1 Тема

Науката за правото и понятие.

Външни фактори формират явлението правна система. Разглеждаме правото като

явление на особености, като идеята на правната система е да поставя граници –
външна и вътрешна среда. Може да има обединяване на правни системи по общ
белег. Основна важна характеристика за правната система е ней ната вътрешна
структура, състояща се от набор от елементи, които функционират помежду си по
определен модел.

Правните системи се представят чрез два класификационни критерия :

 Културно-исторически – Особености в дадено общество, които водят до
особености в правото на тези общества (външни критерии); обособяваме
различни групи правни системи.
 Юридически – Разграничението на правните системи на базата на идеята за
националния суверенитет. Използва се за отделяне и обособяване на
различни правни системи. Изгражда се класификация на суверенната
правна система.

2 Тема
Правните системи – класификация и особености.

Културно-исторически критерий
В сравнителното право има различни класификации на правната система.
Обособяват се 4 групи правни системи, които са познати в света :
 Романо-Германска правна група (правна система на Гражданското право;
континентална)
 Англо-Американска правна група (Англо-Саксонска; общо право)
 Религиозно-традиционна правна група (религията и правото са едно и
също нещо)
 Социалистическа правна група

Разновидности по отношение на функционирането :

Устроени са вътрешно по двой ствен начин. Романо-Германската правна група е
европей ска група на континента Европа. Англо-Американската правна група
включва основно Великобритания и САЩ.
 Културно-исторически разлики :
Влиянието на Римската империя е континентално. Завладява Англий ските
острови, но влиянието й там е малко. Основното влияние на Рим е в Южна Европа,
поради което основните представители на континенталната група са Франция и
Италия. Влиянието върху северните държави е по-малко, което се отразява върху
културните различия. Формирането на Романо-Германската правна група започва
от Римската държава. Разграничаваме 3 етапа в правото на континентална
Европа, които придават облика й :
 Рецепция на Римското частно право (рецепция означава приемане;
възприемане). Период, в кой то западноевропей ското общество в XI-XIII в.
започва да възприема моделите на устрой ство в частност на държавните и
правните отношения, които датират от времето на Римската държава
(Кодекс на Юстинян VI в. – чрез него започва усвояването на Римското
право).
 Рационализъм XVII-XVIII в. – Едно интелектуално движение, основано
върху идеята за безграничните човешки възможности. Раждат се
конституционното движение и конституциите, идеята за човешките права
и това, че народите могат да се самоуправляват.
 Национализъм и модерната национална държава XVIII-XIX в. – През XIX в.
възниква картата на съвременните държави. Раждат се националните
държави, които претендират да имат собствен суверенитет, правна
система, законодателство, което е израз на тяхната воля за
самоуправление.

 Основната разлика между Романо-Германската и Англо-Американската

правна система?
Развитието на Англо-Американската правна система се разглежда в няколко
етапа. Свързва се с развитието на англий ската култура и влиянието на САЩ.
Англо-Американската правна група :
За разлика от римската култура в континентална Европа, англий ското влияние е
много по-малко. Периодът на Римското право отсъства в Англия. Развитието на
Англо-Саксонското право е един исторически момент (1086г.), когато се случва
норманското нашествие. Предвождани са от Уилям Завоевателя, кой то завладява
островите. Нашествието преопределя развитието на англий ското общество и
формира особеностите на англий ската правна система. Норманското нашествие
води до това, че за кратък период от време те успяват да наложат властта си над
завладените територии, което включва и решаване на спорове, съобразно
новосъздаденото право. Три основни институции са съставяли съдебната,
законодателната и изпълнителната власт, но най -важна била съдебната им
функция. Тези съдилища (институции) съществуват до XIX в. и предлагат правото
от 1066г. Така за сравнително кратък период от време в Англия се формира
корпус от правила от страна на норманите. Това е причината правото да бъде
определяно като Гражданско, Общо право. Особено е, че англий ското право се
формира по прецедентен път и понякога англий ската система е наричана
“прецедентна правна система” (нещо, което се случва за пръв път), т.е. образът на
правото в Англия се свързва с произнасянето на решения от тези 3 институции
относно спорове, които се случват за пръв път. Поради тази причина в
англий ското право основна е ролята на съдията, кой то освен, че решава спорове,
създава и нови правила. Това е основната особеност на Англо-Американската
правна система (прецедентът, кой то стои в основата на източниците на правото).
При съдиите е по-важно това как са се произнесли съдебните състави и съдът, от
това какво пише в закона, но когато има спорен случай съдебните решения се
осланят на закона.
  Следващият критерий за разграничаване на правните системи е
юридическият, в основата на кой то е националният суверенитет.
Суверенитетът е концепция, която позволява на една страна да се
самоуправлява. Дава възможност на държавата да определя
законодателството си, забранява на външни организации да се намесват
във вътрешната политика на страната. На база на този критерий разделяме
правните системи на :
 Национални правни системи (вътрешни)
 Наднационални правни системи (външни) – Една наднационална система
може да влияе върху множество национални системи.

