредата трябва да е
причинена умишлено, т.е лицето трябва да е действало противоправно, осъзнавайки
врендите последици, които ще настъпят от действията му, целейки/допускайки
настъпването им. (Умишлено причинен граждански деликт)
Не трябва към този ФС да се добавя трудовото правоотношение. Трудовото правоотношение,

ако отчетникът е в такова, не е елемент, който поражда отговорността. То характеризира вида
на отчетника, но е без значение във връзка с възникването на отг.
В ЗДФИ е определен и редът за определяне на размера на причинената вреда и нейната оценка.

Когато е увредено имущество или вредата е във валута, възниква въпросът как да определим
размера на вредата, как да оценим вредата. Чл. 24 от ЗДФИ и чл. 25.
Според чл. 24 ЗДФИ размерът на вредата по този закон се определя към деня на причиняването
й, а ако този ден не може да се установи – към деня на откриване на вредата. Размерът на
вредата се определя по по-високата от пазарната цена или отчетната стойност.
Вредата причинена във валута по чл. 25 се възстановява в същата валута или в левове по най-
високия централен курс на БНБ към деня на причиняването й, откриването й или
възстановяването й. (Най-високият курс към тези 3 момента)
302
т
При увреждане на имущество размерът на вредата се определя към момента на причиняването

й. Възможно е този момент да е неизвестен (липси). В този случай определянето на размера да
стане към момента на откриване на цената към по-високата измежду пазарната и отчетната
стойност.
Според чл. 39, ал. 2 от Правилника за приложение на ЗДФИ пазарната цена се усановява
по данни на НСИ, а ако няма такива – чрез вещи лица.
Моментът на причинява им и откриване на вредата имат значение и по отношение на лихвите.

Те също се начисляват от момента на причиняване на вредата, а ако е неизвестен – от деня на
откриването й до възстановяването й. Лихвите се начисляват до съставяне на акта за начет.
Давността също тече от момента на причиняване на вредата, а ако е неизвестен – от деня на

откриването.
Въпрос 19: Основания за освобождаване от имущ.отчетническа отговорност.
Когато са налице основанията, става дума за това, че имущ.отч.отг не може да възникне.когато

говорим за освобождаване от имущ.отч.отг става дума, че са настъпили ЮФ, които изключват
един от елементите на ФС, койт поражда отговорността. Доколкото имущ.отч.отг е гражданска
деликтна отг , всички основания за освобождаване от нея принципно намират приложение и
тук. Но заедно с тях има и специфични основания, които се отнасят до отчетническа тя дейност.
Тях условно можем да наречен специални.
В ЗДФИ тези основания са посочени в чл. 28, чл. 29, чл. 30. Те са доразвити и в Правилника за
прилагане на ЗДФИ. ПРЕДПОСТАВКИ:
1. Едно от основанията е посочено в чл. 28 ЗДФИ. Дл.лица не носят имущ.отг при

изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя, в
случаите когато са възразили писмено срещу това разпореждане освен ако
изпълнение на разпореждането не съставлява престъпление. (Ръководител –
неправомерна заповед; пряк отчетник – изпълнява я; вреди; обикновено солидарна отг –
автор на заповедта и адресата). Основание за освобождаване от отг – възражение
(писмено) с/у разпореждането на ръководителя. При изпълнението на законно
разпореждане от дл.лице не може да се иска отправяне на писмено възражение, защото
изп.на законното разпореждане на ръководителя е част от неговите длъжностни
функции. Прекият отчетник може да бъде освободен от отговорност ако са спазени
следните изисквания:
- заповедта да е издадена от лице, което може да издава такава заповед;
- заповедта да е била в писмена форма и отчетникът писмено да възрази срещу тази
заповед, както и да последва нова писмена заповед (може да бъде изпълнена от
отчетника, а ако настъпят вреди – отг.ще носи авторът на заповедта, чието поведение е
противоправно и виновно); ако не се спази условието за писмено възражение – то тогава
ще се отг.солидарно,с това основание се изключва принципно вината на отчетника и
противоправността на поведението. Когато заповедта води до извършването на
престъпление, дори и отчетникът да възрази писмено, той не може да се освободи от
отговорност, ако изпълни заповедта. В този случай той не е длъжен да я изпълни, а да
303
т
откаже изпълнението. В практиката се преценява дали отчетникът възприема

престъплението. За всеки конкретен случай се преценява съдържанието на заповедта /
интелектуали и професионални качества на адресата.
2. Чл. 29. ЗДФИ - Имуществената отговорност се изключва, когато причинените

вреди са настъпили поради: естествени фири, непреодолима сила или случайно
събитие, нормален производствено-стопански риск, неизбежна отбрана в рамките
на необходимите предели или констатирани по надлежния ред вредоносни действия
на трети лица.
- Естествени фири – стоки, които при боравенето с тях (транспортиране, съхраняване и
др.) губят част от количеството / теглото си и по този начин е възникнала вреда. Тази
вреда не е последица от поведението на отчетника, а следствие от външно въздействие,
метеорологични или биологични процеси, от транспортирането, от съхраняването при
нормални условия и тн. Една от формите на вредоносния ФС е липсата (вреда с
неустановен произход). Така чрез фирмте се изключва липсата. Чрез понятието фири
изключваме предпоставката вреда. Има специален нормативен акт – Наредба 13А –
10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-мат
ценности при съхраняване и транспортиране на тези ценности. В тази наредба се
уреждат естествените фири. Според чл. 1 от Н – естествената фира е количествено
намаление на теглото и обема на стоково-мат ценности при съхраняване, транспортиране
, лагеруване, продажба, подготовка за продажба, разпределяне в следствие на
изпаряване, изтичане, изветрявае, изсушаване, размерване, разпиляване в условие на
правилно/ добросъвестно манипулирана с тях. В наредбата се съдържат таблици, в които
са ОПР пределни норми На естествените фири за стоково-мат ценности при различните
процеси на боравене с тях. По принцип, за да се стигне до прилагане на ест.фири, се
стига само когато са установени липси, а не и в случаите когато стоките или стоково-мат
ценности се отчитат само документално. Както е посочено в чл. 3 от Наредбата –
нормите в таблиците са пределни / максимални и са за стандартни стоки. Те не се
прилагат, ако не са извършени инвентаризация при отчитане на стоково-мат ценности,
инспекция от държавните контролни органи, като за прилагането на фирите се оформят
актове, констативни по съответния ред. Чл. 4 – прилагането на нормите на ЕСТ.фири при
съхраняването им в складове / магазини или при лагеруването им е допустимо, когато
след проверка се окаже липса / недостиг в счетоводните остатъци, както са нанесени в
книгите и посочени в акта за проверката. Когато няма такъв, фири не се приспадат.
Приспадането на ЕСТ.фири се извършва при действителните им размери , които не
могат да надвишаване нормите. Предварително приспадане не се допуска. В чл. 9 – за
кои стоки не се признават естествени фири.
Наредба 4/2006 – нормите на пределните размери на ЕСТ.фири на акцизние стоки – става дума
за фирите на акцизните стоки – алкохол /енергийни продукти/бензин / газиол / керосин /
пеодизил / тежко гориво. Цигарите- акцизни стоки, но се продават на брой – не са естествени
фири.
Необходимо е да е доказан по безспорен начин, че отчетникът е положил грижата на добрия
стопанин и вредите са настъпили в резултат на действията на обективните процеси. Така се
предполага, че вредатат е настъпила в резултат на обективен процес и е с неизвестен
вредоносен ФС. Признаването на фири е оправдано както от житейска гл.точка, така и от
юр.гл.точка, доколкото ЕСТ.процеси не са свързани с поведението на отчетника, но от друга
страна трябва да се държи сметка и да се преценява, че е въпрос на добросъвестност на
отчетника, доколкото допустимите фири могат да бъдат използвани от недобросъвестни
304
т
отчетници да присвояват част от стоките. Практически за това се изискват документиране и

установяване на фирите, като първоначално се установяват липсите, за д ако е отчетникът да
бъде освободен от отг./да е ограничен да извършва злоупотреби.
3. Признаването на търговски риск е друго основание за освобождаване от имущ.отч.отг

– стоки, при които купувачите имат пряк достъп до тях и са възможни дребни кражби.
В този случай отчетникът не е необходимо да доказва, че този кражби са се осъществили, но

във всички случая и той трябва да е положил грижата на добрия стопанин за съхраняване на
стоките без значение дали третите лица са заловени или не, осъдени или не.
Изключва се вредатат в следствие на липса като стойността на търговския риск е лимитирана в
определен процент спрямо стоките.
4. Бракуването и обезценяването на стоки:

При тези 2 обстоятелства се стига до намаляването на стойността на имуществото. По
принцип до бракуване на стоки се стига когато те станат негодни за употреба, а под
обезценяване се разбира намаляване на цената или стойността на стоките, най-често поради
невъзможност да се използват по предназначение.
Бракуването е процес, при който се изваждат от употреба и се отписват от баланса на

предприятието активи, които се обявяват за негодни, тъй като не могат да се използват по
предназначението, за което са създадени и да носят икономическа изгода. Така понятието
„брак“ се свързва с активи, които са напълно или частично негодни за използване в
дейността на предприятието, поради липсата на потребителските им качества с
предварително определени критерии.
Самото бракуване е действие за установяване на негодността на активите, да бъдат

използвани по функционалното им предназначение и причините за това състояние. По
правило бракуването на активи, предшества тяхната ликвидация, като по този начин,
активите се изваждат от употреба чрез прекратяване на физическото им съществуване, напр.
демонтаж на машини, събаряне на сгради, предаване на вторични и т.н. И тук отчетникът
действа неправомерно, но имуществото не може да се използва по функционалното му
предназначение. При тази хипотеза, вредата се изразява в стойността на бракуваното
имущество, а при обезценяването в разликата между евентуалната продажна цена и цената
на обезценката.
По международните стандарти, при загуба и обезценка е посочена сумата, с която

балансовата стойност на актива надвишава неговата възстановима стойност. Друг факт,
който изключва отговорността, е случайното събитие. То следва да е непредвидимо за
отчетника преди настъпването, така че да може той да вземе съответните мерки за
преодоляване на последиците от настъпването. Събитието е случайно, защото е
непреодолимо и непредотвратимо. При случайното събитие се изкл вината на отчетника,
305
т
непреодолимата сила е непредвидимо или непреодолимо събитие от извънреден характер,

като непредвидимостта е алтернатива на непредотвратимостта. Такова е опред в чл. 306,
ал.2, ТЗ.
Във всички тези случаи се стига поради липса на вина до освобождаване от ИОО. Друг
специфичен случай специално за отчетниците е престъпление, извършено от трето лице.
Така както е посочено в чл. 29, ЗДФИ в следната хипотеза:
За да се освободи отчетника от отговорност, следва да се докаже, че неговото поведение е
било правомерно, положил е дължимата грижа за опазване и съхраняване на имуществото. В
противен случай ако е бездействал, ще отг солидарно с третото лице. Не е необходимо
третото лице да е установено или осъдено с влязла в сила присъда.
При кражби се правят инвентаризации, като по този начин се установява вредата по формата
на разлика в имуществото, като евентуална последица от кражбата. Също така, трябва да е
налице причинно-следствена връзка между действието на неизвестният извършител и
причинената вреда. Правните последици могат да бъдат разл, в случаите когато извършв на
престъплението бъде установен и се установи реално причинена от него вреда.
Съществуват и общи основания за изкл на отговорността на отчетника, едното от тях е

нормалният производствено стопански риск по чл.204, КТ. Рискът е свързан с трудовата
дейност в производството и размяната на стоково материални ценности, той е нормален, т.к.
е обичайно присъщ и съпътства изпълнението на дейността. Рискът се преценява с оглед на
всеки конкретен случай. При тази хипотеза, отчетникът не е обвързан с причиняването на
вредата и отговорността му се изкл.
Изкл отговорността основание е и оправдания стопански риск, който се свързва с

вероятност да настъпят отрицателни последици, вместо очаквания положителен резултат.
При тази хипотеза, отчетникът също не носи отговорност, т.к. е изпълнявал трудовите
си задълж.
Допълн обстоятелствата са неизбежната отбрана, чл. 46, ал. 1, ЗЗД.
Крайната необходимост също изкл отговорността, чл. 46, ал. 2, ЗЗД.
5. Защита на отчетника:
Заинтересован да докаже липсата на която и да е от четирите предпоставки за възн на
отговорността
Ако той не може да докаже липсата на която и да е от предпоставките, отчетникът има интерес
да докаже, че вредата не е от престъпление, за да не носи наказателна отговорност, а е
възникнала от др вредоносен ФС.
306
т
Специфично само за отчетническата дейност е основанието компенсация между липси и

излишъци. „Липса“ може да възн само при отчетническа дейност, като разлика между
отчетеното и намереното. „Излишъкът“ е обратно понятие на липсата.
Правната уредба: чл. 30, ЗДФИ; чл. 42, Правилника за прилагане на ЗДФИ.
Допуска се компенсиране между липсата и излишъка, като по този начин, се изклвредата
като елемент от ФС, който поражда отговорността.
Според чл. 30, ЗДФИ (прочети), следва да са налице определени условия:
Излишъците и липсите да са установени при материална проверка на активите, които подлежат
на отчитане. Това става обикн чрез инвентаризация,
Да съществува причинно-следствена зависимост между липсите и излишъците.

При тези условия, компенсация между липси и излишъци, според чл. 42, ал.3 от правилника на
ЗДФИ. Компенсацията между липси и излишъци може да обхване установени в разл периоди и
при разл отчетници. Не е основание за прихващане, докато не се установи пичинно-следствена
зависимост. Финансовият инспектор е длъжен да установи тази връзка между липсите и
излишъците.
От доказването на тази връзка и материалното отговорно лице. Ако при финансовата

инспекция, се установят условия за компенсация между липси и излишъци и признаване на
фири, най-напред се извършва компенсация с цел да се установи действителният размер на
липсите, а след това се установяват и фирите.
Законът за счетоводството задължава предприятията да извършват инвентаризация най-

малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети – чл. 28,
ал. 1. Това задължение се отнася за предприятия, чийто нетни приходи от продажби възлиза
над 200 000 лв. за съответния отчетен период.
Инвентаризация може да се извършва и по реш на ръководителя на предприятието по искане

на органите на съдебната власт и на др. органи, когато това е предвидено в закона. В
доп. Разп. на Закона за счетоводството в пар. 1, точ. 5, е определено понятието за
инвентаризация.
При инвентаризацията се съставя инвентаризационен опис на всеки обект. Отделно и в

съчетание с описа се съставя и сравнителна ведомост количествените и качествените
измерения на активите с отразената за тях счетоводна информацията; разликата – липси и
излишъци на активи. Описът е писмен документ и се подписва от членовете на комисията и
от материално отговорното лице.
При инвентаризация при смяна на материално отговорното лице, описът следва да се

подпише и от приемащото активите лице. В следствие на инвентаризацията може да се
състави протокол за липси за сметка на предприятието, протокол за липси на матер отглице,
307
т
протокол за липси, установени от вземания на неустановени лица при извършване на

следствени действия. При излишъците – протокол за излишъци.
В следствие на инвентаризацията, могат да се съставят протоколи за брак, протоколи за

материал и запаси и протоколи за обезценка. Както посочихме допустима е компенсацям/у
двама отчетника, като компенсация може да се направи и между 2 последователни
инспекции на един и същ отчетник, при наличието в посочените от закона усл. Във всслучаи
това е специфична хипотеза за освобожд на матер отг лица, които са отчетнници от ИОО.
ВЪПРОС 20: Пълна, солидарна и бригадна имуществена отчетническа отговорност

1. Пълна отговорност. Пълна отговорност в сравнение с ограничената отговорност по
Кодекса на труда
В Кодекса на труда е уредена ограничена отговорност за вреди, причинени от отчетническа
дейност на работници и служители. Най-общи ще кажем, че при нея възстановяването на
вредата се изчислява спрямо работната заплата.
Когато казваме, че отговорността е в пълен размер имаме предвид какъв е обемът на вредата,
която се възстановява. По ЗЗД под пълен размер се разбират действително причинените вреди и
пропуснатите ползи. По реда на ЗДФИ се търси отговорност само за действително причинените
вреди а оттук нататък остава открита възможността увреденото ЮЛ да търси отговорност и за
пропуснати ползи, но в общия исков ред, т.е. извън производството, развило се във връзка с
акта за начет. В ЗДФИ са изброени изрично при кои хипотези на причинени вреди ще се
носи имущ. отг. ( в ЗЗД при всички хипотези се възстановява вредата). Понякога тези хипотези,
при които в пълен размер се носи имущ. отг. се бъркат с факт. състав, който поражда
отговорността ( вреда-противопр. поведение-причинна връзка-вина). Когато говорим за
хипотезите, при които ще се носи отговорност по ЗДФИ имаме предвид формата/проявлението
на вредоносния ф. състав.
ЗДФИ, чл.21: Когато вредите са причинени умишлено, става въпрос за граждански деликт, а не
за престъпление ( тоест непозволено увреждане). Когато вредата е причинена от нарушение,
което представлява престъпление по НК, няма значение каква е формата на вината. Тогава
виновните лица ще носят нак. отг., защото деянието е престъпление, а също така и гр.
отговорност. Нак. отг. се реализира по правилата на НПК в нак. процес пред нак. съд и може да
бъде предявен граждански иск в нак. процес за имуществената гр. отг. Така че трябва да се
прави разграничение м/у умишлено причинен граждански деликт и случаите, когато говорим за
престъпление. Ако вредата е причинена по небрежност, по непредпазливост, тогава
отговорността няма да е по реда на ЗДФИ. Втората проявна форма на вредоносния ф. състав
е липсата. Това е специфичен отчетнически деликт. Говорим за вреда с неустановен произход
или отрицателна разлика в имуществото, състояща се като разлика между провереното,
отчетеното и намереното в наличност. Противоположното понятие на липсата е излишък. В
случая противопр. поведение се извежда от нарушаване на принципа за пазене на повереното
имущество. Следващата хипотеза за носене на пълна имущ. отг. са случаите, когато вредата е
причинена не при или по повод изпълнение на служебните или трудови задължения.
Отчетникът трябва да е причинил вреди, които не са свързани пряко с работата му, а на лично
основание. Ако вредата е при или по повод служебните заължения, отговорността няма да се
реализира по реда на ЗДФИ, ОСВЕН АКО НЕ НЕ ПРИЧИНЕНА УМИШЛЕНА. Друга хипотеза
308
т
е, когато такава отговорност е предвидена в друг специален закон. Последната хипотеза са

случаите, когато лица са се разпоредили или са допуснали незаконни плащания ( чл.21, ал.4).
Такава отг. могат да носят само лица, които имат правомощието да допускат или да
разпореждат незаконни плащания, обикновено ръководители. На второ място, за да е незаконно
плащането трябва да имаме противоправност, плащането да противоречи на норма от фин.
законодателство и от незаконното плащане следва да са причинени вреди. Това са хипотезите,
при които ще се носи пълна отчетническа имуществена отговорност.
2. Ограничена имущ. отг. по Кодекса на труда

а) пр. уредба – чл. 203-210, чл. 212, чл.272, Кодекса на труда
Така уредената отговорност в Кодекса принципно е ограничена имущ. отговорност. Нейната
функция е да обезщети работодателя за причинените от работника вреди при/по повод
изпълнението на трудовите задължения. Отговорността е имуществена и се реализира при
спазването на установените условия, размери и срокове по КТ. Ограниченият характер на тази
отговорност се изразява в определени от закона максимален размер на дължимото обезщетение
за причинената от небрежност вреда на работодател от работник/ служител при/по повод
изпълнение на неговите задължения, или от ръководител при или по повод упражняване на
ръководните му задължения, или от лице в служебни или трудови правоотношения,
изпълняващо отчетническа дейност. При първата хипотеза, при причинена по небрежност вреда
от работник на работодател, птгпвпрността е в рамките на причинената вреда, но не повече от
уговореното месечно възнаграждение, а при 2-та и 3-тата хипотеза, отговорността на
ръководителя и на лица, осъществяващи отчетническа дейност, отговорността е в размера на
вредата, но не повече от трикратния размер на месечното възнаграждение( пр. ако заплатата е
1000лв., а вредата 2000лв. -> трикратният размер на заплатата е 3000лв. позволява вредата да се
възстанови в пълен размер, но ако вредата е 10 000лв, се възстановяват само 3000лв. ). Затова
наричаме отговорността ограничена ( специална гражданска отговорност, възникваща по повод
виновно поведение). И тук, за да възникне отговорността следва да са причинени вреди, като се
възстановяват реално причинените вреди, а не неимуществени такива и пропуснатите ползи.
Необходима е причинна връзка м/у неизпълнението на трудовите задължения
като противоправно поведение и настъпилият вредоносен резултат, като вредите са
непосредствен резултат от противоправното поведение и последната предпоставка е вината, но
под формата на небрежност. При отчетническа дейност ( събиране, съхраняване, разходване,
отчитане на пар./материални ценности) отговорността е до 3 работни заплати. И тук е
предвидено, че трети лица, възползвали се от увреждането дължат солидарно с причинителя на
вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Това се отнася и до лицата,
получили дарения от причинителя на вредата ( чл. 207, ал.2, КТ). От прилагането на
ограничената имущ. отговорност са изключени следните хипотези: когато причинената вреда е
умишлено причинена вреда. В този случай, ако вредата е установена от органите за фин.
инспекция, ще се използва редът чрез съставянето на акт за начет. Ако вредата е установена от
ръководството на предприятието, умишлено причинената вреда и отговорността за нея ще се
търсят по общия гр.-пр. ред. Когато вредата е причинена извън изп. на трудовите задължения,
отговорността е по общия гр.-пр. ред или ако е установена от органите на държ. фин.
309
т
инспекция-по реда на ЗДФИ. Когато вредата е в резултат на престъпление-общият гр.-пр. ред.

Като основание за освобождаване от отговорността е предвиден нормалният производствен
риск( чл. 204, КТ). Тази ограничена отговор. Имуществената отговорност на работника или
служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателнатаи
наказателната отговорност за същото деяние.( чл.203, ал.3, КТ). Размерът на вредата се
определя към деня на настъпването и, а ако той не може да се установи - към деня на
откриването и. Ограничената имущ. отг. се реализира чрез извършване на удръжки
от тр. възнагр. ( чл.272, ал.1, т.6, КТ) или чрез издаване на заповед за изпълнение ( чл.410,ал.1,
ГПК във вр. с чл.210, ал.5, КТ). Редът в чл.210 вклюва извънсъдебна и съдебна фаза.
Извънсъдебната фаза на процедурата започва с издаването на писмена заповед от работодателя,
а ако той е причинил вредата – от по-горестоящ орган или колективен орган на организацията.
В заповедта се описват обстоятелствата и с нея фактически работодателят изразява волята си за
прихващане от трудовото възнаграждение ( чл.210, ал.2 – описва сроковете за издаване на
заповедта). Заповедта може да се оспори писмено по реда на чл.210, ал.3 от работника/
служителя и при оспорването и в чл.358,ал.1,т.1, КТ е определен 1-месечен давностен срок, в
който следва да се предяви иск срещу работника за реализиране на ограничената имущ. отг.
Когато трудовото правоотн. е прекратено и не може да се възстанови вредата чрез удръжки,
работодателят може да поиска въз основа на заповедта издаване на заповед за изпълнение по
реда на заповедното производство.
3. Солидарна имущ. отговорност при отчетническа дейност

И тя е пълна имуществена отговорност.
Солидарната отговорност е уредена в чл.21, ал.2,3,4, ЗДФИ и чл.40, Правилника за прил. на
ЗДФИ. Субсидиарно се прилага общият режим на солидарната отговорност по чл.121-127 от
ЗЗД, които текстове уреждат института на пасивната солидарност. При солидарната
отговорност 2 или повече лица отговарят за едно и също задължение, като всеки отговаря за
размера на цялото задължение. В обсъжданата материя тези лица могат да са отчетници, но при
определени хипотези солидарно отговорни са т.нар. трети лица. Кредиторът е увредената
организация. Тя може да насочи изпълнение към всеки един от длъжниците, като длъжникът не
може да направи възражение относно избора и е длъжен да изпълни. Когато единият
от длъжниците плати, се погасява задължението и за останалите. Помежду си те урежда
отношенията си чрез предявяването на регресен иск за възстановяване на сумите във връзка с
плащането. В ГП солидарна отг. има, когато е предвидена в з-н/ договор, във ФП солидарността
възниква САМО когато е предвидена със закон, тоест само за случаите по ЗДФИ. Говорим за
солидарна отговорност в хипотезата на съпричиняване на вредата, при него всяко от лицата е
действало противоправно и виновно. Тук не става дума не става дума за съучатие по смисъла на
НП, където следва да има и общност на умисъла и при което съучастие става дума само за
извършени престъпления, тук става дума за причиняване на вредата от няколко лица
при съпричиняване на вредата, не представлява престъпление. Като пример е неупражнен
контрол от контролен орган- отчетникът се е възползвал от това и е причинил вредата;
изпълнение на неправомерна заповед, когато адресатът не е възразил срещу нея ( солидарност
между авторът и адресата); когато не могат да се разграничат отчетническите дейности и не
310
т
може безспорно да се установи кой точно е причинил вредите. Самото естество на работата
практически често не позволява да се отграничат отчетническите дейности или лицата не са го
направили дори да са могли да огнаправят. Когато общо се борави с имущество( постоянно или
при смяна на раб.време) не винаги ясно се прави отграничаване на имуществото и кой кога е
работил с него. Смята се, че вредата е причинена от всички отчетници, затова солидарността
възниква за лицата, боравили общо с имуществото. Има хипотеза на солидарност м/у
отчетниците и 3ти лица, обогатили се неоснователно. Тук наблюдаваме особеност – лицата
отговарят на различно пр. основание солидарно ( причинителят за непозв. увр., а третото лице
за неосн. обогатяване). Солидарността е в рамките на неоснователното обогатяване, т.е. ако
вредата е в размер на 1000лв., а лицето се е обогатило с 500лв., то ще отговаря само за 500лв.
солидарно.
4. Бригадна отговорност
Тук не става дума за някакъв нов вид отговорност. В Правилника за прил. на ЗДФИ в чл.40 е
посочено – при причинена от няколко лица вреда те отговарят солидарно, освен в случаите на
бригадна имущ. отг. по чл.209, КТ. Тоест вместо солидарната отговорност, КТ допуска при
работници и служители, осъществяващи отчетническа дейност, друг ред за възстановяване на
вредата. В чл.209, КТ е посочено, че Бригадна отговорност за липса може да се поеме с писмен
договор, сключен между работодателя и работниците или служителите, които общо или на
смени извършват отчетническа дейност. Когато не може да се установи конкретният
причинител, обезщетението се разпределя между работниците или служителите, подписали
договора, съразмерно на получената брутна работна заплата за периода от време, за който е
установена липсата. Въвеждането на този институт се е наложило, защото често на практика
има обекти, където няколко лица боравят едновременно с имущ./ пар. средства и не може да се
разграничи отговорността им, принципно трябва да отговарят солидарно, ако се установят
вреди липси. Поради това, че няколко лица общо боравят с имуществото, отговорността е
наречена бригадна, тъй като те работят заедно в един обект, извършват отчетническа дейност,
но не може да се разграничи кой е извършил вредите. За този ред за установяване на вредите е
необходимо да има писмен договор, че ако се установят вреди под формата на липси,
възстановяването на вредите ще стане по реда, предвиден в д-ра за бригадна отговорност, който
е различен от трудовия договор, всеки работник от бригадата поотделно сключва такъв договор.
Лицата не мога да бъдат принудени да го сключат, а отказът за сключването му не е основание
за прекратяване на трудовото правоотношение. И тук отговорността остава деликтна, защото
всъщност се уговаря начинът на възстановяване на вредата, а не се променя характерът на
отговорността. Бригадната отговорност не е солидарна, а е лична м/у членовете на бригадата.
Всеки отговаря за част от вредата, но не по равно,а по 2 критерия- по служебното време в
периода на причиняването на вредата и по получаваното в този период тр. възнагр., така се
изчислява каква част от вредата ще възстанови лицето. Този ред за възстановяване на вреди е
само за липси, но ако се установи кой е извършил вредата, само той ще носи отговорността,
въпреки договора за бригадната отговорност. Смисълът на бригадната отговорност е, че при
общото боравене не може да се установи конкретният причинител, всеки може да я е причинил.
311
т
Лицето, разбира се, трябва да е работило, а не да е било в отпуск. Дали ще се сключи такъв д-р
зависи от организацията на работата в съответната организация, адресат на контрола.
Въпрос 21: Способи за погасяване на имуществената отчетническа отговорност
Трябва да се обърне внимание на разграничението между способите за погасяване на имущ.

отчетническа отговорност и основанията за освобождаване от отговорност, при които не се
стига до възникване на отговорността. При погасяването на отговорността, тя е възникнала, а
чрез прилагането на описаните в з-на способи се стига до погасяването и.
Първият способ е плащането. Това е желаният способ за възстановяване на вредата. Също се
употребява и терминът изпълнение, защото става дума за парично задължение, а изпълнението
е под формата на плащане. Вредата следва да се възстанови като нейният размер се заплати от
отчетника, причинил вредата, а при третите неоснователно обогатили се лица, те трябва да
платят/ изпълнят вредата в размер на това, с което са се обогатили. За да се пристъпи към
изпълнение, задължението трябва да се определи. Ако са били увредени вещи, трябва да е
посочена тяхната левова равностойност; ако вредата е причинена във валута – тя се
възстановява в същата валута/или в нейната равностойност. Редът за определяне на вредата е
определен в чл.24 и чл.25, ЗДФИ. Размерът на вредата се определя по по-високата от пазарната
цена или отчетната стойност. Това става към деня на причиняването и, а когато не може той да
се установи, към деня на откриването и. Вредата, причинена във валута се възстановява в
същата валута или в левове по най-високият курс на БНБ към деня на причиняването,
откриването или причиняването на вредата. Режимът на лихвите е уреден в чл. 26. Лихвите се
дължат от деня на причиняване на вредата/от деня на откриването и до деня на
възстановяването на вредата. При условията на доброволност, лицето може да плати
непосредствено след съставянето на акт за начет, без да го оспорва. Най-често обаче до
плащане се стига след приключило заповедно производство/развило се съд. производство. При
солидарна отг. може да плати всеки от солидарните длъжници. Когато един от тях изпълни,
отговорността по отношение на останалите отпада. При условията на бригадна имущ. отг. всеки
трябва да изпълни своята част, както посочихме, при условията на неосн. обогатяване,
изпълнението е в рамките на неоснователното обогатяване. Няма пречка освен отчетника,
причинил вредата/солидарните длъжници. задължението да се плати и от 3то лице, защото
става дума за парично задължение. Увредената организация е длъжна да приеме изпълнението,
без да се интересува от мотивите на 3то лице. Доколкото се отнася до пар. изпълнение,
изпълнението може да стане и на части, доколкото става въпрос за доброволност. Принуд.
изпълнение е по реда на ГПК. Редът за погасяване е следният: разноски по делото, лихвите и
главницата. При повече задължения, първо се погасява по-старото. Изпълнението ще е налице,
когато се погасят действително причинените вреди,т.к. отговорност по ЗДФИ се носи само за
действително причинените вреди. Задължението се смята за изпълнено, когато се възстановят
главницата и следващите я акцесорни задължения-лихвите и разноските. Ако увреденото ЮЛ е
завело и друг иск по общия исков ред за пропуснати ползи, това е друго задължение и за него
следва отделно плащане.
312
т
Друг възможен способ е възстановяването в натура. Този способ за погасяване на имущ.

отчетническа отг. е приложим тогава, когато вредите са причинени на вещи. Способът не е
посочен изрично в закона,а се извлича от съдържанието на чл.45, ЗЗД: Всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тук също не се посочва точният начин на
възстановяване на вредите, но по тълк. път е извлечено разбирането, че след като вредите са
причинени на вещи, отговорността може да се погаси, ако тези вещи се възстановят.
Възстановяване на имущество от същия вид, количество и качество. Този способ ще е
приложим, ако увреденият даде съгласие за прилагането му. По различни причини неговият
интерес за прилагането на този способ може да е отпаднал ( например вещи, които са остарели
или чрез получените пари кредиторът ще закупи нови вещи). Във всички случаи
възстановяването в натура е приложим способ само до постановяване на съдебен акт. При
съдебните актове отчетникът се осъжда да заплати левовата равностойност на увреденото
имущество – дължат се пари, А НЕ вещи. С възстановяването на вещта се възстановява
всъщност главницата. Увреденият кредитор за опр. период от време не е ползвал тази вещ и от
това е претърпял допълнителни вреди, които също трябва да се възстановят под формата на
лихви за забава. Тоест все пак вредата следва да се оцени, да се посочи левовата и
равностойност и върху тази левова равностойност, за съответния период от време, да се
начислят лихви. Задължението ще се погаси изцяло, когато главницата е възстановена в натура
и лихвите са заплатени ( могат с пари, но и в натура) . И в този случай е възможно изпълнение
от 3то лице.
Друг способ е прихващането. Става дума ОБАЧЕ за РАЗЛИЧЕН РЕЖИМ НА ПРИХВАЩАНЕ
от режима за прихващане на публ. вземания по ДОПК. Тук говорим за прихващане на вземания
с гражданскоправен произход. Не се прилага режимът, уреден в ДОПК. Бърка се този способ и
с компенсацията между липси и излишъци като основание за освобождаване от имущ.
отчетническа отговорност. Става дума за различни институти, които не трябва да се смесват.
При хипотезата за прихващане, отчетникът, причинил вредата и спрямо когото е съставен акт за
начет, има и вземане от увреденото ЮЛ ( най-често за заплата, награда,обезщетение).
Следователно този отчетник е длъжник по едно правоотношение и кредитор по друго.
Достатъчно е една от страните – увреденото ЮЛ/отчетникът, да направи волеизявление за
прихващане, без да се иска съгласие на другата страна, това е достатъчно, за да настъпят
правните последици на прихващането. За да бъде прихващането възможно престациите трябва
да са еднородни, заместими и изискуеми. Правните последици настъпват тогава, когато
компенсацията е била възможна. Задълженията се погасяват до размера на по-малкото.
Прихващането може да се извърши с едностранното волеизявление на отчетника дори и когато
кредиторът няма правен интерес. Този способ за погасяване е приложим само когато имаме
определено задължение на отчетника със съдебен акт. В самото инспекционно производство
или при издаване на акта за начет все още не може да се направи прихващане. Актът за начет е
основание за започване на заповедното производство по ГПК, но не е достатъчен титул, за да се
извърши прихващане/компенсация чрез него. Такъв ще бъде съдебният акт. Т.к. става дума за
гражданска отг. е приложим общият режим за прихващане по чл. 103 и следв. от ЗЗД. Не бива
това прихващане като основание за погасяване на имущ. отчет. отг. да се смесва с
313
т
прихващането при изпълнението на публ. зад. по реда на ДОПК, още по-малко с компенсацията
м/у липси и излишъци като способ за освобождаване от имущ. отчет. отг.
Друг способ е опрощаването. В КРБ президентът по чл.98, т.12 има правомощието да опрощава
несъбираеми държ. вземания, като тези вземания за причинени вреди на организациите
адресати на контрола, осъществяван от Агенцията ДФИ не са публични вземания, а са с
частнопр. х-р. Президентът има изключителното право да опрощава несъбираеми държ.
вземания в условията на оперативна самостоятелност. Практиката обаче не познава такива
случаи. Управителните органи на увреденото ЮЛ по принцип нямат право да опрощават
вземания във връзка с причинени вреди, т.к. става дума за държавна или общинска собственост
и това действие също би било вреда.
Друг способ е сливането. Възможно е до погасяване на имущ. отчет. отг. да се стигне при
сливането на кредитор и длъжник в едно лице, като хипотетично са възможни случаи на
сливане на увредена организация и начетно лице. Принципът в ГП на възст. на вреди е , че
никой не може да дължи сам на себе си, затова на практика задължението ще се погаси, когаот
сме изправени пред мислими на практика рядко срещани явление.Такива хипотези са: Чл. 11,
ЗН – Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато
всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат,
наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата,
ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно
строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Друга
хипотеза е отчетникът да е оставил завещание в полза на ЮЛ, което е увредил. Възможно е да
настъпи и сливане между увреденото ЮЛ и 3тото задължено неоснователно обогатило се лице,
когато то е ЮЛ.
Погасителната давност е основание за погасяване на имущ. отчетническа отговорност.
Давността е 5години от датата на причиняването или откриването на вредата – чл.27, ЗДФИ.
Прекъсването и е при условията на ЗЗД и още едно основание – със съставянето на акт за начет.
Независимо от спирането и прекъсването на давността, отговорността не се търси, ако са
изтекли 10г. от причиняването на вредата ( това е абсолютна давност). Тази давност се отнася
както за отчетниците, причинили вредите, така и за 3тите лица, които са се обогатили
неоснователно, както за главницата, така и за лихвите. Дългият давностен срок на абсолютната
давност е за да се защитят интересите на увредените ЮЛ.
ВЪПРОС 47: БЮДЖЕТНО ПРАВО. ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БЮДЖЕТА.

