Университет за национално и световно стопанство

РЕФЕРАТ
По ЕС и международната
сигурност

Тема: Концепция за сигурност на ЕС

София 2008 г.

1. Въведение – съшност и значение на концепцията за сигурност

на ЕС

Концепцията за сигурност на ЕС изяснява и представя стратегията за

сигурност на ЕС, чиято цел е постигането на една по-сигурна Европа в
един по-добър свят, идентифицира заплахите пред ЕС, дефинира

1
неговите стратегически цели, посочвайки едновременно с това и
политическите последици за Европа.

Концепцията за сигурност на ЕС е съставена под ръководството на

Хавиер Солана и одобрена Европейския Съвет на 12-13 Декември 2003
г. Тази концепция идентифицира огромните предизвикателства и
ключови заплахи за сигурността на Съюза и посочва неговите
стратегически цели, като постигането на сигурност в Европейското
семейство и промотирането на международен ред, основан на
ефективните действия на международното сътрудничество.

2. Сектор сигурност – глобални предизвикателства и ключови

заплахи

В контекста на непрекъснато нарастващата глобализация вътрешните и

външните аспекти на сигурност са неразривно свързани. Изобилието на
терговия и инвестиции, развитието на технологиите и
разпространението на демокрацията донесоха богатство и свобода на
много хора , докато други обаче възприеха глобализацията като
причина за тяхните безпомошност, бедност и неправди.

В голяма част от развиващия се свят бедността и болестите , като спин

например, повдигат въпросите относно сигурността, а в много случаи
икономическият упадък е свързан с политически проблеми и
насилствени конфликти. Сигурността е задължителна предпоставка за
развитието. Конкуренцията за естествените източници води до
възникване на допълнителни състресения. Енергозависимостта е също
въпрос от специално значение за Европа.

Концепцията за сигурност на ЕС идентифицира три ключови заплахи

пред Европа:

- Първата безспорно е тероризмът. Концентрираните усилия

на ЕС са изключително необходими тук. Тероризмът поставя
живота на хората в опастност и цели подкопаването на
свободата и толерантността на нашите общества.
Тероризмът възниква като резултат от комплексни кризи,
включително и от натиска на глобализацията и

2
 модернизацията, от културни, социални и политически
кризи, както и от отчуждаването (алиенацията) на много
млади хора, живеещи в чужди за тях общества.

- Втората е разпространението на оръжия за масово

унищожение. Това е потенциално най-голямата заплаха за
нашето общество. Приетите международни мерки за
сигурност и въведените режими, свързани с тях, намалиха
разпространението на оръжия за масово унищожение, но ние
навлизаме и в един нов и опасен период. Напредъкът на
биологичните науки вероятно ще увеличи потенциала на
биологичните оръжия, а един от най-лошите сценарии е
този, в който терористични групи се снабдяват с такива
оръжия и постигат поражения, които навремето биха могли
да причинят само цели армии.

- Регионалните конфликти. Те могат да имат директно и

индиректно влияние върху европейските интереси,
независимо от географското им местоположение. Те ,
регионалните конфликти, основно заплашват малцинствата,
тяхната свобода и човешките им права. Те могат да доведат
до екстремизъм и тероризъм и да провокират разпадането на
държавата като цяло.

- Разпадането на държавата – гражданските конфликти и

лошото управление, корупцията и използването на слаби
институционални инструменти, липсата на доверие- те
разяждат държавата от вътре. Това може да доведе до колапс
на цели държавни институции. Известен пример за това е
Афганистан по времето на режима на талибаните. Разпадът
на една държава е алармиращ феномен, който подкопава
глобалното управление и допринася за регионалната
нестабилност.

- Организираната престъпност- Европа е основна цел за

оганизираната престъпност, която има важни външни
измерения, свързани основно с трафика на наркотици, жени,
деца и оръжие, който трафик не спира на границите на ЕС.
Такъв тип криминална дейност често се свързва със слаби
или разпадащи се държавни апарати. Организираната

3
 престъпност също така може да бъде свързвана и с
тероризма.

