Търговско право

1 въпрос Предмет на търговското право и търговското право като
обективно право.
Търговското право като обективно право означава система от правни
норми, които регулират обществените отношения, свързани с търговците или
това са нормативните актове, които образуват търговското право като
обективно право.
Търговското право е правото на търговците и урежда техния правен
статус (правно положение), както и отношенията, които възникват между тях
и другите търговци, нетърговци и държавата.
В системата на българското право търговското право обхваща правното
регулиране на икономиката и засега у нас в сферата на стопанството и
икономиката като самостоятелен отрасъл е обособено само търговското
право.
Търговското право може да се определи като право, което обхваща
всички отношения, възникващи в областта на управление на икономиката.
Тази всеобхватност е един признак на ниското развитие на правната система
у нас. В другите европейски държави търговското право има ограничено
приложно поле и се съсредоточава само върху правната уредба на
отношенията между търговците в тесния смисъл на думата. Отделно е
дружественото право, в което се регламентират търговските дружества. То се
изучава като самостоятелна дисциплина. Конкурентното право също е
обособено като самостоятелна дисциплина, както и застрахователното,
банковото, business law, които у нас са включени в търговското право.
Търговското право исторически е възникнало през 13 – 14 век в
градовете-държави Венеция, Генуа, Флоренция, в които се е развивала
търговията и ценните книжа. Развитието на търговията е показало, че
гражданското право не е в състояние да уреди специфичните отношения
между търговците. Необходимо е било тези отношения да са без формализъм,
за да се обслужва динамиката на търговския оборот. Търговците са
професионалисти и се занимават с една и съща дейност, която е свързана с
печелене на пари. Печалбата е характерна черта на търговската дейност.
Възникнали са най-напред търговски обичаи, които впоследствие са се
запазили като такива или са преминали в писаното право.
В исторически аспект търговското право е било право, което е
уреждало сделките и договорите между търговците. Впоследствие се намесва
държавата, която декретира тези отношения със закони. Първият писмен
източник на търговското право е Декретът на Колбер от 17 век.
В България след Освобождението през 1898г. е приет първият
Търговски закон, който е рецепция на ГГЗ и е приет по същото време. През
1944 г. Търговският закон от 1898 г. се отменя и се забранява търговското
право и настъпва единство на гражданското право. Отношенията между
Страница 1 oт 168
търговците са се уреждали от ЗЗД, приет през 1951г. Промяната през 1990г. и
приемането на Конституцията от 1991 г. връщат българското право към това
от 19 век. Приема се нов Търговски закон, действащ и досега. Сега
действащият Търговски закон е реципиран от немското търговско право, но с
разлики.
През 2007г. България влиза в ЕС. Българското търговско право се
хармонизира с европейското законодателство. ЕС е замислен и създаден като
общ пазар. В основата на ЕС е идеята за единно търговско право. У нас
започва засилен период на унифициране на нашето законодателство с
европейското, предимно чрез директиви.
Сравнение между гражданското и търговското право

Гражданското право урежда: 1) правното положение на гражданско
правните субекти (физически и юридически лица), които не са търговци; 2)
отношенията между гражданско правните субекти – физически и юридически
лица.
Търговското право урежда: 1) правното положение на търговеца, който
може да бъде физическо или юридическо лице, придобило търговска
правоспособност. 2) отношенията между търговците с другите търговци,
нетърговците и държавата.
Търговското право не е част от гражданското право. То работи с
понятия, които са различни от тези на гражданското право. Търговското
представителство е различно от гражданското представителство.
Недействителността в търговското право е различна от тази в гражданското
право. Решенията на органите на търговските дружества не са сделки по
смисъла на ЗЗД. Търговското право трябваше да създаде свой понятиен
апарат и инструментариум, а да не се използват тези на гражданското право.
Търговското право е тясно свързано с административното право.
Административното право се намесва в търговското право и има много
административни норми в търговското право – в сферата на вписванията на
търговците в Търговския регистър. Производството по вписването е
административно и за него се прилагат правилата на АПК; разрешенията за
сливане, вливане и др. също са административни. Съществува държавен
надзор върху определени видове търговска дейност, който се осъществява от
Комисията за финансов надзор, БНБ, Министерството на здравеопазването
(за лечебните заведения). Държавната намеса е необходима до определено
равнище.
Търговското право не е част от гражданското право. Гражданското
право е обща част, облигационно право, вещно право, семейно, наследствено
право. В търговското право има прекалено голяма част административно
право.
Търговското право исторически е възникнало като право на
търговците. На неговите правила са се подчинявали тези, които са
извършвали търговски сделки. В гражданското право лицата сключват
сделки, за задоволяване на нужди, а не за извършване на оборот.
Стопанската дейност е по-широко понятие от търговска дейност.
Търговското право не обхваща това, което е извън гражданското право. В
търговското право е допуснато по отношение на сделките субсидиарно
приложение на гражданското законодателство.
3 въпрос Понятие за търговец, търговска

правоспособност. Индивидуализиращи белези на търговеца. Видове
търговци
Търговец е физическо или юридическо лице, което продължително
време извършва по занятие търговски сделки, които са изрично посочени в
чл. 1, ал. 3 от ТЗ или макар да не извършва някоя от тези сделки, е образувало
предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се ръководят
по търговски начин. Търговецът извършва дейност, насочена към
задоволяване на потребностите на другите лица срещу заплащане, с лични
или заемни средства и усилия, лично или с помощта на други лица. Целта на
търговската дейност е постигане на печалба, независимо дали е постигната.
Търговецът извършва дейността за своя сметка и на свой риск. Не е
задължително търговецът да има съответно образование, освен ако закон не
изисква това. Търговецът следва да е вписан в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията. Вписването има конститутивно значение за
търговците, които са юридически лица. С вписването си физическите лица
търговци получават търговско качество.
Сделките по чл. 1, ал. 3 ТЗ се наричат в теорията абсолютни сделки.
Лице, което ги извършва, е задължено да се впише като търговец – т.нар.
фактически търговец. Изброяването не е изчерпателно. ТЗ допуска търговец
да бъде и лице, което извършва и други дейности, стига да е по занятие, и в
обем, който изисква дейността да се извършва по търговски начин.
Търговецът трябва да има предприятие, търговски книги, да се регистрира в
НАП, да изготвя финансови отчети, да издава фактури и да се регистрира
като едноличен търговец или като вид еднолично дружество, ако е физическо
лице.
Търговец според закона може да е физическо лице или юридическо
лице. Не всяко физическо лице може да е търговец. Това лице трябва да бъде
дееспособно – да е навършило 18 години и да не е поставено под запрещение.
Трябва да е вписано в Търговския регистър. Вписването има оповестително
действие, не е конститутивен елемент. Едва след вписването си физическото
лице придобива търговска правоспособност.
Юридическо лице трябва да бъде образувано, но и вписано в
Търговския регистър. От вписването си в Търговския регистър възниква и
търговското дружество или кооперацията. Юридическо лице без да е
вписано, по силата е закона е публичното предприятие – търговец (по чл. 62
ТЗ и специалните закони – правна уредба). В българското право съществува
изчерпателно изброяване на търговците.
Търговските дружества са уредени в ТЗ. Кооперациите – в Закона за
кооперациите (ЗК).
Търговецът има самостоятелно, собствено битие. Ако е
неплатежоспособен, се открива производство по несъстоятелност.
Търговецът подлежи на:
- Специален режим на създаване;
- Специален режим на прекратяване поради неплатежоспособност
(търговска несъстоятелност).
- Решават споровете си в особено исково производство по реда на
ГПК (Търговски спорове).
Всеки търговец притежава характерни черти:
- Търговска фирма, която е търговското наименование на търговеца.
Различава се от името на физическото лице;
- Седалище – населено място, в което търговецът управлява
дейността си;
- Адрес на управляване
- Предмет на дейност – отразява сделките, които търговците сключва
или дейностите, които извършва всички търговски дейности, без
ограничение и всички търговски сделки. Специален закон може да
изисква извършването на определен вид дейности да се осъществява
от определен тип търговец.
- Търговско предприятие.
6 въпрос Търговска фирма Търговска фирма, седалище и

