Великотърновски университет

„Св. Св. Кирил и Методий“

Реферат
На тема

„Национална сигурност“

Изготвил: Проверил:

Никола Карагеоргиев,

I Курс Национална сигурност

Факултетен № 1807010629

1
 Съдържание:

1. Същност на понятието национална сигурност, предмет и обект на дисциплината....3

2. Съвременно разбиране за националната сигурност.......................................................4
3. Компоненти на системата за национална сигурност......................................................6
3.1. Отбрана....................................................................................................................6
3.2. Вътрешна сигурност и обществен ред..................................................................7
3.3. Разузнаване..............................................................................................................7
3.4. Контраразузнаване..................................................................................................9
3.5. Дипломация...........................................................................................................10
3.6. Защита на информацията.....................................................................................11
4. Заключение.......................................................................................................................12

Използвани съкращения:
НС – Народно събрание
ДАНС – Държавна агенция по националната сигурност
ДАР – Държавна агенция „Разузнаване“
МВР – Министерство по вътрешните работи
ВИ – Въдворяване и изселване
МО – Министерство на отбраната
ДС – държавна сигурност
СЗНС – система за национална сигурност

2
 1. Същност на понятието национална сигурност, предмет и обект на
дисциплината

Сигурността е основно човешко право и всеки един от нас се стреми към нея. В
исторически план именно нуждата от повече сигурност на индивида и родовата
община води до появата на първите държавни организации, които трябва да
осигурят нужната протекция срещу негативните и разрушителни въздействия. В
тази връзка Р.Херцог изказва мнение, че: „Сигурността по отношение на враговете
винаги е била великолепен мотив за основаване и укрепване на държави“. При
наличие на сигурност в една общност, се наблюдава икономически, демографски и
политически прогрес. Поради тази причина, всяка една държава отделя значителни
средства(ресурси) във връзка с развитието на собствената си национална
сигурност.
Но какво всъщност представлява националната сигурност? Това е една бързо
развиваща се и динамична социална дисциплна, занимаваща се с многоаспектни
дейности, чиято главна цел е осигуряване на нужната сигурност в обществото.
Точно фиксирано определение за националаната сигурност не съществува, тъй като
всяка една държава дава свое определение за нея в зависимост от своя политически
курс. Въпреки това те си приличат едно с друго по опорните точки, върху които са
изградени, и ни дават почти една и съща информация, но изказана по различни
начини. Дефиницията на това понятие в нашата страна е поместено в чл.2 на на
закона на ДАНС за новата стратегия за национална сигурност на република
България, приет на 25.01.2011г, и гласи: „Национална сигурност е динамично
състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната
цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са
гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и
свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето
благосъстояние и се развива, както и когато страната успешно защитава
националните си интереси и реализира националните си приоритети“. Оттук
можем да заключим, че националната сигурност има за главна цел да брани
националните ценности и интереси на страната – териториалната цялост,
суверенитетът й, основните права и свободи на гражданите, като по този начин
обществото е предразположено към „благосъстояние“ и развитие. Като цяло това
са основните точки, по които са построени и останалите определения на другите

3
 държави. Примерно в САЩ: „“Стратегията за национална сигурност на САЩ се
основава на тясно очертания американски интернационализъм, който отразява
единството на нашите ценности и национални интереси. Целта на стратегията е да
помогнем на света да стане по-мирен, но и по-сигурен. Тази цел ще постигнем по
пътя на прогреса, постигане на политическа и икономическа свобода, на мирни
взаимоотношение с другите страни и зачитане на човешкото достойнство“, се
залага на „американския интернационализъм“, където главна цел е не просто
постигане на сигурност в страната, но и в целия свят. От друга страна, в Русия
националната сигурност е обяснена като: “Състояние на защитеност на жизнените
интереси на личността, обществото и държавата от вътрешни и външни заплахи“.
Както се убедихме от гореизложените факти, в съвремения свят съществуват
различни разбирания за националната сигурност, както и различни подходи към
решаването на проблемите й. Главна причина за това се явява водената политика от
управляващите, които определят структурата на системата за национална
сигурност. Една от основните задачи, пред които е изправена тази дисциплина, е
изясняването на предмета и обекта на изследване.
Националната сигурност е социална по своята същност, т.е. тя се занимава с
отношенията в дадено общество, както с отношенията на наднационално
ниво(междудържавни отношения). Нейна задача е да осигури устойчивост,
спокойствие и равновесие в общността, като по този начин му позволи нормалното
функциониране. Именно това се явява обекта на академичната дисциплина
национална сигурност – сигурността на обществото. Предмета, от друга страна, е
свързан с изясняването на основните понятия, но пречупени през призмата на
актуалната вътрешна и външна политическа действителност, откъдето произтича и
динамичността на дисциплината.

