1

ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО СИГУРНОСТ И

ИКОНОМИКА

ГР. ПЛОВДИВ

ЛЕКЦИ ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

И ОТБРАНА

ИЗГОТВИЛ: ДОЦЕНТ Д-Р ПЕТЪР

НЕНКОВ

ВЪПРОСНИК И ТЕМИ ЗА ИЗПИТА ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

И ОТБРАНА

1. Същност на понятието „сигурност и видове сигурност

2. Международни организации за управление на глобалната икономика и сигурност
3. Неформални структури за управление на глобалната икономика и сигурност
4.Регионална сигурност
5.Национална сигурност
6.Военни аспекти на националната сигурност
7.Политически аспекти на националната сигурност
8.Икономически аспекти на националната сигурност
9.Духовни и културни аспекти на националната сигурност
10.Демографски аспекти на националната сигурност
11.Външна среда на сигурност, рискове и заплахи
12. Вътрешна среда за сигурност , рискове и заплахи
13.Стратегия за национална сигурност на Република България
2

14.Структурите на МВР- основен компонент в системата за национална сигурност

15.Държавна агенция„Разузнаване” -ДАР
16.Държавна агенция "Национална сигурност"- ДАНС
17.Държавна агенция „Технически операции"
18.Национална служба за охрана
19.Българска отбранителна индустрия
20.Държавна администрация на сектора за сигурност и отбрана
21.Парламентарен контрол и демократични ценности в сектора за сигурност
22.Структура и задачи на Въоръжените сили на Република България
23.Създаване,развитие, състав и задачи на Българската армия
24.Предназначение и задачи на Служба "Военна информация”
25.Предназначение, същност и задачи на Служба „Военна полиция”
26.Национална отбранителна стратегия на Република България
27.Доктрина на Въоръжените сили на Република България

Изготвил : доц. д-р Петър Ненков

Въпрос 1. Същност на понятието „сигурност и видове сигурност

1. Същност на понятието „сигурност”

Сигурността е основна и неотменна човешка ценност. За австралийския конфликтолог
Джон Бъртън сигурността е сред базисните индивидуални и групови потребности и то
такива, които се отстояват независимо от цената. Тя е първостепенно условие за мирно
и свободно развитие на държавата и на нейните граждани. Демократичната държава,
която защитава суверенитета, териториалната цялост на страната, правата, честта,
достойнството, живота, здравето и икономическата стабилност на своите граждани
носи отговорност за гарантиране на сигурността. Проблемите на сигурността винаги са
били в центъра на общественото внимание. Те засягат, както интересите на отделната
личност, така и интересите на обществото.
Интересна е историята на възникването на понятието "сигурност". Някои автори я
определят, като комплексно понятие, съдържащо"отсъствие на опасност", увереност на
индивида, обществото и държавата, че са защитени от възможни опасности. Други
автори я свързват с общност на политически цели, стратегии и методи, които служат за
предотвратяването на война при запазване способността за политическо
самоопределение. Повечето от изследователите на проблемите на сигурността са на
мнение, че за нея е трудно да се даде единна дефиниция.На основата на анализа на
многобройните определения може да се обобщи, че Сигурността на държавата е
състояние на нейното стабилно и предсказуемо функциониране. Тя е основна
необходимост и цел в дейността на държавата. Също така Сигурността е състояние на
отсъствие на заплаха за държавата и възможност на дадена нация да защитава своите
ценности от заплахи.
В различните исторически периоди съдържанието на сигурността е било различно. В
зависимост от господстващите в една социална система обществени отношения,
сигурността е имала различен смисъл за различните слоеве на обществото.
Обикновено през годините нейно мерило е било отношението между властта и
сигурността и по-точно отношението Държава-Сигурност. Главна причина за
възникването на държавата е била потребността да се гарантира сигурността
3

(отбраната, вътрешния ред) на обществото. Самата държава е функция на стремежа на

обществото към повече сигурност. Дълго време се е смятало, че повече държава
означава повече сигурност. От един момент нататък обаче, повече държава престава да
значи повече сигурност. Защото освен сигурност в обществото се появяват и други
ценности и блага - например свободата и човешките права, като основа на
демокрацията. С развитието на последната, сигурността престава да бъде абсолютна
ценност, макар да продължава да бъде основно обществено благо. Демокрацията най-
добре изразява интересите на обществото, защото произтича от него и се създава от
него. При криза на обществените отношения, обществото обаче е готово да размени
своите права и свободи срещу повече сигурност.Най-важният въпрос в тази връзка е
колко сигурност е нужна на обществото, за да се съхрани то, като демократично и
колко демокрация е нужна, за да не се разпадне неговата сигурност.
За отношението Държава-Сигурност има различни възгледи, но два от тях са
полярни. Според единия държавата трябва да съхрани максимално монопола си върху
осигуряването на сигурността. Според втория държавата трябва да се изтегли
максимално от тази си функция. Истината може би е по средата и зависи от
спецификите на конкретното общество. Вероятно обаче последното нещо, от което
Държавата ще се оттегли, ще бъдат задълженията ѝ, свързани с осигуряването на
сигурността. Защото нейното пълно оттегляне от отговорностите, свързани със
защитата на сигурността, ще означава край и на самата държава. Анализът на
понятието “сигурност” не би бил пълен, ако не бъде разкрита връзката на сигурността
с две други понятия - “мир” и “отбрана”.
В отделни исторически моменти Мирът и Сигурността са били синоними. Така е
било особено в периоди след унищожителни войни. Има ли Сигурност, има и Мир, но
обратното невинаги е вярно.
Отбраната и Сигурността са понятия, които са различни по смисъл и съдържание. В
защитата на държавата Сигурността доскоро се приемаше преди всичко като приоритет
на политиците, а Отбраната - на военните. През последните години обаче се забелязва
решителна промяна в тези схващания.
Сигурността се възприема, като желаното състояние на държавата и обществото,
което се постига с цялостна политика за сигурност. Отбраната се определя, като
комплекс от различни по характер дейности, с които държавата се стреми да укрепва
сигурността, а когато се налага и да я защитава, включително с военни средства.

2. Видове сигурност
Първата класификация дава основните компоненти на сигурността. Тя е свързана с
вида на рисковете и заплахите за нея и в зависимост от тях сигурността се определя
като политическа, икономическа, военна, социална, етническа, духовна, екологична,
информационна и други.
Втората класификация слага акцента върху способа, по който може да се “атакува”
сигурността - дали чрез твърди, агресивни въздействия, или чрез идеи, манипулация,
дезинформация. Докато в първия случай заплахата е по-пряка, по-откровена и по-груба,
то при втория тя е по-индиректна, по-префинена и по-коварна.
Третата класификация се основава на посоката, от която идват заплахите и
предизвикателствата към сигурността.
Ако тези източници на опасност, са извън системата, говорим за гарантиране на
нейната външна сигурност.
Ако тези опасности съществуват в самата система, тогава говорим за гарантиране на
нейната вътрешна сигурност. Обикновено с външната сигурност се свързва военното
4

нападение срещу държавата, докато вътрешната сигурност се свързва със сигурността

на властта .
За сигурността е характерна също така интегралността. Това означава, че всички
субекти на обществения процес (личност, семейство, общност, държава) имат
равно право на сигурност и те могат да го придобият само чрез гарантирането му за
всеки един от тях. Всеки един от тези субекти има свои параметри на сигурност, които
са част от сигурността на системата.Така сигурността се подразделя на :
-Сигурност за удовлетворяване на физиологичните потребности на индивида.
Логично е да се приеме, че човек ще следва необходимостта от постигане на висока
сигурност за задоволяване на физиологическите си потребности.
Джоузеф Най метафорично акцентира на важността за сигурността на индивида като
казва, че "Сигурността е като кислорода - не я забелязваш, докато не започнеш да я
губиш. Ала тогава вече ти не можеш да мислиш за нищо друго на света, освен за нея".
Професор Георги Стефанов определя сигурността като "първостепенен и
генерализиращ показател за състоянието на организма и за наличието или отсъствието
на някакво болестно състояние!
А Ейбрахам Маслоу разглежда различните потребности на индивида, като скала, в
следния възходящ ред :
На първо ниво, но с най-голямо значение за живота на човека са физиологичните
потребности от жизнено важните за него неща като въздуха , водата, храната, подслона,
съня, нормалната температура и т.н.
На второто ниво са потребностите от сигурност, т. е. потребностите от безопасност,
отсъствие на страх, наличие на стабилност, отсъствие на зависимост, закрила и т.н.
На третото ниво са потребностите от контакти, приятелство, принадлежност и любов.
На четвъртото ниво са потребностите от социален престиж и обществено признание.
Човек има потребност от добра оценка и самооценка, иска да е ценен от хората в
колектива и от обществото, има необходимост от уважение от другите, самоуважение,
чувство за собствено достойнство, признание и т.н.
На петото, най-високо ниво, са потребностите от себеутвърждаване. Човек изпитва
необходимост от реализация в живота и работата, от постижения и т.н.
Скалата на Ейбрахам Маслоу показва, че физиологичните потребности са
първостепенни и жизнено важни за съществуването на всеки човек и няма
съмнение, че те са най-силните от всички. Това означава конкретно, че при човешки
същества, които са лишени в крайна степен от всичко в живота, най-вероятно е
основните мотивации в поведението да са физиологични, а не някакви други. При
условие, че всички останали потребности останат незадоволени, поведението на човека
ще бъде доминирано от физиологичните потребности, което е въпрос на физическо
оцеляване на индивида. В такива условия останалите потребности престават да
съществуват или преминават на по-заден план. Когато физиологическите потребности
са задоволени регулярно, те просто престават да са активни и определящи фактори на
човешкото поведение, което извежда на преден план други незадоволени потребности
от по-ниска степен на важност .
-Сигурност за удовлетворяване на семейните потребности на членовете на
семейството на индивида. Семейството е природно и физиологически детерминирана
група с приоритетна важност от първи порядък, за всеки индивид. След като той има
сигурност за физическото си оцеляване и се чувства сигурен, стремежът му ще е да
осигури сигурност и за собственото семейство. Основание за това твърдение е, че
отношенията между хората в тази социална група (семейството) са отношения с по-
висок ранг в сравнение с отношенията във всеки друг социален колектив.
5

-Организационна сигурност. Тази сигурност се обуславя от необходимостта за

осигуряване на работно место, като източник на средства за задоволяване на предните
две необходими нива на сигурност. Тази сигурност може да се приеме, като
организационна сигурност.
-Секторна сигурност. Сигурността на сектора в който оперира организацията, в която
работи индивида, е пряко свързана с организационната сигурност.
-Отраслова сигурност. Сигурността в стопанския отрасъл определя сигурността на
сектора, в които оперира организацията на индивида. По този начин тя повишава или
намалява секторната сигурност и влияе върху организационната сигурност и
сигурността на индивида.
-Националната сигурност или сигурността на държавата оказва съществено
влияние за формиране на общо възприятие за сигурност в широк смисъл . Тя има пряко
отношение към всички горе изброени с изключение на физиологическата сигурност.
Националната сигурност се представя, като съвкупност от отделни сфери на сигурност:
политическа, икономическа, военна, социална, информационна, етническа,
демографска и др. Вследствие на взаимните връзки и зависимости между отделните
видове сигурност, националната сигурност се идентифицира, като система от по-висш
ранг от личната и груповата сигурност .
-Регионалната сигурност е на следващо ниво в йерархията, която се свързва с
националното и глобални нива и тя касае сигурността в даден регион.
-Глобална сигурност, касае цялата световна общност.
Професор Николай Слатински подразделя сигурността на пет нива :
първо ниво-сигурност на отделния човек, наричана индивидуална сигурност. Тази
сигурност става все по-актуална, защото е пряко свързана не само с правото на живот, а
и с правото на по-добро качество на живот, както и с всички други основни човешки
права и задължения; сигурност на света, сигурност на общността от държави, сигурност
на държавата, сигурност на общностите на хора, сигурност на човека.
второ ниво - сигурност на групата от хора, наричана групова сигурност. Групата
може да се обособи по различни принципи: етнически, религиозен, социален,
регионален, професионален, и т.н. Например, такива групи са малцинствата. На това
ниво се има предвид сигурността на различните прослойки, дори и на самото общество.
Основни белези на отделните групи са идентичността, езика, традициите и обичаите,
чието опазване е важен аспект на тяхната сигурност. Най-голямата общност в една
държава-обществото е функция на сигурността на отделните групи в него, а
сигурността на групите в обществото е безспорна функция от сигурността на цялото
общество.
трето ниво - сигурност на държавата,наричана държавна или национална
сигурност. Тя е известната, стара, традиционна сигурност и е свързана със защитата на
изконните ценности на държавите: териториална цялост, независимост, свобода,
суверенитет, конституционен ред и др.
четвърто ниво - сигурност на общността от държави, наричана съюзна сигурност.
Терминът “общност” на това ниво обхваща различни форми на сдружаване на
държавите: двустранни и многостранни общности за сигурност, коалиции, съюзи и др.
По принцип тези сдружения могат да бъдат официални или неформални.
пето ниво - сигурност на света, наричана глобална сигурност. При нарастващата
взаимнообвързаност между държавите, етносите и религиите, проблемите на
глобалната сигурност все повече навлизат в дневния ред на човечеството.
В началото на 80-те години на XX век в ООН е разработена Концепция за обща
сигурност, съгласно която в света не може да има трайна сигурност, ако тя не бъде
споделена от всички страни и че обща сигурност на планетата може да бъде постигната
6

само чрез сътрудничество, основано на равенството, справедливостта и взаимното

разбирателство между всички хора на планетата.

Въпрос 2. Международни организации за управление на глобалната икономика и

сигурност

1. Същност на глобалната система за сигурност и модели за нейното управление

Глобалната система за сигурност е свързана с глобализацията на политическите,
икономическите и други процеси в света през последните десетилетия. Сложността на
тези процеси и тенденции изисква адекватно управление на глобално, регионално и
локално равнище. На тази база въпросът за тяхното управление се явява от особена
важност.
Може да се твърди, че съществуват два модела за управлението на глобалните
икономически и политически процеси: легитимен (открит) и нелегитимен (скрит)
модел.
Откритият модел на управление, известен още и като експлицитен, е легитимен модел
за управление на глобалния свят.
Най-авторитетната и централна институция на системата за глобално управление е
Организацията на обединените нации и нейните организации, като Световната
търговска организация, Международната организация на труда.
На регионално ниво може да се посочат Европейския съюз и др. Съществуват и
глобални отраслови организации за експлицитно /открито/ управление, като ОПЕК,
които са свързани основно с икономическите аспекти на сигурността.
Международните организации, като автономни субекти на международното право, са
субекти и на международните отношения . Те са елемент от системата за управление
на международните отношения в глобалния свят.

2. Организация на обединените нации (ООН)

7

След Втората световна война, на 24 октомври 1945 г., в Сан Франциско, САЩ, 51
страни създават уникална международна Организация на обединените нации - ООН.
Тя е наследник на одобреното с решение на Парижката мирна конференция на 25
януари 1919 г. Общество на народите . На 28 юни 1919 г. 44 държави, от които 27
победителки в Първата световна война, 4 доминиони на Великобритания и 13
специално поканени неутрални държави, подписват Устава на тази организация, която
просъществува между Първата и Втората световни войни, със седалище в Женева,
Швейцария. ОН има за цел понижаването на степента на въоръженост на държавите,
разрешаването на международни спорове и подобряването на световното
благосъстояние. Силно зависимо от Великите сили при налагане на решенията си,
Обществото на народите трудно се справя със задачите си и в крайна сметка се оказва
неспособно да предотврати избухването през 1939 г. на Втората световна война.
ООН си поставя редица важни за световния ред и сигурност цели като: поддържане на
мира и безопасността на планетата; развитие на дружеските отношения между
страните; оказване съдействие за социален прогрес, подобряване на условията за живот
и зачитане правата на човека и сътрудничество при решаването на международни
проблеми .
Уникалният характер на ООН и възложените й от Устава правомощия дават
възможност на всяка една от страните-членки да изказват своите становища чрез
форумите на Генералната асамблея, Съвета за сигурност, Икономическия и
Социалния съвет и други органи и комитети. ООН с нейните специализирани
организации притежава определени правомощия и упражнява въздействие в областта
на международните отношения и глобалната сигурност в следните направления:
• Законотворчество в областта на международното публично право.
• Поддържане и укрепване на мира в света
Налагане на санкции на държави – нарушителки на Устава на ООН се извършва от
Съвета за сигурност на ООН. Санкциите включват изключване от членство в
организацията, прекратяване на правомощия или на съдействието и др.
Дейността на ООН обхваща широк кръг от важни проблеми за устойчивото развитие и
борбата с тероризма, подпомагане на демокрацията, опазване на околната среда,
разминиране на територии след военни конфликти, решаването на глобални
медицински проблеми; производство на храни и др. ООН извършва и много други
дейности в интерес на глобалната сигурност, чрез редица свои органи и организации.

3. Северноатлантическият съюз (НАТО)

През юли 1948 г. се провеждат преговори между 7 държави: Франция,
Великобритания, САЩ, Канада и страните от Бенелюкс за създаване на
трансатлантически военнополитически съюз. Към договора се присъединяват
впоследствие скандинавските страни и Португалия. Особен акцент се поставя върху
колективната отбрана. Съгласно член 5 от Договора, всяко нападение срещу страни-
членки на Алианса в зоната на Северна Америка и Европа "ще се разглежда като
нападение срещу всички тях". Позовавайки се на този член всяка съюзническа държава
се задължава "да окаже помощ на нападната страна или страни по Договора, като
незабавно предприеме, индивидуално или съгласувано с останалите, такива действия,
каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила.
Договорът, се подписва във Вашингтон на 4 април 1949г. Американският сенат го
ратифицира на 21 юли с 82 гласа за и 13 против. Той е създаден в съответствие с Член
51 от Устава на ООН и утвърждава неотменимото право на независимите държави на
индивидуална и колективна отбрана.
8

Целите на НАТО са да гарантира свободата и сигурността на всички свои членове с

политически и военни средства в съответствие с принципите на Устава на ООН.
Седалището на Алианса е във Вашингтон, а Главната квартира е в Брюксел.
В първата година от създаването си НАТО функционира като политическа
организация, която изпълнява предимно консултативни функции. Корейската война
ускорява превръщането на съюза в ефективна система за колективна отбрана с
изградени военни структури само за няколко години. Три месеца след началото на
Корейската война Северноатлантическият съвет утвърждава създаването на
интегрирани въоръжени сили на Алианса под централизирано командване. От 2 април
1951 г. започва да функционира главната квартира на съюзническото командване за
Европа в Белгия, а година по-късно са изградени и трите регионални командвания на
НАТО. Поради икономическата зависимост на Западна Европа в началото на 50-те
години на миналия век Съединените американски щати най-често успяват да наложат
своето мнение на своите съюзници в Алианса по възлови спорни въпроси, като
същевременно с това правят отстъпки по други по-второстепенни въпроси. Този гъвкав
механизъм на компромисни решения характеризира трансатлантическите отношения в
следващите десетилетия и допринася за преодоляване на възникнали сериозни кризи
във взаимоотношенията между съюзниците.
Първостепенна роля за приобщаването на Балканите към евроатлантическата
отбранителна зона изиграва оказването на американска военна помощ за Турция и
Гърция (в размер на 400 милиона щатски долара) след обявяването на "Доктрината
Труман" през март 1947 година. В началото се лансира идеята на Франция и
Великобритания да бъде създаден Близкоизточен или Средиземноморски отбранителен
блок, като сателитна на НАТО. На срещата на Алианса в Отава, Канада през септември
1951 г. надделява становището на САЩ за присъединяване на Турция и Гърция към
НАТО, което е окончателно оформено с Лондонския протокол от 22 октомври 1951 г.
Три години по-късно с приемането на Парижките споразумения е решен и въпроса за
присъединяване на Федерална република Германия към съюза. През 1982 г. Испания
също става член на НАТО след премахването на диктатурата на генерал Франко и
осъществяването на демократични промени в страната. Отказът на администрацията на
американския президент Дуайт Айзенхауер да подкрепи англо-френската военна
интервенция срещу Египет, в района на Суецкия канал през октомври 1956г.
предизвиква първата сериозна криза в Северноатлантическия съюз. Препоръките в
доклада на тримата външни министри на Канада, Италия и Норвегия от 17 ноември
1956г. за осъществяване на по-ефективно политическо сътрудничество и
усъвършенстване на политическите структури на Алианса са предназначени да
преодолеят възникналото недоверие в отношенията между водещите съюзници.
По сходен начин, десет години по-късно, приемането на "Доклада Армел" се тълкува
като успешен опит за неутрализиране на поредната криза в съюза, породена от
излизането на Франция от военните структури на НАТО.Разгарянето на нов
военнополитически конфликт в зоната на действие на Алианса през този период
създава за пръв път сериозната опасност за въоръжени действия между две от съюзните
държави в НАТО - Гърция и Турция. Ескалирането на напрежението по време на
Кипърската криза на три пъти (1964, 1967, 1974г.) предизвиква реална опасност от пряк
военен сблъсък между турската и гръцката армии.
През последните години се преосмисля ролята и мястото на Северноатлантическия
съюз в международните процеси след края на „Студената война” и се акцентира върху
радикалното преустройство на съюза от организация за колективна отбрана в
организация за международна сигурност. Войната на Балканите през 90-те години на
ХХ век мотивира трансформиране на НАТО в тази насока. За пръв път по време на
9

"югокризата" Алиансът използва свои въоръжени сили извън териториите на страните-

членки и с това наруши чл. 5 от Вашингтонския договор и създаде предпоставки за
приемане на нови фундаментално различни концепции за своето място и роля в
опазването на глобалната и регионална сигурност.
Военната операция на Алианса в Косово пет години по-късно внесе съвършено
нови елементи в развитието на Северноатлантическия съюз, а ръководството на
военните мисии в Босна (АЙФОР, ЕСФОР), Косово (КЕЙФОР), Афганистан
(ИСАФ) трасира пътя за новата миротворческа роля на съюза в съвременния свят
чрез организиране на операции в отговор на кризи и по поддържане на мира.
Друг фактор, който доведе до коренното преустройство на НАТО, е политиката на
"протегнатата ръка" с ясно изразена решимост за сътрудничество с бившите
противници от Източна Европа.
В резултат на това само за около 20 години Северноатлантическият съюз нарасна
на 28 страни-членки. Този процес е изключително необходим за интеграцията между
двете разделени от „желязната завеса” в миналото части на Европа и е съществена
предпоставка за осигуряване на по-голяма стабилност и сигурност в цялото
евроатлантическо пространство. Важна роля в това отношение изиграва приетата през
1994 г. инициатива "Партньорство за мир". През 1994 г се подписа споразумение за
сътрудничество между НАТО и Русия. С последователното приемане на трите
централноевропейски държави през април 1999 г. и на още девет източноевропейски
страни, сред които и България, през 2004 г. успешно се извършва изключително важен
етап в радикалното преустройство на НАТО след края на Студената война. В
изпълнение на решенията от срещите на високо равнище във Вашингтон (1999) и Прага
(2002) през първата половина на сегашното десетилетие продължава трансформацията
на военните структури на Алианса като са създадени две съюзни командвания- по
операциите и по трансформацията, както и мобилни многонационални оперативни
сили. На срещата на Съвета на НАТО в Истанбул през юни 2004 г. е потвърдено, че
колективната сигурност продължава да бъде основна цел на Алианса.

4. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)

ОССЕ възниква като регионален форум с основна цел повишаване на сигурността чрез
сътрудничество и координация, постигани под формата на диалог, намаляване на
международното напрежение и преодоляване на блоковата конфронтация между двете
системи (социалистическата и капиталистическата) в годините на Студената война.
Напрежението между двата блока в разделена Европа в следвоенните години е високо,
поради което се налага да се търсят начини за решаване на въпросите по мирен начин.
Идеята за свикване на обща конференция за колективна сигурност е лансирана през
март 1954 г. чрез "плана Молотов", който има за цел да предотврати "ремилитаризира-
нето" и присъединяването на ГФР към НАТО. Конфронтацията е силна и този план е
отхвърлен от западните държави, които отказват да вземат участие в такава среща.
При тази обстановка съветското правителство провежда среща с участието само на
страните от Източна Европа, на която се взема решение за създаването на организация
за колективна защита на страните от Източния блок - Организацията на Варшавския
договор (14 май 1955г.).
Започва интензивна надпревара във въоръжаването между двата противостоящи
военно- политически блока и се стига до сериозни кризи, граничещи с война.
В резултат на преодоляването на Берлинската криза (24юни 1948-12май 1949г.),
Кубинската ракетна криза през 1961-1962 г. и международноправното урегулиране на
"германския въпрос"към средата през 60-те години на ХХ век се създават предпоставки
за възобновяване на консултациите по свикване на Общоевропейско съвещание.
10

През периода 1972-1973 г. се водят консултации между 33 европейски държави, САЩ

и Канада за провеждане на общоевропейска среща в Женева.
Преговорите протичат в три етапа, под формата на Съвещание за сигурност и
сътрудничество в Европа (СССЕ) като през август 1975 г. във финландската столица
Хелзинки е приет Заключителният акт на СССЕ. Той съдържа три основни раздела от
препоръки (наречени "кошници"):
-първият се отнася до политико-военните аспекти на сигурността;
-вторият засяга проблемите на икономиката, технологиите и екологията;
-третият регулира сътрудничеството в хуманитарната област.
Важно достижение на СССЕ е приемането на 10-те водещи принципа на
двустранно и многостранно сътрудничество в Европа:
*Суверенно равенство, зачитане на суверенните права;
• Неупотреба на сила или заплаха със сила;
• Неприкосновеност на границите;
• Териториална цялост на държавите;
• Мирно уреждане на споровете;
• Ненамеса във вътрешните работи;
•Зачитане на човешките права и основните свободи, включително свободата на
мисълта, съвестта, религията и убежденията;
•Равноправие на народите и правото им да се разпореждат със своята съдба;
• Сътрудничество между държавите;
•Добросъвестно изпълнение на задълженията базирано на международното право.
След края на Студената война и подписването на 21 ноември 1990 г. на Парижката
харта за нова Европа, се взема решение за институционализиране на СССЕ чрез
механизми за политически консултации и изграждане на постоянни институции.
През 1991 г. се учредява Парламентарната асамблея на СССЕ, а на срещата в
Хелзинки през юли 1992 г. се създават новите институции: Финансов комитет,
Форум за сътрудничество в сферата на сигурността, Икономически форум и
Върховен комисар по националните малцинства.
През 1994 г. на съвещанието в Будапеща, Съвещанието за сигурност и
сътрудничество в Европа се трансформира в Организация за сигурност и
сътрудничество в Европа (ОССЕ). Неговите постоянни изпълнителни и
консултативни органи се установяват във Виена и Прага. Освен обща декларация,
в Будапеща е приет и Кодекс за политико-военните аспекти на сигурността.
През 1996 г. в Лисабон е приета и Декларация за общ и всестранен модел за
сигурност в Европа през XXI век. Разработени са механизми за:
-ранно предупреждение и превантивни действия;
-консултации и сътрудничество при необичайни военни действия;
-консултации и сътрудничество при извънредни ситуации и други.
Председателството на ОССЕ в Европа е на ротационен принцип с едногодишен
мандат. При кризите и конфликтите в някои региони в Европа и на територията на
бившите съветски републики важна роля имаха и имат мироопазващите мисии,
провеждани под егидата на ОССЕ.

5. Съветът на Европа
Той е създаден на 5 май 1949 г. и има за цел да поддържа основните принципи на
правата на човека, плуралистичната демокрация и върховенството на закона и да
повишава жизнения стандарт на гражданите на Европа.
Органи на Съвета на Европа са: Комитетът на министрите, който взема решения
за съвместни действия на правителствата, Парламентарна асамблея,, която прави
11

предложения за предприемане на нови дейности и изпълнява функциите на

парламентарен форум в по-общ план, Съд на европейските общности.
Европейският съд в Люксембург е Върховният съд в общността в сферите, в
които действа европейското право.
Европейска сметна палата проверява счетоводните отчети и документи от
бюджета на Европейския съюз. На 12 декември 2003в Брюксел е приета Европейска
стратегия за сигурност. За да защити своята сигурност и да популяризира ценностите
си, ЕС има три стратегически цели:
-да се изправи пред заплахите;
-да създаде сигурност за съседите му;
-да създаде ефективен международен ред.

Въпрос 3. Неформални структури за управление на глобална икономика и

сигурност
Идеите за появата на такива организации се създават от мощни и влиятелни кръгове в
световната икономика и политика и обикновено те идват от САЩ. Ще разгледаме
някои от тези организации.

1.Съветът по външни отношения

Той е създаден през 1921 г. по инициатива на президента на САЩ Уодроу Уилсън и
негови съратници. Финансира се от финансовите магнати Рокфелер, Морган и
транснационалните компании "Дженерал Мотърс", "Тексако" и "Ксерокс". Съставът на
съвета определя и неговата цел през призмата на интересите му, която е: "установяване
на световно правителство и премахване на националните граници, създаване на
световна система за финансов контрол, която да е в частни ръце (най- вероятно на
членовете на съвета)". В това направление е направена първата крачка, като е създаден
Федералния резерв на САЩ, който представлява частна банкова институция,
изпълняваща функциите на национална банка. Федералният резерв контролира
политическия управленски елит на САЩ, в това число и Държавния департамент и
ЦРУ чрез създаване на специални държавни експертни структури, които се ръководят
от членове на съвета. Съветът по външните отношения има свой орган - списанието
"Foreign Affairs", чиято цел е да се обсъждат и представят нови политически
управленски идеи сред световния елит. При решение на членовете на съвета за
въвеждане на нова политика от правителството на САЩ, те задействат определени
неформални механизми за проучване, как да се реализира по най-добър начин това
решение. На тази основа се разработват политически, икономически, социални и
емоционални аргументи, с които да компрометират старата политика и да подготвят
обществено мнение за предстоящата промяна и новата политическа линия.
"Тристранната комисия не управлява света, това прави Съветът за външни
отношения", според изказване на бившия президент на съвета и бивш помощник-
държавен секретар на САЩ във връзка с опити да се разследва дейността на Съвета по
външни отношения и тристранната комисия .

2. Билдербергска група
Създадена е през 1954 г. от представители на европейските кралски династии,
фамилиите на Ротшилд и Рокфелер, видни политици, банкери, финансисти и
обществени личности. Съставът е "е затворен", не надвишава 100 души и не се канят
нови членове. По време на заседанията не се водят протоколи и не се обявяват
декларации или други публични изявления. Групата е елитарна с мощно лобистко
12

влияние в Европа и САЩ и има отношение към такива събития, като образуването на
Европейската икономическа общност, еврозоната и др. Нейните членове проповядват
идеите на мондиализма, единно световно правителство, глобализация и ограничаването
на националния суверенитет на държавите, в които групата вижда пречка за
глобализацията. Председател на групата към момента е, бившия генерален секретар на
НАТО и експремиер-министър на Англия Питър Карингтън.

3. Тристранната (трилатерална) комисия

Тя е създадена през 1973 г.по инициатива на Съвета за външни отношения и е
одобрена от Билдербергската група. Тази комисия обединява стратегическите интереси
и координира усилията на най-богатите хора от САЩ, Европа и Япония и се оглавява
от Д. Рокфелер. Нейната идейна платформа е основа на неолибералната теория за "нов
световен ред", който да се постигне чрез обединение на финансовите олигархии на
Американската, Европейската и Атлантико-тихоокеанската геоикономически зони.
Тристранната комисия поддържа активни връзки с Института за системни
изследвания в СССР, създаден през 70-те години под ръководството на академик
Гвишиани, известен с концепцията за "перестройката", която се проведе от Михаил
Горбачов и спомогна за разпада на СССР и световната социалистическа система.

4. Римският клуб
Той е неправителствена организация, създаден в Рим през 1968 г. Неговата доктрина е
да бъде "мозъчния тръст" по световните проблеми на глобализацията, чрез изготвяне на
анализи по метода на привличане на авторитетни учени в различни области -
икономисти, социолози, еколози, математици, кибернетици и др. Освен учени за целите
на анализите се привличат и авторитетни обществени и политически лидери и деятели,
ръководители на транснационални компании и финансови международни структури.
Резултатите от изследванията по различните теми се оформят под формата на доклади.
Първият доклад на тема "Ограничаване на растежа" е представен през 1972 г. В него се
анализират факторите, които вследствие на растежа водят към глобална катастрофа.
През 1974 г. е представен вторият доклад на тема "Преобразуване на международния
ред", следван от третият доклад - "Пределите на растежа", в който авторът му Д.Медоус
прави извода за невъзможността да се поддържа постоянно неограничен икономически
растеж на базата на анализа на разполагаемите световни природни ресурси.
Следващият доклад е разработен под ръководството на лауреата на Нобелова премия в
областта на икономиката Василий Леонтиев, темата му "Бъдещето на световната
икономика" и изводите в него предизвикват висок интерес.
Чрез своите изследвания, Римският клуб разработва теории, извежда концепции и
доктрини от тях за бъдещото развитие на света, като теорията за конвергенцията между
капитализма и социализма по време на "студената война", концепцията "за богатия
север и бедния юг", в която се лансира идеята, че противоречията между двете групи
страни са причините за конфликтите и неравновесното икономическо развитие на
глобалния свят. Ръководството на Римския клуб поддържа тесни връзки и координация
с Билдербергската група и другите елитарни структури в света. Има противоречиви
виждания за дейността на клуба вариращи в диапазона от позитивни до негативни, от
конструктивното подпомагане развитието на човечеството до преследване на
геополитически интереси в духа на глобализма.

5. Форумът Давос.
Провежда се ежегодно в гр. Давос в Швейцария, с участието на държавни глави,
видни политици, банкери, финансисти, икономисти, общественици и др. По време на
13

пленарните сесии се разглеждат най-важните икономически, социални, екологични

проблеми на света. Дейността на форума се възприема, като легитимиране на
решенията на субекти от скритото управление на света.

6. Форумът Г-7
Той носи името си от броя на страните, представени в него: Англия, Германия,
Италия, Франция, САЩ, Канада и Япония. По отделни въпроси, за участие се кани и
Русия. Има мнения, че Г-7 вече е изживяла своите компетенции и роля в този формат и
не е в състояние да взема конструктивни и авторитетни решения за глобалните
проблеми, поради което нейният състав се разширява и се формира така наречената
група Г-20, в състава, на която влизат и бързоразвиващи се страни като Китай, Индия,
Бразилия, Русия и др.
Скритият, елитарен модел на управлението се извършва в 3 направления:
-чрез тесните връзките между своите членове, които осъществяват тясна и добре
действаща връзка с легитимните управленски структури;
-поддържане на връзките между самите структури в държавата;
-поддържане на връзка между членовете на елитарните клубове и субектните структури
чрез лични контакти както и чрез лобиране на свои членове за заемане на ключови
позиции в различни държавни, икономически и обществени субекти.
Това макар и осъществявано неформално, по същество е форма на функциониране на
една голяма "Световна кръгла маса", чиeтo ръководство се явява единен център за
имплицитно управление на света .В нея участват различни по-интереси елитарни групи,
обединени от общата доктрина за глобализацията на света, чрез оказване на влияние на
формалните световни управленски структури.
За да може да прокарва своите решения за управление на глобалния свят,
имплицитното управление се нуждае от ефективни механизми, като:
-създаване на геополитическа агентура на различните нива;
-лобистки групи и схеми; подкрепа на граждански форуми,
-създаване на неправителствени организации,
-отворени общества; медийни изяви и др.
Една от основните функции на геополитическата агентура е да осигури провеждането
на политиката на "центъра", чрез влияние върху легитимните структури в негов
интерес.
Друг механизъм на скритият модел за управление на глобалния свят е използването на
услугите на медии и издателства за пропагандиране на определени доктрини и
създаване на обществено мнение за предстоящи събития в интерес на „световната
кръгла маса".
Успешното изпълнение на тези функции от субектите на имплицитното управление на
света се основава на неговия мозъчен тръст за изработване, финансиране, организиране
и провеждане на подходяща геополитика за осигуряване необходимото влияние върху
експлицитната система за управление на света.

