Тема 1 Понятие за Облигационно право

Законът не съдържа обща разпоредба, която да описва какво урежда. Въпросът е доктринерен.
Най-далечното определение за облигационното право. Собственост, ползване на вещи, използване
на работи и услуги и други подобни отношения, което показва една неизчерпателност на тази
дефиниция, но по големия недостатък е че тя няма чисто правен характер, не посочва правните
признаци, които отличават облигационните отношения.
Подобно е и определението, при което се казва – облигационното право урежда имуществени
отношения във връзка със стокооборота. В един широк смисъл което включва предоставяне на
работа и услуги което включва и други подобни дейности – това е пак дефиниция която страда от
същите недостатъци.
На следващо място – една дефиниция, която се основава на правни признаци – именно какви
биха могли да бъдат юридическите факти, от които възникват облигационни отношения –
Облигационното право урежда отношения, възникващи от договорите, защото са най често
срещаните основания за възникване, и след това се продължава с едно изброяване на други ЮФ
– непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без възлагане,
като се спира до тук. Това са само основанията, уредени в ЗЗД, но те не са всички възможни
източници на облигационни отношения.
За предпочитание е следващото определение, което се възприема и в двата учебника, поставени на
първо място – Нормите на Облигационното право уреждат облигационни отношения – Тази
дефиниция посочва общите проблеми, които урежда законът - Въпросите, свързани с
възникването на облигационните отношения, тяхното съдържание, проблемите свързани с
изпълнението и неизпълнението на задълженията и най накрая – въпросите, свързани с
изменението и прекратяването на облигационното отношение. Това също е непълно, защото има
и други проблеми, които се уреждат от общата част на ЗЗД и не са намерили място в тази
дефиниция – например солидарност, проблеми за солидарността, обезпеченията. И в този си вид
обаче тя е достатъчна за да очертае основите. Важат общите принципи на ГП, страните са
равнопоставени.
Облигационното право стои в центъра на ГП. Облигационното право е центъра на цялото
частно право. ОП до голяма степен е важно и в търговските отношения, защото то стои в
основата на търговските отношения. Повечето от ТД се учредяват чрез договори. В областта на
семейното право – брачният договор – той също има своите особености, уредени в СК, той не
принадлежи само на облигационното право, макар че могат да възникват чисто облигационни
задължения. В трудовото право – трудовият договор, като индивидуалните ТД, с разновидността
му на колективен трудов договор, осигурителното правно също познава договорите, там има
особен договор, който е с нормативен характер – договорът в областта на здравното осигуряване
– между здравно осигурителната каса и кооператорите които предоставят медицински услуги -
националния рамков договор. Споразумението в административното право – договор, но
страните не са равнопставени. Наказателния процес също използва споразуменията,
международното право.
Система на облигационното право – ЗЗД е кодификационен закон. Обща част и особена част.
Институтите на облигационното право са разпределени в тези две части.
Общата част обхваща тези институти, които имат значение към всички видове
облигационни отношения – изпълнението, неизпълнението, обезпеченията – това са все общи
въпроси. Едно не съвсем логично но водено от традицията – е в общата част да се съдържа и
уредба на различните видове основания за възникване на облигационните отношения.
Отделните видове облигационни отношения са обект на особената част, включително като
се почне от особеностите на самите източници. Законодателят е включил в особената част на
ЗЗД само различните видове договори.
Извъндоговорните източници са останали в общата част – непозволено увреждане,
неоснователно обогатяване, водене на чужда работа – според Марков трябва да принадлежат
към особената част.
Към особената част принадлежат и други специални норми, съдържащи се в други закони,
отнасящи се както до някакви договори които се уреждат отделно, примерно договорът за
аренда, така и правила, отнасящи се за извъндоговорни отношения – ЗОДОВ – част от
деликтното право.
Източници на облигационното право, като източници на обективно право –
Конституцията на Република България, решения на конституционния съд – по ЗЗД няма, но има
по други закони, международни актове – които по скоро принадлежат към МЧП, третират
облигационни отношения с международен елемент. С предимство пред вътрешното право се считат за
част от него и актовете на европейското право. Особено в областта на потребителската защита. Освен
ЗЗД имаме доста широк кръг от законови актове, които съдържат уредба на облигационни отношения,
- ЗОДОВ, ЗЗП, ЗОС, ЗДС, ЗОП, в потрепителското право – законът за потребителския кредит и др. и в
ЗУТ ще намерим правила относно договорите в строителството и т.н.
Подзаконова уредба – среща се, но не толкова натрапчиво. Чл. 86 – при забава на плащане се
дължи лихва – определена от МС. МС е приел постановление, което действа към момента от 94 год.
Към тези източници – всички онези, които към ГП произтичат от чл. 5 ГПК, а също така и
задължителните актове на върховните съдилища, най- вече ВКС. Изрично трябва да се подчертае,
че определени правила не представляват източник – различни частни кодификации, например
правилата на международната търговска камара в Париж. Инкотермс – правила относно
тълкуване на клаузи в договорите.
Друга група правила, които наподобяват нормативните източници са устройствените актове
на ЮЛ – те са правила с трайно приложение, при котето чевидно се налага прилагането им към
множество еднообразни хипотези, но в същност те са частноправни отношения, които нямат
властнически характер и по тази причина не могат да бъдат нормативни актове – той е винаги
с властнически характер.
Правила за добри практики – нямат нормативен характер, въз основа на тях в много случаи
ще се преценява дали длъжникът при изпълнението е положил дължимата грижа.

Принципи на облигационното право – Централният принцип е принципът за СВОБОДА НА

ДОГОВАРЯНЕТО. Отнася се не само до договорите, които са основен източник на
облигационни отношения. При извъндоговорните облигационни отношения, договарянето е
възможно и този принцип намира проявление. Закрепен е легално в чл. 9 ЗЗД. Буквата на този
текст визира само едно от проявленията на принципа за свобода на договарянето – свободното
определяне съдържанието на договорите, но се разбира в най широк смисъл. В редица случаи
принципът бива ограничаван, всеки принцип познава изключения. Те се установяват с императивни
правила, с оглед защита на някакъв обществен интерес. Включително и понякога с публично-правни
норми, например чл. 21 ЗЗК. Като принципи могат да се разглеждат – при непозволено увреждане
– принципът да не се вреди другиму, прикрепен в текста на чл. 45 ЗЗД. При неоснователното
обогатяване – чл. 59 ЗЗД, недопустимост на неоснователното обогатяване на едно лице за сметка
на друго. Тези два принципа също имат общо значение доколкото се прилагат и в отношенията между
търговци. В областта на непозволено увреждане, могат да бъдат посочени и други принципи –
без вина няма отговорност или принципът за пълно поправяне на вредите.
В заключение относно развитието на ОП – Българското ОП, в ЗЗД, който е бил приет 1892-93 г, са
взаимствани изцяло от Италианския граждански кодекс, разрешенията на Наполеоновия кодекс. Той е
действал успоредно с ТЗ, приет 5 години по – късно. 1951 – приет сега действащия закон. След 50-та
год. в нашето законодателство са създадени правила за договорните отношения между стопанските
субекти – социалистически организации. През 93 год. в ТЗ, беше създадена част 3 - търговските
сделки и всички тези разпоредби от ЗЗД бяха отменени, защото уредбата намери естественото си
място в ТЗ. Друга посока, в която се развива законодателството в тази област е свързана с
отговорността за вреди – ЗОДОВ, също и ЗООС. След 90 - та год. – формирането на един раздел
относно потребителската защита, потребителското право.

Тема 2 Облигационно отношение

Obligare – обвързвам, ФГК дава дефиниция на договора – чрез него длъжникът се обвързва,
задължава, да даде, да направи, или да не направи нещо (престация). От тук бихме могли да
изведем по общото понятие за Облигационно Отношение.
Облигационно Отношение от към страната на кредитора – така е подходил германския
законодател, параграф 241 – Облигационното Отношение се изразява в правото на кредитора да
иска определена престация от длъжника. Облигационното Отношение обикновено е между две
страни, възможността на кредитора да иска, да получи престацията от длъжника.
Възможността да се иска престация, може да бъде дадена и само на едната страна, както и на
двете, всяка от тях да получи някаква престация.
Друга уговорка която трябва да се направи е и тази, че не всички договори имат
престационен характер, тоест водят до възникване на такова задължение за престиране.
Макар и по-малко на брой, чисто практически, и правна уредба, съществуват и друг вид
договори – организационния – типичен представител е предварителният договор. Тези
организационни по свой характер задължения също формират облигационно отношение,
въпреки че не се дължи престация.
Друга уговорка – Облигационното Отношение обикновено има две страни – поне една от
който е кредитор, а другата длъжник.
Наред с тази класическа структура трябва да имаме предвид и по различната структура на
Облигационните Отношения, възникващи от многостранните договори – типичен представител
е дружественият договор. Особеното при тях е, че липсва тази насрещност, като има
еднопосочност на целите, а от там и на задълженията, които се поемат. Затова при тези договори
не се говори за страни, а за участници или съдружници.
Облигационното Отношение е вид гражданско правоотношение, затова и то възниква по
силата на Гражданско правна норма.
В областта на договорите – следваща уговорка – възможно е страните да сключат договор,
който е неуреден в закона, т. нар ненаименувани. Правната норма въз основа, на която
възниква ОО винаги ще бъде чл. 9 ЗЗД.
Юридическия Факт, от който възниква Облигационното отношение е факт на ГП побикн но това
не е задължително, възм е да възникне от други негражданско правни ЮФ.
Две качества, които обикновено имат страните – поне едната е кредитор, другата съответно
длъжник. Тези качества се определят и от съдържанието на ОО и то е последната негова особеност.
Субективните права и задължения. Трябва да има поне едно субективно право, което да
притежава кредитора – Вземане. Насрещното задължение се нарича в закона, освен задължение
и Дълг.
Облигационното Отношение може да има проста структура, изразяваща се в едно вземане за
кредитора и насрещното задължение за длъжника. ТОГАВА ТО ЩЕ Е ЕДНОСТРАННО.
Когато и за двете страни има, както права, така и задължение, Облигационното Отношение
ще бъде двустранно.
Първоначално формираното съдържание на Облигационното Отношение може да се
променя, да възникват нови права и задължения, да се погасяват съществуващите. Тази
динамика на ОО дава повод на някои автори да говорят за отношението като явление, което се
проявява в два смисъла – тесен и широк.
В широкия смисъл се включат и допълнително възникналите права и задължения към
старите за страните. Например – при един договор за наем – може да възникне задължение за
наемодателя да извърши ремонт на вещта, за да я приведе в състояние да е годна за ползване, от
друга страна задължение за наемателя – ако е причинил увреждане на вещта да я отстрани, да я
поправи. Тези задължения се напластяват към първоначално съществуващите. Ако наемателя
не поправи вещта а я е увредил ще трябва да плати обезщетение.
Последното право обикновено се разглежда като елемент от ново ОО – правото на
обезщетение, то е санкционно по своя характер. Въпреки това връзката между първоначалните
задължения и тези, които допълнително са възникнали не може да бъде разкъсвана логически.
Към тази тема принадлежи и въпроса за вземането на кредитора – той е основният елемент
от съдържанието на ОО. Субективното право на кредитора е да иска една определена престация
от длъжника. По своята характеристика вземането е притезателно субективно право, тъй като
съдържа възможност да се иска определено поведение от друго лице, от длъжника. Кредитора
не може сам да извърши необходимото, за да получи съответното благо, а се нуждае от
съдействие от страна на задълженото лице.
Вземането е и относително субективно право, тъй като насрещнозадълженото лице са
определени, те са известни кои са, липсва тази неопределеност, както е при вещните,
абсолютните права. Все пак налице е известна противопоставимост на вземането спрямо трети
лица – тя произтича от общия принцип да не се вреди другиму.
В чл. 21, спец правило – предвижда една отговорност вместо задължения. Не е налице
абсолютност на облигационните прави и когато са противопоставими на трети лица, това би
застрашило правната сигурност. Вземането е едно имуществено субективно право. Съществуват и
случаи, в които интересът на кредитора е неимуществен – например при едно лечение. Както
повечето имуществени права, така и тук важи принципът, че вземането е прехвърлимо, чл. 90
ЗЗД обаче посочва 3 причини, поради които едно вземане може да е непрехвърлимо.
 Последната хипотеза е спорна, счита се че клауза в един договор не може да попречи при
прехвърлянето, а само да доведе до отговорност.
Вземанията са граждански субективни права, това важи и за публичните вземания, но пък
от друга страна те са поставени под особен режим.
Вземането не е единственото субективно право, което може да се съдържа в Облигационните
Отношения.
В Облигационните Отношения може да се включват и преобразуващи субективни права,
отношенията възникнали от предварителен договор. При развалянето на договора, в случая на
неизпълнение, чл. 87 дава правото на изправната страна да развали едностранно договора, по
принцип извънсъдебно, в някои случаи съдебно, но едностранно – имаме преобразуващо
субективно право, негово упражняване води до отпадане на ОО.
Освен преобразуващи субективни права, ОО може да съдържа и други акцесорни,
несамостоятелни, права. Такива най често са тези с обезпечителен характер – залог, ипотека,
поръчителство. Договорът за продажба – вещта трябва да бъде предадена на купувача.
Несъщинско задължение – за купувача – ако вещта има недостатъци, за да може купувача да
упражни правата, възникващи по този повод, трябва при установяването на недостатъка да
предяви недостатъка, ако иска.
Защита на кредитора срещу действия на трети лица – чл. 21 ЗЗД, и трябвало да се има
предвид всяко едно задължение независимо от неговия източник, целта е да се даде защита на
кредитора въобще.
Другият въпрос – дали всеки вид престация би могла да попадне тук – попречване на
изпълнението реално може да настъпи само при непаричните задължения.
Когато задължението е за заплащане на определена сума, пречки пред длъжника не би
трябвало да има, например това че банката му е отказала кредит.
Вторият кръг въпроси – предпоставките за отговорността – има деяние от страна на едно
трето лице, което не е длъжник. Това деяние е противоправно. Необходимо е да са настъпили
вреди. Това обезщетение което се дължи е за вредите, претърпени от кредитора. Причинната
връзка е усложнена във случая – трябва да открием такава между деянието и неизпълнението.
Вината в хипотезата на чл. 21 е квалифицирана, законът казва – третото лице
недобросъвестно трябва да е попречило.
Други случаи където терминът недобросъвестност се използва за означавенот форма на
вина се приема, че става дума за умисъл, така е и в този случай. Третото лице трябва да е
действало умишлено.
Какво обезщетение дължи третото лице? - дали за това, че е налице неизпълнение и от него
произтичат вреди, или затова че ще се достигне до засягане на негативния интерес. Ако трябва
да следваме принципа за пълно обезщетяване, правилен ще е първият отговор.
Характер на отговорността – буквата на закона ни води към договорна отговорност,
функциите, нейният обем съвпадат с тези на договорната отговорност, но между отговорното
лице и кредитора не съществува облигационно отношение. По тази причинна отговорността
следва да се квалифицира като деликтна, макар и особено доколкото вината е по различна,
обемът на отговорността е по различен.
Възможно е това поведение на третото лице да не е довело още до създаването на непреодолими
пречки пред длъжника да изпълни. На общо основание, като се стъпи на чл. 124 ГПК, дава
възможност всяко лице да предяви иск за защита на правото си когато бъде нарушено, този иск също
би следвало да бъде признат в полза на кредитора.

Тема 3 Претенция, дълг и отговорност. Интересът на кредитора

Претенция – иск в материален смисъл.
Наличието на претенция е предпоставка един иск да бъде уважен. Иск в процесуален смисъл –
съдът е длъжен да го разгледа. Дали ще уважи искът зависи от претенцията, от материалното право на
иск.
Що се отнася до задължението и отговорността на длъжника – те имат огледалното значение в
Облигационното Отношение, за да противопоставят на кредиторовото вземане и неговата претенция.
Ако вземането е възможност да се иска нещо, то дългът е неговата обвързаност на длъжника да
престира.
Що се отнася до отговорността, погледната като един насрещен образ на претенцията на
кредитора, отговорността на длъжника има тази роля – да определи върху какво кредиторът
може да посегне при принудителното реализиране на вземането си. В този смисъл се говори за
една своеобразна отговорност на длъжника. Чл. 133 е текстът, който посочва как длъжникът
определя, с какво, с цялото си секвестируемо имущество. От текста на чл. 133 става ясно, че
отговорността на длъжника е имуществена. Цялото негово имущество може да бъде обект на
принудително изпълнение. Имуществото трябва да е секвестируемо, защото в ГПК има едно
правило. Чл. 133 отговорност допълва претенцията на кредитора, конкретизира я.
Отговорността на длъжника също е материалноправна предпоставка, както и претенцията,
но вече в хода на изпълнителният процес. Съществува виждане, че отговорността на длъжника
е процесуална категория. Има вземания без претенция и дълг без отговорност. Позната е и друга
фигура, също представляваща разминаване между дълг и отговорност – отговорност без дълг.
Лицата, които са заложили или ипотекирали свои вещи или са закупили заложени или
ипотекирани вещи не са лично задължени, не са длъжници, те обаче отговарят ограничено с
тази вещ, която е заложена, ипотекирана или е станала тяхна собственост.
Интересът на кредитора – интерес от упражняването на едно субективно право би трябвало
винаги да има. Чл. 8, ал. 2 – лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси.
Задоволяването на интереса не може да стане пряко чрез самото субективно право, а чрез
използването на благото, което е предмет на това субективно право. Интереси се задоволяват
чрез блага. Всяко вземане има за предмет определено благо и то би могло да послужи за
удовлетворяване на някакъв кредиторен интерес. Не е необходимо той да е наличен, защото е
възможно да се снабдим с благо, което очакваме да стане нужно след време. Този интерес може
да бъде, както имуществен, така и неимуществен. Имуществен – оценим в пари. Що се отнася
до неимуществения интерес – неимуществен е интереса само на единия кредитор.
Разбирането за неимуществения интерес е важен във връзка с ненаименувани договори – там
на преден план излиза намерението на страните, защото в много случаи неимуществен интерес
не се нуждае от някакъв правен механизъм и страните нямат намерение за правно обвързване –
примерно да гледаме на наш приятел детето докато той е на кино. В тези граници
неимущественият интерес би могъл да бъде удовлетворяван чрез поети задължения, което
зависи най- вече от намерението на страната.

ТЕМА 4 Престацията. Начини за определяне на съдържанието й.

Понятие, определяне на престациите – терминът се използва да се означи по един начин
това, за което длъжникът се е обвързал и това което кредиторът може да иска от него. Означава
ИЗВЪРШВАМ, ИЗПЪЛНЯВАМ, от латински произход.
Използването на този термин е за предпочитане и поради обстоятелството – съществува
разбиране, че това което кредитора може да иска от длъжника е един резултат.
Настина в много от случаите това е така, но съществуват и задължения, при които длъжникът
е обвързан само за определено поведение без оглед на това дали то ще доведе до резултат,
полезен за кредитора – например когато кандидат студента отива на уроци. Адвокатът също.
Чрез това обобщаваме, обединяваме двата вида задължения за различни престации, както
престациите за резултат, така и тези т. нар. задължения за средство – дължи са само поведение.
Кой е предметът и обектът на престацията – няма единство.
ОБЕКТ са благата, ПРЕДМЕТ са правата.
Обекта и предмета на престацията трябва да са определени, за да може да бъде определяемо
и самото задължение.
При наличие на неопределеност Облигационно отношение не би могло да възникне, защото
няма да знаем на какво се дължи.
По изключение е възможно при възникване на ОО, престацията да е само определяема.
Например при покупка на кола - друг казва каква ще е цената. Определеността трябва да е
преди всичко количествена, защото законът поначало разрешава въпросът относно дължимото
качество, ако нищо друго не е уговорено.
ПРИНЦИПЪТ Е ЧЕ ПРЕСТАЦИЯТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОПРЕДЕЛЕНА ПРИ
ВЪЗНИКВАНЕТО НА ОО. Не може да възникне задължение за неопределена престация.
За да е сигурно, че това ще бъде точно така, на практика същият ЮФ от който възниква
задължението има определящо и за престацията значение. Няма пречка по – късно да се стигне
до промени, било то по волята на страните или по силата на някакъв друг ЮФ.
При договорните източници престацията се определя по волята на страните. Тук намира и
най видимото си проявление принципа за свобода на договарянето. Окончателното определяне
на престацията зависи от волята на едно трето лице, това може да бъде и във варианта страните
да са уговорили че престацията ще се определи от едната от тях. И в двете хипотези няма
гаранция, че страната, на която е дадена тази възможност или третото лице ще конкретизират
престацията. Това е едно тяхно право, но не и задължение. В тия случаи може да се приложи
правилото на чл. 299 ТЗ, макар че е уредено във връзка с търговските сделки, има по общо
значение и може да се използва, за да запазим ОО вместо да се стига до неговото отпадане
поради липсата на този допълнителен акт.
Разрешението, което е дадено в чл. 299 ТЗ е да се поиска от съда, всяка от страните може да
поиска, съдът да определи съдържанието на престацията.
Други начини – при извънодоговрните източници съдържанието на престацията се определя
при някой от елементите на ФС, пораждащ ОО. Например при непозволеното увреждане, какъв
ще е размера на обезщетението зависи от размера на вредата, при неоснователно обогатяване,
общият състав в ЗЗД, има конкуренция на суми – дължи се по малкия размер.
Има особен административен режим за определяне изискванията към престацията –
възможно е неговото съдържание да следва от някакъв властнически акт – когато има някакви
регулирани цени. В някои случаи видът, обекта на престацията се определя от обстоятелства,
посочени в закона. Например при продажбата – чл. 187 ЗЗД. При специалния състав по чл. 55
ЗЗД – дължи се връщане на полученото.

ТЕМА 5 Видовете престации.

Класическото деление на престациите по римското право е тройно – dare, facare, non facare.
ПОЛОЖИТЕЛНИ и ОТРИЦАТЕЛНИ престации.
Само положителните престации могат да бъдат заместими и незаместими.
Отрицателните винаги са незаместими.
Критерият е възможността задължението да се изпълни от някой друг, различен от
длъжника.
Незаместими са най- често за някакво действие – примерно да се нарисува картина от
определен художник. Чл. 527 ГПК – след осъдителното решение съдебният изпълнител кани
длъжника да извърши действието при отказ се налага глоба.
Положителните престации могат да бъдат също ДЕЛИМИ и НЕДИЛИМИ.
Делимостта – е с оглед това дали разделянето на обекта или разделянето престацията на
части води до намаляване на общата стойност. Пак става дума за едно обективно качество.
Всъщност най вече естеството на обекта на престациите е от значение за нейната неделимост.
При неделимите престации законът предвижда да се прилагат правилата за солидарността
– чл. 128, 129. Неделимостта може да следва и от намерението на страните.
При отрицателните престации се иска въздържане от някакво поведение или липса на
някакъв резултат. Може да се отнася, както за правни, така и за фактически действия. Тази
забрана за извършване на действията не трябва да противоречи на закона и на добрите нрави.
Например – да се въздържаш от упражняване на някакви права.
Принудителното осъществяване на отрицателните престации става пак чрез механизма на
глобите. Съдебният изпълнител при осъдително решение, може да налага глоби за всяко отделно
нарушение.
Друго общо разграничение на престациите се основава на характера на действията или
бездействията – фактически или правни.
Практическото значение на това деление се свързва с изискването за дееспособност на
длъжника, тогава когато става дума за извършване на правни действия, за които се изисква
такава дееспособност.
Това разграничение има важно значение и във връзка с извършването на разлика на отграничение
между два договора – за изработка и за поръчка. Предмет на договор за изработка могат да бъдат
само материални действия не и правни, обратно при поръчката трябва да има правно действие
може да е съпътствано и с фактическо действие, но правното е водещо.
Следващото общо деление се основава на времетраенето на действията, чрез които се
изпълнява задължението и се задължава задължение с еднократно и с трайно изпълнение. При
договорът за продажба имаме задължение с еднократно изпълнение – прехвърля се
собствеността еднократно, предава се вещта, плаща се цената – еднократно.
Има обаче продажба на изплащане. Този вид трайно изпълнение наричаме периодично,
когато през определени периоди се престира.
 Другият вид задължения са тези, които имат продължително изпълнение. При договора за
наем можем да видим и двата вида престации – наемателят плаща периодично наемната цена,
наемодателят трябва да отстъпи ползването и да не му пречи – тук задължението е с
продължително изпълнение. За да се обезпечи принудителното осъществяване на такъв тип
задължение е възможно постановяването на решение и за бъдещо време. Със съдия изпълнител да се
събира наемната цена.
Според начина на определяне на престацията тя може да бъде ИНДИВИДУАЛНО и
РОДОВО определена.
Индивидуално определена е когато са посочени достатъчно белези, признаци, които да я
отграничат от останалите сходни обекти. Например когато престацията се отнася до вещни
права върху недвижим имот, имотът трябва да бъде индивидуализиран съгласно изискванията
на чл. 6 от правилника за вписванията - по вид, местонахождение, граници. Индивидуалната
определеност дава възможност да се прецени още при сключването на договора дали предметът
е възможен. При начална невъзможност на предмета договорът е нищожен, ако настъпи
последваща невъзможност задължението се погасява. Индивидуалната определеност е особено
важна при задълженията за прехвърляне на собственост – чл. 24, ал. 1 ЗЗД предвижда, че
собствеността преминава в тези случаи със сключването на договора. Автоматично, без да е
нужен някакъв друг акт или пък предаване на вещта. Преминаването на собствеността води
след себе си и преминаване на владението и рискът погиване или повреждане на вещта.
Другата възможност престацията да бъде само родово определена означава, че са
използвани някакви родови признаци, те могат да бъдат различен набор – зависи от вида на
престацията, колкото повече признаци се използват ясно е че с това се ограничава родът.
Трябва да се направи едно уточнение между родово определени престации и заместими вещи –
няма съвпадение. Делението на вещите на заместими и незаместими е обективно поставено –
изхожда се от наличието на еквивалентност, равностойност между вещите, които са заместими.
Обект на индивидуално определена престация могат да бъдат, както заместими, така и
незаместими вещи. По заблуждаващо е че родово определена престация обикновено е с предмет
заместими вещи обаче това не е задължително.
При задълженитя за dare, родовата определеност е пречка собствеността да премине
веднага, защото не знаем собствеността върху коя вещ от рода ще бъде прехвърлена.
Преминаването на собствеността изисква прехвърлянето на концентрация на задължението
върху избрана вещ от рода.
Способите, по който това може да стане са два – чл. 24, ал. 2 ЗС , Първа възможност – по
съгласие на страните – това съгласие не е някакъв нов договор, то не е насочено към някакви
правни последици. За него не се изисква спазването на определена форма, на практика най
често то се постига чрез извършването на някакви конклудентни действия, маркиране на
избраните вещи, заделянето им физически от останалите вещи от рода, дори извеждането им в
друг склад, натоварването им и т.н. те трябва да бъдат достатъчни, за да се гарантира
необратимостта на това отделяне от рода. Предаването на вещта е двустранен акт между
длъжника и кредитора, той избира кои вещи да предаде, той извършва концентрацията.
Предаването може да е само условно – например чрез предаването само на документ.
Предаването може да бъде и непряко – съгласно чл. 186а, ЗЗД, при продажба, при която е
предвидено, че стоката трябва да се достави на друго място, различно от местонахождението, се
счита, че рискът преминава от купувача при предаването й на превозвач или спедитор. В този
момент може да се счита, че е индивидуализирана. От този момент следва да считаме, че е
преминала собствеността и владението.

ТЕМА 6 Задължения за прехвърляне на собственост. Задължения за прехвърляне и на други

вещни права.

Стига се до вещно-прехвърлителен ефект. Кръгът на задълженията за dare е ясно очертан, тъй като
обхваща един ограничен кръг от права – вещните права са нумерус клаузус, само при такъв предмет
на престацията може да говорим за dare.
Задължения за прехвърляне на собственост може да възникнат най- често от договор – това
са и наименувани и ненаименувани договори. При договора за дружество също може да има
прехвърляне на собственост.
Когато има договор за изработка, проблемът с прехвърлянето на собствеността не се поставя
– вещта се използва за възложителя и той директно става собственик с възникването на вещта.
Сходни с договорите са едностранните сделки, при тях също може да е предвидено такова
вещно прехвърлително действие. Например при публичното обезщетение за награда, но там
самото изявление няма вещно действие, доколкото трябва да се установи от обещателя, че
някой е извършил действието, заради което е обещана наградата и чак тогава тя да бъде
дадена. С това даване на наградата настъпва вещното действие. Макар да става дума за
индивидуално определена вещ, то прехвърлителното действие не настъпва автоматично.
Други източници на задължения освен договорите рядко могат да породят задължения от
тоя вид, но например може съдебно решение, когато е бил сключен предварителен договор,
липсва доброволно сключване на предварителния договор, и съдебното решение е основанието,
което възниква в задължението за прехвърляне на собственост и води до прехвърлянето на
собствеността.
Преминаването на собствеността, настъпва в зависимост от индивидуалната или родова
определеност на обекта. Във всички тези случаи придобиването е производно, придобиването на
вещното право, така че намират приложение основните принципи на правоприемството.
Освен при наличието на родова определеност, вещното действие не може да настъпи веднага
и при други уговорки между страните. Така например, ако престацията е уговорена като
алтернативна. Няма да настъпи незабавно вещно прехвърлително действие и когато вещта не
принадлежи на прехвърлителя, така че вещното действие ще бъде отложено до момента в който
прехвърлителя ще придобие тази собственост.
Страните биха могли да отложат вещното действие с оглед някакво бъдещо събитие, под
срок или под условие – и в този случай няма да настъпи незабавно вещният ефект. Срокът и
условието всъщност са фигури, които могат да бъдат и с прекратително действие, не само
отлагателно. Правната сигурност налага в оборота с недвижими имоти да не се допускат подобни
модалитети, тъй като биха застрашили правата на последващи приобретатели.
Друг случай, в който може да не настъпи веднага вещно прехвърлителен ефект на договора
е налице при обект, който е бъдеща вещ- тук отново трябва да се ограничи до движими вещи.
Недвижими имоти не могат да бъдат предмет на сделки преди да са реално обособени.
Отлагането на вещното действие, както и незабавното му настъпване са източник на опасност
вещта да бъде прехвърлена от несобственика, но тази опасност се тушира чрез правилото на чл.
78 ЗС при движимите вещи.
В заключение – относно правилата на приложимостта на чл. 24 – във връзка с
прехвърлянето на други права различни от вещните, според Марков, буквите на текста и в ал. 1
и 2 говори за вещи само и вещни права. Поставя се въпросът как тогава преминават други
права, които са прехвърлени чрез договор. Примерно вземане.

ТЕМА 7 Задължения с право на избор

Те се наричат още факултативни задължения. Тези два вида особени престации. Те са особени
по начина на определянето. Те са известни още като алтернативни задължения. Налице е една
алтернативна определеност на престацията. Защото е предвидено, че Кр. Може да има право да
получи един или повече измежду два или повече обекта. Кой отчно от тези обекти ще получи зависи
от това на кого е дадено правото на избор. А то може да бъде дадено на самия Кредитор, на длъжника
или на едно трето лице. Т.е имаме една обвързаност, която визира няколко обекта, но в крайна сметка
задължението ще се погаси с престирането само на един от тях. От казаното се вижда, че централният
проблем при алтернативните задължения е свързана с извършването на избора като ще разгледаме
двете основни хипотези – от една страна т.нар – нормална концентрация – когато възможността за
избор е пълна. И в случаите на анормална концентрация – когато някой от обектите е станал
невъзможен за престиране и поради това той отпада от кръга на възможностите за избор, т.е. избора
се ограничава и тогава за Кр. или Дл. Ще възникнат допълнителни възможности.
Отграничение на първо място трябва да се направи в случаите, в които е налаце
подобна възможност за избор обикновено в полза на Кредитора, която обаче е дадена НЕ по
волята на страните, а от самия ЗАКОН. Така например в чл. 79 – когато е налице неизпълнение
законът предвижда, че Кредиторът има право да получи изпълнението, което е все още възможно
задено с обезщетение за забава – това е единият вариант. И другия вариант да търси само пълно
обезщетение – компенсаторно обезщетение, както за неизпълнението, така и за вредите от него.
Между тези две възможности Кредиторът може да избира – като той ще избеле само едната, няма как
да упражни и двете. Този избор всъщност съставлява алтернативно задължение. Алтернативни
задължения има и в чл. 130 – 132 са само такива, които възникват по волята на страните.
Алтернативността ВИНАГИ е уговорена. – казано само за договорни отношения.
Следващо отграничение е съпоставка с родово определените задължения – при тях също е
необходима концентрация на задължението, както е при алтернативните задължения. По това е
налице сходство между двата случая, но обаче различното се състои в това, че при родово
определените задължения имаме задължение само за един обект от даден род. При алтернативните
задължения са налице поне два обекта, които могат да принадлежат към един и същи род – това не е
пречка, може и да са от различни родове. Те могат да бъдат индивидуално определени алтернативни
обекти, могат да бъдат също така родово определени така че да се получи едан съвкупност, едно
съчетание едновременно между АЛТЕРНАТИВНОСТ и РОДОВА ОПРДЕЛЕНОСТ или единят обект
може да е родово определен, а другият да е индивидуализиран.
Извършването на избора на концентрация при алтернативните задължения наподобява
изпълнението на едно одъплнително условие ето защо се налага разграничението между
алтернативинте задължения и условните.
При условните задължения – особено при тези, които условието е потестативно, т.е. зависи от
волята на едно лице независимо дали на някоя от страните или на трето лице. Щом е потестативно то
може да представлява и изявление от страна на лицето, което има парвото да го направи. Действието
на условието е по – различно от това на действието на алтернативността. Алтернативното задължение
възниква и остава да бъде само концентирано. Докато пир наличието на уславие задължението не
възниква. При алтернативността няма вариант задължението да не породи действието. Няма
как да стане.
Нормална концентрация - упражняване правото на избор – то се упражнява с едностранно
изявление на лицето, на което е дадено и обвързва другата страна или и двете страни, ако това е трето
лице. По това то е сходно с преобразуващите субективни права и повечето от факторите го
квалифицират именно като такова преобразуващо субективно право. Според Марков трябва да се
направи една уговорка в този смисъл, защото то наистина наподобява, но не е същинско
преобразуващо право, то е по-скоро едно непритезателно право, тъй като преобразуващите права се
наричат още секундарни/вторични, производни/- те пердполагат наличието на някакво друго право, от
което преобразуващото право възниква на базата на предишното право. Тук няма такава зависимост
първо да възникне едното права пък после другото. Дори напротив правото на избор упражнява
правото на кредиторовото вземане, а не е следствие от него. Поради това Марков смята, че то е
по скоро непритезателно субективно право, поради липсата на производност. Упражняването на
преобразуващите права може да бъде уредено в закона да става по съдебен ред – в случая такова
изискване няма, т.е. възможно е правото да бъде упражнено извънсъдебно, което пък изключва
необходимостта и възможността да бъде предявяван иск – да се упражнява по съдебен ред. Няма
смисъл да се занимава съда с въпроси, които могат да се уредят извънсъдебно. Просто това е
едностранно изявление, дори няма форма предвидена от законодателя, така че то може да бъде
извършено конклудентно. Неформалния характер е липсата на изрично указание, че изявлението
може да бъде вписано и имотния регистър. Пречка е според Марков алтернативност да се уговоря
когато някой от обектите и предметите представлява вещно право върху недвижим имот –
защото няма сигурност, яснота в този случай кое от вещните права ще избере лицето, което има
правото на избор. А този избор за да има правото на сигурност трябва да бъде вписан в имотния
регистър. Ние няма да знаем собственик на апартамент в Благоевград ли ще стана или в Дупница –
Кое съм избрал?, ако са написани и двата в нотариалния акт – къде е правната сигурност тогава?.
Законът не определя срок в който трябва да бъде извършен избора – и как може да бъде определен от
страните в договора ако няма определени данни би трябвало да следва от падежа. Като настъпи
падежа трябва да изпълня, за да изпълня трябва концентрация.
Правото на избор може да бъде прехвърлено на третото лице. Доста по логично е правото на
избор да бъде дадено на кредитора. Но законодателят изхожда от друга логика. Поначало правото на
избор се дава на лице, определено от страните. Ако няма такава определеност в договора - прилага се
диспозитивното правило на закона, а то сочи Длъжника. Защо е така? – логиката е както при чл. 24,
ал. 2 – Длъжника е този който трябва да престира. В чл. 241 ал. 2 се казва той с предаването извършва
концентрацията и избира някоя от родово опредлените вещи, с която изпълнява. Същото е и в случая
– той трябва да престира, той ще избере някои от алтернативните обекти и ще го предаде на
Кредитора. Така че доколкото страните не са посочили кредитора или някое трето лице това е
разрешението – Длъжника има право на избор. Макар че едностранно изявление – изявлението за
избор е с адресат то трябва да достигне до другата страна.
В същност когато е дадена на едната от страните Кр. или Дл. То трябва да бъде
отправено до другата. Когато пък е дадено на трето лице изявлението трябва да се отправи и до
двете страни. Тогва като достигне и до двамата казва чл. 130, ал. 2. второто изречение на ал. 2 на чл.
130 урежда хипотеза, в която е налице солидарност на страна, на която избора трябва да бъде
съобщено – има няколко длъжници или няколко кредитори. Може и да не е солидарно, може да се в
условията на разделност все е едно. Казано е достатъчно е да се съобщи само на единия от тях.
Не е уредена обаче другата хипотеза, когато този който има правото на избор не е САМ.
Когато имаме двама длъжници – кой от двамата ще изберем? – принципът е, че трябва де се постигне
съгласие между тях, но ако не могат да постигнат съгласието ще трябва да се обърнат към съда, който
по някакъв начин може би чрез тегленето на жребии.
Ако не се изпълни задължението няма да имаме концентрация – чл. 131, ал. 1 – казва в
такъв случай правото преминава върху другата страна. Всъщност ал. 1 – принадлежи на
длъжника.
Какви са последиците от упражненото право на избор – налице е концентрация.
Възможно е да са налице две последователни концентрации.
Въпросът е в кой момент да считаме че настъпва концентрацията особено ако е
индивидуално определена вещта – дали можем да върнем с обратна сила действието на тази
концентрация и да кажем, че щом е индивидуално определена значи че собствеността се
прехвърля в момента на сключване на договора.
Тезата за обратното действие на избора се застъпва в учебника на проф. Кожухаров и
неговият основен аргумент е че упражняването на избора е факт, който наподобява сбъдването
на условие. Но вече става дума, че трябва да се прави разлика между двете фигури –
УПРАЖНЯВАНЕТО НА ИЗБОРА НЕ Е УСЛОВИЕ, а пък при липсата на изричен текст е че фактите
имат принципа, че имат действие за напред. Тук не е уредено никъде обратно действие. Допълнителен
аргумент срещу разбирането на проф. Кожухаров и в полза на това, че дейстивето ще е занапред е
поставянето на този въпрос в близката хипотеза – тази на чл. 24, ал. 2 – при родовите задължения,
където пак имаме РОДОВА КОНЦЕНТРАЦИЯ. Съвсем ясно е казал закона с предаването – тогава
става концентрацията, тогава преминава собствеността. Няма никакво обратно действие. Кому
е нужно това обратно действие? – поради това трябва да се вземе същото решение както при чл.
24, ал. 2, а не това на чл. 25, което е за условието. ЗАНАПРЕД, а НЕ с обратна сила.
Анормална концентрация – това са случаите при които избора е ограничен или дори е
сведен само до един възможен обект, т.е. няма никакъв избор вече. Чл. 132 урежда до някъде
въпроса и от там може да бъдат направени изводите за сходните и за противоположните случаи. Така
нпаример чл. 132 не урежда изрично случаите, в които избора е бил незвъможен още от самото
начало, бил е ограничен, т.е. някоя от престациите е била невъзможна. Защото ако всички престации
са невъзможни то договора ще е нищожен изцяло. Но ако някоя е била невзъможна само, а други са
били възможни тогава идва ред да направи преценката дали може да се приеме наличието на една
частична недействителност – чл. 26, ал. 4 ЗЗД изисква да са налице две предпоставки за да приемем
частична недействителност. Първата е очевидна и е обективна договора не може да породи действия,
но вотората е по-важна и по-трудна за преценка – че страните биха приели това ограничено действие
на договора т.е. това ограничение за правото на избор. Това е една субективна предпоставка.
Чл. 132 не урежда възможността когато избора е извършен – имаме един обект и точно той е
станал невъзможен. Тук вече е в зависимост дали възможността е виновна или не – чл. 87 и чл. 98 ЗЗД
– уреждат последиците – възможност за разваляне на договора е първия случай, а втория е
автоматично погасяване на договора.
Подобно ще е отношението Когато възможността е настъпила на всички обекти преди да бъде
упражнено правото на избор. То е сходно, защото отново се стига да една пълна невъзможност. Няма
какво да изберем. Все едно сме избрали който и да е обект, но той е невъзможен. Тук ще приложим
съответно правилата на чл. 87 или чл. 89.
Това което е уредено в чл. 132 всъщност е случай в който преди извършването на избора, след
сключване на договора някои от обектите станат невъзможни така че е останал поне един възможен.
Чл. 132, ал. 1 урежда случай, в които невъзможността е настъпила по причина, за която
НЕ отговаря страната, която няма право на избор. Т.е. възможно е да отговаря страната, която
има право на избор или никой да не е отговорен – т.е. да е невиновна невъзможността. Чл. 132,
ал. 1 обхваща и двете хипотези. Казава се задължението остава в сила само за възможните предмети.
Ако правото на избор принадлежи на Длъжника, но невъзможността е причинена от
Кредитора – вярно е кредитора ще може да избере измежду възможните предемти, но тези, които са
погинали по негова вина за сметка на длъжника ли ще остане тази загуба – не кредитора ще носи
отговорност за вредите. Иначе когато избора е на Кр. и Дл. Сам си е причинил възможността за някои
от предметите той сам ще отговаря. Просто се ограничава само в правото на избор и толкова.
Чл. 132, ал. 2 невъзможността е причинена виновно от страната, която няма правото на
избор. Вече се дават различни възможности на носителя на правото на избор. Зависи обаче дали той е
кредиторът или длъжника. Ако е кредиторът – се казва той може да избере измежду две
възможности – при изпълнение на някои от възможните предмети или обзщетение вместо невъзможен
предмет. Защото той е щял да избере именно невъзможния и го избира и вместо него получава
обезщетение. От друга страна ако е длъжника, този който има правото на избор – той също може
да избере измежду два варианта – да изпълни с някои от възможните предмети и да иска обезщетение
за невъзможните, защото те са по вина на кредитора. Втората възможност е да избере невъзможен
предмет и да се откаже от обезщетението/ да каже ето аз все едно съм ти платил с тази вещ, която ти
повреди, дал съм ти я, оправяй се/. Но тук трябва да се счита, че хипотезата, че Кр. е унищожил само
един от предметите. А ако е унищожил повече тогава Дл. Очевидно ще може да избере един от тях, да
се откаже от обезщетението за него и да търси обезщетение за другите, защото вредата остава.
---Факултативни задължения-----
Те не са уредени изрично в закона. Но пък клаузата за факултативност следва да се счита за
допустима на основание чл. 9 ЗЗД с оглед принципа за свобода на договарянето.
Като са решили да договорят факултативност – какво означава това? – това означава, че е
определена една престация, която условно бихме могли да наречем освновна престация, тъй като
съгласно клаузата за факултативност Длъжникът може да престира и нещо различно, нещо
друго. /искам бензин, но ако нямаш в момента дай ми някакво друго гориво ще ми свърши работа/.
Макар, че се доближава доста до алтернативните ако се формулира по този начин то все пак тук
нямаме това същото право на избор както при алтернативните задълженията, защото се знае
коя е основната престация и избор не е необходимо да се извършва. Няма нужда от
концентрация. Има просто една опция за Длъжника – да даде нещо друго. Чрез клаузата за
факултативност най-често се защитава Длъжника. Но хипотетично клаузата за факултативност би
трябвало да е уговорена и в полза на Кредитора. Макар, че това е много опасно за Длъжника ако няма
някакви ограничения.
Претенцията на Кредитора е насочена само върху основната престация и не може да иска
нищо друго. Ако основната престация стане невъзможна задължението ще се прекрати. Няма да
можем да го погасим с някакъв друг обект.
Тук е Необходимо е да се направи една съпоставка между факултативните задължения и
договора за даване вместо изпълнение. То е уредено в чл. 65 ЗЗД, че е възможно със съгласието
на Кр. длъжникът да погаси задължението си с нещо различно от дължимото. Щом се иска
съгласие на Кр. , а от друга страна пък Дл. Предлага т.е. имаме изявление и на двете страни – това е
един нов договор. При факултативните задължения нов договор не се сключва. Възможността да
се даде нещо друго, различно е предварително уговорена.
Бихме могли да вземем предвид чл. 65 ЗЗД относно отговорността на Дл. – това ще бъде
възможност, съобразена и с характера на първоначалния договор, но ако той е възмезден Дл. ще
отговаря за недостатъци и за съдебно отстранение, така както един продавач отговаря пред един
купувач. Ако липсва такава изрична уговорка и в договора би могло да възникне спор. Отговора е
щом като има възмездност, така както при даването вместо изпълнението да се носи такава
отговорност.

