НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ

“ ВАСИЛ ЛЕВСКИ “

КАТЕДРА
„ВОЕННИ НАУКИ”

ДИСЦИПЛИНА
„ВОЕННИ АСПЕКТИ НА НАЦИОНАЛНАТА
СИГУРНОСТ”

КУРСОВ ПРОЕКТ
на тема:

Система за национална сигурност на

Република България

Изготвил: Проверил:
к-т ст. серж. Йордан Петров подп. доц. д-р инж. Илиев
611 кл. отд., №1161110

Велико Търново
12.05.2020г.
 Съдържание
Увод...............................................................................................................стр.3

1.Същност и дефиниция на понятието сигурност.....................................стр.5

ОРГАНИЗАЦИЯ НА СИСТЕМАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

2.Същност на системата за национална сигурност....................................стр.7

2.1 Еволюционен характер за изграждане на системата за национална

сигурност.......................................................................................................стр.8

2.2 Конституционен модел на изграждане на системата за национална

сигурност.....................................................................................................стр.11

2.3 Структура на системата за национална сигурност............................стр.12

УПРАВЛЕНИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

3.Същност на понятията система и управление.......................................стр.15

3.1 Управление на системата за национална сигурност.........................стр.16

3.2 Основни насоки за действие на системата за национална

сигурност.....................................................................................................стр.19

РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ

4. Държавна агенция ,,Национална сигурност‘‘ (ДАНС).......................стр.23

4.1 Служба ,,Военна информация‘‘ (СВИ)...............................................стр.25

4.2 Държавна агенция ,,Разузнаване‘‘ (ДАР)...........................................стр.27

ИЗВОД.........................................................................................................стр.30

ЗАКЛЮЧЕНИЕ...........................................................................................стр.31

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ.................................стр.32

ИЗТОЧНИЦИ..............................................................................................стр.33

2
 УВОД

В днешния свят, актуалните познания за структурата,

функционирането и управлението на системата за национална сигурност
(СНС) се ръководят от бързи и непредвидими промени в средата на
сигурност. Жизненоважно е да се създаде и поддържа СНС , която има
свойства като гъвкавост, ефективност и синергия между своите
компоненти.

Особено важни са възгледите, идеите, концепциите и

инструментите за управление на СНС, които отговарят на
необходимостта от ефективно социално управление в областта на
националната сигурност. Изпълнението им създава много научно-
приложни проблеми и задачи, чието решаване е сериозно
предизвикателство за научната общност у нас и по света.

Съществуват различни подходи и схващания за структурата,

функционирането и управлението на системата за национална сигурност
и те се отразяват в честите промени в регулаторните документи,
регулиращи нейното функциониране. Добре структурираните знания в
тази област биха помогнали значително на специалистите по национална
сигурност.

Причината за писането на този проект е нарастващата потребност в

областта от национална сигурност.

3
 Мисията на този инструментариум е да предостави на читателя
структурирано познаване на системата за национална сигурност, което
ще му помогне дa разшири професионалните си знания и умения. Тя се
занимава със знанията за структурата, функционирането и управлението
на СНС , необходими за изпълнението на управленските функции и
задачи, на всички нива на организационните йерархии, в министерства и
организации.

Предметът на прегледа е частта от знанията, които трябва да се

придобият,, както следва: същност, съдържание, основни понятия и
характеристики на СНС. Развийте еволюцията на възгледите, идеите,
моделите и теориите в тази област.

Целта на разработването на това ръководство е да се подобрят

професионалните умения чрез информиране на знанията, уменията и
способностите, необходими за изпълнение на управленски функции и
отговорности за работа.

Задачите, които се решават за постигането на тази цел са:

1. Актуализиране на възгледа за Системата за национална сигурност.

2. Запознаване с теорията и практиката в областта на националната

сигурност, като базов инструмент на ръководството.

Работната хипотеза, ако приемем, че това ръководство е разработено

след критичен анализ на наличните знания за системата на националната
сигурност, в процеса на обръщане на съдържанието читателя ще се
интегрира, и ще бъдат формирани основни знания, умения и способности.

Съдържанието е класифицирано според логическата

последователност и последователност на представените в нея знания. Това

4
е кратко, сбито твърдение за същността и съдържанието на системата за
национална сигурност.

1.Същност и дефиниция на понятието сигурност.

Сигурността е едно от най-често използваните съвременни

понятия.Сигурността е основна концепция в социалните теории
отношения, без които техните основи не могат да бъдат изградени планове.
Ето защо е трудно да се изброят какво й е дадено много бройни
определения.Тази сигурност е ключово понятие в обществените теории
отношения, не случайни. Няма значение какъв аспект на тази връзка имате
са признати като зона за сигурност и са обект на проучване, важно е да се
определи дали в резултат на прилагането на тези взаимоотношения
сигурността се увеличава или поне не намалява.