БЮДЖЕТЕН ПРОЦЕС. СТАТУТ, ПРАВОМОЩИЯ И АКТОВЕ НА СМЕТНАТА
ПАЛАТА
Бюджетното право е съвкупност от правни норми, уреждащи отношенията по повод

съставянето и изпълнението на държавните бюджети. Бюджетните правоотношения
представляват втората категория ФПН по преразпределение на националния доход и в този
смисъл бюджетното право е подотрасъл на финансовото право и затова притежава всички
белези на отрасъла финансово право. От гледна точка на специалните особености бюджетните
отношения са организационни. Безобектни правоотношения и се развиват по процедурите по
314
т
изготвяне и приемане на бюджета. Тези отношения са специфични, защото се осъществяват в

рамките на една бюджетна година и се повтарят участници в бюджетните отношения са
държавни органи в субективен смисъл понятието бюджетно право се употребява по същия
начин, който се употребява понятието субективно право. Бюджетното право принадлежи на
държавен орган, а в такъв случай се говори за правомощие, компетентност и за това говорим за
бюджетни правомощия или бюджетна компетентност. Понятието бюджет се разглежда от три
аспекта – от политически аспект, това е инструмент, който управляващите използват за да
реализират своите политики. Бюджетът е финансовата основа на управлението . От
икономически аспект, бюджетът е централизиран паричен фонд. В материалната сфера се
създава национален доход и една част от него остава там, където са създадени благата, друга
част от националния доход се изземва и централизира в бюджета, за да може да се прехвърли и
да обслужва непроизводствената сфера- здравеоопазване, отбрана. От юридически аспект
бюджетът има и правна характеристика, бюджетът е план, прогноза предвиждане в рамките на
една година на средствата, които ще се централизират и разходват, бюджетът се приема в
България с акт на НС- закон и този юридически акт има задължителен характер.Но от
съдържанието на бюджета няма нормативен характер, защото това са показатели за приходи и
разходи, които могат и да не се изпълнят. И не възниква юридическа отговорност за това
неизпълнение, освен това бюджетът не действа неограничено във времето, а в рамките на една
година, правната теория приема бюджетът като общ ненормативен акт. Бюджетът е основен
финансов план на държавата и годишен финансов план, има решение на КС във връзка с
характеристика с бюджета- Решение №2 от 2009 по к.д. №1 от 2009г. Източници на бюджетно
право- нормативната уредба е изградена на няколко нива- в рамките на ЕС- чл. 312 до 325 от
ДФЕС, дават общата правна рамка за съставянето и изпълнението на бюджета на ЕС, в бюджета
на ЕС централизират само около 1 % от брутния национален доход на държавите-членки, за да
реализират политики, които не са по силата на отделните държави. Бюджетът на ЕС е
балансиран, без дефицит. Основните политики и приоритети за финансиране се планират за
период поне от 5 години, а обикновено 7 години в многогодишна финансова рамка.С нея се
определят границите, лимитите на разходи по отделните политики. Многогодишната финансова
рамка не е бюджет на ЕС, а инструмент за планиране на бюджета, годишния бюджет се приема
въз основа на тази рамка. Бюджета се приема всяка година, ЕК подготвя проект по бюджета и
го представя на Съвета и парламента, които са всъщност бюджетните органи. При разногласие
се свиква специален помирителен комитет. Ако съвместния текст бъде отхвърлен от Съвета ЕП
има право окончателно да одобри бюджета, ако парламента отхвърли текста Комисията трябва
да представи нов проект бюджет. Изпълнението на бюджета е предоставено на ЕК. В КРБ има
норми, които пряко или косвено се отнасят към бюджета. На МС принадлежи бюджетната
инициатива, чл. 84 т. 2- НС приема държавния бюджет и отчета за неговото изпълнение.Чл.117
ал .3 подчертава независимостта на съдебната власт чрез определянето на самостоятелния
бюджет. Чл. 141 е свързан с общинските бюджети и възможността държавата да ги подпомага.
Постоянно действащия нормативен акт, който урежда бюджета е т.н. органичен бюджетен
закон – Закон за публичните финанси.Този закон всъщност отмени закона за устройството на
държавния бюджет и закона за общинските бюджети и от тази гледна точка е направен опит за
кодификация. Този закон е общ спрямо кодекса за социалното осигуряване и закона за
315
т
здравното осигуряване, които съдържат разпоредби относно бюджетите на националния

осигурителен институт и на здравната каса- законът е в съответствие с договора за стабилност,
координация и управление на икономически и паричен съюз, който е ратифициран от НС, с
който се въвежда принципа на балансираност на държавните бюджети. Поради което се
поставят ограничения в годишния възможен структурен дефицит, а при надвишаването се
задействат коригиращи механизми. Най- общо предмет на закона е самата бюджетна рамка и
общото устройство и структура на публичните финанси. В член 3 е дадено понятие за публични
финанси.Отразени са и принципите за управление на публичните финанси- всеобхватност,
отчетност и отговорност, адекватност, икономичност, ефикасност, ефективност, устойчивост и
законосъобразност(чл.20). На следващо ниво е ежегодния закон за бюджета. По начало
бюджетът е финансов план, в България е прието ежегодния бюджет да се приема със закон. В
съдържанието на този закон се съдържат и ПН. Някои, които действат за бюджетната година, а
други са свързани с изменение на други закони. Посоченото решение на КС ни дава подробна
информация за характеристиката на ежегодния бюджетен закон. На следващото място в
йерархията на източниците едно постановление на МС, което се приема всяка година след
обнародването на годишния закон за държавния бюджет. Чл. 92 от закона за публичните
финанси. Важността на това постановление е, че чрез него се конкретизират показателите на
бюджетите, вкл. в държавния бюджет. Това постановление е израз на виждането как
изпълнителната власт ще реализира приетия от НС бюджет. Източници на бюджетното право са
и норми от други закони( в ЗСВ има) , които са относими към тази материя. Елементите на
бюджетната система зависят от вида на държавното устройство- при нас разграничаваме
държавен и общински бюджети, общата уредба е в ЗПФ. За структурата на общинските
бюджети чл. 45 от ЗПФ. Разграничаваме прости и сложни бюджети, в зависимост от съставите
съдържащи се в тях. Държавния бюджет вкл. няколко бюджета, докато общинския вкл.
бюджета на общината. Другото разграничение е на общи и специални бюджети, общи са тези ,
в които постъпват различни видове приходи, които се отнасят към различни видове разходи,
говорим за необвързаност на приходите спрямо разходите, по отношение на държавния бюджет
чл. 17 от ЗПФ. Като специални бюджети може да разгледаме бюджета на националния
осигурителен институт и на здравната каса. Структурата на държавния бюджет включва от една
страна централния бюджет – на второ място включва самостоятелните бюджети на НС и съд.
власт и бюджетите на органите на изпълнителната власт или други държавни органи и
бюджетни организации без изрично посочените в закона. Например висшите училища, БАН,
БНТ(чл.42). Бюджетът на всяка една бюджетна организация е годишен финансов план на
приходите и разходите, принципно чл. 5 и чл. 6, а параграф 1 т. 5 на закона от допълнителните
разпоредби е даден определение на бюджетна организация. Основните постъпления и плащания
в централния бюджет са от данъци, емитиране на държавни ценни книжа и заеми, постъпление
от приватизация.Основните плащания са по съответните политики, плащания на вноски в
общия бюджет на ЕС. Принципно чрез централния бюджет се предвиждат разходи и се
осигурява финансирането на останалите бюджети. Като по отношение на разходите се прилага
закона за публичните финанси, ежегодния бюджетен закон и постановленията на МС.Много
важно понятие е консолидираната фискална програма.Това е система от обобщени показатели
от централния бюджет и по бюджетите на бюджетните организации, чрез която се черпи
316
т
информация, ежемесечна информация за приходите и разходите и финансиранията

осъществени през съответния период. Разделена е на показатели на приходите за разходи за
трансфери. От там се следи дали бюджетът е на дефицит или излишък. Бюджетът се съставя и
изпълнява за една бюджетна година, в България бюджетната година започва на 1 януари и
приключва на 31 декември. Бюджетът се съставя в левове. Чл. 16 ал. 3 и чл. 19 от ЗПФ, които
обвързват промени в нормативните актове, уреждащи приходи или разходи, с изменението или
влизането в сила на ежегодния бюджетен закон, това е принципно правило. Но то не е
предвидено в КРБ.
Елементи на бюджетната система- един от принципите при изработването на бюджетите е,
че те няма да бъдат балансирани, но не във всички бюджети е възможно това да се постигне,
възможно е чрез различни правни способи този недостиг да се компенсира. Да се осигурят
средства, за да се покрият предвидените от тях разходи, в този случай говорим за бюджетни
взаимоотношения. Закона за публичните финанси разглежда две форми на бюджетни
взаимоотношения- трансфери и временни безлихвени заеми. Бюджетната субсидия, параграф 1
т.3 от допълнителните разпоредби, е трансфер с общо или целево предназначение, който
централният бюджет предоставя безвъзмездно на бюджетна организация за съответната
бюджетна година. Например за балансиране на общинските бюджети чл. 52 от ЗПФ предвижда,
че от централния бюджет се предоставят средства под формата на субсидии за финансиране на
делегирани от държавата дейности или местни дейности, целева субсидия за капиталови
разходи, временни безлихвени заеми, също подобно на тази уредба са уредени
взаимоотношенията с държавния бюджет, с бюджетите на НЗОК. И за двата бюджета при
неизпълнение на приходите се предвижда възможност за допълнителни трансфери от
централния бюджет за финансиране на разходите- чл. 48 от ЗПФ. Уредени са и финансовите
взаимоотношения с бюджета на ЕС. Възможно е и в процеса на изпълнението на бюджета да се
използват временните безлихвени заеми. Другото важно понятие в бюджетното право след
бюджетното регулиране, което гарантира балансиране на бюджетите, е
бюджетната класификация, както приходната така и разходната част се гласуват по бюджетна
класификация.Тя служи или се използва както във фазата на подготовка на проекти бюджета,
така и за фазите на изпълнението на бюджета и изготвянето на отчета за изпълнение.
Следователно бюджетната класификация постановява по установен ред за групиране на
приходите и разходите за един бюджет, тя всъщност очертава и целевото набиране респ.,
разходване на средства. Според чл. 14 от ЗПФ ал.2 министърът на финансите утвърждава
единна бюджетна класификация от унифицирани кодове за основните показатели и техните
съставни елементи, групирани по определени признаци. По утвърдената бюджетна
класификация за 2014г. вкл. видовете приходи помощи и дарения, разходи по икономически
тип, операции с нефинансови активи, бюджетните взаимоотношения и т.н. Разходите се
класифицират по функции и групи дейности. В правото нецелевото разходване на средства се
приравнява на незаконосъобразно разходване и може да възникне юридическа отговорност. Що
се отнася до органите, които имат правомощия в сферата на бюджета по чл. 106 на КРБ следват
правомощието на МС, а чл. 7 от закона за публичните финанси вече конкретизира, че
правомощието на МС се реализира чрез министъра на финансите и първостепенните
разпоредители с бюджет. За ВСС бюджета на съдебната власт се ръководи от него,
317
т
председателят на НС респ. организира и ръководи бюджета на НС. На местно ниво кметовете

организират и ръководят съставянето и изпълнението на бюджетите на общините. Бюджетите
на НОИ и НЗОК съответно се организират , изпълняват от техните органи. Във финансовото
право и в бюджетната материя има едно специфично понятие разпоредител с бюджет. В чл. 11 е
развито подробно.Това е съответния ръководител на бюджетната организация, а при
колективни органи е техния председател, освен ако с нормативен акт е определено друго. В
допълнителните разпоредби параграф 1 т.5 е дадено определени за бюджетна организация,
тоест всеки ръководите на бюджетно ведомство е и разпоредител с бюджет, всеки един
министър, ректора също. Разграничаване първостепенни разпоредители с бюджети като това са
тези, които имат бюджет и са определени като такива със закон. Примери: по чл.11 министрите
са първостепенни разпоредители, кмета, ВСС, председателя на НС. Разпоредители с бюджет от
по-ниска степен са тези, чиито бюджети се вкл. в бюджета на първостепенни разпоредите или
на разпоредителят пот по –висока степен. Пример: ректора е второстепенен спрямо министъра
на образованието. В зависимост от тази йерархия можем да имаме разпоредител от втора и от
трета степен.
23. Бюджетен процес. Обща характеристика. Съставяне, приемане, изпълнение и отчитане

на държавния бюджет. Органи и тяхната компетентност.
Бюджетен процес- изходната позиция е, че бюджетът на държавата не е еднократен акт от
гл. точка на неговото приемане и изпълнение, а продължителен процес, които трае повече от
една година. Изпълнението на бюджета е в рамките на една година, в преходната се подготвя
проектобюджета и се приема о съответните органи, а след изтичането на бюджетната година
започва подготовката на отчета за изпълнението. Под понятието бюджетен процес в широк
смисъл разбираме производство или съвкупност от процесуални действия, които се извършват в
определена последователност. Бюджетния процес е форма на реализиране на правомощие на
държавни органи в сферата на бюджета. В това производство участват различни държавни
органи с различни правомощия, то минава през няколко етапа- съставяне на проектобюджета,
приемане, изпълнение и приемане на отчета за изпълнение. Особеното е, че всеки един от
етапите е предпоставка за втория, съставяне на проектобюджета, той започва още от началото
на следваща година и основната дейност при него се върши в министерство на финансите, по
начало в този етап има икономически характер, доколкото става дума икономически анализи и
предвиждания, свързани с различни икономически показатели. Но има и правна
характеристика, доколкото става дума за дейност на държавни органи. Бюджетната инициатива
е вид законодателна инициатива и принадлежи на МС. Във връзка с изготвянето на
проектобюджета се изготвят средносрочна бюджетна прогноза за срок до 3 години. До 31
януари на всяка година МС, по предложение на министъра на финансите, приема бюджетната
процедура по съставянето средносрочната прогноза и на проекта за държавния бюджет за
следващата година. Решение №57 на МС е за тази година (2015г.). Дадено е легално
определение за бюджетна процедура вкл. етапите и сроковете за съставянето на проекта за
държавния бюджет и средносрочната прогноза. Бюджетната процедура има за адресати
разпоредителите с бюджет на различните бюджетни организации. В рамките на бюджетната
318
т
процедура министърът на финансите разработва две макроикономически прогнози- пролетна и

есенна макроикономическа прогноза. Именно тези средносрочни бюджетни прогнози и
утвърдените с актове на МС бюджетни взаимоотношения, разпоредителите с бюджет
разработват собствените си бюджетни прогнози и проектите си за бюджети. Всичките проекти
се представят при министъра на финансите като при разногласие министърът на финансите
може да върне съответния проект за преработване в определен от него срок. Като
окончателното правомощието за изготвянето на проектите за бюджет чл.70 ал. 2 е на министъра
на финансите. НС и ВСС внасят бюджетните си прогнози в МС, не при министъра на
финансите. А министърът на финансите дава становище по тези бюджети. Нито министърът на
финансите, нито МС могат да внасят корекции в предложения бюджет за съдебната власт или за
НС. МС приема внесения от министъра на финансите проект за държавен бюджет чл.79 от ЗПФ.
С проекта МС дава и становище и по бюджета за съдебната власт, но само становище.
Определен е срок до 31 октомври МС да внесе в НС одобрен законопроект за държавен бюджет.
1.Приемане на бюджета: Ежегодния бюджет се приема със закон като вид НА. Всеки закон се
приема на 2 четения. Следва се установения ре в ПОДНС. Водеща е Комисията, отговаряща за
бюджета, която обобщава предложенията на останалите комисии като при обобщаването на
тези предложения дава и становища по тях като се запазва бюджетното салдо предложено от
МС. Изслушва се доклад на министъра на финансите, но той не е вносител, а вносител е МС, за
в ДБ, бюджета на НС, на ВСС за бюджета за съдебната власт, и на съответните ресорни
министри
Закона вкл обобщените показатели за ДБ за приходите и разходите. В чл.87 ЗПФ е уредена
хипотезата какво се случва ако бюджета не бъде приет до началото на бюджетната година.
Приходите се събират в съответствие с действащите закони, а разходите съответно планираните
разходи за същия период на предходната година като се отчитат влезли в сила вече актове на
НС и МС.
Постановление на МС за изпълнение на ДБ, което се приема до 1 месец от обнародването на
закона. Актът е важен защото с него се конкретизират обобщените показатели по бюджета.
Предвидено е и задължението бюджетните организации да публикуват утвърдените бюджети на
интернет страниците си.
2.Изпълнение на бюджета: компeтентността е на изпълнителната власт, правителството, мин
на финансите и разпоредителите с бюджети. Чл.102 ЗПФ – не могат да се извършват разходи,
надхвърлящи общия размер на утвърдените разходи, а министърът на финансите има
правомощието (чл.101) да издава указания за изпълнението на бюджета. Въз основа на тези
указания, разпоредителите с бюджет представят месечните си разпределения на годишните си
бюджети, за да може министърът на финансите още веднъж да контролира съответствието на
месечното разпределение със съответните показатели (чл.108 Закон за публичните финанси).
Интересен е и чл.121 ЗПФ- глобата и имуществените санкции са наказания за нарушаване на
реда на държавно управление и няма смисъл да постъпват в бюджета на тези организации.
Затова има предложение тези приходи да постъпват в централния бюджет.
В изпълнението на бюджета, министърът на финансите упражнява контрол- чл.107 ЗПФ.
Свързва се с понятието за бюджетна дисциплина, дадено общо като всяко нарушение на
нормативни актове, уреждащи бюджета. Министърът на финансите може да ограничи и
319
т
преустанови финансирането на бюджетните организации при нарушение на бюджетната

дисциплина- това е вид принудителна административна мярка. Важен е и чл.107(2)- първо, това
ограничаване не бива да води до преустановяване на дейността на бюджетните организации, и
второ, тази ПАМ не се прилага за НС и съдебната власт.
Министърът на финансите всяко тримесечие внася отчет в МС за изпълнението на бюджета, а
МС от своя страна внася в НС информация за текущото изпълнение на бюджета за полугодието,
в срок до 15-ти септември.
3.Последният етап от бюджетния процес е изготвянето на отчета за изпълнението на

бюджета: Въз основа на отчетите на първостепенните разпоредители с бюджет, министърът на
финансите изготвя отчет за изпълнението на бюджета, по показателите, по които е приет. Тук
вече се намесва и Сметната палата, която одитира бюджетите на първостепенните
разпоредители и централния бюджет, като отчетът се внася първо в МС, а МС внася отчета в
НС заедно с доклада на министъра на финансите.
Народното събрание вече приема отчета за изпълнение с решение-доклад до 31-ви Декември на
годината, следваща отчетната година.
Съществува т.нар. система за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). Що се отнася до
счетоводството, бюджетните организации прилагат Закона за счетоводството и указания на
министъра на финансите, с които се утвърждават счетоводни стандарти.
Предвидена е административнонаказателна отговорност за непубликуване на информация,
документи, които следва да бъдат публикувани на интернет страницата на съответната
бюджетна организация.
Бюджетен процес: 1. В широк смисъл под това понятие разбираме съвкупност от процесуални
действия, които се извършват в определена последователност и са форма за реализиране на
бюджетни правомощия на държавните органи. Доколкото в бюджетния процес участват
различни държавни органи с различни правомощия, това е сложно производство, в което се
издават различни юридически актове. Бюджетният процес се характеризира със стадийност,
етапност, като нормативно установените етапи са съставяне, приемане, изпълнение и приемане
на отчет за изпълнението на бюджета. Доколкото тези етапи са последователни, бюджетният
процес се характеризира като динамичен фактически състав; 2. Бюджетният процес се схваща и
като система от правоотношения, развиващи се само между държавни органи. Принципите за
всички етапи са законосъобразност, целесъобразност, икономичност и публичност (чл. 10
ЗУДБ). Етапи: 1. Първият етап е изготвянето на проектобюджета, като основната дейност е
концентрирана в министерството на финансите. Изготвянето на проектобюджета има
икономически характер, доколкото става дума за икономически анализ и предвиждания въз
основа на различни икономически показатели – БВП, цени, доходи, инфлация и т.н.
Министърът на финансите изготвя бюджетна прогноза за следващите три години въз основа на
посочените икономически показатели. Тази прогноза ежегодно се конкретизира в рамките на
бюджета за съответната година и това дава макрорамката на бюджета. Оттук нататък
изготвянето на проектобюджета върви по две линии – министерството на финансите изпраща
бюджетни насоки на ведомствата на бюджетна издръжка, които в тази рамка изготвят
собствените си проектобюджети. От друга страна, в министерството на финансите отделно се
работи по изготвянето на проектобюджета. Обсъждането на двата проекта – на ведомствата и
министерството, става в министерството на финансите във връзка със законосъобразността на
320
т
приходите и разходите. При разногласие между ръководителите на ведомства и министъра на

финансите споровете се решават от МС. Важна особеност е, че Сметната палата и ВСС
представят своите проекти за включването им в проектобюджета, без МФ и МС да могат да
влияят върху тях. НО: НС може да ги променя като част от законодателния процес. Бюджетната
инициатива е на МС, а не на министъра на финансите, който само го докладва. МС трябва до
1.11 да внесе проектобюджета в НС, иначе е необходимо решение за по-късен срок. Тази
процедура е решена в чл. 14-20 ЗУДБ; 2. Следва обсъждането на проекта в НС и неговото
приемане – ежегодният бюджет се приема със закон, а всеки закон се приема на две четения. На
първо четене министърът на финансите прави общ доклад за представяне на законопроекта.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси, но тъй като бюджетът рефлектира върху всички
сфери, становищата на различните постоянни комисии се обобщават в бюджетната комисия.
Особеност е, че Сметната палата не дава становище по проектобюджета. Вече приетият със
закон бюджет придобива юридическа сила и подлежи на изпълнение. Преди обаче да се
изпълнява бюджетът, са предвидени допълнителни предпоставки. В едномесечен срок от
приемането правителството приема постановление за изпълнение, в което се конкретизират
показателите на бюджета. Отделните министерства и ръководители на ведомства със
самостоятелни бюджети въз основа на утвърдените им бюджетни кредити разпределят
средствата по тримесечие и по пълна бюджетна класификация. Това разпределение се одобрява
от министъра на финансите и едва тогава бюджетът става годен за изпълнение. Ако бюджетът
не е приет до 1.01, приходите се събират в съотвествие с действащите закони, а разходите са в
размери за съответния период на предходната година, освен ако не се реши друго (чл. 26
ЗУДБ); 3. Изпълнението на бюджета – според чл. 106 КРБ органът, натоварен с това
правомощие, е МС. В БП ръководителите на ведомства на бюджетна издръжка се наричат
разпоредители с бюджетни кредити, т.е. това са органите, които могат да се разпореждат с
парични средства. Разграничаваме първостепенни (напр. министри) и второстепенни
разпоредители (напр. ректор, директор на АДФИ) според структурата на съответните
ведомства. Във връзка с изпълнението касов орган е БНБ чрез търговските банки. Изпълнението
на бюджета се следи чрез БНБ и МФ. Министърът на финансите може да налага два вида
принудителни административни мерки – чл. 38 ЗУДБ. Това са спиране на бюджетни субсидии и
блокиране на сметки на бюджетни организации. Съставът на нарушението е
незаконосъобразност при използването на бюджетни средства и нарушение на финансовата
дисциплина. Текущ и последващ контрол се осъществява от Сметната палата. Режимът на
банковата тайна не се отнася за бюджетните сметки и средства; 4. Отчитане на изпълнението на
бюджета – изпълнението завършва на 31.12, като до този момент поетите за изплащане в
рамките на бюджетната година задължения следва да се уредят от съответните разпоредители с
бюджетни кредити. Процесът за изготвянето на отчета е същият, както при изготвянето на
проектобюджета. Министрите изготвят своите отчети по пълна бюджетна класификация, които
внасят в МФ. Изготвеният от МФ отчет се внася в МС, а той го внася в НС. Приемането на
отчета трае до края на следващата бюджетна година. Тук вече Сметната палата представя
доклад пред НС във връзка с отчета за изпълнение на държавния бюджет. (вж. РКС 2/2009 по
к.д. 1/2009 г.; РКС 6/2001 по к.д. 17/2000 г.; РКС 2/2001 по к.д. 10/2000 г.; РКС 9/2000 по к.д.
6/2000 г.).
24. Съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на държавния бюджет. Органи и тяхната

Статут и правомощия на Сметната палата. Актове на органите на Сметната палата.
321
т
Важността, която има бюджетът за всяка една държава определя необходимостта от

осъществяване на контрол върху тази дейност, като за целта се създава един специализиран
орган, наричан обикновено Сметна палата. Има и организация на сметните палати, наречена
Международна организация на международните одитни институции, която е разработила
международни стандарти за контролната дейност. В България, още през 1880г. се приема Закон
за Сметната палата. Следват няколко закона, докато с Конституцията от 1946г. вече такъв орган
не се предвижда и функциите му се заемат от държавния финансов контрол. До 1955г. такъв
орган в България няма. Чл.91 от действащата КРБ предвижда съществуването на Сметна палата
като орган, осъществяващ контрол за изпълнението на бюджета. Последваха няколко закона- от
2001г., от 2010г. и от 2014г.
По правото на ЕС, в чл.285 и сл. от ДФЕС е предвидено съществуването на Европейска сметна
палата. Такава е учредена през 1975г. със седалище в Люксембург. Нейната цел (чл.287 ДФЕС)
е да проверява отчетите за всички приходи и разходи на Съюза. Проверява се
законосъобразността, от една страна, на събирането на приходите и извършването на разходите,
а от друга страна целесъобразността при разходването и управлението на тези средства. Всяка
година, след приключване на бюджетната година, Европейската сметна палата изготвя годишен
доклад, който се предоставя на останалите институции на Съюза. Сметната палата подпомага
Европейския парламент и Съвета при упражняването на техните контролни фукции за
изпълнението на бюджета. В Сметната палата има по един член от всяка държава-членка на ЕС,
но този орган като цяло, във всичките му уредби, има една особеност при упражняването на
правомощията- констатират се нарушения, но самите сметни палати нямат санкционни
правомощия. При нередности, органите на Европейската сметна палата сигнализират
Европейската служба за борба с измами.
Българската сметна палата е специализиран контролен орган, защото предназначението й е да
контролира изпълнението ба бюджета от страна на други държавни органи. В някои правни
уредби контролът може и да е предварителен (още при изготвянето на бюджета), но при нас не
е така- при нас е последващ и текущ при заверката на отчетите на разпоредителите с бюджет.
Като орган, Сметната палата се характеризира със своята независимост най-вече от
изпълнителната власт. НС избира персоналния състав, може да възлага, извън годишния план за
проверки, до 5 одита където реши. Сметната палата се отчита пред НС, а и бюджетът й се
формира от НС.
МС не може да изменя проекта на бюджет на Сметната палата, а изразява становища по него
пред НС. Т.е. тя има самостоятелен бюджет като част от държавния бюджет.
НС определя и независима комисия, която пък да провери отчета за годишния финансов отчет
на самата сметна палата (чл.62 от Закона за Сметната палата).
При отчета пред НС, прави впечатление едно правомощие на Сметната палата- може да прави
предложение за изменение в съответното законодателство. Това не е законодателна
инициатива!
Контролът е външноведомствен контрол (външен одит).
Сред основните принципи, независимостта и законността са основни характеристики на този
орган (чл. 4 от Закона за Сметната палата).
322
т
От гледна точка на устройството й, СП е колективен орган, който се състои от 9 членове, заедно

с председател. Всички те се избират от НС с мандат 7 години, като председателят не може да се
преизбира. Важна особеност е, че не може да бъде член на СП лице, което е било член на
правителството, централен или местен орган, ръководител на централен или местен орган през
последните 3 години, предхождащи избора. Така СП се определя като колективен орган.
Организира дейността си в отделения, като всяко отделение се ръководи от член на СП.
Служители на СП са одиторите, като контролни органи, които имат контролни правомощия, и
служителите в администрацията.
Контролните правомощия на СП се реализират чрез одит. Понятието за одит е дадено в
допълнителните разпоредби на закона- проверка за оценка на управлението на бюджетните и
други публични средства и дейности в одитираните обекти. В чл.13 на Закона са описани
адресатите на контрола- това са всички видове бюджети; средствата от фондови програми на
ЕС; бюджетните разходи на БНБ. и превишаването на приходите над разходите на БНБ,
взаимоотношенията на БНБ с държавния бюджет общо; дейността по приватизация и
концесиониране на държавното и общинско имущество; държавни предприятия по чл.62 ТЗ и
търговски дружества с над 50% от държавно участие в капитала; и др.
Видовете одити са изброени в чл.12, като за всеки един от тях има и определение в
допълнителните разпоредби:
1. Финансови одити. Те обхващат финансовите отчети, доколкото те дават вярна информация за
финансовото състояние и имущество. Проверява се законосъобразността, достоверността и
редовността на водената счетоводна отчетност в одитираната организация, като подробната
уредба на финансовия одит е в чл.52 от Закона. Въз основа на проверката, ръководителят на
одитния екип изготвя одитен доклад и становище със заключение за заверка или отказ от
заверка на съответния бюджет. Процедурата следва международно признатите одитни
стандарти (чл.52(7) ЗСП). СП изготвя и доклади със становища по отчетите на съответните
бюджети на МС, НОИ, НЗОК и БНБ.
2. Одит за съответствие. Неговата цел е да се установи дали даден обект на одита при
осъществяване на своите дейности спазва установените нормативни изисквания в широк
смисъл и принципите на добро финансово управление.
3. Одит за неизпълнение. Този вид одит се фокусира върху проверка на икономичността,
ефективността и ефикасността на дейностите в одитирания обект.
4. Специфични одити. Извършват се по реда на специалните закони.
За одитите се изготвя годишна одитна програма (чл.14). Извън нея, НС може да възлага до 5
одита годишно. Самият конкретен одит се възлага със заповед на ръководителя на отделение,
като одитите се извършват в съответствие с признатите одитни стандарти и наръчника за
прилагането им, и по методика, приета с решение на Сметната палата.
Като контролни органи, одиторите имат правомощията по чл.37, които, както при всички
контролни органи, обхващат правомощия, свързани с възможност да се осъществи контрола-
достъп до помещения, документи, събиране на доказателства, и т.н. Корелативното задължение
на съответните ръководители или длъжностни лица е да оказват съдействие- чл.38. Изрично е
предвидена невъзможността лицата да се позовават на търговска, банкова или друга защитена
тайна.
323
т
Следващата фаза е изготвяне на проект на одитен доклад от ръководителя на одитния екип на

проверяващите органи. Проектът включва констатации, оценки, подкрепени с доказателства, и
препоръки за подобряване на дейността. Този проект на одитен доклад се представя за
одобрение на ръководителя на отделение (т.е. на член на Сметната палата, ръководещ
съответното отделение). Възражение дава самата Сметна палата като колективен орган.
Одобреният вече одитен доклад се връчва не само на ръководителя на одитираната
организация, а и на бившите ръководители на тази организация, които са били такива в рамките
на одитирания период. Връчва се за възражения. Въз основа на тези възражения, ръководителят
на отделение дава заключение, като те се представят в Сметната палата, заедно с одитния
доклад. Решенията за приемане или отхвърляне на одитния доклад са от компетентността на СП
като колективен орган, като практически тя приема окончателния одитен доклад.
Важно правило е, че решенията на Сметната палата не подлежат на обжалване (чл.46(5) ЗСП).
Следват сезиращите функции на СП. Ако по време на одита се установят незаконосъобразни
или увреждащи действия, ръководителят на отделението уведомява писмено съответния
компетентен орган да предприеме мерки за спиране на действието. Когато проверяваната
организация е разпоредител от по-ниска степен, одитният доклад се изпраща и на
разпоредителя с бюджет, който е първостепенен, също за предприемане на действия. Когато в
одитния доклад са установени нарушения, за които ще се носи отговорност, писмено се
уведомява ръководителят на одитираната организация. Тези препоръки са задължителни за
ръководителите на проверяваните организации, като те са длъжни да уведомят СП за
предприетите мерки (чл.48 от Закона). При неизпълнение на това задължение се сезират по-
горестоящите органи.
Интересна е разпоредбата на чл.49 от ЗСП, който дава възможност, при установени нарушения
на режима на обществените поръчки, да се изпращат одитните доклади на Агенцията за
държавна финансова инспекция, и така приетият одитен доклад като официален документ да
бъде доказателство за образуване на административнонаказателно производство. Т.е. не да се
сигнализира АДФИ, която тепърва да образува производство, а въз основа на констатациите от
одитния доклад такова да бъде образувано, защото други органи реализират отговорността, а не
председателя на СП. Същото е правилото на чл.54 от Закона- когато се установят вреди и други
нарушения при изпълнение на бюджета или използването на средствата на ЕС, одитният доклад
се изпраща на съответния компетентен орган за търсене на имуществена или
административнонаказателна отговорност. Органът е длъжен да предприеме действия за
реализиране на тези отговорности. Т.е. имуществена орговорност не се реализира от органите
на СП. При данни за престъпление, уведомява се прокуратурата, за да се прецени дали ще се
образува наказателно производство.
В Закона са предвидени и административнонаказателни разпоредби, като съставите на
нарушение са свързани с неизпълнение на задължението за съдействие и неизпълнение на
задължението за предприемане на мерки, указани от органите на СП.
В заключение, СП е важен орган и резултатите от одитната дейност дават представа за
цялостното състояние на изпълнението на бюджета и други програми, които се проверяват от
СП.
324
т
ВЪПРОС 48: ПОЯВА, СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА ДАНЪЦИТЕ И ТАКСИТЕ.

ВИДОВЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ. ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДАНЪЦИТЕ И
ТАКСИТЕ.
25. Правен режим на бюджетните приходи. Понятие и видове бюджетни приходи. Правна
характеристика на данъците. Видове данъци. Данъчна администрация.
Понятието бюджетен приход може да се разглежда от 2 аспекта : в широк смисъл – това са
приходите от блага, създадени от човека във възпроизводствения процес като една част от тях
са мобилизирани в ДБ, а друга част остават в националното стопанство, за да бъде гарантирано
неговото развитие. В тесен смисъл на думата става дума за трансформирането на материална
ценност в нейната парична стойност. Под източници на бюджетните приходи трябва да се
разбира съвкупност от приходите събирани чрез и въз основа на различните финансови закони.
Всяка една държава създава свой специализиран фонд. Централен паричен фонд наречен
бюджет. Приходите в този специализиран фин фонд могат да се разделят на няколко групи:
1. Приходите с данъчен произход- най-голяма и най-важна група приходи в ДБ. Тези приходи
формират от 75-93% от приходите на ДБ.
2. Приходи от задължителни фин вноски – такива са вноските от такси върху течните горива,
вноски от БНБ, различните осигурителни вноски(здравни, пенсионни).
3. Приходи със санкционен характер – това са приходите, които са резултат от адм-нак
процедура(глоби, конфискации, отнемане предмета на деянието).
4. Приходи с ГП произход – те могат да бъдат 2 групи приходи –1) тези които са в резултат на
участието на държавата в гражданския оборот, 2)могат да бъдат и приходите с деликтен
произход(причиняване на вреда на държавата)
5. Второстепенни приходи
1) Приходите от неизправни стипендианти
2) Приходи от лотария
3) Непотърсени печалби от лотарии
Данъчни приходи
1) Данъци – те са най-важния източник, защото имат относително най-голям дял в приходната
част на ДБ, отделно могат да бъдат и планирани предварително. Най-общо казано данъкът е
невъзвръщаемо, безвъзмездно парично плащане в полза на държавата, едностранно установено
със закон по всеобщ начин в тежест на субектите на данъчните задължения. Юридическите
белези на данъците: става дума за едно публично субективно право на държавата да получи
определена сума като това ПО е двустранно( на пр на държавата да получи съответства
задължението на лицето или данъчните субекти да платят) говорим за конституционно
задължение – чл.60(1) КРБ; данъците са законоустановени – чл.60(1) КРБ (за какво се плаща
данъка, каква е данъчната ставка, каква е облагаемата основа, как се формира тя, кой плаща
данък, кога го плаща, как го плаща – всичко това трябва да е уредено в закон, всички останали
второстепенни елементи могат да се уредят в подзаконови актове); данъкът е невъзвръщаемо
вземане – държавата не е поела ангажимент да върне това плащане; данъкът има задължителен
характер – това е голямата разлика между данъчното задължение и данъчното вземане от една
страна и вътрешните заеми от друга (вътрешните заеми – чрез емитиране на държавни ценни
325
т
книжа – 1. ДЦК се продават на цена по-ниска от техния номинал и когато изтече периода
държавата ги купува на стойността на номинала, 2. ДЦК се купуват на номинала, на който са
издадени, а държавата ги купува след това с лихва ) ДЦК никой не може да ви задължи да си ги
купите; данъците са безвъзмездни – срещу конкретния данък не се дължи конкретна престация,
все пак може да говорим за някаква престация, но става дума за правна възможност чрез вашите
данъци например държавата е построила някакви обществени сгради, но никога не сме отишли,
налице е косвена възвръщаемост като тя се разглежда под формата на правна възможност;
данъците са установени като задължение по всеобщ начин за всички данъчно- задължени лица
по силата на закона ( задълженията произтичат не от РА, а ex lege, а след такъв акт може да се
пристъпи към принудително изпълнение), данъчните актове имат декларативен характер;
данъците се определят едностранно от държавата- няма съгласуване на волята; данъците са
непрехвърлими – не могат да бъдат прехвърлени, защото в закона е посочено кой е субекта,
който държи данък ( за държавата обаче е важно дали ще се плати, а не кой плаща, но ако
лицето, което не е задължено спре да плаща, тогава се търси задълженото лице от държавата);
парично задължение на данъците – те се плащат в пари и могат да се плащат на части, защото
парите са делими вещи, но при плащането на части се дължи и заплащането на законни лихви,
подлежим и на принудително изпълнение тъй като сме в забава; заплащането на данъка е
скрепено с държавна принуда – ако не платим, държавата ще си го вземе насила чрез
принудително събиране
Класификация на данъците:
- Преки – връзката е директна между държавата и лицето, което плаща данъка. Този който
получава имуществото той плаща и самия данък. Има съвпадение между фактически и
юридически платец. Лицето, което закона посочва, че има задължение по повод плащането
н а един данък – юридически платец. Фактически платец – лицето което плаща данъка
- Косвени – Има разминаване между фактическия и юридическия платец. Косвен данък е уреден
в закона за данък върху добавената стойност и в закона за акцизите - урежда се задължение на
продавача(доставчика на стоката или услугата) или на този, който я, произвежда - това лице
определя облагаемата основа, изчислява дължимия се данък, начислява го и се задължава да го
удържи от купувача и да го внесе в ДБ. Купувачът няма задължение по този закон. Връзката
между този, който плаща и държавата е опосредена от един фактически платец.
 Еднофазен данък – начислява се един единствен път – акциза
 Многофазен – ДДС се плаща по всяка една сделка до реализиране на стоката до крайния
потребител. Те се делят на кумулативни ( нараства) и некумулативни (не нараства – данък
върху добавената стойност е такъв данък).
- Специфични – с него се облагат определена група стоки или услуги
- Всеобщи – облага се всяка една доставка без значение за какво става дума
- Пропорционални – това винаги е едно съотношение (данък върху облагаемата стойност)
- Прогресивни – в зависимост от нарастването на облагаемата основа, нараства и ставката
- Подоходни – данъците с които се облагат различните видове доходи – данък върху общия доход
или върху печалбата
- Имуществени – с тях се облагат имущества – данък върху недвижими имоти
- Лични – в момента няма такива данъци
- Републикански – данък върху общия доход, върху печалбата, ДДС, акциз
326
т
- Местни – постъпват в прихода на общината . Титуляр на правото да получи данъкът е

държавата, но тя го е отстъпила на общината. – данък върху наследствата, върху превозните
средства, пътни данъци и др.
- Данъци които се плащат само от ФЛ – данък върху общия доход
- Данък който се плаща само от ЮЛ – корпоративен данък
- Данък ,който се плаща и от ЮЛ и от ФЛ – ДДС
Данъчна политика: Може ли да бъде свободна? – принципът е, че държавата може да
провежда самостоятелна и независима данъчна политика. Но във външен аспект държавата
трябва да се съобразява с дадени съюзи, в които участва. Във вътрешен аспект държавата пак не
е свободна относно политиката за данъците. Данъчната политика е независима, но не изцяло,
нейната данъчна политика е в някакви граници. Колко данъци да се плащат ? – дали да е един
или множество ? – в световен аспект е прието, че е по-добре да се плащат повече данъци, за да
се обхванат максимално приходо-източниците. Колкото са повечето толкова по-справедливо е
облагането. Какво да бъде съотношението между преките и косвените данъци, кое е по-
справедливо? – прякото облагане е по-справедливо от косвеното ,защото при него се облага
дохода, а при косвения се облага потреблението. При косвените данъци не ни интересува дали
сте получили заплата, за да ни облагат с него, при прекия само ако има доход. Това е
несправедливо облагане защото при него се облагат и тези които нямат доходи. В Световен
план съотношението между косвено и пряко облагане е 50 на 50. В България съотношението е
4.5 към 1 в полза на косвеното облагане. Това означава, че данъчното бреме е прехвърлено на
най-ниско платената част от населението. Дали да има данъчни облекчения или да няма ? –
всички са равни пред закона, но има лица с намалена работоспособност и затова е прието че
може да има данъчни облекчения, за да има социална справедливост. Данъчните облекчения
трябва да са посочени в самия закон. Данъците имат различни функции –
икономическа(разпределение на дохода) , социални, емиграционни функции, може да се
командва икономиката с данъци.
Данъчни системи: Скандинавска – има много висок необлагаем минимум (приема се, че за да
може да преживеем за следващия месец ни трябват определена сума пари и този минимум
трябва да се гарантира на всеки един – идеята е на всеки да се осигури минимума, за да може да
живее) почва от 5 до 15 хил евро. Англосаксонската система – има икономическа насоченост –
има необлагаем минимум, който е нисък в рамките на сумата ,която е необходима за
преживяване. В България няма необлагаем минимум – това е удачно за лица с високи доходи и
е неблагоприятна за тези с ниски доходи.
26. Правен режим на таксите. Понятие и нормативна уредба. Видове такси. Субекти.
Определяне на размера на таксите. Производство. Съдебни такси.
Правен режим на таксите: Таксите са следващия приходо-източник в ДБ, който има данъчен
произход. Това е така защото таксите са уредени по същия начин, по който са уредени и
данъците. Разликата е, че срещи таксата се получава определена услуга – има насрещна
327
т
престация. В някои случаи се получава услугата задължително, а в други представлява правна

възможност( Винетка).
Такса и данък: Говорим за вид финансово (парично) плащане и в двата случая. И в двата случая
има властнически метод на правно регулиране, налага се едностранно таксата от страна на
държавата. Разликата е, че при таксите има възмездност – срещу таксата държавен или
общински орган дължат услуга.
Такса и гражданско правно плащане (сделка) – има еквивалентност при сделката. При таксата
не можем да говорим за еквивалент в икономическия смисъл на думата, тука има еквивалент в
икономическия смисъл на думата. Това е така защото един и същ вид услуга може да има
различна такса, но услугата е една и съща. При сделката имаме договаряне, няма надмощно
положение на една от страните над другата. При таксите няма договаряне, държавата сама
определя коя услуга да бъде платена и колко да се плаща за нея. При ГП плащания тр да се
договорим за цената. При сделката парите постъпват в патримониума на една от страните, а при
таксите постъпват задължително в патримониума на държавата(бюджета). Таксите са
едностранни определяеми от държавата и затова тя може да ги отменя, изменя, да създава нови
такива, докато при сделките никоя от страните не може едностранно да променя нещата. При
таксите един от субектите винаги е държавата или ДО(община). При сделките и ГП плащания
не е задължително една от страните да е ДО, но участва ли ДО той е равнопоставен субект.
Нормативна уредба:
1. КРБ – чл.60(1) – и таксите са законоустановени.
2. Закона за държавните такси – урежда таксите, които се събират от държавата
3. Закона за местните данъци и такси – постъпват в приходите на общинските съвети
4. Закона за съдебната власт
Към тези закони има специални тарифи, в които са изброени услугите, които се предоставят
от органите и таксата, която тр да бъде заплатена за ползването на тези услуги.
Това са приходо-източниците с най-голяма събираемост Това е така, защото за да получим
услугата трябва да платим преди това. Таксите се налагат с властническия метод, но на някои
места този метод е ярко изразен, а на други не е (завоалиран е).
Като видове такси, с оглед на това кой е органа който предоставя такива услуги, имаме
държавни такси (постъпва в ДБ), местни такси (постъпват в местните бюджети) и съдебни
такси (те се събират в рамките на съдебната власт, за услуги които се предоставят от тази
СВ). Ако не ползваме услугата има механизъм при който ще си получим обратно парите. При
съдебната такса обаче не се връщат парите, дори да се отхвърли иска (не се гарантира
резултата от делото). Има връщане в някои случаи, но то не е от страна на съдебната
система.
С оглед на предметното съдържание: комунално-битови – такси които се плащат за
консумирана електроенергия, вода и тн
С оглед на това по коя система е установена таксата : такса установена в твърд размер;
пропорционална – 4% върху интереса; прогресивни – в момента няма такива в БГ .
С оглед начина на плащане: безкасов път – банков път; в брой; с таксови марки и тн
328
т
Субекти по плащането на таксите: активен субект винаги е държавата, пасивните субекти са

абсолютно вс възможни правни субекти, които ползват някаква услуга (ФЮЛ, чуждестранни
организации).
Законите са предвидили възможности за освобождаване от плащане на такси като има
различни хипотези , при които това е възможно:
1. бюджетните предприятия и учреждения не плащат такси
2. Лица които имат някакво специално качество- дипломатически и консулски
представителства/представители при условията на взаимност( ако нашите не плащат там и
техните не плащат тук и обратното).
3. С оглед на социалното положение и здравното положение – лица с намалена работоспособност
ползват облекчения – намален размер на таксата или изобщо да не я плащат.
5. В съдебната система също има механизъм за освобождаване от плащане на съдебни

такси: този който може да предостави услугата без да събере таксата е председателя на
съответния съд, но ние тр да докажем тежко имуществено, имотно или здравословно
състояние. Дава се превес над правата спрямо финансите. Самото освобождаване е мнг
трудно: попълва се декларация, предоставят се документи и въз основа на тези
доказателства в условията на оперативна самостоятелно председателя може да прецени
дали да ни освободи изцяло или частично от такса. Ако неправомерно е предоставил
такова частично или пълно намаление на таксата той носи отговорност пред СП, която
следи за това.
ВЪПРОС 49: Статус и правомощия на приходната администрация.

