Огнян Стефанов

МАФИЯТА
от КГБ до ДС
Книга за смъртта, насилието и възмездието

Българска. Първо издание

Огнян Стефанов
МАФИЯТА от КГБ до ДС
Книга за смъртта, насилието и възмездието

© Огнян Стефанов, автор, 2013

© Тони Ганчев, художник, 2013
©„Алто комюникейшънс енд пъблишинг“ ООД, 2013
Enthusiast – запазена марка на „Алто комюникейшънс енд
пъблишинг“ ООД

https://4eti.me

ISBN 978-619-164-076-8

2
 Съдържание

Анотация..................................................................................................4
Въведение. Ако имах снайпер...............................................................5
1. История на последното робство......................................................10
2. Изворът на Кадри..............................................................................59
3. „Белите якички“................................................................................84
4. Поздрави от Сингапур....................................................................106
5. Една лъжичка „Софарма“ по три пъти на ден.............................116
6. След него не пониква трева...........................................................119
7. Дай парите и посочи човека – другото от нас..............................123
„Килърите“.....................................................................................123
Куршум от упор, обувки с пари за смърт....................................126
Само факти.....................................................................................134
8. Нагли, по-нагли... пробити магистрати........................................139
9. Важна вест за „Октопода“..............................................................152
10. Послеслов или гроб......................................................................179
Благодарности.....................................................................................181

3
 Анотация

...Знам, че борбата с мафията не е величествена и оцелели герои в

нея рядко се срещат. Защитниците на обикновените човешки
стойности в нея не падат героично като спартанците при
Термопилите, нито като батачани през онзи кървав април, нито като
воините от Девета плевенска дивизия при Дойран... Жертвите на
мафията си отиват тихо, понякога омаскарени и компрометирани.
Съдба на мъченици. Обществото рядко ги почита, отказва им дори
елементарно съчувствие.
И затова е тази книга.
Писането е моят начин да изразя болката, страданията,
съмненията и копнежите си. То е моята съпротива.

Огнян Стефанов

4
 Въведение.
Ако имах снайпер
Има много хора за убиване. Мутри, изнасилвани, педофили, рекетьори, мафиоти.
Понякога дори този, който те е засякъл на магистралата, заслужава да му пуснеш един
куршум. Такова е времето. Мътно и недоволно. Всеки ден някой политик също
кандидатства за „черния списък“. Виждаш го как лъже, манипулира и извърта от
трибуната на парламента. Прицелваш се, обираш мекия спусък и...
Мечтая за пушка, с която мога да поразя враговете си отдалеч. Бам! – и между очите
им се появява дупка. Като във филм за Карлос Чакала1.
Не е трудно да се снабдиш с подходящо оръжие. Ако имаш парите, винаги ще се
намери познат, който да ти помогне.
Получаваш снайпера.
Започваш да се готвиш. Например трябва да знаеш, че в центъра на прицела се
намира основният ъгъл, по който се прицелваме на дистанции до 1000 метра. Под него
са допълнителните ъгли за стрелба съответно на 1100, 1200 и 1300 метра. Встрани от
основния ъгъл са разположени по 10 вертикални чертички – това са хилядните. С
тяхна помощ може да се пресмята изпреварването при стрелба по подвижна цел. В
лявата долна част на полето на прицела се намира графичен далекомер – парабола. С
него определяш разстоянието до целта. Това става по следния начин: под
хоризонталната линия на графичния далекомер се виждат цифрите 1,7 – това е
средният ръст на човешкото тяло, и т.н.
Старателно се обучаваш, тренираш и след десетина дни си готов. За месец можеш
да станеш добър. За три си готов за истинско действие в реални условия, а степента да
се справиш успешно е над 80 процента.
Готов си.
Имаш мотив, имаш оръжие, имаш воля. „Дотук добре“ – казва Мечо Пух, падайки
два клона по-надолу...
Един ден ти и твоят снайпер произвеждате изстрел. Ако си с флоберова пушка,
можеш да минеш и без заглушител. Куршумът излита с 900 м/с и лети към целта. След
миг пробива сърцето на мишената.
Прибираш снайпера. Вечерта го разглобяваш на части, които потъват в различни
водоеми.
Отнел си човешки живот?
Нарушил си закона – станал си убиец?
Въздадена е справедливост?
Зъб за зъб, око за око?
Ти избираш този разговор със съвестта.
Повръщаш...
Ликуваш...
Губиш съня си...
Обзема те спокойствие.
1
Карлос Чакала (Илич Рамирес Санчес) – един от най-известните терористи на 70-те и 80-те
години на миналия век, излежаващ доживотна присъда във Франция. Образът и дейността му са
обект на художествена интерпретация в литературата и киното. – Бел. ред.
5
 Всичко това си ти.
Човек със снайпер.
Живот за живот.
Смърт за живот.
Кой определя цената?
Кой я плаща?
Ако имах снайпер... Въпрос, който всеки си е задавал поне веднъж в живота.
Понякога сълзите капят върху приклада, оптиката е замъглена.
Не се натиска лесно спусък.
Понякога един куршум е равен на свобода и носи избавление.
Всяка жертва е мечтала за снайпер. Повече от всеки наемен убиец.

***

Много сравнения са измислени за мафията. В италиански сайт обаче попаднах на

нещо наистина оригинално. Някой бе сравнил ндрангетата (калабрийската мафия) с
Лернейската хидра от древногръцката митология. Лернейската хидра е чудовище от
аргоския град Лерна, с 9 глави, едната от които била безсмъртна. Нейни родители са
сторъкият великан Тифон и чудовището Ехидна, погубвало всичко живо с отровния си
дъх. Убиването на Лернейската хидра е един от дванадесетте подвига на Херакъл.
Когато започнал да отсича главите ѝ, той видял, че на мястото на всяка отсечена
израствали две нови. Тогава затиснал със скала безсмъртната глава, а мястото на всяка
отсечена обгарял, за да не израснат нови.
Мафията като Лернейската хидра. В ролята на Херакъл в Италия отдавна се
подвизава правосъдието.
В руски медии пък прочетох, че мафията била като Кошчей Безсмъртни – онзи зъл
магьосник от руските народни приказки, който никой не можел да убие. Самият
Кошчей обичал да се хвали: „Моята смърт е недостижима: далеч, далеч в океана има
един остров, на този остров расте грамаден дъб, в корените на този дъб има заровен
железен сандък, а в сандъка има заек, в заека – патица, в патицата – яйце, а в яйцето е
скрита моята смърт.“
Трудна задача, както сами се убеждавате.
Струва ми се, че и двете сравнения са подходящи за българската мафия. Но понеже
сме патриоти, можем да я сравним с нашенската триглава ламя, която краде златните
ябълки на братята и тяхната бедна майка.
Но да оставим митовете и легендите настрана.
И нашата мафия си има остров, захвърлен нейде на балканския кръстопът, има си
дърво закрилник (политическата класа), в неговите корени е железният магистратски
сандък, в него е криминалният заек, в него пък – подкупните патици, а в тях – яйце,
криещо тайната на мафиотската кончина. Пита се в задачата как общество, което иска
да се избави от бруталния Кошчей, да стигне до яйцето и да го строши с един удар.
Това се питам и аз. Питам се от години. Но всеки път, когато ми се струва, че съм
открил пътя, на него излиза пратеник на Кошчей или самият той и ми разбива
физиономията. После пак опитвам, отново и отново... Целият съм в рани, безсилие
стяга сърцето ми като менгеме, мозъкът ми не активира смелостта, а духът ми е
сломен и унизен.
Българската мафия не е Робин Худ и няма нищо общо с народните хайдути, както

6
сама се опитва да извая обществения си образ. Това трябва да е ясно на всеки човек,
иначе битката ще е обречена. В тази книга се опитвам да проследя живота на
мафията – от раждането ѝ до нейното възмъжаване. Колкото повече вървя по
следите ѝ, толкова повече имам усещането, че си имам работа и с руския гад Кошчей,
и с противната Лернейска хидра, към които се е присъединила триглавата ламя.
Нямам и снайпер.
Сетих се за Кошчей неслучайно. Връзките ни с Русия не са само по линия на
дружбата и благодарността ни за 3 март. За съжаление руската мафия има голяма
заслуга за пръкването и бързото израстване на родната организирана престъпност.
Разбира се, всичко това се случва зад кулисите, с участието на известни и по-малко
известни алхимици, които притежават мрачната дарба да превърнат всеки слънчев
остров в морга. Така стана и с нашата страна.
Всичко започва с мафиотизирането на родината доста преди преврата на 10 ноември
1989 г. Там водят следите на документите. Оттогава датират и опитите за борба с нея,
които засега са повече плахи, отколкото успешни.
Знам, че борбата с мафията не е величествена и оцелели герои в нея рядко се
срещат. Защитниците на обикновените човешки стойности не падат героично като
спартанците при Термопилите, нито като батачани през онзи кървав април, нито като
воините от Девета плевенска дивизия при Дойран... Жертвите на мафията си отиват
тихо, понякога омаскарени и компрометирани. Съдба на мъченици.
Обществото рядко ги почита, отказва им дори елементарно съчувствие.
И затова е тази книга. Писането е моят начин да изразя болката, страданията,
съмненията и копнежите си. То е моята съпротива.
Когато бях пребит до смърт на 22 септември 2008 г., а после върнат „от оттатък“ от
лекарите и може би от още Някой, получих порцията обвинения, които се полагат на
всеки, който по някакъв начин е дръзнал да се изпречи на пътя на организираната
престъпност: „Той е близък с хора от ъндърграунда“, „Изпълнява поръчки“, „Участва
в заговори“, „Диктуват му какво да пише“, „Мошеник“, „Агент на ДС“... Не бяха
пощадени и близките ми. Всичко това е продължение на смъртната ми присъда,
издадена от някого над законите в тази държава. Когато и това се стори на мафията
недостатъчно – завежда съдебни дела. Парите и адвокатите за нея не са проблем.
На премиерата на книгата на Кеворк Кеворкян „Тайните на телевизията“ през
декември 2009 г. (току-що бях излязъл от поредната операция и се придвижвах с пате-
рици) той ми каза следното: „Много исках да дойдеш, за да те видят изправен. Някои
от тях те мразят дори само заради това, че си станал, че си прав, че си оживял.“
Няколко месеца преди това пратеничка на „Ню Йорк таймс“ направи интервю с мен
в болничната база на ВМА в Банкя. Бях в инвалидна количка, изтощен, говорех глухо
и трудно. Основната тема на разговора ни бе за мафията и корупцията сред
политическия елит в България. Казах ѝ какво мисля. След десетина дни от редакцията
в Ню Йорк се обадиха и казаха, че заради моята безопасност ще публикуват разговора
ни, но не като интервю. Така и стана. В един от най-големите вестници в света на
някого не му беше безразлична моята и на семейството ми безопасност. Това е част от
ценностната система на едно общество.
Нямах усещането, че и тук е така.
Друг път вкъщи дойде екип на Швейцарската национална телевизия. Отговарях на
въпросите им, снимаха, пихме кафе, разговаряхме. Едно нещо обаче ме попитаха
няколко пъти: „Сигурен ли сте, че не е безопасно да останете в България? Помислете

7
за близките си.“
Честно казано, понякога и аз се чудя дали е безопасно тук. Но останах, защото няма
къде да отида, а и тук ми е мястото, без никаква патетика. Признавам, че ми е
минавала мисълта да изоставя тази битка, да се преселя в някое забравено селце, край
някоя райска река и да потъна в спокойствието на природата. Обикновено тези
видения се появяват нощем или когато съм прекалил с чашката. Въздишам по гори и
селски идилии, а на сутринта ме боли глава. Винаги в такъв момент се обажда
вътрешният ми гаден гласец, който ми припомня колко гадости ме чакат през деня,
утре, следващата седмица... Няма измъкване, ви казвам. Копнежът по сеното и водата
се отлага. Както всеки път...
„Страшно е, че загубихме мечтите си“ – въздиша Тони, верен другар от
ученическите години, с когото понякога смесваме огнена вода със салата в опит да
разгадаем капаните на съдбата. Иска ми се да му вдъхна оптимизъм с думите на Андре
Жид2, че не е важно колко пъти си падал, а колко пъти си се изправял, но самият аз не
съм съвсем уверен, че това е лесна работа. Паданията понякога са много тежки.
На една бензиностанция малко преди Ябланица, докато зареждах гориво, се
приближиха мъж и жена и ме поздравиха. Оказаха се варненци, които са чели книгата
ми „Кома“. След това следели писанията ми във „Фрог нюз“ и вестник „Уикенд“.
Споделиха, че също са преживели неприятности с организираната престъпност, но
възмездие така и не дочакали от съдебната ни система. Въпреки това имали желание
да се борят и да не оставят нещата на забравата. Поговорихме си и се разделихме.
Имам голямо доверие на такива хора.
Затова съм убеден, че всички опити за съпротива си струват, колкото и слаби да
изглеждат те. Срещу нас има стена, железобетонен бункер, крепост. Има армия от
наемници, пари, подлости и предатели. Но има и контрамафия. Става дума за война, а
не просто за битка. Едната страна е въоръжена с чукове, автомати, подкупи и лъжи, а
другата – е порива за нормален живот. Силите изглеждат неравни, но така е само на
пръв поглед.
Които предадоха нашите, утре ще предадат и вашите. Има такъв надпис в сградата
на ЦРУ в САЩ. Мафиотите да си го запишат това на челата, да си го татуират, защото
един ден ще им се случи. Рано или късно.

Дни след първата и най-сложна операция, която ми бе направена във ВМА, в

болничната стая се появи млада жена. Оказа се прокурор, изпратен да разговаря с мен
за това, което ми се е случило. Чувстваше се неудобно. Отпиваше нервно от кока-
колата, която си носеше, и кашляше, без да е настинала. Разбирах я или поне така си
мислех. На разговора присъстваше и съпругата ми, която в онова тъжно и мрачно за
нас време бе денонощно до мен. Та тази пратеничка на прокуратурата, след като
изясни, че не помня как са изглеждали нападателите и не мога да ги опиша (което е
доста логично, когато ти трошат костите и искат да те осакатят до смърт), ме попита
дали желая да ми осигурят охрана. Замислих се и отвърнах чак след минута:
– Извинете, но в ДАНС ме уверяваха, че непрекъснато съм следен от около
четиринадесет служители, които записвали всяка моя крачка и среща. Къде бяха,
когато ме нападнаха, че не се сещам?
– Но ние ви предлагаме охрана, а не външно наблюдение и следене... – реагира

2
Андре Жид (1869-1951 г.) – един от най-авторитетните френски писатели, носител на Нобелова
награда за литература, 1947 г. – Бел. ред.
8
госпожата и отпи нервно от бутилката.
– Но нали тези, които биха ме пазили, са същите, които са ме и следили? Могат ли
тези хора да защитят мен и семейството ми? – не отстъпвах аз.
– Едва ли... – отвърна откровено дамата от прокуратурата.
– Не е ли по-добре за всички да се разкрият поръчителите и биячите, вместо да се
предлагат охранители? – завърших уморено.
– Звучи логично – призна съвсем сериозно дамата от прокуратурата.
И до днес няма яснота, кой ме „поръча“ и кои опитаха да ме убият. Дали тези, които
биха били назначени да ме пазят, нямаше да са се уморили досега?
Шегувам се, разбира се. Толкова дълго не пазят дори политиците ни. Но тогава не
ми беше до майтап.
Първо, имах усещането, че за нечие успокоение ме питат дали съм запомнил
нападателите, които наистина бяха без маски, знаейки, че няма отърване от чуковете и
винкелите. Сигурен съм в това и съмненията ми впоследствие се потвърдиха от
разговорите ми с хора от прокуратурата и службите.
Второ, предполагах, че предлаганата охрана повече ще следи какво казвам и с кого
разговарям, отколкото да бди за безопасността ми.
Чувствах се много по-сигурен сред лекарите, сестрите и санитарите във ВМА,
отколкото в присъствието на който и да било охранител. Може и параноята да ме е
„посетила“, но как ви се струва следната случка? В реанимацията дойдоха двама мъже,
облечени в сини болнични престилки и с бонета на главите. Почнаха да ме разпитат
какво помня, какви реплики съм чул, мога ли да разпозная гласове, лица и пр. Попитах
кои са, а те ми отвърнаха, че са служители от ДАНС. Разговорът не продължи дълго,
защото дойдоха сестрите и ги изведоха безцеремонно. Нямаха обяснение, как са
успели да се промъкнат до мен. Месец по-късно, когато разговарях с прокурори и хора
от разследването, попитах за тези двамата от ДАНС, но всички вдигаха рамене и
твърдяха, че не знаят за такова посещение. Кои тогава са били онези двама мъже?
Мисля си това, което вероятно и вие – някой е проверявал как се е отразила комата на
паметта ми. Защо ме оставиха втори път жив – не знам.
Затова няма да се уморя да повтарям, че истинската ми защита, моите хора, са
екипите от медици, които не просто ме спасяваха час след час, ден след ден, но ми
вдъхваха надежда и живот. Мислете, каквото искате, но знам какво говоря. Скалпелът
и професионализмът бяха съчетани и с нещо друго, което чувствам и осъзнавам, но не
мога да опиша. Не знам толкова силни думи...

Тази книга, както и всеки ред, публикуван в медиите, ще посвещавам винаги на тях,
както и на близките ми. Казвам го, защото за мен това е важно. Приемете го като
обяснение в любов.
Те ми върнаха желанието за живот и битка.
Написването на тази книга е част от пътя на помъдряването. Той е безкраен, но
движението по него е важно. Можете да го приемете или да не го приемете, да се пос-
меете на ентусиазма ми или да се отнесете снизходително. Ваше право. Моето е да
вървя.
Може и снайпер да се намери....

9
 1.
История на последното робство

Епитафия
Спри. Поклони се пред тихия гроб на певеца и почети паметта му с
молитва: „Твореца мир на душа да даде на тогова, за слава ваша и негова,
който приживе възпява мъжката храброст – но храброст на живото
слово, не на юмрука -учител на истина нова: храбър е, който преди да се с
другите бие, с мечът на своята воля сам себе надвие.
П. П. Славейков

Кой и защо окървави и дискредитира уж демократичния преход, започнал с преврат

на 10 ноември 1989 г. и продължил, озвучаван от изстрели, стенания на жертвите,
взривове и шумолене на подкупи? Как стана така, че малката ни страна се прочу с
поръчковите убийства, грабежите под формата на приватизация, нечуваната корупция
по всички етажи на властта и политиката, и най-вече в царството на Темида, а мафията
ни се нареди в Топ 10 на световната организирана престъпност, а не с розовото масло,
фолклора, сиренето, доматите и курортите? Кой отгледа и създаде мутрите и
бруталните убийци, чии заповеди изпълняваха те и кой им дърпа конците вече повече
от две десетилетия?
Този въпрос би трябвало да си задава всеки българин, който не е на смъртно легло и
в психиатрична клиника. Да си го задава и да търси отговорите. Тези отговори крият и
обяснението, защо сме най-бедни в Европа и от горди някога хора се превърнахме в
страхливци, свити на дивана пред телевизора, мечтаещи в някой друг живот да се
родим поне в Етиопия или Сомалия...
Някой прокуди страстта за живот от сърцата ни. Някой разстрелваше публично
надеждите ни всеки ден. А когато издигахме плахо глас за справедливост, бивахме
унижавани от нагло прекратяване на съдебни дела, замитани разследвания,
прикриване на престъпления и престъпници. Някой изнасилваше съвестта ни ката ден,
докато я превърна в пачавра, след която не се обръщат и загорели затворници.
Остана само ехото от смразяващия писък на жертвите, но и то сякаш повече
дразнеше общественото ухо, вместо да предизвика съчувствие и гняв.
Тях, жертвите, никой не пощади, не защити, не им предложи възмездие и
съчувствие.

Имайте търпението да прочетете тази книга и ще станете свидетели на ужасяващи

неща. Някои от тях знаете, но на тези страници ще ви върна към преживяното и чутото
с някои подробности, които са присъщи на Инквизицията, нацизма и сибирските
лагери. Не се отказвайте и не очаквайте лирични отклонения. Няма да ги получите,
защото историите, които ще ви разкажа, са пълни с бруталност, лицемерие и смърт.
Но да не ви губя времето. Животът е кратък, изнизва се подло и бързо, не ни оставя
дъх. Уж е най-ценното нещо, което човек притежава, а все по-често го пращаме на
майната му. За какво ни е живот, в който кучето на някакъв новоизлюпен олигарх

10
живее по-добре от близо един милион българи? За какво ни е животецът скапан, щом
не можеш да се оплачеш и някой да ти обърне внимание? Живот, в който държавата
изглежда по-слаба от мутрите. В който правораздавателната система е корумпирана от
върха на пирамидата до последното лайно в нейното подножие. Не ми казвайте, че има
и свестни магистрати. Знам това, но са точно толкова, колкото да потвърдят
правилото. Живот, в който чиновникът е по-важен от майките и бащите ни, защото
може да ти вгорчи дните с един подпис или с едно кимване. Майната му на такъв
живот! Затова българите почнаха да горят като факли пред очите ни, да скачат от
мостове и да избиват семейството си, а накрая – и себе си. Диагнозата е: отчаяние в
последен стадий.
Аз ще бързам да си напиша страниците, а вие, ако сте луди колкото мен, ги
прочетете. Ако имате да вършите нещо по-смислено, няма да ви се сърдя. Но ще
загубите. Най-вече възможността да се потопите в действителността още веднъж,
преди да сте взели важното решение – дотук или напред, въпреки всичко.
„Провокация“ е думата, която съм заложил вместо хексоген. Нещо трябва да ни
събуди, да ни накара да обичаме и мразим както предците ни. Да мразим днес е дори
по-важно от това да обичаме. Защото омразата може да ни спаси. Тя е нашият шанс.
Основният цвят в тази книга е черният.
Основен сюжет – смъртта.
Героите – убийци, измамници и жертви. Плюс тези, които пуснаха духа от
бутилката.
Тъй върви държавата ни – уж красива татковина, но всъщност клета и проклета.
Понякога ми идва да ѝ драсна клечката и да се свършва. Но не мога. А и ръцете ми
са слаби: строшени и поправени. И душата ми кърви.
Роб съм на собственото си безсилие. Останаха ми само крясъкът в тъмната нощ и
буквите. Как да ги подредя...

***

Ако годините имаха имена, то 2013 несъмнено би се казвала Протест. Залети улици
с народ, сякаш придошла река. Шарени орди от изтерзани лица, скандирания, не-
строен, но мощен хор – „Горда Стара планина...“, знамена, каски и щитове, камъни и
качулки, избити зъби и цветя, лъжи и отчаян възторг, наивници и провокатори,
революционери и манипулатори, бедни и богати, тарикати и малоумници, герои и
антигерои с амбиции за власт, прикривани зад плакати и дрезгави послания. „Мафия!
Долу! Властта на народа!“ – това е рефренът на 2013 г. Сякаш бацилът на енцефалита
се е спуснал над земята на Ботев и Левски, ураган от холера и СПИН, съчетани с
мученето на жертвите – ние, вие, те... Няма прошка за наивниците: да са гледали къде
се раждат. Отговорността е кръст за всеки. Радостта и мъката – също. Общи са
чувството за безтегловност и сивият цвят на лицата. Никакъв руж и фон дьо тен не
помагат на изтерзаните. Безсилни са и пластичните хирурзи.
Погледнете назад, ако не ви е страх – погледнете и вижте с какво е осеян животът
ни от онази късна есен на 1989 г. до днес. Кости, знамена, фанфари, изнасилени мечти,
поругани надежди, говорещи черепи, стъпкани знамена, политически трупове,
мафиотски трупове посинели, разпарчетосани тела от взривове розово-сиви, дупки от
снайпер в челата графитени, дрогирани мутанти, обикновени мутанти, консерви с
изтекъл срок на годност, раздрани ризи, кръв, мозък, холандски лалета, изтърбушени

11
грамофони, крайпътни курви, величествени метреси от силикон, смачкана гордост,
спукани презервативи, повърнати чревца по гергьовски, обезобразени курове и путки,
захвърлени самовари и стихосбирки, избити зъби и разпилени перли... С това е осеян
пътят ни от онзи ден на Преврата, когато свалихме оковите вечерта и се събудихме с
нови на сутринта. Отмалели, неподозиращи подмяната. А тя вече се беше настанила в
старото си царство.
Ще ви кажа направо: мълчанието ни 23 години роди протестите през 2013 г. Добре
го запомнете! Не беднотията. Тя е по нашите земи открай време и е плод на страха.
Снишени и притихнали. Всяка тишина, продължила повече от няколко седмици, води
до социални и политически експерименти с мрачен край. Често фатален. Не възразиш
ли срещу една лъжа, след като си я чул, значи си я приел. Страхът и мълчанието я
превръщат в истина. Все едно сме подписали индивидуални договори да сеем лъжи
цял живот. Няма господ, който може да ни избави от това. Както няма оправдание,
което може да изпере кървавите дири на лъжата, промъкнала се в сърцата ни. Тя,
лъжата, така си и остана да стърчи в живота ни като кирка, забита в колата на някой
длъжник. Като паметник, който не ни стиска да съборим. Потим се и преглъщаме, но
си мълчим, защото ни е шубе да назовем кой ни подреди така. Най-лъганият народ в
света. Всеки може да го прецака, измами, приласкае и изостави. Без никакви
последици. Страната ни се е превърнала в приемно гнездо за кукувици. „Може ли...
такова... да си снеса отровните яйца на това място?“ – пита който и да е нахал. „Може,
може и още как. Доведете и приятелите си“ – отвръща гостоприемно българският
народ, хор от 7 милиона глупци.
Ама, какво ви разказвам, сякаш не ги знаете тези работи! Знаете ги и още как.
Проклетото българско мълчание и прокълнатият български страх. Те са смъртната
ни присъда. Отдавна сме задминали „Хладнокръвно“ на Труман Капоти 3. Там
главорези избиха едно семейство, а тук убийството е масово. Гората на обесените.
Задминали сме Капоти и защото нашите убийци няма да отидат никога на елек-
трическия стол. У нас електричеството 45 години бе условие за комунизъм, а след това
стана доходен бизнес на тарикатите, които се отрекоха от партийната си религия. Биха
шута на Ленин, без да им мигне окото, както Горбачов би шута на Съветския съюз.
Чак години по-късно стана ясно, че империята на Кремъл се е разпаднала заради едни
3 милиона долара, които Горби, човекът с белега (не го бъркайте с Ото Скорцени 4),
поискал за фондацията на жена си. На толкова е оценил първият съветски президент
отказа от студената война и погребването на социалистическата общност. Не че тя
нямаше да падне и сама под ударите на сръчните свои лидери, но си е друго да
изтъргуваш историята, пък била тя и вид диктатура на пролетариата. А можеше поне
един втори план „Маршал“5 да изкрънка. Оттам наченаха и нашите беди: преврат,
преход, мутри и безнадеждност.
Време е завесата да се вдигне.

3
Труман Капоти (1924-1984 г.) – американски писател, чийто роман „Хладнокръвно“,
документална история за бруталното убийство на едно фермерско семейство, е екранизиран. – Бел.
ред.
4
Ото Скорцени (1908-1975 г.) – германски оберщурмбанфюрер от австрийски произход, получил
широка известност през Втората световна война със своите успешни спецоперации. – Бел. ред.
5
План „Маршал“ (Програма за възстановяване на Европа) – програма на САЩ от 1948 г. за
възстановяване на Европа след Втората световна война. Инициативата е наречена на името на
Джордж Маршал, по това време държавен секретар на САЩ. – Бел. ред.
12
 ***

За какво става въпрос.

На 15 декември 2006 г. авторитетният британски вестник „Файненшъл таймс“ пише,
че според Европейската комисия от 1992 г. досега в България са извършени 173
поръчкови публични убийства и атентати. Пише още, че както извършителите, така и
поръчителите са останали неразкрити и ненаказани; че с присъединяването на
България към Европейския съюз „този проблем ще престане да бъде само български и
ще стане европейски, тъй като засяга проблемите за нивото на обществения ред и
сигурността в страната и най-вече проблемите за сигурността на гражданите при
ежедневното им битие“. Това е катастрофа, след която още не е известен броят на
жертвите, а за причините се правят само догадки.
„Файненшъл таймс“ отива още по-далеч и прави заключението, че с приемането на
България в ЕС тя става част от отвореното гранично пространство на Европа, което
води до логичната обмяна на полицейска информация. Съществува обаче реална
опасност предназначената за полицията и службите секретна информация да попадне
в ръцете на мафията.
Ако сме честни, каквито не сме, е трябвало още през 2006 г. да признаем, че
написаното в британския вестник прилича повече на некролог, отколкото на
журналистическа статия. Чрез „Файненшъл таймс“ Европа ни казва, че имаме мафия,
която затрива страната, но е опасна и за Стария континент. Седем години по-късно ние
все още не признаваме, че организираната престъпност в България е толкова добре
организирана, че отдавна е едно от пипалата на международния „октопод“. Руски
източници в годишните класации на мафиите по света не пропускат българската
мафия, която си е извоювала място в Топ 10. Колкото и да са условни тези класации,
те показват авторитета и бруталността на родната организирана престъпност. На
последно място по доходи и здравеопазване, но в Топ 10 по бандитизъм. От близо 240
държави в света. Жив триумф.
Непризнаването на съществуването на мафия у нас е нищо повече от гузна
политическа съвест, която се бои да не бъде свързана с уродливото явление.
Обществото обаче отдавна е направило тази връзка. Та тя е очевидна, дявол да го
вземе! За нея песни се пеят, концерти се изнасят, книги се пишат, филми се снимат.
Само елитът, скрит като къртица в палатите си, не смее да излезе на светло и да
признае откровено: „Ето ме! Аз съм вашата мафия, аз съм вашата майка. Ебете си
майката, нещастници! Вие сте тор.“
Елитът е хитър и лицемерен. Той такива думи няма да изрече на глас. Но те са в
очите му, проблясват като неонов надпис, като диамант.
Всъщност никой не знае колко са точно поръчковите убийства – 250, 280 или 320.
Още по-размита е статистиката за отвличанията, побоищата, рекета, измамите,
шантажите, приватизацията на тъмно, черното тото, контрабандата, наркоканалите,
проституцията, трафика на хора, оръжия, стоки, за лобистките закони, нелегалното
производство на цигари, клановете, групировките, кръговете, олигарсите в сянка,
източванията на ДДС, укритите данъци, корупцията, финансовите измами, „прането“
на пари, износа на културни ценности. Един мафиотски водопад, пред който Виктория
е църцореща селска вада.
Всеки опит да се извадят на светло факти от това безсрамие бива посрещан с
артилерийска канонада от клевети, компромати, заплахи. Всеки дръзнал да говори за

13
мафията бива изправен на позорния стълб от лъжеархонтите на обществения морал.
Имаме бурно начало, но ни чака безславен край. Мечове са свистели над конските
гриви, смели сърца са заселвали планини и долини. Звучи епично или поне така ни се
иска. Народ, разчитащ на историята, защото настоящето му е черно, а бъдещето в най-
добрия случай – неясно. Да живеят митовете! Ние сме център на Вселената. Траките
са по-мъдри от древните гърци, по-богати от древните египтяни, по-силни от римските
легиони. Ах, колко ни се иска да сме велики наследници на велика империя! Но
тракийска империя няма и не е имало. Живеем под чардака на клишето за славно ми-
нало, разказваме фантасмагории за царе и битки, а не познаваме дори родословното си
дърво. Още по-лошо – нямаме такова. Не знаем кои сме, дори не смеем да поровим в
старата ракла, защото ще открием, че дедите ни са били потурковци, а бабите – кротки
машини за раждане и слугинаж. Живеем като поток, който се бие в бреговете и търси
място да покаже силата си. А такова все не се появява.

Изгорели деца във фургон са новина за ден и половина. Блудство на педофил –

желана вест, достойна за репортаж и интервю. Триумф на мафията е триумф и за
медиите. Но виж, неработещата правосъдна система е досадна тема, неинтересна. Пък
и да не си навираме носа, където не ни е работа, защото утре може системата да се
стовари и върху нас.

Умирал съм и знам какво прави кадифеният мрак, сграбчил в прегръдка живота. Той
милва, изпъжда болката с един знак, дарява ухание от детството, разгръща албума на
дните и годините, през които си дишал с пълни гърди, обичал си и си бил обичан.
Извайва любимите образи и ги вплита в съзнанието, разпиляло се като на филмова
лента. Дава ти знак, че те чакат, че си желан някъде другаде. Впръсква в страха ти
вярата, че смъртта не е краят. След това те понася този брат – кадифеният мрак –
някъде нагоре, нагоре, нагоре. Или надолу, надолу, надолу...
„...Из полето аз се скитам, малките цветенца питам: ах, къде е, ах, къде е
тя?...“ – гласът на мама носи този рефрен на Дворжак 6 нейде в тъмата, в която влизаш
като у дома – приласкан и желан. Майчиния глас не можеш да сбъркаш: той е повече
от звън на камбана, от песента на гората, от шепота на реката. Всеобхватен, гальовен,
вечен. Мракът, който върви крачка в крачка със смъртта, носи тези божествени звуци,
стенания и копнеж.
Не е страшно, когато човек си отива. Страшно е, когато си отиват всички, забравили
онова животворно възклицание на Олдъс Хъксли 7 в „Прекрасният нов свят“:
„Протяжното самоунищожение по единодушното мнение на всички моралисти е
най-противното човешко занимание. Ако си постъпил глупаво, разкай се, пребори се с
вината и насочи съзнанието си към това следващия път да постъпиш правилно. В
никакъв случай не се предавай на безкрайна скръб за греховете си. Да се само-
унищожаваш е лош способ да се прочистиш.“ Следвайте съвета на Хъксли.
„Ако търсиш паметник, огледай се наоколо“ – казват римляните.
Да смяташ загубата за нещо неотменно е прощаване с бъдещето. Това е моят
скромен принос към теорията за смъртта.

6
Антонии Дворжак (1841-1904 г.) – чешки композитор от периода на късния Романтизъм. – Бел.
ред.
7
Олдъс Хъксли (1894-1963 г.) – британски писател, поет, драматург, публицист и автор на
пътеписи. – Бел. ред.
14
 Епитафия за един народ. Не се сещам за по-тъжно нещо. Колкото и оригинални
думи да намериш по такъв повод, все ще напомнят как ужасното се случи. Ще изгаря
очите ни мисълта, че сами си посегнахме и се отдадохме на злото. Пуснахме го в нас,
наивни и голи, беззащитни в глупостта си, алчни за щастие, придобито по втория
начин. Когато ни завладя, вече беше късно да се отървем от него. Не смеем да се
протегнем, макар да знаем, че там някъде е свободата – желана и опасна.
За тази драма искам да поговорим. Някои я гримираха, както погребални агенти
поредния труп, и я нарекоха Демокрация. Други я кръстиха Преход. А то си е спускане
на гърба на полуделите коне на българските страсти. Гибелен галоп, който можехме,
но не спряхме.

Повечето българи вярват, че престъпността не се интересува от тях, че са

имунизирани срещу злото. Случи ли им се нещо, веднага обвиняват за това държавата.
От нея очакват и възмездие, и справедливост. А какво правят те? Бездействат, чакат и
негодуват. Това дава сили на престъпниците, защото не срещат обществен отпор. Той
е толкова важен, колкото и действията на съответните институции.
Все някога трябва да започнем да казваме и да споделяме какво се случи и
продължава да се случва с нас. Трябва да започнем отнякъде.
Сигурно ще се изненадате, но ще ви заведа на едно неочаквано място: Далас, САЩ.
Там в петък, 22 ноември 1963 г., в 12.30 ч. местно време бе убит 35-ият президент на
Съединените щати Джон Фицджералд Кенеди.
Кенеди е ранен фатално, докато пътува с жена си Жаклин, с губернатора на Тексас
Джон Конъли и съпругата му Нели Конъли, придружени от президентския ескорт.
Десетмесечното разследване на комисията „Уорън“ в периода 1963-1964 г.
установява, че президентът е убит от Лий Харви Осуалд. Същата комисия установява,
че и Джак Руби също действа сам, когато убива убиеца Осуалд, преди да се яви пред
съда. Въпреки това анкети, правени между 1966 и 2006 г., показват, че близо 80
процента от американците не вярват на официалните версии и че правителството
прикрива истината за убийството.

15
 Една друга комисия, тази по убийството на президента, но към Камарата на
представителите на САЩ, заявява през 1979 г., че президентът Джон Ф. Кенеди
вероятно е станал жертва на добре организирана конспирация. Комисията намира
много недостатъци в разследването на ФБР и на комисията „Уорън“. Въпреки че се
съгласява с твърдението на „Уорън“, че Осуалд е най-вероятният убиец на Кенеди и
губернатор Конъли, комисията по убийството твърди, че са произведени поне четири
изстрела и че има голяма вероятност стрелците да са били двама. Комисията не
определя нито един човек или група хора, замесени в убийството, освен Осуалд, но
казва, че ЦРУ, Съветският съюз, организираната престъпност и още няколко други
групи биха могли да имат пръст в атентата. В днешно време убийството все още се
дебатира.
Версиите се роят непрекъснато. Сред тях са, че в убийството са замесени мафията,
кубинските контри, Фидел Кастро, КГБ, ЦРУ, оръжейни магнати и пр. Споменават се
различни аргументи, някои от които направо абсурдни. Съвсем реални са обаче
действията на американските власти, които изземват всички филми от камерите и
фотоапаратите на свидетели на покушението. След което тези ленти мистериозно
изчезват.
Още по-подозрително е ликвидирането на убиеца Лий Харви Осуалд. Скоро след
това умира от рак в затвора и неговият убиец – евреинът Джак Руби. Класическа
мафиотска история: убит е поръчаният, след това е убит убиецът му, накрая загива и
убиецът на убиеца. Следата е прекъсната завинаги. Край на филма. Би било добър
финал за киното, но става въпрос за действителността, а в живота нещата винаги са
по-сурови и от най-жестокия екшън.
Класикът Артър Конан Дойл учи, че откриеш ли мотивите, престъплението е 90
процента разкрито.
Да видим.
През 1913 г. Конгресът на САЩ прехвърля (подарява) националната независимост
на страната на Федералния резерв. Вместо държавата само частни банки,
16
съставляващи Федералния резерв, вече имат право да печатат долари. Нещо повече,
САЩ плащат огромна лихва на частниците от Федералния резерв върху всяка
отпечатана купюра. По този начин, налагайки долара за световна валута, Федералният
резерв реално налага контрол върху целия световен финансов пазар и повечето
национални икономики, чиито резерв или дългове са пак в долари. Без
социалистическия лагер, ако се вярва на комунистическите лидери в Кремъл. Което
твърдение се опровергава от секретни документи след разпадането на СССР,
Варшавския договор и СИВ.
През 1971 г. е отменено златното покритие на долара. Зелените банкноти започват
да служат за контрол или предизвикване на инфлация, както и за „лабораторно
създаване на кризи“ в различни точки на света, в цели региони и в целия свят. От тази
ситуация господарите на Федералния резерв стават още по-могъщи и налагат своя
контрол върху САЩ и останалата част от човечеството. Кои са тези мистериозни хора,
се пита в задачата. Предположенията, митовете и легендите не са толкова много. И все
пак.
Според една от теориите това са еврейски фамилии начело с рода Ротшилд.
Повечето от тях са изселници от Русия, Литва и Полша. Посочват се Ротшилд,
Вартбург, Лазар, Куун, Голдман, Мойзес, Леман.
На 4 юни 1963 г. президентът Кенеди издава президентски декрет, Изпълнителна
заповед № 11110, с който на Департамента по финансите се предоставя право да
издава сребърни сертификати срещу налично сребро в Държавната съкровищница. На
практика това е нож в сърцето на Федералния резерв, който до този момент
произвежда пари и ги дава срещу лихва на правителството на САЩ. Един вид
началото на края на Федералния резерв.
След близо половин век прекъсване американската държава отново започва да
печата свои пари. Така наречените банкноти на Кенеди от 2 и 5 долара, на които пише
united states note, а не federal reserve note. Тоест банкноти на Съединените щати, а не
на Федералния резерв. Отпечатани са малко над 4 милиарда и са пуснати в обращение.
След 4 месеца започва печатането и на 10- и 20-доларови банкноти. Те обаче така и не
виждат бял свят, защото съответните хора взимат съответните мерки.
Точно след 200 дни, на 22 ноември 1963 г., Кенеди е убит.
Съвпадение или мистерия? Отговорите още липсват. Поне ясните и конкретните.
Следващият президент на САЩ – Линдън Джонсън – поправя „грешката“ на Кенеди
веднага след като полага клетва в деня на убийството, 22 ноември, на борда на
президентския самолет „Еър Форс 1“. Още докато лети за Вашингтон, той издава
първата си заповед: спира печатането на държавните банкноти от 10 и 20 долара и
връща правата на Федералния резерв. В кратки срокове банките от Федералния резерв
изтеглят от обращение и банкнотите на Кенеди от 2 и 5 долара.
Предлагам ви няколко интересни факта, свързани с убийството на Джон Ф. Кенеди,
които някак остават в сянка доста години:

 Лий Харви Осуалд – човекът, който по официални данни е убил Кенеди – е

застрелян два дни след арестуването му.
 Джак Руби – убиецът на Осуалд – умира от скоротечен рак без още да е
произнесена присъда по делото срещу него. Според официалната версия на разследва-
щите не съществува никаква връзка между Осуалд и Руби, нито на Руби с мафията и
Съветския съюз.

17
  Актрисата Карън Къпцинет 20 минути преди убийството на Кенеди звъни в
информационната агенция „Асошиейтед прес“ и съобщава, че пияният ѝ любовник,
сътрудник на ЦРУ, ѝ казал, че президентът ще бъде убит точно този ден. Разбира се,
никой не повярвал на жената. След няколко дни Карън е намерена в дома си със
счупен врат. В полицейския протокол е записано, че е паднала във ваната.
 Джак Зангрети – управител на хотел в Оклахома – заявил, че в рамките на 24 часа
Осуалд ще бъде убит от човек на име Джак Руби. Две седмици по-късно Зангрети е
намерен удавен в езеро недалеч от хотела, в който работел.
 Роза Черами – проститутка, която имала връзка с Джак Руби – два дни преди
убийството на Кенеди в надрусано състояние разказвала, че знае за атентат срещу
президента. Малко след това я блъска кола. В моргата съдебните лекари описват рана
в главата ѝ, която според тях би могла да е от куршум.
 Ханк Килам – човек, работил за Руби, който е знаел за връзката му с Осуалд – е
намерен с прерязано гърло. Версията: самоубийство.
 Хъг Уърд – частен детектив, разследвал смъртта на Кенеди – загива в самолетна
катастрофа заедно с кмета на Ню Орлиънс, добър приятел на Кенеди.
 С. Д. Джаксън – човекът, който пръв купува лентата, на която са снимките на
Запрудър от убийството на президента – умира скоро след това от сърдечен удар.
Филмът така и не вижда бял свят.
 Дороти Килален – журналистка, която остро критикува комисията „Уорън“ – е
намерена мъртва в собственото си легло. Заключението на полицията е, че е починала
от смесване на таблетки с алкохол.
 Грант Стокдейл – близък на братята Кенеди – на 1 декември заявил, че е близо до
разкриване на убийството и ще разкаже всичко пред съдия. На 2 декември пада от
прозореца на офиса си на 13-ия етаж. Официалната версия: самоубийство.
 Лий Бауърс – оператор в железницата, намираща се недалеч от мястото на
убийството – от вишката видял група хора, която се намирала на хълма, от който е
стреляно срещу Кенеди. Загива в катастрофа.
 Гари Уъндърхил – служител на ЦРУ, участник в подготовката за нападение срещу
Куба – заявил: „Знам кои са те и това е проблем. Те знаят, че аз знам. Затова съм тук.
Не трябва да оставам в Ню Йорк.“ Трупът му е намерен на 8 май 1964 г. с дупка от
куршум в главата. Официалната версия: самоубийство.
 Дж. Д. Типит – полицаят, който седмица преди убийството се е срещал с Джак
Руби и Дейвид Фери – е застрелян при задържането на Осуалд. Според двама
свидетели никакъв Осуалд не са видели, а двама мъже, облечени в черно. Единият
свидетел е убит с изстрел в главата. Вторият е ранен по време на кръчмарски бой, но
без опасност за живота. Умира в болницата от сърдечен удар.
 Веднага след арестуването му Джак Руби бил посетен в килията от двама
журналисти – Бил Хънтър и Джим Коет, – а също и от адвокат Том Хауард. По-късно
тримата ровили в квартирата на Руби. Хънтър е застрелян в полицейския участък.
Полицаят, който го застрелва, обяснил, че е изпуснал пистолета си и произвел неволен
изстрел. Коет е убит няколко месеца по-късно – неизвестен го нападнал в хотелската
стая и му счупил врата. По същото време адвокатът Хауард получил масиран инфаркт.
 Джъд Браун – разследващ съдия по делото „Руби“ – умира от сърдечен пристъп.
След него умира и помощникът му Кларънс Оливър. Разследващият адвокат на Руби
загива в катастрофа.

18
  Леонард Палин – заснел филм за убийството на Кенеди – загива в катастрофа.
 Джеймс Уоръл – в момента на убийството видял подозрителен човек пред
близката книжарница – също загива в катастрофа.
 Мона Санц – взима голямо интервю от Осуалд малко преди да го убият – е
ударена смъртоносно от автобус на улицата.
 Мери Шерман – биолог, участвала в програмата на ЦРУ за създаване на
биологично оръжие за атентат срещу Фидел Кастро – е убита на 21 юли 1964 г. с нож в
сърцето. След това е подпален домът ѝ, но огънят изгасва и трупът остава невредим.
Служителят от ЦРУ, с когото е работила, умира от инсулт. Лекарят, който му
направил аутопсията, умира веднага след това от сърдечен удар. Братът на патолога
пък бил застрелян.
 Еърлайн Робърте – хазяйката на Осуалд – съобщила, че в деня на убийството при
квартиранта ѝ са идвали полицаи с полицейска кола. Тя обаче предупредила Осуалд и
той се скрил. Жената умира от инфаркт.
 Лейтенант Уилям Пицер – фотографът, снимал тялото на Кенеди в моргата – по-
късно се самоубива.
 Капитан Франк Мартин – полицаят, видял как е убит Осуалд – заявил пред
комисията „Уорън“: „Мога да разкажа много неща, но по-добре да си мълча.“ Умира
от скоротечен рак.
 Мери Пинчът Майер – журналистката, която правила интервю с Кенеди, с когото
според нея имали кратка любовна връзка – се похвалила, че е записала всичко в
дневника си. Майер била застреляна направо на улицата на 12 октомври 1964 г. През
1976 г. дневникът бил намерен и веднага конфискуван от агенти на ЦРУ Те по-късно
правят изявление, че всички записки на Майер са унищожени, за да не петнят паметта
на Кенеди.
 Дезмън Фицджералд – участвал в разработката на план за ликвидирането на
Фидел Кастро – твърдял, че убийството на Кенеди е извършено по същия сценарий.
Фицджералд умира от инфаркт.
 Лиза Хауард – журналистката, взела интервюта от Хрушчов, Кастро и Кенеди и
защитавала мирния диалог между Куба, САЩ и СССР – на 4 юли 1965 г. е намерена
мъртва. Според официалната версия се е отровила с лекарства.
 Уинстън Скот – директор на мексиканския отдел в ЦРУ – през 1969 г. се
пенсионира и написва документална книга за работата си. Умира от инфаркт точно
преди книгата да излезе от печат, а ръкописът е конфискуван от агенти на ЦРУ Синът
му се опитал да я издаде по-късно, но се оказало, че всички страници, засягащи
работата на управлението след 1947 г., са изчезнали безследно.
 Мери Джо Копечни – секретарка на Робърт Кенеди – и приятелката ѝ Нанси Карол
Тейлър се изпуснали пред Боби Бейкър, че Кенеди има намерение да смени своя
вицепрезидент Линдън Джонсън през втория си мандат, ако го спечели. Нанси загива
в самолетна катастрофа, а приятелката ѝ – в автокатастрофа, през 1969 г.
 Дороти Килейлън – журналистка, взела интервю от Джак Руби – се похвалила, че
се е добрала до сензационни материали. За всеки случай предала материалите на
своята приятелка Маргарет Смит. На 8 ноември 1965 г. Дороти е намерена мъртва, а
след два дни е открит трупът и на Смит.

Списъкът съдържа още 6 имена на загинали при странни обстоятелства хора, които

19
са имали някаква информация или са разговаряли с Кенеди и хора от обкръжението
му. Всички те са мъртви. Не можаха да проговорят.
Застрелян е и полицаят, който е оглеждал книгохранилището, откъдето се е смятало,
че е стреляно срещу президента. Това е било само версия, една от многото, но ченгето
е убито. Убити са още двама негови колеги, които са давали показания пред комисията
по разследване на смъртта на Кенеди. Единият от полицаите оживява по чудо след
първия атентат, но няколко месеца по-късно го намират „самоубил се“.

Забележете! Клей Шоу, единственият човек, който е обвинен в съпричастност към

атентата срещу президента на САЩ, е напълно оправдан от съда. Няколко години след
това умира от рак. Оневинен е единственият заподозрян...
Мистериите продължават през 1970 г. Тогава се създава нова комисия за
разследване на убийството на Джон Кенеди. В нея са привикани известни мафиоти, за
да се установи дали мафията има пръст в организирането на атентата. Или дали
мафиотите знаят нещо по въпроса. След като посещават комисията и отговарят на
въпросите, някои от бандитите изчезват безследно или са открити мъртви. Става дума
за 15 души.
Още по-напечено става, когато в комисията са привикани и агенти на ФБР,
участвали в разследването на атентата.
Уилям Съливан е човекът, който е имал пълен достъп до документите за атентата.
Убит е от негов съсед по време на лов. Помислил го за елен...
Разпитани са още Луис Николас, помощник на шефа на ФБР Джон Едгар Хувър,
Алън Белмонт, също заместник на Хувър, Джеймс Кадиган, човекът, отговарял за
папките с доказателствата, Джеймс Инглиш, шеф на лабораторията, изследвала
оръжието на Осуалд, Доналд Кайлър, специалист по пръстови отпечатъци, който от-
крива тези на Осуалд по оръжието. Всички те загиват в началото на 1977 г. От
инфаркт.
През това време в ЦРУ са разпитани 7 свидетели, които разказват какво са видели
или чули по повод атентата срещу Кенеди. Всички те умират по-късно.
Сигурно се питате защо ви занимавам с всичко това. Какво общо има убийството на
Джон Кенеди с България, с прехода, с родната организирана престъпност, с
българските служби? На пръв поглед – нищо. Но ако се замислите, ще откриете онази
скрита „червена нишка“, същата противна и смъртоносна връзчица, която винаги се
появява, когато са засегнати интересите на определени кръгове – свещената връзка
между политиката и мафията.
Знам за поне десетина души, които са загинали при странни обстоятелства, след
като са участвали в прехвърляния на огромни суми от банкови сметки на български
фирми в периода около 10 ноември 1989 г. Някои от тях гинат в катастрофи, двама се
удавят, при положение че са отлични плувци, един пада от скала, друг се самоубива с
два куршума...
Ето това ни свързва с онзи изстрел в Далас на 22 ноември 1963 г. в 12.30 ч. Неговото
ехо отеква и до днес.

Отеква и у нас. Неведнъж.

Най-силно на 2 октомври 1996 г., около 9.15 ч., в София. Тогава е убит 40-ият
премиер на България Андрей Карлов Луканов.
Седемнадесет години по-късно убийците му се разхождат на свобода. Някои от тях

20
бяха в ареста, получиха на първа инстанция доживотни присъди и когато вече
обществото смяташе, че правосъдието си е свършило работата, то отсече: невинни.
Невинни, невинни, невинни... Тази дума ще ни преследва още години наред като
прокоба. У нас убийците са невинни, освен ако не става въпрос за битов инцидент.
Синдромът „Кенеди“. Замлъкват свидетели, дори думите на разследващи, юристи и
журналисти нямат никакво значение. Невинни.

Ето ви цялото съобщение на Върховния касационен съд по делото „Луканов“:

С Решение от 15 март 2007 г. по наказателно дело № 843/2006 г., състав на Първо

наказателно отделение на Върховния касационен съд остави в сила оправдателната присъда,
постановена от Софийския апелативен съд по делото за убийството на бившия министър-
председател на Република България Андрей Луканов.
След обсъждане на всички доводи на прокуратурата В КС стигна до заключението, че в
мотивите на присъдата е извършен прецизен анализ на събраните доказателства, включително и
на новите доказателства, събрани при второинстанционното разглеждане на делото. Спазени са
и правилата за обективност, точност и всеобхватност на изследването. Затова касационната
инстанция споделя становището на Софийския апелативен съд, според което прокуратурата не
е успяла да докаже обвинението по изискуемия от закона несъмнен начин.
ВКС се е съобразил и с трайно установените принципи на наказателното правораздаване в
демократичните наказателноправни системи, като забраната за използване на принуда за
получаване на изгодна за обвинението информация и като недопустимостта на осъждане, което
се основава само на самопризнания. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Но подлежи на обсъждане! Формално съдът е в правото си да затвори една

страница, пък била тя и от най-черните в новата ни история. Но дава ли си сметка
същият този съд, че думата му хвърля сянка върху порива за справедливост и
възмездие? Убийство има, но виновни няма. Дори по-лошо: има едни силно
заподозрени, има и доста неща, които сочат към тях, но, видите ли, доказателствата не
стигат или не ни харесват. Убийствен формализъм.
21
 Делото дори не е върнато за доразследване. Няма виновни, и толкоз. Има убит
премиер – голяма работа. Нещо като убийството на шведския премиер Улоф Палме на
28 февруари 1986 г. в Стокхолм. Ще стане дума и за него.
Много неща са казани за делото „Луканов“. Повечето ще бъдат забравени, други ще
се притоплят, когато се зададе годишнина от разстрела.
Винаги обаче ще смущава въпросът, защо българският съд не бе убедителен,
оправдавайки обвиняемите за най-яркото политическо убийство през последните де-
сетилетия. Така и няма да разберем защо Апелативният и Върховният касационен съд
не приеха свършеното от следователи, прокурори и съд до първата съдебна инстанция.
През цялото време човек остава с впечатлението, че въззивният състав,
председателстван от съдия Галина Тонева, и касационният състав, ръководен от то-
гавашния шеф на върховната инстанция Румен Ненков, са имали една-единствена
цел – да оневинят петимата осъдени на първа инстанция. Защо?! Сигурно никога няма
да научим какви мисли са бушували в главите на Тонева и Ненков. А те едва ли някога
биха признали. Казусът от аферата „Драйфус“ – ние сме последната инстанция, ние
казваме истината. Посочваме я и вие сте длъжни да приемете това. Голяма
отговорност. Жесток товар. Не знам как двамата магистрати ще го носят през
годините, които им остават...
За тях очевидно е без значение, че единият от обвиняемите – Юри Ленев – твърди
пред следователя, че началникът му Ангел Василев ходил да го види в болницата,
където Ленев се лекувал. В разговора между двамата Василев го питал защо другите,
които са ангажирани с поръчката по убийството на Луканов, все още се мотаят и не си
свършват работата. Според съдия Галина Тонева и двете ѝ колежки от апелативния
съд нямало свидетел, който да потвърди този диалог. Така пише в мотивите за
оправдателната присъда. Имат признание, но то не било достатъчно. Сякаш би могло
да се очаква, че Василев ще потвърди или някоя медицинска сестра би могла да
запише разговора на диктофон, при това по описания от закона ред. И на гаргите в
Борисовата градина е ясно, че такава ситуация и диалог не могат да се измислят, но за
магистратите не е.
Тонева и колежките ѝ неглижират по същия начин и показанията на жена, която
свидетелствала, че два пъти е виждала мъж, приличащ на просяк, да се навърта около
дома на Луканов на ул. „Латинка“ 15. Жената е работела като чистачка в същата
сграда. Първата ѝ среща с клошаря била дни преди атентата. Той бил седнал на ци-
ментовата ограда пред входа и поискал някакви пари от минаващия край него
Луканов. Свидетелката разказва, че след това се скарала на просяка, че тормози
хората. Пред съда тя описала доста подробно как е бил облечен скитникът и дори
някои от чертите на лицето му. Втората ѝ среща със странния тип била в самия
фатален ден – 2 октомври 1996 г. Тогава тя била на терасата на първия етаж. Видяла
как Луканов излиза и отива към колата си. В това време клошарят се задал откъм
Парк-хотел „Москва“. Бил облечен като предишния път, носел и същата чанта.
Луканов влязъл в колата, но след малко излязъл и тръгнал да се връща. Жената не
обърнала специално внимание на това и се прибрала в офиса на фирмата, където
работела. В този момент се чули звуци отвън, наподобяващи изстрели. „Нещо стана
долу“ – казала тя на началника си и когато излязла пак на терасата, видяла падналия
Андрей Луканов.
Очевидно става въпрос за Александър Русов, маскирания като клошар екзекутор на
Луканов. Това е тезата на следователи, прокурор и съдията на първа инстанция Георги

22
Георгиев. Само че освен показанията на жената в съда са представени и още десетки
доказателства, че именно Русов е бил там. Съдът обаче отказва да направи очевидната
връзка между тях.
Подобни абсурди съпътстват целия процес. Направо необяснимо е поведението на
прокурор Борислав Йотов, който най-неочаквано заявява, че не може да прецени дали
петимата подсъдими са виновни. Това казва общественият обвинител! Стига се до
нелепо обяснение от сорта на „Като чета делото, виждам, че градският съд има
основания да ги осъди. Но продължавайки да чета нататък, виждам, че и Апелативният
съд е имал основание да ги оправдае“.
Коментарът, както се казва, е излишен. Макар че коментар би трябвало да има и той
да е от шефовете на Йотов. Но и те мълчат. Години наред. Мълчи и тогавашният
главен прокурор Борис Велчев. Което ни кара да си мислим... но да не стигаме до
крайности.
Съдийките приемат, че има вероятност оплакващите се от насилие Ленев, Кичатов и
Георгиев наистина да са били бити при задържането им, за да дадат „правилните“
показания. Добре, но в подкрепа на тази версия липсват каквито ѝ да било
доказателства. Нещо повече, военният съд, който се занимава с тази теза, излиза със
заключението, че спрямо Юри Ленев не е използвано насилие. Следите по тялото му,
констатирани от медицински експерти, се дължали на съпротивата на Ленев при
задържането му. За Кичатов и Георгиев пък няма дори съдебни процеси, в които да са
разследвани оплаквания на двамата за физически тормоз.
Странно как втора и трета съдебна инстанция приемат всички възражения на
обвиняемите и тяхната защита и отхвърлят смело целия труд на екипите следователи и
прокурори?! Чудно ли е тогава, че госпожа Галина Тонева след време става заместник
главен прокурор на републиката? Според мен – не, защото друг участник в
неизясняването на убийството на Луканов – следователят Бойко Рашков – следващата
година вече е депутат от „Коалиция за България“ на БСП.
Ето как стигнахме до една партийна централа. „От което и местопрестъпление на
поръчково убийство да тръгнеш, все ще стигнеш до някой партиен кръг“  – каза ми
веднъж прокурор Роман Василев. Дали имаше конкретни случаи предвид – не уточни.
Но и сами знаем достатъчно. Лошото е, че нищо или почти нищо не се променя.
Четиридесетият министър-председател на България Андрей Луканов е застрелян
точно една седмица след като навършва 58 години и по зла ирония на съдбата – точно
на 57-ия рожден ден на съпругата му Лилия. Четири години преди това, през 1992 г.,
на въпрос, на кого е неудобен, Луканов отвръща: „И на двете мафии – старата и
новата.“ (Из „Карлович – портрет от сенки“, Чавдар Найденов)
Знаменателно изречение. С него Луканов признава, че има стара мафия, още от
времето на социализма, който той строеше по бащина линия, и нова мафия – тази,
която се зае да строи демократично общество след 10 ноември 1989 г. Самата
политическа класа у нас обаче така и не признава до ден днешен съществуването на
мафия в България. Нямаме мафия, казва тя, защото организираната ни престъпност все
още не изпълва със съдържание дефиницията за мафия.
В Юридическа енциклопедия е дадено следното определение за мафия:
„Организацията е от мафиозен тип, когато тези, които участват в нея, си служат със
заплахата като средство за привличане и с изискването за подчиненост и солидарност
в извършването на престъпления, в придобиване по пряк или непряк начин
ръководство или контрол върху стопански дейности, концесии, обществени

23
длъжности или за получаване на незаконни печалби или предимства.“
Предвидените наказания за участниците, организаторите и ръководителите на
мафията се увеличават, ако тя е въоръжена или ако икономическите дейности, в които
участниците се стремят да получат или да осъществят контрол, се финансират изцяло
или отчасти със средства, доходи и печалби от престъпления.
Нашият Наказателен кодекс (НК) не съдържа специален текст, визиращ мафията
като най-тежка форма на организираната престъпност. Което я спасява от най-тежки
санкции. Вероятно точно това е целта.
Има и други дефиниции. Една от тях гласи, че мафия е мащабна форма на
организирана престъпност, способна да се намесва негативно, чрез корупция,
изнудване, насилие и други незаконни начини на оказване на влияние и
облагодетелстване в развитието и нормалното функциониране на държавата и в
личните дела на хората.
Мафията има собствена йерархия, ритуали, система от поощрения и наказания.
Трафикът на наркотици и оръжия, склоняването към проституция, рекетът, хазартът и
строителните афери, „прането“ на пари и лихварството, отвличанията и убийствата са
типичната територия на мафията.
Е, нямаме ли мафия според вас?

В деня, когато е убит Луканов, от Националното радио звънят на писателя Христо

Калчев, смятан за баща на вулгарния роман у нас:

Въпрос: Господин Калчев, какво ще кажете за убийството на Андрей Луканов?

Хр. Калчев: Извинявайте, още съм в леглото, трудно ми е да асимилирам какво ме питате.
Въпрос: Сутринта в 9.40 убиха Андрей Луканов. Вашият коментар?
Хр. Калчев: Да им еба майката! Объркаха ми плановете. Трябваше да бъде Илия Павлов...
Той е първият в моя списък, но не само в моя. Той е номер 1 в списъка на хората, които
поръчват тези убийства. Кои са те? Това мога да ви кажат гангстерите, но те могат и да ви
подведат. Ако искате да знаете истината, попитайте политиците. Те със сигурност знаят.

През 2006 г. се срещнах с Паско Божков, бивш офицер от българското

контраразузнаване, избягал в САЩ в средата на 80-те години на миналия век. Той ме
откри по телефона в редакцията на вестник „24 часа“, където работех по онова време.
Поиска да се срещнем и да разговаряме. Повод да ме потърси бяха някои мои статии,
свързани с дейността на „Мултигруп“ и основателя на групировката Илия Павлов. Той
бе работил с Павлов и го познаваше от години. Освен това в САЩ бе помогнал на
Павлов да се установи, да си купи къща и да премести семейството си зад Океана.
Срещнах се с Божков в къщата му край Варна. Посрещна ме млада прислужничка от
азиатски произход. Тя ме покани да вляза и каза, че господин Божков е тежко болен.
Знаех това, защото предишния ден той едва говореше по телефона. Бе лежал и в
болница преди това. Разтревожих се, че всичко може да отиде на вятъра, но Паско
Божков ме чакаше в хола. Гласът му едва се чуваше. Беше отпаднал, а видът му
говореше за човек на границата на силите. Попитах го може ли да записвам разговора
и той се съгласи. Говорихме за различни неща: атентата срещу папа Йоан-Павел II, за
убийството на Георги Марков в Лондон и за стопанската мафия, създадена по
указание на Политбюро на ЦК на БКП още през 70-те години на миналия век.
Разговорът бе изключително интересен, но вървеше много трудно. Прекъсвахме през
десетина минути, за да може Божков да си почине и да събере сили. Говорихме дълго

24
и за Илия Павлов. По едно време той каза: „Илия и Андрей Луканов бяха в тежък
конфликт. Имаха спорове и се надпреварваха за доверието на Рем Вяхирев,
императора на Газпром. Един ден Илия каза: „Луканов май трябва да отиде на излет.“
Това стана в неговия кабинет.“
Няколко дни след това бях под впечатление на разговора с Паско Божков. Опитвах
се да науча повече неща за него, звънях на бивши разузнавачи и контраразузнавачи.
Трябваше да подредя пъзела и да си отговоря на два въпроса: кой е Паско Божков и
защо прави своите сензационни разкрития пред мен и сега. В един от тези разговори
някогашният шеф на Първо главно управление, външното разузнаване, и почетен
председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса генерал Владимир Тодоров ми
каза: „Паско знае някои неща, но и много украсява. Той е стигнал до чин майор и не е
имал възможност да знае какво става по върховете на службите. Бил е редови офицер.
Освен това трябва да се докара пред американците и ЦРУ, защото някога са му дали
възможност да се устрои там да живее, и той връща жеста, като разказва преувеличени
истории, в които злепоставя нашите служби.“
Паско Божков вече ми бе разказал, че знае със сигурност кой е убил писателя
Георги Марков – „хора от групата за „остри мероприятия“ към Първо главно уп-
равление на ДС“. Самият той е бил по време на убийството на 7 септември 1978 г. в
Лондон, в българското посолство. Посланик тогава е бащата на бившия главен
прокурор Борис Велчев. Самият Велчев също е бил по това време при баща си в
Лондон.
Генерал Тодоров категорично отхвърли тази версия на Божков и я нарече „гнусна
клевета“, която се търкаляла от години и се притопляла от „маши на американците, от
родоотстъпници и предатели“.
Разговарях и с полковник о.р. Марин Петков, който е бил резидент на нашите
служби в Рим по време на атентата срещу папа Йоан-Павел II. Попитах го как ще ко-
ментира твърденията на Паско Божков, че нашите служби са участвали пряко в опита
за убийство на папата. Божков беше описал пред мен как български ТИР бил паркирал
до посолството ни в Рим, а в него се криели участници в подготовката на атентата.
Марин Петков нарече Божков фантазьор, който се опитва да се докара на
американците със 100-процентови лъжи. Според него Божков нямало как да знае
никакви подробности, защото нямало откъде. Той нямал достъп до подобна ин-
формация, а освен това такава не съществувала, защото „българската следа“ в атентата
било измислица на определени кръгове в ЦРУ.
Така изречението „Луканов май трябва да отиде на излет“ остана да виси с всички
съмнения за достоверността на предадения от Божков разказ. Той твърдеше
сензационни неща, които обаче други отхвърляха категорично и със съответните
аргументи. Нямаше съмнение обаче, че е бил близък с Илия Павлов и семейството му
и със сигурност знае доста неща. Сто процента е така, защото някои среди бяха силно
обезпокоени какво е казал той.
Споменавам този епизод, защото е още един щрих към забуленото в мистерия и
съдебни пируети разследване на убийството на Андрей Луканов.
Самото убийство е едно от най-ярките доказателства за съществуването на мафия в
България, както и да я наричаме. Тя е тук и убива, рекетира, заплашва и властва над
българската икономика и българското общество. Дали политическият елит ще я
признае, или не, е без значение.
През юни 2012 г. за пореден път бе доказано съществуването на мафия в България.

25
Акцентирам върху това, за да се убедите, че години наред политиците нагло ни лъжат
и заблуждават, че едва ли не сме някакъв остров на стабилността и спокойствието.
През юни 2012 г. се проведе акция „Кокаинови крале“. Тя вкара България в
световния новинарски обмен. Чужди медии съобщиха, че участието на българи в
доставката на 40 тона кокаин за италианския пазар е доста респектиращо. За първи път
бе признато официално, че българи работят с мафиотите от италианската ндрангета. И
не просто работят, а заемат високи позиции в йерархията. Само изнесеният в Италия и
Швейцария кокаин се оценява на около 500 милиона евро. Според Евростат тър-
говският оборот между България и Италия през 2012 г. е бил малко над 3 милиарда
евро. Сами пресметнете какъв „дял“ заема белият прашец... Покрай операция
„Кокаинови крале“ българските тайни служби бяха обсипани от чужди медии с
похвали за решителните им действия. Похвали изрече и италианският генерал
Джампаоло Ганцер, директор на ROS (специализираното звено на карабинерите за
борба с организираната престъпност), на пресконференция по повод разбиването на
международната група за трафик на наркотици. Седем години е продължило
разследването на специализираната прокуратура „Антимафия“ в Торино и Милано.
През последните две в него активно се включват и нашите антимафиоти. С тяхна
помощ се е стигнало до неутрализирането на една от основните трансгранични орга-
низации, специализирани в трафика на кокаин, разкри генерал Ганцер. И забележете
какво уточнение прави не само генералът, но и специализираната прокуратура на
Италия: „Ндрангетата вече не е с основна роля, защото е изместена от българската
мафия, която преживява истински ренесанс след пика през 80-те години, когато
трафикът е осъществяван по т. нар. балкански път и под патронажа на
комунистическите специални служби. Сега каналът е консолидиран. Търговски кораби
тръгват от пристанищата на Латинска Америка, по-конкретно от Панама, към
бреговете на Испания и португалския остров Мадейра. В открити води трафикантите
организират срещи и прехвърлят стоката на яхти, осъществявайки обмяна на данни за
координацията посредством GPS (система за глобално позициониране). През турис-
тически пристанища, обект на по-слаб контрол, е осъществявано разтоварването на
кокаина.“
Нямам думи! Какво международно признание! Изпреварили сме ндрангетата, но
иначе нямаме мафия. Уникална ситуация. Отрича се очевидното. За тези, които са
позабравили научното обяснение за абсурд, ще го припомня: нарушение, неволно или
нарочно, на иначе логични последователности. Киркегор8 е още по-ясен: „Абсурдът е
истина, превърната в лъжа.“
Абсурд (от лат., absurdus – нелеп, противоречащ на здравия смисъл) е термин за
интелектуална традиция, обозначаваща нелепост, безсмисленост на феномена или
дадено явление. Философията на абсурда е разработена най-прецизно от Жан-Пол
Сартър9, който го асоциира с екзистенциализма. Нещо, лишено от смисъл. Някаква
глупост, изречена по повод отношението между човека и заобикалящия го свят.
Камю10 пък илюстрира абсурда с опитите на Сизиф да избута онази канара до върха на
хълма, откъдето камъкът се изтъркулва отново надолу. И пак отначало. Нашите
политици ни пробутаха този огромен камък и ни накараха да го бутаме към върха на
някаква планина, наречена за поетичност „демократичен преход“, нашепвайки ни, че

8
 Сьорен Киркегор (1813-1855 г.) – датски философ, протестантски теолог и писател. – Бел. ред.
9
 Жан-Пол Сартър (1905-1980 г.) – френски философ, писател, драматург. – Бел. ред.
10
 Албер Камю (1913-1960 г.)  – френски писател и философ. – Бел. ред.
26
това е най-смисленото нещо, което можем да правим, докато сме живи. И ние,
балъците, бутаме ли, бутаме. Народ от сизифовци.
Нямали сме мафия...

Простете за отклонението, но ми се струва, че е наложително. Продължавам

нататък. В рамките на две операции на карабинерите от ROS в координация със
служби от различни европейски страни и най-вече на България са заловени 6 тона
кокаин. По-късно – още 5 тона. В трансграничната престъпна група Италия е била
представлявана от фамилията Белоко – клон на ндрангетата, действал в Северозападна
Италия, област Пиемонт. Нейният член Антонио Мелато е имал за задача да
координира морските съдове и екипажи. Именно той е поддържал връзка с българина
Евелин Банев, смятан за ръководител на организацията, пренасяла кокаина.
В момента на арестуването на Банев разследващите са намерили документация,
свързана с трафика на наркотика, използваните канали, координати и количествата
пренасяно вещество, казва генерал Джампаоло Ганцер. Той признава също, че има
изтичане на информация от „къртица“ на високо ниво. Това наложило за доста време
да бъде „замразено“ разследването. Седем години в Италия успяват да запазят тайната,
но когато се включили наши висши представители на магистратурата – изведнъж се
получил „теч“. Направо невероятно, нали? Ние, дето сме известни с пазенето на тайни
и никого не сме предавали... Така Брендо научил какво му се готви и за известен
период от време не предприемал нищо или пък ако нещо вършел, много внимавал.
От всичко казано дотук се налага очевидният извод, че в България не само има
мафия, но тя е и много влиятелна. Преди това връзката на организираната престъпност
с политически кръгове вече излизаше „на светло“ в процесите срещу „Килърите“,
„Наглите“ и „Октопода“.
Българската мафия е сред водещите в света. Класация от 2010 г. я нарежда на 13-о
място, но година и половина по-късно „авторитетът“ ѝ нараства значително.
Ще ви припомня някои от разкритията на свидетеля по „Килърите“ Калоян
Йорданов. Те са направени пред съда и под клетва. Та този свидетел заявява, че
Сретен Йосич (един от босовете на сръбската мафия) и Янко Попов-Туцо (обвиняем
по делото) са разговаряли за убийството на премиера Бойко Борисов. Протокол от
разпита на Йорданов е прикрепен към делото. Според показанията разговорът между
Сретен Йосич и Янко Попов се е състоял в дома на Йосич в Белград. На него са
присъствали още двама мъже с прякори Новац и Струя, бойни другари на Йосич.
Йорданов твърди още, че е присъствал и на разговори между Попов и Йосич, на които
били обсъждани неуредени финансови отношения между сърбина и българския
бизнесмен Христо Ковачки и убийството на приближения на Ковачки Борислав
Георгиев. Янко Попов възнамерявал „да възложи поръчката“ на мъж с прякор Боби
Кърпата срещу хонорар от 2 милиона евро.

