Книгата е маркирана на корицата за автентичност и

срещу ментета с цензурирано съдържание с мокър печат

нЛпдателството, надпис „Да!“ и саморъчни подписи на
автор и издател - блестящо-релефни, както и с други за-
щити.
Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана
под каквато и да е форма и по какъвто и да е начин без изричното
разрешение на „Кайлас“ ЕООД.

Григор Лилов
Тайните на големите играчи
том 2
© Григор Лилов, автор, 2010 ©
Издател „Кайлас“ ЕООД, 2009 e-
mail: kailas@abv.bg ISBN
97895492098-6-5

Григор ЛИЛОВ
 ТАЙНИТЕ
НА
ГОЛЕМИТЕ ИГРАЧИ
том 2

София, 2010 година

„ТАЙНИЯТ ПРОЕКТ БОЙКО БОРИСОВ“
•„Това общо впечатление за българския премиер се задълбочава от току
що излезлия бестселър „Тайният проект Бойко Борисов“, пълен с
фрапиращи факти. Тъй като издателството било заставено със съдебно
решение да остави празни страници,... книгата станала особено търсена.“ -
немската правителствена радиостанция ,Дойче Веле“, в. „Нойес Дойчланд“
и др.
 По книжарниците от същия автор:
•Политически трилър за премиера и приятелката му - банкерка, за жи-
вота и кариерите им. Скандален разказ за най-тъмните им тайни, за
работата им в Държавна сигурност, за онова, което ги събра. Потресаващи
факти и документи за съдружия с ъндърграунда, за трупове и убийци, за
общия свят на мафия, пари и политика. Сензационна книга, за която се
говори в цяла Европа, макар че у нас се мълчи.
368 стр., цена 10 лв.

„ЛИБИЙСКА ВРЪЗКА“
•„Една книга - документален трилър, ще взриви България повече от
романите на Христо Калчев и Георги Стоев, взети заедно. С имена, неиз-
вестни факти, секретни документи, скандални разкрития „Либийска
връзка“ разкрива най-големият скандал в новата ни история“ - агенция
„Блиц“ и седмичника „Шоу“
•Пари, трупове, секретни служби, секс, политика, бизнес, оръжие, бъл-
гарски спецлагери за терористи, протестни дипломатически ноти на
Запада, подкупи... „Либийска връзка“ е скандален разказ за българската
демокрация и нейната мафия - със съкровените тайни на три правителства
и концернът им „Сапфир“. Разследването на автора има силата на най-
увлекателните трилъри - агенция „Прессе“
•В тази книга няма невинни: демократични правителства, тирани, бъл-
гарска и световни мафии, политици, Нобелови лауреати, секретни служби.“
-сп. у,Книжен преглед “
•„Книга за световни топсекрети, за българските тайни на
демократическия преход... „Ще познаете истината и тя ще ви направи
свободни“ - авторът цитира мотото на ЦРУ Тази книга ни я дава!“ - сп.
„Book Review“
464 стр., цена 15 лв.
Книгите може да поръчате директно от издателя - фирма „Кайлас“
ЕООД. Цената на доставката е за сметка на фирмата, e-mail
kailas@abv.bg, GSM 0887-235-351,0885-148-241 Заплащане: с пощенски
запис или наложен платеж.

1.
ТРАКТОРА
 Алексей Петров
- Лягай долу! Ръцете на тила!
„Обектът“ познава командата. Неведнъж се е налагало той
самият да я произнася - отдавна, преди много години. Дори
един път можеше с нея да запише името си в историята. За
малко не се случи...
... На 9 и 10 ноември 1989 г. той е командир на щурмовото
отделение в отряд „първи“ на червените барети. Поставени
са в бойна готовност. Старите управници разчитат на тях да
запазят властта, новите - пак на тях, но за да я вземат.
Заседанието на Политбюро започва в 17 часа на 9 ноември
1989 г. Страстите около обсъжданата оставка на Тодор
Живков се нагорещяват. Хората на Генералния секретар не
са съгласни той да напусне втория си пост - председател на
Държавния съвет. След като аргументите се изчерпват, идва
ред на заплахите. Тогавашният министър на вътрешните
работи Димитър Стоянов гневно предупреждава - ,Дко
натискът продължава, ще извикам червените барети!“.
Министърът на отбраната Добри Джуров сопнато
контраатакува: „А аз ще изкарам танковете на Горнобанската
бригада!“.
Властниците не подозират, че са обикновени персонажи в
чужда драма, с чужд сценарий и режисура. И двамата не зна-
ят, че командосите няма да защитят Живков както заплашва
съратникът му. Както се опасява заговорникьт!
Защото ако се стигне до арести, те ще са на генералния
секретар и подкрепящите го. Баретите са инструктирани да
си пробият път до залата на Политбюро на втория етаж в то-
гавашния партиен дом на пъпа на столицата. Нареждането е
категорично - потрябва ли, да „неутрализират“ със сила, дори
със стрелба кадрите на УБО (Управлението за безопасност и
охрана на ДС).
Не се налага. Същия ден ръководителят на представител-
ството на КГБ в България ген. Владилен Фьодоров звъни по
петолъчката на началника на УБО ген. Георги Милушев.
Настоятелно го кани следобед да го посети в кабинета му. На
срещата заковава - заседанието на Политбюро е извънредно
важно. Милушев възкликва учуден - не е посветен в заверата.
- Казах на Фьодоров, че за това заседание на Политбюро
чувам от него. „Не може да не знаеш!“ - не ми повярва той.
- „Има заседание и е много важно как ще приключи!“.
Молбата-заповед-предупреждение от Москва е отправена.

6
След този разговор се предполага, че охранителите на
партийните велможи няма да се намесят. Но пък дяволът си
няма работа. Затова „обектът“ на днешната операция е имал
най-отговорната задача - да арестува най-важните обекти в
тогавашната. Не се стига до там. Страстите утихват, присъст-
ващите се разбират. Новият Генсек Петър Младенов отпива
уиски, Живков се чука с него с коняк, останалите надигат
чаши с вино и замезват с луканка...
- Колебанието на Живков се прояви и на Политбюро, и на
заседанието на пленума - разказва за онези дни Добри
Джуров. - Колебание в смисъл, че той имаше желание да го
оставят председател на Държавния съвет. Той се опита чрез
някои от участниците в пленума да се добере до решение
само за оставка от поста генерален секретар...
А за да е сигурно, че няма да се случи, са проиграни
различни варианти. Силовият сред тях е призванието на
„обекта“ - тогава служител от направление „Терор“ на Шесто
управление на Държавна сигурност.

7
 Затова за всеки случай същата задача отново му е поста-
вена. Този път за пленума на ЦК на БКП в резиденция Бояна
на 10 ноември 1989 г.
От онзи момент нататък Алексей Петров престана да бъде
обикновен сержант от милиционерското училище в
Пазарджик, обикновен старшина от отряда на червените
барети. Престана да бъде само идентификационен № 098229
в системата на ДС.
За новите политически и властови върхове той се
превърна в онази, нашата барета, макар и все още неносещ
респектиращия прякор „Трактора“. След 10 ноември за тези
заслуги го произведоха от сержантска длъжност направо в
старши лейтенант. Днес, за да се укрие случилото се тогава, в
биографията му лансираха 2 ноември за ден на повишението.
Какво от това, че противоречи на истинските документи! На
бъдещата глава на Октопода му връчиха му командването на
специално звено, утвърдиха го като заместник-командир на
баретите.
Обаче изглежда, че точно на тази дата не му върви.
- Полиция! Не мърдай!
Тогава, на 10-и не успя да се разпише в историята. Но пък
сега - пак на 10-и, скандално се прочу... Известен е колкото
министър-председателя!
Ирония на съдбата е, че го задържаха по заповед на на-
следника на Тодор Живков, когото той за малко не просна на
паркета. Преди толкова години с готовността си завоюва
признанието на Андрей Луканов - пълномощникът на
Москва. Завоюва доверието и на втори неин пълномощник -
Огнян Дойнов от скандалния руски концерн „Нордекс“ и
дясна ръка на Максуел за Изтока.
Новите Биг Босове го превърнаха в предприемач, в биз-
несшеф, в сила, установиха контактите му с всесилните
руски олигарси, както и с израелската столица Тел Авив.
Отличиха го - назначиха го за отговорен държавен служител.
Направиха го председател на обществена организация -
ССИГ (Съюз за стопанска инициатива на гражданите), член
на надзора на Националния пенсионен институт, съветник на
тайните служби...
Но пък днес е денят на възмездието от загубилия тогава.
„Обектът“ не дооцени, че премиерът - доскоро негов съдруж-
ник, е роднина на клана Живкови (виж „Тайният проект
Бойко Борисов“, бел. ред.) А знае се - кръвта вода не става!
- Лягай! Долу!
София, квартал „Кръстова вада“, ул. „Арарат“.
Наближава 6.00 часа - сутринта на 10 февруари 2010 г.
Стартът на операцията е гаф. Маскираните с качулки
служители на ГДБОП нахълтват по погрешка в дома на шефа
на българския клон на френската банка „Сосиете Женерал“
Ян Дюмонтей. Той, съпругата му и трите им деца изпадат в
стрес, след като полицаите ги вземат на прицел, докато им
крещят заповеди на български, които те не разбират. След
извинението от главния секретар на МВР Калин Георгиев
възмущението на Дюмонтай от ролята му на „колатерална
жертва“ на борбата с организираната престъпност поутихва и
международният скандал се размина..
- Не тук! Там!
Насред уличното платно има табела „Частна собственост!
Влизането забранено!“. Парчето ламарина лежи съборено.
Бариерите - също. В мразовитата утрин се разнася озлобе-
ният лай на домашни и улични псета. Иначе улица, Арарат“ е
опустяла. Като декор е от зловеща приказка - няма, вледене-
на, скована в страх. Хем мъртва, хем скрито жива - тук-там
по прозорците издайнически помръдват щорите и пердетата.
- Ръцете на тила!
Маскираните спецполицаи са насочили дулата. По стъл-
бите във входното фоайе слиза „обектът“.

9
 Само допреди минута беше всесилен. Приписваха му
страшни думи:
„Аз съм един от най-могъщите хора в тази държава и мога
да те убия ей сега!“
Заплахата е била отправена преди година към длъжностно
лице. Не се знае кое. Засега е посочено като анонимен сви-
детел в кориците на следственото дело...
Арест. Едни кандидати, обещаващи спасителен ковчег за
България в мътните води на прехода са поръчали да задържат
друг, също кандидат за Ной.
Разсъмва се. Изненадващо, но „обектът“ е облечен -
дънки, черна тениска, върху която са щампирани два светли
силуета на каратисти.
- Ха така! Закопчай го!
Той спокойно коленичи, просва се по корем, протяга ръце,
за да му нахлузят белезниците. Ключалката им щраква.
- Стани! Пред мен! Върви!
„Главата на Октопода“, вдъхновителят на „Наглите“, сер-
жантът - доктор на науките, мутрата - бизнесмен, съветникът
на ДАНС, олигархът Алексей Петров - Трактора, най-сетне
е„неутрализиран“.
Дали?! Защото следователите и прокурорите по особено
скандалното дело продължават да разхождат важно-важно
надянатите си на ръцете сини гривни с микрочипове. Те
служат за евентуална локация, ако дори и след този арест, все
пак ги отвлекат.
Парадокс! Арестуваха обявения за „Капо ди тути кали“
(бос на всички босове на мафията - итал., бел. ред.), но из-
глежда знаят, че в действителност той не е Босът. Макар че
се счита за мощно пипало на октопода...

10
 ДА ИЗЛЕЗЕШ ОТ КОЖАТА СИ
„Съзнателно е изпълнявал поставените му поръчения. По
характер е тих, скромен, общителен...“. „... проявява се като
изпълнителен, принципен комсомолец и служител...“.
„... личност с устойчива нагласа за личностно
самоутвърждаване в рискова, отговорна и обществено
значима дейност... Преживял е значими идейни колизии в
процеса на професионалното и образователното си
развитие... Не избягва сблъсъците при открито отстояване на
собствените си разбирания и убеденост. Има уравновесен,
твърд, волеви характер...“.
Тих и скромен, но амбициран за личностно самоутвържда-
ване и не избягва сблъсъците - това са редове на документи
от личното досие на Алексей Петров. В този парадокс чу-
десно е отразена житейската физиономия на направилите
кариери в България - по-ниски, по-тихи и от тревата там,
където и пред когото трябва и всемогъщи почти като богове
пред онези, които в обществената стълбичка са под тях или
са посочени за врагове.
Години по-късно и самочувствието, и репертоарът са сме-
нени. Пространството около бившата барета е изпълнено с
доброжелателно настроени властници, бизнесмени, приятели
- подлизурковци или хора, търсещи близост и очакващи
облаги от силния на деня. След ареста никой от тях не се
афишира като негов близък. Пазят се от това като от огън. Но
„sic transit gloria mundi“ - така преминава световната слава, са
забелязали още древните римляни.
Всъщност дуалистичността в характера на Алексей
Петров е логична за изпълнителен, верен служител на своя
клан. Скромен и тих в неговите редици, но с твърд и волеви
характер, изключително хладнокръвие и съобразителност
при изпълнение на поставените му задачи, както съобщават

11
характеристиките му. Съвсем удобен човек за всички онези -
от генералското движение „Монтерей“ през червените
номенклатурно-олигар- хични групировки до политическите
кръгове в сянка, които дърпат конците на България зад
декорите - кога в съгласие, кога в остър конфликт помежду
си. А щом се вдигне пушилка помежду им, то мъглата около
фигурите им за влияние и далавери се разпръсква на
секундата сякаш с магическа пръчка и на показ излизат
пипалата на октоподите.
Забележително е прозрението, което може да се открие в
Интернет на адрес toross.blog.bg:
„Знаете ли къде е село Бабинци? А Глогово, а
Градежница, а Гложене? Айде, град Тетевен всеки знае.
Това е детско-географският ареал на Алексей Петров.
Според официалните му биографии е роден в махала Бабин-
ци, а според милиционерското му досие се е появил в село
Градешница, учил в Глогово, характеризиран от „органите“ в
Гложене и Тетевен.
Село (бивша махала) Бабинци е изключително красиво
кътче в Централния Балкан, близо до Градежница, Глогово и
Гложене. Част от така наречения „тетевенски помаклък“, т.е.
там живеят компактни маси от българомохамедани - тру-
долюбиви, бедни и непрекъснато тероризирани от властта.
Целият им свят се ограничава до къртовски труд от тъмно до
тъмно, домашните животни, редките празници, някой и друг
тукашен първенец, допълзял до партиен ръководител на
местно или окръжно ниво.
Повод за специална гордост е и служителят на милицията,
защото той става Власт, включително и пред „другите“, успе-
лите, червените велможи. В затвореното общество на тези
селца „Милиционер“ звучи гордо, независимо и достолепно.
Ако не направихте връзката дотук, ще помогна.
Детството и милият спомен оставят траен отпечатък. Не

12
вярвате?! Прочетете пак стария татко Фройд.
Ако Алексей е планиран за „верен страж на социалисти-
ческите ценности“ няма начин да не го оплетат в съответната
ситуация за манипулиране. Ако в нещо са били професио-
налисти другарите от ДС, то в създаването и изграждането на
етно-географския профил на момчетата от прехода са
безспорни майстори и умели манипулатори.
В тези райони, особено в помаютька и Граово, с чиста
съвест ти рязват главата дори за безобидна шега или леко
нарушаване на чувството за собственост. За едно друго
селце, Скребатно, откъдето е и една друга персона на пре-
хода - Александър Праматарски, в последните месеци се
разбра, че е поселището с най-много агенти на ДС. В тези
специфични общности комунистическите служби са рабо-
тили методично и целенасочено, защото са прозрели (или са
им казали), че там има подходящ материал за моделиране, а
една от характерните черти на хората е особеното чувство на
лоялност, приятелство, изпълнителност и благодарност, ако
бъдат допуснати до Властта и Парите.
Тук идва специфичната роля на модулатора ДС, която в
края на 80-те години подбира от тези общности бъдещите
улични герои и нови боевици. Погледнете по-голямата част
от тях и географско-биографичният им „анализ“. Трактора е
от Бабинци; Крушата е от същия помашки пояс на село
Кирчево, което до 1971 г. е Помашка Лешница; оттам е и
Алчо; братята
Маргини - от смолянските села; Младен Михалев - Маджо от
селце край Силистра. От пернишките села и градчета са един
куп ’’герои“ - от Райко Кръвта до президентския спонсор
Людмил Стойков. Братята Илиеви са от Кюстендил, а от
близката Дупница са такива живописни фигури като Иво
Карамански, Златистия и братята Галеви. „Кариерата“ им
повтаря едно към едно тази на Трактора.

13
 Умело и методично водещите офицери на ДС са ги пре-
създали като „личности“ върху основата на специфичните
етно-географско-генетични особености на затворените
общества от детството им. Така преходът към тайното,
скритото, ограничено от перспективата за властване става
естествен и логичен. Осигурява се гордост, независимост,
власт, лайфстайл и най-вече липсващото богатство.
Ако прочетем внимателно научните изследвания на
народопсихолога Иван Хаджийски ще открием далечния
архетип на тези хора в заселването на черкезите по тези земи.
Помашките села в Тетевенско-Троянския Балкан са се
създали покрай обирите на търговските кервани от двата
града, населени с предприемчиви и богати люде като първия
български милионер Станьо Врабевски. По-новият архетип е
този на полуграмотните партизани - селски, бедни момчета,
слизащи в Големия град. Условно може да го наречем
„Янко“ (Тодор Живков).
Безскрупулността е характерна за тези хора. За Алексей
Петров е нещо съвсем естествено да присвои таксиметровата
фирма на свой съдружник. Просто това е принципа на къс-
ното ТКЗС - краде се от общото и краде този, който властва.
Като нещо напълно нормално се приема и поредния донос, за
който той никога няма да се разкае. Точно както е в реда на
нещата Гоце Президента да крие агентурното си минало
- и това е естественото му право да пълзи към върховете на
Властта, тръгвайки от схлупените къщици на Сирищник и
Косача.
Тези момчета обичат да спортуват. Господ не е бил много
щедър към тях, липсват им други възможности и мускулите
остават единствената достьпна форма за себеизява. Трактора
е каратист с някакъв колан, а Гоце се изживява като
баскетболист и футболист, защото спортът също е елемент
от Пътя към властването, след като фиксира завистливите

14
погледи на очарованата публика. Спортните им прояви ще
накарат Надежда Михайлова (настояща Нейнски) да се
отдаде на момчето от тетевенския балкан, а Весела Лечева да
стане постоянна компания на Алаброса от Сирищник.
Мотивацията за спорт е същата и при амбицията за на-
укоподобност. Перманентният стремеж да надмогнат нрав-
ствените и интелектуалните си качества ги води неудържимо
към „учението“. Агентът Гоце е кадър на Института по
история към БАН, а Трактора е доцент и доктор на науките в
Пловдивския университет и УНСС. От тези си „научни“
позиции обичат да менторстват, наставляват и сочат
„правилния път“ - „Намалете лихвите!“ или „Коригирайте
здравната реформа!“ и „Към Русия“. Удивително
последователни са в родителския съвет: „Учи, за да не
работиш!“.
Опцията е винаги бинарна: ДС или Сирищник, басейнът
Спартак или долината на река Вит; мутренската компания
или незабележимо живуркане около животните в двора,
ОКЗНИ или БСП-СДС. Изборът е недвусмислен и
предопределен, ако фанатично спазват правилата на
затвореното общество. Биха предали всеки, но не и
Обществото.“
Наблюдението в Интернет е точно - предали са всеки,
дори родителите си. Един поглед към родната къща на
Алексей
Петров е достатъчен. Синът - милионер не се е погрижил за
стъклопакет или изолация заради суровата зима в Балкана, не
я е измазал и обзавел, отоплението все още е класическо
- с печки вместо с локално парно или климатик, тоалетната
продължава да е на двора...
След ареста на Трактора баща му се почувствал зле и по-
стъпил в тетевенската болница. Майка му пък я наглеждала
местна девойка, отскоро обаче тя се преместила при щерка

15
си в Ловеч.
Редица детайли от тази биография нямаше да се знаят, ако
„обектът“ не беше обявен за сътрудник на бившата
Държавна сигурност с решение № 78 от 14 октомври 2009 г.
на комисията по досиетата при проверката на Националния
осигурителен институт, където той е бил член на надзорния
съвет. Покрай ареста му на бял свят изплуваха и десетки
подбрани страници от папката за него.
Тя се състои от три части и съдържа 139 листа. Първата
част се отнася за кандидатстването му и престоя му в сред-
ното милиционерско училище в Пазарджик; втората - за
службата му в Специализирания батальон на червените ба-
рети, а третата съдържа различни документи за назначаване,
преназначаване, както и за напускането му на МВР.
Номерът на масленозеления том е 63507, но дори и този
класифициран документ не побира пълната истина за живота
и делата на Трактора. В него например няма да се намери
онова поръчение за арест на Тодор Живков и подкрепящите
го членове на Политбюро на 10 ноември 1989 г., ако се
противят на промяната. Един от листовете скромно е
отбелязал, че е „използван за специални задачи“. А точно
тази специална задача постла пътя му към върховете. По
всичко личи, че секретната информация е била внимателно
прочистена и манипулирана, преди да й се даде гласност.

16
 Но колкото пъти и да е прочесвано съдържанието
й,съществуват много пропуски. Все пак родните служби не
са нито Джеймсбондовци, нито Рихардзоргевци. Те са еле-
ментарни „ювелири“ - успехът им да манипулират прехода се
обяснява единствено със съотношението между посред-
ствени автори, посредствени изпълнители и посредствен, ала
по-скоро неинформиран народ като обект за манипулация.
Обаче нещичко е направено. Може би затова личната
биография на Алексей тъне в мъгла. Така никога не може да
се провери кой в действителност е Трактора.
Според официалните му хроникьори е родом от махала
Бабинци, а според милиционерското му досие се е появил в
село Градешница. По-нататък е учил в Глогово, но пък „ор-
ганите“ го охарактеризират при постъпването му в сержант-
ското училище като живял в Гложене и Тетевен.
Официалната биография сочи, че е отгледан от родителите
си. Но пък техни съселяни твърдят, че някакъв дядо -
неизвестно кой, се заел да обгрижва внука си.
Сякаш става дума за две различни лица, но представени в
една и съща биография. Най-сетне, много тихо и под
сурдинка се шепти, че днешният „Алексей Петров“, който и
да е той в действителност, всъщност е от Ломския край, а
близките му са активни борци против фашизма и
капитализма.
- Колкото до това кой какъв е бил и как се казвал родът
му в миналото, не ровете по тая писта, никому не е нужно! -
категорично отсича бившият кмет на с. Бабинци Сергей
Манев. Личи си, че темата му е неприятна. Май му се струва
опасна.
Затова само се говори, но засега няма документи, че
помашкото име на бившата барета е Асан Омеров. Ако се
разровите методично в мрежата, също няма да намерите
достоверни ориентири кое рак е.
 Защо ли?... По няколко причини - на първо място, за да се
оплете старателно в гъста мъгла битието на персоната, което
доказва, че и в момента секретните дейци са под грижливата
опека на „службите“, каквото и да разбираме под това. На
второ място - на Алексей Петров е трябвало да се създаде
максимално широк периметър от варианти, ако бъде заподо-
зрян в двойна и тройна игра, каквато се е опитвал да играе.
На професионален жаргон е бил „легендиран“ чудесно, но
пак по професионални изисквания е оставена и достатьчно
мътилка, за да не може никакво дълбаене да стигне до
дъното на кладенеца с истинското му житие.
Според официалните данни първородното дете на гледач-
ката на волове Гена и извозвача на трупи Ибрим се ражда на
23 април 1962 г. Бебокът не проплаква за първи път в някоя
болница, а в къщи. Но вероятно това е естествено за онези
времена и онзи планински край.
В папката няма и ред за това, че семейството няма много
време за него и го отглежда дядо му.
В документацията е отбелязано, че бащата Илия Петров
Василев (Ибрим според други формуляри) се е проявил като
един от най-добрите секачи в България на организираните
социалистически съревнования. Впоследствие отива да
работи по дърводобива в СССР - Коми. „Безпартиен, но с
положително отношение към мероприятията на народната
власт“, е записано в секретните документи. За Гена - Диляна
Илиева Веселинова, е подчертано, че произхожда от бедно
селско семейство. Тя също е безпартийна. И двамата са
определени като трудолюбиви.
Родителите са българомохамедани. „Произлиза от по-
машко семейство“, е записано в кадровото досие. Един от
листовете информира, че е сменил името си. В досието на

18
„обекта“ фигурира фактът, че на 8 години Асан е прекръстен
на Алексей. Но пак според документите и собственоръчно
написаната декларация, приложена към кадровата му папка,
не е сменял името си и е чист българин! Това се чете в по-
пълненото от него сведение - секретен формуляр на отдел
„Кадри“ на МВР за постъпване в милиционерското училище
в Пазарджик. Бъдещият курсант с равен, почти калиграфски
почерк е отбелязал „не съм сменял фамилията си“.
Още едно обстоятелство поражда съмнение във версията
за помашки произход - родителите му не са си възстановили
старите имена, ако са имали такива.
Вижда се как манипулацията, направена от секретните
служби, на места се пропуква. Една създадена биография, за
да е като истинска, не се фалшифицира отгоре-отгоре, а до
най-дребния детайл. Но това е къртовски труд, а преди него е
всеобземащ анализ - кое и как да се пипне. Явно професи-
онализмът не е достигнал.
Тези несъответстия отново навяват на мисълта дали
Алексей Петров е онзи, за когото ни го представят.
Съществуват и редица противоречия относно училището,
в което учи Алексей Петров - ту село Бабинци, ту други села
в региона. Неясно е защо семейството се премества да живее
в Градежница, а детето учи в Глогово. Според други
документи тази ситуация е временна и скоро Трактора се
събира с родителите си.
„Учебните занятия посещава редовно. Активно се е
включвал в трудовите инициативи и съзнателно е изпълнявал
поставените му поръчения. В продължение на три години е
бил член на дружествения съвет, а през последната година
секретар на ДКМС в училището. По характер е тих, скромен
и общителен. За добра комсомолска работа е награждаван

19
многократно. Здравословното му състояние е добро. Отгова-
ря на основните изисквания за курсант в СМУ Няма близки и
роднини, засегнати от мероприятията на народната власт и
такива зад граница в капиталистическите страни“, се казва в
справката на ОУ на МВР - Ловеч.
Посочено е, че завършва основното си образование с
отличен (5.60) и примерно поведение в училище „Христо
Ботев“. Тъй като през 70-те години според някои листове от
досието фамилията не само приема българските имена за
самоличност, но и се премества да живее в близкото село
Градежница, Трактора прекарва само една година в това
школо. Как тогава три години е бил член на дружествения
съвет, само Господ знае.
Алексей Петров има брат Огнян Илиев Петров (роден
през 1964 г.) и сестра Теменужка Илиева Петрова (родена
през 1968 г.). „Ювелирите“ от ДС и тук са допуснали
разминаване - за тях няма никакви, ама абсолютно никакви
данни да са им променяни имената. Съществува и още един
пропуск
- в кадровите сведения е отбелязано, че при тях бащата и
майката са чистокръвни българи с български имена, макар че
при Трактора се водят българомохамедани.
Веднага след училището Алексей Петров заминава за
сержантската школа на МВР в Пазарджик. От този момент
специалните служби се превръщат в неговото семейство -
родители, учители и естествено - кукловоди. А ако съдим по
омотаната му, пълна с противоречия биография може да са
били такива и от най-ранните му години...
Да имаш вуйчо владика!
В момента братът е осигурен с бизнес - голяма
мандра, чиято история на приватизацията и покуп-

20
 ката й е характерната за прехода.
Първият й стопанин е Йото Траянов Йотов. Днес
60-годишният мъж, родом от село Ъглен, нашарен
целият с екзотични татуировки, е един от основните
свидетели по делото на Алексей Петров.
Показанията, които е дал в прокуратурата, на
практика са най-сериозните обвинения. В тях се
твърди, че бившият съветник в ДАНСму е откраднал
мандрата.
През 1997г. Йото я взима под аренда, като ипоте-
кира собствената си къща в Първа частна банка. Как
е станала далаверата и как е получен кредитът е
мътна история. Трезорът е затворен година по-рано -
още през пролетта на 1996 г., спрени са всички
операции, забранено му е да отпуска заеми, вкарани са
квестори, а накрая влиза в процедура за фалит и е
закупен от структурите на олигарха Васил Божков.
Според закона и нормативните документи
банкрутиралата финансова институция нито има
правото да раздава пари, нито пък разполага с тях, за
да го направи. Но България е страна на „чудесата“ - в
нея се случва и невъзможното дори.
В кризата, породена от хиперинфлацията бизнесът
закъсва и Йото изпада във финансова несъсто-
ятелност. За да ожени сина си, взима 3 000 лв. от
Алексей Петров. Банката обявява за публична продан
мандрата, в която Йото е под наем.
Операцията е абсолютно незаконна -тя не е негова
собственост, не е заложена пред финансовата институция.
Точно заради това той си е ипотекирал срещу заема
апартамента вместо предприятието.
В крайна сметка мандрата е прибрана от Агенцията за
държавни вземания. Парадоксално - дър- жавна е, не е била

21
обезпечение по кредит, но с нея се погасяват частните
дългове на ПЧБ към БНБ. Губи хазната, печели бъдещият
купувач на сгромолясалата се финансова институция,
спечелва и братът на екс- баретата - Огнян, който я
закупува на безценица.
Роднината на Трактора беше и кандидат за депутат -
на трето място в листата на Яне Янев за район Ловеч.
Ясно е защо не е първото - името щеше да нашуми и да се
разбере връзката с „ обекта “. Неясно е обаче третото, а
не второ място, което е по-сигурно. Ала ако са верни
показанията на Маргарит Тодоров
- собственика на голямата винарска изба „Домейн Бояр “
как е бил изправен пред тежко въоръжени и на- хъсани
мъже на басейна „ Спартак ", за да прехвърля доброзорно
дялове и имущества на бившия командос, то тогава и
проблемът с мястото в избирателните листи е имал бързо
и лесно решение.
- Огнян е нормален човек, познавам го, ходил съм в
неговата мандра, ял съм сирене и кашкавал. Знам, че е
почтен човек. Никога не съм знаел, че има брат в тези
структури - твърди самият Яне Янев. - После разбрах, че
Алексей Петров е бил викан от Сергей Ста- нишев, за да
дава обяснения за своята връзка с РЗС. Не проект
политически, ако иска космонавт да става Алексей Петров,
малко се интересувам от това!
За сметка на брата сестрата Теменужка изглеж-
да пренебрегната. Тя се бори с живота за жълти
стотинки в глухата провинция. Хвърлена й е фирма за
производството на тестени закуски в Ловеч.
Миницехчето се намира в двора на бившата „
Търговия на едро “ в областния град. Никой не каза
лоша дума за нея. Казват, че сутрин в пекарната
пристигала първа, лично се включвала в месенето на

22
 закуските и рядко си позволявала да напусне ра-
ботното помещение преди продукцията й да поеме
към пазара. Хората, които я познават, редят само
добри думи за нея.
- Аз въобще няма да отида на свиждане! Важното
е, че онзи отгоре всичко вижда! - журналистката
Кристина Патрашкова цитира майка му. Нито ба-
щата на командоса, нито сестра му горят от же-
лание да я заменят при посещенията в следствения
арест. Поне доскоро. Брат му Огнян също пропусна
първите свиждания.
Учудващо е - кръвта вода не става! Но има ли я в
действителност? Дали пък под мъглата, спусната до
почти непрогледен мрак в родословието на бившата
барета, не е забулена друга, страшна истина?

ВИНАГИГОТОВ!
В анкетния лист за постъпване в милиционерското учи-
лище в Пазарджик на въпроса за свободното си време е
отговорил така:
„През свободното си време изпълнявам поръченията на
ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз, бел.
ред.) и помагам в домакинството.“ Като приятели е посочил
трима души - дружинния председател и двама ръководители
на ДКМС.
В молбата за кандидатстване и автобиографията почеркът
на Алексей Петров е четлив - буквите се нижат с чертички и
ченгелчета точно според канона на учителите. Личи си, че е
възпитаван стриктно да спазва правилата. Години по-късно с
решимост и размах ще ги пренапише за лична употреба.

23
 Посочил е, че е член на ДКМС от 25 ноември 1976 г. и
комсомолски секретар. Не притежава шофьорска книжка, не
владее чужди езици, не е посещавал чужбина, а срещу гра-
фата „Спортни занимания“ е записал футбол. В друга графа
сервилно отбелязва, че е бил е в кръжок „Млад приятел на
МВР“. На въпроса „Кой ви е ориентирал да кандидатствате
за работа в МВР?“ отговаря: „Аз съм се ориентирал сам!“
Вижда се, че Алексей е бил повече от напорист...
Характеристиките му са баналните, стереотипни текстове за
времето, направени под шаблон. Едната е от зам.-предсе-
дателя на общинския народен съвет в с. Гложене, а втората
- от ДКМС, с. Глогово:
„Акуратно изпълнява възложените му комсомолски
поръчения. Не притежава лоши пороци и наклонности към
алкохол и тютюнопушене.“
Препоръката на общинския комитет на ДКМС в с.
Глогово е „другарят Алексей Петров да продължи
образованието си, за да покаже скритите си резерви от
знания и комсомолски жар“. Разписал се е и директорът на
училището му:
„... вниманието на ученика е съсредоточено и устойчиво.
Има логичност и трайност на запомнянето.“
Приемът в Пазарджик е след 8-ми клас, а курсът на
обучение - 4 години. Не е ясно защо са го одобрили. Бълга-
ромохамеданите и децата им по инструкция на ЦК на БКП не
можеха да заемат постове в системата на органите на
сигурността и армията. Помачето и родителите му едва ли са
имали и някоя връзка, чрез която да го вкарат по втория
начин. Това е поредната загадка, поредното противоречие в
официалната му биография.
Освен това по онова време Алексей Петров е прекалено
крехък за изискванията, които се поставят към бъдещите
курсанти. Не е възможно да е отговорил на нормативите при

24
прием, свързани с физическата подготовка.
„Дребно хилаво момче, което не смееше да си вдигне
главата от притеснение и срам.“ - така бившите преподава-
тели и колеги на Алексей Петров описват първите му дни в
сержантското училище. Но и до края си остава един от най-
мълчаливите - не само в 7-ми батальон, 7-а рота, 3-ти взвод,
но и сред всичките над 800 курсанти.
Започва да тренира усилено в курса по карате заедно с
Томо Борисов (шеф на „Алфа груп Секюрити“ - една от най-
големите охранителни фирми у нас, израсъл до охранителен
бос от пилотната кола в кортежа на Тодор Живков). Говори
се, че двамата били неразделни - след часовете веднага
отивали в залата и до разтреперване от умора блъскали
уредите и си прилагали научените хватки. Така слабичкото
момче заякнало, понатрупало мускули и добило ново
самочувствие.
Завършил е през 1981 г. с успех отличен - 5.71.
На 13 август е разпределен с чин старшина в поделение №
72620 - Мотомилиционерския батальон край резиденция
„Врана“, който по това време се води към Софийско градско
управление (СГУ) на МВР.
Досието му за този период отбелязва:
„като характерна черта следва да се посочи професионал-
ното му отношение към подготовката и особено активността
в занятията му при провеждане на учебния процес, а също
така и при носене на службата“. Неколкократно му е
присъждано званието „Образцов служител“.
В „Преценка за комсомолската работа на Петров“ е запи-
сано, че се „проявява и утвърждава като изпълнителен, прин-
ципен и настоятелен комсомолец и служител. Отговорник е
по спортно-масовата дейност в комсомолската организация
на баретите.“
Папката прилежно е фиксирала амбицията му да бъде

25
нещо повече от обикновен милиционер, макар и елитна
барета. Защото през ноември 1981 г., Трактора изразява
желание да се яви на изпит по чужди езици - английски. През
март 1983 г. той подава рапорт до началника на СГУ с молба
да кандидатства във Висшия икономически институт „Карл
Маркс“ (днес УНСС, б.а.) Желанието му е да продължи об-
разованието си задочно в търговския факултет. Разрешават
му. Посочил е специалността „Икономика и организация на
вътрешната търговия“.
Изборът е много, ама много любопитен! Могъл е напри-
мер да се насочи към елитната „Политическа икономика“,
или „икономика и организация на промишлеността“, на
транспорта, на селското стопанство, на труда, на какво ли не.
Ако за част от тези дисциплини се е изискал много висок
успех, то за други летвата е била по-ниска от онази, която е
трябвало да преодолее.
По всичко изглежда, че още тогава жилката на „алъш-
вериша“ в душата му се е обадила. Вероятно още в отряда на
баретите Алексей Петров е разбрал, че парите движат не
само организма на капитализма, но и машината на зрелия со-
циализъм. Най-вероятно това е станало покрай
специфичните задачи на отряда, включващи охрана на
наркотрафиканти от турската мафия, гостуващи у нас, както
и на пратки със спецпродукция - оръжия и стаф.
Естествено, командирите на баретите и щатният психолог
не са обърнали внимание на тези тънки детайли. Дори и в
това специализирано звено рутината и бюрокрацията са
завладели всичко. За това говори поредната му
характеристика:
„Има изграден правилен марксистко-ленински мироглед,
разбира и работи за изпълнение на партийните решения.
Показва стабилни и високи резултати в периодично провеж-
даните изпити и особено по бойно приложните дисциплини.

26
Многократно е определян за „Образцов служител“ в ротата,
където служи. Умее да организира служителите около себе
си, подпомага командира на ротата и взводния командир в
провеждането на занятията от учебния процес. В момента е
един от най-добре подготвените служители в страната по
джудо и карате. Има завоювано звание „инструктор“, а на
състезания, организирани от районния комитет на ДКМС при
МВР, зае първо място. През 1982 г. е избран за комсомолски
групов отговорник. Има завоюван авторитет между колегите
си в поделението.“
Идват не само похвалите, но и израстването в службата. В
досието листът носи заглавието „Предложение за повиша-
ване в длъжност на служител от под. 72620 СГУ на МВР“ и е
подписано от командира на поделението Е. Лазарков.

“...Политически е много добре ориентиран. От 1 януари 1984 г. е

назначен за командир на отделение. Със задълженията се справя
добре. Физически е отпично развит. Има наклонности към карате и
военноприложни дисциплини. На състезание по карате е първенец на
София. Председател е на секцията по карате. Винаги получава
отлични оценки по стрелба. Награждаван е от министъра на
вътрешните работи, от началника на СГУ и ръководството на по-
делението. ... С хората работи умело, като ги увлича за изпълнение на
служебните задачи. Обществено-политическата активност е на
високо равнище- Заемал е изборни длъжности в комсомолския
актив. В момента е зам.-секретар на комсомолското дружество. В
началото на службата си в поделението е профилиран в състава на
щурмовите групи. Специалността си усвоява с любов и полага
допълнителни усилия за повишаване на професионалната си
подготовка. В учебния процес постига отлични резултати по
физическа, огнева и политическа подготовка.
В занятията по оперативно карате се изявява като един от
служителите с най-висока степен на подготвеност. От специална

27
комисия специалисти е награден с черен колан за оперативно
карате. Успешно е завършил курс и притежава инструкторека
правоспособност по оперативно-бойните дисциплини.
На провежданите състезания от Спартакиади на МВР и
организирани прегледи от районния комитет на ДКМС се е класирал
на призови места, за което е отличаван с медали, грамота и
награждаван по служебна линия. Благодарение на придобитите
качества му е възлагано да провежда занятия по карате на служители
от поделението.
Добрата теоретична подготовка и познаването на нормативните
документи му позволяват отлично да носи службата. Успешно е
участвал в изпълнението на специални задачи, за което е
награждаван многократно с морални, предметни и материални
награди. Отличава се със смелост и мъжество в преодоляване на
трудностите. Сред колегите си се ползва с отлично обаяние и
авторитет.”
Ключовата година за изграждането на една добра барета е
след около 4 години служба. Алексей Петров по онова време
вече ги има. Портретът е ясен - паснал е като дялан камък на
мястото си.
Показателно е случилото се през 80-те години. Част от
СОБТ - Специализираният отряд за борба с тероризма, е на
учение в Стара планина. Зимата е от люта по-люта - най-
подходящото време да се проверят уменията и закалката -
физическа и психическа. Съдбата си няма работа - приготвя
страшно изпитание. Пада лавина. Бойците са пометени и
затрупани от нея.
Само двама успяват да издрапат с мъка от снежната
мътилка, вкопчили се в дърветата. Единият е Алексей
Петров. Заедно с колегата си с риск за живота им едно по
едно изравят вледенените 20 момчета и ги връщат в този
свят. Не успяват с всички. Смъртта прибира в покоите си
двама командоси. Над час и половина Алексей Петров се

28
мъчи да спаси единия от тях. Не се отлепя въпреки
пронизващия студ, опитвайки се да вдъхне живот в тялото
му. Едвам го откъсват от трупа. Все още не знае, че понякога
случаят е по-силен от смелостта, по-могъщ от подготовката и
желанието.
- А може и да се случи. В живота няма само върхове!
Такова е прозрението му от онези дни, възкръснало в
навечерието на ареста му.
До този момент служебната му биография е низ от възхо-
ди. От награди и похвали. Една от тях е за операция „Зорге“
през 1985 г.
Тогава днешният „обект“ заедно с колегите си Свилен
Свиленов и Петър Руневски залавят един от членовете на
второто поколение от немската терористична група
„Фракция Червена армия“, създадена от Улрике Майнхоф и
Андреас
Баадер. Псевдонимът му е Зорге, сочат родните автори и
медии. Задържането било особено опасно - на Централна
гара и се очаквала съпротива.
Обаче цялата история понамирисва на лошо скроена
легенда.
Никъде не е фиксирана екстрадацията на такъв терорист,
никъде не фигурира псевдоним „Зорге“ в документалната
литература за РФА, движението „2 юни“ и др. крайно леви
западногермански организации, избрали куршума и взрива
като символ и оръжие на идеите си. Никъде не е посочено
подобно задържане в България освен едно - но далеч по-рано
и осъществено от други хора. (виж приложението)
Всъщност истинските награди на Алексей Петров са за
друго - за активно участие във възродителния процес, който
точно баретите окървавиха. Тогава сегашният „обект“ на раз-
работка срещу мафията заради „респектирането“ по заръка
на тоталитаризма на онези „обекти“ с насилствено сменени

29
имена е получил значката „Отличник на МВР“. Наистина
лоша е работата - да си хапвал десетилетия наред меда на
всевластието и всепозволеността, а днес за финал да усетиш
жилото им като потърпевш.
Въпреки че е определен за дисциплиниран служител, в
кадровото дело на Алексей Петров не е пропуснато и едно
негово провинение, регистрирано на 25 ноември 1985 г.
Тогава той участва в скандал с таксиметрови шофьори.
Командосите успели да се сдържат и да не пребият
опонентите си, почерпили дързост от размахваните крикове.
„Бакшишите“ дори не разбрали какъв късмет са извадили.
Може би затова санкциите не са били големи въпреки
употребата на алкохол.
Същата година е създадено направление „Терор“ към
Шесто управление на ДС. Със заповед от 3 януари 1987 г.
Трактора е назначен за командир на отделение, а с
последвала заповед от 5 януари същата година - за
помощник-инструктор към Шесто управление. В секретна
заповед на началника на Шесто управление на ДС ген. Антон
Мусаков от октомври 1987 г. фигурира преназначаването на
Алексей Петров за помощник-инструктор със заплата от 165
лв. плюс 25 лв. На пръв поглед възнаграждението е обидно
ниско, но дежурствата, нарядите и спецзадачите са се
заплащали отделно.
Не закъснява и приемането в редиците на БКП. В една
„Оценка за политическите, личностни и делови качества на
Алексей Петров, комунист - помощник-инструктор“ се казва,
че „като комунист активно участва в обществено-по-
литическия живот на поделението, проявява критичност и
самокритичност в дейността на партийната организация.“.
В секретно предложение относно: „преназначаване на
служител от МВР от сержантска на офицерска длъжност“ от
10 октомври 1990 г. до управление „Кадри“ на МВР за

30
Алексей Петров са акцентирани следните редове: „Като
младши командир има изградени много добри командно-
организаторски качества. Има уравновесен, твърд, волеви
характер. В екстремални ситуации проявява изключително
хладнокръвие, съобразителност, бърза реакция, умение за
вземане на правилни решения, за което е използван много-
кратно при изпълнение на специални задачи.“.
В „Оценка за професионалните и лични качества на
Алексей Петров - помощник-инструктор в под. 72620“, по-
дписана от командира на отряда Н. Николаев не са пестени
суперлативите:
„В учебния процес постига отлични резултати по всички
дисциплини. Изключително добре овладява
бойноприложните техники на оперативно джудо-карате,
методите и тактическите способи за предотвратяване и
обезвреждане на терористични действия. Притежава и
отлична теоретична подготовка, изразяваща се в познаване
на нормативната база и правилни тактически действия при
изпълнение на поставените му задачи, което го откроява от
останалия състав. Отличен спортист
- многократен републикански шампион по карате...“
Любопитно е заключението от психологическото му из-
следване в Центъра за научноприложна и учебна дейност по
психология в МВР:

“Личност с устойчива нагласа за личностно самоутвърждаване в

рискова, оттоворна и обществено значима дейност. Склонен е да
отстоява справедливи каузи, хармониращи с неговата ценностна
система. Преживял е значими идейни колизии в процеса на
професионалното и образователното си развитие. Активна,
динамична личност, той не избягва сблъсъците при открито
отстояване на собствените си разбирания и убеденост.
Добри интелектуални възможности и сравнително уравновесеният

31
му характер позволяват да прояви необходимото хладнокръвие и
премереност в поведението при възникване на конфликтни
взаимоотношения. Общителен, контактен човек, проявяващ
афинитет към работата с хора, с много добре развити комуникативни
способности.
Културен, задълбочен събеседник, склонен да проявява съ-
причастност и ангажираност към социално значими проблеми. Към
предложената дейност се насочва с известни колебания, породени от
неувереността му в наличието на обективни възможности за
усъвършенстване и творческо преобразуване на някои елементи от
дейността с оглед повишаване на нейната ефективност и
надеждност. Има изразена потребност от постигане на успех в
начинанията и намеренията си.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Данните са благоприятни за работа като офицер I
група в под. 72620-МВР. Да му бъде присвоено офицерско звание.”

Присвоени са му две звездички в повече от онази на

лейтенант.
Получава и жилище. По онова време живее във ведом-
ствен апартамент, намиращ се на ул. „Яне Сандански“. През
септември 1990 г. той сключва договор с управление „Тил“
за закупуването му, като се задължава да работи в системата
на МВР най-малко още една година. Това и прави.
Споменът за преврата срещу Тодор Живков, за преданост-
та му към новата власт все още е пресен. А благодарностите
тогава не изстиваха така светкавично, както в днешни дни.

Да не познаеш себе си!

Английският драматург Оскар Уайлд има една за-
бележителна сентенция: „Извинете, че не ви познах,
но съм се променил много! “
Данните от папка № 63 507 илюстрират макси-

32
 мата му. Между кориците й е побрана баретата
Алексей Петров - личност с много плюсове и почти без
минуси. Излязал от страниците й,той се превърна в
Трактора - опасен субект със скандална, съмнителна
слава.
Може би първата стъпка към тази трансформа-
ция е в личния му живот.
Той започва традиционно - с утвърждаването в
кариерата следва и логичната крачка - женитбата.
Съпругата е Мариана Миланова. Родена е през 1964 г.
Произхожда от работническо семейство, отбелязва
кадровата справка.
Завършила е техникум по търговия и след раз-
пределението работи в ЦУМ като продавачка на дамски
обувки. През 1983 г. Петров подава рапорт до началника на,
СГУ-МВР да му бъде разрешено да сключи граждански
брак. След подробно проучване на момичето, определено в
документите като „ скромна и трудолюбива девойка“,
както и на родителите й, началниците на старшина
Петров му разрешават да се ожени. Бракът е сключен през
1984 г.
Вероятно професията на съпругата е насочила
баретата към избраната специалност (вътрешна
търговия) за получаване на висше образование. Вероятно тя
е създала тънкото му чувство за бизнес. Продавачка,
продавачка, но при дефицитите на стоки при социализма
зад щанда на ЦУМ човек ставаше достатъчно важен - да
раздава изпод рафта иначе липсващите на пазара хубави
обувки за свои хора или на онези, от които после ще получи
ответни услуги. Какъв парадокс - боецът на идеологическия
фронт от Шесто управление на ДС дезертира и се предава
пред търговско поделение на социализма! Но живият жи-
вот винаги е бил по-силен от всякакви идеологеми!

33
 Двамата нямат деца.
Своя рожба екскомандосът има от любовницата си -
Ива Павлова.
Шармантната дама е неизменна негова приятелка, вярна
любовница, съдружничка от свое име и за негова сметка във
фирмите от дълги години насам. Двамата живеят на
съпружески начала. На 38 години е. Дискретността й е
присъща черта. Самият Алексей Петров също не афишира
връзката си про- тивно на днешните нрави.
Не се знае, че са се запознали покрай покупката на
билети. В зората на демокрацията девойката е работила
като продавачка на билети. Любопитна подробност е, че
те са за самолетните полети на БГА ’’Балкан". Офисът й е
бил на площад „Народно събрание “ на ъгъла с бул. „Руски
“. Там се помещаваше единственото при социализма
представителство на авиокомпанията.
Когато стрелите на Амур пронизват двамата, тя е на
18 години. По онова време на такова място се постъпваше
по три начина. Първият е със стабилни връзки. Вторият е с
помощта на красотата. Третият, съпътстващ втория, е
под опеката на службите заради контактите с чужденци.
Вместо в баровски квартал и луксозна къща като на
любовницата официалната половинка на Трактора живее в
олющен панелен комплекс. Явно се е примирила или са я
примирили със скандалната ситуация. Не е много ясно защо
не се развеждат. Надали евентуална издръжка би била
отказана при доходи за много милиони годишно, макар че
при българската Темида всичко може да се случи.
Възможно е просто двамата са се разбрали помежду си
още навремето всеки да си живее живота така, както
намери за добре. Никой да не се смята за потърпевш, а
единствено зложелателите да въртят неуморно езици.
Факт е обаче, че напрежението в семейството започва

34
след идването на демокрацията - тогава,
когато от сержантска длъжност Трактора става
офицер, тогава, когато заплатата му се повишава,
тогава, когато баретите ги включват срещу съ-
ответно заплащане като охрана на вече частните
канали за стаф и контрабанда.
Накратко - когато работата му порасне, първата
работа на българина е да си замени булката. Но още
по-първата му е да си подмени манталитета и
убежденията.
До степен сам себе си да не познае!

„SELF-MADE MAN“

Сам избрал МВР, Алексей Петров сам си отива от него.

Той подава рапорт за напускане на системата от 1 май 1992 г.
по собствено желание като началник-група 03 в сектор
„Специални операции“ при Специализирания отряд за борба
с тероризма.
Стартира другата му кариера. Общественото мнение у
нас, арестът, дори съдът не са спирачка пред подобен възход.
Примерите са повече от многобройни.
Тази кариера - единствено възможната за България, го
направи предприемач от новия елит, толкова тясно обвързан
с престъпността. След като е зачертал накръст миналото си
- от съпругата до родата си. След като е преживял „значими
идейни колизии“, както е отбелязано в досието му.
Алексей Петров се зае с онова, за което две години по-
рано прояви „известни колебания, породени от
неувереността му в наличието на обективни възможности за

35
усъвършенствуване и творческо преобразуване на някои
елементи от дейността...“ Формулировката е писана в
навечерието на 10 ноември 1989 г. Днес, от дистанцията на
времето звучи повече от двусмислено. Любопитно е дали се
отнася за тренировъчния процес в отряда на баретите или за
нещо друго, засягащо колизиите на пазарния преход.
Ето какво сподели бившата барета за бизнеса си, малко
след като на 14 август 2002 г. бе прострелян пред комплекс
„Спартак“:
- В 40-годишния си живот успях да се образовам - запо-
чнах от 15-годишен в полицейското училище в Пазарджик.
После завърших Висшия икономически институт. От 1999 г.
съм докторант в катедра „Интелектуална собственост“,
направих дисертацията и защитих звание. Служих в СОБТ до
1992 година. Напуснах по своя воля.
Всъщност Трактора разви тезата за „self-made шап“ -
човек, направил сам себе си, както казват американците. Но
цялата му биография - особено в новите години, подсказва,
че не е така. Все пак можеше да направи кариера и преди
идването на демокрацията - особено в такова звено като
червените барети. Отличил се е в операции, имал е доста-
тъчно стаж, но си е останал обикновен „силовак“ - дори без
офицерско звание поне до преврата срещу Тодор Живков. Не
е и бил толкова предприемчив, понеже е напуснал системата
на МВР чак през 1992 г., а не в разгара на бизнестреската,
започнала непосредствено с демокрацията.
- Междувременно бях съдружник в над 50 фирми. С
повечето от тях се гордея. Започнах частния си бизнес от
сауната на комплекса „Спартак“. Взех я под аренда. Аз и
една чистачка я чистехме, сам сковах ламперията.
Пътят от чука, с който забива пироните в дървенията до
50-те дружества е удивително кратък. Но подобна е предпри-
емаческата биография на всички родни олигарси. Те трупат

36
парите с такова лудо темпо, с което дори и най-големият
милиардер на света Бил Гейтс няма да успее да ги направи на
пазар като нашия.
А може би бившият съветник в ДАНС не лъже? Защо пък
да не е възможно легендите за самото начало, за първия
милион да са чистата, неподправена истина?!
Надали! Защото една от първите частни медийни империи
у нас започна с три табуретки, една пишеща машина, два
кашона вместо столове и три бюра. Нямаше си дори и
чистачка като онази при екскомандоса. Ала на седмия ден
дойдоха 5 милиона долара от Виена - червени по произход.
Илия Павлов стартира със стая за офис, очукана масичка и
канапе, за да му подадат от върха големите сделки и да
стигне висотите на милиардер. Финансистът Емил Кюлев
отбеляза прощьпалника си дори и без офис - само с една
поизносена канцеларска чанта, която обаче скрити зад
кулисите фигури препълниха с пари.
В крайна сметка вестникарската империя се оказа на
други хора вместо на първооснователите й,състоянието на
Мултака с магическа пръчка се превърна в нищожна вели-
чина на фона на огромните активи, които уж му се водеха,
царството на банкера с неговата гибел се стопи светкавично
като сняг под парещо слънце - още на следващия ден. Онези,
които захраниха с ресурс големите богатства у нас - висшата
номенклатура и нейните наследници, си прибраха с лихвите
онова, което навремето бяха предоставили.
Алексей Петров също си си е вътре - в люпилнята на
милионери още от самото начало на прехода. Това подсказва,
че зад него стои най-могъщият тогава кукловод - Андрей
Луканов.
Защото баретата влиза в Асоциацията за гражданска само-
защита. Не, това не е онази „Защита” на убития доц. Цветан
Цветанов, а неин прощъпулник. Членове й са честните ча-

37
стници Валентин Моллов и Петьо Блъсков. Това означава ли,
че Алексей Петров тогава си е завоювал благосклонността на
”24 часа“ и ”168 часа“ в икономическите си битки? Та нали е
председател на Съюза за стопанска инициатива на
гражданите (ССИ), чийто първи бос беше именно Валентин
Моллов!
- По покана на „Левски“ създадох същевременно и клуб по
карате, който неизменно от 10 години е републикански
шампион... А в „Спартак“ (застрахователната компания, бел.
ред.) винаги са работели почтени и кадърни хора. С част от
тях създадохме Съюза на бившите барети. Целта беше да си
помагаме и да предпазим нашего брата в онези сложни вре-
мена от изкушенията да мине от другата страна. Оттогава до
днес тези хора създадоха хиляди работни места в търговията,
производството и финансовата област...
Но проследят ли се биографиите на редица негови
членове, изпъква едно обстоятелство - изглежда, че чрез тях
организацията винаги е играла някаква буферна роля. Не
толкова в бизнеса, колкото в ниските му, скрити етажи -
онези на трибуквените групировки, на ВИС, на СИК,
донякъде в началния период от дейността на ТИМ... По
всичко изглежда, че Алексей Петров се е превърнал в
свещената крава на прехода - топлата връзка между
държавните институции и престъпността, между едрия
бизнес и нея - нещо като регулатор, диспечер, посредник,
арбитър, трансмисия...
- Аз преди четири години станах изпълнителен директор
на Съюза за стопанска инициатива. Член съм на надзорния
съвет на НОИ. В управителния съвет на „Левски“ съм и лич-
но подпомагам няколко спорта. И съм консултант в няколко
фирми - някои с национално значение, от които получавам
повече от прилични доходи...
За 2008 г. Алексей Петров е декларирал над 3 милиона

38
лева доход. Съмненията са, че е спестил немалка част от
истинската си заработка. Проверяват го за 1.5 милиона лева
дължими данъци. Това означава около 15 милиона печалба
- по 1 милион и 250 000 лева средно на месец след приспа-
дането на разходите.
Богатството на бившата барета е много неясно и добре
прикрито. Официално името му почти не се среща като соб-
ственик. Говори се за огромни имоти в Гърция - на остров
Самотраки, за луксозна яхта там,, за сметки в чужди банки,
за летателен парк. Твърди се, че е негов хеликоптерът на
близкия му Емил Петков - Емо Негъра, горд собственик на
заведението „Бесо“.
Неофициално интересите на Трактора се простират от
черните метали през финансите до строителството. Но
договорът, който го прави „човек“, който го нарежда сред
силните на деня, пък и на бъдещето, е от по-раншна дата -
през 1995 г. Той е със скандалната руско-българска газова
фирма „Топенерджи“. Тя беше създадена от Андрей
Луканов, превърна се в нестихващ скандал и заради нея го
нарекоха енергиен император на Балканите. С този договор
Алексей Петров направи заявката си за некоронован крал в
тъмната дейстителност на страната ни.
Човекът, сам сковал ламперията на първия си обект, сега е
сред видните родни олигарси.
Стартът на малката сауна като първи бизнес май по-скоро
е като легитимация за водопадите от пари, които започнаха
да се изсипват по „божия благодат“ над екскомандоса. Всеки
роден мултибогаташ си има подобна малка „тръпка“ - онази,
която продава на публиката в отговор на въпроса за
натрупването на първия, пък и на следващите поред няколко
милиона.

39
 Бестселърът Търговски регистър
Обаче към днешна дата според правния регистър на ДАК-
СИ името на самия Алексей Илиев Петров фигурира само на
две места - в сдруженията „Асоциация за гражданска
защита“ и „Българска федерация по карате“. Оказа се, че
милионерът печели парите си не от свои фирми, а от
консултации за дружества, с които иначе няма ншцо общо.
Дали?
И най-добрата книга няма да получи такъв интерес сред
читателите, какъвто би предизвикал Търговския регистър.
Той е най-големият бестселър у нас - стига някой да го
разтвори и разлисти. В регистрациите на фирмите и техните
собственици, в паяжината от дялове и съучастия може да се
проследи тъканта на всяка властово-предприемаческа
империя.
От всяка негова страница ще бликат скандали - кой
„почтен“ човек с кого от подземието се е съдружил. Чрез
веригата от свързани лица ще се видят истинките господари
на страната, чрез отчетите на компанията ще се разбере как
олигарсите я грабят - трупат стотици милиони и посочват
печалби за жалки стотинки.
Може би затова напук на европейските правила прави-
телството на ГЕРБ - Граждани за Европейско Развитие на
България, подготви промяна в правилата - от общодостъпен
срещу платена такса регистърът да се превърне в недостъпен
освен за избраните и посочени от властта.
Според този справочник меценатът във фондациите Трактора
е повече и от богат. Всъщност имането му зачева от
онова, от което най-добре разбира - охранителния бизнес.
През 1993 г. той регистрира първата си фирма в тази област
- събирателното дружество „Атлас“. Покрай него по-късно
се пръква и верига едноименни дружества „Атлас“. Названи-
ето странно кореспондира с „Атласите“, от които стартира

40
родословието на СИК.
В „атласа“ на баретата се срещат редица известни имена.
Например в охранителното „Атлас Ко“ изскача като съдруж-
ник „Компакт холдинг“ на Иван Евлогиев - шеф и
собственик на вече неработещата Международна банка за
инвестиции и развитие.
През 1995 г. е регистрирана застрахователно дружество
„Средец М“, в което Трактора е притежавал 11%, а негови
съдружници са били „Моллов“ ООД на „честния частник“ и
първи председател на ССИГ Валентин Моллов (с 45%),
Весислав Кънчев (12%) и Кирил Златев (10%).
Четвъртият съдружник е по-знаменит, прочут и знаков и
от Моллов. Той е емблематичен за подземния свят - Златко
Баретата с дял от 11 на сто!
От своя страна тази компания е държала половината от
капитала на „Тур инс“ и 62% от капитала на ЗАД „Гора“.
„Тур Инс“ е създадено през 1996 г. с участието на
някогашния Комитет по туризъм. Самият Алексей Петров е
имал 50% дял в него.
По-късно обаче съдружниците продават дяловете си на
застрахователно дружество „България“ и Петров излиза от
компанията, която години след това се превръща в„Алианц
България“. Това обясни прокуриста на „Алианц“ Орлин
Пенев, който се е съдружил в „Тур инс“ заедно със ЗД
„България“.
По подобна схема е създадена и ЗАД „Гора“ - между
„Средец М“ и Комитета по горите, която също е купена от
„България“. В нейното управление е бил сегашният изпъл-
нителен директор на „Бул инс“ Петрозар Петков, отбеляза в.
„Дневник". Според изданието обаче това е станало, след като
Алексей Петров е напуснал компанията. „Тур инс“ и „Гора“
са обединени, за да се създаде новата застрахователна
компания „България“ - впоследствие „Алианц България“.

41
 Както и да се тълкува, каквито и обяснения да се дават -
фактите са налице. Едрият, почтен, с претенции за
сериозност бизнес у нас по една или друга причина за
интересите си е менкал, купувал, продавал, съдружавал и
всичко останало, за каквото се сетите - с подземния свят!
Още една нишка от регистъра потвърждава, че това е пра-
вило. Става дума за фирмите на съседа на бившия съветник в
ДАНС, колегата му - барета и доверено лично лице Филко
Славов Трендафилов. Той държи създаденото през 1999 г.
„М. Рикон“ ЕООД. Предметът на дейност му е консултации
по управление и стопанска дейност, охранителна дейност и
промишлено производство.
Един детайл понякога е много показателен - фирмата е
посочила за свой адрес ул. „Академик Иван Буреш“ № 23. На
тази улица, в съседен дом - на номер 16 арестуваха Хам-
стера. Седалището на „Рикон“ е на бул. „Черни връх“ № 67
(прословутия басейн „Спартак“). Басейнът се оказа истински
сейф за бизнеса - там са регистрирани купища фирми, а по
съседните улици и преки - нови купища. За всички тях се
твърди, че са свързани с Алексей Петров.
Според Търговския регистър управител на фирмата е Бла-
гой Николов Стоянов, а според данните на БУЛСТАТ -
Георги Николаев Лашков. Той от своя страна държи „Р.М.С.-
21“ ЕООД (търговска дейност на едро), регистрирано също
на „Буреш“ № 23, но със седалище на ул. „Арарат“ № 7,
където живее бившият командос.
Друга фирма на Филко Славов е „С.Т.С.-З.“ ЕООД (кон-
султантска дейност, реклама, импресарски услуги, покупко-
продажба на стоки и т.н.). И тя е с регистрация на „Буреш“
№23.
Погледнат ли се дори само тези две дружества, веднага се
виждат свързаните с тях лица. Например през 2008 г.
„С.Т.С.-З“ ЕООД е влязло в съдружие (с 26%) във фирма

42
„СПАК-08“ (общо строителство на сгради и съоръжения със
същия адрес - „Буреш“ № 23). От своя страна в този консор-
циум са включени още 4 компании -, Дейбилд“ ЕАД,
„Архаус дизайн“ ООД, ,Длавпроект-1946“ ООД и
„Илистрой“ ООД.
В последната - „Илистрой“ ООД, съдружникът е извест-
ният бизнесмен от алкохолния бранш - Валентин Иванов
Папазов. Каже ли се името му - разбират-се фирмите ,3ал-
димекс“, „Селект Дистилъри“ и „Селект Енерджи“. Но това
лице пък си партнира в свои фирми с Алипи Алипиев. Той е
управител на ВЕЦ „Станкова река“, където 25% дял прите-
жава синът на бившия първи секретар на Областиния
комитет на БКП в Благовград Лазар Причкапов. Доскоро той
беше кмет на Благоевград, избран с гласовете на
социалистите.
Партньорът по бизнес на висшата комунистическа номен-
клатура Алипи Алипиев е дясната ръка на ... кого мислите?
- На приятелката на Бойко Борисов - банкерката Цветелина
Бориславова. Той е неин прокурист в „СИбанк“.
В една от другите фирми - „Селект Енерджи“ фигурира
Добромир Христов Донков. Господинът е мастит бизнесмен
- има участие в редица други фирми, в т.ч. „Титан Пауър
Пещера“ и „Тиган Интернепгьнъл холдинг“ АД. В тях пък е
Иво Д имитров Иванов, свързан както с чистотата на София
и куп други населени места в страната, така и с футболния
клуб ЦСКА.
А от другата страна през Филко Славов и Алексей Петров
на същата връвчица е увиснало сдружение „Спортен клуб
„Левски-Спартак“! В управителния му орган фигурират и
други едри бизнесмени - собственика на „Металснаб“ хол-
динг Александър Кашукеев и скандалния Делян Пеевски
- ДПС-депутат, виден издател и син на бившата шефка на

43
тотализатора Ирена Кръстева.
Вижда се докъде ни доведе дори една-единствена
нишчица от Търговския регистър - до Олимпа на партиите,
до висините на властта, до върховете на бизнеса, до
„противниците“ - съдружници от бизнеса до спорта! А тези
нишчици, свързани пряко и косвено с Алексей Петров, са
десетки и десетки.
Акцията срещу „обекта“ засегна и неафиширания му так-
симетров бизнес. Той е сочен като неофициален собственик
на няколко компании. В групата на прибраните на топло
заедно с него е съдружника му Марчело Младенов Джотолов
- Марчело. Счита се, че лицето контролира голяма част от
публичните домове в столицата.
Той участва в три дружества - „Такси-АЦ-Експрес“, „Ра-
диотакси ФМ“ и „Такси А Експрес“. В „Ин-80“ Марчело си
партнира и с адвоката на Златко Баретата Лъчезар Таков.
Правната му кантора беше адвокат и на радиоводещия Боби
Цанков - застрелян на 5 януари 2010 г.
Приятелката на „обекта“ Ива Павлова е собственик на
едноличното ООД - „АС БГ“, което пък притежава дялове от
капитала на големи таксиметрови фирми. Чрез него тя е
сложила ръка върху „Такси-С-Експрес“, чиято собственост
са популярните коли 9-12-80. В ,Дев Корпорация“ бизнес-
дамата държи 83-процентов дял чрез дружеството си „Лев
естейт“. Тя притежава фирмите „Пела“, „Екотур“ и рекламна
къща „Аида“.
Покрай Мануил Сираков - съдружник на екскомандоса,
Трактора го сочат и за диригент на пътнически превози -
„Вит 97 автотранспорт“, за търговия със селскостопански
продукти - „Агро Бул груп“, за собственик на самия басейн
„Спартак“ в столицата и комплекса около него - взет на
аренда с дългогодишен договор и т.н.

44
 Дружеството на баретата „Спарта 2000“ оперира с 16 8000
квадрата закрита площ - басейн с олимпийски размери и друг
- с полуолимпийски, с по-малки и детски басейни. Изграден
е модерен фитнес, още по-модерен спа център и хотел
„Хармония“. Съществува и учебно-тренировъчен център със
зали по бойноприложни спортове и голямо стрелбище.
Наскоро правителството на Бойко Борисов и МВР си
прибраха обекта, но земята под него остана - уж държавно-
общинска, а всъщност заграбена от поредните честни ча-
стници. Странно е, че кабинетът се заколеба дали да посегне
на нея. Но собственикът е скандалната фирма „София сити
компани“ на СИК, толерирана от всички досегашни власти
- сини, царски, коалиционни, червени, герберови.
На адреса на басейн „Спартак“ и уличките около него са
адресите на десетки и десетки фирми, за които се подозира,
че са собственост на бившия съветник в ДАНС. На бул.
„Черни връх“ 67 е базирана и „Лева груп“ ЕООД (акционер в
споменатото „Агро Бул груп“). Управител на,Дева груп“ е
Момчил Цолов Кръстев, също арестуван при „октоподна- та“
акция.

Паякът
„Лева груп“ (собственост на „Лев корпорация“) пък
участва в дружествата „Екотех инженеринг“ и „Екотех 1“, а
през 2002 г. влиза на мястото на „Дару Метал“ (притежание
на прословутия Валентин Захариев, приватизатор за 1 долар
на металургичния комбинат) в собствеността на обявеното в
ликвидация „Екотехнологии“ ООД.
Твърди се, че Алексей Петров е спечелил много и много
пари благодарение на опекунството си върху „Кремиковци“.
Той е съветвал старото му ръководство начело с Валентин
Захариев, осигурявал е охраната за 600 000 лева на месец.

45
Публична тайна беше, че търговците на метал - братята
Калоян и Йордан Стоянови - Дамбовците, му се отчитат.
Председателят на ФСО „Металурзи“ към КТ „Подкрепа“
Людмил Павлов е готов да се закълне, че тези взаимоотно-
шения ги е имало.
- Аз не съм го виждал там, но действително той имаше
кабинет и пишеше „съветник на изпълнителния директор“.
Лично не го познавам, но кабинетът му беше на втория етаж.
- твърди той.
Валентин Захариев пък имаше топла връзка с Мария Мур-
гина - тя го обяви за най-големия данъкоплатец в страната,
докато всъщност се оказа най-големият длъжник. Апропо, и
досега финансовият министър Симеон Дянков не е потърсил
онези стотици милиони облагаем доход от така наречената
„продажба“ на комбината на индиеца Митал (виж „Либийска
връзка“ от същия автор, бел. ред.)
Невидимата част от бизнеса на Трактора не визира един-
ствено ъндърграунда. Най-интересни са съдружията му с
знакови фигури от криминалния свят, както и с политическия
елит на страната.
Например заедно с Румен Николов - Пашата и премиерът
Бойко Борисов са във фирмата „Будоинвест“, показва
справка в Държавен вестник. Тя е регистрирана през 1993 г. с
много широко поле на дейност - валутни сделки, изграждане
и експлоатация на спортни съоръжения, търговия със стоки,
ресторантьорство, охранителна дейност, външнотърговска
дейност и др. Във фирмата днешният министър-председател
е бил управител.
Според него другите им две дружества -, Дебра“ и „Ин-
тербулпред“ не са осъществявали дейност. Но не е така. В
едното от тях е и приятелката му - банкерка. Ала скандал-
ните тайни в бизнеса на Бойко Борисов и приятелката му
- банкерка са толкова много, че се превърнаха в обект на

46
разкриване в друга книга.
Покрай застрахователната фирма и нейните връзки със
„Спартак интер холдинг-С. И. X.“ изплува и името на Антон
Петров -Хамстера и охранителния му бизнес в „Спартак
сеиорити“. „Спартак интерхолдинг-С. И. X“ е названието на
фирма в търговския регистър, чийто акционер е Антон
Петров. Той притежава 35% от капитала. От МВР го
посочиха като тясно свързан с бандата за отвличания на
„Наглите“. Част от ръководството на тази фирма обаче
съвпада с някои лица от управителите в „Лев корпорация“ -
например Георги Петров Ницов.
Странна е тази симбиоза между босове на подземието и
законните предприемачи. Но още по-странна е тя при поли-
тиците.
Защото бизнес кариерата на „обекта“ - Октопод, е свър-
зана с Плевен - родният град на бившия вътрешен министър
Румен Петков. Той осветли бившата барета като агент на
специалните служби. Пред обществеността тази крачка беше
представена за скандал.
Но по-възможно е да е представлявала услуга като за
приятел. Осветляването първо легитимира Алексей Петров
като лице на властта, което респектира криминалния свят и
второ - създаде му алиби за евентуалната му дейност в
дълбините на живота.
Каква е тази топла, толкова добре законспирирана връзка?
През 1999 г. екскомандосът се намърда в борда на дирек-
торите на „Кайлъка ресурс“ като представител на „Плевен
холдинг“.
„Кайлъка ресурс“ АД - гр. Плевен, е наследник и пра-
воприемник на основаното през 1973 г. ОПСО - гр. Плевен.
То е най-голямата складова база на Балканския полуостров!
От общо 81 декара закритата площ е 20 декара. Дружеството

47
има и два собствени магазина в града с общо 300 кв.м. площ.
Разполага със собствена почивна станция в парк „Кайлъка“.
Отдаването под наем на открити и закрити складови площи,
както и на офис помещения си остава основната му дейност.
Над 50 на брой са фирмите - наематели.
Въобще хапката от държавата е била повече от апетитна
- като намазана с най-първокачествен, много скъп черен,
едрозърнест, отбран есетров хайвер.
Последната актуална информация за фирмата в Държавен
вестник е от 2000 г., според която бившата барета
продължава да е член на съвета на директорите. Според
информационната система „Дакси“ акционер в „Плевен
холдинг“ с 37.8% все още е „Лев корпорация“ на Трактора, а
холдингът държи 62.3% от „Кайлъка ресурс“. Странно е, че в
търговския регистър Алексей Петров и „Плевен холдинг“ не
фигурират в ръководството. Интересното е, че плевенската
фирма има клон в София, който се занимава с таксиметрови
услуги, сочи в., Дневник“.
В плевенския парк тя държи елитен ресторант. Капаците-
тът му е 200 седящи места, а дневният човекопоток достига
500 души. Заведението е търсено място за организирането на
различни тържества.
Оказва се любим пристан и на едно лице от висшият еше-
лон на държавната и партийна власт.
Бившият вътрешен министър на БСП Румен Петков кажи-
речи не е пропускал нито един свой рожден ден да
отпразнува там. Клюкарите твърдят, че заради него
заведението е правело специални отстъпки. Пак според тях
сегашният „октопод“, предишният „агент на прикритие“ или
свойски казано за познаващите го добре - Трактора, е бил
скъп, ама много скъп гост на празниците на ексдьржавника.
Грешка - не гост, а сърдечен домакин, както се вижда от

48
фирмените регистрации.
Нека да не забравяме, че съветническата си длъжност в
ДАНС той получи по време на управлението на този минис-
тър. Алексей Петров му организира и срещата със скандал-
ните братя Галеви в „полза на държавните интереси“.
Както при всеки силов бос, така и при „обекта“ застра-
ховането се превърна в излюбената му дейност. То се оказа
най-удобния инструмент не само за изпирането на парични
средства, но и за колосването на тъмни биографии.
Всъщност компаниите във финансовата област са най-ви-
димата част от предприемаческия бизнес на Алексей Петров.
Хрониките са записали и друг неуспешен опит за налагане на
пазара - „Аполо и Болкан“, където екскомандосът се съдружи
отново с такива знакови фигури като Румен Николов -
Пашата и Златомир Иванов - Баретата. Но в крайна сметка
нишката на личното му утвърждаване като бизнесмен
премина от „ЗК Спартак“ през „ЗК Левски Спартак“ до „Лев
инс“ и „Лев корпорация“.
Първата фирма се появи през 1996 г. - със закъснение след
онези на трибуквените октоподи. По онова време застрахо-
ването у нас беше синоним на брутален шантаж и рекет. Но
дружеството на бившите барети успя все пак да заеме
някакво място в сектора. „Спартак“ се оказа продукт на
раздяла, когато доскорошните партньори в разпадащия се
„Аполо и Божан“ си отправиха най-горещи
„благопожелания“. Така при учредяването заедно с Алексей
Петров в новото дружество влязоха няколко спортни клуба,
охранителни компании и негови колеги от Съюза на бившите
барети. Ако те се превърнаха в част от бизнес-оркестър,
диригентската му палка май се държеше, държи и и ще се
държи само и единствено от него.

49
Бизнес валс със себе си
Как се управлявала компанията, личи по записите
от заседанията на борда й.
Например тогавашният изпълнителен директор
адвокат Адриан Чаворски заявява с гордост, че за
изминалите три месеца след прощъпалника „не са
изплащани застрахователни премии на клиенти на
дружеството“. Иронията на в. „Капитал“ е оп-
равдана - изплащат се щети, а премиите са точно
онова, което застрахователят прибира като вноски
от клиентите си.
На същото заседание председателят на борда
Николай Въжаров предлага капиталът да се увеличи
от първоначалния 1 млн. лв. на 300 млн. лв. По това
време страната навлезе в хиперинфлация и 1 млн. лв. се
равняваха на по-малко от 1000 долара. С увеличението
собствеността в „ Спартак “ се разпръсна между над
90 акционери, повечето с по около 1% от
собствеността, които присъстваха до един лично
на общото събрание през април 1997 г. и гласуваха
единодушно по всички решения. А какво е станало зад
кулисите, кой и как е платил тези близо 300 хиляди долара,
си остана вътрешнофирмена тайна, пазена като зениците
на очите.
Впоследствие започна сложен процес на трансформации,
чрез който от грозната, мръсна какавида трябваше да
излюпи прекрасна, слънчева пеперуда.
Защото когато Иван Костов дойде на власт, стартира
прелицензиране на компаниите. Поставено им беше
условието да наберат по 3 млрд. лева капитал (3 млн. лв.
след деноминацията). Без особени перипетии основаното от
бивши барети дружество се промъкна сякаш като по

50
терлици през „цедката “ на проверките, които трябваше
да отсеят силовите групировки. Но е факт, че за всички тях
то приключи с успех - фирмите мутираха или мимикрираха,
като се преляха или пресъздадоха в други. Облякоха се в
официални костюми над потните от размахване на бухалки
и юмруци тела.
Като с магическа пръчка разпръснатата дотогава
собственост (вероятно в подставени лица, б.а.) се
концентрира отново и дружеството на Алексей Петров се
преименува за пореден път, преместтвай- ки седалището си
в Плевен. Както твърдят изданията на Иво Прокопиев,
операцията не е протекла безболезнено - някои от т.нар. „
акционери “ се опънали. Наложило се тяхното вразумяване.
Но от друга страна „ собствениците “ са нарушили
правилата на играта - опитали са се да присвоят чужди
финанси, дадени им като роля - дори не и за управление!
Раздадени им за представление.
Изглежда поливането на акъл в главите им и пре-
ораването на парите е извършил някой Трактор. JIo-
гично е. Поне така твърдят днешните министри
- Още в разработка с име „Бизнесмени “ от края
на 90-те години във военна прокуратура има данни за
престъпната дейност на Алексей Петров!
Този факт изнесе публично шефът на МВР Цветан
Цветанов.
— В момента се уточнява защо тази разработка не
е във ведомството - оповести той. - В „Бизнесмени “
има оперативни данни за оказван натиск върху лице
от Министерство на финансите за лицензиране на
застрахователната компания на Алексей Петров. В
разработката фигурират данни и за оказван
физически тормоз и натиск върху хора! - твърди

51
 вицепремиерът.

След този странен бизнес валс със себе си, компанията

започна стремително да се разраства.
През 1998 г. като собственици се намърдаха две израелски
дружества - „Yaad Pirzul 1984“ и „Rahiti Meir Classic“, които
придобиха по 50%. Странно е, че фирмите не са сред
специализиралите се в тази област. За учудване на всички те
се занимават с покупко-продажби на мебели!
Националният съвет по застраховането им разреши по-
купката на дялове, обаче няколко месеца по късно, на 23
декември 1998 г., се присети да откаже лиценз на „Левски
Спартак“. Мотивът: макар двете израелски компании да
разполагат с оборотни средства за заплащане на акциите,
част от тях са заемни.
Забележете - както никога у нас, за първи път се заяви, че
не може да се докаже произходът на капитала. Добре инфор-
мирани лица - отдавна, пък и досега навътре в играта, твър-
дят, че конците на процедурите са се дърпали от тогавашния
вътрешен министър Богомил Бонев, чиято вражда с Алексей
Петров е пословична.
Всъщност освен дружеството на Алексей Петров и остана-
лите компании в този бранш срещнаха спънки. Всички те ги
уредиха с магическа пръчка. Както при стария син министър
Богомил Бонев, така и при новия ИванКостов - Емануил
Йорданов. Разигра се спектакъл.
У нас още от комунистическите времена добре се знае, че
кадрите решават всичко. Демокрацията не промени пра-
вилото, само го допълни - и парите.
След трудностите по лицензирането работата потече
светкавично - като по мед и масло. Как се оправи „Левски-

52
Спартак“?
МВР обърна позицията си на 180 градуса и министър
Емануил Йорданов подписа одобрително становище на
ведомството си. На тази основа колегата му във финансите
Муравей Радев веднага свика четиримата членове от специ-
ално създадената комисия и те парафираха заветната тапия в
началото на 2000 г.
Нещо зад кулисите се случи, нещо се промени. Всъщност
точно по онова време изгря и звездата на „обекта“ като агент
под прикритие.
Защо разказвам тази история? Тя е показателна за мани-
пулирането на общественото мнение и за осребряването на
същата тази манипулация. С едната ръка се създават спънки
на силовите структури, което работи за имиджа на властта и
повдига рейтинга й.Спънките изискват „смазване“ на меха-
низма, за да изчезнат.
Веднага след това следва операцията „преоблякал се Илия
- все в тия“. Компаниите се преименуват или техни посес-
трими получават разрешението. А за финал протакането,
поръчано от властта - „борец“ срещу корупцията и мафията,
а може би и заръчано на властта от същите компании, се
превръща в невероятна златна мина.
Каква? Новите собственици, подкрепяни зад кулисите от
могъщото рамо на Трактора, заведоха съдебно дело за
пропуснати ползи. В крайна сметка съвсем наскоро - през
пролетта на 2010 г. държавата им ги призна. И ги изплати -
сякаш с кюлчета злато.
Общата сума на обезщетението с лихвите и разходите
набъбна до 8.86 млн. лв. Тези почти 9 милиона лева бяха
нещо като малка компенсация за причинените неудобства на
„обекта“, вкаран в ареста. Поне така изтълкуваха решението

53
на Върховния касационен съд външни наблюдатели.
На 12 февруари 2010 г. той потвърди присъдата на по-
долни- те съдилища, с които „Лев инС“ осъжда Министерския
съвет за пропуснати ползи около неиздаването на лиценза.
Искът е подаден през 2003 г., като компанията, свързана с
Алексей Петров, се позова на това, че когато е разрешено на
израелските фирми да придобият участие, държавните
органи не са имали съмнения за техните средства, а после
при издаването на лиценза се усъмнили. Министерският
съвет, подпомаган от Комисията за финансов надзор,
възрази, като предложи независима експертиза. Тя
констатира, че бизнесмените от Тел-Авив дори не са
представили истински финансови документи и реални
отчети. Въпреки това сляпата Темида им призна иска.
В този спектакъл първото действие беше преди 10 години,
но завесата му се спусна сега. Солената сметка за постанов-
ката платиха зрителите. Ние!
Учудващото е, че кабинетът си премълча, че Бойко Бори-
сов и Цветан Цветанов не насочиха обвинително пръст към
магистратите, не внесоха чрез правосъдния министър про-
блема във Висшия съдебен съвет, не активизираха комисията
„Кушлев“ да разчепка мътния произход на капитала.
Медиите също се разсеяха за случилото се - сякаш 9 милиона
за арестуваната иначе „глава на октопода“ са едното нищо.
Прави впечатление, че основните клиенти на компанията
са държавни - Министерството на отбраната, Министер-
ството на икономиката, енергетиката и туризма, Правител-
ственият Авиоотряд, ДФ Земеделие, Агенция „Митници“ и
много други институции.
И за капак - оказа се, че „Лев инс“ е регистрирана като
оператор на лични данни и въпреки сложната процедура се е

54
сдобила с пропуск до класифицирана информация!
След цялата тази одисея „Левски Спартак“ изненадващо
бързо натрупа значим пазарен дял. През 2009 г. застрахова-
телят вече е на трето място по обем на записаните премии
сред компаниите в сектора на общото застраховане. Към края
на ноември 2009 г. последното превъплъщение на дру-
жеството - „Лев инс“, е реализирало 29.5% годишен ръст на
премийния приход до 138.5 млн. лв.!
Трактора и чуждестранните му партньори се трудят пре-
димно на попрището на автомобилните застраховки. Около
85% от дейността на компанията е насочена натам, а две
трети от полиците са по задължителната „Гражданска отго-
ворност“. Компанията постоянно увеличава дела си по тази
застраховка и към ноември той е 22.4%. Застрахователни
брокери отбелязват, че „Лев инс“ набира клиенти с ниски
цени на полиците и високи отстъпки за брокерите, които
достигат до 30%.
Подобна политика за някои е прекият път към фалита, ала
тук носи достатьчно високи печалби. За разлика от конку-
рентите си, за всеобща почуда и потрес обаче „Лев инс“ не
отчита особени загуби по полиците. Именно в това обсто-
ятелство до голяма степен се крие стремглавият растеж на
компанията. По всичко изглежда, че застраховалите се там
никога не катастрофират по своя вина...
Но май че под фон дьо тена на промените все още прозира
неизличената гримаса от миналото. Ако се слуша
вътрешният министър Цветан Цветанов и се четат някои
публикации в медиите, то силовото застраховане не се е
променило кой знае колко. Разликата е само в образите -
вместо надути, татуирани бицепси, навлечена набързо
фланела и размахвана бухалка, сега се тъмнее строг

55
официален костюм, снежнобели маншети със златни
ръкавели и ръце, държали единствено химикалка.
За да отвоюва новия си имидж, фирмата на Алексей
Петров взимаше и захвърляше нови свои названия като
салфетки, пътуваше из страната, регистрирайки седалището
си в различни градове, а накрая смени - поне официално,
дори собствениците си. В най-новата си история „Лев инс“ е
сред лидерите, ползваше се с престиж, поне до операцията на
МВР, привлече истински чуждестранни инвеститори, вкара
миноритарни акционери в капитала си и за съвсем мъничко
не се превърна в публична компания, листвана на
Софийската борса.

56
 Но както отбелязаха медиите, тези партньорства не траеха
дълго.
През 2003 г. застрахователната компания размени по 10%
от акциите си с „Токуда банк“. Едно от ярките
сътрудничества е сключването през 2006 г. на групова
застраховка „Професионална отговорност“ в комбинация с
преференциални кредити на всички 34 хиляди членове на
Българския лекарски съюз. През следващата година „Лев
корпорация“ изкупи дела на банката. За кратко дял в
застрахователния фонд имаше и американският инвеститор
Джийн Филипс (известен в България с вложенията си в
столичния хотел „Radisson“ и в „CabelTel“). Делът му обаче
също се изкупи от „Лев корпорация“.
Случилото се постави още един въпрос - чия е в дейст-
вителност застрахователната компания. Официално името на
„обекта“ не се води нито сред собствениците й,нито сред
управителите й.Официално тя се представя като инвестиция
на капитал от чужбина. Официално е собственост на евреи.
А неофициално?
Защото фактите сочат, че ексбаретата продължава да
упражнява „влиянието“ си в нея.
Алексей Петров е участвал пряко в нейното създаване. То
е чрез апортни вноски на акции от „Армейски холдинг“ и
„Плевен холдинг“. По този начин командосът се е сдобил с
над 7 на сто от капитала й през 2000 г. според правно-ин-
формационната система „Апис“. След това, поне официално,
поне на книга се оттегля.
Факт е обаче едно многозначително обстоятелство. Трак-
тора присъства в надзорния съвет на дружеството. Това него-
во участие не е пряко, явно, под светлината на прожекторите.
То е опосредствано като неговата сянка, носеща името Ива
Павлова.

57
 Според регистъра на Комисията за финансов надзор же-
ната, която му е съдружник, жената, с която живее Алексей
Петров, е председател на надзорния съвет на „Лев инс“ и в
момента.
Любимата на Алексей Петров освен тръпка на сърцето е и
негова делова партньорка. Тя е нещо като собственик на
основната фирма на „обекта“ - през 2007 г. компанията й
„Пела“, придобива 38.88% от „Лев корпорация“.
Тя е и едноличен собственик на един от акционерите в
„Лев инс“ - застрахователния брокер „АС БГ“. Фирмата беше
закупена от израелеца Аврам Бенун в края на 2006 г. заедно с
дела му от близо 15% в „Лев инс“ за 364 хил. лв. - цена,
която говори по-скоро за формално прехвърляне на собстве-
ността. За справка- половин година по-късно американският
фонд „Julius Baer International Equity Fund“ придоби три пъти
по малък пакет - 5.3%, от „Лев инс“ за 35 млн. лева. Бенун
подпомогна приятелката на Трактора да застане на
кормилото на застрахователя като председател на съвета.
Според анализаторите в момента израелската компания
„Лев инс“ си е чисто българска. Тя на 90 на сто се
контролира от Ива Павлова.
Любопитно е как зад чуждестранната собственост, макар
и неголяма вече по размер, се маскират истинските й прите-
жатели. Този модел е широко приложен в България за всички
така наречени чужди инвеститори - от банките до електро-
разпределителните дружества. Единствено капиталите на
руските олигарси влизат пряко и не крият произхода си.
Нека да видим как е разиграна операцията в „Лев инс“.
Единият акционер - ,,Yaad Pirzul 1984“ се управлява от израе-
леца Яков Вайнингер. Обаче той е дал генерално
пълномощно на българската адвокатка Таня Мончева-
Памукчиева, което й дава право да се разпорежда както

58
намери добре с акциите, включително и да ги продава на
каквато цена прецени. От своя страна пък правистката на
свой ред е дала аналогично пълномощно на Ива Павлова.
Управителят на „Rahiti Meir Classic“ Меир Хаим Овадия
пък директно й е предоставил генерално пълномощно.
Топлата връзка между „Лев Инс“ и Овадия личи и днес -
„Рахил Меир Класик“ държи 25% от акциите на
застрахователя, а „Лев корпорация“ участва в управлението
на мебелната фирма „Николета България“, 76% от която са
собственост на Маир Хаим Овадия.
Той е акционер и в дъщерното дружество „Лев естейт“
заедно с Владя - дъщерята на ректора на УНСС Борислав
Борисов, който е съветник на президента. Докато развива
бизнеса си в България, Овадия посочва за свой адрес апар-
тамент в бл. 38Б в ж.к. „Красна поляна“. Във въпросното
жилище е живял... Алексей Петров.
Справка в правно-информационната система „Дакси“ за
една от задържаните - Лозана Любенова Славчова, показа, че
тя е управител на АлексейПетровата „Лев корпорация“ и
член на надзорния съвет на израелската,Д1ев инс“. Бизнес-
менката е сложила ръка на 20% от туристическа компания
„Интертур“, а с Момчил Кръстев, който също е сред арес-
туваните, си партнира в „Соломон груп“. Момчил Кръстев
пък е в надзорния съвет на ”Лев корпорация“. Той е бивша
барета, оттам датират и контактите му с Алексей Петров.
„Здравноосигурителен институт“, което също е на „Лев
инс“, е изредил като свои клиенти почти всички фирми, с
които Алексей Петров има връзка - от „Лев корпорация“,
фитнес „Спарта“, ,,LCS Catering Services“,,Атлас“, „Пела“,
„Хармония ТМ“, „Кайлъка ресурс“, „Еко Балкан“, „Бук
Тетевен“, „ДАП“ - Елхово, „Тимс Кьмпани“, „Спортарт-ЛС“,
„Екотур“, „Плевен Холдинг“, „Вит Автотранспорт“,

59
„Николета България“, „Екодринк“, „Ин 80“, „Голд Кар“,
„Такси-С-Експрес“, бивпшят приватизационен фонд
„Армейски Холдинг“, „Спартак Интер Холдинг-С.И.Х. „,
„Сори“, „Лев Технолоджис“, „Брезентови Изделия“,
„Търговия Ловеч“, „Галилео.БГ“...
Накратко - чуждите собственици се отървават от дяловете
си, запазвайки малки части от капитала. Толкова, колкото да
се каже, че застрахователната фирма и другите компании са с
небългарски инвеститори. Но и тези дялове, макар и техни на
хартия, се управляват от други лица - надарени с пълните
права на собственици.
Трябва да се отбележи, че това не е най-фината схема,
измислена за прикриване на собствеността. Съществуват и
други методики, също достатъчно елегантни: джиросване на
акциите - без и под условие, залагането им срещу заем от
друга частна фирма, изкуствено задлъжняване на компанията
към дружество на действителния й собственик, обвързване
със заробващи договори, възлагане с договор за управление
на друга компания и т.н., и т.н.
Теоретично обаче оттук нататък всичко може да се случи.
Ако прокуратурата докаже престъпна дейност на Алексей
Петров и се аргументира, че той е реалният собственик на
„Лев инс“, акциите, контролирани от Ива Павлова, биха
могли да бъдат отнети в полза на държавата, твърди в.
„Капитал“. Другата възможност обаче е далеч по-вероятна -
при провал на делото застрахователната компания пак да
заведе иск срещу България - подобен на онзи, който спечели
наскоро и да прибере този път не близо 10 млн. лева, а много
и много повече.
Основания и факти дал Господ. Например през 2008 г. на
Трактора не е изпратена покана за участие в общо събрание
на компанията, което само по себе си означава, че вече не е

60
бил пряк акционер.
Изброяването на бизнеси може да продължи почти без-
крайно. Все пак бившата барета се спряга за значим роден
олигарх.
По правило техните съдружия се простират навсякъде
- като пипалата обхващат държавни организации, частни
фирми - пряко, косвено през първа, втора, дори трета ръка,
дружества на роднини или директно на лица от еталоните на
изпълнителната власт, структури на знакови и не толкова
известни фигури от ъндърграунда.
С основание подобна мрежа може да се нарече „паяк“. И
както се вижда, не е само един - лепкави нишки са оплели
цялото едро предприемачество, впримчили са и самата дър-
жава. Паяжината е преплетена като непроходим лабиринт.
Най-вероятно историята около застрахователната фирма
„Лев инс“ и предприемаческата империя „Лев корпорация“
ще се размине с гола шумотевица - както навремето се случи
с лицензирането на застрахователите при вътрешните
министри ген. Богомил Бонев и Емануил Йорданов. Или с
поредните покупко-продажби на фирмите на „обекта“, спря-
ган като Октопод. От нови негови подставени лица.
Но може и да са на някой друг! Защото и досега не се знае
дали зад фигурата на олигарха Алексей Петров не се прикрил
негов събрат - действителният олигарх и кукловод. Онзи,
който похарчи амортизираните пипала на Октопода,
обявявайки ги за негова глава.

61
Тука има, тука нема
Шаул Шнайдер, представител на израелските ак-
ционери в застрахователната компания „Лев Инс“ на
специална пресконференция заяви:
— Алексей Петров не е нито акционер на „Лев Инс
“, нито има сключен договор с компанията и не е неин
служител. Не знам за никаква връзка на компанията с
Алексей Петров. Наистина не разбирам защо се
свързва с него.
Но според регистъра на Комисията за финансов
надзор освен двете израелски фирми „Rahiti Meir
Classic “ и „ Yaad Pirzul 1984 “, акционер в
застрахователя са още „Лев корпорация " с 31.74% и
„АС БГ“ с 14.75%. И двете фирми се свързват с
бившата барета, като офисите на „Лев корпорация“
също бяха претърсени при операция „ Октопод “.
Шаул Шнайдер обясни, че веднага след обиска и
запечатването на помещенията на фирмата, чрез
израелския посланик в България е било отправено
писмо до главния прокурор Борис Велчев. Той се е
ангажирал в рамките на 10 дни да им предостави
официална информация за ситуацията. „Вярваме, че
от утре ще имаме възможност да предоставяме
отново своите нормални услуги на клиентите. Ако
това не стане, имаме стъпки, които да предприемем!
заяви Шаул Шнайдер, като не уточни какви конкретно
биха били тези крачки.
Изпълнителният директор на „Лев инс“ Стефан
Софиянски допълни, че освен писмото е имало и
специална среща. Според него полицаите са иззели 90
най-обикновени папки с отчети и полици от за-
страхователни брокери, в които няма нищо тайно.
 Най-сетне се разбра, че и никой от ръководството на
застрахователя не е бил задържан за постоянно. На
10 февруари 2010 г. беше съобщено, че членовете на
надзорния съвет на застрахователя Лозана Слав- чова
и Момчил Кръстев са били задържани заедно с
Николай Начев - бивш шеф на икономическото
направление в Националната служба за сигурност и
сега директор на фирмата. Но след няколко часа
полицията освободи всички.
От борда на застрахователя отбелязаха, че дават
пряко хляб на 450 души, още 10 000 са брокерите им и
имат над 700 000 клиенти.

МНОГОЦВЕТНАТА АМАЛГАМА

- Идвали са Иван Костов, Надежда Михайлова, Димитър

Луджев, Румен Петков. И доста други. Господин Борисов не
е идвал, но се учудих, когато той и господин Цветанов по-
деха тази кампания срещу Алексей Петров. Преди да стане
господин Борисов кмет на София, в предизборния му щаб
работеше човек на Алексей Петров - Асен Урманов. След
господин Цветанов, той беше един от основните организа-
тори на кампанията...
Свилен Русинов е кмет на с. Градежница, Тетевенско. В
неговата махала Бабинци е родният дом на Трактора.
Гербаджията Урманов се пада братовчед на ексбаретата.
Бизнесмен е.
Интересите му са от строителството и търговията с метали
до млекопроизводството. Дълги години е работил в „Лев
корпорация“ на Трактора.

63
 Бил е координатор на ГЕРБ за изборите през 2005 г. в
столичните райони „Люлин“ и „Кремиковци“. Консултирал е
столичната община по площадките и евентуалния завод за
боклук. Осребрил е позициите си, злословят негови познати.
Превърнал се е в топла връзка между пожарникаря и тракто-
риста - внасял е от името на Алексей Петров щедри дарения
за предизборните кампании на ГЕРБ.
- Лично съм ги носил на Цветан Цветанов! - кълне се
Урманов, макар и притеснен. Наскоро синът му е бил пребит
с чук в дискотека в Златна Панега и той подозира, че му е
оказан натиск да не прави разкритията...
Съселяните на бившата барета бягат като от огън, когато
стане дума за него. Хората не искат да се забъркват в тази
история - притесняват се да заемат страна. В местния край
Трактора е всесилен, а София и Господ са далече.
Може би Русинов говори по-директно и прямо, защото не
крие, че е сред добрите приятели на бившия командос, а и
притежава хъс и твърд характер в изобилие. Той е
дългогодишен капитан на националния отбор по бокс,
двукратен световен вицешампион по бокс свръхтежка
категория, еврошампион от Бурса 1993 г. и медалист от
европейските първенства в Торино (1987), Атина (1989) и
Гьотеборг (1991).
Израснали са заедно от деца, а пътищата между двамата
шампиони - олимпийският призьор, боксьорът-кмет и тре-
ньорът на националния отбор, каратистьт-агент Петров, се
пресекли на басейна „Спартак“ преди 10 години. Дружбата
им е подпечатана не само от времето, но и от перипетиите
му.
И досега кметът не може да разбере народопсихология- та
ни - падналият не се бие, но у нас приятелите му първи
хвърлят кал срещу него. Той е готов надълго и нашироко да

64
разказва за ВИП-гостите на Трактора в плувния комплекс
„Спартак“. Откровен е, но с мярка - има доста имена, които е
забравил. Но по-скоро не желае да ги спомене.
Други обаче пък си спомнят точно тези имена. Ето какво
сочи Илия Божинов, бивш член на ръководството на БСП,
който през 2009 г, напусна редиците на червената партия и
основа партия „Българската левица“.
- Тогава, по времето на сините имаше много сериозни
случки, очевидно с подкрепата на властите - твърди разоча-
ровалият се от червените бивш техен партайгеносе пред „Да-
рик радио“ - Включително по това време на СДС той превзе
такситата - тогава бяха 12-80, общинската фирма таксита,
като беше направено работническо мениджърско дружество
(РМД) и след това успя да си го присвои. Многократно съм
получавал сигнали за това, че той е рекетирал хора, че има
връзки с подземния свят и не само това, че той до някаква
степен е организатор на този подземен свят. Тези сигнали са
от времето още на Жан Виденов. Вярно е, че той тогава не е
бил офицер в полицията, но мои приятели, поне двама от тях,
бяха рекетирани успешно по времето на Жан Виденов. Но
когато управляваше Иван Костов той стана много по- силен -
кълне се Божинов и продължава:
- Алексей Петров имаше приятели и в БСП, и то на доста
високо ниво. Когато преди десетина години се занимавах с
проблема около таксиметровите превози, той ме заплашваше
със смърт. Тогавашният секретар на партията Васил Калинов
ме извика и каза: „Илия, не се занимавай с тази работа. Дру-
гарят Първанов, той тогава още не беше президент, а беше
ръководител на БСП, той е обещал да го подкрепяме и не
трябва ние да се замесваме в тази работа!“
- Той го води на няколко делегации в чужбина - заяви,
визирайки президента по този повод, Волен Сидеров. - Като

65
какъв го води? Алексей Петров е включен в делегацията на
президента при посещенията в Китай, в Швеция - като
бизнесмен.
Вижда се, че сините и опозицията им - червените, са
тропали хорото заедно. Първите му подарили такситата на
столицата, а вторите спуснали своята си политическа опека
над придобивката му. Със сигурност Илия Божинов - синът
на бившия член на комунистическото Политбюро Тодор
Божинов и доскоро член на Висшия партиен съвет на БСП,
знае за какво намеква.
Зад тези откровения прозира още едно - недоизречено.
Оказа се, че той е предупредил Сергей Станишев що за човек
представлява Трактора, но меко казано занемял в учудване,
като разбрал за назначението му като съветник в ДАНС.
- Алексей Петров винаги се е стремял да е близо до влас-
тта и колкото и странно да е, винаги е успявал. Всяка власт
го е приемала като свой, не знам на какви основания, защото
освен финансови, други не виждам, може би информационни
по някакъв начин - завършва Илия Божинов.
Казани от устата на журналист или коментатор, подобни
заключения не звучат толкова сериозно. Но изречени от
политик в ръководството на едно от основните политически
сили, те се превръщат в авторитетно обвинение. Изглежда
Божинов над- хърли лимита от откровеност, позволена за
хора като него.
На 24 август 2010 г., докато тази книга се пишеше и
подготвяше за печат, той неочаквано почина на 54 години.
Смъртта го споходи по време на отдиха му в къмпинг „Гра-
дина“ на морето. Неочаквано му прилошало в неделя, на 21
август. Според свидетелите на случилото се политикът
получил неочаквани колики, дори не успял да повърне и се
свил в гърчове. Двама приятели го откарали в Бургас.

66
 Докторите го приели в болницата, обаче не го вкарали в
интензивното. Докато няколко дни умували умували дали да
го прегледат на скенер, той починал - открили го мъртъв по
време на визитацията. „Той е страдал от сериозно стомаш- но
заболяване“, заяви директорът на клиниката д-р Стефан
Станчев. Диагностицираха го като „остър панкреатит“.
„Смъртта му може и да е случайна, но идва в точния
момент за хората, за които той беше неудобен!“ - анализира
случилото се Пламен Николов, кум на сина на Божинов -
Тодор. Бившият парламентарен секретар на експремиера
Жан Виденов, напуснал поста си със скандал, прави паралел
между случилото се сега и гибелта на Тодор Тодоров -
председател на парламентарната комисия по земеделие при
онова червено управление. Самоубийството му през 1996 г.
остави много въпросителни дали е доброволно.
- Само ще ви припомня колко ненадейни самоубийства
имаше в БСП. Например се самоуби и Любомир Начев -
бивш вътрешен министър. Внезапно почина и самият Никола
Койчев. Илия нямаше намерение да се самоубива. Той беше
решен да разкрива срамни за България истини! Само ще ви
припомня един факт - два-три дни след смъртта на Божинов
прокуратурата започна да се вайка, че няма достагьчно
доказателства за смъртта на Октопода (на третия ден - на 27
август, прокуратурата призна, че е разделила делото срещу
Алексей Петров на две, като в първата му част, която
предстои да влезе в съда, са останали по-незначителните
престъпления, б.а.)
Очевидно Божинов е бил възприеман като ключов свидетел!
- резюмира публично своята истина Пламен Николов.
- Навремето аз самият също имах проблеми с Трактора -
сподели той от телевизионния екран. - Мисля, че беше 1998
или 1999 г. Ръководех една фирма за горива и отрязах без-

67
платните доставки за „Позитано“. Отказах да подпомагам
таксиметровата фирма „Такси С експрес“, известна с
телефонния си номер 1280. Бях притиснат. Заплаши ме
Алексей Петров. Потърсих тогавашният ръководител на
Софийската градска организация на БСП Никола Койчев
(зам.-председател на ВС на БСП и депутат, бел. ред.). Той ми
каза, че Трактора е техен човек, зад него лично стоял Георги
Първанов. Алексей Петров имал партийното поръчение да
превърне „Такси С експрес“ в партийното СОТИ (по
аналогия с едноимения секретен отдел в МВР, който се
занимава с проследяване, подслушване, проникване в
интересни за сигурността обекти и т.н.).
Николов е категоричен в твърденията си и е готов да даде
показания, ако прокуратурата го призове като свидетел. Спо-
ред него и зад президента Първанов са застанали кукловиди,
които го ръководят. Бившият политик твърди, че Никола
Койчев му заявил, че Първанов ще бъде „инсталиран“ за
президент!
В политическите среди изявлението на Пламен Николов
бе прието по-скоро като опит за разчистване на сметки в
клановете в БСП и другарска помощ на един от тях към
управлението на ГЕРБ, в чиято „инсталация“ са участвали.
Самият Николов е работил в стратегическия център на
Александър Лилов, бил е дясна ръка на ексчервения премиер
Жан Виденов в парламента, подвизавал се е като отговорен
шеф в Мултигрупата чрез групата „Арес“ в структурите
й.Едноименните компани пък бяха свързани с Димитър Ива-
нов - бившият шеф на Шести отдел в Шесто управление на
ДС, който известно време съветваше 1еорги Първанов, но
после близостта между тях изстина.
Факт е, че Пламен Николов отказва да говори за действи-
телните кукловоди на събитията - нови и стари.

68
 - Има много журналистически разработки на тази тема -
като се почне с генералското движение и се свърши с извън-
земните. Аз обичах моя приятел Илия Божинов, но смятам,
че мога да изразявам тази обич само ако съм жив. И понеже
се страхувам за живота си, се въздържам да произнасям
някои неща.
Странно е двусмислието му. От една страна - скандални
разкрития за кукли и кукловоди, от друга страна - мълчание
за тях. Защото е прав за „инсталацията“ на президента.
Но инсталирани са и всички други президенти.
Инсталирани са и босовете на мафията. Дори част от
кукловодите също са инсталирани. Инсталирани са и
премиерите, включително сегашният. Както се вижда,
инсталиран е и Трактора. На тези „инсталации“ са посветени
томовете на тази книга, на „Либийска връзка“, „Тайният
проект Бойко Борисов“...
„Кажеш ли истината, рано или късно ще сбъркаш!“
Репликата е от английският драматург Оскар Уайлд. „Ще
познаете истината и тя ще ви направи свободни“ - гласи
Библията. Въпросът е кой цитат ще се окаже верният в
българската действителност.
Според Румен Овчаров, наследил Койчев на поста му,
едва ли твърдението на бившия парламентарен секретар на
БСП е истина. „Койчев почина (на 21 юли 2008 г., бел. ред.)
и след смъртта му всеки може си говори каквото иска!“ -
категоричен е политикът.
Но огънят на скандала се превърна в буре с динамит след
намесата в него на вицепремиера и вътрешен министър
Цветан Цветанов.
- Георги Първанов е политическият гръб на Алексей
Петров! - заяви на 28 октомври 2010 г. във Велико Търново
дясната ръка на Бойко Борисов. - Жалко е, че сте журналисти

69
с опит, а не сте разбрали, че президентът стои зад Октопода!
Нека да се върнем към думите на Едвин Сугарев за свиква-
нето на Националния съвет на СДС за стрелбата по Алексей
Петров, личния ангажимент на Надежда Михайлова и
личното й познанство с Алексей Петров, Никола Филчев,
неговото назначаване като главен прокурор, ямболското
убийство на адвокатката (Надежда Георгиева, извършено в
София, б.а.), това, което е свързано в момента с,Дилърите“...
В гр. Лясковец той продължи със скандалните си разкри-
тия: шефът на престъпната група , Дилърите“ Петър Стоянов
- Сумиста е казвал, че е част от бъдещия политически проект
на Георги Първанов, споменавал също, че Първанов е
човекът, който ще му помогне за неговото излизане на
свобода...
Наблюдателите доразвиха тезата като аналогия - логично
е зад „Трактора“ да стои „Гоце“, естествено е спецофицер и
агент да се подкрепят. Война на два фронта - и срещу бивши-
ят командос, и срещу евентуалния му покровител си отвори
вторият човек в ГЕРБ, коментираха наблюдателите.
Първанов не си остави магарето в калта и също зададе
няколко въпроса, които щели да хвърлят светлина върху това
кой е’’политически гръб на Алексей Петров“:
1. Кои политици са имали бизнес отношения с Алексей
Петров и кои са техните фирми?
2. Кой, по чие предложение, с какви мотиви и кога при-
влече Алексей Петров в службите? Кой и защо го назначи в
ДАНС? С какви функции и задачи той е бил натоварен?
3. Столичната община имала ли е бизнес отношения със
застрахователната компания „Лев Инс“ във времето, когато
сегашният премиер беше кмет на София, а министър Цвета-
нов - негов заместник по сигурността?

70
 4. Алексей Петров или негови фирми финансирали ли са
предизборни кампании на ГЕРБ или на някой от нейните
лидери?
5. Президентът настоява да се огласят имената на всички
политици, които са водили телефонни разговори с Алексей
Петров.
Атаката му визира пряко, макар и без да ги спомене Бойко
Борисов и Иван Костов. Ясно е, че Костов го е назначил.
Известно е, че каратистът и Октопода са имали съвместни
участия във фирми, водили са многобройни телефонни раз-
говори, дори непосредствено преди ареста, реализирали са
обществени поръчки по време на кметуването на премиера в
столицата.
От „Дондуков“ № 1 май се прицелиха по-нависоко от
Цветан Цветанов. Но пък и атаката срещу него дойде от по-
високо, макар и от вицепремиер.
Защото в същия ден албатросът от Перник обяви поли-
тическия си проект за ново обществено движение. Думичка
не каза за това, но е логично да се очаква, че то ще издигне
кандидат за овакантяваното от него през 2011 г. държавно
кресло. Другият претендент безспорно е пожарникарят от
Банкя. Така Цветанов се оказа снаряд във война, водена
отвъд линията на фронта - с далекобойни оръжия.
Но никой не направи връзка между острата атака към
баретата и първия човек в държавата с едно посещение,
преминало без фанфари и в пълна дискретност.
Два дни преди да гръмне сензацията кой зад кого е, на 26
октомври 2010 г. премиерът Бойко Борисов се срещна с ди-
ректора на Института за разузнаване и специални операции
на Израел. Той е генерал-майор Мейр Даган. Популярен е
като шефа на „Мосад“.

71
 Нито Алексей Петров, нито лидерът на РЗС Яне Янев
имаха някаква сгледа с него. Доскоро се считаше, че те са
продукт на онази световноизвестна служба и са „инсталира-
ни“ от нея на местата им. Вероятно експлодиралата неочак-
вано война е симптом за отеглената от страна на Тел Авив
подкрепа към тях.
- Алексей Петров е свързан с финансиране на СДС още от
1994 година - настоява сякаш за равнопоставеност червената
Татяна Дончева. - И има връзки не само с Атанасов, а и с
Надежда Михайлова и Емануил Йорданов, на които също
има оказвани лични и всякакви услуги. След смяната на
караула в службите за сигурност има един период, когато
започва разбор на секретните щатове и тогава се поставя
въпросът: „Като какъв Алексей Петров може да ангажира
службата за сигурност и да получава пари затова?“.
Човеците, които са спрели отстраняването му от този статут
са Бойко Борисов, тогавашен главен секретар и Никола
Филчев, тогавашен главен прокурор.
Устатата политичка обаче нищо не спомена за евентуал-
ните връзки с Иван Костов. Все пак той беше Командира
- силният човек в България и трудно можеше да се допусне,
че някой ще върти интрига зад гърба му. Нищо не каза за
скандала, който извади Едвин Сугарев - за извънредното
свикване на НИС на СДС по повод опит за атентат срещу
Трактора и обсъждане на специален парламентарен протест.
Не спомена и за естеството на „личните услуги“ от Трактора
към синята политичка.
- Обвиненията и слуховете, че съм имала интимни от-
ношения със задържания при операция „Октопод“ Алексей
Петров се превръщат в нещо като сериала,Листопад“! - на
прав тигел премина самата Надежда Михайлова, днес вече
със сменена фамилия - Нейнска. Съмненията на хубавото

72
Наде са, че ударите под кръста и долните слухове за
авантюра с Трактора се фабрикуват от хора и кръгове,
близки с бившата Държавна сигурност.
- Някой с някого спи, ревнува, мъсти и т.н. Набутват ни в
нещо като латиноамериканска сапунка, как да опровергавам
такива слухове?! Шегувах се днес с приятели, че досега ме
обвиняваха, че в битка за мен се разцепила десницата (пре-
зидентът Петър Стоянов срещу премиера Иван Костов, б.а.),
а сега излиза, че в битка за мен се е разцепила и мафията!
„Някой с някого спи, ревнува, мъсти и т.н.“ обаче е
предмет на специална докладна записка. Грифът й е „свръх-
секретно“.
Тя е създадена от Националната служба за сигурност и е
заведена под № 7124 от 18 октомври 2000 г. Напряко на
бялото поле - още на първата страница вляво отстрани стои
подписът на Иван Костов. Дали е неговият истински параф
само той и графолозите могат да кажат, но е факт, че
свидетели - рицари на плаща и кинжала, запознати с
документа, публично се заклеха в този факт. В нарушение на
правилата не е посочена датата, на която тогавашният
премиер е прочел събраните накуп сензационни гнусотии за
най-близките си политически сподвижници, за опонентите си
и техните семейства.
В документа надълго и нашироко вниманието е посветено
на „душевността и страстите“ на лицата от висшия ни елит -
от семейството на експрезидента Петър Стоянов и съпругата
му Антонина през Надежда Михайлова - лидерката на СДС
до висши държавни сановници, важни фигури от бизнеса и
ъндърграунда. Свръхсекретното четиво се занимава с мръс-
ното им бельо така, както рядко би си го позволил дори и
най-жьлтият вестник.
То е дело на суперсекретната и законспирирана българска

73
служба - тази за оперативно издирване. БОИ (днес ДОТИ),
както я наричат, се използва за следене, наблюдаване, вклю-
чително и със специални средства - звукозаписи, филмиране,
неотлъчен 24-часов контрол на „обектите“. Нейните служи-
тели нямат право да се разкриват пред никого - дори и пред
колеги от други сродни служби. Колите им са снабдени със
специални документи, които не позволяват никакъв контрол
върху тях и пътуващите с тях - дори при предизвикана тежка
катастрофа. Казват, че спецовете на родният плаж и кинжал
разполагали - така, за всеки случай, в джобовете на дрехите
си поне с няколко паспорта - български и чужди, както и със
значително количество валута, златни и платинени кредитни
карти по делата им извън страната.
Служителят, получил по случайност „справката“, уведо-
мил ген. Атанас Атанасов, тогава директор на НСС (кон-
траразузнаването) и написал докладна записка до Емануил
Йорданов, тогавашен министър на вътрешните работи. Два
дни по-кьсно този служител е бил уволнен, а рапортът му до
министъра се изпарил като дим от архивите. Макар че не е в
България, все пак се знае, че е жив. Логично е - ако се
наложи, винаги може да бъде накаран да свидетелства. Че-
тивата с аудио, фото- и видеоматериалите също са запазени
- ей така, за всеки случай. Като за компромат, който никога
публично няма да се покаже, защото безотказно ще свърши
работата и на четири очи.
Тази взривоопасна информация е съхранявана в ДАНС.
Не е била в касата на председателя на агенцията Петко Сер-
тов. Но е стояла в сейфа на негов съветник - най-вероятно
Алексей Петров. Самият той е неин герой. Сигурно е уте-
шение, че е описан и документиран, класифициран и прош-
нурован като истински джентълмен и кавалер.
Иначе Надежда Нейнска (бивша Михайлова ) нарече
смешни и абсурдни обвиненията, че екссъветникът в ДАНС

74
Алексей Петров е финансирал СДС чрез нея. Логиката ги
опровергава, заяви тя - невъзможно е хем да дава пари, хем
да окупира парламента с такситата си и да иска свалянето на
сините от власт.
Но както се вижда, именно логиката стои зад това твърде-
ние. Все пак назначаването на Алексей Петров в секретните
служби е извършено именно от сините демократи.
- Някои влизат в публични домове с моите дадености, аз
влязох в историята! - резюмира ситуацията красавицата.
Ала българската политика не е нещо кой знае колко по-
различно от къщите с червен фенер. Цялата нова история
сочи, че партиите - независимо от цвета си, са готови да
лягат, да спят и да стават с всеки, който щедро изсипва пари
в касичките на политиците им.

Опасни връзки
- Наистина се познавам с него! Алексей Петров
беше най-добрият каратист и затова тренирах та-
екуон-до при него!
Откровението е на същата Надежда Михайлова
(Нейнска). Хваната е на „тясно“. Невъзможно е повече да
се отрича.
Времето на тези „тренировки“ е в самата зора на
демокрацията. Как са се осъществявали по онова време,
остана неясно. Все пак до пролетта на 1992 г. Трактора е
бил командир на група за специални операции в отряда на
баретите. С една дума — служител на особен режим и
тренировки вместо прозорлив частник, организирал бизнес
за бойни спортове.
Не е ясно кой ги е запознал и представил един на друг.
Треньор не се хваща от улицата, нито пък всеки твой

75
познат е в системата на МВР, за да препоръча подходящ
човек. Неясни, мътни са тези връзки. Както при онези
букети от червени рози и визитки с надпис „ чаша
шампанско? “, изпращани й от лидера на ВИС Георги Илиев
(виж том 1, бел. ред.)
Според авторите на „ Уикенд “ именно Алексей Петров е
отпуснал назаем и безлихвено онези 1.2 милиона долара, с
които съпругът (вече бивш) Камен Михайлов закупил
гаража и автосервиза на ЦК на БКП
Възможно е да е така, но по-скоро не е!
Защото доскорошната половинка на красивата
политичка е с повече от стабилни връзки в бившата
номенклатура. Той е бил щатен партиен секретар на
обединението за металорежещи машини (ДСО ЗММ). С
други думи е влизал в списъка с номенклатурните кадри на
ЦК на БКП. Работил е и в представителството им в Кайро,
което предполага и по-особени
ангажименти. Има контакти - от големи банкери до
видни бизнесмени.
Синьото семейство се оказа неочаквано близко до
БСП. По времето на Костовото управление
съвместно с Петър Манджуков, оръжеен бос и дос-
коро издател на червения партиен вестник „Дума “
приватизираха за по-малко от 1 милион лева част от
ЗММ. Но пък и първият приватизатор по онова време
— „Мистър 10%“, заместникът на Иван Костов,
вицепремиерът Александър Божков се оказа още по-
близко до петолъчката - като племенник на дълго-
годишния комунистически премиер Станко Тодоров.
Шефът на агенцията тогава пък е близка рода с член
на ЦК на БКП и един от нейните секретари..
Вижда се, че политическите цветове са шарката

76
 за наивниците.
Ясно е, че в България онова, което е лъжа, ни се
представя за истини! А това, което е истина, е
всъщност онова, което никога не се показва.

СМЪРТ В СХЕМИ И КВАДРАТЧЕТА

Публиката на обществения спектакъл в България може да
разгръща единствено опаковката върху демонстрираната й
кутия на властта. Под нейните панделки се крият два, три, че
и повече пласта целофан - дори да се разкъсат един след
друг, капакът остава затворен.
За първи път той беше повдигнат, макар частично, на 12
ноември 2009 г. Тогава бившият съветник на ДАНС даваше
показания пред парламентарната комисия за контрол на
Агенцията за национална сигурност.
От разискванията не се чу много. Вярно, информацията е
класифицирана, обаче само за последните няколко години
изтекоха купчина секретни справки, доклади, анализи, пока-
зания на шефове на служби пред депутатите и какво ли не.
Чак след ареста си, при едно от заседанията на съда заве-
сата открехна самият „октопод“:
- Има и министър-председатели, които са злоупотребя-
вали!
Злоупотребявали с поръчкова смърт! Тя беше алфата и
омегата в разказа на Алексей Петров пред парламентарната
комисия за контрол на ДАНС.
- В комисията посочих точната схема на работа по „пост-
тоталитарен модел“. При него по оперативна информация се
фабрикува справка, след това в прокуратурата, медиите и

77
партньорските посолства, човекът е ликвидиран или поне
дискредитиран. Ако резултатът от тези дискредитация не е
налице, на един по-късен етап има други варианти, по които
тези хора да бъдат ликвидирани. Имената са посочени в
комисията ДАНС! Това е един от проблемите, че аз отидох в
Народното събрание, в комисията за контрол на ДАНС и
разясних много обстойно, включително и илюстрирах спе-
циалните служби преди екипа на Петко Сертов, какъв модел
на работа за отстраняване на неудобните...
- Кажи ги тези хора!
- В това изслушване аз съм казал всичко, посочил съм
конкретни хора, включително някои съм ги класифицирал
като опасни за националната сигурност. Това е един от про-
блемите ми в момента да съм белезници. Другият въпрос...
- Кои са тия хора?
- Когато дойде моментът, ще го кажа.
- Ти знаеш ли, че всичко сега може да ти се случи? Защо
не ги кажеш тия хора?

На онова парламентарно събиране екссъветникът от

ДАНС си носеше бели листа, за да покаже на депутатите
„схемите“ за ликвидация. Ако евентуално нещо не разберат.
Забрави да впише само събитията, забрави и имената в
квадратчетата зад тях, забрави главните секретари на МВР,
които са организирали и премиерите, които са ползвали
всичко това.
Не му беше дошло още времето, според крилатата фраза
на цар Симеон.
Сякаш сме зрители на пиеса от Чехов. Има ли пушка, за-
качена на стената в първо действие, до последното тя трябва
да гръмне. Такива са драматургичните закони. Ще ги спазят
ли? Кога?