търговски книги
Фирменото право урежда търговската фирма. Правилата са
императивни. Нарушаването им води до отказ да се впише търговецът.
Законови изисквания:
- Публичност на фирмата – вписване в Търговския регистър. Може да
се използва само фирма, която е вписана в Търговския регистър.
- Променя се по реда на нейното вписване. Промяната на фирмата се
вписва в Търговския регистър.
- Изискване на истинност – да не въвежда в заблуждение. Да отразява
вярно правно организационната форма. Да не фигурират термини,
несъответстващ на предмета на дейност.
- Във фирмата трябва да се посочи видът на търговеца.
В търговската фирма на клон трябва да се впише „клон”.
- Фирмата не трябва да противоречи на морала.
- Фирмата трябва да е написана на български език.
- Фирмата трябва да е изключителна за територията на Република
България.
- Фирмата не може да съдържа само цифри.
Правото на фирма е неимуществено благо, и е обект на правна защита –
субект на неимущественото право е търговецът. Това право е абсолютно.
Други лица не могат да го използват. При нарушаване търговецът има право
на искове:
- Осъдителен – за преустановяване ползването на фирмата;
- За обезщетение на вредите от неправомерно ползване на чужда
фирма. Доказва се наличие на вреди и причинно-следствена връзка
между вредите и използването на фирмата от другото лице.
Седалище
Седалището е населеното място, в което се намира управлението на
търговеца. Определя се свободно. Задължително се вписва в Търговския
регистър. Може да се променя, но се вписва и промяната има сила от
момента на вписването й в Търговския регистър. Търговецът се призовава по
седалището, което е вписано в Търговския регистър.
4 въпрос Търговско предприятие

У нас търговското предприятие не е уредено самостоятелно, а са
уредени само прехвърлителните сделки в глава ІV от ТЗ. Няма легална
дефиниция за търговско предприятие. Няма и единство в терминологията. В
законодателството се влагат два смисъла:
1) Предприятие се използва в смисъл на правен субект –
юридическо лице, което извършва стопанска дейност (за означаване на
публично предприятие – търговец (стопанско правен субект);
- В западната практика се налага терминът предприятие за
означаване на стопански субект, понятие, което е по-широко от търговец.
2) В ТЗ (глава ІV) предприятие се използва като обект на право,
което е притежание, собственост на търговеца. Търговецът е субект на
правото. Чл. 15, ал. 1 ТЗ – предприятието е права, задължения и съвкупност
от фактически отношения.
Предприятията са всички правоотношения с трети лица, в които
търговецът влиза, след като е придобил търговска правоспособност. В
процеса на осъществяване на своята дейност той придобива права,
задължения, вземания, вещи и т.н. Правата и задълженията по
правоотношенията с третите лица, които са възникнали при извършване на
търговската дейност, образуват предприятието на търговеца. Всеки търговец
има едно търговско предприятие. Всички права и задължения се
осчетоводяват и се вписват в търговските книги на търговеца.
Фактическите отношения: няма легална дефиниция за това какво са
фактическите отношения.
Това са търговската мрежа, създадена от търговеца – постоянните
търговски връзки с определени доставчици или дистрибутори, ноу-хау на
търговеца, опит, умение, знанията на работниците или служителите, на
мениджърите, известна и добре възприета търговска фирма, изпълнение на
методи и стратегии на управление, инвестиционна политика. Нямат правно
изражение, но са включени в търговското предприятие.
Търговското предприятие включва:

1) Права – активи
2) Задължения – пасиви
3) Фактически отношения
В теорията има две становища:

- Според едното становище (персонификационна теория) – Б.
Ланджев – търговското предприятие е субект;
- Според другото становище, което е преобладаващо у нас,
търговското предприятие е обект на правото. Аргумент е правната
уредба – предприятието може да бъде прехвърляно.
Каква сделка е прехвърлянето на предприятието – дали е asset deal или
share deal? (дали се прехвърля имущество или дялове). Според българското
законодателство е asset deal – прехвърля се имущество. Дяловете остават.
Търговското дружество остава, запазва се. Прехвърлянето на търговското
предприятие трябва да се различава от преобразуването на търговското
дружество (прехвърляне на дялове), което е share deal.
Сделки с търговското предприятие: ТЗ урежда само прехвърлянето на
търговското предприятие – цялото или частично. Не може да се прехвърля
само фирмата. Договорът е формален – писмена форма с нотариална заверка
на подписите на прехвърлителя и приобретателя. Договорът се вписва в
Търговския регистър. Ако не се впише, няма да породи правно действие.
Правна защита за кредиторите на страните по сделката:
- чл. 16а ТЗ – предвижда се отделно управление на преминалото
предприятие в продължение на 6 месеца.
- Право на предпочтително удовлетворение на кредиторите
- Солидарна отговорност на членовете на управителния орган на
правоприемника.
Законът нищо не казва дали с търговското предприятие може да се
сключват и сделки без прехвърлително действие. Това са договорите за
ползване на търговското предприятие – наем, лизинг, аренда. Не може да
сключва договор за наем на търговско предприятие. Наемът е на вещи.
Договор за лизинг също не може да се сключи, въпреки че в закона е
записано, че може. Може да се сключи договор за аренда на търговско
предприятие.
Обезпечителни договори – търговското предприятие може да се залага
по реда на ЗОЗ. Не се извършва предаване на предприятието. Търговското
предприятие си остава във фактическата страна на залогодателя.
5 въпрос Клонове на търговците

Всеки търговец може да открие клон, ако възнамерява да извършва
търговска дейност извън населеното място, където е неговото седалище.
Клоновете са части от търговското предприятие, а не са персонифицирани.
Те принадлежат на търговеца и подлежат на вписване в Търговския регистър.
Търговец, който смята да открие клон, трябва да впише клона или клоновете
в Търговския регистър, като при вписването той подава писмено заявление и
посочва седалището на клона, предмета на дейност на клона и лицето, което
ще управлява клона. Това лице има представителна власт, която се определя
от търговеца. Данни за представителната власт се вписват в Търговския
регистър, за да могат третите лица да се информират за обема й.
Клонът има собствено седалище, предмет на дейност, управител. Целта
е търговецът да извършва постоянно дейността си в различни населени места
и дори държави. Законът не ограничава максималния брой на клоновете. В
едно населено място може да има само един клон. Изключение правят
банките и застрахователните дружества.
Клонът не е самостоятелно отделно юридическо лице, а е част от
търговеца. Управителят на клона се подписва от името на търговеца по
силата на предоставената му представителна власт. При спорове страна по
спора е търговецът и управителят действа като представител. Законът
допуска за улесняване на другата страна по търговските сделки исковете да
се предявяват или по седалището на клона, или по седалището на търговеца –
по желание.
Управителят на клона сключва с търговеца договор за управление.
Управителят на клона трябва да даде своето съгласие да бъде такъв, заедно с
нотариално заверен образец на подписа в Търговския регистър.
7 въпрос Търговски регистър