27
 Според свидетелските показания Янко Попов бил човекът на Йосич в България. Те
били толкова близки, че Попов имал на мобилния си телефон снимка, на която
двамата били прегърнати. От думите на Йорданов става ясно, че Янко Попов
разпределял „мокри поръчки“, част от които получавал друг подсъдим по делото –
Петър Стоянов-Сумиста, който от своя страна ги възлагал на подходящи изпълнители.
Прочутият с престъпленията си международен наркотрафикант Сретен Йосич е бил
в топли отношения с депутата от БСП Кирил Добрев и партийния му съратник Младен
Червеняков, бивш правосъден министър. Чрез връзките си с тях и с финансиране на
БСП Йосич е искал да вкара Петър Стоянов-Сумиста в политиката и в парламента.
Това излиза от изслушаните в Шуменския съд записи от специални разузнавателни
средства (СРС) на процеса срещу групата на „Килърите“. Пуснатият в съдебната зала
запис е от разговор между един от главните свидетели по делото за три поръчкови
убийства – Боян Джамалов – и шефа на отдел „Контратероризъм“ в ГДБОП комисар
Валентин Цоновски на 22 февруари 2011 г.
Джамалов разказва, че джипът на Младен Червеняков бил паркиран до къщата на
Йосич при акцията по задържането му в Белград през 2009 г. Червеняков, тогава
депутат от БСП, бил на гости на сърбина дни преди ареста му. (Червеняков отрича да е
паркирал на това място.)
За Кирил Добрев, син на покойния шеф в БСП и вътрешен министър Николай
Добрев, свидетелят твърди, че Сретен Йосич държал много на връзката с него, защото
държал под контрол младите в БСП. В записа се чува още как Петър Стоянов-Сумиста
(наричан още и Вожда) обяснява колко е важно да е в приятелски отношения с
младите в БСП.
Джамалов казва още, че връзката между Сретен Йосич и Петър Стоянов направила
Силвия Панагонова, вдовица на застреляния заедно е петима бодигардове през 2003 г.
Милчо Бонев – Бай Миле. Свидетелят припомня, че на сватбата на Пешо Сумиста е
бил и Сретен Йосич, двамата се прегръщали и целували. Става ясно, че тарторът на
„Килърите“ е държал 700 хиляди лева в касетка в обрания трезор на столичния
28
булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“.
В някои медии бившият министър Младен Червеняков отхвърля да е бил герой в
подобни сюжети. Радвал се обаче, че бил заплаха за някои среди, които пускали името
му в измислени компромати.
Кирил Добрев също отрича да е бил замесен в подобни отношения.
Отричанията са си отричания, надявам се никой не си е представял, че Добрев и
Червеняков ще се изправят пред микрофоните и камерите, ще си разкъсат ризите a la
„Ну, стреляй, гад“... Тези филми отдавна са в бунището на историята. Разбира се,
можем да се съмняваме и в показанията на свидетелите. Те пък биха могли да си
измислят, за да привлекат вниманието. Както се казва, нещата са фифти-фифти. Ще
кажете: ама, на свидетелите, които са били в бандитското обкръжение, ли да вярваме,
или на политици като Червеняков и Добрев-младши? Не знам. Вие преценете. Аз имам
мнение, но ще го запазя.
Всъщност какво скандират протестите от февруари 2013 г.? Ето ви един възможен
отговор.
Бизнесът на българската мафия през последните години претърпя доста промени.
Рекетът не е забравен, но вече не е така явен.
През 2008 г. израелският сайт https://news.israelinfo.co.il/ написа: „Корумпирани
български политици от правителството са свързани с мафията. Част от тях прави
бизнес с арабски граждани, свързани с терористичните организации „Хизбула“ и
„Ислямски джихад“.
През юни 2012 г. лондонският вестник „Таймс“ пише в своя статия, че българският
парламент е провел разследване по повод данни за корупция в МВР и други
правителствени органи. „Нагледно тази корупция се проявява най-вече в систематично
„изтичане“ на секретна информация към мафиотските организации. Това е една от
главните причини българските правоохранителни органи да не могат да предприемат
някакви сериозни мерки срещу организираната престъпност.“ Това пише изданието.
Можете да вярвате на израелците и англичаните, а можете и да не им вярвате. Ваше
право.
Българската мафия трупа печалби главно от митнически и данъчни измами,
източване на ДДС, „препиране“ на пари чрез строителство и сделки с имоти. Само от
проституция за една година печалбата е около 800 милиона евро. Хазната губи и над 1
милиард лева от източен ДДС. От контрабанда през митниците „потъва“ още около 1
милиард лева. Сборът прави близо 3 милиарда лева. Това прави по 1950 лева към
годишната пенсия на всеки възрастен българин. Звучи популистки, но е факт.
Спирането на кранчето на мафията означава по-добър живот.
Редно е да се отбележи, че моделът на българската мафия е копиран от този на
руската. Той е специфичен с голямата си обвързаност между голямата престъпност и
тайните служби. Моделът е приложен и в Сърбия. Конците се дърпат от висши
политици. Те лобират за определен бизнес, променят текстове в закони, осигуряват
обществени поръчки. На тази база са създадени и олигархичните кръгове. Това
определя и структурата на мафиотските организации у нас.
Най-общо казано, тя е следната:

 Бос, дон или кръстник – политик на висока позиция във властта и голямо влияние
в политически и делови среди. Той обикновено получава информация от службите,
част от която се използва за рекет и шантаж. В класическата италианска схема босът

29
се избира чрез гласуване. Тук той е поставен или сам извоюва мястото си.
Правомощията му са неограничени. Нерядко това са бивши шефове от службите с
опит и в политиката.
 Наместник – определя го босът. Обикновено е близък до него човек, съветник и
разпоредител на задачите. Наместникът говори от името на боса. Това са местните
структури.
 Съветници – тесен кръг от хора, отговарящи за определени зони на влияние, които
контролират. Те се равняват на мафиотските консилиери. През тези съветници минава
паричният поток, те осъществяват и корумпирането на магистрати, държавни
чиновници, профсъюзни дейци, медии, полицаи и пр.
 Капитани – това са оперативните ръководители (капореджиме). Ръководят бойни
групи или групи за натиск. Те извършват криминалната част от бизнеса – кой да бъде
наказан, включително и премахнат физически. Групите са обикновено от 8-10 души,
повечето бивши полицаи, служители на НСО, „барети“, бивши спортисти.
 Войници – това са младите членове на организацията, които доставят съобщения,
извършват проучвания и постепенно биват въвеждани в бизнеса.

Топ 10 на мафиите в света

(Според руското електронно издание bmw-mafia.ru „Коза ностра“ е извън тази
класация)

1. Руска
2. Якудза – Япония
3. Триада – Китай
4. Турска
5. Нигерийска
6. БЪЛГАРСКА
7. Мексиканска
8. Албанска
9. Колумбийска
10. Ирландска в САЩ

Колумбийската, албанската и мексиканската вече ни гледат номера на фланелката.

Това ако не е признание – здраве му кажи!
За да бъда още по-аргументиран, ще се върна назад във времето и ще потърся
следите на политическата ангажираност в тежките престъпления другаде, не в Аме-
рика. В Съветския съюз например. Там някъде се крият доказателствата за раждането
на мафията в тъмните часове на 10 ноември 1989 г.

За първи път тук можете да прочетете един уникален доклад, в който се описва
„кухнята“ на Държавна сигурност. Казвам „уникален“, защото е първият и последният.
След него никой повече не се е ровил по задължение да разкрива механизмите, довели
до мафиотизирането на цели отрасли от икономиката и на цели кръгове от политиката
и властта.
Генезисът на повечето несполуки, които ни преследват вече 23 години, е в този
доклад, писан през 1991 г. от специален екип. Уникален е също и заради това, че скоро
след написването му той мистериозно изчезва. Никой по-късно не иска да си спомни

30
за него. Все едно че никога не е съществувал.
Успях да се докопам до оцелял екземпляр. В него има изумителни неща. Описано е
създаването на специален отдел, който да контролира контрабандни канали и да
осигурява тяхното функциониране през границите. Посочени са решения на
Централния комитет и Политбюро, как да се харчат парите от тази незаконна дейност,
извършвана под „шапката“ на ДС и от нейни офицери.
В доклада са и десетки доказателства за вдъхновителите и организаторите на
„възродителния процес“. Кои структури на ДС и как са действали тогава. Там са и ре-
шенията за създаване на външнотърговски дружества, които да въртят милиони зад
граница. Потресаващ документ.
Ето го и самия доклад в цялата му прелест.

Доклад № 1
на централната група на МВР за изпълнение
на Решение на МС от 27.01.1991 г.

1. Създаване и работа на комисията

С Решение на МС от 27.01.1991 г. беше създадена правителствена комисия за обследване
дейността на бившите органи на ДС и свързаните с тях структури с цел разкриване на истината
и установяване на престъпления и нарушения на законите в годините на тоталитарното
управление.
Във връзка с това след съвещание в МВР, проведено на 8.03.1991 г., и със Заповед №К-
600/25.03.1991 г. на министъра на вътрешните работи бяха създадени централна група за
оценка, координация и контрол и четири работни групи по приоритетните направления на
обследването.
Първото от тях е свързано основно с установяването и оценяването на държавните партийни
актове, регламентирали дейността, функциите, задачите и целите на органите на ДС, тяхната
структура, организация и кадрово осигуряване. Договорите за сътрудничество и
взаимодействие с органите за сигурност на бившите социалистически страни и СССР.
Второто направление обхваща ролята на органите на ДС в политическия, стопанския и
обществения живот на страната през последното десетилетие. Изследва се механизмът за
въвличане на ДС в т. нар. възродителен процес, неправомерни действия срещу лица или групи,
обявили се против съществуващата обществено-политическа (...) и конкретните структури на
органите за сигурност, осъществявали тази дейност, изясняване на закононарушения,
неправомерни действия, извършвани под прикритието на опазване на културно-историческото
наследство на страната. Успоредно с това се обследват структурите на ДС за защита на
икономиката, нормативната база, определяща задачите и функциите им в тази област,
реакцията на държавни и партийни органи на предоставената им информация, свързана с
неблагополучия и престъпления в стопанския живот на страната. Установяване на
неправомерни действия на тези структури и участие на официални институции, предприятия и
длъжностни лица в незаконна търговия е психотропни вещества и контрабанда на оръжие и
общоопасни средства.
Третото направление е насочено към установяване на отношението на ДС към
международния тероризъм, смъртта на Георги Марков, покушенията срещу папа Йоан-Павел II
и Владимир Костов.
В работата си централната група се ръководи от схващането, че поставената ѝ задача има
важно значение за обществото, държавата и органите за сигурност и е насочена не само към
миналото, но и към настоящето и бъдещето. Принципите в дейността на централната и на
работните групи са обективност, безпристрастност и професионално отношение към
изследваните проблеми.

2. Констативна част
Предложеният първи доклад на централната група обхваща една част от извършената към

31
30.04.1991 г. дейност. Следва да се има предвид, че направените в него констатации и изводи не
са окончателни и е възможно при откриването на нови факти и обстоятелства да бъдат
уточнени или коригирани. Късото време (25.03 – 30.04.1991 г.), големият обем от документи,
съхраняван в различните специализирани звена в МВР и извън него, секретният характер на
дейността на органите за сигурност, както и периодичното унищожаване на секретни
материали в съответствие с действалите нормативни разпоредби допринасят обективно
докладът на този етап да не бъде достатъчно пълен. Необходимо е по-нататъшната работа на
централната и на работните групи да бъде насочена към конкретизиране и разширяване на
слабо изяснените или неизяснените моменти с оглед достигане целта на обследването.
Докладът не би могъл да отрази случаите, по които има следствени дела и в хода на
наказателния процес предстои да бъдат изяснени данните за закононарушения, престъпления
или нови факти и обстоятелства, имащи отношение към обследването. Пречка се явява и
законовото изискване за запазване на следствената и съдебната тайна.
Дейността на органите на ДС се регламентира с укази на Държавния съвет на НРБ № 1467 от
16.07.1974 г. и издавани от министъра на вътрешните работи правилници, инструкции,
заповеди и други подзаконови нормативни актове.
Указ № 1670 в съответствие с конституцията на страната определя в чл. 1 ДС като
специализиран орган за управление, предназначен „да обезпечава сигурността на HP България
и да защитава социалистическия обществен и държавен строй от престъпни посегателства“.
Служителите от ДС се задължават строго да съблюдават законите и другите нормативни
актове. Определят се правомощията им и задълженията на българските граждани и държавните
органи при защитата на сигурността на HP България. В борбата с престъпността органите на
Държавна сигурност са оправомощени да прилагат нормативните актове за Народната милиция
по въпроси, неуредени в укази. Освен това той препраща към Закона за всеобща военна служба,
Наказателнопроцесуалния кодекс (за провеждане на предварителни производства в
съответствие с компетенциите им) и други нормативни актове.
В Указ № 1467, обявен с M3 № 1-2470/01.08.1974 г. наред с организацията, методите и
средствата е записано, че ДС осъществява своята дейност под ръководството и контрола на ЦК
на БКП, респективно ПБ и първия секретар на ЦК на БКП, и в изпълнение на решенията на ЦК
на БКП, законите и другите нормативни актове. Министърът на вътрешните работи отчита
дейността на ДС пред ЦК на БКП, респективно ПБ и първия секретар на ЦК на БКП.
(Съгласно т. 20 на Списъка на фактите, сведенията и предметите, които представляват
държавна тайна, приет от IX народно събрание и обнародван в бр. 31 на ДВ от 17.04.1990 г.,
Указ 1467 има и сега строго секретен характер.)
Нормативните документи, регламентиращи отделните направления и дейности на ДС, са
следствие от партийни и правителствени решения.
Направление разузнаване и съответната структура, създадена през 1950 г., по-късно развива
дейността си на базата на следните нормативни актове: Положения за работа № 2772/27.05 и
M3 I-1720/31.03.1970 г., която въвежда правилника за основни задачи и права на ПГУ-ДС.
Фиксирано е, че в своята дейност ПГУ-ДС се ръководи от решения на ЦК на БКП, законите и
подзаконовите актове. По-късно документите се актуализират с „Положение за работа на
разузнавателното управление на МВР“, утвърдено с Решение Б-8 на ПБ на ЦК на БКП от
24.07.1973 г. На практика задачите, обектите на проникване, кадрите и отношенията с ми-
нистерства, организации и други поделения на МВР се контролират от висшия ешелон на БКП.
През периода 1950-1989 г. задачите на управлението се различават от тези на
разузнавателните служби в останалите държави: предоставяне на държавното ръководство на
секретна информация по тайни или актуални проблеми, свързани с гарантирането на на-
ционалната сигурност на страната. В основни линии информацията е изяснявала политическата
обстановка в балкански и европейски държави, военностратегически и военнополитически
разработки на други държави, засягащи териториалната цялост, националната независимост и
суверенитет на нашата страна, разкриване на планове и подготовка на саботажи, диверсионни и
терористични действия срещу страната и нейните граждани, охрана на официалните
представителства на България зад граница и обезпечаване на държавната тайна и сигурността
на техните служители.
На по-късен етап обемът на задачите се разширява и свързва с проблемите, предизвикани от

32
т. нар. период на студената война, характеризиращ се с изостряне на отношенията между
източните и западноевропейските държави, с количествено натрупване и качествено
усъвършенстване на нови системи оръжия, с активизиране на дейността на разузнавателните
служби срещу нашата и други съюзнически държави.
През следващия етап в задачите на разузнавателната служба се включва осигуряване на
държавното ръководство с информация за политически и икономически оценки на други
държави, засягащи националната сигурност на България, нейната външна политика и
възможности за избор на правилни позиции и инициативи на международната арена; за
възможни кризисни ситуации в страни и региони, в които страната е имала икономически
интереси и значително присъствие на български граждани; за финансово-икономически
проблеми за международния тероризъм и т. н.
Характерът на задачите се е определял от вътрешнополитическите приоритети и
външноикономическия курс на правителството на България, които през този период не са били
подчинени на агресивни, националистически и други цели, насочени срещу национални
интереси и сигурност на съседните балкански и други европейски държави.
Като изпълнително звено в системата на националната сигурност ПГУ-ДС с характерните за
всяко разузнаване форми, методи, начини и средства е изпълнявало главно информационно-
аналитични задачи. Прегледаните до този момент архивни документи за периода не дават
основание за извод, че ПГУ-ДС е участвало във взимането на конкретни решения по
вътрешната и външната политика на държавата. Основните направления в работата на
разузнаването и конкретните указания са били давани от съответните министри на вътрешните
работи (респективно от зам.-министъра, отговарящ за ПГУ-ДС), съобразени с приоритетните
задачи, определяни от държавното ръководство. Доколкото през този период е било налице
срастване между ръководството на държавата и това на БКП, може да се приеме, че това са
били задачи, подчинени на целите и цялостния политически курс на управляващата партия.
В контраразузнавателен аспект задачите на ПГУ-ДС също не съдържат принципни различия
от тези на контраразузнавателните служби на останалите държави: установяване, разкриване и
неутрализиране дейността на специални служби на чужди държави, насочени срещу
националната сигурност на България, на техните опити за привличане на български и чужди
граждани в изпълнение на подобни задачи; разкриване и пресичане на изтичането на данни,
свързвани с националната сигурност (отбрана, икономика, външна политика и т. н.); разкриване
и предотвратяване на действия, нанасящи вреда на икономическите интереси на страната;
пресичане на диверсионни и терористични акции на външни сили и т. н.
Направление контраразузнаване и съответната му структура ВГУ-ДС е създадено с M3 № 1-
6304/01.12.1969 г., впоследствие то развива дейността си на базата на M3 № 1-
1730/31.03.1970 г., с която е обявен правилник за основните задачи и права на управлението.
Основните задачи в контраразузнавателната работа са били опазване на
националната сигурност чрез разкриване, предотвратяване и пресичане на шпионската
дейност на разузнавателните служби на чужди държави, преди всичко на САЩ, ФРГ,
Великобритания, Франция, Турция, Гърция и др. Успоредно с това за защита и подпомагане
на икономиката в рамките на управлението съществували звена, пред които са поставени
задачи, свързани с разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпна дейност на чужди
специални служби в обектите на икономиката, транспорта и външната търговия, разследване на
крупни аварии и произшествия, подозирани като вредителство и диверсия, и тези, при които са
настъпили значителни щети или е имало човешки жертви; оказване на помощ с оперативни
сили и средства за предотвратяване на сключването на неизгодни за страната сделки,
недопускане на неблагополучия в икономиката и предоставяне на информация и документация;
опазване на държавната и служебната тайна в обектите на икономиката, транспорта и външната
търговия.
Със Заповед № 1-32/23.04.1986 г. на базата на съществуващата структура Управление „И“ в
рамките на ВГУ-ДС е създадено централно самостоятелно управление по линия на ДС
(Четвърто управление) в съответствие с Решение Б-1/16.01.1986 г. на Секретариата на ЦК на
БКП и Решение № 18/06.02.1986 г. на бюрото на МС. Отбелязано е, че поделението се ръководи
и изпълнява решенията на ЦК на БКП, държавните и правителствените органи.
Със Заповед № 1-3728/17.11.1967 г. на председателя на Комитета за ДС се създава Шесто

33
управление – КДС, като ново структурно поделение на КДС. Заповедта е издадена на
основание на утвърдено предложение от военния отдел на ЦК на БКП и Разпореждане №
67/68 г. на МС.
В мотивите към предложението за създаване на новата структура в рамките на КДС
се изтъкват обединението и координирането на усилията и средствата за
многобройните разузнавателни, идеологически и пропагандни институти, разгърнали
широка дейност срещу социалистическите страни и констатираната „тенденция на ак-
тивизиране на контрареволюционни елементи в страната и увеличаване на
националистическите и сепаратистки прояви“. Отчитат се и трудностите в
междупартийните и междудържавните отношения с Китайската и Албанската народна
република. Необходимостта от създаването на управлението се обосновава с организационни и
структурни положения в КДС, създаващи затруднения за изпълнение на задачите, произтичащи
от решение на ПБ на ЦК на БКП от 18.10.1966 г. за „борба срещу идеологическата диверсия на
противника и враждебните прояви на контрареволюционните и националистически елементи“.
Има се предвид, че „борбата срещу различните нелегални и полулегални организации и групи,
националистическата и сепаратистка дейност, терора, измяната на родината, идеологическото
разложение сред интелигенцията и младежите, дейността на задграничните религиозни
центрове и организации се води от контраразузнавателното поделение, чиято основна задача
обаче е да води борба срещу шпионажа“. Така се обосновава централизирането на работата
срещу идеологическата диверсия, контрареволюционните и националистическите прояви,
подобряването на превантивната дейност, а силите на контраразузнавателното управление се
съсредоточават и насочват за противодействие срещу разузнавателните служби на противника.
За така създаденото Шесто управление – КДС, са определени 175 щатни бройки.
С M3 1-3490/28.06.1969 г. за състоянието на работата на органите на МВР по борбата с
идеологическата диверсия на противника са набелязани мероприятия за нейното подобряване
чрез мобилизиране силите на „целия народ“ под ръководството на ЦК на БКП. С цел
предотвратяване на разпространяването на пропагандни материали с клеветническо
съдържание, имащи антикомунистическа насоченост и подстрекаващи към борба срещу
обществено-политическия строй у нас, е издадено и Окръжно № 1-254/1977 г.
Организацията на борбата на ДС по разкриването, предотвратяването и пресичането на
дейността на авторите и разпространителите на анонимни материали с противодържавно и
антипартийно съдържание е регламентирана с Инструкция № 1-28/06.03.1979 г.
Анализът на нормативните документи показва пряката обвързаност между
партийните решения и нормативните актове, регламентиращи дейността на органите
на ДС. Утвърдила се е практиката за провеждане на национални съвещания по линия на
ДС след всеки по-важен партиен форум с оглед набелязване на конкретни задачи за
органите на сигурността. Неизменна задача за органите на ДС, независимо от горепосочено-
то, са били разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпна дейност, насочена срещу
националната сигурност (престъпления против вътрешната и външната сигурност на
републиката – гл. I НК; някои тежки престъпления против личността – гл. II НК; някои тежки
престъпления против собствеността и стопанската система – гл. V и VI НК; някои тежки
престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации – гл.VIII НК;
някои тежки общоопасни престъпления – гл. X НК; някои тежки престъпления против
отбранителната способност на републиката – гл. XIII НК и др.).
Инструкция № 1-58/04.04.1978 г. регламентира кадровата работа в МВР. В глава I, чл. 2
има текст „Структурата, щатният лимит и щатните разписания на министерството
се определят по решение на ЦК на БКП с издадени актове на Държавния и Министерския
съвет“. Управление „Кадри“ е организирало своята работа съгласно посочената
инструкция, въз основа на решенията на ЦК на БКП, Министерския съвет, заповедите и
указанията на ръководството на МВР. Организационната структура на министерството се е
изграждала в съответствие със специфичните цели и задачи, поставени от него пред ЦК на
БКП, Държавния съвет и правителството. Като задължителни условия за работа в МВР са
се поставяли безпределната преданост към делото на БКП, верността към КПСС и СССР
и активното съдействие за претворяване в живота на партийната и държавната
политика. Член 12 от Указ № 1467 от 16.07.1974 г. поставя и задължително изискване за

34
служители на ДС да се приемат български граждани, притежаващи необходимите лични и
делови качества. С Министерска заповед № 1-183/05.12.1979 г. са утвърдени и типови
характеристики за системата на МВР. В тези за ръководните длъжности в
задълженията са вписани и „осигурява изпълнението на партийните и прави-
телствените решения, провежда мероприятия за възпитание на подчинените в дух на
вярност към делото на БКП и дружбата със СССР“.
В Програма № 1-154/11.08.1980 г. е разработена система за усъвършенстване на обучението
на състава на МВР в светлината на решенията на ЦК на БКП и Първия конгрес на народната
просвета. За ръководния състав се предвижда предподготовка в школите на КГБ, МВД на
СССР и АОНСУ при ЦК на БКП. Особено място в основните нормативни документи се
отделя на взаимодействието на ДС с органите за сигурност на СССР и другите
социалистически страни. Член 8 на Указ 1467 от 16.07.1974 г. задължава органите на ДС
да поддържат връзки със сродни органи от социалистическите страни, като при
необходимост участват в съвместни мероприятия. В предшестващата указа M3 № 1-100 от
03.03.1971 г. са разработени организацията на сътрудничеството и взаимодействието на МВР с
органите за сигурност на другите социалистически страни и работата на отдел „Международни
връзки“ при МВР. Като приоритет се извеждат сътрудничеството и получаваната
непосредствена активна помощ от КГБ и МВД на СССР. Регламентирана е въз-
можността с представителите на КГБ у нас да се обменя оперативна информация. Като
пряк резултат на поставената от Юлския пленум на ЦК на БКП задача за качествено
ново съдържание на тази дейност са разработени Насоки № 1-1710 от 28.05.1972 г. за
задълбочаване на координацията между органите за сигурност на бившите социа-
листически страни. MЗ 1-74/06.05.1980 г. изменя и допълва предишните заповеди в
съответствие с изискванията на Решение Б-16 на Политбюро на ЦК на БКП от 1977 г. и
Разпореждане № 6 на МС от 1977 г. за усъвършенстване на сътрудничеството.
Развитието на взаимодействието между МВР и сходните служби на бившите
социалистически страни се третира и в програмен документ на МВР под № 1-108 от
1984 г. „За изпълнение на задачите, произтичащи от решенията на Националната
партийна конференция и дългосрочната програма на БКП“.
Досега в процеса на обследването не са разглеждани документи за задачите, функциите,
структурата и дейността на Трето управление – ДС (Военно контраразузнаване), управление
„Безопасност и охрана“, ГСУ-МВР и други управления.
При извършените проверки на нормативните документи, свързани с т. нар.
възродителен процес, се установи, че в Министерството на вътрешните работи са
получени около 60 различни документа на ПБ на ЦК на БКП, Секретариата на ЦК и
правителството. С тяхното съдържание е бил запознаван ограничен кръг лица от висшия
ръководен състав на министерството. Тъй като с писмо № 1-370/28.02.1988 г. тези
документи са предоставени на Главна прокуратура на Република България, те не са
предмет на разглеждане и анализ в настоящия доклад.
Ръководните и оперативните документи, в съответствие с които е извършвана дейността на
ДС, се съхраняват по определения ред в архивни и информационни фондове на управление
„Координация и анализ“ (от 1985 до 1989 г.), служба „Информация и архив“ – МВР (до 1986 г.),
и документалните фондове на централните и териториалните поделения на МВР.
По форма тези документи са заповеди на ръководството на МВР (11 броя), окръжни (18
броя), указания, разпореждания, мероприятия и други до поделенията на МВР по конкретни
случаи, материали от проведени три национални съвещания с ръководния състав на МВР,
различни стенограми и протоколи от периодично провеждани заседания, оперативки, срещи,
съвещания и инструктажи, по време на които наред с другите въпроси са били обсъждани и
взимани решения и по такива, свързани с т. нар. възродителен процес.
В периода 1984-1989 г. регулярно са провеждани оперативки на ръководството на МВР, на
които Димитър Стоянов е свеждал указания на ЦК на БКП и лично на Тодор Живков за
дейността на ДС по т. нар. възродителен процес, и в устна форма са давани конкретни
разпореждания. Най-обща представа за механизма на взимане на решения и провеждане на
първия етап от т. нар. възродителен процес – самата промяна на турско-арабските имена –
дават извършеният инструктаж по проблемите на тероризма на 29.11.1984 г.; оперативките на

35
ръководството на МВР, проведени на 10.12.1984 г. и на 11.02.1985 г.; и две срещи на ръко-
водството на МВР на 6.02 и 18.03.1985 г.
Успоредно с това съществуват редица други материали – ежедневни, месечни, годишни и
други планове, програми, отчети, бюлетини, информации и телеграми, които се съхраняват в
поделенията на територията на цялата страна и центъра. Само последните два типа документи
за периода 1984-1989 г. са около 10-15 хиляди. Те са служили за изработване на обобщени
материали, както и при обосновката на ръководните решения за конкретната дейност на ДС във
връзка с т. нар. възродителен процес.
Въвличането на ДС в несвойствени дейности – в случая участието ѝ в
преименуването – става по указания и разпореждане на Политбюро на ЦК на БКП и
Секретариата на ЦК на БКП, не без (...) самоинициативността на Димитър Стоянов.
Необходимо е да се отбележи, че оперативните работници, нисшият и средният ръководен
състав буквално 2-3 дни преди масовата подмяна на имената на българските турци не са били
известени за предстоящото мероприятие. До последния момент се отстоява позицията пред
секретните сътрудници от тези среди, че имената им няма да се подменят. Това по-късно нанася
необратими вреди на сигурността на страната, поражда озлобление и обида у голяма част от
сътрудниците на ДС.
В немалко случаи, особено през втората половина на 1984 г., указания от ЦК на БКП се
получават от Димитър Стоянов устно, на лични срещи с висшето партийно и държавно
ръководство. Значително по-късно ръководни служители от МВР са включени в редовните
заседания на изградената към Политбюро на ЦК на БКП „група“ по т. нар. възродителен
процес.
В подмяната на турско-арабските имена взимат участие всички централни и
териториални поделения на МВР (в частност ДС), но това става в различна степен и
реален обем. По места процесът се ръководи и провежда от сформираните през месец
януари 1985 г. „щабове по възродителния процес“ в окръжните комитети на БКП, в
които участват първият секретар на ОК на БКП, секретарите на ОК на БКП,
председателят на ИК на ОНС, началникът на ОУ на МВР, председателят на ОК на ОФ,
секретариат на БЗНС, първият секретар на ОК на ДКМС, партийни и държавни
ръководители от общински мащаб, както и представители на обществените
организации.
От наличните материали се очертава следната, макар и непълна картина на механизма за
въвличане и участие на Държавна сигурност в т. нар. възродителен процес.
През втората половина на 1984 г. и особено след месеците август и септември в изпълнение
решението на ЦК на БКП за приобщаване на българските турци в Кърджалийски, а малко по-
късно и в Хасковски окръг започва подмяна на турско-арабските имена на българомохамедани
и лица от „смесени“ бракове. Към края на ноември с. г. броят на хората, приели български
имена, е 20-25 хиляди души. Поради съществуващите широки роднински връзки този процес
придобива верижен характер. Самата подмяна на имената по онова време се извършва от
местните държавни и партийни органи, с участието на силите на ОУ на МВР. В този период,
вероятно за натрупване на „актив“, местните ръководства на БКП и МВР показват в
информациите си до София една „оптимистична и ведра“ картина. Възможно е това до голяма
степен да е повлияло за взимането на решение до края на ноември 1984 г. мероприятието да
обхване и други райони на страната. На инструктаж при министъра на вътрешните
работи на 21 ноември 1984 г. Димитър Стоянов заявява:
„През декември, януари и февруари смяната на имената на смесените бракове навлиза в
решителна фаза. В понеделник в ЦК се проведе съвещание с участието на първите
секретари на ОК на БКП. Политбюро даде указания незабавно да се започне работа начело
с партийните комитети, народните съвети, обществените организации. Там, където се
налага, ще вземе участие и МВР... Ще спомена цифра – продължава той, – която да
остане между нас. Няколко десетки хиляди души трябва да откъснем от българските
турци, да намалим с 10-12 процента турското население. Това са българомохамедани и
лица от смесени бракове...
Има грама от Хасково – хората сами отиват и си сменят имената...“
Към 9 декември 1984 г. в страната са преименувани общо 33 129 лица: в Кърджали – 17 437,

36
в Хасково – 8200, Силистра – 3450, Пловдив – 3216, Бургас – 826. На оперативка на
ръководството на МВР, състояла се на 10.12.1984 г., началникът на Шесто управление – ДС,
Петър Стоянов докладва:
„...Досега нямаме нито един случай на остра проява на съпротива; (...) Особено в Хасковски
и някои райони на Кърджалийски окръг повечето са започнали доброволно да се явяват, редят
се на опашки пред съветите. (...) Сега в Хасково и Кърджали има благоприятна обстановка. (...)
Нашите органи по-малко се явяват на сцената. Върви се с партийните секретари, с кметовете.
(...) Нека видим тази седмица какво развитие ще се получи в тези окръзи, където има решение и
са викани първите секретари. Не следва ли ние да подготвим едно предложение и обхванем и
другите окръзи. (...) Ако вие разрешите, все пак да се опитаме да изучим положението в още
седем-осем окръга, да изучим и настроенията на нашия състав, да изготвим предложение, да
вземем решение и (...) да ги включим във втория етап, за който вие, др. Министър, вече го-
ворихте, че е подсказан от най-високо ниво...“
Димитър Стоянов обяснява: „Бях при другаря Живков. Той обърна внимание да
внимаваме някъде да не се убият хора...“
В протокола на същата оперативка е отразено:
„По точка втора – указания на др. Министър:
[...]
б) др. Петър Стоянов да направи необходимото чрез началниците на ОУ на МВР и първите
секретари на ОК на БКП да започне преименуването във всички окръзи...“
В края на декември 1984 г. в някои райони на Кърджалийско (Момчилград, Джебел,
Бенковски) възникват открити масови прояви на протест срещу провеждащото се
преименуване. Падат и човешки жертви. Ранени са служители на МВР. Явно обаче „тежката
машина“ се е придвижила и ръководните дейци смятат, че спирането на процеса би нанесло
удар върху „авторитета“, „престижа“ и кариерата на държавни и партийни ръководители от
местен и централен мащаб.
На 28 декември 1984 г. в ръководството на МВР се провежда оперативка, на която Димитър
Стоянов заявява:
„Вчера в ЦК на БКП имаше съвещание и се направи оценка на преименуването на лицата от
смесените бракове. Другарят Пенчо Кубадински даде редица нови задачи по поръчение лично
на другаря Живков. След новогодишните празници трябва да извикаме окръжните началници и
да им предадем указанията на ЦК...“ (Може да се предполага, че се касае за взето решение за
преименуване на българските турци.)
На 20 януари 1985  г. в централните управления на МВР са сформирани 12 работни
групи. В тях участват представители на ВГУ-ДС, Шесто управление – ДС, Главно
следствено управление, „Инспекторат“ -МВР, и управление „Кадри“. С включените в
групите служители от ДС същия ден Димитър Стоянов провежда инструктаж, на който съоб-
щава, че по решение на висшето партийно и държавно ръководство започва смяна на имената
на българските турци в страната. Той поставя задачата всяка група в съответния окръг да окаже
методическа помощ и контрол в агентурно-оперативното обезпечаване на мероприятието.
Обръща внимание, че самата подмяна се извършва от кметствата и съветите, а Държавна си-
гурност трябва да получава информация за подготовка на организиран отпор от населението.
На 20-21 януари 1985 г. част от оперативния състав на ДС е запознат с предстоящото
мероприятие. През следващите двадесет дни подмяната на имената на българските турци в
страната в общи линии приключва. В Северна България няма случаи на масов или организиран
отпор. Масови безредици възникват в село Ябланово, Сливенско, където е дадена човешка
жертва.
През първоначалния период (за Кърджалийско – края на декември 1984 г., а за
останалите места – януари 1985 г.) най-активните участници в протестните действия
са въдворени в ТВО „Белене“ без разследване и присъда. Едва няколко месеца по-късно е
сформирана комисия за изпращане в Белене по чл. 39 от ЗНМ под ръководството на Боян
Велинов, заместник-началник на Шесто управление -ДС.
Комисията разглежда предложения, подписани от съответния началник на ОУ на МВР, и
всеки случай за въдворяване се утвърждава от министъра на вътрешните работи и главния
прокурор на НРБ.

37
 По-късно е създадено и поделение 72001 към ЦИОУ-МВР под ръководството на Иван Ача-
нов, което се занимава с въпросите на въдворяване и разследване на българските турци, проти-
вопоставящи се на т. нар. възродителен процес. Досега не са установени броят на лицата,
преминали през ТВО „Белене“ за периода 1984-1989 г., и точната дата на създаване на
поделение 72001.
Към 20 януари 1985 г. по места са съставени списъци, утвърдени от началниците на ОУ на
МВР, на лицата, за които има оперативни данни, че са националистически настроени и е
възможно да окажат съпротива на мероприятията. Съвместно с МНО хора от тази категория са
мобилизирани в други райони на страната, където се извършва и подмяна на техните имена.
На 4 февруари 1985 г. в ръководството на МВР се провежда среща за оценка и анализ на
преименуването. На срещата Димитър Стоянов заявява:
„Първият етап – преименуването – завърши... Като се изключат случаите в Момчилград,
Джебел, Бенковски и Ябланово, никъде в страната не се е налагало нашите органи да влязат и
да действат. Те бяха резерв на окръжните комитети на БКП... Остават за преименуване още
около 24 хиляди лица... По-голяма част от ислямизираното население приема добре пре-
именуването...“
На същото съвещание се разпорежда сформирането на групи от служители на Шесто
управление – ДС, ВГУ-ДС и Инспекторат-МВР. Димитър Стоянов дава указания групите да
контролират втория етап – затвърждаването на т. нар. възродителен процес.
„Другарите – заявява той, – които отиват по окръзите, отиват да оказват помощ. Отиват само
за агентурно-оперативна работа.“
На съвещание при министъра на 6 февруари 1985 г. е сформирана група за ръководство на
дейността на МВР по преименуването в състав: Григор Шопов – първи зам.-министър на МВР,
Васил Коцев – началник на ПГУ-ДС, Георги Младенов – зам.-началник на ВГУ-ДС, Васил
Георгиев – началник на ЦИОУ-МВР, Никола Черкезов – началник Инспекторат-МВР, Антон
Мусаков – началник на Шесто управление – ДС, Иван Димитров – директор на ДНМ.
На 11 февруари 1985 г. в ръководството на МВР се провежда оперативка, на която
Димитър Стоянов съобщава данни за броя на преименуваните лица и тези, на които ще
се издадат нови паспорти, и заявява: „Задачата на Политбюро и другаря Живков е чрез
агентурата да влияем на преименуването...“
Месец по-късно – на 18 март 1985 г. – Димитър Стоянов информира ръководството на МВР:
„В събота дадохме информация на другаря Живков с оценка – населението в голямата си
част свиква с новите имена...“
На същата среща са поставени нови задачи:
 „...да се информират ежедневно ОК на БКП;
 профилактиките да се провеждат при строгост и законност;
 вражеските лица да се разследват и изселват;
 да се проведе широка разяснителна работа с личния състав на МВР..

Отбелязва се, че „в много другари има умора, ниска активност... има успокоение, поомекват
мерките...“.
В заключение Димитър Стоянов обобщава: „Сега задачата е да знаем всяко село как
замръква и как осъмва, какво мислят хората... Тази година ще бъде страшна...“
През периода 1984-1989 г. Държавна сигурност провежда дейност, свързана пряко или
индиректно с т. нар. възродителен процес, в следните основни направления:

 разкриване и пресичане на шпионска дейност – ВГУ-ДС;

 събиране на разузнавателна информация за плановете и действията на Турция и другите
чужди държави и международни организации във връзка с т. нар. възродителен процес – ПГУ-
ДС и ВГУ-ДС;
 предотвратяване и пресичане на протурска националистическа дейност и особено
разкриване на нелегални групи и организации – Шесто управление -ДС;
 разкриване, предотвратяване и пресичане на терористични актове от преименувани лица в
знак на протест или с цел бягство в Турция – Шесто управление – ДС;
 разкриване на авторите на анонимни материали срещу т. нар. възродителен процес –

38
Шесто управление – ДС;
 защита на икономическите обекти от опити за вредителство от преименувани лица –
Четвърто управление – ДС;
 събиране на разнородна оперативна и социална информация за настроенията сред
преименуваните и останалото население и отношението към т. нар. възродителен процес у нас
и зад граница – всички поделения на ДС;
 противодействие на турската радио-телевизионна пропаганда – ОТУ-МВР;
 научна и изследователска дейност, свързана с различни аспекти на т. нар. възродителен
процес – ВСШ „Г. Димитров“;
 информационно „захранване“ на партийните и държавните органи. Изработване на
краткосрочни и дългосрочни планове, програми, концепции и пр. по т. нар. възродителен
процес – ЦИОУ-МВР;
 разследване на отделни групи и лица български турци, извършили престъпления по
смисъла на тогава действащия наказателен кодекс – ГСУ-МВР.
Цялостното изпълнение на поставените задачи и дейността на териториалните поделения се
контролира от ръководството на министерството чрез Инспекторат-МВР, а по конкретни
оперативни въпроси – по компетентност от централните управления на МВР. През 1984-1989 г.
под натиска на партийното и държавното ръководство и със съгласието на висшия ешелон на
МВР Държавна сигурност все повече започва да изпълнява редица несвойствени функции,
които са прерогатив на други ведомства и не са пряко свързани с националната сигурност.
Придобиваната информация за отношението на населението към т. нар. възродителен процес в
много случаи е „изкривявана“ при предаването ѝ към висшите ръководни държавни органи.
Дори и обективно внесена в горния ешелон на партийното и държавното ръководство, към нея
не е взето адекватно отношение. За това са способствали общата политическа и обществена
атмосфера на страх, кариеризъм и конюнктурни съображения. Специално внимание, по мнение
на оперативния състав, взел участие в тези събития, заслужават дейността на тогавашния първи
секретар на ОК на БКП в Кърджали Георги Танев и на началника на ОУ на МВР полковник
Кадирев. Те тенденциозно информират висшия партиен ешелон за „гладко и безпроблемно“
протичане на преименуването на лицата от смесен брак и българомохамеданите и са създали
погрешно убеждение за безпрепятственото преименуване на всички турци в страната.
Наред с това значителни сили и средства са отклонявани за решаване на задачи от
компетенцията на други органи: осъществяван е контрол над обрязванията при децата,
носенето на ориенталско облекло, религиозните мюсюлмански ритуали и др.
Българските турци, които са разкрити като извършители на различни действия и
престъпления, насочени срещу т. нар. възродителен процес или сигурността на страната, са
профилактирани (предупреждавани) от органите на Държавна сигурност или са разследвани от
следствените органи. Досега не е установен точният брой на профилактираните лица през
периода 1984-1989 г.
Основна насока на дейност на Шесто управление – ДС, през този период е разкриването на
нелегални групи и организации на протурска националистическа основа. Немалка част от тях е
подпомагана и насърчавана от пропагандата на Република Турция и дейността на
специалните ѝ служби.
През 1984-1986 г. органите на ДС работят по разкриване и пресичане дейността на над
30 нелегални групи и организации с около 450 активни членове. В това число не влизат
организациите, провеждащи шпионска дейност. Петдесет и осем от участниците са
предадени на следствие и осъдени, а 344 са профилактирани. Тези организации са замисляли
или провеждали анонимна дейност, вредителства, палежи, терор и др. По-характерните от тях
са:
 през 1985 г. е разкрита нелегална организация на X. Пасаджов и Харалампи Йорданов.
Последният през 1985 г. е вербуван в Турция и върнат в страната със задача в усложнени
условия да провежда терористична дейност;
 организацията планира вредителства, диверсии и дори въоръжена борба за автономия;
 през 1985-1986 г. организацията „Турско националноосвободително движение в
България“ с над 200 членове, ръководена от Ахмед Доган, разпространява листовки с призиви
за стачки и вредителство в икономиката, заплашителни писма до българеещи се мюсюлмани;

39
води подготовка за терористични акции и др.;
 през 1985-1987 г. организациите Турски освободителен съюз и Турска освободителна
организация в Шуменско, Силистренско и Толбухинско разпространяват листовки, окачват
турски знамена, извършват палежи и др.;
 през 1988 г. е разкрита нелегална организация в Разградско, взривила далекопровод и
предаваща шпионска информация в Турция. Групата планира и подготвя и други диверсионни
актове.
Характерен момент е, че значителна част от разкритите участници в нелегални групи и
организации е профилактирана, а само срещу най-активните членове и ръководители е
проведено следствие. В периода 1984-1987 г. следствените органи са разследвали 34 групи и
организации с общо 173 лица – български турци. Предварителното производство е прекратено
на различни процесуални основания срещу 61 лица. По видове престъпления от тогава
действащия НК разследваните лица се разпределят, както следва: по чл. 95 от НК – 5, чл. 98 –
14, чл. 100 – 2, чл. 105 – 17, чл. 106 – 32, чл. 107 – 18, чл. 108 – 94, чл. 109 – 77, и по чл. 110-31.
По горните дела са установени 533 съучастници, които са разпитани като свидетели.
През 1988-1989 г. с възникването на различни правозащитни клубове, дружества и други
„неформални“ организации подобни структури се формират и сред турското население в
страната. Органите на ДС започват работа по оперативното им наблюдение, документиране и
пресичане на техните прояви-събития, разпространяване на листовки, провеждане на гладни
стачки и др. Характерен момент в дейността на тези структури е откроилата се тенденция за
етническо обособяване и ориентация към Турция. Така например в Демократичната лига за
защита правата на човека се приемат за членове само турци, през 1989 г. се обособяват
„турско“ и „помашко“ крило към Независимото дружество за правата на човека. Повечето от
лидерите на тези организации понастоящем се намират в Турция. В резултат на дейността им и
преди всичко на променената вътрешна и международна обстановка през май с. г. в някои
райони на Южна и Североизточна България се провеждат масови митинги и демонстрации с
искане за връщане на турско-арабските имена и възстановяване на отнетите права и свободи на
турската етническа общност. След намеса в станалите безредици на подразделения на
Вътрешни войски и НМ са дадени човешки жертви, от двете страни има ранени. Органите на
ДС са ангажирани с установяването на непосредствените организатори, подбудители и активни
участници. За нормализиране на обстановката е предприета особена мярка, която трудно може
да се нарече законосъобразна – с окръжно (не са известни номерът и точната дата), подписано
от първия зам.-министър на МВР Григор Шопов, е разпоредено да се даде възможност на
разработвани лица и такива от т. нар. вражески контингент да напуснат страната. Така по време
на масовите пътувания за Турция са изгонени над 5000 лица от посочените категории.
В края на месец май, след либерализирането на Закона за задграничните паспорти и особено
след изявлението на председателя на Държавния съвет на НРБ Т. Живков, сред мюсюлманското
население в страната се създава психоза за заминаване в Турция. Всекидневно страната ни
напускат хиляди български турци. През този период органите на МВР (в частност ДС) под
ръководството на сформирана централна оперативна група изпълняват основно задачи,
свързани със:
 събиране и обработка на данните за задграничните пътувания на българските
мюсюлмани;
 регулиране на потоците на заминаващите;
 провеждане беседи със завръщащите се в България с цел разкриване на лица, поставили се
в услуга на турските специални служби и върнати от тях в страната;
 събиране и обобщаване на данните за извършвани нарушения на човешките права на
българските мюсюлмани в Турция;
 недопускане на отрицателни прояви сред служителите на МВР в процеса на прилагане на
Закона за задграничните паспорти;
 опазване на недвижимото имущество на заминалите в Турция;
 недопускане в страната на лица, проявили се като активни протурски националисти по
време на т. нар. възродителен процес, лидери и активисти на различни „неформални“
структури;
 изземване на ловното оръжие на лицата с подменени имена;
40
  изясняване на случаите на оказан психически и физически тормоз над български турци,
нежелаещи да заминат за Турция, и тяхната защита.
През втората половина на 1989 г. по решение на МС на НРБ, със съдействието на
Министерството на икономиката и планирането и местните народни съвети, няколко хиляди
български турци, завърнали се в страната, са настанени на временно местожителство в
различни селища на Северозападна България. Като мотив се изтъква обстоятелството, че тези
хора са останали без жилище и работа. Прилагането на решението е осъществено в редица
случаи с принуда, на основата на проявена необективност или користни подбуди от страна на
служители в народните съвети. Към 18 октомври 1989 г. само от Разградска област са изпра-
тени в Северозападна България 1874 лица. Редица териториални поделения на МВР отказват
съдействие на народните съвети в това мероприятие. Така например от бившия Хасковски
окръг не е изселен нито един човек. Работни групи от централните управления на ДС изучават
проблема по места и в ЦК на БКП е внесен документ, който показва порочния механизъм на
прилагане на това решение на МС. Впоследствие почти всички лица от тази категория се
завръщат по родните си места. Периодът на т. нар. възродителен процес се характеризира с
достатъчно примери за проявяван волунтаризъм и дилетантщина в оперативната дейност и
работата със секретните сътрудници на ДС. Пример в това отношение е Окръжно № 1-
28/28.02.1985 г. на Димитър Стоянов за удвояване агентурата по турска линия. В
стремежа си да постигне някакъв ефект той изисква да се пристъпи към незабавна
вербовка на всички кметове и ходжи в тези райони. При това не е спазен обичайният в
такива случаи ред в министерството за взимане на управленски решения. (На практика поради
пасивната съпротива на оперативния състав и фактическа невъзможност задачата е изпълнена
частично – на 3 април 1986 г. се отчита, че в Кърджали броят на секретните сътрудници е
увеличен с 21 процента, а в Хасково – с 55 процента.) Като следствие значително се снижава
качеството на работата със секретните сътрудници, предизвиква се неоправдана „активност“ на
органите на ДС, която се възприема погрешно – смята се, че Държавна сигурност ръководи и
извършва т. нар. възродителен процес.
Като действия, нямащи нищо общо с истинския професионализъм, следва да се оценяват и
разпорежданията на Димитър Стоянов и Антон Мусаков за „целенасоченото използване на част
от агентурата за влияние, свързано с утвърждаването и развитието на т. нар. възродителен
процес“. С административен натиск „от горе“ по този начин са жертвани в буквалния смисъл на
думата едни от най-перспективните и авторитетни (сред населението) секретни сътрудници по
турска линия.
Демонстрация на престараване и псевдоактивност представляват и проведените по това
време от министерството мероприятия, известни като М „Паспортизация“ и М „Проверка“.
Вместо целенасочена и спокойна работа за разкриване на авторите на бомбените атентати в
страната оперативни работници от централните поделения на ДС са ангажирани с масови
общонационални мероприятия със съмнителна ефективност. Тези и други примери обективно
пораждат мисълта, че Димитър Стоянов и редица ръководители на МВР са използвали т. нар.
възродителен процес и готовността на оперативния състав на ДС за служба на националните
интереси, за да трупат актив и да извличат лична политическа изгода.
През 1984-1989 г. дейността на органите на ДС е насочена към разкриване, предотвратяване
и пресичане на терористични актове, извършени от български турци, които са по-масови след
преименуването. Няколко примера:
 през 1984-1987 г. група лица от Бургаско извършва тежки терористични актове с
човешки жертви;
 през 1985  г. нелегална организация от Кърджалийско замисля бягство от България
чрез взимане на заложници – деца от асамблея „Знаме на мира“;
 през 1986 г. български турци от Кърджалийско извършват палежи на горски масиви;
 през 1987 г. български турци от град Омуртаг планират бягство от страната чрез
отвличане на самолет и взимане на заложници;
 през 1987 г. група лица от Силистренско след неколкомесечни опити за проникване
във военно поделение и отнемане на бойна техника извършва терористичен акт в ТК
„Златни пясъци“ и със заложници деца се опитва да избяга в Турция;
 през 1988 г. български турци от Варна замислят запалването на фестивалния

41
комплекс в града;
 през 1988 г. нелегална група от Разградско взривява далекопровод и извършва подготовка
за други диверсионни актове;
 през 1984-1989 г. в различни райони на страната нелегални групи на протурска основа
извършват взривявания, палежи, вредителство в икономиката; планират отвличания на
самолети, плавателни съдове, убийства и др.
Поради изключително опасния характер на тези престъпни действия при разкриване на
извършителите и недопускане на нови човешки жертви и загуби за държавата е ангажиран
почти целият състав на Държавна сигурност.
Пълният и обективен анализ на дейността на Държавна сигурност по време на т. нар.
възродителен процес е невъзможен без отчитане на спецификата на съществуващата тогава
международна обстановка и особено на политиката на съседна Турция спрямо България.
Изострянето на международната обстановка и възникналите кризисни ситуации в Близкия
изток през 70-те и началото на 80-те години доведоха до засилване на ролята и стратегическото
значение на Турция в региона. След 1980 г. военният режим в тази страна положи значителни
усилия за модернизиране и укрепване на специалните служби, чиито планове определиха
Република България за първостепенен обект на подривна дейност. През този период
разузнавателната стратегия на турските специални служби се базираше на т. нар. доктрина
„Ататюрк“, според която „особено благоприятно за нова Турция се явява обстоятелството, че
турската разузнавателна политика в България е неделима от турската малцинствена и
изселническа политика спрямо тази страна“.
Още през 1982 г. турското правителство създаде специален Международен комитет с
участието на дванадесет министерства, в който под ръководството на Националната
разузнавателна организация (МИТ) и МВнР е разработена „програма за укрепване духа на
външните турци“. Към тях на първо място се причисляват българските турци и
българомохамеданите в България.
Извършената всеобща подмяна на турско-арабските имена на българските турци в началото
на 1985 г. постави турските специални служби пред нова политическа реалност и ги стимулира
да планират и проведат мероприятия за противодействие на България в насока на
дестабилизиране на вътрешната обстановка и дискредитиране в международен план. За
осъществяване на тези намерения МИТ активизира изключително разузнавателната си и
агентурна дейност на българска територия. Под непосредственото ръководство на МИТ са
възстановени и създадени нови организации на изселниците от България, които се включват
активно в шпионска и разузнавателна дейност, участват в международни ислямски и други
форуми, където интернационализират проблема за турското „малцинство“ в България.
Следва да се отчете и фактът, че насилственото преименуване на българските турци
обективно предизвиква „съживяване“ на турското им национално самосъзнание, което
съответства на една от водещите постановки на турската политика спрямо „външните турци“.
Съществувалите условия за постоянното им манипулиране преди т. нар. възродителен процес
след 1985 г. се променят в степен, позволяваща резултатно проникване на турските специални
служби на наша територия и използване на негативната реакция на мюсюлманското население
за осъществяване на подривна дейност. Опитите им за оглавяване на възникващите нелегални
шпионско-терористични организации на протурска основа зачестяват.
При тази обстановка, въз основа на конкретно получени данни за осъществяване на
противоконституционна дейност, органите на ДС планират и провеждат редица оперативно-
агентурни мероприятия за нейното разкриване, документиране и пресичане. По време те
съвпадат с периода на т. нар. възродителен процес, в който са разкрити и осъдени за шпионска
и терористична дейност 31 български граждани. По-голямата част от тях е попаднала в
полезрението на органите на ДС преди 1984 г., което поставя под съмнение тезата за причинно-
следствена връзка с т. нар. възродителен процес. Особено показателен е случаят с вербовката от
МИТ на българския гражданин Йордан Дамянов, служител на ОУ на МВР – Габрово, по линия
на разузнаването, за чието разкриване се работи с голяма интензивност и значителни сили и
средства през 1985 г. През периода 1984-1989 г. са проведени много комплексни и други
мероприятия за установяване и пресичане на шпионска дейност на значителен брой турски
граждани, поставили се в услуга на МИТ, които не са предадени на следствие и съд поради

42
това, че преустановяват пътуванията си в България след месец януари 1985 г.
По същество този т. нар. възродителен процес не е променил естеството на
контраразузнавателната дейност по турска линия на ВГУ-ДС. През 1984-1989 г. тя си остава
непосредствено насочена към своевременно долавяне на данни и факти за провеждана
разузнавателна дейност на наша територия от позициите на дипломатическите
представителства на Турция в София, Пловдив и Бургас, както и по останалите канали за
проникване, които се използват от турските специални служби.
В този период на ВГУ-ДС е поставена задачата да се придобиват конкретни данни за
замисляна и провеждана дейност срещу процеса, и то само за случаите, когато са били налице
условията на чл. 104 и 105 от НК. Поради обстоятелството, че в много от тях дейността на
отделните лица, ангажирани в конкретна шпионска дейност, се преплита и с други текстове от
НК, включително и отменените чл. 108 и 109, в действителност се е стигало до положение в
стадия на предварителното производство да се предявяват и такива обвинения.
Характерно за дейността на турското разузнаване за периода 1984-1989 г. е засилено
присъствие на кадрови разузнавачи и агенти в дипломатическите представителства на Турция у
нас. Като непосредствена причина за това се явяват настъпилото охлаждане на
междудържавните отношения, прекъсването на взаимните гостувания и на двустранния
туристически обмен. До началото на т. нар. възродителен процес МИТ има възможността да
осъществява вербовъчната си дейност сред български граждани предимно на турска територия.
След 1985 г. голяма част от тази дейност се прехвърля в резидентурите на дипломатическо
прикритие в България. Разузнавателните служби на Турция удвояват броя на действащите у нас
кадрови разузнавачи и агенти в дипломатическите си представителства в нашата страна. Това
обективно налага да се засили и дейността на Държавна сигурност по турска линия.
През 1984-1989 г. в контраразузнаването са водени оперативни дела с окраска „шпионаж“ на
значителен брой български и чужди граждани. Тези от тях, за които е било констатирано
наличието на достатъчно основания и законни поводи, са предавани на следствието.
Констатирано е, че нито едно лице не е съдено по чл. 104 и 105 по НК без доказателства.
Трябва да се има предвид, че една част от предадените на следствието през този период са били
вербувани от МИТ в Турция преди „възродителния процес“ и след 1985 г. връзката с тях е
възстановена от турските разузнавачи на наша територия.
През 1984-1989 г. е придобивана информация от секретни сътрудници за плановете и
намеренията на Турция и специалните ѝ служби. Тя е била предавана по канален ред, без
каквато и да било възможност за проследяване на начините, по които се реализира в сферата на
държавното управление. Тази информация по недвусмислен начин показва етапите на
международната изолация на страната и безперспективността на политиката на утвърждаване
на т. нар. възродителен процес.
С участието на ВГУ-ДС са разкрити и някои организации на български турци, които наред с
шпионската си дейност извършват диверсионно-терористична и вредителска дейност.
Предотвратени са и редица опити на резидентурите на МИТ в България за събиране на
разностранна военна, политическа, икономическа и социална информация с помощта на
българските граждани.
Групата, работеща по обследване на участието на ДС в т. нар. възродителен процес,
продължава дейността за изясняване на нови факти, обстоятелства, цифрови данни и др.,
свързани с изясняването на цялата истина.
Особен интерес за целта на обследването представлява въпросът за създаването, задачите,
функциите и дейността на отдел 06 на бившето Шесто управление – ДС. До момента е
установено следното:
Отдел 06 е възникнал през 1967 г. като отдел 04 в структурата на Шесто управление – КДС,
на базата на оперативна група от Второ управление – КДС, която е изпълнявала задачи по
участниците в т. нар. заговор от 1965 г. За част от тях е имало данни, че контактуват с
разузнавачи на дипломатическо прикритие в посоката на Китай, Албания, Гърция и СФРЮ. В
отдела са били изградени отделения за наблюдение на тези връзки на посолските резидентури.
През 1978 г. от отдела са били иззети функциите по наблюдение на лицата, свързани с
резидентурите в горепосочените посолства, и върнати обратно на ВГУ-ДС. Отделът получава
нова номерация – 06 – и се оформя направлението му на дейност: разкриване и наблюдение на

43
лица, извършили, извършващи или замислящи престъпления по чл. 95 (опит за преврат, бунт
или въоръжено въстание), 96 (централен терор), 108 (противодържавна агитация и пропаганда)
и 109 (противодържавни групи и организации) съгласно действащия НК.
Преобладаваща част от тези лица са били членове на БКП, със социално положение, даващо
им възможност, водени от различни кариеристични, авантюристични и идеологически
(просталински, промаоистки, проалбански и др.) мотиви, да замислят, подготвят и провеждат
престъпна дейност по указаните членове на НК. По-късно започват да се получават данни, че
редица лица от управляващия държавен апарат започват да използват служебното си
положение за лично облагодетелстване. Сред тях има представители на висшия ешелон на
БКП, държавното управление, действащи служители на МВР, съда и прокуратурата. Това
налага създаването на ново направление в дейността на отдела: „борба с корупцията и
разложението в държавния апарат“ съгласно чл. 301 и 307 (подкуп), чл. 242 и 250 (валутни и
контрабандни престъпления) и свързаните с тях документни и престъпления по служба,
визирани в НК.
Началници на отдел 06 последователно са били Петър Стоянов, Боян Велинов, Ангел Ценов,
Велико Върбанов, Цоло Георгиев и Димитър Иванов.
Първоначалната структура на отдела е включвала началник-отдел, титулярен зам.-началник
на отдел и четири оперативни отделения, както следва:
 Първо отделение – работа по сигнали и дела за лица, засечени в т. нар. заговор от 1965 г.;
 Второ отделение – работа по сигнали и дела за лица, засечени в т. нар. заговор от 1968 г.;
 Трето отделение – работа по сигнали и дела за корупция и разложение на държавния
апарат;
 Четвърто отделение – информация и анализ, деловодство, архив и наблюдение върху
обкръжението на сградите на МВР.
През последните години съществуващата специализация в работата на отделенията се е
нарушила и те са започнали да изпълняват приоритетно задачи, свързани с разкриването на
престъпна дейност по чл. 242, 250, 301,307, 108 и 109 от НК.
Общата численост на състава на отдела не е надвишавала 25 щатни бройки. Отделът е бил
подчинен на началника на бившето Шесто управление и пряко – на ресорния му заместник.
В тази връзка за оперативния състав са се отнасяли всички правила за взимане на решение,
включително утвърждаване на съответните документи от разпоредените нива на управление –
началник-отдел, началник-управление, първи зам.-министър, министър на вътрешните работи.
По същия команден ред са били свеждани за изпълнение всички заповеди и задачи. Върху
дейността на отдела се е осъществявал пряк контрол от страна на ръководствата на Шесто
управление – ДС, и на МВР.
За отдела са били валидни действащите вътрешноведомствени (на МВР) актове: заповеди,
наредби, инструкции и разположения като M3 1-20, MЗ I-58, MЗ 1-3900 и др. Оперативната
работа е била по конкретни лица и за конкретна тяхна дейност, като се е осъществявала
основно под формата на сигнали и дела на оперативен отчет. За решаването на конкретни
задачи, възникнали по тях, са придобивани секретни сътрудници, но на оперативните
работници е било изрично разпоредено да не вербуват такива без доказана необходимост.
Съобразно с това, оперативният състав е работил с минимален брой секретни сътрудници с
тактическо предназначение.
Във връзка с поставените задачи ръководството на отдела е информирало по команден ред
висшестоящите нива на управление: ръководството на Шесто управление – ДС, ръководството
на МВР, а в някои случаи – и ЦК на БКП (Секретариата и отдел „Военен“). Последният
началник на отдел 06 е дал показания като свидетел по следствено дело № 32/1990 г. (отнасящо
се до смъртта на Георги Марков).
За периода 1974-1989 г. са установени 28 броя заповеди, инструкции, правилници и доклади
с указания за работа на бившата ДС по линия на икономиката. В тях са разработени целите,
задачите, функциите, статутът и правомощията на звената, работещи в тази насока. Наред със
задачи по разкриване, предотвратяване и пресичане на дейност, свързана с осъществяване на
престъпления срещу икономическата система от конкретни лица, тези звена в системата на
бившата ДС са имали и задача да осъществят сигнално-информационна дейност. Същата е
имала за предмет предоставяне на сигнали и информация за нелегални процеси и тенденции в

44
икономиката, причини и предпоставки за аварии и произшествия, неизгодно сключени сделки,
нарушения на технологичните режими и санитарно-хигиенните норми, възникнали социални
напрежения в резултат на действия на стопански ръководства, екологични проблеми.
Общо за периода 1980-1989 г. са съхранени 424 броя документи, предоставени на
ръководството на министерството и на висши държавни и партийни инстанции.
За периода 1975-1982 г. в рамките на ВГУ-ДС са работили 4 отдела по линия на
икономиката: търговски, икономически, транспортен и „Държавна тайна“. С Министерска
заповед К-2038 от 13.04.1982 г. е създадено Управление „И“ към ВГУ-ДС, структурирано в 5
отдела: търговски, 2 икономически, транспортен и „Държавна тайна“.
Със Заповед 1-32 от 23.03.1986 г. е сформирано самостоятелно централно Четвърто
управление -ДС, в състав от 8 отдела: 2 икономически, търговски, транспортен,
„Държавна тайна“, информационно-аналитичен, активни мероприятия, военно
контраразузнаване в ЖП войски. От прегледаните материали, свързани с дейността на
органите на бившата ДС за подпомагане на икономиката, е установено, че в резултат е
постигнат значителен икономически ефект в българска и чуждестранна валута.
По отношение на съпричастността на тези структури на ДС към търговията със
специално имущество, производството и износа на лекарствени средства под контрол и
скрит транзит на стоки до момента са получени следните данни:
Скритата транзитна търговия е била официална държавна политика, осъществявана
от наши фирми, като са използвани и чужди граждани. Обхващала е стоки, поставени
под особен международен контрол, за които фирмите доставчици в повечето случаи са
нямали официално вносно разрешение. Освен обичайните за скрития транзит стоки като
злато, валута, битова електроника, цигари, напитки и др. в тази дейност са били
включени реекспортът на оръжие и боеприпаси, както и износът на медикаменти,
намиращи се под контрола на международната здравна организация.
За осъществяването на тази дейност с Решение на МС 189/1967г. в системата на МВТ
е създадено ВТП „Кинтекс“. До прекратяването на дейността с Решение на МС
163/1985  г. „Кинтекс“ от горните операции е реализирало значителни валутни
постъпления.
В съответствие със статута и основните задачи на ДС отделите на ВГУ-ДС,
работещи по линия на икономиката, са изпълнявали задачи по контраразузнавателно
обезпечаване на операциите, състоящи се в недопускането на изтичане на факти и
сведения, съставляващи ДТ, предотвратяване и пресичане на дейността на чуждите
специални служби, действащи по канала, предотвратяване на сключването на неизгодни
сделки и нанасяне щети на националната икономика. За тази цел в отрасловите
министерства, както и във фирмите, имащи отношение към горната дейност, са
назначавани служители на ДС като офицери по сигурността и режима.
Съществуват данни, че на някои звена и отделни служители на ДС са възлагани задачи
по осигуряване на пропускането (без митническа проверка) на стоките през границата, но
в нормативната база, регламентираща дейността на тази категория офицери, такива
задължения не са вменявани.
Въпреки че през 1985 г. началникът на Управление „И“ официално е поискал
ръководството на МВР органите да бъде освободено от задължението да подпомага и
осигурява в контраразузнавателно отношение скритата транзитна търговия и да
продължи работата само по разкриване и пресичане дейността на чуждите специални
служби по контрабандния канал, тази дейност е продължила до края на 1989 г.
Предвид зачестилите случаи на изтичане на информация и съществуващата реална опасност
от компрометиране на държавните предприятия, а оттук и на самата държава, позовавайки се
на посоченото РМС 163/1985 г., бившето МВТ е разпоредило откриване на представителство в
София към ВТО „Интеркомерс“ на фирма „Икомев“ – Лихтенщайн, фактически поемащо
дейността на Трета дирекция на „Кинтекс“ без скрития транзит на оръжия. В „Икомев“ се сли-
ват фирмите на „Кинтекс“ „Олтрейд“ и „Сокотрейд“, като същевременно „Икомев“ участва в
„Лотос ООФ“ – българо-австрийска фирма за специфични банкови операции, и други фирми.
За ликвидиране на запасите от оръжие на стойност 120 милиона долара, подготвено от
„Кинтекс“ за реекспорт, е създадена фирмата „Инар“.

45
 На отговорни длъжности в тези фирми са били назначавани действащи и бивши служители
на ДС, в повечето случаи имали и преди това отношение към тази дейност.
Впоследствие кръгът от фирми, занимаващи се със скрит транзит, търговия с оръжия и износ
на лекарствени средства под контрол, се разширява. В осъществяване на такава дейност са
засечени фирмите „Комко“, „Тюркмен“, „Ширио“, „Оварас“, „Тератон“ и др. Характерното е,
че в повечето от тях също са назначени бивши служители на ДС, особено след съкращението в
МВР след 1990 г. До този момент са установени 14 бивши служители на ДС, работещи в горе-
изброените фирми. Извършва се работа за изясняване на дейността на фирмите.
Във връзка с образуваното от ГСУ дело 63/1990 г. за незаконна търговия с лекарствени
средства под контрол всички налични материали са предадени на Военна прокуратура.
Изясняват се получените сигнали за нерегламентиран износ на специално имущество от
фирмите „Инар“, „Ширио“, „Металхимкомерс“ и др.
В процеса на обследването са установени данни и факти за злоупотреби и
присвоявания от длъжностни лица при осъществяване на задграничната
външноикономическа дейност. Това е информация за злоупотреби при задгранична
строителна и търговска дейност на традиционните външнотърговски предприятия
като Булгаргеомин, Агрокомплект, CO МАТ, Електроимпекс, Техноекспортстрой, БГА
Балкан, фонд „1300 години“, както и от страна на новоизградени задгранични фирми от
български физически лица след 10.11.1989 г. Такива фирми са установени в Швейцария,
Австрия, Франция и Англия. Всички събрани данни по тези въпроси са предадени на ГСУ-
МВР.
(Няма как да не се запитаме какво е станало, като са дадени и са минали 22 години.
Нищо не е станало. Няма виновни, няма подведени под отговорност и осъдени.)
За изясняване на отношението на бившата ДС към международния тероризъм и разкриване
на истината за убийството на писателя Георги Марков и покушенията срещу папа Йоан-Павел
II и Владимир Костов поради наложила се необходимост от изтичане на следствени срокове и
натиска на общественото мнение приоритет е даден преди всичко на издирване на документи,
факти и данни, подпомагащи работата по следствено дело № 53 от 1990 г.
Поради това дейността по изясняване на съпричастността на ДС в покушението срещу папа
Йоан-Павел II е на етапа на определяне параметрите на оперативната документация, огромна по
обем, която предстои да се проучи.
В резултат на интензивни проверки само в НРС са прегледани 168 тома архивни дела на
бивши секретни сътрудници, планове, отчети, обобщени справки и др. Установената в тях
информация с обем от 97 машинописни страници е предадена на ГЦУ-МВР. Оценката на
групата, работеща в това направление, е, че тя съдържа данни, които биха могли да бъдат
опорна точка на следствието както за възстановяване на унищоженото дело на Георги Марков,
така и за разкриване на цялата истина по случая.
Прегледани са лични кадрови дела на повече от 40 оперативни работници и началници,
работили в Англия и Франция в периода 1975-1979 г. Оценени са данните за получаваните от
тях награди и придвижвания по служба. Особено полезни данни в тази насока не са получени.
Паралелно с посочените по-горе проверки на ГСУ е предадено делото на Владимир Костов,
водено му от ПГУ-ДС след оставането му във Франция. Установен е списъкът на оперативните
работници, работили за периода 1975-1979 г. в Англия и Франция, и е предаден за ползване на
ГСУ По искане на следствието е осигурен достъп до всички архивни дела на НРС. Поради
необходимостта от опазване на следствената тайна настоящият доклад не третира характера на
установените данни, факти и документи.
В хода на извършените проверки по тези случаи са установени данни, показващи, че
паралелно с воденото от Скотланд Ярд разследване за смъртта на Г. Марков и покушението
срещу Вл. Костов е водено разследване и от специалните органи на Германия и Франция.
Според тези данни от службите на трите държави са били разпитани около 3000 души
свидетели, водено е професионално разследване и данните от него могат да подпомогнат
разкриването на истината. Предложението е на ГСУ-МВР чрез МВнР и прокуратурата да се
поиска съдебна или следствена помощ от Германия и Франция. Работата в това направление
продължава.
Следва да се отбележи, че некомпетентните публикации в средствата за масово

46
осведомяване по горните въпроси са вредни както за обследването и следствието, така и за
националната сигурност.