78
 Сигурното обаче е, че не! Защото в политическия театър
на България дори и най-добрите постановки си остават
фарсови.
- Единственото, което сме направили, убеждавайки се
всички, които го слушахме (Алексей Петров, б.а.), че той има
притеснения за живота си, пратихме сигнала, където може да
бъде проверен. Получихме отрицателен отговор. Нямаше
основания за опасения за живота му и за неговото семейство
- официално заяви тогавашният председател на комисията
Иван Костов. - Той имаше вид на човек, който търси да об-
винява. Видимото за нас беше, че той търси легализация или
скъсяване на дистанцията до комисията с оглед да увеличи
усещането си за сигурност!
Възможно ли е една барета, мъжко момче, преминало
през огън и вода, както се твърди в служебното му досие, да
трепери от страх? Да се опасява за живота си - неведнъж
висял на косъм в секретни операции, за които е бил
отличаван?
Само много сериозна причина може да предизвика такива
опасения. Тя се нарича по един-единствен начин - познание.
Знаене за онова, което става тайно в държавата, за мизерната
цена, на която оценява човешкия живот.
Страхът е породен от съзнанието, че прекалено информи-
раните рано или късно влизат в същите схеми и квадратчета,
па макар и да са ги чертаели и въплъщавали в действител-
ността самите те. Които и да са, каквито и да са - дори и да са
експремиери и политически фигури като Луканов, едри
бизнесмени като Илия Павлов и Емил Кюлев, заместник-
главни прокурори като Николай Колев.
По-късно Алексей Петров изпрати писмо от ареста до Во-
лен Сидеров, който наследи Иван Костов като председател

79
на комисията за контрол на агенцията в Народното събрание.
„Г-н Сидеров, моля Ви в качеството на председател да
предприемете необходимите действия за декласифициране
на предоставената от мен информация за използването от
специалните служби на своеобразен модел за отстраняване
на неудобните хора, а при необходимост - включително
тяхното ликвидиране. Реших да разкрия пред Комисията
този феномен на прехода с ясното разбиране за риска да бъде
използван с цялата му сила срещу мен, но приех това за мой
дълг. Ваш дълг е, г-н Председател, да защитите
инакомислещите от репресията на всяко управление, като
разкриете пред българското общество засекретения в
поверената Ви Комисия модел за саморазправа с
опонента...“, пише от ареста Алексей Петров.
Но и в това писмо липсват имената! Квадратчетата са
празни, схемите не са надписани.
- Включително се обърнах към него (Иван Костов), казах
и някои малко нередни неща, но ще се въздържа да ги комен-
тирам сега, те и сега носят своя гриф - заяви Трактора пред
ТВ журналиста Сашо Диков. - Зная очакването от този раз-
говор, че ще хвърля нещо сензационно, но аз знам наистина
силата на информацията и в това сложно време не искам да
заприличам на Цветан Цветанов. Да, аз съм илюстрирал пред
парламентарната комисия този модел - посттоталитарен за
елиминарене. Дал съм конкретни имена, предположения, дал
съм конкретна информация за изтичане на класифицирани
сведения от ДАНС. Най-голямата илюстрация за прилагане
на този модел съм аз самият.
Но имена на политици няма. Срещат се имена на негови
колеги от ДАНС и свързани с тях предположения - как са
злепоставяли в чужди посолства него самия или лица от
елита. Няма данни за физическо елиминиране.

80
 От една страна конструкцията на Алексей Петров изглеж-
да убедителна, от друга - фантасмагория.
А може би е и едното, и другото... Най-проста диалекти-
ка...
Това полуоткровение е както крачка към истината, така и
стъпка към лъжата. Защото „най-добрата лъжа е част от
истината“ - е твърдял рупорът на нацизма д-р Гьобелс.
С имената писмото е израз на гражданска позиция. Без тях
мирише на рекет и шантаж. Недоизреченото, изречено
докрай се превръща в обвинение. Остане ли недоизказано -
всъщност оневинява.
Феномен на родния преход! Завладяващ антракт в теа-
тралната драма, която ни разиграват.
Ала лъжа или не, истина или не, коктейл от двете ли, тези
редове от писмото оставиха тревожещи въпроси.
Дали фотографията на ставащото у нас не прикрива рент-
геновата снимка на действително случващото се?
Дали политиката не се проектира и върху квадратчетата на
смъртта?
Дали демокрацията е грима върху физиономията на ма-
фията?!

Ретроспекция:
„Наказателен отряд“
На 25 ноември 1995 г. Андрей Луканов изпраща
писмо до премиера Жан Виденов. В него се говори за
бизнесрекет и мафиотски натиск, съчетан с изнудва-
не на голяма банка, за „подгонен “ (убит, б.а.) офицер
от службите, докладвал за случая.
„Наказателният отряд си свърши работата",
пише Луканов и пита „Защо?" Реакцията на тога-
вашния премиер не е известна.

81
 Причините за това писмо също не се знаят, но
могат да се предполагат. Те са свързани както с низа
от загадъчни смърти на банкери по това време, така
и със „самоубийствата" на двама фараони. Друг
мотив би могъл да бъде сблъсъкът на барети и мутри
два дни по-рано, изпратил над десетина души със
счупвания в „Пирогов “.
Този побой е предхождан от временно задържане
на шефа на голяма охранително-застрахователна
компания. По същото време назряват сериозни
бизнеспротиворечия в износа на оръжие от наши
фирми и групировки, както и за съдбата на „Агробиз-
несбанк", залозите на „ Тексимбанк “ и петролните
терминали в Русе.
От онези времена до наши дни „наказателните
отряди “ на всичките изредили се във властта прави-
телства продължиха да си работят необезпокоявано
— да „подгонват“ според думите на застреляния
експремиер. Накрая успешно „ подгониха “ и него, въ-
преки че той също ценеше услугите им. (тайните на
Луканов са описани в том първи на книгата, б.а.)

Пипала, убиващи с обич

Алексей Петров знае отговорите на тези въпроси.
Знае как се дискредитират и ако се наложи - ликвидират
неудобните. Знае за престъпленията на държавниците ни.
Знае колко скъпо струва тази информация, какви хоризонти
за кариерата разкрива. Знае, че тя е стълба дори до премиер-
ското кресло като тази на съратника му Бойко Борисов.
Повече от сигурно е, че познава поне два такива случаи.

82
 Първият стартира като трилър, като филм на ужасите - с
кръв, оплискала подове, стени и дори таван, със сатър,
кълцал методично жертвата. Ехото от тази гибел отекна в
свистенето на куршуми, предизвикали следващата смърт. Тя
е на същата дата - 28-ми, но друг месец - декември, и две
години по-късно. Кьнтежът на двете се репродуцира в
поредното убийство - още на следващия ден, когато взривена
ръчна граната откъсна живо месо от жертвата си преди да я
прониже парчето олово, излетяло от дулото.
След всичко това последва точещо се години разследване.
След него - точещ се години, влачещ се и досега процес. Все
още е замръзнал по инстанциите.
Всъщност пътят на този случай - въпреки шумотевиците,
експлодиращи от време на време около него, е предначертан.
Той е в забравата!
Онази забрава, която изгражда кариерите!
Първата смърт на 28 февуари 2000 г. е на адвокатката
Надежда Георгиева. Втората на 28 декември 2002 г. е на
шефа на Военната прокуратура и зам.-главен прокурор
Николай Колев. Третата-ден по-късно, е на бившия психолог
на отряда на баретите Владимир Димов - по онова време
зам.-шеф на сигурността на СИбанк.
Може би е каприз на съдбата, че юристката на Алексей
Петров - съперница на магистрата и той самият загинаха на
една и съща дата. Може би е съвпадение, че на следващия
ден загина бившият командос. Но прекалено много неща
свързват трите убийства.
Драмите - на насечената със сатър 30-годишна красавица,
на подозирания във връзки с мафията и ТИМ жрец на
Темида, на спецофицера и висш служител на банката,
нашумяха със силно преплетени приватизационни интереси
между подземни и силови групировки от една страна, от

83
друга - официален, законен бизнес и висши прокурори, а от
трета - с имената на Алексей Петров и приятеля му Филко
Славов.
- Друга видима причина да бъде убит, освен това, че е
бил срещу тоя шизофреник Филчев, срещу неговите методи...
имам много неща да кажа... Говорих с Колев, каза ми, че
Върховна Административна Прокуратура трябва да поеме
„някои неща“, свързани с Филчев, с проблемите на
„Океански риболов“ (източването на предприятието, б.а.), с
проблемите на Симеон Сакскобургготски и неговата връзка с
Филчев и това беше съществен разговор, който съм напълно
убеден, че е бил подслушван и просто се удивлявам защо не
са ни застреляли и двамата някъде, а само него! - кълне се
шефът на моряшкия синдикат Пламен Симов.
Третата смърт - на бившата барета и настоящ охранителен
бос Владимир Димов беше представена като самоубийство.
За нея зам.-главният прокурор Христо Манчев заяви, че
лично той не е категорично уверен на сто процента, че
психологът на командосите се е самоубил. По думите му
допълнителната експертиза ще доказва за какво става въпрос
- за убийство или самоубийство. Манчев обясни, че се работи
по много версии за смъртта на Димов. Една от тях е, че тя
има връзка с убийството на прокурора Николай Колев.
- Версиите са много, не изключваме нито една от тях.
Работи се и по двата случая, дали ще излезе връзка или не, аз
не знам - резюмира магистратът.
- Колев след стрелбата срещу Алексей Петров говореше,
че Филчев в момента внушава на Алексей Петров, че именно
Колев е организатор на това покушение и всъщност той се
оплакваше от манипулациите, които по отношение на
Алексей Петров са в ход и в крайна сметка целта е да бъде
противопоставен Алексей Петров на него и в крайна сметка

84
това, което се случва (убийството на Колев, бел. ред.) сега
може да бъде обяснено и по този начин - заяви апелативният
прокурор на Варна Васил Миков.
- Няколко дни преди Николай Колев да бъде убит, аз се
бях срещал с него. Имаше притеснен вид. Каза: „Очаквам
Алексей да ми скочи!“. Когато го убиха, именно заради този
страх на Колев, аз се обадих лично на Бойко Борисов (тогава
главен секретар в МВР, бел. ред.) и на другия ден дадох
показания в
СДВР в присъствието на самия Борисов и на Илия Илиев,
тогавашния шеф на СДВР, Ботьо Ботев, шефа на тежките
убийства, и дузина полицаи. Разказах абсолютно всичко,
което знам за отношенията между Колев и Филчев, за това
как прокурори подхвърлиха на Колев хероин, за да го
арестуват, и пр. Как реагира Бойко Борисов? Напълно
адекватно. Той ме помоли да дам същите показания и пред
националното следствие, което щеше да води делото за
убийството. Направи няколко хипотези във връзка със
самото убийство. След това с тяхна кола ме закараха до
следствието и там дадох същите показания. Включително и
че Колев се страхуваше от Алексей Петров...
Думите са на Едвин Сугарев. От години наред той
защищава тази теза - за връзката между тогавашния първи
обвинител на републиката и бившия съветник в ДАНС, за
съвместните им „операции“. Близо десетилетие по-късно пък
Алексей Петров заговори за разни „схеми“ и „квадратчета“.
Заради позицията си поетьт-дисидент напусна и Наци-
оналния изпълнителен съвет на СДС - само 25 дни след
атентата срещу бившата барета през лятото на 2002 г. Той
поиска, настоя сините да се извинят на обществеността за
назначените от тях главни прокурори - Иван Татарчев, а след
него Никола Филчев. Но съпартийците му отказаха.
- Следствието смята за физически убиец на прокурора

85
баретата Г. Г. - твърди известният общественик Кольо Босия.
- Аз имам доказателства за това. Изпълнителят на поръчката
Г. Г. е подсигуряван от друга барета. Казва се Кирил Симе-
онов, известен още като Киро Дългия. Съобщавам ви това
име, защото него също го има сред събраните доказателства.
Доколкото знам, впоследствие Киро го натириха от баретите,
а Г.Г. още си е там. Направиха го шеф на стрелбищния ком-
плекс. По цял ден вдига щанги, седи си там и се крие, защото
знае, че в момента, в който го освободят и си покаже главата
навън, ще се намерят много мераклии да го очистят. Ако
някой го прихване пък, толкова информация ще изтръгне от
него, че... Тук той има поне две убийства, за които знам.
На въпрос за доказателствата Босия сочи джиесем картата
на Г. Г. Според него тя е била иззета и там има две
обаждания три-четири минути преди разстрела на Николай
Колев. Доказано е, че тези два разговора са траели само по
четири-пет секунди, но има и още улики:
- Обяснението на Г. Г. е, че бил дал картата си на някакъв
шофьор. Впрочем, знаете ли колко е разстоянието между
първия и последния куршум и къде е единственото място в
България, където обучават хора да стрелят, тичайки? В
базата на баретите. Това, разбира се, е само един от многото
вторични белези, които сочат извършителите. Има и двама
свидетели, които са разпознали по снимки Г. Г. и Кирил
Симеонов. Но тези хора не са заведени като такива, както
трябва. Следствието не е работило с тях като свидетели.
Механизмът за покриване на поръчители, организатори и
изпълнители действа тотално и безотказно.
Босия дава и пример за това:
- Не знам дали си спомняте, но на следващия ден след
разстрела на Николай Колев стана още едно, също много
нашумяло убийство - това на психолога на баретите Вла-

86
димир Димов. При прокурора имаше подхвърлена граната,
при психолога тя беше и гръмнала. Просто Владо по една
случайност също се оказа свидетел. Майка му живееше
много близо, почти до самото място на убийството. Той
отиваше всеки ден при нея да й слага капки, защото й бяха
правили операция от перде на окото. И пътят му минава
оттам, покрай мястото на разстрела. Вижда ги
непосредствено преди убийството, май дори са разговаряли.
12 часа след покушението над прокурора той вече не беше
между живите. Впрочем Ботьо Ботев започна да работи по
версията за връзката между убийствата на Колев и Димов
още на третия ден, но набързо го насметоха. А вече се
работеше по версията Г. Г. Разбирате ли какво става!
- Добре, кой е поръчителят?
- Ха, че тук няма никакви съмнения! Филчев, разбира се.
- Нали говорим за доказателства?
- Та нали самият Николай Колев изпрати сигнали до пре-
зидента, до министъра на вътрешните работи и т.н., че се
готви убийството му и кой е поръчителят. Има и нещо друго.
Към момента на убийството шеф на баретите, т.е. шеф на Г.
Г., беше Филко Славов. След като в отряда му спретнаха пуч
и го изгониха, за благодарност Никола Филчев веднага го взе
и го направи началник на сигурността към Върховна
касационна прокуратура, за да може да го запази.
Впрочем Филко Славов и Алексей Петров, знаейки, че
Филчев е параноик, го бяха обсебили напълно. Непрекъснато
му внушаваха, че някой иска да го очисти. До такава степен
го манипулираха, че веднъж бяха прекалили и Никола
Филчев се премести да живее близо месец във Врана, в
поделението на баретите. Криеше се да не го очистят. Там
Славов и Петров го къткат, четкат го, хвалят го колко велик
боксьор е, пускат го да тренира, дават му да блъска боксовата

87
круша. И фактически го вербуват за себе си. Влязоха му под
кожата. Така си осигуриха един стабилен живот без
катаклизми, защото зад гърба си имаха цял главен прокурор...
- завършва Кольо Босия разказа си.
- А когато стана дума, че убитата ямболска адвокатка
Надежда Георгиева е имала интимни отношения с Никола
Филчев (тогава главен прокурор), Бойко Борисов се обърна,
мисля, към Ботьо Ботев, и попита: „Вярно ли е това?“. Той
отговори: „Да“! - споменът на Едвин Сугарев е мултипли-
циран в близо 100 000 броя вестникарски тираж.
- Никога няма да бъде разкрито това зверство! - прими-
рено въздъхва Костадин Георгиев, бащата на Надежда. Той е
бивш високопоставен партиен работник, бил е и кмет на
Ямбол, а след случилото се започна работа в местния офис
на свързаното с Трактора дружество, Девски-Спартак“.
Надежда също я била негов служител, когато я застигна
гибелта.
Легендата говори, че бъдещата юристка по време на след-
ването си е работила като чистачка по болниците, за да си
изкара хляба. След дипломирането си се завръща в Ямбол и
защищава интересите на собствениците на винарната „Ста-
рата изба“ в Стара Загора - Орлин Аврамов, бивш ракетен
офицер и Недялко Христов.
Репутацията й е повече от спорна. Тя няма приятели в
гилдията. Но живее шумно в компаниите на местните
бизнесмени, на провъзгласилите се за интелектуалци - дори
сама прописва стихове. Начинът й на живот предизвиква
одумки. А малкият град не прощава по-свободните нрави -
зачестяват злобните нападки, засъскват зли езици и
постепенно започват да я остракират. Неофициално се
твърди, че е била интимна приятелка на Орлин, но е
флиртувала и с Недялко.

88
 В компютъра й влиза все повече информация за бизнеса
им. Най-деликатната е за раздържавяването на винзавода
„Вини“ в Сливен. На приватизационната барикада от една
страна са застанали софийските трибуквени групировки, от
втора - хората на Майкъл Чорни у нас, от трета - варненското
тимаджийско трибуквие. Сред последните са работодателите
й от „Старата изба“. Служителят на Темида Николай Колев
- заместник на Никола Филчев и прокурор на въоръжените
сили, също се спряга сред хората на тимаджиите. Не е ясно
какво се случва в триъгълника на интимните й партньори и
многоъгълника на нетрайните връзки, но Надежда Георгиева
напуска фирмата и отива в София.
Тръгва си с цялата информация, записана на компютъра
й.Тръгва си с компрометиращи снимки, с компрометиращи
магнетофонни записи. Тръгва си като персонаж от трилър за
промишлен шпионаж - с най-съкровените тайни на рабо-
тодателите си.
В столицата се запознава с Донка Митова - сестра на
винената царица Роза Георгиева. Тя я препоръчва на Алексей
Петров. В началото той се дърпа - „имам си толкова юристи,
за какъв дявол ми е още един“, но впоследствие я взима при
себе си. Вероятно напетата дама го е впечатлила. Явно е
уцелила подхода да скъси дистанцията. Все пак тя винаги е
била на кожото неангажира- щото, тожова и двусмислено
„миличък“ с мъжете.
Освен красотата й я отличавало и друго - абсолютната
без- скрупулност в преследването на целите и маниера да
събира компромати, толкова близък по сърце и душа на
„обекта“. Били са си лика-прилика.
Ямболската адвокатка прави светкавична кариера при
Алексей Петров. За има-няма месец се превръща в доверено
лице. „Как стана? - Почти непостижимо е при неговата
пословична предпазливост и мнителност!“ - чудят се прия-

89
телите му. Но „човек съм и нищо човешко не ми е чуждо“
- максимата на римския поет и драматург Публий Теренций
е валидна и в днешни дни.
Емоционално може и да е необяснимо, но рационално
звучи напълно логично, че той я запознава с Никола Филчев.
Поредното й „лав-стори-сори“ трае едва четири месеца.
Накрая, пак като в трилър, идва вещицата с косата. На 17
февруари 2000 г., дни преди смъртта й бащата я посещава в
софийския й апартамент. Загрижен, я предупреждава: „Надя,
знаеш, че тези хора (собствениците на „Старата изба“) не си
поплюват, опасни са. Да не ти направят нещо.“. А тя се
засмяла и го успокоила: „Имам нещо, с което ги държа
послушни!“ Едвин Сугарев твърди, че на последната му
среща с Николай Колев, преди Коледа през 2002-а,
прокурорът доверил: „Може да се намери свидетел за
убийството на ямболската адвокатка, който да потвърди, че в
деня на убийството й Надежда Георгиева е очаквала Никола
Филчев вечерта.“.
- Дали има шанс истината по това дело? Според мен има,
защото в това убийство го има свързващото звено между
Филчев и Алексей Петров. Известно е, че Надежда Георгиева
беше служител на Алексей до деня на убийството. Известно
е, че тя е правила тайни записи на прокурори, с които е го-
ворила, записвала е и самия Филчев, включително и когато
му предоставила финансова помощ - казва поетът политик
пред в. „Труд“.
„Подсъдимият (Едвин Сугарев, б.а.) не е приписал
убийство на Петров, защото е изказал предположение, че
„вероятните поръчители са г-н Филчев и евентуално Алексей
Петров“. Самият Сугарев е заявил, че за да се стигне до
истината за тази версия, се „иска много сериозно
разследване“. „От израза: „Силната зависимост и връзката

90
между главния прокурор и Алексей Петров е свързана с
убийство на Георгиева“, не може да се определи за кое от
двете лица се отнася свързването с убийството“
- такива са част от мотивите по оправдателната присъда за
клевета срещу Сугарев. Защищаваше го Даниела Доковска -
адвокатката на Тодор Живков, а адвокатът на бившата барета
беше бившият главен прокурор Иван Татарчев - братовчед на
Андрей Луканов и повече от добър приятел на подземния бос
Иво Карамански - Кръстника.
Такава е първата версия за смъртта на нежното, но повече
от отровно пипало на Алексей Петров. Съпругата на убития
прокурор толкова беше убедена, че той е стигнал до извода
за участието на Филчев в престъплението, че даде такива
показания и в съдебната зала. Още един факт натежава на
везните при преценката на хипотезата. Първи следовател
беше Илия Илиев. Той умря внезапно - от инфаркт на 31
март 2006 г. пред кабинета на главния прокурор Борис
Велчев, когато чакаше за разговор с него. Темата на срещата
е била точно тази - смъртта на ямболската адвокатка.
Но съществуват и обратни факти.
- Има писмен сигнал от ген. Атанас Атанасов (шеф на
НСС по времето на Иван Костов, бел. ред.). Прокурорът
Колев се занимава с контрабандата на наркотици и оръжие.
Срещу него НСС извършва разработка, събрани са
доказателства с показания на свидетели... Разпространител
на наркотиците за Варненска област е Димитринка
Калайджиева...
Така твърди самият бивш главен прокурор Никола
Филчев в свое телевизионно интервю. Той цитира
докладната до него: „Предлагам реализация, Колев да бъде
задържан, и понеже е въоръжен и опасен, да действат
баретите!“.

91
 Подобна хипотеза за разчистване на сметки стигна и до
съда. Естествено, тя въобще не засегна парещата като огън
тема за наркотиците. Въобще не опря до причините за
убийството на висшия служител на Темида и поръчителите
му. Ограничи се само до конфликта между ямболийката и
бившите й работодатели от „Старата изба“.
Следовател по делото се оказа Олег Янев - онзи, който
разследваше и смъртта на експремиера Андрей Луканов, за-
бърквайки кашата с инквизиции и оправдани псевдоубийци.
Съпругата на мъртвия Колев даде показания, че военният
прокурор Трендафил Трайков и служителят на националното
следствие са манипулирали зависими от Темида цигани за
лъжливи показания по делото.
В залата въобще не бяха призовани за свидетелски по-
казания бившият главен прокурор, неговите заместници,
Алексей Петров, генерал Атанас Атанасов, криминалистът
Ботьо Ботев, ексглавният секретар на МВР Бойко Борисов,
апелативният прокурор на Варна Васил Миков и всички, да-
вали на поразия всякакви сензационни изявления по
медиите. Ясно е и защо.
Подсъдими са Орлин Аврамов - бивш работодател и бивш
любовник на Надежда Георгиева, семейство Калайджиеви
съпруга Пламен и съпругата Димитрина, която собствено-
ръчно нанесла ударите със сатъра, както гласи обвинителния
акт. Като поръчител се спряга убитият по-късно прокурор
Николай Колев, чиято любовница също беше убитата.
Убийцата Димитрина, размахвала острието и кълцала гла-
вата и раменете на съперницата си, пък е личната, доверена
секретарка на висшия магистрат. Освен съперници, двете с
Надежда са били и приятелки. Димитрина и адвокатката се
сближили дотолкова, че след преместването си в София ям-
болийката е живяла в дома на Калайджиеви, докато си

92
намери квартира. Димитрина дори станала и лична
секретарка на Надежда. Следствието се опита да докаже, че
имали помежду си лесбо връзка и заедно приласкавали
мъжете.
Не, тази история не е продукт на роман, не е сюжет на ге-
ниална телевизионна сапунка. Тя е канавата на самия живот!
С пикантерията му, със секса му, с кървищата му, с
интригите на подкупи, пари, власт!
Смущаващи са обстоятелствата по разпита. Те са описани
в жалба на Димитрина Калайджиева до тогавашния шеф на
отдел „Следствен“ към ВКП Павел Павлов.
Посочва се, че тя и съпругът й са подложени на разпит с
детектор на лъжата, след което са притискани повече от 18
часа без адвокат с драстични напъни да признае, че е убила
Надежда Георгиева.
Когато изплува името на приятеля на Алексей Петров -
главният прокурор Никола Филчев, бруталността се
засилила. Разследващите са се опитали да потулят дадените
показания за убитата - незаконното прехвърляне на
наследството на Андрей Конфорти (син на винената царица
Роза Георгиева) на трето лице, за близките й връзки с Никола
Филчев и други висши магистрати, за правените от нея тайни
записи на разговори с тях, свързани с даване на пари под
масата, за конкретни случаи, при които първият обвинител
на страната е получавал крупни суми от Надежда Георгиева
(а тя от кого
- ексбаретата-работодател ли?)
Не е изненада, че Димитрина Калайджиева е обиждана,
заплашвана, бита е, „предлагано“ й е да скочи през
отворения прозорец на стаята...
Делото беше обявено за секретно, адвокатите бяха при-
нудени да подпишат декларация, че няма да разгласяват

93
обстоятелствата по него и прочетоха следствените материали
едва на втора инстанция. На самите съдебни заседания се
представиха само малка част от 18-те тома следствени
материали. Но процесът се превърна в публичен след като
съдия Вяра Чочкова от Софийския градски съд го върна на
прокуратурата за пренаписване на обвинителния акт, който
според нея нямал почти нищо общо с наказателното право.
След това прокурорите внесоха делото в явното вместо в
секретното деловодство. Така за първи път стана възможно
да се надникне в част от тайните на това убийство, които
смущаващо визират името на Алексей Петров.
Факт е обаче, че доказателствата срещу семейството и
Орлин Аврамов са налице. Калайджиеви избягаха от стра-
ната, после съпругът беше екстрадиран от чужбина у нас, а
при съпругата процедурата закуцука - неясно защо. Чак в
началото на 2010 г. започна да се подготвя европейска за-
повед за неин арест.
Но дори да последва най-сетне развръзката, тя няма да
разкрие неразследваната въобще версия за общото между
убийството на красавицата с онова на видния бизнесмен
Кристиян Тренфафилов Маслев. Той беше собственик на
голямата финансова къща „Натурела“.
Оказа се, че преуспялата дама, завоювала София за броени
- не дори месеци, а седмици и дни след идването си от
Ямбол, е била негова правистка и много, ама мнооо-го близка
приятелка. Успяла да уреди дори майка си да работи в едно
от неговите обменни бюра.
Маслев го застреляха с три куршума на стълбите на дома
му на столичния бул. „Борис III“ 257 в 23.15 часа на 21 април
2000 г. - само месец и нещо след смъртта на ямболската
адвокатка - негова любовница.

94
Метаморфозите
Преди 10.11.1989 г. убитият е работил като мате-
матик в свръхсекретно звено на военното разузнаване.
Подвизавал се и в Комсомола - в организационния
отдел при такава знакова фигура на прехода - почи-
налият много бързо от рак бивш вътрешен министър
Николай Добрев.
Маслев е братовчед на червения партиен лидер Красимир
Премянов. Във времената на демокрацията съветваше
депутата от БЗНС Драгомир Шопов. Хобито на
математика-бизнесмен е астрономията. Навремето то
предизвика огромен обществен скандал. Той е онзи, който
разкри обръча от фирми на правителството на Жан
Виденов - „ Орион ", кръстени по имена на звездите в
небесното съзвездие.
Съдружник в няколко от фирмите му беше о.з. полк
Трендафил Трендафилов - известно време шеф на кабинета
на вицепрезидента Ангел Марин и освободен от поста си
заради „ нерегламентирани контакти “. Дали убитият
предприемач Кристиян Трендафилов Маслев и
проспериращият му съдружник, съветвал вторият човек в
държавата, са били роднини заради сходството във
фамилиите, не е известно, но може да се предполага. Друг
съдружник му беше Юрий Ас- ланов - един от
ръководителите на предизборните кампании на президента
Първанов.
Маслев е сред първите бизнесмени, регистрирали фирми
още преди историческия Указ 56, имаше дялове в повече от
трийсетина дружества, беше тясно свързан с фалиралата
ПЧБ. За всеобщо учудване той е сред първите съдружници в
конкурентната на „честните частници " група на кръга
„Капитал "

95
- едноименния вестник, чийто голям рекламодател беше.
Вдовицата му Лилия Апостолова доскоро беше ключов
фактор в тези издания, а сега - във в. „Пари “.
Куршумът за мъжа й я направи много богата на 29
години, Лилия замина за Франция, където завърши
магистратура в INSEAD - много скъп и престижен
университет. Тя се превърна в нещо като герой на „Пълна
промяна върна бащиното си име Здравкова, а по-късно
започна да се подписва с фамилията Апостолова.
Единствената й публична снимка е в профила й във Фейсбук,
където с ръка е закрила лицето си.
Лили (Маслева) Апостолова беше без конкуренция за
менижър-главенредактор на в. „Пари“. Най-вероятно е
така, защото новият шведски собственик „Alexander
Hughes “ е свързан с адвокатска кантора „Джингов,
Гугински, Кючуков и Величков “, в която партньор е
поредният й съпруг Николай Гугински.
Една скоба е необходима в тази история.
„Джингов, Гугински, Кючуков и Величков “ са работили
по приватизацията на трите големи фармацевтични
предприятия в Дупница, Троян и Разград при
правителството на Жан Виденов, довели до създаването на
частната „Балканфарма “. Собственици на новата
компания, уж закупена от инвестиционното звено на
„Дойче банк “, се оказаха двама номенклатурни зетьове:
Георги (Ггорг) Цветански - зет на първия секретар на
софийската окръжна партийна организация на БКП
Николай Дюлгеров и актьорът Петър Терзиев - зет на
последния комунистически министър-председател Георги
Атанасов.
Кантората обслужи продажбата на авиокомпания
„Балкан“ на скандалния Гад Заеви, концеси- онирането на

96
“Софийска вода“, хидроенергийния
проект на ДПС „Горна Арда забърка се с Майкъл
Чорни и Георг Цветански заради приватизацията на „
Булгартабак “...
Бившата половинка в живота на вдовицата -
Кристиян Маслев, беше човек и на единия властови
клан, свързан с най-едрата червена номенклатура и
средите на военното разунаване, така и на другия -
свързан пак с едра червена номенклатура и кадрите на
ДС. Затова и изгоря. За разлика от него Лили знаеше
как да уцели в десятката на винаги печелещия бизнес и
властови кръг.

Накратко - Надежда Георгиева, взелия я на работа

Алексей Петров, бившия психолог на баретите Владимир
Димов са едната видима страна на това уравнение. От тях
оцеля само един - „обекта“ на сегашната операция срешу
фамията. За първи път той беше прострелян през пролетта на
1999 г. - година по-рано от смъртта на юристката. За втори
Път го гърмяха през август 2002 г. - шест месеца преди да
убият прокурора Николай Колев.
Магистратът и засъдените собственици на „Старата изба“
заедно с Димитринка Калайджиева са другата видима част от
уравнението. По всяка вероятност невидимата им величина е
ТИМ - със загиналия зам.-главен прокурор.
Твърди се, че Кристиян Маслев си е отишъл от белия свят
заради сделки, свързани с масовата приватизация и финан-
совото изгребване на предприятия.
Едно от тях е „Океански риболов“ и рибното пристанище
в Бургас, понеже ямболската юрисгка е работела по ликвида-
цията им. Според шефа на моряшкия синдикат Пламен

97
Симов са отмъкнати най-малко 150 милиона долара.
Суми от такъв порядък изчезнаха и в афера с бонови
книжки на населението. Навремето ръководството на Анти-
фашисткия съюз (в който членуват активните борци против
капитализма и фашизма) реши да създаде свой приватизаци-
онен фонд „Отечество“.
Събраха книжките на 5 600 души, но се оказа, че с при-
влечените антифашисти - главно възрастни и бедни хора от
селата, не достигат изискуемия по закон капитал от 10 ми-
лиона стари лева. Емисари на едно от крилата в БСП запрет-
наха ръкави да търсят бизнесмени, които да додадат парите.
Отзова се Кристиян Маслев. В партийната централа на „По-
зитано“ № 20 го е довел Велко Вълканов. За благодарност,
макар и без пукната акция бизнесменът стана председател на
Управителния съвет на ПФ „Отечество“.
Фондът се втурна в приватизацията, като закупи дялове от
предприятия, които сега управлява... А за финал Надежда
Георгиева успя да прехвърли незаконно на Красимир Маслев
50 000 акции от него с 9 фалшиви документи през октомври
1999 г. Така той овладя „Отечество“. Подозират, че юрист-
ката е взела за „услугата“ хонорар от 100 000 лева. Веднага
бяха прибрани завод „Елпром“ във Варна и завод „Терма“ в
Тутракан, в които фондът е държател на капитала.
Останалите акционери онемяха изненадани и с пръст в
уста. Антифашистите по начало на замисъла - и от едната, и
от другата група биткаджии във върха на БСП, останаха дори
и без пръста. След операцията, на 5 ноември 1999 г. е
свикано заседание на акционерите във Варна и от бордовете
на надзорния и управителен съвет на фонда са изхвърлени
част от членовете им - онези на враждебния клан.
Нито едни от тези хора не е случаен. Един от измамените
е бившият шеф на Главно следствено управление генерал

98
Костадин Коцалиев - пастрок на известната журналистка
Анна Заркова. Друг е Кирил Желев - член на ръководните
органи на БСП, неин ковчежник, депутат, висш чиновник по
време на управленията й на страната. Трети са видни червени
бизнесмени.
А след присвояването на приватизационния фонд, след
прехвърлянето на акциите му на поредната интимна връзка
- Кристиян Маслев и неговата „Натурела“, веднага - на 1
ноември 1999 г. Надежда Георгиева е назначена за юристка
при Алексей Петров! С безусловното му доверие! Какво ли
не успява едната хубост, казва народът. Но дали е само тя?
След година и четири месеца красавицата е мъртва.
Загубата на пипалото, насечено със сатър, сигурно е било
тежка драма за Октопода. Все пак миски - и по-млади (На-
дежда Георгиева умира на 30 г.), и по-сексапилни, се
намират под път и над път, но хубавици с поне две капки
интелект, а покрай него и с желязна смъртоносна хватка, са
рядкост като буца самородно злато.
Два месеца по-късно мъртъв се оказа и Кристиян Маслев.
Не измина много време и стреляха по Алексей Петров. След
това убиха противника му - магистрата Николай Колев. На
следващия ден след тази смърт в небитието се пресели
колегата на Трактора, охранителния шеф в СИбанк, баретата-
психолог Владимир Димов. Като за финал „не издържа“
сърцето на първия следовател по делото за Надежда
Георгиева - Илия Илиев.
Два властови клана редиха квадратчетата на смъртта.
Вписаха имената в тях. Зад схемите им стояха много пари от
афери и масовата приватизация. Кукловодите оцеляха.
Куклите им - не!
Big Brother - юлеминт брат
Има една история в мрежата. Започва прозаично

99
 - с интернет адрес и едно лице:
(http://webcache.googleusercontent.com/search?q=c
ache: WsmF2ftvmhcJ:bulgaria. indymedia.org/article/68
83+%D0%9A%Dl%80%D0%B8%Dl%81%Dl%82%D
0%B8%D1%8F%D0%BD+%D0%9C%D0%B0%D1%8
1 %oD0%)BB%oD0%oB5 %oD0%oB2+%>D1 %o82%oDl %80%D0
%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%84%D0%B8%
D0%BB+%D1 %82%D1 %80%D0%B5 %D0%BD%D0%
B4%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D
0%oB2&hl~bg&gl=bg&strip=l)
В нея става дума за Димитринка Иванова-Илиева,
родена на 2.12.1959 г. в Стара Загора. Тя е предпри-
емчива жена. Развихрила се най-много по време на
т.нар. хиперинфлация. Създала е една след друга 15
фирми.
Занимавала се с всичко: от внос на принтери от
Австрия („Агенция Натурела “*) до производство на
краве сирене („Натурела Агро“). От 6литра краве
мляко добивала 1 кг сирене. Даже започнала да изнася
„Замразени фазани по ловджийски „Frozen phasant in
hunting“ за Гърция на някой си Кехагиос Петрос
Герацарос. Мноого вкусни!
Съдружници й били съпругът Манол Янков Илиев и
още 5 бизнесмени. Главната й фирма била в София,
ж.к. Младост 1, блок 9, два апартамента на партера.
Започнала да продавала принтери и печелела добре.
Станала изключителен дистрибутор на лазерни
принтери „Хюлет Пакард “ за България, с
които се занимаваше същата „Натурела “ на убития
Кристиян Маслев.
Във фирмите „произвеждали“ и документация по ДДС.
Купища - шкафовете не стигали и ги съхранявали в големи

100
черни найлонови чували. Произвеждали и договори.
Перфектни, точни и подробни. Най-добрите юридически
съчинения в България след 1990 г. Пишели фактури,
откривали и закривали банкови сметки. Едно лице - Левен
Антов, ходел на всеки 2 дни до митницата на летище София
с такива документи.
Тази търговия, тази канцеларска дейност обаче била
малко особена. Димитринка Илиева непрестанно купувала и
продавала от едната своя фирма на другата и от третата
на десетата. Обслужвала я данъчната служба в район
„Младост “на столицата. Заради обема на документите
нейното ДДС се влачело. От месец на месец и от сметка на
сметка.
Един от съдружниците й е старият Трендафил Маслев.
За 3 години Агенция „Натурела“ свършила маса работа.
Открили се 6 нови офиса на другите фирми. Трендафил и 3-
ма от съдружниците по 2 пъти си сменяли жилищата. Но
той се уморил. Напуснал фирмата и на десетото събрание
дал своите акции на сина си Кристиян Маслев.
Той надминал Димитрина Илиева в съчинител- ството.
Увлякъл се дотам, че започнал да прави перфектни измами и
да върти на пръста си всички съдружници. Помагала му
друга госпожица — скром- на юристка от Ямбол, но
перфектна мъжетрошачка. Тя е мъртвата адвокатка
Надежда Георгиева.
Един път двамата надминали себе си. Заводът за
хладилници във Варна станал собственост на Кристиян
Маслев.
Накратко: в един и същи ден и час Варненския съд и
Софийския градски съд получили решения на
2 различни събрания за едно и също нещо - новите акции на
варненския завод. След 2 дни всички акции преминали в

101
ръцете на един човек.
Напълно непознат, и както ще разберат след 1 година —
с измислени имена. След още 2 дни той ско- ропостижно се
споминал, а акциите със завещание преминали в ръцете на
украинец, също непознат. Не можели да го търсят, защото
живеел чак в Симфе- ропол, а там законите били други. И
вездесъщите български документи много не ги признавали.
Веднага след кончината на първия собственик и
изчезването на втория започнали преобразувания в
империята „Натурела“. За 10 дни е спретнат нов
супердоговор от 80 страници с 3 допълнения. Пре-
образували дружеството. Вече се казвало „Лирекс БГ“.
Принтерите „Хюлет Пакард“ останали на второ място, а
на първо сложили доставката на Интернет. Закрили 10 от
старите фирми, сменили имената на 4 и направили нова
дъщерна фирма на булевард „ Свети Наум “ (бивш „ Трайчо
Костов “) в квартал Лозенец на София.
Преобразуваното най-сетне завършило. Дни след него
юристкатая накълцали със сатър. А когато тран-
сформациите заработили по мед и масло, дошъл редът и на
Кристиян Маслев. Една вечер на ъгъла на бул. „ Цар Борис
III“ и ул. „Райска поляна“ в Княжево той се прибирал у
дома си. От храстите изскочил убиецът и го гръмнал. С
цели три куршума за сигурност - всеки смъртоносен. После
отлетял с колата си. Никой не го търсил. Дори не
блокирали границите.
Но за разлика от хората документите оцеляли.
Големите черни чували с тях на бившата „Агенция
Натурела “ не изчезнали току-така! Били пренесени на нов
адрес в съседния вартал „Изток“. Казват, че там ги
прочели и за втори път ги проншуровали други хора - от
лоши по-лоши.

102
 За разлика от преди нищо страшно след това не се
случило. Фирмата още повече се развила. Направила
дъщерни поделения, превърнала се в един от най-го- лемите
конгломерати в компютърния и телекомуникационен бранш
у нас. И най-доверените.
Той участва в поддържането на мрежата на учи-
лищата. Той основно снабдява с компютърна техника
държавните учреждения.
Негови клиенти са БАН, основните технически уни-
верситети, университета за архитектура и строителство,
Столичната община и още 11 други общини, АЕЦ, БМФ,
пощите, Мобилтел, Булгаргаз, Овергаз, Лукойл, Нафтек-
Петрол. Сред тях са и основните доставчици на
телекомуникационни услуги у нас.
Неговите услуги ползват президентството, Ми-
нистерството на държавната администрация, на
финансите, на външните работи, на земеделието, фонд „
Земеделие ", Националния статистически институт,
Сметната палата, БНБ, СИбанк, Общинска и др. трезори,
Банксервиз (системата за картови разплащания)...
Той спечели поръчката на МВР за системата за
наблюдение на булевардите и улиците на София с ви-
деокамери. Той ще прави новият сайт на парламента,
както се разбра в края на май 2010 г. Той участва в
електронния е-проект на правителството. Той е и
онази фирма, работеща по проектите на МВР и
компютърната му мрежа..
Този конгломерат „Лирекс“, пръкнал се от „На-
турела" създаде националната регистратура за
класифицирана информация, както и родният НАТО-
регистър на класифицираната информация.
Той обслужва компютрите на посолството на

103
 САЩ, Делегацията на Европейската комисия в Бъл-
гария...
Наследникът на фирмата на онзи убит Красимир
Маслев, свързан с любовницата си Надежда Георгиева
- гадже и доверена юристка на „ обекта “ - Октопод,
май знае всичко. Или поне повечето от онова, което
си заслужава да се знае!
Това не е телевизионният, а реалният в българска-
та действителност Big Brother - Големият брат.

ГИБЕЛ В ПРЕГРЪДКАТА НА ОКТОПОДА

Кариерата на Алексей Петров стартира като „обект“ - на

разработка от службите, продължи като техен инструмент,
респектиращ „обектите“ - от протестиращите във възроди-
телния процес до отиващия си от поста генерален секретар на
БКП, извиси се до „субект“ на самото управление - в
качеството му на бизнесмен, член на надзора на НОИ, шеф на
ССИГ, съветник на ДАНС и сив кардинал. Днес обаче отново
е„обект“.
Необяснимо е, че бившата барета преуспяваше в мътните
води на прехода, дирижираше схеми, опознаваше
„квадратчетата“, за които говори и написа, контактуваше с
едри бизнесмени и политици, докато я помете връхлитащото
му поредно цунами! Неясно е какъв кантар отмерва както
възходите, така и провалите в житейските съдби на куклите
му, пък и на кукловодите им. И докога?
Възможните отговори са много. Верният е един!
В българската властова почва, обилно торена с тотали-
таризъм, има лесен път - един-единствен път към голямата

104
кариера.
Този път се нарича „оцапване“. Да се оцапаш е да заслу-
жиш признание „отгоре“. Повече е от най-ценен орден както
при социализма, така и при имитациите му на капитализъм.
Да се оцапаш като доносник, като офицер от ДС, да се
омажеш като МТС - „лице в материално-техническото
снабдяване“
- келнер, закупчик, снабдител, крало при народната власт и с
пъти повече задигало при демократичната, да се окаляш като
престъпник...
Имената от новата богаташка каста у нас доказват пътя
към този успех.
Бившата ексбарета също го измина. Попадна в схемите и
квадратчетата, после започна да дирижира някои от тях.
Заслужи накрая званието „кукловод“, макар и от по-нисък
ранг.
Тази история - около убийството на ямболската адвокатка
положи здрави темели в кариерата му. Но само те не
стигнаха.
Нова драма - година по-късно след първата я изстреля в
небесата.
Тя се случи на 16 март 2001 г.
Тази дата отново му сложи пагона на кадрови офицер от
службите за сигурността на държавата. Но вместо социа-
листическата - демократичната. Направи го едър бизнесмен.
Произведе го по-сетне в съветник на председателя на ДАНС.
Тя предаде в ръцете му конците на много и много кукли.
Тази дата е сред най-съкровенните тайни на големите
пове- лители. С този ден превърнаха слугата си в малък
господар!
Той е ключът към клоаката на подземието - там, където
са зашифрирани тайните му, ужасите му:

105
 • убийствата на едно дете, водещ следовател, ключов
свидетел, няколко луди;
• фарсът с делото по този повод от Темида;
• смъртта на полк. Александър Николов - зам.шеф на
управление „Документи за самоличност и паспортен
режим“ на МВР;
• „самоубийствата“ на подп. Чавдар Стоянов от Първо
РПУ в столицата, майор Цветан Стоянов от секретно
поделение на МО;
• атентатите срещу лидери на престъпността - Георги
Пехливанов, Милчо Бонев, Дмитрий Минев-Руснака и
др.;
• гибелта на наркобосът на СИК Поли Пантев;
• разстрелът у нас на няколко чужденци и
МахмудТахра- ди от иранското военно разузнаване;
• взривът в хотел „Амбасадор“ - седалището за
преговори на СИК;
• прането на мръсните пари от трафика на наркотика в
островите на Карибите;
• престъпният бизнессъюз на иначе разноцветните пар-
тийни интереси;
• връзките им с арабския фундаментализъм, терориста
Бин Ладен и „Ал Кайда“;
• укрит грандиозен дипломатически скандал;
• изфалпшфициран „опит“ за държавен преврат.
Тази дата с нейната легенда направи от сержанта Петров
голямата фигура в ъндърграунда, предприемачеството,
властта. Тя го произведе в нещо като роден Джеймс Бонд. Тя
го и съсипа - от 16 март 2001 г. води родословието си онази
история, която уж приключи с ареста на „обекта на 10
февруари 2010 г.
Драмата, разиграла се преди почти десетилетие, укри

106
мрака на българската реалност, заменяйки го с фикцията на
лъжлива законност и демокрация. Тази драма конструира
действителността ни като руските кукли „Матрьошка“ - във
всяка от тях да се побира друга, в нея - трета и така - сякаш
до безкрай....
Какво се случи тогава?
Как се случи?
Какви са последствията му?
Какво ни представиха?
Кой го случи?
И защо?

Увертюрата
... Животът на Даниела е съсипан - както от съдбата, така
и от българската държавна машина. Може би е късмет, че
болният й мозък не възприема в пълна степен
чудовищността на случващото се около нея.
Тя загуби рожбата си - удушена и за всеки случай удавена
в Южния парк. След това загуЬи мъжа си Стоян - той се
разведе с нея, замина за скандинавските страни, а сега май е
някъде по Франция, твърдят неговите познати. Според далеч
по-информирани лица е мъртъв като сина си. Загинал е също
като него при неизяснени обстоятелства...
После Даниела я вкараха в психиатрията. Тъпчеха я с
лекарства, манипулираха я. Чудо е, че не полудя съвсем.
Сетне я заразиха в болницата с хепатит, докато чакаше
изхода от делото си. Ала майката оцеля. Тогава й спретнаха
роден „Параграф 22“ (по романа на американския писател
Джоузеф Хелър - бел. ред.): виновна е, защото е луда, понеже
е луда, се превръща в невинна!
Като лъч надежда Върховния съд я оправда в обвинението

107
за убийство - по недоказаност. Посочи, че прокуратурата е
приела нейната „невменяемост“ като доказателство, вместо
да издири истинските улики. Като по правило, репресивната
машина пак се опита да я захапе в мъртвата си хватка. Уж
прекратеното дело за убийството беше върнато в Столичното
следствие, което отново се накани да я посочи с пръст. Само
опасността от международен скандал спря разправата.
В кооперацията, където живее Терзийска, съседите я виж-
дат от дъжд на вятър, понякога им се губи от погледа за по
месец и повече. Нито знаят къде е, нито какво става с нея.
Последното й работно място - бившият наказателен паркинг
край до Централна гара е закрито. На другите паркинги в
района не познават такава жена - тук сме само мъже, вклю-
чително и касиерите по будките, обясняват охранителите.
„Май Даниела е в болницата - хепатитът й се изостри,
детето й мъртво, мъжът й забягна, май също е мъртъв - всич-
ко я досъсипа“, обяснява словоохотлива нейна съседка. И
веднага се дърпа, щом я питам за името й.Жената не иска да
я забъркваме в тази „история“, дето всичко било от
нагласено по-нагласено и голямата политика играела.
Пресмята - „Вероятно е на умирачка и затова пак ще я
засъждат“...
„Отново е актуално, покрай онзи, октопода - Алексей
Петров...“ - разсъждава тя. „Тамън да й лепнат за втори път
престъплението и да прекратят делото, ако почине, без
съдиите да се произнесат“, са последните й думи, преди да се
шмугне обратно в апартамента си.
Аха, аха съседката да се превърне в кандидатката за
новата Ванга! Анализът й е почти пророчество. Вероятно е
права - така една от най-големите и мръсни афери на
съвремието ще приключи с клеймото „виновна без присъда“
и „забравете“.

108
 Както е в хитовите криминални романи, и тук сюжетът
стартира с труп. В езерото на Южния парк в столицата на
онази съдбовна за обекта Алексей Петров, за политиците
дата 16 март 2001 г. беше намерено телцето на Пепи
Терзийски. Детенце. На три години и половина.
Историята започна като отвличане, извършено в ранната
сутрин на деня и два часа по-късно кулминира в убийство.
Инцидентът стана на кръстовището на ул. „Захари Круша“ и
„Стефан Гешов“, близо до хотел „Славия“ пред детска гра-
дина № 124. Майката Даниела водела детето си, когато до
тях спрял черен автомобил, по всяка вероятност от марката
„БМВ“, каквито показания е дала. Според нея нападателите
са били двама. Мъжете от колата изскокнали навън, изтръг-
нали детето от ръцете й,хвърлили го на задната седалка и с
писък на гуми отлетели. Часът е някъде след 8 сутринта.
Даниела се паникьосала, хукнала към родителите си,
които живеели на бул. „Цар Борис III“ и оттам се обадила на
съпруга си Стоян, който уведомил полицията. Така твърдят
от тел. 166, на който получили сигнала в 8.34 часа. Странно
е, но в материалите по прокурорското дело версията
изведнъж се промени. Според нея не бащата, а родителите на
Даниела подали сигнала. После пък се оказа, че все пак е бил
той.
Стоян е таксиметров шофьор от „София такси“ - фирма,
свързана с Алексей Петров. Не вярвайки много на ченгетата,
помолил за помощ колегите си по радиостанцията. Описал
им случилото се и автомобила. Близо 1000 коли на
таксиджиите веднага започнаха да претърсват столицата. По-
кьсно пред „Труд“ 29-годишният шофьор на „Йес такси“
Никола разказа, че в 8.35 ч. по радиостанцията е отправен
апел към всички да се включат в издирването на тъмно БМВ.
Радиообменът между колите и целият екнгьн се излъчи в

109
ефир от сутрешния блок на „Радио хит 7“ с водещ Боби
Цанков. Години по-кьсно името му скандално и трагично на-
шумя - с мощен взрив на ул. „Цар Асен“ в столицата в блока
на родителите му и с убийството му на 5 януари 2010 г. на
бул. „Александър Стамболийски“ в София. Той също беше
човек на Трактора - обслужваха ги едни и същи адвокати,
контактуваха с едни и същи подземни босове...
Близо два часа по-кьсно - след 10 часа, откриха мом-
ченцето мъртво в Южния парк. МВР съобщи, че гражданка е
намерила телцето му в езерцето до входа откъм ж.к.
„Стрелбище“. По-кьсно се оказа, че не е тя, а работници по
поддръжката. За случилото се веднага бяха информирани
служители на охранителна фирма „Егида“. Те извадиха
тялото и се обадиха в СДВР.
Историята - чистото криминално престъпление е първата
обвивка на случилото се. Под нея обаче е втората обвивка
- политизирането му за едни или други цели. То ни беше
представено като опит за преврат.
Според колегите на Стоян Терзийски полицията е
реагирала неадекватно - била като заспала. След вестта за
смъртта на сина му те започваха да се събират пред
парламента. Около обяд Народното събрание вече беше
блокирано от стотици коли. Стекоха се хиляди граждани.
Чуваха се непрекъснато викове и скандирания „Оставка!“.
Наложи се лично премиерът Иван Костов да излезе от
сградата около 13 часа и да се опита да успокои протес-
тиращите, разгневени от бездействието и безпомощността на
властите. Посрещнаха го с викове „Мафия, мафия!“. До
премиера застанаха шефът на парламента Йордан Соколов,
зам.-вътрешният министър Здравко Зафиров,* (началникът
му Емануил Йорданов беше в Брюксел), главсекът на МВР
Славчо Босилков, шефът на полицията ген. Васил Василев и

110
депутати от синята парламентарна група.
- Всички сме заинтересувани да намерим убиеца! - започ-
на премиерът. Той бе охраняван лично от шефът на НСО ген.
Димитър Владимиров. Плътно зад гърба му стоеше тогаваш-
ният вицепремиер Евгений Бакърджиев. Костов предложи на
протестиращите да чуят генералите Босилков и Василев.
„Некадърници, некадърници“, заскандира тълпата.
- Аз не съм политик, аз съм полицай с 30 г. стаж. Това е
един криминален случай. Извършителят ще бъде открит съв-
сем скоро! - заяви главният секретар на МВР. Той обясни, че
с протестите си шофьорите подпомагат извършителите,
защото пречат на полицията да си свърши оперативната дей-
ност по разкриването на престъплението. „Като разберете
истината, ще се срамувате, че сте били тук, ще се срамувате
от поведението си!“ - отсече генералът.
Майката я задържаха за разпит в полицията. Подозираха
я, че е убила детето си. Оказа се, че около 19.20 часа тя е
направила първите самопризнания, а в малките часове на
нощта капитулирала изцяло пред разследващите: „Аз го
убих. Исках да започна ново начало с мъжа ми. Удуших го с
въженце и го поставих в черен найлонов плик.“.
Интересно - все пак откъде главният секретар на МВР
знаеше 6 часа по-рано кой е удушил малкия Пепи?! По онова
време разследването едва набираше скорост, дори майката
още не беше задържана и разпитана. Май въпросът е
излишен.

Комплексът на Медея
Още старогръцките митове „ тиражират “
образа на майката детеубийца. Медея, дъщерята на
Язон, затрива с брадва рожбите си, за да не пречат

111
 на брака й.Тези древни комплекси вероятно
„задвижват“ и престъпните инстинкти у нейните
съвременни посестрими.
Според столични психиатри и психолози, маниач-
ките, извършили такова злодеяние спрямо чедата си,
страдат от основен комплекс — привързаност към
бащата, тоест към човека, който се е решил да свър-
же живота си с тях. „ Те започват да го обожават,
да го издигат в култ и да се стараят да направят
всичко възможно той да бъде с тях завинаги “, твър-
дят специалистите. При най-малкия дискомфорт
- реален или въображаем, лабилните дами изпадат в
афект и посягат да накажат най-близките си съ-
щества. Най-беззащитните като децата...
Около 2,15 ч. след полунощ съпругът й потърси по ра-
диостанцията колегите си таксиметрови шофьори, които бяха
блокирали центъра на столицата, за да им каже за са-
мопризнанията, да им благодари и да ги помоли да вдигнат
блокадата.
- Ако наистина го е направила, да го докажат! -
неочаквано промени мнението си след края на делото Стоян
Терзийски. Той беше запознат с почти всичко, свършено от
полицията и следствието по случая. - Досега те не могат да
ме убедят, че Д аниела е убийцата. Затова продължавам да
вярвам, че не е тя!
Първо въобще не е вярвал. После пък неочаквано е повяр-
вал. Безусловно, щом се е обадил на колегите си да спрат
протеста! Изглежда навремето някой Трактор е преорал
мнението му от добре по-добре, от дълбоко по-дълбоко. Все
пак фирмата, в която работеше, беше под диригентската
палка на Алексей Петров. Но като за финал отново започна
да се съмнява във вината на съпругата си. Но както се казва в

112
библията - „Книга на Еклесиаста“, има време да разхвърляш
камъни и време да събираш камъни, време да раздираш и
време да съшиваш, време да вярваш и да не вярваш...
Такава е популярната за всички нас кора върху ябълката
на случилото се. С нея започнаха да заблуждават публиката.
Целта е една - да се укрие действителното съдържание на
станалото, вероятните истински престъпници, мотивите им.
После тази манипулация беше използвана за нова, втора
поред. Чрез таксиджийският спектакъл трябваше да се убеди
обществеността, че върху основата на една семейна драма
„червените“ са направили опит за притискане на синьото
правителство и дори за преврат срещу него. Разчиташе се да
вдигнат рейтинга му не толкова у нас, колкото спешно, по
крещяща необходимост - в чужбина.
Първата цел възложиха на съдебната система, а шофьори
- служи х ели на Алексей Петров подпомогнаха
изпълнението й. Другата изцяло легна върху плещите на
бившия командос. Заради нея той заслужи пагоните си на
офицер от спецслуж- бите - за втори път след несъстоялия се
арест на половината Политбюро на 10 ноември 1989 г.

Как могат да те „диагностицират“...

Темида положи неистови усилия да изпълни
политическата заръка да укрие истината за убийството на
детето. За престъплението следствието и прокуратурата
обвиниха майката Даниела Терзийска. Накрая съдът я
определи като невменяема и съответно неотговаряща за
постъпката си.
Тогава тя е на 31 години, а съпругът й Стоян - на 32. За
него това е втори брак. Бракосъчетали се 5 години преди
трагедията
- през 1996 г. Майката е завършила техникум по текстил,

113
била е дизайнер. В последните години преди случая е
работила в „Личен състав“ на Българския туристически съюз,
където се запознала с бъдещия си мъж - неин колега. После
той е станал шофьор на бившия областен управител на
София и червен депутат Тодор Костадинов, а от няколко
години - таксиджия във фирма „Окей супертранс“ и „София
такси“. Колегите им твърдят, че са „средна ръка“ хора и
трудно свързват двата края. Обаче семейството живее в
новопостроен луксозен апартамент на столичния булевард
„Цар Борис Ш“ № 21.
До преди няколко години Даниела работеше на паркинга
на тържището в Илиянци. Разделила се е със съпруга си и се
е взела с полицай. Бившата й половинка е от стар
ихтимански род. Гробът на детето й Пепи също е в
тамошното гробище. След трагедията Стоян първо замина за
Англия, после за Ирландия. След това следите му се загубиха
в неизвестността. Дори най-близките му роднини не знаят
жив ли е, мъртъв ли е. В службите го броят за труп. Но
неофициално, полугласно.
Майката е имала психични проблеми и неколкократно е
била лекувана в специализирани клиники, информира навре-
мето МВР. От ноември 2000 г. до деня на убийството е била
в отпуск. Психиатрите са й поставили диагноза „афективно
разстройство“. След убийството я обявявиха за невменяема.
До тук версията за убийството на детенцето изглежда
стройна и логична. Но конструкцията й веднага ще се про-
пука, ако узнаете всичко онова, което остана зад кулисите,
което медиите ни го спестиха. И което политиците укриха.
Например психиатричната експертиза на родителката е
като валяк, размазал истината. Заключението сочи, че тя
страда от параноидна шизофрения, т.е. шизоафективна
психоза. Съдът се аргументира, че е убийца и върху основата
на тази експертиза. С нея тя е вкарана на принудително

114
лечение.
След пет месеца 3-членна комисия от МВР болница ус-
танови: Терзийска е „ориентирана тотално, контактна, адек-
ватна. Апсихична... Състояние на ремисия“. „Апсихична“
според психиатри означава, че пациентката няма психични
отклонения. Или, казано на популярен език, състоянието й е
добро. Сред подписалите протокола е и психиатърът д-р
Александър Хаджигеоргиев. Той е лекуващ лекар на
Терзийска от настаняването й на 19 май 2001 г. в
неврохирургията на болницата на МВР. Баща й - Петър
Тутеков, го цитира: „вече се чудя какви лекарства да й
предписвам, тя няма нужда от тях, а не е оправдано да стои
тук, ако не й давам някакви хапове“. Но пък протоколът от
първия преглед го задължава.
Сред неговите автори е д-р Руслан Терзийски.
- Участвали сте в изготвянето на експертизите на доста
заплетени случаи, какъвто беше случаят с Даниела
Терзийска.
100 процента ли сте убеден, че наистина тя е убила детето
си?
- О, не, не! Аз не мога да съм категоричен дали тя го е
направила. Виновна е доколкото един човек е виновен, че е
заболял от тежко душевно заболяване. Сега се избягва да се
конкретизират диагнозите. Не знам дали тя е физическият
убиец. Ние установихме, че при нея има психичен проблем.
Ние, експертите, преценяваме психичното й състояние, но не
е наша работа да кажем тя ли е, или не е тя убийцата. Това е
работа на следствието и съда.
Един многозначителен факт затвърждава убеждението, че
майката може и да не е толкова превъртяла, че да претрепе
рожбата си. Защото психиатърът Руслан Терзийски - първи
диагностицирал „психическия проблем“, беше арестуван за
неверни експертизи преди няколко години.

115
 В единия случай пиян човек, заловен и употребил
незаконно оръжие, е изкаран невменяем, за да не носи
отговорност. В другия случай пострадал с тежка черепно-
мозъчна травма е определен за вменяем. Веднага след това
той е „прехвърлил“ апартамента си на пребилите го почти до
смърт. Руслан Терзийски беше специалиста и по случая на
ватмана Явор Иванов, който уж „уби“ колегите си Анита и
Лазар (защо ги застреляха заради Илия Павлов - в том 1 на
книгата, бел. ред.) Софийският районен съд осъди лекаря на
19 декември 2009 г. на 1 година условно с 3 години
изпитателен срок и забрана за упражняване на професията за
2 години. Делото му още се влачи по инстанциите. Пътьом се
разбра, че само за една година доходът му е надхвърлил
четвърт милион лева...
Дори и този един-единствен факт на тази експертиза е в
състояние да постави вината на Даниела Терзийска под
въпрос. Но да беше само той!
В България си е повече от жив късмет да си луд!
Късмет си е да си луд тогава, когато са те наро-
чили като жертва, с която да си измият ръцете и
спасение от тази участ не се предвижда. Защото в
подобни ситуации нормалният човек или ще превърти
—в добрия случай, или ще се самоубие — в лошия. А на
онзи с разстроения мозък нервата му ще издържи -
деформирана, тя няма да схване нито нелепостта на
ситуацията, в която я поставят, нито програми-
раната й жестокост.
Лудостта е удобна и за манипулаторите - пси-
хически неустойчивият човек е много уязвим, лесно
манипулируем, поддава се на внушения. Дрогиращите
също са ценени от тях - изпадналият в абсистенция
наркоман е готов на всичко, само и само да получи

116
 дозата си.
Може би затова виновните в най-шумните крими-
нални убийства се оказаха лабилни хора - обвиненият и
оправдан за заливане с киселина на загиналата шефка
на строителния надзор Светлана Гебрева Петьо
Петков е епилептик, убиецът на ватманите - тех-
ният колега Лазар Иванов е наркоман, оправданият
от съда за покушението срещу кримирепортерката
Ани Заркова Емил Мариев - психически обременен,
оправданата за убийството на рожбата си Даниела
Терзийска - шизофреничка, посоченият през пролетта
на 2010 г. кандидат-убиец на премиера Бойко Борисов -
наркоман. И т.н., и т.н.
Всички други потенциални доказателства или улики, не
устройващи обвинителната теза, са отхвърлени и
неприложени към делото. Например по обувките на майката
убийца няма следи от пясъка и чакъла край езерцето в
Южния парк. Сякаш е пристъпвала по въздуха, за да хвърли
трупчето във водата!
Веществените доказателства по делото са точно три и
нито едно повече. Черен найлонов плик, в който е бил
натъпкан трупът на Пепи, въженце за обувалка, с което е бил
удушен и касова бележка от таксиметров апарат.
Пликът е чувалче 74 на 54 сантиметра. Според специа-
листи и проведен следствен експеримент над тригодишното
момче, високо 1 метър, би могло да бъде натъпкано вътре в
ембрионална поза и по никакъв друг начин. Детето е било
облечено в грейка, обуто с маратонки. То тежи 18 килограма
(впоследствие килограмите бяха сведени на 14 и нито грам
повече, б.а.). За една жена тежестта за носене е почти непо-
силна, особено под формата на безформена торба без
дръжки. Без при това да е завързана отгоре.

117
 Най-сетне по нея няма абсолютно никакви пръстови от-
печатъци на майката. Излиза, че е е била с ръкавици. Когато
пропускът изскочи наяве, поредната експертиза елиминира
предишната на колегите им - като по чудо върху найлона се
откриха дактилоскопски следи от Даниела.
Но пък единственият свидетел на обвинението не твърди
такова нещо. Това е шофьорът на такси Пламен Марков от
фирмата на Трактора. Колега е на бащата на Пепи, съпругата
му заяви, че го познава от времето на работата си в кафето
на фирмата и неведнъж е ползвала услугите му. Той помни
как Даниела го наела същата сутрин от пиацата на хотел
„Славия“ с маршрут до Южния парк. Но не я познава, макар
че е сервирала капучиното му. Не помни ръкавици, но се
сеща се за чувалче. Обаче твърди, че не е било голямо.
Странно показание - в угода на обвинението, но и с факти
за опровергаване от защитата. Ала е знайно, че у нас
палачинката се обръща - според случая, а най-вече според
това кой упражнява властта. Сигурно правилото се е знаело
и от шофьора. Все пак е изкарвал хляба си при повратливия
към различните правителства Алексей Петров.
Най-сетне видеозаписите от намиращия се наблизо до
дома й бизнесцентьр „Прима“ показват друго. На кадрите се
вижда само, че тя наистина носи нещо голямо, но качеството
им не е много ясно и не се разбира дали е торбата или
самото детенце. Според специалистите от Института по
криминология онова „нещо“ на кадрите „няма форма на
чувал“. Темида обаче приема, че има.
Гаф! Дори и да има, не е онова чувалче, за което се
говори, което вменява вещественото доказателство като
вина.
Не само зрящите, но дори и слепите, дето се вика, ясно

118
ще видят на кадрите, че „нещото“ е сиво вместо черно. При
черно-бял запис черното си е черно, а другите цветове - бели
и сиви в различен отенък. Шушляковото светло яке на
убитото детенце ще излезе точно като онзи сив отенък. Но
чисто черният чувал - никога! Кой знае защо, на това
обстоятелство никой не обърна внимание - нито
следователката Роза Капланова, нито прокурорите, нито
съдът, нито адвокатите, нито дори експертите.
Второто веществено доказателство е въженце, дълго 96
см. Според прокурора Даниела го свалила от обувалката
сутринта на 16 март и с него, сочат материалите в делото, е
удушила сина си, усуквайки двата му края отзад на вратлето.
В краищата на въженцето експерти откриха ДНК следи от
майката и детето, Но пък по средата липсват, а точно тя най-
силно е притискала вратлето му. Има и кръв - от група А,
каквато е и тази на Пепи, което обвинението приема за
достатъчно. Учудващо е, че на нея не е правен генетичен
анализ, че адвокатите се присетиха да го изискат, но Темида
необяснимо им отказа.
Торбата и въженцето бяха открити в кофа за боклук.
Майката би трябвало да ги е изхвърлила някъде около 8 часа
сутринта. Според документи от фирмата, която събира
отпадъците оттам, малко по-кьсно, в 9.30 часа на 16 март
съдържанието на всички кошчета е отишло в боклукчийския
камион - заедно с така скъпите на обвинението веществени
доказателства. Все пак полицията е преровила района много
часове след убийството - в късната привечер, а самите дока-
зателства бяха открити в малките часове на нощта. В разрез
с всички закони у нас, поемни лица, които да удостоверят
намирането им, нямаше. Проксурата и съдът обаче гласуваха

119
безусловно доверие на разследващите органи, погазвайки
правилата и закона.
Но тази ария на лъжата се извиси до потресаващо крес-
чендо, защото накрая се изгуби и ключово веществено до-
казателство. Става дума за обувалката, която е била вързана
към прочутото въженце - инструмент на убийството. Твърди
се, че на нея липсвала дупката, през която да мине връвта и
да се закачи за стената. Като с магическа пръчка не само
обувалката сюблимира, а заедно с нея изчезнаха и направе-
ните й снимки! А няма ли дупка, няма и откъде да се е взело
въженцето. Логиката е елементарна, но съдиите се оказаха
скарани с нея.
Много въпросителни предизвика касовият бон от таксито.
Той е издаден в 8 часа и 7 минути сутринта. Бонът
документира времето на пристигането от дома на Даниела
Терзийска до Южния парк. Обаждането на бащата Стоян е
регистрирано в полицията в 8.34 часа., след като е бил
извикан от съпругата си и нейните родители в дома им.
Разликата между времето на излизането, отиването,
завръщането до дома според различни сметки се получава
между 13 и 22 минути.
Колкото повече се навлиза в детайлите около хипотезата
за вината на майката, толкова по-големи пробойни зейват в
нея. Например стигат ли тези жалки минути за пътя от
таксито до езерото, обратния път, взимането на автобус №
76, слизане на следващата спирка, изхвърляне на чувалчето
и въженцето в контейнер за боклук, спиране на ново такси,
завръщане в къщи, обаждане на бащата, негово пристигане у
дома и позвъняване на полицията?! Правораздавателите
отказаха да направят следствен експеримент въпреки

120
настояванията на защитата. За да се върже някак си времето,
следствието и прокуратурата приеха, че и завръщането в
апартамента е било с такси. Но нито шофьор, който да го
потвърди, се намери, нито пък някой го търсеше.
Най-сетне тази версия беше опровергана категорично от
свидетелка, открита от репортер на в. „Монитор“. Майка,
чието дете ходи в същата детска градина на ул. „Захари
Круша“, в която е бил и Пепи, твърди, че в 8.15 часа е срещ-
нала Даниела на ъгъла на улиците „Димитър Несторов“ и
„Георги Софийски“. Двете повървели заедно няколко
минути в посока към жилищния блок на Терзийска, която
този път била особено мълчалива. Жената се обадила на
другия ден в полицията, предлагайки да даде важни
показания по случая. Никой обаче не я потърси след това.
Тази жена не е разпитана от следователя по делото Роза
Капланова от Софийската следствена служба. Защо ли?
Пръстът на Трактора?
След първия свидетел - таксиджия на Трактора, возил
майката с трупчето на детето й до Южния парк, се появи и
втори. И стана чудо! Неговите твърдения бяха точно проти-
воположните - потвърдиха изцяло хипотезата за отвличане.
Той заяви, че е видял как към 8.30 часа на 16 март двама
мъже и дете слизат от черна кола и се качват в червена. Това
според него е станало близо до Южния парк. Думите му бяха
излъчени същата вечер в новините на БНТ към 23 часа.
Мъжът каза още пред камерата, че е съобщил това на
полицаи в СДВР. Човекът обаче също не беше разпитан от
следователката Калланова!
Някъде към 8.50 ч. поредният таксиметров шофьор се
обади на водещия пряко излъчване по радиото журналист

121
Боби Цанков, че е засякъл издирваният автомобил, подгонил
го и дори успял да го удари леко. По неговите думи в
лимузината - тъмно БВМ, пътували двама или трима мъже.
Оказа се, че отново човекът работи във фирма за превози на
Алексей Петров.
И пак шофьор на „Окей“ - фирмата на Алексей Петров,
направи още едно разкритие. В 10,15 ч. таксиджията Свето-
слав Василев е позвънил в централата. Според него детската
площадка в Южния парк е пълна с хора. Той слиза да прове-
ри. Радиожурналистът Боби Цанков го включва в ефир: има
убито дете! По това време трупчето е оставено на пейка,
завито с одеяло. „Пратете при нас някой да провери дали не
е детето на колегата!“ - вика Светослав.
До този момент полицията дреме или нещо я спира да
поиска съдействието на гражданите. Потърси го след дъжд

■У
качулка - в онзи момент, когато вече се узна, че Пепи е
мъртъв. Чак двайсетина минути по-късно, в 10.35 часа
пресцентърът на МВР разпространи по Интернет снимката
на отвлечения Пепи и информация, че малчуганът е висок
100 см, със светла коса и тъмни очи. Детето било със зелен
клин, маратонки и шушляково яке.
В 10,36 ч. таксиджия-колега на бащата, съобщи по радио
„Хит 7“, че мъртвото дете е синът му.
Толкова много обаждания - все от „бакшиши“ сякаш
целят да нажежат атмосферата. Точно така, като я нажежава
и радиостанцията на свързания с Трактора водещ Боби
Цанков. Операцията е успешна - стотици и стотици коли и
хилядни тълпи блокират парламента. Видимостта за натиск
срещу правителството, за смут, опасенията за бунт стават

122
видими
- от ясни по-ясни.
И сякаш с магическа пръчка към края на деня се раз-
пръскват.
Повечето от протестиращите са таксиджии с автомобили
на лизинг от таксиметровите фирми на бившата барета и
приятелката му Ина Павлова. Най-вероятно „обектът“ е прав
в изказването си пред съда: „Този мой граждански жест към
националната сигурност ускори назначаването ми в
службите за сигурност!“.
Никой не го опроверга. Дори и назначилите го тогавашни
министри.
Чак тогава, привечер, след спектакъла с фалшивия опит за
бунт - преврат МВР оповести, че майката е луда. Не играеше
ли и самата институция в тази постановка - първо нажежа-
вайки страстите с бездействието си, накрая успокоявайки ги
със съобщението си?
Кой „синхронизира“ лудите...
В онзи ден, когато удушиха Пепи Терзийски -16
март 2001-ва година, на полицията й върви на луди.
В подкрепа на хипотезата за „лудата убийца “ на
детето същата вечер -на 16 март, нови ужасни
злодеяния получиха обществена разгласа.
26-годишната внучка Ева, кръстена на баба си Ева
Казанджиева-Гъркова, я закла и транжира. Отряза й
китките и главата. Аранжира ги във входното антре
на апартамента.
Бившата преподавателка от АОНСУ беше убита
около 20.30 часа в жилището си наул. „Коста Лулчев
“ в столичния квартал „Гео Милев “. Ченгетата от
Първо РПУ били повикани от съседи, които са чули
нечовешки писъци около 20.30 часа. Обаче полицията
съобщи, че е уведомена едва близо 3 часа по-късно - в
123
 23 часа, неизвестно от кого.
Този час е онова време, в което психясалата Да-
ниела Терзийска е започнала да прави първите си „ са-
мопризнания “ за това как е удушила детенцето си,
вещо „напътвана"от следовател, прокурор, полицаи и
дори личният й лекар! Надълго и нашироко освен
драмата с Пепи телевизиите отразиха случилото се и
в онзи столичен квартал. Много подробно. Ала никой
не даде гласност за странния полет преди 3 години на
майката на превъртялата внучка - от високото към
паважа. Никой не обясни смъртоносният летеж имал
ли е връзка с дейността на бащата - бивш генерал,
или не! Между впрочем, и генералът си отиде бързо-
бързо от този свят след светкавично развило се
заболяване.
Но да спрем дотук, това все пак, макар и скандална,
сензационна, е друга, различна история!
След първата „луда “ смърт “ последваха като на
конвейр нови.
В Ихтиман Красимир Евгениев уби майка си по особено
жесток начин, наръгвайки я многократно с нож. И на това
престъпление, извършено отумопомрачение, е дадена
широка гласност. То се извърши и прозвуча по на-
ционалните медии точно в онзи ден, когато около мърт-
вият Пепи се изви поредния скандал. В свой репортаж Нова
телевизия показа видеозаписа от охранителните камери на
близкия до дома на Даниела бизнесцентър „Прима “.
Въпреки лошото му качество почти всички изгледали го
зрители се кълняха, че майка му го носи жив, ама напълно
жив на път за детската градина макар вече удушен с
въженце според Темида.
Мрачната хронология продължи. Последваха още две
нови убийства от луди. Те случайно съвпаднаха с онези дни,

124
когато в съдебната зала се слушаха най-пар- ливите прения
и когато се решаваше изходът от делото. Някой предубен
би казал, че толкова много смърт от луди, синхронизирани
точно в необходимите дни за подгряване на общественото
мнение са нещо като Пи-Ap акция. Но и непредубеният ще
се замисли.
Как тогава човек да не повярва за схемите и ква-
дратчетата за „елеминиране “, за които се кълнеше през
парламентарната комисия бившият съветник в ДАНС,
капитанът от националната сигурност и по
съвместителство - октопод, агентът под прикритие
Алексей Петров!
Реквиемът
В деня, в който загина Пепи - на 16 март 2001 г.,
полицията откри захвърлено и изоставено черно „БМВ“.
Паркирано е наблизо до уличките на института за спешна
медицинска помощ „Пирогов“. Между впрочем, за тази
съмнителна лимузина, участвала в екшъна според майката,
МВР сякаш умишлено не спомена нищо.
Личи се, че колата набързо е зарязана - тя дори не е била
заключена.
Според първоначалните показания на майката Даниела
Терзийска детето й е отвлечено с черен автомобил - най-
вероятно от тази марка. Полицията само провери номера на
лимузината - № 3696 и нещата спряха дотам. Оказа се, че той
е фалшив... И въпреки това никой не взе пръстови
отпечатъци от автомобила, не прибра проби за ДНК анализ,
не свери номерата на двигател и рама с картотеката на КАТ.
Най-съществената, суперважна следа в разследването беше
тотално пренебрегната. Излишно е да питаме защо!
За финал съдът също пренебрегна тази супердостоверна
улика. Дори и адвокатите на обвиняемата не я споменаха -

125
може би защото не знаеха този факт! Или защото овреме
някой „Трактор“ с лемежа си ги беше преорал - от паметта
до съвестта?
Експертизата откри под ноктите на Пепи микроскопични
люспи от стъкло. Експертите знаят - души ли се човек, той
дращи, дори и да е дете. Никой не даде отговор откъде са
тези следи. Разследващите не провериха дали отговарят на
физическите характеристики на джамовете в дома на
Даниела, не узнаха от какво стъкло са те - на бутилка, на
прозорец или може би на автомобил... Микроскопското
изследване съвпадна с физико-химическият анализ - от кола.
Може би на онова черно „ЬМВ", намерено зарязано в
уличките край „Пирогов“.
В постановлението си от 20 декември 2001 г. за прекра-
тяване на делото за отвличане от неизвестен извършител
прокурор Емил Сакаджийски приема, че на 16 март
полицията не е открила данни и свидетели, потвърждаващи
думите на Терзийска, че Пепи е бил отвлечен. А пък „чрез
разпити“ - без да се уточнява на кого и кога, било
„установено, че спрямо сем. Терзийски, в частност на детето
им, не е констатирана опасност, изразяваща се в заплаха
срещу здравето и живота“. Не бил „посочен“ - неизвестно от
кого, и „неизплатен дълг към трети лица, което би ги
мотивирало към отвличане“. Поради тези съображения,
заключава магистратът, „следва да се приеме, че липсват
данни за това престъплението да е извършено от трето
лице“.
Но капакът на всичко непроверено, сбъркано,
премълчано, укрито по случая дойде с акта от аутопсията на
мъртвото детско телце.
Доц. Николай Ненков от Катедрата по съдебна медицина
обяви, че часът на смъртта е между 6 и 10 часа сутринта!

126
Вероятно медиците са горди с този научен „успех“ - все пак
тези четири часа бяха далеч, далеч „по-конкретизирани“,
отколкото онези 12 часа за смъртта на Андрей Луканов!
Всеки специалист би се изсмял при такова неточно за-
ключение за пресен труп и наивните обяснения - тялото на
детето е било в студена вода и виждате ли, тя попречила да
се определи точно момента на гибелта. С една дума - Пепи
може да е бил убит непосредствено в Южния парк, вместо в
дома на майка му, два часа след отвличането и дори да е
спрял да диша броени минути преди да бъде открито телцето
му.
Този времеви диапазон чудесно обслужва тезата на
обвинението - до 8,34, когато е съобщението в полицията за
отвличането, майката наистина е могла да изхвърли убития
Пепи в езерото и да се прибере в къщи. Той обаче чудесно
обслужва и контратезата - малкият Пепи да е загинал в този
промеждутък от 8.35 часа до 10 часа и нещо, когато е открит.
Докторите постъпиха мъдро - на практика не дадоха за-
ключение и май си спестиха големи неприятности, възможно
е и смърт! Та нали техният колега Стойчо Радонов го „само-
обесиха“ на 17 октомври 2008 г. Той направи експертизи по
ключови дела - за сестрите Белнейски, Чората, а смъртта го
размина на косъм с онази за самоубийството на Ахмед Емин
- помощника на Ахмед Доган в същия ден, когато експертът
си окачи „сам“ въжето на шията.

Кръстословицата смърт!
Но че има нещо друго в този случай - много, ама много
смърдящо и от гнило по-гнило, се размириса едва след
всичко това.
Размириса са от онези „схеми и квадратчета“, за които
даде показания Алексей Петров пред парламентарната
комисия за контрол върху агенцията за сигурност: „...да
127
предприемете необходимите действия за декласифициране
на предоставената от мен информация за използването от
специалните служби на своеобразен модел за отстраняване
на неудобните хора, а при необходимост - включително
тяхното ликвидиране!“...
Две седмици след смъртта на малчугана Пепи се случи
наистина немислимото. Бъдещ основен свидетел по делото
- ключова фигура в разследването, се оказа мъртъв.
На 30 март, в 11,35 часа по обяд в сградата на дирекцията
на полицията в столицата с изстрел право в главата се
„самоуби“ подполковник Петър Зоров. Той беше водещия
инспектор в оперативната дежурна част. Тя приема
сигналите на тогавашния тел. 166 и прави първите огледи на
местоп- рестьпленията.
На 16 март 2001 година, когато е открит трупа на малкия
Пепи, подп. Зоров е бил дежурен!
Той е приел обаждането на бащата на Даниела Терзийска
за отвлеченото момченце!
Той е човекът, който заедно с подчинените си направи
първия оглед на мястото в Южния парк.
Какво толкова е видял офицерът (или пък научил), че
броени дни след това реши да сложи край на живота си?
Колегите му го помнят като весел и приветлив човек със
сърдечен характер, улегнал глава на семейство, баща на
чудесен син и въобще не допускат мисълта, че може сам да
посегне на себе си, камо ли по средата на работния ден и на
работното си място. Факт е, че не е оставил предсмъртно
писмо.
Най-странното е, че никой не е чул изстрела! Той е заглъ-
хнал зад вратата на тоалетната, където е открито тялото на
офицера, а не поради заглушител. Поне такова е
официалното обяснение. Трупът е намерен, едва когато
подчинените потърсили началника си... Съдбата си има
странни прищевки - бил е офицер от контраразузнаването по
128
времето на социализма и един от водещите офицери на
същия онзи бъдещ областен управител и депутат Тодор
Костадинов, който беше взел на работа като шофьор бащата
на Пепи -Стоян Терзийски.
Случилото се поразително заприлича на позната история
- гангстерските престрелки в „Белите брези“,, Дружба“ и
„Надежда“. Тогава поред се „самоубиха“ първият
следовател, наблюдаващият прокурор, вторият следовател...
И повече никой не разрови тези убийства, които минаха „към
дело“.
В делото „Пепи“ последва и още една, поредна гибел. На
ключов свидетел. Онзи, извадил чувалчето с мъртвото дете
от водата.
Следствието и прокуратурата разиграха различни вари-
анти.
Първият - бързаща за работа минувачка видяла трупчето,
обадила се по мобифона си и отпратила, без да остане на
мястото или поне да остави координатите си. Затова е
неизвестна. На въпроса какво е съзряла през черния
полиетилен, за да позвъни в полицията, следователката и
прокурорът онемяха. Веднага се роди втори сценарий - тя не
била позвънила, а служители на общинската фирма за охрана
„Егида“.
Журналистическото дирене не ги откри и се стигна до
трети пореден вариант. Пазачът на парка (такъв никога не е
имало, б.а.) е открил чувала - ту на дъното на езерцето, ту
плуващ по водата и веднага алармирал...
Всичките тези фалшиви версии бяха пуснати в
обръщение заради четвъртата - с истинския очевидец, открил
трупчето. Но не го привикаха пред съда. Не прочетоха в
съдебната зала показанията му, дадени пред следствието. Не
съобщиха, че се води безследно изчезнал. Не се разчу, че
всъщност е мъртъв.

129
 Той се казва Илия Илиев - бивш електротехник, по
прякор Схемата, а по онова време - настоящ клошар.
Позаработвал, като поддържал елинсталацията в района.
Според собствените му обяснения видял, че в езерото плува
някакъв пакет! Добутал го с дърво до брега, и когато го
развързал, от него се показала детска главичка. Веднага
извикал един от своите приятели. Двамата положили
трупчето на близката пейка и заедно уведомили полицията.
Стоп! Та нали чувалчето и връвта бяха открити през
нощта от полицията - изхвърлени на връщане от Даниела
Терзийска в контейнер за боклук на една автобусна спирка
разстояние?!
Как така ги намериха хем сутринта, хем в езерото?!
Това ли беше видял и подп. Петър Зоров?
Това ли беше протоколирал в документите заедно с пър-
вите въпроси и отговорите на свидетелите?!
Това ли предизвика смъртта му?
Тук е необходима една скоба. Направен видеозапис показ-
ва, че дрехите на детето са мокри, а косата му - суха. Това бе
обяснено с вятъра, който набързо изсушил главичката му от
водата. Необяснимо обаче е как добре затвореният чувал, в
който е имало достатъчно въздух, за да плува пакета с трупа
по повърхността на езерото, е позволил дрехите на
момченцето да прогизнат съвсем.
Има само два варианта. Първият е водата да е проникнала
в чувалчето и да е измокрила момчето изцяло. Но тогава па-
кетът щеше да е на дъното, вместо да плува по повърхността,
а и главичката на момченцето щеше да е мокра.
Вторият вариант - да е плувал. Но пък тогава облеклото
трябваше да е сухо. Най-сетне никой не направи следствен
експеримент може ли въздухът в едно полиетиленово
чувалче да издържи 14 килограма тежест (телцето), без да
потъне и как то трябва да бъде затворено, за да не проникне

130
течност в него. Всеки може да го изпробва сам - не става!
А ако свидетелят си е измислил чувалчето (което много
хора видяха по ТВ репортажи от събитието), възниква друго
противоречие. Защо се говори вместо за тяло - за „плуващ
пакет“, добутан с прът до брега. И ако е тяло, кой е
„извадил“ детето от водата? Илия Илиев - Схемата беше със
сухи дрехи. Приятелят му - също!
Той също е много интересна фигура. Казва се Марин
Маринов. Бивш полицай е.
Удивително е, но името му изплува при всеки по-
загадъчен криминален случай или шумно убийство у нас.
Потопил се е дълбоко в света на мутрите. Освен охрана е бил
и съдружник на бандита Иво Карамански. При убийството
му беше тежко ранен във възникналата престрелка.
Превърна се в основен свидетел на обвинението. Така
създаде достоверност на смехотворната версия за случилото
се, която укри „квадратчетата“ на правителството, поръчали
гибелта на Кръстника (том 1).
За втори път със смъртта на Пепи му се наложи да дава
показания пред Темида - отново за престъпление,
представено като битово, а всъщност от политизирано по-
политизирано.
Маринов е бивш фактор в гражданското движение за
защита на децата „Съвест“, създадено заради изчезналия от
години малчуган Севастин. Той е човекът, който засне с
видеокамера (сякаш по поръчка попаднала му под ръка)
мъртвото телце на току-що извадения от езерото Пепи Тер-
зийски. Точно тези кадри ги размахаха по всички телевизии,
за да се нагнети гражданското напрежение.
Той е председателят на някаква партийка „АМРО“. За
потрес е как въобще са я регистрирали. Организацията е
въртяла далавери с ДДС, по които намериха мъртви участ-
валите бизнесмени. Самият Марин Маринов никога не е бил
проверяван за алибито си при убийството на Пепи

131
Терзийски! Той беше и частният детектив, който издирваше
в началото на лятото на 2010 г. детенцето - аутист Веско,
което откриха удавено в Искър. Той е приятел на убития
журналист Боби Цанков - онзи, който на живо в ефир
предаваше драмата с Пепи. И за него му се наложи да дава
показания.
- Викаха ме, защото журналистът Боби Цанков, преди да
го убият, ми се обаждаше често. Ние с него си говорехме за
книгата му. Защото аз бях по групировките и познавам
повечето от героите на прехода. Болшинството от това, което
пише в книгите на Цанков, не е истина. Преди дни
говорихме, че не може така да се пише. Той ми отговори -
„Това искат да чуят, това им казвам“. Боби беше истински
измамник и лъжец. За никого не е тайна, че непрекъснато се
срещаше с полицаи, това му беше гърбът - разказа пред ТВ
камерите самият Маринов.
Било ли е МВР „гръб“ на измамника, сътрудника му, ра-
диводещия Боби Цанков и тогава - в предаването му на живо
на 16 март 2001 г., когато удушиха малкия Пепи? Отговор
няма да има - мъртвите могат само да мълчат!

КОД „КАРИБИТЕ“

Историята на убийството на Пепи, абсурдната му интер-

претация с толкова грешки и пропуски, масовият му отзвук в
обществото, подгрян от политическата опозиция на управле-
нието на СДС, твърде близкото присъствие на структурите
на Алексей Петров в тази протестна експлозия - всичко би
могло да се отдаде на чиста случайност. Случилото се може
да е плод на непризнаваща грешките и предубедеността си
глупава чиновническа упоритост, тъпо усърдие на неграмот-
но следствие и нехаеща за истината прокуратура. Но далеч
по-вероятно е да е дело на верноподаничество и
132
угодничество пред управляващите.
Защото освен Алексей Петров и съдът, захвърляйки на
земята везните на Темида, трайно и май завинаги потуши
този обществен скандал.
Но по-същественото е, че и баретата, и институцията
изпълниха ролята си - макар и разопакована кутията на Пан-
дора не беше отворена. Цялата шумотевица „за“ и „против“
успешно скри съдържанието и.Избухналият скандал около
вината на майката сам по себе си се оказа опаковка - втора
поред върху действително случилото се в онези дни.
Най-важните въпроси останаха без отговор - „ Кой го
случи?“ и „Защо?“
Според посветените в драмата истинската причина за
трагедията започва от бащата на детето.
Той не беше коректен към жена си. Първо се превъплати
в ролята на инициатор на бунта, накрая се прояви като негов
пожарникар. Подпечата „вината“ на съпругата си, а след
време се отметна от думите си.
Такова поведение прилича на гузно. А има ли защо Стоян
Терзийски да бъде гузен? Отговорът надали ще стане
известен - след сина си и той потъна в голямата, очакваща
абсолютно всички ни неизвестност.
Но пък съществува отглас, потулен в купища секретни
документи.
Таксиджията често-често е пътувал зад граница. Любими-
ят му, неизменен маршрут е бил района на Карибите. Това са
архипелази от острови в Атлантическия океан - покрай
Централна Америка до бреговете на Венецуела. Тази дър-
жава е съседна на Колумбия - известна с наркокартелите си и
коката.
Родителят на малкия Пепи е бил фиксиран от
американската служба за борба с наркотиците - ДЕА.
Следели са го. Проучвали са маршрутите му. Наблюдавали

133
са контактите му. Било е засечено негово посещение във
вила във Флорида, където се подвизаваше Пепи Арабчето -
Петър Хранов, наш, роден, добре облечен бизнесмен, бивш
кадър на ДС. По неизказани докрай обвинения за подобни
контакти, след посещение в неговата вила навремето изгоря
от поста си тогавашната шефка на митниците Ьлка Владова.
В днешни дни пак под международен натиск
комисията„Кушлев“ й запорира имущество за милиони по
съмнения за препиране на мръсни пари.
Освен с прозрачно като сапфир море, кръшни мулатки и
приказна природа, това кътче на планетата е известно с оф-
шорни зони - със стотици банки, които по анонимни сметки
препират нечисти пари.
Кдин от тях е остров Аруба. Стоян многократно се е от-
бивал натам - в необясними пътешествия, уж с гадже, но в
действителност напълно сам със себе си. Бедният шофьор на
такси ги е посещавал като баровец - често-често, въпреки
ограничените си доходи, скъпите самолетни билети,
високите цени на нощувките.
Остров Аруба!? Името на този земен рай прозвуча за
първи път у нас тогава, когато в местен хотел убиха един от
босовете на родното подземие - Поли Пантев.
Така хипотезата, че Терзийски е бил куриер точно по тази
тънка работа - препирането на наркопарите, намери солидни
доказателства. Явно нещо е сгафил - може и да е бръкнал в
куфарчетата с пари, да е объркал банкова сметка, да е
допуснал някаква грешка. За да го притиснат, отвлекли
детето му, но таксиджиите се разшумели и уплашените прес-
тъпници му видели сметката, за да не ги опише Пепи после
пред полицията.
Може би затова Даниела и Стоян се разделиха. Близките
на майката подозираха, че воаяжите на бащата през океана
до Карибите и Аруба са били истинската причина за отвли-

134
чането и смъртта на детето. Според тях има нещо много
мътнО|, тъмно и страшно в тези пътешествия на Терзийски.
Роднините не бяха нито офицери от полицията, нито следо-
ватели от разследването, нито прокурори на Темида, обаче с
интуицията си усетиха вярно нещата.
Затова версията за пореден рунд от гангстерските войни,
разтресли страната от края на 1993 г. - началото на 1994 г.,
през 1998-1999 г., а и след това отново доби плът. Отново се
родиха съмненията, че голямата политика е добре омесена с
голямата престъпност. Иначе надали някой би вложил
такива големи усилия за потулване на случилото заради гол
имидж. Надали съдът би си затварял от плътно по-плътно
очите, надали един труп би народил поредица трупове.

Гибелна въртележка
Тогавашните войни на мафията и престрелките по
„Белите брези“ , „Надежда“, пред софийското НДК
бяха битки за изместване на наркоканалите от
Близкия и Среден Изток с тези от Латинска Америка.
От края на 1998-а и началото на 1999 г.зо 2004 г. у
нас протече обратният процес - колумбийските нар-
кокартели се затиснаха, за да освободят място на
талибанските и албански дилъри, опосредствани от
старите сирийски, турски, иракски и ирански връзки.
Апотеозът на кървавата вакханалия се развихри през
2001 г. и в дните около смъртта на Пепи. Криминал-
ната хроника и при двете нарковойни изобилства с
разстрели, взривявания, опити за покушения срещу
водещи фигури от ъндърграунда - от Димата Руснака
през Георги Пехливанов и бай Миле до Поли Пантев.
Загинаха и десетки редови „цигулари“, (убийци -
жаргон на мафията, б.а.).

135
 Няма съмнение, че грандиозните сблъсъци на подземните
интереси както в онези далечни години, така и в близките
бяха пряко организирани със съдействието и участието на
политическия елит и правителствата, управлявали
страната. В том първи на тази книга е подробно разказано
за властовите протекции на премиерите. Но Темида бяга
като от огън от такива факти и никога не се сезира за тях.
Навремето загинаха две барети и полицаи от
специализирания отряд за борба с безредиците, самоубиха
се двамата следователи и прокурора, разследващи най-
кървавите сблъсъци пред НДК, „Дружба “ и „Белите брези
“.
Сега пък си отиде оперативният офицер, организирал
огледа за смъртта на Пепи. Броено време след него към оня
свят потегли и подп. Александър Николов — зам.-
началникът на дирекцията „Документи за самоличност и
гранична полиция “ на МВР. Самоубиха и майор Цветан
Стоянов от секретно поделение на МНО, подп. Чавдар
Стоянов от Първо РПУ в столицата и т.н.
При първата нарковойна загинаха двама иранци -
офицери от техните спецслужби и само един чужденец -
западняк. В седмиците около смъртта на малкия Пепи
картината беше обърната наопаки - в автомобилите им
при взривове изгоряха 4 западни граждани и бе убит само
един иранец. Също офицер от разведката им - 35-
годишният Масуд Тахради глътна куршума 10 дни след
смъртта на Пепи в столичния квартал „ Симеоново “. При
първата война беше взривена дискотека „Неронофициалния
офис
на „ВИС“, при втората гръмна взрив в хотел „Амба-
садир“ — мястото ш важни преговори на СМК...
А казват, че историята не се повтаряла. Нима?!

136
Истината?!
- Приключи работата по установяване на
съпричастността на две лица - жена и мъж, към извършеното
престъпление в София - убийството на 3-годишния Петър
Терзийски - заяви същата вечер полк. Георги Живков, шеф
на служба „Полиция“ във варненската дирекция на
вътрешните работи.
- Материалите по работата са предадени на СДВР. Случаят
не е наш, техен е!
Имената на двамата заподозряни просветнаха мимолетно
- като метеори изгоряха в обществената памет без следа.
Някаква висша сила ги скри от прожекторите на вниманието.
Изглежда в тях се коренеше обяснението за бруталния
натиск върху Даниела Терзийска, за потъпкването на
доказателства, за пряката намеса на правителството, за
манипулацията на медиите.
Макар и с половин уста, окръжният прокурор Лъчезар
Добрилов уточни, че във Варна няма повдигнато обвинение.
Според него същия ден в ранната привечер „яйцето“ е било
разпитано. Разследващите го посетили в луксозния му дом -
във Варна. Интересували се от алибито му - по времето на
развилия се екпгън то е било в София по свои бизнесдела.
Завърнало се е в морската столица със самолет след 16.30
часа следобед. За второто лице магистратът не обели дори
думичка.
Кои са тези лица, изправили властта на нокти да ги за-
щити?
Жената се казва Катя Асенова Чорбаджийска.
1я е родом от Дупница.
Популярна е. По своеобразен начин.
В битието от младежките си години е позната като „Сой-
ката“.
Многократно е регистрирана в полицията за сводничество
и проституция. Името й е влязло в картотеките и заради
137
„унищожаване на чуждо имущество“. Такава формулировка
предполага взрив, палеж или нещо от този род, намекват
посветените.
Прочула се е повече от скандално в малкия град. Може би
затова избира анонимността на големия - заминава за Варна.
Захваща се с бизнес. Там сполучливо уцелва нова сърдечна
връзка. Двамата заживяват на съпружески начала.
„Сойката“ е бившата любовница на бащата на Пепи -
Стоян Терзийски. Той е бил неин личен шофьор, нещо като
бодигард и всичко останало, за което се сещате.
Любовната връзка между двамата е изпепеляваща като в
латиноамерикански сериал. Страст и мъка, рози и сълзи се
сливат в едно. В духа на най-добрите традиции на жанра
„сапунки“ феерията е гарнирана дори с почивки по изумру-
дените острови на Карибите.
Но учудващото е, че в лъчезарните му екскурзии в онзи
край на смета Стоян е бил сам - без приятелката си! У нас
обаче не се е откъсвал от нея. Резонно е недоумението коя е
онази „ненормалница“, която би изпратила за своя сметка
гаджето си, и то само, на тамошните брегове - преливащи от
разкошни тела на екзотични красавици? Без да му е съ-
провод!? Освен това „разтухата“ не е била истинска. Тя е
представлявала почти светкавични набези - от по два, мак-
симум три дни! Логиката нещо не се връзва, пътешествията
приличат на всичко друго, но не и на това, което се твърди,
за което се представят.
По-кьсно сърдечната история нещо се разсъхнала и два-
мата се разделили. Стоян се сдобил със семейство, Катя - с
нов приятел и сякаш забравили един за друг.
Експертите не без основание се питат дали ревността или
злобата не са играли фатална роля в случилото се с Пепи?
Обаче съществува едно правило в криминалистиката - в по-
сложни случаи, какъвто е този, най-елементарният мотив и
първото обяснение за случилото се по принцип са неверни.
138
 Защото злоба и ревност е нямало. Бащата на малчугана
беше цитиран в репортаж на в. „Труд“, че се е обадил спе-
циално на преуспяващата вече варненска предприемачка, за
да се извини, че полицията я притеснила. Дори и разделени,
той е ползвал нейни пари за екскурзиите си. Защото такси-
метровият шофьор и впоследствие е летял натам. Някои от
пътуванията му са финансирани от Катя Чорбаджийска. За
другите е неясно с какви средства си е плащал - собствените
му финанси и тези на семейството не стигат за толкова
лъскава дестинация. Но същият въпрос може да се зададе и
за скъпите нови жилища на бул. „Борис“ - неговото и на
родителите на Даниела, които не са по джоба им.
Съпругата му е била информирана както за тази стара
връзка, така и за специалните воаяжи. Сигурно затова в
своите показания пред разследването Даниела посочи Катя
Чорбаджийска като евентуален организатор и извършител на
престъплението. Разказала е онова, което е знаела.
Достатъчно, за да притесни организаторите. Затова ли си
отиде от света на живите подполковник Петър Зоров, взел
първите показания от нея?
Защото познанието на „лудата“ майка е опасност. Трябва-
ло е да бъде елиминирана според онези квадратчета и схеми,

139
 показани в парламентарната комисия от бившия съветник в
ДАНС. А още по-добре, най-добре да бъде дискредитирана
- представена като невменяема. На мъртвите може и да се
повярва, особено след смъртта им, но на лудите - никога!
Вдъхновителите на „операцията“ са знаели какво могат да
загубят. Нишките от Катя Чожрбаджийска и другото лице
- неин приятел, водят нависоко. Много, много нагоре във
висините на бизнеса, политиката и властта!

Върховете
Освен фриволната пеперудка Катя Чорбаджийска, под
съмнение за връзка с гибелта на момченцето попадна и чове-
кът, споделящ вечерята и леглото си с нея. Мъжът, с който
тя живее, е виден строителен предприемач. Известно е, че
тясно работи с могъщи руски бизнесмени, строящи много
хотели и комплекси по крайбрежието. Голям бизнесмен е.
Има дялове в десетки фирми по Черноморието и вътре в
страната с най-разностранен предмет на дейност.
Атанас Янакиев е бивш военноморски офицер, добре
котирал се навремето в службата си.
Роднините му са ключови бизнес фактори в новите демо-
кратически времена и тясно свързани с поредната
трибуквена групировка, базирала се край морския бряг.
Името на Атанас Янакиев старателно беше опазено в
скандала. Доказано е, че на същия ден - на 16 март, той е бил
в София до ранния следобед. Той е разпитваното „лице“
заедно с дупнишката „пеперудка“. Неговото име беше
спестено в изявлението на варненския окръжен прокурор.
От разследването намекват за много тесни роднински
връзки с единствения българин с чин „адмирал на флота“ -
Васил Янакиев. Той е звезда от първа величина в МНО по
времето на Годор Живков.
Величина е и сега! В генералското
140 движение - в прочутия
кръг-кукловод на българската действителност „Монтерей“.
Бившата барета, сътрудникът на секретните служби, доско-
рошният съветник на ДАНС Алексей Петров е много близо
до него. Толкова близо, колкото е близо и една рожба.
Неофициално се твърди, че „обектът - октопод“ е негов
продукт.

Режисьорите!
... На 10 юни 2010 г. варненското поделение на
„Монтерей “ поднови сбирките си. Неговите 11 члена
ги асоциират с генералския кръг в БСП „Монтерей “.
Кръстник и двигател на този кръг във Варна е именно
адмирал Васил Янакиев.
Сред членовете на варненското поделение е гене-
ралът от запаса Владимир Тодоров - бивш шеф на
външното разузнаване на България. Други членове са
Петър Йорданов - бивш конституционен съдия и баща
на варненския кмет Кирил Йорданов, ген. Велико
Станков, дядо Кирил - Варненски и Великоп- реславски
митрополит, видни бизнесмени, кметове, политически
фигури.
Една скоба от наши дни хвърля допълнителна
светлина върху случилото се тогава.
През юни 2010 г. беше софийската премиера на
книгата „BG афери-Алексей и останалите “Автор-
ката - варненската журналистка Веселина Томова,
тясно е работила с „ обекта “ - срещу местната ма-
фия и по времето, когато не беше „ обект ", а много
голям шеф в ДАНС - съветник на председателя му и
близък до премиера Сергей Станишев. Впечатленията
на журналистката са противоречиви - Трактора й

141
 помогнал в разследването, обаче в крайна сметка
ДАНС не предприела нищо по-нататък.
На грандиозния прием на издателите в залата на
петзвездния хотел „ София “ присъстваше Цвятко
Цветков - бивш заместник-началник на Шесто уп-
равление, ръководил надвремето секцията „ терор “.
Присъстваше Любен Гоцев - генерал-полковник от
секретните служби и бивш шеф на разведката, бивш
външен министър в правителството на Андрей
Луканов и глава на кръга „Монтерей Присъстваха ред
звани и незвани ченгета от тоталитарните времена.
Няма съмнение, че многозвездната компания уважи
не толкова книгата, може би по-малко или никак
- писателката, а за сметка на тях почете най-вече „
обекта “ - неин герой. Като тях и той беше част от
новата вълна, „ заслужила “ пред демокрацията още с
преврата на 10 ноември 1989 г. Беше техният човек!...

Детайлите са дребни, но като късчета от мозайка се впли-

тат едни в други. Създават цялостната картина.
Впечатляващи са мащабите им - от низините на обществото
и продукта им - Сойката, до неговите политически висини. В
цялото им разноцветие.

142
 Защото се оказа, че освен чудесни връзки и бизнес съ-
трудничество с червените номенклатурчици от най-висока
проба семейството на Катя Чорбаджийска и Атанас Янакиев
има не по-малко стабилни контакти и делово партньорство и
със сините демократи. Двамата - Катя и Атанас, се оказаха
съдружници с Иван Костовия ресторантьор и банкер Славчо
Христов. Те държаха заедно с него приватизирания хотел
„Лилия“ на „Златните пясъци“. Съдружници са и в други
обекти по Черноморието.
Друг акционер в този съвместен бизнес беше
строителната фирма НИКМИ.
Тя също е известна с близостта си до синия Командир - от
нея Здравната каса закупи офиса си, фирмата се включи и в
други големи държавни проекти за десетки милиони левове
като новата сграда на Ръководството и управлението на въз-
душното движение. Една скоба е необходима - блокът на
бул. „Цар Борис“, (както и почти целия квартал наоколо), в
който живеят родителите на Пепи - Даниела и Стоян
Терзийски, е дело на същата фирма. Кредитът за жилището
им е осигурен пак чрез нея благодарение на финансиралите
строителството трезори ПЧБ и ПИБ.
„Недостойно, долно и жалко е, когато една огромна
човешка трагедия, потресла цялата страна, се използва за
политически цели.... Има вечни ценности. Детският живот е
една от тях и никой няма право да се гаври с него. Елемен-
тарната истина е, че аз не познавам нито Катя Чорбаджийска
от Варна, нито нейния съпруг!“ - това заяви ни в клин, ни в
ръкав в официално изявление Славчо Христов. Единствено в
България може да се случи това - да делиш и въртиш пари с
някого и този „някой“ да ти бъде, да си ти остане непознат!
„Непознатата“ личност и име на Катя Асенова-Чор-
баджийска са фиксирани освен в съвместния им хотел на
„Златни пясъци“ и пряко - като акционер в трезора на Славчо
Христов - БРИБ (сегашна СИбанк на Бойковата приятелка
Цветелина Бориславова, б.а.). А тази банка беше супер об-
лагодетелствана от синьото правителство - в нея влизаха
сметките на митниците, данъчните управления, социалното и
здравно осигуряван, НЕК и какво ли не още.
Катя Чорбаджийска има и друго, далеч по-важно съдру-
жие със синия банкер. Нейното име е записано като един от
собствениците в основния акционер на трезора на бившия
ресторантьор - „Прайм инвестмънт“. Тази фирма е известна
с участието си на застреляния едър предприемач Емил
Кюлев - един от патроните на големия български капитал и
личен приятел на президента Георги Първанов. Бившите й
ръководители и акционери сега са десни ръце на банкерката
Цветелина. Между впрочем, в огромния палат на Славчо
Христов понякога празнува рождените си дни и самият ви-
сочайши премиер пожарникар - негов съсед.
Съдружникът на варналиите - ресторантьорът-финансист
Славчо Христов също е подозиран в здрави връзки с родните
бандити. От негов ресторант - „Рич“ навремето потегли с
джипа си Младен Михалев - Маджо, за да изпразни цял
пълнител от автомат „Калашник“ по казиното на Кръстника -
Иво Карамански. От този адрес стартира първата гангстерска
война. До тези и подобни адреси опря и онази война, която
взе живота на невинния Пепи Терзийски.
Може би и затова майката Даниела се оказа опасно луда
навремето, а впоследствие - само безобидно превъртяла. Лу-
достта е най-удобния повод, най-безопасния да не се разрови
престъплението заради политическата опека, спусната
отгоре му както от управляващи, така и от опозиция.
Знаменателно е бизнеспартньорството на Сойката - Катя
Чорбаджийска и Атанас Янакиев с червените, с много едри
руски бизнесмени, знаменателни са и бизнесконтактите им с
политическите и делови върхове на сините. Иодобна сплав в
днешна България е най-добрата възможна защита. По-здрава
е от танкова броня, по-сигурна и от най-доброто алиби. Та-

144
кова, каквото нищо не е в състояние да разруши.
Дебелите връзки с „червените“ наистина опират до
самите висини на бившата комунистическа номенклатура.
Чудесното сътрудничество с предприемачите от Москва
докосват концерна „Нордекс“ - визиран от западни медии
като глава на руската мафия и руските тайни служби в
Западна Европа. Варненските бизнесконтакти опират в
прочуто трибуквие, софийските - в конкурентното им.
Прекрасните контакти със сините демократи внасят своята
лепта в неуязвимостта.
Изправи ли се пред всички тях, истината се превръща в
повече от жалка просякиня. Тя случайно може да получи
грошове милостиня, но не бива и да си мечтае за повече от
това. Но пък за нейна сметка опозналите я добиват скъпоце-
нен талисман за вход във властта - за постове, кариера, пари.
На този фон е лесно да те превърнат в пипало на Октопода,
пък дори и да си честна и неподкупна барета като Алексей
Петров. Но „Pecunia non olet‘„ - „парите не миришат“, от-
белязал римският император Веспасиан, когато обложил с
данък обществените тоалетни.
Не е за чудене, че случаят с малкия Пепи и майката му
Даниела го покриха, че го зариха сякаш в ковчег. Не е
странно, че след първата смърт последваха нови.
Скандалът покрай отвличането на детето заради евенту-
ални прегрешения на бащата и гафът с убийството можеше
за първи път да разкрие истинската физиономия на мафията.
Не на онова пипалце - „обекта“ Петров, представено ни за
октопод, а лицето на големия, могъщия, управляващия стра-
ната - самият, истинският Октопод.
Най-страшното - зад завесата
Дори и днес, близо 10 години по-късно след развилата се
трагедия, хората не знаят, че майката Даниела Терзийска не
е убила рожбата си.
Не се знае, че заподозрените бяха съдружници на най-

145
силните на деня, повече от близки с червената партия, със
синята им „конкурентка“!
Не се разбра как са били унищожавани улики и дока-
зателства, как са променяни факти в хода на дознанието и
следствието!
Не се подозира, че у нас след като ликвидират детето ти, е
напълно допустимо да хвърлят вината върху теб и да те
обявят за напълно луд - само и само да не се разбере какво е
станало зад кулисите. По това този случай си прилича със
случая на сестрите Белнейски, където истината също е стъп-
кала сякаш от преминал върху нея огромен валяк.
Само в България зловонието зад кулисите на политиката
може да е толкова огромно и всепоглъщащо. Дали в едно от
нейните квадратчета, в нейните схеми, за които говореше
бившият съветник в ДАНС, не фигурираше името и на Пепи
Терзийски? Макар и детенце - само на 3.5 години. А може би
точно едно мъртво момченце можеше да провокира най-
добре гнева и да налее бензин в огъня на гражданското
недоволство?
В този втори план случилото се политизира като натиск
срещу правителството И ако в битовото разбиране на
убийството хипотезите са различни, то в политическия фон
отвличането и смъртта са създали удобния повод за атаката
срещу кабинета. И за потушаването й,както твърди „обек-
тът“. Разиграната ни чисто криминална сага се оказа подмол-
на - многопластова, с различни обществени измерения. Тук
най-силно изплува името на Алексей Петров.
Според официалната хипотеза Алексей Петров е подръч-
квал скандала заедно с хора на бившите служби и продажни
журналисти като Боби Цанков.
Навремето кабинетът на Иван Костов се закле, че мани-
фестацията на „бакшишите“ и блокадата на парламента е
дело на опозиционната БСП. В техните редици бяха
146
забелязани Цвятко Цветков - фактор на „Позитано“ и бивш
зам.-шеф на Шесто управление на ДС, Тихомир Стойчев -
бивш началник на службата за борба с организираната
престъпност по времето на червения Жан Виденов и др.
Тогавашният председател на Народното събрание Йордан
Соколов заяви, че на площада е имало над 60 агенти на
бившите тоталитарни служби. Фирмата на Алексей Петров -
„София такси“ се посочи като много близка до червения
функционер Кирил Желев. Управляващите заявиха, че зад
събитията е стоял и Д имитър Иванов - бивш шеф на Шести
отдел на ДС и човек, съветващ „Позитано“.
Неофициално се знаеше, че Алексей Петров държи пряко
в стиснатия си юмрук част от таксиджиите, а чрез
приятелката си Ина Павлова - непряко другата част. Тя е
сред собствениците на фирма „Такси-С-Експрес“ - също сред
най-големите в столицата. И тогава, и сега се счита, че
Трактора се е опитал да бламира синьото правителство по
поръчка на приятелите си от БСП, манипулирайки
шофьорите си.
... И като гръм от ясно небе - за благодарност обявения
като превратаджия срещу правителството Алексей Петров е
произведен от същия този тъмносин кабинет в капитан от
секретните служби!
Освен ако е помогнал срещу преврата. Според тази
контратеза точно той и силовият му отряд озаптили бунта,
прибрали на „тихо“ най-буйните шофьори, заплашили оста-
налите с изхвърляне от фирмите и така овладяли ситуацията.
Накрая Трактора заедно с криминалистите убедил бащата да
повярва на самопризнанията на майката. Те двамата ус-
покоили таксиджиите. За финал „сините“ се отплатили на
Алексей Петров...
Но защо тогава точно неговите фирми, неговите шофьори
обсадиха София и парламента? Защо неговите журналисти

147
раздухаха случая пряко в ефир? Защо неговите подчинени
опровергаваха изявленията на властта? Факт е обаче, че
също негови подчинени ги потвърдиха!
Подстрекател от една страна, но едновременно с това
„спасител на властта“ от друга!
Невероятно ли е? - Както се вижда, не!
Парадокс ли е? - Да!
Но в страната на кривите огледала, каквато е България, в
страната на паралелните й реалности - демокрация и мафия,
илюзорна свобода и фактическа несвобода, всичко се оказа
възможно - и невъзможното дори!
- Трябва да попитате него защо го твърди. Аз не знам, не
правя такава връзка!...
- Помогна ли ви Алексей Петров?
- Нямам такъв спомен - категоричен е бившият министър
Емануил Йорданов. - Но сред вас има хора, които са
работили тогава, и би трябвало да си спомняте, че аз се
върнах през нощта от Белгия и когато пристигнах в центъра
на София, шофьорите още бяха блокирали движението,
разговарях с тях може би повече от час и половина и чак
след това те започнаха да си отиват. Бяхме уговорили среща
с техни представители за следващия ден и така се развиха
нещата. Няма връзка с назначаването му.
Но набеденият за „октопод“ я направи. Според него са го
назначили в НСС, точно защото спасил правителството от
улицата - от оставка под обществения натиск.
Какво целеше това негово внушение? - Цели девет години
след случилото се! Тогава, когато вече беше в ареста, тогава,
когато написа писмото до председателя на комисията на
ДАНС. Онова писмо за „елиминирането“ и министър-пред-
седателите, които са злоупотребявали с него. Или Алексей
Петров „елегантно“ намекна, че има за какво да си отвори
устата. И че зад канавата на обикновените криминални съ-
бития се крият схемите и квадратчета. Имената...
148
 Сегашната му интерпретация на кариерата вече офи-
циализира този факт. Естествено, че Трактора го направи
умишлено, със замисъл, макар че разискванията в комисията
на парламента и публикациите в медиите го представиха
непреднамерено. Логично е да притисне „където и когото
трябва“ със знаенето си на истината.
Със сигурност мощната организация на ексбаретата е
разчепкала до самото дъно цялата история. Все пак дори и
най-добрият разследващ журналист не може да се конкурира
с нея - по ресурси, по сътрудници, по финансиране, по спец-
средства, по обхват. Да не забравяме, че едно от обвиненията
към Алексей Петров е за трупане на компромати - хиляди и
хиляди папки, снимки и записани разговори в офиса му на
басейна „Левски-Спартак“.
Такава информация - дори за това едно-единствено убий-
ство, можеше да помете синята власт, червените й опоненти,
балансьорите на Доган и всякаква друга измет, навъртаща се
около всички тях.
Най-сетне той е много навътре в нещата. Масовката ста-
тисти, участващи неподозирано в спектакъла, се оказа със-
тавена предимно от негови кадри - таксиметрови шофьори
във фирмите му. Една от основните роли в драмата беше на
човек от нея -потърпевшият баща, призовал колегите си на
бунт. Основният свидетел на обвинението срещу майката
също се оказа служител на Трактора. За финал призовалият
към бунт баща прикани колегите си да се разотидат.
Сблъскваме се с поредния лъжлив парадокс. Защото ма-
фията като всеки субект също си има лице. Според нуждите
си и когато му дойде времето демонстрира ту анфаса си, ту
профила си в манипулацията на общественото мнение. А
понякога я наблюдаваме едновременно и с двете й физионо-
мии. Факт е, че управниците ни представиха едно, в дейст-
вителност се случи друго, на практика съдът резюмира нещо
различно, а всички власти досега единодушно премълчаха

149
четвъртото и петото.
Факт е, че онзи конфликт бившата барета парадоксално се
оказа и от двете страни на барикадата - на бунтар срещу
правителството и на негов поддръжник. Защо?
От онази гледна точка той се превърна в чудесен инстру-
мент на технологията „клин клина избива“. Понеже големият
скандал около смъртта на детето, дозираните разкрития за
някаква пристрастност на Темида, както си и беше,
маскираха още по-голямата афера с наркотрафик, с операции
на секретните ни служби, подчинения им ъндърграунд и
връзките му към силните на деня.
Не, не е малко да изореш обществената нива, да засадиш
бунт, да посееш съмнения, да потушиш заговор, да укриеш
истината. Алексей Петров успя.
За подобни „подвизи“ в корумпирано общество като на-
шето се дават звания. Връчват се награди и медали. С тях се
печелят прякорите - например престижния за тези среди
„Трактора“. С тях се прави кариерата.
Защото в сценария на представеното като битово престъ-
пление са написани истинските мотиви за отнемането на
живот, опиращи до най-високите върхове на властта и
политиката, до най-големите низости на управляващия
България елит.
Защото около телцето на това детенце се завихриха вся-
какви страсти, посипаха се нови трупове, беше
манипулирана безочливо Темида и бяха укрити
действителните убийци, мотивите им и всичко онова, което е
в дъното на тази зловеща история.
По този белег житие-битието на Алексей Петров като две
капки вода си прилича с кариерата на бившия му съдружник
Бойко Борисов: да заслужиш с цената на всичко, дори и със
стойността на създаден от самия теб компромат срещу себе
си.

150
 В загадката на тази смърт се крият движещите сили на
родната действителност. Крие се обществената драма. Крие
се и нова смърт.
В нейния пъзел се зараждат кариерите.
Той парафира възхода на Трактора - на Алексей Петров.
Май тази смърт му го осигури!
По безапелационен начин!