Активен субект в данъчните правоотношения е държавата чрез органите по приходите. Тяхната
правосубектност се изразява в тяхната компетентност, като сбор от правомощия, възложени им
със закон – те са носители на власт и представляват държавата.
Приходната администрация е част от финансовата администрация и се занимава със събирането
на бюджетни приходи – публични вземания за данъци и осигурителни вности.
Структурата на приходната администрация е уредена в ЗНАП, а правомощията на органите по
приходите, освен в този закон, се съдържат в ДОПК и материалните данъчни закони.
НАП е специализиран държавен орган за събиране на публични вземания. От това следва, че
Агенцията не е организационна структура или административно звено в Министерството на
финансите, устройството й не е в устройствения правилник на Министерството, а в
самостоятелен законов акт. То е самостоятелно ЮЛ на бюджетна издръжка.Тя не е
организационно звено към МФ.
Като административна структура, НАП е съвкупност от органи, всеки от които е снабден с
правомощия. Функциите на агенцията са уредени в чл.3- установяването, обезпечаването на
публични вземания итн, разглежданена жалби.
Органи на управление на агенцията са Управителен съвет и Изпълнителен директор, чиито
правомощия са уредени в чл.5 и чл.10. За състава на управителния съвет- чл.5. НАП се
ръководи и представлява от ИД.
329
т
Управителният съвет се състои от министъра на финансите, управителя на Националния

осигурителен институт, управителя на Националната здравноосигурителна каса, заместник-
министър на финансите, определен от министъра на финансите, и изпълнителния директор
на агенцията.
Общото ръководство и контрол върху дейността на НАП – от МФ или определен от него
заместник.
Правомощие на управителния съвет е да взима решения за отписване на задължения до 100лв.
Съпоставка с чл.94, т.12 от КРБ.
Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Същинската
дейност по събиране на данъци е концентрирана в териториалните дирекции. Тер.дирекции се
ръководят от териториален директор. В структурта на НАП има и „Инспекторат“ – на пряко
подчинение на ИД за осъществяване контрол върху дейността на НАП. ИД
Органите на агенцията се означават с общите понятия “орган по приходите” (чл. 7 ЗНАП) и
“публичен изпълнител”, като в чл.7 са посочени кои длъжности са органи по приходите,
респективно публични изпълнители.
Според чл.4 от ЗМДТ събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, които имат правомощия на органи по приходите. Според
чл.104 от ЗАДС- правомощия за задълженията за акциз на органи по приходите имат
митническите органи.
ДАНЪЦИТЕ, КОИТИ ПОСТЪПВАТ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ, СЕ СЪБИРАТ ОТ НАП,
МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ - ОТ ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, А
МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ – ОСВЕН МИТА, СЪБИРАТ И АКЦИЗИ – ВСИЧКИ ТЕ
ДЕЙСТВАТ КАТО ОРГАНИ ПО ПРПУХОДИТЕ;
Компетентност на орган по приходите:
 Персонална – определени правомощия се упражняват само от определено лице;

 Териториална – определен орган или звен оможе да упражни правомощията си само при
определена територия, а на друга – при делегация на проверка или ревизия;
 Материална – определена дейност;
Изпълнителният директор се назначава от Министерски съвет (чл.8), а териториални
директори – от него. Правомощията на изпълнителния директор са в чл.10, като в ал.3 е
посочено, че изпълнителният директор определя местонахождението и териториалната
компетентност на дирекциите “Обжалване и управление на изпълнението” при Централното
управление със заповед, която се обнародва в Държавен вестник. Това е важно, защото в
данъчното право, по ДОПК, за разлика от АПК е задължително обжалването по адм.ред, т.е
един акт, издаден от орган по приходите, задължително се обжалва чрез териториалния
директор до директора на дирекция ОУИ.
330
т
Втората важна особеност е, че само административните съдилища по местонахождение на

дирекция ОУИ разглеждат данъчни спорове по законосъобразността на данъчните актове-
София, Варна, Пловдив, В.Търново, Бургас.
Правомощията на териториалния директор са в чл.11.
Процесуалното представителство пред съда се осъществява от изпълнителния директор и
по негово пълномощие от юрисконсулти.
В чл.19 е предвидена отговорността на Агенцията за вреди, причинени от нейни органи.
Препраща се към Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на
гражданите.
Органите по приходите действат при обвързана компетентност, като става дума за всички
форми на компетентност – персонална, материална и териториална. Според чл.7 ДОПК
актовете следва да бъдат издадени от орган при компетентната териториална дирекция, а
компетентната териториална дирекция се определя по критериите по чл.8. За разлика от
отменения ДПК, изземването на компетентност е възможно при отвод и самоотвод- само при
тези хипотези, или когато е налице трайна невъзможност за извършване на служебните
задължения;
На няколко места са уредени данъчните актове като ИФА, които издават органите по приходите
– чрез тях задължението става ликвидно и изискуемо.
 Разграничават се актове за установяване на задължения по чл.106, ал.1, по чл.107, ал.3 и

ревизионни актове по чл.108, които са индивидуални актове на приходната
администрация с декларативно действие.
 Разграничават се конститутивни актове, каквито са заповедите за възлагане, спиране и
възобновяване на ревизия, разрочване, отстрочване – те са изключение за данъчното
право и при тях органите действат в оперативна самостятелност;
 Разграничават се и други актове, като решения и откази за издаване на документи,
свързани с права и задъжления- глава 22 от ДОПК.
 И накрая, разграничаваме актове, свързани с установяването и наказването при
установени данъчни нарушения като вид административни нарушения. Като всички
данъчни закони при актове за установяване на нарушения и наказателни постановления
препращат към ЗАНН.
ВЪПРОС 50: Правен режим на ДДФЛ и корпоротивния данък.
Данък върху доходите на Физическите лица

пряк, подоходен, пропорционален, годишен и републикански данък
ДДФЛ е уреден в ЗДДФЛ. Данъчното облагане на ФЛ ревизира установения в КРБ принцип –
чл.60, че гражданите плащат данъци според доходите и имуществото си.
От гледна точка на общата характеристика, данъкът е пряк. Субектът на облагане и носителят
на данъчна тежест е едно и също лице. Този данък е свързан с облагането на доходите на ФЛ.
331
т
По принцип е републикански данък, постъпва в този бюджет. Има дискусия част от него да
постъпва като приход към общините (само за патентни е по ЗМДТ). ДДФЛ е пропорционален
– 10%.
Данъчнозадължени лица са субектите на данъка и трети лица, на които данъчният закон възлага
З за изпълнение на ДЗ.
Субекти на облагане- физически лица и ЕТ. Това следва от чл.1 на ЗДДФЛ. В закона се
използва по-широкото понятие “данъчнозадължени лица”. Както всеки данъчен закон, и този
закон определя ФЛ като местни и чуждестранни. В чл.4 е дадено понятието за местно лице, а в
чл.5- чуждестранно лице. Гражданството не е критерий за определяне на лицето като
местно, критериите са постоянен адрес, пребиваване на територията на България повече от 183
дни, изпращане в чужбина по поръчение на българската държава, нейните организации и
предприятия, както и членовете на семействата. За понятието “постоянен адрес” се препраща
към Закона за личните документи.
Местните ФЛ са задължени за доходите, придобити от източници в България и в чужбина – т.е
принципът на облагане на световния доход. Чуждестранните са данъчнозадължени само за
доходите с източник от страната. Затова в чл.8 са изброени доходите, които са с източник от
България. В този закон §1, т.1 от ДР е дадено определение за България в географски и
политико-юридически смисъл. Общата важна характеристика е, че местните ФЛ се
характеризират с икономически критерий. За местните ФЛ се прилага универсалният
принцип, а за чуждестранните ФЛ се облагат доходите от източници в страната. център на
жизнени интереси - Това понятие изрично е определено в чл.4, ал.4, като чрез него се очертават
по-тесните връзки на лицето със съотв. Държава чрез неговите лични и икономически интереси.
Чл.4, ал.5 казва, че не е местно ФЛ, което има постоянен адрес в България, но центърът на
жизнените му интереси не се намира в Бългрия – конкуренция в данъчните критерии.
Видовете доходи най-общо са разграничени в чл.10. Законът третира еднакво всички видове
доходи. По същия модел е разделена и данъчната декларация. Без значение дали доходите са
парични или непарични. Остойностяването на непаричните доходи е по пазарни цени към
датата на придобиването. В чл.11 е определен моментът на получаване на дохода.
Задължението възниква абстрактно, когато доходът е получен, а не когато е възникнало
основанието за плащане. Принципно всеки доход се счита за облагаем- чл.12, освен изрично
необлагаемите доходи. Необлагаемите са уредени в чл.13, а отделно при всяка от категориите
доходи, изброени в чл.10, също са посочени необлагаеми. От чл.13 могат да се изведат примери.
Принципът е, че данъкът е годишен. Дължат се и авансови вноски. Данъчната година е
календарната година.
 Когато казваме, че данъкът е пряк това означава, че субектът на облагане и носителят на

данъчната тежест са едно и също лице, но е възможно събирането и внасянето на данъка
да бъде определено и за друго лице.
 Подоходен – има се предвид чл.1 на ЗДДФЛ, който урежда предмета на закона.
 Когато казваме, че данъкът е годишен имаме предвед, че данъчната година и
календарната година. Годишната характеристика на данъка не изключва удържането и
внасянето от РД за доходите от ТрПО на данък върху ТрВ, а също така са предвидени и
332
т
авансови вноски напр. за самоосигуряващите се лица.

 Когато казваме, че данъкът е пропорционален имаме предвид, че по сега действащият
закон данъчнатаставка за облаганедоходоти на ФЛ е 10%, а зЕТ е 15%, като общият
размер на данъка зависи от промяната на данъчната основа – чл.38 ЗДДФЛ. Спадат се
авансово внесените вноски. Отделно в чл.48 са изброени данъчните ставки за т.нар.
данъци удържани при източника.
Облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на дохода поотделно.
Така е и при данъчната декларация. Накрая се извеждат и се изчислява годишната данъчна
основа, като сбор от сумите за различните данъчни основи. От така получената годишна
данъчна основа, се приспадат предвидените облекчения. Облекченията са изброени в чл.18-23 и
основанията за тях се удостоверяват с годишната декларация чрез документи, приложени към
нея. Чл.23 описва документите, които доказват основанията. Облекчения са например за лица с
намалена работоспособност, лични вноски за застраховане, дарения за предвидени цели и
субекти, за млади семейства във връзка с ипотечни кредити за закупуване на жилище.
От обхвата на закона е изключен патентният данък, който е уреден в ЗМДТ. Патентият е вид
подоходен данък, при който за определени видове дейности, с оглед мястото на извършване на
дейността, въз основа на икономически показатели, е определен евентуален доход, който те
биха получили и се определя данък в абсолютен размер, независимо от реалнополучения доход.
Патентният данък постъпва към бюджетите на общините.
Като необлагаеми дохода можем да посочем – застрахователни обезщетения, доходи от
осигурителни плащания, доходи от продажба/замяна на имущество, придобито по
наследство или завет.
Доходът се облага за съответната година, в която е придобит. В чл. 11 от ЗДДФЛ е предвиден

моментът за придобиването на доходите. Съгласно него доходът се смята за придобит на датата
на плащане – при плащане в брой, при безналично плащане – това ще е моментът на
заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека, а когато доходът
е непаричен – при получаване на престацията. В случаите на продажба, замяна или друго
възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит
към датата на прехвърлянето. Можем да изведем принципа, че за възникване на задължението е
от значение реалното получаване на дохода, а не възникването на вземането му. Този данък е
годишен. Данъчната година е календарната година.
Доходите от трудови правоотношения
Tова е обичайният вид доход и правната уредба е в чл.24 и сл. В §1, т.26 се дава специално
определение за трудови правоотношения за целите на облагането, което още веднъж подчертава
автномията на данъчното право. Тук се включва трудовото възнаграждение и всички други
доходи, изплатени от или за сметка на работодателя. В ал.2 на чл.24 са изброени доходи,
свързани с трудовото правоотношение, които не са включени в облагаемия доход. И тук за
такива се считат различни обезщетения, безплатна храна и работно облекло, командировки.
Според чл.24 от ЗДДФЛ облагаемият доход от ТрПО е ТрВ и всички други плащания в
пари или натура от и за сметка на РД с изкл. на доходите посочени в ал.2.чл.25 псочва как
се определя годишната данъчна основа. Получените доходи свързани с ТрПО получени
333
т
през годината се намалят с удържаните от РД задължителни осигурителни вноски, които

са за семтка на ФЛ, но не се приспадат внесените осигурителни вноски за сметка на РД.
Изчислява се след издаването на служебни бележки от работодателя, по които е описано.
Доходи от стопанска дейност
Разграничаваме два вида доходи –доходи от дейност като ЕТ и доходи от друга стопанска
дейност.
- Доходи от дейност като ЕТ:
Особеното при определяне на облагаемия доход при ЕТ- чл.26, е, че той се формира по реда на
ЗКПО, т.е трябва да се стигне до данъчна печалба по смисъла на ЗКПО, като се отчита
спецификата на дейността на ЕТ и, макар определена по реда на ЗКПО, тези доходи се
декларират в годишната данъчна декларация като доходи на ФЛ. При тази категория доходи,
при определяне на годишната данъчна основа, се приспадат направените социалноосигурителни
вноски от едноличния търговец. Чл.28 във връзка с чл.26 ЗДДФЛ - Облагаемият доход от
стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна
печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на
едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър или
чл.26, ал.5 от ЗДДФЛ едноличните търговци, които извършват дейности, които подлежат
на облагане с алтернативен данък по смисъла на Закона за корпоративното подоходно
облагане, се облагат при условията и по реда на същия закон. Облагаемият доход върху
който се формира данъчната основа е печалбата определена по реда на ЗКПО като от нея се
вадят там по ЗДДФЛ примерно здравноосигурителни вноски.
За съотношението между ЗДДФЛ и ЗКПО за субектите, които съвпадат – ЕТ +
регистрирани земеделски производителите и тютюнопроизводителите – облагат се по
ЗДДФЛ за доходите си, обаче са по реда на ЗКПО за данъци върху разходи, данък при
източника – данъчнозадължени лица и по двата закона, просто за различен обект на
облагане. Физическите лица - търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон са
данъчно задължени лица единствено за случаите, определение в ЗДДФЛ, а именно за данък
върху разходите и за алтернативните данъци.
- Доходи от друга стопанска дейност:

При доходите от друга стопанска дейност- чл.29, подходът на законодателя е друг-
придобитият доход се намалява с т.нар нормативнопризнати разлики, т.е независимо дали
тези разходи са извършени или надвишават размера на нормативнопризнатите, се
допуска като разход това, което е предвидено в закона. Например- за лица, упражняващи
свободни професии, 25% е нормативнопризнатият от получения доход, а за доходи от събиране
на гъби, билки и плодове- 40%. И тук се приспадат внесените за сметка на лицето
осигурителни вноски.
Следващата група доходи са от наем или друго възмездно предоставяне на ползване на права
или имущество- чл.31. Тук се допускат 10% нормативнопризнати разходи. Обхващат се
доходите както от движимо, така и от недвижимо имущество, като се приспадат внесените
вноски за здравно осигуряване.
334
т
Следваща категория са доходите от прехвърляне на права или имущество- чл.33. На първо

място, обхваща се доходът от продажба или замяна на недвижимо имущество. Тук трябва да
се има предвид горепосоченото данъчно обклекчение. Допуска се 10% нормативнопризнати
разходи. Пример- когато се купи едно имущество, трябва да се ползва известно време, за да се
сметне, че се използва за лични нужди. Когато само го купим и го продадем- пак се облага,
защото имаме спекулативна цел. На второ място, доходите от продажба на движимо имущесво,
но не всяко, а изрично посочените в закона- превозни средства, произведения на изкуството,
продажба и замяна на акции, дялове итн.
Последна категория доходи- такива от други източници- чл.35. Особеното е, че тук няма
нормативнопризнати разходи. Тук се включват и обезщетения за пропуснати ползи и неустойки
с такъв характер, упражняването на права в/у интелектувална собственост, всички други
източници, непосочени в този закон.
Доходите на чуждестранните лица
Те се облагат, ако са с източник от страната- тук се свързват двата текста – чл.8 и чл.37. Те се
облагат с окончателен данък, като данъкът принципно се удържа от платеца. Както стана дума
при корпоративно облагане, предвиден е и окончателен данък при дивиденти и ликвидационни
дялове.
Окончателен данък е предвиден и за доходи във връзка с доброволно пенсионно и здравно
осигуряване и застраховки “Живот”. ( при обратно получаване на дохода).
Въпреки че данъкът е годишен, с цел регулярно постъпване на приходи в бюджета, са

предвидени авансови вноски- чл.45, лицата по ТПО. Ставката е както основната ставка- 10%.
Възможни са различни начини за внасяне.Авансов данък се дължи и при доходи от наем и
предоставяне на имущество.
За удържания от трети лица данък се изисква служебна бележка, в която се удостоверява
получения доход и удържания данък- това прави например работодателят или предприятия,
които изплащат такива суми. Данъчната ставка за хипотезите по чл.38 е 5%- дивиденти и
ликвидационни дялове.
Данъкът е годишен и естествено при определянето му се приспадат внесените авансови вноски.
Местните ФЛ подават годишни данъчни декларации, като са изброени доходите, за които се
подава такава. Чуждестранните ФЛ по изключение подават, само за някои категории доходи.
В чл.52 е уредено освобождаването от задължение за подаване на годишна данъчна декларация.
Примерно- само от ТПО с един работодател.
Срокът за подаване на декларацията е 30.04 на следващата календарна година след придобиване
на доходите. Предвидени са отстъпки от предвидения окончателен данък за довнасяне, ако
например декларацията се подаде до 10.02. Подават се в ТД по постоянния адрес на ФЛ. ГДД и
въобще декларациите по смисъла на чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК е изпълнително основание.
Декларацията макар и частен документ, като извънсъдебно признание за сочените в нея
335
т
факти е допълнително основание въз основа на което могат да се предприемат мерки за

принудително събиране на вземанията.
ЗКПО
Корп облагане – облагането на печалбите с корпоративен данък и доходите на корпоративни
образувания с данък удържан при източника или оБлагане на печалба и доходи на ЮЛ и
неперсонифицирани дружества или място на стопанска дейност. Принципът е, че всички ЮЛ се
облагат с корпоративен данък върху печалбите с изкл. на тези, облагане с алтернативни данъци,
които също са уредени в ЗКПО, независимо от това дали извършват дейност попадаща в
обхвата на дейносттите облагани в патентен данък и дали покриват съотв. изискване за оборот
Данъците са преки и обхващат различни обекти на облагане, т.к. в ЗКПО се уреждат преки
данъци субектите на облагане понасят и данъчната тежест. Всички данъци постъпват в
държавния бюджет. По реда за определяне на вземанията данъците са пропорционални.
Специално корпоративния данък върху печалбата и годишен данък, въпреки че имаме и
авансови вноски.
Когато говорим за корпоративно облагане, се има предвид облагане на печалби и доходи на
корпоративни образувания. Така корпоративно е облагането на печалби и доходи на ЮЛ и
неперсонифицирани дружества.
 Данъкът е пряк – субектът на облагането и носителят на данъчната тежест съвпадат.

 Този данък е и подоходен.
 Особено на съдържанието на самия закон е, че с него се очертава собствена
правосубектност за целите на данъчното право, като неперсонифицираните дружества и
осигурителните каси се приравняват на ЮЛ (чл.2, ал.2). Също така за бюджетните
предприятия, организаторите на хазартни игри и дейностите по опериране на кораби се
облагат с алтернативен данък, предвиден е специален ред за облагане (чл.5, ал.4).
 В закона се използва понятието “място на стопанска дейност” на чуждестранните лица,
което също се характеризира с особена данъчна правосубектност за целите на облагането
с корпоративен данък. Определението за това понятие се съдържа в §1, т.5 от ДР на
ДОПК.
В закона няма конкретна разпоредба, в която да са изброени преобразуванията на счетоводния
финансов резултат за целите на определяне на данъчната основа или данъчната печалба за
корпоративния данък, а са изведени общи правила за определяна на данъчния финансов
резултат, като се въвеждат наложили се в практиката понятия като данъчна постоянна разлика и
данъчна временна разлика.
Данъчна постоянна разлика е счетоводен приход или разход, който не се признава за
данъчни цели през текущия или следващи данъчни периоди.
Данъчна временна разлика възниква, когато приход или разход е признат за данъчни
цели в година, различна от годината на счетоводното му отчитане. Принципът е, че
данъчното законодателство по различен начин за целите на определяне на данъчната
основа на корпоративния данък признава или не признава счетоводните приходи или
разходи.
336
т
Така чл.21 от ЗКПО предвижда, че данъчния период за определяне на корпоративния данък

е календарната година освен ако е предвидено друго в закона. Когато разглеждаме
субектите и данъчнозадължените лица, тълкуваме чл.1, където са описани обектите на
облагане, чл.2, 3 и 4 от ЗКПО. Като под данъчнозадължено лице разбираме всички лица, на
които законът възлага задължения, не става дума за фирма. Чрез определяне на субектите на
облагане, законът определя своите адресати. В закона се употребява по-широкото понятие
„данъчнозадължено лице“, в което се включват освен субектите на облагане и други лица, за
които са предвидени задължения, свързани с облагането с данъци, предвидени в закона.
Това са платците и вноските на данъка, освен ако законът предвижда друга. Така в чл.2 са
изброени данъчнозадължените лица. Най-общо на първо място това са местните ЮЛ, след
това а чуждестранните ЮЛ ако осъществяват дейност чрез място на стопанска дейност
или получават доходи от източници в България, за особени субекти са предвидени ЕТ
и ФЛ, регистринани като тютюнопроизводители, но тук става дума само за данъците
удържани при източника и в случаите определени в ЗДДФЛ. Специални хипотези са
предвидени за покупкопродажбата на ценни книжа с цел да се продадат по отн. на ФЛ-
търговци. РД и възложителите по договори за у правление и контрол, но само за данък
върху социалните разходи, предвиден в част 4. Т.е. освен общите субекти (ЮЛ) имаме
и специфични субекти (напр. Народното събрание). На второ място законът дефинира
понятието за местно и чуждестранно лице в чл.3 и чл.4, като от значение е
законодателството, където са учредени ЮЛ.
Защо наричаме специфични субекти организаторите на хазартни игри, бюджетните

предприятия и лицата организиращи дейност по опериране на хора? Защото за тях са
предвидени алтернативни данъци.
За чуждестранните лица се предвижда удържане на данъци при източника на доходи,
получени на територията на България. Принципът е, че ставката е 10%, но има намалени или
нулеви ставки.
Всички ЮЛ се облагат с корпоративен данък, независимо дали осъществяват някои от
дейностите, попадащи в обхвата на патентното облагане по реда на ЗМДТ. Патентният данък
замества данъка в/у общия доход и правната уредба е в ЗМДТ, като преди това беше в ЗДДФЛ.
Субекти на облагане и данъчно задължените лица се извеждат от тълкуването на чл.1 и чл.2,
използва се понятието за данъчнозадължени лица като по-широко понятие. На първо място като
данъчни субекти са определени местните и чуждестранните ЮЛ или неперсонифицирани
дружества, които се приравняват на ЮЛ.
В чл.3, ал.1 ЗКПО се дава определение за местно лице, като от значение е законодателството,
по което е учредено ЮЛ. За местните лица е предвидено прилагането на универсалния
принцип или принцип на облагане на световния доход, т.е те се облагат за печалбата им от
всички източници в страната и чужбина с корпоративен данък. Специфични субекти са
организаторите на хазартни игри, бюджетните предприятия и лицата, извършващи дейност по
337
т
опериране на кораб, които вместо с корпоративен се облагат с алтернативни данъци, т.е за тях
има специален ред за определяне на данъчната основа.
Когато се посочват местните ЮЛ, се имат предвид всички търговски дружества по ТЗ и
кооперациите – учредени съгласно българското или европейското законодателство,
когато седалището им е в страната и са вписани в търговския регистър. Не се обхващат
клоновете на чуждестранните лица и търговските им представителства, тъй като те се обхващат
от понятието “място на стопанска дейност”. Припавнение на ЮЛ са неперсонифицираните
дружества по ЗЗД, като тук се вкл. и консорциумите по ТЗ, но това става само за целите на
данъчния закон. Вкл. се и осигурителните каси, създадени на осн. Чл.8 от КСО.
Обхващат се на второ място и ЮЛ, които не са търговци, а извършват търговска дейност,
т.е сделки по ТЗ или отдават под наем имущество. Лицата, които не са местни, са чуждестранни
– за тях е предвиен териториалният принцип на облагане, като те ще подлежат на облагане, на
първо място, с корпоративен данък, ако осъществяват дейност с място на стопанска дейност, и
на второ място- за доходи от източници в страната.
ЧЮЛ са онези, които не са местни и се облагат за печалбите, реализирани чрез мястото на
стопанска дейност в РБ или от разпореждане с имущество на такова място. Понятието “място
на стопанска дейност” е създадено от данъчното право, именно за целите на корпоративното
облагане. Целта е да се създаде правна конструкция, чрез която дейността на чужд.лица на
територията на страната да може да се облага с корпоративен данък. Същото понятие се
съдържа и в сключените от България международни спогодби за избягване на двойното
данъчното облагане, като там самостоятелно е определено съдържанието. Целта е чрез това
понятие да се обоснове облагане на печалбите с корпоративен данък в държавата, в която се
осъществява дейността (държавата-източник). Най-общо се изхожда от начина, по който тази
дейност е свързана с държавата източник. Разграничават се две връзки:
- Предметна (обективна) – при нея предприятието трябва да разполага с
определено място, чрез което да извършва цялостно или частично дейността си.
- Лична (субективна) – тя ще обоснове място на стопанска дейност, когато
предприятието разполага с представител със зависим статут, като зависимостта следва от
отношенията помежду им.
Дали е налице място на стопанска дейност се решава чрез фактическа преценка. Така
чуждестранното лице може на територията на България, от една страна, да осъществява дейност
чрез място на стопанска дейност (например клон), а от друга страна- получава доходи без да
има място на стопанска дейност (например дивиденти, лихви, авторски и лицензионни
възнаграждения, които се облагат самостоятелно). Чрез определянето на тер.обхват на закона се
определя как той действа в географски отношения – така се определя изразът “печалби/доходи
от източници в страната”. По принцип е меродавен тер.обхват на приложение на националното
данъчно право- в §1, т.1 от ДР на ЗКПО е определено понятието “страната” в географски и
политико-юридически смисъл.
В глава 2 от Закона е определено кои печалби и доходи се считат за такива- чл.12, който се
свързва с чл.194, 195 и сл. Така например според чл.12- източници от страната са лихви,
338
т
доходи от наем, авторски и лицензионни възнаграждения, технически услуги, дивидент,

ликвидационни дялове. В закона се дават легални определения на тези понятия (част от тях) и
ще направи впечатление, че има разлика съдържанието им по гражданското и данъчното право.
Практически именно правната квалификация създава трудности.
В изложението посочихме и обектите на облагане- това са печалбите на ЮЛ или на местата на
стопанска дейност, доходите на чужестранните лица, дейностите, облагани с алтернативен
данък и някои видове разход. (чл.1 във връзка с чл.5)
Данъците по този закон постъпват в републиканския бюджет, а за невнасянето им в срок, както
и за авансовите вноски се дължи лихва за просрочие.
Определяне на данъчната основа
В закона са изведени ощи данъчни приниципи и правила за определяне на общия данъчен
резултат, от които може да се направи извод за провежданата данъчна полотика по отношение
на различните обекти на облагане. Легално се въвеждат понятията „постоянна разлика“ и
„временна разлика“, като данъчната постоянна разлика и счетоводен приход или разход, който
не е признат за данъчни цели за текущ или бъдещ период, а временната разлика възниква,
когято приход или разход е признат за данъчни цели в година различна от тази на данъчното му
отчитане. Данъчната основа е остойността на данъчната печалба върху която се прилага
данъчна ставка и като последица се определя размерът на копроративния данък.
Данъчната ставка е 10%, т.е. данъкът е пропорционален. Борави се с понятията „счетоводен
финансов резултат“, „преобразуване“, „данъчен финансов резултат“, „данъчна печалба/данъчна
загуба“.
Авансови вноски дължат само фирмите, чиито нетни приходи от продажби надвишават 300 000
лв за предходната година.
Счетоводният финансов резултат се преобразува/увеличава или намалява с изрично предвидени
в ЗКПО разходи или приходи и се стига до данъчен финансов резултат, който може да бъде
данъчна печалба или загуба. В §1 т.16 от ДР на ЗКПо е дадено определение за счетоводен
финансов резултат – печалбата/загубата по отчета за приходите и разходите за определен
период преди начисляването на разходи за данъци от печалба. Тук от особена авжност са
разпоредбите на чл.18, 19 и 20 от ЗКПО. Самото проебразуване става чрез подаване на
данъчната декларация или от орган по приходите при осъществяване на данъчен контрол. В
практиката се говори за преобразуване за данъчни цели. Важно е да се подчертае, че
приходите и разходите, които учестват в преобразуването са изрично определение в ЗКПО
и не могат да се добавят. Затова те освен в закона се посочени и в годишната данъчна
декларация по ЗКПО. На първо място данъчният финансов резултат се преобразува с данъчните
постоянни разлики. Това са счетоводни приходи или разходи, които не се признават за данъчни
цели – чл.23 ал.1 от ЗКПО. Когато един раход не е признат за данъчни цели с този разход се
увеличава счетоводния финансов резултат и не се преобразува счетоводният финансов
резултат през следващите година. Когато един приход не е признат за данъчни цели, с
него се намаляа счетоводния финансов резултат в годината на.... и не се преобразува в
следващите година. Данъчните постоянни разлики участват с преобразуването на данъчният
финансов резултат само в годината им на финансово отчитане. Така един отчетен счетоводен
разход, непризнат за данъчни цели по ЗКПО, ВОДИ ДО увеличение на счетоводния финансов
339
т
резултат. Принципно данъчните постоянни разлики са уредени в чл.26 – 33 ЗКПО. Първи

пример: чл.26, ал.1, т.1 от ЗКПО като непризнати разходи за данъчни цели са посочени
счетоводни разходи, несвързани с дейността – напр. разходи за лични нужди (подаръци,
поддръжка на автомобили), разходи, които не са документално обосновани – за тях липсва
първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Този принцип на
документална обосноаност е уреден в чл.10 от ЗКПО. Друг пример са разходите за начислени
глоби/конфискации, които фактически са разходи, но за данъчни цели не се признават за
такива. Фактически са счетоводни разходи, но данъчния закон не ги признава за такива. Друг
пример е за дарения, извън размерите и целите, посочени в чл.31 от ЗКПО. ЮЛ могат да правят
дарения неограничено, но ако се надвишават размерите или са за други цели – тези разходи не
се признават. Чл.26, ал.1, т.12 като непризнати за данъчни цели са разходите за подкуп. ЗКПО
препраща към НК за понятието подкуп и длъжностно лице. Един счетоводен разход може да не
се признае за данъчни цели. Чл.27, ал.1, т.1 ЗКПО са посочени приходи в резултат на
разпределение на дивиденти. Диведента безспорно е счетоводен приход, но преди да се стигне
до неговото изплащане, печалбата на дружеството, разпределящо дивидентите е била вече
обложена и по тази причина счетоводният приход от дивиденти на дружеството, получаващо
дивидентите, вече не се признава отново за данъчни цели. Друг пример за непризнати приходи
е посочен в чл.27, ал.1, т.3 от ЗКПО, където не се признават за счетоводни приходи, приходите
от лихви от недължимо внесени или събрани публични вземания, защото практически
оспорванията на ревизионните актове не спират изпълнението им, но когато актът в
последствие бъде отменен, внесените суми се възстановяват със законната лихва; тези суми – за
лихвите не са приход за данъчни цели.
На следващо място данъчният финансов резултат се преобразува с т.нар. данъчни временни
разлики. От гл.т. на периода на проявлението им те се разграничават, като се отчитат два
периода – в годината на счетоводното им отчитане, когато възниква данъчната временна
разлика, с разхода се увеличава счетоводния финансов резултат. В годината на настъпване на
условието за признаване с разхода се намаляма счетоводния финансов резултат и респ. с
прихода се увеличава. Данъчните временни разходи са уредени в чл.34-43 ЗКПО. Те възникват,
когато прихода или разхода се признава за данъчни цели в година различна от годината на
счетоводното отчитане. Примери: в чл.41, ал.1, 2 и 3 се предвижда, че разходите по натрупващи
се неизползвани отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите, свързани с
тях, не се признават за данъчни цели в годините на счетоводното им отчитане, а се признават в
годината, в която отпуските са реално изплатени на персонала. Чл.42, ал.1, т.3 се уреждат
разходите за получени доходи на ФЛ. Предвидено е, че разходите на данъчнозадълженото лице,
представляващо дохода на местни ФЛ по закона за ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 дек
на текущата година не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчетане, а
се признават в годината, през която доходът е изплатен до размера на изплатения доход. Напр.
става дума за изплатени възнаграждения на ФЛ по договори за усруги, изработка и пр.
Последният елемент на преобразуване на счетоводния финансов резултат е с други суми,
участващи при определянето на данъчния финансов резултат – чл.44 и сл. от ЗКПО.
Пример за други суми – приходи и печалби, които възникват от търговия с финансов
инструенти на регулиран пазар - §1, т.70 от ДР.
Специфично проявление за целите на данъчното облагане имат амортизациите. Важното е да
се посочи, че за целите на данъчното облагане НЕ се признават счетоводните разходи за
340
т
амортизации, а годишните данъчни амортизации, определени по реда на чл.55 от ЗКПО.

