“Европейската комисия – основание за

възникване, цели, принципи, организационна

структура, сфера на дейност и други”

Тема по Международни и регионални организации

Изготвил:
Кремена Николаева Николова
Ф.Н. 50647
Специалност “Политология”
III курс
 Европейската комисия е изпълнителният орган на Общността. Тя,
както и Парламента и Съвета на министрите, е основана през 50-те г.
от базисните договори на Европейският съюз. Европейската комисия
се смята за олицетворение на европейската идея – макар че
членовете й се назначават от националните правителства, те не са
подчинени на тях, а на интересите на Общността като цяло. При
встъпването си в длъжност всеки член на Комисията полага следната
тържествена клетва :
Тържествено се заклевам:
Да изпълнявам задълженията си при пълна независимост в името на общия
интерес на Общността ;
При изпълнение на задълженията си да не търся и да не приемам инструкции
от никое правителство или орган ;
Да се въздържам от всяко действие, което е несъвместимо със задълженията
ми .
Изрично подчертавам задължението на всяка страна членка да уважава този
принцип и да не се домогва до влияние върху членовете на Комисията при
изпълнение на задачите им.
Обещавам да спазвам, както по време, така и след изтичането на мандата ми,
задълженията, произтичащи от него, и в частност задължението да се
отнасям почтено и дискретно към приемането на назначения или ползи
след изтичането на мандата ми.

Членовете на Комисията
Членове на Комисията са екип от 20 мъже и жени, назначени от
държавите-членки на ЕС и Парламента да управляват тази
институция и да вземат решения. .
Неформално, членовете на Комисията са познати като “комисари”.
Те всички са заемали политически длъжности в своята страна, и
някои са били министър-председатели, но като членове на
Комисията те са се заклели да действат в името на интересите на
Общността и да не приемат инструкции от своите правителства.
Нова Комисия се назначава на всеки пет години, шест месеца след
избора на Европейския парламент. Процедурата е следната :
 Членовете на правителствата на държавите-членки се
съгласяват кого да изберат за Президент на Комисията
 Избраният, в дискусия с членовете на правителствата на
държавите-членки, избира 19 члена на Комисията.
 Новият парламент изучава всичките 20 членове и дава
мнение. Ако съставът бъде одобрен, новата Комисия
официално започва работа от следващия януари.
Понастоящем Комисията се състои от 20 членове – по двама от
петте най-големи страни – Франция, Германия, Италия, Испания и
Великобритания и по един от десетте по-малки страни членки –
Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Гърция, Ирландия,
Люксембург, Холандия, Португалия и Швеция. Те са назначени от
Съвета на министрите с петгодишен мандат, но предложени от
собствените им национални правителства. Мандатът не е еднократен
и в края на всеки четири- или петгодишен период половината от
членовете на Комисията обикновено получават нов мандат, а на
мястото на останалите идват нови. Мнозинството от членовете на
Комисията най-често са политици от управляващата партия (или
партии) на страните членки. Във Великобритания обаче практиката е
единият от предложените членове да бъде от главната опозиционна
партия, въпреки че изборът се прави от министър-председателя.
Останалата по-малка част от членовете на Комисията са бивши
високопоставени чиновници, профсъюзни ръководители или
бизнесмени.

Председателството
Председателят на Комисията отначало е назначаван за срок от две
години, макар че на практика този период автоматично е бил
удължаван на четири. Договорът от Маастрихт променя начина на
назначаване на Комисията. Продължителността на мандата на
Комисията и председателя от 1 януари 1995г. е пет години.Преди
номинирането на председателя на Комисията, правителствата на
страните членки трябва да се консултират с Европейския парламент
и с новоизбрания председател преди номинирането на другите
членове на Комисията. След това Парламентът одобрява с гласуване
състава на Комисията като цяло. Правителствата на страните членки
назначават официално председателя и Комисията, само ако
кандидатурата е била приета.
Мандатът на Комисията в момента е до 31 октомври 2004г. Неин
председател е Романо Проди.
Договорът от Маастрихт променя и клаузите относно заместник-
председателите на Комисията. Досега практиката е Съветът на
министрите да назначава шест от членовете на Комисията за
заместник-председатели. Това назначение нямаше особено
практическо значение. Сега според Договора самата Комисия “може
да назначава измежду членовете си заместник-председател или
двама заместник-председатели”. Така ролята на члена или членовете
на Комисията, избрани по този начин, ще бъде да заместват
председателя, когато обстоятелствата го налагат.
В бъдеще председателят без съмнение ще има по-голямо влияние,
до голяма степен поради засилените му правомощия съгласно
Договора от Амстердам. Важна роля изигра и ситуацията около
избора на Романо Проди. Кризата, последвала оставката на
Комисията “Сантер”, му позволи да придобие повече власт,
отколкото който и да било от предшествениците му. Проди настоя
да получи правото да разпределя портфейлите и след това да ги
разменя. Той поиска и получи уверение, че всеки от номинираните
ще подаде оставка по молба на председателя, ако той сметне, че това
е в интерес на ЕС.