Концепцията за сигурност има различни измерения. Във всеки

случай е така се отнася до обществото и индивида.

1. Състояние на обществото и личността, което не съществува рискът от

политическа и икономическа принуда е гарантиран основни интереси и
граждански свободи; дисбаланси и кризи на публичната система и
развитието е безплатно.

2. Субективно състояние на човека, в което той се чувства и възприема се

като уверен, спокоен, живеещ в условия, които не го правят застрашава
физическото и психическото му равновесие.

5
 Повечето изследователи по сигурността изтъкват това за нея е
трудно да даде еднозначно определение. В своето изследване терминът
сигурност може да се разглежда заедно с термина система като
интегрирана взаимосвързана общност.

Интерес представляват системи, чиито характерни свойства са синергичен

ефект на неговите относителни характеристики или свойствата на техните
компоненти. Синергичен ефект съществува, когато размерът, който
измерва резултата от взаимодействието на много елементи по-голяма от
механичната сума на техните количества. Според някои автори същността
на синергичния ефект се крие в спонтанната му самоорганизация сложни
системи, произтичащи от собственото взаимодействие структурни
единици, в които системите като цяло придобиват качество нови свойства,
невъзможни за постигане от техните отделни части.

За всяка жива система търсенето на повече сигурност е

естествено.Сигурността е характеристика на всяка система и е нейната
способност да се поддържа в променящата се среда, условия и
обстоятелства от в зависимост от това как работят и растат оптимално, т.е.
в най-малките разход на ресурси за реализиране на посочените в тях
закономерности; цели.

Сигурността е баланс. Ако системата е извън баланс, с дори най-

малкото въздействие може да се извлече непоправимо от него, логично не
може говори за сигурността на тази система. Ако обаче системата е
стабилна балансирайте така, че при всяко въздействие се отклонява дори
от това да се върне в равновесното си положение след кратко колебание,
може да се счита за адекватна сигурност. В този смисъл безопасността е
мярка за стабилност на баланса система.

6
ОРГАНИЗАЦИЯ НАСИСТЕМАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

2. Същност на системата за национална сигурност

Теорията за сигурността до голяма степен се основава на факта, че

държавата трябва да играе жизненоважна роля за осигуряването и
защитата на националната сигурност. Държавата е важен фактор и
отговаря за осигуряването на сигурността на индивида и обществото като
цяло.

При разглеждането на системата за националната сигурност е важно

да се отбележи, че тя не е просто механичен сбор от структури, правила и
хора, а сложна организация с много силни връзки, координация и
управление. Системата е уникален набор от компоненти, различни нива на
подчиненост и необходим синергичен ефект, което значително увеличава
възможностите му до степен, в която е в състояние да създаде надеждна
сигурност. В такава сложна социална система като системата за
националната сигурност държавата е основният фактор.

Основно изискване за националната система за сигурността е тя да

запази във всеки случай своята способност да действа независимо и да
реагира по подходящ начин, когато националната сигурност е застрашена.
Тези възможности зависят и от това как системата се отнася към другите и
до каква степен е интегрирана в системите за колективна сигурност.

7
 За да изпълни своята цел, системата за националната сигурност
трябва да има национален характер, с висока степен на почтеност и
ефективно управление, като система и да създава сигурност. Той трябва да
бъде адаптиран и култивиран според промените в средата за сигурност.
Системата за националната сигурност съществува за определен период от
време и е функция както на продължаващите тенденции, така и на резките
промени в околната среда. Традициите, манталитетът и историческата
памет на обществото оказват силно влияние върху него.

Република България е създала система за национална сигурност, която има

за цел да постигне съвременен контрол върху усилията на държавните
институции, местните власти, бизнеса, гражданите и техните организации
за гарантиране на принципите на демокрацията и устойчивото
икономическо развитие и просперитет на страната.

Решаваща роля за формирането, функционирането и осигуряването на

ефективността на системата за националната сигурност е адекватното
осъзнаване от обществото на националните ценности, интереси и цели, от
една страна, и тяхното реализиране в политическата и обществено-
политическата организация на обществото и държавата. , от друга.
националните ценности, интереси и цели са основните лостове на
системата за национална сигурност. Те идентифицират характера,
съдържанието, конфигурацията, фокуса и са в безусловно взаимодействие.

Важен фактор за националната сигурност е общата политика на държавата.

Това е общата посока на действие, приета и прилагана от правителството
във вътрешната и външната политика за справяне с проблемите на
националната сигурност като цяло.

8
2.1 Еволюционен характер за изграждане на системата за
национална сигурност.

Сривът на комунистическата политическа система в

източноевропейските страни през есента на 1989 г. и последващото
създаване на нови системи за сигурност протича в две фази -
революционна и еволюционна.