3. Някои общи изводи и оценки, произтичащи от дейността на централната и работните

групи по направление на обследване
(Те не включват оценки и заключения, свързани с конкретно осъществени закононарушения
и престъпления и извършилите ги лица, тъй като те са предмет на дейност на ГСУ,
прокуратурата и съда.)
За да се разберат, анализират и оценят ролята и отношението на бившите органи на ДС към
протичащите през последните години в българското общество процеси, трябва да се потърси и
види обективно тяхното място в политическата и държавната система.
Възприетият и наложен под въздействието на редица външни и вътрешни фактори,
впоследствие модернизиран модел на цялостно срастване на управляващата партия с
държавните структури и тоталитарната по своята същност система на господството на
държавата над обществото предопределя тоталния характер на дейността на структурите на
бившата ДС.
Особено силно в това отношение въздействат идеологическият и политическият монопол,
абсолютизирането на идеологическите критерии при оценката на събития, факти и лица,
изключителната централизация и авторитарност при управлението, допусканата
непоследователност и грешки при водената политика, в това число и при решаване на
националния въпрос и провеждането на т. нар. възродителен процес.
Невъзможността на ръководната прослойка да се освободи от произтичащата от миналото
илюзия, че насилието е средство за решаване на проблемите в политиката, до голяма степен
предопредели използването на службите за сигурност за силово разрешаване на възникналите
кризисни ситуации и репресиране и преследване на лица с различни от официалните поли-
тически убеждения.
(Дали не тръгват от тази точка идеите за създаване на силови групировки, които
правят бизнес чрез насилие, рекет и шантаж? Много е логично.)
Създадените през последните години противоречия между управляващата прослойка и
значителна част от обществото, в това число и интелигенцията, и породеното вследствие на
това напрежение не може също така да не доведат до въвличане на ДС в опитите за
разрешаване на конфликтите. Интегрирани в установената система, те не бяха реално
независими.
Бързо развиващите се през 80-те години процеси на стесняване на социалната база на властта
се отразиха и върху органите на сигурност, като това явление намери израз в постепенното им
откъсване от обществото и неговите интереси и приближаване на висшия ешелон и някои звена
от министерството към управляващите. Личният състав на ДС е действал през един
продължителен период от време в условията на реално съществуваща конфронтация между
двете основни тогава политически системи. Той е работил в тежки условия и е участвал в
скритата, невидима за обществото безкомпромисна борба между специални служби и
организации, подпомагали реализирането на жизнени интереси на държавата. В
психологически план особено сложна стана ситуацията през последните години, тъй като
кризисните явления в обществото придобиха изключителна острота и мащаби и доведоха до
дълбоки противоречия. За стотиците служители в бившите поделения на ДС не беше тайна, че
страната е в тежка икономическа и политическа криза, и те се мъчеха да действат адекватно,
законосъобразно, ръководейки се от принципите си, морала и интересите на страната, понякога
в противоречие с дадените им разпореждания. Мнозинството от кадрите, в това число и
ръководните, бяха способни и поемаха отговорност и отстояваха взимането на правилни
решения, свързани с опазване сигурността на страната.
Безспорно имаше и такива, които насаждаха авторитарен стил на управление,
взимаха еднолични или в тесен кръг решения. Имаше и кариеристи, приспособленци,
корумпирани, които трябва да поемат конкретната си отговорност. Имаше и такива,
готови за власт и привилегии, и за да докажат личната си преданост, да погазят и за-
коните.
Независимо от силно идеологизирания подход при подбора на кадрите, работещи в органите

47
 на сигурността, в преобладаващата си част съответстваха на обективно необходимите за тези
служби критерии и останаха незасегнати от кариеризма, двуличието и безпринципността.
Безпристрастният анализ на материалите показва, че независимо от деформираното
идеологизиране и нормативно прикрепено ръководство и контрол от висшия партиен ешелон
бившите управления на ДС са изпълнявали главно задачи, насочени към:
 защита на териториалната цялост и суверенитет на страната;
 събирали са и предоставяли необходимата (в повечето случаи) обективна информация за
обезпечаване на вътрешната и външната политика;
 противодействали са активно на шпионажа, предателството, диверсията, вредителството и
терора и са опазвали живота на българските граждани;
 защитавали са икономиката на страната и нейния научен потенциал от икономически
шпионаж, подпомагали са с информация позициите ѝ на международните пазари, предоставяли
са данни за кризисни явления и процеси; разкривали са или са предотвратявали престъпления,
нанасящи значителни материални щети, за корупция, разложение във висшия и средния ешелон
на политическата власт и управление;
 водили са борба и са подпомагали други поделения на МВР при разкриване на особено
тежки престъпления срещу живота и собствеността на гражданите.
 Трудна и сложна е оценката за определяне на ролята и мястото на органите на ДС в
духовния живот на обществото. Без да са изчерпателно посочени от прегледа на материалите,
свързани с дейността на специализираните структури, могат да се посочат някои фактори,
които са влияели върху дейността им:
 намесата в личния живот и управляваният контрол, в това число и неправомерното
ограничаване на правата на другояче мислещите граждани, се дължат на идейния монополизъм,
закостенялост и доктринерство – на господстващата през този период идеология;
 механичното въвеждане на идеологически критерии във всички сфери на живота и
преценката за дадена личност в съответствие с тях определяше или влияеше върху дейността на
специализираните звена;
 непрекъснатото абсолютизиране и нормативното закрепване на тезата за борба между
двете идеологии и култури и тоталното противодействие между тях дадоха съществен
отпечатък в работата, свързана с твърде деликатната материя на човешкото съзнание.
Необходимо е обаче да се подчертае, че реалностите в това противоборство, свързано с
воденето на психологическа война в двете ѝ форми – пропаганда и разузнавателно-
организационна дейност, – показват, че заинтересувани сили използваха ситуацията за съз-
даване на бази за крайно реакционни екстремистки теории и развиване на националистическа
дейност, която застрашаваше териториалната цялост на страната.
Отп. в 3 екз.
Министър на вътрешните работи: Хр. Данов 6.05.1991 г.

Българската Държавна сигурност, а и почти цялата дейност на МВР от 9 септември

1944 г. до 10 ноември 1989 г. е ръководена от Политбюро чрез ЦК на БКП.
Координацията и контролът се упражняват от съветския КГБ. Оттам са идвали
разпореждания за операции, наставления и указания, по какъв модел да работят бъл-
гарските служби.
„Те изпълняваха всичко, бяха сред най-дисциплинираните и верните“ – пише
години по-късно генерал Олег Калугин, един от най-кариерните генерали на съветски-
те тайни служби, който живее в САЩ. Именно Калугин преди време разкри, че
българските му колеги са поискали от КГБ съвет, как да бъде ликвидиран писателят
Георги Марков в Лондон през 1978 г. Дали Калугин казва истината, е друг въпрос, но
е факт, че е отговарял точно за този отдел и би трябвало именно той най-добре да знае
кое как е ставало и защо. Самият Калугин пък е обвиняван от свои колеги, че е
ликвидирал един от най-добрите двойни агенти на Москва, за да не издаде връзките на
генерала с американците още по време на студената война. Бивши офицери от ДС пък

48
твърдят, че Калугин лъже за участие на българските служби в убийството на Георги
Марков, за да се сложи на американските си господари. Сигурен съм, че преди години
същите тези хора са козирували на същия генерал Калугин, но сега той вече е
предател.
Представителството на КГБ в България има дълга и съдържателна история.
Първоначално, след идването на власт на отечественофронтовското правителство на 9
септември, у нас представители на съветските служби, включително на СМЕРШ
(„Смерть шпионам!“), създават първообраза на МВР. В същото време към Москва
отпътуват сандъци с архиви от българските царски служби, най-вече засягащи
отношенията ни с Германия и Хитлер. Руснаците прибират и агентурните сведения за
действията на американските, френските и английските служби на територията на
България и Балканите. Прибират се на сигурно място и всички проучвания за
наличието на уран у нас. От 1956 г. е регламентиран постът старши съветник на КГБ
към българското вътрешно министерство. Това става с двустранен договор. В състава
на представителството влизали ръководител, заместник-ръководител, петима
оперативни работници и технически персонал. След 1972 г. екипът от оперативни
работници е увеличен с още един-двама души. Кабинетът на шефа е бил в сградата на
МВР на ул. „6 септември“, на същия етаж, където се е намирало и Шесто управление
на ДС. През 70-те и 80-те години със старши съветника е контактувал лично първият
заместник вътрешен министър, който отговарял и за ДС – генерал Григор Шопов.
Главната задача на КГБ в Народна република България е била пълното спазване на
указанията на Кремъл. В същото време кагебистите събирали данни за западните
посолства и дипломати, за оръжейните ни заводи, сведения за Турция и Гърция като
членки на НАТО, за антипартийни и антиправителствени настроения в българското
общество.
В навечерието на 10 ноември 1989 г. от София са изпратени множество кодирани
грами, в които кагебистите съобщават имената на противниците на Тодор Живков и
появилите се дисиденти. По тяхно предложение в Кремъл привикват Андрей Луканов
и Петър Младенов за указания, как да проведат преврата и да овладеят структурите на
БКП в цялата страна. Тези разговори са стенографирани, както и указанията, кой да
бъде отстранен от поста, кой да остане и накъде да върви България.

На 9 и 10 ноември генерал Василий Мякушко, по това време е шеф на бюрото на

КГБ в София, изпраща над 40 съобщения в Кремъл за развоя на събитията по
отстраняването на Тодор Живков от поста генерален секретар на ЦК на БКП и
издигането на същия пост на дотогавашния външен министър Петър Младенов.
Руснаците са били запознати с целия план, а някои от верните привърженици на
Живков, особено тези от бригада „Чавдар“ 11, са били „профилактирани“ как да се
държат.
Според доклади в КГБ от онова време ръководството на българската ДС е било
уведомено да не се намесва, за да се гарантира успехът на преврата. Според някои
източници дори Тодор Живков е знаел какво му се готви, но е нямал никаква
възможност да се противопостави. Той е бил наясно, че щом Кремъл е взел решение за
неговата смяна, няма никакъв шанс. Още повече че Живков е знаел как самият той
през 1956 г., по време на Априлския пленум, извършва вътрешнопартиен преврат и

11
Бригада „Чавдар“ – българска партизанска бригада, участвала в партизанското движение в
България (1941-1944 г.). – Бел. ред.
49
заема мястото на Вълко Червенков начело на партията и държавата. За него най-важно
е било обещанието да бъде оставен на спокойствие, както и семейството му.

50
 Кои са хората на КГБ в България?

 Генерал Владимир Николаевич Суходолски – март 1954 – юли 1955 г.

 Полковник Николай Алексеевич Ляпунов – юли 1955 – март 1960 г.
 Генерал Михаил Иванович Егоров – март 1960 – май 1962 г.
 Алексей Николаевич Куренков – 1963-1965 г.
 Дмитрий Иванович Пищулин – 1965-1967 г.
 Михаил Петрович Светлични – 1967-1968 г.
 Генерал Иван Тихонович Савченко – 1969-1979 г. (присъдени са му две
генералски звания за това, че не е допуснал в България да се появят настроения като
тези по време на Пражката пролет и последвалите събития в Чехословакия)
 Владилен Николаевич Фьодоров – 1975-1983 г.
 Генерал Василий Емелянович Мякушко – 1983-1991 г. ( човекът, контролирал
преврата на 10 ноември 1989 г.)
 Генерал Лев Петрович Костромин – 1991 г.

Освен представители на КГБ в София са работили и пратеници на съветската

милиция, които са съветвали шефовете на нашата народна милиция. Най-известни от
тях са генерал Павел Филипович Перевозник и генерал Николай Ефимович Циганник,
който действал до 30 декември 1989 г.

В доклади на КГБ като най-верни сателити на Москва и КГБ са сочени българските,

кубинските и тайните служби на ГДР.
София, Хавана и Източен Берлин били любимци на Кремъл. Използвали
шпионските им централи за трафик на оръжие и дрога, убийства и участия в научни
симпозиуми. (Доклад №20/1311 от 1984 г. на Управлението за разузнавателна
информация, Служба „А“)

51
 „Българите са много добри в контрабандата на наркотици, оръжие и въобще в
тероризма. Гедееровците стават за „черната работа“ в Западна Германия и Африка.
Кубинците удрят право в самата Америка.“
Така характеризира службите ни генерал Аркадий Андреевич Фабричников от КГБ,
автор на над 70 помагала за разузнавателна, контраразузнавателна и диверсионна
дейност. От шлосер без средно образование той се издигнал до генерал с диплома по
журналистика. Не е известно да е написал есета и репортажи, но пък станал спец по
диверсионни операции срещу медии като „Свободна Европа“ и „Свобода“.
България и българските тайни служби били грижа на 11-и отдел на КГБ. Особено
активен обаче бил 13-и отдел, който планирал и извършвал диверсии и покушения. По
време на перестройката той е трансформиран в Отдел „В“, а след това – в Осми отдел
на Управление С“
По линия на тероризма нашите служби работили успешно и с „Щази“, ръководена
от легендата Маркус Волф.
Особено братско отношение към българските колеги на „тихия фронт“ имали
известните дейци на 11-и отдел на КГБ генерал Кубишкин и офицерът Чемезов. Чеме-
зов попада в Москва от Иркутск, но веднага овладява тънкостите на голямата игра и
по време на перестройката съумява да създаде мрежа от колеги в някои социа-
листически страни, в това число и в България. Той е в основата на създаването на
първите частни банки у нас, прехвърлянето в тях на милиони от задгранични източ-
ници и „прането“ на пари. Говори се също, че Чемезов известно време е работил и в
Дрезден, където се е срещал със самия Владимир Путин.
Кадри на КГБ били и в основата на трафика с пилешки обрезки. Звучи невероятно,
но е факт. Част от контрабандата минавала през България. Смята се, че именно тези
офицери са спечелили милиони от пилешки крака, кожички и трътки. От българска
страна през годините подобни съмнения имаше към бизнесмена Николай Методиев-
Пилето. Десетки тирове, пълни с пилета, са минавали през Малко Търново и след това
с кораби от Варна и Бургас поемали към Русия и бившите съветски републики.
Методиев обаче така и не бе осъден, а много от обвиненията срещу него рухнаха в
съда.
„Търговската фирма“ на агенти от КГБ не е продавала само пилета и дрънкулки.
Можели да доставят във всяка точка на света модерни оръжия, включително вер-
толети, самолети и ракети. В мрежата участват бивши офицери от 5-о, 11-о и други
управления на КГБ, вече трансформиран във ФСБ (Федерална служба за безопасност).
По руски образец се създават и първите силови групировки у нас. Става дума за
ВИС, СИК, Клуб 777, Първа частна милиция и др. Това са най-популярните. Има още
8 групировки по данни на ФСБ и ЦРУ, които извършват криминални действия, въртят
бизнес с позволени и непозволени средства и отчитат част от печалбите в големите
партийни централи. В този списък попадат и доста известни бизнесмени милионери от
първите години на прехода. Някои от тях с помощта на руски, но не по-малко и на
американски и други западни служби биват лансирани в бизнеса, политиката и в ма-
сонството. Илия Павлов, Емил Кюлев, Васил Божков, Ангел Първанов, Добромир
Гущеров, Красимир Гергов, Георги Гергов, Вълко (Ветко) Арабаджиев, Младен Ми-
халев-Маджо са само част от тях. Описвани са и техните топли връзки с политиците на
прехода.
Тук обаче е мястото да кажа, че същите тези хора са приемани от САЩ, Русия,
Англия, Франция и др. като водещи бизнесмени и им е гласувано доверие.

52
 Така например се знае, че около 20 от най-популярните и спорни имена в бизнеса на
прехода са давали информация, ползвана от Държавния департамент на САЩ, ЦРУ,
ФБР, ДЕА и други известни антимафиотски и разузнавателни центрове.
Деветнадесет са представителите на силовия бизнес от средата на 90-те години у
нас, които са ползвани като информатори от българските тайни служби. Говоря за по-
изявените. Така че нещата са много преплетени и нееднозначни.
В тази книга ще опиша само някои от тях, защото за всички са нужни поне няколко
тома. Някой ден и това ще стане.
Но да се върнем на руската връзка. Генерал Фабричников и българските му колеги
имат и друг принос в българо-руската „специална“ дружба. Те внедряват офицери под
прикритие в научни институти и висши учебни заведения. Тези сътрудници хем
следели кои учени са верни на БКП, хем пътували в чужбина на симпозиуми и
конгреси, където вършели шпионска дейност. Такава била операция „Южен вятър“ в
средата на 80-те години. Наши офицери с легендата на млади учени се озовават във
Варшава на международен конгрес по въпроси на общественото развитие. Там те
записват неформални разговори на американци и западногермански учени, които
активно подкрепяли реформаторските настроения в Полша. Вече в София били
набелязани мерки, как да се опазят научните среди в България, Съветския съюз и
другите страни от влиянието на „загниващия капитализъм“.
През 1989 г. офицери от КГБ създават силова групировка в Санкт Петербург, която
задейства мащабен бизнес. Там се прилагат и първите наказателни операции срещу
конкуренти: рекет, физически натиск, заплахи и убийства. Моделът след това е
приложен и в други държави от Източна Европа. Най-добри резултати той дава в
България. Всички силови групировки и наказателни бригади от годините на прехода
са създадени по този модел: подставено лице начело на групировката – офицери от
службите зад него – специалисти в различни области – „чистачи“ (юристи и
финансисти за заличаване на следите) – внедрени представители в съдебната система
и МВР – политици („чадър“ над трафика, контрабандата, финансови нарушения,
убийства и пр.). Тази схема работи вече почти 20 години безотказно.
Ето как 11-о и 13-о управление на КГБ слагат началото на мутренската икономика у
нас. Една от последните известни операции на КГБ на българска територия била
„Разклонено дърво“. Целта ѝ била прикриване на следите на дейността на КГБ в
България. Били изнесени архиви и документи в сандъци и от летището във Враждебна
излетели в неизвестна посока. Заметени били и следите на съветските агенти, които
останали да действат у нас. За известен период от време те буквално изчезват. В
средата на 90-те години някои от тях са активирани да се включат в политиката и
бизнеса.
Неизвестен досега момент е, че от отряда на руските спецчасти „Вимпел“
предупредили ДС за преврата през 1989 г. далеч преди събитията на 11 ноември.
Научих това от разсекретени документи на вътрешното министерство на Русия. В края
на 80-те години на миналия век спецчасти на НАТО провеждат учение „Арч Бей
експрес“ на територията на Турция и Гърция. Москва веднага изпраща легендарния
отряд на „Вимпел“, който провежда при пълна тайна операция „Чесма“ на българска
територия. Подслушани са разговори на висши чинове на тайните служби на натовски
страни и най-вече на САЩ. От тях става ясно, че след година, максимум година и
половина, в България ще има преврат и режимът на Тодор Живков ще бъде свален.
Имало дори обсъждания евентуално да бъде провокиран въоръжен конфликт между

53
българи и мюсюлмани. След известни спорове с Горбачов, който смятал, че
информацията трябва да остане тайна, служители на КГБ предупредили българските
си колеги за наученото. Какво е станало от тук нататък, не е ясно. Предполага се, че
висши кръгове в ДС са предприели съответни мерки за оцеляването си при смяна на
властта. Те обаче не информирали самия Живков, защото смятали, че той вече е
изхабен и трябва да се оттегли. Данните за тези разговори са много оскъдни. Те
фигурират в две докладни по отношение на събитията в Югоизточна Европа от 1988 и
1989 г.
Доста интересен е случаят с генерал Зотов, който е бил представител на руските
тайни служби в София. Той бил в дружески отношения с друг виден деец на КГБ –
Александър Коржаков. Същия, който създава Службата за безопасност на президента
(СБП), който отговарял за безопасността на Юрий Андропов и Борис Елцин и който
след това бе обвинен в заговор и предателство срещу други генерали от службите.
Коржаков използвал опита на генерал Зотов, който той натрупал в България. Зотов
приложил у нас създаване на мрежа от „уши и очи“ в големите български медии и
културни институти. Също и в Светия синод. Притежавал уникална информация за
родния политически, културен и бизнес елит. Според него българските интелектуалци
с голяма охота и усърдие разпространявали компромати, някои от които нарочно
съчинени, за свои колеги. Топели се един вид. Каква изненада, нали?
Малцина знаят, че през 1990 г. един от сериозните сблъсъци между КГБ и ЦРУ
става именно в София. Поводите са два: изнасяне на части от тайния архив на
Държавна сигурност и скандал в шпионските среди с еротични картички.
Американците отдавна имали апетити към папките, свързани с атентата срещу папа
Йоан-Павел II и убийството на писателя Георги Марков в Лондон. Истинската
причина за сблъсъка обаче били секретните папки за уранодобива и сведенията на
нашите служби за страни от Балканите и Близкия изток.
Търсейки най-секретните папки, американци и руснаци попаднали на невероятна
колекция. Тя съдържала стотици снимки и картички с еротично съдържание. Оказало
се, че български разузнавач, действал под дипломатическо прикритие в западни
страни, събирал секскомпромати. Задачата му била поставена от висши партийни
ръководители по линия на идеологическата война между Изтока и Запада. Оказва се,
че нашите пропагандни шефове смятали чрез порнокартичките да съставят план за
разбиване на пух и прах прозападното влияние и загнилия капитализъм.
В кашона с нецензурните снимки имало и порнофилми на видеокасети, внесени по
второ направление (от капиталистическите страни) през 80-те години. Към тях имало
докладни, в които били описани датите, на които шефове от МВР, ЦК на БКП и ЦК на
комсомола са гледали филмите и са ги коментирали. Оказало се, че тази нестандартна
дейност води началото си още от 50-те години на XX век, когато българските
разузнавачи били обучавани от опитни кадри на КГБ и Главното разузнавателно
управление (ГРУ) в Москва. Порноиндустрията била особено привлекателна, затова
нашите разведки трябвало да неутрализират проникването ѝ на българска територия.
За да е процесът по-ефективен, висшите идеологически кадри се запознавали с
„упадъчните“ произведения на фотографията и киното, за да могат да ги громят пред
трудовите колективи и партийния актив.
Друга папка пък съдържала компроматни материали и снимки за известни българки.
Някои от тях са актуални и до днес, защото млади кадри на прикритие вече са
известни бизнес дами.

54
 В операция „Разклонено дърво“ част от ценната информация отпътувала в сандъци
през летището във Враждебна към Москва. За акцията има данни и в т. нар. архив на
Митрохин (избягал в Англия офицер от КГБ). Американците обаче също не останали с
празни ръце. В друга операция, известна като „Приятелска ръка“, доста документи
отлетели към Вашингтон под формата на „литература за библиотеки“. По този начин в
момента в САЩ и Русия има немалко секретни данни от българските служби,
събирани години наред, включително и преди Втората световна война. В някои от
папките се съдържала прелюбопитна информация за видни партийни и държавни
ръководители, участници в партизанското движение, които сътрудничели активно на
полицията и предавали свои другари по време на въоръжената борба в периода 1941-
1944 г. Сред тях са и случаите на изпращане на български комунисти в сталинските
лагери в Сибир със знанието и понякога със съдействието на Георги Димитров и
Васил Коларов, висши дейци на Коминтерна по онова време.
Всичко започва през 1944 г., когато съветските войски окупират България като
съюзник на Хитлер и помагат за установяването на отечественофронтовско прави-
телство начело с БКП. Тогава по заповед на Сталин в София са изпратени първите
шефове на бюрото на КГБ у нас.
За период от 45 години те са осем. Това са генералите Владимир Суходолски,
Николай Ляпунов, Михаил Егоров, Алексей Куренков, Иван Савченко, Владилен Фьо-
доров и Василий Мякушко. За тези седмината в архива на руските служби е изписано
от кога докога са били в София.

За осмия, генерал Костромин, обаче е отбелязана като начало на службата в

България 1991 г. и липсват дата и година на завръщане от мисията. Какво означава
това, не се обяснява. Трудно е да се повярва, че генералът е още тук, но липсата на
крайна дата при всички случаи е някакъв знак, може би че бюрото на КГБ, днес вече
ФСБ, продължава да работи на българска територия.
За по няколко месеца или заради специални операции и подсилване на екипа тук са
пращани и генералите Дмитрий Пищулин и Михаил Светлични. И двамата се оказват
у нас по време на чешките събития, известни като Пражката пролет, в края на 60-те
години. Светлични ръководил операция по вербуване на чужди граждани и
неутрализиране на чужди шпиони, пристигнали за Световния младежки фестивал в
София през 1968 г.
Първите крачки на кагебистите в България били по провеждане на т. нар. операция

55
„Чужд сред свои“. Тя се изразявала в установяване на жестоките правила на
смъртоносната структура от Втората световна война СМЕРШ в редиците на БКП.
Въпреки съпротивата на някои български комунистически дейци, като Трайчо Костов,
било проведено прочистване на БКП от предатели с партиен билет. Много от тях се
озовали в лагерите на смъртта през 50-те години на XX век, а други намерили смъртта
си в арестите. По този повод в София идвал дори известният с жестоките си похвати
генерал Павел Судоплатов. Самият той обаче по-късно станал жертва на свои колеги
от КГБ, които го компрометирали пред Сталин и Берия и той бил репресиран заедно
със семейството си...

Ярък представител на школата на СМЕРШ тук бил Алексей Куренков. Валяка,

както го наричали със страхопочитание българските му колеги, се бил издигнал до
старши инспектор в Специалния отдел на СМЕРШ по подбора на кадрите. От 1945 до
1949 г. той ръководил мисията на НКВД (след това КГБ) в Германската демократична
република. Именно Куренков бил инициатор на жестоката чистка в новосъздадените
гедееровски спецслужби и поставил началото на митичното „Щази“. След смъртта на
Сталин през 1953 г. бил върнат в Москва, за да стабилизира кадровата политика в
тайните служби на СССР, като същевременно отговарял за наблюдението на
членовете на ЦК на КПСС и членовете на правителството. Доста хора си изпатили от
мерките, предприети от него срещу тях. След това обаче нещо в кариерата му почва да
куца и той е изпратен на „почивка“ в България. Така се поставят основите на стила
СМЕРШ в българските служби – тотално следене и ликвидиране на всеки, който се
отклонява дори на крачка от политическата линия на партията. По негово време при
странни обстоятелства загиват десетки български комунисти, които не били съгласни
с издигането на Тодор Живков. Под прицел са и активни дейци на партията,
произлизащи от отрядите „Антон Иванов“, Средногорския партизански отряд и др.
Установява се ерата на чавдарци, партизаните от бригада „Чавдар“, към която се водел
и Тодор Живков. Както се казва, изпреварили сме като модел чистката след смъртта на
56
Джон Кенеди с цяло десетилетие... Били вербувани агенти не само сред българите, но
и сред чужди дипломати, особено от страните на НАТО. Или ги притискали с
компромати, част от които били по женската част, с участието на родни красавици.
Става дума за едно от най-тайните мероприятия на съветските и българските служби.
„Омъжи се и докладвай“ е име на операция, продължила години наред. Името е взето
от аналоговата операция, стартирала преди това в Полша, отново под ръководството
на КГБ. Става дума за подбора на десетки млади, красиви и интелигентни момичета.
Всички те имали „черни петна“ в биографиите. Предпочитани били млади актриси и
ученички от езикови гимназии. След кратко обучение те били внедрявани във висши
партийни, стопански и дипломатически кръгове. Завързвали любовни отношения и
след време се омъжвали за посочен обект. През цялото време апетитните и артистични
съпруги докладвали на шефовете си с кого се срещат половинките им, какво говорят
на купони и служебни срещи. Част от тези „служебни съпруги“ се издигнали до
офицери от службите и предавали мъжете си години наред въпреки изградените
семейства и родилите се деца.

Други ефектни момичета били използвани за сексуални и алкохолни атаки срещу

чужденци – държавни служители, бизнесмени и дипломати. Явките били в
представителните хотели на Балкантурист в страната, по морето, а в София –
„Шератон“ (тогава „Балкан“), „България“, „Кемпински-Зографски“ (тогава „Ню Ота-
ни“) и Парк-хотел „Москва“. По подобие на руските курви на служба в КГБ, и
нашенките водели „плячката“ в стаи, накичени до тавана с „бръмбари“. След сеансите
въпросните обекти били изнудвани „да изпеят“ важна информация или били
вербувани да работят за нашите.
Така се наливали основите. През годините нещата съвсем се усъвършенствали.
Когато режимът на Тодор Живков пада и започва преходът към демокрация, много от
тези сътрудници, офицери и свръзки продължават да работят, но вече за своя изгода
или по указание на съответни олигархични или политически кръгове.
Така се стига до април 2012 г., когато руските служби за борба с организираната
престъпност съставят т. нар. черен списък на мафиотски групи и лица. В него намират
място над 60 граждани на Русия, пребиваващи в България и заподозрени във връзки с
престъпни структури. Докладът е направен основно по данни на ФСБ в
сътрудничество с Интерпол, ФБР и други партньорски служби.
Целта е съставяне на карта на руската организирана престъпност в цяла Европа, как
тя си взаимодейства с бандитските формирования в отделните страни и в кои сфери на
икономиката има силно влияние. България е едно от местата, където през последните
години руските мафиоти намират добър прием и въртят успешен бизнес. Повечето от
тях са представени от регистрирани законно фирми и не създават проблеми на
правоохранителните органи. В доклада са описани и българските партньори на
руските мафиоти. Също и политици, които закрилят и дори участват в схеми с руско
участие.
В списъка са и двама от обвиняемите по делото „Октопод“. Имената им се свързват
с доставки на оръжие за Грузия през 2008 г. Руските служби отбелязали със специален
знак тези, които са въоръжавали Тбилиси по време на конфликта с Москва.
В аналитичния доклад на Центъра за анализ на световната търговия с оръжие се
посочва, че през 2008-2009 г. български фирми са доставили на Грузия 12 единици
122-милиметрови оръдия от полевата артилерия Д-20, а също 12 единици 122-

57
милиметрови РСЗО RM-70, голяма партида стрелково оръжие и боеприпаси – около
50 хиляди автомата АКС-74, около 1000 гранатомета РПГ-7 и почти 20 хиляди 40-
милиметрови гранати към тях, а също така около 15 хиляди 5,56-милиметрови
щурмови пушки. Част от тези РПГ е била доставена от фирма на единия от
„Октопода“. Другият обвиняем по онова време е съдействал същата да получи
разрешение за търговия от Междуведомствената комисия за експортен контрол на
оръжия към Министерството на икономиката. Параф имало и от ДАНС. Тогава шеф е
Петко Сертов, а негов съветник – Алексей Петров.
Руският посланик в София Анатолий Потапов на среща с премиера Сергей
Станишев доста ясно заявил, че Москва е силно раздразнена от оръжейните сделки зад
гърба ѝ. Самият Владимир Путин при посещението на Станишев в Русия не скрил
разочарованието си от толерирането на оръжейния трафик към кавказката страна.
В доклада на руските служби били описани също срещи на български бизнесмени с
руски мафиотски босове във Виена, Париж, Лондон и други европейски градове.
Някои от тях били засечени и заснети по време на пищни обеди и вечери в
присъствието на елитни проститутки. Фотоархивът съдържал и кадри от купони на
яхти в Ница и Монако.
По данни на московските служби около 30 процента от „сенчестия бизнес“ в
България е под контрола на руски бизнесмени. Преди време български и руски по-
лицаи разкрили канал за „пране“ на пари, ръководен от мафиотска структура в Санкт
Петербург. Тя действала с посредничеството на българските фирми „Оптима-Ка“ и
ASTAVID. Чрез фиктивни документи и преводи парите минавали през банки в Кипър,
Хонконг и ОАЕ. Предполага се, че руско-българската „пералня“ е превъртяла около 1
милиард евро за една година.
Анализът посочва, че руски мафиотски структури в последно време са се
прехвърлили от САЩ, Канада, Германия, Франция, Израел и Швейцария към
Балканите.
В България руските бандити въртят преди всичко бизнес с недвижими имоти,
финансови сделки, инвестиции и пр. Под това прикритие обаче действат канали за
наркотици, крадени автомобили, проституция и „мокри поръчки“. Такава група била
тази на арменеца Артур, разкрита от българското МВР още преди години.
Според Европол руската мафия в България се е легализирала почти изцяло.
Поддържа връзки в политическите и бизнес среди.
Още в началото на 90-те години руската мафия хвърля око на България. По онова
време се провежда важна среща на руските босове в Париж, където се разпределят
сферите на влияние. В България е изпратен 26-годишният тогава Виктор Никифоров с
прякор Калина. Той е син на известния композитор Вячеслав Никифоров и любимец
на мафиота Вячеслав Иванков-Япончик. Младият Виктор бил известен със своята
интелигентност и хитрост, също и с пищните купони, които организирал в софийски
заведения и хотели. Така той бързо и успешно се внедрил в родната бохема. По този
начин безпрепятствено координирал действията на руските с украинските, арменските
и грузинските кланове. И у нас, както и в Русия, той бил топло приет и в артистичните
кръгове – черпел на воля, помагал с пари, правел скъпи подаръци. Дори завъртял
любовни афери с две от най-известните ни театрални и филмови звезди. Създал
солидни връзки в българската администрация и посещавал София дори в качеството
си на член на официални делегации.
Така се е започнало, след което руската мафия се побратимява с българската и

58
започва да върти мащабен бизнес.
Примерите са толкова много, че може да се издаде енциклопедия на руско-
българските мафиотски връзки. Някой ден сигурно и това ще стане...
На това място искам да направя едно важно уточнение. Обвиняван съм понякога, че
пиша неща, насочени срещу Русия. Не обръщам внимание на подобни глупости.
Искам обаче да кажа друго, което е съществено. Някои действия на КГБ, казвам
„някои“, както и на ДС не са се отличавали с хуманизъм и принципност. Никакви
обяснения от сорта на „такъв бе режимът“ не вършат работа. Контрабандата,
наркотрафикът, проституцията, незаконната продажба на оръжия, операциите по
физическото ликвидиране на опоненти и неудобни хора не могат да бъдат оправдани с
тезата за „българо-руската дружба“. Такъв филм няма. Тежката организирана прес-
тъпност нанася огромни вреди на икономиката както на Русия, така и на България.
Обществото и в двете страни от години живее в страх от мафията и е ощетено зверски.
Бизнесът, културата, социалните контакти, приятелството, смесените бракове,
източното православие, славянските традиции са прекрасни. Познавам и обичам тази
страна. В нея живеят много мои приятели, там съм учил и съм научил страхотни неща.
Бизнесът с Русия е важен за нас, българите. Общите проекти са гаранция за прос-
перитет и икономическо развитие. Но не и мафиотските формирования, нито
участието в тях на бивши служители на тайните служби. Те не бива да бъдат
премълчавани и да минават под знака на отношенията между двата народа. Други са
ценностите, които ни свързват. И те не включват убийства, рекет, измама, далавери,
кражби, незаконен трафик, проституция и пр. Да си имаме уважението! Обратното,
смятам, че институциите в София и Москва работят и ще работят и занапред за
разбиване на гнездата на организираната престъпност на територията на двете страни.
Както и срещу тероризма. Може да ви звучи пресилено, но според мен определени
среди в България наложиха мнението, че ако говориш срещу руската престъпност и
някои действия на някогашния КГБ, значи си русофоб. По-този начин „изпират“ съм-
нителните си връзки, както и обществения си образ. Поне те си мислят, че им се
получава.
Българската мафия не е измислила нищо ново. Тя просто е подражавала на
американската и руската. Виждал съм киносалона в къщата на Николай Маринов –
Малкия Маргин, където братята Мартини често са гледали гангстерски филми и са се
възхищавали на героите от „Кръстникът“, „Недосегаемите“, руския „Бригада“ и пр.
Техни познати разказват, че те, както и обкръжението им са имитирали поведението
на тези герои, превъплъщавали са се в техните образи. Поръчвали са си дори дрехи от
същите марки. Живот като на кино.
Същото са правели и Васил Илиев, и брат му Георги Илиев.
От тези момчета, нароили се от национални и клубни отбори, от спортни училища и
интернати, от редиците на дребни мошеници по време на социализма, търгували с
джинси, долари и парфюми, се родиха помпозни величия.
Някои от тях натрупаха пари, освен с партийна и ДС подкрепа, и благодарение на
личните си качества. Да се омаловажава потенциалът на някои представители на
подземния свят е неуместно. Илия Павлов бе сред пионерите в частния бизнес и в
създаването на големи структури. Емил Кюлев – също. Младен Михалев израства и
ръководи мащабен бизнес – от банки до различни производства. Широкообхватен
бизнес завъртя и варненската групировка ТИМ на Марин Митев и Иво Каменов. В
редиците на отличниците са още Васил Божков, Добромир Гущеров, Гриша Ганчев,

59
Ветко Арабаджиев, Иво Прокопиев, Георги Гергов, Любомир Павлов, Огнян Донев и
др. Около техния бизнес може и да витаят съмнения, но за 23 години не се е появило
нито едно доказателство в подкрепа на тези съмнения. Нито един от тези хора не се е
озовавал на подсъдимата скамейка. Имало е и прокурорски проверки, но и те са
завършвали с мнение, че няма извършени закононарушения. И ако аз сега изброя дори
част от митовете и слуховете, които бродят из публичното пространство, рискувам да
бъда осъден от тези хора за клевета и набеждаване. Дори грамите на американските
дипломати от посолството в София, излизащи чрез „Уикилийкс“, не са съвсем
убедителни по отношение на изречените обвинения срещу определени хора.
Но да не се отклонявам.
Офицери от комунистическите служби се реализираха пълноценно в групировките,
корпорациите и холдингите, дори и в тези със съмнителен произход. Както вече казах,
те моделираха и насочваха тези компании и техните лидери. От своя страна бившите
служители се отчитаха на по-горната инстанция кукловоди – тази на висшия кадър от
ДС. Те пък от своя страна са докладвали на висшия партиен клир. Най-просто и
образно казано, веригата е следната: мутра-офицер-генерал-партийна централа.

И мракът погълна зората...

60
 2.
Изворът на Кадри
Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа
единствено само от страх.
Ф. М. Достоевски

Най-общо казано, престъпникът е човек, който извършва престъпление. Той може

да бъде наричан още злодей, злосторник, разбойник, пакостник, нарушител, виновен,
виновник, убиец, катил, бандит, гангстер, главорез, хулиган, грешник, подлец или
негодник.
Още Артър Конан Дойл е описал как изглежда и действа бруталният тип. Ще
припомня епизод от „Наказанието на Чарлз Огъстъс Милвъртън“:

– Хм! Време беше. Кажете ми, Уотсън, когато застанете пред терариума в зоопарка и видите
хлъзгавите лигави отровни същества със смъртоносния им поглед и плоско лице, не ви ли
побиват тръпки? Е, точно така ми действа Милвъртън. Имал съм си работа с петдесетина
убийци, но и най-опасният от тях не ме е отблъсквал така, както този човек. И въпреки това не
мога да не работя с него. Той ще бъде тук по моя покана.
– Но кой е той?
– Ще ви кажа, Уотсън. Той е царят на всички изнудвани. Господ да помага на онзи мъж, а
още повече на онази жена, чиято тайна и чиято репутация се окажат в ръцете на Милвъртън. С
усмивка на лицето и със сърце от камък, той ще ги изстисква и изстисква, докато не остане
нищо. Човекът е гениален по някакъв начин и щеше да остави следа в някои от по-честните
занаяти. Неговият метод е следният: разпространява слух, че е готов да плати много големи
суми за писма, компрометиращи хора с пари или с високо обществено положение. Той
получава тези писма не само от коварни лакеи и прислужници, но и от главорези, които са
спечелили доверието и обичта на някоя наивна жена. Работи, без да се стиска. Случайно знам,
че е платил седемстотин лири на един лакей за бележка, дълга само два реда, и резултатът бе
едно съсипано благородническо семейство. Всичко, което е на пазара, отива при Милвъртън и
има стотици хора в този град, които пребледняват, щом чуят името му. Никой не знае коя ще е
следващата му жертва, защото е твърде богат и изкусен и не му се налага да работи на бърза
ръка. Той е в състояние да държи в продължение на няколко години своя коз и да го изиграе в
момента, в който залогът е най-висок. Аз ви казах, че той е най-лошият човек в Лондон, и
наистина ви питам би ли могъл да се сравни разбойникът, който в яда си убива с тояга своя
другар, с този човек, който, без да бърза, методично измъчва душите на хората и опъва нервите
им докрай с единствената цел да увеличава богатството на своите и без това препълнени със
злато чували?
Рядко чувах Холмс да говори толкова прочувствено за нещо.
– Но със сигурност – казах аз – човекът трябва да е в обсега на закона?
– Технически – без съмнение, но на практика – не. Какво би спечелила например една жена,
ако помогне да го осъдят за няколко месеца, след като самата тя ще затъне от това? Неговите
жертви никога не се осмеляват да отвърнат на удара. Ако някога беше изнудвал невинен човек,
тогава без съмнение щяхме да го хванем. Но той е по-хитър и от дявола. Не, не, трябва да
измислим друг начин да го спипаме.

Действието в разказа се развива драматично и един ден противният и нагъл

Милвъртън е убит от двама души. Полицейският комисар търси Холмс за съдействие,
за да разкрият извършителите, които са изгорили всички компроматни материали,

61
които Милвъртън събирал от години, за да шантажира различни хора.
– Е, страхувам се, че не мога да ви помогна – каза Холмс. – Факт е, че аз познавах този тип
Милвъртън, смятах го за един от най-опасните мъже в Лондон и мисля, че има престъпления,
пред които законът е безсилен, и те съответно в някаква степен оправдават личното отмъщение.
Не, няма смисъл да спорим. Вече съм решил. В този случай съм на страната на престъпника, а
не на жертвата и няма да взема участие в разследването.

Какво ни казва Конан Дойл чрез тези думи на Шерлок Холмс? Аз ли си внушавам,
или наистина великият детектив заявява, че има престъпници, които не бива да бъдат
съдени по закона, който често не е достатъчно справедлив и строг, и заслужават
възмездие и отмъщение? Дори с цената на извършено престъпление. Сигурен съм, че
99,9 процента от българите споделят това виждане на Шерлок Холмс. Те отдавна не
вярват на правораздавателната система и биха взели правосъдието в свои ръце, ако им
достигаше смелост. Сигурен съм в това.
Ако имаха снайпер...
Но да се върнем към портрета на престъпника и мафиота.
Според италианския лекар и учен проф. Чезаре Ломброзо престъпникът е човек с
атавистични (характерни за далечните ни предци) черти, тоест с вид на примитивен
човек. Отличителните белези са ниско чело, широки челюсти, груби черти, сплескан
нос, малки очи и т. н. Впоследствие професорът създава и конкретна характеристика
за различните типове престъпници – крадци, убийци, насилници, – като на даден етап
дори определя и как изглежда политическият тип престъпник.
Германецът Петер Фалке на свой ред създава теория, която бележи края на
определението, че мизерията и бедността са единствените причини за престъпността.
Според него все по-често престъпници стават хора, които искат висок жизнен
стандарт. Богатството, също както и мизерията, носи зло и ражда престъпност. Же-
ланието за охолен живот стимулира желанието към ново забогатяване, непрекъснато
увеличаване на личното богатство и завоюване на нов социален статус. Един от
начините да се постигне всичко това е престъплението. В действителност концепцията
за престъпността на изобилието е един съвременен възглед за престъпността в
съвършено новите икономически условия, в които се озова страната ни след 10
ноември 1989 г.
Трудно може да се даде точно определение за организираната престъпност. Според
чл. 2 от Конвенцията на ООН организирана престъпна група означава: структурирана
група от три или повече лица, която съществува за определен период от време и
действа съгласувано с цел извършване на едно или повече тежки престъпления с цел
получаването, пряко или косвено, на финансова или друга материална облага.
Терминът „организирана престъпност“ вече се е изтъркал от употреба. Знаем, че я
има, но не знаем защо резултатите от борбата срещу нея са толкова слаби. Българите
дори нехаят какво се случва с борбата срещу мафията, защото живеят зле и искат това
да се промени. Те дори не се замислят, че мизерията идва тъкмо от несполуките във
войната с организираната престъпност.
У нас мафията е правителство в сянка. Именно то създаде след преврата на 10
ноември 1989 г. нелегален пазар за наркотици, жива плът, крадени автомобили,
контрабандни товари, оръжие, антики и пр. Работата е там, че с течение на времето
престъпните групировки се превърнаха в легални фирми на високо ниво.
Преди това обаче беше рекетът. От него тръгна изграждането на мафиотските
структури.

62
 Рекетът – това е бизнес, основан на физически тормоз и причиняване на
имуществени вреди. Събирайки „данък“ от определени лица и фирми, престъпната
организация им „гарантира“ защита от други силови структури. Стремейки се да
постигнат големи печалби, рекетьорите се представят за нещо като върховен съд на
улицата, като последна инстанция, която е над закона. За да осигурят собствената си
недосегаемост, въпросните силови групировки включиха в мозъчния си тръст бивши
служители на службите и ДС. Те от своя страна използваха старите си познанства и
влияние върху хора от МВР, магистрати на възлови постове и политици. За да ги
придумат да работят в защита на новата престъпна вълна, тези хора бяха шантажирани
с досиета за принадлежност към ДС, подкупи или открити заплахи. Разбира се, една
част от тях е била уговаряна (вербувана) по доста елегантен начин, като са
предложени облаги, на които не може да откаже. Не е тайна, че престъпни босове са
плащали обучението на децата на магистрати и политици в елитни колежи и
университети в чужбина. Други са се сдобивали с имоти и сметки в Швейцария.
Така след рекета започна разцветът на корупцията.
Но да не избързвам. Има още една тънкост, която е добре да се знае. Упражнявайки
рекет, престъпната организация по същество продава услуга по защита на правото на
собственост – защита от всички криминални елементи, в това число и от членовете на
дадената организация. Дотогава правоохранителните услуги са били привилегия
единствено на държавата. Затова възникването на рекета трябва да се разглежда като
алтернатива на силовото ведомство МВР. Някогашната народна милиция и ДС се
издържаха от данъците, вливащи се в държавния бюджет. В началото на прехода обаче
напусналите системата осъзнават, че могат да си осигурят заплати, че и много повече,
ако създадат частно МВР или много частни МВР. Плащаш и те пазим. Така се форми-
ра нелегален бюджет за издръжката на силовите структури. В този период започва и
манипулирането на общественото съзнание, че държавните правоохранителни органи
са неефективни, тромави и незаинтересувани да защитават хората. В известна степен
то си беше и така, но чрез медии и саботажни действия новите теоретици на
мафиотския бизнес успяха наистина да внушат, че устоите на държавата се рушат, че
тя е слаба и не може да защити своите граждани. Но и как да стане, като само след
първите съкращения в МВР след 10 ноември извън службите се оказаха над 8000
души. Година и половина по-късно те са вече близо 20 000. Става дума за обучени
хора, със знания и опит в противодействие на престъпността. Част от тях, повтарям,
част от тях побърза да премине от другата страна на барикадата. Те станаха и първите
идеолози на организираната престъпност, тъй като превъзхождаха значително своите
работодатели по опит и знания в специализираната област. Така се създаде
правителството на мафията, което налагаше ред и правила от името и в полза на
престъпността.
И понеже днес е доста актуално да се клеймят монополите, трябва да припомня, че
още преди 23 години организираната престъпност монополизира публичноправните
функции на държавата и ги превърна в частно владение. Това бе първата
приватизация. Някогашните контрабандни канали, контролирани от ДС и специалните
управления, създадени по разпореждане на Политбюро на ЦК на БКП, преминаха в
ръцете на отделни групировки. Така възникна и следващият монопол – на
криминалния пазар. Част от икономиката също бе поета от гангстерските организации.
Започна разцветът на фирми монополисти, които разпределиха страната на отделни
области и зони. В тях те се разпореждаха като феодали.

63
 Според теорията на американеца Рамзи Кларк, автор на книгата „Престъпността в
САЩ“, престъпната дейност възниква там, където има търсене и недостиг на стоки
или услуги. Бруталната улична престъпност, разграбването на ТКЗС, държавни
предприятия и заводи доведоха до нечувана нестабилност и страх у българина. Дадена
му бе частна собственост, получи и свобода, но защитата на държавата я нямаше,
нямаше и правила. Законите бяха пратени на майната им. Той остана сам и
беззащитен. Разбира се, до това положение едва ли се е стигнало случайно. Страхът бе
инжектиран у хората и те, отчаяни, потърсиха някаква закрила. Тутакси такава им бе
предложена от силовите групировки. Дори конкуренцията на пазара се регулираше
чрез рекет и шантаж. Ако платиш определена сума, собственикът на съседния магазин
може да бъде сплашен, пребит или изнасилена дъщеря му. По този начин едни
изпревариха други. Пазарът не се саморегулираше, а съществуваше според
прищевките на този или онзи силов играч. Колкото по-брутален, толкова по-успешен.
Постепенно конкуренцията между отделните групировки се изроди в улични войни,
побоища, отвличания и показни разстрели. Най-големите пък се надцакваха чрез
политическите си покровители, което не изключваше в определени моменти да се дава
пример с някоя поръчкова екзекуция.
Такъв нагледен урок бяха убийството на премиера Андрей Луканов, атентатите
срещу Илия Павлов, Емил Кюлев, прокурора Николай Колев и др.

Българската мафия е една от най-младите в Европа. По подобие на руската

организирана престъпност, тя възниква с помощта на тайните служби. Затова и първи-
ят неин бизнес е рекетът. Според някои доклади на МВР в средата на 90-те годни на
миналия век под контрола на мафията са се намирали близо 70 процента от предпри-
ятията в страната. Това прави почти всички работещи структури в държавата без
охранителните фирми, които тогава са в процес на извоюване на територии от МВР.
По този начин бяха легализирани или поне облечени в „бели якички“ дейности като
наркотрафика, порнобизнеса, проституцията, трафика на антики и много други.
Българската мафия е достатъчно многочислена, но като организирани групи тя
отстъпва на западните си „колеги“. Истинските мафиотски формирования са не повече
от 40, а в последно време – и по-малко. Има обаче поне 230 престъпни групи по
региони и населени места, които са с локално влияние. Десетте наистина мафиотски
организации правят бизнес с „партньори“ зад граница. Преди всичко по линия на
наркотрафика и износа на проститутки.
В България няма единен център на мафията, както някога американската комисия,
която координира действията на отделните групировки и тушира възникнало
напрежение. Такива опити обаче са правени. В Солун, Виена и Лондон няколко пъти
се събират босове на отделни групировки, които обсъждат разпределението на пазара
и междуособиците помежду си.
Говори се също, че Алексей Петров се опитвал години наред да превърне офиса си
на басейна „Спартак“ (преди това в „Златният телец“) в някакъв център, където да се
решават спорни въпроси, да се уреждат сделки и да се провеждат срещи между
бизнесмени от „сивия сектор“ и политици. В един момент това дори е изглеждало
реално, но липсата на капацитет, качества и доверие към него е обрекло щението му на
неуспех. Създаването на Съюза за стопанска инициатива на гражданите пък е опит да
се намери легална форма на сдружение на фирми, които да бъдат под контрола на
един човек и неговите интереси. Опитът продължава, но членовете на този съюз са

64
предимно фирми, близки или зависими от Петров. Някакъв мижав римейк на Г-13 или
работодателска организация. Миш-маш, тюрлюгювеч с амбиции, изтъкани от
комплекси.
Ще стане въпрос за това по-нататък.

***

Трите потока, които захранваха пълноводната река на организирана престъпност, са

спортисти, бивши служители на МВР и бивши затворници по криминални дела. Не
подценявайте тази сплав. Тя създаде могъщи фирми и корпорации, сдоби се е влияние,
включително и в политическите среди. Съотношението е приблизително 40 : 40 : 20.
В един момент дипломата от интерната „Олимпийски надежди“ е равна на златна
карта в клуба на избраните. Гаранция, че можеш да заемаш определена позиция в
частните силови структури. Сигурно не всички от тях са били незаконни, но митът и
до днес е упорит, а легендите разпалват общественото въображение. Самите
участници не бива да се сърдят на хората, че се отнасят със съмнение към техните
действия и занимания, тъй като правоохранителните органи и съдебната система не си
свършиха работата през тези години и не отсяха зърното от плявата. Ако беше
разкрита поне част от поръчковите убийства, ако подбудителите и участниците в
някои от уличните престрелки, побоища и див рекет бяха сложени на място, може би
нямаше да съществува този общ знаменател за борци, мутри и рекетьори, който е жив
и до днес. Виновен за всичко това е т. нар. политически елит, който толкова се опияни
от ролята си на сценарист и режисьор в бандитските баталии, че забрави за интересите
на нацията и хигиената на нравите. Ценностната система бе пратена в девета глуха, а
категориите за добро и зло претърпяха цинични метаморфози. По този начин се
допусна чалга герои и брутални главорези да бъдат представяни с лъскав имидж и да
превземат съзнанието на подрастващите, които мечтаеха да имат коли, курви и дрога –
мечтата на живота им. Това нямаше как да не ни доведе до батака, в който се
намираме.
Материалният срив може и да се преживее някак, но духовната нищета няма как. Тя
ни превръща в мъртъвци приживе.

Защо спортистите бяха първи? Битуват всякакви мнения. Логиката е проста: те са

задружни, дисциплинирани, издръжливи, а и лесно се подчиняват на треньора (шефа,
авторитета).
Нещата обаче са малко по-сложни.
Според руския учен Пьотър Лесгафт съществува определен модел на спортната
личност. Състои се от 6 основни компонента: поведение, мотивация, интелект,
емоции, воля и комуникативност. Към този комплекс прибавяме нервната дейност,
темперамента и характера на дадения индивид. Мотивационният компонент пред-
ставлява особен вектор, по който се устремява енергията на спортиста, стимул да
търси нови и нови предизвикателства. Това е вътрешният импулс да постигаш нови и
нови успехи.
Германецът д-р Анелен Колац обобщава чертите на спортиста в съвременни
условия: социални навици, отговорност, дисциплина, доминиране, стабилност и сът-
рудничество. Именно тези качества дават възможност на спортиста да се приспособи
към екстремни условия по-бързо от останалите хора. Такива са условията у нас след

65
10 ноември 1989 г.
Д-р Колац допълва още четири компонента, които отличават спортиста от
останалите: нестабилен тип, отборен играч, индивидуалист и лидер.
Важна особеност при спортистите е тяхната агресивност, наричана още спортна
злоба. Агресивността се дели на два основни типа: мотивирана агресия, или агресия
като самоцел; инструментална агресия като средство за постигане на целта. Тук е
заровено кучето. Бухалката, бой по опонента или „клиента“ и постигане на целта.
Колко просто! Това не е по силите на всекиго. Не са много и тези, които са
възпитавани по този начин. Липсата на закони и правила обаче отвори път точно за
такива хора. И те се възползваха.
Агресията при спортистите може да се прояви напълно съзнателно под известен
контрол и подсъзнателно – стихийна и пагубна. Втората поражда гняв и враждебност.
Въпросникът на Бас-Дарки12 дава ясна представа за мястото на агресивността у всеки
спортист:

1. Физическа агресия – използване на физическа сила против друго лице.

2. Косвена агресия – агресия, която по заобиколен път е насочена към дадено лице
или дори е без адресат.
3. Раздразнение – готовност за проява на негативни чувства дори при най-малък
дразнител (избухливост, грубост).
4. Негативизъм – опозиционен маниер на поведение от пасивна съпротива до
открита борба срещу обичаи, правила и закони.
5. Обида – завист и ненавист към средата, в която живееш, заради действителни и
измислени действия.
6. Подозрителност – варира от недоверие и съмнения по отношение на хората до
убеждението, че тези хора планират и нанасят вреда.
7. Вербална агресия – изразяване на негативни чувства чрез викове, обиди и открити
закани.
8. Чувство за вина – вътрешни съмнения, че си лош човек, че постъпваш зле,
усещане за угризения на съвестта.

Осем компонента, които изграждат силовака.

И още една особеност на спортистите, която е доста важна за прехода от активен

спорт към активен силов бизнес. Активното спортуване е тежка физическа работа,
свързана с огромни натоварвания и много физически травми. Затова спортистът
трябва да е търпелив и способен да понася болка. Активните спортисти имат повишен
праг на болката. Това ги прави пригодни за силовия бизнес.
Бих се извинил за досадната теоретична част, но тя е важна, защото обяснява
появата и разцвета на силовите играчи.
Другите участници в новосъздадения ъндърграунд са бивши криминални
затворници.
„Бог ме обича и закриля!“ – това е девизът на 90 процента от престъпниците. Те
вярват, че няма да бъдат разкрити и осъдени. Дори когато се провалят, са сигурни, че
това е лошо стечение на обстоятелствата, карък или някой ги е изпортил. Само по-

12
Въпросникът на Бас-Дарки е разработен от А. Бас и А. Дарки през 1957 г. и е предназначен за
диагностика на агресивни и враждебни реакции. – Бел. ред.
66
интелигентните анализират грешките си. Имат самочувствието, че знаят и могат неща,
които обикновените хора не могат. Някои от тях дори са убедени, че извършват добро
дело – отнемат нещо от хора, които не го заслужават. Така си създават теорията, че са
Робин Худ, т. е. народни закрилници, принудени от обстоятелствата да извършват
злодеяния. Други пък искат да минат за Арсен Люпен, крадеца джентълмен.
Това са хора, които още в детството си са нарушавали законите, волно или неволно,
по принуда или заради обстоятелствата. Те нямат проблем с прекрачването на
границата. Водят се от инстинктите си и от натрупания опит – в престъпната дейност и
затвора. Бързо се ориентират откъде може да падне печалба и са готови да извършат
всякакви деяния, стига това да доведе до тяхното обогатяване. Все по-често са готови
да използват и оръжие, което не е било характерно до началото на 90-те годни на
миналия век.
За престъпниците е ясно защо се вливат в мафиотските структури. Там те са по-
защитени. За тях вече някой се грижи. Стават част от нещо „голямо“, самочувствието
им нараства, стават по-нагли и жестоки. Целта е да се докажат пред големите босове и
да растат в йерархията. В средата на 90-те години престъпността вече е на ниво над
всички периоди от Освобождението насам. Едно малко известно изследване на
Николай Райков от 1994 г. показва, че 78 процента от 89 анкетирани мислят
всекидневно дали няма да станат жертва на обир, на нападение или изнасилване.
Следващата група, вляла се в организираната престъпност, са бивши служители на
МВР и в по-малка степен – от армията. Те притежават организационен опит, работили
са по разкриване на криминални престъпления. Познават криминалния контингент,
неговите навици и особености. В създалата се ситуация тези хора използват всичките
си познания и опит, за да създадат истински структури, които да работят на военен
принцип: единоначалие, йерархия и дисциплина. Разбира се, далеч не всички
напуснали системата на службите преминават от другата страна. Но и 20 на сто да са,
пак е огромен процент. Такава статистика обаче няма, вероятно защото би била доста
смущаваща. В нея обаче няма как да влязат тези, които хем са на щат в МВР, хем
работят за олигарси, мафията и политически централи.
В един момент обществото се обърква кой кой е и губи всякакво доверие в
правоохранителните органи.

В ъндърграунда има и една особена категория хора, за които не се говори много.

Става дума за „баретите“. По-точно за тази част от тях, които избраха престъпния
бизнес, залъгвайки съвестта си и обществото, че са обидени, неоценени и „принудени“
да минат от другата страна.
Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ) е най-елитното
подразделение на МВР. Носи това име от 1991 г. Популярни са като „баретите“ заради
червените барети, които носят командосите в района на поделението във „Врана“.
СОБТ всъщност е сформиран още през 1979 г. по подобие на руския отряд „Алфа“,
създаден през 1974 г. През 1981 г. в СССР се създава и отряд „Вимпел“. Заедно с
„Алфа“ те са прикрепени към Управление „К“ на КГБ – борба с тероризма и
политическия екстремизъм. По същия начин българските „барети“ са били прех-
върлени на щат към 6-и отдел на Шесто управление на Държавна сигурност през
1985 г. През този период те участват и в акции, свързани с „възродителния процес“ и
турските терористични организации на българска територия.
В своята биография „баретите“ имат няколко сблъсъка с терористични организации

67
и са участвали в решаването на заложнически кризи.
През 1981 г. освобождават от турски терористи самолет на турските авиолинии и 86
пътници в него. През 1985 г. на Централна гара София е задържан член на
крайнолявата терористична организация „Баадер-Майнхоф“.
На 9 март 1985 г. е извършен атентат на гара Буново. Взривена е бомба във вагона
за майки с деца. Загиват 3 деца и 4 жени, тежко ранени са 9 души. Същия ден избухва
бомба и в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен“ в Сливен. „Баретите“ също са
ангажирани в неутрализирането на атентатите, макар разкриването да е дело на
офицери от „Антитерор“ на Шесто управление.
Последния път „баретите“ са ангажирани при освобождаване на заложници по
време на въоръжения обир на банков клон на Инвестбанк в Сливен.
Според българското законодателство СОБТ изпълнява задачи само на територията
на България.
Кандидатите за отряда минават през тежки психологически и физически тестове, а
до тях се допускат само служители на МВР и МО със стаж в системата и съответни
качества – главно физически умения в ръкопашния бой.
„Баретите“ минават през учебно-тренировъчен процес по квалифициране –
сержантски, тактически и други курсове. Качествата се затвърждават по време на еже-
дневните тренировки по тактическа, стрелкова, военномедицинска, снайперска,
самоотбранителна, парашутна, водолазна, пиротехническа, военнотопографска и
общофизическа подготовка. Командосите често са бивши спортисти и атлети от най-
висок ранг.
Извън всяко съмнение е, че тези бойци са с големи заслуги за обезвреждането на
опасни престъпници и са важна част от системата на МВР.
Но...
Имената на някои от тези железни бойци са замесени в съмнителни и чисто
криминални деяния.
На 10 юни 1995 г. в Бургас, пред спортна зала „Атлант“, е убит Георги Николов-
Мечката, собственик на Първа частна милиция. Роден е на 12 август 1967 г. в Бургас.
След като завършва средно полицейско училище, известно работи в системата на
МВР. Бил е командос в специализираните отряди за борба с тероризма. По-известен е
обаче като представител на ВИС за Южното Черноморие.
На 15 юли 1992 г. командоси от СОБТ и техни колеги антимафиоти от ЦСБОП
участват в паралелна акция в сградите на Химимпорт, Нефтохим и Химимпекс. Ата-
ката се оказва рекламна акция без никакъв резултат.
Същата година „баретите“ щурмуват столичното заведение Скайклуб. Обръщат
всичко с краката нагоре, след което пресцентърът на МВР съобщава, че има намерени
гранати и 7 грама наркотик. По-късно се оказва, че гранатите са сувенирни запалки...
През май 1993 г. са арестувани шестима командоси край Свиленград, които се
забавлявали, като стреляли по жива мишена. Оказва се, че живата мишена е управител
на бар, който не обслужвал „баретите“ със скоростта на светлината. Командосите са
уволнени. По-важно е обаче какво са търсили там, което дълго време се премълчава от
ръководството на МВР. След време се разбира, че въпросните „барети“ са рекетирали
сутеньорите в района да им плащат отчисления според броя на проститутките, които
работят там. Някои от сутеньорите дори били бити, за да бъдат „аргументирани“ да си
плащат навреме. Като бонус проститутките трябвало да обслужват безплатно юнаците.
През ноември 1993 г. става голямо меле в ресторант „Градина“ в ж.к. „Хаджи

68
Димитър“ в София. Командоси пребиват охраната на заведението. Побоят е
представен като акция на отряда, каквато всъщност е нямало. По-късно всичко е
потулено.
На 21 декември 1993 г. командос от СОБТ е отвлечен на ГКПП-Калотина. Връщат
го на следващия ден, след като за него води преговори лично командирът на отряда.
15 януари 1994 г. е най-черната дата в историята на СОБТ. Тогава със заповед на
министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов подполковник Марин Чанев,
главен сержант Георги Георгиев, известен като Индианеца, и сержант Христо Билев са
изпратени да охраняват шефа на отдел „Убийства“ в националната полиция Ботьо
Ботев и началника на информационната служба в СДВР Григор Вълков в ж.к. „Белите
брези“. Получава се недоразумение, тъй като само няколко души знаят, че отрядът е
пратен там. Служители на подразделението за борба с масовите безредици объркват
колегите си от СОБТ с мутри и застрелват като кучета Чанев и Индианеца. Трети
командос е прострелян в крака.
През август 1994 г. антитерористите са използвани в акция срещу бандита Боян
Петракиев-Барона. Те трябвало да го арестуват край микроязовира до село Бра-
тушково. Барона наистина е хванат, но, кой знае защо, бива пребит. Случаят се
потулва. И забележете: месеци по-късно някои от участниците в побоя напускат
отряда и стават лична охрана на Барона...
На 24 октомври 1995 г. в столичния кв. „Дружба“ е застреляна бившата „барета“
Пламен Михайлов-Кимбата. Бил е гребец и акционер в застрахователната компания
„Аполо-Болкан“ на други две „барети“ – Алексей Петров-Трактора и Златомир
Иванов-Баретата. Бил е и служител на фирма „Атлас“ на Трактора. В периода 1991-
1992 г. Кимбата служи в спецподелението за борба с масовите безредици (БМБ) към
СДВР. През първите години на демокрацията е част от спецгрупа за бързо действие
срещу обирджии по мотели и магистрали. В доклади на МВР обаче се казва, че е давал
възможност на някои от заловените да избягат, а той прибирал откраднатото.
Един труп и трима ранени остават на 5 юли 1995 г. на тротоара с маси пред
кафенето Виро клуб на Петте кюшета в столицата след престрелка между търсения от
полицията 27-годишен Веско Въртийски-Патичето, 22-годишния Ларсен Луканов и
екскомандосите Златомир Иванов, Иво Русинов и Кольо Колев. Изстрелите проехтяват
малко преди 22.00 ч., предизвиквайки паника сред случайни минувачи и посетители на
заведението на булевард „Патриарх Евтимий“ № 92. Патичето е убит на място. Кольо
Колев пада прострелян в челюстта, парче олово засяда между вратните му прешлени.
Иво Русинов е улучен на две места в лявото рамо. Животът на бившите „барети“ е
спасен в „Пирогов“, където колегата им Иванов ги откарва незабавно с джип.
Приятелят на Патичето Ларсен Луканов умира от куршум в корема във
Военномедицинска академия, където го отвеждат с такси свидетели на
кръвопролитието.
По-късно прокурорът Петър Бакалов прекрати наказателното производство срещу
бившите „барети“ Златомир Иванов и Иво Русинов, като прие, че двамата са стреляли
в условия на неизбежна самоотбрана със законното си оръжие.
Така стигаме до кулминационния момент – убийството на бившия премиер Андрей
Луканов.

Не убийството на прокурора Николай Колев, а убийството на Андрей Луканов е делото, от

което ще трябва да се тръгне, за да се отговори на много въпроси след ареста на Алексей
Петров. Причина за това е, че от принципен в отряда на „баретите“ Алексей Петров се промени

69
 с годините, изкачвайки се нагоре в йерархията на специалните служби.
Малцина ще се сетят днес, че Андрей Луканов бе охраняван от бивши „барети“, на които
имаше голямо доверие. Другият факт около този разстрел е, че преди да бъде елиминиран, и то
показно, лично Луканов настоява охранителят му Чунгата от бившите „барети“ да се оттегли и
да го остави сам. Така още в Плевен, където Луканов е за последен път преди смъртта си, той е
без охраната на бившата „барета“. В София той също е без охрана!
Отново ще припомня, че бившите „барети“ от антитерористичния отряд напуснаха в знак на
протест поделението във „Врана“ и създадоха свой съюз. Точно тези бивши „барети“ не
допуснаха виновниците за двойния разстрел в кв. „Белите брези“ – министър Виктор Михайлов
и антуража му – до погребението на своите другари Марин Чанев и Георги Георгиев.
Днес малцина ще върнат лентата на събитията толкова назад, за да свържат охранителната
фирма на бившите „барети“, Алексей Петров и допуснатия гаф с убийството на Андрей
Луканов.
Факт е, че след като Луканов бе убит, нито една от неговите верни „барети“ не пророни и
дума за това убийство и как Луканов е аргументирал искането си да бъде оставен без охраната
на бившите „барети“. Персонално Алексей Петров също не е казал нищо по темата и до ден
днешен, което най-малкото е странно.

Това пише разследващата журналистка Люба Манолова в материала „Защо Алексей

Петров мълча след убийството на Луканов?“. Текстът е публикуван в
http://www.lubamanolova.info на 12 февруари 2010 г.

Има и други мистериозни тайни, към които никой не посяга и до ден днешен.
Говори се, че подполковник Димитров, с прякор Чунгата, който е бил в ръководството
на „баретите“, е отговарял за охраната на Андрей Луканов. Той е от Плевен, а родът
Луканови също е от този град. Това обаче не е съвсем така. Чунгата е отговарял за
охраната на Топенерджи, а с личната охрана на Луканов е бил натоварен Алексей
Петров. Той определя за личен шофьор на бившия премиер Александър Поповчев –
също кадър от отряда. Ден и половина преди убийството на Луканов охраната е снета
по неизвестни причини.
По време на делото някои журналисти гадаеха дали тези хора или някой от тях не е
знаел какво ще се случи.
Самият Луканов през последните седмици от живота си е споделял пред свои
близки, че има известни колебания относно лоялността на охраната си, в която дос-
коро вярвал абсолютно. Стига се дотам, че в някои от пътуванията той ги оставя да го
чакат някъде и отива на срещи сам.
Самият аз веднъж пътувах с Луканов до Плевен месец и нещо преди покушението
срещу него. Тръгнахме от „Латинка“, през целия път говорехме за Москва, Русия,
видовете ядливи гъби и пр. Говорехме и за моя баща Борис Стефанов, който се
познаваше с Луканов от години. На десетина километра от Плевен спряхме и Луканов
ми каза, че ще се прехвърлим в друга кола. Не го попитах защо. Когато тръгнахме, той
ми каза, че предпочита да провежда срещите си без свидетели. Имаше предвид
охраната. Каза ми също, че и затова сме обсъждали теми за гъби и туризъм, за да не
провокираме излишно любопитството на някои хора.
По-късно започнах да си задавам въпроси, както и други колеги и анализатори, но
магистратурата така и не стигна до тях. Защо?
В сайта http://razuznavane.com/ на 3 октомври 2011 г. е публикуван материал, в
който пише дословно:

Убийството на Андрей Луканов е делото, от което трябва да се тръгне, за да се разплитат

70
 многобройните пипала на опасалия страната ни „Октопод“. По делото „Луканов“ много са били
следствени, много са разпитвани, но без резултат. За това убийство отговори на въпроси трябва
да даде и Алексей Петров-Трактора, както е известен в подземния свят.
Първият въпрос е как така бившата „барета“ след убийството на Луканов прави едно
невероятно изкачване в йерархията на специалните служби. При това Петров е напуснал
системата на секретните служби и е бивша „барета“.
А дали Трактора има необходимото образование, ценз, интелект, култура и още много други
качества, за да ръководи националното разузнаване и да бъде важен съветник на премиера и
дори на президента?!
Малцина днес знаят, че Андрей Луканов беше охраняван не от действащи, а от бивши
„барети“, на които Алексей Петров беше ръководител. Луканов имаше голямо доверие на
личното си охрана. Също малко знаят, че преди да бъде убит, Андрей Луканов освобождава
охраната и нарежда личният му охранител Чунгата да се оттегли и да го остави сам.
В Плевен, където Луканов е за последен път преди смъртта си, той също е без охраната на
бившите „барети“.
И в София той е без охрана – като че ли е искал да предизвиква съдбата.
От доста време хората на Алексей Петров са охранявали Андрей Луканов. Не се знае дали
полицията е питала бившите „барети“ дали Луканов е споделял с тях и какво. Те винаги са били
много близко около него. Дали са забелязали нещо подозрително, нещо съмнително?
Трябва да се търсят отговори на много въпроси още от годините, когато беше създаден т.
нар. Съюз на бившите барети, които обидени напуснаха службата.
Ще се наложи да се търсят отговори на многото въпросителни и около личността на Алексей
Петров.
Факт е, че след като Луканов бе убит, нито една от неговите верни „барети“ не пророни дума
за убийството. Мълчат и за това, как Луканов е обяснил искането си да бъде оставен без
охраната им толкова дни.
Алексей Петров, и той също до ден днешен не е казал нищо за убийството на Луканов, което
е странно. Той се беше наложил като ръководител на групата на бившите „барети“ и ги
държеше здраво в ръцете си.
Кой и как ще обясни това, че от обикновен ръководител в отряда на бившите „барети“,
напуснали обидени службата, Петров изведнъж става кадрови офицер и бързо започва да се
изкачва в йерархията на специалните служби?
В кадровата политика на специалните разузнавателни служби нещата не стават така. Това е
уникален случай и е възможен единствено с протекции от много, много високо място.
Очевидно Трактора е получил „рамо“ от някои, но защо, за какви заслуги?
Той не притежава особени лични качества, знаеше се, че се е образовал в училищата и
школите на МВР, умее да се бие, да се налага и командва, и се знае, че по произход е помак
мохамеданин. Как тогава Алексей Петров стремглаво тръгва по стъпалата на възхода с такъв
скромен актив? Дали това не е наградата за извършено нещо голямо от него или с негово съдей-
ствие, което го изстрелва толкова на високо, получавайки и власт и много пари?

