Тема 51.

Европейско дружество

1. Обща характеристика

Европейското дружество е уредено в Регламент 2157/2001. Независимо че е уреден там, т.нар.

европейско дружество (ЕД), на латински е societas europea- SE, то не е наднационално ЮЛ, то а ЮЛ
по седалището на ДЧ, в която се намира седалището на ЮЛ. Такова ЮЛ със седалище в България, то
е АД по българското право. То се вписва в регистъра на ДЧ, където се намира неговото седалище. То
не е самостоятелна дружествена форма, а е разновидност на АД по правото на ДЧ, където се намира
седалището му съгласно устройствения му акт. Ако е регистрирано в Германия, е немско, ако е в
България-българско.

Какъв е смисълът да се урежда такова дружество? Ползите са в 2 насоки. От една страна, се създава
единна уредба за някаква обща дружествена форма за всички ДЧ. Има директиви, касаещи
обикновено само АД, но за всякакви други дружествени форми няма общи правила. И дори по
отношение на АД тези правила допускат много отклонения, има правила, които не се прилагат и т.н.
Идеята е да се създаде единна уредба. Другата полза е, че това дружество може да мести
седалището си от една ДЧ в друга ДЧ. Това не важи по отношение на останалите дружествени
форми. Там няма изрично правило, формулирано в някой акт на ЕС. Има принцип за свободно
установяване, съгласно който СЕС е предвидил, че по принцип седалището може да се премести
седалището на дружеството от една в ДЧ в друга, ако правото на ДЧ, в която дружеството е
първоначално установено, признава дружествената форма на другата ДЧ, там, където ще се мести
дружеството.

Правната уредба на ниво ЕС се съдържа в два акта- регламент 2157/2001-урежда устава на ЕД, и
директива, която касае специални правила, свързани с правата на Р/С. Регламентът не е единствения
източник. В чл. 9 от Регламента е уредена една йерархична система от източници.

На първо място е самия регламент 2157/2001, ако регламентът съдържа диспозитивни норми,
правното значение се урежда в устава на европейските дружества, които са приети съобразно тези
диспозитивни норми. Ако даден въпрос не е уреден от регламента, тогава се прилагат правните
норми, които ДЧ е приела в изпълнение на този регламент и на директивата. Ако изобщо няма
никаква правна уредба в регламент, тогава приложимото право е правото на ДЧ, което се прилага
към АД по седалището на това европейско дружество.. Последен източник са уговорките в устава,
които се отклоняват от диспозитивните норми за АД според законодателството на ДЧ в седалището
на европейското дружество.

Самия регламент съдържа преки и препращи норми. Преките са много по-малко от препращащите.
Регламентът съдържа повече от 65 препращания към националното право и предоставя поне 30
възможности на ДЧ да се отклоняват от норми му. Регламентът не е достатъчен за уреждането на
тази правно организационна форма, нужно е ДЧ да приеме определени права. При нас тези правила
са чл.281-283 ТЗ-допълват регламента. Има правила в Закона за Търговския регистър-за вписването
на ЕД и има и един специален закон- Закон за информиране и консултиране с работниците и
служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества от 2007
г. Касае правила за европейското дружество, за т.нар. европейско кооперативно дружество и
европейско обединение при икономически интереси- тези три са уредени с регламенти. Освен това
касаят и дружествата, които се учредяват и приемат при трансгранично преобразуване.
2. Правно релевиразщите белези на европейското дружество

1) Задължителен елемент на търговската фирма е съкращението ЕД/SE. Освен това по

отношение на седалището има императивни правила-седалището трябва да бъде само на
територията на ДЧ. Цели се да предотвратят дружество в държави, които не членуват в ЕС да
използват тази дружествена форма. Второто императивно изискване е, че главното
управление на дейността и вписаното в регистъра седалище трябва да се намират на
територията на една и съща държава. По ТЗ седалището е мястото, в което се намира
управлението на търговеца. По нашето право не може мястото, където търговецът извършва
основно своята дейност фактически, да бъде различно от вписаното в ТР място. Може
фактически да го прави, но законът така го изисква. Важното изискване е обаче те да са на
територията на една и съща ДЧ.

Тук може да се извършва на различни места, но на територията на една и съща ДЧ!

Регламентът позволява ДЧ да задължи ЕД, които са регистрирани на нейна територия, да

установят главното управление на дейността и вписаното седалище да бъдат на едно и също
населено място. България се е възползвала от това изключение чл. 281 ТЗ. Самият регламент
отдава значение на реалното седалище.

2) Самото преместване на седалището е един сложен ЮФ, изискващ извършването на няколко

действия. Българският законодател е приел-чл. 281 ал.3 ТЗ-ако ЕД има седалище в България
и иска да премести седалището си в друга държава, това може да се осъществи, ако то не
притежава земя. Това правило се прилага съобразно условията, които произтичат от
присъединяването на България към ЕС. Тоест ограничение от 7 години за притежаване на
земя от граждани на ЕС. От 2014г. тази забрана отпада.
3)
Какви са елементите на този смесен ФС?
1. Предложение за преместване, съставено от ръководен орган или управителен орган. Това
е акт, съставен от управителния орган на дружеството. Това предложение (представлява
нещо като план) трябва да се обяви съгласно чл.13 от Регламента. По нашето право се
обявява в ТР. Заедно с предложението, ръководния или управителен орган съставя
доклад, в който преместването се обосновава от правно-икономическа гледна точка.
Важно е да се посочат последиците за акционерите, за кредиторите и за
работниците/служителите. Преместването на седалището е свързано с преместването на
работната дейност. Освен това акционерите и кредиторите имат право да се запознаят с
предложение за преместването и при поискване да получат безплатни екземпляри от
него. Компетентния орган, който приема решение за преместване на седалището е ОС на
акционерите, което може да се състои не по-рано от 2 месеца след обявяване на това
предложение в ТР.