Търговският регистър и вписването в него са уредени в ЗТР от 2006г.,
влязъл в сила от 01.01.2008г. Преди влизането в сила вписването беше
уредено в Търговския закон и се извършваше от Окръжен съд по седалището
на търговеца в съдебно охранително производство.
С промените производството е административно по своя характер.
Вписването се извършва в Агенция по вписванията, която води, поддържа и
съхранява Търговския регистър. Тя е държавен орган, изпълнителна агенция
към Министерство на правосъдието.
Подлежащи на вписване обстоятелства са:
Според търговското право – всички търговци и актовете, отнасящи се
до търговците, ако те са предвидени в закон (ТЗ). Действа принцип на
законоустановеност на актовете и действията, подлежащи на вписване.
Действащото лице по регистрацията няма право на преценка, а трябва
да провери дали представеният акт е предвиден в закона за вписване в
Търговския регистър или не. ТЗ предвижда какво се вписва и какво не.
Уредбата е разпръсната за всеки вид търговец.
Законът предвижда и кой може да иска вписването. Това може да са
самите търговци или лица, които ги представляват по закон. Такива са:
- Едноличният търговец за ЕТ;
- За СД – всички учредители;
- За ООД – избраният управител;
- За АД – съветът на директорите или управителният съвет;
- За дружество в ликвидация – ликвидаторът.
Търговският регистър е електронна централна база данни.
Информацията се съхранява в електронна форма. Заявленията могат да се
подават чрез хартиен носител или чрез електронен подпис по реда на ЗЕДЕП.
Функцията на Търговския регистър е да оповести обществеността за
търговците и данните за тях.
Действие на вписването в Търговския регистър:
- Оповестително действие – чрез вписването третите лица узнават
за същността на определен търговец и за данните, отнасящи се до него –
търговска фирма, седалище, управител, капитал, съдружници и т.н.
Регистърът е публичен и всеки може да прави справка в него, без да е
необходимо доказване на правен интерес. Справка може да се прави и чрез
удостоверение за актуално състояние, заверено от Агенция по вписванията.
- Конститутивно действие – вписването е съществен елемент от
фактическия състав, от който възниква юридическото лице. От момента на
вписването си възникват търговските дружества. За търговските дружества
вписването има конститутивно значение. Ако не е вписано в Търговския
регистър, няма и юридическо лице.
- Действие на conditio iuris – без вписване не може да породи
действие решението на общото събрание на съдружниците за изменение и
допълнение на дружествения договор, прекратяването на дружеството,
увеличаването и намаляването на капитала (чл. 140, ал. 3 и 4 ТЗ), решенията
на общото събрание на акционерите по чл. 231, ал. 3 и 4 ТЗ).
- Защитно действие на вписването – от значение за
противопоставимостта на вписването. Ако е вписано едно обстоятелство, то
се счита за съществуващо за третите добросъвестни лица, дори и фактически
да не съществува. Ако не е вписано, означава, че това обстоятелство не
съществува за третите добросъвестни лица. Трети добросъвестни лица са
тези, които не знаят определено обстоятелство и се доверяват на Търговския
регистър. В търговското право добросъвестността се свързва с незнание.
Защитното действие се проявява спрямо само третите добросъвестни лица,
които не знаят за съществуването и липсата на определено обстоятелство.
- Доказателствено действие – доказват се с удостоверение. Ако
някой твърди обратното, носи доказателствената тежест и трябва да го
докаже.
Отказ на длъжностното лице по регистрацията да извърши
вписването: длъжностното лице по регистрацията трябва да постанови
мотивиран отказ, който е индивидуален административен акт по своята
правна същност. Заявителят може да го обжалва в 7-дневен срок пред
Окръжен съд. Решението на Окръжен съд се обжалва пред Апелативен съд,
чието решение е окончателно. Окръжен съд преценява законосъобразността
на отказа. Може да го отмени или потвърди. Ако го отмени, длъжностното
лице трябва да впише обстоятелството. Отказът не пречи заявителят да
подаде ново заявление за вписване. При вписването е предвидена защита на
третите лица, които имат правен интерес. Ако вписването ги уврежда
(вписано е обстоятелство, което не съществува), третото лице може да
предяви отрицателен установителен иск пред Окръжен съд.
Доказателствената тежест пада върху ответника. Ако не е вписано
обстоятелство, което съществува, третото лице разполага с положителен
установителен иск. Доказателствената тежест пада върху ищеца.
Съдебните решения се изпращат служебно по партидата на търговеца,
за когото се отнасят. Съдебни решения, които подлежат на вписване:
- Съдебни решения, с които се отменя решение на общото
събрание за изключване на съдружник.28.08.2010г.
8 въпрос Търговско представителство

Правната уредба е в глава 6 от ТЗ. Изчерпва се само с ТЗ. Не се
съдържа в други нормативни актове.
Представителството в гражданското право е извършване на правни
действия от името на представляваното лице, като правните последици
настъпват директно в правната сфера на представлявания.
Търговското представителство не урежда извършване на правни
действия от едно лице от името на търговеца, а има по-широко съдържание и
обхваща правната уредба на лица, които управляват или съдействат,
сътрудничат на търговец при извършването на неговата търговска дейност. В
глава 6 от ТЗ се урежда статусът на отделните категории лица, които
извършват дейност в помощ на други търговци. Търговското
представителство не трябва да се разбира като извършване на действия от
чуждо име. В търговското право също има и такова представителство, както
и в гражданското право (прокурист). Но в търговското право има и органно
представителство, уредено за търговските дружества, които имат органно
управление и се представляват от един от тези органи (управител и др.).
Извършване на представителни действия без представителна власт –
сделките са действителни, пораждат действие, освен ако търговецът не им се
противопостави. Ако се противопостави, сделката ще бъде нищожна.
9 въпрос Прокурист
Прокурист е физическо лице, на което търговецът е възложил или
което лице е упълномощил да управлява предприятието му срещу
възнаграждение. Прокурист може да бъде само физическо лице. Не може да
бъде юридическо лице, но няма пречка прокуристът да е едноличен търговец.
В повечето случаи прокуристът не е търговец. Той може да е лице, което не
се е регистрирало като търговец. Прокуристът се намира в договорни
отношения с търговеца. Договорът не е уреден в Облигационното право. В
търговското право този договор се нарича Договор за възлагане на
управление. Този договор е двустранен, възмезден договор. Уговаря се
възнаграждение. Наподобява договор за поръчка, но в съдебната практика и
теорията има единно мнение, че това е отделен вид договор.
Предмет на този договор е управлението на търговското предприятие
от прокуриста. Този договор е формален – писмена форма.
Характеристики на прокуриста:
- Договор за възлагане на управлението;
- Упълномощаване с нотариална заверка на подписите на
упълномощителя и упълномощения – упълномощаването предоставя
представителна власт на прокуриста. По силата на закона той няма такава
власт;
- Вписване на упълномощаването в Търговския регистър – от
търговеца. Прокуристът трябва да представи нотариално заверен образец от
подписа си в Търговския регистър. В съдебната практика и в теорията се
приема, че вписването не е задължителен елемент от възникването на
прокурата. Вписването има оповестително действие, а не конститутивно
действие.
Прокуристът има следното правно положение:
- Управител на търговското предприятие – извършва всички
действия по представителството и управлението на търговеца. Сключва
всички сделки. Извършва правни действия, включително и процесуално
представителство (не се изисква той да е адвокат). Съгласно чл. 22, ал. 1 ТЗ
прокуристът може да представлява търговеца и в съдебния процес. Ако
търговецът иска да го ограничи за определени действия, това ограничаване
няма да има значение за третите лица. Прокуристът няма право да отчуждава
или обременява с тежести недвижими имоти, освен ако е упълномощен
изрично за това. Тези сделки са продажба, дарение, замяна, ипотека.
Прокуристът може да придобива вещни права върху недвижими имоти, без
да е налице изрично упълномощаване. Прокуристът може да ги сключи само
с изрично съгласие от страна на търговеца. В противен случай ще се счита, че
договорът е сключен без представителна власт. Други ограничения на
представителната власт нямат отношение спрямо трети лица.
Прекратяване на прокурата:
- Писмено предизвестие от и до прокуриста;
- Оттегляне на упълномощаването;
- Заявяване на оттеглянето в Търговския регистър (от търговеца).
Може да стане по всяко време, дори и договорът да е със срок.
Прокуристът може и да се откаже от прокурата. Упълномощаването се
прекратява и при настъпване на юридически събития (смърт, поставяне под
запрещение).
9 въпрос Търговски пълномощник