„Матрьошката“
Разказът за убийството на Пепи Терзийски наистина
понатежа.
Но той е символен за начина, по който се прави, създава и
функционира властта у нас. Той е показателен за механизма
на фалшивата ни демокрация - според онова знаменито
изречение на нациста Гьобелс за частта от истината като
най-добрата лъжа.
Тази история се оказа повече от многопластова - закрита
с безчет завеси. Като дървените кукли „Матрьошка“ е - от
всяка отворена поредна кукла изскача нова и така, сякаш до
безкрай.
Този „безкрай“ е истинският, опазен в секретност, сен-
зационен, скандален неин финал. Заради него всъщност се
изигра целият кървав спектакъл.
Първият му акт е семейна драма - луда майка, мъртво
дете. Вторият е криминално престъпление - укрито от
Темида. Третият е всепозволеността на силните на деня -
елиминиращи разследването, за да не се докосне до техни
тайни връзки и съдружия. Четвъртият е поредната
наркоафера и рунд от разчистването на сметки в гангстерски
войни, поръчани от политиците. Петият е опит за бунт срещу
синьото правителство - провокиран от червените. Шестият -
май бунтът си е поръчан от самия кабинет, щом основният
му организатор е отличен с благодарности.
151
 Но щом е така, трябва да има и седми акт в спектакъла!
Зад него са най-зловещите тайни на елита ни. Те са ис-
тинската причина за странностите, за парадоксите, за лъкъ-
тушенията в тази история - от едно семейство до подземието
на престъпността, от нейните катакомби - до светлите
партийни простори, от наркотрафика - до управлението на
държавата.
Защото сърцето на многопластовата разиграна драма е в
международната политика. Зад него е разминалият се сякаш
по чудо световен скандал, който можеше да изконкурира
онзи с участието на България в атентата срещу Папата.
Защото надали правителството щеше да се сбогува с влас-
тта заради протеста на няколко хиляди граждани, па били те
и напористите таксиджии. Благодарността за овладяване на
онзи митинг едва ли можеше да се превърне в ракетата
ускорител, изстреляла във висините на секретните служби
„обекта“ - Октопод.
Така ни го представиха. Обективистично - от две
различни гледни точки. Кой която си хареса, кой която си
избере... Но и двете манипулиращи, подвеждащи.
Истинска оперета! Занимателно, но недостоверно
либрето. Трябва да е имало и нещо друго...
- Тази история пред парламента с таксиметровите
шофьори беше класическо мероприятие, организирано от
Държавна сигурност - припомня си синият ген. Атанас
Атанасов. - Там има много неизяснени неща и никой
впоследствие не се хвана да ги изяснява.
Наистина има. Купища са неясните обстоятелства.
- Аз помня този ден по едно друго обстоятелство - про-
дължи бившият шеф на Националната служба за сигурност.
- Това беше денят, в който аз бях на доклад при външния
министър Надежда Михайлова и него ден беше извикан във
външно министерство тогавашния руски посланик и му беше
152
заявено, че трябва трима дипломати на руското посолство да
напуснат България!
Паметта хем го подвежда, хем - не.
Факт е, че тези дни са знаменателни и с този повод. Той е
съвсем конкретен: шпионската дейност на о.з. полк. Яни
Янев и Лиляна Гешева - негова приятелка и служителка от
секретното деловодство на Министерството на отбраната. Те
са предавали на Москва поверителни данни за България и за
взаимодействието ни с НАТО. Задържани са на 6-и март
2001 г. заедно с уличаващи ги документи с грифове за
класифицирана информация.
С тях са контактували и взимали сведенията военният
аташе Ломакин, помощникът му Власенко и съветникът
Борис Смирнов. Той е поддържал връзки и с о.з. ген. Тодор
Бояджиев по изграждането на съюза и партията на тракий-
ските дружества и бежанци у нас. Родният генерал е бивш
резидент на разузнаването ни в САЩ. Самият Ломакин му е
нещо като колега. Заслужил е репутацията на „специален“
човек - за шпионска дейност е бил обявен за „персона нон
грата“ в Полша и изгонен от страната.
Яни Янев и Лиляна Гешева бяха засъдени година по-къс-
но. Строгата родна Темида първо им даде съответно 3.5 и 4
години затвор, а за финал на 30 юни 2009 г. (25 юни по др.
данни - б.а.) Върховният касационен съд с решение № 522 ги
оневини напълно след 8-годишна съдебна сага. По
неизвестни причини, текстът му не можа да бъде издирен в
електронния архив на институцията.
Обаче българската дипломатическа нота за руските ди-
пломати е връчена на посланика Владимир Титов на 19 март
2001 г. Протестът е по-рано - на 16 март.
На пръв поглед събитията са различни, причините - също.
Съвпадението на дипломатическия скандал с убийството и
протестите пред парламента прозвуча хем случайно, хем
153
преднамерено. Зависи кой и как го тълкува - с или без
предубеждение, за какви цели и идеали. Но едно е сигурно
- падналият сякаш от небето прецедент за вълнение е бил
използван от добре по-добре! И тук се мярка фигурата на
сегашния нашумял „обект“.
Ала при внимателен анализ се вижда връзката. Затова ген.
Атанас Атанасов подсъзнателно ги обвърза, бъркайки датите
и считайки, че са в един и същи ден. Защото е логично
когато сините управници гонят руски дипломати, червената
опозиция да организира комплот срещу правителството. Все
пак нотата може да е била оповестена на 19 март, но със
сигурност е обсъждана, консултирана и решена дни и
седмици по-рано.
В случая една ремарка ще бъде полезна.
Твърди се, че зад протестите около смъртта на Пепи е
стоял и изгонения от страната Дениз Тюркмен.
Той е гражданин на Сиера Лионе, Грузия, Словения,
Ирландия и господ знае на какво още. Истинското му име е
Дмитрий Юревич Цхондрия, грузинец е, бивш гражданин на
СССР, гражданин и на България. От 1984 г. е у нас, назначен
е за служител в органите на МВР.
Фамилията Тюркмен е взел в знак на уважение към тъста
си - Исмет Тюркмен Шабан. Чужденецът - българин, отдавна
живееше у нас. Дениз беше женен за дъщерята на Шабан.
Брат й Фатик се водеше за нещо като „капо ди тути капи“ на
мафията - поне до разстрела му. Самият баща - кюрдът
сириец, се считаше за родоначалник на търговията с
наркотици и амфетамини под държавна закрила и беше
много голям оръжеен търговец и контрабандист. Той се
подвизаваше като агент на ДС и много отговорен фактор в
„Кинтекс“, занимаваща се с нелегалния транзит при
социализма. Беше личен приятел на Тодор Живков, а синът
му - на Евгения и Владко Живкови, (фактите са посочени в

154
том 1, б.а.)

„Балета“ ДАНС
Дениз Тюркмен беше прогонен от България по вре-
мето на драмата около Пепи Терзийски - в началото
на март 2001 г. заедно с още 4 души, сред които и
Владимир Тутберидзе. Обвиниха ги във връзки смафи-

155
ята, трансфер на наркотици и хора през границите,
контрабанда с оръжие, заговор за убийство на грузинския
президент Едуард Шеварнадзе.
Тутберидзе беше съпруг на Светлана Шаренкова. Тя е
завършила в Москва, шеф е на „Българо-руския
информационен пул “, на в. „Русия днес “, зам.-предсе-
дател на Асоциацията за дружба с народите на Русия,
председател на Форума за бизнес-сътрудничество с Русия.
Шаренкова е съдружник и много близка с Димитър Иванов -
бившия шеф на Шести отдел на ДС, забелязан в тълпата
протестиращи таксиджии пред парламента и съветващ
„Позитано“. В началото на юли 2010 г. тя връчи на
президента Георги Първанов почетния знак „ Стефан
Стамболов “ на Института по теория и практика на
лидерството, чийто председател е същият Димитър
Иванов.
Въпреки че навремето беше екстрадиран от България,
само след година Тутберидзе се завърна отново. Заповедта
се оказа отменена - тихомълком. Грузинецът се разведе
цивилизовано със Светлана Шаренкова и заживя на семейни
начала с Ана - дъщерята на видната социалистка Нора
Ананиева. Ана беше началник на кабинета на ексвъншния
министър на Сергей Станишев - Ивайло Калфин.
Наскоро в. „ 24 часа “ публикува разследване, в което се
твърди за подкуп от четвърт милион евро, даден от
грузинците. Той е бил платен на висшестоящи служители
от „ балета “ - т.е. на ДАНС, както в ъндъргра- унда
наричат агенцията. Обаче според ежедневника началникът
й Петко Сертов не се бил облажил от парите, а намазали
посредниците по веригата.
Екстрадацията е била отменена от „най-висо-
кото място - не в българското ФБР, а извън него, носи
мълвата. Възможностите са едва две: и двете с
адреси един срещу друг156- президенството и Минис-
 терския съвет на бул. „Дондуков “ в столицата! А
възможно е да е само една - обединила двете!
Дениз Търкмен, Тутбаридзе и прочие международни
мафиоти недолюбваха бившага барета. Някъде,
някога, по някакъв повод интересите им се бяха
кръстосали на живот и смърт и те загубиха играта.
Някога ли - да, на онази сакрална вече дата 16 март
2001 г., когато беше удушен Пепи, но всъщност се
размерваха доставките на наркотик и оръжие.
След отмяната на екстрадацията им участта на
съветника на ДАНС беше предрешена.
Дни преди освобождаването на Алексей Петров от
поста му в Агенцията за национална сигурност изгоря
къщата на Светлана Шаренкова. Ден след
напускането му от ДАНС на 31 август 2009 г.- на 1
септември 2009 г. братът на неговия съсед, приятел,
защитник Никола Филчев, е бил прострелян във Виена,
заклеха се чудесно информирани личности.
Колко много съвпадения. Каква поръчкова случай-
ност!

Но дори и тази скандална история не е цялата истина.

Защото в уж последната кукла „Матрьошка“ от тази история
е вградена още една.
Смразяваща кръвта. Сякаш забрадена с шамия - заради
симпатията си към фундаментализма.
Тя е последният отговор на въпроса „защо“!
Шабан, Фатик, 1утберидзе и неговите грузинци имаха
прекрасни контакти с военния аташе на Москва Владимир
Ломакин. Макар и нераздухан, макар и прикрит, скандалът с
печалния финал на дипломатическата му кариера в Полша
беше свързан с контрабанда. Особена - на спецпродукция.

157
Ломакин не случайно беше обявен за „персона нон грата“ у
нас в дните около смъртта на малкия Пепи.
Той е онзи Ломакин, когото западните разузнавания по-
дозираха, че е продавал оръжие и ракети!
Български и руски!
На „Ал Кайда“!
Джеймсбондовците и Шерлокхолмсовците откриха
кипърска офшорка, в която имало сертификат за сделката с
оръжието, попаднало в най-известния терорист и
фундаменталист в света - Бин Ладен. Там се намери
документ, носещ подписа на о.з. Христо Станимиров - по
онова време началник-щаб на военноикономическия блок на
МНО. Фалшив - заклеха се управниците ни...

Година по-късно....
Синьото правителство спаси през март 2001 г.
грандиозният межународен скандал не заради кърва-
вия водевил и оперетъчната драма с опита за „ бунт
“ срещу себе си, който разигра. На 17 юни бяха парла-
ментарните избори - знаеше се, че вместо аморти-
зираните кукли на власт ще дойдат нови - царските.
На Запад бяха склонни да изчакат, вместо да гърмят
на поразия и както се казва - за тоя, дето духа.
Но и екипът на НДСВ -уж техни слуги, се оказаха
марионетки на други, враждебни на Европа и САШ
кукловоди. Знае се, че умните се учат от грешките си, а
глупавите ги повтарят. НДСВ се показа като глупак -
изпробва отново познатата схема - стаф, оръжие, пари...
На 21 октомври 2002 г. резидентурата на ЦРУ в Дамаск
съобщи във Вашингтон, че през Сирия ще премине партида
българска специална продукция, предназначена вероятно за
Ирак. Част от партидата е пропусната. Анализаторите
стигнаха до извода, че старият канал от пролетта е

158
възобновен.
Две седмици по-късно от американското разузнаване
информираха за случая българските специални служби,
които „поеха“ щафетата. Очакваната реакция не дойде.
На 11 ноември, неделя, в Белия дом шефът на ЦРУ
Джордж Тенет вече е информирал президента Джорд Буш,
че България отново изнася за Ирак военна техника,
категорично забранена от действащото на ООН ембарго.
На 12 ноември скандалът серазрастна с пълна сила и нови
подробности - включително за ембаргови пратки към
Судан и Сомалия, откъдето те директно отиват в ръцете
на талибаните и „Ал Кайда “.
Схемата проработи и при царското управление. Оказа
се, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено.
Играчите са същите.
Проверката показа, че регистрираната във Вашингтон
фирма „Родеос инвестмънт“, с която воентите заводи „
ТЕРЕМ“ е спазарил сделката, вероятно е фантом.
Нейният представител у нас Михаил Георгиев е служител
на пловдивската фирма

159
 „Полдис“. Именно „Полдис“ още на 18.06.2002 г. е
сключила договор с „ ТЕРЕМ“ за „редуктори (оръжието е
така описано в документите, б.а.)
„Полдис “ е регистрирана през 1997 г. Ден по-късно
Софийският градски съд регистрира втора фирма с
подобно име - „Полдис-С“-ЕООД. Собственикът й е „Джеф
корпорейшън (Сайпрус) Лимитед “, което се управлява от
същите лица, които ръководят и първата фирма с име
„Полдис“.
На 2.04.2002 г. фирмата става съдружник с оръ-
жейната „Делта-Г“ на Николайчо Гигов (президента на
футболния отбор „Локомотив - София“ и племенник на
Андрей Луканов). Общата фирма между Гигов и
скандалната „Полдис “ е „Алитас “.
Тя се ръководи от зам.-военния министър в кабинета на
червения Жан Виденов полк. Димитър Митков. Димитър
Митков е зам.-военен министър и на синия Иван Костов. Не
се чудете дали е едноименик - същият е. Той е бивш
служител на Разузнавателното управление* на Генщаба
според Комисията по доси- тета и сегашен служител на
олигарха Николай Гигов. В схемата участва и бившия шеф
на военния завод „ ТЕРЕМ“ - също син, о. з. полк. Светлин
Тодоров.
Зад сделката стоят и бивши генерали. Симеон
Петковски е генерал на ракетните войски при социализма,
зам.-министър на мултигруповото и ахмеддоганово
правителство на Любен Берое, зам.- министър на синьото
на Иван Костов и министър в царското на Симеон. Сред
шефовете е на Съюза на бившите командоси, в който
ключова фигура е Алексей Петров. Преди няколко години
получи висок руски орден - „Глобална сигурност “ на
свързаната с КГБ и наследниците му Академия на науките
по комплексна сигурност. За скрита руска колония, каквато
160
е България, кариерата му при различните партийни цветове
е напълно обяснима.
Другият генерал - Кирил Мазнев е бил сред ръко-
водителите на ДС при социализма. При капитализма
оглавяваше военноикономическия блок на кабинета на Иван
Костов. Сега, при афиширащия се като „ антикомунист “
Бойко Борисов е началник на програмата за офсетни сделки
(доставка на оръжия) в МО.
В схемите участва и полк. Христо Станимиров. Това е
онзи Станимиров, чийто подпис - фалшив според България,
откриха на спецификациите при първия износ на оръжие и
ракети, когато се разигра историята с малкия Пепи
Терзцийски.
Държавата побърза да си измие ръцете въпреки ви-
сшите й сановници, замесени в аферата. Кабинетът все
още не знае дали държавната фирма „ ТЕРЕМ“ не е
офшорка, регистрирана на Нидерландските Ан- тили
(острови в Карибите), съобщи по този повод близо година
по-късно правителствения говорител Димитър Цонев.
Има и нещо, което и в тази история беше спестена като
дълбока, съкровена тайна на големите играчи В скандала
участваше и скъпоценният кръг от фирми, наречен „
Сапфир “ - най-засекретената и мощна икономическо-
финансова групировка в страната, която монтира и
демонтира всички български премиери във и извън креслата
им. Дори и сегашният
Бойко Борисов, (вж. „Либийска връзка“ от същия
автор ", бел. ред.)
„Прогрес“ обаче имаше. Този път скандалът се
размина без трупове, без спектакли с опит на преврат
на „ червените “ срещу „ сините “, на тях общо -
срещу „ жълтите “ или на всички тях - срещу самите
тях. Не се издириха и „луди “майки “, удушили децата

161
 си. Не загинаха толкова хора. Имаше „ схеми “, но ги
нямаше „квадратчета “.
Все пак предстоеше приемането ни в НАТО.

Тези ракети, това оръжие, тези „редуктори“ и друга

„техническа спецификация“, за които стана дума, се
купуваха с пари. Ужасно много пари! Толкова много, че
единствен надежден извор за тях бяха наркотиците. С парите
от тях се финансираше доставката на оръжието за бойците
на терориста Бин Ладен, за талибаните в Афганистан, за
режима на иракския диктатор Садцам Хюсеин.
Фантазия? Не!
Седмица преди отвличането и убийството на малчугана
Пепи Терзийски - на 9 март 2001 г. в хотел Сонеста на ос-
тров Аруба „гушнаха в розите“ - застреляха Поли Пантев. До
остров Аруба пътуваше с парите на Катя Чорбаджийска
неговият баща - куриерът Стоян Терзийски. Изгоненият от
страната ни Дениз Тюркмен също беше обвинен в трансфер
на наркотици.
Малкият Пепи беше убит. Общественият бунт около
смъртта му, свързан с одисеята на руските „спецципломати“,
укри скандала около тях, послужи за алиби на замесените в
голямата нарко-оръжейна афера, покри връзките с фигурите
от ъндърграунда като Поли Пантев и оневини за пред света
родните елши и производни го им правителство.
Защото точно Поли Пантев по поръчка на властниците за-
дигна 600 килограма кокаин от латиноамериканските
картели и от тяхно име ги изтьргува в чужбина с
посредничеството на фундаменталистките емисари. С парите
от продажбата бяха платени ракетите и оръжията. Смъртта
на мафиота доизпра операцията и гарантира неуязвимостта
на замислилите я.

162
 Убийството на детето, противоречивите версии нашумяха
в медиите като предпазна мярка - ако все пак истинският
скандал се разшуми. Атаката на таксиджиите, организирана
от „червените“ срещу съдружниците им от „синия“ им каби-
нет изми имиджа му пред западните партньори - обвиняващи
го в негово покровителство и съучастие в нарко- и
оръжейните сделки. Изгонването на руските дипломати заби
последния пирон, който закова тази илюзия. За повече
убедителност с лявата ръка беше подготвен комплот като
алиби, с дясната
- беше париран, преди да застраши собствената сигурност
на управниците.
Трупове!
Замазване на случилото с цената на всичко. С нови тру-
пове!
Наркотици наред с кръвта. Мръсни пари редом с нарко-
тиците!
Ракети за непопулярната все още „Ал Кайда“ в дъното на
тази история...
С нея ли шантажира „обекта“ арестувалите го? С нея ли
заплаши съратниците си? На нея би се позова за „злоупотре-
бите“ на бившите министър-председатели? На нея ли бяха
посветени квадратчетата и схемите с дискредитиране, а ако
се наложи - и „елиминиране“ на потенциално опасните?
Но какъвто и да е бил, за какъвто и да се е мислел, Трак-
тора си остана един най-обикновен „бушон“. Вярно - за
многократна употреба. Но рано или кьсно те също прегарят.
Каквото и да говорят, колкото и да плашат - те, бушоните, не
знаят, не вярват, че с изключение на шепа хора - там горе, на
върха, животът им е предопределен - все по-надолу в калта.
„И ще познаете истината и истината ще ви направи сво-
бодни“, пише в Библията - „Евангелие от Йоан (8:31-32).
„Обектът“ я знаеше. Но тя не го направи свободен.

163
 Остави го зависим дори и назначен като дребен кукловод.
Компенсира го заради това - създаде го от богат по-богат.
Излъга го с измамно могъщество. До онзи момент, когато
истинските кукловоди, произвели поредната си кукла-кук-
ловод, я разжалваха отново в обикновена кукла.
На 10 януари 2010 г. арестуваха милиционера-сержант,
ба- ретата-старшина, сътрудника на спецслужбите, съветника
на ДАНС, едрия бизнесмен, застрахователя, видния
общественик, надзорника на пенсионното осигуряване,
преподавателя, доктора на науките Алексей Петров. Човекът
- определял, чертял, манипулирал, погубвал съдбата на други
„обекти“ се превърна - неочаквано за него в „обект“.
Въпреки че беше, че се мислеше, че го мислеха за Октопод.
Истината ще ни направи свободни!
Опознахме ли я наистина?
Някога ще ни освободи ли?
И ВСИЧКИ ВКУПОМ СЪГРЕШИХА

- Това звучи смразяващо!

Репликата е на Емануил Йорданов - шеф на МВР по вре-
мето на тъмносиньото правителство на Иван Костов.
Не му се вярва, че го питат за това. Мълвата носи, че
Трактора го е изнудил и така получил назначението си. Ли-
дерът на „Атака“ Волен Сидеров първи я официализира в
публичното пространство.
Вътрешният министър е подписал заповедта за
капитанската длъжност на Алексей Петров на 5 май 2001 г.
Запаснякът, захвърлил, поне официално пагона 9 години по-
рано - през 1992 г., се сдобива с цяло съзвездие звезди. От
прост изпълнител, излязъл в пенсия, се издига до водещ
резидент. Официално се води на длъжност „експерт“ като
кадрови офицер в звено „Оперативно внедряване“.
„Трактора е втори братовчед на Редосеялката - Елена Ко-
164
стова!“. Така в Интернет някои форуми фиксираха
интригата. Но в световната мрежа достоверността е
съмнителна - всеки си пише и говори и каквото знае, и
каквото не знае, и без интерес, и със скрити интереси.
- Аз съм работил пряко единствено с ген. Атанасов, ня-
мах никакъв контакт със служителите. Не мисля защо отсега
трябва да съжалявам. В крайна сметка аз съм се доверил на
служителите си. - изми ръцете си Емануил Йорданов.
По думите му, ако е имало проблем с определени слу-
жители, то следващият, заел поста след него е трябвало да
уволни хората. По стара българска традиция първо се
уволняват последните назначени от министъра, изтъкна още
ексдържавникът. „Мимето“, както го наричат в някои среди,
се гънеше, кълчеше и усукваше на въпросите като на кол. Но
и за редица други висши държавни сановници подобно
поведение е повече от познато.
Но следващият министър - Георги Петканов, също не го
уволнил. Не го е свършил и наследникът му Румен Петков.
При него Трактора дори е повишен - през 2007 г. получава
ранг „разузнавач“. Накратко - всички са знаели за „пробле-
ма“, но всеки си измива ръцете с поредния си наследник във
властовото кресло.
- Моята роля е на измамения! Излъгаха ме! Това е една
много успешна операция на бившата Държавна сигурност,
която е успяла да внедри в тогавашната НСС една спяща
клетка, която впоследствие, както видяхме през 2008 г. беше
активирана.
Изявлението е на ген. Атанас Атанасов. Той е бивш шеф
на Националната служба за сигурност (контраразведката) в
правителството на Иван Костов и депутат от неговата пар-
тия. Позата му е на сгафилия, виновния - Алексей Петров е
получил щат точно в неговата служба. Не е възможно да не е
знаел биографията му, да не се е запознал с досието му, да не
165
е направена проверка, както го изискват регламентите.
- При правителството на Иван Костов поради определена
оперативна необходимост трябваше да постигна определи
статуси в цитираните търговски дружества и „Кремиковци“
- заяви Трактора на заседание на съда по повод връзката си с
редица фирми и обвиненията за източването им. - Налагало
ми се е външно с поведението си да създавам някакви
съмнения, за тях обаче съм разговарял с г-н Иван Драшков!
- добави той, визирайки бившия шеф на НСС, след това
зам.- председател на ДАНС, с когото е в явен конфликт. И
изтъкна, че за тази си работа е награждаван с почетен знак на
МВР.
Какво толкова трябваше да скрие Атанасов, че стигна
дотам публично да се самокритикува, да си „признава“, че е
глупак? В духа на най-добрите социалистически традиции
генералът зае позата на матроса пред амбразурата, който
закрива с тялото си другарите си от „вражеския огън“.
Тези „изповеди“ на отговорните фактори се родиха след
три месеца мълчание, отричане, увъртане, полупризнания. За
да се самобичуваш така, след като си отричал до последно,
сигурно има много важна причина.
- Алексей Петров беше назначен през 2001 г. на т. нар.
щат за оперативно внедряване - ттвърди генералът. - Това са
служители, които нямат определени качества, които имат
редовите служители. Те нямат никакви документи или други
знаци, с които да се легитимират публично, защото те трябва
да пазят тайната, че имат такова качество - нямат карти,
нямат знаци, нямат нищо. Второ, нямат работно място. Те не
могат да влизат в службата, нямат кабинет, телефон и т.н. И
най-важното - нямат заплата!
Но фактите сочат, че Трактора е притежавал карта.
Влизал е и излизал от сградата на НСС на бул. „Черни връх“
по всяко време, когато си пожелае. Дори е приемал „гости“

166
там - посещенията им са записани в дневника, който се води
според инструкциите. Имал е достъп до секретната
информация. Получил е и сертификат от ДАНС за правото
да работи с нея.
Накратко - вместо да е нещо като Агент 007, Рихард
Зорге или Мата Хари, той открито е демонстрирал и
„респектирал“ с длъжността си.
Според наредба от 2003 г. служителите на прикриване се
водят на заплата, а конкретните задачи и дейности, които те
изпълняват, се определят със заповед на министъра на въ-
трешните работи за всеки отделен случай. Костовият минис-
тър Емануил Йорданов обаче не е направил това. Царският
Георги Петканов - също. Затова всички се кълнят, че
Алексей Петров не е получавал заплата! Припява им и
бившият син шеф на НСС ген. Атанас Атанасов. Според
техните твърдения едрият капиталист май ще се окаже по-
праволинеен и от най-убедения комунист - работил е
безвъзмездно за светлото настояще и още по-светлото
бъдеще на страната.
Генералът, опитвайки се да се оправдае, без да иска
посочи още нещо:
- За офицерите на прикритие няма възможност да се
разпъва т. нар. чадър, защото данните за тях не се отлагат в
оперативния отчет и това означава, че всяка служба би
могла, ако получи данни за този човек, че извършва
престъпление, да го разработва и никой не може да го
прикрие!
Обаче Алексей Петров не е разработван, макар че днес го
сочат за подземен октопод. Отговорът по-скоро трябва да
дадат политиците, отколкото родните джеймсбондовци.
Защо?
... На 3 юни 2010 г. трябваше да се състои заседание на
парламентарната комисия за контрол на ДАНС в

167
парламента.
За пореден път депутатите щяха да бистрят живота и де-
лата на Алексей Петров. Щяха да търсят отговор на въпроса
кой го назначи като агент и офицер под прикритие, кои го
преназначаваха - поредни шефове на служби, сменящи се
министри, наследяващи го правителства...
Темата е повече от парлива. Интересът към нея - огромен.
Не е за вярване, но заседанието на комисията пропадна
поради липса на ... кворум. Поискалите да научат истината
единодушно се дръпнаха като опарени от нея.
Но кадровикът на бившата Национална служба за сигур-
ност Петър Петров я разказа.
След като Алексей Петров е прострелян (при
покушението срешу него пред басейн ’’Спартак“, бел. ред.)
той всеки месец е представял болничен лист. Това
попречило да му бъде връчена заповедта на министър Георги
Петканов за освобождаването му от длъжност.
- Това според мен не е много нормално. Един човек не
може да боледува 5 или Юг.! - резюмира живата история на
НСС в последните години.
Учудващо е, че той произведе сензация, на която никой
не обърна внимание!
За агент под прикритие болничен лист не може да се
изиска, не може да се получи, не може да се уважи. Шпи-
онинът в подземния свят няма работцо място, не спазва
работно време, не посещава секретни служби, не поддържа
официално никакви отношения с нея, иначе незабавно би
бил разконспириран.
Медицинското носи редица белези, които незабавно биха
го разкрили кой е, какъв е, от коя служба е. Най-сетне Здрав-
ната каса не би могла да признае подобен болничен лист по
никакъв начин. Причината е проста - в нейните регистри
Алексей Петров би трябвало да фигурира като честен част-
168
ник, плащащ си сам осигуровките си вместо като служител
на когото и да било, камо ли пък на държавата, камо ли пък
на секретна служба в МВР!
Болничните листове означават само едно - ексбаретата е
била на щатна, официална, добре заплатена и осигурена с
протекции * длъжност в НСС. И кадровикът на контраразу-
знаването го потвърди:
- Аз бях извикан от Атанас Атанасов и ми беше казано,
че има решение на ръководството на службата Алексей
Петров да бъде назначен за офицер! Преди това Алексей
Петров е бил служител на МВР с добра атестация за
работата си.
Никой не забеляза и втората сензация в това изявление на
Петър Петров.
Може безусловно да му се вярва. Той е архиварят
й,съхраняващ досиета на контраразузнавачите и агентите на
тайната централа. Работил е там от 1997 г. до 2003 г. Факт е
обаче, че Трактора е напуснал системата на МВР още през
1992 г. Но според кадровика пък е имал атестация непосред-
ствено преди да бъде назначен отново. По всичко изглежда,
че макар отивайки си от системата на сигурността,
„нелегално“ е останал в нея - факт, който и сега управниците
продължават да крият. Изглежда рапортът за напускане е
бил първата крачка към легендиране на офицера под
прикритие - вътре в страната. И не само там, а и извън нея!
Това е най-последният, най-скритият, зашифрован абзац
от книгата на тайните, започнала на първата си страница с
убийството на малчугана Пепи.
Този абзац дава отговор на въпроса защо всички излъгаха,
че Трактора е бил под прикритие след второто си
назначение. Защо упорито се кълняха, че не е получавал

169
заплата! Защо заблудиха публиката министър Емануил
Йорданов, министър Георги Петканов, министър Румен
Петков, ген. Атанас Атанасов, ген. Иван Чобанов...
Може да съществува само един-единствен отговор - фан-
тазиите за „прикритие официализират престъпната биогра-
фия на Трактора като служебен ангажимент, като поръчана
му специално държавна задача. Политиците и държавниците
негласно го оневиняват, амнистират го под сурдинка, така да
се каже!
Затова не е парадокс, че „агентът на прикритие“, а всъщ-
ност легален кадрови офицер официално е бил награден с
почетния знак на МВР. Внедрените в престъпните
организации ченгета никога не ги отличават служебно -
благодарностите идват едва след завършване на задачите им.
Правилото е просто - колкото по-малко шум се вдига около
тях и колкото по-малко хора знаят за истинската им дейност,
толкова животът им е по-съхранен.
Но е парадокс, че по същото време, когато са награжда-
вали „нелегалният“ агент Алексей Петров, официално са го
уволнявали като напълно легален офицер! Изглежда едната
ръка на министерството е подписала едното решение, а дру-
гата ръка - другото.
Петър Петров обясни и тази процедура. Би трябвало да
има предложение от директора на службата, подчерта той и
уточни, че когато Алексей Петров е предложен за наг-
раждаване, ръководителят е ген. Иван Чобанов. „Аз такова
предложение не съм виждал!“, каза шефът на човешките ре-
сурси в МВР и допълни: „Няма практика да се награждават
служители без предложение.“.
- Участието на Алексей в работата на службите е твърде
скромно! - твърди поредният бивш началник на НСС - ген.
Чобанов. По въпроса за наградата сви рамене вместо комен-
тар - предпочете да замълчи. Колко услужливо, а потрябва
ли, и неуслужливо нещо е паметта!
170
 Един детайл прави впечатление. Излюпеният светкавично
генерал Чобанов е социолог по образование и доскорошна
професия. Любопитно е къде е работил, преди да отиде в
системата на МВР? - Надали ще познаете! - Мястото е фирма
„Ипон“ на Бойко Борисов.
Прав е кадровикът, като смята, че най-вероятно наградата
е била предложение на вътрешния министър или на главния
секретар на силовото министерство (Георги Петканов и съ-
ответно Бойко Борисов).
От политическия връх погазват правилата и вероятно
затова ген. Иван Чобанов също ги нарушава:
- Ако за вас Алексей Петров е октоподът, тогава за мен
Алексей Петров беше капитан Петров, а капитан Петров
бяха много. Сега не мога да си спомня всичко с подробности
- твърди той, бягайки от конкретиката.
Чобанов обясни, че по негово предложение е имало запо-
вед за съкращаването на капитана, но поради „правнотехни-
чески особености“ не са успели да я изпълнят. Излъга - иде-
ята не е негова, а настояване на министър Георги Петканов.
Документът е издаден на 28 януари и е записал „считано от 1
февруари 2003 г.“ Допуснат е малък гаф - този ден е събота,
но нейсе. Официалната причина за уволнението е реформата
от 2002-2003 г. и намаляването на щатовете. Издадена е и
втора заповед на 26 март 2003 г.. Тя също остава неизпълне-
на. В нея е уточнено, че влиза в сила, когато се връчи лично.
А през това време Алексей Петров се води в „дългосрочен
законоустановен отпуск по болест“.
По думите на Чобанов:, Алексей Петров не е бил уволнен,
тъй като е имало друг свободен щат - „явния“ щат, на който
обаче не е бил назначен.“ Така „ювелирите“ от службите
съвсем се оплетоха в обясненията си - официалният щат
няма нищо с конспиративния, ако първият се пипа и реже ^
вторият се пази като зеницата на окото.
171
 - Единствената правна възможност беше да го преназна-
чим на явния щат. Ако ние не го направихме, съдът щеше да
го направи, тъй като Алексей Петров тръгна да ни съди
тогава! - кълне се бившият шеф на НСС.
Невъзможно! Ако е вярно, че е бил служител под при-
критие, съдът би трябвало да му отхвърли иска като лице,
нямащо официални трудовоправни отношения с МВР. Не е
получавал и заплата, както твърдят или лъжат нагло шефо-
вете му. Нямало е как да докаже, че е от службите, че те са
го уволнили, щом е бил агент под прикритие! Легендиран
като честен частник!
Какво е ставало зад кулисите, и Господ надали знае. Но е
известно, че тогавашният главен секретар Бойко Борисов и
тогавашният министър Георги Петканов не се долюбваха,
правиха си кални номера и всеки се опитваше да отсвири
другия като първа цигулка. Царският ексминистър обаче се
оказа ужасен от перспективата да бъде произведен за герой
срещу Октопода. Георги Петканов обяви, че не е издавал
такава заповед. Той попита дали властите са показали
официално подписан от него документ и посъветва да бъде
изискан.
- Вие решавате на кого да имате вяра!
Ако е прав, то никаква заповед за уволнение никога не е
имало! Сегашният конституционен съдия не отговори на
въпроса какъв е интересът на ДАНС да заблуждава по този
казус. Днешният премиер пък въобще не коментира обвине-
нията срещу него за назначението на Алексей Петров.
Така казусът на ексбарерата се превърна в нещо като
въртележка - не е бил нито съкратен, нито назначен, хем е
уволнен, хем отличен в интерес на работата.
Полуофициално Трактора останал „висящ на някакви
резервни щатове“. Министърът Петканов не е реагирал за-

172
ради неизпълнените му заповеди. Сигурно е съвпадение, че в
днешни времена синът му работи в структурите на Алексей
Петров. Петър Георгиев Петканов е посочен като лице за
контакт в Регистъра на финансовите институции на БНБ.
Фирмата „Голд лизинг“ е част от „Лев Корпорация“, чийто
основател е бившият командос. Дружеството се занимава с
лизинг и сублизинг на леки автомобили, предназначени за
таксиметрова дейност. Извършва и маркиране на автомоби-
лите при застраховка.
Не е реагирал и главният секретар Бойко Борисов. Да
предположим, че е от човешко съчувствие към бившия му
съдружник и колега-каратист. Да кажем, че е простил на
подчинения му началник на НСС неизпълнената заповед за
уволнение. Все пак е кадър на неговата „Ипон“. Да кажем -
но какво ли всъщност да кажем?...
Накратко - бившият съдружник на днешния премиер и
сегашен обект „висял“ с длъжност и заплата дотогава, докато
следващото поред правителство - червеното на Сергей
Станишев, не го повиши за пореден път като съветник на
председателя на ДАНС. Но е факт, че когато червените от-
крито влязат във властта, за разлика от подставените им лица
действат напълно безскрупулно.
Най-вероятно полууволнението е елементарна, примитив-
на застраховка на политиците. Та нали ако ги попитат за ис-
тинската дейност на офицера-октопод, няма какво обяснение
да дадат. Ала и това не стига за обяснение. Нещо сериозно
трябваше да се е случило зад завесата, та така умело, неуме-
ло и съвсем смехотворно политиците да си измиват ръцете.
Надали е само опасността да се дискредитират. Имаше и
неподправен страх - да не ги причислят към обкръжението
на баретата, ала да не ги запишат и сред неговите врагове.
Драмата завършва като водевил

173
 - Първо, Алексей не е осъден, за да е дефиниран по
закон, че е от другата страна на „барикадата“. Това, че е в
ареста, не значи, че утре няма да е в политиката.
Съвременната българска история е пълна с подобни
примери. Въпрос на време и на ценности...
Мнението е на Христо Вълчев. Родом от Борисовград
(сега Първомай). Възпитаник на йезуитския орден, наричан
днес Конгрегация за разпространение на вярата. Биофизик,
завършил Лионския университет във Франция. Офицер от
съветското военно разузнаване - ГРУ, едно от най-
страховитите и в наши дни, с мощна агентура в редиците на
ГЕРБ. Награден от президента Георги Първанов с орден
„Стара планина“...
Най-вероятно ще излезе прав. Цялата тази галиматия сре-
щу Алексей Петров по стар властови обичай може да цели
очистване, пране на биография през съд. Страшни
обвинения, един „обективен“ съд, един „обективен“ процес,
бум-бум, човекът е невинен, хайде довиждане и край. И
цялата му бизнес империя си остава.
Всъщност вече е прав.
Защото Антон Петров - познат като Хамстера, вече напус-
на следствения арест и е на свобода. Него го арестуваха на
16 срещу 17 декември 2009 г. заедно с бандата на „Наглите“.
В портмонето на съпругата му откриха белязана банкнота от
100 лв. - част от сумата за откупа на студента Румен Гу-
нински. Човекът с прякор на плъх го обявиха като „топлата
връзка“ между бандитите и бившия съветник в ДАНС. Но в
края на август досъдебното производство срещу него беше
прекратено поради липса на доказателства, което потвърди и
наблюдаващия прокурор Бисер Кирилов.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан
Цветанов този път премълча - не протестира шумно както
при други такива знакови дела.
174
 Учудващо! Липса на доказателства! Как така?
Все пак свидетелите по делото „Октопод“ са над 150,
някои са разпитвани по 4-5 пъти. Направени са претърсвания
на повече от 50 обекта. Назначените данъчни ревизии са
около 130. По това разследване работят голям брой
следователи и трима прокурори. Изясняват се много видове
престъпления, като се почне от незаконно отглеждане на
защитени животински видове (тигрите на братя Стоянови),
изнудвания, сводничество, наркотици, пране на пари и се
стигне до огласяване на държавна тайна...
И в крайна сметка - нищо. Бившият резидент на ГРУ и
възпитаник на йезуитски колеж удивително точно
прогнозира развитието на скандала. Позна изцяло сценария
му!
- В основната група се очертава подгрупа, която се зани-
мава с насилствено събиране на дългове и изнудвания с ко-
ристна цел. Тази група с трима обвиняеми - Алексей Петров,
Марчело Джотолов и Антон Петров, ще бъде приоритетно
предадена на съд - вероятно през септември по ново, разде-
лено дело за изнудване! - на 27 август 2010 г. потвърди
факта прокурорът Светлозар Костов. - Другите, например
братя Стоянови - Дамбовците, си остават обвиняеми по
основното дело - за участие в организирана престъпна група,
пране на пари и данъчни престъпления.
В бързината си да се похвали магистратът неволно при-
зна: най-сериозните престъпления са свалени от „обекта“,
изключен е като шеф, като член от мрежата на „Октопода“!
Значи не се е занимавал с: мрежи за проституция, търговия с
наркотици, трансфер на хора и оръжие през границите, пране
на пари, търговия с влияние, организиране на престъпна гру-
па, неплащане на ДДС, източване на държавни предприятия
и какво ли не. Поне такива бяха първоначалните обвинения.
Факт е, че скандалът около разделянето на делото на две

175
не избухна веднага, а се разгоря чак към средата на
септември 2010 г. От Запад наблюдават внимателно
случващото се и реакцията им „разпали“ страстите около
сключената сделка, твърдят наблюдатели. В края на
септември делото отново беше обединено. Явно натискът
отвън си е казал думата.
Но показателно беше онова, което действително стана.
Пропаганда!
Театър!
За 8 милиона зрители.
Една ремарка е необходима. Книгата вече се подготвяше
за печат, когато колелото на съдбата за пореден път се
развъртя около бившата барета. На 12 октомври 2010 г.
Софийският апелативен съд го освободи от следствения
арест и го остави под домашен арест. Големият, многорък
„Октопод“ изведнъж се оказа някаква дребно мекотело -
само с 3 вместо с осем пипала (първо бяха задържани 8
души, после обвиненията визираха трима) и с някакви
дребни престъпления. Превърна се трипод.
Защото съставът на Темида прие, че доказателствата по
делото не могат да обосноват задържането под стража на
Алексей Петров да продължи. Съдът отбеляза, че в основата
на решението му не стои влошеното здраве на сочения за
лидер на подземния свят бизнесмен и общественик. Никой
не оспори необходимостта да се лекува.
Но правистите изрично подчертаха, че не само това е мо-
тивът им за освобождаването на Трактора. „Факт е, че
арестът на един човек може да продължи най-много година,
а от нея вече са изтекли осем месеца“, аргументираха се
магистратите. „Домашният арест е следващата най-строга
мярка. Тя ще ограничи възможността на Петров да извърши
престъпление, ще осигури всяко негово явяване пред
правосъдието и ще му позволи да предприеме адекватно

176
лечение“, заявиха те в своите мотиви. Съдията Иванов
обясни на Петров, че няма право да напуска дома си без
разрешение на прокурор.
Междувременно се разбра, че Анна - дъщерята на ген.
Васил Пенгезов, шефа на Софийския апелативен съд, е била
назначена в ДАНС по времето на Алексей Петров - когато
той колеше и бесеше там. Тя е едно от децата на висши
магистрати, които се сдобиха с общински имоти в
Приморско като „социално слаби“. Била е в управата на
дружество „Средец“ АД на съдийския приятел и състудент
Венцислав Симеонов Стоев, докато е било негово. То се
прочу с падналата сграда на ул. „Алабин“ в столицата,
когато загинаха две девойки. Данъчните снимаха от въздуха
и „Белия дом“ на фирмата край яз. „Панчарево“. Сградата е
копие на резиденцията на американския президент.
Агитка от около 30-ина фенове на бившия съветник на
ДАНС посрещна решението с бурни ръкопляскания. Те не
обърнаха много внимание на другото заключение на съда.
Той постъпи като истински византиец, завършил с докторат
прочутата Магнаурска школа. „И вако, и тако“ - би казал в
такъв случай българският народ.
Уводът му започна от показанията на свидетелите.
Собственичка на таксиметрова компания под шапката на
„Такси-С-Експрес“ (позната като 1280) твърди, че е била
принудена да вземе колите на лизинг от „Голд лизинг“ и
задължително да ги застрахова в „Лев инс“. Тя подробно и
детайлно е описала как е получавала указания от Алексей
Петров и Марчело Джотолов и по какъв начин е заставена да
прехвърли фирмата си на втория, съобщи съдът в решението
си. Анонимен свидетел от „Голд лизинг“ е ракрил схемата на
движение на паричните потоци от „Такси-С-Експрес“ към
Трактора. Според съда другата престъпна дейност на малкия
„Октопод“ е във връзка с принудително събиране на дългове.

177
С това се занимавали фирмата „Ин-80“, собственост на
Джотолов и „Лев корпорация“. Според прокуратурата сред
пострадалите от тази троица е плевенският бизнесмен
Георги Цветонов. През 1996 г. той получил над 200 хил.
долара от Алексей Петров. След това предприемачът дал
парите на четири подставени лица, които купили имот в
Плевен. Впоследствие той бил апортиран в
застрахователното дружество „Левски Спартак“, като акции
получили подставените лица, сочи делото. Те пък
прехвърлили акциите си по искане на Цветанов на двама
израелци. „По делото няма данни Петров да е заплашвал
Цветанов“, заяви съдът и нарече това обвинение
разколебано.
В процеса се замеси и треньорът по художествена гим-
настика Нешка Робева. През 1998 г. тя взела 100 хил. долара
от клуба по художествена гимнастика „Левски Спартак“ и ги
дала назаем на Цветанов. Бившата барета станала гарант за
връщането на борча. Погасяването му закъсняло и зна-
менитата ни спортистка поискала той да се намеси. Накрая
се постигнало странно споразумение - художникът Светлин
Русев да получи картини от Цветанов срещу парите, взети от
спортния клуб. И т.н., и т.н.
Везните на богинята отмериха, че има обвинение за мал-
ката група, но не и за периода, визиран от прокуратурата,
нито за всички престъпления, които тя посочи. Останаха
обвиненията в рекет.
Без онова от подхвърлящата се справка в „Интернет“ за
Алексей Петров. Според нея той бил натоварил в
бажгажника на една кола Венелина Гочева - главна
редакторка на „24 часа“ и я разкарвал половин ден по
шосетата, докато тя се подмокрила от ужас и страх. Всички
данни сочат, че вероятно „справката“ е изготвена от негови
звена, а случаят е повече от измислица. Часовият вестник

178
винаги е бил уважителен към ексбаретата. Родословието на
изданието тръгна от Съюза за стопанска инициатива на
гражданите, командван от хората на Алексей Петров. Затова
анонимното твърдение се оказа чудесно алиби за
ръководството на редакцията.
Показания на свидетели сочат, че групата е развивала
престъпната си дейност от 2004 г. до 2010 г., а не от 1997 г.
до 2010 г., както твърди прокуратурата, записаха в опре-
делението си магистратите. В тези престъпления обаче не се
включват сводничеството, прането на пари, укриването на
данъци и източването на „Кремиковци“, с които според
прокуратурата се е занимавал Октопода.
Странно, все пак са фиксирани и прегрешения на
Трактора и обкръжението му и в по-ранни години.
Подкрепени са със свидетелски показания. Има нарушения
за закона - вкл. за застраховането, след като са използвани
подставени лица.
Явно се е търсил някакъв „модус вивенди“ (от лат. -
начин на живот, бел. ред), някакъв своебразен прочит
колкото на закона, толкова и на интересите на подсъдимия,
колкото на морала, толкова и на рекламния образ на
прокуратурата и правителството.
Затова тримата апелативни съдии отхвърлиха
становището на Софийския градски съд, че престъпната
група „Октопод“ не съществува и така спестиха истински
плесник по лицето на властта. Но вместо за банда от 8 души,
те намериха между кориците на папките данни само за трима
- с ръководител Алексей Петров и членове Антон Петров-
Хамстера и Марчело Джотолов. Принизиха обвинението до
далеч по-дребни престъпления, които по-скоро са плод на
частни взаимоотношения между Алексей Петров, неговите
хора и други лица.
Така с цялата си мощ и авторитет Темида хем защити

179
гражданските права на арестанта, хем даде едно рамо и на
правителството.
Защо съдът си изми по този начин ръцете и прие такова
решение?
Ако датировката беше направена според първоначалните
данни, възникват много въпроси - към много правителства.
При престъпна дейност, стартирала през 1997 г. обяснения
ще трябва да дава Иван Костов - сега парламентарен
съюзник на ГЕРБ и Бойко Борисов. За следващия период
носи отговорност царското управление, в което сегашният
премиер беше главен секретар на МВР. И той ще трябва да
ниже лакърдии пред зажъднялата за скандали публика как не
е разбрал за престъпната дейност на доскорошния си фирмен
съдружник и приятел.
„В годините на силовите структури бях един от малкото,
опълчили се на рекета, и премиерът Бойко Борисов знае
това“, заяви Трактора пред съда. Решението на Темида спес-
тява много неудобства на политиците. Например какво би
станало, ако подсъдимият поиска да бъдат доведени в съда
като свидетели в залата премиерите на четири правителства,
вицепремиерите и министрите на МВР на три кабинета и т.н.
по веригата?! Да бъдат разпитани не само от адвокатите му,
но и от него самия. Скандалът би бил огромен. Явно този
сценарий е послужил като основа на търговията зад
кулисите, завършила с освобождаването на аксбаретата от
килията.
Така се „перат“ биографиите, така се изчиства миналото.
Така се влиза и в политиката. Трактора вече официализира
заявката си чрез толкова скъпата му на сърцето партия „Ред,
законност и справедливост“ на Яне Янев.
„Алексей Петров е един доста опасен човек!“ -
неочаквано заяви след амбицията му за обществена кариера
американският посланик Джеймс Уорлик. Надали

180
престъпното или светло минало на Трактора го интересува -
все пак с ареста му той беше дискредитиран в подземния
свят. Но евентуалното му бъдеще на един от управляващите
страната изглежда притесни Вашингтон, доскоро затворил
очите си за някои факти от биографията на Бойко Борисов.
Ясно се видя, че постановката, стартирала като
драматична драма с много напражение, накрая ще се изроди
в бродуейски водевил, завършващ по сценичните канони
винаги щастливо. За всичките му герои.
Всичките минаха оттам - през сцената му. От Дилян До-
рон и Иван Кочев - Чомбе, та чак до „Мултигруп“. Стефан
Софиянски три пъти обра овациите в тази роля. Маргините
са на път да заслужат аплодисменти с първата им
оправдателна присъда. Кой не е бил разследван, дори съден
и впоследствие
- оневинен?
Факт са над 350 хиляди прекратени поради изтичане на
давност следствени дела. Обаче единствено посветените зна-
ят какво има в тях, какви тайни съдържат, чии имена са фик-
сирали! От фалитите на банките до рухването на
пирамидите, от банкрута на авиокомпания „Балкан“ до
несъстоятелността на „Кремиковци“, от откраднатия
петролен заем на Световната банка до контрабандата и
наркотиците... Къде е първият доклад на комисията
„Антимафия“ от 1993 г., оглавявана от Ана Караиванова.
Къде са и те, и други?...
Не, не са в коша! Подредени са в частни стелажи като
компромат. Например онези, които Алексей Петров
държеше на басейна „Спартак“.
- А какви са отношенията ви с бившата барета Алексей
Петров?
- Защо ме питате за Алексей Петров?
- Упорито се говори, че той държи компрометиращи до-

181
кументи за вас и ви държи в шах, а вие се чудите как да му
дадете мат.
- Няма абсолютно такова нещо. От нищо не се притес-
нявам, защото не само той, но и никой не може да държи
компрометиращи документи за Бойко Борисов. Ако някой
твърди обратното, нека ги покаже.
- Когато казах, че Бойко Борисов е подведен, имах пред-
вид политици, които подкрепят управлението, но аз мисля,
че тази „подкрепа“ е свързана с подмолни действия! - твърди
самият Алексей Петров. Прави впечатление, че той остро
напада ГЕРБ, вицепремиера Цветан Цветанов, но винаги
внимава какво говори за премиера. Засега не го атакува с
компромати - или защото ги няма, или защото нещо потайно
свързва двамата още от нишката, протичала се през
годините.
Между впрочем, спреният от ДАНС сайт „Опасните“,
заради който пребиха с чукове журналиста Огнян Стефанов,
го твърдеше. Беше се ангажирал да разкрие какво е правила
Цветелина Бориславова в някакъв апартамент в парк-хотел
„Москва“ в столицата, какви са мрачните тайни в унгарският
период на Бойко Борисов и т.н. Но си остана с голото обеща-
ние. Медиите също не ровичкат истината за тази биография,
единодушно премълчаха книгата за едноименния проект,
която сензационно го направи. Само западните средства за
масова информация я изкоментираха. Вярно, попресолиха
разказа - дори със съдебни решения за изличени страници в
съдържанието й! Как тогава да не повярваш на обвиненията
за цензура, наложена от правителството?! За някаква книга.
А каква ли е тогава за истинската дейност на спецофицера-
октопод?!
Мълви се, че за малко и Пожарникаря е щял да премине
по същата пътечка на Трактора, наречена „агент под
прикритие“. Твърди се, че щял да го вербува самият „обект“!

182
В. „Шоу“ зададе въпроса директно:
- Вярно ли е, че на бюрото на генерал Атанасов, когато е
бил шеф на Националната служба за сигурност, е стояло
предложение за вербовката ви? Просто е било в края на
Костовия мандат и не е стигнало време, за да бъде придви-
жено и реализирано?
- Това е глупост. Такива предложения се правят след
дълъг период на разработка. Мислите ли, че човек като мен
няма да разбере, да усети, че е бил разработван. За всеки,
който разбира от тези работи, това ще прозвучи като пълна
идиот- щина. Но ако искате, питайте самия генерал
Атанасов.
Всъщност Каратиста наистина беше „завербуван“. Ала не
за подмолна работа в ъндръграунда, а за „озонираща“
дейност в политиката
- В момента мога само да му пожелая да работи макси-
мално в полза на държавата. Толкоз! - отсече Бойко Борисов
девет месеца преди ареста на Алексей Петров. 4 месеца пре-
ди това задържане премиерът заяви, че Трактора е ,лоялен
гражданин“. След ареста го обяви за Октопод.
Изглежда „разводът“ между двамата е бил светкавичен.
Или пък фиктивен - под напора на външни обстоятелства и
натиск. След напускането на ареста Алексей Петров и РЗС
стартираха мощна компроматна акция срещу Цветан
Цветанов. По онова време рейтингът на физкултурника - въ-
трешния министър биеше този на пожарникаря - министър-
председател. Ухажването на Цветан Цветанов от Запада се
засили забележимо. Чак седмица след началото на сблъсъка
Бойко Борисов даде едно рамо на заместника си: „Министър
Цветан Цветанов се ползва с моята пълна подкрепа, както и с
подкрепата на нашите евроатлантически партньори. Не
смятам за необходимо всеки ден да декларирам подкрепата
си“ - отсече ръководителят на държавата.

183
 Защо разказахме всичко това?
Странно е как сержантът от милиционерското училище в
Пазарджик неочаквано израсна до властта - до онова, което у
нас се асоциира с това да станеш човек! Цялата история
около житие-битието на Алексей Петров в секретните служ-
би, около взаимоотношенията му с Бойко Борисов и другите
премиери, около наградите му, уволненията му, около прес-
тъпната му дейност по поръчка на държавата и държавната
му дейност по поръчка на престъпността подсказва, намеква,
сочи и крещи само едно: над всички тези хора е имало висша
сила. Толкова висша, че спокойно нарежда на прремиерите,
смело коригира и дори погребва решенията на МВР, незави-
симо кой ги е издал - пореден министър, главен секретар на
ведомството или сменящите се безчет шефове на отделни
служби.
Тази сила може и да се е реализирала чрез тримата мини-
стри Йорданов, Петканов и Петков, чрез тримата генерали
- Атанасов, Чобанов и Борисов, чрез шефа на ДАНС - Петко
Сертов, но със сигурност ръката, която я насочва, е извън
кабинетите на министерството.
В условията на управлението на Иван Костов, царя и на
Сергей Станишев тя не е и на премиерите.
Иван Костов - силният човек, Командира управляваше че-
тири години. Възходът на Трактора в дьржавнош управление
започна едва в последната от тях - в последните й месеци.
Безмислено е да назначаваш човек, който веднага след това
ще съкратят или уволнят. Възниква въпросът - защо не го
оцениха по-рано? Възниква и другият - защо следващите не
го уволниха? Историята с убийството на Пепи Терзийски
подсказа отговора. Неофициалната власт в страната реди
пасианса.
Затова Алексей Петров не е толкова продукт на синьото
управление, колкото на дърпащите конците иззад кулисите.

184
 Кариерата на бившия командос не е дело и на Симеон.
Царят нямаше навика да се бърка в работата на подчинените
му и с цената на всичко отбягваше конфликтните ситуации,
за да си вкара такъв таралеж в гащите. А последният
премиер - Сергей Станишев, не можеше да излезе наглава
нито с Ахмед Доган и ДПС, нито със собствената си партия
и такива мощни фигури в нея като Румен Овчаров и Румен
Петков, нито с олигарсите, нито с тайните служби, камо ли
пък с мафията, която директно се беше настанила в ДАНС и
във властта му.
Учудващо е, че „обектът“ служи вярно на три
разноцветни, полярно противоположни правителства. Беше
съдружник на премиера на четвъртото - настоящето.
Шефовете му се оказаха подменяеми, но той си остана
незаменим!
Кой тогава осигури щастливата му звезда - поне до онзи
ден, когато го арестуваха? Кой създаде за човека от подзе-
мието на живота научна, обществена и бизнескариера? Кой
го произведе в капитан от НСС, в съветник на ДАНС и в
генерал от ъндърграунда?
Тази сила не може да е друга освен самият, оставащ
винаги на завет за разлика от пипалата си, от бизнесмените
си, от държавниците си, от интелигенцията си Октопод!
„Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта - не края!“
Стиховете от куплета са на известния български поет
Недялко Йорданов. Особеното е, че стихотворението е на-
писано по специален повод - посветено е на рожденият ден
на Алексей Петров, макар и отпразнуван в килията.

185
 Дали и този арест на „обекта“ - Октопод, няма да се окаже
наистина антракт - поредния в безвремието на родината ни?

ДВУЛИКИЯТ ЯНУС

За първи път името на ексбаретата нашумя публично през

лятото на 2002 г. Дотогава фигурата му стоеше в сянка - не
беше известна на българите. Дори онази история с детенцето
Пепи Терзийски, с цялата й подмолност и интереси - от
наркотрафика до контрабандата на оръжие, от вътрешната
политика до международните дела не успя да я извади на
светло.
Едва ли заслугата за това е дело на бившия командос. По
онова време нито парите му, нито позициите и влиянието му
можеха да осигурят такъв комфорт. Изглежда някой друг -
много, много могъщ, се грижеше за имиджа му. Тази толкова
могъща сила успя да затвори устата на всички медии - без
нито едно изключение. А все пак те обслужваха различни
стопански, финансови и политически интереси, счепкани в
яростна битка помежду си.
Защо тогава все пак нашумя? Кой го освети?
„Гръмнаха Алексей“ - този есемес изпрати Бойко Бори-
сов, главен секретар на МВР на познатите си журналисти.
На 15 август 2002 г. бившата барета беше ранена в
гърдите и краката при стрелба срещу него на излизане от
комплекса „Спартак“. Заедно с него улучиха в ръката
телохранителя му Румен Пешев - бивш командос от
спецотряда, който с тялото си прикрил колегата си. Пострада
и една трийсетгодишна дама. Тя е онази Ива Павлова,
спрягана като приятелка на Алексей Петров. Тримата заедно
изгледали по телевизията мача на „Левски-Спар- так“ срещу
„Динамо-Киев“ в турнира на УЕФА. Тръгнали си заедно и

186
оживено коментирали победата на нашите.
Огънят е бил открит от храсталаците в края на Южния
парк, когато излизали от ресторанта. Първо се чули два
пуко- та като от пистолет, после 5-6 като от автомат. Два дни
след покушението в района намериха оръжието, с което е
стреляно по Алексей Петров - самоделна ловна карабина
„Арсенал“ с оптичен мерник. В горичката локализираха 2
места, които снайперистът подготвил за стрелбата. На
едното имало забит прът около 1,5 м, който горе завършвал с
чатал. Във второто укритие е намерена табуретка, 3 тухли и
самоделно установка за стрелба - дъска, закована
перпендикулярно за две дръвчета с прорез по средата. От
двете скривалища полицията иззе фасове, бутилка от кола,
шлифер, черен найлонов чувал и др. Ясно личало, че
килърите са се били подготвили добре - те дори си
маркирали с въженца пътя за изтегляне през парка, за да се
ориентират бързо в тъмното.
Личният бодигард на Трактора не отговорил заради
раната си, обаче той си имал втора кола за охрана с двама
души. Те отвърнали на стрелбата. По-късно се разбра, че
освен национални състезатели по карате от клуб, Девски“ са
били и действащи командоси от отряда. По този повод
ведомството официално съобщи, че двете барети са се
намирали там съвсем случайно, не са охранявали никого,
обаче са постъпили професионално!
Каква щастлива звезда! Каква „прищявка“ на съдбата!
„Най-подходящите хора“ - спецохранители и бойци, освен в
необходимото време попаднаха и на правилното място!
Но вместо да ги накажат за „заниманията“ в извънработно
време - обсипаха ги с похвали от МВР. Те бяха наградени на
26 август от главния секретар на МВР - тогава Бойко
Борисов и министърът Георги Петканов със служебна благо-
дарност за патакламата, с която отговориха на неизвестните

187
душмани на Петров.
За покушението първо заподозряха Валентин Шотев.
Бившият комсомолски секретар на контраразузнаването
заедно с бившата барета успяха да придобият част от
терените на бившите тенискортове на „Левски-Спартак“ в
средата на 90-те. На тази земя е изграден жилищен комплекс
от затворен тип с 40 еднофамилни къщи и 9 блокчета. Там
наред с „обекта“ живеят негови бивши колеги - командоси,
ректорът на.УНСС проф. Борислав Борисов, бившият главен
прокурор Никола Филчев.
По-късно обаче Шотев и Петров се скараха жестоко. В
ябълка на раздора се превърна плувният комплекс
„Спартак“. Запознати със случката говорят, че
комсомолската номенклатура уредила Алексей Петров да се
настани там, но после за благодарност той прогонил
номенклатурата.
Имуществените спорове между тях ескалираха и в
заплахи с убийство.
Защото Шотев заяви пред полицията и НСБОП, че на 4
септември 2000 г. в ресторант „Златният телец“, офицерът
под прикритие Алексей Петров се е заканил да го утрепе:
- Е, ще те изгоря жив, ще те размажа, ще те унищожа! -
това било предупреждението му.
Валентин Шотев заведе дело, но обвиненията му не се
доказаха. Решението на съда е, че той и съпругата му умиш-
лено са набедили ексбаретата. Малко по-късно Шотев беше
сред разпитаните заради неуспешния опит за убийство на
Алеуксей Петров пред басейна „Спартак“.
Друга от версиите за покушението е свързана с избора на
командоса за член на Надзорния съвет на НОИ на 19 април
2002 г. Идеята е била фигурата му да се компрометира и така
да се замести с друго лице. Ако е вярно подобно
предположение, то означава само едно - мафията е овладяла

188
изцяло и докрай държавата - дори там, където не се подозира
нейното присъствие.
Трета хипотеза го забърка в комбината с източването на
пари от наши банки от 6 израелци - арестувани на 2.10.2001
г. на ГКПП Кулата с 185 000 долара. Разследването
установи, че с фалшиви мастеркарти са изтеглени 852 750
долара и 440 000 долара само от един трезор, а общата сума
надвишава 3 млн. зелени гущери. И отново се връщаме на
първото заключение - ако хипотезата удря в десетката, то
тогава финансовите ни институции работят като каси на
октопода, щом разчистват сметките си с куршуми.
Поредната догадка посочи свада на „обекта“ с Кирил
Киров - Киро Японеца. Навремето - през март 1999 г.,
наркодилърът го рани леко в крака на „дружеска среща“ в
ресторант „Перлата“ в Драгалевци. Ексбаретата е бил там
заедно с Тома Борисов - бивша охрана на Тодор Живков и
собственик на една от най-големите охранителни фирми
„Алфа Секюрити груп“.
Ромският бос си слагал пълнител в пистолета и неволно
произвел изстрел, беше даденото обяснение за случилото се.
Алексей Петров не подаде жалба в полицията и всичко
заглъхна. Не се дочу и дали агентът под прикритие е изпъл-
нявал специална мисия на този обяд.
Коментаторите обаче отбелязаха, че двамата са имали
спор заради хотела „Замъка“ на Пламен Хранков. Бизнесме-
нът държал пари на ромския барон на стафа, обаче бившият
командос се намесил и не му позволил да ги прибере. Някои
заподозряха, че опитът за убийство може да е бил и дело и на
хотелиера, понеже го притиснали в ъгъла - зад кулисите е
трябвало да се сбогува с тузарския комплекс. Други анализа-
тори потърсиха корените на покушението в охраната на
„Кремиковци“, поета от фирма, в която заедно с Алексей
участваше и синът на Филко Славов - шеф на червените

189
барети.
И този сценарий е повече от смущаващ. Той говори, че
целият по-едър бизнес у нас е компрометиран и дълбоко в
основата си порочен - той също приема за резонно да урежда
проблеми и пазарни позиции с насочени пушкала, вместо с
делови преговори или в краен случай в залите на съдебния
арбитраж.
Най-сетне е предположението на близки до бившия съ-
ветник в ДАНС хора. Според тях атентатът наистина е бил с
цел убийство или в по-добрия случай - компрометиране. Те
твърдят, че в дните преди стрелбата Алексей Петров е бил
предложен да оглави НСБОП - Националната служба за
борба с организираната престъпност. Обаче Бойко Борисов
не искал конкуренцията на друга силна фигура.
- Имаше подобен план. Той включваше даже с мое
участие да се направят нови формирования за борба с
престъпността.
- призна си самият Трактор. - Нещо повече - човек може да
си помисли, че едва ли не Борисов е поръчал да ме убият.
Истината е, че ние сме водили много разговори с Борисов в
първите дни след покушението. Обсъждали сме възможните
версии... - опроверга версията пред журналистите самият
„обект“.
Не лъже - по онова време, пък и после двамата
поддържаха топла връзка. Тя не изстина и след
компрометиращата статия за главния секретар на МВР в
авторитетното американско издание „Конгренгьнъл
Куотърли“, когато отново се срещнаха в ключов разговор
„на кафе“.
Факт е обаче, че куршумите извадиха личността на
бившия командос на „светло“, създадоха повод за
компроматна акция и така провалиха назначението му. Ако
тези съмнения са верни, то тогава самата държава в лицето

190
на противостоящи си структури, ведомства и техни
ръководители е главата на октопода. А както се видя - много
октоподи вместо един!
За разлика от приятелите му враговете на Трактора напра-
виха връзка между покушението и международната престъп-
ност. В месеците преди и след атентата ъндърграундът кипва
от престрелки, взривове и убийства. Например на 16 август
- само ден след атаката срещу Алексей Петров, столицата е
разтърсена от цели три престрелки.
Първата е в ж.к. „Белите брези“ пред заведението „Две
халби“. Там простреляха в слабините и краката известния
наркобос Илиян Евстатиев Версанов. Куршумите го
застигнаха в сребрист „Мерцедес“, но хвърчаха и наоколо.
Седем от тях пронизаха стъклата и се забиваха в стените на
заведението. Една от сервитьорките отнесе парче олово - за
щастие несмъртоносно. Другата престрелка е в ж.к. „Борово“
- там шетаха автоматни откоси пред пицария „Бейбис“. Не
измина и половин час, когато екпгьнът се развихри и при
кафе-клуб „Антре“. „Пирогов“ се изпълни с ранени.
В същия ден борецът - бизнесмен Димитър Джамов по
чудо избяга от смъртта. В центъра на София - на броени
метри от НДК, мотоциклетисти откриха огън по мерцедеса
му. Надупчиха олигарха в корема - двучасовата операция
едва спаси живота му.
В дните преди атентата срещу бившата барета пък всеки
ден имаше по едно, две, а на 14 август - цели четири
убийства. Гърмят взривове, ножове прерязват гърла, тела
хвърчат от високите етажи на сградите и се сплескат на
паважа... Загинаха и двама чуждестранни „туристи“ -
немецът Маркос Теодоро и арабинът Алия Мерани.
Всъщност кървавата вакханалия изглежда експлодира
покрай ареста на 2 юли на Сретен Йосич. Сърбинът е стра-
ховит гангстер, разписал се на почти всички континенти с

191
десетки ковчези.
„Ако убиеш един или двама, си престъпник, ако убиеш
пет-шест души си мафиот, ако убиеш десетки - ти си инсти-
туция!“ - сентенцията е негова.
Тогава предстоеше екстрадацията му от страната за Хо-
ландия, където го чака сурова присъда. Версиите твърдят, че
за евентуално бягство от Софийския затвор са изплатени
много милиони долари, а в подготовката му са участвали
редица сановници от висшите етажи на властта.
Пристрастността на анализаторите начерта параметрите
на заговора и лицата.
Според едни това са главният прокурор Никола Филчев,
Алексей Петров и шефа на баретите Филко Славов.
Според други - другата страна на барикадата, представля-
вана от зам.главният прокурор и шеф на Военна прокуратура
Николай Колев. Той беше убит същата година, което вдъхна
живот на предположението.
Но и първите, и вторите наблюдатели на случващото се
бяха категорични - след като замисълът е пропаднал, пос-
ледвало кървавото разчистване на сметки заради платения,
но невърнат подкуп.
Обаче в тези си измерения на куршуми, взрив, смърто-
носни примки и прочие атрибути на смъртта криминалната
хроника не е толкова съществена. Тя е особено показателна,
когато грижливо отбягва да сочи нещастията, случващи се в
същото време по етажите на политиката. Тя отбелязва по-
следствията долу - в ниското, но не фиксира събитията горе
- които ги предизвикват, които маркират властта.
Затова съществува и последна, не добила никаква публич-
ност хипотеза за стрелбата. Тя е свързана както с пренареж-
дането на пластовете в ъндърграунда, така и със съответното
им рефлектиране в обителта на елита.
Едва ли е случайно съвпадението, че ден преди екъша

192
срещу баретата Ахмед Доган се обяви за завръщането на
изгонения от България руско-израелски милиардер Майкъл
Чорни. Навремето той беше екстрадиран под американски
натиск, но в онези дни вече се беше сдобил с влиятелни про-
тивници в страната ни - бивши негови партньори.
Например месеци преди изстрелите Васил Божков и не-
говите хора неочаквано бяха елиминирани от ръководството
на футболен клуб „Левски“. Шест години Черепа беше там
въпреки собствеността му върху конкурента ЦСКА. Тази
тайна доскоро се пазеше повече и от шифър.
В този смисъл куршумите срещу Алексей Петров, спряган
като човек на руско-израелският милиардер, би трябвало да
го предупреди да не лансира чрез лобитата си идеята за
завръщането му у нас. Въпросът не опря само до борбата на
клановете - първите ангажирани с международен еврейски
капитал, а вторите - също с олигархичен, но чисто руски в
лицето на милиардера Олег Дерипаска.

193
 Но битката не беше чисто икономическа, тя се ангажира и
с международната политика. Защото точно в тези дни цар
Симеон е на визита в Близкия Изток. При посещението си в
Йордания тогавашният министър-председател договори за-
седание на Световната ислямска лига през пролетта на 2003
година у нас. Паралелно се предвиждаше конференция
„Европа, Ислямът и светът след 11 септември“ (датата на
атентата срещу Световния търговски център в Ню-Йорк) под
патронажа на президента Георги Първанов. В Ливан на
среща с премиера Рахик Харири - милиардер, личен
строителен предприемач на саудитската фамилия, се
потърсиха пари чрез внос на арабски капитали у нас, който
бързо доби огромни размери.
Логично е евреинът Майкъл Чорни и агентурата му у нас
да се противопостави на тази инвазия. Достоверно звучи
точно тези договорки да са провалили назначаваното на
Алексей Петров за първи антимафиот, да са предизвикали
изстрелите срещу него.
Само две седмици по-късно у нас беше делегация на
влиятелния Американски еврейски комитет. Той официално
предупреди премиера цар Симеон, че приемането ни в
НАТО може да зацикли. Като претекст беше посочен и
нерешеният въпрос с някои имоти на еврейската общност у
нас. В дните непосредствено след атентата срещу Алексей
Петров клубът на олигарсите „Възраждане“ отстрани от
председателското място убитият по-късно банкер Емил
Кюлев и си избра за шеф Васил Божков. Трезорът на Кюлев
беше свързан с еврейски капитали, а Васил Божков държеше
хотел „Рила“, за който претендираха евреите и у нас, и по
света.
Естествено, контраударът също беше нанесен. За поку-
шението срещу бившата барета бяха обвинени пак барети
- също бивши. Като тартор посочиха бай Добри - Николай
Добрев и аверите му. Той и „обекта“ навремето дори са слу-
жили заедно - в една и съща група. Алексей Петров му беше
спасил живота на едно учение - изровил го от затрупала го
лавина. Посипаха се версии, детайли, пикантни дреболии.
Но най-същественото не се дочу по медиите. Групата
бившите барети, заподозряни да очистят колегата-приятея,
охраняваше може би най-видният предприемач у нас. Този
бизнесмен се казваше Васил Божков.

Фабриката за убийства
Групата за убийства освен бай Добри включваше
още шестима бивши служители в СОБТ.
„ Фабрика за убийства “ я нарече прокурорът от
ВКП Ангел Илиев.
Срещу арестуваните започна дело, после беше
спряно, понеже самият бай Добри и приятелката му
станаха обект на покушение през април 2004 г. И
така досега.
Навремето главният секретар на МВР Бойко
Борисов обяви, че престрелките търсят дестабили-
зация на кабинета. Други висши полицаи заговориха за
нова подялба на наркозапазара. После се пръкна
групата за убийства. Зам.-директорът на НСБОП
полк. Венелин Великов заяви:
- Тази организирана престъпна структура е
осъществявала поръчкови убийства, отвличания,
взривявания, рекет и най-разнообразни форми на
терористични прояви!
На въпроса на медиите кои са били поръчителите,
директорът на НСБОП отрони единствено думите:
„ Който е плащал, за него са работили Но целокупният
елит за разлика от журналистите чудесно знаеше при
195
кого са наети бившите барети. Политиците знаеха и
нещо друго - конфликтът на „ниските етажи “ във
властовата и ъндърграундова структура маскира бит-
ката на „ високите “ - за международната ориентация
на България, за влиянието на един ши друг руски оли-
гарху нас, за прането на мънитата от престъпността в
родните трезори... Въобще за всичко онова, което на
техния език се нарича „ дай да вземем едни пари! “
Николай Добрев - Бай Добри е напуснал отряда на
баретите през 1993 г. Оттогава датира и конфликтът
между приближените до него бивши барети и
тогавашния им командир полк. Красимир Петров. Той
пък получи генералско звание, стана шеф на Гра- нична
полиция, а след като беше освободен заедно с Алексей
Петров от поста си сформира алианс за сигурност
като неправителствена организация.
Отношенията на Трактора с бай Добри охладнели
през 2000 г., когато Добрев бил изгонен от стопа-
нисваното от него заведение в комплекса „Дева-
Спартак сочат запознати с отношенията между
двамата. По същото време той загубил позиции и в
Съюза на бившите барети.
По хронология тази фабрика за убийства беше
втората.
Първата се пръкна през януари 1998 г. и беше на цар
Киро. Обвинението към нея беше, че е взривила ре- '
дакцията на в. „ Труд “ и подготвяла атентата срещу
президентството и министерския съвет. Като преки
извършители бяха посочени двама мъже и една жена,
а като поръчител -ромския бос. Естествено, до при-
съди не се стигна. На всички беше ясно, че никакви
родни тарикати не са детонирали тротилови шашки,
а работата свърши наказателния отряд на властта
заради публикации за газовия спор с Русия.
196
 По-късно се появиха и други смъртоносни „ фабри-
ки“ — бандата на Шаки, „Наглите“, „Килърите“.
Всяка власт разкриваше машинете за убийства на
конкурентните структури, а те щом дойдеха на
власт - нейните. Съдебната система влезаше в ро-
лята на балансьор - засъждаше и едните, и другите,
но не осъждаше никой.

В горещото лято на 2002 г. се случиха още няколко клю-

чови събития.
Стартираха преговорите по унищожаване на нашите ра-
кети „Скъд“, „Фрог“ и „Луна“.
България неочаквано се сдоби с евроминистър - Мегле- на
Кунева, която дублира дейността на външния министър
Соломон Паси, обвързан с еврейското лоби. Царят както
винаги избра позицията без позиция - опита се да угоди ед-
новременно на всички.
В същия месец август, когато стреляха по Алексей
Петров, за малко щяха да застрелят и Милен Велчев. Той се
сочеше за фактор в сръбската връзка заради срещата си на
яхтата в Монако с Иван Тодоров - Доктора. А какво
решаваха там трима министри, двама бизнесмени, царският
човек Спас Русев и мафиотът - знаете от том 1 на книгата.
- В рамките на последните 10-ина дни финансовият
министър Милен Велчев е бил заплашван с убийство! -
призна неохотно шефът на НСО ген. Димитър Владимиров. -
Сигналите са няколко! - добави първият бодигард на
републиката.
По спешност назначиха специална охрана - дни преди
покушението срещу Алексей Петров. Един факт хвърля
светлина върху заплахата - Милен Велчев е зет на Стоян
Марков. Бившият кандидат-член на Политбюро и

197
председател на Комитета за наука и технически прогрес
беше ключова фигура в износа на капитал от България за
задграничните ни фирми и много близък на Огнян Дойнов. А
Дойнов заедно с Андрей Луканов осигури еврейските и
руски връзки на бившата барета. (Днес Стоян Марков е
председател на неправителствения Национален център за
суперкомгаотърни приложения. Неправителствен, но
българската държава закупи за нуждите му суперкомпютър -
влизащ по бързодействие в първите сто на света и струващ
милиони - б.а.)
Шефът на НСО обаче не призна, че и Иван Костов се
ползва със специална, засилена охрана от началото на юли
онази година. Причината беше същата - заплахи за живота.
Не спомена нищо за засиленото присъствие на бодигардове
около президента и премиера.
Така разчистването на сметки от подземието на ъндър-
граунда се пренесе по върховете на свързаната с него по-
литика.
Ситуацията не е била за подценяване. Например месец
преди атентата срещу бившата барета, заедно със заплахите
срещу Милен Велчев и Иван Костов е обесена майката на
Николай Кривошиев. Бизнесменът е известен като член на
кръга „Орион“, създаден от Румен Спасов и подкрепял със
зъби и нокти управлението на червения премиер Жан
Виденов.

198
Кривошиев известно време беше основен спонсор и издател
на в. „Дума“ - органът на ЬС11. Сред знаковите фигури е на
БСП. Подозираха го покрай орионци и като съпричастен в
убийството на Андрей Луканов.
Простреляният Джамов също се спрягаше за много близък
до съзвезд ието. Отървалият по чудо смъртта ден по-рано
Алексей Петров пък им беше отявлен противник. Девет дни
след тези стрелби - на 27 август, последва друга височайша
смърт. С бойна пушка беше „самоубит“ бащата на Светлана
Дянкова- бивша СДС депутатка и зам.-министър при
премиера Станишев.
И още една поредна смърт маркира политическото про-
тивостоене. Последва „удавяне“ - на бащата на Цветелин
Кънчев. Не се знае, че лидерът на политическата партия
„Евророма“ - човек с мощни позиции в ъндърграунда не е
паднал, така да се каже, от небето. Макар и спряган за мурга-
веляк, той си е чист българин с повече от влиятелен и много
близък роднина. Неговото име е Чавдар Кънчев. Банкерът
десетилетия наред ръководи „Булбанк“ до продажбата й на
италианците от кабинета на Иван Костов.
Между впрочем, когато Алексей Петров започна да ата-
кува правителството в края на 2009 г., а през декември Яне
Янев оттегли подкрепата на РЗС за Бойко Борисов, партий-
ният лидер веднага беше задържан. Обвиниха го в изнудване
за милиони на Никола Николов - бивш шеф на „Гражданска
защита“, присетиха се и за старите негови прегрлешения.
За пореден път клановете у нас влязоха в остра битка.
Вероятно сблъсъкът им беше парафиран от господарите им в
Москва. Защото в същите тези дни и месец там гърмяха
взривове, загиваха бизнесмени и политици, имаше атентати
срещу ключови фигури, какъвто е Владимир Рушайло - се-
кретар на онова време на техния Съвет за сигурност. Реша-
ваше се накъде да поеме Русия - към Запад или на Изток.

199
Решаваше се и у нас.
Заради тази битка след четири месеца бившата барета се
сдоби със заповед за уволнение. Заради успеха на неговите
хора в тази битка заповедта не беше приведена в действие.
Същият спектакъл на междуклановата война се разигра 7
години по-късно - през 2009 г. За разлика от онази, тя не
беше белязана с кръв. Но България вече бешечленка на
НАТО, член на ЕС и политиците ни трябваше да спазват що-
годе цивилизовано поведение.
Драмата стартира с Мария Мургина - отстранената и
засъдена за нарушения шефка на данъчните. Тя заяви, че е
изгоряла от поста си, след като в началото на 2009 г. е започ-
нала проверка за състоянието на бившата барета. По думите
й след началото на данъчната процедура е последвала среща
с бившия съветник от ДАНС. На нея той не скрил колко му е
неприятно, че НАП ще го ровичка, както се изразил.
Мургина говореше по-скоро евфемистично - контактувалите
с Трактора при такива напрегнати ситуации не го описват
толкова мек и едва ли не добродушен, както твърдеше тя.
Началничката на НАП премълча и още нещо - как вне-
запно се е появило нейното желание да ревизира доходите на
„обекта“. Поводът е писмо на „честен гражданин“ до парла-
ментарната комисия за борба с корупцията за съответствие
между доходите и имуществото на Алексей Петров. Обаче
ексданъчната шефка можеше и да не уважи експлодиралия
изведнъж интерес на депутатите - все пак тя размотаваше
същия парламент цели четири месеца, без да даде отговор за
имотното състояние на Ахмед Доган.
С днешна дата Мария Мургина призна, че се „чувства
употребена за постигането на определени политически и
икономически цели. „Този сценарий бе разработен от ДАНС,
подкрепен и одобрен от бившия премиер Станишев", твърди
тя и директно обвини червените, че са скроили атаката
срещу нея. Според думите й висш соцфункционер я уверил в
това с думите: „Всичко, което ви се случи, ви го поръчаха
нашите“. „Станишев ме предаде“ - резюмира данъчната
шефка... Но пък и неговият кабинет осигури назначението й
на високия пост...
Изказването й е типично за членове на властови клан -
принципни са само когато трябва да атакуват враждебните
групировки. И съвсем безочливи, щом крадат за „нашата“.
Ясно е, че тя стана жертва на междуклановата борба, макар
че твърди убедена - паднала е в „капана“ заради крайната
цел на социалистите: симулация на борба с корупцията от
правителството, за да се избегне предпазната клауза на ЕС.
Според нея следващата стъпка към дискредитирането й
била предприета точно на рождения й ден - 7 февруари 2009
г., когато лидерът на РЗС Яне Янев обяви за „гигантски из-
точвания на ДДС от служители на НАП с покровителството
на Мария Мургина“.
Още на следващия ден поискала среща със Сергей Ста-
нишев, той се съгласил, но така и не я приел.
- На 11 февруари след разговор с шефа на кабинета на
премиера за среща ДАНС е информирал неофициално ме-
диите и вечерта ми се обадиха журналисти с въпрос: Вярно
ли е, че не ви е подновен достъпът до класифицирана инфор-
мация от ДАНС?“ - разказва за потреса си бившата данъчна
шефка. Именно тогава тя се усетила за предателството на
Станишев.
„Агенцията на Станишев - ДАНС, която той създаде и с
която се гордее, публично оповести отнемането на достъпа
до квалифицирана информация на Мургина. Достъп обаче се
отнема, когато изтича информация към престъпността. Ако
някой е заплаха за националната сигурност, това е ДАНС!“
Тези думи са на тогавашния столичен кмет Бойко
Борисов. Произнесени са пред репортерите броени дни след

201
скандала около Мургина. Казани са ни в клин, 'ни в ръкав -
при откриването на ремонтираната сграда „Защитени
жилища“ в зона Б-18. По всичко изглежда, че обвинението
към предателството на бившия министър-председател е било
предизвикано заради очакваната компенсация ца Мургина - с
лихви от новия премиер... След това многоточие е почти
сигурно, че днешните владетели на държавния престол ще я
защитят
- макар и дискретно, макар и зад кулисите. Вече се вижда -
обвиненията на Темида към нея са съвсем несъществени. Те
са колкото да се каже, че не е без хич! Със сигурност може
да се прогнозира, че и този процес ще се влачи години до
безславен финал - никой няма дъ бъде осъден.
Защото на 8 юни 2010 г. оглавяваното от Симеон Дянков
финансово министерство „проспа“ началото на делото срещу
нея. Още в самото начало на заседанието магистратите по-
търсиха негов чиновник, който да се конституира в процеса,
но такъв не се появи, въпреки че ведомството му е било уве-
домено. Така то пропусна възможността да се конституира
като граждански ищец и частен обвинител, за да си потърси
нанесените от подсъдимата щети. Не се знае някой да е бил
наказан за „пропуска“.
Мария Мургина ще отговаря по три, но твърде скромни
обвинения - за принуда на данъчен служител, за дребно
престъпление по служба и за подаване на невярна
декларация пред Сметната палата. Най-сериозно е
четвъртото: за проспани, незаконно прихванати за сметка на
друго лице и разсрочени до второ пришествие десетки
милиони лева дължими данъци
 от бившия собственик на „Кремиковци“. Валентин
Захариев си спести 124 млн. лева облагаем доход след
продажбата на металургичния гигант на фамилията „Мигал“,
(за фиктивните й сделки у нас, за заводите и банките, купени
на този фон от арабски капитали, вкл. на Муамар Кадафи вж.
„Либийска връзка“ от същия автор, бел. ред.)
Мургина го обяви за първи данъкоплатец на държавата
през 2005 г. А при него като съветник работеше Алексей
Петров. Фирми на негови хора - Калоян и Йордан Стоянови -
Дамбовците, бяха застанали на входа и изхода на комбината.
Оказа се обаче, че данъкоплатец № 1 всъщност е длъжник №
1 на републиката. Изглежда, че навремето - през
2005 г. командосът-бизнесмен и ексшефката на НАП играеха
заедно. Ала четири години по-късно внезапно се опълчиха
един срещу друг. Защо ли? Но бившата барета вече не беше
прост офицер от НСС, а съветник на председателя на ДАНС!
Сигурно онзи, който го инсталира на този пост, не хареса
разпределението на баницата. „Монтажниците“, спретнали
конструкцията Мария Мургина, пък искаха да я запазят.
Първата операция за отстраняването на „безупречната“
доскоро данъчна шефка пропадна. Тя за малко не влезе в
капана, скроен й от агенцията. Неин агент е трябвало да й
предаде подкуп с белязани пари. Безупречното от към досто-
верност на информацията сп. „Правен свят“ написа, че висш
прокурор - заместник на Борис Велчев, й се обадил буквално
броени минути преди да падне мандалото и я предупредил.
Името му не беше официално споменато, но според Димитър
Златков е Камен Ситнилски Веднага след колизията стартира
данъчната проверка на баретата.
„Всъщност истинската причина за отстраняването на Ма-
рия Мургина е заради сблъсъка на две властови рекетьорски
групи, които прибират пари от олигарси като част от
укритите им данъци. Като пълномощник на първата група

203
стои Мария Мургина, а като пълномощник на втората е
застанал Алексей Петров“ - това са редове от анализ на
политическите процеси у нас, извършен по поръчка на една
от „фабриките за мисли“ в Европа - аналитичен научен
институт, обслужващ цяла редич- ка външни западни
министерства. Между впрочем, човекът, с който Мургина
делеше дом и легло, въртеше бизнес със скандалния Христо
Ковачки чрез фирмата си „Рокон трейд“.
В последните месеци от управлението на Сергей Стани-
шев, след отстраняването на данъчната шефка олигархът
беше уличен в укрити данъци за стотици милиони.
Комисията „Кушлев“ му запорира имущество за десетки
милиони. Сякаш ураган го отнесе.
А в първата година от управлението на Бойко Борисов
Еврокомисията отхвърли искането на България да бъде
даден гратисен срок от 2 години за закриването на 4 ТЕЦ-а
на оли- гарха заради наднормени емисии на вредни газове (с
решение от 6 май 2010 г. - б.а.). Ветровете на промяната
задухаха отново - в обратната посока на предишния ураган.
„Се ла ви“ - това е животът, възкликват поетично фран-
цузите и по такива поводи.
„Палачинката има и друга страна, ще се обърне!“ - за-
плашват повече от прозаично по същия повод родните
олигарси.
Властникът Алексей Петров се оказа палачинката в
тигана на истинската власт на страната. Ред разноцветни
политици и могъщи донове зад кулисите го обръщаха ту на
една, ту на друга страна - според интересите, момента и
ръката, която го държи.
Накрая тестото прегоря. Но тиганът дори не загоря.
Човек на всички - човек на Москва
Мария Мургина е завършила УНСС.
Слави се като човек на всички власти. От 1997 г. до

204
2003 г. е заместник главен данъчен директор и
ръководител на проекта за изграждане на Национал-
ната агенция за приходите. След синьото управление
- при царското става заместник-изпълнителен ди-
ректор на НАП. Тройната коалиция я издига до самия
връх като главен изпълнителен директор и я смъква
оттам в самия края на мандата си през 2009 г.
Данъчната шефка е била снаха на ген. Мургин. Той
е назначен за ръководител на ДС във Враца през 1965 г.
след опита за преврат на Иван Тодоров - Горуня срещу
Тодор Живков, което говори за голямо доверие. И
всъщност в онези години е отговарял и за ДС делата
във Видинско, Михайловградско и Плевенско, понеже
Враца е била определена за регионален център - един-
ствено изключение в историята на социализма.
Любопитно е, че негов заместник по ДС-линията е
полк. Ангел Кръстев. Той пък е бащата на бившата
шефка на тотализатора Ирена Кръстева. Онази съ-
щата, чийто син Дилян Пеевски е много, много близък
до Ахмед Доган. Тя и синът й изкупуват медиите на
килограм - от „ Уикенд “ през „ Телеграф “ до ТВ 7,
пипнаха по време на управлението на ГЕРБ мрежата
за разпространение на качествен телевизионен сигнал
в страната и със зъби и нокти защищават Бойко
Борисов. Известно е, че той е роднина на Иван Славков
и затова се оказа охрана и толкова приближен на
Тодор Живков. Довереници на бившия Генерален
секретар бяха ген. Мургин и полк. Кръстев.
Самата Мургина пък попадна на прицела на запад-
ните служби. Според техни сведения досиета на всич-
ки данъкоплатци у нас са били харизани, изтъргувани,
продадени, подарени или както ви се харесва - навън, в
чужбина, с адрес на 2500 км на североизток от
София! Със сигурност това е най-класифицирана
205
 информация - с личните данни на гражданите на
страната, с интересите и фирмите им, с доходите
им...
Няма съмнение, че макар сделката да е завъртяна
от източници в НАП, своят картбланш са дали пра-
вителството и ДАНС. В крайна сметка и тогава, и
сега никой у нас нито започна да разследва случилото
се, нито призна тази констатация.

АГЕНТ 007
- По времето на трима министри - Емануил Йорданов,
Георги Петканов и Румен Петков Алексей Петров не е полу-
чавал задачи, не е изпълнявал задачи, през целия този
период, в който се е водил за служител на НСС.
Това заяви пред журналисти след края на поредното за-
седание на парламентарната комисия за контрол на ДАНС
нейният председател Волен Сидеров. Според него нито един
изслушан в комисията за контрол на ДАНС не е успял да
каже защо Алексей Петров е държан на служба толкова
години:
- Няма задачи, няма изпълнение на задачи, но по един
много странен начин той минава като щафета от
правителство в правителство. Явно е имал висока протекция.
Това е моето логическо заключение!
На въпроса защо комисията не е изискала от ДАНС
документацията на НСС, за да види черно на бяло дали и
какви задачи са възлагани на Петров, дали и на кого той се е
отчитал с докладни и какви пари е получавал за работата си,
вместо да разчита на спомените на бившите началници,
Сидеров отговори
- Ами казват, че нямало друга документация освен онази,
206
която ни предоставиха (кадровото досие на Петров - б.а.).
Нямало и ведомости... Може пък и нещо да е изчезнало от
документите....
Лидерът на „Атака“ не уточни кой твърди, че липсва
документация. Не се възмути, че специализираната парла-
ментарна комисия е лишена от достъп до нея. Не попита как
кадровото досие на Алексей Петров приключва с първото му
уволнение от МВР през 1992 г., обаче не продължава с
второто му назначение в същото ведомство.
Наскоро съдът при разглеждане на мярката за
неотклонение на Алексей Петров определи като „укоримо“
обстоятелството, че не е приложена към материалите по
делото справка за Алексей Петров като служител под
прикритие. Магистратите се скараха на прокуратурата, но
заедно с нея „забравиха“ да изискат документите.
Каква е тогава тази протекция, която работи и досега -
въпреки ареста на обекта, обявен за главата на октопода?!
Какво толкова грижливо се крие зад представеното ни пуб-
лично амплоа на Трактора като офицер от службите, внедрен
в ъндърграунда?
Отговорът е прост: по-добре и от зеницата на окото се
пази действителната му кариера. Защото от онзи момент на
убийството на малкия Пепи стартира и съвсем другото битие
на Алексей Петров - онова на български Джеймс Бонд и на
чужд агент № 007 у нас.
Истинската му работа не е толкова в редиците на
подземието, колкото в лабиринтите на международния
шпионаж. Не случайно е назначен в НСС -
контраразузнаването, вместо в ГДБОБ - службата за борба с
организираната престъпност.
Сержантът от милиционерското училище в Пазарджик
неочаквано, но закономерно е извисен до висок ранг в света
на тайните операции. Както се казва, тук е заровено кучето -

207
затова генералите и началниците му бъркат понятията „явен“
и „секретен“ щат. Имало ги и двата - но първият е в НСС
(Националната служба за сигурност), а вторият - в
Националната разузнавателна служба. Всъщност според
редица достоверни източници структурата е била дублирана
със служба „Военна информация“ - военната разведка на
България.
Подобен образ като на двуликия Янус обяснява как
преките му - явните му ръководители, не са знаели с какви
задачи се занимава. Този Янус подсказва как може да
получиш награда, без те да те предложат от едната служба,
ала да те отличат от другата. Той елиминира парадоксите -
да те уволнят, но да останеш на работа. Той изтрива
противоречието - хем нищо да не работиш, хем да те водят
като допринесъл за националната сигурност!
Но коя? Нашата ли?
Защото драматургията на престъплението, режисурата
му, замесена с онези ракети за Осама бин Ладен и
продължила със смъртта на малкия Пепи и имитацията на
обществен бунт се оказа част от световна и отровна паяжина.
Тя беше толкова скандална, че не само изхвърли тримата
руски дипломати от България, не само екстрадира маса
чужденци-мафиоти, но и предизвика посещение у нас на
директора на ФБР на САЩ -
Луис Фрий, само три дни след екшьна с убитото детенце - на
19 март 2001 г. Гостуването му беше първо и засега си
остава последно в историята на взаимните ни контакти.
- С премиера обсъдихме необходимостта от контраразуз-
навателни мерки за всяка страна за разкриване на служители
на чужди разузнавания и те да бъдат парирани! - така Фрий
коментира накратко българо-руския дипломатически скан-
дал. - Аплодирам министър-председателя за незабавните
действия, предприети в тази връзка във вашата страна.

208
 Американецът отбеляза като положителна стъпка и това,
че през последните месеци България не е допуснала петима
крупни представители на организираната руска престъпност
на своя територия. В разговора е станало дума и за пресича-
нето на някои от каналите за наркотици.
Надали ФБР се е заинтересувало от опазването на на-
ционалната сигурност на България. Ала за да има такова
посещение, притеснението за сигурността на САЩ е било
достатъчно високо. Направи впечатление, че визитата не е на
ръководителя на ЦРУ. Защото шпионската централа пази
интересите на Вашингтон по света, докато ФБР се грижи за
спокойствието на самата Америка. Доставките на оръжие за
талибаните и Бин Ладен провокираха тази опасност за
Вашингтон.
Неуспехът на псевдобунта срещу правителството не само
създаде алибито на управляващите, но и легендира в
чужбина новия Алексей Петров. Обрисува го като надежден
кадър, „скъсал“ връзката със старите лица на ДС. Показа го
като човек, противостоящ на атаките срещу „прозападното“
правителство. Вярно - с корумпирани служители и замест-
ник-министри, продали се на терористите. Като не можеш да
скриеш - поне признай, съветват психолозите в такива
случаи. Скандалът с Пепи Терзийски показа Трактора като
противник на Москва и нейните шпиони. Подготвеното му
досие, започващо с това, че е помак - т.е. член на етнос,
пострадал от преследванията на комунизма, допълнително
щрихира тази нова биоглафия. В очите на Запада подобно
минало служи като своеобразна гаранция - на ненавист към
комунизма... Но дори най-прозорливите понякога бъркат в
оценките си, дори и най-прагматичните се подвеждат по
идеологическите си стереотипи...
Факт е, че непосредствено след тези бурни дни Трактора
заслужи пагоните на офицер от Националната служба за

209
сигурност. С капитанско звание след чутовния си „подвиг“,
сдобил го със странния псевдоним. Факт е, че от онези дни
се развиха и укрепнаха здравите му връзки с израелските му
бизнеспартньори и техните американски приятели.
Завесата се спуска, актьорите се кланят. Гърмят овациите!
Финита ла комедия!
Дали?
Или може би и този финал се оказа поредния антракт в
безвремието на България?!

Свой сред чужди, чужд сред свои

- Той беше назначен в НСС заради добрите си контакти с
едно посолство...
С полууста бившите началници на Трактора изпуснаха
това неволно признание в парламентарната комисия за
ДАНС. И веднага се проклеха, че са го казали.
Посолството не е на САЩ, както би трябвало да се пред-
полага след спешното посещение на шефа на ФБР Луис
Фрий у нас. Макар че точно със скрйти контакти с
Вашингтон
се опита да изблъфира „обектът“, след като го вкараха в
килията.
- Г-н Петров, защо се обърнахте към американския
посланик при условие, че той пръв поздрави МВР за
„Октопод“? Какво очаквате от срещата с американския
посланик, ако изобщо имате такава?
- Нека да не клюкарстваме в медиите за това нещо.
Искам да го запозная с подробностите по процеса, който се
извършва срещу мен, защото той е чисто политически и
репресивен. Тъкмо заради това му написах това писмо.
Защото нали в крайна сметка трябва да се чуят и двете
страни?
От Вашингтон реагираха светкавично. В изявление на
210
посланика на САЩ Джеймс Б. Уорлик бяха приветствани
арестите, извършени от българските власти в рамките на
операция ’’Октопод“:
„САЩ поздравяват правоохранителните служби за сме-
лите и професионални действия в задържането на някой от
най-известните в България лица, заподозрени в криминална
дейност. Това е важна стъпка в дългата серия от мерки,
които българските власти трябва да предприемат, за да се
справят с основните проблеми, пораждани от криминалната
дейност в тази страна. Българските граждани ще наблюдават
много внимателно следващите стъпки, за да бъдат сигурни,
че справедливостта възтържествува и се предприемат
необходимите законови действия по този случай.
Прекратяването на усещането за безнаказаност, като се
прочистят улиците от криминални лица, е в основата на
установяването на върховенство на закона. Сега българската
прокуратура и съдът имат възможност да допринесат
съществено за сигурността и безопасността на хората в
България.“ - се казва в изявлението на посолството.
В този демарш впечатлява бъдещето време - „трябва да
предприемай, „ще наблюдавах следващите стъпки", „имат
възможност“, „за да бъдат сигурни“ и т.н. Изглежда новият
ни Big Brother - Голям брат, въобще не е убеден нито в по-
зицията и обективността на родната Темида, нито пък - за
потрес на родния електорат, в желанието на правителството
на Бойко Борисов да разчисти мафията и сериозно да
притисне посочения за Октопод.
Обяснението е налице - пипалото му беше клъцнато не
толкова заради героичните действия на българските служби,
колкото под брутален международен натиск. От две години
насам съюзниците ни по НАТО и ЕС енергично протестират
във връзка с работата на ДАНС и дори лишиха българските
служби от своето партньорско доверие. Оказа се, че чужди

211
посолства са предупреждавали бившия премиер Сергей Ста-
нишев, че Алексей Петров е неподходящ за назначаване -
сред тях английското, американското, немското, френското...
Западните външни министерства нарекли нещата в прав
текст
- съветникът на ДАНС от много години насам е създал
частна шпионска структура. Чрез работата си в агенцията е
бил на път да я превърне в по-мощна и от държавните. Те се
притеснявали и от разработките на техни дипломати и
служители, както и информацията, натрупана за офицерите
им по сигурността и представителите на партньорските
служби към посолствата на страните от ЕС. Подозирали, че
освен в ръцете на родната мафия документацията се търгува
и по света. Били засечени контакти между бившата барета и
Майкъл Чорни, който в редица д ържави по света е
обвиняван за връзки с ъндърграунда...
Ала посолство - като повод за назначението, все пак
имаше. На Израел. Съществуваше и добър контакт - с Давид
Коен, бивш посланик у нас до 2000 г.
- Алексей Петров е добре известен в посолството от ра-
ботата му в специалния отряд СОБ1, който охранява дълги
години посолството, заради позицията си в ДАНС и заради
отношенията си с компанията „Лев инс“. Става дума за
делови отношения между посолството и него. Нито повече,
нито по-малко.
Коментарът е на Hoax Гал Гендлер. Посланик на близко-
източната държава у нас.
В устата на дипломат думата „делови“ звучи прекалено
полифонично. Зад нея може да се крият както обичайни
бизнесконтакти, така и по-специфични връзки. Факт е, че
баретите на Алексей и самият той преминаха подготовка в
секретните школи за охранители и бодигардове на Израел.
Факт е, че компании на Трактора - корпорацията „Лев
212
иншурънс“ се сдобиха с мощното рамо на еврейските
капитали. Факт е, че самият Алексей Петров им даде своята
мощна подкрепа. В мътилката на прехода у нас и липсата на
законност той успя да осигури онова спокойствие за бизнеса
им, без което всякакви инвестиции са безнадеждни и
априори загубени.
Но защо той?
Противно на логиката, на житие-битието си си навремето
в ДС, сегашния „обект“ получи добри международни
контакти с влиятелното еврейско лоби в други държави и в
Тел Авив. Причината е ясна: спомене ли се терорист, по
правило той е арабски. Защото ракетите за Бин Ладен далеч
по-успешно можеха да ударят Тел Авив, отколкото Ню
Йорк. Човек, влязъл навътре в нещата като него, можеше да
бъде много ценен. Помак в представите на
фундаменталистите означава почти мюсюлманин -
притискан, насилван заради име и вяра. Такъв човек е повече
от подходящ за ролята на двоен агент.

213
 Затова се оказа добре приет дори в „Мосад“ - разузнава-
телната централа на израелската държава.
Логично е да го оценят първо там. Например Алексей
Петров беше момчето на Андрей Луканов, който
поддържаше чудесни връзки с тамошната държава. Самият
експремиер имаше еврейска жилка в родословието. Оцениха
го, защото баретата чрез своята фирмена групировка „Аякс“
се превърна в човека на Огнян Дойнов. А той беше дясна
ръка на еврейския медиен магнат Робърт Максуел и
отговаряше за инвестициите му в цяла Източна Европа. Дори
бизнесцентърът „Прима“, откъдето „изтече“ скандалният
запис с живия Пепи Терзийски, носен от майката му, се оказа
обвързан с капитали с еврейски произход - на предприемача
Жак Калев.
Наистина е имал с какво да притиска, да заплашва днес
правителството, червените му и сини бизнеспартньори със
схеми и квадратчета Алексей Петров! Защото и най-скандал-
ната информация сама по себе не е никаква сила, ако нямаш
възможност да я оповестиш. Не толкова у нас, колкото по
света. Без тази възможност всеки шантаж е обречен на не-
успех.
Ясно е, че бившата барета е била отличена с някакво до-
верие на иначе безкрайно предпазливата израелска държава.
Вероятно те са знаели за двойната му роля - свой сред чужди
и чужд сред своите - сред тях. Много възможно е да са
подозирали, че е двоен и дори троен агент, работещ за тях, за
нашето разузнаване, а вероятно и за още някое. Все пак
„Мосад“ е сочена наравно с ЦРУ, МИ-6 и бившето КГБ за
една от най-добрите служби в света.
Вероятно легендата за Алексей Петров като агент на при-
критие, свързан с всякакви престъпни групировки, в
известна степен е осигурявала и онзи чуждестранен чадър,
под който се е бил подслонил „обекта“. Защото родният
ъндърграунд е единственият български международен
концерн - сред големите в света, с мащабен износ на
продукцията си от най-мръсни дейности, с властова
подкрепа и политическа субсидия, с парични обороти от
световна величина и без никакви скрупули...
Може би затова анализаторите считат, че името и длъж-
ността на „обекта“ бяха осветлени нарочно в парламентар-
ната комисия по сигурността - по поръчка на самия него и
кукловодите му. Българските - не чужбинските!
Според бившия шеф на ГДБОП и сегашен директор на
агенция „Митници“ Ваньо Танов тогавашният министър на
вътрешните работи Румен Петков съзнателно е разказал за
Алексей Петров като секретен сътрудник на службите. На-
правил го е от една страна да омаловажи дейността на
ДАНС, а от друга - чрез „неволното „ си изпускане да го
легитимира в службите. А вероятно най-важната причина е
да „оперира“ възможността чуждите централи да поискат
нещо от агента
- съветник на ДАНС. Създал му е мотив - че няма как да им
го даде, понеже около него се върти скандал.
- Простихте ли на Румен Петков, че ви освети като агент
на прикритие? - въпросът е към самия обект-октопод.
- На Румен това е най-малкото, което трябва да му се
прощава. Истината е, че след като каза за мен, той ми
предложи висок пост в МВР.
„Висок пост“. Съветник на председателя на ДАНС е
много важен пост. Определението „висок пост“ за човек,
заел това място, означава прицел още по-нагоре - може би
зам.-минис- тър, може би главен секретар.... С какво ли
Алексей Петров заслужи такова признание, такава дълбока
благодарност от червения велможа Румен Петков?
Най-вероятното - с отказа си. Там, пред западните парт-
ньори на България. Няма как да занем какво е поискано от

215
офицера - висш сановник от секретните ни служби. Толкова
важно, че не е могло да се откаже, но и толкова съществено
за интересите на родните кукловоди, че не е могло въобще
да им се даде.
Избухналият като по поръчка обществен скандал елими-
нира другата, чуждата поръчка. Алексей Петров беше „осве-
тен“ - т.е. вече негоден да я изпълни. Сигурно от Тел-Авив,
Вашингтон, Лондон и Бон са протестирали от енергично по-
енергично. Сигурно са заподозряли или научили за тази
двойна игра на съюзника им България. Сигурно заради това
вътрешният министър беше пожертван и освободи поста си.
В България общественото мнение никога не е било коректив
или сила, но дипломатическите ноти и натиск - винаги са
били.
Хипотезата звучи невероятно - като в евтин шпионски
трилър. Но в света на кривите огледала, каквото е разузна-
ването, ако събереш две и две, най-често верният резултат
вместо четири е три, пет или дявол знае какво.

Играта с огъня
Едно отклонение - в секретното заседание на
парламентарната комисия през март 2008 г. името
на бившата барета за първи път е споменато от ген.
Ваньо Танов във връзка със среща с братя Галеви, но
без да уточнява какво работи в момента. Вътреш-
ният министър Румен Петков го „ доуточни “ заедно
с Иван Костов пред репортерите.
- Виждам Ваньо Танов като едно малко дете, бих
казал дете в неравностойно положение, което седи
върху купа сено с кибрит в ръката. Наложително е, който е
поел ангажимент към него, да си го прибере възможно най-
бързо, защото покрай него и други започват да си играят с
огъня, и става опасно. Ако ангажиментите на някои към
216
Танов са отпаднали, други би трябвало го приберат. Това е
в интерес на държавата
- изкоментира случилото се самият обект.
Буквално минути по-късно пред информационните
агенции Бойко Борисов, по онова време кмет на столицата
и лидер на ГЕРБ, заяви:
- Моля всички, замесени в скандала, да спрат с
публичните изказвания, и да говорят само пред
компетентните органи. Дистанцирам се от всичко, което
касае МВР, това е работа на премиера!
Ваньо Танов беше кандидат за кмет на Русе от неговата
партия и общински съветник в столицата.
Румен Петков се закле, че сам е наредил проследяването
си на срещата с Галеви организирана от бившата барета.
- Имаше специални разузнавателни средства, които съм
подписал лично. Аз съм сигурен, че срещата беше полезна!
Пътьом се разбра, че тя е имала за цел да тушира
напрежение между групировките, които можели да
попречат на присъединяването на страната към ЕС.
Според депутати от опозицията и бившият директор на
ГДБОП цивилните агенти на ДОИ били изненадани, че
вместо посредник, край басейна се появил лично въ-
трешният министър, поради което се „разбягали
- Напротив за външното наблюдение аз съм подписал за
тези дни, след това съм подписал за още 60 дни и тук,
трябва да възникне въпроса: Защо Танов, като директор не
е искал да ползва външното наблюдение за следващите 60
дни? - попита министърът.
Но след случилото се Румен Петков пенсиони- ра
директора на ДОИ Огнян Атанасов (дирекция оперативно
издирване), а няколко служители бяха уволнени за „
нерегламентирана “ дейност. Най-сетне за заместник на
външното наблюдение на МВР бе назначена толкова спорна

217
фигура като Жоро Стоицев, директор на ОДП-Пазарджик
по време на убийството на сестрите Белнейски.
Западните анализатори считат, че заформилата се
тупурдия около името на бившата барета освен
преследването на външни, задгранични цели е била и
поредното премерване на силите между кръговете, ус-
ловно наречени наследници на Тодор Живков “ и онези -
наследници на „ Огнян Дойнов “ и „Андрей Луканов “.
Затова дупнишките феодали Галеви спбшно се скриха от
хоризонта след идването на герберите във властта.
Бившите барети - колеги на „ обекта ", има защо да се
притесняват. Навремето, през 1992 г., когато напуснаха
специализирания отряд, те са работили като охрана на
Николай Гигов — рода на Луканов. Петко Сертов -
освободен като председател на ДАНС, също намери топъл
пристан при олигарха
- племенник на Андрей Луканов.
А страната се управлява от хората на Тодор Живков.
Работил ли е Трактора за тях или за някой друг, или за
грети клан, а може би и за всички едновременно, hmkoi а няма
да узнаем със сигурност. Никога няма да узнаем и за колко
столици освен София е работил. Но съмненията за двоен,
дори троен агент са добре подплатени. Представлявал е ин-
терес за всички тях - от Близкия Изток - евреи и араби, от
Запада и от Москва с ключовия си пост в ДАНС, с личната
си организация, натрупала толкова досиета и компромати, с
влиянието си в подземния свят.
Именно тези контакти, тази връзка с чуждите служби,
далеч по-квалифицирани от нашите, дипломираха бившият
сержант от училището в Пазарджик в званието „партиен
инженер“.
Не без основание наблюдателите у нас подозираха, че

218
грандиозните разкрития на лидера на РЗС - Яне Янев, са
плод на целенасочено, организирано изтичане на информа-
ция от ДАНС. Сега, след като Алексей Петров не командва
там, те се постопиха. Шумотевицата около апартаментите на
Цветан Цветанов и финансирането за ГЕРБ са като баят хляб
- бяха извадени още преди година, но тава политическата
целесъобразност не ги раздуха по медиите. Факт е, че братът
на бившата барета - Огнян Петров, беше вписан в листата на
РЗС за Ловеч.
Например „израелската“ връзка на Трактора придоби
публичност у нас покрай шумно демонстрираните контакти
на Яне Янев с Дани Ятом, бивш шеф на израелското външно
разузнаване Мосад. По време на предизборната кампания
политикът обяви, че го охранява специален екип, изпратен
от него. Идеите за по-нататъшно взаимодействие трябваше
да се реализират след изборите, чрез създаване на специално
звено от чуждестранни експерти за борба с корупцията.

219
 Самият Ятом пристигна в България преди изборите през
2009 г., за да даде рамо на партията му. Неговият брат - Ехуд
Ятом, пък е бил шеф на оперативен отдел на Шабак или
Шин бет, контраразузнаването на Израел.
Медиите в Тел Авив свързаха името на бившия шеф на
„Мосад“ с политици и бизнесмени, гравитиращи около Май-
къл Чорни и други руски олигарси със спорна репутация и
връзки с КГБ. В случая обаче няма никакво значение
доколко е истина твърдението или не!
В Израел има милиони преселници от Русия, които са
политическа сила, която никой не може да пренебрегне. В
последните две десетилетия те са и онзи демографски фак-
тор, който позволи да се запази стабилността на държавата
им. Най-сетне, макар и милиардер, самият Майкъл Чорни е в
пълна зависимост от доброто отношение към него на
тамошните официални власти.
Защото за него не е толкова страшно, че е със забрана за
влизане в 10 държави по света и Испания настоява за
екстрадацията му заради прането на пари на руската мафия.
Мадрид поиска екстрадацията по това дело и на неговия го-
лям съперник - олигарха Олег Дерипаска. А точно с руснака
е най-опасният конфликт на нашумелия у нас милиардер.
Дерипаска винаги е бил много близък на Кремъл - както до
стария господар Борис Елцин, така и до новите повелители -
Владимир Путин и Дмитрий Медведев. На този мрачен фон
се предполага, че Чорни ще е лоялен не само до гроба, но
дори и след него на Тел Авив.
Москва активно участва в близкоизточния процес, но
много рядко е в защита на Израел. И сякаш между другото
мафиотското испанско дело, включващо и Дерипаска, се
оказа тежък и премерен удар освен по репутацията на един
от най-влиятелните в Русия хора, така и по имиджа на влас-
тта там.
 Логичен е интересът на Тел Авив и към България. Бал-
каните са сред целите на фундаменталисткото проникване.
Родният ъндърграунд неведнъж е снабдявал с оръжие палес-
тинските групировки. В наши банки се перат техни пари и
съмнителни по произход арабски капитали. Предприемаче-
ският и държавен елит поддържа близки контакти с най-го-
лемите врагове на Израел като Сирия и Иран. София винаги
тясно контактува с Дамаск, Техеран, Кабул и Москва.
Навремето Дани Ятом публично похвали Алексей Петров.
Заяви, че познава работата му и даде висока оценка за него.
Потупването по рамото от тамошния генерал падна сякаш от
небето. Все пак, макар и ръководил „Мосад“, той е от запаса
и следователно не е в течение на текущите операции на
израелските спецслужби. За разлика от България там пра-
вилата се спазват желязно. Не би трябвало да знае и нашите
операции. Но произнесе оценка.
Дали пък не визираше проекта РЗС? Който е изграден
като контрапункт на проекта „Атака“ и също небългарския
таен проект Бойко Борисов! (виж едноименната книга - бел.
ред.)
„Не може един старшина от Пазарджишкото милиционер-
ско училище да бъде наричан политически инженер, щото
той просто е старшина от милиционерското училище в
Пазарджик, независимо дали някой му е дал и висше
образование от някой ПУЦ, за да го направи доцент. Той
просто е старшина от Пазарджик и той нито може да прави
политически проект, нито да прави идея за национална
сигурност, нито нещо друго. Той може да е само бясно
амбициозен“ - твърди Татяна Дончева, визирайки същия
проект. Явно родителят на
РЗС вместо бившата барета е някой друг, добре прикрил се
зад него. Възможно е да са фигури в страната, но е вероятно
и да са извън нея. Почти сигурно е, че и първите, и вторите

221
са готвачите на сервираната ни политическа яхния - „обек-
тът“ в нея е само подправката, без която манджата си остава
блудкава на вкус.
- А политическото инженерство? Ще отречете ли, че сил-
ните антикорупционни разкрития, с които Яне Янев блесна в
предизборната борба, бяха извадени от папките на ДАНС?
- Доколкото съм чел папки на ДАНС, аз знам, че там ги
няма написани нещата, които Янев съобщаваше. Като казвам
това, аз ни най-малко не подценявам енергията, която Янев
влага, когато оповестява видими от много хора корупционни
практики.
Този откъс е от интервю, направено непосредствено след
като Алексей Петров напусна агенцията за национална си-
гурност.
Не изминаха и няколко месеца и бившият офицер от
службата се „освети“ като близък на партията на Яне Янев
- през декември 2009 г. Тогава Трактора публично заяви, че
й симпатизира и споделя програмата й.
- Връзките ми с Яне бяха служебно задължение. Да, ка-
зах, че съм симпатизант на РЗС, когато Марио Тагарински
напусна. Това стана при много странни обстоятелства. А аз
ненавиждам предателството. Така с едно лично действие се
унищожава може би проект на други хора. В този смисъл
възприех това като доста безотговорно действие,
Трактора стоеше като скрит фактор зад нея, докато из-
граждаше влиянието си, а застана като фигура сред нея,
когато личният му имидж вече беше копрометиран. Когато
беше в ДАНС - не бил работил с Яне Янев, когато излезе от
ДАНС - контактували служебно! Алексей i 1етров игра за
пореден път роля - за учудване на всички в подкрепа на
ГЕРБ и Бойко Борисов. Все пак Яне Янев наскоро беше
оттеглил подкрепата си за премиера. Подобна стъпка е
възможна само за двоен агент -първо да услужи на едните си
222
господари и след това да ги закопае от дълбоко по-дълбоко в
интерес на другите си, истинските повелители.
Повтори се случаят с осветяването му от Румен Петков.
От едни столици поискаха разкрития и съдействие, от други
столици - арабските, настояха да не се дават. София зае
двулична позиция - не можем да не ги дадем, но не може и
да ги дадем. За оправдание стартира операцията „разкритие“
на спецагента. И изгори вътрешният министър от поста му,
за да си измие ръцете. Москва одобрително ръкопляскаше -
тя също спечели в задкулисното премерване на силите.
Не само това, но и цялата галиматия, проточила се във
времето от освобождаването на съветника от ДАНС до не-
говия арест, подплатява като с официален печат хипотезата
за агент. Не толкова в ъндърграунда - роден и чужд, колкото
в шпионажа. Удостоен с високо доверие..
Но до време. На такива агенти никой не вярва безпре-
делно.
Този тип агентура обикновено играе за един и с негово
разрешение дискретно тропа поръчано хоро с втория. По-
някога се случва тайно докладва на трети - неизвестен на
другите. Този трети е истинският й господар.
В такива игри държавите често-често печелят сраженията,
но губят войните.

223
Зад щорите на ареста
След ареста на ексбаретата нашумя информацията му за
контакти с Майкъл Чорни. Министър-председателят отказа
да даде конкретна информация.
- Всяко изказване в момента на премиера на страната е
вземане на отношение и това може да повлияе в една или
друга посока на съда. Ще отговоря така, че вие сами да си
направите изводите. Факт е, че в рамките на часове и
американският, и британският, и френският посланик
излязоха с подкрепа и изказвания, които далеч надминават
ангажимента дори на един посланик! - заяви Бойко Борисов.
На 24 октомври 2009 г. премиерът го нарече „лоялен
гражданин“. Изминаха три месеца време и „гражданинът“
изненадващо се прероди в „октопод“. Разводът между
двамата беше светкавичен. Вижда се, че не е по взаимно
съгласие.
- Как ще се занимавам с такива неща?! Мисля, че ми-
нистър-председателят е бил подведен! - заяви в съда на 11
февруари 2010 г. „обектът“.
Изразът е неточен - вместо „подведен“ би трябвало да
фигурира „е бил подчинен“.
Защото този арест беше предопределен. Изискан. Поръ-
чан. Наложен. Естествено, не от България. Не и от родното
МВР. Той не е плод на смелостта на вицепремиера Цветан
Цветанов, нито е продукт на решимостта на Бойко Борисов.
Зароди се отвън, от чужбина.
Ала въпреки този натиск не посмяха да уволнят Трактора.
Светлин Йовчев, новият шеф на ДАНС закри политическия
кабинет на председателя и така елегантно отговори на иска-
нията на посолствата. Алексей Петров си тръгна с почести и
с 20 заплати накуп в джоба си. Но бурята, започнала зад
граница, не се размина.
На 22 септември 2009 г. вицето и министър на
вътрешните работи Цветан Цветанов беше с делегация в
САЩ. Чудесно информирани източници твърдят, че
въпросът за „обекта“ е бил поставен в разговорите. Дни след
това израелският премиер покани Бойко Борисов на
посещение в Тел Авив. Но пожарникарят отказа да му
гостува. На 13 октомври в Париж френските ръководители
също засегнаха темата за българския Трактор. На 15
октомври Майкъл Чорни получи нова 10-годишна забрана да
стъпва у нас - малка отстъпка пред засилващия се, добил
огромни размери западен натиск.
Под неговите ветрове разчистването на спорни фигури
засегна дори БСП. В Изпълнителното му бюро не беше
избран Кирил Добрев, а Евгений Узунов - бивш шеф на
банката на СИК, макар че остана секретар на висшия орган
на социалистите, трябваше да напусне парламентарната
група на БСП.
Като втора крачка да отговори формално на натиска
правителството стартира процедурата за импийчмънт на
президента - с ясното съзнание, че няма правни основания и
мнозинство в парламента да се гласува. Но нещичко
трябваше да се даде, вместо да се посегне на „обекта“. Той
държеше всички тях в ръцете си - с компромати за
любовните похожде- ния на Георги Първанов, за гей-
връзките на Сергей Станишев и приятелите му по партиен
цвят, за сините лидери, за самия Бойко Борисов, както
написа сайтът „Опасните“ ...
Но вместо историята да заглъхне, случи се обратното -
затътна.
В началото на 2010 г. Авигдор Либерман, външен минис-
тър на Израел, официално заяви, че от известно време насам
„Ал Кайда“ стъпва със свои ядки на Балканите, включително
и в България. Разкритикува страната ни. От София премъл

225
 чаха. От Тел Авив обаче продължиха, че става дума и за
фондации и неправителствени организации, които перат
пари, с които се финансират терористични актове. Така
политическото ръководство на еврейската държава даде
оценката си за работата на ДАНС и бившия и съветник
Алексей Петров, спряган като техен агент.
Както беше отказал преди два месеца поканата, така
светкавично, след неотзвучалите още думи Бойко Борисов се
стовари в Израел. Не можеше да пренебрегне еврейското
лоби - толкова могъщо по света, с такива възможности за
финансов и политически натиск срещу власта му. На следва-
щия ден - 11 януари 2010 г. се срещна с Бенямин Нетаняху.
На 7 февруари 2010 г. в Лондон англичаните „парафираха“
- сякаш от името на всички тези държави предстоящия
арест. Бойко Борисов, Цветан Цветанов и ръководството на
ДАНС, гостуващи там, вкупом бяха притиснати. Службите
на Острова никога нямаше да простят, че вестникът на
Трактора
- всекидневникът „Галерия“, публикува списък на
офицерите под прикритие в редиците на английското
посолство и консулство у нас и постави животът им в
опасност.
Голяма част от децата на олигарсите у нас учат там,
немалко техни банкови сметки с наличност за милиарди
отлежават в местните банки. И политиците ни, и
мултимилионерите считат за шик да се сдобият с къща в
Лондон - като братята Милен и Георги Велчеви, като
царският покровител на юпи- тата Спас Русев. Дори
отявлените ни престъпници - от Иван Тодоров - Доктора до
Константин Димитров - Самоковеца ценяха домовете си
край бреговете на Темза. Толкова много и огромни интереси
в Англия на повелителите на България никой от тях не
желаеше да рискува.
И „лоялният гражданин“ Алексей Петров програмирано
изгоря. От гражданин със заслуги към държавата веднага се
превърна в Октопод.
На 10 февруари бизнесменът, общественикът, агентът,
босът, докторът на науките, преподавателят на студентите,
агентът на спецслужбите, човекът на чужди посолства, стра-
шилището Трактора беше задържан!
А за да се покрие скандала как, къде, към кои региони на
изток и югоизток от нас и най-вече към кого е изнасяна се-
кретната информация, влезе в ход парламентарната комисия
за ДАНС. Според депутатите Алексей Петров нямал достъп
до класифицирани сведения. Това им заяви бившият шеф на
агенцията Петко Сертов, а те му повярваха безусловно.
Никой не попита що за съветник на директора е бил тогава
„обектът“ ? И защо главният прокурор Борис Велчев твърди,
че бившата барета е присъствала на няколко сбирки в проку-
ратурата и е работила заедно с нея по ключови въпроси на
борбата с престъпността? Един от двамата лъже най-нагло!
И не е онзи, чийто кабинет е в Съдебната палата:
- Алексей Петров участваше от страна на ДАНС в ня-
колко смесени екипи. - разказа Борис Велчев. - Спомням си
две дела, може да има и някои други, не са били чак толкова
много. Да, той е бил служител в ДАНС. Трудно ми е да правя
такива оценки за лоялност, най-малкото заради едно особено
обстоятелство. Да г-н Петров има нееднозначна репутация,
да кажем така - меко. Също така е вярно, че тогава беше из-
вестно, че той е бил офицер на прикритие, който е трябвало
да поддържа определена репутация, за да бъде внедрен в
тези среди. Така, че аз съм се оставил да ми влияе не
репутацията му, а личните ми впечатления от него.
Въпросът с пределно ясен отговор се породи от изказва-

227
нето на ротационния председател на комисията Волен Сиде-
ров. Членовете на комисията изслушаха бившия вътрешен
министър Георги Петканов, Петко Сертов и Иван Драшков,
който едновременно е и бивш, и настоящ зам.-шеф на
ДАНС, Сидеров заяви, че Петров не е имал достъп до
класифицирана информация, опирайки се на техните
показания!
Темида ги опроверга всичките. Например на 30 март 2010
г. прокуратурата повдигна нови обвинения към Алексей
Петров. Едно от тях е за разгласяване на държавна тайна. И
този правов акт се дължи по-скоро на чуждите посолства,
отколкото на родните служби и институции.
Натискът обаче не спря дотук. Алексей Петров,
определян като „свой сред чужди, чужд сред свои“ изглежда
беше надвишил правомощията си, беше започнал своя
самостоятелна и много опасна игра. В България може и да го
сочеха за ръководител на въоръжена престъпна група, но в
чужбина определено считаха, че благодарение на неговото
бездействие, а не дай си боже, и съдействие, са въртяни
други операции.
Факт е, че непосредствено след арестуването на Октопода
последва грандиозна чистка. Списъкът на светкавично осво-
бодените и разследвани лица от висшата администрация го
очерта.
Само четири дни след задържането на бившия командос
беше освободен Светослав Мичев - шеф на Държавната
агенция за бежанците. По всяка вероятност го чака дълго
разследване и може би съд. На следващия ден от постовете
си изгоряха и двамата му заместници. Ден по-късно изгърмя
и директорът на дирекция „Миграция“ в МВР - за
злоупотреби със служебното положение.
След два месеца метлата помете и Агенцията за
българите в чужбина и други сродни институции.
"... 2. В разговора ми с г-н Ангел Марин (вицепрезидент - б.а.) в

228
качеството му на лице, подписващо указите за българско
гражданство, в отговор на изразеното от него негативно мнение по
отношение на работата и ролята на Йордан Янев и Стефан Николов в
качеството им на лица, координиращи работата по установяването
на българския произход (Й. Янев - до м. юли 2006 г. и Ст. Николов - от
юли 2006 г. до август 2009 г.), и че двамата би следвало да бъдат
освободени, аз отговорих, че не винаги освобождаването на висши
държавни служители зависи от председателя. Заместник-
председателят се назначава и освобождава еднолично от министър-
председателя, а за освобождаването на главния секретар законът
изисква основателни причини, каквито нямах.
3. Категорично заявявам, че не съм споменавала името на
министъра без портфейл (Божидар Димитров - б.а.), нито за това, че
някой ми е забранявал да освобождавам служители на ръководената
от мен институция, както е цитирано в средствата за масова
информация.
В заключение бих искала да добавя, че лоялността е качество,
което високо ценя, и което е ръководно в отношенията ми с хората
какго в професионалния, така и в личния живот. Не съм и не бих
могла да допусна изказване, което да накърни авторитета на един
министър.”