Този проблем беше решен по-радикално в Германия след сливането

на двете му части - всички системи за сигурност, наследени от
комунистическата власт, бяха премахнати. Радикални реформи в отделни
области на системата се опитват да направят Полша и балтийските
демокрации. От височината на времето, сега и след кризите, можете да
видите в техните системи за сигурност колко измамни бяха амбициите им
в началото на 90-те години за радикално преразглеждане на техните
институционални системи за сигурност.България е една от
посткомунистическите страни, възприели еволюционния подход за
изграждане на системи за национална сигурност - първо унищожавайки
само репресивни структури, които пряко обслужват тоталитарната власт и
постепенно преструктурират други системи за сигурност. Избраният
маршрут има своите положителни, но много отрицателни аспекти, които
могат да бъдат идентифицирани.

Положителният елемент на еволюционния подход е, че се избягват

вътрешни социални и политически вълнения, които могат да доведат до
непредвидими последици за новите демокрации. Преди разпадането им
тоталитарните комунистически държави разполагат с огромни системи и
технически възможности от системите за сигурност - огромни войски /
България - над 115 000, Румъния - повече от 150 000, Полша - над 250

9
000 /, много полицейски служби и хора, заети в специални услуги и
разполагат с много информация, която би могла да се използва за
разрушителни цели. Пълното събаряне на тези системи за сигурност ще
постави на улицата голям брой специализирани натрапчиви и насилници,
чието поведение беше непредсказуемо в началото на 90-те години. е
показателен - той предизвика най-кървавата гражданска война в региона.

Отрицателните аспекти на еволюционния преход, които продължават

да влияят върху формирането и функционирането на системата за
сигурност, са следните: Първо, новите системи за сигурност са приели
хора с умения, ценности и контакти, които са несъвместими с
демократичната политическа система. , Те пренасят неразделния елемент
на мисъл и действие в новата среда и до голяма степен оформят
ценностите и уменията на следващото поколение сили за сигурност. Второ,
висши служители по сигурността използваха контакти на срещата на
върха, за да предотвратят или саботират радикални реформи в областта на
сигурността. Трето, постепенното премахване на старите системи за
сигурност позволява на разузнавателните служби на комунистическите
държави да завземат икономическите лостове на страната, да проникнат в
правосъдието, политиката и управлението на централно и местно ниво и,
най-лошото, да допринесат за криминални механизми. в нови общества,
Практически, канали за влияние на бившите комунистически тайни
служби. Нито една източноевропейска държава не успя да се справи с този
проблем, а някои дори не го поставиха на дневен ред. В резултат голяма
част от икономическото богатство на държавата преминава в ръцете на
контролирани престъпни групи и само разстрелите или убийствата на
съпернически племенни водачи през последните две десетилетия напомнят

10
за дълбокото изкривяване на обществото, което е резултат от дейността на
развитите елементи. на репресивния апарат на комунистическите режими.

2.2 Конституционен модел на изграждане на системата за

национална сигурност

В началото на 1990 г. в България беше организирана кръгла маса (3

януари - 15 май 1990 г.), на която решението и опозицията се договориха
как ще се осъществи преходът към демокрация в България. Това
политическо решение е част от новата Конституция и става основа за
изграждане на националната система за сигурност, каквато съществува
днес. От правна и практическа гледна точка в момента съществуват два
центъра на властта - изпълнителната власт и президентският орган -
относно състоянието на отношенията, между които те зависят от
ефективността на функционирането на системата за сигурност.
Президентът, като началник на въоръжените сили в мирно време и война и
не подлагащ се на парламентарен контрол, упражнява временен / повече от
20 години / контрол върху разузнаването на парламентарната демокрация и
разполага с човешки ресурси да завърши почти всички системи за
сигурност. огромно вето върху почти всички решения за сигурността на
страната, взети от изпълнителната власт.

От всички системи на управление секторът за сигурност може би се

нуждае от две неща: строга йерархия и пълен политически и
парламентарен контрол. Сегашната система за сигурност в страната страда

11
от липса на двете проверки - подчинението на различни подсистеми на
различни центрове на власт и частичен политически контрол само върху
определени системи за сигурност. Промяната на този основен недостатък
на системата преминава през тромав конституционен процес, който никое
правителство не е готово да предприеме. Последицата от конституционния
дефект е, че на този етап от регулирането на дейността на различните
системи за сигурност / отбрана, правоприлагащите служби, специалните
служби, външната политика / действия на различни поколения често са
несъвместими помежду си. За други системи правната рамка току-що е
създадена (Закон за ДАНС), докато други функционират в условията на
законодателна пропаст (външно разузнаване, НПО).