Въпрос 4. Регионална сигурност

14

1. Същност на понятието „регион” и неговата взаимовръзка с понятията

„държава” и „глобален свят”.
Спецификата на региона определя съдържанието на феномена „регионална сигурност”.
Това дали се анализира сигурността в регион намиращ се в рамките на една държава, на
територия от съседни страни или обхващащ група държави от една страна и самата
политическа, икономическа и културна автономност на региона ще е водещо в
определяне на неговата сигурност. Сигурността на една държава се определя, като
състояние, "при което се гарантират жизнените интереси на гражданите, обществото и
държавата от вътрешни и външни заплахи".
Това определение може да се приложи и към всеки елемент от системата "държава -
регион - съюз - глобален свят". Това означава, че регионалната сигурност ще е
насочена към защита на осъзнатите общи интереси на държавите, влизащи в състава на
регионалното обединение. От степента на обединеност на държавите, разбирана като
обем от делегирани на регионалния орган за управление правомощия, ще зависи и
степента на неговата значимост за регионалната сигурност.
Делегирането на правомощия от държавите-членки на региона, означава намаляване
на някои техни правомощия. Част от тях, ако не всички, имат отношение към
суверенитета на държавата-членка на региона. Този процес може да се разглежда, като
трансфер на държавни правомощия, в това число и на държавен суверенитет, върху
общия, регионален орган за управление. Колкото по-големи държавни правомощия се
прехвърлят на регионално ниво на управление, толкова степента на хомогенност на
региона е по-висока и процеса на регионализация е по-дълбок. На тази основа и по-
голям дял правомощията и отговорностите за регионалната сигурност се прехвърлят на
регионалното ръководство.Този процес на прехвърляне на част от национални
правомощия от държавата към региона е свързан с чувствителния елемент на
националната сигурност, а именно националния суверенитет, който на практика е
пропорционален, доброволен отказ от държавен суверенитет и прехвърлянето на
отговорностите за него върху региона.За отбелязване е, че ако този процес става
правилно и обосновано, въпреки отказа, на държавата-членка на региона от
суверенитет, то нейната сигурност ще се повиши в сравнение с положението, ако тя
сама, извън регионалното обединение си осигурява сигурността при същите вътрешни
и външни условия. Тук възниква дилемата, колко от националния суверенитет е
разумно да се прехвърля на региона. Отворът на този въпрос е сложен и труден и
зависи от много фактори, като част от основните са: каква е степента на обединяване на
държавите в региона в политическо, икономическо, социално и културно отношение;
до каква степен са преодолени социалните различия на населението в държавите от
региона; до каква степен на хомогенност е достигнал многонационалния и
мултиетнически състав на населението в региона от гледна точка за регионално
самоопределение и самосъзнание за принадлежност към региона; какво е доверието
между държавите-членки на региона и др. В практически план, регионалните
обединения по-често се осъществяват до ниво на съгласувани общи действия, на базата
на приети документи за регионално сътрудничество с цел по-добра защита на общите
им интереси, при което държавите-членки запазват суверенитета си напълно.

2. Същност на Международната сигурност

Тя е най-общият индикатор за състоянието на международните отношения и на
основата на цитираното определение за национална сигурност тя може да се
интерпретира като състояние на цялата международна система и на взаимоотношенията
на страните в нея, при което не възниква заплаха за жизнените интереси на системата и
15

всяка една от страните, а в случай че такава заплаха възникне, съществуват надеждни

сили и средства да бъде възстановено нормалното функциониране на системата и на
всяка една страна.
Тази дефиниция съчетава националните и интернационалните аспекти на сигурността,
обхваща всички жизнени интереси на субектите на сигурността и обвързва нейното
възстановяване, при необходимост, със съществуването на сили и средства за тази цел.
Комплектът от инструменти е разнообразен, като се започне от политически,
дипломатически, икономически и се стигне до военната сила .

3. Същност на Регионалната сигурност

Тя е елемент от международната сигурност. Това позволява да се интерпретира
определението за международната сигурност за мащаба на региона, при което под
регионална сигурност се разбира такова състояние на цялата регионална система и на
взаимоотношенията на страните в нея, при което не възниква заплаха за жизнените
интереси на системата и всяка една от страните, а в случай че такава заплаха възникне,
съществуват надеждни сили и средства да бъде възстановено нормалното
функциониране на системата и на всяка една страна.
4. Условия за постигане и поддържане на регионалната сигурност
Много са условията за постигане и поддържане на регионалната сигурност, но като по-
важни от тях могат да се определят следните:
• Стабилността на системата за регионална сигурност,изразяваща се в баланс на
интересите на страните-членки на региона,както и баланс на интересите на региона в
системата на съюза и световната система. Важно условие за постигането на този баланс
е да има съгласуваност на нормативната база на региона с нормативната база на
държавите в него, с нормативната база на съюза, от който региона, е част и с
международната нормативна база. Това изискване е базово за регионалната сигурност
поради обстоятелството, че поставя всички международни отношения на правова
основа.
• Наличие на сходни политически режими в страните от региона е важно условие за
единен принципен подход при правенето на политика от държавите в региона и
особено при възникването на кризисни ситуации в него и съюза, в който той е включен.
Сходните политически режими се основават на сходна или една и съща теория за
държавното устройство, което е база за споделяне на единни ценности,например
ценностите на демокрацията. Това само по себе си е предпоставка за решаване на
проблеми от всяка една от държавите,принадлежащи на региона, в духа на ценностите
на демокрацията и либералния капитализъм, т.е. от позицията на единна идейна,
политическа, морална, ценностна и икономическа платформа, което не може да доведе
до антагонистични противоречия. Това означава, че всички проблеми могат да се
решават в дух на взаимно зачитане и уважение.
• Намиране на общ приемлив баланс на интересите на всички страни от региона. Това е
изключително трудна задача поради много фактори, по-важни от които са: исторически
насложени трудно решими или нерешими проблеми, намиращи се по влиянието на
остарели парадигми и ценности; изключително многообразие, разнопосочност и
различни приоритети на интересите във всяка една от страните; попадане на различни
страни от региона под влиянието на различни играчи от великите сили; различното
социално ниво в страните от региона; борбата на всяка една от страните за лидерска
позиция и др.
• Намиране и изработване на обща регионална платформа за обща политика по
икономическите, социалните и културни въпроси. Това означава създаване на условия
преди всичко за свободно движение на работна сила, капитали и стоки в рамките на
16

региона,което води до решаването на социалните проблеми на населението в региона,

развитие на икономиката и създаване на благоприятни условия за общуване между
различните култури и изграждането на обща регионална култура.
• Водене на съгласувана и балансирана политика със съюза, към който региона
принадлежи. Това означава да се защитават интересите на региона в рамките на
съюзната нормативна база. От тази теза следва,че най-важното ниво за защита на
регионалните интереси е участието в съюзните нормотворчески органи с цел участие в
изработването на необходимата за целите на региона нормативна база. На следващо
място регионалната политика следва да се води в съответствие с нормативната база на
съюза, към който принадлежи, както и с международните норми.
• Водене на обща и съгласувана политика по сигурността в региона. Това означава
хармонично развитие на нормативната база по сигурността на регионално и държавно
нива в рамките на страните от региона. Освен това е необходима и хармонизация на
регионалната със съюзната нормативна база. Тази политика е основа за ефективно
сътрудничество между институциите на регионално, държавно и съюзно нива.
• Открито и прозрачно управление на региона с широко гражданско участие. Това
означава своевременна и пълна осведоменост на гражданите, яснота и откритост в
поставянето на различните проблеми и участие в управлението на шиpoк кръг експерти
и граждански субекти при решаването им в името на справедливостта и взаимното
зачитане на интересите.
• Недопускане появата на конфликти и наличие на антагонистични интереси,
противоборства и съперничество. Това се постига чрез водене на политики базирани на
посочените по-горе условия, а в случай на наличие на подобни проблеми изходът
следва да се търси посредством цивилизовани, взаимно приемливи подходи за тяхното
решаване в интерес на участващите в региона държави.
Приема се, че такава висока степен на сътрудничество и отношения между страните е
постигната в региона на Западна Европа. Това е база за извода, че регионалната система
за сигурност в Западна Европа и на взаимоотношенията на страните в нея е в
състояние, при което няма заплаха за жизнените интереси на системата и всяка една от
страните, а в случай че такава заплаха възникне, съществуват надеждни сили и средства
да бъде възстановено нормалното функциониране на системата и на всяка страна.
За Европейската сигурност от особена важност е сигурността в Югоизточна Европа,
която до голяма степен се обуславя от Балканите. Известни, като конфликтна зона,
наричани в миналото „барутния погреб на Европа”, Балканите са регион, където се
пресичат много на брой, противоречиви по посока и мащаб вътрешни и външни
интереси. Последните нерядко са запалвали искрата на военни конфликти, от които са
пламвали много пожари в Европа. Поради това при анализите на регионалната
сигурност на Балканите на преден план се поставя въпроса за недопускане на кризи и
конфликти, а при поява, тяхното управление и преодоляване в интерес на отделните
народи и държави от региона и Европа.
На Балканите, регионалната сигурност не е на нивото на сигурността на региона на
Западна Европа. Макар, че в последните години има напредък, далеч не са достигнати
необходимите условия за това. Очаква се, че с изпълнение на критериите за членство в
ЕС и приемането на всички страни от Балканския регион ще се повиши регионалната
сигурност на Балканите и ще я доближи до тази на региона на Западна Европа.
17

Въпрос 5. Национална сигурност

1. Същност на понятието „Национална сигурност”

Понятието “национална сигурност” се появява най-напред в американската
политология. За първи път това определение е употребено от президента на САЩ
Теодор Рузвелт в обръщение към членовете на Конгреса през 1904 г., обосновавайки
пред тях присъединяването на зоната на Панамския канал към интересите на
националната сигурност на САЩ.
А първото определение на националната сигурност е дадено от Уолтър Липман и
гласи: “Държавата се намира в състояние на сигурност, когато не ѝ се налага да
принася в жертва своите законни интереси, за да избегне войната и когато тя е в
състояние да защити при необходимост своите интереси чрез водене на война.”
През 2009 г. с допълнителна разпоредба в Закона за Държавна агенция
"Национална сигурност", приет на 11.12. 2007г., е прието определението:
"Национална сигурност е динамично състояние на обществото, при което са
защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният
ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на
институциите, основните права и свободи на гражданите,устойчивото икономическо
развитие и благосъстоянието на населението, както и когато страната успешно
защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети ".
На основание посочените определения се извежда първата и най-главна необходимост
от изискването на определенията - защита и гарантиране на жизнено важните
интереси на държавата, което се изразява в защита на териториалната цялост,
суверенитетът и конституционно установеният ред на страната.
Всичко, което възпрепятства постигането на изброените стратегически цели, се
възприема, като риск или заплаха за националната сигурност.
Националната сигурност отразява връзката на сигурността с нацията, с
определена териториално-държавна общност, характеризира състоянието на тази нация
като цялостна система, включваща обществените отношения и общественото съзнание,
обществените институти, съдействащи или препятстващи реализацията на
националните интереси.
18

На националната сигурност са присъщи специфични политически, икономически,

социални, етнически, духовни, военни, информационни и екологични компоненти,
всеки от които самостоятелно или в съчетание с другите може в даден момент да
се окаже критичен за държавата.
Някои автори разбират националната сигурност, като разумна и последователна
външна политика и изграждане на съвременни въоръжени сили - основен гарант за
запазване на териториалната цялост и независимостта на страната.
За други националната сигурност е производна на смисъла, който се влага в думата
„сигурност” и се използва, за да се обозначи устойчивостта на системата, спрямо
външни въздействия.
Националната сигурност означава "да се осигури устойчиво състояние на нацията,
държавата и обществото, при което да бъдат защитени надеждно държавните граници,
териториалната и политическата цялост на държавата, възможностите за възходящо
политическо развитие и жизнен просперитет, демократичните права и свободи на
личността и обществото, националният дух, културата и традициите, възможността да
се провежда суверенна външна политика и политика за сигурност". В така
формулираното определение авторът С. Стойчев акцентира върху защитата на
отделните аспекти на сигурността, като предпоставка за хармонично развитие на
обществените отношения в страната.
Всяка държава, в зависимост от нейния международен статут, политически и
икономически суверенитет и специфични национални ценности и интереси, определя
параметрите на националната си сигурност.
Макар и национални, тези параметри на сигурността отчитат влиянието на
регионалните и глобалните фактори, но запазват националния си характер, история,
нрави, традиции, националното целеполагане и управление.

2. Главни външнополитически фактори, влияещи върху националната сигурност

на Република България .
Те са свързани с:
-Състоянието и перспективите за развитие на глобалните, европейските и регионалните
военнополитически системи за сигурност;
-Политическите и военнополитическите концепции и военни доктрини на глобалните
политически играчи и страните от региона на Балканите;
-Военните потенциали на водещите в глобален мащаб страни и страните в региона-
тяхното състояние, съотношение и тенденции за развитие;
-Характерът на междудържавните противоречия между водещите страни,
геополитическите и геоикономическите им цели и интереси;
-Идеологията и обществената психология в страните от региона, ниво на възпитание на
нациите в демократичните традиции;
-Остротата на екологически, религиозни и етнически противоречия между държавите;
Състоянието на престъпността в международен мащаб.
Процесите на европейска и евроатлантическа интеграция са най-важните
външнополитически фактори, влияещи на националната ни сигурност, а разширяването
на НАТО и ЕС са определящи за формирането на геостратегическото статукво през
новия век не само в Европа, но и в глобален план.
Особено важно за нас e фокусирането на вниманието на Алианса към проблемите на
Балканския регион чрез разширяването на приноса за повишаване на сигурността,
спомагане на политическите процеси в отделните страни и усилията в борбата с
тероризма. Значението на региона като транспортно, инфраструктурно и енергийно
кръстовище ще нараства и с бъдещото разширяване на Европейския съюз.
19

3. Главни вътрешнополитически фактори, влияещи върху националната

сигурност на Република България.
Те са свързани с :
-Особеностите и параметрите на националните ни интереси;
-Нивото на икономическото развитие на държавата и военноикономическата мощ; -
Състоянието на вътрешната сигурност;
-Развитието на вътрешнополитическите процеси в обществото и наличието на стабилна
политическа система;
-Нивото на развитие на Въоръжените сили, тяхната бойна мощ и бойна готовност;
-Състоянието на обществената психология и нивото на възпитание на народа в
ценностите на демократичните традиции;
-Остротата на демографските проблеми;
-Социалните проблеми.

4. Интегриращи фактори, определящи състоянието на националната сигурност на

Република България:
Четири са интегриращите фактори определящи състоянието на националната ни
сигурност. Те са:
1.Степента на развитие и ресурсите на страната;
2.Ефективността на външната и вътрешната й политика;
3.Състоянието на Въоръжените сили;
4.Участието на България в колективните системи за сигурност и икономическо
развитие.

5. Равнища на сигурността в системата за национална сигурност

В системата за национална сигурност има три равнища на сигурността: на
личността, на обществото и на държавата.
-Сигурността на личността се постига чрез осигуряване на правни и нравствени
норми и изграждане на институции, позволяващи развитието на способностите и
задоволяване на потребностите на всеки.
-Сигурността на обществото означава развитието на институции, норми и обществено
съзнание с цел реализация на правата и свободите на всички групи от населението.
-Сигурността на държавата означава наличие на ефективен механизъм за управление
и координация на обществените групи и политически сили, а също и на действени
институти за тяхната защита.

6. Вътрешна и външна сигурност

Посочените равнища на сигурността във взаимодействие със средата на сигурност,
формират два компонента на националната сигурност – вътрешна и външна.
-Вътрешната сигурност означава съгласие на гражданите, социалните слоеве,
обществените структури, политическите организации по основните въпроси на
националния живот. Тя е жизнено важна за страната и главен опорен стълб на
националната сигурност. Представлява състояние, при което държавата и обществото
със собствени сили и средства могат гарантирано да неутрализират всякакви вътрешни
заплахи. Свежда се преди всичко до икономическото и екологичното състояние на
държавата, социалното положение на личността и опазването на вътрешния ред.
-Външната сигурност се заключава в осигуряване на устойчиво положение, при
което няма реална заплаха за териториалната цялост и суверенитета на държавата, за
нейното национално единство и за коренните й политически, икономически и културни
20

интереси. Тя следва да гарантира националната сигурност на страната на три нива:

-глобално
-европейско
-регионално.
Външната сигурност е състояние, което в значителна степен генерира вътрешна
сигурност.

7. Принципи на националната сигурност на Република България

Националната сигурност на Република България се изгражда на основата на следните
принципи:
-Страната ни няма териториални претенции към никоя държава, не признава такива
към себе си и не изгражда собствената си сигурност за сметка на други държави;
-Пълноправно и пълноценно участие в колективни системи за сигурност и отбрана,
-Поддържане на отношения с други страни на основата на взаимна изгода;
Към основополагащите принципи спадат:
-зачитането на регламентираните в конституцията човешки права,
-народният суверенитет,
-разделението на властите,
-законосъобразността на управлението,
-независимостта на съдебната власт,
-принципът на многопартийността и равенството на шансовете на всички политически
партии и др.
Социална сигурност се изразява в гарантиране на хуманни и нормални условия
за съществуване и изява на всеки български гражданин, на неговите икономически,
социални и граждански права.
Демографските и етническите характеристики на населението са от особена
важност за сигурността. Нарастващата взаимозависимост в съвременния свят размива
все повече границите между различните нива на сигурността. Проблеми, типични за
системата на национална сигурност придобиват аспекти, характерни доскоро за
системата на международна сигурност и обратно. Много са случаите, когато
сигурността на отделна група хора става проблем на международната сигурност и
обратно - глобални проблеми да застрашават сигурността на отделни общности от хора
в дадени държави.
Националната сигурност се основава на:
-Отбранителна Военна доктрина;
-Българската нация и държава са неделими;
-Осигуряване на безусловна защита срещу посегателствата върху демократичните
права и свободи и сигурността на гражданите и обществото;
-Взаимна отговорност на личността, обществото и институциите;
-Даване на приоритет на правовите, икономическите и социалните форми и механизми
за укрепване на вътрешната стабилност и сигурност.

8. Основополагащи елементи на националната сигурност на Република България.

Националната сигурност е съвкупност от взаимосвързани елементи, които се явяват
определящи фактори за формиране на нейното състояние.Тези елементи са:
-Военна сигурност-това е състояние на военнополитическата и военностратегическата
обстановка при която за Република  България не съществува военна заплаха, военната
заплаха успешно се неутрализира, въоръженото нападение успешно се отразява.
21

-Икономическа сигурност-означава стабилизиране, възстановяване и развитие на

българската икономика и довеждането й до състояние да задоволява интересите на
българските граждани.
-Информационна сигурност-включва спазването на конституционните права и
свободи на гражданите в областта на съхраняването и обмена на достоверна
информация.
-Екологична сигурност- включва опазването, възстановяването и възпроизводство на
природата за създаване на благоприятна жизнена среда.
-Вътрешна стабилност на страната предполага създаването на необходимите
условия за недопускане на действия на организации и лица, които биха застрашили
мира и стабилността в страната.
Сигурността на държавата, на обществото и на отделните граждани на една
страна са в пряка връзка със състоянието на конституционно установения правов
ред в нея. Съблюдаването на този правов ред изключва всякакво насилие и произвол и
утвърждава властите на правовата държава на основата на самоопределението на
народа, съгласно волята на мнозинството и в името на свободата и справедливостта.

Въпрос 6. Военни аспекти на националната сигурност

1. Същност, цел и подходи за постигане на Военната сигурност

Военната сигурност е един от определящите фактори на националната сигурност.
Тя се постига чрез активно формиране на благоприятна международна среда, която
изключва възникване на военнополитическа криза срещу страната, а ако такава
възникне, тя може да бъде надеждно овладяна включително с използване на военна
сила, отбрана на страната, изграждане и поддържане на достатъчен военен потенциал.
Военната сигурност зависи от състоянието на военнополитическата и
военностратегическата обстановка от една страна и отбранителната способност на
държавата от друга страна.
Военната сигурност е състояние, което се определя от военните способности на
нацията да защитава от външна или вътрешна интервенция националните
интереси и богатство.
Целта на военната сигурност е да осигури необходимия отбранителен потенциал за
неутрализиране на военни заплахи и за надеждна защита на населението,
стратегическите обекти, териториалната цялост и суверенитета на държавата.
Подходите за постигане на тази цел се съчетават с мерки за активно формиране на
благоприятна международна среда, за управление на кризи от различен характер, за
отбрана на страната, споделяне на отговорността за укрепването на мира и сигурността,
посредством конкретни инициативи и стратегии.
Военната сигурност се осигурява, чрез изграждане на достатъчен отбранителен
потенциал, който включва:
-военен потенциал,
-подготвена за отбрана територия,
-население и икономика осигуряваща необходимите материални ресурси.
Военната сигурност е в пряка връзка с външната политика на страната.
Оперативни въпроси на военнополитическите аспекти на сигурността включват:
22

-количествените въпроси за размера, набирането и снабдяването на въоръжените сили,

включително и основния въпрос за дела на държавните ресурси, насочени за военни
нужди,
-качествените въпроси за организацията, състава, оборудването и разполагането на
въоръжените сили, включително видовете въоръжения, разположението на базите,
договореностите със съюзниците и др.,
-динамичните въпроси за въвеждане в действие на въоръжените сили кога и при какви
обстоятелства се прилага сила, защо, къде, как и с какво да участваме.
Военната сигурност се изгражда на основата на:
-функционираща икономика,
-развита инфраструктура,
-осигурена социална сфера.
Поддържането на реален отбранителен потенциал, достатъчен за оказване на
ефективно противодействие на възникващи военни и други заплахи за агресия е
важен фактор за гарантиране сигурността на страната. Той трябва да е съобразен с
военностратегическата среда и ресурсните възможности на страната при стриктно
спазване на международното право и договорености в тази област и оптималното
използване на военните, материалните и духовните ресурси за отбрана; изграждане на
въоръжени сили с отчитане задълженията по колективна отбрана в НАТО.
Въоръжените сили са един от инструментите на военна сигурност. Те са основен
гарант на суверенитета, независимостта, сигурността и териториалната цялост на
страната. Те са и фактор за участие на Република  България в колективните системи за
сигурност и регионално сътрудничество. Активно формиране на благоприятна външно-
политическа среда, която се гарантира от военния фактор.

2. Същност и параметри на военния фактор

Военният фактор включва сили и средства за военно въздействие в целия
спектър от елементи, системи, средства и възгледи за тяхното използване при
разрешаването на възникнали противоречия и постигането на определени цели.
Същият представлява разнообразна и разнопосочна дейност, създаваща военен
потенциал, който при определени условия може да бъде използван за защита на
националната сигурност. В тесния смисъл на думата под “военен фактор” обикновено
се разбират въоръжените сили, тяхната подготовка и възгледите за тяхното използване.
Параметрите на военния фактор се определят от:
-характера и източниците на военните предизвикателства,рискове и заплахи за страната
-ролята на военната сила в междудържавните отношения;
-функциите на въоръжените сили и методите и средствата за тяхното практическо
реализиране;
-икономическите възможности на държавата;
-стратегията за реализиране на националния военнопромишлен комплекс;
-приоритетите за развитие на въоръженията и военната техника;
военния бюджет.

3. Същност и значение на военната политика на държавата

За управление и реализиране на военния фактор на националната сигурност
държавното ръководство разработва и осъществява военна политика, която произтича
от политиката за национална сигурност и отбрана.
Отбраната е част от националната сигурност и представлява система от
дейности за укрепване на мира и сигурността, за запазване на националните
23

ценности и за поддържане на въоръжените сили, икономиката и населението в

готовност за действия в условия на кризи и във време на война.
Военната политика от своя страна представлява завършена система от
възгледи, идеи и дейности, които определят мястото и ролята на държавните органи и
въоръжените сили в държавната политика за национална сигурност за определен
период от време.
Заедно с вътрешната, външната, икономическата, екологическата и информационна-
та политика тя се материализира в дейността на държавните органи за управление
ресурсите на страната за постигане на националните цели, запазване на независимостта
и суверенитета на държавата, неприкосновеността на държавните граници, осигуряване
просперитета и благоденствието на нацията и изграждане на стабилно демократично
общество и правова държава. Тези цели са постижими само в условията на гарантирана
национална сигурност. Военната политика се реализира в система от организационно-
практически мероприятия, насочени към изграждането и развитието на отбранителен
потенциал на държавата.

4.Компоненти на отбранителния потенциал и подготовка на страната за отбрана

*Отбранителният потенциал включва:
-въоръжените сили;
-степента на подготовка на територията и населението за отбрана;
-състоянието на икономиката.
*Подготовката на страната за отбрана включва:
-подготовка на националната икономика;
-подготовка на въоръжените сили;
-подготовка на територията на страната, като театър на военните действия и подготовка
на населението за отбрана.
Подготовката на националната икономика за война включва:
-разработване и провеждане на военнотехническа политика на държавата;
-изготвяне и актуализиране на Общ държавен военновременен/кризисен план;
-координиране и ръководене на планирането за преминаването на секторите на
националната икономика от мирно към военно /кризисно положение.
За подготовка работата на националното стопанство в интерес на отбраната,
Министерският съвет по предложение на Министъра на отбраната приема Общ
държавен военновременен /кризисен/ план. За изпълнението на военновременния
план се определят, изграждат и поддържат производствени мощности и необходимите
държавни резерви и национални военновременни запаси.
Подготовката на въоръжените сили на Р. България за отбрана е комплекс от
дейности, провеждани под ръководството на Министерството на отбраната, Щаба
на отбраната и Щабовете на видовете въоръжени сили, насочен към:
-изграждане и развитие на въоръжените сили;
-провеждане на оперативната, бойната и мобилизационната подготовка на войските;
-планиране на тяхното стратегическо и оперативно развръщане и използване;
-формиране и поддържане на висока морално-психологическа устойчивост на личния
състав;
-изграждане и поддържане на система за управление на въоръжените сили;
-усъвършенстване на системата за осигуряване; подготовка на командни кадри.
Подготовката на територията на страната, като театър на военните действия
включва:
-създаване и развитие на най-важните транспортни комуникации;
-развитие на държавната съобщителна система;
24

-развитие на системата на енергетиката и енергийните ресурси;

-създаване на мрежа от държавни бази и складове за материални средства;
-създаване на мрежа от ремонтни предприятия;
-развръщане и подготовка на мрежа от лечебни учреждения;
-развитие на системата за метеорологическо и навигационно осигуряване;
-извършване на топогеодезична и топографска подготовка на територията на страната;
-развитие на държавната система за водоснабдяване на населението;
-подготовка за източване на водата от основните язовири на страната до минимален
работен обем;
-създаване на необходимата база за живот и дейност на въоръжените сили и др.
Оперативната подготовка на територията на страната е комплекс от
съгласувани и взаимосвързани дейности, обхващащи в система строителството,
оборудването и поддържането в боеготово състояние на различни инфраструктурни
обекти, предназначени за използване в интерес на отбраната на страната и гражданска
защита на населението.
В интерес на отбраната националната инфраструктура се изгражда така, че да
осигурява необходимите условия за взаимодействие със сили на НАТО.
Подготовката на населението за отбрана включва:
-поддържане на националния дух;
-обучение на кадри от централната и териториална администрация;
-натрупване и обучение на мобилизационен контингент;
-обучение за действие в областта на гражданската защита и териториалната отбрана.
От всички направления на реализиране на военната политика основно място
заема изграждането и развитието въоръжените сили, повишаването на техните
оперативни способности и бойна готовност.
Въоръжените сили са основна съставна част на отбранителния потенциал на
държавата. Главната им конституционна функция е решително да прилагат въоръжена
сила за сдържане на агресора и за защита на териториалната цялост, суверенитета и
независимостта на страната.
В процеса на изграждане, реформиране или трансформация на Въоръжените сили,
държавното и военното ръководство решават три важни въпроса:
1.Какви мисии искаме да бъдат в състояние да изпълняват нашите Въоръжени сили в
подкрепа на националните ни цели и интереси?
2.При какви условия най-вероятно ще бъдат изпълнявани?
3.Какъв военен потенциал ще бъде необходим за изпълнението им?
Задачите или ролята, които се очаква да бъдат изпълнени от въоръжените сили в
подкрепа на националните интереси се нарича мисия на Въоръжените сили .

5. Мисии на Въоръжените сили - същност и видове

Мисиите на Въоръжените сили съответстват на конституционните им задължения,
дългосрочните национални интереси в сферата на сигурността и отбраната,
тенденциите за развитие на стратегическата среда и интеграционните приоритети на
страната. При определянето им се вземат предвид, както вътрешни, така и външни
фактори. Практически израз на военната политика на държавното ръководство на
Република България на настоящия етап е приетата от Народното събрание Визия за
развитие на войските и силите и приетия от МС“План за организационно
изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2020 г.”
В тези документи са определени следните мисии на Въоръжените сили на
Република България:
-отбранителна;
25

-в подкрепа на международния мир и сигурност;

-принос към националната сигурност в мирно време.
В съответствие с оценката на средата за сигурност, характера, съдържанието и
параметрите на определените им мисии и задачи Въоръжените сили на Република
България се изграждат от формирования, окомплектовани с личен състав, оръжие,
бойна техника, имущество и средства за управление, подготвени за осъществяване на
възложените от конституцията и националното законодателство задачи.
Дислокацията на въоръжените сили характеризира начина за разполагане на
съединенията, частите, подразделенията, органите за управление и учрежденията в
мирно време и когато се намират вън от зоната на военните действия по време на
война. Тя зависи от традициите в държавата, схващанията за използване на войските и
силите, ангажиментите, произтичащи от участието във военнополитически съюзи и
възможностите на инфраструктурата.
Численият състав на въоръжените сили се определя в зависимост от източника и
степента на военната заплаха, характера на възможния военен конфликт,
демографските и икономическите възможности на страната, организационно-щатната
структура на въоръжените сили, възможностите на потенциалните противници,
физикогеографските условия и ограниченията, наложени от международните договори.
Военната сигурност, като един от основните й елементи е обект на постоянно развитие
и усъвършенстване.

Въпрос 7. Политически аспекти на националната сигурност

1. Политически суверенитет и политическа стабилност

Политически аспекти са ключови за сигурността и стабилността на държавата. Те
зависят от много фактори, по важните от които са два:
-политическия суверенитет, като част от държавния суверенитет
-политическата стабилност.
Политическата система се явява надстройка на базовите структури на държавата,
поради което заема водеща позиция спрямо тях и е от решаващо значение за
националната сигурност. На тази основа най-важните политически аспекти на
националната сигурност са устойчивият политически суверенитет и политическата
стабилност на обществото.
Суверенитетът на държавата има политически, икономически и правни
елементи.
Политическият суверенитет произлиза от принципа за държавния суверенитет и
като негова иманентна част го прилага в политическата система на държавата. В
понятието за политически суверенитет се съчетават две начала- върховенство на
политическата система спрямо останалите системи в държавата и нейната
независимост.
В този контекст политическия суверенитет означава, че гражданите на държавата и
създадените от нея институции имат гарантираната възможност самостоятелно да
решават въпросите за държавното устройство, да гарантират независимостта и
върховенството на публичната власт и териториалното единство на страната, както и да
провеждат независима вътрешна и външна политика.
26

Политическата система трябва да гарантира недопускане на вътрешни и външни

посегателства върху нея и държавата, да защитава политическите права и свободи на
субектите и да осъществява всички функции на върховната власт в държавата.
В основата на държавния суверенитет е неотменното право на държавата да владее и
управлява единството на територията и населението на тази територия. Политическата
основа на суверенитета се определя от политическата система и политическия режим,
установени в държавата.
Политическия суверенитет, като компонент на държавния суверенитет е заложен
в конституцията на държавата и в нейната нормативна уредба за политическата
система, което гарантира неговата върховност.
Политическият аспект на националната сигурност се гарантира, когато
политическата система осигурява властовите ресурси за стабилно стратегическо
ръководство на базовите структури и надеждното функциониране на държавата, а при
заплахи разполага с ресурси за тяхното елиминиране
Политическата стабилност на държавата е функция на политическия режим и на
политическата система в нея. За изясняване на политическата стабилност е
необходимо да се изясни същността и взаимовръзките на тези две понятия.

2. Същност на политическия режим

Политическият режим е съвкупност от най-характерните методи на
функциониране на основните институти на властта, използващи нейните ресурси и
способи на принуда, които формират реалния процес на взаимодействие на държавата
и обществото.
В политологията се разграничават следните политически режими:
-абсолютна монархия - при нея има сливане на властта.
-президентска република при нея има разделение на властта
-парламентарната република- при нея има сътрудничество
Политическият peжим е по-динамично явление от политическата система на властта.
В еволюцията си една политическа система може да се "преживее" смяната на различни
политически режими.
Историческият опит показва, че в развитите индустриални държави, най-изгоден и
предпочитан от управляващите партии режим се явява центризмьт.
Повече от политическите режими използват популизма за укрепване на собствените
си позиции, като провеждат политика, основаваща се на даване на постоянни и
неизпълними обещания към гражданите, използване на лозунги, прилагане на различни
методи за заиграване с обществото с цел увеличаване на рейтинга на лидерите.
Независимо от кой тип са режимите в една или друга държава или политическия курс
който следват властващите, тяхната крайна цел е да съхранят и контролират
политическия ред в държавата, което съвпада с идеята за управление на сигурността в
нея.
Политическата стабилност е една от най-важните характеристика на
политическия режим, от която зависят, в решаваща степен политическите
аспекти на националната сигурност. Счита се, че има наличие на политическа
стабилност, тогава когато е налице изградена и стабилна политическа система,
политическите субекти функционират ефективно, осигурено и гарантирано е
постигането на поставените цели в държавата, живота в нея върви според
приетите закони и програми, събитията са предвидими, управляеми и не се поддават
на въздействието на случайни фактори.