2. Понеже това преместване е поредица от действия, които имат трансграничен характер,

при преместване на седалището новото седалище трябва да се впише в съответния
регистър на ДЧ и там съответния орган-съдебен или административен, извършва контрол
за законосъобразност на това вписване.
Пример: ако ЕД е учредено в България и иска да премести седалището си в Германия, ще
се впише в немския регистър и немският съд ще трябва да извърши контрол на
законосъобразността. Немският съд няма как да знае българското право. Тогава се издава
удостоверение за законосъобразност на действията по преместване на седалището- чл.8
 ал.8 регламента. Това удостоверение се издава от длъжностно лице по регистрацията към
ТР и се обявява служебно в ТР по нашето право.

3. Извършването на вписване в съответния регистър на ДЧ по новото седалище- има

конститутивно действие.

ЕД трябва да се заличи от регистъра по предишното седалище, като това се случва като регистърният
орган по новото седалище изпраща на регистърния орган по старото седалище уведомление и едва
тогава се заличава дружеството. Това заличаване обаче не е елемент от ФС на преместването.
Новото седалище може да бъде противопоставяно на трети лица след вписването си, но до момента
на заличаването обаче в регламента е предвидено, че третите лица могат да се позовават на това
старо седалище, освен ако не се докаже, че те са знаели за новото седалище. Всичко това има
значение при исковете.

За да не се злоупотребява с преместването по седалището в регламента е въведена забрана

за преместване, ако срещу ЕД е образувано производство по несъстоятелност или друго
подобно. За да се облекчат насрещните страни по правни спорове, в регламента е
предвидено, че по отношение ва всеки спор, възникнал до момента на преместването,
европейското дружество се счита за дружество със седалище в ДЧ до вписването на
преместването, включително и когато самото съдебно производство е образувано след
преместване. Важно е кога е възникнал спора, не кога е предявен иска. За всеки спор е
меродаван седалището, където е възникнал спора. Преместването на седалището се
публикува в официалния вестник на ЕС- информативна цел има това публикуване.

4) Капиталът
Минималният капитал е 120 000 евро. Ако държавата не поддържа еврото като валута, се
прилага номиналната стойност на съответната валута. Към капитала се прилагат нормите,
които се прилагат към АД със седалище ДЧ по регистрация.

3. Учредяване на европейското дружество

Няколко общи правила. Способите за учредяване са изброени изчерпателно в регламена-5 способа.

Регламентът не допуска оригинерно учредяване на ЕД. Не могат да се съберат някакви акционери и
да го учредят, както е в нашето право. Винаги преди това е необходимо да има едно вече учредено
дружество. В нашия ТЗ чл.281 ал.1 е казано, че евопрйското дружество може да се учреди чрез
сливане или преобразуване. Всъщност обаче способите са 5. Останалите 3, макар и непосочени там,
си се прилагат. Общи правила за всички способи:

1) Учредяването се урежда от правото, което е приложимо за АД в ДЧ, в която ЕД установява

седалището си, съобразно устройствения си акт. Ако ЕД е регистрирано в България,
субсидиарно ще се прилагат българските правила за учредяване на АД, извън описаните в
регламента правила.
2) Дружеството може да се учреди само от ЮЛ, които са учредени по право на ДЧ чието
реално седалище се намира на територията на ЕС.
3) Трябва да има международен елемент, свързан с ДЧ на ЕС при учредяването. Няма
проблем след учредяването да има акционер, регистриран извън територията на ДЧ на ЕС.
Има само едно изключение, което е опционно-нашата държава не го прилага -ДЧ може да
предвиди, че дружество което главно управление не е в ЕС, може да участва в
 учредяването на ЕД, ако дружество е учредено по право на ДЧ, седалището му се намира
в ДЧ и има реална и трайна връзка с икономиката на ДЧ, независимо че реалното му
седалище е извън територията на ЕС.
4) Трябва да има международен елемент(само европейски) при учредяването. Важи само
във връзка с учредяването-да участват ЮЛ само от ЕС. Няма проблем след учредяването
акционер да стане и лице, което не е регистрирано на територията на ДЧ.
5) Европейското дружество придобива правосубектност от вписването си в съответния
регистър. Ако са извършени действия от името на дружеството преди вписването, тогава
правните субекти, извършили тези действия, отговарят солидарно за тях освен ако не е
уговорено друго. По нашето право след учредяването преминават върху дружеството, тук
не преминават по право върху ЕД, те ще минат, ако то ги поеме!
6) Само първоначалното вписване на дружеството има конститутивно действие при
учредяване. Всички последващи вписвания имат само оповестително действие. По нашият
закон има и конститутивни вписвания, когато законът изрично го предвижда. Съгласно
чл.13 от Регламента вписванията се извършват по условията и реда, предвидени съгласно
правото на ДЧ, а те са съобразени с правилата на директива 2017/1132, която пък не
познава конститутивни вписвания, извън първоначалното вписване на дружеството.

Способи за учредяване-5 на брой:

1) Сливане и вливане. Тук има специални правила-единия от способите е чрез сливане и

вливане на 2 и повече ЮЛ. Регламентът използва само един термин- „merger“. Това означава
и сливане, и вливане. Разликата по българското право е, че при сливането в резултат на
преобразуването се образува едно новоучредено дружество, при вливането пък има едно
приемащо дружество, а останалите, които се вливат, загубват своята правосубектност. За
неуредени от регламента въпроси се прилага националното право на ДЧ за вливането за
всяко едно от тези дружества. Ако се сливат българско и немско дружество с цел учредяване
на европейско дружество, за българското дружество ще важи българското право, за
германското дружество-немското право.

Учредители могат да бъдат само акционерни дружества- посочени в Приложение 1 към регламента-
само акционерни дружества и те биват публични и непублични. Други дружества и кооперации
могат да бъдат акционери, но не могат да бъдат учредители. Трябва да бъдат учредени по правото
на ДЧ със седалище и главно управление в рамките на ЕС и също така трябва да има международен
елемент. Най-малко 2 от дружествата трябва да се регулират от правото на различни ДЧ. Защо не
може 2 български дружества- трансгранично сливане има по-голям икономически ефект от
националното сливане. Чл. 280 ал. 1 ТЗ- правилото за земята не се прилага вече!