Какво е влиянието между националните и наднационалните правни

системи? – можем да обособим 2 основни наднационални правни системи :
 МПП (правна система на Международното публино право)
 ЕС (правна система на Европей ския съюз)
Това са самостоятелни правни системи и правото се приозвежда в самите системи,
а не в националните държави. И двете системи са наднационални за България,
като оказват влияние върху националното ни право.

Правната система на ЕС е регионална, тъй като е наднационална за определен

регион и държави (28).
В правната система на МПП става въпрос за международно право. Термин, с кой то
се описва правната регламентация на международните отношения в света. С
нормите на МПП се уреждат отношенията между суверенните държави и
създадените от тях организации. В системата на МПП се посочва една основна
организация – ОНН. За ней ното развитие оказват влияние всички национални
държави, които членуват в нея. ЕС е организация, която произвежда сама права,
докато ОНН е международна организация, под егидата на която се създават
правила с приложение за държавите членки.

3 Тема
Правата на човека – възникване, развитие и защита.

Право на ЕС
ЕС е регионална международна организация, в която членуват 28 държави.
Европей ската интеграция започва след Втората световна вой на, когато
съществуват 3 основни организации :
 ЕОВС (европей ска общност за въглища и стомана)
 ЕОАЕ (европей ска общност за атомна енергия)
 ЕИО (европей ско икономическо общество)
Белгия, Холандия, Люксембург, Франция, Италия, Германия оглавяват тези 3
организации. Те имат за цел да създадат институции за тези организации.
Обликът на организацията на ЕС се формира чрез :
 Комисия – изпълнява ролята на Правителство
 Парламент – изпълнява функциите на законодателна власт
 Съвет – изпълнява функциите на съдебна власт
 Съвет на ЕС
 Съд
 Върховен представител – Президент

ЕС функционира на принципа на отдадената компетентност (създаден е по

доброволен път). За да функционира ЕС, всяка от страните членки дава част
от своята компетентност.

Правната система на ЕС – ЕС като квазидържава има своя правна система, която

е независима. Правото на ЕС е негово право, а не на държавите членки, то не е
национално. Правото на ЕС се прилага непосредствено и директно върху цялата
територия на държавите членки. !!! Правото на ЕС винаги има приоритет над
националното право (ако по един и същи въпрос има две различни решения, това
на правната система на ЕС печели). Тези 3 принципа дават образа на правната
система на ЕС. Правната система на ЕС се разделя според това от какви източници
е формулирана :
 Първично право на ЕС – То има по-голямо значение. Намира се в
учредителните договори на ЕС и протоколите към тях, като този в Лисабон
(ДФЕС).
 Вторично право на ЕС (произволно) – То е по-ниско от първичното право и
произлиза от него. Представлява съвкупността от правила, които
институциите на ЕС налагат. Има 2 основни юридически документа :
 Директива – Юридически акт, кой то създава задължение към държавата
членка на съюза. Директивата няма непосредствено дей ствие и общо
приложение. При директивата адресатите са държавите членки. Когато се
приеме, директивата води до промяна във вътрешното законодателство.
 Регламент – Акт с общо приложение и непосредствено дей ствие в
държавите членки, алтернативата на националните закони. Разликата е в
мащаба на неговото дей ствие и адресатите. Всички европей ски граждани
могат да се ползват директно от правата, които регламентът им предлага.