Търговски пълномощник е упълномощено лице от търговеца да
извършва срещу възнаграждение посочените в пълномощното действия.
Може да бъде и физическо, и юридическо лице. Разполага с представителна
власт, която е посочена в пълномощното, предоставено му от търговеца.
Ограничена представителна власт, която се определя едностранно от
търговеца, а не от закона. Необходима е нотариална заверка на подписа на
търговеца. Пълномощникът може да отчуждава и обременява недвижими
имоти само с изрично пълномощно. Изрично пълномощно се изисква и за
заем, менителнични задължения и водене на процеси. Пълномощното не
подлежи на вписване. Пълномощникът не притежава неограничена
представителна власт, като тази на прокуриста.
Конфликт на интереси: невъзможност да се сключват търговски
сделки, които се отнасят до дейността на търговеца за своя или чужда сметка.
Забраната се отнася и за прокуриста и за пълномощника. Изключение – само
ако е налице изрично съгласие от страна на търговеца.
Търговецът има право на обезщетение за вреди или да потвърди, че
сделките са сключени за негова сметка в срок от 1 месец. Това
потвърждаване трябва да е писмено и отправено до третото лице.
9 въпрос Търговски представител
Това е търговец, който сътрудничи на друг търговец при извършването
на неговата дейност. Търговският представител сътрудничи по занятие.
Извършването на търговско представителство и посредничество е абсолютна
търговска сделка, посочена в чл. 1, ал. 1, т. 4 от ТЗ (търговско
представителство). Всеки, който е търговски представител по определение е
търговец. Може да е едноличен търговец или търговско дружество.
Търговският представител може да е овластен и да извършва правни
действия от името на търговеца, но може и да не е овластен и да извършва
правни действия от собствено име. Отношенията между търговеца и
търговския представител се уреждат с писмен договор, който наподобява
договор за поръчка, но винаги има възмезден характер. Търговецът дължи
възнаграждение на търговския си представител. Този договор не подлежи на
вписване в Търговския регистър.
9 въпрос Търговски посредник

Това е търговец, който по занятие съдейства на други лица при
сключването на договори. Посредникът по дефиниция е търговец – чл. 1, ал.
1, т. 4 ТЗ. Може да е едноличен търговец или търговско дружество. Намира
се в двойно правоотношение – с лицето, което му възлага да намери
съконтрахент за сключване на бъдеща сделка, и с бъдещата страна по
сделката. Този договор не е уреден в българското законодателство.
Ненаименован договор. Посредникът поначало не е пълномощник на
възложителя, но няма пречка да бъде и упълномощен. Посредникът не е
страна по договорите, за чието сключване посредничи.
Неговата дейност е намиране на съконтрахенти и убеждаването им да
сключат помежду си договор. Целта му е да бъде сключен договор и тогава
му се дължи възнаграждение.
Търговското посредничество има специална уредба в КТК, ако се
отнася при посредничество при морски превози, в КЗ – при застрахователно
посредничество; в ЗППЦК – при борсови сделки.
10 въпрос Едноличен търговец (ЕТ)

Когато едно физическо лице желае да развива търговска дейност като
физическо лице, той може да се регистрира като ЕТ. ЕТ няма ограничения в
предмета на дейността, без банкова, застрахователна, инвестиционна,
публични дружества, нито ограничение за паричните средства. Не може да
бъде и лечебно заведение.
Правен режим:
Физическото лице трябва да се регистрира в Търговския регистър.
Материалноправни изисквания:
- Дееспособност – трябва да е навършило 18 години, да не е
поставено под запрещение;
- Постоянно местожителство в страната;
- Да не е лишено от право да упражнява търговска дейност;
- Не трябва да е в производство по несъстоятелност, което не е
приключило;
- Да не невъзстановено в правата си обявен за несъстоятелен търговец
(производството е приключило, останали са неудовлетворени
кредитори);
- Да не е осъдено лицето за банкрут – умишлено поставяне в
неплатежоспособност с цел да не се удовлетворят кредиторите.
Процесуални стъпки:
Лицето трябва да подаде заявление, в което се посочват: името като
физическо лице, търговската фирма като ЕТ, предмет на дейност, седалище,
адрес на управление. Императивно изискване – името трябва да съдържа ЕТ
+ личното и фамилното име на физическото лице – търговец. Може да се
добави и допълнително означение. Фирмата е лична, персонална фирма.
Трябва да се представи документ за изключителност на търговската
фирма за страната. ЕТ може да се регистрира като такъв само един път.
Представя се декларация, че са налице материалноправните предпоставки за
регистрация на физическото лице като ЕТ, както и нотариално заверен
образец от подписа на лицето.
Заявлението се подава лично. Длъжностното лице по регистрацията
извършва вписването и постановява вписването на физическото лице като
ЕТ. Регистрира се в НАП, регистрация в НОИ. Може да се регистрира по
ЗДДС. След извършването на тези регистрации може да сключва всякакви
договори.
Всички вземания, права и задължения, както и други вещи образуват
предприятието на ЕТ. Търговското предприятие на ЕТ не е част от СИО на
съпруга – едноличен търговец, ако е сключил договорът като ЕТ.
Търговското предприятие на ЕТ може да се прехвърля заедно с търговската
фирма, но не може да се прехвърля само фирмата без търговското
предприятие – чл. 60 ТЗ. ЕТ може да назначава прокурист и има качеството
на работодател по КТ. ЕТ не е управител на самия себе си. Няма органи на
управление. Може да овласти пълномощник или прокурист. Може да открива
клонове и да назначава управител на клон. ЕТ е неограничено отговорен при
извършване на стопанска дейност. Той отговаря с търговското си
предприятие и със своето лично имущество, както и с ½ от СИО, която при
несъстоятелност се прекратява. Неограничената лична отговорност на ЕТ е
неговата слабост.
Смъртта на ЕТ – при смърт на ЕТ неговото търговско предприятие се
прекратява и влиза в общата наследствена маса. Наследниците придобиват
правата и задълженията по реда на ЗН. Наследниците могат да продължат
търговската дейност на наследодателя, да продължат търговското
предприятие и да го поемат. Трябва да решат под каква форма ще продължат
търговското предприятие на ЕТ:
- В зависимост от броя на наследниците;
- Дали са търговци или не;
- Дали искат да продължат търговското предприятие или не.
Ако не желаят да поемат търговското предприятие, наследниците ще
отговарят пред кредиторите на наследодателя си по реда на ЗН. Те могат да
приемат наследството по опис или да откажат да приемат наследството.
Формално трябва да се извърши заличаване на ЕТ, което трябва да стане в 7-
дневен срок от настъпване на смъртта. При висящи процеси трябва да се
уведоми съдът. Съдът спира делото и в 2-месечен срок трябва да се открият
наследниците.
ЕТ следва да се заличи и ако не отговаря на някоя от
материалноправните предпоставки. Подава се заявление за заличаване на ЕТ
в 7-дневен срок. ЕТ може и по желание да бъде заличен. Ако е станал
неплатежоспособен, в 15-дневен срок ЕТ е длъжен да подаде молба до съда
за започване на производство по несъстоятелност. Докато не бъде заличен, се
счита за ЕТ.
11 въпрос Сдружения в търговското право