Фактически състав на сливането и вливането. Елементи:

- Проект за сливане-това е всъщност един договор за сливане и вливане, който се сключва от

ръководните или управителните органи на сливащите се АД. Този договор е неформален-в
самия регламент няма изискване за форма за действителност. Писмената форма обаче е
необходима за доказване в регистърното производство. Договорът е многостранен, поначало
е организационен-поражда задължения, но няма вещен ефект.

Елементи на съдържание на договора:

1. Ориентиращи, преобразуващи и приемащите дружеството белези-наименование,

седалище.
 2. Съотношение на замяна на акциите към определена дата. При сливането на 2
дружества, те се прекратяват. Съответно правата по акциите се погасяват. Срещу акциите, които
има акционерът в едно от тези дружества, той трябва да получи акции в новоучреденото
дружество. Възниква въпросът колко акции ще получи той и каква ще е номиналната им
стойност. Това съотношение на замяна показва именно това колко акции ще получат старите
акционери в резултат на преобразуването. Важен тук е не капитала, важно е каква е чистата
стойност на имуществото- разликата между активите и пасивите. Определя се стойността на
всяка акция преди преобразуването и какво имущество преминава и какви акции, съответни на
това имущество, следва да получи съответния акционер.
3. Условията за разпределение на акциите от новоучреденото и приемащото дружество.
Ако акциите са например от различен клас, в проекта трябва да се посочи кои акционери ще
получат обикновени акции, кои привилегировани, кой клас акции ще получават, да се
определи механизма за получаване на акциите и т.н.
4. Дивидентът-трябва да се посочи датата, от която участник в европейско дружество
получава право на дивидент. Както и всички особености и срокове, свързани с това право.
5. Да посочва датата, на която сделките на сливащите или вливащите се дружества се
смятат за извършени за сметка на дружеството. Това е дата, която има значение само за
счетоводството. Това е така и по българското право. По българското право възникването на
новоучреденото дружество и прекратяването на вливащите и сливащите се дружества настъпва
в един и същи момент. В този момент всички стари задължения и права преминават върху
новото дружество. Настъпва универсално правоприемство от момента на възникване на
новото дружество. Не се знае обаче кой е точно този момент-той зависи от регистърния орган.
От счетоводна гледна точка обаче това е важно-кога се съставя заключителен баланс и кога е
съставя начален баланс. Заради това регламентът позволява, но само за нуждите на
счетоводството, в д-ра за преобразуване да се посочи такава дата, предхождаща
преобразуването.
6. Регламентът създава защитно правило в полза на привилегированите акционери и на
притежателите на ценни книжа, които не са акции-например облигации. Тези лица трябва да
получат права, равностойни на онези, които те са имали преди това и това да се урежда в
договора. Това изискване обаче важи само в случай, че особените права се погасяват и
накърняват със сливането и вливането. Обикновените облигации например няма да се засегнат
от обикновеното преобразуване, при което си има универсално правоприемство. Тези
облигации ще си останат. Възможно е да име такива права, които да се погасяват- тогава
трябва да се предвидят в д-ра равностойни права на тези лица.
7. Предимства, предоставени на експерта и членовете на управителния съвет и
ръководните органи на сливащите се дружества. Става въпрос най-вече за обезщетенията,
които ще получат членовете на управителните органи. Тези обезщетения се описват.

Реквизит на проекта е и Устава на новоучреденото или изменения устав на приемащо дружество при
вливане.

Втори елемент от ФС на учредяване на ЕД чрез вливане и сливане е публикуване на определени

обстоятелства за всяко от сливащите се дружества. По нашето право това публикуване се извършва в
ТР. Идеята е акционерите да вземат информирано решение дали да гласуват за това преобразуване.
Тази информация обхваща вида, наименованието и седалището на всяко от сливащите се дружества,
регистъра, в който се съхраняват документите за това дружество, номер на вписването на това
дружество (за да може по ел. път да се провери какви са резултати, например годишните финансови
отчети- трябва да сме информирани дали има положителни резултати). Освен това за защита на
кредиторите регламентът изисква да се оповестят условията за упражняване на правата на
кредиторите и на миноритарните акционери на съответните дружества и адресът, на който може
безплатно да бъде получена пълна информация за тези условия. Тоест за всяко конкретно дружество
трябва да се посочи какви са условията за упражняването на правата на кредиторите и адресът за
безплатно получаване на тази информация.

Третият елемент на ФС е проверка на този договор за преобразуване от независими експерти. Това

може да е за всяко дружество отделен експерт, може и общ експерт по искане на едно от
дружествата. Тези експерти имат право да искат всякаква информация от дружествата, които ще
участват в това сливане и вливане и те трябва да извършат тази проверка, като изготвят доклад,
който да представят на тези акционери. Смисълът на този доклад е най-вече да се изясни самото
съотношение на замяна-каква е стойността на всяко едно от тези дружества, за да може да се
определи колко акции ще получи акционерът от новоучреденото или приемащото дружество, след
като той си загуби акциите от дружеството, в което участва.

Четвърти елемент - Проектът за преобразуване се одобрява от ОС на акционерите на всяко

дружество, което участва в сливането или вливането.

Пети елемент. За всяко отделно дружество се извършва проверка за законосъобразност, съобразно

с правилата на неговия национален закон. По нашето право удостоверение за законосъобразност се
издава от длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. То се обявява служебно
в ТР по партидата на дружеството . Удостоверение се издава не по-рано от 14 дни след постъпване
на искането. Идеята на този срок е да се даде възможност за оспорване на преобразуването.