Тема 8 Парични задължения. Задължения с право на лихва

Паричните задължения имат за предмет плащане на сума. Те винаги са задължения за
определена стойност.
Доколкото парите са родово определени вещи по принцип, т.е заместими са и най-често
родово определени са задълженията за плащане, само тази група спадат към паричните задължения,
когато паричните знаци не са индивидуализирани, когато не се имат предвид техните индивидуални
качества най-често това е когато те се разглеждат като номизматична ценност. Тогава не е налице
паричен дълг когато разглеждаме паричния знак като вещ, а не като стойност.
Паричните задължения са за положителна престация, поради това че могат да се
изпълняват по два начина. Те могат да бъдат сходи от една страна със задълженията за даре –
тогава когато се плаща в брой и се прехвърля собственост. И тогава когато задължението се
изъплнява по сметка, с превод тогава то се оказва задължение за извършване на правни действия. Най
общо можем да кажем, че е за положителна престация, която е заместима, защото всеки друг,
различен от длъжника може да плати. Нас ни интересува да си получим парите.
Обикновено праичните отношения се уговарят в договорите, когато произтичат от
договор като цена или възнаграждение. Те могат да произтичат и от извъндоговорни източници.
Възможно е дори и едно непарично задължение да се трансформира в парично –
например когато бъде открито производство по несъстоятелност срущу един длъжник по реда на ТЗ
– чл. 618 се предвижда, че непаричните задължения на този длъжник се превръщат в парични.
Плащането на определена парична сума има за обект някакви парични знаци, когато се
плаща в брой. Те представляват движими вещи и въпреки, че са вещи техният вещноправен режим е
по-различен, по особен и главната предпоставка за това различие се крие в трудната
индентифицируемост на паричните знаци. При монетите тя е невъзможна. При банкнотите
напрактика много рядко се идентифицират – само с описванена номера при плащане. Парите са
официален документ, особено банкнотите.
От правна страна това означава, че никой не би могъл да откаже да получи плащане в
лева, освен ако е уговорено друго. Нашият валутен закон допуска уговарянето на задължения и в
чуждестранна валута. Парите са платежно средство и това е важно във връзка с темата. Парично
задължение може да се уговори в чуждестранна валута и по принцип чуждестранната валута се
разглежда като стока, която може да бъде купувана и продавана. Това е и основната дейност на
обменните бюра – продажба и покупка на валута.
Електронната форма на парите, но те макар и средство за разплащане то е по-ограничено,
тъй като може да се прилага само в системата, която е организирана от съзтателя на ел.пари. т.е
лицата, които са включени в тази система са дали съгласито си да получават плащания в електронни
пари, но никой друго. Те се различават от парите по това, че те не са вещи/видимата разлика/, и
от там по своята правна същност те са едно вземане. Притежателят на ел. пари има вземане срещу
издателя. И когато плащаш с ел. пари всъщност прехварляш това свое вземане на получателя на
плащането. Стойността на парите не е една. Това което виждаме отбелязано на паричния знак е
номиналната стойност. Оттедлно от това има и емисонна стойност, която е свързана с разходите за
отпечатване. Паричните знаци имат курсова стойност, която се определя от разменниете отношения от
лв. и др. чуждестранна валута. Имат и покупателна стойност. Законодателя възприема едни принцип
който има по-голяма сигурност в оборота – да се дължи не тази реална покупателна стойност, а
номиналната стойност. Задълженията се изплащат ВИНАГИ по номинала. – чл.25 ЗБНБ.
Лихвата е един от инструментите, чрез който този риск се възстановява. Но лихвата трябва да бъде
уговорена. Ако не е уговорена се длъжи само след изпадане на длъжника в забава. Затова, за да се
избегне риска за периода, в който Дл. не е в забава или дължи лихва се използват други инструменти,
които след въвеждането на валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото не се много
актуални, но преди това са били ежедневие. Например – уговаряше се паричните задължения като
левова равностойност в някоя чуждестранна валута – т.нар. валутна клауза. Това параждаше въпроса,
тъй като курсовете са плаващи, динамични в кой момент трябва да определи курса, по който ще се
изплати в лева. Прие се с едно ТР/97 г. , че това е момента на падежа.
Друга широко използвана техника беше уговарянето на индексации с оглед някакъв друг
периодично променящ се коефициент - да речем основен лихвен процент, минимална работна заплата
и т.н., инфлакционния индекс.
В др. случаи може да се използва т.нар. златна клауза – задължението да се определи като
стойността на определено количество злато към даден момент.
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на паричните задължения става основно по два начина
-като плащането в брой следва да се приеме за правилото, ако не е уговорено друго. Този
извод може да се направи и от една разпоредба, отнасяща се до забава на кредитора – когато
кредитора откаже да получи парите, които му дължим - в чл. 97 ЗЗД се предвижда, че длъжникът
може да ги внесе по сметка, т.е. да му плати по сметка. Така, че очевидно при липса на друга
уговорка плащането по сметка е резервният вариант.
Проф. Марков е на мнение, че изпълнението е плащането и в частност представлява
юридически постъпки. Правният ефект настъпва без оглед намерението и желанието да се извършви
действието. Щом си платил задължението се погасява. Може и да не си искал да си платил.
Не така стоят нещата при безкасовото плащане, т.е. по сметка. То може да бъде и по
опростено, и по-усложнено.
Безкасовото плащане представлява система, както от сделки, така и от правни действия, с
които се поемат задължения или пък се заверяват сметки – банкови сметки на платеца и на получателя
на плащането.
А при по –усложнени случаи и сметки на самите банки, когато между две или повече банки се
извършва плащането.
Най –общо трябва да се отбележи, че съгласно закона за платежните услуги и платежните
системи плащанията се извършват въз основа на платежни нареждания.
Само в случай, че има предварително дадено съгласие от страна на платеца плащането може
да се извърши и по инициатива на Кредитора. Това е т.нар. акредитивна форма.
За да се извърши безкасово плащане трябва да има сметки. Платежното нареждане е
едностранно волеизвялнение в банката, в която платеца има сметка. То по–принцип е неотменимо
само при определени уславия или при определен срок може да бъде спряна операцията по плащането.
Съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД задължението се счита погасено и плащането се счита извършено
при това второ заверяване – при заверяването на сметката на плащането на получателя т.е. когато
средствата са постъпили.
Когато банките са различни – по опростената възможност е банката, обслужваща платеца и
тази обслужваща кредитора да участва в една платежна система- система за прехвърляне на средства
между платежните институции. У нас БНБ е оператор на платежна система наречена - RINGS.
Задължение е на банките особено банките на получателя е да заверяват веднага след получаване на
средствата.
!!!!!Задължение за лихви
Те са най-често парични. Но най-често не означава винаги.
Задължението за лихва е едно акцесорно задължение – еднородно с главното. Значи
когато главният дълг е паричен и лихвата е парична.
Обикновено определен процент има главницата на базата на определен период като неговите
две функции могат да бъдат алтернативно възнаграждение за ползването на пари или др. заместими
вещи. Или на второ място като обезщетение за това ползване или по-скоро за ползите, от които е
лишен собственика. Парите се ползват като се харчат. Акцесорността на задължението за лихва е
отличителен негов признак. То не може да бъде отговорен като самостоятелно задължение- лихва за
нещо. Трябва да има винаги главница. Акцесорността предполага еднопосочна зависимост и така, че
съдбата на главното задължение определя и съдбата на акцесорното. Макар че погасяването им може
да става поотделно. Давността също е различна – за лихвата е по ниска 3 годишна давност.
Друг признак на задълженията за лихва е тяхната еднородност с главния дълг. Макар че
може да се уговори и друго. Това изискване е диспозитивно – няма пречка за някакви заместими вещи
да се уговори лихвата в пари. Също с диспозитивен характер е изискването за лихвата да е определена
в процент – може да бъде уговорен някакъв твърд размер някаква определена сума като лихва. Но
важното е да се свърже с определен период. Щом като е възнаграждение за ползването не е все едно
дали ще ползваш парите два месеца или една година може ли лихвата да бъде 100 лв.
С оглед на функциите, които изпълняват лихвите са два вида възнаградителна и
обезщетенителна. Възнаградителната лихва е например уговорката при един заем лихвата която
дължи наемателя до връщането на сумата. Лихвата се отличава от др. способи за набиране на средства
– като например в инвестирането в ЦК, в акции срещу което акционера очаква да получи дивидент, но
дивидента не е твърдо определена и гарантирана сума, защото зависи от печалбата. Обикновено
възнаградителната лихва е договорна, защото се дължи като възнаграждение при отпуснати по
договор средства. При договора за заем договора изисква уговорката за лихва да е оформена писмена
т.е. да е формална. В определени случаи законът предвижда да се дължи възнаградителна лихва без да
е уговорено т.е. по силата на закона – тя да бъде законна. Размерът е определен от МС на основание
чл. 86 т.е. същият размер каквато е лихвата за забава. Такъв пример е при поръчителството чл. 143
предвижда, че когато поръчителя плати вместо длъжника той може да иска от него /длъжника/
обратно платеното заедно със законната лихва от момента на плащането. Подобно правило има и
при договора за поръчка.
Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД би могло да се уговарят до размер определен от МС т.е. има
предвидена възможност МС да определи максимален размер. Ако са уговорили по големи лихви те се
намаляват до размера, определен от МС. Но МС НЕ е издал подзаконов акт на основание чл. 10, ал. 2
ЗЗД и при това няма определен размер въпреки че законът го допуска няма такъв размер. Като
изключение може да се разглежда една Наредба на МС за дейността на заложните къщи, в която е
определен такъв. Максималният размер е 3/100 на месец. които заложните къщи могат да събират. Би
могло и при противоречие на добрите нрави. Все пак има някакъв морал. В тази насока няма съдебна
практика – за противоречие с морала.
Другият вид лихва /обезщетителната/– мораторната – тя е лихва за забава и заради това се
нарича мораторна. Тя по принцип е законна, защото чл. 86 ЗЗД предвижда, че при забава длъжника
при парично задължение той дължи лихва в размер, определен от МС. Законната лихва се мени с
изменението на основния лихвмен процент, който БНБ по всяко време, по свое осмотрение винаги
може да променя. Въпреки че е предвидена законна лихва при забава страните да уговорят договорна
лихва, която да е в различен размер – по-ниска или по-висока. Законната лихва определена с
постановлението на МС не е горна граница. Тя е просто законната лихва която се дължи. Ако
преценят че вредите биха по-малки ще определят по- ниска лихва. ако преценят, че вредите им ще
бъдат по-високи ще определят по –висока лихва.
Друга възможност е те да определят неустойка. Тя ще замести лихвата, защото пак се
определя като процент. Няма да се дължи законната лихва, а вместо нея уговорената от страните
неустойка. Единствено закона за потребителския кредит има такава забрана да се договарят
мораторна лихва по-висока от законната.
Чл. 10, ал. 3 ЗЗД съдържа една вече действаща забрана по отношение на лихвата – в която се
казва олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. Поначало БНБ не е издала
такъв подзаконов акт, който да предвижда общо правило за олихвяване на изтекли лихви, което
означава, че е недопустимо. Щом като няма правила значи не се олихвява. Това е известната забрана
за уговаряне на Анатоцизъм. Олихвяването на изтекли лихви се означава с този термин.
Наприомер наредбата за рисковите експозиции – капиталовата адекватност на банките е предвидила,
че при някои рискови експозиции може да се стигне до преструктуриране при което лихви да бъдат
отнесени към главницата. Поначало това са неизтекли лихви, а не такива които са вече изтекли.
Олихвяването на изтекли лихви е доста тежко за длъжника, защото той затъва все по надолу и се
оказва, че може да плаща само лихви, а главницата си стои и ще произвежда нови лихви.
Съществуват случаи, в които законът допуска олихвяване на лихви но понеже става дума за
различен вид лихви то не е и същински анатоцизъм. Например – чл. 143 при поръчителството – когато
поръчителя плати на кредитора. Освен главницата той може да му е платил и мораторните лихви,
които поради забавата на длъжника са се натрупали и поръчителя ги плаща. Той дължи всичко. След
това по смисъла на чл. 143 върху всичко платено той може да търси от длъжника възнаградителна
законна лихва. при менителницата също има такава предвидена възможност да се начислява лихва
върху платената мораторна лихва.
При един договор за заем, при който е предвидена възнаградителна лихва и длъжника не си я
плаща, изпада в забава няма ли да се начислява мораторна лихва – това също не е анатоцизъм и не е
забранено.

Тема 9 Източници на облигационните отношения

Източници е термин, който се използва с различни значения. В случая се има предвид
основанията за възникване на облигационни отношения.
А те са винаги някакви юридически факти с правопораждащо значение. Така че под
източници можем да разбираме всички факти независимо от тяхното действие – дали водят до
възникване на едно облигационно отношение, до неговото изменение или до неговото прекратяване.
Но в случая говорим в тесен смисъл само, тези които пораждат облигация.
Особено е, че поради принципа на сводата на договарянето – чл. 9 договорните източници не
се нуждаят от изрична уредба. Т.е възможно е в тази група да бъдат сключвани договори, които
законът не е уредил изрично.
Юридическите факти пораждат облигационни отношения между лицата между които са
се осъществили такива отношения към осъществяването на юридическия факт. При договора
действа принципа на договореното между страните –чл. 21 ЗЗД. Това важи и при
извъндоговорните отношения поначало. Даречем при деликт задължението за обезщетение възниква
между увреденото лице и този който е причинил вредата. И все пак законът признава възможността
задължено лице да бъде някои друг примерно – родителя да отговаря за това което са причинили
неговите деца. Пример - Възложителя на работа да отговаря за вредите, които са причинили неговите
работници.
Договарянето в полза на трето лице – чл. 22 ЗЗД. За което при сключването на договора за
него възниква едно вземане.
Облигационно отношение може да възникне и от юридичиски факти, които са от
смесени фактически състави.
 Договорни и извъндоговорни отношения остават само, тъй като те не се изчерпват само с
деликтите и това е класическото разграничение.
Основната разлика между тези два вида основания може да се открие в значението на
волята на някоя от страните по правоотношението за определянето на неговото съдържание .
Едностранните сделки принадлежат към договорните източници макар че не са договори. /чл.44
ГПК/.
ОСНОВАНИЕ за възникване на облигационно отношение могат да бъдат и тези които
страните са предвидили в някакъв предшестващ договор между тях.
Договорни са и източници, които представляват и многостранни договори, защото те пак
са договори, многостранни сделки. Не само несрещните договори, а многостранните.
В случая когато облигационното отношение възниква по волята на страните е налице и
когато задължение възниква и от някакво решение на колективен орган на ЮЛ – най често на
ОС.
Дали решенията на такива органи представляват сделки – съдебната практика променя
нещата, защото с едно ТР/2002 г. се прие, че Решенията по специално при търговските дружества, но
то може да се разглежда и в по-общ план НЕ представляват сделки и за тях не се прилагат правилата
за недействителността на сделките/ на договорите/. Въпреки това разбираме тук ние виждаме че от
договорни източници трябва да добавим и решенията, доколкото те отговарят за разграниченията
които представяме. Волята на лицата, вземащи решенията определят съдържанието на
облигационната връзка, а не някакъв друг елемент от фактическия състав, от който възниква
облигационното отношение.
ЗНАЧЕНИЕ на смесените фактически състави – при тях има поне два елемента - единия
гражданскоправен, а другия негражданскоправен.
Правните последици при възникването на облигационното отношение се обуславя от
настъпването на целия фактически състав. Липсата на който и да е от елементите може да не
възникне. Така е например при договорите за обществени поръчки. Само провеждането на
процедурата или само сключването на договор без проведена процедура няма да поради
валидно облигационно отношение. Подобна е схемата при закона за концесиите.
Смесен фактически състав е налице при съдебната спогодба. Тя предполага от една
страна договор за спогодба, а от друга страна това е акт на съда/определение/, с който той
одобрява спогодбата, преценявайки дали тя не противоречи на закона и добрите нрави.
Понякога се допускат грешки като се оценяват някои елементи от фактическия състав
като самостоятелни негражданскоправни елементи. Така например при формата, когато тя е
усложнена, нотариална заверка или пък нотариална форма – някои казват, че е налице смесен
фактически състав, защото нотариалното удостоверяване било акт на овластен от държавата
орган – нотариуса/властнически акт/. Но той не е от тези елементи.
Освен това във връзка със сделките с държавни и общински имоти съществува едно доста
непоследователно разбиране. Но все пак като, че ли преобладаващо е правилото и в съдебната
практика то се възприема, че актовете на общински съвет, кметове, МС и т.н., които предхождат
сключването на договора за продажба, за наем, за учредяване на вещни права върху държавен
или общински имот НЕ Е властнически акт, не е административен акт. Затова не подлежи на
оспорване по общия ред на АПК или по ЗМСМА. Защото той се оформя като решение, има
външните белези като административен акт, но по същество е изявление към сключване на
договора. Всъщност чрез този акт компетентния орган формира волята на юридическото лице,
която впоследствие ще бъде изразена чрез неговия представител при сключването на договора.
Това означава, че не бива да има разминаване между така формираната воля в решението и
условията, при които кмета или облястния управител са сключили договора. Тогава ще има
едно противоречие между вътрешната и изявената воля.
При договорните източници винаги имаме изявление, представляващо най-малкото
представляващо сделка – едностранна, двустранна, многостранна. Но те пак подобно на сделките
са насочени към определени правни последици. Затова пък тези действия, които представляват не
сделки, а юридически постъпки могат да бъдат елемент от фактическия състав на
извъндоговорните източници на облигационни отношения. Това най-често се наблюдава при
воденето на чужда работа без възлагане или при неоснователното обогатяване. Пре тези състави
дори е възможно да нямат необходимост от човешко деяние, тъй като основната цел на законодателя
при уреждането на тези задължения е да свърже определено деяние с определени последици.
 Тема 10 Особености на извъндоговорни източници
Тези, които са уредени в ЗЗД ще започнем на първо място.
ТЕ СА ТРИ. – непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда
работа без възлагане.
НЕПОЗВОЛЕНОТО УВРЕЖДАНЕ представлява една реакция срещу принципната
забрана да се уреждат чужди блага. Чл. 45 ЗЗД е най-общото правило. Счита се, че в него е т.нар.
генерален деликт. Забраната, насочена спрямо всички и същевременно защитава всички субекти.
Задължението е всеобщо да не се вреди други го.
Но неговото нарушаване, причиняването на вреда се урежда като основание за
възникване на облигационно отношение. Тази вреда трябва да бъде поправена, пордаи това е и
възниква задължение за обезщетение.
Предпоставките на общия фактически състав са същите, които са ни познати от ОТП,
предпоставките, водещи до възникване на отговорност. В случая отговорност за вреди. Всички
други са налице противоправно поведение, вреда, причинна връзка с вредата, вина. Тези
елементи трябва да бъдат дадени кумулативно.
Законодателят е развил специални фактически състави. Такива има в раздела от 45-54
ЗЗД. Такива състави има и на други места и в други закони.
В раздела за НЕПОЗВОЛЕНОТО УВРЕЖДАНЕ са уредени СЛЕДНИТЕ ОСОБЕНИ
ВИДОВЕ ДЕЛИКТНА ОТГОВОРНОСТ.
- Отговорност за вреди, причинени от лица, неспособни да разбират и да ръководят
постъпките си, която се носи от тези, които са задължени да упражняват надзор – чл. 47 ЗЗД.
- На второ място отговорност на родителите – чл. 48 ЗЗД.
- Отговорността на работодателя за вредите, които са причинени от работниците при
извършването на работа – чл. 49 ЗЗД.
- И Чл. 50 – отговорност за вреди от вещи – пример духнало е вятър, дървото е паднало и
е потрошило паркираните коли.
Чл. 12 също урежда един особен състав – това е т.нар. преддоговорна отговорност, която
при сключване на договори може да понесе страната с недобросъвестно поведение като то е
причинило вреди на другата страна. Пример - Този който е измамил другата страна и така е
сключил договор и този договор ще бъде унищожен после поради измама. То Трябва и страна,
която е измамила другата да отговаря за вредите при унищожаването на договора.
Има различни деликтни състави, уредени в други закони. На първо място можем да
поставим, тези които уреждат отговорността на държавата и общините за вреди. Други закони е
за опазване на околната среда.
Общото на всички тези случаи между съставите е че винаги става дума за ВРЕДИ, за
противоправно причининяване на вердите в смисъл, че не е редно да останат в тежест на
увреденото лице и за наличие на някаква причинна връзка, която обуславя въпроса КОЙ
трябва да понесе отговорността. Що се отнася до Деянието и вината те не винаги са
задължителни елементи.
Облигационното отношение, което възниква във всичките случаи има съдържание –
задължението за обезщетяване на вредите, респективно вземането на увреденото лице и поради
това то винаги е едностранно облигационно отношение. Увредения има вземане, а отговорното
лице има задължение. Според съдебната практика деликтна отговорност не може да възникне
тогава когато между страните има договор, тъй като се възприема принципа, че договорната
отговорност изключва деликта.
НЕОСНОВАТЕЛНОТО ОБОГАТЯВАНЕ – уреден е в текстовете от чл. 55 до чл. 59 ЗЗД.
Основният принцип, свързан със задълженията е свързан с това, че гражданският закон
урежда правните форми, чрез които може да се стигне до имуществено разместване на
гражданскоправните субекти. Всяко едно такова движение на имущество между лицата трябва да е
облечено в някоя от тези форми. Те са различни и лицата имат възможност да изберат, поради това
имаме фигурата и на ненаименуваните договори. Единствените ограничения са императивните
правила на закона.
При това положение случаите, в които имущество преминава от едно лице в друго или
пък се стига до такова разместване нечие имущество намалява, а другото в разултат на това се
увеличава. Правният механизъм, по който да се стигне до това състояние няма да е налице
съобразяване с така създадения в ГП ред, което означава, че състоянието ще е неправомерно и трябва
да се премахне, да се възстанови еквивалентността в отношенията. И тук законодателят е
избрал множеството състави, сред които един с най-общо значение. Това е фактическият състав
по чл. 59 ЗЗД – той е най-общия.
Той включва следните елементи:
- обедняване на едно лице – намаляване на имуществото, дали ще се намали актива или
ще се увеличи пасива няма значение. ;
- обогатяване на друго лице – тук резултата е точно обратния – имуществото е
нараснало и пасивите са намалели.
Връзката между двете се изразява в това, че те са резултат от една и съща причина, т.е.
връзката е генетична и липсата на основание. В случая няма такъв юридически факт.
Специалните състави в раздела, които са уредени са на две нива.
Първото ниво обхваща трите състава по чл. 55. И трите имат нещо общо – това, че тук
разместването е директно. Едното лице е дало, а другото е получило нещо – вещ най-често и този
който е получил се е обогатил. Трите състава се различават по формите на липсата на основание. Или
е налице начална липса или на второ място имаме отпаднало основание или третата хипотеза е когато
основанието не се е осъществило – очаквали сме, но не е стнало.
Тук стигаме до второто ниво това са следващите -57,58 – те са специални по отношение на
чл. 55. като за първия случай става дума за нещо дадено от лице, което счита, че изпълнява свое
задължение, а всъщност е изпълнил чужд дълг поради грешка. Разпоредбата на чл. 57 се отнася до
случаи, в които, а те са най-често срещаните – неоснователно полученото е вещ. И се уреждат
въпросите, свързани с подлежащото на връщане, кога трябва да се върнат плодовете, ако вещта е
повредена или отчуждена – каква стойност, каква сума трябва да върне, да се възстанови на
увреденото лице.
Третата специална разпоредба по чл. 58 ЗЗД урежда особения размер на задължението за
връщане в случай, че лицето, което дължи е недееспособен.
Извън ЗЗД има и в ЗС – чл. 72 ЗС където се урежда правото на добросъвестния владелец на
разноските които е извършил, извършвайки ги той е обеднял, а собественика се е обогатил. ; също и
чл. 74 ЗС. Закона за наследството също познава такива състави чл. 12 – примерно подобрение, което
наследникът е извършил още преди откриване на наследството подобрения и не е получил
обезщетение за това.
В резултат на всички тези състави също възниква едностранно облигационно отношение
задължението на страната на обогатилото се лице, а вземането за обеднелия.
Третият фактически състав по ЗЗД е
ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ или по-точно предприемане на чужда работа
без възлагане/или без натоварване/.
В Римското право този източник е познат като „НЕГОЦИОРУМ ГЕСТИО”. Това е извън
договорен източник и е разглеждан като „КВАЗИ КОНТАКТ”.
ГЕСТОР е този, които върши чуждата работа. Той върши това с намерение да обслужи
чуждия интерес. ГЕСТОРА следва да получи вложените средства за обслужване на интереса. Има тук
има общи предпоставки и специфични хипотези.
Чл. 60 от ЗЗД урежда общите предпоставки, а чл. 61 и чл. 62 от ЗЗД особените
/специалните/.
Общите елементи на състава:
- да са предприети действия по управлението/ в най-общ смисъл извършване на
работа/,
- извършването на работа в чужд интерес.
- Това трябва да е съзнателно, а не да мислиш, че вършиш своята работа.
Има една отрицателна предпоставка и това е:
липса на възлагане от страна на носителя на интереса. ГЕСТОРА не е натоварен, а по своя
инициатива е решил да направи необходимото за защита на интереса.
Особените състави са свързани с различни отклонение при някоя от тези предпоставки. Да
речем - когато интереса е бил същевременно и на ГЕСТОРА /защото ако поправим протеклите тръби
на съседа от горе ясно е, че аз имам интерес от това да спре да тече/ или пък хипотеза, при която
носителя на интереса се е противопоставил – примерно казва не се меси аз нарочно съм запалил това
имущество и ти сега ми пречиш.
Чл. 62 урежда случая в който носителя на интереса е одобрил всичко, което ГЕСТОРА е
извършил и тогава се препраща към правилата на упълномощаването. Всички сделки, сключени от
негово име ще ги приема.
 Различното е тук с предишните две фигури е, че ОО, което възниква има двустранен характер.
Задължения възникват и за ГЕСТОРА /примерно чл. 60 казва щом си се захванал с чуждата работа не
трябва да я изоставяш – или ще се грижиш за интереса или няма да почваш/. Това създава един риск.
По важно е задължението на носителя на интереса е да възстанови всички разходи и да изпълни
всички поети задължения.
Различното в самия ФС е неговата правомерност, защото споменахме, че тези действия са
правомерни. Докато и при деликта и при неоснователното обогатяване едни неправомерни деяния или
неправомерни последици до които се е стигнало.
Други извън договорни източници са:
Властнически актове. 1) Административни актове – отчуждителна заповед; 2) съдебно
решение - решението по чл. 19 от ЗЗД. Тук облигационното отношение, което възниква е по-скоро е
договорно. Само формално източника е съдебно решение, но той замества договора. И все пак е един
властнически акт.
Друг вид ЮФ са „Събития” също биха могли да бъдат Облигационни отношения – раждането
на дете /примера не е най-уместен и подходящ според проф. Марков, тъй като той води до едни
семейноправни отношения/.
Фикциите /от Гр.Право/, мълчанието се счита за съгласие. Възможно е да възникне ОО –
фингиране. Такава фикция урежда чл. 16 от ЗЗД.

Тема 11 Договор – понятие.

Договорът е най-важен от източниците на облигационното отношение.
ЗЗД дава легално определение за договор в чл. 8, ал. 1 ЗЗД - Договорът се определя преди
всичко като съглашение между две или повече лица. Не е равнозначно на „съгласие“.
Съглашението е термин, сходен със споразумението.
Обикновено споразумението обаче се използва като отделен термин, за да се разграничи от
договора, като по-широко понятие от това за договор. Тъй като както се вижда от чл. 8, за да бъде
договора едно съглашение то трябва да бъде насочено към определени правни последици.
Споразумението като по общо понятие обхваща всякакви съглашения, т.е. включително и тези,
които нямат за цел да породят правни последици, а създават просто една морална обвързаност
/джентълменско споразумение/.
Споразумението обхваща и намерението за правно обвързване.
Съглашението означава постигане на съгласуваност между волеизявленията, тяхното
покриване по съдържание, т.е. съгласуваност на воля.
Няма пречка обаче в някоя от клаузите да се инкорпорира/обособи, включи/ в договора и
едностранна сделка – например упълномощаване. Пример: договор за поръчка – възлагам ви да ми
закупите една кола и същевременно ви давам пълномощно, оформяме договора и пълномощно да
купите колата от мое име, така че да няма нужда после да ми я прехвърляте.
Съгласието се постига очевидно чрез извършването на волеизявление от страните, сключили
договора. Всяко от тях само по себе си няма някакви сериозни правни последици, но договорът
формира един единен фактически състав, състоящ се от тези волеизявления най-вече в
договора – и договора представлява двустранна или многостранна сделка.
При прочита на Чл. 8, ал. 1 от ЗЗД следва да се направят някои бележки.
Първо при ползването на термина „лица“. При сключването на договора те преминават в
качеството на страни или участници в отношението. Те не са просто лица, защото когато имаме
договор ние разграничаваме от една страна страните по него и всички други – третите лица, за които
той не произвежда действия по принцип.
Второ да „уреди“ това облигационно отношение. Какво означава да го уреди. То със
създаването трябва да е уредено. Трябва да знаем какви са задълженията, каква е престацията, тъй
като както казахме тя трябва да е определена или определяема. По скоро да преуреди съществуващо
облигационно отношение. Това е втората възможна правна цел.
Трето - „да унищожи” тази правна връзка, която съществува вече между страните. Терминът
унищожи е използван неправилно, защото знаем, че унищожаването на сделките НЕ може да стане
чрез договор, а само по съдебен ред. Поради това не може да има такава цел. Трябва да се има
предвид прекратяването на едно съществуващо облигационно отношение или погасяването.
Може да се добави и още една възможна правна цел на съглашението, при което би бил
договор – в практиката се срещат т.нар. установителен договор. Договор, с който страните
уточняват и установяват, признават какво е според тях съществуващото в момента правното
положение – т.е. отношенията между тях. Това установяване се прави с цел създаване на една
безспорност, изясняване на отношенията. Това често се ползва при договорите за спогодба.
Понятието за договор се изяснява и от чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, че договорът има сила на
закон за страните. Това е израз на Римската поговорка, че договорите трябва да се изпълняват / пакта
сунт серванда/. Затова се поемат задълженията, за да бъдат изпълнени. Не можем да се отказваме,
едностранно да изменяме. Това пояснява и втората алинея на тази разпоредба чл. 20а от ЗЗД. Макар,
че законодателят е използвал една стилистична фигура, нещо като метафора, че договора има сила на
закон. Ясно е, че той не е нормативен акт.
Другият важен текст е на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД -договорът поражда действие само между
страните.
Правата и задълженията по ОО се прехвърлими, наследими и поради това е възможно
страните да се променят особено най-често при наследяването.
При предвидени в закона случай, може да настъпи действие на договора за трети
лица. /пример за противопоставимост на договора за наем/. По общо за разпростиране на договора
спрямо трети лица е уреден в чл. 22 от ЗЗД, чрез клаузата „в полза на трето лице”.
В теорията се е поставил въпросът за обяснението на обвързващата сила на договора. В тази
връзка има създадени различни доктрини: например, че държавата урежда или отстъпената власт на
отделните правни субекти и по този начин, упражнявайки така отстъпената им власт могат взаимно да
се обвързват правно. Обясненията се дават и на стопанско икономическата функция, която изпълнява
договорът.
За нас е важно да обосновем правното действие на договора, чрез средствата на правото.
Не може да се счита очевидно, че обвързаността между страните по договора е от същото
естество каквато обвързаност съществува в публичното право и от какъвто характер е и самата
държавна власт. Поради това тази обвързаност няма как да бъде еднотипна с публичноправните.
В частното право, тя следва да бъде обяснена с принципа на автономия на волята и автономия
на свобода на договарянето в чл. 9 от ЗЗД.
Правната обвързаност произтича от волята на страните и когато отсъства това
намерение, съглашението ще остане едно неправно-задължително споразумение.
Способността на страните сами да преценяват, кога и до колко да се обвържат правно се
предполага, че е налице щом те са дееспособни. Но все пак Дееспособността НЕ е единствената
предпоставка, за да може договорите обосновано да създават такава правна връзка, към която са
насочени. ВАЖНО е и от какви социално-икономически позиции застават страните преди да
сключат договора. От тази гл.т. очевидно опасността социално-икономическите
преимущества /предимства/, които има едната страна пред другата да се превърнат в
неравномерно разпределени права и задължения между страните по договора, така че договора
да бъде по-изгоден за едната страна, която има по-силната позиция. Поради това принципът на
договорната свобода не е безграничен. Ако го оставим да действа във всички случаи без
никакви ограничения и го абсолютизираме, това би означавало да узаконим неравенството
между правните субекти, да го възпроизвеждаме непрекъснато, което очевидно би било в
противоречие с принципа за равнопоставеност на субектите в гражданското право. От тази гл.т.
на принципа на договорната свобода като негово „ограничител” се противопоставя принципът
на справедливостта. Все пак не може да се каже, че има общо такова правило. Ние виждаме, че
ограниченията са само императивните разпоредби на закона и добрите нрави. Така, че това са
„оръжията” , чрез които справедливостта би трябвало да намери защита в договора. Защитата,
доколкото справедливостта би могла да бъде застрашена при неограниченото прилагане на принципът
за свобода на договарянето. Именно в тази връзка съществуват множество императивни норми,
които ограничават свободата на договаряне. В тази връзка не бива да се подценява и
значението на добрите нрави, макар че съдебната практика много рядко прибягва до този
инструмент.
Значението на договора, може да се отбележи, че той изпълнява важни социални и
икономически функции. Тъй като чрез договорите се оформят движението на материалните
блага между субектите, пък и задоволяването на други нематериални интереси, както и
неимуществени такива.
Договорите намират широко приложно поле не само в ОП, гражданското право, ЧП
/частно право/. Един от актуалните проблеми през последното десетилетие у нас е свързан с
появата на една особена нетрадиционна форма на договора. Нейните специфики се изразяват в
своеобразното съчетание на административни елементи с договарянето. Така се появи
понятието за административен договор. Не става дума за онези споразумения, които АПК
урежда в чл. 21-22 от АПК, които имат последици в областта на административното право.
Понятието за административен договор се поставя на основата на ЧП, т.е. става дума за
договори, които имат гражданскоправни последици или в търговското право. Затова макар
административно наречен, той си е договор на частното право.
Квалификацията на един частноправен договор като частно правен е свързан с няколко
признака:
На първо място особения ред за сключване на тези договори – договорите за обществени
поръчки или концесии - при тях се провежда предварително една процедура, която започва и
завършва с административни актове. Те са част от фактическия състав, по който възниква
облигационното отношение, което означава, че при сключването на административния договор
има смесен фактически състав.
Другият признак е, че на етапа на сключването на договора една от страните действа в
качеството на административен орган, упражнява властнически правомощия, води процедурата по
сключване на договора и по тази причина участниците в процедурата са подчинени, дотолкова, че да
не казва какво точно да направят, а поставя регламент;
На трето място - във връзка със съдържанието на тези договори, законодателя предвижда и то
с императивни правила, възникването на изключителни права в полза на едната страна – и то точно
тази, която е разполагала с властническите правомощия. Обяснението е, че обикновено тя действа във
връзка с обслужването на някакъв обществен интерес. И за да може да се даде предимство на този
обществен интерес се уреждат и тези изключителни права. Те са изключителни, защото те са някакви
права, които законът дава само на тази страна по договора и другата не разполага с тях. Например:
при договорите за обществени поръчки това е правото на възложителя да се откаже от договора, но
другата страна не може да се откаже.
Приложението на договорите в други области /разгледани по-горе/.

Тема Видове договори

Основно деление е на едностранни и двустранни.
Делението при договорите е близко от сделките. Делението на договорите на едностранни и
двустранни е различно. Договорите са двустранни или многостранни сделки.
При договорите, които са двустранни сделки се извършва едно допълнително деление
на:
двустранни или едностранни договори. Като тук има друг критерии – не може да бъде броя
на изявленията. При сделките казваме – страните, които правят изявления ако е едната страна е
едностранна, ако са и двете двустранна. Но тук имаме ВИНАГИ двустранна сделка.
Тя може да бъде едностранен или двустранен договор според следния критерии: - дали
възникват задължения само за едната страна или и за двете – имат и права и задължения.
Обикновено договорите са двустранни, всеки поема задължение, така във всяка от
страните възникват задължения, които взаимно се обуславят. Както се казва - едното
задължение е основание за другото и обратното всяка от страните поема задължение, защото
другата се задължава. При двустранните договори винаги можем да открием една обща кауза.
Те винаги са каузални, защото тази насрещна обвързаност е основание за сключване на
договора.
Ако кажем, че двустранността е правилото то може да обясни наличието на едностранните
договори. Основно две са обясненията- първото е безвъзмездността – възможно е отношението
да е безвъзмездно, поради което само едната страна дава нещо, само тя се задължава както е при
дарението. Другата страна нищо не дава, за нея няма задължения и договора е едностранен.
Друга възможна причина е уреждането на даден договор като реален. Изискването при
реалните сделки е предаването на вещта. Такъв е договора за залог – залагам си вещта – оставям я
при залогоприемателя. Тогава това задължение за предаване не възниква, защото то е част от
фактическия състав и аз нямам задължение да предам вещта. Остават задълженията за другата страна
– да го съхранява и като си върна кредита да ми я върне. Такива са например договорите за влог, заем
– те също са реални.
Уредбата на договорите като едностранни или двустранни по принцип не е императивна.
Но все пак при двустранните договори можем да кажем, че има такава императивност, защото
няма как по избор на страните един двустранен договор да се сключи като едностранен.
Например -при една продажба не можем да кажем, че купувача няма да има задължение да не
плаща цената – то така няма да е продажба вече, а ще бъде дарение.
Но обратното е възможно там където няма императивност при някои едностранни
договори се допуска по избор на страните те да се сключат като двустранни. Пример: договор за
влог - оставя се една вещ за пазене. Той се урежда по принцип като безвъзмезден, защото за
пазенето влогодателя няма да плати нищо. Ясно е, че е възможно и да се уговори и едно
възнаграждение – щом ще ми пази вещта аз трябва да платя и се уговаряме за възнаграждение.
Тогава възниква задължение и за мен и договора ще е двустранен.
Друг такъв договор, който е уреден като безвъзмезден, но може да се уговори
възнаграждение и това води до задължение и за другата страна, поради което става и
двустранен и възмезден е поръчката – довереника за се задължава да извърши някакво правно
действие за сметка на доверителя и това е – законът не е казал нищо за възнаграждението. Но
страните могат да го уговорят. И уговорят ли го се появява задължение за доверителя.
При двустранните договори има някои общи правила, които не важат за едностранните –
такова е правилото на чл. 87 от ЗЗД – двустранния договор може да бъде развален при неизпълнение
от изправната страна. Другото правило е на чл. 90 от ЗЗД – възражение за неизпълнен договор.
Ако едната страна не изпълнява задължението си, а иска изпълнение от другата тя може да се
защити с това възражение и купувача да каже – да ще ти платя цената, но ти ми дай вещта. И се
стига до едновременност – ето ти телефона, дай ми парите. В такъв случай няма никакъв риск
от неизпълнение щом като имаме едновременност в изпълнението.
От двустранните договори трябва да разграничим т.нар. несъвършено двустранни /НД/.
В несъвършено двустранен може да се превърне само договор, който поначало е бил
едностранен. Договор за влог като едностранен – оставена е веща за пазене. Но закона казва - Ако
влагоприемателя е направил някакви извънредни разноски по опазването на веща те трябва да се
заплатят от влогодателя – ето така възниква задължение за влогодателя. Но задължението се е появило
допълнително, то не противостой по необходимост и поначало на задължението на другата страна –
то е едно случай възникнало задължение, поради която липсва и тази обусловеност на насрещните
задължения, т.е. липсва насрещността – взаимната връзка и обусловеност. Ето защо договора запазва
действието на режима, под който се е намирал като едностранен и само привидно се превръща в
двустранен и за това се нарича несъвършено двустранен.
Другата категория договори, за които не важат правилата за двустранните са
МНОГОСТРАННИТЕ ДОГОВОРИ – типичният договор е договор за гражданско дружество. При
тях обикновено всички участници имат права и задължение, но липсва насрещността, както при
двустранните договори. Правата и задълженията са обединени от общата цел – те са еднопосочни.
Всички при многостранните договори имат обща цел /дружеството да бъде учредено и т.н/.
Другият вид делене на договорите е на:
Възмездни и безвъзмездни договори.
ВСИЧКИ ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ СА ВЪЗМЕЗДНИ. Набляга се на наличието на
еквивалентност между престациите.
При едностранните договори някои могат да са възмездни, а други не.
Чисто обективния критерии на наличие на еквивалентност между престациите на двете
страни очевидно не е достатъчен. Необходимо е наличие на още една обективна предпоставка -
Еквивалентността може да се потърси и в други свързани правоотношения – например
поръчителя се задължава към кредитора да отговаря без кредитора насреща да му дава нещо. но
се казва така- ако поръчителя плати той ще си събере обратното от длъжника. Ето защо
договора не е безвъзмезден. Това излизане извън рамките на конкретното изследване на
облигационното отношение според проф. Марков е неправилно. Това е и основната критика
според която разбирането е било отхвърлено от преобладаващото мнение.
Остава обаче един следващ елемент, който няма как да бъде игнориран и той е
субективен елемент. Винаги можем да намерим вещо лице, което да оцени двете престации като
разминаващи се по стойност. Важното е какво е разбирането на страните. Това намерение е важно,
защото то може да бъде заменено с намерението за облагодетелстване макар и от части и тогава ще
сме изправени пред една смесена операция – продавам ти половината.
Поначало повечето договори са възмездни. Набляга се на особеностите на безвъзмездните
договори, защото те са по-скоро изключение. Какво е особеното при тях? – първо, че страната, която
получава безвъзмездно едно имуществено благо разполага с по-слаба защита. При дарението не е
уредена отговорност за недостатъци.
 Друго, което се наблюдава при безвъзмездните договори е по-ниската степен на дължима
грижа- при влога можем да открием такъв пример – взел съм да ти пазя вещта безвъзмездно, но в
един момент трябва да си я получиш обратно, няма да я пазя безкрайно и след като не искаш да си я
вземеш аз ще отговарям само ако поради небрежност взема, че я повредя и нищо повече от тук
нататък.
Чл. 78 от ЗС също не може да се приложи при безвъзмездните придобивания.
Обещанието да се даде нещо безвъзмездно – дали е редно да бъде принудително
изпълнявано. Има само при едно място за забрана – при дарението. Чл. 226 казва, че
обещанието за дарение не произвежда действия. И поради това предварителен договор за
дарение не можем да сключим в действителност.
При другите безвъзмездни договори – при заема за послужване няма такива правила, но
по силата на други аргументи, поради това, че те са реални договори също се изключва
възможността да бъде валидно дадено обещание, т.е. да се сключи предварителен договор.
Иначе обещание можем да дадем – да ще ти пазя веща, няма проблем.
Друго деление на договорите:
КОМУТАТИВНИ и АЛЕАТОРНИ договори. При комутативните е известно и за двете
страни каква облага ще получат от договора. Алеаторните договори – договор за гледане и
издръжка /неуреден договор/. Той е типичен представител на алеаторните договори. Продажбата
на наследство е уреден договор – тя е алеаторна продажба, защото не се знае какво ще излезе от
това наследство – дали някакъв голям актив или някой голям дълг. Продажбата „на зелено” е
алеаторен договор – реколтата преди да е събрана, тъй като до последния момент не се знае дали ще е
събрана, защото може в последния момент да падне градушка и да погуби плодовете. Не се знае кой
ще спечели – играе се с някакъв риск.

Разделението на договорите на КОНСЕНСУАЛНИ и РЕАЛНИ.