Процесът на вземане на решения в Общността

Има пет начина, чрез които институциите на Общността могат да

променят или да влияят на законите в страните членки.
Съветът на министрите и/или Комисията могат да издават :
 Наредби

 Директиви

 Решения

 Препоръки

 Мнения

Законодателната дейност се извършва чрез наредбите и

директивите. Те се предлагат от Комисията и се приемат от Съвета
на министрите, в повечето случаи – след получаването на
становището на Европейския парламент и при нужда – на
Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите.
Наредбите имат всеобщо действие : те са задължителни в пълния им
обем и се прилагат пряко във всички страни членки. Директивите
са задължителни за страните членки, за които се отнасят, но само по
отношение на резултатите, които трябва да се постигнат, докато
формите и методите се определят от съответните национални
власти.
Решенията на Съвета или Комисията, произтичащи от дадените
им от Римския договор правомощия или от вече одобрените наредби
и директиви, могат да бъдат адресирани към дадени правителство,
предприятие или индивид. Те са изцяло задължителни за тези, за
които се отнасят. Препоръките и мненията нямат задължителна
сила.
Има и шести начин за оказване на влияние върху националните
законодателства. Това става чрез прецедентното право,
произтичащо от решенията на Съда, чиято роля е да тълкува
Римските договори, засягащи Европейската общност, и да се
произнася по спорове между институциите или между някоя от тях и
една или повече страни членки.
Европейската Комисия има четири основни роли :
1.Предлагане на ново законодателство
Според Римския договор, Комисията има право на инициатива. С
други думи, Комисията е отговорна за написването на предложения
за ново законодателство, които тя представя пред Парламента и
Съвета на министрите. Тези предложения трябва да имат за цел да
защитават интересите на Съюза и неговите жители, а не отделни
държави или сектори от икономиката.
Преди да направи предложения, Комисията трябва да е наясно с
новите ситуации и развиващите се проблеми в Европа и трябва да
прецени дали законодателството на ЕС е най-добрия начин за
преодоляването им. Затова Комисията е в непрестанна връзка с
различни широко обхватни групи и две съвещателни –
Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите. Тя
също така търси мненията и на националните парламенти и
правителства.
Комисията предлага действие на ниво ЕС само ако счита, че
проблемът не може да бъде решен по-ефективно на национално,
регионално или локално ниво.Този принцип на справяне с нещата на
възможно най-ниско ниво се нарича “спомагателен” принцип.
Ако Комисията заключи, че законодателство е нужно, тогава тя
подготвя предложение, с което смята, че ще реши проблема
ефективно и ще задоволи голям кръг от интереси. За техническите
детайли Комисията се консултира с експерти, които съставят
комитетите и работните й групи.
2.Вплитане политиката на ЕС и бюджета
Като изпълнително тяло на ЕС, Комисията е отговорна за управата
и вплитането на бюджета на ЕС, политиката на Съюза и програмите,
приети от Парламента и Съвета на министрите. Голяма част от
практическата работа се върши от национални и локални власти, но
Комисията е отговорна за ръководството й.
Комисията управлява бюджета под зоркото око на Съда. Двете
институции се стремят да осигурят добро финансово ръководство.
3.Прилагане на Европейското право
Комисията действа като “защитник на Договорите”. Комисията,
съвместно със Съда, е отговорна за правилното прилагане на
Европейското право във всички страни членки.
Ако Комисията установи, че европейска страна на прилага
Европейското право и не спазва законовите си задължения, тя
предприема стъпки за подобряване на ситуацията.
Първо тя изпраща официално писмо до правителството,
обясняващо защо Комисията счита тази страна за нарушител на
Европейското право и определящо краен срок за подробен отговор.
 Ако тази процедура се провали, Комисията се обръща към Съда,
който има право да налага глоби. Решенията на Съда са обвързани
със страните членки и институциите на ЕС.
4.Представляване на ЕС на международно ниво
Европейската Комисия е важна част от Европейския съюз на
международно ниво. Тя позволява на 15 страни членки да говорят “с
един глас” на международни форуми като Световната Търговска
Организация.
Комисията има отговорността да преговаря международни
споразумения в интерес на ЕС.