3. Стратегическите цели на ЕС

С цел защита на сигурността и проповядване на своите ценности, ЕС

приема три стратегически цели:

- установяване на заплахите и предприемане на действия за тяхното

отстраняване. ЕС продължава да прави стъпки към отстраняването на
заплахите пред Европа. В резултат на това и особено след 11 септември
се взеха мерки, в които влизат и приемането на Европейската заповед
за арест както и мерки срещу финансирането на тероризма. ЕС
продължи да преследва своите политики срещу разпространението на
оръжия за масово унищожение. Освен това се засилиха
международните договорености. ЕС се намеси за да помогне за
разрешаването на регионални конфликти, помагайки на държавите в
криза отново да стъпят на краката си. Запазването на добро държавно
управление промотира демокрация и е начин за справяне с
организираната престъпност.
До края на Студената война традиционната концепция на ЕС относно
сигурността и защитата се базираха на заплахата от инвазия, сега при
новите заплахи първият защитен фронт е още извън ЕС. Идеята е, че
трябва да сме готови преди кризата да се прояви.

-постигане на сигурност в Европейското семейство- В интерес на ЕС е

старните, граничещи с него да бъдат добре управлявани. Целта да се
направи един пръстен от добре управлявани държави от Източната
страна на ЕС и по бреговете на Средиземноморието. Главен приоритет
на ЕС е и разрешаването на арабско-израелския конфликт. Ако този
проблем не бъде разрешен, съществува много малка вероятност
конфликтите в Средния Изток да бъдат разрешени.

- построяването на световен ред, основан на принципите на

сутрудничество между много държави. Нашата сигурност и
благоденствие все повече зависят от една ефективна многодържавна
система. ЕС има за цел да развие едно по-силно международно
общество, добре функциониращи международни институции като ООН
например. Най-добрата защита за нашето общество според ЕС е един

4
свят от добре управлявани демократични държави, и ЕС има за цел
постигането на точно това.

ЕС постигна прогрес във възприемането на чуждестарнни политики и

ефективното управлени на кризи. От друга старна обаче ЕС трябва да
направи следните няколко стъпки, а именно:
- да беде по-активен в преследването на своите стратегически
цели- активните действия са извънредно необходими за
справяне с новите заплахи
- да увеличи капацитета на своите възможности- стъпки като
напрмер тези за създаването на Европейска агенция за
защита водят до създаването на една по-способна Европа.
Армиите на държавите –членки трябва да бъдат
трансформирани в едни по-гъвкави и мобилни сили, за да
могат да се справят с новите заплахи. ЕС освен това има
нужда и от повече сили за да може да приведе в готовност
всички държавни ресурси за справяне с кризите и
следвоенните ситуации.
- да възприема последователни и съгласувани политики- целта
е да се съберат различните инструменти и възможности на
Европейскате политики в едни съгласувани действия и
политики. Дипломатическите усилия, развитието на
търговията и политиките по околната среда също трябва да
следват този ред на съгласуваност
- да работи със своите партньори- тенденцията днес е, че нито
ЕС самостоялтелно, нито отделната стрна-членка биха
успели сами да се справят със заплахите пред тях.
Трансатлантическото взаимодействие в това отношение е
незаменимо. Освен това обаче ЕС трябва да работи по-пряко
и с пратньори като Русия, Япония, Китай, Канада и Индия.

4. Предотвратяване на конфликти

Целта тук е да се увеличи ефективността на действията на ЕС в сферата

на предотвратяването на конфликтите чрез по-координарана и
систематизирана употреба на инструментите на ЕС и чрез промотиране
на международното сътрудничество и подобряване на капацитета и
силите за реакция на зараждащи се конфликти.

5
Много фактори допринасят за създаването на конфликти- бедност,
икономическата стагнация, системната дискриминация, потискането на
малцинствата, дестабилизиращия ефект на емиграцията, етническия
антагонизъм, липсата на религиозна и културна толерантност,
социалната несправедливост и разпространението на оръжията за
масово унищожение. За да контролира тези фактори и за да бъде
сигурна , че те няма да предизвикат нови конфликти Комисията прие
списък от потенциални причини за възниквани на кнфликти, които да
следи. Комуникацията е разделена на три сектора, засягащи
приоритетите на Комисията , а именно:
- дългосрочна превенция
- краткосрочна превенция
- по-силно изразено международно сътрудничество