Формирането и прилагането на нови принципи за работа и

управление на системите за сигурност и политическия контрол през
последните години е сложен и противоречив процес. За някои системи за
сигурност успехът е безусловен и видим. В средата на 90-те години военен
механизъм за сигурност управлява повече или по-малко успешен
механизъм за командване и контрол на въоръжените сили. Политическият
контрол над въоръжените сили във всичките му форми е на задоволително
ниво, което отговаря на съвременните демократични стандарти, а
конфликтите между цивилни и военните за това, кой ръководи
въоръжените сили, вече нямат тази яснота. Правната рамка, уреждаща този
въпрос - закони, концепции, догми, стратегии - беше одобрена и
актуализирана периодично.

2.3 Структура на системата за национална сигурност

Националната система за защита на сигурността включва друго

органи, осъществяващи политиката за национална сигурност. Системата за

12
националната сигурност на Република България се състои от
правителствени агенции и дипломатически структури, отбранителни,
разузнавателни, анти-разузнавателни, издирвателни, правоприлагащи и
охранителни дейности, които са внесени в Съвета за сигурност на
Министерския съвет. Такива органи са Министерството на отбраната,
Министерството на външните работи, Министерство на финансите,
Министерство на вътрешните работи, Държавна aгенция Национална
сигурност, Държавна агенция Разузнавателна служба, Военно разузнаване
· Националната служба за безопасност. Определените органи и структури
за защита на националните сигурността се осигурява от:

- взаимодействие и координация при изпълнение на дейностите му и при

изпълнение на конкретни задачи;

- сътрудничество с други държавни агенции и организации, местните

власти с юридически лица играждани

- сътрудничество с подобни институции в други страни и международни

организации.

Ръководителите на органите и структурите на системата за

националната сигурност координира дейностите си за защита
националната сигурност чрез издаване на съвместни директиви на
определят реда и начина на взаимодействие. Необходимо е
взаимодействието да се осъществява чрез писмена кореспонденция, работа
срещи, създаване на съвместни работни групи и провеждане координирани
дейности, както и други форми в зависимост от техните собствени
достатъчност. За целите на взаимодействието телата и структурите
информират и координират своите действия при получаване на
информация от интерес към дейността на друг орган или образувание.
Органи на МВР, Държавна служба Национална сигурност, Държавна

13
разузнавателна служба, Служба Военната информация и Националната
служба за сигурност си осигуряват взаимно информация и / или достъп до
базата данни, създадена, съхранявана и използвани в съответствие с
условията на Закона за напреднала защита информация, при условията и в
реда, посочени в съвместната му директива техните лидери.

Органите и агенциите на СНС могат да сключват споразумения относно

обучение на служителите и за обмен на служители помежду си и с другите
тела и структури. По същество националната система за сигурността
представлява социална организация. Като организация се разбира
обединение от хора, които всеки осъществява умишлена дейност
постигане на общи цели и интереси.В основата на съществуването на
организации е стремежът личността в по-успешна адаптация към средата.

Националната система за сигурността работи, като обслужва

интересите на обществото и държавата.Информационната общност в
рамките на СНС работи постоянно в процес на придобиване и
преразпределение и анализ на информация за средата за сигурност с цел
завладяване превъзходство на информацията за постигане на оптимално и
навременно информационна подкрепа за процеса на вземане на решения.

Националната система за защита на сигурността, както всяка друга

организация, която предоставя стоки и услуги, включва разнообразие
набор от участници в техните дейности. В сравнение с всяка друга дейност
моделът трябва ясно да разграничава своите акционери средствата,
персонала, произвеждащ продукта и услугите и потребители, които ги
консумират.

Националната система за сигурност на Република България е следната:

.-Собственикът (акционер) на процеса е гражданското общество и нейните

законни представители, като Народното събрание,Президент и Министър-

14
председател. в ролята си на собственици те искат дивиденти от своите
инвестиции, които са под формата на ясни и точни оценки за качеството,
ефективността и полезността на СНС.Акционерите искат да знаят фактите
непрекъснато и да получават ранни предупреждения за собствени заплахи.

-Потребителите на СНС продукти включват и двете обществото,

Народното събрание, Президентът и министър – председателя така и
държавни и обществени организации.

Собственик -Българското общество,Народно събрание,Министерски съвет

и Президент.

Потребители- Българското общество,Народно събрние,Министерски

съвет,Президент и Прокуратура.

Изпълнители- Разузнавателна общност и Сили за защита на НС

УПРАВЛЕНИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

3.Същност на понятията система и управление.

Една система трябва да се разбира като цяло, състояща се от две или
повече части, между които има постоянни, съществени връзки,
гарантиране на постигане на конкретна цел на срещата
определени условия. Разбира се, това определение може да бъде допълнено
и редактиранo, но е в състояние да подкрепи усилията за разкриване
същността на управлението на дейностите в системата за защита
национална сигурност.