Те са законоустановени – само предвидените в закона могат да се
създават – чл. 64, ал. 1 ТЗ. Не могат да се учредяват такива, които не са
предвидени в ТЗ.
Търговското дружество е обединение на физически и/или юридически
лица за съвместно извършване на търговски дейности с общи средства.
Търговското дружество е юридическо лице и възниква от деня на вписването
му в Търговския регистър. Дружеството може да се създава и от едно лице,
но само капиталовите дружества.
Учредителите могат да бъдат само дееспособни физически лица или
юридически лица. Гражданството няма значение. Броят на лицата също няма
значение. Няма ограничение едно лице да участва в учредяването на
неограничен брой търговски дружества.
Учредяването на търговско дружество се извършва в 2 фази:
1) Сключва се учредителен акт (договор):
- Избират се органи на управление;
- Разпределят се дяловете;
- Определят се вноските на учредителите в дружеството;
- Търговската фирма;
- Седалище и адрес;
- Предмет на дейност.
Не се сключва договор, когато дружеството се учредява от едно лице.
Съставя се учредителен акт.
Не се сключва договор и при учредяване на АД – провежда се
учредително събрание и се приема устав.
Учредителният договор се подписва от всички учредители и органът на
управление, който има представителна власт подава заявление за вписване на
дружеството в Търговския регистър. Прилагат се документи, които зависят от
вида на учреденото търговско дружество.
2) Вписване:
- Длъжностното лице по регистрацията проверява дали са
представени всички необходими документи и дали са спазени всички
императивни изисквания. От момента на вписването си търговското
дружество възниква.
Ако са извършвани действия от името на дружеството преди
вписването му в Търговския регистър, тези действия се считат за извършени
от името на дружеството. Правата и задълженията по сделките преминават
върху нововъзникналото дружество по силата на закона (чл. 69, ал. 2 ТЗ) –
фикция. Няма пречка за сключване на предварителен договор за учредяване
на дружество – чл. 66 от ТЗ – какви действия ще се извършат преди
вписването на търговското дружество. Този договор е облигационен и за него
ще се прилагат правилата на ЗЗД. Това не е предварителен договор по
смисъла на чл. 19 ЗЗД. Не е допустимо сключването на предварителен
договор (чл. 19 ЗЗД) в дружественото право.
Търговско дружество по силата на административен акт или със
съдебно решение не може да възникне.
Учредяването на търговско дружество е:
- Подписване на учредителен договор – договор на частното право;
- Решение по вписване (индивидуален административен акт).
Търговското дружество възниква на основата на тези два елемента.
Само договорът няма правно действие – той не може да се развали по реда на
ЗЗД или някой от учредителите да иска развалянето му. Учредителният
договор не е облигационен договор. Той е самостоятелен договор на
дружественото право. Той поражда действие при наличието на вписване. Той
е различен от договора за дружество по чл. 345 ЗЗД. Целта при договора за
дружество е стопанската цел. При учредителния договор – създаването на
юридическото лице. Търговското дружество може да бъде недействително на
основание чл. 70 ТЗ. Тази недействителност не може да се разделя на
нищожност / унищожаемост. Тя не настъпва по право и няма обратно
действие. Съображение: правната сигурност. Търговското дружество до
обявяването му за недействително ще съществува.
Основанията за недействителността на дружеството са посочени
изчерпателно в чл. 70, ал. 1 ТЗ. Това са нарушения, които касаят
учредяването на търговското дружество. Нарушението може и да е
противоречие на закона и на добрите нрави на предмета на дейност.
За недействително се обявява само учредено търговско дружество.
- Предявява се иск по реда на особените искови производства
„Търговски спорове” пред Окръжен съд от всеки заинтересован или от
прокурора. Трябва да се докаже правен интерес от страна на ищеца – той
трябва да бъде член на орган, кредитор и т.н. За по-лесно, за да се избегне
необходимостта от доказване на правен интерес, може да се сезира
прокурорът. Ако не се докаже правен интерес от ищеца, делото ще трябва да
бъде прекратено.
Искът трябва да бъде предявен в едногодишен срок от вписването на
дружеството в Търговския регистър. Срокът има преклузивен характер.
Съдът следи служебно. Ответник по иска е дружеството. Съдът преценява
дали нарушението при учредяването е отстранимо. Ако е отстранимо – дава
подходящ срок за отстраняването му. Ако е неотстранимо, обявява
дружеството за недействително. Ако нарушението не се отстрани в дадения
от съда допълнителен срок, дружеството се обявява за недействително.
Открива се ликвидация, която е принудителна. Съдебното решение има
действие за в бъдеще. Сключените сделки са действителни, пораждат права и
задължения.
След влизането в сила на съдебното решение за обявяване на
недействителността действията, извършени от името на дружеството се
считат за действия, извършени от членовете на дружеството и те отговарят за
вредите – чл. 70, ал. 5 ТЗ.
13 въпрос Членство в търговско дружество