През август 2002 г. е извършен атентат срещу Алексей Петров. Неуспешен. По този
повод Едвин Сугарев пише в статията си „Кой кого гръмна, или задочният спор между
Алексей Петров-Трактора и... българския министър-председател“ следното:

Според Трактора българският премиер бил имал пръст в не докрай успешния атентат срещу
него през август 2002 г., в който той оцеля само благодарение на бързата реакция на своите
бодигардове, които – както по-късно се оказа – били действащи „барети“, охраняващи бившия
си колега със служебното си оръжие. [...]
Този атентат наистина извади Алексей Петров от играта за достатъчно дълго време, тъй че
България се лиши от удоволствието да види как мафията се бори срещу себе си. Това обаче не е
заслуга на Бойко Борисов, както иска да ни внуши бившата „барета“ и днешен кандидат-
президент, очевидно засегнат от намека за собствената си съпричастност към атентата срещу
Цветелина Бориславова през 1997 г. В спора си, кой кого и защо е гръмнал, двамата мъже

71
забравят някои подробности, които не е зле да бъдат припомнени – особено на фона на
страдащата от удобна амнезия българска преса.
Този атентат предизвика дълбоки сърдечни вълнения сред някои магистратски и
политически среди. Почти като виц се разказваше историята за това, как в полунощ телефонът
на Иван Григоров, тогава председател на ВКС, тревожно зазвънял. Обадил се разтърсен от
искрени сълзи и хлипания мъж, който споделил потресено: „Гръмнаха Алексей...“ Бил не друг,
а главният прокурор на републиката Никола Филчев.
Не знам дали тази история е истинска, или измислена. Във всеки случай ми звучи доста
достоверно на фона на настъпилата суматоха. Пак по това време, насред горещия август,
Надежда Михайлова свика извънредно заседание на Националния изпълнителен съвет на СДС.
Поводът беше именно този атентат, а нейната загриженост за случилото се с днешния ѝ
конкурент за президентския пост бе отнесена впоследствие до най-високата възможна
инстанция – до Георги Първанов. Където със сигурност е срещнала разбиране.
Главният прокурор Никола Филчев взе делото за този неуспял атентат на личен отчет – на
каквато чест не се е радвало, струва ми се, нито едно от десетките дела за поръчкови убийства
по време на неговия мандат. От там нататък всичко поема във форсиран ритъм: проведени са
специални срещи на Филчев и свитата наблюдаващи прокурори с тогавашния главен секретар
на МВР (и днешен премиер) Бойко Борисов относно оперативните действия по залавяне на
престъпниците. Самият Бойко Борисов е първото официално лице, което посещава ранения
Алексей Петров в болницата и разговаря с него. Можем да предположим, че разговорът им е
бил приятелски, непринуден и продуктивен (въпреки атентата срещу Цветелина Бориславова).
Резултатите не закъсняват. Дни след атентата са арестувани евентуалните заподозрени – и са
медийно обозначени със страховитото прозвище „фабрика за убийства“. Става дума за шест
бивши „барети“, водени от Николай Добрев, известен като Бай Добри, и още неколцина
свързани с тях лица. На специална пресконференция зам.-директорът на НСБОП полковник
Венелин Великов тогава обвинява арестуваните в атентатите срещу Алексей Петров и Димитър
Джамов и характеризира дейността им по следния начин: „Тази организирана престъпна
структура е осъществявала поръчкови убийства, отвличания, взривявания, рекет и най-
разнообразни форми на терористични прояви.“ Относно евентуалния поръчител обаче
полковникът е пределно лаконичен: „Който е плащал, за него са работили.“ Дни по-късно ще
избухне истинският скандал – когато се разбере името на един от тези, които са им плащали.
Паралелно с арестите се извършват и към двадесетина обиска в цялата страна, като
резултатите от тях наистина се оказват съответни на сътвореното от прокуратурата и подето от
Бойко Борисов прозвище. Открити са два автомата „Щайер“ и „Калашников“, пистолети
„Скорпион“ и „Астра“, 50 кг взривни вещества и 30 ръчни гранати, 2 гранатомета, 2 самоделни
взривни устройства с часовников механизъм, капсулдетонатори, 9 бутилки коктейл „Молотов“,
2 снайпера с оптика и заглушител и 2 самоделни пушки, също с оптика и заглушител.
Самият арест и операциите по издирването на „баретите“ от „фабриката за убийства“ се
провеждат от техните все още действащи събратя. В операцията по залавянето им участват
както самият Филко Славов, така и довереният на Филчев и Трактора зам.-шеф на НСС
Николай Начев. Инструктажът, даден на „баретите“, които трябва да щракнат белезниците на
Бай Добри и компания, е повече от странен: наредено им е при най-малкото подозрително
движение да стрелят на месо, защото ставало дума за много опасни престъпници.
„Баретите“ обаче отказват да се подчинят: те просто звънват на вратата на Бай Добри и му
обясняват по човешки с каква мисия са натоварени, след което прибират арестуваните без
никакви проблеми. Цялата тази операция обаче се проваля с гръм и трясък. Оказва се, че
откритото оръжие не е използвано в атентата срещу Алексей Петров и че няма никакви
доказателства за съпричастността на арестуваните към този атентат.
Тъй че „фабриката за убийства“ е пусната да си върви по живо и по здраво – като остават
подсъдими само за незаконно притежаване на оръжие (а самият Бай Добри – и за бруталния
шамар, който пътьом отвъртява на съдебната репортерка Канна Рачева в коридорите на самата
Съдебна палата).
Дали обаче това оправдаване е реално, или просто е наложено от някакви неизвестни
външни обстоятелства? От пръв поглед можем да видим едно – ако съдът вярва в невинността
на Бай Добри и компания, самият потърпевш май не мисли така. Провалът на тази твърде

72
шумна и показна акция не се разминава без последствия – нито пък подозренията към групата
„барети“. В един момент Бойко Борисов засяга един от най-могъщите тогава олигарси – Васил
Божков-Черепа, – като дава гласност на пикантната подробност, че „баретите“ от „фабриката за
убийства“ са били известно време и негови служители – като част от многобройната му охрана.
Черепа не му остава длъжен – и отговорът му е достатъчно гневен, за да стане ясно, че този
прецедент няма да бъде оставен без последствия.
Можем само да гадаем какви биха били те, като се имат предвид твърде близките отношения
на Черепа с тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. Очевидно сериозни, след като с
функциите на помирител между двамата се намесва главният редактор на „Труд“ Тошо Тошев,
известен също и като Бор. Той кани Бойко Борисов и Черепа в кабинета си и в крайна сметка
успява да смекчи гнева на олигарха; Бойко Борисов пък публично смекчава тона, с който
говори по случая. Неговият коментар за тази среща е следният: „Главният редактор на вестник
„Труд“ ни покани при него. Вестник „Труд“ е уважавана от мен медия, господин Тошев е
уважаван от мен човек и аз не можеше да му откажа да отида на тази среща.“
Делото за притежавания незаконно арсенал на „фабриката за убийства“, както можете и сами
да се досетите, още не е приключило. Изфирясалото обвинение за атентата срещу Трактора
обаче не остава без последствия за мнимите атентатори. През април 2004 г. е извършен атентат
срещу Бай Добри, при който той е тежко ранен. И до днес няма отговор, кой и защо е гърмял по
бившия командос, специалист по взривовете и някогашен партньор, но и конкурент на Алексей
Петров (той е стопанисвал заведението „Дева-Спартак“ в комплекса на Трактора, но в един
момент е бил пропъден от него).
Извън тази „фабрика за убийства“ обаче, към чието арестуване Бойко Борисов има много
сериозно и, бих казал, страстно отношение, има друг един казус, който свързва атентата срещу
Алексей Петров с разчистване на сметки в престъпния свят. Според разследване на вестник
„Уикенд“ един от арестуваните килъри по една следваща, вече трета поред „фабрика за
убийства“ е пропял пред ченгетата, опитвайки се да облекчи доста тежкото си положение на
организатор на поръчкови убийства. Става дума за Васил Костов, известен също като Васко
Кеца. По неговите думи Алексей Петров е „поръчан“ от Слободан Драшкович-Кардинал, кум
на прочутия сръбски гангстер Сретен Йосич.
Два месеца преди атентата срещу Трактора, на 20 юни 2002 г., Сретен Йосич е арестуван в
София при акция, ръководена лично от Бойко Борисов. Именно поради това Слободан
Драшкович пристига спешно в нашата столица и търси контакти с престъпния свят, за да
осигури неговото освобождаване. Естествено, помощ е потърсена първо от Милчо Бонев – Бай
Миле, чиито делови контакти със сръбската наркомафия са добре известни. По същото това
време Васко Кеца е шеф на неговата охрана, така че със сигурност познава събитията от първа
ръка.
Бай Миле поема задължението да ангажира с този специален случай Алексей Петров и
Никола Филчев, като иска за посредничеството си 500 000 долара, а цената на главния
прокурор и неговия Трактор е оценена по достойнство – на 2 000 000 долара.
Парите са дадени, но услугата не е изпълнена. Първоначалният план е предвиждал Филчев
просто да разпореди пускането на Амстердамеца, само че този път главният прокурор здравата
се е уплашил и дори опитите на Алексей Петров и Филко Славов не са могли да му повлияят.
Затова се предприема странната операция по преместването на Сретен Йосич от Софийския
централен затвор в ареста на Транспортна полиция, мотивирано с плитко скроена легенда за
подготвяне на бягство от СЦЗ. (Между впрочем подобно бягство оттам е практически
невъзможно.)
Идеята е в хода на преместването Сретен Йосич да бъде подменен с друг човек, а след това
да се инсценира престрелка, в която въпросният друг човечец да бъде убит „при опит за
бягство“. Операцията е предприета по пряко нареждане на ВКП, само че по заповед на
началника на затвора (който провежда за целта и спешен разговор с тогавашния министър на
правосъдието Антон Станков) от арестанта са взети всички възможни идентификации,
включително биологичен материал. Това проваля цялата операция и в крайна сметка Сретен
Йосич е екстрадиран в Холандия, откъдето след кратък престой в затвора е изискан от сръб-
ското правосъдие и след това – освободен.
Междувременно обаче, само седмица след като заминава за там, екстрадиран при

73
 изключителни мерки за сигурност, влиза в действие наказателната операция на сърбите срещу
неизпълнилите ангажимента за неговото освобождаване. Слободан Джуркович поръчва
убийството на Алексей Петров, като плаща за него 500 000 долара. Посредник е Красимир
Станчев-Легионера, също гард от охраната на Бай Миле. Изпълнител се оказва друг един
байчо – Бай Добри, – който организира стрелбата заедно с още две бивши „барети“ – Огнян
Митков-Акулата и Димитър Димитров-Пелтека. Повишената бойна готовност на гардовете на
Трактора обаче, както и на първо място добрата му бронежилетка (два от изстрелите го уцелват
в областта на сърцето) провалят този добре замислен атентат.
Това е в най-общи линии версията на Васко Кеца, един от арестуваните по операция
„Килърите“, разказана от него пред следователите според разследването на „Уикенд“.

Предавам цялата тази част от публикацията на Едвин Сугарев, защото тя много ясно
очертава действията и взаимоотношенията между бившите „барети“, както и техния
бизнес. Очевидно не става въпрос за продажба на бонбони и балони...
Ще допълня и аз някои щрихи към този портрет.
Чувал съм от прокурори и следователи, че наистина най-големи съмнения относно
взрива срещу Цветелина Бориславова през 1997 г. падат върху Алексей Петров и кръга
около него. Свидетели по делото „Октопод“ пък споделят, че са чули, а някои и
видели как Трактора се кара и дори напада с шамари и юмруци Боби Владаеца, един
от приближените му хора. Причината била, че Владаеца отишъл след взрива на джипа
на Цветелина при Бойко Борисов и му разказал какво знае по този повод. Това вбесило
Трактора. Оказало се, че Борисов знае кой е „поръчал“ и взривил автомобила, а Петров
знае, че той знае. Въпреки това Трактора многократно заявява през последните три
години, че не той, а хора от СИК са заложили бомбата. Дори разказа, че лично се
срещал с Борисов и двамата се били разбрали. Само че Борисов не споделя тази версия
на Трактора и е на друго мнение. Знам го със сигурност.

В разговор с Борисов, докато бе премиер, стана въпрос и за покушението срещу мен

на 22 септември 2008 г. Той бе откровен и ми каза, че си представя как точно е
извършено всичко и дори предполага откъде са минали биячите, след като са
свършили работата си, къде са се преоблекли, взели са душ, събрали са дрехите, по
които е имало кръв, и са ги отнесли някъде, за да ги унищожат.
Висш прокурор в личен разговор ми заяви, че е убеден, че в покушението срещу мен
са участвали поне 2-3 бивши „барети“, близки до басейна „Спартак“.
Служители от ГДБОП (ще запазя техните имена в тайна засега) ми разказаха на свой
ред, че още на втория ден след покушението срещу мен са открили маршрута за
изтегляне на групата биячи. Следите водели през мостче към басейна. Поискали
записите от охранителните камери на обекта, но изведнъж се оказало, че точно по
времето, когато са ме пребивали, те са били изключени за около 40 минути. Каква
нелепа случайност... Неочаквано за разследващите в един момент от ДАНС поискали
(бопаджиите смятат, че по настояване на Алексей Петров) всички папки, свързани с
моя случай. Защо – не е ясно. Къде са тези папки сега – също не е ясно. Ченгета
предполагат, че отдавна не съществуват или са порядъчно изпразнени.
Някогашният служител на НСО и един от основните свидетели по делото
„Октопод“ Пламен Устинов ми е казвал многократно, че след всяко негово посещение
в следствието Алексей Петров живо се интересувал дали са го питали за побоя срещу
мен. „Всеки път ме питаше подробно дали са ме разпитвали за побоя, което е доста
странно, ако приемем, че не е замесен“ – коментираше Устинов.
Самият Алексей Петров в една от почивките по време на съдебния процес срещу
74
„Октопода“ дойде при мен и пожела да разговаряме. Отвърнах му, че последния път,
когато съм говорил с него (на 9 септември 2008 г.), завърши фатално за мен и
респективно за семейството ми. Казах му още, че няма за какво да разговаряме. Той
обаче заяви, че иска да ме убеди, че нямал нищо общо с покушението срещу мен, че
това били слухове, че самият той много искал опитът за убийство да се разкрие.
Попитах го какво е свършил в ДАНС по този повод, като е имал на разположение
повече от година. Той каза, че е направено всичко възможно, че уж бил стигнал до
някаква следа, имало дори задържани, но като го махнали, всичко било изоставено. Не
му повярвах, а и нямаше как, след като той се самопредставя за суперпрофесионалист,
а ми разказваше някакви смешни неща.
Дълъг стана списъкът на „баретите“, които по една или друга причина са преминали
на другата страна. Това обаче е твърде непълен списък.
Братя Галеви – Пламен Галев и Ангел Христов – от Дупница също са бивши
офицери от отряда.
И като стана дума за дупнишките феодали, ето ви нещо доста интересно. В сайта
https://galevi-info.blogspot.com/ на 15 юни 2009 г. се появява съобщение, че Галеви се
кандидатират за депутати от два избирателни района. Ето го и самия текст:

VOX POPULI, VOX DEI

Изглежда, латинската максима „Глас народен, глас божи“ се отнася за други, по-далечни
географски ширини. Гласът на народа все повече се превръща в „глас в пустиня“, както беше
написал Христо Ботев преди повече от 130 години. Демократичните принципи си остават само
едно добро пожелание, което всеки с власт без каквито и да било скрупули е готов да потъпче.
Случаят с братя Галеви е поредното доказателство за това, как се случва българският „преход“
и как добре маската на демокрацията прикрива физиономията на власт имащите. На всеки един
българин е ясно за целенасочената атака на държавната машина срещу братя Галеви. Интересно
е как с лека ръка се пренебрегват прилагани с хилядолетия правни принципи, как това се прави
съвсем безцеремонно, съвсем публично и демонстративно. Девалвацията на съдебната власт е
отдавна факт, с който българинът е принуден да живее. Изглежда, че и ЕС не е в състояние да
промени нещата генерално. Финансовите санкции са най-удобният начин за наказание от
Общността и същевременно най-болезненият за обикновения български избирател. Тези
санкции обаче не водят до нищо положително в съдебната система. В момента целокупният
български народ е свидетел как съдебната система си играе с волята на избирателя, като не дава
възможност на един законно регистриран кандидат за народен представител да проведе своята
предизборна кампания. Де факто волята на дупничани и на хората от областта е отчетена, но
същевременно тя не поражда желаните последици. Какво постигнаха хората от Дупница и
областта? Имат си регистриран кандидат за народен представител, но той е в следствения арест.
Кампанията вече тече: за едни в рамките на 111 хил. кв. км, а за други в рамките на една стая.
Какво да се прави! Демокрация! Интересно е, след като бъдат избрани г-н Пламен Галев и г-н
Ангел Христов за народни представители, как ли ще изпълняват задълженията си на народни
избраници? При всичко, че присъствието в Народното събрание не е задължително (от това,
което медиите ни показват), а и да гласуваш, не е нужно да си там. Изглежда, че държавата ни е
на път да шашне света с първите народни представители, които работят и се ползват със своя
имунитет от следствения арест. Надявам се моето въображение да не се окаже прекадено
голямо и много скоро гласът на народа да бъде чут. Следващите снимки са едно малко
допълнение към една от предишните статии за това, какво направиха братя Галеви за Дупница.
Те са и преждевременен отговор на бъдещия въпрос, защо братя Галеви спечелиха...VOX
POPULI, VOX DEI

Разбирате ли сега какво става? Галеви са „жертви“ на „престъпната държавна

машина“, а „съдебната власт е девалвирала“. Това е понятието за свободно слово на
75
някакви писачи, които мимолетно са обслужили вездесъщите бивши „барети“. Какво
пък, всеки се изхранва, както може. Сигурно имат основание за подобно самочувствие
и безпардонност. През 2007 г. Цвятко Цветков, експерт по сигурността на „Позитано“
№ 20, ми разказа следната история. Отишъл вътрешен министър в Дупница. Срещнал
се с местното ръководство на своята партия, а след това отишъл да почете братя
Галеви. Посрещнали го на богата софра. Седнали и „хайде наздраве, хайде наздраве“ –
работата потръгнала. По едно време министърът вече завалял някои думи. Решил да
посети тоалетната. „Братята“ пратили човек да го придружава – важен гост все пак.
Пред тоалетната обаче министърът почнал нещо да обяснява на бодигарда. Онзи го
подканил да побърза и да не му губи времето с празни приказки. Министърът обаче му
казал, че е бастун и трябва да слуша. Тогава охранителят кипнал и му треснал един
тупаник право в лицето. Домакините се притекли на помощ, скарали се на своя човек
и се извинили на големия бял вожд от София. Цяла седмица след това въпросният
министър бил с бушонирано око. Цвятко Цветков ми каза още, че тази история той
предал и на държавния глава Георги Първанов. Двамата осъдили поведението на
министъра, но в крайна сметка всичко минало и заминало.
Възможно е Цвятко Цветков да е измислил случката, защото недолюбваше
въпросния министър. Възможно е обаче в историята да има и някакъв процент истина.
Цвятко обаче твърдеше, че е истина от край докрай.
Как ли на „Позитано“ 20 са приели този сюжет? Дали не е имало някакво вътрешно
партийно подслушване?

„Баретите“ Трактора и братя Галеви са замесени и в един друг сюжет, достоен за

селско читалище. Става дума за прословутата среща на тримата и вътрешния ми-
нистър от кабинета „Станишев“ Румен Петков на басейна „Спартак“. Това е една от
най-пазените тайни в държавата през последните години. Ако питате мен, пазена е,
защото, ако се разсекрети, ще научим каква уникална глупост всъщност е била
сътворена. Но това е друг въпрос. Причината за срещата, твърдят участниците, е
секретна информация, отнасяща се до националната сигурност. Това е пласираната в
публичното пространство легенда, повтаряна като мантра от Алексей Петров. За да не
се превърне в обект на сарказъм и критики, Румен Петков с половин уста поддържа
този мит. Братя Галеви се изнизаха като мокра връв от страната, за да не лежат по 5
години в затвора, и няма как да развенчаят или да потвърдят легендата, създадена и
обслужвана от Трактора. Тази история той ползва като значка на ревера си, макар
отдавна никой в държавата да не приема сериозно водевилната сгледа.
Всъщност на сбирката ставало дума за създаване на политическа партия и нейното
финансиране. Срещата е през декември 2006 г. Именно Трактора настоял за при-
съствието на министъра на вътрешните работи Петков с аргумента, че става дума за
изключително важна информация, засягаща националната сигурност. На срещата е
обсъдена идеята да се създаде нова политическа формация, която да е сателит на БСП
в нужните моменти, а през останалото време да имитира опозиционна дейност.
Умувано било и как да се финансира проектът.
Говори се също, че тогавашният президент Георги Първанов е бил не само в течение
на идеята, но и стратег. Разбира се, сега е трудно да се докаже кое как е било, но
мълчанието около темата на селянката роди не една и две версии. В неформални
разговори главният прокурор Борис Велчев също изразявал резервите си тайните
около сбирката да продължават да се пазят. Той бил за разсекретяване на материалите,

76
още повече че трима от участниците – Алексей Петров и братя Галеви – са подсъдими
по дела от криминален характер. Четирима участници, от които трима са подсъдими за
тежки криминални деяния. Такъв абсурд може да се случи само в България... Каза ми
го веднъж самият Велчев.
В тайните служби и висшите магистратски среди се говори още, че на срещата е
имало още един човек, когото никой до момента не упоменава. Това всъщност е може
би най-мистериозната част в случая. Участниците в срещата мълчат, а от ГДБОП
твърдят, че записите са унищожени. Парламентарната комисия по вътрешен ред и
сигурност също не стигна до истината, макар че изслуша всякакви хора, свързани по
някакъв начин със скандала. Срещата между Румен Петков и братя Галеви през 2006 г.
на басейна „Спартак“ не е била за предаване на важна информация, а за
преразпределяне на територии в наркобизнеса. Целта е била да се разберат страните да
не си пречат и да не воюват, за да не попаднат по този начин в полезрението на
службите. Това заявява шефът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов преди време.
За установения контакт на „Спартак“ между действащ министър и босове от
подземния свят се разбра покрай парламентарно разследване на друг скандал по
върховете на МВР през 2008 г. Тогава стана известно, че Румен Петков е имал две
срещи с Галеви. Първата била в Дупница – тогава той беше призован от тогавашния
кмет на общината Първан Дангов да каже за какво става дума. Втората среща е на
басейна „Спартак“, а Петков се оправда, че поводът за провеждането ѝ бил
„напрежение“ между престъпни групировки, изтълкувано в МВР като спънка за
присъединяването на България към ЕС през януари 2007 г.
През юли 2009 г. бившият министър на икономиката и енергетиката и шеф на
софийската организация на БСП Румен Овчаров на заседанието на Градския съвет на
столетницата в София заяви дословно: „Можем да задаваме въпроси за политическото
генно инженерство. Кой и кога измисли, че създаването и подпомагането на РЗС ще
ни помогне?“
По-късно, в шоуто на Иван и Андрей, Овчаров потвърди своите думи: „РЗС е
създадена от гениите инженери в БСП.“ Освен това Овчаров се възмути и кой вкарал
социалистите в заблуда, че партия „Лидер“ на бизнесмена Ковачки ще бъде партньор
на БСП.
През ноември 2011 г. Алексей Петров, известен и като доцент по икономика,
заявява пред медиите, че не е имало специални разузнавателни средства на срещата на
басейн „Спартак“ между братя Галеви и тогавашния вътрешен министър Румен
Петков. Той уточни, че контактът тогава е направен по служебна необходимост и по
негова инициатива. „Писал съм доклад непосредствено след срещата“ – обясни още
той. По отношение на темите на разговор Петров посочи, че е готов да ги разкрие,
след като бъде изслушан в Комисията за контрол на ДАНС. Това стана на 12 ноември
2009 г., но Петров така и не казал за какво са си говорили с Галеви и Румен Петков.
Което всъщност е присъщо за него – да шикалкави и да създава впечатление на много
информиран, пазещ някакви тайни. Ако имаше такива, досега да ги беше обявил.

Друг знаков герой е Златомир Иванов – Златко Баретата. Сочен е за лидер на т. нар.
престъпна група „Фирмата“. Осъден е на първа инстанция на 8 години за наркотрафик
и ръководене на организирана престъпна група. На 29 януари 2013 г. той бе
прострелян на стъпалата на Съдебната палата в София. Ранен е и един от гардовете му.
Златко е закаран в „Пирогов“, където са му направени спешни операции. Изпада в

77
кома поради голяма загуба на кръв.
Виждал съм се два пъти със Златомир Иванов. Първия път бе през лятото на 2008 г.
На 3 юли 2008 г. избухнаха взривове във военни складове в Челопеч. В някои
публикации в медиите и във „Фрог нюз“ бе замесено името на фирма, в която той има
участие. Обади ми се сестра му Меглена Иванова.
Срещнахме се и разговаряхме по този въпрос в кафене близо до СУ „Св. Климент
Охридски“. По едно време неочаквано, поне за мен, се появи Баретата. Беше весел,
седна и разговорът продължи. Той ми обясни, че няма нищо общо с взривовете и че
вероятно името му е замесено като на „обичайния заподозрян“. Стана дума и за
Алексей Петров – във „Фрог нюз“ имаше публикувани статии, в които се споменаваше
името на съветника от ДАНС. Баретата ме предупреди, че Петров е много от-
мъстителен и зъл човек. Тогава не обърнах внимание на предупреждението.

Три години по-късно, през 2012 г., когато започваше делото „Октопод“, се видях за
втори път със Златомир Иванов в коридорите на Съдебната палата. Бях трудно
подвижен след поредната операция и седях на една от пейките пред залата, където се
водеше делото. Баретата ме видя и дойде да ме попита как съм. Разменихме няколко
общи приказки. Казах му по какъв повод съм в палатата. Тогава той рече: „Няма по-
нечист човек от Алексей! Той е най-големият боклук в държавата. Може големи бели
да направи.“ В това време към нас се спуснаха репортери и оператори и почнаха да го
питат някакви неща.
Защо ви разказвам тези неща? Защото са част от българския преход. В САЩ
например членове на мафията от редиците на спецчастите се броят на пръсти. Същото
е в Германия, Англия, Франция, Италия и др. Ако попаднат в съда, им се иска най-
високото наказание, защото използват уменията и опита, които са придобили за борба
с терористи и мафиоти, за лично облагодетелстване чрез престъпна дейност. Освен
това в много демократични общества се смята, че елитните командоси са не само
обучени, но и възпитани в дух на преданост към държавата и нацията и имат
нетърпимост към криминалните структури. У нас очевидно не е така.
Ще повторя още веднъж: повечето „барети“ съвестно и сърцато изпълняват
служебните си задължения. Но другите, които са преминали границата, хвърлят сянка
върху образа на отряда. Това трябва да бъде казано ясно и да правим съответното

78
разграничение.
Веднъж разговарях с Димитър Иванов, бивш началник на 6-и отдел на Шесто
управление на ДС. Попитах го за Алексей Петров и за периода, когато „баретите“ са
били на подчинение на тяхното управление. „Беше буен, но наше момче. Случвало се
е вечер да се сбият в някой бар и потърпевши да се оплачат, че са набити. Трябваше да
ходя на следващия ден при началството да го оправям, за да не го наказват.“
Питам се какво ли е ставало с жертвите на тези „лудории“, които очевидно не са
били „наши момчета“?
Трябва да е ясно едно: тези мъже са обучавани и тренирани да действат в екстремни
ситуации и да неутрализират опасни престъпници и терористи. Очевидно обаче
моралните им качества не са били на висота. Иначе няма как да си обясним толкова
лесното преминаване от едната страна на барикадата на другата. Дали „машините“ за
отпор на тежката престъпност не са се превърнали в „машини“ на мафията?
Отговора всеки може сам да си го даде.
Особено важно да се знае, че те не са действали самостоятелно, а често под
ръководството и указанията на опитни професионалисти от службите, работещи също
за организираната престъпност. Тогава нещата са ставали особено тежки, а
противодействието на такива групировки – почти невъзможно.
В различни периоди доклади на МВР са посочвали, че в определени моменти над
230 бивши ръководители над средно ниво са работили за мафиотски структури. Като
прибавим към тях и действащите служители в ролята на помагачи и „къртици“ –
картината става съвсем мрачна. Да прибавим корумпираните следователи, прокурори
и съдии, и настроението ни съвсем ще падне. Да не забравяме и политическите им
покровители. Зловеща картина наистина! Не включвам обикновените старшини и
сержанти, катаджии и цивилни служители, които са подпомагали заради съответно
заплащане престъпния свят. Разбирате ли за каква армия става въпрос? Ами, колко от
охранителите, които са над 130 000 на брой, също са вършили и вършат
закононарушения, рекет и „мокри поръчки“? Кой би могъл да се изправи срещу такава
армия, добре обучена и въоръжена до зъби с най-модерно оръжие?

На 2 февруари 2013 г. един от шефовете в отряда на „баретите“ – Филко Славов – се

появи по Би Ти Ви. Той заяви, че по време на прехода „баретите“ били изхвърлени от
системата и от обществото. Някои от тях дори останали на улицата и по този начин
намразили държавата. „Жертви на прехода“ нарече той „баретите“, решили да
прекрачат границата и да станат част от престъпния свят. „Жертви на прехода“... А
какви са тогава жертвите на „баретите“ престъпници?
Филко Славов е убеден, че държавата и по-конкретно липсата на адекватна
политика спрямо командосите са отговорни за криминалната дейност на антимафиоти
като Златомир Иванов, Алексей Петров и братя Галеви.
Според думите му най-голямата грешка е, че тези обучени и подбрани хора не са
задържани в системата на МВР. (Тук Славов нещо бърка. Повечето от „баретите“ са
напуснали сами, по собствено желание. Петров си тръгва, когато е произведен в
офицерски чин, една от детските му мечти.)
„Това са едни добре подготвени хора, които не трябваше да бъдат оставени на
улицата. Произвеждаме „барети“ за улицата, което е страшно. Тези хора са подбирани
при невероятна конкуренция, може би един на сто, т. е. те са качествени. След това те
са обучени, и то в най-новите технологии и методи, запознават се добре с престъпния

79
свят, а след това, като станат на 35-40 години, остават изолирани, на улицата. Точно
това се случи в прехода, някои от тях дори намразиха държавата си. Това е страшно,
това не се прави на Запад“ – заяви Славов.
А какво се прави на Запад, господин Славов? Да не би командосите там да са
държани до живот на държавна заплата и работа? Нищо подобно. Това е несполучлив
опит за оправдание.

„Ние с Цветанов и Борисов организирахме обучение на „баретите“ и ги насочихме

към поделенията – много от тях и сега са в системата. Целта е, че „барета“ не можеш
да си цял живот – след 35-40 вече трябва да си в оперативните служби“ – каза още
бившият шеф на отряда за борба с тероризма.
Полковник Славов заяви, че когато той е станал началник на отряда (1997-2003 г.),
Златомир Иванов-Баретата не се е занимавал с наркотици. Делата му са били свързани
със застраховане и отваряне на бинго зали.
Полковник Славов сподели още, че щом поел ръководството на специализираната
структура, той опитал да направи промяна по западен образец.
„Отворих отряда за бившите „барети“, всички имаха достъп до срещи, събирания,
комуникираха с действащите командоси. Това бе направено с няколко цели: от една
страна, напусналите структурата да продължат да се чувстват съпричастни, от друга
страна, да бъдат под своеобразен контрол. Те се чувстваха ангажирани с държавата, но
и наблюдавани“ – добави полковник Славов.
Той разказа, че братя Галеви също са могли да се включат и да отидат при него, но
не са го направили.
Контрапункт на твърденията на Славов са разказите и версиите на прокурор Нанка
Колева, съпруга на убития на 28 декември 2002 г. прокурор Николай Колев. Тя
обвинява тогавашния главен прокурор Никола Филчев като подбудител на
убийството, а Алексей Петров и Филко Славов – като организатори на самото покуше-
ние. Същото твърди в редица свои публикации и открити писма до главния прокурор и
медиите Едвин Сугарев.
Известната журналистка Мария Шахъмова, която е автор на задълбочени
разследвания, свързани с криминалната страна на прехода, твърди доста интересни
неща за „баретите“. Ето част от интервюто ѝ за „Фрог нюз“, публикувано на 29 август
2011 г.

– Г-жо Шахъмова, как започнахте да се ровите из темата за „баретите“ като

бизнесмени?
– Поводът беше новият законопроект за младежта и спорта от 1999 г., с който съдбата на
атрактивното спортно имущество бе запратена в глухите парламентарни коловози. Тогава
различни спортни деятели, сред които и Нешка Робева, пропищяха. Те ме сезираха и така за
пръв път попаднах в дебрите на историята за частните фирми на „баретите“. Централна фигура
в мистерии се оказа Алексей Петров. Тези хора превзеха спортни комплекси за милиони. По
някакви причини днес, 10 години по-късно, същите хора са на негова страна и го наричат
„прекрасен човек“. Те си знаят защо.
– На какво се натъкнахте в началото?
– Предвид последвалата шеметна делова активност на г-н Петров е особено важно коя се
оказва първата формация, в която се вписва. През 1992 г. той отказва да стане заместник на
командира на специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) Красимир Петров, напуска
отряда на „баретите“ и създава сдружение „Спортен клуб „Левски“. Негов председател е
небезизвестният спортен деятел левскар Стоян Хранов. През 1993 г. с негово участие е
регистрирано „СД Атлас“ с адрес бул. „Арсеналски“ № 4, където се помещава и спортният
80
плувен комплекс „Спартак“. В момента „Атлас“ е ЕООД, собственост на Мануил Сираков.
Същият е съдружник и в „Агро Бул груп“ ООД с адрес кв. „Лозенец“ № 67. На този адрес и
около него, както и на бул. „Арсеналски“ № 4 се помещават още сума твърде любопитни АД ,
ЕООД и ООД, свързани по един или друг начин с Алексей Петров или с бивши негови колеги
от отряда на „баретите“. На бул. „Черни връх“ 67 е базирана и „Лева груп“, чийто управител е
Момчил Кръстев, също арестуван при „октоподната“ акция. „Лева“ е собственост на „Лев
корпорация“, чиято централа пак е на „Черни връх“ 67 и е акционер в застрахователната
компания „Лев инс“. Особено интересна е фирмата „Спарта 2000“, регистрирана през 1999 г. на
адреса на едноименния басейн на бул. „Арсеналски“ 4. В нея 30 % държи „Скантрейд“. Тя от
своя страна е свързана с прословутата „Такси-С-експрес“ и застрахователна компания „Левски
Спартак“. Същевременно името на Петров към днешна дата фигурира само на три места: в
сдруженията „Асоциация за гражданска защита“, „Българска федерация по карате“ и в
прекратилата дейността си „Средец М“. Явно две са важните думички в историята на
империята на бившата „барета“ – „Левски“ и „Спартак“. С течение на годините Алексей се
чисти отвсякъде. Точно с неговите три имена, дата и месец на раждане в архивите на АПИС
има още един субект, чийто ЕГН само с една от последните четири цифри от общо десетте се
различава от ЕГН на „другия“ Алексей Илиев Петров. Кой да ти каже кой е оригиналът и
случайно ли се е случил дублажът...
– С какви доказателства разполагате, че Трактора е участвал в източването на
„Кремиковци“?
– Въпросната „Лева груп“ участва в дружествата „Екотех инженеринг“ и „Екотех 1“, а през
2002 г. влиза на мястото на „Дару метал“ на прословутия Валентин Захариев в собствеността на
обявеното в ликвидация кремиковско „Екотехнологии“ ООД. Някъде по тази линия се търсят
доказателствата против Алексей и сие за участие в източването на „Кремиковци“. Факт е, че
Петров е охранявал комбината. Не е ясно дали се е занимавал с охраната на материалните
активи, или с т. нар. икономическа охрана, която пази ноу-хау, финансовата информация и
паричните потоци на дадено дружество. И в двата случая можеш да крадеш, особено ако си в
комбина със собственика. Ето това би могла да бъде реалната роля на Петров. Валентин
Захариев отрича, но добре се знае в какво бе уличена бившата шефка на НАП Мария Мургина –
със сложни операции тя подсигури превръщането на длъжника Валентин Захариев в качеството
му на собственик на „Кремиковци“ в данъкоплатец № 1. Фактически той направи отделните
производства на комбината ООД и сложи отгоре за шапка една търговска фирма. Те работеха с
дружества, които са индиректно свързани със Захариев и де факто продават сами на себе си на
цени, много по-ниски от пазарните. Възможно е точно тези схеми да е охранявал Алексей
Петров. Преди приватизацията на комбината се твърдеше, че всъщност на входа и изхода стои
„Мултигруп“. Интересното е, че Захариев воюва с „Мултигруп“ и ДСП, а същевременно,
стъпвайки там, започна да прави бизнес и да си партнира с лицето Мирчо Петков-Циганина,
което е безспорно свързано с Доган. Знае се, че той построи сараите му.
– В разследванията ви попадат и по-малко известни имена от средите на бивши
„барети“, които водят по същите следи. Как така те станаха най-големите бизнесмени в
държавата?
– Макар и не толкова печално известни, лицата Филко Славов и Николай Тодоров никак не
са за подценяване. Днес Тодоров е председател на създадения през 1994 г. от Алексей Петров
Съюз на бившите барети. Адресът,, Арсеналски“ 4 отново изплува, този път чрез
регистрираното там дружество „Ин-80“. Освен Тодоров в него партньори са и доста от
останалите членове на Съюза на бившите барети. Две години по-късно е създадено „Спартак
холдинг – С.Х.“ АД с адресна регистрация бул. „Черни връх“ 67. В надзорния съвет са вписани
Алексей Петров и Николай Тодоров. През 1998 г. пък той става председател на директорския
борд на ЗК „Спартак – живот“ АД, което променя името си на „Спартак – Секюрити“ АД. Не
по-малко важна фигура в отбора е командвалият СОБТ до 2003 г. Филко Трендафилов. Той е
собственик на регистрираното през 1999 г. дружество „М. Рикон“. Седалището му е на бул.
„Черни връх“ 67. Негов управител е Георги Лашков. Той от своя страна е притежател на
„Р.М.С. – 21“ със седалище на ул. „Арарат“ 7. (където е къщата на господин Петров, в
която антиоктоподите го закопчаха – бел. ред.). До 2006 г. „Р.М.С.“ формално се води на
името на Милена Георгиева поради заеманата от г-н Славов важна длъжност в сигурността на

81
 държавата.

Твърде любопитното е раздържавяването на предприятието „Агрокомерс“ на бул.

„Дондуков“ № 54. През 1999  г. то е продадено на Кирил Недев, който се явява син на един от
бившите шефове на „Агрокомерс“ – Ради Недев. Срещу сумата от 100 хиляди деноминирани
лева Недев получава 80 % от капитала на външнотърговското дружество, възлизащ на над 7
млн. лева.
Същевременно преди 8 години баща и син Недеви се помещаваха в нов офис на
„Агрокомерс“ на бул. „Васил Левски“ 43, където бе адресирана и фирмата на Кирил Недев и
Илия Лазаров, бивш началник на кабинета на президента Петър Стоянов. Към днешна дата
пък съпругата на споменатия Кирил се оказа една от трите съдийки, освободили под
домашен арест Алексей Петров.
Остава въпросът, дали пък той не е разполагал с информация за приватизационната
далавера и не е използвал малката фамилна тайна, за да понатисне Темида...

Доста интересно разследване, което обаче не е събудило любопитството на

прокуратурата. Същата тази прокуратура, която действа светкавично, когато получи
сигнали от политически или анонимни източници.
„Уикилийкс“ също обръща внимание на присъствието на „барети“ и специалисти по
бойни изкуства в нечистия бизнес.
Част от тях е публикувана в сайта „Биволъ“ и изглежда така:

„Алексей Петров-Трактора, Златомир Иванов-Баретата – Съюз на бившите

командоси „Спартак“, „Лев инс“, преди „Аполо & Болкан“ – контрабанда, изнудване,
рекет, проституция и трафик на жени. И двамата са обвинени за тежки престъпления,
но са на свобода. Алексей Петров беше кандидат за президент на изборите през 2011.“
(https://wikileaks.org/plusd/cables/05SOFIA1207_a.html#parE)

„Пламен Галев и Ангел Христов – братя Галеви – обвинени в „измъчване,

изнудване, насилствено присвояване и търговия с наркотици“. Оправдани на първа
инстанция, Осъдени на втора инстанция единствено за изнудване и рекет. Присъдата е
потвърдена от ВКС. В началото на май 2012 г. изчезват и са обявени за международно
издирване.“ (http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par5)

„Слави Бинев – евродепутат, Георги Стоянов, Михаил Стефанов – групировката

МИГ. „Криминалните дейности на групировката включват проституция, наркотици и
трафик на крадени автомобили.“
(https://wikileaks.org/plusd/cables/05SOFIA1207_a.html#parI )

И от нас се иска да мълчим. Да не даваме оценки, защото без доказателства веднага

ни се спретват съдебни дела. „Баретите“ бизнесмени могат да си ги позволят
финансово, а освен това разчитат и на психическия натиск – хората не са свикнали да
ги разкарват из съдилищата. И са прави. Знам немалко колеги, които не желаят да се
докосват до темата за „баретите“, Петров, Чунгата, Златко, Галеви и пр., защото ги е
страх. Една колежка я бяха предупредили, че само защото разговаря с хора, които не
подкрепят „Октопода“, може да пострадат нейни близки.
Аз обаче отказвам да мълча. Не защото съм много смел или герой. Дори е смешно
да се помисли. Просто не желая да си трая, когато чувам и виждам хора да ликуват,
когато Алексей Петров изтръгва жални тонове от гърдите си, за да бъдат по-

82
убедителни лъжите му. Да разказва за подвизите си, за лоялността си към държавата.
Той, срещу когото десетки свидетели разказаха покъртителни неща в съдебната зала,
където се гледа делото срещу „Октопода“, все повтаря колко е репресиран.
Не желая да съм внимателен, предпазлив. Приятели и колеги ме съветват в книгата
си да не бъда много остър към „баретите“, защото са много опасни и отмъстителни.
Можело да си имам големи неприятности. Може и така да е.
Но какви по-големи неприятности могат да ми се случат от тези, които ме
връхлетяха на 22 септември 2008 г.? Освен може би да ме убият, което може би е за
предпочитане пред нечовешките болки. Освен това смятам, че достойнството не е
мъртво понятие.
Тези неща трябва да се изговорят веднъж завинаги. Мъртвите и унизените ни
гледат. Ако имаме поне малко гражданска съвест, трябва да говорим. Страхът убива
бавно и методично. Това искат идеолозите на мафията – да сме упоени и беззащитни.
Не искам да съм човек с объркани чувства. Не желая да гледам повече и да слушам
трубадурите на клеветата и мафията, които намират братски прием в някои медии.
Тяхна си работа. Съвестта си е тяхна, да си уреждат сметките с нея, както могат.
Тяхната скапана съвест е бардак, в който мафиотите чукат „свободното слово“, а те се
кискат доволни. Така си живеят, опиянявайки се от чуждата смърт и мъка. Злото и
омразата – в сластна прегръдка.
Не ви казвам нещо ново, но ви го казвам в очите. Кажете го и вие. Стига сме се
притискали притихнали пред крясъците на клеветите. За креслото ли ви е страх? За
жилището? Или ще ви липсва потупването по рамото? Ах, смели рицари, пременени в
пеньоарите на съпругите си, ах, спящи красавици, сънуващи, че са бойци от ММА 13...
Колко сме страшни в мълчанието и угодническия поклон! Аз напускам този скапан
сал. А който остава, да си купи ръкавица, да изпише на нея името, от което се насира
от страх, и да я целува, целува, докато потъне в собствената си лепкава пот. Страхът
има своя миризма. Както и смъртта. Зловония, които не можеш да сбъркаш и които не
се побеждават и с противогаз.
А аз ще изкрещя на политиците да си го начукат, защото ни заблудиха, че са първи
сред първите в името на някакви каузи. Вятър и мъгла! Оказаха се лукави измамници,
отровни кладенци, от които пихме вода, изморени от трудния път. Миражи в
българската пустиня, осеяна с трупове.
Предпочитам да не говоря за уязвимостта на положението. Никой не е защитен.
Най-малкото този, който разчита на думите. Но такъв е редът. Дори най-слабата
държава можела да се справи с всяка мафия. Има такъв лайнян израз. Повтарят го у
нас под път и над път. Мнооого оригинално! И гърдите им се издуват от гордост,
пълни с хелия на заблудата. Милите! Кой ли им вярва! И те не си вярват. Държавата
може да се справи с мафията само ако иска. И ако ѝ позволят. И ако в самите
държавни структури на високи постове не са внедрени мафиоти и не осуетяват всеки
опит за противодействие на организираната престъпност. Не се шегувам. До всеки
честен магистрат стои един мръсник, който спъва всеки опит за честни действия и
решения. Идете на едно заседание по делата „Октопод“, „Наглите“, „Фирмата“,
„Килърите“, и ще се убедите сами. А какво да говорим за заметените под килима
разследвания за енергийната мафия? За „зелената“ мафия, административната мафия,
тази на олигарсите, на митничарите, на заменките, имотната мафия, наркомафията...
И за да усетите колко нещата са извън нормалността, ще ви припомня: братя Галеви
13
ММА (Mixed Martial Arts) – смесени бойни изкуства. – Бел. ред.
83
бяха кандидати за народни представители в 41-вото народно събрание.

Ето какво гласи съобщението в една медия:

В РИК-Кюстендил под № 1 бе подадено заявление за издигането на кандидатурата на

Пламен Галев като независим кандидат за предстоящите избори за Народно събрание.
Кандидатурата на един от братята Галеви е издигната от инициативен комитет. Предстои да
бъдат събрани 10 000 подписа, за да може кандидатурата да бъде регистрирана в ЦИК.
Намерението на Братя Галеви да се кандидатират за депутати бе огласено в края на април.
След като парламентът гласува промените в изборното законодателство, се въведе
мажоритарен избор за 31 депутати за 41-вото народно събрание. Именно като мажоритарно
избрани депутати Галевите ще се явят на изборите.
Ако спечелят депутатски места, в което те не се съмняват, разследването срещу тях ще бъде
временно прекратено, а съдебните ограничения за тях ще отпаднат напълно и те биха могли да
напускат страната свободно. Това ще бъде възможно, докато депутатският им имунитет не бъде
свален.
Припомняме ви, че Ангел Христов и Пламен Галев в момента са в ареста с мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Срещу Братя Галеви прокуратурата повдигна обвинение за организиране и ръководене на
престъпна група.

Разбирате ли за какво става дума? Организиране и ръководене на престъпна група,

но и стремеж към политиката. Там е мястото на завет. С депутатски имунитет щели да
пътуват свободно извън страната. Е, да, но те офейкаха и без такъв имунитет и
въпреки че бяха осъдени.
По данни на Кюстендилската окръжна прокуратура Галеви не са се явили, за да
бъдат приведени в затворническото общежитие в село Самораново, намиращо се
съвсем близо до прословутата им резиденция в Ресилово. По тази причина двамата са
подадени за издирване от звено „Съдебна охрана“. Има и международна заповед за
задържането им.
Както е известно обаче, между България и ЮАР няма договор за правна помощ и
екстрадиране. Коментарът е на висш шеф от МВР.

84
 Братя Галеви бяха кандидати за народни представители
в 41-вото народно събрание

Изводите оставям на вас.

Друг техен колега обаче отиде още по-далеч. Главният обвиняем по делото
„Октопод“ Алексей Петров се кандидатира за президент през 2011 г. На 15 август
2011 г. в музей „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново
инициативен комитет издигна кандидатурата на доц. Алексей Петров за президент.
На излизане от това свято за всеки българин място главният обвиняем за ръководене
на организирана престъпна група, рекет, шантаж и пр. обясни пред журналисти
мотивите си да се впусне в борбата за поста държавен глава:

Президентският екип би могъл да решава първостепенни проблеми, използвайки дори и само

някои от своите възможности, като например достъпа до информация от специалните служби и
правото на обръщение към нацията.
С тези възможности проблемите с колосалната контрабанда, която обезкръвява бюджета и
опустошава икономиката, биха могли да бъдат решени в рамките на седмица-две.
Основният ми опонент са кликите, окопали се в ръководствата на политическите партии.
Тази партийна олигархия, тази злокачествена партокрация трябва да бъде изобличена. Извадена
на светло, подобно на вампирите от приказките, вечната българска партийна олигархия ще се
разпадне на пепел. Можете да бъдете сигурни.
Не казвам „Вярвайте ми“, защото изразът вече е компрометиран в хода на политическата ни
история. Що се отнася до компроматите, какво повече да очаквам, след като бях „изпратен на
екскурзионно летуване“ за толкова време.

„Чисти дрехи върху немито тяло“ – казват англичаните. Умен народ.

85
 Кралят на трилъра Бари Айслър казва по подобен повод в книгата си „Рейн сан:
заложник на съдбата“: „Наистина е безумно. До голяма степен, защото те не мислят
за хилядите хора, които ще бъдат тероризирани, изгорени, осакатени, травмирани и
убити, за да бъде положена основата за осъществяване на този план. И тъкмо за
това не бива да го допуснем.“

Нямам какво да допълня. Мракът погълна зората.

Ако не ми вярвате – погледнете през прозореца. Или попитайте децата си. И ако не
са напушени или обидени, или в чужбина, или на улицата, на борсата или в някоя
чалготека, ще ви кажат и те:
Мракът погълна зората...

86
 3.
„Белите якички“
Престъпникът с пари е възприеман от съвременния свят
като честен човек.
Вилхелм Швебел

Същност на престъпността на „белите яки“ е типичен феномен на нетрадиционната

престъпност. Тя е реална престъпност и нейната висока цена, както и хиперактивност
се проявяват най-силно в периода на преход на дезорганизирано общество. Тя е
престъпност на елита и това е основната ѝ характеристика. Казал го е Едуин
Съдърланд, който пръв формулира бизнеса в сянка и появата на нов вид престъпност –
тази на високопоставени и уважавани членове на обществото. През 1949 г. излиза
книгата му „Престъпност на „белите яки“.
В България по това време властта се е занимавала с делото срещу Трайчо Костов. На
дневен ред е била и поголовна чистка в Българската армия. Всичко това се е
извършвало по личните указания на Сталин, а посредник бил пратеникът на Кремъл в
София заместник вътрешният министър на СССР Оголцов. Именно той измолва от
Сталин в България да се прехвърли тайно цяла дивизия от състава на Съветските
вътрешни войски. Това става на 21, 22 и 23 октомври с кораб от Одеса до Варна.
Начело на дивизията е генерал Бровкин. Всички са облечени в цивилни дрехи и в
България се придвижват като съветски специалисти, гости и туристи. Става дума за
4030 души, въоръжени с 3468 автомата, 12 миномета, 518 пистолета и 7292 гранати.
Петстотин от чекистите остават във Варна, а останалите са прехвърлени в столицата,
където са прикрепени да следят членовете на българското правителство,
резиденциите, домовете на висшите офицери, заведения и клубове, където се е
събирал българският елит. По този начин се осигуряват уволненията в армията,
създава се „твърда атмосфера“ в МВР, отстраняват се всички активни комунисти,
които са проявили колебание относно вината на Трайчо Костов, и е гарантирано
спокойствието за самия процес.
Днес е трудно да се каже кое е по-вредно за една държава: да се управлява чрез
диктатура, пък била тя и на пролетариата, а редът да се поддържа от съветска дивизия
на вътрешни войски, или същата тази държава да е в ръцете на „белите якички“. Може
паралелът да ви се стори странен и дори абсурден, но резултатите от диктатура на
пролетариата и диктатура на „белите якички“ винаги са пагубни.
Това въведение бе, за да направим преход от пролетарската диктатура през
демократичния преход, в който израснаха и разцъфтяха „белите якички“.

Ще ви разкажа за руснака Семьон Могилевич.

Наградата за информация, която ще доведе до ареста му, е 100 000 долара.
Наградата е актуална и в момента.
Престъпления: финансова измама; организирана престъпна дейност; измама по
пощата; „пране“ на пари; помагачество и подстрекавано; измама с ценни книжа;
използване на фалшива регистрация в щатската Комисия по ценни книжа и борси;
фалшифициране на архиви.

87
 Семьон Могилевич не само че е сред търсените „бели якички“, но е и в списъка на
десетте най-издирвани престъпници от ФБР. Всичко това е описано в сайта на
Федералното бюро. Властите го издирват за участието му в мултимилионна схема с
акциите на публична компания в Канада в периода 1993-1998 г. Схемата се разпада
през 1998 г., след като хиляди инвеститори губят общо над 150 милиона долара според
ФБР.
Могилевич е класически пример за „бяла якичка“. Роден е в Киев, в семейството на
високообразовани хора. Майка му е била лекар, а баща му – генерален директор на
голям полиграфически комбинат. Семьон завършва икономика в Лвовския държавен
университет. Оттам тръгва и бизнесът му – далавери с валута, злато и финансови
измами.
Ще кажете: нас какво ни интересува Могилевич? Ами например, че е „изпирал“
немалки суми в български банки. Че е правил бизнес и е регистрирал фирми в
България. Че се е срещал и завързвал приятелство, а впоследствие е правил и бизнес
не само с български мафиоти, но и с известни наши политици.
Ето какво пише в оперативната справка на унгарските специални служби за
Могилевич:

По наши данни Могилевич има множество фирми в САЩ („Магнекс“, ИБМ Технологии), в
Русия („Арбат интернешънал“), в Англия („Аригон“), в България („Аригон инвест“), в Италия,
Швейцария и Чехия.
В тези страни Могилевич развива следните дейности:

 търговия и контрабанда на крадени автомобили;

 производство на фалшива водка, различни марки;
 търговия със зърно;
 обработка и консервиране на месо;
 сделки с недвижими имоти (на Българското Черноморие и планински курорти);
 рекет;
 изработване на фалшиви документи;
 търговия е нефтени продукти;
 данъчни измами и измами с травъл чекове.

Чрез български партньори той развива незаконна дейност и контрабанда в Гърция и

Сърбия.
Американското и руското досие на Могилевич са с обемите на роман като „Одисей“
на Джеймс Джойс. В тях също има сведения за негова дейност в България. Споменават
се и регистрирани срещи с български бизнесмени в Париж и Виена. През 2001 г.
Могилевич се среща с представители на самия Осама бен Ладен, на когото обещава
обогатен уран от бившите съветски републики. През всичките тези години в
българските медии има десетина информации за Могилевич, за това, че е издирван и
арестуван в Москва, а след това пуснат, но нито един ред, че върти бизнес у нас. Което
е най-малкото странно, защото запитвания от Москва, Интерпол, Европол и САЩ по
отношение на Могилевич са постъпвали нееднократно през годините.
През 1996 г. в Анталия, Турция, се провежда 62-рата асамблея на Интерпол. В
основния доклад на форума има специален раздел за дейността на руската мафия по
света. В свои изказвания участници в асамблеята описват картината и определят
основните направления на дейност на руската мафия по света:

88
  Финансови престъпления: Германия, Австрия, Швейцария, Кипър, Балканите,
Мадагаскар, САЩ, Великобритания.
 Организирана проституция: Турция, Израел, България, Япония, Украйна, Тайван,
Сингапур, Испания, Италия и др.
 Контрабанда с оръжие: в Русия от Германия, чрез Естония и Полша, от Китай в
Афганистан и Пакистан.
 Контрабанда с откраднати автомобили: от Германия, Италия, Финландия,
Холандия и др. през Югославия, България, Турция.
 Сделки с недвижими имоти: Полша, Германия, Кипър, Гърция, България, Унгария,
Уругвай и др.
 Изработване на фалшиви пари: Германия, Австрия, България и др.

Фигурираме още в контрабандата на цигари, алкохол и наркотици. Също и в

графата за рекет и фалшиви кредитни карти.
В доклада на асамблеята се подчертава, че руските банди и групировки са стъпили
първо в САЩ, Германия, Югоизточна Европа, в частност Югославия и България,
Турция и др. Най-силни са позициите на руската мафия в страните от бившия
Варшавски договор – Унгария, Полша, Чехия, България. Срещите на босовете са се
провеждали най-често във Виена, Лондон и швейцарския кантон Цуг.
На форума е отбелязано, че руските групировки контролират близо 30 процента от
българската икономика. Като пример е даден случаят с бизнесмена Майкъл Чорни,
собственик по онова време на „Мобилтел“, футболен клуб „Левски“, вестник
„Стандарт“ и др.
Съобщава се още, че в България руските групировки практикуват т. нар.
джентълменски бизнес – търговия с наркотици, канали за крадени коли, проституция,
недвижими имоти, валутни сделки и, забележете, поръчкови убийства. Истински
джентълмени... Подчертава се също, че „в последно време българските служби твър-
дят, че руската мафия напълно е легализирала своя бизнес в страната“. Това обаче
било малко странно, защото официалната власт в София отказвала да признае, че на
територията на страната съществува мафия – отечествена и чужда.
Положението не се е променило и до днес. Политиците и управляващите от всички
формации досега така и не официализираха съществуването на мафия. Защо? То е
ясно.

Започнах разговора за „белите якички“ с примера за Семьон Могилевич като едно

въведение по темата. Класическа ситуация! В САЩ се издирват около 30 души, които
влизат в графата „бели якички“ и са автори на крупни финансови престъпления.
Разследват се още 124. В Русия бройката е още по-голяма.
У нас периодично възниква някакъв скандал около някоя „бяла якичка“, но след
време нещата се успокояват, въпросният заподозрян в нечисти сделки е оневинен и
той отново се връща на своето поприще, а общественото мнение остава с пръст в уста.
Разбира се, всеки е невинен до доказване на противното, но това по отношение на
„белите якички“ никога не се случва. Поне не у нас.
Едуин Съдърланд твърди, че „белите яки“ извършват престъпления изключително в
сферата на държавното управление, съдебната система и икономиката. И е абсолютно
прав. Макар и да сме сравнително малка страна, тук престъпленията имат същия
характер. Става въпрос за унищожаване на дребния и средния бизнес и за създаване на

89
среда, в която съществуването на средна класа е невъзможно. В това е най-големият
грях на „белите якички“.
Първите закони срещу „белите якички“ в САЩ са приети през далечната 1890 г.
Близо двеста години преди това Оливър Кромуел в Англия провежда реформа, в която
едно от първите неща е законодателство, което дава равни права на фирмите в
конкуренцията, за да няма богоизбрани монополисти.
Триста и петдесет години след Кромуел, през 2006 г., в България е приет Законът за
защита на конкуренцията. Не е зле... В него са определени противодействията на
нелоялната конкуренция, залегнали са и всички указания на Европейската комисия.
Въпросът е дали този закон се спазва и прилага. Ясен отговор не може да се даде.
Факт е, че „белите якички“ се превръщат във все по-голям проблем за страната ни.
Истинското начало на „белите якички“ поставят Емил Кюлев, офицер от Народната
милиция, и Илия Павлов, офицер от Българската народна армия. На двамата е по-
ставена задача, идеята за която е на бившия финансов министър от режима на Тодор
Живков Белчо Антонов Белчев, да създадат първите икономически корпорации.
Белчев е отговарял за финансите и по времето на първото и второто правителство на
Андрей Луканов. Запознати твърдят, че под негов надзор е изнесен и над 1 милиард
зад граница по сметки на външнотърговски дружества. Името му се свързва и с
изнасянето на злато и скъпоценности от трезорите на БНБ в периода 1986 – 1989 г.
Дали е така, едва ли някой може да докаже. Общо от България в чужбина през този
период „са изтекли“ над 14 милиарда лева, обърнати в долари и други западни валути.
За тези акции има сведения в Докладна № 1254, ЗФ, 0604, 1989 г. на КГБ по линия на
външното разузнаване. В нея са описани съмненията, че представители на
специалните служби и ръководството на комунистическата партия изнасят големи
количества пари и злато зад граница. В Москва дори е съставен списък на хората,
които са отговаряли за отделните задгранични дружества. Част от тях са агенти на КГБ
и Главното разузнавателно управление на Съветската армия (ГРУ).
На Емил Кюлев и Илия Павлов са създадени легенди-биографии, с които да
започнат начален бизнес.
Предоставени са им и капитали. Даден им е и списък, кои хора да назначат в новите
бизнес формирования. Схемата била одобрена от Петър Младенов, председател
(президент), Андрей Луканов, Белчо Белчев, Иван Драгневски (агент на службите) и
Тодор Вълчев (агент на службите).

White-collars („белите якички“) се свързват с престъпления, извършени от хора,

които се смятат за надеждни и са на високо ниво в йерархията на работата им.
Престъпност на „белите якички“ е злоупотреба със служебна власт на високо ниво.

За първи път на 1 ноември 2012 г. висш магистрат признава съществуването на

„бели якички“. Става въпрос за началника на Националната следствена служба и
заместник главен прокурор Бойко Найденов. Той заявява, че има много магистрати,
които отказват да водят дела срещу престъпниците с „бели якички“.
Много вероятно това да е една от причините в България да няма нито една осъдена
„бяла якичка“. Затова примерите, които ще дам, са само по признаци. Няма как да
посоча този или онзи и да квалифицирам. Правораздавателната ни система е жива, не
знам дали е здрава, и е нейна работа да каже дали някой е виновен в нещо, или не е.
Българите обаче имат право да знаят за какво става дума. Изводите да си правят сами.

90
 „Бели якички“ невинаги означава престъпление. Но съмнение – да.

Ще ви разкажа една история. Марк Елер е финансист в голяма компания на Уол

Стрийт. Млад и напорист, надежден и пробивен. През 2007 г. кризата удря Меката на
борсовите сделки и трикове. Както се казва, системата на страха смени системата на
благоденствието. Марк попада в списъка за съкращения. Сбогува се с прелестната си
заплата от 120 000 долара на година плюс премиите. Вкъщи го чакат жена и две малки
деца. Обезщетението свършва след няколко месеца. Марк си търси упорито работа, но
удря на камък. Накрая негов приятел му помага да започне като... хигиенист в малък
офис. 34-годишният мъж обаче не се предава, защото го притискат банкови кредити, а
едното дете тръгва на училище. Ако се откажеш – загиваш. Марк посещава вечерни
сбирки на фенове на поезията. Там намира отдушник за планината от проблеми. Обича
да цитира една мисъл на Йосиф Бродски14: „Може би вече няма да ни се удаде да
спасим света, но отделния човек винаги можем.“
Марк решава да се спасява сам. По цяла нощ е пред компютъра. И накрая – еврика!
Открива перфектна схема за укриване на данъци. И оттам като му тръгва... За година и
половина семейството се премества в нов голям дом с двор от 3 декара и басейн.
Големият син е преместен в скъпо частно училище. Елер е затрупан с поръчки, търсят
го големи корпорации и герои на списание „Форбс“. До мига, в който на вратата му
почукват агентите от Управлението за финансови престъпления и финансиране на
тероризма. Марк е в шок. Оказва се, че един от клиентите му е арабски бизнесмен,
подозиран в подпомагане на терористични организации. Е, ясно ви е какво става от
тук насетне с Марк Елер...

Ето една друга история – с български герои.

През 70-те години на миналия век Илия Павлов е ученик в спортно училище,
специалност борба. Става републикански шампион, перспективен състезател, стига до
интерната „Олимпийски надежди“. Завършва ВИФ „Георги Димитров“. Тренира в
ЦСКА, където е произведен в офицерско звание. Жени се за Тони Чергиланова,
дъщеря на началника на Военното контраразузнаване генерал Петър Чергиланов.
Живеят 6 години, след което се развеждат. Илия Павлов напуска армията. Тогава
започват и бедите му. Няма работа, опитва всякакви неща, дори известно време работи
на Националния стадион „Васил Левски“ като помощен персонал.
След това буквално изчезва. След време се появява отново в София и разказва на
познати и приятели, че е бил в Малта, където рязал стари кораби за скрап. Нещо като
„принцът и просякът“: шампион, офицер, кариера, след което общ работник с оксижен
ръка...
Още в края на 80-те години създава фирмата „Мулти арт“. Помага му баща му
Павел Найденов, който има опит в търговията и заведенията за хранене. Работил е и в
посолството на България в Монголия. Не след дълго Павлов и Найденов основават
„Мултигруп“ – първата фирма у нас по корпоративен модел. Привлича в холдинга
водещи български икономисти, юристи, финансисти. Привлича и бивши офицери от
Държавна сигурност плюс няколко свои колеги от ЦСКА. И започва възходът на
„Мулти“.
Пълна измислица са всички твърдения, че Илия Павлов бил елементарен младеж,

14
Йосиф Бродски (1940-1996 г.) – руски и американски поет, есеист, драматург, преводач. – Бел.
ред.
91
тъп борец и пр. Нищо подобно. Само за 2-3 години се превърна във фактор от
национален мащаб. Бизнесът му се разраства и в чужбина. Качествата ме не могат да
бъдат оспорени. Няма да е справедливо. Конкуренцията по това време също не спи.
Тези взаимоотношения обаче нямат традиция у нас и често тя се изражда във вражда и
открити сблъсъци, стигащи до войни.

Ето какво пише в специално проучване на групата за анализи на един от най-

големите му конкуренти – Емил Кюлев. Той също е бивш офицер, но криминалист,
който след 10 ноември 1989 г. се преквалифицира в банкер. Дори два пъти печели
приза „Банкер на годината“. Капитан от народната милиция – „банкер на годината“.
Такова животно може да се пръкне само в България. Но както и да е. Толкова неща
вече сме видели, че банкерството на Кюлев вече ни изглежда като детска приказка.
Вижте част от обемистата справка на Кюлевите юнаци, топ ченгета.

„Мултигруп“ е регистрирана в Швейцария. Има три клона: „Мултигруп САЩ и Канада“

(седалище в САЩ, щата Вирджиния), в която е и фирма „IPI корпорейшън“ с ръководител
Владимир Осенов. Адрес: Вирджиния, САЩ, Виена 1945, Олп Галоуз Роуд 301, тел. 555-44-86;
„Мултигруп Западна Европа“ (фирма „Ванеса истаблишмънт“, регистрирана в Лихтенщайн) и
„Мултигруп Източна Европа“ (седалище София) с ръководител Иван Дремсизов.
В състава му влиза работеща в България „Мултигруп България“ АД холдинг. Преди това
функционира холдингът „Мултиинтернешънал“ ООД, регистрирано на 14.06.1991 г. в
Драгоман.
„Мултигруп България“ АД холдинг възниква на базата на регистрирана на 27.12.1988 г.
творческопроизводствена кооперация „Мулти арт“ с предмет на дейност артистични прояви и
импресарска дейност. Възползвайки се от обстоятелствата, че е зет на генерал Чергиланов
(началник на ВКР), Илия Павлов още при създаването на „Мулти арт“ въвежда в заблуждение
официалните органи. Без основание нашироко разгласява, че фирмата ще служи за прикритие
на някои дейности на тогавашната Държавна сигурност.
(Тук анализаторите на Кюлев грешат. Фирмата наистина прави няколко турнета на
наши изпълнители, в които като част от придружаващите лица са хора офицери от ДС,
изпълняващи задачи по установяване на връзка с организации на български емигранти.
Такива са мисиите в Испания, Франция и други страни. Извършва се и първото проучване
на Симеон II и кръга около него. С някои от най-близките му хора ДС установява контакт
и обсъжда бъдещи взаимодействия. В МВР има докладни за това.)
За това и за други прояви Павлов е воден на сигнална преписка в 06 отдел на 06

92
управление – ДС. Заминава зад граница и се установява в Малта (по-късно и в САЩ). Завръща
се в България през 1990 г.
През същата година Илия Павлов и привлеченият от него на работа в „Мулти Арт“ Георги
Ангелов Петков (бивш служител на 06 управление ДС и зет на о.з. генерал Иван Димитров)
създават и ръководят група от италиански, арабски и български граждани. Групата изгражда
канал през България за транспортиране и пласиране на крадени в Западна Европа коли.
Основни фигури са двама сирийски граждани, чието задължение е да договарят с италиански
граждани доставянето на колите, заплащането и снабдяването им с документи. Прехвърлянето
на автомобилите до арабските страни се е извършвало с активното съдействие на „Мулти арт“ и
„Мултиинтернешънал“. Последните организират чартърни полети от аерогара София и то-
варенето на колите в пристанище Бургас (ливанските кораби „Джево-2“ и „Джево-експрес“).
Получатели са фирми в Бейрут и Абу Даби. Ориентировъчната цена на автомобила е между 150
000 и 200 000 щ. д. В повечето случаи след доставката им в София колите са укривани в
различни гаражи до уреждане на документите в митницата. По този начин през България са
трансферирани над 30 автомобила последни модели „Мерцедес“ , „Порше“, „Ферари“ и БМВ.
Четири от тях остават в страната и се използват от „Мултигруп“, а два са задържани от МВР.
Съдействие при доставката на колите са оказвали служите на ГКПП-Калотина, като
заплащането е варирало до 2000 щ. д. в зависимост от мащабите на операцията.
Илия Павлов разказал, че на практика започва бизнеса си в България след завръщането си от
САЩ с около 20 милиона щ. д. По негови твърдения към лятото на 1993 г. разполагал със 120
милиона щ. д. Благодарение на финансовите си възможности създава солидни политически и
икономически връзки . В тесен кръг е заявявал, че ако има още 100 милиона щ. д. „ще
управлява страната от кабинета си“.
„Мултигруп България“ АД холдинг е регистриран с уставен капитал 1 милион лева. Адрес:
София, ул. „Ангел Кънчев“ № 3. Президент Илия Павлов Найденов. В борда на директорите
влизат Иван Дремсизов, Евгени Горанов, Жанин Гечовска, Владимир Тачев, Димитър
Карабатков, Никола Чомков и Георги Петков.
Възходът на групировката започва в края на 1990 г., когато получават помощ от турския
гражданин Ахмет Фуат Арпаджъ във вид на банкова гаранция от 5 милиона долара и връзка с
турските пазари на метал. Освен това те теглят кредит от ДСК, общо 46 милиона лева.
Кредитите са осчетоводени в дружество по сметка 900 – „Кредити по нормативи за оборотни
средства“. Основна част от средствата, равняваща се на 42 392 000 лв., е използвана за покупка
на валута от различни фирми и банки и чрез ТБ „Електроника“ са преведени на „Ванеса
истаблишмънт“, Лихтенщайн, 2 360 000 долара по сметка 6301.
Успешно се прави връзка със световния икономически елит. Изгражда се структура в
страната и зад граница. През 1991 г. се регистрира „Мултигруп“ със седалища град Цуг,
Швейцария. Има три подразделения за Америка, Западна Европа и Източна Европа.
„Мултигруп“ заявява пред американското посолство, че за 1991 г. има годишен оборот от 1,5
милиарда долара и си е осигурила печалба от 150 милиона долара. Групировката е попаднала в
полезрението на органите на МВР още през 1991 г., когато около „Мулти арт“ е изградена
група за кражби, транспортиране и пласиране на леки автомобили по канал от Западна Европа
за арабските страни. Образувано е и следствено дело № 31/91 г., но е без съществен резултат.
Източници, близки до едрия частен капитал, заявяват, че това е най-силната финансова
групировка в страната. Законовата наредба, пригодена да действа успешно при тоталитарна
власт, сега при новите условия се оказва много слаба да противостои на желанието на отдел-
ните групировки да натрупат спекулативен капитал на всяка цена. За целта те създават
специални структури в групировките, в частност „Мултигруп“, чиято основна задача е да
извършват престъпления и заобикаляне на законите, като т. нар. борци, фиктивни фирми и др.
Документооборотът е такъв, че в никакъв случай не може да се стигне до главата на
групировката. Разбитият държавен апарат, който преди се противопоставяше на
престъпленията, не работи. Проличава стремежът на групировката да монополизира цели на-
правления в икономиката.
В ръководството на търговските дружества са включени едни и същи лица, като по правило
те са бивши партийно-комсомолски кадри и бивши служители на Държавна сигурност,
преобладават тези на Шесто управление на ДС.

93
 Някои наричат това фирмено разузнаване. Други, в по-ново време, го клеймят като
нарушаване на основни права и свободи. А то си е чисто и просто полицейски доклад,
писан по оперативни данни и сведения, събирани от „къртици“, доносници и срещу
„хонорар“. Очевидно ченгетата на Кюлев са използвали всички милиционерски
трикове и комбинации, за да сътворят своята обемна справка.
Ето какво още откриваме в доклада:

В „Мултигруп“ е създадена Специална служба – ръководи се от Младен Младенов.

Обслужва всички фирми от групировката.
В групировката е и фирма „Темида“ АД – дружество, учредено през август 1992 г. с капитал
от 1 милион лева. Адрес: София, ул. „Ангел Кънчев“ № 5. Първоначално председател на СД е
Явор Зартов. В момента „Темида“ е на адрес: София, ул. „Мария-Луиза“ № 64, тел. 31-42-23.
Ръководи се от Камен Ситнилски. (Бивш заместник главен прокурор на България, а сега член на
ВСС.)