Важно е да се отбележи, че този елемент на фактическия състав, който се изисква при
реалните договори е предвиден в закона.
Няма пречка при един консенсуален договор страните да уговорят, че той ще се счита за
сключен или предаването на вещта или при някакво друго действие. Това просто ще бъде едно
условие с настъпването, на което ще се смята за сключен договора.
Обратната хипотеза обаче – уговорка, с която страните изключват реалния характер на
договора и се съгласяват да го сключат като консенсуален не би била действителна, доколкото по
мнение на проф. Марков установяването на реален характер на договор не е някаква приумица на
законодателя – то е направено с оглед защита на обществени интереси, на правната сигурност и
поради това нормата очевидно има императивен характер и такива отклонения от нея не биха били
действителни.
В един особен случай не цял договор, а определена уговорка от него се приема, че има реален
характер, но това не е императивна разпоредба – става дума за капарото, задатъка. Няма пречка до
уговорят в този случай едно задължение за даване на капаро, което ще породи действие.
Съществува и един друг особен случай – книгата на проф. Марков – договор за даване вместо
изпълнение. Във връзка с неговото изследване възниква въпроса дали е реален или консенсуален
договор е това. Оказва се, че по начало той е реален, но би могъл да бъде и консенсуален в
определени случай, тогава когато неговото погасително действие може да настъпи и без да бъде
предадено това другото, различното от дължимата престация. Например с прехвърлянето на
собствеността кредитора вече е получил макар и само формално благото и дори и да не го е получил в
ръцете си, да няма фактическата власт неговия интерес можем да приемем, че вече е удовлетворен –
остава едно предаване, което страните могат да отложат – той може да иска да даде под наем вещта на
длъжника и той да продължи да работи с нея. Каква е пречката за една подобна уговорка?. Ето тук се
изправяме пред едно изключение. Тъй като казахме, че реалния характер е императивно уреден
поначало, но в този случай се вижда, че той не е така непреодолим, както е в останалите.
Следващо делене на договорите:
ФОРМАЛНИ и НЕФОРМАЛНИ договори.
Договори, за които законът е установил форма за действителност.
ТЗ има по-широка визия за формалните договори. Формата, предвидена в чл. 293 от ТЗ и тази
уговорена от страни форма за действителност. В Гр.П има допускане на такава уговорка, която да има
смисъла на условие, че ще бъде спазена формата. Този текст в ТЗ не е някакво изключение, което на
пръв поглед изглежда да е такова. В ТЗ особеното е друго – там се казва, че ако страната не възрази
веднага на това, че не е спазена уговорената формата тя после не може да претендира нищожност на
договора. Това е особеното в търговското право, докато в гражданското такова правило няма и поради
това нищожността винаги може да бъде предявявана по общия чл. 26 ЗЗД.
В чл. 293 от ТЗ има още едно интересно правило – те са няколко алинеи. Тъй като според
проф. Марков има по-широко значение, тъй като не се прилага само в търговското право, а има
значение по принцип за цялото частно право.
Става дума за това, че когато един договор е формален, то при неговото изменение и
допълване трябва да се спазва същата форма за действителност иначе тези промени няма да бъдат
действителни, валидни.
В ЗЗД има договори, чрез които се внасят промени или се стига до погасяване на
облигационното отношение. Този принцип обаче за тях не важи, защото те са изрично уредени, докато
т.нар. анекси нямат изрична уредба в закона и за тях ще прилагаме чл. 293. но тези договори са
изрично уредени - това са цесия, поемане на дълг, опрощаване. Тази уредба не предвижда никаква
форма. Такъв договор е и даването вместо изпълнението – чл. 65 го урежда, но за форма няма нито
дума. Всички тези договори са неформални, макар че засягат съществуващо облигационно
отношение, което може да е възникнало от формален договор.
Значението на формата освен двете класически посоки, в които тя обикновено се третира
като форма за действителност и форма за доказване.
Ще допълним и с още няколко значения – от материалноправна страна - за
противопоставимост – например при чл. 156 от ЗЗД при залога, където се изисква писмена
форма, за да може да бъде противопоставен договора за залог на другите кредитори – на трети
лица.
Формата има и още две процесуални значения: например може да се наложи един договор
да бъде вписан в Имотния регистър. Има едно общо правило в чл. 2 или 3 правилника за вписванията,
който казва, че – могат да бъдат вписвани актове, които са в нотариална форма или с нотариална
заверка на подписите поне. Частен писмен акт не може да бъде вписван. Ето защо например - ако
искаме да впишем договора за наем, който е със срок над една година ние трябва да заверим
нотариално подписите. Това е процесуално изискване.
Друга МНОГО ВАЖНО изискване от процесуална гл. т. е свързано с правилото на чл.
417 т.3 ГПК – това е особен ред за защита на гражданските права не чрез исково производство, а
заповедно производство. Основание за провеждане на това облекчено производство, защото то е като
подадеш молба ако длъжника не възрази ти издават заповед за изпълнение /все едно, че си го осъдил/.
Едно от основанията, за да се мине по този облекчен път е пак формата. Ако договора е с нотариална
заверка на подписите вземания за предаване на вещи, за плащане на суми могат да се реализират по
този ред.

Тема Свобода на договарянето. Ненаименуваните договори. Казуални и абстрактни.

Принципът на свободата на договарянето много често се перифразира с максимата, че Всичко
което не е забранено е позволено. Така е в частното право, докато в публичното право е обратното.
Там компетенциите на органа се уреждат изрично и щом няма указана компетенция значи няма
такава. Щом не е разрешено е забранено. Това е либерален подход на законодателя, който много често
ограничава с императивни норми, за да защити с оглед принципа на справедливост при наличие
опасност интересите на по-слабата страна, тъй като им придава обществена значимост. Пример една
такава забрана: чл. 152 от ЗЗД. То е общо правило и за залога и за ипотеката. И се казва – забранено
е уговорка в договора за залог или ипотека, че кредитора ще стане собственик на вещта в случай на
неизпълнение или някакъв друг способ за удовлетворяването му, различен от предвидения в ГПК.
Трябва да върви по реда на ГПК – да осъди длъжника, да си извади изпълнителен лист, да проведе
принудително изпълнение и евентуално тази вещ да бъде изнесена на публична продан при съдебния
изпълнител. Само това е. Защо? – защото длъжника като е притиснат да получи кредит ще се съгласи
на всичко и ще каже – вземай имота, само и само ми дай парите и ще го прехвърли на кредитора и ще
го направи собственик.
Извън тези законови забрани и добрите нрави, страните са свободни да сключват
всякакви договори, които законът не е уредил изрично.
Какви са основните подходи при формирането на тези НЕНАИМЕНУВАНИ договори?.
Срещат се няколко механизма. Ето например: договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка. Едното от задълженията е да се прехвърли собствеността срещу
нещо. Дори по тази причина понякога в практиката се среща тази неточност договора да се нарича
продажба срещу гледане и издръжка. Макар че не е продажна, защото няма цена. Но ето един от
елементите, едно от задълженията е по сходно с друго.
Възможно е и другото насрещно задължение макар че в този случай не е така – другото е
някакво, което не е характерно за никакъв друг уреден договор – и издръжка, и гледане. Може да бъде
само издръжка, но и такъв договор не е уреден. Той би наподобявал рентата. Пример където и двете
задължения са сходни – договор за наем – но другата страна наемателя не плаща наемна цена,
така че е не е чист наем. Наемателя са съгласява да кажем да извърши основен ремонт – едно
задължение,характерно на договора за изработка. И ето как се получава един договор наем-
изработка. Ето това е първият тип ненаименувани договори - когато имаме елементи от уредени
договори, които се комбинират по нестандартен начин. В тези случаи ще се прилагат съответно
правилата на съответния договор. Така е и при гледането и издръжка. За прехвърлянето на
собствеността ще приложим правилата на продажбата съответно. Прехвърлителя ще отговаря като за
продавач за евикция, за недостатъци на вещта. Така че този механизъм с използването на елементи от
други договори дава една сравнително по-голяма сигурност на страните, защото те разполагат със
специална уредба за съответното задължение, макар и изведена от различни места.
Когато няма както видяхме при договора за гледане и издръжка няма уредба при никой
от уредените договори – По какви правила ще се уреждат отношенията? – остава да прилагаме
единствено ОБЩИТЕ ПРАВИЛА на ЗЗД за изпълнението, неизпълнението, отговорността.
Съществуват и други два механизма за ТЪЛКУВАНЕ на НЕНАИМЕНУВАНИ договори,
за извеждане на правила относно изпълнението и неизпълнението, ако се налага по различни и по-
специфични от общите.
Първият механизъм е свързан с наличието на уредба на този договор в друго
законодателство – примерно уреден е във Френското законодателство или в Руското законодателство и
т.н. и така бихме могли да черпим от там разрешения.
Вторият случай е когато законодателството ни е съдържало уредба на този договор, но тя е
била изоставена. Също би могло да се използва макар че тя няма да се прилага – това вече не е
действащо право, но при тълкуването може да се използва. Така например договора за рента- той е
бил уреден в отменения ЗЗД, след това е бил изоставен и се е считало, че противоречи на т.нар.
правила на социалистическото общежитие през периода до 89 г., след което морала се смени –
добрите нрави, както наричаме вече тези правила не могат да бъдат основание да се отрече
допустимостта на такъв договор, така че той може да се сключи като ненаименуван. За кредитора е
по-изгодно издръжка, а не рента. Рентата е някаква определена сума, а издръжката е по-
сигурното нещо, защото когато имаш повече нужда той ще ти покрива всичките.
КАУЗАЛЕН и АБСТРАКТЕН договор.
При абстрактните договори има разлика от абстрактните едностранни сделки. Типичните
каузи от Римското право /най-често три - аквиренди ( aquirendi), креденди и СОУЛВЕНДИ. Това са
най-типичните и често срещани.
Може да има обезпечително основание. Защото и ипотеката, поръчителството, залога са също
каузални договори, но при тях нито се придобива, нито се плаща. Просто основанието е да се даде
сигурност на Кредитора.
ОСНОВАНИЕТО е ТИПИЧНАТА пряка, непосредствена, правна ЦЕЛ за дадена сделка.
ОСНОВАНИЕТО е характерната цел на сделката. Защото при продажбата казваме „аквиренди”,
но то е за купувача, а продавача получава една сума. Това показва и друго, че всяка от страните има
свое основание, за да сключи даден договор. Преследва една правна цел.
Ако трябва да направим обобщение можем да кажем и като англичаните – които са възприели
идеята, че при всички двустранни договори основанието е взаимното обвързване /консидерейшън/.
Всяко задължение е основание за другото задължение /насрещно/. И при двустранните договори ще
ни бъде лесно да кажем, че има основание. Те не може да бъдат абстрактни. В тези случай каузата се
съдържа в самия договор.
В някои случай закона обаче като дефинира определени договори не посочва ясно, че тези
договори трябва да съдържат като необходим елемент каузата. Тогава тези договори нямат типична
цел, а могат да обслужват най различни цели. И зависи от страните дали ще посочат каузата в
договора и той ще бъде каузален или ще се въздържат и ще го сключат като абстрактен. Пример –
договора за цесия –чл. 92 – няма дефиниция, няма нищо – казва се кредитора може да прехвърли
своето вземане освен ако закона не позволява. Защо? – този дето го придобива ще плати ли нещо или
ще го получи безвъзмездно – не е казано това. Така че можем да прехвърлим вземането без да казваме
нищо защо го прехвърляме и отделно да сключим друг договор, в който да има задължение примерно
за плащане на цена. По този начин можем да скрием каузата. Цесията ще бъде абстрактна. Може
обаче да бъде сключен договора и обикновено и така се прави – един акт общ – цесия –продажба.
Прехвърлителя прехвърля вземането- прибретателя плаща цена – тогава цесията ще е каузален
договор. Т.е. зависи от избора на страните – дали да сложат основанието вътре или да го отделят. Но
законът го допуска, защото дефинитивно казва прехвърля вземане, но не е казал защо и трябва ли да
има основание.
Подобно е положението веднага след това се урежда пък смяната на длъжника – поемане на
дълг – встъпване или заместване. Защо едно трето лице се задължава да изпълни чуждо
задължение? – може да не се каже нищо в договора. Просто, че еди си кой идва и ще ми плати моя
дълг от 1000 лв. Не е ясно – може и да му върна парите; може да е дарение, може защото той ми е
длъжник. Могат да бъдат най-различни основания. И ние можем да го посочим в договора и да го
сключим като каузален, но пък не сме длъжни – може да бъде абстрактен. В такъв случай щом
закона допуска да е абстрактен чл. 26 няма да се приложи. Договора няма да е нищожен.
Много рядко се стига и до крайната идея на абстрактността. Като разкъсаме двете
връзки, двете отношения – да речем длъжникът по абстрактния договор няма да може да черпи
възражения от каузалния. Това се среща съвсем рядко и не бива да бъде сочен като неотменим
признак на абстрактността. Може и да го има, може и да го няма, но то е всъщност крайната
форма, до която може да стигне абстрактната сделка.
Сега стигаме до най-важното –както знаем абстрактните сделки са изключение. Трябва
да бъдат допуснати в закона, да се уредят такива. Това означава - всички НЕНАИМЕНУВАНИ
договори ЗАДЪЛЖИТЕЛНО са КАУЗАЛНИ. Дали защото ще бъдат двустранни или защото ще се
въведе някаква друга кауза, специфична от страните, но тя трябва ясно да се вижда в договора. Не
може да се създава абстрактност по пътя на свободата на договарянето. Тъй като това в крайна
сметка води до неяснота. Защо преминава едно имущество – законът е казал, че трябва да се знае, да
има основание и ще се сблъскаме с принципа за неоснователно обогатяване, че то е недопустимо.
Наред с тези общи класификации в учебника на проф. Голева се появява още една, която
според проф. Марков има основание наред с общите договори се обособява една специфична група –
на потребителските договори. Основанието за нейното обособяване е специалния закон, дори те са
два закона – закона за потребителите и закона за потребителския кредит. За тези договори е създаден
особен режим. Това означава, че можем да ги обособим като една група, която има тази обща
характеристика и са подчинени на този специален режим.
На същото място проф. Голева включва и още една класификация, която при сделките
не се среща. Като особена група договори тя посочва договорите на общата част. Особеното при
тях е, че те ВИНАГИ се сключват във връзка с някакъв друг договор или друго облигационно
отношение и пи-принцип са приложими към всички, дори и към ненаименуваните. Такъв е да
речем предварителния договор – чл. 19 ЗЗД. Такива са обезпечителните договори –
поръчителство, ипотека., цесия, поемане на дълг, опрощаване на дълг. Ето такива приложими
на практика на всякъде. Те и поради това са уредени в общата част. Бихме могли да добавим и
неустойка, доколкото тя също е относително, но самостоятелно съглашение, макар че често се
инкорпорира в самия договор и т.н.
От тук нататък проф. Марков добавя още една категория - клаузи на общата част. Те се
употребяват като договори, но според проф. Марков това не е точно. Така например чл. 22 от ЗЗД
урежда договора в полза не трето лице. Но това не е договор, това е клауза на общата част. Това
не е някакъв вид отделен договор. Това е клауза, която можем да инкорпорираме във всеки един
договор. Да кажем правата на едната страна ще възникнат за трето лице – бенефициер. Задатък също
е една клауза. То не може да бъде отделен договор, както неустойката. Или клаузата за
отметнина. С общ характер е и клаузата за неотговорност чл. 94 от ЗЗД, урежда тази
възможност, като поставя граници пред възможността да се изключи отговорността.
Друга важна клауза, но с процесуално значение е арбитражната. На всеки договор
можем да сложим арбитражна клауза.

Тема 12 Сключване на договора – чл. 13 и чл. 14 ЗЗД

При двустранните договори имаме предложение и приемане и това е. Има 2 елемента на

фактическия състав на сключването.
Схемата е: едната страна прави оферта, а другата я приема – договорът е сключен. Ще се
съсредоточим върху главното. Уредбата в закона е кратка – чл. 13 и чл. 14 ЗЗД – те са посветени на
сключването на договора. Тези два члена са недостатъчни, за да дадат отговор на всички въпроси.
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО /оферта/– предложение може да направи всяка страна, без значение
какво качество има в съответния договора. Както продавача, така и купувача могат да отправят оферта
до другата страна.
Предложител е този който приема инициативата, който е пръв. Неговото изявление
трябва да отговаря на определени изисквания, за да е налице оферта, годна да го доведе до
сключване на договор при положение, че другата страна изрази съгласие и я приеме.
Като говорим за тези изисквания – те са важни, за да обезпечат сключването на
договора в случай, че другата страна каже - приемам. Това да е достатъчно.
Изисквания по отношение на страните - този който прави офертата трябва да може да бъде
идентифициран в необходимата степен, зависи от характера на договора. Примерно – когато си
купуваме вестник, знаем кой е продавача, но тук индентификацията при дребните покупки
няма никакво значение. Но когато са по-скъпи стоки ще трябва да знаем кой е продавача, коя
фирма – седалище, за да можем да направим рекламация. Всичко зависи от особеностите на
договора. Или пък при недвижим имот там чл. 6 Правилника за вписванията предявява
изисквания към съдържанието на акта, включително и описанието на страните. Така, че
трябва да се съобразим с това в тези случай с тези изисквания.
Другата страна - офератата е волеизявление, което има адресат. Адресата на офертата може
да е 1 лице, може и да са повече, важното е те да са определени. Защото ако се прави публична
оферта до неограничен кръг лица, обикновено ще е налице риск да не се знае кой пръв е приел
и с кого е сключил договора. То ние ще знаем, но третите лица няма да са сигурни.
Публична оферта е уредена в ТЗ. Там нещата са други - предложителят като търговец
обикновено разполага с ресурс, количества стоки, които да задоволят не две, три, а доста повече.
Поради това и законът го задължава да посочи с какви количества разполага в публичната оферта и за
какъв срок тя важи. Някои казват важи до изчерпване на количеството, което според проф. Марков е
не съвсем редно, защото законът изисква срок, а в този случай срока е доста относително определен.
Ами количеството може и да не се изчерпи – никой не иска да ви купи стоката. Е тази оферта ще важи
с годили ли?.
Тази възможност, която урежда ТЗ чисто формално може да се използва и от нетърговец. Но
кой нетърговец ще разполага с тези ресурси, за да може да осигури това съдържание на офертата, с
количества. Какво е количеството ако каже – разполагам с една вещ. Тази несигурност, до която се
стига обикновено при търговците този въпрос не стои така. Според мнението на проф.
Марков не бива в ГП да се допускат оферти, водещи до застрашаване сигурността на оборота. С
една уговорка - Офертите, които правят търговците невинаги водят до сключване на търговски
сделки. Например - продажбата като нетърговска, дори да е извършена от търговец когато си
купуваме от него вещи за потребление. Така, че това са граждански договори.
Изискване към съдържанието на волеизявлението – има два важни елемента на
съдържанието –
Първо - Да е ЯСНО изразено намерението за правно обвързване. Желанието да се сключи
договор – В този смисъл някакви рекламни брошури и т.н. не могат да изиграят ролята на оферта ако
не са съпроводени с едно такова допълнително изявление.
Второто важно изискване към съдържанието – е то да бъде пълно. Смисълът, който се
влага тук е от една страна с оглед действителността на офертата и годността й да доведе до
сключване на договора. Пълнотата е по-скромно представена като изискване, защото е достатъчно
изявлението да съдържа само съществените елементи на договора. Примерно при продажбата кои
са съществените елементи, какво трябва да посочва офертата?– каква е вещта и каква е
цената. От друга страна обаче, защото каквото и да сложим в офертата това може да се укаже и
съдържанието на договора. Така че всички онези клаузи, които предложителят иска да станат
част от договора трябва да бъдат сключени.
Следващо изискване е относно ФОРМАТА – щом като договорът е формален,
предложението трябва да е направено в необходимата форма. Това означава, че ако примерно
трябва да е нотариален акт ние реално предложението го правим при изготвянето на
нотариалния акт.
Но все пак може условно да се приеме, че подписът на продавача представлява
предложение върху нотариалния акт, след това купувача го приема и нотариуса го
удостоверява.
Последният признак на офертата е нейната обвързваща сила. Обвързващата сила
гарантира сключването на договора. Ако предложителя не е обвързан и ние приемем офертата
той може да каже – абе размислих и не съм съгласен да продам. Тогава правната сигурност ще
се окаже застрашена. В този смисъл в ТЗ се урежда и възможността да бъде отправена не само
публична оферта, но и публична покана, която също обвързва, но не води автоматично до
сключването на договора ако някой я приеме.
Затова ако предложителят направи предложение без обвързваща сила това няма да е
оферта, а ПОКАНА. В поканата липсва един важен елемент на предложението – намерението за
правно обвързване. Тук намерението за правно обвързване е доста по далечно, ако постигнем
съгласие, ако се стигне до изгодни за мен условия, може да се сключи договор. С тази цел стъпваме
в преговори – да се обвържем правно. Намерението тук не е непосредствено, защото са
поставени някои условности. Докато при офертата то е пряко. Ето при тези условия съм
съгласен да се обвържа, да сключа договор.
Отмененият ЗЗД е приемал, че предложението не обвързва. Такива разрешение се срещат и в
други законодателства. Според Калайджиев, правилото на обвързващата сила е диспозитивно,
доколкото отклонението от него според проф. Марков би създало несигурност в оборота е
императивно. Затова и оферта с изключваща обвързваща сила трябва да се разглежда като
покана, а не като оферта, според Марков. При липса на обвързваща сила може да се окаже, че
договора не е сключен въпреки съгласието, въпреки приемането.
Обвързаността се изразява в това, че предложението не може да бъде оттеглено или
изменено. Разбира се, в определен срок – от- до. – кога действа тази обвързаност за
предложителя.
Чл. 13, ал.2 ЗЗД посочва началния момент на действие – достигането на офертата до
адресата. Момента на получаването на предложението поставя началото на тази обвързаност.
Тук крайният момент зависи от това дали страните се намират в непосредствен контакт или са
присъстващи – лице в лице. Ако се приеме договорът се сключва веднага. Но трябва да се има
някакъв минимален период от време, за да се обмисли. Все пак трябва да се види сложността на
договора. Ако договора не е елементарен и има нужда да се обмисли обикновено предложителят
поставя срок, който е съобразен с нуждата от обмисляне.
Между неприсъстващи, разрешението – чл.13, ал. 3 допълва казаното в ал. 1 – това се
отнася когато пишем писма. Макар че при ел. поща пристига доста бързо.

ПРИЕМАНЕТО – на какви изисквания трябва да отговаря това волеизявление, за да

доведе до сключването на договор?.
В същия ред може да ги разгледаме като започнем от страните, а те трябва да са същите. Не
можеш да отправиш предложение до лицето „Х”, а пък да ти отговори лицето „В”.
На второ място изисквания относно съдържанието – и тук трябва да ги има 2-та елемента,
както при предложението – първо изразеното намерение за правно обвързване, че желаеш да
сключиш договор- да е изразено по някакъв начин. Второ ако предложението трябваше да е
пълно, то пък приемането трябва да е безусловно, също пълно без никакви бележки. Изцяло си
съгласен с това, което е предложено, дори и до най дребния детайл.
Има ли някакво отклонение тогава изявлението се разглежда като насрещна оферта.
При количествено разминаване е възможно да има сключен договор обаче, когато се
приема с искането за по-голямо количество. Тогава е налице едновременно приемане – и освен ако
кажеш искам непременно по-голямото количество или нищо. Но ако кажеш да купувам, дай ми
още бройки – тук имаме едновременно и приемане и предложение.
Изискване към формата – естествено както и предложението щом като съгласието трябва да
бъде оформено по определен начин то и 2-те изявления трябва да са в съответната форма.
Следващо изискване е свързано с обвързваща сила на предложението и по точно с
нейният срок. Затова приемането трябва да бъде направено така че да пристигне в срока на
обвързващата сила. Никой не може да отговаря за забавянето на пощенския оператор.
В тази връзка чл. 13, ал. 5 ЗЗД предвижда, че договора се счита сключен ако пристигне късно
изявлението за приемане, но е видно, че е било изпратено на време. От друга страна оферента също
трябва да е защитен, защото късно пристигналото приемане не би трябвало да го обвърже ако той
вече е загубил интерес. Затова е дадена възможност той незабавно да извести акцентанта, че
приемането му е пристигнало твърде късно и договора няма да се счита за сключен. Ако обаче няма
такова възражение от страна на предложителя договора ще е сключен.
Приемането, понеже съдържа намерение за правно обвързване е ясно, че има
обвързваща сила по същия начин както офертата. Този въпрос е важен от гл.т. на това, че
приемането също може да бъде оттеглено, за което ал. 4 казва – ако съобщението за оттеглянето
стигне преди или най-късно едновременно със самото приемане то се счита за оттеглено. Очевидно
трябва да се избере по скоростно средство за изпращане на оттеглянето.
Постигнатото съгласие води до сключване на договора – чл. 14, ал. 1 ЗЗД определя
момента, в който това е станало. Ясно е че този момент е свързан с приемането, но дали с
неговото извършване, с неговото изпращане или с неговото получаване или най-накрая с
неговото узнаване, защото като го получиш може да не го узнаеш. Категорично законодателят
говори за получаването- достигането на волеизявлението до предложителя. Това е едно от
възможните разрешения и е най-сигурното защото това е един обективен елемент. Подобно е и
при ел. съобщения
Чл. 14, ал. 3 ЗЗД определя и мястото на сключване, което може да е от значение ако има
някаква клауза договора за изпълнение, по местосключването му.
По-често значението на местосключването може да се прояви в случаите, когато има
международен елемент договора.
Ал. 2 на чл. 14 ЗЗД урежда една фикция. Изпратено е приемането договорът ще бъде
сключен чак при получаването му през този период обаче някоя от страните може да умре или да
стане недееспособна /бъде поставена под запрещение/. В първия случай нямаме годна страна,
наследниците не са правили изявление за сключване на договор, но договорът ще е сключен. Така се
внася една сигурност която избраният от нашия законодател момент пропуска, не може да гарантира,
така че това правило трябва да даде тази сигурност, защото ако бяхме избрали момента на
изпращането договорът щеше да е сключен, ако законодателят беше избрал тази друга концепция за
сключването. Защото волеизявлението е извършено, изпратено. Тази схема е уредена в ЗЗД. Това не
изключва възможността страните да особено при по-тежките договори уговорят някакъв особен
ред, процедура, по която ще се сключи договорът, ще се провеждат преговорите и в крайна
сметка ще се оформи договорът, която би трябвало щом като не е административна, а е
организирана от страните да бъде приета от тях, да са съгласни по нея. Това ще е един
организационен договор, който те сключват. В него може да участват и повече лица - например
ако се организира един търг. Тук организаторът би трябвало да изготви правилата, а тези които
ги приемат очевидно със своето участие в търга изразяват съгласието си. Законодателя
предвижда Формално договор не се сключва, а се счита сключен с плащането на цената от
плащането на цена от страна на спечелилия търга участник. ТЗ урежда продажба чрез търг,
Закона за културното наследство урежда аукционите и т.н. това са частноправни процедури.
Тълкуването на договора е уреден в чл. 20 ЗЗД – посочва кои са критериите.

Тема 13 Договори при общи условия

Общите условия представляват предварително изготвени от едната страна, макар че е
възможно теоретично и двете страни да работят с общи условия- тогава всяка от тях си изготвя
своите общи условия.
Те са обикновени договори, които се сключват доста често, в големи количества, в които се
включват клаузи, отговарящи на нейните интереси. Идеята е тези условия да се предлагат при
сключването на даден вид договор с различни лица. И понеже става дума само за предлагането им
значи тези общи условия ще са част от предложението.
Сключването на даден вид договори с различни лица, общите условия ще са част от
предложението на тази страна. А дали ще станат част от съдържанието зависи от това дали ще
бъдат приети от другата страна. !!!!Така сключеният договор е прието да се нарича договор при
общи условия.!!!!
Очевидно този начин на сключването на договорите има редица предимства за страната, която
използва общите условия, тъй като тя формира съдържанието с оглед интересите си като използва
общите условия. Тази страна пести време и усилия по подготовката и сключването на всеки отделен
договор. Това еднообразие в съдържанието на договорите има и това предимство, че облекчава тази
страна при уреждането на различни спорове със съконтрахентите си, тъй като те се уреждат по
еднотипен начин, работи се по-лесно.
Общите условия водят до друг един положителен резултат, който обаче така се проявява
на макроикономическа плоскост. Това, че всички съконтрахенти сключват еднакви договори е
позитивно от тази страна, че те са поставени на равноправни начала, т.е. не могат да бъдат
дискриминирани. Така че никой не е поставен в по-неблагоприятно или в по-изгодно положение
спрямо другите. С тази цел някои закони предвиждат изрично да се работи с общи условия. Примерно
– свързването на мрежи между оператори билото на електропреносни мрежи или пък
телекомуникационни. Задължително е казано, че става по общи условия, изготвени от операторите.
От друга страна общите условия крият и сериозни недостатъци и законодателят се стреми
да тушира някои от тях. Първо очевидно е, че страната, изготвила общите условия ги формира по
свой интерес и това крие рискът интересите на другата страна да бъдат много зле защитени.
Затова и Закона за защита на потребителите съдържа доста строги правила в тази посока.
Друг недостатък е, че общите условия поставят на равни начала всички контрагенти, но
те не са равни и би трябвало да се отчита тяхното различно положение, за да бъдат и
сключените договори с всеки един от тях съобразени с него. Това обаче не е изключено да
стане, доколкото общите условия не са закон. Те търпят корекции, така че могат да бъдат
съчетани с индивидуални уговорки.
Общите условия нямат нормативен характер трябва да се спомене още, че този въпрос
не е бил спорен. Съществувало е разбирането, че те представляват вид нормативен акт, особено ако
подлежат на утвърждаване от административен орган. Въпреки това преобладаващо е днес
разбирането за ненормативния характер. Те са частноправни изявления, изявление които се
правят във връзка със сключването на договор и това, че прилагат се в множество случаи, не ги
превръща в нормативен акт.
В някои случаи наистина законодателят прибягва до подход - да уреди нормативно
съдържанието подробно на даден вид договори, включително и като го оформи като бланка, и за
страните да остане подписването и попълването на някакви цифри примерно.
В някои случаи законодателят задължава определени предприятия – най-често търговци
да работят с общи условия – операторите в областта на електроснабдяването и телекомуникации,
може да добавим банките, съгласно чл. 57 и чл. 58 от ЗКИ - те са длъжни да прилагат общи условия
във връзка с влогонабирането и кредитирането. Два вида поне общи условия трябва да използват
банките. Все пак има и една обща уредба – чл. 16 ЗЗД.
Преди да се стигне до предлагането на общи условия, трябва да обособим и още един
етап – този на тяхното създаване. Той е много важен.
Ако в закона не е определено кой орган трябва да формира и в какъв акт общите
условия, с които ще работи операторът то той може да се определи в устройствения акт или с
решение на компетентния орган съгласно този устройствен акт.
По –важно е да се посочи кой ще е компетентния орган, който приема общите условия,
съответната редакция, защото доколкто трябва да са съобразени с развитието на пазара те се
променят периодично – така, че органа който приема първоначално и после приема
измененията в съдържанието на общите условия е единият въпрос, който се решава по
различни начини.
Другият въпрос относно формата, макар че законът не посочва изрично никъде това -
общите условия във всички случаи се изработват в писмен вид. Макар това да не форма за
действителност - тя е форма, гарантираща еднообразното им прилагане, защото ако са като
някаква „легенда” да се предават от „уста на уста” рискът от допускане на грешки е очевиден.
Наличието на общи условия задължава тази страна по договора да ги предлага при
сключване на този вид договори на другата страна, само ако това е предвидено в нормативен
акт. Иначе задължението може да е чисто вътрешно – в устройствен акт да е предвидено, но
неговото нарушаване не би довело до порок на договора. Т.е. въпреки наличието на общи условия
е възможно сключването на договор с индивидуално определени клаузи - в тези случай, когато не е
задължително. Друг е въпросът дали би довело до недействителност не прилагането на общите
условия когато законът изисква това. Обикновено уредбата е императивна и нарушаването на
императивни правила при сключването на договорите е основание за нищожност не само
когато тези правила се отнасят до съдържанието на договора, но и за начина на неговото
сключване. Така, че би трябвало да е приложимо тук основанието по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Законът НЕ изисква задължително предлагането на общите условия като част от
офертата да става задължително писмено, макар че е такава практиката обикновено- според
проф. Марков е необходимо е такова условие. Не може да ти преразкажат общите условия и ти
да се съгласиш с тях. Но дори и те както ги предлагат в писмен вид трябва да се четат с лупа.
Изискване за писмена форма се съдържа в чл. 16, ал. 1 – само за приемането на общите
условия- форма за действителност. Но то може да бъде съвсем отделен документ, който
препраща към общите условия.
 Един намек, че може би общите условия се представят в писмен вид се съдържа в Чл.16,
ал. 2 ЗЗД – уредена е възможността за индивидуални уговорки, които да се отклоняват от
общите условия. Към края на текста макар и не уредено законодателя препоръчва да бъдат в
писмена форма представени общите условия.
Чл. 16, ал. 3 ЗЗД – урежда въпроса за изменението на общите условия и влизането в сила
на тези промени. Нормално е договорът да има съдържанието, което първоначално страните са
уредили – т.е. действащите към момента на сключването общи условия. Удобството за
оператора е всички договори да бъдат еднакви - трябва да бъде съобщено изменението и тук би
трябвало да е писмено, но законът не го казва изрично, което е недостатък. Писмено трябва да
й бъде даден срок на другата страна, за да каже дали е съгласна с измененията. Тук мълчанието
се приема за съгласие с промяната. Това е фикцията, която урежда чл. 16 ЗЗД.
Подобна фикция урежда ТЗ в отношенията между търговци, още при сключването на
договора, чл. 298 – неоспорването на общите условия се приравнява на приемане. Уточнява се
нещо което важи не само в търговските отношения – при изискване за писмена форма на договора,
общите условия задължително трябва да бъдат писмени – но тя е вече форма за действителност.
Обратно в закона за пощенските услуги се предвижда, че общите условия могат да се
приемат и без писменото съгласие на другата страна. Там е предвидено сключването на договора
да става с предаване на пратката – т.е. реален договор.
Друго особено правило има в закона за защита на потребителите – чл. 143 - формулирано
е понятието за неравноправна клауза в договора и е уредена забраната такива клаузи да се използват
в общи условия.
Понятието за неравноправни клаузи има следните признаци – 1. Клаузата да е във вреда
на потребителя - да води до неравновесие в правата и задълженията на страните; 2. да няма
аналогична клауза във вреда на търговеца, 3. Да противоречи на добросъвестността, в широк смисъл,
като етична категория. Ако се нарушат тези клаузи те се обявяват за нищожни поради противоречие
със закона. Нищожност, която е частична – т.е. договора си поражда действие, но без тези клаузи,
които са неравноправни.
Фигури, които имат общи черти, но са различни – на първо място в случаите, в които
има нормативно определено съдържание на договора, фиксирано в бланка не представлява
общи условия, доколкото то следва от нормативен акт – общите условия не са такива.
На второ място - общите условия и договорите, сключени от тях трябва да се различават от
т.нар. типовите договори. /в книжарниците се продават образци на договори и само се попълва/. - те
не са общи условия, защото не са изготвени от никой от страните, а от някакво трето лице. И при тях
е възможно вписване на допълнителни клаузи, индивидуални уговорки могат да се включат и т.н.
Накрая има една категория договори наричани договори за присъединяване или
формулярни договори – примерно застрахователните полици, които се предлагат не от самия
застраховател, а от брокера, защото ако е от застрахователя може да договаряме, докато при
брокера място за договаряне няма. На него са му определили условията и той е длъжен да ги
прилага. И ние или сключваме застраховката, така както е предложена от брокера или не, или се
присъединяваме, от където идва и наименованието или не. При тях също се използват общи
условия, но особеното е че при тях няма място за индивидуални уговорки.
Разграничение между сключването на договор чрез общи условия или другият случай
сключването на базата на рамков договор. Сходство е налице доколкото рамковия договор
също определя предварително голяма част от съдържанието на окончателния договор. Но това
съдържание е определено не едностранно, а по съгласието на двете страни. Освен това
рамковия договор също служи за сключване на множество договори, но между едни и същи
страни – тези които са страни по рамковия договор, докато общите условия се прилагат спрямо
различни лица.
 Тема 14 Преддоговорни отношения
Преговори могат да се водят и във връзка с изменението на договора или с прекратяването на
облигационните отношения. Въпросът има по широко значение.
Сключването на договора се предхожда най малкото от предложението което се прави за
сключване. В много случаи обаче този предварителен етап е доста по продължителен. Очевидно е,
че страните встъпват в някакви фактически отношения, взаимодействат помежду си, а договор
все още няма, облигационно отношение няма, нямат права и задължения, с които да се
съобразяват. А това е доста опасно. Този риск може да бъде отстранен, ако страните са
сключили организационен договор, отнасящ се до преговорите и начина, по който договора ще
се сключи, но това се прави много рядко. Друга възможност за ограничаване на риска е да се
сключи предварителен договор.
Но във връзка със сключването на предварителен договор пак се пристъпва към
договорни отношения. В него се уреждат коя страна какво трябва да направи, за да се стигне до
окончателния договор. Ето защо при липсата на регулация на отношенията законодателят е
намерил за необходимо, макар и с един най-общ текст да създаде общо правило относно тези
преддоговорни отношения. И така те от фактически се превръщат в правно уредени, макар и
все още да не представляват облигационни отношения, тъй като облигационното отношение
предстои да възникне чак когато договорът бъде сключен.
Всъщност договора може и да не бъде сключен, но преддоговорните отношения са се
реализирани и в тези случаи също страните би трябвало да се съобразяват с общото правило на
чл. 12 ЗЗД – то гласи, че на този етап страните трябва да действат добросъвестно.
Друг случай, в който би могло правилото на чл.12 ЗЗД да намери по-конкретно проявление –
тогава когато сключването на договора става по определена процедура, независимо дали
административна или от частноправен характер. Процедурите също съдържат достатъчно правила,
спазването на които изключва до голяма степен увреждането на другата страна. Ще е налице и
неправомерност на поведението.
Правилото на чл. 12 в много случаи ще има само субсидиарно значение. Тази разпоредба
има диспозитивен, а не императивен характер. И всякакви уговорки на страните биха могли да се
възприемат. Не може да се изключва отговорността, когато вредите са причинени умишлено.
Какви са времевите рамки на тези преддоговорни отношения? –
Особено по отношение на началния момент може да се срещнат затруднения, като когато
имаме оферта – това е ясно не е предхождано от нищо друго и от тук започват преддоговорните
отношения. Ако имаме една формулирана покана за преговори това също е сравнително ясно и
определяем момент. Но все пак не винаги това е така, за да се определи началния момент на тези
отношения във всеки конкретен случай трябва да се преценява от кога страните са влезли във
взаимодействие, отношение, кога са се свързали с цел сключването на договора.
Според проф. Марков определени действия на всяка от страните, подготвящи този етап
също би трябвало да са съобразени – например подготовката на някаква покана, някакво
предложение, защото тя в крайна сметка ще влезе в базата на преговорите, ако бъде
представена във фазата на преговорите. Ясна и точна начална граница няма как общо да
представим, а трябва във всеки отделен случай трябва да се прецени от къде започва
поведението. И то по-скоро спора, че ще е налице когато твърдим че има недобросъвестно
поведение – дали някаква проява на недобросъвестност има връзка с воденето на преговори.
/защото една измама се предполага, че за да я извършиш трябва да я подготвиш предварително/.
Крайният момент е сравнително по-ясно определяем. Тъй като ако има сключен договор
той приключва в момента на сключването. Когато пък няма сключен договор е момента, в
който преговорите спират, отказват се страните.
Добросъвестността – като етична категория, тоест закона указва на страните да
преговарят честно, почтено, в този смисъл – добросъвестно. Да се избягват действия или
бездействия, които биха могли да увредят другата страна.
На първо място, за да не се укаже другата страна в грешка или да не се окаже, че сме я
заблудили трябва да я информираме за всички обстоятелства, които са от значение за вземане на
решение, за да се сключи договора. Ако се премълчи нещо важно, е предпоставка за
измама. /примерно, че бижуто не е златно, а само позлатено/.
Понякога, за да се изготви такава пълна и достоверна информация са необходими някои
проучвания, анализи, което изисква разходи, респективно те биха могли да се разпределят
между страните, да се иска плащането на някаква цена за документацията.
 На следващо място тази информация, която се предоставя би могла да бъде важна, да е ценна
за страната която е дала, да е толкова ценна, че тя би могла да се запази в тайна т.нар. ноу–хау. Тук пък
възниква задължението за другата страна в рамките на добросъвестността да съхранява тази
информация и да не я използва за свои нужди, но това все пак трябва да е уговорено, защото другата
страна няма как да знае дали тази информация е защитена/ако я дадем без да кажем нищо това
означава, че не е защитена/.
Като един от най – ярките примери за недобросъвестно поведение се сочи
неоснователният отказ от преговорите или от завършващата фаза – приемане на офертата.
Колкото и просто да изглежда на пръв поглед, това проявление на недобросъвестност в повечето
случаи е доста неясно да се изведе, от гледна точка на това, че то влиза в противоречие с
принципа за свобода на договаряне – щом си влязъл в преговори един вид ти трябва да стигнеш
до края – от „а” до „я”, освен ако няма основателни причини да се откажеш. Доколко са
основателно и кои са основателни е въпрос на конкретна преценка.
Често срещано на практика проявление на недобросъвестност е поведение на страната,
което води до недействителност на договора или най – малкото не се противопоставя на
обстоятелства, които биха довели до недействителността. Неписано правило е че всяка страна
трябва да прави всичко необходимо от нея за да бъде сключеният договор действителен. В
частност тогава, когато някоя от страните не действа лично, а чрез представител, това ще означава да
се обезпечи неговата представителна власт, за да не бъде сключен договора без представителна власт
и това да доведе до нищожност, макари висяща.
В най общ план можем да кажем и така - тогава, когато, съществува риск от увреждане,
например - когато посещаваме строителния обект, за да огледаме апартамента, който искаме да
купим „на зелено” трябва да се обезпечи безопасността на другата страна, за да не и бъдат
причинени вреди – да сложи каска примерно.
Най различни могат да бъдат и винаги конкретно ще се преценяват тези проявления на
недобросъвестност, практика, но не толкова богата, но се срещат искове по чл. 12 и закона казва
дължи се обезщетение в противен случай щом действията не са били добросъвестни. Това е една
отговорност за вреди. Нейна предпоставка изглежда, че е само недобросъвестността на поведение, но
всъщност целият ФС, който обуславя възникването на отговорността за вреди трябва да е налице –
деяние, действие или бездействие във връзка с преговорите, противоправност – изразява се в
нарушение на изискването за добросъвестност, разбира се може да е налице и нарушение на законова
разпоредба – защото тези безопасности по строежите са нормативно уредени. Противоправност –
свързана не само със законова норма но и добросъвестност. Вреда - законът не посочва кои вреди
точно следва да бъдат обезщетени. Причинната връзка също трябва да е налице, както във всеки
състав на гражданска отговорност, между деянието и вредата. Отговорността е виновна – нищо не е
казано в текста, но това е принцип - без вина няма отговорност. Т.е ако законодателят искаше да уреди
безвиновна обективна отговорност трябваше да го направи изрично. Щом няма уредено такова
изключение трябва да прилагаме принципа. Но пък от друга страна гр.право презумпцията за вина е
точно обратната в сравнение с наказателното право. Така че увреденото лице е облекчено, няма нужда
да доказваме вината – тя се предполага. Тази презумпция е уредена в чл. 45 ЗЗД –изобщо за
деликтната отговорност. Отговорността на чл. 12 ЗЗД е разновидност на тази извъндоговорна
отговорност.
Според проф. Стойчев /понастоящем конституционен съдия/ - Другата страна може да
търси обезщетение само ако е била добросъвестна, т.е. когато не е знаела за недобросъвестното
поведение и не е могла да се предпази от него. Този извод се прави на базата на отделни
текстове, които според проф. Марков уреждат само в изключения и не споделя това разбиране –
например при унищожаемостта – при грешката – чл. 28, ал. 3 ЗЗД, който урежда отговорността
и казва страната, която иска унижощение поради това, че самата тя е изпаднала в грешка
трябва да обезщети другата страна, освен ако тя е знаела за грешката и е била недобросъвестна
тогава тя няма да има право на вредите. Това е доста специфичен случай само на грешка. Едва ли
трябва да се разпростира за останалите хипотези. Ако беше така законодателят щеше да го уреди като
общо правило.
За сметка на това по мнение на проф. Марков трябва да се посочи една друга
предпоставката – а това е предпоставката вредите да настъпят преди сключването на договора,
ако въобще бъде сключен. Защото ако бъде сключен договора и вредите настъпят по време на
неговото действие, отговорността при сключен договор ще бъде договорна. Макар че, за да се стигне
до увреждането корените на този процес се крият още преди сключване на договора. Неизпълнението
на преддоговорното задължение е продължило и е преминало в неизпълнение на самия договор. Няма
защо в този случай да се връщаме към преддоговорната отговорност, още повече, че тя е доста
ограничена.
Например има и изрични такива текстове при някои случаи – да вземем заема за
послужване чл. 247 предвижда, че вещта, дадена в заем може да има недостатъци, за които не
сме уведомили обаче заемотеля и в следствие на тези недостатъци – примерно при електроуреда
– той е неизправен, бие ток и са причинени сериозни вреди и чл. 247 казва, че заемодателя
отговаря за тези вреди щом като не е уведомил за недостатъците заемателя. А това да го
уведоми трябва да го направи още при сключването на договора. Така, че тази отговорност
очевидно ще бъде договорна отговорност.
Въпреки това, отново проф. Марков подчертава, че ако бъде сключен договор, но
вредите са реализирани преди сключването – това ще е преддоговорна отговорност – те ще се
обезщетят по правилата на чл. 12.
Обема на отговорността – съдебната практика има твърде респективно отношение по
въпроса за обема на отговорността като се приема, че се дължи обезщетение само за претърпените
загуби (тоста неоправдано разбиране, то няма опора в закона). Както се вижда законът нищо не
споменава по въпроса за вредите.
А пък при уредбата на договорната отговорност и при деликтната отговорност – чл. 51 се
казва, че се обезщетяват всички вреди, които са пряка и непосредствена последица, както загубите,
така и пропуснатите ползи. Нещо повече при деликтната отговорност, на която е разновидност тази по
чл. 12, се дължи обезщетение и за неимуществени вреди. Преддоговорната недобросъвестност би
могла да причини неимуществени вреди - /докато оглежда обекта човека може да падне и да се
нарани/. Тогава не се отива към чл. 45 ЗЗД, защото се намираме в специалния състав. Чл. 45 е общо
правило и не би трябвало специалното да изключва даден вид вреди щом не е казано изрично. Но все
пак това е практиката.
Всъщност вредите, които трябва да се обезщетят по чл. 12 са вреди от нарушен
негативен интерес на увредената страна. Такива които се обезщетяват и при непозволено
увреждане. Не е трябвало да настъпи промяна, но е настъпила. Ако се е случило така че договора не е
сключен или е недействителен – това са вредите от несключването или от недействителността от
това, че договора не поражда действия. Не може да се търси отговорност за неизпълнение, защото те
задължения въобще не са възникнали.
Дискусионен също така е въпроса за квалификация на тази отговорност – това, че не е
договорна отговорност е очевидно. Договорна може да е отговорността само при положение, че
между страните има някакъв предварителен, организационен договор или друг по повод на
който е налице неизпълнение и от него следва вреди – тогава ще е договорна отговорност без
съмнение. Дори и неустойка може да има уговорена.
В други случаи отговорността може да прерасне в договорна – тогава когато
нарушението е извършено на етапи на преддоговорните отношения, но вредите са настъпили
при сключен вече договор – пак ще отидем към договорна отговорност.
В чистия си вид отговорността по чл.12 – предполага липса на договор. Вредите са
настъпили преди сключването на договора.
Особеностите фактическия състав и на обема на отговорността дават основание на проф.
Стойчев да приеме във своята книга, че е налице една отговорност, различна от деликтната. Той
признава, че е извъндоговорна, но не приема да е деликтна. Проф. Марков не възприема тази теза,
тъй като според него извъндоговорната отговорност е деликтна. Деликтната отговорност е
толкова разнообразна по своите състави, че обхваща най-различни хипотези - и тази по чл. 12
не е чак толкова различна от другите специални състави. Какво е различното –
противоправността, че не е само закона, а и добрите нрави можем да нарушаваме – да то това го
има и при деликта по чл. 45, причинната връзка или по-точно, че деянието е в рамките на едни
преддоговорни отношения това също не е кой знае какво своеобразие, доколкото вреда при
деликт няма как иначе да се причини освен, ако между страните няма някакво фактическо
отношение. Ако не се намират в някакво фактическо отношение няма как да причиниш вреда.
Друг е въпроса дали трябва да се разглежда това фактическо отношение и като
правоотношение. Това според проф. Марков е основната особеност. Това правоотношение не е
облигационно. Когато говорим за деликтна отговорност казваме, че тя е отговорност за вреди,
причинени между страни между които няма облигационно отношение. В случая няма
облигационно отношение макар и да има някакво право уредено отношение.
 Ако разглеждаме един от съставите на чл. 12 като деликт да се ангажира отговорността на
работодателя – когато вредета при преговорите е причинена от негови служители – чл. 49 може да
намери приложение и не да търсим обезщетение от някакво физическо лице, от което няма как да
съберем парите, а да ги получим от юридическото лице – работодателя.