3. Политически партии и групи за натиск

27

3.1 Същност на политическите партии

Те са важни фактори за политическата стабилност на обществото. Изработват
своите политически платформи, които са основа за събиране на съмишленици, чиито
интереси съвпадат с тези на партийните им платформи. Партиите са субекти на
системата за представителство и баланс на груповите интереси в обществото.
Значението на политическите партии за обществото се определя от тяхната роля, която
те имат за него.
Всяка политическа партия е медиатор между правителството и групата от
нейните членове и симпатизанти от една страна и от друга между нея и другите
партийните групи. Членската маса и симпатизантите се ориентират към политическата
платформа на дадена партия водени от това доколко тя съвпада и защитава техните
социални интереси и политическа ориентация.По този начин социалните интереси и
цели на хората се "трансформират" в политически интереси, цели и задачи, изразени
чрез партиите. На тази база се основава и връзката на партиите с масите. Колкото по-
голяма част от хората виждат съвпадение на интереса си с този на определена партия,
толкова по-висока е обществената подкрепа за нея. За да постигне своите цели,
политическата партия се бори за участие във властта, или комуникира с партиите,
които са на власт.По този начин тя става медиатор между властта и обществото.
Партиите са обединители на интереси. Те обединяват около своите идейни
платформи членска маса и симпатизанти на базата на пресечната точка на техните
индивидуални интереси, която формира общият им интерес, който се изразява от
партията. Чрез комуникациите с управляващите и другите субекти в държавата и
обществото партиите защитават тези интереси, а когато са управляващи ги
удовлетворяват с инструментите на държавата.
Интегриращата роля и функции на партиите в обществото се изразява в
обединяването на усилията на техните поддръжници за решаване на въпроси от важна
обществена значимост, като по този начин те спомагат за удовлетворяване на техните
интереси, което ги консолидира . В този случай, партиите обединяват обществото и
изпълняват интегрираща функция и роля. От една страна, те представят общите
искания на своите поддръжници пред изпълнителната и законодателната власт . От
друга, страна те критикуват, ако са в опозиция или пропагандират ако са на власт
правителствената политика от името на своите избиратели.
Дезинтегриращата роля и функции на партиите в обществото може да се прояви
при ситуация, в която партийните интереси не съвпадат с интересите на властта и
партиите в нея. Тази роля на партиите се проявяват в обществото и в парламента,
когато те са на власт или в опозиция.
Не е допустимо в държавата да има партии с противоконституционна сфера на
дейност , което означава, че всички легални партии работят в общодържавен интерес в
рамките, на който търсят решение на частните или държавни проблеми.
Политическата опозиция може да играе стабилизираща и дестабилизираща роля
в държавата. Тя е политически институт, който има за цел да изразява интереси и
ценности, които не са представени в управляващия режим. Затова опозицията изразява
и консолидира протестната активност на населението против властта, носител е на
критиката към политиката на правителството и по този начин се явява коректив за
неговите действия и двигател за общественото развитие .
Опозицията предотвратява монополизацията на властта. При демократическите
режими опозицията е важен атрибут на властта, който е нормативно регулиран и тя
изпълнява своите функции, чрез своя статус, права и възможности да влияе легитимно
на властта. При определени условия опозицията може да бъде и дестабилизиращ
фактор на политическата стабилност. Необходимостта от политическа опозиция на
28

управляващите се налага от следните основни причини: социалното разслоение на

обществото; несъвършенството на нормативната база, в това число и в избирателното
законодателство; разочарованието на населението от управляващите; разкол в
политическия елит; неудовлетворени лични амбиции на партийни лидери и други.
Според степента на споделените ценности отношението на опозицията към
правителството може да бъде от следните типове: проправителствена
/конструктивна/ , неутрална и непримирима опозиция против него.
Формите на действия могат да бъдат партийно институционализирани – в
парламента, кабинет в сянка и неинституционализирани, изразяващи се в
критика, протестни действия и други. Основни характеристики на всеки тип
опозиция са: нейната консолидация, организираност, масовост, отношението й към
легалните средства за протест.
Действията на опозицията могат да варират от критика на управляващия режим и
законови форми на протест до политически терор и насилие от опозиционните
политически партии, което може да доведе до разрушителни за държавата действия,
като форма на съпротива срещу легитимната власт.Опозицията може да играе и
градивна роля на "клапан" и да изпуска общественото напрежение и да стабилизира
властта, чрез подпомагане вземането на решения по важни обществени въпроси.
Най-значителни проблеми за управляващия режим създава непримиримата
опозиция, която отрича ценностите, методите и формите на управление, постоянно
призовава за преразглеждане на изборните резултати, не се съобразяват с нормативната
база и имат тенденция към използване на въоръжени форми на протест, отказва участие
в избори, търси политическа и военна подкрепа от външни съюзници и други, използва
систематически клевети срещу властта и нейните лидери, постоянно опонира на
управляващите, поставя неприемливи за правителството условия, които имат за цел
неговата дискредитация и свалянето му от власт. Тази дейност води до идейно-
политическа поляризация и фрагментация на обществото, а в определени случаи и до
неговия разпад.
Сериозни проблеми могат да създадат радикалните движения, екстремистките и
анархистки групировки, изповядващи антиправителствени и дори античовешки
ценности.
В условията на демократичните системи, властта и опозицията прилагат
гъвкави стратегии в своите взаимоотношения. Формата и съдържанието на
взаимоотношенията се определя от степента на съвпадение на политическите ценности,
интереси и доверието между тях. Това води до форми на политическо противоборство,
блокиране на управляващите, чрез обединение на опозиционните партии.
Тоталитарните и авторитарните режими обикновено имат негативно отношение
към опозицията, оценяват я като опасна за властта и всяка протестна форма на
гражданите е нежелателна. Властта не е склонна да взаимодейства с опозицията, да
води преговори и често използва меки и твърди мерки срещу опозиционните лидери.
Отговорната политическата опозиция ще продължава да играе важна роля на коректив
на властта и в бъдеще.

3.2 Същност на групите за натиск

Често пъти гражданите не са доволни от комформизма на партии, които ги
представляват и поради тази причина на политическата сцена се явява нов техен
посредник - групите за натиск. Те са доброволни обединения за изразяване и защита
на значими интереси на гражданите в отношенията им с държавата и другите
политически субекти. Съществената разлика между партиите и групите за натиск е в
техните цели.Основната цел на всяка партия е завоюване на властта с цел
29

осъществяване на нейната програма, докато основната цел на групите за натиск е

оказване на влияние за промяна в политиката по даден въпрос.Това дава възможност за
развитие на плурализма в обществото.

Въпрос 8. Икономически аспекти на националната сигурност

1. Същност на Икономическата сигурност на държавата

Тя може да се сведе до съвкупност от условия и фактори, гарантиращи независимост,
устойчивост и стабилност на националната икономика, както и способност към
постоянно самоусъвършенстване.
Икономическата сигурност трябва да отговаря на две условия: първо-това е
състоянието на икономическата система, която й позволява да запази достигнатото
ниво на стандарт на държавата, независимо от негативните външни фактори и второ -
да повишава постоянно жизненото равнище на населението, а при кризи да не допуска
неговия спад, като го задържа на достигнатото ниво.
В ретроспективен план през годините на социализма в България (1944-1990)
държавата играеше водеща роля в целия стопански живот, като притежаваше монопол
върху всички ресурси и фактори, които изграждат икономическата сигурност. Това от
своя страна пораждаше и монопол и върху създаването и гарантирането на
икономическата сигурност и икономическите компоненти на националната сигурност.
Държавата беше единственият икономически субект по отношение на собствеността и
на практика, чрез нейните институции разпределяше и резултатите от
функционирането на тази собственост.
30

По друг начин стоят нещата в държавата ни след 1989 г., когато от тоталитарна тя
се трансформира в демократична, с плуралистична партийна система и пазарна
икономика. При разумен баланс на "държавно-пазарното" регулиране на икономиката
може да се постигне по-висока степен на икономическа сигурност. Този баланс е
огромно предизвикателство пред държавниците, защото пазарните условия сами по
себе си генерират определена степен на икономическа несигурност, подсилена от
динамични вътрешни и външни фактори. От тази гледна точка икономическите аспекти
на националната сигурност са в пряка зависимост от обкръжаващата среда в която
оперират . Тя бива външна и вътрешна, които от своя страна определят и условното
разделяне на икономическата сигурност на външна и вътрешна.

2. Вътрешна и външна икономическа сигурност на държавата

Вътрешната икономическа сигурност на страната е в пряка зависимост от активната
макроикономическа и структурна политика на държавата, насочена към устойчиво
стопанско развитие с ясно изразени социални и екологични императиви. Това означава,
че ролята на държавата в икономиката е жизнено важна, за постигане на параметрите
на икономическата сигурност.
Под външна икономическа сигурност се разбира устойчивостта на развитието на
вътрешната икономическа система на държавата спрямо външните фактори с които тя
си взаимодейства. И тук, както и при вътрешната сигурност, има много важни фактори,
но ползотворните международни икономически отношения на държавата са водещи за
осигуряването на нейната икономическа стабилност .
Тази политика се реализира чрез прилагането на различни инструменти за
международно икономическо сътрудничество. Един от основните инструменти е
ефективното участие на държавата в международното разпределение на труда. Това
означава, държавата да развие онези стопански сектори, в които има предимства за да
може да ги развива устойчиво. На следващо место важно е участието в международния
търговски обмен. Членството на България в Европейския съюз и Световната търговска
организация са една добра възможност в това направление.

3. Роля и значение на икономическата сигурност за националната сигурност

Темата за икономическите аспекти на националната сигурност придобива особена
актуалност в условията на съвременното информационното общество.
Държавата е тази, която трябва да извърши необходимите дейности за въвеждането на
българския бизнес в поствоенното възстановяване на страните, в които България
участва с военни контингенти. Това е въпрос на целесъобразна държавна политика.
Докато това не стане, България ще продължи да е донор на хегемонните държави.
Може да се направи обоснован разчет, какви разходи е направила България за участие в
колективната борба срещу терористичните заплахи в Ирак или Афганистан и да се
види, какви приходи е получила досега от дейността на българския бизнес, свързан с
следвоенното възстановяване на тези държави.
Историята е пълна с примери, показващи, как много държави вкарвайки ресурси в
международни мироналагащи мисии, след това създават благоприятни политически
условия за собствения си бизнес, да инвестира и печели в следвоенното възстановяване
на държавата срещу режима, на която са водили военни действия.
Българските правителства нe само, че не търсят начини за включване на българския
бизнес в следвоенното възстановяване на тези държави, за да си възвърнат поне част от
средствата, вложени в участието ни в мироопазващите операции, но и опрощават
прибързано старите им задължения към България, какъвто бе случаят с Ирак.
31

Особено важен от икономическа гледна точка е въпросът за освобождаването на

Българската армия от излишните боеприпаси, техника и инфраструктура. Боеприпасите
с отпаднала необходимост се съхраняват в складови бази и това води до сериозен
разход на финансови средства. През последните години недостигат средства за тяхната
утилизация, а от друга страна недостигат средства за тяхното съхраняване, съгласно
техническите изисквания, поради което периодично възникват инциденти, свързани с
материални разрушения и човешки жертви.
Голяма част от инфраструктурата на МО след драстичното редуциране на
въоръжените сили, вследствие на военната реформа, е с отпаднала необходимост. За
съжаление то се разграби по най-варварския начин, тъй като не се охраняваше, а бе
оставено на произвола на съдбата. А имаше готови решения за неговото използване.
Един от тях беше да се продаде на публичен търг ненужното имущество, техника и
казарми, а другият начин беше да се промени собствеността и от обекти публична
държавна собственост да се трансформират в обекти с частна държавна собственост,
след което можеше да се отдадат на концесия на желаещи да ги стопанисват и
използват .
Актуалните рискове и заплахи за националната и международна сигурност ще
наложат на България нуждата спешно да изгради отново собствен капацитет за борба с
тях. Този капацитет тя загуби по време на прехода си от тоталитарно към демократично
общество, поради недалновидната политика на българския политически елит, който
сметна, че разходите за поддръжка на силна армия и служби за сигурност излишно
натоварват държавния бюджет. Според него, влизайки под „чадъра” на НАТО, в случай
на нужда, България може да разчита на колективната система за отбрана на Алианса и
поради тази причина редуцира драстично разходите за отбрана и сигурност.

Въпрос 9. Духовни и културни аспекти на националната сигурност

1. Състояние и тенденции в развитието на образованието, науката, изкуството,

религията и идеологията, като духовни и културни аспекти на националната
сигурност
Основните предизвикателства и рискове за сигурността в нейния духовен аспект са
свързани със състоянието и тенденциите в развитието на образованието, науката,
изкуството, религията и идеологията.
Културната политика, като елемент на политиката за сигурност не може да бъде
провеждана ефективно без да се вземат предвид предизвикателствата в духовния
живот. Една от безспорните страни на българската специфика е, че бързо се приема
32

необходимостта от преоценка на ценностите, а психологически твърде бавно се

извършва този и без това сложен процес. Възниква въпросът- с какви ценности се
заменят старите и дали новите са адекватни спрямо променения социално-
икономически живот.
През целия си период на съществуване след Освобождението, Третата българска
държава е основната сила, от която зависи развитието на обществото . Социализмът
драстично промени идеологическата обвивка на капитализма, съществувал у нас до 9
септември 1944 г. След демократичните промени в България стартирали през 1989г.
настъпва тежка криза, не само в икономиката, но и в духовната сфера. Кризата в
обществото и държавата е причина за преоценка на нравствените ценности.Липсата на
ново ценностно отношение създава рискове за просперитета и сигурността на страната.
В България наличието на различни вероизповедания е от съществена важност.
От гледна точка на сигурността може да се твърди, че макар страната да е географски в
район на сблъсък на християнската и ислямска цивилизации, засега няма основание да
се смята, че има сериозно напрежение между религиозните общности.
Съвременният религиозен фундаментализъм не признава граници, затова е нужна
сериозна политика на противопоставяне на всякакви негови форми и прояви и
превантивна работа на властта с мюсюлманската общност у нас .
Кризата в духовността е свързана с неангажираността на широки слоеве от
населението с тази сфера на обществения живот. Именно от това произтичат
проблемите на сигурността, предизвикателствата и рисковете за нея. В това отношение
най-добър пример е случващото се в образованието. В България продължават да се
готвят добри специалисти, но голяма част от тях търсят реализация зад границите ни.
Въпреки експериментите, средното образование все още е добро и се приближава до
европейските стандарти. От друга страна обаче, в България се върна неграмотността.
Десетки хиляди младежи особено от малцинствата, не ходят на училище и това става в
условията на преход към глобално информационно общество в развитите части на
света. Демографски и социологически изследвания сочат, че има реална опасност
следващото поколение, като цяло да бъде по-малко образовано от поколението на
своите родители.
Тези процеси влияят директно върху сигурността на страната. Това е един от
основните мотиви в България армията да бъде драстично съкратена и да премине на
професионална основа Още по-важно е, че наличието на голям брой неквалифицирани
33

хора е реална заплаха за социалната стабилност и може да стане източник на криза и

битови конфликти.
Тази констатация е частен случай на една закономерност в обществения живот,
отнасяща се до сигурността, а именно, че кризисните процеси в една от основните
сфери в обществото генерират рискове и заплахи за сигурността, като цяло.
Разглеждането на духовните измерения на националната сигурност има смисъл само
ако се отчита връзката им с останалите аспекти на сигурността. Политиката за
овладяване на предизвикателствата, рисковете и заплахите за националната сигурност,
отнасящи се до духовния живот на обществото може да бъде ефективна единствено в
контекста на цялостната политика за сигурност.

2. Фактори оказващи специфично влияние върху духовния аспект на сигурността

Културата и ценностната система на етноса, народа и нацията са фактори със
специфично влияние върху духовния аспект в сферата на сигурността.Те са
системоопределящи компоненти в духовното национално богатство. Културата и
ценностната система, подобно на религията, са устойчиви и бавно променящи се
духовни компоненти.
Културно-ценностните системи формират светогледа и отношението на хората към
добродетелите, производни на сигурността. Те провокират негативни настроения към
пороците на обществото - насилието, заплахите, войните, престъпността, корупцията и
могат да отхвърлят конфликта и заплахите, като средства за постигане на целите .За
съжаление има и обратни примери, които показват, че в някои културно-ценностни
системи тези пороци се поощряват.
През втората половина на ХХ век редица учени и политици изведоха теорията за
сблъсъка на цивилизациите като перспектива на цивилизационното развитие. Тази
теория умело се експлоатира за решаване на държавни и частни интереси и често е
източник на въоръжени конфликти. Особености на културно-ценностните системи се
експлоатират от философи, като Ницше, Шопенхауер и други, които оправдават
войната и постоянната борба на „всички срещу всички”, за да оправдаят насилието и
експанзията.

3. Проявление на връзката „културноценностна идентичност - сигурност”

Тя се проявява в няколко направления:
34

1.Самата културно-ценностна система и чувството за принадлежност към нея са

основание за сигурност.
2.Мобилизира обществения подем за противодействие и овладяване на кризисни
ситуации.
3.Коригира влиянието на идеологията и политико-икономическия интерес при
решаване на проблемите на националната сигурност.
4.Формира възгледи и очаквания от системата за сигурност, с което повишава
гражданското участие в решаване на този жизненоважен проблем.
През последните десетилетия практиката за силово налагане на един културно-
цивилизационен модел в друга културно-цивилизационна и духовна среда
недвусмислено показва своя антицивилизационен характер. Последствията от подобни
действия водят до войни, терор, цивилизационно, етническо и религиозно
противопоставяне  и в крайна сметка се провалят.
 
4. Съвременни духовни аспекти на националната, глобалната и регионалната
сигурност
В епохата на разширяващите се глобални заплахи, духовните аспекти вземат връх
над материалните аспекти на сигурността. Отчитането на културно-ценностните
аспекти в сигурността е от изключително значение за малките и бедни държави с
богата палитра от етноси, религии, битови и културни традиции. В тях ефективността
на модела за сигурност в голяма степен се определя от толерантността и
сътрудничеството и интеграцията на културно-ценностните дадености на различните
етноси и религиозни общности.
Предизвикателствата и рисковете за духовния аспект на сигурността в държавата са
свързани със състоянието, развитието и управлението на образованието, науката,
изкуството, религията, идеологиите и характеристиките на социалния живот.
Политиката в сферата на културата също има определено влияние върху духовната
сфера  в държавата.Една от основните заплахи в духовната сфера е разпадането и
обезличаването на морални, религиозни и културни ценности в живота на обществото.
Заплаха за духовната сигурност в държавата, намираща се в радикален обществен
преход, е тоталното отричане на предишни, исторически формирали се културни,
творчески и други ценностни постижения.
35

  Реална опасност представлява идеологизацията на науката, културата, както и опитите

за пълно религиозно обсебване на духовния живот в държавата. Политизирането на
културните, творчески и други духовни компоненти също е заплаха за духовната сфера.
Духовната сфера на сигурността взаимодейства с останалите сфери на сигурност в
държавата. Тя има решаващо влияние върху качеството, моралния облик, патриотизма
и хуманизма на човешкия компонент в системите за сигурност.

Въпрос 10. Демографски аспекти на националната сигурност

1. Състояние, тенденции и отражение на демографския проблем върху

националната сигурност
Институтът по демография към Българската академия на науките обяви прогнозата си,
че към 2020 г. се очаква населението на България да бъде 6,6 млн.души. С други думи,
за двайсет години то ще намалее с над един милион души . Тази загуба е по-голяма от
жертвите, дадени от страната ни във всички водени от нея войни от 1878г. до 1945
година.Тенденцията ясно се долавя и от редица западни анализатори. Така например,
36

професорът от Оксфордския университет Ричард Крамптън, по време на лекцията си

“България и ситуацията на Балканите след 1989г.” изнесена в научния център “Удроу
Уилсън” във Вашингтон, заяви: “Демографският срив е най-големия проблем, който
страната трябва да решава през настоящото столетие”. По повод въпросната лекция,
радио “Би Би Си” коментира, че “Ричард Крамптън направил трезва оценка на
демографските фактори в България, предупреждавайки, че те будят голяма тревога.
Ако сегашните тенденции се запазят, след няколко десетилетия в тази страна могат да
настъпят необратими етнически и социални промени”.
Според най-песимистичните предвиждания в близките десетилетия, населението
на България ще намалее до 4,5 млн.души. Тази тенденция означава няколко неща.
Във вътрешнополитически аспект - свиване на вътрешното потребление и съответно
свиване на вътрешния пазар. В същото време, в резултат от застаряването на
населението, рязко ще нарасне напрежението в социалните фондове. В Европейския
съюз например, на петима работещи днес се пада по един човек над 65-годишна
възраст. Към 2050 г. се очаква това съотношение да бъде 2:1, което се приема за
“крайно критично”. Но то вече е реалност в днешна България, където на сто осигурени
лица се падат по 98 пенсионери. Във външнополитически аспект тази ситуация рязко
намалява значението на страната ни, като пазар за чуждите производители. Поставя се
под въпрос и възможността да се гарантира националната сигурност. Тоест, България
се превръща в ненадежден партньор за Европа.

2. Мерки за справяне с демографската криза в ЕС и в Република България

Характерният през последните години прием на имигранти от някои западни страни, на
фона на застаряващото население, им дава работа ръка в някои трудоемки отрасли на
икономиката, но от друга страна застрашава хомогеността на западното общество.
Поради тази причина правителствата на тези страни се ориентират към интегриране на
задграничните си сънародници.Приоритетното им приемане става характерна практика
за тях. Подобна практика се забелязва и сред други държави-членки на ЕС. Прави
впечатление, че тези явни предпочитания не се основават толкова на етническата
близост, а по-скоро на факта, че в миналото възходящите родственици на въпросните
лица са били граждани на съответната национална държава. Европейските държави
съхраняват националното гражданство на задграничните си сънародници, без това да е
свързано непременно с необходимостта от заселването им на държавната територия.
37

Тази европейска практика оформя и основните механизми, които биха могли да се

използват за преодоляването на българската демографска катастрофа. Различните
източници сочат, че броят на задграничните българи е между три и четири милиона.
Около един милион е броят на българите (без да включваме днешните емигранти),
чиито предци в миналото са напуснали българската територия, заселвайки се в чужди
земи - Бесарабия, Влашко, Банат и др. Голяма част от тях впоследствие са вторично
разселени в азиатската част на бившия СССР, или са се преселили в Америка. За тези
български колонисти днес са характерни относително високата раждаемост,
сравнително доброто образование, трудолюбието и традиционния селскостопански
поминък. По-голямата част от тях обаче не притежават собствена земеделска земя,
поради което чувстват известна социална несигурност и при определени условия са
склонни да се завърнат в прародината си България.
От една страна, за периода от 1989 до днес в страната ни са се завърнали около 10-11
хиляди задгранични българи (предимно бесарабски), което е над 50% от общия брой на
натурализираните чужденци. По този показател България донякъде се доближава до
европейската практика, но тревожен в случая е нищожно малкият брой на завърналите
се български имигранти.
От друга страна, протичащата непрекъснато асимилация сред нашите сънародници в
чужбина води до трайно относително намаляване на техния брой, въпреки естествения
им прираст. Всичко това налага необходимостта от качествено нов подход към
българската диаспора в чужбина. На този етап приемането на задгранични българи,
чрез съответно разработена и обществено приемлива програма е единственият реален
механизъм за предотвратяването на очертаващата се демографска катастрофа и
гарантирането на стабилното развитие и сигурността на България през близките
няколко десетилетия.

Въпрос 11. Външна среда на сигурност – рискове и заплахи

1. Външни рискове и заплахи за сигурността

Глобализацията остава водеща тенденция, която ще продължи да влияе върху
цялостното развитие на външната среда за сигурност. Въпреки края на студената
война, конвенционалната заплаха не може да бъде пренебрегната.Много страни по
света придобиват значителни военни способности, което може да доведе до трудно
предвидими последствия за международната стабилност.
Тези рискове и заплахи оказват съществено влияние върху средата за сигурност в
глобален, регионален и национален мащаб и могат да бъдат групирани , както следва :

1.1Международна организирана престъпност

38

Трансграничната организирана престъпност е една от главните заплахи за сигурността

на гражданите, стабилността на националната икономика; финансовите учреждения и
демократичните основи на обществото. Включва дейности, свързани с икономически
престъпления, производство и трафик на наркотици, трафик и експлоатация на хора,
контрабанда, производство и разпространение на оръжия, фалшива валута и документи,
киберпрестъпления, пране на пари и други. Тя нарушава националния суверенитет на
държавата, поради това, че през нейните граници преминават потоци от хора, пари,
оръжие и информация. Този тип модерна престъпна дейност се възползва умело от
неограничените възможности на световната комуникационна среда. Международната
организирана престъпност създава благоприятни условия за свързването й с мрежите на
международния тероризъм, както и със сепаратистките и екстремистки групи в
конфликтните зони на света.
Република България поради своето географско разположение е транзитна зона на
редица незаконни трафици. Допирът с тях поражда престъпност и е предпоставка за
засилване на корупцията в страната. У нас се настани трайно разпространението на
наркотици, търговията с женска плът, внасят се и се изнасят крадени или необмитени
стоки, изнасят се човешки органи, експортират се нелегално жени и деца и други.
Въпреки системните усилия на органите на вътрешния ред и на специалните служби,
които залавят пратки с наркотици, разбиват канали и нелегални лаборатории,
проблемът остава с висока степен на опасност за гражданите и за обществото.

1.2Локални военни конфликти

Вероятността от световен военен конфликт между могъщите държави значително е
намаляла, поради огромния арсенал от ракетно-ядрено оръжие, който притежават,
имащ възпиращ ефект, заради опасността от взаимно унищожение .
Съвременният свят изживява втора глобализационна вълна, основаща се на
безпрецедентното поевтиняване на комуникационните услуги, а те разширяват
неимоверно хоризонта на световните пазари. Разбира се, не може да се изключи
напълно едно евентуално глобално разстройство на системата на международните
отношения, което да доведе до рисковано използване на оръжия за масово поразяване,
но тази вероятност към сегашния момент е по-скоро хипотетична.
Сега са актуални локалните военни конфликти, такива като тези в Украйна,
Сирия, Ирак, Либия, Нагорни Карабах и други страни, които пораждат сериозни
рискови и заплахи за сигурността на България и за регионалната сигурност на
Близкия Изток, Северна Африка и Черноморско-Кавказкия регион.
Светът след края на Студената война навлезе в ситуация, в която конфликтите се
причиняват от слаби и уязвими държави с нестабилно управление. Тези държави
представляват сериозен проблем за международната сигурност, тъй които не са
способни да гарантират сигурността, правата и свободите на своите граждани, да
управляват обществените отношения и да изпълняват международните си задължения.
Водещите демократични държави в света днес изпълняват функцията на
умиротворители в конфликтите зони на планетата. Наред с дипломатическите усилия,
като правило се предоставя и икономическа помощ за възстановяване и нормализиране
на живота в тези зони, тъй като в тях всеки конфликт поражда и хуманитарна
катастрофа. В случаите, когато дипломатическите и икономическите мерки се оказват
недостатъчни се прибягва и до въоръжени мисии за налагане и поддържане на мира.
Република България след 1990 г. взема активно участие в тези усилия на световната
общност по стабилизиране и установяване на мир в различни точки по света, след
прекратяване на конфликтите в тях. Страната ни не е обект на заплаха от регионален
39

конфликт, но включвайки се в коалицията на желаещите при навлизането в Ирак през

2003 г., както и давайки своя принос за укрепване на сигурността в Афганистан, и в
други невралгични точки на планетата, поема риска да бъде възприемана от
екстремистите, като страна, която се намесва в зоната на конфликта. Това налага от
една страна коректно присъствие в тези зони, а от друга страна висока бдителност по
отношение на възможните терористични атаки заради нашето участие в тях.
1.3 Тероризъм - същност, способи за действие и видове
Общоприето определение за “тероризъм” не съществува, но може да се даде
определението за него, че той е междудържавна или вътрешнодържавна престъпна
дейност, изразяваща се в използване на насилие и заплахи с насилие за постигане на
конкретни политически цели и най-вече дестабилизация на държавно управление.
Тероризмът е практическо действие, представляващо война против мирни граждани,
инфрастуктурни и информационни обекти и срещу законните институции. Целта на
тези действия е предизвикването на страх и парализиране на обществото за достигането
на конкретни политически и други резултати.
Стратегията на международния тероризъм включва:
-водене на психологическа война с цел да покаже на света уязвимостта на всяка
държава, колкото и могъща да е тя;
-обявяване на свещена война („джихад"), за да се предизвика сблъсък на цивилизации в
глобален план и да се придаде религиозна окраска на чисто терористични цели;
-опити за сриване на световната икономика, предизвикване на енергийна криза;
-създаване на масова психоза от използването на биологически, химически или
токсични вещества;
-заплахи от извършване на атаки срещу информационните и компютърните системи;
внасяне на сериозни смущения в транспортните комуникации, застрахователното дело.
Съвременният свят е изправен пред заплахата от международен тероризъм,
осъществяван от екстремистки групи, които много често застават зад идеите на
фундаменталисткия ислям. Тези групи действат в мрежи и често са готови да
извършват самоубийствени терористични актове, както и атентати с използване на
химически и бактериологични оръжия.
Съществува заплаха от терористични атаки срещу важни елементи на националната
инфраструктура, както и заплаха от електронни атаки. Улесняващо обстоятелство за
съвременните терористи е развитата комуникационна среда в съвременния свят, която
позволява достъп до нужната им информация и координиране на действията им по
начин, непознат в миналото.
Обектите на терористичните актове са: хората, превозните средства и сгради, при
които разрушенията са огромни, а човешките жертви - многобройни.
Мащабите на терористичната дейност се изразяват в:
-терористични атаки срещу конкретни политически личности и срещу етнически и
религиозни общности от населението;
-масови убийства на невинни граждани;
-голямомащабни терористични актове на насилие срещу човечеството;
-огромни материални разрушения.
Способите за действия са:
-взривове и палежи, използване на огнестрелно оръжие;
-ядрени взривни устройства и радиоактивни вещества;
-биологично или химическо оръжие;
-унищожаване или отвличане на транспортни средства;
-информационно психологическо въздействие;
-унищожаване или кражба на компютърно програмно осигуряване.
40

Тероризмът не зачита по никакъв начин човешкия живот и демократичните

ценности. Терористичните организации децентрализират структурите си,
разнообразяват начините на действие и умело се инфилтрират в демократичното
общество, което затруднява тяхното неутрализиране. Набирането на терористи, чрез
разпространение на пропаганда по интернет, както и различните пътища за
финансиране, го превръщат във все по-нарастваща заплаха за нашата сигурност.
Тероризмът представлява директна заплаха за международната сигурност и
стабилност. Възможностите на терористите да използват радиоактивни материали,
токсични вещества и биологични агенти, както и за достъпа им до информационни бази
от данни и технологии за терористични цели се увеличават.Това им дава възможност да
увеличат многократно мащабите на разрушително въздействие при своите атаки.
В зависимост от задачите, които трябва да реши терористичният акт, тероризмът
може да се раздели на: криминален и политически.
- Криминалният тероризъм представлява престъпление, при което се принуждава
даден субект, против неговата воля да извърши престъпление. При него се търсят
имуществени облаги. За разлика от криминалния тероризъм, политическият тероризъм
се стреми винаги към постигането на политически цели.
-Политическият тероризъм представлява политически мотивирано, конспиративно
организирано, насилствено действие, насочено към решаването на конкретни
политически цели, като промяна на политическата система и публичната власт в дадена
държава и създаване на затруднения в управлението, промяна на вътрешната или
външната политика на конкретна държава или отмъщение за историческа
несправедливост.Политическият тероризъм може да бъде разграничен на 3 вида:
-идеологически
-религиозен
-тероризъм на „третата вълна.”
Идеологическият тероризъм се заражда в годините на Студената война.
Същественото за него е, че с терористичния акт се преследва насилствено налагане и
пропаганда на определени политически цели. Според ориентацията му политическият
тероризъм може да бъде разграничен на „ляв" и „десен".
Религиозният тероризъм днес намира своето проявление в съвременния ислямски
фундаментализъм . Той е реакция срещу западния модел и култура. Ислямските
фундаменталисти искат да управляват обществото с идеите от миналото и
техническите средства на настоящето.
Тероризмът на „третата вълна" представлява най-модерната фаза в развитието на
терористичните актове и е формулиран за първи път от социолога Алвин Тофлър, който
счита, че това е тероризмът на XXI век . Според него тероризмът на „третата вълна"
или тероризмът на информационната епоха е наличието на широк кръг от
високообразовани хора, способни да създават смъртоносно химическо и биологично
оръжие, което да използват за постигането на свои цели.
Най-новият вид тероризъм е „кибертероризъм"- при който се използват социалните
мрежи за връзка, за разрушаване на обекти и части от националната инфраструктура за
постигане на своите цели. Той нанася удари по ахилесовата пета на съвременното об-
щество - непрекъснатото нарастващата му зависимост от информационните технологии
Този вид тероризъм е глобална и анонимна заплаха за информационните системи,
които може да ги блокира и да доведе до криза нормалното функциониране на
икономиката, финансите и държавното управление. През последните години
кибератаките стават по-чести и по-организирани и по-скъпоструващи по отношение
щетите, които нанасят върху държавните администрации, бизнеса и икономиките .Те
41

представляват реална заплаха за просперитета, сигурността и стабилността на

отделните национални държави и евроатлантическа общност.
Историческият опит показва, че идейните подбуди на тероризма може да бъдат
свойствени не само за отделни терористични и екстремистки организации, но и
за отделни държавни ръководства. Подобна ситуация възникна в Афганистан, след
като местните талибани, подкрепяни от външни екстремистки организации и
доброволци (муджахидини), взеха властта в Кабул през 1996г. Режимът в тези държави,
които извеждат тероризма, като доминанта в своята външна и вътрешна политика и
грубо потъпкват международното право-става източник на геноцид, спрямо
собственото население и на напрежение в региона. Като рецидив от серията военни
конфликти в републиките на бивша Югославия, днес в Западните Балкани продължават
да съществуват потенциални огнища на напрежение на националистическа, етническа и
религиозна основа, които при определени критични обстоятелства могат да генерират
терористични атаки.България не е пряка цел на международния тероризъм, но тя в
никакъв случай не е застрахована от неговите жестоки прояви, най-малкото поради
своята активна позиция в международните усилия в борбата с тероризма. За страната
ни терористичната заплаха е сред най-сериозните заплахи пред които сме изправени.

1.4 Разпространението на оръжия за масово унищожение

Въпреки благополучния край на Студената война ядрените арсенали в света не само,
че не намаляха, но и бележат тенденция към разпространение. Особена опасност
съставляват ядрените арсенали в зоните на конфликти в съвременния свят, като
например Иран и Северна Корея. Запазват се рисковете, свързани със съхраняването на
съществуващото ядрено оръжие и радиоактивни материали в отделни страни, тъй като
те са постоянна цел на терористични групи по целия свят. Република България не е
подложена на пряка заплаха от използване на ядрени или други оръжия за масово
унищожение срещу нейната територия или срещу нейни граждани, но тя е съпричастна
към борбата на световната демократична общност за неразпространение на този тип
оръжия. Страната ни има технологични възможности за производство и съхранение на
общоопасни вещества и стоки с двойно предназначение и извършва необходимото за
ефикасния контрол върху тяхното използване.

Въпрос 12. Вътрешна среда за сигурност- рискове и заплахи

1. Същност и съдържание на защитата на вътрешната сигурност

Сред основните положителни фактори за вътрешната сигурност са утвърждаването на
ролята на демократичните институции и процедури, пазарната икономика, финансовата
и социално-икономическата стабилност, реформата на държавната администрация и
други. В страната са изградени институции за защита на човешките права и основните
42

свободи. Съществен принос за гарантиране на националната сигурност имат службите

за сигурност и обществен ред, които осъществяват дейности в интерес на сигурността
на страната.
В съвременни условия защитата на вътрешната сигурност е дейност на
държавата, насочена срещу:
- целенасочено, противоправно, скрито вмешателство от страна на чужди държави и
престъпни организации във вътрешния живот на страната, насочено срещу
националните интереси;
- дейността на незаконни политически или военизирани формирования, престъпни
групи и отделни лица, поставили си за цел насилствено изменение на законно
установения конституционен ред;
- терористични действия и други крайни екстремистки прояви, насочени срещу
нормалното функциониране на държавните органи, общественото спокойствие, живота,
здравето и имуществото на гражданите;
- опитите за проникване на криминални структури в държавния апарат и тяхното
срастване със законодателната, изпълнителната и съдебната власт, водещо до тяхното
дестабилизиране и дискредитиране;
- създаването и развитието на корупцията, “сивата икономика”, организираната и
конвенционалната престъпност и свеждане на тези явления в допустими за обществото
граници.