Това изрично е предвидено в чл.54 от ЗКПО. За целите на прилагане на данъчния закон
активите се разпределят в групи с цел тяхната данъчна амортизация. Пример: допустимата
данъчна амортизация в категория четвърта – компютри, периферни устройства – за данъчни
цели се амортизират с годишна амортизационна норма 50% - т.е. за две години. Автомобилите,
които са в пета група, за данъчни цели се амортизират с годишна данъчна амортизационна
норма 25% - т.е. за четири години. Задължението за преобразуване практически се
изпълнява от лицата припопълване на ГДД, където в съотв. част са посочени увеличения
на счетоводния финансов резултат, а в друга част – намаления на счетоводния финансов
резултат, като са изброени съотв. разпоредби от ЗКПО. В ГДД не се борави с понятията
данъчни постоянни и временни разлики. При осъществяване на данъчен контрол
органите по приходите при преценка на ГДД също могат да преобразуват годишния
счетоводен резултат, като са длъжни да приложа не само увеличенията, но и намаленията,
предвидени в ЗКПО.
При данъците, удържани при източника се обхващат някои доходи на местни и чуждестранни
ЮЛ – дивиденти и леквидационни дялове и други доходи на чуждестранни лица. Чл.12 във вр. с
чл.194, 197 и 198 от ЗКПО, като данъчната ставка за дивиденти и ликвидационни дялове е 5%.
Другите доходи на чуждестранните лица са уредени в чл.12 във вр. с чл.195 и 199 и данъчната
ставка е.... %, така както е придведине в чл.200 ал.2. Наричат се данъци, удържани при
източника, тъй като се удържат от платеца на дохода. Чл.12 е определено кои печалби и
доходи са от източници в България. Разглеждаме две категории доходи – дивиденти и
ликвидационни дялове и други доходи за чуждестранните лица. Когато говорим за дивиденти
се облагат дивидентите, получавани от чуждестранни лица, имат се предвид и ликвидационни
дялове, и дивиденти, които се разпределят на местни ЮЛ, които не са търговци, вкл. и общини.
Дънъкът се удържа и внася от лицето, разпределящо дивидентите. Данъчното основа е
брутният размер на дивидентите, а пир ликвидационните дялове е разликата между
пазарната цена на подлежащото на получаване и документално доказаната цена на
придобиването на акциите или дяловета на акционера или съдружника. Данъчната ставка е
5%. В чл.194, ал.1, т.3 е предвидено освобождаване на облагането на дивидентите и на
ликвидационните дялове, когато те се получават от чуждестранно ЮЛ, което е местно
лице на ДЧ на ЕС или на ЕАА. Именно така се въвежда освобождаване на дивидентите и на
ликвидационните дялове от облагане с данък при източника в България както изисква Д
2019/196 относно общата система на данъчно облагане на дружествата майки и дъщерни
дружества. Дивиденти, разпределени спрямо дружества от трети държави се облагат с данък
при източника от 5%, освен ако няма СИдДО , предвиждащо друго. Дивиденти, разпределени
спрямо дружества от ДЧ са освободени от облагане в Бг освен ако не се касае до скрито
разпределение. Останалите доходи посочени в чл.12 се облагат по реда на чл.195 във вр. с
чл.199 от ЗКПО. Този данък се удържа от местните ЮЛ, ЕТ или мястото на стопанска дейност,
в които начисляват доходите на чуждестранните ЮЛ. Данъчната основа според чл.199 ал.1 е
брутният размер на доходите, а данъчната ставка е 10%. Предвидени са и освобождавания като
напр. доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения са освободени от облагане в
Бг при условията на ал.7 до 12 на чл.195 от ЗКПО ако са изплатени на дружества в ЕС. Така пък
се въвеждат разпоредбите на Д 2003/49 относно общата система на изплащане на лихви между
дружества в ДЧ. При облагането на лихви, АиЛ възнаграждения разграничаваме доходи,
изплатани в полза на ЮЛ в ЕС, за които се прилага освобождаване при определени условия, и
341
т
доходи изплатени на ЮЛ в трети държави, за които се прилага ставка 10% или се прилага
съотв. СИДДО. Когато данъкът по чл.104 и 105 не е удържан и внесен по съотв. ред той се
дължи солидарно от данъчнозадължените лица за тези доходи, т.е. за да се гарантира
събирането на данъка от платеза на дохода е предвидена соледарна отговорност между платеца
и получателя на дохода.
Непризнати за данъчни цели разходи:
 разходи, несвързани с дейността
 разходи, които не са документално обосновани
 Разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС, когато разходът
от стопанската операция, с която е свързан ДДС, не е признат за данъчни цели.
 Разход, отчетен от доставчик по ЗДДС за начислен от него или от органа по приходите

ДДС за извършена доставка
 Последващите разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на

начислен данък или ползван данъчен кредит по т. 3 и 4, 8 и 10.
 разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за наурушаване на

нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински
вземания
 Разходи за дарения извън посочените в чл. 31.
 Разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на

дохода
 Разходи за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или

общинско участие, превишаващи определените с нормативни актове средства
 Разход, отчетен при реализиране на отговорност за дължимия и невнесен ДДС в

случаите по чл. 177 от ЗДДС.
 Разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата
 Разходи за подкуп и/или прикриващи подкуп на длъжностно лице или на чуждо

длъжностно лице
Непризнати за данъчни цели приходи:

 Приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица и от
чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на
Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство
 Приходи, възникнали по повод на непризнати разходи по чл. 26, т. 3, 4, 5, 6, 8 и 10, до

размера на непризнатите разходи
342
т
 Приходи от лихви върху недължимо внесени или събрани публични задължения, както и
върху невъзстановен в срок ДДС, начислени от държавните или общинските органи.
Данъчна основа на корпоративния данък. Общи правила за определяне.
В закона са изведени общи данъчни принципи и правила за определяне на данъчния

финансов резултат, от които може да се направи извод за данъчното третиране и провежданата
данъчна политика по отношение на различните обекти на облагане. Легално се въвеждат
наложените в практиката понятия „постоянна разлика” и „временна разлика”, като
данъчната постоянна разлика е счетоводен приход или разход, който не е признат за данъчни
цели през текущия и следващи данъчни периоди, а данъчната временна разлика възниква,
когато приход или разход е признат за данъчни цели в година, различна от годината на
счетоводното му отчитане.
счетоводен финансов резултат – преобразуван (увеличен или намален) с изрично

предвидени в ЗКПО разходи или приходи = данъчен финансов резултат (данъчна печалба
или данъчна загуба).
§1, т. 16 от ДР на ЗКПО "Счетоводен финансов резултат" е печалбата (загубата) по

отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването
на разходите за данъци от печалбата.
От гледна точка на периода на проявление им данъчните постоянни разлики

участват само в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и прихода
(печалбата) в преобразуването на счетоводния финансов резултат за данъчни цели, с тях
не се преобразува счетоводния финансов резултат през последеващи години.
-отчетен счетоводен разход (загуба), непризнат за данъчни цели по ЗКПО води до

увеличение на счетоводния финансов резултат
-отчетен счетоводен приход (печалба), непризнат за данъчни цели по ЗКПО води до

намаляване на счетоводния финансов резултат
Данъчните постоянни разлики са уредени в чл.26 до чл.33 от ЗКПО.
343
т
„ДАНЪЧНИ ВРЕМЕННИ РАЗЛИКИ“ -

От гледна точка на периода на проявление им при данъчните временни разлики се
разграничават два периода:
- в годината на счетоводното им отчитане ( възникване на данъчната временна
разлика) с разхода (загубата) се увеличава счетоводният финансов разултат, а с прихода
(печалбата) се намалява счетоводния финансов резултат.
- в годината на настъпване на условието за признаване (обратно проявление на
данъчната временна разлика) с разхода (загубата) се намалява счетоводният финансов
разултат, а с прихода (печалбата) се увеличава счетоводният финансов резултат.
Данъци удържани при източника (от платеца ). Данъчни размери.
Заб. по горе посочихме, че счетоводният приход от дивиденти разпределени на местни

юридически лица е данъчна постоянна разлика, която не се признава за данъчни цели- избягва
се вътрешно двойно облагане.
Данъкът се удържа и внася от лицето разпределящо диведентите и
ликвидационните дялове ( чл.194, ал.2)
Данъчната основа е определена:
- за дивидентите- чл. 197 данъчната основа за определяне на данъка, удържан при
източника за доходите от дивиденти, е брутният размер на разпределените дивиденти.
- за ликвидационните дялове- чл.198 данъчната основа за определяне на данъка, удържан
при източника за доходите от ликвидационни дялове, е разликата между пазарната цена
на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално
доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.
Освобождаване:
Според чл.194, ал.3 алинея 1 не се прилага ( не се облагат с данък при източника) ,
когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на: - местно
юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата; -
договорен фонд;
чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на
Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.
Така се въвежда освобождане на дивидентите и ликвидационните дялове от облагане са данък
при източника в България, както изисква Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011
г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от
различни държави членки.
Отговорност
344
т
чл. 203. Когато данъкът по чл. 194 и 195 не е удържан и внесен по съответния ред, той се
дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица.
Внасяне на данъка по ЗКПО. Авансови вноски.
Деклариране на корпоративния данък върху печалбата е уредено в чл.92 от ЗКПО.
Неподаването на ГДД е скрепено с наказателна отоговорност. Деклрацията се подава до 31
март на следващата година, като с годишната данъчна декларация се подава и годишния отчет
за дейността. Не се подава годишна данъчна декларация ако не е осъществявана дейност
по смисъла на закона за счетоводството. Както казахми в чл.261 и 262 в ЗКПО е предвидена
административнонаказателна отговорност под формата на имуществена санкция за неподаване
на ГДД и приложенията към нея. Подаването на декларацията се извършва по електорнен път с
квалифициран е-подпис. Декларацията се попълва в ългарски левове.
Внасянето на данъка е уредено в чл.93 от ЗКПО. Данъчнозадължените лица внасят
корпоративен данък за съотв. година в срок до 31 март на следващата година след приспадане
на внесените авасново вноски за съотв. година. Данъкът е в приход на държавния бюджет.
Дължимите данъци се смятата за внесени на датата, на която сумите са постъпили в държавния
бюджет по сметката на съотв. ТД на НАП. В чл.9 от ЗКПО е предвидено, че за невнемесине в
закон данъци вкл. за авансовите вноски се дължат лихви по закона. Законната лихва е
определена в Постановление на МС № 246 от 2014г. през 2020г. във връзка със закона за
мерките за действията срокът за подаване на данъчните декларации и за внасянето на данъка бе
удължен до 30 юни 2020г. въпреки че данъкъ е годишен в закона се предвижда внасянето на
авансови вноски. Тяхната правна уредба е в чл.83 до чл.91а от ЗКПО и те са два вида – месечни
и тримесечни, като това зависи от нетните приходи от продажби или дали ЮЛ са новоучредени.
Могат да се правят промени в авансовите вноски. Месечнте авансови вноски се внасят на
базата на прогнозната данъчна печалба за такущата година. Освободени напр. от авансови
вноски са ЮЛ, чиито приходи за предходната година не надвишават 300 хил.лв и
новоучредените ЮЛ за годината на учредяването им, освен ако не става въпрос за
преобразуване. Критериите за внасяне за 3-месечни и ежемесечни вноски са нетни приходи от
продажби за приходната година над 3 млн. Лв – тогава внасят всеки весец. С декларации по
образец може да се декларира намаляване или увеличаване на авансовите вноски. При
определение превишения на авансовите вноски се дължи лихва – чл.89 от ЗКПО.когато говорим
за данъчни облекчения имаме предвид прилагане на чл.60, ал.2 от КРБ. Уредбата е в глава 22 на
ЗКПО. Едно изключение е уредено в Закона за весшето образование, не се облагат с
корпоративен данък висшите училища за основната им дейност. При данъчните облекчения
разграничаваме освобождаване от корпоративен данък и преотстъпване на корпоративен данък.
При освобжодаване от корпоративен данък не се дължи данък въобще. При
преотстъпването на данъка, данъкът се начислява като задължение към бюджета, но не се
внася, а остава в патримониума на лицето, за да се използва от лица и за цели и дейности,
предвидени в закона. Спазването на целите и дейностите е условия за законосъобразното
упражняване на правото на преотстъпване, като се имат предвид и изпълнението на общите
условия за преотстъпване. Самото понятие за преотстъпване на данъка е уредено в чл.166 от
ЗКПО.
Преотстотъпването на коропративния данък е правото на данъчнозадълженото лице да не
внася в държавния бюджет коропративния данък, който остава в патримониума му и се
разходва за цели, определени в закона. В чл.167 са уредени общите условия за
345
т
предостъпване на корпоративен данък. Лицето не трябва да има подлежащи на

принудително изпълнение публични вземания или санкции по влезли в сила наказателни
постановления за нарушаване на нормативните актови относно публичните задължения и
лихви, свързани с невнасянето в срок на публични задължения. това се установява с
годишната данъчна декларация, но подлежи на контрол от органите по приходите. В
годишната данъчна декларация се посочват основанията за предосстъпване на корпоративния
данък. Във връзка с преотстъпването се преотстъпва и съотв. част от определените авансови
вноски, пропорционално на процента на отстъпването. Преотстъпването се
прекратява/преустановява при прехвърлянето на предприятие по чл.15 от ТЗ или при
преобразуване с изкл. на преобразуването чрез промяна на правната форма, а също така,
когато не са изпълнение всички условия, уреждащи данъчни облекчения,
представляващи данъчна помощ за регионално събитие. Когато не са изпълнени
изискванията за разходването, използването на преотстъпения корпоративен данък
последния се дължи по общия ред в пълния му размер за годината, в която е възникнал.
Примери за преотстъпване на корпоративен данък – данъчното стимулиране при
предоставянето на стипендии – чл.177а, чл.178 или данъчно облекчение за извършване на
производствена дейност в общини в безработица по-висока от средната за страната.
ПРИМЕРИ за преотстъпване на данъка:
Чл.177а. Данъчно стимулиране при предоставяне на стипендии
Чл.178 Предприятия наемащи хора с увреждания
Чл. 184 Данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица,
по- висока от средната за страната.
В закона се прави разграничение между различните данъчни облекчения. – На първо място в
чл.166 е уреден преотстъпването на корпоративен данък, a именно данъкът се начислява
като задължение към бюджета, но остава при лицето, за да се разходва за цели, определени със
закон. Като примери можем да посочим- преотстъпване на организации, предприятия, наемащи
хора с увреждания- чл.178; преотстъпване на социални и здравно-осигурителни фондове-
чл.181; преотстъпване до 2013г. на данък за дейност в общини с определена степен на
безработица- чл.184.
Другата форма е освобождаване от облагане с корпоративен данък- като изцяло освободени са
корпоративните инвестиционни схеми, дружествата със специална инвестиционна цел и
БЧК.
Когато въз основа на националния закон и чуждото данъчно право, за което
чеждустранното лице спрямо България е местно лице и възникне ДДО възниква МДДО,
като или се прилагат спогодбите или ако липсва спогодба при облагането на доходите на
местните лица в чужбина е предвидено прилагането на метода на данъчния кредит, чрез
който се цели да се избегне ДДО, като се приспада платеният в чубина данъка за
определен размер ненадвишаващ размерът на българският данък дължим за доходите от
чужбина и това е уредена в ЗКПО. В случаите, когато имаме спогодба, ще се приложи тя. Тук
обаче трябва да се има предвид, че има определение за понятието данъчен кредит в самия ЗКПО
§1, т.12 от ДР на ЗКПО. Данъчен кредит е правото при определени в закона условия да се
346
т
приспадне вече платения в чужбина данък върху печалбите. Това е различно от понятието
данъчен кредит по смисъла на ЗДДС.
ВЪПРОС 51: Правен режим на местните данъци

Местните данъци са проявление на финансовата децентрализация на данъчната политика
на държавата. Размерът им се определя не от НС, а от ОС по ред и граници, предвидени от НС
със закон. Само имуществени – притежаваното от лицето имущество без оглед дали те
реализират доход от него и дори дали го използват.
Местните данъци постъпват в приход на общинските бюджети. Не се смята за
административно нарушение неплащането в срок на данъците и таксите по този закон.
(чл.127, ал.2)
Данък върху НИ, в/у наследства, дарения, възмездно придобиване на имущество, превозни
средства, патентен данък, туристически данък, данък върху таксиметров превоз на пътници и
други местни данъци, определени със закон – размерът им се определя с наредба от общински
съветт
По правна характеристика те са преки данъци.
Правната уредба е в Конституцията: Чл. 84. и в Закон за местните данъци и такси:
Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от

служители на общинската администрация (по общината в чийто район е възникнало З)по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В производствата
по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на
публични изпълнители. Служителите се определят със заповед на кмета на общината.
Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ( Директор на дирекция „ОДОП“, пред него
се обжалват по административен ред актовете, с които се обжалват местни данъци), а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален
директор на Националната агенция за приходите.
(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв.
и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на
издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският
съвет.
347
т
Данък върху недвижимите имоти

Правната уредба на данъка върху недвижимите имоти се съдържа в чл. 10 - чл. 28 от
ЗМДТ. Данък е местен, постъпва в общинския бюджет, пряк, имуществен и е
пропорционален. Облагат се сгради и самостоятелно обекти в сгради, които имат
презнаначение за жилнищни, обслужващи, производстввени, складови, курорни и тн.
Обекти на облагане с данък върху недвижимите имоти са разположените на територията

на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в
строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти
извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по реда на специален закон (чл.10, ал.1 ЗМДТ). Макар и облагаеми не се
облагат с данък: поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и
общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни
линии; поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост;
земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително
застроената площ и прилежащия ѝ терен. Не се облагат с данък недвижимите имоти с
данъчна оценка до 1680 лв. включително. В чл. 24 ЗМДТ са уредени и освобождаванията от
данъка и условията за тях, като например общините, за имотите - публична общинска
собственост, държавата, за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е
предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък, сградите на
висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност. За имот, който
е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление, а за имот, който е основно
жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на
сто намаление (чл. 25, ал. 1, 2 ЗМДТ).ДАНЪЧНА ОСНОВА – ДАНЪЧНАТА ОЦЕНКА НА НИ,
която се определя от служител на общинската администрация. Данъкът се плаща на две равни
вноски – до 30/06 и до 31/10.
Данъчно задължените лица са определени в чл.11 ЗМДТ. Такива са: собствениците на

облагаеми с данък недвижими имоти; собственикът на сграда, построена върху държавен или
общински поземлен имот; ползвателят при учредено вещно право на ползване;
концесионерът при концесия или при концесия за добив данъчно задължено лице е
собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно
право на ползване върху поземления имот или съответната част от него; лицето, на което имот
348
т
държавна или общинска собственост е предоставен за управление. Когато върху облагаем

недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е
притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си (чл. 12 ЗМДТ). Данъкът
се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не (чл. 13 ЗМДТ.)
Съсобственици- те дължат данък съответно на частите си. Физическите лица ЮЛ, ЕТ и
други които трябва да водят счетоводство подават еднократно в 2-месечен срок от
придобиването на недвижим имот декларация пред общинската администрация по
местонахождението му.
Данък върху наследствата

Правната уредба на данъка върху наследствата се съдържа в чл. 29 - 43 от Закона за
местните данъци и такси. Данъкът е местен, постъпва в общинските бюджети, пряк,
имуществен и пропорционален.
Обект на облагане с данък върху наследствата са наследените по закон или по завещание

имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на
чужди граждани. Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на
български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната (чл. 29
ЗМДТ). Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и
недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права,
вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е
предвидено друго ( чл. 30, ал. 1 ЗМДТ).
В чл. 38 ЗМДТ са изброени нещата, които не влизат в обекта на облагане. От актива на

облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33 от закона, се приспадат:
установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване
на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от
данък върху наследствата, като не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на
които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32
от закона; правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или
общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32 от закона; разноските за
погребение в размер 1000 лв.; предвидените в закона облекчения (чл. 34 ЗМДТ). Срокът за
деклариране на имуществото по чл. 32 ЗМДТ е шест месеца от откриване на наследството.
Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се
определя дял по реда на Закона за наследството (чл. 35 ЗМДТ). Освобождаването от данък
349
т
върху наследството е уредено в чл. 38 ЗМДТ, като се освобождават например имуществото,

завещано на държавата и общините; обикновената покъщнина, имуществата в чужбина на
български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава
Данъчна основа – наследеното имущество, която се оценява към момента на

откриването. Данъкът се съобщава на наследниците и се дължи в 2-месечен срок от
съобщението.
Данъчно задължени лица са наследниците по закон или по завещание или заветниците.

Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права
линия без ограничения (чл. 31, ал. 1, 2). Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на
съобщението.Наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде
декларация по чл. 32, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по
наследство имущество, се наказват с глоба от 10 до 500 лв.(чл. 124, ал.1)
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Правната уредба на данъка при придобиване на имущества по дарение и по възмезден
начин се съдържа в чл. 44 - 51 от Закона за местните данъци и такси. Данъкът е местен,
постъпва в общинските бюджети, пряк, имуществен и пропорционален.
Обект на облагане с данък при придобиване на имущества по дарения са

имуществата, придобити по дарение (чл. 44, ал. 1 ЗМДТ). Законът приравнява на дарения и
други фактически състави на безвъзмездно придобиване на имущество. Подлежат на
облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин
имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения, като не се облагат
имущества, при които безвъзмездното прехвърляне е в изпълнение на задължение по
закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на
имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти. (чл. 44, ал. 2, 5
ЗМДТ). Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на
недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност (чл. 44, ал.3 ЗМДТ). От
обхвата на облагането са изключени имуществата, придобити по дарение между роднини по
права линия и между съпрузи.
Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на Ни, а востаналите случаи – по

постоянния адрес, съответно седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат
постоянен адрес, плащат по настпящ.
350
т
Обект на облагане с данък при придобиване на имущества по възмезден начин са

недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства,
придобити по възмезден начин.
Данъчно задължени лица за данъка при придобиване на имущества по дарение и по

възмезден начин се заплаща от приобретателя на имуществото, а при замяна - от лицето,
което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай,
когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато
страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.
Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят (чл.
45, ал.1, 2 ЗМДТ).
Освобождаването от данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден

начин и условията за него са уредени в чл. 48 ЗМДТ, като са освободени например
придобитите имущества от държавата и общините, образователните, културните и научните
организации на бюджетна издръжка, както и социалните и интегрирани здравно-социални
услуги за резидентна грижа, даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които
получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел за
осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения,
обичайните подаръци. Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот,
ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите
по чл. 44, ал. 3 - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който
подлежи на вписване.
Данък върху превозните средства

Правната уредба на данъка върху превозните средства се съдържа в чл. 52 - 61 от
Закона за местните данъци и такси. Данъкът е местен, постъпва в общинските бюджети, пряк,
имуществен.
Обекти на облагане с данък върху превозните средства са: превозните средства,

регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България; корабите, вписани в
регистрите на българските пристанища; въздухоплавателните средства, вписани в държавния
регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.
Данъчно задължени лица са собствениците на превозните средства (чл.53 ЗМДТ). При

прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка,
351
т
ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година (чл. 58, ал. 3
ЗМДТ). Освобождаването от данък върху превозните средства и условията за освобождаване са
уредени в чл. 58 ЗМДТ. Освободени са например: държавните и общинските органи и
организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, линейки и
пожарни на други лица, както и на Държавна агенция "Технически операции" за изпълнение на
дейностите, определени със закон; дипломатическите представителства и консулства при
условията на взаимност; електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди, както и
електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент
(ЕС) № 168/2013. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на
сто.Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на
превозното средство.
Патентен данък
годишен, окончателен, „подоходен” данък в твърд размер в приход на общинския бюджет
за лица, които извършват патентни дейност по смисъла на данъчния закон; З
За тези дейност лицата не се облагат по ЗДДФЛ, само ако не отговарят на условията за

патентен данък – ЗДДФЛ. Данък се дължи за всяка от патентните дейност, както из а
всеки обект поотделно, в който се упражнява такав дейност.
Данъчна декларация – до 31 януари на текущата година, в която декларират

обстоятелства, свързани с определянето на данъка в общината, на територията на която
се намира обекта, в който се извършва тая дйност.
Правната уредба на патентния данък се съдържа в чл. 61з - 61п от Закона за местните
данъци и такси. Данъкът е местен, постъпва в общинските бюджети и се характеризира като
подоходен данък за лицата извършващи изчерпателно изброените в Приложение № 4 към
ЗМДТ дейности. Общинският съвет определя размера на патентния данък, в зависимост от
местонахождението на обекта на територията на съответната община, имайки предвид следните
критерии: местоположение на населеното място/зоната, вид на населеното място с оглед на
това дали е с местно или с национално значение, брой на населението и големина на населеното
място/зоната, стопанско значение на населеното място/зоната, сезонен или постоянен характер
на дейността, икономическо състояние на населеното място.(чл. 61к, ал.1 и 3). Общинският
съвет може да определи различен размер на патентния данък за една и съща дейност в различни
населени места на територията на общината, както и в различни зони на територията на едно
352
т
населено място. Зониране на населените места в общината за целите на патентния данък се

извършва с наредбата по чл. 1, ал. 2. (чл.61к, ал.2). Обект на облагане с годишен патентен
данък са доходите дейностите, посочени в приложение № 4 към ЗМДТ (чл. 61з, ал. 1 ЗМДТ).
Субекти на облагане: Субекти на облагане са физически лица и ЕТ. Тези лица трябва да
отговарят на три кумулативно дадени условия: (чл. 61з)
1. Да извършва дейности, посочени в приложението (патентни дейности)

2. Оборотът на лицето за предходната година да не превишава 50 000 лв., и
3. Лицето да не е регистрирано по ЗДДС, с изключение на регистрация при доставка
на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 ЗДДС
"Оборот" за целите на облагането с патентен данък е сумата от всички реализирани
през годината продажби (на продукция, стоки, услуги и други продажби) от стопанска
дейност, намалена с данъка върху добавената стойност и/или с акцизите в случаите,
когато лицата са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и/или
имат задължение за начисляване на акциз по Закона за акцизите и данъчните складове (§
1, т. 23 ДР ЗМДТ). В случая общината не се интересува от реалните доходи на лицето, което
упражнява патентната дейност, по тази причина е подходено към облагане на самата дейност, а
не на доходите от нея. Общинският съвет определя размера на патентния данък в граници
съгласно приложение № 4 от ЗМДТ в зависимост от местонахождението на обекта на
територията на съответната община. "Обект" за целите на облагането с патентен данък е всяко
място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по
приложение № 4, в т. ч.: местата за настаняване; заведенията за хранене и развлечения;
магазините, сергиите, масите на пазари, тротоари и улични платна; ателиетата, работилниците и
други помещения, независимо от това дали те служат и за други цели, или са част от недвижим
имот (§ 1, т. 24 ДР ЗМДТ).
Туристически данък
Правната уредба на туристическия данък се съдържа в чл. 61р - 61т от Закона за
местните данъци и такси. Данъкът е местен, постъпва в общинските бюджети, определян в
абсолютен размер. Подоходният характер на данъка е възприет от Конституционния съд в
Решение № 5 от 2012 г. по конст. дело № 13 от 2011г. Обект на облагане са нощувките (чл. 61р,
ал.1 ЗМДТ). „Нощувки“ са нощувките в местата за настаняване по смисъла на Закона за
туризма (§ 1, т. 34 от ДР на ЗМДТ). „Места за настаняване“ са съответните туристически
обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма (§ 1, т. 27 от ДР на ЗМДТ). Данъчно задължени
353
т
лица са лицата, предлагащи нощувки (чл. 61р, ал.2 ЗМДТ). Подават декларация всяка
година за предходхната календаратна година.
Данък върху таксиметров превоз на пътници

Правната уредба на данъка върху таксиметров превоз на пътници се съдържа в чл. 61у –
61щ от Закона за местните данъци и такси. Данъкът е местен, постъпва в общинските бюджети,
определян в абсолютен размер и може да се характеризира като подоходен данък за лицата
( физически или юридически) осъществяващи дейността по таксиметров превоз на пътници. За
всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, с изключение на дейностите, за които се държи патентен данък (чл. 61у, ал. 2
ЗМДТ).
Данъчно задължени лица са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация,

издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация",
и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на
съответната община по Закона за автомобилните превози (чл.61у, ал.2 ЗМДТ).
Обект на облагане с данък върху таксиметров превоз на пътници е извършваната от

данъчно задължените лица или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници
(чл.61у, ал. 2 ЗМДТ). Определеният в границите посочените в закона размер на данъка от
общинския съвет се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е
издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници (чл.61ф ЗМДТ).
Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 годишния размер на данъка върху
таксиметров превоз на пътници за съответната година в граници от 300 лв. до 1000 лв. в срок до
31 октомври на предходната година. Данъкът по чл. 61ф се внася преди получаване на
издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
ВЪПРОС 52: Правен режим на данъка върху добавената стойност и акцизите.

В ДР на ЗДДФЛ са дадени определения напр. за „ трудово правоотношение“,
„работодател“, „извънтрудови правоотношения“, „основно трудово правоотношения“ ( не
се отнася за трудовото право !!!!!) , „дивидент“, „ликвидационен дял“ , „лихва“, „ лица
упражняващи на свободна професия“, „интелектуална собственост“ ( не се отнася за
изпит по гражданското и търговско право !!!!!!).
354
т
Характеристиката на ДДС включва на първо място всички белези на данъците като вид
публично държавно вземане.
Можем да определим ДДС като субективно право на държавата да получи повторящо се или
еднократно парично плащане от данъчнозадължените лица, преразпределено чрез бюджета,
установено със закон като безвъзмездно, невъзвращаемо.
Специфичните белези на ДДС го характеризират като:
 републиканс
и,
 косвен,
 всеобщ,
 многофазен,
 некумулатив
н,
 пропорциона
лен,
 месечен
данък,
355
т
 който се дължи за всяка възмездна доставка на стоки или услуги, всяко

възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията
на страната,
 извършено от регистрирано лице, както и при внос на стоки.
Данъкът облага потреблението и е от групата на оборотните данъци. Той е установен
във всички държави-членки. В рамките на пазара функционира обща система на ДДС,
чието изграждане започва с първа и втора директива от 1967г. И при изработването на
тази система е възприет т.нар.потребителски модел на данъка, при който личните
разходи се облагат чрез прилагане на кредитния или фактурния метод. Източници,
които установяват данъка: ППЗДДС и Директива 112/28.11.2006г относно общата
система на ДДС.
Към настоящия момент, на една стока може да бъде налагано както ДДС, така и акциз.
За разлика от времето, когато потреблението се е облагало с данък върху оборота и
съществуваше акциз като косвен данък. Ако стоката се облагаше с акциз, за нея не се
дължеше данък върху оборота.
ДДС е косвен данък. Характерното е, че същинското данъчно правоотношение по
повод плащането на данъчния дълг възниква между държавата и потребителите на
стоки и услуги, които определяме като субекти на данъчното задължение или още като
фактически платци на данъка. Това правоотношение обаче, за да се реализира, е
необходимо едно трето лице, което може да бъде търговец, производител- той
начислява, удържа и събира данъка, което го характеризира като данъчнозадължено
лице или още като юридически платец на данъка. Плащането на данъчния дълг засяга
имуществената сфера на фактическия платец, а юридическият платец само
администрира.
При преките данъци, доходите се облагат директно чрез изземване на част от дохода
под формата на данък, докато при косвените данъци доходите се облагат индиректно,
чрез облагане на потреблението.
Разграничение може да се търси и по отношение на механизма за облагане на доходи.
При преките данъци всички задължения за деклариране на доход, самоначисляване и
внасяне, са задължение на данъчните субекти, т.е при тях се появява сливане м/у
данъчен субект и данъчнозадължено лице. При косвените данъци това са два
различни правни субекта – потребителят понася данъчната тежест, а всички
действия по събиране на данъка са възложени на търговците, на производителите,
на регистрираните лица.
Косвените данъци биват два вида: всеобщи и специфични. ДДС е всеобщ, тъй като с
него се облага потреблението на всички стоки и услуги, освен тези, освободени от
облагане със закон.
В ЗДДС, в глава 4, освободени доставки и придобивания са изброени изчерпателно
всички доставки на стоки и услуги, които отговарят на критериите за облагаемост, но
поради социални и икономически съображения са освободени от облагане. Като
356
т
например- доставките, свързани със здравеопазване, с образование, със социални

грижи, с култура и др.
Акцизите са специфичен косвен данък, тъй като с акциз се облагат много малко стоки и
услуги – алкохол, тютюневи изделия, енергийни продукти, които се определят като
акцизни стоки.
Косвените данъци също така се делят на многофазни и еднофазни. Многофазните
данъци, какъвто е ДДС, се начисляват по цялата верига на реализация на една стока или
услуга, независимо през колко етапа преминава тя. С ДДС се облагат поредица от
сделки, чрез които една внесена или произведена в страната стока стига до
потребителя. При всяка една от тези сделки се начислява ДДС в/у пълната цена на
стоката и услугата.
Втората група са еднофазните данъци. Данъкът се начислява еднократно при вноса или
при крайното потребление (акцизите).
Многофазните се разделят на два вида: кумулативни и некумулативни. ДДС е
некумулативен, тъй като механизмът на данъчния кредит позволява, независимо че на
всеки етап от реализацията данъкът се начислява на пълната цена на стоката или
услугата, по същество да се облага само новосъздадената на този етап стойност.
Следваща характеристика е, че ДДС е месечен данък. При месечните данъци-
разликата спрямо годишните е към кой момент технически е възможно да се определи
окончателен размер на данъчно задължение. При годишните данъци това е краят на
данъчната година (корпоративен, местните и т.н). При ДДС в края на всеки данъчен
период се определя размерът на данъчно задължение по ДДС или, ако резултатът за
периода е ДДС за възстанояване, сумата на подлежащия на възстановяване данък.
Данъкът е пропорционален. Ставката е постоянна величина и не зависи от размера на
данъчната основа. Приходите от ДДС постъпват в републиканския бюджет. В бюджета
на ЕС постъпват приходи от ДДС от всяка държава в размер на 0,3%, начислен през
годината.
Данъчна основа – възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във

връзка с доставката. не се смята за част от данъчната основа лихвите и неустойките,
които имат обезщетителен характер;
Субекти и данъчнозадължени лица – ВСЯКО ЛИЦЕ, КОЕТО ИЗВЪРШВА

НЕЗАВИСИМА ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ОТ ЦЕЛИТЕ И
РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НЕЯ – Т.Е. ВСЯКА ДЕЙНОСТ, КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА
РЕДОВНО ИЛИ ПО ЗАНЯТИЕ СЕЩУ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, вкл. Експлоатацията на
материално и нематериално имущество с цел редовен доход от него. Такава е дейността
на производители, търговц и лица, предоставящи услуги или упражняващи свободна
357
т
професия. Данъчнозадължените лица са юридическите платци на данъка. Но чрез

включването му в цената на стоките и услугите те прехвърлят данъчната тежест въхру
крайните потребителите.
ДО МОМЕНТА НА РЕГИСТРАЦИЯ НЕ ВЪЗНИКВАТ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА
ЛИЦАТА ПО ТОЗИ ЗАКОН, НЕЗВИСИМО ЧЕ ТЕ ИЗВЪРШВАТ ДЕЙНОСТ, С
КОЯТО СЕ НАДВИШАВА ПОСОЧЕНИЯТ ОБОРОТ. Регистрацията има
конститутивен ефект.
Такива са регистрираните за целите на ДДС лица. Фактическият платец обаче са
крайните потребители. Независима икономическа дейност – според чл.3, ал.1 от
ЗДДС данъчнозадължено лице е всяко лице, което извършва такава дейност,
независимо от целите и резултатите от нея. Не става дума само за търговска дейност по
смисъла на ТЗ! Без значение е дали лицата са ФЮЛ или правната форма под която
извършват такава дейност. Важна е характеристиката дейността да се осъществява
срещу възнаграждение, освен в определени от законодателството хипотези.
Упражняването на свободна професия също е независима икономическа дейност.
Определението е в чл.3, ал.2 на ЗДДС. А ал.3 изброява какво НЕ е такава дейност.
Освен тези лица са изброени и други данъчнозадължени лица. Такива са лицата, които
извършват инцидентно възмездна вътрешнообщностна доставка на ново превозно
средство или лицата, които извършват освободени доставки, когато са част от
независимата икономическа дейност. При внос на стоки данъчнозадължено лице е
всяко ФЮЛ и има специални хипотези за монтаж и инсталиране на стоки.
Субект на данъка- юридическите платци на данъка. Това са лицата, които
администрират данъка. Те внасят, удържат.
Данъчнозадължено лице е понятие, дефинирано в чл.3 от ЗДДС и най-общо можем да
го определим като лице, което извършва независима икономическа дейност, без
значение от целите и резултатите от нея. В чл.3, ал.2 е легалната дефиниция на
понятието “независима икономическа дейност”. Така дефинираното понятие включва в
кръга на данъчнозадължените лица всички архитекти на свободна практика, юристи,
лекари и т.н. Всяко лице, което извършва такава дейност, е с качеството
данъчнозадължено лице. Не е независима икономическа дейност дейността,
осъществявана по ТПО или приравнено на него и дейността на ФЛ по управление и
контрол. Не са данъчнозадължени лица държавата, държавните и местните органи, с
изключение на случаите, визирани в чл.3, ал.5 от Закона.
На следващо място, за да бъде част от механизма на данъка, данъчнозадълженото лице
трябва да бъде регистрирано за целите на ЗДДС. Регистрацията е част от общата
данъчна регистрация по ДОПК и е условието, без което едно данъчнозадължено лице
не може да има права и задължения по ЗДДС, респективно не е длъжно да начислява
данък и няма право на данъчен кредит. За да се регистрираш по ДДС, трябва да имаш
регистрация по ДОПК – първата е специална по отношение на втората.
358
т
Регистрацията по ЗДДС е три вида. Задължителна, доброволна и по инициатива на

приходен орган.
- Задължителната регистрация е предвидена в чл.96 от Закона за всяко
данъчнозадължено лице, с облагаем оборот над 50 000лв за период от не по-дълъг от 12
последователни месеца. Този оборот може да стане и с една сделка.
- Доброволната по чл.100 дава възможност на всяко данъчнозадължено лице, при
което не са налице условията на задължителна регистрация, да се регистрира.
- По инициатива на приходен орган – чл.102. То замества липсата на
регистрация по чл.96 (задължителна такава), когато в хода на последващ контрол
(ревизия, проверка), се установи, че данъчнозадълженото лице е било длъжно да подаде
заявление за регистрация, но не го е направил. Ще понесе адм.санкция и с ревизионен
акт може да се определи размер на данъка, който те е трябвало да внесат след
регистрация, ако бяха подали своевременно заявление за регистрация.
Законът познава и няколко специфични случаи на регистрация:
 при дистанционна продажба на стоки по чл.98;
 задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване;
 в резултат на преобразуване по чл.132;
 въведена е регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в
страната, но има обект на територията на държавата, от който извършва
икономическа дейност – той е длъжен или може да се регистрира чрез т.нар
акредитиран представител. Кои лица могат да бъдат акредитирани
предствители? Чл.135 от ЗДДС. Акредитираният представител отговаря
солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното
чуждестранно лице.
За дата на регистрацията се смята датата на връчване на акта за регистрация.
Прекратяване на регистрацията или дерегистрация също е три вида: задължителна, по
избор и по инициатива на приходен орган. Основанията са в чл.107 от ЗДДС. По избор
– чл.108 и в чл.110 – по инициатива от приходен орган.
Обекти на облагане:
 доставка на стоки и услуги, когато са възмездни и с място на изпълнение
на територията на страната;
 възмездните вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на
територията на страната;
 внос на стоки, както и посочените в чл.2, т.3 и 4 от Закона обекти на
облагане - ЕС е метинически съюз е за обект на облагане можем да говорим
при внасянето на несъюзни стоки на територията на страната.
Възникването на задължението за ДДС възниква с възникването на
митническото задължение. Данъчната основа е митническата стойност и
той се налага поначало от митническите органи. Също така реда и
сроковете за плащане на ДДС при внос е този за заплащане на вносните
359
т
мита. Това са трите обекти на облагане, на които следва да се обърне