15
 Повечето писатели смятат управлението за предварително
разпознаване и последващ целенасочен ефект върху даден обект
или система, която съответно да промени поведението си
субективни условия в определена посока.
Ако обществото като цяло се разглежда като система със собствена
специфична характеристика и следователно е обект на изучаване на цялото
човешкото познание, тогава управлението е негова характеристика, обекти
вно
вродена в своето съществуване и развитие.
Широко разбиране на концепцията за управление в допълнение
възприемането на мениджмънта само като дейност, която цели
постигането на конкретна цел трябва да се счита за управление като
процес, присъщ на самата система, на нейното управление и
доминиращата част като цяло. Този процес е присъщ за всички
системи за управление,. Универсалната
връзка в управляваните системи са законите, правилата и процедурите,
относно връзката на информационните процеси и управление.
С възникването и формирането на обществото от необходимост
създаване на съответните държавни институции - социални органи
управление. Държавата се отразява и на връзките с обществеността
насочва към желаната посока на развитие. Заедно с това развитие не е така
единствената цел на мениджмънта, защото тя винаги се комбинира с друга
цел - стабилизиране. В този смисъл правителството се
опитва по някакъв начин да синхронизира данните си в система на
стабилност. Поддържането на  синхронизация и поддържа
установеният правен ред е една от основните цели на държавното
управление.

16
3.1 Управление на системата за национална сигурност.

За управлението на националната система за сигурността създава

връзки, свързани с три основни функции.

-първата има за цел постигане на целите на системите, извършване на

конкретни дейности и поведения, чрез които постигат законните си цели.

-втората е свързана с регламент, който се коригира въз основа на

коментари поведението на системите, за да постигнат целите си по най-
добрия начин.

-третата функция е да се подобри, процесът на поставяне на цели,

коригиране и оптимизиране, чрез които постига по-добра работа на самите
системи.

Ролята на правото като регулаторен фактор не се ограничава до

процеса на управление. Стабилизиращата му роля в организацията,
националните и вътрешните системи за сигурност са изразени преди
всички при определяне на правния статус на отделните данни в тях. Тук не
става въпрос само за всички права и задължения на всеки от тях, но и
всичко друго, отразено в техните правни условия, а именно: производно и
правно формиране на основните му направления активността на самия
елемент;

Определяне на функциите и задачите с помощта на които извършва

конкретни дейности; Определяне на отговорностите на дадения орган за
управление неговите обекти; Определяне на принципите за организацията;
Определяне на отговорностите на дадения елемент. Държавата може да се
интересува само от разходите за ресурси системата защитава националната
сигурност и се бори с престъпността. Следователно, подобряване на
управлението и увеличаване Ефективността му е важна дейност и се

17
изразява в нейното създаване условия за оптимална работа на системата и
в частност нейните административни органи. В този смисъл е необходимо
подобряване на управлението на националната система за защита
безопасност. Рисковете за управление на системите са постоянно явление,
укриване на негативни последици и рискове. Трябва да бъде оправдано,
дизайн на управителните органи, , техните задължения, структури,
ситуация, организация, форми и методи на дейност. Всички тези данни са в
строга зависимост и вътрешна съгласуваност. Подобряването на
управлението на системата като цяло не е възможно без усъвършенстване
на системата за управление и правния статус на неговите данни.
Очакванията на обществото са за доброто управление на системата за
националната сигурност. Добро управление се състои от механизми и
организация, чрез които се предлагат сравнително социално значими
стоки и услуги на гражданите в държавата поефикасен начин. Сигурността
е една от основните услуги за обществото. Тя позволява на хората да
живеят свободно и да се занимават с нормална икономическа дейност без
страх, конфликт и насилие.

Основни характеристики на доброто управление:

Ефективност-в смисъл формолиране на ясни и значими цели.

Ефикасност - постигане на цели възможно най-скоро минимално

потребление на ресурси;

Прозрачност - публичен достъп до информация, свързана с вземане на

решения и резултат от тези решения.

Отчетност - представяне на резултатите от управлението, степен постигане

на поставените цели;

18
Отговорност - смяна на избрани лидери, съдии и административна
отговорност на нарушителите и други правила, включително политически;

Стабилност, включително способност за справяне с кризи.

Доброто управление означава, че институциите не се затрудняват, и се

борят за по-добро управление, а гражданите се чувстват свободни,
безопасно и гарантирано разрешаване на конфликти в неговата
политическа, икономическа, социална и духовна дейност.

3.2 Основни насоки за действие на системата за национална сигурност

Целта на системата е да поддържа националната сигурност в

оптимално състояние, да укрепва административния капацитет на властите
с активното участие на гражданите и организациите и да работи ефективно
за прилагането на тази стратегия. Обществената сигурност е важен
критерий за нейната ефективност.