2. Съвременно разбиране за националната сигурност

Някои науки са толкова древни, колкото е и самата човешка история, но се

обособяват като отделни научни дисциплини твърде скоро(началото на миналия
век). Националната сигурност е част от това „семейство“ на новоучредилите се
науки, наред с политологията.
В днешно време все повече се умножават заплахите, пред които е поставено
съвременото общество. Друг важен фактор, който оказва влияние върху
оформянето на съвремената мисъл за сигурността, е процесът на глобализация, т.е.
процесът на нарастване на икономическите, социални, технически, политически и
културни взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации и хора.
А обектът на дисциплината се занимава именно с обществените връзки и
взаимотношения. Този процес, от една страна, подпомага развитието на културата
чрез обмена на опит и идеи, но, от друга страна, тясната връзка, която се

4
 осъществява между нациите има възможност и да им нанесе вреда. Нека да си
зададем въпроса: „Дали заплахите пред сигурността на дадена държава не се крият
точно в глобализацията?“. Тук е удачен примера с ефекта на пеперудата -
метафоричен пример как размахването на крилата на пеперуда може да доведе до
драстични промени в развитието и траекторията на далечно торнадо. Тъй като
живеем във време на глобализация, където всичко е свързано, дадено действие в
една страна неминуемо дава отражение и върху други, не само съседни на първата
държави. Друг нагледен пример са войните, водещи се в Близкия изток.
Независимо, че военните действия се водят далеч от нашата страна, то последиците
се чувстват в цяла Европа – вълни от прииждащи емигранти, както и
терористически акции. Оттук можем да заключим, че във века на глобализацията,
сигурността на общестото и индивида е под сериозна заплаха.
В тази връзка немският теоретик Граф фон Боудиси, през 70-те години на миналия
век, развива тезата, че „в един взаимозависим свят трайна сигурност не може да се
постигне самостоятелно, а само в сътрудничество“. Друго мнение, подкрепящо
тезата на граф фон Боудиси, принадлежи на бившия външен министър на Германия
– К.Кинкел. Той заявява, че сигурността е географски разширена: „Дори и
отдалечени събития могат в условията на днешния взаимозависим свят да укажат
влияние върху сигурността на една държава“. Трябва всички да си помагаме в
реализирането и опазването на реда, тъй като всяка една държава може да се яви
като заплаха за света (пример – нацистка Германия; водената агресивна политика
от страна на Хитлер замесва страни от целия свят в една кървава война, от която
никой не печели реално). Една от главните поуки, които си правят държавите след
Първата световна война, е че е нежелателно да са противници една с друга, защото
това се отразява негативно върху всички аспекти на човешкия живот. Поради тази
причина се създава организацията на Обединените нации(ОН). Тя представлява
разбиранията, че в този взаимосързан свят е за предпочитане държавните
организации да са партньори и да работят заедно върху изграждането и
поддържането на спокойствието, реда и сигурността. Днес съществуват множество
подобни организации, занимаващи се с опазването на международния ред:
Организация на Северноатлантическия договор (НАТО) – NATO, Организация за
сигурност и сътрудничество в Европа (OCCE) – OSCE, Организация на
обединените нации (ООН) – UN и др. Главната причина за тяхното сформиране е
да се предотврати повтарянето на грешките от миналото и чрез обединени усилия
да се предостави на всеки един индивид нужната му сигурност.
Поставянето на отделната личност в центъра на изследоване на националната
сигурност, представлява хуманистичната концепция за дисциплината. Това
разбиране се оформя в края на миналия век и се свързва с края на Студената война
и падането на Берлинската стена. Главна причина за хуманистичната концепция се
явява премахването на идеологическото мислене и противопоставянето между
двете политически звена – Изтока(СССР) и Запада(САЩ). Новото възприемане на
националната сигурност е естествено продължение на просветителските идеи от
19век, където главна цел е защитата на отделния човек, осигуряване на неговото

5
 спокойно съществуване, спазване на неговите права и свободи. В тази връзка се
сформират и главните задачи на националната сигурност в съвремеността. На
първо място не се допуска водене на военни действия и военно противопоставяне
между страните. Друга важна задача е, опазване на екологичното равновесие в
света, като се прекратят вредните екологични производства. Не на последно място
са съхранението на националното историческо наследство и недопускането на
загуба от културните придобивки на нацията като образование, здравеопазване и
други.