Тема 15 Предварителния договор

Важно, казано от проф. Марков. Обикновено като се сключва предварителен договор и
двете страни поемат задължение да сключат окончателния. Дискусионен е въпросът дали може
само едната страна да поеме задължението, а другата да не е длъжна.
Отрицателното разбиране се аргументира с това, че при липса на насрещно задължение
предварителния договор нямало да има основание, затова ще е нищожен.
Въпросът за основанието се поставя само сделките, договорите, които имат за резултат
прехвърляне на имущество, имуществена облага, която получава една от страните. Когато с
договора никоя от страните не получава имотна облага няма нужда от основание. При
предварителния договор какво е положението – имущество някакво да се размества – не.
Предварителният договор е чисто организационен договор. Той подготвя сключването на
окончателния. Ако се дава нещо, ако се плаща част от цената – това не е цената по
предварителния, а по окончателния договор. Каква кауза му трябва тогава на един
организационен договор?. Той не попада в категорията, нито каузални, нито абстрактни
договори, защото е организационен.
Дискусия във връзка по въпросът дали е възможно да бъде сключен предварителен
едностранен договор? Ал. 3 от чл. 19 по ЗЗД дава отговор на въпросът, според д-р Солунка
Попова.
Правна уредба на предварителния договор чл. 19 от ЗЗД:
„Чл. 19. Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се
изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.
Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на
окончателния договор.
Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на
окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението
влезе в законна сила.“
Определението за предварителен договор /ПД/: едната или двете страни се задължават да
сключат предварителен договор. Изводът е, че може да се сключи като едностранен окончателен
договор. Всяка от страните може да предяви иск да се сключи договор между страните. Въпросът е
дали е преклузивен или императивен договор. Една част от авторите смятат, че е императивна норма.
Духа на закона разкриваме, чрез функционалното тълкуване на закона: освен ако не е уговорено
друго. Доц. Конов приема, че няма да има правно основание да бъде сключен договор, ако едната
страна да се откаже от предварителния договор. Предварителен договор за продажба на недвижим
имот с договор за строителство. Дискусията е дали е възможно да се сключи едностранен
предварителен договор?
Двустранния предварителен договор предоставя на всяка една от страните да сключи
окончателен договор и подпомага самото сключване на окончателния договор. Най-много се прилага
при сделки с недвижимите имоти.
Извод: предварителния договор може да се сключи и като едностранен и като двустранен. /този
въпрос е дискусионен/.
Формален ли е предварителния договор? Зависи от формата на окончателния договор.
Предварителния договор е неформален, не се изисква форма за неговата валидност. Има изключения:
когато предмет на ПД е недвижим имот, т.е. за което се изисква нотариална акт или нотариално
заверена форма, /Съгласно чл. 18 от ЗЗД/.
ПД за автомобил трябва да бъде в обикновена писмена форма. ПД се счита за сключен при
съгласие между страните по основните елементи на договора /определяне на веща и стойността при
продажбата/. Доц. Конов приема, че ПД се сключва само за договори, за формата, на които
окончателния договор е по-обикновена, по-голяма форма. Проф. Кожухаров приема, че може да се
сключи ПД за продажба, за наем, за залог. Проф. Марков приема, че е възможно да се сключи ПД за
ипотека /от обезпечителен договор, не е недействителен този ПД/. Проф. Кожухаров приема за
абсолютно всички договори с изключение на договора за дарение /не може да има такъв според
Кожухаров/.
Чл. 226 от ЗЗД: „Обещанието за дарение не произвежда действие. Дарението, доколкото се отнася до
бъдещо имущество, е нищожно.“.
Доц. Траян Конов, приема друга хипотеза. Д-р С.Попова, приема за всеки да има ПД, но без
дарението.
Чл. 241. “Който се е задължил да даде заем, може да откаже да изпълни това задължение, ако
другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен.
Чл. 240. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.“.
Когато заема е уговорен като безвъзмезден договор, а заема за послужване винаги е безвъзмезден,
иначе ще стане договор за наем. Безвъзмездността тук не е критерии. Може да бъде сключен ПД и за
заем и за потребление, но едната страна /заемодателят/ може да се откаже да сключи окончателен
договор, ако другата страна стане неплатежоспособна. Дискусия: дали ПД е ..
Заем е реален договор, освен постигането на съгласие има и елемента за предаване на веща. В
ЗЗД има четири реални договора, те са: 1) /договор/ заема за послужване, за потребление, 2)
договор за влог, 3) договор за залог; 4) договор за дарение на движими вещи, когато се извършва чрез
предаване /чл. 225 ал. 2 от ЗЗД/. Всички останали договори са консесуални договори.
Стр. 84 от помагалото на проф. Марков, цитира се чл. 18. да има осъждане на ответника да
предаде веща при решение на съда.
Има ли договори, при които задължително се сключват ПД?
При присъединяване на производители и потребители към електропреносната мрежа. Пример:
при стартиране на едно строителство и преди да има разрешение за строителен обекта, трябва да има
сключени ПД с електроразпределителни дружества, с ВиК и преди въвеждането на обекта в
експлоатация възложителят трябва да е сключил окончателния договор. Преди издаването на
разрешението за строеж, гл.архитект и комисията, трябва да им се предостави тези ПД
/гореописаните/, а при окончателното завършване на обекта, т.е. пускане в експлоатация, се изисква
окончателните договори.
В ЗУТ, чл. 17 /27,47/ ал. 3. „заинтересованите собственици подават заявление до
общината ....“. отново има сключване на предварителен договор. Най-голямо приложение на ПД
намира при сключването на договори за продажба на недвижими имоти. Среща се съчетаването на
ПД с други договори. Пример: договор за продажба на недвижим имот и договор за строителство.
Приема се в повечето случай два отделни договора. Договора за строителство е вид договор за
поръчка. Договор за проектиране също е сключен с окончателен договор.
Какво дава на страните сключването на един ПД? Всяка от страните може да иска да бъде
сключен окончателния договор, в случаите когато решението влезе в законна сила. ПД не прехвърля
собственост, а подготвя сключването на окончателен договор, действието на ПД е облигационно
/облигаторно/ действие. Т.е. задължава страните на един по-късен етап да се сключи окончателен
договор, т.е. задължава всяка от страните по предварителния договор. Ако е едностранен ПД може
едната страна да сключи окончателен договор, но само за задължилата се страна, а другата може да се
откаже. ПД за проектиране, може да се стигне до сключване на договор за строеж.
Облигаторно действие не прехвърля собственост.
Какво право упражнява купувача с възможността за сключването на окончателен договор?
Упражнява потестативно право – да предизвика промяна на правната сфера на другата страна,
продавача ще се лиши от правото на собственост. Т.е. Съдебното решение ще замести окончателния
договор по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД с конститутивен иск, а решението е конститутивно.
По ГПК, чл. 362-364, производство за сключване на окончателен договор. Съдът трябва да
провери дали продавачът е собственик на този имот чл. 363, както и дали са на лице предпоставките
за прехвърляне на собствеността ...“. Чл. 362 ал. 3 от ГПК /цитира се члена/. Недостатъци на ПД: той
никъде не се вписва, няма посочена правна уредба за вписването му. Пример: двете страни – продавач
и купува, за недвижим имот, като се уговарят след три месеца да се прехвърли собствеността, но
продавача намира друг по-изгоден купувач, тогава дори да се предяви иска по „чл. 72-74“, тогава съда
няма да постанови решение, а първия купувач, може да развали договора с втория купувач.
Разбирайки първия купувач, че продавача иска да продаде имота си, тогава първия купувач може да
подаде искова молба и да бъде вписана същата в имотния регистър, така ще защити правото си. Чл.
114 Б, от ЗС, „Трябва да бъдат вписани исковите молби за постановяването на решение за окончателен
договор ....“. исковата молба може да се противопостави на трето лице по този начин при договор за
продажба на недвижим имот. Решението на съда също трябва да бъде вписано, чл. 115 от ЗС. Има 6
месечен срок за вписването на исковата молба, както и на решението на съда

Тема 16 Договор в полза на трето лице. /транслативен ефект-бъдещ ефект – д-р

С.Попова/.
От тук води лекции – Солунка Попова
Чл. 21 ; чл. 22. Чл. 21. „Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица -
само в предвидените в закона случаи.
Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат
обезщетение.“.
Чл. 22. Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не
може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува
от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице.
Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от
договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия.
Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на
уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора.”.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД договорът поражда действие между страните спрямо трети лица
само в предвидените в закона случаи. В РП не е могло да се договаря в полза на трето лице.
Облигационната връзка се е пораждала само между договарящите се страни. По сега
действащото право съгласно чл. 22 от ЗЗД може да се договаря и в полза на трето лице.
Чл. 22 нашето действащо право позволява един договор да поражда действие за трето лице.
Ползата ще бъде за едно трето лице.
Двете страни по договора в полза на трето лице уговарят нещо което ще бъде в полза на това
трето лице. Трето лице ще се превърне в кредитор без да бъде страна по договора. Третото ползващо
се лице НЕ е страна по договора.
Страни по договора са уговарящ нарича се още стипулант и обещател – проминтенд.
Третото лице се нарича бенефициенр. Между уговарящия
Уговарящ и обещател
Трето лице - отношението между тях се нарича валутно. А между обещателя и третото
лице е най често външно.
Има изключения между уговарящия и третото лице и то е при гестията /водене на чужда
работа без натоварване/пълномощно/ се нарича гестия/.
А валутното отношение съществува към момента на сключването на договора и съдържа
клауза на уговорката. Не съществува към момента на сключването на договора при гестията. А
външното отношение то възниква по силата на сключения договор в полза на трето лице.
Приложното поле на договора в полза на трето лице- най-често при Застрахователните
договори; договор за наем, при който се уговаря, че наемната цена няма да се получава от
наемодателя, а от едно трето лице.
Приложение намира при прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка в
полза на трето лице; при договорите за влог/учреден влог в полза на трето лице/; договори за превоз;
сключен договор за дарение с уговорена тежест и от този скл. договор за дарение ще се ползва едно
трето лице /
дарение с тежест напр. - дарявам библиотечния си фонд на РБ, но с уговорената тежест,
че един път в седмицата книгите ми да се ползват безвъзмездно от всички читатели, без да се
плаща читателска карта - Ето това е тежестта която е в полза на едно трето лице. Но тук има
една особеност, тъй като при дарението има два критерия, които го отличават от останалите
безвъмездни договори. Отличителните белези са: обективен критерии и субективен критерии.
При обективиня критерии трябва да е налице обогатяване на дарения и обедняване на
дарителя. Субективиня критерии е мотива и намерението.
Това са отличителните критерии, по които отличаваме дарението от останалите
безвъзмездни договори.
Може да се има дарение с тежести. Тази тежест най-често се уговарят в полза на едно
трето лице, но може да е и на дарителя. Тази тежест не трябва да е еквивалентна на дареното,
защото тогава няма да има дарение/а просто договор за замяна/. Тъй като имаме договаряне в полза на
трето лице и тази полза ще бъде едно вземане по договор за наем например. Може да бъде вземане по
застрахователен договор. Ползата може да бъде ВП; може да е някаква ИС.
 !!!!Препоръчително е когато предмет е недвижим имот 3-то лице да участва в договора и
да приеме уговорката. Ако не участва – / говорим не като страна, а трябва да се впише в договора
това трето лице когато се изготвя нотариалния акт, в който изрично приема уговорката, която ще бъде
в негова полза/ в договора приемането няма как да се впише или в последствие да се отмени
уговорката.
Предпоставки при сключването на договора – той трябва да бъде валиден /ако ползата ще
бъде недвижим този договор, за да бъде валиден освен изявената воля на страните, че ползата
ще бъде в полза на едно трето лице той трябва да бъде сключен в определена форма за
валидност и тази форма е нотариалния акт – съгласно чл. 18 ЗЗД/. С обикновена писмена форма
могат да се прехвърлят само вещни права върху недвижими имоти когато са частна държавна
и частна общинска собственост съгласно Закона за общинската и закона за държавната
собственост. Във всички останали случаи се прилага чл. 18 ЗЗД.
Валиден означава да отговаря на изискванията за валидност на договора, които са
регламентирани в чл. 26 и сл. ЗЗД, т.е. да бъде действителен.
Освен това като предпоставки трябва да има изявена воля на страните да договарят в
полза на 3-тото лице. От тяхната воля трябва да е ясно, че те сключват този договор и ползата
за този договор да бъде за едно 3-то лице.
Тази полза, която ще бъде всъщност в полза за трето лице уговарящият трябва да може
да се разпорежда с правата. /ако ползата ще бъде недвижим имот съответно той трябва да бъде
договарящия собственик на този недвижим имот, да е способен, да може да се разпорежда с правата
си, да притежава правото на собственост върху този имот./
Третото лице трябва да бъде ОПРЕДЕЛЕНО или ОПРЕДЕЛЯЕМО /определяемо напр. в
полза на наследниците – низходящите ни, на децата му. Това ще означава на всички негови
деца. Тези които са родени в един граждански брак и тези които са родени извън брака- в
резултат на едно съпружеско съжителство/. Ако низходящият е починал, няма брак, няма деца -
неговите наследници ако има родители ще бъдат неговите възходящи, т.е родителите - и отново
лицето е определяемо.
Ако договорът е в определена форма то и клаузата в полза на третото лице трябва да
бъде „облечена” в определена форма. Когато ползата е ЕДНО ВЗЕМАНЕ то трябва да може да
бъде прехвърлимо, защото има и вземания, които са непрехвърлими- напр. личното е
непрехвърлимо. Вземанията от издръжка са непрехвърлими. Това вземане трябва да е
прехвърлимо, от което ще се ползва третото лице, защото вземанията за издръжка са лични
права и са непрехвърлими.
Отново за страните се връщаме и та тези валутни и външни отношения- По време на
сключването на договора при валутното отношение между уговарящия и третото лице трябва
да съществува тази клауза на уговорката още в началото по време на сключването на договора
иначе, ако се уговори по-късно ползата за 3-то лице прехвърлянето на правата за това 3-то лице
може да стане само с цесия /цесия означава прехвърляне на вземания/.
Иначе по силата на сключения договор между уговарящият и обещателя ползата
възниква ВЕДНАГА за 3-то лице. Автоматично третото лице може да се ползва в неговия
патримониум, т.е може да предяви веднага иск спрямо обещателя, ако не изпълни задължението
си ИСК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ.
!!!!!!Тъй като третото лице НЕ е страна по договора то НЯМА ПРАВО да иска
развалянето на договора – ако примерно обещателят не изпълни задължението, което е поел
спрямо уговарящия – примерно обещателя може да бъде застраховател. 3-то лице по
неизпълнение на договора от обещателя -застрахователя НЕ може да иска РАЗВАЛЯНЕТО на
този договор, а само неговото ИЗПЪЛНЕНИЕ, тъй като не е страна по договора. Много важно.
ВАЖНО - Развалянето може да искат само страните по него уговарящият или
обещтателят. Третото лице разполага само с иск за изпълнение. /Пример Теодора заминавам на
почивка във Варна, а пък Костадин ми дължи в заем 500 лв. и аз съм уговарящият, който се
уговарям с Костадин като обещател тези 500 лв. той съответно да ги даде на трето ползващо се
лице - бенефициера. Отношенията между мен и Теодора аз мога да го направя чисто дарствено
намерение- просто да реша да даря. А може вместо аз да връщам на Теодора тези 500 лв., които
ги дължа от предишно каузално правоотношение по договор за заем тези пари ще ги върне
Костадин./ Ето го това валутно отношение, от къде може да произтича източника.
/още един пример да речем договор за заем уговарящият е длъжник на третото лице и
вместо уговарящият да плаща на третото лице това ще го направи обещателя, защото пък
обещателя е длъжник на уговарящия отново по един договор за заем/. Може да бъде чисто
дарствено намерение от страна на уговарящия. Може да са различни каузални
правоотношения.
Може да е например влога в полза на трето лице и банката ще трябва да изпълни по
силата на този договор да плати на третото лице/. Това отношение е външно между обещателя и
третото лице преди това те не са били в някакви каузални правоотношения по между си.
Преди това е възможно уговарящия и обещателят също да не са били -Костадин е мой
приятел, живее във Варна, а Теодора е моя братовчедка, която в момента са и необходими пари.
Аз се обаждам на Костадин той да даде на Теодора 500 лв. - Тук страните не са били в някакви
предшестващи каузални отношения.
!!!!Но обикновено има такива отношения, създадени преди това такива правоотношения
най вече между уговарящият и обещателят и уговарящият и третото лице.!!!!!
Действие на уговорката в полза на трето лице –
Придобиване на правата на третото лице непосредствено от договора без правото, т.е. без
ползата да преминава първо през уговарящия направо настъпват за 3-то ползавщо се лице. 3-то
лице разполага с пряк иск за изпълнение. Имаме изключения в чл. 425 от ТЗ, когато имаме
открит влог в полза на 3-то лице, ако последното /третото ползващо се лице/ почине правата се
придобиват от уговарящия, а не от наследниците на 3-то лице.
/възможна ли е отмяна на уговорката/
ОТМЯНА на УГОВОРКАТА – може да се отмени уговорката в полза на 3-то лице, но е
възможно и предварително да се уговори, че ще бъде неотменима.
Уговарящият може да си запази правото да отмени уговорката в полза на трето лице
дори и третото лице да е приело. Разбира се, дори и 3-то лице да е приело.
ВАЖНО /то го пише и в закона/, но ще бъде невъзможно, когато има вече
ИЗПЪЛНЕНИЕ от страна на обещателя на уговорката. Тогава няма как да стане. Ще бъде
несправедливо. Ако имаме изпълнение от страна на обещателя, вече е изпълнена тази уговорка
– /този момент е дискуионен дори и страните и предварително да са уговорили, че по всяко
време може да се смени третото лице, дори и то да е приело предварително пак може да се
смени, ако е настъпило изпълнение. Това е дискусионен момент дали наистина е възможно да
бъде променено третото лице, т.е. да бъде отменена уговорката в негова полза ./- това не го пише
никъде, но трябва да го знаем като дискусионен въпрос. ВАЖНО. Настъпило е изпълнение,
преведени са парите – платено е за някакъв курс да речем за обучение и в един момент трябва да
върне тази полза, защото е променено третото лице или отменена уговорката в негова полза когато е
настъпило изпълнение.
Отмяната на уговорката е преобразуващо право, което се упражнява чрез извънсъдебно
изявление, отправено до обещателя или до бенефициера. Бенефициерът губи правото да получи
вземането. Замяната на 3-то лице има обратно действие.
Страните, сключвайки един договор целта, която преследват е изпълнение на този
договор.
Развалянето е този анормален начин за погасяване на едно облигационно отношение. С
развалянето на това облигационно отношение се прекратява. Правната уредба е в чл. 87 ЗЗД.
Ако тълкуваме правилно текста на първо място идва идеята, че само двустранните
договори подлежат на разваляне -/когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря кредиторът може да развали договора
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля
договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради
забавянето на длъжника то е станало безполезно и ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време. /развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват,
признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред.
ПРЕДПОСТАВКИТЕ, ЗА ДА СЕ ИСКА РАЗВАЛЯНЕ НАЙ-НАПРЕД Е
НАСТЪПВАНЕТО НА ЕДИН ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТ, НАРЕЧЕН НЕИЗПЪЛНЕНИЕ.
Най-неблагоприятния начин да бъде прекратено едно облигационно правоотношение е
това, защото страните се стремят към изпълнение.
И втората предпоставка е причина, за която длъжника отговаря, като някои автори
приемат, че трябва да бъде виновно и изправност на страна, която иска развалянето на
договора.
Изправна е страната, която е престирала, т.е. изпълнила е дължимия резултат или пък е
в готовност да го направи. Така че отношенията между уговарящия и обещателят, тъй като те
са страни по договора и само страните по договора може и то по двустранен договор то е казано
и в чл. 87, ал. 1 ЗЗД може да иска развалянето на договора. /ако една от двете страни било
уговарящия, било обещателят са неизправни изправната било отново уговарящия, било обещателят
може да поиска развалянето на договора, ако са налице предпоставките на чл. 87 и сл., за да може да
се иска съответно развалянето на договора. Докато третото лице, което не е страна. Ако обещателят не
изпълни задължението си третото лице като не страна по договора няма право да поиска разваляне на
договора. Разполага само пряк иск за изпълнение.
Правоотношение между обещател и третото лице. На 3-тото лице могат да бъдат направени
всички възражения, които обещетателят е могъл да отправи на уговарящия. Какви могат да бъдат? -
напр. възражение за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 от ЗЗД. – продавачът трябва да прехвърли
собствеността върху веща, която продава в замяна на това купувача трябва да му плати цената. Докато
купувачът не му плати цената продавачът може да направи възражение за неизпълнен договор.
Други възможности като пример може да е за унищожаемост на договора- може би този
договор между обещателя и уговарящия да страда от порок- при крайна нужда, изнудване,
заплаха.
Отношението между уговарящия и третото лице е валутно отношение.
Причините уговарящият да уговаря с обещателя една такава полза за третото лице може да
бъде най-различна. Уговарящият може да изпълнява свое задължение спрямо третото лице. Това може
да бъде причината, за да се сключи този договор с обещателя. /свое задължение може да бъде договор
за заем по този начин да изпълнява задължението си., може да го прави с дарствено намерение,
договор за поръчка, може и да го прави без възлагане т.е. имаме една гестия/.
От текста на чл. 22, ал. 3 може да се създаде и друго правоотношение – значи първо имаме
правоотношение между 3-то лице и кредиторите на уговарящия. Например един застрахователен
договор Чл. 22, ал. 3 ако чрез отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД кредиторите отменят договора, от
който 3-тото лице черпи правата си, за това, че ги уврежда и го обявят за недействителен 3-тото лице
ще върне само това, което уговарящият е дал по договора. Например уговарящият е платил
застрахвателна премия от 5 000 лв., а 3-тото лице получава застрахователно обезщетение от 50 000 лв.
при настъпване на застрахователното събитие. Кредиторите имат право само на тези 5 000 лв. при
упражняването на отменителен иск. При Павловия иск длъжника действа активно, за да не
може кредиторите да му вземат това което има.
Обещаване действието на трето лице – стр. 89 от помагалото – чл. 23
Може да се договаря в полза на 3-то лице, но не може да се договаря в негова тежест.
Уговорката в тежест на 3-то лице задължава само обещетателя, който се е задължил,
защото 3-тото лице не се е задължило. /аз обещавам, че ще намеря например поръчител, който да
поръчителства за това лице/. И затова, тъй като 3-то лице не е задължило не следва да го държим
отговорно.
Обещателят се освобождава от отговорност само ако изпълни задължението вместо 3-тото лице, но
само ако престацията е заместима или ако 3-тото лице поеме задължение да изпълни/ако
останалите съсобственици се съгласят да продадат частите/. Обещетателят се освобождава от
отговорност и когато е настъпила последваща невиновна невъзможност за изпълнението на
задължението. /обективна невъзможност/. Обещала съм, че този художник ще нарисува портрета ти,
но пък той ослепява и субективната невъзможност се трансформира в обективна и по този начин и
обещателят се освобождава от задължението да изпълни.

Тема 17 ИЗПЪЛНЕНИЕ – стр. 95 от помагало чл. 63 ЗЗД

Най очакваният способ за погасяване на едно облигационно отношение, най-желаният
от страните е ИЗПЪЛНЕНИЕ на дължимия резултат.
ИЗПЪЛНЕНИЕ – това е осъществяване на дължимата престация, на дължимия резултат.
Според проф. Марков изпълнението е доброволно осъществяване на престацията
съобразно дължимото.
Изпълнението е най нормалният способ за погасяване на облигационното отношение.
Облигационното отношение може да бъде прекратено и без да настъпи изпълнение, и без
да бъде удовлетворен интереса на кредитора - това са хипотезите при невиновна невъзможност
за изпълнение на дължимият резултат. Тогава последиците се определят според това кой ще
понесе рискът, коя от страните ще понесе риска при невиновна невъзможност за изпълнение.
Няма отговорен. Страната не го изпълнява поради причини, за които не носи отговорност. Без вина
няма отговорност, но този принцип има и изключения. Но от този принцип има изключения.
Тогава интереса на кредитора няма да бъде удовлетворен.
Чрез изпълнението се защитава, както интереса на кредитора – той е удовлетворен от
точното изпълнение и добросъвестното. Защото точно означава да бъде съобразно уговореното
количество, качество и време на изпълнение. Ето това означава точно – да бъде престирано
навреме на примерно на 10-то число, да бъде престирано съобразно уговореното количество.
Защото кредиторът не е длъжен да приема изпълнение на части когато задължението е делимо и
да бъде престирано съобразно уговореното качество.
А когато няма уговорено качество и виж чл. 64.- тази хипотеза урежда случаите когато
има родово определени вещи – 1 тон ябълки, не е уговорено изискване за качество и за да
изпълни точно задължението си длъжника то тогава тези ябълки трябва да бъдат поне от средно
качество и по стандартите по които трябва да отговарят.

Разбира се, има и СУРУГАТИ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО – т.е. такива които заместват

изпълнението. Защото изпълнението трябва да погасява задължението. Ефектът трябва да е
погасителен. Кредиторът вече да няма претенция към длъжника. – защото уговорили сме се за 1
тон ябълки, а кредиторът е престирал половин тон, значи това изпълнение не води до
погасителен ефект, тъй като не е изпълнено точно както чл. 63 поверява. Точното изпълнение
означава е и уговореното количество. Има някои суругати на изпълнението, които водят до този
погасителен ефект.
Например подновяване т.нар. новация. При новацията /като суругат на изпълнението/ – чл.
107 ЗЗД – задължението се подновява когато се замени с друго по съглашение с кредитора. Тук
имаме стар дълг, който се погасява и на негово място възниква един нов дълг. Но важното е, че
стария дълг се е погасил, т.е. той вече не съществува и на негово място възниква един нов дълг.
Обективна новация – едното задължение се погасява и на негово място възниква друга –
пример наемателят не си е плащал за 5 м. до изтичане на договора наемните вноски и се
уговарят страните, че вместо да ги плати тези наемни вноски ще направи ремонт на
помещението за размера на дължимото. Защото стария дълг трябва да се различава от новия.
Новото наподобява даването вместо изпълнението –/вместо да ти дам пари ще ти дам примерно
10 торби с цимент и ще си погася дълга/. Значи старя дълг се погасява и затова казваме, че е
суругат на изпълнението и на мястото на този стар дълг възниква нов дълг, а именно да
изработя т.е да направи ремонта на помещението което до момента е наемал.
Суругати на изпълнението е даването вместо изпълнение, при което нямаме погасяване
на стар дълг с нов, както е задължавам се да извърша ремонта. А при даването вместо
изпълнение - един строител е имал задължение към бетоновия център да плаща определена
сума пари докато изгражда една сграда и вместо да плати с пари колкото струва стойността на
бетона ще плати с един апартамент. Тук не възниква нов дълг, както е когато се задължавам да
извърша ремонта. А тук прехвърлянето на собствеността върху апартамента вече погасява
неговото първоначално задължение. В тази насока за даването вместо изпълнението съдебната
практика е доста оскъдна, но може би това е добре защото страните все пак постигат някакви
удовлетворения по между си.
Прихващането на насрещни дългове т.нар. компенсация –например Теодора ми дължи 1 000
лв. и аз й дължа 1 000 лв. тя ми дължи 1 000 лв. по договор за заем, а аз й дължа 1 000 лв. по договор
за продажба. Т.е. това са еднородни и заместими вещи, като могат да не бъдат от едно и също
правоотношение. Но може да се извърши прихващане – вместо да правим „ето ти 1 000 лв., дай ми
1 000 лв./ Може пък аз да дължа 800 лв., пък тя да дължи 1 000 лв. – до размера на по-малкото от тях.
Това е пак суругат на изпълнението, който води до погасяване на задължението.;
Сливането също е суругат – когато имаме сливане на длъжник и кредитор, също има
погасителен ефект. При наследяването най-често се случва или при сливане на търговски дружества
на двама търговци.
ИЗПЪЛНЕНИЕТО това е резултатът, който представлява самото обективиране на
поведението с определени качества и полезните за кредитора последици от това поведение.
Според Калайджиев и Апостолов дължимият резултат е най вече да бъде удовлетворен
интереса на кредитора. Според Траян Конов багото може да бъде и самото поведение. например
да не прави , да не остаклява на терасата, да не свири на пияното между 14 -16 часа.
 Какво представлява самото изпълнение
СЪЩНОСТТА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО – основно тезите са дали изпълнението е договор
или не. Някои автори приемат, че е винаги договор, което не е правилно. Изпълнението е договор
при предварителните договори. Защото изпълнението сключването на окончателния договор
представлява договор. Защото изпълнението на предварителния договор това означава сключване на
окончателния договор. Но не винаги изпълнението е договор. Дори Кожухаров изпълнението не е
договор. Той не приема, че е договор по някаква сделка, а постигане на някакво фактическо или
правно състояние.
НАМЕРЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ /анимус солведни/– Непременно ли трябва да съществува
това намерение за изпълнение? - Според Калайджиев не е задължително, защото и
недееспособният може да изпълни при определени хипотези. Но според Кожухаров – намерението да
се извърши изпълнение е предпоставка за редовно изпълнение, т.е. трябва да съществува като
предпоставка.
!!!!Проф. Марков приема, че НЕ Е задължително намерението за изпълнение и като
аргумент посочва чл. 118 от ЗЗД – т.нар. естествени задължения.
ИНТЕРЕСЪТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО – интерес както за кредитора, така и за длъжника,
защото да се изпълни точно дължимия резултат това засяга и интерес има както кредитора,
така и длъжника и не само, а и трети лица.
Примерно – „Т”. е изтеглила заем и „Конституцията”. е поръчител, т.е гарантирал е
обезпечението. К. има интерес да изпълни точно задължението си иначе кредитора ще насочи
изпълнението спрямо К. Отделно Т. се е обезпечила с една заложена вещ – заложен е автомобил. Но
Кредиторът е решил да се подсигури максимално има и учреден залог, дори и ипотека може и тези
лица са много заинтересовани от изпълнението и това изпълнение да води до погасяване на
задължението. Това е най важното.
Интересът на кредитора е позитивен, защото той получава едно благо. Интерес имат и
третите лица особено тези, които са обезпечили изпълнението на един чужд дълг. Интересът на
длъжника се освобождава, ако е изпълнил точно задължението и неговото изпълнение има
погасителен ефект той се освобождава от задължението.
Има хипотези, при които длъжникът не може да престира на време дължимия резултат
или въобще не може да престира, защото кредитора не му оказва никакво съдействие.
/майсторите трябва да направят ремонта в къщата, но Кредиторът не отваря вратата, за да
започнат ремонта/ и в такъв случай виж чл. 97 от ЗЗД. т.нар. забава на кредитора.
Кои са принципите на изпълнението?
ПРИНЦИПИ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО - сега при действаща пазарна икономика действа
принципа на ТОЧНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Принципа на точното изпълнение е регламентиран в чл. 63, ал. 1 и чл. 79 ЗЗД. ТОЧНО
означава съобразно дължимото - това което са уговорили страните – КАЧЕСТВО,
КОЛИЧЕСТВО, ВРЕМЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Чл. 79 ЗЗД тук е прокламиран най вече принципа на точното изпълнение. Защото ако не
изпълни точно кредиторът има две алтернативи. Не непременно да приеме реално изпълнение, а ако
няма вече интерес ще поиска обезщетение за неизпълнение.
Чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си Кредиторът има право
да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Никой не му натрапва непременно реалното изпълнение. Особено при т.нар. фикс сделки т.е. трябва
да се престира в точно уговореното време /примерно има фестивал и костюмите трябва да бъдат
ушити точно за фестивала, но те не са ушити и вече кредиторът няма интерес от това
изпълнение, затова казваме тези фикс сделки/;
Другият принцип, действал до преди 89 година – на реалното изпълнение - първоначално
дължимата престация в натура. Тя ще бъде изпълнена със забава стига разбира се, Кр. да има все още
интерес от изпълнението.
Изпълнението трябва да бъде направено с грижата на добрия стопанин – чл. 63, ал. 2
ЗЗД. ВАЖНО – ако Длъжникът не е положил тази дължима грижа на добрия стопанин тогава той е
действал виновно. Той е виновен. Вината в гражданското право и вината в наказателното право са
различни. Вината в гражданското право има не полагане на дължимата грижа и най-основно в чл. 63
– не полагане на дължимата грижа. Има дори в някои хипотези се предполага вина само умисъла и
грубата небрежност, но не и небрежността. ЗЗД борави с няколко понятия на вината – умисъл,
небрежност, и при влога – чл. 255, ал. 2. – груба небрежност. Това не полагане на дължимата грижа
може да стане умишлено, поради небрежност, а може да стане и поради груба небрежност. ВАЖНО.
Умишлено не е изпълнил задължението – знаел е, че трябва да се подготви тази сцена за
фестивала, но умишлено не го е направил и знае какви ще бъдат последиците. Вината не трябва да се
доказва от кредитора когато е действал умишлено или поради груба небрежност. При обикновена
небрежност тя не се предполага.
Не полагането на дължимата грижа – това е вината в гражданското право.
Грижата на добрия стопанин – трябвало е да предвиди, че ако не направи тази сцена няма как
да се проведе това мероприятие. Трябвало е да го предвиди, да положи тази дължима грижа на добрия
стопанин, както са се договорили по договора, но не го е сторил. И съответно не полагането на тази
дължима грижа прави поведението му виновно. Той отговаря, защото виновно не е изпълнил
дължимия резултат.
В чл. 63, ал. 1 се говори освен за точно и за добросъвестно изпълнение,честност, коректност, а
и съобразно закона, защото някои определен вид изпълнение трябва да бъде направен съобразно
закона. /сключили са договор за изпълнение на определено задължение, обаче най-вероятно не е
станало съобразно изискванията на закона – съобразно изискванията на закона примерно да се
продава оръжие/. Затова казваме, че изпълнението трябва да бъде съобразно и със законовите
изисквания. /продажба на храни- къде трябва да се продават яйцата, месото – това са все
законосъобразни изисквания, които се причисляват към погасителният ефект на самото изпълнение.
Изпълнението ще погаси облигационното отношение само ако има погасителен ефект.

Тема 18 Субект на изпълнението – от стр. 99 от помагало

Основните акценти са: - кой трябва и кой може да изпълни задължението и на кого трябва и
на кого може да се изпълни задължението.
Изпълнението на дължимия резултат трябва да става от ДЛЪЖНИКА особено при
задължения за лична незаместима престация. Когато престацията е интуито персоне
задължението трябва да се изпълни от длъжника.
Чл. 73, ал. 1 – „задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на
кредитора освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника”. Има изискване
длъжника да е дееспособен. Ако длъжникът не е дееспособен задължението трябва да бъде изпълнено
от неговия законен представител.
Ако обаче законният представител откаже да изпълни задължението – носи ли някаква
отговорност и на какво основание? – виж чл. 21, ал. 2 – трети лица които попречат
неизпълнението на договора дължат обезщетение. Така че ако законният представител на
недееспособното лице попречи за изпълнението на дължимият резултат или не престира
дължимият резултат вместо длъжника тогава той ще носи отговорност пред Кр. на основание
чл. 21 , ал. 2 ЗЗД.
Чл. 73, ал. 1 – анализ на текста. Задължението може да бъде изпълнено от трето лице - това
визира хипотезите, при които престацията е заместима от трето лице.
Тук тълкуваме разширително – може да бъде изпълнено от трето лице, ако това трето
лице е натоварено. Източника да речем ще бъде договора за поръчка. Ако това трето лице в
качеството на довереник се е задължил по договора за поръчка да изпълни задължението.
Третото лице може да го прави и против волята на длъжника. Трето лице може да изпълни,
защото има правен интерес да го стори. Защото ако не изпълни тогава кредиторът ще насочи
изпълнение към неговото имущество. Третото лице може да бъде поръчител.
Ако трябва да продължим текста – дори волята на кредитора – какво означава това –
след като престацията е заместима – да речем един паричен дълг кредиторът е длъжен да
приеме дължимият резултат. Тогава е длъжен да го направи, за да бъде удовлетворен интереса
на кредитора, така и интереса на длъжника освен ако той не желае да бъде изпълнено лично от
длъжника. Тогава трето лице няма право да изпълни дължимият резултат, но дори и да го
изпълни няма да имаме погасителен ефект, защото се касае за престацията, която не е
заместима.
Длъжникът може да се противопостави на третото лице, ако последното започне
изпълнение, но противопоставянето няма да има никакво значение ако третото лице има
правен интерес да изпълни. /например – поръчителя при договора за поръчителство – той има
правен интереси длъжникът не може да се противопостави на третото лице.
Какво става когато няма правен интерес? – третото лице и длъжникът се противопоставят.
Кой интерес ще се зачете като по-важен?- третото лице няма правен интерес да го изпълни, но го
прави, длъжникът се противопоставя на това изпълнение, защото не желае едно друго трето лице да
изпълнява вместо него. Тогава кой интерес ще се предпочете – на длъжника или на кредитора? –
Разбира се, на Кредитора, защото той иска да си получи дължимия резултат. Тук ще бъде
предпочетен. След като е настъпил падежа на изпълнение. Това изпълнение трябва да бъде изискуемо,
защото ако не е изискуемо съответно длъжникът ще си го изпълни на падежа.
Когато задължението е изискуемо и едно трето лице БЕЗ ДА ИМА ПРАВЕН ИНТЕРЕС
желае да изпълни задължението тук интереса на кредитора ще е на предна линия, ще бъде по-
важен и тогава противопоставянето от страна на длъжника няма да има действие по
отношение изпълнението на това трето лице.
ЗАБЕЛЕЖКА: Това задължение трябва да бъде изпълняемо, т.е. освен изискуемо трябва
да е изпълняемо. Да може да се изпълни задължението, т.е. Кр. Трябва да бъде в готовност да го
приеме това задължение. Ако то не е изпълняемо Кр. не е още в готовност да приеме това
задължение.
Длъжникът може да изпълни преди изтичането на срока, но Кр. не може да иска
изпълнение преди настъпването. Изпълняемо е уговорка в полза на длъжника.
В полза на Кредитора е тогава когато задължението е изискуемо, НО НЕ Е
ИЗПЪЛНЯЕМО. Преди падежа длъжникът няма правото да изпълнява дължимият резултат и заради
това казваме, че е в полза на Кредитора. Кредиторът си е направил сметка кога може да приеме това
изпълнение. И заради това той винаги може да го поиска преди падежа от длъжника, но пък
длъжникът преди настъпването на падежа /на срока за изпълнение/ няма правото да изпълнява
дължимият резултат.
В полза на Длъжника – не е изискуемо, НО Е ИЗПЪЛНЯЕМО;
В полза на двете страни – нито е ИЗИСКУЕМО, нито е ИЗПЪЛНЯЕМО. / трябва да се
престира например на 20.07. и в договора е записано, че нито длъжникът има право да престира до
тази датата, нито кредитора има право да изисква изпълнение до същата дата и затова е срок е в полза
на двете страни. ????/ на лекциите до попитам дали става въпрос едновременно за длъжник, тъй като
така го казва преподавателя///.
Тук вече стигнахме до въпроса, че интересът на кредитора е по-важен, когато се касае за
заместими престации и едно трето лице решава да изпълни задължението независимо, че няма
правен интерес. И дори има хипотеза, при която ако действително е заместима престацията,
ако това задължение е изискуемо и е изпълняемо Кредиторът дори може да изпадне в забава,
ако откаже изпълнението. А по силата на чл. 97 се вижда до какви последици ще доведе до
забава на кредитора. Най вече имаме прехвърляне. Преминаване на риска, който не е вече за
длъжника, а за кредитора. Тъй като при изискуемо изпълняемо задължение когато престацията
е незаместима ще бъде важен интереса на длъжника, кой желае да се освободи от задължението
си и неговото изпълнение да бъде с погасителен ефект, но вместо него го прави едно трето лице.
ВАЖНО!!!! Има хипотези, при които, но отново когато се касае за заместими престации
съответно и кредиторът може да бъде натоварен съответно да изпълни дължимият резултат - Освен
третото лице и Кредиторът може да изпълни задължението на Длъжника при заместими
престации, ако бъде овластен от съда. ВАЖНО!!!. Пример – при договор за влог чл. 255, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД – ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта влогопримателят може да се освободи от
задължението си по влога като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе
обратно вещта. Ако до изтичане до определения в договора или в предизвестието срок,
влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да
поиска от РС разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се
заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя.
Това най –често се прилага при стоки, които бързо се развалят. Пазене на некачествена
вещ – чл. 198, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. обикновено при такива вещи, които подлежат на бърза развала
се иска разрешение от РС да бъдат продадени съответно по сметка на кредитора.
Защото при двустранните договори какъвто е продажбата двете страни са взаимно
длъжници и кредитори. Тук вещта, която е продадена има недостатъци. Това са дистанционни
продажби - когато продавача и купувача са в две различни населени места.
Въпросът е възможно ли е това само при положителните престации или и при отрицателните
когато длъжникът трябва да бездейства? – има мнение, че и при положителните престации – той не е
трябвало да остъклява терасата, но го е напарвил и тогава Кр. може да бъде овластен да поправи
вредите- т.е. да възстанови терасата в предишното положение, от неизпълнение на това задължението.
 ОБОБЩЕНИЕ – Изпълнението на дължимия резултат може да стане от всяко трето
лице, не само от длъжника стига престацията да е ЗАМЕСТИМА и задължението да е
ИЗПЪЛНЯЕМО, което засяга кредитора. !!!!
Иначе при незаместими престации - Ако стане задължението невъзможно за изпълнение
тогава Дл. няма да отговаря, ако тази невъзможност е станала не по негова вина.
На кого трябва и може да се изпълни дължимия резултат? – Разбира се, на Кредитора. По
правило дължимият резултат трябва и може да се изпълни на Кр. и аргумент за това е чл. 75, ал. 1 –.
Анализ на чл. 75, ал. 1 ЗЗД – тук има много хипотези. Но, за да има погасителен ефект дори
Кр. трябва да е дееспособен да приеме изпълнението. Ако не е дееспособен изпълнението е трябвало
да го направи неговия законен представител. Пак ще има погасителен ефект, дори и да не е бил
дееспособен, ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. Или пък вече потвърдил го е
защото е станал дееспособен този кредитор. Т.е върнатите в заем пари са отишли в полза на
кредитора, за да му се плати да речен някакво лечение, което той ще провежда. Тежестта на доказване
когато не е престирано на кредитора пада върху длъжника. Той трябва да докаже, че от престирания
дължим резултат дори да не е направен на кредитора, то кредиторът се е възползвал. /примерно отива
длъжника в къщата при кредитора, но не престира пред него, а да речем на негово дете и детето отива
в магазина и пазарува хранителни стоки и вечерта кредитора се е възползвал от тях/.
Хипотези: Изпълнение на Кредитор без погасителен ефект – 1-ва хипотеза наложен
запор от Кредиторите на Кредитора. На Длъжника е изпратено запорно съобщение от съдия
изпълнител, с което му се забранява да плаща на кредитора – чл. 452, ал. 3 ГПК. И чл. 507 и чл.
507, ал. 3 ГПК. Ако въпреки изпратеното запорно съобщение направи изпълнение на Кредитора
неговото изпълнение няма да има погасителен ефект и ще важи правилото „който плаща зле,
плаща два пъти”. т.е. трябва да плати още веднъж.
2-ра хипотеза Изпълнение на Кредитор без погасителен ефект имаме и при хипотезите,
когато Кредиторът е недееспособен, освен ако не се е възползвал от това изпълнение или е
станал дееспособен и е потвърдил изпълнението.