Целите на стратегията могат да бъдат постигнати само чрез правно

организиран и институционален диалог, консултации и синергии между
законодателни, изпълнителни и съдебни органи, президента, гражданите и
техните организации.

Високото качество на диалог, консултации и взаимодействие между

трите принципа и защитни характеристики на системата за национална
сигурност може да бъде постигнато чрез разработване и прилагане на
единен набор от правила, които описват основните понятия и принципи на
бизнеса. Тези шаблони увеличават оперативната съвместимост и
ефективността.

19
 Законите и разпоредбите за национална сигурност са подобрени в
съответствие с динамиката на връзките с обществеността и принципите и
принципите, залегнали в стратегията. Правната рамка е разработена и
разработена в областта на националната сигурност за създаване на
уникална правна рамка, която не позволява конфликт между правни
норми, институционални и оперативни структури и механизми.

Гражданите и техните организации използват националната система

за сигурност и също така активно участват в най-добрите усилия за
нейната работа. Държавата предлага на гражданите възможна прозрачност
на системата и спомага за подобряване на способността на гражданското
общество да работи в полза на националната сигурност.

Балансът между основните права и свободи на гражданите и

ограниченията, породени от условията за национална сигурност, е особено
важен.

Отговорност на Народното събрание, Министерския съвет и на

президента е да определят политика за национална
сигурност.Националното събрание одобрява законите за националната
сигурност, стратегиите за национална сигурност, доктрините и други
документи като част от одобрението, което определя параметрите на
политиката за национална сигурност. Той оценява неговия статус и
отговорностите на правителствените агенции. Той представлява държавни
агенции, местни власти, граждани и организации.

Правомощията на президента да упражнява национална политическа

сигурност са определени в конституцията и законите на страната.
Президентът е началник на персонала и ръководител на Консултативния
съвет по национална сигурност.Консултативният съвет за национална

20
сигурност е политическото и консултативното ниво на националната
система за сигурност. Тяхната работа е да постигне широк обществен
консенсус по въпросите на националната сигурност.

Политика за национална сигурност,централни и регионални

изпълнителни агенции, местните и регионалните власти и съдебната власт
трябва да допринесат за постигането на политическа сигурност според
техните отговорности. Ефективността на системата зависи от взаимното
доверие и сътрудничеството между органите, частния сектор,
неправителствените организации и гражданите, както и със страните
партньори за обмен на информация и съвместни мерки.

Министерски съвет, докладва за изпълнението на националната стратегия

сигурност чрез годишния доклад до Народното събрание. Този доклад се
подготвя от изпълнителната администрация в сътрудничество с експерти
от БАН, университети и гражданско общество.

Временните приоритети за политиката и ресурсите за национална

сигурност се определят от Министерския съвет след консултация с
президента и съответните комисии на Народното събрание.

Министрите, доставчиците на услуги и регионалните власти са отговорни

за ситуацията с националната сигурност в зоната им на отговорност. За
целта се създава необходимата функционална и структурна организация.

Институционален капацитет,непрекъснато функционално

взаимодействие и оперативна независимост. Повтарящите се структури не
могат да съществуват едновременно и прекомерната концентрация на
правомощия, компетенции и ресурси в дадена организация. Принципът на
споделяне на компетентност и осигуряване на висока степен на
координация е водещ принцип. При определяне на връзката между
ръководния, административния и управленския персонал се спазват

21
принципите на минималния брой звена за вземане на решения и
оптималността на структурите и позициите.

Инструментите за управление и работа с националната система за

сигурност включват:

• Анализ и оценка на ситуацията и тенденциите в средата за сигурност и

предприемане на превантивни мерки;

• навременна и подходяща обмяна на информация;

• Планиране, подготовка и управление на заявлението;

• прилагане на широк и систематичен междуинституционален подход;

• координация на работата на отговорните институции и организации;

• Методология и методология за оценка на системата за сигурност и

нейните компоненти по отношение на разпределението на ресурсите и
ефективността;

• Механизми за оценка на предприетите действия и постигнатите резултати

за повишаване на тяхната ефективност и ефикасност;

• Създаване на система за вътрешен контрол и корекция на системата за

национална сигурност.

Ключов елемент от системата за национална сигурност са консултативните

и координационни органи на Министерския съвет, работещи в областта на
сигурността, обществения ред, антикорупцията и антикорупцията, както и
в развитието на националната база на отбранителната индустрия. Те
координират оперативното прилагане на публичната политика и съветват

22
правителството и съответните органи за подготовката и прилагането на
решения в техните области на отговорност.