2. Мерки за неутрализиране на вътрешните рискове и заплахи за сигурността

В предвид многообразието на заплахите за вътрешната сигурност на страната, нейните
компетентни институции са длъжни да прилагат съвкупност от различни,
взаимосвързани и насочени към една цел мерки за тяхното разкриване и
неутрализиране. Тези мерки могат да са политически, икономически, правни,
дипломатически, административни, оперативно-издирвателни и други и трябва да се
провеждат системно, последователно и постоянно.
Според приетата през 1998 г. от Министерският съвет Единна система за
противодействие на престъпността, вътрешната сигурност на Република България се
гарантира в значителна степен от “защитата на правата и интересите на гражданите, на
обществото и държавата.

3. Видове вътрешни рискове и заплахи за националната сигурност

Успоредно с постигнатите успехи в сферата на сигурността Република България е
изправена пред редица свои вътрешни проблеми, които съдържат в себе си рисков
потенциал и могат да заплашат сигурността на гражданите, държавата и обществото.
Тези се класифицират така:

3.1 Корупция и слабости в управлението

Корупцията по високите етажи остава един от основните проблеми на съвременното
българско общество. Нейното разпространяване е следствие от непрозрачната промяна
на собствеността, неадекватното регулиране на обществените и икономическите
отношения, неефективния контрол и пропуските в правораздаването. Корупцията
заплашва спазването на социалните, правните и моралните норми, засилва потенциала
на организираната престъпност, уронва авторитета на властите, отслабва тяхното
функциониране и компрометира провежданите реформи в различни сфери на
обществения живот. Благоприятна почва за корупция създават някои практики в
управлението на държавата и общините, свързани с даването на разрешителни и
лицензионни режими, възлагането на обществени поръчки и други дейности .
43

Промяната на този маниер на работа на администрацията налага не просто отделни

решения, а смяна на цялостната философия на администриране.Рискове за
националната ни сигурност се крият и в практиките на неефективно управление, което
поражда условия за прояви на корупция и подкопава доверието на гражданите във
властта.Проявите на управленския дефицит рефлектират и върху криминогенната
обстановка, принизената сигурност на гражданите, ниското качество на здравното
обслужване, занижената ефективност на системата за социално подпомагане.
Традиция в управлението на страната е да се възлагат основните отговорности на
централни ведомства, които имат много слабо присъствие извън центъра и срещат
значителни трудности при съгласуване на общи действия с общините при възникване
на кризи. И в това отношение следва да се промени философията на централизираната
политика у нас, особено в областта на сигурността.Република България следва да
преодолее липсата на прозрачност при разходването на публичните средства, което е
благоприятна среда за разцъфтяване на корупцията, изолирането на органите на
местното самоуправление от решаването на проблемите на гражданите, ниската
ефективност на управлението и като цяло, изоставането от процеса на регионализация,
с който се отличават страните в Европейския съюз.

3.2 Социални и икономически проблеми

Ефикасното действие на системата за национална сигурност на Република България
зависи до голяма степен от социалната сплотеност на гражданите. Проблемите
свързани със социалната несигурност, с хроничната бедност на голяма част от
населението, с неблагополучията в здравеопазването и рязко изразената социална
диференциация крият съществен конфликтен потенциал и тяхното навременно
решаване е елемент от поддържането на националната сигурност.
Република България преодоля тежки изпитания на прехода от тоталитарно към
демократично общество и пазарна икономика, каквито бяха укоримо проведената
масова приватизация, финансовите пирамиди и тежкия удар от срива на банковата
система. Страната излезе от тези кризисни събития, чрез въвеждането на валутния
борд, който стабилизира лева и ограничи инфлацията. Но все още има много да се
направи, за да се контролира ефикасно финансирането от страна на ЕС.
Пътят за развитие на българската икономика, а чрез нея и на цялото общество е в
посока на преодоляване на корупционните практики, оптимизиране на адм. управление
и встъпване на пътя на устойчивото икономическо развитие, което може да намали
крайната бедност, като явление и да разшири социалната база на средната класа и като
общ резултат да укрепи националната идентичност на българите.

3.3 Несъгласуваност в сигурността

Съсредоточаването на ресурси преди всичко в отделни централни ведомства поражда
условия за недостатъчно синхронизиране на дейностите в сферата на сигурността.
Възможностите на местната власт в сравнение с тези на централните ведомства са
минимални, което съчетано с липсата на нормативно уредено гражданско участие в
помощ на сигурността накърнява в най-голяма степен гражданската сигурност.
Изисква се решително намаляване на несигурността на гражданите пред лицето на
престъпността, многобройните пътни инциденти, трудовите злополуки и особено
страданията по време на природните бедствия, като съставни елементи на политика на
национална сигурност, която действително служи на гражданите.
За времето на прехода до сега са променени почти всички закони в сферата на
сигурността, но все още продължава практиката тези промени да се извършват
изолирано една от друга, което лишава сферата на сигурността от системен порядък.
44

Поради това ефективността в тази сфера е все още твърде ниска, приемствеността при
смяната на правителствата е слаба, а гражданският контрол е неефективен.

3.4 Стопанските и битови престъпления.

Те имат най - мащабен деструктивен ефект, като ощетяват държавния бюджет и
подкопават благосъстоянието и интересите на гражданите. Тези форми на престъпност
водят до нарушаване на принципите за свободна конкуренция, ограничаване правата на
потребителите и стопанската инициатива и влошаване на инвестиционния климат.
Наблюдава се нарастване на несигурността сред хората, живеещи в малките населени
места и в местата със смесено население.
Проблемите за сигурността на гражданите възникват от битовата престъпност,
извършвана най-често от роми, както и от стопански престъпления, свързани с
лошо управление, бюрократизъм, злоупотреби и неефективност в управлението на
държавната и общинската собственост.

3.5 Високият ръст на пътно-транспортните произшествия и последиците от тях

дават основание да се говори за „война по пътищата“, чиито жертви всяка година
стават стотици граждани.

3.6 Влошаване на здравния статус на населението и негативни тенденции в

образователното и квалификационното равнище на значителни етнически групи
от българското общество, което е предпоставка за тяхната недостатъчна
интегрираност. Наблюдава се значителното диференциране между отделните социални
групи .

3.7 Неясният произход на капитала на редица знакови бизнесмени натрупан,

които се опитват да го „изперат”, влагайки го в легален бизнес, през първите
години на прехода, намалява авторитета на държавата.

3.8 Нелегалната миграция и трафикът на хора, особено на жени, с цел сексуална

експлоатация. Възползвайки се от икономическата криза и разширяващите се
възможности за пътуване, организираната престъпност засилва своята дейност в това
направление . Координираните действия на българските служби за сигурност със
службите на други европейски държави ограничиха значително мащаба на тези
негативни прояви.

3.9 Високата зависимост от енергийни ресурси създава уязвимост в икономически

и политически план.
Проектите за диверсификация на източниците и на маршрутите за доставка на
енергийни ресурси имат отражение върху геополитическата обстановка в Европа и
сигурността на Република България.

3.10 Състоянието на транспортната, енергийната и комуникационната

инфраструктура, недостигът на публични финансови средства и неефективното
им управление влияят негативно върху националната сигурност.
Рязко изразената социална диференциация на обществото поражда условия за
възникване на социални конфликти. Общественото чувство за социална справедливост
ерозира, поради случаите на неправомерно натрупване на богатство. Рисковете за
екологичната сигурност произтичат от замърсяване на почвата, водата и въздуха,
45

унищожаване на природни ресурси, вследствие на неправомерна дейност и занижен

контрол, а също така от аварии или бедствия.

Въпрос 13. Стратегия за национална сигурност на Република България

1. Същност на Стратегията за национална сигурност на Република България

Стратегията за национална сигурност е основополагащ документ за формиране,
планиране, осъществяване, и контрол на политиката за национална сигурност,
провеждана от държавните институции в сътрудничество с организациите на
гражданите. Стратегията за национална сигурност се отличава от военната стратегия и
доктрина.

2. Средства и инструменти на държавата за осъществяване на национална

стратегия
Средствата и инструментите с които разполага държавата за осъществяване на
избраната национална стратегия, включват в себе си всички ресурси.
Съществуват три групи инструменти: икономически , дипломатически и военни.
-Към икономическите инструменти на държавата се отнасят търговските
договорености, външната помощ, паричната маса, данъците, държавните разходи и
субсидии.
-Към дипломатическите средства и инструменти на държавата се отнасят
участието й в коалиции, договори, санкции и преговори.
-Военните инструменти на държавата включват целия спектър на военната мощ.
Всяка стратегия съдържа известен риск от неуспех на предприеманите действия.
Съществуват два вида риск : безразсъден риск, когато надеждата за успех се уповава
на щастлива случайност и осъзнат риск, изграден на основата на анализ, генериращ
вяра в успеха. В процеса на стратегическо планиране важно място намира осъзнатия
риск.

3.Основни принципи на стратегическата политика

Стратегическата политика се основава върху следните основни принципи:
-системност (насочва дейността както на цялата система за национална сигурност, така
и на нейните структурни елементи);
-комплектност (направлява дейността на системата в сферата на отбраната,
икономиката, външната и вътрешната политика; и т,н.);
-йерархичност (дава определени пълномощия и налага съответния отговорности на
стратезите от различните нива на йерархията);
-устойчивост (осигурява постоянство и приемственост в дейността на системата за
национална сигурност);
-обусловеност (отчита въздействието на ключовите фактори от средата на сигурността
върху системата);
-съгласуваност (съдържа съгласувани указания за вземане на стратегически решения
за бъдещето на системата);
46

-ограниченост(ограничава търсенето на алтернативни стратегии в предварително

избраната област).

4. Разработване на стратегия и политика за национална сигурност

Стратегическата политика определя основните насоки на извършване на
стратегически промени за по-дълъг период от време. Тя засяга формулирането,
избирането, контролирането и оценяването на стратегията за национална сигурност.
Това е планов, систематичен и рационален процес, при който съображенията за
национални ценности, приоритети и интереси определят политическите цели, а
оценката на средата за сигурност и достъпните ресурси сочат стратегията за достигане
на тази цел.
На практика процесът за изработването на стратегия рядко е бил еднозначен.
Влиянието на тенденциите в международната среда за сигурност, много трудно се
поддава на анализ и интерпретация. Това е особено характерно в годините след края на
Студената война и в началото на XXI век . Стратегията често се разработва стъпка по
стъпка в резултат на много компромиси, постигнати от противостоящите интереси на
групи, вземащи участие при изработването на решение.
В тази връзка съществуват три взаимосвързани проблема:
-променящият се характер на политиката за сигурност;
-актуалността на реалистичния подход при определяне на националните интереси и
провеждането на политиката за национална сигурност;
-влиянието на нетрадиционните заплахи върху стратегията за национална сигурност.
В годините на Студената война националната сигурност се измерва основно под ъгъла
на военния баланс, а стратегията в повечето държави преди всичко се свързва с
развръщането на въоръжените сили за поддържане на националните интереси.
Едуард Мийд Ърл казва: „Стратегията е изкуство за регулиране и използване на
ресурсите на държавата или коалиция от държави, включително неговите
въоръжени сили, с цел ефективно осигуряване и защита от враговете".
В сложната геостратегическа обстановка на XXI век военната мощ все повече се
превръща в един от многото лостове на политиката за национална сигурност. Това се
обяснява с факта, че реалните или потенциалните заплахи за страната изискват други
средства, сили и влияние, вместо традиционните военни средства. От това произтича и
вторият проблем, в каква степен реалистичният подход при определяне на
националните интереси и провеждането на политиката за сигурност остава актуален.
Процесът на разработване на стратегия за национална сигурност се влияе както от
вътрешни, така и от външни фактори. От една страна, това е един сложен
междуведомствен подход вътре в държавата и от друга страна - кооперативен подход в
международен контекст. Някои от факторите, влияещи на разработването на стратегия
за национална сигурност, имат обективен характер, например географското местораз-
положение. Съществуват и фактори, които не подлежат на точно измерение: например
влиянието на миналия исторически опит.
Основните доминанти, използвани от стратезите за разработване на стратегия за
национална сигурност са: крайните цели, средата на сигурността, стратегията за
достигане на целите, средствата и инструментите, наличните ресурси и рискът от
неуспех.
Стратегията за национална сигурност е изкуство и наука за използване на
всички елементи на държавната мощ в мирно време и във време на война за
осигуряване на защитата на националните интереси.
47

Формирането на Стратегия за национална сигурност е процес на стратегическо

мислене, служещ си с понятия като „стратегически цели", „способи" и „средства".
Процесът протича в следната последователност:
-Национални задачи-цели,
-Национални стратегически концепции- способи
-Национални ресурси- средства.
Ако целите не способстват за защита на националните интереси, ако стратегическите
концепции не позволяват постигането на целите или ако за реализация на
стратегическите концепции не достигат ресурси, то моделът на стратегията е
небалансиран от гледна точка на съществуващия риск и той трябва да бъде
преразгледан .
Реализирането на стратегията за национална сигурност ще гарантира правата,
свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданите и обществото, ще запази
суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, ще защити
конституционно установения ред и демократичните ценности и ще предпази
населението и критичната инфраструктура при кризи, бедствия, аварии, катастрофи и
други рискове и заплахи.
Стратегията за национална сигурност на Република България въплъщава
миролюбивия характер и традициите на добросъседство и взаимноизгодно
сътрудничество, характеризиращи политиката на нашата страна. Тя е част от усилията
на Европейския съюз и НАТО към разширяване зоната на стабилност, сътрудничество
и благоденствие, посредством неутрализиране на заплахите от тероризма и
екстремизма, преодоляване на регионалните конфликти и активно участие в
решаването на глобалните проблеми. От особено значение е приносът на страната ни за
стабилизиране на междудържавните отношения и прилагането на принципа за ненамеса
във вътрешните работи на страните от Балканския полуостров и в Черноморския район.
Стратегията за национална сигурност очертава по-широко разбиране за
националната сигурност, като извежда на предно място сигурността на гражданите,
обществените и икономическите аспекти, без да подценява измеренията, свързани с
отбраната, външната политика, разузнаването, охраната на обществения ред и защитата
на законността. Повече от всякога става очевидно, че крайният продукт и същинският
смисъл на понятието „национална сигурност“ е защитеността на отделния гражданин,
неприкосновеността на неговата свобода и достойнство.
Стратегията за национална сигурност на Република България посочва
националните интереси, необходимите условия и предпоставки за тяхното реализиране
чрез неутрализиране на рисковете и заплахите за страната и нейните граждани.
Националните и секторните приоритети и политики за сигурност са насочени към
защитата на националните интереси, като се отчита динамиката на средата за сигурност
при оптимално разпределение на ресурсите за постигане на ефективно управление на
системата за сигурност.
Стратегията за национална сигурност се основава на:
-законосъобразност и равенство пред закона на всички граждани;
-обвързаност и зависимост между сигурността, основните права и свободи на
гражданите;
-диалог и разширено партниране между гражданите, обществото и държавата;
-доверие между държавните институции и сътрудничество с частния сектор,
неправителствените организации и гражданите, със съюзниците в НАТО и ЕС и със
страни партньори;
-национален консенсус по политиката за национална сигурност;
-неделимост на националната сигурност от сигурността на НАТО и EС;
48

-активност и координираност в дейността на държавните институции и организации в

съответствие с тяхната компетентност;
-прилагане на комплексния междуинституционален подход при изграждане на
системата за национална сигурност;
-откритост, прозрачност и отговорност при формирането и провеждането на
политиките за сигурност;
-ефективност и ефикасност на управленските и изпълнителските дейности;
демократичен контрол над системата за национална сигурност.
Стратегията за национална сигурност на Република България отразява
интересите на гражданите, обществото и държавата в контекста на разбирането за
същността на националната сигурност при условията на конкретна среда за сигурност и
действие на съществуващите фактори. Министерският съвет предлага своевременно
актуализиране на стратегията в съответствие с промените в приоритетите на развитие
на страната, в средата за сигурност и в наличните ресурси. Действието на Стратегията е
с времеви хоризонт 2020 г.

Въпрос 14.Структурите на МВР- основен компонент в системата за национална

сигурност

1. Същност и съдържание на Системата за национална сигурност

Системата за национална сигурност има задачата да осигуряват сигурността на
държавата. Тя се състои от 4 институционални стълба:
1. Въоръжени сили на Република България,
2. Структури на МВР,
3. Служби за сигурност,
4. Отбранителна индустрия

2. Структури на Министерството на вътрешните работи и специфични задачи,

които изпълняват .
Съгласно Закона за МВР, основните структури на Министерството са:
-Главните дирекции;
-Областните дирекции;
-Дирекциите;
-Специализираният отряд за борба с тероризма;
49

-Административните дирекции;
-Академията на МВР;
-Медицинският институт на МВР
-Научноизследователските и научно-приложните институти.

2.1 Главни дирекции: "Национална полиция";"Борба с организираната престъпност";

"Гранична полиция" и „Пожарна безопасност и защита на населението". Освен тях в
Министерството има изградени девет дирекции: "Вътрешна сигурност"; "Миграция";
”Международно оперативно сътрудничество"; "Специална куриерска служба";
"Български документи за самоличност"; "Национална система 112"; "Международни
проекти"; "Управление на собствеността и социални дейности" и "Защита на
финансовите интереси на ЕС"

2.2 Областните дирекции на МВР се създават на териториален принцип, като

районите им на действие се определят с акт на Министерския съвет по предложение на
министъра на вътрешните работи.Те са основни структури на МВР за осъществяване на
дейностите: оперативно-издирвателна; охранителна; разследване на престъпления;
осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни
ситуации; осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез
Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 ;
информационна; контролна; превантивна;административно-наказателна и предоставяне
на административни услуги. В областните дирекции на МВР се създават отдели,
сектори, районни управления, участъци и други звена в зависимост от задачите и
дейността им. Районите на действие се определят със заповед на министъра на
вътрешните работи според състоянието на престъпността и на обществения ред.

2.3 Специализираният отряд за борба с тероризма е специализирана структура на

МВР, която: предотвратява и пресича терористични действия; освобождава заложници;
задържа или обезврежда особено опасни престъпници или престъпни групи; осигурява
зона за безопасност срещу потенциални атаки чрез снайперисти;открива, идентифицира
и неутрализира взривни устройства и взривни вещества, както и разработва технически
средства и способи за извършване на тези дейности; извършва физикохимическо
изследване и експертна оценка на взривни устройства и техните елементи, на взривни
вещества, документи и непознати вещества.Специализираният отряд за борба с
тероризма се ръководи от командир, който се назначава от министъра на вътрешните
работи, на пряко подчинение на главния секретар на МВР е и осъществява общото и
непосредственото ръководство на СОБТ; управлява човешките ресурси; отчита се за
дейността си на министъра на вътрешните работи, зам.министрите и главния секретар.

3.Основни принципи в дейността на органите на МВР

Органите на МВР осъществяват своята дейност въз основа на следните принципи:
-спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република
България е страна;
-зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
-публичност и отчетност;
-политически неутралитет;
50

-обективност и безпристрастност;
-защита на информацията и източниците за нейното придобиване;
-защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения;
-сътрудничество с другите органи на държавната власт, органите на местното
самоуправление, както и с гражданите и юридическите лица.

4.Основните задачи на органите на МВР, свързани със сигурността и обществения

ред в страната
Те са:
-защита на националната сигурност;
-превенция и противодействие на престъпността и опазване на обществения ред;
-защита на правата и свободите на гражданите и опазването на техния живот, здраве и
имущество;
-охрана и контрол на държавната граница и регулиране на миграционните процеси;
-защита на икономическата и финансово-кредитната система на държавата и нейните
културни ценности;
-информационно осигуряване на министерството и органите на държавната власт;
-пожарна безопасност и защита на населението
-предоставяне на административни услуги и осъществяване на контролна дейност,

5. Видове дейности, които изпълняват органите на МВР за опазване на

обществения ред и сигурността

5.1 Органите на МВР изпълняват следните дейности:

-събиране, анализ и оценка на информация, прогнозиране и разработване на
стратегически насоки, свързани с националната сигурност;
-предотвратяване на насилствена промяна на конституционно установения ред в
Република България;
-противодействие на престъпността чрез разкриване и разследване на престъпления по
предвидения със закон ред;
-превантивна дейност; опазване на обществения ред;
-охрана и контрол на държавната граница, осъществяване на граничния режим и
паспортно-визовия контрол;
-охрана на стратегически и особено важни обекти;
-предотвратяване на терористични действия;
-организиране и осъществяване на оперативно-издирвателна дейност;
-осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства, използване и
съхраняване на данните, придобити чрез тях;
-придобиване, анализиране и съхраняване на информация, включително обработване на
лични данни, и предоставянето ѝ в предвидените със закон случаи;
-изграждане на информационни фондове и информационни системи и управление на
информационната дейност;
-криптографска защита на класифицираната информация в Република България и в
дипломатическите и консулските ѝ представителства и информационна защита на
техническите средства за нейното обезпечаване;
-лицензиране и контрол над дейности, предвидени със закон;
-контрол върху режима за пребиваване на чужденците и противодействие на
незаконната миграция;
51

-издаване на документи за самоличност и правоспособност и контрол върху ползването

им;контрол върху безопасността на движението по пътищата,техническата изправност
на моторните превозни средства и регистрацията им;конвойна дейност;
-осъществяване на сътрудничество с други държавни и международни органи и
организации;
-прилагане на принудителни административни мерки; административно-наказателна
дейност.

5.2 Тези дейности могат да се групират в следните направления:

-оперативно-издирвателна;
-охранителна;
-разследване на престъпления;
-осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари,бедствия и извънредни
ситуации;
-информационна;
-контролна;
-административно-наказателна
-предоставяне на административни услуги.
*Оперативно-издирвателната дейност се осъществяват от органите на МВР. В своята
дейност те могат да използват доброволни сътрудници, като това се урежда с
инструкция на министъра на вътрешните работи. Данни за лица, приели доброволно
сътрудничество с органите на МВР, могат да се предоставят на съда и прокуратурата
само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно
производство и при спазване на Закона за защита на класифицираната информация.
*Охранителната дейност - е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България и тя се осъществява
от полицейските органи на МВР.
*Дейността по разследване на престъпления в МВР се осъществява от разследващи
полицаи, които са разследващи органи по смисъла на наказателно-процесуалния кодекс
и действат под ръководството и надзора на прокурор по реда на НПК.
*Дейността по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари,
бедствия и извънредни ситуации се осъществява от органите на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“.
*Информационната дейност в МВР е дейност по събиране, обработване,
систематизиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация на
потребители от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани.
52

*Контролна дейност се осъществява от органите на МВР чрез: издаване, отказване

и отнемане на разрешения и лицензи; проверки на документи ; гранични проверки и др.
*Административно-наказателна дейност се осъществява от органите на МВР в
предвидените от закон случаи, чрез установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания, както и прилагане на принудителни
административни мерки.

5.3 Мероприятия, разработвани и осъществявани от органите на МВР за

установяване и отстраняване на причините и условията за извършването на
престъпления .
За осъществяване на общата превенция на правонарушенията полицейските органи
разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за установяване и
отстраняване на причините и условията за тяхното извършване.
-За осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските
органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание
да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия,
които застрашават обществения ред.
-За предотвратяване на замислени или подготвени престъпления полицейските органи
разработват и осъществяват мероприятия за установяване на лицата, замислили или
подготвящи престъпления и тяхното разубеждаване.
-За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за
преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на
престъпните му последици и ограничаване на техните размери.
-При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други
нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването
им.

5.4 Правомощия на органите на МВР

-Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления.
-Полицейските органи могат са длъжни да предприемат необходимите мерки за
извършване на полицейска регистрация на лица, които са привлечени, като обвиняеми
за извършено умишлено престъпление от общ характер.
-Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за
изпълнение на определените им с този закон правомощия.
53

-Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността и

идентификация на лица.
-Полицейските органи могат да задържат лице, като не могат да му бъдат ограничавани
други права, освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези
случаи не може да бъде повече от 24 часа.
-Полицейските органи могат да конвоират на територията на страната и извън нея.
-Полицейските органи могат да извършват обиск на лице, да проверяват личните вещи
на лица, да извършват проверки в помещения.
-Полицейските органи имат право да изземват временно вещ, за която има сигнал за
издирване в Шенгенска информационна система или в Интерпол.
-При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да
използват физическа сила и помощни средства, само когато това е абсолютно
необходимо.
-Полицейските органи могат да използват средства за явно наблюдение. Те наблюдават,
установяват и контролират обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват
или са извършили престъпления, включително в случаите на организирана престъпна
дейност на местни и транснационални престъпни групи или организации.

6. Структура и задачи на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на

населението".
Осигуряването на пожарна безопасност, спасяване и защита на населението при
бедствия и аварии се осъществява от националната специализирана структура на МВР
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Нейната
дейност може да се раздели на три групи:
-Пожарогасителната дейност е комплексна дейност, насочена за ограничаване и
ликвидиране на възникнали пожари , които водят до унищожаване на материални блага
и загиване на хора.
-Спасителната дейност е специализирана дейност, свързана със спасяването на хора и
имущество при възникване на бедствия и аварии.
-Неотложните аварийно-възстановителни работи са свързани с възстановяване на
функционирането на основните комунални дейности и инфраструктура в местата на
54

инциденти. Тези дейности се осъществяват от областните управления "ПБЗН"

самостоятелно или съвместно с други сили от единната спасителна система.

7. Задачи на Националната Шенгенска информационна система на Република

България
В МВР се създава, поддържа и експлоатира Националната Шенгенска
информационна система на Република България, която е свързана с Централната
Шенгенска информационна система.
Националната Шенгенска информационна система осигурява:
-обмена на информация между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство,
-защитата на националната сигурност и обществения ред,
-управлението на контрола по външните граници на Шенгенското пространство
-подпомага полицейското и съдебното сътрудничество.
Националната Шенгенска информационна система съдържа регистър с данни,
включващ пълно копие на базата данни на Централната Шенгенска информационна
система.

Въпрос 15. Държавна агенция „Разузнаване” /ДАР/

1. Създаване, организационно развитие и трансформации на националните

разузнавателни органи на Република България
На 23 май 1947 г. се полагат основите на външнополитическото разузнаване на
България. На тази дата външното разузнаване е създадено като самостоятелен отдел III
в рамките на Дирекция "Държавна сигурност". През 1950 г. то става Първо управление
-разузнаване. През 1969 г. с цялостната трансформация на Държавна сигурност
Разузнавателното управление става Първо главно управление, каквото остава до
ликвидирането на Държавна сигурност в края на 1989 г.

2.Създаване, структура и задачи на Националната разузнавателна служба - НРС

На 5 февруари 1990 г. с Указ № 152 на председателя на Държавния съвет на Народна
република България, Петър Младенов се създава Национална разузнавателна служба
при Държавния съвет на НРБ .Със Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България Националната разузнавателна служба (НРС) е включена в състава
на Въоръжените сили и остава там до 2002 г., след което е извадена от състава им и е
подчинена пряко на президента на републиката . НРС е специализирана разузнавателна
и информационна служба, която осигурява върховното държавно ръководство с
информация за вземане на важни политически и икономически решения, както и на
55

решения в интерес на националната сигурност. Разузнаването се води по направления и

региони.

2.1 Основни направления в дейността на НРС

Те са свързани с:
политическо, икономическо, технологично разузнаване и асиметрични заплахи.
Регионите за разузнаване се определят от интересите на държавата. Те могат да бъдат:
Балкански, Западноевропейски, Централноевропейски, Близкоизточен, Черноморско-
кавказки и т.н.

2.2 Основни фактори, оказващи влияние при изпълнение на задачите на НРС

Те са:
- Икономическият фактор - той е свързан с икономическото развитие на страните и
регионите, богати на енергоизточници и суровини, пазари и високи технологии.
- Факторът за ефективността и участието в колективната система за сигурност се
определя от провежданата вътрешна и външна политика. За целта е необходима точна,
своевременна и изпреварваща информация за световните, европейските и регионалните
процеси. Освен това се изисква укрепване на международното право.
- Военният фактор запазва ролята и значението си, особено в борбата срещу
тероризма.
- С фактора ефективност са свързани процесите, развиващи се в глобалното
информационно общество, европейската интеграция, Балканите като зона на
конфликтни ситуации и значението на региона за транспортните и енергийните
комуникации. Необходимо е да се отчита водещата роля на САЩ, ЕС и НАТО.

2.3 Основни задачи на НРС

Националната разузнавателна служба решава следните основни задачи:
-води външнополитическото разузнаване с цел добиване на информация за
политическата обстановка и перспективите за нейното развитие;
-осигурява икономическа сигурност, съвместно с другите специализирани служби;
-разкрива асиметрични заплахи и извършва информационна работа.
Във фокуса на задачите са националните интереси и националната сигурност.

2.4 Основните способи за разузнаване, прилагани от НРС

Те са:
-агентурата,
-използването на открити източници
-технически средства и сътрудничество с партньорите.
Агентурното разузнаване се води на чужда и на българска територия. На чужда
територия се използват дипломатическите представителства, търговските
представителства, студентите и специализантите. На българска територия се използват
областните бюра и чуждестранните граждани, пребиваващи в страната.Откритите
източници са широко застъпени. Печатът, радиото, телевизията и Интернет.
Техническите средства се използват съобразно конкретната задача.
Сътрудничеството с партньорите се извършва на най-високо ниво и е свързано основно
с обмен на информация. От особена важност е осигуряването на разузнавателната
дейност. То се изразява в гарантирането на сигурност на операциите, на защита на
класифицираната информация, в контраразузнавателно осигуряване на пребиваващите
зад граница и информационно осигуряване.Информационната работа трябва да бъде
така организирана, че да предоставя на потребителите общи оценка за политическата и
56

икономическата обстановка в световен, европейски и регионален мащаб; оценка на

рисковете и заплахите; степен на защитеност на националните институции и прогнози.
Потребителите на информация се осигуряват централизирано и децентрализирано.
-Централизираното осигуряване се отнася за строго определени потребители.
-Децентрализираното осигуряване се извършва тогава, когато става дума за отделни
министерства. Националната разузнавателна служба се ръководи от директор.

2.5 Структурата на Националната разузнавателна служба

Тя включва:
-ръководство и административни звена за:
-информация и анализ;
-защита на информацията;
-международно сътрудничество и връзки с обществеността;
-оперативна дейност;
-човешки ресурси и логистика.

3. Създаване, структура и функции на Държавна агенция "Разузнаване”- ДАР

От 1 ноември 2015 г. влезе в сила Законът за Държавна агенция "Разузнаване", с който
НРС се преименува на Държавна агенция "Разузнаване”- ДАР . С този закон бе
регламентирана цялостната разузнавателна дейност в България с изключение на
военното разузнаване, което бе преименувано в съответствие със Закона за военното
разузнаване на Служба „Военна информация” и премина на подчинение към МО.
ДАР е непосредствено подчинена на Министерския съвет на Република България
и отговаря за външнополитическото разузнаване на страната. Агенцията се
ръководи от председател, който се назначава с указ на президента по предложение на
МС за срок от 5 години. Той може да бъде преназначен на същата длъжност само за
срок от още пет години. Председателят ще се подпомага от заместник-председатели,
които се назначават с решение на Министерския съвет по предложение на
председателя.
В структурно отношение Агенцията е организирана в дирекции и отдели. В тях
могат да се създават с акт на нейния председател звена, които осъществяват
функции и дейности, посочени в следните направления:
-разузнавателна дейност и контраразузнавателното й обезпечаване на и извън
територията на страната;
-информационно-аналитична дейност;
-управление на човешките ресурси;
-правнонормативна дейност;
-сигурност и защита на класифицираната информация;
-международно сътрудничество;
-оперативен отчет и архив;
-финансово-счетоводна дейност;
-стопанска дейност; охранителна дейност;
-управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка;
-информационно-техническо обслужване и компютърни системи;
-вътрешен одит;
-вътрешен административен контрол.

Държавна агенция "Разузнаване" участва в дейността на разузнавателните общности

на организацията на Северноатлантическия Алианс-НАТО и на Европейския съюз-ЕС.
57

Тя придобива, обработва, анализира, изготвя оценки и прогнози, съхранява и

предоставя разузнавателна информация при условията и по реда на този закон.
Разузнавателна информация по смисъла на този закон е всяка придобита от Агенцията
информация за чужди страни, организации и лица или за свързани с тях български
организации и лица, която е от значение за националната сигурност на България.

3.1 Основни принципи в дейността на ДАР

Дейността на Държавна агенция "Разузнаване" се осъществява въз основа на
следните основни принципи:
-спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република
България е страна;
-зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи;
-защита на информацията и на източниците за придобиването й;
-обективност и безпристрастност;
-сътрудничество с гражданите;
-политически неутралитет;
-съчетаване на тайни и явни форми и способи на работа.
На Държавна агенция "Разузнаване" не се възлагат задачи от вътрешнополитически
характер.

3.2 Функции на Държавна агенция "Разузнаване"

Те са: защита на националната сигурност и интересите на Република България,
свързани с националната сигурност; информационно-аналитичното осигуряване за
предотвратяване, разкриване и противодействие на вреди в областта на националната
сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно
установения ред; осъществяване съдействие на органите по за реализиране
приоритетите на Република България в областта на националната сигурност, външната
политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред.

3.3 Дейности на Държавна агенция "Разузнаване"

Те са свързани с :
-придобиване,
-съхраняване,
-обработване,
-обобщаване,
-анализиране
-предоставяне на разузнавателна информация;
-осъществяване на разузнавателни операции;
-проучване и подбор на кандидати за служители;
-проучване на кандидати за служители и на служителите с цел установяване на
надеждността им за работа с класифицирана информация и издаване на разрешения за
достъп до класифицирана информация;
-закрила на служителите и на лицата, които сътрудничат или са сътрудничили на
Агенцията, както и на бившите служители на Агенцията;
-защита и охрана на обектите, предоставени на Агенцията за или във връзка с
изпълнение на дейността й;
-обезпечаване на сигурността на задграничните представителства на Република
България при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;
58

-разработване и поддържане в готовност за изпълнение на план за мобилизация,

военновременен план, план за привеждане от мирно във военно положение и
поддържане на мобилизационен резерв;
-информационен обмен и взаимодействие с други държавни органи;
-сътрудничество със сродни чуждестранни органи и служби;
-проучване на кандидати за изпълнители на обществени поръчки, свързани с достъп до
класифицирана информация, относно Агенцията, дейността и служителите й, с цел
издаване на разрешения за достъп и удостоверения за сигурност;
-създаване и поддържане на самостоятелен оперативен архив;
-изграждане и поддържане на собствена автоматизирана информационна система за
събиране, обработване, съхраняване и вътрешноведомствен обмен на информация;
-разработване и използване на собствени криптографски ключове, средства и системи
за защита на информацията съгласно закона и в рамките на своята компетентност;
-създаване и организиране на самостоятелно звено за осъществяване на електронните
комуникации и криптографската сигурност между Агенцията и задграничните
представителства на Република България и други ведомства;
-други дейности, определени със закон.