ПОВЕЧЕ ХИПОТЕЗИ ИМАМЕ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕКРЕДИТОР, НО С

ПОГАСИТЕЛЕН ЕФЕКТ. !!!!!
- Изпълнение, което е направено на предявителя на книга на заповед или на
преносителя. На предявителя на ценна книга на заповед – например запис на
заповед /абстрактна сделка- всъщност е едностранен договор/. Кой може да бъде
предявителя? издателят се задължава самите изисквания са изброени в ТЗ. Той се
задължава да плати на поемателя или на негова заповед сумата от 5 000 лв., може
да бъде на определен срок – 20.07. поемателят може да прехвърли вземането,
материализирано в тази ЦК на едно 3-то лице, т.е. той ще джироса. Поемателят ще
джироса и ще прехвърли вземането на едно трето лице - джиратар и поемателят е
носителят на правото на вземане. Решава да го прехвърли преди да го прехвърли на
издателя или преди този срок 20.07, зависи може да бъде на предявяване, може да
бъде преди тази датата. Прехвърля го на джиратар – на едно трето лице и така може
да стане такава верига от джира. Джиратаря да го прехвърли на следващ джиратар
да се трансформира в джирар и да го прехвърли на друг джиратар. Вижда се каква
верига от джира става и в един момент издателя не знае кой ще му предяви тази
заповедна ЦК за изпълнение. Изпълнението е направено от издателя по запис на
заповед, този който се е задължил, но не на поемателя, защото поемателя като
носител на това право на вземане е решил да прехвърли това право на вземане
на едно трето лице и прехвърлянето е станало чрез джиро това трето лице е
станало джиратар, който в един момент му предявява тази ЦК за изпълнение.
Изпълнявайки на джиратаря издателят погасява задължението. Не е на
кредитора /поемателя/ спрямо когото се е задължил да изпълни задължението /да
плати тези 5 000 лв./, а на едно трето лице- джиратар. Почети винаги запис на
заповед се предшества от каузално правоотношение. ЦК на преносител се
прехвърля с предаване – кредиторът е купил лотарийния билет, той го е попълнил,
но пък го предал на едно трето лице или го изгубил и едно трето лице отива и
предявява съответно вземането. Имаме изпълнение, направено от некредитор, но
това изпълнение има погасителен ефект.
- Изпълнение на путативен Кредитор - т.е. привиден. Това изпълнение е важно, че
 има погасителен ефект.
Хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. /пример- отиваме на театър и има гардероб и си оставяме
палтото на гардероб, за което получаваме едно талонче. Но този талон го изгубваме и някой намира
талона и го предава на човека от гардероба, който връща палтото, но не на действителния кредитор, а
на привиден – путативен кредитор/. Човекът от гардероба съвсем съвестно изпълнява задължението
си. Той е бил добросъвестен и по никакъв начин не се създават съмнения, че това не е действителния
кредитор. Друг пример с дебитна карта – лицето не е съобщило, че е загубна дебитната карта и през
това време лицето, което държи дебитната карта знае кода и съответно длъжникът – банката плаща
добросъвестно. Ако бъде уведомена ще плати още един път. Съответно кредиторът когато имаме
плащане на путативен кредитор има право да поиска от този привиден кредитор. Фактическият
състав на чл. 75 ЗЗД се осъществява когато длъжникът добросъвестно е изпълнил задължението си
към лице. И ето ги обективните критерии – което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява
овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е
получило изпълнението – срещу путативния кредитор.
- Друга хипотеза - Чл. 164, ал. 2 ЗЗД - хипотезите на залог върху вземане. Залогът се
учредява върху движими вещи или върху вземания. Чл. 164, ал. 1 – кредиторът
който има залог върху вземане е длъжен да извърши всички действия, които са му
нужни, за да се запази то. Имаме изпълнение с погасителен ефект защото когато
заложното вземане е станало изискуемо заложният кредитор има правото да го
събере, да го изиска. Така че изпълнението от страна на длъжника по заложеното
вземане ще има погасителен ефект.
- На взискателя чл. 510 ГПК.- наложен е запор върху вземания.
Основния момент е изпълнението на когато и да е направено трябва да има погасителен
ефект. Изпълнението може да бъде извършено и не от длъжника и пак да има погасителен ефект.
Основното което се цели е независимо от кого и на кого това изпълнение трябва да има
погасителен ефект.

Тема 19 Предмет на изпълнение – стр. 102

Какъв е предмета на дължимата престация- за да бъде изпълнението точно, а това означава
съобразно уговореното качество, иначе средно качество, т.е. цялото изпълнение. Чл. 66 ЗЗД – това
означава, че кредиторът не може да бъде принуден да изпълни задължението на части макар
задължението да е делимо. Дори задължението да е делимо при делими престации, за да бъде
точно изпълнението на дължимият резултат трябва да бъде престира цялата престация. Защото
чл. 66 повелява, че Кр. не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части.
За да бъде точно изпълнението то трябва да бъде изпълнено своевременно, т.е в
уговореното време.
От какво се определя предмета на дължимата престация? -Предмета на дължимата
престация се определя от УГОВОРЕНОТО между страните по договора.
По какви други белези може да бъде определена дължимата престация? – някой път
дължимата престация може да бъде определена от НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ – чл. 45 ЗЗД.
В смисъл вредата, която е причинена в резултат на непозволено увреждане.
Съдебната практика приема, че чл. 86 ЗЗД е императивна норма. Има едно постановление
№ 74/84 г. на МС, който определя размера на тази мораторна лихва. Тя се определя по схема за всеки
ден просрочено задължение. Ако страните уговорят лихва за забавено изпълнение то тази лихва ако
надвишава размера на мораторната лихва ще трябва да се приспадне до размера на мораторната
лихва.
В един договор трябва да има уговорена неустойка за просрочено задължение.
Неустойката и мораторната лихва са две различни неща. И в двата случая длъжникът е
наказан, защото не изпълнил на време задължението си. Но неустойка може да има не само при
забавено изпълнение на парично задължение. Може да бъде уговорена неустойка за да речем
отклонение във връзка с качеството, във връзка с количеството също. Неустойката може да бъде
намалена поради прекомерност.
По принцип във всеки един договор трябва да бъде уговорена неустойка за всеки вид неточно
изпълнение. Защото ако сме уговорили неустойка за забавено изпълнение т.е. за просрочие на
задължението – нямаме такова просрочие на задължението но пък длъжникът не е изпълнил цялото
количество няма как тази неустойка да се присъди, защото тя е за всеки вид неточно изпълнение. Най-
добре е да бъде неустойка за пълно или т.нар. компенсаторна, неустойка за забавено, за лошо
изпълнение – това е във връзка с качеството, неустойка за не пълно изпълнение, отклонение във
връзка с количеството на дължимата престация.
Чл. 86 ЗЗД е дискусионен въпрос.
Проф. Марков приема, че ако в договора страните са уговорили лихва с размер който
надвишава установения в постановлението то това съглашение между страните не е
недействително и смята, че чл. 86 е диспозитивна норма. – Това беше за предмета на дължимата
престация.
В основата на всичко е принципа на ТОЧНОТО изпълнение.
Мястото на изпълнение е много важно за дължимия резултат, защото мястото на изпълнение
също определя точното изпълнение на дължимият резултат.

ДАВАНЕ ВМЕСТО ИЗПЪЛНЕНИЕ /под тема на предмет на изпълнението/– то е

алтернатива на изпълнението. Има много малка практика, тъй като се предполага, че страните са
удовлетворени и не се стига до съдебен спор.
Даването вместо изпълнение може да се нарече акцесорно.
Чл. 65, ал. 1 ЗЗД анализ - какво е даването вместо изпълнение? –
Най напред чл. 65, ал. 1 – какво може да бъде даването вместо изпълнението. Пример – да
речем трябвало е да се престират пари, но се престира нещо друго, което разбира се трябва да бъде
еквивалентно на първоначално дължимото. Даването вместо изпълнение можем да го наречем
акцесорно задължение, защото преди това се предшества от нещо друго.
Пример – имаме един договор за изработка.
Поръчващият възлага да се изработи картина и изъплинетелят трябва да го изпълни.
Изпълнителят изпълнява задължението си- художникът изработва картината. Резултатът от страна на
изпълнителя е изпълнен. Обаче за изпълнението на своето задължение на изпълнителят му се дължи
определена сума пари, която са уговорили предварително примерно 1 000 лв. поръчващия не
разполага с тези средства. Възможно ли е да се стигне до даване вместо изпълнение? – Да възможно.,
но това зави от изпълнителя. Как ще се извърши цялата тази операция – да приеме нещо различно?-
ще се появи нов договор.
Даването вместо изпълнение е договор. Кредиторът трябва да се съгласи да приеме нещо
различно вместо дължимото. И всъщност приемането на нещо различно вместо дължимото ние
го определяме като един договор.
Преди е имало един договор за изработка и сега, за да се погаси това задължение на
поръчващия трябва да бъде сключен нов договор, разбира се със съгласието на кредитора. Този
нов договор погасява задължението на първия договор. Има акцеорен характер. Договор за
поръчителство е акцесорен, защото преди договора за поръчителство е сключен един договор за заем,
който е главен и с този договор за поръчителство всъщност се обезпечава всъщност вземането на Кр.
по този договор за заем. Поръчителя обезпечава един чужд дълг – този на длъжника, гарантира
изпълнението на Кр. със своето имущество; залогът също е акцесорно задължение. Те са отделни
договори, но преди това не могат да бъдат сключени преди тях да бъде сключен един главен договор,
както е при залога, ипотеката, поръчителство, договор за заем, договор за кредити.
При даването вместо изпълнение имаме погасителна функция. Страните уреждат
взаимоотношенията си чрез този договор даване вместо изпълнение и длъжникът погасява
своето задължение.
Поръчващият, давайки кола погасява задължението към кредитора.
Тук има един дискусионен въпрос относно, тъй като правим сега характеристика и приемаме,
че това е договор идва този дискусионен момент – Как ще го определим като реален или като
консенсуален договора – даването вместо изпълнението? – идва примера с лекия автомобил. Отново
отиваме към чл. 65, ал. 1 ЗЗД. от кой момент договорът даване вместо изпълнение ще се счита за
сключен, за да го определим дали е реален или консенсуален? - /консенсуален е този договор, който се
счита за сключен от момента на постигане на съгласие на страните по основаните елементи на
договора, а реален е този договор, който се счита за сключен не само от момента на постигане на
съгласие между страните по договора, но и трябва още един елемент важен, който завършва
фактическият състав на сделката – предаването на вещта./.
След това се прилагат правилата на продажбата/трябва да се прехвърли собствеността на
лекия автомобил/ и тогава договорът е консенсуален. Тъй като трябва да бъде прехвърлена
собствеността върху лекия автомобил. В противен случай може да се окаже, че ме е дадена
безвъзмездно за една година да я ползва. Но дарението с определен срок не поражда действие.
Договорът е консенсуален и трябва да се сключи в определена форма за валидност.
От текста на чл. 65, ал. 2 може да се стигне до извода, че за сключване на договор даване
вместо изпълнение е достатъчно кредиторът да се съгласи да приеме или да получи нещо друго
вместо дължимото. Следователно според буквата на закона договора може да се определи като
консенсуален, тъй като законът не изисква освен постигането на съгласие за осъществяването на
допълнително действие – фактическо например предаването на вещта. От друга страна съгласието за
замяна на дължимата престация с друга не е достатъчно, за да се постигне основната пряка правна
цел на договора, представляваща неговото основание.
Според проф. Марков договорът – даване вместо изпълнение по принцип е реален и е
консенсуален само в случаите когато се прехвърля право на собственост. Като правило
договорът – даването вместо изпълнение е РЕАЛЕН договор, но когато се прехвърля право на
собственост съответно тогава договора е КОНСЕНСУАЛЕН и действието на този договор
настъпва автоматично – т.е. по силата на сключен договор. По често на практика се среща това
правило, че е консенсуален. /един строителен предприемач не може да се плати цимента и
прехвърля на собственика на бетоновия център един самостоятелен обект от сградата която е
построил – ето тук също имаме вещно право- прехвърляне на собственост и договора ще се определи
като консенсуален/.
Формален или неформален е договора – даване вместо изпълнение? – ако изпълнението
по задължението по главния договор ще се извърши с прехвърляното право на собственост
върху нещо и това нещо е недвижим имот договорът ще бъде формален, защото се изисква
нотариална форма. Така че в зависимост от предмета, с който се погасява задължението на
главния/първия/ договор.
Договорът даване вместо изпълнение е и КАУЗАЛЕН. Неговата кауза е кауза сулведни.
Каузата е целта. Целта, която се преследва е да се изпълни задължението по първия договор.
Каузата е погасяване на задължението. И поради това го определяме като каузален договор.
Друга характеристика на договора е че е уреден в закона. Той е НАИМЕНОВАН, защото
е уреден в закона. Наименован означава, че има правна уредба. Защото примерно договора за
гледане и издръжка не е уреден в закона, но практиката ги е наложила от честото им приложение.
Даване вместо изпълнение е възмезден. Възмезден е договора когато двете страни си дължат
взаимни престации. Той е възмезден защото се дава определено благо – определено нещо,
равностойно на дължимото по първоначалния договор.
Двустранен или едностранен е договора?
Договорът е едностранен, защото има само едно задължение. Първоначалният договор
може да бъде заем за послужване – този договор го определяме като реален договор, не прехвърля
право на собственост/собственика на бормашината я дава на негов съсед и съседа – т.е. заемателя на
тази бормашина се задължава да я върне. Но машината се поврежда или пък съседа я изгубва и той не
може да я върне, а е поел задължението да върне бормашината. Задължението е за заемателя – това е
един едностранен договор. Само едната страна по договора поема задължение. Може ли тук на базата
на този едностранен договор да се породи един нов договор – Да може – договор даване вместо
изпълнение, но ако се съгласи собственика на бормашината, т.е кредитора.
Сключване на договора – кога един такъв договор даване вместо изпълнение ще се сключи
със съгласието на кредитора, но задължението трябва вече да е възникнало, но не е задължително
непременно да бъде изискуемо. /изискуемо означава когато Кр. може да предяви престацията/.
Договорът даване вместо изпълнение може да се сключи както преди, така и след настъпването
на изискуемостта, но трябва да бъде след възникване на задължение.
Още преди да е настъпило задължението за плащане на определена парична сума длъжникът
може да предложи виждайки, че не може да плати с пари, а ще плати с нещо друго и предлага на
кредитора такъв вид изпълнение вместо дължимото.
Кои са страните по този договор?
Страните са Кредитор и Длъжник. Но може и да има и трето лице. Трето лице може да се
съгласи вместо Кредитора стига да бъде овластено от Кредитора.
Предмет – всичко вместо всичко се дължи, за да се погаси задължението стига да
постигнат съгласие на страните.
Какво е действието на договора?
Действие на договора- ПОГАСИТЕЛНО действие на цялото ПЪРВОНАЧАЛНО
задължение с всички негови принадлежности като лихви, неустойки, разноски, такси.
Този договор много наподобява обективната новация. При новацията също имаме един
стар дълг, който по съгласие на страните се погасява и на негово място възниква нов дълг. Да при
обективната новация има погасително действие, но на мястото на стария дълг възниква нов дълг,
който трябва да се изпълни.
При даването вместо изпълнение се погасява ИЗЦЯЛО всичко, а при новацията възниква
НОВ ДЪЛГ, докато при даването не възниква нов дълг.
Според Клайджиев договорът за даване вместо изпълнение е самостоятелен.
Според проф. Марков даването вместо изпълнението е един престационен договор. Той е
комутативен - т.е. всяка страна знае какво ще получи. Има голямо приложение в несъстоятелността.

Тема 20 Време на изпълнението – стр. 110 – от чл. от 69 до чл. 72 ЗЗД.

Своевременното изпълнение на дължимият резултат води до точното изпълнение на
задължението. Престацията трябва да бъде изпълнена на падежа. На падежа задължението е
вече изискуемо, което дава основание на Кредитора да иска неговото изпълнение. Падежът е
момента когато длъжник трябва да престира дължимият резултат, ако не го стори изпада в
забава.
РАЗЛИЧАВАМЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО БЕЗ ОПРЕДЕЛЕН СРОК.
Също така има и т.н. конклудентен срок за изпълнение и изрично установен срок за изпълнение
на дължимата престация. Имаме и изрично установен срок за изпълнение на дължимата
престация.
Чл. 69, ал. 1 ЗЗД – това веднага не означава на момента. Какво ще значи в случая – как ще го
тълкуваме. Как кредитора ще иска това изпълнение на задължението, как ще определи такъв срок? -
Когато нямаме определен срок това задължение е изискуемо във всеки един момент. Не е
определен срок и кредиторът може да го поиска във всеки един момент. Но не веднага на момента, т.е.
трябва да се определи все пак някакъв срок. Тогава трябва кредиторът да отправи покана за
изпълнение до Дл. в зависимост от естеството на дължимата престация. /Пример - трябва да се
достави нещо от другият край на страната и съответно трябва да се прецени, не може веднага
на момента, все пак с оглед обстоятелствата за колко време ще се достави вещта, за колко
време ще се изработи вещта. Защото сключили са един договор за изработка, но не са
определили срок за изпълнение на задължението и в един момент кредиторът, който си е
поръчал да му направят диван не е определил срок, но в един момент този диван вече му
трябва. Съответно той прави една покана за изпълнение до изпълнителя в определения срок,
достатъчен според добрата търговска практика – горе долу изпълнителя ще изработи дивана и
вече след изтичането на този срок ако Длъжникът не изпълни вече изпада в забава. Естеството
на задължението е много важно
Думата веднага иска да ни каже, че задължението е изискуемо – т.е. Кредиторът има правото
да иска това изпълнение. Тук е важно функционалното тълкуване.
Чл. 69, ал. 2 ЗЗД - давам ти тези пари на заем, докато имаш възможността да ми ги върнеш.
Тук е предоставено на възможностите на длъжника. /пример- вземи тези 1 000 лв. пък когато имаш
възможност ще ми ги върнеш/ и ако заемодателят вече има нужда от тези пари и тръгне да си търси
тази дължима престация може да го направи в тази хипотеза, като поиска от РС срок.
КОНКЛУДЕНТЕН СРОК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ – от обстоятелствата на отделния случай е
необходимо време за изпълнение на задължението.
Значение за определяне на срока имат: естеството на облигационното отношение,
характера на дължимата престация; начина и мястото на изпълнение; предполагаемата воля
на страните; ангажираните и примерно - за беритбата на череши през зимата – кога ще
изпълнят задължението си? - задължението ще бъде изпълнено при узряването на черешите.
Примерно - Дограмата на прозорците на една сграда, която се изгражда трябва да бъдат поставени
когато тя бъде изпълнена поне в груб строеж – това също е конклудентен срок за изпълнение.
Друг пример – при изпълнение на някои задължения е необходимо техническо време – за
подготвянето на различни документи. Друг пример – собствеността на самостоятелен обособен
обект в сграда ще може да бъде прехвърлена след издаване на акт 14 за приемане на
конструкция. В случая става въпрос за мълчаливо установен срок, който не е определен. Страните
трябва да го фиксират.
Кредиторът трябва да отправи покана до Длъжника за изпълнение на задължението, в
който според обстоятелствата да определи срок за престиране на задължението. Ако Длъжника
НЕ изпълни този срок когато е фиксиран срока задължението той изпада в забава.
ИЗРИЧНО УСТАНОВЕН СРОК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ – може да бъде на определен ден,
който е посочен в календара или с оглед на едно събитие, чието настъпване е известно и определено
по отношение на датата. /Пример - определен фестивал се знае кога е датата на провеждане –
костюмите трябва да бъдат ушити за фестивала/.
Страните е възможно да договорят, че престирането на дължимия резултат трябва да се
извърши на конкретен ден след настъпването на едно сигурно събитие. / Пример - запис на
заповед където е определен относително определен срок например – един месец след предявяване
издателят се задължава да плати 5 000 лв. един месец след предявяване на ценната книга. Кое не се
знае и защо срока е относително определен? – не се знае деня на предявяването.
Възможно е момента на изпълнение да бъде определен от една от двете страни било от Кр.,
било от Дл. – изправени сме пред неопределен срок, което означава, че е неизвестно кога
Длъжникът ще изпълни, ако срока трябва да се определи от него или не е известно кога Кредиторът
ще поиска изпълнение, ако срока е трябвало да се определи от кредитора. Една от двете страни ще
трябва да определи срока. Ако е длъжника не е ясно кога ще го изпълни, защото той трябва да
определи срока за изпълнение. Виж чл. 70 ЗЗД – какво значи чл. 70, ал. 1 - това е оборима
презумпция, че срока е уговорен в полза на Длъжника. Приема се, че срока е уговорен в полза
на Длъжника, освен ако не следва друго от волята на страните или от естеството на
задължението. Предполага се, че срокът ако не е уговорено нищо от страните и от естеството на
задължението се предполага, че срока е уговорен в полза на длъжника.
ЗНАЧЕНИЕ НА СРОКА –
на първо място - значението на срока е в СУБЕКТИВНО отношение и това може да
означава, че СРОКЪТ Е УГОВОРЕН И В ПОЛЗА НА ДВЕТЕ СТРАНИ. Задължението нито е
изискуемо, нито е изпълняемо – аргумент чл. 70, ал. 2 – длъжникът може да изпълни
задължението си предсрочно освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора. Тогава не
може да е изпълним нито пък кредиторът може да насочи изпълнение.
Какво значение на срока в субективно отношение имаме още – СРОКЪТ МОЖЕ ДА Е В
ПОЛЗА НА КРЕДИТОРА – това означава, че престацията е изискуема, но не е изпълняема.
Престацията е изискуема, но не е изъплянема чл. 252 ЗЗД – при влога.
СРОК В ПОЛЗА НА ДЛЪЖНИКА. – чл. 70, ал. 1, както и ал. 2 и ал. 3 също. Срок в полза на
Длъжника - чл. 70, ал. 1 и ал. 2 би могло да се посочи като аргумент.
Задължението не е изискуемо, но е изпълняемо. Длъжникът може да изпълни във всеки един
момент преди настъпване на изискуемостта – т.е. на падежа. Преди падежа кредиторът няма право да
иска изпълнение на дължимия резултат. Споменаваме и ал. 2 защото длъжника може да изпълни
задължението си предсрочно.
Чл. 70, ал. 3 ЗЗД при лихвоносно парично задължение длъжникът има право да определи
срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока.
Значение на срока в ОБЕКТИВНО отношение – дължимият резултат по правило трябва
да бъде осъществен на падежа и ако не бъде изпълнено тогава е налице пълно неизпълнение и
невъзможност на последващо изпълнение.
Кредиторът НЯМА интерес от последващо изпълнение – т.нар фикс сделки
- /ПРИМЕРНО – карнавалът ще се проведе на 14.02. за тогава трябва да бъдат готови костюмите,
след това той няма интерес след тази дата/ и затова това забавяне се трансформира в пълно
неизпълнение. При паричните задължения Дл. винаги е в забавено изпълнение. При невиновна
невъзможност за изпълнение на задължението длъжникът не се освобождава ако предмет на
престацията са парични задължения. – чл.81, ал. 1 и ал.2 ЗЗД. в ал. 2 идеята е че това че нямаш не
значи че не дължиш. Те са родовоопределни и не погиват.
НО има и хипотези, които са по-често срещани, при които кредиторът ИМА интерес и след
настъпването на падежа макар и забавено изпълнение. Разбира се Длъжника, след като е
изпаднал в забава носи своята отговорност и винаги от закъснялото изпълнение може да са
причинени вреди на Кредитора, които Кредиторът трябва да ги докаже и да иска обезщетение
за тези причинени вреди в резултат на забавеното изпълнение.
/ако са предмет на престацията са парични задължения чл. 86 ЗЗД, който е за
мораторните лихви казва, че такива се дължат когато имаме забавено изпълнение на парично
задължение./ Те дори се знаят в какъв размер са, установен от МС. Ако дълга е 5 000 лв. по това
постановление на МС № 72/94 г. мораторните лихви се дължат и не трябва да се доказват.
ИЗВОД: Ако има интерес Кредитора приема забавеното изпълнение. няма нужда да доказва,
винаги се дължат тези мораторни лихви. Ако пък вредите са по-големи тогава кредиторът ще трябва
да ги доказва, че действително са претърпени вреди.
 ИЗГУБВАНЕ преимуществата на срока – чл. 71 ЗЗД – той ни дава яснота кога
задълженията ще станат предсрочно изискуеми.
Първата хипотеза – „когато длъжникът е станал неплатежоспособен”. Независимо, че срока
за изпълнение е 30.12. ако преди този срок е станал неплатежоспособен длъжникът кредиторът има
право да го изиска предсрочно. Губи се преимуществото на срока, който е уговорен да речем в полза
на длъжника и вече става в полза на кредитора.
Втората хипотеза – „или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения”
– например не се грижи за недвижимия имот, който е ипотекирал- предизвикал е наводнение
умишлено; или просто не се грижи достатъчно с цел да не може кредитора при публичната продан да
не се удовлетвори почтително максимално от цената на имота при продажбата му.
Друга хипотеза – „или не му е дал обещаното обезпечение” – кредиторът му е дал заема с
уговорката, че ще заложи свое вземане или ще ипотекира един недвижим имот или е обещал, че брат
му ще поръчителства за неговото задължение. Не е изпълнил задълженията дори и срока да е бил в
полза на Длъжника.
При настъпването на тези хипотези съответно длъжникът губи преимуществото на този
срок, уговорен в негова полза и може да се стигне до предсрочна изискуемост на задължението.
Чл. 72 ЗЗД – задължението трябва да е изпълнено в края на срока - т.е. на 31.12. тук
нямаме работни дни и работно време. Тук говорим за равнопоставени субекти, може и между двама
търговци.

Тема 21 Място на изпълнението – стр. 105

Принципът на точното изпълнение означава, че трябва да бъде изпълнено на мястото, където
трябва да се осъществи дължимия резултат.
Мястото на изпълнение е мястото където трябва да бъде изпълнен дължимият резултат,
за да бъде изпълнението на облигационното задължение точно.
Точното изпълнение означава, че дължимият резултат трябва да бъде изпълнен на мястото на
изпълнение.
Ако не престира, т.е. ако не изпълни дължимия резултат на местоизпълнението
длъжникът изпада в забава. Кр. не е длъжен да приеме дължимата престация на място,
различно от местоизпълнението.
Когато Кредиторът отказва изпълнение на мястото за изпълнение на дължимия резултат
тогава пък той изпада в забава.
!!!!Мястото на изпълнение е различно от местодоставянето. !!!!!
При местните сделки мястото на изпълнение и местодоставянето съвпадат. Местните сделки
са - Кр. и Дл имат местожителство в едно и също населено място.
Местожителството на ФЛ съответства на постоянния адрес съобразно ЗГР/закона за
гражданската регистрация/.
Меродавен ще бъде настоящия адрес на ФЛ, който може да съвпада и с неговия постоянен.
За ЮЛ меродавен ще бъде адресът на управление на ЮЛ или седалището на клона.
При кои сделки не съвпадат с мястото на изпълнение с мястото на доставяне?- при т.нар.
дистанционни сделки.
Престацията трябва да бъде доставена на място, различно от местоизпълнението, от
където Кр. да я получи.
За Дл. се обозначава още като местодоставяне за Кр. е местополучаване – да получи вече
резултата. А за веща е местозначението.
Местоизпълнението е мястото където Кр. престира дължимия резултат, за да погаси
задължението си.
Ако Кр. поиска престацията да бъде доставена на място, различно от мястото на изпълнение
това означава, че местодоставянето ще бъде доставяне на вече изпълнена престация. Рискът се
променя. От мястото на изпълнение до местодсотавянето рискът преминава върху кредитора.
В международната търговия се прилагат унифицираните търговски правила за тълкуване на
търговските термини нар. инкотермс. С тях се определя местодоставянето на престацията,
различно от мястото на изпълнение. По известни са като ФРАНКО. Определят се
задълженията с тези правила за разноски. Рискът е за кредитора след местоизпълнението, ако
вещта погине.
РАЗЛИКА между място на изпълнение и място на доставяне – изпълнителят е изработил
столовете в неговия цех – там е мястото на изпълнение на дължимия резултат. Там кредиторът трябва
така са се уговорили страните трябва да получи дължимият резултат. Там изпълнителят трябва да
престира дължимата престация, за да бъде неговото изпълнение точно.
Може да е уговорено от сраните, че изпълнителят ще се задължи да превози тези столове до
място, различно на мястото на изпълнение – да речем в ресторанта на поръчващия. Но тук идва
въпроса за чия сметка обаче? - може да бъде за сметка на изпълнителя – той поема задължения за
разноските, но може да бъде за сметка на поръчващия. Рискът до мястото на изпълнение докато се
осъществи до този момент е на изпълнителя ако дължимата престация погине.
След постигне на резултата на мястото на изпълнение от там до местодоставянето, ако се
уговори такова рискът е за Кредитора. Т.е. дори и да не се е задължил да поеме тези разноски за
превозването на столовете до ресторанта ако тези столове погинат по време на транспортирането им
съответно рискът е за кредитора от там насетне. Носенето на риска трябва да бъде допълнително
уговорено. Задълженията за ФРАНКО винаги са задължения, които НЕ засягат носенето на риска, а те
са СВЪРЗАНИ със ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА РАЗНОСКИ. Да речем, че столовете са изработен във
Велинград, но трябва да бъдат доставени във Варна. Мястото на изпълнението ще бъде във Велинград
където Дл- изпълнителят е изпълнил дължимият резултат и може да бъде уговорено ФРАНКО
разтоварна гара – Варна. Това ще означава че разноските за превоз ще са кредитора.
Какво означава правила за носене на риска? – знаем, че неизъплнение на задължението може
да бъде и не по вина на длъжника, а в резултат на неопределени събития които нито едната, нито
другата страна са могли да предвидят – природни бедствия и нито една от страните не носи съответно
риска. Ако кажем, че този цех се намира в гориста местност и настъпва пожар, причинен да речем от
светкавици следствие на буря и след това изгаря целия склад, а дължимият резултат не е изпълнен не
по вина на длъжника, не по вина на изпълнителя не са изработени столовете. Тогава той няма да носи
отговорност пред Кредитора, че не може да изпълни на време дължимият резултат или че въобще не
може да изпълни дължимия резултат. Той няма да носи отговорност пред кредитора, но някой трябва
да поема риска. Какво означава това – два месеца той е плащал на своите работници, за да се
изработят тези столове. Той за съжаление няма да получи възнаграждение от Кр. за извършената
работа. Ето това означава кой ще поеме риска. Защото когато имаме виновно поведение на една от
страните съответно този който виновно не е изпълнил дължимият резултат той ще носи отговорност.
Но когато няма виновна страна за не изпълнение на дължимия резултат тогава вече нещата се
разпределят според правилата за носене на риска. В нашият случай изпълнителят на който е
погинал дължимият резултат той поема риска. Няма да получи възнаграждение. Друг пример –
художникът е ослепял и не е успял да нарисува портрета и няма да получи възнаграждение за тази
поръчка.
При двустранните договори рискът е за собственика.
Когато имаме франко, фо, цив и т.н. – това са се във връзка с поемането на допълнителни
разходи на една от двете страни.
КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ МЯСТОТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ –
на първо място изрично е уговорено от страните.
На второ място - самото естество на задължението определя мястото на изпълнение /самото
естество - урегулирано е къде ще се построи къщата/. Друго – къщата е построена, но трябва да се
санира фасадата – мястото на изпълнение също е определено от самото естество на задължението –
знае се, че там трябва да се извърши. Мястото на изпълнение може да бъде определено от
нормативен акт - чл. 252, ал. 2 ЗЗД – договора за влог.
Когато мястото на изпълнение НЕ е определено от закона, от договора или от естеството
на задължението - изпълнението съгласно чл. 68 ЗЗД мястото на изпълнение може да се извърши.
Всяка една дума е важна – чл. 68 виж. Буква „а”. По буква „а” казваме, че тези задължения са
носими. Длъжникът трябва да ги занесе на Кредитора. По буква „б” – там където се намира, но
не по време на изпълнение, а по време на пораждане на задължението.
По буква „в” – отново по време на пораждане на задължението. Казва ме, че тези
задължения са търсими. Кредитора трябва да ги потърси от Длъжника. Забележете – по време на
пораждане на задължението, т.е. каквото е било местожителството на длъжника по време на
пораждане на задължението. Не е длъжен на друго място кредитора да ходи да го търси, за да
иска изпълнение от него.
Задълженията по принцип са търсими – това е правилото. Изключения правят
паричните задължения, котио са носими. Но и от това правило има изключение - чл. 200, ал. 2 ЗЗД.
Това са все диспозитивни правила и страните могат да уговорят противното. Но ако не бъде уговорено
друго съответно ще се спазват правилата на чл. 200 ЗЗД.
 Смисълът на чл. 200, ал. 2 ЗЗД се изразява в двустранния характер на продажбата, при
който насрещните задължения - тези на продавача и на купувача трябва да се изпълняват
едновременно, защото се намират във функционална зависимост помежду си.
Може да бъде уговорено, че престирането няма да става едновременно. Тогава купувачът ще
търси купената вещ в местожителството на продавача/длъжника/ и тук ще се приложи чл. 68 б „в”. и
ще трябва да плати цената в местожителството на продавача, който ще се яви негов кредитор по време
на изпълнение на задължението т.е. чл. 68 б „а”.
Друг пример с наема - при договора за наем местоизпълненията могат да са различни.
Той също е двустранен договор, има двустранни задължения и за двете страни, ако не е уговорено
друго наемателят трябва да престира наемната вноска в местожителството на наемодателя,
който се явява и Кр. Наемодателят пък престира дължимия резултат там където се е намирала
вещта по време на сключване на договора. /може да се отдаде под наем лек автомобил, някаква
машина- това ако не е уговорено друго/
ЗНАЧЕНИЕ НА МЯСТОТО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ – най вече във връзка със забавата.
Ако задължението е търсимо и Кредиторът съответно не го потърси той изпада в забава.
А това означава, че преминава риска. Вече не е върху длъжника, а вече е върху кредитора. До този
момент да кажем длъжника е имал някакво задължение да съхранява тази вещ, но риска при едно
такова случайно събитие преминава върху кредитора. Върху кредитора пада тежестта да докаже, че
е потърсил задължението но пък Длъжникът не го е престирал.
Кредиторът трябва да докаже преносимите задължения ако Длъжника Не престира в
местожителството на Кредитора - Ще изпадне в забава, разбира се ако задължението е
изискуемо и изпълняемо. Ако Кредиторът НЕ приеме изпълняемото носимо задължение тогава
той изпада в забава.
ДОКАЗВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО – чл. 154 ГПК- важен принцип, който трябва да се
запомни задължително.
Чл. 154 ГПК - всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. ВАЖНО!!!!
/Пример - имаме неизпълнение на едно задължение - Дл. Не е престирал дължимият резултат,
не е изпълнил задължението си – не е върнал заема. Какво трябва да направи от тук насетне
кредитора - Кредиторът трябва да докаже наличието на задължението. Кредиторът доказва
дълга. Ако предявим иск първо трябва да докажем, че наистина има съществуващ дълг – като
представим договор за заем. От тук насетне какво следва за длъжника? - Дл. трябва да докаже, че е
престирал.
КАК СТАВА ДОКАЗВАНЕТО – чл. 77 ЗЗД – доказването може да се извърши в един
процес със свидетелски показания, разписка, връщане на документа за дълга.
Свидетелските показания – чл. 164 ГПК.- едно от важните особено в материалното право –
установяване на обстоятелства за доказването на които закон изисква писмен акт и както и за
установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000лв. договор за заем, сключен за 6 000 лв.
няма да може да се доказва съществуването и въобще изпълнението със свидетелски показания
освен ако са сключени между съпрузи, роднини по права линия тогава ще се установи със
свидетелски показания макар и тези договори да са на стойност над 5 000 лв. Предполага се, че
когато един баща даде пари на заем на неговата дъщеря или син няма да оформя този договор за
заем в някаква форма, а обикновено ще му предаде парите без да оформя договора в писмена
форма. Във всички останали случаи над 5 000 лв. свидетелски показания няма да бъдат
допуснати. /на изпита можем да посочим, че свидетелски показания се допускат във всеки един
случай освен в предвидените в ГПК/.
Доказването на изпълнението може да става и с РАЗПИСКА – чл. 77 ЗЗД – Разписката е
частен документ, който се издава от кредитора. Ако едно друго лице получи изпълнение съответно
трябва да бъде издадено от това лице.
Когато имаме изпълнение на задължението по искане на Длъжника Кредиторът е
длъжен да издаде такава разписка, че дългът е изпълнен.
Доказването на изпълнението може да стане с ВЪРНАТ ДОКУМЕНТ ЗА ДЪЛГА – чл.
109, защото както издаването на разписка Длъжникът има право да иска и връщането на
документа за дълга. Примерно – запис на заповед. Има правото да иска връщането за дълга. Те са
две различни неща разписката и документа за дълга. Но има правото да иска и двата - кумулативно.
Ако документа за дълга се намира в Длъжника това създава оборимата презумпция, че е
върнат доброволно от кредитора.
 ПРИХВАЩАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО – чл. 76 ЗЗД.
Прихващането на изпълнението е различно от прихващане на насрещни
дългове. /прихващане на насрещни дългове се нарича компенсация/. Тук имаме прихващане на
задължението.
Чл. 76, ал. 1 ЗЗД - /в текста се казва няколко еднородни - пример има сключен договор за заем
и дължи 1 000 лв. по договор за продажба дължи 3 000 лв. по договор за изработка дължи 5 000; по
договор за заем дължи 50 000 лв. Значи говорим към един и същ кредитор - еднородни. По всичките
по-горе посочени дължи пари. Този от 50 000 лв. може да е с по-висока лихва и освен това този от
50 000 лв. може да е обезпечен с ипотека и от страх да не загуби жилището, което може да бъде
изнесен на публична продан, за да кредиторът да се удовлетвори от продажбата на недвижимия имот.
Ето това се има предвид най-обременително., най-много неустойки, най-много лихви. Т.е.
погасявайки задължението към кредитора той не назовава кое точно погасява. Ако погасява всички
дългове – добре, няма проблем. Но примерно той тук е погасил примерно 55 000 лв. плаща на
кредитора. Значи внася 55 000 лв. по сметка на кредитора и ако не е пояснил кое от тях погасява за
него се погасява най-обременителното за него задължения. Ако всички са възникнали по едно и също
време те се погасяват съразмерно.
Има колизия в- ал. 1 и 2 от чл. 76 – след като се определи кое е най обременителното след
това се следва реда по ал. 2.
Проф. Марков смята първо по реда на чл. 76, ал. 1 и след това ал. 2 като допълва че трябва
да се погаси напълно поне едно от задълженията, за да се освободи длъжникът от лихви или
разноски. Така е защитен интереса на длъжника. Няма да плаща само лихвите.
Да речем погасявайки едното задължение почети изцяло примерно при тези 50 000 лв. той
вече няма да плаща и лихви върху тези 50 000 лв. и да може да изплати и останалите задължения
иначе така ще седят главници и така ще се трупат само лихви до безкрай.