внимание.
Понятията вътреобщностно придобиване и вътреобщностна доставка се появиха след
2007г., след присъединяване на България в ЕС. Стока от Македония към България е
внос, а от България към Македония- износ. Докато стока от България към Гърция-
имаме вътреобщностна стока. Правилата за начисляване на данък в тези случаи са
различни и затова законът ги въвежда като различни обекти.
В закона се съдържат легални дефиници на понятията стоки и услуги- чл.5 и чл.8,
доставка на стоки- чл.6, доставка на услуги- чл.9.
За да бъде обект на облагане, доставката на стока или услуга трябва да е възмездна и
облагаема. Третото условие- мястото на изпълнение на доставката на стока и услуга е
да е на територията на страната. Правилата за определяне на мястото на изпълнение-
разпоредбите от чл.17 до чл.24 вкл. Въведени са различни правила в зависимост от това
дали се изпълняват доставка на стоки на кораби, влакове, самолети и т.н. Има разлика в
зависимост от това, дали получател е лице, регистрирано по ДДС, дали е в рамките на
Общността ит.н. Ако липсва едно от трите условия, то те са необлагаеми.
Следващ обект е вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на
територията на страната- чл.13 от Закона. Тук имаме разпореждане и получаване на
стока, която се изпраща или транспортира от територия до територия на ДЧ. Не са
случаи на ВОП изброените в чл.13, ал.4 хипотези.
Третият обект- внос- чл.15 от ЗДДС. Данъкът се начислява от митническите органи и
се внася след преминаване на стоката от границата.
Каква е разликата между необлагаемите доставки, освободени доставки и облагаемите
с нулева данъчна ставка.
При необлагаемите – регистрираното лице доставчик няма задължение да
начисли ДДС, тъй като липсва един от трите елемента за облагаемост на
доставката.
При освободените доставки и облагаемите с нулева данъчна ставка – в бюджета
не постъпва данък.
o Tези с нулева данъчна ставка – дават право на доставчика да ползва
данъчен кредит от доставчика, начислен му от предишни доставчици.
o А при тези с освободени – нямат право на такъв кредит.
ОБЛАГАЕМА ДОСТАВКА – ВСЯКА ДОСТАВКА НА СТОКА ИЛИ УСЛУГА,
КОГАТО Е ИЗВЪРШЕНА ОТ ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ И Е С МЯСТО НА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА, ОСВЕН В СЛУЧАИТЕ, В
КОИТО ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ИЗКЛЮЧЕНИЕ. *ТРЯБВА ДОСТАВКАТА ДА Е
ОБЛАГАЕМА И ВЪЗМЕЗДНА, ЗА ДА БЪДЕ ОБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ*
 ДОСТАВКА НА СТОКА – ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СОБСТВЕНОСТ ИЛИ ДР

ВП ВЪРХИ СТОКА, КАКТО ИВСЯКО ДРУГО ПРАВО НА
360
т
РАЗПОРЕЖДАНЕ СЪС СТОКА КАТО СОБСТВЕНИК;

 ДОСТАВКА НА УСЛУГА – УСЛУГА Е ВСИЧКО, КОЕТО ИМА
СТОЙНОСТ И Е РАЗЛИЧНО ОТ СТОКА, ОТ ПАРИТЕ В ОБРЪЩЕНИЕ И
ОТ ЧУЖДЕСТРАННАТА ВАЛУТА, ИЗПОЛЗВАНИ КАТО ПЛАТЕЖНО
СРЕДСТВО.
Механизъм на ДДС. Това е специфична процедура по определяне на размера по
задължението за ДДС, която включва начисляването на данъка и упражняване
правото на приспадане на данъчен кредит (да се внимава ако се пита елемент на
данъка или елемент на механизма на данъка).
Елементите на механизма са:
1. Изискуем данък (в случая ДДС) по повод, на който се разглежда
процедурата за начислвяане на ДДС, при който се разглежда предпоставките за
упражняването на правото приспадане на данъчен кредит.
2. Данъчен кредит - разглежда предпоставките за упражняването на
правото приспадане на данъчен креди.
Елементи на механизма:
1. Начисляване на ДДС – процедура за реализиране на изискуемостта на ДДС.
Начислява се изискуем данък. Изискуемостта на данъка се свързва с възникване на
данъчно събитие. Кои са данъчните събития и как се определя датата на тяхното
възникване е посочено в чл. 25 от ЗДДС. ДС – са всички обекти на облагане (3-те
горе), възникването на които води, на датата на данъчнтоо събитие, до възникване
изискуемостта на данъка за облагаемите доставки или възниква основание за
освобождаване от начисляване на данъка за освободените доставки и доставките с
място на изпълнение извън територията на страната. Напр. стока, която е възездна
доставка на тер. на страната с разпореждането на соката възниква данъчно събитие и
от този момента възниква задължение за данък, когато доставкаа е облагаема или
възниква основание за освобождаване, когато е освободена от начисляване.
Начисляване на ДДС при облагаеми доставки на стоки или услуги от рег. лице
– данъчното събитие е облагаема доставка на стоки или услуги. Как се начислява
данъка? Начисляването се извършва от доставчика на облагаемата доставка. Чл. 11
от ЗДДС определя страните по една облагаема доствак като дотавчик и получател.
Рег. лице-дотавчик начислява ДДС като първо определя размера на данъчната
основа (третия елемент на ДДС). Правилата за определяне на данъчната основа са в
чл. 26 и особените случаи по чл. 27 от ЗДДС. Върху определена данъчна основа се
прилага действащата данъчна ставка и се определя размера на данъка, който това
рег. лице има право да събере от получателя по доставката чрез включването му в
цената на стоката или услугата. Начисляването се прави само ако доставката е
облагаема т.е. мястото на изпълнение на досткавата е на тер. на страта, а правилата
за определяне мястото на изпълнеине са в разпоредбите на чл. 17-24 от ЗДДС. (Напр.
Ако имаме няколко доставчика; по първата доставка даставчика начислява 20% да
речем 20 лв. и включва в цената на втория по ред във веригата и той има качеството
получател и доставчик по втората, ДДС се начислява във всеки един от тези три
етапа и се начислява върху пълната стойност на доставката; като при първата
361
т
доставка се начислвят 20 единици (20% от 100), след това 40 единици (20% от 200), а
при третата 60 (20% от 300) единици. Данъка се начислява върху пълния размер на
доставката т.е. по цялата верига е изчислен 120 единици, но самото лице по третата
доставка ще начисли 20 % върху 300). В крайната цена на стоката или услугата се
включва еднократно начислен ДДС – затова данъка е некумулативен.
Начисляване при ВОП
1. Начисляване на ДДС.
Процедурата за реализиране на изискуемостта на ДДС обхваща 3 действия (чл. 86, ал.
1 ЗДДС):
Начисляването става като регистрираното лице:
 издаде данъчен документ;
 включи данъчния документ в дневника за продажбите за съответния
период и
 включи начисления от него данък в справката-декларация, която подава в
края на данъчния период.
Данъка може да се начисли както от получателя, така и от доставчика по една
облагаема доставка, а когато се начислява по повод на внос се начислява от
митническите органи.
Като ОБЩО ПРАВИЛО можем да приемем начисляването на данъка от
доставчика по облагаема доставка. Пример: покупко-продажба на някаква стока,
вътрешна доставка. И доставчика и получателя са регистрирани за целите на ДДС в Бг:
търговец на едро и търговец на дребно. На датата на възникване на данъчното събитие
възниква задължение за начисляване на данъка. При тази доставка, задължението е за
доставчика като регистририрано лице и той начислява данъка като издава фактура като
вид данъчен документ, включва фактурата в дневниците за продажби и начислен данък
в справката-декларация.
Закона допуска и предвижда хипотези, при които данъка се начислява и от
получателя по правилата на т.нар. самоначисляване.
1) Във всички случаи на вътреобщностно придобиване /ВОП/ данъка се
начислява по този начин: от получателя.
При вътреобщностното придобиване ПРАВИЛОТО за начисляване от
доставчика СЕ ОБРЪЩА: данъка се начислява от получателя.
Какво е вътреобщностно придобиване /ВОП/? Въвеждане на общностна стока на
територията на страната, когато доставчик е регистриран за целите на ДДС в друга
държава членка и превоза или транспорта на стоката се движи от територията на др.
държава-членка до територията на България. ВОП след 2007г. замести вноса от
държави-членки. Така че сега ако една стока се въвежда от Гърция на територията на
страната е осъществено ВОП, а ако същата стока се въвежда от Сърбия е внос.
При ВОП данъчния документ, с който се начислява данъка е протокол.
Каква е идеята за обръщане на правилото за начисляване в хипотезата на ВОП?
Ако действа общото правило /начисляване от доставчика/, в този случай, за да се
обложи потреблението в България, която е държава на потреблението, доставчика ни, к.
е регистрирано в друга държава лице трябва да издаде българска фактура. Очевидно е,
362
т
че това не може да стане, а едновременно с това функционирането на вътрешния пазар

изисква свободно движение на стоките. За да се осигурят всичките тези гарантирани от
договорите права и свободи, по отношение на ДДС като данък облагащ потреблението
е въведно това самоначисляване или обърнато начисляване, при което не доставчика, а
получателя начислява данъка.
2)Системата на ДДС допуска начисляването на данъка да става от получателя по
облагаема доставка и по някои вътрешни доставки на стоки и услуги.
„Вътрешни” – такива с място на изпълнение на територията на страната.
Пример: доставките с предмет битови отпадъци. Това е скраб, метални отпадъци и др.
по З. за отпадъците. В този случай е допуснато обръщане на правилото и начисляване
на данъка от получателя с мотива да се избегнат възможностите за данъчни измами. За
това общата система на ДДС разрешава в някои сектори с висок риск за отклонение от
плащане на данъци (специално на ДДС), да се начислява данъка от получателя. Според
европейската директива такива сектори на икономиката са също строителство,
телекомуникации, търговия с вредни емисии.
2. Вторият елемент от механизма на данъка е данъчния кредит и свързаното с
него упражняване на право на приспадане на данъчен кредит.
Легалната дефиниция на понятието „данъчен кредит” е в чл. 68, ал. 1 ЗДДС и съгласно
тази разпоредба данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС във връзка с изброените в 4-
те точки данъчни събития на чл. 68, ал. 1.
Важно (!):правото на приспадане на данъчен кредит възниква едновременно с
изискуемостта на данъка. Това означава, че тази вътрешна доставка /покупко-продажба
м/у 2 регистрирани лица/ в момента, в който настъпи датата на данъчното събитие за
регистрираното лице данъка става изискуем и трябва да бъде начислен, а за получателя
по доставката възниква право на данъчен кредит за начисления по тази доставка данък.
Момента е един и същ: и за изискуемостта и за упражняване правото на приспадане.
Това е принципа на незабавното приспадане.
Предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Изброени
са в чл. 71 ЗДДС и в чл. 69 ЗДДС. Необходимо е също да не са налице препятстващите
упражняването на правото на приспадане условия изброени в чл. 70.
Обобщение: настъпва данъчното събитие за 2те лица страни по облагаемата доставка.
Тази дата на данъчното събитие има различни правни последици.
Регистрираното лице получател има право да начислява но само когато
стоката/услугата се използва по нататък за извършване на облагаеми доставки (чл. 69)
Т.е. ако със стоката, к. лицето е получило ще извършва дарение нарпимер за него няма
да възникне право на приспадане на данъчен кредит. От тук насетне тази стока няма да
служи за извършване на облагаеми доставки, к. също ще се облагат с ДДС. По този
начин това лице се явява краен потребител.
Няма да има право на приспадане на данъчен кредит лицето ако не притежава един от
документите изброени в чл.71.
363
т
Дори и да са налице предпоставките за упражняване на право на приспадане (чл. 69 и

чл. 71) ако са налице ограничаващите предпоставки по чл. 70, то това право няма да
възникне.
Пример: чл. 70 – „когато е придобит или внесен лек автомобил”. Регистрираното лице
купува лек автомобил, но ЗДДС ограничава възможността му да ползва данъчен кредит
за тази покупка.
Дефиниция за лек автомобил по ЗДДС – параграф 1, т. 18 ДР на ЗДДС.
Законът допуска използване на частичен данъчен кредит за стоки и услуги, които
регистрираното лице използва както за извършването на облагаеми, така и на
освободени доставки. По-общо определено, както за доставки за к. лицето има право да
приспадне данъчен кредит, така и такива, за които няма право на приспадане.
Друг специфичен случай на право на приспадане на право на приспадане на данъчен
кредит е за начислен данък преди датата на регистрация по ЗДДС предвидено в чл.
74 и чл. 75 ЗДДС.
Още едно специфично правило – право на приспадане на данъчен кредит при
повторна регистрация по правилата на чл. 76 и чл. 77 ЗДДС.
Некумулативност – ненатрупване на данъка от всеки производител или всеки от
търговците се постига чрез механизма на данъчния кредит – правото на
регистрираното лице да приспадне начисленият му данък при облагаемите
доставки при определени условия. Така се облага само добавената стойност, а
крайният потребител не се ползва с механизма на данъчния кредит и той понася
данъчната тежест. Така се гарантира и неутралността на ДДС. От една страна тя се
проявява принципно в единната ставка за облагане, минималния брой освободени
доставки и критериите за регистрационен праг. Този принцип е рагледан в много дела
на СЕС и се счита, че той следва принципа на равно третиране – забраната за
дискриминация. Изисква всички икономически оператори да бъдат еднакво третирани.
От друга страна ДДС е неутрален, защото данъчнозадължените лица, които извършват
независима икономическа дейност, следва да могат да приспадат начисления данък и
това се гарантира от общия механизъм за приспадане.
Важен елемент от механизма на данъка, свързан с възникването на данъчно задължение
по ЗДДС е данъчният период.
Данъчният период се свързва с възможността след изтичането му да се определи
окончателен размер на данъчното задължение за едно регистрирано лице.
Чл. 87, ал. 1 ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятието „данъчен период” –
периода от време, след изтичнето на който регистрираното лице е длъжно да подаде
справка-декларация.
Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец. Ако регистрираното
лице е било в механизма на данъка през една цяла календарна година, то за него са
възнинали 12 данъчни периода.
Данъчният период за ДДС има значението на изтичането на една данъчна година при
годишните данъци. Такива правни последици настъпват за регистрираните лица в края
на всеки данъчен период. В края на всеки данъчен период регистрираното лице
определя резултат за този период, който резултат се определя от съотношението
364
т
между начисления от регистрираното лице данък за този период и начисления на

регистрираното лице данък /т.е. от съотношението на изискуемия данък и данъчния
кредит за това лице/.
В рамките на един данъчен период регистрираните лица нямат задължения към
бюджета нито финансови, нито някакви административни. В рамките на данъчния
период регистрираните лица осъществяват стопанската си активност.
С приключването на данъчния период и до 14-то число на следващия месец
регистрираното лице трябва да подаде справка-декларация съставена въз основа на
информацията в дневниците за покупки и дневника за продажби за съответният
данъчен период, с която справка-декларация определя какъв е резултата за периода и
какво е задълженеито му по ДДС.
Данъка за възстанояване е резултат за данъчния период когато данъчния кредит е по-
висок като сума от размера на изискуемия данък /т.е. съотношението е обърнато/. ДДС
за възстановяване е резултат, к. е в зависимост от съотношението между изискуемия
данък и данъчния кредит .
Данъка се дължи веднага, а се възстановява по сложна процедура, която е предвидена в
чл. 92 и чл. 93 ЗДДС.ДДС възстановяване се връща по процедурата на чл. 92 ЗДДС,
който въвежда една сложна процедура, позволяваща с данъка да бъде извършено
прихващане, приспадане и възстановяваване на данъка. Приходния орган първо
проверява дали лицето има др. изискуеми задължения към държавата. Ако има такива
задължения се извършва прихващане, ако няма се дължи възстановяване на ДДС и
закона дава право на лицето да приспада дължимия данък от данъчните си задължения
за следващите 2 данъчни периода. Ако и след тези 2 периода остане ДДС за
възстановяване той се възстановява /като пак се проверява дали може да бъде
прихванат/ в 30 дневен срок от подаване на последната справка-декларация. Това обаче
може и да не се случи, т.к. в чл. 93 ЗДДС са изброени хипотезите, в които тези срокове
се спират. Това значи, че например при започнала ревизия по ДДС, срока се спира до
приключването и и този 30 дн. срок може да се продължи около година.
Производител има продукция в размер на хиляди евро. В конкретната държава ДДС е
23% - когато се събират двете суми продажната цена става 123 хил.евро, които
дистрибуторът ще заплати. Дистрибуторът ще определи в последствие 150 хил. евро
цена, върху нея отново се изчисля ДДС – 23%, като се сумирът тези суми се вижда
каква е цаната за крайния потребител 184 хил. евро.
Производителят не заплаща данък – той само го начислява. Дистрибуторът го
заплаща, но той има право да се възползва от данъчен кредит, защото извършва в
последствие възмездни сделки. Накрая данъкът, който ще получи фиска е
разликата между начисления от производителя и върнатия на потребителя данък.
Затова накрая само потребителя ще плати.
Чл.177 от ЗДДС – съгласно тази разпоредба, когато сме в хипотезата производителят да
е дължал внасянето на тези 23 хил. евро в хазната, но не ги е внесъл и междинния
дистрибутор и знаел или е бил длъжен да знае, че парите няма да бъдат внесени и
междинния дистрибутор е упражнил правото си на данъчен кредит, в тази ситуация
този дистрибутор отговаря за невнесения данък от производителя, като отговаря до
365
т
размера на ползвания данъчен кредит. Типична отговорност за чужд данъчен дълг –

усложние в субектния състав на данъчното задължение. Доколкото дистрибуторът е
знаел или е бил длъжен да знае възниква тази солидарна отговорност.
Чл.177 ЗДДС повторна ревизия – ТР № 6 от 2021г. - Преюдициално запитване е във
връзка с дължимостта на лихви във връзка с чл.177 от ЗДДС. Въпросът за лихвите и
сходен с този по чл.19 ДОПК, по което има решение. Ас. Митева смята, че лихви не се
дължат, тъй като самата отговорност е ограничена до размера на ползвания данъчен
кредит.
Начисляване и данъчен кредит. Това са двата основни елемента при този данък.
Принципно начиславянето се извършва от доставчика на получателя, освен в случаите
по Глава 19а от ЗДДС – т.нар. обратно начисляване, когато се извършва от получателя с
протокол. Данъчният кредитор представлява възможността да се приспадне
начисленият по входящите доставки данък от начисления от изходящите доставки
данък. Под начисляване разбираме определянето и посочването на начисления данък от
данъчнозадължено лице. Принципно е забранено начисляването на данък от
нерегистрирано лице – чл.113 ЗДДС. Чл.86 ЗДДС посочва, че регистрираното
лице,за което данъкът е станал изискуем е длъжно да го начисли, като издаде
данъчен документ – фактура! Издаде справката декларация и посочи фактурата
или дебното/кредитното известие в справката за съотв. данъчен период. Данъкът
се дължи за данъчия период, за който е издаден или е следвало да бъде издаден
документа. Когато се начислява нулева данъчна ставка, данъкът се начислява!!!
Данъкът следва да се начисли на датата на възникване на данъчното събитие, когато
той стане изискуем. При авансовите плащания данъкът е изискуем от момента на
получаването на плащането. Данъчното събитие като ЮФ е определено в чл.25 от
ЗДДС и тук има определение – данъчното събитие възниква на датата, на която е
прехвърлено правото на собственост на стоката или друго вещно право или
разпореждане със стоката като собственик. Най-лесно двете понятия данъчно събитие и
изискуемост на данъка се разбират от практиката на СЕС – данъчно събитие означава
обстоятелство по силатана което се изпълняват правните условия необходими за
настъпване на изискуемостта на данъка, а ДДС става изискуем, когато данъчният орган
придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицето,
платец на данъка, независимо от това, че срокът на плащането може да бъде отложен
(когато е възникнало задължението на лицето да начисли данъка, органите по
приходите имат претенцията да изискват данъка), а данъчното събитие настъпва и ДДС
става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Поначало задължението за
начисляване се състои в това регистрираното лице да издаде данъчен документ, в който
да посочи данъка на отделен ред. Чл.113 ЗДДС определя сроковете за издаване на
фактурите. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на
възникването на данъчното събитие доставка, а в случай на авансово плащане – не
по0късно от 5 дни от получаване на плащането. ДДС се определя като данъчната ставка
се приложи към данъчната основа, определено в чл.26, ал.2 ЗДДС. Изключват се
неустойките и лихвите с обезщетителен характер. Приципът е, че се включва всичко
без лихвите и неустойките. В ППЗДДС чл.53 са дадени формули, чрез които се
определя размерът на данъка за всяка доставка, като се използват различни варианти –
366
т
когато данъкът е посочен на отделен ред или е включен в цената на стоката. Ако нещо
струва 100лв, за да се получи общата сума с ДДС се умножава по 1,2. При вносът на
стоки данъчната основа е митническата стойност, като и тя се определя по определени
правила, и начисляването се извършва от митническите органи. При
вътрешнообщностното придобиване данъчната основа се определя по реда на чл.26
като за облагаемите доставки, като се имат предвид и специалните правила.
Начисляването се свъза със задължението да се отрази данъка на първо място във
фактурата, на второ място – в месечната справка-декрация и на трето място да се
включи фактурата, дебитни/кредитни известия в дневниците на доставки.
Изискуемостта е, когато органите по приходите могат да искат да се начисли данъка –
да се изпълни задължението.
Според чл.68 ЗДДС сумата на данъка, която данъчнозадълженото лице може да

приспадне по реда на ЗДДС – това е различно от данъчния кредит по ЗДДФЛ и
ЗКПО за избягване на двойното данъчно облагане. Чрез този механизъм се
осигурява некумулативността на данъка. Крайният потребител не може да се
ползва от механизма на данъчния кредит. Приципът е, че регистрираното лице
ползва при определените в законодателството условия, данъчен кредит за данъка,
който му е начислен, спрямо данъка, който то е начислило. Приспада се
начисленият на лицето данък от доставчик, като лицето е получател, от начисления от
лицето данък като доставчик на друг получател. Логиката е, че в един период лицето
има множестот покупки и продажбни следователно едновременно е доставчик и
получател. Според чл.68, ал.2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква,
когато подлежаният на приспадане данък стане изискуем – принципът е на датата на
възниква на данъчното събитие (най-общо издаването на фактурата). Период за
упражнване на правото наданъчен кредит – според чл.72 регистриратото лице може да
упражни правото си на приспадане в данъчен период, през който то е възниквало или в
един от следващите 12 данъчни периода. След изтичането на посочения срок правото
на приспадане на данъчния кредит се погасява и не може да бъде упражнено. Ред за
упражняване на това право – чл.72, ал.3 за да бъде упражнено правото е необходимо
лицето да вкл. размера на дъначния кредит в справката-декларация и посочи
документа, въз основа на която се упражнява правото на данъчен кредит в дневника за
покупките. За да се упражни правото на данъчен кредит законът предвижда условия –
първото условие е доставчикът/получателят да са регистрирани по ЗДДС лица (с изкл.
на лицата, които нямат право да посочват данъка в издаените от тях фактура – чл.69,
ал.1, т.1); получената стока или услуга да е предмет на облагане в закона; получената
стока или услуга да се използва за целите на последващи облагаеми доставки от
получателя вкл. и такива с нулева ставка, а не за изрично посочените в закона,
освободени от облагане доставки; последният елемент е получателят по
доставката да притежава данъчен документ, в който данъкът да е определен в
отделен ред. Това са т.нар. положителни продпестовка, уредени в чл.69 и чл.71 от
ЗДДС. Ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит – т.нар. отрицателни
предпоставки – чл.70, ал.1, т.1 ЗДДС когато стоките и услугите са предназначени за
безвъзмедни доставки, за необлагаеми доставки, за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето, за развлекателни цели и пр. Не е налице
367
т
право на данъчен кредит, когато данъкът е начислен неправомерно – тук се

обхваща твърдението, че данъкът е начислен неправомерно, защото е начислен по
доставка, която не отговаря на условията за облагаеми доставки (т.е. не е налице
действителна облагаема доставка, а фиктивна такава).
Най-често до възстановяване на данък се стига при износ, защото той е с нулева

данъчна ставка, а лицето има право да ползва данъчен кредит за начисления му
данък. Размерът на възстановения данък е един от критериите за регистрация на
лицата, като големи данъкоплатци.
Данъчни документи:
Справка-декларация по чл. 125 ЗДДС.
Отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС: дневниците за покупки и дневниците за
продажби.
Когато едно регистрирано лице придобива стока или получава услуга отразява
отчетния документ и начисления му данък в дневника за покупките.
Когато то извършва облагаема дейност и доставки облагаеми с ДДС, попълва дневника
за продажби като отчетен регистър и там отразява фактурата или протокола, с които е
начислен данъка и определя на базата на този регистър сумата на изискуемия данък в
края на периода.
При данъчните документи, к. са изброени в чл. 112, ал. 1 /фактура, известие към нея и
протокол/.
Какво представляват известията? Във фактурата и протокола не могат да се правят
корекции. По тази причина трябва да се издаде коригиращо известие. Тогава когато
имаме изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката се издават
данъчни дебитни или данъчни кредитни известия. При увеличение на данъчната
основа се издава дебитно известие, а при намаление – кредитно известие.
Акциз
Акцизът е косвен данък върху потреблението, притежава всички характеристики на
данъците. За разлика от ДДС той е еднофазен, специфичен, републикански, данък с
който се облага потреблението на ограничен кръг стоки.
Нито пргоресивен, нито пропорционален – определя се по смесена система – пр.
цигарите – комбинация от данъчната основа и твърда сума за данъчна единица.
Лицата, които извършват каквато и да е дейност с акцизни стоки, следва да бъдат
регистрирани или да получат лиценз, както и да се регистрат по ЗАДС.
Правна уредба: Закон за акцизите и Правилник за приложение на Закона за акцизите.
Важно (!): За една и съща стока може да се дължи и ДДС и акциз. Двата данъка се
кумулират и когато се дължи едновременното плащане, поредността за начисляване
на данъците е първо акциз върху данъчната основа. Сумата на акциза се добавя върху
данъчната основа и върху тази по-висока стойност се начислява ДДС. Важно е
администрирането на данъка и контрола, който се осъществява в/у движението на
акцизни стоки. Издаването на разрешителни за извършване на производство, продажба
368
т
и съхранение на акцизни стоки става от органите на агенция „Митници” за разлика от

др. данъци, които се установяват и се събират от приходните органи (НАП).
Контролът върху акцизните стоки, вкл. тези под режим на отложено палащане на
акциз, се осъщестявва от митническите органи (НЕ СЕ ЗАНИМАВА НАП, А
МИТНИЦИТЕ). Контролът включва проверки и ревизии от страна на
митническите органи, а в структурата на митническата организация са
разпределение правомощията. Митническите служители имат правомощията на
органи по приходите или на публични изпълнителни при обезпечаване на публичните
вземания от акциз. Митническите учреждения имат функцията на ТД на НАП.
Директора на Агенция „Митници“ имат правомощия на директор на НАП.
Правомощията на решаващ орган се упражяват от Директора на Агенция „Митници“.
Структурата на НАП от гл.т. на компетентности е разпределена като правомощия
спрямо органите на Агенция „Митници“. Акцизът се определя и събира от органите на
Агенция „митници“.
Данъчнозадължените лица извършват администрацията на данъка като подадат акцизна
данъчна декларация и заплатят данъка по реда на чл. 43 и чл. 44 от ЗАДС. За целта се
издава акцизен данъчен документ или регистриран електронен акцизен данъчен
документ. Акцизният данъчен документ е частен документ, който удостоверява
възникването на задължение за заплащане и начисляване на акциз. Той съдържа
реквизитите по чл. 7 ЗСч, както и реквизитите, посочени в чл. 84, ал. 6 ЗАДС. Акцизът
се начислява тогава, когато той е станал дължим, тоест когато стоките биват
освободени за потребление. Дължимият акциз се внася от данъчнозадължените лица в
14-дневен срок от изтичане на данъчния период. ДЗЛ водят отделна документална
отчетност по видове дейности и по видове акцизни стоки в съответствие с изискванията
на ЗСч, ЗДДС, ЗАДС и ППЗАДС.
Субекти на данъка. Отново, както при ДДС, става дума за данъчно задължените лица,
а не са субектите на данъчно задължение.
Чл. 3 Закона за акцизите и данъчните складове посочва като данъчно задължени лица 6
групи лица.
Всеки който произвежда, търгува, съхранява и въвежда на територията на страната при
определените условия може да се определи като данъчно задължено лице по смисъла
на закона.
Задължителна регистрация.
На задължителна регистрация подлежат лицата посочени в чл. 56, ал. 1 и това са
специализираните малки обекти за дестилиране и обектите на малки
винопроизводители.
На задължителна регистрация по чл. 57, б. „а” подлежат лицата, които произвеждат,
внасят на територията на страната кокс, въглища и такива, които извършват сделки с
тях.
369
т
На задължителна регистрация подлежат и лицата получили лиценз по Закона за

енергетиката.
Регистрация по З. за акцизите и данъчните складове и за регистрирани по ДДС в друга
държава-членка лица, които внасят стоки при условията на дистанционна продажба в
България.
В закона са въведени и правила в Раздел IIIб, които стават регистрирани получатели,
регистрирани изпращачи и временно регистрирани лица.
За извършване на дейност по производство, съхранение и разпространение на акцизни
стоки стопанския субект трябва да е получил лиценз за извършване на тази дейност по
реда предвиден в З. за акцизите и данъчните складове (чл. 47 и следв.).
Обекти на облагане.
Това са изброените в чл. 2 Закона за акцизите и данъчните складове. Общо са 3 групи:
1. Алкохол и алкохолни напитки
2. Тютюн и тютюневи изделия
3. Енергийни продукти и електрическа енергия
Кръга на акцизни стоки е определен от общото европейско законодателство и България
като държава членка се съобразява с това, което е установено в рамките на общността.
Чл. 4 – чл. 9 Закона за акцизите и данъчните складове (понятията алкохол и алкохолни
напитки – интересни дефиниции) 
Смесен: Данъците се делят на установени с твърди или в подвижни размери. Съгласно
чл. 31-39 от ЗАДС акцизните ставки за различните видове стоки са определени както в
твърди размери за една данъчна единица (чл. 31 от ЗАДС), така и в подвижди размери,
като процент спрямо облагаемата основа (чл. 39 от ЗАДС).
Данъчни ставки – има минимални размеери спрямо ПЕС, под които ДЧ нв може
да пада.
Имаме по-особен начин за определяне на данъчните ставки спрямо другия косвен
данък и спрямо данъците, установени в данъчната ни система изобщо.
1. Определяне в процент спрямо данъчната основа
2. Определяне в твърд размер на задължението в лв. за една данъчна
единица.
Какво представлява една данъчна единица или как се определя данъчната основа за
начисляване на дължимия акциз? Правилата на чл. 28 и чл. 29 от закона са посочени
данъчните основи за различните акцизни стоки и това може да бъде количество късове
цигари, количество хекто литри за бирата, виното и др. алкохолни напитки,
топлотворна способност за природния газ.
А данъчната единица като например по чл. 32, ал. 9 – „1000 литра”. Това могат да бъдат
1000 къса цигари, 1 гига джаул или др. мерна единица, спрямо която се определя най-
вечер акциз в твърд размер.
Акцизните ставки са посочени в чл. 31 – чл. 39, б. „а” включително.
Когато акциза се плаща чрез облепване на стоката с бандерол.
370
т
Чл. 4, т. 7 "Бандерол" е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия

акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от
Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка.
Облепването с акциз означава, че дължимият акциз е заплатен и в бюджета е постъпил
дължимият от реализацията на тази стока акциз. Когато тези стоки се внасят на
територията на странта то изискването е производителите им в чужбина да са облепили
с тези стоки с български акцизен бандерол.
Чл. 46 – Отложено плащане на акциз.
По правилата на чл. 46 временно се отлага облагането с акциз при
производството,продажбата или въвеждането на територията на страната на акцизни
стоки когато законът допуска такова отлагане.
Пример: когато се произвеждат акцизни стоки в данъчен склад. Това е смисъла да се
създадат такива специални места наречени данъчни складове. Това е смисъла да се
лицензират складодържателите, за да се даде възможност чрез въвеждането на този
режим за отложено плащане в процеса по производството да не настъпи дължимостта
на акциза.
Напускането обаче на стоката извън територията на тези лицензирани складове се
счита за освобождаване на стоката за потребление и в този момент възниква данъчното
задължение.
ВЪПРОС 53: Данъчен процес. Издаване, обжалване и изпълнение на РА.

Данъчната дейност се осъществява на основата на определени процесуални правила,
съвкупността от които образуват данъчния процес. Това са норми, съдържащи се в
ДОПК. Субсидиарно се прилага АПК, а за установяване на данъчни нарушения като
вид адм.нарушения- ЗАНН.
Уредбата на тази метерия в специален нормативен акт е формалният критерий за
обособяването на данъчния процес като специфичен, особен вид административен
процес.
Понятието данъчен процес в ш.см обхваща различните видове производства:
 производство по данъчна регистрация,
 производство по извършване на данъчни ревизии и проверки,
 производствата по издаване, обжалване и изпълнение на данъчни актове,
 производството по налагане на обезпечителни мерки,
 производството по установяване на данъчни нарушения и налагане на
санкции.
Дан.процес в т.см- административното правораздаване по данъчни спорове.
Принципи:
1. Законност– чл.4, ал.1 КРБ. Отнася се до спазването както на материалния, така и
на процесуалния закон. Според чл.2 ДОПК, където е уреден този принцип, всяко
действие на органите на приходите следва да съответства на материалните и
371
т
процесуалните правила.
2. Обективност – Чл.3 ДОПК урежда принципът на обективност. Той се свързва с
установяването на действителната фактическа обстановка, като абсолютно необходимо
условие за законосъобразното решаване на въпроса. Той се изразява в това, че органите
по приходите са длъжни с активни действия да стигнат до обективната истина относно
всички факти и обстоятелства, които са правнорелевантни за данъчното облагане.
3. Служебно начало – чл.5 ДОПК, който изисква от органите по приходите
служебно да установяват фактите и обстоятелството от значение за задължението,
включително и тези, водещи до облекчение.
4. Самостоятелност и независимост на органите по приходите – чл. 4. Само при
условията на чл.7 горестоящият орган може да изземе решаването на конретен въпрос,
а това е само при отвод или самоотвод по чл.76 ДОПК.
5. Добросъвестност и право на защита –чл.6 ДОПК. Гарантират се равни
процесуални възможности за участие в различните производства.
6. Принцип на служебнатайна (и по-конкретно – на данъчна и осигурителна
информация) относно данъчна и осигурителна информация- чл.72-75 е уреден режимът
на данъчната и осигурителната информация. Това е вид служеба тайна, което
разкриване е по специални правила. Чл.270 осигурява санкционното покритие на тези
правила, като е предвидена адм.наказателна отговорност. Обикновено такава
информация се разкрива по повод съдебни делба за събиране на доказателства,
свързани с трети лица от значение по делото. Прави се искане до съда по реда на чл.72
ДОПК.
7. Принцип на бързина и процесуална икономия - За целта са предвидени срокове
за извършваане на проверовъчната/контролната дейност и срокове за обжалване на
различните видове актове, които се издават по реда на ДОПК. В чл.22 от ДОПК е
уреден принципът, че срокът на административното производство е 14-дневен ако не е
определен от органите по приходите. Ако те го определят – не могат да уредят срок по-
кратък от 7 дни. Сроковете са уредени в чл.22-27 ДОПК. Специфика: понякога
неспазването на сроковете е предвидено като административно нарушение – напр.
чл.274 – незаконна ревизия, т.е. ревизия извън сроковете, и неподаване на данъчна
декларация в сроковете, предвидени в законите – чл.275 от ДОПК. Макар че има такъв
състав за незаконна ревизия – практиката на съда приема, че извършените процесуални
действия са валидни, но събраните след сроковете доказателства НЕ са относими към
спора.
От гл.точка на понятията участници, субекти и страни в данъчния процес, следва
теорията на адм.право. В ДОПК, глава 3, чл.9 -13 е наименована страни и участници в
производството. Специфично за данъчното право- чл.9, ал.2, и неперсонифицираните
дружества и осиг.каси се приравняват на ЮЛ.
Адресати на данъчните актове са неограничен брой ФЛ и ЮЛ, които, заедно с органите
на приходната администрация и други участници в процеса (свидетели, вещи лица),
имат определени процесуални права и задължения. Критерият за правата и
задълженията разделя участници, субекти и страни.
372
т
Участници е най-широкото и включва в себе си както субектите на процеса, така и

страните. Участник е всеки, който има някакви права и задължения.
Субекти е по-тясно понятие. Те осъществяват основна функция в процеса и имат
право да извършват определени процесуални действия във връзка със започването,
развитието и приключването на процеса. Към тях отнасяме страните, плюс решаващият
спора орган (без свидетели, вещи лица ит.н.).
Най-тясното понятие е страни – това са правните субекти, които участват в
процесуалните правоотношения и чиито права и законни интереси могат да
бъдат засегнати от издадените актове. Страните са очертани най-добре във фазата
на съдебното обжалване или най-общо, когато възникне спор, който се решава извън
рамките на администрацията. Органът по приходите може да има различни качества –
на решаващ орган, на страна ит.н.
Данъчен контрол:
Разликата между двете форми, е че докато при ревизияа действията
на органите по приходите са насочени към установява на задължения за
данъци, а при проверката се установяват само факти и обстоятелства от
значение за задълженията за данъци и въз осонва на проверката може да
бъде започната ревизия или в следствие на проверката да се реализира
производството по администрастивнонаказателна отговорност. и двете
производства са установителни. При ревизията са приключва с декларативен
акт (ревизионен акт) – установява се дали лицето има данъчни задължения.
докато при проверките не се съставя акт, относим/установяващ данъчните
задължения на лицето. При проверката не се спазват правилата за компетентност
така както са предвидени в чл.8 за ревизиите. Органите по приходите извършват
проверки лятото по морето, зимата по балкана и проверката за разлика от
ривията, която завършва с ревизионен акт, проверката завършва с протокол,
освен ако в закона не е предвиден специфичен акт. Определени са и различни
срокове за извършване на проверките – респ. за ревизиите – чл.110, ал.5, а за
ревизиите чл.114 от ДОПК. Освен НАП данъчен контрол осъществяват и
Агенция „Митници“ във връзка с акцизите и общините по онотшение на
местните данъци. Практически в ТД на НАП се извършва същинската
контролна дейност. В ТД на НАП има директор, зам.-директори и
директори на дирекции – на нас ни е важна дирекция „Контрол“. ТД са в
София, Пловдив, Велико Търново, Варна, Бургас, а в останалите областни
градове има офиси на ТД.
Данъчният контрол като всеки вид контролна дейност е контрол за изпълнение на