Това са редове, написани от ръката на освободената пред-

седателка на Агенцията г-жа Райна Манджукова. Скандалът
като парещ ръцете картоф се прехвърли от нея отново към
адресати нагоре по властта. Защо?
По всичко личи, че съмнителни чужденци, включително и
такива, представляващи интерес за западните
разузнавателни

229
 централи и правосъдие, бяха получавали статуса на
бежанци или на български граждани... Между впрочем, един
от членовете в Наказателния кодекс, във връзка с който
задържаха групата на октопода, визира нелегална
контрабанда - на оръжие и на хора. А партньорите ни от
Запада сигнализираха, че всъщност е напълно узаконена -
легална!
- Грозно е да се върши престъпление в името на това да
се представиш за българин по произход, за да добиеш
някакви привилегии. - изказването е на Росен Иванов,
новият председател на Държавната агенция за българите в
чужбина. - Нека да не забравят, че не бива да се опитват да
лъжат българската държава. Не е добре, когато даваме
възможност на хора с нечисти помисли и нечисти действия
да правят каквото си искат и да се подиграват с българите и
българската държава, когато се представят за българи, а не
са такива!
Когато висш държавен служител - не само у нас, но и в
чужбина се обяснява така, това не говори добре за страната.
Думите му са колкото загриженост, толкова и неловко,
принудено оправдание от немай къде.
- Длъжен съм да ги уверя - Агенцията ще взема все по-
крути мерки за ограничаване на това порочно явление. Знам,
че е желан българският паспорт с оглед членството ни в
Европейския съюз, но нека хората, които искат да станат
български граждани, но не са от български произход, да из-
ползват възможностите на чл. 12 и 13 от Закона за
българското гражданство, има как да станат български
граждани, но да не спекулират с това, че са българи по
произход! - продължи новият ръководител на агенцията.
- Вече събираме повече данни за националността на ли-
цето, което кандидатства за наше гражданство на основание
българския произход, като ще допускаме повече източници
на информация. - уточни новият й шеф. - За целта бяха на-
правени и промени в Правилника на Агенцията по
издаването за документи, удостоверяващи български
произход.
Росен Иванов обясни, че чрез промените се дава възмож-
ност на служителите на Агенцията да събират информация
от родните места на заявителите и по други начини:
- Вече ще се вземат предвид и местата, регионите, къ-
дето са родени заявителите. Ще се взема предвид именната
система. Знаем, че българската именна система се отличава с
някои особености. Ще се взема предвид възможността на
заявителя да общува на български език или да го ползва под
каквато и да е форма, включително и диалект. Ще следим за
съдебните решения, които напоследък се появяват от чуж-
бина, защото имаме определена процедура за узаконяване на
решенията - т.нар. екзекватура...
Това изявление изпълни определена мисия - за пореден
път гарантира пред западните ни партньори, че носещите
български документи за самоличност наистина ще бъдат
българи! А не някакви руски мафиоти, латиноамерикански
наркобарони и арабски терористи, родени по цял свят - от
тайгата на Сибир през джунглата на Ориноко до пясъците на
пустинята, не знаещи и думичка от езика на Вазов и Ботев,
но граждани на Родината ни. Промъкнали се лесно-лесно
през държавното „сито“ и незабелязани въобще от ДАНС!
Най-сетне името на Трактора се обвърза и с представи-
тели на руската мафия, пребивавали необезпокоявано у нас.
Наскоро - през февруари 2010 г. шестима от тях получиха
заповеди за експулсиране от България. Всички те са заси-
чани на басейн „Спартак“, твърдят от службите. Дирени са
от „Интерпол“ - например Константин Циганов - Костя. Той
от шест години се укрива у нас, въпреки че името му
фигурира в черна бюлетина на международната полицейска

231
организация. Спрягат го като бос на втората по сила мафия в
Русия - Уралмашевската. Странното обаче не е толкова
начина, по който е получил българския си паспорт, колкото
адреса, на който се е подвизавал. Това са ВИП-блоковете на
ул. „Жолио Кюри“. Бившата дипломатическа обител и сега
се обитава от много чужденци, парламентаристи, висши
държавни служители и т.н.
Покрай шумотевицата около бившия съветник в ДАНС се
случи и чудо, останало незабелязано от обществеността.
Макар и под сурдинка, макар и за двайсетина избирателни
секции, макар и с уговорката, че за останалите нямало данни
(!) Върховният касационен съд присъди, че резултатите от
парламентарния вот, подаден в Турция са манипулирани и
фалшифицирани. Възникна въпросът къде през това време е
била Агензцията за национална сигурност. Нали точно тя
трябва да защищава България?
А тринадесет дни след ареста на „обекта“ - на 20 февру-
ари държавата я присетиха, че има нещо от гнило по-гнило
около смъртта на Ахмед Емин - помощника на Ахмед Доган
и дясната му ръка при финансирането на ДПС. В чужбина
предполагаха, че то идва от източници извън страната -
базиращи се в региони на Близкия и Среден Изток и тясно
свързани с фундаменталистите. Сякаш под палката на
незрим диригент - в случая американския посланик, започна
кампания за парите, с които близката до партията бивша
шефка на тотото Ирена Кръстева и синът й Дилян Пеевски
си накупиха кажи-речи почти всички български медии, а
обслужващата ги Корпоративна банка (бивша смесена
българо-съветска „Булгарсофинвест“) е привилегирована за
сметките на държавните фирми.
Партията на Яни Янев продължи тази атака, май поръчана
отвън - на 20 февруари като гръм от ясно небе тя предложи
да се отвори абсолютно неизвестния доскоро доклад на ген.

232
Боян Велинов от Шесто управление на ДС за „определяне на
новата ръководна класа“ при демокрацията! Онази класа,
която всъщност е истинския Октопод. В същия ден прези-
дентът Георги Първанов запя същия рефрен - да се отворят
икономическите досиета на прехода...
- Има неща, които ние самите не сме ги знаели. Много от
тези обвинения, които сега се повдигат, са били ясни. В
противен случай нито главният прокурор, надявам се и пре-
дишното правителство, не биха работили по този начин. Но
фактът е, че виждате, големите държави в света как реагират
и как толерират нашите действия, това означава, че има про-
текли мероприятия в много по-големи централи от нашата.
Аз съм бил запознат от две седмици, три, вече с планирането
на операцията. Много от нещата, които бяха извадени, дори
за мен са озадачаващи. Това е. Аз съм тренирал с него от 83-
а година. Дори не ми се е вярвало на това, което, обаче, като
документация са събрали. А и това, което в момента
свидетели говорят.
Думите са на Бойко Борисов. Би могло и да му се повярва,
ако не беше едно „но“!
Не онова на съвместните му фирми с „обекта“. Не и онова
на приятелските контакти в спорта. Не и онова на скритата
помощ от Трактора за политическата кариера на премиера -
от онзи партиен организатор-братовчед Урумов до
разкритията на Яни Янев за корупцията на тройната
коалиция и първона- чалната подкрепа на РЗС за ГЕРБ.
Оттеглена между впрочем тогава, когато кабинетът започна
лека-полека да се огъва под натиска на Запада да прибере на
топло Алексей Петров.

233
 Но не може, няма как да се забрави, че пожарникарят го-
дини наред беше главен секретар на МВР - по онова време,
когато в службите на двойно и тройно прикритие работеше
Трактора - сегашен „обект“. И никой не го уволняваше,
никой не го разследваше.
Българският Джеймс Бонд, „обектът“, подозиран за човек
на „Мосад“, на Запад май го заподозряха като човек и на
противниците им!
Затова задържането на Алексей Петров предизвика
доброжелателния отзвук на техните официални лица.
Естествено, в България никой не би признал подобна канава
на събитията. Затова по-добре е у нас да се раздуха скандал с
бандата за отвличания на „Наглите“, с протекцията им от
някой Трактор, както се твърди, да се обвини заради частни
бизнес-конфли- кти, за рекет, за шантаж... Пореден, кой ли
вече поред опит да се избегне международния скандал.
Защото както смъртта на малчугана Пепи Терзийски
прикри сделките с оръжие и ракети за Осама бин Даден, така
и арестът на „обекта“ маскира търговията с български
документи за самоличност и „бизнес“ контакти с лица,
издирвани по целия свят.
Родният „Джеймс Бонд“ се провали - под нахлупената му,
природно чужда за него маска на агент № 007 лъсна физи-
ономията на сержант Петров от милиционерското училище в
Пазарджик. Грешка - на капитан Петров от секретните
служби на България, техен съветник, но работил за дявол
знае кого и какво. Ала достатъчно опасно, за да ни обърне
внимание онзи свят, към чийто клуб се стремим.
Падането от върха винаги е драматично за сполетелите
ги. Родените в блатото не знаят, не подозират какво има там
- горе. Но низвергнатите оттам притежават познанието
- затова така силно ги боли.
Легендата за Трактора приключи безславно. След нея
остана единствено прозата - на следствени дела и съдебни
заседания, на скучни лъжливи обяснения от политиците, на
шумотевица по медиите, на собствените му обяснения...
А кой знае - може би и на патетиката в някоя присъда! От
зор-заман!
Андрей Луканов и Огнян Дойнов го измислиха. Иван
Костов го роди. Цар Симеон го отгледа. Сергей Станишев го
ръкоположи. Бойко Борисов го преглътна...
Но „Мосад“, МИ-6 и ЦРУ - не!

КУКЛАТА -КУКЛОВОД?
Дай да вземем едни пари!
„Едни мутри се бият с други мутри. И се бият по
начина, по който се бият мутри - е "Дискрийм “, е
кафенето не знам си кое си, е ресторанта ’’Богат,
беден “ и във всичко, което нашата мутренска
история познава. Независимо, че едните владеят
държавата, а другите са ужким извън нея. Това е
игра без правила.
Миналото на Бойко Борисов е като миналото на
Алексей Петров и като миналото на една група други
хора, независимо кой се намира на коя позиция в
държавата, кой се счита за експерт по сигурност, за
длъжностно лице, оторизирано с най-високи дър-
жавни функции и кой се счита за извън борда, това е
тяхното общо минало. В това минало те имат
поведение, отношения, случки, трупове включително.
Едната част от познатите им, на тези двамата
души, са мъртви по времето, което Бойко Борисов
беше главен секретар. Това минало за една част от
ъндърграунда предполага мъст. За друга част от
ъндърграунда, който вече е аранжиран някъде по
етажите на властта, предполага възможност

235
 миналото да се заличи и да се разчистят сметки,
като се използва държавата.
Събират ги парите. В България нещата са прости
и всичко започва с това - „Дай да вземем едни пари “.
За да вземем едни пари, трябва да вземем държавата,
определени властови позиции. Аранжираме си избори,
аранжираме си финансовата подкрепа на определени
олигархични кръгове, започваме от едни стъпки... “
Човекът с лобистката поправка в закона, наречена
„Ванко I“, бившият юрист на „Мултигруп “, бив-
шият депутат от БСП и доскорошен член на висшия
й орган, устатата Татяна Дончева този път целна
десетката. Макар и рядко, но и от политиците се
случва да се чуе истината - обикновено тогава, ко-
гато станат бивши и престанат да бъдат фактори в
света на политиката, бизнеса и парите.

Все пак доскоро Алексей Петров беше „лоялен

гражданин“ за министър-председателя. Били са партньори в
каратето, колеги по работата си в Държавна сигурност,
съдружници във фирми... Ето какво сподели за главата на
октопода премиерът в блога на Николай Бареков:
- Има един човек в структурите, Алексей Петров, ти го
познаваш добре. Не мислиш ли, че точно хора като него
трябва да бъдат пуснати да се занимават с тия проблеми - с
отвличанията, с рекета?
- Животът ми се стече така, че с Алексей се познаваме от
1982-1983 г. някъде. Ьяхме съотборници в националния
отбор, после той ми беше помощник-треньор в клубния
отбор на пожарната - те бяха барети с Благой Милев, с
Румен. По състезания сме ходели, в една стая сме спали.
Иначе сме се карали много, били сме се.
- На тепиха или извън него?

236
 - Абе навсякъде. Винаги сме имали спор кой е по-мни-
телният от двамата.
- А за какво се скарахте, за пари ли?
- Единственият спор, който сме имали с него, е бил само
за карате.
- Кой е по-добрият каратист?
- Това е като във футбола - никой няма да каже, че
другият е по-добър. Аз бях национален треньор, после той
ме смени. Аз завърших докторат, сега и той завърши
докторат. След това, когато аз ръководех треньорите, той -
съдиите. После стана председател на Федерацията. После аз
станах почетен председател на Федерацията. Сиреч,
всичките ни отношения са минавали през огромни спадове -
от най-голям враг до най-голям приятел.
А какво казва за него самият Алексей Петров:

- Аз смятам да бъда опонент на Борисов. Ние с него сме били

неведнъж опоненти - в спорта например. Неведнъж в трудни
моменти сме си помагали - аз на него повече, той на мен по-малко...
Сега той е премиер, но и аз съм минал през житейска и
професионална школа, която ми позволява да му опонирам на ниво -
разказва пред в. “Труд” Алексей Петров.
- Да се опитам ли да позная какво ще кажете на премиера най-
напред? Че кръгът “Драшков” е по-лош от кръга “Сертов”
и е погрешно той да бъде начело на ДАНС... - предизвиква го
репортерът.
- ... За ДАНС ще му кажа, че той греши, като подменя модерния
модел на работа, който се налагаше в агенцията с друг - стар, от
студената война. Екипът на Сертов залагаше на защитата на
икономиката като приоритет в националната сигурност. У нас чужди
фирми печелят конкурсите, нашите са само подизпълнители. Излиза,
че нашите не са конкурентоспособни. Ако те се подпомагат, ние ще
имаме по-висок стандарт. А икономическият стандарт е №1 в
сигурността, не е ли така? Екипът на Драшков, който Борисов избра,

237
залага на т.нар. линейно контраразузнаване, на пролиферацията
(против оръжията за масово поразяване - бел. ред.) и т.н. Този вид
шпионаж беше актуален навремето, когато имаше
противопоставяне между Изтока и Запада, Варшавския договор и
НАТО. Никой не отрича линиите, но те трябва да бъдат подчинени на
икономическата сигурност. Днес икономическите субекти са важни,
от тях зависят пенсии,заплати.
- Сигурно и премиерът Борисов разбира това...
- Сигурно, но той не харесва досегашната ДАНС. Може би защото
смята, че тя е продукт на премиера Станишев. Не знае, че ДАНС е
проект от времето на царския кабинет. Той си има автори - екип от
експерти, в това число 3-ма професори от 3 университета. Няма да
припомням имената им, не знам доволни ли ще са, ако го направя.
Тяхната идея е да се създаде инструмент за координация на
институциите и информацията, която получава за нуждите на
управлението министър-председателя. Станишев одобрява тази
идея, която получава в наследство. Сега се говори, че той е създал
ДАНС като алтернатива на ръководеното от Румен Петков МВР. Може
и така да е. В научния проект за ДАНС има и такъв аргумент:
премиерът да не е в плен на огромната информация, с която
разполага министърът на МВР.
- Днешният премиер дали е прочел документите, в които се
съдържа този аргумент?
- Аз мисля, че Бойко не е прочел нито един документ от тия, които
показват, че ДАНС е важен инструмент на министър- председателя.
- Дали ще оцелее старото ви приятелство с Борисов, ако му
кажете тези неща?
- Приятелството в случая не върши работа. Бойко е сръдлив и
мнителен. Ние сме спорили неведнъж и в миналото, което може би
ни е помогнало да се развием. В спора за ДАНС аз съм непреклонен:
за 1.5 г. от създаването си тази агенция се развиваше добре, по
европейски. Боя се че ще направи завой назад под ръководството на
Драшков.
- Стига с този Драшков! ДАНС си има началник и той се казва

238
Цветелин Йовчев!
- Добре де, не ми се карайте. Искам да кажа, че ако премиерът
иска ДАНС да е спокойно работеща агенция, трябва да я дистанцира
от Драшков и неговия кръг.
- За какво намеквате? Да не би за това, което заяви бившият
шеф на контраразузнаването г-н Зайков - че в новото ръководство
на ДАНС има хора, зависими от чужди служби и икономически
групировки.
- Зайков е честен професионалист, има рядкото качество,
наречено “патриотизъм” и аз не подлагам на съмнение думите му.
Нататък нека да се изкаже прокуратурата.
- Във всеки случай под ръководството на екипа “Сертов” ДАНС
произвеждаше повече скандали, отколкото разкрития за корупция
във властта.
- Това ваше твърдение може да послужи като доказателство, че 2
години след създаването на ДАНС обществото почти нищо не знае за
работата й.Очевидно конспиративният принцип, който Бойко смята
тепърва да въведе, и досега е спазван безпогрешно... Вие така и не
узнахте например, че ДАНС, съвместно с финансовия надзор,
разработваше мерки против износа на пари от български банки към
майките им в чужбина.
- Добре, а защо беше нужно в разработката “Галерия” да се
подслушват журналисти?
- Сигурно ще ви разочаровам и ще разваля любопитния си
медиен образ, като ви кажа, че аз нито съм следил, нито съм
подслушвал журналисти. И не се е налагало да се запознавам с това
оперативно дело даже. Чух Драшков, като каза в медиите, че Сертов
е подписал за “Галерия”, а говорителката Зоя Димитрова отрече.
- Кой лъже от двамата?
- Зоя не лъже.
- Тя каза, че това дело е създадено, за да изясни как така тече
информация към медиите от ДАНС (по повод сайта “Опасните” -
б.а.).
- Аз не знам дали делото е изпълнило предназначението си.

239
Хубаво е то да се разсекрети изцяло, но това не може да стане, в него
се съдържат лични данни. Ако се разсекретят само части, то ще си е
жива манипулация.
- Общественото мнение ви счита отговорен за станалото в ДАНС.
Вие ли дърпахте конците на Сертов, или това е легенда?
- Не е легенда, глупост е.
- Истина ли е, че атаката срещу Мургина и нейните данъчни е
била женска саморазправа с нея от страна на Димитрина
Захаринова, бивша колежка на Мургина, а после член на кабинета
на Сертов?
- Не е вярно. Димитрина е експерт от високо ниво. Въпросът ви
вулгарно принизява нейната работа в ДАНС.
- В доклада на “Българска антимафия” четем за корупцията в
митниците: че старите играчи Златко Баретата и Маргини са
изтласкани от каналите и ДАНС във ваше лице е установил контрол
над тях?
- Какво лошо виждате в това държавна институция да установи
контрол над тия канали, особено ако ги пресуши?... Но аз избрах
ДАНС, понеже беше нов проект. В ДАНС пък ми предложиха да
избера: екипа “Сертов” или кръга “Драшков”. Избрах по-непознатия
за мен Сертов, защото при Драшков опитаха да ме вербуват за
неясни цели. А аз работя за държавата.

Държавата?! Но без да разбере гафа си, „обектът“ я

характеризира заедно със себе си - поне на равнището на
националната й сигурност като поделена между „екипи“ и
„кръгове“.
Чий човек тогава беше бившата барета, на чий „екип“
служеше?
Наистина ли я изпържиха в тигана на властта или тя са-
мата подхвърляше в собствен тиган готвачите си - макар и
до време?

240
 Кой направляваше ръката му?
В тази връзка изплува името на съветника на бившия пре-
миер Боян Чуков, на чийто GSM многократно се е обаждал
Октопода.
Той се закле, че не се е срещал или чувал с Алексей
Петров от началото на 2008 г. Обясни, че е бил
изпълнителен директор на „Лев корпорация“ от края на 2005
г. до септември
2006 г., когато е бил отстранен, тъй като не са „съвпадаха
вижданията ми с политиката на фирмата“. Не уточнява кое и
как не е съвпаднало. И защо.
След септември 2006 г. Чуков не е имал кабинет в корпо-
рацията. Според него никога не е имал дялово участие във
фирма, свързана с дружеството. По думите му никъде то не
се сочи като притежание по документи на Алексей Петров.
„Обектът“ заемал единствено поста на консултант в ,Дев
корпорация“.
Премиерският съветник твърди, че телефонът, който
ползва сега е бил на Филиз Хюсменова в качеството й на
министър в кабинета на НДСВ. Сега този номер го е
прехвърлил и го е направил личен, тъй като е имало такава
възможност. На този телефон никога не ме е търсил Петров,
заяви Чуков. Докато е бил в „Лев корпорация“ е имал
служебен телефон, който сега е в друго лице. Този телефон
много отдавна не е мой, кълне се Чуков. Следователно
фиксираните разговори с главата на октопода не са негови.
Ала не стана дума чии са.
Човекът на Станишев подхвърли, че на нашумелия скан-
дално служебен номер от корпорацията се е чувал и с минис-
търа на вътрешните работи Цветан Цветанов, който тогава е
бил заместник-кмет на Столична община.
- Предполагам, че вътрешният министър е бил подведен.
Аз съм имал многократно разговори с него по телефона, но

241
на служебния телефон от ”Лев корпорация“.
Чуков мисли, че Цветанов е дал телефона му за проверка,
тъй като е имал само него и отново повтори, че този номер
сега не е негов. С всички сили се опита да опровергае вну-
шението, че е бил „топлата връзка“ между премиера - поли-
тически лидер на БСП и спрягания като Дон бивш командос.
Същото направи и младия лидер на столетницата:
- В това число госпожа Дончева заяви, че едва ли не
Алексей Петров е влизал в кабинета на министър-председа-
теля, когато си поиска! Ясно искам да кажа, това в прове-
ряемо, защото всеки, който влиза в Министерски съвет се
записва, няма нищо такова. Това е лъжа. Алексей Пехров е
бил в кабинета на министър-председателя по мое време два
пъти. Веднъж, когато бях поканил още в началото на
мандата една широка група експерти в областта на нацио-
нална сигурност и той беше поканен, тогава за първи път го
видях. За втори път го извиках малко преди избори, когато
му казах в присъствието на господин Сертов, че упорито се
говори за негово навлизане в политиката и му казах, че това
е неприемливо за един служител, макар и на ниско ниво в
Държавната агенция. Трябва да направи своя избор! Никога
не съм разговарял с господин Алексей Петров нито на чети-
ри очи, нито съм бил съдружник с него, за разлика от други
български политици и държавници и това трябва много ясно
да се каже, и да се знае от българското общество, защото се
получава едва ли не, че Алексей Петров е на БСП дето се
вика, което е абсурдна теза!
Сергей Станишев е видимо изнервен. Видимо си проти-
воречи.
Театърът е много жалък и попгьл - недостоен за
интелигентен човек, пък камо ли за първи ръководител на
държавата, макар и бивш. Ако човекът е в щата на
Министерския съвет, ако е висш държавен сановник,

242
неговото влизане в сградата не се записва. Ако служителят е
бил от низш ранг в ДАНС, макар че длъжността съветник е
висш, то не е работа на премиера да му прави бележка за
политическите изяви. Не му е работа да прескача
йерархията. За това си има други шефове - например
директора на ДАНС Петко Сертов
Главата на правителството, разрешил или преглътнал
назначаването на Алексей Петров на ключов пост в най-мо-
гъщата държавна институция, счита за абсурд, че „обектът“ е
бил човек на червените. Бил е обаче. Бил е и на „сините“.
Видяхме, че и „жълтите“ са го брояли като свой. Но всички
тези управления бяха коалиция - на различните задкулисни
кланове във властта и икономиката.
Затова Сергей Станишев е прескочил Петко Сертов и се е
срещнал директно с Алексей Петров. Шефът на един „кръг“,
„екип“, „клан“, наречете го както искате, е застанал срещу
срещу пълномощника на друг кръг, екип, клан в
присъствието на представителя на трети.
Да обясним - Петко Сертов след сдаването на властта
отиде на работа при олигарха Николай Гигов. Той е
племенник на бившия премиер и политбюровец Андрей
Луканов. Братята Галеви - Пламен Галев и Ангел Христов от
Дупница, заради които изгоря от поста си министър Румен
Петков, също са хора на олигарха Гигов - били са негова
персонална охрана. Офицерът на прикритие - сегашен
„обект“ им организира срещата. На нея е била „снесена“
компроматна информация за Камен Пенков, заместник-
министър на вътрешните работи в тройната коалиция,
собственик на „Скорпио“ - една от най-могъщите
охранителни фирми у нас, бивша лична охрана на Тодор
Живков и пазещ централата на БСП на ул. „Позитано“.
Сергей Станишев след загубата на изборите напусна
правителствената вила в кв. Бояна и се нанесе да живее в

243
суперлуксозния затворен комплекс „Магнолия“ в полите на
планина Витоша. Той е собственост на „Тера груп“ на Росен
Дойнов - син на бившия член на Политбюро Огнян Дойнов.
Бащата беше основен съперник на Андрей Карлович в
битката за властта - и преди идването на демокрацията, и
след нея. Алексей Петров също е тясно свързан с кръга
около Огнян Дойнов. Той беше шеф на Съюза за стопанска
инициатива на гражданите, заченал от този родител.
Не мина много време и Огнян Дойнов тежко се разболя.
Бившият политбюровец почина - поне официално, ог рак на
белите дробове на 13 февруари 2000 г. във Виена в останала
неизвестна и досега болница. Дни след кончината му
другият му син неочаквано се спомина - от хранително
отравяне. По същото време произведеният в капитан от
специалните служби екскомандос ту го уволняваха, то го
назначаваха на явни и тайтни щатове.
Бившият съдружник на Трактора Бойко Борисов не отиде
никъде. Той си имаше собствена къща, стана премиер, но
кариерата му беше отгледана като продукт на знатен родни-
на - на Иван Славков, зетя на Тодор Живков. И тъстът на
данъчната шефка Мария Мургина, с която кръстоса шпаги
бившият командос, беше много приближен до него.
За финал - Алексей Петров от махала Бабинци,
Тетевенско го вкараха на „Развигор“. Операцията се проведе
под личното ръководство на вицепремиера Цветан Цветанов.
Той е синът на бившия шофьор и охрана на ген. Григор
Шопов - несменяемият Живков началник на Държавна
сигурност в течение на десетилетия. („Тайният проект Бойко
Борисов“).
Странно - имената в драмата са от днешното, демокра-
тическото време, но от тясно по-тясно се преплитат с онези
от вчерашното - комунистическото. Всеки се оказва човек на
някого - я бивш член на Политбюро, а кандидат-член, я

244
министър или друга важна номенклатурна клечка.
Бившата барета служи вярно на всички тях - клановете,
балансирайки между интересите им, урегулиращ и самият
той интересите им в конфликтни ситуации като горната.. Ето
го неговият шифър, с който отваряше ключалката на всяка
поредна, различна власт. Обаче в условията на
едноклановото управление на пожарникаря от Банкя
балансът се оказа излишен,

245
съответно и услугите му -безполезни. Затова под светлината
на прожекторите на общественото внимание го посочиха за
глава на Октопода, произведоха го в кукловод на мафията.
Скриха, че в мрачните дълбини на българската политика
„обектът“ си остана една обикновена марионетка. Беше лост
за влияние, беше и стоманен скалпел - добре наточен, макар
и жив. Беше мравка - царица на информацията, събираща я
от тях и за тях. Беше им слуга, но и господар -
едновременно!

Who is Who (Кой кой е)

Според публикациите в интернет мрежата бив-
шият командос е създал огромен масив от инфор-
мация:
„ Частно МВР с богат архив се подвизава в плувния
комплекс „Спартак“ в столичния квартал „Лозе нец
Впечатлението за истинска паравоенна формация се
засилва от впечатляващата охрана - жестока и
въоръжена, която охранява частния обект,
собственост на офицера от ДАНС и личен съветник
на шефа на агенцията Петко Сертов - Алексей
Петров. В помещенията, където преди време са били
масажисти, стаи за възстановяване и складове сега
се намира секретна секция. В железни стелажи са
подредени папки по азбучен ред.
Те съдържат биографични данни и компроматни
материали за журналисти, политици, включително за
българския президент Георги Първанов. Сведения за
семействата им, финансово състояние, връзки с хора
и фирми, слабости и конфликти - всичко това е
вкарано в частната картотека, която според
осведомени, по някои показатели биела архива на тайните
ни служби дори от времето на Държавна сигурност.
Информационният масив е подреден акуратно и по
образец на контраразузнаването ни. Данните се
осигурявали чрез незаконно подслушване и следене. Това не е
случайно, тъй като шеф на нелегалната структура е не
някой друг, а бившия полковник и заместник директор на
Национална служба „Сигурност “ Начев. Преди време той
бил посъветван от ръководството на МВР да излезе без
много шум в пенсия. Причината била, че са засечени
множество негови нерегламентирани контакти с хора от
сенчестия бизнес както и с откровено криминални лично-
сти. Веднага бил назначен на работа в структурите на
бившата барета Алексей Петров. “
(15 август 2008 г. сайтът „Опасните“, бел. ред.)
Естествено, набедените категорично опровергаха
приписаните им роли:
- Нека прокуратурата да отиде там и да провери. Да
не би аз сега да трябва да доказвам, че не го правя това
нещо. Не мога. Аз лично за себе си тези текстове ги
омаловажавам, но те не са безобидни като явление, защото
имат елемент на бизнес - твърди самият подп. Николай
Начев.
Какво още написа сайтът?
„Начев се заел да въведе ред в изградената вече архивна
структура и шпионски център на Петров за събиране на
компромати за известни българи и тяхно- то манипулиране
- дейност, забранена по закон. По- магалиму други бивши
висши служители на вътрешното ведомство, които били
прикачени към различни фирми на Петров и зачислени на
големи заплати. По този начин той се отблагодарявал за
услугите, които са му правили, докато са били в тайните
служби на държавата. Най-честата от тях било
изнасянето и преснимането на секретни документи,

247
касаещи националната сигурност и отнасящи се до
различни личности, известни политици и дори чужди
дипломати. По този начин частното МВР се сдобило с
подробен списък на офицерите по сигурността и
представителите на партньорски служби към
посолствата на страните от ЕС в София. Списъкът бил
обогатен с разработки на българското контраразузнаване
в турското направление, както и в направлението НАТО и
бивши страни на СССР. В подземния архив на басейна „
Спартак “ се съхранявали също планове и анализи от
операции на нашите служби срещу чужди бизнесмени,
които инвестирали в България. Особено важни били
събраните сведения за проникването на Майкъл Чорни в
различни структури на българската икономика, както и
списък на хората, които му снасяли секретна информация.
‘
Начев и Петров обаче най-много се гордеели с папката
за столичния кмет Бойко Борисов. Имаме пълни
подробности за "унгарския “му период, когато е бил свързан
с трафик на крадени коли и е бил в полезрението на
унгарските служби, хвалел се Петров. Хвалели се също, че
знаят за съпричастността му към ликвидирането на
председателя на „ Защита “ Цветан Цветанов, както и
други неща. Петров заявявал напоследък, че в
предизборната кампания може да съсипе Борисов с
документите, които притежава. С подобни обещания той
спечелил доверието на управляващата коалиция. Пред своя
шеф Сертов той гарантирал тотално разобличаване на
лидера на ГЕРБ, за който имал дори секскомпромати. Те
засягали връзките на Борисов с известни жени, между
които и няколко журналистки от големи медии. Не сме
рекли, не сме го разбили. Но като му дойде времето, ще го
ударим смъртоносно, заканвали се Петров и Начев.

248
 Същите закани били отправяни и към политици като
Иван Костов, Пламен Юруков, Яне Янев, Пламен Моллов,
Красимир Каракачанов и др.
Перла в архивната корона на Алексей Петров били
събраните материали за президента Георги Първанов. Те се
пазели на специално място и само Начев имал достъп до
тях. Били събрани всевъзможни компромати. Част от тях
били „ оставени “услужливо от офицери от НСО, които
отговаряли за персоналната охрана на държавния глава.
Папките съдържали подробен отчет за срещите на
Първанов с любимите му олигарси, начело с Валентин
Златев, Красимир Гергов, Георги Гергов, собствениците на
винпром „Пещера “ и други. Имало и множество записи,
направени от гардовете и щедро заплатени от Петров.
Две тайни квартири за срещи имал президента в София.
Там той се срещал с някои от любовниците си, докато
съпругата му смятала, че играе карти в боянския дом на
министърката Емилия Масларова. Имало и други
посредници в любовните афери на Първанов, които му
осигурявали „ коридор “ за действие. Особено активни те
били при уреждане на срещи с Весела Кюлева, когато тя си
идвала от Виена, където се изнесла след скандалното
раждане на дете от футболист от „Левски “. Всъщност
Алексей Петров имал друга версия за това дете, а именно,
че неговият автор е съвсем друг и вероятно това е
обитателят на „Дондуков 2
Подробен снимков материал имало и за любовната
връзка на Първанов с певицата Мариана Попова, която се
опита да прикрие връзката с безпрецедентно и нелепо
интервю във вестник „ Труд “.
Начев и Петров обаче се подсигурили с компромати и
срещу сегашните си покровители - кръговете около Сергей
Станишев и Петко Сертов. Оказва се, че преди време

249
Сертов е работил за фирма на Петров. Там нещата били
доста дебели и пикантни, имало сведения за срещи на хора
от това обкръжение в чужбина, както и CD с участието
им в сексоргии в смесени компании, (на гръцки остров) С
особени виртуозни изпълнения се отличавал един от близки-
те съветници на премиера (Азер Меликов - б.а.) С тези
папки тандема Петров-Начев си осигурявали сигурност
след изборите, ако евентуално Станишев се отметне от
подкрепата си за тях.
Една от последните акции на групата за архивиране и
шпионаж била привикването на издателите на в. „ Уикенд
“ на „разговор “ в басейна „ Спартак “. Там те били
заплашени директно, че ще бъдат „разкатани “, ако
продължат да пишат каквото и да било, свързано с
Алексей Петров. В резултат на заплахите изданието още в
следващия си брой се извини на Петров за пуснати
материали и предоверяване на източник. Същевременно им
бил даден „съвет“ да се съсредоточат в кампанията срещу
президента и любовната му сага с Марианчето Попова.
Това се оказало доста лесна задача, тъй като Попова било
много лабилна и споделяла наляво и надясно за връзката си с
държавния глава.
Много любопитен бил компроматът за връзките на
Първанов с оръжейния бизнесмен Николай Гигов. Петров и
Начев държали в сейф доказателства за разпределени
комисиони за милиони евро от сделките на военното
министерство с френските производители на хеликоптери
и корвети. Службите ни засекли банковите преводи и
попаднали на сметки на държавния глава в чужбина.
Такива имал и премиера Станишев. Преди няколко седмици
Гигов осигурил 75 милиона евро само за купуването от
България на два френски кораба. Сделката бе подписана от
Никола Саркози и Станишев в Париж. За патрон на Гигов

250
обаче се считал Първанов, който няколко пъти го
отървавал от разработки на службите, които били засекли
участието му в производство на синтетична дрога и
оръжие.
Не бил подминат и бившия вътрешен министър Румен
Петков. Той бил считан за близък с Алексей Петров, но
последния се подсигурил с достатъчно компромати срещу
плевенския политик, особено по отношение на убийството
на единия от съсобствениците на хотел „Ростов “ - Конов,
както и за големи далавери в града и бомбени атентати, в
които можело да бъде замесено името на Петков
като поръчител.
Докато четете тези редове, хора на Алексей
Петров сигурно изнасят огромния по обем архив от
подземията на басейна „ Спартак Причината не е в
законни действия на българските служби, а директни-
те предупреждения на англичани и американци. Те от
дълго време недоволствали, че МВР и висши политици
си затварят очите за безобразията на някои частни
шпионски структури, като тази на Алексей Петров.
Казваме „ някои “, защото Петров не е
единственият, който събира информационен масив с
компромати . Случаят Петров-Начев обаче бил много
„ нагъл “, както се изразили от партньорските
служби миналата седмица по повод действащите
нелегални формирования. Те били засекли дори списък
на хора, които да бъдат рекетирани или чрез тях да
се постигнат определени влияния в различни бизнес
сектори. “

След тази знакова публикация последваха конкретните

разкрития на анонимния сайт, подхванати и от други сайтове

251
в мрежата.
„Алексей изнудвал Костов с компромат за агентурно
минало...“, „Алексей Петров изнудвал главния прокурор Бо-
рис Велчев с компромати от гей-оргии на гръцки остров...“,
„Алексей Петров рекетирал с компромати червените...“,
„Алексей Петров заплашва с гей-компромати Сергей Стани-
шев и Петко Сертов...“, „Много любопитен бил компроматът
за връзките на Георги Първанов с оръжейния бизнес...“ -
това са само част от заглавията.
Те засегнаха любовниците на президента Георги
Първанов, връзките му с някои олигарси, далавери те на
друти приближени до него, бизнеса на оръжейния търговец
и бивш издател на, Дума“ Петър Манджуков, военните
сделки на племенника на Андрей Луканов, докосна леко
корупцията на кръговете около премиера Сергей Станишев,
споменаха за натиск срещу журналистите...
Сензационното четиво намекна, декларира и обеща, обаче
не написа нищо компроматно за гей-оргиите на гръцките
острови на социалистическия премиер и кохортата съвет-
ници около него, не разказа нищо и дори не спомена името
на Азер Меликов - най-близкия до Станишев, не хроникира
„подвизите“ на Румен Петков, не анализира обръчите на
Ахмед Доган, не описа срещите в тайния апартамент на Бой-
ковата приятелка - банкерката Цветелина, не извади и ред
срещу Яне Янев и факт срещу Бойко Борисов, освен голи,
неподплатени обвинения.
Накратко: скандализиралият държавата сайт замахна сре-
щу отиващата си власт в лицето на наследниците на Огнян
Дойнов, парира евентуалните опоненти - наследници на
Андрей Луканов, неутрализира патронът им - президента!
По всичко изглежда, че „opasnite novini“ работеха в угода на
идващата нова власт - символизирана от кръга, наследил
Тодор Живков.

252
 А когато повече не можеше да се мълчи и играта щеше да
стане съвсем прозрачна, сайтът беше „разкрит“ от съветника
на ДАНС Алексей Петров, публикациите естествено спряха,
а посоченият като организатор и автор журналист Огнян
Стефанов -пребит почти до смърт с чукове. Този побой също
внесе своята лепта в пропагандната кампания срещу
управлението на Сергей Станишев.
Предупреждението
След ареста на бившия командос от офиса и дома му
иззеха няколко чувала с документация. Спряганите огромни
масиви с папки и компроматни снимки не бяха открити на
басейна „Спартак“. Вероятно са били изнесени овреме - все
па* „обектът“ предупреди чрез вестника си „Галерия“, че
очаква всеки момент ареста си.
Но нещичко се подочу за оставеното - уж като
пропуснато. Вероятно умишлено - да напомни на онези,
които трябва, какво знае Алексей Петров и за какво може да
си отвори устата.
Командированият от Бургас специално за делото
прокурор Светлозар Костов обяви, че в жилището на Петров
е намерена строго секретна справка, свързана с
международен канал за наркотици. В нея се е споменавало
името на убития в края на 2002 г. прокурор Николай Колев.
Върху справката имало подпис на тогавашния директор на
НСС Атанас Атанасов, по времето на който Петров е станал
секретен сътрудник на контраразузнаването.
Естествено, „обектът“ отрече и заяви, че документът е
подхвърлен. По същия начин в пощенската му кутия беше
подхвърлена и секретна справка на ДАНС за корумпирани
министри, която той предаде с овации на министър-предсе-
дателя.
Вече плъзнаха слухове, че в прибраните папки били ус-
тановени ’’работни материали“ по протичащи разработки и

253
за други канали за трафик на синтетична дрога. Прегледно
номерирани поред листа съдържали чудесно изчертани
схеми и препратки към два компактдиска, които въпреки
падналото голямо тършуване не били открити. Но вместо
очакваните данни по „сирийската връзка“ за трафик на стаф,
вътре имало посочена изключително подробна и ясна схема
на наркока- нал през Турция - синтетика към Истанбул и
Зошулдак и хероин към Бургас, Варна, Хасково и Харманли .
Според вещи в този занаят в хартисалите компактдискове и
флашки е дублиран спецархив за наркоканали и
наркоразпространение от ’’иранската връзка“ през схемите
на Адел Саркис до син- тетиката на „братята“, за които
обявиха Галевите. Вероятно по тази причина след ареста на
Трактора те са се покрили, коментират запознатите...
- Кажете за папките в офиса ви? В дома ви?
- Няма в дома ми намерени. Така нареченият „архив“,
нека ясно да го кажа, го приемете като активно мероприятие
на ДАНС, с която имам концептуални различия, и
министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов.
- Те са ги занесли в дома ви и са ги подхвърлили, така ли?
- Аз не знам какво се е случило, но... Тенденцията е от-
давна известна, че при мен трябва да се намери нещо такова.
Вие знаете, още когато бях официално на работа, че
трябваше да има на басейна едни папки, подредени. И в
крайна сметка, когато се случи тази акция, естествено е да
очакваме, че ще намерят няк‘ви папки. Нямайте съмнение,
че и да съм имал такива, те нямаше да са там, нали така?
Човек, когато нещо иска да го намери, при такава ситуация,
винаги може да го намери. Това е нормално.
- Доколкото разбирам, ти категорично отричаш тези об-
винение срещу теб?
- Повтарям още един път, аз съм зад ържан, за да се
потърсят доказателства. Към момента такива доказателства

254
няма. Притеснявам се, че Цветан Цветанов и Костов ми
произнасят присъди като пред Народния съд, 45-46-та г.
Това ги поставя в много особена ситуация и може би това ще
наложи да ми изфабрикуват доказателства.
Създадената от Сергей Станишев Агенция за национална
сигурност се оказа нещо като негов гробокопач, подсказва
цялата история.
Например Тошко Тодоров - експерт в ДАНС се яви като
основна фигура в предизборния щаб на Бойко Борисов.
Жената на сегашния вицепремиер Цветан Цветанов -
Деси, също е от ДАНС. Тя е завършила филология, но
командваше ключовият отдел в агенцията - „анализи“ и по
времето на предишното управление. Този отдел е онзи,
който е обслужвал лично с докладите си експремиерът
Сергей Станишев.
Близката до Алексей Петров журналистка Кристина
Патрашкова, главен редактор на вестника му „Галерия“
публично сподели, че този факт предизвикал притеснение у
патрона й.
Той се срещнал с един от шефовете и собственици на сед-
мичника „Уикенд“ - Недялко Недялков, син на поета
Недялко Йорданов, който посвети цяла ода на „обекта“.
Съветникът в агенцията го помолил да не споменават на
страниците на изданието къде работи Деси. Иначе щял
заедно с шефа си Петко Сертов да изпаднат в „конфузна“
ситуация пред червения премиер. Алексей Петров бил казал:
„тя е свястно момиче, не бива да й разсипваме кариерата“.
Според свидетелството на Кристина Патрашкова Недялко
Недялков се съгласил, но му останало впечатлението, че
Алексей върти игри зад гърба на Сергей. Любопитно е
обаче, че седмичникът все пак проведе атака, макар и по-
различна срещу бъдещия вицепремиер - набеди го, че има
любовница и чака дете от нея.

255
 Но надали тази културна дискусия е била между равнопо-
ставени. Неочаквано Недялко Недялков напусна „Уикенд“,
продаде дяловете си, както се твърди, на Ирена Кръстева и
се отзова зад гърба на в. „Галерия”. Днес той е в любимата
роля на бившата барета - консултант и нещо като съветник
зад кадър на седмичника, сочен за негласна собственост на
бившата барета.

Аз - на теб, ти - на него, той - на мен

Историята на поредния седмичник на Алексей
Петров -в. „Галерия “е показателен пример за начина,
по който се урежда собствеността и скритото
влияние у нас.
Публичната теза твърди, че главната редакторка
Кристина Патрашкова и доскорошната зам.-главна
Зоя Димитрова изтеглили кредит и така създали
новия вестник. И двете се кълнат, че бившата барета
няма собственост в него, макар че им помогнала да
получат заемите. Неофициално като нов собственик
се спряга и Недялко Недялков - бивш издател на
конкурентното издание „Уикенд“. Неговият вестник
„Ретро“ е под един покрив с новопоявилото се
издание. Според Патрашкова не й помагал, но били
съмишленици.
Според електронната система за фирмена инфор-
мация „Апис “ данните са други. Собственик е фирма
„Кроз“ АД. В нейния борд е Давид Леон Леви. Той е
поел дяловете на бившата говорителка на ДАНС Зоя
Димитрова и е предоставил пълномощно на Кристина
Патрашкова за вестника. Името на Леви се среща в
13 фирми.
Той е и топлата връзка между Яне Янев и Алексей

256
 Петров. Член е на политическия съвет на РЗС, бил е
техен кандидат за евродепутат и пак техен - ма-
жоритарен кандидат на последните парламентарни
избори. Самият Алексей Петров отказва връзка с
изданието, но признава, че то се ползва с неговата
емоционална и идейна подкрепа. Главната редакторка
пък не отрича, че понякога Алексей Петров ги е
консултирал и съветвал за някои публикации. На
приятелски начала.
Толкова приятелски, че мъжът, с който тя живее
на семейни начала — Иво Димитров, беше шеф на
предизборния щаб на кандидата на РЗС за кмет на
Габрово в проведените през лятото на 2010 г.
частични избори.

Накратко: чрез изданията - първо „Уикенд“, а сега „Гале-

рия“, и чрез сайтовете Алексей Петров се опита да излезе от
ролята си на кукла и да разиграе партията си като режисьор.
Опита се да шантажира доскорошните си повелители.
Защото анализаторите са категорични - източникът на
скандалната информация, заляла страната, е бил в ДАНС.
Според тях острата критика на сайта „Опасните“ срещу
сивия кардинал на властта - бившата барета и разкритията за
компроматния архив на басейн „Спартак“ са целели да
гарантират неуязвимостта му и да доизградят имиджа му на
кукловод, като сплашат евентуалните опоненти на „Герб“,
самото червено правителство и експремиера. Трябвало е и да
го защитят от отиващите си от властта - затова са били и
заплахите със скандали за личния им живот и факти от
миналото им, на които така и не беше дадена гласност. От
друга страна сайтът провокира общественото негодувание,
върху чиято струна заигра Яне Янев със своите разкрития за

257
корупцията на тройната коалиция.
Най-сетне „Опасните новини“ и кампанията на РЗС е
трябвало да подпишат индулгенцията на Трактора пред
хората на Бойко Борисов. Сигурно такъв е бил замисълът.
Сигурно точно Алексей Петров е ако не архитектът, то поне
строителят на тази конструкция. Смятал е, че за пореден път
ще набере успешния според него код на властта - онзи,
който му позволи да бъде ключов фактор при цели три
правителства.
Най-сетне Трактора беше изключително близък с бившия
прокурор Никола Филчев. Бяха съседи - служителят на Те-
мида се нанесе да живее в неговия затворен комплекс и
както клюката твърди - в придобита от „обекта“ къща.
Общият им приятел Филко Славчев охраняваше магистрата.
Филчев пък имаше чудесни връзки с Москва. Поддържаше
личен контакт със силния човек там - Владимир Путин. На
29 юни 2001 г.
- петък, се завърна от Москва със странен армаган. Носеше
лично писмо, адресирано от тогавашния руски президент до
нашия премиер - цар Симеон! Може би заради това доверие
главният прокурор се извиси до висш служител на Темида, а
след мандата му беше изпратен за посланик в Казахстан.
Може би заради тази връзка никой не го пипна с пръст -
нито назначилите го сини, нито наследилите те ги царски
хора, нито червените, нито герберите.
Но цялата тази история навява и на друг въпрос - чий
човек беше Трактора? На кой служеше в действителност?
Кого обслужи компроматния му архив. Орпганизираната
вероятно от него публикация в сайта „Опасните“ не лбеше
ли предупреждение отвън към отиващата си и идваща власт
да внимава. В какво?
Отговорите ги получаваме днес, ще ги получим утре. Те
са в съдлата на енергийните ни проекти - АЕЦ, нефто- и
газопроводи.

258
 Вероятно още много са детайлите в тази поредна
властова игра. Онази, първата завърши със смъртта на дете -
тригодишният Пепи Терзийски. Тази, поредната, се запомни
със сайта „опасните“ и комата на журналист, по чудо
преборил се със смъртта - 54-годишният Огнян Стефанов.
Но „обектът“ сбърка - не догледа ролята на външния за-
паден фактор, упражнил натиска си върху правителството.
Пренебрегна обидата на Цветан Цветанов - станал жертва в
името на маскировката на операцията. Не разбра колко
дълбоко са го уязвили публикациите за негова любовница и
извънбрачно дете, за изневярата на съпругата му.
Заложи само на една карта в играта - източната. А про-
тивниците му залагаха едновременно на две, и то аса - и
източно, и западно.
Но най-важното - пропусна фактора „история“. Не си
спомни за онази знаменателна дата - 10 ноември 1989 г., ко-
гато за малко не се прочу с ареста на Тодор Живков.
Прозяла, че партньорът му в каратето, бившият му
съдружник Бойко Борисов му е рода, макар и далечна. А
кръвта вода не става! Особено, когато й се поднесе повод
като на тепсия.
- Още тогава ми се струваше, че Петров проявява наив-
ност по отношение на някогашния си бизнес и спортен парт-
ньор. Днес вече съм сигурна, че ексагентът под прикритие
стана до голяма степен жертва на необяснимата си
отдаденост на Бойко Борисов - споделя толкова близката до
него, почти душеприказчица журналистка Кристина
Патрашкова.
Не, тези истории не са „се ла ви“ - не „това е животът“,
както казват поетично французите.
Те са нещо друго - мръсно и коренно различно.
1е са неговото подземие, мрака му, ужаса му, арозаха му.
„Нищо лично, просто бизнес!“ - според изказа на мафи-

259
отите.

ИМИТАЦИИТЕ
Октоподът реже поредните свои пипала. Изхарчените и
неудобните. Останалите продължават да стягат страната в
прегръдката си.
Куклите му подредени като зърна във връв на броеницата.
Като на броеница са подредени едни и същи хора -
размествани, прехвърляни, извисявани, дамгосвани, чукани
като тях.
Защото всеки Трактор си има и Трактористи, за да може
да оре. Най-често, по правило никога не е само един.
България е сякаш сграда, разделена на приятелски и
неприятелски финансови, предприемачески и властови
етажи. По кабинети, сейфове и коридори щъкат хора -
нагоре-надолу. Асансьорът ги мести - от банка във фирма, от
фирма - на министерско кресло - от министерско кресло - в
чужбина - от чужбина в акционерно местно участие... Нищо
не се мени
- единствено табелите. На офисите и техните собственици.
Отдолу работи и ги издържа народът.
„Бушоните“ мълчат. Те не знаят, не вярват, че с изключе-
ние на шепа хора - там горе, невидими, постоянно абонирани
за върха, животът им е написан - все по-надолу в калта.
При толкова имитации у нас на път е поредната. Имити-
рахме раздържавяване, имитирахме демокрация,
имитирахме пазар, имитирахме банки и финансови
институции. Направихме имитация дори на валутен борд.
Измитирахме членство в Европейския съюз.
Подменихме и демокрацията. Заради тази подмяна се на-
ложи поредната имитация - на операция „чисти ръце".
Скритата, задкулисна власт превърна в „бушони“ онези,
които бе решила, за да съхрани тези, на които тепърва ще им

260
 идва редът. Сега чистката на корупцията нашумя по-силно
отвсякога. Предстои промяна. След него - тишина. За побе-
дителите. И шумотевица - за победените. Зависи кой-кого. За
всички има по „нещо“, всеки има срещу всеки.
Затова е важна властта. Тя определя виновните и „невин-
ните“, „честните“ и корумпираните. Обществото е
безгласно, както е навсякъде у нас. Да се наведем, докато
мине вятъра
- тази крилата фраза определя цялото житие-битие на вче-
рашно-днешните-утрешни велможи. И на техните слуги. В
името на своето оцеляване те са готови на всичко. Парите им
хранят партиите, тези левчета, евра и долари купуват
разноцветни политици, управници, псевдосправедливост и
мълчание.
Те финансират поредната промяна на статуквото, поред-
ното статукво на „промяната“.
Те правят от Тракторите - герои и от Героите - Трактори!
Те отреждат както живота, така и смъртта!

2.
ГЛУТНИЦАТА
СИК
Акушерът
- Аз съм авторът на компанията „СИК“.
Събеседникът ми го сподели без притеснение. Просто
отбеляза факта.
Колкото секретарката в стаята пред кабинета е млада,
толкова нейният шеф е възрастен. Но от интелектуална глед-
на точка на човека зад луксозното бюро не му личаха нито
многото десетилетия, струпани на гърба, нито преживяното
през тях. Отскоро местоработата му е тук - в 10-етажната

261
сграда, неофициална собственост на СИК, на втория й етаж,
в офиса на „Бул инс“, на крачка от японския хотел „Кемпин-
ски - Зографски“ в столицата.
Лицето е толкова непознато за широката публика,
колкото са познати и нарицателни мутрите, които уж
„сътвориха“ застраховането в България. Той е поредната
фигура иззад завесата - онзи, създаващ режисурата, тъканта
в пиесата на прехода, докато те са само прости и недоучени
актьори, извадени на сцената за увертюрата в драмата. За
първи път разговаря с журналист. Не става дума за
публикация. Съгласил се е на тази дискретна беседа с цел да
се разсеят някои „недоразумения“ около предприемачите у
нас. Години по-късно, след взрива в асансьора на сградата,
когато беше убит един от босовете - Стоил Славов и негови
охранители, ще даде първото си интервю пред „168 часа“.
Дори фолкпевиците не могат да се мерят по известност с
Младен Михалев - Маджо, братята Красимир и Николай
Маринови - Маргините, Румен Николов - Пашата, Дмитрий
Минев - Руснака, Венцислав Стефанов, Стоил Славов, Поли
11антев и др. За сметка на тях човекът зад бюрото е напълно
анонимен - освен за шепичка влиятелни хора. Упълномощен е
от тях за кукловод - на онези, „героите“, нарицателните
трибуквеници, уж важните, но в действителност маловажни
фигури. По тази черта групировката си прилича като две капки
вода с ВИС.
Авторът на компанията „СИК“ е забележителна личност.
Бил е министър на финансите и член на Колегиума на Минис-
терството - дълги, дълги години при социализма. Кариерата му
е стартирала толкова отдавна, че само той помни началото
й.Ретроспекцията към миналото й придава странно, но всъщ-
ност удивително съвременно, символно звучене.

262
 Началото е през чезнещата в мъглата на времето 1946 г.
Датата е 27 юни. Тогава е приет Законът за национализация на
застрахователните дружества и за държавния монопол в
застраховането. С него активите и пасивите на всички фирми в
тази област, ведомствени каси, фондове, специализирани
отдели на банки и т.н. преминават във владение на държавата.
Това е първата тренировка за голямата национализация на
индустрията в края на 1947 г.
- Другарят Георги Димитров ни позвъни спешно една вечер.
Тогава работех в градския комитет на партията. Указа ни, че
трябва бързо да запретнем ръкави. Разпореди категорично:
„Незабавно да се започне работа по национализацията на за-
страхователните компании!“ Защо ли? Имаше и такъв аргумент
- през 1923 г. застрахователна компания „Балкан“ чрез вестник
„Мир“ е подготвила и финансирала Цанковия преврат.
Сега, с идването на демокрацията раздържавяването също
стартира от застраховането. Логично е, че онези, които дърпаха
конците на промяната, го повериха на свои хора.
Те няма да спретнат преврат на „нашите“ правителства, но пък
могат чудесно и скрито да финансират свалянето на враждебни
кабинети.
- Справих се, макар че млад бях тогава - на 28 години,
(бърка - бил е на 25, б.а.) Сформирах поверителна група,
пазехме конспирацията и изпълнявах всички насоки и раз-
пореждания. На 26 юни 1946 г. запечатахме компаниите и
извършихме национализацията.
Нищо ново под слънцето.
Днешното безправие е отражение на тогавашното. Законът е
приет и влязал в сила от следващия ден, но още вечерта, в
малките часове на нощта поверителната група нахлува в
застрахователните дружества, взаимните каси и фондове,

263
банките - лепи лентите с печати и одържавява. Въоръжени са,
със съпровод от яки момчета за всеки случай. Е, вярно
- с атрибути кожени тужурки и револвери вместо златните
ланци и бухалките на днешните. Но пък времената са били
други и някой и друг благороден карат веднага е подписвал
пътния лист за лагерите в Скравена и Белене.
Според автора на СИК всичко в бизнеса на групировката е
абсолютно прозрачно - поне що се отнася до застраховането. За
„другите неща“ не знае, нито е информиран и отказва да ги
коментира по какъвто и да е начин.
- Колегите ви категорично недолюбват медиите. Въпреки
мащабния си бизнес се пазят от всякакви публични изяви. Въз-
можно ли е да се притесняват от неудобните въпроси, които ще
им задам? Но все някога ще им се наложи да дават отговори.
- Не мога да ви кажа. Гледат си работата - това ги вълнува.
Знаете, че предприемачите навсякъде по света отбягват
медийните изяви. А аз мога да отговарям единствено за моята
си област. Там съм в течение.
Наистина е в течение. Преди повече от половин век успешно
е одържавил и наложил държавния монопол, а в последното
двадесетилетие - също толкова успешно, е раздържавил
застраховането и утвърдил борческия картел. Според времето и
случая, но винаги така, както е заповядвала Партията. Макар че
героят от Лайпциг и вожд на БКП отдавна е мъртъв, след него
са останали достойни ученици - пипат здраво и не се шегуват.
Сред тях е и той - акушерът на СИК, неизвестният за
широката публика Димитър Попов.
Вижда се, че преди да е израснал като финансов спец, е
дорасъл до партиен войник. Безпределно верен на БКП. Затова
се гордее с миналото си - винаги го разказва. Негови са

264
квалифицираните ръце, направили групировката толкова
могъща. Разбира се, имало е и други подходящи кадри със
съответната специализация. Далеч по-млади, а и по-образо-
вани. Но без онази закваска. Лично и персонално оценена и
призната от Георги Димитров. Затова упълномощеният е бил
именно той. Това е доверието. То е основата на всички кариери
- не само при социализма, но и при имитациите му на
капитализъм.

Бащата?
За всяко подобно дело независимо от маскиралите го митове
в общественото съзнание освен режисьор и актьори са
необходими сценаристи на драмата и постановчици. Логично е
те също да са верни другари. От най-високите равнища. С
организаторски талант и здрава хватка - да държат изкъсо
„масите“ в структурите.
Затова сикаджийският октопод е отглеждан и от други, с
ьщо толкова надеждни ръце.
... „Към днешна дата, като изключим съдружниците, които
ти знаеш, деля с още 17 червени бандити - намигна ми
съучастнически Маджо. - Сега разбра ли?“...
Цитатът е от книга. Авторът се казва Георги Стоев. Борче.
Разследвано от МВР като заподозряно в опит за убийство на
спрягания за наркобос Георги Пехливанов. Но нетипична
мутра. Очевидец. Писател. Обществена знаменитост. Канди-
дат-свидетел срещу мафията. И труп - от 7 април 2008 г. Най
вероятно куршумът дойде заради опасенията, че фигурите на
височайшите червени бандити ще изскочат на светло.
Между впрочем, и при популярните лица от СИК има съв-
сем редови престъпници и други, за чието „знатно“ потекло се

265
мълчи. Така да се каже - „посветени“! Сред тях е един от
основателите на СИК Поли Пантев. Баща му е съветвал Тодор
Живков. Синът му пък е сътрудничил на ДС. Кадрови офицер
от УБО (Управлението за безопасност и охрана) е Стоил
Славов. Взривеният в асансьора на офиса на империята бос се
числеше в охраната на Генералния секретар на ЦК на БКП като
водач на пилотната кола от кортежа му и като офицер на
подчинение на началника на кабинета му. При демокрацията се
нареди сред главните съдружници в „Интерпетролиум енд
Партнърс“ - сърце на сикаджийския холдинг и дружеството за
търговия с нефтопродукти. Красимир Маринов - Големия
Маргин и Младен Михалев - Маджо също са се разписвали в
щата на МВР. Водят ги за старшини. Румен Николов - Пашата е
бивш командос от отряда на червените барети. Милчо Бонев -
Бай Миле е офицер от ДС. Венцислав Стефанов при
социализма е служител в ДЗИ, „Булстрад, „Петрол“. По едно
време управлява най-оборотната тогава бензиностанция в
столицата - точно срещу „Пирогов“. Естествено, че е лице,
макар и неофициално, от службите за сигурност, (при
демокрацията неговият водещ офицер Димитър Минчев се
„самоуби“ в тоалетната на столичната полиция, б.а.)
А покровителите им?
Имената им са посочени в томовете на тази книга, в книгата,
посветена на Бойко Борисов и онази за прехода и либийската
връзка при „раздаването“ на куфарчетата с пари. Смазващ
съзнанието е фактът, че на тези „герои“ няма посветени други
книги, че имената им липсват в публикациите по темата и елек-
тронните медии, че в двореца на информацията обществеността
е допусната свободно да научава, разглежда и коментира само
до партерния етаж на престъпността. Към другите етажи
входът е за служебно ползване, а за най-високият е засекретен.

266
 Но все пак, извън тези корици, едно име изплува като връх
на групировката. Назова го разкаялата се мутра - писател.
Написаното се възприема и като плод на писателската фанта-
зия, и като дело на познанието за нещата отвътре. Засегнатият
не заведе процес. Той е Любен Гоцев.
Генерал-полковник. Кадрови служител на ДС.
Един от началниците на външното разузнаване. От малци-
ната, посветени в унищожаването на досиетата през зимата на
1990 г. Сред шефовете на онази комисия, която прочисти
архива на МВР от всички компрометиращи документи и за-
поведи от времената на социализма. Външен министър във
второто правителство на Андрей Луканов. Ръководител по
онова време на предизборния щаб на БСП. Доайен на кръга на
кукловодите „Монтерей“. Вдъхновител на генералското
движение в столетната партия. Фактор както преди, така и сега
в БСП. Топлата й връзка с цар Симеон и неговото НДСВ. Скрит
повелител на царското движение у нас.

267
 И освен това - сочен за едър, но останал в сянка бизнесмен.
Фигуриращ в регистрите предимно като консултант. Името му
е обвързано с Източноевропейската петролна компания (ИЕПК)
- една от най- мощните за търговия с нефтопродукти.
Странно - в дружеството Любен Гоцев вместо да е соб-
ственик се водеше на щат.
Какъв? Фирмата му плащаше по 2500 долара месечно на
него, още по 3 000 долара на една от дъщерите му, която живее
в Хюстън, САЩ. Купи на малката му дъщеря жилище за около
130 000 долара, финансира строежа на вилата на генерала в
Рударци с 60 000 и т.н., твърдят официалните й ръководители.
Учудваща е щедростта към наемен работник - сякаш е истински
притежател, получаващ си дивидента. „Хората, които идваха
при Гоцев в хотел „Орбита“ (седалището на дружеството),
мислеха, че той раздава парите“ - години по-късно заяви Тони
Джунилов, изпълнителен директор на ИЕПК.
Според посветени в далаверата хора, разривът между
генерала и сочените като собственици настъпил през 1995 г. -
покрай югоембаргото. Някакви влакови композиции с дизелово
гориво изчезнали покрай югоембаргото (в Сърбия
- б.а.), а парите от тях не постъпили в сметките. Любен Гоцев
експлодирал: „Мен ЦК на БКП не ме е пратил да участвам във
вашите бандитски разработки“ и така се „разделил“ - поне
официално, с ИЕПК. Изглежда, че един клан в БСП е прецакал
другия. Днешните нападки по медиите сякаш потвърждават
този факт. Сякаш, защото в системата на подставените лица,
каквито са всички едри бизнесфирми в България, никога не се
разбира кой пие и кой - плаща. Никога не се знаят дейст-
вителните собственици или по-скоро повелители.
Източноевропейската петролна компания се сочи като ут-
робата на СИК. В нея например идва на крака Антон Григоров
- член на ИБ на БСП. Оказало се, че негови партньори имат
проблем в Илиянци, твърди Зоя Димитрова. Решил го Стоил
Славов, който по онова време е на щат в компанията. А някои
казват, че тя няма отношение към трибуквената групировка.
Факт е, 'че по-късно Антон Григоров стана изпълнителен
директор на „Славия“! Там, където командваше Маджо.
- Те бяха едни сополанковци. Те бяха повече момчета на
Димитър Иванов, отколкото мои (шефа на Шести отдел на ДС и
известно време съветник на Георги Първанов, награден от него
с орден „Стара планина, б.а.). - опровергава Любен Гоцев. Ако
сме честни, той ме запозна с тях. Той е работил със Стоил
Славов.... Когато минавах покрай тях, те се свиваха, аз за тях
бях къде-къде - министър. Като ме видеха, се дръпваха леко.
Ние бяхме на четвъртия етаж, те на втория.
Логично е по онова време ИЕПК да е била неформалния
център на БСП. Партньори в нея бяха ред ченгета от службите,
дейци на научно-техническото разузнаване на страната и Тенчо
Тенев - Свинаря. Фигурата му нашумя по медиите като фактор,
намесен в трансфера на забранените с конвенция на ООН
каптагон и амфетамини. В тази компания се отзова и бившият
шеф на Хасковското управление на МВР и зам.-началник на
Второ Главно на ДС (контраразузнаването) Красимир
Саманджиев.
В зората на демокрацията той израсна до генерал, първи ръ-
ководител на Националната служба за защита на конституцията
и зам.-министър на вътрешните работи. Саманджиев е онзи,
който на 17 януари 1990 г. със специално предложение настоя
да се унищожат поверителни методики, документи и досиета на
ДС. Седмица по-късно, на 24 януари, на секретно съвещание в
присъствието на представителя на съветското КГБ - ген.
Владилен Фьодоров, именно Любен Гоцев е докладчикът по

269
точката за прочистване на скандалния и до днес архив.
Саманджиев е родителят на кръга „Банкя“ - спомогнал за
издигането на премиера Бойко Борисов. Сигурно е посветен и в
тайните на кръга „Сапфир“ - редил всички правителства от
идването на демокрацията до наши дни (вж. „Либийска връзка“
от същия автор, бел. ред.). Все пак редица от членовете на
единия кръг са членове и на другия.

„Правилният“ човек

На 1.IX. 1987 г. офицер от ДС осъществява оперативен

контакт с възпитателя на полуинтернатната група в
базовото 93-о училище Николай Методиев. Роденият през
1960 г. в село Якимово (дн. Област Монтана) Методиев
година по-рано е завършил икономическа география в СУ. На
тази среща Методиев е вербуван за секретен сътрудник на
ДС.
Година по-късно той сменя работата на обикновена кукла с
работата на кукловод, макар и от низшите редици на
йерархията. През август 1988 г. е утвърден на щат офицер в
отдел 08 на Второ главно управление (ВГУ). Изпратен е на 12-
месечен курс във Висшата специализирана школа на МВР,
факултет ДС. Любопитно е кой го е препоръчал за кадрова
кариера в органите за сигурност. Този някой е същият ген.
Красимир Саманджиев.
Отговорът на въпроса „защо “ е неизвестен. Но би могло и
да се предполага - през 1987 г., когато започва като сътрудник
на ДС, Николай Методиев се жени. Тъст му се оказва щатния
офицер от службите Атанас Демирев - червен партиен
функционер и дългогодишен шеф на Свиленградската

270
митница. По естеството на работата си той тясно работи с
12 отдел на Второ главно упрувление на ДС, осъществяващо
„транзита “ - т.е. контрабандата на оръжие, каптагон,
култирни ценности и прочие атрибути. Негов началник е
точно ген. Красимир Саманджиев.
През 1990 г. когато ВГУ се трансформира е Национална
служба за защита на конституцията (НСЗК) Методиев е
преназначен в нейния отдел 06. Вече е заместник началник на
т.нар. турско направление. Година по-късно НСЗК се
преструктурира в Национална служба „ Сигурност “ (НСС) в
рамките на МВР и се създава и Централната служба за борба
с организираната престъпност (ЦСБОП, по-късно НСБОП).
Между 1997 и 2001 г. Методиев е началник сектор, става шеф
в НСС, а при основаването на ДАНС започва да ръководи
дирекция „ вътрешна сигурност “. През 2008 г. вече е
заместник-директор на Агенцията. Запази мястото си и при
управлението на ГЕРБ.
Чак половин година по-късно, след учудените запитвания
от западни посолства през декември 2009 г. подаде молба да
бъде освободен от поста си по „лични причини “. Протежето
на ген. Саманджиев се оказа „правилният човек “ — винаги на
„ правилните места “ и в правилното
- необходимото за покровителите му време. Изгоря под
външния, западния натиск. Освободи мястото за други, също
толкова „ правилни “ хора, лансирани от покровителите на
СИК. Но „ друг ще ме смени и толкоз. Какво тук значи някаква
си личност “ - е възкликнал поетът.
Такива са някои неизвестни щрихи от историята. Пока-
зателни и многозначителни! Символни са - като живота и
делото на Димитър Попов, официалният създател на групи-
ровката. Времето продължи да ги дописва. Макар цветната

271
картина на настоящето да е различна от графиката на миналото,
рисунките им останаха еднакви.
През 1999 г. Любен Гоцев стана член на Съвета на дирек-
торите на „Юкос петролиум България“ АД, трансформирана
по-късно в „Нафтекс“. Навремето нейният собственик Денис
Ершов беше изгонен от страната заедно с Майкъл Чорни като
заплаха за националната сигурност. След няколко години
наказанието му изтече и той отново се завърна у нас.
- Тук е спискъкът на всички танкери, които „Юкос -
България“ е получавал от „Нафтекс ойл трейдинг“ с открит
кредит и е доставял на „Нефтохим“! От тези пари се роди
„Петрол холдинг“ и българският олигарх Митко Събев! -
категоричен е Денис Ершов.
Съвместният му холдинг „Петрол“ с моряка Митко Събев и
сегашната „Инвестбанк“ (бивша „Нефтинвест“, а още по- рано -
Международна православна ортодоксална банка) на
сервитьорката-банкерка Петя Славова се спрягат за фирми, към
които руският милиардер питае повече от топли чувства.
Същите топли чувства проявява и Любен Гоцев. Симпатията,
поне доскоро, беше взаимна.
- Добре, кажете какво ви свързва с Митко Събев и Петя
Славова?
- Работихме около година заедно в една фирма за изкупу-
ване на скрап. Петя Славова и Митко Събев бяха собственици,
а аз помагах с каквото мога. Не съм имал никакви дялове. Но
Митко Събев напредна много в бизнеса с петрол и излезе от
фирмата, после и Петя Славова отиде към банките.
Името на генерала се появи и в Националния приватиза-
ционен фонд „Св. Никола“, а две години по-късно в управата на
Международна ортодоксална банка. Срещаше се в регис-
трациите на още дузина фирми.

272
 Беше обявен за кандидат-жертва на „поръчковите убийци“
Маргините - също от СИК. Компания му правеха скандалният
Иван Тодоров - Доктора и основателят на ТИМ Никола Да-
мянов. Доктора беше застрелян, кръстникът на варненската
групировка „почина“ от медикаментозно предизвикан инфакт (,
Либийска връзка“, бел. ред.), а Гоцев оцеля - жив и здрав и до-
сега. Човек е, на чийто рожден ден Георги Първанов му подари
каса червени и бели вина, Симеон Сакскобурготски му изпрати
специално поздравление, лично го почетоха бившите премиери
Димитър Попов, Ренета Инджова, Сергей Станишев...
Накратко - истински кукловод! Противник на други кук-
ловоди - могъщи като него, а някои - по-могъщи от който и да е
друг.
- Гоцев подхвърляше, предлагаше - искаш ли да те запозная
с Маджо, дай да те срещна при мен. В парк-хотел „Москва“ на
шестия етаж му бяхме обзавели специален офис. Маджо
редовно, като по часовник се отбиваше при него. Влизам един
ден и той ми се нахвърля гневен, направо с пяна на устата.
Разкрещя се, питайки дали аз ще свалям правителството (на
Жан Виденов, б.а.): Ти ли интервенираш на пазара с долари и
произвеждаш инфлация? Генералът обаче се намеси и онзи
светкавично млъкна...
- Веднъж Любен Гоцев повика спешно Маджо. Дойде на
бегом, за има-няма десетина минути от фитнеса на хотел
„Кемпински- Зографски“.
Цитатите не са произнесени от мъртви „герои“. Не са и
литература. Не са сместта от документалистика и худо

273
 жествена измислица, която присъства в романите на братята
по перо, пишещи за ъндърграунда. Не представляват думи,
хвърлени ей така, на маса, на вятъра. Заявени са официално,
публично! Казани са от живи, влиятелни хора - нависоко в
йерархията на обществото.
Първият от тях - Цецо, както го наричат приятелите му,
освен блестящ анализатор е роден разказвач и сладкодумник.
Объркал си е професията. Ако реши да издаде спомените си,
ще се получи бестселър - най-добрия у нас. Ала публикува ли
ги - ще въплати себе си в надгробен паметник. Другият
- Стоян, е далеч по-прозаичен. Но и двамата са обективни.
Дори са лаконично предпазливи в изказа си.
Какви са те? Цветан Начев е бил изпълнителен директор на
Ортодоксалната банка, а Стоян Мишев - председател на Над-
зорния й съвет. Работили са с Любен Гоцев, познават го много
отдавна - още от времената на социализма, сочели са ги за нещо
като приятели освен делови партньори при капитализма.
- Един от тези господа - Цветан Начев, смята, че Ор-
тодоксалната банка „Свети Никола“ благодарение на мен е
отишла в ръцете на Петя Славова. А истината е, че тя отиде в
други ръце благодарение единствено на съда. - кълне се
генералът.
- С какви пари живеете, как се справяте в кризата?
- С много пари - 700 лв. пенсия получавам и жена ми още
300 лв., стават 1000.... И дъщерите ми изпращат, каквото
пожелая! Сега спонсорираха и приема за рождения ми ден.
Направо съм за завиждане!
- Затова пушите пури...
- Пуша пури само на аванта. В България никога не съм си
купувал пури. В момента не пуша, защото не са ми подарили...
Убитата мутра-писател посвети няколко книги на дойаена на
„Монтерей“. В нея ВИЛ пенсионерът беше посочен като
главата на октопода, като „капо ди тути капо“ на мафията в
България и като интимен приятел на Младен Михалев - Маджо.
Изглежда последното твърдение пресоли гозбата.„Георги Стоев
да си носи глупостите в груба!“ - грубо му отвърна Любен
Гоцев. Другите автори бяха по-въздържани. Името му, макар и
в опаковка без скандално съдържание, изплува в още 400
страници, които написа доскорошната говорителка на ДАНС
Зоя Димитрова.
Парадоксално е, че генералът се оказа единственият сред
скритите повелители на България, изваден толкова явно пред
мушката. Само за него беше позволено да се пише и говори, да
се сочи обвинително с пръст. Дори противниците му,
насърчили тази кампания, останаха на завет.
Изглежда беше предал Партията. Още в смутните дни на
1996-1997 г., когато я отстраниха от директно участие във
властта. Не остана верен на своя партиен клан, натикан доскоро
в ъгъла. Бившият шеф на Шести отдел на ДС, бивш вицепре-
зидент на „Мултигруп“ и едър бизнесмен Димитър Иванов си
спомня една своя и на Гоцев среща с твърдите глави на Пози-
тано. „Тогава един от военните, за които НАТО все още беше
мръсна дума, стана, посочи Гоцев обвинително и каза „това
първият български министър, който отиде в щаба на НАТО.
Предател! Ренегат!“. Гоцев побеснял „Аз ли, вашата м...“ Ала
най-вече не уцели правилните покровители сред руските
олигарси. Онзи български „Юкос“ се протежираше от генерала-
дипломат, който консултираше и дирижираше борда му и
превърна петролната фирма в акционер на православ- ната
ортодоксална банка. Нашенският „Юкос“ имаше здрави връзки
с виенския си близнак. Той пък от своя страна се считаше като
заченат в Москва - от едноименния концерн.

275
 Зад тази делова верига стоеше голям бизнес, голяма по-
литика. Символизираха я фигурите на Михаил Ходорковски и
Майкъл Чорни. Според шефа на банката Стоян Мишев, когато
започнали проблемите с трезора, те предложили 80 на сто от
акциите на Ходорковски. Изпратили писмо до него чрез
бившия външнотърговски министър на Андрей Луканов
- Христо Христов, но то се оказало неочаквано в ръцете на
Митко Събев и сие, тогава играещи с Майкъл Чорни. Не помни
обаче цялата история. Според заповед за командировка на
Ортодоксалната банка в Москва е изпратен Любен Гоцев със
странна задача: „да потърси и установи контакти“.
Бившата говорителка на ДАНС Зоя Димитрова, сочена като
близка до октопода Алексей Петров, огласи още един факт.
Според нея Цветан Начев търсил пари през смутната Виденова
1996 г. и се срещнал с Георги Илиев. Готов е да му продаде
банката срещу финансова подкрепа. Близка до Илиев обаче е
Бонка Хинова. Тя му казала „ще ти доведа истинският
собственик на банката“ и довела Любен Гоцев. „Аз с убийците
на брат ми нямам общо“ - реплекирал генерала Георги Илиев,
станал и напуснал срещата..
В крайна сметка групата около Събев със съответната руска
протекция слага ръка върху финансовата институция.
Любопитен е един детайл от тази парична баталия. Когато през
2002 г. Върховният съд призна правотата на опонента им
Цветан Начев, охранителната фирма на Бойко Борисов -
„Ипон“, не му позволи дори да пристъпи в банката.
Но и двамата руски олигарси бяха аса в играта на „без коз“,
валета на „всичко коз“ в Русия и бити карти в боята на
Владимир Путин. При него залогът се смени - изглежда
задълго, а може би завинаги. Майкъл Чорни отстъпи позициите
си на олигарсите Олег Дерипаска и Роман Абрамович

276
- толкова близки до новата власт, колкото и до старата в
лицето на експрезидента Борис Елцин.
Първият мултимилиардер - Чорни, реши да напусне Русия и
спаси кожата си в Тел-Авив. Вторият - Михаил Ходорковски
опита да се бори и сбърка. Когато Владимир Путин го засъди и
вкара в затвора, когато подгониха руският „Юкос“, точно
тогава стартира и атаката в България срещу Любен Гоцев. През
онази 2005 г. за първи път името му нашумя в публичното
пространство.
Съвсем неочаквано кукловодът се оказа... кукла, заплашена с
убийство. От някакви си криминални бандити Маргините,
подчинени на сикаджийските структури. Представиха ги хем
като същите, хем като по-други трибуквия. Получи се парадокс
- зад групировката сочеха прозиращата физиономия на
генерала, а зад кандидат-убийците му от същата групировка
- друга, останала непозната и досега. Но явно уличните босове
се оказаха безкрайно удобни за политическата поръчка,
провокирана от 2500 км разстояние от София.
Твърдят, че повелителят на тайната империя, шефът на
кръга „Монтерей“, диригент във властта и сцецемисар на БСП
светкавично коригирал бизнесинтересите и приятелите си сред
руския елит. Променил и политическата си ориентация в
чужбина - позабравил за Запада за сметка на Изтока.
Не е за учудване, че в крайна сметка Маргините бяха
оневинени. Очакваше се. Предупреждението чрез тях свърши
работата. За малко Любен Гоцев щеше да се превърне в жертва,
подобна на Трайчо Костов - обесен след Девети септември
заради усърдието си в партийното поръчение да работи с
империализма.
Изглежда не е съвпадение, че едновременно с оневиня-
ването на сикаджиите започна поредният рунд на битката „кой-

277
кого“ в холдинга „Петрол“. Денис Ершов се скара на живот и
смърт със съдружника си Митко Събев. Дори се посипаха
заплахи за физическо уреждане на сметките. Наблюдателите
веднага прозряха корените на конфликта като започващи от
Москва - там отново стартира битката между олигарсите
Майкъл Чорни (вероятно подкрепен от Роман Абрамович) и
Олег Дерипаска. Остатъците от империята на Ходорковски
също са вътре в играта. Вътре е и емигриралият в Лондон
Березовски. Никой от тях не участва пряко. Кукловоди се.
Представят ги банки като „Bank of New York4', инвестиционни
фондове и кукли. Денис Ершов е едната от тях, Митко Събев -
втората, красавицата - банкерка Петя Славова - третата и така
сякаш до безкрай.
Може би е случайност, че знаменитият ресторант „Мон-
терей“ у нас хлопна кепенци за продължителен ремонт, а
когато отвори вратите отново - знаменитият бренд го нямаше,
името беше сменено въпреки маркетинговата логика. Така
дружинката на Любен Гоцев елегантно се разсея за редовните
си месечни сбирки в него. Но умно куче в мъгла не лае, е казал
народът.
Едно отклонение е полезно. Този сблъсък поразително при-
лича - не във формата си, а в същността си на изтреблението
сред едрите предприемачи. От членовете на техния клуб Г-13
(по-късно преименуван във „Възраждане“) мъртви са Илия Па-
влов и Емил Кюлев (заедно с кукловодът им Андрей Луканов).
И двамата се разведоха с първите си съпруги, които с номен-
клатурното си потекло им осигуриха куфарчета с богатство и
първоначалното натрупване на капитала. И двамата работеха
както с Русия, така и със Запада. И при двамата в бордовете на
основните фирмени структури влязоха чужденци. И двамата
поддържаха тесни връзки с еврейския капитал.

278
 И двамата заедно с експремиера изпълниха партийното
поръчение. Но политиката на партията-концерн се смени!
Оказаха се съгрешили - пред червената им рода, БСП и Москва!
Заплатиха с живота си за усърдието.
Проверено от времето е, съвсем сигурно е - не само бор-
четата, но и олигарсите, не само мутрите, но и политиците, не
само „застрахователите“, но и по-едрите бизнесмени са
единствено служители. Инструменти са на октопода, макар от
плът и кръв. Цялата шумотевица около тях е димната завеса,
скрила господарите им.
Изстрелите, които от време на време я раздират, са увол-
ненията. По естеството на работата им тези хора ги освобож-
дават от постовете им единствено чрез куршум.
Но „се ла ви“ - това е животът, казват французите.
„Палачинката се обръща“ е българската интерпретация. Не
звучи така поетично - прекалено битова е. Но кухненски е и
начинът, по който се прави политиката у нас.

Код „Здравей - здрасти“?

Според генерала той не е сред собствениците или
ръководителите на трибуквеното страшилище. Пред
в. „Шоу“ отрича да има каквото и да било общо с
борческата империя:
- Как се чувства един човек в сянка, ген. Гоцев?
- Не мога да си представя как може да се нарече
човек като мен „ в сянка “?! По цял ден съм на открито,
нямам никакви задкулисни действия
- Когато сте работили в Източноевропейска пе-
тролна компания в началото на 90-те, тя се е поме-

279
щавала в хотел „ Орбита “, където е бил и офисът на СИК,
там е бил и Младен Михалев - Маджо. Оттам започват
приказките за близостта ви с тези хора...
- Всички служители на различните фирми се виждахме
долу в кафенето. „Здравей - здрасти, здравей - здрасти! "Аз не
знаех кои са тези момчета. Срещали сме се и сме се
разминавали. След година си научихме имената: „ Здравейте,
ген. Гоцев! “ - „ Здравейте! “ Никога обаче не е ставало
въпрос за бизнес
— дай да направим тази сделка, дай да направим онази сделка!
Такова нещо не е имало! И това може да се провери, а не само
да се говори: „ Той на Маджо, пък Маджо на него! “
- Значи Младен Михалев го познавате само от кафето на
хотел „ Орбита “?!
- Да, нищо повече не съм имал с него.
’’Случвало се е да се разминаваме по коридорите и
като го срещна съм проявявал нормалното отношение като
към възрастен човек, питал съм го: "Как сте г-н Гоцев, добре
ли сте?,,, заяви пък самият Маджо. Офисът му е бил на петия
етаж, а този на Любен Гоцев - също на петия.Още от онова
време вратите на стаите и към стълбищата се отварят с
електронен код, всичко е със специална дограма. Затова „
коридорите “ в случая могат да означават само едно
— делови разминавания покрай съвместна работа.
- Но се казва, че сте могъл да привикате Маджо
отвсякъде, веднъж даже дотърчал с още мокра коса от
фитнеса...
- Такъв случай не си спомням. Просто няма такъв.

280
 - Наистина, не сте го консултирали?
- Как мога да го консултирам аз него?! По какъв начин?!
Те са банкери, бизнесмени, аз нямам отношение към тези
работи! Та нали и поводът братя Маргини да искат да ме
убиват е именно този - те смятат, че съм бил съветник на
Маджо и на другите
- как да оцелеят. Затова ме били поръчали! Но защо смятат
така - това е друга тема. Може би мразят Младен и са му
завиждали, че е отишъл по-напред в бизнеса, защото е no-
интелигентен. Между тях разправиите са били сериозни.
- Димитър Димитров, шефът на Източноевропейска
петролна компания, твърди, че са ви спасили от глад?
- Митко Димитров казвал, че ми е давал около 2 500
долара на месец. Да докаже! Отидох там като при хора, като
при колеги! Те всички бяха бивши служители на ДС, не са
паднали от Марс... Бях поканен от тях да отида да помагам с
връзки и с възможности. Не съм ходил да ги моля. Година и
нещо работих там. Но напуснах, защото разбрах, че нямам
място при тях. Затова е злобата към мен.
- Срещал ли сте се някога с братята Маргини?
- Големия съм го виждал един ши два пъти някъде по
улиците. А Малкия не съм го виждал никъде другаде освен на
процеса, който се води за евентуалната „мокра поръчка “
срещу мен.
- Имат ли връзка Маргините с БСП, с „Позита- но“?
- Много се съмнявам. Другата версия е по- известна - че са
били по-близки до СДС, че са ходили
на приеми на Костов и Петър Стоянов. Но това също
нищо не значи - поканили са ги, отишли са. Може
партиите да са им искали средства или те да са
предлагали. Но за да се приказва това, трябва да имаш
281
 документи.
Език мой - враг мой! В този изказ Маргините са си
Маргини - Голям и Малък, контактът с борчетата е на
„ вие “ - „здравейте, ген. Гоцев - здравейте ", но Михалев
изненадващо не е Маджо, дори не е и „Михалев “, а е
приятелското, близко, свойско Младен.
„Мафия? Раздаване на пари? Това са приказки за
маса! “ - възкликна пред „24 часа “ генералът.

- Не е за вярване, че ген. Гоцев има бели петна в паметта си

за периоди, които е програмирал! - заяви по този повод
Красимир Райдовски, бивш съветник на експремиера Жан
Виденов и началник на неговия пресцентър. Според публи-
кация в сайта „Фрогнюз“ твой твърди, че името на генерала
протича като активен съдружник в поне 10-12 мощни частни
компании от началото на прехода, а съдружници са му били
изявени лица като бившия президент Петър Младенов, екс-
шефа на митниците Елка Владова, експросветният министър
Даниел Вълчев и др.
- Понеже тъй и тъй зачекнахме темата за конспирацията,
генерал Любен Гоцев още ли е кукловодът, който дърпа
конците на този или онзи политик или процес?
- Първо, той е вече на години. Освен това ролята му в
прехода е повече мит. Той и преди не е играл никога решаваща
роля в процесите.
Думите са на Бойко Борисов. Акцентът е върху „не е играл
решаваща роля“.
Но и това са думи. Прав е Любен Гоцев - необходими са
документи. Ала и те не стигат за вината. Първо с тях трябва да

282
поработят службите. След това - да поканят следствието. Ако
то реши - да ги предаде на прокуратурата. Тя да се произнесе -
с „да“ или „не“. Изкаже ли се обвинително - следва съдът. На
първа, на втора, на трета инстанция... Всяка от институциите
може да сбърка. Или да си затвори очите. Всяка ще бъде
купена, сплашена, подчинена на политическата поръчка. Поне
у нас.
Затова най-често,цицата“ от всякакъв род и калибър - от
бандити до политици въобще не стигат до съда. Но дори и
изправени на банката в залата, не ги осъждат въобще, както се
случва в България.
Тогава защо са арестите, полицейските акции? Какво цели
шумотевицата?
Освен за елементарен ПиАр става дума и за своебразна ре-
абилитация. Има нещо сбъркано - съвсем нарочно! С пяна на
уста елитът ни убеждава, че единствено богинята Темида е в
правото да преценява. Тя ги пресъздава като невинни въпреки
безспорността на документите, твърденията на очевидците,
разследването на журналистите, мнението на хората...
Дали? Защото произнасянето на обществената, на морал-
ната присъда е нещо много по- различно от наказателната.
Липсата на втората не опровергава, както ни внушават не-
прекъснато, първата.
Знае се - правото кореспондира със съвестта. Но е факт, че
не я замества. Може и да си много грешен, но да не си
подсъден! Може да си злодей, но да напуснеш като непорочен
агнец храма на Темида.
Навсякъде в белия свят за значимите фигури меродавно е
общественото мнение. Затова се подават оставките от кресла

283
 та - на сановниците, злоупотребили с власт, на предприема-
чите, забъркани в съмнителни действия, на обществениците,
оцапали имиджа си.
Например да возиш любовницата си в служебния самолет не
е престъпление, още повече щом си възстановил парите на
данъкоплатците. В случая Темида е безгласна. Но безспорно е,
че е нарушение. Не подлежи на съмнение - прегрешение е. За
такова, дребно“ нещо си замина от поста шефът на немската
Бундесбанк. И никакъв съд не беше в състояние да отмени
произнесената обществена присъда.

СЦЕНАРИЯТ

И ако името на генерал Любен Гоцев се превърна в нари-

цателно за обвързаността със СИК, братството на останалите
заклинатели, за които намекна писателската фантазия на
Георги Стоев, продължи да действа в анонимност.
Булото на тайната все така плътно се стеле над него.
Мастиленият облак на октопода успя да маскира добре оч-
ертанията му. Откроиха се контурите като групировките, но не
и главата, оформена от политическите елити.
- Ние, така наречените мутри, сме нужни преди избори.
После ставаме излишни.
Откровението е на едно от „момчетата“: Димитър Димитров
- Маймуняка. Една седмица след това интервю - на 28 януари
2002 г., той посрещна смъртта.
- Картата с борците се вади винаги когато баровците по
върховете започнат да ги стягат копринените им шорти!
Олимпийският шампион по борба Атанас Комшев горчиво
поклаща глава. И започва своя разказ за мафията и невидимият
й връх, който я конструира като играта „Лего“ от блокчета
живот, пари и смърт. Думите му текат като примирил се с
равнината, излязал на нея доскоро бурен планински поток - за
съдбата, превърнала се в капан, от който няма измъкване, за
всичко онова, за което и до днес толкова здраво се мълчи. Дни
по-късно, на 2 ноември 1994 г., след съмнителна авто- мобилна
катастрофа от него останаха единствено златните му медали от
тепиха и онази, родена от тинята на прехода страшна изповед.
На пръв поглед твърдението за „върха“ и играта „Лего“
звучи абсурдно. Всеки поръчков разстрел или взрив го оп-
ровергават - поне в надигащите се веднага след тях медийни
цунами на тема „коя мутра кой свой колега поръча“. Но тази
информационна вълна е като образ в криво огледало - познат,
но всъщност деформиран до неузнаваемост. Защо?
- Не е вярно, че ВИС-2 и СИК са две конкурентни фирми!
Просто това са две фирми на една групировка, която може да
запълни празно пространство в застрахователния бизнес.
Думите са произнесени съвсем непредпазливо. Ала и най-
внимателните понякога грешат. Откровението е на човек,
съвсем навътре в „делата“. Компетентен е! Дори нещо повече -
посветен е във висшите тайни. Чудесно е информиран. Сочат го
като най- голямата фигура на ъндърграунда. Заедно с
Маргините е застанал на върха му - онзи връх, който опира в
подстъпите на политиката.
Името на този човек, направил признанието, е Младен
Михалев - Маджо!
Факт е - СИК не е само същото раково образувание както
трибуквените й близнаци. От едно семейство са!
Прав е! Групировките са белязани с общо клеймо - поделе-
ния са на концерна. Те са свидна партийна рожба на бившата
комунистическа и новата БСП номенклатура. Ала не само на

285
тях - и на царската, депесарската, синята, гербовата... Именно
този таен съюз между престъпността, политиката и парите
отгледа мафиите, които консумират България.
Босът на СИК не бърка - фирмени регистрации подпечатват
думите му. Не лъже - многобройни факти потвърждават
привидния парадокс. Например той - баш сикаджията и
противника му Георги Илиев са изпратени от Васил Илиев
- боса на ВИС, да стрелят съвместно по казиното „Севастопол“
на Иво Карамански. А доскорошното им приятелче се води
Кръстник - учителят по занаят в началото на прехода в общата
им бригада! Факт е - по оперативни данни Маджо и Васил
Илиев заедно са наблюдавали престрелката в софийския жк
„Дружба“ от първата гангстерска война. Факт е -
сикаджийските вождове Маргините поднесоха венец на
погребението на висаджийския Георги Илиев, посрещнати
топло от партньорите му. Факт е - сочената като любовница на
Големия Маргин шеста по хубост в света Жени Калкан- джиева
е бивша доверена, лична секретарка на Васил Илиев.
Навремето агенцията й се казваше „ВИСаж“, а след прех-
върлянето й към СИК стана „ВИЗаж“...
Друг е въпросът, други са и отговорите защо дружинката се
разпадна на враждуващи звена. И дали раздялата стана заради
сблъсък между интересите и амбициите на борците,
каратистите, гребците и всякакви криминални разбойници в
нея, както убедиха обществото? Неволният отговор е даден от
наистина знаещ и компетентен за процесите човек - член на
СИК, шеф на охранителна фирма, фактор в МВР. Той е Бойко
Борисов, а ето откъсът от интервюто му:
- Със спортистите винаги може да се говори и от страна на
службите, и от страна на бизнеса. Те бяха социални същества.
Почти всички са слушали химна на България на стълбата на

286
медалистите и са плакали за победатата. Страната им беше
мила. Партията и държавата ги е хранила и отгледала. Докато
обикновените престъпници органически мразят полицията...
Споделеното е като печат - за опеката на службите върху
силовите групировки, за механизмите на подбора - крими-
нална измет отдолу и шампиони отгоре, на които партията им е
мила, понеже ги е хранила, отгледала и възнаградила. Но както
се видя, най- мили се оказаха не толкова чадата й в спорта,
колкото пръстите в юмрука й. Списъкът на оцелелите вождове
на групировката намеква за истината - живи са онези, които
бяха с чинове в тоталитарното МВР. Единственото изключение
от това правило е Стоил Славов. Но и случаят с убийството му
е по-особени мотиви.
Ала не бива да се учудваме - повечето пипала на Октопода
имаха карти на секретни сътрудници.
Престъпността в България е изцяло продукт на политическия
елит. Всички големи убити босове, започвайки от Доктора,
минавайки през Косьо Самоковеца и стигайки до братята
Илиеви и Поли Пантев, бяха сътрудници на нашите служби.
Тези служби се оказаха перфектни координатори на родната
престъпност. Преди да тръгне за Аруба, където го убиха, Поли
Пантев беше в кабинета на вътрешния министър. Това е
отразено в дневниците на МВР! Преди да хукне за Амстердам,
Косьо Самоковеца също беше в този кабийет. Карамански
навремето също ходи на такава среща с вътрешния министър.
Братя Галеви се срещнаха с поредния вътрешен министър.
Доктора на яхтата си в Монако се срещна тамън с трима
министри. Между впрочем, той поради важността на дейността
му беше обзаведен с две спецкарти

287
- освен на НСС и на НСБОП - службата за борба с органи-
зираната престъпност. („Тайните на големите играчи“ том 1,
бел. ред.). Всяко правителство се „отбеляза“ с такъв случай.
Дори Бойко Борисов прие в кабинета си Алексей Петров през
есента на 2009 г.
Но според вицепремиерът Цветан Цветанов мутрите -
борчета или не, са били агенти само до 1992 г. Но тогава каква
карта на секретните служби на името на Поли Пантев
размахваха в полицията на остров Аруба?! Каква секретна
карта на Константин Димитров размахаха в холандския съд,
нищещ смъртта на Самоковеца?! Октопода - Алексей Петров,
пък се оказа един от шефовете на ДАНС.
МВР, сегашното правителство и вицепремиерът му явно
излъгаха. Единият възможен мотив е да не се „накърни“
престижа на държавата. Смехотворен е - навремето никой не
посмя да опровергае документите, представени от западните
служби и съдилища. Вторият - да не се раздухва историята,
понеже явно и сега мутрите са защитени като агенти под
прикритие.
Но и едрият бизнес в страната е със същата закваска. Както
и самата политическа класа. Всички те - престъпност, делови
елит, власт са продукти. На онази невидима сила, която упра-
влява и до днес страната, която ги дърпа като кукли на конци.
Тя е онази сила, която ги произведе в това, което са.
Още на 23 януари 1989 г. - 10 месеца преди началото на
демократичните промени. С „Предложение за лицата за нова
ръководна класа в условията на демокрация на Народна
република България“. Четивото е дело на ДС. Внесено е при
ген. Григор Шопов с подписа на ген. Боян Велинов от Шесто
управление на ДС. Началникът на ДС го внася в кабинета на
Тодор Живков за докладване и одобрение от Политбюро.
 И колелото се завъртва - чак до днешни дни.
И един пример е достатъчен - Бойко Борисов е роднина на
зетя на Тодор Живков, вицепремиерът ни Цветан Цветанов е
син на отговорен служител от ДС, на личната охрана на
несменяемия шеф на Държавна сигурност ген. Григор Шопов.
И предишните премиери, предишните министри са в този
списък. Дори и цар Симеон! (за продуктите на този доклад виж
в „Тайният проект Бойко Борисов“ и „Либийска връзка“ от
същия автор, бел.ред.)

„Пари - пари прим“

Защо навремето Англия стана велика световна сила, а
Франция неуспешно се опита да й отправи предизвикателство.
Един от отговорите е прост - френските крале избесиха до крак
морските си пирати и наложиха върховенството на Темида.
Короната отвъд Ламанша също избеси лошите пирати, но най-
лошите от тях произведе в „сър“ и ги направи губернатори,
привличайки ги на честна и достойна служба при кралицата.
Изглежда, че не такава е била идеята за силовите обединения
у нас. Тя зачена от картотеката на МВР. В нея целият български
народ бе разпределен по рафтовете в три сегмента. Първият е за
обикновените хора - кой, къде е работи и на какви длъжности,
къде е живял, партийна принадлежност и прочие биографични
данни. Третият бе посветен на номенклатурните кадри - т.е.
ръководители от различни рангове и звена. Там фигурираха и
компроматите за тях. В новите времена акцентът се сложи
върху втория сегмент.
Той съд ържаше криминалния контигент на страната. От
тази документация бе извършен целеви „набор“ на борческият
елит у нас, фараони и няколкостотин кредитни милионери -

289
бушони. Затова масата от „мутрите" и по-голяма част от
босовете им са криминално проявени лица още при социализма
- дребни престъпници, чейнчаджии и др. Или са хора,
присвоявали общонародната собственост в качеството си на
бензинаджии, магазинери, управители на заведения и т.н.
Видните ни спортисти също се вписаха в тези схеми - всички от
тях са въртели далаверата с пренос на валута, дефицитни стоки,
злато и др. през границите, макар и на дребно.
Тайна е и целта на първата амнистия, направена след Десети
ноември от председателя на републиката - президента Петър
Младенов. Наред с репресираните по политически причини и
опълчилите се срещу смяната на имената им турци от
решетките са освободени над 1000 души изпечени рециди-
висти. Почти всички от тях се вливат в силовите структури.
Такова е началото на ВИС - стартирало от фирмата „Ла
Страда“. Васил Илиев става съдружник с братовчед на същия
Петър Младенов и с приятел на Иван Славков - Пламен Ти- мев
- Ганди, точно тогава, когато от затвора е пуснат брат му
Георги Илиев, за да се присъедини към компанията им. Такова
е и началото на СИК - сред вдъхновителите му е бившият
барман и далавераджия Венцислав Джоков от лоби-бара на
Японския хотел (днес „Кемпински-Зографски“)
В навечерието на раздялата със социализма Васил и Георги
Илиеви, Стефан Мирославов - Крушата, Христо Асенов -
Бацата, Гриша Ганчев, Дмитрий Минев - Руснака, Красимир
Маринов - Маргина, Младен Михалев - Маджо, Димитър
Джамов и много, много други знайни и незнайни герои на кри-
миналния преход заминаха за чужбина. Заедно с тях тръгнаха и
няколко офицери от ДС и доверени лица на върхушката,
какъвто беше Иво Карамански. Не случайно като техен вожд

290
гребецът още тогава получи званието „Кръстника", взето от
популярния роман на италианския писател Марио Пузо.
Ясно е, че спортните ни медалисти нито са въртели амбу-
лантна търговия на битаците, нито са преживявали от социални
помощи. Първоначалния капитал мутрите натрупаха с далавери
в странство - кражби на автомобили, злоупотреби със
застраховки, „игри“ с банкоматите и нелегална търговия, но в
сравнително ограничени мащаби. Една-две години след това -
през 1991 г., тези „индивидуалисти“, се завърнаха от шумно по-
шумно в България. Мерцедеси и беемвета на ка- валкади
пресякоха границата през Калотина, докато на седалките и в
багажниците им дремеха куфарчета и вързопи - все препълнени
с валута. Никой не ги спря, никой не повдигна въпроса за
конфискация на тези пари въпреки законите у нас. Новата
политическа класа, създадена от старата, потвърди подписа си
за престъпния съюз.
Така несъздалите се още групировки вкараха у нас общо
около 60-70 млн. долара под патронажа на властите. По фор-
мулата от политикономията „пари- пари прим“ те се умножиха.
Част от тях - около десетина „милки“ (жаргон - милиони, б.а.) в
„зелено“ отидоха за „покривалото“ - подкупване и разлагане на
политическите елити, правоохранителната и финансова
система. Останалите немалко пари станаха инкубатор за
силовия бизнес, криминализирал докрай страната. Този втори
етап се характеризира основно с рекета - към възникналия
дребен бизнес в страната, и с развихряне на битовата
престъпност - от кражбите на автомобили до претръскването на
домовете на гражданите. Пътьом се разгърна наркотрафикът и
зарибяването на местния пазар, проституцията и търговията с
жива плът за странство, стартовите операции по препиране на

291
мръсни пари.
Третият етап е времето на големите финансови удари. Сред
тях се наредиха прецакването на югоембаргото, силовото
застраховане, организирането на холдинги - окупирали
търговията с плодове и зеленчуци, овладяване на пазарите,
борсите и тържищата в страната, монополизиране на вноса на
сокове, рибни продукти, месни изделия, апетитите към хазарта.
След стопанската криза при Виденов борчетата се ориентираха
и към други сфери - модния свят, елитните заведения, туризма,
търговията с недвижими имоти.
Навлязоха дори и в концесиите. Така формулата „прим“ се
осъвремени - проблемът бе, че повсеместното обедняване в
страната намали приходите както от легалната сфера на
икономиката, така и от нелегалната. Услугите обаче запазиха
стойността си, дори я повишиха! Защото няма как да спреш
водата в къщи, да изключиш тока, да отрежеш тръбите на
парното, да се заринеш в боклука, да не паркираш колата си...
Естествено е, че те също се мутризираха.
От първоначалните има-няма 70 милиона долара борческите
пари се умножиха до 1,5-2 млрд. евро. За българските мащаби
това е сериозен ресурс. С тях и магарето ще стане депутат,
както конят в древния Рим - сенатор! С тях всяка партия -
файтон от хора, ще се настани на масата на властта. Без да пита
сътрапезниците си!
Размерът на сумата се оказа критична величина - каквато е
теглото от 1 кг за урана, за да гръмне ядрената експлозия! За да
не детонират тези пари общественото устройство, което наложи
политическият елит и съответно да взривят и самия него,
елиминираха повечето от носителите им - обикновено

292
 с куршум. Получиха го мнозинството от тях - всички онези,
което не пожелаха да се откажат от натрупаното и да останат с
трохи от трапезата.
Претенциите да скъсат с кукловодите си вероятно са били
предвидени от вдъхвонителите на бъдещите мутренски обра-
зувания. Затова, макар и част от ВИС, бъдещата СИК е са-
мостоятелно подразделение в октопода на престъпността.
И понеже групировките разглеждат България като тери-
тория, подлежаща на завладяване, съответно всяко пипало на
мафията си създаде своя военнизирана база. За братята Васил и
Георги Илиеви това са „Мираж“ и „Нерон“, за Маджо,
Маргините, Стоил Славов, бай Миле, Пашата и др. - първо
„Орбита“, а после и „Аякс“.
„Аякс,, освен образ от древногръцката митология е и име на
хотел на бул. „Симеоновско шосе“ - над сегашния комплекс от
затворен тип „Макси“. Маджо го наема срещу 7 000 долара на
месец. Официално се води собственост на Жоро Гюлето - един
от кохортата редови бойци в сикаджийските бригади. Един
детайл впечатлява - непосредствено преди това е първата
публикация в медиите за комплекса „Орбита“ като „явка“
между мутрите и някои „червени другари“. Очаква се дори
акция на баретите - по подобие на онази във военния хотел
„Шипка“ - друго подобно бандитско свърталище.
Както и в трибуквената абревиатура на СИК, подобна на
онази с ВИС, така и в названието на базата умишлено е търсена
символика. Надали е дело на недоучените възпитаници на
„Олимпийски надежди“. Някой неизвестен, но превъзходно
образован човек е проявил тънко чувство за ирония и сарказъм,
закодирайки по своебразен начин в митологичния образ
съдбата на СИК.

293
 Аякс на древногръцки означава орел.
Но Аяксите са и двама братовчеди - герои в епоса на Омир
за Троянската война. И двамата са синове на царе.
Родословието на големия Аякс, за когото става дума, е от
повелителя на небето и гръмотевиците, от бога на боговете
Зевс и нимфата Егина. Мачка всички по пътя си - страшилище
е за враговете. Той е вторият по сила след непобедимия Ахил.
След гибелта му Аякс спасява тялото от поругане от
троянците, ала не получава доспехите му, както е по право.
Взима ги търговеца и хитреца Одисей. Аякс се опитва да убие
Одисей, но богинята на мъдростта и войната Атина го
спасява. В крайна сметка Аякс е наказан от нея да се
самоубие, нанизвайки се на меча си.
Другият Аякс също прегрешава пред Атина в нейния храм.
Тя потопява кораба му в страшна буря, но той оцелява, хванал
се за една скала. Богът на морето Посейдон разцепва скалата
и вторият Аякс също загива - удавен.
Самоизтреблението в СИК сякаш илюстрира
прокобатата, закодирана в първото название на групировката
и базата им. Фигурата на мъдрата Атина, господарката на
войната, подсказва кой е арбитърът в битките.
На фона на тази митология, на символиката й вероятно и
Маджо, и Маргините са обречени от повелителите им —
действителните богове на съдбата, на силата, на
престъпността.

294
 В момента превъртеният от мафиотската мрежа в България
наш и чужд капитал се изнася навън - в чужбина.
Предназначението му е трояко.
Част от авоарите отсядат в надеждни банкови сметки - за
зорзаман и за старините. Превъртането на тези пари става през
наши трезори към офшорки - главно по Тихия океан и в
Караибите, за да захрани шифровани сметки в канадски,
люксембургски и швейцарски финансови институции. Друга
част от заработеното в България отива да върти престъпен
бизнес в странство, ала с други, по-големи мащаби, отколкото
родните. Основните полета, в които той се намесва, са три -
търговията с редки метали и диаманти, изпирането на
наркопостъпленията от трафика през Балканите, в Европа и
износа на амфетамини към Близкия Изток. И накрая - пого-
ловна фалшификация на различни валути и кредитни карти.
Последната част от капитала се влага в легални дейности
- предимно строителството, хотелското дело и заведенията.
Предпочитани са Германия, Белгия, Холандия, Малта, Испания,
Мексико и някои други страни.
Останалото - от търговията с „нежна плът“ до кражбите на
луксозни автомобили, е обикновена съпътстваща дейност.
Затова не е за чудене, че две десетилетия след началотож на
борческата „епопея“ членовете на бригадите се „изхранват“
легално от дейности като сделки с цигари, хранителни стоки,
алкохол и др. Не е за чудене, че много от „офицерите“ се
превърнаха в едри „реститутки“, а „редниците“ - в рентиери с
по едно-две магазинчета.
Неуспелите в „преобличането“ станаха предимно улични
дилъри на екстази, кокаин, хероин. А преоблеклите се успешно
„босове“ отново бяха „облечени“, но за последно - в дървени
пардесюта. Със силовата мощ и парите си, със знанието на

295
таините, с участието си в политиката, макар задкулисно и като
подставени лица, те станаха опасни за неимоверно забогателия
покрай техните „спомоществования“ нашенски елит. Оцеляха
единствено онези от тях, които и преди 10 ноември, и след това
служеха на тайните служби.
Извън рамките на тази конкретна равносметка изводът е, че
силовите групировки изпълниха предназначените им функции
и затова започнаха да ги отстрелват.
Една от основните им задачи бе да плашат и да мачкат
средната класа. Трибуквията сплетоха общи възли като смър-
тоносен обръч, задушаващ активнвата част на обществото,
дребния и среден бизнес. Например ниските изкупни цени на
селскостопанската продукция и високите й цени по пазарите са
живата илюстрация за този подход. Наред с трупането на
печалби една от основните им задачи е да не позволят
икономическа независимост на слоеве от обществото - да ги
държат под водата, за да не си поемат дъх и да се превърнат в
опасност за магьосниците на прехода! Необходима е и една
ремарка - поодобна е и задачата и на монополно високата
стойност на ред услуги - от парното през тока, чистотата,
водата, мобилните разговори, от разпада в здравеопазването до
девалвацията на образованието. Говорим за умишлено
предизвикан недоимък и необразованост. Защото цялата све-
товна история сочи, че бедните, неграмотните, болните рядко
се бунтуват. Защото, както е отбелязъл Сенека „Робството
държи малцина - мнозина се държат за него!“.
Знаменателен е един факт. В момента, в който правител-
ството на Иван Костов въведе патентният данък, като с маги-
ческа пръчка изчезна рекетът и изнудването на малкия бизнес
от мутрите. Изчезна сякаш по разпореждане! Без съпротива, без
екшъни от престъпния свят. „Някой“ някъде беше преценил, че
не може дребният търговец, дребният фирмаджия да плаща
едновременно две вноски - една към силовите бригади, и втора
- към хазната на уж неговата държава, и да остане
платежоспособен финансово. Това бе първото „изтикване“ на
борчетата от сферите на предприемачеството им.
Този „някой“ се оказа много далновиден! Не само по-
цивилизовано, но и далеч по-изгодно от рекета е да се кон-
центрират чрез данък средствата в бюджета и оттам, чрез него
да изтичат по обществени поръчки и да въртят на едро
далаверата! А по-лошото и неизгодното - да се събират от
разни недоучили, мускулести посредници и съответно при-
ходите да се делят с тях!
Другата функция на мутрите - да приберат и легализират
парите, окрадени от България, също отшумя още тогава, когато
ВИС и СИК започнаха войната помежду си. Ураганът на
хиперинфлацията, пирамидите и фалиралите банки през 1996-
1997 г. изгреба до дъно джобовете на населението. Днес тези
задачи не са актуални - средна класа в европейското разбиране
практически липсва, мънитата у нас попривършиха освен за
малцината избрани.
Третата функция се роди като компенсация за вече отхвър-
лените първи две. Родните „бригади“ успешно навлязоха на
световните „гепаджийски“, „претакващи пари“, „ментета“ и
нарко- пазари, за да захранват с валута себе си и покровителите
си. С нея у нас босовете се превърнаха в „добре облечени
бизнесмени“, чиято собственост се простира от заводите до
хотелите, от дейностите на културата до спорта.
Вижда се защо еволюцията на българските „пирати“ -
мутрите, не протече според правилата, написани от света. През
1995 г. Илия Павлов в историческа своя статия призова:
„гущерът да отреже опашката си, за да оцелее“ - т.е. да се

297
цивилизова! Но борчетата, начело с него, с най-видните им
представители висаджии, сикаджии и др. не успяха да се
„впишат“ в съвременния свят - нито в чужбина, нито у нас.
Единственият им бизнес беше престъпността. Единствен
значим бизнес на фигурите, стоящи зад тях - също. Затова
пукотевиците продължиха - за контрола върху наркоканали- те
и контрабандата, за трансфера на милиардите комисионни от
тях, както и с намесата на държавата за овладяването им от
свои хора. Всъщност това бе, в това се преобърна „храната,
която прави борбата“!

Формулата
Затова въпросите останаха - борчетата ли се изпозастре-
ляха и взривиха или им приписаха конфликта? Възможно ли е
да е крачка, предизвикана, наложена и осъществена от външни
обстоятелства? Дали кървавото разчистване на сметки беше
вътрешна разправа или е плод на други усилия? Поръчка ли е
на общия ръководен център на престъпността?
Да - от странична на ъндърграунда сила, но повече и от
вътрешна! От онази, която го роди, отгледа, събира и дели,
която го контролира. Тази сила им създава име на мултими-
лионери и съдба на смъртници.
Защото империята на Маджо, Маргините и всякаква чове-
коживотинска фауна не е онова, за което се представя, което ни
сочат, в което искат да ни убедят. Не е рожба, зачената и
отгледана от мутри и борчета. Не е криминална структура,
възникнала от низините на обществото.
В тайните си, в мениджмента си, в неуязвимостта си, в мо-
гъществото и богатството си е тя мафиотизирана политическа
организация. Става дума за едно от многобройните пипала на
Октопода, каквито са и другите й трибуквени посестрими.
Злият дух на трибуквията, секретната шапка на крими-
налните групировки - поне в началото на дейността им, се
нарича ,,IPN trading“. Става дума за компания, регистрирана в
чужбина. Но българска.
Тя е базирана още във времената на социализма първона-
чално в Малта. Може би затова всички ръководители и почти
всички министри на малката средиземноморска държава са
отличени с най- високият ни орден „Стара планина“. В този
огромен списък фигурира дори Винсент Гаетано - председател
на Върховния съд на Малта. И той се оказа със заслуги за
развитието на междудържавните отношения с България! В
Указа не е уточнено какви, но професията му подсказва, че са
подопечни на богинята на правосъдието Темида.
Защо е избрана точно Малта, подсказват обстоятелства,
свързани с износа на капитал от България още преди идването
на здемокрацията и създаването на големия световен октопод
за транзитни операции - от наркотици до оръжие.
Началото е с Решение на Политбюро на ЦК на БКП под
номер 331 от 18 декември 1977 г. С него се приема Програма за
увеличаване на постъпленията от специфични външнотър-
говски операции (СВТО). На следващата година Бюрото на
Министерския съвет взема Решение № 148/31 юли 1978 „за
скритата транзитна търговия“. Документът е с гриф „Лично,
строго секретно!“ С него транзитната търговия се формулира
като „стоки, поставени под особен международен търговски
режим, операции с парични и ценни книжа, както и стоки с
особени качества и високи стойности, за които клиентите-
доставчици нямат официално разрешително за преминаване
транзит през съседни на България страни и вносно разре-
шително за страната-получател.“ Накратко - наркотици,

299
оръжие, мръсни пари и всичко онова, с което се занимават
мафиите по света.
А когато започна перестройката, се пръкна ново Решение на
Бюрото на Министерския съвет - П-163 от 9 август 1985 г. - с
гриф „Строго поверително“. Напечатано е едва в 7 екземпляра.
Точка 2 разрешава „министърът на външната търговия,
съгласувано със заинтересуваните ведомства, да организира
прехвърлянето на дейността по скритата тран- зитна търговия
извън територията на HP България.“ От този момент датират
връзките на българския червен елит с международната голяма
престъпност. Това са онези връзки, които наследиха родните
силови императори.
А защо в началото на прехода бяха създадени СИК, ВИС и
всички останали криминални групировки, подсказват следните
редове от тези документи: „... да не се допуска компрометиране
на български физически и юридически лица“ и „някои от
длъжностите в представителствата на фирмите могат да бъдат
военизирани по установения ред“. При социализма, за да не се
компрометира с мафиотска дейност, политическата класа в
България си създаде свои мутри в чужбина, а в условията на
прехода, за да не се цапа открито с грабежа на България
- и наши, свои мутри тук, на родна територия. Първите бяха
военнизирани като агенти на Държавна сигурност, а вторите -
освен това и като сътрудници на „демократичните“ ни служби -
от НСС през ГДБОП до ДАНС.
Сред онези първопроходци е и гражданинът на Сирия
Мукабергер. В България той става инженер и наш поданик.
Превръща се подставено лице по каналите за износ на капитал.
Започва да регистрира фирми по целия свят - от столицата на
средноамериканската държава Панама до столицата на
европейската Австрия. Той е разполагал с дипломатически

300
 паспорт от Министерството на външните работи на... Малта
и по длъжност е бил „пълномощен министър“, с титла „сър“.
Акредитацията на пълномощния министър на Малта, сър ин-
женер Мукабергер се извършила с писмо от Малтийски орден,
с което той се оказал упълномощен като техен представител за
България, социалистическите страни и Близкия изток.
Ето го отговорът за изборът на Малта. Тя е позната,
„усвоена“ територия - още от времената на тоталитаризма.
Безопасна. Затова там е регистрирана общата мутренска шапка
- компанията „IPN“.
Всъщност популярният орден има две свои клонки - първата
е католическата, а втората - руската. Когато рицарите били
прогонени от острова, те намерили добър, спасителен за тях
прием в Петербург и Москва. После отново се завърнали в
Средиземноморието, но както се казва „стара любов ръжда не
хваща“. Малта се оказа специфичен център на
съприкосновението между двата лагера - зона със специален
статут. Може би затова падането на желязната завеса между
двата лагера беше парафирано точно в тези води - в залива
Марсашлок на историческата среща на парахода „Максим
Горки“ между генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил
Горбачов и президента на САЩ Джорд Буш-старши.
След няколко години финансовите клонове на българския
концерн под различни имена се нароиха и във Вадуц - Лих-
тенщайн, Люксембург, излюбения на българския елит швей-
царски кантон Цуг, дори и в Сингапур и Малайзия. Бойните му
отряди се обучаваха първоначално на унгарска територия
- под вещото диригентство на близкия до интимност приятел
на Жени и Владко Живкови - Иво Карамански.
„Не може да се разчита на значителни постъпления по кли-
рингите с Бразилия, Иран. Все още е неоперативен бартера с

301
Перу. Забелязва се тенденция към намаляване стокообмена с
Пакистан, а по понятни причини бартера с Афганистан
практически е блокиран...“ - това са редове от секретната
кореспонденция от онези години. „Бартера“ е евфимизъм за
наркотика. Например офицерът от ДС Кирил Йорданов ор-
ганизира латиноамериканските „контакти“ при социализма,
„Мултигруп“ ги доразви при капитализма - дори купувайки
казина в някои от столиците на латиноамериканските държави,
Иво Карамански ги изтика от позициите им и върху тази основа
пламна първата гангстерска война у нас.
Тази война продължава и до днес. Тя излезе извън рамките
на престъпността, включвайки в орбитата си икономиката,
политиката и властта. Открай - докрай!
„При това организираната престъпност в нейната развита
форма не се характеризира само с планиране и извършване на
криминални деяния, въпреки че на някои много им харесва да я
ограничават само в тези рамки. Споменатите лични
задължения, връзки и мрежи от взаимоотношения съществуват
и функционират и извън конкретни сфери на престъпността.“
Наблюдението е дело на Волфганг Хецер. Той е съветник на
директора на ОЛАФ - Европейската служба за борба с
измамите. Според него картината, представяна от медиите дори
в многообразието на детайлите си, в тяхната прецизна
„дисекция“ от анализаторите е направена така, че всъщност
оневинява елитите. Организираната престъпност - това са ,
другите“, „чуждите“, „лошите“, които корумпират и разлагат
предприемачите и политиците с въздействието си „отвън“. С
тях се „борят“ партийните герои.
Но всъщност мафията е вътре, в самата държавност,
политика и бизнес. Няма граница между борческите и ико-
номическите групировки, липсва разграничителна черта между
властта и антипода й - престъпността. Историята на
възникването и развитието на СИК (а и на ВИС, ТИМ и др.) е
показателна - мафията е зачената в утробата на со-
циалистическите елити, доразвита от демократическите и е
свидна тяхна рожба. Както при почти всяко дете, от време на
време го шляпват заради някоя пакост, случва се да отнесе и
по-сериозен бой. В медиите първата възпитателна мярка се
представя като борба с корупцията и престъпността. Втората -
убийствата, я описват като някакъв роднински или махленски
сакатлък.
Затова западните експерти считат, че мафията у нас е
митологизирана в общественото съзнание. За нея много се
пише, непрекъснато се говори, но винаги едностранчиво.
Героите й въртят грандиозни афери, вършат престъпления,
търгуват с наркотици, перат пари, изтрепват се помежду си и
само понякога влизат в съприкосновение с другата, общест-
вената действителност. Сякаш престъпността живее в някакъв
свой, странен свят - с непонятни ритуали, със страшни закони и
правила, с ненарушими омерти на мълчанието и кървави
отмъщения. Този свят се показва като паралелен на нашия -
съществуващ в своя отделна реалност, необвързана с
центровете на социалния, икономически, политически и
културен живот в България.
Ала ситуацията е точно обратната. Демокрацията наложи
скритото партьорство по задигането на парите. За прикриващ
фон Партията организира противоборство - политическо,
икономическо и криминално. Конфликтът между групировките
трябваше да опази в тайна сговорът за ограбването на нацията.
А когато теренът на грабежа се поизчерпи и далаверата
понашуми, върховете отново се завръщат открито във властта и
започваха пряко да задигат. Естествено, рано или късно

303
драмата на разрухата за пореден път поставя въпроса „Кой е
виновен?“. Тогава се ражда следващото поред
„противоборство“.
Режисьорите на прехода го трансформират като низ от
убийства в подопечните им криминални организации. Напре-
жението между борческите империи - пукотевицата в низините,
е отглас, екот от сблъсъка във висините - в директорския борд
на фирмата-майка. В тях отеква тътенът на спора как да се
поделят парите, за „заслугите“ на този и онзи и съответния дял,
за позициите им в подчинените им партии, за това кой да
грабне поредния загробващ България проект.
Групировките се оказаха непризнат, но любим син от брака
между беззаконието, политиците и олигарсите. СИК, ВИС и
ТИМ всъщност са дъщерни фирми на политико-крими- налния
концерн, макар и иначе воюващи помежду си. Който и да
загуби - губи само той, който и да спечели - печелят
господарите на концерна. Нещо като футболните клубове
„Левски“ и „ЦСКА“, които ритаха топката под диктовката на
Васил Божков - Черепа. Защото дълги години той едно-
временно беше хем член на директорския борд на първите, хем
собственик на отбора на вторите, хем участваше във фирма,
която трансферираше в чужбина футболистите и на едните, и
на другите. Битката между футболните тимове се оказа
манипулирана. По същия начин са манипулирани и
политическите битки - например между роднината на Иван
Славков и Тодор Живков - майорът ог Държавна сигурност
Бойко Борисов, който „воюва“ като министър-председател с
експремиера Сергей - сина на комунистическата висша
номенклатура Димитър Станишев при същия Живков.
 Цялата история на българския ъндърграунд и политика
доказаха тази изпитана схема.
Например първата гангстерска война от 1993- 1994
г. - ВИС и СИК срещу „Корона иншурънс“ беше битка „кой-
кого“ в наркоканалите - латиноамериканските срещу арабските
между наследниците на Луканов, Живков и Дойнов и
разноцветните техни политици, (виж том 1). Началото на
разрива в СИК маркира сблъсъка между червено-синият клан
Луканов и огледалния на Живков. Самоизтреблението в СИК се
превърна в пореден рунд от този сблъсък. Противостоенето,
маркирано като Маджо - Маргините заформи следващия рунд.
И така до безкрай.
Дойде сегашната криза и се видя, че Бойко Борисов от клана
на Генсека - протежиран от военното разузнаване на Русия,
„подгони“ Станишев от клана на политбюровеца Огнян Дойнов
- зам.-председател на Министерския съвет, съветник на Робърт
Максуел и на руския концерн „Нордекс“, сочен на Запад като
друга централа на руската мафия - тази на бившето КГБ
(„Тайният проект Бойко Борисов от същия автор, бел. ред.).
Говорим за Русия, понеже всички български групировки имат
повече от здрави интереси там. И обратното.
Естествено, съществуват разлики . Дъщерната фирма на
Октопода - СИК, е като АД. Напълно колективизирана е в
собствеността и партийното си ръководство си за разлика от
ООД-а на другите дъщерни подразделения като ВИС и ТИМ,
имащи само по няколко повелители. Съвместият СИК се оказа
не само дубльорът, но и отговорът на почти едноличния ВИС.
Но именно голямото съдружие в него - на онези „17 червени
бандити“, за които твърдеше мъртвият Георги Стоев, се
превърна в причината да се „самоизяде“.