Тема 22 ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА НЕИЗПЪЛНЕН ДОГОВОР стр. 114 - да не го четем от учебника на

Кожухаров, защото той приема ВНД и право на задържане като един институт, а те всъщност са два
отделни института, а от помагалото на проф. Марков и учебника на Ангел Калайджиев и от
монографията на Траян Конов.
ВНД /възражение за неизпълнен договор/ – чл. 90 ЗЗД - където е разгледано възражението за
неизпълнен договор, ал. 1 и ал. 2. Разбира се това са диспозитивни норми.
При двустранните договори съществува генетична и функционална зависимост на
задълженията.
Ако бъде изпълнено само едното задължение това означава, че е нарушено изискването за
еквивалентност на престациите и ще означава, че едната страна един вид кредитира другата страна.
Когато едната страна изпълнява трябва и другата да изпълнява. Не може само едната да
изпълнява - Това означава двустранни облигационни отношения. Едновременно трябва да
бъдат изпълнени задълженията.
Не при всички договори можем да изискваме едновременно изпълнение.
Възражението за неизпълнен договор представлява защита за длъжника срещу
преждевременна претенция на Кр.
Чрез ВНД Кредиторът по косвен път може да бъде принуден да изпълни насрещното си
задължение. Тук целта на института на ВНД – целта е двете престации да бъдат ИЗПЪЛНЕНИ
ЕДНОВРЕМЕННО.
ПРЕДПОСТАВКИ за да може да се извърши ВНД – чл. 90, ал. 1
- първа предпоставка - две насрещни изискуеми вземания, които да са възникнали от един и
същ юридически факт / пример договор за продажба, наем, изработка/. Чл. 90, ал. 1 ЗЗД сочи от
същото правно отношение, от което произтича и задължението на Дл. и двете насрещни
изискуеми вземания трябва да имат един източник;
- втора предпоставка- съществува дискусия дали претенцията на длъжника към
кредитора може да бъде само облигационна или е възможно да бъде вещна претенция. Траян
Конов приема, че облигационните претенции изключват вещните. На обратното мнение е проф.
Марков, който приема, че претенцията може да бъде вещна и аргумента, който посочва е че е
възможно ревандикация на вещ, която се дължи по облигационно отношение. /ревандикация на
вещ е примерно договор за продажба./. ;
- трета предпоставка за ВНД - разнородност на насрещните престации. /Пример -
отказвам да предоставя правото на собственост докато не ми платиш дължимата цена, отказвам
да предоставя правото на ползване докато не са плати наемната цена/. Ето разнородност на
насрещните престации.
////////Възможно е да са еднородни, НО това не трябва да дава възможност да се
компенсират – например - два автомобила които се заменят//////. Те не могат да се компенсират, не
може да се стигне до компенсация, защото тя има за цел погасяване на задължението;
Не е задължително насрещните изискуеми вземания да бъдат ликвидни –т.е.
ликвидността не е предпоставка. Ликвидност е безспорно установени по основание е размер -
например влязло в сила съдебно решение с присъдено нещо.; Ликвидността не е предпоставка за
ВНД, тъй като чл. 90 ЗЗД не сочи никъде да бъдат ликвидни.
- следваща предпоставка- конекситет – причина и следствие. - причинно следствена връзка.
Конекситетът не е самостоятелна предпоставка на възражението по чл. 90 от ЗЗД, защото на
същия чл. 90, ал. 1 е определено общо основание на възражението. Не е задължително да
съществува. ;
- следваща предпоставка - кой е предмета на задържането – /защото задържам учебника
докато не ми дадете цената/ - Предмета е задържането е дължимата престация. Проф. Марков
посочва, че може и за бездействие. ;
- за следващата предпоставка отново сме изправени пред дискусия - дали трябва да бъдат
еквивалентни насрещните престации т.е. тази, която се задържа – дължимата престация и
неизпълнената насрещна престация. Траян Конов – посочва, че евквивалентността е дискусионен
момент. Докато повечето автори приемат, чл. 90 предполага еквивалентност на насрещните
престации.;
КАК се упражнява ВНД – единият начин е да отправя едностранно волеизявление. ВНД
може да стане и в рамките на един съдебен процес. / пример с предварителен договор. Или пък
продавачът предявява иск за осъждане на купувача да плати цената. Купувача може да направи ВНД
за неизпълнен договор или обратното./
С ВНД се признава задължението на длъжника. Задължението на страна, която отказва
изпълнение, но по този начин признава своето задължение. / признавам ще изпълня – да дължа
тези пари, но когато ми платите цената/.
Какво представлява ВНД по своята правна същност е материално дилаторно възражение.
Дилаторно е отлагателно.
Действието на ВНД - е ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца чл. 90,
ал. 1 изр. 2.
Какви са ПОСЛЕДИЦИТЕ на ВНД по съдебен ред. /имаме осъждане под условие, че
ищецът изпълни своето задължение - това означава, че докато не изпълни ищеца дължимата
престация той няма да има право да се снабди с ИЛ /изпълнителен лист/.
При упражняване ВНД длъжникът НЕ изпада в забава. Той потвърждава, че има
задължение, но нека кредиторът да изпълни своето задължение.
Един дискусионен момент по отношение на това дали Кредиторът изпада в забава –
Тезата на проф. Марков е, че ВНД не е покана за изпълнение. Чрез ВНД НЕ може също така да
се развали договора.

Тема 23 Право на задържане – стр. 117 - чл. 91 ЗЗД

Чл. 91, ал. 1 - Предпоставки на правото на задържане
Като предпоставка може да се задържа движима вещ по смисъла на чл. 91, ал. 1 ЗЗД или стоки
по смисъла на чл. 91, ал. 2. ЗЗД;
Еквивалентна ли по стойност трябва да бъде задържаната вещ или стока на размера на
вземането? – от къде може да се направи извода, че не трябва да бъде еквивалентна?.
Задържаната стока може да бъде на по-ниска стойност от размера на вземането - извода го
правим от ал. 4 на чл. 91 ЗЗД. Което означава, че задържаната вещ е далеч по стойност по-висока от
размера на вземането. Може да струва 500 лв., пък да е направена гаранция от 1000 лв. или 2 000лв.
Вещта която се задържа може и да не е еквивалентна на размера на вземането – чл. 91,
ал. 4.
ПРЕДМЕТ на задържането могат да бъдат плодовете и принадлежностите.
КОЙ може да извърши задържането – и владелеца и държателя. ВАЖНО.
/ пример – кравата е влязла в съседния двор и е причинила вреди и съседа я задържа, защото
тя е опустошила цялата реколта, докато не му бъде платено съответно размера на вредите/.
Упражняващият правото на задържане се нарича РЕТИНЕНТ.
 За да се реализира това ПЗ се вижда, че ретинента трябва да упражнява фактическата
власт. Има изискване ФВ /фактическата власт/ да се упражнява добросъвестно иначе не
възниква ПЗ в полза на недобросъвестния ретинент. ;
Изискуемо парично задължение е следваща предпоставка, което да не е от същото
правоотношение. Защото ако е от същото ще имаме ВНД. И ще го упражни кредитора;
Друга предпоставка чл. 91 ал. 2 ЗЗД - да бъде във връзка със запазване, поддържане,
поправяне или подобрения на чужда движима вещ. Отново НЕ трябва да имаме налице
предпоставки за компенсация, за да се упражни ПЗ.
Ако се даде надлежно обезпечение няма да се допусне ПЗ.
Задържащата вещ не трябва да се ползва. Съответно, ако дава плодове трябва да се
събират. Ретинентът има това право да пази вещта и да събира плодовете й, ако плодовете й подлежат
на бърза развала съответно да бъдат продадени, но по разрешение на съда.
По своята правна същност ПЗ представлява отново дилаторно /отлагателно/ задължение.
Може да се осъществи, както извън съдебно, така и по съдебен ред.
Правото на задържане НЕ спира погасителната давност. ПЗ представлява привилегия
по смисъла на чл. 136, ал. 1 т. 4 от ЗЗД.
Хирографарен кредитор – необезпечен кредитор - т.е. неговото вземане не е обезпечено
със залог, ипотека, с някаква привилегия.
Дискусионен въпрос е Вещно право ли е ПЗ? – ако се възприеме като ВП може да се
противопостави на трети лица- това е според Конов и Калайджиев. Ако не се възприема като ВП, а
като Облигационно право не може да се противопостави на трети лица.
КОГА СЕ ПОГАСЯВА ПРАВОТО НА ЗАДЪРЖАНЕ – с изгубване на държането, ако
погине вещта; ако представено надлежно обезпечение или с погасяване на обезпеченото
вземане.
Освен в ЗЗД ПЗ имаме уредено в ЗС, ТЗ.
Чл. 70 ЗС – за добросъвестния владелец – и не добросъвестния владелец може да упражни
ПЗ.
Чл. 73 и чл. 74, ал. 2 тези лица се определят като добросъвестни подобрители.
Чл. 72 от ЗС до чл. 74
Чл. 74, ал. 1 –
Тук отново се стига до дискусията кое лице може да упражни ПЗ- някои приемат, че и двамата,
но др. само държателя.
Чл. 315 от ТЗ – Търговско ПЗ. Тук става въпрос за търговска сделка, сключена между търговци
като предмет са движими вещи и ЦК на длъжника. Търговецът има право на задържане за
изискуемото си вземане. Няма изискване за връзка между вземането и вещта, която се задържа.
АНАЛИЗ между ПЗ /правото на задържане и ВНД /възражение за неизпълнен договор/
Кожухаров приема ПЗ и ВНД. Правната им уредба е в чл. 90 и чл. 91 от ЗЗД, като единен
институт. Кое ги обединява ? – наличието на конекситет /причинно следствена връзка.
При ПЗ трябва ли да има наличието на конекситет? – въпросът е дискусионен и
Кожухаров приема, че има конекситет. Конов приема, че не е предпоставка нито за ВНД, нито за
ПЗ.
Според Кожухаров ВНД се приема като не същинско право на задържане по чл. 90. А пък ПЗ
по чл. 91 го разглежда в тесен смисъл като същинското право на задържане.
КОНЕКСИТЕТ/допълнение/ – ако бъде удовлетворена само едната престация и в двата
случая по чл. 90 и чл. 91 ЗЗД без да бъде удовлетворена другата претенция ще възникне
противоречие с добросъвестността и справедливостта. Не може да бъде изпълнена само едната,
а другата НЕ.
КАК ДА СЕ РАЗГРАНИЧАТ ДВАТА ИНСТИТУТА? – чл. 90 ВНД и чл. 91 ПЗ имат
различни фактически състави. В чл. 90 се задържа дължима престация. При чл. 91 се задържа
чужда движима вещ. Двата института се разделят.
ПЗ има обезпечителен характер по чл. 91., а чл. 90 ВНД е средство, с което се
принуждава другата страна да изпълни своето насрещно задължение.
Различни становища във вр. със същността на ПЗ
Има автори които смятат, че ПЗ е АБСОЛЮТНО ВП върху движима вещ, един вид вещно
обезпечение. Тъй като се приема като обезпечение - това означава, че има и акцесорен характер /както
залога, ипотеката, поръчитество/. Това е мнение на Т. Конов.
ПЗ и ВНД прекъсват ли давността? - само когато са упражнени по съдебен ред.
 ПЗ е ПОТЕСТАТИВНО/възможност на едно лице да предизвика правна промяна в
правната сфера на друго лице/ право, а не Вещно право. Представлява възражение, което има
личен характер.
ПЗ на комисионера, спедитора и превозвача – тези договори /маднатни отношения/.
Комисионния и спедиционния договор са уредени в ТЗ като абсолютни търговски сделки.
Комисионерът има правото да упражни задържане – тъй нар. особено заложено право на комисионера
– чл. 357 ТЗ. /Пример с договор за поръчка – примерно на мен ми дават 5 лв., за да купя кафе и
минерална вода и аз отивам и ги купувам – в този случай аз извършвам една продажба т.е правно
действие. Ето това е отношението между мен и др. човек. Аз съм довереник, а др. човек е доверителя,
който ме е натоварил да извърша това правно действие/. Предмета на договора за поръчка е много
по-широк от предмета на комисионния договор. Защото при договора за поръчка има правни
действия. Докато при изработката има материални действия – обущаря да поправи обувките
ми. При комисионния договор предмета е малко по-стеснен – чл. 348 комисионния договор е
стеснен. Комисионера действа винаги от свое име. Такова особено заложно право има и спедитора,
но предмета на спедиционния договор е стеснен защото става въпрос само за превоз на товар.
ВАЖНО ОБОБЩЕНИЕ: НЕ е ЕДИНЕН институт ПЗ и ВНД- това е пробладаващото мнение
в доктрината. Разглеждат се самостоятелно. Имат различни ФС, различен начин на
упражняване.

Тема 24 Изпълнение с встъпване в правата на удовлетворения кредитор – стр. 121 . Много

често се използва в практиката.
СУБРОГАЦИЯ – изпълнение с встъпване правата на удовлетворения кредитор.
Чл. 74 ЗЗД общото правило на Субругацията – „този който е изпълнил едно чуждо
задължение като е имал правен интерес да строи това встъпва в правата на кредитора”. Това е
общото правило на суброгацията.
Специалните правила – чл. 56 ЗЗД във връзка с неоснователното обогатяване; др. специални
текстове чл. 146 ЗДД / Пример – един договор за заем ”Х” е поръчителствал./. Поръчителят
изпълнява, защото има правен интерес да го стори. И след като кредитора е удовлетворен има
правото на няколко възможности и на обратен иск- т.нар. регресен иск, т.е. да си вземе това което е
платил. Много често този иск не го удовлетворява, защото се оказва, че длъжникът няма почети
нищо. И след като е изпълнил задължението на Длъжника това вземане Кредитора може да е
обезпечено от др. обезпечения като залог, ипотека, др. предпочтително. Е – поръчителя има правото
да встъпи в правата на удовлетворения кредитор. Това право на поръчителя казваме да се
суброгира.
Друг специален текст на суброгацията чл. 155 ЗЗД. ; др. специален текст чл. 178 ЗЗД - тъй
нар. заместване в ипотеката.
!!!!Посочените по-горе текстове са всички специални текстове във връзка със
суброгацията!!!!
ВАЖНО!!!!Дължимият резултат може да бъде изпълнен и не само от Длъжника, а и от
едно трето лице, което да погаси задължението му към Кредитора.
Третото лице, изпълнило чуждия дълг при определени ПРЕДПОСТАВКИ има право да
встъпи в правата на удовлетворения кредитор.
ПРЕДПОСТАВКИ по чл. 74, т.е. по общото право на суброгацията.
Първа предпоставка - изпълнение на трето лице, което погасява задължението на Длъжника.
На базата на какво правим извода? – този който е изпълнил задължението длъжникът е
освободен от задължението. Това изпълнение на това трето лице има погасителен ефект.
Длъжникът вече е освободен. Кредиторът няма претенция спрямо него защото едно трето лице,
което е имало правен интерес да изпълни задължението на длъжника го е направило.
Изпълнението на това трето лице трябва да има погасителен ефект. /длъжника може и да знае, но
може и да не знае, че аз поръчителствам. Може моето намерение да е дарствено/. / Не е необходимо
длъжника да знае, че едно трето лице е сключил договор за поръчителство с неговия кредитор/
Втора предпоставка - Третото лице трябва да е изпълнило чужд дълг, защото е имал
правен интерес да го строи /кои лица имат правен интерес – поръчителите чл. 146 ЗЗД – те имат
правен интерес, защото ако не изпълни ще се насочи изпълнение към неговото имущество.
Правен интерес имат чл. 127 ЗЗД - т.нар. солидарни длъжници, ал. 2 – тук солидарният
длъжник, който е изпълнил повече от своята част.;
Други които имат правен интерес са по чл. 178 ЗЗД – тук купувачът на ипотекиран имот,
който плаща на ипотекарния кредитор до размера на цената, която дължи.
ПАРВЕН ИНТЕРЕС /значение, за да изпълни чуждото задължение/ – имуществото на
третото лице е застрашено, защото кредиторът може да насочи принудително изпълнение към
имущество на третото лице. Кредиторът има изискуемо вземане срещу третото лице иначе
Кредиторът ще насочи изпълнение към неговото имущество.;
!!!!По чл. 56 ЗЗД/неоснователно обогатяване/ не е необходимо /изключение/, изискването за
правен интерес. Тук няма изискване за правен интерес. Анализ на текста – предпоставката
правен интерес по чл. 56 НЕ е необходима. Това е изключение. /никой не го е карал- примерно
платил е поради грешка да речем данъците на някой друг/. Предпоставката по чл. 56 не е необходима;
Трета предпоставка - Наличието на РЕГРЕСНИ права срещу Длъжника от третото лице
- т.е третото лице трябва да има право на такива регресни права срещу длъжника, след което да
насочи право на обратен иск. Третото лице трябва да има регресни права срещу длъжника. Ако
сме действали анимус дунанди нямаме такива регресни права – няма да имаме право на
обратен иск, а това ще означава, че няма да имаме право на субругационен иск. Затова
предпоставка на субругацията е наличието на такива регресни права. Това е необходима
предпоставка.
Кой има такива регресни права? – например
- солидарните длъжници,
- поръчителят,
- третото лице, заложило своя вещ като обезпечение на задължението на
Длъжника. И това означава, че може да упражни субругационен иск.
Регресните права могат да произтичат и от договор за поръчка,;
- от воденето на чужда работа без натоварване /гестия/;
- неоснователно обогатяване- това са вътрешните отношения между
длъжника и третото лице, изпълнило чуждия дълг. /за сметка на друг съм
купила лек автомобил, но другият не ми го е платил – в случая аз разполагам с
регресни права. Но това е за сметка на доверителя съответно аз разполагам с такъв
обратен регресен иск.
Пример – лицето „Х” заминава на почивка и през това време неговия съсед се налага да
разбие входната врата на жилището му, защото е станало наводнение и трябва да спре крановете на
водата и се налага и да извика ключар, който да поправи входната врата, защото трябва да се грижи
добре за работата до завръщането на доминуса, лицето което е управлява тази чужда работа без да е
било натоварено. Съответно аз съм съседна отивам, взимам ключар, платила съм му, след това може и
други работи да съм свършила. В случая аз съм направила значителни разходи и имам право на регрес
спрямо лицето, на което съм управлява тази чужда работа без да съм била натоварена. Ето от къде
могат да произтичат тези регресни права.- от поръчка, от гестия, от неоснователно обогатяване
вече по чл. 59 ЗЗД. А това означава, че никой няма право да се обогатява за сметка на едно лице,
което обеднява без съответно правно основание.
Кога НЯМАМЕ регресни права? –
- при намерение за дарение;
- или когато има изпълнение на дълг;
ВАЖНО!!!! - ОБЕМА, с който третото лице встъпва в правата на удовлетворения кредитор.
Третото лице встъпва в правата на Кредитора само до размера на задължението, което е
изпълнило.
Третото лице НЕ встъпва в правата на удовлетворения кредитор по отношение на
непрехвърлимите права- например - правото да се иска унищожаване на сделка. Това са
непрехвърлими права и не можа да се възползваме.
Освен това третото лице НЕ може да встъпи в правото на Кредитора да извърши
прихващане, защото 3-тото лице има интерес да получи своето вземане, а не да прихваща с
Длъжника. Третото лице не може да извърши прихващане дори и кредиторът да има право, защото
той встъпва в тези права. Защото с прихващането третото лице няма да получи това вземане,
което има интерес да го получи. Третото лице иска да си получи неговото вземане, т.е. това
което е платил по договора.
Дискусионен момент - Дали 3-тото лице има право да иска разваляне на договора по чл.
87 и сл. ЗЗД. Този въпрос е спорен. Дори и да има право то няма интерес да го прави, защото ще
загуби обезпеченията, ако има дадени такива по договора. При което след това ще има правото
да иска обратно даденото поради отпаднало основание – чл. 59 ЗЗД.
 Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на договорите има обратно действие освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение /такива договори са договор за наем или
договор за доставка/ и поради тази причина НЯМА много интерес 3-тото лице да иска разваляне на
договора дори да му се даде такова право. /развалянето на договора има обратно действие
означава – Пример – приятел ми предлага да ми продаде телефон за 20 лв. аз се съгласявам.
Съответно аз плащам 20 лв., но не ми се предава телефона или обратното прехвърлена ми е
собствеността върху телефона, но не съм дала парите. След това приятелят ми прави една покана при
което аз заявявам, че в момента нямам пари и не мога да му платя. Тогава приятелят ми тъй като
имаме неизпълнение – защото това е двустранен договор и е възможно да се развали. Приятелят ми
отправя едно едностранно предизвестие, с което заявява, че разваля договора. Тъй като това не е
договор с продължително изпълнение или периодично изпълнение – действието на развалянето на
договора ще бъде ОБРАТНО. А това означава, че все едно договор не е сключван. Всяка една от
страните по договора трябва да върне това което е взела. Е – приятелят ми не е взел нищо- не съм му
платила цената, но пък аз ще трябва да върна телефона все едно договор не е сключван.
Като казваме ОБРАТНО действие означава, че нещата трябва да се възстановят в
предишното си състояние. Все едно страните не са били в никакви взаимоотношения. А това
засяга и обезпеченията, които евентуално може да са дадени по този договор. Поради тази
причина НЯМА много интерес третото лице да развали договора.
При договорите за наем няма обратно действие. Те действат занапред. При договорите за наем
няма как да се възстановят в предишното състояние, защото наемателят е ползвал вещта.
ВАЖНО, ВАЖНО – КОИ СА ТЕЗИ ПРАВА, В КОИТО 3-ТОТО ЛИЦЕ ЩЕ ВСТЪПИ? –
в акцесорните права –
напр. учредените ипотеки- няма значение договорна, законна ипотека;
залозите включително залогът по ЗЗД, особените залози по закона за особените залози,
по закона за особените залози, където не е задължително да се предаде вещта, за да бъде
договора сключен, привилегии – 136-137 ЗЗД;
Право на задържане също може да бъде упражнено, но трябва да упражнява ФВ;
неустойки ако са били уговорени;
лихвите;
поръчителството;
задатък;
също така и в правата по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД те имат обезпечителен характер.
Чл. 134, ал. 1 ЗЗД - това е т.нар. сурогационен иск – косвен иск. Той няма нищо общо със
суброгационния. Характерно е че длъжника бездейства. И виждайки кредитора, че Длъжника
бездейства има възможност да упражни тези права. Има право на вземане например по договора за
наем, но длъжника не си събира правата на вземания, защото в момента, в който ги събере кредиторът
ще ги вземе.
Чл. 135 ЗЗД Павлов иск – тук длъжникът е много активен, вече действа. Прехвърля свое
имущество на приятели само и само кредиторът да не се удовлетвори.
НЕ може да се субругира третото лице в спорните права, но МОЖЕ да встъпи в процеса
като помагач или като главно лице.
ВАЖНА особеност във връзка с обема на правата, с които се субругира третото лице –
например чл. 145 ЗЗД за поръчителя. / Аз съм в поръчителство с още някой, но друг е основния
поръчител. И за основния поръчител поръчителстват няколко лица. Има трима поръчители. А друго
лице е Кредитора. Е – основния не изпълнява задължението си кредиторът насочва изпълнение към
мен, аз изпълнявам сумата от 6 000 лв. аз изпълнявам дълга на основния спрямо кредитора. Аз имам
правото да се суброгирам в правото на удовлетворения кредитор. Спрямо останалите поръчители
мога да насоча изпълнение спрямо припадащите им се части. Затова не встъпва изцяло в правата на
удовлетворените кредитори ако е трето лице.
Ако третото лице не е поръчител или солидарен длъжник тогава встъпва изцяло в
правата на кредитора. Поръчителят НЕ се субругира изцяло по чл. 145 ЗЗД.
По същия начин е и солидарният длъжник – чл. 127, ал. 2 ЗЗД /пример договор за заем –
100 000 лв. вземането на кредитора е обезпечено с ипотека. Трето лице е гарантирало със свое
недвижимо имущество изпълнението на задължението на длъжника с ипотека. Длъжникът няма с
какво да гарантира и поради това трето лице решава да гарантира със свое имущество. Длъжникът е
заложил свои движими вещи- някакви ценни вещи и това вземане е обезпечено и с един договор за
поръчителство. Длъжникът не изпълнява и кредиторът решава, че най-лесно ще му бъде да насочи
изпълнение към поръчителя. Защото ако се насочи към длъжника ще трябва да изнесе на публична
продан и т.н. и това е доста тромава процедура и затова е по-лесно да се насочи към поръчителя. Е –
поръчителя е изпълнил. След като е изпълнил дълга от там насетне той има правото да встъпи в
правата на удовлетворения кредитор. Ето тези права на пример третото лице което е учредило ипотека
като обезпечение. Изнася се имота на публична продан, за да може да се удовлетвори поръчителя от
продажбата на имота./.
Ако бъде уговорено от страните няма пречка да се сключи и договорна суброгация.
Характерното е, че като предпоставка, за да се извърши субругацията не следва да има наличието на
правен интерес.
Сега действащото законодателство урежда само законната субругация. Но на принципа на
свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД няма пречка да се уговори и договорната суброгация. Ако се
сключи такъв договор на договорна суброгация той ще бъде ненаименован защото той няма правна
уредба в ЗЗД.
Възможно ли е се иска сключване на окончателен договор 3-тото лице, встъпило в
правата на удовлетворения кредитор ? - ………….
За субругацията има различни становища – че представлява една фикция. Но против тази
теза се позовават на аргумента, че няма изрично уредена в закона фикция.

Тема 25 Неизпълнение – стр. 125

Не осъществяване на престацията съобразно дължимото. Неизпълнението е едно
неблагоприятно развитите на ОО. Страните са очаквали при скл. на договора напр. когато източник на
договор вс. една от тях да изпълни задълженията си по него. Анормално е ОО е неизъплението на
дължимия резултат. Това е неблагоприятен резултат за Кр. и не само. Кредиторът се е надявал Дл. Да
престира дължимото. Неизпълнението на дължимия резултат създава неблагоприятни последици,
отразява се неблагоприятно в правно, в обществено и в стопанско отношение. Това е един нов юрид.
факт който настъпва, нежелан, нито от Кр., нито от Дл, нежелан от 3-тите лица които са гарантирали
изпълнението на Дл. След неизпълнението интересът на Кр. трябва да бъде удовлетворено. И
съответно празнината от неизпълнението трябва да бъде запълнена.
Неизпълнението един нов фактически състав.
В зависимост от формите на неизпълнение то може да се разглежда в широк и в тесен смисъл.
В широк смисъл значението е че се обхващат всички форми на неизпълнение. да кажем пълно
и неточно изпълнение или всяко изпълнение, което не е съобразно дължимото.
В тесен смисъл което обхваща само пълното неизпълнение.
Неизпълнението може да се разглежда в зависимост от причините, поради които е настъпило.
В тесен смисъл се разглежда само виновното неизпълнение т.е. неизпълненито чиято причина е
виновното поведние на длъжника. В широк смисъл в зависимост от причините поради които е
настъпило неизпълнение не само виновонто но и неизпълнение на вината на длъжника, но и на
редица други фактори, събития – например – случайното събитие, непреодолимата сила, т.е. не по
вина на длъжника или неизпълнението може да е причинено и в резултат на поведението на едно
трето лице.
Когато неизпълнението е в резултат от правно действие може да бъде определено като
неправомерен ЮФ. Какво е действието на неизъплнението – няма погасителен ефект, няма
погасително действие и не води до промяна на претенцията на Кр.
В резултат на неизпълнението настъпват различни последици, предвидени в
договора/неустойки, последици които законът предвижда/.
ФОРМИ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
ПЪЛНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ – критерии за разграничаване може да бъде видът на
отклонението от дължимата престация. Това е най-тежката форма на изпълнение;
- не е престирано нищо от дължимият резултат или е престирано толкова късно –
например при фикс сделките, че Кр. е загубил изцяло интерес от изпълнението.
- Пълно неизпълнение има когато е престирано толкова лошо /отлонение във вр.
качеството/, че не може да се нарече престиране на дълж. Резултат дори и лошо.
Или толкова малко е престироно, че не може да се определи като частично
изпълнение.
В тези случаи престирането на някакъв дължим резултат било много късно без интерес на Кр. , много
малко, много лошо е престирано се приравнява на ПЪЛНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ. това е най-тежката
форма
В зависимост от тези критерии във вр. с отклонение от дължимото разглеждаме и НЕТОЧНОТО
изпълнение
НЕТОЧНОТО – отклонение – форма на неточно изпълнение е забавеното изпълнение.
Отклонението тук от дължимото е във вр. с отклонение от времето на изпълнение на дължимата
престация. Не е престирано в уговореното време.
Друг вид отново във вр с неизпълнението е ЧАСТИЧНОТО – престиране на част от дължимия
резултат. Кр. е приел тази част от дължимия резултат за останалата длъжникът продължава да дължи
и съответно се пораждат различни последици, както за него, така и за кредитора. Лошото изпълнение
отново е отклонение от дължимото. В тесен смисъл може да се разглежда като некачествено т.е
отклонение във вр . с качеството на дължимия резултат. Лошото изпълнение като вид неточно
изпълнение може да се разглежда и в широк смисъл където може да имаме отклонение във вр. с
мястото на изпълнение на дължимия резултат. Чл. 63 повелява може да бъде и всяко отклонение от
общото изискване за добросъвестност при изпълнение на дължимия резултат.
ПРИЧИНИ и ПОСЛЕДИЦИ от Неизпълнението
Важни са формата на неизпълнение при определяне на последиците, причините довели до
неизпълнение до дължимия резултат и дали е възможно все още изпълнението на дължимия резултат,
защото невъзможността за изпълнение може да бъде временна и трайна невъзможност. Трябва да се
прецени дали този резултат все още може да се изпълни за да се определят последиците на това
неизпълнение. освен в закона последиците от неизпълнението може да са определени предварително
от страните по договора. Послединците както в закона така могат да бъдат определени и в договора
стига уговореното м-у страните да не противоречи на повелителните норми на закона. Виновното
поведение на длъжника е най-често случващата се причина за неизпълнението. /вината в
гражданското право е не полагането на онази дължима грижа като добър стопанин; виновното
поведение е в резултат от небрежното поведение. от къде правим извода че вината се предполага – чл.
79, ал. 1. извода е на базата на чл. 79 и чл. 45 при деликта/. Причината не е само вината на Дл.
Отговорни могат да бъдат и трети лица. Но има случаи на безвиновна отговорност на Дл. Като
аргумент посочваме чл. 81 , ал. 2. Пример на отговорност на без вина при продажба на вещи с
недостатъци – 193 ЗЗД без виновна отговорност. Отговорност без вина не се търси вина при
гаранционна отговорност на строителя той също отговаря за скрити дефекти в резултат на СМР-та.
Др. път имаме когато по чл. 50 ЗЗД т.нар обективна отговорност.
Какви са възможностите на кредитора а това са последиците от неизпълнението? – чл. 79- тук
вината се предполага. Тук Кр. има две възможности. Едната да поиска реално изпълнение заедно с
обезщетение за забавата, защото има още интерес- пряка алтернативност. Втората възможност
компенсаторно обезщетение, ако няма интерес. В първата хипотеза когато би могъл да използва пряк
иск за изпълнение разбира се реалното изпълнение трябва да е възможно наистина реалното
изпълнение. Вс. др. зависи от интереса на кредитора. Ако не е възможно ако няма интерес се използва
др. алтернатива чл. 79 т.нар компенсаторно обезщетение.
Чл. 79, ал. 2 –
Ако реално изпълнение е невъзможно какви др. възможности има Кр. т.е. трябва да имаме
виновна невъзможност – тук ще се приложи института на развалянето на двустранни договори – чл.
87, ал. 2 защото развалянето на двустранни договори се прави извода че на разваляне подлежат само
двустранинте договори. Ако невъзм се дължи на виновното поведение на Дл тогава Кр. има
алтернатива да избере чл. 87, ал. 2 а именно.
Др. възможност при виновна невъзможност освен чл. 87, ал. 2 е търси компенсаторно
обезщетение или заместващата облага съответно като изпълни насреща. Една заместваща облага
може да бъде застрахователното обезщетение, или обезщетение при отчуждаване.
Ако претенцията на Кр. е била не парична чл. 80 дава възможност на Кр. да трансформира
тази претенция в парична като поиска от съда да извърши определено действие за сметка на Дл. само
за заместими престации. Чл. 526 ГПК във вр. с чл. 80 ЗЗД.
Тук се разглеждат хипотези при които Дл. Е виновен
Какво се случва при невиновна невъзможност когато вината не е по вина на Дл.? Как се
разпределят последиците от това неизпъленнието – това е основното, същественото. Отношенията м-
у Дл. И Кр. при невиновна невъзможност се уреждат СЪОБРАЗНО с принципа за справедливост и
иконом. Целесъобразно при поемане на риска. ……………………….трайна невъзможност защото ако
е временна Кр. ще има право след отпадане на невъзможността да поиска претенцията си/дължимото/
но няма Дл. Няма да отговаря за вреди. Ако е временна тази невъзможност след нейното отпадане Кр.
ще има правото да писка от Дл. Но той няма да отговаря за вредите. Ако е окончателна тази
невъзможност отношенията се уреждат на основание чл. 89 . когато е частична ще ни помогне
изречение 2. когато имаме вина на трето лице – текста на чл. 21, ал. 2.
Причина за неизпълнението може да бъде поведението и на Кр. – притова положение
последния изпада в забава, не е указал необходимото съдействие на Дл без което послединя не може
да осъществи резултат или неоснователно не приема дължимата престация. Забавата на Кр. води до
освобождаване а Дл. От отговорност.

Тема 26 Невиновна невъзможност. Стопанска непоносимост

Неизпълненито може да се дължи на причини на които Дл. да не отговаря. Тези причини може
да се в резултат не по вина на Дл. отделно от това престацията не може да бъде изпълнена нито от Дл,
нито от едно 3-то лице към което Дл. да прибегне за да осъществи дължимия резултат.
Невъзможността може да бъде няколко вида – например начална и последваща. Ако невъзможността е
начална това води до нищожност на договора, поради липса на предмет.
Невъзможността може да бъде обективна и субективна
Субективната невиновона невъзможност за изпълнение се приравнява на обективна при
личните незаместими престации, пир които само Дл. трябва да изпълни дължимия резултат.
/художникът ослепява и не може да довърши портрета – престация интуито персоне/ и така се
трансформира в обективна. Релевантна е само обективната невъзможност за изпълнение. / ще има ли
невъзмож ако перстацията не може да се изпълни само от Дл. а само от 3-то лице – няма да имаме
невъзможност за изпълнние/
Др. видове невъзможност
Фактическа и Правна. Релевантни са и двете форми. Правна например – влязъл в сила
норм.акт който забранява строежи на определени територията на страната., адм. разпоредби- заповед
на кмета по време на зимния сезон.
Невъзможността може да се раздели на Временна и окончателна.
Може и на Пълна и частична.
Какви са последиците на невъзможността? – в зависимост от видовете незъвмоности. Ако е
пълна и няма как да бъде отстранена т.е. окончателна е Кр. губи правото да иска реално изпълнение
на дължимия резултат.
Ако невъзможността е временна Дл. може да изпълни при отстраняване на пречката, ако все
още Кр. има интерес от реално изпълнение.
Невъзмжоността може да бъде и частична само част от дължимата престация може да бъде
изпълнена ако Кр. няма интерес от частичното изпълнение би могъл да поиска разваляне на договора
на основание чл. 89 ЗЗД.
Ако за частичната невъзможност отговаря виновно Дл. Кр. може да поиска едностранно и без
предизвестие разваляне на договора.
В хипотезите сме на невиновна невъзможност за изпълнение – тежестта че неизпълнението на
дължимият резултат се дължи на причини за които не отговаря Дл. пада върху него.
Невиновната невъзможност може да се дължи на едно случайно събитие или непреодолима
сила. Някои автори приемат че случайното събитие и непреодолимата сила са едно и също явление и
няма разлика по м-у им.
Какво е характерно за случайното събитие? – случайното събитие е непредвидено от Дл.,
което означава че последния няма как да вземе необходимите мерки което тази непредвиденост го
прави непреодолимо и непредотвратимо. Става невъзможен дължимият резултат за изпълнение,
длъжникът не е виновен.
Под случайно събитие може да се разбира някакъв властически акт или НЕВИНОВНО
ПОВЕДЕНИЕ НА 3-ТОТО ЛИЦЕ. Непредвидимо е от длъжника и поради това е непреодолимо и
непред. Но ако можеше да се предвиди това означава че може да се предотврати. Но пък в неговия ФС
именно тази непридвидимост от Дл., но от др. от самия него не може да се предвиди.
Непреодолима сила – в ТЗ чл. 306, ал. 2.
По съвършената редакция се намира в §1 т. 14 в ЗОП. Непредолима сила са обстоятелства от
извънреден характер, които възложителят при полагането на дължимата грижа НЕ е могъл и не е бил
длъжен да предвиди и предотврати.
Съдебната практика приема, че случайното събитие е непреодолимо, защото е непредвидимо.
А непреодолимата сила е непреодолимо събитие дори и да е било предвидено. Например чл. 50.
Какви са последиците на невиновната невъзможност?
Чл. 89 – ако е пълна невъзможността договорът ще се развали по право.
 Принципа на икономическата целесъобразност ще помогне при анализ на последеците кой ще
понесе риска. Започваме най напред с едностранните договори – например заем за послужване.
Заемодателят е предоставил автомобила на свои приятл за определен период от време но автомобила
погива но не по вина на Дл. но не и по вина на трето лице. последиците ще се понесат от Кр.
А при двустранните договори – тук има задължение за „даре” /за прехвърляне на
собственост/ в едната хипотеза когато няма задължение за „даре” при двустранните договори рискът е
за Дл./ този, чиято дължима престация е погинала/. Това е по правило.
При задълженията за „даре” за прехвърляне на собственост, което се счита за изключение
рискът е за собственика. Чл. 186. ; 263; 196, ал. 1. има изкл. от това правило че рискът е за
собственика и то е при продажбата на изплащане на движими вещи – чл. 205, ал. 1 .
СТОПНАСКА НЕПОНОСИМОСТ – правната уредба е в чл. 307 ТЗ и в закона за арендата в
земеделието – чл. 16. се е приложима и в Оп а от тук и в частното право.
Чл. 307 – съдът може по искане на една от страните да измени или прекрати договора изцяло
или отчасти когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са били длъжни да
предвидят и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Ако
договорът не бъде изменен или прекратен изцяло или от части по искане на една от страните ще се
наруши еквивалентността на престациите. Прилага се при двустранните и възмездни договори,
защото имаме изискване за еквивалентност на престациите.
Анализ – ФС трайна промяна на обстоятелствата- пр. инфлация. Тази трайна промяна
настъпва след като договорът е сключен. Тези промени които страните не са могли и не са били
длъжни да предвидят са непреодолими. И в първоначалният си вид запазването на договора ще
противоречи на принципа на справедливостта и добросъвестността. Последиците са че съдът може
да измени или прекрати договора изцяло или отчасти.
Правото на една от страните по двустранния и възмезден договор да иска изменяне или
прекратяване на договора изцяло или отчасти по смисъл на чл. 307 се определя като потестативно
право. И решението ще бъде конститутивно.
НЕБРЕЖНОСТТА СЕ ПРЕДПОЛАГА, А УМИСЪЛА И ГРУБАТА НЕБРЕЖНОСТ ТРЯБВА
ДА СЕ ДОКАЖАТ ОТ КРЕДИТОРА – това е за чл. 45 – това е уточнение на темата неизпълнение и
това е вярното за небрежността.

Тема 27 Причини за неизпълнението, за които длъжникът отговаря – стр. 134

Тук резултата не е изпълнение не поради някакво събитие, а поради причина за която
Длъжника носи отговорност, за неговото виновно поведение.
Настъпва един юридически факт - Неизпълнение- неполагане на дължима грижа, което
означава небрежност, след като не е изпълнен дължимия резултат се предполага, че Длъжникът не е
положил именно тази дължима грижа.
Ищецът, ако е Кредиторът в един процес той не трябва да доказва неполагането на дължимата
грижа, защото тя се предполага. Той не трябва да доказва непалагането на дължимата грижа - т.е. не
трябва да доказва небрежността на Длъжника, тъй като тя се предполага.
За Длъжника той трябва да докаже обратното, че е положил необходимата грижа но резултата,
който е трябвало да престира не е престирал, поради причини, за които той не отговаря.
И като първа задача на Кредитора е да докаже дълга. От тук насете дали е положил или не
е положил дължимата грижа е оборима презумпция, която Длъжникът трябва да обори.
Умисъл и груба небрежност НЕ се предполагат.
Ако Кредиторът твърди, че Длъжникът е действал умишлено и затова не изпълнил дължимият
резултат той трябва да докаже, че е действал виновно, но с умисъл.
По отношение на небрежността и грубата небрежност – пример – от учебника на Траян
Конов – подбрани съчинения. Небрежно действа този, който без да знае това не полага грижата на
добрия стопанин. При грубата небрежност действа този, който също така без да знае не полага една
по-малка грижа, тази която и най небрежните биха положили в подобна обстановка. В този смисъл
разликата в грубата небрежности небрежността е количествено.
Без да знае това не полага грижата на добрия стопанин – тук нямаме умисъл, а небрежност.
Без да знае това е трябвало да положи по-малка грижа при грубата небрежност, но не я е положил.
Например при влога – чл. 255, ал. 2 ЗЗД – отговаря само когато е предупредил влогодателя, но
въпреки предупреждението влогодателя не идва да си вземе вещта. /например влог – лек автомобил се
пази в неговия двор и той отговаря само при умисъл и груба небрежност. при грубата небрежност
трябва да положи една по-малка грижа - например да не заключи колата в двора. Ето това и най-
небрежните няма за забравят. /груба небрежност е и когато някой ви остави чанта да пазите, но вие я
оставите на перваза да речем и отидем в другата стая – ето това е груба небрежност, защото и най-
небрежния няма да го направи това/. Тази груба небрежност не се предполага, а трябва да се докаже-
трябва да се докаже, че ми е дадена тази чанта.
ПРИЧИНИ за неизпълнението, за които Длъжникът отговаря
Като обективно основание на договорната отговорност – Фактически Състав:
- е поведението на длъжника, което НЕ означава и на 3-тото лице, ако е бил
съответно натоварен от Дл.
/Пример - имаме неизпълнение на договорно задължение – това поведение ще се изрази в
бездействие. Аз трябва да си върна дълга от 1 000 лв., но не го правя. Аз съм бездействала и заради
това не съм изпълнила дължимия резултат. Тук имаме задължение да си върна дълга т.е. за
положителна престация. Аз е трябвало да действам, но не съм го направила и поради тази причина
резултатът е неизпълнение на дължимата престация. Обратно когато имаме задължение за
отрицателни престации тогава вече е трябвало да бездействам, а аз съм действала активно.
- противоправността е към обективното основание- дължимото поведение на Дл.
не е съобразено с модела на дължимата грижа.
Аз като влогоприемател съм поела задължението да пазя лекия автомобил. Дължима грижа
означава, че каквото направя за своите вещи същото трябва да го направя и за вещите на Кр., за които
съм поела задължението да ги пазя, дори и малко повече. Т.е дори и тази дължима грижа, която бих
положила за собствените си работи трябва да положа дори и малко повече за изпълнение
задължението към кредитора. Както бих заключила собствения си лек автомобил така трябва да
направя и с колата на Кредитора. Това е един общ модел дължимата грижа и това зависи от
престацията, зависи от лицата, трябва да се конкретизира, тъй като е абстрактно понятие,
определеното старание, усилие които трябва да положи длъжника. Според конкретния случай
знанията, уменията които има. Например – чл. 244 – договора за заем – конкретен модел за
дължимата грижа. ;
- вредата – това е една неблагоприятна последица, която възниква в правната сфера
на кредитора. Било в неговата неимуществена или имуществена сфера. Освен, че е
пропуснал ползи и е направил значителни разноски в резултат на дължимия
резултат е претърпял и неимуществени вреди. ;
- причинната връзка между поведението на длъжника и противоправния
резултат за Кредитора от една страна и между неизпълнението и вредите,
които е понесъл кредитора.
Това са елементите от ФС на обективното основание на договорната отговорност.
Към субективното основание
1. Вината – тук го свързваме с небрежността, която посочихме по-горе.
2. добросъвестността – длъжникът е добросъвестен когато не е знаел, че НЕ полага
дължимата грижа, т.е. действа добросъвестно когато НЕ ЗНАЕ, че не полага дължимата
грижа.
А това незнание може да идва в резултат на недостатъчно познаване на работата, която
трябва да извърши, за да вложи дължимата грижа. Предполага се когато е действал добросъвестно
- т.е. при незнание, че не полага дължимата грижа неговото поведение е небрежно. В основата е
психическото отношение на Длъжника към неговото поведение. Пример – проектанта при един
договор за изработка действа добросъвестно, но не изпълнява точно задължението си поради не
познаване точно естеството на работа и поради тази причина не полага и тази дължима грижа, която
се изисква точно, за да изпълни точно дължимия резултат.
Недобросъвестно – много добре знае какво трябва да направи, но не го прави, няма
желание. Ето тук имаме налице едно умишлено поведение – знае как да го направи, но няма
воля, желание.
3. Длъжникът отговаря и за чужди действия - например отговаря за действията на
лицата, които е привлякъл в изпълнение на дължимия резултат.
4. Отговорност без вина – Длъжникът не може да се освободи от отговорност - т.нар.
обективна отговорност дори и да докаже, че вредите от неизпълнението се дължат на
случайно събитие, което той не е могъл да предвиди и съответно да предотврати.
Отговорност без вина имаме при паричните задължения – чл. 81, ал. 2 ЗЗД.
Единствената възможност е при непреодолима сила, за да се освободи от отговорност.
При виновна невъзможност – чл. 87, ал. 2 ЗЗД – ако договорът е двустранен, ако това
задължение е невъзможно да бъде изпълнено Кр. съответно без да даде срок, че ще развали договора.
Когато тази невъзможност е частична – чл. 89 ЗЗД преценката на съда, ако не се споразумеят има
съдебно разваляне на договора;

Тема 28 Забава на длъжника. Частично изпълнение. Лошо изпълнение – това са ФОРМИ НА

НЕИЗПЪЛНЕНИЕ.
Забавено изпълнение на длъжника поради причини, за които той отговаря. Забавено
изпълнение е налице когато е изискуемо. Длъжника отговаря само когато виновно не е изпълнил
дължимия резултат.
При забавеното изпълнение дължимата престация е възможна и изпълнена- престирал е
не на време.
Задължението е изискуемо кредитора отправя покана до длъжника след падежа и тази
покана представлява едностранно изявление на Кредитора за изпълнение на дължимия
резултат. Чл. 87, ал. 1 ЗЗД
Частично изпълнение – това е форма на неточно изпълнение – забавено отклонение във
връзка с времето- частично изпълнение – отклонение във връзка с количеството.
Лошо изпълнение което се разглежда от някои автори в два аспекта - като лошо по
отношение на качеството и лошо изпълнение например не е престирано на уговореното място. Тук
лошото изпълнение в този си смисъл се разглежда в широк смисъл, а по отношение на
качеството в тесен смисъл.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение на части дори и
задължението да е делимо – чл. 66 ЗЗД – тук имаме непрестиране на целия дължим резултат.
Възможностите на Кредитора при частично изпълнение ако имаме интерес са: иск за
изпълнение на дължимата престация, т.е. за неизпълнената част. Ако нямаме интерес от
частичното изпълнение - чл. 89 ЗЗД – частична невиновна невъзможност на дължимия резултат.
;
Лошо изпълнение/ в тесен смисъл/- възможностите на Кредитора са примерно при договор
за продажба чл. 193 ЗЗД, 195 ЗЗД - купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с
разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани
недостатъците за сметка на продавача. Тези възможности са алтернативни. И това да избира е правото
на купувача. Заедно с тези три алтернативни възможности разполага с още една ако вещите са родово
определени. Може да се приеме, че има 4 алтернативни възможности купувача. Нашето
законодателство дава допълнителна възможност на купувача кумулативно да иска обезщетение и за
вреди – чл. 195, ал. 2 ЗЗД.
При договор за изработката- чл. 265 ЗЗД – имаме два фактически състава. В единия имаме
отклонение от поръчката – вместо да боядиса стената в бяло той я е боядисал в бежово. Другият
състав или изпълнената работа има недостатъци – не я е боядисал качествено. Тогава поръчващият
може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане.
Сега чл. 265, ал. 2 ЗЗД – разваля договора по смисъла на чл. 87 и сл. ЗЗД. може да развали
договора, защото изработката е един двустранен договор.