5 Тема
Основи на Конституционното право и процес.

Конституционно право е отрасъл на Публичното право от модерните държави.

Конституционализъм е политически правна идеология на новото време,
възникнала по време на Просвещението. Според нея цялата държавна власт и
принципите на управление произтичат от един основен закон – Конституцията.

Законът като източник на право

Свързва се с разделението на властите – Законодателна власт “чл.5, ал.1 –
Конституцията е върховен закон и другите не могат да й противоречат”

Теория за суверенитета – властта в обществото има един основен притежател

Правата на човека – конституциите гарантират основните права на гражданите

на съответната държава

Конституцията възниква в края на XIII в. Първата позната съвременна

Конституция е тази на САЩ, която дава модел на останалите конституции.
Първата българска конституция е Търновската, а съвременната е от 1991г. и
учредява различни институти като президент, либерална демокрация.

Източници на правото – Извори на информация за валидното право в дадена

правна система. Във всяка система съществуват източници. Те биват :
 Закони – актове на Законодателната власт (НС)
 Подзаконови актове – приемани от Изпълнителната власт (МС)
 Надзаконови актове :
 Вътрешни – Конституцията ; Решения на КС
 Външни – Правото на ЕС; МПП
 Видове подзаконови източници и актове :
 МС – постановления, правилници, наредби
 Министри – правилници, наредби, инструкции
 Местна власт – общински съвет, наредби

Законът представлява политика, представена юридически. НС се състои от 240

представители, които се избират чрез преки избори. Мандатът на НС е 4г. Може да
бъде народен представител човек, кой то е български гражданин, над 21г., не
изтърпява присъда лишаване от свобода, няма други ограничения. Изискване за
образование няма, тъй като това противоречи на равноправието, заложено в
демокрацията. Политически партии няма в Парламента – те образуват
парламентарни групи. Парламентарните групи може да са по-малко от партиите,
избрани да представляват народа. Първата задача на НС е да образува
Правителство. Президентът връчва мандата на най -голямата парламентарна
група, като последната е длъжна да посочи кандидат за поста на министър-
председател и това предложение се гласува в НС. То може да бъде прието от
кабинета или отхвърлено от представителя, или да приеме. Ако предложението
бъде отхвърлено то се връчва на втората по големина парламентарна група, така
до 3 отказа. В случай на 3-ти отказ, Президентът може да не връчи мандат, което
води до разпускане на НС и следват нови избори. В случай , че Правителството е
избрано, МС и НС започват работа. Не произвежда закони, дей ства като контрол
на Парламента (веднъж седмично) – Парламентарен контрол – НС може да
изисква членовете на МС да се явят, за да дадат обяснения. Парламентът може по
всяко време да оттегли подкрепата си към МС
  Цялата държавна власт произтича от народа. Народът е суверена. Тя се
упражнява пряко от него и от органите, предвидени в тази Конституция.
Пряката демокрация е трудно постижима заради многоброй ното
население. Основно се използва представителната власт. Конституцията в
България се приема чрез специално създаден орган – Великото народно
събрание.
 Формата на държавно устрой ство на България е феодално или унитарно
(централно управление), а тази на държавно управление – парламентарна
република.
 Разликата между парламентарната и президентската република е в това
кой назначава Правителството. Назначението се осъществява от
Президента, т.е. държавата временно се трансформира в президентска
република.
 Разпределението на държавната власт се дели на Изпълнителна,
Законодателна и Съдебна власт.