Търговското дружество е обединение на 2 или повече лица.
Търговското дружество има корпоративен характер. Корпорация означава
юридическо лице с членски състав.
Членственото правоотношение възниква от момента на учредяването и
възникването на юридическото лице. То има двустранен характер. Страни по
него са: 1) члена; 2) дружеството. Възниква:
- Чрез участие при учредяването на дружеството. Учредителите
получават статуса на членове;
- Встъпване във вече учредено дружество. Зависи от вида на
дружеството. При личните – необходимо е и съгласието на всички
съдружници. Променя се учредителният договор. При ООД и при
АД – чрез придобиване на акции или дялове.
Прекратява се на основания, предвидени в учредителния договор. При
прекратяването на търговското дружество, при настъпване на прекратителен
срок, предвиден в договора, при смърт (персоналните дружества); други
основания:
- Всеки член може доброволно да прекрати членството си в
дружеството;
- Ако член не изпълни задълженията си към дружеството и не
изпълнява решенията на общото събрание, следва изключване на
съдружника (принудително прекратяване на членственото
правоотношение).
Процедурата за изключване на съдружник е формална, но трябва да се
спази. В противен случай съдружникът ще бъде възстановен.
Съдържание на членственото правоотношение: има относителен
характер. В търговското дружество правоотношения не възникват между
членовете му или между член и орган на дружеството.
Права и задължения на страните:
- Членът има имуществени и неимуществени права и задължения:
o Част от печалбата;
o Ликвидационна квота;
o Право на глас;
o Да участва в управителните органи на дружеството;
o Да избира и да бъде избиран в управителните и контролните
органи на дружеството;
o Право на информация за дейността на дружеството.
- Задължения:
o Да прави вноски;
o Да бъде лоялен към дружеството.
Членственото правоотношение може да е обект на защита с иск за
защита на членството – чл. 71 ТЗ (защита на членството като цяло, ако се
оспорва членството на едно лице в търговско дружество). Искът е
положителен установителен иск – иска се от съда да установи, че членът
членува в търговското дружество. Правното основание на иска е чл. 71 ТЗ.
По реда на чл. 71 ТЗ може да се защитят и отделни членски права, ако се
нарушават. Нарушенията могат да са в неприсъждане на дивидент,
недопускане в управлението на търговското дружество. Исковете са
осъдителни или установителни.
При колизия между иск по чл. 71 ТЗ и иск по чл. 74 ТЗ трябва да се
предяви иск по чл. 74 ТЗ.
Дружествено имущество: търговското дружество има собствено
имущество. Правата и задълженията, които са придобити след учредяване на
дружеството. Активите и пасивите, вещните права върху недвижимите
имоти, вземанията, ноу хау, задълженията по сключени договори и т.н.
Дружественото имущество се разглежда в контекста на
първоначалното набиране на средства от учредителите (чрез вноски от
учредителите).
В ТЗ е уреден режимът на набиране на вноските:
- Парични – в набирателна сметка в банка;
- Непарични – апорт – прехвърляне на право на собственост или
ограничени вещни права върху вещ на учредителя върху самото
търговско дружество.
Апортът е прехвърлителен договор с вещноправен характер или за
прехвърляне на вземания. Правно действие: преминаване на вещните права
от учредителя върху търговското дружество. Учредителят губи правото си
върху апортираната вещ. ТЗ (чл. 72 ТЗ) създава опростена форма за
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти – по силата на
дружествения договор (чл. 73 ТЗ), без да е необходима нотариална форма или
нотариална заверка на подписа.
В АД – трябва да има писмено съгласие с нотариална заверка на
подписа на вносителя и по силата на устава.
Оценката на непаричната вноска се прави от 3 вещи лица, които са
независими едно от друго.
15 въпос Решения на общото събрание на

търговското дружество и техния правен режим
Чл. 74 от ТЗ урежда отмяната на решенията на общото събрание на
търговското дружество. Решението на общото събрание е акт на един от
органите на капиталовите търговски дружества, защото само те имат общо
събрание, което е орган на управление.
За заседанията на общото събрание се вземат решения или всички
въпроси, които се обсъждат, приключват с вземане на решение. Решението
материализира гласовете на съдружниците/акционери, които са гласували.
В теорията има различни становища относно същността на решението:
1) Решението е многостранен договор, който инкорпорира
волеизявленията на всички съдружници/акционери. То е акт на частното
право. Материализирани са еднакви по съдържание и целенасочени
волеизявления. Има частноправни последици.
2) Решението е едностранна сделка на АД или ООД. Акт на
търговското дружество, който поражда права и задължения за неговите
членове и е задължително за тях.
3) Според проф. П. Голева решенията на общото събрание са
специфично понятие на търговското право. Законът не допуска да се
прилагат правилата за договорите и едностранните сделки.
Чл. 74 от ТЗ – решението не е нищожно или унищожаемо. То поражда
действие, ако не бъде отменено от съда в определен срок. Ако не бъде
отменено в този срок, то се заздравява (санира).
Решенията могат да се атакуват само на основанията, посочени в чл. 74
от ТЗ. Искът е конститутивен. Цели се отмяната на решението. Може да се
предяви от всеки съдружник или акционер, който трябва да има качество на
такъв към момента на вземане на решението. Ищецът трябва да докаже
качеството си на съдружник/акционер и основанието, на което иска отмяната
на решението на общото събрание. Няма значение дали нарушението е
значително или е незначително.
Решението се оспорва в 14-дневен срок, но не по-късно от 3-месеца
след приемането му. Не може съдът да постанови друго решение, т.е. съдът
може само да го отмени и да даде указания на страните. Общото събрание
може да приеме ново решение съобразно указанията на съда, но ако вземе
същото решение, това решение ще бъде нищожно по право (чл. 75 ТЗ).
Според Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ВКС искът по чл. 74 ТЗ
дерогира иска по чл. 71 ТЗ. Ако се пропусне срокът на иска по чл. 74 ТЗ, не
може съдружникът/акционерът да се защити с иска по чл. 71 ТЗ. 29.08.2010г.
Търговските дружества имат законово деление. Установено е в чл. 64,

ал. 3 от ТЗ. Делят се на персонални (СД, КД) и капиталови (ООД, АД, КД с
акции).
Персонални дружества – не се поставя изискване за капитал и за
минимален размер на капитала. Всеки съдружник отговаря лично и
неограничено за задълженията на търговското дружество. Обезпечава се
удовлетворяването на кредиторите на търговското дружество, които по пътя
на солидарната отговорност могат да търсят изпълнение от всеки съдружник.
Персоналните дружества се характеризират още с: липса на органи на
управление, предвидени в закона. Управляват се от всички съдружници.
Осъществява се и представителството на дружеството по същия начин.
Всички съдружници се вписват в Търговския регистър. Техните имена са
известни на третите лица. Няма анонимност.
Персоналните дружества няма задължения да публикуват финансови
отчети, да доказват наличието на минимален размер на тяхното имущество.
Отношенията между тях се изгражда на принципа на доверието. Това ги
прави подходяща форма за извършване на дейност от близки помежду си
лица. Акцентът при персоналните дружества се поставя върху лицата, които
учредяват търговското дружество.
В исторически аспект персоналните дружества са възникнали преди
капиталовите и отразяват по-ниска степен на икономически отношения.
Възникнали са спонтанно. Те са образувани от наследниците на един ЕТ.
Персоналните дружества съществуват във всички европейски държави, като
те имат специални наименования. Общото при всички тях е, че не са
признати за юридически лица, не са персонифицирани. Приближават се до
договора за дружество по ЗЗД. Но те участват в търговския оборот и могат да
участват и в търговския оборот на България. Те не са юридически лица и това
трябва да се има предвид при сключване на сделки с такива дружества. В
България персоналните дружества са юридически лица.
Предимства:
- Опростена форма на образуване и съществуване;
- По-голяма свобода на договаряне;
- Гъвкава форма на разпределение на печалбата;
- Нямат административни задължения за публикуване на финансови
отчети;
- Всички съдружници могат да участват в управлението на
дружеството.
Отрицателни черти:
- Личната, неограничена отговорност на членовете, която е
предимство за кредиторите на дружеството. Наличието на
платежоспособни членове увеличава кредитния рейтинг на едно
персонално дружество. Кредиторът в по-голяма степен би бил
обезпечен от едно персонално дружество.
16 въпрос Събирателно дружество (СД)
СД е персонално дружество, образувано от две или повече лица, при