3. Компоненти на системата за национална сигурност

Начина на процедиране на една система за национална сигурност се съгласува

задължително с политиката. Политиката за национална сигурност се ръководи от
управляващите органи, като отговорностите са разпределени равномерно, така че
да е спазен закона за разпределението на властите(съдебна, изпълнителна и
законодателна). По този начин няма възможност една от страните да получи повече
права и наложи своята власт над останалите. Политиката за национална сигурност
на една страна определя основните й цели и насоки на работа. Основните
принципи, на които се основава са системност, йерархичност, комплексност,
устойчивост, обусловеност и не на последно място съгласуваност. Основни
оперативни компоненти на системата за национална сигурност са: отбрана,
вътрешна сигурност и обществен ред, разузнаване и контраразузнаване,
дипломация, защита на населението при бедствия, защита на информацията.
Регламентирането на отношенията, в които се намират отделните звена на
системата за национална сигурност, става чрез различни протоколи, закони,
постановления и др.

3.1. Отбрана
Отбраната е основен компонент на системата, занимаващ се със защитата на
националните ценности и интереси – суверенитетът на държавата и нейните
териториални граници. Тя е длъжна да предостави на страната необходимите
условия за благоприятното протичане развитието й в различни аспекти –
политически, икономически, социален, демографски и др. Действията по отбраната
на страната трябва да са съгласувани с Конституцията – основния закон на

6
 страната, и международните договори, които е сключила държавата. Главно място
сред дейностите, които извършва отбраната, заема планирането. Страната трябва да
разполага с необходимите планове и стратегии за действие както в мирно време,
така и при военен конфликт. Трябва да бъдат изработени множество проекти, които
да засягат многообразието от заплахи, както и различни варианти за тяхното
решаване. Не на последно място, в плана трябва да бъдат описани и изчислени
ресурсите, от които ще има нужда системата, при премахването на заплахата. Едно
от задълженията на ръководството на отбраната, е да поддържа развититето на
войските. За да бъдат от полза на страната, войските й трябва периодично да се
трансформират, за да бъдат на необходимото технологияно ниво и да могат да
реагират адекватно на каквато и да било опасност. В република България армията е
разделена на няколко компонента: Генерален щаб, сухопътни войски,
военновъздушни сили и военноморски сили, като най-старши по звание и длъжност
кадрови военнослужещ е началникът на Генералния щаб на българската армия.

3.2.Вътрешна сигурност и обществен ред

Националната сигурност се занимава не само със защита от външни влияния,

но и с установяване на спокойствие и ред вътре в самата държава.
Поддържането на реда в нашата страна се осъществява от множество
институции, сред които по-главни са Министерството на вътрешните работи
(МВР), военна полиция(МО), съдебна полиция(МП) и други частни
охранителни служби. Главно място сред тях заема Консултативния съвет към
президента, който играе регулираща роля в отношенията между останалите
звена в системата. Основните задъжения по осигуряването на вътрешния ред
се падат на национална служба „Полиция“. Тя е специализирана охранителна
служба към МВР. Нейните задачи и права са представени в закона за МВР и
правилника за неговото приложение. Поддържането на обществения ред е сред
главните приоритети на службата. Тя се занимава с предотвратяване,
разкриване и разследване на престъпления, охраняване на държавните
граници, предотвратяване на терористични актове и други, като в процеса на
работа си сътрудничи и с други държавни или частни охранителни
организации. От голямо значение е кадрите в национална служба „Полиция“ да
могат да отреагират в критична ситуация не само бързо, но и адекватно, и
справедливо. Недопустимо е да се действа под влияние на чувства и

7
 предрасъдъци, тъй като те замъгляват правилната преценка и водят до вземане
на грешни решения, които в една проблемна ситуация, могат да се окажат
фатални. Национална служба „Полиция“ се формира от две поддирекции –
генерална дирекция“полиция“, която има сложна йерархична структура и
съдържа в себе си четири главни дирекции, две дирекции и две служби, и
областни поддирекции, занимаващи се с местния обществен ред.