Конституционен съд не са пряко

Президент свързани с разделението
Омбудсман на властите

Президентите са наследници на монарсите като институция. Като заместник на

монарха се появява институцията на президента, кой то олицетворява единството
на нацията. В зависимост от ролята на президента в управлението може да има
различни модели. За България президентската институция е изключително нова
– 30г. (1991г.), докато в комунистическо време е имало държавен колектив, не е
имало еднолична държавна власт. Българският конституционален модел
умишлено въвежда президента като държавен глава на 2 групи правомощия :
 Вътрешнополитически – Отношение към 3-те власти (тяхната работа, но не
е част от тях и не може да се меси)
 Към Съдебната власт (независима) има следните задължения : назначаване
на главен прокурор, представителите на ВКС и ВАС
 Към Законодателната власт : президентът има отношение по свикването
на НС, има пряко отношение към законодателния процес (законите се
приемат на 2 четения и след като са приети се изпращат до Президента, за
да подпише указ)
 Към Изпълнителната власт : Президентът има отношение по формирането
на Изпълнителната власт, той е управляващ в случаите на служебно
Правителство (президентът го назначава)
 Външнополитически – представлява държавата в международните
отношения, сключва международни договори

Президентът се избира от народа за срок от 5г., свиква консултативния съвет за

националната сигурност, главнокомандващ на въоръжените сили.
Условията за избиране на президент са : да отговаря на условията за избор на
народен представител, да е български гражданин по рождение, да е живял през
последните 5г. в страната, да има навършени 40г.
Гражданството се придобива по 2 начина :
 По рождение
 По натурализация

Конституционен съд (КС)

КС е основен конституционен орган в българската система, но не принадлежи към
Съдебната власт. Конституционните съдилища възникват в Европа след края на
Първата световна вой на, но развитие на тяхната дей ност се случва в края на
втората половина на XX в. За пръв път се създава КС с Конституцията от 1991г.
Той е специален мехнизъм за спазване на върховенството на Конституцията.
Юрисдикция, която има за цел да осигури върховенството на този юридически
акт. КС има 8 правомощия, но 2 от тях са основни :
 Да тълкува Конституцията като издава тълкователни решения
 Да отменя закони (когато закон противоречи на Конституцията МС се
контролира от НС, а то от механизма на КС по отношение на актовете,
които приема)

Омбудсман
Омбудсманът е конституционен орган, кой то произхожда от Швеция. Застъпник
за правата на гражданите. Създаден е през 2006-2007г. с промяна в
Конституцията, като има право да получава жалби от граждани по отношение
работата на държавата и държавните органи, има правомощия да стартира
правен процес, но не разполага с властови правомощия.

6 Тема
Основи на Административното право и процес.

 Административното право (АП) в рамките на Публичното право заема

съществена позиция, то е класически публично-правен отрасъл.
Съществуват Административно материално и Административно
процесуално право. Административното право се свързва основно с
Изпълнителната власт и ней ната роля в процеса на упражняване на
държавната власт. Администрация ще рече управление в публичния
сектор. Системата на Изпълнителната власт поражда нуждата от правна
регламентация по отношение на дей ността по администриране и
управление, осъществено от Изпълнителната власт.
 Административното право е сравнително нов отрасъл, по-нов и от
конституционните отношения. В Европа родината на Административното
право е Франция.
  Административното право от гледна точка на Доктрината. Предмет на АП
са вид обществени отношения, които се класифицират като изпълнително-
разпоредителна дей ност на държавата, свързана с административния
процес. Административен процес е дей ността по прилагане на
административно правните норми, дей ността по прилагане на
Административно материалното право (има 2 основни аспекта :
административно правораздаване – съд, и прилагане на
административните норми чрез :
 Индивидуални актове – имат конкретен адресат
 Общи актове – адресатът не е конкретно посочен, а са група от лица, които
имат общи белези
 Нормативни актове – юридически актове без конкретен адресат, създават
задължения, абстрактни за гражданите, които съдът спазва ; могат да се
подлагат на законност пред съда, но нямат срок за обжалване

Тема 7
Основи на Наказателното право и процес.
Няма да се взима и няма да присъства в теста


Тема 8
Основи на Гражданското право и процес.