Шести елемент- Вписване в съответния регистър по предлаганото седалище на европейско

дружество от съответния орган. От вписването насетне настъпват 3 групи правни последици:

1. Свързани с правосубектността-прекратяват се всички дружества, които са участвали, остава

новоучреденото или приемащото дружество
2. Правоприемство-настъпва общо, универсално правоприемство.
3. Свързани с членствените права-акциите. Членствените права към дружествата, които се
прекратяват, биват погасени, и на тяхно място възникват членствени права (акции) в
новоучреденото или приемното дружество.

Учредяването на европейско дружество не може да бъде обявено за нищожно след вписването.

Изрично правило за това се съдържа в Регламента. Преобразуването може да се оспорва преди
вписването с установителен иск. Но веднъж вписано и учредено, регламентът забранява
дружеството да бъде обявено за недействително. В този случай може да се води иск за прекратяване
на дружеството, но не може то да се обяви за недействително, като се говори за нищожно. Няма
специална уредба по нашето право за ЕД, приемат се правилата на чл. 263о и сл.

Има специални правила за т.нар. вертикално вливане- вливане от дружество-майка в дъщеря. Тук
има 2 хипотези, предвидени в Регламента:

1. Вертикално вливане в дъщерно дружество, в което майката притежава всички акции.

Тук има по-малко ограничения.
2. Вертикално вливане, при което майката притежава 90/100 от акциите. Тук има повече
правила, тъй като има малцинствени акционери, чийто права трябва да бъдат
защитени.

I. Способи за учредяване на ЕД – продължение

 2. Учредяване на холдингово дружество (ХД)

Втори способ за създаване на ЕД е чрез учредяване на ХД. ХД може да се образува само по т.нар.
„вторично учредяване“. При него съдружниците и акционерите в бъдещите дъщерни дружества
(ДД) внасят като непарична вноска дружествени дялове, съотв. акции от ДД, срещу което
придобиват акции от холдинговото ЕД.

ДД могат да бъдат както АД, така и ООД, които са учредени според законодателството на ДЧ и
имат седалище и главно управление на дейност на територията на ЕС. Дъщерните дружества
трябва да бъдат най-малко 2. След учредяването на ХД те запазват своята правосубектност – чл. 32,
§ 2 от Р2157/2001 г. Необходимо е наличието на МЕ – поне 2 от ДД трябва да са регулирани от
правото на различни ДЧ, или ако са от една и съща ДЧ, в продължение на най-малко 2 години да са
имали ДД, регулирано от правото на друга ДЧ, или клон в друга ДЧ.

ФС на учредяване на ХД (чл. 32-34 от Регламента)

1) съставяне на проект за учредяване на холдингово ЕД. Той се съставя от ръководните или от

управителните органи на дъщерните дружества. Законът не съдържа изискване той да е във
форма, но понеже трябва да се извърши вписване в регистъра, в случая е необходима писмена
форма за доказване в регистърното производство. Този проект съдържа повечето от данните,
които се включат в проекта за учредяване на ЕД чрез сливане или вливане, но това, което
отличава този договор от този за преобразуване е, че той трябва да посочва минималния %
акции или дялове във всяко едно от дъщерните дружества, които акционерите или
съдружниците в дъщерните дружества трябва да внесат в холдинговото дружество при
неговото учредяване, като този % трябва да е повече от 50/100 от постоянните права на глас .
Т.е. това изискване означава, че ХД към момента на учредяването си трябва да упражнява
повече от 50/100 от правата на глас от ОС на ДД-ва. Освен това този проект включва доклад.
Този доклад разяснява и обяснява последиците от учредяването на ХД за акционерите и
съдружниците и работниците и служителите в ДД-ва, ако има някакви такива последици.

2) За всяко от ДД този проект за учредяване се обявява по начина, който е предвиден в

законодателството на съответната ДЧ за обявяване на актове на ТД-ва най-малко 1 месец преди
датата на ОС, което ще приеме решението за учредяването. При нас обявяването се извършва в
ТЗ по партидата на всяко едно от ДД-ва, които са учредени в България.

3) елемент от учредяването на ХД е изготвянето на писмен доклад от един или повече

експерти, които са независими от дъщерните дружества. Те са назначени/одобрени съобразно
националните разпоредби от съдебен или административен орган на ДЧ, чието право регулира
дейността на ДД. По споразумение между ДД-ва може да бъде съставен единен доклад.
Независимо, че в нашето право липсват специални норми за ХД, трябва да се приеме, че ДЛ по
регистрацията в Агенцията по вписванията назначава този проверител, който може да бъде един за
всяко ДД или общ за всичките ДД. Смисълът на този доклад е да определи т.нар. съотношение на
замяна (един акционер/съдружник в ДД внася своите акции/дялове в ХД, въпросът е какво той ще
получи насреща) - понеже това е ЕД, той ще получи акции от ХД, въпросът е на каква стойност ще
бъдат те. Така на практика с този доклад се оценява чистата стойност на имуществото на всяко
едно от участващите ДД и се вижда какво имущество на каква стойност преминава в ХД. Съответно
стойността на 1 акция се получава като стойността на имуществото на всяко дружество се раздели
на броя на акциите. Така ако аз имам 5 акции от едно дружество, колко акции ще получа от ХД. В
този доклад се посочва и дали е имало някакви трудности при оценяването.
4) приемане на решение на ОС на акционерите/съдружниците за одобряване на проекта. Всяко
ОС на всяко ДД, което учредява ХД трябва да приеме поотделно решение, с което да одобри този
проект или договор .

5) извършването на непарична вноска с предмет дружествени дялове/акции на ДД-ва от страна

на акционерите/съдружниците – Регламентът предвижда, че акционерите/съдружниците на всяко
ДД трябва в 3-месечен краен срок да го уведомят дали възнамеряват да внесат свои акции/дялове
за учредяването на ХД. Този срок започва да тече от деня, в който този проект е одобрен от ОС на
всички ДД-ва. В същия 3-месечен срок трябва да внесат този минимален % дялове/акции на всяко
ДД – минимумът, който е предвиден в регламента е, че повече от 50/100 от дяловете/акциите с
права на глас трябва да бъдат внесени, а вече кой съдружник/акционер колко акции/дялове ще
внесе, си е негова работа. Ако някой от акционерите или съдружниците в този 3-месечен срок не е
заявил намерението си да внесе дялове/акции, той разполага със срок от 1 месец да извърши
вноските. След изтичането на този срок (3 месеца + 1 допълнителен) и останалите условия за
учредяването са изпълнени всяко ДД оповестява, че действията по учредяването са извършени.