3.3 Разузнаване
От изложените по-горе факти, можем да заключим, че една от най-важните
предпоставки за изграждане на добра система за сигурност, е получаването на
актуална информация за събия както вътре в страната, така и извън нея. При
добро информиране има възможност за правилно изграждане на планове за
реакция срещу заплахата. Именно с тази задача се занимава компонентът
„разузнаване“ в системата за национална сигурност. Тя представлява съвкупност
от мероприятия, провеждани от държавното риководство по добиване и
изучаване на сведения за политическата, икономическата, социалната,
технологическата и стратегическа обстановка. За разузнаването винаги са
отделяни голям брой ресусрси, поради своята важност за системата, както и
поради необходимостта от постоянно обновление на методите и технологията.
Методите, които разузнаването може да използва, биват два вида – легални и
нелегални. Към легалните спадат: „събиране и анализ на данни от публични
източници, прослушване на чуждестранните радио-канали, наблюдаване с военен
спътник“, а нелегалните попадат в графата „шпионаж“, където тайно се добива
информация или още – „краде се“ информация.
В България, организацията, която се занимава с дейността разузнаване е
Държавна агенция разузнаване(ДАР). Тя действа съвместно с други
интернационални организации за разузнаване към ЕС и НАТО. Целта на ДАР е да
„осигурява актуална и достоверна разузнавателна информация и анализи в
областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата
на конституционно установения ред“. Благодарение на предоставената
информация, се изготвят различни доклади, протоколи, информационни табла и
др., които да бъдат предоставени на потребителите в системата за национална
сигурност. Агенцията е пряко подчинена на Министерския съвет(МС) и на нея не
се възлагат задачи с вътрешнополитически характер. Тя изпълнява задачи,
възложени и от министър-председателя или от президента на държавата(ако
решението му е съгласувано отново с министър-председателя). Получената и
обработена информация се представя на президента на държавата, на министър-
председателя и на председателя на Народното събрание(НС). Основните задачи,
които са поставени пред ДАР, са:
 Придобиване на източници на актуална разузнавателна информация по основните
направления на дейност, привличане към сътрудничество на лица;

8
 Разработване и използване на собствена специална техника и системи за осигуряване на
оперативната дейност и за комуникация, използване на разузнавателни средства и способи
извън и на територията на Република България, при стриктно спазване на реда, определен
със Закона за специалните разузнавателни средства;
 Оценка и анализ на придобитите със специфични методи и средства данни, както и на
данни от явни източници;
 Обмен на данни и анализи по линия на сътрудничеството с партньорски служби и в
рамките на разузнавателните общности на ЕС и НАТО;
 Изготвяне на информационни и аналитични материали за държавното ръководство и
останалите потребители на информация на ДАР;
 Подбор на кандидати за служители и проучване с цел установяване на надеждността им за
работа с класифицирана информация;
 Обезпечаване на сигурността на задгранични дипломатически представителства на
Република България - охрана и физическа сигурност; техническа защита; сигурност на
служителите; сигурност на информацията и мерки за предотвратяване на нерегламентиран
достъп до класифицираната информация;
 Поддържане на самостоятелен оперативен архив, автоматизирана информационна система
и собствени криптографски ключове, средства и системи за защита на информацията;
 Защита от нерегламентиран достъп до класифицираната информация, събирана,
обработвана и съхранявана от Агенцията, и защита на служебната кореспонденция;
 Закрила на служителите и охрана на обектите на Агенцията;
 Координация и взаимодействие на изпълнението на поставените задачи с другите
институции от системата за национална сигурност и информационен обмен.

3.4. Контраразузнаване
 
Контраразузнаването също е много важен компонент от системата за
национална сигурност. Целта на контраразузнавателните мисии е да се
предпази страната от чужди специални служби и лица, които се опитват да
навредят на националните й инереси и ценности. Контраразузнаването
включва разузнавателна дейност вътре в страната, но трябва да бъде направено
разграничение между двете звена в системата – разузнаването и
контраразузнаването не са едно и също явление. Задачите, пред които е
поставено контраразузнаването, се свеждат до събиране, идентифициране,
систематизация и оценка на събраната информация относно потенциалните и