управленски решения – в случая нормативните актове в сферата на данъчното право.
Всяка контролна дейност се изразява в съпоставяне на фактическото положение с
действащото законодателство и се схваща като контрол относно точното изпълнение на
данъчните правни норми.
373
т
Данъчният контрол се осъществява от специализирани държавни органи като част от

управлението. Разграничаваме две форми на данъчен контрол- ревизия и проверка.
Данъчната ревизия е определена в чл.110, ал.2 ДОПК като съвкупност
от процесуални действия, осъществявани от органите по приходите за
установяване и доказване на факти и обстоятелства, които имат значение за
установяването на задължения за данъци, т.е при ревизията се установяват или
не данъчни задължения. Ревизиите се правят за отчетен данъчен период – т.е.
за предходен данъчен период за установяване на данъчни задължения. обект на
контрола е дейността на данъчните субекти, или ревизията е форма на
последващ данъчен контрол. Като говорим за предходни периоди – принципно
чл.108 от ДОПК казва, че данъчните задължения се установяват с ревизионен
акт по чл.118, като това следва и от определението за ревизия в чл.110, ал.2.
чл.109 урежда един преклузивен срок след изтичането на който органите по
приходите не могат да правят ревизия – това е процесуален срок, а не
давностен! Чл.109, ал.1 е различен от чл.171 от ДОПК – второто е давностен
срок, а другото е процесуален срок, след изтичането на който не могат да се
предприемат контролни действия във формата на ревизия (НЕ е давностен,
защото не погасява задължението, а само възможността за образуването на
ревизионно производство). Чл.37 от ДОПК урежда събирането и преценката на
доказателствата. Принципно въз основа на служебното начало това е
задължение на приходите, но не се изключва инициативността на задължения
субект. В практиката искането по чл.37 се осъществява с определен бланков
документ – искане за представяне на доказателства от ревизираното лице –
който се връчва на лицето в началото на ревизията, за да се спази изискването на
чл.37. Заповедта за възлагане на ревицията НЕ подлежи на обжалване отделно
от ревизионния акт (чл.113, ал.4 от ДОПК), обаче заповедта за прекратяване на
ревизионното производство подлежи на обжалване по реда за обжалване на
ревизионните актове (чл.113, ал.5 от ДОПК Ревизионният доклад има за цел да
опише направените констатации в резултат на извършената ревизия и в
случай, че ревизиращите органи установят основания за наличие на задължения
за данъци и задължителни осигурителни вноски, отправят предложение за
издаването на ревизионен акт.Лицето може да представи писмени възражения и
доказателства срещу него в 14-дневен срок от връчването на ревизионния
доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той
се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец. Не се обжалва
самостоятелно.
На 22.06.2015 год. беше постановено Тълкувателно решение № 5/2015 г.
на ОСК на ВАС, с което се прие по т. 2 от диспозитива, че не е налице
нищожност на ревизионния акт, ако в ревизионния доклад, който е
неразделна част от него, не е спазено изискването на чл. 117, ал. 2, т. 10
ДОПК за полагане на подписи от всички органи по приходите, които са го
съставили. Подаването на възражение не е задължителна фаза, нито е
предпоставка за обжалване на самият ревизионен акт в бъдещ момент
Предмет на доказването в ревизионното производство са основанията и
374
т
задълженията за данъци – дали основанията за възникване на данъно

задължение са налице и дали задължението, след като е възникнало, е
изпълнено. За действията по обезпечаването на доказателства се съставя
протокол и тези действия подлежат на обжалване – чл.41 от ДОПК. На практика
обжалването е пред териториалния директор.
Когато се установи, че ревизионното производство е недопустимо, съгласно
разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, вместо ревизионен акт се издава Заповед за
прекратяване на ревизионното производство.
При проверката се установяват факти, свързани със задълженията за данъци без да се

установяват данъчни задължения. Това са всевъзможните проверки за касови апарати,
спазване на валутния режим, спазване на акцизния режим и затова при проверката,
както е посочено в чл.110, ал.4, няма писмено възлагане, няма акт за възлагане, не се
спазват правилата за компетентност. Проверката приключва с протокол, от които
може да се издадат актове по ЗАНН или да се стигне до ревизия.
Съставянето на ревизионни актове се предхожда от множество проверовъчни действия
на контролните органи, регламентирани в данъчното законодателство. Предвидени са
също така условия за тяхната валидност, правното им значение и последици. За да имат
съставените актове доказателствена сила, контролният орган трябва да провери
фактическото положение на обекта и да го съпостави с действащото законодателство, а
ревизионните актове трябва да са подкрепени с доказателствата към ревизионните
доклади, удостоверяващи направените констатации.
Ревизия се прави за изтекъл отчетен период или за установяване на отделни данъчни
задължения, т.е форма е на последващ контрол, като за изтекъл данъчен период се
има предвид чл.109- предвижда се преклузивен срок за извършване. Ревизията започва
с издаването на заповед за нейното възлагане, преминава през изготвянето на
ревизионния доклад и приключва със съставянето на ревизионен акт, т.е издават се
множество актове, действителността на всеки един от който би могла да повлияе върху
валидността на крайния акт. Съгласно чл.112.... Това са обикновено началниците
сектори-ревизии, но може да бъде и друг орган, определен от териториалния директор,
т.е в тази хипотеза е от значение степенната и териториална компетентност на органа,
възложил ревизията и издал заповед за възлагане на ревизията. За цялата територия на
страната, за всяко лице компетентност има изпълнителният директор на НАП.
Ревизии се възлагат на друг орган по приходите, съответно инспектори или експерти.
Възлагането е въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР), чиито реквизити са
описани в чл.113, ал.1 ДОПК.
Важно е да се подчертае разпоредбата на чл.113, ал.4, че тази заповед се обжалва само
с ревизионния акт. Не може да се обжалва самата заповед.
375
т
Уведомяването за ревизията се извършва при започването й чрез връчването на

заповедта за възлагане. В чл.114 са определени сроковете за извършване на ревизия –
до 3 месеца, но може и по-кратък. Ако този срок е недостатъчен, той може да се
удължи, но предпоставките за удължаване са различни. Първо срокът не трябва да е
изтекъл (т.е втората заповед за удължаване трябва да е с дата преди изтичането на
срока, като се дава възможност за удължаване до 1 месец от органа, възложил
ревизията), а вече до 3 години се иска заповед от изп.директор на НАП. ( вж чл.114).
В чл.115 е определено къде се провежда ревизията – при ревизираното лице, което
почти не се спазва, а при невъзможност- в тер.дирекция. Обикновено се предоставят
искания за предоставяне на писмени бележки и доказателства.
При извършване на ревизията органът по приходите има правомощията по чл.12 ДОПК
и чл.42 от ЗМВР, а задълженото лице по чл.13 ДОПК. Данъчният субект е задължен да
оказва съдействие на ревизиращия орган, като му осигури всички условия за
упражняване на правомощията. Във всички случаи обаче, за да се търси съдействие, то
трябва да е свързано с проверовъчната дейност и данъчното облагане, а данъчният
орган трябва да обоснове необходимостта от съдействието като го посочи в
определения акт. Това са тези искания за обяснения и представяне на доказателства.
По време на ревизията могат да се наложат действия при други данъчни субекти.
Тогава се говори за извършване на насрещна проверка по чл.45. Въз основа на искане
за извършване на насрещна проверка, се изготвят протоколи за извършване на
насрещна проверка при други, трети лица, с който се установяват съответните факти.
Ако се налага проверка на дейността на лицето, осъществявана в територията на
друга тер.дирекция, се извършва проверка по делегация. Насрещните проверки са
чест случай- всяка ревизия обикновено включва и насрещна проверка.
Самото производство по ревизия може да се спре, възобновяване и прекрати при
условията на чл. 34 и сл. ДОПК.
В чл.122 е уредено специално ревизионно производство, наречено ревизии при
особени случаи. В посочената разпоредба е отбелязано, че при определени
предпоставки, изрично изброени в ал.1 (неподаване на данъчни декларации, данни за
укрити приходи или доходи).. Дава се възможност на органа по приходите по преценка
да определи данъчната основа и от тук да приложи ставката. Критериите за тази
преценка са уредени в ал. 2 (тези ревизии се наричат ревизии по аналог).
Установявайки по косвен път данъчната основа, трябва да се избере тази, която
съобразно обстоятелствата по конкретния случай, най-точно отговаря на
действителността, обективната истина. За да протече ревизията по този ред, според
чл.124, ал.1, органът по приходите е длъжен да уведоми лицето, като му дава срок за
представяне на доказателства. Неуведомяването е процесуално нарушение. Вторият
момент също е особен- само при тази хипотеза (ревизиите по чл.122) фактическите
констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното, когато
са подкрепени с доказателства, т.е при обикновената ревизия констатациите в
376
т
ревизионните актове нямат презумптивна док.сила, докато при ревизиите по чл.122

констатациите се смятат за верни до доказване на противното.
При извършването на ревизията трябва да се събират доказателства, за да се доказват
констатациите в ревизионните актове. Доказването в дан.процес е уредено в чл.37-71
ДОПК и има специална разпоредба в чл.116 (за факти и обстоятелства извън
територията на страната). Доказването в дан.процес е съвкупност от процесуални
действия, насочени към установяването с помощта на док.средства на
правнорелевантни факти от значение за предмета на съответното производство.
Инициатива за събиране на доказателства има както органът по приходите, така и
данъчнозадълженото лице- чл.37 ДОПК.
Предмет на доказване – основанията за възникване или не на данъчното задължение, а
цел на доказване- законосъобразното внасяне или невнасяне, изцяло или частично, или
в срок на задължението.
В данъчното право и процес по принцип намират приложение основните положения на
доказване в административния и граждански процес. За данъчното облагане от
значение са преките доказателства, а косвените при условията на чл.122 ДОПК.
Приоритет се дава на първичните доказателства, доколкото доказателствената сила на
производните е в зависимост от достоверността на първичните.
Като доказателства се приемат тези факти и обстоятелства, които са събрани по
установен от закона ред и с предвидените от него способи.
Ревизиите трябва да приключат в определен срок. В ДОПК е предвидено, че не по-
късно от 14 дни след изтичането на срока за извършването на ревизията, се съставя
ревизионен доклад с реквизите, предвидени в чл.117. Този ревизионен доклад се
връчава на ревизираното лице за възражения и представяне на доказателства. Срокът е
14-дневен, но може да се продължи до 1 месец по искане на ревизираното лице.
Ревизионният доклад е констативен по своя характер акт, с който не се създават
данъчни задължения. Това следва по аргумент на противното от чл.108, ал.1. В чл.118 е
посочено, че с ревизионния акт се установяват и изменят, прихващат или възстановяват
данъци.
Въз основа на доклада и изтичането на срока за възражения се издава ревизионен
акт. Този акт се издава от лице, изрично определено със заповед за определяне на
компетентен орган от лицето, възложило ревизията. На практика, това е някое от
лицата, участвали в ревизията. И при тази заповед следва да са спазени условията за
неговата законосъобрасност. След като се определи това лице, то ще издаде ревизионен
акт или може да прекрати производството. Съдържанието на ревизионния акт е в
чл.120. Формата е писмена. По своя характер ревизионните актове са ИАА и имат
всички техни белези. Това следва от правомощията на съда при обжалването им и
преценката на законосъобразността им- чл.160, ал.2 ДОПК. Налице е т.нар.
съвместна компетентност и се издава от органа, възложил ревизията, и от ръководителя
377
т
на ревизията. Има и възможност да се прекрати производството със заповед – напр. ако

ръководителят на ревизията е напуснал. Ревизионния акт по своята характеристика и
форма, така както е предвидена в чл.120 е индивидуален административен акт и има
всичките белези на такъв. Като вид административен акт е декларативен акт, т.е. не е
конститутивен акт. С него се признава съществуващото право на държавата за съотв.
вземания за данъци, респ. се признава задължението на субекта да го заплати, но също
така и правото на субекта на прихващане или възстановяване на суми. Това следва от
чл.118 от ДОПК – с РА не се установяват само задължения, а могат да се
възстановят и прихванат суми. Ревизионният доклад е неразделна част от РА и
служи за мотивна част на РА. Предназначението на РА е да установи наличието на
юридически факти, които водят до възникване на задължение или до
възстановяване на данъчни задължения или основание за прихващане на данъчни
задължения, като всеки АА и РА трябва да отговаря на определени условия за
законосъобразност. Тези изисквания са същите, както по чл.146 от АПК, но
допълнително са изброени в чл.160 от ДОПК при преценката на законосъобразността
на акта от съда. Компетентостта се преценява от гл.т. на териториална, персонална и
повременна компетентност и предметна! Преценяват се и предхождащите актове преди
РА. Формата на ревизионния акт е писмена – чл.120, ал.3 от ДОПК. Няма случаи в
съдебната практика, при които липсата на реквизит да води до неговата
незаконосъобразност. Обжалването на РА НЕ спира изпълнението му, освен ако не
се представени определени обезпечения. На първо място в ревизионното
производство могат да се наложат обезпечителни мерки – това е важна фаза в
ревизионното производство, чиято уредба по чл.121 от ДОПК има своите особености.
На първо място те се налагат от публичния изпълнител по искане на органите,
извършващи ревизията. Предварителните обезпечителни мерки се налагат върху
активи, които НЕ водят до същественото затрудняване на дейността на проверяваното
лице. Второто ограничение в ал.4 – има срок на обезпечителните мерки, който притиска
органите по приходите да извършат ревизията в предвидените в закона срокове.
Срокът на обезпечителните мерки подлежи на контрол то съда!
На второ място, освен чрез ревизии задължения могат да се
установяват и по реда на чл.106 и чл.107 от ДОПК – актове за установяване
на задължения по декларации и във връзка със служебни корекции. Става
дума за случаите, когато лицето само е посочило задълженията си в данъчните
декларации – тогава в първата хипотеза на чл.106, когато се установяват
несъответствия с данъчната основа, които не са отстранени с допълнителни
декларации по реда на чл.103, органът по приходите издава акт аза установяване
на задълженията, с който корегира декларацията (тя е самостоятелно
изпълнително основание за започване на принудителното изпълнение). Този акт
за установяване на задължение подлежи на обжалване, но само пред
директора на ТД на НАП. Вторият акт е установяване на задължения по
декларации по чл.107 – втората хипотеза, когато органът по приходите ми е
определил друг ред за изчисляване на задължението, той се съобщава на
задълженото лице и мога да искам органите по приходите да ми издадат акт за
378
т
установяване на задължението, който мога да обжалвам пред директора на ТД

на НАП.
След влизането в сила на ревизионния акт е недопустимо за същия
ревизиран период на същото лице и за същите задължения да се извършва
ревизия, освен при наличието на условията на изменение на задълженията,
изрично посочени в разпоредбата на чл. 133 ДОПК.
Чл.122 от ДОПК – Ревизия при особени случаи. Пак става въпрос за
ревизионно производство, но в особени случаи, защото по специфиче ред се
стига до определяне на данъчната основа. Втората особеност спрямо общото
ревизионно производство, където доказателствената тежест е само за органите
по приходите и ревизионният акт не се ползва с презумпцията за истинност на
констатациите в него. При тази ревизия в особени случаи според чл.124, ал.2
от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на пративното, когато наличието на основанията в чл.122 е подкрепено с
необходимите доказателства. Това е оборима презумпция, свързана с
принципа на обективната истина, като понеже е оборима се гарантира и
правото на защита на лицата. Специфичното е, че този вид ревизия може да
започне при обстоятелствата, изброени в чл.122, ал.1 – осем хипотези, при които
най-общо липсват документи, има данни за укрити приходи, използвани са
неверни счетоводни документи и пр. Това основание по чл.122 трябва да бъде
анализирано от органите по приходите дали действителон е налице, за да се
пристъпи по ревизия по този ред (задълженото лице може да се защитава като
твърди, че не наилице основание за провеждането на ревизията по този ред). В
това производства се дава възможност на органите по приходите с косвени
доказателства да определят данъчната основа, защото именно липсват
документи, счетоводната отчетност е нередовна. Ставката е ясна – тя е в
закона. Това производство е насочено към определяне на данъчната основа!
В практиката тези ревизии се наричат ревизии по аналог, доколкото с
аналогични факти се стига до определянето на данъчната основа. Важна
процесуална предпоставка е уведомяването на лицето, че ревизията ще
бъде по този ред – чл.124 от ДОПК. Неуведомяването е съществено
процесуално нарушение, защото лицето по съвсем друг начин ще организира
защитата си в производството и има право само в 14-дневен срок да представи
становище. Втората последица е, че фактическите констатации в РА ще се
смятат за верни до доказване на противното, когато те са подкрепени с
доказателства. Практически най-важни са критериите по ал.2 на чл.122 от
ДОПК, въз основа на които се определя данъчната основа. Т.е. изброяват се
относимите доказателства/критерии, чрез които можем по косвен път да стигнем
до определяне на данъчната основа. В чл.123 също е предвидена оборима
презумпция:
В чл.118 са посочени възможните правни последици от тези актове. По своята правна

същност ревизионният акт е с декларативен характер. С него се признава правото на
379
т
държавата да получи едно данъчно вземане, респективно задължението на данъчния

субект да го заплати или правото на данъчния субект за прихващане или
възстановяване на суми.
Предназначението на акта е да определи конкретното данъчно задължение или право на
конкретния длъжник, като го направи ликвидно и изискуемо, а това означава- да се
посочат правното основание, размерът и срокът, в който те се дължат.
С оглед на това дали създава задължения или права, актът може да бъде
облагоприятстващ или утежняващ.
След като за законосъобразност за приложими правилата на АПК, то при проверката
им се изследват всички тези изисквания. Прави впечатление, че в чл.160, ал.2 не е
посочено актът да е съобразен с целта на закона, но и това изискване е необходимо.
При изследване на компетентността, следва да се има предвид, че в чл.8 ДОПК
компетентната тер.дирекция е определена чрез различни критерии. Става дума за
всички видове компетентност- териториална, персонална, материална. За формата-
писмена, което следва и от 120, ал.3. Безспорно актът трябва да е съобразен с
материалните данъчни закони и да са спазени процесуалните правила по издаването. В
самото ревизионно производство се издават поредица заповеди, като всяка една следва
да бъде преценена.
Обжалване по административен ред

Контрола от директора на НАП- САМО ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ!!!! Той може да
връща само веднъж. Непроизнасянето му се смята за потвърждаване на А.
Особеното на данъчното производство е това, че за разлика от АПК, е задължителен
административният ред за обжалване на акта. Това е адм.контрол, осъществяван вътре
в системата на приходната администрация- чл.152-155 ДОПК. Компетентен орган е
директорът на дирекция Обжалване и управление на изпълнението при
Централното Управление на НАП, наречен в чл.152, ал.2 ДОПК- решаващ орган.
Право да обжалва акта има данъчнозадълженото лице. Достатъчно е то да има правен
интерес да го обжалва, а такъв ще е налице щом неизползването на този способ за
защита би довел до неблагоприятни за него правни последици. Внасянето на
данъчното задължение не изключва правния интерес. Правен интерес имат и
правоприемниците.
Обжалването на акта не спира изпълнението. Възможно решаващият орган да спре
изпълнението - чл.153, ако се направи искане за спиране и при наличието на
основанията, посочени в ДОПК- да се представи обезпечение.
Обжалва се законосъобразността на акта. Срокът е 14-дневен от връчването на акта,
преклузивен е. Подадената след срока жалба се оставя от решаващия орган без
разглеждане с решение, което подлежи на обжалване пред съответния адм.съд, който
пък се произнася с определение.
380
т
За възстановяването на сроковете чл.26 ДОПК препраща към АПК – чл. 89 АПК.

Жалбата се подава чрез началника на тер.дирекция. Съдържанието е посочено в
чл.145. Подава се чрез тер.директор до директора на дирекция ОУИ. Чл.155 е изменен-
срокът за произнасяне на решаващия орган е 60-дневен от изтичането на срока по
чл.146. Обикновено в жалбата могат да се направят и двете искания- да се отмени
изцяло ревизионният акт или да се отмени частично. Трябва да се разграничава
обжалването изцяло, отчасти и законосъобразността. Необжалването на
определена част от ревизионния акт, погасява възможността за обжалване по
съдебен ред, защото се стабилизира. Непосочването на пороците на акта не е
основание за оставянето на жалбата без движение.
Според чл.155 ДОПК решаващият орган разглежда жалбата и се произнася с
мотивирано решение, с което той може да потвърди, да измени, да отмени изцяло или
частично акта. Няма пречка да събира и нови доказателства, често се допускат и
експертизи. Решаващият орган е длъжен да провери всички основания за
законосъобразност на акта, независимо дали са посочени от лицето или не. Изрично е
посочено в чл.155, ал.8, че той не може да влошава положението на жалбоподателя.
Друга особеност е, че с ТР 7/2008 ВАС се определя, че този срок е преклузивен. (за
произнасяне на решаващия орган). Т. 1. Срокът за произнасяне от решаващия орган по
чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, включително и в случаите на продължаването
му по чл. 156, ал. 7 от ДОПК. В случаите на т.нар. „мълчаливо потвърждаване” на
ревизионния акт по чл. 156, ал. 4 от ДОПК решаващият орган може да постанови
решение само в случай на подаване на жалба от данъчнозадълженото лице при
условията на чл. 156, ал. 5 от кодекса. Срокът за постановяване на такова решение е
ограничен в рамките на седем дни и започва да тече от момента на подаване на
жалбата до съда. След изтичането на този срок правото на решаващия орган да
постанови решение се преклудира.
Т. 2. Споразумение за удължаване на срока за произнасяне по жалбата по чл. 156, ал. 7
от ДОПК може да бъде сключено между жалбоподателя и решаващия орган
единствено и само в рамките на 45-дневния срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
В чл.155, ал.4 е дадена възможност на решаващия орган да отмени изцяло или
частично акта и да върне еднократно преписката за издаване на нов ревизионен акт.
Това обаче е възможно при две изрично посочени в разпоредбата хипотези: непълнота
на доказателства и съществени процесуални нарушения. Възможно е органът да не се
произнесе в срок- според чл.156, ал.4 непроизнасянето в срока означава потвърждаване
на ревизионния акт. Тук има една особеност: тече 30-дневен срок, след изтичането на
60-дневния, за обжалването на акта по съдебен ред. Чл.156, ал.7 допуска с взаимно
споразумение между жалбоподателя и решаващия орган срокът да се удължи до 3-
месеца. Непроизнасянето в този срок също влече потвърждаване на акта.
Обжалване по съдебен ред

Съдът по ревизионни актове не може да върне преписката на органа,
издал акта – чл.160, ал.4 от ДОПК. Съдът се произнася по същество. Има две
381
т
нови разпоредби от 2021г. – когато съдът обяви РА за нищожен се препраща

към АПК (отменя, връща и указва защо), и съдът не може да изменя акта
във вреда на жалбоподателя (не могат да се установяват нови по-
обременителни задължения), като законността се преценява към момента
на постановяване на решението.
Чл.156-161 ДОПК във връзка с чл.145-178 АПК. В този случай право да обжалват имат
същите лица- данъчнозадължените лица или правоприемниците с правен интерес.
Плащането на задължението или принудителното изпълнение не изключват правния
интерес.
Подлежи на обжалване не решението на директора на дирекция, а самият
ревизионен акт с оглед неговата незаконосъобразност. Чл.160 ДОПК описва
пределите на съдебния контрол.
Съдът не е обвързан с основанията за отмяна, посочени в жалбата, а проверява
всички основания и може да отмени акта на непосочено такова. Всяко съдебно решение
първо изследва компетентността на органите, самият ревизионен акт, после
процедурата и едва тогава се преминава към проверка на съответствието на акта с
материалния закон. Жалба до съда може да се подаде след като е изчерпано
обжалването по адм.ред- чл.156, ал.2. Ако това условие не е спазено, съдът следва да
прекрати делото.
Обжалването се прави пред адм.съд на съответния решаващ орган. Срокът е
преклузивен и е 14-дневен. Чл.150 описва процедурата. Жалбата срещу акта трябва да
отговаря на изискванията, посочени в чл.149 ДОПК. Формата е писмена, могат да се
прилагат и писмени доказателства. И тази жалба не спира изпълнението, но съдът може
да постанови такова спиране- чл.157препраща към чл.153.
Призовават се жалбоподателят, решаващият орган (юрисконсултите са
упълномощени и от изпълнителния директор на НАП). Делото се разглежда от един
съдия. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо в
защита на държавен или обществен интерес. Обикновено за дела на стойност над 5
000лв.
Допустими са всички доказателства. Съдът е свободен да отмени акта и на
непредявено основание, непосочен порок на акта, както и по съображения или доводи,
каквито не се изтъкват от жалбоподателя.
По повод обжалването на един акт като унищожаем, съдът може да го обяви
за нищожен, както и обратното. При АА критерий за законосъобразността на акта
е степента на допуснатото нарушение.
Обжалването на ревизионните актове е процес по същество, защото в чл.160, ал.3
са посочени случаите, когато съдът отменя акта и връща преписката, като това не се
отнася до ревизионните актове. С решението съдът се произнася и по направените
разноски.
382
т
Касационното обжалване- чл.160, ал.6 ДОПК препраща към АПК. А в АПК редът
се съдържа в чл.208-228. Касационната жалба се подава чрез адм.съд, чието решение се
обжалва. Срокът е 14-дневен. Главният прокурор и зам-главният прокурор при ВАС
могат да подават касационни протести в едномесечен срок от постановяване на
решението. Реквизитите на жалбата са в чл.212 АПК. Тук за разлика от досегашните
редове за обжалване, от особена важност е в жалбата да бъде фомулирано и обосновано
касационното основание. КЖ се подава чрез АС, чието решение се обжалва в 14-
дневен срок от съобщението, че решението с мотивите е изготвено. Прокурорът
може да подава протести в 6-месечен срок.
Касационните основания са посочени в чл.209 АПК. Когато решението е
нищожно, недопустимо( когато например не е обжалвано по адм.ред),
неправилно( неправилността има три форми- нарушаване на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост).
Посочването на касационното основание е условие за допустимост на
касационната жалба. Тя се оставя без разглеждане при основанията, посочени в чл.215
АПК и без движение при условията на чл.216 АПК. Делото се разглежда от ВАС в
тричленен състав и задължително участва прокурор.
Съдът се произнася само по посочените в жалбата касационни основания като
пороци на решението, като в зависимост от пороците, и касационните основания,
производството може да бъде контролно-отменително и по същество. При
противоречие с материален закон или необоснованост, ВАС решава по същество. А
когато се налага установяването на факти, без които делото не може да бъде решено
или са нарушени съдопроизводствените правила, делото се връща. При недопустимост
и нищожност- връща.
Отмяна на влязло в сила решение

ДОПК отново препраща в чл.160, ал.8 изцяло към АПК. Отмяна на влязло в сила
съдебно решение може да се поиска по реда на АПК. Отмяната на влезли в сила
решения по данъчни спорове е извънреден способ за контрол върху влезлите в сила
решения на АС и на ВАС по данъчни спорове. На отмяна подлежат влезли в сила
решения на съдилищата, а не РА. По административен ред се обжалва РА, по
съдебен ред на първа инстанция се обжалва РА. На касационно обжалване
подлежи решението на първоинстанционния административен съд, на отмяна
също подлежи влязло в сила решение. Отмяна може да се иска както на
първоинстанционното решение, така и на това на ВАС. Отмяната е средство за
защита между неправилни решения – в смисъл несъответствие на съдебното решение и
обективната истина. Сроковете за подаване на молби за отмяна са по АПК – принзипно
3-месечен от узнаване на обстоятелството, което е основание за отмяна, но не по-късно
от 1 година от възникването на това основание. Заинтересована страна е тази, за която
решението е неблагоприятно – т.е. може и приходната администрация в лицето на
Директора на Дирекция ОДОП да поиска. Молбата за отмяна се подава винаги чрез
383
т
първоинстанционния съд. Доколкото се прилага АПК, молбата за отмяна не спира

изпълнение, но съдът може да го спре ако е налице опасност да бъде причинена
непоправима вреда. Основанията за отмяна са изброени в АПК. Тези основания следва
изрично да са посочени – чл.239 от АПК. Те са свързани с промяната на фактическата
обстановка и възможност за нови изводи на съда. Тази промяна не се дължи на
поведението на страните, а от обективната възможност тогава да се разкрие
обективната истина. От особена важност е да се докаже, че фактите и обстоятелствата
са новооткрити/нововъзникнали. Най-често срещаното основание за отмяна са
новооткритите обстоятелства.
Изменение на данъчните задължения/РА

Това е процедура, която е уредена в ДОПК в чл.133 и наподобява
възобновяването на административното производство. Важното е да се посочи,
че става дума за влязъл в сила РА, който не е бил обжалван по съдебен ред. Т.е.
може да е обжалван по административен ред, да е потвърден от Директора
на Дирекция ОДОП, но да не е обжалван по съдебен ред – важна
отрицателна предпоставка. Основанията за изменение са изброени в чл.133,
ал.2 от ДОПК и са близки със тези за отмяна и за възобновяване на
административното производство по АПК. Изменение може да се поиска,
както от задълженото лице, така и от органите по приходите. Тук следва да
се установи основанието за изменение – чл.134 от ДОПК и да се уведоми
териториалния директор за наличието на това основание. Териториалният
директор може да възложи ревизия или за разпореди възлагането ѝ, с която
вече да се стигне до изменение на данъчните задължения. и тук се спазва
преклузивният срок по чл.109 от ДОПК, като отказът на териториалния
директор може да се обжалва пред административният съд, който разглежда
жалбата срещи ревизионния акт. Тук компетентността се ограничава в
териториалната дирекция и не се стига до директора на дирекция ОДОП. В
зависимост от резултатите от ревизията за разликата се издава РА, а ако е
налице надвнесена сума тя се прихваща или се възстановява с РА. Както и при
отмяната и важно да се докажат основанията за изменение.
Във чл. 133, ал.3 е уредена процедурата за поправка на очевидни
фактически грешки в РА. В тези случаи се издава РА без да е необходима
заповед за възлагане на нова ревизия, като този нов РА се нарича акт за
поправка, който се обжалва заедно с главния РА. ОФГ може да бъде
поправена служебно или по искане на заинтересованото лице. За ОФГ се
приема всяко несъответствие между формираната истинска воля и
изразяването ѝ в писмения текст на РА. Обикновено става дума за
разминаване между мотиви и диспозитив, аритметични или гранимитечни
грешки, които се устонявват при съпоставката между мотивите и
диспозитива. Не бива да се смесва поправката на ОФГ с допълването на
съдебно решение, за което има срокове с изменението на РА, за което има
определени процесуални правила. При допълването липсва произнасяване
на органа по част от петитума, има непълнота в акта.
384
т
ВЪПРОС 54: Данъчни нарушения и престъпления. Видове данъчни нарушения.

ПРОИЗВОДСТВО ПО УСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪЧНИ НАРУШЕНИЯ.
САНКЦИИ
Те са административни нарушения – легалното определение се съдържа в
чл.6 от ЗАНН особеност на данъчното нарушение е неговата насоченост против
реда установен в държавното управление ,което на практика се състои във
виновно неизпълнение на едно данъчно задължение. Става дума за
противоречние между установеното в данъчната прана норма правило на
поведение и извършеното деяние. Противоправността се свърза с определена
степен на обществена опасност. Правилото на чл.31 от ЗАНН като универсално
санкционно покритие е приложимо за всички административно нарушения, вкл.
данъчните, доколкото специалният данъчен закон не предвижда друго. Според
чл.32, ал.2 от ЗАНН съществува специално санкционно покритие от общото за
нарушения, изразяващи се в нарушения на подзаконов НА, свързан със
счетоводното и данъчното законодателство.
ФС на данъчното нарушение:
 Деяние – може да е действие, може и да е бездействие – може да се извърши от
ДЗЛ, ДО или от ТЛ
 Противоправност – външен признак, свързан с нарушаването на данъчните
закони. Когато обаче задълженото лице действа спрямо писмени указания на
МФ, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследдствиее се
окажат незаконосъобразни – определената от закона санкция не се налага.
 Насоченост – нарушението на данъчноправния режимв страната. Някои
нарушения са формални. Често е достатъчно наличието на заплаха за
застрашаване на този режим, за да е налице данъчно нарушение, т.е. не
необходимо реално настъпило материално увреждане. Затова част от данъчните
нарушения са формални деликти без видим вредоносен резултат.
 Наказуемост – санкция, установена в закона;
 Санкционна процедура.
От субективна страна: вина, която може да е както умисъл, така и непредпазливост.
Има обстоятелства, които изключват отговорността – неизбежна
отбрана и крайна необходимост, чл.8, чл.11 и ЗАНН. По подобие на
престъпленията и данъчните нарушения могат да се обусловят на две основни
групи в зависимост от това дали избегнатото плащане на данъка е посочено като
признак на състава – неплащането може да е както цел, така и резултат от
деянието. Избягването на данъка може да е цел на нарушителя – същински
данъчни нарушения. Във втория случай има нарушение, което е свързано с
данъчната система, но не цели пряко неплащане на данъка – несъщински
данъчни нарушения – чл.13 във връзка с чл.263 от ДОПК. Друга данъчна
класификация е с оглед на нарушителя – нарушения, извършени от
данъчнозадължени лица, от данъчен орган или от трети лица. Типичните
данъчни нарушения – нерегистриране на данъчния субект за данъчни цели –
чл.188 от ЗДДС или чл.108 от ЗАДС. Неподаване на данъчна декларация – чл.80,
385
т
ал.1 от ЗДДФЛ, чл.189 от ЗДДС; невнасянето на данък в срок – това го има само
в косвените данъци, доколкото при преките данъци неподаването на декларация
е скрепено само с глоба и лихва за забава. Нарушаване на изискванията за
водене на счетоводната отчетност – чл.263 от ЗКПО.
Законоустановеност на данъчните наказания, справедливост на наказанието,
принцип на вината, забрана за обратно действие и приложение на закона по
аналогия. Производството се развива от органите на приходната
администрация, те извършват основната дейност по установяване на
нарушение и налагане на санкция. Важна особеност на давностните срокове по
чл.34 от ЗАНН – за митнически и данъчни нарушения е уделъжен срокът, в
който може да се съставя АУАН.
Заплащането на данъци е основно конституционно задължение- чл.60. Естествен е
стремежът за избягване на данъчните задължения. Стига се често до неправомерно
поведение. Решаване на адм.наказателни преписки, издаване на актове за
удостоверяване на нарушения са част от правомощията на органите по приходите.
Данъчните нарушения се проявяват в няколко направления. Когато задължението е
възникнало, но се извършват действия или се бездейства, за да се осуети неговото
изпълнение и по този начин се накърнява публичният интерес. На второ място е
възможно данъчното задължение да не е възникнало, защото не е осъществен пълният
му фактически състав, но това е резултат от противоправни действия или бездействия.
На трето място- когато в резултат на противоправни действия или бездействия, е
забавено осъществяването на фактическия състав или е реализирано не в предвидения
от закона вид.
Данъчното нарушение може да се определи като деяние, действие или бездействие,
проявяващо се във виновно неизпълнение или лошо изпълнение на задължение,
установено с данъчноправна норма, обявено от данъчния закон за наказуемо с
адм.наказание, налагано от органите по приходите по адм.ред при НАП,
митническите органи, когато става дума за акцизи, и местните органи, когато
става дума за местни данъци.
Обект на посегателство – обществените отношения, регулиран от нормите на
данъчното законодателство в интерес на държавата, ЕС, гражданите и техните
организации, общините; и са охранявани чрез предвидена в данъчния закон
адм.наказателна отговорност.
Родовите обекти на данъчните нарушения могат да се обособят в следните
категории:
 обществени отношения, свързани с обхващането на данъчните субекти;

 обществени отношения, свързани с обхващането на данъчните
обекти( установняването на данъчните задължения);
 обществени отношение, които се развиват при плащането на данъчните
задължения;
386
т
 обществени отношения, свързани с упражняването на данъчен контрол;

 обществени отношения, с които се гарантират права на данъчните субекти
(санкции за органите по приходите).
КОГАТО Е НЕИЗВЕСТЕН НАРУШИТЕЛЯТ – АУАН СЕ ПОДПИСВА ОТ
АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ И ПОНЕ ОТ ЕДИН СВИДЕТЕЛ И НЕ СЕ ВРЪЧВА. В
ТОЗИ СЛУЧАЙ СЕ ИЗДАВА НП НЕ ПО-РАНО ОТ ИЗТИЧАНЕТО НА 4
МЕСЕЦА ОТ СЪСТАВЯНЕТО НА А, КОЕТО ВЛИЗА В СИЛА ОТ ДЕНЯ НА
ИЗДАВАНЕТО МУ.
Субектите на данъчните нарушения – може да е всеки участник в данъчния процес –
местно/чуждестранно ФЛ; ЮЛ, неперсонифицирано дружество, орган по приходите,
който отговаря на общите+специалните признаци, посочени в състава на данъчното
нарушение и общите разпоредби на ЗАНН.
Общите правила на ЗАНН относно вината (чл. 6 и 11), като елемент на субективната
страна на данъчното нарушение намират субсидиарно приложение.
Добросъвестността се изразява в полагането на дължимата грижа за срочното и точно
изпълнение на данъчните задължения. Терминът “добросъвестност” е с
гражданскоправен произход, но ДОПК му дава допълнително, друго съдържание за
данъчни цели.
За данъчни нарушения се предвижда адм.наказателна отоговорност. Една от
особеностите при определянето на адм.наказания при данъчни нарушения е, че
понякога паричните санкции, глоби и имуществената санкция са съизмерими с
неизпълненото задължение в размера на дължимия данък или в двоен раззмер на
данъка итн. Това се критикува, доколкото се изключва възможността за
индивидуализация, като постепенно законодателната техника е санкцията да е
относително определена. Пример- чл.112 ЗАДС. Друга особеност е, че не се
налага санкцията обществено порицание, предвидена в ЗАНН, макар че,
предвидената в чл.182, ал.3 ДОПК принудителна адм.мярка- публично
оповестяване на неизрядните длъжници, има сходно действие. В данъчното
законодателство се съдържа особена форма на адм.наказание “лишаване от право да се
упражнява професия или дейност”, а именно- лишаване от право да се заема
определена длъжност. Например- чл.270 ДОПК. Отнемането в полза на държавата е
изрично предвидено в данъчните закони- например чл.280, ал.3 ДОПК, чл.124 ЗАДС.
Като ПАМ, често се предвижда запечатването на обект или обекти, където е установено
нарушението. Пример- чл.124б ЗАДС. В данъчното право съществува специфично
основание за освобождаване от адм.наказателна отговорност. Съгласно чл.17, ал.3
ДОПК- когато задълженото лице действа съобразно писмени указания на министъра на
финансите или орган по приходите, които впоследствие се окажат незаконосъобразни,
за действията, предвидената в закона санкция, не се налага. Възможно е като
специфика на данъчното законодателство държавата да третира лицето като
санкционирано по данъчния режим. С множество лицензионни режими се изисква
лицето да няма ликвидни и изискуеми данъчни задължения, като тук се има предвид
387
т
задължения, които не са оспорени пред съд. Например- чл.47, ал.1, т.4 и 5 от ЗАДС.
Същото е при ЗКПО- чл.167, ал.1. Самите данъчни нарушения се установяват с
актове за установяване на нарушение от органите на тер.дирекция. Наказателните
постановления се издават от тер.директор или упълномощено от него лице и се
обжалват по реда на ЗАНН. Систематизацията на нарушенията е въз основа на
родовите обекти на нарушението.
Основен вид наказание е глобата, която се налага на вменяеми ФЛ. При
нарушение от ЮЛ се прилага чл.24 от ЗАНН. Втората основна санкция за ЮЛ и
ЕТ е имуществената санкция във връзка с чл.83, ал.1 от ЗАНН. Обикновено що
се отнася до размерът им глобите и имуществените санкции са относително
определени (от-до), но все още се срещат текстове, в които размерът на
санкцията е измерим с неизпълненото данъчно задължение. По този начин се
затруднява индивидуализацията на санкцията – чл.180 от ЗДДС. Другият вид
санкционна последица са ПАМ – най-често запечтването на обект чл.186 от
ЗДДС, или по ЗАДС. При това ПАМ се прилага с мотивирана заповед и се
предвижда да се обжалва по реда на АПК. Отделно ПАМ подлежи на
предварително изпълнение допуснато от закона – чл.188 от ЗДДС. Друг ПАМ
е отнемането на някакво разрешение – чл.192, ал.1, т.3 от ЗДДС; лишаване от
право за упражняване на определена дейност в обекти – чл.124а от ЗАДС, като
тази мярка винаги е срочна. Когато между извършването на данъчното
нарушение и издаването на данъчно постановление се приеме нов закон се
прилага по благоприятния. Давността за изпълнение е тази по чл.82 от
ЗАНН.
A. Глоба - Глобата е публично вземане по смисъла на чл. 167, ал.2, т. 7 ДОПК, което
има санкционен характер. Това е и най-разпространеното административно
наказание. Освен санкция, тя се явява и бюджетен приход. Има глоби, които са
определени в зависимост от размера на данъчното нарушение, както и такива, при
които законодателят е поставил минимален и максимален размер, а от
административнонаказващия орган се очаква индивидуализация. Има и такива
глоби, които са с фиксиран размер - чл. 185, ал. 6 ЗДДС, но те са в редки случаи.
B. Имуществена санкция - Въпреки че имуществената санкция не е сред
изброените в чл. 13 ЗАНН наказания, тя е вид парична санкция, която се налага на
ЮЛ, приравнените на тях за целите на данъчното право неперсонифицирани
дружества и осигурителни каси (чл. 9, ал. 2 ДОПК), както и на ЕТ. Имуществената
санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от
ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност за неизпълнение на задължения
към държавата или общината при осъществяване. Важно в този случай е да се
отбележи, че налагането на имуществена отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци не освобождава от глоба виновните физически лица. Както
вече казахме, имуществената санкция не е сред административните наказания,
визирани в чл. 13 от ЗАНН, и е предмет на различна законова регламентация,
което поставя и редица въпроси, свързани с правните институти, които могат да се
прилагат по отношение на нея. За да се преустанови разнопосочната практика, е
388
т
постановено ТРОВАС №3/03.07.2014 г. по тълк. дело №5/2013 г., в което е прието