Дългосрочната превенция представлява една идея за проектиране на

стабилност. Като промотьор на интеграцията ЕС години наред
поддържа социални отношения със своите съседи. Това регионално
сътрудничество не спира на границите на ЕС. Търговията е важен
аспект от сътрудничеството и развитието й допринася за
предотвратяване на конфликтите. Чрез системата GSP (Generalised
System Preferences) ЕС дава достъп до европейския пазар на почти
всички продукти от развиващите се страни. Системата се базира на
тарифни преференции, на разлчни цени, от февруари 2001 г.
инициативата 'Всичко без оръжия' дава безмитен достъп до
европейския пазар без квоти. Тези преференции в ценово отношение
обаче могат да бадат спрени, в случай че политическата ситуация в
съответната страна се влошава. Предотвратяването на конфликти
трябва да бъде взаимодействано и със съответни кооперационни
програми, тъй като насилствените конфликти рядко възникват от
нищото, а са по-скоро резултат от постепенно влошаване на
ситуацията. Следователно политиките на развитие и сътрудничество са
ефективни инструменти в борбата с причините, водещи до възникване
на кризи или конфликти.

Една от основните цели на тази дългосрочна превенция е да се намали

бедността. От друга страна обаче не е достатъчно ЕС да бъде основен
доставчик на помощ за света. Подходът към всяка една страна също
трябва да бъде интегриран, например трябва да се вземат предвид
специфичните условия на всяка страна , докато се търси

6
продължителна и структурна сигурност, като например Салвадор и
Гватемала. Други мерки, които са в помощ на реформите в сигурността
(полиция, армия, въоръжени сили) и специфични мерки за
следвоенните кризи също са необходими. Последното включва
демобилизация, разоръжаване и реинтеграция, специално внимание
към децата, станали жертви на военни конфликти и мерки за
възстановителния процес.

Друг аспект на дългосрочната превенция е по-доброто справяне с

преките проблеми като наркотици, малки оръжия, трафика на хора,
управлението на естествените ресурси, замърсяването на околната
среда, частните бизнес интереси в нестабилните региони. Често
частният бизнес в тези райони има своята вина и носи отговорност за
поддържането и възникването на тези кнофликти, за това и ЕС съветва
бизнесът да се държи отговорно, което включва и уважаването на
човешките права на местните хора и ненамеса в политическия живот на
региона.

- Краткосрочната стратегия. Тя има за цел постигането на бързи и

навременни действия при зараждащи се конфликти
Паралелно с дългосрочната стратегия, предупреждението и бързата
намеса са също така неоходими мерки за борба с конфликтите. Двата
класически инструмента на ЕС, които трябва оптимално да се
използват, са спешна икономическа помощ и изборни наблюдатели. ЕС
има освен това и дипломатически и политически инструменти на свое
разположение, като например политически диалог, специални
представители и употребата на санкции.

- Нарастване на международното сътрудничество

Комисията счита че подходът ‘Приятели’, oбединяващ няколко
държави като доставчици на помощ за други старни е добър метод за
сътруднически действия със страните-партньори в следвоенни кризи.
Превенцията също заема важно място в диалога на ЕС с
индустриалните държави. Що се отнася до международните
организации, Комисията пледира за по-силно сътрудничество с ООН,
Световната Банка, МВФ, ОССЕ , Съвета на Европа, Г-8 (Канада,
Фарнция, Германия, Италия, Япония, Русия, Великобритания и САЩ).
Комисията освен това отчита и важната роля на неправителствените
организации в борбата с конфликтите. В заключение Комисията
декларира, че капацитетът на действие на ЕС зависи от три фактора, а

7
именно ясно дефиниране на целите, възможностите за действие и най-
вече от политическата воля за действие.

Постоянно нарастващият списък на предпоставките , пораждащи

конфликти изисква един нов вид международно сътрудничество и
междудържавни действия. ЕС от своя страна , като един постоянен
промотьор на мира и благоденствието, играе важна роля в глобалните
усилия за превенция на конфликтите. За тази цел ЕС разполага с
многообразие от инструменти за дългосрочни и краткосрочни
действия.

5. Общ подход

В резултат на конференцията, проведената в Брюксел на 21 ноември, на

11 декември Съветът прие план за действие относно гражданските
аспекти на ЕПСО с оглед подобряването на цивилния капацитет.