които съдружниците отговарят лично, солидарно и неограничено за
задълженията на СД. СД има корпоративен характер по дефиниция и не може
да се създаде от едно лице. Ако е образувано от две или повече лица, но
остане един член, дружеството не може да съществува и се прекратява или
трябва да встъпи друг съдружник, за да продължи да действа като
юридическо лице. Всички съдружници отговарят солидарно и неограничено.
Не може в учредителния договор да се предвиди друго или да се изключи
някой от съдружниците, защото отговорността е установена в интерес на
третите лица. Те могат да уредят само отношението на разпределението на
загубите.
СД има лична фирма. В нея се съдържа името на поне един от
съдружниците. Ако той почине или напусне, трябва да се смени името на СД
с това на друг съдружник. Уведомяват се третите лица кой членува в СД.
Учредяването на СД се характеризира с:
1) Договорно дружество – сключва се учредителен договор –
подписва се от всички учредители;
2) Изисква се с нотариална заверка на подписите на всички
учредители.
3) Трябва да съдържа пълни данни за учредителите – от личните
карти за физическите лица; за юридическите лица – ЕИК, седалище, адрес на
управление, представител и т.н.;
4) Данни относно учреденото търговско дружество – фирма,
седалище, предмет на дейност;
5) Органи на управление няма. Не се избира управител. Може да се
уреди начинът на разпределение на печалби и начинът на управление на
дружеството. Ако не е установено, печалбата и загубите се разпределят по
равно между съдружниците. Представителството и управлението се
осъществяват от всички съдружници, които имат еднакви права и
задължения.
6) Заявлението за вписване се подава и подписва от всички
съдружници.
7) Ако се определи един съдружник да представлява и управлява
дружеството, той представя и нотариално заверен образец от подписа си.
Външните отношения на СД с трети лица: Всеки съдружник може да
представлява дружеството, освен ако не е уговорено друго. Варианти:
- Всички съдружници може да участват едновременно;
- Само някои от съдружниците да бъдат овластени да извършват
правни действия.
Самото овластяване може да е с учредителния договор или с
последващо волеизявление или изменение на учредителния договор, което
трябва да се впише в Търговския регистър. Отмяната на упълномощаването
може да стане само по съдебен ред с иск. Трябва да се докаже, че
управителят е нарушил задълженията си или не е извършил задължение към
дружеството, не живее в България; извършва сходна дейност от свое име с
тази на дружеството. Съдебното решение за отнемане на представителната
власт подлежи на вписване в Търговския регистър по служебен ред. Тази
форма е въведена заради правната сигурност и за защита на третите лица.
Отговорност: когато кредиторът предяви иск срещу СД, когато
дружеството не изпълнява доброволно свое задължение, искът може да се
предяви само срещу дружеството или само срещу някой от съдружниците.
Най-добре е едновременно искът да се предяви и срещу СД и срещу
съдружниците. Постига се процесуална икономия. С един иск се осъждат
както дружеството, така и неговите съдружниците да отговарят за
неизпълнение. Кредиторът получава изпълнителен титул срещу всички
отговорни субекти. Отговорността е солидарна, но не е субсидиарна. Ако
някой от съдружниците изпълни задължението си, погасява се задължението
на всички. Ако никой не изпълни, се издава изпълнителен лист срещу СД и
всички съдружници. При принудително изпълнение на съдебния изпълнител,
изпълнението се насочва върху имуществото на дружеството. Когато то не е
достатъчно, за удовлетворяването на кредиторите, изпълнението се насочва
към имуществото на съдружниците.
Спрямо кредиторите не отговарят само съдружниците, които са такива
към момента на изпълнението, но и тези, които са съдружници към момента
на пораждане на задължението, но не са минали 5 години. Отговарят и тези
съдружници, които са членове на дружеството в момента на изпълнението на
задължението, но не са били членове към момента на пораждане на
задължението.
17 въпрос Командитно дружество (КД)

Персонално дружество, което се отличава с признака, че има два вида
съдружници – ограничено отговорни и неограничено отговорни.
Ограничено отговорните съдружници носят отговорност до размера на
уговорената вноска. Неограничено отговорните съдружници отговарят
лично, неограничено, солидарно за всички задължения на дружеството.
КД притежава всички белези на СД и се учредява по същия начин.
- Подписва се учредителен договор. Подписите се заверяват от
нотариус.
- Определя се кой съдружник как ще отговаря, както и размерът на
отговорността.
- Във фирмата на КД трябва да се включи фамилното име на поне
един неограничено отговорен съдружник. Ако фигурира името на ограничено
отговорен съдружник, той се превръща в неограничено отговорен.
- При КД няма органи на управление. Управлението се отклонява
от това на СД. Само неограничено отговорните съдружници имат право да
представляват и управляват дружеството. Ограничено отговорните
съдружници не дават своето съгласие, не могат да управляват и
представляват КД; не могат да спират решенията на неограничено
отговорните съдружници. Ограничено отговорните съдружници са
задължени да направят уговорените вноски.
- Разпределение на печалбата: трябва да се посочи задължително
начинът на разпределение на печалбите и загубите. Ограничената
отговорност е само по отношение на третите лица. Кредиторът, който не
може да се удовлетвори от имуществото на КД, е обезпечен с неограничената
отговорност на комплементарите (неограничено отговорните съдружници)
и/или до размера на вноските на командитистите (ограничено отговорните
съдружници). Ако вноските не са направени, кредиторът може да насочи
изпълнение срещу вноските. Ако са направени вноските, командитистите не
носят отговорност.
Искът се насочва срещу КД и срещу неограничено отговорните
съдружници и ограничено отговорните съдружници, които не са изпълнили
задължението си за вноски.
18 въпрос Дружество с ограничена отговорност