6) вписване в ТР на ДЧ по регистрацията – ДД са в различни държави, но ХД трябва да е в една, а

може тя да е различна от тези на ДД.

3. Учредяване на дъщерно дружество

Друг способ за учредяване на ЕД е учредяване на ДД, т.е. ЕД учредява ДД, което също е ЕД.
Новоучреденото няма да бъде ХД, защото по предишния способ, за да бъде ЕД ХД, то трябва да
има най-малко 2 ДД, докато тук ЕД учредява ДД (то пак е холдингово, но не по смисъла на
предишния способ за учредяване). Тук схемата е по-различна – 2 ДД учредяват 1 (също ДД), което
е ЕД при това тези двете дружества могат да бъдат ЕД, но могат да бъдат и всякакви други ЮЛ по
смисъла на чл. 54, § 2 от ДФЕС, т.е. учредители на това ДД могат да бъдат всякакви ЮЛ (ТД,
кооперации), но не и ЮЛНЦ.

Тези ЮЛ-учредители трябва да са учредени по правото на ДЧ и да имат седалище и главно

управление на дейността на територията на ЕС. Пак трябва да има МЕ – поне 2 от тях трябва да се
регулират от правото на 2 различни ДЧ-и или ако са от 1 ДЧ, тогава всяко от тях трябва най-малко в
продължение на 2 години да е имало ДД или клон, регулиран от правото на друга ДЧ.

4. Учредяване чрез преобразуване на АД

Следващият способ за учредяване на ЕД е преобразуване на АД на ДЧ – специално тази форма на

преобразуване не е уредена на европейско ниво. По нашето право съществува една форма на
преобразуване, която се нарича преобразуване чрез промяна на правната форма и ние ще говорим
за нея – напр. възможно е едно ООД да се преобразува в АД или обратното. По нашето право
преобразуващите се и преобразуваните дружества могат да бъдат от всякакъв вид. Важно е да се
разбере, че по този регламент формата на преобразуване прилича на уредената в нашето право
преобразуване чрез промяна на правната форма само че не е точно същата, защото по нашето ТП
се преобразува 1 ТД от 1 вид в ТД от друг вид. Една от основните правните последици на това
преобразуване е прекратяването на ЮЛ, което се преобразува и възникването на негово място на
ново ЮЛ от нов вид, т.е. тази форма, уредена по нашето право засяга правосубектността. Тук обаче
не е така, защото ЕД е вид АД. Този способ, който регламентът позволява е АД, което е учредено
според законодателството на ДЧ и има седалище и главно управление на територията на ДЧ, да се
преобразува в ЕД, т.е. нямаме промяна в правната форма, защото все си е АД. Всъщност и другите
характерни за преобразуването промени:
последица 1: правосубектността: прекратяват се някакви дружества и възникват нови;
последица 2: имуществото – универсално или частно право;
последица 3: членствените права – напр. на мястото на членствените права на тези дружества,
които се прекратяват възникват членствените права на дружествата-правоприемници)., които
настъпват при промяна на правната форма, не настъпват тук.

Предпоставка за това второто преобразуване е наличието на МЕ, т.е. АД трябва най-малко 2 години
да е имало ДД, което да е регулирано от правото на друга ДЧ. Освен това, за да не усложни ФС, а и
да не се накърняват правата на акционерите, служителите и кредиторите Регламентът забранява
преместването на седалището от една ДЧ в друга ДЧ да се извършва едновременно с
преобразуването – след това могат да си го преместят.

ФС на това преобразуване също е сложен и смесен.

1. Изготвяне на проект на преобразуване заедно с доклад от управителните и ръководните

органи на националното АД – те обосновават от икономическа и от правна гл. точка
преобразуването, като този проект за преобразуване всъщност представлява план и посочва
последиците от приемането на правната форма за акционерите и работниците и служителите.
За този проект е достатъчна проста писмена форма.

2. Оповестяване на проекта по начин, предвиден в националното право на съответната държава

най-малко 1 месец преди насрочената дата за ОС, което ще приеме решение за преобразуване.

3. Доклад от независими експерти, които също по нашето вътрешно право се назначават от ДЛ по

регистрация към Агенцията по вписванията. Тук обаче не се определя съотношение на замяна,
защото членствените права не се засягат. Правният субект се запазва, т.е. имуществото му
остава същото. Обаче в този доклад, който се изготвя от експерта/ите трябва да се определи
каква е чистата стойност на имуществото (т.е. разликата между активи и пасиви) или дали
разликата на активите и пасивите е равна на стойността на капитала със съответните резерви –
това е, което се изследва в случая. Идеята е, че ако това дружество има повече пасиви,
отколкото активи, (макар че по нашето вътрешно право има правило, че в такъв случай в
период от 1 г. трябва да се вземе решение какво ще стане), ще се образува декапитализирано
дружество.

4. Приемане на решения от ОС на акционерите за преобразуване – Регламентът приема, че то се

приема по начина, по който е предвиден в националното акционерно право. Трябва се
промени устава, като според Регламента това става с квалифицирано мнозинство при
първоначален кворум поне половината от капитала.

5. Учредяване на дъщерно ЕД от ЕД

Пети способ за учредяване на ЕД е учредяване на дъщерно ЕД от ЕД – при него няма МЕ. Т.е. едно
ЕД учредява ДД, което също е европейско. Това учредяване се извършва по правилата на
националното право за учредяване на еднолични дружества, тъй като в регламента няма правила.
Напр., ако имаме учредено ЕД в България, то може да учреди ДД в България или в друга ДЧ.
 Това е за способите за учредяване на ЕД. Повтаряме: не може едно ЕД да се учреди така, както се
учредява едно АД по българското право с учредително събрание. Т.е. само тези вторични способи
са приложими (вторични, защото реално вече има някакви учредени дружества)!