305
 В крайна сметка този октопод на групировките чрез кръ-
вопускане, 1 ансгерски войни и поръчкови убийства успешно
беше поделен и приватизиран от клановете на бившата и новата
номенклатура. По същия начин конкурентната групировка,
стартирала също като общо партийно дело, се прослави
предимно като персонална структура на другия Дон - Андрей
Луканов. Макар че сред основателите й фигурира и много
близък приятел на Иван Славков: Пламен Тимев - Ганди.
За драматурзите крайния резултат от пиесата се материа-
лизираше в чужбинските им сметки. За разлика от България
там со благо и со кротце течеше истинското разпределение на
парите.
Такива са някои от страниците на сценария.
Затова пипалата могат и да се боричкат помежду си - макар
и с кръв, но това си остава домашен скандал. Той никога не се
превръща в повод за развод, както и разиграването на
интересите не проваля големия брак на действителното им
съдружие. В него СИК, ВИС, ТИМ, „Аполо Болкан“ изглеждат
като пръсти от една и съща ръка. Те могат да се движат
различно - дори един срещу друг, но само така се получава
желания захват. Този захват не изпуска нищо - от дреболиите
до златните ябълки.
Прожектират ни многосериен филм - пред нас, зрителите.
Героите му се подвизават от шумно по-шумно на екрана, но
постановчиците, сценаристите, режисьорите, операторите -
творците на трилъра, си остават анонимни.
Авторът! Авторът!
Но кои са те?
Фигурите им в потопа на прехода ли изплуваха и яхнаха

306
вълните на живота? Или винаги са били там?
Отговорът дават биографиите им.
Достатъчно е да проследим дори една от тях.
Този пореден основател на СИК се казва Петър Димитров
Ненков. Вече не между живите - загина трагично на 10 юли
1995 г. - понеделник, край Москва. Беше сред водещите
навремето български банкери и финансисти, макар и непо-
пулярен освен в тесни властови среди.
На връщане от дача в Подмосковието автомобилът му
„Волво“ се подхлъзнал и в него се врязала друга кола. Шо-
фирал 38-годишният предприемач, който починал на място.
Спътникът му бил тежко ранен със счупени крайници и травма
на черепа с опасност на живота. Возещата се отзад 25- годишна
девойка се отървала с натрошен таз. Мълвата обаче обясни
произшествието с блестящо поръчково убийство от един клан
на руската мафия срещу друг - конкурентен.
Името на загиналия не нашумя у нас колкото имената на
други босове на едрия български капитализъм. Обаче
империята му спои огърлица от банки, фирми и компании на
три континента и в десетина държави. Петър Ненков се оказа
далеч по-значим и могъщ от публично обявените като
повелители на бизнеса.
В България той е сред създателите на първите борси -
софийската фондова и софийската стокова. Беше акционер и
учредител на „Туристспортбанк“, на Първа източна междуна-
родна банка (ПИМБ - банката на СИК), участваше в „Агро-
бизнесбанк“ (създадена от ПЧБ), както и с по-малки дялове в
още няколко първостепенни финансови институции.
Пегьр Ненков държеше и две финансово-брокерски къщи и
пакети акции в няколко инвестиционна фонда. Сред тях беше
най- големият навремето - назован Българо-руски със седалище

307
в Пловдив и капитал от 700 млн. лева. С контролният пакет на
фонда разполагаха 6 наши фирми, представяни от едно и също
лице - изпълнителния му директор Благой Кузмов.
Години по-късно и той нашумя. Името му изплува през
1996 г. при ареста на четирима българи и албанец за кухи
преводи от „Елитбанк“ - тгясно свързана с ПИМБ и СИК. То-
гава ставаше дума за 2.5 милиарда лева, напуснали страната
при операции, свързани с военния зърнен резерв на Сърбия.
Любопитен е фактът, че сделката се осъществи с посредни-
чеството на Радован Караджич - търсен под дърво и камък от
Международния съд в Хага, а днес изправен пред неговия
Трибунал. През 2002 г. стреляха срещу Кузмов - убицът го
причакал пред входа на жилището му на пловдивския бул.
„Марица“ и изпратил по него три куршума от пистолет със
заглушител, но не успял да го улучи. Полицията заподозря като
повод за патакламата дългови и финансови операции, свързани
с граждани на Сомалия. Онази африканска държава е известна
с гражданската си война, морските пирати и най- вече с
гостоприемството си към „Ал Кайда“.
Освен това лице сред сподвижниците на Петър Ненков бе и
председателят на борда Николай Гализов - ключова фигура в
голямата украинска банка „Арманд“. Сред учредителите му са
още компании от Азия, Европа и САЩ. Съдружник е също
българо-украинското дружество „Инаспо“ от Одеса, известната
и у нас Федерация на бесарабските българи и др.
Самият Петър Ненков бе сред инициаторите за създаването
на Първа руска банка, основана в началото на 1993 г.
Впоследствие той бе избран за неин вицепрезидент като
основен акционер.
Цялата тази дейност се свърза с дружеството „Ей-Си- Джи"
на Петър Ненков, регистрирано във Виена. У нас то стана
популярна като „Група за алтернативна координация“.

308
Съдружник в нея беше Максим Димов - едър предприемач,
който се превърна в касиера на царското движение и НДСВ. В
САЩ Петър Ненков държеше „Кепитъл инвестмънт груп“.
Компанията бе гарантирала милиони долари на същата ПИМБ
при увеличаване на капитала й.Дописка за тази финансова
операция, пусната от световната агенция „Ройтер“, предизвика
шумен международен скандал.
Името на Ненков е тясно свързано с многобройни „Ави-
сти“ - фирми, пръснати по различни страни. Едната от тях е в
Калифорния - „Ависта интернешънъл инкорпорейтед“. Друга
„Ависта“ действа в Белорусия, поредни - в балтийските страни.
„Ависта“ ООД има и у нас - развива бизнес в Пловдив. Шеф на
калифорнийската и родната „Ависта“ е един и същ човек - Иван
Вълчанов. За предмета на дейност на тези дружества никога не
се чу нищо освен звънтяща предупредително тишина.
Последната година от живота на Петър Ненков бе белязана
със знака на ожесточени бизнесдвубои. Първият от тях фиксира
мащабна цигарена афера в България. Доставки за 140 млн. до-
лара са записани в договорът от 18 ноември 19992 г. за покупка
на папироси от „Булгартабак“. Револвиращата гаранция е на
неговата банка ПИМБ, в която беше акционер. Впоследствие
обаче на държавното предприятие са платени едва 11.117 млн.
долара. Останалият борч и досега не е погасен.
Негов скандал с Георги Аврамов - шеф на финансовата
пирамида „Леке“, срути фондовите книжа на дружеството на
борсите. Като резултат банката на СИК промени ръководството
си и я напуснаха акционери, които същевременно направиха
нова банка - „Елитбанк“.

309
 Петър Ненков едновременно поддържаше добри контакти с
иначе непримирими помежду си наши групировки. Гой бе
известен с наефишираните си, но здрави връзки и съдружия с
наши политици, приватизатори и общественици. Затова така
странна беше липсата на публично опечалени от смъртта му.
Но обяснение има - никой не искаше да афишира, дори и
мъртъв, един от повелителите на СИК.
И вместо надгробна епитафия - многозначителен факт!
Честният бизнесмен, прегърнал с такъв размах капитализма,
създател и финансист на СИК се оказа бивш съветник на Тодор
Живков по въпросите на младежта и спорта.
За мъртвите повелители на сикаджийската империя може да
се пише и лесно, и относително безопасно. А за живите? Дали и
заради този въпрос тегне мълчанието около тях?
- Аз бях в Управителния съвет на застрахователното
дружество СИК. Защото всичките мутри ме знаят кой съм. По
спортна линия и не само по спортна. И ме уважават. И аз ги
познавам, и ги уважавам. И Георги Илиев, лека му пръст, и
брат му, нямаше техен рожден ден, на който аз да не съм
централния гост. Защото и аз съм непреходна работа, хахаха! И
така, седя с Тодор Живков ден, два, три, да кажем, след като му
махнаха горе пазачите. Които не пазеха вилата, а пазеха той да
не излезе някъде. Домашен арест...
Кой е този човек, седял толкова близко до бившия Генсек и
в управата на СИК? Кой е?
- И пристигат горе посред бял ден едни, момичето, което
гледа къщата, вика: Шефе, дойдоха момчетата. И аз си казвам,
кой ли е дошъл, някой ремонт ли... И гледам влизат Венцислав
Стефанов и Пашата. Заповядайте, какво ще пиете? И Венци
тогава казва: Другарю Живков, добре си живеехме при вас... А
те бяха бензинаджии... И сега виждаме, вика, каква стана,
искаме да ви върнем малко от добрините, които сме видели,
дайте ни една стая тук и ще имате 24 часа охрана. И така се
появи Бойко при нас около Тодор Живков.
Това написа списание ,,L‘ EUROPEO“. Но в интервюто
никъде не може да се прочете за близките роднински връзки
между днешният премиер и този човек, ръководил СИК.
Никъде не може да се чуе за ролята на видния пожарникар от
Банкя в ъндърграунда (за страшните тайни на премиера и
приятелката му - банкерка: „Тайният проект Бойко Борисов“ от
същия автор, бел. ред.) Никъде „момчетата“ не са показани
като обикновени изпълнители и кукли на конци.
Интервюта е подвеждащо, заблуждаващо. Пробутва ни
псевдоистини. А за да им се повярва, се съобщава сензационен
факт - „аз бях в управителния съвет на СИК!“. Това признание,
това умишлено откровение е на Иван Славков. Онзи, същият -
Батето!
Вероятно публикацията нямаше да я има, ако покрай
книгата за Бойко Борисов не бяха извадени съдебните ре-
гистрации на империята. Според тях предшественик на големия
СИК е друг, по-малък СИК. Той се казва „Секюрити иншурънс
кар“. Създаден е в самото начало на прехода. В него участват
най-популярните босове - например Малкия Маргин , а в
компанията им е самият зет на генералния секретар на БКП.
За ролята му в ъндърграунда разказва една история от
самото начало на борческата епопея.
Тя стартира с купонджийска нощ в бар „Антъни“ в сто-
лицата. Като собственичка се представя Хубавата Елена.
Красотата й е толкова заслепяваща, че всички я познават така
- никой не пита за фамилията й.Гадже е на Любо Българанов
- син на член на Политбюро и дясна ръка на Батето Иван
Славков. Една нощ бойният отряд на Васил Илиев нахлува в

311
заведението. Завихря се погром. Летят бутилки, чаши, обръщат
се маси, размахват се столове - бухалките още не са излезнали
на мода. За финал барът е борънат в руини като от
земетресение. Екшънът в ’’Антъни“ е първото организирано
изнудване. Босът на ВИС предлага охрана и иска процент.
Хубвата Елена задейства връзките си. Намесва се Батето.
Обръща се не само към ВИС, но и към Герман Винокуров и
Слави Бинев. Те обещават покровителство, но също претен-
дират за пари. Ивав Славков организира срещата им с Васил
Илиев. Стискат си ръцете. Срещата е историческа - за пръв път
легитимира системния рекет.
Може би затова в средите на посветените трибуквената
криминална ламя, излапваща България, се славеше като онази
групировка, тясно свързана освен с БСП и с бившия Генерален
секретар и обкръжението му. Повечето от действителните й
вождове ги сочат или като съратници На Тато, или като
продукт на политическите му медиатори или като негови
скрити, осъвременени последователи.
Защото там, във върха й,в клуба на господарите не е само
един гол зет, макар и най-сроденият с тоталитаризма. Там е
роднината му - днес премиер.
- Вие бяхте в периферната част на бившата СИК? - е
въпросът на „Егоист“ към Генерала.
- Много лошо звучи в периферията. Доколкото ме позна-
вате, аз мога да бъда само в центъра!...
Този път Бойко Борисов не се изхвърля. Наистина е бил в
центъра, в операциите на концерна - от парите му до прес-
трелките.
Същественото обаче е, че наред с името на сегашния
министър-председател със СИК са обвързани редица други
имена. Във всяка нормална държава това щеше да бъде повод

312
за огромен скандал, за оставки, за протестни демонстрации, за
цялостна промяна на модела на обществено устройство.
Защото по стелажите на трибуквието са се подредили най-
видни функционери на БКП-БСП. Например на кадрите от
коледните партита на СИК могат да си видят от известни по-
известни лица. На един от тези празници - през 1995 г.,
тогавашната социална министърка Емилия Масларова оживено
си хортува с Маджо и братята Маргините. Тя не е изключение -
многобройни са фактите за тесните връзки на червената
върхушка с подземните босове. Вътрешният министър по
времето на Сергей Станишев - Румен Петков, се прочу точно с
тези контакти. Заради тях разшифроваха МВР като „Маджо
вика Румен“.
Но томовете на тази книга не са посветени толкова на
известното. Те са за истниски неизвестното, за най-дълбоките
тайни.
Мъртвият писател Георги Стоев не знаеше имената на
кукловодите. Спомена едно-единствено.
Другите имена никога не са оповестявани. Дори от ярост-
ната опозиция на червената партия - от СДС през ДСБ до РЗС.
Да изпуснеш такъв коз - не е за вярване!
Тези скрити работодатели са истинските повелители на
групировките. Могъщи са - почти на всички имената им винаги
остават в зоната на мълчанието. Под покрова на тишината.
Маскирани с маската на демокрацията.
Димитър Попов - младежът-довереник на Георги Димитров,
Петър Ненков - съветникът на Тодор Живков, Иван Славков -
зетят на Генералния секретар, Бойко Борисов
- роднината му, Любен Гоцев - министъра на Андрей Лука-
нов... Впечатляващ е списъкът на кукловоди!
Сред тях, сред чифтовете движещи куклите ръце, сред

313
вдъхновителите и бащите на империята - сред нейните ръко-
водители е Иво Георгиев. До него е застанал Горан Горанов.
Там е и Георги (Бориславов) Георгиев. Петър Харизанов също
се е строил в кохортата. И Иво Василев. И Димитър Дъбов. И
Евгени Узунов. И Ангел Григоров. Мярка се Добри Джуров,
Милкана Джурова. И т.н., и т.н.
Сред тях няма случайни хора. Всички са били или в ръ-
ководството на компаниите - майки, или във финансовото
сърце - банката на империята. Всички са записали в биогра-
фиите си забележително комунистическо родословие. Без
изключение са се подвизавали като партийни номенклатури в
епохата на тоталитаризма. Но достатъчно съществена роля
играят и при демокрацията.
Например Георги Бориславов Георгиев е първият прокурор
по дело № 1 срещу Тодор Живков. Той е онзи, който даде
становище за прекратяването му. Юристът е адвокатът на
Маджо и е в надзора на банката на СИК. Горан Горанов е
ключова фигура в кабинета на Генералния секретар. Георги
Харизанов е е бившият ръководител на „Кремиковци“, избран
на поста си от Политбюро. Иво Георгиев е комсомолски
секретар на металургичния комбинат, а впоследствие ръково-
дител на столичната младежка комунистическа организация.
Добри Джуров се е разписал като съдружник на Маджо. Не
става дума за армейския генерал, министър на отбраната, член
на Политбюро на ЦК на БКП, а за неговия внук. Милкана
Джурова е бившата негова съпруга, превърнала се в
дългогодишна любовница на Маджо, а вероятно скоро - и във
втората му поред съпруга...
Едно сред тези лица от четиринадесет години е член на
Изпълнителното бюро на БСП, от дълго време депутат и главен
секретар на социалистите.
Името му е Димитър Дъбов. Навремето - преди идването на

314
демокрацията работеше като секретар по промишлеността на
БКП в Шуменска област. Контролираше изпълнението и
преизпълнението на производствените планове в региона.
При капитализма не измени на амплоато си - но вместо
плановете за петилетките надзираваше отчетите по приби-
рането на парите. След 10 ноември 1989 г. Дъбов се отзова в
креслото на шеф на ключов клон на ПИМБ. Едно от любимите
му места за потайни срещи беше в Шумен - кафе „Стефани“
или така нареченото „барче на шестаците“, както го назовават
таксиджиите. То е зад военното училище в града. В града
говорят, че заведението е излюбено място на регионалните
босове на СИК в Североизточна България. Обикновено там са
си получавали указанията.
Сигурно е, че Дъбов е оправдал гласуваното му доверие -
цялата му последваща кариера го доказа. Сочат го за главен
касиер на „Позитано“. Друг член на Изпълнителното бюро -
Ангел Григоров, се отзова в креслото на клуб „Славия“,
свързан с Маджо. Между впрочем, и племенникът на Андрей
Луканов, видният олигарх и оръжеен търговец Николай Гигов
също за известно време се подвизаваше като собственик на
„Славия“.
Друг от тази колода имена нашумя в тесни червени кръгове
като „банкерът на Маджо“.Поне така го назоваха навремето -
на пленум на Висшия партиен съвет на БСП, когато за пореден
път го избраха в ръководните органи на столетницата.
Опонентите му издигнаха тезата, че „лицата, които взимат
политически решения, трябва да са свободни от бизнеса и
ъндърграунда, иначе се получава зависимост. Лицето на
партията е много по-важно от единството й,защото са ни
викали комунисти, чугуни, ретрогради, но никога не са ни
обвинявали в тотална корупция!“.

315
 Последва въпрос: „Ние сигурни ли сме, че министрите се
назначават единствено от професионална целесъобразност?“.
Залата отвърна: „Не, не сме!“.
Обаче се оказа, че фразите са лъскава опаковка - за про-
пагандата, за медиите, за електората, докато в гласуването е
съдържанието й - за вождовете и интересите им. И макар че
присъстващите в залата порицаха на глас зависимостта от
подземието, в действителност напълно му се подчиниха.
Единодушно вдигнаха ръце „за“ финансиста на ъндърграун- да.
В случая демокрацията дори не беше изнасилена - тя до-
броволно сподели леглото си с плутокрацията и мафията. Но
както пише известният френски писател Балзак, лицемерието е
онзи данък, който порокът отдава на добродетелта...
Не е за чудене тогава, че години наред Младен Михалев е
сред скъпите гости на рождените му дни.
- Просто няма такова нещо. Маргините изобщо не са
присъствали - нито са канени, нито има повод да бъдат там!
- заяви по повод случая самият Узунов. Получи се объркване -
бяха го попитали за тези непоканени сикаджии вместо за
поканения.
Не е изненада, че там е присъствал и Георги Първанов, и
Николай Камов, и Станка Шопова (бивша ръководителка на
Комсомола и съдружничка на доскорошния москвоски кмет
Лужков). Заяви го открито червеният до мозъка на костите си
виден партайгеносе Красимир Премянов - между впрочем,
също присъствал на знаменателния празник. Вярно, той
визираше далечната 2003 г. Но пък добре е известно, че в
последните години сикаджийската мутра - „бизнесмен“ живее
далеч от родината и там отбелязва празниците си.
Не е изненада, че дори прочутият звяр на Сергей Станишев
- мотор „Ямаха“ е бил притежаван от Маджо. Помните ли
ПиАра с рокерското му яке - „ако виждате този надпис, значи
Ьлена с паднала от мотора“ . С този мотор младият лидер нас
толетницата обикаляше страната и откриваше национални
съборпи като този на Бузлуджа или във Велико Търново.
„Банкерът на Маджо“, финансистът на бореца ли!? Каква
шега! Вярното определение е точно обратното - „мутрата“ на
финансиста“.
Защото никакъв „банкер на Маджо“ няма. Има обаче момче
за поръчки на политиците, на банкерите - партийни
ръководители, наричано „Маджо“. Има и други „момчета“ -
назовавани „Маргините“. И още момчета, сочени с различни
имена - на вече мъртвите сикаджии, на останалите живи засега.
На куклите, произведени като актьори - в театъра с
предначертаните им роли.
Името на този негов режисьор е Евгени Узунов.
Произходът му е от виден комунистически род. С две думи -
„наше момче“. Готово, напиращо да бъде проверено във
времето така, както Георги Димитров е оценил преди 60 години
зеленият тогава бъдещ застраховател Димитър Попов.
Роден е в китното подбалканско градче Троян на 30 юли
1953 г. То е сред онези селища у нас, което е наплодило маса
политици и при социализма, и при капитализма. Явлението е
естествено за българския манталитет - кажи-речи всички са си
някакви роднини. А добре известно е, че в България властовата
класа винаги се самовъзпроизвежда, независимо в какъв цвят
ще се пребоядиса. Най- простият път е това да става чрез
близките по кръв хора.
Оттам в новите времена са политиците Стела Банкова,
Мирослав Севлиевски, Минчо Герджиков... Стела Банкова е
бившата секретарка на Комитета за култура, в който работеше
Людмила Живкова, а след нея и Владко Живков. Минчо

317
Герджиков се оказа кадър на ДС.
От Троян са патриарх Максим и дългогодишният социа-
листически министър Марин Грашнов. Той е бащата на почи-
налия шеф на „Мобилтел“ Владимир Грашнов - кум заедно със
съпругата си Лора Виденлиева на Евгения Живкова. От този
край е бившият несменяем член на Политбюро и военен
министър при тоталитаризма Добри Д журов (неговият внук и
снаха също се оказа сред факторите в СИК, б.а.). Там са родени
сивият кардинал на Политбюро Милко Балев - дясната ръка на
Тодор Живков, шефът на БАН акад. Ангел Балевски
- близък приятел на Генсека. Оттам е подполковникът от ДС
Веселин Балевски - виден бизнесмен, съветник на синия
премиер, почитан и уважаван от всички едноцветни и разно-
цветни правителства. Неговата съпруга Мима Балевска беше
личната секретарка на почти всички финансови министри
- от социалистическия Белчо Белчев през онези на Андрей
Луканов, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров,
Ренета Инджова, Жан Виденов, Стефан Софиянски, Иван
Костов... Сигурното е, че един справочник „who is who“ - кой
наистина какъв е, би имал огромен успех у нас.
Биографията на Евгени Узунов е с две лица - популярното и
укритото. Сякаш е странна сплав - маска от добронамерен
анфас и злокобен профил.
Завършил е икономика в Свищов през 1977 г.
Голямата му кариера стартира от Комсомола. Бил е първи
секретар на неговия комитет в Ловеч. По времето на Тодор
Живков израстна до заместник финансов и заместник транс-
портен министър. Непосредствено преди 10 ноември 1989 г. го
избраха за първи секретар на ДКМС. В годината на
правителството на Андрей Луканов верният партиен кадър се
отзова отново в креслото на заместник-финансов министър и

318
шеф на управление „Митници“. В коалиционния кабинет на
Димитър Попов запази мястото си като дясна ръка на Иван
Костов. На първи поглед е учудващо, че при синьото
управление през 1992 г. продължи да бъде сред финансовите
ръководители на държавата, докато не напусна, за да се захване
с частен бизнес.
Този частен бизнес се наричаше ПИМБ - Първа източна
международна банка. Защото както Димитър Попов е авторът
на застрахователното дело в СИК, така и Евгени Узунов е нещо
като бащата на финансовото дело в групировката. Той е сред
създателите, организаторите и ръководителите на нейния
трезор.
А когато червеният Жан Виденов взе властта, Евгени Узунов
се завърна към старата любов - отново завъртя държавния рул
на България. Зае ключов за онези времена пост - подуправител
на БНБ. Може би точно на тази компетентност се дължи
късмета, че ПИМБ не банкрутира като повечето си посестрими,
макар че първоначално беше включена в списъците за
затваряне и банкрут.
След провала на БСП в управлението финансистът на СИК
пак се завърна към предприемачеството. Естествено е, че избра
хитовия тогава сектор на икономиката - масовата приватизация.
Дирижираше няколко фонда, сред които е „Централния
приватизационен фонд“, днес прекръстен на холдинг „Стара
планина“.
Тази структура не нашумя толкова с капиталите си, въпреки
че не бяха малки. Не изпъкна със закупените предприятия -
сред най-лакомите хапки за новата хищническа класа. Прочу се
със „София сити къмпани“ - смесена фирма със „Софийски
имоти“ на столичната община. Сред ръководителите й бяха
Валери Йосифов - бивш председател на надзорния съвет на

319
СИК, самият Евгени Узунов и Тошко Добрев от общинската
фирма. В дружеството частниците влязоха „мащабно“ със
скромен капитал. От другата му страна управата на града наля
над 54 дка на пъпа на София, зад хотел „Хилтън“. Сделката
беше за много, много и много милиони. Тошко Добрев - шеф на
общинската фирма заедно с членовете на управителния съвет
бяха дадени на съд. Сикаджиите - не! Делото и досега се влачи
по инстанциите
- години наред.
В последните няколко години Узунов за пореден път обърна
взор към партийната кариера. Скандалната му фигура не
притесни никой. В най-високите структури на столетницата го
лансира бившият червен вътрешен министър Румен Петков.
Възходът на бившия висш комсомолец, заместник-министър,
митничар, банкер, силов бизнесмен, холдингджия и по
убеждения „борец за социална справедливост“ съвпадна със
смъртта на борческия император Георги Илиев от „ВИС“. БСП
тамън влизаше във властта - докато куклите на конци станаха
излишни, куклово- дите им добива още повече самочувствие и
наглост.
Узунов дори беше предложен за шеф на столетната партия
на 45-ия й конгрес през декември 2005 г., но си направи
самотвод. Мъдро решение - най-високите позиции в йерархията
не се постигат чрез скок, а посредством достатъчно репетиции
и време. Може би затова, когато Сергей Станишев взе властта в
държавата, бившият комсомолски дейтел и честен частник
стремглаво израсна до член на изпълнителното бюро на
столетницата и секретар на БСП. И отново премина в сянка.
Наскоро напусна депутатското си място с мотив „да се посветя
на организационната партийна дейност“. Все пак за страна -
членка на ЕС и НАТО, за претенциите на БСП да е модерна

320
лява партия, някак си неудобно стана социалистът
- банкер на СИК да се изказва за реформите и престъпността от
трибуната на парламента.
Трезорът се оказа ключът към разбирането за онова, което е
групировката. Например на ВИС не й дадоха правото и
възможността да направи своя банка. А когато Васил Илиев все
пак се опита да създаде собствена парична институция, набързо
го споходи смъртта. Брат му Георги повтори неговия път! И
него куршумът го застигна тогава, когато се опита да изгради
финансово сърце на холдинга си.
Защото собствената финансова институция е независимост.
Защото тя е действителната мощ. Защото е най-добрата пералня
за мръсните пари, средство за лично обогатяване, касичка за
партийно финансиране. Тези обстоятелства обясняват
височайшото присъствие в нейния директорски борд. Защото на
мутрите, дърпани чрез конци, подобна екстра никога не се е
полагала.
Най-сетне тя е средство за удобен, официално облечен
контакт с външния свят. Като трансмисия е, която позволи
безпроблемно пипалата на октопода да обхванат в прегръдките
си елита на страната.

Как се изкова империята?

Касичката на СИК е бившият кремиковски филиал на
БНБ, преобразуван в акционерно дружество само месец
след свалянето на Тодор Живков от властта - на 13
декември 1989 г., сочат изскочили на бял свят официални
сведения.
Но и тези документи са призвани единствено да
укрият истината за грабежа, чрез който се наливаха

321
основите на капитализма у нас. Защото социализмът замисли
и планира кражбата, а комунистическата номенклатура я
осъществи.
Трезорът на СИК, както и останалите частни финансови
инститгуции са непризнатото дете на две решения на
Политбюро на ЦК на БКП и Министерският съвет. С тях
стартира банковата „реформа “ в страната. Преди тях
финансовият капитал у нас се води по закона като
„общонародни собственост “.
Първата крачка към голямото разграбване се направи още
през 1987 г. Тогава са създадени специализирани отраслови
банки. За тяхна нормативна основа послужи новият
Правилник за банките. Той прокламира „социалистическата
акционерна собственост “. Абсурдната правна форма,
каквато няма никъде по света, еудобната дреха, в която се
обличе хем разделянето на държавата от банките, хем и
възможността за частно участие в тях. Например в
„Минералбанк“ дялове и акции са разпродадени на частни лица
почти веднага след това.
По същото време започна приватизирането на са-
мостоятелните държавни банки в чужбина. Подобен е
случаят с „Литекс банк“ в Бейрут. Основаха се нови банки
като смесени дружества в Западна Европа, които набързо
попаднаха в ръцете на отбрани, вдъхващи доверие партийни
функционери. Замисълът е прост - висшата комунистическа
номенклатура да пребара парите на България, спестяванията
на гражданите й и отпусканите от чужбина заеми.
Естествено до този грабеж е допусната само тя и нейните
подставени лица.
Втората крачка е с Постановление 19 от 19 май и
Протокол 19 от 28 август 1989 година на Министерският
съвет. С тях е одобрена „Концепция за приватизация на
държавните банки с 100 процента държавно участие “.
Наближаваха големи събития
— предизвиканите изкуствено „революции “ от върха на БСП и
време за губене нямаше. Затова този път използваната
терминология е откровена почти до бруталност. Другата
„революционна “ новост в него е идеята за разпродаване на
банките на „ трудещите“ се, които ще влязат в тях без право
на глас. Блестящият маньовър по-късно бе приложен от поч-
ти всички частни банки. Например при капитал от 1 млрд.
лева, набран от хората, само 1% до 5% - но с глас стигаше за
пълен контрол над финансовата институция.
Дни преди историческия 10 ноември 1989 г. се пръкна
поредното решение - Протокол № 42 от 25 октомври 1989.
Той даде право на учредените банки да продават до 80 на сто
от капитала си. От своя страна УС на БНБ в съответствие с
Правилника за прилагане на Указа за стопанска дейност (също
приет през 1989 г.) с протоколи 22-79 също позволи на
трезорите да продават до 80% от акциите на БНБ. След като
основите на „пазарната“ икономика за своите хора бяха
положени, дойде и рухването на вече безполезния социализъм.
Забележителна е датата на този документ -15 дни преди
историческия Десети ноември, смъкнал Тодор Живков от
властта и година преди началото на пазарния преход у нас,
стартирал през февруари 1991 г.!

323
 Така бившият кремиковски клон на БНБ светкавично е
приватизиран. Със специално разрешение на централната
банка над две- трети от капитала му са продадени на
чуждестранната фирма „Василка“ за скромните 7.080млн.
лева. Задгранична е регистрацията й,но иначе дружеството
си е чисто нашенско. По онова време доларът вече е хвръкнал
на 15-20 лева и продължава да катери курсът си нагоре.
Следва замитане на следите от операцията - акциите са
заложени от фирмата срещу кредити от самата банка и
ПЧБ, като са прехвърлени на две други фирми
- „Ахилес “ от София и студентска кооперация „ Трей-
дикооп “ - Пловдив. Същевременно се вдига капиталът и се
издават нови акции. Старите се превръщат в купчина хартии,
но с парите от заемите срещу тях са покрити новите книжа.
Така - легално и законно, банката се оказва в ръцете на
ръководството й
Основни акционери във „Василка която уж е шведска, са
бъдещият сикаджия и банкер Иво Георгиев и профсъюзният
бос Ангел Лучков. Шеф на управителния й съвет е Вене
Сотиров. С неговите подписи се извършва операцията. За
награда той успешно приватизира кооперацията, обслужваща
работниците на „Кремиковци участваше в структурите на
СИК и банката, считаха го за едър бизнесмен, вписа се и в
редиците на ТИМ. Но по мафиотските закони на омертата
(мълчанието, бел.ред.) години по-късно, на 17 април 2009 г. го
отвлякоха. Странно - никой не поиска откуп и затова
неофициално го броят като мъртъв.
Счита се, че институцията е препрала парите на
Комсомола, движението за научно и техническо творчество
на младежта и различни техни фондове, като успешно е
„усвоила" средствата им. Но дори и тази скандална версия е
спусната завеса пред фактическата ситуация. Защото по
рафтовете на банката бяха подредени едни от най-големите
български предприятия.
Първата шумна банкова афера у нас, назована „Акрам“ по
името на палестинеца - кредитополу- чател, който не върна
получените стотици милиони заеми, е рожба, замислена в
офисите на този трезор и обхванала в мрежата си още
няколко банки. Парите отидоха колкото за финансиране на
БСП, толкова и в джобовете на нейните ръководители. За
финал на операцията последваха смъртите на замесените от
ниските равнища - Акрам загина в испански затвор дни преди
екстрадирането му у нас, на 22 март 1993 г. самообесиха
Стефан Колев, шеф на банката в Лясковец, след него „
самоубиха “ Михо Михов - шеф на Кредитна банка - Ловеч,
Ангел Кабаиванов - на ПЧБ, Павликени, Александър Банов - на
Кредитна банка, Враца. Основният организатор на
далаверата се оказа служителят на ПИМБ Стефан Косев -
най-младият член на Висшия партиен съвет на БСП.
Вдъхновителите и поръчителите обаче стояха по високите
етажи на Първа източна международна банка. Близо 20
години по-късно - през юли 2010 г., съдебното дело най-сетне
приключи и на последната инстанция. Присъдите бяха
символични и Стефан Косев остана на свобода - беше излежал
определения му мизерен срок още в хода на предварителното
разследване.
Още навремето в документ до главния прокурор
трезорът беше описан като „ банката на мутрите
Историята му е по-зрелищна и от най-добрите
трилъри: чрез тайна приватизация и износ на пари в
зората на пазарния преход, фиктивни увеличения на
капитала, загадъчни смърти на членове на борда, рояци

325
 техни фирми по цялото земно кълбо, подвизи на
ембаргови петролни князе, борчески застрахователи,
сикаджии и криминални барони, дългове за милиони
долари, уредени чрез включване в капитала на ПИМБ на
държавното „Булгартабак
С една дума - октопод. Който хем пипа с „бели
ръкавели ", хем с мръсни до немай къде пипала, ако се
наложи.

Финансовата институция на сикаджиите - Първа източна

международна банка се оказа незаменимата ковачница на
„кадри“ за мутризираната българска икономика. Независимо
къде - в държавната власт, в частния бизнес, в уж чуждите
инвестиции у нас.
Сред нейните деца са бившите й изпълнителни директори
Анна Събева, Росица Тошева, факторите в управителния й
съвет Светослав Божилов, Димитър Ламбовски, Петър Ненков
и мн. др. Например Анна Събева беше изпълнителен директор
на банка „Биохим“, един от шефовете на Асоциацията на
банките в България, член е на управителния съвет на Фонда за
гарантиране на депозитите. Росица Тошева ръководеше ДСК.
Светослав Божилов е може би най- важният човек в „СИбанк“
на Цветелина Бориславова - приятелката на министър-
председателя. В този трезор още двама души от ръководството
са бивши ръководители на ПИМБ.
 В политиката с името на СИК се обвързаха редици депутати
от всички партии и политици. Разрезът на тази зависимост роди
култовата фраза „МВР - Маджо вика Румен“. Бившият
вътрешен министър беше посочен като един от хората -
патрони на групировката. Или обратното - нейно доверено
лице. Но и премиерът Бойко Борисов е от тази трибуквена
кохорта. Сините също се разписаха в брак с империята. Кръгът
„Олимп“ на близкия до Иван Костов Славчо Христов е част от
структурите на империята. Подреден на нейния рафт е и синият
депутат и член на Националния съвет на партията Димитър
Димитров (отскоро независим). Той е „бивш“ сикаджия.
Лицата от царската партия рамо до рамо крачеха до тях.
Едно от най-известните е на Димитър Ламбовски. Той е в
управата на трезора до 1999 г. и е прокурист на основна фирма
на групировката - „Интергруп - България“. Заслужил е тази
чест - при социализма икономистът е градял кариерата в
българско-швейцарската „Комко - Трейдинг“. Фирмата е на
полковника от ДС Боби Божилов - Боби Бец. Лицето от
царската демокрация беше зам.-председател на Надзорния
съвет на приватизационния холдинг на КНСБ „Труд и ка-
питал“, член на Съвета на директорите в „Интер кабел“, на
други фирми. Подвизаваше се като експерт към 36-то, 37-мо и
38-мо Народно събрание, докато стана депутат от НДСВ в 39-и
парламент и следващия.
Макар че Ламбовски дублира Любен Гоцев като топлата
връзка на сикаджиите с бившата висша червена номенклатура,
първият обслужва един клан на БСП, а другият - друг.
Навремето бившият депутат ръководеше „Аско Деница“
заедно с Ангел Първанов. Той е зет на несменяемия по живково
време главен секретар на Министерския съвет Иван
Шпатов. Днес Ламбовски е съдружник с Росен Дойнов - син на

327
бившия ръководител на комунистическата партия Огнян
Дойнов. Те заедно направиха първият у нас частен гробищен
парк. Тяхна собственост е затвореният комплекс „Магноли-
ите“ в подножието на Витоша, в който си взе жилище доско-
рошният премиер Сергей Станишев. Апартаментът му е един
етаж под този на сикаджията. Доскорошният ръководител на
държавата се е обзавел с много вкус - интериорът и мебе-
лировката се отличават със скъпо платена простата, докато при
Димитър Ламбовски акцентът е поставен върху тежката
класическа мебел. Но все пак бившият министър-председател
още като малък си е надмогнал масрафа в номенклатурните
обители на висшата комунистическа номенклатура, докато
сикаджията има още много да наваксва в изучаването на
истинския, неподправен шик.
Днес в ръководството на няколко пъти преименувалата се
банка, зачената от октопода, фигурират и други известни
фигури. Там е бившият шеф на днешната „Булбанк“ Иван
Драгневски. Фигурира и Виктор Вълков - бивш външен
министър на Андрей Луканов, бивш посланик, бивша номен-
клатура на тоталитарния земеделски съюз и виден член на
клуба „Монтерей“ - неофициален негов говорител.
В борда е включен и 52-годишният Асен Мичковски. Ико-
номистът се спрягаше навремето като дисидент. Невидими, но
мощни ръце му осигуриха кариера - партийна при демо-
крацията, ръководна в пазарния преход, могъща за бизнес и за
финал - финансова в трезора, заченат от СИК.
Мичковски е сред основателите на Алтернативната со-
циалистическа партия на дисиденти, отцепили се от БСП и
казионния Български земеделски съюз. Сред инициаторите е за
създаването на политическото движение ДАР - „Демократична
алтернатива за република“ на Александър Томов

328
- бившия съветник на червения премиер 1еорги Атанасов.
Икономистът се подвизаваше като ключова фигура на проф-
съюза „Подкрепа“. Заедно с Димитър Луджев създадоха
Центъра за нова политика. През 1991 г. той стана депутат и
председател на Икономическата комисия на парламента.
Брояха го за чисто син.
След като управлението на сламения премиер Любен Бе- ров
приключи, Мичковски се прехвърли в частния бизнес. Сред
съдружниците му се нареди бившият вицепремиер Валентин
Карабашев. Навремето в своя книга Светослава Тадаръкова го
набеди, че той е стоял зад опита за атентат срещу мафиота Иво
Карамански - Кръстника.
Техен съдружник е оръжейният, туристически и всякакъв
друг бос Младен Мутафчийски. Навремето е най-блестящото
присъствие в шикозните заведения. Опакован е в ”Армани“ от
глава до пети. С грейнала диамантена обеца на ухото - първата
в България. Светските хроникьори му приписват още първото
’’Бентли“, първия климатик и първия гараж с дистанционно в
София.
Във фирмата за търговия със спецпродукция и пушкала
„Тератон“, която ръководеше, директор на отдел „Външно-
търговски връзки“ беше Искра Вълкова. Тя е съпругата на
монтерееца Виктор Вълков. Самият Мутафчийски пък е рода с
бившия секретар на ЦК на БКП, шеф на контролната й
комисия, председател на Комитета за наука и технически
прогрес и най-сетне член на Политбюро Начо Папазов. На-
времето съпругата му се подвизаваше като пълномощник на ЦК
на Комсомола из африканските столици. Съдружник на
Мутафчийски в ресторантьорския му бизнес е синът на друг
политбюровец - Пламен на Пенчо Кубадински. Неговата вила
на прочутата ул. „Секвоя“ се обитава под наем от архонта,

329
атакиста, създателя на „Защита“, евродепутатът Слави Би- нев.
Консултант на Мутафчийски в неговата старозагроска
„Мултимедийни системи“ е Любен Гоцев!
Триото Карабашев - Мичковски - Мутафчийски всъщност е
сред най-мощните у нас икономически структури. Има и ог-
ромно политическо влияние. Вижда се и кой стои зад него.
Но СИК не е вярна съпруга единствено на червената но-
менклатура и подставените им лица. Ухажвана е и от други
партийни цветове. Като куртизанка е, лягаща си след флирт с
всяка власт. Или по-скоро е проститутка с печелещ от нея
сводник - продаващ услугите й със „сексапила“ на мръсни
пари, носещи богатство. Защото фактите сочат, че колкото
червените са родители и настойници на империята, толкова
сините са нейна постоянна клиентела.
Ето един от тях.
На 16 септември 1996 г. елитът на сините се срещна с
бизнесмени и шефове на икономически групировки.
Иван Костов обобщи резултата от мероприятието: „СДС
вече не е във война с икономическите групировки.“ Петър
Стоянов каза, че всеки бизнесмен има право на печалба, стига
да си плаща данъците и да не използва силови структури.
Срещата произведе мутрите в ранг на добре облечени
предприемачи. Защото централна фигура в рендевуто беше
шефът на СИК Красимир Маринов. От този момент нататък
освен с бухалка бизнесът на мутрите започна да се прави и с
химикалка. По времето на Командира те сполучливо преляха
мръсните си пари в легалното стопанство - изпирайки ги чрез
приватизацията. Една скоба е необходима - имуществото на
СДС по онова време беше застраховано в поделенията на тази
трибуквена империя. На срещата присъстваше и Жени Кал-

330
 канджиева - бивша секретарка на висаджията Васил Илиев,
тогавашна метреса на Големия Маргин и шефка на модната
агенция „ВИСаж“. Фирмата й тогава носеше това име, произ-
водно на ВИС, преди да бъде прекръстена на „Визаж“. Може би
е чиста случайност, че в началото на прехода кабинетът на
бъдещия президент и тогавашен адвокат Петър Стоянов се е
намирал в хотел „Орбита“ - там, където бяха офисите на
„момчетата-борци“, на ген. Любен Гоцев и неговите колеги от
ДС, на петролната ИЕПК и прочие знаменити „структури“,
наливали основите на прехода и групировката на мутрите.
Босът на „Мултигруп“ Илия Павлов, който не бе сред
поканените, за пръв път спомена името на превърналия се по-
късно в нарицателен за СДС „приятелски кръг Олимп“. Този
обръч от фирми е воден от бившия телевизионен оператор,
кебапчия, ресторантьор, едър инвеститор, туристически бос и
банкер Славчо Христов. Той е сред факторите в СИК, има
съдружия с редица фигури от групировката и се славеше като
човекът на Иван Костов. Днес обаче е човекът на премиера
Борисов, който обикновено празнува рождените си дни в
неговия палат.
Когато Жан Виденов падна от властта и се състави слу-
жебното правителство, отново последваха срещи с императо-
рите на подземния свят. Дневникът на МВР безпристрастно е
отбелязал, че в 16.23 часа на 7 март 1997 г. вътрешният
министър е приел в кабинета си босовете на СИК - Младен
Михалев - Маджо, Красимир Маринов - Големия Маргин и
Румен Николов - Пашата. Рандевуто е продължило до 18.05
часа. „Повод за срещата бе критичното състояние на Първа
източна международна банка и евентуалните възможности за
нейното спасение.“ - е лаконичният коментар на вътрешното
ведомство. Никой не запита защо държавата ще спасява трезора

331
на мутрите и парите им, нито какво общо има силовото
министерство с финансите на страната. Последваха и други
знаменателни срещи в този кабинет - с боса на ВИС Георги
Илиев, с Алексей Петров от „Спартак“, с шефовете на „Аполо и
Болкан“ и кой ли не. За тях дори не бяха дадени обяснения, а
някои като онази с Поли Пантев ги потулиха в дълбока
секретност.
„Наблюдаваме процес на криминализиране на държавата и
одържавяване на престъпността. Оживялата бивша Държавна
сигурност и най-тясно свързаната с нея организирана престъп-
ност започнаха да унищожават други части от престъпността.
Т.е. престъпниците унищожават престъпници, но зад всичко
това се крие процес на разчистване на терена на престъпността.
От друга страна престъпните бизнеси се одържавяват.
Унищожават се хора, коитобяха босове на контрабандата. Не е
вярно например, че Милчо Бонев е човекът за мокри поръчки
на СИК, както писаха. Бай Миле е човек, който винаги се е
занимавал с осигуряването на контрабандни канали. Неговата
специфична компетентност е да осигурява тези канали чрез
връзките си в органите на реда и Министерството на
финансите. Беше представено, че е имал връзки със сърби, че е
вземал нянакви пари и едва ли не е най- страшният убиец от
СИК... Тези легенди в медиите създават дезинформация в
обществото от министерството на пропагандата...“
Това са част от наблюденията на Иван Костов. Като точен
хирургически скалпел са. Направени са по време на упра-
влението на НДСВ и главното секретарство на сегашния му
старши коалиционен партньор по „ГЕРБ“ Бойко Борисов.
Изречени са по онова време, когато СИК започна да се „са-
моизяжда“.
 Но защо Командира толкова неочаквано си отвори устата?
Една неизбежна скоба подсказва отговора - личният шофьор на
премиера Иван Костов се оказа личен шофьор и персонален
гард на убития в тази „вътрешна“ война Милчо Бонев - бай
Миле. Двамата заедно с охраната му бяха екзекутирани на 30
юли 2004 г. в ресторант „Славия“.
- Аз съм особено чувствителен по този случай именно
защото там беше прострелян човек, с който съм работил три
години. Това е Александър Ананиев, който водеше пилотната
кола. Всички го познаваме и моето семейство знае, че това е
един чудесен човек... Ясно е, че е търсил препитаяние и е
намерил най-лошия източник...
Думите отново са на тъмносиния вожд. Но когато стартира
съдебния процес за убийството, паметта му изневери. На ня-
колко пъти Иван Костов поиска да бъде отписан от списъка на
свидетелите. Експремиерът се закле пред Темида, че за
престъпната дейност на СИК, шофьора си и бай Миле научил
от публикациите в медиите! От онова „министерство на де-
зинформацията, което преди посочи обвинително с пръст.
Животът си прави странни шеги. Александър Ананиев вози
първият човек в държавата - премиерът Иван Костов и е
сикаджия, Стоил Славов кара пилотна кола на УБО - онази на
вожда Тодор Живков. И Борис Арсов - координаторът на
бандата на Шаки (първата група за отвличания, свързана със
СИК) се оказа свързан с властимащите - той беше син на
личния градинар на Тато. Първо го задържаха, после го пуснаха
от затвора въпреки необоримите доказателства и го отстреляха,
за да не стане някой властови сакатлък.
„... но развитието на нещата започва да се съмнява във
Вашата и на министър-председателя съпричастност... Пре-
доставяната от мен информация се използва за всичко друго, но
не и за прекратяване на нарушенията. Не е допустимо един

333
обикновен митнически инспектор, за чиято незаконна дейност
да съм Ви информирал и материали за която да съм ви предал
преди години, да заплашва живота на мой информатор публич-
но, казвайки, че е чел материалите... да цитира моето име, че
съм „синьото активистче“... По думите на П.Петков тази връзка
е сигурна, защото Сл. Христов „върти парите на Костов“.
Парите на П. Петков и всичките му имотни операции, както и
образованието на сина му в Гърция се движат от шефа на ФК
„Славия“ Венцислав Стефанов, гравитиращ около Младен
Михалев - Маджо, с когото е съсобственик в „Мултигруп“....
Винаги се използват камиони на фирма „М&М - Милицер и
Мюнх България“, защото според цитирани по-горе лица тази
фирма е близка с г-жа Костова. Съмнявам се, че г-жа Костова
знае лице на какъв канал се явява.“.
Това са откъси от писмо до Иван Костов и вътрешния му
министър Емануил Попйорданов. Редовете са писани през
2000 г. от Борислав Йоцов. По онова време той е секретар на
сините в район „Изгрев“, София. Кореспонденцията между
него и кабинета на премиера и вътрешният министър
изобилства с факти, справки и имена за курумпирани мит-
ничари, служители по сигурността на държавата, известни
босове като Косьо Самоковеца, Маймуняка, Шинка Манова
(всичките убити), Маргините и все още неизвестни по онова
време като Цецо Хафти и Пилето.
Но на сигналите на Борислав Йоцов никой не обръща
внимание. В последното си посмо той директно обвинява Иван
Костов за каналите и саркастично предлага „няма ли да е по-
добре най- накрая да се определи ЕДИН официален
„посредник“, отговарящ за контрабандните канали, за да
престанат конкуриращите се да притесняват службите с
безмислени доноси...“
 В крайна сметка синият активист изгаря заедно с инфор-
маторите си.
Нещо много се нароиха случайностите. Логиката гласи, че
една случайност е вероятност, две - съвпадение, а три и повече
- закономерност.

„Тоалетните“
Как Октопода върти парите и какво става зад
кулисите, демонстрира дори един-единствен пример с
две дружества.
Едното е фирма „Норт “, другото - акционерното
„Ти Би Ай - 97“. Покрай тях са навързани десетки други
фирми, купища предприемачи и ред политици. Имената
на собствениците са повече от сензационни. Те са Бойко
Борисов (напуснал я чак през август
2001 г. - едва след назначаването му за главен секретар
на МВР), приятелят му - съсед в Банкя Славчо Христов,
бизнесмен от СИК и от кръга "Олимп“, близък до Иван
Костов, Младен Червеняков, който по онова време е
доскорошен министър на правосъдието в
правителството на червения Жан Виденов, Румен
Николов - Пашата и Тодор Толев.
Но какво може да е събрало още през 1997 г. толкова
различни хора, с такава различна политическа
принадлежност, воюващи яростно помежду си като
червени, сини, жълти, сиви, със среди от ъндърграунда и
от СИК? (за тези, които не знаят - знамето на
партията на Бат,е Бойко е със сив цвят, сиви са и
звездите - фаталните 13 на брой в герба на поли-
тическата му формация, б.а.)

335
 Отговорът е даден още преди 20 века. „Парите не
миришат “ - обяснил римският император Тит Флавий
Веспасиан, когато обложил тоалетните с данък.
Толев се славеше като един от най-големите кон-
трабандисти, мошеници и наркотрафиканти у нас. Обаче
името му се чу единствено покрай убийството му през 2003 г.
И преди смъртта за подвизите му се мълчеше, и след
смъртта - дори още повече. Името му отсъства в
литературата, посветена на ъндърграунда, дори и в иначе
представителната „Енциклопедия на мутрите в България “.
Бившият сътрудник на Шесто управление на ДС по линия
на творческата интелигенция направи забележителна
кариера при капитализма. В България живееше повече от
скромно - ходеше с кафяв, не- биещ на очи костюм. Но
всъщност костюмите бяха седем еднакви, редуват през
седмицата. Не караше лъскави лимузини, не ползваше охрана и
бодигардове с дебили вратове и татуирани бицепси.
Помещаваше офиса си в разнебитена къща наул. „11 август“
№ 40 в столицата: две-три стайчета, пълни с овехтели
мебели и един изтърбушен диван, на който присядаха гостите.
Но за сметка на това редовно гастролираше в баснословно
скъпите президентски апартаменти на луксозните
швейцарски зимни курорти и канеше гости на своя сметка на
ваканция и плаж в Испания. Без скромността, проявявана у
нас - там от покоите, където се почиваше, се стигаше с пер-
сонални асансьори до пясъка, гален от вълните!
Тодор Толев беше много ценен в определени среди - като
автор на схемите с импулсните и секстелефони, с игрите на
късмета. Почитаха го наред с Владимир Грашнов и като
втория, неофициалния, по надарен с достатъчно пълномощия
човек на Майкъл Чорни у нас. „Бялаталисица“, както го

336
назоваваха, въртеше и други мащабни афери - например
контрабанда с цигари. Съдружник на лошо обличащия се
„дребен“ предприемач у нас и шикозния мултимилионер в чуж-
блина беше и Гриша Ганчев.
Котираше се като човек, влязал сред роднинския и
приятелски кръг на експрезидента Петър Стоянов. Като
служител в една от фирмите му се подвизаваше зетят на
Иван Костов - Георги. Персонален адвокат му беше бившият
секретар на МВР Минчо Бенгарски.
Той се подвизаваше като съдружник на Ангел Стойчев -
бивш зам.-началник на Софийско градско управление на МВР.
Някогашният милиционер днес е сред едрите бизнесмени у нас.
Член е на скъпоценния на всички власти, пазен в дълбока тайна
властово- предприемачески кръг „ Сапфир “ (еж. книгата
„Либийска връзка “от същия автор, бел.ред.). Прочутият
ресторант „Монтерей “ на генералитета от ДС го водят
като негов. Считат го за тясно обвързан с кръга „Банкя “,
към който принадлежи и Бойко Борисов.
Броят го и за човек на Иван Костов заради бизнеса със
Славчо Христов във фирма „Норд“ ООД. Любо- питно е, че
председателят на съвета на директорите на тази фирма
Владимир Петев е съдружник от своя страна с Георги Лялев -
член от управителното тяло на СИК. Фамилията Лялеви
държи Югозападния университет в Благоевград. Там бяха
издадени ди-
пломите за завършено висше образование на Младен
Михалев - Маджо и Румен Николов — Пашата.
Така кръгът се затвори. Той започна от Тодор Толев и
СИК, премина през бизнескръговете „Банкя“, „ Олимп “,
„Монтерей “, секретния „ Сапфир ", закова в
окръжността си бившата едра червена номенклатура

337
 (например Толев движеше фондация съвместно с Георг
Цветански - син на министър и съдружник на зетя на
последния червен премиер Георги Атанасов), новата
демократична номенклатура, БСП, СДС, НДСВ и ГЕРБ и
завърши отново със СИК.

* * *
“Ние всички сме хора, които не искат да бъдат глупаци, които не искат
да бъдат кукли на конци, дърпани от хора, стоящи по-високо.
Мина времето на револверите, убийствата и кланетата. Somna Cosa
nostra - това са наши лични работи. Ние ще уреждаме своя свят за себе
си, защото той е наш свят, Cosa nostra, наша работа.”
* Коза ностра (италиански) - наша работа

Това е откъс от романа „Кръстника“.

Такава е речта на „Капо ди тути капи“ - дон Корлеоне,
когато сключва примирие с другите босове на мафията в
Америка.
Ретроспекцията на писателя от далечното минало на онзи
задокеански край е повече от актуална за България - сега!
Преди много години - през 1995-а, написах, че всяка държава
си има мафия, но само родната мафия си има държава
- България.
Защото нейният днешен свят не е „наш“, а бе замислен,
наложен и осъществен като „техен“!
Защото българският свят е светът на големите бандити от
криминалното подземие, на големите негодници в мръсните
игри с политиката, на големите собственици на тайнствените
многомилионни пари...
Това е светът на господарите ни!
Това е територията на „коза булгарикус - коза ностра“.
Територията на „тяхната си работа“!

338
 В този днешен свят на днешната България - светът на
големите играчи със съдбата й,има видни глупци, които си ос-
тават куклите на конци, дърпани от господарите им. Има ги и
скритите господари, подръпващи конците на своите кукли...
В тази закрита за чуждия взор обител смъртта бе направена
покорен слуга. Ала накрая се превърна в истинския й
повелител!
Защото срещата с куршумите на първите и вторите - на
куклите и господарите им, ги изравни и уеднакви.
В този свят на родната cosa nostra има всичко: блясъкът,
славата, парите, жените, предприемчивостта и бизнеса, прес-
тъпленията, режисурата върху нас - милионите му слуги... В
този свят обаче няма нищо непреходно: нравствеността,
морала, уважението към обществото и закона, човещината,
добродетелта... В крайна сметка няма я и стойността на самия
човешки живот - както чужд, така и свой...
В този свят все още не е минало времето на револверите,
убийствата и кланетата. В годините на точещия се преход те
останаха единствената константна, неизменна негова величина,
определяща и същността му. Няма го българският аналог на
ФБР, няма и някакъв български аналог на дон Корлеоне.
Няма я дори рационалността! Онази, с която италианската
мафия направи Италия член на Г-7 и една от най-високоразви-
тите страни в света. Онази, с която американската мафия се
отказа да превзема Съединените щати, за да не бъде смачкана
съвсем от държавата. Онази, с която европейската мафия се
вгради сполучливо в новата конструкция на Стария континент,
без да заплашва устоите му и гражданските общества...
Родната мафия се оказа чудовище, което изяждайки Бъл-
гария, в крайна сметка изяжда и самата себе си. Защото съдбите
на „големите играчи“ се прекършваха, а заедно с това и парите
им се стопяваха. Те уреждаха своя - българския свят за себе си,

339
 докато накрая го превърнаха в най-чуждия за тях самите.
Толкова чужд, че рано или късно ги изпращаше „да гушнат
розите“ според крилатата фраза на мутрите! Независимо дали
„прегръдката“ бе на Андрей Луканов, Емил Кюлев, Илия
Павлов, или пък е на Кръстника Карамански, братята-
висаджии Илиеви, сикаджиите бай Миле, Стоил Славов,
Димата Руснака, на Женята, Доктора, Самоковеца, Фатик... В
този „техен“, но всъщност наш свят децата и внуците им могат
да наследят позициите на нашите господари - като господари
на нашите деца. Със сигурност! Но е възможно да „наследят“ и
куршумите, пронизали бащите им! Възможно е да се стопят
безследно като отвлечения без следа син на Венцислав
Стефанов.
Този свят е абсурдът на паралелните реалности в България
- в Европа, но извън нея, в демокрацията - но без същността й,в
пазарното стопанство - но без пазара му, с надеждата за
промяна - ала на промяната без надежда.
Защото там, където управлява, където дирижира, където
царува мафията, нормалното съществуване, нормалният чо-
вешки живот винаги и всякога си остава голямата илюзия.
3.
хищникът
Маджо
Лъжичката дрънва в кристала, когато изсипва прахта в
чашата с уиски. Мирис на горчиви бадеми. Но половината от
хората по света генетично са закодирани да не го усещат.
Отливане, макар и с малка глътка. Конвулсии, пресмъртен
гърч. Заедно с тях - тъмнина. Завинаги...

340
 Сън. Кошмарен сън - натрапчив до безумие. Той е скритата,
дълбоко интимна тайна на Младен Михалев. На Маджо.
- В моята игра, Мария, няма приятели, всеки може да те
убие!
Това е споделил гангстерският главатар пред пророчицата.
Мария Видова е личната му врачка. Броят я за нещо като
доверен психоаналитик на мутрите. Нощните видения са
разказани пред нея.
Видова беше семейна приятелка на убития Константин
Димитров - Самоковеца, често се виждаше със застреляния
Антон Милтенов - Клюна, гадае - редовно и досега на Кра-
симир и Николай Маринови - Маргините... Домът й е като
изповедална стая за босовете на групировките. Имат нужда
- ала не за да разтоварят съвестта си, а за да продължат да
вярват в щастливата си звезда. Необходимост е в нелекия им
жизнен път, често завършващ без време.
- Маджо е един от най-трудните ми клиенти. Той звънеше
по телефона и държеше на секундата да съм при него. Не се
интересуваше имам ли работа, нямам ли. Най-често изпращаше
своя кола до нас. Търсил ме е за бизнеспроблеми или пък ако
подозираше някой свой приятел. Истината е, че Младен
Михалев непрекъснато мислеше, че някой му крои капан. Не
вярваше на никого, дори и на своите. Много се страхуваше да
не го отровят, сънуваше го.
Всъщност страховата невроза е сред най-често срещащите се
заболявания при мутрите.
- Проявява се по различен начин - разказва врачката му.
- Опасението да не бъде убит е една от причината Маджо да не
живее в България. Има си в София две къщи, строи и трета, но
повече от десет-петнадесет дни не може да прекара там, става

341
нервен и отново се връща неврозата му.
Не е ясно защо тя се асоциира с отрова. Чашата с цинка- лий
е популярна от старите криминални романи. Той е сол на
метала калий и синилната киселина. Смъртта настъпва чрез
сърдечния мускул - съдържащите се в отровата цианиди
блокират клетъчното дишане. Затова е сигурно, че Маджо
обича да чете - поне бестселъри за престъпния свят.
Ала не знае, че книгите бъркат - цианкалият, приличащ на
захар, е слабо разтворим в алкохола. Затова 30-годишно- то,
слабо познато у нас и безумно снобарско уиски „Royal Salute“,
което отпива, няма да го убие.
Но отровата много добре се разтваря във вода. На тази
основа се правят аерозоли. Едно пръсване като с дезодорант в
лицето е повече от достатъчно. Външните признаци са не-
различими от инфаркт. По този начин „елегантно“ си отиде от
белия свят Тодор Божинов - бивш член на Политбюро. Беше
решил да покаже публично някакви документи - за „ку-
фарчета“, задграничните сметки и тъмните сделки с оръжие и
наркотици. Не чу съветът да изчака, докато си подсигури гърба
- да не му се случи нещо.
Сигурното е, че въпреки многото и многото си милиони,
въпреки имиджа му на бос на босовете Маджо не познава
съвременните методи за убийства от тайните служби. Не знае за
съществуването на онази секретна лаборатория -
„Биоелектроника“ на бившето Политбюро, командвана от
Секретариата на БКП и базирана навремето в софийския
квартал „Лозенец“. Не му е известно, че дори димът на една
пура, изпушена от някой друг в компанията му, може да го
убие. Само него -без събеседника му. И по-добре, че не знае -
сигурно вече щеше да е невротизиран до степен да е пациент на
лудницата.
 Странни, учудващи са кошмарите му. Мутрите не ползват
отрови, никога не са убивали или убивани по този начин. Те
познават единствено куршума и тротила. По правило или са
разстрелвани, или са взривявани публично - сякаш за нази-
дание, за поука на останалите. Вижда се, че главатарят на СИК
не се страхува от такава съдба. Сигурно предполага, че подобна
участ няма да го застигне, понеже е по-могъщ е от враговете си
в престъпния свят. И е верен до гроб на господарите си.
Но притесненията му остават. Явно те са точно от тях - от
тайните служби. Защото знае колко ги смущава познанието му -
за корените на прехода, за истинските Донове, настанени по
етажите на властта и големите богатства. Опасява се, че именно
заради това няма да го убият открито, но може да си замине
скрито-покрито от белия свят.
Изглежда многобройната му охрана е по-скоро за респект, за
вътрешно успокоение пред страховете - нещо като лекарство
срещу кошмарите. Наистина симптоматични сънища!
- Има сили, които упражняват голямо влияние, манипу-
лират и медиите, и в живота се опитват да налагат контрол и
власт над нас. Стараем се да покажем порядъчност, да работим
честно... Изглежда това не се харесва на някои

343
 икономически групировки, защото те може би са си
мислили, че ние винаги ще си останем момчета, които няма да
пораснат. Борците бяха момчета за всичко и ги наказват тогава,
когато искат да се откажат от мръсната работа и да развиват
самостоятелен бизнес...
Цитатът е от интервю. Споделилият тревогите си е Младен
Михалев. Това е едно от двете изявления за медиите, които е
дал досега. Неочаквано е - хищникът на СИК никога не е
обичал публичните изяви. Никога не е намеквал за онези сили,
които са се настанили зад гърбовете на мутрите. Странна е
декларацията му за показна поряд ъчност и да се „работи“ чест-
но. Ясно е, че не визира в нея обществото и неговите нужди.
Звучи като призив за милост - от действителните господари на
ъндърграунда, от кукловодите му. Тя напомня едновременно с
това и на клетва - дадена пред неизвестно кой. Прилича на
предупреждение към колегите му. Схваща се като заплаха към
тях - защо и кога ги наказва вещицата с косата.
- В момента аз също се притеснявам, защото се носят слу-
хове, че съм следващия! - сподели след покушението върху
висаджията Васил Илиев бъдещият сикаджийски бос. Никога
нито преди, нито после е взимал отношение пред обществото
по повод борческите пукотевици, както в този случай - през
1995 г., след разтърсилото страната убийство.

Зад кулисите
Донякъде е бил прав.
По онова време той заедно с императора на престъпния свят,
Димитър Джамов, Димата Руснака, братята Маргини, Поли
Пантев, Румен Николов - Пашата и др. регистрират
обща фирма - „Рефлекс“. По замисъл тя е трябвало да се пре-

344
 върне в командния център на всички мутренски структури.
По същото време ВИС стартира и получаването на лиценз за
банка на престъпния свят - първо наречена „Олимпийска“, а
накрая - „Осоговска“. Заветната тапия е взета срещу стабилни
подкупи за членовете на УС на БНБ, изплатени по техни сметки
в холандската „ING“ банк. По всичко изглежда, че борчетата са
се опитали да измъкнат от опеката, наложена върху тях, да
влязат в светлия, чист бизнес, като преперат капиталите си. И
да се превърнат не само в добре облечени, но и с добро име
бизнесмени.
Реакцията на кукловодите е логична, светкавична и без-
милостна.
„По мобифона ми се обади Пламен Маринов - мой познат от
борбата. Знам, че има офис на втория етаж на „Хемус“ и е
застрахователен агент към ВИС-2. Също така е член на
управителния съвет на федерацията по борба. Пламен ми каза,
че са убили Васко Илиев. В първия момент не повярвах, казах
му да не си прави майтап. Каза ми, че не си прави майтап!
Потресох се!“.
„Вечерта бяхме в „Аякс“ всички от „Интергруп“. Ние
поначало там си стоим. Дойде едно от нашите момчета- Миро
(не му знам другите имена) и ни каза, че Васко Илиев бил
застрелян. По същото време звънна и Димитър Джамов.
Доколкото разбрах, на него са му се обадили в „Хемус“ за
случая с Васко и той ни телефонира. В първия момент не
повярвахме. Останахме като гръмнати, стреснахме се.“
„Действително след убийството на Васко Илиев се уплашихме,
стояхме постоянно в „Аякс“ под постоянна охрана
- камери, бронежилетки. Дори имахме намерение да закупим
бронирани автомобили. Всички ние, в това число и аз, нямаме

345
представа кой и защо уби Васко Илиев. Не знаем какво да
мислим. Всички предохранителни мерки взимаме, За да не се
случи същото и с някого от нас... Това, което се писа по
вестниците, че СИК е възможно да е организирала убийството
му, са пълни глупости и манипулации. Както ви казах, с Васко
бяхме приятели и смъртта му не само ме изненада, но направо
ме потресе.“
Под първото изявление стои подписът на Димитър Джа- мов,
под второто - подписът на Румен Николов - Пашата, под
третото - подписът на Красимир Маринов - Големия Маргин.
Това са показанията им, дадени пред следствието във връзка с
убийството на висаджийския бос. В думите, изречени от тях, в
изреченията, записани от следователя се крие истински, дълбок,
неподправен, почти животински страх. За втори път след
убийството на Стефан Мирославов
- Крушата вещицата с косата посяга към високите етажи на
престъпния свят.
Изследването на тази психологическа реакция - на стреса на
„Доновете“ е повече от любопитна. Тя подсказва, макар и
косвено, кой може да е поръчал случилите се дотогава по-шум-
ни убийства или дошлата изневиделица „случайна“ гибел.
В списъка на мъртвите са двама ревизори от ДФК, разслед-
вали преводи към чужбина, (единият - Стефан Георгиев, е
изгорен жив на 6 ноември 1992 г. край с. Хераково), Свилен
Панайотов - представител на „Интерпол“, разровил трансфери
на капитали към Канада и Южна Америка, бившият съветник
на Тодор Живков Тинко Воденичаров, отговарящ за
задграничните авоари на БКП, както и ген. Стоян Савов
- бивш шеф на разузнаването, контролирал износа на пари от
България и фирмите на прикритие в чужбина.
По онова време, пък дори и сега мутрите са безкрайно

346
далече от сложната брокерска и финансова материя по света.
Не са участвали в тези далавери на социализма. Заинтересовани
от смъртта на тези хора може да са били единствено онези
тоталитарни велможи, които натрупаха 11 млрд. долара външен
дълг, присвоиха взетите заеми и ги изнесоха в чужбинските
трезори по свои сметки, след което фалираха „най-светлия и
прогресивен строй“. Всичките убийства са организирани и
представени като самоубийства. Операциите не са в стила,
уменията и почерка на борците, а са написани с авторското
перо на тайните служби.
Смъртта си намират и банкери от средните етажи на ръко-
водството на банките, шефове на техни клонове и директори на
финансово-брокерски къщи. Всички случаи отново са
представени като самоубийства - например на Михо Михов,
Ангел Кабаиванов, Антония Недялкова, Александър Банков по
партийно-червената финансова афера „Акрам“. Или като от
инфаркт или тумор - съответно на Янко Савов и Петър Петров.
Или са плод на „божията ръка“ - предимно чрез катастрофи.
Така загиват споменатия в предишната част основател на СИК
Петър Ненков, Георги Проданов - шеф на ФБК „Икар“, току-що
пуснатия от затвора Никола Бакър- джиев - ръководител на
Бургаската банка, Кольо Краевски
- зам.-министър, оперирал с документите за водния заем за
София, изпразването на язовир „Искър“ и препирането по този
начин на 1 млрд. долара мръсни пари.
Има и съвсем „необясними“ смърти - като обесения в ре-
зиденция „Бистрица“ на „Мултигруп“ Иво Янчев от Балканска
банка в Скопие. И тук ръката на криминалния контигент няма
нито интерес, нито вещина да свърши толкова бестящо
„мокрите“ дела.
Междувременно са си отишли от белия свят общественикът

347
и основател на „Защита“ Цветан Цветанов (една от причините е
конкуренцията на неговата фирма „Хелефорд“ с руски фирми
при износа на оръжие и калашници за Индия), кредитният
милионер Деян Добрев, неговите убийци и убийците на
убийците му - застреляни веднага след пускането им от килиите
или споминали се от нещастен случай (например Борислав
Славчев загива от токов удар при завинтване на крушка в
помещение на затвора). За нито едно от тези убийства и
„самоубийства“ не са разследвани борческите бригади, нито за
едно от тях не е имало дори капка от съмнение за поръчители
из средите на ъндърграунда. Пък и зад стените на тюрмата те
няма как да раздават правосъдието си.
До този момент - разстрела на Васил Илиев, от средите на
вождовете на престъпността (без арабски и ирански нар-
котрафиканти) мъртви са само няколко души. Те са Георги
Калапатирев - вицепрезидент на охранителния „Клуб 777“,
украинецът-афганец Герман Винокуров, Емил Кирилов -
Крокодила и първия от зърната на смъртоносната борческа
броеница - легендарния пехливанин Стефан Мирославов
- Крушата.
Часове след неговото убийство баба Ванга приема бившия
футболист и петрички „бизнесмен“ Иван Кочев - Чомбе.
„Много трупове ке има, кървави реки ке потекат“, казва му
пророчицата.
И макар да е познала какво ще се случи, тя не научава кой
ще го случва. Защото надали и тези разстрели са дело на
мутренските формирования - въпреки лавината изговорено и
написано именно за това.

348
Поръчители?!
4 септември 1993 г. Нашумялото тогава сто- лично
елитно заведение „Савой клуб“.
На масата са Веска Меджидиева и Румен Спасов.
Двамата все още не са се прочули. Години по-късно ще
нашумят като босовете на близкия до премиера Жан
Виденов бизнескрьг „ Орион “. (за тях виж том 1, бел.
ред.)
Вечеряме заедно — аз и жена ми. Срещата е особена -
като пореден опит е да се разсрочат кредитите, взети
от лукановско-максуелската Банка за земеделски
кредит. Съпругата ми е кредитен инспектор със слава
на истинска „кучка не подписва съгласие, не иска и не
взема подкупи, не се огъва под натиска на
ръководството на трезора и дори пуска докладна
записка за скандалните заеми. На няколко пъти я
уволняват, но един от акционерите - австрийската
„Райфайзенбанк“, се намесва и я възстановяват. Между
впрочем странно е защо кръгът „ Орион “ го обявиха за
убиеца на експремиера. Та той беше отгледан от него и
захранен в самия старт на прехода с над 100 млн.долара
от финансовата институция, където мажоритарното
участие се командореше от политика - първо поколение
капиталист и трето - комунист.
Преди да седнем в заведението, сме били на гости в
баровския им апартамент - на съседната пряка в
номенклатурна кооперация на висшата комунистическа
върхушка. Показват ремонта му, извършен от тяхната
фирма „Колонел“ и се оплакват от май-
сторите си - макар и да са чорбаджиите им, дори и на тях се
наложило да преправят по няколко пъти. Пием по едно кафе и
отиваме да хапнем.
- Знаете ли, че онази мутра - Крушата, е убита. Със
снайпер. Единият куршум е точно под слепоочието - там
костта е по-тънка и гаранцията е пълна да не се отплесне
оловото... - неочаквано, след третата чаша алкохол, ни в клин,
ни в ръкав променя темата на разговора Румен Спасов.
Следват учудващо подробни детайли около разстрела - дори
за пушката с оптически мерник „Драгунов Конкретиката е
толкова пълна, че надали е пиянско бръщоволене. Съпругата
на боса онемява - със смаяни, широко разтворени очи.
На връщане в таксито и двамата с жена ми сме повече от
замислени - все пак през тези часове в апартамента и
ресторанта никой не се е обаждал по телефоните на Румен
Спасов, никой друг освен нас не е контактувал с него.
Учудването на Веска Меджидиева също подсказа за това. Как
е научил тогава? Изглежда казаното въобще не беше слу-
чайно, а повече от сериозно, грозно и арогантно „
предупреждение “.
На следващият ден започнах проучването. Крушата
наистина беше убит привечер - около 20.10 часа на 4
септември 1993 г.,когато вечеряхме със Спасови, наистина на
онзи прав участък, завършващ с изтеглен завой, наистина един
куршум беше влязъл под окото му и пръснал мозъка му по
кожената тапицерия на спортния „Мерцедес“, който
кормувал. Вариантите са два - или Румен Спасов е узнал по

350
 някакъв неизвестен и светкавичен начин за случилото се,
или пък го знаел предварително!
Не беше нито първата заплаха, нито щеше да е
последната в професията ми на разследващ журналист.
Новото е, че я поднесоха елегантно, с намек -макар и
недвусмислено, на среща в нашумяло заведение. Новото е,
че вместо вестникарски публикации този път я
предизвикаха подписите на съпругата ми под банковите
книжа и докладните й записки за развихрилата се
кредитна вакханалия, както за неговите, така и за други
разноцветни височайши кредити.
Но не е изненада, че подобни „ предупреждения “ - и
дирекнтни, и косвени от типа „имаш семейство, мислиш
ли за него “ никога не са отправяни към мен от мутрите,
но винаги - пряко, или пък косвено, чрез последник от
управляващата България върхушка.
Затова съм убеден, че дори разстрелите в ганг-
стерските войни, поне на по-първатаръка мутри от
ъндърграунда, също са нейно дело. А не само този на
Стефан Мирославов - Крушата.

Изтече много време от онези до наши дни и политическият и

делови „елит“ се понаучи - между него и поръчаната от него
смърт застават десетки предпазни „бушони“, като стража-
опекун се изправя МВР, разследващите органи и съдебната
система, тържествува безнаказаността, с която са се удостоили
тези феодали в иначе демократическа България. Истината е, че
не мутрите, а върхът на държавата роди, отгледа и култивира
насилието.
Дори и един пример го доказва.

351
 В списъка на мъртвите до момента, когато се създаде СИК и
започна израстването на Маджо като гаулайтер на мафията, до
момента на убийството на боса на ВИС, са трима бизнесмени,
един председател на ликвидационен съвет - т.е. на бивше ТКЗС,
трима директори на предприятия - всичките на химико-
фармацевтичните заводи. Смъртта им е след официален протест
на ООН и Запада пред правителството на Любен Беров заради
продължаващото производство и трансфер на каптагон,
амфетамини и наркотици. Кристално ясно е, че криминалната
държава е разчистила доказателствата, евентуалните свидетели
на престъпленията и организаторите им - стопански
ръководители.
След тази крачка започна вторият етап в реформирането на
т.н. властова престъпност
Първата дойде веднага след преврата - отстраняването на
Тодор Живков от партийното и държавно кормило на 10
ноември 1989 г. Тогава разтуриха Трета дирекция на „Кинтекс“
- „Транзит и реекспорт“. Тя се специализираше в пренос-превоз
на по-особени товари - контрабанда, оръжие и наркотици.
Създадените от нея и Държавна сигурност канали на Изток и
Запад веднага и тайно се „приватизираха“. Дейността по тях
първоначално се извършваше от бившите кадри на ДС и
ръководителите на поделенията на „общона- родната
собственост“.
Скандалът с протестните дипломатически ноти и заплахата
от резолюция на Съвета по сигурност на ООН изигра ролята си.
Потърси се начин да не се цапа имиджът на България пред
света. Наложи се тази специфична дейност да се възложи на
„верни“, „доверени“ хора без особени скрупули и най-важното -
морално осъдени от обществото. Това щеше

352
 да бъде алибито за подкрепящата ги иззад кулисите власт.
Мръсната работа вместо на службите беше прехвърлена на
мутрите. Хем те да си оцапат ръцете, хем и така да станат още
по-зависими.
По особената логика на българската действителност крими-
налните им досиета също натежаха на везните - да има с какво
да ги притиснат легално чрез Темида, ако се окажат нелоялни и
бръкнат в кацата с меда. С тях щяха да бъдат посредници в
напълно „свои води“. За да могат успешно да търсят и намират
себеподобните си в международния ъндърграунд, с които да
прекарват пратките с кока и хероин на Запад и да прибират
пълните с кеш куфари за оказаните добри услуги.
Точно от този момент - 1994-1995 г., вторичната прива-
тизация на каналите породи разногласието. В крайна сметка
секретните централи са подчинени на правителството, т.е. на
общото съгласие на политиците, докато ъндърграундът -
единствено на лидерите си и техните кукловоди. Тази трета
поред приватизация на криминалната дейност породи истинско
цунами от интереси - колкото в подземията на живота, толкова,
а дори и повече в сияйните му властови върхове.
Тяхно следствие е и първата гангстерска война, разразила се
по същото време - в дните преди и след Нова година. В
пукотевицата са опукани няколко видни трафиканти, които
могат да пропеят, ако ги притиснат, както и командоси от
отряда на баретите, охранявали пратките с наркотик (в жк
„Белите брези“). Властта премълча едни убийства, други
представи за самоубийства, а трети като онези на червените
барети - за плод на нелепо неразбирателство между изпоза-
стрелялите се полицейски отряди. Чак след разчистването на
терена за първи път проехтяха изстрели и гръмнаха взривове
между главатарите на подземния свят.
 „Не бях в течение в последно време за бизнеса на Васко. Но
мое мнение е, че той някак се беше надценил. Същевременно
беше подценил много личности и обстоятелства. Едва ли не се
мислеше за недосегаем. По моему това негово недостатъчно
оправдано самочувствие и самоувереност му „изяде главата“,
образно казано. То никой не е застрахован, дано не се случи и
на някой друг (в това число включвам и себе си и взимам
необходимите мерки за сигурност), но човек никога не знае как
могат да се развият събитията... Истината е, че където са
„големите пари“, там възникват и различни проблеми, които
понякога, за съжаление, водят и до трагична развръзка. Както
беше в случая с Васко Илиев.“
Този подпис под показанията от онова време е на Младен
Михалев. „Надценил“, „недосегаем“, „самоувереност“
- спрямо кого Маджо не пояснява. Но и така е кристално ясно -
некоронованият император на подземния свят нямаше
съперници в него, но се оказа като „царят е гол“ в света на
голямата политика, в обкръжението на действително големите
пари.
Естествено е, че действителните повелители на ъндъргра-
унда не им разрешиха нито самостоятелност, нито собствена
банка, нито смъкване на оковите, с които заченаха и държаха в
подчинение престъпността. Инициаторът на свободата им
- Васил Илиев, се прости с живота си. Всички полицейски,
медийни, икономически и съдебни ресурси бяха впрегнати, за
да се насъскат босовете на подземния свят един срещу друг.
„Разделяй и владей“ - стародавното английско правило за
създаването и поддържането на империя влезе в сила.
От онова време стартира войната „ВИС“ срещу „СИК“
въпреки общата им фирма - майка-ръководителка. До днешни
дни, когато ВИС го няма, СИК се разцепи, а последните му

354
мохикани като Маргините и Маджо са в люта омраза и дълбока
вражда.
Те оцеляха - живи са и до днес. Явно още тогава са си
научили урока. Той гласи - няма обикновени служители на
подземния октопод, има войници и офицери на различните му
пипала. Знайно е, че в армията неподчинението и бягството се
наказват - със смърт по време на война.
„Много съм им говорил, много съм ги учил. Както казва
Маджо: „Ти си виновен за всичко, ти си нашият учител!“,
признава подполковник Димитър Иванов. Той е бивш началник
на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност.
Макар и в системата на органите, това звено е било под прякото
ръководство на Кабинета на Генсека и ген. Григор Шопов -
несменяем ръководител на ДС. Причината е в задачите му - да
контролира и следи едрата комунистическа номенклатура по
поръчка на Тодор Живков.
Висшият офицер се е запознал с борчетата, когато в зората
на демокрацията е постъпил на работа в „Мултигруп“, където
се мотаели. „Още тогава казвах на момчетата, че има една
граница. Прескочат ли, няма връщане назад. Тя се нарича
кръв!“ - твърди той. Убеден е, че им е втълпявал акъл за
доброто в живота, обаче явно им е бил лош учител.
Според него с рухването на социализма се е разпаднала и
ценностната система на спортистите, а същевременно се запа-
зило разбирането, че побеждава по-силният, както е в спорта.
Според бившия вицепрезидент на групировката корпорацията е
в основата на замисъла за бизнеса на борчетата. Логично е - все
пак шеф й беше борецът Илия Павлов. Но както и при ВИС,
както и при СИК чадата на тепиха са малцинство. Всички
останали в бордовете или са откровена червена номенклатура,
или обслужващия я при социализма персонал.

355
 „Младен Михалев е връзката между борците и Илия Павлов“
написа в скандално писмо от затвора Кръстника на мутрите
Иво Карамански. Бившият шеф на съвместната им бригада в
началото на прехода в Унгария знае пълната истина кой и как
създаде борческите структури, кой ги изгради, кой им
осигуряваше логистиката и ръководството, за да ги нареди като
сила в световния ъндърграунд. Не разбра само, че заради
знаенето на тази страшна истина беше разжалван
- първо изтикан от „бизнеса“, а после и убит.
Маджо се спаси от подобна участ. Но защо?

НАЧАЛОТО
Датата 12 януари е щастливият ден за родителите на Маджо.
Всяка година.
На този ден - единствено на него, Младен Михалев посещава
родния си дом в Силистра. Не се обажда предварително. Чак
когато наближи Айдемир, дрънва един джиесем: „Пристигам!“.
Сигурно се опасява от засада по пътя.
12 януари е паметен за него. Отбелязва го с курбан. Преди
близо две десетилетия - в студената привечер на 1994 г. бъ-
дещият бос на босовете по чудо отърва смъртта в престрелка
пред софийското казино „Севастопол“ - епизод от първата
гангстерска война. Куршумите замалко да го убият, но извади
късмет - само беше ранен.
Курбанът е в жилището на родителите му в центъра на
областния град. Фасадите са поизлющени от времето, но за
сметка на това улиците са чисти. Апартаментът е малък, но
спретнат и изпипан. Жилището е двустайно - стандартно за
социализма: хол, спалня, кухня, коридор и санитарно
помещение. Единствено скъпата техника, немската пералня,
356
печка и дограма на прозорците подсказват, че синът им не е
редовият, пообеднял в последните години силистренец, а
единственият замогнал се в прехода от този град. Иначе
интериорът не се различава кой знае колко от типичния - в
кухничката го има стандартният ъглов диван, над вратата виси
радиоточка - реликва от миналото.
Но въпреки това си личи, че родителите - бай Йордан и леля
Михна, живеят богато и не се лишават от нищо. Както на
повечето пенсионери доходът им е мизерен. Вижда се, че
Маджо се е погрижил за тях. Бащата и майката са прекарали и
няколко операции в чужбина, платени от синът им. За нравите в
онези среди, където е той, това е много рядко изключение.
Възрастните не обичат да говорят нито за болежките си,
нито за онова, което получават от детето си. Стрина Михна е с
високо кръвно, но пие скъпи швейцарски лекарства - най-
добрите в света, както твърдят специалистите. Помагат
незабавно, хвали ги тя.
Двамата не са претенциозни, макар са видяли свят, пък било
и на стари години. За пребиването си зад граница могат да
разказват с часове. Впечатлила ги е чуждоземската
архитектура, уредеността, историята на другите държави.
Храната обаче не им харесала - дори филията хляб с олио и
червен пипер е по-вкусна, говорят в един глас. Факт е, че
пребиването там ги е променило - у нас не гледат ТВ са- пунки,
с пренебрежение се отнасят към политиката, освен когато
засяга сина им, интересуват се от само от новините и футбола.
Въпреки че са вече остаряли, пет години поред са ходили в
Швейцария, за да помагат на внучката да се „адаптира“ към
тамошния живот. Чуждицата звучи непривично в устата им -
надали разбират точното й значение. Става дума за Мелинда
- доведената дъщеря на Маджо от любовницата му Милкана

357
Паунова. От години тя учи в един от най-скъпите колежи по
света - „Льо Розе“. В него се подвизаваше и дъщерята на
бившата синя лидерка Надежда Михайлова - сега Нейн- ска,
както и отрочетата на ред български и руски олигарси.
Родителите на Младен Михалев вярват, че внучката им ще се
превърне в превъзходен банкер, който добре ще върти
състоянието, натрупано от баща й.
Братът на Младен - Здравко Михалев, е с 8 години по- голям
от него. В системата на МВР и службите за сигурност е. От
много време работи на ГКПП в Силистра, а преди това - в Русе.
Жена му е учителка. Казват, че босът на СИК се отнася към
племенницата си като към свое дете. Младен Михалев
присъстваше на абитуриенския й празник и дори й беше
кавалерът, който я заведе в ресторанта. Плаща за образованието
й.
Първият дом на семейството е бил в с. Ястребна. Там е
роден и Маджо. Нищо, че в паспорта му е записано Силистра.
Вероятно смяната на селцето с града е подсъзнателен израз на
амбицията, на избиването на комплекси за малоценност, биха
определи психоаналитиците.
Възможно е. Но има и друга причина - съвсем прозаична.
Родното му място е известно с власите си. Произходът на тази
етническа група е спорен - най-често се приема, че те са
наследниците на няколко романски народа в разселението им
из Източна и Централна Европа. Част от изследователите ги
асоциират с циганския етнос.
Първият прякор на Маджо е именно Влаха. Твърди се, че го
докарвал до бяс, когато някой се е обръщал така към него.
Все пак един влах, един ром, ако наречем циганина така, би
могъл и да е сред първите мафиоти, но единствено в своя си,
само в своя си клан. Защото босът на мафията трябва да е

358
замесен още при раждането си от от по-друго тесто - вдъхващо
уважение и респект вместо създаващо присмех, подигравки и
презрение.
Родният му дом е на хвърлей от Дунава - набързо струпан от
кирпич в онези бедни, бедни времена. От тези детски години е
любовта на Младен Михалев към рибената чорба.
- Някога за малко щяхме да строим къща на село, дори
циглите купихме и колчетата забихме, но се изселихме с една
от първите вълни - обяснява бащата бай Йордан. Дошъл е в
града през 1964 г., сочи в. „24 часа“. Според други, по-дос-
товерни данни семейството е мигрирало през 1972 г.
Практически са скъсали със селото. Там е останало едно
лозе, шепа земя за доматите и зелената салата, кайсиева
градина. Бай Йордан споделя, че навремето правил чудесно
вино, но после е разделил имота между двамата си синове. От
кайсиите нищо не станало - „злосторници“ една нощ ги изсекли
до корен, разказва той пред медиите.
Погражданили са се. На фона на схлупеното, забравено и от
бога селце Силистра е представлявала цивилизацията.
Цели 27 години бай Йордан е работил в бившата млеко-
централа „Сердика“. Днес старите цехове са преобразувани в
предприятие за туршии, а до тях е изникнал кокетен хотел и
ресторант. Майка му Михна е трупала годините за пенсия в
системата на общественото хранене и заведения. Оправна жена,
казват за нея съгражданите й.
Учудващото е, че родителите въобще не се притесняват от
скандалната слава, с която е обвеян синът им. Напротив
- гордеят се с него. Явно цининизмът на новите времена е
прекършил из основи схващанията им за добродетели и по-
рядъчност. Леля Михна се радва като дете на всяка новина,
излъчена за Маджо по телевизиите, на всяка статия, появила се

359
за него по вестниците. Но в края на краищата по своему са
прави - формулата за успеха у нас включва в уравнението си
други, аморални величини, колкото и кървави да са те.
Нищо изненадващо няма в биографиите им. Редяли са се низ
след низ от делници с дребните им човешки радости и грижи.
Нищо забележително не се среща и в житие-битието на
детето им - днешният бос на ъндърграунда Маджо. Появил се е
без проблеми на белия свят на 13 октомври 1964 г. Изроден е от
бабите - в Ястребна е нямало и фелдшер. Днес селцето е съвсем
запуснато - по регистрация там живее един-единствен
пенсионер, а компания му правят още няколко старци и баби.
Дори магазин няма - хляб, олио, захар и други продукти от
първа необходимост разнася една обиколна джипка на соци-
алните служби в Силистра.
Интересно е, че в последните две-три години Маджо със
замах закупува имоти там - почти цялото землище е негово.
Едната хипотеза е за бизнесинвестиция - сикаджията ще прави
огромни кайсиеви насаждения.
Другата версия жълтее, но също може да е истина.
Според нея през октомври 2005 г. Младен Михалев е бил
прострелян в Цюрих - в дните около убийството на банкера
Емил Кюлев у нас. Оцелял, но по съвета на приятеля си -
сикаджията Венцислав Стефанов, отишъл при някаква негова
врачка в софийския жк „Младост“. Жената се разтреперила от
височайшата визита, но все пак успешно му гледала на ръка.
Посъветвала го да не се връща в България, предсказала му
успешни финансови дела и брак с любовницата му. Накрая го
скастрила, че е забравил родните си корени, а това влече

360
 нещастие. Затова Маджо си обещал да построи храм в род-
ното си село и да го възроди, носи клюката и така изкупил
всичко, което се предлагало на пазара.
В училище Младен Михалев се е учил добре. „Примерно
дете, не беше пакостливо момче“ - характеризират го препо-
давателите му. После отива в големия град - в централното
спортно училище „Олимпийски надежди“. Записал е един от
най-трудните спортове - борбата. „Не побеждаваше, обаче
правеше добро впечатление“, отбелязват треньорите му. Бил е
образец - в спазването на правилника, на тренировъчния режим,
в подчинението пред старшите и преподавателите.
Един щрих от тези години подсказва, че родителите му не са
били власи. Младен Михалев е изкарал войниюгька си на
границата като картечар. Според тогавашните инструкции на
БКП и МВР само деца на българи можеха да служат по
заставите. След отбиването на службата продължава да се готви
за борец във ВИФ - сегашната Спортна академия.
Харесвал се е на състудентите си. „Наричаха го Доктор-
чето“ - споделят те. Защо?
Докато е учил, Младен Михалев е работил като помощ- ник-
треньор. Често пъти е спаринг партньор на елитните
състезатели. „И след тежките тренировки им правеше разпус-
кащи масажи. А го наричаха „докторче“, защото използваше
невероятни мазила за загряване по време на масажите и се
справяше перфектно с бинтоването.“ - разказват негови познати
от онова време.
И тук съществува характерен детайл, опазен и досега в д
ълбока тайна - Младен Михалев е бил комсомолски секретар на
този ВУЗ. Подобна уж изборна длъжност означава щат,
посочване на човек за него от ЦК на ДКМС, утвърждаване от
отдел „Идеологически“ на ЦК на БКП. За малко е щял да стане
и партиен член, но промяната на 10 ноеври 1989 г. стопирала
приемането му.
С едно изречение - макар и борец, макар и без високи
спортни отличия, макар и немедалист, Маджо вече е белязан
като тоталитарна номенклатура. Спечелил е доверието
- неизвестно с какво, но може би още там - в „Олимпийски
надежди“ и на граничната бразда. Направил е ,добро впе-
чатление“ - толкова важно както при социализма, толкова и при
имитациите му на капитализъм.
Парадоксално е, но именно,доброто впечатление“ и наче-
ващата в условията на тоталитаризма номенклатурна съдба го
предопределиха като основен герой за ролята на лошото момче.
В драмата, посветена на мутрите, те го „орисаха“ в техен вожд,
в „Капо ди тути кали“ на създадения от червения елит
криминален техен поделит. Разноцветната политическа гозба,
забъркана при демокрацията по същите рецепти, му осигури
нарастващ просперитет, имунитет срещу съдебно преследване
и блясъка на едър бизнесмен и банкер.

Пръстът на съдбата
Но Младен Михалев надали щеше да оцелее в бурните
вълни на българския бандитизъм, ако не се беше намесил
пръстът на съдбата.
Първият щастлив знак за мафиотската му кариера се оказа
запознанството с Илия Павлов. Двамата са заедно в спортно- то
училище, както и много от бъдещите вождове на мутрите.
Компанията скита по дискотеки, сваля гаджета. По онова време
често гостуват в къщата на Илия Павлов на ул. „Граф
Игнатиев“ в София.
- Спускаха се от „Дианабад“ пеш и идваха у нас ожаднели и

362
изгладнели - спомня си бащата на първия мултак, бай Павел
Найденов. - В къщи имаше от пиле мляко - супи, мръвки,
туршии, швепс, реванета. Ядяха и им плющяха ушите. Илия ги
водеше с едни гърди - беше усвоил изкуството на хранене с
двоен прибор. Тумбата все повече се множеше и домът ни
заприлича на дядовата ръкавичка. Бяха вечно гладни тези
момчета.
Бай Павел се е взел в ролята на техен наставник. Рес-
торантьорът е станал домакин на училището „Олимпийски
надежди“. Здраво е обвързан със службите. Като баща е на
всичките. Осиновил е Илия Павлов, дал си е фамилията на
младия Тюркмен Шабан - Фатик (прекръстен във Филип
Павлов Найденов, б.а.). Сроден е чрез бъдещия бос на „Мул-
тигруп“ със самите висини на властта - с член на ЦК на БКП.
Неговата снаха е дъщерята на ген. Петър Чергиланов - шеф на
военното разузнаване на България.
Приятелството на Маджо със Зъбчето, какъвто е прякорът на
Илийката, е от решаващо по-решаващо за навлизането му в
този обещаващ, но и опасен свят. Роля изиграва и първата му
работа, на която постъпва при демокрацията - лична охрана на
шефа на „Мултигруп“.
Може само да се предполага дали в рамките на това род-
нинство не е закодирана тайната на борците, превърнали се във
вождове на най-могъщите криминални групировки в страната.
Все пак на тяхно място можеха да бъдат други спортисти -
например боксьори, гимнастици, леко- и тежко- атлети и т.н.
Защото и ТИМ е заченат от същите армейски среди, където е
бил ген. Чергиланов. Основателите му са група морски червени
барети - „тюлени“ от специалната разузнавателна и
диверсионна част на военноморския ни флот. А защо са

363
търсени физически яки момчета, е ясно. Номенклатурата
нямаше как да набере от средите на своята прислуга и
обслужващ персонал структурите за „силово въздействие“ - т.е.
мускулите, които да заменят юмрука на партията - държавна
сигурност и милицията.
Затова връзката посредством Илия Павлов с военното
разузнаване е много ключова. В социалистическа, пък и в
демократическа България то винаги е било „светая светих“- И
един пример е достатъчен за скритата му сила - при де-
мокрацията досиетата на ДС, макар и с уговорки, макар и
непълни, все пак започнаха да се отварят и осветляват. В
Държавния архив бяха предадени много от документите на
вдъхващата навремето страх репресивна машина. Но папките на
военното разузнаване останаха в тайна. Скандалът между
правителството на Бойко Борисов и президента Георги
Първанов около избора на нов шеф на службата „Военна
информация“ е косвено потвърждение на тезата - все пак за
другите ни секретни звена подобна шумна и ожесточена
разправия, добила публичност, никога не е имало.
На този фон се открояват още няколко обстоятелства.
Първото е, че от гледна точка на световните шпионски опе-
рации Главното управление на руската армия (ГРУ) винаги е
имало ключова роля у нас - по-голяма и от тази на КГБ. Твърди
се, че топполицаят на цар Борис - Никола Гешев е работил за
руснаците, и то именно за разведката на Червената армия-
Следователно и агентурата му в средите на комунистическата
партия е била вербувана от нея. Във върховете на властта
винаги е имало подозрения, че Тодор Живков е бил монтиран
на поста си точно от тази разведка.
Между впрочем, и родителят на българския преход - Андрей

364
Луканов, е сред агентите за влияние на ГРУ, твърдеше бившият
член на Политбюро Огнян Дойнов. Сигурно е информиран
добре - след началото на прехода той отиде като съветник на
базирания във Виена руски концерн „Нордекс“, който западни
автори спрягаха като европейска щаб-квартира на
съперничащата служба КГБ. Много данни потвърждават тезата
му (в том 1).
Най-сетне от насрещната страна на Москва у нас проти-
востои не толкова и основно ЦРУ, колкото военното разузна-
ване на САЩ. Всички американски посланици у нас (с едно
изключение) са преминали курсовете му в школата „Гармиш
Партенкирхен“ в Германия, там са изучавали и български език.
Между впрочем, в курортното градче се намира ключовият
европейски филиал на влиятелния, добре поставен в
задокеанските политически кръгове Център по сигурността
„Джорд Маршал“.
И най-сетне: понеже престъпността в България е органи-
зирана и ръководена от тайните служби, на везните им за кри-
миналната кариера на Маджо е натежала дори граничарската
му служба. Тя му печели доверието на органите. Именно те ще
протежират силистренчето по пътя към големите пари, во-
дачеството на ъндърграунда и връзката му с естаблишмънта.
Получил е високото доверие - остава само да го защити.
Още едно щастливо попадение на съдбата е неговият кумец.
Бранимир Григоров е известен в престъпния свят като
Бранко. Съдбовният ден за него е събота, 26 юни 2004 г. В
ранния следобяд той хвърля картите за белот с приятели в
ресторант „Водопада“ на ул. „Суходолска“ в Западния парк в
столицата. Тамън удря в масата валето коз и главата му климва.
Прострелян е със снайпер. Умира на място, без да успее да
изрече дори дума.

365
 Той има богато криминално досие. Справка в информа-
ционния масив на полицията сочи, че Бранимир Григоров е
имал висящи дела за грабеж, изнудване, сводничество. Държал
е контрола върху престъпния бизнес в хотел „Родина“ и
заведенията в Южния парк. Подвизавал се е като лидер на
силова групировка, занимаваща се с обири, грабежи и рекет.
През 1998 г. е арестуван заедно с хората му за отвличане, но
наказанието му се разминало. Контактите му със сръбската
мафия са били чудесни. Бранко не се е числял към никоя от
силовите групировки, не им е плащал отчисления - подвизавал
се е като самостоятелен играч, което е повече от рядко
изключение.
Известен е като първото гадже на Мая Илиева. Мъката й е
двойна. Освен по Жорето - висаджията Георги Илиев, тя скърби
и по погубената й младост. Два дни след абитуриенския си бал
Мая Пенелова (каквото е моминското й име) е отвлечена от
него и осакатена от бой. Никога повече не може да има деца.
Бащата подава жалба в Първо столично РПУ Остава си само с
номера 1183/91. Все едно, че престъпление няма, че не е
осакатена девойката.
Парадоксален е животът. От любовника-убиец Мая се крие
при приятелката си Кристина. Кристина пък е любовницата на
Васил Илиев. Сватбата на Георги и Мая Илиеви не закъснява.
Казват, че братът е избрал спътницата му в живота. Кум става
Румен Маринов - Нарциса, по-късно също убит. Фатик обсипва
двойката със скъпоценности - колие за нея, диамантено-златен
часовник за него. С око на познавачи мутрите пресмятат -
изръсване с 300 000 в зелено... Братът Васил подарява чисто нов
„Ягуар“...

366
 Така Мая Пенелова намерила и любовта, и закрилата при
ВИС. Но не може да не направи впечатление, че висаджий-
ският император е преглътнал понесеното от него унижение да
няма от нея деца. Братята не са посегнали да се саморазправят,
не са изпратили поръчкови килъри да светят маслото на човека,
осакатил завинаги възлюбената му. Жорето не е размахал дори
юмруци...
Какво ги е спряло?
Нищо друго освен роднинските връзки на Бранимир Гри-
горов!
Разбойникът е фактор, еднакво уважаван и във ВИС, и в
СИК. Но не е заради подвизите му или смелостта му. А защо?
Защото страховитият гангстер-бияч е племенник на ле-
гендарния ни борец Боян Радев. Спортистът е известен като
златен медалист от световни първенства и олимпиади. Другото
му амплоа е с гриф „секретно“ - полковник от Държавна
сигурност. Но колкото и да е висока длъжността, каквито и
възможности да дава в онова разписано до детайлите соци-
алистическо общество, както и при анархията в зората на
пазарния преход, дори и тя не би могла да „уреди“ по такъв
начин родата си.
Освен ако нямаше още едно обстоятелство. Отново свързано
с роднинството!
През 1974 г. Боян Радев сключва брак с Мария Арнаудова.
Интересна подробност, отбелязана в документите за висшия
офицер от сигурността е, че сестрата на бъдещата му съпруга е
омъжена за „члена на БКП Бранимир Григоров Стефанов и
техен кум е Венелин Коцев“. Бранко е синът от този брак,
кръстен на баща си и кум на Маджо.
А кой е Венелин Коцев? Бил е ятак на партизанската бригада
„Чавдар" и политзатворник. При социализма прави бурна
партийна кариера. С нея израства до кандидат-член на
Политбюро на ЦК на БКП и зам.-председател на Министерския
съвет. Накратко: човек с огромни възможности - и при
тоталитаризма, и при задкулисното разпределяне на кошницата
с благата в първите години на демокрацията.
Така Маджо е ударил късмета. България е малка страна,
малък народ сме и връзката, макар и през кумство, с човек на
Политбюро, е равностойна не на една, а на поне няколко
шестици от тотото.

Щастливият зар
Ключ в подземната кариера на Младен Михалев се оказа още
един неизвестен факт от мутренската му биография.
Мускулите му не можаха да го изкатерят на стълбичката на
победителите, но му осигуриха чудесна, макар на пръв поглед и
непрестижна работа. Известно време той е охрана на казиното
на фирма „Сотрекс“ - „София“ в Японския хотел „Ню-Отани“
(сега „Кемпински-Зографски“) в столицата. По стечение на
обстоятелствата новото му амплоа се оказа ценно, необходимо
обстоятелство за установяване на нови номенклатурни и
полезни контакти. Тези запознанства също го вместиха в
асансьора, пътуващ към етажите на богатството, към
подстъпите във властта.
Защо?
Хазартът както при социализма, така и при прехода към
капитализъм е тръпката на силните на деня
Кои са героите от българските казина?
Какви суми се разиграват там?
На кого са слугували бодигардовете, сред които е бил и

368
Маджо? Чии пари са охранявали? Кого са посрещали с дълбоки
поклони, от кого са взимали подаянията - бакшиши? На кого са
осигурявали „пеперудките“ - елитните проститутки, които да
подсладят с ласки финансовият успех или да компенсират пак
чрез тях горчилката от загубата на игралната маса?
Отговорите на тези въпроси са като секретен ключ, с който
се „отваря“ кариерата.
... Българският Лае Вегас се ражда преди цели 46 години. С
решение на Бюрото на Министерския съвет № 84 от 1964 г. се
дава „зелен светофар“ за печелившата индустрия.
Първото казино е открито в хотел „Шипка“ на курорта
„Златни пясъци“. Но вместо западните туристи, които така и не
пристигат у нас, то е запълнено от родните номенклатурни
величия. Още по онези времена всеки министър е мятал
заровете или е следял топчето, препускащо по рулетката.
Това е било тогавашият знак за принадлежност към елита ла
те допуснат в баровското заведение да изпробваш късмета си.
Загубите не брояли - жетоните им са подарявани от казиното.
Обикновените нашенци по онова време нямали валута, за да ги
допуснат, пък и ДС строго бдяла простосмъртните да не
пристъпят през прага на залите с партокрацията и големите й
пари.
Шест години се въртели двете френски рулетки и скандалът
избухнал. Тато, който не си падал по залозите на щастието,
разпоредил финансова ревизия^Казиното на „Златните“
набързо е закрито.
Но „пъкленото“ дело оставило свои незаличими следи. От
тогава насам желязната гвардия на партията се размеква като
масло на огън пред тропането на заровете, шеметния танц на
топчето или лъжливия блясък на картите.
Министрите все пак намерили начин да играят хазарт -

369
въшнотърговският Иван Недев дори взимал правителствения
самолет през седмица-две, за да опита късмета си в чужбина.
Живков обаче отново се разшетал - пак разпоредил ревизии и
набързо разкарал като посланици из чужбината най-самоот-
вержените играчи. Останалите разбрали - зарове се хвърлят и
чипове се залагат само в България, а за такова нещо, правено на
Запад, не галят с перце.
Логично за социализма, забраната спирала в подстъпите на
самия връх на властта. Защото дори Иван Славков - Батето
станал запален играч Но той предпочитал да залага на едро в
Меката на европейския хазарт - в казиното на Монте Карло. Зли
езици съскат, че понякога губил огромни суми. Според западни
издания, там потънали немалко от парите му, заработени от
ембаргови сделки с оръжие за режима на апартейда в Южна
Африка.
Не минало много време и казината у нас наново отворили
затворените си врати. Дори пословично стиснатата Лили
Иванова била забелязвана да реди жетоните, кълнат се врели в
занаята стари крупиета. След Батето и Малък Тошко повлякъл
същия крак, твърдят от обкръжението му. Не минавала и нощ,
когато той да не хвърли някой и друг залог в хотел „София“
(сегашен „Радисън“), а после и в Японския.
Явно бизнесът е вървял добре, защото през 1982 г. освен
тези в София открили още две казина — в Бургас и Варна.
Веднага след това рулетките затракали в пловдивските хотели
„Тримонциум“, „Новотел“, по курортите и другаде. Така
родните червени тузари започнали да се фукляват наред из тях.
Връх на шика било да поканиш там поредната метреса и тя да
се разиграе. После свалката е опечена без проблем
- заредена със страст от тръпките край игралните маси. Комай
няма актриса, певица или телевизионна говорителка от

370
близкото минало, които да не са преминали по този път.
Освен червените аристократи на масата нагорещявали
емоции и чуждестранни играчи. Но не били сред богатите
западняци - те не идвали като туристи в България. Гостите се
оказали хора от особена, много опасна порода.
Каква?
Например чест гост в казино „София“ е „The Animal“
- масивен, 140-килограмов турчин с гарваночерна коса и
мустаци. Под този екзотичен псевдоним - „Животното“, той е
записан в книгите на казиното, където играел всяка вечер
- сам на масата за американска рулетка. Никой не знаел ис-
тинското му име освен съпровождащите го офицери от ДС
- имал над десетина паспорта, вкл. и български. В съседната
нам държава го търсили под камък и дърво за 43 убийства.
„Всяка божа вечер маймуната засядаше на рулетката и из-
харчваше 100 000 долара, без да й мигне окото“ - спомня си
кадър на Държавна сигурност за гостуванията в Японския хотел
на видния бос на турската мафия.
По личното нареждане на външнотърговския министър по
онова време Христо Христов дори му разрешили да отвори
специални, частни валутни магазини, конкуриращи социалис-
тическия „Кореком“. Нарекли ги „Кооп - валутен магазин“.
Първият от тях заработил в най-баровския квартал на столицата
- до Докторската градина, на ъгъла на ул., Асен Златаров“ и
„Шипка“. Било направено за удобство - да си пазаруват с
валута от тях членовете на Политбюро и секретарите на ЦК,
които живеели по съседните преки в три кооперации.
Според някои източници този мафиотски главатар от
Анадола е бил горещо влюбен в младата тогава, удивителна
красива Лора Виденлиева - „гранддамата на престъпния свят“,

371
както я нарече политикът-поет Едвин Сугарев.

Ах, този джаз

Историята на живота й се чете като невероятна
приказка. Тя е отгледана в дом „Майка и дете“, успешно
кандидатства във ВИТИЗ, обаче не успява да се
реализира като актриса. Лора била постоянно
присъствие в най-луксозните заведения на столицата,
непрекъснато се навъртала и в Японския. Девойката
перфектно владеела няколко езика, имала обноски и лесно
завъртвала главата на всеки мъж, пък бил той и ту зар,
незнаещ си нито парите, нито броя на любовниците.
По онова време тя попада в полезрението на
Държавна сигурност. Дежурните им офицери по
луксозните хотели и казина не я гонели като други хубави
и добре оценяващи се жени навън, а я приемали радушно,
като свой човек. Твърди се, че това е станало заради
здравата й връзка с едни от най-богатите турски
бизнесмени - Абузер и Мустафа Угурлу.
Абузер е първият контрабандист на „Кинтекс още
през 1967 г. гръмва скандал за пратка с оръжие,
прекарана от България до турското пристанище на
Черно море Трабзон. Сочат го за онзи - „Животното “,
което е развъртвало парите си на рулетката в
Японския. През това време в съседната държава
го издирвали - сякаш под лупа заради контрабанда на 71 хиляди
броя различни видове оръжие и десетки милиони броя
амуниции за тях. У нас органите му осигурили престижна
квартира - на столичната улица „Арх. Йордан Миланов“№ 18

372
в баровския квартал Лозенец, до самата гора по линията на
трамвай № 2. След като от турската столица Анкара
изпратили няколко протестни дипломатически ноти,
странният екземпляр, записан като „ The Animal“ набързо се
отзовал в унгарската столица Будапеща - поредното място,
което му осигурили родните служби.
Според пареща клюка Руши Виденлиев е роден от тази
връзка на Лора Виденлиева. По-издържаната й версия сочи
вместо Абузер брат му - Мустафа Угур- лу. Но и така
мълвата кълне, че от „Животното“ Лора изцицала милионите
си, понеже той й завещал огромни суми. И досега не е ясно с
какви пари тя е станала съдружник на бъдещия милиардер
Майкъл Чорни в първото му дружество „Колумб“, основано
още при социализма, през 1987 г. в Ленинград, Русия (сега
Петербург, бел. ред.).
Вторият й съпруг е Бекир Челенк, гласят публикуваните
преди много години информации. В гражданските регистри
данни за такъв брак въобще няма, но пък има свидетелство за
развод, между двамата (!). Челенк също е кадър на „Кинтекс
“ от Трета дирекция, занимаваща се с оръжието и
наркотиците. Живял е години наред у нас, докато „Интерпол
“ го е търсил навсякъде по света, за да го натика в кауша.
Разполагал е със собствена вила и служебен „Мерцедес “ с
шофьор като на член на Политбюро.
Бекир Челенк е близък приятел и съучастник на Али Агджа
в атентата срещу папата. Познавал се е с Кръстника
Карамански, заедно са залагали на игралната маса, пък и един
срещу друг.
Третият съпруг на Лора е Владимир Грашнов - син на
живков министър и бивш шеф на „МобилТел Те двамата
кумуваха на Евгения Живкова - внучката на Тато. Лора е и

373
кумата на сватбата на дъщерята на Майкъл Чорни. (виж
„Либийска връзка “ от същия автор, бел. ред.)
Не е за чудене тогава защо уличиха България за атентата
срещу светия отец
Още повече, че веднъж сред курсистите на секретния
военен полигон край Шабла цъфнал и самият Агджа, докато
уж официално е пребивавал в софийските хотели и техните
локали. По-късно италианското следствие срещу турчина
установи, че туристическата му виза за България е била с
отдавна просрочен срок, а граничните печати за напускането
от летище София - пълна фантазия! Според тях излетелият
от столицата ни самолет е кацнал с цели две седмици
закъснение (!) в Милано. Надали сме стреляли срещу папата,
но със сигурност се знае, че Агджа, Челенк и съекипникът им
Орал Челик са изпълнявали специални мисии на „Кинтекс “ за
продажба на наркотици, както и на пушкала за терористични
организации, които щедро си заплащали масрафа.
Лора е сред съдружниците в приватизираното дружество
„Булгарлизинг “, влязло в списъка на най- големите кредитни
милионери в страната. Наред с нея, босът Димитър
Тадаръков (зет на бившия полит- бюровец Венелин Коцев, за
който вече стана дума и съпруг на журналистката
Светослава Тадаръкова), като акционер е включена и Силвия
Рулински. Щедро надарената над кръста полякиня е първата
учителка по английски език на много наши политици. Например
сред тях е тъмносиният политик Стоян Ганев - бивш външен
министър по времето на Филип Димитров, по-късно бивш шеф
на царския премиерски кабинет, а между тези две занимания -
един от ръководителите на центъра на бившия руски премиер
Виктор Черномирдин в САЩ.
Неофициално се твърдеше, че покрай съпругата му —

374
рускиня, е зет на висш генерал от КГБ. Пак неофициално се
клюкарстваше, че тъстът го е прогонил. Скандалът станал
заради специфична операция на „ седалищните части “ на
родния политик, извършена в Германия и на държавна сметка.
Предполагаше се документите да са унищожени, но е факт,
че ги има. Скептиците обаче ги определят за фалшификат.
А може би и нещо повече от бизнес и приятелство ги е
свързвало тогава - всички те! Свързало е цялата компания -
от турските контрабандисти до родните аферисти, от
секретните агенти до родата на Политбюро, от
сексапилните хубавици до терористи, от червените политици
до сините демократи...
Нещо повече - дори и от парите. Неговото име е
зависимост! Все едно от кого-у нас, в КГБ, на Запад или дори
от Луната.
Последния детайл в картината написа лятото на 2010 г.
Тогава правителството екстрадира от Бъл-
гария Константин Циганов - Костя. Той е лидер на
знаменитата в Русия Уралмашевска мафия от Ека-
теринбург. Заедно с него е прогонен и съдружникът му
Роман Мирецки - собственик на родни предприятия,
„Химко “-Враца, МОЛ-ове в големите градове, курортни
селища и др. Жълти медии твърдят, че Лора Виденлиева
и той са били интимни.
Тези щрихи са дребни, но достатъчно показателни за
онова, което е била, което е, което може би ще си
остане България.

В казиното на „Ню-Отани“ (сега „Кемпински-Зографски“)

често-често пъти е гостувала и една мистична личност при спе-
циални, супер мерки за сигурност. Той е единственият човек,
375
допускан въоръжен в залата по изрично нареждане на
Държавна сигурност. Дори не е бил регистриран по указание на
органите, разказва тогавашният казино мениджър Георги Ботев.
Въпреки това по онова време образът му е повече от популярен
по света
- като терорист № 1 на планетата до появата на Бин Ладен.
Името му е Ипич Карлос Рамирес - Чакала. Той бил сред
мълчаливците. Не залагал много - тръпката явно не го
вълнувала, защото в живота си имал кьде-кьде по-силни
емоции. Но внимателно следял как реагира охраната му, която
щедро пръскала неговите пари срещу чиповете. Винаги бил
елегантен и винаги е придружен от някоя красавица от ранга на
Лора Виденлиева. Но както споделят управителите на
заведенията и казината, те не са били от контигента на
луксозните проститутки. Явно службите са се грижили за
нуждите му и по тънката част - но със свои доверени
сътруднички отколкото чрез неумеещите да мълчат и
необвързани с клетва жрици на любовта.