следното:
● Давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното
наказание “глоба” в чл. 82, ал. 1, б. “а”, във вр. с ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, не са
приложими по отношение на “имуществената санкция”, наложена с влязло в
сила наказателно постановление. За имуществената санкция се прилага чл. 171
от ДОПК, който установява 5-годишна давност, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
● Специалното правило на чл. 175, ал. 3 от ДОПК, който възпроизвежда без
промяна, отм. чл. 144, ал. 3 ДПК, изключващо начисляване на лихви, е само за
глобите, като изключение за имуществените санкции не е предвидено..
Имуществената санкция не е глоба, а друг вид публично вземане, като
разграничението е направено в разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК
която също посочва отделно тези два вида публични вземания, с което се
потвърждава, че законодателят ясно прави разграничение между двата
института.В разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК изрично е записано,
че лихвите върху всички публични вземания, включително и вземанията по т.
7 - "по влезли в сила наказателни постановления" са публични вземания. При
липса на специална уредба за недължимост на лихви върху имуществените
санкции приложима е общата разпоредба на чл. 175, ал. 1 от ДОПК - върху
неплатените в законоустановените срокове публични задължения се
дължи лихва в размер, определен в съответния закон.
Други (обществено порицание, лишаване от право да се упражнява

професия или дейност, отнемане в полза на държавата на вещи) - чл. 13
ЗАНН са уредени още 2 възможни наказания: временно лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност, с която е свързано нарушението, и
обществено порицание. Общественото порицание може да се приложи в
ограничен кръг от случаи - пр. при прилагане на чл. 15, ал. 2 ЗАНН във вр. с чл.
80 ЗДДФЛ. Лишаването от право да се упражнява опр професия или дейност може
да се налага самостоятелно (чл. 124а ЗАДС) или едновременно с глоба и
имуществена санкция (чл. 186 ЗДДС). В чл. 20. ЗАНН е предвидено още едно
наказание, за чийто характера в литературата има спор. Господстващо е
схващането, че и отнемането на вещи спада към административните наказания,
т.е. това е санкция, която може да се налага какато на ФЛ, така и на ЮЛ, ЕТ,
неперсонифицирани дружества и осигурителни каси. Но въпреки че се
потвърждава характера на санкция на отнемането на вещи на нарушителя,
послужили за нарушението, в българската административноправна литература
надделява становището, че това е допълнителна/субсидиарна санкция, която не
може да бъде налагана отделно от другите основни наказания. В практиката се
срещат изолирани решения, в които правораздавателният орган е дал превес на
виждането, че реализирането на чл. 124, ал. 2 не е в зависимост от отговорността
389
т
по ал. 1 на същата разпоредба. Данъчни разпоредби, които предвиждат

отнемането на вещите са: чл. 124 и чл. 125, ал.2 ЗАДС, чл. 280, ал. 3 ДОПК.
Наказателноправната теория се прави разграничение между термините

данъчни престъпления и престъпления против данъчната система. Първото
понятие е по-широко, като вкл. освен престъпление по Глава 7 от НК, така и
останалите престъпления, свързани с нарушение на данъчноправни норми. НК
дава специално определение за данъци в големи размери – чл.93, т.14 – над 3
хил. лв са големи размери, над 13 хил. лв са особено големи размери. Чл.255 в
Главата Престъпления против данъчната, финансовата и ... система е описан
съставът на данъчно престъпления за избягване на плащане на данъчно
задължение в особено големи размери. Чл.255 и чл.313, ал.2 от НК –
квалифициран състав на затаяване на истина при попълване на данъчна
декларация. Във връзка с данъчните престъпления има две важни ТР – ТР № 4
от 2016г. по тълк.д. № 4 от 2015г. на ВКС, в което се разглеждат данъчните
престъпления като резултатни престъпления и се приема, че с тях се
осъществяват имуществени вреди на държавата, когато се укриват данъци,
които са предназначени за държавната хазна. Субект на престъплението
може да бъде както ФЛ, така и представляващите ЮЛ, които осъществяват
фактическа дейност и функции. Другото важно решение е за
взаимоотношението между данъчните равизии и търсенето на наказателна
отговорност по НК - № 1 от 2009 по тълк.д. № 1 от 2009г. – извършването на
данъча ревизия не е необходима предпоставка за определяне на данъчно
задължение и за ангажиране на наказателна отговорност по НК.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 12.03.2016 Г. ПО ТЪЛК. Д. №
4/2015 Г., ОСНК НА ВКС
1. В РЕЗУЛТАТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПО ЧЛ. 255 ОТ НК, ЧЛ. 255А ОТ

НК И ЧЛ. 256 ОТ НК, РЕСП. ЧЛ. 255 - 257 ОТ НК (ДВ, БР. 62/97 Г.) СЕ
ПРИЧИНЯВАТ ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ НА ДЪРЖАВАТА (КОГАТО СА
УКРИТИ ДАНЪЦИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА ПОСТЪПЯТ В ЦЕНТРАЛНИЯ
БЮДЖЕТ). ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ПОСОЧЕНИТЕ ТЕКСТОВЕ ОТ НК
ОСЪЩЕСТВЯВА ДЕЛИКТ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 45 ОТ ЗЗД, ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ ЗА КОЙТО НОСИ ИЗВЪРШИТЕЛЯТ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО. ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕДУРАТА ПО ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ОТ НПК ИЗВЪРШИТЕЛЯТ СЛЕДВА ДА ВЪЗСТАНОВИ
ДАНЪЧНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, А ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕДУРАТА
ПО ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ОТ НПК - ДА ГИ ВЪЗСТАНОВИ ИЛИ
ОБЕЗПЕЧИ.
2. КОГАТО ЗА ДАНЪЧНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ - ПРЕДМЕТ НА
ОБВИНЕНИЕТО, ИМА ВЛЯЗЪЛ В СИЛА РЕВИЗИОНЕН АКТ ПО ДОПК, С
КОЙТО СА УСТАНОВЕНИ ИДЕНТИЧНИ ПО ВИД, РАЗМЕР, ПЕРИОД И
390
т
ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ТЕЗИ ПО

ОБВИНЕНИЕТО, ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 45 ОТ ЗЗД ЗА
ПРИЧИНЕНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, ПРЕДЯВЕН ОТ ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ
МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ В
НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, Е ДОПУСТИМ.
3. СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 255, ЧЛ. 255А И ЧЛ. 256 ОТ
НК, РЕСП. ЧЛ. 255 - 257 ОТ НК (ДВ, БР. 62/97 Г.) МОЖЕ ДА БЪДЕ КАКТО
ФИЗИЧЕСКОТО ЛИЦЕ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩО ПО ЗАКОН ДАНЪЧНО
ЗАДЪЛЖЕНОТО ЛИЦЕ - ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО/ЕДНОЛИЧЕН
ТЪРГОВЕЦ, ВПИСАНО В ТОВА МУ КАЧЕСТВО В ТЪРГОВСКИЯ
РЕГИСТЪР, ТАКА И ВСЯКО ДРУГО ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, КОЕТО
ОСЪЩЕСТВЯВА ФАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТ И ФУНКЦИИ НА ДАНЪЧНО
ЗАДЪЛЖЕНОТО ЛИЦЕ - ТЪРГОВЕЦ.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 07.05.2009 Г. ПО ТЪЛК. Д. №

1/2009 Г., ОСНК НА ВКС
ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДАНЪЧНА РЕВИЗИЯ И ИЗДАВАНЕТО НА

РЕВИЗИОНЕН АКТ НЕ Е НЕОБХОДИМА ПРЕДПОСТАВКА ЗА
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ И ЗА АНГАЖИРАНЕ НА
НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 255 НК. ТОВА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, КОГАТО ИМА ЗА ПРЕДМЕТ ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ В
ГОЛЕМИ ИЛИ ОСОБЕНО ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ (В ЧАСТНОСТ ДДС ПО
ЗДДС), ДЪЛЖИМИ ПРЕЗ НЕПРОДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИ ОТ ВРЕМЕ ОТ
ЕДИН И СЪЩИ ДЕЕЦ, Е ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, КОГАТО СА
НАЛИЦЕ ПРЕДПОСТАВКИТЕ ПО ЧЛ. 26 ОТ НК. ОБЕКТИВНАТА
ДАДЕНОСТ НА ЕДИННОТО ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ.
255 ОТ НК НЕ СЕ НАРУШАВА, КОГАТО НЯКОИ ИЛИ ВСИЧКИ ОТ
ОТДЕЛНИТЕ ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ СА ПОД УСТАНОВЕНИТЕ В ЧЛ.
93, Т. 14 ОТ НК РАЗМЕРИ. УСТАНОВЕНИЯТ С ДАНЪЧНИТЕ ЗАКОНИ
ЕДНОГОДИШЕН ДАНЪЧЕН ПЕРИОД СЪОТВЕТСТВА НА ПРИЗНАКА
"НЕПРОДЪЛЖИТЕЛЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ" ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 26 ОТ
НК. ЗА ВСЕКИ КОНКРЕТЕН ДАНЪЧЕН ПЕРИОД, ОПРЕДЕЛЕН ОТ
ДАНЪЧЕН ЗАКОН, Е НАЛИЦЕ ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 255
ОТ НК, КОГАТО ДЕЯНИЕТО САМОСТОЯТЕЛНО ОСЪЩЕСТВЯВА
ЕЛЕМЕНТИТЕ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
ВЪПРОС 55: Meждународно данъчно облагане. Способи за избягване на ДДО.

Спогодби.
Произходът на международното двойно данъчно облагане се свързва с действието на
правните норми в пространството и по отношение на лицата. Държавите изграждат
данъчните си системи въз основа на два принципа. От една страна- принципът на
облагане на световния доход (универсален принцип), като се обхващат за облагане
391
т
всички доходи на лицата, които са местни, независимо от това къде са получени. На

второ място- териториален принцип, като се обхващат за облагане доходите с
източник от съответната държава или имущество, намиращо се в нея. Така се обхващат
за субекти на облагане чуждестранните лица. От гледна точка на тези принципи е
възможно едно лице да бъде обложено с подобни данъци в две или повече държави.
Проблемът с МДДО възниква при преките данъци, тъй като при косвените е възприет
принципа, че данъкът се дължи в държавата на потреблението.
Съществуват две понятия:
1. От юридическа гледна точка- международно двойно данъчно облагане. То ще
възникне, когато един и същ субект на облагане по повод един и същ обект на
облагане, за един и същ период на облагане, е данъчнозадължен в две или повече
държави за подобни по вид данъци.
2. От икономическа гледна точка- международното двойно данъчно облагане
възниква едва тогава, когато общият размер на платения от лицето данък в две държави
превишава по размер по-високия от данъците по установен в държавата с по-високо
ниво на облагане.Пример- данъкът в Австрия е 30%, а в България- 10%- общата
данъчна тежест не трябва да надвишава 30%. Това е така, защото механизмът за
предотвратяване на двойното данъчно облагане не цели лицето да плати само в
едната държава, а по възможност данъкът да се разпредели м/у двете държави
като приход в бюджета, но да не се допусне двойно облагане в иономически
смисъл. Проблемът се отнася до преките данъци, докато при косвените се счита за
решен с възприемането на принципа, че облагането е там, където се употребява
стоката.
От юридическа гледна точка МДДО ще възникне, когато един и същ субект на
облагане, по повод на един и същ обект на облагане, за един и същ период на облагане
е данъчно задължен в две или повече държави за подобни по вид данъци. От
икономическа гледна точка обаче МДДО ще възникне едва тогава, когато общият
размер на платения от лицето данък в двете държави, ще превиши по размер по
високият данък, установен в държавата с по-високо ниво на облагане. Това е така,
защото механизмът за предотвратяване на МДДО не цели лицето да плати само в
едната държава, а по възможност данъкът да се разпредели между двете държави, но
пак с цел да не се допусне МДДО в икономически смисъл. Проблемът се отнася
предимно за преките данъци, докато при косвените проблемът се счита за решен с
възприемането на принципа, че облагането е там, където се потребява стоката.
Възможни са два вида мерки за преодоляване на двойното данъчно облагане:

1) На национално ниво- с норми на националното право.
2) На международно ниво- чрез международни договори.
В българското законодателство такива мерки са предвидени в чл.13 и чл.14 на ЗКПО и
чл.75 и чл.76 ЗДДФЛ. Принципно, когато в България няма сключена спогодба за
392
т
избягване на двойното данъчно облагане, се прилага т.нар кредитен метод (няма

нищо общо с данъчния кредит по ДДС). При определяне на българския данък, местните
лица ползват данъчен кредит за всеки идентичен или подобен данък, наложен в
чужбина от съответните органи. Данъчният кредит се определя за всяка държава
поотделно и се определя като се ограничи до размера на българския данък, който би се
дължал за местна печалба или доход. Или казано иначе- доходите от чужбина се
събират с доходите от страната, определя се данъчната основа и дължимият данък по
местното законодателство. Следва да се извадят платените в чужбина данъци- не се
изважда или приспада целият размер на данъка, платен в чужбина, а частта от
определения български данък, относима за доходите от чужбина.
ЗКПО: §1, т.12. "Данъчен кредит" е правото при определените от този закон условия
да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
ЗДФЛ§1, т. 35. "Данъчен кредит" е правото при определените от този закон условия
да се признае вече платен в чужбина данък върху печалбата или дохода от определения
данък върху печалбата на данъчно задълженото лице от източници в страната и в
чужбина.
При определяне на корпоративния данък или данъка върху доходите местните
юридически лица и местните неперсонифицирани дружества, респ. местните физически
лица ползват данъчен кредит за всеки идентичен или подобен данък, наложен в
чужбина от съответните компетентни органи. Данъчният кредит се определя за
всяка държава поотделно и се ограничава до размера на българския
корпоративен данък, респ. данък върху доходите, който би се дължал ако се
определя за местна печалба или доход. Доходите от чужбина се събират с доходите
от страната и се определя дължимият данък по местното законодателство, на
държавата за която лицето местно за данъчни цели. Следва да се извадят
платените в чужбина данъци. Но сумата, която се приспада не е целият размер на
данъка, платен в чужбина, а съответната част от българския данък, който се
дължи за дохода от чужбина. За това има и формула, чрез която се изчислява
максималният размер на приспадане. Целта е да не стигне до възстановяване на данъка,
платен в чужбина – да не се финансира чуждия бюджет, а да се избегне
международното двойно данъчно облагане в иконимически. Методът се прилага от
държава, за която лицето е местно и спрямо него се прилага универсалния принцип.
Той се прилага за всяка една за всяка една държава поотделно. Данъчната основа и
данъка се определят по законодателството на държавата за която лицето е местно.
Данъкът в чужби следва да е платен.
СИДДО
Практиката е възприела да се наричат “спогодби” – чрез това понятие се подчертава
ограничаването на данъчния суверените на държавите.
Вторият способ за избягване на двойното данъчно облагане е сключването на
международни договори. Това са международни договори по смисъла на чл.5, ал.4 от
КРБ и спрямо тях се прилагат правилата на Виенската конвенция за правото на
договорите. Те подлежат на ратификация от НС, защото се засяга фискалния
393
т
суверенитет. От гл.точка на съдържанието си, тези договори следват два модела- модел
на организацията за иконом.сътрудничесво и развитие и модел на ООН. Разликата
между двата модела основно е в съдържанието на т.нар.разпределитени норми, като
при модела на ООН по-често се предоставя правото на облагане и в държавата-
източник. Договорите могат да бъдат двустранни и многостранни, като в
международната практика преобладават двустранните.
От гл.точка на общата х-ка на съдържанието на договорите, наречени спогодби
(СИДДО), се предвижда, че едната или другата държава запазва или ограничава или
се отказва от правото си да облага определени доходи или имущества. Чрез договорите
не се създава ново данъчно право и чрез тях не се разширява правото на държавите да
установяват данъчни задължения извън данъчните им закони. Основната функция на
договорите е да се ограничат претенциите на държавите при облагането на доходи или
имущество.Чрез договорите държавите се поставят в разменящи се роли. Едната се
нарича държава, за която получателят на дохода е местно лице, а другата- държава-
източник на дохода или в която се намира имуществото.
Договорите съдържат няколко групи норми.
 На първо място, определят се адресатите на договорите. Това са лица, които са

местни за едната или двете договорящи се държави. Тук се има предвид
данъчната правосубектност по националния данъчен закон. Ако лицето се окаже
местно и за двете държави, тогава има специална разпоредба, която съдържа
критерии, за да се квалифицира лицето като местно само на една от държавите,
страни по договора (обичайно пребиваване, център на жизнени интереси, място
на действително управлени).
 В предметния обхват, на второ място, се посочват данъците към момента на
сключване на договора. Той се прилага с иденитични или подобни по вид
данъци, въведени впоследствие.
 На следващо място, при тълкуването на договорите, се следват принципите на
Европейската конвенция за правото на договорите и подобна разпоредба се
съдържа в самата спогодба.
 Самостоятелни разпоредби определят тер.обхват на договорите, като се дава
определение за държавите в политико-юридически и георграфски смисъл.
 Голяма част от съдържанието на договорите са т.нар разпределитени норми,
чието предназначение е да определят правомощията на държавите относно
облагането на различните категории доходи и имущества. По принцип,
правомощия по облагане се предоставят на държавата, за която получателят на
дохода е местно лице. За държавата-източник на дохода остават няколко
възможности: тя също да обложи този доход, да предвиди редуцирана данъчна
ставка в сравнение с тази по националното законодателство. Последната
хипотеза е да освободи или да изключи съответния доход от данъчното
облагане. При първите две хипотези ще възникне двойно данъчно облагане, а
държавата, за която получателят е местно лице, ще приложи съответният метод
394
т
за избягване. С оглед на това, дали доходите ще се обложат в двете или само в

една от държавите, се използват различни изразни средства. Когато се казва, че
доходът може да се обложи в едната от държавите, това не изключва облагането
в другата държава. Когато облагането е предоставено само на едната държава,
това изрично се посочва. От съществено значение е тълкуването на понятията в
разпределителните норми. За тези понятия може да има определение в самия
договор или да се препрати към националното право, което означава обаче, че
държавите са се съгласили това съдържание да стане част от съдържанието на
договора.
 Следващата голяма група от норми са методите за избягване на двойното
данъчно облагане в случаите, когато доходът бъде обложен и в двете държави.
Чрез тях се преодолява двойното данъчно облагане и се изразявнява облагането
в държавата-източник. В по-новите договори основен е кредитният метод- в
смисъла, посочен по-горе. А в по-старите договори, този метод се предвиждаше
за лихви, дивидент и авторски-лицензионни възнаграждения. Предвиждат се
методи за държавта, в която лицето е местно:
o Метод на освобождаване чрез прогресия.
 Договорите съдържат и т.нар други разпоредби. На първо място, те уреждат
едно споразумително производство, което в допълнение към националния
режим, дава допълнителна защита срещу неправилното им прилагане. Лицето
може да сезира компетентните органи, за да започнат преговори, но недостатък
е, че не са длъжни да стигнат до споразумение. Друга клауза е тази за обмен на
информация, който може да бъде инцидентен или регулярен, и чрез който
държавите си обменят информация. Друг вид клауза е антидискриминационна
клауза, която най-общо забранява по-тежко или обременително облагане в
държавата-източник на доходите на гражданин-местно лице на другата държава.
В ДОПК е създадена специална глава, уреждаща процедурите по прилагане на
спогодбите- чл.135 и сл. Съществуват два режима – разрешителен, при който органите
по приходи издават становище, и пряко прилагане на спогодбите- чл.142( за начислени
доходи на до 500 000 на чуждестранно лице.
Какво трябва да се докаже? На първо място се доказват, че лицето, което иска да се
приложи договорът/спогодбата е местно лице на другата държава. Това става с
удостоверение от съответната данъчна администрация на другата държава или с
отбелязване в/у българския образец за искане за прилагане на СИДДО. На второ място,
с обикновена декларация се удостоверява, че лицето е действителният получател на
съответния доход, за да не се използват фиктивни юридически конструкции. На трето
място, с обикновена декларация се удостоверява, че лицето не притежава място на
стопанска дейност или определена база на територията на страната, с която да са
свързани доходите. На четвърто място, предоставят се писмени доказателства като
договори, споразумения, които дават възможност правно да се квалифицира доходоът,
за да се види коя разпределителна норма ще се приложи. Въз основа на така
представените документи, се прави искането за прилагането на СИДДО до съответния
395
т
териториален директор, като органите по приходите се произнасят със становище в 60-

дневен срок, а непроизнасянето в срок се счита за наличие на основание за прилагане
на СИДДО. (въпрос за тест).
Органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО,
като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище
за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на
чуждестранното лице в 60-дневен срок от подаване на искането по чл. 137, ал. 1.
Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода. Становището, като
акт на органите по приходите за липса на основания за прилагане на
СИДДО подлежи на обжалване от получателя на дохода или от платеца, ако
е упълномощен за това от получателя на дохода. Обжалването се извършва
по реда за обжалване на ревизионните актове, като жалбата се подава чрез
териториалната дирекция, в която е подадено искането.
Независимо от становището и в случаите по чл. 142 законосъобразното
прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на
ревизия, ако не е обжалвано самостоятелно. Становището за липса на
основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване заедно с ревизионния
акт или с акта за прихващане или връщане по чл. 129, ал. 2, с който е отказано
прилагането на СИДДО.
Като специална облекчена процедура е предвидено когато платец начислява
на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000
лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 да се удостоверяват пред платеца на
дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 не се подава.
Втората процедура ( Глава шестнадесета, Раздел II "а" - Процедура за
разрешаване на спорове между държави - членки на Европейския съюз, във
връзка със спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане или други
международни договори със сходен характер- чл.134а – 134у) урежда специално
споразумително производство между компетентните органи на държавите
членки на ЕС по прилагане на СИДДО. Създадени са правила за
разрешаване на спорове, възникнали между Република България и други
държави членки ("заинтересовани държави членки") във връзка с
тълкуването и прилагането на спогодбите за избягване на двойното
данъчно облагане или други международни договори със сходен характер.
ВЪПРОС 56: ПРАВЕН РЕЖИМ НА МИТАТА. МИТНИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ.

ПРОИЗХОД НА СТОКИТЕ И ТАРИФНО КЛАСИРАНЕ. МИТНИЧЕСКИ
РЕЖИМИ
С приемането на Б-я в ЕС в областта на митата настъпват промени. ЕС има изкл. комп.

(отнета е компетентността на държавите) да урежда обществените отношения по повод
396
т
на митата, също така приходите от митата са за бюджета на ЕС, а не на д-вите членки

( все пак 20% остават в бюджета на държавите-членки). В правната уредба на митата
водещи са актовете на ЕС ( ДЕС И ДФЕС ); вторичното право – Регламент 952/2013г.
на Е. съвет и Съвета е създаден митнически кодекс на ЕС, който е общ акт, приложим в
цялата територия на съюза; Регламент 2658/87 на Съвета – относно тарифната и
стокова номенклатура на Съюза. Митническата тарифа се приема с Регламент на
Комисията. Под тарифа се разбира показател на стойности – една митническа тарифа е
списък, съдържащ реда за определяне на митата и най-вече размера на митата за
съответната стока; Регламент 1186/2009г. на Съвета за установяване на с-ма на
общността за митническите освобождавания ( З-на за митниците и З-на за безмитната
търговия); Маракешкото споразумение – на международно ниво – в него е включено и
общото споразумение за митата и търговията.
Чл.5, ал.2, Митн. кодекс на ЕС – Митническо законодателство е законодателство,
съставено от следните актове:
Митническия Кодекс и актовете, свързани с неговото прилагане ( вкл. тези на
национално равнище).
Общата митническа тарифа
Законодателството относно с-мата на ЕС за освобождаване от мита
Международните споразумения, съдържащи митнически разпоредби за ЕС
1. Х-ка на Митническия съюз в ЕС
ДФЕС съдържа на първично ниво осн. х-ки на Митническия съюз. – чл.26, чл.27 –
принципи на функциониране на вътрешния пазар; Чл.28,29 – свободно движение на
стоки; Чл. 30, 31 – Митнически съюз; Чл. 32 – Митническо сътрудничество.
Митническия съюз се основава на забрана за мита върху внос и износ м/у д-вите членки
. Д-вите членки са предоставили изкл. комп на ЕС в областта на Митническия съюз.
Прави се разлика м/у Митн. съюз и Зона на свободна търговия. Д-вите учредили своб.
търг. зона си осигуряват взаимно несъбиране на мита по отн. на стоки, но запазват
самостоятелността си за решения спрямо митнически и търговски отношения спрямо
трети държави. Стоки с произход от трети държави не могат свободно да се търгуват в
Зона за свободна търговия. Актовете на органите на съюза и на д-вите членки, с които
се нарушава Съюза, могат да се оспорват пред Съда на ЕС. Митническата територия на
съюза от чл. 4, Митническия кодекс обхваща териториите на д-вите членки, но и някои
отвъдморски територии на държави. Понятието мито не е дефинирано точно. По
смисъла на ДФЕС се разбира суверенно, едностранно установено публ. вземане, което
се събира върху стоки по повод въвеждането им за свободно обращение в Съюза въз
основа на митническа тарифа. Митата имат паричен х-р, чрез тях се изземва част от
дохода на вносителите и износители на стоки. По отношение на едни и същи стоки, но
от различни държави могат да бъдат приложени различни ставки. Митата са
пропорционални, публични вземания, а митническата ставка е фиксирана величина,
определена в митническата тарифа. Митата имат фискална и защитна функция.
Фискалната се изразява в това, че чрез тях някои държави, с случая ЕС, осигуряват
голяма част от приходите в бюджета. С митата се преследват цели, типични за
397
т
данъците ( да осигуряват постоянни постъпления в бюджета). Защитната ф-я предпазва

от вноса на конкурентни стоки.
Има вносни и износни мита; транзитни мита ( за превоз на стоки през митническата
територия на съотв. д-ва); специфични ( тегло, обем на стоки ) и адвалорни мита ( % от
митническата ст-т на внасяните стоки); комбинирани мита ( адвалорни и специфични);
независими ( установяват се от д-вата самостоятелно с оглед на нуждите на съотв.
икономика) и договорни ( уст. се като резултат от международно правни
договорености); изравнителни ( за защита на вътрешния потребител от вреди, които
може да претърпи от стоки, субсидирани от външен производител ), антидъмпингови
( дъмпингова е когато износната цена е по-висока от обичайната цена – въвеждат се
ответни мита от една към друга страна ).
Чл. 5, т.18, Митн. кодекс – митническо задължение е зад. на лице да плати вносните
или износни мита за определени стоки, съгласно действащото митническо
законодателство.
В ДФЕС забраната за събиране на мита м/у д-вите членки се разпростира не само в/у
митата (чл. 28 – забрана и за такси с равностоен на митата ефект – преценява се според
това дали нейното събиране застрашава свободното движение на стоките и системата
на неподправена конкуренция)
Разграничаваме 2 вида стоки:
а) съюзни стоки
-стоките, получени на митническа територия на съюза
-стоките, въведени на митническата територия на Съюза от д-ви извън тази територия и
допуснати за свободно обращение
б) несъюзни – различните от посочените или стоки, загубили митническия статус на
съюзни стоки
2 . Основание за събиране на митата
Стоките преминават през държ. граници, но основанието за събиране не е
преминаването, а то се свързва с въвеждането на стоките в свободно обращение в д-
вите членки. Чрез своб. обращение се има предвид, че стоките са въведени в стопански
оборот и съответно могат да са конкурентни на съюзни стоки.
При контрабандните стоки освен противоправното поведение възниква и митническо
задължение, възможно е стоките да бъдат временно внесени на съответната територия
без да се допускат в свободно обращение в съответната д-ва ( за изложи, изложения и
тн.).
Понятието митническо задължение означава зад. на лице да заплати размера на
вносните или износните мита за определени стоки, съгласно действащото митническо
законодателство.
3.Статут и правомощия на митническата администрация
В Митническия кодекс на ЕС, чл. 5 – определение з амитнически органи –
митническите администрации на д-вите членки, както и други оправомощени от нац.
законодателство органи.
398
т
Митническия контрол също е уреден в Митническия кодекс на ЕС – става дума за

конкретни действия, изразяващи се във фактически, технически и правни действия
( актове-волеизявления).
Митнически надзор – дейност по правоприлагане на митническото законодателство и
контрол от страна на митническите органи за спазването на това законодателство.
В България е изградена Агенция „ Митници“ – централизирана ад. стр-ра, в която се
организира митническата администрация, към Министъра на финансите и е ЮЛ на
бюдж. издръжка. Тя има центр. митническо управление и териториални дирекции ( те
от своя страна имат митнически бюра или митнически пунктове). Централното
управление извършва и ръководи митническата дейност, а териториалните дирекции
ръководят, контролират и управляват дейността на бюрата и пунктовете. Министъра на
финансите, по предложение на директора на Агенция „Митници“, създава, преобразува
и закрива териториалните дирекции, митническите бюра и пунктове. Директорът на
агенция Митници се назн. и освоб. от мин. на фин., съгласувано с мин-предс.
Директорите на терит. дирекции се назначават от директора на Агенция Митници,
съгласувано с мин. на финансите. Създава се и инспекторат за контрол.
Изискванията за митническите служители и ограниченията са уредени в чл.10, З-н за
митниците. В чл.10а са уредени разследващите митнически служители .
Агенция Митници е администратор на приходите от мита, но тя събира и акцизите,
ДДС при внос, също така тя е и администратор на приходите от глоби и имущ. санкции
за наруш. на митн. зак-ство и на закона за акцизите. Събраните от нея суми постъпват в
приход на бюджета,с изкл. на митата, които са приход на ЕС.
а) чл. 15, З-н за митниците – функции на Агенция Митници:
1. участва в разработването и реализира митническата политика на Съюза,
включително в подготовката на международните договори на Съюза, отнасящи се до
митнически въпроси;
2. осъществява административно митническо сътрудничество и взаимна митническа
помощ между държавите членки съгласно Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13
март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-
членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на
правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и
земеделските въпроси, Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за
Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите
администрации, съставена в Брюксел на 18 декември 1997 г. (ратифицирана със закон -
ДВ, бр. 84 от 2006 г.), както и на основание на двустранни и многостранни
договорености;
3. осъществява административно сътрудничество и взаимна митническа помощ с
държави извън Съюза на основание на споразуменията на Съюза за свободна търговия
и на двустранни договорености за взаимна помощ в митническата област;
4. осъществява международните митнически връзки извън тези по т. 2 и 3;
5. осигурява защита на икономическите и финансовите интереси, като поддържа
уместен баланс между прилагането на критериите за контрол и предоставяне на
улеснения на легалните търговски оператори;
6. обработва, анализира, съхранява и предоставя информация относно митническата
дейност;
399
т
7. осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители, като

използва създадените на европейско и национално ниво учебни модули и инструменти;
8. се разпорежда с отнети и изоставени в полза на държавата стоки по производства,
водени от митническите органи, включително завършили със съдебен акт, както и със
задържани стоки в случаите, предвидени в този закон;
9. осъществява сътрудничество и взаимодействие с други държавни органи и
организации, като условията и редът за взаимодействие се уреждат със съвместни
инструкции;
10. изгражда, поддържа и експлоатира сигурни, интегрирани, оперативно съвместими и
достъпни електронни системи за обмен на данни в рамките на своята компетентност.
Митническите органи имат правомощия във връзка с митн. контрол и надзор – те
осъществяват технически надзор, контрол върху стоките, изискват предоставянето на
мита и други публ. държ. вземания, установяват нарушения в митническото и акцизно
законодателство, организират и осъществяват дейност във връзка с незаконен трафик
на наркотични в-ва и прекурсори, могат да извършват оперативно-издирвателна
дейност за разкриване на престъпления, осъществяват к-л на ГКПП. Те имат право да
извършват проверки на стоки, хора и лица на територията на страната, както и на
ГКПП-та; изискват представяне на документи, устни и писмени обяснения, издават
разрешения, сертификати. Имат право да използват и носят служебно оръжие при кр.
необх. и неизб. отбрана, да спират превозни средства на територията на страната; да
претърсват и изземват; да задържат лица, за които имат сведения за извършено
престъпление против финансовата и данъчна система ( чл. 234, 242, 242а, 251, НК); да
извършват обиски на задържано лице и т.н. Имат и обичайни за подобна длъжност
задължения – да носят служебна карта, да носят служебно облекло, да пазят
професионална и служебна тайна и т.н.
Митническите органи имат и административно-наказателни правомощия във връзка с
прилагане на митническото законодателство.
28 въпрос. Актове на митническите органи. Възникване, обезпечаване и погасяване на

митническото задължение. Възстановяване и опрощаване на мита. Митнически
нарушения и наказания.
Чл. 5, т.39, Регламента – Актовете, които издават митн. органи се наричат РЕШЕНИЯ,
решение е всеки акт, който се издава от митн. орган, който води до определени
последици за определени лица, тук не се включват актовете за нарушения.
1. Актове на митническите органи
а) Решенията са валидни за цялата митническа територия на съюза, освен ако не са
ограничени до определена територия от него. – чл.26, Регламента
- Решения въз основа на заявление
-Решения без предварително заявление
400
т
Допуска се обезсилване на благоприятните решения, когато решението е взето въз

основа на невярна или непълна информация, титулярят му е знаел за това или е
трябвало да знае и невземането на решението е можело да доведе до друг резултат.
Обезсилва се и когато 1 лице е поискало това и е титуляр на решението.
-Решенията, отнасящи се до обвързваща информация – те са валидни за срок от 3г. от
датата, от която решението поражда действие. Те също могат да се отменят при
определени условия
Чл. 19, З-н за митниците – Решенията по прил. на митн. зак-ство се издават от
директора на Агенция митници или от директорите на терит. дирекции.
Чл. 19, ал.2 : директорът на Агенция "Митници" или оправомощено от него лице
издава по заявления:
1. разрешение за одобрен икономически оператор за митнически опростявания и за
одобрен икономически оператор за сигурност и безопасност;
2. решение за обвързваща тарифна информация;
3. решение за обвързваща информация за произход на стоките;
4. разрешение за опростяване на определянето на елементите, които са част от
митническата стойност съгласно чл. 73 от Регламент (ЕС) № 952/2013;
5. разрешение за отсрочване на плащането;
6. разрешение за общо обезпечение за режим съюзен транзит/общ транзитен режим, за
централизирано оформяне или самооценка, както и за освобождаване от общо
обезпечение;
7. разрешение за одобрен износител съгласно разпоредбите за произход по
споразумения, сключени от Съюза с определени държави или територии извън
митническата територия на Съюза, или по мерки, приети едностранно от Съюза по
отношение на такива държави или територии, или по смисъла на разпоредбите за
доказване на свободно обращение на стоките в Митническия съюз ЕС - Турция, в
съответствие с Решение № 1/2006 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО -
Турция от 26 септември 2006, с което се установяват подробни правила за прилагане
на Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране на ЕО - Турция (2006/646/ЕО);
8. разрешение за самооценка;
9. разрешение за централизирано оформяне, когато е включена и друга държава членка;
10. разрешение за редовна корабна линия;
11. разрешение за използване на пломби от специален тип;
12. разрешение за използване на декларация за транзит с намален набор данни;
13. разрешение за използване на електронен транспортен документ като декларация за
транзит при въздушен и морски транспорт;
14. разрешение за използване на режим съюзен транзит с електронен манифест за
стоки, превозвани по въздух и по море;
Чл. 19, ал. 4 урежда какво издават териториалните директори на териториалните

дирекции на Агенция Митници.
Чл.19б: Решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични

държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от
401
т
започването на производството. Уведомяването на длъжника за размера на

задължението се извършва с връчването на решението.
2. Ред за оспорване
чл. 44, Митн. кодекс на ЕС – всяко лице може да обжалва решения на митн. органи,
които го засягат пряко и лично. Право да обжалва има и лице, което е подало
заявление, но няма произнасяне на митническите органи
А) обжалване пред митн. органи/правораздавателен орган
б) пред по-висшестоящ правораздавателен орган/специализиран орган
Чл.45 – Подаването на жалбата НЕ СПИРА изпълнението на решението, но