9
 реалните заплахи. Контраразузнаването трябва да може да се противопостави
на шпионажа от страна на другите държави, като по този начин защити
националната сигурност.
В различните държави организацията на системата за национална сигурност е
различна. Но общото между всички тях е, че са изградени на йерархичния
принцип и начело стои директор, чиято функция е да осигури необходимите
ресурси за правилното функциониране на съответния компонент на системата.
Въпросният директор бива назначен от министър-председателя или от
съответния ресорсен министър. В република България днес действат две
организации, посветени на контраразузнаването – „Национална служба
сигурност“ към МВР и служба „Военнна полиция и военно контраразузнаване“
към МО.
Националната служба по сигурността към МВР е част от ДАНС и се занимава
с контраразузнавателна, методическа и координационна дейност, чиято
основна цел е да се противопоставят на вредните чужди влияния, да разкрият и
прекратят шпионажа в страната, да запазят суверенитета на страната и
държавните граници, както и да следят за спазване на конституционното
право. Освен с тези дейности, службата се занимава и с аналитично-
прогностическа дейност, като се извършват оценки за състояниято на страната,
посредством получената и обработена информация. Национална служба
сигурност се състои от: Генерална дирекция „сигурност“ и от Регионални
управления „сигурност“. Както в генералната, така и в регионалните дирекции
по сигурността, са създадени няколко подзвена, които съответстват на
функциите, които изпълняват в контраразузнаването: вътрешна сигурност,
икономическа сигурност, информационно-аналитична дейност и други, които
пък от своя страна също съдържат определени подравнища. За правилното
функциониране на организацията са нужни добра комуникация и
сътрудничество между отделите.
Нуждата от контраразузнавателна организация в българската армия започва да
се чувства едва в началото на 20ти век, по време на Балканските войни. В свой
рапорт от юни 1912г., капитан Павел Тасков заявяа:“Основата на
контрашпионаксата служба сложихме миналата година, защото дотогава
нямаше никакъв институт, който да се занимава с нея. Шпионите се
разхождаха свободно и бяха много дръзки, доказателства за което са опитите
за атентати и нападенията на няколко склада за оръжие“. Освен това
кап.П.Тасков предлага законопроект, с който да се наказват шпионите, хванати
на българска територия. Последвалите събития – Първата световна война и
поредицата от Балкански войни, показват необходимостта не само на
създаване, но и от развитие на контраразузнавателната организация.
Основните цели на контраразузнавателната организация към армията, са
посочени в правилника й – „разкриване на начините за действие на чуждите
разузнавания при събирането на информация от военен характер и

10
 набелязването на мерки за организирано противодействие срещу тях“.
Докладите от дейността на контраразузнавателната служба се представят на
началника на Щаба на армията. Днес, главната опасност, пред която са
изправени тайните служби по контраразузнаване, е тероризмът, заедно с
идеологическата диверсия.

3.5. Дипломация

И в древността, и в наши дни, дипломацията е неизменна част от водената

външна политика на една страна. Думата „дипломация“ означава „ дейността
на правителството за осъществяване на външната политика на държавата“.
Тази дейност включва воденето на преговори и сключването на международни
договори, които могат да бъдат с различно съдържание – опазването на
световния мир, икономически съглашения, търговски, културни и др.
Дипломацията е трудна материя, където целта е при преговорите да се
постигне т.нар. стратегическо предимство, за да бъдат удовлетворени и
наложени националните интереси. Дипломацията включва множество методи,
срдства и правни норми, с които си служат държавните органи. Днес, ролята на
дипломацията заема все по-важно място сред приоритетите на държавата, тъй
като технологиите постоянно се актуализират и чрез тях има възможност да се
осъществят връзки по целия свят за отрицателно време. Определянето на
външната политика се извършва от съответния държавен глава и от
минисртъра на външните работи. Въпреки това в различните страни могат да
се открият и други организации, занимаващи се с външната политика
(примерно в САЩ такъв орган се явява Конгресът, в древен Рим – Сената и
др). Личността на посланика е от много важно значение. Той представя
националните интереси на страната си, води преговори с други държави,
защитава и се опитва да постигне националните си цели. Посланническата
институция също възниква в древността(доказателства можем да открием в
древногръцката, древноримската и древноегипетската история). Важно е да се
отбележи, че дори от тези стари времена, личността на посланика се счита за
свещена и неприкосновенна. Единични са случаите, в които е посегнато върху
живота на посланник. Тази традиция се спазва и днес.
Има различни видове посланически мисии – посолство, генерално консулство,
консулство и почетно консулство. Посолството представлява постоянната
дипломатическа мисия, а главата на мисията – посланник. Посланника
ръководи посолството и може да бъде премахнат по два начина. Единия е, да
бъде отзован от правителството на страната, която представя, а вторият – да
бъде обявен за нежелана личност от приемащата го страна. Един от
отличителните белези, по които може да бъде забелязан някой посланник, е
знакът на моторното превозно средство – CD(corps diplomatique).