Доста любопитен е списъкът със служители на групировката и свързаните с нея

лица. Ето някои от тях:

 Анри Маршал (Антоан Арис Маршал) – президент на Първа балканска американска

банка. Евреин, роден в Турция, американски гражданин. Нисък на ръст, ползва некачествено
изработена руса перука. Организирал е превозването на евреи от ОНД за Израел. Голяма част
от годината живее в САЩ, Ню Джърси, хотел „Раманди ин“. В София съжителства със
секретарката си Дора Динева, която му е любовница. Разведен е и има от предишния си брак
една дъщеря на име Хелън. Негов адвокат е Гиньо Ганев. По непотвърдени данни Анри
Маршал е превел 80 000 щ. д. на Петър Дертлиев. По мнението на специалисти Маршал е
некомпетентен като банкер и има склонност към фантазиране.
 Борислав Мирчев Стамов – бивш служител на МВР, уволнен през 1982 г. Съпругата му
работи в същите органи в София.
 Боян Велинов – о.з. генерал Боян Велинов е бивш заместник-началник на 06 управление
на ДС. Тъст на Панайот Тонев, отговарящ за българската част на „Шератон“, свързан с
„Мултигруп“. Младен Младенов, шеф на специалната служба на групировката, поддържа
контакт с него и го ползва за консултант. В последно време Боян Велинов е в конфликт с вице -
президента на „Мултигруп“ Димитър Иванов, който е станал причина за спиране на хонорара,
изплащан му от групировката.
 Валентин Александров – зам.-началник ВКР, станал и военен министър.
 Васил Методиев Танев – президент на „Бартекс“ ООД. Управител е и на „Бартекс фрезия“
и „Анахид трейдинг“. Роден е на 21.03.1940 г. в Монтана, с висше образование, работил в
системата на МВТ като главен специалист и директор на предприятие. Бил е на задгранична
работа във Виена. Брат му е работил в НРС. Докато работел в „Българско видео“, Васил Тачев е
бил разработван от МВР за извършване на измама, но не е доказано. Женен е за бившата
говорителка от БНТ Анахид Мелкон Тавитян.
 Веселин Павлов – акционер в „Нефтоимпортекспорт“ АД Бургас (акционери „Мултигруп“
АД, Кредитна банка и Веселин Павлов). Бивш министър на транспорта. Има собствена фирма –
„Астрата комерс“ ООД (април 1992г.). ДИАТ е една от фирмите на Веселин Павлов за експорт
на химически продукти изключително в Македония, Гърция и страните от бившия СССР.
 Това е причината Илия Павлов да предложи на премиера Любен Беров помощта си за
уреждане на железопътен транспорт през Сърбия. За целта „Мултигруп“ изкупи цялата фирма
на бившия министър на транспорта и го прие на работа в групировката, за го използва като най-
добре подготвения ръководител на БДЖ.
 Владимир Осенов – завършил инженерство в Бърно, Чехословакия, и икономика в
Академията по външна търговия в Москва. Работил е в БАН и ДКНТП. През 1989 г. е на работа
във Вашингтон като първи секретар по научно-техническите въпроси в посолството. От

94
септември 1992 г. Осенов е президент на Българо-американския бизнес център.
 Георги Ангелов Петков – вицепрезидент на „Мултигруп България“ АД холдинг и
ръководител на дивизия „Хранително-вкусова промишленост“ (ул. „Ангел Кънчев“ № 5, тел.
88-80-82). Президент на „Мулти арт“ ЕООД. Роден е на 11.02.1955 г. в Червен бряг. Бивш
служител на 06 управление на ДС и зет на о.з. генерал Иван Димитров.
 В последно време са се задълбочили разногласията в ръководството на „Мултигруп“, като
се очертават два полюса – тандемът Илия Павлов и Младен Младенов срещу Димитър Иванов
и Георги Петков.
 Гиньо Гочев Ганев – бивш зам.-председател на ВНС и председател на НС на Отечествения
съюз. Член на съвета на директорите на застрахователно дружество „Закрила“. Големият му
син, Кимон, е лекар. Не се занимава с бизнес. По-малкият му син, Ивайло, работи в българо-
френската фирма „Драгойна Ди“. Шеф на фирмата е Ангелина Димова, която е интимна прия-
телка с Гиньо Ганев и му плаща високи хонорари като юрисконсулт. Димова има амбициите с
помощта на Гиньо Ганев да участва в приватизацията на „Арома“ – София, и „Ален мак“ –
Пловдив. В тесен кръг Димова е казала, че като емигрантка в Париж е посрещнала Андрей
Луканов, а сега давала пари на СДС.
 Линията на „Мултигруп“, провеждана от Илия Павлов, предвижда в бъдеще да се заложи
на следните политици: Гиньо Ганев, Димитър Луджев, Александър Томов и Петър Дертлиев. С
тях той е имал редица срещи и разговори. Поел е ангажимент за финансирането им в
предизборната борба. По повод обстановката на правителствена и парламентарна криза
вицепрезидентът на „Мултигруп“ Димитър Иванов се старае да лансира тезата (и да я подкрепи
финансово от името на групировката), че у нас е наложително създаването на политически
партии с нови имена, т. е. с хора, които до момента не са били начело на голямата политика. За
обединителна фигура той счита Гиньо Ганев, който слуша безпрекословно групировката и е
начело на Обществения съвет на „Мултигруп“. Около него според Д. Иванов трябва да се
лансират Емил Кошлуков, Емилия Масларова, Еленко Божков и др.
 Димитър Калчев – координатор на „Мултигруп“ за Североизточна България. Управител
на Кредитна банка в Русе. Бивш директор на комбината за тежко машиностроене в града. Имал
е тесни връзки с Пенчо Кубадински, а сега – с Андрей Луканов. (По-късно министър в кабинета
„Сакскобургготски.)
 Димитър Христов Иванов – вицепрезидент на „Мултигруп“. Бивш началник на 06 отдел в
06 управление в ДС. Завършил е право и следдипломна квалификация журналистика в СУ
Благодарение на личните си качества и близките връзки с Григор Шопов за кратък период
изминава кариерата от редови служител до началник на отдел. Притежава много добра обща
култура и конкретни знания в областта на най-новата ни история. Автор е на сценарии за
документални филми, книги и др. По време на предприетата кампания срещу групировката са
били разработени конкретни действия, които да парират нейния отзвук. Тогава Димитър
Иванов чрез свой познат, бивш служител на ДС, е влязъл във връзка с представителя на партия
„Либерали“ Петко Симеонов. С обещание за парична подкрепа той му уредил връзка с
президента Ж. Желев. Това станало с посредничеството на съпругата на президента.
Впоследствие тържествата, посветени на годишнината на Стефан Стамболов, проведени със
спонсорството на „Мултигруп“, са били използвани за публично афиширане на връзката на
Иванов с президента. По такъв начин атаките над групировката са били приглушени. Ани
Крулева – шеф на Следствието – поддържа много близки контакти в продължение на 2 години с
Димитър Иванов. Имало е случаи, когато Коста Богацевски, главен секретар на МВР, почти
всекидневно е контактувал с Димитър Иванов. През лятото, по време на почивката си в Гърция,
Димитър Иванов се срещнал официално с гръцкия министър на обществения ред Папатемелис.
Вероятно е ставало въпрос за съдействие за отпускането на пари от Световната банка чрез него.
Според информация лица от средите на „Мултигруп“ предстояло Илия Павлов да замине за
продължително време, „а може би и за постоянно“ за Швейцария. Очаква се неговото място да
бъде заето от Димитър Иванов.
 В края на 1993 г. се е състояла среща с бившия първи зам.-министър на МВР генерал
Григор Шопов и заместник-началника на бившето Шесто управление генерал Боян Велинов с
Ж. Желев в конспиративна квартира.
 На срещата е присъствало и още едно неизвестно лице. Впоследствие от случая се

95
 възползвал Димитър Иванов, който имал няколко срещи с Желев, като е изолирал Боян
Велинов.

Как ви се струва тази справка? Оказва се, че хората на Кюлев или „къртиците“ му в
службите на МВР са слухтели край президента Желев, край генерали, политици и
министри и са записвали какво правят и с кого се срещат. А преди изборите през май
2013 г. някои политици у нас вдигнаха врява, че този номер бил измислен от Бойко
Борисов и Цветан Цветанов. Сбъркали са само с 20 години...
В една справка от 1998 г. на НСС е записано, че има оперативни данни за поне
четирима водещи офицери, които поддържали неформални контакти с Емил Кюлев.
СРС установяват уговорени срещи между тях, както и предаване на подаръци и пари.
За какво са ги получавали?
Забележителен е следващият пасаж от доклада:

Илия Павлов е обещал на ръководството на БСП 100 милиона лева за предизборната

кампания. Шефът на „Мултигруп“ разчитал да осигури тези пари от сделка за доставка на
гориво.
Потвърден е фактът, че Илия Павлов е бил в изострени отношения с покойния Цветан
Цветанов, тъй като последният не му дал възможност да закупи за групировката сгради и имоти
на БСФС.
След завръщането си неотдавна от САЩ Илия Павлов е бил силно обезпокоен от
широкомащабната кампания, предприета срещу него и групировката. По негово настояване е
била организирана и проведена конфиденциална среща с президента на страната. На нея Илия
Павлов е получил уверение, че нещата ще бъдат туширани и както за него, така и за
„Мултигруп“ няма да има неприятни последици. Подсказано му било, че е необходимо в
бъдеще, с цел неутрализиране на нападките, той да изявява себе си като личност и
представител на частната инициатива, а не да се крие зад фирмата.
Подобна среща Илия Павлов е провел и с президента на КТ „Подкрепа“. От него също е
получил уверение за бъдеща поддръжка.
Сред служителите на Национална служба за сигурност, запознати с обстановката около
„Мултигруп“, се коментират неблагополучията около тази икономическа групировка.
Като основна причина се посочва, че Илия Павлов не управлява по желания начин
капиталите, дадени му в началото от БКП. Твърди се, че първоначалният капитал, отпуснат от
БКП, е над 1,5 милиарда лева, голяма част от които била изнесена зад граница във валута.
Според някои Илия Павлов е загърбил поетите ангажименти и сега, когато е набрал достатъчно
финансова мощ, не отпуска обещаните средства. Бившите му благодетели били организирали
кампания не толкова за разбиване на групировката, колкото за подмяната на Илия Павлов с
лице, което да изпълнява поетите ангажименти.

Направо политически трилър! И това го пише Кюлев за Павлов. Тоест ченгета,

работещи за Кюлев, слухтят край Павлов и описват всичко, свързано с него.
Забележете какво пише в Кюлевата справка за Цвятко Цветков.

Цвятко Маринов Цветков е шеф на направление „Стратегически анализи и прогнози“ на

групировката. Той е бивш заместник-началник на 06 управление на ДС и бивш зам.-началник
на СИТЛУ-МВР.
Получена е информация, че базата на новото информационно звено ще бъде офис, който сега
се доизгражда и се намира във вилната зона в Бояна. Там имало спортен център, фитнес зали,
сауни и пр. Като провежда дейността си под прикритието на Клуб 777, Цвятко Цветков искал
да използва позициите на фирмата най-вече в Австрия, където тя имала филиал. Чрез тази
позиция зад граница Цветков и Апостолов смятали да се включат към международна верига за
информация, обслужваща частни детективски структури. Целта била в бъдеще да се

96
 концентрира максимална по обем и значимост информация.
Цветков е служител в Центъра за анализи и прогнози при ВПС на БСП на „Позитано“ 20.

Както се казва, коментарът е излишен.

Когато Кюлев занася въпросната справка на свои „ятаци“ в МВР, те му заявяват, че

за неговата дейност има не по-малко, че дори и повече оперативна информация за
погазване на закона. Успяват да го уговорят да не повдига въпроса пред ръководството
на министерството и прокуратурата, защото може нищо да не постигне и дори по-
лошо – да започне разследване срещу него.
Хората, изготвили справката за Кюлев, предлагат на своя бос как да противодейства
на „Мултигруп“:

 Атаките срещу „Мултигруп“ в медиите трябва да се водят много внимателно, с по-добра

конкретизация на всеки отделен факт и с изключителна координация между противниците на
холдинга. Желателно е да се използват отделни публикации за дезинформиране на
групировката.
 Необходимо е да се подобрят нагласените позиции на ТС Банк в групировката, като се
залага на две неща: стари познанства с бившите служители на ДС и материалната и друга
заинтересуваност. Възможно е да се планира и проведе операция по проникване в структурите
за сигурност в групировката чрез подставени и назначавани подходящи хора.
 Целесъобразно би било (във връзка с горния извод) ТС Банк да вземе инициативата за
консолидиране на „бивши ченгета“ под някаква форма – напр. Фондация за подпомагане на
бедстващи бивши и настоящи служители на МВР и други представляващи интерес
организации.
 Необходимо е да се увеличи потокът на информация за всяка отделна фирма на
групировката и особено раздела за приходно-разходните баланси, вложения в неефективни
дейности и др.
 Да се използват възможностите на противниците на „Мултигруп“ влияние с оглед
предаването на съд на някои служители на групировката, извършили престъпления или
затрудняване и дезорганизиране дейността на групировката.
 Да се планират и проведат мероприятия за настройване лицата от ръководството на
групировката едни срещу други.

И това ако не е ченгеджийница в действие, здраве му кажи! И същият този Емил

Кюлев става един от най-близките приятели на президента Георги Първанов. Съветва
го по финансови въпроси, ходят заедно на лов. Дали пък някой път не е станало дума и
за този доклад? Дали Кюлев не се е възползвал от близостта си с държавния глава, за
да го настрои срещу врага си Илия Павлов? И не е ли усетил господин Първанов, че
приятелят му всъщност е създал частно МВР, което функционира необезпокоявано
под носа на държавата? А дали не и с нейната мълчалива подкрепа?
Не е ли очевидно, че кастата на „белите якички“ е зачената в греховно съвкупление
между ДС и прохождащия капитализъм?
Но да караме нататък. Когато занесли въпросната справка на Илия Павлов, той
побеснял. Интересното е, че тя била предоставена на шефа на „Мулти“ от един от
участниците в Кюлевия екип. Така че традицията във всяка чета да има предател е
била спазена... Та Илия, като прочел какво пише за него в доклада, направо побеснял.
Присъствали на сцената разказват, че бушувал в кабинета си дълго време и наричал
Кюлев с какви ли не думи. Забележете обаче какво последвало. Не война, открити
бойни действия или шумни скандали. Нищо подобно. Илия Павлов се направил на

97
умряла лисица и поканил Кюлев в хотел „България“ да си поговорят по някои спорни
въпроси около сделки с имоти в центъра на София. На срещата Павлов се доближил до
Кюлев и изведнъж го сграбчил за ташаците. Онзи посинял от болка и се прегънал на
две. „Ако чуя още веднъж да се занимаваш с мен, ще ти откъсна топките!“ – рекъл му
Илия. След това го пуснал.
Това едва ли е отказало Кюлев от битката с „Мултигруп“, но техни общи познати са
категорични, че след „педагогическия урок“ Кюлев гледал много-много да не попада в
полезрението на Павлов.
Много неща са изговорени и изписани за Илия Павлов. Още много ще се изпишат.
Каквито и да са те, едва ли ще обхванат цялата истина за него и групировката, която
създава и с която властва в България години наред. Илия Павлов ще остане в най-
новата ни история като лице на първоначалното натрупване на капитал след 10
ноември 1989 г. Догадките са десетки, съмненията – също. Легенди и митове в
публичното пространство – колкото щеш. Но така или иначе той е продукт на
системата. Същата, която го уби на 7 март 2003 г.

В отечествената биография на „белите якички“ особено място заема и Емил Кюлев,

за когото вече стана дума. Той е роден на 5 юни 1957 г. Баща му Александър Кюлев е
сред най-уважаваните криминалисти преди 10 ноември 1989 г. Оглавявал е отдел
„Убийства“ в Столичната дирекция на народната милиция. Емил Кюлев завършва
Руската гимназия в София.
Изявява се като спортист – участва в много състезания по плуване. След казармата
учи в школата на МВР в Симеоново, след което постъпва в системата на МВР.
Завършва също международни икономически отношения в Университета за
национално и световно стопанство в София.
През 1988 г. създава първата частна фирма за административно-правни услуги –
„Контракт Кюлев“, която работи в областта на покупко-продажбите на имоти. След
1989 г. става един от учредителите на издателска къща „Еркюл“ и организира
98
издаването на вестниците „Куриер 5“, „Марица“ и „Струма“.
През 1989 г. основава Турист банк, преименувана по-късно на Туристспортбанк, а
още по-късно става Търговска и спестовна банка. През 1994 г. Кюлев напуска банката,
която фалира.
В края на 1993 г. като представител на ТС Банк Кюлев е сред основателите на
Конфедерацията на едрите индустриалци, т. нар. Г-13 – обединение на едрия бизнес,
съучредители на което са още шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов (показно застрелян
през 2003 г.), шефът на „Нове холдинг“ Васил Божков, банкерът Валентин Моллов,
шефът на „Трон“ Красимир Стойчев, банкерите Георги Агафонов и Борислав
Дионисиев и др. Кюлев е сред първите, които напускат Г-13, която по-късно се
разпада. През септември 2001 г. обаче, когато бившите от Г-13 учредяват Бизнес клуб
„Възраждане“, той оглавява новата формация за година, но впоследствие се маха и
оттам.
През 1995 г. Кюлев учредява Българо-руската инвестиционна банка (БРИБ). През
1997 г. излиза като акционер от БРИБ, купува пловдивската Тракия банк и я
преименува в Росексимбанк. Новооснованата банка завърта главно пари от руски
фирми и олигарси. Някои я наричали „руската перачница“, но твърденията така и не са
доказани. Няма и кой да го направи, защото никой не е разследвал какво е ставало в
банката. Защо, е друг въпрос, на който всеки що-годе образован българин знае
отговора.
Често повтаря, че е националист, който иска България да просперира.
В един период името се свързва с небезизвестния бизнесмен Майкъл Чорни. Две
години след появата на Росексимбанк става ясно, че в нея сериозни инвестиции има
именно Чорни, а Кюлев е един от малкото бизнесмени, които открито са говорили за
връзките си с изгонения през 2000 г. от България евреин от руски произход. През
1998 г. в „Росексим“ като акционери са вписани притежаваният тогава от Чорни
„Мобилтел“ и люксембургската фирма „Пекано естаблишмънт“, ръководена от
Владимир Грашнов и Тодор Батков. Самият Кюлев посочва, че Чорни и партньорите
му са вкарали в банката около 15 милиона. „Банката няма от какво да се притеснява
около скандалите за мръсни пари. Правени са проверки и нищо нередно няма“ –
заявява гордо Кюлев през 1999 г. По това време финансовата институция обслужва
„Булгартабак“, Главболгарстрой, БТК, НЕК, „Кремиковци“, „Стомана“, „Химко“,
ВМЗ – Сопот, и пр. Близък е с повечето лидери на политически партии и умело се
възползва от това. Периодът „Чорни“ за Кюлев приключва някъде през 2002 г., когато
приватизира ДЗИ.
На 7 декември 1999 г. Агенцията за приватизация открива процедура по
приватизация на „Държавен застрахователен институт – ДЗИ“ АД – дружеството
майка на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД. По тази процедура на 7 август 2002 г.
дружеството е продадено на притежаваната от Емил Кюлев „Контракт София“ ООД за
21,5 милиона евро. Така е формиран най-големият финансов алианс в България с
изцяло български капитал в размер на 200 милиона лева. Росексимбанк се преименува
на ДЗИ банк и така се ражда Българска финансова група ДЗИ. През 2002 г. придобива
мажоритарен дял от ДЗИ.
Туризмът е друга сфера, в която Емил Кюлев жъне успехи. Първо приватизира
бившата почивна станция на УБО „Ривиера“, която превръща в елитен комплекс. През
1999 г. чрез „Контракт“ придобива Интерхотел „Сандански“ за 3 милиона долара,
което е смешна сума. В района на Мелник изгражда собствен чифлик, където по

99
думите му реализира в живота разказите на Йордан Йовков, каквото и да означава
това. Кюлев подпомага фондацията „Ванга“, а през 1996 г. е кръстен в църквата
„Света Петка“ в Рупите.
През 2004 г. се включва в последния мащабен проект – „Супер Боровец“. Тогава е
създаден консорциум между ДЗИ, Главболгарстрой, Енергоимпекс и община Самоков.
В инициативния комитет влиза и бившият премиер Симеон Сакскобургготски. Кюлев
е възприеман като представител в проекта на президента Георги Първанов.
След убийството на Илия Павлов през март 2003 г., Кюлев се изживява като
незаобиколим фактор в българския бизнес. Въпреки всичките му уверения и клетви, че
върти единствено честен бизнес, не така мислят някои посолства в София. Например
консулската служба на посолството на САЩ многократно е отказвала да издаде виза
на Емил Кюлев. Не го пускат в САЩ дори когато е включен в делегацията на
държавния глава Първанов.
Мистериите около личността на Кюлев обаче не са разбулени и до днес. В пълна
мъгла е скрита и неговата екзекуция. Тя е сред най-добре пазените тайни на бъл-
гарския елит. Никой не говори, а вероятно и не иска убийците и поръчителите да
бъдат разкрити. Защото ще стане страшно...
Групата за „мокри поръчки“, известна като „Килърите“, може да е замесена и в
убийството на банкера Емил Кюлев през 2005 г. Това предположение направи
вътрешният министър от кабинета „Борисов“ Цветан Цветанов. Той повдигна завесата
за едно знаково премахване, упорито и старателно прикривано години наред. Цветанов
обясни, че убийствата, за които са заподозрени Петър Стоянов – Пешо Сумиста, и
хората му, са свързани с разпределение на остатъци от пари, които Емил Кюлев е
дължал на бивши собственици на банки, които е изкупувал. Започна разследване за
съпричастността на „Килърите“ към разстрелите на футболния бос Юри Галев, на
бизнесмена Румен Рачев, на адвокат Луков, убийствата на съдружника на Ковачки
Борислав Георгиев и собственика на „Софийска баница“ Александър Занев.

Убийството на банкера Емил Кюлев на столичния булевард „България“

100
 през 2005 г. тъне в мистерия

Така се появи шанс да бъдат разобличени изпълнителите на убийството и на Кюлев.

По-важно е обаче кой е поръчал отстраняването на банкера. На кого е пречел, бил е
длъжник или е станал неудобен. Кой е този кръг или човек в България, който отсъжда
накъде да полетят смъртоносните куршуми и който преди това е насочвал парични
потоци, заплитал е мистериозни финансови далавери, ограбване на цели отрасли от
държавата, създавал е центрове на влияние и бизнес фаворити, а след това ги е
премахвал, когато са му ставали неудобни? Защото Пешо Сумиста може да е едър,
здрав и опасен, но едва ли мозъкът му е в състояние да сътвори мащабен план за нещо
повече от физическо премахване на този или онзи.
Години след разстрела на Кюлев на булевард „България“ пред погледите на десетки
свидетели и жужащите камери на правителственото трасе министър Цветанов изважда
на светло грижливо заобикаляното разследване. И от папките започват да излизат
неочаквани подробности. Първо изскача призракът на милионите от фалиралата
пловдивска Тракия банк. Споровете около парите на закрития трезор са водещата
нишка в разследването на няколко поръчкови убийства.
Според министър Цветанов по убийството не е работено, защото връзките на Кюлев
с президента Първанов са стресирали разследването. Теза, която мнозина са ко-
ментирали в тесен кръг през годините, но почти никой не произнася на глас. Не е
трудно да се досети човек, че страхът от уволнение или неблагополучия в работата са
демотивирали разследващите да търсят верните следи. Иначе как да се обясни
мълчанието около камерите на кръстовището, където бе екзекутиран Кюлев? А липса-
та на заградителни мерки в първите минути след стрелбата? В Националната служба
за охрана съществува специален план за действие в подобни ситуации. Защо този план
не е задействан и кой е попречил това да стане? Липсата на закон, който да
регламентира работата на НСО, правеше дълго време безпредметно задаването на
подобни въпроси. Ако искат, от НСО ще отговорят, ако не искат – няма. Там нещата
са докарани до положение „куче влачи – диря няма“. Никой не може да ги задължи
освен президента, разбира се, който им се явява шеф и работодател по силата на
конституционните си правомощия.
Кюлев, твърди се, е бил близък приятел на държавния глава, дори негов съветник.
Логично е тогава президентът и подведомствената му НСО да проявят усърдие и
настоятелност в опитите да се разкрият килърите, а оттам и поръчителите на
злокобното убийство. Защото то е извършено нагло, посред бял ден, на знаково място,
което е демонстрация на възможности и послание към определени кръгове.
Що се отнася до Първанов, бих му препоръчал, макар да е атеист, да прочете какво
казва свети Йоан в евангелието. Ще провокирам любопитството му с цитата: „Никой
няма любов, по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели.“ Ако Кюлев
му е бил онзи приятел, за какъвто са го смятали мнозина, смъртта му е заслужавала
повече внимание...
Пасивността в подобни случаи отваря широко вратата на съмненията, твърди
майсторът на заплетени сюжети Фредерик Форсайт. Абсолютното загърбване дори на
очевидното в разстрела на Кюлев показва едно-единствено нещо: увереност в
недосегаемостта. Което връзва ръцете и лишава от идеи и действие разследването.
Дори опитите на отделни честни и притежаващи достойнство служители се
неутрализират светкавично и това парализира системата. Ако анализаторските звена

101
на съответните служби имаха поне малко кураж, то доклади с изводи и заключения би
трябвало все пак да има, макар и заключени с девет катинара. А може би има, но се
изчаква давностният срок да изтече и тогава да започне появяването на материали по
случая. Кой знае! Нещо като неотшумяващата версия, че американците сами са
взривили кулите близнаци, но не е съвсем сигурно. Правя това сравнение, за да
обърнете по-голямо внимание на президентските потайности. Там има доста скелети
за изваждане.
От друга страна, е логично да се допусне и втора версия. Ако в покушението не са
замесени кукловоди от властта и политиката, ако то е саморазправа заради неуредени
сметки и взаимоотношения, то висшият държавен клир би имал перфектен мотив да
съдейства за неговото разкриване. Хем печелят лавровия венец на победители над
мафията, хем получават европотупване по рамото. Пък и избирателите ще ги дарят с
доверие. В малка страна като нашата да се разплете подобен случай не е трудна
задача, твърдят спецове. Като едно семейство сме, знае се кой кой е и къде го стяга
чепикът. Но това не се случва. Което прави ситуацията още по-съмнителна.
Но да се върнем към сагата около Тракия банк. Главна мишена в заплетения казус се
оказа търновският бизнесмен Георги Вълев. Източници на „Фрог нюз“ обаче твърдят,
че зад него стои ръката на брат му Таньо Вълев, който в Южна България е известен
още като Танко Чирпанлията.
Връзката между Георги Вълев и „Килърите“ пък МВР открива в двамата арестувани
наскоро помагачи на бандата. Това са Радослав Димитров, който е бил счетоводител
на Вълев, и Петър Атмаджов – също негов служител и съдружник от 90-те години.
Тезата се подкрепя и от съответни доказателства.
В началото Таньо Вълев е сред основателите на Тракия банк. Интересите му са
основно в хазартния бизнес, а спечелените милиони от комар захранват трезора,
смятат запознати.
През 1998 г. Тракия банк, която е с разклатено финансово здраве, е закупена от
ДЗИ, който вече се контролира от Емил Кюлев.
Само година след смъртта на банкера и малко преди гръцката Юробанк да
финализира сделката си с наследниците на банкера за ДЗИ, част от 120-те акционери
на затворената Тракия банк решава да се намеси в предстоящата продажба на ДЗИ.
Един от основателите на Тракия банк – Таньо Вълев, брат му Георги Вълев и двама
адвокати – Пламен Луков и Петър Лупов – предявяват претенции от името на част от
акционерите към наследниците на Кюлев. Другата част настоява да не се водят дела, а
да се постигне извънсъдебно споразумение. Бизнесменът Георги Вълев пък получава
пълномощно „да извършва фактически и правни действия“.
Същевременно Горнооряховският районен съд налага запор върху имущества на
ДЗИ банк като обезпечение за бъдещи дела срещу трезора. Малко по-късно и
районните съдилища в Девня, Никопол, Габрово и Гълъбово излизат с подобни
решения. От определенията на Темида се оказва, че се налага запор на банковите смет-
ки на около 60 фирми и банки, на стотици физически лица, акционери на ДЗИ банк, и
за капак на всичко – запор на сметката на Българска фондова борса. По случая са
сезирани Висшият съдебен съвет, Министерството на правосъдието, Комисията за
финансов надзор, а от БНБ обмислят наказания срещу молителите за уронване на
имиджа на банковата институция.
Сред изброените в определението на съда институции са както банката,
застрахователното дружество на ДЗИ и други фирми от групата на убития банкер

102
Емил Кюлев, така и Българска пощенска банка, Инвестбанк, Юнионбанк, Банк
Аустрия, „Кредитанщалт“, Райфайзен Централбанк AG, „Златен лев“, „Елана
трейдинг“, „Нефтохим-Инвест финанс“ и много други.
Юристи коментираха, че обхватът на тези обезпечителни мерки е смайващо
мащабен. Макар съдът да е разрешил запориране на сметките на тези институции,
няма информация това да се е случило в действителност. Запор обаче е имало на
банковата сметка на Българска фондова борса. Той е бил в сила само един ден. Тогава
от борсата обясняват, че ищците са поискали запора, защото са сметнали, че там ще се
прехвърлят парите от приключилата по-рано продажба на 75 процента от ДЗИ банк на
гръцката „Евробанк И Еф Джи“.
Макар бившите акционери на Тракия банк да имат претенции към събития отпреди
8 години, те са се обърнали към съда именно когато тече сделката по продажбата.
Нейната стойност тогава бе около 158 милиона евро. Поисканият запор обаче върху
акциите на ДЗИ банк не е изпълнен от Централния депозитар, защото адвокатите на
молителите не са внесли документите в депозитаря по надлежния ред.
Тогава старите акционери на Тракия банк обясниха пред медиите, че техните
доверители не са против сделката за продажбата на ДЗИ банк, но желаят да си уредят
отношенията с акционерите. Обяснението е дадено от показно убития по-късно
адвокат Петър Лупов. Според него навремето от обкръжението на Емил Кюлев им е
оказан натиск да спрат по-нататъшни действия, с които да си търсят правата.
Сред въпросните 47 акционери на Тракия банк се оказва само едно юридическо
лице – „Европа палас“. Собственик на фирмата е бизнесменът Георги Вълев Вълев.
Той е съдружник във фирмата „Капитал инвест консулт“ с издирвания преди 10
години от полицията за престъпления по служба в голям размер в Тракия банк Таньо
Вълев Вълев.
Георги Вълев притежава хотели, ресторанти, барове. Сред акционерите с претенции
към ДЗИ е и бившият надзорник на Тракия банк Георги Стойков, срещу когото също
са водени дела за престъпления във финансовата система.
Георги Вълев е собственик и на най-прочутото заведение в Арбанаси – „Извора“, а
името му се свързва с Петър Стоянов-Сумиста, главно действащо лице в бандата на
„Килърите“. Бившият адвокат на Вълев Петър Лупов вече е покойник. Юристът бе
хладнокръвно екзекутиран в гаража му на ул. „Елин Пелин“ в старата столица.
Килърът го издебнал, когато влизал в колата, и го надупчил с 5 куршума от
„Макаров“. Преди това адвокатът бе плашен с побой и коктейл „Молотов“. Побоят е
осъществен. Групата от ГДБОП, която работи по случая, успя да свърже категорично
това убийство и с разстрела на бизнесмена Румен Рачев, който на 3 юли 2009 г. в
Шумен бе застигнат от куршуми пред болницата, където бил на процедури.
Бизнесменът Георги Вълев днес твърди, че 8,5 милиона лева са в основата на
измислен сценарий, който го свързва с убийството на Кюлев и „Килърите“. Пред Да-
рик радио той твърди, че бившите акционери на Тракия банк Георги Стойчев и Георги
Трифонов са в основата на компроматите. Вълев водел срещу тях имуществени дела и
те му „имали зъб“, както се казва.
„Никога не съм се крил, който иска, да ме намери, винаги може да ме намери.
Полицията не ме е търсила. Страхувам се от този имидж, който ми се създава в
момента, и ми се плюе в лицето по един долен начин“ – защитава се бизнесменът.
Вълев признава, че се е виждал с Петър Стоянов-Вожда в заведението „Извора“.
Срещата обаче била случайна. „Не съм му поръчвал убийства. Не ми е гостувал

103
вкъщи, не знае къде живея, но е бил неведнъж в хотела ми в Арбанаси. В това няма
нищо лошо. Там може да отседне всеки“ – уверява още Вълев.
Тази е една от версиите.
Има обаче и други сюжетни линии, които, макар и трудно, все пак си пробиват път в
публичното пространство. Малцина знаят, че същия ден, когато е убит, Кюлев е
трябвало да лети за Силистра, а оттам – за Румъния, където щял да ловува с Георги
Първанов. Държавният глава в този момент е на посещение в Силистренския край.
На пръсти се броят и хората, които са посветени в една друга тайна: че ексглавният
прокурор Никола Филчев е искал Кюлев да бъде арестуван заради участие в далавера
със зърно за десетки милиони.
В анализ на бюрото на ФБР в София от онова време се споменава за някакъв списък
с имена на бизнесмени, които родната мафия е набелязала за рекет или отстраняване,
включително физически. Кюлев е бил поставен на 4-о място в „списъка на смъртта“.
Зърнената криза и аферата с жито от времето на Жан Виденов също може да са
повод за ликвидирането на банкера. Това сензационно разкритие направиха пред мен
уважавани магистрати, на които нямам основание да не вярвам. Те обаче пожелаха да
останат анонимни. Щели да тръгнат атаки срещу тях, дори можело да пострадат.
Делото срещу Кюлев е за участието му в т. нар. зърнена афера. През 1996 г. страната
изпадна в криза за зърно и хляб. В този критичен момент Кюлев и компания орга-
низирали „износ“ на жито, което обаче така и не стигнало до друга държава, а било
държано на кораби в открито море или в големи складови бази в Турция. Месеци след
като пада (или е свалено) правителството на Виденов, то е върнато в страната, но като
внос, и продадено на тройни и четворни цени. Печалбите се изчисляват в стотици
милиони. Говори се, че хора от ръководството на БСП са били в далаверата. По-късно
обаче между Кюлев и партийните функционери възникнал спор по разпределението на
парите. Имало недоволни, които се заканили, че няма да оставят нещата така. Един
ден прокуратурата повдигнала обвинение срещу Емил Кюлев. За това настоявал
Филчев. Той разпоредил прокурорът Ч. А. и следователи да извикат Кюлев на
разговор, който да завърши с арест. Оказало се обаче, че в този момент банкерът е в
Гърция. Тогава прокуратурата решила да повдигне обвиненията задочно пред неговите
адвокати, както и станало. За броени часове обаче се провели трескави срещи на
високо ниво. Натискът бил огромен и един от следователите не издържал – оттеглил
се. След това внезапно всичко утихнало, а малцината посветени били предупредени да
си затварят устата. Намесиха се фактори от най-високо място и Кюлев бе спасен, а
след време Филчев замина като посланик в Казахстан, разкриват мистериозното
развитие на скандала запознати. Според тях твърде вероятно е смъртта на бизнесмена
да е свързана с разчистване на сметки покрай прибраните милиони от зърнената афера.
Други обаче допускат, че Кюлев е бил изрекетиран нагло и за да отърве ареста и да се
измъкне „сух“ от делото, е трябвало да плати 4 милиона. Платил ги. Казвали са ми и
кой е бил посредник, но няма да го назова. Не само защото нямам доказателства, а
защото и аз като познатите ми магистрати мисля за кожата си. Поне от време на време.
Странно е и поведението на вътрешния министър Румен Петков от кабинета
„Станишев“ по разследването на смъртта на Кюлев. Той първо заяви, че убийството е
политическо. След което обаче потъва в мълчание.
Предполага се, че Петков е знаел за исканията на направлението за Русия в
Национална служба „Сигурност“ към Кюлев да се приложат специални разузна-
вателни средства (СРС) по повод връзките му с руския милионер Майкъл Чорни. Това

104
е станало през август и октомври 2001 г. С разрешението на съдебната власт, която
преценила, че има достатъчно основание за това. Лично тогавашният министър Георги
Петканов обаче забранява СРС за Кюлев. Дори намесата на американските служби не
помогнала. Което показва, че Кюлев се е ползвал с „чадър“ от най-високо място.
Петков премълчава и това. Тези въпроси никога не са били коментирани от
ръководството на МВР и министър Петков.
Знаело се е също, че Кюлев е бил включен в състава на делегацията по време на
визитата на президента Георги Първанов в САЩ, но от американското консулство в
София отказали да му издадат виза. Отказ получили и други популярни български
бизнесмени, известни с близките си отношения с партийни и държавни мъже. Техните
имена обаче също били покрити, за да не бъде скандализирано общественото мнение.
В смисъл, защо тези хора тук са в елита, а в САЩ ги смятат за съмнителни. Не че не
знаем, но както и да е.
Друга версия за ликвидирането на Кюлев е основана на слухове, че банкерът
„изпрал“ 20 милиона евро на покойния вече бос на ВИС-2 Георги Илиев. Тя като че ли
е най-приемлива и за политическата върхушка, защото измества фокуса в друга
посока. Бързо е пробутана в медиите, които охотно разказват как Кюлев и Илиев
оформили документално „кух“ кредит. След убийството на Илиев съпругата му Мая се
срещнала с Кюлев и поискала да си уредят сметките, тъй като от банката ѝ пратили
съобщения за погасяване. Кюлев обаче я отпратил с думите, че заемът си е заем и
трябва да се връща. Приятели на висаджийския бос били много ядосани от това
поведение на банкера и се заканили да му „потърсят отговорност“. Доказателства в
тази посока така и не са намерени и историята остава като жълта панделка към
папката с разследването.
Все пак до медиите стига информация, че известни личности са били разпитвани в
НСлС за отношенията им с банкера Емил Кюлев. Сред тях били депутатът от ДПС
Йордан Цонев, бизнесменът Георги Гергов, шефката на Балкантурист Недялка
Сандалска и член на ръководството на „Мултигруп“, медийни шефове, банкери и др.
Вдовицата на убития банкер Весела Кюлева също била викана да разкаже, каквото
знае. Говори се, че са изслушани и бившият вътрешен министър Румен Петков, и
президентът Георги Първанов. А може и да е само слух. Целта била да се изяснят
връзките на Кюлев с политици, за да се стесни кръгът, с който той е контактувал, и да
се открият мотивите за покушението срещу него. Пръст в замитането на случая имат и
някои медии, които препращаха обществото в измислени посоки и продължават да го
правят. Както обикновено, мълчанието, недомлъвките и опитите за манипулиране на
общественото мнение породиха слухове, някои от които много логични и
правдоподобни, а други направо фантастични. Което обаче не ги прави невъзможни.
Читателите имат право да знаят и едните, и другите. Изводите могат да си направят
сами.

Като съпруга на банкера Емил Кюлев Весела Кюлева е сред „обичайните

заподозрени“ – такава е логиката на всяко криминално разследване: да се търсят преди
всичко мотивите за изпратените куршуми. За страничния наблюдател те са очевидни:
наследява милиони и се превръща в една от най-богатите българки. Понякога за
холивудски трилър са достатъчни и по-малко основания.
Нормално е да се предположи, че Весела Кюлева е сред първите заподозрени и
разпитани след разстрела на булевард „България“. В продължение на няколко месеца

105
нито една медия не съобщава дали се е случило подобно нещо. Мълчат всички,
свързани с разследването. Това дава „зелена улица“ на клюките и слуховете. В
различни кръгове се заговори, че Весела Кюлева е имала интимна връзка с друг мъж,
за което Кюлев бил разбрал. Въпросният мистериозен любовник бил Мартин Станков,
тогава футболист в „Левски“, но по молба на банкера бил продаден от ръководството
на „сините“ на руски отбор. По-късно слуховете за връзката на вдовицата със Станков
се оказаха верни – те заживяха щастливо след смъртта на банкера. През 2010 г.
вдигнаха и приказна сватба.
Съществува и друга клюка: че Станков е използван като прикритие за сърдечна
връзка на Кюлева с политик от най-висок ранг, който бил в приятелски отношения с
банкера. Банкерът обаче разбрал, поискал обяснение и станал твърде неудобен. Няма
да ви кажа кой е политикът, защото ще е много лесно. Не че сега е трудно да се сетите,
де... Каква е истината, знаят само участниците в този горещ сюжет, а те нямат полза да
говорят. Един ден обаче завесата ще се повдигне, защото ако не друг, то някой от
гардовете, шофьорите или прислугата ще си отвори устата. Заради пари или защото му
е писнало – все едно. Справка: след смъртта на лейди Даяна, а и преди това
проговориха коняри, треньори, охрана – написаха книги или поискаха луди пари за
разказите си. Няма причини това да не случи и тук. Все още никой не е развързал
кесията...
Има и още любопитни неща, които сякаш минават незабелязано пред погледа на уж
бдителните медии. Става дума за сделката за вертолети от „Юрокоптер“, сключена
през 2005 г. Дванадесет вертолета „Кугър“ за родните ВВС и 6 „Пантера“ за ВМС на
стойност 383 милиона лева. Бившият премиер Бойко Борисов и военният министър
Аню Ангелов още през първите месеци на управлението на ГЕРБ определиха
въпросната сделка като заробваща.
Журналистът Иво Инджев пише в книгата си „Президент на РъБъ“: „Уточнявам
защо е интересна връзката между информацията на министър Ангелов и вербалната
атака на премиера Борисов тъкмо към Първанов. Защото лобистът по сделката с
„Юрокоптер“ Николай Гигов е един от най-приближените на президента олигарси, а в
момента е и сред най-важните лобисти за бъдещия политически проект на Първанов.“
Да цитирам и друго съвпадение. Гигов обяви на пресконференция през есента на
2005 г. щастливото събитие, че тъкмо сделката с „Юрокоптер“, за която посредниче-
ше, е избрана за превъоръжаване на армията. А само броени дни преди това Емил
Кюлев падна убит – на 26 октомври 2005 г. Във всеки случай разстрелът на Кюлев
явно беше торпилирал и сделката с американския концерн (който Кюлев
представлявал – бел. авт.).
Живи или мъртви, олигарсите по възможно най-апетитните сделки, каквито са
договорите за многомилиардните превъоръжавания на армията по натовски стандарти,
са като правило от антуража на Първанов. Отдавна това асо обикаля политическите
покерджии, но никой не посяга към него. Дали защото бият през пръстите, или заради
нещо друго? Гадайте, колкото си искате. Няма да ви се бъркам.
„Безупречната репутация е първата необходимост за измамника“ – казва Агата
Кристи. Никой не обелва и дума за търсене на възможни мотиви в тази посока през
есента на 2005 г. В България да се говори за подобни неща е все едно през май 1956 г.
някой да признае официално, че Априлският пленум е просто един преврат за
отстраняване на Вълко Червенков и възцаряване на Тодор Живков, замислен в
Москва. След 20 години преход у нас страхът все още е пълноправен властник. В

106
политически и бизнес среди обаче тези версии се възприемат сериозно, макар да не им
се дава гласност. Говори се също, че медийна шефка също се била облажила от
въпросните сделки и дори се похвалила с успеха си пред близки и познати...
На 13 март 2010 г., петък, президентът Първанов дава пресконференция. На нея
говори предимно общи неща, но така и не отговаря на въпроса, какво знае за
убийството на банкера Кюлев. Георги Даскалов публикува в ekipnews.bg следната
информация, която ви предлагам с малки съкращения. Текстът е със заглавие „Как
Първанов не отговори на въпрос за 150 милиона евро. И защо ли?“.

Имаше един хубав въпрос към президента Първанов по време на магистралната му

пресконференция в петък следобед. И той беше какво може да каже държавният глава за
убийството на банкера Емил Кюлев, бивш президентски съветник.
Първанов отговори като обигран политик: не съм виждал очите на Маргините, охраната ми
не проверява хората, които влизат при мен, и Цветан Цветанов да попитал Костов, а не
президента дали познава тези личности.
Емил Кюлев беше застрелян професионално и показно на 26 октомври 2005 г. на булевард
„България“ в София по време, по което пътуваше по т. нар. правителствено трасе. Веднага след
убийството му доста от хората, познаващи нравите у нас, изказаха мнение, че до убийците на
банкера може да се стигне, като се проследи кой ще вземе неговия бизнес.
Приживе Кюлев беше основен акционер в „Рила Самоков 2004“, по-известно като „Супер
Боровец“. Той имаше 67 процента от него чрез фирмата си „Контракт 99“. След смъртта му
съпругата му Весела Кюлева го наследи и според нейните, макар и неофициални признания е
била заплашвана и притискана да продаде акциите. Говори се, че Кюлева е поискала закрила
дори от Първанов. Какво се е случило, не е ясно, но през февруари 2007 г. г-жа Кюлева продаде
своите дялове от „Супер Боровец“ на Главболгарстрой (собственик е Симеон Пешов, който
сега ударно строи спортната зала на 4-и километър и с която премиерът много се
гордее  – бел. авт.) за 15 милиона евро. През май 2009 г. един от другите основни акционери в
проекта – „Икуест“ – вече в сложна съсобственост с държавния инвестиционен фонд на
Султаната Оман представи своите намерения пред общинския съвет на Самоков (общината
също е акционер).
Представителят на „Икуест“ Теро Халмари заяви пред общинските съветници, че за
съжаление за тази (2009 г.) и следващата година „Икуест“ и фондът на Оман няма да могат да
инвестират значителни суми, понеже са купили на много висока цена акциите от
Главболгарстрой (същите, дето Пешов и ГБС ги купи по-рано от Весела Кюлева).
За колко, поинтересуваха се съветниците. Отговорът беше: 165 милиона евро. Ако Теро
Халмари казва истината, то ГБС е направил печалба от 150 милиона евро без всякакви разходи,
понеже за тези 2 години нищо по проекта не е правено, а акциите нито вода, нито хляб искат.
150 милиона евро са много пари.
Та Първанов трябваше да отговори на тези въпроси, като например искала ли е от него
закрила Весела Кюлева и той посъветвал ли я е на кого да продаде акциите. Но не го направи, а
на свой ред попита кой създаде олигарсите, сякаш той през последните 20 години се е намирал
на Луната, а не е бил последователно депутат, заместник-председател на БСП, председател на
БСП, председател на парламентарната група и е втори мандат президент.

Какъв мотив само! Изкушавам се да продължа това изречение, но ще се спра. Никой

от участниците в тези верижни сделки не е проговарял публично досега. Следствието
също не се е интересувало. Ето откъде извира оптимизмът на олигархични кръгове да
смятат, че са недосегаеми. Имат пълно основание да си го мислят. Благодарение и на
нас.
Чест гост на приемите в „Бояна“ веднъж ми каза: „Който проговори, си осигурява
златен куршум.“ Златен, не сребърен, както е в мафиотската митология. Сигурно става
въпрос за български принос. „Български чадър“, „българска следа“, „златен куршум“ –

107
исторически символи, като си помисли човек. Ще разочаровам някои любители на
българската значимост, но „златният куршум“ не е наше изобретение. Въвежда го
големият Панчо Виля, вождът на Мексиканската революция.
Сега разбирате ли защо в началото ви разказах за мистериите около убийството на
Джон Кенеди? Колкото повече време минава, толкова повече се множат версиите. И
жертвите.
Всеки непредубеден разследващ, ако се разрови в прокрадвалите се информации в
медиите, кой е поканил оманския фонд, кои са акционерите в „Супер Боровец“, на
какъв принцип са събрани, какви са им интересите, кой му е директор и пр., ще
направи прелюбопитни взаимовръзки и изводи. Някой ден и това може да се случи.
Някой ден...

В смъртта на Илия Павлов и Емил Кюлев има особен общ знак – президента. На 2
март 2003 г. Илия Павлов е до Първанов на площад „Св. Александър Невски“, където
тържествено е посрещнат скъп гост – президентът на Русия Владимир Путин. На 7
март Павлов е застрелян пред офиса му на булевард „Г. М. Димитров“.
Навръх Димитровден, 26 октомври 2005 г., е убит Кюлев. Същия ден той е трябвало
да лети за Силистра, където на посещение в този момент е президентът Първанов.
Двамата имали план да отидат на лов в Румъния.
Друго нещо, което „свързва“ Павлов и Кюлев, е, че и двамата имат два брака и по
три деца. И двамата са били офицери – единият в армията, а другият в народната ми-
лиция.
И двамата подпомагат различни политически партии, каквато практика съществува
и до днес.
Историята обича такива съвпадения, защото те винаги носят елемент на
мистериозност и разпалват въображението на изкушените от световната конспирация.
Времето на „Мултигруп“ анализатори наричат „романтичен период на прехода“. За
някои може наистина да е бил такъв. За повечето българи обаче това са най-
обърканите и пропилени години. Това е период, в който силовите групировки превзеха
улицата и в един момент започнаха да притесняват дори колоси като Павлов и Кюлев,
както и своите бащи – кукловодите от тайните служби и от партийните централи.
Усетили се силни и богати, те започват да се еманципират. Правораздавателната
система обаче е толкова пробита, обезкръвена и демотивирана, че мутрите не срещат
никаква съпротива в правенето на бизнес с дрога, проституция, митнически далавери и
какви ли не още престъпления. Единственият регулатор са самите те, избивайки се
периодично заради спорове за надмощие.
Така неусетно идва времето на „белите якички“. Новите бизнесмени, изтупани в
скъпи костюми, гладко избръснати и с херувимски усмивки. Обноски, партита,
светски живот, чупки в кръста, имения в Швейцария, Италия и Френската Ривиера –
всички атрибути на аристокрацията. Имитация, разбира се.

108
 4.
Поздрави от Сингапур
Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от алчност? Едва ли!
Алчността действа само в света на ежедневните дела.
За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самата,
човек трябва да притежава нещо по-силно от алчност – обич!
Карлос Кастанеда

И като стана дума за херувимски усмивки, няма как да не се сетим за Иво

Прокопиев. Хвали се, че навлязъл в бизнеса още като студент. Заедно с приятеля си и
съдружник в различни фирми Филип Харманджиев създават вестник „Капитал“, а след
това – и издателската групировка „Икономедиа“. Прокопиев влиза в бизнеса с
подкрепата на бившия син депутат от Разград Никола Николов, лидер на т. нар. кръг
„Агнешките главички“. Както виждате, истинска аристокрация.
Любопитен момент от биографията на Прокопиев е неговото представяне в
Уикипедия. Двадесетте реда за него са в стил „шербет“ – умен, уникален, перфектен,
надежден, талантлив. Активите на фирмите, които ръководи, са на стойност над 1,2
милиарда евро, а дъщерните компании имат близо 2300 служители. „Тази статия се
нуждае от подобрение. Необходими са форматиране, допълване и премахване на
суперлативи“ – това е уточнение на самите издатели на Уикипедия.
Посочени са 12 информационни източника за съставяне на биографичната справка
на бизнесмена. Седем от тях са собствените му медии.
Един от неутралните е „Труд“, където Прокопиев е дал интервю. Ето част от него:

– През последните дни се появи и темата „екология“ в тези атаки...

– Факт е, че тези хора стават и по-изобретателни. Напоследък например се разиграва
симулация на екологични протести срещу една от кариерите за варовик на „Каолин“. Целта на
кампанията е дейността на тази кариера насила да бъде спряна, за да може бизнесът да се поеме
от конкурентна кариера в съседство. За никого няма значение, че дейността е напълно законна,
няма никакви нарушения и така нататък. Нещо, от което средата за бизнес продължава да
страда, е, че масово се фалшифицират инструментите на гражданското общество – граждански
протести, редакционна политика на медиите, подписки и т. н. Те стават не инструмент за
защита на граждански права, а за изнудване на бизнеса от страна на организаторите им. За една
екскурзия до София хората са готови да носят какъвто плакат им дадат и да подпишат
декларация, без да я прочетат и да я осмислят. Най-лошото обаче е, че когато ни потрябват,
тези инструменти няма да ги има, защото обществото вече е отвратено. Това е запазената марка
на мрежите на влияние на бившата Държавна сигурност и е едно от обясненията, защо
модернизацията на България върви толкова мъчително. Като погледнете кои са организаторите,
медийни канали, по които се разпространява това изнудване, лесно ще намерите обвързаности с
бившата ДС.

„За една екскурзия до София хората са готови да носят какъвто плакат им дадат и да
подпишат декларация, без да я прочетат...“ – така смята Прокопиев. Е, екоактивистите
да му мислят за характеристиката, която им е направил.
„Лесно е да бъдеш светец, когато не искаш да бъдеш човечен“ – казва Енгелс.
Предприемачът, както сам нарича себе си Иво Прокопиев, и олигархът, както го

109
наричат повечето хора в България, със сигурност е сред първите 10 капиталисти, дали
облика на т. нар. преход.
Без съмнение влиятелен човек в дадени среди, богат и амбициозен. На 10 ноември
1989 г. той е на 20 години. В средата на 90-те години вече е собственик на няколко
фирми, а по-късно те стават десетки.
За него д-р Радко Ханджиев, българин, живеещ в Унгария, пише в свое изследване:

Иво Прокопиев е наследник на най-покварената, най-алчната, най-безскрупулната част на

червената номенклатура. Поведението ѝ отразява настроенията на самостоятелно зародилите се
в края на 80-те (дребно)буржоазни прослойки.
Затвореният свят на реалния социализъм за тях е нарастващо безперспективен. Те искат да
получават повече, много повече. Искат да превърнат в лична собственост възложената им за
управление и стопанисване публична собственост.
Оттам и хищническият характер на зародилата се нова класа, отказът ѝ от родолюбието и
патриотизма на строителите от първите десетилетия на XX век.
Тези хора са готови да предадат род и родина, да обслужват всяка чужда сила, дори
съдружниците си да продадат само и само да пълнят джобовете си, да утоляват ненаситната си
жажда за власт и влияние.
Това са хора, готови да престъпят елементарните правила на политическия живот, да погазят
конституционните императиви.
Те са безскрупулни и безотговорни спрямо бъдещето на България, но извънредно адаптивни
към всяка обществена ситуация, която може да ги облагодетелства. Прикриват се зад
високопарни идеологически и политически платформи, като много често сами не познават
същността им.
Прокопиев не един път е заявявал, че има консервативна ценностна система. Едва ли има
каквато и да е нравствена система, освен ако не обявим и грабителството за ценност.

Да допуснем, че д-р Ханджиев недолюбва Иво Прокопиев по някакви лични

причини. Но в портрета, който той прави на милионера, има фактология, която няма
нищо общо с чувствата.
Самият Прокопиев има високо мнение за себе си. Милионите зад гърба му очевидно
му дават добро самочувствие.
Ето какво съветва той абсолвентите по икономика от СУ „Св. Климент Охридски“
през юни 2012 г.:

1. Увереност. Започнах работа в първи курс, във втори основах първата си

фирма, в трети имах 20 служители. В онези години конкуренцията не беше толко-
ва силна и знанието за пазара – не така разпространено. Това, което ме водеше и
ме караше да рискувам, е увереността, че знам и мога повече от другите. Дали е
било наистина така, честно казано, се съмнявам. Сега е различно.
За да успеете, във всеки проект, във всяка нова работа или бизнес трябва да
давате 100 процента от себе си. Постигането на успеха е изключително усилие.
Задържането на постигнатото е процес и изисква още по-голяма мотивация. Днес
вие сте промяната, след 5 години вече ще сте част от статуквото. Ще има други
като вас, които ще усещат, че знаят и разбират повече от другите. Ще са смели и
решителни, малко хазартни, защото няма да имат друг шанс.
Не оставяйте живота ви да мине просто така. Не се задоволявайте с малко, не
ставайте чиновници, не търсете спокойствие. Бъдете предприемачи. Поемайте
риск и отговорност. Когато се усетите изтощени от работа и битки, започнете да
учите отново. Светът се променя по-бързо, отколкото човешкият ум е в състояние

110
 да се научава. Само така ще поддържате усещането, че знаете и можете повече от
другите. Без тази увереност няма да успеете.
2. Уникална криза. Щастливи сте, че започвате в разгара на най-голямата
икономическа и финансова криза. Имате късмет, че е криза. Кризата е красива и
дава шанс, защото освобождава пространство и премахва по-слабите играчи от
пазара. За нови участници това е уникална възможност. Учете се бързо от криза-
та. Не мислете, че след 7-8 години пак ще сме в криза и тогава може и ще имате
втори шанс. Може и да няма. Напълно възможно е това да е най-жестоката криза
в нашия живот и друга такава да не видим. Затова не я пропускайте!

Симпатични фрази на същински гуру. И защо да не напътства младите? Нали той е

най-невръстният капиталист, открил пръв сияйните хоризонти на пазарната икономика
у нас! На 20 години вече 20 души са работили за него, докато ходел на лекции, задявал
мацките и пийвал биричка с колеги в двора на УНСС. Защото нищо човешко не му е
чуждо, както сам би обяснил. Умно момче – обещава на студентите „красива криза“,
която „премахва слабите играчи“.
Един друг гуру, доста по-автентичен, индиецът Свами Дев Мурти, пък поучава
последователите си, че ако спазват природните правила, ще живеят 400 години. До
това прозрение той стигнал, когато навършил 108 години. Една моя роднина от
Плевен, баба Лика, живя също 108 години. Поддържаше се с аеробика, качваше стъ-
палата до 4-ия етаж пеш и разказваше спомени за своя баща, който другарувал с Васил
Левски. Когато веднъж станало напечено, го скрил от турците в бъчва от вино. Поне
това тя помнеше и ни разказваше.
На 108-годишните им е позволено да изричат мъдри неща и да дават някои съвети.
Прокопиев обаче е нетърпелив и не му се чака преклонна възраст за мъдрости –
славата и знанието са го споходили още съвсем млад. Голяма привилегия е да кажеш:
„Кризата е красива и дава шанс, защото освобождава пространство и премахва по-
слабите играчи от пазара.“ Нито дума как същата „красива криза“ убива в буквалния
смисъл десетки, че и стотици хиляди само у нас. Това не е толкова съществено,
важното е, че е „красива“. Пък и от Индонезия нещата може би изглеждат по този
начин...

Кой и какъв е всъщност Иво Прокопиев.

Роден е на 10 юли 1971 г. в Разград. Завършва Математическата гимназия в
Габрово. Носител е на награди от математически конкурси и олимпиади в страната и,
разбира се, е активен комсомолец.
Висшето си образование получава в Университета за национално и световно
стопанство в София по специалността банково дело и финанси. Специализира в
частната школа за бизнес администрация INSEAD (Institut Europeen d'Administration
des Affaires), където получава степен магистър.
Днес Иво Прокопиев е начело на групировка от десетки компании.
През 2012 г. скромно описва себе си:

Кой съм аз? Скоро навършвам 41 години. Първо си мислех, че мога да променя света. Сега
се опитвам само да подредя нещата около себе си. Харесвам това, което правя. Харесвам хората
около себе си, особено семейството и близките. Все още имам енергия да вървя напред.
Свободен човек съм, решавам сам и не ме е срам от нищо в миналото. Мисля, че последното е
важно. Иначе биографията ми е:

111
 Акционер съм в две български групи – „Алфа финанс холдинг“, където съм председател на
съвета на директорите, и „Икономедиа“. „Алфа финанс холдинг“ е индустриална и финансова
група от над 30 компании. Работим в секторите индустриални минерали, финансови услуги,
недвижими имоти и чиста енергия. В групата влизат публичната компания „Каолин“,
инвестиционният посредник „Булброкърс“, холдингът за чиста енергия „Соларпро холдинг“.
Активни сме в България и още 7 страни от региона.
„Икономедиа“ е най-голямата компания за бизнес медии в България. „Икономедиа“ издава
най-големия делови всекидневник на България – „Капитал дейли“, и най-влиятелния
седмичник – „Капитал“.
Между 2001 и 2010 г. бях заместник-председател и член на Управителния съвет на Съюза на
издателите в България. Бил съм член на борда на Световната асоциация на издателите (WAN-
IFRA) и на Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA).
Аз съм почетен консул на Канада в България и съм член на Съвета на настоятелите на
Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Заемах длъжността председател на Конфедерация на работодателите и индустриалците в
България (КРИБ), най-голямата бизнес организация в страната, между 2006 и 2010 г. Завършил
съм УНСС със специалност финанси и Executive MBA в INSEAD.

Прокопиев не обича да го наричат олигарх, но определението наистина му приляга.

Съдете сами.
Веднага след промените на 10 ноември младият студент се ориентира в новите
политикоикономически схеми. Предложението за почетен консул в Канада пък е
внесено в МС от министъра на външните работи Николай Младенов. За да се
осъществи този акт, Министерският съвет прекратява правомощията на предишния
почетен консул Левон Хампарцумян.
Неуморният Прокопиев успява да се включи също и в Националния съвет за
журналистическа етика; „Приятели на българското училище за политика“; „Помощ за
благотворителността в България“; Института на дипломираните финансови
консултанти; Финансово-икономическата инициатива „Глобална България“.
Специално „Глобална България“ често е представяна като „втория ешелон“ на

112
правителството на ГЕРБ. Прокопиев е водеща фигура там.
Повечето от инициативите му щедро са подпомагани и аплодирани от
представителите на българския филиал на „Отворено общество“, от представителите
на специализирани институции в САЩ, които по един или друг начин присъстват или
имат интереси в България.
Иво Прокопиев участва и в създаването на дългосрочно планиране на бъдещето на
България. Съавтор е на „Инициатива 2020“ – проект, разработен от екип на
собствената му фондация „Капитал“. Рамо до рамо с него в този проект е една друга
фондация – „Кредо Бонум“ на Цветелина Бориславова, и Центърът за либерални
стратегии на Иван Кръстев, подкрепян щедро от Световната банка.
Както сами се убеждавате, става дума за уникална работоспособност на уникална
личност.
Затова съвсем логично звучат идеите за учредяване на партия „Реформа“, а след
изборите през 2009 г. подкрепя новосъздадената партия „Зелените“ с намерение да
участва активно в бъдещия политически живот на страната.
През 2008 г. мултимилионерът Прокопиев заема 8-о място в класацията на най-
богатите на вестник „Пари“ с 383,2 милиона лева.
Макар и от провинциален град, семейството му има тесни контакти в най-високите
етажи на властта. Бащата Георги Прокопиев е дългогодишен зам.-директор на
правителствения резерват „Воден“. Тук често е идвал да ловува генералният секретар
на БКП Тодор Живков.
Брат му Александър Прокопиев започва кариерата си в системата на Държавна
сигурност, но след промените се включва в бизнес империята на по-малкия брат.
Семейна идилия!

На 4 и 6 април 2013 г. Иво Прокопиев е в България и дава две знаменателни

интервюта. Първото – по БНР, а второто – пред Сашо Диков по Нова телевизия.
В „Нещо повече“ на програма „Хоризонт“ той казва любопитни неща:

Водещ: Господин Прокопиев, имам много въпроси, не знам дали ще успея да задам
всичките, но поне да започнем от най-важните. И така, откъде дойде това ожесточение между
вас и господин Василев и докъде може да се стигне? Какъв е този сблъсък, какъв е залогът?
Иво Прокопиев: Първо, това не е нещо ново. Второ, в някакъв смисъл това интервю (на
Цветан Василев пред австрийския „Щандарт“ – бел. авт.) има и полезна страна, защото то
оголи и показа как стоят нещата в действителност. За да дойда тук, направих една справка,
която искам да цитирам. За последните 3 години от 2010 досега изданията на господин
Василев, групата около „Монитор“, „Телеграф“, Тв 7 са публикували 843 негативни
публикации срещу мен. Така че това очевидно не е от днес, не и от вчера.
Водещ: Защо е тази война между вас? Днес вие сте олигархът Прокопиев.
Иво Прокопиев: Е, очевидно не съм олигархът. Но нещата започнаха, ако си спомняте, в
края на 2009 – началото на 2010 г. Съюзът на издателите, всички главни редактори в него
поискаха с едно писмо до министър Дянков държавата да разкрие информацията, къде
държавните предприятия държат парите си. След като тази информация беше направена
публично достояние и след като вестник „Капитал“ публикува журналистическо разследване,
колко опасни са тези взаимовръзки между медии и власт, банки и политика, започна и тази
систематична, бих казал, кампания срещу мен.
Водещ: Вие защо заминахте в Сингапур?
Иво Прокопиев: Атаките бяха по много линии, не само медийни, също икономически,
регулаторни, политически, включително лични, така че комплексът от тези неща доведе до това
ние със семейството ми да вземем решение няколко години да живеем извън България.

113
 Водещ: Вие отричате ли господин, господин Дянков и госпожа Кристалина Георгиева да са
близки с вас?
Иво Прокопиев: Честно е да бъде казано, че с президента Плевнелиев се познаваме и бяхме
дългогодишни семейни приятели, но в момента позицията, на която е той, налага много
ограничения и отношенията, които бяха лични, в момента практически са замразени до
момента, в който той няма да бъде президент.

Не знам дали се води война между Иво Прокопиев и Цветан Василев. Освен това
Прокопиев казва за публикациите по негов адрес, но не споменава тези по адрес на
Василев в изданията на неговата „Икономедиа“. Но това не е и толкова важно. 843
били негативните материали за бизнеса на Прокопиев. Наистина са много. Но ако само
една трета от тях е вярна, пак са предостатъчни, за да започне прокуратурата проверки
и разследвания. Защото, доколкото съм чел някои от тях, става дума за злоупотреби за
десетки милиони. Изглежда обаче, българските прокурори се впечатляват от
анонимки, някои от които по на 14 години, но не и от разследвания с цял списък факти
за злоупотреби и съмнения за нарушения на закона. Даже Прокопиев има полза от
едно прокурорско разследване, защото, ако е невинен, както твърди, това ще е голяма
победа за него. Очевидно обаче държавното обвинение не го долюбва, защото отказва
да му направи тази услуга...
И двете интервюта са в стил „мрън-мрън“ и нищо конкретно. Бил приятел с Росен
Плевнелиев, но когато последният станал президент, другарството било „замразено“.
Не знам как го разбира Прокопиев, но според мен, ако едно приятелство е наистина
приятелство, то не може да се „замразява“ и „размразява“. Освен ако този факт нещо
ти убива на обувката. Или ако показва нещо. „Замразяването“ е удобно, за да казваш,
че не стоиш зад това или онова решение на президента, както се чува в различни
среди.
„Не, не, нямам никакво участие в съставянето на служебното правителство, нито в
това след изборите, защото приятелството ми с Плевнелиев е „замразено“.
Нещо такова. От което излиза, че ако не е било пъхнато във фризера, това
приятелство би могло и да се употреби по подобен начин. Но сега е дълбоко „замра-
зено“ и няма такава опасност.
Само дето никой не вярва, че съставянето на служебния кабинет е минало без
препоръките на Прокопиев. Защото е състояние на „замразяване“ с Плевнелиев.
Наистина ли Прокопиев и Плевнелиев си мислят, че българите са толкова тъпи?
Същото важи и за 600-те милиона дългове. Не били към банките, а общо като
пасиви. Не по врат, ами по шия, би казал обикновеният гражданин.
Освен това, ако наистина се води война с Василев, излез и го кажи.
Защото Василев е достатъчно категоричен и ясен в интервюто си пред „Щандарт“:

– Известен български политолог твърди, че магията и олигарсите ще се възползват от

политическата криза в България, за да завземат властта. Вероятно към този кръг сте
причислен и вие?
– Нямам никаква причина да предприемам действия срещу което и да е управление. Какви
интереси бих имал да застана срещу правителство, чиято основна задача е да успокои
атмосферата на улицата и да подготви страната за предстоящите парламентарни избори? Още
по-малък интерес бих имал да подклаждам протести срещу бившия премиер Бойко Борисов.
Все пак съвсем наскоро бях обвинен, че съм един от приближените му. Росен Плевнелиев,
който назначи служебното правителство, очевидно не може да ме понася. Но истината е
следната. Кръговете, които издигнаха този президент, искат да вземат властта. Проблемът не е,
че държавният глава има приятели. Проблемът е, че този президент е продукт на хора около

114
 кръга „Капитал“, с които са имали общи бизнес начинания в миналото. В обкръжението на
държавния глава има и група от неправителствени организации, сред които и „Отворено
общество“. Към тях причислявам и Огнян Минчев, политолога, когото споменахте, но и още
редица „лидери на мнение“. Те се крият зад фасадата, че са привърженици на демократичното
общество и защитават неговите интереси.
– Този президент е избран от гражданите на България...
– Благодарение на харизмата на Бойко Борисов. Ако Плевнелиев оглави която и да е партия,
ще видите истинските резултати. Този президент обслужва не интересите на народа, а тези на
определен кръг от предприемачи. Макар да кажа това, аз никога не съм и не бих предприел
каквото и да е срещу държавата или управлението. Като мажоритарен собственик на една от
най-големите банки в България аз имам интерес страната да е стабилна, а не по улиците да има
протести. Такива събития ще са от полза за хора като Иво Прокопиев.
– Нека хвърлим един поглед върху медиите в България. Имаме банкер, който подкрепя
„Нова българска медийна група“, имаме депутат от парламента и неговата майка, на
които принадлежи НБМГ. Имаме и един голям фармацевтичен производител и един
мултипредприемач, който междувременно се чувства по-добре в Сингапур, отколкото в
София. Сериозно, доколко може да съществува медийна свобода при тези обстоятелства?
– Рисувате една странна картина. Ние имаме прекадено много свобода в медиите. В
България всеки може да каже и да напише всичко, без да се съобразява и да уважава етичните
правила. Критерият за обективност, който е валиден в тази страна, в това, доколко агресивно
медиите нападат властта – правителството, президента. Вестниците обаче нямат чак такова
влияние върху общественото мнение в България. Телевизията е много по-важна, а също и
Интернет със своите информационни портали. Голяма част от тези уебстраници между другото
принадлежат на „Икономедиа“ и се управляват от съпругата на президента. Тя дълго време
беше директор в издателството на „Икономедиа“.

Очевидно Цветан Василев не бяга от директните отговори. Прокопиев пък отвръща

със статистиката за негативните материали срещу него.
Ето една такава „негативна“ публикация, от която очевидно е недоволен Прокопиев.
Статията е публикувана във вестник „Телеграф“:

Проверката на схемата, по която успява да получи заеми (става дума за Прокопиев – бел.
авт.), показва следната ситуация: купува държавно предприятие или се домогва до изгодна
концесия. После ги залага срещу заем в банка. Накрая докарва фирмите до фалит или ги
„продава“ на офшорки. По този начин кредитите му стават „лоши“, но армия от адвокати бави
делата в съда за фалит и Прокопиев в един момент излиза чист. Законът го защитава.
Това се е случвало многократно през последните години. Само един роден трезор гори с 40
млн. лева необслужвани заеми. 23,3 млн. лв. от тях са взети от скандалното предприятие
„Каолин“, други 15,7 млн. са били отпуснати на фирмата за производство на соларни панели в
Силистра – „Соларпро“. Преди време олигархът обяви, че я закрива и започва масови съкра-
щения. Третият длъжник от групата „Алфа финанс“ е „Лендмарк България билдинг“, който
виси на същата банка с близо 1 млн. лева.

Публикацията е изпълнена с цифри и е доста интересна. Според нея Прокопиев

дължи и други 60 милиона лева. Парите са взети от фирмата на Прокопиев „Алфа
финанс холдинг“. Други 13 милиона лева Прокопиев дължи на трета българска банка.
Този кредит също е под наблюдение и е получен от „Лендмарк холдинг“, която
обслужва интересите на Прокопиев в сектора на недвижимите имоти.
Строителната компания на Иво Прокопиев „Софстрой“ дължи на друга банка 10,1
милиона лева. Емблематичен пример за схемата „Прокопиев“ е получаването на
огромен кредит от „Алфа финанс холдинг“ срещу залог на свързаната с Прокопиев
компания „Дунавски индустриален парк“. Сумата на заема е над 60 милиона.