Дейности на Съвета за сигурност

Секретариатът и регионалните съвети за сигурност се подпомагат от

органите и структурите на централните и териториалните изпълнителни
органи и включват експерти. Финансирането се осигурява в отделна
програма в рамките на бюджета на Министерския съвет.

Услуги за сигурност и, когато е приложимо, поръчка на услуги

Независимо от подчинеността си, те извършват дейностите си по

национална сигурност независимо и / или координират в рамките на
тайните служби.

РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ

4. Държавна агенция ,,Национална сигурност‘‘ (ДАНС)

Националната служба за сигурност осъществява своите дейности

независимо и във взаимодействие с други държавни агенции.Тя извършва
дейности по защита на националната сигурност от посегателства,срещу
независимостта и суверенитета на Република България,териториална
цялост, национални интереси, установени в страната конституционен ред и
основни права и свободи на свързани граждани с:

1. информация в полза на чуждестранните сили;

2. опасност за суверенитета, териториалната цялост на държавата и

единството на нацията;

3. противоконституционна дейност;

23
4. прояви на корупция на лица, заемащи висши държавни и обществени
длъжности и други позиции в публичния и частния сектор;

5. използването на сила или използването на опасни средства с

политическа цел;

6. риск за икономическата и финансовата сигурност на държавата;

7. риск за екологичната сигурност на държавата;

8. Преустановяване работата на националната му система за защита

степенувана информация

9. застрашава сигурността на стратегическите места за страната и

дейности;

10. Катастрофално въздействие върху комуникацията и информацията

системи

11. международен тероризъм и екстремизъм, както и тяхното финансиране;

12. Международна търговия с оръжие и оборудване или технологии с

двойна употреба

13. дейности на групи и лица, които подкрепят чуждестранни услуги,

терористични или екстремистки организации;

14. Имиграционни процедури

Държавна национална служба за сигурност независимо или заедно с

други държавни агенции извършва антикомунизация дейност за
наблюдение, откриване, неутрализация, превенция и прихващане на
планирани, подготвени или извършени нарушения срещу националната
сигурност, включително Министерството на правосъдието, отбраната и

24
структурите под прякото ръководство на министъра на отбраната и
Българската армия.

Организацията извършва информационно-аналитични, прогнозни,

контролна, координационна и методическа дейност със собствена и други
публични органи, свързани с националните безопасност. Независимо или
съвместно с други специализирани органи организацията осигурява
стратегическа защита срещу разузнаването съоръжения и дейности на
страната.

Агенцията получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива

информация, получена в съответствие с условията на закона за мерките
срещу пране на пари. Организацията организира и провежда операции за
търсене и търсене оперативна и техническа дейност за наблюдение и
контрол на хора, предмети и дейности.

Държавната агенция за национална сигурност е криптографска

организация сигурност на степенувана информация в Република България
и в нейните дипломатически и консулски мисии, систематизация и
обработка на информация от чужди източници вщ в интерес на
националната сигурност и оперативния контрол на гражданина
радиочестотен спектър.

4.1 Служба ,,Военна информация‘‘ (СВИ)

Тази служба заема важно място в системата за националната

сигурност и отбрана на страната.Тя осигурява ранното откриване на
заплахите за сигурността на Република България.Пряко е подчинена на
Министъра на отбраната.

25
 Служба ,, Военна информация‘‘ осигурява равномерен
типинформация за президента на Република България, за председателя на
Народно събрание, министър-председател и министър на отбраната.
Външен министър, министерства и т.н.

Функциите и операциите на службата се основават в голяма степен:

управление стратегическо разузнаване с помощта на човешки фактори и
технически средства, подробности и прогноза на дейностите, граници;
гарантира сигурността на военната дипломация. Постепенно
информационно взаимодействие с българската държава институции и
услуги за информация и сигурност; сътрудничество с информационни
структури на НАТО и ЕС и съвместни служби.

Основните акценти и приоритети в дейността на СВИ се определят

от: държавна сигурност и отбранителната политика, членство на
Република България, НАТО и ЕС,участието армия в международни
операции и задгранични мисии, своевременно и качествено изискване за
информация от правителството и военното ръководство, необходимостта
от риск и заплахите да бъдат открити възможно най-скоро,нарастващото
значение на предоставянето на информация в полза на нови отговорности
на националната отбрана и въоръжените сили, поддържане на тясно
взаимодействие с други структури,засилване на сътрудничеството с
информационните и специалните служби.

Службата осигурява държавно и военно ръководство,военно

политически, ,военно-икономически, военно-технически и военно-
научният характерен интерес към националната сигурност и отбрана на
страната.

Приоритетите в дейността на СВИ са:

26
-придобиване и осигуряване на държавно и военно
ръководство,навременна и достоверна информация, която допринася за
създаването на политически и административни решения в областта на
сигурността и отбраната на страната.