II. Проблеми в управлението на ЕД

По принцип правилата при управлението на ЕД са доста близки до тези за управление на АД по

нашия ТЗ, но има известни различия. Възприета е система от органи, която е същата както по ТЗ,
т.е. имаме ОС на акционерите и две алтернативни възможности за системи за управление –
едностепенна и двустепенна. При едностепенната има само един орган, който се нарича
управителен орган (това е съветът на директорите по нашето право). Има и двустепенна система
(по нашето право – контролен съвет и управителен съвет), при която има надзорен орган и
ръководен орган. Всяко ЕД може да избира свободно между тези две системи и да ги сменя, когато
иска, както е и по нашето вътрешно право.

1. ОС на акционерите

За него Регламентът не е единственият източник на ПН-и. В самия регламент е предвидено, че

приложими за ОС са и ПН-и на ДЧ-и по седалището на ЕД, които са приети всъщност за
националното АД. Особеното е, че правата, които регламентът предоставя на ОС не са
изчерпателно изброени. Кои са посочени?

- ОС на акционерите променя и допълва учредителните си актове

- ОС решава дали да се премести седалището в друга ДЧ

- то приема решения за одобряване на проекти за сливане/вливане; за холдинг при учредяване на

ЕД; за преобразуване (както ще видим ЕД може да се преобразува в дружество по националното
право).

- ОС на акционерите конституира или надзорния орган при двустепенната система, или

управителния орган при едностепенната система за управление.

- ОС одобрява и ГФО

Дотук са уредените в регламента функции на ОС. Субсидиарно за ЕД се прилага и националното

законодателство на ДЧ за АД по неговото седалище. Така че, ако напр. ЕД е учредено със седалище
в България, субсидиарно ще се прилагат и правилата за ОС на АД, т.е. тази компетентност ще бъде
разширена съобразно с ТЗ.

Регламентът урежда неизчерпателно правилата за свикване и провеждане на заседанията на ОС,

като за неуредените въпроси се прилагат нормите за националните АД в ДЧ по седалището.
Регламентът предвижда, че заседание на ОС се провеждат най-малко веднъж всяка календарна
година в 6-месечен срок след края на финансовата година за приемане на ГФО.

ОС се свиква по всяко време от органите за управление – от управителния орган; надзорния или

ръководния орган. Регламентът урежда и колективно право на акционерите да свикват ОС
(подобно на правото на акционерите в чл. 223 от ТЗ) – предвидено е, че един или повече
акционери, които притежават акции с номинална стойност най-малко 10/100 от капитала
могат да поискат свикване на ОС и да определят дневния му ред. (Това правило е
диспозитивно и изрично е предвидено, че в учредителните актове този % може да бъде по-нисък,
но по нашето право този диспозитивен характер не е уреден). Искането по това малцинствено
право трябва да бъде отправено до някой от органите, които са компетентни да свикат ОС
(горните), като то трябва да съдържа и дневния ред. Ако ОС не бъде проведено най-късно 2 месеца
от получаване на искането, компетентният съдебен орган (у нас това е окръжният съд по
седалището на дружеството) може да разпореди свикване на ОС в определен срок и да овласти
акционерите, поискали свикването на ОС да го свикат. По нашето национално право е същото, като
има разлика в сроковете. Ако по нашия ТЗ се изпусне срока, т.е. не се реагира, искането се отправя
до окръжния съд по седалището, но регламентът предвижда, че то може да се отправи и до АО по
седалището (такъв е режима в друга ДЧ).

Следващото колективно право по регламента – акционерите да поискат включване на един ли

повече допълнителни въпроси в дневния ред. Отново най-малко на 10/100 от капитала. Ние
имаме подобно в чл. 223а от ТЗ, обаче регламентът само споменава, че има такова колективно
право, а редът и сроковете за упражняването на това право се определят от националното право
на ДЧ по седалището на ЕД. Ако то вече не предвижда такова право, тогава в Регламента е казано,
че такова право се урежда от учредителния акт. При нас си се прилага чл. 223а.

ОС приема решения с обикновено мнозинство от гласовете освен ако Регламентът (или при
липса на норми в него националното право на ДЧ) предвиждат по-голямо мнозинство. Тук обаче
има съществена разлика между Регламента и нашето право. Мнозинството според регламента се
формира въз основа на действителните гласове, т.е. не се отчитат гласовете на акционер, който не
е участвал в гласуването или се е въздържал, или е подал празна бюлетина или недействителна. А
по нашето право мнозинството се формира на базата на всички акционери, които присъстват на
събранието.

В Регламента кв. мнозинство е уредено само за решенията, с които се изменя и допълва устава,
като в този случай необходимото мнозинство за приемане на решение е 2/3 от подадените
действителни гласове, като ако уредбата на ДЧ по седалището изисква и допуска по-голямо
мнозинство от този ред, решението трябва да се приемем със съответното по-високо мнозинство.
ДЧ може да предвиди, че когато е представен най-малко ½ от капитала, решението се приема с
обикновено мнозинство. Нашата държава не е възприела подобно правило.

Когато има повече от един клас акции, всяко решение на ОС се гласува отделно от всеки клас
акционери, чиито права са засегнати от решението. Така е и по нашето вътрешно право.
Тогава мнозинствата се определят отделно за всеки клас акции.

2. Общите правила в системите за управление

Те важат и за двете системи на управление – едностепенната и двустепенната, като уредбата на

Регламента е пестелива понеже неуредените въпроси се уреждат предимно от устава или от
нормите за АД на ДЧ по седалището на ЕД.

Преобладава виждането, че двата органа са колегиални, по-специално по отношение на

управителния орган при едностепенната и ръководния при двустепенната система. Те се избират
за срок, който е определен в устава, като той не може да бъде по-голям от 6 г. (по нашето
право е по-малък), но могат да се избират за неограничен брой мандати (и при нас е така)
освен ако в устава е предвидено друго.