11
 Основни методи, използвани при дипломацията са, естествено, различните
видове официални или неофициални срещи и конференции или разменянето на
дипломатическа кореспонденция, при невъзможност за отзоваване на някоя от
страните. Посланникът няма право да се меси във вътрешните работи на
страната приемник, защото това нарушава нейната независимост и
суверенитет. От друга страна, посланникът се радва на голям брой приоритети.
На първо място, както споменах и по-горе, личността на дипломата се ползва с
имунитет. Също така той има право да води шифрована връзка с изпращащата
страна(това не се приема като вид шпионство), разполага с различни
митнически права и други. Посланничеството и шпионството са много близки.
Задачата на дипломата се свежда до това да събира необходимата информация
от страната –приемник, като спазва местните закони и правила. Всяко едно
прекрачване на закона, вече води до шпионство, което в повечето държави е
подсъдимо. Често обаче двете дейности се преплитат и реално дипломатът
извършва и шпионска дейност, като получената информация след това
изпшолзва за постигането на националните си цели на различните срещи и
конференции.

3.6. Защита на информацията

Живеем във века на технологиите, където всеки има достъп до всякаква информация
по всяко време. Започнахме да говорим за интернет заплахи, за сигурността в мрежата.
Тъй като системата за национална сигурност се актуализира постоянно, за да може да
действа адекватно, към нея се добавя още един основен компонент – този за защита на
информационната сигурност. Въвеждат се множество нови закони, които да регулират
потока от информация през технологиите. От особена важност за националната
сигурност е т.нар. „класифицирана информация“. Понятието се въвежда със Закона за
защита на класифицираната информация, приет през 2002г., и означава всичката онази
информация, която трябва да бъде държана тайна. Това реално са факти, които в
грешни ръце, могат да навредят на сигурността на държавата, на нейния суверенитет и
да наруши държавните граници. В република България е създаден специален орган,
който да се занимава с проблемите по защитата на информацията – Държавна комисия
по сигурността на информацията(ДКСИ). Тя се състои от петима членове за срок от
5години, сред които са председателя и зам-председателя на организацията. Съставът й
се определя от Министерския съвет, който всъщност само гласува предложението на
министър-председателя. Основните направления, по които работи организацията са:
организиране, осъществяване, координиране и контрол по защита на класифицираната
информация. ДКСИ работи в тясно сътрудничество с Министерството на отбраната,
Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и
службите за сигурност.

12
4. Заключение

Националната сигурност е бързоразвиваща се и динамична дисциплина, която се

характеризира със сложна йерархична организация. Субектът на националната
сигурност е държавата – целите на дисциплината трябва да обхващат националните
цели и да защитават националните интереси. Политиката и националната сигурност
вървят „ръка за ръка“, тъй като именно политическият курс определя насоките за
работа на националнарта сигурност.
Всяка една страна развива по различен начин и според възможните си ресурси своя
собствена система за националната сигурност. В република България основни
отговорници за развитието на системата се явяват президентът, Народното събрание и
Министерския съвет. Системата включва множество подсистеми, които не се повтарят
в своите задължения и се намират в строго определени взаимовръзки. Целта на всички
тях обаче е една – постигане на необходимата сигурност в страната и подсигуряване на
спокойното пребиваване на гражданите в нея, като по този начин държавата се
предразполага към икономическо, социално и демографско развитие.

Използвана литература:
1. https://elearn.uni-sofia.bg/pluginfile.php/322210/mod_resource/content/1/
SistemaNS.pdf
2. Лекции по национална сигурност, pomagalo.com
3. https://www.dar.bg/bg/for_us/zadachi
4. http://www.dksi.bg/NR/rdonlyres/BD0D8635-C477-435E-A907-
A608F6D623BE/0/UP_DKSI_DV192017.pdf

13