Изпълнението на тези дейности от Агенцията се осигурява чрез:

-използване на специални разузнавателни средства на територията на Република
България при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет ;
-използване на разузнавателни средства и способи извън територията на Република
България при условия и по ред, определени от председателя на Агенцията;
-привличане към сътрудничество на лица при условия и по ред, определени от
председателя на Агенцията;
-използване на юридически лица за прикрития на Агенцията, включително чрез
съставяне и използване на официални документи за прикритието, при условия и по ред,
определени с акт на Министерския съвет;
-използване на прикрития на служители на Агенцията при условия и по ред,
определени с акт на Министерския съвет;
-използване на прикрития на вещи и обекти на Агенцията, включително чрез съставяне
и използване на официални документи за прикритието им, при условия и по ред,
определени с акт на Министерския съвет;
-съставяне и използване на документи за чужда самоличност и други официални
документи, необходими за прикритие на служители от Агенцията, които изпълняват
оперативно-разузнавателна дейност, при условия и по ред, определени с решение на
Министерския съвет;
-разработване и използване на собствена специална техника и системи за осигуряване
на оперативната й дейност и за комуникация при условия и по ред, определени от
председателя на Агенцията;
-съдействие и получаване на информация от държавни органи, организации и лица;
-защита от нерегламентиран достъп на класифицираната информация, събирана,
обработвана и съхранявана от Агенцията, и защита на служебната кореспонденция.

Агенцията предоставя разузнавателна информация на:

-председателя на Народното събрание;
-президента на републиката;
-министър-председателя и министрите;
-други държавни органи, определени с акт на Министерския съвет.
59

Агенцията предоставя еднаква по обем и съдържание информация на президента на

републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.

Президентът на републиката може да:

-поставя задачи на Агенцията, съгласувано с министър-председателя;
-да изисква и получава информация и становища от нейния председател по въпроси,
свързани с отбраната и националната сигурност;
-да се запознава и да взема отношение по годишния доклад за дейността на Агенцията
преди внасянето му от МС в Народното събрание за приемане.

Министър-председателят: поставя задачи на Агенцията; изисква и получава

становища от нейния председател по въпроси, свързани с нейните функции и дейности.

Въпрос 16. Държавна агенция "Национална сигурност"- ДАНС

1. Създаване и задачи на Държавна агенция "Национална сигурност"-

Агенцията е създадена със Закон, приет от 40-то Народно събрание на 11 декември
2007 г., а реално съществува от 1 януари 2008г. Тя е формирана на основата на
сливането на НСС от МВР, Военното контраразузнаване от МО и Бюрото за
финансово разузнаване от Министерството на финансите.
Мотивът за създаване на агенцията е стремежът да се концентрират възможностите на
отделните служби за сигурност с контраразузнавателна насоченост в един субект с по-
големи общи възможности за защита на националната сигурност. Дейността на
службите за сигурност постепенно се привежда в съответствие с новата среда за
сигурност. В това отношение първостепенно значение има нормативното уреждане на
техните проблеми, свързани с функциите, задачите, организацията и дейността на
отделните служби, статута и дейността на отделните им звена и тяхното
взаимодействие за защита на националната сигурност. Българското контраразузнаване
през годините винаги е зависило от политическите сътресения в историята на страната
и е било отражение на вижданията на ръководителите на държавата за защитата на
нейната сигурност. Последните трансформации на неговите структури са осъществени
през 2008 г., когато е създадена единната национална служба за сигурност.
ДАНС е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на
политиката по защита на националната сигурност.

1.1 Основни принципи в дейността на ДАНС

Агенцията изпълнява своята дейност въз основа на няколко основни принципи :
-спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република
България е страна;
-зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи;
-защита на информацията и на източниците за придобиването й;
60

-обективност и безпристрастност;
-сътрудничество с гражданите; политически неутралитет.

1.2 Основни задачи на ДАНС

Те са свързани с : защита на националната сигурност от посегателства, насочени
срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България,
териториалната ѝ цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното
функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната
конституционен ред,
Те са свързани с:
-разузнаване в полза на чужди сили;
-опасност за суверенитета, териториалната цялост на държавата и единството на
нацията;
-противоконституционна дейност;
-корупционни прояви на лица, заемащи висши държавни длъжности;
-прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел;
-опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата;
-опасност за екологичната сигурност на държавата;
-нарушаване функционирането на Националната система за защита на класифицирана
информация;
-застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности,
-деструктивно въздействие върху комуникационните и информационните системи;
-международен тероризъм и екстремизъм, както и дейностите по тяхното финансиране;
-международна търговия с оръжия и изделия или технологии с двойна употреба,
производство, съхраняване и разпространение на общоопасни средства;
-дейности на групи и лица, подпомагащи чужди служби, терористични или
екстремистки организации;
-миграционни процеси.

1.3 Мероприятия , извършвани от органите на ДАНС

При осъществяване на възложените им от закона дейности органите на агенцията
извършват следните мероприятия :
-провеждат контраразузнавателна дейност по наблюдение, разкриване, противодей-
ствие, предотвратяване и пресичане на подготвяни или осъществявани посегателства
срещу националната сигурност,
-те осъществяват контрол на лица, обекти и дейности, свързани с посегателства и
заплахи за националната сигурност;
-прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред,
определени с наредба на Министерския съвет;
-привличат граждани за доброволно сътрудничество;в рамките на своята
компетентност прилагат и използват специални разузнавателни средства при условия и
по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства;
-организират прикриването на служители на агенцията и тяхната дейност при условия и
по ред, определени с правилника за прилагане на закона;
събират, обработват, съхраняват и използват данни за проверка на факти, лица и
обекти, свързани със сигурността на страната;
-получават информация от държавни органи, организации и лица във връзка със
защитата на националната сигурност;
-предоставят информация на органите на държавна власт и на местно самоуправление,
на организации и на лица чрез председателя на агенцията.
61

1.4 Структура и задачи на органите на ДАНС в Министерството на отбраната

По отношение сигурността на Министерството на отбраната, структурите пряко
подчинени на Министъра на отбраната и Българската армия органите на ДАНС:
-осигуряват контраразузнавателни способности на българските контингенти, участващи
в операции и мисии извън територията на страната, и на националните формирования,
предоставени, като колективни отбранителни способности и за провеждане на
операции на НАТО;
-имат достъп до поделения и обекти на Министерството на отбраната, структурите на
пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия; получават пряко
от командирите и началниците на поделения в Министерството на отбраната,
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия
необходимата информация за изпълнение на правомощията им за гарантиране на
сигурността на въоръжените сили;
-осъществяват дейност по защита на класифицираната информация в Министерството
на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българската армия съгласно Закона за защита на класифицираната информация;
-дават становища по решения, планове, материали и други, свързани със сигурността на
осигуряваните структури и обекти;
-дават задължителни предписания при възникване на опасност за бойната готовност,
информационната, икономическата и финансовата сигурност, както и при застрашаване
на сигурността на обекти и дейности на Министерството на отбраната и неговите
структури.
1.5 Видове дейности извършвани от органите на ДАНС
За изпълнение на възложените ѝ задачи Агенцията организира и провежда оперативно
- издирвателна и оперативно-техническа дейност.
ДАНС осъществява също така информационно-аналитична, прогностична,
контролна, координационна и методическа дейност с информация от значение за
националната сигурност.
Оперативно-издирвателната дейност на агенцията се осъществява от оперативно-
издирвателните и оперативно-техническите ѝ структурни звена, чрез гласни и негласни
методи и средства при условия и по ред, определени със закона.
Оперативно-издирвателната дейност на агенцията има за цел:
-разкриване, противодействие и предотвратяване на престъпления и други нарушения,
свързани с националната сигурност;
-установяване на самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили
престъпна дейност, съставляваща заплаха за националната сигурност;
-придобиване на информация за действия или бездействия, които създават заплаха за
националната сигурност;
-изготвяне и съхраняване на веществени доказателства и предоставянето им на
съответните органи на съдебната власт.
Оперативно-издирвателната дейност на агенцията се извършва чрез:
-вземане на обяснения от граждани;
-извършване на справки по информационните фондове за лица, които извършват
дейност, създаваща заплаха за националната сигурност;
-вземане на образци за сравнително изследване;
-белязане на обекти и предмети;
-изследване на предмети и документи;
-извършване на наблюдение;
-идентифициране на лица и обекти;
62

-проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, транспортни средства и

части от местности;
-контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;
-контрол на телефонните разговори;събиране на информация от технически канали за
комуникация;
-оперативно внедряване, оперативен експеримент;
-отправяне на устни и писмени предупреждения за преустановяване на извършвани
нарушения на правовия ред, създаващи заплахи за националната сигурност;
-оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;
-извършване на насрещни проверки на документи;
-контрол на радиочестотния спектър;
-създаване и използване на юридически лица с нестопанска цел или търговски
дружества по ред, установени със закон.
ДАНС осъществява оперативно-издирвателната дейност чрез :
-специфични способи и средства,
-граждани, приели доброволно да сътрудничат на агенцията
-специални разузнавателни средства.
Използването на доброволни сътрудници може да се извършва само от оправомощени
по закон органи на ДАНС и тази дейност се урежда с инструкция на нейния
председател при спазване на приниците на доброволност, защита по повод на
сътрудничеството и запазване в тайна на самоличността и дейността на сътрудниците.
Основанията за извършване на оперативно-издирвателна дейност от органите на
Агенцията могат да бъдат:
-получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили
престъпни деяния, създаващи заплаха за националната сигурност, когато не са
достатъчни за образуване или започване на наказателно производство;
-получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната
сигурност;
-искане на органи на досъдебното производство и съда;
-изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.
Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани от органите на
агенцията в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на
съответните органи на съдебната власт по ред, определени от закона.
Информационната дейност на ДАНС е процес на събиране и добиване, обработване,
систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация
на регламентирани потребители от агенцията.
В ДАНС се изграждат информационни фондове и специализирани звена за
информационна дейност, свързани с дейностите по защита на националната
сигурност. В изпълнение на възложените им от закона функции органите на Агенцията
могат да обработват и лични данни, без съгласието и знанието на физическите лица,
като се предприемат всички предвидени от закона мерки да тяхното запазване в тайна.
Контролната дейност на Агенцията е свързана с функционирането на
Националната система за защита на класифицирана информация.
Органите на ДАНС осъществяват контролна дейност по отношение на пребиваващите
в страната чужденци, като вземат отношение и дават становища по молби за:
-предоставяне на убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна защита
по Закона за убежището и бежанците;
-издаване на разрешения за пребиваване и на визи.
Държавната агенция "Национална сигурност", като национален орган по
криптографска сигурност на класифицираната информация:
63

-оценява и разработва криптографски алгоритми и средства за криптографска

сигурност на класифицираната информация;
-одобрява и контролира криптографските мрежи за класифицирана информация;
-разрешава и контролира производството и вноса на средства за криптографска
сигурност;
-извършва акредитация и издава сертификат за сигурност на автоматизираните
информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана
информация;
-координира и контролира дейността по защита от паразитни електромагнитни
излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи
класифицирана информация, организира и осъществява комуникациите на МС на
Република България с дипломатическите и консулските ни представителства в чужбина
и криптографската сигурност при обмяната на информация,
-придобива, систематизира и обработва информация от чужди източници в интерес на
националната сигурност, разкрива и предотвратява използването на националния
радиочестотен спектър срещу сигурността и отбраната на страната.
Органите на агенцията осигуряват контраразузнавателната защита на стратеги-
чески за страната обекти и дейности.Те издават разрешения за работа или за
извършване на конкретно възложени задачи в тях.
ДАНС се ръководи от председател, който организира непосредственото й
ръководство, като планира, организира, контролира и отговаря за дейността й. Той се
назначава с указ на президента на Република България по предложение на
Министерския съвет за срок от 5 години. В своята дейност се подпомага от двама
заместник-председатели, които се определят с решение на Министерския съвет.

2.Основни структурни звена в администрацията на ДАНС

Те са:
-специализираните дирекции,
-териториалните дирекции,
-самостоятелните териториални отдели
-специални административни дирекции.
Специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните
териториални отдели извършват оперативно-издирвателна дейност.
Специализираните дирекции включват в състава си дирекциите "Технически
операции" и "Сигурност” и сектори и отдели, създадени с акт на председателя на
ДАНС.
Дирекция "Сигурност” е звено по сигурността на информацията в агенцията.
Специализираните административни дирекции на агенцията са административни звена
за осигуряване на нейните основни дейности.
64

Въпрос 17 Държавна агенция „Технически операции"

1. Същност, цел и задачи на ДАТО

Държавна агенция „Технически операции“ е специализиран орган към Министерския

съвет за осигуряване и прилагане на специалните разузнавателни средства (СРС).Тя е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София. Председателят на
ДАТО е първостепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерския съвет.
Държавна агенция „Технически операции“ изпълнява дейността си самостоятелно и във
взаимодействие с други държавни органи. Върху дейността на ДАТО се упражнява
контрол от предвидените в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС)
органи.

2.Дейност на ДАТО

За осъществяване на функциите си ДАТО извършва дейности по: 1. осигуряване,

разработване и прилагане на специални разузнавателни средства; 2. наблюдение,
проникване, фотографиране, видеозаписване, звукозаписване, филмиране, белязване на
предмети и изготвяне на психологичен анализ във връзка със събирането на данни за
защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения
ред; 3. проследяване на лица и обекти; 4. контрол на предаването на данни и
получаването на информация чрез кабелни средства за комуникация; 5. извършване на
оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция за защита на
правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред и за
контрол на други лица, които извършват такава проверка; 6. изготвяне на веществени
доказателствени средства при поискване по ред, определен със закон, и предоставянето
им на органа, направил искането; 7. използване на специфични методи и специални
разузнавателни средства за охрана на живота, здравето и имуществото на граждани;8.
осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи,
организации, юридически лица и граждани; 9. издаване на задължителни
разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации,
юридически лица и граждани; 10. получаване на информация от другите държавни
органи, организации,юридически лица и граждани; 11. изграждане и използване на
информационен фонд; 12. привличане на граждани за доброволно сътрудничество; 13.
участие в съвместни мероприятия с компетентните държавни органи за
предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления; 14. участие в обучението на
служители на разузнавателни и контраразузнавателни служби.

3.Управление и структура на ДАТО

Държавната агенция „Технически операции“ се ръководи и представлява от

председател, който се назначава от Министерския съвет по предложение на
министър-председателя за срок 4 години.При изпълнение на своите функции
председателят се подпомага от двама заместник-председатели, които се назначават от
65

министър-председателя.Правоотношенията на председателя се прекратяват предсрочно

от органа, който го назначава.

Председателят и заместник-председателите на ДАТО имат всички права по

трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с
тяхното правно положение. Основното месечно възнаграждение на председателя и на
заместник-председателите на ДАТО се определя съгласно Постановление № 67 на
Министерския съвет от 2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности.
Допълнителните възнаграждения, материалното, здравното и социалното осигуряване
на председателя и заместник-председателите се определят при условията и по реда,
предвидени за държавните служители в ДАТО. Работното време, почивките и
отпуските на председателя и на заместник-председателите се определят при условията,
по реда и в размерите, предвидени за държавните служители в ДАТО. Министър-
председателят разрешава ползването на отпуск на председателя, а председателят
разрешава ползването на отпуск на заместник-председателите.

Председателят утвърждава класификатор на длъжностите в ДАТО. Председателят

осъществява правомощията на орган по назначаването на държавните служители в
ДАТО съгласно ЗСРС. Председателят осъществява правомощията на работодател
съгласно Кодекса на труда на лицата, работещи по трудово правоотношение в ДАТО.
Ръководството на администрацията на ДАТО се осъществява от главен секретар, който
осигурява организационната връзка между дирекциите и звената в администрацията,
работи под негово ръководство и се отчита за своята дейност пред него. Главният
секретар подпомага председателя и заместник-председателите на ДАТО при
изпълнението на техните правомощия. Той е непосредствено подчинен на председателя
на ДАТО и се назначава от него.

Главният секретар ръководи, координира и контролира функционирането на

администрацията на ДАТО, като:
1. организира разпределението на задачите за изпълнение между административните
звена в ДАТО;2. създава условия за нормална и ефективна работа в ДАТО и
осъществява контрол по изпълнението на възложените задачи; 3. ръководи, координира
и контролира подготовката на становища на председателя на ДАТО по материали за
заседания на Министерския съвет, Народното събрание и Националното бюро за
контрол на специалните разузнавателни средства; 4. координира оперативното
взаимодействие на администрацията на ДАТО с администрациите на държавните
органи; 5. отговаря за работата и контрола по съхраняването на документите и
опазването на държавната и служебната тайна; 6. ръководи процеса по въвеждането на
автоматизирани информационни системи в работата на администрацията;
7. координира и осъществява общ контрол върху дейността по стопанисването и
управлението на държавната собственост, предоставена на ДАТО; 8. организира
подготовката на проекта на бюджет на ДАТО; 9. утвърждава длъжностните
характеристики на служителите на ДАТО; 10. осъществява взаимодействие с главния
секретар на Министерския съвет; 11. изпълнява и други задачи, определени със заповед
на председателя.

При изпълнение на правомощията си главният секретар издава заповеди,

отнасящи се до администрацията на ДАТО или до отделни структурни звена.
Главният секретар изготвя ежегоден доклад до председателя на ДАТО за дейността на
администрацията.При отсъствие на главния секретар неговите функции се изпълняват
66

от определен от него директор на дирекция за всеки конкретен случай. Главният

секретар не осъществява правомощията си по отношение на дейността по осигуряване
и прилагане на СРС.

3.1 Структура на ДАТО

Дейността на ДАТО се организира в дирекции,териториални дирекции и самостоятелни

структурни звена.В дирекциите и териториалните дирекции със заповед на
председателя на ДАТО могат да се създават отдели и сектори. В териториалните
дирекции може да се изграждат и структурни звена от по-нисък ранг.

Дирекциите и териториалните дирекции се ръководят от директори, които се

назначават от председателя на ДАТО и са му непосредствено подчинени, като се
отчитат пред него или пред оправомощен от него заместник-председател.

Началниците на структурните звена в дирекциите и териториалните дирекции се

назначават от председателя на ДАТО .Тяхната дейност се състои в :
1. планират, организират, контролират и отговарят за дейността на съответното звено;
2. изпълняват разпорежданията на директорите на съответните дирекции, на
председателя и заместник-председателите на ДАТО; 3. изпълняват и други задачи в
рамките на законовата компетентност на ДАТО; 4. осигуряват взаимодействието с
другите структурни звена в ДАТО в съответствие с установените организационни
връзки и разпределението на дейностите между тях; 5. предлагат назначаване,
повишаване, преместване, стимулиране, санкциониране и освобождаване на
служителите в ръководеното от тях звено.

Структурата на всяка териториална дирекция се определя в съответствие с

възложените й функции и дейности.Териториалните дирекции осъществяват
дейностите в района си на действие, определен със заповед на председателя на ДАТО.
Структурата и дейностите на дирекциите и териториалните дирекции, които осигуряват
и прилагат СРС, се определят съгласно ЗСРС. Административните дейности на ДАТО
са организирани в дирекции и самостоятелни структурни звена. Служителят по
сигурността на информацията изпълнява задачите,произтичащи от Закона за защита на
класифицираната информация (ЗЗКИ) и подзаконовата уредба, свързана с прилагането
му, като отговаря за надлежното създаване, обработване, съхраняване, защита и
предаване на класифицирана информация в ДАТО. Той е пряко подчинен на
председателя на ДАТО. Служителят по сигурността на информацията извършва
обикновеното,разширеното и специалното проучване за надеждност на служители на
ДАТО и на кандидатите за работа в ДАТО, като контролира воденето и съхраняването
делата на проучваните лица.

Дирекция „Инспекторат“ извършва следната дейност :

1. извършва самостоятелно и във взаимодействие с други структурни звена на ДАТО
цялостни, тематични и внезапни проверки въз основа на писмена заповед на
председателя на ДАТО; 2. извършва проверки по организацията и осъществяването на
административната дейност на ДАТО; 3. участва в разработването на проекти на
нормативни актове, както и на вътрешни актове, уреждащи дейността на ДАТО;
4. извършва анализ на ефективността на дейността на администрацията; 5. осъществява
дейности по разкриване и борба с корупцията в администрацията на ДАТО;
6. контролира спазването на етичните правила и разглежда постъпили сигнали за
67

конфликт на интереси и други нарушения на служебните задължения, като осъществява

контрол по спазването на Етичния кодекс за поведение на служителите в Държавна
агенция „Технически операции“; 7. извършва проверки и изготвя писмени отговори по
постъпили в ДАТО жалби, молби и сигнали срещу незаконни, неправилни или
незаконни действия или бездействия на служители от администрацията; 8. контролира
спазването на предписанията, дадени от компетентните органи при извършени
проверки и ревизии; 9. анализира причините и условията за констатираните нарушения
и предлага мерки за отстраняването им; 10. изготвя предложения до председателя на
ДАТО за образуване на дисциплинарни производства при констатирани нарушения на
трудовата дисциплина и неизпълнение на служебните задължения, включително
предвидените в Кодекса за поведение на служителите в Държавна агенция „Технически
операции“; 11. периодично изготвя информация до председателя на ДАТО за
резултатите от дейността си; 12. осъществява други функции във връзка с
административния контрол, произтичащи от нормативни актове или възложени от
председателя на ДАТО. Организацията на дейността на дирекция „Инспекторат“ се
определя в утвърден от председателя на ДАТО вътрешен правилник.

Дирекция „Координация и информационно обслужване“ извършва следната

дейност: 1. организира и осъществява деловодната обработка посредством
автоматизирана информационна система, включително система за архивиране и
съхраняване на кореспонденцията и документацията на ДАТО; 2. завежда, проучва и
насочва по компетентност входящата кореспонденция и организира, осъществява и
контролира движението на кореспонденцията, съдържаща некласифицирана
информация; 3. извършва справки и изготвя заверени копия на документи, съхранявани
в деловодния и учрежденския архив; 4. контролира сроковете за изпълнението на
резолюциите на председателя, заместник-председателите и главния секретар и изготвя
справки за неизпълнените в срок задачи; 5. осъществява дейности по съхраняването на
преписките и архивните дела; 6. осигурява необходимата информация на председателя,
на заместник - председателите и на главния секретар, за заседанията на Министерския
съвет; 7. осигурява поддържането и функционирането на системата за електронно
деловодство и електронните сертификати; 8. разработва номенклатура на архивните
дела и класификационната схема за създаване и поддържане на учрежденски архив; 9.
обобщава и оформя предложенията на ДАТО за включване в законодателната и
оперативната програма на Министерския съвет, изготвя периодични отчети;
10. организира информирането на дирекциите относно актовете на председателя,
отнасящи се до дейността на ДАТО и административните структури; 11. изготвя
анализи, справки и отчети за дейността на ДАТО по Закона за административното
обслужване на физическите и юридическите лица; 12. организира и осигурява
дейностите по работа с предложенията, сигналите, жалбите и молбите на граждани и по
административното обслужване; 13. изпълнява куриерска дейност.

Дирекция „Човешки ресурси“ извършва следната дейност : 1. подпомага дейността

на председателя при управлението на човешките ресурси и организира провеждането
на кадровия процес в съответствие с принципите на устройство и управление на ДАТО;
2. разработва и предлага варианти за управленски решения на председателя по
управлението на човешките ресурси и провеждането на кадровия процес,в съответствие
с принципите и устройството на ДАТО; 3. изготвя и актуализира организационната
структура, длъжностното разписание и класификатора на длъжностите и длъжностните
характеристики на служителите в ДАТО; 4. организира и координира атестирането на
служителите от ДАТО; 5. събира, обработва, анализира информация за служителите на
68

ДАТО, при условие и ред, определени от председателя; 6. изготвя становища по

проекти на нормативни и вътрешноведомствени актове, свързани с управление на
човешките ресурси в ДАТО; 7. планира, организира и осъществява професионалната и
чуждоезиковата подготовка на служителите - първоначална професионална подготовка,
повишаване на квалификацията и преквалификацията на служителите със и без
откъсване от работа; 8. участва в организирането на изпращането, отмяната и
прекратяването на обучението на служителите от ДАТО на курсове за професионално
обучение;

Дирекция „Правно-нормативно обслужване” извършва следната дейност:

1. подпомага председателя, заместник-председателите и структурните звена на ДАТО
за осъществяване на функциите им в съответствие с действащото законодателство;
2. участва в разработването на проекти на нормативни актове на председателя на
ДАТО; 3. изготвя становища за законосъобразност на проектите на актове на
председателя и заместник-председателите на ДАТО; 4. изготвя становища за
законосъобразност по проекти на актове на Министерския съвет; 5. участва в преговори
по сключване на договори и споразумения, и дава становище по законосъобразност на
проектите на договори, свързани с дейността на ДАТО; 6. осъществява съдебни
инстанции и други юрисдикции; 7. дава становища по законосъобразността на заповеди
и други актове и
документи, свързани с дейността на ДАТО; 8. изготвя становища по правни въпроси,
свързани с дейността на ДАТО; 9. изготвя становища относно управлението на имотите
- държавна собственост, предоставени на ДАТО; 10. съдейства за законосъобразното
възлагане на обществени поръчки от ДАТО; 11. участва в дейността по разглеждането
и решаването на сигналите и предложенията до ДАТО съгласно действащата
нормативна уредба и установения в ДАТО вътрешен ред; 10. извършва и други
дейности по компетентност при възлагане от председателя на ДАТО.

Дирекция „Международно сътрудничество“ извършва следната дейност:

1. подпомага председателя на ДАТО при осъществяване на международното
сътрудничество; 2. планира, координира и организира двустранни, многостранни и
регионални дейности на сътрудничество; 3. координира изпълнението на задълженията
на председателя на ДАТО,произтичащи от международни договори, конвенции и
споразумения, по които Република България е страна; 4. управлява програми и
проекти, финансирани със средства на Европейския съюз 5. организира и координира
взаимодействието на ДАТО с партньорски организации; 6. организира превода на
актове, официална кореспонденция и документи, необходими за дейността на ДАТО;
7. координира разработването на международни договори и споразумения свързани с
дейността на ДАТО; 8. осъществява протоколната дейност и организира задграничните
командировки на служителите на ДАТО.

Дирекция „Планиране и управление на финансите“ извършва следната дейност :

1. подпомага председателя на ДАТО в изпълнението на правомощията му, като
първостепенен разпоредител с бюджетни средства; 2. организира съставянето,
обосноваването и предлага проект на годишния програмен бюджет и на тригодишната
бюджетна прогноза на ДАТО; 3. изгражда система за финансов мениджмънт в ДАТО;
4. организира и контролира изпълнението на годишния бюджет; 5. осъществява всички
банкови разплащания и организира всички касови разплащания; 6. предлага на
69

председателя на ДАТО реда, по който се планират, определят, разходват и отчитат

финансовите средства за осъществяване функциите на ДАТО; 7. организира и създава
съвместно със звеното за вътрешен одит система за финансово управление и контрол;
8. организира и управлява вътрешните финансови дейности и единната счетоводна
отчетност в ДАТО; 9. координира планирането, разработва, предлага за утвърждаване
от председателя и изпълнява годишен финансов план за материално-техническо
осигуряване на ДАТО, включително с дълготрайни материални и нематериални активи
и материални запаси, единен поименен списък за строителство и строителни услуги и
инвестиционни проекти за капиталови разходи.

Дирекция „Управление на собствеността” извършва следната дейност:

1. подпомага председателя при управлението на предоставените на ДАТО недвижими
имоти;2. води на отчет и съхранява държавното имущество на ДАТО и контролира
неговото управление; 3. организира проектирането, изграждането и използването на
обекти, свързани с дейността на ДАТО, включително жилищен и почивен фонд;
4. осъществява социално обслужване и други обслужващи дейности на служителите на
ДАТО; 5. осъществява експлоатацията, ремонта и съхраняването на въоръжението,
транспортната техниката и другото имущество на ДАТО; 6. организира и осъществява
технически контрол и специализиран технически надзор на сгради, машини и
съоръжения;7. организира и изпълнява дейността по възлагане на обществени поръчки
с бюджетни средства; 8. отговаря за изпълнението на търговските договори и
осъществява контрол по спазването на сроковете, условията и изискванията за доставка
и качеството на изпълнение на договорите.

Дирекция „Сигурност на информацията” извършва следната дейност:

1. осъществява контрол относно определяне нивото на класификация, регистрация,
движението, съхраняването и опазването от нерегламентиран достъп на материалите и
документите, съдържащи класифицирана информация; 2. издава и съответно отнема в
определените от закона случаи разрешения за достъп до класифицирана информация -
държавна тайна, до ниво „Поверително“ и води регистър на проучените лица;
3. взаимодейства и предоставя информация на Държавната комисия по сигурността на
информацията (ДКСИ) съгласно ЗЗКИ и отговаря за изпълнението на задължителните
указания на комисията; 4. разработва план за защита на класифицираната информация
при положение на война, при военно или друго извънредно положение; 5. организира,
ръководи и контролира регистратурите за класифицирана информация; 6. организира и
провежда обучението на служителите в ДАТО в областта на защитата на
класифицираната информация; 7. периодично и при поискване дава отчет пред
председателя на ДАТО и пред председателя на ДКСИ за изпълнението на дейностите
по защита на класифицираната информация; 8. регистрира, получава, изпраща,
разпределя, изработва, размножава, предоставя и съхранява класифицираната
информация в съответствие с изискванията на ЗЗКИ, другите нормативни актове и
международни договори в тази област; 9. отговаря за правилното отчитане, приемане,
използване, раздаване, събиране, съхраняване и опазване на материалите, съдържащи
класифицирана информация; 10. периодично извършва проверки за наличността и
начина на съхраняване на материалите, съдържащи класифицирана информация;
11. предлага конкретни мерки и организира изпълнението им за отстраняване на
съществуващите слабости и нарушения по отношение на регистратурите и опазването
от нерегламентиран достъп до класифицирана информация; 12. осигурява
взаимодействие с органите по сигурността на информацията; 13. извършва дейност по
проектиране, разработване, внедряване и експлоатация на автоматизираната система за
70

управление при кризи; 14. прилага и контролира изпълнението на правилата относно

видовете защита на класифицираната информация по ЗЗКИ; 15. разработва общи
насоки и планове за действие в случаи на възникване на опасност от увреждане на
държавни интереси, вследствие на нерегламентиран достъп до класифицирана
информация; 16. изготвя становища и предложения до ръководителя на
организационната единица за усъвършенстване и развитие на мерките за защита на
класифицираната информация; 17. организира и осъществява методическо ръководство
и контрол на ползвателите на външни информационни фондове; 18. осъществява и
контролира информационния обмен с други служби,органи, юридически или
физически лица, както и изпълнението на нормативните актове и ръководни документи,
регламентиращи работата с класифицирана информация и опазване на държавната
тайна.

Дирекция „Вътрешна сигурност” изпълнява следната дейност :1. предотвратява,

пресича и разкрива престъпления и други нарушения,извършени от служителите на
ДАТО; 2. осъществява проверки по сигнали за нерегламентирана дейност на
служителите на ДАТО в това им качество; 3. извършва дейности по отношение на
оперативно-статистически отчет; 4. съхранение на оперативни документи;
5. създаването и използването на документи за оперативно прикритие; 6. извършва
психологически изследвания и процедури, касаещи служителите на ДАТО;
7. изпълнява политиките за сигурност и експлоатация на информационните системи на
ДАТО през жизнения им цикъл; 8. осигурява сигурността на средствата за свръзка;
9. осъществява контрол на достъпа, видеонаблюдение, охранителна и пропускателна
дейност в централните и териториални сгради и обекти на ДАТО; 10. осъществява
монтаж, експлоатация и ремонт на сигнално-охранителната техника в централните и
териториални сгради и обекти на ДАТО.

Дирекция „Научно - приложни дейности” осъществява: 1. първоначално обучение

на новоназначени държавни служители в ДАТО;2. повишаване на професионалната
квалификация на държавни служители в ДАТО; 3. оперативна подготовка на ръководни
служители; 4. запознаване, изучаване и въвеждане в пробна експлоатация на нови
специални технически средства и подготовка на аспиранти за нуждите на ДАТО;
5. обучение на служители за други ведомства и организации; 6. отбранително-
мобилизационна подготовка, обучение по бойно-приложни техники и стрелкова
подготовка; 7. електронно производство и ремонт на специални изделия за нуждите на
ДАТО и други ведомства; 8. подготовка и проверка на изправността на специалните
технически средства преди тяхната експлоатация; поддръжка, ремонт, профилактика и
преработка на проектирани и изработени от дирекцията апаратури и устройства;
9. проектиране и предпечатна подготовка на защитени документи;

Звеното за вътрешен одит: 1. осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния

одит в публичния сектор. 2. осъществява дейността по вътрешен одит на всички
структури, програми, дейности и процеси в ДАТО, в съответствие със Закона за
вътрешния одит в публичния сектор; 3. докладва чрез ръководителя на вътрешния одит
директно на председателя на ДАТО; 4. планира, извършва и докладва дейността по
вътрешен одит в съответствие с изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния
сектор, стандартите за вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, статута
на вътрешния одит и утвърдената от министъра на финансите методология за вътрешен
одит в публичния сектор; 5. изготвя на базата на оценка на риска тригодишен
стратегически план и годишен план за дейността си, които се утвърждават от
71

председателя; 6. изготвя одитен план за всеки одитен ангажимент, който съдържа

обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента,
одитния подход и техники, вида и обема на проверките; 7. дава на председателя
независима и обективна оценка за състоянието на одитираните системи за финансово
управление и контрол; 8. оценява процесите за идентифициране, оценяване и
управление на риска, въведени от председателя на ДАТО; 9. проверява и оценява: а)
съответствието на дейностите със законодателството, вътрешните актове и договори; б)
надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; в)
създадената организация по опазване на активите и информацията; г) ефективността,
ефикасността и икономичността на дейностите; д) изпълнението на задачите,
договорите, поетите ангажименти и постигането на целите; 10. консултира
председателя по негово искане, с цел се подобряване процесите на управление на риска
и контрола; 11. докладва и обсъжда с председателя и с ръководителите на структурите,
чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и
представя одитен доклад; 12. дава препоръки в одитните доклади за подобряване на
адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол,
подпомага председателя при изготвянето на план за действие и извършва проверки за
проследяване изпълнението на препоръките. Звеното за вътрешен одит е на пряко
подчинение на председателя на ДАТО.

Звеното за материални проверки проверява дейността на материално отговорните

лица в ДАТО по отношение на събирането, съхраняването, разходването и
отчитането на поверените им активи, чрез извършване на материални проверки
съгласно чл. 31 от Закона за държавната финансова инспекция. Редът за извършване на
проверки се определя с акт на председателя на ДАТО. Звеното за материални проверки
е на пряко подчинение на председателя на ДАТО.