Тема 29 ЗАБАВА НА КРЕДИТОРА – чл. 95 – 96 ЗЗД

Анализ на чл. 95 първата хипотеза на ФС е не оказване на необходимото съдействие при
изпълнение на ОО действа принципа на сътрудничество между страните с общи усилия да се стигне
до изпълнение на дължимия резултат. Това означава че Кр. трябва да окаже необходимото съдействие
на длъжника, тъй като без неговото съдействие на може да бъде престиран дължимия резултат- няма
начин, наложително е съдействието на Кр. принципът на сътрудничество означава също така
приемане на изпълнението от страна на Кр.
При първия елемент от ФС на чл. 95 ако няма срок за изпълнение на престацията от страна на
длъжника е необходимо да писка съдействие.
Вторият ФС – не приеме предложеното му от Дл. изпълнение.
Последиците са регламентирани в чл. 96. причината е неговото поведение – на кредитора.

Тема 30 Вреди. Понятие и видове

Вредата това е тази неблагоприятна последица, която накърнява имуществената и
неимуществената сфера на Кредитора в резултат неизпълнение на задължението по договора от
длъжника или увреждане от делинквента при непозволеното увреждане. Тази неблагоприятна
последица трябва да се отстрани - т.е. да се поправи. Това е именно целта на гражданската
отговорност.
ПРАВНО значение на вредите
Вредата е основание на отговорността и границата, която е важна и има значение за
определяне размера на отговорността.
Чл. 79, ал. 1 ЗЗД - пример договор за изработка –
Изпълнителят не е изпълнил задължението своевременно – изпълнител -------поръчващ.
имаме забавено изпълнение. Възможно е това забавено изпълнение
да не води до причиняване на вреди. Но ако в договора са уговорени примерно неустойки например за
забавено изпълнение дори и да не са причинени вреди тя ще се дължи. Ако не е уговорена и има
забавено изпълнение Кредиторът ще трябва да докаже вредите, че те са причинени, които са
настъпили в неговата правна сфера. Трябва да докаже причината- т.е. реалността, каузалността и
размера. Но може и да не е претърпял вреди.
Значението на вредите е в основанието на гражданската отговорност.
Къде в чл. 79 ЗЗД е основанието на гражданската отговорност?. Нали имаме алтернатива –
реално изпълнение заедно с обезщетение за забавата/именно тези вреди/----реалност----каузалност---
размер. Трябва да ги докаже. Основанието на гражданската отговорност е обезщетението за
забавено изпълнение. Тежестта на доказване е на кредитора.
Пример - заем за послужване -----Кредиторът/заемодател/ е дал в заем бормашина на стойност
1 000 лв. на заемателя. Заемателят я е загубил /носи отговорност/ не може да изпълни дължимата
престация да върне обратно бормашината. Е- сега той не може да изпълни престация и така че
другата алтернатива е да даде друго на стойността на бормашината. Това е суругата на изпълнението
– ст-стта на изпълнението. Е- къде ще бъде основанието на гражданската отговорност, ако е
претърпял вреди. Но ако е взел бормашината под наем. Но пропусната полза трябва да е много, много
сигурно събитие. Гражданската отговорност в „обезщетение за неизпълнение” е в обезщетение на
вредите в резултат от това неизпълнение. но законодателят има предвид и суругата – стойността на
изпълнението.
В чл. 195, ал.2 ЗЗД - къде е основанието за гражданската отговорност?- представлява
проявление на гр. отговорност – обезщетението за вреди.
По чл. 195, ал. 1 ЗЗД това са алтернативни възможности, които има купувача при продажба на
вещ с недостатъци. Това, че вещта има недостатъци не означава, че непременно е претърпял вреди.
Имаме кумулация чл. 195, ал. 1 може да се упражни заедно с чл. 195, ал. 2 и точно в нея е
проявлението на гражданската отговорност за евентуално вреди, които може и да не е претърпял. Не е
задължително. Ако са претърпени трябва да ги докаже.
При развалянето на двустранни договори – развалянето на двустранните договори също не
е проява на гражданската отговорност, защото развалянето като институт няма обезщетителна
функция, каквато имат вредите. А функцията на развалянето е първо да се освободи правната страна -
да не бъде обвързана тази страна с тази която не изпълнява задълженията си, да бъде
прекратена тази облигационна функция. Това е функцията на развалянето на двустранния договор.
Докато вредите имат обезщетителна функция - накърнена е правната сфера. Например може
имуществена, а може и неимуществената допълнително.
Бидейки развален този двустранен договор поради причина за която длъжника отговаря
кредиторът може да поиска и обезщетение за вреди на основание чл. 82 ЗЗД – обхваща обхвата при
неизпълнение на договорно задължение.защото обхваща претърпяна загуба и пропусната полза.
Когато Кредиторът развали един двустранен договор от това разваляне е възможно да
претърпи вреди, но е възможно и да не претърпи вреди може да ги иска на основание чл. 82 ЗЗД ако е
претърпял такива вреди – имуществени.
Най главното делене на вредите е на ИМУЩЕСТВЕНИ и НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ.
ИМУЩЕСТВЕНИ вреди – те са оценими в пари. Те представляват разликата между
имуществото на Кредитора след увреждането и това което би имал ако вредоносното действие не бе
настъпило. Разделянето на имуществените вреди е на претърпени загуби и пропуснати ползи.
/например претърпяна загуба – разноски, които са направени във връзка с изпълнение на
задължението, може да са поети задължения към други лица.
пропуснатите ползи - доказването на истина е трудно. Трябва наистина да бъдат сигурни тези
ползи, които Кр. е трябвало да реализира, ако Дл. е изпълнил точно задължението. Трябва да бъдем
сигурни в пропуснатите ползи. Трябва да се търси максимално сигурното.
За пропуснати ползи се говори само при неизпълнение на договорно задължение в чл. 82
ЗЗД. Но това не означава, че тези пропуснати ползи не са били възможни и в резултат на деликт. При
деликта имаме друг фактически състав - едно лице, деликвент е причинил вреда на друго лице, но
преди това не са били в някакви предишни отношения. Тук имаме нарушаване на правилото, че
„който причини виновно другиму” ще трябва да поправи вредите. Пропусната полза има и при
деликта независимо, че пропуснатата полза е спомената само в чл. 82 ЗЗД. /пример минавайки
покрай магазина деликвента/увредителя/ хвърля камък и чупи витрината. Тук освен, че може да бъде
търсен за хулиганска проява, може да има и граждански иск да бъдат поправени тези вреди. Да бъдат
поправени имуществени вреди- това което е загубил. И при деликта има пропуснати ползи- два дни
не е работил магазина и в резултат на това увреждане е пропуснал да реализира полза.
НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди – те не са оценими в пари. Това са моралните вреди. И
трябва да бъде определено по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. Справедливостта не е
абстрактно понятие. Неимуществени вреди - това е увреждане на достойнството, честа, здравето,
преживените болки и страдания.
!!!!Основният спор при неизпълнение на договорно задължение според практиката на
съда се присъждат само имуществени вреди, но не и неимуществените. Съдебната практика е
последователна – присъжда обезщетение в резултат на неизпълнение само за имуществени
вреди, но неимуществени вреди. Дори и да са причинени НЯМА да присъди. Такава е практиката.
Доктрината приема, че неимуществени вреди могат да бъдат присъдени и в резултат на
неизпълнение на договорно задължение.
При неизпълнение на договорно задължение се присъждат само имуществени вреди.
При деликт може да се присъдят, както имуществените, така и неимуществените.
Текста на чл. 52 ЗЗД е регламентиран в раздела на непозволеното увреждане и заради
това съдът приема, че ще се дължат само при непозволено увреждане. Доктрината е
категорична, че систематическото място на чл. 52 ЗЗД НЕ е основание да се приеме, че
неимуществени вреди ще се дължат само при непозволено увреждане. Доктрината е ЗА
обезщетение на неимуществени вреди и в резултат на неизъпление на договорни отношения. Чл. 52 се
прилага по аналогия.
Друг аргумент на съдебната практика, който също не е състоятелен, че претърпените
загуби и пропуснатите ползи са характерни само за имуществените вреди. И това не е състоятелен
аргумент на съдебната практика, защото чл. 82 ЗЗД НЕ визира имуществените вреди, а обхвата на
вредите. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза.
ПРЕКИ и КОСВЕНИ вреди
Преки – както казва чл. 82 ЗЗД - подлежат на обезщетение.
За косвените няма да го държим отговорен – пример – от учебника на проф. Кожухаров.
Длъжника ще го държим отговорен само за тези вреди които са пряка и непосредствена последица.
За косвените вреди длъжникът НЕ отговаря.
Предвидими и непредвидими вреди –
По чл. 82 ЗЗД – когато длъжникът е бил недобросъвестен отговаря за всички преки и
непосредствени вреди в това число, както за предвидимите, така и за непредвидимите вреди.

Тема Поправяне на вредите

Основното правило: Поправянето на вредите НЕ трябва да води до обогатяване на
изправната страна или увредения.
Отстраняването на вредите е начин да се възстанови предишното състояние на
увредения преди увреждането обезщетение на кредитора за всички релевантни вреди, които е
претърпял от неизпълнение на задължението.
НАЧИН за поправяне на вредите е НАТУРАЛНОТО ПОПРАВЯНЕ. Натуралното
поправяне основно се прилага при непозволеното увреждане. Щом увредения иска такъв начин
за поправяне на вредите няма основание да му бъде отказано.
Ако е възможно Дл. да отстрани вредите, чрез натурално обезщетение няма пречка да му
бъде отказано, дори и увредения да се съпротивлява.
Ако натуралното поправяне според всеки конкретен случай води до желания ефект, а
именно поправяне на неблагоприятните последици и връщане на предишното състояние няма
основание да не бъде реализирано.
Разширителното тълкуване на чл. 79, ал. 2 ЗЗД – дава възможност да се прилага
натуралното поправяне и при непозволено увреждане – мнение на Кожухаров.
Други автори като се позовават на чл. 51, ал. 1 ЗЗД приемат, че натуралното поправяне при
непозволеното увреждане е недопустимо и може да бъде само парично това е според Калайджиев.
Трябва да се присъединим към мнението на Кожухаров, защото ако най-малкото увреденото лице
желае да му бъде поправен счупения прозорец защо да отричаме тази възможност – ще му поправят
прозореца, вместо да му дават пари и от тук насетне то да търси увреденото лице начини да си
поправи прозореца. Текстът на чл. 51, ал. 1 ЗЗД е диспозитивен. Там където е възможно
натуралното поправяне не е възможно при неимуществените вреди. Но там където е възможно
натуралното поправяне дори и при деликта и няма да доведе до прекомерно оскъпяване при
възстановяване на предишното състояние е допустимо.
Текстовете, които ни дават основание, че е възможно натурално поправяне на вредите в
резултат на неизпълнение на договорно задължение са чл. 79 и чл. 80 ЗЗД.
При задължения за бездействие - как ще бъде натурално поправена вредата - трябва да бъде
възстановена на предишното състояние. /остъклената тераса се възстановява в предишното
положение/.
Обобщение: Натурално поправяне имаме, както при неизпълнение на договорно
задължение, така и при деликт.
Друг начин за поправяне на вредите е ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ – Обезщетяване на
последиците от вредите чрез паричен еквивалент. Определена сума пари възстановява
настъпилите последици от вредите.
Чрез плащане на парична сума се поправят настъпили имуществени вреди в
имуществената сфера на кредитора. Настъпилите неимуществени вреди НЕ могат да бъдат
възстановени, но кредиторът чрез плащане от страна на длъжника на паричната сума като
обезщетение би могъл да си набави други блага.
Обезщетението при поправяне на имуществените вреди с пари трябва да покрие
разликата между настоящата стойност на имуществото на кредитора и стойността на
имуществото му, ако вредата не би настъпила.
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ВРЕДАТА
По коя стойност следва да бъде оценена вредата? – много са становищата.
Преобладаващото мнение е, че вредата следва да се оцени по нейната относителна
стойност, като се вземат предвид конкретните нужди на увредения кредитор, благото, което е
засегнато, какво значение и функции е имало това благо и заради това казваме по
относителната стойност.
Меродавният момент на изчисляване на вредата – от кой момент следва да се оцени
причинената вреда. Вредата трябва да се изчисли в паричната й стойност В МОМЕНТА НА
НАСТЪПВАНЕТО Й. Необходимо е обаче съдът да вземе предвид, ако цените се променят.
Аргумент на чл. 235, ал. 3 ГПК, който застъпва тази теза.

Тема 31 Отговорност за вреди при непозволено увреждане

Договор за продажба – купувача не е престирал на време цена той ще дължи само
имуществени вреди. Отговорността на деликта е по засилена. Тд. № 4/2012 г. Т. Конов – 2012 статия
в бр.3.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
4/2012
гр.София, 29 януари 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданска и Търговска колегии, в съдебно заседание на
6 декември 2012 год. в състав:
докладвано от съдия Таня Райковска и съдия Борислав Белазелков
Тълкувателно дело № 4/2012 е образувано с разпореждане от
09.05.2012 година на Председателя на Върховния касационен съд по
предложение на тричленен състав на Върховния касационен съд,
Търговска колегия, І отделение по т. д. № 784/2010 година - Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегия да приеме тълкувателно
решение по реда на чл. 292 ГПК, поради противоречива съдебна практика
по въпроса:
Какъв е видът на отговорността на обществения снабдител -
енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на
предвидените предпоставки в общите условия към договора – е
прекъснал електроснабдяването на потребителя - договорна или
3
деликтна, с оглед претенции за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.
По повдигнатия правен въпрос някои съдилища приемат, че при
неизпълнение на договорно задължение за непрекъснато доставяне на
електрическа енергия и при неправомерно прекъсване на
електрозахранването в нарушение на разпоредби от общите условия за
продажба на електрическа енергия за битови нужди на енергийното
предприятие, общественият снабдител отговаря по чл. 82 ЗЗД за
обезщетяване на имуществените вреди – претърпени загуби и пропуснати
ползи, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а ако е недобросъвестен – за всички преки и непосредствени
вреди, но не дължи обезщетение за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди се обезщетяват, когато произтичат от непозволено
увреждане.
Други съдилища присъждат обезщетение за неимуществени вреди,
определени по критерия на чл. 52 ЗЗД, за причинени неудобства в резултат
на прекъсване на електрозахранването на основание чл. 49 ЗЗД, като
приемат, че деликтът се изразява в действия на служители на
електроразпределителното дружество, които в изпълнение на възложената
им работа са преустановили доставката на електрическа енергия.
Преди да се даде отговор на поставения въпрос трябва да бъде
изяснен по-общия въпрос, дължи ли се обезщетение за неимуществените
вреди от неизпълнението на договорно задължение? Този въпрос не е
разрешен изрично в българското законодателство. Старият ЗЗД, в сила от
01.03. 1893 г. не е правил разграничение между имуществените и
моралните (неимуществените) вреди. При неговото действие пред
Върховния касационен съд се е поставял само въпросът за дължимостта на
обезщетение за моралните (неимуществените) вреди от деликт. С
Тълкувателно решение № 8 от 1909 г. (Обн. ДВ, № 29 от 08.02.1910 г.) на
Общото събрание, Върховният касационен съд е преодолял
противоречивата практика на Гражданското и Наказателното отделения на
съда, като е приел, че обезщетение за моралните (неимуществените) вреди
се дължи както при престъпление, така и при граждански деликт. Това
разрешение на съдебната практика се възприема колебливо от
законодателя, който през 1922 г. урежда изрично такава отговорност само
за някои престъпления, а за гражданските деликти мълчи, през 1934 г.
възприема разрешението на съдебната практика, но през 1935 г. отново
изрично установява такава отговорност само за някои престъпления, а за
гражданските деликти запазва мълчание. При това положение съдебната
практика приема, че ограниченията важат само за изключените
престъпления. Новият ЗЗД /ДВ, № 275 от 22.11.1950г./ възприема изрично
и пълно разрешението на съдебната практика, като в чл. 52 ЗЗД установява
правилото, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост.
4
Въпросът дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди от
неизпълнението на договорно задължение се поставя за първи път пред
Върховния съд при действието на ЗЗД от 1950 г. по повод предявен иск за
неимуществените вреди от недостатъци на закупена вещ. В решение №
1786 от 02.07.1970 г. по гр. д. № 1148/79 г. на І г.о. Върховният съд
приема, че при нарушаване на договорни задължения неимуществени
вреди не могат да се търсят, тъй като правилото на чл. 52 ЗЗД, уреждащо
отговорността за неимуществени вреди при непозволено увреждане, не
може да се приложи по аналогия спрямо неимуществените вреди,
причинени от нарушаването на договор. Аргументите в подкрепа на такъв
правен извод са: систематичното място на чл. 52 ЗЗД в материята на
непозволеното увреждане; чл. 82 ЗЗД урежда само обезщетението за
имуществени вреди, тъй като само те може да се изразяват в претърпени
загуби и пропуснати ползи; определянето на обезщетение по
справедливост е изключение и то не може да се прилага по аналогия, вън
от материята на деликтите; невъзможно е да настъпят неимуществени
вреди от неизпълнението на договор.
Изложените аргументи не са неоспорими. В доктрината са известни
аргументи за обратното:
Действително чл. 52 ЗЗД има приложение за деликтната отговорност,
но само от систематичното място на един институт не може да се прави из-
вод за волята на законодателя да отрече обезщетяването на неимуществе-
ните вреди и при договорната отговорност.
Наистина чл. 82 ЗЗД се прилага за имуществените вреди, но това не оз-
начава, че неимуществени вреди при договорната отговорност не могат да
се търсят. Член 82 ЗЗД не е общо правило, което урежда кръга на подлежа-
щите на обезщетяване вреди. Той изразява норма, която визира границите
на гражданската отговорност при имуществените вреди.
Няма легални, догматични или практически основания да се счита, че
обезщетяването на неимуществените вреди е изключение. Напротив, усъ-
вършенстването на защитата на личността и разширяването на кръга на
личните блага – предмет на права, което е видно както от Конституцията –
чл. 28–30, 32, 33–35, 37–39, така и от редица други нормативни актове, е
доказателство за противното – че обезщетяването на неимуществените вре-
ди е принцип, а не изключение. Този извод се подкрепя и от международ-
ните договори, които по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията са част от
вътрешното право.
Няма причина чл. 52 ЗЗД да не се прилага по аналогия и при договор-
ната отговорност. Предвидените в чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА предпоставки за
аналогия на закона са налице. Между неимуществените вреди при деликт-
ната и договорната отговорност има подобие. И в двата случая, те се
изразяват в засягане на защитими права, което засягане няма парична
оценка. Прилагането по аналогия на правилото на чл. 52 ЗЗД и при дого-
ворната отговорност съответства на целта на закона и на правилата на мо-
рала. Този извод се потвърждава и от единния характер на гражданската
отговорност.
5
Не може да се сподели и виждането, че неизпълнението на облига-
ционно задължение не може да причини неимуществени вреди. Законът не
съдържа подобно ограничение. Както деликтът, така и неизпълнението мо-
гат да причинят неимуществени вреди.
Практиката на Върховния съд се насочва в друга посока с приемането
на Тълкувателно решение № 54 от 1986 г. на ОСГК на ВС, съгласно което
производителят на стока с недостатъци отговаря на деликтно основание,
както за имуществените, така и за неимуществените вреди, причинени на
потребител. Това разрешение на съдебната практика се възприема от
доктрината като важна стъпка по пътя за защита на правата на
потребителите. Критиките към него се концентрират върху прескачането
на отговорността на продавача, и се поставя въпросът за отговорността на
продавача, когато той е и производител на некачествената стока.
В същото време с новия Кодекс на труда /обн.,ДВ,бр.26/ 01.04.1986г. и
бр. 27/04.04.1986г., в сила от 01.01.1987г., изм., и доп./ законодателят
преурежда в чл. 200 отговорността на работодателя за вреди при смърт или
увреждане здравето на работника или служителя като договорна, без да
изключва обезщетяването на неимуществените вреди, и изрично включва в
чл. 226, ал. 3 като подлежащи на обезщетяване и неимуществените вреди
от неиздаването или несвоевременното издаване на необходимите
документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение,
както и от вписването на неверни данни в издадените документи. Същото
разрешение е възприето от законодателя и за отговорността на държавното
учреждение за вреди при смърт или увреждане здравето на служителя в чл.
78, ал. 3 от Закона за държавния служител/ ДВ,бр. 67/27.07.1999г. в сила от
28.08.1999г./. Възможност за обезщетяване на неимуществените вреди от
неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения
законодателят урежда също за туроператора или туристическия агент в
чл.35,ал.5 от Закона за туризма/ ДВ,бр.56/07.06.2002г./, и за дистрибутора и
търговеца в чл. 131 от Закона за защита на потребителите / ДВ, бр.
99/09.12.2005г., в сила от 10.06.2006г., изм., и доп./, а в чл. 631а от
Търговския закон/ ДВ, бр. 58/27.06.2003г./ приема, че юридическо лице
също може да претърпи неимуществени вреди.
Както се вижда от развитието на съдебната практика и
законодателството, тезите, че конкуренцията между договорна и деликтна
отговорност е недопустима, и че договорната отговорност не включва
обезщетяване на неимуществените вреди, стават трудно удържими.
При липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или
неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи
правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени
вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за
неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването
на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно
задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е
6
по-строга от договорната). Когато неимуществените вреди са причинени
от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения,
на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото
недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-
тежката му отговорност) – обезщетението е за всички преки и
непосредствени неимуществени вреди.
При този отговор на по-общия въпрос за дължимостта на
обезщетение за неимуществените вреди от неизпълнението на договорно
задължение не се налага да бъде изясняван въпросът за конкуренцията
между договорната и деликтната отговорност.
При изясняването на отношенията между обществения снабдител –
енергийно предприятие и потребителя следва да се има предвид, че
договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по
съществуващо облигационно отношение между страните, докато при
деликта облигационната връзка между страните възниква едва с
причиняването на вредата. В разглеждания случай, между енергийното
предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието
основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя
електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без
значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни
волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че
отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика,
не влияе на естеството на източника на задължението – договор. Без
значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение
от административен орган.
Отговорността на доставчика за прекъсване на електроснабдяването
не може да бъде квалифицирана като деликтна, тъй като вредите не са
причинени от нарушаване на общото правило да не се вреди другиму. В
случая снабдяването с електроенергия се определя от Закона за
енергетиката /ДВ, бр.107/09.12.2003г./като услуга в обществен интерес, но
доставката се осъществява по силата на индивидуален договор (чл. 95а ЗЕ).
Прекъсването на снабдяването с електроенергия в нарушение на
предпоставките, предвидени в закона (чл. 122 – 124 ЗЕ) и в общите
условия, е неизпълнение на договора.
По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на Върховен касационен съд
РЕШИ:
Отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие,
когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в
общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на
7
потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена
недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и
непосредствени неимуществени вреди__

Тема 32 Неустойка – чл. 92- правна уредба и чл. 309 ТЗ – то е за отношенията между търговци.
В чл. 92 е уредена т.нар. зачетна неустойка.
Определение за неустойка – предварително уредена от страните или установена от
закова или др. нормативен акт допълнителна клауза, според която длъжникът ще дължи
определена имуществена ценност в случай на неизпълнение на задължението си.
Функции на неустойката – те са две: основната е обезщетителна и обзпечителна. А третата
наказателната??? няма нормативна опора, но е широко застъпвана в теорията и в практиката.
В какво се изразява обезщетителната? – знае се предварително размерът на обезщетението
при настъпване неизпълнението. Може да не са настъпили вреди, но неустойката се дължи. Но ако е
претърпял по-големи вреди той ще трябва да ги докаже тогава.
Обезпечителна – Дл. трябва да изпълни, защото е поставен под огрозата, ако не го направи да
дължи неустойка. Оказва се косвен натиск върху длъжника. Неустойката гарантира изпълнението на
задължението да бъде точно в противен случай Дл. ще дължи предварително уговорената неустойка
за някои от формите на неизпълнение.
Чл. 417 т. 3 ГПК - 3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на
подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други
заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи.
Неустойката е акцесорно задължение, но от др. страна се характеризира и със своята
самостоятелност. Акцесорно- трябва да има и нещо друго. Неустойката не може да съществува без
наличието на главен дълг, но давностния срок за погасяването й е различен – чл.111, т. б.
Ако главния дълг се погаси по давност погасява се и задължението за неустойка.
Извод – това е белега на акцесорния характер. Самостоятелно е по признака на давността.
Могат да бъдат уговорени допълнителни модалитети, различни от модалитетите на главния дълг.
Главният дълг може да бъде действителен, но неустойката да бъде обявена за частично нищожна.
Например поради на добрите нрави- уговорената неустойка е прекомерно голяма, а това противоречи
на добрите нрави. При смяна на страните по договора неустойката се запазва. Неустоечното
задължение представлява допълнителна престация, която се дължи при неизпълнение на договора и
обикновено е идентична с вида на главния дълг. Най-често се уговаря в %.
ВИДОВЕ НЕУСТОЙКА –
Различни са критериите при делението на видовете неустойка.
Според съотношението между неустоечното задължение и обезщетението за вреди
разграничаваме:
ЗАЧЕТНА – тя е уредена в чл. 92 – дължи се без да се доказват вредите. Ако вредите са в по-
голям размер трябва да се докажат от Кредитора и се дължи разликата между неустоечното
задължение и действителния доказан размер на вредите.
На основание чл. 92, ал. 2 размера на уговорената неустойка може да бъде намален от съда.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА – независимо от размера на вредите се дължи само неустойката.
АЛТЕРНАТИВНА –
КУМУЛАТИВНА – прието е да се нарича още НАКАЗАТЕЛНА. – дължи се заедно с пълния
размер обезщетения за причинените вреди. Представлява един вид санкция за неизправния длъжник.
Основното деление разграничаваме 4. трябва от съдържанието да се разбере.

В зависимост от вида на неизпълнение – Неустойка за пълно неизпълнение и за забавено

изпълнение, за лошо или частично изпълнение. Може да бъде уговорена неустойка и при разваляне на
двустранни договори. В договорите не се конкретизира за какъв вид се уговаря неустойката. Може да
се уговори неустойка по нейния вид. Тя може да се дължи както за виновно неизпълнение, така може
да се уговори неустойка и при невиновна невъзможност за неизпълнение. може да бъде уговорена…..
Договорна и Законна; мораторна и компенсаторна; еднократно или периодично
платима.
Чл. 309 ТЗ – се говори за субективна търг.сделка. има варианти да бъде намалена .
Разлика между чл. 92, ал. 2 ЗЗД и чл. 309 ТЗ – излиза, че може. ТР 1/по т.д. №1 от 2009 г на
ВКС. Неустойката може да бъде обявена за нищожна поради противоречие на добрите нрави. Може и
по чл. 307 ТЗ. Може да бъде изменен целия дълг.
ВАЖНО - възможно е освен при мораторната неустойка за забавено изпълнение. ако имаме
мораторна за забавено не може.

Тема 33 Задатък
Правна уредба чл. 93 ЗЗД – задатъкът е имуществена ценност, която се дава предварително от
едната страна по договора и служи като доказателство, че договорът е сключен.
Разлика между задатък и неустойка. Задатъкът се дава при сключването на договора, докато
неустойката се дължи при неизпълнение на задължението от Дл. Задатъкът също е акцесорно
задължение. То е реално съглашение. За да възникне задатък трябва да е дадено това. Реални – влог,
залог, заем и когато предмет на дарението е вещ и то се извършва чрез предаване. Вс. останали са
консенсуални – поръчка, наем и т.н.
Предаването на вещта няма вещно действие. Има изключение когато се предават пари.
ФУНКЦИИ НА ЗАДАТЪКА – 1. доказателствена. Както при неустойката задатъкът има и
обезпечителна функция – срещу неплатежоспособността на длъжника. Той има и наказателна
функция.
ДЕЙСТВИЕ НА ЗАДАТЪКА
Анализ на чл. 93 - Страната която дава задатъка е по заинтересованата страна. Ако тя се
откаже от договора губи задатъка. Другата страна изправната има правото да го задържи задатъка.
Страната която е получила задатъка, ако не изпълни задължението го дължи на другата страна и то в
двоен размер.
При невиновна невъзможност за изпълнение задатъкът се връща на страната, която го е дала.
Когато е налице частична невиновна невъзможност задатъкът може да се прихване с възможната
изпълнима част от задължението стига да бъде еднородна.
Виновна невъзможност – изправната страна има правото да задържи задатъка или да иска
да й се върне в двоен размер в зависимост от това дали го е дала или не . Изправната страна се
освобождава от изпълнение на своето задължение – тук намира функцията на обезпечителната
функция. Т.е. задържания задатък се явява вид обезщетение.
Ако изправната страна е претърпяла по-големи вреди има право да се откаже от задатъка и да
претендира за действително претърпени вреди, но трябва да ги докаже- аргумент от чл. 93, ал. 2. др.
аргумент чл. 154, ал. 1 ГПК. Доказателствена тежест - Чл. 154. (1) Всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
Неизправната страна няма право да претендира за намаляване на задатъка под предлог, че
причинените вреди са по-малки по размер в сравнение с дадения задатък. В това се изразява
наказателната функция на задатъка.
Другата възможност на изправната страна е да иска да извърши престацията си с-у
пълно парично обезщетение. Задатъкът се задържа от изправната страна, която заедно с него има
право да претендира паричния еквивалент на невъзможната за изпълнение престация от страна на
длъжника, т.е на изправната страна. Задатъкът се явява като обезщетение за това, че договорът не
може да се изпълни заради невъзможната за изпълнение вече престация на длъжника. Тук сме в
хипотезата на виновна невъзможност.
Друга хипотеза при забавено изпълнение – т.е. изпълнението е възможно, но не изпълнено
точно. Две са възможностите на Кр. в случая изправната страна. Първата възможност да иска
изпълнение, но няма право на задатъкът – аргумент чл. 93, ал. 3 ЗЗД. Изправната страна предпочита
изпълнението вместо задатъка. Вредите ще се дължат по общите правила. / пример – трябва да
боядиса за 5 дни, но го прави за 15- изправната страна се отказва от задатъка предпочита
изпълнението и заедно с това претендира за вредите, но по общия ред трябва да ги докаже по чл. 82
ЗЗД.
Какво друго може да иска изправната страна- да иска задатъка и да се откаже от договора – ще
се приложи опростения начин за разваляне на двустранни договори по чл. 87 ЗЗД.
Какво става при отказ от договора- изправната страна може да задържи задатъка или да поиска
в двоен размер. Когато поиска изпълнение НЯМА право да иска задатък. Но има право да
претендира за ВРЕДИ по общите правила.
Извод – когато се отказва от договора изправната страна винаги има право …, когато поиска
изпълнение няма право на задатък, но за вреди може.
Отменината – чл. 308 ТЗ ОТМЕТНИНА - Чл. 308. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако при
сключване на договор една от страните е дала или обещала нещо, в случай че се отметне, тя може да
се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Отметналата се страна е длъжна да
заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи. Не е задължително да се
даде при самото сключване на договора. А задатъкът задължително се дава. Докато отметнината
може да не се даде, но се дължи при отказ от изпълнение.
За изпита може да се даде като посочим разлики задатъкът е доказателство че договора е
сключен докато отметнитата поражда правото за отстъпване от договора. Договорът се
прекратява като страната която се е отметнала е длъжна да даде отметнината или я губи ако я е
дала. При задатъка изправната страна има алтернативна. Едната алтернатива е да задържи
задатъка или да го иска в двоен размер. А другата алтернатива е да поиска изпълнение на
договора като се …..
При отметнината страната която се отмята от договора няма право да иска изпълнение.
ако една от страните е дала нещо тя може да се откаже от договора, докато не е започнало
изпълнението. Ако не е дала такава имуществена ценност е длъжна да заплати отметнината.
Важно при отме- вс от страните по договора може да се откаже от него докато не е
започнало изпълнението. В такъв случай отметналата се страна или губи отметнината или е
длъжна да я даде.
Когато договорът се изпълни отменината се връща или прихваща. Прихваща- ако са
еднородни ще се прихване с отметнината.
При прекратяване на договора по взаимно съгласие отметнината се връща или не се
дължи.
Правото на страната да се отметне от договора е преобразуващо право и се осъществява с
едностранно изявление. То е едно потестативно право.

Тема 34 Разваляне на двустранни договори – чл. 87 до чл. 89 ЗЗД.

Разваляне на двустранни договори поради неизпълнение – чл. 87-89

Продажба с очила да се продадат за 10 лв. тя прави покана за изпълнение и след това ако не се
плати ще се счита че е развален. В краен случай се развалят двустранните договори. Развалянето е
способ за развалянето на едно ОО и то на двустранен договор. На разваляне подлежат само
двустранните договори. Не подлежат едностранните. Начин за прекратяване е изпълнението.
Унищожаването също е начин за прекратяване. Развалянето също е способ да бъде прекратен.
– те са диспозитивни тези правила. В института на развалянет има и императивни правила
които
ПРЕДПОСТАВКИ – чл. 87. по отношение на предпоставките може в договора да бъде
уговорено друго.
- неизпълнение ; - едно пълно неизпълнение; неточно изпълнение, а частичното –
забавено, частично, лошо. Чл. 87 т. 4 границата на незначителността е 1/5 от цената
и аргумента е чл. 206 продажба на изплащане може да се приложи по аналогия при
останалите двустранни договори. ;
 - причина за неизпълнението, за която Дл. отговаря. В по широк смисъл защото
имаме и отговорност без вина- чл. 81 ,л. 2 – при паричните задължения. Според
Кожухаров той определя виното поведение на длъжника но законодателя е посочил
като ел. от ФС причината поради която отговаря. ;
- страна която иска развалянето на договора трябва да бъде изправна- т.е. да е
изпълнила задължението и да е готова да престира. Защото може да се случи ако
Кр. е неизправен др. страна може да престира неизпълнение на договора.
Това са основаните предпоставки, за да се стигне до развалянето на двустранните договори. И те са
диспозитивни.
СПОСОБИ, начини ЗА РАЗВАЛЯНЕ – те са императивни разваляне.
От тези три ал. може да се посочат способите за развалянето.
3. едностранно волеизявление – условно чл. 87, ал. 1 ; безусловно ал. 2.
4. конститутивен иск, защото се упражнява потстативно право – по съдебен ред. Или
възражение.
Само три са хипотезите при развалянето по съдебен ред
Първата е по чл. 87, ал. 3 .
казус начин за разваляне на предварителен договор за продажба с предмет недвижим имот – чл. 19 и
чл. 83 или извънсъдебно или по съдебен ред. Правилният начин за разваляне на един предварителен
договор е по извън съдебно. Чл. 87 ал. 3 визира хипотезите които прех. / извън съдебно се разваля/ ако
е по съдебно ще бъде недопустим този иск защото е облигаторно отношение.
Втората хипотеза по съдебен ред е частична невиновна невъзможност за изпълнение –
чл. 89 изр. 2
Третата хипотеза – чл. 190, ал. 1 частична евикция- отстраняване. Казус – л.а. който е
съсобственост на двама души и единият продава единият без съгласието на др. собственик др. се
притеснява, че ще бъде отстранен. И решава да развали договора и развалянето ще стане по съдебен
ред с конститутивен иск.
ТОВА са трите хипотези при които договорите се развалят съдебно. Във вс. останали случай,
ако се предяви иск към съда той ще бъде недопустим.
/когато е отпаднало основанието е чл. 55, ал. 1 по съдебен ред предявява иск, а продавача
обезщетение за вреди/.
ДЕЙСТВИЕ НА РАЗВАЛЯНЕТО – чл. 88 ЗЗД
То е обратно. Всяка страна трябва да върне това което е дала- т.е. да се възстанови както е
било. С изключение на договорите с продължително или периодично изпълнение. От тук насетне
действа развалянето. Ал. 2 – ако ИМ за разваляне на договора е вписана ще засегне правата на
третите лица. Исковите молби за разваляне се вписват на основание чл. 114 б „а” от ЗС.
Разграничение между института на двустранни договори и унищожаване на договори –
ВАЖНО Е обяснение на стр. 353 от ЗЗД
Унищожаване на договора Разваляне на договора
- давностен срок – 3 г. – чл. 32, -чл. 87, ал. 5 – правото да се иска
ал. 2 ЗЗД; разваляне на договор е с 5 г. давност;
- съдебен ред – чл. 33, изр. 2; - по правилно се разваля извънсъдебно;
- обратно действие; - периодично изпълнение;
- могат да се унищожават - развалят се само двустранните
едностранинте договори. ;
- чл. 195, ал. 1- нар. се редхибиторен
иск. Разграничава се от чл. 87;
- чл. 227, ал. 1 – отмяна на дарение

Това е важно да се знае

 Развалянето е възможност да бъде прекратена една правна връзка. Това е начин за
прекратяване на облигационното отношение. Това е способ.
СПОСОБИ ЗА РАЗВАЛЯНЕ – ОСНОВНИЯ Е ИЗВЪН СЪДЕБЕН С ЕДНОСТРАННО
ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ. Например –
Има три хипотези при които договорите задължително се развалят по съдебен ред –
ПЪРВАТА хипотеза чл. 87, ал. 3 – този договор трябва да се развали по един съдебен ред, ако не
платена цената. ;
ВТОРАТА хипотеза на т.нар. частична евикция – отстраняване на купувача – чл. 190 ЗЗД – ще
се вкл. и движимите вещи.
ТРЕТА хипотеза – чл. 89 изр. 2 - частична невиновна невъзможност за изпълнение.
Чл. 87, ал. 5 - ; чл. 87, ал. 4 – върната е една незначителна част.
Чл. 88, ал. 1 – продължително примерно договор за наем. Периодично действието е от тук
насетне.
Чл. 88, ал. 2 – договор за прех на собственост се извършват в нотариална форма. – чл. 18 ЗЗД и
се вписват по чл. 112 ЗС. ; чл. 114 б „а”.

Тема 35 Прихващане на насрещни дългове

Така наречената компенсация – чл. 103-105 това е способ за погасяване на насрещни дългове
до размера на по-малкото от тях. Ако двете насрещни задължения имат еднакъв размер- пълно
погасяване
„А” дължи на „Б” 1 000 лв. „Б” дължи на „А” 800 лв. „А” дължи на „Б” дължи договор за
продажба и „А” е купувача. „Б” да дължи 800 лв. по договор за заем. Избягва се двойното плащане.
Компенсацията е гаранция с-у неплатежоспособността на насрещния кредитор. Има функцията на
право на задържане – средство за погасяване на насрещни вземания. Компенсацията НЕ настъпва
АВТОМАТИЧНО. – чл. 104, ал. 1 –
Тя не настъпва по силата на закона и дори без знанието на длъжниците трябва да има
волеизявление за прихващане. Тя настъпва чрез едностранно изявление на един от двамата насрещни
длъжници. Имаме упражняване на потестативно право, което всеки от насрещните длъжници
притежава.
Погасителният ефект на компенсационното изявление настъпва в БЪДЕЩЕ.

ПРЕДПОСТАВКИ !!!!!!
5. две насрещни задължения ;
6. идентичност на субектите по двете правоотношения – чл. 103, ал. 1. трето лице не
притежава потестативното право да прави компенсационно изявление. Аргумент от чл.
123, ал. 2 ЗЗД. има едно изключение чл. 142- поръчителят има това право. ; чл. 151-
собственика на заложената вещ. Др. изключение – чл. 103, ал. 3 –
цедираното/прехвърленото/;
7. двете насрещни задължения трябва да бъдат еднородни и заместими – чл. 103, ал. 1 ЗЗД.
могат да се компенсират само задължения, които имат за предмет само количествени
вещи; вещи които могат да се броят, мерят, теглят, за да не бъде нарушен принципа на
еквивалентност. Така те ще бъдат еквивалентни. ;
8. изискуемост на активното вземане – това е насрещното вземане на компенсиращия.
Според проф. Попов предпоставка за прихващане е не изискуемост а ИЗПЪЛНЯЕМОСТ. ;
9. ликвидност – дискусионно. Безспорно установено по основание и размер. Пример с
влязло в сила съдебно решение.;
10. действителност на вземането – активното вземане т.е. насрещното вземане трябва да бъде
действително.
Компенсацията се извършва с едностранно волеизявление, което представлява едностранна правна
сделка и в случая се упражнява едно субективно потестативно право.
Действие или последици на компенсацията- двете насрещни вземания са погасени до размера
на по-малкото от тях – чл. 104, ал. 2 -…………..Извод – компенсационното изявление има обратно
действие.
ВИДОВЕ компенсация
- обикновена компенсация, която си извършва извън съдебно и има погасителен
ефект. Т.е. води до погасяване на облигационното отношение. Във висящ съдебен
процес компенсационното изявление може да бъде упражнено с компенсационно
 възражение на насрещния длъжник. ;
- Съдебна или евентуална компенсация;
- Договорна- тук имаме вещ вместо пари. ;
- факултативна – кредиторът се отказва от един срок, установен в полза на длъжника
и компенсира с изискуемото си вземане.

НЕДОПУСТИМОСТ на компенсацията
При хипотезите НА ВЗЕМАНЕ ЗА ИЗДРЪЖКА- А има право на вземане за издръжка от Б
т.е има право на вземане но за издръжка от Б. съответно А дължи на Б. такава комп не може да се
извърши, защото не може да се прихване с вземане за издръжка, както и за вземане по трудово
възнаграждение.
- НЕСЕКВУСТИРУЕМИ – не подлежат на принудително изпълнение - Несеквестируеми
вещи - Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника -
физическо лице:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в
списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските
стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника,
упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви
или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както
и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет
пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта
или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее
заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището
надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на
Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2
от Закона за собствеността;
8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително
изпълнение.
- Недопустимост на ком при умишлени непозволени деяния- говорим за деликт.

Тема 36 Подновяване
Нормативна уредба чл. 107 ЗЗД
Способ за погасяване на облигационно отношение.
Новацията е договор, по силата на който едно облигационно задължение се погасява и на
негово място възниква ново.
Извод: Действието на новацията е двойно. Защото от една страна се създава ново
облигационно отношение респ задължение, а от друга страна се погасява друго облигационно
отношение.
ПРЕДПОСТАВКИ:
- наличие на действителен стар дълг. Ако старият дълг е нищожен нищожно ще
бъде и новото задължение – вместо да ми се плати задължението за договор за наем
двете страни се съгласяват да се съгласи но ще възникне ново т.е наемателят се
задължава да смени дограмата в жилището. Това е новацията. Новото задължение
ще бъде да извърши това. Едно нищожно задължение НЕ МОЖЕ да бъде основание
за възникване на ново такова задължение. Ако стария дълг е унищожаем новото
задължение също ще бъде унищожаемо. Не е приложимо за договори сключени
поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Ако старото задължение е сключено под някакво условие то ще бъде пренесено при
пораждане на новия дълг.
- възниква нов дълг на мястото на стария дълг – ако новото задължение е
 нищожно няма да има новация. Новото задължение НЕ ТРЯБВА ДА
СЪЩЕСТВУВА НАРЕД СЪС СТАРОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Напротив новото
задължение следва да погаси старото. ;
- между старото и новото задължение трябва да същестува разлика. Разлика в
предмета на задължението или в страните. Т.е. нов длъжник или нов кредитор. ;
- страните трябва да са способни да новират – кр. трябва да е способен да се
откаже от дълга, както и Дл. да е способен да поеме ново задължение;
- трябва да има намерение за новиране – animus novandi – това намерение не се
презюмпира т.е не се предполага. Което автоматично прави новацията каузален
договор. Ако липсва намерението за новиране договорът ще бъде нищожен по
силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Дали договорът ще бъде едностранен или двустранен зависи от новия дълг. А дали ще бъде
определен като консенсуален, реален или формален зависи от новия и от стария дълг.
За да има действие за ипотеката е необходимо новия договор да бъде в писмена форма с
нотариална заверка на подписите и вписан.
Изр. 2 на чл. 107 – има се предвид че ако обезп. е ипотека……………………...