376
 Гостували са и ред мафиотски донове - от тези на сици-
лианската мафия до главите на клановете на турската, араб-
ската и кюрдската... Непрекъснато залагали по казината у нас.
По онова време България им служела за гостоприемно
убежище, когато ги подгонят властите в техните им държави.
Хвърчали милиони.
Бодигардовете ги пренасяли на бегом. Тичали до касата, за
да им обменят парите срещу жетони, правели тигели до бара, за
да зареждат играчите с марков алкохол за по-лека ръка.
Съпровождали ги до покоите им. Оказвали им дребни услуги
срещу някой и друг долар. Така Младен Михалев, простото
провинциално момче от Силистра не само започнало да се
отърква и ошлайфа из родния елит и световен ъндръграунд, да
вижда, пипа и носи големите пари, но и да създава контакти,
които впоследствие се оказаха безценни.
Неофициално се говори, че Маджо е пазел, макар от време
на време, и Шатилла. Никой не знаел народността му. Редовен
играч в казиното, той пристигал за по един-два дни и обратно
отлитал към Швейцария. Всеки път е бил старателно охраняван
и пропускан без контрол на летището. Винаги си е тръгвал с
куфарчета от БНБ, пренасяни със статус на дипломатически
багаж. В Цюрих самолетът на авиокомпания „Балкан“ винаги е
бил очакван от бронирани коли на швейцарските трезори. Те
поемали превоза до сейфовете на златните кюлчета - 24-
каратови, с които били запълнени куфарчетата.
Случайност на съдбата ли е, неочакван знак на доверие,
много трезва и логична преценка на ръководещите операцията,
но Младен Михалев още оттогава се оказа замесен в „играта“ -
най-голямата, онази, с която още при социализма
ръководителите на БКП и държавата подготвяха своето сияйно
капиталистическо бъдеще. Макар и като дребна бурмичка,
макар от най-низшия персонал, но е допуснат до съкровените
тайни на висшата номенклатура и партокрацията.
Изработва си слугинския манталитет да ги обслужва. На
личния му хоризонт се проектира дори визията да се нареди
сред най-близките до големите на деня. Не е за чудене - и
червеят може да достигне просторите на небето! Па макар и
лазейки по ствола на дървото.
В разказа за българския JIac Вегас е опакована още една,
многозначителна и необходима история. Каква е тя?
Накрая родата на Генсека решила да пипне бизнеса изцяло в
свои ръце. Понеже едно казино не стигнало, открили цяла
верига през 80-те години.
Тогава е регистрирана фирма „Сотрекс“ - с бейрутския
банкер Мишел Допс. Тя е от ключово значение - от нея черпи
голяма част от силата си босът на СИК, „Капо ди тути капи“ на
мафията в България, борецът-мултимилионер Младен Михалев.
Тя е разписала първите работни дни в трудовата му книжка.
Твърди се, че родата на Живков скрито я притежавало чрез
подставени лица. Затова и Славков, и малкият Живков губели
от смело по смело - така и така парите влизали в техните
джобове.
От какво са се захранили клюките за собствеността, могат да
обяснят няколко имена.
Виктор Шамаа с българско име Мартин Радев, Набил Ра-
мадан и Махмуд Махмуд са съответно акционер, ливански
директор на казината и негов заместник. И тримата са кадри на
дирекция „Транзит и реекспорт“ (оръжие и наркотици) на
„Кинтекс“. Нейни доверени лица са. Агенти са на ДС.
В първите години на демокрацията Шамаа се изнесе в

378
Будапеща. Замъкът му на брега на Дунава стана любимо
свърталище на родната борческа бригада, шетаща из Европа. В
неговата игрална зала, на голямата маса са отчитани
заработените пари от бандитските набези, за да прехвръкнат в
личните сметки на червени, сини и всякакви други по цвят
родни големци.
По онова социалистическо време чужденецът е управител на
бизнеса със залагания в родината ни. Той се води представител
на същата фирма начело с бейрутски банкер, за която стана
дума - „Сотрекс“. Тя е регистрирана като френска, но си е чисто
българска, с нашенски държавни капитали, оформени
юридически под прикритие в княжество Лихтенщайн, накъдето
отпътуват и печалбите, влагани в частни сметки на родните
величия. Дружеството държи масите за хазарт и рулетките в
залите на първокласните родни хотели - Японския, „Орбита“,
пловдивския „Тримонциум“, „Новотел“ в сегашния курорт
„Свети Константин и Елена (тогавашна ,Дружба“) и в
резиденцията на Тодор Живков, ползвана и от Политбюро край
Сандански.
Шамаа веднага след 10 ноември 1989 г. поиска от членовете
на новото партийно и държавно ръководство да го
покровителстват за самостоятелен мръсен бизнес: „като
превеждам пари по посочена от Вас сметка“, както саморъчно
написа в офертите си. По всичко изглежда, че предложението е
поредното - след онова към велможите на тоталитаризма. Но не
е последното - само година по-късно българоарабинът се
„поправи“, като предложи същата услуга и на сините. Той беше
личен познат на родните бандити, а при престоите им в
Унгария те неведнъж са гостували в луксозната будапещенска
къща на Шамаа край брега на Дунава.
От онази вила край Дунава се завърна в България Митко

379
Бретона - приятел, бизнеспартньор и всичко останало на
арабина. Той е сочен като бос, участвал в създаването на ВИС.
Беше подозиран за организатор на убийствата на сика- джиите
Бай Миле, Стоил Славов и Дмитрий Минев - Руснака. Веднага
след завръщането му у нас Бретона беше разстрелян. Маджо
беше проверяван като евентуален поръчител на убийството му,
казват криминалистите.
Второто име в „Сотрекс“ е на Набил Рамадан - пряк
работодател на все още скромния работник и бодигард Младен
Михалев и неслучаен, ама съвсем неслучаен човек в
социалистическа България. Пък и в капиталистическата.
Всъщност това лице с толкова интересна биография и досега е
непопулярно у нас. При справка в интернет-търсачката
„Google“ неговото име се среща едва в две статии.
Женен е за българка. Навремето е крадял коне в Ливан,
после е задигал леки автомобили из Европа. Докарвал ги у нас,
където ги пребоядисвали, сменяли регистрационните им номера
и после ги продавали в Близкия и Среден Изток. Не, не е
странно, че тази дейност се е развивала още по социалис-
тическо време, а не както смятаме - в годините на прехода.
Мутрите не са измислили колелото - след разтурянето на ДС в
новите условия им дадоха правото да направят по някое и друго
кръгче с него. Онези, които вече в наши дни се опитаха да
обявят „велосипедите“ за свои, набързо бяха изпратени да
„гушнат букетите с рози“ - още една крилата фраза от речника
на борчетата.
Още в годините на Тодор Живков - през 1973 г., в самото
начало на българската му кариера е установено, че Рамадан е
отклонил огромни суми за своя си джоб. А може би и за
джобовете на висшата номенклатура. Главно следствено
управление предало делото му с мнение за съд на Главна про-

380
куратура. Ала по нареждане „свише“ ливанецът светкавично е
освободен от ареста. Въпреки това е прогонен от България
заради присвояване, занимания с контрабанда и проституция,
както е формулировката в заповедта на МВР.
Обяснението й е просто - да послужи като алиби. Защото
Рамадан се е завърнал не другаде, а в Ливан, където е фи-
гурирал в регистрите на полицията и тамошните секретни
служби. Не го спипали, понеже бил „под вънкашност чужда и
под име ново“, както е написал поетът. Документално е
доказано, че е въртял операции през бейрутската „Литекс банк“
- съвместен трезор на родната ДС и страховитото КГБ. Може да
се предполага, че оттогава е агент на две разузна- вания -
българското и онова в Москва.
Странно, но след пет години Набил Рамадан отново цъфва у
нас. Никой не го спрял, не го прогонил - все едно, че забрана за
пребиваване в България няма. По-късно ливанецът, вече здраво
оплетен в мрежите на разведките, по техните контрабандни
канали стартира трансферът на стаф и оръжие. Основно доставя
каптагон за армиите на Ирак и Иран, воюващи по онова време.
Накрая окончателно се установил в София. Направил
ошемлителната си кариера като „собственик“ и директор на
всички казина в България. Именно той е човекът, взел на работа
неопитния все още Младен Михалев. Именно той е онзи, който
го оценил, назначил го за свой личен бодигард и доверено лице.
Толкова доверено, че в самото начало на прехода Маджо
изведнъж попадна като съдружник в „Униккон“ ООД. За целта
му създадоха и специална фирма - „ПМС“ ООД, в която той е
управител. Негов колега по бизнеса е една млада и хубава жена.
Тогава все още не е видна адвокатка от Софийската колегия.
Казва се Мая. Дъщеря е на самия Рамадан. Наистина е

381
забелязан не само проформа от боса, оценен и отличен - повече
от впечатляващо!
Тези хора, макар и зад кулисите, са част от света не само на
големите пари, но и на най-голямата политика в България. И
една -единствена нишка от съдружията им дава представи за
мащабите им.

Потайни Кръстници
Например убиецът на мафиотския бос Иво Ка-
рамански - Стефан Въжарски сподели е затвора
килията с пъхнатия временно там виден фараонджия
Иво Недялков. Може би са разчитали, че килърът ще се
открехне - хем да научат повече, хем да не стига до
чужди уши.
По-късно съдът разпита като свидетел Иво Не-
дялков. Въжарски го доведоха в килията на следващия
ден след убийството пребит и дрогиран, разказа той на
магистратите. През цялото време, докато се водели
разпитите, също са му давали „успокоителни “, закле се
пред Темида. Изглежда фараонът нещо е понаучил от
него и затова се съмнява в официалната трактовка на
убийството. Имало е защо, но това е друга тема. (виж в
том 1, бел. ред.)
Между впрочем, журналистическо разследване
показа, че Иво Недялков и кантората му не са толкова
далеч от предмета на бизнес на Кръстника. Те са
адвокатите и деловите партньори на ливанеца
Саркиз. Той се сочи като един от наркобосовете на новите
времена и винаги минава между капките - от престрелките до
разследванията, от разработките на МВР до

382
журналистическите публикации.
Парадокс е обаче, че пирамиджията - адвокат на
трафиканта, е шеф на обществено сдружение за... борба с
корупцията у нас. Логично за България. Както се казва,
момчето не е паднало от небето.
- По времето на Тодор Живков имаше такава традиция -
на всички конгреси и пленуми присъстваха един пионер и един
комсомолец. Бях това комсомолче, което все го слагаха в
президиумите на всички там партийни и профсъюзни
мероприятия - разказва самият той.
Недялков израства до отговорен работник на ЦК на ДКМС.
Холдингът му - пирамида приюти Румяна Каменова, свързана
и делово, и лично с ТИМ. Фараонът е племенник на Александър
Томов. Онзи същият - първо от БСП, после шеф на
политическото движение ГОР, сетне лидер на партията
„ДАР“. Познат като депутат, като шеф на комбината в
Кремиковци, като бос на ЦСКА, като икономически експерт и
като бивш съветник на последния комунистически премиер
Георги Атанасов.
Не е случайност това съвместно „пребиваване на топло “
на двамата - адвокатът Иво Недялков и убиецът на
Карамански Стефан Въжарски. Защото е надзорния съвет на
Недялковата пирамида „Ийст- Уест интернешънъл холдинг “
беше Рада Дойнова, интересите на чиято фамилия -
политбюровец Огнян

383
Дойнов - Квазимодото, бранеше убитият от съкилий- ника
бивш гребец - Кръстник.
В другия пирамидален филиз „Ийст-Уест Трейд“ ООД
участваха „Елининвест ООД“, „Ийст-Уест Трейд ЕООД“ и
„Булгарлизинг “АД. „Булгарлизинг “ е фирмата на Димитър
Тадаръков - зетя на политбю- ровеца Венелин Коцев, за когото
написахме по-нагоре. Управителката е същата онази Лора
Виденлиева, за която вече стана дума. И която спасяваше
навремето Кръстника. А съдружник в лизинга пък беше
същата сексапилна полякиня Рулински, толкова предпочитана
за преподавател по английски от нашите политици.
И тук бумерангът на партнъорствата се завръща
обратно.
Защото „Елининвест“ пък е свързана с хазартна фирма.
Онази, в която за собственик се водеше Рамадан, а под
дисперската му палка работеше Маджо. Търговски директор
на взаимното им съдружие „Елена Мак Инвестмънт “ беше
Елена Аспарухова - днес видна банкерка в „Юнионбанк“. Тя е
снаха на Бриго Аспарухов - бивш съветник на президента
Желю Желев, дългогодишен служител и шеф на българското
разузнаване, разследван заради унищоженото от него досие на
приятеля му-бизнесмен Атанас Тилев - съдружник на цар
Симеон. Онзи Тилев, който е бил личният преводач на Тодор
Живков и офицер от УБО. Онзи Тилев, за когото в банковата
криза 1996-1997 г. Командира - Иван Костов, предложи на
СДС да закупи банката му, за да не фалира. Онзи Тилев,
когото преди много, много
години немската сериозна преса нарече „живият рупор
на КГБ Онзи Тилев, в чието застрахователно дружество
„Витоша “дял имаше цар Симеон.
384
 Де го чукаш, де се пука, казва за такива случаи
народът, (виж приложението на „ Тайният проект
Бойко Борисов “ от същия автор, бел. ред.)
Разбрахте ли сега защо Маджо стана комсомолска
номенклатура при Живков, израсна до бос при премиера
Берое, беше силен при Виденов и при Костов, превърна се
в „Капо ди тути капи “ при царя и при Станишев, запази
позициите си и при бодигард- ствалия на някои от тях
Бойко Борисов?!

В страниците на тази книга за миналото, преплетено с

настоящето са скрити още няколко „книги“, разказващи за най-
големите бизнесмени и политици у нас. Едни от тях са за
хазартния бизнес на Илия Павлов и неговото „Ай-Пи Ен „, в
което Маджо също се оказва съдружник заедно със синчета на
генерали от ДС и видни соцноменклатури. Разбираемо е защо
Младен Михалев е не само там, но и в друга покерджий- ска
фирма „ПМС“. Незапознат въобще с игрите на щастието, все
пак той е на почти интимно „ти“ - не със самия хазарт, а с
тъмните машинации, които се въртят покрай него. Това го
прави пполезен. Търсен и предпочитан!
Ясно е като бял ден, прозрачно е като чешки кристал, че
борчетата в тази „компания“, родните олигарси, червените
политици, дори фараоните са дребните фигурки, упълномо-
щените лица на други сили зад тях - стоящи дори в иначе
далечната Москва.
Ето какво разказа едно от тези свързани лица - бившият
комсомолец, бившият фараон, настоящ застраховател в състава
на ЦКБ - банката на ТИМ, адвокат на наркотрафикант, борец

385
срещу корупцията и всичко останало Иво Недялков:
- На конгреса на българските учители в зала „Универсиада“
през 1985 г. при мен дойде един човек, на български говореше,
представи се за дипломат в Американското посолство,
вицеконсул на САЩ. И той в деловия президиум като мен. В
почивката ми казва: „Искам да говоря с теб... Хайде да
направим съюз, алтернативен на комсомола! Аз ще ти
помогна...“ Обяснявам му, че това е опасно. А той: „Ще те
вземем в Америка да учиш, ще изтеглим и вашите!“. И аз
мислих, мислих - и право в приемната на МВР на „6-ти
септември“. И те ме поставиха под контрол и вече каквото
правех, го правех под техен контрол... Минах по тяхната
процедура, имах си оперативен работник. Първо бях към
Първо, после към Шесто главно...
- Какво стана с американския вицеконсул?
- Започнах да се срещам с него в посолството и около
посолството. Имах оперативна задача... Създаваме го това
алтернативно младежко дружество и уличаваме вицеконсула,
че се занимава с нерегламентирана дейност. Създадохме го -
„Сциентикс“ се казваше. Регистрирах го в Районния съд във
фирмено отделение...
- Искате да кажете - регистрираха ви го от службите...
- Ами, няма нищо по-лесно да изпълниш шпионска мисия,
ако държавата знае... (смях).
- Кои членуваха в дружеството?
- Младежи от елитните гимназии с прозападна ориентация.
Аз извърших организаторската работа, събрах хората. И един
ден прочетох в „Работническо дело“ с дребни букви, че дипло-
матът от посолството на САЩ еди кой си е обявен за персона
нон грата и изгонен от България. Бяха го хванали. Естествено,
не съм присъствал. Но разбрах, че дори КГБ се е заинтересу-

386
вало от разработката и я поело под свой контрол.
Със сигурност е точно така. При тоталитаризма всяка, абсо-
лютно всяка сериозна операция в МВР и ДС се е съгласувала
със специалния представител на съветската разведка. Неговото
присъствие у нас, в коридорите на силовото ни министерство, в
кабинета - съседен на министъра, е чак до началото на 1992 г.!
Действаше доктрината „Брежнев“ - за соцлагера като за набор
от държави с ограничен суверенитет, а след нея - голата
верноподаност. Не че днес ситуацията е по-различна, но поне
никой не желае да го обяви официално както тогава.
И за финал - едно парадоксално многоточие. Покрай
изреченото, ала за недоизреченото. Повече от многозначително.
... След краха на пирамидата му Иво Недялков избяга от
България. Френските служби го задържаха в Ница.
- Започнаха да ми идват на свиждане едни костюмирани
френски момчета и да ме разпитат: „Съдружник съм бил с Лора
Виденлиева и оттам съм имал връзки със „Сивите вълци“, с
Бекир Челенк... Ти знаеш ли къде е Школата в Симеоново?
Познаваш ли еди кой си началник? Кога си учил в Москва, кой
те е обучавал в КГБ?“ Викам: „Бе, момчета, аз само съм
минавал покрай Школата в Симеоново! Лора Виденлиева
познавам съвсем бегло, не съм бил съдружник с нея, а когато
Бекир Челенк е бил в България, преди да умре, съм бил в 8-9
клас...“ Та затова французите ме изпратиха в предварителен
арест за особено опасни престъпници. 10 месеца прекарах в
него, преди да ме екстрадират. Там беше милиардерът Бернар
Тапи, президентът на „Олимпик“, Марсилия за някаква измама,
членове на терористичната организация ЕТА. Оттогава имам
много приятели сред тях. За разлика от бизнесмените те
създават приятелства по симпатии...

* * *

387
 Сигурното, че точно в онези последни години на социализма
Маджо е бил вербуван за сътрудник, а впоследствие е
произведен и като офицер от структурите на Държавна
сигурност. За прикритие е назначен за старшина в отдел
„Физкултура и спорт“ на Софийското градско управление на
МВР. Учудващо е обстоятелството, че вицепремиерът Цветан
Цветанов знае единствено този факт и го обяви пред
обществеността, въпреки че баща му е бил особено приближено
и доверено лице на несменяемия ръководител на ДС Григор
Шопов.
На практика Младен Михалев като човек от хазарта винаги е
работил едновременно за Първо главно - разузнаването, Второ
главно - контраразузнаването и за Шести отдел от Шесто
управление - занимаващо се с контрола на висшите
комунистически сановници. И понеже мафията е производ-
ството, продукта, патентованата конструкция на секретните
служби на комунизма, доразвита от „демократичните“ им
наследници, именно обстоятелството, че е бил човек на трите
иначе съперничещи си разузнавателни централи програмира
както възхода му в прехода, както чина „Капо ди тути капи“,
така и оцеляването му в гангстерските междуособици. Тази
многостранност чрез службите, които е обслужвал, се превърна
в личен код - шифър за удивителната му сила при всички
едноцветни и разноцветни управления.
Така покрай граничарството, покрай Илия Павлов, покрай
Боян Радев и родата на политбюровец - Бранко, който му стана

388
 ;

кумец, покрай Набил Рамадан и неговата „Сотрекс“, покрай

ДС послушното и изпълнително момче от Силистра получи
правото да мине през вратата за достъп към висшата
номенклатура, към властта, към световни босове на
престъпността.
Неговите покровители в този свят са ключът за разбирането
на възхода му в прехода, за щастливата му звезда, която не го
направи смъртник. Защото именно те са както тези, които
„произвеждат“ в босове на мафията редови престъпници,
спортисти и обикновени хора, така и онези, които ги изпращат
на нечакани срещи, от които никой не се завръща: „на доклад
при най-големия началник“ според знаменита фраза от речника
на мутрите.
Те са собствениците и управителите на акционерното дру-
жество „България“. Мафиотите са пчеличките му, служителите
му. За народа е ролята на потребител на некачествените му
продукти и източник на непомерните им печалби.

Казината - манна небесна

Политиците от миналото крадяха от казината, а
сегашните правят обратното - легализират доходите си
чрез тръпката покрай залаганията. Уговорената
печалба от тях е най-добрия начин да осчетоводиш без
проблеми „сивия си капитал “ - от заработени подкупи и
комисиони. Само с 15-20% „режийни “ за боса на
рулетките всичко е излъскано като сребро - благородно и
от чисто по-чисто.
Хем полза, хем тръпка - това е девизът на новия ни
елит. Гъсти с турския хазартен бос Суди Озкан се
оказаха сините Екатерина Михайлова и Йордан Соколов.

389
 Бившият вицепремиер Димитър Луджев също се спряга
като горещ поклонник на хазарта. От червените комай само
Георги Първанов, Георги Пирински и Стоян Овчаров не са се
изкушавали да мятат заровете, да следят с поглед
препускащото топче на рулетката. За Ахмед Доган е знайно,
че е застанал почти като гранитен паметник край игралните
маси
- сякаш за вечни времена.
Като страстна любителка на играта за късмет се сочи
бившата манекенка и доскорошна народна представителка
Юлиана Дончева.Говори се, че тя била онази шармантна
анонимна дама, която спечелила куп пари и луксозен лек
автомобил от казиното в „Шератон “ като награда за чести,
редовни и големи залози. Навремето Диляна Грозданова също
се разтоварвала отвреме навреме от стреса там, споделят
недолюбващи я люде. Хубавото Наде - Надежда Мшхайлова,
не пропуснало да вземе присърце тази емоция, но бързо
обръгнала и овреме се отказала, сплетничат и за нея
питбосовете на залите.
От големите ни бизнесмени и водачи на престъпния свят
почти всички са сред играчите. При деловия елит и
политиците не става дума толкова за изкушението да
провериш благосклонността на съдбата, колкото за изпиране
на пари, узаконяване на доходи ши на загуби, а макар и рядко -
за чист снобизъм.
Засега рулетката и „Blackjack“ са почти ненадминати и
много дискретни инструменти за такава цел.
КАК СЕ КАЛЯВАШЕ СТОМАНАТА

Най-вероятно още по онова време - в последните години на

390
социализма Младен Михалев си изработва своята безскрупулна
концепция за живота. Граничарската му служба,
комсомолското секретарство, роднинските му връзки, макар и
през кума му с политбюровеца Венелин Коцев, приятелството с
номенклатурния зет Илия Павлов, покровителството на изпечен
мошеник като Набил Рамадан са му осигурили високо
платената и блага работа. Хем доверен човек - изпитан и
проверен край разораната земя на кльона, с който завършва
територията на България, хем свой - нещо като беден сродник,
който и заради немотията си ще служи по- предано от вярно
куче.
Но шансът и възможностите са единствено предпоставка,
докато реализацията им - съвсем друго нещо. Късмет е да те
изправят пред стълбичката на „успеха“ - макар и в цинич- ното
за него разбиране в България. Но повече от щастлив зар на
съдбата е да изкатериш едно по едно стъпалата й с цената на
всичко - ако се наложи дори с пролята и чужда, и собствена
кръв.
Биографията на Младен Михалев е странен, обърнат като в
криво огледало образ на героя на Николай Островски от
книгата му „Как се каляваше стоманата“. Защото върхът на
кариерата не се покорява лесно. Необходими са качества, а
освен тях - и голяма доза късмет.
Формирането му като вожд на ъндърграунда преминава през
низ от изпитания и смъртоносни сблъсъци. Със сигурност
израстването като бос изисква ловкост, пресметливост, хитрост,
ако щете. Но освен тях са необходими и други качества:
смелост, воля и решителност, далновидност. Най-важното
обаче е изпълнителност - без оглед на цената й,която може да
се наложи да платиш.
В зората на пазарно-криминалния преход Маджо се отзовава
в мотел „Божур“ край Ихтиман.
391
 „Момчето“ за пример, младежът, правещ,добро впечат-
ление“, комсомолският секретар претърпява удивителна,
потресителна метаморфоза. Съвсем неочаквана е: ако от
какавидата се изплюпва красива пеперуда, тук става точно
обратното - вместо полет следва гмуркането в мрачните
дълбини на подземния свят.
Идеята за порядъчен гражданин на страната и нормално
човешко съществуване е захвърлена светкавично в коша и
забравена завинаги. Обяснение за неочакваната промяна в
разбирането за ценностите на живота няма. Освен може би едно
- отъркването във висшия комунистически елит, в пред-
ставителите на световната престъпност, в онези подмолни
тайни, на които дори и въздухът е ухаел - в игралните зали, в
лимузината на Илия Павлов, в охраната на кюлчетата злато, в
бодигарстването покрай ливанеца - бандит и бизнесмен. Имало
е какво да види, да научи и да взаимства покрай тях и
обкръженията им, парадиращи с излъскан, нескриван, стигащ
до бруталност цинизъм.
Трудно някой би повярвал с какво си изкарва прехраната по
онова смутно време на промени бъдещият „Капо ди тути капи“
не само на СИК, но и на ъндърграунда у нас! Препитанието е
търговия!
Маджо върти контрабанда с хранителни продукти - пре-
димно с пити кашкавал и тенекии сирене. Продава ги на
турските гастайрбайтери и шофьорите на тирове, пътуващи по
магистралата. Алъш-веришът не е кой знае колко печеливш. Но
това и не се иска от него - той е прикритие за друга дейност.
Покрай него се проучват пътуващите, набелязват се онези с по-
дебели портфейли. После или се ограбват още на паркингите на
магистралата покрай Ихтиман, или се догонват, спират,
пребиват от бой и пак ограбват.
Показателни са детайлите - питите кашкавал са забирани
392
обратно от борчетата. Нищо не е оставяно на жертвите - дори
дрехите, дори бельото. Затова не е чудене, че от хранителните
стоки се преминава и към нехранителните. В самия край на
1990 г. Маджо регистрира първата си фирма за търговия с
облекла - „СЕМ-Импекс“. Наема маса на тогавашния базар
„Илиянци“ в София и хората му започват да продават огра-
беното.
По всичко изглежда, че този специфичен „бизнес“ е таксуван
като приемен изпит за ъндърграунда, издържан с отличен. С
него борецът, непреборил се навремето за почетни отличия и
медали, успява да тушира противниците си. Да влезе в „А“
отбора на подземния свят, заменяйки училището „Олимпийски
надежди“ с училището „Престъпни надежди“ на Кръстника -
Иво Карамански. Под негово ръководство заедно с братята
висаджии Васил и Георги Илиеви, с Мар- гините, с Дмитрий
Минев - Руснака, Димитър Джамов и др. герои на прехода той
започва да трупа опит, умения и без- скрупулност в бригадата
му по работни площадки в Унгария, Чехия и Германия, (том 1).
Криминалната дейност там се разраства и попада под об-
хвата на много по-сурови членове на Наказателния кодекс.
Борците и рецидивистите организират канал за крадени авто-
мобили от Запад към Близкия Изток през България, занимават
се с валутни операции и измами при чейндж, квартирни обири.
В списъка на престъпленията им са и няколко убийства.
„Закалката“ не траеше продължително. За разлика от
българската онази полиция си гледа работата и набързо излови
бандитите. Скандалът доби международни измерения и
популярност като „Чешкото дело“. В крайна сметка всички
нашенци бяха екстрадирани в родината им. На първо време ги
прибраха в кауша, но бързичко - един след друг го напускаха,

393
за да се захванат отново с престъпления.
След няколко години - на 20 август 1996 г. прокурор Роза
Ботева сложи края на т.нар. „Чешко дело“. „Не са събрани
категорични доказателства, а леките престъпления заради
мудното разследване са с минала давност.“ - записа тя в
мотивите си. Първият следовател по това дело е известният
криминалист Ботьо Ботев. Съвпадението на фамилията на
прокурорката с неговата не е случайност.
Този период не се брои сред героичните от родния ъндър-
граунд. Сякаш има известен срам от него - макар размахът на
обирите, кражбите на автомобили и измамите с валута да
потрисат Централна Европа. Експортната престъпност с марка
„Made in Bulgaria“ не се вписа в тамошната действителност, не
успя да корумпира полицията и съдебните органи, камо ли пък
да завоюва държавите.
Но изглежда по-важно е другото съобръжение - родните
елити и опекунстващите над всички процеси кадри на ДС про-
вериха в „учебна практика“, при реални условия кандидатите за
лидери на мафията и ги пресяха. Не е случайно, че до един
висаджиите и сикаджиите са преминали оттам - през бригадата
на Карамански. Този „стаж“ ги оцапа достатъчно, за да ги
държи в послушание и изтри - сякаш от черна дъска с мокра
гъба всякакви скрупули, морал, съмнения и угризения.
От този момент нататък героите на чешкото дело прегърнаха
съмнителната слава. Дефилират по страниците на вестниците, в
емисиите на телевизиите. Не знаят нито броят на
престъпленията си, нито следствените си дела, все неза-
вършили и без присъда.
Мечтаят да се превърнат в олигарсите, на които слугуват.

394
Защото докато те сноват между София и Слънчев бряг, истин-
ските баровци измерват с яхти разстоянията между лазурния
Кан и снобския Монте Карло. Докато те търсят лукса в
бившите резиденции на Тато, господарите им го намират в
петзвездните хотели по Доминикана, Коста дел Браво и Хаити.
Първите стоварват бухалки и боксове, а вторите полагат
подписи със златни писалки „Монблан“ - по 10 000 долара и
нагоре всяка.
Мутрите са повелителите на страха в държавата. Кукло-
водите - на властта и богатствата в нея.
Въпреки това куклите не могат да си преброят пачките,
които трупат с шеметна скорост, имотите, луксозните автомо-
били, забърсваните под път и над път, на тумби гаджета. Дори и
преситени, продължават да консумират със свръхмяра - от
парите до жените, от алкохола до наркотиците, от извора на
живота до жертвите му в подмолите на смъртта.
Но във валпургиевите им дни и нощи, в кресчендото на това
съществуване често-често самата, уж командвана от тях гибел
изконсумирва по някой и друг от тях.

Зависимостите
Истинското израстване на Младен Михалев като бос започна
с първите изстрели в разпалената от кукловодите му
гангстерска война. Сблъсъкът за ембарговите доставки на
горива във воюваща Югославия и за новите пътища на
наркотика - вместо Близкия Изток от Латинска Америка, го
изпрати директно на бойното поле.
По онова време освен обикновена мутра - бияч, Маджо е
личен бодигард на Илия Павлов. Врагът е определен като Иво
Карамански - Кръстника. Няма обяснение защо - учил е

395
борчетата на „занаят“, бос и приятел им е. Например той и
ключовият сикаджия Големия Маргин си имат обща фирма.
Наречена е „Фортуна Р“ и е регистрирана на 22 февруари
1993 г. с местоседалище в хотел „Севастопол“ (в който се
намира едноименното казино).
Повелята за война обаче дойде от върховете на елита
- политиците и едрите бизнесмени. Клановете на Андрей
Луканов и Огнян Дойнов кръстосаха шпаги, един срещу друг
на ринга застанаха структурите на военното разузнаване и ДС,
на руското ГРУ в Москва и наследниците на КГБ - чрез
централата на „Нордекс“ във Виена.
Тази история, чиято публичност стартира с побоя на борците
над каратистите в спортния център „Дескрим“ на 16 ноември
1993 г. е много по-различна, отколкото публичните й версии,
които почти две десетилетия шестват из медиите и
многобройните книги, посветени на престъпността. Защото не
става дума нито за някакъв невърнат заем, свързан с лице,
близко до борческите босове, нито за компютър, разкодиращ
автомобилните аларми, нито за спорове по квотите за прос-
титуция, рекет и др. бизнес на подземния свят.

Метрополията и колонията
Конфликтът е с дълбоки, освен родни и задгранични
корени - рожба е на остро противопоставяне в
Москва. Причината да се разрази у нас е, че българските
групировки и политически сили са производни на клановете на
руската олигархия и мафия. Страната ни продължава да бъде
тяхна колония, макар и афиширана като демократична и
независима държава.
По онова време в Русия е кулминацията на руската

396
конституционна криза и гражданско противопоставяне.
Когато там на 14 декември 1992 г. е избран като премиер
компромисният Виктор Черномирдин, у нас от власт си
отиде синьото правителство на Филип Димитров, обвързано с
противника му - реформатор Егор Гайдар.
Опитите за импийчмънт срещу Елцин рефректи- раха в
София с политическо напрежение в правителството, рокади в
секретните служби, неочаквана смърт на техни
ръководители (например при “ падане от череша “ умря
Христо Пенчев - началник на СОТИ) и начало на мутренски
междуособици (на 8 юни 1993 г. за първи път борците
атакуват казино „ Севастопол “ на Карамански).
Щом в Русия през есента на 1993 г. президентът Борис
Елцин и вицепрезидентът Александър Руцкой започнаха да
мерят сили, у нас се пръкнаха кара- тистите като противовес
на борците и стартира преразпределение на териториите в
едрия бизнес.
Екото от въоръжения сблъсък в Москва през есента на
1993 г. между противниците на Елцин и неговите
поддръжници отекна в България като основаване на
асоциация „Защита“ от доц. Цветан Цветанов, първи
публични атаки срещу „Мултигруп “, начало на гангстерската
война и побой на борческите
формирования в спортния комплекс „Дескрим “ върху
хората на Слави Бинев. Когато през декември 1993 г.
Елцин окончателно спечели битката, в България синият
главен прокурор Иван Татарчев (първи братовчед на
Андрей Луканов), поиска и получи ареста на Огнян
Дойнов във Виена. Дойнов беше основният кукловод на
Кръстника и човек на митичния руски концерн
„Нордекс“, сочен за щаб-квартира на КГБ . В този

397
 момент Карамански, подкрепян от структурите на
армията, въоръжила хората му дори с автомати, загуби
сражението.
Щрихите от задкулисието на политиката могат да
бъдат продължени и с кабинетът на Жан Виденов. Той
пипна властта в България тогава, когато тамошните
комунисти с Генадий Зюганов и военните в лицето на
ген. Александър Лебед хвърлиха поредната ръкавица на
предизвикателството срещу Кремъл. Червените си
отидоха от власта едновременно с руските им другари,
които също загубиха политическата битка.
Тези бележки може да бъде аргументирани повече от
достатъчно. Но в случая те са като ремарка към
основния текст на книгата. Прочитът на истинската
ни история, настояще и демократичен преход би
трябвало да е бъде дело на политиците и
изследователите. Сигурен съм, че рано или късно ще го
получим.

За разлика от Русия войната у нас не е пряка, а посредством

подставените лица на Москва - политици, бизнесмени
и производните им бандитски формирования. Предпочитанията
на властта останаха неясни - „умно куче в мъгла не лае“, казва
народът. Правителството на Любен Беров се превърна в
своебразен балансьор - работеше и за едните, и за другите, но с
приоритет предимно за ГРУ и нашето военно разузнаване.
Огромна част от мръсната работа свърши именно кабинетът
- изтреби офицерите от разузнаването на Иран, които
подсигуряваха каналите за стаф от Изток на Запад, разчисти
кюрдски, турски и арабски наркотрафиканти от веригата, в уж

398
случайна, но предварително организирана престрелка в
столичния жк „Белите брези“ уби баретите, охранявали
пратките и така отвори вратата за новия бизнес с Латинска
Америка и картелите „Меделин“ и „Кали“ в Колумбия, (ис-
торията е разказана в том 1, б.а.). В края на руската консти-
туционна криза и победата на пропрезидентските сили там, у
нас се пръкна обединението на едрия капитал „Г-13“ под
диригентската палка на „Мултигруп“. Логично - победителят
беше ясен и в България опонентите приеха неизбежното -
сътвориха новото статукво.
В един от символите на този сблъсък се превърна казино
„Севастопол“ на столичната улица „Г.С.Раковски“.
То отвори врати през 1993 г. На откриването в едно се
омесиха ъндърграунд, висши офицери от сигурността и по-
лицията като сегашният депутат от „Атака“ Христо Величков
- тогава съдружник на мафиота Иво Карамански, крими-
налистът Ботьо Ботев - съветник на Бойко Борисов, докато
беше кмет и отговорен служител в Столичната община...
Празникът почетоха червена номенклатура начело с Иван
Славков, политици като Евгения Живкова, депутатът Асен
Мичковски, експрезидентът Атанас Семерджиев, магистрати
возглаве с главният прокурор на републиката Иван Татарчев и
др. Във ВИИ сепаретата се разположиха Лора Видинлиева и
Владимир Грашнов, олигарсите, представени от шефът на
„Булгарлизинг“ Димитър Тадаръков, едрият оръжеен
бизнесмен Младен Мутафчийски и др, шефът на синдиката
’’Подкрепа“ Константин Тренчев, днешният евродепутат от
„Атака“ Слави Бинев, всякакво височайше присъствие. И
сръбската певица Лепа Брена. На живо.
Но колкото и величия да присъстваха, поне още толкова не
отбелязаха празненството. Сговорът за ограбването на нацията

399
започна да се пропуква. Думата на пазара - макар и онзи,
свързан с престъпността породи конкуренцията между
управляващите я кланове на елита. Конфликтът в Москва
изигра ролята на катализатор. Защото тя също прилагаше
правилото „Разделяй и владей!“.
Така на 4 ноември 1993 г. се роди асоциацията „Защита“ на
доц. Цветан Цветанов, Слави Бинев и др. Тя е като полити-
ческо-обществена глазура, която ще легализира и легитимира
собствените си въоръжени рекетьорски формирования. В нея са
политици, депутати, прокурори, общественици, а в армията й -
отново спортисти и криминална измет начело с боса й Иво
Карамански. Сред създателите са Гриша Топалов (кредитен
милионер от „Кристалбанк“), Камен Пенков и неговата
охранителна „Скорпио“ (пазела „Позитано, а самият Камен
Пенков беше зам.-вътрешен министър в правителството на
Сергей Станишев), ген. Лилко Йоцов - главен прокурор на
въоръжените сили, Стефан Гайтанджиев (депутат), Петьо
Калпакчиев (шеф на „Кинтекс“)...
В отглас, екот от този сблъсък във „висините“ се превърна
пукотевицата в низините им. Тя, в два поредни дни - първият на
пространството между блоковете № 50 и № 51 в жк „Дружба“, а
вторият - пред казино „Севастопол“, маркираха онази пътека за
борците, от която завръщане няма. Защото я беляза кръв!
Проляха я не мутрите, както се счита и досега, а спецот-
рядът на МВР. Тази кръв прогнозира съдбата на престъпните
босове - опека на службите върху тях и вечна зависимост от
кукловодите.
Факт е, че за първи път за спецотряд се заговари през май
1993 г. - непосредствено преди първата гангстерска война.
Според тогавашни публикации в пресата още по времето на
СДС - през 1992 г., вътрешният министър Йордан Соколов и

400
главният секретар Богомил Бонев го създават. Твърди се, че
през декември 1992 г. ( в разгара на руската конституци- онна
криза) от провинцията в София са докарани между 30 и 50
главорези, бивши служители на МВР, които в столицата никой
не познава.
„Те са подготвени в случай на криза да арестуват видни
политически лидери от парламента и от извънпарламентарните
сили, както и водещи бизнесмени, ръководители на средства за
масово осведомяване, фигури, от които зависи стабилността на
страната. В списъка са включени имената на Ахмед Доган, д-р
Константин Тренчев, професор Кръстьо Петков, политиците
Асен Мичковски, Чавдар Кюранов, Димитър Йончев, Димитър
Луджев, шефа на „Мултигруп“ Илия Павлов, Валентин
Моллов, главните редактори на „Труд“ Тошо Тошев и на
пресгрупата Петьо Блъсков.“ - пищят публикациите.
Истина ли са? Донякъде!
Членовете на групата, общо 32 души, сред които и жени, са
сержанти, произведени заради рисковата им работа в
офицерски звания. Прякото им ръководство е осъществено от
тогавашния началник на Бюрото за оперативно издирване
(БОИ) майор Венцислав Дойчинов. От 1 септември до 11
декември 1992 г. избраните се обучени в специален лагер в
провинцията. За подсилване на отряда от Русия са докарани
шестима бивши „афганци“.
Участниците във формирането на спецгрупата са на коренно
различно мнение. Според тях тя не е създадена за политически
репресии, а за да се бори с разрастващата се организирана
престъпност. Фактът на съществуването й е бил използван за
политически интриги, е версията им. „Ако планът ни не беше
провален, нямаше да стигнем до катастро- фалната обстановка
с мафията“, категорично заключиха те.

401
 Според неофициална информация, изтекла от МВР, на
мястото на бившата разконспирирана група е създадена нова.
Това става през 1993 г. От баретите са били изтеглени десет
души елитни стрелци и бойци, досиетата им в отряда - изтрити,
данните за тях в ЕСГРАОН - заличени. Във всеки случай най-
вероятно тази спецгрупа е в основата на слуховете за
„ескадрона на смъртта“, създаден от елитни командоси, за да се
избиват (или да се държат в постоянен страх) босовете на
подземния бизнес у нас.
Те са превърнати в ударна група, която от онези дни, та чак
до днешни разчиства неудобните на Партията, на клановете на
демокрацията и на властта.

КОГАТО ГРЪМ УДАРИ

По онова време войната между гангстерите е мариз (бой
- жаргонно, бел. ред.). Мутрите друго не умеят, а на кара-
тисти, боксьори, борци това им е и професията. Все още не
умеят да се стрелят.
Не може да не направи впечатление, че в бандите на
престъпността никога, ама съвсем никога не е имало техни
колеги - спортисти, занимаващи се със стрелба, печелили
балкански, европейски, световни и олимпийски титли. А и по-
скромни - републикански, градски, регионални. Няма и
биатлонисти, както и петобойци. При тях стрелбата също е
силно застъпена.
А хора от други спортове - гребци, автомобилисти, атлети,
футболисти и пр., макар и малцинство, се срещат достатъчно.
Факт е, че няма и един-единствен човек от професионално
боравилите с пушка или пистолет, от хората със занятие
стрелба, чието име да е записано в криминалните хроники -

402
когато и да било, където и да било. Винаги някаква „висша
сила“ ги е въздържала от участие въпреки повече от щедрите
предложения на мутрите.
Затова спецотрядът е символ на професионализма - но
единствено за употреба от властта!
Те - остриета на смъртта, са зоркото око и точната ръка на
нейните кукловоди в манипулираните престрелки на прес-
тъпните формирования.
На 19 ноември 1993 г. Маджо се опитва да сложи край на
противопоставянето между ВИС и Кръстника, между ВИС и
„Защита“. Избран е за парламентьор, понеже не е участвал в
побоя в „Дескрим“ между борци и каратисти. Отива в
къпалнята „Мария - Луиза“, тогава държана от хората на
Карамански.
- Влязохме в голяма стая със стъклена врата. Там бяха
Румен Рачев и още двама-трима души. Нека двамата да слезем
долу в мазето да пием кафе, предложи Карамански - това
разказва самият Младен Михалев. - Останахме аз и Румен Ра-
чев. Говорихме за наши работи. Защо засягат хора, които ние
охраняваме? Защо крадат коли? Защо ни предизвикват?
Наистина - защо? Кой диктува предизвикателството? Нали
само няколко месеца преди това са „работили“ буквално рамо
до рамо!
Отговорът го дават кукловодите.
И спецотрядът им на смъртта.
Той разцепи с автоматни редове нощта на 11 януари 1994 г.
в столичния комплекс „Дружба“.
Часът е около 20,25. Текат последните емисии на „По света и
у нас“. Блоковете в ’’Дружба“ светят. Бойците от
пазарджишката „Гардения“ са покойните Петьо Маргитин

403
- Царския и Ангел Червенков. До тях са Георги Атанасов -
Шпагата и Васил Малечков - Маляка, брат на самовзривилия се
Маляк. В техния отбор е и Луко Глухаров, шеф на охранителна
фирма „Рубин“. В други коли са неясни „субекти“ от Елин
Пелин. Групата командва покойният Петър Петров. Пешо
Патерицата е изтъкнат борец от пазарджишкото село Белово.
Служи като вярно куче на ВИС.
Отиват да накажат Йордан Гиздов. Той е дясната ръка на
Кръстника, негов бодигард е. И досега е неизвестно с какво се е
провинил пред борците. Живее в комплекса.
Автоматичен откос. Първи, втори...
Минувачите се разбягват ужасени. В близкото кафене „Бриз“
посетители и сервитьорки се просват на пода. Като по команда
прозорците на блоковете гаснат - обитателите им се стаяват от
ужас и страх в тъмнината. Спецотрядът професионално си
върши работата. След като лаят на ка- лашниците замлъква, на
асфалта между блоковете остават да лежат четири неподвижни
тела. От ударната група на „ВИС“ и един от хората на
Карамански. Специално пуснат от затвора в отпуск. За този
специален ден.
Маджо не е участвал в тази първа престрелка пред па-
нелките, макар че е наблюдавал случилото се заедно с братя
Илиеви, сочат оперативните сведения. Изпратен е от името на
Илия Павлов, а императорите на ВИС са емисарите на Андрей
Луканов.
- Провокацията между Карамански и висаджиите целеше
интрига между тях. Говореше се, че властта иска да обяви
военно положение, за да демонстрира надмощието си! - още
тогава се кълнеше Васил Урумов - Чико. Навремето вихруш-
ката от куршуми го пожали, но туморът - не.

404
 Той беше собственик на заведението „Бедни - Богати“,
любимо на ъндърграунда. Там се заплитаха криминалните
интриги, там се извършваше сгледата между мафиотите и
политиците. Чико беше парламентьорът в преговорите за
подялба на влиянието между ВИС и Иво Карамански заедно с
бившия шеф на националното следствие ген. Леонид
Кацамунски - адвокат на трибуквената групировка (баща на
известната криминална журналистка Анна Заркова от в. „Труд“,
б.а.)
Васил Урумов се славеше като най-добрия хазартен играч у
нас, многократно е вкарван в затвора и осъждан за различна
незаконна дейност. Въобще не е парадоксално, а напълно
логично, че точно това обстоятелство го определи като един от
първите частни бизнесмени - кооператори още при социализма.
По Живково време гонещата го дотогава власт като гръм от
ясно небе благосклонно му „отпусна“ печатарско цехче. В
онези времена жестът представляваше израз на най- високото
възможно доверие. Все пак на машините можеше тайно да се
отпечатат всякакви враждебни неща - от книгите на дисидента
Солженицин до позиви срещу комунизма.
Повече от ирония е, че първопроходецът на капитализма
произвеждаше и бълваше в промишлени количества агитаци-
онни материали в прослава на комунистическата партия, ней-
ното ръководство и Генсека. Например в това предприятийце се
отпечатваха портретите на членовете на Политбюро, които бяха
задължителни за окачване по стените на коридорите и
началническите кабинети във всяка административна и про-
изводствена структура у нас.
От онова време Васил Урумов е приятел с Иван Славков и
дори го е научил да пуши пури, носи мълвата. Чико е първият

405
съдружник в хазартната фирма на Илия Павлов. При
демокрацията в неговия клуб „Варшава“ на столичния бул.
„Руски“ се основа първото обединение на едрия капитал у нас,
наречено „Г-13“ по броя на членовете си - Илия Павлов, Емил
Кюлев, Валентин Моллов, Красимир Стойчев, Васил Божков,
Петьо Бльсков, Борислав Дионисиев, Ангел Първанов, Георги
Агафонов и др. честни частници. Между впрочем и членовете
на Политбюро на ЦК на БКП по устав са 13 души. В
съвпадението въобще не играе роля случайността!
С една дума - макар и тарикат, макар и мошеник, макар и
част от престъпния свят, Васил Урумов беше на „ти“ с властта
- както с тоталитарната, така и с демократичната, за да му се
вярва на думите за нейното участие в подземната война.
- Васил Илиев ми беше дал 4-ма бодигардове и 1 пушка
помпа - спомня си той. - Веднъж заведението беше полу-
празно. В 21 часа вечерта дойдоха четирима от хората на
Карамански. Опряха ми два автомата в главата. Искаха да
променя показанията си по делото „Бедни, богати“. Знаех, че
заплахата не е напразна. Разчитах на факта, че надрасканото от
мен няма никаква правна стойност. Два дни по-късно дадох
пресконференция заедно с Едвин Сугарев. На нея казахме
открито, че зад групировките стои Държавна сигурност. Ефект
нямаше! - завършва Чико.
Достоверни данни липсват, но освен в средите на ъндър-
граунда и в редиците на тайните служби се твърди, че изстре-
лите в първата гангстерска междуособица са „дублирани“ от
онзи спецотряд на МВР, за който вече стана дума.
Факт е, че и четиримата убити в пространството между
панелните блокове № 50 и № 51 в жк „Дружба“ са простреляни
с дебалансирани куршуми от автомати „Калашник“ с калибър
5,45 мм. По онова време с подобно модифицирано въоръжение

406
разполагаха единствено баретите. Мутренските отряди са далеч
от такава огнестрелна мощ - размахват единствено пистолети.
Именно с такива пушкалца са въоръжени борчетата от
пазарджишката фирма „Гардения“ - щурмовата група на
борците. Затова ги просват мъртви - нито далеко- бойността,
нито скорострелността им, нито точността търпи сравнение с
огневата мощ на автоматичната стрелба.
Наблюдателят от тази престрелка Младен Михалев обаче е
основният герой във втората пукотевица. Тя е следващата
привечер, около 20.30 часа на 12 януари 1994 г. пред заведе-
нието на Иво Карамански на ул. „Раковски“ - в самия център на
столицата. Преди нея е вечерял заедно с Илия Павлов,
Маргините и Васил и Георги Илиеви. По всичко изглежда, че
разгорещен от напитките, босът на „Мултигруп“ е поръчал
акцията за сплашване срещу съперника си, претендиращ за дял
от доставките на горива покрай югоембаргото. Или неговите
кукловоди са му възложили да трапоса акцията на борчетата.
Затова и личният му бодигард Маджо се превърна в
екшънгерой.
А ако най-едрият бизнесмен в България е режисьорът на
драмата, сигурното е, че нейните постановчици са още по-на-
високо от него. Възможно е да са преценили, че му е дошло
времето и за Маджо - да се изпита с куршум, да бъде уличен с
безспорни доказателства, ако се наложи такава необходимост,
да го настървят от яростта заради пролятата му собствена кръв.
Накратко - да тръгне по онази пътека, от която никога няма
връщане назад и за която говореше бившият шеф на Шести
отдел в ДС Димитър Иванов.
...Тежкият джип „Нисан Патрол“ е шофиран от Георги
Илиев. На бавен ход пред заведението той извадил пистолет и
стрелял - за сплашване, във въздуха, без мисъл да убива.

407
Веднага започнала патакламата.
Според добилата публичност версия Младен Михалев
гърмял по Кингсли - негър, личен охранител на Кръстника,
колумбиец от редиците на тамошните наркокартели. Той пазел
пред входа заедно с бодигардът Янков и бившият спецполицай
Валентин Дайков - Муто. Ексченгето отвърнало на огъня -
далеч по-точно. Борците не очаквали съпротива и побягнали с
мръсна газ. Колата им завила по „Граф Игнатиев“, от отворе-
ната врата изпаднал телефон „Нокия“, свлякъл се на паважа и
Маджо. Джипът е зарязан на близката ул. „Луи Леже“. В него
са открити два пистолета - още димящи, топли гилзи, черни
маски за лице, радиостанция, оптически мерник.
Бъдещият „Капо ди тути капи“ с ужас установил, че е ранен
и побягнал през площад „Славейков“, оставяйки кървава диря
след себе си. Дошло му времето да инкасира куршума - както
при всеки редови боец. Още не знаел, че това е последната
проверка - с истинска, негова кръв, за да му гласуват най-
високото доверие кукловодите.
Полицията го откри на ул. „Ангел Кънчев“ - пред Съюза на
писателите, както съобщи сводката на МВР. Всъщност борецът
намери спасителен пристан в хетофиса на „Мултигруп“ и
нейната застрахователна компания „София иншурънс“, които
се помещаваха в съседната къща. Дежурната им охрана повика
линейката, а в същото време довтасаха ченгетата.
Според официалната версия стрелба е имало, но участници в
нея - не. Пресцентърът на МВР тогава цитира показанията на
Маджо: „Разхождах се по ул. „Раковски“, започна стрелба и
един куршум ме уцели...“.
Изявлението на държавната институция е повече от
лицемерно - до джипа са открити пистолети „Макаров“ и

408
„Броунинг“. Оръжие е намерено и в Маджо.
„При качването в линейката забелязахме, че лицето има
пистолет, втъкнат в колана на панталона му. Взехме го и
поискахме разрешително. Той ни го предостави. При проверка
пистолетът беше с два патрона в пълнителя и един патрон в
цевта.“ Показанията са на полицай Полит Петрин от Първо
РПУ Според тях с това оръжие е стреляно, и то на поразия.
Обаче в протокол за изземване, появил се по- късно, е записано,
че е „иззет пистолет АП с пълнител с 8 патрона - пълен.“.
Така на практика Младен Михалев е оневинен. Случилото се
пред казиното и на паркинга в жк, Дружба“, където също няма
виновни, е пряката покана, насърчението на правителството, на
властта и елитите към борческите отряди - изтрепвайте се, за да
печелите, да отвоювате територии и канали! Това изтребление
ще подд ържа равновесието и никога няма да направи уличния
бандитизъм толкова силен, че да хвърли успешно ръкавица на
предизвикателството срещу държавния мутроизъм.
Защото освен двете версии - публичната и официалната,
съществува и трета - достатъчно достоверна. Стряскаща.
Отново опираща до спецотряда на МВР, както с особеното
оръжие и боеприпаси при престрелката в жк „Дружба“.
„Охраната на казиното беше залегнала. Видях и група,
залегнала на тротоара срещу казиното. По същото време видях
и две мъжки фигури с къси връхни дрехи. Единият от тях
стреляше в посока на казиното.“ - е дал показания случаен
очевидец. Според друг свидетел на екпгьна от насрещния тро-
тоар (с групата залегнали) открили огън по джипа. Фигурите
били като тъмни силуети - най-вероятно маскирани.
Тези факти грижливо са покрити, никой не ги разследва и
анализира, в крайна сметка изпадат от полезрението на
следствените органи. Прочитът им гласи, че група „минувачи“
409
хем открива огън по казино „Севастопол“, хем дупчи с оловен
дъжд джипа на борците. Раздава „правосъдие“ както за едните,
така и за другите.
Според хипотезата членовете на спецотряда на МВР са
облечените в тъмно хора, залегналата на отсрещния тротоар
група. Целили са се ниско - не толкова да убият, колкото да
сплашат и само да ранят. Ясно е, че софийските борци са по-
важни от пазарджишките, изтрепани предната вечер в
пространството между панелките. Защото е съществена
пролятата кръв - тя не се прощава, стига да остане кой да я
помни, а и „момчетата“ тепърва са необходими за черната
работа...
Факт е, че разследването е срещу „неизвестен извършител“,
ранил Маджо. Факт е, че то не взима натривки от ръцете на
охраната на казиното, не прави експертиза на оръжието им, за
да уточни от чие дуло са дошли изстрелите, поразили бъдещия
гангстерски бос. Защото тогава истината щеше да лъсне -
хората на Карамански глътнали езиците си от страх и дори не
се сетили да извадят патлаците от кобурите си. Проснали се
върху плочите на тротоара, примрели от страх. Така богинята
на правосъдието тъпче по уликите, укрива други от тях,
пропуска трети. Но задачата на Темида в България е точно това
- от десетилетия назад и за десетилетия напред.
... Първоначално Младен Михалев го откараха във Военна
болница вместо в „Пирогов“ или съвсем близката до
престрелката Първа градска. Там е, понеже „Мултигруп“ е
структура на военните. Всъщност при всички следващи
убийства или ранявания адресът на клиниката подсказва към
коя част от спецслужбите се числи потърпевшият - към
структурите на военните или към ДС - респективно Първо,
Второ или Шесто управление. За тях са „Пирогов“ и Окръжна

410
болница.
Името на Маджо не беше записано в списъците на приетите
за лечение. Оказа се, че разпореждането е дошло от най-
високото място - от самия генерал, шеф на лечебницата.
Подобно внушение и тогава, пък и сега, не е по силите на
борчетата. Но е във възможностите на върховете. Заради
случилото се избухна огромен скандал.
В крайна сметка, в дълбока тайна героят от екшъна го
изтеглиха от военната клиника, за да го преместят в ... Пра-
вителствена болница! По онези години тя продължаваше да е с
особен режим - недостъпна за простосмъртните, предназначена
единствено за висшите фигури на властта. Какви сили са
намесени зад кулисите, може само да се гадае. Но е ясно, че са
от най-високите етажи на държавата - правителството и
президенството! Този път дори скандал няма - могъщата им
ръка опази секрета в най-дълбока тайна.
Документите описват състоянието на Маджо. Диагнозата му
е „хеморагичен шок“ заради кръвозагубата и развит
„травматичен трофбофлебит на вените“. Посочени са бяла
омазана тениска с къс ръкав и цветен вълнен пуловер, черно
велурено яке, също прогизнало, дънки „Леви Щраус“ - всичко
обилно оплискано със собствената му кръв. Тя е група АВ. 29-
годишен, ръст 176 см, отбелязва медицинското досие.
„Пронизващо огнестрелно нараняване на меките тъкани на
лявата мишница и сляпо на меките тъкани на гръдния кош
вляво, без проникване в гръдната кухина. Първият куршум се
сплесква в стъклото. Стрелецът е бил отляво и леко отзад.“
- гласи заключението на съдебните медици.
Солта и пиперът, и тайната на случилото се чете в тези
редове. Сплесканият в стъклото куршум (!) говори за бое-
припасите, с които е стреляно. Те не са проникващи - т.е.
411
предназначени за убиване, а меки, стопиращи - могат само да
ранят. Затова дори едно стъкло може да ги спре! Изпадналата
обвивка на един от тях, намерена в джипа, говори за същото.
Така версията за смъртоносната баталия пред „Севастопол“, за
настръхналите от ярост един срещу друг борчета и Кръстник
увяхва като смачкано мушкато.
Второто фрапиращо резюме от тази папка е в думите
„отляво и леко отзад“. Следователно изстрелът не може да е
дошъл от казиното, към което Маджо е бил с лице. Движението
на колата е от ул. „Гурко“ към ул. „Граф Игнатиев“. По този
маршрут заведението на Иво Карамански се пада от дясната
страна на джипа вместо от лявата.
Пък и самият Маджо е бил зад кормилото. Посоката на
автомобила подсказва, че оловото, уж хабер от хората на
гребеца, би могло да дойде само и единствено от дясната страна
на Маджо. Но изстрелите са изсвистели отляво!

412
 Там е платното. Там е другият тротоар. Там, на него дебнат
„тъмни силуети“ и залегналите „минувачи“.
Дебне спецотрядът на МВР! Убийците от държавата и
кукловодите й!
Разделяй и владей! С двете престрелки не толкова властта,
колкото силите, стоящи зад нея - независимо от цвета им, за-
вършиха операцията по укротяването на иначе дивите мутри.
По насаждането на омразата между тях. По фабрикуването на
достатъчно убедителни доказателства - за поръчкови убийства,
за поръчкова смърт. Те са основата за дълбока зависимост на
ъндърграунда от властниците, които да са те. И от техните
кукловоди.
С тази престрелка обучението на Маджо завърши - за-
почнато като дребен апаш, приключило като въоръжен
гангстер.
Изпитът е взет.
Компрометиран е - давността за подобни престъпления,
проляли кръв или оставили трупове, както престрелката пред
„Севастопол“, като клането в жк „Дружба“ е 20 години. От
1994 г. насам срокът й още не е изтекъл - давността ще влезе
сила чак през 2014 г. Със сигурност може да се направи
обзалагане - през 2014 г. името на Младен Михалев отново ще
нашуми. Скандално. С кръв. Ако е жив!
Наказанието за тези престрелки е 20 години затвор или
доживот! За тях не може да натопи работодателите си както за
контрабандните канали, операциите по транфер на наркотици,
рекета или друг бизнес, поръчан на престъпността. Всички
официални улики водят към мутрите, към борчетата.
От този момент името на Маджо никога повече не се появи в
полицейските разработки срещу мафията. Не изплува в никакви
разследвания. Под тази глазура службите го държат, водят,
контролират като вярно и зло куче на къс повод - с компромати,
отлежаващи в архивите им.

Аргументът „труп“
И за финал - тази блестяща операция е подсигурена още с
една. За всеки случай. Също толкова мръсна.
На 19 май 1994 г. - четири месеца след случилото се, турист
откри на „Витоша“ - в местността „Бай Кръстьо“, до строящата
се пречиствателна станция, мъртвец. По трупа му личеше, че
все още живият човек е бил зверски изтезаван. Лявата му ръка е
отсечена и напъхана в устата, очите му са избодени, рязани са
парчета от тялото му, горен е, разчленен е. „Всичко сме
виждали, но чак такова зверство - не!“ - категорично отсякоха
ченгетата. На метри има клозет. В него откриха гилзите от
изстрелите, с които накрая е умъртвен. Право в главата. Три на
брой.
Толкова е обезобразен, че трудно разбраха самоличността
му. Полицията нямаше никакви данни, въпреки че е бил
регистриран за измами със златни бижута и в картотеката са
запазени пръстовите му отпечатъци. Неведомо как, на 6 юли
1994 г. следователите привикаха приятелката му Десислава, с
която той е живял през последните 10 години. Тя разпозна
коланът му, който били купили заедно при екскурзия в Судан,
Африка.
Но кой е той? Казва се Валентин Дайков - Муто. Бивш
полицай, охрана на Кръстника Карамански и на казиното му.
Бил е на пост в онази вечер, когато е престрелката. Когато уж
куршумът, изстрелян от неговия пистолет, е ранил Маджо.
Изчезнал е на 19 април. Във фаталия ден Валентин Дайков се

414
запил с бореца Иван Кудев (убит на 17 септември 1995 г., бел.
ред.), сочат свидетелските показания. След вечерята отишъл в
дискотека „Джъмбо“ в подлеза до „Гурко“ и бул. „Васил
Левски“, а накрая пристанал в култовото заведение „Нерон“ на
ВИС. Бил е от хората на Карамански, но явно е считал, че няма
опасност за живота му. Надали алкохолът може да тушира
могъщият инстикт за самосъхранение. И после - ни следа, ни
вопъл и стон.
Разследването зацикли. „Можеше да напише отново съдбата
на някои босове, да ги остави редови бойци и дори затвор-
ници!“ - спомня си днес ченге, участвало в него. Беемвето на
Муто месеци наред събираше прах пред дискотеката на ВИС.
Волно или неволно следствието започна да подозира братята
Илиеви в разчистване на сметки, да разпитва Злати Златев -
Златистия, понеже рекетирал Валентин Дайков заради някакви
дългове за леки автомобили. Накратко - стартира процесът на
трупане на евентуални компромати срещу тях, но не и на
заключения, годни за съда.
Действителни или не, накрая папката е приключена с де-
журната диагноза „неизвестен извършител“. Но това банално
заключение освен над първоначално заподозряните натежа като
дамоклев меч над самия Маджо. Защото делото винаги може да
бъде възобновено. Например заради нови факти или дори
поради едно-единствено свидетелско показание.
А той е човекът с основния, и то личен мотив - да си му го
„върне“ на набедения Муто за раняването! Скандално е, че
версията дори не е проиграна. А може и да е, но оставена между
кориците на делото. Да бъде хем невинен, хем останал виновен,
макар и скрито.
Или обратното. Защото спецслужбите също имат мотив

415
- винаги могат да пришият на Младен Михалев убийството.
Дори и невинен, безспорно ще изглежда виновен. И чист като
агнец, със страховитият му имидж ще бъде по-черен и от дявол.
А щом си виновен или щом могат те изкарат виновен, значи
си зависим от онези, които могат да го направят. От срецслуж-
бите, от политиците, командващи парада, от когото трябва...
От този момент Маджо стъпи върху стълбата, която го
изведе нагоре, на самия връх на спорния му успех, макар че
стъпалата й слизаха надолу, към подземието на живота.

Формулата „няма човек = няма проблем“!

Истинската причина за елиминирането на Валентин
Дайнов - Муто е свързана не само със събирането на
евентуални компромати за зор заман срещу боса на ВИС,
срещу бъдещия бос на СИК, колкото с нещастното
стечение на съдбата му.
Превърнал се е в проблем. По сталински маниер, чрез
формулата „ няма човек - няма проблем “ въпросът е
решен.
Защото Муто се оказа неподходящия свидетел на
неподходящото място и в неподходящото време.
Неподходящото място е жк „Белите брези“ в
столицата, бл. 29. Неподходящото време е два дни след
екшъна пред казино „ Севастопол “-на 14януари
1994 г. около обяд. Неподходящият човек е самият той.
И две червени барети. Още по „ неподходящи “, защото
са разчистени веднага, на самото място.
Елитните бойци станаха излишни, защото отстраниха в
две престрелки - на 10 и 21 декември 2003 г., съответно в

416
столичния жк „Надежда“ и НДК арабските трафиканти от
веригите на стаф, знаят пътя на наркотика през България,
лицата по веригата му...
В блока живее Иван Иванов - съдружник на Кръстника
Карамански, висш полицай, ръководил звеното за издирване на
МВЕ За преговори ши като посредници в гангстерската
кървава сага пристигат шефа на отдел „ Убийства “ в
полицията Ботьо Ботев и началникът на ключовото звено
„Информация и анализи “ в МВР Григор Вълков. Охранявани са
от три червени барети - зам.-командира на отряда подп.
Марин Ча- нев, гл. сержант Георги Георгиев - Индианеца и сер-
жант Христо Билев. Изпратени са по лична заповед на
вътрешния министър Виктор Михайлов, а според други данни -
по устно нареждане на главния секретар Коста Богацевски и в
нарушение на правилата.
Така постъпва дясната ръка на власта. С лявата тя
разпорежда отвън, пред блока да пазят елитните командоси
от друго спецзвено на МВР - за борба с масовите безредици.
Никой не уведомява нито едните, нито другите кой какъв е.
По-нататък мъглата съвсем се сгъстява - неизвестно момче,
мъж или жена според различните трактовки информирали
щурмоваците пред блока, че във входа, на четвъртия етаж се
мотаят въоръжени хора. Те нахлули вътре и въпреки виковете
„Полиция “ открили огън по колегите си - червени барети. От
тях ранен оцеля само сержант Христо Билев.
Гл. серж. Митю Петров от „ безредиците “, открил
първи стрелбата, получи 7-годишна присъда. Бившият
главен прокурор Иван Татарчев искаше още по-високо
наказание. Върховният касационен съд го намали с две
години. Излежа 3 години. За останалото се погрижи
бившият вицепрезидент Тодор Кавалджиев, който с указ

417
 от 12 ноември 1997 г. го помилва.
След стрелбата двама души са напуснали апар-
тамента. Трябвало е да бъдат задържани, но в
нарушение на закона, инструкциите и правилата
полицейските началници са решили друго. Вместо
стриганите от следствието бодигардове на Кръстника:
Васил Асенов - Магурката и Сава Байданов, те са
самият Карамански и персоналният му гард Валентин
Дайнов - Муто.
Дребна пешка - свидетел на това, което не бива да се
чува, видяла онова, което не бива да се гледа. Бил е
неудобен свидетел от низшите равнища на ъндърграунда,
докато босът му—мафиот е от висшите му етажи. И
най-важното - с офицерски чин от Държавна сигурност,
приятел както със семейство Живкови, така и с новите
демократи (непопулярната, но истинска биография на
Кръстника е разказана в том 1, б.а.)

Зад кулисите
Развръзката в Русия приключи с ареста на вицепрезидента
Александър Руцкой, а в България - със задържането на Кара-
мански и победата на ВИС и „Мултигруп“. Няколко месеца по-
късно - през лятото на 1994 г. Думата пребори Елцин и г ласува
амнистия за заговорника, който създаде свое политическо
движение. Установи се новото статукво - до следващото
премерване на силите.
У нас онази поредна политическа буря рефлектира с първата
публична атака срещу Илия Павлов. Непосредствено преди нея
групировката на едрия капитал се разцепи. Емил Кюлев я

418
напусна, а след него повлякоха крак хората на Луканов и Иван
Костов - Ангел Първанов, Красимир Стойчев и Борислав
Дионисиев.
„Абсолютно сигурна е връзката между силните финансови
групировки и престъпността. Чрез „Мултигруп“ борците успяха
да изперат парите от рекета... Ако НСС вземе да разследва не
дребните престъпления, а се обърне към финансовите гиганти,
ще разбере, че те са на глинени крака... Когато станаха
проблемите между разни групировки, изведнъж Илия Павлов
реши да ги решава. Той дава идеите. „Мултигруп“ и борците
изпират парите от рекета и далаверите с петрола. А Илия
Павлов купува депутати. Младен Михалев - Маджо е връзката
между борците и него.“
Редовете се появиха на бял свят на 31 юли 2004 г. Изнесени
са от ареста на Софийския затвор. Написани са от ръката на
Кръстника, но са продиктувани от неговите кукловоди. Отчаяна
крачка са след залеза на кукловода му Огнян Дойнов,
протежиран от КГБ. В Русия Елцин спечели с помощта на
съперника му - военните.
Заедно със залиняването на този Дон, неговите бизнесмени и
техните мутри, започна и залезът на противника му
- другият Дон Андрей Луканов. Той залагаше едновременно на
всички карти в Москва - колкото на печелившата, толкова и на
погрешната. Победителите не му го простиха. Замръзна сякаш в
лед близостта на първия мултак до червения политик с ген
трето поколение, за да завърши след две години с пълен разрив
и зле укрит скандал - прелюдия към убийство. Стартира
изстудяването на отношенията между ВИС и Илия Павлов -
продукт на нашата и руската военна разведка. И тук разводът
им приключи с убийство, (виж том 1, бел. ред.)
Но освен геополитическата рамка в наместването на

419
властово-икономическо-криминалните пластове в България
изигра роля и местната, регионалната.
„Арията на Карамански срещу пухкавото момченце Илийчо
бе дирижирана точно в мига, в който правителството трябва да
реши спора между „Мултигруп“ и Емил Кюлев за мастодонтите
„Химко“ и „Булгаргаз“, анализира събитията тогава
седмичникът „168 часа“. Споровете опряха до големите пари, а
тогава дори кукловодите допускат произнасянето на неудобни
истини. От онези години, та чак досега - почти две десетилетия
по-късно, тази ситуация на дирижирана „откровеност“ винаги
се възпроизвежда - щом стане дума кой да грабне
„Кремиковци“, магистралите, АЕЦ, „Южен поток“ или някой
друг подобен проект.
Формулата е: щом политиката се пренарежда, пазарът също
се преразпределя. Ъндърграундът е тяхната производна
величина. Не е за чудене тогава, че неочаквано за мнозина ВИС
се разцепи. Случилото се е показателно за това кой диктува
играта, кой пише правилата й.Подсказва за ролята на хора като
Младен Михалев в престъпността - като свръзка между едрия
капитал и мутренските отряди, както отбеляза Кръстника в
затворническото си писмо.
Свърши времето на Васил Илиев. Смъртта на боса остана за
преценка - „кога“. И смъртта на кукловода му - също кога.
Настана времето на противниците му - други кукловоди. На
клана Живков. На консервативното крило в червената партия.
Дойде времето на СИК. Епохата на посредника към капи-
тала. Възходът на Маджо.
В низините - там, при ъндърграунда, събитието, маркирало
грандиозната промяна, е на 19 август 1994 г. На тази дата е
създадена фирмата „Интергруп енд Партнърс“.
Съдружници в нея са борците Младен Михалев - Маджо,

420
Красимир Маринов - Големия Маргин и бензинаджията Вен-
цислав Стефанов. Основната идея е да се смуче югоембар- гото.
И печалбата да се дели - но не всички, а на мен, на мен и пак на
мен, както гласи мутренският лаф. В крайна сметка формулата
се оказа отново на всички. С едно изключение - без хората на
Луканов.
Така официалното отцепване на „Аяксите“ от ВИС и
превръщането им в СИК беше легитимирано категорично.
Публично.
Демонстрирано е и задкулисно. С кръв. С едно убийство. То
е първата политическа смърт у нас. Предназначена е да
информира онези, които са „вътре в нещата“. Да им покаже
решителност, воля, невъзвратимост на решението. Да се
изконсумира и в чужбина - в Москва, в Белград - да знаят там с
кого да работят и с кого да не разговарят.
11 дни след регистрацията на „Интергруп“, буквално ведна-
га с излизането на решението, на 30 август 1994 г. е отстрелян
доц. Цветан Цветанов. Той е убит е на 30 август 1994 г., пред
блок 17 на ул. „Юрий Гагарин“ в столицата, където живее
любовницата му. Посред бял ден. Към 9.30 сутринта.
Инкасира пет куршума - всичките смъртоносни. Четири са в
главата, един - в гърдите. Оръжието е автомат „Узи“.
Израелски, но хърватско пиратско производство. Такива у нас
няма - единствено отрядът на баретите ги проиграва в ситуации
за бой в тесни пространства - сгради и апартаменти. За тази цел
са създадени.
Доцентът е политическото лице на каратистите, създателят
на асоциация „Защита“. Човек е на бившия Генсек.
„Малкият мъж с големи врагове“ (ръст малко над 160 см,
б.а.) е родом от Берковица. Завършва право, забелязан е от
тогавашния главен прокурор Костадин Лютов. Под неговото

421
покровителство младият юрист защитава аспирантура в
Института за държавата и правото. Участва в екипа, който
пише Татовите концепции за усъвършенстване на развитото
социалистическо общество.
Той е правистът, регистрирал първата фирма на Илия
Павлов и генералските синчета от ДС - „Мултиарт“. Той е
адвокатът, подготвил документите й за вписване в съда в
чужбина. Момчета от неговата асоциация „Хан Аспарух“
охраняваха първите сини митинги. Цветанов дори е сред
учредителите на СДС.
На 4 ноември 1993 г. в ресторант „Дева“ под салюта на ча-
шите с шампанско и уиски се ражда асоциацията му „Защита“.
Наздравици вдигат Слави Бинев, куп бизнесмени и охранители.
Сред тях са шефът на военната прокуратура ген. Лилко Йоцов,
шефът на отдел „Следствен“ в Главната прокуратура Ангел
Ганев, прокурорът Анто Гюров, началникът на затворите
Здравко Трайков. Като перли се открояват политиците и
депутатите. Сред тях са бъдещият МВР шеф Кольо Добрев и
народният представител Иван Палчев. Учредителите са 54.
Цветан Цветанов знае прекалено много, има контакти и
рисковано започва да играе своя игра, дори шантажира Илия
Павлов с познанието си. Финалът му е закономерен.
В навечерието на края си Доцента признава пред министър
от кабинета Беров:
- Създадохме страхова психоза и държавата се скова.
’’Загърнахме“ с параван външнотърговските дружества. Ако
народът знаеше какви пари лапаме от тях, щеше да ни строи за
разстрел. Не целта оправдава средствата, а средствата - целта...
Ден след погребението мародери опоскват гроба му. До-
цента се явява при Господ без бельо, панталон и обувки.
Разследването на първото в най-новата ни демократична

422
история откровено политическо убийство спря в края на януари
1995 г. Убийците на доцента не са открити шест месеца след
пъкленото им дело, аргументира се тогавашният софийски
градски прокурор Нестор Несторов. При първите данни за тях
или местоположението им ще подновим делото „Цветанов“,
увериха магистратите. Това изявление те направиха на 30
октомври 1996 г., само два часа след официалното съобщение,
че делото за най-голямото политическо убийство след 10
ноември 1989 г. - на бившия министър-председател Андрей
Луканов, също ще бъде спряно, ако екзекуторът не бъде открит
в определения от закона шестмесечен срок.
Това убийство - на основателя на „Защита“, завинаги сложи
краят на единното доскоро формирование „ВИС“. То показа
разколът в БСП, довел до нови политически убийства. То
маркира вече запалената свещ за все още живия Васил Илиев.
То е прелюдията към смъртта на Андрей Луканов. То ще
простре нишката си чак до снайпера, с който пронизаха сърцето
на Илия Павлов.
Петилетка по-късно, със същия почерк, по изпитаната
технология тайните служби на България, опекунстващи над
престъпността, ще стартират операцията по разкола вътре в
СИК. С кървавата жетва, която тя събра.
Съдбата на Маджо, възходът му като „Капо ди тути капи“ се
оказа програмиран още в събитията от онези далечни дни на
1993 - 1994 г. Кървавата война го легитимира като бос,
рискувал живота си. Труповете издигнаха ореола му на мъжкар
в престъпния свят и оставиха неотразим аргумент за
манипулация от службите.

423
 ЧЕРНОТО ЗЛАТО НА МУТРИТЕ
Но дори и тези редове не дават цялото обяснение за слу-
чилото си. Все пак световното разиграване на карти е едно,
политическият и бизнес белот у дома - две, а примитивният
„Хитър Петър“, който пляскат мутрите дори не е и три, а
съвсем различно от тях.
Една от причините за разкола във ВИС, за появата на СИК,
за неочакваното превръщане на борците в обществен фактор,
който се намести по властовите етажи на държавата, е
югоембаргото. Покрай него за първи път мутрите получиха
възможността да се докоснат до наистина големите пари. За-
щото никакъв рекет над дребните търговци и производители,
проституцията, търговията с крадени коли и други занимания
не можеше да се сравни по обеми с приходите от нагласената
приватизация, играта със средствата на бюджета, печалбите от
банковата система...
Далаверата с войната ги надмина. До онзи момент в
пазарния преход на страната не бяха виждани такива пари.
Изкушенията им станаха непреодолими. БСП започна да се рои
на различни демократични обединения и алтернативи
- колкото за натиск върху ръководството й,разпределящо
доставките за Белград. Кукловодите за първи път открито, а не
водевилно настръхнаха един срещу друг.
Наред с разцепването на доскоро единното в Г-13 бизнес-
пространство, с кървавото противопоставяне на мутренските
формирования започна да се дели и трапезата на властта.
Президентът Желю Желев отегли подкрепата си за премиера,
стоял на държавното кормило с неговата благословия. ДПС,
чийто беше мандатът за правителството - също. В крайна
сметка след няколко месеца Беров и министрите му безславно
напуснаха креслата на властта.

424
 От този момент - лятото на 1994 г., уличната престъпност
получи правото да дои югоембаргото.
Получи правото на транзитната търговия. Макар и соци-
ализмът да си отиде от власта, чак до 1994 г. тя си остана
патент на държавата.
- Изпратиха ме във фирмата на един турчин, Фарук Би-
крич. Офисите бяха в грандхотел „София“ (сега - „Радисън“).
Бях негов търговски представител. Такава беше схемата при
т.нар. скрит транзит, който осъществяваше държавата. Нашите
се бяха скарали с китайците и официално не можехме да
изнасяме азотен тор за Китай. Трябваше да минава като
румънски. Нашият тор се товареше на едно българско прис-
танище, а после в открито море се сменяха документите с
румънски, все едно е товарено в Констанца. И така заминава за
Китай. Аз го правех това. Няма нищо по-лесно от това да
минеш „нелегално“ държавната граница, ако ти вдигнат
бариерата. Имаше много такива фирми, принципалът беше
„Кинтекс“. Основно вървеше наркотик, цигари, парфюми и
оръжие. Второ или контраразузнаването държеше ГКПП- тата.
Аз, който съм от Шесто, като тръгнех, моят началник трябваше
да се обади на началника от Второ да му каже какво ще правя,
та да може тези на граничния пункт да знаят да махнат
митничарите, да вдигнат бариерите... И съответно техен човек,
който е доверено лице, да осигури моята мисия. Всеки искаше
да лапа повече! И съответно искаше да е сам на канала, да не го
контролират!
Разказът е на очевидец, на посветен. И тогава, и сега...
Както бившите комунистичеки величия, така и демокра-
тичните не искаха да делят комисионите от тази транзитна
търговия, лапането с който и да е друг. Югоембаргото беше
първият пробив в тази утвърдена схема.

425
 Дотогава транзитната търговия за мутрите беше категорично
отказвана. Те изпълняваха ролята единствено на охрана на
товарните композиции, на тировете с дизел и бензин. Шансът
дойде заради променената световна ситуация и натискът на
Запада върху правителството на Любен Беров. Зависимо от
заемите му, от траншовете на МВФ, от споразумението за
външния дълг на страната то спешно трябваше да си измие
ръцете от отговорността. Така, както направи с наркоканалите
след протестите на ООН.
Дотогава нарушаването на резолюциите на ООН се из-
вършваше от неговата висша администрация. Тя допусна
всякакви нейни подставени фирми и дружества на висшата
червена и синя номенклатура да изнасят горива за съседната
воюваща страна. „Тази контрабанда обаче минава само
транзитно през страната и не представлява престъпление на
територията на България“ - записаха навремето от следствието
и прокуратурата в разработките си.
Според едно разследване на Националната служба за сигур-
ност сред основните нарушители са структури на „Мултигруп“,
честният частник Валентин Моллов и другите играчи от Г-13.
Ключовата роля на координатор е играл Пламен Камбуров -
съветник на премиера, член на бордовете на „Нефтохим“ и
„Петрол“, установи контраразузнаването. Според него в схе

426
 мите участвал и Марин Тодоров - председател на Комисията
по спазване на санкциите, Атанас Тонев - генерален директор
на БДЖ, министри на транспорта, директори на държавни
външнотърговски предпрития, вицепремиерът Нейчо Неев...
- Нещата бяха така изработени, че ако стане гаф, България
да е чиста. В най-лошия случай вината трябваше да се
прехвърли на престъпността или да се размие! - твърди бивш
фактор от кабинета. - С мутрите дадохме доказателството, че
нашите структури могат да вършат работа.
Едновременно със зеления светофар за новия бизнес на
борчетата кукловодите извършиха необходимите промени в
„Нефтохим“ и основни държавни предприятия. „ВИС“ беше
загубила доверието - Васил Илиев се опитваше да се отърве от
опеката на спецслужбите и да започне самостоятелна игра. С
големите пари щеше да стане независим от господарите си.
Именно затова диригентите отцепиха от него и създадоха
официално СИК на базата на Аяксите, затова първата й голяма
компания записа като основен предмет на дейност петрола и
горивата. Както винаги, правителството на Любен Беров
постъпи като многолик Янус - едната му физиономия остана
подозрително намръщена към новата силова групировка, а
другата му й се усмихна благосклонна настроена.
Българските кукловоди и правителствени сановници
осигуриха и координатори на родната територия, които се
подвизаваха от името на Белград. Те са висши офицери от
сръбските тайни служби.
Още в средата на 1992 г. в България пристигна със специал-
на мисия Петър Опачич - Пера, офицер от военното разузнаване
на Сърбия, чийто командир е ген. Йовица Попович - едно от
най-доверените лица Милошевич. Пера се легитимираше у нас
като рокер - с кожени дънки и жилетки с връзки на лактите.
Развяваше буйни гриви на темето. Превръзка красеше челото
му - украсена с диадема. Някой неизкушен можеше да го
приеме и за скитник.
Малко по-късно след него повлече крак Йездомир Васили-
евич - Йезда, шеф на банката ’’Югоскандик“ и също доверено
лице на Милошевич.
Режимът в Сърбия се нуждаеше от 1100 тона горива на ден
от България. „Нефтохим“ и „Плама“ работеха на максимални
обороти. Вносът на горива от Украйна е незапомнен. Първите
разговори за заобикаляне на ембаргото през 1992 г. се
проведоха в кафене „Казабланка“ на ул. „Раковска“ и в хотел
„Родина“, отбелязаха координаторите им - спецслужбите. На
първото място се договориха администрациите на ведомствата
и организациите, на второто - родните министри.
След протестите на ООН и Запада те са прехвърлиха в хотел
„Ню-Отани“. Илия Павлов и Йезда се срещнаха за пръв път
там. „Договориха се за финансовото обезпечаване на средствата
около югоембаргото. Срещата има благоприятен изход. В знак
на братска дружба Илия помага на Йезда да обогати колекцията
си от златни мъжки джобни часовници.“ Това сочат редове от
проследяването на нашите секретни служби.
Операцията включи и прехвърляне на огромни суми, бло-
кирани от ембаргото. Целта е транзакциите на югославски
фирми и банки да стават през България. Първият трансфер е за
250 милиона долара. Около 150 милиона долара е трябвало да
отидат за създаването на Балканска банка в Скопие. Целта е да
се направи център, от който Сърбия да се разплаща със света.
Останалите 100 милиона са за доставка на петрол и оръжие към
бивша Югославия. Голяма част от парите, които се насочват
към България, са от наркотрафик. Отприщва се възможност за
износа на зенитни комплекси, лекострелково оръжие,

428
боеприпаси, стоки с двойна употреба. Контрабандира се
всичко, което носи пари.
По данни на спецслужбите милионите на Йезда са прех-
върлени през пункт Калотина с брониран камион.
Българосръбската дружба стартира като купон. Държава на
неограничените възможности! - очаровани са комшиите, които
първи идват в България в началото на 90-те. Те плъзват из
София с издути джобове и инвестират щедро в нощния живот.
Сръбските пачки са като златен дъжд, изливащ се над родните
силоваци. Въпреки отчисленията за политиците и едрия роден
капитал дори трохите, които остават са тях, са манна небесна.
В детския си .период българската организирана престъпност
укрепна с парите на Милошевич, Аркан и други видни войводи.
Дотогава борчетата още са с отличителни белези като анцузи,
бухалки, ланци и дискотечни побоища. Новото им аплоа ги
направи бизнесмени - изисква се стройна организация, работа с
държавни чиновници, с БДЖ, митници, речното корабоплаване,
с банки, създаване на счетоводство и финанси. За първи път
мутрите надянаха костюмите и вместо бухалки сграбчиха
дипломатически куфарчета в ръцете.
В периода на спекула липсват правила на играта. Започва
масово надлъгване. Както си викат „Куме, куме“ в знак на обич
и си подаряват девойки и екзотични оръжия, български и
сръбски групировки взаимно се жилят с пари и с фиктивни
сделки. София е залята от сърби, които работят уж за пра-
вителството, а всъщност за себе си. Зад маската на герои от
съпротивата продават оръжие и петрол както на Сърбия, така и
на мюсюлманите. Безчет югославски милиони потъват в
пясъците на безвремието. Обогатявайки техните и нашите
босове на контрабандата и престъпността.

429
 Петър Опачич - Пера е главен диригент и в тази операция.
Охрана, момчета за всичко, куриери, свръзка и какво ли не
са му двама души: Милчо Бонев - Бай Миле и Маджо,
прикрепени изрично от нашите кадесари към сръбската аген-
тура. Тези връзки, създадени по политическа целесъобразност
от техните кукловоди, превърнаха СИК и тях двамата във
фактор от международна величина.
И една скоба - точно с онази кола от престрелката пред
казино „Севастопол“ според разработката на контраразу-
знаването „Комбинатор“ Маджо е водел група, за да плаши
митничари и гранични служители, които са спирали незаконно
преминаващи към Сърбия цистерни с гориво по време на
югоембаргото. Тя е с номер С 6278 ТК, собственост на фирма
„Ловеро България“. И пак според документацията на
секретната служба, в аферата участват висши държавни
служители, сред които е посочен и Минко Герджиков - тогава
шеф на отдел „Балкански страни“, доскоро дясна ръка на
премира Бойко Борисов при кметуването му и зам.-кмет на
София сега...
Скромен детайл се откроява и за сегашния ни премиер. Една
от неговите фирми - „Интербулпред“ АД, е регистрирана в
София, на бул. „Г.М.Димитров“, бл.З, ет. 6. и уставен капитал
от 1 млн.лв. Сред съдружниците е симптоматичната за
нефтения бизнес фигура на бай Миле. В Съвета на директорите
са Бойко Борисов, Евстати Гюров, Чавдар Чернев, Румен
Николов, Димо Кръстанов, Владимир Петев.
По-късно, с края на войната се разбра, че са изчезнали
повече от 1000 цистерни на БДЖ. Скандалът тръгна след
сигнал на германската прокуратура до българската, че сърби
продават вагони германско производство, собственост на
родната компания. И досега близо 300 бройки вагони се
„губят“. Бяха „приватизирани“ - т.е. задигнати от родните и
белградските юнаци, които си измиха ръцете с етническия
конфликт в Югославия, сочат фактите.
Пачка с ластиче за всеки 15 000 е рушветът за оформяне на
документите на композициите по схемата „пълно за празно“,
установиха по-късно разследващите. 2000 марки е „гранич-
ната такса“ за всяка цистерна. „По това време дори смените на
митничарите се превърнаха в стока за продан. До 3000 марки
получаваше всеки, който отстъпи на колега смяната си. Ако
работи, изкарва двойно“, разказаха следователи. „В един
момент край Калотина и близките гари имаше толкова
струпани цистерни с гориво, че ако една от тях бе гръмнала,
щеше да се изрови километричен кратер!“, твърди свидетел по
едно от делата за югоембаргото.
Маджо и бай Миле са координаторите на пачките. Те раз-
пределят сумите по веригата. За големите, важните клечки
разкешване няма - парите се внасят в брой направо по бан-
ковите им сметки. За фигурите от БСП, обвързани със СИК
- в тяхната Първа източна международна банка (ПИМБ). За
сините политици - в банките на Емил Кюлев и наследника му
Славчо Христов от кръга на Командира Костов - „Олимп“.
Милчо Бонев и Маджо са машите, с които СИК разравя го-
рящата пещ на Югоембаргото. Търгуват по няколко позиции с
Югославия. В този бизнес единственото легално нещо е футбо-
лът. Покрай сръбските връзки се установяват и здрави връзки с
кокаиновите крале от Южна Америка. Бившите югославски
служби са техен основен контрагент в Европа - с приходите от
продажбите на бялото злато също се финансира войната.
Всъщност именно така СИК и босовете му се превръщат в едни
от основните партньори на латиноамериканските картели.
Минава време. След отпускането на милионите Йезда

431
Василиевич изпада в немилост. Оказва се, че банката му е
„изпомпана“ по нареждане на Милошевич. Йезда бяга, за да
оцелее. Хора от обкръжението на Милошевич го набежда- ват
като главен виновник за източването на „Югоскандик“ и за
изчезналите пари на вложителите. Опапич също губи
доверието.
Подменят ги с други лица. Войводи.
Маджо е връзката и на войводата Аркан. Бившият офицер от
ДС бай Миле се сприятелява с него и често гостува при
„тигрите“ му. (въоръжени отряди, бел. ред.) Хвали се, че освен
Ражнятович е приятел и с вихрената му съпруга Цеца
Величкович. Доставя муниции за армията на Милошевич.
Изнася като кит на гърба си горива за полицията, болниците и
държавния апарат. Всичко това минава и през петролните
спецове Венцислав Стефанов и Стоил Славов. Парите се
изливат в банката на Маджо - ПИМБ.
В България пристигат и други сръбски войводи, нарко-
трафиканти и офицери от тамошните служби.
Например Милорад Лукович - Легия, бос на Земунския клан,
е идвал десетки пъти у нас. Той е бил началник на сръбските
червени барети. Тясно е работил и с ВИС, и със СИК. За
последен път е засечен в България през февруари 2003 г. -
малко преди убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич
на 12 март. След това убийство скандални разкрития
предизвика статия на най-тиражирания сръбски вестник
„Вечерни новости“.
В нея дясната ръка на Маджо - Милчо Бонев бе обявен за
основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Изданието
излезе със заглавие „Бай Миле снабдява с хероин Земунския
клан“ на първа страница. Това бе събитие №1 за всички
телевизии в Сърбия. В статията се съобщаваше, че след
операция „Сабя“, която унищожи боса на Земунския клан,
българи правят контакт с наследниците на Земунци.
- Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан!
- заяви официално МВР-министърът на западната ни съседка
Душан Михайлович. Според него Бай Миле работи с
Вождовачкия и Новобелградския клан след подгонването на
Легия.
Тих пристан в София намери и Любиша Буха - Чуме, бос на
Сурчинскияк клан. Той също е партньор на СИК в петрола.
Техни са операциите с кораби и шлепове по Дунава в нару-
шаване на югоембаргото. Не се е гнусял и от наркотиците,
особено кокаина, за който си е сътрудничил с Поли Пантев.
Въртял е обаче „бизнеса“ и с Иво Карамански. Ползвал се е със
специален статус у нас - като сътрудник и на родната тайни
служби, които го снабдили и с тяхна карта.
Акостира и още една легендарна фигура от съсената дър-
жава. Казва се Бранислав Лаинович - Дуги, от Нови Сад.
Свързва се с бай Миле и Маджо. Регистрира фирми в сгради на
АДИС - на ул. „Шипка“ № 7 и в дипломатическите блокове в
жк „Изгрев“. (АДИС - Агенция за дипломатически имоти, бел.
ред.) Те са на специален режим, но явно за поредния
представител на сръбските служби и мафия пречки у нас няма.
Открива свои заведения в София и Боровец. Прочут цар е на
дискотеките, магнетичен, винаги засмян. И много опасен.
Командва паравоенно формирование, организирано от
опозиционното движение за обновление на Вук Драшкович.
Има своя частна, макар и малка армия. Върти сделки с кокаин и
хероин, за да издържа формированието си. С част от
спечеленото инвестира по света. Снайперист го застрелва

433
 пред сръбски хотел през 1999 г. Оттогава завоевателят е
само кръст и снимка в гробището на Пожаревац.
Дуги се спасява в София след международен скандал.
Хората на Милошевич го пращат в Италия със задача да от-
влече банкера Йезда Владимирович. Банкерът се е покрил в
Израел, минал през Южна Африка и пуснал котва в Италия.
Дуги хуква след него. Когато стъпва в страната на ботуша,
финансистът е изчезнал.
Дуги организира наказателна акция заедно с приятелката си
Долорес. Тя е третата негова съпруга. Красивата вампеса е
братовчедка на роден бандит - сикаджията Роберт Шкарица,
застрелян през 2003 г. в София.
СИК участва в акцията с логистиката. Наказателният отряд
отвлича бабата, жената и децата на Йезда. Държи ги 10 дни в
кооперация и изчаква връщането на банкера. Италианци
подават сигнал за ’’хора, които спят като упоени, докато край
тях кръжат маскирани типове“. Когато карабинерите нахлуват в
квартирата, похитителите бягат през прозореца. На място е
арестувана Долорес, която продължава да излежава присъдата
си в италиански затвор. След час ’’хрътките“ хващат
останалите сърби в кафене.
Дуги и Роберт Шкарица се спасяват в София. У нас го по-
срещат на държавно ниво. Виртуозният агент е Джеймс Бонд на
сръбските спецслужби. Получава апартамент в дипломати-
ческия блок на ул. ’’Еужен Поатие“ в столичния ж.к. ’’Изток“.
В България заживява и черната овца Сретен Йосич. Светът
го издирва за разстрели на холандски мафиоти. След
касапницата международният терорист получава закрила при
Бай Миле.
...„Пиршество в хотел „Бреза“ на Боровец. Действието се
развива през 2001 г. на Гергьовден. В ресторанта се весели

434
елитна компания - главен секретар на МВР (вече бивш), шеф от
Криминална полиция (днес дипломат в чужбина),
високопоставена служителка от Главна данъчна дирекция (и
досега), ято здравеняци.
Във вихъра на купона на масата са Милчо Бонев - Бай Миле,
Маджо и мутроподобен застраховател от Самоков. Те водят
някой си Марко - подпийнал сърбин с черен костюм, черна
риза, черна вратовръзка, черни чорапи и черни обувки.
Повечето гости го приветстват. Сърбинът щрака с пръсти и
замерва оркестъра с банкноти. Поръчва музиката от филмите
на Костурица - „Черна котка, бял котарак“ и „Ъндърграунд“.
Плувнал в пот, Марко скача на масата и промоцира балкански
танци. Дръпва при себе си шефката от Главна данъчна. Тя се
отпуска в екстазни движения. Марко подсвирва и вдига на крак
ченгетата. МВР служителите се поклащат в ритъм, макар и „на
положение“. Бай Миле също е в такт. Изведнъж Марко
получава остро главоболие. Съпругата на главния секретар на
МВР се оказва естрасенс. Дамата разперва ръце над главата на
Марко. Сеансът изсмуква болката му. Аплодисменти!..
- Няколко месеца по-късно видях Марко по телевизията!
Беше в съдебна зала с белезници - разказва строителен пред-
приемач, случайно попаднал на сбирката. - Тогава разбрах, че
Марко е известният международен престъпник Сретен Йосич,
когото по-късно екстрадираха в Холандия. Повечето участници
в купона се държаха свойски с него. Марко даже ги шипваше
по бузите бащински. Дадох си сметка, че у нас престъпният
свят е скъпа куртизанка, която танцува с властта.“
Това написа през 2004 г. в. „168 часа“. Тогава вече гърмеше
скандълът кой е допуснал Сретен Йосич у нас, как службите са
го проспали, кой му е извадил няколко документа за
самодрчност и му е осигурил спокойното пребиване у нас.

435
Спипаха го по сигнал на западните разведки и „Интерпол“ и
след дискретната намеса на няколко чужди дипломати.
Факг е, че след косовската криза от 1999 г. повечето
представители на сръбски кланове, извършили престъпления
във войната, започнаха да се крият у нас под чужди имена. Не е
само гангстерът Йосич, гангстерът Куйович. Дори ген. Ратко
Младич, обвинен и търсен от Трибунала в Хага за
престъпления срещу човечеството, е преминал в бягството си
през България. Според добре информирани източници от
службите години наред е живял в Ловеч, а и в момента ползва
родни документи за самоличност.
Но такава е българската политика. Известни сме с това, че
лесно даваме гражданство на когото може и на когото не
трябва. Българи са станали например следните легендарни в
криминалния свят чужденци: Степан Рибаков - издирваният от
Интерпол за търговия с дрога и оръжие, Адел Саркиз -
наркопроизводител, обявеният за сериен убиец молдовец Юрий
Радулов, аферистът палестинец Ангел Златанов - Акрам,
Анадурди Хаджиев - бившият шеф на туркменската централна
банка, обвинен в пране на мръсни пари.
И на кого ли още не.

Опасни връзки
Историята стартира с един камион.
Спипан е през 1995 г. от англичаните на тяхното атланти-
ческо пристанище Дувър. В тайници откриват 100 килограма
кокаин.
ТИР-ът е български. Следите му водеха към нашите бан-
дити: Евелин Банев - Брендо и Доктора. Водят към СИК и
техните сръбски връзки. Водят към бай Миле и Маджо.
Според хипотезата на „Скотланд ярд“ братята от западната ни

436
съседка са поръчителите на стоката - техни емигранти в
кралството е трябвало да я разпродадат.

Думам ти дъще, сещай се, снахо!

И още няколко факти - дребни, ала многозначителни.
На съседния адрес до къщата на Брендо живееше
любовницата на Маджо-Милкана Паунова. Самият
Брендо е сред основателите на „Източни финанси
фирма, тясно свързана с покровителите на СИК. Тя е
една от големите ченгаджийски компании, спрягана
наред с името на кукловода Любен Гоцев. Онзи, който
според легендите направи от Маджо „човек
В нея основният акционер е ФБК „Амигос“ на Петър
Петров.
Петър Петров също е от Силистра, както и Младен
Михалев.
Амигос (приятел) е прякорът му. Получил го е, защото
всички около себе си е наричал така. Той е бивш
национален състезател. Оттам се познава с Иван
Славков. Батето е сред покровителите му. Освен него и
Доктора във фирмата са двама братя -Дойчин и
Димитър Мирянови. Те са били отговорни служители на
ДС.
Амигоса е нямал равен при пробутването на „кукли“,
„врътки“ и всякакви други чейнчаджийски хватки. След
завръщането си от Унгария направо е превзел Магурата,
твърдят старите тарикати. Петър Петров е първият,
който откри чейнчбюро в комплекса на ЦСКА с
прикритото съдействие на кадрите на военната
разведка. Всички пристигащи и заминаващи спортисти

437
 обменяха валутата си там.
Но финансовият брокер Амигоса и Маджо са нещо
повече от съграждани и от добри познати.
Защото Маджо е роднина с него.
Петров и Михалев са братовчеди. Живели са на една
улица в Силистра, къщите им са стреха до стреха,
както се казва. Заедно са ритали футбол, заедно са
лудували, рамо до рамо са се били в махленските
сражения. Заедно са учили - в едно училище. И са си
доучвали -в „Олимпийски надежди“. Съвместно са се
подвизавали в Унгария, Чехия, Германия - в про-
словутата бригада на Кръстника.
Така скандалният Иван Тодоров - Доктора, се оказа
на по-малко от ръка разстояние до Маджо. Всъщност са
са хванали - ръка за ръка.

От този момент групировката попадна в трайното поле-

зрение на западните служби. Най-сетне, вече по времето на
синия премиер Иван Костов, джеймсбондовците от Лондон
засякоха и телефон, на който контактуват. Апаратът се водеше
на името на Кирил Радев.
По онова време лице с такова име и фамилия е шеф на
НСБОП!
Международният скандал, макар и потулен, е огромен,
затова се появи и официално обяснение. То гласеше, че става
дума за различни хора, макар и с едни и същи имена. Пак
според версията на нашите служби „съвпаденията“ в имената са
потърсени нарочно от ювелири на плаща и кинжала, об-
служващи интересите на конкурентни групировки.
Идеята е била да компрометират един шеф на една родна
спецслужба в интерес на друг шеф на друга родна спецслужба.

438
От тази друга служба пък таксуваха „съвпадението“ на имената
като смехотворно алиби. За необяснимото „съвпадение“ на
номера на джиесемът, от който е контактуваш, никой не
проговори. Но така се случва у нас. Не мина много време и
първият „антимафиот“ Кирил Радев го отстраниха от поста му.
Като мотив синята власт посочи негови връзки с изгонения от
България милиардер Майкъл Чорни.
Самият Брендо го разпитаха по случая на 20 септември 1998
г. Естествено - без резултат. Защото е факт, че негов приятел
Георги Семерджиев - Жоро Шопа, едва оцеля, като отвори
външната врата на къщата на Евелин Банев на бул.
„Александър Пушкин“ и пресовка тротил избухна почти в
лицето му. Твърди се, че от този момент Брендо е затворил
устата си - по-няма и от тази на риба.
Неговото име чрез фирмата му „Източни финанси“ нашумя
през лятото на 1998 г. Близо до ГКПП - Ново село, са
задържани 3 тира с контрабандни цигари - част от операцията
на спецслужбите „Хищници“. Арестувани са шофьорите,
митничарят, пуснал камиона, и Тенчо Тенев.
Истинските организатори на канала обаче така и не са
разкрити публично. Тогава Георги Шишков, тъмносин депутат
и бивш шеф на митницата в Свиленград, обяви, че в основата
на тази афера стоели бившият главен секретар на МВР Георги
Ламбов и ген.-полковник Любен Гоцев - покровителят на
Маджо. Бившият разузнавач и външен министър в
правителството на Луканов не остави думите току-така и заведе
дело за клевета. Шишков не можа да докаже твърденията си и
бе осъден. Въпреки това в медиите продължи да се смята, че
именно Гоцев е бил един от покровителите, в т.нар. кръг
„Монтерей“, отбеляза в Интернет разследващият сайт
„Криминален свят“.

439
 Едно от доказателствата за свързани лица по тази линия
може да се открие в документацията на Комисията за финансов
надзор. След международен натиск на 5 януари 2004 г. тя отказа
да издаде лиценз за инвестиционен посредник на „Българска
брокерска компания“ АД. Като причина е посочено, че към
момента на разглеждането на документите дружеството не е
внесло целия си капитал, каквито са изискванията. Но пък
документите въпреки това са били приети за разглеждане,
отбелязват наблюдателите!
Акционери в дружеството са фирмата „С.И.В. консулт“ с
91% и Людмила Нинова с 9% от капитала.
Людмила Нинова е главен счетоводител на „Източни фи-
нанси“. Участие в „С.И.В. консулт“ към момента на подаване
на документите за лиценз имат Веселин Суров - треньор по
плуване от Силистра (в местния плувен клуб се подвизава
маджовия Петър Петров - Амигоса), Стефан Стефанов - брокер
на инвестиционния посредник „Източни финанси“ и Ивелина
Янева. Редица източници я сочат като сестра на Амигоса. Брат
й е диригентът в „Източни финанси“.
Но такива данни не могат да се прочетат в разработката на
българските Шерлок Холмсовци. Тя също бъка от имена, сред
които човек се обърква, но на принципа „един човек каза“ - без
доказателства, които да послужат за пред съда.
Същата тази тайнствена справка на бившия началник на
митницата в Свиленград показа механизмите, по които са
действали контрабандните канали по българските митници.
Преразказана, тя е публикувана на 8 ноември 1998 г. във в.
„Демокрация“ и редица сайтове. После е изчезнала от Ин-
тернет-пространството. Наскоро се появи отново.
Заради тази публикация вестникът, авторът й - кореспон-
дентът в Хасково Евгени Петров Христов и издателството са

440
осъдени. Странно, но самият Георги Шишков - вече син де-
путат от СДС, отказа пред съда да потвърди наличието й.
Десет години след онова дело, журналистът написа поред-
ната молба до Върховния касационен съд, в която настоява от
архивите на МВР да се извадят документите за бизнес-
партньорствата, свързани с контрабандния канал за цигари в
Ново село. За пореден път му отказаха.
Освен имената на Доктора, силистренецът Петър Петров,
редица контрабандисти, митничари и офицери от МВР в
публикацията се сочат фирми и фигури на висши държавни
служители.
Твърдеше се, че за този трафик е знаела и Елка Владова,
която е имала преки ангажименти в освобождаването на два
тира с цигари и фирма „Финко“ със седалище над ко-
лумбийското посолство в София. Елка Владова е бивш шеф на
митниците. Наскоро я осъдиха за неплащане на ДДС и
използване на неверни счетоводни документи на 1 година
условно с 3-годишен изпитателен срок.
В края на октомври 2008 г. по искане на комисията
„Кушлев“ СГС издаде обезпечителни заповеди за налагане на
възбрани и запори върху притежаваното от нея имущество.
Става въпрос за апартамент от 178 кв. м на ул. „Дунав“ в
столицата, както и за три магазина с близо 300 квадрата площ в
съвсем прясно изградена сграда на „Джеймс Баучър“ в кв.
Лозенец. Запорирана е и сумата от продажбата на дялове от
капитала на 5 броя търговски дружества - „Зита трейд“, „Феро
къмпани“, „Котюр“, „Балкан“ и „Стил“. Запорирани са и 24 258
лв. от продажбата на два леки автомобила, както и 5464 лв. от
налични по банкови сметки. Запор е наложен и на $ 188 000,
собственост на ексмитничарката. Общата стойност на
санкцията надмина 2,3 милиона лева. Това не смути бившата

441
ръководителка на митниците, която през пролетта на 2010 г.
закупи чисто ново, ошемлително скъпо „Порше“ на 23-
годишната си щерка.
Цигарите се доставяли с контейнери от Кипър на приста-
нището в Солун с помощта на прочулата се години по-късно
фирма „Амигос - 3“ на Петър Петров - Амигоса. Тя имала
сключен договор с „Атлас“ за извършване на разплащанията по
нейни сделки и обезпечаване на банкови гаранции пред
български и гръцки фирми чрез финансово - брокерската къща
на последната, която има същото име.
Твърди се, че по-голяма част от контрабандните канали за
цигари се контролират от бивши командоси чрез фирмите ,
Атлас България“,, Атлас лизинг“ и, Атлас консулт“. Те били
създадени от бивши барети, обединени и ръководени от Окто-
пода - Алексей Петров., Атлас“, заедно с изброените й струк-
тури е част от друг, Атлас“ и е свързан с „Компакт холдинг“.
Фирма „Атлас България“ е регистрирана през 1993 г. и
пререгистрирана през 1996 г. в Софийски градски съд. Ад-
ресната й регистрация е на бул. „Арсеналски 4“, където се
намира басейнът на „Левски Спартак“ - базата на бившата
барета. В материала се твърди още, че основната дейност е
контрабанда на цигари и компакт дискове, като за нейното
осъществяване са изградени клонове във Видин, Русе, Пловдив
и Варна. Най-активни са клоновете във Видин и Пловдив.
Пловдивският канал всъщност е част от канала, преминаващ
през ГКПП - Ново село.
Няма такава справка, отсече българският съд!
Ако му се доверим, тогава няма връзка Трактора - Маджо
- Амигоса - Доктора, която лъсва в нея!
Но наскоро, в самия край на октомври 2010 г., „Ню медия
груп“, толкова близка до новата власт и съответно добре

442
информирана, отбеляза в свои издания любопитна среща.
Твърди се, че дни след освобождаването на Аблексей Петров от
затвора под домашен арест ген. Любен Гоцев и Виктор Вълков -
главите на знаментия кръг на кукловодите „Монтерей“ са
отишли на крака в дома му.
И без да имат фактите, на които се е опряла книгата, която
четете, журналистите написаха, че „по всяка вероятност чрез
ген. Гоцев Алексей Петров е постигнал някаква договорка с
Младен Михалев, както предполагат криминалистите“.
Кръгът се затвори!

Ела, душо моя!

Бивша Югославия влиза във войната с огромни пари.
Натрупването им започва още през 60-те години.
Диктаторът Йосиф Тито осъзнава, че народът му не
може да благоденства по комунистически и пуска
югославяните да работят в чужбина. Гастарбайте-
рите пращат на близките си пари за хляб, строят къщи
и предприятия в родината си. В навечерието на войната
сръбските имигранти в Европа, Америка, Австралия и
Канада достигат близо 3 милиона души. Джобните
пари, които всеки месец изпращат в родни банки (без да
се броят инвестициите им), достигат 1 млрд. марки.
Със започването на бойните действия в Хърватска и
Босна Милошевич въвежда неофициално т. нар. „
патриотичен данък “. Всеки сърбин, който работи

443
в чужбина, внася в обща каса 1/10 от доходите си. 350 марки е
лептата на онези, които получават ми- нгшалнаработна
заплата в Германия, а 5000 достига мизата за собствениците
на частни хотели.
Патриотичният данък осигурява на югорежима по 2
милиарда марки месечно, твърди източник от сръбското
МВР. С налагането на ембаргото част от тях тръгват към
България. По същото време множество банки, сред които
изгърмелите „Първа частна“, „Минералбанк“ и „Хебросбанк“
издават на сръбски и български фирми гаранции за търговия с
ембаргови стоки. За залог банките приемат товарите. По
документи те винаги са предназначени за Румъния, Гърция и
други държави. Но всички пътуват за Сърбия. Обвинени
банкери за югоембаргото няма. „ Те може да са допускали, че
износът е незаконен, но това не е престъпление ", обясняват
магистрати.
Парите се събират „ со кротце, со благо и со малко кютек
“. Всеки сам ги предоставя на „ събирачи “ в съответния град
в Западна Европа - най-често адвокати, лекари, при които
честите посещения са нормални. От тях ги поемат „
специалисти “ - доверени хора на Милошевич, сред които и
дейци на паравоенни формирования. Внасят ги в Сърбия.
„Специалистите“ имат и задачата да наказват онези, които
доброволно не си внасят патриотичния данък. Наказателни
акции са регистрирани в Германия, Австрия, Швейцария.
На тази основа - покрай югоембаргото и парсата за
патриотизъм се създават здравите връзки между сръбската
и българската мафия, между воеводите и СИК, между Аркан,
Опапич, Легия, Сретен Йосич и бай Миле и Маджо.
От онези дни датира здравият бизнес, който ги свързва.
444
 Поне 4 милиарда сръбски долара са влезли в България за
снабдяване на Югославия с петрол, оръжия и други стоки,
които са под запор по време на ембаргото. Други експерти
допускат, че в България са дошли дори 5-6 милиарда долара.
Никой не може да установи точната цифра. С пачките идват
и сърбите. Окопават се в над 3000 фирми, регистрирани
набързо у нас. Паралелно се пръкват и над 1600 фантомни
фирми на наши контрабандисти, свързани предимно със СИК.
Чрез тях извършват реалния трафик за Сърбия,
нарушаването на югоембаргото.
Ту дружбата го споява, ту кървавата смърт го разсича.
Милионите, милиардите, разиграни на неговия терен,
диктуват емоциите. Винаги някой - от едната или другата
страна, е недоволен.
Или като се пее в една сръбска песен „ Ой, шопе, шопе, я
хочу много, ти даиеш мало, Ой шопе, шопе, любав ми треба,
любав от бога, любав до неба! “.
Но такава любов няма! Колкото и много да са й парите.
ЩИРЛИЦ...?
Щирлиц (Макс Ото фон Щирлиц, щандартенфю- рер
от СС; на немски: Standartenfuhrer Max Otto von Stierlitz;
също и Максим Исаев, а действително име
— Всеволод Владимиров) е литературен персонаж, герой
на много произведения на съветския и руски писател
Юлиан Семъонов и народни анекдоти, съветски
разузнавач, работил за СССР в нацистска Германия и
други страни.
Известност на образа донася съветският теле-
визионен сериал „ Седемнадесет мига от пролетта “ по

445
 едноименното произведение, където ролята играе
Вячеслав Тихонов. Този персонаж става един от най-
известните образи на разузнавачи в съветската и
постсъветска култура, съпоставим с Джеймс Бонд в
западната култура.
Източник: „ Уикипедия “

На първо четене хипотезата звучи налудничиво. Но във

света на мъглите, сенките и изкривените огледала, в света,
където две по две не е четири, а три, пет, осем или дявол знае
какво, всичко е възможно.
Едно от основанията за подобен извод е пребиването на
Маджо в Швейцария.
- Държавите обичат мръсните пари. Те имат всички ка-
чества на нормалните пари и само един недостатък - лошото е,
че след тях пристигат и собствениците им. Ние правим всичко
възможно да не ги допуснем.
Думите са на тогавашната главна прокурорка на Конфе-
дерацията Карла дел Понте. След като изтече мандата й,тя
стана председател на Международния съд в Хага, а сега е
посланик на страната си в Аржентина.
Забележката й уцелва десятката. Защото ако парите на
бандитите са добре дошли в трезорите на Цюрих, Лозана, Берн,
собствениците им са наистина нежелани. Дори да са
притежатели на шикозен палат! Характерен е детайлът - ре-
зиденция може и да се вземе, вероятно по изключение някой
може и да заживее в нея - все пак понякога и невъзможното се
случва, нали?! Но този някой с милиардите си няма да успее да
закупи вестникарска будка в страната, камо ли каквото и да е
предприятие или фирма. За това няма никакви, абсолютно
никакви изключения.
Например на Румен Спасов и Веска Меджидиева от кръга
„Орион“ правото на пребиване беше отказано въпреки
влоговете в тамошните банки, въпреки вилата им на брега на
Женевското езеро. Родните олигарси също не можаха да се
уредят с местоживеене в Швейцария. Но лицето Младен
Михалев, за когото тамошните служби (от най-добрите и
дискретни в света) сигурно знаят повече и от българските, си
гледа спокойствието именно там - години наред. Казват, че е в
Цюрих. Дъщерята му учи в престижния швейцарски колеж
„Льо Розе“.
Как е попаднал, как са го допуснали? Дори многото десетки
милиарди на кокаиновите крале от Колумбия не им дават
възможност да помиришат въздуха на Алпите.
Възможните отговори са три.
Първият от тях е дъвкан години наред в медиите, спряган е в
книгите на събратята по перо, споменаван е от политици.

447
 Според всички тях Маджо се води агент на ДЕА - Аме-
риканската агенция за борба с наркотиците. Известно е, че тя
работи в тясно сътрудничество с ЦРУ Според хипотезата те са
му осигурили пребиването в Конфедерацията. Във
възможностите им. Но публичното обявяване на името му го
изважда от активна дейност - прави го безинтересен за която и
да е разведка по света. Подобна хипотеза би била възможна
единствено ако сикаджията е продал господарите си - веднъж и
завинаги. Поискал е убежище, за да се защити от гнева им.
Алпийската република е достатъчно подходяща за това. След
което са го оставали на спокойствие - да се оправя сам.
Вероятно е, но конструкцията издиша. Защо тогава не си е
сменил името, не си е осигурил нова самоличност - толкова
добра, колкото могат да изработят най-добрите разузнава- ния
по света? Защо не си е направил пластична операция? Знае, че
поръчат ли те - спасение няма! Особено ако не ти е вдигнала
мерника някое просто, необразовано борче, а бившата, но жива
ДС - прочула се с безскрупулни методи за отстраняване на
противниците си навсякъде по планетата. Примерът с отровния
чадър за писателя Георги Марков е повече от показателен.
И най-сетне - защо все пак се яви у нас на процесите срещу
бай Миле, срещу братятя Маргини?! Кой му гарантира
неуязвимостта, след като години наред се притесняваше да се
завръща у нас?
Ясно е, че не са ЦРУ и Държавният департамент на САЩ.
Бяха ли те, босът щеше да заживее спокойно в България - без
страховата си невроза. Достатъчно могъщи са, за да се съобрази
с тях всеки роден властник, пък и всяка мутра, мислеща, че с
милионите си е хванала Господ за шлифера. Обаче не са и
министрите ни - не им е по силите в условията на клановата

448
борба да опазят която и да е фигура от куршума. Може да му
подсигурят надеждна охрана за ден-два, както направи Румен
Петков по делото за бай Миле, Цветан Цветанов - по процеса за
Маргините, но за постоянно - никога!
По всичко изглежда, че журналистите си фантазират и
строят поредната легенда около ъндъргероя. Най-вероятно
изпълняват нечия поръчка. Изграждат имиджа му - но само тук,
само у нас. Понеже евентуалното сътрудничество на бореца с
ДЕА и ЦРУ измива очите и ръцете на родните власти,
превръща се в негласно оправдание защо вместо да го
арестуват продължават да го търпят.
Или пък медиите се опитват да дискредитират САЩ и самия
Маджо. Защото обявеното сътрудничество на ДЕА с боса на
СИК е повече от компромат - за когото и да било по света. От
мафиите до обикновените предприемачи. От партньорите до
приятелите. С агенти никой не ще да си има работа - освен
други агенти. Дори и швейцарците позабравят за парите, щом
надушат присъствието на секретните служби.
Тогава къде е истината?

С чук, пергел, престилка...

Втората версия е далеч по-конспиративна. И убедителна.
Нейното начало се крие в тъмнината на близкото минало. В
една дата - 15 февруари. През 1996 г.
На тази дата Младен Михалев е попълнил формуляр. Са-
моръчно. Отбелязъл е номера на паспорта си - № 1466919100.
Записал е своето ЕГН - 6410135647. Приложил е две свои
снимки. Положил е подписа си.
Отбелязал е, че е президент на фирма „Интергруп“ и на
„Славия“. Посочил е, че е работил в МВР. Похвалил се е със
своя фондация - „Децата на България“. Изявил е желание.

449
Формулирал го е като „постоянно да се усъвършенствам, за да
постигна по-високо ниво на моето развитие“.
Финалът на историята е няколко месеца по-късно - на 6 юни.
Тогава Младен Йорданов Михалев е влязал в специалната зала.
Обляна е в светлина, но той самият е бил с черна превръзка на
очите. На масата пред него са стояли символите. Тестван е -
опарен с огън, намокрен с вода, докосван, вдъхващ парещи
аромати. Не е видял, но е чул шума от специалните топки,
поставяни в урната за гласуване. Нечий глас е обявил
- „светещо“. Били са само бели, И нито една черна. Без възра-
жения. Одобрили са го. Приели са го. Положил е клетвата:
„ЗАКЛЕВАМ СЕ В ЧЕСТТА И СВОЯТА СЪВЕСТ!
Да се посветя с цялото си сърце и всички сили на хуман-
ността, с тази цел да насоча изцяло съзнанието си за изпъл-
няване на своите задължения към семейството си, страната си и
цялата човешка общност... Да се подчинявам на закона на
братството и удара на майсторския чук....“
„Ние, братята от достопочтенната Ложа на съвършенството,
обещаваме и се кълнем да оказваме помощ на нашият брат,
когото днес приемаме в тази ложа, да го подкрепяме във всички
негови справедливи намерения, с всички наши сили да го
защитаваме от незаслужени оскърбления и обиди и никога да
не го оставяме в самота и беда.“
Това пък е ответната клетва - на облечените в престилки, на
посветените преди него.
На масоните.
То свързва например грандхотел „Велико Търново“, военния
завод „Аркус“, БНБ, „Орел инвест холдинг“, банка

450
 „Биохим“, Ингбанк, НЕК и още десетки познати и недотам
познати фирми. То е общото между „SOS Детски селища“, КТ
„Подкрепа“, фондациите, Дом за ангели“, „Семейство и дрога“,
, Дкация“, „Антидрога“ и ред други организации. По него си
приличат ексвицепремиерът Евгений Бакърджиев, близкият до
цар Симеон юрист Асен Ошанов, ексшефът на „Пирогов“ д-р
Спас Спасков, бившият зам.-министьр на промишлеността
Григорий Вазов... Всички тези хора, често заемащи високи
постове в обществото, са част от българските свободни зидари,
познати повече като масони. В България си е модно да бъдеш
зидар, защото в тази среда се въртят политико-бизнесменски
контакти, тук няма цвят и парите не миришат.
На онзи ден - 6 юни 1996 г. Младен Михалев е станал масон.
От Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на
България. Масон беше и патронът му Илия Павлов. От най-
високата степен е - 33-а.
Сикаджията започва като чирак, но бързо ще катери сте-
пените към званието на майстор. Известно време Велик май-
стор е Румен Ралчев - собственик на голямата охранителна
фирма „Балкан Секюрити“, бивш борец, бивш служител на
секретните служби и началник на личната охрана на Тодор
Живков като държавен и партиен глава, (виж „Тайният проект
Бойко Борисов“ от автора, бел. ред.)
В тази ложа и поделенията й са експрезидентите Желю
Желев и Петър Стоянов, доскорошният омбудсман Гиньо
Ганев, бойковият министър на културата Вежди Рашидов,
едрият бизнесмен Стоян Денчев - свързан с „Мултигруп“,
председател на клуба на бизнесмените „Възраждане“, шефът на
„Икуест“ Георги Крумов, наследил Вълка в боклука на София,
ексфинансовият министър Стоян Александров, бившият
директор на АЕЦ Стефан Костадинов, бившият министър и
сегашен кмет на Благоевград Костадин Паскалев, художникът
Светлин Русев, писателят Недялко Йорданов, олигархът Георги
Гергов
В момента в България има около 30 регулярни ложи в два
ордена съответно с около 500 и 600 члена, има и нерегулярни
като Ордена на Франция (200 души) и други парамасонски
ложи (около 200 души). Четвъртият орден е комасонската ложа
„Човешко право“, в която освен мъже членуват и жени. Неин
шеф е царският депутат и тогавашен председател на външната
парламентарна комисия Венко Александров. Петият е еврейска
ложа, ръководена от Емил Кало. В нея членува Соломон Паси.
Нерегулярните ложи се различават от регулярните по ритуала,
по начина на приемане и по това, че в тях могат да членуват
жени.
Под покрова на тайните си ритуали масонството е обвеяно в
секрети. Могъща сила е, световна... Възможно е тя да е
осигурила спокойното пребиваване на Младен Михалев в
Швейцария.
Например за да докаже своята принадлежност към ложата,
всеки брат зидар е длъжен да притежава масонски паспорт, а
братята майстори - и удостоверение за символична степен
майстор. Подписани от Великия Майстор и Великия Секретар,
тези документи са валидни пред целия масонски свят. Където и
да отиде един масон, той задължително ги носи със себе си и
при необходимост удостоверява принадлежността си към
братството. Другото, което улеснява бизнеса на масоните, е
начинът и лекотата, с които организират срещите си. Според
масонските правила нито един масон не може да откаже среща,
поискана от друг масон, независимо от положението, което
заема в гражданското общество.

452
 Не е ясно как е приет Младен Михалев. Необходима е поне
една препоръка. За него е гарантирал шефът на „Мул- тигруп“.
Но правилника на Ложата забранява приемането на такива като
Маджо. В чл. 119, ал. 2 той е постановил: „не може да бъде
Търсещ този, срещу когото има незавършени наказателни
производства за умишлено престъпление от общ характер или е
бил осъждан за такова престъпление.“
Всъщност точно през 1996 г. са прекратени производствата
срещу него - онова от миналото, назовано „чешкото дело“.
Онова за престрелката пред Севастопол не го касае - то е за
„неизвестен извършител“, който го е ранил. Т.е. Маджо вместо
престъпник се е оказал потърпевш.
Какъв парадокс! Бос на мафията да се „обрече“ на светла
кауза, на хуманността и човешката общност...
Но и този факт има своето обяснение.
По онова време българската ложа все още не е самосто-
ятелна и велика. Светлината й е получена от Великата ложа на
Югославия. Тя пък е подчинена на УДБА, разузнаването на
Милошевич. Тогава, през 1996 г. за Маджо освен шефа на
„Мултигруп“ са поръчителствали и сръбските му другари, с
които е заобикалял ембаргото.
Самата ложа в Белград е като филиал на друга от мно-
гобройните масонски организации на Запад, но всъщност е
филиз на далеч по-могьща служба - КГБ. Може би затова,
година по-късно след клетвата на Маджо - през 1997 г.,
българската ложа скъса със сръбската, беше призната от
немската, а за финал и от една американска. Явно всеки си е
правил сметките, всеки е разчитал да упражни влияние, без да
се гнуси от детайлите.
Това признаване, тази легитимация на българското крими-
нално масонство обаче е легитимирало и Маджо. Отворило му

453
е вратите към света. Така, както ги отвори и на офицера от ДС,
агентът на ГРУ, генералският зет, борчето, започналият като
търттовец с нежна плът и контрабандист Илия Павлов.
Дотук са фактите. Оттук нататък е хипотезата.