Финансовият контрольор се назначава съгласно Закона за финансовото

управление и контрол в публичния сектор и е на пряко подчинение на
председателя на ДАТО. Той :
1. осъществява дейност съгласно Закона за финансово управление и контрол в
публичния сектор, правилата за финансово управление и контрол в ДАТО и указанията
на министъра на финансите;
2. осъществява предварителен контрол за законосъобразност при осъществяването на
цялостната дейност на ДАТО, като писмено изразява мнение относно
законосъобразността на:
а) решенията или действията, свързани с разпореждане с активи и средства,
включително поемането на задължение и извършване на разход;
б) решенията или действията, свързани с управление и стопанисване на имуществото
на ДАТО, включително отдаване под наем с цел получаване на приходи; в) други
решения, от които се пораждат права, съответно задължения, за ДАТО и/или за нейните
служители;
3. осъществява предварителен контрол на средствата, получени по международни
програми и проекти;
4. подпомага председателя при:
а) идентифицирането, оценката и управлението на рисковете, застрашаващи
постигането на целите на ДАТО;
б) наблюдението, оценката и актуализирането на системите за финансово управление и
контрол и предприемането на мерки за подобряването им в изпълнение на препоръки
от проверяващи органи;
72

в) изпълнението на други задачи, възложени от него;

Финансовият контрольор не може да съвместява отговорности по одобряване,
изпълнение и осчетоводяване съгласно Закона за финансово управление и
контрол в публичния сектор.

3.2 Организация на работата на ДАТО

В чл. 27 от Устройствения правилник на ДАТО се регламентира начинът за работа с

документите . Документите,свързани с осигуряване, разработване и прилагане на СРС
се регистрират в регистратура за класифицирана информация. Организацията и редът
за движение на документите се определят с правила, утвърдени от председателя.

Искането за използване на СРС, разрешението на съда, справката и декларацията, ако

има такава, се проверяват за наличието на необходимите реквизити. Документите се
предоставят на председателя или на оправомощен от него заместник-председател за
даване на разпореждане за прилагане на СРС.

Резултатите от прилагането на специални разузнавателни средства се отразяват на

хартиен или друг носител непосредствено след получаването им. Незабавно след
изготвянето носителят се изпраща на органа, направил искането за използване на СРС.
Искането за използване на СРС, разрешението на съда, справката и декларацията, ако
има такава, се съхраняват в ДАТО в срока на прилагане на СРС.

Документите, извън посочените в чл.27 от Устройствения правилник на Държавна

агенция „Технически операции” се завеждат в отделни регистри. Организацията и
редът за движение на служебните документи се определят с Правила за
документооборота, утвърдени от председателя на ДАТО. Документите, извън
посочените в чл. 27 , се завеждат в съответната регистратура, като се отбелязва датата
на получаването им. При завеждането на документите се извършва проверка за
наличието на всички материали, посочени в тях, и се образува преписка. Преписките
подлежат на насочване според адресата или съдържанието им.

Председателят, заместник-председателите и главният секретар възлагат

преписките с резолюция до съответните ръководители на административни звена.
Резолюцията съдържа указания, срок за изработване,дата и подпис. Ръководителите на
административни звена възлагат с резолюция изработването на преписките на един или
повече служители, като конкретизират задачите.

Изходящите от ДАТО документи се съставят в два екземпляра. Вторият екземпляр

съдържа името и подписа на служителя, изготвил документа, и на ръководителя на
съответното административно звено, като се посочва и датата.

Въпрос 18 : Национална служба за охрана

1.Общи положения
73

НСО е създадена в съответствие със Закона за НСО, който е приет от 43-то Народно
събрание на 29 юли 2015 г. влиза в сила от 01.11.2015 г. и е обнародван в Държавен
вестник в бр.61 от 11 август 2015г. Този закон урежда организацията и дейността на
НСО, органите за ръководство и контрол и статуса на нейните служители.
Дейността на НСО е елемент от дейността по защитата на националната
сигурност, насочена към осигуряване безопасността на определените в този закон
лица, обекти и мероприятия.
НСО осъществява дейността си въз основа на следните основни принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които
Република България е страна;2. зачитане правата и свободите на гражданите и тяхното
достойнство; 3. политически неутралитет; 4. единоначалие в управлението; 5.
непрекъснатост на охраната; 6. взаимодействие с държавните органи, органите на
местното самоуправление, юридически и физически лица, както и със съответните
органи и организации в други държави. При изпълнение на служебните си задължения
служителите от Националната служба за охрана са физически неприкосновени и се
намират под защитата на закона.

2.Статут и устройство на НСО

НСО е специализирана военизирана държавна служба към президента на републиката.
Тя е юридическо лице със седалище София, а нейният началник е първостепенен
разпоредител с бюджет.Основните структурни звена и общият числен състав на НСО се
утвърждават от президента на републиката по предложение на нейния началник.
Функциите и задачите на структурните звена в НСО за охрана,включително и на тези,
които осъществяват финансов контрол по формирането и разходването на бюджета на
службата, се определят с правилника за прилагане на закона.

3.Ръководство и контрол
Президентът на републиката осъществява общо ръководство и контрол върху
дейността на НСО, като: 1. назначава и освобождава началника на службата след
съгласуване с Министерския съвет и заместник-началниците - по предложение на
началника на службата; 2. утвърждава основните структурни звена и общия числен
състав; 3. удостоява офицери с висши офицерски звания.
НСО се ръководи от началник, който отговаря за цялостната дейност на службата.
За началник на службата може да бъде назначено лице, което:1. има само българско
гражданство;2. има висше образование с образователно-квалификационна степен
"магистър";3. притежава 10-годишен професионален стаж в службите за сигурност или
в службите за обществен ред, от който поне 5 години на ръководна длъжност; 4. не е
осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията,
както и не е освобождавано от наказателна отговорност за умишлени престъпления от
общ характер; 5. не е лишено от правото да заема определена държавна длъжност; 6. е
получило разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на
класификация "Строго секретно"; 7. не членува в политически партии или коалиции,
или организации с политически цели; 8. не е едноличен търговец, съдружник,
управител, прокурист или член на надзорни съвети, управителни съвети или съвети на
директорите или в контролни органи на търговски дружества,кооперации или
юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност; 9. не е
наето по трудово или служебно правоотношение,освен за осъществяване на
преподавателска или научноизследователска дейност; 10. е проверено за
принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА по Закона за достъп и
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
74

към ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия, и резултатът от

проверката е обявен по реда на същия закон.

Началникът на НСО се назначава от президента на републиката с указ след

съгласуване с МС за срок от 5 години. След изтичане на този срок началникът на
службата може да бъде отново преназначаван на същата длъжност за срок от още 5
години.Пълномощията на началника на НСО за охрана се прекратяват предсрочно от
президента на републиката: 1. по негово искане; 2. при навършване на пределната
възраст по чл.160 от ЗОВС на Р. България; 3. при фактическа невъзможност да
изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; 4. при несъвместимост с
изискванията, 5.при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по
Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; 6. при тежко
нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при
действия, които накърняват престижа на НСО; 7. при смърт или поставяне под
запрещение.
В едномесечен срок от прекратяването на пълномощията на началника президентът на
републиката назначава с указ нов началник след съгласуване с МС.До назначаването на
нов началник на службата неговите правомощия се изпълняват от заместник-началник
на НСО, определен от президента на републиката.

Началникът на НСО извършва следната дейност :

1. осъществява непосредственото ръководство и контрол на дейността на службата;
2. представлява Националната служба за охрана;3. организира разработването и
поддържа в готовност за изпълнение плана за привеждане на Националната служба за
охрана за работа във военно време, плана за мобилизация, като осигурява изпълнението
на мероприятията при въвеждане в действие на държавния военновременен план и
плана за дейност при бедствия; 4. организира взаимодействието с държавните органи,
органите на местното самоуправление, юридически и физически лица, както и със
съответните органи и организации в други държави; 5. утвърждава класификатора на
длъжностите по чл. 38, ал. 1 и длъжностното разписание на службата; 6. съставя и
предлага проекта на бюджет и разпределя бюджета на Националната служба за охрана,
ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване и осъществява контрол
върху дейността на материалноотговорните лица; 7. управлява човешките ресурси,
професионалната подготовка на служителите и е орган по назначаване на държавните
служители; 8. отговаря за правното осигуряване на службата; 9. ръководи
осъществяването на социалната политика в службата; 10. обявява списък на
категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна за сферата
на дейност на службата; 11. отговаря за управлението на държавното имущество,
предоставено на службата; 12. ръководи дейността по международното
сътрудничество;13. представя на президента на републиката и на Министерския съвет
годишен доклад за дейността на службата; 14. информира президента на републиката и
министър-председателя по тяхно искане или по своя инициатива по въпроси от
компетентността на службата; 15. се отчита пред Народното събрание; 16. изпълнява
други функции, определени със закон.

Началникът на НСО при изпълнение на своите функции се подпомага от двама

заместник-началници. Началникът на НСО делегира със заповед правомощия на
своите заместници и определя техните функции. При отсъствие началникът на НСО се
замества от определен от него със заповед заместник-началник. При изпълнение на
75

правомощията си началникът на Националната служба за охрана издава инструкции,

заповеди, разпореждания и други актове, предвидени в закон.

Заместник-началниците на НСО се назначават с указ на президента на

републиката по предложение на началника на службата. Пълномощията на
заместник-началник на Националната служба за охрана се прекратяват предсрочно от
президента на републиката по предложение на началника на службата. Заместник-
началниците и ръководителите на структурни звена в НСО в рамките на определената
им функционална компетентност издават заповеди и разпореждания. Народното
събрание упражнява контрол върху дейността на НСО, съгласно Конституцията
на Република България, чрез постоянна комисия.

4.Основни функции и дейности

Основните функции на НСО са: 1. прогнозиране и разкриване на заплахи за
безопасността на охранявани лица и обекти; 2.предотвратяване и пресичане на
посегателства срещу охраняваните лица и обекти; 3. осигуряване безопасността на
охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване, както и по време на
придвижването им; 4. осигуряване безопасността на охраняемите обекти;
5. осигуряване в пределите на своята компетентност на организацията и
функционирането на специалните комуникации на охраняваните лица;6. осигуряване
защита на охраняваните лица и охраняемите обекти при бедствия, при положение на
война, при военно или друго извънредно положение.
За изпълнение на своите функции НСО: 1. създава и поддържа условия и ред,
необходими за осигуряване безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното
пребиваване, и отстранява препятствията за осъществяване на охраната; 2. организира и
провежда технически и други мероприятия, необходими за осигуряване безопасността
на охраняваните лица и охраняемите обекти; 3. осигурява специализиран транспорт;4.
при необходимост организира съпровождане, пилотиране или ескорт на транспортните
средства на охраняваните лица при спазване изискванията на Закона за движението по
пътищата; 5. изгражда и поддържа системи за наблюдение, сигнализация и охрана при
охраняемите обекти; 6. организира и провежда дейности и мероприятия, включително
охранително-технически, за изграждане и усъвършенстване на средствата и системите
за комуникация на охраняваните лица и охраняемите обекти, осигуряване на тяхната
надеждност и информационна сигурност;7. организира и провежда в местата на
пребиваване на охраняваните лица охранително-технически, радиационен, химически и
санитарно-хигиенен контрол, както и контрол върху храните и напитките,
предназначени за консумация от охраняваните лица; 8. осигурява информационно-
аналитичната дейност по охраната; 9. осигурява контрол на дейността и безопасността
на своите служители; 10. взаимодейства и сътрудничи с държавните органи, органите
на местното самоуправление, юридически и физически лица, както и със съответните
органи и организации в други държави; 11. осъществява проучване, подбор, проверка
за психологическа пригодност, първоначално и текущо обучение, включително начално
военно обучение, както и повишаване квалификацията на служителите си; 12.
осигурява логистично своята дейност; 13. осигурява транспортно своята дейност и
осъществява обслужване и поддръжка на специализираните автомобили и другите
моторни превозни средства; 14. осигурява транспортно дейността на администрацията
на президента на републиката; 15. управлява предоставените й имоти и движими вещи;
16. извършва документиране, фотографиране и озвучаване, звукозапис и
видеозаснемане по време на публични прояви с участие на охраняваното лице.
76

5.Охранителна дейност
5.1 Видове охрана
Охраната включва следните видове:1. лична охрана на определените в този закон
лица; 2. охрана на обекти; 3. охрана на мероприятия; 4. специализиран транспорт.
Видовете охрана могат да се прилагат поотделно или в комбинация в случаите,
определени в този закон.

А.Личната охрана е дейност по защитата на живота, телесната неприкосновеност,

здравето и достойнството на охраняваното лице от противозаконни посегателства,
тяхното предотвратяване и пресичане. При нея лицето изпълнява указанията за
безопасност, предписани от НСО или от съответния служител. На охраняваното лице се
предоставя информация относно заплахата за неговата безопасност.

Б. Охраната на обект е дейност по възпрепятстване на неправомерно проникване

на лица в охраняемите обекти по месторабота и местоживеене на охраняваните
лица, както и на пряко посегателство срещу тях.Дейността може да включва и
въвеждането на пропускателен режим за допускане на лица и транспортни средства,
както и за внасяне на предмети в охраняем обект.
В. Дейността по охрана на мероприятия е комплекс от действия за защита на
охраняеми обекти и обезпечаване безопасността на охранявани лица при
участието им в масови прояви или дейности с краткосрочен характер. Дейността
се извършва самостоятелно или съвместно с други компетентни държавни органи,
други юридически лица и граждани с цел осигуряването на безпрепятствено и
спокойно протичане на масови прояви или дейности с краткосрочен характер. Когато
информацията за съответното мероприятие постъпи в службата по-малко от 24 часа
преди началото му, дейността за охрана не се прилага в пълен обем.

Г. Специализираният транспорт е дейност по охрана, организирана и

осъществявана по специфичен начин, за безопасен, безпрепятствен и навременен
превоз на определените с този закон лица.
Моторните превозни средства, използвани за специализиран транспорт, са със
специален режим на движение, представляват специално оборудване за целите на
сигурността или в тях допълнително са вградени компоненти и/или елементи за
повишаване на сигурността.При осъществяване на дейността може да се прилага и
съпровождане,пилотиране или ескортиране.

5.2. Охранявани лица

Такива са : Президента на републиката, председателя на Народното събрание и
министър-председателя . В страната на тях се осигуряват всички видове охрана.
При пътуване в чужбина на президента на републиката , председателя на Народното
събрание и министър-председателя се осигурява лична охрана, а при необходимост и
специализиран транспорт, като обхватът на охраната се съобразява с изискванията на
приемащата страна.
На вицепрезидента се осигурява охрана по местоживеене и месторабота, както и лична
охрана и специализиран транспорт в страната. При служебно пътуване в чужбина се
осигурява лична охрана, а при необходимост - и специализиран транспорт.
На главния прокурор в страната се осигурява лична охрана и специализиран транспорт,
а при служебно пътуване в чужбина и при необходимост - лична охрана. По време на
мандата си лицата не могат да се откажат от охрана и се съобразяват с мерките за
безопасност, прилагани от Националната служба за охрана.
77

На представители на друга държава с висок ранг, на ръководители на международни

организации и институции при посещение в Република България се осигурява охрана,
като се взема под внимание обхватът на мерките за сигурност, прилагани в съответната
държава, организация или институция.
При усложнена среда за сигурност или конкретна застрашеност по решение на
комисията на лицата се осигуряват и други видове охрана.При положение на война,
военно положение или извънредно положение, освен на държавните лица, охрана се
осигурява и на членовете на Върховното главно командване на Въоръжените сили на
Република България.
Специализиран транспорт в мирно време се осигурява на:
1. членовете на Министерския съвет, членовете на Конституционния съд,заместник-
председателите на Народното събрание, председателя на Върховния касационен
съд,председателя на Върховния административен съд, омбудсмана, кмета на столицата;
2. лицата, заемали длъжностите председател на Народното събрание или министър-
председател - до 4 години след освобождаването им от длъжност.
На лицата, които са били президенти на Република България, се осигурява охрана
при условията и по реда на Закона за някои права на лицата, които са били
президенти на Република България. При усложнена среда за сигурност по решение
на комисията по на лицата се осигуряват и други видове охрана.
Специализиран транспорт се осигурява и на представители на друга
държава,международна организация или институция с ранг, съответстващ на ранга на
лицата когато са на посещение в Република България.
При конкретна застрашеност на лицето в мирно време по решение на комисията
се осигурява охрана на: 1. лицата от висшите държавни органи, 2. народни
представители; 3. членове на семействата на лицата от висшите държавни органи ,4.
други лица, свързани с националната сигурност, посегателството спрямо които би
подронило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката. На
представители на друга държава, международна организация или институция с ранг,
съответстващ на ранга на висши държавни служители се осигурява охрана в случаите,
когато служба за сигурност на изпращащата държава е предоставила писмена
информация за наличие на застрашеност на чуждестранния гост или е отправила искане
за назначаване на определени видове охрана.По предложение на президента на
републиката, председателя на Народното събрание,министър-председателя или
министъра на външните работи на представители на друга държава,международна
организация или институция и на ръководителите на делегации с особена важност за
страната се осигурява специализиран транспорт и/или лична охрана. Лицата могат да
се откажат временно, частично или изцяло от охрана след подписване на декларация по
образец, утвърден от началника на Националната служба за охрана.
Наличието на усложнена среда за сигурност или на конкретна застрашеност, видът,
обхватът и срокът на предоставяната охрана, изменението на обхвата и прекратяването
на охраната се определят с решение на комисия.
Комисията се състои от председател - началникът на Националната служба за
охранаи членове: председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" и
главният секретар на Министерството на вътрешните работи.При необходимост
след решение на комисията в работата й участват като членове ръководителите на
Служба "Военна информация" и на Държавна агенция"Разузнаване".
Когато в МВР, ДАНС, структури, подчинени на министъра на отбраната, в други
държавни органи и органи на местното самоуправление постъпят данни или
информация, свързани с изпълнението на функциите на НСО, те ги предоставят на
службата. Информационният обмен и взаимодействието между органите и структурите
78

се уреждат със съвместни инструкции. Ръководители на български задгранични

представителства получават охрана по решение на Министерския съвет.
По искане на държавен орган или на политическа партия, представена в Народното
събрание или в Европейския парламент, и при наличие на възможност НСО осигурява
съответна по вид и продължителност охрана на значими обществено-политически
прояви с участие на охранявани от службата лица. При необходимост и наличие на
възможност НСО предоставя за временно ползване МПС на Народното събрание, на
Министерския съвет и за чуждестранни гости и придружаващите ги длъжностни лица
от други ведомства в страната.

5.3 Охраняеми обекти

НСО охранява обекти и прилежащите към тях площи, в които пребивава лице, на което
е предоставена охрана по този закон. На охрана подлежат и обекти, предоставени на
НСО за изпълнение на определените й в този закон функции или когато това е
възложено по силата на друг закон или акт на Министерския съвет. НСО прилага
специални мерки за сигурност при възлагане изграждането на техническата охрана, при
поддръжката и ремонта в обектите.НСО може да охранява съвместно с други служби
задграничните представителства на Република България, посочени в списък, приет с
решение на Министерския съвет. При повишена степен на застрашеност на охраняем
обект комисията може да реши в непосредствена близост до него да бъде обособена
охраняема зона, ползваща се с режима на охраняемия обект, в която достъпът да бъде
ограничен или забранен.

6. Правомощия на офицерите и сержантите от НСО

Функциите и дейностите се изпълняват от офицерите и сержантите от НСО.Когато е
необходимо за изпълнение на конкретни задачи по охрана на лица, обекти или
мероприятия, офицерите и сержантите от НСО дават писмени или устни
разпореждания. При невъзможност да се дадат разпорежданията те могат да се
извършват чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят или
към които са насочени. Разпорежданията са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление. Разпорежданията, издадени
в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето,което им е адресат. Отказът или
невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се
удостоверява с подписа на един свидетел.Разпорежданията могат да се обжалват по
реда на Административно- процесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението
на разпореждането.
При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от НСО се
легитимират със служебна карта и знак, утвърдени с акт на нейния началник.За
изпълнение на дейността по охрана офицерите и сержантите от НСО могат да изискват
информация от държавни органи, органи на местното самоуправление, от юридически
и физически лица при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната
информация и Закона за защита на личните данни.Органите и лицата предоставят
исканата информация и са длъжни да оказват съдействие на офицерите и сержантите от
НСОа за изпълнение на определените им в този закон задачи по охрана на лица, обекти
или мероприятия.Информацията се обработва, анализира, съхранява и унищожава по
ред,определен от началника на НСО, при спазване изискванията на Закона за защита на
класифицираната информация и Закона за защита на личните данни.За изпълнение на
задачите си по този закон офицерите и сержантите от НСО могат да извършват и
проверки на предмети и вещества. За предотвратяване на посегателство върху живота,
телесната неприкосновеност, здравето или достойнството на охраняваното лице, както
79

и за осигуряване необезпокояваното осъществяване на дейността му офицерите и

сержантите от НСО могат да проверяват: 1. документите за самоличност ;2. багажа,
товара, транспортните средства и съпроводителните им документи; 3. обекти.
Проверката се извършва по начин, който да не уронва честта и достойнството на
гражданите.За осъществяване на дейността по охрана офицерите и сержантите от НСО
могат да изграждат и използват технически средства или системи, включително за:
1. наблюдение и заснемане, като заснетите материали се използват само за:
а) изясняване на обстоятелства, свързани с посегателство срещу охранявано лице или
охраняем обект;
б) установяване на извършвано неправомерно наблюдение на охраняваното лице или
охраняемия обект;
в) целите на професионалната подготовка в службата;
2. радиосмущения при необходимост и при условие че не сриват въздушната, морската
или речната навигация;
3. охранително-технически проверки.
За установяване съответствието с изискванията на нормативните актове на
храните и напитките, предназначени за консумация от охраняваните лица,
офицерите и сержантите имат право да:1. вземат проби и образци от храните и
напитките и да възлагат изследването и анализа им на акредитирани лаборатории; 2.
проверяват спазването на добрата производствена практика по смисъла на Закона за
храните; 3. осъществяват наблюдение и контрол върху всички етапи от приготвянето до
поднасянето на храната и напитките.
При установени несъответствия се уведомява началникът на НСО или оправомощено
от него длъжностно лице. Началникът на НСО утвърждава специални изисквания, вида,
класа и броя на транспортните средства, с които се осъществява специализираният
транспорт, както и специалните мерки за сигурност, свързани с придобиването,
съхранението, начина на експлоатация и сервизното им обслужване.
За гарантиране сигурността на специализираните автомобили НСО осъществява
тяхното обслужване и поддръжка в собствен автосервиз и гараж и извършва
контрола по техническата им изправност. Началникът на НСО определя реда за
ползване на специализираните услуги по изречение първо от трети лица.
При изпълнение на задачите си офицерите и сержантите от Националната служба за
охрана използват лични предпазни и защитни средства. При изпълнение на
служебните си задължения офицерите и сержантите от НСО могат да използват
физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати при:
1. нападения срещу охранявано лице или служител на НСО при или по повод
изпълнение на функциите му по този закон; 2. нападения на обекти;
3. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; 4. задържане на
застрашаващо сигурността лице, което не се подчинява на разпореждане или оказва
съпротива на служител от НСО
Физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати могат да бъдат
използвани след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение.
Помощни средства са: въжета, белезници, електрошокови и други палки и
приспособления; димки; химически вещества, утвърдени от министъра на
здравеопазването; халосни патрони, патрони с гумени или пластмасови накрайници или
шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства;
устройства за отваряне на помещения, устройства за светлинно и звуково въздействие;
бронирани машини.При използване на физическа сила, помощни средства, специални
техники и похвати офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са
длъжни по възможност да предприемат всички необходими мерки да не застрашават
80

живота и здравето на гражданите.Те се преустановява незабавно след постигане целта

на приложената мярка. Забранява се използването им върху малолетни лица и
бременни жени. Забраната не се прилага в случаите на масови безредици, при които
има непосредствена опасност за живота на охранявано лице.
При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от НСО могат
да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо:
1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие, насочени срещу охранявани лица и
обекти; 2. за предотвратяване на отвличане или за преустановяване на незаконно
лишаване от свобода на охранявано лице; 3. при пресичане на терористични или други
общоопасни деяния с възможни тежки последици; 4. след предупреждение при
задържане на лице, когато то оказва въоръжена съпротива; 5. за спиране на
транспортно средство чрез неговото повреждане, когато водачът му създава реална
заплаха за безопасността на охраняваните лица или обекти или възниква опасност за
живота и здравето на хора.
Офицерите и сержантите от НСО при използване на оръжие са длъжни да направят
всичко необходимо да пазят живота на лицето, срещу което е насочено оръжието, и да
не застрашават живота и здравето на други лица. Те преустановяват употребата на
оръжие незабавно след постигането на законната й цел. След използване на оръжие
офицерът или сержантът изготвя доклад.
При изпълнение на възложените задачи офицерите и сержантите от
Националната служба за охрана имат право да задържат лице, когато:
1. е извършило посегателство срещу охранявано лице или охраняем обект;
2. с действията си или с носените от него предмети създава реална опасност за
охраняваното лице или обект или в охраняемата зона и са изчерпани всички останали
законови средства.
В тези случаи офицерите и сержантите от НСО могат да извършват и личен обиск по
начин. Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на
обискирания.При задържане на лице офицерите и сержантите от НСО незабавно
уведомяват компетентните полицейски органи и прокуратурата. До пристигане на
полицейските органи на задържаното лице временно се ограничава правото на
свободно придвижване и му се извършва медицински преглед.То има право на
телефонно обаждане, с което да съобщи за задържането си. При предаването на
задържаното лице на компетентните полицейски органи се съставя протокол.
При изпълнение на задачите си НСО си взаимодейства с органите от изпълнителната
и съдебната власт по ред, определен в съвместни инструкции на съответните
ръководители. Офицерите и сержантите от НСО нямат полицейски правомощия.

7. Правоотношения на служителите на НСО

Служителите на Националната служба за охрана са:
1. офицери и сержанти от Националната служба за охрана;
2. държавни служители по Закона за държавния служител;
3. лица, работещи по трудово правоотношение.
Служителите изпълняват функции, свързани с осигуряване дейността на службата.
Възникването, съдържанието и прекратяването на служебното правоотношение на
офицерите и сержантите от НСО се уреждат със Закона за НСО. Възникването,
съдържанието, изменението и прекратяването на служебното правоотношение на
държавните служители се уреждат по Закона за държавния служител.Правата и
задълженията на лицата, работещи по трудово правоотношение, се уреждат при
условията и по реда на Кодекса на труда, доколкото в този закон не е предвидено друго.
81

За офицери и сержанти в НСО се приемат пълнолетни лица само с българско

гражданство, които отговарят на общите и специфичните изисквания за възраст,
образование, психологична пригодност, професионална подготовка и правоспособност,
след провеждане на конкурс .
На офицерите и сержантите от НСО се забранява да членуват в политически партии,
да участват в политическа дейност, да предприемат действия, с които се нарушава
политическият им неутралитет.Служителите нямат право на синдикални действия и на
стачка.Служителите не могат да отказват изпълнение на служебните си задължения по
религиозни, атеистични, политически и идеологически мотиви.
Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, не могат да
осъществяват политическа дейност или да изразяват политически възгледи по
месторабота. Те могат да създават и да членуват в синдикални организации. Те нямат
право на ефективна стачка.
Несъвместими със службата в НСО са: 1. регистрацията като едноличен търговец,
съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, прокурист,
търговски представител, търговски посредник, ликвидатор, синдик, член на
управителни или контролни органи на търговско дружество или кооперация; 2.
търговската дейност,освен притежаването на акции в акционерни дружества или
участие в земеделска кооперация; 3. работата по трудово или друго служебно
правоотношение, както и по граждански договор, освен за осъществяване на
преподавателска, научноизследователска, спортносъстезателна или творческа дейност;
4. дейността по извършване на охранителни, транспортни или други услуги извън
Националната служба за охрана; 5.заемането на публична длъжност или
осъществяването на публична дейност. Несъвместимост със службата в НСО е
налице и когато служител на НСО е в непосредствена йерархическа връзка на
ръководство и контрол с друг служител , като съпруг, роднина по права линия без
ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен.
Всяка година до 30 април служителите подават декларация за имуществото и
доходите си по образец, утвърден от началника на Националната служба за
охрана, а при промяна на обстоятелство, подават декларация в 7-дневен срок от
промяната. Преди встъпването в длъжност офицерът или сержантът от НСО е длъжен
да положи клетва да спазва Конституцията и законите на Р.България и да изпълнява
добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата.
Началникът на службата присвоява званията, повишава и понижава в звание.

8.Съдържание на правоотношението
8.1 Общи положения
При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от НСО
носят оръжие по ред, определен от началника на службата. При изпълнение на
задълженията си служителите на Националната служба за охрана се подчиняват
единствено на Конституцията, закона и разпорежданията на своите
началници.Служителите са длъжни да опазват класифицираната информация,
представляваща държавна или служебна тайна, както и информация за личния живот на
охраняваното лице и на неговото семейство, станала им известна при или по повод
изпълнение на служебните задължения.Професионалните задължения на служителите
се определят в длъжностната им характеристика. При изпълнение на служебните си
задължения, в обществения и личния си живот служителите са длъжни да имат
поведение, съобразено с Етичния кодекс на служителите от НСО. Офицерите и
сержантите от НСО са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на
82

разположение за изпълнение на служебните си задължения. Те носят дисциплинарна,

наказателна, административна и имуществена отговорност за своите дела.
Ръководителите на държавните органи и местната администрация, юридическите
лица и гражданите, които виновно не изпълняват разпореждания на НСО се наказват с
глоба от 200 до 2000 лв. Когато деянието е извършено повторно, глобата е в размер от
500 до 3500 лв.

Въпрос 19. Българска отбранителна индустрия

1. Изграждане, развитие и трансформации на българската военна промишленост

През декември 1948 г., с постановление на Министерския съвет на Народна република
България, военните фабрики у нас се обединяват в Държавно индустриално обединение
„ Металхим”, в което се включват: Държавна военна фабрика-Казанлък (по-късно Завод
№ 19 и “Арсенал”), Държавна военна фабрика-Сопот (по-късно Завод № 11 и ВМЗ -
Сопот), Държавна военна фабрика-Карлово (по-късно Завод № 15 и Комбинат за
трактори), Държавна военна фабрика-София (по-късно завод № 12 и Завод “Средец”),
фабриката в Казанлък (по-късно Завод №13 и обединение “Хидравлика и пневматика”),
и Държавна военна фабрика– Ловеч (по-късно Завод № 14 и завод “Балкан”). В Сопот
се разполага управлението на Държавното стопанско обединение „ Металхим” .
От 1975 до 1989 г. със съветска военно-икономическа и научно-техническа помощ,
изразяваща се в предоставяне на лицензи, технически средства, документация и
експерти във военното производство, бяха създадени 28 машиностроителни комбината
на отбранителната промишленост в почти всички окръзи на Народна Република
България с общ персонал 136 хиляди души. ДСО „Металхим” се превърна в едно от
най-мощните промишлени обединения в България през годините на социализма, което
осигури милиарди левове приход за държавната хазна. След демократичните промени
настъпили у нас на 10 ноември 1989г., поради редица обективни и субективни причини,
военната ни индустрия премина през трансформации и преструктуирания, вследствие
на които тя отбеляза значителен спад в своето производство и загуби редица пазари.

2. Регрес на българската отбранителна индустрия след демократичните промени у

нас - 1989г.
През последните години, под въздействието на политическите и обществено-
икономическите промени и измененията в средата за сигурност, консолидацията на
капитала и глобализацията на икономиката, водещите във военно-техническо и
83

икономическо отношение държави предприеха действия за преструктуриране на

въоръжените си сили и отбранителните си индустрии, базирани на приемането на
концепции и стратегии за тяхното функциониране и развитие през XXI век.
При разработването на стратегическите документи те отчетоха предизвикателствата в
средата за сигурност, изострената конкуренция в производството, изследванията и
иновациите и борбата за разпределяне на националните военни бюджети. също така
очертаха отбранителните приоритети и в съответствие с тях изготвиха дългосрочни
програми за модернизация и трансформация на отбранителните си активи и
способности.
Негативното влияние на развиващите се процеси в икономическата и финансовата
сфера в световен мащаб, обусловиха свиването на основните пазари за продуктите за
отбрана и консолидацията на отбранително-индустриалния сектор се отрази и на
българската военна индустрия

3. Приемане на десетгодишна програма от Министерския съвет за

преструктуриране и модернизиране на отбранителната индустрия, с цел
повишаване на нейната ефективност и конкурентноспособност
Отчитайки всичко това през месец март 1998 г. Министерският съвет на Република
България прие десетгодишна програма за преструктуриране, приватизация и държавно
участие в отбранителната индустрия. Бяха създадени предпоставки за използване на
частната предприемаческа инициатива за подобряване на производствено-
технологичното и финансово-икономическото състояние на предприятията и
постепенното им стабилизиране, след шока от промените в политически и пазарно-
икономически аспект, от началото на 90-те години на миналия век.
Въпреки това не бе изградена обща визия за използването на
научноизследователския, технологичния и производствения потенциал в интерес на
националната сигурност и отбрана. Не само , че не бе разширено сътрудничеството със
страните, с които България има традиционно добри отношения и на които продава
продукция и услуги за тяхната сигурност и отбрана, но поради недалновидната си
външна политика, държавата ни бе изместена от традиционните си пазари в Северна
Африка и Близкия Изток. Освен това, държавната подкрепа за изследвания в интерес на
отбраната няма системен характер. Не бе приет от Народното събрание подготвения
законопроект за отбранителната промишленост подзаконовите нормативни актове към
него, заради Плана за действие по повод предстоящото членство на България в НАТО.
Поради посочените причини българската отбранителна индустрия продължи да бъде
със скромно участие в създаването и доставката на отбранителни продукти за
националната сигурност и отбрана
В периода 2003 - 2004 г. бе проведен Стратегически преглед на отбраната, който
постави ясни жалони за участието на българския национален научен потенциал и
отбранителната индустрия в модернизацията и трансформацията на въоръжените сили,
но всичко остана само в сферата на добрите пожелания.