115
Въпросният кредит е теглен за изграждане на ро-ро терминал, който според експерти
струва около 10
милиона лева. Според финансови анализатори само от тази операция олигархът
„печели“ чисти 50 милиона лева. Прокопиев едва ли е щял да получи такъв заем, ако
за „Дунавски индустриален парк“ не му беше предоставена от бившия транспортен
министър Петър Мутафчиев 35-годишна концесия на фериботния терминал в
Силистра. Това става по време на Тройната коалиция, начело на правителството на
която е лидерът на социалистите Сергей Станишев. 51 процента от собствеността в
парка са на „Алфа финанс холдинг“, а останалите са на „Лесилхарт“. 70 на сто от
последната е собственост отново на Прокопиев.
Правителството на Бойко Борисов разваля концесията на Прокопиев и по този
начин плановете на бизнесмена са осуетени. Остава фактът, че терминалът е построен
с европейски средства и от Брюксел вече питат защо той не работи. Много е възможно
България да бъде глобена.
И още:

Българската прокуратура започна разследване на Иво Прокопиев за неплатени концесионни

такси към държавата. Това обявиха от „Екогласност“. По тяхна информация чрез „Каолин“
олигархът е ощетил държавата с 21 млн. лева само за една година. Дружеството не е плащало
концесионни такси за добив от кариера „Варовик“ в Меричлери. Съгласно договора за
концесия годишно фирмата трябва да добива 100 хиляди тона варовик, а отчетът ѝ за 2009 г.
сочи, че количеството е 380 000 тона. „Зелените“ ще искат и среща с ОЛАФ, защото имат
съмнения, че Прокопиев е злоупотребил с европари.
Срещу солидната сума „Системконсулт“ е трябвало да проучи възможностите за изграждане
на фотоволтаична централа край Девня. Според хора от консултантския бранш сумата е поне 6
пъти завишена от нормалните нива, на които се заплащат подобни дейности. Без да дочака
предаването на толкова скъпия доклад на консултанта, Прокопиев стартира строителството на
ВЕИ централата и сключва договор за изкупуване на енергията с ЕРП на района. Веднага след
това той подава документи в НАП, за да му върнат 120 000 лв. ДДС от сделката със
„Системконсулт“, без дори да е видял доклада им. Всичко това се потвърждава от документи на
НАП. Данъчните веднага са поискали връщане на Д ДС, но олигархът обжалва иска пред
различни съдилища. През юли Върховният административен съд го порязва окончателно и
потвърждава искането на данъчните. Междувременно обаче фирмата на Прокопиев вече е
прехвърлена на офшорка в Кипър.
Любопитно е как Иво Прокопиев се сдобива със „златната кокошка“ фирма „Каолин“.
През ноември 1997 г., когато Иво Прокопиев е на 25 години, с решение на Агенцията за
приватизация „Каолин“ е определен за продажба посредством сформиране на джойнт венчър с
белгийската фирма „Сибелко“ – световния лидер в производството на кварцов пясък. Започват
преговори, които продължават година и половина. Установени са нужните бъдещи инвестиции.
„Сибелко“ предлага 20 милиона щ. д. като кешова инвестиция в джойнт венчъра.
Експертното мнение е много ясно и недвусмислено: „Каолин“ е в добро финансово
състояние, с положителни бизнес резултати, без сериозни задължения към банки и с отлични
пазарни перспективи. През май 1999 г. сделката е на път да бъде финализирана, но неочаквано
чуждестранният инвеститор се оттегля и преговорите са прекратени. Според осведомени лица
от българска страна умишлено са поискали абсолютно неприемливи условия.
Никола Николов, народен представител от Разград и председател на Парламентарната
комисия по икономика, посещава „Каолин“. Той предлага на директора Филип Калоянов да
създаде работническо-мениджърско дружество, което да участва в приватизационната
процедура.
Според свидетели Николов уверил Калоянов, че парите за сделката ще бъдат осигурени от
фирми, собственост на Иво Прокопиев, брат му Александър Прокопиев, Константин Ненов и
Иван Сливов: „Алфа финанс“, „Алфа финанс холдинг“, „Булброкърс“ и „Интегрити корп“ със
седалище в София.
116
 Така на 4 август 1999 г. е учредено работническо-мениджърското дружество „Каолин-98“.
Приватизационната процедура е открита на 14 септември 1999 г. Два месеца по-рано, на 1 юли,
Даниела Шишкова, съпруга на главния редактор на „Капитал“ Петко Шишков, и Александър
Прокопиев, брат на Иво Прокопиев, са формално назначени на работа във фирмата.
По документи госпожа Шишкова заема длъжността правен съветник, а господин Прокопиев
е екстракционен инженер. Това „назначение“ им дава правото да участват в учредяването на
РМД „Каолин-98“ и да придобият значителен пакет от регистрираните дялове на компанията, т.
е. само 3 месеца след като са назначени във фирмата, двамата успяват да придобият 45,48
процента от всички акции! РМД „Каолин-98“ незабавно закупува 75 процента от
предприятието за 7,2 милиона лева (тогава 3,6 милиона долара) при оценка 5,5 милиона лева
(тогава 2,72 милиона долара). Новата оценка на предприятието е в пъти по-ниска от оценката,
направена няколко месеца по-рано. Инвестиционният посредник „Булброкърс“, собственост на
Иво Прокопиев, е изготвил оценката на предприятието!
По времето на подписване на сделката плащането е планирано да се извърши по следния
начин: от купувача се очаква да плати 10 процента от общата стойност на сделката в брой, а
останалата сума е отсрочена, както следва: 50 процента във вноски за период от 10 години и 50
процента чрез компенсаторни инструменти (търгувани на минимална част от номиналната им
стойност). Сделката е финансирана от „Алфа финанс“ – фирма, контролирана от Иво
Прокопиев.
След това има нов борд на директорите със следните членове: Иво Прокопиев – председател,
Александър Прокопиев – изпълнителен директор, Константин Ненов – главен изпълнителен
директор, и Филип Калоянов – изпълнителен директор. Фирмата е преобразувана в акционерно
дружество (АД). Решението за увеличаване на капитала е взето при условието „Алфа финанс“
да придобие всички нови акции.
Ангел Такев, депутат, коментира: „Това е очевидно нередно, тъй като всяка акция в РМД
представлява 6,5 акции в „Каолин“ АД. Фактът, че „Булброкърс“ е направила оценката, „Алфа
финанс“ е финансирала сделката и „Алфа финанс“ е придобила мажоритарния дял в
компанията чрез увеличаване на капитала, е много смущаващ.“
Във връзка с приватизацията на „Каолин“ АД са повдигнати наказателни обвинения срещу
Иво и Александър Прокопиеви, Константин Ненов, Филип Калоянов, Иван Сливов, Станимир
Кръстев и Георги Димов. Всички те получават ограничителни заповеди и са задължени да
внесат парична гаранция, за да не бъдат арестувани. Международният паспорт на Иво Проко-
пиев също е отнет.
Година по-късно обвиняемите са изправени пред съда. В заключителната реч (пледоарията)
обаче прокурорът Елена Хаджидимитрова сваля всички обвинения и съдебното дело завършва
с обявяването им за невинни.
През юни 2006 г. Инспекторатът на Върховната касационна прокуратура започва
разследване срещу Хаджидимитрова за забавено разследване и тя подава оставка. В момента
работи като адвокат.
Днес „Каолин“ притежава дялове в десетки компании и е 100-процентов собственик на три
други чуждестранни компании – две в Сърбия и една в Турция.
Интересно е да се разбере как въпреки натрупаните доказателства, обвиненията са свалени.

На 5 април 2012 г. Иво Прокопиев пише до вестник „Стандарт“ по повод на

публикации в изданието:

Друг много популярен мит от жълтата преса, който вестник „Стандарт“ също тиражира, е, че
групата на „Алфа финанс холдинг“ има 600 млн. лв. кредити.
Тук се бъркат основни финансови понятия. Всяка фирма има активи и пасиви. Това, че
„Алфа финанс холдинг“ е голяма структура с голямо балансово число, категорично не
означава, че има 600 млн. лв. кредити към банки.
(Прокопиев определено шикалкави. Никой не е казвал, нито твърдял, че дълговете му са
само и единствено към банки – бел. авт.)
В групата има над 30 оперативни компании, всяка от които е жив организъм с активи,
пасиви, вземания от клиенти, задължения към доставчици, персонал. Смесването на пасив с
117
 банков дълг и генерални изводи на тази база, е меко казано некоректно. (Това си е направо
признание: пасив от близо 600 млн. – бел. авт.)
Изваждането на произволни числа за отделни кредити на фирми от кредитния регистър също
е некоректно. (Излиза, че кредитният регистър е нещо, на което не трябва да се вярва –
бел. авт.) В кредитния регистър се записва размерът на одобрения кредитен лимит към
определена дата в миналото, а не на актуалният му размер. Много често има сериозни
разминавания между двете.

Вече споменах по-горе за двете интервюта на Иво Прокопиев от 4 и 6 април 2013 г.

В това по БНР той казва още нещо интересно:

Водещ: Нямате планове да се завърнете в страната, да работите?

Иво Прокопиев: На този етап, да. („Временната раздяла е полезна. Постоянното общуване
създава усещане за еднообразие“, Маркс, из писмо до Жени Маркс, 21 юни 1856)
Водещ: Сега да поговорим за протестите. Какво мислите за разслоението бедни-богати в
България? Както каза Иван Кръстев, вече разслоението няма ляво и дясно, а положението е
горе-долу. Има голяма пропаст между богатите и бедните. Имаше последно изследване: 6,5
пъти е разликата в България.
Иво Прокопиев: Да, и това е големият проблем, защото това, което се случи в България
всъщност, е в ситуация на изключително лоша и враждебна външна среда, откъдето дойдоха и
проблемите за българската икономика. Тези, които отговаряха за българската икономическа
политика, бих казал, последните два мандата, не успяха в достатъчна степен да подготвят и
приспособят икономиката да поеме този външен шок. И в резултат се получи това, което се
получи – нови 400 хиляди безработни, които са макроикономическото обяснение на тези
проблеми с бедността и всички други социални проблеми, които хората имат. От тук нататък
става много сложно да се прави каквато и да е икономическа политика точно поради тези
изострени социални отношения, от една страна, от друга страна, поради невъзможността да
бъде проведен нормален разговор в българското обществено пространство. Защото много от
участниците, от агентите в този разговор са фалшиви. Те априори обслужват други интереси,
стоят като независими мнения, като независими социологически агенции, като
неправителствени организации, но всъщност са хванати и са заложници на някакви интереси.
При наличието на такъв голям бъг в системата много трудно протича разговорът и се
мобилизира обществена подкрепа за непопулярни действия. („Капиталът е безпощаден към
здравето и живота на работника навсякъде, където обществото не го принуждава към по-
различно отношение. – „Капиталът“ I) А няма как дългосрочно България да бъде
конкурентоспособна икономика, ако не продължи да върви напред.

Прокопиев твърди, че много от участниците в обществената дискусия са зависими

от чужди интереси, включително неправителствени организации. Но на улицата много
често се чува, че той е сред тези, чиито интереси диктуват задкулисни машинации.
Кой е прав: той или улицата? Улицата се съмнява, че Прокопиев е толкова талантлив,
че е направил шеметна бизнес кариера още на невръстните 20-25 години, а на 26
години приватизира „Каолин“. Не че няма подобни примери в световната история, но
те са изключения.
Първата си голяма сделка един от световните бизнес лидери – Марк Зукърбърг –
прави с Фейсбук на 25 години. И става световна личност. Прокопиев световна личност
ли е?
Сещам се отново за прокуратурата, която с една задълбочена проверка би успокоила
страстите. А също би решила въпроса с местоживеенето на Иво Прокопиев – в
Сингапур или в България.

118
 5.
Една лъжичка „Софарма“ по три пъти на ден
Хората, които си затварят очите за реалността, сами предизвикват
унищожението си; и всеки, който държи да си остане в невинността
дълго след като тази невинност си е отишла, се превръща в чудовище.
Джеймс Болдуин

Друг пример за принадлежност към категорията „бели якички“ е бизнесменът Огнян

Донев.
Роден на 22 декември 1957 г. Женен, с две деца. Предполагаемо състояние – около
400 милиона лева. Пряко и чрез свързани лица има дялове в „Софарма“, „Донев
инвестмънтс“, „Унифарма“, „Софарма трейдинг“, „Софарма имоти“, „Българска роза –
Севтополис“, „Доверие обединен холдинг“, „Арома“, „Софарма билдингс“,
Вестникарска група „България“ и др. Софарма – около 55 процента на стойност около
286 000 000, „Доверие обединен холдинг“ притежава пряко 5,65 процента на стойност
3 милиона и още 23 процента чрез „Софарма“, чрез „Софарма“ притежава и 90
процента от „Медика“, Донев има пряко 20 процента в „Софарма имоти“ на стойност
около 7 милиона лева.
Огнян Донев е известен в бизнес средите като най-успешния български борсов
играч. Успешната му кариера започва след приватизацията през 1998 г. на „Унифарм“
и заставането му начело на фирмата. През 2010 г. Огнян Донев навлезе и в медийният
бизнес, купувайки дял във Вестникарска група „България“.
В частния сектор Огнян Донев работи от 1990 г., като в продължение на седем
години защитава интересите на „Метро Кеш енд Кери“ в България при износа на бъл-
гарски стоки за веригата магазини „Метро“ (Parpool, Gemex).
За периода 1993-1997 г. Огнян Донев представлява големи чуждестранни купувачи
на черни метали в България.
Огнян Донев е изпълнителен директор на „Софарма“ АД от октомври 2000 г.
Участва в борда на директорите на „Унифарм“ АД, „Софарма трейдинг“ АД, „Доверие
обединен холдинг“ АД и др.
Това е официалната биография на известния бизнесмен. Но образът му има и друга
страна, която българското общество не познава или познава съвсем малко от някои
медийни разследвания.
Огнян Донев започва истинската си кариера през 1987 г. Тогава той става част от
екипа на Огнян Дойнов. Същия Огнян Дойнов, който е съветник в Държавния съвет от
1970 г.
След падането на Живков от власт на 10 ноември 1989 г. Огнян Дойнов започва
работа при английският магнат Робърт Максуел. С него създават проект за навлизане
на Максуел на българския пазар и овладяване на цели отрасли от икономиката на
страната.
След 1991 г. Огнян Дойнов работи известно време за руския концерн „Нордекс“.
Именно той съветва ръководството как да придобие едни от гигантите в руската
промишленост на безценица. Дойнов се установява във Виена, където живее и
собственикът на „Нордекс“ Григорий Лучански. Същият Лучански, който в средата на

119
80-те години е осъден на 7 години затвор за кражби и злоупотреба със служебното си
положение. Говори се, че Огнян Донев е бил живата връзка на Огнян Дойнов в
България през тези години.
На 27 февруари 2012 г. бизнес партньорът на Донев Христо Грозев разкрива
изключително сериозни нарушения, извършвани през последните години. Чрез износ
на лекарства за Украйна и Русия през офшорната компания „Делта сейлс
корпорейшън“ „фармацевтичният крал“ е прибирал тайно от акционерите на
„Софарма“ около 100 милиона лева. Върху тези суми той не е плащал данъци.
Затова отстраненият като съдружник от Медийна група „България холдинг“ Грозев
е подал сигнал до прокуратурата и е започнало разследване.
По думите на Грозев Донев ощетява държавния бюджет и по-малките акционери в
„Софарма“ посредством офшорката „Делта сейлс корпорейшън“. С нея той е подписал
ексклузивен договор за износ в Русия и Украйна на медикаменти, произвеждани от
фармацевтичната компания.
Справка в регистъра за фирмено разузнаване ДАКСИ показва, че в България „Делта
сейлс корпорейшън“ е регистрирана като неюридическо лице, т. е. няма право да
извършва търговска дейност, а само консултантски услуги.
Именно такива са записани и в обекта на дейност на дружеството в България. В
същото време обаче делът на продукцията на „Софарма“, която се е пласирала на
пазарите в Украйна и Русия посредством офшорката, се увеличава постоянно.
През 2007 г. 30 процента от оборота на „Софарма“ са минали през „Делта сейлс
корпорейшън“.
През 2008 г. процентът вече е бил 36,5, през 2009 г. – 36,6, а през 2010 г. е нараснал
на впечатляващите 39 процента. Така при общ оборот на „Софарма“ от 209 милиона
лева за 2010 г. 81 милиона лева са минали през „Делта сейлс корпорейшън“.
Според Грозев е възможно цените, на които „Софарма“ продава лекарствата си на
офшорката, да са занижени в пъти спрямо тези, на които „Делта сейлс корпорейшън“
ги препродава на руския и украинския пазар. В такъв случай фармацевтичната
компания декларира по-малка печалба у нас и съответно плаща по-нисък данък, в
резултат на което е ощетена хазната.
Самият Огнян Донев признава, че продава по-евтино лекарствата си в чужбина,
отколкото у нас.
„Всяка една фирма има различна ценова политика, когато излиза на нов пазар. За
мен пациентите са само цифри в годишните отчети“ – коментира Донев пред
журналисти.
Пред медиите д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването
пък заявява, че подобни схеми реализират огромни печалби, но разбиват вътрешния
пазар на лекарства и ощетяват грубо българските граждани. Това по същество е грубо
нарушаване на техните права.
На 4 февруари 2012 г. Европейската комисия започна разследване за монопола на
„Софарма“ на българския пазар. Данни на експертите в Брюксел показват, че
фармацевтичната група държи 50 процента от аптечния пазар чрез изплащаните от
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) рецепти и 70 процента от поръчките
на болниците. Така практически оборотът на „Софарма“ се равнява на почти
половината бюджет на държавата за здравеопазване.
Данните, които Международната компания за мониторинг и анализ на
фармацевтичния пазар IMS Health е предоставила на Европейската комисия, също

120
показват, че „Софарма трейдинг“ има пълен монопол върху фармацевтичния пазар,
като държи общо 56 процента от продажбите на лекарства в България.
На 20 юли 2012 г. медиите в България съобщават: „Прокуратурата обвини Огнян
Донев в данъчни престъпления.“ Най-сетне Видовден, коментират някои.
Но да видим какво се случва.
Наложена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 хиляди
лева. Това съобщава пред медиите говорителят на Софийската градска прокуратура
Румяна Арнаудова. Направо рекорд – половин милион, за да не си в ареста. Е, Донев
може да си го позволи.
На 19 юли прокуратурата обискира офиси на фирми, притежавани от Огнян Донев.
До обвиненията се стига след сигнал на бившите им съдружници, с които в момента
се съдят за прехвърлянето на контролния дял в Медийна група „България холдинг“.
Христо Грозев, Карл Хабсбург и Даниел Риц твърдят, че чрез покупката на вестниците
„Труд“ и „24 часа“ Павлов и Донев са „изпрали“ пари, придобити от престъпна
дейност. Обвинение, придружено с множество доказателства.
Точно месец преди това на Огнян Донев е повдигнато обвинение за „пране“ на пари.
Решението на българската прокуратура дава повод да се припомни как господин
Донев придобива „перлата“ в короната на неговия бизнес – „Софарма“.
През 2000 г. Донев чрез фирмата си „Елфарма“ за 24 милиона долара взима 67
процента от акциите на „Софарма“. Сумата идва от кредит, който сегашният
собственик на фармацевтичната компания тегли, като залага съвместни дружества с
общината. Във фирмите, посочени като залог, общината притежава 25 процента дял.
Тогавашният кмет на София Стефан Софиянски дава благословията си за
непрозрачната сделка, която по-късно се оказва чиста афера.
Още по-сензационното е, че Огнян Донев има гаранция от Общинска банка за
кредита, благодарение на което става възможно закупуването на „Софарма“. Управи-
тел на банката тогава е не кой да е, а неговият и сегашен другар Любомир Павлов. В
този период Общинска банка се управлява от приятеля му Любомир Павлов, разкрива
бившият съдружник на Донев Христо Грозев.
На 23 юли 2012 г. медии съобщават, че Огнян Донев е покрил над 400 милиона лева
печалба чрез продажба на акции на „Софарма“ на драстично занижени цени. По този
начин е ужилил хазната с десетки милиони левове укрити данъци.
След като преди месец се сдоби с обвинение за „пране“ на пари заедно с авера си
Любомир Павлов, на 21 юли с. г. фармацевтичният бос беше подведен под отго-
ворност от Софийската градска прокуратура и за данъчни престъпления.
Фармацевтичният бос е подведен под отговорност за това, че през 2006 г.
управляваното от него дружество „Елфарма“ е сключило с 4 свързани фирми 7 сделки
за продажба на акции на „Софарма“.
Сделките са финализирани на номинални цени от по 1 лев, при положение че в този
период от време пазарната стойност на една акция е била от 9,17 до 9,35 лв. Това
означава, че продажбата е извършена при средно занижение от 834 процента, а
разликата между реалната и декларираната печалба е 418,4 милиона лева.
От разследването засега не разкриват детайли за точния размер на укритите данъци,
които е трябвало да бъдат платени, с мотива, че в момента сумата се доизяснява.
Според сигнала, подаден от Грозев, обаче чрез седемте сделки на хазната е нанесена
щета за над 62 милиона лева.
Това е известната фактология.

121
122
 6.
След него не пониква трева
„Не търси истината там, където се е родила лъжата“,
казва японският самурай

В част от сюжета, в който милионите се споменават по-често от личните имена на

хора, е замесен и Любомир Павлов. Той е психиатър по образование, но прави кариера
като политик и бизнесмен. Известен е най-вече като задкулисен играч. Старт в
политиката му дава членството в Независимата федерация на труда „Подкрепа“,
ръководена от друг лекар – Константин Тренчев. Подписът му стои и под
Споразумението за създаване на гаранции за произвеждане на свободни избори. Сим-
патичният доктор нашумява с предложението си БКП да разпусне първичните си
партийни организации (ППО) в предприятията и държавните учреждения. По-късно се
включва активно в дейността на Съюза на свободните демократи – партия, оглавявана
от Стефан Софиянски, дългогодишен кмет на столицата София и разследван за
корупция, но оправдан.
Братът на Любомир Павлов Юлий Павлов е политолог, участвал е като съветник и
пиар в редица кампании. Съпругата му Диляна Грозданова е известна телевизионна
журналистка, станала по-късно депутат от НДСВ на Симеон Сакскобургготски през
2001 г., но напуснала партията, за да оглави предизборния щаб на ССД.
През 2010 г. Любомир Павлов в съдружие с Огнян Донев купи от германската
медийна групировка Westdeutsche Allgemeine Zeitung (ВАЦ) „Труд“, „24 часа“, „168
часа“ и други издания. Публично не са дадени никакви обяснения, с какви средства е
извършена покупката.
Новите собственици всъщност са петима. Това са живеещият във Виена българин
Христо Грозев, австрийският потомък на династията на Хабсбургите Карл Хабсбург и
германският инвестиционен банкер Даниел Руц.
При представянето им пред българските журналисти става ясно, че инициативата за
покупката на „Труд“ и „24 часа“ е именно на Грозев, Хабсбург и Руц и че останалите
двама купувачи са поканени след това като местни инвестиционни партньори.
Останалите двама са Огнян Донев и Любомир Павлов. При огласяване на сделката
става ясно, че първите трима ще притежават контролния пакет в издателството чрез 53
процента собственост във фирмата „БГ Принтмедия“ ООД, купувач на активите на
ВАЦ. Останалите 47 процента ще са в ръцете на Любомир Павлов като физическо
лице.
Самата регистрация на „БГ Принтмедия“ ООД в българския съд става въз основа на
друга еднолична фирма на Павлов – „Дриймхауз пропърти“, – в която се включват
Грозев, Хабсбург и Руц.
След промяната на нейното име на „БГ Принтмедия“ управители стават Павлов и
Грозев, които вече само заедно могат да взимат решения от името на дружеството. В
този момент не става ясно как точно в сделката ще участва Донев, който се придържа
към тезата, че е финансов инвеститор, който влага в предприятието лични средства.
Цената за придобиването на пресгрупата никога не е обявявана официално.
Инвеститорите поясняват, че конфиденциалността е по изрично настояване на ВАЦ.

123
Единствената сума, която въобще се споменава, са два кредита за около 24 милиона
евро, изтеглени от Любомир Павлов от Уникредит Булбанк на името на „БГ
Принтмедия“ ООД. Четири месеца след сделката, в един неделен ден, чрез нотариус
Вяра Анева Любомир Павлов прави опит да прехвърли 83 процента от Медийна група
„България холдинг“ на себе си и на името на Донев.
Техният план е „БГ Принтмедия“ ООД, което през декември 2010 г. бе обявено като
новия собственик на вестниците, да остане със 17 процента. Акцията е успешна чрез
провеждането на мнимо общо събрание, в което трима от собствениците не участват.
На него Донев и Павлов подписват два договора за покупко-продажба на
дружествения капитал. С първия Павлов прехвърля 83 процента от Медийна група
„България холдинг“ на Донев. С втория същият му връща 43 процента. Договорите са
подписани от единия управител на „БГ Принтмедия“ ООД – Любомир Павлов.
Елиминиран е Христо Грозев.
Ощетените партньори сезират прокуратурата и започва разплитането на
машинации, които отвеждат разследващите години назад.
Освен че дълго прави опити да прикрива собственост в офшорна компания, която
през годините инкасира над 80 милиона лева, около сделката за „Труд“ и „24 часа“
става ясно и че Любомир Павлов се опитва да скрие от останалите акционери
участието на публично дружество като „Недвижими имоти София“ АДСИЦ като га-
рант на заема от Уникредит Булбанк. Въпросното участие не е отразено нито в
годишния отчет, нито в някой от тримесечните въпреки наредбата на Комисията за
финансов надзор тази информация да стига до останалите акционери. Към момента на
кредитирането Павлов е пряк акционер в „Недвижими имоти София“ АДСИЦ с 10
процента от акциите. 87,4 процента пък са собственост на „Ди ен Джи асетс“, с което
той също е свързан, а 2,56 процента са в ръцете на други физически лица. „Ди енд Джи
асетс“ ЕООД играе ключова роля и при участието на Огнян Донев в покупката на
„Труд“ и „24 часа“. През 2010 г., още преди Павлов да се легализира като неин
собственик, фирмата предоставя на „Елфарма“ – дружество под контрола на Донев –
заем в размер на 17,3 милиона лева. Заемът е отразен и в годишния отчет на „Ди ен
Джи асетс“, но не присъства в отчета на фармацевтичната акционерна компания. Това
означава, че един от отчетите е фалшив, което е престъпление по смисъла на
Наказателния кодекс.
Любомир Павлов е съпричастен и към овладяването на „Софарма“. Заедно с Огнян
Донев пристъпва към създаване на работническо-мениджърско дружество и набиране
на компенсаторки. Към този момент дружеството има отлични финансови резултати и
солидна позиция на местния пазар. За 1998 г. печалбата на „Софарма“ е 23 милиона
лева, а за следващата 1999 г., когато за първи път е приватизирана – 12 милиона лева.
В средата на 1999 г. Агенцията за приватизация сключва договор за продажбата на 67
процента от капитала срещу 32 милиона долара платими в брой с ирландската
компания „Нова текнолоджи“, зад която се подозира, че стоят лица от мениджмънта
на държавното дружество. Купувачът така и не успява да влезе във владение, тъй като
отказва да преведе дължимата сума. От „Нова текнолоджи“ обясняват причините със
заповед на министъра на промишлеността Александър Божков, с която от баланса на
дружеството са извадени сгради и машини, което чувствително намалява реалната
цена на „Софарма“. Ирландците се чувстват измамени и настояват първоначално
договорената сума да бъде намалена до 23,8 милиона долара, а разликата до 32
милиона долара да бъде инвестирана в дружеството, но държавата е непреклонна. Към

124
края на годината сделката е развалена и „Софарма“ пак се озовава на тезгяха.
През май 2000 г. вече се говори за нова приватизация на фармацевтичния гигант от
„Софарма 2000“. По това време дружеството преговаря за заем от Общинска банка, с
който да плати сделката.
Любомир Павлов управлява Общинска банка, а тогавашният изпълнителен директор
на Агенцията за приватизация (АП) Захари Желязков е негов приятел. Заедно със
Стефан Софиянски и председателя на Надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров също се
заема да помага.
След поредица от съмнителни комбинации сделката е осъществена.
На 16 юни е проведен търгът, а на 4 август се подписва договорът за приватизация
на 66,9 процента от капитала на „Софарма“ с дружеството „Елфарма“. Достигнатата
цена на търга е 24 милиона долара. Любопитно е да се отбележи, че това е същата
сума, която първият купувач „Нова текнолоджи“ предлага да плати, но сделката с него
е обявена за нищожна.
От АП съобщават, че приватизацията на „Софарма“ ще бъде финансирана с кредит
на „Елфарма“. За да бъде отпуснат заемът, Общинска банка под давление на Любомир
Павлов предоставя гаранции за 4 милиона долара. Останалите гаранти също са от
близкото обкръжение на Павлов и Донев.
Бившият общински служител Любомир Павлов се оказа ключов акционер в
„Софарма“ само 3 години след като напуска Общинска банка. Поредица от странни
продажби и съмнителни трансфери не може да прикрие скъпия подарък, който
получава от Огнян Донев.
По-късно, през септември 2008 г., Любомир Павлов излиза на светло като основен
акционер в „Софарма“ АД. Никой не задава на Павлов въпроса, откъде бивш
общински служител е натрупал капитал, за да стане основен акционер във водеща
фармацевтична компания. Все пак пазарната стойност на придобитите от Павлов
акции според борсовите котировки в деня на покупката е над 95 милиона лева.
Не е възможно да се опишат всички комбинации и съмнителни сделки на Любомир
Павлов в една книга. А и не си струва, защото очевидно оторизираните институции не
проявяват интерес към такива четива.
Ще си позволя да припомня трите обвинения, които българската прокуратура все
пак повдига срещу него. Става дума за „пране“ на пари, документно престъпление и за
невярно подаване на удостоверение.
Любомир Павлов чрез използване на четири документа с невярно съдържание е дал
възможност на Огнян Донев да получи чуждо движимо имущество – 43 процента от
акциите на Медийна група „България“. Впоследствие 40 процента от придобитите
общо 83 процента дружествени дялове са били върнати от Донев на Павлов.
Третото обвинение срещу Павлов е във връзка с подадено от него заявление с
неверни обстоятелства пред длъжностно лице по регистрацията в Агенцията по
вписванията.
На свой ред Любомир Павлов обвини наблюдаващия прокурор във взимане на
подкуп. Павлов твърди, че обвинителят Момчил Георгиев и Ангел Илиев, заместник
градски прокурор, са взели 1 милион лева, за да образуват делото срещу него и Донев.
Той каза още, че едно от имената на прокурорите, взели подкуп, се било потвърдило и
това бил Момчил Георгиев.
В друг разговор между Павлов и негов приятел, бизнесмена Любомир Любенов, той
заявява за заместник главния прокурор и ръководител на Националната следствена

125
служба Бойко Найденов следното: „Който приема поръчки срещу нас, това ще му
коства главата.“ Разговорът е записан и публикуван в някои медии. От същия запис
става ясно още едно твърдение на Павлов, а именно, че в прокуратурата кадрува
министърът на вътрешните работи от кабинета на ГЕРБ Цветан Цветанов.
Павлов се хвали още: „Ние отрязахме главата на Иван Костов и Георги Първанов.“
Любомир Павлов е отправял заплахи и към заместник градския прокурор Роман
Василев. Заканите гласели, че ако Василев не прекрати разследването срещу него, ще
изпрати журналисти да дебнат и компрометират прокурорите по делото. „Този ще го
съсипя, ще го дебнат къде пие, къде яде, къде ходи и с кого се среща“ – заканвал се
Павлов.
Главният прокурор на България Борис Велчев лично се интересувал докъде са
стигнали разследванията за Огнян Донев и Любомир Павлов. Тази активност обаче
намаляла видимо в края на лятото. Защо – не е ясно.
В крайна сметка се случи това, което мнозина прогнозираха – Донев и Павлов бяха
напълно оневинени.
Прокурор Димитър Младенов постанови на 7 март 2013 г. всички ограничения,
наложени на двамата, да бъдат вдигнати. Ресорен заместник главен прокурор е
Борислав Сарафов, който бе кандидат за поста главен прокурор. Не последва никакъв
коментар от политическите среди, нито от висшите етажи на магистратурата.
По това време страната кипеше от протести срещу олигархията и политическия
елит. Чуваха се и гласове срещу непрозрачните решения на правораздавателната
система по случаи като този. Само че на кого му пука какво крещи улицата. Със
сигурност на Донев и Павлов не им пука.
Няколко дни по-късно в студиото на Нова телевизия Огнян Донев коментира:
„Медийно-политическа-лекарствена сага няма. Някои хора я създават изкуствено и се
опитват да я използват за личен интерес. Още от самото начало казвах, че обвинение
за „пране“ на пари е несъстоятелно и впоследствие това се доказа. Последните 8
месеца мисля, че моите финанси са били осветлени по всякакъв възможен начин.
Олигарх е човек, който прави парите си във взаимодействие с държавата, а аз не съм
това. Не съм богат, а целият ми личен ресурс е инвестиран в бетон, машини и
създаване на работни места. Това е моето призвание.“ Това е призванието на Донев.
Обществото пък си мисли, че призванието на магистратурата е да защитава държавата
и гражданите от крадливи „бели якички“ и да следи за спазването на закона. Но кой го
пита обществото.
„Станах милионер от борсови спекулации на 26 години, на 36 бях затворник.
Купонясвах като рокзвезда, живях като крал и едва оцелях. Тази книга е историята за
възхода и падението ми като легенда за американския предприемач. Излежах 22
месеца във федерален затвор. Но да ме бяха убили, нямаше да предположа, че тези
последни 5 години щяха да се равняват по лудост на предходните“ – това са думи на
брокера Джордан Белфърт от книгата му „Вълкът на Уол Стрийт“. В нея има и едно
доста поучително изречение: „Човек и в милиони да се къпе, един ден на вратата
почукват онези типове от ФБР.“
Така е в Америка. Ако Белфърт бе завъртял бизнес в България, никой нямаше да го
пипне, само дето трябваше да заделя част от печалбите си за „подаръци“. Но човекът
нямал късмет – родил се в САЩ.

126
 7.
Дай парите и посочи човека – другото от нас
Извърших престъплението, взех подкуп,
защото моралът на обществото не е добър.
Хванаха ме – това е лошият ми късмет.
Ли Гуоуей, бивш директор на администрация „Магистрали“,
провинция Джянгши

Щом делото стигне до Върховния съд, въпросът ще бъде решен. Там

има наши хора. Присъдите ще отпаднат и момчетата ще бъдат
свободни.
Български политик

Китайският шеф на голяма фирма е осъден на 30 години затвор за взетия подкуп.

Българският политик, изрекъл становището за Върховния съд, не е осъден, няма да
бъде осъден и е депутат от голяма партия. Думите му са по повод нашумялото дело
„Килърите“. Казал ги е след произнасяне на присъдите в Шуменския съд на 20
декември 2012 г.
Знам името на този човек. Той отдавна е в една партия с дълга история, заема
високи постове в ръководството ѝ. Името му „закръжи“ около „Килърите“, когато
някои свидетели изплакаха, че са притискани и са им предлагани пари, за да се
откажат от показанията си. Те самите го назоваха и името му е в папка, която още не е
излязла „на светло“. И в СРС, разбира се, както е модерно да бъде. Нямам право да
напиша неговото име, защото не съм сигурен, че ако ме даде на съд, ще успея да
предоставя в съда доказателства за думите си. Просто не ги притежавам. Но за тези
документи знаят поне няколко души.
Надявам се, че един ден ще станат публично достояние. Какво друго ни остава,
освен да чакаме.
„Ако не можете да победите в честен бой, опитайте мръсните номера. Или си
намерете някого, който да се бие вместо вас“ – едно от правилата на Салваторе Риина,
италиански мафиот.
Питам се каква е разликата между нашия мастит политик и мафиота Тото Риина?
Никаква. Не, не съм прав. Риина е в затвора с доживотна присъда, а нашенецът
партиец няма да помирише килия. Той ще продължава да ни поучава, ще сипе морал
наляво и надясно, а вечер ще утешава подлата си душичка. Даже и това няма да прави,
защото нито съвестта му, нито душата му създават проблеми.

„Килърите“

„Килърите“ е процес, какъвто обществото ни не познаваше досега. На подсъдимата

скамейка застанаха хора, изпълнявали „мокри поръчки“.
20 декември 2012 г. Доживотни присъди без право на замяна получиха подсъдимите
в процеса Петър Стоянов-Сумиста (Вожда), Васил Костов-Кеца и Георги Вълев.

127
Тримата ще излежават наказанията си при първоначален специален режим, постанови
съдът. Седемнадесет години ще лежи Янко Попов-Туцо, 15 години – хижарят Райчо
Стойнев-Хижаря, а с най-лека присъда, 4 години затвор, се отърва бившият полицай
Петър Атмаджов. Той бе оправдан по някои от основните обвинения.
Така завърши на първа инстанция процесът, който бе наречен „знаков“. Това са и
първите тежки присъди в новата история на България за организирана престъпна
група и изпълнение на „мокри поръчки“.
Бандата с лидер Петър Стоянов бе изправена пред съда за три поръчкови убийства –
на Борислав Георгиев, Петър Лупов и Румен Рачев, – за нанасяне на телесни повреди
на две лица, за два палежа и един взрив.
Петър Стоянов бе признат за виновен в организирането на убийствата на столичния
бизнесмен Борислав Георгиев, на адвокат Петър Лупов от Велико Търново и на
бизнесмена от Шумен Румен Рачев. За всяка от трите екзекуции съдът постанови
доживотна присъда без право на замяна. За това, че е ръководил организирана
престъпна група, Стоянов получи присъда от 15 години затвор. За подбудителство и
помагачество на два побоя и палеж получи съответно от 3 до 10 години. Според
българските закони той ще лежи най-тежката присъда.
По пет от обвиненията присъди получи Васил Костов, известен още с прякора Кеца.
Той е бивш бодигард на Милчо Бонев – Бай Миле, който пък бе убит преди години
заедно с петима от охранителите си в столичен ресторант. Костов бе осъден за
подбудителство и помагачество при убийствата на Георгиев, Лупов и Рачев, за което
получи две доживотни присъди без право на замяна и една присъда доживотен затвор.
Костов ще изтърпи най-тежката присъда – доживотен затвор без право на замяна.
Георги Вълев пък бе признат за виновен като поръчител на убийството на Рачев,
както и за подбудителство на убийството на Лупов.
Съдия Димчо Луков постанови още Петър Стоянов, Васил Костов, Георги Вълев,
Янко Попов и Райчо Стойнев да изплатят различни суми – от 5000 до 400 000 лв., на
близките на жертвите.
Присъдата ще се гледа на втора инстанция от Апелативен съд – Варна.
Процесът започна на 27 юни 2011 г. и продължи 150 дни – до 29 ноември 2012 г.
Разпитани бяха близо 150 свидетели.
Шестимата бяха задържани през 2010 г. По делото бяха проведени 50 заседания, а
материалите бяха събрани в 95 тома.
„Делото е безпрецедентно“ – коментира окръжният прокурор на Шумен Ася
Петрова. Тя подчертава, че нито един свидетел на обвинението по делото срещу Петър
Стоянов-Сумиста и групата му не се е отказал от показанията си.
По време на процеса стана ясно, че в бандата човешкият живот е оценяван понякога
и на 30 000 лева. Жесток побой вървял по 1000 лева. Ако двама души счупят
варварски ръцете на посочена жертва, взимат „хонорар“ по 500 лева всеки.
Друг член на групата – Георги Петков-Дачи – месеци преди присъдите в Шумен бе
осъден от Плевенския окръжен съд. Първото му наказание бе от 20 години за опит за
убийство на плевенчанина Камен Балбузанов-Куката, който бе прострелян в местно
заведение през ноември 2009 г. Втора присъда, пак от 20 години, Дачи отнесе за
стрелбата по Ивайло Паунов-Джовани на 13 март 2005 г. пред варненското заведение
„Сохо“. Дачи бе обвинен и за атентата срещу самоковския бизнесмен Юри Галев.
Според прокуратурата Петков е фактическият стрелец по Галев. Обвинението бе
отправено дни след като Галев почина от раните си в „Пирогов“.

128
 „Килърите“ стоят зад покушението на Юри Галев. Това бе заявено категорично от
Борислав Йорданов, един от основните свидетели по делото. Според Йорданов
обвиняемият Янко Попов първоначално поръчал на него покушението срещу Галев.
Шест месеца преди убийството той съобщил на Софийска градска прокуратура за
заговора. Въпреки взетите мерки поръчката все пак била реализирана.
Очаква се „Килърите“ да бъдат обвинени допълнително за още три убийства – това
на Юри Галев, както и за ликвидирането на изпълнителите на част от поръчковите
убийства – Владимир Филев и Георги Георгиев.
В телевизионно предаване на журналистката Люба Кулезич четирима от основните
свидетели разкриха потресаващи детайли от дейността на боса Петър Стоянов, за
когото те са работили години наред. Те отговориха и на директни обвинения, че са
подставени лица и „кошаревски“ свидетели.
Георги Петков-Космоса се защити: „В публичното пространство и в някои медии
адвокатите на обвиняемите твърдят, че съм ненадежден свидетел и че съм сключил
споразумение с разследващите. Заявявам ясно, че това е лъжа! Няма такова
споразумение.“
На свой ред бившият личен шофьор на Сумиста Велизар Младенов заяви, че никога
не е бил осъждан, както се пише в някои медии. Той потвърди показанията си, че
лично е получавал поръчки от Петър Стоянов да взима манекенки от столична модна
агенция и да ги кара с кола при баровци в Бургас. Веднъж за три момичета взел 3000
лв. от клиентите – по 1000 лева за всяко. Това било само предплата.
„Много съм мислил за това, как се оказах забъркан в такава каша. Още година преди
арестите усещах, че се случват нередни и дори страшни неща. Но имах откъслечна
информация, а и не вярвах, че държавата има воля да съди хора като Вожда. Той се
държеше като недосегаем. Когато се убедих, че полицията наистина сериозно работи
по случаите с „Килърите“, реших да свидетелствам“ – това са думи на Боян Джамалов,
също свидетел по делото.
„Не е лесно да си свидетел. Атакуват те от много страни, ставаш обект на различни
атаки и заплахи. Трябва обаче да решиш дали си с престъпниците, или се раз-
граничаваш от тях. За себе си съм наясно – избрал съм на коя страна да бъда. Ако
всички свидетели разкажат това, което в действителност знаят, в държавата ще на-
стъпи голям смут. Случвали са се ужасяващи неща, забъркани са известни политици и
други влиятелни мъже. Ако обаче не се стигне до осъдителни присъди, ще трябва да се
спасявам извън България. Това не е пресилено, това е опит за оцеляване. Много хора
нямат представа за какво става въпрос...“ – категоричен е Джамалов.
Друг свидетел – Лозан Цеков – също е на мнение, че няма да излязат всички истини
на светло.
Адвокатите на подсъдимите атакуваха присъдите още след произнасянето им. Те са
убедени, че процесът е скалъпен, че прокурори и съдии действат под натиск и нямат
достатъчно категорични доказателства за извършените престъпления.
Като политически жертви се изживяваха през целия процес и повечето от
обвиняемите. Това през последните години се превърна в някаква мода. Арестуват
наркопласьор и той веднага писка, че това е политическа поръчка. Бивши министри
пък в съдебната зала повтаряха едно и също: имало политически натиск, за да бъдат
омаскарени. Оправдателните им присъди бяха силен аргумент в тяхна полза. Но дори
и те, когато са вкъщи и няма камери и микрофони наблизо, са си давали сметка, че са
оправдани не защото няма за какво да бъдат осъдени, а заради пробита

129
правораздавателна система. Знаят и колко им струва „невинността“. Не е тайна, че
някои магистрати влязоха в ролята на пластични хирурзи, които срещу заплащане
връщат девствеността...

Куршум от упор, обувки с пари за смърт

Всичко тръгва от убийството на шуменския бизнесмен Румен Рачев на 3 юли 2009 г.

Убийството е извършено между 12.20 и 12.30 ч. пред сградата на Шуменската
болница. Този ден Рачев е трябвало да отиде на преглед, защото е претърпял операция
след констатирано онкологично заболяване. Оперират го на 14 юни и Румен Рачев
престоява в болницата няколко дни. След това го пускат да се прибере вкъщи, но с
уговорката, че ще се явява всеки ден на процедури, превръзки и пр. На 3 юли той е
трябвало да уговори последваща операция. Бил е придружаван от съпругата си, която
настоявала той да бъде прегледан от лекари във Варна и София, за да се потвърди или
отхвърли поставената тежка диагноза. Рачев обаче настоявал да бъде опериран от
шуменски доктори, защото не вярвал на други. Това е разказала съпругата му по време
на разследването. След много спорове вечерта на 2 юли се уговарят с д-р Марчев,
който го е оперирал първия път, на 3-и в 10.00 ч. да отидат на преглед в болницата.
Даже Румен Рачев въпреки тежкото си състояние сам е карал автомобила и е бил без
охрана, само с жена си. Извършителите, или по-точно този, който е натиснал спусъка,
и този, който е шофирал, са имали предварително информация, че той ще е в 10.00 ч. в
болницата.
Всеки ще си зададе простичкия въпрос, откъде убийците са получили информация
за намеренията на Рачев. Разследващите имат отговор: един от приближените на
семейството, който живеел с тях и който след убийството веднага напуска, е
вероятната „къртица“. Информацията е оперативна, защото човекът упорито отказва
да признае и до днес.
Доказателства обаче има. Единият от обвиняемите по делото – Васил Костов-Кеца –
се е активирал внезапно на 2 юли, ден преди екзекуцията. Костов се обажда на една
студентка от Шуменския университет, която е от Червен бряг, откъдето е и той, и я
познава оттам. Тя е била сервитьорка в заведение. Знаел е, че тя има квартира в
Шумен, срещал се е няколко пъти с нея преди това. На 2-ри, след като Васил Костов
получава информация, че на 3-и Рачев ще излиза от затворения комплекс, където е
домът му, той се обажда на девойката и ѝ казва, че има пътуване до Шумен. Предлага
да се видят вечерта. Уговаря си с нея среща и по този начин си обезпечава алиби. Той
няма пряк ангажимент с извършването на убийството, а по-скоро контролни функции.
След това се обажда на изпълнителите, които в този момент са в хотел във Варна.
Разбират се, че трябва да тръгнат в 7.00 ч. от Варна към Шумен. Идеята е да изчакат
излизането на Румен Рачев от комплекс „Бохеми“ и да го проследят до болницата,
където ще действат според обстановката. Знаели са и маршрута, по който ще мине
Рачев, защото са го наблюдавали и друг път. Знаели са и точния час на прегледа, така
че графикът им е бил разчетен.
Пак по оперативна информация, лицето, което е предало информацията, се е
свързало предишния ден с посредник, който на свой ред веднага след това е звъннал
на Петър Стоянов-Сумиста (основния обвиняем, който е смятан за тартор на
организираната престъпна група). В самия ден на убийството същият посредник е
разговарял със Сумиста 15 минути преди разстрела на Рачев. Този свидетел е признал

130
всичко това, но не признава да е предал Рачев – просто информирал.
Но да се върнем на екипа, който трябвало да отстреля Рачев. Понеже са били
сигурни къде отива, те са се отклонили от маршрута и са минали покрай квартирата,
където е пренощувал Васил Костов заедно с въпросната студентка, бивша
сервитьорка.
Налични са разпечатки на клетки (от мобилните оператори), от които се вижда, че
те са изчаквали към 9 ч. Румен Рачев. По разпечатките може да се съди, че те са се
видели с Костов. След това екипът на килърите паркира на малка пресечка до
болницата. Изчакват известно време, пушат и си говорят. Криминалистите са открили
фасове, които са на двамата – доказано чрез ДНК анализ. След това стрелецът излиза,
а шофьорът остава вътре. Само че Рачев се бави, защото е разговарял насаме с
лекарите, след това и жена му е искала да говори с тях. Става 12.00 ч. Килърите се
изнервят. За напрежението може да се съди по проведените разговори. От своя страна
Сумиста също е нетърпелив. Той звъни на агента си в Шумен Данчо Салманския и
пита настоятелно: „К’во става?“ Всъщност Сумиста е искал да разбере дали Рачев е
излязъл от вкъщи, защото посредникът не е бил уведомен за самото убийство. Той е
трябвало да подаде определена информация и толкоз.
Но да караме нататък. На излизане от болницата съвсем случайно Рачев се среща с
леля си, която изиграва много важна роля по-късно в делото. Говорейки си, те се
насочват към джипа, а жена му отива към другата врата да седне на мястото до
шофьора. Румен приближава, а лелята върви след него. По-късно жената ще разкаже,
че изведнъж пред очите ѝ изникнала ръка с пистолет. Чула в този момент 2-3 гърмежа
като от пиратки – не е осъзнала в първия момент, че става дума за изстрели. Ръката и
човекът минават пред погледа ѝ и секунди след това тя се спуска и сграбчва стрелеца,
опитвайки се да го издърпа и да му попречи да избяга или пък да стреля отново. Рачев
обаче бил в непосредствена близост, на сантиметри от убиеца, и нямало как да оцелее.
Лелята успява да скъса парче от тениската на килъра, след което той се отскубнал и
избягал. Парчето, както се сещате, е важно веществено доказателство по делото. (То е
изследвано в лаборатория, снета е ДНК и е установено, че е именно на убиеца. Освен
това лелята го и разпознава.)
Значи стрелецът хуква към колата, която го чака в пресечката.
Какво става през това време с Васил Костов-Кеца. Някъде към 12 ч. и нещо той
предлага на студентката да отидат да се разходят в центъра на Шумен. Обаче му звъни
телефонът. Студентката чува: „Бягайте, веднага се махайте оттам!“ Провежда още
няколко разговора. Бил много ядосан. Предложил ѝ да тръгнат веднага за Варна. Тя
вече била достатъчно уплашена, за да се противи, и се съгласила, усещайки, че става
нещо лошо.
В деня на убийството на Рачев прокурор Ася Петрова, шеф на Шуменската окръжна
прокуратура, е дежурна. Щом научава за убийствата, взима екип и хуква към
местопрестъплението. Още в първите минути са прибрани парчето тениска, фасовете и
други улики. Нещо като сериала „От местопрестъплението“. Още там тя разговаря с
очевидци на покушението и ги завежда директно при съдия, за да дадат показания.
Този момент е важен, защото понякога свидетелите се викат чак след това или се
разпитват без съдия и показанията им губят стойност. В случая са осигурени около 10
очевидци, чиито показания са безспорни.
Хората, които чули съпругата на Рачев да крещи „Убиец! Хванете го!“, се втурнали
да пресекат пътя на стрелеца. Младеж дори го гонил досами колата, която изчезва с

131
мръсна газ, и запомня номера ѝ. Още двама-трима души са видели автомобила и са
запомнили, че бил с плевенски номер. Груба грешка на извършителите, както би
отбелязал дори любител криминалист.
В хода на разследването се оказва, че килърите наистина са действали доста
самонадеяно и са допуснали елементарни грешки. Една от тях е, че са били със слу-
жебен автомобил на фирмата на съпругата на Сумиста – „Опел Астра“. И още един
фал: колата е била регистрирана на името на брата на Георги Трифонов, шофьора по
време на убийството. Май не са мислили, че ще им се наложи да дават обяснения в
съда...
Прокуратурата в Шумен веднага издава европейска заповед за задържане на двамата
от килърския екип. Още същата вечер е арестуван Васил Костов. В него е открит
телефон със СИМ карта, с който той е говорил единствено с убийците. С друг такъв
телефон е говорил само с Петър Стоянов. По разговорите се разбира, че Румен Рачев е
бил следен още от края на май, началото на юни. Планът е бил да го ликвидират по-
рано, но операцията му им обърква намеренията. Разпечатки на разговори от клетки до
дома му има и в деня, когато е бил изписан от болницата. Установено е също, че ин-
форматорът Данчо Салмански живее близо до здравното заведение.
Задържаният Васил Костов е пуснат на свобода след 24 часа, защото освен
телефоните и картите нямат в момента друго срещу него. И човекът си тръгва по живо
по здраво. Всъщност Костов е подозирал, че може да го следят и слушат, и затова е
взимал предпазни мерки. Стигнал дотам, че буквално си разглобил личната кола, да
търси скрити „бръмбари“ в нея.
Но и той не се оказал толкова внимателен. По-късно у него е открита снимка от
рождения ден на Петър Стоянов през януари 2010 г. На нея позират Сумиста, Васил
Костов, Георги Вълев барабар с подаръците за рожденика. А до този момент всички те
твърдят, че не се познават... Купонът е бил в кръчма в Студентски град в София. И
други снимки били намерени. „Непознати“ празнуват заедно и се подреждат за
портрет... Има и такива с братски целувки. Една от големите лъжи на обвиняемите
рухва като пясъчен замък.
До този момент обаче Сумиста успява да се измъкне от кръга на заподозрените.
Обръчът около него започва да се стяга чак след убийството на бизнесмена от Само-
ков Юри Галев. И тогава са съществували само съмнения, липсвали доказателства за
съучастието му. Натрупали са се обаче прекалено много съмнения и сигнали, които в
един момент го осветяват като водеща фигура в престъпната група.
В този момент нещата започват драматично да се обръщат. В Шумен тъкмо се гледа
дело срещу един от шефовете на охранителна фирма на Златомир Иванов-Баретата.
Човекът е спипан с дрога, която носел за пласиране. В интерес на истината
разследването на случая доказва, че Баретата няма нищо общо с този случай, а
неговият човек е действал по самоинициатива. В този момент главният прокурор
тогава Борис Велчев се обажда на Ася Петрова да му изпрати събраните материали по
убийството на бизнесмена Рачев. В София съпоставят какво има до момента, правят
съответни изводи за съучастие на Петър Стоянов и взимат решение. Така Петрова е
натоварена да замине веднага за Русе, където да разпита в присъствието на съдия
защитен свидетел, който разполага с важна информация. Така и става. В Русе вече
била пристигнала и група от ГДБОП, водена от комисар Валентин Цоновски. На
разпита присъства и съдия Батанова от Шумен. Проведено е и разпознаване, което в
условията на защитен свидетел е доста сложна процедура. За да не се разкрие

132
самоличността на свидетеля, се налага да вземат параван от близката болница...
Осигурени са и поемни лица. Всичко това става на високи обороти.
От този разпит тръгва да се разплита нишката на цялата група. Двамата убийци в
Шумен са разпознати. Освен това става ясно, че преди това са били заедно в хижа
„Вада“. Там при тях идвал Васил Костов. Първият период на пребиваване е преди
убийството. Райчо Стойнев-Хижаря ги представил като хора на Янко Попов-Туцо.
Туцо им носил храна, ходил да ги вземе, купували оръжия. Туцо оставил пари на
Райчо за автомати и пистолети – общо 8 хиляди лева. Единият пистолет „Макаров“ с
черна дръжка съвпада с този, който е намерен при убийството на Рачев. След
убийството заради гафа, че са ги видели и са им разпознали колата, те се скрили на
хижата. Това е вторият хижарски период. Оттам тръгва и голямото разплитане.
Стъпвайки на показанията на този свидетел и на разпознаванията, се пристъпва към
арест на Райчо Хижаря, Васил Костов и Туцо.
Показанията на анонимния свидетел са потвърдени и от втория хижар – Николай.
Така че не става въпрос само за разказа на един човек. Казвам го, защото нерядко се
прокрадва съмнение относно показанията на един или друг свидетел. Процедурата е
ясна: всичко казано от всеки свидетел се проверява и засича по различни канали. Тази
информация се предоставя в съда и той преценява дали да признае дадени показания
за валидни. Освен това, както е известно, адвокатите на обвиняемите бдят и подлагат
на кръстосан огън всеки, който разказва уличаващи неща за клиентите им. Така че не е
лесно да си свидетел, още по-трудно е да си „кошаревски“ свидетел, не че ги няма.
Това за информация, защото някои колеги доста лековато се отнасят към тази част
от разследванията и съдебните процеси и дават квалификации, как това или онова
дело били нагласени. Възможно е и сигурно има такива, но не става така лесно, както
някои си го представят. Скалъпените неща бързо лъсват, ако се разиграват пиески от
селско читалище. Случаят с „Килърите“ не е такъв, това трябва да се разбере ясно.
Присъствал съм на няколко заседания на съда в Шумен, разговарял съм с доста хора,
ангажирани с процеса, както и с колеги, така че съм сравнително добре запознат с
външната и задкулисната страна на този мегапроцес, както някои го наричат не без
основание. Дори знам неща, които засега няма как да бъдат съобщени, но ще им дойде
времето. Съдът решава, но това не пречи като журналист да имам свое мнение и то е
подплатено с доста силни аргументи. Правя това уточнение, за да не си помислите, че
ви преразказвам някаква история, без да съм се „потопил“ в нея. Претендирам още, че
съм сред журналистите, които добре познават и другите знакови дела от последните
години – „Наглите“ и „Октопода“. За тях също ще ви разкажа. Но да караме поред,
защото не сме свършили с групата на Петър Стоянов-Сумиста.
Стигнахме дотам, че мрежата и действията на бандата започват да се разплитат, а
един след друг свидетели разкриват нови и нови детайли около ужасяващите поръчки,
които са изпълнявани.
Започват арести. Васил Костов е хванат в Червен бряг. Познатата му от Шумен Галя
Бръмбашка дава показания и съобщава интересни неща. Освен онзи разговор, в който
Васил казал „Махайте се оттам“, тя си спомня и последвал разговор, в който той
обяснил на някого, че неговите са направили голям гаф. При спешната им „разходка“
във Варна след убийството тя вижда и убийците, които също познава от родния
Червен бряг.
Някои от задържаните също „пропяват“. Обикновено ги мотивира усещането, че
може да лежат в затвора заради действия на някой друг, пък бил той и доскорошен

133
другар и ортак. Отначало хората около Сумиста почнали да говорят като анонимни
свидетели. Първите били Георги Петков-Космоса и Лозан Цеков. Петков дори не
пожелал да е анонимен свидетел. Тогава се разбира за палежи в София, за заложен
взрив, появяват се и първите следи за убийството на търновския адвокат Лупов.
Пъзелът започва да се сглобява, а примката около Сумиста – да се затяга.
Така се стига и до убийството на Юри Галев. Цеков си спомня с подробности как
със Сумиста са посетили офис на голяма и известна фирма в столицата, откъдето
Петър Стоянов излязъл със син плик, в който имало голяма сума пари в пачки от по
500 евро. (Знае се коя е фирмата и с кого се е срещал там Сумиста.) Всичко това се
случило на Петровден, след убийството на Галев. Като излязъл от офиса, Стоянов се
качил на друга кола, но се обадил на Лозан да кара към „Витошка“ и да го чака на
определено място. След време пак му се обадил и му казал, че е в магазин за обувки,
да бръкне в плика и да извади от парите, за да му ги занесе да плати. Тогава Лозан
вижда пачките и сигналната лампичка започва да му присветва.
По-късно Лозан и Сумиста отиват в заведението „Куатро“, където е организиран
купон за Петровден. Именно там се появява Васил Костов, на когото е предаден
пликът с парите, взети от известната фирма с интереси в туризма.
После Лозан си спомня и други неща – за среща между Васил Костов, Георги Вълев
и Петър Стоянов. Някои от тези срещи са се състояли в хотел в Луковит, току преди
убийството на адвокат Лупов.
Друг свидетел – Боян Джамалов – пък допълва картината с разказ за втория транш
на убийството на Рачев. Той завел Петър Стоянов на срещата с Радослав, на която
среща Сумиста получил 60 хиляди лева – втората част от сделката за ликвидирането
на Рачев и Лупов. Боян Джамалов твърди, че лично е видял как Петър Стоянов е
останал в колата да брои пачките.
Това вече бил достатъчен аргумент да се поиска задържането на Петър Стоянов.
Решението се взима в София на най-високо ниво в прокуратурата. Казвам това
неслучайно, ще разберете защо. Присъствали са петима души. Веднага след това група
от ГДБОП е изпратена да види какво е положението в дома на Сумиста, дали въобще е
там. Съгласно плана Петър Стоянов е трябвало да бъде задържан на 23-24 септември.
Да, но се оказало, че към него изтича информация, какво му се готви. Включително е
бил уведомен и човек от офиса на въпросната фирма, откъдето Сумиста си тръгва с
плика с пачките евро. Сумиста е информиран дори за това, че полицията се е добрала
до СИМ картите, които е използвал за секретни разговори. Сумиста се вбесил и се
разкрещял на Велизар, който купил картите на свое име, да изчезва моментално в
Испания и там „да се потопи“ за дълго време. Карал се и обиждал и останалите от гру-
пата му, че са толкова немарливи.
Когато Сумиста разбира от човек, присъствал на срещата „на върха“ в
прокуратурата, че му се готви арест, той решава да се спасява. Как? Като постъпи в
болница, естествено. Това е една от класическите възможности, която заподозрени,
бандити и мафиоти използват, за да измамят правосъдието, да се спасят от арест,
докато уредят нещата по други канали.
Така че Сумиста си взел тоалетните принадлежности, позвънил тук-там и не след
дълго се оказал в болница „Токуда“ в столицата.
През това време главният прокурор Борис Велчев е уведомен за маневрите на
Стоянов. Тогава той разпорежда да се действа много внимателно и бързо, за да не бъде
изпуснат Сумиста.

134
 Така и става.
Екипът, който отива в болницата, е подготвен за всякакви изненади. Не е ясно само
дали Сумиста е въоръжен и дали няма да окаже съпротива. Светкавично проучване,
къде е настанен и кой доктор го е приел, показало, че се очаква „проблем със сърцето
и кръвното“. Дори диагнозата вече е била написана предварително в съответен
документ.
Когато шефът на групата за задържане влиза във ВИП стаята, където е настанен
Стоянов, онзи се стъписва.
– Има два възможни варианта за действия от тук нататък – казва полицаят.
– Не знам за какво говорите, аз съм тежко болен... – опитва се да се измъкне
Сумиста.
– Единият е трудният, ако решите да не се подчините, да вдигате скандал или да
окажете съпротива. Пак ще ви приберем, но няма да е добре за никого – продължава с
обясненията ченгето. – Можете обаче да станете и доброволно да дойдете с нас, тихо и
кротко. Хората в болницата дори няма да разберат какво се е случило.
Петър Стоянов се замислил и след минута кимнал примирено. Сложили му
белезници, наметнали го с халат и съпровождан от цивилни ченгета, напуснал част-
ната болница „Токуда“.
Важно уточнение! Комисарят, който ръководи операцията по задържането на
„Килърите“, веднага след като те се озовават в ареста става обект на яростни нападки
и компроматна война, която се повежда в няколко медии, известни с любовните си
отношения с мафията. Тази канонада от изфабрикувани лъжи и обвинения не стихва и
до днес. Не ми е ясно само защо прокуратурата не се намесва, въпреки че магистрати
лично са ми казвали, че им е ясно откъде идват атаките и кой ги поръчва. Имало
свобода на словото и свобода на медиите. Ега ти свободата, която дава право да бъдат
защитавани отявлени убийци и дискредитирани техните разобличители. Перверзия е
това и слугуване на организираната престъпност, а не свобода, ако питате мен. Но
всеки да си носи кръста... Хората не са толкова тъпи, както си мислят тези медийни
зомбита в опита си да манипулират общественото мнение. Пожелавам им да им се
случат неща като на жертвите на „Килърите“, за да разберат тогава на какво зло са
служили. Нейсе.

Връщам се на Сумиста. Когато разбира, че ще го конвоират до Шумен, той изпада в

паника и започва да разиграва сценки, че изпада в криза, че му е лошо и други от този
род. Така или иначе е качен в специализиран автомобил, в който може да се
контролира здравословното му състояние, и заминава към Шумен.
Там е настанен в местния арест, където започва да заплашва всички наред. Често
споменава името на президента Георги Първанов, като обяснява, че е част от неговия
политически проект „АБВ“ и много скоро на всички щяло да им се стъжни.
Стига се дотам, че лекари от шуменската болница не издържат и молят да бъдат
освободени от задължението да се грижат за него. Същата участ се стоварва и върху
служителите в шуменския арест. Обиди, заплахи, крясъци и закани, че много скоро ще
бъдат уволнени и няма да си намерят място в България. Шефът на ареста Гичев се
вижда в чудо и пише докладни, в които описва скандалното поведение на Сумиста.
В този период в Шумен пристига и зам.-шефът на затворите Петър Василев. Той се
интересува живо от състоянието на Сумиста и дори разпорежда да бъде върнат в
София. Там щели да го прегледат, а през това време в Шумен всички пострадали от

135
поведението и скандалите на Сумиста можели да си отдъхнат.
Прокурор Ася Петрова обаче се противопоставя на тази „загриженост“. Тогава
Петър Василев ѝ обяснява, че това е заповед на главния прокурор Борис Велчев. Тя
обаче вдига телефона и говори с Велчев, който категорично отрича да се е виждал с
Василев. Тогава се разбира, че всъщност един от заместник главните прокурори –
Камен Ситнилски – е взел въпросното решение.
Разиграват се нелицеприятни сцени, но така или иначе Петър Стоянов-Сумиста
остава в шуменския арест. Това направо го изважда от равновесие. Разполагам със
сведения, че Сумиста по онова време е разчитал да бъде върнат в столицата, където му
е била обещана закрила от най-високо място, включително постъпване в болница,
където да му се осигурят съответни експертизи, които да му гарантират пускането
поне под домашен арест. Знам какво твърдя и си давам дума колко е сериозно.
Срещал съм се със свидетели по делото, които в неформални разговори са ми
разказвали страховити неща, включително за връзките на Петър Стоянов с влиятелни
политици, магистрати и бизнесмени от знакови групировки. Търсели го за специални
поръчки и услуги, като му осигурявали „политически чадър“. Затова и Сумиста се е
чувствал предаден в шуменския арест, оставен на произвола на съдбата, изолиран от
покровителите си – в ръцете на три жени прокурори, които нямат никакво намерение
да се съобразят с големите му връзки.
Това е положението, колкото и да се опитват днес някои магистрати и медии да
омаловажават работата на тези три жени. Истината е, че те се пребориха и устояха на
груби атаки, на скалъпени лъжи и брутална намеса в личния им живот. Не знам какво
ще се случи в бъдеще с тях, но няма да се учудя, ако някой ден в публичното
пространство се появи някоя анонимка и започне разследване срещу тях. В България
обикновено така се постъпва с тези, които не са преклонили глава пред мафията.

Помощ на колегите си в Шумен оказват и изпратените в началото на делото

прокурори Борислав Сарафов и Евгени Диков. Изпратени са от Камен Ситнилски,
който първоначално проявява доста голяма нервност по задържането на Сумиста.
Какви са му мотивите – той си знае. Е, не само той...
Прокурори по делото са Ася Петрова, Маргарита Георгиева и Стефка Якимова. Те
изнасят на плещите си целия процес, колкото и клиширано да звучи. Бяха обвинявани
в какво ли не, подсъдими и някои от адвокатите ги нападаха и обиждаха в съдебната
зала, десет пъти им бе искан отвод.
Издържаха. От тях знам, че е имало трудни и супертрудни моменти. Имало е сълзи,
недоверие, дори от магистратски среди, спънки, спорове, безсънни нощи, компромати,
медийни атаки, манипулации, заплахи. Сигурен съм, че тези три интелигентни,
нараними, но в същото време упорити жени ще запомнят процеса за цял живот. Може
той да е връхната точка в тяхната кариера, може да има и следващи. Ще ги запомним с
твърдото и последователно защитаване на закона и обществения интерес. Три жени с
мисия. Това не са кухи думи. Познавам ги и го твърдя с целия си респект към техните
професионални качества.

Няма да коментирам съдийския състав начело със съдия Димчо Луков. Ще споделя
само, че съм разговарял с много хора от магистратската гилдия и съм се интересувал
що за човек е Луков. Струваше ми се плах, нерешителен, на моменти уплашен.
Нерядко подминаваше нарушения на реда в залата, не налагаше строги наказания дори

136
когато имаше стопроцентови поводи да го направи. Всички, които го познават обаче,
повтаряха едно и също: този човек не могат да го подкупят. Висока оценка за
български съдия. Ако с някои мои писания съм му създал дискомфорт по време на
процеса, нека го отдаде на нетактичността ми.
Няма да коментирам и защитата. Обвиняемите разполагат с водещи адвокати. Как
им плащат – те си знаят, но не им е излязло евтино със сигурност. Защитниците са
длъжни да бранят интересите на своите клиенти – това трябва да е категорично ясно.
В техния арсенал влизат всички възможни средства по закон, а понякога и
прилагането на хитрини, внушения и манипулации. Такава е играта и не бива да бъдат
упреквани, колкото и да изглежда дразнещо понякога. Всъщност те са хората в един
процес, които принуждават обвинението да даде всичко от себе си, да прецизира
доказателствата и свидетелските показания. От това печели законността.
Никога не ще приема обаче тъпите изявления на една от адвокатките – Розалина
Апостолова, – която още през първия ден на процеса сравни някои от обвиняемите с
Васил Левски. Това ми дойде в повече. Не ме учуди толкова абсурдното сравнение, а
лекотата, с която бе изречено. Сумиста и Кеца до Апостола... Понякога и от
адвокатите се очаква проява на гражданска съвест.

Веднъж попитах прокурор Ася Петрова:

– Кое е чувството, което най-често те спохождаше по време на процеса?
– Имах усещането, че минавам през ада. Сблъсках се с невероятна арогантност, с
тежки лъжи, които трябваше да ме разколебаят, с неочаквани „защитници“ на
обвиняемите, с абсурдни нападки, с опити да бъдат злепоставени близките ми. Това ме
направи независима.
Това ми отвърна тази крехка, миловидна и спокойна на вид млада жена.

На някого може да му звучи мелодраматично, но това си е негова работа. Петрова,

Якимова и Георгиева доказаха, че не всичко е загубено. Наречете го, както искате.
Чакахме години наред да се случи такъв процес. Случи се. Те имат заслуга за това.
Върховенството на закона не е само израз от филмите. Битката за него обаче е
страшно трудна. Приятно е да знаем, че има хора, които не са се отказали от тази
битка.
Процесът срещу „Килърите“ е пробив в крепостта на недосегаемите, тежък удар не
толкова срещу пионките убийци, колкото срещу техните вдъхновители, кукловоди и
работодатели.

За да стане ясно как тази каста се защитава, ще ви разкажа кратка история. Има един
Светлин Иванов-Близнака. Мъж с криминално минало, някои го наричат „дежурен
свидетел“, описван е като непостоянен и готов да изпълнява поръчки.
Един ден този човек пише писмо до прокуратурата, в което заявява, че иска да даде
показания. Става въпрос за това, че по различно време е лежал в ареста с обвиняемите
по „Килърите“ Васил Костов-Кеца и Георги Вълев. В килията се разговорили и той
научил доста интересни неща.
Разпитан е от прокурор Ася Петрова в присъствието на съдия Нели Батанова. В
разказа си Близнака замесва имената на Алексей Петров и прокурор Стефка Якимова.
Якимова била обвинител по дело срещу варненеца Иван Славков за „пране“ на пари от
наркотици, трафик на хора и проституция. Алексей Петров пък по онова време е

137
ръководен фактор в ДАНС и от него се е очаквало да подпомага прокуратурата като
защитник на обществения интерес. Според Близнака обаче се е случило тъкмо
обратното. Светлин Иванов разказва с подробности как е бил отвлечен от хора на
Алексей Петров, закаран в сградата на ДАНС на ул. „Черковна“ в столицата и там бил
подложен на физическо насилие. Целта била да го склонят да записва незаконно
Якимова, за да бъде тя компрометирана и отстранена от делото. Казали му, че
прокурорката дори ще бъде арестувана. Също и неин шеф. (Както виждате, практиката
да се манипулират записи и да се правят незаконно такива има традиция в някои тайни
служби...)
Ася Петрова била доста учудена от подобни признания и дори си помислила, че
Близнака наистина разказва небивалици. Обажда се на самата Стефка Якимова и се
оказва, че наистина има такива подслушвания, записи и доклади. Компроматната
война срещу Якимова е била грозна реалност. За случая знаел и главният прокурор
Борис Велчев. Запознати с абсурдния сюжет твърдят, че на една от „беседите“ с
Близнака в ДАНС присъствал вътрешният министър от кабинета „Станишев“ Михаил
Миков. Самият Близнак обаче в признанията си не споменава неговото име.
Записите на Якимова били предадени лично от Алексей Петров на главния
прокурор. Велчев прочел материалите и отсякъл, че в тях няма данни за престъпление.
Така Якимова е спасена. А можеше да има и друго развитие – фатално за магистрати и
спасяващо за някои мръсници и престъпници. Да се чуди човек ДАНС всъщност за
кого е работила в онзи мътен период.

Знам много неща около делото и по делото „Килърите“. Не всички мога да докажа,
защото не притежавам нужните доказателства. Знам, че съществуват документи,
записи на признания, разкази на очевидци, снимки и пр., които са шокиращи и
илюстрират участието на известни имена от политиката в разчистване на сметки.
Наистина са шокиращи. Знам за доказана корупция на висши магистрати, знам
имената на корумпираните, както и какви постове заемат в момента, с кои партийни
централи са свързани, кои олигархични кръгове обслужват, кои убийци и мафиоти са
спасили от правосъдието. Става дума за отвратителни деяния, които са запратили
обществения интерес в тоалетната и са пуснали водата. Невероятна наглост и цинизъм
до степен стотици хиляди левове от подкупи да се държат в служебни каси и
канцеларии с презумпцията, че никой няма да се осмели да ги пипне дори и с пръст.
Намеси в съдебни дела, манипулиране на доказателства, изчезване на доказателства,
заплашване на свидетели.
Признавам, че на моменти съм се ядосвал на поведението на отделни адвокати в
съдебната зала. Но те си вършат работата и си позволяват някои неща, защото
правораздавателната ни система не всява респект. Действията на магистрати обаче,
които са призвани да защитават закона, са направо отвратителни и минават всички
граници на обществената търпимост. Мога да нарека това само с една дума – мафия.
Да, в България има мафия и тя е по-силна, отколкото си представяме.

Само факти
11 юли 2012 г., Дарик радио
Сретен Йосич и Янко Попов-Туцо са разговаряли за убийството на премиера Бойко Борисов.
Това твърди свидетелят по делото „Килърите“ Калоян Йорданов в показанията си, дадени пред
съдия от Софийския градски съд, информира БТА. Протокол от разпита на Йорданов, който е в

138
 неизвестност, беше прочетен днес в Шуменския окръжен съд.
Според показанията разговорът между Сретен Йосич и Янко Попов-Туцо се е състоял в дома
на Йосич в Белград. На него са присъствали още двама мъже с прякори Новац и Струя,
приближени на Йосич.
Йорданов твърди още, че е присъствал и на разговори между Попов и Йосич, на които били
обсъждани неуредени финансови отношения между сърбина и българския бизнесмен Христо
Ковачки и убийството на приближения на Ковачки Борислав Георгиев.
Янко Попов възнамерявал „да възложи поръчката“ на мъж с прякор Боби Кърпата за сума до
2 милиона евро.
Според свидетелските показания Янко Попов бил човекът на Йосич в България. Те били
толкова близки, че Попов имал на мобилния си телефон снимка, на която двамата били
прегърнати. От думите на Йорданов става ясно, че Янко Попов разпределял „мокри поръчки“,
част от които получавал друг подсъдим по делото – Петър Стоянов-Сумиста, – който пък ги
възлагал на други лица.
След прочитането на показанията Янко Попов отрече да е водил разговори в Сърбия, за
които твърди Йорданов, както и да се е срещал с него и с Петър Стоянов.