Паякът
Руските разведчици надали са поръчителствали за прес-
тилката на Младен Михалев (дрехата е атрибут на масонство-
то), но негласно са съгласували и одобрили кандидатурата му.
Швейцарците вероятно знаят за какво иде реч, но са дали
убежище на Младен Михалев. Защо?
В странната действителност на секретните служби - свят на
псевдореалност, подменяща реалността, са възможни всякакви
комбинации, всякакви обяснения. Там често пъти логичното
изглежда неестествено, а нелогичното - напълно закономерно.
Алпийската държава е убежище на няколко хиляди ми-
лиарди долари, изнесени от бившия Съветски съюз, сочи
секретен доклад на работна група на президента Медведев и
премиера Путин. Част от милиардите са инвестирани у нас.
Милиардите, откраднати от България, също отлежават край
брега на Женевското езеро, (виж „Либийска връзка“от автора,
бел. ред.)
Личните сметки на семейството на руския експрезидент
Борис Елцин и на Кремъл също бяха базирани в онези тре-
зори. За тях навремето избухна грандиозен скандал, с който
американците и същата онази генерална прокурорка Карла дел
Понте разчистиха пътя за новия човек в Москва - Владимир
Путин. После той коректно си върна жеста - преди поредните
избори в САЩ даде мощно рамо на Бил Клинтън, като му
осигури външнополитическия успех, сваляйки Мило- шевич от
властта. Естествено, преследваше и руските цели. Дотогава

454
Москва беше потрошила над 30 милиарда долара за поддръжка
на режима, без да успее да постигне целта си - да създаде втори,
европейски Виетнам.
На този фон масонът Маджо, охраната на мистериозния
Шатилла, пренасял златните кюлчета на БНБ в швейцарските
трезори, довереникът на ДС, а вероятно и на КГБ - Набил
Рамадан, е имал могъща протекция. Толкова могъща, че да
осигури с мощта на парите, на геополитиката швейцарското му
пребиване.
Затова е вероятно кукловодът му да не е единствено
български, но и чужд. Все пак арабинът освен като кадър на
българските секретни звена е работил и за „Литекс банк“,
обвързана със съветските тайни централи. Все пак Маджо е бил
не само охрана на Набил Рамадан, за когото вече стана дума, но
и негово доверено лице, съдружник на дъщеря му, управител на
основна негова фирма. Дори едно гостуване на терориста
Чакала в неговите казина не е могло да мине без съгласуване с
тях и под дискретния им контрол. Със сигурност е
представлявал обект на интерес от КГБ и наследниците му -
Службата за външно разузнаване на Русия и ФСБ. ФСБ
означава Федерална служба за безопасност на Русия.
Маджо е бил и охраната на Илия Павлов - заченат като
бизнесмен от българската ДС, но завършен като едър предпри-
емач от руското военно разузнаване. Защото първата голяма
сделка на „Мултигруп“ е нарязването на скрап на стари руски
подводници и продажбата му зад граница. Групировката е до-
пусната в „топ секрет“ - във военните бази в Новоросийск и
Севастопол. Без параф, без вербовка е невъзможно - за такова
нещо хвърчат глави.
Неуязвимостта на сикаджията за родното правосъдие,
ухажването му от всички възможни партийни цветове -

455
червени, сини, жълти, сиви (знамето на ГЕРБ е сиво, бел. ред.),
могъществото на генералското движение в БСП и неговият
кръг „Монтерей“, тясно свързани с Москва (в който доайените
са все бивши разузнавачи), намекват за подобна фантастична
възможност. Все пак именно Любен Гоцев - генерал-полковник
от външното разузнаване на България, един от шефовете на
тази служба, възпитаник на съветската дипломатическа
академия, смятана за филиал на КГБ и ГРУ, беше онзи, който
даде „път в живота“ на младежа от Силистра и се превърна в
негов настойник.
Още няколко факта внасят своята лепта в съмненията.
Един от тях са ... децата.
Маджо е основателят на фондация „Децата на България“.
Сикаджията, вероятно знаещ за връзката на групировката му с
обкръжението на Живков, правилно се е ориентирал - в
посоката на асамблеите „Знаме на мира“.
„Дечицата“ са много активна организация. С ред кампании -
от домовете за сираци до акциите „жълти стотинки“ за
обзавеждане на кътове в болниците. Събират дарения. Но не е
известно обаче колко е харизал самият Маджо.
Сред подкрепящите тази инициатива са Банка ДСК, bTV,
Програма „Хоризонт“ на националното радио, радио FM+,
Global LightWorks, десетки фирми, вкл. и от обръчите на Ахмед
Доган и червената партийна централа, ротарианците в Русе,
структури на бившата „Мулгигруп“, изданията на Димитър
Иванов, популярен като Гестапото (бившият шеф на Шести
отдел в ДС). Вероятно не знаят кой стои зад благородния им
устрем, разтърсващ всяка година страната.
Да приемем, че и подп. Димитър Иванов не знае, макар че е
елитен разузнавач. Освен бивш съветник на президента Георги

456
Първанов, освен ключов фактор в БСП, освен сред
основателите на генералското движение в нея фигурата му и
тази на близката до него Светлана Шаренкова се визират като
основните проводници на руското влияние у нас. Например
Иванов издава в. „Русия днес“, ръководи „Българо-руския
информационен пул“...
Всъщност съпричастните към инициативите на сикаджията
трудно могат да се изброят. Фондацията му е обрасла с ред
други фондации и организации. По-интересните са клуб МСМ
и едноименната фондация, клуб „Милосърдие, съпричастност,
напредък“ и др. Естествено, като за лидер на групировката
СИК, свързвана с обкръжението на бившия Генсек, сметките на
фондациите и клубовете са в Първа инвестиционна банка. Тя се
владее и управлява от сродник на Тодор Живков.
Това е първият пласт, който се разкрива, като се махне
идеалистичният целофан, опаковал,децата“. Вторият е далеч
по-потаен и по-добре укрит.
Зад фондацията и клубовете е застанал „Института на
Норбеков“. Познат е в България като център за обучение, за
културни прояви, за художествена самодейност, за лечение.
Разположил е десетки филиали на българска земя - в почти
всички областни градове и столицата.
Кръстен е на името на акад. Норбеков. Акад Норбеков е
основател и президент на Института за самовъзстановяване на
човека. Седалището му е в Москва. Той е д-р по философия,
педагогика, философия на медицината, професор. Член е на
Руската академия на естествените науки - обществена
неправителствена организация.
Биографията му тъне в дълбока мъгла.

457
 Роден е на 17 ноември 1957 г. в селце до Самарканд,
Узбекистан. След службата в армията (1976 г.) следите му се
загубват. Не само няма достоверни данни с какво се е
занимавал през тези години, но няма и никакъв, какъвто и да е
факт за живота му през този период. Самият академик също
мълчи за житие-битието си. Не обича да го споделя. Ако го
притиснат, твърди, че е бил осакатен и дълго време се е
възстановявал - неизвестно къде.
Мнението за него в Русия е противоречиво. Някои издания
го считат за мошеник и шарлатанин.
На практика човекът е имал биография до 1976 г. и след това
- нищо. Новата му самоличност започна да се пише с
перестройката и падането на комунизма. През 1990 г. името му
изгря в съавторство - трудове за нетрадиционни методи за
медицина. Толкова са могъщи, че академикът - човек с
увреждания, се е излекувал. До такава степен, че надминал сам
себе си. Защото Норбеков е носител на черни пояси по техники
за самозащита. Има най-висок дан - 9-и по бойното изкуство
Сам-Чон-До. Притежава черен пояс и по друго бойно изкуство -
Кекусинкай.
Липсата на биография, загубата на немалко години от
публичния му живот (14 години от 1976 до 1990 г.), специ-
фичните умения в бойните спортове, характерни по-скоро за
прекрасно обучени командоси и агенти, отколкото за научни
работници, навяват определени съмнения. Включително и за
самия Михалев.
Кой е в действителост академикът? Какъв е институтът му?
Кой е тогава и Маджо?
Факт е, че фондацията му, роякът от обществени органи-
зации около нея са тясно свързани с Института Норбеков.
Кръжат в орбитата му. Ползват взаимно сайтовете си за
благотворителните си прояви. Факт е, че за участието на един
гангстер в общонационалните кампании за децата се мълчи.
Мълчи се и за поддръжката на Норбеков.
Коя е силата, наложила тази тишина? Само българска ли е,
само СИК ли е? Защото конкуренцията не спи - все пак за
Младен Михалев се говори и пише повече от достатъчно.
А тук толкова силно се мълчи, че всъщност звучи оглу-
шително. Но само за онези, които разбират колко дълбоки
тайни може да крие това.
Любопитно, дори стряскащо е своебразното лого на об-
ществената дейност на сикаджията. То е публикувано на една
от интернет-страниците на свързаните с него организации
(МСМ) и е своебразно мото и на Института Норбеков: „Децата
ви не са ваши деца.
Те са рожби на копнежа за живот.
Явяват се чрез вас, но не от вас.
И макар да са край вас, не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си, но не и мислите,
защото те имат собствени мисли. Можете да прислоните
телата им, но не и душите - защото техните души
обитават бъден дом, до който вие нямате достъп дори и
насън... “
Редовете са от книгата „Пророкът“. Авторът е узбекиста-
нец - Халил Джубран. Освен тиражите в Русия книгата му е
преведена и издадена у нас.

В огледалния свят
Хипотезата за онзи задграничен кукловод, на който в
действителност служи Маджо и който го прави толкова могъщ,
е добре подплатена и с други факти.
Най-скандалният от тях се нарича Петър Петров - Амигоса.
Братовчедът на Маджо. Човекът на Иван Тодоров
459
- Доктора. Те се оказаха най-големите контрабандисти на
Балканите заедно с Константин Димитров - Самоковеца.
В том първи на книгата за Доктора са посветени доста-
тъчно страници - цяла отделна част. Аргументите са в изобилие
- за това, че е работил за руските служби, че те са му
осигурявали превъзходните политически контакти с наши
партии и техни вождове, с разноцветни министри. По тяхна
поръчка е изсипвал заработеното от каналите и наркотиците в
поддържането на югославския пожар. Не случайно смъртта му
съвпадна със смъртта на сръбския диктатор Милошевич и с
бягството на сина му от Сърбия. Известно е, че Марко намери
топъл прием и политическо убежище в Москва.
Но каква е връзката на Маджо с тази история?
Тя започва от един адрес.
Времето е края на 1992 г. София, ул. „Кракра“ № 24, офиса
на финансово-брокерската къща „Амигос“.
Петър Петров - Амигоса, Иван Тодоров - Доктора, Маджо,
Брендо...и един не толкова млад, макар и вече известен човек,
който посещава този офис и се навърта около тях. Другите му
казват Жорето. Ала не е Георги Илиев. Политик е - тогава
започва главоломната му кариера. Инвестира при „приятелите“
си незнайно откъде „спечелени“ пари при доста изгодна лихва.
Заедно с „Жорето“ тогава е бил фиксиран и Маджо. Офисът
на паричната институция е бил под непрекъснато наблюдение -
на българските секретни служби, които са го пазели негласно,
на руските, дискретно контролиращи работата му, възложена от
тях, на английските ДжеймсБондовци, знаещи за ролята му в
етническия конфликт на Балканите, на ЦРУ и ДЕА - поради
същите интереси и заради наркотиците. Отбелязани са лицата,
срещите, периодичноста им. Хронологията е документирана.
 Тази съкровена тайна от тази офис е част от силата на
Младен Михалев, част от онези предпоставки, осигурили
възхода му.
Но Доктора е мъртъв, останалите му съдружници са под-
съдими, Брендо е разследван. Всички са минали през заплахи,
през атентати, част от тях по чудо са отървали смъртта. Урокът,
преподаден чрез Иван Тодоров ги е накарал да си затворят
устата - макар и живи, също като него завинаги.
А и надали финансовите документи, иззети от следствието,
ще видят бял свят. В тях е документирана „светая светих“ -
финансовите транзакц ии, подкупите за политиците, дребните
по размери спрямо оборотите на ФБК депозити на приятели
като „Жорето“... Скандалът, дори и поднесен пикатно, сен-
зационно, ще се превърне в разрушително цунами. Ще смете
политическата класа у нас. Затова документите никога няма да
се появят. А ако изтекат в публичното пространство, повече от
сигурно е, че ще ги обявят за фалшификати.
Около тази брокерска къща е изтъкана основната у нас
руска паяжина за подкупването и вербуването на фигури за
влияние, за финансовото подпомагане на Милошевич. През
това ФБК „Амигос“ са изпирани парите. То е център на пая-
жината от родни и офшорни фирми, които са трансферирали
финансовите потоци.
Някои от хората около ФБК „Амигос“ нашумяха скан-
дално през април 2003 г. с „яхтения скандал“ - среща на
луксозен плавателен съд в Монако с членове на кабинета на
царското правителство, за да гледат съвместно „Формула 1“.

461
Тогава присъстваха Пламен Петров - министър на транспорта,
Милен Велчев - министър на финансите, Мирослав Севлиевски
- депутат на царя, Любомир Минчев - голям инвеститор...
Общо 12 души според собственото признание на орга-
низатора на рандевуто - Спас Русев. Той ги събра, той нае
яхтата, закупена впоследствие от Доктора, той покани на
рандевуто Амигоса. Не криеше имената на гостите си - вече
нашумялите от случката лица.
Но спести едно!

Роялът като кариера

Спас Русев е роден на 4 юни 1954 г. в Перник. Негов
кум е известният ТВ журналист Сашо Диков.
Трудовият му път започва в Научно-изследовател-
ския институт за младежта към ЦК на ДКМС. Той е
обикновен шофьор, но за сметка на това на висш
комунистически сановник. Затова и майсторът на
„геврека “ ни в клин, ни в ръкав е уреден като член на
Централния бригадирски щаб. По това време намира и
половинката си в живота, която е секретарка на
директора на института Петър-Емил Митев - член от
състава на ЦК на БКП, а след промяната на 10 ноември
1989 г. - лице във висшия ръководен орган на Партията.
От шофьор на една висша номенклатура Спас Русев
става шофьор на най-висша комунистическа
номенклатура. Започва да вози Стоян Марков - кан-
дидат-член на Политбюро, председател наДържав-
ния комитет за наука и технически прогрес и сред
отговорните фактори за задграничните инвестиции и авоари

462
на страната. Стоян Марков - „ Стенмарк ", е тъст на Георги
Велчев. Той пък е брат на царското юпи и финансов министър
Милен Велчев.
С промените на 10 ноември 1989 г. човекът от секретната
служба УБО е уреден с нова работа, близка до дисидентските
среди - фестивална дирекция „ Софийски музикални седмици “,
откъдето се познава с музиколожката Jlea Коен. Тя като син
депутат във Великото народно събрание заедно с Юлия
Берберян (сега бивша депутатка, осъдена за укриване на
данъци), Георги Марков (първо върлосин депутат, после върл
царист, отскоро - основател на ЯниЯневото РЗС, доскоро -
бивш конституционен съдия, навремето - сътрудник на Второ
главно и Шесто управление на ДС) и Венцеслав Димитров
(близък до Мултигрупата, също върлосин политик, сега -
икономически съветник на президента Георги Първанов и
човек от неговата гражданска инициа тива, навремето -
агент на на СГУ, 2-и отдел) лоби рат пред президента Желю
Желев за новоизпечения активист на СДС.
Основната му заслуга е, че е осигурил рояла за сцената на
огромния син митинг на 7 юни 1990 г. на „ Орлов мост
Заради „ приноса “ си Спас Русев е назначен за зам.-
директор на новосъздадената Агенция за чуждестранна
помощ (АЧП). Никой не обръща внимание, че няма никакво
образование. Директор й става Петко

463
Симеонов. Около тях се настаняват свои хора, предимно от
Националната федерация на студентските дружества. Сред
тях са Мирослав Нанков, съпруг на Мария Нанкова,
секретарка на Петко Симеонов в Института по социология на
БАН, и бъдещия царски депупат, енергиен министър и лидер на
„Новото време “ Мирослав Севлиевски, тогава секретар на
Българското сдружение за честни избор.
По-късно Спас Русев напуска Агенцията - малко преди да
бъде обвинен, че е пренасочвал помощите
- стотици и стотици тонове царевица, пшеница, месо, мляко,
масло, консерви от Запада (на стойност около 20 милиона
долара) за препродажба към свои фирми. Следственото дело
за тази афера от зората на демокрацията и до днес не е
приключило.
Сега Русев е английски гражданин. Заминаването му от
България през 1992 г. бе подпомогнато със стипендия за
обучение в Лондон от лукановско-максу- елската банка БЗК.
Покрай Станчов бъдещото гуру на юпитата се е запознал с
цар Симеон и синовете му Кирил и Константин. Организира
клуб на юпитата в Лондон. В него членуват бъдещите царски
министри Николай Василев, Петър Петров, Милен Велчев и
т.н.
Голямо значение за работата му има сътрудничеството му
с иранците - Реза Есфандиари и Моха- мад Салашур, близки на
покойния шахиншах на Иран и с Ександер Малеки - собственик
на инвестиционния фонд „Logic Invest“ и син на ковчежника на
Реза Пахлави. Посочен е като изпълнителен директор за
Източна Европа на „Logic Invest Financial Services Ltd“ u
„Logiclnvest Watches Ltd. “.
Русев е на „ mu “ c арабски шейхове и йордански
464
мултимилионери, а съпругата му кани на своите приеми звезди
от Холивуд. Бизнесът му е свързан основно с посреднически
услуги. Той е главно действащо лице в опита да бъде
приватизиран „Инкомс ", а при всяко раздържавяване у нас по
един ши друг начин името му се замесва, въпреки че самият
випаджия отрича всякаква връзка. Споделя само, че е участвал
в преговорите за реализацията на сделката с „Еврофутбол “
между Васил Божков и гръцкия предприемач Кокалис (визиран
в медиите като протежиран от немската комунистическа
тайна служба ЩАЗИ, опипан и от КГБ, произведен от беден
студент в Берлин в милиардер в Атина). Месил се е и при
сделката за „Глобул“.
Фирмата му в България е „ Телелинк “ - единствен
представител на „Моторола-България“. Тя е най- големият
подизпълнител на „Ериксон/Интраком“. Работата е свързана
с изграждането на мрежата на вторш GSM оператор -
„Глобул “. Русев управлява и „Балкан инвестмънт лимитед “,
съдружник е в „БиВи Си“.
Спас Русев е онзи човек, който е завел Доктора при ген.
Бойко Борисов - тогава главен секретар на МВР, за да
уточнят защо са перипетиите на контрабандиста около
молбата му за гражданство на Монако. Той организира
нашумялата изложба през 2010 г. на художника Зенг Финджи
и докара за откриването
й световната топ-манекенката Ел Макферсън, на която
премиерът Бойко Борисов се скъса да прави комплименти
за тялото. Тя така е и наричана в светския елит - „
Тялото “.
След злополучното яхтено рандеву в Монако на-
времето Спас Русев организира второ - този път с

465
 големи фигури от „ГЕРБ“. Яхтата не е онази - об-
веяната със скандална слава, а неговата собствена 30-
метрова красавица. Дали плаването е проведено, кой с
кого и за какво са канени на борда, уважени ли са Донове,
този път не се разчу.
Отскоро човекът с рояла отново в България. На
софийската ул. „Врабча “ закупи къща за милиони и й
направи ремонт за милиони. Изглежда, че в най- новите
политически времена влажният климат на Острова и
задухът на Калифорния вече не понасят на семейството.
Не им понася и климатът на испанската перла - курорт
Марабея, където двойката притежава луксозна къща.
Повече от ясно е, че западните служби са наясно и с
този, и с други факти около житие-битието на
шофъорчето-мултимилионер, на приятелите му Иван
Тодоров и Амигоса, на братовчеда Маджо, на патроните
им.

На изнесените по вестниците и телевизията снимки от онова

яхтено приключение на „Формула 1“ със Спас Русев изплува и
една непозната фигура, показана в гръб. До края на скандала тя
остана анонимна. Чуха се приказки, че е на тогавашния
правосъден министър Антон Станков. Но се оказа, че на яхтата
е била Мариана Брага - негова кума и адвокатка на Доктора.
Цялата скандална история и договорките, направени върху
палубата са разказани в том 1.
С едно изключение.
За тази фигура. Не на жена, както се твърдеше, а на мъж.
Останала колкото непозната тогава, толкова и днес.
Защо е тази секретност около силуета? Защо не се разбра

466
името му? Как така Бойко Борисов - тогава гл. секретар на
МВР, не разкри самоличността му, както на останалите върли
любители на автомобилните състезания от „Формула 1“ в
Монако?
Всъщност „Анонимкото“ се оказа най-влиятелният от
компанията, след като беше опазен от любопитството на
разследването, от интереса на медиите! Оказа се по-важен дори
от министрите.
Кой е той?
Дрехите, по първа преценка, са от „Хуго Бос“. Ръстът е
среден - над 170 см, но по-малко от 180 см, по-скоро по
средата. Силуетът - строен, но набит.
Подсказките са за един човек.
Младен Михалев!
Много е вероятно тези данни, скрити в секретните разра-
ботки, да се окажат чистата, голата, неподправената истина.
Особено ако се комбинират с воаяжите на Маджо и самолет-
ните му билети от онова време.
Освен наблюдението и аргументите водят в тази посока.
Два факта ги потвърждават.
- Мисля, че познавам и Доктора. Възможно е да познавам и
Дамянов...
Заявлението е от 16 март 2010 г. Това е предпазливият
отговор на сикаджията в процеса срещу Маргините в отговор
на питането на съда. И с мислене, и без мислене е ясно, че е
познавал българския бос на нашите, сръбски и руски служби
Иван Тодоров.
При това повече от добре. Раотил е с финансово-брокер-
ската къща „Амигос“, братовчедът му се е водил формалния
шеф там.
467
 Тогава кой е бил патрона на второто силистренско момче,
попаднало в тази отбрана структура? Кой му е постлал
килимчето на просперитета?
Няма кой друг освен Маджо! Роднини са, приятели, парт-
ньори в ъндърграунда. Познават се чудесно. Имат си доверието.
Препоръчал го е. Не са прекъсвали връзките си.
Но ФБК „Амигос“ е продукт не само на бившата ДС, но и на
руската разведка, на сръбските й партньори. Парите са
доказателствата - Иван Тодоров е бил много богат, мулти-
милионер, но не и мултимилиардер. „Интерпол“ и западните
спецслужби сочат поне 5-6 милиарда долара от контрабандата,
още толкова - от наркотика, които са се излели в тези струк-
тури. Огромните финанси обаче не са по наличностите им, по
сметките на лицата в тях. Отишли са за войната в Югославия,
преведени по сметки из целия свят, стартирали от клоновете на
„Bank of New York“ и „Moscow narodny bank“. Първата e
американска, втората - руска.
Затова в огледалния свят на шпионажа Амигоса е образът на
Младен Михалев - колкото отразен, толкова и блестящ чрез
неговата скрита светлина.
АВТОРЪТ! АВТОРЪТ!

Не знаеш ли авторът на дадено събитие, някое разузнаване е

вътре в играта, гласи популярна сентенция.
Трансферите на финансово-брокерската къща на маджо- вия
братовчед през трезорите и по-нататък по веригата, подсказват
кой е драматургът, режисьорът, сценаристът, поръчал играта,
написал драмата й.Назначил или одобрил актьорите в пиесата,
включително и Младен Михалев. Коригирал действията им.
Сложил декорите. Нагласил осветлението. И за финал - спуснал
завесата, но без да потърси овациите за спектакъла си.

468
 Основната брънка от голямата верига за препиране на
парите от транзитната търговия на родните контрабандисти е
извън България. Наричат се „Republic National Bank of New
York“. Става дума за голяма финансова институция в САЩ
- част от системата на Федералния резерв на Америка.
„Банк оф Ню-Йорк“ е добре известна у нас.
* През тази банка минаха задигнатите траншове на стойност
151 млн. долара от Световната банка и 96 млн. долара от МВФ
като помощ за България във връзка с Първата война в
Персийкия залив.
* Тази банка беше агент на българския дълг. Тя извършваше
операциите по замяната му с брейди-книжа. Тя участваше в
облигационните емисии на нашето правителство.
* През нея БНБ осъществи пряко финансиране от валутния
резерв на страната за сделки с международния мошеник Марк
Рич.
* Тази банка е представител на анонимни акционери в
родния „Петрол“. И в други ключови предприятия у нас.
* Тя е представител на също толкова анонимни акционери -
фирмите „Платон“, „Аристотел“, „Сократ“, „Питагор“,
„Херакъл“.в унгарския трезор ОТП, който от своя страна
закупи българската ДСК. В крайна сметка се разбра, поне в
Будапеща, че зад „анонимковците“ се е скрил „Газпром“.
И т.н., и т.н. Там, в онзи трезор се колосваха с уолстрий-
тски блясък изпраните у нас пари от контрабандните канали на
СИК, от операциите на братовчедите на Маджо.
Финансовата институция се оказа рядко изключение във
финансовия свят! Получи скандална слава. Специална статия й
посвети много авторитетното и водещо по тиражи американско
списание „Нюзуик“. То цитира и име, което пряко касае

469
България. На една жена - красавица, подходяща за кориците на
„Вог“, „Ел“, дори „Плейбой“. Бизнесменка, делови партньор и
на СИК.

“Това дело е правният еквивалент на компютърната игра “Мист”.

Направо е невъзможно да разбереш всички ходове, да се провреш през
много клопки и тунели, особено като не знаеш какво да очакваш, как да
го посрещнеш и какво да игнорираш. ... Ако имаш упътване, играта
може да стане още по-сложна. В последните дни американските
следователи, работещи по най- голяма операция по пране на пари от
Русия, могат да докладват, че са открили въпросното упътване.
Ето какво гласи пътеводителят: Люси Едуардс и Питър Берлин
- руски имигранти, са ключовите фигури в прането на повече от
7 млрд. долара от Банкъф Ню Йорк за по-малко от две години. Люси
работи в клона на банката, отговарящ за Източна Европа, а Питър
основава три финансови компании - “Бенекс”, БЕКС и “Лоуланд”. Той и
неговата жена правят така, че $7 млрд. просто
изчезват, като не забравят и своя дял от $2 млрд., който също
се изпарява...
Преди няколко дни двамата се признаха за виновни в извършването
на незаконни финансови операции и за няколко други по-незначителни
обвинения. Семейството си сътрудничи с правосъдието и ще продължи
да го прави. Това, разбира се, не е добра новина за Москва...
Източници, близки до следствието, са сигурни, че известният руски
престъпен бос Симеон Могилевич, който сега живее в Будапеща, е
изпрал повече от $500 млн., използвайки компаниите на Питьр Берлин.
Двамата са се срещали, потвърди Питър Берлин. И докато за
американската част от операцията всичко изглежда ясно, погледът на
следователите се насочва към Русия. Вниманието им привлича банка
ДКБ, през която минават част от парите Тя принадлежи на двама 30-
годишни руснаци - Кирил Гусев и Иван Бронов, които притежават и една

470
друга, малка московска банка, вече фалирала - “Фламинго”. ДКБ обаче
е под пълния контрол на две други финансови институции - МДМ и
Собинбанк, установило разследването, но руската страна все още не е
предоставила никаква информация нито за МДМ, нито за Содинбанк.
Причината според скептиците относно разплитането на случая е, че с тях
са свързани имената на няколко от московските олигарси. Банките
принадлежат на търговското дружество “СБС-Агро”, чиито собственици
са приближените на Елцин руски милиардери Александър Смоленски и
Борис Березовски, твърдят източници от американското разследване.
Докъде ще стигне разнищването на случая, все още не може да се
каже...
Банковото ръководство вече уволни Наташа Кагаловска. Тя обаче
заяви миналата седмица, че е абсолютно невинна, и започна дело
срещу бившите си работодатели, които я били
изхвърлили от работа само заради това, че е рускиня. Случаят
може да се реши и в Москва - там, откъдето е започнал.”

Почти десет години по-късно Москва подаде съдебен иск

срещу банката за пране на повече от 22 млрд. долара, въпреки
че точно тя ги беше осигурила и поръчала за ко- лосване.
Нищо, че в схемата са участвали нейни граждани, руски
олигарски, най-могъщите Донове на руската мафия,
правителствени лица. (вкл. според доклад до Путин и Мед-
ведев един от руските премиери - Сергей Кириенко, б.а.).
Нищо, че визираната в публикацията банка „Фламинго“ е
банката на КГБ и неговия наследник - Федералната служба за
сигурност на Русия. Нищо, че през юни 1996 г. в Ню-Йорк
арестуваха Ю.Е.Симоненков - един от руските финансисти,
шеф на руската МНБ, участвала в операцията. Задържаха го с
200 милиона долара!
Нищо, че красавицата Наташа Кагаловска се оказа пра-

471
образ на нашумялата през 2010 г. руска шпионка Анна Чап-
ман. Хубава като нея, стилна като нея. Вижда се обаче, че е
далеч по-успешна като агент.
Наташа Кагаловска многократно е идвала у нас. Кон-
тактувала е с ръководителите на БНБ и ПИМБ - Първа източна
международна банка. Трезорът на СИК! В онези години Маджо
колеше и бесеше там - водеше се основен акционер и открито
фигурираше в ръководството й.Сигурно са се срещали. Все пак
е бил фактор както при набирането на средствата, така и при
препирането им. Московчанката - американка ги доколосваше.
През тази банка вървеше основния трафик от парите на
брокерската къща „Амигос“ Основен контрагент на родните
финансисти бяха онези зад окена.
Кои? - Същата Наташа Кагаловска, но вече като шеф на
отдела за Източна Европа на „Банк оф Ню-Йорк". Тя насочваше
веригата на мръсните пари у нас, тя директорстваше върху тях
в края й.Когато скандалът в САЩ експлодира, Наташката вече
се беше прибрала в Москва. Категорично отказа да се яви пред
американското правосъдие - дори като свидетел.
Има две обяснение защо СИК и кукловодите му са избрали
точно тази финансова институция. И двете - верни.
Първото е свързано с името на Едмонт Сафра. Банкер.
Милиардер. Много щедър меценат и дарител на десетки
милиони долари. Например с негова помощ 16 000 деца и
студенти от Русия и Етиопия са получили достъп до елитното
образование в света. Едмонт Сафра е създал „Republic National
Bank of New York“. Неин собственик е.
На 3 декември 1999 г. Едмонт Сафра изгоря при мисте-
риозен пожар в апартамента си. Луксозното му жилище се
намираше на последния етаж в неговата шестетажна сграда в
центъра на Монако - на крачка от известното казино. Блин-
472
дирано е като танк, охранявано е като Белия дом. Нарича се
„Бел Епок“ заради архитектурния му стил. Красивата му,
шармантна съпруга - бразилката Лили Монтеверде оцеля.
Странна смърт за толкова богат и известен човек! Оказа се,
че противопожарната инсталация не се е задействала, кодовете
за достъп са разблокирани, живата охрана - отстранена, а
според прислужника двама въоръжени с маска нахлули в
апартамента. Видеозаписите от охранителните камери отвън и
вътре в жилището мистериозно изчезнаха. Слугата твърди, че е
бил принуден да подписва фалшиви показания, съпругата му
сигнализира, че е отвличана.
Смъртоносни прегръдки
Родената през 1938 година в Бразилия, Лили е дете на
англичанин и бразилка. На 17 години родителите й я
омъжват за един от най-богатите аржентински
магнати. След 20 години брак Лили се развежда и се
омъжва за Фреди Монтеверди, един от най-богатите
мъже в Бразилия по това време. Четири години по-късно
Фреди загива при неизяснени обстоятелства, а Лили
наследява зашеметяващата сума от 230 милиона.
Красива и известна в светското общество на Монако,
Бразилия и Европа, Лили завързва приятелства с
благородници, кинозвезди и основава фондации за
благотворителни дейности. Докато това се случва
официалните разследвания твърдят, че Фреди се е
самоубил. Вдовицата не дава обяснение, нито изявления в
пресата. Купува луксозен апартамент в Ню Йорк и в
компанията на наследниците на Онасис и Рокфелер дава
пример за организиране на изискани партита и
благотворителни вечери.
Дизайнери като Валентино и Диор се надпреварват да

473
я облекат, а светските дами имитират стила й.Въпреки
всичко в жълтата преса и обществото злите езици
твърдят, че именно тя стои зад „самоубийството “ на
съпруга си, а причината е огромното наследство, което
получава.
През 1976 година животът на Лили се превръща в
още по-голяма приказка, когато Едмонд Сафра й
предлага брак. Бразилецът с ливанско потекло
притежава 4 милиарда долара и предлага на Лили домове
в най-красивите точки на света - Лондон,
Женева, Френската Ривиера и Хавайските острови. След
брака си с него, Лили става важна част от кръговете на
висшият живот на планетата. Всички забравят за
инцидента с Фреди Монтеверди, докато тя отново не
овдовява - този път с Едмонт Сафра. Няколко месеца
преди трагичната му кончина, той е прехвърлил цялото
си състояние на нея, лишавайки други роднини дори от
малка част от него.
Докато не се появява книгата на лейди Колин Кембъл
”Императрица Бианка“. В нея сюжетът странно
наподобява за личния живот на Лили. Бра- зилката
светкавично взима мерки. Омайва главата и сърцето на
издателят и се сгодява за него. Така ’’Императрица
Бианка “ не вижда бял свят, поне не на територията на
Англия, а авторката е принудена публично да се извини
на светската дама.
Тя е силна жена. Толкова, че отказа да върне ка-
парото от милиони на най-богатият руски олигарх
(Роман Абрамович, б.а.) за неосъществената покупка на
нейната вила „Леополда “. И ней се случи нещо по- добно
на онова със съпруга й.В същото Монако, чието

474
 гражданство й бе подарено лично от принц Реше. Онова
Монако, притиснато в последните години от ЕС заради
прането на пари.
Тя е щедра жена. Всяка година много милиони текат
към Русия - за образование, за благородни каузи...

Освен Лили заподозряха руската мафия. Оказа се, че преди да

загине, самият милиардер е подал сигнал до ФБР и
американските власти за съмнителни операции в банката му.
Започнал е и самостоятелно разследване. Чуха се слухове, че
закрил много от руските й сметки и повел преговори за про-
дажбата на своя трезор за близо 10 млрд. долара с британска
холдингова компания - HSBC.
Съществен е детайлът.
Едмонт Сафра е ливанец. Също като Набил Рамадан -
работодателя на Маджо.
През 1956 г. след митарстване из няколко държави банке-
рите Сафра се установяват в Швейцария. Създават своя банка и
там. Започва стремителният им, невероятен възход - от 5 млн.
долара до 2.5 милиарда. В доклад, оказал се в ръцете на сп.
„Нюзуик“, се говореше, че фирма на Едмонт Сафра в Цюрих,
която търгува с валута, пере парите ва близкоизточните
търговци на наркотици и оръжие. В техния трезор са отлягали
златните кюлчета от БНБ, пренасяни от онази странна личност
от казиното на Рамадан - Шатилла. Същият Шатилла, чиято
охрана е бил Младен Михалев - бъдещия Маджо. (виж частта
за хазарта). Който в Швейцария си избра за местоживеене
същият Цюрих.
Сафра създават свой холдинг в Люксембург и своя банка в
Ню-Йорк. (В Люксембург отседна синът на Ангелина Горинова

475
- личната секретарка на Тодор Живков. Получи и местно
гражданство, което струва луди пари, б.а.)
През 1988 г. конкурентът им „Американ Експрес“ ги
обвини, че перат пари от трафик на оръжие и наркотици.
Делото приключи със споразумение. „Американ експрес“ не
пожела да се съди и изплати като компенсация на Сафра
8 млн. долара, предназначени за благотворителност.
Надали връзката между американската финансова ин-
ституция на Сафра - „Republic National Bank of New York
Русия и България е случайна. Надали сикаджиите са му
станали клиенти ей-така. Защото когато банкерът загина на 3
декември 1999 г. в мистериозния пожар, в България също се
разгоря декемврийски пожар. Политически!
• У нас арестуваха банкерите Кирил Дунев, Янко Янев,
стартира издирването чрез „Интерпол“ на трети банкер
- екссервитьора Христо Александров - Ицо Салфетката,
влязоха квестори от БНБ в Балканска универсална банка
(би трябвало да се нарича Караманска - по името на Иво
Карамански-Кръстника, който я захранваше с пари, б.а.).
• В самия край на ноември арестуваха беровия вицепремиер
Нейчо Неев, договарял със сърбите нарушаването на
ембаргото, а след смъртта на Сафра веднага го освободиха
под гаранция.
• Главният прокурор на републиката Никола Филчев
проведе съвещание, на което беше обсъден хода на раз-
следванията с голям обществен интерес - за прането на
пари, фалиралите банки, югоембаргото и мафиотските
войни.
• У нас дойде нов руски посланик на мястото на стария.
• България и Русия ще си сътрудничат в предотвратяването,
установяването, пресичането и разкриването на финансови

476
 операции, свързани с прането на пари, гласеше
подписаното по това време междуправителствено
споразумение.
• На 20 декември 1999 г. премиерът Иван Костов предложи,
а на 22 декември парламентът гласува промените в
правителството. Изгоряха министрите - вицетата Евгений
Бакърджиев и Александър Божков, както и Веселин
Методиев, Александър Божков, Георги Ананиев, Богомил
Бонев, Васил Гоцев, Валентин Василев, Вилхелм Краус,
Петър Бояджиев и Марио Тагарински. Едни от тях се
оказаха свързани с БСП (например Александър Божков е
племенник на дългогодишния комунистически премиер
Станко Тодоров, б.а.), други - с Майкъл Чорни, трети - с
ВИС, четвърти - със СИК, някои от тях - с мафиотските
междуособици (синът на Вилхелм Краус е съдружник в
маршрутките и беше отвличан).
Онази история, стартирала далеч назад във времето - още
през 70-те години на социализма, започнала като банално
мошеничество, като държавен трансфер на контрабандата,
постепенно се разшири, превърна се в края на века в световна,
глобална криминална мрежа. Макар и командвана от Москва,
София и нейните играчи бяха важна брънка в нея. Достатъчно
съществена, за да ги забележат в Кремъл.
И да посочат своите верни момчета. Тези, на които нищо
лошо не им се случва досега. Като Маджо!
Съвпаденията - между смъртта на един международен
банкер и родната политика, може да са плод на съдбата. Но
едно съвпадение е случайност, две или три - вероятност, повече
- закономерност!
Последното съвпадение е повече и от голата закономерност.
То е отворилият се за случилото се шифър.

477
 Произнася се като Науру. Малко островче. 21 квадратни
километра площ, 13 000 жители. В Тихия океан е, почти до
екватора, забутано в безбрежието между Австралия и Хавай-
ския архипелаг. Най-близката друга суша е на 300 километра от
него. Комуникацията му с останалия свят се свежда до 2 полета
седмично от островите Фиджи.
Мястото е истински рай. Но не за туристите! А за мръсните
пари.
Законите за банковата тайна, приети в него, в действи-
телност се оказват по-строги от тези на легендарната вече
Швейцария, популярните като дестилация за пране на мънита
Кайманови острови или непопулярната, но много дискретна
Канада. Всичко, което трябва да се направи, за да се възползва
човек от тях, е да се свърже чрез Интернет с „Науру Ейджънси
Корпорейпгьн“, да си плати регистрационна такса от 5680 до-
лара и годишна вноска от 4980 долара. И после никой не може
да си бърка носа си в делата му.
Ситуацията днес е хем същата, хем попроменена - Дър-
жавният департамент на САЩ включи кътчето в списъка си на
офшорните „райове“ за пране на пари. И много спецслужби си
протегнаха натам вратовете.
Според изчисления на Виктор Мелников, тогавашен за-
местник-председател на Руската централна банка, през 1998 г.
поне 70 милиарда долара (т.е. сума 10 пъти по-голяма от
прехвърлената в „Банк оф Ню-Йорк“, на която се нахвърлиха
американските следователи) са се озовали на това островче. До
2000 г. стойността на руските пари, базирани там, е надминала
140 милиарда! Днес - само Господ знае!
Науру е известно в България само с факта, че даде граждан-
ство на няколко родни тежкоатлети. Сред тях са славните ни

478
шампиони по щанги - световни и олимпийски първенци Стефан
Ботев и Кирил Кунев. Те първо останаха в Австралия, а сетне
бяха приети на парчето земя в Тихия океан през 2000 г.
Ала защо ни е тази история?
Защото както и при руснаците, само Господ знае стойността
на българските пари, намерили на островчето уютен пристан.
Пари на СИК! Пари на Маджо! На куклите и кук- ловодите, на
господарите им.
Те са базирани в „Swisstrust Bank Corporation“. Финансовата
институция е регистрирана през юли 1996 г. във фактическата
столица Ярен (официална столица няма). Започва дейност с
активи от 41 млн. долара и внесен капитал за 388 млн., а в края
на октомври същата година отчита внесен капитал в размер на
1.538 млрд. и балансово число 2.8 млрд. долара. Само за три
месеца! Рекорд, недостиг от никоя друга банка по света.
Активите излитат в небото. За няколко години се подрежда на
челните места в класацията на световноавторитетното
американско списание „Банкер“ за първите хиляда финансови
институции в света.
Нейният шеф-диригент е българин!
Той е виден световен финансист. Математик по образование
и призвание. Компютърджия от най-висок ранг.
Напуснал е България през 1990 г. Малко негови познати ще
го познаят. Казват, че си е направил пластична операция на
лицето. Но не да се скрие, а да заличи грозен белег от
детството.
Живял е и работил в САЩ. Водил се е на високоплатен щат
в същата „Bank of New York“, за която вече стана дума. Бил е
много отговорен служител. В отдела за Източна Европа. При
красавицата Наташа Кагаловска като неин заместник.

479
 У нас е познат на съвсем тесен кръг лица. Сред тях са Елена
Вълчева (дъщеря на бившия БНБ шеф Тодор Вълчев), Иван
Славков-Батето, снахата на Бриго Аспарухов, един от асовете
на външното ни разузнаване, финансистът Емил Хърсев,
експремиерката Ренета Инджова... Навремето, при социализма
са били колеги.
Работили са в „Инфоспорт“. Това е външнотърговска
организация - част от структурите на научно-техническото ни
разузнаване. Крадяла е и доставяла ембаргови компютри,
заобикаляйки КОКОМ. Седалището й беше в Спортната палата.
Била е прикрепена към Българския олимпийски комитет (БОК)
и БСФС. Шеф на БОК, на спорта и на самите тях е Иван
Славков-Батето. Който създаде първият, малкият СИК
- „Секюрити иншурънс кар“. Който заведе Стоил Славов и
Венцислав Стефанов при Тодор Живков. Заведе и роднината си
Бойко Борисов - макар и за бодигард.
Но кой е този българо-руско-американски банкер?
На онзи внезапно забогатял трезор в Тихия океан...
Кой е този човек?
Казва се Младен Христов Иванов. На островчето Науру
пристига от Португалия. Напуска САЩ, когато стартира
скандалът с препирането на пари в елитната банка на Ню-
Йорк.
Управлявал е островният трезор от основаването му до 2001
г. В ръководното кресло са го заменили трима руснаци.
Логично - все пак сметките са захранвани през избраните от тях
американска и швейцарска банка на Едмонт Сафра.
Сега Младен Христов е в Швейцария. Той е най-богатият
българин у нас и по света.
На негово име в трезорите край Женевското езеро, Цюрих и

480
Берн се водеха 600 милиона долара през 2000 г., Днес, десет
години по-късно сигурно са към 2 милиарда.
По разни други сметки, ръководени от него, също са раз-
хвърляни милиарди. Много повече на брой. Според изчисле-
нията - над двадесет и няколко, някъде към тридесет!
Това са парите. На комунистическата номенклатура. На
наследилата я социалистическа. На демократическата каста,
пръкнала се със свободата. На престъпната мутренска измет,
обслужвала всички власти. На олигарсите, на СИК, на ТИМ, на
кого ли не. На Маджо.
Задигнатите пари на България!
При тридесет милиарда, поръчителстващи за теб, босът на
СИК няма проблеми да живее в Швейцария. При поръ-
чителството на клана на Генсека няма проблем. Та нали и
малък Тошко се укри там, докато приключи делото му за
изнасилване у нас.
Още повече, че чрез Младен Христов и руските пари по-
ръчителството иде от стотици и стотици милиарди долари.
Този залог му осигурява спокойствието.
Този залог го прави непобедим - и в лабиринтите на прес-
тъпността, и в коридорите на властта.
Този залог го отличава от другите престъпни босове, от
последните му противници - Маргините.
Родният „Капо ди тути капи“ се оказа дребна, почти неза-
бележима брънка от световна конспирация. Докато конспи-
рацията е жива, и той ще е жив. Богат. И на свобода.
Маджо спази правилата - да изпълнява, да не бърка над
разрешеното в кацата с меда, да мълчи, да не се продава на
други господари - от ДЕА до ЦРУ...
Неговият покровител, един от първите му работодатели,

481
поръчителят за масонското му членство, сам масон от най-
високата степен - 33-а, генералски зет, милиардер, агент на
военните разузнавания на България и Русия, не спази тези
прости правила. И на 7 март 2003 г. беше убит. (тайните около
Илия Павлов и разстрела му са в том 1, бел. ред.)
Другото произшествие мина съвсем незабелязано в суетнята
около убийството на Илия Павлов. В деня преди неговата
смърт, също вечерта, простреляха млад мъж пред дома му на
ъгъла на улиците „Нишава“ и „Дойран“. Него го раниха, докато
слизаше от своя автомобил. Само чистата случайност го спаси
от сигурна смърт. В момента, в който е излязъл от луксозния си
мерцедес около 21,30 часа, от отсрещната новострояща се
сграда се посипали автоматични откоси на поразия. След
преглед във Военна болница пострадалият го изписаха с
охлузни рани по врата без опасност за живота. Два куршума
бяха одраскали кожата на шията му.
Името му е Цветан Методиев Василев. Софиянец. Неосъж-
дан. В мафиотските среди е много популярен - известен е с
прякора си Цецо Хафти. Цецо беше сред най-близкото обкръ-
жение на известния едър контрабандист Косьо Самоковеца,
познавал се е лично и въртял бизнеса със скандалния Иван
Тодоров - Доктора. Имал си е вземането-даването с кажи-ре- чи
почти всички лица от ъндърграунда - от Киро Японеца до
Златко Баретата. Ръката на Цветан Василев и досега яко пипа и
реди нещата не само в контрабандния бизнес, а и в онзи с
бялата отрова, убедени са спецслужбиге ни. Онази бяла отрова,
парите от която се колосваха в швейцарските и американски
банвки на Едмонт Сафра и в люксембургския му холдинг.
А на 13 000 километра от България, в Тихия океан, три дни
след убийството на Илия Павлов, умря още един човек. Той

482
почина след операция на сърцето, продължила 11 часа, в
американска болница. Казваше се Бернар Доуийого - прези-
дентът на остров Науру. Онзи остров, на който се подвизаваше
приемникът на „Банк ъф Ню-Йорк“, захранен от нейните
сметки и ръководен от българина Младен Христов.
Завърналият се от посещението си в България президент
Владимир Путин спешно закри Федералната служба на данъч-
ната полиция, Федералната агенция за правителствените връзки
и информация и прехвърля функциите им към Федералната
служба за сигурност. С тези промени тя се превърна в нещо
като второ правителство на Русия, което предизвика остри
критики от чужбина.
След още три дни Андрей Иванов - бос от една от най-го-
лемите руски банки „Продексимбанк“, беше намерен мъртъв в
квартирата си в Москва. Той е сред руските контрагенти на
Кредитна банка на „Мултигруп“, на ПИМБ - банката на СИК и
един от ключовете към операциите им в необятната страна.
Трезорът му е делови партньор на ливанският милиардер
Едмонт Сафра и неговата „Bank of New York“. Двамата са си
близки - добри приятели.
А само месец по-късно - на 18 април 2003 г., на „Цариград-
ско шосе“ взивиха Доктора. Избухна яхтеният скандал и за пър-
ви път се чу за яхтата, министрите и ФБК, Амигос“. Маджовият
братовчед Петър Петров - Амигоса остана в сянката на тези
звезди. В сянка остана и самият Маджо. В най-шгьтната сянка
остана и загиналият Йордан Спаков - бивш офицер от служ-
бите, охрана и довереник на политбюровеца Огнян Дойнов и
тогавашен служител на страховития руски концерн „Нордекс“,
базиран във Виена и визиран като поделението на бившето КГБ
за Европа, (историята е в том първи - от автора).

483
 ФСБ и ГРУ с дискретна помощ от ЦРУ - срещу КГБ, про-
четоха анализаторите едно от резюметата на случилото се!
Къде в този квартет е мястото на Маджо, опосредствено от
българските спецслужби, ръководещи мафията ни?
От родните властници, дирижиращи демокрацията ни?
Той надали ще узнае.
Не знаят и нашенските му кукловоди!
Както и политиците ни!
Брак по сметка
Ако ВИС бяха групировката на сините политици, то СИК
са групировката на „Позитано ", на червени-г те. Но
същата СИК се оказа и втората групировка в лоното ма
сините. Точно така, както тяхната ВИС беше базирана
при червения Андрей Луканов и
наследниците му.
Далаверата на общинското „ Софийски имоти "със „
София сити къмпани “ го доказва. Втората фирма
налапа за жълти стотинки, а и без стотинки земята на
кажи-речи половин София по време на сините й общин ски
ръководства и кметове. В нея са основателите на СИК и
ръководители на БСП. Знаели ли са в централата на СДС
на „Раковски “ с кого крадат и за кого?
Да! И един факт го доказва. Един от лидерите на
„сините “ - известно време председател на СДС Пламен
Юруков, е бил свързано лице според терминологията на
Търговския регистър със самия Младен Михалев и Румен
Николов - Пашата. Тази информация се съдържа в
документи, които бяха изпратени от ДАНС до
Комисията по корупция в Народното събрание, както и
преписки, отлежаващи в прокуратурата още от 1997 г.

484
 Юруков е бил в обща фирма с Евгени Стамов - „Етерна
ауто “. Сочи се, че бизнесменът е разработван от
службите за фалшиви бандероли. Той пък от своя страна
е в съдружие с Румен Николов в „Куо- лити Продъктс
Дивелопмънт Лимитид", а заедно с Маджо
представляват фирмата „ Сем-Импекс “.
Фирмата „Етерна ауто“ се завъртя в медийното
пространство през юли 2008 г. Беше сезирана
Комисията за борба с корупцията, че има данни за
извършени престъпления срещу финансовата и да-
нъчната система на страната-митнически измами,
контрабанда и пране на пари при внос на сурово кафе,
както и придобиване на лично имущество на голяма
стойност. Тогава в СДС се водеше поредната битка за
партийната власт.
Обаче още през май 2007 г. обаче стана ясно, че на
адреса на въпросната фирма са регистрирани „Лео-
пард Трейдинг “ и „ Табак Трейдинг “. И двете
компании бяха замесени в скандала с дистрибуторите
на „Булгартабак Тогава антимафоти нахлуха в
централния офис на тютюневия холдинг и иззеха
документи, свързани с разпространителите на цигари,
които имат директни договори за продажба на едро.
Обвинението беше, че дистрибуторите връщат част
от търговската отстъпка на политическите партии.
След като политическата целесъобразност отмина,
и тази, и други истории светкавично се забравиха.

485
 ДА РАЗЛАЕШ КУЧЕТАТА
- В състояние на афект Маджо стреляше ли като Фатик 'по
кръчмите?
- Дали е стрелял напосоки, не зная, но Младен дори в
офиса идваше с пистолет на кръста. По тениска и пистолет.

486
Като комита. На ръст е малко над 1,70. Физически е добре
сложен, спортист е. Не впечатляваше, така както го прави
Бойко Борисов.
Разказът е на негова бивша служителка. Според нея счето-
водството на цялата групировка се е движело на столичната ул.
„Симеон 15“, където е бил офисът на „Интергруп“. Тогава
техен главен счетоводител е бил Николай Чилигиров. Много го
бивало - отбирал какво трябва да се прави.
- Беше интелигентен, симпатичен мъж със светли очи.
описна го тя. - Долу в мазето имаше един трезор, където се
водеха двойни счетоводства. Имаха гръб при данъчните. За тях
беше позволено всичко. България се страхуваше от тях. Когато
минеха с джиповете, трамваите спираха. В противен случай
вътре се хвърляха пиратки.
И тя се е препотявала по десетки пъти на ден. Твърди, че от
тези среди не само няма лесно измъкване, но и никакво.
Почнеш ли да работиш за тях - обречен си до гроб.
- При тях не може да кажеш: няма да правя това или онова,
защото ме е страх... Забравяш принципите си. Не можеш дори
да ги помолиш - освирепяват, могат и да те смажат от бой както
става с „клиентите“ им. Искаха да грабнат вече приватизирания
завод, в който работех. Отмъкнаха ме оттам и ми заповядаха:
„Идваш тук с книгите и започваш да работиш на това бюро“. За
тях няма недей, не мога, не искам... Според договора от
приватизационната сделка обаче собствениците нямаха право
да прехвърлят дялове на никого, дори на децата си. Тази
подробност хората на Маджо или са я изпуснали, или просто
искаха да избегнат клаузата. Подготвиха документи, с които
трябваше да вземат 75% от дяловете. С документацията
отидоха при нотариус.
 - Маджо и хората му заплашиха ли собствениците, при-
тиснаха ли ги?
- Да. Единият бизнесмен целият го разкървавиха, избиха му
зъбите. Пратиха двама да купят бутилка уиски. Идеята им беше
да пуснат човека от третия етаж и после да кажат, че е бил пиян
и се претрепал. Той се уплаши и за късмет се отърва само с
юмруците.
- Маджо ли го преби?
- Не, не, не. Стоил (Славов, б.а.) и Любо Василев.
Счетоводителката си разбила нервната система, не из-
държала на напрежението и в крайна сметка си изкарала
болничен, с който успяла да се махне. Такъв е Маджо според
нейния разказ - „отвъртре“, на очевидец.
Точен е! Младен Михалев е свирепия, смъртоносен бицепс
на българската „демокрация“.
Но парадокс е, че Маджо се оказа и в дъното на неотразимия
й,ала повече от опасен чар.
Официално за тази роля претендираше Императора - раз-
стреляният бос на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев. Империята му
се славеше като неоспорим господар на индустрията за
развлечения - заведения, дискотеки, музика. Безчет са исто-
риите за неговите свалки, за позициите на ВИС в модния свят и
планетата на фолка. Считаше се, че СИК няма пръст там освен
онзи на Големия Маргин. Връзката се правеше заради модната
агенция „ВиЗаж“ на шестата по хубост в света миска Евгения
Калканджиева, която от секретарка на висаджията Васил Илиев
се превърна в метреса на сикаджията Красимир Маринов, както
твърдят жълтите медии.
Но първата дискотека за „лайфа“ на борците е „Енигма“.
Сгушена е под лифта край Драгалевци.

488
 Първият в списъка на собствениците е Васко Илиев, до него
- доайенът на тарикатите бай Славе, барман от хотел „Родина“.
А третият съдружник е Младен Михалев. Тя е
полифункционална. Място е за сериозни срещи и делови
рандевута, но е и кът за флиртове, любовни запознанства и
обикновени свалки. Постепенно се превръща в работен офис на
мутринските бригади. Тук се раздават задачи, правят се
контакти, уреждат се конфликти. Няма да мине много време и
този модел ще бъде пренесен в култовото висаджийско
заведение „Нерон“. Дните в „Енигма“ са прозата на живота,
нощите - еуфорията му. Границата между екстаз и гняв е по-
тънка като косъм. Всяка нощ избухват побоища.
- Но... какво да кажа. Виждала съм им оргиите. Не е за
разправяне.
- Как се представяха Маджо и Маргините?
- Маргините не правеха пиянски изпълнения с жени. Бай
Миле наблягаше на пиенето и кръчмарския хайдуклък. Маджо
си беше по тънката част, по оргиите. Била съм на партита с тях.
Най-много се вихреха в тяхната дискотека „Орбилукс“. Беше
най-модерната по онова време в столицата - огледални стени,
танцуващи лазери, огнени кубински коктейли... Веднъж ме
поканиха. От пулта ни влудяваше именият диджей Боби Ай.
По-късно загина в катастрофа - май беше пропял за
наркотиците. Стана наистина страшно. Тогава не включих, че е
Архангел Михаил и босът честваше именния си ден. Около
Маджо бяха насядали и се изтегнали около 15 манекенки на
„Визаж“. Кондьо пееше, та се пръскаше по шевовете. Беше
бъкано от охрана. И се започна - то не беше въртене по земята,
стойки на една ръка, натискане, цинизми, разсъбличане....
Всичко в мен се счупи, знаех какво ще последва. Викам на

489
приятелката си: тръгваме, тук не е за нас, ще започнат да
стрелят, да изнасилват...
Разказът е на една от секретарките в СИК.
Изглежда убитата мутра-писател Георги Стоев беше
послъгал за сексуалните наклонности на Младен Михалев.
Надали е гей при такъв разкрепостен живот и пърхащо нежно
присъствие покрай него.
Колкото и странно да звучи, разюздаността е жизнена
необходимост за мутрите. Контрабанда, куршуми, лайф,
отъркване в женския чар - това им е шифърът на живота. Не
става дума толкова за фуклявенето, за това - да се покажеш
като мъжкар, да печелиш възхищение и завист от околните и да
помпаш самочувствието си с него и кокаина.
Животът им, макар и интензивен, твърде често е кратък. За
миговете, отредени им от съдбата, те се опитват да го изживеят
целия - да натрупат емоции колкото за човек, докарал го до
дълбоки старини. Лайфът при тях е и изкушението на дявола -
тяхната сделка със смъртта. Ако на 20 или 30 години си
заплашен да си отидеш здрав и прав от този свят, то поне в
дните ти, отредени от господа, трябва да се стремиш да
побереш и неизживяните години.
Наред с наркотиците този нежен чар е търсена стока.
България е най-големия износител на плът за консумация,
отчита „Интерпол“.

Вместо свиреп профил - бизнесменски анфас

И при висаджиите - братята Илиеви, и при Маджо,
Маргините, Златко Баретата и т.н., при техните
момчета от борческия елит нанизите златни синджири
оголиха дебелите вратове, потниците и

490
спортните анораци отстъпиха място на костюми, купувани
от лондонския „Харолдс“. Разнесе се дъх на дискретен лукс, на
богатство, демонстрирани ненатрапчиво.
Дори прозорците на лимузините бяха затъмнени
- преди трябваше да ги види целия свят, а сега, ако може - да
останат почти незабележими. Номерата на колите им също
претърпяха метаморфоза - четирите еднакви, уж носещи
щастие цифри изчезнаха. Например мерджаните на Маджо
имат номер 14-42.
Тази промяна не се дължи единствено на страха от
покушение.
Мутрата с анцуга, тъмните очила, бръснатата глава и
татуировките изчезна. Спортсменът, стиснал бухалката и „
причестяващ “ с нея, потъна в забравата.
Заслугата е преди всичко на Васил и Жоро Илиеви. Те
налагаха солени глоби на момчетата си за пъчене- то на
бицепси под път и над път, за демонстрираното „силово
самочувствие", за изцепките в барове и ресторанти.
Сикаджиите откопираха методиката му. Част от мутрите
мимикрираха -те са в структурата на съвременния елит в
България, независимо дали това ни харесва. Останалите -
волно или неволно, деградират - до обикновени улични
престъпници, наркодилъри или автоджамбази.
Преуспелите им, макар и временно, шефове се изтупаха с
вратовръзки от „Хуго Бос". С такава ходеше Георги Илиев.
Противникът му - Младен Михалев, изцяло е заложил на тази
елитна марка - от вратовръзката до костюма. Братовчед му
Амигоса
- на „Армани Димитър Джамов също надяна сака на „Армани
Босовете на СИК размахаха куфарчета от пресована кожа
„Хермес “. Панталоните са от „Лазо“, обувките - от „Луис

491
дел Олио“. Често пъти очилата „Гучи “ са дори без диоптър -
в името на променения имидж, какъвто беше случаят с Иван
Тодоров -Доктора.
Предпочитани марки обувки са Чезаре Пачоти, Казадеи,
Серджо Роси - от 1000 долара нагоре. Любимото място за
покупки е Милано, понеже лукс- магазините са на една улица,
обяснява мутреса защо се ходи натам всяка седмица. И
Лондон - заради шика. И Амстердам - заради славата му на
световна столица на бижутата. Пътува се обаче и до Рим,
Атина и Виена.
Много важен е часовникът. Залагат на „Картие “ и на
златен „Реймонт Вейл“ - всеки за десетки хиляди. Отсядат
само в петзвездни хотели. Хит е покупката на картини.
Особено тачени сред мутрите са старите майстори. Търсят
предимно Златю Бояджиев и Майстора. Заради многото
мющерии се наплодиха и много фалшификати. За разлика от
останалите, братя Илиеви предпочитаха родните
интерпретатори на импресионизма и модернизма. Маджо не
се сочи да колекционира.
Последният хит сред мутрите е здравословният начин на
живот. Много от тях вече не пушат, не пият и не смъркат.
„Доскоро се самоунищожаваха с дрога и алкохол, но
изпратиха много хора в ковчези и никак не им се умира. В тях
има повече инстинкт за самосъхранение, отколкото у нас “,
отбеляза финансист, обвързан с тези среди.
Ето защо нито Маджо, нито Маргините, нито дори
убитите босове на ВИС са наркомани, макар че ги представят
за такива. Казват, че проблемът с дрогата го е имал, обаче
заработил онзи инстинкт, за който говореше банкерът.
Според виден български психолог бягството от стреса
тезиДонове вече намират чрез манекенките и красивите

492
жени. В новите времена при „ босовете “ една дама се
чувства сигурни заради дебелите им портфейли.
Върховният писък сред „мутрите“ обаче не са
манекенките и певачките, а журналистките, ТВ
говорителките и жените политици. Всеки от тях се е обзавел
освен с традиционната „мутреса“, която е главно за показ, и
с по някоя знаменитост. Изфукляването с тях обаче е
дискретно и така да се каже - лаконично! Не повече от едно-
две показвания заедно в отбрано, задължително тясно
общество се считат за достатъчни.
Говори се, че известна говорителка от БНТ, повече от
скромно девойче преди да попадне в столицата от
тютюневите ниви, е направила кариерата си благодарение на
Маджо. Била му е любовница една година, след което е
уредена в националния ефир. Известно време дори живели
заедно. Маджо й купил кола, завел я на екзотични дестилации
и й подарил колие - платина, злато и скъпоценни камъни за 30
000 долара.
Мутресите дори минават на заден план - парите за
издръжката им се стопяват, от тях се иска да заработват
сами насъщния. Новото правило вече важи за всички - факт е,
че дори преуспялата Евгения Калканджиева отскоро пълни
обявите на вестниците с реклама на курсовете за модните
подиуми, които организира.
Повечето от най-видните борчета получиха висше
образование - основно в УНСС, където силни позиции има
Трактора, в Свищовската счетоводна академия, където
позиции имат и ВИС, и СИК, и в Югозападния университет в
Благоевград - цитадела на СИК. Сред всички тях той е
Меката на мутрите. Демонстрираната в тези случаи

493
толерантност между двете враждуващи иначе групировки
показа как се променят самите престъпни структури, как
надяват върху бицепсите си модерни атрибути и лустро.
Дипломата на Маджо е оттам - за педагог! Ако остане без
работа като бос на мафията, ще може да си намери
препитание като директор на училище.
Главатарите на СИК притежават резиденции във
Вашингтон, Флорида (на името на подставени лица), в
Испания, Малта, Франция, Атглия... В Швейцария се е уредил
единствено Младен Михалев.
Начинът на живот е по стандартите на най- богатите и
преуспели. От юни до края на лятото обикновено са по
Средиземноморието - отпочиват на собствени яхти.
Корабът на Маджо се казва „Азимут Закупен е преди
четири години за 17 млн. евро. Дълъг е 40 метра, има
помещения за прислугата и екипажа, дневни, бар, фитнес-
център, 12 спални за домакина и гостите с
позлатени кранове и джакузита в баните. Оборудван е
със скъпи моторници и джетове за разходки.
Яхтата му е продадена от руски олигарх, който
пожелал анонимност.

Нежният чар на дамите, неотразимостта на манекенките за

Маджо се оказа едновременно всичко - лична съдба, бизнес,
политика.
Но по всичко изглежда, че на преден план винаги е излизала
политиката.
Приоритетът й беше подписан с една смърт и един гран-
диозен скандал. Добил освен вътрешни и значими между-

494
народни измерения. Потушаването му струваше още смърт
- останала абсолютно неизвестна за обществото. И поредица от
екшъни, скрити с информационно ембарго.
Факт е, че както винаги името на Маджо не нашумя - поне
не толкова, колкото имената на другите участници в историята.
Точ в точ се възпроизведе случая с яхтения скандал. Но някаква
разлика имаше. Навремето за воаяжа на Младен Михалев в
Монако нищо не се разбра, не се дочу, но в този пореден взрив
на обществената сцена името му все пак проблесна. Ала
мимолетно, като падаща звезда, останала незабелязана на
окъпаното в лунен блясък небе.
- Много е странно как един човек, хей така, умира. Един
човек, който е шеф на държавна фирма, свързана с Минис-
терството на икономиката и собственик на модна агенция. Как
така Явор Георгиев, паднал и се споминал. А се говори и за
едни снимки с манекенки ...... - намекна тогавашният кмет и
настоящ премиер Бойко Борисов по повод на този скандал.
Повече не се обади, сякаш някой го смъмри зад кулисите.
Благоразумно запази мълчанието. За смъртта замълчаха и
другите политици. Медиите я подъвкаха накратко и също я
забравиха - тръгнаха по многото, несмъртоносни разклонения
на скандала.
Името на Маджо дори не се мяркаше в периферията му. Още
след появата му по страниците в първия ден на тази смърт
могъща ръка наложи информационно ембарго. Не го отмени в
следващите дни и месеци, държи го дори сега.
А разправията изяде поста на двама министри, на две сле-
дователки, на шефа на националното следствие, на един верен
паж на Ахмед Доган, на един шеф на столичните топлофика-
ции, на един еврокомисар. За малко не гътна правителството на

495
Сергей Станишев.
Кой го случи?
Как го случи?
И защо?
Броеницата смърт, извадените на бял свят далавери,
трескавото пренареждане на политическото пространство и
вътрешнопартийните разпри не бяха нищо друго освен опит за
преждевременно прекратяване на мандата на кабинета на
тройната коалиция. Парадокс е, че инициаторите бяха в
списъка на властоимащите от триглавата ламя - част от
правителството, част от БСП, НДСВ, цялото ДПС, сили от
президенството. Участваше група от опозицията, разноцветен
кръжок по интереси от депутатското войнство, видни
магистрати, едри бизнесмени. И СИК.
Този опит за държавен преврат се маскира с демократическа
маска. Експлодира със сензационни разкрития. Превърна се в
истински фойерверк срещу корупцията. За да си остане
стоманен сейф. Непробиваем, с неразгадаван шифър. Вътре
в него отлежаваха най-страшните секрети. Онези, за които
плата е само смъртта.
Какви?
Опит за монтиране на служебен кабинет, нови предсрочни
избори, организирани от него и предрешена победа.
Обслужваща всички замесени фигури, но с лице на героя -
един-единствен!
Такава беше целта! Маджо изигра ролята на поредния от
многобройните й инструменти.

Покерът на властта
В кухнята на живота не можеш да сготвиш вкусно ядене, без

496
да си изцапаш ръцете.
Мисълта е на френския писател Балзак. В кухнята на
българската политика обаче не се готви - нито вкусно, нито
дори безвкусно.
Там само се транжира обществения интерес. Върху масата
на частните интереси.
Хронологията на тази „операция“ може да изглежда из-
лишна, дори да е леко досадна. Но е показателна за начина, по
който се създава и упражнява властта у нас. Тя рисува коло-
ниалния статус на страната ни. Илюстрира кой е истинският
„Капо ди тути капо“ на българската действителност.
Демонстрира нагледно как се използват мутрите в специ-
фиката на политическите шеф и кройка. Извън баналността на
парите им - трансфериращи към върха подкупи, комисионни и
мръсни печалби от една страна и субсидиращи партийни
строителства и избори - от друга. Случилото се тогава го
изманефестира в най-деликатните области - националната
сигурност и международните ни отношения.
Ако искаш да получиш урожай, ако чакаш урожай, хвърли
семе.
Семето беше засято с избори за президент. Урожаят тряб-
ваше да осигури Маджо.
На 30 октомври 2006 г., на втори тур Георги Първанов взе
нов мандат като президент, подкрепен от БСП и ДПС. Опонент
му беше Волен Сидеров от „Атака. Останалите партии вместо
убедителни кандидатури бяха представили практически
неизбираеми - общо на първия тур със зор заман събраха една
шеста от гласовете. В последния момент синята опозиция се
разцепи около кандидатурата на прекалено възрастния,
непознат за публиката и банален като образ Неделчо Беронов,

497
издигнат от Иван Костов.
По-мнителните прозряха предрешен избор, дори заговор.
По-проницателните го обясниха със скритите корпоратив- но-
властови интереси: „аз на теб давам влияние, ти на мен
- обществени поръчки и съдебна защита“. Електоратът пред
урните не заподозря нищо. Електоратът извън урните презря
всички. Защото от 6.4 милиона души избиратели гласуваха едва
2.6 млн - по двама на всеки пет човека!
Най-сериозният потенциален противник на Първанов беше
тогавашният софийски кмет Бойко Борисов. Той категорично
отказа да се кандидатира. И натъртено заяви, че не стои зад
никой, дори и зад синия кандидат. Така осигури безпроблем-
ната победа на червената кандидатура. И зачака...
Пет дни по-късно политическото пространство започна да се
рои. Ключова фигура в ДСБ - Димитър Абаджиев, реши да се
раздели с Командира. Стана независим депутат, после
прехвръкна при Яне Янев от РЗС, а за финал акостира при
Бойко Борисов като пълномощник на неговия кабинет за
европейския газопровод „Набуко“. Превърна се в секретния
посредник между първите, вторите и третите, запазвайки ро-
лята си и досега. Ден по-късно се разцепи и „Атака“. Напусна я
острието й - Боян Расете заедно с цялата си организация.
В следващите дни и седмици политиката се обърна в клоко-
чещо магнено ядро. Мария Капон заряза Демократическата си
партия и заедно с Димитър Абаджиев, отцепничката от СДС
Елеонора Николова, сегашният министър на ГЕРБ Николай
Младенов (роднина на първия ни председател-президент Петър
Младенов, б.а.) и др. създадоха сдружение „Европейски
демократичен път“ (ЕДП). После вкупом се намърдаха при
Бойко Борисов - в щаба му за евроизборите заедно с Анастасия

498
Мозер и нейното БЗНС. Зелените еколози също се втурнаха да
правят партии и политически движения. Лидерът на
политическото движение „Социалдемократи“ в състава на БСП
- „Коалиция за България“ Николай Камов се дистанцира от
„Позитано“ и с останалите социалдемократически партии се
съюзи с профсъюз „Подкрепа“. Дори издигнаха неговият шеф -
д-р Константин Тренчев, за кандидат за евродепутат.
Движението „Път към Европа“ в БСП се саморазпусна. То
беше създадено през 1989 г. от група интелектуалци,
определили себе си като идейни дисиденти. Освен полито-
логът Андрей Райчев и социологът Кънчо Стойчев, толкова
близки до клана Луканов, в него бяха директорът на радио FM+
Петър Пунчев и проф. Петьр-Емил Митев. Същият онзи Митев,
чийто шофьор беше патронът на лондонските юпита и любител
на яхтени рандевута с Доктора Спас Русев.
Така политическото пространство се донацепи на малки,
несъществени парченца. А големите се подрязаха. Създаде се
вакуум. А „празно няма“ освен природен е и обществен закон.
След разразилата се партийна вакханалия, на 3 декември
Бойко Борисов създаде ГЕРБ - „Граждани за европейско
развитие на България“. Напливът към него, политическите
съдружия с отцепници от сините, с независимите, с безене-
сетата му формираше смазваща с превъзходството си елек-
торална коалиция. „Пустотата“ я гарантираше.
Възникна обаче прост въпрос. Партията му можеше да
възникне няколко месеца по-рано, за да го изстреля безпро-
блемно в креслото на президент.
Размириса се открито - на задкулисна сделка с Георги
Първанов.
Каква?

499
 С какво в нея се включи Маджо?
Как я платиха от „Дондуков“ №1?
Имаше ли тя цена?
Бойко Борисов ли я поиска?
И дали я получи?
Отговорите са многобройни. Верни до един. Скандални.
Сензационни. Потулени в тайна. Разплатени - с власт, с об-
вързаности, с пари. Запечатани чрез смърт, таксувана като
жълти стотинки в покера на властта.
... Предстоеше влизането на България в ЕС на 1 януари 2007
г. И понеже България е колония - колкото руска, толкова и
европейска, колкото европейска, толкова и американска,
започна координацията за бъдещата й роля в общия дом на
стария континент. Естествено социалистическият премиер и
социалистическият президент първо я координираха с наи-
истинският им господар - този в Москва. На 7 декември го
направи вицепремиерът Ивайло Калфин на среща с руския
външен министър Сергей Лавров. Той беше подходящата
фигура - хем близък до Първанов, хем ключов фактор в
кабинета.
Направиха се първите залози на масата за покер на властта.
Предстоеше изсипването на маса пари от еврофондовете.
Това щеше да бетонира всяко управление, намазало от тях
заедно с олигарсите му. Всъщност така и стана - кабинетът на
Сергей Станишев се закрепи за още две години, а субсидиите
от Европа му осигуриха развихрилата се далавера.
По същото време депутатите най-сетне приеха законът за
досиетата и създадоха комисията за'прилагането му. Неочак-
вано се разбра, че за предстоящите избори за европарламент тя
няма да разчита на своите проучвания и архив, а на сведенията

500
от службите. Така бившето ДС си подсигури „петата колона“ в
Брюксел. А самата БСП за тези избори се коалира със себе си -
с Движението за социален хуманизъм.
С какво е интересна тази псевдоформация? В нейния
Национален изпълнителен съвет е Кръстю Атанасов Станилов.
Той е бивш дългогодишен член на ЦК на БКП, генерален
директор, заместник-министър при комунизма и министър при
управлението на Андрей Луканов. При няколко разноцветни
управления (1991-1997) е сред ръководителите на Комисията за
защита на конкуренцията. Титлите му са многобройни - сред
тях са председател на Съюза на индустриалците в България и
президент на конфедерацията „Съюз на българската
индустрия“.
На 27 октомври 2010 г. Бойко Борисов и министрите го
предложиха на президента за награждаване с орден „Стара
планина“. За заслуги към България. За заслугите му към
премиера никой не отвори дума.

Скрито - покрито
Изглежда основата заслуга беше във фирмата „
Станилов “. Тя беше основният играч в скандално- то „
водно огледало “ на Кърджали, за което ГЕРБ обвини
ДПС и управлението им с БСП. Цената му беше
поскъпнала 9 пъти - до 77 млн. лева. Построи го
обединението „Арда - Кърджали“. В него фирма „
Станилов “ държеше 52% от дяловете. Практически
беше собственикът.
Идването на власт на ГЕРБ не промени ситуацията.
Обединението между дружеството „ Станилов “ и
германската „Хайлит Умвелтехник “ беше определено

501
 като онзи, който ще гради бъдещия завод за боклук на
столицата. Стойността на договора е за 208.8 млн.
лева. Другият основен „конкурент“ беше немската
„Щрабаг“, която направи новият терминал на летище
София. В конкурса тя изконку- рира ... себе си.
Защото „Хайлит“, чиято дъщерна „Хайлит
УЕмвелтехник “се съюзи със „ Станилов “, е част от „
Щрабаг “. Самата „ Щрабаг “ освен немска е и руска
собственост. В нея голям акционер е Олег Дерипска
- едни от могъщите московски олигарси, близък до
бившия президент Елцин и два пъти по-близък до новия
господар там - Путин.
Компанията „Щрабаг“ беше основен участник в
строителството на огромния офисен център на бул.
„Цариградско шосе , където е поредния МОЛ и магазина
„Карфур“. Центърът е собственост на бойковата приятелка
- банкерката Цветелина Бориславова. Нейната „ СИбанк “ е
тясно обвързана с тези капитали, въпреки че формално се
води белгийска. („ Тайният проект Бойко Борисов “, бел. ред.)
В съзвездието „Щрабаг “ и „ Станилов “заблестя и още
една звезда. Това е Стенли - Стоян Сарийски.
Неговата „Буллес строй“ е подизпълнител "уреден с
участие в поръчка за 50 000 000 евро за изграждане на
столичнотометро,,, съобщиха в. „ Струма “ и агенция „Блиц
“. „ СИбанк “ на банкерката Цветелина даде кредита за
тежката механизация. Основен строител на втория
метродиаметър, раздаващ поръчките на такива като
Стенли, е консорциум "Метростроителство 2009 “. В него
именно фирма „ Станилов “ държи козовете.
Освен това дружеството на Стенли е основен изпълнител
на Столичната община, ръкодена от ГЕРБ. Най-тлъстите
502
поръчки по корекциите и почистването на дерета и реки са
негови. Всички медии в България спестиха факта, че Стенли е
съдружник в „ СЙ ЕС АЙ ЕФ Файненшъл Сървисиз “ и „ СИ
ЕС АЙ ЕФ Пропъртис “ . „ СИ ЕС АЙ ЕФ “ се нарича инвес-
тиционният фон на Бойковата приятелка.
Опровержение за тези връзки, за конфликта на интереси
нямаше. Освен едно изявление - от Бойко Борисов:
- Дано не се оплаквам, но беше гадже на дъщеря ми.
(Ралица от първия брак на Цветелина, бел. ред.) И я
заварих плачеща една вечер и го набих!
Не стана дума за пари, участия, изпълнители и
подизпълнители, възложени проекти, фирмени съу-
частия...
И за финал: „ СИ ЕН ДЖИ България “ ЕООД е фирма
на потенциалния премиерски и СИбанкерски зет Стенли.
„Овъргаз СИ ЕН ДЖИ“ е фирма на „Газпром “ в
България.

Без да се знаят фактите, предложението на премиера за

орден е учудващо. Станилов им е политически противник,
макар и от сателитното образувание на БСП. Но той се оказа
топлата връзка със социалистите и ДПС, а кандидат-зетят
Стенли -ис най-едри руски интереси у нас.
Случилото в политиката в края на 2006 г. - началото на 2007
г. подсказа как още от онези дни се е формирала тайната
коалиция между едно крило от БСП заедно с ДПС, сините,
ВМРО, част от НДСВ, земеделците и „ГЕРБ“. Споено чрез
обществени поръчки и ужасно много пари.
Срещу друго червено крило, упражняващо властта си чрез
Сергей Станишев. Зад едното крило стояха едни руски

503
олигарси, зад другото - техните противници.
И един факт е достатъчен - от онова време е процесът срещу
братя Маргини. Той е за подготовка на убийствата на
покровителя на СИК - ген. Любен Гоцев, на основателя на ТИМ
- Никола Дамянов и на Доктора. Контрабандистът беше
„монтиран“ в схемата като прикритие за истинските му цели.
Те, както и Маджо, бяха инструмент за постигане на целта.
Фантасмагории?! Истории, изсмукани от пръстите?! По-
върхностната теза за „голямата конспирация“.
Не! Подкрепени са с делови съучастия, с много милиони, с
партиен градеж и партийно рушене, с човешки съдби. „Не е
страшно, че ни накараха да избираме между няколко
разноцветни БКП-та. Страшното е, че ни харесва!“ - гласи
постер в „Интернет“.
След тези упражнения столът на властта вече можеше да се
клати. Станишев не се оказа толкова зелен младок, за какъвто
го представяха. Заподозря го. Без достатъчно силни позиции в
своята си партия от една страна, подхлъзнат и от
президенството, той подири европейската подкрепа. Веднага
посети Португалия и се срещна с Мануел Барозу. Председа-
телят на Еврокомисията е родом от тази държава.
В края на декември последва първата му атака. Прокура-
турата чрез ДАНС и Алексей Петров започна разследване
срещу Александър Петров - шеф на кабинета на вътрешния
министър Румен Петков. Случаят беше за подпомагане на
препирането на пари на чужд „инвеститор“ чрез разрешение за
хазартни игри. Макар и презрял - от началото на годината, го
размахаха публично в подходящ момент.
Последва низ от срещи на родните политици, включени в
играта, с европейски държавници - от Берлускони в Италия
през комисарите в Брюксел до „бащиците“ в Москва, от

504
немския президент до френския премиер, от английските
политически среди до американските делови кръгове. Всеки
търсеше подкрепа отвън - едните, за да запазят властта, другите
- за да я вземат. Всеки се облизваше за парите на бюджета, за
парите от Европа. Очертаха са лагерите в БСП
- Георги Първанов и Румен Петков срещу Сергей Станишев и
Румен Овчаров.
Те разиграха покера на властта.
Как? Срещу кох о? И за кого?
Георги Първанов открито формулира това в първата си реч
пред парламента по повод полагането на клетвата. На 19 януари
той заяви:
- Когато от тази трибуна се обявих против започването на
войната в Ирак, получих тежки удари. Със съжаление трябва да
констатирам, че всичките ми тогавашни безпокойства се
оправдаха, но нещата се промениха. Първоначалната про-
садамовска съпротива се трансформира - във война срещу
антисадамовската коалиция. Не съм забравил, че когато
апологетите на тази война се снишиха, ние в президентската
институция трябваше да поемем отговорност. Не можем да
подвеждаме съюзниците, не можем, защото отстъплението ще
бъде с тежки последици за демократичната общност, в това
число и за нас. Ако нещата се свеждат до собствената воля,
емоцията и чувствата - нямаше да има нито един български
войник зад граница. Но съм избран не да изразявам чувствата
си, а да правя политика, от която България печели, получава
нови възможности и перспективи. Но това обаче не означава, че
България трябва да се съгласява с всичко онова, което
партньорите искат от нас. Длъжни сме да правим политика с
характер, да отстояваме вижданията си.
Накратко: президентът обясни на съюзниците по НАТО, че

505
може и да не е техен човек, но ще се съобразява със силата им.
Направи им анонс, че и неговият нов човек във властта, ако
успее да го „монтира“, ще постъпва точно така.
На 7 февруари 2007 г. започна да се очертава сценарият.
ГЕРБ, БЗНС-НС и гражданско сдружение ЕДП подписаха
споразумение да се явят с обща листа на изборите за евро-
депутати. В предизборния щаб влязоха Димитър Абаджиев,
Анастасия Мозер на БЗНС-НС и Мария Капон. Три и половина
години по-късно, през есента на 2010 г. убедената де- мократка
Капон се вписа в гражданската инициатива „АБВ“ на
президента. Синият й покровител и експрезидентски брат Емил
Стоянов кацна в ГЕРБ. Към тази група дни по-късно се
присъедийи и балансьорът на БСП - ВМРО с войводата
Красимир Каракачанов.
Тайният сговор около втория мандат на Георги Първанов на
„Дондуков“ 1 започна да лъсва.
Както и секретното споразумение за очакван първи мандат
на Бойко Борисов - на „Дондуков“ 2!
Заключителният удар беше светкавичен, нанесен в същия
ден, безмилостен, макар и косвен. Той засегна СДС и ДСБ
- потенциални кандидати в бъдещето редене на властта. Остави
ги без алтернатива, за да ги направи сегашни сателити на ГЕРБ
в управлението му. Пред депутати от Комисията по национална
сигурност на парламента министър Румен Петков съобщи, че
Националната служлба за сигурност е подслушвала
посолството на САЩ и мисиите на съюзниците им по НАТО от
1996 г. до 2000 г. - по време на управлението на премиера Иван
Костов. Доказа го. „Приятелско подслушване“ го нарекоха
засегнатите в студиото на Нова телевизия, пред Георги
Коритаров.

506
 Тежък ъперкут. Със завършващ нокаут „пикаещият във
фонтани“ елиминира партията на Командира и СДС от
международното раздаване на картите в България. С този им
стоварен юмрук заедно с други техни „подвизи „ покрай
историята с медиците ни в Либия и конфликта в Косово
(„Либийска връзка“ от същия автор, бел. ред.) те загубиха
завинаги подкрепата на Вашингтон и Брюксел.

507
 Естествено, дипломацията им с тях остана. Но тази професия
е направена точно за това. И нищо повече от това. Например
колкото са активни американските посланици у нас, толкова са
пасивни колегите им в Германия, Англия, Франция, Испания, в
освободили се от комунизма страни като Полша и в Чехия...
Изводите са ясни.
СДС и ДСБ бяха атлантическата, проевропейската ориен-
тация на България. Вътрешният министър, човекът на Първанов
ги разкри като троянския кон на бившата ДС и Москва. Западът
се оказа без истински съюзници в България. Или трябваше да
срита страната ни с непредвидими последици, или да я приеме
със скърцане на зъби в ЕС. Тежък избор!
В същия ден, след като се разбра за предателската роля на
СДС, подслушвал комуникациите на НАТО, техните посолства,
вербувал служителите им, предавал информация и на Белград, и
на Москва, в този ден парламентът гласува едно дребно, минало
незабележимо у нас, но символно решение.
Депутатите одобриха изпращането на български постоянни
представители в Интерпарламентарната асамблея по
правословия и разрешиха първата вноска за членството ни - 200
000 евро. В нея Русия е основен участник. Зад асамблеята стои
„Фондът за православие“, създаден от руските секретни служби
- ФСБ и Службата за външно разузнаване. Народните
представители и министрите го знаеха - получиха секретен
доклад на родната НСС за това кой какъв е. Казват, че ори-
гиналът му бил с надслов „who is who“ - на английски.
Наред с БСП и ДПС, НДСВ също изпрати свой емисар в
асамблеята. А уж царят беше самодържец в организацията си и
прозападно настроен, (за разработката „Цар“ - „Тайният проект
Бойко Борисов“, бел. ред.). Представител изпрати и БНС -
508
Борислав Китов като лице на опозицията.
Русия демонстрира - умишлено и преднамерено, надмощи-
ето си над ЕС и САЩ. Показа кой командва играта тук, у нас.
Още в същия ден - на 7 февруари с разкритията за шпионажа.
Датата е избрана нарочно, за да е символна. Преди 10 години
- на 7 февруари 1997 г., след катастрофата на управлението на
червените пленум на Висшия съвет на БСП реши партията да се
откаже от мандата си за управление и да го върне на пре-
зидента. С този ден стартира проевропейската и пронатовска
ориентация на страната ни. Десет години по-късно съдържа-
нието беше изпразнено - остана опаковката, а консумация вътре
в България и два пъти повече - в чужбина.
Петър Стоянов се опита да спаси имиджът и ролята на СДС,
завивайки рязко към английските консерватори - в близкото до
тях Движение за европейски реформи. Европейската народна
партия грубо го наруга и посегна да изключи СДС от редиците
си. Все пак председателят на ЕНП Вили Мартенс беше
подкрепил избора на Георги Първанов за президент и заложил
на Надежда Михайлова. Брюксел също играеше своя игра с
Москва - давайки едно у нас, взимайки си друго в Европа.
Кукловодите у нас задействаха куклите си. В крайна сметка
експрезидентът загуби позиции както вътре в страната, така и
навън. Вашингтон не успя, а може би не пожела да го спаси.
Подаде оставка като лидер на сините. Наследи го онзи Пламен
Юруков, за когото вече писахме - толкова близо в бизнеса си до
Маджо, а чрез СИК - до БСП и, Дондуков“ 1.
От онази дата се положиха основите на сегашният открит
съюз между сините, ГЕРБ и части от БСП. Епизодичните
престрелки между тях не са нищо друго освен пушилката за
пред общественото мнение. Кукловодите, редили,дружбата“,
знаят как да го манипулират.

509
 Човекът на Москва - Сергей Станишев, изведнъж се оказа с
алтернатива. Но такава е съдбата на всеки Пинокио - на ти
парцалките, дай ми куклата! Стегнаха в желязна прегръдка
рожбата си - да не шава, а зашава ли - да я захвърлят и заменят
с друга.
Покерът наистина загрубя. Все пак ставаше дума за много
европейски милиарди като субсидии. Ставаше дума и за други
милиарди - проекти като АЕЦ, „Южен поток“ и „Набуко“.
Клановете в БСП и подопечните им групи в другите партии
наистина започнаха да се карат на живот и смърт. За своето
лично спокойствие все пак се разбраха - от 16 февруари освен
президента и премиера Националната служба за сигурност
започна да охранява и Ахмед Доган, Бойко Борисов, цар
Симеон и Петър Стоянов заради „повишената им опасност за
живота“. Румен Петков си имаше МВР, а чадър над Румен
Овчаров спусна НСС.
Сценарият обаче продължи да се развива. Няколкостотин
пенсионери се опитаха да нахлуят в сградата на Министерския
съвет, демонстриращи срещу жалкото си съществуване.
Лекарското съсловие в България стартира протестни действия с
първи митинг на площад „Александър Невски“.
Сергей Станишев контрира чрез Лондон. Отлетя натам
заедно с Румен Овчаров. Прокара решение през кабинета за
изпращане на нови български части в Ашраф, Ирак. От немай-
къде потърси помощ от Запада. Все пак зад избора му освен
Москва стоеше и мощното еврейско лоби по света. Силно дори
и в Русия.
На 1 януари официално ни приеха в ЕС.
• Бележка на автора: Този преамбюл не можеше да се спести.
Тогава нямаше да станат ясни действителните процеси зад кулисите
на властта. Сигурно ще има читатели, които няма да се съгласят.

510
Нормално е - там, където всички мислят еднакво, никой не мисли
достатъчно.
Редовете не са в ничия защита - българската политика без разлика
на цвят и партии безусловно е мафиотизирана. Разказът за битката
между пипалата на Октопода не е натоварен с пристрастия, докато
прочитът му може и да е.
Онези, които се интересуват от дълбините на случващото се у нас,
маскирано с фалшивото вълнение на повърхността, от физиономиите,
надничащи зад представените техни политически маски, ще намерят
сензационни, но убедителни факти и аргументация в “Тайният проект
Бойко Борисов” (за истинската, сензационно-скандална биография и
тази на приятелката му, за кукловодите им и възхода им), както и в
“Либийска връзка” за секретите на прехода. Поне според мен.

В БЛАТОТО НА АЛИГАТОРИТЕ

И точно в този момент на първите месеци от европейското

членство на България кукловодите, БСП, а може би и
„Дондуков“ 1 вдигнаха залога в играта - изиграха „кент флеш
роял“ чрез картите на СИК.
Маджо получи най-мръсната роля. Онази, за която беше
отреден с цялото си житие-битие. За която беше най-подхо-
дящият, най-надареният, най-влизащият в кожата на ролята
актьор.
На най-голямата сцена - България, на масата за покер, върху
която тя се разигра!
Включиха го в играта, направиха го „партньор“.
На четвъртия участник - Брюксел!
На Франко Фратини - по онова време еврокомисар. От него
зависеше както оценката за напредъка на България, така и

511
предложението за налагане на санкции и дори предпазни клаузи
за членството в ЕС. Докладът се очакваше в началото на юни. В
зависимост от него кланът на Сергей Станишев в БСП щеше да
да получи мощна подкрепа от Брюксел. Или пък щеше да
инкасира смъртоносна инжекция. Отваряща пътя към власта на
претендента. Пътя към европейските пари. Магистралата към
енергийните проекти.
Гостуването на висшия европейски чиновник у нас се
превърна в нещо повече от делова командировка. Надмина
рамките на приятна почивка. Нашумя по света. Разтресе
световните столици. Предизвика нескривания гняв на Брюксел
и Вашингтон и неизразено, но осезаемо задоволство в Москва.
Какво се случи?
Италианецът, отговарящ за правосъдието и сигурността в
ЕС, беше у нас между 16 и 19 февруари 2007 г. Компания като
официален домакин му правеше вътрешният министър Румен
Петков.
Част от времето прекараха на Боровец. Фратини е запален
скиор, бил е ски-учител и дори е обучавал големия син на
Силвио Берлускони. Еврокомисирят славомираше с Румен
Петков. С тях в един ден се спусна и Румен Овчаров. Компания
по снежните склонове им направи и Сергей Станишев.
- В съботата и неделята по време на визитата Фратини води
официални разговори и в планината, като разговаря с
министрите на вътрешните работи и на правосъдието Петков и
Петканов и с министър-председателя Станишев. Тези разговори
бяха изключително полезни, тъй като в по-спокойна
обстановка, без бързане от среща на среща, бяха много
подробно обсъдени въпроси на съдебната реформа, на борбата с
корупцията в България - на по-ниско и на по-високо равнище. В
свободното време комисарят Фратини наистина кара ски, като в

512
повечето случаи беше сам.
Говорителят на еврокомисаря Фризо Роскам Абинг не от-
рече, че Фратини е карал ски в България. Не спести големите
имена. Но спести част от състава на компанията му.
Еврокомисарят е южняк, с темпераментна кръв. Която може
и да кипне - независимо от разума, от дипломатическия опит,
от предупрежденията на интуицията.
И тя наистина кипна.
Неофициално, но убедително, достоверно се твърди, че
Франко Фратини е бил изкушен с нежен, но гибелен женски
чар. Три хубави, почти непълнолетни „какички“ - русички и
черна, подсладили българските му нощи. Шехерезадата му
съответно била заснета и филмирана.
Манекенките се оказаха от агенция, свързана с Маджо -
„Евромоделс“!
Твърдото сърце на еврокомисаря се „разтопило“ пред
изневиделица документализираните му мъжки подвизи.
Еврокомисията - с толкова пострадал имидж от предишия й
състав, обвинен в корупция, също не желаела отново да я цапат.
За пореден път държавниците ни заработиха - този път не
срещу НАТО, а срещу незавимостга на ЕС. С прийомите на
тоталитаризма. Спретнаха „активно мероприятие“. Оп-
ределението е от терминологията на старата ДС и дружката й -
КГБ.
Наистина неотразим инструмент! В зависимост от това кой
го владее. Подписът под доклада за напредъка ни към Европа
щеше да бъде чужд, но съдържанието му - родно. Или много
положително, или много отрицателно. Според интересите,
според парите, според подкрепата на едни или други олигарси,
според партийните разстановки, според посоката на вятъра в

513
чуждестранните столици.
Този доклад щеше да реши кой да упражнява оттук- нататък
властта.
Стартира най-голямото разиграване. С най-високите въз-
можни залози - Сергей Станишев и Бойко Борисов.

Държавен враг № 1
Пратиха красавица да ме омайва
Клаус Янсен е следовател, председател на Съюза на
германските криминалисти. Той е ангажиран като
експерт от Европейската комисия и в края на февруари
2006 г. направи партньорска проверка как МВР покрива
критериите на ЕС.
Пред в. „ Файненшъл таймс “ Янсен определи уси-
лията на страната ни да се справи с организираната
престъпност като „ пълен хаос “ и съобщи, че докато е
бил в София, са му пречели да си върши работата. За
българското правителство Клаус Янсен в момента е
държавен враг номер 1, се казва в материала.
Вътрешният ни мистър Румен Петков се оплака от него
пред Еврокомисията и 25-те посланика на страните-
членки.

514
 А ето и интервюто на немеца, направено за България.
- „ Файненшъл таймс Дойчланд “ пише, че в България ви е
отказвана информация...
- Мога да ви дам и пример. Поисках данни колко полицаи са
на работа, на каква възраст с а и с какъв чин. Така може да се
разбере дали има много нови полицаи, които са обучени
модерно и демократично, или има още много кадри от времето
на социализма. Бе ми казано, че тази информация е
класифицирана. На това мога само да се изсмея. Този отговор
получих не веднъж, а многократно. Че даването на информа-
цията, която искам би навредило на националните интереси.
Можех само да клатя глава.
После обаче вашият вътрешен зам.-министър Бойко Коцев
ми прати исканата информация през Брюксел в бюрото по
куриер. Имах чувството, че съм попаднал в лоша комедия за
агенти! При мен в бюрото бе пратена една много атрактивна,
сим- патична жена. Не се срещнах с нея в ресторант, за да не
излязат слухове или за да не ни направят тайни снимки... После
дни наред Бойко Коцев ме преследваше по телефона. Като
криминалист мога да тълкувам какво означава всичко това.
Това е опит за оказване на натиск.
Но аз веднага информирах за абсолютно всичко
Европейската комисия, за да съм сигурен. Като експерт
трябва да имам защита - от тези, които проверявам, а и на
собствената си репутация. Докладът е много важен и
България трябва да се заеме с проблемите, посочени в него. А
не с автора му.
Една скоба е необходима. Шефката на фонд „Зе-
меделие “-Калина Илиева, също се появи в такъв кон-
текст през 2009 г. Този път с ОЛАФ. В крайна сметка за
авантюрата плати самата тя - с отстраняване от
 поста под претекста за бременност през есента на 2010
г. (историята е разказана в „ Тайният проект Бойко
Борисов бел. ред.)

Веднага след посещението на еврокомисаря у нас - три дни

по-късно депутати от опозицията внесоха вот на недоверие към
правителството. Зад кулисите се считаше, че нещата вече са
опечени - както вътре в страната, така и навън. Предполагаше
се, че заради „постановката“ чрез Маджо Евроко- мисията в
Брюксел и западните правителства ще подкрепят смяната във
властта.
Оставени без алтернатива, Сергей Станишев и Румен
Овчаров веднага отлетяха - този път за САЩ.
На 2 март 2007 г. - в ключов за България ден, авторитетното
американско политическо издание „Конгрепгьнъл Куотьр- ли“,
считащо се за много близко до Американския конгрес,
публикува голяма статия за Бойко Борисов - „Съюзник на Буш
свързан с българската мафия“. До 8 март за нея не се чу нито
думичка у нас. После започна шумотевицата.
На практика САЩ назоваха претендентът за властта. Все
пак софийският кмет не би могъл да бъде партньор на Буш в
борбата срещу тероризма, както твърдеше материалът. Беше
изваден един доклад от нафталина - правен 18 месеца по-рано.
Изглежда в Белия дом не искаха да си развалят отношенията с
Москва. Парадоксално журналистът Джеф Стайн атакува
президента, но сподели официалната му позиция.

516
 Защото в същия ден - на 2 март, Държавният департамент на
САЩ публикува Националната си стратегия за борбата срещу
разпространението на наркотиците. В него страната ни беше
определена като място от кючово значение за трафика. За първи
път (и засега последен, б.а.) освен за пътя на ста- фа в
страниците стана дума и за прането на мръсните пари.
Банковата система на България в прав текст беше обвинена.
Заедно с регулациите й от страна на БНБ и МФ.
Статията и докладът изиграха ролята на мощна артиле-
рийска атака. Те демонстрираха, че САЩ не приемат преж-
девременна смяна на правителството. Докладът предупреди
българската олигархия, че като едното нищо може да остане без
парите си. Предупреди и руската, която ги изпираше в страната
ни. Вашингтон направи политика чрез финансовата си сила.
В същия ден - на 2 март, вотът за недоверие към правител-
ството безславно пропадна. Единствено СДС на онзи Юруков
гласува за него. Дори ДСБ на Иван Костов предпочете да не се
ангажира.
Но изгрежда някои олигарси в Москва не разбраха намека.
Лъчезар Иванов от НДСВ гласува за оставка и напусна
царската партия. Николай Камов от БСП гласува „въздържал
се“ и на практика се отцепи от червената „Коалиция за
България“. Те бяха първите лястовички - за задаващия се
пролетно-летен ураган.
На 3 март уличният натиск се възобнови. Шествие на
„Атака“ заскандира „мафия“ пред Министерския съвет.
Политическото напрежение продължи да расте, войната на
клановете да се разгаря. Докато в скандала се роди и първият
труп. МВР спести информацията за него и нокй не го забеляза.
На 12 април по обяд, около 13 часанаавтоматалрала,,Хемус,,
загина Чавдар Стоичков - шофьор на вътрешния министър

517
Румен Петков. При инцидента край село Жерково почина и
неговата съпруга. Според приетата версия Стоичков попаднал
на водна възглавница (задържала се вода върху платното след
последния валеж, който се изляз цял ден преди това! б.а.), след
което автомобилът му изхвърчал от пътното платно, превъртял
се няколко пъти и семейството загинало на място. Според
капацитети от службите Стоичков е бил много опитен шофьор,
може би най-добрият в състава им. Там не вярват в хипотезата
за произшествие.
Каква е истината, е трудно да се разбере. Кръжоците по
интерес съвсем си загубиха доверието - потърсиха ново, до-
говорено между тях и компромисно лице, което да ги опази.
Както се вижда и изглежда - един от друг.
Сигурно е случайно съвпадението, че две седмици след тази
смърт последва смяна на шефа на НСО - Националната служба
за охрана. Ген. лейт. Румен Миланов беше набързо
пенсиониран, а на негово място застана заместникът му
Димитър Димитров. Днес Миланов е началник на кабинета на
Бойко Борисов.
На 14 април в Рим Бойко Борисов се срещна със Силвио
Берлускони. Твърдят, че е наклепал до гуша някои министри от
БСП - обвинил ги във всички смъртни грехове. Дори във
воайорство - били понадникали в хотелската спалня на един
еврокомисар.
Москва не пропусна да се разпише с авторство. На следва-
щия ден награди бойковият приятел Валентин Златев - шефа на
„Нефтохим“ с една от най-престижните свои награди - орден
„Св. Сергей Радонежский“. Хората на Сергей Станишев
реагираха чрез Министерството на културата - връчиха
наградата „Света София“ на Йосиф Кобзон (присъжда се от
ведомството, а не от кмета или СОС). Хвърлиха камъче в
градинката на пожарникаря. Не ги смути това, че певецът е
визиран в тесни, тесни връзки с руската мафия. Потрябваха им
политическите му контакти - също на най-високите места в
Русия.
Седем дни по-късно, на 21 април 2007 г. европейските медии
дадоха масов залп срещу България. Изглежда Берлуско- ни,
както направи и държавен враг № 1 - Клаус Янсен, беше
информирал правителствата на Запада, те - журналистите си.
Последва реакцията срещу шантажа. Между впрочем и затова
световните издания надълго и нашироко се посветиха на ски-
ваканцията на Франко Фратини, но спестявайки манекенките от
„Евромоделс“. Едва ли тази е темата, която вълнува читателите
им - за ваканцията на човека, отговарящ за правото и
сигурността в забутаната и от Бога България.
Контролът върху съдебната система в България и Румъния е
прекалено разхлабен, защото Фратини допуска да бъде
ухажван, заяви „Файненпгьл таймс“. Според британското из-
дание решението на еврокомисаря по правосъдието да отиде да
кара ски през февруари с вътрешния министър на България
Румен Петков „породило недоумение в някои столици и сред
някои колеги на комисаря в Брюксел.“ Според изданието по-
сланиците на Великобритания, Франция, Холандия и Швеция в
ЕС са обсъждали по-радикалния подход на частна среща този
месец. Те изтъкнали, че има прекалено сближаване на Фратини
със страните, които наблюдава.
Говорителят на италианския комисар веднага реагира на
обвиненията. „Карането на ски в България е било по време на
работен уикенд и самият Фратини ще опровергае всякакви

519
 предположения за конфликт на интереси“, обясни говорите-
лят Фризо Абинг.
„Файненшъл таймс“ цитира неназован европейски дипломат,
според когото публичните оценки на Фратини за напредъка на
България не отразяват „сериозната ситуация“ в страната.
Според четирите страни, подели кампанията срещу България,
това подкопавало доверието в процеса на разширение.
Световните медии резюмираха, а в. „Монд“ добави и
Финландия, че тези държави били готови да наложат тежки
санкции на България - предпазни клаузи и спиране на фи-
нансирането.
Но не това беше целта. „Активното мероприятие“ на род-
ните наследници на ДС срещна твърд отпор. Без пари всяка
власт става излишна. „С щиковете може да дойдеш на власт, но
не можеш да седнеш върху тях, за да я упражняваш“, е казал
Наполен.
Какво е ставало зад кулисите, и Господ не знае, но на 21
април неочаквано и едновременно се случиха още няколко
събития.
В ранната утрин (около 11 часа българско време) послани-
ците в Брюксел на Англия, Швеция и Холандия, подкрепени от
Франция, се обърнаха към Еврокомисията с настояване за
санкции заради организираната престъпност и мафията у нас.
Те изискаха среща с генералния секретар на Еврокомисията
Катрин Дей, настояха да се вземат мерки и да се гарантира, че
докладът за България през юни ще бъде строг. Комисията
отговори, че секретариатът й си върши работа и вече са из-
пратени експерти в България. Шифърът в срещата е да се „да се
гарантира“ обективността. Явно е, че в онези държави са знаели
за подвизите на Фратини и за шантажа чрез тях към висшите

520
бюрократи в Брюксел.
А в следобяда на същия ден - на 21 април, шефът на
националното следствие Ангел Александров предложи за най-
строги наказания следователката по делото на Вальо Топлото.
Изнасяла информация към разследваните, поддържала връзка с
Валентин Димитров и с Красимир Георгиев - бос на фирмата
„Фронтиер“. Тя е известна като руски троянски кон у нас и
близка до Румен Овчаров.
Единият клан - свързан с Москва, се опита да дискредитира
другия като хора на Москва. Не че не беше истината. Но на
равнище олигарси Русия не е единна - кипи в противоречия. А
до арбитъра - тогавашния президент Владимир Путин
българската политическа класа тепърва щеше да стига.
„Битката на алигаторите у нас за европарите обаче е на път
да блокира европейската визия на България и да доведе до
непоправими последици за страната“ - написа в самото начало
на този скандал родно издание. - „Защото корупционното
цунами у нас, стартиращо с Вальо Топлото, ще помете поне
двама министри, висши магистрати и следователи, държавни
чиновници, но е на път да смете и един еврокомисар, да
предизвика скандал с Еврокомисията и да настрои окончателно
общественото мнение в Европа срещу членството на страната
ни в клуба. Това ли е целта? Не я ли определят отвън? Но дори
и това да не стане, действията на българските власти с
абсолютна сигурност провокират налагането на предпазни
клаузи и отрязване на финансирането от общността. Не става
дума само за оценката по протакането на реформите у нас, но и
за опита да бъдат притискани и шантажирани влиятелни
фигури в Брюксел. Ако бъдем директни, българската политика,
политиката на правителството се оказа като монета с две лица.

521
На първото е официалната й същност, обаче на обратната
страна е действителната. Тя е в използването и приложението
на ченгесарски методи и способи към „омайване“ на най-
близките ни съюзници по НАТО и ЕС. Това е скандал, далеч
по-голям от онзи с Вальо Топлото и Овчаровгейт. Това са
действия, които вместо да изпишат вежди, изваждат очи.“
(статия на автора във в. „Кеш“ от следващия ден, бел. ред.)
- Съвсем не очаквах, че ще се озова в разгара на едно блато,
пълно с алигатори по време на скандал. Очевидно е, че става
дума за корупция и за други въпроси, които трябва да намерят
решение! - заяви официално евродепутатът Дже- фри Ван Оуен,
който беше докладчик в Европарламента за приемането на
България в ЕС. Дни по-късно той пристигна на спешна
инспекция у нас.
Но все едно, че никой у нас нищо не разбра, нищо не чу.
Ккловодите държаха в ръцете си онзи манекенски „кент флеш
роял“. С него шантажът им не успя. Затова открито заиграха с
аса си - Маджо.
Сутринта се появиха световните публикации, към обяд
последва дипломатическият натиск в Брюксел, в ранния сле-
добяд се роди корупционният скандал в следствието за топло-
фикацията, „Булгартабак“ и връзки с Русия. А вечерта, на 21
април, умря Явор Аврамов. МВР задържа съобщението и го
пусна чак на 3 май - за да не се направят аналогии с натиска от
Запад. Но най-вече да спечели време да подготви почвата за нов
шантаж - като намек за скандални разкрития.
Юристът Явор Георгиев Аврамов си замина от белия свят
съвсем неочаквано. На 36 години и половина.
Роден е на 12 ноември 1970 година. Участва като собственик
с дял от 6.73 процента във фирмата ’’Донис“, занимаваща се с

522
търговия на дребно. Бил е съсобственик и в прекратилата
дейност ’’Юнион Санитари Груп“. Аврамов е единият от уп-
равляващите на дружеството, собственост на министерството
на икономиката. Член е на управителния съвет на сдружение
„Благотворителни томболи и игри“.
Преди смъртта си е присъствал на празник по случай шам-
пионската титла във волейбола на „Лукойл - Нефтохимик“. Той
е член на Българската федерация по този спорт, както и на
Световната, където е председател на правната й комисия.
Негови колеги го изпратили до колата му „BMW“ пред
столичния хотел „Хемус“, където часове по-късно е намерен
мъртъв от близките си. Моторът още работел. Явор стоял с
клюмнала неестествено глава и изглеждал като заспал. При
отварянето на вратата се килнал настрана. Сащисани, очеви-
дците се опитали да напипат пулс, но не го усетили. Екипът на
„Бърза помощ“, който повикали веднага, само констатирал
непоправимото.
По тялото не бяха открити следи от насилие. Но дрехите се
оказаха омачкани и изцапани. Обяснение не беше дадено.
Причината е „остра сърдечна слабост“, съобщиха съдебните
медици. Експертизата им беше направена светкавично - още
през нощта. Смайваща бързина, непостигана никога досега.
Патолозите не поставят под съмнение капацитета на хората,
извършили аутопсията. Но, било меко казано, странно в ден
неделя да се бърза толкова с нея, клатят недоумяващо глави те.
Странната кончина на Аврамов веднага породи версията, че
е бил убит. Най-потресаващият от слуховете гласеше, че може
да е отровен с радиоктивен талий, подобно на Александър
Литвиненко - бивш подполковник от руската ФСБ и неин
предател. Напоследък Явор изглеждал отпаднал и се е оплаквал

523
от неразположение. Информирани източници разкриха, че
въпреки категоричното лекарско заключение за естествена
смърт разследващите полицаи са изискали от тялото му да се
вземат хистологични проби, за да се провери със сигурност
дали той все пак не е бил отровен. Резултатите от изследването
така и не се появиха на белия свят. В медиите майката изказа
същото съмнение.
Правистът е синдик на държавната фирма „Минералинже-
неринг“, като е назначен от навремето от синия вицепремиер
Александър Божков. В дните на скандала той се обясняваше, че
не е писал, а само изконсултирал с отделни лица иконо-
мическата програма на БСП. Истински посветените в поли-
тиката не се изненадаха от случилото се - все пак дясната ръка в
приватизацията на Иван Костов беше племенник на
дългогодишния комунистически премиер Станко Тодоров, а
лявата в Агенцията по приватизация - роднина на кандидат-
член на Политбюро.
Освен държавен синдик Явор Аврамов е собственикът на 70
на сто от агенцията за манекенки „Евромоделс“, чийто моделки
обслужиха видния брюкселски скиор на Боровец. Другите 30 на
сто бяха в ръцете на журналистката от в. „Нощен Труд“
Патриция Кирилова, чието истинско име по паспорт е Петя.
Тя е родена на 31 март 1971 година в София. Завършила е
руска филология в Софийския университет, после специали-
зира журналистика към Свободния факултет на СУ Известна е
със свободните си възгледи за любовта между представители на
един и същи пол, фен е на лезбосдвижението, а на финала
„Форум Българска Мода пролет 2005“ скандализира
присъстващите, като си размени с колежка целувка в стил
Бритни-Мадона. И при нея има показателен политически щрих.

524
Шест месеца след скандала, през октомври 2007 г. тя беше
издигната както кандидат на ДПС за кмет на столичния район
„Лозенец“. Така Ахмед Доган, макар и със закъснение, също се
разписа открито върху комплота.
Агенцията стартира стремително една година преди скан-
дала. Нейно откритие е плейтменката Златка Райкова, за нея
работят брадърката Зара, сървайвърката Цвети Разложка,
Дарина Палачалова, ред известни имена от светския и моден
подиум. Първата й проява беше за „Мис София“ с генерален
спонсор „Водка Путинка“. Моделките са подпомагали ини-
циативи и на бившия ТВ водещ Николай Бареков. Например
през март 2010 г. - тази за най-красив БГ политик.
Но освен корифей в областа на женската красота загиналият
юрист е обслужвал с правни съвети сикаджията Венцислав
Стефанов и е личен адвокат на Маджо. Не без основание някои
заподозряха, че дългата ръка на боса на групировката е влаеела
агенцията му; макар и чрез подставено лице.
Подобен публичен скандал щеше да разтресе открай- докрай
Европа, за да погребе и този пореден състав на Ев-
рокомисията. Едно е да караш ски, влизайки в конфликт на
интереси. По различно е да подслаждаш покрай това живота си
със забранен плод, даден ти от проверяваните от теб. А трето и
четвърто е в аферата да се пръкне труп и покрай него мафиот -
истински „Капо ди тути капо“. Интересна „врътка“ се получи
според терминологията на родните ДС и КГБ служби. Славоми
по пистите на Боровец на еврокомисар, моделки, обслужили
приятното му прекарване, смърт на работодателя на моделките.
А в края на веригата - октоподът СИК.
В блатото на политическите алигатори той ловеше жертви.
Но в същото блато алигаторите бяха неоспоримата сила. И

525
изядоха малкото му октоподче - юрист!
Заглавията щяха да греят в първите страници на медиите, в
първите новини на телевизиите. Такъв световен компромат не
може да се преглътне с една оставка - онази на Франко
Фратини. Още повече, че от февруари до 21 април е имало
достатъчно време да се поиска отеглянето му от поста. Както се
казва ~ „всички вкупом съгрешиха и вкупом станаха излишни“.
Очакваше се историята да направи висшия орган в Брюксел
заложник на онзи, който държеше разкритията за един от със-
тава й и премълчаното от колегите му.

След смъртта на Аврамов като собственик в „Ев-

ромоделс “ се появи най-заможният бг-ерген Стилиян
Чомаковски. Бизнесменът е земеделски производител №
1 за 2008 г., получател на крупни евросубсидии, спряган
навремето за доскорошно гадже на чал- гаджийката
Емануела, а отскоро - на брадърката Иванина. Неговите
връзки опират до една от най- големите и дискретни
бизнесгрупировки в България
- консорциум „Велграф груп “. В деловите среди той е
известен с тесните си връзки с Русия, както и с
„Консултативния център по приемането на България в
Европейския съюз “. Той е регистриран по фирмено дело
№ 4853 от 04.04.2000 г. на Софийски градски съд с
участието на КНСБ и федерации от нея.

526
 СИК остана зад кулисите, подвизаваш се като актьор на
международната, дипломатическата сцена. А отпред, на сцената
се пръкна друг актьор - столичната топлофикация.
Непосредствено преди да я огреят прожекторите, по „лични
причини“ бордът беше напуснат от Валентин Иванов - зам.-
министър от квотата на ДПС. Знаели са какво предстои.
Оказа се, че Вальо Топлото е поръчал луксозен рекламен
календар с моделките на агенцията, заплатен на практика от
абонатите. Освен на пистите в Боровец момичетата бяха украса
и на негови сбирки. Фактът изнесе шефът на следствието
Александър Александров. Веднага го обвиниха, че е притискал
ръководителите на „Булгартабак“ да му плащат подкупи. Никой
не попита - а имало ли е за какво и защо?! Какво толкова се е
знаело от Темида, че е послужило като основа за рекет.
Една скоба е необходима - Александър Александров е онзи
следовател, който е разпитвал агентът на ДПС Ахмед Доган за
„противодържавната му дейност“ по време на възродителния
процес. Корнелия Нинова го обвини, че е лобирал за ДПС
покрай хазарта, държавния резерв и „Булгартабак“. Лидерът на
ДПС, Ахмед Доган кривна за малко от предизборните си
послания и речи, и в хасковското село Широка поляна, поясни,
че Ангел Александров всъщност му е бил следовател по делото
по Живково време и като такъв го е вкарал в затвора, но те
двамата много се уважавали. Опитът на турския лидер да се
разграничи от скандала остана несполучлив.
- Факт е, че в България през последните 17 години много
хора използваха свои връзки, контакти. Имаше неформални
кръгове за влияние, шантажи и се надявам, че много от тези
неща ще излязат наяве по време на разследванията.
Това повтори като Овчарово ехо министър-председателят
Сергей Станишев пред журналисти, помолен за коментар на
изявлението на министъра на икономиката и енергетиката Ру-
мен Овчаров, че зад натиска срещу него стоят среди от БСП,
свързани с бившата Държавна сигурност. Станишев посочи, че
в качеството му на министър-председател и лидер на БСП е
заинтересован да излезе наяве истината и да има щателна
проверка по всички въпроси, които са възникнали по време на
„медийния скандал“.
Проверката стартира от едни снимки. Неизвестна ръка ги
подхвърли на съпругата на Румен Овчаров.
- Тя понесе неща, които не на много жени в тази страна са
се случвали...
- А какво толкова страшно преживя вашата съпруга?
- Ами, някакви любовници, снимки... Постараха се да
публикуват едно писмо, което беше абсолютно измислено, с
манипулации върху него - на Валентин Димитров от затвора...
Покерът върху масата на власта загрубя както никога досега.
Шефът на Националното следствие Ангел Алек- сандорв се
закле: него, висшият магистрат го притискали, включително и
„чрез физически заплахи“ (за убийство, б.а.) хора на Румен
Овчаров, за да не разследва фирмата на неговия приятел
„Фронтиер“. „Аз разбрах, че съм собственик на държавата, а
сега и първият побойник на републиката“
- изкоментира набеденият.
И докато Брюксел се огъваше пред разгарящия се скандал
- вече и корупционен, Вашингтон най-сетне реши да се намеси.
На 25 април той опипа почвата. Чрез гръцката агенция АНА-
МПА анонсира, че американският президент Джорд
Буш ще посети страната ни. Подобен ангажимент не пред-
полага политически промени, „динамични парламентарни
мнозинства“ както при Любен Беров и смяна на премиери.

528
 Но алигаторите не се огъаха под този натиск. Сражението
им за милиардните евросубсидии и бъдещите енергийни
проекти продължи. Чрез нови, още по-скандални снимки.
Директорът на Националната следствена служба обяви на 27
април пред bTV, че притежава някакви тайнствени „снимки на
хора в Боровец“ и е бил притискан от Корнелия Нинова - член
на Висшия съвет на БСП и свързана с „Булгартабак“, да й ги
даде. Той обаче й отказал категорично: „Дори и да ме убиват,
да ме разстрелят, няма да ги дам!“. Изявлението му падна
сякаш от небето - ни в клин, ни в ръкав. Де се чука, де се пука,
както казва поговорката.
След задкулисния шантаж чрез Франко Фратини към Ев-
ропейската комисия последва и директен. Открит!
Този път САЩ реагираха пряко. В официална декларация
Белият дом обяви, че през юни предстои посещение на Джордж
Буш. В програмата му е „предвидена среща както с президента
Георги Първанов, така и с премиера Сергей Станишев“. Отвъд
океана деклариха ултимативно мнението си - нямат предпочи-
тания, работят и с двете воюващи крила в БСП и сателитните й
образувания. Ангажименът за среща с действащия в момента
премиер беше заявлението, че там няма да приемат
политически промени в България.
Картата на Маджо, на неговите манекенки от „Евромо-
делс“ изведнъж се оказа вместо „кент флеш роял“ голо,
неподплатено, неприето и неуважено блъфиране.
Румен Овчаров отлетя за Москва. След завръщането си из-
лезе в отпуск. Веднага след кацането на самолета на родна земя
„ГЕРБ“ стартира подписка за отстраняването му. Подюпочиха
се Димитър Абаджиев и Лъчезар Иванов - Лъчо Мозъка.
На следващия ден в отпуск излезе и противникът на

529
енергийюния министър - началникът на Националното
следствие Ангел Александров. Арбитърът в чужбина беше
решил - някой трябваше да изгори, за да се потуши скандалът.
Станишев уволни заместник-министьрката Корнелия Нинова от
единия лагер и Делян Пеевски от другия. Той отговаряше за
държавния резерв в Министерството на Емел Етем. Така за
пореден път се потвърди, че ДПС е играла във войната - но не
на страната на премиера, а в угода на противника му. На
следващия ден изскочиха имената на Валентин Златев от
„Лукойл“, олигархът Христо Ковачки и бившия бос в
„Мултигруп“ Николай Вълканов, близък до Доган, като
инспирирали отстраняването на кабинета. Между впрочем,
Румен Овчаров не беше поканен на сватбата на Валентин
Златев, на която присъстваше босът на „Лукойл“ Алекпиров.
Все пак той работеше за строителството на АЕЦ-а, който да
поеме конкурентът „Газпром“.
- Някои искат да контролират България още по-твърдо!
- нервно изкоментира Караганов от Руския съвет по външна
политика и отбрана при президента Владимир Путин. Но
Москва се ограничи дотук - не искаше да се скара открито с
Белия дом. Все пак САЩ играеха игра, докато Кремъл кон-
тролираше самите й играчи. Нямаше как да не спечели.
Забърканите в скандала повсеместно започнаха да бият
отбой.
- Атаката срещу е от година и половина и в нея са замесени
лица, които са в средите на БСП. Това са хора, чиито схеми за
източване на пари от държавата отдавна са разкрити.
Това са бивши началници на 6-то Управление на Държавна
сигурност, които сега тичат да защищават своя колега от
същото управление - Ангел Александров.

530
 Така си изми ръцете от отговорността министър Румен
Петков.
Яне Янев заяви, че целта е била чрез освобождаване на
Румен Овчаров да се разклати правителството, да се
преструктурира политическото пространство и лицата на
държавното управление.
- Факт е, че в България през последните 17 години много
хора използваха свои стари връзки и минали контакти, имаше
неформални кръгове за влияние, за шантажи и се надявам, че
много от тези неща ще излязат наяве също така по време на
разследването. - чисто формално се произнесе Сергей
Станишев.

Смърт, дошла точно навреме

Но жаравата на почти загасения политически пожар пламна
отново.
На 5 май за първи път се промъкна полушепнешком, полу-
легално името на Франко Фратини и подвизите му у нас като
ценител на женската хубост. Под сурдника го спомена жълтата
преса. Загубилите в Москва олигарси се опитаха да отиграят
българската карта на Маджо и неговата „Евромоделс“. Под-
готвяха се сензационни разкрития на моделките й.
Те разписаха историята на третата смърт в този политически
трилър. Под рубинените петолъчни звезди не желаеха някакви
си български частни интереси, провокирани от съответните
руски, да ги скарат като държава и с Брюксел.