4. Приемане на Стратегия за развитие на българската отбранително-технологична

индустриална база - основна цел и етапи за реализиране
Поради тази причина през 2008г. Сдружение „Българска отбранителна индустрия
разработи проект на Стратегия за развитие на българската отбранително-
технологична индустриална база, в пълно съответствие с изискванията на
Европейската Стратегия за отбранително-технологичната индустриална база и
Европейската Стратегия за отбранителни изследвания и технологии, както и свързаните
с тях документи.
84

На 14 май 2009г., Междуведомственият съвет по въпросите на военнопромишленият

комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерски съвет одобри
внесеното предложение на Сдружение „Българска отбранителна индустрия” и взе
решение под ръководството на Министерството на енергетиката и икономиката да се
разработи и представи за утвърждаване на Стратегия за развитие на отбранителната
индустрия. Основната цел на Стратегията бе създаване на най-добрите условия за
удовлетворяване на потребностите на въоръжените сили и ускорено развитие на
българската отбранителна индустрия. С Протокол № 21.12 на Министерския съвет от
30.05.2012 г. бе приета Стратегията за развитие на българската отбранителна
технологично-индустриална база с времеви хоризонт до 2030г.
Основната цел на Стратегията е създаване на най-добри условия за развитие на
отбранителната индустрия и повишаване на нейната конкурентноспособност и за
формиране на съвременна отбранително-технологична индустриална база за: създаване
на национални отбранителни способности със засилено участие на българската
индустрия и осъществяване на принос за развитие на отбранителните способности на
НАТО и ЕС; постигане на значително по-добри икономически резултати от
производството и експорта на отбранителна продукция за ЕС и НАТО и отбранителни-
те системи на страни, с които България поддържа военно-техническо и отбранително-
индустриално сътрудничество. За изпълнение на тази основна цел е необходимо да се
създадат условия у нас за трансфер на високи технологии в производството и
осъществяване на иновативни подходи и решения при усъвършенства нето и
създаването на отбранителни способности, продукти и системи в традиционните за
България области; да се максимизират икономическите ползи от изразходването на
средствата за отбрана и финансиране на изследванията и технологиите .
Постигането на целта на тази стратегия ще се осъществи на 2 етапа:
- през първия етап до 2018 г., съвпадащ с етап от плана за развитието на въоръжените
сили, след прилагането на пакета от мерки се очаква да завърши преориентацията на
българската отбранително-технологична индустриална база за постигане на висока
степен на готовност за участие, ангажиране и изпълнение на проекти или части от тях
за националните въоръжени сили и в рамките на сътрудничеството и кооперирането със
страните членки на ЕС и НАТО, както и да се задълбочи и разшири отбранително-
индустриалното сътрудничество чрез нови форми и съвместни проекти с националните
въоръжени сили и развиващите се индустрии на трети приятелски страни;
- през втория етап след 2018 г., на базата на синхрона при обслужване на
националните отбранителни способности и удовлетворяването на потребностите от
съвременни продукти и системи чрез използването на българската отбранително–
технологична индустриална база, ще се извърши подготовката и предприемат действия
85

за изпълнението на определени ангажименти по националната и колективната отбрана

в съответствие с визията, стратегиите и плановете, готвени от ЕС и НАТО с хоризонт
до 2030г. и ще бъде налице качествена промяна на продуктовата структура, обема и
ефективността от производството и експорта на българската отбранителна индустрия.
Предприятията на Българската отбранително-технологична индустриална
база ще развиват индустриални и технологични способности в следните
продуктови направления, базирани на традиционния производствен опит: леко
стрелково въоръжение, минохвъргачни системи, бойни припаси и неуправляеми
ракети, части, компоненти/възли и подсистеми за тях, оптични и оптикоелектронни
уреди и прибори; оборудване за автомобилна, бронетанкова и друга бойна техника;
комуникационни и информационни системи; радиолокационни системи; системи за
ранно откриване, идентифициране и противодействие на заплахи, в т.ч. и със средства
за радио -електронна борба и защита от импровизирани взривни устройства;
изграждане и поддържане на системи за наблюдение и охрана на морската и сухопътна
граници на Република България; облекло и лична екипировка за военнослужещите. В
процеса на технологичното обновяване ще се създадат предпоставки страната да
осъществи коопериране и осигури:производството на компоненти, монтажа и
снарядяването на нови поколения точни оръжия и интелигентни боеприпаси;
създаването на прототипи и усвояването на средства за пасивна защита на техниката и
съединенията и интегрирането им в способности за активна защита; самостоятелно и
кооперирано производство на безпилотни летателни апарати; национален принос в
създаването на архитектури и интеграцията на системи за т. нар. централизирано
цифрово управление на операциите по колективната отбрана
86

Въпрос 20. Държавни институции и администрация в сферата на сигурността и

отбраната.

1. Държавни институции в сферата на сигурността и отбраната.

При управлението на системата за защита на националната сигурност Народното
събрание, президентът на републиката и Министерският съвет, съобразно тяхната
компетентност :
-определят националните интереси и приоритети;
-изготвят и приемат нормативни актове, стратегии, концепции, доктрини и планове за
действие;
-определят основните задачи на държавните органи и структури ;
-осъществяват и организират стратегическото планиране, взаимодействието,
съгласуването и интегрирането на дейностите на държавните органи и структури;
-определят необходимите ресурси за осъществяване на дейностите по защита на
националната сигурност, механизмите за тяхното управление и разходване,
разпределението им между държавните органи и структури, контролират разходването
на ресурсите и изпълнението на стратегическите цели и приоритети.

1.Президентът на републиката
Той е държавен глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Той
олицетворява единството на нацията и представлява Република България в
международните отношения. В своята дейност Президентът се подпомага от
вицепрезидент. Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по
ред, определен със закон. За президент може да бъде избиран български гражданин по
рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен
представител и е живял последните пет години в страната. Избран е кандидатът,
получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали
повече от половината избиратели. Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат
преизбрани на същата длъжност само за още един мандат. Президентът и
вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други
държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на
политически партии.Президентът на републиката насрочва избори за Народно събрание
и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален
референдум, когато за това има решение на Народното събрание, отправя обръщения
към народа и Народното събрание, сключва международни договори в случаите,
определени със закон, обнародва законите, утвърждава промени на границите и
87

центровете на административно-териториалните единици по предложение на

Министерския съвет, назначава и освобождава от длъжност ръководителите на
дипломатическите представителства и постоянните представители на Република
България при международни организации по предложение на Министерския съвет и
приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически
представители в страната, назначава и освобождава от длъжност държавни служители,
определени със закон, награждава с ордени и медали, дава и възстановява българско
гражданство и освобождава и лишава от него, информира Народното събрание по
основни въпроси в кръга на своите правомощия. По предложение на Министерския
съвет назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и
удостоява с висши военни звания, утвърждава стратегическите планове за действие на
Въоръжените сили, привежда ги в по-висока степен на бойна готовност.

1.1 Консултативния съвет за национална сигурност към президента- структура и

дейност
Президентът оглавява КСНС, чийто статут се определя със закон. КСНС обсъжда и
изготвя становища по въпросите на: външната и вътрешната политика, свързан и с
националната сигурност; гарантиране на гражданския мир, обществения ред, правата и
интересите на българските граждани; действия по предотвратяване или пресичане на
външна опасност за националната сигурност.
Членове на Консултативния съвет за национална сигурност са:
-председателят на Народното събрание;
-министър-председателят;
-министърът на отбраната;
-министърът на вътрешните работи;
-министърът на външните работи;
-министърът на финансите;
-началникът на отбраната;
-председателите на парламентарните групи в Народното събрание .
В зависимост от обсъжданите въпроси по решение на Консултативния съвет за
национална сигурност за участие в заседанията му могат да бъдат привличани и други
държавни и политически лица.
Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на
Министерския съвет, в съответствие със закона. Той обявява положение на война при
въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение
на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато
Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се
произнесе по решението. В условията на военно положение, обявяване на война или
фактическо започване на военни действия президентът на Република България формира
Върховното главно командване, което подпомага върховния главнокомандващ при
ръководството на военните действия и въоръжените сили. В него влизат: министър-
председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на
външните работи, министъра на транспорта, министъра на регионалното развитие и
благоустройството, председателя на Държавната агенция „Електронни съобщителни
мрежи и информационни системи", началника на отбраната и други лица

2. Народното събрание
То осъществява законодателната власт и чрез законите създава нормативната
база за изграждането на системата за сигурност.
88

Народното събрание осъществява парламентарния контрол чрез: приемането на

закони, които регулират институциите в сектора за сигурност, определят техните
правомощия, функции и задължения; приема Закона за държавния бюджет, в който се
определят и бюджетите на структурите от сектора за сигурността.
Народното събрание контролира органите от сектора за национална сигурност
относно законосъобразността и ефективността на техните действия и разходването на
отпуснатата държавна субсидия. Оценява рисковите фактори за националната
сигурност. Парламентът регулира системата за национална сигурност в етапите на
планиране на бюджета, чрез предварителни съгласувания с ведомствата, при приемане
на бюджета, с което определя бюджетната субсидия за ведомствата от сигурността,
контролира хода на изпълнението, чрез отчетите на ръководителите на ведомствата и
извършва одити чрез съответните държавни органи. Сложността на системата за
национална сигурност налага да се изградят постоянни парламентарни комисии, които
имат правомощия да изискват и получават информация за състоянието,
функционирането и проблемите по националната сигурност.

3. Министерският съвет
Той ръководи и изпълнява външната и вътрешна политика на България в
съответствие с Конституцията на Република България, законите и неговите
решения. В качеството си на висш държавен орган с обща компетентност, той :
-осъществява общото управление на системата за защита на националната сигурност;
-предлага на Народното събрание проект на Стратегия за национална сигурност;
-приема и внася в Народното събрание годишен доклад за състоянието на националната
сигурност;
-приема решение за провеждане на стратегически преглед на системата за защита на
националната сигурност по предложение на министър-председателя;
-прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на
ръководителите на Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция
"Разузнаване" и на Служба "Военна информация";
-приема актове, свързани с управлението и функционирането на системата за защита на
националната сигурност.

3.1Министър-председателят :
-ръководи координацията между представените в Съвета по сигурността към МС ,
институции, както и между тях и други органи на държавната власт;
-осъществява общото ръководство на разузнавателната общност;
-утвърждава годишните планове относно дейността на Държавна агенция "Национална
сигурност", Държавна агенция "Разузнаване", Служба "Военна информация" и на
Съвета по сигурността;
-внася за разглеждане от Министерския съвет проекти на актове, свързани с
управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност и
проект на годишен доклад за състоянието на националната сигурност;
-внася в Министерския съвет предложение до президента на републиката за
назначаване и освобождаване на ръководителите на Държавна агенция "Национална
сигурност", Държавна агенция "Разузнаване", на Служба "Военна информация", както и
на главния секретар на Министерството на вътрешните работи;
-осъществява общия контрол върху международното сътрудничество на държавните
органи и структури с аналогични органи и структури в други държави и международни
организации;
89

-осъществява общото ръководство на международното сътрудничество на Съвета по

сигурността с аналогични органи на други държави.

3.2 Съвет по сигурността към Министерския съвет - структура и функции

За подпомагане изпълнението на тези задачи към Министерския съвет се създава
консултативен, координиращ орган, наречен Съвет по сигурността, който
анализира:
-състоянието на системата за защита на националната сигурност, изготвя оценки и
предлага решения и действия по отношение на способностите на системата за защита
на националната сигурност за противодействие на заплахите, включително за
управление при криза;
-ефективността на основните дейности на държавните органи и структури;
-съгласуваността и координацията при осъществяване на основните дейности между
държавните органи и структури;
-съвместимостта и интегрираността на държавните органи и структури;
-съвместимостта и интегрираността на държавните органи и структури с механизми за
колективна сигурност в НАТО и ЕС;
-изпълнението на определените национални приоритети, основни цели и задачи;
осигуряването и защитата на информационната сигурност от посегателства;
-координира изпълнението на политиката за защита на националната сигурност от
държавните органи и структури;
-подпомага Министерския съвет при вземане на решения и при упражняване на
правомощията му по управление на дейностите по защита на националната сигурност и
разпределението на необходимите ресурси;
-подпомага взаимодействието между държавните органи и структури при изпълнение
на задачите и дейностите им;
-предлага на министър-председателя или на Министерския съвет конкретни мерки и
задачи за ограничаване на рисковете, противодействие на заплахите и за защита на
националната сигурност, както и за управление при кризи; предлага на Министерския
съвет годишни цели и приоритети в областта на защитата на националната сигурност;
За осъществяване на функциите си Съветът по сигурността:
-изготвя анализи, прогнози, доклади и други информационни материали;
-използва експертни становища;
-осъществява сътрудничество с държавни органи и организации, с органи на местното
самоуправление и юридически лица, както и със сродни структури от други държави и
международни организации и приема решения.
В състава на Съвета по сигурността влизат следните длъжностни лица:
-министър-председателят,
-министърът на външните работи,
-министърът на отбраната,
-министърът на вътрешните работи,
-началникът на отбраната,
-главният секретар на МВР;
-председателят на Държавна агенция "Национална сигурност";
-председателят на Държавна агенция "Разузнаване";
-директорът на Служба "Военна информация";
-началникът на Националната служба за охрана;
-секретарят на Съвета по сигурността;
-двама представители на президента на републиката,изрично определени от него с указ.
90

-Президентът и председателят на Народното събрание могат винаги да участват в

работата на Съвета и да изискват от него информация по всяко време.

4. Управление при кризи

Тази дейност е съществен елемент от дейностите по защита на националната
сигурност. Управлението при кризи се осъществява от Министерския съвет чрез
Националната система за управление при кризи. Тя включва национален център ,
ведомствени и областни ситуационни центрове за управление при кризи.
Секретариатът на Съвета по сигурността изпълнява функциите на Национален
ситуационен център за управление при кризи .
За всяка възникнала криза се формира от правителството Национален кризисен щаб.
По Закона за управление при кризи се създава междуведомствена Комисия за
възстановяване и подпомагане при кризи към Министерския съвет, която има 28
териториални звена.
Националният ситуационен център подпомага Министерския съвет при:
-ръководството и координацията на действията по превенция, реакция, управление и
овладяване на кризи;
-взаимодействието и координацията с органите на ЕС, НАТО и други държави
-при изпълнението на националната комуникационна стратегия за информиране на
гражданите при кризи.
Националният ситуационен център осигурява:
-координацията на действията на ведомствените и областните ситуационни центрове;
-защитена система за обмен на информация;
-непрекъснат обмен на информация за анализ и оценка на риска.
В Силите за реагиране при кризи влизат: структурите на Главна дирекция
"Пожарна безопасност и защита на неселението” на МВР, Въоръжените сили с
модулни формирования за аварийно-спасителни работи, структури на органите на
местната власт, КИС, медицински екипи и доброволни формирования
91

Въпрос 21. Парламентарен контрол и демократични ценности в Сектора за

сигурност.

1. Парламентарни инструменти и средства за гарантиране на демократичен

контрол над Сектора за сигурност
Парламентарният контрол над сектора за сигурност зависи от властта на парламента. В
този смисъл власт означава капацитета да се влияе върху опциите и поведението на
правителството в отражение на колективната воля на народа, изразявана от парламента.
Най-важните изисквания за ефективен парламентарен контрол над Сектора за
сигурност са:
-Ясно дефинирани конституционни и законови правомощия;
-Политическа воля;
-Ресурси и експертиза;
-Установени практики.
Парламентарните инструменти и средства, използвани, за да се гарантира
демократичен контрол над сектора за сигурност са:
*Общи правомощия :
-законодателна инициатива;
-слушания;
-провеждане на парламентарни анкети и разследвания;
-призоваване на военни и граждански лица да свидетелстват пред парламентарни
заседания;
-допълване, промяна или пренаписване на закони;
-питания към представители на изпълнителната власт;
92

-призоваване на представители на изпълнителната власт да свидетелстват пред

парламентарни заседания;
-призоваване на цивилни експерти да свидетелстват пред парламентарни заседания;
-получаване на документи от изпълнителната власт;
*Бюджетен контрол:
-право да отхвърли или да приеме всяко допълнително бюджетно предложение в
сферата на сигурността;
-право на преглед и промяна на бюджетните средства за отбрана и сигурност;
-достъп до всички бюджетни документи; контрол на бюджета на ниво програми,
проекти.
* Доставки - задължение на изпълнителната власт да информира пълно парламента по
решения за доставки и право да одобрява или да отхвърля договори.
*Кадри в сигурността:
-право да приеме или отхвърли кадрови план;
-право да одобри или да отхвърли становище по назначенията на висши военни.
* Политика за отбрана и сигурност: Тя е свързана с правото на одобрение или
отхвърляне на:
- концепция за политика за сигурност;
- концепция за управление на кризи;
- структура на силите за отбрана и сигурност.
- военната стратегия и доктрина на държавата.
* Право на парламента да одобри или отхвърли :
-предложение за участие в мисии или развръщане извън територията на страната
-участие във вземането на решение преди изпращане на войски зад граница;
-определяне на мандата на мисията;
-финансиране; дефиниране на риска,
-правилата и командните отношения;
-определяне продължителността на мисията;
-право да посещава войски, участващи в мисия.
Ефективният парламентарен контрол над сектора за сигурност предполага
съществуването в парламента или достъп до външна експертиза и ресурси.
Парламентарните комисии за отбрана и сигурност са следните:
1) Комисия по отбрана;
2) Комисия по външна политика;
93

3) Комисия по бюджет и финанси;

4) Комисия по разузнаване;
5) Комисия по индустрията и търговията;
6) Комисия по наука и технологии;
7) Комисия по вътрешните работи.
Правата на тези комисии да събират и получават свидетелства от външни източници
варират в широки граници. Парламентите по закон имат ключова роля в приемането и
контрола на бюджета за сигурност. Националният бюджет не е само технически
инструмент за сравняване, но е и най-важното политическо заявление на
изпълнителната власт за годината. Той допълнително дава важно измерение на
бъдещите намерения на правителството и на неговите резултати.
* Парламентът може да следи въпросите на сигурността и Сектора за сигурност в
четири фази на бюджетния цикъл:
1) Подготовка на бюджета: Тази фаза се отнася основно за изпълнителните органи,
които предлагат разпределение на парите за различни нужди.
2) Одобрение на бюджета: В тази фаза парламентът би следвало да проучи и определи
обществения интерес и подходящото разпределение на финансовите средства.
3) Разходване на бюджета: В тази фаза НС наблюдава и оценява разходите на МС
4) Одит и ревизия: В тази фаза парламентът проучва подробно дали е имало
злоупотреби с финансови средства.

2. Спазване на човешките права и други демократични ценности от служителите в

Сектора за сигурност.
За работещите в сектора за сигурност трябва да бъдат създадени механизми, които
допринасят за повишаване на уважението им към Конституцията и законите,
демократичните ценности и институции, както и към спазването на човешките права .
В много държави на военнослужещите е забранено да формират синдикални
съюзи за защита на техните интересите с аргумента , че те могат да подкопаят
дисциплината и реда във въоръжените сили.
Образованието на военнослужещите трябва да е насочено към създаване на
професионалисти, които са посветени на изпълнението на своите задачи. То трябва да е
политически неутрално и да не включва по никакъв начин политическа идеология и
елементи на пропаганда. Задължително трябва да се изучават от военнослужещите
конституционно, международно и хуманитарно право.
94

Службите за сигурност са преди всичко инструменти за постигане на вътрешна и

външна сигурност на една страна. Те трябва да бъдат политически неутрални и
следователно на политическите партии не е разрешено да провеждат кампании в
поделенията или в полицейските управления. По принцип всички длъжности в
службите за сигурност трябва да са отворени за всички граждани, без оглед на пол,
политическа принадлежност, класа, раса или религия. Устройството, дейността и
контролът на всички служби за сигурност се регулират чрез закон. Те не могат да имат
правомощия извън тези, дефинирани в закон. Висшето военно ръководство трябва да
дава пример на военнослужещите, че противоконституционни, недемократични и
неморални заповеди или действия на военните не са разрешени.Военнослужещите
трябва да сътрудничат с готовност на държавните институции и да спазват
Конституцията, да изпълняват стриктно своите задължения и да не злоупотребяват със
служебна власт . Важното е те да осъзнаят тези свои задължения, което ще значи, че са
възприели демократичните ценности.

2.1 Международни Кодекси за поведение на военнослужещите и служителите в

силовите ведомства в мирно и военно време
На международно ниво съществуват два Кодекса на поведение, които дават
препоръчителна рамка за оценка на професионализма на военнослужещите в
демократични общества.
* Първо, през 1979 г. Общото събрание на ООН одобри Международен кодекс за
служителите на реда. Този кодекс е от общ характер и е приложим не само за
униформените служители, но и за всички служители в силовите ведомства .
* Вторият кодекс е Кодексът на поведение по политико-военните аспекти на
сигурността, приет от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Той е за служещите от всички организации в сектора за сигурност и дава насоки за
поведението на личния състав на въоръжените сили. Кодексът постановява, че
служещите трябва да останат верни на принципите на законността, демократичността и
неутралитета, да спазват правата на човека в съответствие с международното
хуманитарно право. Кодексът изтъква, че военнослужещите могат да бъдат държани
лично отговорни за нарушаване на хуманитарните закони.
*Контрол върху службите за сигурност при специални обстоятелства.
Съществуват извънредни състояния, като война, вътрешен конфликт и други, в които
държавата трябва да приложи специални мерки за справяне с кризата. Тези ответни
95

мерки трябва да се прилагат без да засягат демократичната система на управление.

Една от задачите на парламента е да контролира дали изпълнителната власт спазва
международно приетите ограничения върху прекомерното използването на сила при
справяне с вътрешни безредици и дали не превишава правомощията си по време на
конфликт. Конституцията предвижда парламентът да обявява война и мир.Тя
предвижда също така изпълнителната власт да бъде изрично упълномощена от
парламента, преди да се ангажира с какъвто и да е акт на война или мир. Има и случаи
когато не се изисква предварителното съгласие на парламента за това .
Най-важната задача на системата за национална сигурност е запазването на
вътрешната сигурност и общественият ред, които са основно обществено благо.
Законодателството предоставя специални правомощия на изпълнителната власт и
предвижда временно ограничаване или даже отменяне на определени права с цел
защита на други по-съществени права, които могат да бъдат заплашени при определени
обстоятелства. Най-често ограничаваните или даже отнемани права включват правото
на достъп до информация, правото на публични демонстрации, правото на свобода и
правото на убежище. Международното право забранява отнемането на неотменими
права, като например правото на живот и правото хората да не се подлагат на мъчения
или каквато и да е форма на телесни наказания и унизително, нечовешко отношение.
Законодателството по опазване на вътрешната сигурност и обществения ред предвижда
задържане на хора по подозрение за съответна заплаха.

2.2 Роля на гражданското общество, неправителствени организации за защита на

човешките права и медиите за оказване на контрол върху Сектора за сигурност
Гражданското общество е важно за процеса на демократизация и е неин пряк израз. То
има потенциала да балансира мощта на държавата, да се противопоставя на
авторитаризма и да гарантира, че държавата няма да се превърне в инструмент на тесни
партийни и корпоративни интереси на избрани групи.
*В гражданското общество се създават неправителствени организации за защита
на човешки права и такива, ориентирани към въпроси на политиката, които могат да
окажат активно въздействие върху решенията и политиката на правителството в
сектора за сигурност.
*Ролята на медиите като правило подпомагат обществото и неговите политически
представители във вземането на информирани решения. Те допринасят за контрола на
действията на трите власти в държавата С развитието на интернет рязко нарастват
96

възможностите за обществен достъп до официална информация. От гледна точка на

демократичното и доброто управление, медиите трябва да имат право и отговорност да
събират и разпространяват информация по въпросите на сигурността, която е в
обществен интерес
Демократичният контрол може да бъде ефективен само ако обществото е
информирано за основните въпроси, свързани със сигурността на страната, които се
дебатират в парламента . Това може да стане , ако парламентът и правителството
осигурят публичен достъп до документи пряко или чрез своя уебсайт.
Въпрос 22. Същност, състав и задачи на Въоръжените сили на България

1. Същност и състав на Въоръжените сили на Република България

Въоръжените сили са създадени от държавата военни и специализирани
формирования и техни обединения, подчинени на специфична организация и ред на
функциониране, които притежават и прилагат военни и специални средства за
действие, за осигуряване целите на отбраната на страната
В различни периоди от своето съществуване Въоръжените сили на Република
България са имали различна структура и състав.
Така например, съгласно ЗОВС от 1995 г. във Въоръжените сили влизат: Българската
армия с трите си вида въоръжени сили, родове и специални войски, формированията на
военното разузнаване, контраразузнаване и военна полиция, военноучебните заведения
и институти, както и съединенията, частите и учрежденията на централно подчинение.
В съответствие с този закон, във Въоръжените сили влизат още Гранични войски,
Вътрешни войски, Националната служа за сигурност, Националната разузнавателна
служба, войските на Министерството на транспорта, войските на Комитета по пощи и
далекосъобщения и Строителни войски.
След извършените трансформации и закривания на войски, в съответствие с
допълненията и измененията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България днес, Въоръжените сили придобиват следния вид :
1. Българската армия;
2. Служба "Военна полиция";
3. Служба "Военна информация";
4. Военната академия и висшите военни училища;
5. Военномедицинската академия;
6. Националната гвардейска част;
7. Резерв на въоръжените сили.
8. Военно-географската служба;
9. Стационарна комуникационна и информационна система;
10. Централното военно окръжие;
11. Централния артилерийски технически изпитателен полигон;
12. Военно комендантство – МО
97

Военните формирования от въоръжените сили се комплектуват с личен състав,

оръжие, бойна и друга техника, оборудване и имущество, средства за командване и
управление на операциите в бойни условия, осигуряващи изпълнението на задачите по
отбраната на страната и изпълнението на операции и мисии извън страната.

2.Задачи на Въоръжените сили на Република България във военно и мирно време

Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета и
независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
Те поддържат способности за предотвратяване, възпиране и отговор на възможните
заплахи срещу Република България и съюзниците й за постигане на целите на
националната политика в областта на отбраната.
Въоръжените сили могат да изпълняват задачи по оказване съдействие на МВР и
службите за сигурност в борбата им срещу разпространяването на оръжия за
масово унищожение, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм,
охраната на стратегически обекти, на обекти и системи от критичната
инфраструктура и в операции за пресичане на терористични действия.
При обявяване на военно положение въоръжените сили повишават готовността на
системата за ранно предупреждение и управление и повишават готовността на
военните формирования в съответствие със степента на военната заплаха. Въвеждат в
действие стратегическите, оперативните и военновременните планове за действие.
При въоръжено нападение срещу Република България и при обявяване на
положение на война, въоръжените сили отблъскват нападението и защитават
териториалната цялост и независимостта на страната и гарантират нейния суверенитет.
Изпълнението на тези задачи въоръжените сили извършват самостоятелно или
съвместно със сили и формирования от държави - членки на НАТО, при условия и по
ред, определени в международен договор и в стратегическите и оперативните планове.
Съгласно ЗОВС, на въоръжените сили не могат да се възлагат задачи от
вътрешнополитически характер. Забранено е създаването и функционирането във
въоръжените сили към политически партии, както и осъществяването на политическа
дейност в тях.
В мирно време Въоръжените сили изпълняват задачи по:
1. поддържане на боеспособността, боеготовността и способността за развръщане в
съответствие с рисковете и заплахите;
2. участие в многонационални военни формирования и в операции и мисии извън
територията на страната;
3. участие в инициативи и контролни дейности за укрепване и разширяване на
доверието и сътрудничеството в областта на отбраната;
98

4. поддържане на готовност и оказване на хуманитарна помощ и спасителни действия

на територията и в морските пространства на страната и извън нея в съответствие с
националното законодателство и международните договори, по които Република
България е страна, по решение на съответния държавен орган;
5. подготовка и обучение на формирования за провеждане на спасителни и неотложни
аварийно-възстановителни работи за овладяване и преодоляване на бедствия и аварии;
6. участие в превантивната и непосредствената защита на населението и провеждане на
спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи по ред, определен в Закона
за защита при бедствия;
7.неутрализиране на невзривени бойни припаси на територията на Република България.
Изпълнението на задачите в мирно време може да се извършва самостоятелно,
съвместно или координирано със сили и формирования от държави - членки на НАТО,
при условия и по ред, определени в международен договор и в стратегическите и
оперативните планове.

Въпрос 23. Изграждане, структура и задачи на Българската армия

1. Организационно изграждане и периоди на развитие на Българската армия

На 8/20 юли 1878 г., руският императорски комисар за България, княз Дондуков-
Корсаков отдава в Пловдив Заповед №1, относно сформирането и цялостното
устройство на Българската земска войска. Така 20 юли 1878г.става рождената дата на
Българската армия, която се превръща в защитник на възстановената българска
държава. В зависимост от организационните промени се наблюдават четири основни
периода в развитието на Българската армия .
Първият период обхваща времето от Освобождението до края на Първата световна
война / 1878-1918г./ и в него се наблюдават отчетливо четири етапа:
Първият етап от развитието на армията обхваща времето от нейното създаване до
края на Сръбско-българската война/ 1878-1885 г./.
99

Вторият етап от развитието на армията започва от 1886 г. и завършва в края на

1903 г. В него се разработват основите на военната политика на българската държава.
Качествен скок в развитието на Българската армия настъпва с приемането от
Народното събрание през декември 1891 г. на „Закон за устройството на въоръжените
сили на българското княжество". Той бележи началото на нов процес, водещ към
модернизация и изграждане на масова армия.
Третият етап от развитието на армията е от 1904 г. до 1912 година.  На 20 декември
1903/2 януари 1904 г. XIII Обикновено Народно събрание приема новия Закон за
устройството на въоръжените сили, на базата на който, се формират нови полкове в БА.
Четвъртият етап от развитието на армията включва  трите войни за национално
обединение, които води България от есента на 1912 г. до края на 1918 г. и които
завършват, въпреки героизма и бойното майсторство на БА с две национални
катастрофи на България/Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война/ .
Вторият период в развитието на армията започва след Първата световна война и
продължава до края на Втората световна война/1919-1945г./ В него БА се възстановява
след Ньойския договор от 1919г., който драстично я редуцира и участва в
заключителния етап на Втората световна война .
Третия период в развитието на армията започва след Втората световна война,
продължава по времето на социализма и завършва с прехода към демократично
общество на България / 1945-1989г./ Със създаването на Варшавския договор на 14
май 1955 г. започва нов етап в строителството  и развитието на Българската народна
армия. През него българските въоръжени сили системно се обновяват и модернизират
по съветски образец и достигат върха в своето развитие след Освобождението.
Четвъртият етап от развитието на Българската армия започва с преминаването на
България през 1989г. към демократично общество и пазарна икономика..
След 2000 година бяха приети последователно четири плана за организационното
развитие и реформите в армията. Всичко те обаче преследваха една и съща цел-
съкращения на личния състав и въоръжението.
През четвъртия етап от развитието на българската армия, България става
пълноправен член на НАТО. С това нараснаха изискванията към армията за
придобиване на необходимите способности за оперативна съвместимост с армиите-
членки на Алианса и бойната ефективност за осигуряване на надеждна отбрана на
страната и колективната отбрана на НАТО. Поради хронична липса на финансови
средства за развитие на армията , тя все още е далеч от необходимото ниво.

2.Състав и задачи на Министерството на отбраната

*Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната
политика в областта на отбраната на страната. При изпълнение на правомощията си
като централен едноличен орган на изпълнителната власт и в дейността му по
стратегическо ръководство и командване на въоръжените сили, министърът се
подпомага от заместник-министри, постоянен секретар на отбраната и началник на
отбраната.
*Към министъра на отбраната се създава Съвет по отбрана, който е колегиален
съвещателен орган на министъра на отбраната и включва:
-заместник-министрите на отбраната,
-началникът на политическия кабинет,
-постоянният секретар на отбраната,
-началникът на отбраната и неговите заместници,
-командващият на Съвместното командване на силите,
-командирите на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили
100

* Пряко подчинените на МО са:

-Представителното военно формирование Национална гвардейска част,
-Военно медицинска академия,
-Служба „Военна информация“,
-Служба „Военна полиция“,
-Военно-географска служба,
-Стационарна Комуникационно-информационна система КИС,
-Централно военно окръжие,
-Комендантство- МО,
-Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“,
-Институт по отбрана” Проф.Цветан Лазаров” ,
-Военната академия „Георги Раковски",
-Националният военен университет „Васил Левски“,
-Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“
-Националният военноисторическия музей с филиалите му: Военноморски музей –
Варна; Парк-музей на бойната дружба-1444 г. Варна и Музей на авиацията-Крумово
* Военното ръководство на Въоръжените сили е в ръцете на началника на
отбраната и Щабът на отбраната (по-рано наричан Генерален щаб), който е
интегриран с Министерството на отбраната.
* Щабът на отбраната е организиран в четири дирекции и два самостоятелни
отдела.Той подпомага министъра, началника на отбраната, заместник-министрите,
постоянния секретар на отбраната и заместник-началниците на отбраната при
осъществяване на техните функции, като разработва военностратегически планове за
действие на въоръжените сили. Дейността на Щаба на отбраната се ръководи
непосредствено от определен от заместник-началник на отбраната.
 
3. Численост, структура и задачи на Българската армия
Числеността на въоръжените сили и разпределението на личния състав по
структури, според Бялата книга за отбрана към 31 декември 2014 г. е както
следва: Личният състав на въоръжените сили е бил 37000 души, от които в
Българската армия - 26100 души. По категории този състав се разпределя, както следва:
военнослужещи - не по-малко от 23 700; цивилни служители- до 2380; резервисти - до
3000 души. От тях 53 процента са в Сухопътните войски, 25 процента са във ВВС, 13
процента са във ВМС и 9 процента са в СКС.
В структурно отношение Българската армия се състои от :
1.Съвместно командване на силите
2.Сухопътни войски
3.Военновъздушни сили
101

4. Военноморски сили
*Съвместно командване на силите е структура за планиране и водене на операции на
Българската армия на територията на страната и извън нея. То осъществява
оперативното командване на видовете въоръжени сили и родовете войски на армията.
Командирите на видовете въоръжени сили са пряко подчинени на неговия командващ.
Съвместното командване на силите се ръководи от командващ, подпомаган от щаб и
изпълнява следните задачи:
1. разработва планове за операции на въоръжените сили в мирно и във военно време;
2. провежда съвместната подготовка на Българската армия;
3.осъществява оперативното управление на дежурните сили и средства от БА;
4. координира участието на формирования от Българската армия в съвместната
подготовка със силите на съюзниците от НАТО и Европейския съюз;
5. събира, анализира и обобщава опита от участието на въоръжените сили в мисии,
операции, учения и тренировки с цел прилагането му при подготовката на въоръжените
сили.

*Сухопътните войски .Те са основният вид въоръжени сили в Българската армия.

Подготвят и поддържат сухопътни формирования, способни за развръщане и участие в
пълния спектър операции в системата на колективната отбрана на НАТО, както на
територията на страната, така и извън нея. В съответствие с План 2020 г. в състава на
Сухопътни войски ще има две механизирани бригади, три полка-инженерен,
логистичен и артилерийски, четири батальона-за осигуряване, разузнавателен,
алпийски и за ядрена, химическа и бактериологична защита и др.

*Военновъздушните сили. През Балканската война, на 15 октомври 1912 г. първо

аеропланно отделение на БА, базирано на летището край Свиленград получава заповед
от щаба на 2-ра армия да извърши разузнавателна мисия на Одринската крепост.
Вследствие на това на 16 октомври двама български летци, поручик Радул Милков и
поручик Продан Таракчиев – извършват разузнавателен полет над Одрин . Така стават
едни от първите пилоти в света, които извършват боен полет.Българската бойна
авиация взема участие във въздушната война със САЩ и Великобритания 1943-1944 г.
и проявява високо бойно майсторство и героизъм в неравния сблъсък. След Втората
световна война, българските ВВС възприема съветската военна доктрина. Те се
разрастват бързо, като приемат на въоръжение над стотици съветски самолети и стават
най-силната бойна авиация на Балканите. След края на „Студената война” българските
военновъздушни сили изпадат в тежко състояние, поради недостигът на финансови
средства. Съгласно План 2020 те ще имат три авиационни бази – Граф Игнатиево,
Крумово и Безмер, зенитно-ракетна база, военновъздушна учебна база и др.