3 юни 2012 г., вестник „Монитор“

Сергей Станишев ще пита социалистите Кирил Добрев и Младен Червеняков за връзките им
със сръбския мафиот Сретен Йосич.
Това заяви червеният лидер пред радио К2 няколко дни след като от разсекретения разговор
по делото „Килърите“ лъсна топлата връзка между Добрев, Червеняков и Йосич.
Разговорът, който бе изслушан в съдебната зала, е между един от основните свидетели на
прокуратурата – Боян Джамалов – и шефа на отдел „Контратероризъм“ в ГДБОП Валентин
Цоновски. Джамалов информира полицая за връзката между Килърите и сръбския мафиот.
„Лично видях колата на Младен Червеняков пред къщата на Сретен Йосич ден преди да го
арестуват. Знам, че беше там предния ден, но се напил вечерта и затова останал“ – казва
Джамалов.
По думите му Младен Червеняков и лидерът на младежкото БСП Кирил Добрев били двете
основни фигури във взаимоотношенията на социалистите с Йосич.
Именно чрез Добрев сърбинът наливал пари в партийната структура. Според Джамалов
Червеняков често отскачал до Сърбия, понякога водел и сина си. „Пешо ми каза (Петър
Стоянов-Сумиста – бел. авт.), че е важно да си добре с младите на БСП, с младежката им
организация“ – споделя свидетелят пред Валентин Цоновски.
Такива неща се чуха по време на процеса.

***

Срещал съм се и съм разговарял с някои от свидетелите по делото срещу бандата на

Петър Стоянов-Сумиста. Една такава се състоя на 23 септември 2012 г.
Още в началото на разговора Боян Джамалов ме попита:

– Вчера май имаше годишнина от неприятна случка с теб?

– Да, на 22 септември 2008 г. ме пребиха до смърт. Оцелях по чудо... Май си
запознат.
– Е, запознат съм, как не. Знаем какво е станало...
Не очаквах точно такова начало, но и не бях кой знае колко изненадан. Много хора,
като ме видят дори за първи път, все ме питат за онзи черен ден. Повечето съчувстват,
споделят какво мислят по въпроса. Но не е това сега предмет на коментар.
Разговорът продължи.
Б. Джамалов: Да не би да са разкрили кой го направи, че май не съм чул такова
нещо?

139
 Георги Петков-Космоса: Няма и да ги разкрият, гаранция!...
Б. Джамалов: Ама не защото не ги знаят, нали? Май всички ги знаят...
О. Стефанов: Кажете ми, ако знаете.
Б. Джамалов: Е, същите и същият, когото и ти знаеш. Той е замесен в много неща.
Да не би да не се знае, к’во се правят тия в службите и прокуратурата. Всичко се знае.
И в средите се знае, и властта ги знае... Има тайни, дето ги знаят много, ама, ако
проговориш – шат... Няма прошка!
О. Стефанов: За Алексей Петров ли ми говориш?
Б. Джамалов: Ти си знаеш, няма какво да го обсъждаме.
О. Стефанов: Да не би да знаете нещо повече?
Б. Джамалов: Тези неща се говорят, чували сме... Давай нататък.
О. Стефанов: Преди два-три месеца бяха замесени политици в показанията за
връзки със Сретен Йосич. Имаше и записи от СРС, но някои не повярваха на думите
ви...
Б. Джамалов: Който иска, да вярва. Със сигурност не съм лъгал. Знам какво говоря.
Видях джипа на Младен Червеняков (бивш правосъден министър от кабинета
„Виденов“, бивш депутат от БСП, юрист – бел. авт.) до дома на Сретен Йосич.
Там не може да спре всеки. Спират проверени хора и които са очаквани. За това се
говореше и преди, чукни в Интернет – ще видиш. Стоя зад думите си. И пак казвам, че
съм видял джипа, но самия Червеняков тогава не съм го видял. А джипа го знам,
защото съм го виждал много пъти.
О. Стефанов: Добре, ама как точно правите връзка, че политици от БСП са
поддържали някакви отношения със Сретен Йосич? Това са сериозни неща и може
лесно да се проверят, а вие да олекнете, ако не са истина...
Б. Джамалов: Не ми се говори много по тези въпроси. Вожда много пъти е
разказвал за тези връзки. Събираме се, говорим си и той ни разправя всякакви неща.
От него знам за връзката му с Йосич. Петър Стоянов е доста сложна личност, но обича
да се хвали. Как иначе ще има карта, че е съветник на Първанов? Някой му я е дал. Да
ти кажа честно, много трудно станах свидетел. Не само аз. Какво беше преди? Имаше
свидетели – няма свидетели, и край. Айде! Знаеш ли колко души са заминали така?...
Сега видях, че има хор с воля да работят по тези престъпления. Не са ни принудили
насила.
Г. Петков-Космоса: Бил съм край Сумиста, видял съм доста неща и съм ги казал в
съда. Каквото е трябвало, съм го казал. Виждал съм, съмнявал съм се, но не се махнах
веднага... Трудно е да се обясни... Не е заради пари, защото Петър Стоянов беше много
стиснат. Обещаваше, ама после ги нямаше обещанията. Не е така просто. Ако поискаш
да се махнеш, можеш да попиеш вода...
Б. Джамалов: Подпочвена, не минерална... Той даваше много пари за банкети. Там
се хвалеше и разказваше, че може да стане и депутат от БСП, а парите за кампанията
щял да му даде Сретен Йосич, който му бил кум. Не ми се говори за това. Не желая.
О. Стефанов: Някои не ви вярват, защото сте били ненадеждни свидетели.
Г. Петков-Космоса: Кои са надеждните? Някои пенсионерки ли? Те откъде ще
знаят какво е правил Петър Стоянов? Просто ни атакуват. Аз например нямам
споразумение с полицията и прокуратурата, ама така се пише. Не е вярно. Да,
занимавал съм се с наркотици, хванали са ме, съден съм и съм си лежал.
Велизар Младенов: Аз дори нямам криминални прояви и знам каква отговорност е
да свидетелствам. При Сумиста бях шофьор. Бях купил едни СИМ карти. По тия карти

140
са разкрити някакви неща. Поръчвали са някакви неща, лоши, престъпления са
поръчвали. Казвам какво съм видял и чул. Каквото са ни питали – казали сме.
Б. Джамалов: Остави тези приказки, Огняне. Атакуват ни, за да спасяват някак
обвиненията, то е ясно. Казали сме, каквото знаем, съдът да преценява. Нито един
свидетел не се е отказал от думите си, нали? Това защо не го пишат тия медии, които
ни нападат? Щото не им отърва. Ох, на такива как се връща... като лъжеш и обвиняваш
хора в нещо, все се връща, така знам.
О. Стефанов: Май спестявате доста неща?
Б. Джамалов: Няма толкова смели хора, не вярвам на такива. Всеки го е страх за
нещо и се притеснява. Станах свидетел, защото са извършени тежки престъпления, за
тях се дава много затвор. Що да лежа за нещо, което не съм извършил? А и какво да
говорим, Огняне, точно ти ли питаш за страх? Нали знаеш какво може да се случи на
всеки от свидетелите?
Г. Петков-Космоса: Имаше едно момче при Сумиста, което нещо беше направило
и той му каза, че най-малкият му проблем в тази фирма е уволнението. Каза
„уволнението“, значи смятай какво друго може още... Знаеш за какво ти говоря...
В. Младенов: Станали сме доброволно свидетели и сме казали, което знаем. Пълни
глупости са тия, че ни плащали или притискали с нещо. Не е вярно! Научих едно: все
един ден се наиграваш. Няма богопомазани и недосегаеми. Може да продължи
известно време, но идва ден...

Запознах се с тези хора, но не мога да кажа, че ги познавам. Направили са неща в

живота си, които сигурно не са за пример. Груби са, нямат фини обноски, не се
изразяват литературно. Но са мъже, които познават грапавите неща в живота. Те са по-
наясно от много други за опасностите, които дебнат навсякъде. Знаят как можеш да се
превърнеш за части от секундата в жертва, как някъде някой може да реши съдбата ти,
а друг да оцени живота ти на шепа банкноти. Научили са сурови житейски уроци.
Затова вярвам, че си дават сметка, какво означава да говориш пред съда. Пак казвам,
не съм психолог, но ми се струва, че усетих някакво пречупване в тях... Може би
„осъзнаване“ е по-точната дума. Осъзнаване, че не всичко е такова, каквото изглежда
или каквото ти го описва някой. Че злото не е всесилно. Сигурно тези мъже няма да се
превърнат в херувимчета. Няма такива изгледи. Но са започнали да правят някаква
равносметка и някаква аритметика: кога къде да застанеш.

Прокурорът Франко Роберти от Неапол, специалист по дела срещу мафията, казва:

„Свидетелите са най-важната част от един процес. Вещественото доказателство е
силно, но свидетелят говори и описва действия, взаимовръзки, контакти. Той е лицето,
което разкрива истинския образ и тайните на обвиняемия. Затова мафията не пести
усилия и средства, за да принуди свидетелите да мълчат, да се отказват от показанията
си, нерядко е готова да ги премахне физически. Разберете, свидетелите са толкова
ценни, че държавата трябва да направи всичко възможно да ги пази не само заради
делата и процесите, а за да има пример за останалите граждани.“

***

На 20 декември 2012 г. попаднах в снежния ад в Североизточна България. На

десетина километра от Шумен единственото ми спасение се оказа снегорин, на който

141
виждах едва-едва мигащата сигнална лампа. Снежната виелица бе толкова жестока, че
за секунди автомобилите се превръщаха в снежно-ледена топка. Никакви чистачки,
нито рекламирани течности, четки и лопати не помагаха. Нулева видимост, свирепият
вой на бурята и закъсали автомобили. По радиото повтаряха едно и също до
побъркване: снежни виелици, преспи, непроходими пътища... не тръгвайте на път...
обявено е бедствено положение.
През 2-3 минути слизах и се опитвах да изчистя предното стъкло на колата. После
скачах отново вътре и бързах да не изляза от обсега – 3-4 метра от снегорина. Някъде
преди Търговище булдозерът пред мен спря, спрях и аз. Не знаех какво става, бях
останал без сили, напрежението ме смазваше. Тогава някой почука на вратата и аз
отворих. Беше полицай, целият в сняг, с премръзнало зачервено лице. Попита ме
искрено учуден:
– Господине, сигурен ли сте, че си струва риска, който сте поели в това време?
– Струва си, господин полицай, струва си...
В този момент наистина мислех така. Не че злорадствах заради присъдите – това е
абсурдно! Затворът е отвратително място за когото ѝ да било. Но два часа преди това в
Шуменския окръжен съд бях присъствал на произнасянето на присъдите на
участниците в групата на „Килърите“. Бях чул крясъците на някои от обвиняемите, че
след изборите ще са на свобода, а прокурорите и съдиите ще бъдат съдени. Чух и
аргументите на адвокатите за нарушения и че ще обжалват. Чух и прокурорите. Видях
и някои от близките на жертвите, забулени с черни забрадки. „Трябва да има някаква
справедливост“, казах си в онзи момент и наистина го мислех. Мисля го и сега,
винаги... Затова бях убеден, че си струва битката с виелицата. Защото тази битка с
природната стихия може и да е трудна, ужасна дори, но в сравнение с войната с
организираната престъпност е като коледна песен.
Задаваше се Рождество Христово.

142
 8.
Нагли, по-нагли... пробити магистрати
Всички, които са замесени в отвличания на хора за откупи, извършват
грозно престъпление. Длъжни сме да открием тези хора и да прекратим
тяхната дейност. Ако трябва, ще решим въпроса кардинално.
Това омърсява каузата ни.
Молла Омар, командир на отрядите в Северен Афганистан и духовен
лидер на талибаните, в радиообръщение на 3 април 2013 г.

Талибаните са против отвличанията. Ще решават въпроса кардинално, което

означава само едно: смърт за похитителите.
Ние сме демократично, хуманно общество. Европейци сме и претендираме, че сме
цивилизовани хора. Ние не убиваме похитителите. Ние ги пускаме на свобода.
Загрижени сме за правата им. Нападаме разследващи и магистрати, които се осмеляват
да искат тежки присъди за тях. А жертвите? А техните близки? Е, какво толкова!
Имали пари – платили откупа.
Знам какво означава това. Означава разпад на ценностната ни система. Тотален
разпад. Ако имаме проблеми и нещо не ни стигат парите, няма как да влезем в
положението на жертвите на отвличания. Хак им е, щом са заможни или има откъде да
намерят пари да се откупят.
Вълче време...
Защо ни се случва на нас. Защо забравихме какво е съпричастност?
Този проблем е непроходима джунгла. Не знам път през нея.

Отвличанията са дело на организираната престъпност, която беше родена по време

на прехода. Това е ясно. Много дълго хората, които я създадоха, действаха свободно,
не бяха притеснявани от никого, дори и от МВР и правораздавателната система. Ако
някой случайно попаднеше под ударите на закона, не след дълго биваше
освобождаван с някакви аргументи. Създаде се чувство за недосегаемост. Защото тези
хора са ползвали „политически чадър“ или такъв от службите, а у нас няма как да се
появи човек като талибанския водач Мулла Омар, който да въздаде справедливост с
рязане на глави.
У нас страхотии никога не са заплашвали извършителите на това гнусно
престъпление. Нещо повече, те имат права като всички останали граждани. Имат и
финансов ресурс, с който си осигуряват спазването на тези права.
Жертвите обаче станаха прекалено много, а в периода 2007-2009 г. отвличанията се
превърнаха в бизнес.
Положението се промени, когато ГЕРБ дойде на власт. Бе демонстрирана воля за
справяне с този отвратителен проблем. Само допреди няколко години отвличания ста-
ваха едва ли не всеки ден. Най-потискащото при управлението на Тройната коалиция
бе, че се внушаваше, че изчезват хора едва ли не заради личните отношения между
жертвите и похитителите. Това е арогантно! Общественото мнение се манипулираше в
посока, че тези, които са успели, са си заслужили съдбата и трябва да се оправят сами
с престъпниците. В същото време голяма част от извършителите бяха известни на
143
полицията и дори имаха криминални досиета, но никой нищо не направи да залови
групите на „Наглите“, „Октопода“ и „Килърите“.
Красимир Цанев, баща на една от жертвите на „Наглите“, казва:

Нямам представа защо бе отвлечен и моят син Илиян. Със сигурност е имало поръчител,
някаква схема. Просто злото ни се случи. Опитваме се да се справяме, семейството ми е
задружно, стъпваме си на крака, както се казва.
Но в съда... Не ми се говори. Там похитителите се държаха нагло, с чувство на
превъзходство, като победители или герои. Но какво може да е поведението на човек, лежал в
затвора, с прякор Прасето, който е обвиняем по случая?! Всички те са закоравели престъпници.
Независимо колко пъти ще отидат зад решетките, те едва ли ще се променят. В съдебната зала
поведението и жестовете, които показват душевността им, издават, че са безскрупулни. Държат
се точно толкова нагло, както и преди. Страшното е, че защитниците им се държат по същия
арогантен начин. Адвокатите се държат с нас точно като с престъпници. А им се плаща с
парите от откупите. Те знаят това!

Колкото пъти съм разговарял с Краси Цанев, винаги съм усещал болката и гнева на
този човек, преживял ужаса да не знае какво се е случило със сина му.
Той е един от учредителите на Гражданско сдружение за защита на жертвите на
организираната престъпност „Свети Георги“ през 2011 г. Синът му Илиян – също.
Целта на движението е една-единствена: жертвите на мафията да си помагат, да търсят
правата си и да съдействат, с каквото могат, в борбата с престъпността.
В началото на XX век са ни наричали „прусаците на Балканите“ заради качествата
на българската армия. По-късно този мит се стопява от недалновидната политика на
правителствата в София. След падането на режима на Тодор Живков ни внушаваха, че
е напълно постижимо да станем Швейцария на Балканите. Заради природните красоти,
които щели да привлекат световния капитал у нас. Дрън-дрън...
След това някои политици заговориха, че още малко, и ще се превърнем в Израел на
Балканите. Беше по време на войната в бивша Югославия. Поредна утопия.
Не станахме нито Прусия, нито Швейцария, нито Израел. Станахме обаче Замбия по
доходи и Мексико по отвличания. През 2007-2009 г. в Мексико са отвлечени 11 108
души при население 104 милиона. Меката на похищенията, тръбят световните медии.
Почакайте да видите една друга сметка. В България за същия период са отвлечени
около 1000 души (данни от сайта „Правен свят“). Населението на страната ни е 7,3
милиона. Това означава 1 отвличане на близо 7500 души у нас при 1 отвличане на
9362 души в Мексико. Добре се справяме, нали?!
В това число не влизат над 10 000 българчета, изнесени в чужбина като бели роби –
едни за органи, други да проституират. От тях една трета е била отвлечена. Цифрите
са от британското издание „Индипендънт“.
Последната мода в Мексико е т. нар. краткотрайно отвличане, при което жертвата
бива ограбвана и принуждавана да изтегли парите си от банкови карти, след което я
освобождават, за да се избегнат проблеми с полицията.
Колко българи са били третирани по този начин, едва ли някой може да каже.
У нас стават известни само случаите, които са стигнали до медиите. Например
изчезването на малкия Съвестни на 6 май 1997 г. продължава да се споменава
единствено благодарение на неуморните усилия на неговия баща Тодор Деянов да си
върне сина.
Отвличанията не са съвсем нови за нас. На 3 септември 1901 г. четата на Яне
Сандански и Христо Чернопеев отвлича американската протестантска мисионерка

144
Елен Стоун и нейната помощничка Катерина Цилка (българка, женена за албанец) с
цел получаване на паричен откуп. Преди това Гоце Делчев и другарите му са
обсъждали дори отвличането на великия княз Фердинанд...
Пленничеството на мис Стоун и Цилка продължава близо половин година и става
известно като аферата „Мис Стоун“. Поискан е откуп, за да се попълни хазната на
революционното движение за освобождение на Македония (ВМРО) от турско робство.
Шест дни след отвличането Елен Стоун е заставена да напише писмо, което да
послужи като знак за преговори. Текстът е диктуван лично от Яне Сандански и Христо
Чернопеев. В депешата се казва, че за нейното освобождаване се искат 25 000 златни
турски лири, които се равнявали по тогавашния курс на 110 000 долара. След
продължителни преговори в София и Самоков са изплатени 14 000 златни турски лири
на 18 януари 1902 г. в Банско. Парите са изплатени от турските власти, които после
събират парите от българското население. Пленените жени са освободени на 2
февруари в Струмишко.
Мис Стоун е смятана за първата американка, отвлечена в чужбина. Когато се връща
в САЩ, тя неочаквано започва ревностно да защитава каузата на българските
революционери. По време на пленничеството Катерина Цилка пък ражда момиченце.
Аферата се превръща в световна новина.
Двадесет и пет години преди това Ботев отвлича целия кораб „Радецки“, което също
се превръща в медийна сензация.
Според историците тези два случая са по-скоро „революционна романтика“ и акт,
продиктуван от висши цели за постигане на свобода и демокрация. За нас със
сигурност е така, защото, когато става дума за освобождението на един народ от
чуждо потисничество, всички способи са приемливи. Те се възприемат, както учи
Виктор Юго15, като акт на освободителна мисия, целящ извоюване на свободата и
защита на правата на обезправеното население.

Отвличанията, за които говорим през последните години, не са нищо друго освен

проява на бруталност, дело на криминални групи. Всъщност трябва да се каже, че
прехвърлянето на вината за тези престъпления единствено върху криминалния
контингент е добре премерен ход на мафията. Защото именно организираната
престъпност и кукловодите ѝ са в основата на този противен бизнес.
„Със сигурност в групите за отвличания има полицаи. Унижени, обидени или
почтени. Тази група се опитва да демонстрира въображение. Стремят се да не
провокират неодобрение. Защото публичната нагласа е, че това са богати хора, които
си заслужават участта. В ъндърграунда се говори, че става дума за две групи. Говори
се, че и в двете групи има сериозно полицейско присъствие“ – това са думи на
Тихомир Безлов, анализатор от Центъра за изследване на демокрацията, казани през
октомври 2009 г.
Споделям неговото мнение, защото, като видях и чух обвиняемите по делото за
отвличания „Наглите“, ми стана ясно, че над тях е имало ръководител с познания в
полицейските работи. Но да не избързвам.

Според източници в службите броят на отвличанията у нас през годините на

прехода е не по-малък от 4000-4500. Поне за толкова има някакви сведения и опера-

15
Виктор Юго (1802-1885 г.) – френски поет, прозаик и драматург, теоретик на Френския
романтизъм. – Бел. ред.
145
тивна информация. Възможно е техният брой да е доста по-голям.
Информацията става публична само ако отвлечените са известни хора или близките
на похитените решат да уведомят медиите, което се случва рядко. Повечето
пострадали семейства предпочитат да платят искания откуп и да си върнат близките.
Драмата обаче оставя отпечатък върху тях за цял живот.
В повечето случаи отвличанията се извършват за откупи от порядъка на 20-50
хиляди лева. Развръзката идва след не повече от седмица.
В ъндърграунда се правят „черни списъци“ на хора с успешен бизнес на средно
ниво, извършват се наблюдения известно време, след което се нанася ударът. По-
страдалите са в шок и единственото нещо, което искат, е час по-скоро всичко да
приключи.
В някои райони на страната се отвличат хора и по за 5000 лв., особено сред
ромските фамилии.
През последните 10-15 години успехите на МВР в противодействието на този
бизнес се броят на пръсти. Първите големи удари, за които обществото научи, са
отвличането на Стефко Колев, собственик на „Руен“, през септември 2001 г. и това на
варненския бизнесмен Рубин Кочев през март 2004 г. Поради недостатъчни или
негодни доказателства и двата съдебни процеса могат да се смятат за провал.
Все пак някакво възмездие има.
На 28 ноември 2003 г. единият от похитителите на Стефко Колев – Борис Арсов-
Борчо – е застрелян с два куршума в главата в колата си в столичния квартал Бояна.
Девет месеца по-късно е екзекутиран и тарторът на групата Асен Петров-Шаки.

В МВР, а по-късно и в ДАНС е имало сведения за някои от криминалните групи,

които са извършвали отвличания. Защо обаче не се е работило по тях – не е ясно и до
днес. Сигурен съм, че служители в агенцията имат отговор на този въпрос, но не знам
защо той не става обществено достояние.
Когато събирах материали за книгата, се срещнах и разговарях с различни хора,
които имат отношение към този „бизнес“. Някои от тях са категорични, че похи-
тителите са били толкова нагли и арогантни, защото е имало кой да прикрива следите
им. Това е ставало включително в институциите, които по конституция трябва да
воюват с организираната престъпност.
Групата на „Наглите“ олицетворява най-грозното от този бизнес. Участниците в
бандата са задържани през декември 2009 г.
Те са обвинени за участие в организирана престъпна група за отвличания с цел
получаване на откупи. Полицията тогава кръщава операцията по задържането на общо
около 25 души в София, Велико Търново и Монтана с кодовото название „Наглите“.
Първата акция по задържането се провежда в нощта на 16 срещу 17 декември 2009 г.
Близо седмица след това се реализира операция „Наглите – 2“. При нея един командос
е прострелян в китката. По-късно част от задържаните са изправени пред съда.
През декември 2010 г. започва делото срещу деветима души. Те са обвинени за
десет отвличания и един опит за отвличане. За единадесето отвличане, също свързано
с тях, не са намерени достатъчно доказателства, за да бъде повдигнато обвинение.
Любопитното е, че прокуратурата не повдига обвинения на задържаните за
изнудването и получаването на откупите, а само за действието отвличане. По този
начин потърпевшите са лишени от възможността да си търсят парите от бандитите. За
да сторят това, те трябва да заведат граждански дела, което според тях е неспра-

146
ведливо.
Групата на „Наглите“ става известна с поредица от наистина брутални и направо
демонстративни отвличания на роднини на бизнесмени, за които се искат големи
откупи от по неколкостотин хиляди до няколко милиона лева. За забавяне или
недостиг в плащанията похитителите режат пръсти от ръцете на отвлечените. Профе-
сионалният начин на извършването на това деяние кара разследващите да
предполагат, че има замесено медицинско лице.
Отвлечените са били държани в малка стая, някои от тях са били връзвани с
белезници за пода. Не са виждали лицата на похитителите си, а само са чували гла-
совете им – инструктирани са да си слагат качулки на главите всеки път, когато някой
от похитителите влиза в помещението, а някои са били държани с тапи в ушите, за да
не чуват какво се говори или странични шумове, по които могат да се ориентират къде
се намират. На някои от жертвите е давано радио да слушат или радиатор, с който да
се топлят.
Повдигнати са общо 13 обвинения срещу „Наглите“: 11 за отвличане, 1 за опит за
отвличане и 1 за създаване на организирана престъпна група.
Подсъдимите по делото са деветима: Ивайло Евтимов, Прокопи Прокопиев, Даниел
Димитров, Кирил Кирилов, Павел Петков, Любомир Димитров, Цветозар Славчев,
Радослав Лебешковски и брат му Митко Лебешковски.
Вечерта на 24 март 2012 г., по-малко от две седмици преди Софийският градски съд
да произнесе присъдите по делото, е убит на улицата единият от обвиняемите – Кирил
Кирилов-Шкафа. По това време Кирилов е на свобода. Пуснат е, след като излежава
присъда за други престъпления и прокуратурата след това не е поискала той да бъде
задържан по делото „Наглите“. Не се наемам да коментирам това поведение на
обвинението. То е само един епизод от странните действия през цялото време на
процеса.
Делото приключва на първа инстанция на 2 април 2012 г. Четирима от „Наглите“ са
признати за виновни. Ивайло Евтимов-Йожи получава 18 години затвор. Прокопи
Прокопиев-Културиста получава също 18 години. Толкова получава и Даниел
Димитров-Релето. Любомир Димитров-Гребеца е осъден на 15 години.
Всъщност общите години на осъдените са 444, но според българското
законодателство се излежава само най-дългата присъда. Така че стряскащата цифра е
повече медийно използваема, отколкото реално означава нещо.
Осъдените трябва да платят обезщетения в размер на 915 000 лева на жертвите си.
Това, както е известно, никога няма да стане.
Четирима от „Наглите“ са оправдани и си тръгват от съдебната зала по живо по
здраво. Съдът не отрича, че те са съпричастни към отвличанията, но отбелязва, че
нямало достатъчно доказателства за това. Така на свобода се оказват Павел Петков-
Прасето, Цветозар Славчев-Цуро, а братята Митко и Радослав Лебешковски се
отървават с условни присъди за незаконно притежание на оръжие.
Двама се спасяват като защитени свидетели: Валентин Михайлов-Ихтиманския и
Найден Недев. Други двама от групата са убити. Това са Кирил Кирилов-Шкафа –
застрелян седмица преди приключване на делото, и Иван Пайнавелов-Сапата, който е
ликвидиран преди още да започнат арестите.
След приключването на делото на първа инстанция неизвестните около „мозъка“ на
„Наглите“ си остават. Не са открити и парите от откупите. Това прави постигнатата
справедливост твърде относителна.

147
 На 13 март 2013 г. Софийският апелативен съд оправда частично тези от
подсъдимите по делото „Наглите“, които бяха осъдени на първа инстанция.
Според магистратите те не са виновни за част от похищенията, но въпреки това
присъдите им остават същите. Останалите участници в групата са обявени повторно за
невинни.
И апелативният съд, както и този на първа инстанция не обясниха какво означава, че
част от подсъдимите не са виновни за част от отвличанията.
Има извършено престъпление, има и група, която го е извършила, тези хора са част
от тази група, но няма достатъчно доказателства за вината им. Е, какви са били тогава
те? Кибици? Поддържали са високия боен дух на другарите си? Не са ли поне
съучастници, които са знаели какво става, но не са сезирали съответните органи и така
са подпомогнали престъпленията?
Магистратите формално сигурно са прави, но трябва да знаят, че за обществото
мъглявите им обяснения са лош знак.
Трябва да знаят също, че жертвите на бруталните отвличания и техните близки от
все сърце са им пожелали да им се случи същото, което и на тях. Така е в живота.
Деликатностите са за телевизията.

Кои са жертвите на „Наглите“:

• Ангел Бончев, президент на футболен клуб „Литекс“, е отвлечен на 22 май 2008 г.
На 10 юли с. г. при предаване на откупа от съпругата му Камелия Бончева самата тя е
отвлечена въпреки всички уж взети мерки от полицията. Бончев е на свобода, но
похитителите искат от него да преведе 157 000 евро на фондация „Утре за всеки“,
която помагала на жени с рак на гърдата. На Бончев е отрязан пръст, той е в тежък
шок и е настанен за лечение.
 Михаил Краус, син на Вилхелм Краус, бивш транспортен министър в
правителството на Иван Костов. Младият мъж е отвлечен на 24 октомври 2007 г. Той
също е малтретиран физически от престъпниците.
 Велислав Величков, син на строителен предприемач.
 Киро Киров, бизнесмен, вносител на строителна техника и машини, е отвлечен на
27 март 2009 г. Синът му предава 517 000 евро откуп, за да спаси баща си.
 Мехмед Чакър, бизнесмен, вносител на часовници. Той е нападнат на 12 април
2007 г. секунди след като паркирал колата си на уличката пред дома си в столичния
квартал Княжево. Похитителите са няколко тежковъоръжени мъже с черни дрехи и
маски на главите.
 Джорджио Марков е на 15 години, когато на 11 януари 2008 г. е отвлечен.
„Наглите“ държат в плен момчето 11 денонощия, докато майка му Катрин Маркова
събере и им предаде 193 000 евро откуп за живота му.
 Илиан Цанев, студент, отвлечен на 9 март 2007 г. Бил е 49 дни в плен.
 Георги Георгиев-Пурата, бивш митничар.
 Васил Маникатов, отвлечен на 27 ноември 2008 г., докато излежавал присъда на
облекчен режим в общежитието в Казичене. Чакал жена си да го вземе и да го прибере
от общежитието, когато бил нападнат от лица, преоблечени като полицаи.
 Борислав Атанасов, собственик на строителна фирма, отвлечен пред дома си.
 Румен Гунински, студент, отвлечен на 19 октомври 2009 г. Нападението става в
района на Зимния дворец в Студентски град в столицата. Похитителите издебнали
момчето, докато разхождало кучето си, и го набутали в бял микробус. Изтърпява 42

148
дни в плен.
 Борислав Динев – опит за отвличане.

Скандалите и абсурдите по случая с „Наглите“ следват един след друг.

Похитителят от бандата на „Наглите“ Цветозар Славчев-Църо е харчел парите от
откупа за Джорджио Марков на екскурзия в Бразилия и други екзотични места. Това
заявява в интервюта майката на отвлеченото момче Катрин Маркова.
Цветозар е бил един от основните играчи в бандата на „Наглите“ и е набелязал поне
2 деца на заможни семейства, които да бъдат отвлечени. С парите от откупите Църо не
само обиколил Бразилия, но и платил огромна сума за специален курс по обучение за
летене с малък самолет и парапланер.
„С Църо се виждахме в кварталното кафене. Интересуваше се как съм, как се
оправям с живота и такива неща. Когато отвлякоха сина ми, той се правеше на заг-
рижен, успокояваше ме. Но ме и питаше колко съм платила, че отвличането било
ужасно нещо. Долен човек! През това време е харчел парите от откупа“ – ужасена
разказва Катрин.
Преди да бъде арестуван, Цветозар Славчев работел като бодигард. Дори се
издигнал до лична охрана на дъщерята на собственика на фирма „Фронтиер“ Краси-
мир Георгиев. Това е същият Красимир Георгиев, който протича по СРС по делото
срещу Валентин Димитров – Вальо Топлото, шеф на столичната „Топлофикация“.
Дъщерята на Георгиев също е била набелязана за отвличане, категорични са от екипа
на разследващите.
Знаменателно е, че в периода, когато „Наглите“ отвличали и получавали откупите,
Църо удовлетворявал стара своя страст – пътувания. Посетил Париж, Турция и други
страни, където отсядал в скъпи хотели, дори се хвалел, че го посрещали като цар.
Кое е знаменателното ли? Ами това, че нито прокуратурата, нито съдът се
поинтересували с какви пари Църо е плащал всички тия воаяжи. Заплатата му не била
в състояние да покрие и една стотна от харчовете. Въпреки настояванията на жертвите
по време на разследването и делото такива въпроси не бяха задавани и на другите
обвиняеми.
„В отделно дело, в отделно дело“ – отговаряха обвинителите, сякаш отвличанията,
рекета и получаването на откупите не са части от едно и също престъпление. Нали
откупите са били целта на отвличанията, как така ги отделят? После магистратите се
чудят как така доверието към тях е толкова ниско. А какво да е?
Разговарял съм десетки пъти с част от отвлечените и с техни близки. Ще го кажа
направо: те смятат, че магистрат ще прояви разбиране за това, какво са преживели,
само ако на него му се случи същото. Още по-настоятелно са го пожелавали на някои
от адвокатите на „Наглите“. Знам, че тези думи са тежки, но кой може да съди
жертвите за преживения ужас? Възможно ли е въобще да се поставим на тяхно място?
И какво, да ръкопляскат ли, когато пред очите им съдия Магдалинчева позволява в
залата адвокати и обвиняеми да се държат арогантно с жертвите? Палачи, които се
гаврят с жертвите си.
Съдия Виолета Магдалинчева определи като „тежко заобикаляне на закона“
разследването на бандата за отвличания „Наглите“. Конкретно тя визира някои от раз-
говорите с някои от участниците в бандата в сградата на ГДБОП. Това е записано в
мотивите ѝ към присъдите на първа инстанция.
Става въпрос за беседи с участието на заместник главния прокурор Бойко Найденов,

149
шефа на ГДБОП Станимир Флоров и шефа на „Антитерор“ Валентин Цоновски.
Именно тези беседи съдия Магдалинчева не прие и нарече „заобикаляне на закона“.
Дали е така обаче?
„Любомир Димитров-Гребеца разказа потресаващи неща, които след време ще
станат известни на обществото и тогава ще се разбере, че някои хора са с две лица – на
добър и на лош човек. В това мнозина трудно биха могли да бъдат убедени, защото
тези широко популярни хора в 99 процента са били само с маската на добрия човек. Е,
да, но се оказва, че са поръчвали, организирали и дори извършвали убийства и други
много сериозни престъпления“ – това са думи на шефа на ГДБОП Станимир Флоров.
Той допълва, че всички, абсолютно всички от групата на „Наглите“ са признали
участието си и са искали да станат защитени свидетели. Разследващите са се спрели на
двама от тях. От този момент насетне останалите са започнали да твърдят, че са били
притискани, подвеждани, заплашвани и какво ли още не. Дали са ги подучвали
адвокатите им, не може да се твърди. Но е абсолютно сигурно, че са опитали всички
средства, за да се измъкнат. Четирима успяха!
Някои казват: „Все пак има присъди и четирима от похитителите ще лежат дълго в
затвора.“ Други четирима обаче са на свобода и само господ знае какво се върти в
главите им. Такова великодушие не проявява нито една истински цивилизована
страна. Защото в такива страни правата на жертвите са по-високо от правата на
бандюгите.
Една от версиите за неприемането от съда на показанията, които дава Гребеца пред
разследващи и прокурор, е, че е съобщил името на истинския ръководител – „мозъка“
на „Наглите“.
„Има сериозен човек, който е замесен. Не е бандит – „шапката“ на цялото нещо.
Става въпрос за много сериозен човек“ – това заявява Гребеца по време на разпит в
ГДБОП на 12 януари 2010 г. Записът е възпроизведен в Софийския градски съд на 25
ноември 2011 г.
До споменаването на „баро“ и „барото“ (от баровец – бел. авт.) се стига по време
на втория разпит. Тогава на Гребеца са обещани смекчаващи обстоятелства в
съдебната зала. Нещата обаче се променят, защото след появата на двата трупа (на
Иван Пайнавелов-Сапата и на Юлиан Лефтеров-Кунгфуто, смятани за участници в
групата на „Наглите“) Даниел Димитров-Релето и защитените свидетели Валентин
Михайлов-Ихтиманския и Найден Недев посочват именно него като извършител на
екзекуциите.
„Ако ти си убиецът, това, което сме се разбрали, веднага отпада! Няма как да стане
просто“ – предупреждава Флоров Гребеца.
Мои проучвания обаче показват, че има и други записи, където е запечатано
признанието на Гребеца кой всъщност е „баро“ – „шапката“ на цялото нещо“. Произ-
несено е и името на този човек като поръчител на ликвидирането на Иван Пайнавелов-
Сапата. Шефът е един от обвиняемите по друго едно знаково дело – „Октопод“ – и
името му е изречено от Гребеца. Причината да бъде „поръчан“ Сапата е, че
организирал кражби на коли, без да се „консултира“ с боса и важен фактор в застрахо-
вателния бизнес, дясна ръка на боса. Изчислението на шефа било, че Сапата му „къса“
над половин милион годишно от фирмата (вероятно става дума за „Лев инс“ – бел.
авт.), и разпоредил Сапата да бъде „строго наказан“, т. е. премахнат.
Защо автокрадецът Иван Пайнавелов-Сапата толкова много ядосал „баро“ и си
изпросил смъртна присъда? От години Сапата бил известен с ловките си кражби на

150
коли и нестандартните идеи за престъпен бизнес. Някои дори смятат, че той е автор на
първите схеми за отвличания и на първия списък на жертвите. Знанията му били
забелязани от „баро“, който го викал няколко пъти на разговори, за да обсъдят дадени
схеми. За да го сплаши и държи на къса верижка, още при първите срещи баровецът
заявил на Сапата, че знае всичко за него, за семейството му – баща режисьор и майка
архитект – и да не му се прави на важен. Дори веднъж му казал, че ще прави само
каквото той му нареди, иначе ще страда. За по-убедително го шамаросал
профилактично.
Именно баровецът наредил Сапата да води преговорите с близките на похитените и
да следи как се прибират парите от откупите. Сапата е застрелян часове след като е
прибран откупът за бизнесмена Киро Киров. Първоначално се предполагало, че е
възникнал скандал в бандата, но по-късно се оказва, че убийството му е разпоредено
от „мозъка“ на „Наглите“. Трупът е заровен в Плана планина от Даниел Димитров-
Релето, приятел на Сапата.
Колко нависоко стигат покровителите на „Наглите“, обаче е трудно да се каже.
Съществуват версии, че още вътрешният министър Румен Петков от кабинета
„Станишев“ е имал представа, кои са забъркани в този гаден бизнес. За това говорят
разказите на Красимир Цанев, баща на отвлечения Юлиан, и Катрин Маркова, майка
на Джорджио. Те са дали сравнително точни сведения и са посочили имената на някои
от участниците в „Наглите“, без, разбира се, да знаят по онова време, че съществува
такава банда. Казали са ги на разследващите, но никой не им обърнал сериозно
внимание. Доклади обаче така или иначе са стигали до ръководството на МВР. Защо
не се е предприело нищо по въпроса – остава загадка.
Но има и нещо още по-гадно. Отвлеченият Киро Киров и синът му си спомнят, че
договорки „на четири очи“ с прокурор и разследващи са ставали достояние на
похитителите. Откъде са научавали? От някого от тези хора, разбира се. Неслучайно
Гребеца говори за „баро“, а съдът не иска да приеме разговорите за доказателство,
защото имало процедурни нарушения. Да не е друга причината?
Има и още по-зловещи неща. Един от отвлечените си спомня, че през първите пет
дни към него се държали изключително лошо и дори очаквал да се случи нещо
фатално всеки момент. След петия ден обаче отношението на похитителите към него
рязко се променило. Започнали да му носят закуска и дори му донесли кофа за
естествени нужди. Промяната била осезателна.
Този епизод не би направил голямо впечатление, ако не ми бе станало известно, че
вътрешният министър докладвал какво става по случаите на държавния глава по това
време Георги Първанов. Не е ясно по силата на каква процедура, освен ако
президентът не се е интересувал какво се случва в МВР, по какви случаи работи и
какви са резултатите. Нормално е след толкова отвличания върховният
главнокомандващ да иска да знае какво става. Само че странното в цялата история е
това, че след посещението на вътрешния министър на „Дондуков“ 2 „битовото“
положение на отвлечения се подобрило. Това той разказал, когато вече бил освободен.
Не било трудно на запознатите със случая да съберат две и две.
Връзката, разбира се, е само логическа и няма как да бъде доказана, но тя
съществува. Разбира се детайлите в тази история са прелюбопитни, но нямам
съгласието на участниците в събитията да ги оглася. Някой ден и това може да стане.
Интересно е също така съмнителното бездействие на ДАНС в периода на
отвличанията. Тогава като неофициален лидер в агенцията се изявява небезизвестният

151
Алексей Петров, сега обвиняем по делото „Октопод“. В Уикипедия, в дефиницията за
тероризъм пише: насилие и акции на насилие – например отвличания, атентати, удари
с взривни вещества.
Затова и споменавам Петров, защото той от доста време се самоизтъква като голям
специалист именно в борбата с тероризма – значи и с отвличанията.
За две години престой в ДАНС обаче този водещ спец не направи дори крачка в
разкриването на „Наглите“. Когато бе отвлечена дъщерята на Евелин Банев-Брендо,
същият този Петров не спря да говори пред всеки изпречил му се микрофон, че имал
информация защо и съмнения от кого е извършен актът. Обясни това с данните, които
стигали до него и върху които правел съответни анализи. Не е ли странно това?
Докато е подсъдим за тежки криминални престъпления, Петров получава достатъчно
информация за отвличането на детето и прави изводи, а докато бил в ДАНС, Меката
на информацията, нямал такава и анализите му не водели до никъде.
Не се връзва. Той внушава, че е голям капацитет, затова е редно да се очаква именно
той да е направил нещо за неутрализирането на „Наглите“. Но не е. Което означава две
неща: или нищо не разбира, или не е искал да направи нищо.
Има и трети вариант – някой да му е пречил.
Чувал съм и четвърти: че е пряко свързан с прякора „баро“, за който говори
Гребеца, но нямам доказателства и го оставям в графата „слухове“.
Ще припомня обаче, че отвличанията имат ефекта на психологически шок сред
обществото. Хората започват да се чувстват несигурни, заплашени, страхуват се за
себе си и за близките си, спада доверието в правоохранителните органи. Във ФБР
например сравняват отвличанията за искане на откуп със серийните убийства, които
хвърлят в ужас населението. За близките на жертвите и самите жертви да не говорим.
В ДАНС по времето на Алексей Петров очевидно са имали други критерии за
нещата...

***

През 2012 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да награди прокурорите по делото
„Наглите“ Бисер Кирилов и Антоанета Близнакова.
Главният прокурор тогава Борис Велчев бе внесъл предложения за поощряването
им с една основна заплата във връзка с приноса им за осъдителните присъди срещу
групата на „Наглите“ на първа инстанция.
Но още в началото на заседанието на ВСС председателят на Комисията по
предложения и атестиране Георги Шопов оттегли от дневния ред предложението за
награждаване на Кирилов. Шопов не обясни постъпката си. Според юристи причина е
отводът, който си направи Кирилов по време на делото на първа инстанция заради гаф
със следствен експеримент. През октомври 2011 г. Кирилов е предложил да се
извърши оглед на къщата, в която похитителите са държали отвлечения Румен Гу-
нински-младши. На огледа присъствали както Гунински, така и свидетелят по делото
Иван Велев, собственик на имота. Действията на Кирилов обаче обезсмислиха про-
веждането на следствен експеримент в къщата в присъствието на Гунински с
възпроизвеждане на случилото се там по време на отвличането.
След скандала Бисер Кирилов си направи самоотвод по делото „Наглите“. Негови
колеги се опитаха да го оневинят и да прехвърлят вината на разследващите, но това
няма как да е така, защото именно те са готвели проиграването на ситуацията от

152
отвличането.
На 9 февруари 2012 г. в сайта „Биволъ“ е публикуван следният текст. Цитирам
откъс от него.

Не само името на рехабилитационния център „Алекса“ свързва фондацията, която прибра

парите от откупа на Камелия Бончева, с подсъдимия Алексей Петров. Разследване на „Биволъ“
показва, че фондацията „Утре за всеки“ не е избрана на случаен принцип, а целенасочено и
вероятно през нея са „препрани“ пари на Трактора. Към времето, когато Ангел Бончев е
принуден да преведе 157 хиляди евро на фондацията, поне три от нейните служителки са
поддържали връзки с Алексей Петров и на практика са били обвързани с него.
Управителката на „Утре за всеки“ Нина Хаджийска се познава с Алексей Петров още от
НСА, където тя се дипломира като магистър по спортен мениджмънт. По-късно пътищата на
двамата се пресичат, докато тя следва застраховане. Преди да застане начело на фондацията, тя
няма печеливш бизнес. Популярна е в женските среди като дистрибутор на бижутата Energitix,
за които твърди, че лекуват мигрена, артрит, депресия и... менструални болки.
Топла връзка с Трактора има и Катя Делирадева, която също е в управителния съвет на
фондацията. Проверка в Търговския регистър сочи, че тя членува в Съюза на застрахователните
агенти, за който е известно, че е свързан с Алексей Петров. Сред представителите на въпросния
съюз е и Татяна Вачева, близка приятелка на Катя Делирадева. Вачева е една от доверените
служителки на Алексей Петров. Самата тя е управител на БК „Левски Спартак“ (брокерската
къща на Трактора – бел. авт.), която има преки връзки с „Лев корпорация“.
Сред служителките на „Утре за всеки“ е Лорета Николова. Към момента на учредяване на
фондацията тя е в управителния съвет, впоследствие се оттегля. Преди да започне работа там,
тя е дългогодишен застрахователен брокер в „Лев инс“.
В „Утре за всеки“ членува и Румяна Козарева. Нейният съпруг Йордан е близък с Алексей
Петров и развива строителен бизнес с негова подкрепа. Собственик е на „РВД консулт“ и
„Инжком-93“, които от години имат договор с „Лев инс“ за поддръжка на сградния фонд на
фирмата.
За топла връзка между Алексей Петров и „Наглите“ се заговори още при разпитите на
групата за отвличания, сред чиито жертви са Камелия и Ангел Бончеви. Първо за него намекна
единият от подсъдимите – Любомир Димитров с прякор Гребеца. В показанията си той твърди,
че знае кой е човекът, който е начело на бандата. От думите му тогава стана ясно, че това е бил
мъж с високо обществено положение, който работи към ДАНС.
Пламен Устинов, който е защитен свидетел по процеса „Октопод“, също смята, че има
връзка между Алексей Петров и отвличането на бизнесмена Ангел Бончев. Той направи
скандални разкрития, че Петров е искал да отвлече близък на Гриша Ганчев, но след това се
отказал от идеята и му възложил направо „да очисти“ Ганчев. Устинов обаче предупредил
Ганчев, който потърсил закрила от президента Първанов. Устинов беше призован да
свидетелства за отвличането на Бончев в процеса на „Наглите“.
Близки на отвлечени също разказват, че са провели собствено разследване, искайки среща
със Златомир Иванов-Баретата. В частен разговор той им споделя, че вероятно похитителите са
близки до Алексей Петров и свързани с Антон Петров-Хамстера.

Създадени с откуп?
Интересни са и счетоводните отчети на „Утре за всеки“. Справка в документите сочи, че при
учредяването си през 2008 г. фондацията е имала в наличност 1521 лева. В края на годината
към тях са добавени единствено парите от откупа на Камелия Бончева. През 2009 г.
финансовите активи набъбват до 428 хиляди лева.
Прави впечатление и връзката между датите, когато са станали отвличанията на Ангел и
Камелия Бончеви и самото учредяване на „Утре за всеки“. Решението за създаването на
фондацията е от 12 февруари 2008 г. Два месеца по-късно, през април, вече има и сайт. Ангел
Бончев е отвлечен през май, когато в телевизионните медии се завърта масирана реклама на
„Утре за всеки“. Малко по-късно е похитена и съпругата му и става предаването на откупа.
Когато парите са преведени по сметките на фондацията, тя не фигурира в Търговския регистър.
Вписването става едва на 3 ноември 2008 г. Месец по-рано е проведено общо събрание, на
153
 което някои от членовете подават изненадващо молби да се оттеглят от фондацията.

Не мислете, че нещо е произтекло след тези разкрития. Те всъщност са предмет на

публикации и в много други издания. Всякакви детайли излязоха на светло и втрещиха
и най-хладнокръвните наблюдатели. Не и магистратите, разбира се. Казвам го, защото
не ми е известно да са направени някаква стъпки в посока разкриване на истината.
Междувременно съпругата на Ангел Бончев Камелия заболя от рак и почина. На
мен лично този факт страшно ми тежи, угнетява ме, защото поражда безсилие.
Четирима от „Наглите“ са на свобода и някои от тях издевателстват над жертвите си –
знам какво говоря, – а пострадалите продължават да страдат и някои вече поеха в
отвъдното...
Ако вие наричате това справедливост, значи сме от различни породи. Но не ми се
вярва.

***

Тук искам да спомена за още едно отвличане, за което се говори все по-рядко. На 6
април 2004 г. бе отвлечен 23-годишният Димитър, син на президента на ФК „Славия“
Венцеслав Стефанов. Това става на паркинга пред блок 113 в столичния квартал „Гео
Милев“. Младежът е похитен към 11.30 ч., а пет минути след това в Първо районно
вече е имало подаден сигнал. Районното се намира съвсем близо до мястото на
престъплението. Очевидци разказват, че четирима души в полицейски униформи са
принудили насила Димитър да влезе в автомобил. След това колата е изчезнала в
неизвестна посока. Поискан е откуп, който семейството плаща. Момчето обаче така и
не се завръща...

Разговарял съм много пъти с Венци Стефанов за случилото се. Чул съм и съм
прочел отвратителни неща в някои медии по повод случилото се. Едно от тях дълго
време битуваше в публичното пространство: Стефанов сам е инсценирал отвличането
и пратил сина си да си живее живота на някакви екзотични острови. Има българи,
които пък са убедени, че заможните хора, за какъвто е смятан Венци Стефанов, са
заслужили да плащат такъв кървав данък.
Подобни „хуманни теории“ се развиват и около останалите отвличания – без
изключение. Има такива, които дори злорадстват, че други семейства са пострадали.
Не ми се навлиза в дебрите на българската народопсихология, но със сигурност това
злорадство не е за гордост.
Сигурно във всяко общество има такива хора. Странно е, че когато на тях се случи
нещо неприятно, дори само да им откраднат чистачките на колата, и вдигат шум до
небето: къде е полицията, какво прави, за какво им плащам заплатите... Искат да им се
помогне моментално, да бъдат заловени крадците и наказани строго. Но когато става
дума за чужди човешки съдби, са готови едва ли не да оправдаят престъпниците.
Защото не са засегнати те. Да, не са засегнати, но днес. А утре? Не е лошо да си
задават този въпрос и да поглеждат по-често близките си в очите. А когато злото
почука...
В един разговор през пролетта на 2009 г. Венци Стефанов ми каза:

Това МВР е пробито. Отвсякъде е пробито. Как да приема, че говоря с висш офицер от МВР
и той ми казва: „Оправяй се сам.“ Уж ДАНС щели да засилят нещата, но и там май нещо не

154
 върви. Този, който беше заподозрян за отвличането на моя син и го беше арестувал няколко
пъти преди това на същото място, откъдето го отвлякоха, същият този човек беше уволнен от
полицията. Разбирам, че са го върнали, сигурно с почести и извинения. За какво става дума?!
Затова хората си пращат децата в чужбина. Далеч да са, ама да са спокойни.
Тези, които трябва да разкриват тези престъпления, не го правят. Не желаят. Не казвам, че са
свързани с престъпниците, те да кажат дали не е така. Имаше малко служители, които искаха да
ми помагат, но тях ги отстраниха от разследването, а някои направо ги уволниха.
Сега има няколко момчета, които искат нещо да направят, но не им дават възможност,
пречат им. Аз съм проучил и знам със сигурност, че е напълно възможно да се контролират
нещата дори чрез сателитни снимки. Толкова пари се изливат в МВР, нека и тази система
заработи. Лично съм предлагал да помогна, за да не се случи и на други хора като на нашето
семейство. Никой не иска да ме чуе. Сигурно на някого му харесва да се отвличат деца...
Вече отвличат и бизнесмени, а колко случаи остават неизвестни... Много са, доколкото знам.
Преди време убиха известния като Джиджи, след което се опитаха да прехвърлят всички
отвличания на него. След това пък по „случайност“ се задуши един от основните заподозрени –
Пламен Куцаров – пред очите на трима униформени. Това е. Никой не иска май да се научи
истината. Някой сякаш покровителства извършителите. Този, който спре отвличанията,
грабежите, който наложи спокойствие в държавата, ще получи цялото доверие на хората.
Бил съм в Грузия и съм разговарял с големия футболист Кака Каладзе, на когото отвлякоха
брат му. Полицията там действа, както трябва. Залавят групата, която се занимава с отвличания,
и се оказва, че и шефът на полицията е замесен в нея. Действат обаче здраво – няма останали
живи от бандитите. И отвличанията спрели. В тази битка трябват сила и воля. Тук не виждам
такива.
Връщат полицаи на работа, а те са уволнявани за корупция и връзки с престъпния свят.
Какво е това? Да не би някой „на високо“ да ги пази? Нямам никакво съмнение, че в
отвличанията са замесени хора от високите етажи на МВР и службите. Няма начин да не е така.
Престъпниците получават информация, както се казва, от „първа ръка“. Това става с протекции.
Никой не е застрахован и затова всички трябва да искаме полицията и службите да заработят,
както трябва. Ползата ще е за всички...

Народът казва: „Крушката си има опашка.“

Уолтър Скот16 е още по-ясен: „Лошите последици от престъпленията живеят
повече, отколкото самите престъпления.“
Така е! Много съдби са променени и съсипани. Дано магистратите, в чиито ръце
попада случаят с „Наглите“, знаят какво правят. Дано и обществото знае какви поуки
да извлече.

16
Уолтър Скот (1771-1832 г.) – световноизвестен британски писател, поет, историк от шотландски
произход; основоположник на историческия роман. – Бел. ред.
155
 9.
Важна вест за „Октопода“
В борбата с мафията са необходими песимизмът на разума и
оптимизмът на волята. Ние се намираме в момент на обратна еволюция
на мафията. Тя се скри, почти не убива и изглежда, сякаш е изчезнала. В
действителност обаче продължава да контролира територия, като
рекетира всички търговци и взима проценти от тях, както и от всички
обществени поръчки, управлявайки директно всички търгове. Мафията
изчезна от първите страници на вестниците, но в момента се
реорганизира и рано или късно ще бъде толкова силна, колкото бе и преди
време. По тази причина в момента няма интерес към борбата с нея и
много хора мислят, че с нея може да се съжителства спокойно. Но и днес
мафията има връзки в политическите и икономическите среди, чрез които
успява да променя насоката на общественото мнение, след което и на
законодателната и съдебната дейност. И всъщност хората не разбират,
че насилието е част от генетичното наследство на мафията и веднага
щом тя успее да се реорганизира, ще се върне за челен сблъсък с
държавата.
Алфонсо Сабела, италиански магистрат

Делото „Октопод“ един ден ще се изучава в учебниците по история. За учебниците

по право не съм много сигурен. Дано не съм прав. Защото сред обвиняемите има бивш
висш представител на тайните служби като Алексей Петров, а друг е прокурор – Цеко
Йорданов.
Сред свидетелите пък са бивши министри, началници на служби, известни
бизнесмени, общественици и хора на изкуството... Може би ще е в учебниците и
заради това, че за първи път едно правителство прояви воля да удари мафията
директно.
Със сигурност процесът ще се изучава и защото това дело за първи път категорично
и ясно показа връзката между политическа класа, национален елит и организирана
престъпност. Тази връзка е обсъждана вече две десетилетия, но под сурдинка, с
половин глас и с недомлъвки.
В обвинителния акт срещу „Октопода“ всички тези свързващи нишки се видяха.
Разбира се, подсъдимите, техните адвокати и „поддържащите“ ги медии почнаха да
тръбят още преди процеса, че всичко е скалъпено, а Алексей Петров е политическа
жертва. Някакъв балкански Нелсън Мандела едва ли не. Стигна се до абсурдните
„аргументи“, че видите ли, този човек бил казал нещо за банковите лихви и
критикувал управлението на Бойко Борисов и затова държавната машина се стоварила
върху него.
Поддръжниците на тази нелепа теория би трябвало по-често да се сещат, че самият
Петров, преди да стане обвиняем, е бил част от държавната машина, която използваше
като репресивна.

156
 Така и не се намери някой български Алфонсо Сабела, който да ги изрече тези неща
гласно.
Петров е на подсъдимата скамейка единствено и само като евентуален извършител
на тежки криминални престъпления. Ако беше обратното, никой нямаше да му
позволи да се кандидатира за президент на републиката, да провежда предизборна
кампания и да обикаля страната. Не го спряха т. нар. негови политически врагове,
имаше пълен достъп и до медиите, където се изявяваше със завидна активност.
Разбира се, избирателите си казаха думата и въпреки щедрата кампания той получи
мизерния под 1 процент гласове, което го прати на дъното в списъка на кандидатите за
най-високия държавен пост.
Няма друга страна в Европа, а сигурно и в света, където обвиняем за организиране
на престъпна група, рекет, шантаж и пр. да участва в предизборни кампании и да
напира за високи политически позиции. Да, вината му още не е доказана и той
дотогава е невинен. Факт! Но съмненията за деянията му са толкова много, че едно
истински гражданско общество никога не би допуснало такъв човек да го поучава, да
говори за морал и да се самоизтъква като подходящ за високи постове в държавата.
Общество, което допуска това да се случи, трябва да е готово да понесе и
последиците. Не искам да се правя на пророк, но понякога те са страшни.
Този процес показа и още нещо много важно. Вече със сигурност знаем, че не
Алексей Петров, известен още като Трактора, е мозъкът на мафията у нас. Други са
кукловодите. Той просто няма подобен потенциал, колкото и разочароващо да е това
за него. Да, допуснали са го на добри позиции, но в същото време просто са го
използвали. В един момент той се е почувствал уверен и дори си е помислил, че ще се
еманципира от господарите си. Но е сбъркал. Някой ден ще разбере, че те първи са се
отказали от него. Оставили са го в ръцете на правораздавателната система. Жертвали
са го. Може да не им се е искало, но когато са видели, че държавата се изправя по
някакъв начин срещу организираната престъпност, за да спасят себе си, са го оставили
да се оправя сам.
Тук е заровено кучето.

Алексей Петров е бивша „барета“, офицер под прикритие, бизнесмен, доцент,

преподавател в УНСС и Пловдивския университет, човек с големи връзки и всяващ
респект. Това е човек с голямо влияние в различни среди, с могъщи покровители.

157
 В една държава като България това е всичко, за което би могъл да мечтае един
кариерист. Не беше отчел едно: рано или късно все някой щеше да се изправи срещу
него. Направи го правителството на ГЕРБ. Но го направи с помощта на десетки
свидетели и жертви, които преодоляха страха и униженията и погледнаха Трактора в
очите.
Така започна един процес, който много българи отдавна желаеха и който все щеше
да започне един ден. И тук не става въпрос за конкретните обвиняеми, не. Процес
срещу рекета и изнудването. Това хората не вярваха: че един ден държавата ще ги
защити от това дивашко явление, което ни завря в дъното на Европа. Как ще завърши,
е друго нещо.
Някои сравнения се налагат сами. В Италия на 23 май 1992 г. сицилианската мафия
извършва атентат срещу най-прочутия ловец на мафиоти – съдията Джовани Фалконе.
То е извършено в предградието на Палермо Капачи. Оттам минава магистралата към
летището. На 23 май 1992 г. по този път пътува Джовани Фалконе. Заедно с него в
бронирания автомобил са съпругата му и трима телохранители. В 17.57 ч. отеква
страшен взрив. Бомбата е заложена в една от канализационните тръби под асфалта.
Фалконе, съпругата му и тримата телохранители загиват на мига.
Как мафията успява да удари с такава прецизност, и то при положение, че плановете
за пътуванията и маршрутите на Фалконе са били строго секретни?
Новината хвърля в шок цяла Италия, защото Фалконе показва, че мафията не е
всесилна, и осъжда стотици мафиоти.
„Мафията е имала помощници“ – заявява в интервю след атентата кметът на
Палермо Леолука Орландо. – Щом се е решила да посегне на живота на съдия от ранга
на Фалконе, мафията със сигурност е имала подкрепа от хора в държавния апарат.
Мафията е срещу държавата, но в същото време е и вътре в нея. Тя е срещу банките,
но работи с тях. Срещу църквата е, но е същевременно в храма. Срещу обществото е,
но е вкоренена в него. Но след като мафията уби и съдия Паоло Борселино, в Италия
нещо се промени – обществото се събуди.“
158
 „Дойче веле“ пише по този повод:

Двата атентата от 1992 г. – срещу съдиите Джовани Фалконе и Паоло Борселино – извадиха
Италия от блатото на безразличието: „Коза ностра“ се превърна в национален проблем.
„Тези атентати накараха хората да кажат: стига вече, писна ни! И под натиска на огорчените
и разгневени италианци държавата в крайна сметка трябваше да реагира адекватно“ – разказва
Мария Фалконе, сестра на прочутия ловец на мафиоти.
Държавата отговаря на удара с удар: в Сицилия биват изпратени 12 000 войници в подкрепа
на полицията, и то за период от 6 години. Това е най-мащабната италианска операция от
Втората световна война насам.
Година след атентатите е заловен и техният организатор Тото Риина, влиятелен мафиотски
бос от Корлеоне, известен с прозвището Чудовището. Риина е осъден на доживотен затвор. И
други водещи фигури от подземния свят влизат зад решетките. А в Италия настъпва осезаема
промяна – в училищата започват да се провеждат специализирани разяснителни часове,
младежите научават какво означава да работиш за мафията, много търговци изведнъж отказват
да плащат рекет, а група студенти основава движението Addiopizzo (в превод „Сбогом, рекет“).

Ще допълня, че по същото време се създава и движението „Флаер“, което под

девиза „Контрамафия“ организира масови прояви срещу организираната престъпност.
За няколко години в него се включват над 26 организации от различни страни в
Европа. Участвал съм в техни прояви в България, в Пазарджик. От българска страна
журналистката Люба Кулезич бе поканена в Рим през 2011 г., където се изказа пред
форум за организираната престъпност и корупцията у нас. Там тя показа материали от
български медии и вестник, който откровено защитава родни мафиоти, което
предизвиква бурна реакция сред участниците в международната конференция под
наслов „Единни срещу мафията“.

У нас има много жертви на организираната престъпност, но сред тях няма

магистрати. Не знам дали това означава нещо, или е някакъв знак. Може би
сблъсъците с мафията в съдебните зали бяха редки, да не кажа, че нямаше такива. Но
пък се надявам, че тепърва предстои вълна от такива процеси.
За първи път преди близо 3 години започнаха съдебни дела срещу тежки
организирани престъпни групи като „Килърите“, „Наглите“, „Октопода“ и „Фирмата“
(с главен обвиняем Златомир Иванов-Баретата). Вече са прочетени присъди на първа
инстанция за „Килърите“ и „Фирмата“, на втора – за „Наглите“.
Колкото и да се опитват някои политици и определени журналисти да омаловажат
тези процеси и работата на разследващи, прокурори и съдии, колкото и огън и жупел
да се изсипват върху свидетели и жертви – делата и присъдите са факт.
Мафията повръща от ярост. Наранени са големи интереси, засегнати са кръгове на
различни нива в партийни централи, икономически контрабандни лобита и среди в
управлението на държавата и магистратурата. Не мога да спомена имената на тези
мерзавци, но много от тях са широко известни. От Народното събрание и членове на
комисии за контрол на службите и борба с престъпността през магистратурата до
„Дондуков“ 2. Сред защитниците на мафията са магистрати от цялата гама на
йерархията. Шестима прокурори се отказват да водят делото „Октопод“. Шестима! От
страх да се изправят срещу Алексей Петров. Или защото са зависими от него,
задължени са му с нещо, или знаят, че ги държи с компромати. Шестима прокурори
отказват – това е свинщина. Как ще имаме тогава атентат срещу магистрат? Няма
мотив за такъв атентат, защото те са покорни и послушни като овце. Слава богу, не

159
всички. Три жени в Шумен показаха мъжество. Съдиите в Шумен също не се
поддадоха на натиск и хули. Светлозар Костов, Милко Момчев тепърва трябва да
доказват обвиненията по „Октопода“. Има и други.
Трите знакови дела сякаш размърдаха българското общество. Припламна искрата,
че чудото може да се случи – държавата да се изправи открито срещу мафията.
Стрелбата срещу Златко Баретата на 29 януари 2013 г. е от последните опити на
организираната престъпност да докаже, че е жива и силна. Последва отвличането на
дъщеричката на Евелин Банев-Брендо, който е в италиански затвор по обвинение за
участие в наркотрафик. Да, мафията е жива и разполага с финансов, боен, властови и
медиен ресурс. Но вече не е пълновластен господар на положението. Тя се отбранява,
контраатакува. Ето например ударите срещу МВР, срещу ГДБОП в лицето на нейния
шеф Станимир Флоров. Част от покровителите ѝ в средите на елита се отдръпва под
обществения и институционалния натиск. Тя навлезе в нов, неприятен за нея стадий да
се отбранява и да се опитва да сменя маските. Така беше, докато пишех началото на
книгата. Когато вече съм към края – мафията вече премина в настъпление. Атакува
яростно, иска да се разправи с тези, които я вкараха в съдебната зала, иска да отмъсти.
Ще стане дума за това по-надолу.

Вижте колко е великодушен българския съд. Пуска Алексей Петров да се лекува, а

той вместо в операционната се оказва от медия в медия да иска право на отговор и да
обяснява едно и също нещо: че е политическа жертва на някакви зли хора.
Разбира се, кой е виновен и какво наказание заслужава, ще каже съдът. Той е
независим по конституция. Но е зависим от законите и интересите на обществото.
Магистратите са пълномощниците на справедливостта и възмездието. Да не забравят
това.

***

Алексей Петров е арестуван на 10 февруари 2010 г. Говори се, че е знаел за

задържането и е взел съответни мерки много от доказателствата, които биха го
уличили в неправомерни действия, да изчезнат. Логично. Човек, който знае какво е
вършил, би могъл да предвиди развоя на събитията. Разбира се, ако не е имал
гаранция, че е недосегаем.
Съдебният процес срещу „Октопода“ стартира на 12 декември 2011 г.
Почти две години след шумната полицейска акция „Октопод“ делото срещу
шестима обвиняеми начело с бившата „барета“ Алексей Петров тръгна в Софийския
градски съд.
„Това е продължение на политическата репресия на Бойко Борисов срещу мен“ –
изрецитира подготвените си реплики пред журналистите Алексей Петров пред съ-
дебната зала. Очаквано и предвидимо.
На подсъдимата скамейка се подредиха още Антон Петров-Хамстера, Марчело
Джотолов, Янко Попов, Кирил Топалов и Цеко Йорданов. Те са обвинени за участие в
организирана престъпна група за рекет и изнудване.
В кулоарите Алексей Петров призова управляващите да закрият Специализирания
наказателен съд за дела срещу организираната престъпност и корупцията, тъй като
спецзвеното било създадено нарочно заради него. Добро самочувствие, няма спор.
Според наблюдаващия прокурор Светлозар Костов целта на обвинението обаче не е

160
била делото да се гледа в спецсъда, въпреки че е имало готовност за подобен вариант.
През февруари 2010 г. мащабна спецоперация „Октопод“ прати в ареста
двадесетина души по широк спектър от обвинения – проституция, източване на Д ДС
и „Кремиковци“, „пране“ на пари, рекет, търговия с влияние и др. По-късно част от
обвиненията срещу членове на групата падна и така делото се раздели на две. Което не
е триумф на обвинението.
Всички шестима обвиняеми се явиха на дългоочакваното първо заседание на съда
при специални мерки за сигурност. Самият Петров разчита на помощта на шестима
адвокати, един от които е от Лондон. До него в залата бяха и близки негови
сподвижници, част от които го окуражаваше.
Алексей Петров е привлечен към наказателна отговорност за изнудвания, принуда и
разгласяване на информация, представляваща държавна тайна. Той ще отговаря пред
Темида и за опит за убийство на ключовия свидетел Георги Цветанов.
Председател на съдебния състав е съдия Румяна Ченалова. Същата вече води делата
за „пране“ на пари по САПАРД срещу групата на бизнесмените Людмил Стойков –
Марио Николов, както и за двойното убийство пред клуб „Соло“. Обвинението водят
трима прокурори, сред които и ръководител на специализираната прокуратура
Светлозар Костов.
Съдът отказа да допусне към делото да се гледат и финансовите претенции на
пострадали, отказвайки да ги конституира като граждански ищци. Мотивът е, че иначе
това би усложнило и без това нелекото дело. Техните искания възлизат общо на около
1 милион лева. Сред ищците е и финансовото министерство.
От първото заседание стана ясно, че свидетелите по делото са над 170,
обвинителният акт – над 200 страници, вещите лица – 31, прокурорите – трима,
адвокатите – над 15.
И започна един мъчителен съдебен маратон.
Ще ви припомня един по чиновнически скучен, но жизненоважен за нас цитат от
доклада на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за
сътрудничество и проверка от 18 юли 2012 г.

Европейският съюз днес е взаимозависим в много висока степен. Върховенството на закона е

една от основните ценности на ЕС и той е от значим интерес за всички, като интересът на
българското обществено мнение по тези въпроси съвпада с него. Проучване на
„Евробарометър“ показва, че 96 процента от българите смятат корупцията и организираната
престъпност за важен проблем за страната им, а 92 процента дават същия отговор по
отношение на недостатъците в съдебната система. В същото проучване се стига и до
заключението, че 76 процента от българите смятат, че ЕС трябва да участва при
преодоляването на тези проблеми.

Това пишат чиновниците в Брюксел, но после забравят да проверят дали така става.
Няма ги тук да видят как се случва битката с мафията и корупцията. Няма ги на
„терена“ на съдебните дела, за да се убедят с очите си, че „богат виновен няма“ не е
просто кух лаф в България. Щяха да се запознаят и с това, как се бранят правата на
бандитите и тези на жертвите и свидетелите. Да направят съпоставка. И пробитата ни
съдебна система щяха да видят отблизо, както и опитите за влияние от страна на
различни политически кръгове и лобита върху нея. Не оправдавам магистратите, но и
тяхната не е лесна. Всичко това педантичните чиновници от Европа можеха да видят,
да си запишат и ако след всичко това не се гръмнеха в хотела, щяха да занесат

161
уникални сведения в Брюксел, след което да потърсят помощ от кардиолози,
невролози и психиатри.