Отговорности на еврокомисарите

Всеки член на Комисията получава според Договора определена

област, за която е отговорен, и част от управлението на
административната машина. Работата им се подпомага от малък
кабинет от няколко души, назначавани персонално, които често
изпълняват и дейности от името на еврокомисарите на всички
равнища на бюрокрацията.

Отговорности на Комисията

Отговорностите на Комисията са изброени в чл.155 от Римския

договор. Най-общо те са в кръга на правото на инициатива, на
изпълнението на приетите решения и надзора.

Инициатива

Комисията е натоварена с отговорността да следи за изпълнението

на клаузите на Договора, но тя има и специфичното право да внася
предложения пред Съвета на министрите. В повечето случаи не
може да бъде взето решение без наличието на такова предложение.

Изпълнение

Комисията е натоварена с изпълнението на взетите от Съвета

решения. За въгледобивния и стоманодобивния отрасъл Комисията е
наследила от бившия Върховен съвет на ЕОВС големи правомощия
за вземане на решения без санкционирането им от страна на Съвета
на министрите. Тя разполага с голяма автономия по отношение на
политиката в областта на конкуренцията и селското стопанство.
Комисията управлява и фондовете, създадени от Общността. Тя
подготвя проектобюджета за одобрение от Съвета и Европейския
парламент, договаря международните споразумения от името на
Общността, макар че те могат да се сключват само от Съвета.

Седалище

Седалището на Комисията е в Брюксел и по правило се намира в

Берлемон от 1969година. През 1992г. поради съществуващата
опасност за здравето от огромните количества азбест в постройката,
тя е затворена за основен ремонт за поне 7-8 години.
Междувременно Комисията и част от служителите й са настанени в
сградата Брейдел. Комисията има офис в Люксембург,
представителства във всички страни членки и делегации в много
столици по цял свят.

Служители

Служителите на Комисията наброяват 24 000 души, експерти,

преводачи и секретариат. Служителите, част от които се намират в
Люксембург, работят в 36 служби и генерални дирекции, като за
всяка от тях отговарят един или повече еврокомисари.

Начин на работа

Комисията (позната още като “Колежът”) заседава всяка сряда

сутрин, а ако дневният ред е натоварен – и след обяд.Всяка точка от
дневния ред се представя от комисаря отговорен за тази област и
“Колежът” взема решение. Най-често решенията в Комисията се
приемат с обикновено мнозинство, след което се прилага принципът
на колективната отговорност.

Размер на Комисията

До момента по-гъсто населените държави имат по двама комисари

и по един за останалите държави. Но ако тази система се запази и
след разширяването на ЕС, Комисията ще бъде твърде голяма, за да
бъде работоспособна. Ще се включат още 10 комисаря (като
бройката достига 30) през май 2004г., с приемането на десет нови
страни членки.
За периода 2004 – 2009г. Комисията ще въведе принципа по един
комисар на страна. Когато ЕС се разшири до 27 страни членки,
Съветът ще достигне максимума комисари. Те трябва да бъдат по-
малко от 27 и ще се редуват на ротационен принцип, за да бъде
честно за всички страни.
Използвана литература :

1. Ленард, Дик, Европейският съюз - справочник,

София 2003г.
2. www.europa.eu.int
3. www.infoplease.com