ВИДОВЕ НОВАЦИЯ
Чл. 107 е уредена т.нар ОБЕКТИВНА новация- налице имаме нов дълг – нов предмет.
Страните по правоотношението остават същите. Промяната е в предмета на задължението, неговото
правно основание или неговото естество.
Например в предмета – старият дълг е бил договор за продажба транспонират с-у договор за
издръжка и гледане – т.е. тук има промяна в предмета. Престацията вместо пари ще бъде издръжка и
гледане.
Пример промяна на основанието – пари, вложени на влог остават като получени в заем.
Замяна на едно каузално задължение с абстрактно – договора за заем е каузален той се погасява и на
негово място възниква запис на заповед, а тя е абстрактна ценна книга.
СУБЕКТИВНА – предмета остава същият, но се променят страните. От своя страна се разделя
на активна субективна новация/смяна на кредиторите/ и пасивна субективна новация/смяна на
длъжниците/.
Активната субективна новация обикновено е придружена с активна делегация. Делегантът –
нарежда на делегата да плати на делегатаря. Делегатът има нов кредитор в лицето на делигатаря. Има
др. много по-добър способ за смяна на кредиторите от активната себ. Новация и това цесията. По
добър е защото няма да се запазят обезпеченията.
Пасивна субективна новация – за да се смени длъжникът е необходимо съгласието на
кредитора. Ако новият длъжник застане наравно със стария длъжник нямаме новация. Кредиторът
трябва да освободи стария длъжник и на негово място да приеме новия длъжник. Смяната на
длъжника може да стане и без неговото знание. Едно трето лице погасява дарствено задължението на
длъжника. Налице е т.нар експромисия. Смяната може да се извърши и със знанието на Дл. стига
кредиторът да е приел- тогава е налице делегация, която може да бъде съвършена и несъвършена.
ПОСЛЕДИЦИ НА НОВАЦИЯТА
Обезпеченията, дадени по стария дълг се погасяват. Новото задължение е хирографарно.
Възможно е старите обезпечения да се запазят ако страните се уговорят за това. Но когато тези
обезпечения са дадени от третите лица на осн. Чл. 107, ал. 1 изр. 2 те могат да се запазят с тяхното
съгласие.

Тема 37 Делегация
Липсва обща правна уредба за делегацията. Тя представлява нареждане от едно лице,
наречено ДЕЛЕГАНТ до др. лице ДЕЛЕГАНТ да се задължи да престира или да се задължи към др.
лице наречено ДЕЛЕГАТАР.
Типичен пример е търговската асигнация – чл. 316, ал. 1 ТЗ.
В менителницата имаме три лица – издател нарежда на платеца----поемател/носител на
правото, материализирано в тази ценна книга/. Такова допълнително няма. В менителницата има само
пари.
При асигнацията има допълнително овластяване от асигнанта до асигнатаря да получи
изпълнение от асигната. Нареждането може да има пари, ценни книги, заместими вещи.
 Менителница и чекът са разновидности на агсигнацията, но няма допълнително овластяване.
Всичко идва от общия институт на делегацията.

Видове делегация
- Делегация за плащане – има няколко вида – чек, акредитив, платежно нареждане,
кредитно писмо. Когато делегатът престира на делегатаря настъпва погасителното
действие. А това означава, че нямаме новация, а имаме погасително действие без на
мястото на стария дълг да възникне нов дълг. ; чл. 541 ТЗ – чек издаден в РБ може
да се плати при Банка.
- Делегация за задължаване – типичен пример е менителницата – чл. 455 ТЗ –
нареждане да се плати, но преди това платецът трябва да е приел, за да се задължи
да плати на делегатаря.
Делегация предшествана от други предишни задължения и от тук деление:
Нарича се още съвършена делегация която винаги е съпроводена с новация. И тя се разделя на
активна съвършена делегация – делегантът е кредитор на делегата и длъжник на делегатаря.
Делегатарят е новия кредитор. Налице е новация между делегантът и делегата.
Пасивна съвършена делегация – делегантът вече тук е длъжник на делегатаря. За да се
извърши делегацията е нужно съгласието на кредитора делегатар. Или делегантът, който е бил
предишния длъжник на делегатаря нарежда на новия длъжник делегата да плати на делегатаря. Но
само при съгласието на делегатаря. Делегатът е новия длъжник. Делегантът не е кредитор на делегата.
Между делегантът и делигатаря възниква субективна новация.
Има и смесена съвършена делегация.
Несъвършена делегация изразява се, че е без новация.
Има и делегация, която не се предшества от други предишни задължения, най често
извършена поради грешка.
Правна същност на делегацията – според Кожухаров абстрактна сделка, защото делегатът не
може да противопостави възражения на преносителя на менителницата, например на делегатаря че
нищо не дължи на делегантът или че делегантът нищо не дължи на делегатаря. Този който е приел
менителницата, нарича се още акцептант/платеца/ може да противопоставя възражения на
преносителя на менителницата на делегатаря или поемател, които има лично към него или които
произтичат от самата менителница. Задължението на платеца, т.е делегата е откъснато от
отношението му с издателя на менителницата.
Според Калайджиев – той приема, че делегацията не е абстрактна сделка и аргумента е че,
защото не размества имущество. Имаме основно нареждане от делегантът до делегата да престира
или да се задължи да престира на делегатаря.

Тема 39 Прехвърляне на вземания

Нормативна уредба чл. 99-100
Както посочва проф. Кожухаров в облигац. Отношение не се сезира една връзка с оглед
личността, която е неотменимо свързана с личността на Кр. и Дл. Наистина облигационното
отношение е правно отношение между Кр. и Дл. тези лица първоначално са встъпили в правна връзка
помежду си и никак не им е било безразлично кой ще дължи и на кому ще се дължи. Личността на
кредитора и на длъжника, техните способности ВИНАГИ са от съществено значение за създаването
на облигационната връзка. Но ако тези лица могат да бъдат заместени с други и целта на това
заместване е постигане на по-добър резултат, както за Кр., така и за Дл. неоправдано би било да не
променяме нещата и да ги оставим в това статично положение като се оправдаваме със значението на
интуито персоне в облигационното отношение. В случаите, когато изпълнението на дълга е възможно
само ако се смени длъжника или кредитора се снабди с още един длъжник, както и когато титулярът
на вземането може да го прехвърли на различни основания, защото има по-голям интерес да го стори
защо да не променим облигационното отношение като заменим неговите субекти.
Облигационното отношение може да се промени не само като се смени неговия предмет, но
когато е възможно да се заменят и неговите субекти.
Цесията е договор, чрез който титулярът на едно вземане го прехвърля на трето лице.
Страни по договора за цесия са цедент и цесионер.
Или предишен кредитор и нов кредитор.
Длъжника не е страна по договора за цесия.
Това е договор м-у предишния и новия кредитор. Длъжника остава един и същ.
 При цесията има запазване при цесията вс.
По отношение договора за цесия се прилагат вс. правила, които се отнасят до договорите във
връзка с тяхната действително – изпълнение и неизпълнение.
По отношение на договора за цесия има и редица особености. Една от особеностите на
цесията е основанието. Цесията е каузален договор. Правното основание може да бъде различно.
Виж. чл.99. кр. може да извърши както на безвъзмездно, така е възмездно.
Мнение – цесията е каузален договор. Правното основание може да бъде различно. Правното
основание трябва да съществува по време на прехвърляне на вземането иначе договора ще бъде
нищожен – аргумент чл.26, ал. 1 ЗЗД. цесията може да съставлява продажба, дарение чрез
прехвърляне на вземането да се изпълни едно задължение т.е намерение да се изпълни едно
задължени е анимус солвенди, но може да бъде и анимус донанди с ….
Редица автори споделят мнението, че цесията е каузален договор Ал. Кожухаров, Ив.
Апостолов, но приема че може да има и абстрактен характер. Други автори като Мария Павлова,
Траян Конов и Ал. Иванов приемат че имат абстрактен характер.
Съдебната практика приема, че цесията е каузален договор, но има и единични изключения.
По мнение на доц. С. Попова цесията е особен вид договор, чрез който се прехвърлят вземания на
различни правни основания.
Възможно е да се сключи договор за цесия с модалитети например условие, тежест, срок.
По правило договора за цесия е неформален договор има изключение виж. чл. 225, ал. 2 –
дарение. И чл. 171 –ипотеката.
Относно доказването съответно важат правилата на ГПК.
Кои вземания не могат да бъдат прехвърлими – не могат да се прехврят вземания които са
непрехвърлими по силата на закона, както и права, които не са прехвърлими по силата на закона – чл.
56, ал. ЗС.
Кои са тези вземания които са непръхвърли по своето естество – например право на членство
кооперация, родителски права, съпружеските права. Не могат да се прехвърлят поръчителството,
залога и ипотеката /те са акцесорни задължения/ и не могат да бъдат прехвърлено и главното вземане
т.е главния дълг на осн. Чл. 150, ал. 1 ЗЗД. прехвърляме един имот и ипотеката се следва.
Действие на цесията – цедираното вземане/прехвърленото/ преминава върху новия кредитор.
Това означава, че кредиторите на цедента вече нямат права върху него. Обратно кредиторите на
цесионера/новия кредитор/ могат да го запорират. Прехвърленото вземане НЕ МОЖЕ да се прехвърли
втори път. НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРЕХВЪРЛИ ВЗЕМАНИЯ, КОИТО ВЕЧЕ НЕ ПРИТЕЖАВА.
Прехвърленото вземане преминава такова каквото го е притежавал цедента, заедно с
всички привилегии, обезпеченията му и другите му принадлежности – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Заедно
с вземането преминават и задълженията за лихви.
ВАЖЕН -----КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА СЪОБЩАВАНЕТО НА ЦЕСИЯТА ЗА
ДЛЪЖНИКА – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. т.е. длъжникът не е обвързан с цесионния договор, докато не му
бъде съобщено от предишния кредитор. Цедентът е длъжен да извърши необходимата
нотификация, т.е да уведоми, за да произведе действие спрямо длъжника и третите лица.
Ако цендътът не му не е съобщил на цесионера ще има погасителен ефект. А ако вече го
е уведомил няма да има погасителен ефект.
Чл. 100, ал. 1 – само ако е възмездно и при 2 –има клауза делкредере.
Тема 40 Поемане на дълг
Поемането на дълг предст смяна на дл. като субект на облигационото отношение без да се
променя самото облигационно отношение. При новацията е обратното – имаме смяна на
облигационното отношение с нов дълг и погасяване на стария дълг.
Целта на поемането на дълга смяна на Дл. като се запази старото правоотношение с всичките
възражения, които могат да се черпят от старото задължение – например възражение за неизпълнен
договор, за унищожаемост, обезпеченията, по отношение на давността – например изтекла давност.
Обратно при обективната пасива новация – длъжникът се сменяше като старото правоотношение не
се запазваше, а на негово място възникваше ново. Понеже …………….
При поемането на дълг има смяна на субектите.
Чл. 101 – т.нар встъпване в дълг – интерцесио. Урежда кумулативното поемане на дълг. Едно
трето лице др. длъжник се присъединява, т.е Кр. се снабдява с още един длъжник.
Два начина на встъпване в дълг има по чл. 101 ЗЗД. едната хипотеза е съглашение м-у Дл. и
третото лице, Кр. не участва. Кр. не придобива права спрямо третото лице, освен ако е одобрил …
изр.2.
 Същинското встъпване в дълг това е вече договор м-у Кр. и третото лице.
Заместването в дълг – истинското поемане на дълг. Едно трето лице замества длъжника, т.е
досегашния.
Поемането на дълг става с участието на Кредитора. Сделката м-у длъжника и третото лице
няма действие за кр., докато не я приеме. Т.нар. двустранно поемане на дълг. Едностранно е когато
имаме съглашение м-у Кр. и третото лице.
ДЕЙСТВИЕ НА ЗАМЕСТВАНЕТО В ДЪЛГ
Кр. има претенция само спрямо новия длъжник. Поръчителят по договора за поръчителство
ще се запази ли? – не……..
ОСНОВАНИЕ ЗА ПОЕМАНЕ НА ДЪЛГ
Зависи от вътрешните отношения м-у длъжника и третото лице. А те могат да бъдат
многообразни. Третото лице може да иска да го дари или намерението може да е анимус солванди.
Може да му дава един заем на длъжника.
По отношение на възраженията които може да постави новия длъжник към Кредитора – чл.
102, ал. 3
ТЕЗИ КОИТО НЕ МОЖЕ – личните например да иска унищожаване на договора понеже
стария длъжник е бил недееспособен, когато го е сключвал. ; НЕ МОЖЕ да му противопостави
възраженията, които черпи от вътрешните отношения с длъжника – например мислил си е че му
дължи пари, но се оказва, че нищо не му дължи.
ПОЕМАНЕ НА ИПОТЕЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ – чл. 175 ЗЗД – публичната продан погасява
всички вещни права, както и ипотеките, учредени след първата ипотека. Идеята е как може да се
запази ипотеката? – купувачът на ипотекирания имот, който се продава на публична продан може да
пожелае да запази ипотеката, ако в съгласие с ипотекарния кредитор поеме ипотечното задължение.
Кр. се е снабдил с нов длъжник- кой е той- това е купувачът. Заместването трябва да бъде отбелязано
към първоначалното вписване на ипотеката. В противен случай заместването няма да има действие
по отношение на ипотеката – аргумент от чл. 171 ЗЗД.

Тема 41 Солидарност и неделимост

Системата на обилгационното право разделността на вземанията и …….общо начало.
В какво се изразява това
От един ЮФ например – договор за заем могат да възникнат няколко задължения и множество
длъжници. Заемодателят е дал заем на три лица в размер на 9 000 лв., ако между тях няма друга
уговорка имаме разделност на задължението. От всеки един от тях може да иска само по 3 000 лв. Ако
кредиторът почине и остави двама наследници всеки един от тях има право да иска по 1 500 лв. от
всеки един от тримата длъжници. Вземанията са се разделили между няколко кредитори. Колкото е
броя на наследниците му толкова ще е броят на вземанията му. Ако единият от длъжниците почине
дългът му от 3 000 лв. се разпределя между неговите наследници съобразно наследствения дял на
всеки един от тях. Ако длъжникът е имал двама наследници кредиторът може да вземе от всеки един
от тях по 1 500 лв. ако наследниците на Кредитора са също двама всеки един от тях има право да иска
по 1 500 лв. от двамата длъжници – наследници на длъжника.
Извод: Разделността на дълговете НЕ е практично за Кредитора. Създава му множество
затруднения по събиране на вземанията, включително и на неговите наследници. Т.е за Кр. е по добре
да не допусне тази разделност и средството за това е именно солидарността. Какво означава това –
ако Кр. има двама длъжника да може да изисква от всеки един от тях цялото вземане.
ВИДОВЕ СОЛИДАРНОСТ
Активна и пасивна.
АКТИВНАТА солидарност НЯМА ПРАВНА УРЕДБА. Може да се уговори м-у страните
т.е м-у кредиторите, а именно двама или повече Кр. , като всеки един от тях да има правото да
изисква от длъжника цялото вземане. Т.е множество на Кр. се нарича още. Може да бъде
установена и в завещание.
Какъв е ефекта – с изпълнението на задължението от страна на дл. към един от кр. се
погасява и към останалите. Има погасителен ефект.
ПАСИВНА има правна уредба – чл. 121 – 127
Чл. 121, ал. 1 – ако един от тях изпълни се погасява.
Характерни особености – става въпрос за една делима престация, която се дължи от
всеки един от солидарните длъжници с изпълнението на един от тях към Кр., задълженито се
погасява и освобождава всички длъжници. Кредиторът има вземане, което може да отправи
към всеки един от солидарните дължници.
Др. особеност – ЕДИНСТВО НА ПРЕСТАЦИЯТА – дл. са едно цяло и дължат една
делима престация. Ако един от тях изпълни погасява дълга на всички останали.
Солидарността може да възникне от различни правоотношения.
Въпреки солидарността вс. облигационна връзка е самостоятелна и може да бъде различна от
останалите. Едната облиг. Връзка може да бъде обезпечена, другата може да бъде хирографарна или
по-малка от останалите. – П се е съгласил но за по-малка част от дълга. В този смисъл Кр. ако
пожелае той винаги ще има правото на избор, а това е важно към кого да насочи изпълнение.
При солидарността имаме т.нар. общност на целта – преследва се една цел. Изпълненитео на
дължимата престация и удовлетворяването на кредитора.
Дори тези облиг връзки да имат различни правопор факти те всички преследват една
единстевна цел – удовл на вземането на Кр, изпълн на задължението.
Има и т.нар НЕИСТИНСКА СОЛИДАРНОСТ – характерното е, че няма общност на целта и
няма регрес/обратен иска/ на изпълнилия длъжник спрямо останалите.
Практическа полза на пасивната солидарност
Като вид обезпечение когато един от солидарните Дл. е неплатежоспособен Кр. може да
насочи изпълнението към останалите.
Друга полза чл. 122, ал. 3 – текста е в полза на кредитора.
Пасивната солидарност не се ПРЕЗУМИРА т.е. предполага. Тя възниква както от правна
сделка/едостр или договор/, така и по силата на закона. Аргумент чл. 121, ал. 1
По силата на закона – чл. 53 ЗЗД - ; чл. 101; 141, ал.1 – диспозитивна норма. ; чл. 261, ал.
3.
ДЕЙСТВИЕ НА ПАСИВНАТА СОЛИДАРНОСТ
Един и същ предмет е дължимата престация, но имаме едно множество на
облигационните връзки, които свързват Кр. с длъжниците му. Които не е задължително да имат
един и същ провопораждащ юридически факт.
Чл. 122, ал. 1 - ; чл. 124, ал. 1 – новация. Ако се поднови задължението …., ал.2 , ал. 3. ;
чл. 125; вътрешни отношения – чл. 127.
Неделимост – чл. 128 и чл. 129 ЗЗД.

Тема 42 Обезпечения. Привилегии.

Чл. 133
Дл. отговаря с цялото си имущество на основание чл. 133 ЗЗД. проф. Марков – най общото
обезпечение е отговорността на длъжника.
Изпълнението на едно облигационно задължение може да бъде гарантирано с много
обезпечения. Обезпеченията, дадени да гарантират длъжниково Задължение се определят като
акцесорни права кредитора. Тези права са насочени както към длъжниковото имущество, така и към
имуществото на трето лице. При евентуално неизпълнение на длъжника чрез обезпеченията се
гарантира по-голямата ефективност при принудителното изпълнение.
ВИДОВЕ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ
С оглед предмета
- ЛИЧНИ - друго лице наред с длъжника отговаря с цялото си имущество – встъпване в дълг,
поръчителство, солидарността, може и банковата гаранция;
- РЕАЛНИ – конкретно имущество, било на длъжника, било на трето лице обезпечава
обезпечението на длъжника. Пример – залог, ипотека.
С оглед целта
- обезпечение срещу неплатежоспособността на длъжника;
- превантивни обезпечения – като косвения иск, отменителен иск;
- съдебни обезпечения;
- с последващ ефект при принудителното изпълнение; поръчителството, банковата
гаранция и солидарността НЕ дават право на предпочитително удовлетворение при
принудителното изпълнение. ;
- несъщински обезпечения – например отговорност за вреди, неустойка, задатък, възражение
за неизпълнен договор;
ОБЕЗПЕЧЕНИЯ ПО ГПК – запор на движима вещ и вземания и възбрана на недвижим
имот. Обезпеченията по ГПК не могат да променят реда на привилегиите на кредитора.
Има и т.нар. финансови обезпечения ЗДФО.
 ПРИВИЛЕГИИ по ЗЗД -Чл. 136
Привилегията е дадена от закона облага т.е. предпочитание на едно вземане пред друго.
Привилегията проявява своето действие ако се стигне до принудително изпълнение. Законът е дал на
някои вземания да се ползват по предпочитание при принудително изпълнение и именно тези
вземания са привилегировани.
Привилегиите ВИНАГИ са установени от закона и НЕ могат да се уговарят с договор.
Проф. Марков – м-у Кр. може да се размести евентуално реда на залозите и ипотеките, но
само ако постигнат договореност помежду си.

И в ДОПК има правна уредба за привилегиите.

Правната същност на привилегиите – според Кожухаров приема че е материално право, а

Станев и Клайджиев – процесуално правно естество.
ДЕЛЕНИЕ НА ПРИВИЛЕГИИТЕ
ОБЩИ И ОСОБЕНИ
ОБЩИ – чл. 136, ал. 1 т.5 и т. 6; чл. 136, ал. 2 . тези върху цялото имущество
ОСОБЕНИТЕ – характерно за тях е че могат да се упражняват само върху част от
имуществото на длъжника – чл. 136, ал. 1.
ЗЗД дава предимство на особените привилегии
Чл. 67, ал. 3 ЗН – става въпрос за отделяне на наследството.

Има особена привилегия, която произтича от несеквестируемостта на вещите по ГПК.

Чл. 444 ГПК.

Тема 43 Упражняване на правата на длъжника от кредиторите му

Чл. 134
Важно за Кр. е да запази имуществото на длъжника, който бездейства. Не желае да събере
своето вземане или да прекъсне давността, която тече в негова вреда.
КОИ ПРАВА МОЖЕ ДА УПРАЖНИ КРЕДИТОРА. – вещните права - искове за делба,
негаторните искове, ревандикационните искове, облигационните права -……., др. имуществени права
– право да разваля договор/т.е. негови потестативни възможности/; . Също така разполага с право да
прави компенсационно изявление, да встъпи като трето лице – помагач в съдебен процес, да съобщи
за извършена цесия.
Кои права НЕ МОЖЕ: - неимуществени права на Дл. – иск за отмяна на осиновяването,
брачните искове. Не може да упражнява права, които зависят от чисто личностната преценка на
Дл. например – иск да упражни по чл. 52 ЗЗД за присъждане на неимуществени вреди. Не може да
бъде упражнено правото за разваляне на договора поради отказ от издръжка. Не може да упражнява
несеквестируемите права на длъжника – чл. 444 ГПК.
Кр. трябва да установи качеството си на такъв като докаже, че има вземане от длъжника и
упражнява правата на длъжника, защото има интерес от това. Само така съдът ще може да овласти
Кр. да упражни правата на длъжника му.
Упражняването на косвения иск е способ за обезпечаване правата на кредитора.
Бездействието е основание за упражняване на сурогационния иск – непряк иск, косвен
иск.
Лице, което се противопостави на упражняването на косвения иск трябва да докаже, че
правата се упражняват неоснователно, т.е. да докаже, че дл. има достатъчно имоти, за да бъдат
удовлетворени вземанията на неговите кредитори.
УПРАЖНЯВАНЕ НА СУРОГАЦИОННИЯ ИСК – извънсъдебно и чрез иск. Двата способа за
упражняване на този иск.
Кредиторът със сурогационния иск упражнява едно чуждо материално право от свое
име. на основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД когато правата се упражняват по съдебен ред се привлича и
длъжникът или т.нар. в процеса необходимо другарство. В процеса длъжникът се конституира
като ищец. Кредиторът се нарича процесуален субституент – главна страна в процеса, но упражнява
иска в полза на длъжника. И тъй като упражнява чуждо материално право от свое име това
означава, че не може да се разпорежда с вземането. Както и не може да прави спогодба. Има право да
се откаже от иска по всяко едно време. Процесуалният субституент е лицето, носител на
процесуалното право на иск без да е страна в материалното правоотношение, което е предмет на
делото.
Ответник по иска е длъжника на длъжника – той може да прави всички възражения на
кредитора, които е имал спрямо длъжника- да речем възражения за изтекла давност.
Необходимо другарство е т.нар. субективно съединяване на исковете. М-у Кр. и Дл.
Какво е действието на решението на сурогационния иск – имуществото се връща в
патримониума на Дл. за удовлетворяване на вземанията на своите кредитори. Кр., упражнил
сурогационния иск ще може да изнесе имуществото на публична продан, но от цената на продажбата
ще се удовлетворят всички кредитори по реда на вземанията им. Решението по косвения иск ползва
всички кредитори. Изключение от принципа, че решенията по гражданския процес имат относително
действие – т.е засягат страните които са участвали. Единствената привилегия на кредитора,
упражнил косвения иск е да получи направените разноски по воденото на делото- чл. 136, ал.1 т.
1.
Другият начин за упражняване е извънсъдебно – това става чрез овластяване от съда с
обезпечителна заповед. Пример Кр. е овластен от съда - Чл. 399. Ако искът се основава на договор, в
който е посочен имотът, който ще служи за обезпечение, обезпечението се налага само върху този
имот, освен ако той не е налице или ако междувременно е обременен с други тежести, които правят
обезпечението недостатъчно.

Тема 44 Отменителен иск – чл. 135 ЗЗД

Павлов иск - представлява защита на кредитора срещу увреждащите действия на
длъжника, целящи намаляване на неговото имущество, а от там и трудно удовлетворяване на
вземанията на кредитора.
Действия – всички правни действия, които водят до увреждане интереса на кредитора. А те са
възмездни, безвъзмездни, отказ от давност, отказ от наследство, извършване на някакво плащане и да
бъде тълкувана като увреждащо действие.
Не може да отмени действия, които зависят от личната преценка на длъжника – например
отмяна на дарението по чл. 227 – зависи от личната преценка на длъжника. Също така сделки, които
нямат имуществен характер. /дл. има единствено жилище/, сделки относно несекверстируеми негови
права.
Изпълнението на един дълг НЕ е основание да се отмени тази сделка по чл. 135 ЗЗД, защото
не се причислява към сделките, които увреждат Кр. Даването вместо изпълнение също.
Прихващането също няма увреждащ характер и не може Кр. да отмени такава сделка. Ако
учредяването на ипотека е станало преди вземането на Кр. не може да се атакува от Кр.
По отношение на продажбата – той е еквалентен договор. Дл. е продал свое имущество и с-у
това иму е получил пари. Кр. трудно ще се удовлетворяване. И поради това една такава сделка води до
отмяна.
КОЙ има правото да упражнява отменителен иск – КРЕДИТОРЪТ.
Разбира се трябва да докаже качеството си на такъв и че има вземане от Дл, но това вземане
трябва да е възникнало преди увреждащата сделка.
Върху кого пада тежестта на доказване – чл. 154 ГПК. Т.е. кредитора. Чл. 154. (1) Всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Тук има обективна предпоставка и субективна.
Увреждане/Дл. със своите правни действия да е създал или увеличил своята платежна
неспособност/ като обективна предпоставка.
Към субективните предпоставки – знание за увреждане. Дл. трябва да съзнава, че увеличава
неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването на кредитора.
СПОСОБИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ОТМЕНИТЕЛНИЯ ИСК
Чрез предявяване на иск. Ответници по делото са длъжникът и контрахента/неговия
договорящ/.
Друг способ е чрез възражение – Клайджиев го отрича, защото липсва легална основа, както
и идентичност на страните. Според него ако Дл. предяви иск срещу Кр. възражението дори и да се
уважи няма да може да се противопостави на третото лице. Защото възражението винаги се
възприема като отбранително средство.
Проф. Марков приема, че може и с възражение. Тук също има необходимо другарство. Дл. и
трето лице са договарящ.
ДАВНОСТ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПАВЛОВЯ ИСК Е 5 ГОДИНИ.
Тук имаме упражняване на обективно потестативно право. Което означава че при уважаването
на този иск решението на съда ще бъде конститутивно.
Увреждащото действие се обявява за недействително но спрямо Кр. и поради тов имаме
относителна недействителност на това конситтуивно решение.
Дори имаме и обратно действие на решението – от момента на увреждащото действие. Самото
решение ще е от момента на обявяване.
Действителна ли е сделката м-у Дл. и третото лице – Да. Но ако Кр. реши да се
удовлетвори от имуществото, предмет на тази сделка този например имот ако бъде изнесен на продан
Кр. ще се удовлетвори пред третото лице. Тук има привилегия за Кр. за разноски. Съдебните разноски
е първа по ред и е преди всички останали.
Чл. 78. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на
движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но
без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху
движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. /оригинерно/ –
относно последното изр. На 135.
Предполага се добросъвестността по чл. 135 ЗЗД.

Тема 45 Поръчителство
Правна уредба чл. 138 – 148
Определение за договор за поръчителство – поръчителството най напред е договор между
Кредитора и едно трето лице, което поема задължението да гарантира изпълнението на дълга на
длъжника. Едно трето лице гарантира лично цялото имущество на основание чл. 133 ЗЗД. Едно трето
лице обезпечава с имуществото си чужд дълг. Длъжника НЕ Е СТРАНА по договора. Договора за
поръчителство е формален.
По правило договора е едностранен -/при който едната страна поема задължение/. Може да се
трансформира и в двустранен защото ще има плащане от кр. към поръчителя.
По правило е безвъзмезден договор. Когато Кр.е уговорил възнаграждение на П и тогава става
възмезден.
Акцесорен договор- неговото възникване и съществуване зависи от един главен договор-
договор за заем, кредит.
Отговорността на поръчителя е в генетична и функционална зависимост/изпълнението на
чужд дълг/ с главния чужд дълг.
В определени отношения отговорността на поръчителя може да има и относителна
самостоятелност – чл. 139 ЗЗД.
Разграничение на Поръчителството от други правни фигури – например авал- поръчителство
по ценна книга и това е едностранна. Разграничаваме и солидарните задължения;
ОСНОВНОТО разграничение от тези институти – именно в този признак на
Акцесорност.
При солидарността е налице координация между задълженията на съдлъжниците.
Съществуването на едното задължение НЕ Е предпоставка за съществуването на другото. Всеки
длъжник дължи на собствено и независимо основание. Солидарният длъжник може да прави общи
възражения на кредитора, но не и личните възражения на съдлъжниците си. При поръчителството
действа принципа на субординацията следствие на акцесорния характер на договора за
поръчителство. Задължението на поръчителя е второстепенно и зависи от главното задължение.
Възникването на договора за поръчителство зависи от възникването на главния дълг. Освен
общите възражения поръчителя може да прави и личните възражения на длъжника спрямо
кредитора.
Авал – е поръчителство по менителница или запис на заповед. По своята правна същност
представлява едностранна правна сделка, докато поръчителството е договор. Задължението на
авалиста не е акцесорно и каузално както е при поръчителството, а самостоятелно и абстрактно.
Отговорността на авалиста е винаги солидарна. Ако е опорочена формата на запис на заповед това е
проблема.
Друга х-ка на поръчителството – това е комутативен – знае се каква е престацията
предварително, докато при алеаторните не се знае.
Този договор е престационен, защото има разместване на имущество. Този договор е
обезпечителен – кр. се е осигурил с още едно имущество с-у неплатежоспособността на длъжника.
Трябва да се запомни, че вземането на Кредитора спрямо поръчителя НЕ Е
привилегировано. За разлика от реалните обезпечения поръчителството е ЛИЧНО обезпечение
и поръчителят отговаря с цялото си имущество, а НЕ с отделни движими или недвижими вещи,
както е при залога и ипотеката.
Кой може да бъде поръчител – само дееспособно лице. Законният представител не може да
поръчителства, както и непълнолетните и ограничено запретените със съгласието на своите родители
– чл. 130, ал. 4 СК. Това е така защото поръчителството е сделка на разпореждане, а не на
управление.
Той е каузален договор – намерението е да се обезпечи един чужд дълг.

ВЪТРЕШНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ПОРЪЧИТЕЛЯ И ДЛЪЖНИКА

По правилата на договора за поръчка – чл. 280 Дл. да му е поръчал да му плати. Извършва се
едно правно действие.
По правилата на неоснователното обогатяване – дори и да не иска П въпреки волята на Дл да
се съгласил. – чл. 59 ЗЗД.
Отговорност на поръчителя
Зависи от дълга на длъжника и уговореното между Поръчителя и Кредитора. П може да се
задължи и за нещо различно от това което дължи Дл., но трябва да е незаместима.
Чл. 140- обхват на отговорността на поръчителя.
Кредиторът трябва да има правото на избор – било към П било към Дл.
Тук има необходимо другарство – решението на съда по отношение на главния дълг трябва да
бъде еднакво и за Дл. и за П. дори и Дл. да не е извършвал съодопроизводствените действия те имат
значение и за него.
Чл. 147 – по отношение на модалитетите на главния дълг- изключението е в ал. 2 на чл. 147. –
ако до 6 м. не е предявил поръчителя не отговаря.

Отлагателни /дилаторни/ - пример възражение за неизпълнен договор и право на задържане и

Перемторни /пресекателни/- пресичат правото на Кр. – възражение за давност, за извършена
компенсация, за опрощаване, за сливане.
Други възражения – лични – чл. 142 или свързани с дълга.
За разлика от солидарните П може да прави компенсационно изявление.
Възражения, свързани с дълга – това са всички основания за погасяване на задължението.
Относно давността – чл. 148 също има заложени права на поръчителя.

Права на поръчителя – при изпълнението на задължението на длъжника от страна на

поръчителя и при удовлетворяването на вземането на кредитора П разполага с два иска.
Първият иск – обратен, личен, регресен. Този иск може да е на мандатаря /с обратния иск на
управляващия чужда работа без мандат/.
Може да разполага с мандателн иск/договор за поръчка/.
Искът за изравняване на неоснователното обогатяване- този иск е необезпечен –
хирографарен.
Правното основание на обратния иск зависи от вътрешните отношения между П и Дл.
Поръчителят разполага с обратен иск само когато е погасил задължението на длъжника.
Няма да разполага с този иск ако е направил опрощаване на длъжника, както и когато е решил
да дари. Може и Кр. да е опростил дълга на поръчителя.
Когато изпълнява поръчителя трябва да уведоми длъжника.
Чл. 143 е съдържанието на обратния иск. ищец по обратния иск е П а ответник е Дл.
Суброгаторен иск – чл. 146 ЗЗД. – поръчителят се суброгира в правата на Кр., за да се
обезпечи обратният му иск. вземането на Кр. спрямо длъжника се запазва за П с всичките
привилегии, залози и ипотеки. П се явява частен правоприемник на Кр. Субр. Е способ за реализация
на обратния иск. трябва да се изследват вътрешните отношения м-у П. и Дл., за да се устани дали П
има право на обратен иск за да се суброгира в правата на Кр.
Непълна суброгация – чл. 146, ал. 2 – след като е платил той има право да се суброгира в
правата на Кр. но ако договорната ипотека е скл. с едно трето лице и Кр., за обезпечаване задълж на
Дл. – Кр. насочва към П. само до размера. Към чл. 145.
Встъпването в правата на Кр. е необходимо да се отбележи в нот.акт на договорната ипотека
или в молбата за учредяване на законната ипотека.

Тема 47 Залози
 Общите разпоредби чл. 149 – 155 ЗЗД
Предмета на залога в ЗЗД е движима вещ.
При особените залози тази вещ не се предава.
Особени залози – чл. 4 ЗОЗ – вземания, безналични ценни книжа. Единственото изключени е
залог в-у кораб.; съвкупности от вземания.
Чл. 156 – анализ на фактическия състав – залог в-у вещ е реален договор. Едностранен е
договора и тежестта пада в-у Кр.
Повечето автори го приемат, че е безвъзмезден договор. Той е каузален договор. Неформален
договор. Също може да бъде и престационен. Комутативен е.
Най голямото проявление е правото на предпочтително – чл. 159 ЗЗД;
Чл. 160 – едно изключение.
По ЗЗД освен върху вещи има и залог върху вземания – чл. 162 – предмет ще бъдат единствено
вземания които са прехвърлими. Вземания за издръжка няма как да се прехвърлят.
Имаме и законен залог – в ТЗ чл. 357 – в полза на комисионера. В полза на превозвача – чл.
375; чл. 583;
Чл. 2 ЗОЗ – те се определят като формален, защото се сключва в писмена форма. Освен това
по ЗОЗ се води регистър, т.нар. централен регистър на особените залози, който е публичен и всеки
може да извършва справка. За разлика от ипотеката не е конститутивно, т.е. не е правопораждащо.
По отношение на субектите в ЗЗД няма качеството на заложен Кр, Дл. докато в ЗОЗ им. Или
лице по чл. 2. но има и изключения.
Наредба за дейността на заложните къщи и т.нар. Наредба № 35 за реда за продажба чрез търг
на движими вещи заложени в полза на банка. Тук има една привилегия за банките – възможност
банката сама да продаде заложените вещи без съдебна намеса. В договора за кредите трябва да е
предвидена такава клауза. И съответно трябва да бъде сключен в писмена форма с достоверна дата.
Заложената вещ трябва да имат пазарна и борсова цена.
Чл. 130, ал.4 СК- дарение
Заложно право- няма единно становище. Според някои автори Кожухаров и Т. Конов приемат
че заложното право е вещно право. Залогоприемателят може да се разпорежда с тях. Заложните къщи
също имат такава възможност, но могат да я продадат и чрез съдебна намеса, за да се удовлетвори
кредиторът предпочтително от цената при продажбата им. Трети лица не бива да пречат на
залогоприемателя да реализира това свое право, защото ги грози санкция. Правото на
залогоеприемателя има владелческа защита – чл. 76 ЗС. Заложния кредитор разполага и с петиторна
защита. Ако заложената вещ се намира в държане на заложния кредитор и той бъде лишен от
държането й може да иска на основание своя залог връщането й от лицето у което се намира вещта –
чл. 157, ал. 3 ЗЗД Кожухаров сравнява ревандикационния иск по чл. 108 ЗС.
Според Кожухаров и двата иска титулярът на вещното право /заложния кредитор или не
владеещият собственик/ може да насочи с-у трети лица държането или невладението на вещта. Това
показва, че всички лица са длъжни да се съобразяват със заложното право на кредитора и да се
въздържат от действия, които биха възпрепятствали реализирането на това негово право и заради това
го определя като абсолютно право каквито са и вещните права и по този критерии да се приеме, че
облг. Е относително.
Освен това автора приема, че заложното право е вещно право върху чужда вещ, което
проявява своя ефект при принудителното изпълнение, тогава когато Кр. има право да се удовлетвори
предпочтително.

Тема 50 Ипотека
Проф. Марков смята че ипотека е едно гражданско субективно право. Титуляр на ипотечното
право е кредиторът, чието вземане е обезпечено с ипотека. Субект на гражданско право е и
длъжникът, чието задължение към Кр. е обезпечено и с ипотека и поради това го определя като едно
гражданско субективно право.
Дискусионен въпрос – дали е вещно право. Ипотеката следва вещта – чл. 150,
Аргументите са чл. 167, ал. 1 – с нотариален акт. Др. аргумент, който ползват авторите е че
ипотеката се вписва. Може да се впише договор за наем в ИР и ще бъде противопоставен на трети
лица. Един договор който няма вещно действие също може да бъде вписан. В Кодекса за търговско
корабоплаване има текстове които определят ипотеката като вещно право. Правото на собственост
което е вещно – да владее, да се разпорежда, и да владее.. ипотекарния кр. не разполага с нито едно от
тези права. За ипотеката е невъзможно…ИПОТЕЧНОТО ПРАВО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИДОБИВА
ПО ДАВНОСТ ЗА РАЗЛИКА ОТ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ. Ипотекарния кредитор не
ползва имота, имота се ползва от Дл.
Др. виждане – ипотеката като преобразуващо право- ипотечните се упражняват с осъдителен
ипотечен иск. Попов определя ипотеката като облигационно право, което има обезпечителен характер.
Ипотеката е вид облигационно обезпечение.
В доктрината ипотеката се определя като такава която има процесуално правен характер,
защото дава възможност Кр. да се удовлетвори при продажбата.
Надделява мнението, че е нехомогенно съчетаването на елементи от различни институти.
Проф. Марков също се присъединява към тази теза.
Антихреза – уредена в ЗЗД/отм./ какво е имал право кредиторът – да прибира доходите от
недвижимото имущество и да ги приспада от лихвите и главницата по договора за заем. Освен това
той е имал право да ползва имота, за разлика от сегашния, но и задължението да го поддържа.
Не е невъзможно по силата на чл. 9 да се учреди и сега такава антихреза. Ипотеката е
имуществено право. Предмет на ипотеката е недвижим имот, който може да бъде оценен в пари.
Ипотеката е акцесорно право както поръчителството и залога. Неделимо право е ипотеката за
целия дълг, докато не бъде изплатен целия дълг ипотеката стои върху имота.
Специалност на ипотечното право чл. 167 ЗЗД – най общо конкретизира се имота, с който
ще бъде обезпечено вземането, както и самото вземане главница, лихви, неустойки, конкретизира се
Кр. и Дл, конкретизара се и третото лице, което обезпечава изпълнението на чуждия дълг.
Чл. 166, ал. 1 ЗЗД – конститутивно действие има вписването. Това означава, че има
публичност на ипотечното право. Това създава допълнителна сигурност за кредитора и не само за
него, но и за гражданския оборот.
ВИДОВЕ ИПОТЕКА
По начин на учредяване
ДОГОВОРНА и ЗАКОННА
Договорна – скл. се м-у кредитора и собственика на имота или носителя на правото на строеж.
След което този договор се вписва. Защото вписването на ипотеката има конститутивно действие.
Характеристика – формален и се изисква формата на нотариален акт. Чл. 167, ал. 1.
Едностранен договор, каузален договор- да се обезпечи вземането на Кр. с учредяване на ипотека.
Безвъзмезден договор. Определя се като консенсуален и формален договор, защото се изисква форма.
Ипотеката е сделка на разпореждане. Имота без съгласието на собственика се изнася на публична
продан при неизпълнение на задължението от страна на длъжника. Договор сключен с оглед личните
качества на длъжника, важни са.
Трябва да се учреди от собственика на имота чл. 167, ал. 3 ЗЗД.
Собственикът на имота, който учредява ипотеката трябва да е дееспособен – чл. 130, ал. 4 СК,
защото това недееспособно лице като учредява ипотеката на ч. дълг тази ипотека ще бъде нищожна.
Виж. чл. 24 СК.
Може да бъде учредена и чрез пълномощник. Пълномощното трябва да бъде изрично и
съставено в писмена форма с нотариална заверка на подписа на упълномощитетля.
ЗАКОННА ИПОТЕКА
Чл. 168, ал. 1, т. 1 -продавача се застрахова за предпочтително удовлетворяване. ; т.2 – двама
братя не може да се раздели по-равно;
Ал. 2 - по молба.
По чл. 180 и чл. 181 – ипотека дадена като обезпечение пред съд със съгласието на собственик
което се вписва. Съгласието на собственика представялва едностранна правна сделка, едностранно
заверено и вписано. Изявлението за съгласие трябва да съдържа определени реквизити, посочени в
чл. 170 ЗЗД или в правилника за вписванията.
Ипотека в полза на Банка – чл. 60, ал. 4 ЗКИ. Банката има право на законна ипотека върху
недвижимите имоти и вещните права върху тях, които се придобиват изцяло или частично чрез
ползване на банков кредит.
Недопустимо учредяването на законна ипотека върху кораби само договорна и дадена като
обезпечение, дадена пред съд.
Кога се учредява една ипотека – в момента на вписването.

Тема 51 Вписване
Договорните ипотеки ипотеките, които се дават като обезпечение пред съд се вписват по
молба на нотариуса до съдията по вписванията. Законните ипотеки се вписват по молба на кредитора,
отправено отново до съдията по вписванията. Тази молба трябва да съдържа реквизитете……
Действие на вписването – конститутивно – правопораждане. Оповестително – дава се
гластност – много важно действие. – вписването дава ред на ипотеката. Във вх. Регистър определя
реда на ипотеката. Който е вписал първи ипотеката той се удовлетворява пръв при публична продан.
Първо се записва във вх. Регистър после в ипотечна книга и записване на собственика в партидната
книга. Вписването е в раздела охранителни производства в ГПК.
Чл. 172 – за да си запази реда на вписването Кр. и ал. 3
Заличаване на вписването – чл. 179 и ал. 3 – заличава ипотеката.
Чл.178 – особен вид суброгация.
Същността на ипотечното право – чл. 175, ал. 1 – възможността Кр. да се удовлетвори
предпочтително. ; чл. 173 ЗЗД.