***

Със заплахи, шеги и закачки се опита да прикрие страха си Алексей Петров в

първия ден от съдебния процес срещу него. На 12 декември стартира дългоочакваното
дело срещу „Октопода“ в зала 12 на Съдебната палата в столицата. Докато прокурорът
Светлозар Костов четеше диспозитива на обвинителния акт (целият е около 250
страници), Петров, известен още като Трактора, се подсмихваше снизходително.
Погледът му обаче трескаво обикаляше залата и се опитваше да разчете отношението
на присъстващите. Така и не можа да заблуди присъстващите в залата, че не му пука,
защото преди това всички видяха, че е доста притеснен от присъствието на първите 12
свидетели.
Още в първото заседание на съда Петров си изпусна нервите и заплаши двама от
свидетелите – Георги Цветанов и Валентин Шотев, – заявявайки, че в края на делото
ще бъдат принудени да плащат огромни суми на ощетени от тях лица и фирми. „Това е
явен опит на Петров да манипулира съда“ – коментираха юристи. По-късно извън
залата той се опита да бъде оригинален пред журналистите, като заяви, че ще обяви
конкурс за режисьори „срещу голямо възнаграждение за всеки, който успее да
пресъздаде въображението на прокурора“. Опита се да остроумничи и по повод
„Октопода“, като заяви: „Няма калмари, няма цаца.“ Хумор, който единствен той
можеше да оцени.
Алексей Петров отговаря в съда и за изнудване, придружено с опит за убийство на
банкера Георги Цветанов, за рекет на Валентин Шотев, Пламен Георгиев и Велизар
Велизаров, за разгласяване на държавна тайна и за това, че е поръчал на Джотолов да
принуди експолицая Николай Динков да тегли кредит от 70 хиляди лева. Според
Петров повечето свидетели са били склонявани да лъжесвидетелстват в кабинета на
вътрешния министър Цветан Цветанов. Очевидно Петров е забравил, че става дума за
над 180 души. Как си представяте толкова хора да минат на „обработка“ през кабинета
на вътрешния министър, който и да е той? Разбира се, внушението е примитивно, но
то се повтаря и повтаря вече месеци наред, сякаш се разчита, че постига ефекта на
китайската капка.
Трактора се направи на велик и по повод обвиненията, че е използвал насилие
срещу жертвите си. „Обидно ми е да се обяснява как аз, шампионът на България и
елитна „барета“, не съм успял, нанасяйки удари с ръце и крака на банкера и
счетоводителя, да му сторя каквото и да било, та накрая се е наложило да взимам
клещи и да му вадя зъби. Това не е сериозно“ – възмути се Петров. Той дори не
разбира, не осъзнава колко цинично е това негово изказване. И това вече е проблем.
Вместо за удари от каратето и убиване с един удар прокурорът Костов коментира
нещо съвсем различно от бойните подвизи на Трактора: „Надявам се свидетелите да
останат така спокойни и по време на делото, както бяха и днес.“
В хода на процеса се разплете и още една мистерия: защо от 1998 г. насам никой не
е реагирал на жалбите и оплакванията, подадени в МВР, прокуратурата, Народното
събрание и други институции от хора, пострадали от методите за правене на „бизнес“
на Трактора. Свидетелски показания „осветиха“ топлите връзки на Петров с известни
политици. Например един от основателите на СДС – Едвин Сугарев – заявява на 26

162
октомври 2010 г. пред Би Ти Ви следното:

Надежда Михайлова свика НИС на СДС, когато имаше покушение срещу Алексей Петров.
Тогава аз бях на морето и ме извикаха да се върна специално за това заседание, което беше
наистина парадоксално. Такова заседание не е имало и по повод убийството на Луканов. Беше
извикан генерал Атанас Атанасов да характеризира това лице и той го характеризира като
изключително отмъстителен гангстер. След което с политическата кариера на този генерал в
СДС беше свършено. Той просто беше отбиван от всякакви възможни кандидатури. Тогава
Надежда беше лидер на СДС и тя решаваше кой ще бъде примерно в листата на градските
съветници и къде ще бъде.
Колкото до делото „Октопод“, в него има голям залог. Не знам как ще завърши то, но ако се
провали и Алексей Петров се завърне на бял кон, вероятно на някои хора това ще струва
кариерата, а и живота. Говоря за Бойко Борисов и Цветан Цветанов.
Аз също, както и други, се страхувам за семейството и децата си. Имам шест...

Ето това не може да разбере Трактора.

***

Бях на първото заседание в съда по делото „Октопод“. Бях и на много от

следващите. Опитвах се да наблюдавам внимателно реакциите на всички участници:
обвиняеми, адвокати, прокурори, съдии, жертви, свидетели, представители на
медиите.
За първи път в историята на страната се водеше процес срещу толкова
високопоставен служител от тайните служби като Алексей Петров в обвинения за
извършване на тежки криминални деяния. За първи път в залата и извън нея толкова
често се чуваше думата „мафия“. Разбира се, Трактора, както още е известен Петров,
има и своите привърженици, които присъстваха на първото заседание, натискаха се да
бъдат по-близо до него и да засвидетелстват подкрепата си към... те си знаят към
какво. И срещу какво. Не ги съдя. Съвестта си е тяхна – те да се оправят с нея.
Аз също бях призован от обвинението да дам свидетелски показания. Направих го,
защото, освен че така е редно по закон, съм убеден, че свидетелстването е и
граждански акт, гражданска позиция. Но не моите показания са толкова важни.
Запознат съм с материалите по делото, чел съм обвинителния акт няколко пъти. Моите
показания са само щрих. По-важни са показанията на другите десетки свидетели,
които са имали някакви отношения с обвиняемите и най-вече с Алексей Петров. Знаех
историите на някои от тях. За други бях чувал. Трети виждах за първи път.
Ден след ден тези хора подреждаха пъзела на една отвратителна практика,
изграждаха образа на един брутален и мрачен епизод от прехода, в който ни се падна
да живеем. Ужасяващи разкази на мачкани, унижавани, малтретирани физически и
психически хора.
Запомнете: част от свидетелите още живеят с ужаса на преживяното, с мисълта за
безизходицата и безсилието срещу машина, мачкала ги години наред. И тези хора в
един момент победиха собствения си страх и се изправиха очи в очи със своите
мъчители. Не подценявайте това.
Още преди началото на процеса срещу някои от основните свидетели се изля мътен
поток от обиди и лъжи. Чрез манипулации и лъжи някои медии, близки до „Ок-
топода“, се опитаха да ги дискредитират, изнервят, уплашат и разколебаят.
Кампанията бе проведена по всички правила на сталинистката пропаганда: „Което

163
харесват враговете ни, за нас е вредно!“ И още: „Може би така и трябва да бъде: лесно
да погребваме тези, които ни пречат.“ (В. „Правда“, 1935 г.)
Лесно да ги погребваме...

***

Най-убедителните документи от един процес са думите на участниците в него.

Светлозар Костов, наблюдаващ прокурор по делото „Октопод“,

шеф на Специализираната прокуратура, в изказване по Нова телевизия, 24 март
2013 г.:
Аз влязох в делото „Октопод“, защото седем прокурори преди мен са отказали да работят по
това дело. Делото „Октопод“ се развива нормално. Не може да става дума за политическа
поръчка, защото в делото няма политически субект. Въпреки това основният обвиняем Алексей
Петров се държи по-скоро като политически, а не като криминален субект.
Директен политически натиск върху моята работа не съм усещал. Магистратите решават
съобразно със съвестта си и доказателствата, затова съдебната система заслужава повече
доверие от обществото.
Отговорността за всяко едно дело лежи върху тогата на магистрата. Всеки решава според
убежденията си и доказателствата. Правосъдието не трябва да зависи от политическата
ситуация и конюнктура. То се опира на конституцията и законите. Съдебната ни система
заслужава малко повече доверие. Ситуацията в България не се отразява на хода на мегаделото
„Октопод“.

Алексей Петров в изказване по Би Ти Ви на 2 април 2013 г.:

През лятото на 2010 г. прокурорът Светлозар Костов ме караше да лъжа за Сергей Станишев
за онези секретни доклади, за да прекрати делото „Октопод“. Трябваше да кажа пред
прокуратурата, да заявя по-точно, че тези доклади, за които става дума, са ми предоставени от
Станишев. Трябваше да излъжа, че Станишев...
Трябваше да излъжа, че Станишев ми е разпореждал да подслушваме журналисти, и щях да
изляза, сега сигурно щях да бъда проспериращ бизнесмен, това трябваше да направя.
На въпрос на водещия дали с върнатите доклади не се е опитал да се качи на новия
самолет на властта, Петров бе категоричен: Получавам един документ, който е
собственост на министър-председателя. .. Наистина се чудех един ден как да постъпя с този
документ. Занесох го в МС, беше ми благодарен, свързах се с главния прокурор и след това
Борисов злоупотреби с това. И след това решиха на базата на тези документи да монтират това
следствие, което имах по-късно, обвинение... И най-накрая, когато бях в ареста, решиха, че
могат да ме изнудват да излъжа срещу Станишев.
Шефът на спецпрокуратурата Светлозар Костов е в София, пристигнал от Бургас с
политически средства и нечисти политически прийоми да гради кариера на мой гръб. Той може
да заяви всичко. В процеса, или по-точно по време на ареста ми близо две години, той не ме е
попитал нито един път за това, дали аз съм „поръчвал“ Валентин Шотев, дали съм ударил
шамар на Георги Цветанов. Никога не ме е питал, а си позволи, отново ще повторя, лятото на
2010 г. да ме извика и да ми отправи заплаха, че ако не излъжа за Сергей Станишев, ще ми бъде
отделено делото и ще бъда осъден служебно. Два часа по-късно бях извикан да свидетелствам
срещу Сергей Станишев. Сега, при втория ми арест, беше още по-нагло. Тормозеха роднините
ми, включително и майка ми се наложи да дойде в болницата при мен, да ме моли, че трябва да
кажа нещо за Станишев. .. Когато я попитах „Трябва ли да излъжа?“, тя ми каза „Не“. Това е
Светлозар Костов, неговата работа не е да ходи по телевизиите, а да ми направи обвинение –
ако аз съм „поръчал“ Валентин Шотев, а той ми направи един политически акт, който тиражира
в медиите. По телевизията той каза, че има доказателства, а той няма такива. Позовава се на
един поръчков свидетел, казва се Пламен Устинов, който защитава едни пари, които е взел от
брат ми.

164
 ***

Бившият посланик на САЩ Джеймс Уорлик в доклад до Държавния департамент на

САЩ от февруари 2010 г., озаглавен „Борбата с организираната престъпност: първият
рунд е за правителството“ (източник „Уикилийкс“) отбелязва: „Арестът на Алексей
Петров е исторически удар срещу организираната престъпност. Разбита е
ръководената от него организирана престъпна група, по-известна като „Октопод“.
Олигархът Петров дълго време е смятан за недосегаем поради голямото си състояние,
политическо влияние и връзки със специалните служби.“
Уорлик споменава също така, че „най-малко четири официални лица от
Министерството на вътрешните работи са разследвани за сътрудничество с Петров и
групата му“.
Джеймс Уорлик изброява подробно успехите на правителството на ГЕРБ: сменени
са 26 от 28 регионални шефове на полицията, много от които некомпетентни и
корумпирани, по препоръка на посолството е създадена междуинституционална
работна група срещу организираната престъпност, решен е въпросът с конфликта
между ДАНС и МВР.
В крайна сметка координацията между МВР и прокуратурата „драматично се е
подобрила“.
Борис Велчев, за когото е отбелязано, че е назначение на социалистите, е споделил с
посланика в началото на февруари, че „има пълна подкрепа от премиера и
правителството да обяви война на 200-300 най-опасни фигури на организираната
престъпност, включително 20-50 босове, които са добре известни“.
От разговори с главния прокурор Велчев и министъра на правосъдието Маргарита
Попова посланикът на САЩ е разбрал, че „старата гвардия“ от политици и съдии в
съюз с наказателни адвокати и НПО, използващи езика на защитници на човешките
права, яростно се противопоставят на необходимите реформи.
Притеснително е също, че радикалните реформи изискват промяна на
конституцията с квалифицирано мнозинство, което е трудно постижимо при баланса
на силите в парламента.
В доклада си до Вашингтон Уорлик обаче не скрива опасенията си, че акцията
срещу Алексей Петров може да се срине, ако не се стигне до конкретни присъди.
„Целият позитивен ефект, породен от тези арести, ще бъде изгубен моментално, ако
Петров и неговите съучастници не свършат в затвора“ – пише посланик Уорлик в
заключителната част на изложението, кръстена „Ще издържат ли обвиненията?“.
Премиерът, главният прокурор и вътрешният министър в един глас твърдят, че има
достатъчно доказателства за осъждането на седемте най-високопоставени членове на
престъпната група. Вътрешният министър Цветан Цветанов е уверен, че жертвите на
рекет и заплахи от страна на Петров ще свидетелстват срещу него, след като новината
за ареста се разпространи сред „стотиците хора и фирми, изнудвани от неговата орга-
низация“.
Американският посланик предупреждава, че има опасност държавни чиновници да
бъдат подкупени или рекетирани и така да не се стигне до осъдителна присъда:
„Повечето българи са шокирани, че правителството има силата и политическата воля
да тръгне срещу фигура от ранга на Петров. Ако той бъде осъден в крайна сметка, този
арест ще има историческо измерение. Има обаче опасност обвинението да се провали
поради подкуп, принуда или поради „технически причини“, което ще бъде сериозен

165
удар срещу правителството и ще деморализира обществото. Реална е и опасността
Петров да използва заплахи и сила срещу Цветанов и хората му, както и срещу
главния прокурор Борис Велчев.“

***

„Кой и защо прикри ролята на президента Георги Първанов в прикриването на

„Октопода“?“ – този въпрос зададе на пресконференция бившият ръководител на
контраразузнаването и депутат от ДСБ генерал Атанас Атанасов, който е и свидетел
по делото „Октопод“.
Атанасов разкри, че основният персонаж в делото – Алексей Петров – е бил
връзката между експрезидента и бившия главен прокурор Никола Филчев. Атанасов
поиска обвинител № 1 Борис Велчев да разпореди проверка, защо Петров е останал на
работа в Национална служба „Сигурност“.
През февруари 2003 г. Георги Петканов като министър на вътрешните работи по
предложение на тогавашния директор на службата за национална сигурност Иван
Чобанов е издал заповед за уволнението на Алексей Петров от секретния щаб на НСС.
Впоследствие стана публично известно обаче, че тази заповед не е била изпълнена, без
да е отменена, допълва Атанасов. Той възрази, че никой от отговорните за
неизпълнението на заповедта не е призован като свидетел. И припомни, че още преди
две години е заявил, че „неизпълнението на тази заповед е резултат на намеса и
давление на Георги Първанов като президент“.
„Разполагам с конкретни обстоятелства и имам изключително солиден източник, че
това нещо се е случило тогава. И отново задавам въпроса, кой и защо прикрива ролята
на Георги Първанов в прикриването на „Октопода“ в хода на съдебното следствие“ –
заяви бившият шеф на НСС.
И припомни, че от изявленията на вътрешния министър Цветан Цветанов се
разбрало, че е много запознат с хода на делото.
„И тук се поставя въпросът, защо Цветанов пропуска ролята на Първанов и другите
свидетели за този факт от 2003 г. Тук може различни версии да бъдат издигнати.
Цветан Цветанов и Иван Чобанов в един период от време бяха двамата съветници на
тогавашния секретар Бойко Борисов, работеха съвестно. Дали това е причината?“ –
попита свидетелят.
Чобанов е разпитван като свидетел в хода на разследването, но не е призован като
свидетел в съдебна фаза, което според Атанасов е фрапиращо и е изключителен
скандал.
Атанасов не е наясно дали самият Петканов, който сега е конституционен съдия,
също е сред свидетелите. Година по-късно, през 2004 г., Петканов подписва заповед за
награждаване на офицера под прикритие Алексей Петров.
„Ако главният прокурор не предприеме действия за изясняване на тези
обстоятелства, които са изключително важни по това дело и не само по това дело,
върху него ще падне сянката на съмнение. Заради обстоятелството, че той идва от
кръга на Първанов“ – коментира Атанас Атанасов.

***

Бившият главен прокурор Никола Филчев и бившият началник на НСС генерал

166
Атанас Атанасов се изправят един срещу друг на очна ставка по делото „Октопод“.
Двамата са призовани като свидетели в процеса. В това, което казаха и единият, и
другият, имаше известни противоречия, затова съдът ги изправи един срещу друг в
очна ставка.
„Известно ми е, че имаше връзка между Георги Първанов и Никола Филчев и тя
протичаше през Алексей Петров“ – заяви пред съда Атанасов. От показанията му
стана ясно още, че Петров е бил назначен в службата като агент под прикритие през
2001 г. след ходатайството на тогавашния главен прокурор Филчев. Атанасов обаче не
е бил съгласен с назначението. Първият въпрос, поставен от съдия Ченалова, бе дали
Никола Филчев и Атанас Атанасов се познават. Филчев отговори, че не познава
Атанасов, помни го по име, но не свърза, че лицето срещу него е именно Атанас
Атанасов.
Един от въпросите, заради който застанаха един срещу друг, бе този, дали Филчев е
звънял по телефона на Атанасов, за да ходатайства за назначаването на Алексей
Петров. Атанасов отговори категорично с „Разбира се“ на този въпрос.
Филчев каза, че това е 100-процентова лъжа, обърна се към Атанасов и говорейки
му на „ти“, му заяви, че след скандала с подслушването са били в крайно влошени
отношения.
На въпроса, отправен към Филчев от генерал Атанасов – дали е идвал в апартамента
му на гости, – Никола Филчев отговори: „Аз не ви помня, че вие сте господин
Атанасов. Ходил съм в Атанасови, защото имаха нов дом, но не го свързвам с твоето
лице. Спомням си, че господин Атанасов ме покани, защото имал безплатни нови маса
и стол и се хвалеше с тях.“
Бившият главен прокурор започна да дава показания по интересен начин. Още
когато съдия Румяна Ченалова му снемаше самоличността, на въпрос, дали е осъждан,
той отговори: „Неосъждан засега.“ Отново в същия стил той каза, че е запознат с
правата си. Чува ги за първи път, но пък обеща да каже истината.
Никола Филчев каза, че никога не е поддържал контакт с Алексей Петров. В
прокуратурата не е идвал, заяви той. Филчев каза, че познава от всички подсъдими
само Алексей Петров и Цеко Йорданов.
Той отрече да е ходатайствал за назначаването на Петров в НСС. Не е знаел и че
Петров работи там. Повече от 10 минути хвали личността на прокурор Йорданов.
„Това дело е един балон и ще завърши, както завършва всеки балон“ – завърши
Никола Филчев. – Първоначално надуваш балона – радост, оживление, големи
очаквания. След това го изпускаш, балонът лети във въздуха – наоколо
ръкопляскания, аплодисменти... на върха си! И идва момент, в който балонът като
всеки се спуква и никога не можеш да го надуеш пак“ – философски обобщи Филчев.

167
 ***

Едвин Сугарев и бившият главен прокурор Никола Филчев пристигнаха в

Съдебната палата, за да дадат показания. Това е първото виждане очи в очи на Сугарев
с Филчев, когото поетът и общественик критикува активно през последните години.
„Това ми е първото виждане с него, при което ще застанем очи в очи в съдебната
зала“ – каза Сугарев, преди да влезе в залата. – Има основания за ареста на Филчев, но
се съмнявам, че има воля за това.“
Той допълни, че имал разговор с главния прокурор Борис Велчев, който
първоначално бил решен на тази стъпка, но по-късно се разколебал.
„Ако Филчев не беше сменен като главен прокурор, нямаше да се стигне до това
дело“ – категоричен бе Сугарев, който изтъкна, че е длъжен да бъде в съда и да каже,
каквото знае.
Той посочи, че се е занимавал много с неща, свързани с Алексей Петров, и по-
специално убийството на адвокатката Надежда Георгиева и прокурора Николай Колев.
Според него тези афери имат отношение към делото „Октопод“ дотолкова, доколкото
„чрез тях се осъществява връзката между Алексей Петров и бившия главен прокурор
Никола Филчев“. Сугарев каза също, че е имало време, когато е бил загубил надежда,
че ще се стигне до това, което се случва днес в съда.

***

168
 Георги Цветанов, бизнесмен, банкер,
един от основните свидетели по делото „Октопод“:
Това зло няма граници, които да не може да прескочи, и няма дом, в който не може да влезе.
Да не дава господ хора да станат жертви на групата. Стартът на делото е много важен ден не
само за пострадалите, но и за самото правораздаване. Изгря един много светъл лъч в сегашната
история. Този тумор беше изключително голям и бе пуснал метастази във всички сфери на
обществения живот и държавата ни.
Изграждането на структурата на „Октопода“ започнало с елементарни дейности и проста
организация, ръководена от тартор, силов изпълнител и „мозък“, който отговаря за финансите.
След това дейността се усложнява и развива до високотехнологично ниво.
Факт е, че много видни политици прекланяха глава пред неговата мощ. Нямам представа, как
хора, призвани да ръководят държавата, се поддават.
Не знам откъде изгря този мит, че съм проговорил едва след 13 години. Не е вярно! Още
през 1999 г. съм описал всичко заедно с партньорите си и пострадали хора. И то не само пред
една инстанция. Много от папките вероятно още стоят в чекмеджетата на чиновници, а може би
и на бивши премиери. Една от жалбите е лично до бившия премиер Иван Костов. Тя е описана
в делото, но до днес няма отговор.
Търсеният ефект беше физическото ми и психическо смазване, за да прехвърля цялото си
имущество на Алексей Петров. Той сам заявява, че знае как да ги прави тези неща. Не си
пожелавайте да сте насаме с него, защото е много опасен човек.
Твърдението на Алексей Петров, че е някаква жертва, е поредната безумна теза на това лице.
Няма как Цветан Цветанов и Бойко Борисов да са манипулирали този процес, защото през
1999 г., когато подадохме първите си жалби, те не бяха фактор в политиката.
Знам, че Алексей Петров ще си отмъсти. Вероятно ще посегне на здравето и живота ми. Но
идва момент, когато не можеш да правиш повече компромиси, да мълчиш и да се страхуваш.
Наясно съм с рисковете. Само през последните месеци са направени два атентата срещу мен.
Не мога да твърдя кой е авторът, но мога да се досещам.
Изгряването на звездата на сегашния премиер Борисов създаде много комплекси на Петров.
Преживял съм страшни неща. Когато арестуваха Алексей Петров, а и по-късно, по време на
досъдебното производство, не вярвах, че ще се стигне до процес и съдебна зала.
Знаех, че той винаги се е измъквал от правораздавателните органи, че има влияние сред
магистрати и политици. Затова не вярвах. Затова и спестявах при разпитите част от истината в
досъдебната фаза... Страхувах се. Още се страхувам. Но вече съм мотивиран да говоря и да
изрека всичко, което знам, защото този „модел“, налаган от Алексей Петров, е едно зло. Ако не
бях аз, някой друг щеше да бъде на мое място. Извършил съм неща по принуда, но съм го
направил, защото трябваше да спася живота на семейството си, на децата си. В един момент
вече не мислех за себе си, минавала ми е дори мисълта за самоубийство, а само за тях...
Слава богу, някак оцеляхме.

Към Георги Цветанов бяха отправени десетки въпроси, отговорите на които

разкриха как в средата на 90-те години Трактора и групата му са рекетирали, заплаш-
вали и шантажирали бизнесмена и негови съдружници и приятели.
Самият Цветанов бил два пъти жестоко бит лично от Алексей Петров в кабинета му
на басейна „Спартак“. Целта била една-единствена: да бъдат присвоени бизнесът,
имотите и парите на свидетеля и неговите съдружници.
Докато това се случвало чрез юмруци, шамари и заплахи за убийство, в басейна
кротко се освежавали политици като Георги Първанов, Надежда Нейнска, известна по
онова време повече като Хубавото Наде, и др., разкри Цветанов.
Схемата била проста: Трактора предложил на Цветанов и други хора да станат
акционери в новосъздадената застрахователна компания „Спартак“ (днес „Лев инс“).
Било им обещавано, че това е много печеливш бизнес и пр. След дълги и настоятелни
увещания това наистина се случило, като в активите на дружеството се оказали фирми
169
и имоти за милиони. По-късно обаче Петров започнал да убеждава акционерите да
прехвърлят дяловете си на чужденец или на посочени от него лица, защото така щяло
да е по-добре с оглед получаването на лиценз за застрахователна дейност. Който
отказвал, а това били почти всички, бил привикван на разговори на басейна „Спартак“
или му пращали мутри, за да го „убедят“.
Започнали да се сипят и заплахи. В един момент Трактора дори заявил на Цветанов,
че негов дългогодишен партньор и близък приятел от детството трябва да бъде убит,
защото пречел на бизнеса и създавал проблеми. Цветанов отхвърлил категорично
подобна възможност и вече силно разтревожен, поискал някакви гаранции от Трактора
за акциите им. Това очевидно разлютило бизнесмена, бивша „барета“, който привикал
Цветанов в кабинета си уж да уточнят ситуацията и го пребил. След това го принудил
да подпише разписки, че му дължи пари и да прехвърли дяловете си на посочени лица
и фирми.
Адвокатите на Алексей Петров часове наред се опитваха да изтръгнат от свидетеля
признания за извършени от него некоректни и дори незаконни бизнес практики.
Очевиден бе стремежът им да създадат впечатлението, че Цветанов е човек с не
особено висок морал или че има противоречия в разказите му по време на предвари-
телното производство и пред съда. Цветанов обаче явно бе подготвен и очакваше
атаките. След всеки изминал час се разкриваха все нови и нови тайни от „бизнес мо-
дела“ на „Октопода“, наподобяващ досущ този на мафията.
Така стана ясно, че известната специалистка по художествена гимнастика Нешка
Робева е развивала покрай спорта и лихварска дейност. Тя давала пари от клуба по
художествена гимнастика, който ръководела, на заем с определена лихва. Лихвите се
определяли според човека. Когато Цветанов бил в невъзможност да ѝ издължи
получени от нея 100 хиляди долара, тя помолила своя стар приятел Алексей Петров да
реши проблема. Странното е, че като гаранция за взетия кредит Цветанов бил заложил
апартамент в центъра на София, който бил на стойност много над дължимата сума, но
Робева пожелала погасяването да стане чрез колекцията от картини на Цветанов.
Същата колекция била събирана от бизнесмена с помощта на художника акад.
Светлин Русев. Платна на Златю Бояджиев, Бенчо Обрешков, Владимир Димитров-
Майстора, както и на западноевропейски и родни автори били иззети от Цветанов и
заминали в неизвестна посока. Така вместо със 100 хиляди долара Нешка Робева се
сдобила с картини за няколко милиона. Разследването по „Октопода“ обаче все още не
е открило къде са тези скъпи творби, а материалите, свързани с участието на Нешка
Робева в раздаването на кредити, което е забранено по закон, и това на Светлин Русев,
мистериозно изчезнали някъде по пътя между прокуратурата и следствието...

***

Изслушването на Богомил Бонев, бивш министър на вътрешните работи в кабинета

„Костов“, започна при закрити врати, тъй като може да се съдържа секретна
информация, реши съдът. По-късно заседанието на съда беше открито за външни лица,
след като приключи отговорът на въпрос, който вероятно съдържа секретна
информация.
Според показанията на Богомил Бонев дружеството „Лев инс“ не е получило
лиценз, докато той е бил министър, защото не е имало ясна информация за произхода
на капиталите. „Лев инс“ е една от компаниите, свързвани с Алексей Петров. Той е

170
един от създателите ѝ (учредена през 1996 г. като застрахователна компания „Левски
Спартак“, през 2005 г. преименувана на „Лев инс“), но в момента името му не
фигурира нито в тази компания, нито в свързаната с нея „Лев корпорация“.
Бонев каза пред съда, че няма конкретни спомени за натиск върху членовете на
Националния съвет по застраховане и застрахователния надзор. Становищата на Бонев
за лицензи са се базирали на доклади.
Алексей Петров запита Богомил Бонев дали като вътрешен министър е имал лично
отношение към него. Бонев му отговори, че никога не се е интересувал лично от него.
Богомил Бонев каза още, че свързва отстраняването му като вътрешен министър в
края на 1999 г. именно с отказа да бъде даден лиценз на застрахователната компания
на Алексей Петров. Лицензът бил даден няколко дни след това от новия министър
Емануил Йорданов, преди той дори да е имал време да се запознае с всички
документи. Той посочи, че при даването на лиценз Йорданов се е базирал само на
доклад на генерал Атанас Атанасов.
Ето как самият Богомил Бонев кратко е формулирал случилото се в съда в
страницата си във Фейсбук:

Потпури от разпита ми днес по „Октопод“

Адвокат Лулчева: Кой ви отстрани като министър?
Премълчан отговор: Организираната престъпност, която защитавате.
Алексей Петров: Кога приключиха оперативните разработки срещу мен?
Премълчан отговор: Когато Станишев ви направи шеф в ДАНС.
Адвокат Василев: Предявяваме ви писмо от съвета за застраховане с предложение да се
даде лиценз. Запознат ли сте с него?
Отговор: Запознат съм. На писмото има моя резолюция до Кирил Радев спешно да докладва
какво става с писмото от Израел, което би трябвало да докаже чист произход на парите на
„купувачите“ на „Левски Спартак“ ЗД. И до днес няма такова писмо. Защо Емануил тогава се е
съгласил за лиценза и защо Костов не им е потърсил сметка с Атанасов – отговор в
назначението на Петров като офицер под прикритие.

Важно уточнение! Бонев е отстранен от поста министър на вътрешните работи и

само няколко дни след това неговият приемник Емануил Йорданов подписва лиценза
на „Лев инс“. Няколко дни, в които влизат новогодишните празници, през които той
не би могъл да се запознае с казуса дори да е Айнщайн. А определено не е. Подписва и
Муравей Радев, тогава финансов министър. Което означава, че отстраняването на
„пречката“ Бонев се е очаквало с голямо нетърпение. Така излиза.
Друг важен акцент, който сякаш е убягнал от вниманието на безспорно ловките
адвокати и на самия Алексей Петров, които са със самочувствието, че превъзхождат
останалите в процеса. През цялото време, откакто Алексей Петров е арестуван и е
започнало делото, по различни поводи се подчертава, че той няма нищо общо със
застрахователното дружество „Лев инс“. Добре, но защо тогава въпросите към генерал
Бонев бяха концентрирани изцяло върху казуса с лиценза именно на
застрахователното дружество? Защо?
Освен това самият доцент Петров задава на Бонев въпрос, защо е подписал лиценза
на други дружества, а на „Лев инс“ не е. От това по-голямо самопризнание, че Петров
и „Лев инс“ са свързани – здраве му кажи.
И още. Всеки средноинтелигентен след тези изяви на обвиняем и защита би могъл
да си помисли, че останалите кандидати са си свършили работата и са успели да
подготвят документите си за желаната процедура и подпис. „Лев инс“ обаче не са

171
успели. Дори не са представили съответен документ от израелските партньори за
произхода на финансиране, което би трябвало да е фасулска работа. Фасулска, ама не
са я свършили.
С въпросите си към Богомил Бонев защитата и обвиняемият Петров нагледно
доказаха съпричастността на Алексей Петров към „Лев инс“.
Изводите всеки може сам да си направи.

***

Петко Сертов, бивш председател на ДАНС, заявява в съда: „Чужди служби

изразяваха резерви по отношение работата на Алексей Петров в ДАНС.“
По думите на Сертов резервите били само в една насока, а именно, че Петров не
трябва да бъде в ДАНС. Нещо, за което бившият председател искал доказателства.
Петко Сертов разказа как ДАНС е била критикувана от прокуратурата, че не дава
особено полезни доказателства, и това го навело на мисълта да сформира ново звено,
което да играе ролята на своеобразен филтър при подаването на данни към
обвинението.
В тази насока Петко Сертов каза, че провел разговори с Алексей Петров и главния
прокурор, като бившата „барета“ споделила за съседството си с бившия главен
прокурор Никола Филчев и възможността да се консултира с него.
Сред задачите, по които ДАНС е работила, са беседите, провеждани в агенцията, с
един от братята Маринови – Маргините, и Златомир Иванов-Баретата. Задачата била
поставена, след като в пощенската кутия на депутата Румен Петков била получена
заплаха, посочва Сертов.
По думите му, след като Алексей Петров бил осветен като агент, се наложило да
бъде назначен в кабинета на председателя на ДАНС. Когато в самото начало на
създаването на агенцията Петров бил преназначен, не е искана справка дали срещу
него се водят оперативни дела, каза Петко Сертов и уточни, че това е била обичайна
практика.
Той допълни, че не е чувал за три водени разработки срещу Петров в ГДБОП с
кодовите наименования „Бизнесмени“, „Цигулари“ и „Рамбо“. От въпросите на
прокуратурата стана ясно, че Алексей Петров е автор на шест доклада, изготвени след
срещи е депутата Лъчезар Иванов, Евелин Банев-Брендо, Веселин Данов и Весела
Томова.

***

Велизар Велизаров, бизнесмен, свидетел по делото „Октопод“ разказа за случай,

когато Алексей Петров-Трактора взимал бизнесмени за заложници, за да изнудва
техните сътрудници да прехвърлят акции и автомобили на близки до него фирми.
На 25 ноември 1998 г. бил повикан от Трактора в комплекса „Златният телец“ в
столицата. Велизар тръгнал от град Левски заедно със сътрудника си Пламен
Георгиев. Двамата отишли на уреченото място, където около десетина здрави момчета
ги пресрещнали и ги настанили в две различни бунгала.
„Чаках около два часа. През това време в помещенията влизаха и излизаха различни
хора, като демонстрираха, че са тежко въоръжени. Накрая дойде и самият Алексей
Петров, който седна при мен и ми обясни, че трябва да му прехвърля колата си. По-

172
късно разбрах, че тя му е нужна като гаранция по някаква сделка. Автомобила обаче
така и не го видях повече.“
„Селяндур, боклук, ще ти счупя главата, ще те размажа“ – креснал Трактора на
Велизар и отново го приканил да му прехвърли поръчковия си „Мерцедес Е500“, кой-
то бил на стойност 70 хиляди германски марки. Освен това трябвало да прехвърли и
всичките си акции, които притежавал във фирма, занимаваща се с търговия.
„Бях уплашен за живота си, действах под жесток натиск“, обясни Велизаров. След
като отправил заплахите, Алексей Петров му казал, че сътрудникът му Пламен
Георгиев остава като заложник, докато той докара автомобила си от град Левски.
„Тръгнахме с кола на Алексей, шофьор и двама въоръжени мъже. Преди това бях
обяснил на Петров, че автомобилът не е на мое име и нямам данните от талона на
колата. Той обаче ме успокои, че това не е проблем. След като взехме автомобила,
минахме през Плевен, където мъжете ме закараха при шефа на звеното за борба с
организираната престъпност в града Стилян Петров. Той лично попълни
документите“ – обясни още Велизаров.
„С Пламен се чухме по телефона и той ми обясни по-бързо да идвам и да подписвам
документите, че си ебало мамата“ – разказа още бизнесменът.
След като прехвърлил колата на фирма, близка до Петров, Пламен Георгиев бил
освободен. Всичко това се случило в момента, когато е ставало прелицензирането на
„Левски Спартак“ в застрахователното дружество „Лев инс“. Законът обаче изисквал
зад тези структури да не седят съмнителни бизнесмени и капитали и именно заради
това Петров е търсел подобни форми на финансиране чрез други лица.
Трактора е налагал свидетели и ги е ритал в слабините. Велизаров посочи, че в един
от случаите, в които отишъл в София по нареждане на Трактора, Алексей Петров му
разпоредил да отиде в къщата на Георги Цветанов, да вземе колекцията му от картини
и да я занесе в офиса му в „Златният телец“.
„Изпълнявах всички нареждания, защото тайно се надявах, че Петров ще ми върне
акциите и всичко, което ми взе. Това обаче не се случи.“
При друга от срещите им пък Трактора тръгнал да бие Велизаров. Той успял да
избяга, но Петров стоварил гнева си върху Пламен Георгиев, като го ритал в слаби-
ните. Малко по-късно Велизаров разбрал, че Цветанов се е прибрал, след като няколко
дни е бил в неизвестност.
„Заварих го в тежко положение. Бяха го били, едва говореше. Лежеше на дивана
уплашен. Едва успя само да ми каже, че Алексей го е бил“ – разказа свидетелят и
допълни, че тогава пуснал няколко последователни жалби и в полицията, и в
прокуратурата, както и в тогавашната Национална служба „Полиция“ и в ЦСБОП. В
отговор на жалбите Велизаров „се сдобил“ с обвинение.
„На следващия ден прокурорката даде интервю, в което каза, че съм я заплашвал с
Алексей Петров. Реакцията беше една – като започнахме да се жалим от рекета и
насилието, ни образуваха дела“ – каза той.
Свидетелят разказа също, че при една от срещите в „Златният телец“ друг от
подсъдимите по делото – Кирил Топалов – го заплашил, че ще му отреже с бръснарско
ножче пръстите барабар със златните пръстени.

***

Валентин Шотев, бизнесмен, свидетел по делото „Октопод“, пред съда: „Преживях

173
неща, които никога не съм допускал, че ще ми се наложи да преживея. Години наред
бях заплашван и рекетиран от Алексей Петров, с когото уж бяхме тръгнали да правим
бизнес.“
Докато били съдружници, босът на „Октопода“ обещал да го размаже, ако не му
прехвърли целия бизнес. Шотев наел фирма „Ипон“ на Бойко Борисов да го охранява
от Алексей. „Ти си главният виновник това малко прасе да стане такава голяма
свиня“ – казал Бойко на Шотев след време.
„Не се бъркай! Аз съм решил в този живот да бъда лош!“ – с тези думи Алексей
Петров отговорил на Шотев, който го питал защо е пребил друг ключов по делото
свидетел – Георги Цветанов.
Шотев разказа за съдружието си с Петров и „спонтанното“ решение на Трактора да
прекрати общия им бизнес, за което си послужил със заплахи, използвал връзките си в
прокуратурата и най-вече близостта си с бившия прокурор № 1 Никола Филчев.
Шотев и Георги Цветанов се запознали покрай бизнеса си с Алексей през 90-те
години. „Един ден видях Цветанов да плаче пред офиса на Петров, бършейки кръвта
от носа си. Каза ми, че току-що бил пребит от Алексей“ – спомня си Шотев. Шотев
отишъл при Петров и го питал какво прави, а онзи го предупредил да не се бърка.
През 1997 г. Шотев и Петров придобили имот от 26-28 декара в Кръстова вада в
София, където изградили ресторант „Златният телец“ и комплекс с административна
сграда, тенис-кортове и училище с детска градина. Отделно имали и чейндж бюро на
ул. „Джеймс Ваучер“ в столицата.
„Аз го вкарах в бизнес средите, запознах го с хора, помагал съм му финансово. Това
е една от големите ви грешки в този живот“ – казва с горчивина Шотев.
Отношенията им били нормални до лятото на 2000 г. Тогава братът на Шотев
Веселин имал среща с Алексей на басейна „Спартак“, който по думите на свидетеля
„беше неговата територия“.
„Реших да подкарам брат ти. С него е свършено, не се бъркай, че и ти ще
изгориш“ – предупредил Алексей Веселин. След това Петров заплашил и съпругата на
Шотев, че „ще приключи с тяхното семейство“ и да се махат от общия им имот.
Заплашеният не разбирал какво става и поискал среща с Петров, която се състояла в
ресторанта „Златният телец“. На съседна маса присъствали по негова молба братът на
Шотев Веселин и известният боксьор Цачо Андрейковски.
„Ти какво сега? Искаш да ти избия зъбите ли? Защо си довел този боксьор?“ –
изсъскал му Алексей.
„Не искам да деля имота, сам ще ми е по-комфортно. Ако не се съгласиш, трябва да
си вземеш армия от охранители и пак ще са малко“ – заплашил го Трактора.
След като не се разбрали, Шотев решил по съдебен път да си търси правата и подал
жалби в съда и прокуратурата. След 6-месечно мълчание разбрал, че държавните
органи не само няма да му помогнат, ами и делото се е обърнало срещу него, като в
съда бил внесен обвинителен акт за набедяване от страна на Шотев.
Прокурорът, с когото Шотев разговарял, му признал, че има разпореждане лично от
главния прокурор Филчев делото да се вкара в съда.
В крайна сметка обаче Шотев бил оправдан и на трите инстанции, въпреки че
адвокат на Петров бил бившият главен прокурор Иван Татарчев.
По свидетелски показания на друг важен свидетел – Пламен Устинов, бивш
служител в НСО – Алексей Петров е поръчал преди години убийството на съдружника
си Валентин Шотев.

174
 Защо обаче прокуратурата все още не започва разследване на тези сигнали за „мокра
поръчка“, не е ясно.
От мои познати в МВР знам, че съществуват сведения, че името на Алексей Петров
е замесено във втора „поръчка“ срещу Шотев. Дано прокуратура и разследващи си
свършат работа и да стане ясно дали нещата са верни и сериозни, или става дума за
нещо друго. Дано!

***

Донка Митева, свидетел по делото, заяви: „Алексей Петров вместо сърце има камък.
Свидетелствах на 26 януари, а след това поисках да дам допълнителни показания.
Тогава разказах, че Алексей ми се обади ден преди да се явя в съда в Ямбол и ми каза,
че е в града. Сутринта ме взе с колата си и ме откара в София. Зад нас се движеше
автомобил с охрана. Не мислете, че ми е разказвал приказки от 1001 нощ.“
Митева заяви още, че през годините всички, които са имали работа с Петров, са
знаели какъв е той, за какви служби работи и с какво се занимава в действителност.
„Под претекст, че ми помага, ми отне над 2000 кв. метра застроена площ на бул.
„Цар Борис III“ в София, имоти, печатница, складове и два апартамента по над 200 кв.
метра. Заради него дори не можехме да изпълним завещанието на сестра ми
(известната българка Роза Георгиева, пилот и бизнесмен) да направим музейна зала на
ВМРО и Ванче Михайлов“ – допълни с болка Митева.
„Колко още съдби трябва да съсипе Алексей Петров, за да задоволи своята
алчност?!“ – попита тя в съда.

***

Пламен Устинов, ключов свидетел по делото:

Алексей Петров извика мен и още двама души на басейна „Спартак“ и разговаря с всеки
поотделно. Там бе поръчано ликвидирането на господин Гриша Ганчев.
С мен Петров разговаря около половин час. Обеща да ми плати 170 хиляди евро, ако изпълня
поръчката.
Преди него бе „поръчан“ друг известен бизнесмен. Аз го уведомих и той взе мерки за
безопасността си.
За Гриша Ганчев знам, че Петров нещо имал да взима от него. Преди това Петров смяташе,
че трябва да бъде отвлечен, той или негов близък. После се отказа и реши, че трябва да бъде
убит. Двадесетина дни след срещата при президента Първанов, който ги бил успокоил, бе
отвлечен Ангел Бончев, който бе партньор на Ганчев. Няма как да не се свържат двете неща,
логиката го показва...
Алексей Петров в онзи момент просто ненавиждаше Ахмед Доган и Бойко Борисов. Беше
казал, че ако се справим с Гриша Ганчев, ще възложи премахването на политици. След това
щял да ме изведе извън страната. Бях сигурен, че вместо в чужбина щях да бъда убит, за да се
прекъсне връзката към него. Такъв е неговият модел.
Обвинява ме, че съм луд и си измислям или изпълнявам поръчки на Цветанов, Флоров или
прокурора. Да, но има свидетели, както и хора, на които също е поръчвал. Някои от тях може да
откажат да говорят, но други ще потвърдят. Казвам само неща, които съм чул и видял лично.
С очите си видях папка със сигнали на бизнесмена Коко Динев, че Алексей Петров го
заплашвал с убийство.
Пътувахме в колата на Петров и в един момент той каза: „Пацо, виж какво има в тези
папки.“ Отворих най-горната, а те бяха десетина може би, и в нея видях сигнали до
прокуратурата, в които Динев пише, че Алексей го заплашва със смърт. „50 хиляди долара ми
струва тази папка“ – каза Петров. Тези папки му ги беше дал тогавашният главен прокурор

175
 Никола Филчев. Те бяха много близки.
Проговорих след време, защото ме беше страх за семейството ми. Принуждавали са ме да
подписвам декларация за получени пари под заплаха с пистолет.
Плашили са ме, че ще ме удавят и пр. Разказал съм тези неща пред прокурор и хора от
разследването срещу „Октопода“. Знам хора, които са ги провисвали от виадукти на магистрала
„Хемус“ с главата надолу, за да прехвърлят бизнеса си на Петров.
Сега проговорих и пред медиите, защото положението стана нетърпимо. Постоянно
заплашват мен и семейството ми. Заканват се да отвлекат децата ми, да ме разстрелят пред
тях... Вечеряме с пушка на масата. Целта на атаките срещу мен е една: да се откажа от по -
казанията си като свидетел по делото. Хора на Алексей Петров звънят по телефона, някои идват
вкъщи.
По телефона на една от адвокатките на Петров непознат глас ми каза: „Ако искаш да видиш
децата си – изпълнявай всичко, което ти кажем.“ Живеем в страх и ужас.
В същото време Алексей Петров бе кандидат за президент и обикаля страната, среща се с
хора и им говори някакви неща... Просто е абсурдно! Изкарва се политическа жертва. Той е
национален лъжец! Няколко пъти го призовавам да седнем заедно на детектор на лъжата и да
отговори на някои мои въпроси. Но бяга, защото знае, че ще се провали тотално. Обеща с поло-
вин уста в предаването на Люба Кулезич, че ще седне, но няма да го направи. Гарантирам!
Ние с Алексей сме помаци. Познавам го от много години и знам какво мисли. Това е човек,
който е алчен за власт и е готов на всичко, за да постигне целта си. На всичко!
Готов съм да седнем с него и пред психолози и психиатри и те да преценят кой казва
истината.

Един от приближените на Петров – Емил Бонджев – твърди, че е дал на Устинов 300

хиляди лв. Твърди, че Устинов ги поискал и му ги дали, за да се откаже от показанията
си срещу Трактора. Има и видеозапис на това, как Устинов подписва декларация в
адвокатска кантора.
Версията обаче се пробива много лесно.
Защо братът на Алексей Петров – Огнян Петров – ще праща Бонджев да дава пари
на Устинов да се откаже от показания, ако те са фалшиви и напълно измислени? Освен
това как така дават пари без разписка? Това е абсурдно. И накрая питал ли е някой
Бонджев с какви пари строи нова къща?

Тук ще направя едно отклонение, което засега има само косвено отношение към
процеса срещу „Октопода“, защото засяга личността на Алексей Петров, но не
кореспондира директно с обвиненията срещу него по това дело.
Пламен Устинов няколко пъти споменава, че след посещения в следствието и
прокуратурата е питан настоятелно от Петров и негови хора дали е питан за побоя
срещу мен.
„Много се интересуват от тази тема и дали прокурорите ровят по нея“ – твърди
Устинов.
Неотдавна Алексей Петров разви в предаването на Люба Кулезич тезата, че
убийството ми било поръчано от Иван Драшков, зам.-шеф на ДАНС по онова време.
Според Петров Драшков „зареждал“ с информации сайта „Опасните“, който аз съм
бил списвал. Когато разработката „Галерия“ станала известна и се вдигнал огромен
скандал за подслушванията на политици и журналисти, Драшков решил да се отърве
от мен и ме „поръчал“.
Петров заяви също, че почнал да рови кой стои зад „Опасните“, защото така му било
наредено от Петко Сертов и защото там били „осветени“ 29 секретни обекта на
Министерството на отбраната. Петров заяви категорично, че не са ме подслушвали и

176
следили. Каза също, че Иван Драшков бил национален предател – предавал тайни на
чужди служби.
Няма да коментирам методите на ДАНС, нито морала и интересите на хората,
работещи и работили в нея. Не защитавам и Драшков, той не ми е никакъв и го поз-
навам бегло. Освен това в сайта „Опасните“ съм чел публикации, че двамата с Алексей
Петров са работили доста добре и са се разбирали. Дори че Драшков му бил по едно
време водещ офицер от периода в НСС. Не ме интересуват техните отношения. Освен
това като свидетел по „Октопода“ Драшков каза добри неща за Петров, отрече да са
имали конфликти и пр.
Но има неща, които не мога да премълча или да се правя, че не ме засягат.
През лятото на 2008 г. Алексей Петров ме търси няколко пъти по телефона, единия
път – чрез сина ми. На него бе предал закани, как ще се разправи с мен, и други от
този род. Попитах го защо се държи по този начин и защо въобще звъни на сина ми, а
той ми отвърна: „Да речем, че не съм ти намерил телефона.“ Смешно! Човек с такава
позиция в ДАНС не може да открие телефона на журналист, при положение че в сайта,
който издавам – „Фрог нюз“, са публикувани телефони за връзка. Както и да е.
Алексей Петров ме извика на разговор в сградата на ДАНС на 9 септември 2008 г.
Разговаряхме около 40 минути. На срещата присъства и непознат за мен човек, който
по-късно се оказа Велин Хаджолов от суперсекретната формация ОСА. По време на
този разговор Петров ми обясни назидателно, че знае и следи всяка моя стъпка и
среща. Каза, че знае всичко за мен, защото заделил голям ресурс – около 14-18 души,
които да ме следват на всякъде и да ми записват разговорите. Това ми го каза лично
той. Хаджолов може би ще отрече, за да го защити, ако се наложи, но това не ме
интересува. Бях там и знам какво се случи.
Когато излязох от ДАНС, отидох директно в кантората на адвокат Ина Лулчева. Тя
бе в течение на това, което се случва. Разказах ѝ дума по дума разговора с Петров. Тя
бе категорична, че в публикациите на сайта „Опасните“, за които говореше Трактора,
няма никаква квалифицирана информация или държавни тайни. Каза ми също, че е
недопустимо такова поведение спрямо мен и когато му дойде времето, ще ми
съдейства да си потърся правата.
Сегашният омбудсман, известният юрист Константин Пенчев казва: „Опазването на
държавната тайна не е проблем и работа на журналистите и медиите. Щом са стигнали
до нея – ще я публикуват. Отговорни са учрежденията, които отговарят за опазването
на тези тайни. Освен това всички граждани имат право на цялата информация, която
може да им бъде предоставена.“
След като си тръгнах от срещата с Лулчева, отидох на работен обяд с две бизнес
дами (не желая да набърквам имената им) в ресторант „Монтерей“. Там бяха се
събрали хора от т. нар. кръг „Монтерей“, които празнуваха, поне с такова впечатление
останах, победата на 9 септември 1944 г., каквото и да значи това.
Когато разговорът ми с дамите приключи, се видях за малко с генерал Любен Гоцев.
Споделих му, че съм бил в ДАНС и за срещата с Петров. Той ми посочи двама души,
които пиеха кафе на съседна маса, и ми каза, че те със сигурност са там заради мен.
Освен това ме предупреди: „Внимавай с Алексей, той е много опасен човек.“
Това беше на 9 септември.
На 22 септември 2008 г. пред ресторант „Кипарис“ бях пребит до смърт от няколко
души без маски и качулки, които крещяха, че са от полицията. Те знаеха, че няма да
оживея, и затова не криеха лицата си. Това стана на излизане от срещата ми с Евелин

177
Банев-Брендо и негов адвокат. Преди това се бях виждал един-единствен път с Банев,
и то по време на среща с други хора. Запознахме се и говорихме общо около 5 минути.
Срещата ми с него бе доста странна, защото аз нямам нито отношение, нито бих могъл
да имам някакъв бизнес с такъв човек. В сайта сме пускали рекламен банер на
фирмата за недвижими имоти „Хоум фор ю“. Тя рекламираше дейността си поне в
още двадесет медии, сред които и националните телевизии, а нейни билбордове има из
цялата страна. Всички тези медии, включително БНТ, Нова тв, Би Ти Ви, вестниците
„24 часа“, „Труд“, „Стандарт“ и поне десетина сайта все на издръжка на Брендо ли са
били? Доста елементарно би било подобно твърдение.
Но да се върна на срещата в „Кипарис“. Странна бе тя за мен, но отидох, без много
да се замислям. Така би постъпил всеки, а и очакването, че евентуално мога да
измъкна някакво интервю с Банев, е предизвикателство за всеки журналист.
Чак по-късно, когато по чудо и благодарение на великите медици от ВМА оживях,
си дадох сметка, че въпросната среща не е била случайна. Още първите съобщения за
случилото се с мен описваха именно присъствието на Брендо и правеха връзка между
мен и него. Някои продължават и до ден днешен да припомнят този факт, а медиите,
близки до Трактора, повтарят ли, повтарят, че Банев е финансирал сайта, което е
абсолютна лъжа.
Това показва, че поръчителите на убийството ми са предвидили всичко: хем ме
ликвидират, хем забъркват името ми в нещо съмнително и по този начин обществото
няма да приеме екзекуцията като насочена срещу журналист, медия и свободното
слово, а като към човек, забъркан в нещо си с Брендо...
Дотогава само бях чел за подобни подлости, но ето че ми се наложи да живея с тях.
Да, бях с Брендо, защото някой бе пожелал така или най-малкото е подслушвал
телефона ми и е разбрал за тази странна и за мен среща. Възможна е и версията Банев
да е „услужил“ с тази среща. Вярно че и той пострада, опитвайки се да ми помогне, но
е вярно също така, че не е носил оръжие и е бил без охрана. Срещата бе достатъчно
неясна като аргументи да се състои, на нея приказвахме общи приказки за
завършилата олимпиада в Пекин и нищо повече.
Понякога обаче убиването върви с омаскаряването. Това е познат похват на
мафията. Италианската и руската действат именно по този начин – компрометират
жертвите, за да се създаде впечатление, че едва ли не им се е случило нещо логично,
че и заслужено. Нашата е техен съвестен ученик и последовател. Изтеглих късата
клечка и още търпя нападките и внушенията на лица, близки до Алексей Петров.
Казвал съм го и друг път, но ще го повторя пак: най-добре е, ако ти се случи нещо
като това, което се случи на мен, да е близо до Военна болница. Повече няма да
изяснявам този въпрос.
Има няколко неща в теорията на Алексей Петров за моето покушение, които
скърцат като ръждясала панта на сайвант в родното му село Градешница.
„Поръчал“ ме бил Драшков. Добре, но защо след ходенето ми в ДАНС на 9
септември, а не преди това? Какъв е смисълът да ме убиват и да рискуват да бъдат
разобличени след, а не преди разговора ми с Петров? Ако аз съм имал нещо да
разкривам или да „пропея“, вече е било късно. Не вярвам Драшков, който има над 30
години стаж в службите, да е толкова непрактичен...
Второ. Защо Петров, който е бил тогава на висок пост в ДАНС и е разполагал с
всички лостове на тайните служби, не разкри зловещата завера? Хем щеше да се
разправи с националния предател Драшков, хем щеше да стане герой, който разкрива

178
покушение срещу свободното слово. На всичкото отгоре чуждите служби щяха да му
признаят заслугите, макар да не са го долюбвали, както признава самият му шеф
Петко Сертов. Петров иска да мине за голям експерт по тия завери, но тези две
простички неща са му убягнали.
Освен това той се изпуснал пред проф. Димитър Иванов, издателя на в. „Земя“ и
бивш шеф на 6-и отдел в Шесто управление на ДС, че ще ме „сготви“. Иванов разказа
това в болницата пред мен и жена ми.
През първите дни на септември 2008 г. имах среща с полковник Цвятко Цветков,
вече покойник, който тогава бе анализатор по въпросите на сигурността на „Позитано“
20. Той ме предупреди да внимавам с Петров, защото бил „наш човек, ама доста
опасен“.
Много по-късно, когато вече бях излязъл от болницата, имах срещи с дипломати от
чужди посолства в София по тяхна покана. Всички те до един казваха една и съща
версия за нападението срещу мен. Тя няма да се хареса на Петров. Дали пък не са се
били наговорили?

През 2010 г. парламентарната комисия за контрол на ДАНС ме покани на разговор.

Той продължи близо час и половина. Бях още с конците от поредните ми операции.
Разпитваха ме за разговора ми с Петров в ДАНС.
По едно време ги попитах: „Защо не вземете протокола от ДАНС и да сравните
какво сме говорили тогава и какво ви казвам, за да няма съмнения, че нещо си из-
мислям?“
Тогава Иван Костов ми отвърна: „Няма протокол. Няма дори буква или някакъв
знак, че въобще си бил там този ден.“
Опитах се да се пошегувам, че нещата май са били като в онези времена, когато
някои са влизали в сградата на КГБ в Москва на ул. „Лубянка“ и не са излизали
повече, без да има някаква следа.
„Май има нещо такова...“ – намеси се и Яне Янев от РЗС. Волен Сидеров тогава
предложи да се проучи всичко около разработката „Галерия“, като я нарече
„мракобесна“.
След време същата тази комисия излезе с официално становище, че всички действия
от страна на ДАНС и Алексей Петров спрямо мен по онова време са били незаконни.
Становището бе подписано от всички членове на комисията, които представляваха
парламентарните групи.
През 2010 г. се срещнах и с главния прокурор Борис Велчев. Срещата уреди мой
приятел, известен журналист. Разговаряхме повече от час. Разказах му всички тези
неща, както и за някои срещи с чужди дипломати и тяхното мнение за случилото се с
мен. „Ужасно, ужасно“ – реагира той. След това ми каза, че няма съмнение откъде са
ми дошли неприятностите и пред мен проведе телефонен разговор с шефа на
следствието и заместник главния прокурор Бойко Найденов да разбере докъде е
стигнало разследването. Той му каза, че по неясни причини камерите от басейна
„Спартак“ са взети за проверка година и половина след покушението срещу мен...
Имал съм среща и с градския прокурор на София Николай Кокинов. Той ме
успокои, че все някой ден някой от нападателите ще се разприказва и случаят ще се
разплете. Не се успокоих.
Поисках среща и с премиера Бойко Борисов. Прие ме в Министерски съвет. Попита
ме докъде е стигнало лечението ми, интересуваше се кои лекари ме лекуват, предложи

179
да помогне, с каквото може.
Когато заговорихме за опита за убийство срещу мен, той заяви, че знае кой стои зад
поръчката, дори описа по какъв маршрут според него са се измъкнали биячите, къде са
взели душ, къде са свалили окървавените дрехи, преоблекли са се и са се измъкнали.
За басейна „Спартак“ ставаше дума.
Борисов ми каза също, че е наясно кой стои и зад атентата срещу Цветелина
Бориславова, и се аргументира доста убедително. Каза ми още, че Алексей Петров е
ходил при него да го убеждава, че няма нищо общо с взривения джип на Бориславова.

Когато започна делото „Октопод“, ходех на всички заседания на съда. Един ден,
през една от почивките, Петров дойде при мен и поиска да разговаряме. Отвърнах му,
че последният ни разговор е завършил трагично за мен и близките ми и не желая да
беседвам с него.
Той обаче продължи да настоява: „Господин Стефанов, искам да знаете, че нямам
нищо общо с нападението срещу вас. Много исках да разкрием извършителите и
поръчителите, дори бях стигнал донякъде, но като напуснах ДАНС, нещата замряха.
Отворен съм за диалог и много държа да седнем да разговаряме. Много неща мога да
ви кажа...“
Познавах вече този маниер на говорене. Попитах го, като няма нищо общо, защо
толкова настоява да изясняваме нещо. Нали е с чиста съвест, защо все иска нещо да
уточняваме и изясняваме?!
„Защото искам да ви убедя“ – отвърна той.
Да ме убеди! Това сигурно го е взел от методите на убеждението, прилагани някога
от съветския възпитател Макаренко.
Този маниер Петров показва и във всяка своя медийна изява. Обижда се, когато
някой му намеква, че това е милиционерски маниер, но истината е, че той не може да
излезе от тази матрица. Може и да е несъзнателно, но общуването му е подчинено на
наученото в системата на МВР и службите. Той се е стремил с цялото си сърце към
тази професионална деформация, мечтаел е за нея, прилагал я е през годините и тя,
180
съчетана с подтекста на агресивността, му е носила успех.
Този човек е свикнал да се налага, да постига своето, независимо как. Опитва
постоянно да задушава комплексите си с маниакално маниерничене на някакъв
загадъчен и опасен индивид.
„Усмихвам се, говоря тихо, но внимавай. Мой си“ – този похват той прилага
постоянно, установих го от десетките разговори с хора, които са работили с него, били
са в един момент дори приятели, а след това са се озовавали в ролята на жертви.
Безпощадно се е разправял с всеки, който му се е изпречвал на пътя.
Говори тихо, мазно, предразполагащо и след секунда избухва, заплашва. После пак
се овладява, подвежда и отново атакува. Елементарно, но върши работа.
Взел е много скалпове, защото е разбрал една много проста истина: малцина са
предразположени към агресия и са готови да отвръщат на удара с удар. Създал е
тактика, която се базира на този поведенчески модел, описан още от проф. Ломброзо
като патологични отклонения на личността. Рафаело Гарафало доразвива тази теория с
особеностите на психиката – егоизъм, липса на съчувствие, безотговорност и чувство
на безнаказаност, които подтикват към пълно незачитане на обществените норми,
ценности и закони. Отклонението е завършено, когато към споменатите особености се
прибавят агресивност, жестокост и характерна емоционалност.
В зависимост от средата, в която се развива индивидът, тези особености на
характера и психиката могат да избият в различни крайности. Много характерен при-
мер в това отношение са мафиотът Ал Капоне и брат му Винченцо. Капоне се развива
като завършен престъпник от най-висок клас, често арогантен, хитър и брутален. Брат
му обаче е доброволец в Първата световна война, където се издига от редник до
лейтенант. След това става полицай, разкрил десетки престъпления. Бил толкова
добър и отговорен, че стигнал до охранител на президента Калвин Кулидж.
Алексей Петров може и да не знае тези малки подробности, но изследователите на
прехода и „златния век“ на организираната престъпност трябва да имат предвид
теориите на световните криминолози.
И още нещо. Алексей Петров в продължение на няколко седмици упорито повтаря,
че знае кой стои зад отвличането на дъщерята на Евелин Банев. Това били Цветан
Цветанов и Бойко Борисов. Казал му го бил самият Брендо, който му доверил, че знаел
такива неща за двамата шефове на ГЕРБ, че те, видите ли, трябвало да предприемат
това отвличане, за да го принудят да мълчи. На въпросите на журналистите, откъде
има такава информация, Петров обяснява, че Брендо му бил споделил. Ползвал и
други източници и след това анализирал. Браво!
Поразпитах тук-там по повод неговите информационни „бомби“ и научих следното.
В Софийския централен затвор Петров и Банев са лежали в различни отряди, на
различни етажи, което прави невъзможна и абсурдна срещата между тях. Няма как да
стане практически. Засекли са се единствено за ден и половина в затворническата
болница, където и двамата лежали заради някакви оплаквания. Свидетели обаче не си
спомнят да са ги виждали заедно и да разговарят. Освен това, ако прибегнем до
психологията, ще установим, че е невъзможно при такъв кратък контакт Брендо до
такава степен да бъде запленен от Трактора, че между тях да пламне любов и той да
склони глава на рамото му с въпросната изповед за Борисов и Цветанов. Още повече
че подобни секрети имат стойност, само ако се знаят от един човек. Стават
безпредметни, когато друг започне да дрънка наляво и надясно какви големи тайни
бил научил. Дори в най-развинтените теории на конспирацията това се смята за пълно

181
малоумие. Дори в Пазарджишкото милиционерско училище навремето сигурно са
давали по-добри съвети.

Тук ще разкажа още нещо, което става достояние на публиката за първи път.
Алексей Петров много охотно напоследък се връща към темата за разработката
„Галерия“. Разказва пламенно и според него убедително, че Драшков бил в нейната
основа.
Нищо подобно. Пак казвам, не ми е никакъв Драшков, за да го защитавам, но
истината ми е по-скъпа. Петко Сертов е бил притискан лично от президента тогава
Георги Първанов и премиера Сергей Станишев ДАНС да разбере как са стигнали до
сайта „Опасните“ толкова неприятни информации за тях. Сертов казал и на двамата,
че ако се предприемат официални действия по разследване на случая, рискуват да
изпаднат в неприятна ситуация, защото такова дирене и преследване навяват на други
мисли и няма как да е законно. Разбирайки обаче, че двамата държавни мъже няма да
се откажат, той пуска в ход разработката „Галерия“ и излиза в отпуск – заминава в
Гърция.
Сертов е усещал, че тази работа ще се размирише и че не е в реда на нещата.
Прехвърля отговорността на Владимир Писанчев, който при нужда да търси съдей-
ствие от Иван Драшков. Понеже ставало дума за не съвсем порядъчни подслушвания и
следене на журналисти и политици, всичко се пазело в тайна. Особен интерес към
разработката проявил Алексей Петров, който се чувствал засегнат от някои
информации за негови съмнителни бизнес дела и действия. Включил се активно. Днес
той намесва Цветлин Йовчев като главно действащо лице, но това не е така. Просто
отклонява вниманието от своята роля в тази мрачна и нечистоплътна разработка.
Георги Първанов е знаел предварително за „Галерия“ и е подкрепял нейното
стартиране. Знаел е също за успоредното разследване на ГДБОП по случая с „Опасни-
те“. Много неща е знаел.
Да, това е информация, до която аз съм се добрал по свои канали. Източниците ми
са достатъчно надеждни и аз нямам основание да не им вярвам. Въпреки това до-
пускам, че гледната ми точка би могла да е субективна. Нека тогава се разсекретят
документите на „Галерия“, да се разсекрети и разследването на ГДБОП и да се види
кой какво е подписвал, кои лица са били следени и подслушвани, с каква санкция на
прокурор или съдия. Да се види в каква степен е спазван законът.
Моето мнение е, че законът в този процес е бил изпратен на майната си, в девета
глуха. Доцент Петров знае това, но ни облъчва с теориите си, манипулирайки отделни
детайли и изваждайки парчета от контекста, които обслужват само него. Не го
упреквам – страшно много иска да мине за значителен фактор в системата за
сигурност. Затова е и постоянното повтаряне, че единствен е задържал жив терорист.
Това също не е вярно. Много други негови колеги и началници са направили в борбата
с терористи и терористични формирования много повече от него, но просто не
обикалят из медиите да се хвалят. Не е характерно за хората от този бранш. Хора от
бившето Направление „Т“ (Терор) на Шесто управление на ДС разказват доста по-
различни неща от историите на Петров.
Петров спекулира с още нещо. Той казва: „Стефанов знае кой го е „поръчал“, но го е
страх да го назове.“
Тук доцентът и бивш милиционер много греши, но няма как да знае това. Ако някой
е преживял ужас, какъвто преживях аз, ако е минавал „оттатък“, взел си е сбогом с

182
живота, а след това се е върнал, ще знае, че подобно твърдение няма как да е вярно.
Петров не знае това, няма и как да го знае. Но аз го знам, знаят го и други, които са
имали работа с него, с негови хора и подобни на тях. Vittime della mafia (жертви на
мафията) ги наричат в Италия. С което не казвам, че Трактора е мафиот – казвам, че не
знае важни неща за страха.
Вече сами можете да прецените дали Алексей Петров има нещо общо с
покушението срещу мен, или не. Не че това е толкова важно за обществото и
историята, но ако знаем степента на достоверност на думите на един човек, можем да
съдим колко са истински и останалите му твърдения.
Отклоних се от темата, но за мен тези неща са важни.

Делото „Октопод“ продължава. И най-големите специалисти не могат да кажат кога

ще завърши и как.
Има неща, които обаче са ясни още сега. Този процес недвусмислено разкри
тайните връзки между организирани престъпни групи и политически кръгове. Стана
ясно, че никоя мафия не може да съществува без покровителството на хора от
държавното управление и партийните централи.
Делото обаче показа и още нещо: на хората им е писнало да се страхуват. Бухалките
и опрените в слепоочието пищови вече не ги карат да примират и да си мълчат.
Времето на дебеловратия бизнес изтича неумолимо. На обвиняемите по „Октопода“
още не им се вярва, че наистина са в съда и могат да получат тежки присъди. Те все
още са убедени, и това личи от тяхното поведение в залата, че ще бъдат оправдани, че
още са недосегаеми и силни.
Може и така да стане – все пак сме в България. Но дори като излязат горди с
оправдателните присъди, ще усетят, че отношението към тях е променено. Ще усетят
презрението на по-голямата част от обществото. Разбира се, в своя кръг те ще бъдат
уважавани, но няма да са сигурни, че това уважение е истинско. Защото то не е и
никога не е било. Парите и насилието са в основата на тяхното забогатяване и влияние.
Знаят го и техните адвокати. Знаят го и роднините им.
Така че тази песен вече е изпята.

183
 10.
Послеслов или гроб
Моралното негодувание е най-коварният начин за отмъщение.
Фридрих Ницше

Към това съм се стремил в тази книга. Българите често избягваме да казваме
открито нещата и да ги назоваваме с истинските им имена. Хората искат отмъщение и
това бе един от възгласите на уличните протести. Но защо да говорим за отмъщението
само на митинги и да излиза, че то е плод единствено на революционната ситуация?
Това просто не е вярно.
Хиляди българи жадуват за отмъщение. Те не искат да простят за лъжите и
манипулациите, които ги засипваха десетилетия. Няма да преглътнат и обидите и уни-
женията, на които са подлагани всекидневно в продължение на години.
Стига с призивите за прошка, разбиране и спокойствие. Кой може да е спокоен, ако
домът му е мрачен, хладилникът – празен, дъщерята – изнасилена, а синът –
наркоман?! Това благодатен живот ли ви се струва? Можеш ли да бъдеш спокоен,
когато мутри и „бели якички“ всеки ден чрез медиите те облъчват с някакви пропове-
ди, пропити от лицемерие и лъжи? Хайде стига с тази тъпотия, че призивите за
отмъщение и възмездие били призиви към насилие!

Насилие е съществуването на измислен политически елит, олигарси и мафиоти на

гърба на нацията. Това е насилие.
Насилие е да насъскваш бедните срещу богатите и обратно. Защото има много хора,
които са успели благодарение на ума и труда си. Има и много, които са бедни заради
лош късмет и връхлетялата ни криза.
Насилие са обратните примери – на шмекерите и убийците милионери, и на
мързеливите и неуки бедни, които искат някой да ги издържа, без да си мръднат пръ-
ста да свършат нещо.
Трябва ясно да се разграничават тези неща. Както и добре облечените съмнителни
същества, които се представят за будители, патриоти и дори политически жертви.
Трябва да се научим да разпознаваме лицето на мафията, независимо каква маска си
е сложило в даден момент и ситуация.
Отмъщение е нужно. Иначе няма да ни простят мъртвите, ограбените, насилените,
омаскарените, унизените. Заради тях и заради следващите поколения е нужно да не се
прощава на извергите, съсипали живота на хиляди хора.
Никаква милост! Това трябва да осъзнае цялата ни правораздавателна система. И не
да се крие зад гарантираната ѝ независимост, а да налага закона строго и справедливо.
Възмездието е най-силно именно чрез закона. Но когато магистратурата шикалкави и
се крие зад съмнителни формулировки, отмъщението ще намери своите логични
автори.
Написах тази книга много трудно. Събраните материали бяха над 2000 страници. И
не редактирането им до обема, в който виждате крайния продукт, бе изтормозващо.
Не!
От години се интересувам, пиша и анализирам нашумелите дела и скандалите около

184
организираната престъпност, магистратурата, политиците и обществените реакции.
Познавам материята.
Сложното идваше от разбитите съдби, за които трябваше да разкажа. Така и не
успях да ги поставя и този път в центъра на вниманието, което те заслужават. Под-
чиних се на правилото за документалното четиво – да се придържа към фактите и да
отразява всички герои в засегнатите сюжети.
Истината обаче е, че тези хора, жертвите на мафията, както и свидетелите
заслужават специално внимание. Такова дължим и на всички полицаи, политици и
магистрати, които въпреки невероятната съпротива на организираната престъпност
имат воля да се изправят срещу нея. Може да не са толкова, колкото ни се иска, но ги
има.
Далеч съм от всякакви героични пози и мелодраматизиране на нещата. Успехите на
страната ни в тази война са толкова рехави, че едва ли имаме повод за гордост. Но
първите крачки са направени. Тези, които ги направиха, заслужават нашето внимание
и благодарности. Свалям им шапка!
Камелия Бончева не доживя да види края на процеса срещу тези, които преобърнаха
нейния и на близките ѝ живот.
Други от жертвите живеят в страх.
Трети имат нужда от медицински грижи.
Всички те са с психически травми, които ще ги преследват до края на дните им. До
гроба.
В началото споменах какво би направил човек, ако има снайпер. Снайперът не
означава непременно смърт. Той дава възможност чрез оптиката да се видят някои
мишени отблизо.
Толкова сме напатили през келявия преход, който ни набутаха, че свикнахме да се
възприемаме като мишени. Време е положението да се промени.
Лъжливите политици и управници, както и престъпниците също могат да бъдат
мишени. Даже им е ред.
Обществото може и е по-силно от всички тях. Просто трябва да осъзнае силата си.
Да ги вземем на мушка и да разтупкаме мишите им сърца.
Затова ни е снайпер.
Смъртта не е нашият занаят.
Животът е.

185
 Благодарности
Искам да изразя благодарността си към всички мои близки, най-вече към
семейството ми, които ме подкрепят и ми дават сили. Всеки ден и всеки час. Те ме
карат да забравям, че съм 90 процента инвалид именно заради мафията. Да
продължавам напред, да не се предавам и да вярвам, че каузата „Контрамафия“ (Вж.
Фейсбук група) има смисъл и не е обречена. Знам колко им е трудно.
Благодаря и на всички лекари, сестри и санитари от Военномедицинска академия,
които не само ме изправиха на крака, но ми вдъхнаха кураж и ме насърчават да вярвам
в чудеса. Медицината прави чудеса наистина. Проф. Стоян Тонев, проф. Андрей
Йотов, проф. Николай Петров, докторите Балтов и Цачев, Ковачев и Димитров,
невероятните медицински сестри – няма как да изброя всички. Моят поклон! Те са
моите хора.
Нямаше да я има тази книга и без невероятните магистрати и служители на МВР, с
които прекарахме часове наред в откровени и понякога трудни разговори. Благодаря и
на няколкото политици, които също дадоха своя принос за написването на книгата!
Приятели и колеги също ме подкрепяха. Тези от „Фрог нюз“ особено. Помня и съм
благодарен!
Разбира се, и издателите – къде без тях! Заслугата им е огромна!

186
 Огнян Стефанов
МАФИЯТА
от КГБ до ДС
Книга за смъртта, насилието и възмездието

Българска. Първо издание

Редактор Люба Кулезич

Коректор Веска Маринова
Художник Тони Ганчев
Технически редактор Марина Георгиева

Формат 60 х 90/16
Печатни коли 23

https://4eti.me

ISBN 978-619-164-076-8

Издава Еnthusiast
Запазена марка на „Алто комюникейшънс енд пъблишинг“ ООД
София, ул. „Кракра“ № 20
тел. 02/943-87-16
факс 02/943-87-18
e-mail: office@enthusiast.bg
Книгите на „Ентусиаст“ можете да закупите с отстъпка
от www.bookstore.enthusiast.bg

Печат СИМОЛИНИ

187