От своя страна, на 16 ноември, Европейският парламент се произнесе

относно прилагането на европейската стратегия за сигурност в
рамките на ЕПСО, стратегия, приета през 2003 г., която Европейският
парламент счита за отличен анализ на заплахите, пред които е изправен
съвременният свят. Той поддържа идеята, че най доброто средство за
постигане на поставените цели в тази област е „ефективно
многостранно сътрудничество“, уповаващо се на международните
институции и международното право. Освен това Европейският
парламент смята, че поради промяната на геополитическата обстановка
стратегията ще трябва да включи нови предизвикателства като
увеличаващата се конкуренция в енергийния сектор, природните
бедствия и сигурността на външните граници на Европейския съюз.
Европейският парламент формулира и редица предложения относно
някои насоки на стратегията (концентриране на капацитета върху
географската близост, стратегическия транспорт, изграждане на
европейски пазар за оборудване, обща разузнавателна система и т.н.).

6. Реформа на сектора за сигурност

На 24 май Европейската комисия прие съобщение, озаглавено

„Размисъл за оказаната от Европейската общност подкрепа за
реформата в областта на сигурността“ . Общността подкрепя
реформата в тази област в над 70 страни чрез географски и тематични

8
програми. Държавите-членки и Комисията изразиха необходимостта от
по-съгласувано обмисляне в тази област на равнището на Европейския
съюз, общо за трите стълба на Съюза, за постигане на по-голяма
ефективност на външните действия на Европейския съюз в тази област.
Позовавайки се на оказаната понастоящем подкрепа на различни
страни, на регионалното местоположение и съответните стратегически
рамки, чрез които Европейската общност поддържа реформата в
областта на сигурността, Комисията припомня ръководните принципи
за подкрепа на реформата в областта на сигурността от страна на
Европейската общност и предлага перспективи за средствата за
увеличаване, чрез собствена добавена стойност, на цялостната
подкрепа, оказвана от Европейския съюз. За да увеличи приноса на
Европейската общност за общата подкрепа, оказвана от Европейския
съюз на реформата в областта на за сигурността, тя препоръчва: да се
засили политиката и да се програмира диалога; реформата в областта
на сигурността да бъде включена в стратегическите документи по
страни и региони, в плановете за действие и инструментите за
програмиране; да се спазва координацията на планирането; да се
засили като цяло прилагането на подкрепата на Европейския съюз; да
се създадат инструменти за планиране и прилагане; да се развие
техническия опит на екипите от експерти за изпълнението на
провежданите на място мисии и програми; да се проведат обучения,
съответстващи на реформата в областта на сигурността, за да ѝ бъде
осигурено важно място; да се засили сътрудничеството с
международните партньори.

Съобщението на Комисията бе одобрено от Съвета на 12 юни. Съветът

смята, че то укрепва концепцията на Европейския съюз, приета през
месец ноември, за подкрепата, оказвана на реформата в областта на
сигурността в рамките на Европейската политика за сигурност и
отбрана (ЕПСО), и че заедно изграждат ориентационна рамка на
политиката. Съветът счита, че подобна реформа би трябвало да се
основава на принципите, вдъхновени от определението на комитета за
подпомагане на развитието на Организацията за икономическо
сътрудничество и развитие (ОИСР). Оттогава Съветът и Комисията,
всеки от своя страна, одобриха съвместен документ за концепцията.

7. Оръжия за масово унищожаване

9
В рамките на стратегията на Европейския съюз срещу
разпространението на оръжия за масово унищожаване на 27
февруари Съветът прие съвместно действие в подкрепа на конвенцията
за забрана на биологичните и токсични оръжия . Това съвместно
действие има за цел да приведе незабавно в действие някои елементи
на европейската стратегия, приета през 2003 г. Освен това на същата
дата Съветът прие план за действие на Европейския съюз относно
биологичните и токсични оръжия. Този план допълва съвместното
действие, като включва мерки, които трябва да се вземат от държавите-
членки при нарушаване на конвенцията за биологичните и токсичните
оръжия в рамките на Съюза. От своя страна, в резолюция от 16
ноември, Европейският парламент изиска по-силно ангажиране на
Съюза за укрепване на конвенцията.