Има общи изисквания към членовете на тези органи. Те могат да бъдат дееспособни ФЛ. Могат и
ЮЛ, ако това е предвидено в устава освен ако националното право предвижда друго – по нашето е
възможно ЮЛ да бъде член в тези постоянно действащи органи. Самият регламент не урежда
 положителни и отрицателни предпоставки към членовете на управление и надзор, но той
препраща към националното право. Регламентът предвижда само 2 ограничения - не може да
бъде член на орган на ЕД или представител на член ЮЛ, което:

1. съгласно законодателството на ДЧ по седалището на ЕД няма право да бъде член на

съответния орган на АД – т.е. ако седалището е в България, ще важат ограниченията по ТЗ за
членовете на тези органи.
2. Ако лицето е лишено от право да е член на съответния орган на АД с решение на съдебен
или административен оран, което е постановено в ДЧ – ограниченията в България са
уредени само нормативно.

Самият устав може да предвижда особени изисквания за членовете. Освен това чл. 48 от
Регламента касае сделките, които се сключват от ЕД. В устава могат да се посочат сделките, за
които се иска разрешение от надзорния орган (при двустепенната система) или изрично решение
на ръководния орган (при едностепенната система). За приложение на регламента във вътрешното
си право ДЧ може да предвиди такива изисквания. Нашият закон не е възприел такова правила,
тъй като субсидиарно се прилага чл. 236 на ТЗ.

Регламентът урежда задължение на органите за управление и надзор да пазят тайните на

дружеството (чл. 49). Те са длъжни, вкл. и след като престанат да бъдат членове да не разкриват
информация за дружеството, с която разполагат, и чието оповестяване би увредило интереса на
дружеството освен ако разкриването се изисква от националното право или е в обществен интерес.

Общите правила за кворума и мнозинството за приемането на решения (в чл. 50). По принцип

правилото за кворум, което е уредено, е диспозитивно, защото в устава може да се предвиди и
друго. Т.е. по нашето право имаме единично правило и то е императивно, а пък тук е
диспозитивно. Иначе кворумът и по регламента е най-малко ½ от членовете, а мнозинството е
мнозинството от присъстващите и представените членове. Т.е. кворумът е минимум половината, а
решенията се приемат с мнозинство от присъстващите и представените.

Членовете имат равни права на глас – това правило обаче е диспозитивно.

Има и още едно правило, което по нашето право го няма – то е, че при равен брой гласове
председателят на всеки орган има решаващ глас. Имайте предвид, че Агенцията по вписванията
при учредяване на дружество изисква, макар и никъде да не го пише, броят гласове да е нечетен,
за да се избегнат ситуации, при които има равен брой гласове и не може да се вземе решение.
Според проф. Калайджиев те нямат право да поставят такова изискване, защото ТЗ не го поставя.
Тук обаче разрешението в регламента е друго – председателят да има решаващият глас при равен
брой гласове. Това правило също е диспозитивно и може да се дерогира с устава.

Членовете на тези органи за управление и надзор отговарят за вреди към дружеството

съобразно правилата за АД в ДЧ по седалището. – чл. 51 от регламента.

Сега поотделно ще разгледаме правилата на регламента при едностепенната и при двустепенната

система.

3. Двустепенна система

При двустепенната система функционират два органа – надзорният орган и ръководният, които
съответстват на управителната система по ТЗ с надзорен съвет и управителен съвет. Ръководният
орган управлява и представлява дружеството, като Регламентът предвижда, че ДЧ може да приеме
 легално правило, съгласно което за текущото управление отговаря изпълнителен директор или
изпълнителни директори съгласно уредбата за АД със седалище на нейната територия. Нашата
държава не е възприела такова правило. По нашия ТЗ няма правило за изпълнителни директори
при двустепенна система на управление, има такива правила при едностепенната система,
независимо от това, че в практиката няма спор, че може да има изпълнителни членове, на които да
е възложено управлението, и при двустепенната система, т.е. при управителния съвет. Т.е. при нас
няма изрично такова правило, но по аналогия прилагаме чл. 244, който е за съвета на директорите
при управителния съвет.

Членовете на ръководния орган се избират и освобождават от длъжност от надзорния

орган, както е и по нашето право. Тук обаче има едно изключение – регламентът предвижда, че
ДЧ може да въведе правило, съобразно което член/овете на ръководния орган се избират и
освобождават от ОС на акционерите при същите условия, както и членовете на този орган при АД
според националното право по седалището. Ние по нашето право нямаме такава възможност, т.е.
при нас членовете на управителния съвет не могат да бъдат избрани от ОС.

Правилото на чл. 39, §1 от Регламента предвижда, че надзорният съвет може да избира и

освобождава от длъжност само 1 член на ръководния орган. Въпросът е може ли ръководният
орган да е едноличен, да не е колегиален. Този въпрос не е безспорен, но доколкото има общи
правила за кворум, за мнозинства… по-скоро се налага отрицателният орган, но може и да се
смята, че тези правила за кворум и мнозинство се прилагат само когато органът е колегиален, а
самото дружество може да избере и да бъде едноличен - :/ не е много ясно.

Едно и също лице не може да бъде едновременно член на ръководен и на надзорен орган – така
е и по нашето право, защото може да има конфликт на интереси. Но за разлика от нашето право в
регламента е предвидена възможност, ако член на ръководен орган бъде освободен от длъжност
или правомощията му бъдат прекратени по някаква причина, надзорният орган може да определи
един от своите членове да действа като член на ръководния орган. По нашето право нямаме
такова, т.е. ако надзорният орган (при нас управителния съвет) е от 3-ма човека и единият умре,
тогава трябва веднага да се избере нов член на управителния съвет, но тук регламентът допуска
член на надзорния съвет да престане да изпълнява функциите си като такъв и да започне временно
да изпълнява функциите си на член на този ръководен орган. ДЧ-и могат да въведат и краен срок,
през който член на надзорния орган може да замества член на ръководния.