митническите органи могат да спрат изпълнението, когато може да бъде причинена
непоправима вреда на заинтересованото лице, или когато има несъмнени основание за
жалбата.
Чл. 221, З-н за митниците - Обжалването на р-ята, с които се уст. митн. задължение не
спира неговото изпълнение
Чл.221, ал.2 – при обосновано съмнение за несъответствие на решението с митн. зак./
вреда на заинт. лице - може да спре изпълнението
Решението, с което се отхвърля жалбата също може да се оспорва.
3. Възникване, обезпечаване и погасяване на митническото задължение
а) възникване
Митническото задължение възниква на мястото, където се подава митническата
декларация, а ако няма такава, където са се случили събития, водещи до неговото
възникване. Когато задължението може да е възникнало на няколко места, се взима
мястото, на което е възникнало за първи път.
Чл.84, Митн. кодекс: Когато има няколко длъжника, те отговарят солидарно за размера
на митото.
-Моментът на възникване на митническото задължение, е приемането на митническата
декларация.
-При неизпълнение на задълженията по митн. законодателство длъжници могат да са
лицето, което не е изпълнило задължението, лицето, което е знаело или е трябвало да
знае за митническото задължение – хипотеза на солидарна отговорност.
При износ митническо зад. възниква в момента на приемане на митническата
декларация, принципно длъжник е деклараторът, митническото задължение възниква и
при неизпълнение на митническото задължение, като тук също може да има солидарно
задължени лица.
-Последващият контрол след декларирането се изразява в проверки на тоочността и
пълнотата в декларациите, счетоводната отчетност на декларатора и др.
б) обезпечаване
-с пари, друго средство, признато за обезпечение
Лицето има право да избира м/у вида на обезпечението, но в същото време
митническите органи имат право да откажат обезпечението, когато то не е в
съответствие с нуждите за обезпечаване на митническото задължение
- запор на сметки, вземания и движими сметки, възбрана върху недвижими имоти
- Налагат се от териториалния директор под формата на постановление
402
т
Постановленията за налагане на обезпечителни мерки могат да се обжалват пред

Дирекция Митници, а липсата на отговор от негова страна се счита за потвърждаване
на постановлението, а решението или непроизнасянето на директора на Агенция
Митници може да се обжалва пред съответния Адм. съд
в) възстановяване и опрощаване
Чл.5, т.28:Възстановяване на размера означава възстановяване на размера на платените
вносни или износни мита
Опрощаването е освобождаване от зад. за заплащане на размера на неплатените вносни
и износни мита
- Чл.116: Хипотези за възст./опрощ.: надвзети суми на митата, дефектни стоки,
които не съответстват на условията на договора, грешка на комп. органи, когато
това е в интерес на страните
на догЗа маловажни случаи на митнически нарушения, установени при
извършването им, митническите органи могат да налагат на местонарушението
глоби по ред и в размерите, установени в чл. 39 от Закона за административните
нарушения и наказания.
За всеки случай се издава акт за уст. на наруш., а след това се съставя нак.пост. от
директора на Агенция Митници или от дл. лица
Митническите нарушения са уредени в чл. 233 и следващите:
чл. 233 (контрабанда): Който пренесе или превози стоки през държавната граница или
направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с
глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките или при износ -
стойността на стоките.
чл. 234 ( измама ) : Който избегне или направи опит да избегне: пълно или частично
заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания,
събирани от митническите органи, или забрани или ограничения за внос или износ на
стоки, или прилагането на мерки на търговската политика се наказва за митническа
измама.
чл.242, 242а, НК – състави на митн. престъпления.
ВЪПРОС 57: ПРАВЕН РЕЖИМ НА БНБ. МЯСТОТО НА БНБ В БАНКОВАТА
СИСТЕМА. УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА БНБ.
БНБ е създадена през 1879г. със закон с първоначален капитал 2 млн. лева
тогавашни, едва през 1885 г. пак със закон БНБ получава разрешението да
работи като емисионна банка, БНБ е ЮЛ основния капитал е 20 млн. лева от гл.
точка на нормативната уредба освен ЗБНБ относими са и всички др. закони
уреждащи банковата дейност. БНБ е централна банка на България и с оглед
мястото и в банковата система притежава правомощия различни от тези на ТБ,
основната цел на БНБ е посочена в чл. 2 ал. 1 от ЗБНБ- и е именно да осигурява
стабилността на националната парична единица и така да се поддържа ценова
стабилност. Също така в чл. 2 ал. 6 са очертани и контролните, надзорните
правомощия на централната банка спрямо ТБ с цел да се защитя интересите на
вложителите.
403
т
Изключително важна е разпоредбата на чл. 44 ЗБНБ- който очертава

независимостта на централната банка от изпълнителната власт и МС. Тя е
важна, защото тя е в основата на поддържането на стабилността на
националната валута, доколкото изпълнителната власт винаги има нужда от
пари. За своята дейност БНБ се отчита пред НС, като част от управителния орган
също се избира от НС.
Характеристиката на БНБ правим в няколко насоки- на първо място тя е

единствения емисионен център- чл.2 ал. 5 от ЗБНБ, като тази дейност е
доразвита в чл. 25-27 ЗБНБ, тя има изключителното право да емитира банкноти
и монети в страната, в качеството, което има всяка национална банка, това право
не може да се делегира на друг държавен орган или банка. Издадените банкноти
и монети са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания
в пълната им номинална стойност.
- Чл. 24 ЗБНБ- лев е паричната единица. Всяко решение на БНБ се обнародва в
ДВ. БНБ се характеризира като държавен орган, тя е ДО в сферата на банковата
система, специализиран финансов орган и по това тя се различава от ТБ, които
са гражданскоправни субекти. След като действа като ДО това означава, че тя
участва в ПО в качеството и на власт и издава властнически актове и упражнява
властническа принуда. Провеждането на паричната и кредитната политика и
регулирането на паричното обръщение се осъществява чрез наредби като
подзаконови актове и издаването на индивидуални финансови актове. Банковата
дейност е в разрешителен режим и издаването на лицензите за осъществяване на
банкова дейност е също част от правомощията на БНБ.
- БНБ определя лихвената политика в държавата чрез определянето на основния
лихвен процент като методиката сега е свързана- чл. 35 ЗБНБ. Принципно
централните банки влияят върху дейността на ТБ чрез операциите, които
осъществяват на пазара, стоковата политика и задължителните минимални
резерви. Чрез тези инструменти се влияе върху търсенето и предлагането на
парични средства, задължителните минимални резерви, които банките
поддържат при централната банка са уредени в чл. 41 ЗБНБ и наредба №21 на
БНБ. Като чрез повишаването им и намаляването им се влияе върху наличието
на парични средства в обръщение. БНБ е и фискален агент на държавата,
доколкото чрез нея се осъществява касовото изпълнение на държавен бюджет-
Чл. 43 от ЗБНБ, изпълнението става и чрез ТБ.
- БНБ притежава и санкционни правомощия за реализиране на ПАМ по чл. 103 от
закон за кредитните институции и реализиране на адм. нак. отговорност по реда
на чл. 61 и следв. от ЗБНБ и чл. 151 и следв. от закон за кредитните институции.
ЦБ задължително организира фонд резерва, който се попълва по отчисленията
по годишното превишаване на приходите над разходите и се ползва за
покриване на загуби след заделянето на суми и по други фондове превишаването
на приходите над разходите се внася в държавния бюджет -чл. 8 ЗБНБ. БНБ не
404
т
се облага с корпоративен данък. В характеристиката на БНБ- БНБ е ЮЛ и може

да влиза в гражданскоправни отношения като равнопоставен субект като чл. 32
и чл. 37 ЗБНБ изброява какви сделки може да извършва БНБ като гр.правен
субект. Това са трите обичайни проявление на ЦБ. В
България има особеност БНБ действа и като паричен съвет, като валутен борд- до
валутен борд се стига при финансова нестабилност в държавата, като
традиционните финансови институции с обичайните инструменти не са в състояние
да провеждат стабилна финансова политика. Функциите на валутен борд може да
изпълнява и друг орган, но при нас е БНБ.
При валутен борд се ограничават част от нормалните функции на банката, от

обичайните функции, при нас функциите на валутен борд изпълнява управление
емисионно към БНБ.
Паричната маса, която ще бъде в обръщение трябва да съответства на

конвертируемата валута, към която е прикрепена националната, така се ограничава
емисионната дейност на централната банка не може да печата неограничено
банкноти и и монети-чл. 28 ЗБНБ и чл.29(курс лев към евро). На второ място
проявление на валутният борд е забраната за кредитирането на бюджета, за
кредитирането на изпълнителната власт-чл. 45 ЗБНБ.
Следващата проява на валутния борд е рефинансиране на ТБ, освен при наличието

на системен риск за банковата система-чл. 33 ЗБНБ. Това са основните проявление
на валутния борд. От гледна точка на устройството и органите на БНБ най-важният
орган е управителния съвет, които се състои от управител и трима подуправители,
които ръководят основните управления- емисионно, банково и банков надзор, тези
4-мата се избират от НС, а другите трима членове на управителния съвет се
назначават от президента, мандата е 6 годишен, има изисквания за тяхната
избираемост и ограничения спрямо извършването на други дейности. Управителния
съвет е колективен орган, има най-много правомощия като юридически най-
значимото е издаването на подзаконови нормативни актове и издаването на други
актове свързани с банковата дейност.
Особеност при управлението на БНБ е, че подуправителите ръководещи трите

основни управления нямат качеството на заместници на управителя, а имат
самостоятелни правомощия, които са в сферата на управлението на тези
подуправления- емисионно, банково и банков надзор.
Функциите на управление емисионно са да изпълнява и функциите на валутен борд

и в чл. 20 ЗБНБ са очертани основните задачи на всяко едно управление. Друга
структура в управлението на БНБ е главния одитор, който е контролен орган,
405
т
избира се от управителния съвет, но се одобрява от сметната палта, той осъществява

вътрешният одит в централната банка. Като има правомощия за оценка на
системите за вътрешен контрол в банката, вкл. и да проверява законосъобразността
и целесъобразността на извършените операции.Тоест упражнява контрол както за
законосъобразност, така и за целесъобразност.
ВЪПРОС 58: БАНКОВ НАДЗОР. АКТОВЕ, ИЗДАВАНИ ОТ БНБ.

КОНТРОЛНИ И САНКЦИОННИ ПРАВОМОЩИЯ НА БНБ. КОНТРОЛ
ВЪРХУ ГОЛЕМИТЕ И ВЪТРЕШНИТЕ ЕКСПОЗИЦИИ
Финансовата стабилност има важна роля за финансовата система и за

икономиката като цяло. Силният и ефективен банков надзор е от решаващо
значение за финансовата стабилност на всяка държава. Една от основните
функции е на централната банка / БНБ/ е осъществяването на надзор върху
дейността на кредитните институции. С което се цели поддържане на стабилност
на банковата система и защита на интересите на вложителите. При
изпълняването на тази функция БНБ се придържа към основните принципи на
Базелския комитет по банков надзор. Правната рамка се състои освен от ЗБНБ,
ЗКИ и подзаконовите НА и от правото на ЕС.
- Приложими са регламент 10/93 от 2010г. за създаването на европ. надзорен
орган, регламент 572 2013г. за изискванията за кредитните институции и
инвестиционните посредници, директива 2013/36 за дейността на кредитните
институции. В случая става дума за надзорна дейност на БНБ по отношение на
търговските банки и клоновете на чуждестранни банки у нас. От юридическа гл.
точка въпросът има както материалноправен, така и процесуално правен
характер.
Банковият надзор упражняван от БНБ от управление банков надзор е външен финансов

контрол, упражняван от държавен орган за разлика от вътрешния контрол в рамките на
търговската банка, които се извършва по реда чл.74 ЗКИ и се извършва от нейни
органи. Както всяка контролна дейност, така и тази има две страни- установяване на
определени факти/установителен етап/ и предприемане на мерки за въздействие с оглед
на направените констатации. Надзорът може да бъде предварителен напр. преди да
извършват дейност на територията на БГ всяка местна банка трябва да получи лиценз
от БНБ, като се проверява дали дейността на банката, управляващите банката отговарят
на предвидените в законодателството условия. Текущ по време на извършване на
банковата дейност, банките предоставят множество отчети за своята дейност, чрез
които се наблюдава финансовото състояние и управлението на рисковете по дейността
на банката. Най-важни са показателите за капиталова адекватност и ликвидност на
банката. И последващ контрол чрез проверки на място в самите банки. Надзорът е
както за законосъобразност, така и за целесъобразност при управленската дейност на
банката, което следва най-общо по чл.79 на ЗКИ. Обхватът на надзора се разширява
406
т
като адресати и до предприятия, за които според обстоятелствата може да се

предположи, че осъществяват банкова дейност без разрешение/чл.79 ал 9 ЗКИ/.
Надзорът върху клоновете на банки на други ДЧ се осъществява съвместно с

надзорните органи на съответните държави. Законът в чл.69 ЗКИ предвижда, че
банките представят на БНБ отчети или доклади по форма, съдържание и срок
определени от нея, тези срокове са определени в различните ПНА издадени от БНБ, а
чл. 71 ЗКИ задължава банките в 10 дневен срок да уведомяват БНБ за важни решения,
свързани с промени в управителните органи, намаляване и увеличаване на капитала,
формиране на големи експозиции или експозиции към администратори към банката,
при изпадане на банката в неплатежоспособност /при това обстоятелство са длъжни
незабавно/.
Банките са длъжни да представят на БНБ копие от всички вътрешни актове уреждащи

дейността им, тъй като става дума за контрол БНБ, органите на БНБ имат правомощия
идентични с правомощията на всички контролни органи/право на достъп до
помещения, да изискват информация и документи и т.н./. Нарушенията, които могат да
бъдат извършени са изброени в чл. 103 ал.1 ЗКИ. Става дума за нарушения допирани в
няколко направления, извършени от органите на управление при дейността на самата
банка, извършени от акционери на банката, които са свързани с дейността и.
Нарушенията се свеждат до нарушения на изискванията установени в банковото
законодателство за законосъобразност, нарушения на актове на централната банка,
които нямат нормативен характер, но са задължителни за търговските банки,
сключване на различни банкови сделки или извършването на действия, които
нарушават най-общо стабилността на банката и застрашават интересите на
вложителите, извършване на дейност извън лиценза или други разрешителни актове на
БНБ, също и възпрепятстването на самият контрол на банковия надзор. Във връзка с
установените нарушения БНБ може да предприеме вече изброените в чл.103 ал.2 ЗКИ
двадесет и пет принудителни административни мерки. Тези мерки започват от най-
леката отправяне на писмено предупреждение до банката минават през ограничаване
дейността на банката и забрани за извършване на определени сделки, могат да засегнат
и управителните органи на банката в смисъл БНБ може да разпореди на банката да
освободи едно или повече лица, могат да засегнат и акционерите, като напр. им се
нареди временно да не упражняват правото си на глас или се задължат да прехвърлят
притежаваните от тях акции и поставянето на банката под специален надзор по чл. 115
и следв. и се стигне до най-тежката мярка отнемането на лиценза.
Актовете, с които се налагат тези ПАМ, имат следните особености –не се прилагат
разпоредбите на чл.26 и чл.34 АПК, относно обясненията и възражения на
заинтересованите лице, друга особеност е, че те подлежат на незабавно изпълнение,
тези индивидуални административни актове, с които се налагат мерките по чл. 103 ал. 2
и по специално най-тежките мерки поставяне на банката под специален надзор и
407
т
отнемането на лицензията, се издават от управителния съвет на БНБ, докато останалите

ИАА се издават от подуправителя ръководещ управление банков надзор или
оправомощено от него лице. Оспорването на тези актове е пред ВАС/*често се задава
на тест/. Като оспорването по съдебен ред е относно законосъобразността на
актовете /чл.151/. Съдът не може да спре изпълнението на акта до окончателното
произнасяне по жалбата.
Освен ПАМ е предвидена и административнонаказателна отговорност в чл. 152 и

следв. ЗБНБ, като ал.1 е бланкетна норма, препращаща към нарушаване на банковото
законодателство като цяло. Предвиден е и състав на нарушения свързан с
разпространяване на невярна информация или обстоятелства , с които се уронва
доброто име на банката и доверие към нея, а санкциите са глоби или имуществени
санкции за ЮЛ. Изрично се предвижда публичност на наложените адм. наказания по
влезлите в сила наказателни постановления. И за разлика от издаването на ИАА при
адм.наказателната процедура компетентни са органите от управление банков надзор
чл.153, ако съставителите са определени от подуправителя и нак. постановления се
издават от него или от упълномощено от него лице. При упражняването на контрола
един от важните показатели са собственият капитал и ликвидността на банковите –
чл.39 ЗКИ най-общо описва изискванията спрямо собствения капитал на банките и в
тази връзка е и наредба №8 за капиталовата адекватност, изискването за капиталовата
адекватност е 12%, което е по-високо от минимално изискуемото в ЕС 8%. Също така
чл. 42 от ЗКИ задължава банките да поддържат ликвидност, така че по всяко време да
изпълняват изискуемите си задължения. За ликвидността има специална наредба №11.
ЗКИ въвежда и други ограничения, като забраната по чл.41 за заплащане на дивиденти
преди са заделени необходимите средства за фонд резервен. Другите разрешителни
актове имащи характер на ограничения издавани от БНБ, изброени в чл. 29 ЗКИ, като
напр. откриване на фонд в трета държава, преобразуване, увеличаване на капитал с
непарични вноски, намаляване на капитала, като изрично в чл. 29а се обявяват
сделките, решенията и действията без предварителното одобрение за нищожни.
Друг показател, които е предмет на банковия надзор са големите

експозиции- чл.44 ЗКИ препраща за формирането на голяма експозиция към
чл.392 на регламент 575 от 2013г. За голяма се счита експозицията към клиент
или група от свързани клиенти, когато нейната стойност е по-голяма или равна
на 10 на 100 от приемливия капитал на институцията. В регламента подробно са
въведени правила за установяване на големите експозиции. От юридическа гл.
точка са важни ограниченията, че когато експозицията е голяма тук се имат
предвид не само кредитите, които раздават банките, а и други вземания на
банките от техните клиенти под различни форми. Решението за формиране на
голяма експозиция се взима от управителния съвет респ. съвета на директорите
според системата на управление, ако експозицията надхвърли 15 на 100 от
собствения капитал решението се взима с единодушие. Следващото ограничение
408
т
за формирането на вътрешни експозиции спрямо администратори на банката,

акционери притежаващи повече от 10 на 100 от гласовете в общото събрание,
лица, които са в родствена връзка с тях или ЮЛ в управлението, на които
участва изброените лица. Първото ограничително условие по чл.45 от ЗКИ е, че
това решение се взима с единодушие на колективния управителен орган.
Предвидени са изключение от това правило, но по важна е ал. 4 на чл. 45, която
ограничава и забранява предоставянето на по-облагодетелстващи условия за
тези лица в смисъл, че тези сделки по естеството си не трябва да се различават
от подобни сделки сключени с несвързани лица, както и забраната да не се
уговарят лихви, такси или др. парични задължения по-ниски от тези, изисквани
от други клиенти и тук има ограничение в размера до 10 на 100 от собствения
капитал към едно лице, а общия размер на всички такива експозиции не може да
надхвърля 20% от собствения капитал. Двете ограничения се въвеждат с цел да
се ограничи риска в дейността на банката, ако тя концентрира кредитната си
дейност спрямо тези лица. Важна е разпоредбата на чл. 46, че ако са нарушени
тези ограничения то лицата, които са ги предоставили/кредити/ отговарят
солидарно заедно с кредитополучателя. Другата форма на банков контрол е
вътрешният банков контрол, този контрол е част от управлението на банката,
осъществява се в рамките на търговската банка от нейни органи. Както
споменахме уставът на банката трябва да съдържа реда за осъществяването на
вътрешния контрол. Чл. 74 от Закон за банките и кредитното дело задължава
банките да създадат специализирана служба за вътрешен одит, чието
ръководство се избира и се освобождава от общото събрание на акционерите,
разбира се за този вътрешен контрол банките приемат правила, има наредба на
БНБ, важното е, че макар в структурата на банката ръководството на службата за
вътрешен одит е задължено незабавно да информира централната банка за
установените от него нарушения в управлението на банката, които са довели или
могат да доведат до значителни вреди за банката. Форма на контрол спрямо
дейността на банките е и задължението по чл. 76 от ЗКИ годишните финансови
отчети на всяка банка да се заверяват по специализирано одиторско
предприятие, което е регистрирано като одитор по закона за независимия
финансов одит, като избора на одитор се съгласува с БНБ. Одиторите също имат
задължението по чл.77 да информират централната банка за установени
нарушения на банковото законодателство или действия свързани с ликвидността
на банката или другите показатели за нейната дейност.
ВЪПРОС 59: ВАЛУТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. ВАЛУТЕН РЕЖИМ.

ПРЕДМЕТЕН ОБХВАТ. МЕСТНИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ЛИЦА. ВАЛУТЕН
КОНТРОЛ
Осн НА е Валутния закон. В правната с-ма няма самостоятелно обособен отрасъл,

наречен валутно право. Всяка държава въз осн на суверенитета си, може да установи
409
т
спец правен режим относно сделките и средствата, които имат за предмет тристранна
валута или благородни метали. Този режим се налага преди всичко с цел да се задържи
нац парична единица. Съвкупността от НА, които регулират валутния режим се
обозначава в теорията и практиката като валутно законодателство. Така правният
режим в България, се съдържа основно във Валутния закон и издадените въз осн на
него подз НА. Към правната уредба на валутния режим , могат да се отнесат и др
актове – Законът за митниците, Законът за кредитните институции.
От предметния обхват на валутния закон, определен в чл. 1, следва, че става дума за
отношения на граждански оборот, т.е. за нефинансови отнош – сделки и свързаните с
тях плащания. Тези отношения на граждански обмен са поставени именно във валутен
режим , който най-общо се изразява в това, че посочените в закона сделки и действия,
се предвижда или регистрационен или разрешителен режим, или е предвидена забрана
за извършването им.
Така с валутния режим, се установяват допълнителни условия, установени за

валидността на тези сделки. В чл. 1 на Валутния закон са изброени сделките и д-вията,
които попадат в неговия обхват. Това са сделки и плащания с чуждестранни лица, през
гранични преводи и плащания. Сделките с чуждестранна валута по занятие; с
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия, и тяхното пренасяне през границата
на страната и преработката им. Пренасянето на парични средства през границата на
страната, събирането, поддържането и предоставянето на информация за платежния
баланс и межд инвест позиция на страната, и упражняването на валутен контрол.
Последните 2 правом са свързани с държ органи. Др х-ка на тези отнош е, че те се
осъществяват или страни по тях са местни или чуждестранни лица. Така от съществено
знач е понятието за местно и чуждестранно лице. То се разграничава от същите
понятие. Дефинирано и в данъчното законодателство при определянето на местни и
чуждестранни лица в ЗДДФЛ за корпоративното подоходно облагане. Затова тр да се
уточни и съдържанието на това понятие.
Понятието „местно лице“ е определено в ДР на Ваутния закон. Според пар. 1, т. 2 –

местно лице е резидентна единица по смисъла на т.1, т. 30 от глава 1 на прилож а към
Регламент №223/1996г. на Съвета, относно европейската с-ма на национални и
регионални сметки. Според тази т на регламента, дадена единица се нарича
„резидентна единица“, тогава когато има център на иконом интереси на иконом
територия на съотв държава. Когато се ангажира за продълж период от време с иконом
дейност на територията на съотв държава, т.е. критерият е центърът на иконом
интереси в съотв държ.
Докато чуждестранно лице е всяко ЮЛ или ФЛ, което не отг на критерият център на
иконом интереси в съотв държ. друго понятие, свързано с определянето на лицата като
местни, е постоянното пребиваване – пар.1, т. 3а от ДР. Пребиваване с неопределен
срок.
ФЛ местни или чуждестранни установяват пребиваването в страната по смисъла на

този закон рез декларация. Така се разграничават адресатите на Валутния закон.
Отношенията, които се обхващат от валутния режим, можем да ги систематизираме в
няколко групи. На първо място това са сделки и д-вия, които са свързани с
трансграничният обмен. Сделки и д-вия м/у местни и чуждестранни лица, както и
плащанията между тях. От значение е територ насоченост на плащанията. На
410
т
второ място разгранич отношения, свързани с пренасянето на чуждестранна валута,

скъпоценни камъни и др благородни метали през границата.
На следващо място се обхващат дейностите, свързани с преработката на благородни

метали и скъпоценни камъни по занятие, сделките с чуждестранна валута, осъщ в
страната фин-правни отнош, свързани със събирането на инф на платежния баланз и
межд инвестиционна позиция на страната и организацията на валутния контрол. Във
Валутния закон се съдържат определения на рециа понятие в ДР. Освен понятията
„местно“ и „чуждестранно лице“, са определени понятията: „парични средства“, като
валута банкноти и монети и „платежни инструменти“, „пряка инвестиция“, „търговаки“
и „финансов кредит“, „обменно бюро“ и т.н. Тези понятия очертават предметният
обхват на закона. Принципът, установен в чл. 2 на валутния закон, че посочените в него
сделки, д-вия и плащания, се изв свободно, до колкото самия закон, не е установен в
регистрационен, разрешителен или забранен режим. Така принципът установява, че
при осъщ на сделките и д-вията се изхожда от принципите на частното право и
свободата на договарянето. За да се очертаят изключенията, във Валутния закон са
посочени съответните режими на тези сделки, д-вия и плащания.
Разграничаваме на 1 място – регистрационния режим. Поставена е дейността на

продажба на валута в наличност от обменни бюра, които са длъжни да се рег по ТР и да
се впишат при Мин на финансите в публ рег в 14-дневен срок от подаване на док – чл. 3
на Валутния закон.
Регистърът се поддържа от Мин на фин и е публичен. Министърът е издал спец наредба

за реда и условията за вписване в регистъра и изискванията към дейността в неговите
бюра. България е член на ЕС и такава дейност може да се извършва и от лица-търговци,
регистрирани по законодателството на държава-членка на ЕС или Европейското
иконом пространство – пар 1, т.14 от ДР.
Следващият рег режим е режимът на добиване, преработване и сделки с благородни

метали, скъпоценни камъни и изделия от тях по занятие. Лицата, които осъщ такава
дейност са длъжни да се рег в Мин на финансите в 14-дневен срок от започване на
дейността. Регистърът, който се води в Мин на финансите, също е публичен. Спец
наредба доурежда тази материя. Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и
за изисквания към лицата, които същ дейност по добиване и преработване и сделки с
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях по занятие. Златните и
сребърните изделия, изработени в страната или внесени от др държава с търговска цел,
подлежат на проверка за установяване съдържанието на чисто злато и сребро, наречено
„титър“, по реда определен в посочената наредба.
Друго ограничение, предвидено в закона е, че златните изделия се търгуват само в

търговски обекти, в сгради или др стационарни обекти, с изкл на продаваните от
производители изделия.
Др рег режим е предвиден в чл. 10а от закона. В него се уреждат регистри, които се
водят от митническите органи. Това са регистри за търговски кредити по износа и
вноса и търговски кредити за местни и чуждестранни лице, както и за пренесените през
границите на страната – парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни,
както и изделия, направени от тях, декларирани в съответствие с изискванията на
411
т
закона. Лицата са длъжни да представят пред митническите органи – декларации,

образецът на които е установен от Министъра на финансите.
Друг режим, които е установен с валутния закон е режимът на презграничните преводи

и плащания – чл. 6. Той изисква при извършването на презгранични преводи и
плащания, доставчиците на услуги да изискват посочване на основанието за превода.
Лице, което извършва презграничен превод или плащане към трета страна в р-р на 30
000 лв или повече, представя на доставчиците на платежни услуги – сведения и
документи в съвместна наредба на БНБ и Министъра на финансите, която е наредбата
за сведенията и док.
Пренасянето на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и

изделия, направени от тях през границата на страната е др режим, установен от
Валутния закон. И тук е налице подз НА, който доурежда материята – Наредба
Н1/2012.
Принципът е, че ФЛ могат да пренасят през границата неограничено кол-во парични

средства – чл. 11. В изкл от това правило, което е свързано с участието на България в
ЕС, са ограниченията, свързани с пренасянето на парични средства през страната за или
от трета държава /не член на ЕС/. В р-р на 10 000 лв или тяхната равностойност в лева,
подлежи на деклариране пред митническите органи – чл. 11а. др ограничение е при
пренасянето на парични средства в р-р на 30 000 лв или повече, като то се изразява в
изискването лицето да предостави за липса на задължение от НАП или док, че лицето
не е в списъка на НАП като длъжник.
Ал. 3 на чл. 11а гласи, че ФЛ декларират пред митническите органи само вида и р-ра
на паричните средства, когато стойността им не надвишава предходно парични
средства. Допуска се и осъществяване на физически контрол спрямо ФЛ от
митническите органи, които изискват от лицата предоставяне на доп инф, когато има
основателни съмнения за незаконни дейности.
Налице е фикцията, че задължението за деклариране се смята за неизпълнено, когато

има отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. За
държавите-членки на ЕС, е предвидено др ограничение, което е свързано с
възможността митническите органи да поискат деклариране на суми над 10 000евро
или тяхната равностойност в левове, но без да има такова задъллжение за деклариране
– чл. 11.
Пренасянето на , благородни метали и скъпоценни камъни, както и изделия, направени
от тях, през границата на страната е друг режим, който също е доразвит с посочената
наредба. За ограниченията се препраща в чл. 14а към наредбата. Н-р в чл. 4 от
наредбата е посочено допустимото кол-во на златни и сребърни изделия, които могат да
се изнасят без деклариране. Злато и платина – общо до 37гр. бижута и аксесоари от
сплави на златото – до 60 гр, сребро – 300 гр.
Подобно на пренасянето на парични средства, пренасянето на благородни метали и

скъпоценни камъни, както и изделия, направени от тях за ЕС е неограничено, освен ако
не се поиска деклариране от митническите органи.
412
т
Разрешителен режим – такъв режим е установен в чл. 14в от Валутния закон и е

свързан с движими културни ценности. Препраща към Закона за културното наследство
– чл. 128.
Към режимите, установени от Валутния закон, е предвидено и събиране на инф от
доставчиците на платежни услуги, поискано от БНБ. Правната уредба е в чл. 7-10 от
Валутния закон и е издадена спец наредба №27.
Обобщено казано валутният режим, установен с валутния закон, се характеризира

с определени сделки и д-вия, за които е предвиден регистрационен, разрешителен
или забранителен режим. Във Валутния закон е уредена и абсолютната забрана за
пренасянето на парични средства на благородни метали и скъпоценни камъни,
както и изделия, направени от тях чрез пощенски пратки, с изкл на пратките с
обявена стойност – чл. 11, ал. 2 Валутен закон и чл. 14, ал. 2. За режимите,
установени с валутния закон, се упражнява валутен контрол, които е предмет на
следващия впр.
ВЪПРОС 37: Валутен контрол. Органи. Компетентност. Отговорности.
- Валутен закон
1. Х-ка:
- Вид финансов к-л; к-л върху изпълнението на НА (тези, които уреждат валутния
режим)
2. Видове к-л:
- Предварителен – във връзка с разрешителните / регистрационни производства,
установени във валутния режим
- Текущ – от гл.т на всевъзможните декларации, които се предоставят по искане
или по З
- Последващ – чрез извършване на проверки от органи, на които З-кът предоставя
правомощия по валутен к-л
3. Обекти – сделките / плащанията / действията, посочени във Валутния закон

4. Адресати – местни / чуждестранни лица
5. Органи:
- Чл. 15 ВЗ – министър на финансите, министър на икономиката, БНБ, пощенски
служби, които имат възложени ф-ЦИК във връзка упр.на контрол за спазване на
ВЗ и ПНА въз основа на него.
- Структурата на Мин на фин – ВК упражняват – Агенция Митници и органите,
които водят регистърните производства за регистрите, видео от Мин на фин.
- Митническите органи - за вноса, износа или пренасянето през границите на
страната, на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия от тях.
- НАП проверява дейността на обменните бюра (допълнителни правомощия на
НАП, извън ДОПК) и лицата, които извършват дейности с благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия от тях.
413
т
6. Мерки – описани са в З-на.
Във връзка с упражнения контрол, вече в зависимост от контролния орган, са

предвидени два вида мерки: 1. ПАМ;
1. Административнонаказателна отговорност.
Министърът на финансите, респ. оправомощено от него лице, може да издава писмени

предписания за отстраняване на нарушенията в определен срок, , запечатване на
търговския обект на обменните бюра и лицата, които боравят с благородни метали и
скъпоценни камъни. Третата мярка е да се отнеме удостоверението за осъществяване на
дейност като обменно бюро.
Изпълнителният д-р на НАП или респ. оправомощено от него лице, може да издава
писмени предписания за отстраняване на нарушенията в определен срок, , запечатване
на търговския обект.
БНБ, за нуждите на статистиката, има правомощието принудително да събира

статистическа информация и да издава писмени указания за отстраняване на непълноти
в регистри, декларации и статистически форми, и да извършва проверки.
Контролните органи могат да събират доказателства, имат право на свободен достъп до

помещенията на проверяваните лица и тн – всички правомощия, необходими на
контролния орган да събере инфо.
Пощенските служби упражняват контрол за забраната за пренасяне на пар.средства и

благородни метали и скъпоценни камъни и изделия от тях. Пощенските служби, за
установените нарушения, уведомяват митническите органи. Не могат да налагат ПАМ.
7. Наказания:
Чл. 17 от З-на – адм.наказания за нарушаване на разпоредбите му

Чл. 18 ВЗ – наказват се не само извършителите, а и допустителите на извършване на
адм.нарушение.
- Административнонаказателната отговорност се изразява в налагането на глоби

за ФЛ, респ. имуществени санкции за ЮЛ.
- При нарушаване на режима за сделки с благородни метали и пренасянето им
през границата – глобата / имушествената санкция е 1/5 от стойността на
недекларираните пар.средства или на благородните метали/скъпоценни камъни
и изделия, ако деянието не представлява престъпление – абсолютен размер на
глобата.
414
т
В останалите хипотези санкцията е относително ОПР.
Предвидени са и състави при повторност на нарушението.

Чл. 18, ал. 9 – комулация м/у адм.нак и ПАМ запечатване на обект.
Комулиране на наказанията глоба и ограничаване на правото на упр на дейност от 1 до
6 месеца – чл. 18, ал. 8., като се допуска предварително изпълнение на актовете, с които
се ограничава правото. На лицето да извършва дейност в определен срок и спрямо
мярката запечатването на обект.
Компетентни органи :
- Оправомощени от Мин на фин лица (ако нарушението е установено от такива
органи, КОМП да издаде нак.постановление е Мин на фин или оправомощено от
него ДЛ)
- Изпълнителен д-р на НАП или опълномощени от него лице – санкционни
правомощия
- Д-р на Агенция Митници или оправомощени от тях лица
Ред за установяване на нарушения и налагане на санкции:

- По ЗАНН – чл. 21 от Валутен закон
Наказателна отговорност: - престъпление в особено големи размери.

НК – чл. 251 Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през
границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на
предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от
свобода до пет години или с глоба в размер на една пета от стойността на предмета на
престъплението.
Може да възникнат и другите два вида юридическа отговорност- гражданска

отговорност, когато вредите са причинени във валута, и дисциплинарна
отговорност, ако спазването на валутния режим е част от трудовите функции на
лицето.
415
т
416

ЛЕКЦИИ

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

ЛЕКЦИИ

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Конституционно право I.

ВЪПРОС 1: Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879 г., 1947 г. и 1971 г.

единството на Държавната власт. Обособяват се 4 вида ДО – върховни органи, органи на

o СВ е независима и се състои от 3 подсистеми – съд, прокуратура и следствие.

ВЪПРОС 2: Учение за Конституцията. Учредителна власт. Конституцията като юридически

І. Конституционализмът – възникване, развитие и същност.

Конституционализмът означава организация и управление на обществото върху основата на

обществени отношения, които идват да сменят феодалната държава и обществена система. К.

В ШИРОК СМИСЪЛ: К – ЦЯЛОСТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ДЪРЖАВАТА, НА

К – ПРАВНИЯТ ФУНДАМЕНТ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ.

Основни юридически характеристики на К

3) К има непосредствено действие – това означава, че не е необходим опосредяващ А, за

Юридическата сила се определя от:

Създаване на КРБ: учредителна власт – първична власт, извършване на помиряване публичната

текст се смята за приет, ако за него са гласували 2/3 от присъстващите народни

ВЪПРОС 3:Конституционни основи на политическата система. Конституционноправен

Суверенитетът се проявява в няколко разновидности и неговите носители са различни правни

5. Гаранция срещу политическия и идеологическия монополизъм е конституционната

На второ място устройството на обществото включва политическата система. Нейна

ВЪПРОС 4: Форма на държавно управление и държавно устройство.

І. Форма на държавно управление (ф-ма на Д според носителя на ДВ)

 Монархия – господството на един; доживотна длъжност – по наследяване или в редки

по време на Великото Народно събрание, и в процеса на работа върху проекта за нова

ІІ. Форма на държавно устройство

ВЪПРОС 5: Принципите на народния суверенитет и разделението на властите.

принципът на разделение на властите. Двете социалистически конституции отхвърлиха тази идея.

Първата форма на държавен суверенитет е независимост на държавата и държавната власт от

или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет-

ІІ. Разделение на властите.

Разделението на трите власти се прилага на практика от трите подсистеми на държавна власт.

власт. Чл.8 от КРБ гласи: Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и

ВЪПРОС 6: Държавна власт. Форми за осъществяване на държавната власт. Пряко и

Държавноформиращи елементи са територия, народ и власт. Държавната власт е най-важният

а/ пряко /непосредствено/ от народа - Прякото участие на гражданите в управлението на

ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

ВЪПРОС 7:Конституционни основи на икономическата система. Принципи и форми на

ІІ. Форми на собственост

Свободна стопанска инициатива

ВЪПРОС 8:Конституционен статус на гражданите. Принципи. Българското гражданство и

Европейското гражданство допълва, а не замества националното гражданство – т.е.

І. Основни принципи на правното положение на гражданите:

ІІ. Българско гражданство

лишаване или е загубило своето значение. Когато се възстанови гражданството на съпрузите,

ВЪПРОС 9: Основни права на човека и гражданина. Механизъм за правна защита на

ОСНОВНИ ПРАВА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА – социално утвърдени и правно

участие в политическия живот – корени се в теорията на обществения договор  основни

Конкуренция и колизия между субективни права

IV. Механизъм за правна защита на основните права на човека и гражданина.

санкциониране на нарушителите. НК определя съставите, които представляват престъпления

ВЪПРОС 10: Основни политически права на гражданите. Условия и ред за реализация.

ширък смисъл – чл. 42 (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените

ІІ. СВОБОДА НА ПЕЧАТА И ДРУГИТЕ СРЕДСТВА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за

ІІІ. ПРАВО НА МИТИНГИ И СЪБРАНИЯ

- застрашават обществения ред;

ІV. СВОБОДА НА СДРУЖАВАНЕ

Най-благоприятни политически предпоставки за защита на тези права - политически

ВЪПРОС 11: Избирателна система и избирателно право. Организация и провеждане на

Конституционен принцип на народния суверенитет е, че източник на властта е народа.

списъци - възможност за поправка на грешки в тях. Всеобщността се гарантира и от липсата на

Организация и провеждане на избори

2. Насрочване на изборите: началният момент на подготовката, юридическа предпоставка.

ИЗБИРАТЕЛНИ СПИСЪЦИ: удостоверяват избирателната дееспособност на гражданите,