531
 Сергей Станишев светкавично замина за Португалия, за да
се срещне с Жозе Барозу - председател на Еврокомисията.
Върна се вечерта. Макар и по късна доба, получи нова, спешна,
невъзможна за отказване покана на следващия ден да бъде в
Москва. До 8 май.
Реакцията беше мигновена. Предупреждението - ултима-
тивно. И безпощадно!
За първи път Младен Михалев видя кожата си опъната и
просната на пангара. Открай - докрай. Без надежда.
Освен една!
... Красотата е стока. Има цена. Дори и между двама души.
Ниска или висока. А когато е без цена, я наричат любов.
Красотата е масова стока. Евтина в долнопробните бардаци.
Скъпа в луксозните. Не само оценена, но и подготвяна в
секретните служби. И високо заплатена в бизнес- и поли-
тическите върхове.
Толкова високо, че и там, макар и рядко, макар и по из-
ключение, струва живот.
В нощта между 5 и 6 май, 30 минути след полунощ,
скандалът взе нова - третата поред своя жертва. Заради
красотата й.
Криминалната хроника е лаконична:
„Лек автомобил „Сеат“ блъсна „Фолсфаген Голф“ на
столичния бул. „България“. В района на сп. „Мотописта“
водачът объркал платната и навлязъл в насрещното движение.
Ударил се челно в идващия насреща „Фолсваген“, управляван
от 30-годишен. От удара на място загинала пътуващата във
фолксвагена 28-годишна жена, а шофьорът е с контузии и
откаран във ВМА. Виновният водач е задържан в Шесто РПУ В
кръвта му са открити 2.33 промила алкохол. По случая е
образувано дознание.“
532
 Това е съобщението. Разминава се с истината.
Бул. „България е с две ленти, разделени от трамвайно
платно. Няма как да прескочиш от едната в другата и да се
втурнеш в насрещното. Фолсфагенът се е движил в посока към
„Бояна“. В отсечката между булевардите „Гоце Делчев“ и
„Тодор Каблешков“ има улица, която излиза от ЖК „Борово“ на
булеварда - в дясното му платно, където е колата. От
пресечката излита автомобилът-убиец, вместо надясно завива
налява - срещу насрещно прииждащите автомобили. Избягва
ударът с едно „Ауди“ и се нацелва в челната дясна врата на
„Сеата“. Там е седяла загиналата пътничка.
Според свидетели мъртвата не е била дама на 28 години,
както съобщи МВР. А момиче. Поразително красиво. Непъл-
нолетно. На 17 години.
Петя. Манекенка от скандалната агенция „Евромоделс“,
свързана с Маджо.
Смъртта й беше укрита. Няколко месеца по-късно фирмата
организира четвъртия национален конкурс „Плеймейт“, който
спечели Златка Райкова.
... „Преобразените като арабски шейхове Димитър Рачков и
Руслан Мъйнов бяха водещи на шоуто сред декорите на
киноцентъра в Бояна. Има три думи, които могат да омагьосат
всеки - бюст, бедра и дупе, обяви Рачков. И думите му бяха
доказани от дефилетата на 11 момичета. Само една от тях не
участва на живо, защото е претърпяла автомобилна катастрофа
и все още лежи в болница с две счупени ребра.“
Така съобщиха от агенцията. Но тази „една“, не участвала на
живо, беше в гроба.
Злостната мълва носи, че още две девойки са „подгрявали“
рандевуто в Боровец с Франко Фратини.

533
 Втората е тясно свързана със спорта. Тя е бивша елитна
гимнастичка, занимавала се е със спортни танци. Стройна,
висока, красива, владее перфектно два езика. Баща й е слу-
жител на МВР - ходил е по мисии в Камбоджа и Кербала. Баба
й цял живот е била административен директор на „Бал-
кантурист“.
За третата манекенка нищо не се знае - потънала е в не-
известността.
Смъртта на Петя дойде съвсем навреме. Сякаш по поръчка.
Срещу никакви пари и заплахи никоя манекенка нямаше да
разкаже коя, къде и с кого е прекарала онези нощи. Между 16 и
19 февруари 2007 г.

Отговори от едно интервю

- Коя е твоята мечта и формула за успех ?
- Добрият външен вид, вярата в собствените си
възможности, ясно поставени цели, амбициозност,
талант, борбеност и доза Хамелеонност - човек трябва
да умее да се променя, в една среда с едни хора да е един,
и в друга да умее да „ превключи ", както се казва и да
покаже себе си в друга светлина. Доза късмет понякога
също не е излишна - да попаднеш на точното място, в
точното време.
- Събличайки се голотата на жената е нейна
слабост или силно оръжие ?
- На този въпрос мога да отговоря лично за себе си -
за мен по скоро голотата е мое оръжие, няма нищо по
красиво от едно голо тяло, показано по необикновен
начин.
- Харесван тип мъже ?

534
 - Нямам тип. Всичко е до излъчване, харизма. Но тъй
като аз съм висока, харесвам високи мъже с добре
сложена атлетична фигура. Харесвам мъже с
положение, власт и характер! Не харесвам лигльовци и
мамини синчета! Все така се получава в последно
време,че ми върви или на футболисти или на така
наречените bad boys!!!
- Най-големият ти страх?
- СМЪРТТА и ТОВА да се случи нещо на най-близ-
ките ми хора.

Нетипично за времето ни момиче.

Търсещо мъже с положение, власт и характер. Парите не са
споменати. Май и не се предполагат. Вървяло й на връзки с bad
boys - лошите момчета. Успехът се асоциира с хамелеонщина -
в зависимост от средата. И с късмет - да попаднеш на точното
място, в точното време. Може би с точните хора...
На тези години да се страхуваш от СМЪРТТА и това да се
случи НЕЩО на близките ти е непривично. Но човешката душа
е тера инкогнита - земя непозната. Не знаем какви драми е
побрала - вътре, дълбоко в себе си, заключени по- добре и от
сейф.
Модната агенция първо премълча бурята от сплетни,
завъртели се около името й.После реагира от бурно по-бу- рно.
На 15 май тя обяви, че ще раздаде титлите „Мис Евро-
парламент а ла БТ“, „Мис Скандална сесия на Боровец“ и „Мис
Моден каталог на Булгартабак“ по време на протестно шествие
на 16 май в София. Дефилето се състоя към обяд

535
 на столичния булевард „Витоша“. Тръгна от началото на
„Алабин“ към бул. „Патриарх Евтимий“, където в 12.30 ч.
обявиха победителките в надпреварата. С проявата ръ-
ководството на агенцията протестира против замесването на
името й в скандални снимки на политици и топмодели,
направени в Боровец, както срещу слуховете за участие на
модели от модната агенция в рекламен каталог на Булгартабак.
Момичета й издигнаха лозунги: „Вместо евродепутати
- ЕВРОМОДЕЛИ в Брюксел!“
За юриста Аврамов и клиентът му Маджо никой не обели и
дума.
По това време скандалът вече беше потушен.
На 6 май олигархът Николай Гигов организира среща за
помирение между Овчаров и Александров. Без успех.
На 7 май - на следващия ден след смъртта на Петя министър
Румен Петков отлетя за Португалия. Срещна се с Жозе Барозу
два дни след извънредната му среща със Станишев. Не получи
карт бланш да разрати правителството. На 8 май премиерът се
върна от Кремъл с готовите решения. Кремъл, също като
Вашингтон прецени, че не дошло времето на смяна на Тройната
коалиция с ГЕРБ.
На 9 май вътрешният министър обяви името на Франко
Фратини. Категорично се закле, че снимки няма. Рекетът умря.
Скандалът не се състоя. Западните издания премълчаха за
фотографиите.
Потенциални свидетели - менекенки вече също нямаше. А и
да имаше, щяха да мълчат до гроб - уплашени от смъртта и
нещото, което може да се случи на близките им.
- Това за снимките е много куха материя. Такива снимки в
МВР няма... За мен е много непочтено да се правят импрови-
зации на гърба на г-н Франко Фратини, на гърба на български
политици - каза Румен Петков.
Враговете му се присетиха за абревиатурата „МВР - Маджо
вика Румен.“ Не бяха прави - вътрешният министър се изрази
като говорител на съвкупната ни политическа класа. България
поиска евроексперти, които да разследват „случая“ с Румен
Овчаров и Ангел Александров у нас. Политическата класа се
изправи като пуделче на задни лапи пред външния свят.
На 14 май в Брюксел се срещнаха Сергей Станишев, глав-
ният прокурор Борис Велчев, вътрешният министър Румен
Петков. Събеседникът им беше Франко Фратини. Участваше и
Катин Грей - генерален секретар на Еврокомисията. Прес-
конференция нямаше.
А на 16 май името на Младен Михалев изгря в публичното
пространство. Кланът му не можеше да го защищава повече.
Щеше да компрометира самия себе си в Брюксел. Така Маджо
най-сетне се яви в Съдебната палата на процеса по убийството
на бай Миле.
Яви се по недопустим за Темида начин - с охрана. Полицията
осигури масирано присъствие в района. Фотограф на в.
„Експрес“ беше пребит. Избухна скандал. Вината пое
правосъдното министерство - то поискало засилени мерки за
сигурност заради опасност от терористичен акт. Георги
Петканов от скандала покрай почивката в Боровец с Фратини
директно се отзова в скандала „Мафиотски бос пред Темида“.
Но Румен Петков беше по-ценния от него и затова не го
пожертваха.
На 30 май ръководството на СДС подаде оставка, а зло-
частният брюкселски скиор от планинския ни курорт заяви в
интервю, че ако България (и Румъния, посочена за парла- ма,

537
б.а.) не се поправи, той ще има „смелостта да задейства
предпазните клаузи.". Ключ към изявлението беше думичката
„смелостта“.
В България го разбраха от ясно по-ясно. Интервюто се появи
в края на седмицата, а в почивната ден - събота, Сергей
Станишев обяви оставките на компаньоните на Фратини - Ру-
мен Овчаров и Георги Петканов от състава на правителството и
като министри.
И двата клана изгубиха по един верен войник. Изпъл-
нителното бюро на БСП също подаде оставка. Претекстът беше
заради 5 мандата от 14, спечелени на евроизборите.
Прокуратурата форсира разследванията срещу Корнелия Ни-
нова и Делян Пеевски. Оставка от поста си подаде и първият
следовател на републиката Ангел Александров.
В следващите дни се състоя пленумът на БСП. Румен
Овчаров заяви, че една етническа партия командва парада, че
най-мракобесните фигури от бившето Шесто на ДС са редиш
политиката. Според медиите визирал Димитър Иванов, шеф на
бившия 6-ти отдел, който го атакувал заради отказана реклама
на „Булгартабак“ в неговия в. „Земя“. Изцепи се, че Иванов (по
онова време съветващ Георги Първанов) издава в Москва сп.
„Досуг“ за скъпоплатени проститутки. Правел го в техническия
център на България, който бил сграда с дипломатически статус,
написа пресата.
- Трябва да се отговори на въпроса ще допуснем ли най-
мръсните служители и доносници от бившето Шесто и техните
ръководители да бъдат основен морален критерии на
българското общество. Ще допуснем ли омаскаряването и
черния PR да станат ключови фактори за оценка на един или
друг политик? - изплака болката си политикът.
 - Ако продължаваме така, СИК ще дойде на власт и то не
само чрез лицето си Бойко Борисов! - разкри тайната на
случилото се Татяна Дончева.
- Тишината в спалнята ражда безумия! - репликира я
Румен Петков.
Същият ден стартира разцеплението в сателитното
НДСВ. Д-р Щерев и Соломон Паси поискаха напускането на
тройната коалиция. Царят се обяви против. 39 души
настояха Милен Велчев да излезе от ръководните органи и
обявиха избора му за фалшифициран. Даниел Вълчев го
обвини открито за игра с преброителите: „Единственото,
което ме спира да кажа какво мисля за вас, г-н Милен
Велчев, е присъствието. на Негово величество! - заяви той. В
крайна сметка Симеон пререди отново ръководството, а от
НДСВ се отцепи „Новото време“ като противник на
правителството. Два месеца по-късно правосъдието се
присетй за горите му.
Групата на ДСБ на Иван Костов в Столичната община
също се разцепи. А на следващия ден президентът Георги
Първанов положи началото си на общественото движение
АБВ - под негласната му егида се създаде Комитет на инте-
лектуалците, които да подкрепят на местните избори
„кметове с чиста съвест и ръце“.
На 10 юни у нас пристигна на официална визита Джорд
Буш.
„Надявам се да останете в историята като Мистър Клийн“
(чистота, бел. ред.)“ - пожела той на Сергей Станишев. На
обяда в „Слънчевата зала“ на Националния археологически
музей не бяха поканени Иван Костов и Ахмед Доган.
Скандалът приключи. Единият мафиотски октопод не

539
можа да пребори другия. Стартира разчистването на смет»
ките. Сергей Станишев създаде в следващите месеци ДАНС.
Властта започна да се изплъзва от ръцете на Румен Петков и
покровителите му. Предстоеше разплатата.
На 21 юни смениха шефа на Военното разузнаване ген.-
майор Орлин Иванов. Той отиде като главен мениджър по
сигурността в „Булбанк“. За него е работил Маджо. На 17 юли
главен комисар Вальо Танев напусна поста си на шеф на
ГДБОП. Кандидатира се за кмет на Русе от името на „ГЕРБ“.
На 19 юли Комисията по досиетата обяви, че президентът
Георги Първанов е бил „Гоце“ - агент на ДС.
На 6 август западните дипломатически мисии получиха
писмо, с което бяха зададени нелециприятни въпроси към
министър Румен Петков - за връзките му с Маджо, за не-
регламентирани контакти с криминални престъпници и др. В
него се съдържаше и нескрит намек: „казвал ли е по време на
официалната вечеря, във видимо нетрезво състояние, на своя
домакин, шефът на Федералната служба за разследване
Николай Патрушев, че каквото кажат Русия и президентът
Путин, това ще направи София и че могат да разчитат на сто
процента на него, а другите ”да си е...т майката“?“
На 8 август руският президент Владимир Путин награди
посланика си у нас с орден „Дружба между народите“ - за
дългогодишна ползотворна работа. На 24 август новият шеф на
СДС Пламен Юруков заяви, че не вижда нищо лошо в това
политическият опонент - БСП, да ни подкрепи.
Завесата се спусна.
Драмата приключи.
Но дали?
Или беше поредното действие от постановката.

541
 Защото Октоподите винаги са силни у нас - и при червените,
и при сините, и при жълтите, и при разноцветните и
безцветните...
Защото мафиите нямат цвят - те имат единствено интереси!

НЕЖНИ ПИПАЛА

Скандалният имидж на Маджо беше алфата и омегата в

сценария за промяна на парламентарната конфигурация, смяна
на премиера и създаване на нов кабинет.
Затова за осъществяването му беше избрана „Евромо- делс“.
Все пак модните агенции у нас са близо стотина.
Но изборът му натежа на везните и заради едно друго,
интимно обстоятелство.
Младен Михалев е много тясно обвързан с манекенските и
моделски среди. Лесно му е било да подбере точно необ-
ходимите момичета. В случая само голата красота не стига.
Необходим е интелект - да омагьосаш, ако е възможно, жерт-
вата си. Трябва доза актьорско майсторство - ако се наложи да
даваш показания пред следствието. Пък и пред Темида.
Имал е кого да ползва като консултант.
Не е съпругата му Елена, с която живеят разделени от
години „Не зная къде живее мъжът ми, с него не се чуваме и
виждаме често“, отговори официалната му половинка на въпрос
в съда. Тя даваше показания по делото за убийството на Бай
Миле и съдията я попита за някакви координати на Младен
Михалев.
Преди около година се разведоха официално. Молбата е
подадена от бореца, а не от нея. Жената на Маджо живее в
Лондон, понякога прескача до Америка, има къща в квартал
542
„Малинова долина“ в София и в Испания, Барселона, оставени
й от Маджо. Разказват, че никога не е посещавала цюрихския
му дом. Сикаджията й плаща достатъчно щедра издръжка
- около 50 000 лева месечно. Преди развода тя държеше 4% от
капитала на „Ассет банк“ (бивша ПИМБ - трезорът на СИК), но
ги е прехвърлила веднага на екссъпруга си.
Истинската сърдечна тръпка на боса е нежна красавица.
Историята на тази негова любов е повече и от най-фантас-
тичната приказка.
Тя е бивш модел при социализма от Центъра за нови стоки и
мода. Роднина с най-висшата червена номенклатура. Една от
двете манекенки, които успяха да се сродят с нея.
Първата е Ралица Балева - бившата съпруга на Калин Ба-
лев. Син на дясната ръка на Тодор Живков - Милко Балев.
На втората името е Милкана Паунова. Тя е жената, която се
залюби с внука на члена на Политбюро и военен министър,
армейски генерал Добри Джуров.
И двете красавици амурчето посетило непосредствено преди
идването на демокрацията.
Едно от първите гаджета на Ралица се оказало синче на
виден академик - медицинско светило. И двамата учили в 122
гимназия с усилено изучаване на аглийски език. Понеже там
преподавал проф. Лозанов - корифей на сугестологията, много
партийни велможи изпратили децата си в школото.
Като момче от академичен сой приятелят на Ралица дру-
гарувал с отрочетата от самия връх на червения небостъргач.
Там забелязали двете хубавици. Уредили девойчетата с
престижното тогава и трудно достижимо без стабилен
връзкарски гръб маникенство.
Калин Балев хлътнал по красавицата Ралица до уши, че и

543
отгоре. Внукът на Добри Джуров, кръстен на дядо си, също
харесал Милкана. Около тях пърхали рой пеперудки от
секретната служба УБО, която се грижела за големците. Ала
еднодневките от ДС много се пазели както от свое влюбване,
така и от омайване на главите на височайшата си клиентела,
макар и с ненаболи още мустачки. Знаели добре, че
номенклатурата не прощава подобни работни „изцепки“. Като
истински аристократи - селски принцове по кръв, големците
държали лично да определят бъдещето на отрочетата си.
Девиците от средна ръка пък въобще не се котирали сред
родителското тяло. Разчетът им бил достатъчно тънък - вземеш
ли човек от „низините“ да го извисиш нагоре, той се превръща
в нещо повече и от роб. Видял както прозаичното битие на
живота, така и докоснал се до райските му градини, него ще го
ужасява мисълта за завръщането му в подножието на
социалната стълбичка. И по тази причина предпочитали
обикновени хубавелки, обаче със здрав ген и не толкова
претенциозни, колкото претендиращите от сой.
Калин Балев не само хлътнал по красивата Ралица, но и
трепетно очаквал сгледата й под строгото око на родителското
тяло. Семейството на Добри Джуров също решило да хвърли
поглед на хубавицата си.
За целта било организирано специално модно шоу на Пло-
вдивския панаир. Охраната отцепила една цяла зала, забранила
достъпа вътре и пред не повече от десетимата присъстващи
сановници момичета закършили кръшни снаги.
На първия ред естествено седяли татко Балев и мама Балева.
Синчето им трепетно очаквало строгата присъда, смотан някъде
на петия ред.
- Коя, коя е тя? - питала непрекъснато Балевицата. - ,Дм,чи

544
тя хубавичка, като капка е, да я зема! - възкликнала гогавашна-
та другарка на политбюровеца. Окото на най-близкия съратник
на Тато - известен ценител на нежната плът, проблясквало, но
устата му благоразумно мълчала, докато се обади жена му...
Джуров - най-младши, въобще не бил на рандевуто. Дядо
Джуров и баба Джуровица не коментирали. Погледали, пог-
ледали манекенското шоу и поклатили доволна глава.
И Пепеляшките се преродили в принцеси.
Да! Дори и най-съзливата турска сапунка не може да сравни
с изненадите, които поднася животът.
Паметливи свидетели на венчавката на Милкана и Добри си
спомнят, че на нея присъствали над 200 гости, но без Тодор
Живков. Младоженците поздравил Димитър Станишев, баща на
премиера Сергей Станишев и боен другар на Добри Джуров от
партизанския отряд „Чавдар“
Демократичните промени обаче не носят радости нито на
Добри Джуров, нито на семейството му. В началото на 90-те
дъщеря му Аксиния и синът му Спартак се впускат в бизнеса,
но неуспешно, въпреки връзките на баща си.
Единственият, който просперира, е първородният внук
Добри Джуров-младши. Милкана го дарява с наследник, а той
подхваща бизнес с петрол.
Известно е как Младен Михалев се е запознал с Милкана. По
онези ранни години на прехода бъдещият бос на СИК въртял
петролната търговия като помощник на Добри Джуров -
младши. Политбюрото основало СИК и не пропускало да си
вземе своята лепта - освен косвено и пряко. Известно време
двамата били съдружници в няколко фирми. Твърди се, че имат
контакти и досега.

545
 Казват, че армейският генерал не одобрявал бизнеса на
внука си. Уж демокрация, уж комунизмът си отиде, но во-
енното разузнаване и контраразведката периодично му се
отчитали. Докладвали му и за Маджо.
Д журов младши по едно време разкарал Милкана. Клюката
твърди обратното - тя подала молбата за развод. И пристанала
на Маджо. Та чак досега. В лятото на 2010 г. двамата сключиха
годеж сред тесен кръг приятели в Цюрих.
„Милкана запази добри отношения с децата на бай Добри
- Аксиния и Спартак, вижда се и с бившия си мъж, който е
баща на детето й.Много пъти е давала пари на семейството и го
е подпомагала в тежки моменти“, разказват запознати с
историята. По-любопитното е, че Маджо е привързан към
детето им май повече, отколкото към собственото си дете.
Това е приказката.
В най-добрите традиции на жанра е гарнирана с много лукс.
С резиденции в чужбина. С луксозен апартамент в столицата на
ул. „Пушкин“ за родителите на любовницата - бъдещата
съпруга Милкана.
С грамаден строеж за много и много милиони. Маджо из-
дишва палат от над 2 000 квадратни метра в Бояна. Над него е
комплекс от затворен тип на Брендо и Николай Галчев от
Благовеград - „Лезиденс Ботаника“(Галчев холдинг) - „Home fo
you“. Предишният имот на Маджо е на „Симеоновско шосе“ -
точно срещу къщата на Големия Маргин. Имаха общ двор с
Пашата. Преди няколко години Пашата продаде дома си на
оръжейния търговец Младен Мутафчийски - издателят на сайта
„Фрогнюз“.
От една година Маджо е трайно у нас. Изглежда алпий-
скитят въздух не му понася така, както преди. А може би
ситуацията там се е посменила, което е най-вероятното.
С Милкана са съдружници в „Контакт лърнинг център“
546
- фифти-фити и държат акции от ио 850 000 лева. Във фирмата
Маджо е с апорт - имот в землището на Ботаническата градина,
оценен на 2 154 187 лв. Там има огромна къща с винарна,
кабинет, емпоре, сауна, фитнес, басейн. Имотът е опасан с 4-
метрова ограда, а го наблюдават около десетина бодигарда.
Оттук нататък е логиката.
От финансовите среди твърдят, че заветните проценти от
капитала на банката на СИК не са в ръцете на Маджо. А в
нежните длани на Милкана. Съдружията на боса с нея го
показват. Запазеният съвместен бизнес с Добри Джров също
намеква за нещо.
- Историята е като при Илия Павлов. Уж се разведе с
Чергиланова, скъса връзките с нея и баща й - генерала, пък
тъстът му гледаше децата във Вашингтон. А сега Чергиланова е
с пъти и пъти по-богата от Дарина Павлова. Живее в огромна
резиденция край Вашингтон...
Събеседникът ми е навътре в нещата. Част е от тези среди.
Има циничният им поглед за нещата в живота. Прав е.
Разводът на Илия Павлов му осигури антикомунистическото
алиби. Разводът на Емил Кюлев също му го подсигури (първата
му съпруга е сродница на ген. Владимир Заимов, резидент на
съветското разузнаване, б.а.).
Разводът на Милкана й даде същото. Детото й спокойно
може да наследи богатството на Младен Михалев. Майка му е
скъсало пъпната връв с върховете на комунизма.
Може би съдбата на Маджо зависи от Милкана. Нейното
дете от Джуров, а вече и негово, беше част от защитата му
- като щит, който гарантира, че и косъм няма да падне от
главата му.
Но Павлов е мъртъв. Мъртъв е и Кюлев. Останалите членове
на Г-13 са живи. Те не са се развели със съпругите си. Или ако
са се развели, поне нямат деца от метресите си. И наследството
547
им няма да се дели.
Но се ла ви - това е животът, казват французите. Това е
политиката, това е мръсотията й,това е България!
Маджо не е нищо друго освен поредният неин символ.

Край на том 2
ЮМРУКЪТ НА ПАРТИЯТА,
ХВАТКАТА НА ДЪРЖАВАТА
Парадокс е, че идеята за сформиране на отряд на червени-
те барети у нас е поставена с една операция на специалните
сили - на Западна Германия в България!
Тя е сред тайните на студената война преди да падне Бер-
линската стена. Рожба е на първото подобряване на отноше-
нията между социалистическия лагер и западния свят.
Годината е 1978-а, а месецът - юли. Немски туристи
почиват на нашето Черноморие. Един от тях - по професия
полицай, забелязва четирима души. Те са сред най-търсените
и известни в Западна Германия. Плакатите с физиономиите
им красят кажи-речи всеки ъгъл по улиците на тамошните
градове.
Членове са на немската терористична група „Баадер -
Майнхоф“ - „Фракция Червена армия“. Тя вече е нашумяла с
десетки обири на банки, със стотици убити и ранени от
терористични актове в името на „справедливостта“. У нас са
Габриела Ролник, Анжелика Гудер, Тил Майер и Гудрун
Стьрмър. Немският полицай-турист светкавично пристига в
София и информира своето посолство, а то - външното си
министерство. Следва дипломатическа нота и разговори на
най-високи равнища.

548
 Вероятно екстремистите са били на заслужен отдих след
напрегнатите тренировки в секретния лагер край Шабла. Там
се е обучавал и Карлос Чакала - най-известния терорист в
света преди появата на Осама Бин Ладен. За разтуха компа-
ния му е правил Иво Карамански - Кръстника, личен приятел
на Владко и още по-личен приятел на Евгения Живкови,
(виж том 1 на книгата, бел.ред.)
Преговорите между България и Западна Германия обаче
зациклят. Вече е подписана кошницата с права и задължения
от европейското съвещание за мир и сигурност в Хелзинки и
няма къде да се мърда, освен с цената на международен
скандал. Обаче София си измива ръцете - терористите са
много опасни, ще стане патаклама при ареста им, едва ли ще
ги задържим живи, ще пострадат и наши хора. Обещаваме да
ги следим, но Бон иска белезници.
Попритиснати в ъгъла, като последен аргумент диплома-
тите ни вадят коз с липсата на „технически възможности“ на
страната ни за такива арести. Бон взима нещата в свои ръце
и предлага да изпрати своя спецчаст, специално обучана за
подобни ситуации. Тя свършва работата, макар че куцо и
сакато сред бившите партайгеноси и генералитет на ДС се
кълне, че родното МВР и червените барети са провели
операцията. Но няма как - отрядът е създаден година и нещо
по-късно.
Една пояснение е необходимо - не можем да откажем на
Западна Германия. Тя е основният ни вносител от развитите
западни държави и още по-важно - основният износител за
България на машини и оборудване, дори и в деликатни тех-
нологични области, контролирани от „КОКОМ“. Абсолютно

549
неизвестен факг е, че първите специални и военни заводи у
нас започват да се изграждат с техническата подкрепа и
доставки на концерна „Круп“, на „Манесман“ и др. немски
компании.
Случаят е изумителен за историята на студената война.
Но и показателен за края й.Вече е започнало макар и
относително разведряване. Откритата поддръжка на
тероризма на фона на ожевени търговски и финансови
контракти се превръща в неизгодна стопанска и
идеологическа операция.
След показния урок, изнесен от чуждите командоси,
машината у нас тромаво се задвижда и Специалното опе-
ративно милиционерско поделение (СОМП) е създадено на
14 декември 1979 г. Тази дата се смята за рождения ден на
българските антитерористи.
На поделението тогавашното партийно и държавно ръ-
ководство възлага големи надежди за неутрализиране на
терористични заплахи - нищо, че страната ни е подмината
дотогава от такива прояви. Отговорните другари си дават
сметка, че това няма да продължи дълго и взимат
съответните мерки. В интерес на истината, това правят и в
СССР, ГДР, ЧССР и Полша. В тези държави започват да се
сформират сили за бързо реагиране в рамките на службите за
сигурност или на вътрешните им министерства.
Тогавашният министър на вътрешните работи генерал-
полковник Димитър Стоянов, при обявяването на решението
на Държавния съвет за създаване на първото балгарско
антитерористично поделение, заявява: „Бойците от това
поделение трябва да могат да преминават през огън и вода.
Те трябва да побеждават навсякъде - по самолети, кораби и

550
влакове. Да скачат с парашут, да плуват като риби, да се
катерят по стени. Един да струва колкото сто обикновени
бойци.“.
За първи командир на поделението е назначен подполко-
вник Нено Ганчев. Специалната част първоначално е подчи-
нена на началника на Софийското градско управление (СГУ)

551
 на МВР. За бъдещето антерористично поделение е
определен част от казармения район на полка на УБО в
София.
Започва подготовката на бойците, групирани в три роти,
свързочен взвод и домакинска група по двайсет и осем
специалности - снайперисти, парашутисти, сапьори,
специалисти по бойно-приложни дисциплини.
Построено е стрелбище, зала по карате, специализирана
полоса, кабинет за специална подготовка. Въоръжението е
стандартното за българската армия - автомати АК-47, АК-74,
пистолет „Макаров“, снайперска винтовка „Драгунов“. По-
късно са доставени картечни пистолети „Щаер“, пистолети
„43“ и „Марголин“, револвери „Таурус“ и „Ерма“.
Няколко години по-късно бойците са превъоръжени с
револвери „Смит и Уесън“, пистолети „Зиг-Зауер“, пуш- ки-
помпи „Мозберг“ и „Ремигтьн“. Изцяло са подменени
свързочните средства.
Изкристализират и задачите на поделението - в мирно
време то трябва да се бори с терористични групи и масови
безредици, а във военно - във взаимодействие с армията и
други милиционерски формирования да унищожава дивер-
сионни групи.
Най-ценното през този период е, че се води редовен
учебен процес като се набляга на стрелбата, оперативното
джудо- карате и управлението на моторни средства - от
обикновена жигула до голям камион.
През май 1986 г. министърът на вътрешните работи
издава дълголелеяната заповед, за която са мечтали всички
барети
- поделението се изважда от състава на СГУ и се предава

552
към направление „Терор“ на Шесто управление на Държав-
на сигурност с началник генерал Сава Джендов. Тогава се
променя и името - командосите вече служат в „Специално
поделение за борба с тероризма“.
Освен козметичната, извършва се и основна реорганиза-
ция. Ротите и взводовете се реформират в четири оператив-
но-бойни отряда. Те имат по три специални отделения, всяко
едно от тях има в състава си дванадесет антитерористи.
Всеки отряд носи 24-часово дежурство, след това почива два
дни и един води занятие.
Променя се и методиката на обучение. Отчетен е опитът
на подобни чужди формирования. Занятията се диференци-
рат по специалности. Вече се лее и определено повече пот в
тренировките.
Първата операция на баретите има по-скоро забавно-дра-
матичен характер, отбелязва „Капитал“. Годината е 1982. Са-
нитари се опитват да приберат в психодиспансера буйстващ
пациент в столичния квартал „Бъкстон“. За нещастие лудият
се оказва човек с добри физически данни и майстор на хлад-
ното оръжие. Той разхвърля настрани хората в престилки и
награбва брадва. Докторите и техните подчинени побягват в
паника, а пациентът се залоства в жилището си.
Баретите избират един от най-едрите си колеги, който да
проникне първи в помещението. Щурмовакът избива с рамо
врата и открива автоматичен огън със своя „Калашников“.
Пълнителят обаче е зареден с халосни патрони. За няколко
секунди лудият застива от ужас. Това обаче е достатъчно
втори командос да го напръска със сълзотворен газ. Така
безкръвно завършва бойното кръщение на антитерористите.
В края на 1984 година идва истинското време на

553
червените барети. През декември в Кърджалийско стартира
възродителният процес. После се пренася в цялата страна.
Възникват ситуации, на които редовите милиционери не
могат да реагират адекватно. А във Враня новият командир
на баретите Васил Велков вече от една година подготвя
точно такива мъже. И те влизат с гръм и трясък в действие.
Стават легендарни. Дори самото им присъствие в даден
район или село е достатъчно да всее страх и респект. За
разлика от войсковите части и милицията те са
хладнокръвни, ефективни и не се колебаят да открият огън,
ако се наложи. Знаят и къде да се целят - не по тълпата, а по
подбудителите й.Всъщност точно баретите са онези, които
се разписаха с кръв във възродителния процес.
За участието им в него се знае съвсем малко. Ветераните
от отряда също не обичат да говорят и споделят за преживя-
ното в този период.
Виждайки разликата в ефективността, за СОМП се
отделят повече грижи и средства. Построени са общежитие,
културен дом, закрити гаражи.
До края на „социалистическата епоха“, българските ан-
титерористи провеждат 11 операции. Сред тях са освобож-
даването на похитен турски самолет на летище Бургас на 24
май 1981 г. И тук е необходима скоба. Терористите не са
екстрадирани, а осъдени у нас. Но макар и осъдени,
изведнъж се оказват студенти в СУ „Кл. Охридски“. Но
такова е било времето, такива са били нравите в студената
война.
Две години по-късно български похитители отвличат наш
самолет, летящ от София за Варна. Заповядват на екипажа да
вземе курс към Виена. Авантюристите са лаици - не
разбират, че ги возят към Варна. Властите, за да заблудят

554
похитителите, гасят осветлението на морската столица. След
приземяването на самолета, баретите го щурмуват. Един от
похитителите, опитал се да нарани стюардесата, е застрелян.
През 1986 г. антитерористите от Враня излитат на един-
ствената си задгранична мисия, свързана с освобождаването
на похитен от ирански пътници български самолет на из-
точноберлинското летище Шьонефелд.
Червените барети участват в спасяването на деца-за-
ложници при последната проява на тероризъм от страна на
българските турци на 7 юли 1987 г. Тогава трима дути - Ни-
кола Николов, синът му Орлин от Дулово и Невен Асенов от
силистренското село Боил отвличат две деца в синя „Лада“,
взривяват в центъра на курорта „Златни пясъци“ - пред хотел
„Интернационал“ гранати и раняват 3 туристи - българин,
руснак, немец. Хвърлят листовки: „Пътят ни е: Турция или
смърт!“. След преговори поемат към границата, съпроводени
от внушителен „кортеж“ - коли на МВР, джипове с червени
барети, бойни хеликоптери, два катера по море.
Операцията е колкото драматична, толкова и
смехотворна. Инструкцията е да не се плашат туристите, но
освен кавалка- дата автомобили във всяко градче по пътя
цялата милиция е извадена като на пожар - на улиците със
заредено, готово за стрелба оръжие.
На един от завоите по пътя - след Царево, спецовете са
приготвили засада. БТР внезапно прегражда шосето.
„Ладата“ се блъска в него и спира. Антитерористите са за-
легнали в храсталака наоколо. Но снайперистите не успяват
да застрелят всички похитители. Те не знаят, че стрелбата им
- успешна или не, ще е без ефект. Един от терористите
държи в ръката си ръчна граната с изваден шплент. Убият ли
го - рефлекторно отпуска взривателят.

555
 Така камикадзетата гръмват автомобила. Двама от тях
загиват, третият по-късно умира от раните си, двете деца са
осакатени. Единият крак на 12-годишният Дарин Христов
остава с 7 см по-къс, другият също е осакатен. Братовчед му
Николай Петков изважда късмет - раните му само по едната
ръка.
Днес специализираният отряд за борба с тероризма се
смята за поделението с най-висока бойна готовност у нас. За
броени минути то може да достигне и овладее всяко клю-
чово ведомство или учреждение в столицата - парламент,
президентство, електронни медии, дори ако са завзети от
терористи.
От 2003 г. поделението на баретите е с нова структура.
Копирани са най-добрите западни образци. Оптимизиран е
личният състав, създадени са звена за взаимодействие, ин-
формация и планиране на спецоперациите.
Отрядът е разделен на четири щурмови звена. Хора от
СОБТ дежурят 24 часа и по всяко време може да бъдат вдиг-
нати на бойна нога. Останалите командоси са на нормален
работен ден - от 8 сутринта до 5 вечерта. Всеки от тях обаче
получава индивидуално средство за комуникация и може да
бъде извикан в поделението по тревога.
Антитерористите разполагат с тежко щурмово въоръже-
ние - вертолети, бронетранспортьори, гранатомети РПГ-7,
снайперови пушки „Щайер“ и „Драгунов“, автомати „Калаш-
ников“ 7.62 и 5.45 мм, картечни пистолети „Стечкин“ или
„Щайер“, пушки тип „помпа“. Освен това всеки десантчик
получава личен многозаряден пистолет и револвер.
Неизменна част от екипировката на антитерористите са и
парашутното, алпийското и водолазното оборудване.
Въоръжението и техниката почти не са се променили от

556
преди 10 години. Новото са картечните пистолети ТМП и
снайперските пушки ССГ 9. Те се считат за може би най-
добрите в света. „Макаров“ вече почти не се използва. Във
въоръжението се включва нож, радиостанция, бронежелетки
и шлемове на австрийската фирма „Улбрихтс“. Шлемът е с
бронирано стъкло отпред и е непробиваем от куршумите
както на късото стрелково оръжие, така и на дългото.
Бойната техника включва основно автомобилите и
бронетранспортьори - 60 ПБ, които могат да поберат по
половин група за специални операции. Използват се и два
вертолета от авиоескадрилата на МВР - Ми-17-Т.
Антитерорист не се става лесно.
От 100 кандидати обикновено се класират не повече от
двама-трима. Бъдещите барети се подбират основно измеж-
ду служителите на МВР, войниците от специални поделения
към Министерство на отбраната (парашутисти, разузнавачи
и т.н.) и изявените спортисти.
Кандидатът за антитерорист трябва да премине през
седем изпитания, преди да бъде одобрен. Първият кръг е
интервю с комисията. На него се проверява дали желаещият
отговаря на кадровите и психологическите изисквания, за да
е барета.
След това той е подложен на функционален тест за фи-
зическа годност в националния спортен център „Дианабад“.
Едва след него започват физическите изпитания. Първото от
тях е така нареченият тест на Купър - 3.2 км крос за 12.5
мин, 60 м спринт - за 7.8 сек, 16 набирания, 12 коремни на
висилка, 45 лицеви опори, 6 секунди катерене по върлина и
скок от място на разстояние от 2.60 м.
По тефтерите с резултатите, които се съхраняват в
отряда, си личи, че нацията става все по-хилава.

557
 Времето, в което трябва да се докажат мераклиите, е 2
часа. За отличен резултат се смята изкатерването на върлина
с ръце и крака до 6 секунди. При времетраене до 8 секунди
резултатът се счита за добър. Друга оценка няма. Следва
коремно възлизане на лоста, което се изпълнява от пълен вие
с обтегнати ръце. Това удоволствие трябва да се повтори 12
пъ ги за отлична оценка и 8 за добра.
В изпитната програма фигурират още 16 или съответно
12 броя набирания на висилка, като маховете с тялото се
считат за грешка. Прави се скок от място в трап с пясък. И
т.н. Кандидатът се счита за издържал, ако получи 7 или 6
„отлични“ оценки, включително за теста на Купър“ и една
„добра“ оценка от другите дисциплини.
Кандидатите за офицери в строя полагат 4 теста, които
включват 60 м спринт, набиране на висилка, лицеви опори,
тест на Купър. За издържали се считат кандидатите, събрали
320 точки от четирите дисциплини по нормативна таблица.
За офицери и сержанти извън строя се полагат 5 теста,
включващи 50 м спринт, лицеви опори, коремни преси, скок
от място и тест на Купър. Оценките и тук са „отличен“ - 6
точки, и,добър“ - 4 точки. Кандидатът се счита за издържал,
ако събере между 26 и 30 точки от петте дисциплини.
Следващото препятствие пред бъдещия щурмовак е
психомоторният тест. През него преминават само между 5 и
10 на сто от хората. Инструкторът показва 10 различни
елемента (като бягане по греда, катерене по въже или
прескачане на препятствие), които трябва да се запомнят и
изпълнят от изпитвания. Включени са изпитания като
катерене по улук, ходене по люлеещ се мост, маймунска
стълба (монтирана хоризонтално на тавана), силови
набирания, въртене около медицинска топка вляво, въртене

558
вдясно, хвърляне на топката, преминаване по греда,
промушване, прескачане. След като изброят задачите,
изпитващите включват хронометъра. Ако кандидатът обърка
последователността на упражненията или се катурне от
стълбата, изгаря. Ако е изпълнил всичко точно, но е
надхвърлил определения минимум от време, също.
- 90 на сто от кандидатите не издържат психомоторния
тест - казва полк. Узунов.
Ако и това не сломи мераклиите, те отиват на проверка в
психолабораторията на МВР. Има и втори медицински
преглед - този път в болницата на МВР. Ако и медиците с
пагони кажат, че стават за командоси, кандидатите достигат
последния кръг. Той е разговор с шефовете на поделението.
Там те трябва да убедят своите бъдещи командири, че наис-
тина имат дух на барети.
След като бъдат приети на работа, антитерористите мина-
ват 9-месечен курс на обучение, преди да влязат в щурмова
група.
Обучението на всеки командос започва с теоретичен и
практически курс по превземане на сграда, автомобил, авто-
бус, влак, самолет и кораб. Тренировките по щурмуване на
превозни средства се правят в самото поделение на баретите.
Служителите от СОБТ разполагат дори със стар вагон, къде-
то изпробват своите тактики срещу похитители на влакове.
Симулациите по обезвреждане на авиопохитители пък се
отработват на софийското летище на бракуван Ту-154 и от
време на време - на действащи машини.
Освен тренировки по комбат-стрелба (огън по подвижни
цели от прикритие, в движение и т.н.), антитерористите
минават и спецкурс по ръкопашен бой. Бойните техники са
разработени на базата на карате, кикбокс и джу-джутцу. На

559
всеки три месеца и новобранците, и „старите“ имат
периодични изпити по физическа и психическа годност. Ако
не покрият норматива, те се пренасочват към други служби
на МВР.
След като приключи 9-месечният курс на обучение, ново-
изпечените десантчици се назначават в някоя щурмова
група. Тук е основната разлика спрямо спецподеленията в
Германия,
Англия, САЩ и т.н. Там курсът е жестоко, нечовешко сито
- над половината участници в него отпадат.
Първоначалните задачи на новобранците са прости - да
охраняват общежитията, да пазят джиповете при задача, да
отцепват периметъра при операция. Прохождащите ко-
мандоси чиракуват около година по преценка на прекия си
командир. След това те могат и да бъдат включени и в реа-
лен екшън. „Антитерористът достига максимума на своите
възможности, след като има зад гърба си 4-5 години стаж“,
твърдят ветераните в бранша.
На върха на пирамидата стои командирът, който по право
участва и ръководи всяка операция, независимо колко
командоси са ангажирани. Ако са 12, тринадесетият е той,
ако са 4, петият е той и т.н. Под него са Сектор за специални
операции, който се състои от 4 групи за специални операции,
Център за специализация и специална подготовка, Сектор
МТСО. Общият брой на офицерите и сержантите в СОБТ е
около 200 човека.
Отрядът носи постоянно 24- часово бойно дежурство,
като групите за специални операции се редуват. Тези, които
са в почивка, могат да бъдат събрани по време на тревога за
необходимото време. Има специални нормативи, съобразени

560
с конкретната ситуация. Баретите, които са на дежурство, се
хранят в поделението по порцион. След 24 часа дежурство
командосите почиват 48 часа. Но този период е занижен
донякъде.
Към поделението е изграден Център за специализация и
специална подготовка подполковник. Самият център се
състои от четири специализирани групи:
• Първата група е за координация, планиране и анализ на
учебнотренировъчният процес.
• Втората група е за бойно-десантни операции.
• Третата група е за бойноириложните дисциплини -
оперативно джудо-карате, борба, бокс и др.
• Четвъртата група е групата за преговори и психологи-
ческа подготовка.
Свои отряди имат и две национални служби.
Сектор ’’Оперативна реализация“ на НСБОП изпълнява
задачи по залавянето на терористи, опасни криминални прес-
тъпници и наркодилъри. Състои се от 12 души, между които
има и две жени. В ДНСП също има ’’група за проникване и
задържане“, която се състои от 14 души. За разлика от
СОБТ, отрядите за бързо реагиране са далеч по-мобилни.
Има и звено за борба с наркотиците и пласирането на
дрогата.
Своя група „баретки“ има и Дирекцията на столичната
полиция. Водят се звено „за проникване и задържане“. Спо-
ред командосите конкурентите им са няколко класи под тях,
защото вършат тези неща между другото. Когато не лови
опасни бандити, „баретката“ може да бъде изпратена да
охранява футболен мач. Тези звена не са обучени как да се
справят с терористи. Квалификацията им се ограничава до

561
преминаването на краткосрочен общовойскови курс.
Функциите на Специализирания отряд за борба с теро-
ризма донякъде се дублират от няколко други групи. Със
заповед на ген. Бойко Борисов (когато беше гл. секретар на
МВР) се създадоха отряди за бързо реагиране към всяка
регионална дирекция на вътрешните работи. Числеността им
е между 6 и 20 души в зависимост от района, който покрива
съответната дирекция. Част от тях преминаха специално обу-
чение при бившите американски инструктори от спецчастите
Дейвид Бюканън и Скип Павлишек.
Това са т. нар. „баретки“ или „обикновени каскети“, както
ги наричат подигравателно колегите им, защото не прите-
жават специалната подготовка. Най-често началникът на
съответното РДВР извиква няколко души и им нарежда: „От
утре ставате много специални. Освобождавам ви от други
задачи. Тренирайте! Искам ви във форма!“.
В епохата на демокрацията отрядът на червените барети
се прочу с низ от скандали, с нерегламентирани контаки на
командосите с ъндърграунда, с ангажиментите им за частна
охрана въпреки държавната служба, с участие в престрелки
покрай всичко това. Неофициални оценки сочат, че бойците
са добре подготвени, но нещо във веригата от началници над
тях сериозно куца.

* * *

Антитерористичното спецподразделение у нас се смята за

аналог на руската „Алфа“ и американската „Делта“.
Командосите ни поддържат добри връзки и с френските и
английските си колеги.
Във Великобритания има няколко специализирани под-

562
разделения, които работят срещу тероризма. Diplomatic
Protection group охранява дипломатическите предста-
вителства в Лондон. Blue Berets са група инструктори -
снайперисти, обучаващи полицаите. Антитерористичното
подразделение на Скотланд Ярд е създадено за охрана на
частни владения и зашита от престъпници. Отделението за
техническа поддръжка (Technical Support Group) може да
открива и обезврежда взривни устройства.
С най-антитерористични функции е натоварено подраз-
делението на въздушните десантчици Special Air Services.
Лозунгът на SAS е: „Който рискува, той побеждава“. Под-
разделението, състоящо се от най-издръжливите и
решителни доброволци от британската армия, е разположено
в щателно охранявания лагер Бредбъри Лайне в Харфорд, на
запад от Лондон. Цяло чудо е, ако някой успее да заснеме
бойците на SAS. Имената им също се крият.
Понастоящем има три полка на SAS и в бойния състав на
сухопътните войски. Те са дислоцирани в Лондон, Харфорд
и Бирмингам. В печата понякога се споменава и подразделе-
нието KMS, специализирано в подготовката на висококва-
лифицирани специалисти по безопасност и охранители на
високопоставени чуждестранни лица. KMS е регистрирано
като компания в Сент Хелиър, графство Джърси, и се упра-
влява от бивши офицери на SAS, които често прибягват до
услугите на командосите. Аналогична организация - Saladin
Servises, има и в Лондон около Sloane Square.
В САЩ борбата срещу тероризма е приоритет на
Федералното бюро за разследване. Преди във ФБР е
съществувало спецподразделение, наречено Отдел за
вътрешна безопасност. От 1977 г. вътрешната безопасност и

563
тероризмът са прехвърлени към новосформирана секция в
рамките на Управлението за криминални разследвания.
Щатът на секцията се състои от 21 опитни оперативни
работници, които координират работата на 143 сътрудници,
постоянно занимаващи се с разследването на престъпления,
свързани с тероризма и вътрешната безопасност.
В състава на секцията има три групи. Първата събира
факти за извършени терористични актове и ги анализира. На
тази база се изготвят стратегии за противодействие. Втората
група се занимава с изучаването на терористични

564
 актове с употреба на взривни устройства. Третата
включва пет души и контролира организирането на охрана
на чужди представители на територията на САЩ. В състава
на ФБР има група от опитни психолози, във функциите на
които влиза оказването на помощ на сътрудници на ФБР,
водещи преговори с терористи при вземане на заложници.
Българските антитерористи се консултират от двама
психолози. Единият неотдавна напусна.
За провеждането на операции срещу терористи във всяко
от поделенията на ФБР (общо 59) има по едно спецподразде-
ление. Това са т. нар. SWAT (Special Weapons and Tactics).
Бойците им са подготвени за стрелба със снайпер и автома-
тично оръжие, владеят прийомите на ръкопашния бой и т. н.
Групите на SWAT са в постоянна бойна и физическа подго-
товка. Има и специално подразделение от 50 души
командоси, които са специализирани в освобождаването на
заложници на борда на самолети. Подготовката им е
аналогична с тази на SWAT. През март 1978 г. със заповед
на президента на САЩ се сформира секретно армейско
подразделение, на което се възлага борбата с терористите
извън пределите на страната.
Силите за специални операции на САЩ се състоят от 4
формирования. Това са антитерористичната група ’’Делта“,
т. нар. зелени барети, ’’тюлените“ (морски разузнавачи - ди-
версанти) и рейнджьрите (десантно-шурмови подразделения
с особено предназначение).
’’Класика в жанра“ е немската GSG 9 (Grenzshutzgruppe
9), сформирана през септември 1973 г. Както в България,
подразделението може да действа само със заповед на ми-
нистъра на вътрешните работи. Включва щаб за управление,
три оперативни отряда, четири подразделения и авиационна
група. Общата численост на всеки отряд е 60 души. Всички
са длъжни да овладеят колкото се може повече
специалности, тъй като се налага да изпълняват различни
задачи - от щурм на превзета от терористи сграда и
освобождаване на заложници до търсене и залавяне на
престъпници. Вертолетите са дислоцирани на половин
километър от казармите на GSG 9 и се използват не само за
транспортиране на оперативните групи, но и в качеството на
тактическо средство при осъществяване на операции:
провеждане на наблюдение, преследване и залавяне на
престъпници, проникване през прозорец или от покрив в
блокирана сграда.
АКТИВИ И БОГАТСТВО

Първата му фирма е „Сем импекс“ ООД, която е

създадена през 1991 г. Дейноста й е предимно в областта на
търговията с дрехи, а впоследствие - със всякакви стоки.
Младен Михалев е един от създателите е на „Интергруп
енд партнърс“ - сърцето на СИК. Има дял от 14.28 на сто от
капитала.
През 1999 г. напуска управлението на дружеството заради
общото преструктуриране на групировката СИК. Чрез тази
фирма има интереси в областта на хазарта, спорта, туризма.
Структурата на състоянието му трудно се откроява заради
анонимния термин „група физически лица“, който присъства
в правно-информациноните системи.
Възпреки това се счита, че Младен Михалев има значи-
телно участие в повече от 50 фирми.
Маджо .е бил в управлението на ПИМБ - Първа източна
международна банка, която има дялове в редица
предприятия: от „Българска роза“ в Карлово до „Елхим“ -

566
Пазарджик, в инвестиционни, осигурителни и пенсионни
фондове като „Централен фонд“ АД, „Съглаские“ АД и др.
Младен Михалев е бил съдружник с Илия Павлов в ха-
зартната IPN, но с почти символичен дял от 0.875%. Друга
хазартна негова фирма е „ПМС“ ООД и съответно ЕООД,
която официално се занимава с търговия на дребно. Имал е
съдружие с „Уникком“ ООД с Мая Набил Рамадан. Тя е
дъщеря на Набил Рамадан - легендарна фигура от екипа на
„Кинтекс“
- Трета дирекция „Транзит и реекспорт" за спецтовари.
Маджо владее 50% от „Алм турс“ ООД, която експлоа-
тира хотели, мотели и заведения. Половината от дяловете в
силистренското „Бест фуудс“ ООД за търговия със зърно
също са негови. То е създадено през 1995 г.
Има консултантско дружество „Перфект М“ ЕООД, ре-
гистрирано през 1995 г. и „ММ контакт“ ЕООД от 1999 г. И
двете фирми са изцяло негови.
Държи половината от „Мина“ ООД, което започва работа
през 1995 г. Фирмата е с адрес в Световния търговски цен-
тър „Интерпред“ и е специализирана във вносно-износни
операции.
Участието му в капитала на ФК „Славия“ официално е 10
на сто.
Имал е участие в „Тигра“ ООД, „Би-Би-Джи“ АД, в която
с дял от една трета си е партнирал с Илия Павлов. Излязъл е
от ръководните органи на „Интерпетролиум енд партнърс“.
Младен Михалев - Маджо има пряко или косквено парт-
ньорство и с политици. Във фирмата „Ай-Ти-Ер“ е с Камен
Влахов, а чрез „Славия“ и ПИМБ - с Димитър Ламбовски.

574
Някои фирми, контролирани от Младен Михалев-Маджо и
съдружници извън официалните на СИК Агенция за управление
на инвестиции Булконсулт
- Динатрейд интернешънъл ООД
- Кирил Георгиев Барбутов „Барбута“
„Барбута“ контролира петролната фирма „Бент ойл“
- Стройконсулт 2001 ЕООД
Във фирмата преди са фигурирали:

575
Рахмат Сукра „Софияди-Рашо“
Алексавдър Емилов Александров Валентина Иванова
Константинова Грамекс АД
Николай Богомилов Константинов

Агрипа интернеигьл ООД

Валентин Димитров Желев Валентин Дочев Гецов-Вальо
Бореца Живко Делчев Делчев Рахмат Сукра „Софияди-
Рашо“

Гея-99 - Траурна агенция и бензиностанции ГЕЯ

Петър Лазаров Мицов Николай Николаев Станчев Рахмат
Сукра „Софияди-Рашо“

Бент ойл - преди Бент цимент

Валентин Христов Вълков
Хенгело лимитид - офшорка, регистрирана в Кипър Кирил
Георгиев Барбутов „Барбута“

Девин колбас ЕООД

Динатрейд интернешнъл ООД Кирил Георгиев Барбутов
„Барбута“
Салко Силков Чаушев Рахмат Сукра „Софияди-Рашо“

Динатрейд интернешънъл ООД - фирма за месопроизводство

Рахмат Сукра „Софияди-Рашо“
Интеринвестмънс корпорейшън - офшорка, регистрирана
в САЩ Кирил Георгиев Барбутов „Барбута“

Бухал ООД
Рахмат Сукра „Софияди-Рашо“
Кирил Георгиев Барбутов „Барбута“
Интеринвестмънс корпорейшън - офшорка, регистрирана
в САЩ Стойно Прадев Пенев

Ниена АД - финансово-търговска
Димитър Милков Ламбовски (бивш депутат от НДСВ)
Живко Атанасов Вангелов Ивайло Веселинов Бърдаров
Кирил Георгиев Барбутов „Барбута“
Румен Павлов Панчев

Спортен клуб по борба за мъже и жени-Еньо Вълчев

Данчо Петров Данчев Димитър Стефанов Димитров
Кирил Георгиев Барбутов „Барбута“
Тодор Иванов Бояджиев Тошо Иванов Димов
Призма лукс ООД - Проучване на пазари и общественото
мнение
Стефан Атанасов Николов - (Стефчо Малкия -
приближен на Маджо)

Хербстмонд България ООД

Стефан Василев Витков (контролира вестникарските
будки в столицата)
Норди-АД - Рекламна дейност
Димитър Иванов Радев-6801305621
Мано Николов Лазаров-5910214640

Призма лукс ООД

Агора 22 ООД - проучване на пазари и изследване на
общест. мнение
Мадлена Исак Леви „Примо“
Стефан Атанасов Николов Вера Димитрова Джамбазова-
Найденова, прехвърла дялове на Валентин Радостинов
Жечев

577
 Александър 2002 ООД
Любомир Вйекославов „Смрекар“
Стефан Атанасов Николов

Би енд Ви кафе ООД

Нгуен Ван Дан - Виетнам Стефан Атанасов Николов
Георги Бориславов Георгиев - адвокат на Младен Миха-
лев
Тодор Йорданов Йорданов

Бул билдинг ООД - строителна фирма

Борислав Гаврилов Петков
Георги Божилов Нейчев
Мирослав Бориславов
Петков Ваньо Бориславов
Петков Евгений Костов
Делибалтов Емил
Викторов Недялков

s
■I
•i

България прес-АД - издателство

Добромир Борисов Трайков Михаил Бенчев
Бенчев Примекс-89-ЕООД
Разпространителска агенция Вест 1-ЕООД
Сергей Димитров Иванов Стефан Атанасов
Николов

Преките и косвени участия обхващат списък от над 120

фирми с най-разностранен предмет на дейност. Регистрирани
са и 5 офшорни дружества в чужбина.
Съдружниците му имат участия в над 350 фирми.
Приблизителна оценка на състоянието на Маджо е трудно да
се направи. Експертни мнения сочат цифри от 250 млн. до
400 млн. евро.
578
 Но е много възможно сумите и да са по-големи.
СПРАВКА НА ДАНС

ОТНОСНО: Действията на лица и кръгове, оказващи де- струкгивно

влияние върху функционирането на министерства и структури на
държавната администрация

Постъпващите в ДАНС данни индикират за наличие на

паралелно действаща с държавната власт структура, която
притежава сериозни възможности, средства и позиции за
влияние върху изпълнителната и законодателната власт,,
политическия и обществен живот в страната. Тази структура
се стреми към създаването на трайни форми на паралелна
власт в държавните институции и служби, функционирането
на които да бъде гарантирано независимо от промените на
управляващото мнозинство в правителството и парламента.
Има категорични данни, че представители на бизнеса, дър-
жавни институции, медии и организирани престъпни трупи, в
определени случаи предприемат синхронизирани действия за
постигане на общи интереси.
Налице се сериозни основания да се твърди, че редица
скандали в публичното пространство през последните месеци,
включително и този с депутатските разпечатки, са предва-
рително замислени, подготвени и инспирирани с крайна цел
овладяване на ДАНС, чрез предизвикване на кадрови и струк-
турни промени в агенцията. Наличните данни свидетелстват,
че паралелно с този процес се подготвя назначаването на
възлови постове в агенцията на лица, обвързани и зависими
с визираните по-горе структури. От създаването на ДАНС до
момента са планирани и проведени три подобни мащабни
операции и няколко съпътстващи, като определено може да се
твърди, че лицата участващи в тях са едни и същи или са
обвързани помежду си.
Първият опит, след създаването на ДАНС, за компрометиране
на ръководни служители в агенцията, включително и за
579
иницииране на техните смени, стартира именно непосредствено
преди поредна проверка от представителите на Експертната
мисия по прилагането на механизма за сътрудничество и оценка
на Европейската комисия. Вероятно момента не е избран
случайно.

Стр. 2
На 30.05.2008, в публикация на в-к „Труд“ бизнесмена
Стефан Гамизов твърди, че един от заместниците на Петко
Сертов е свързан е организираната престъпност. По оперативни
данни, впоследствие пред изключен микрофон, той неофициално
информира журналиста взел интервюто, че има предвид Иван
Драшков. На същата дата в предаването на ЬТВ „Тази сутрин“
Гамизов твърди, че има натиск от Европа за операция „чисти
ръце“, след което обявява, че фигура от висшето ръководство на
ДАНС е къртица на мафията. В изказването си той подкрепя
идеята за създаване на агенцията и споделя мнението си, че
трябва да й се даде време да заработи добре.
Изказванията на Гамизов пред в-к „Труд“ са коментирани
същия ден в разговор между председателя Петко Сертов и
заместника му Иван Драшков. Сертов изразява мнение, че това е
атака срещу Драшков въпреки, че в интервюто не е посочено
име. Споделя, че неколкократно преди това се е срещал с
Гамизов в сградата на МС, като го оценява като интелигентен,
високо ерудиран и много информиран човек. Като причина за
продължаващите контакти между тях Сертов е изтъкнал
демонстрираната информираност на Стефан Гамизов за
подробности от живота на Сертов, които не са известни дори и
на най-близките му хора. Допълнителен мотив за председателя
да поддържа добри отношения с Гамизов е, че той е
непредсказуем и потенциално опасен. Това мнение на Сертов се

580
базира на психологическа и психиатрична експертиза на Гамизов
(не е известно кой е автора), в която като заключение фигурира
посочената оценка. Като доказателство председателят е
предоставил копие от тази оценка.
Впоследствие, въпреки настояване от страна на Иван
Драшков, Петко Сертов отказва да вземе публично отношение по
случая, като оправдава действията си с желанието на министър-
председателя.
Няколко дни след публикацията в присъствието на заместник-
председателя Иван Драшков и главните директори Цветлин
Йовчев и Веселин Марков, Сертов споделя, че е разговарял с
Гамизов и последният му е споделил, че е направил тези
изказвания по внушение и настояване от чужбина, без да е
уточнил каквито и да било подробности. По време на този
разговор Петко Сертов разпорежда да се започне проверка на
Гамизов, с цел да се изясни кой стои зад него.
Изхождайки от горното следва да се обърне внимание на
следното:
- Гамизов разполага с информация за подробности от живота
на председателя, които са много лични или са известни на
ограничен кръг от хора, като Петко Сертов определено се
опасява от този факт;
Стр. 3
Cepion се сьвс1ва с кръг от външни експерти, сред които
специалисти по психология и психиатрия, за да формира
позицията си спрямо Гамизов;
- Малко вероятно е при срещите между двамата Гамизов да
не е споделил предварително, че има „уличаваща“ информация
за Иван Драшков и да не е потърсил съдействието на Сертов
преди изявлението си пред медиите.

581
 Няколко дни по-късно - в периода 3-5 юни, се провежда
годишна конференция на Европейския център за проучвания в
областта на сигурността „Джордж Маршал“, в която участват
заместник-председателят на Комисията по вътрешна сигурност и
обществен ред Татяна Дончева и главният директор на Главна
дирекция „Контраразузнаване“ Цветлин Йовчев. Заместник-
председателят на ДАНС Иван Драшков също е трябвало да
присъства на мероприятието, но в последния момент поради
служебна ангажираност участието му е отложено. На 04.06.2008
г. по време на неофициална вечеря на част от участниците от
българска страна, депутатът Татяна Дончева споделя, че скоро
ДАНС ще има нов началник, който е по-добър администратор от
Петко Сертов. На следващия ден в разговор с Йовчев, народният
представител в продължение на повече от час настойчиво се
опитва да внуши, че изказванията на бизнесмена Стефан
Гамизов са част от сериозна атака срещу заместник-председателя
на ДАНС Иван Драшков, зад която стои председателят на
агенцията Петко Сертов и чиято крайна цел е неговото
отстраняване. Според Дончева причината за атаката е
убеждението на Сертов, че той няма да може да овладее
агенцията докато Драшков е в ДАНС. Тя изразява мнение, че
Драшков не трябва да остави нещата така и трябва да отговори
на удара. В разговора споделя, че тя е част от екип, които е в
основата на отстраняването на министъра на вътрешните работи
Румен Петков, като уточнява, че депутатите Иван Костов и
Атанас Атанасов са били успешно манипулирани да работят за
интересите на този екип в конкретния случай. Наред с това
Дончева прави оценка на Иван Драшков, в която изразява
мнение за начина му на мислене, анализ и действие.
На 09.06.2008 г. след ежеседмичното работно съвещание на
ръководството на ДАНС и главните директори, информацията е

582
докладвана едновременно на председателя Петко Сертов и
заместник-председателя Иван Драшков. Сертов потвърждава, че
от редица посоки има опити да се убеди премиера, че докато
Драшков е в агенцията, председателят на ДАНС няма да е в
състояние да наложи пълен контрол.

Стр. 4
Два дни по-късно народният представител Татяна Дончева
провежда аналогичен разговор по телефона и с Веселин Марков,
който също е докладван на председателя на ДАНС.
От анализа на горното могат да се подчертаят няколко силно
обезпокояващи обстоятелства:
- Група Лица целенасочено и тайно работи в посока пре-
дизвикване на кадрови промени в министерства и структури на
държавната администрация;
- Дончева не само споделя мнението си, но активно внушава,
че трябва да бъдат предприети ответни действия срещу Петко
Сертов, крайният резултат от което вероятно ще бъде остър
конфликт в ръководството на ДАНС;
- В разговора тя дава оценка на Иван Драшков, която съ-
държа елементи на психологически портрет, което показва, че
някой, някъде събира, обобщава и анализира информация за
ръководството на ДАНС;
- Пред Министър-председателя са излагани твърдения,
сходни с тезите на Татяна Дончева, за наличие на непреодолими
противоречия и противопоставяне в ръководството на агенцията,
което показва че инициаторите на конфликта имат достъп до
премиера Сергей Станишев.
- Действията на Дончева съвпадат частично по-време и
посока с тези на Стефан Гамизов. Това може да означава, както
че двамата действат съвместно и синхронизирано, така също и

583
че има съвпадение на интересите на две различни групи в
дадения момент.
На 18.07.2008 г. е проведено работно съвещание при пред-
седателя на ДАНС Петко Сертов. Обсъдени са резултатите от
първоначалната проверка по бизнесмена Стефан Гамизов, при
което на председателя е докладвано, че лицето работи в тясно
сътрудничество и защитава интересите на бизнесмена Христо
Ковачки. Посочени са факти за връзки на Гамизов и с убития
Борислав Георгиев, както и данни за връзки на Ковачки и
Георгиев със структури на сръбската организирана престъпност.
В резултат от проведените разговори председателя на ДАНС
Петко Сертов разпорежда да се открие дело на оперативен отчет
на Стефан Гамизов, а на 29.07.2008г. лично подписва искане за
прилагане на СРС по обекта.
В резултат на проведените мероприятия към началото на
октомври 2008 г. е установено следното:
Стефан Гамизов има отношения с лица, свързани с дейността
на организирани престъпни групи.

Стр. 5
Гамизов се определя като собственик на консултантска
компания, която предлага услуги за предотвратяване на въз-
можности за възникване на лоши бизнес практики: корупция,
нарушаване на правилата на свободна вътрешна конкуренция,
осигуряване на зашита от корпоративни и криминални групи
за натиск за придобиване на нерегламентирани облаги. В на-
чалото (1997-1998 г.) той е ползвал протекциите на Стефан
Софиянски, Любомир Павлов (Любо Пъпката). Димитър
Иванов (бивш председател на Комисията по енергетика към
НС 1997-2001 г.) и Асен Дюлгеров, с който има роднинска
връзка. Тези лица осигуряват контактите на Гамизов с кон-
сорциум „Мицуи-Тошиба“.

584
 Наличните данни показват, че Гамизов не разполага със
съответния кадрови и финансов ресурс за консултации в об-
ластта на енергетиката и практически работи за интересите на
бизнесмена Христо Ковачки. В тази връзка като подизпъл-
нител на неговите фирми се явяват юридически лица, контро-
лирани от Христо Ковачки. Фирмата „ЕС Джи Инженеринг“
ЕООД, собственост на Гамизов има консултантски договор с
„Мицуи“ за изграждане на сероочистващи инсталации в ТЕЦ
,Марица-Изток 2“. От анализа на дневниците за покупко-про-
дажба на българското дружество за 2006 г. и 2007 г. е кон-
статирано, че значителна част от дейностите са пренасочени
към „Атоменергоремонт“ ЕАД, свързана с Ковачки.
Установено е. че Стефан Гамизов освен с Христо Ковачки
поддържа постоянни контакти и с лица от обкръжението му.
По оперативни данни пътуванията на Гамизов с убития
Борислав Георгиев са в насока защита на интересите на
Христо Ковчаки в Сърбия и Македония. При осъществяване
на инвестициите си в Сърбия, Ковачки получава пълно съ-
действие от страна на сръбските държавни власти с посред-
ничеството на криминални структури, свързани с лидера на !
организираната престъпност Сретен Йосич - ръководител "
на организирани престъпни структури на Земунския клан и в
миналото свързан със сръбските специални служби.
Информацията за връзката между Сретен Йосич и Христо
Ковачки се потвърждава в писмо вх.№599/08.04.2008 г. от
сръбската служба за борба с организираната престъпност. В
получената информация е посочено, че зад приватизацията на
икономически обекти в Сърбия стои Сретен Йосич, а Христо
Ковачки е негово подставено лице.
Анализът на получената до момента информация показва, че

585
е налице връзка между български лица, собственици на
енергийни дружества и сръбски и руски структури, свързани с
международната организирана престъпност. Използваните от тях
схеми функционират като официално се лансира идеята за
навлизане на капитали от САЩ и страни-членки на ЕС и

Стр. 6
се използва ориентацията на българската държавна политика
към тези държави, а реално като подизпълнители се включват
юридически лица, свързани с трансграничната организирана
престъпност. Значителна част от контактите зад граница на
Стефан Гамизов, който в последните няколко години
многократно е пътувал до САЩ, Германия, Великобритания,
Франция, Сърбия, Македония и Гърция, са използвани за
лобиране в полза на Ковачки.
Включването на Стефан Гамизов в проекта на „Мицуи“ става
факт след активното съдействие на Костадин Иванов Сирлещов,
бивш началник на кабинета на министъра на енергетиката и
енергийните ресурси и бивш началник на кабинета на министъра
на отбраната. В качеството си на началник на

586
 кабинета на министъра на енергетиката и енергийните ресур-
си Сирлещов активно е съдействал за включването на Гамизов в
проекта на „Мицуи“. Впоследствие Сирлещов се прехвърля на
работа в адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“ и след
успешното сключване на договора между МО и израелската
компания „Елбит системс“, веднага е назначен в
министерството. За Гамизов и Сирлещов е известно, че са
лобирали в полза на японската компания „Мицуи“. Работната
група по проектодоговора, занимаваща се с уточняване на
техническите параметри на съоръженията е ръководена от
Костадин Сирлещов. Впоследствие Гамизов чрез фирмата си
„ЕС Джи Инженеринг“ ЕООД. става главен консултант и
доверено юридическо лице на ”Mitsui&Co Ltd.‘„ при из-
пълнението на проекта за ’’Рехабилитация на блокове 1-4.
изграждане на СОИ на блокове 1 и 2, 3 и 4 и модернизация на
блокове 5 и 6 в ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД. На по-късен етап
Сирлещов е нает за адвокат на консорциум „Мицуи- Тошиба“. За
посочените лица и проблемите, свързани с рехабилитацията и
изграждането на СОИ на блокове 1-4 и модернизацията на
блокове 5 и 6 в ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД. е изпратена справка
до ВКП per. № Р 1906/26.09.2008 г. Установено е, че Сирлещов и
Гамизов работят активнО за включването в проекта за ТЕЦ
„Марица-изток 4“ и за проучване, проектиране и изграждане на
VII и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“ съгласно ’’Новата енергийна
стратегия на страната“, с която двамата са запознати.
Медийните изяви на Гамизов за обществено-политически
живот в страната са обусловени от дейността на основаната от
него Фондация „Референдум БГ“, която самият той определя
като „развиваща дейност, свързана със защитата на конститу-
ционните права на гражданите с акцент върху антисемитизма,
ксенофобията и расизма“. По оперативни данни Христо Ковачки
финансира медийните изяви и PR кампанията на Стефан
Гамизов, което е потвърдено при експлоатацията на СРС.

Стр. 7
За реализиране на своите интереси Гамизов използва както
контактите си в чужбина, така и тези в страната. Засечени са
опити на Гамизов за оказване на въздействие върху вземането на
решения от Министерски съвет, които касаят свързани с него
проекти.
Стефан Гамизов съвместно със съветниците на министър-
председателя Ценка Атанасова, Драгомир Стойнев, Росен
Карадимов, както и с председателя на ДАНС Петко Сертов и
служителката от МС Ирена Борисова, работят за реализиране на
проект (вероятно за консултантски услуги) с вашингтонската
фирма ”Джи Ар Ес“, който пряко касае дейността на агенцията.
При реализацията на проекта водеща и ръководна роля имат
Стефан Г‘амизов и бизнес-партньора му Костадин Сирлещов. В
хода на разговорите те разпореждат и изискват от премиерските
съветници да предприемат определени действия, включително и
да въздействат върху мнението и поведението на Министър-
председателя.
Установено е, че Гамизов е оказал натиск върху съветниците
и Петко Сертов, предложението, касаещо „Джи Ар Ес“. да бъде
внесено на заседание на Министерски съвет на
31.07.2008 г. В периода на провеждане на две от заседанията на
МС (31 юли и 7 август) той активно контактува със съвет-
ниците Ценка Атанасова, Драгомир Стойнев и Росен Каради-

588
мов, включително отправя индиректни заплахи към тях.
По данни от СРС за Гамизов е важно предложението да
бъде внесено на 31.07.2008 г.. тъй като е поел ангажимент към
американските си партньори. За получаване на предварителна
информация за дневния ред на заседанието на МС, той
провежда разговор (на 30.07.2008 г. в 22:29 ч) с Ценка
Василева Атанасова. Тъй като Атанасова е запозната с про-
екта едва преди няколко дни от Петко Сертов (27.07.2008 г.)
поема ангажимент да проучи детайлите като се срещне с него.
Веднага след този разговор (в 22:34 ч) Гамизов се свързва по
същия въпрос с Драгомир Стойнев, от когото получава
уверения, че „има голям шанс“, тъй като щяло да влезе в
последния момент, въпреки че не е предвидено за разглеж-
дане. Стойнев споделя, че от Петко (Сертов) е разбрал, че
„евентуално тая седмица би трябвало да влезе“.
На 31.07.2008 г. в 15:19 ч Гамизов разговаря със Стойнев,
че „нищо не е станало“. Стойнев го уверява, че ще стане, но
отказва да коментира, като отбелязва, че следващото засе-
дание е на 24 август. Гамизов изразява силно подозрение, че
дотогава всичко ще е безвъзвратно загубено, като подчертава
„провалихте Петко4“ (П. Сертов). че „шефът- ви провали
Петко44 и е „много тъжно, защото просто съм наясно какво ще
се случи другата седмица.44

Стр. 8
Гамизов веднага след това звъни на Ценка
Атанасова(31.07.2008 г. 15:22 ч) и я упреква, че „тотално са се
про* валили“, тъй като следващото заседание е чак на 24
август^

589
Атанасова се ангажира да провери. На 31.07.2008 в 15:25 ч
Гамизов звъни на съветника в МС Росен Карадимов и споделя,
че „това нещо за Петко“ (П. Сертов) не е минало през МС. Росен
изразява недоумение за какво говори, тъй като Петко не му е
казал. Карадимов знае, че Гамизов е трябвало да се срещне с
Петко (П. Сертов) преди две седмици. Гамизов му обяснява, че
„нещата си вървяха, обаче въпреки договорката“ сега разбира, че
няма решение на МС. а той е трябвало „да тръгне веднага с
готово решение за чужбина“ (САЩ). Гамизов подчертава „че
това ще доведе до страхотно разочарование“ (касае проекта Джи
Ар Ес и пътуване на Гамизов до САЩ). Карадимов подчертава,
че не знае нито фирмата, - нито варианта- нищо не ми е казал“
(П.С.).
На 31.07.2008 в 15:32 ч. Гамизов се обажда на Костадин
Сирлещов и коментира разговорите си с Атанасова, Карадимов и
Стойнев, като изразява съмнение „дали не са се отказали“. На
въпроса на Сирлещов за човека (П.Сертов), който би бил
бенифициент“ Гамизов му отговаря, че му е изпратил
съобщение, но няма отговор. Сирлещов го уверява, че
въпросният няма да го излъже. На 31.07.2008 г. в 15:38 ч.
Драгомир Стойнев му се обажда и Гамизов го заплашва, че
„нещата могат да придобият катастрофален характер“. Стойнев
поставя въпроса за кого - Росен (Карадимов) или Петко (Сертов).
на което получава отговор, че „Росен ми вдига“. Стойнев
предупреждава да не казва имена но телефона, но го съветва да
говори с Петко. Гамизов обяснява, че той не му вдига и ще
разговаря с него чак вечерта. Стойнев поема ангажимента да се
свърже с тяхната „общата позната“ (Ценка Атанасова) или да
види каква е програмата му (П.Сертов).

590
На 31.07.2008 г. в 16:35 ч Стойнев му звъни и му съобщава, че
„следващата седмица ще има Министерски съвет“, но Гамизов е
възмутен, че „никой не знае какво става - Петко не знае какво
става, вие не знаете какво става?“. Стойнев го уверява, че не е
свършено, но отново го предупреждава да „не го коментираме“.
На 31.07.2008 в 17:48 ч Драгомир Стойнев го информира, че
грешката е в администрацията за това не е внесено на
заседанието на МС, но поема нещата и следващият четвъртък
(07.08.2008 г.) „минава“. Гамизов го предупреждава, че „ако
стане фал, просто тогава ще стане катастрофата вече“. Гамизов
се интересува дали е говорил с „топ-боса“, но Стойнев, който
неколкократио му повтаря да не коментират по телефона, го
прекъсва отново с думите: „Щото телефона ми вече се следи -
затова моля те!“

Стр. 9
На 31.07.2008 г. в 21:34 ч в разговора с Вера Димитрова
Джамбазова-Найденова, собственик и управител на „Ориндж Пи
Ар“ ООД, по повод PR-кампанията му Гамизов споделя, че
„нангге хора днеска почти се обесиха - Станишев и компания!“ и
ако не са „хората във Вашингтон“, които са го помолили
(Гамизов) да им даде последен срок до следващия петък, в
буквалния смисъл на думата, тия пичове просто, просто...“.
На 01.08.2008 г. в 00:33 ч Гамизов в разговор със Сирлещов
споделя разочарованието си, че предложението не е минало в
МС. Иронично подхвърля, че „хората отиват на почивка в
Гърция, те не могат да се занимават с глупости“ (визира се П.
Сертов). Сирлещов отбелязва, че „явно начинът на мислене е
много различен, защото за едни „спешно“ е едно, за друг
- друго, а за някой е спешно да си отиде на почивка и да не
работи в събота и неделя и да мърда важно с мустаци по разни
форуми и да му се смеят на структурата, дето плаши мишките и
кани хора на кафе и да го манипулират като малко дете“. Стефан
признава и си дава сметка, че може би операцията в България
трябва да бъде прекратена и да се насочат към комшиите, защото
„той там е сигурен, има си връзка „там на едно място“, че там ще
пробие. Предлага да го започнат това нещо. „дето идва“ като
операция, защото днес, което е преживял никога не го е
преживявал през живота си, защото това не е бизнеспроект за
него, това е ценностен проект, който е свързан с неговото
вътрешно аз, така както той разбира, че животът трябва да бъде.
Според Сирлещов, „хората“ които Стефан„дондурка“, и които
много му дължат, в същото време му се подиграли.
На 01.08.2008 г, в 09:28 ч Ценка Атанасова му звъни и му
съобщава, че по въпроса той вече е разговарял с Драго (Дра-
гомир Стойнев - съветник в МС) и с Петко (Петко Сертов), като
го успокоява, че „положението не е толкова трагично“. На
01.08.2008 г. в 11:55 ч Стойнев изпраща съобщение на Гамизов:
„Готово!“
На 04.08.2008 г. в 15:05 ч Драгомир Стойнев се обажда на
Гамизов и го уведомява, че вече е вкарано за разглеждане на
07.08.2008 г.. за което Гамизов е получил потвърждение - „така
ми каза и другия човек“. За резултата от заседанието на МС
Стойнев ще го информира със съобщение, гьй като Гамизов в
същия ден (четвъртък 07.08.2008 г.) пътува до САЩ.
Гамизов активно търси възможност за среща с премиера и
след като не успява да я осъществи чрез Драгомир Стойнев, се
обръща за съдействие към Ирена Борисова. След заседанието на

592
МС на 07.08.2008 г., Гамизов многократно контактува с нея чрез
телефонни разговори и съобщения, като се интересува от
реакцията на премиера, от неговото отношение и склонността да
се срещне с него (па 13.08.2008 г.). Борисова го осведомява,

Стр. 10
„че шефът й не бил в настроение“, поема ангажимента да
разговаря отново и да се чуят по-късно вечерта около 21.00 ч (на
13.08.2008 г. в 13:55 ч). В 21:55 ч Гамизов й звъни, след което й
изпраща съобщение с молба „да не го забравя“, на което
Борисова му съобщава, че премиерът не й е отговорил нищо.
Освен финансови аспекти проектът с ”Джи Ар Ес“ ще
подпомогне овладяването на ДАНС, чрез структурни и кадрови
промени от кръга, стоящ зад Гамизов и Сирлещов. Реализацията
на проекта се обвързва с необходимостта от оказване на
съдействие от страна на консултантите за отстраняване част от
ръководителите от специализираната администрация в ДАНС.
На 20.08.2008 г. Костадин Сирлещов уведомява Франк
(Франк Скроски Трети, свързан с внесеното предложение в МС и
американската фирма „Джи Ар Ес“), че стъпка по стъпка с г-н
Сертов (П. Сертов), Стефан (Стефан Гамизов) и екипа са
провели „детайлна дискусия“ около самата процедура и
подробно обсъдили „стъпките“, които трябва да се предприемат.
Сирлещов смята като първа стъпка да се изпрати писмо за
намеренията им, което ще е началото на официалната
кореспонденция между Джи Ар Ес и ДАНС. Проекто-писмото и
проекто-презентацията трябва да бъдат изпратени неофициално
на г-н Сертов. с когото трябва да се срещнат, за да може той да
ги прегледа и да им даде „политически коментар“. Самият

593
Сертов е предложил този подход на срещата, тъй като искал да
бъде сигурен, че нещата са изцяло съобразени с изискванията на
процедурата. Казал също така. че след като всичко това бъде
направено, то те ще получат официален отговор. Сертов не се
нуждаел от някакво „по-специално уверение“, абсолютно се е
съгласил и одобрил проекта. Гамизов останал много доволен,
тъй като коментирали различни въпроси, не само процедурни, но
и политически. Според Гамизов. Сертов е „много практичен“ и с
нетърпение очаквал да се срещне и работи с Франк и екипа му.
Сертов давал „много положителни знаци“ от гледна точка на
поемане на ангажимент, а също така и от гледна точка на
подкрепата, която ще получат, не само от страна на българското
правителство, а и от правителствата на страни- членки на ЕС.
Сертов бил подчертал, че през последните седмици е провел
редица срещи с официални лица от САЩ и ЕС, като
представители на ЕС в България, споделили пред него. че с
нетърпение очакват Франк и екипа му. Сирлещов споделя, че
Сертов изразил притеснения за провеждане на среща с Франк в
неговия офис при посещението му в България. Изтъкнал, че се
страхува от собствените си хора и предпочитал разговора да
проведе среща извън агенцията. Сирлещов смята, че
Стр. 11
основната им задача е той да „стъпи на правилните стъпки“,
така че да няма от какво да се страхува. Сирлещов подчертава,
че той има нужда от ,добри хора“ около него, на които може да
разчита. Съобщава, че Сертов открито споделил, че е започнал
да разбира, че в агенцията администрацията на по-ниско ниво
„не става за нищо“ и което е „още по-лошо - разполагал с ясни
доказателства, че има не малко хора, които са били използвани
за политически цели и други „непрофесионални цели“. Двамата

594
коментират, че Сертов е „човекът за тази работа“ и ще работят с
него, като му „помогнат да направи това, което трябва“.
Сирлещов пояснява, че в точно това го е уверил и Гамизов.
Гамизов е убеден в необходимостта от кадрови промени в
ДАНС, които да отстранят заемащите ръководни постове бивши
служители на НСС. Той е категоричен, че проблемът се свежда
„до няколко души, които са се самозабравили и абсолютно
всички произхождат от прословутата Национална служба за
сигурност“, тъй като „преди 4-5 години ние ги наблюдавахме, от
гледна точка на нашия бизнес“. По тази причина неслучайно
„преди време“ (30.05.2008) той е оповестил, „че в ДАНС има
къртица“. (28.09.2008 г. 10:21 ч разговор сЛили Маринкова).
За него това са „банда кретени от Национална служба за
сигурност начело с Иван Драшков“. (28.09.2008 10:48 ч. разговор
с неустановена жена, ползвател на т. 0884362549). По тази
причина Гамизов е решен да ги отстрани от постовете им и да
съдейства за назначаване на лица, обвързани и зависими със
свързаните с него структури.
Установено е, че на 24.09.2008 г. Сирлещов и Гамизов. са
имали среща с Петко Сертов, която е продължила „много до
късно“. На нея е обсъдено, че „там хората около него (Сертов) го
топат на, на“ и че „абсолютно всичко, което му беше казал
първия ден. преди той да отиде, се оказва абсолютно вярно“,
(разговор между Сирлещов и Стефан Стойков, проведен на
26.09.2008 в 10:23 ч).
Успоредно с публичния скандал с разпечатките и след
компрометирането на директора Писанчев, Сирлещов и Гамизов
търсят подходяща кандидатура за неговия пост. Според
Сирлещов председателят на ДАНС гледа на Гамизов като на
„някакъв месия“, което вероятно е основание за увереността им

595
при предлагането и уреждането на постове в агенцията. На
26.09.2008 г. в 11:35 ч. Сирлещов и Гамизов разменят съобщения
за кандидатурата за поста на директора на дирекция „Сигурност“
- посочено е неустановено лице Люси „Люси става за
освободеното място според мен“, на което Гамизов подчертава:
„Знам.“/ В плана им вероятно влиза и смяната на други
ръководни кадри . Тъй като малко по-късно в

Стр. 12
11:44 ч Гамизов изпраща съобщение: „Нека да си довършим
нещата“, на което веднага получава отговор от Сирлещов: „Да.“
В 12:44 ч Сирлещов уведомява Гамизов: „Доставката е
осъществена преди малко при П.С.“ (П. Сертов), при което
Гамизов го предупреждава да не пише такива неща в съобщения.
В изпратения от Сирлещов отговор той се извинява на Гамизов.
Периодично Гамизов получава достъп до класифицирана
информация от ДАНС, включително за водената разработка
срещу него и провежданите технически мероприятия.
Анализът на CPC показва, че в определен момент Гамизов е
уведомен, че е подслушван и спира да контактува с Ценка
Атанасова и Росен Карадимов. Впоследствие единствените му
контакти по проекта с компанията „Джи Ар Ес“ са с Драгомир
Стойнев, като в разговорите престава да споменава и Петко
(Сертов).
Във връзка с работата по делото е изискана разпечатка на
Гамизов на т. 0888807809 за периода 29.04 - 29.07.2008 г. От
направения статистически анализ е констатирано, че през този
период Гамизов е провел 36 контакта с т. 0885677604. ползван от
Петко Сертов. Преди интервюто на Гамизов във в-к „Труд“ на

596
30.05.2008 г. между двамата са проведени два разговора и
обменени две кратки текстови съобщения. За периода на
разпечатката комуникацията между тях е двупосочна -21
съобщения и 15 разговора, като последният контакт е на
07.07.2008 г.. преди да се открие делото, по разпореждане на
Петко Сертов на работно заседание на 18.07.2008 г. След
стартирането на мероприятието през периода 30.07
- 30.09.2008 г, няма регистрирани телефонни контакти на
Гамизов с Петко Сертов. Същевременно при експлоатацията на
СРС с псевдоним „Юрист“ по отношение на Костадин
Сирлещов, постъпват данни, че контактите на Гамизов с Петко
Сертов продължават, но имат конспиративен характер. Искането
за СРС на Сирлещов е подписано на 15.08.2008 г. от зам.-
председателя на ДАНС г-н Иван Драшков, тъй като към момента
председателя Петко Сертов е в отпуск.
Гамизов получава предупреждение, че е подслушван и от
Харалан Александров. Александров го осведомява, че майка му
Бистра Невенова Александрова и баща му Александър
Хараланов Александров са изразили безпокойство относно
получена от „техен познат“ информация. Тс били уведомени, че
Харалан Александров е следен и подслушван от ДАНС. Същите
мерки били предприети и спрямо Стефан Гамизов. Според
обяснението на Харалан Александров лицето, уведомило
родителите

Стр. 13
му е работило в ДАНС (НСС). Той „е направил разработка“,
поради която е бил освободен от служба от Иван Драшков (на
03.09.2008 г. в 10:30 ч).
При експлоатацията на СРС е установено, че Гамизов е

597
запознат със списък на знакови фигури от организираната
престъпност, които са обект на специализирана разработка на
прокуратурата и ДАНС. В тази връзка особено е коментирал
включването на Христо Ковачки в този списък. Засечени са
разговори между Гамизов и Сирлещов, в които те обсъждат, че
освен Ковачки, „всички“ ще имаме проблеми.
Наличните данни дават основание да се предположи, че във
връзка с проекта и „Джи Ар Ес“ Гамизов и Сирлещов оказват
силен натиск върху Сертов и премиера Станишев, включително
и чрез публикации на компрометиращи материали.
След завеждането на разработката за Гамизов, в сайта
„Опасните“ стартира поредица от статии, атакуващи служители
на ДАНС, президент, премиер и икономически структури.
Първият публикуван материал е за съветника в ДАНС Алексей
Петров, като на финала завършва с : „Очаквайте нови сензации,
които ще разтърсят държавата“. Установено е, че Гамизов е
поддържал контакти с журналиста Огнян Сте-
фанов, главен редактор на електронното издание ”Фрог нюз“
и по информация от председателя Петко Сертов инициатор
на публикациите в сайта „Опасните“. Това се потвърждава и
от засечен разговор с Вера Димитрова Джамбазова-
Найденова. собственик и управител на „Ориндж Пи Ар“
ООД и PR на Гамизов, от който става ясно, че Гамизов дава
интервюта „във Всеки ден във Фрог нюз. След това
„Афера“, които са „явно някакви луди фенове - чалнати
почитатели, веднага го пускат и те. И така, и стана един и
същи кръг, и не спира да е интересно.“ (на 31.07.2008 в 13:56
ч) В разговора си Гамизов разкрива схемата на
компрометиране на публични личности - информацията
излиза в сайт, а те после могат да го цитират в

598
конвенционалните медии“. Във връзка със заседанието на
МС и обсъждането на предложението, свързано е
американските му партньори, Гамизов споделя пред Вера, че
е изчаквал да види окончателната позиция на премиера
Станишев, „ако той не изпусне въздуха от това, което трябва
да свърши, жалко за него, както се казва!“. (На 5 август, два
дни преди насроченото за 7 август заседание на МС. в сайта
„Опасните“ се появява статия „Алексей Петров превзе
ДАНС, заплашва с гей компромати Сергей Станишев и
Петко Сертов“).
Същевременно на 06.08.2008 г. Гамизов оприличава
ДАНС с „педофилски институт“ две седмици преди публи-
куването в сайта на статията за „педофил“ в ДАНС, което
дава основание да се предположи, че

Стр. 14
той е запознат предварително с материалите, излезли в
„Опасните“. (На 19.08.2008 г. в сайта „Опасните“ е публи- »
куван материал „Разкриха педофил в тайните служби, оказва
се и масон“, в който се визира разкрит от ГДБОП служител на
ДАНС. Посочено е, че въпреки разкритията той не е освободен, а
е прикрепен към съветника Алексей Петров).
На 06.08.2008 т.. след като е уведомен от Джамбазова, че
срещу него текат „някакви проверки“, в 22:18 ч Гамизов се
обажда на неустановен ползвател на т. 0888166668. регистриран
на „Тъканна Банка Остеоцентър България“ ЕАД, и съобщава, че
„педофилският институт интензивно събира информация за него
по поръчка на Бойко Борисов“. Неустановеното лице изразява
учудване: „Чак август месец да тръгнат да събират данни! И
защо те? След като могат да ги съберат по-ефективно други

599
хора“, на което Гамизов репликира: „Е, не той“.
В периода на първите публикации на 28.07.2008 и
29.07.2008 г. Гамизов и Стефанов са осъществявали комуни-
кация. След стартирането на СРС, подписано на 29.07.2008 г.,
през периода 30.07 - 30.09.2008 г. контактите с Огнян Стефанов
са прекратени, с изключение на 03.09. и 04.09.2008. дни преди да
бъде спрян сайта „Опасните“ (5.09.2008 г.) в резултат на
проведена операция на ДАНС.
Проектът за създаване на паралелни механизми на упра-
вление в държавата и овладяване на службите за сигурност е
стартирал назад във времето през 2005 г. (В тази връзка интерес
представлява информацията, че първото обсъждане на проект за
създаване на ДАНС е проведено от ректора на УНСС Борислав
Борисов, Петко Сертов, Алексей Петров, Велизар Шаламанов и
Иво Цанев именно през 2005 г.)
При експлоатацията на СРС е установено, че изявленията и
прогнозите, които прави Гамизов, са част от план, целящ
дестабилизация и дескридитация на службите, политическата
власт и компрометиране на страната и управлението й пред
ЕС и САЩ. В разговор със Сирлещов Гамизов прогнозира, че ще
се премине през „едно фактическо замразяване“ на членството
ни в ЕС ще минем „през някаква боза - ГЕРБ, „Атака“ и т.н.“,
след което ще настъпи предречената от него още преди една
година „политическа катастрофа“. „Тогава, да се надяват силно,
ще дойде времето на Стефан (Гамизов), нещо, което си говорят
от три години и половина, всички елементарни решения ще
бъдат отхвърлени и ще се търси генералното решение“. По
данни на техен „сериозен източник“ „Бойко щял да покани
царя“, а за Гамизов „царят си е много приемлива фигура за
всички“ и добавя „щото ти нали се досещаш, ъ-ъ. оня младежа,
дет‘ почива в Гърция, дали царя ще го пипне?! (П.Сертов)“

600
(13.08.2008 г. в 23:33 ч).

Стр. 15
В едни от честите си контакти с Харалан Александров
двамата коментират (на 31.07.2008 в 20:55 ч), че са като
„Поразяващата тройка“ и „поразиите и разсипиите“, които са
нанесли, са изумителни - Първанов се налага да се кара на ГЕРБ,
пък ГЕРБ да се кара на Първанов.“ За Гамизов премиерът
Станишев „почва да става човек, който може да се превърне в
човек, който и вреди. И е опасен... И съдейства
всъщност на процеси, които могат да бъдат катастрофални4 .
Ако това нещо утре (31.07.2008 - заседание на МС) не се случи,
аз смятам, че катастрофалното действие ще надвисне вече
неизбежно.44 (30.07.2008 т. в 22:51 ч). Александров, смята че
„сега, както се задава и икономическа криза, всичките, които са
се нагласиш в момента на старта да лапат, ще се окаже, че
Станишката е извадил исторически късмет, той мина с една
такава неуправна добронамереност.“ (14.08.2008.21:51 часа.)
Според него различни организации търсят контакти с Гамизов.
защото „те разпознават агента на промяната“, „за разлика от
лидер, който просто е един политически проект, който трябва да
съпортва един действително проспериран икономически проект,
нали, защото истината е, че на Ковачки проекта“. По повод
предложенията от различни посоки Гамизов да създаде партии
Александров е отклонявал тяхното желание „да не го тормозят
да прави партия, защото той (Гамизов) имал много по-важна
задача..“, „че този фронт, който е много видим, и на който
Стефан (Гамизов) е явно свръхуспешен, всъщност е по-малкия
фронт, и че има много важен друг фронт, по който Стефан
работи“ (19.08.2008 г. 21:52 ч). За Гамизов е важно да „издеяни“
до ноември „от гледна точка на финансирането и на всичко“ и за

601
това време ще се разбере „кой ще издеяни и кой ще се скърши“.
Той посочва, че „хората не осъзнали, че той е вкарал държавата в
предизборна обстановка една година по- рано, а на него това му
е била целта.., за да могат хората, които бавно сгряват, да могат
да отсеят кой кой е“. Концепцията му е била „да накара тези
хора да демонстрират вида си“ (19.08.2008 г. 21:52 ч) В
разговорите между двамата се коментира, че ако се стигне до
Велико народно събрание, може да се повдигне дебат за
реформиране на политическата система (вероятно е „гене-
ралното решение“, което Гамизов коментира със Сирлещов) и
дори прогнозират Гамизов да стане, държавен глава“.
За това, че Гамизов действа по предварително разработен
план за целенасочено и систематично постигане не само на
икономически, но и политически цели, са и опитите му за
използване контактите си с Брюксел за формиране на негативно
отношение в европейските партньори по отношение
правителствената политика. Независимо, че поддържа близки
отношения с някои от съветниците на премиера. Гамизов
споделя на

602
 Стр. 16
Харалан Александров, че ще проведе разговор е Европейската
комисия, за да си промени отношението към тях. По време на
разговорите с Александров, двамата изразяват мнение, че
политическия кабинет има „нужда, не от консултиране, а от
управляване“. Освен за формирането на негативно отношение в
ЕС към водената от правителството политика, Гамизов използва
задграничните си пътувания за лобиране в полза на определени
кръгове. При срещата си в Брюксел на 18.09.2008 г. с комисаря
по енергетика Стефан Гамизов е обсъждал създаването на
Българския енергиен холдинг ЕАД, като е изразил опасения не
за самото формирование, а за кадровото решение за
управлението му (аналогична позиция, както по отношение на
ДАНС). Същевременно при срещата си с представители на
комисията по околната среда на ЕС Гамизов, заедно с Костадин
Сирлещов, са лобирали за рехабилитацията на ТЕЦ „Бобов дол“,
след приватизацията му от Христо Ковачки.
Изхождайки от казаното до тук се налагат няколко извода:
- С действията си председателя Петко Сертов е поставил
ДАНС, като заложник на корпоративни интереси. Кръгът около
Гамизов и Сирлещов разполага с достъп до конкретна
информация за оперативни разработки на агенцията, както и
притежава възможност да влияе при вземане на решения за
структурата, кадровите назначения и дори за бъдещето на
ДАНС. Възможно е това да е в резултат на поставянето на
Сертов под някаква форма на силна зависимост;
- Групата около Гамизов има дългосрочен план за постигане
на определени политически и икономически интереси, част от
които е дискредитиране на съществуващите към момента
управляващи и опозиционни партии и техните лидери. Елемент
от този план е овладяване на ДАНС;
 - Извършваните от Стефан Гамизов закононарушения, както
и връзките му със структури на организираната престъпност,
прави плановете му изключително опасни за България и
демократичните процеси в страната.
Паралелно с действията на Стефан Гамизов и Костадин
Сирлещов от средата на юли 2008 г. се заражда друг остър
конфликт в ръководството на ДАНС.
В поредица от публикации, придобилият популярност сайт
„Опасните“ публикува, както бе посочено по-горе, поредица от
статии, в които се изнасят компрометиращи материали за
премиера Станишев, председателя на ДАНС Петко Сертов и
служителя в агенцията Алексей

Стр. 17
Петров. Трябва да се отбележи факта, че атаката срещу
Петров започва два дни след проведените от него разговори с
лица, подозирани във връзки с организираната престьпносг
(Златомир Иванов и Николай Маринов). От друга страна, както
бе посочено по-горе, има данни, че Стефан Гамизов е разполагал
предварително с информация за предстоящите публикации.
Неколкократно председателят на ДАНС Петко Сертов
поставя на обсъждане пред ръководството на агенцията и
главните директори изнесеното в сайта, като изразява своето
безпокойство. Според него това е атака срещу правителството и
премиера Станишев и агенцията трябва да установи кой стои зад
публикациите. Мотивите му са, че в изнесеното се съдържа
вътрешна информация за срещите му с журналисти, както и
детайли от проведените разговори с Иванов, Маринов и бившия
служител на МВР Александър Петров. При тези обсъждания
неколкократно и по различни поводи подчинените му изразяват

604
становище, че не е удачно агенцията да се занимава с този
въпрос по няколко основни причини:
- Възможно е детайли от посочените срещи да са станали
известни на журналистическите среди от участниците в тях,
които не са служители на ДАНС. Изхождайки от това не може да
се твърди, че има нерегламентиран достъп до класифицирана и
дори до вътрешна информация;
- Изхождайки от законовите функции на ДАНС няма
достатъчно основания за образуване на проверка, дори и при
публикуване на неверни и злепоставящи данни;
- Предприемането на каквито и да е действия ще предизвика
някаква форма на дебат, който ще мултиплицира негативния
ефект върху държавните органи и в частност върху агенцията.
Независимо от тези мотиви Петко Сертов възлага проверка на
Алексей Петров, служител в кабинета на председателя. Трябва
да се отбележи, че към този момент, съгласно функционалните,
задължения на звеното, в което работи, Петров няма оперативни
функции и респективно няма такива права (оперативни функции
има специализираната администрация в ДАНС). Наред с това
Алексей Петров не е преминал и през задължителната
подготовка за оперативен служител, която е необходимо условие
преди всеки да бъде допуснат до такъв род дейност.
Нормативните основания, формата на проверката, провежданите
действия, както и получените резултати са известни само на
Сертов и Петров.
Липсата на необходимите знания и опит се отразяват непо-
средствено в действията на Алексей Петров. Неспособността му
правилно да оцени и интерпретира информацията, както и да
оцени източника на данните и

605
 Стр. 18
обстоятелствата свързани с тяхното придобиване, пред-
постави формирането на необосновани крайни твърдения и в
резултат на тях прибързани и неадекватни действия.
В хода на извършваната проверка Алексей Петров пър-
воначално обявява, че със сигурност зад публикациите стои
група около бившият служител на МВР Тихомир Стойчев. В
тази връзка той нарочва за източник на информацията от ДАНС,
служител, чийто роднина се познава със Стойчев. Това е
единственото основание за твърдението, но то дава повод на
Петров да проведе разговор с въпросния служител и да му
отправи косвени заплахи.
Малко след това Алексей Петров лансира друга теза, че зад
сайта „Опасните“ стои журналистът Огнян Стефанов и
бизнесменът Младен Мутафчийски. По оперативни данни през
август 2008 г. Петров предприема масирана кампания сред
политици, журналисти и общественици, за да лансира тази
версия. При разговорите си той открито намеква, че зад атаките
срещу него стоят заместник-председателят на ДАНС Иван
Драшков и главният директор Веселин Марков, тъй като двамата
се познават с бизнесмена Мутафчийски. Тезата и вза-
имовръзките, които прави Петров са също толкова примитивни,
както и при първата версия. От друга страна действията му са
необясними и нелогични по следите причини:
- В случай, че съществуват оперативни данни, които да дават
основание за подобни твърдения, то те са класифицирана
информация и разпространението им е нарушение на ЗЗКИ;
- Предварителното оповестяване на версията пред широк
кръг лица създава предпоставки да бъдат информирани обектите

606
на проверката и това да попречи за доказване на твърденията;
- Такъв тип поведение е недопустим за служител от ДАНС.
Контактите с лица извън агенцията но служебни въпроси, както
и обсъждането на служебна информация се извършва по
определен ред след съответното писмено разрешение.
Изхождайки от това основателно може да се предположи, че
действията на Алексей Петров по-скоро целят създаване на
обществена нагласа, която от една страна да подкрепи
предварително създадените у него убеждения, а от друга да
формира нагласа срещу Драшков и Марков в определени среди,
включително и експерти близки до президента Георги Първанов,
премиера Сергей Станишев и главния прокурор Борис Велчев.
Според оперативни източници през същия период председателят
на ДАНС Петко Сертов е провел срещи с представители от
различни политически сили, като в разговори с тях е заявил, че
проверката категорично е
Стр. 19
установила съпричастността на Стефанов и Мутафчийски към
сайта „Опасните“, както и че Иван Драшков и Веселин Марков
имат отношение към написаното.
Трябва да се отбележи, че до този момент заместник-
председателите, главните директори и директора на дирекция

607
 „Сигурност на ДАНС“ не са запознати с никаква конкретна
информация, която да подкрепя посочените твърдения. Ос-
нователно възниква въпроса съществуват ли данни, които да
обосновават тезата на Петров, на какво основание и от кое звено
от специализираната администрации са събирани.
Председателят на ДАНС Петко Сертов не е разпоредил
проверка и не е изискал обяснения от заподозрените служители,
което е задължително, ако за тях има подобни данни.
Действията на Алексей Петров ескалират в открита кон-
фронтация, като той отправя остри обвинения, основно към
Веселин Марков, а на 07.08.2008 г. дори открито му предава
директни заплахи, чрез техен общ познат. За случая устно са
информирани председателят Петко Сертов (към този момент е в
отпуск), главният прокурор Борис Велчев и заместник-
председателят на ДАНС Иван Драшков.
На 18.08.2008 г. Сертов организира среща, на която при-
състват главните директори Николай Методиев и Цветлин
Йовчев (Драшков и Марков са в отпуск). Алексей Петров и
визираният по-горе общ познат. На импровизираната очна ставка
лицето е приканено да сподели информацията по случая, с която
разполага. На разговора става ясно, че непосредствено преди
срещата той е провел разговор с Алексей Петров, в хода на който
двамата са установили, че вероятно не са се разбрали и е станала
грешка. По негови думи Петров го е убедил, че всъщност е
отправил заплаха не към Марков, а към Тихомир Стойчев. По
време на цялата среща Петров и въпросното лице са
изключително нервни.
Изхождайки от горното, организираната очна ставка по-
скоро е фарс, който цели да защити Алексей Петров пред
част от ръководния състав, отколкото да изясни истината по
случая. В противен случай разговорът с българския гражда-
нин посочен, като свидетел на заплахата, трябва да се проведе
без присъствието на Петров. Още повече, не бива да се
позволява на служителя на ДАНС да разговаря с него преди
срещата, тъй като това е директна възможност, да въздейства
върху поведението му. Изцяло ненужно е и присъствието и на
главните директори, като проведеният разговор по-скоро цели
да формира тяхната позиция и да изгради защитна теза за
Петров. Дори да се приеме за вярна версията на Алексей
Петров, това в

Стр. 20
малка степен променя оценката за случилото се. Той е
отправил заплаха независимо дали към Марков или Стойчев,
което е недопустимо за служител от ДАНС и спрямо него е
необходимо да се предприемат строги административни
санкции. Такива действия няма и до момента.
Следва да се отбележи, че по данни на оперативни из-
точници в този период, Петров неколкократно е отправял
заплахи и към журналисти. След публикация във в-к „24 часа“
в разговор с главния редактор Венелина Гочева, той е поискал
да бъдат спрени негативните статии на тази тема, като в
противен случай е обяснил, че Гочева ще бъде натоварена в
багажника на автомобил и ще бъде разходена до Витоша
(подобна е заплахата и към служителя на ДАНС). След
публикации във в-к „Уикенд“, взаимствани частично от
информацията в сайта „Опасните“, Петров е провел разговор j
с журналиста Димитър Златков, като му е обяснил, че ако не
прекрати с негативни публикации за него, ще изкорми съпругата
му (впоследствие издание го публикува няколко материала
възхваляващи Алексей Петров). Подобен разговор е проведен и
със собственика на сайта „Афера БГ“ Веселин Данов. В резултат
на това незабавно спира препечатването на материали от сайта
„Опасните“, които съдържат негативна информация за Петров, а
лично Данов го възхвалява в няколко материала, включително и
позовавайки се на думи на покойния си баща, бившия министър
на вътрешните работи Христо Данов. След задържането на
Веселин Данов от полицията, същият е казал пред служителите
на МВР, че работи за ДАНС. Реакцията на Петко Сертов, когато
го уведомяват за това е, че полицията е трябвало да съгласува
операцията преди, а не след това.
Всички тези сигнали устно са докладвани на председателя на
ДАНС, за да се предпази доброто име и авторитет на агенцията.
Реакцията във всичките случаи е, че това не може да бъде
истина, с което случаите приключват. Невземането на
управленско отношение от страна на Петко Сертов и косвената
подкрепа, които Петров получава се явява силен стимул за
поведението му в тази посока. Още веднъж следва да се
отбележи, че той няма оперативни правомощия, а и не е ясно в
качеството си на какъв провежда подобни срещи и разговори.
На 21.08.2008 г. председателя на ДАНС уведомява по
телефона Иван Драшков и Цветлин Йовчев, че сайтът „Опас-
ните“ е разбит и категорично, чрез технически средства е
установено, че зад него стои журналистът Огнян Стефанов.
Трябва да се отбележи, че до момента никой от заместник-
председателите и главните директори не е виждал данни от

технически средства, които да потвърждават това.

610
 Стр. 21
На следващия ден бизнесменът Мутафчийски се свързва по
телефона с Иван Драшков, в качеството му на заместник-
председател на ДАНС и силно афектиран отправя остри упреци
към агенцията. В разговора той твърди, че Алексей Петров си е
позволил да отправи директни заплахи към журналиста Огнян
Стефанов и неговия син. Заплашва, че ще отнесе въпросът до
чуждестранни официални представителства и Европейската
комисия, (впоследствие при проверка за нерегламентиран досгьп
до класифицирана информация се потвърди фактът, че е имало
свързване на Петров със Стефанов). Мутафчийски настоява да
му бъде предоставен телефонен номер за връзка с председателя
на ДАНС Петко Сертов, което Драшков отклонява. За случая
незабавно е информиран Сертов, като му е предложено да се
свърже с Мутафчийски и да го успокои, за да предпази
агенцията от публичен скандал. Реакцията на Петко Сертов е в
посока, че след като са писали такива неща в сайта нямат право
да се оплакват.
Освен неадекватната реакция на председателя на ДАНС,
учудване предизвиква и проведения разговор на Петров със
Стефанов. Не е ясно по чие разпореждане и в какво качество
Алексей Петров е извършил това.
Като резултат от посочените по-горе събития малко по- късно
на следващия ден Петров се свързва с Драшков, като го
заплашва, че това което прави ще има последствия.
Всички тези действия водят до ескалация на напрежение в
ръководството на ДАНС. Неколкократно в разговори с
председателя Петко Сертов, заместник-председателят Иван
Драшков и главният директор Веселин Марков, му предлагат,

611
ако има каквито и да е данни за твърденията на Петров да се
образува проверка в прокуратурата, като изискват от него да
въздейства върху последния, за да спре с откритите атаки и
заплахи.
Реакцията на Сертов е отново неадекватна т.е. в посока
разговаряйте с него, разберете се. Изцяло необяснима е липсата
на реакция и управленско решение, в каквато и да е посока.
Паралелно с този скандал протичат и други процеси, които
нееднозначно показват, не само нежеланието на Сертов да
разреши проблема, но и дават основание да се твърди, че той
търси изостряне.
Въпреки добрата оценка при последната проверка на пред-
ставителите на Европейската комисия за дейността на ДАНС
през юни и най-вече за противодействието на организираната
престъпност и корупцията, председателят Петко Сертов не
насърчава структурите да действат в същата посока. Необяснимо
защо, като лице, което ще координира взаимодействието на
ДАНС с МВР и прокуратурата е посочен Алексей

Стр. 22
Петров. При създаването на съвместни групи за работа между
трите институции, като представители на агенцията са посочени
Петров и наскоро постъпил служител от бившата ГДБОП Евгени
Костов. Практически от процеса са извадени главният директор
Веселин Марков и директорът на дирекция „Противодействие на
транстраничната организирана престъпност“ Красимир Христов.
Като резултат, служителите допринесли за добрата оценка на ЕК
са изолирани от процеса, а на тяхно място необяснимо защо е
поставен Петров.

612
 Наред с това Алексей Петров започва да поставя директни
задачи на служители от ДАНС без знанието на началниците им,
с които са в йерархична зависимост“. При това в редица случаи
той организира срещите си с тях на басейна „Спартак““. В
разговори неколкократно е споделял, че Марков ще бъде
освободен скоро и решението за това е взето от председателя
Сертов. Всички тези действия пораждат объркване и
несигурност сред служителите на агенцията, а в отделни случаи
и открито негодувание.
Трябва да се отбележи, че до този момент Петко Сертов не е
изразил, по какъвто и да е начин, пред Веселин Марков критика
към неговата професионална дейност.
В средата на септември 2008 г. персонално срещу Веселин
Марков в ДАНС постъпват два почти идентични сигнала за
извършени нарушения. Единият е от народния представител
Волен Сидеров. а другият от Константин Спасов - бивш слу-
жител на НСС-МВР работещ в ЗК „Лев инс“ (собственост на
Алексей Петров). Впоследствие се установи, че информацията е
предоставена на депутата Сидеров от Алексей Петров, чрез
Слави Бинев. с когото Петров поддържа близки отношения.
Фактът, че и в двата случая има основателни подозрения, че
Петров стои зад сигналите е съобщен на председателя Петко
Сертов. В разговор с него, Веселин Марков опровергавах факти
(включително и документи)
обвиненията, което Сертов приема. Въпреки това той издава
заповед на дирекция „Инспекторат“ да извърши проверка по
случая. Преди проверката дори да е започнала, Сертов с
писмо сезира и прокуратурата за получения сигнал.
Действията на Петко Сертов са силно преекспонирани,

613
тъй като е нормално да изчака резултатите от вътрешната
проверка преди да информира прокуратурата (това е зало-
жено и в ППЗДАПС). Интерес представлява фактът, че при
значително по-сериозни сигнали, които са постъпвали за
Алексей Петров не е разпоредена, каквато и да е проверка,
което показва, че Сертов не само не предприема действия за
потушаване на конфликта, но и определено взема страна в
него

Стр. 23
Развитието на описания по-горе конфликт поражда някол-
ко силно негативни ефекта в дейността на ДАНС:
- Напрежение в ръководството на агенцията, породено от
откритите враждебни действия на Алексей Петров и кос-
вената подкрепа, която той получава от председателя Петко
Сертов;
- Създаването на паралелни механизми на управление
води до объркване, демотивация и криза в доверието на
служителите към ръководството на агенцията;
- Снижаване на темповете в оперативната дейност и рес-
пективнр^резултатите от нея.
Неколкократно са провеждани разговори от ръководни
служители в агенцията с председателя Петко Сертов. в рам-
ките на които те са изразили своите опасения. Включително

х
на 19.08,2008 г. главния директор Цветлин Йовчев предлага
на председателя да иредприеме по-крайни действия спрямо
Алексей Петров, с цел да се прекратят негативните
практики. Трябва да се отбележи, че детайли от този
разговор са станали достояние на депутата Татяна Дончева
614
почти веднага. Тя е коментирала проведения разговор и е
изразила негативно отношение към Йовчев, включително и
пред свои колеги в парламента, като е добавила, че само
Алексей Петров ще ги изчисти тях от агенцията (само може
да се предполага кои са другите). Друг интересен момент е,
че бившият служител на МВР Цвятко Цветков е бил
информиран за атаката на Алексей Петров срещу Веселин
Марков предварително и е коментирал това с пресаташето
на агенцията Зоя Димитрова. Двамата, Цветков и Дончева,
са много близки на председателя Петко Сертов.
Трябва да се отбележи, че Цвятко Цветков и Татяна
Дончева са единствените политици, които открито и
категорично се обявиха в защита на Алексей Петров след
скандала с побоя на журналиста Огнян Стефанов. Тези
факти допълват връзката с трети скандал в ДАНС, започнал
в края на август.
Изхождайки от казаното до тук, скандалът с депутатските
разпечатки може да се разгледа, като естествено
продължение на атаката срещу част от ръководството на
агенцията.
На 21.08.2008 г. късно следобед, председателят на ДАНС
Петко Сертов последователно се свързва по телефона с Иван
Драшков и Цветлин Йовчев, като съобщава, че успешно е
пробит интернет-сайта „Опасните4“ и категорично е устано-
вено, че зад него стои журналистът Огнян Стефанов и биз-
несменът Младен Мутафчийски. На 25.08.2008 г. в разговор
с Йовчев той споделя за пореден път, че публикациите в
този сайт целят атака срещу

Стр. 24
правителството и премиера, както и опасенията си, че в
публикациите се съдържа вътрешна информация от ДАНС и

615
елементи от класифицирана информация. Становището на
Сертов е, че останалата работа трябва да остане на заден
план и приоритетно и то на всяка цена трябва да се установи
как тази информация е попаднала при Огнян Стефанов. Той
споделя, че журналистът явно има вътрешен източник, като
изразява косвени подозрения към главния директор на ГД
„ИФС“ Веселин Марков с аргумента, че той се познава с
Мутафчийски и е имал достъп до част от изнесените данни
(тази версия активно се поддържа от служителя в кабинета
на председателя Алексей Петров). На следващия ден, отново
по инициатива на Сертов, разговорът продължава, като са
обсъдени различни версии за нерегламентирания достъп до
класифицирана информация. В хода на обсъжданията са
разгледани фактите, че журналистът Стефанов е близък с
депутата Татяна Дончева, както и че тя е поддържала кон-
такти с много ръководители от агенцията, имащи достъп до
части от изнесената вътрешна информация, включително и
пресаташето Зоя Димитрова. Разгледана е версията, че
публикациите могат да целят конфликт в ръководството на
ДАНС. като в контекста на това и визираният по-горе
разтвор между Йовчев и Дончева в началото на юни.
Обсъдени е и възможността зад публикациите да стои група
- споменатият от Дончева екип, която да преследва
икономически или политически интереси. В тази връзка е
коментирано евентуалното участие на депутата Румен
Овчаров, като Сертов е изразил мнение, че той е близък с
Дончева и има мотив да атакува президента Първанов и
премиера Станишев, предвид предстоящия конгрес на БСП.
Впоследствие тази версия е опровергана напълно. Като
резултат от разговора, Сертов разпорежда на Йовчев да
предаде на директора на дирекция „Сигурност на ДАНС“
Владимир Писанчев да започне спешна проверка за това
дали Дончева и Овчаров имат отношение към изнасянето на
616
вътрешна информация от ДАНС към журналиста Огнян
Стефанов. Също така изисква от него да подпомогне
Писанчев в тази проверка, тъй като към момента неговата
дирекция не разполага с достатъчно ресурс. На 27.08.2008 т.
той потвърждава заповедта си пред Писанчев.
Резултатите от проверката са докладвани ежедневно, като
към средата на септември вече е установено следното:
- журналистът Огнян Стефанов, за период от три месеца,
има 63 свързвания с Татяна Дончева и 4 с бившия секретар
на МВР Цвятко Цветков (възможно е да са значително пове-
че, тъй като в разпечатката на разговорите на Стефанов по
технически, причини са отбелязани единствено изходящите
повиквания). Непосредствено след разговора между него и

Стр. 25
служителя на ДАНС Алексей Петров, който Стефанов
възприема като заплашителен, журналистът провежда
поредица от телефонни разговори, сред които с адвокатката
си Ина Лулчева, Цвятко Цветков и Татяна Дончева, като
разговора с Дончева е с продължителност почти 19 минути:
- Татяна Дончева, за посочения по-горе период, е
провела множество разговори със служители на ДАНС
(включително и с председателя Петко Сертов), които са
наясно с фрагменти от изнесените в сайта данни. Сред тях
има 25 свързвания с пресаташето Зоя Димитрова (част от
мотивите на Сертов за образуване на проверка е
публикуваната информация за срещите му с журналисти, на
които е присъствала Димитрова):
- народният представител Дончева за три месеца е про-
вела 110 разговора с бившия директор на НСС-МВР Иван
Чобанов и с бившия директор на Служба „ВП и ВКР“ Орлин
Иванов. От своя страна Чобанов се е свързал 217 пъти със
служители от ДАНС (за около 60 работни дни), а Иванов -
617
26 пъти;
- бившият секретар на МВР Цветков целенасочено под-
държа и развива отношения с бивши и настоящи служители
от ДАНС. сред които председателя на ДАНС Петко Сертов и
пресаташето Зоя Димитрова;
- бизнесменът Стефан Гамизов има 9 свързвания с Огнян
Стефанов за посочения период.
Данните са докладвани на председателя на ДАНС Петко
Сертов, като той е уведомен и за предстоящите действия по
проверката. Едно от предстоящите мероприятия планирано
към визирания момент е да се установи дали има хроно-
логична зависимост между публикациите и установените
свързвания.
На 25.09.2008 г. в сутрешния блок на „Нова телевизия4,,
- предаването „Коритаров лайф“ бизнесменът Младен Му-
тафчийски изнася информация, според която Татяна
Дончева е била близка с журналиста Огнян Стефанов и
двамата си обменяли информация, което подкрепя
резултатите от проверката.
По данни от оперативен източник към този период
Сертов е информирал Татяна Дончева и Иван Чобанов, че са
искани разпечатки на мобилните им телефони. С Чобанов е
проведена среща в сградата на ДАНС, а Дончева е
уведомена, чрез Алексей Петров. Пред двамата Сертов се е
оправдал, че няма нищо общо с това, като е прехвърлил
отговорността върху заместника си Иван Драшков (в
посочения период Драшков е ползвал отпуск). По
информация от същия източник той е предложил на Чобанов
да организира среща с министър-председателя Станишев, на
която да го предложи като подходящ кандидат за мястото на
Драшков. Тогава е

618
 Стр. 26
постигната и договорка Иван Чобанов да организира
пресконференция, на която да оповести, че служители от
ДАНС са подслушвали депутати, след което Дончева да
предизвика проверка в комисията по „Вътрешна сигурност и
обществен ред“ на парламента. Впоследствие Чобанов се
отказва и Дончева е принудена да инсценира постановка в
МВР.
В периода до избухване на скандала Татяна Дончева
провежда редица срещи с политици и общественици, като
активно ги убеждава, че е необходимо Иван Драшков да
бъде отстранен от ДАНС.
На 24.08.2008 след продължителен разговор с Цвятко
Цветков, председателят на ДАНС разпорежда незабавно
образуването на проверка в дирекция „Сигурност на ДАНС“.
Няма посочени конкретни мотиви, както и какво точно да се
проверява.
Интерес представляват фактите, че при посещението си в
МВР Татяна Дончева е посочила точно номера на поме-
щението, което иска да посети (пулта, от който може да се
провери към кой мобилен телефон е проявяван интерес),
разполагала е с информация за номера на писмото, с което е
искана разпечатка на нейния телефон, както и кои са другите
телефони в искането.
След провокирания от Дончева скандал за това, че спрямо
мобилните телефони на депутати е проявяван интерес от
страна на ДАНС. интерес представляват няколко факта:
- Посещението в МВР е само повод за легализиране на
информация, която тя предварително знае;
- Поведението на Татяна Дончева показва, че тя
целенасочено търси скандал, а не проверка (изявления пред
медиите преди разследване на вътрешната комисия);

619
 - Медийните изяви на Дончева са в посока
предварително манипулиране на общественото мнение,
което да предреши изхода от проверката. Тя усилено
внушава за това, че група в ДАНС, която изпълнява
политически поръчки подслушва депутати.
- Още от първите изявления тя подчертава, че Петко
Сертов няма нищо общо с това, без официално да е
получила каквато и да е информация по случая.
В деня преди изслушването на Петко Сертов пред парла-
ментарната комисия по „Вътрешна сигурност и обществен
ред“, пресцентърът на ДАНС излиза със съобщение, че след
извършена проверка е отстранен от длъжност директорът на
дирекция „Сигурност на ДАНС“ Владимир Писанчев, както
и че същият е излязъл в отпуск. Трябва да се отбележи, че
към посочения момент проверката не е започнала. Писанчев
не е отстранен и не е в отпуск.
СЪДЪРЖАНИЕ

ТРАКТОРА Алексей Петров ................................... .......

.................................................................................... 5
ГЛУТНИЦАТА СИК ....................................................... 267
ХИЩНИКЪТ Маджо ....................................................... 347
ЮМРУКЪТ НА ПАРТИЯТА,
ХВАТКАТА НА ДЪРЖАВАТА .................................... 555
АКТИВИ И БОГАТСТВО .............................................. 573
СПРАВКА НА ДАНС ..................................................... 579

620