На 20 март 2006 г. Съветът представи позицията на Европейския съюз

по отношение на обновяването и укрепването на режима за
неразпространение на оръжия за масово унищожаване в рамките на
подготовката на следващата конференция в Женева (от 20 ноември до 8
декември 2006 г.) и нейния подготвителен комитет (от 26 до 28 април
2006 г.).

Той е изразил и ясна позиция по въпроса за ядрените опити. Съветът

потвърди своята подкрепа на дейността на Подготвителната комисия на
Организацията на Договора за пълна забрана на ядрените опити
(СТВТО). Преследваните цели са: повишаване на функционирането на
системата за проверка на Подготвителната комисия; повишаване на
капацитета на подписалите страни да изпълняват своите отговорности
за проверка съгласно договора за пълна забрана на ядрените опити
(СТВТ); предоставяне на възможност на страните да се възползват
напълно от своето участие в режима на договора и от евентуалните
цивилни и научни приложения.

Подкрепяйки изпълнението на Резолюция 1540 (2004) на Съвета за

сигурност на Обединените нации, Съветът взе решение за въвеждане, в
рамките на стратегията на Европейския съюз срещу разпространението
на оръжия за масово унищожаване, на проекти на Международната
агенция за атомна енергия (МААЕ).

На 11 декември 2006 г. Съветът прие документ за размисъл върху

възможностите за контрол и подобряване на прилагането на

10
стратегията на Съюза срещу разпространението на оръжия за масово
унищожаване с цел установяване на по-тясно сътрудничество в
рамките на Съюза.

8. Европейска агенция за отбрана (EDA)

Създадена през 2004 г., Агенцията започва да постига конкретни

резултати през втората година от своето съществуване. По отношение
на европейския пазар за оборудване в сферата на отбраната на 1 юли
влезе в сила доброволен междуправителствен режим за възлагане на
обществени поръчки в областта на отбраната, към който се
присъединиха 22 държави-членки; бе създадено електронно табло за
публикуване на офертите; бе приет „Кодекс за най-добри практики при
избор на поддоставчици“, както и взаимни споразумения относно
сигурността на информацията и доставките. Управителният съвет на
EDA изготви и на 3 октомври прие първата дългосрочна концепция за
капацитета и нуждите по отношение на капацитета на Европа в
областта на отбраната като разумна база за осъществяване на
средносрочните и дългосрочните цели на агенцията; като продължение
ще бъде изготвен план за развитие на необходимите капацитети в
рамките на ЕПСО. В съответствие с договореното в Хемптън Корт през
октомври 2005 г., а именно „да се отделят повече средства, по-добре и
заедно“ за научни изследвания и технологии в областта на отбраната,
управителният съвет на EDA започна на 13 ноември първата
„съвместна инвестиционна програма“ в тази насока в областта на
отбраната, за която допринасят 19 държави — участват 18 държави-
членки и Норвегия и която разполага с бюджет от над 54 милиона EUR
за защита на силите. Европейската комисия е представена в
структурите на EDA; за постигане на по-високо ниво на съгласуваност
на действията между службите на Комисията и Агенцията е развито
тясно сътрудничество (използването на софтуер при определяне на
радиоелектрическите функции например), като се запазват напълно
институционалните отговорности на всяка страна.

9. Заключение:

ЕС –един глобален играч на световната сцена.

Насилието на двете световни войни, което беляза първата половина на
20 век даде нов път за развитие на периода на мир, стабилност и

11
просперитет, безпрецедентни в европейската история. Създаването на
ЕС е центърът на това развитие. Европейските държави сега са
отдадени на мирно разрешаване на кнфликтите и сътрудничество чрез
съвместни общи институции.
Изключително важна роля изиграха и САЩ за създаването на
европейската интеграция и сигурност, особено чрез НАТО. Сега след
края на Студената война НАТО остава единствената доминираща
военна сила в ЕС. Самостоятелно, нито една държава не би могла да се
справи с новите кнфликти, но ЕС като обединение на толкова много
държави с общо население над 450 милиона души, неизбежно се
превърна в глобален играч на световната сцена, който следва да
споделя отговорността за създаването на глобална сигурност и
построяването на един по-добър свят.

12