Публично право Частно право

Конституционно право Гражданско право (заема основополагаща роля в ЧП)

Административно право Търговско право
Наказателно право Трудово право
(няма да го има в теста)

Разлики между Публичното право (ПП) и Частното право (ЧП)

 ПП се отнася до ползата на държавата, докато ЧП се отнася до ползата на
отделния индивид
 В ПП съществува понятието “imperium” от латински, което е отношение
между два субекта, като една от страните дей ства като властови субект,
представител е на държавата, а ако това отношение го няма, то
отношението е частно
  В публичните отношения властовият представител има надмощие, а ако
това липсва е частно отношение (двата субекта са равнопоставени; нито
единият, нито другият може да има юридическо надмощие)
 Частните отношения са онези, при които държавната машина е встрани,
публичните отношения не присъстват, присъстват търговските отношение,
както и трудовите (между работник и работодател), задоволяват се
личните нужди

Гражданско право (ГП)

Гражданското право произлиза от понятието “ius civile” от латински, което

означава “частен, личен”, тъй като за ГП се говори още по време на Римската
империя.

ius civile - Означава право, което може да се приложи спрямо гражданите на Рим
ius gentium – Означава право, което се прилага по отношение на лица, които
живеят в Рим, но не са римски граждани

Търговското право и Трудовото право произтичат от ГП, но са различни от него.

Общото между тях е, че са частни отрасли, липсват публични отношения, но
спецификата е, че спрямо Търговското право има специфика на търговските
отношения (бизнес отношения). Трудовото право пък има специфика, изразяваща
се в необходимостта да се обособят отношенията между работник/работодател.
Търговското и Трудовото право са в основата на индустриалното развитие.
Въпреки, че са отделни от ГП, те са важни за икономическото развитие.

Основи на ГП
ГП като дефиниция от Доктрината се счита за широк отрасъл, кой то включва
множество отношения в себе си. Правен отрасъл от Правната система, кой то
урежда отношенията между гражданско правните субекти. Гражданско правните
субекти са субекти, които са равнопоставени и те не влизат в специфични
отношения помежду си като търговски или трудов елемент. Основните клона в
основата на ГП според българската Доктрина са 5 и са :
 Облигационно право – урежда отношенията между частни лица, дълг и
отговорности, договорно право
 Вещно право – урежда отношенията, свързани със собственост върху вещи,
тяхното отчуждаване, придобиване
 Наследствено право – урежда отношенията, свързани с наследства,
имушествени права
 Семей но право – урежда семей ните отношения, брак, развод, осиновяване
 Авторско право – свързва се със защитата на авторски продукт

Кодификация
Тази система на ГП е свързана с времето към XIX в., когато в Европа се приемат
първите граждански кодекси. Първият е Кодексът на Наполеон от 1804 г. във
Франция. Германия приема Граждански Кодекс, кой то дава този модел на ГП.
Българската Доктрина е заимствала ГП от Германия, но в България липсва
Граждански Кодекс, което води до отделни актове в основите на ГП.

Системата на Гражданския процесуален кодекс се характеризира и

функционира въз основата на 2 части :
 Обща част (ЗЛС; ЗЮЛСНЦ) – разглеждат се субектите; сделките;
погасителна давност
 Специална част – има относимо законодателство и се разглежда в 5
отделни права :
 - Вещно право (Закон за собствеността – ЗС)
 - Облигационно право (Закон за общинска собственост – ЗОС; Закон за
държавна собственост – ЗДС; Закон за задълженията и доходите – ЗЗД (той
е основополагащ в системата на ГП)
 - Семей но право (Семеен кодекс – СК)
 - Наследствено право (Закон за наследството – ЗН)
 - Авторско право - (Закон за авторство и сродни права – ЗАСП)

В основата на ЧП стоят 2 основни принципа :

 Принцип за авотномия на волята – свобода за дей ствие, липса на контрол
върху волята на субектите
 Равнопоставеност на субектите в правоотношението – терминът
правоотношение представлява отношение между минимум 2 независими
субекта. Всяка от страните в това правоотношение е равнопоставена на
другата.