-предоставяне на информация на българските военни сили,участие в

операции и мисии извън Република България.

-подпомагане на Министерство на отбраната,провеждане на военно

дипломатически дейности.

-предоставяне на ранно предупреждение за възможни рискове и заплахи,

които наблягат особено на международния тероризъм.

-разширяване на информационното взаимодействие и обмена на

информация сдруги структури в България.

-активно участие в информационния процес на НАТО и ЕС,активен

контакт с военните разузнавателни служби,държавите-членки на НАТО и
ЕС.

-предоставяне на информация в полза на планирането, преобразуването и

модернизацията на българската армия и подготовка и участие в
многонационални операции.

-разширяване на източниците за износ на информация, съвременни

технологии и информационни системи осигуряване на общ
информационен процес.

4.2 Държавна агенция ,,Разузнаване‘‘ (ДАР)

27
 Държавна агенция ,,Разузнаване‘‘ е служба за сигурност,която е
пряко подчинена на Министерския съвет. Дейностите на Държавната
разузнавателна служба са следните:

-придобиване, съхранение, обработка, събиране, анализ и предоставяне на

информация.

-изпълнява информационни функции. ·

-анкетиране на служителите и подбор на кандидати за служители.

-заявление за проучване на кандидати и служители с конкретна цел

определете тяхната надеждност за работа

-поверителна информация и права за достъп до информация.

-защита на служителите и служителите или служителите.

-осигуряване на безопасността на чуждестранните представители в

делегация.

-подготовка и разработване на план за мобилизация, план за война, мирен

план.

-поддържане на военен и мобилизационен резерв.

-обмен на информация и взаимодействие с други държавни агенции.

-подходящо сътрудничество със съответните чуждестранни организации и

служби.

-създайте и поддържайте собствена автоматизация,събиране, обработка,

съхранение и обмен на информация между организации;

Народното събрание налага контрол върху дейността на

организацията чрез постоянен комитет. Комисията не разполага с

28
информация за организацията, нейните средства и методи на извършване
на специални задължения, извършвани чрез дейностите по бизнес
разузнаване, и за служители и сътрудници.Председателят на комитета
запознава председателя на Народното събрание с решенията, взети в
резултат на упражняване на контрол относно дейностите на агенцията.
Председателят на Народното събрание информира президента на
републиката и министър-председателя за решенията на комисията.

29
 ИЗВОДИ

1. Въз основа на задълбочен подробен анализ на националната си
стема за сигурност , формирането, изграждането, целите и принц
ипите, концептуалната и регулаторна рамка в тази област трябва 
да бъдат актуализирани.

2.Да се създаде цялостен сектор, за да се възползват  структурите 
от системата за национална сигурност съвместните  възможности
, процедурни правила, различни обучения и процедури , с цел изп
ълнение  своите задължения.

3.В процес на модернизиране на системата да се използва максим
ално  потенциала,знанията и уменията на българските експерти.

30
 Заключение

Сред всички системи на управление секторът за сигурност може да

се нуждае от повече от две неща: строга йерархия и пълен политически и
парламентарен контрол. Настоящата система за сигурност в страната
страда от липса и на двата контрола - те са обект на различни подсистеми
от различни центрове на властта и само от частичен политически контрол
на определени системи за сигурност.

Системата на организациите, които изпълняват функциите на

националната сигурност, трябва да бъде балансирана, децентрализирана и
координирана. Принципът на разделение на властта изключва
монополната власт и плътността на властта и непрекъснат контрол върху
тях, за да се използва техният потенциал в съответствие със закона и да се
зачитат правата и свободите на гражданите.

Гражданите и техните организации са потребители на националната

система за сигурност и също активно участват в тяхната работа. Държавата
осигурява възможната прозрачност на системата за гражданите и
допринася за развитието на способността на гражданското общество да
работи в името на националната сигурност.

31
 СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ

СНС Система за национална сигурност

НС Народно събрание
МС Министерски съвет
ДАНС Държавна агенция ,,Национална сигурност‘‘
СВИ Служба ,,Военна информация‘‘
ДАР Държавна агенция ,,Разузнаване‘‘
ЕС Европейски съюз
РБ Република България

32
 ИЗТОЧНИЦИ

1. Валери Иванов Интелигентни системи за национална

сигурност - възможности; подходи и решения - София 2010г.

2. Иван Симеонов - Национална сигурност на България в края

на 20 и началото на 21 век – Военно издателство – София
2002г.

3. Валери Рачев , Величка Милина и Георги Бахчеванов –

Национална и Международна сигурност – Военно издателство
2005г.

4. НАЦИОНАЛНА ОТБРАНИТЕЛНА СТРАТЕГИЯ – София

2016г.

5. Актуализирана стратегия на национална сигурност на

Република България, София 2018 г.

33