Броят на членовете на ръководни органи и правилата за определянето им се определят в

учредителните актове на ЕД. Т.е. самият регламент не съдържа минимален и максимален брой, а
ДЧ може да определи такъв.

3.1 Надзорният орган

Той е колегиален орган, а членовете му се избират от ОС. В регламента се казва, че членовете на

първия надзорен орган се определят в учредителните актове. Сега, по нашето вътрешно право
членовете на първия надзорен съвет се избират на учредителното събрание. Както си спомняте от
способите за учредяване на ЕД, тук няма учредително събрание, затова всъщност членовете на
първия могат да бъдат посочени в учредителния акт.

Броят на членовете и определянето им се определят от устава, като ДЧ може да предвиди

минимален и максимален брой, но нашата държава не е и тези въпроси при нас се решават от
устава.

Надзорният орган има широки контролни функции, които по същество не се различават от

компетенциите на надзорния съвет при АД, определени – срв. с чл. 243, ал. 1-3.
 Надзорният орган упражнява периодичен контрол, като изисква от ръководния орган да го
информира за дейността на дружеството и очакваното развитие в бъдещите 3 месеца. Ние
имаме подобно правило.

Надзорният орган разполага и с компетентността да упражнява инцидентен контрол, като той

може да изисква от ръководния орган да му предоставя своевременна информация за всички
обстоятелства, които могат да имат съществено значение за дружеството, както и всяка
друга, от която надзорният орган се нуждае, за да упражнява контролните си функции.
Такава възможност е уредена в ТЗ.

При упражняване на своите компетенции надзорният орган може да предприеме проверки, както
е и по вътрешното право. Всеки член има право да се запознае с информацията, която е
предоставена на органа (така е и по вътрешното право).

Като колегиален орган НС избира председател с организационни функции измежду своите

членове (и при нас е така).

4. Едностепенна система на управление

При нея има само един колегиален орган – управителния орган. ДЧ може да предвиди, че
управлението може да се предостави на негов член (един или повече), който се нарича
изпълнителен директор. По вътрешното ни право това също е възможно.

Броят на членовете на управителния орган и правилата за определянето им се уреждат в

учредителните актове и ДЧ може да уреди минимален и максимален брой, но нашата държава
не е уредила и този въпрос се решава от устава (ако и там не е определено, субсидиарно се
прилагат правилата за АД).

Членовете на управителния орган се избират и освобождават от ОС, а членовете на първия

УО се определят от учредителните актове.

УО заседава най-малко веднъж на 3 м. – в устава може да се предвиди и друго (такова правило

има и в ТЗ). Управителният орган избира председател, който има организационни функции (и
по ТЗ е така).

Чл. 61 на Регламента урежда правила за годишни финансови отчети (ГФО) – Изготвянето на ГФО и
на консолидираните финансови отчети се урежда от акционерното право на ДЧ по седалището.

По същия начин в чл. 63 е предвидено, че прекратяването, ликвидацията и несъстоятелността се

урежда от правото, което се прилага за АД по седалището на ЕД. Има обаче едно специфично
основание за прекратяване на ЕД. То е за нарушаване на чл. 7 (изискването реалното седалище и
вписаното седалище). Реалното седалище е термин на МЧП и означава мястото, където фактически
се извършва дейността, докато вписаното е това, което е по ТР. По нашето вътрешно право тези
две трябва да съвпадат. По регламента изискването е реалното и вписаното седалище да се
намират на територията на една и съща ДЧ. Вече самата ДЧ може да приеме правило,
което да изисква те да са на едно и също място – нашата го е въвела.

Сега, ако бъде нарушен чл. 7 (т.е. двете седалища не са в една и съща ДЧ) в регламента е
предвидено, че ДЧ по вписаното седалище трябва да приеме подходящи мерки, с които да
задължи ЕД да отстрани нередовността:

- или отново да установи фактическото си седалище на територията, където се намира

вписаното.
- или като премести вписаното си седалище на територията, на която се намира реалното
седалище.

Ако ЕД не отстрани това нарушение, тогава ДЧ е длъжна да предвиди ликвидация на това

ЕД – чл. 64, § 2. Нашата държава е транспонирала това изискване, като е предвидила, че в случай
на нарушение на чл. 7 прокурорът е легитимиран да предяви конститутивен иск за прекратяване на
ЕД.

Освен това има и още едно правило – ако компетентните органи на ДЧ по реалното седалище
установят, че то не съответства на вписаното, първите трябва да уведомят компетентните органи
на държавата по вписаното седалище, за да предприеме тези мерки за отстраняване на тази
нередовност.

Възможно е по регламента ЕД да се преобразува в АД, което е уредено в правото на ДЧ по

неговото седалище, т.е. както АД може да се трансформира в ЕД, така и обратното. Това пак не е
преобразуване, защото няма промяна в правната форма (не настъпват промените от
преобразуването – няма промяна в правосубектността, няма в имуществото….)

2 предпоставки да се извърши това преобразуване:

1. Да са изтекли 2 години от вписването на това ЕД

2. Да са одобрени първите 2 ГФО

ФС тук наподобява на този на преобразуване на АД в ЕД – същото е само че последиците са

обратните. Т.е. 1) ръководният или управителният орган най-напред съставят проект за
преобразуване и доклад, в който се обясняват последиците от правна и икономическа гл. точка
за акционерите, работниците и служителите. Този проект се оповестява по начин, предвиден от
правото на ДЧ (при нас – в ТР) най-малко 1 месец преди датата на ОС.

2) независими експерти (един или повече), които са назначени от съдебния или

административен орган (по нашето право това е ДЛ по регистрацията) изготвя доклад, в
който удостоверяват, че актовите съответстват на капитала.
3) След това се приема решение на ОС за одобряването на този план за преобразуването,
заедно с устава (тъй като и в него има промени).
4) Накрая се извършва вписване в съответния регистър на ДЧ по седалището