ГП и ЧП е изградено от това, че статуса на хората е тяхна лична работа, докато не

се накърнят обществения ред или чуждите права.

Кои са субектите на гражданското правоотношение ? – Субект означава “лице,

личност”. ПС разпознава или не разпознава правните субекти. Субектите са
винаги носители на права и задължения. В Частното гражданско право има
Доктрина, според която има 2 основни вида субекти :
 Естествени – такива са, поради това, че имат физическо присъствие в
реалността и се наричат Физически лица (ФЛ)
 Фикционни – те нямат физическо присъствие в реалността и се описват с
термина Юридически лица (ЮЛ). С термина юридическо лице се акцентира
върху това, че тези лица съществуват само в правото и ПС ги разпознава.
Ако ПС не ги разпознае, то тогава те съществуват извън правото. ПС им
придава ролята на личност. Те са израз на концентрация на капитали, на
по-мащабни инвестиции.

По отношение на субектите ПС въвежда няколко статуса :

 Правосубектност – С този термин се описва наличието на ФЛ и тяхната
роля в ПС. Състои се от 3 основни категории, които са възможни само за ФЛ
:
  Правоспособност – Абстрактната способност едно лице да бъде титуляр,
носител на права
 Дееспособност – Описва се възможността едно правоспособно лице да
упражнява лично правата си
 Деликтоспособност – Качество, което позволява на субекта да носи
отговорност за дей ствията си

Правни сделки (основополагащо понятие за ГП) – Понятието “сделка”е най -

общият термин, с кой то Доктрината описва хипотезите, при които при изразяване
на воля от страна на гражданско правните субекти възникват правни последици
за тях. Понятието “сделка” е общо такова, което има множество видови
разнообразия сделки и подлежи на категоризация :
 Едностранни сделки – възникват правни последици дори и ако само едната
страна е изразила определена воля
 Двустранни сделки – за възникване на правни последици трябва да има
изразена воля на двете страни; възникват последици по силата на съгласие
(договор) общо за тях

Специална част
 Вещно право – Идва от понятието “вещ”. Клон на ГП, кой то чрез своите
норми урежда собствеността върху вещи и свързаното с нея вещно право.
Вещ е всяка материално обособена единица от дей ствителността във
физическия свят. Според българската фикция ел. енергия е вещ. Вещите се
категоризират в 2 категории :
 Движими
 Недвижими – имот, земя и всичко трай но прикрепено към нея;
индивидуализацията се извършва чрез административно деление
(граници – парцели)

Вещта трябва да има качеството “индивидуалност”. Собствеността се осъществява

върху индивидуализирани вещи. Върху вещите могат да се прилагат няколко
вида права :
 Право на собственост – най -широко разпространеното право, което дава
възможност за пълен контрол върху вещта, както и физическо и правно
ползване
 Право на ползване – може да се учреди по отношение на едно от
правомощията, което правото на собственост дава, а именно отдаване за
ползване на вещта от друго лице, като собствеността се запазва от
досегашния собственик
 Право на суперфиция – престрояване; надстрояване; надграждане
(построена сграда и строим още един етаж или построй ка, учредена от
носителя на право на собственост)
 Право на сервитут – сервитут означава ограничаване на вещното право
върху преминаването на чужд имот

 Облигационно право – Идва от термина “Obligare – задължавам се”, клон

на ГП, кой то се занимава с регламентацията на отношенията, свързани с
дълга и отговорностите между лицата. При Облигационното право
 отношението е облигационно, като всеки може да изисква, както и да
дължи нещо.
Източниците на облигационните отношения са :
 Договор
 Непозволено увреждане (Деликт) – между двете лица липсва договор, но
житей ската ситуация е такава, че някой е увредил друго лице без да има
договор
 Необоснователно обогатяване – хипотеза, при която едно лице се обогатява
за сметка на друго лице без да има право на това
 Водене на чужда работа без пълномощие – най -рядко срещаната хипотеза