*Военноморските сили. През Балканската война 1912-1913 г. военноморският ни

флот получава своето бойно кръщение. На 8/21 ноември 1912г. отряд от 4
торпедоносци, командвани, от капитан II ранг Димитър Добрев открива и атакува
вражески конвой, североизточно от Варна. При атаката е торпилиран турски крайцер
„Хамидие“, който е докаран на буксир до Цариград от останалите турски кораби. След
Втората световна със съветска помощ се създава боен флот за действия в широк
оперативен простор. След включването на България във Варшавския договор през
1955г. ВМС достигат невиждани в своята дотогавашна история развитие и
102

мащаби.Главната цел на ВМС е да гарантират неприкосновеността на морските

граници. Според План ВМС ще има флотилия бойни и спомагателни кораби, два
пункта за базиране във Варна и Бургас , три корабни дивизиона,вертолетна авиобаза,
брегови ракетно-артилерийски дивизион и др.

Въпрос 24. Предназначение, задачи и структура на Служба "Военна информация”

1. Предназначение на Служба „ Военна информация”

Освен Българската армия, друга важна за националната сигурност структура на
Въоръжените сили е Служба „Военна информация”.Тя е най-старата българска
специална служба.
Създадена е с приемането на Закона за устройството на въоръжените сили на
Българското княжество, утвърден с Указ № 185 от 15 декември 1891 г. на княз
Фердинанд I, като звено към Канцеларията на Министерството на войната за
обработване на разузнавателната информация, получавана от българските
дипломатически представителства в чужбина.
С Указ № 176 от 27 декември 1891 г. е създаден първият български орган за
осигуряване на военна информация, наречен Учебно бюро. Тогава се поставя началото
на изграждането и на апарата на военните аташета.
През май 1903 г. към Оперативното отделение на Щаба на армията на мястото на
Учебното бюро се създава Информационно бюро, което организира добиване и
използване на информация и от закрит характер.
С Указ № 190 от 31 декември 1907 г. Информационното бюро се преобразува в
Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията, на
която се подчинява апаратът на военните аташета.
През 1940г. Разузнавателната секция е реорганизирана в Разузнавателен отдел на
Щаба на войската с 3 отделения: РО-1-за външно разузнаване, РО-2-за вътрешно
разузнаване, и РО-3-за контраразузнаване.
През 1947 г. Разузнавателният отдел на Щаба на войската се реорганизира в
Разузнавателен отдел на Генералния щаб, като задачите му се ограничават до водене
само на външно разузнаване.
От март 1950 г. Разузнавателният отдел на Генералния щаб става Разузнавателно
управление на ГЩ на БНА .
103

През 1999 г. на основата на РУ-ГЩ се създава Главна дирекция „Военна

информация“ в Министерството на отбраната, а в Генералния щаб се формира
Разузнавателно управление). С постановление на Министерския съвет № 237 от
21.12.1999 г. Главна дирекция „Военна информация“ от 01.01.2000 г. се трансформира
в Служба „Военна информация“
Службата провежда стратегическото военно разузнаване, като обединява дейността
на всички разузнавателни структури и формирования на Въоръжените сили на
Република България.
Задачите й са свързани със събиране, обработване, анализиране, съхранение и
предоставяне на военното и държавно ръководство на страната информация в интерес
на националната сигурност и отбрана. За целта тя използва свои човешки ресурси и
технически средства, както и информацията, придобита от разузнавателните структури
на НАТО и ЕС. Службата е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната.

2. Основни задачи на служба „ Военна информация”

1.добиване и анализ на стратегическа разузнавателна информация, необходима за
отбраната на страната и защитата на националната сигурност от рискове и заплахи;
2. информационно осигуряване на дейностите на държавните институции в областта на
сигурността и отбраната на страната;
3. осъществяване на непрекъснато наблюдение, ранно откриване и предупреждение за
рисковете и заплахите за националната сигурност и колективната отбрана;
4. осигуряване на разузнавателна информация за нуждите на планирането във
въоръжените сили и за развитието на отбранителни и на оперативни способности;
5. осъществяване на информационно и оперативно сътрудничество с разузнавателните
структури на НАТО и ЕС, с разузнавателните органи на страните - членки на НАТО и
ЕС, в интерес на националната сигурност и колективната отбрана;
6. осигуряване на разузнавателна информация в интерес на сигурността на операциите
и мисиите извън територията на страната, в които участват български военни
контингенти или отделни военнослужещи.

3. Основни дейности на служба „ Военна информация”

1. добиване на разузнавателна информация от военен, военнополитически, военно-
икономически, военнотехнически и военно-научен характер, и информация за
асиметрични рискове и заплахи;
2. извършване на информационно-аналитична дейност;
3. участие в организацията и осъществяването на военно-дипломатическата дейност;
4. организиране и осъществяване на специалната подготовка на своите служители;
5. организиране и провеждане, самостоятелно или съвместно с партньорски служби, на
специални операции на и извън територията на страната;
6. ресурсно осигуряване на дейността на службата;
7.осигуряване сигурността на личния състав на службата, защитата на класифицираната
информация и контраразузнавателно осигуряване на разузнавателната дейност.

4. Правомощия на органите на службата

1. използват специфични форми, методи и средства на оперативна работа при условия и
по ред, определени с правилника за устройството и дейността на служба "Военна
информация", приет от Министерския съвет;
2. привличат за сътрудничество лица с тяхното доброволно съгласие за изпълнение на
разузнавателни задачи при условия и по ред, определени с акт на министъра;
104

3. предприемат мерки за защита на лицата, които работят или са работили, сътрудничат

или са сътрудничили на военното разузнаване;
4. осъществяват мерки за скриване на кадровия си състав и организацията на своята
дейност чрез използване на собствени прикрития и на прикрития във ведомства.
5. разработват и произвеждат специална техника, спомагателни средства и документи
за осигуряване на оперативната си дейност;
6. използват документи за защита и скриване на принадлежността на личния си състав,
сградите и съоръженията, предоставени за управление на службата;
7. развръщат и използват органи за електронно разузнаване за добиване на информация
в интерес на националната сигурност от външни електронни системи и средства при
условия и по ред, определени с правилника за устройството и дейността на службата;
8. развиват способности да добиват разузнавателна информация, самостоятелно или
съвместно със структури на НАТО, ЕС и партньорски служби, чрез използване на
космически, авиационни, морски и земни системи за получаване на изображения при
условия и по ред, определени с правилника за устройството и дейността на службата.
Служба "Военна информация" осъществява обмен на разузнавателна информация,
оперативно сътрудничество и съвместни операции със специални служби и органи на
други държавни и международни организации въз основа на международни договори и
споразумения или в рамките на коалиционни действия. Службата предоставя
информация по ред, определен с акт на министъра на отбраната. На президента на
Република България, на председателя на Народното събрание, на министър-
председателя и на министъра на отбраната се предоставя равна по обем и еднаква по
съдържание информация . Службата създава и поддържа собствен архив и специални
картотеки за съхранение на документи, сведения и данни, относими към дейността й.
Достъпът до архива и картотеките на службата се разрешава по ред, определен от
нейния директор. Материали от архива на службата, представляващи историческа и
научна ценност, се предават за съхранение в Държавния архив при спазване на Закона
за защита на класифицираната информация. Не се допуска предоставяне на
информация за източниците, методите, средствата и способите за добиване на
разузнавателни данни,която би застрашила националната сигурност или може да
създаде опасност за служители, сътрудници или други лица, за които се отнася.
При изпълнение на възложените им правомощия органите на службата координират и
взаимодействат с министерства, ведомства, служби за сигурност и служби за обществен
ред въз основа на съвместни инструкции на министъра на отбраната и ръководителя на
съответната институция.Взаимодействието се осъществява в следните направления:
-обмен на информация и използване на информационни фондове;
-оперативно взаимодействие;
-научно-техническо сътрудничество;
-подготовка на състава; логистично осигуряване.

5. Структура и статут на служителите на Службата

Служба "Военна информация" е организирана в ръководство, дирекции, отдели и
сектори. Към дирекциите могат да се създават териториални отдели. Устройството на
службата, организационно-щатната ѝ структура и организацията на работа се определят
с правилника за нейното устройство и дейност. Службата се ръководи от директор,
който се назначава и освобождава с указ на президента на Република България по
предложение на Министерския съвет. Директорът може да бъде цивилен служител или
военнослужещ с висше военно звание. Той ръководи, организира и отговаря за
цялостната дейност на службата, като в изпълнение на правомощията си издава
инструкции, заповеди и разпореждания. Дейността на директора на службата се
105

подпомага от заместник-директори, които могат да бъдат цивилни служители или

военнослужещи.Служителите в службата са военнослужещи, цивилни служители по
служебно правоотношение и цивилни служители по трудово правоотношение.

Въпрос 25. Предназначение, задачи и структура на Служба „Военна полиция”

1.Създаване и предназначение на Служба „ Военна полиция”

Друг основен елемент от структурата на Въоръжените сили, който пряко е заангажиран
с проблемите на сигурността и опазване на законността е Служба „ Военна полиция”.
Тя е създадена с Постановление на Министерския съвет № 217 от 5 ноември 1991 г.
Нейната дейност се основава на Конституцията и законите на Република България, на
подзаконовите нормативни актове, уставите и наставленията на Въоръжените сили и на
Правилника, утвърден от министъра на отбраната на 20 декември 1994 г.
Първоначално Военната полиция е подчинена на началника на Генералния щаб на
Българската армия. От началото на 2000 година Управление "Военна полиция" е
обединено с Управление "Военно контраразузнаване" в една обща Служба "Сигурност
– Военна полиция и Военно контраразузнаване". Това обединение съществува до
началото на 2008 г., когато Военното контраразузнаване се влива в новосъздадената
Държавна агенция "Национална сигурност", а Военната полиция продължава дейността
си като служба "Военна полиция" - специализирана служба в Министерството на
отбраната, пряко подчинена на министъра на отбраната.
Военната полиция е част от Въоръжените сили на Република България и е
организирана в служба "Военна полиция" . Тя е род войска в състава на въоръжените
сили, която самостоятелно и съвместно с други държавни органи опазва законността в
Министерството на отбраната и съдейства на командирите в Българската армия
за изпълнение на законовите им задължения. Основа за нейната дейност е Законът за
военната полиция, в сила от 24 юни 2011 г.

2. Основни задачи на Служба „Военна полиция”

В изпълнение на възложените ѝ от закона функции служба "Военна полиция"
осъществява:
1. контрол за спазването на обществения ред и военната дисциплина от
военнослужещите;
2. охранителна дейност за предотвратяване, пресичане и защита от противозаконни
посегателства на лица, обекти, имущество, въоръжение, техника и мероприятия;
3. контрол върху използването на военни превозни средства;
4. осигуряване и контрол за спазването на установения пропускателен режим в
охраняемите обекти на Министерството на отбраната, в структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната и в поделенията на Българската армия.
За тази цел тя има право да извършва проверки на документите за самоличност на
външни лица и служебните пропуски на работещите в обектите и проверки на багажа,
товара и на превозни средства и съпроводителните им документи,
5. съвместно с органите на МВР или ДАНС организира:
а) охраната на обекти;
б) разкриване, предотвратяване и пресичане на терористични актове, разпространяване
на оръжия за масово унищожение и незаконен трафик на оръжие;
106

в) задържане на извършители на престъпления от общ характер и освобождаване на

заложници.

3. Основни дейности, които извършва Служба „ Военна полиция”

В изпълнение на посочените по-горе задачи служба "Военна полиция" опазва реда и
сигурността в Министерството на отбраната и Българската армия. Самостоятелно или
във взаимодействие с други служби за сигурност и обществен ред осъществява:
1. оперативно-издирвателна дейност;
2. антитерористична дейност;
3. дейност по предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления от общ
характер и полицейска регистрация на лица;
4. информационна дейност;
5. охранителна и контролна дейност;
6. противопожарен контрол;
7. разследване на произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства;
8. контрол за спазването на правилата за движение по пътищата и техническото
състояние на военните превозни средства съгласно Закона за движението по пътищата;
9. определяне на необходимостта от прилагане на специални мерки за сигурност.
10. дейности и свързаните с тях правомощия, отнасящи се до чуждестранни
военнослужещи или военни формирования, техните бази и транспортните им средства
на територията на Република България.
Военнополицейските формирования в Българската армия извършват контролна и
охранителна дейност в гарнизоните и районите за разполагане извън тях, като за целта
осъществяват :
1 контрол за спазването на войсковия ред и военната дисциплина;
2. охрана, контрол на достъпа и пропускателен режим;
3. съпровождане на военни превозни средства;
4. контрол върху използването на военни превозни средства.
Най-важната дейност на Служба "Военна полиция" се изразява в борбата с
престъпността, извършвана от военнослужещи и цивилни служители от
Министерството на отбраната.
Тази функция се осъществява чрез предотвратяване, разкриване, разследване на
престъпления и други правонарушения, извършени от горните категории лица или на
територията на обекти и имоти на структурите на Министерството на отбраната и
Българската армия.
За целта органите на Военна полиция извършват оперативно-издирвателна дейност
посредством специфични способи и средства и чрез използване на доброволни
сътрудници. По този начин те придобиват необходимата им информация за процеси и
явления, водещи до застрашаване или увреждане на реда и сигурността в
осигуряваните структури; живота, здравето и сигурността на личния им състав,
поддържането на бойната им готовност и опазването на въоръжението, техниката и
военното имущество.
Като първа основна функция на служба "Военна полиция" е възложено да
осъществява антитерористична дейност в структурите на Министерството на
отбраната и Българската армия .
За осъществяване на тази дейност по разкриване, предотвратяване и пресичане на
замислени, подготвени или започнали терористични актове и намаляването на
рисковете за извършването им, както и за задържане на извършители на особено опасни
престъпления, които са склонни да окажат въоръжена съпротива и при освобождаване
на заложници, на органите на службата могат да се възлагат задачи в условията,
107

свързани с висок риск и непосредствена опасност за живота и здравето на участниците.

В такива случаи се вземат мерки за опазване в тайна на самоличността на участващите
в операцията служители.
Втората основна функция на служба "Военна полиция" се състои в
осъществяването на охранителна и конвойна дейност. Органите на службата
осъществяват охрана на:
1. личен състав, обекти, имущество, въоръжение и техника на структурите на
Министерството на отбраната и Българската армия;
2. военни учения и мероприятия с участието на личен състав на структурите на
Министерството на отбраната и Българската армия;
3. български и чуждестранни военни транспортни средства и военни железопътни
ешелони, с които се превозват личен състав, пари, бойна техника, въоръжение,
боеприпаси и общоопасни средства;
4. чуждестранни военнослужещи, чуждестранни военни формирования, делегации и
инспекции на територията на Република България.
Служба "Военна полиция" контролира състоянието на охраната на обекти на
Министерството на отбраната и Българската армия, когато тя се осъществява от други
лица, както и цялостната дейност по организирането на охраната и ефективността на
нейното осъществяване. Дейностите по охрана на обекти и контрол на охраната на
обекти, Служба „Военна полиция” осъществяват самостоятелно или във
взаимодействие с командирите и началниците от структурите на МО и Българската
армия, органите на МВР, НСО, органите на местното самоуправление и други
държавни органи и лица. При обоснована необходимост, по разпореждане на
министъра на отбраната служба "Военна полиция" осигурява охрана и специализиран
транспорт на ръководни длъжностни лица от Министерството на отбраната и
Българската армия.

4. Правомощия на органите на Служба „ Военна полиция”

При изпълнение на дейността си органите на служба "Военна полиция" осъществяват
правомощията си по отношение на:
1. военнослужещи и цивилни служители от МО, от структурите на пряко подчинение
на министъра на отбраната и от Българската армия;
2. лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпление от общ характер в
съучастие с военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната.
3. лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпление от общ характер или
правонарушение на територията на обекти, съоръжения и превозни средства на МО, на
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия,
лица, влизащи, излизащи или намиращи се в тях, както и лица, заемащи без правно
основание техни имоти;
4. лица, които с действия или бездействия застрашават или увреждат реда и
сигурността на личния им състав, както и лица, които не оказват съдействие или не
изпълняват разпорежданията на органите на военната полиция, дадени във връзка и при
изпълнение на функциите им;
5. членовете на управителните органи и служителите в търговски дружества с
държавно участие, в които правата на държавата се упражняват от МО.
Органите на служба "Военна полиция" могат да призовават писмено лицата, спрямо
които имат правомощия, да извършват проверки за установяване на самоличността им
и да ги идентифицират, когато това е необходимо за изпълнение на определените им от
закона дейности и правомощия. Други лица могат да призовават само при наличие на
данни, че разполагат с информация, имаща отношение към дейностите и правомощията
108

на органите на службата.Те могат да задържат до 24 часа лице, спрямо което имат

правомощия, когато:
1. има данни, че е извършило престъпление;
2. след надлежно предупреждение, съзнателно пречи на орган на служба "Военна
полиция" да изпълни задължението си по служба;
3.показва тежки психически отклонения или с поведението си нарушава обществения
ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
4. е налице невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините,
посочени в закона;
5. се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата,
където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски
орган или на орган на съдебната власт;
6. е обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с
неговата екстрадация или в изпълнение на европейска заповед за арест;
7. когато това е предвидено със закон.
За задържане на лица директорът на служба "Военна полиция" и директорите на
регионални служби "Военна полиция" съобразно своята компетентност или
управомощени от тях длъжностни лица издават писмена заповед за задържане.
От момента на задържането задържаните лица имат право на защитник, незабавно да
се информират за основанията за задържането им, да обжалват пред съда законността
на задържането си,като съдът се произнася незабавно по жалбата. Ако задържаните са
чуждестранни граждани, те имат право да се свържат с дипломатическото
представителство на своята държава. Органите на служба "Военна полиция" са длъжни
незабавно да уведомят за задържането лице, посочено от задържания, както и незабавно
да освободят лицето, ако основанието за задържането му е отпаднало. Органите на
служба "Военна полиция" могат да задържат лице извън техните правомощия до
пристигането на органите на МВР, ако за него има данни, че е извършило
престъпление. За задържането те незабавно уведомяват органите на МВР и им
предават лицето в момента на тяхното пристигане. Органите на военната полиция имат
право да извършват личен обиск, да претърсват лични вещи, багаж и превозни
средства, да извършват проверки в обекти, съоръжения и помещения на
Министерството на отбраната и на Българската армия в случаите, посочени в закона.
Като крайна мярка при изпълнение на задачите си те могат да използват служебно
оръжие в предвидените от закона случаи, като са длъжни по възможност да пазят
живота на лицето, срещу когото е насочено и да не застрашават живота и здравето на
други лица. Органите на служба "Военна полиция" могат да използват физическа сила
и помощни средства при изпълнение на служебните си задължения само ако те не могат
да бъдат осъществени по друг начин. Съгласно закона физическа сила и помощни
средства могат да се използват при :
1. противодействие или отказ да се изпълни законово разпореждане;
2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на орган
на служба "Военна полиция";
3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на
живота на други лица;
4. оказване на съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които
противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
5. нападения срещу граждани или органи на служба "Военна полиция";
6. освобождаване на заложници;
7. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
109

8. изземване на незаконно заети имоти в управление на Министерството на отбраната и

на юридически лица от Българска армия .
Служба "Военна полиция" е структура на пряко подчинение на министъра на
отбраната. Тя се ръководи от директор. Седалището й е в София .Има регионални
служби в София, Пловдив, Сливен, Варна и Плевен, чиито зони на отговорност се
определят от министъра на отбраната по предложение на директора на службата.Към
службата има Център по логистика и подготовка.. Регионалните служби и Центъра
по логистика и подготовка се ръководят от директори.

Въпрос 26. Национална отбранителна стратегия на Република България

1. Същност и предназначение на Националната отбранителна стратегия на

Република България
С Решението на Министерския съвет № 239 от 14 април 2011 г. бе приета
Национална отбранителна стратегия на Република България.
В основата на Националната отбранителната стратегия са залегнали приоритетите на
националната сигурност и защитата на националните интереси, определени в
Конституцията и Стратегията за национална сигурност на Република България.
Заложените стратегически цели определят десетгодишен времеви хоризонт към който е
насочена Националната отбранителна стратегия.
Тя е съобразена със Стратегическата концепция на НАТО, Европейската стратегия за
сигурност и международните договори, по които Република България е страна. Това е
нов за страната документ обединяващ действащите към момента Военна доктрина на
Република България и Военна стратегия на Република България.

2. Цели на отбранителната политика на Република България

За защита и утвърждаване на националните интереси България провежда
целенасочена и последователна отбранителна политика със следните цели:
-защита на суверенитета, сигурността и териториалната цялост на страната,
-принос към усилията на международната общност за укрепване на мира и сигурността
в региона и света;
-изграждане и поддържане на система за отбрана и въоръжени сили със способности и
състав, адекватни на националните интереси и наличните ресурси;
-осигуряване подкрепа на населението, органите на властта при кризи.
Целите на отбранителната политика се достигат чрез:
-привеждане на системата за отбрана в състояние осигуряващо ефективно
функциониране и взаимодействие с институциите на НАТО и ЕС;
-изграждане и развитие на подходящи отбранителни способности за противодействие
на съвременните предизвикателства, рискове и заплахи;
- достигане на отбранителни способности за ефективно участие в пълния спектър от
операции, водени от НАТО и ЕС;
-принос към действията на международната общност за борба с тероризма,
разпространението на оръжия за масово поразяване, превенцията на конфликти и
решаване на кризи .
Системата за отбрана, като част от системата за национална сигурност,
включва:
-органите за ръководство, командване и управление,
-въоръжените сили,
-съответната инфраструктура,
110

-силите и средствата на министерствата и ведомствата от централната администрация,

-специализираните служби,
-териториалната администрация,
-органите на местното самоуправление,
-търговските дружества, държавните предприятия,
-организациите и гражданите.

3. Основни принципи на Националната отбранителна стратегия

Националната отбранителна стратегия се ръководи от следните принципи:
-изграждане, модернизиране, подготовка и използване на въоръжените сили,
-осъществяване на отбраната с пълно ангажиране на националните ресурси;
-разширяване на двустранното партньорство със страните от региона;
-поддържане в оперативна готовност на въоръжените сили и участие в операции и
мисии на международните организации или коалиции при спазване принципите на
Устава на ООН, когато има политическо решение за участие.

4. Видове мисии на Въоръжените сили на Република България

Мисиите на въоръжените сили са:
-Отбрана;
-Подкрепа на международния мир и сигурност;
-Принос към националната сигурност в мирно време.

*Мисия „Отбрана” обхваща задачите, свързани с гарантирането на националния

суверенитет, защитата на териториалната цялост на страната и на страните-членки на
НАТО, в условията на чл. 5 от Вашингтонския договор. По тази мисия въоръжените
сили осъществяват: наблюдение, контрол и защита на въздушното и морското
пространство и поддържане в готовност на системата за ранно предупреждение.
В случай на въоръжен конфликт, в който са застрашени суверенитетът и
териториалната цялост на страната, се привлича целият потенциал на въоръжените
сили и невоенния компонент от системата за отбрана на страната. Задействат се
механизмите на колективната отбрана по чл. 5 от Вашингтонския договор.При
действия на територията на други страни-членки на НАТО въоръжените ни сили
осигуряват сухопътни, военноморски и военновъздушни сили, от комплекта
предварително определен . Основният компонент от този комплект е бригадна
тактическа група от сухопътните войски на основата на една механизирана бригада.

*Мисията „Подкрепа на международния мир и сигурност” включва изпълнение на

международни и коалиционни ангажименти за участие в операции и мисии на НАТО и
Европейския съюз в отговор на кризи, предотвратяване на конфликти, борба с
тероризма, неразпространение на оръжия за масово унищожение и предоставяне на
хуманитарна помощ.

*Мисията „Принос към националната сигурност в мирно време”включва:

-поддържане на способности за ранно предупреждение за потенциални рискове и
заплахи; дейности по контрола на въздушното и морските пространства;
-защита на стратегически обекти, участие в операции по неутрализиране на
терористични, и екстремистки групи; защита на застрашени стратегически обекти;
-подпомагане на населението при природни бедствия и технологични аварии,
обезопасяване на невзривени боеприпаси; оказване на хуманитарна помощ;
-съдействие за контрола на миграцията; спасителни и евакуационни дейности и др.
111

Стремежът на въоръжените сили е да предоставят подготвени модулни формирования,

съгласно разработените планове.

5. Основни форми за използване на въоръжените сили

Основните форми са две :
1.кампаниите
2. операциите.
-При оказване на съдействие на националните органи за контрола на нелегални
имигранти, търсещи убежище на територията на Република България,
въоръжените сили предоставят личен състав, необходим за развръщане на временни
приемателни центрове. Те оказват помощ и съдействие на органите от МВР по
контрола на миграционните потоци на територията на страната.
-При защита на населението при бедствия, аварии, катастрофи и оказване на
хуманитарна помощ са създадени специално обучени модулни формирования от
въоръжените сили за гасене на горски и полски пожари, действия при тежки зимни
условия, ликвидиране на последствия от наводнения, земетресения, крупни
промишлени аварии и обезвреждане на невзривени бойни припаси. Те извършват
аварийно-спасителни дейности, оказват медицинска помощ, евакуират бедстващо
население, подпомагат дейностите по преодоляване на последиците от бедствията. За
тази цел е разработен и въведен в действие "План за действие на Българската армия
за потенциални кризисни ситуации."
-Въоръжените сили участват в борбата с тероризма в страната, като оказват
съдействие и подпомагат специализираните национални структури, а извън страната
изпълняват съюзническите си задължения.
-При внезапно въоръжено нападение незабавно се задействат механизмите на
колективната отбрана, въоръжените сили предприемат всички необходими мерки
за отразяване на агресията.След развръщането на съюзническите войски и сили,
планираните за участие в отбранителна операция национални елементи преминават в
подчинение на Алианса. Командването и управлението на същите се осъществява от
назначения от НАТО командващ на операцията.
Останалата част от въоръжените сили провежда мероприятия по подпомагане
действията на съюзните войски и сили.
При провеждането на операциите въоръжените сили включват:
-сили за развръщане
-сили за отбрана.
За постигане на необходимите оперативни нива на боеспособност, въоръжените сили
на Република България поддържат :
-сили с висока степен на готовност .
-сили с ниска степен на готовност .
Част от формированията с висока степен на готовност създават Силите за незабавно
действие, които участват в Силите за отговор на НАТО.
За докомплектуване с личен състав и техника на въоръжените сили се изгражда
и поддържа доброволен резерв. Създават се две категории резерв:
- доброволен резерв във мирно време
- задължителен резерв във военно време.
В рамките на военната логистика осигуряването на въоръжените сили с
материални ресурси и услуги се осъществява от единна система за планиране,
разработване, снабдяване, внедряване в експлоатация, логистична поддръжка и снемане
от употреба. Медицинското осигуряване, като част от логистичната поддръжка, има
за задача опазване здравето на военнослужещите
112

Системите за наблюдение, разузнаване и ранно предупреждение се състоят от:

-стационарни и подвижни постове за наблюдение, снабдени с интегрирани радио,
радиотехнически, оптикоелектронни и други средства
-пунктове за събиране, обработка, анализ и обмен на информация на национално и
съюзно ниво.
Успехът в съвременните военни операции зависи от използването на модерни
информационни технологии. В тази връзка, въоръжените сили ще развиват своята
комуникационно-информационна система.
Основно условие за ефективното изпълнение на заложените в настоящата национална
отбранителна стратегия виждания е осигуряването на финансовите ресурси за
отбраната на страната и развитието на Въоръжените сили .

Въпрос 27. Доктрина на Въоръжените сили на Република България

1. Същност, предназначение и основна цел на Доктрината на Въоръжените сили

на Република България
Доктрината на Въоръжените сили на Република България е утвърдена със заповед на
министъра на отбраната № ОХ-57 от 30 януари 2012 г.
Под понятието „военна доктрина” се разбира система от основни принципи, от
които се ръководят въоръжените сили за постигане на дадени цели.
Основната цел на Доктрината на Въоръжените сили на Република България е да
предостави на войските насоки за ефективно провеждане на военните операции, както
и да стандартизира терминологията. Доктрината на въоръжените сили на Република
България е основополагащ документ на най-високо ниво в йерархичната структура на
доктриналните документи на въоръжените сили. Доктрината на въоръжените сили е
разработена на основата на Националната отбранителна стратегия и определя как да се
изпълнят посочените в нея задачи от въоръжените сили. Тя включва основните знания
за използване на въоръжените сили при възникване на кризи и военни конфликти.
113

2. Кризи и конфликти - определение и видове

2.1 Кризи
Според схващанията на НАТО кризите могат да бъдат:
-политически,
-военнополитически
-хуманитарни.
Кризите могат да бъдат с висока, средна и ниска интензивност и различна
продължителност. Те се проявяват като:
-политически,
-военнополитически
-военни (въоръжени) конфликти, които могат да бъдат вътрешнодържавни или
междудържавни.

2.2 Конфликти
В зависимост от прилагането на сила конфликтите се делят на:
-конфликти без прилагане на сила
-конфликти с прилагане на сила.
*Конфликтите без прилагане на сила са основно политически и биват два вида :
скрити и проявени.
-Скрит конфликт е налице, когато една от страните-участнички предявява искания и
противостоящата страна ги разбира.
-Проявен конфликт е, когато са включени всички мерки преди етапа на прилагане на
въоръжена сила от една от страните в него.
*Конфликтите с прилагане на сила биват два вида : военни или въоръжени.
Военен конфликт е този, при който военните действия се водят от редовни
въоръжени сили.
Въоръжен конфликт е този, при който поне една от страните е въоръжена, но не е
представена от редовни въоръжени сили.
Конфликтите са с:
-ниска интензивност
-средна интензивност
-висока интензивност.
*Войната е най-острата форма на военен конфликт.
114

*Военен или въоръжен конфликт с ниска интензивност - при него съществува

напрегната обстановка, в която поне една от страните в конфликта отправя заплаха за
употреба на сила и прилага такава при отделни инциденти .
*Военен или въоръжен конфликт със средна интензивност е такъв, при който се
използва нееднократно сила по организиран начин.
*Военен или въоръжен конфликт с висока интензивност се характеризира с това, че
при него организирано и систематично се използва сила

3.Състояния на привеждане на страната в готовност, за да предотврати външни

посегателства, рискове и заплахи
За привеждане на страната в готовност, за да отговори на рискове и заплахи,
преминаващи във военнополитическа криза и прерастваща във война, в България са
приети три състояния на готовност:
1.извънредно положение.
2.военно положение.
3.положение на война.
Те се обявяват с решение на Народното събрание или с указ на президента по
установения в Конституцията ред и се оповестяват от всички медии.
*Извънредно положение се обявява при възникване на опасност от въвличане на
страната във военнополитическа криза или във въоръжен конфликт – на цялата или на
част от територията на страната. .
*Военно положение се обявява при заплаха от въоръжено нападение или от война на
цялата или на част от територията на страната. След обявяване на военно положение
започва изпълнението на задачите съгласно стратегическите, оперативните и
военновременните планове.
*Положение на война се обявява при въоръжено нападение срещу страната или при
необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения. След обявяване
на положение на война започва изпълнението на задачите съгласно стратегическите,
оперативните и военновременните планове.
В случай на внезапна въоръжена агресия на територията на страната въоръже -
ните сили предприемат всички необходими мерки за нейното отразяване, без да се
чака обявяване на положение на война.

4. Основни положения при използване на въоръжените сили

115

Основните положения при използване на въоръжените сили са :

- По мисия отбрана - в съответствие с Конституцията на Република България
въоръжените сили се използват за защита на суверенитета и териториалната цялост на
страната с всички разполагаеми сили и средства. Тази защита се осъществява в
условията на активиран чл. 5 от Вашингтонския договор и въоръжените сили я
изпълняват съвместно със сили и средства за колективна отбрана на НАТО.
- По мисия подкрепа на международния мир и сигурност - въоръжените сили
поддържат готовност и участват в многонационални съюзнически операции при
възникване на кризи.
- По мисия принос към националната сигурност в мирно време - въоръжените
сили се използват за подпомагане действията на другите национални институции.
* Под форма за използване на въоръжените сили се разбират реда и начинът на
използването им за изпълняване на поставените цели.

5. Основни форми за използване на въоръжените сили

Основните форми за използване на въоръжените сили са две:
-кампании и операции.
*Кампанията е съвкупност от мащабни военни операции, съгласувани по време и
място, планирани и провеждани за постигане на стратегическа цел на определен театър
на военните действия.
*Операцията е всяко действие или съвкупност от действия на въоръжените сили.
Формите на операциите са три:
-тактически действия,
-операция с ограничен мащаб
-мащабна операция.
*Тактическите действия,в зависимост от ефекта на въздействие над обекта, биват:
-поразяващи
-градивни.
*Тактическите действия, в зависимост от задачите и предназначението си, биват :
-настъпателни,
-отбранителни,
-стабилизиращи,
-поддържащи
-специални.
116

*Операция с ограничен мащаб е съвкупност от взаимосвързани сражения, боеве,

удари и други тактически действия, съгласувани по време и място, планирани и
провеждани за постигане на оперативна цел.
*Мащабна операция се провежда на оперативно ниво. Тя е съвкупност от
взаимосвързани сражения, боеве, удари и други тактически действия, извършвани от
целево създадена военна групировка – самостоятелно или във взаимодействие с други
групировки, планирани и провеждани за постигане на оперативна цел.
*Операциите се групират в четири оперативни области:
-бойни,
-сигурност и стабилизиране,
-операции за поддържане на мира
-операции в мирно време.
*Бойните операции обикновено представляват въоръжена борба между
конвенционални въоръжени сили на държави, като те са различни по мащаб,
честота и интензивност.
*Преходът от бойни операции към операции за възстановяване на сигурността и
стабилността е изключително важен период. Той се характеризира с постепенно
подобряващи се условия и премахване на напрежението между двете страни в
конфликта
*В операциите за поддържане на мира, военните сили предприемат всички
необходими мерки за гарантиране на сигурна и стабилна среда и недопускане
ескалация на напрежението в зоната на операцията. Тези операции най-често се
провеждат след окончателния край на военен конфликт и установяването на траен мир
*Операциите за поддържане на мира се делят на следните видове :
-предотвратяване на конфликти,
-миротворчество,
-опазване на мира,
-налагане на мир
-изграждане на мир.
*Операциите в мирно време включват:
-оперативни действия за формиране на среда на сигурност
- безопасността на населението.

6.Основни мисии и структура на Въоръжените сили на Република България

*Въоръжените сили на Република България изпълняват три основни мисии:
-отбрана,
-подкрепа на международния мир и сигурност,
-принос към националната сигурност в мирно време.
117

*Командната структура на Въоръжените сили включва:

-Министерство на отбраната,
-Щаб на отбраната
-Съвместно командване на силите,
-Командванията на Сухопътните войски,Военновъздушните сили,Военноморските сили
-командванията на военни формирования.
*Стратегическо ниво на ръководство, командване и управление на Въоръжените
сили включва:
-президент,
-Министерски съвет,
-министър на отбраната,
-началник на отбраната,
-подчинените им щабове и служби.
*Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република
България в мирно и военно време. При война той формира Върховно главно
командване с щаб, които го подпомагат при ръководенето на отбраната и въоръжените
сили
*Министерският съвет осъществява общото ръководство на отбраната и
въоръжените сили.
*Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната
политика в областта на отбраната.
*Началникът на отбраната е непосредствено подчинен на министъра на отбраната и
го подпомага при изпълняване на функциите му за изготвяне и осъществяване на
отбранителната политика и използването на въоръжените сили.
При обявяване на положение на война или на военно положение началникът на
отбраната е главнокомандващ на въоръжените сили.