(ООД)
Определението за ООД е в чл. 113 ТЗ. ООД е капиталово дружество,
което може да е обединение на две или повече лица или да се образува от
едно лице. Отговаря за задълженията си със своето имущество.
Съдружниците отговарят за задълженията на дружеството до размера на
дяловата си вноска в капитала. Като всяко търговско дружество ООД
притежава характерните за търговско дружество черти. То е юридическо
лице, възниква с вписването си в Търговския регистър. Страна е по договори,
по искови и арбитражни процеси. Има собствено имущество, което служи за
общо обезпечаване на кредиторите му.
ООД притежава и особености, които го отличават от другите
дружества и определят неговата специфика.
Неговият капитал, който е стойностна величина, образуван от сбора на
стойностите на дяловите вноски на съдружниците. Законът определя
минималния размер на този капитал – 2 лева, но задължава учредителите да
впишат капитал в търговския регистър и да представят доказателства за
неговото покритие. Обикновено дружеството посочва по-висок размер, по
този начин демонстрира по-високо имуществено състояние и има по-висок
кредитен рейтинг. Капиталът е задължителен елемент на ООД без значение
какъв е неговият размер.
Капитал ≥ права – задължения – дивиденти – резервни фондове
Капиталът се записва в пасива на баланса на капиталовото дружество.
Ако капиталът е по-малък, 1) не се разпределя печалба; 2) не се пълнят
резервните фондове; 3) внасят се допълнителни вноски от съдружниците; 4)
намалява се капиталът.
Капиталът служи за обезпечение на кредиторите като стойностна
величина. ООД са задължени да обявят годишните си финансови отчети в
Агенция по вписванията. Капиталът трябва да се различава от имуществото
на дружеството. Имуществото е съвкупност от права и задължения. То не се
остойностява и не се вписва. То е променлива величина. В капитала
съдружниците имат дялове. Може да са в равно съотношение. Когато се
направят вноските, се казва, че капиталът е покрит. Ако капиталът е по-
малък, дружеството се декапитализира.
Ако някой от съдружниците не изпълни задължението си за внасяне на
вноска, капиталът остава непокрит. Този съдружник може да бъде изключен
или да се приеме нов съдружник, или останалите съдружници да си поделят
дяловете или се намалява капиталът.
Дивиденти не могат да се разпределят, ако не се покрие капиталът.
Печалбата е остатъчна величина.
Имуществото на ООД също се разпределя между съдружниците. Всеки
съдружник има дял в дружественото имущество. Делът в дружественото
имущество е различен от дела в капитала. Първоначалните вноски са
първоначалният капитал на дружеството.
ООД има собствени органи на управление:
- Общо събрание на съдружниците;
- Управител или управители – управителите не са колективен
орган. Те управляват съвместно.
ООД може да бъде и еднолично. Всички дялове могат да се обединят в
едно лице. Трябва да се извърши вписване на превръщането от ООД в ЕООД.
Дружеството възниква с вписването си в Търговския регистър като на
вписване подлежат имената и адресите на съдружниците (всички данни),
управител, капитал, дялове на съдружниците, апорт (ако има).
19 въпрос Управление на ООД:

Общото събрание е основен генерален орган на управление – включва
всички съдружници независимо от дяловете им в капитала. Всеки съдружник
има право на глас, като разпределението на гласовете се определя в
дружествения договор. Може да е по равно или в зависимост от дела в
капитала. Общото събрание приема решения на своите заседания. Решенията
се приемат при наличието на кворум. Мнозинството може да е
квалифицирано – ¾, 2/3 или с единодушие. Когато се изключва съдружник
неговият дял в капитала се приспада при определяне на мнозинството. Той не
гласува. Решението за изключване се приема с мнозинство от другите
съдружници – повече от ¾ от капитала.
Правомощията на Общото събрание на съдружниците са изчерпателно
изброени в чл. 137, ал. 1 ТЗ. То взема решения, които касаят съществуването
и капиталовото състояние на ООД, т.е. най-важните въпроси (решенията за
преобразуване, прекратяване, откриване на клон, увеличаване или
намаляване на капитала, разпределение на дивиденти, допълнителни парични
вноски; решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и
вещни права върху тях. Когато дружеството продава или купува пред
нотариуса трябва да се представи предварително взето решение за
придобиване или отчуждаване на конкретния недвижим имот. В противен
случай сделката ще бъде нищожна. Общото събрание на съдружниците се
свиква по процедура, определена в закона, от управителя, но съдружниците,
притежаващи най-малко 1/10 от капитала имат право да свикат общо
събрание. Нарушаването на процедурата на свикване на общо събрание е
основание за отмяната на решенията, взети на общото събрание, по чл. 74 ТЗ.
Решенията пораждат действието си от момента на вписването си, ако
подлежат на вписване. Тези, които не подлежат на вписване, пораждат
действие от момента на приемането им.
Управителят на ООД управлява и представлява дружеството.
Представителната му власт се определя от закона и не може да бъде
ограничавана от дружествения договор, освен за разпоредителни сделки с
недвижими имоти. Управителят е органният представител на ООД. Само той
може да го представлява при сключване на сделки и при процесуално
представителство.
Управителят трябва да е избран от общото събрание и вписан в
Търговския регистър. Той представя нотариално заверено съгласие да бъде
управител и образец от подписа си. Може да бъде физическо или юридическо
лице (физическото лице, което е ръководител на юридическото лице ще
извършва правните действия); управителят може да не е съдружник, но може
и да е. Има забрана за конфликт на интереси: управителят не може да
сключва сделки с дружеството от свое или от чуждо име. Не може да участва
в персонални дружества или в други ООД, както и да заема ръководна
длъжност, ако извършва сходна дейност с дружеството. Тази забрана отпада
с изричното съгласие на дружеството. Последица от нарушаването й е
възникване на задължение за управителя за обезщетение на вреди, причинени
на дружеството. Съгласно закона тази забрана важи само докато лицето е
управител на дружеството. След това няма такава забрана, но в договора за
управление може да се посочи забрана за управителя да участва и да заема
ръководни постове в продължение на определен период от време след
прекратяване на представителната му власт. При разногласие на действията
на управителите: 1) може да е уредено в дружествения договор –
управителите може да действат съвместно; 2) да действат отделно – действия
на дружеството; 3) заедно и поотделно – всеки управител може сам да
извършва правни действия от името на дружеството. 4) ако нищо не е
уговорено – управителите извършват правни действия от името на
дружеството съвместно (заедно).
Правомощия на управителя: управителят представлява дружеството
при договаряне с третите лица и при процесуалното представителство.
Съчетават се елементи на договорно и законово представителство.
Волеизявленията на управителя са волеизявления и на дружеството.
Управителят се назначава и избира от общото събрание на съдружниците.
Това го отличава от законовото представителство на родителите и
попечителите, които не се избират. Те получават представителна власт по
силата на закона. По отношение на управителя е налице нов вид
представително правоотношение – между него и търговското дружество. То е
самостоятелен специфичен вид представителство, характерен за
дружественото право.
Управителят сключва всички сделки от името и за сметка на
дружеството. Няма пречка за упълномощаване на трети лица за сключването
на конкретни сделки, както и прокурист, пълномощник, търговски
представител, адвокат. Ако управителят е сменен по време на процес, трябва
да се извърши ново призоваване на новия управител. Промяната на
управителя се вписва в Търговския регистър. Ако бъде освободен,
управителят трябва да се впише в Търговския регистър. Управителят може да
се откаже. Това той прави с писмено уведомление до дружеството. Ако не
бъде заличен в Търговския регистър, управителят може сам да иска
вписването на промяната. Когато се откаже, общото събрание на
съдружниците трябва да се свика и да избере нов управител. Новият
управител трябва да заяви вписването в Търговския регистър. Ако няма
новоназначен, упълномощено лице от общото събрание на съдружниците
може да заяви промяната на обстоятелства в Търговския регистър
20 въпрос Членство в ООД

Членството в ООД
възниква между съдружниците и ООД. Не възникват правоотношения между
членовете на дружеството. Съдружникът има дял в капитала и дял в
дружественото имущество. Всеки съдружник е длъжен да внесе дела си в
дружественото имущество до прекратяването на ООД. Когато не изпълни
това свое задължение, последиците за съдружника са:
- Законна лихва, която има мораторен характер;
- Неустойка;
- Обезщетение за вреди;
- Изключване на съдружника, който не е внесъл дела си. Преди
това му се определя срок от общото събрание не по-кратък от един месец
(писмено). Ако не плати в дадения му срок, се счита за изключи.
Направените от него частични вноски не подлежат на връщане. Той се
санкционира.
Членството в ООД може да възникне и като съдружникът встъпи във
вече учредено дружество. Това става с писмено волеизявление от
съдружника до общото събрание. Общото събрание взема решение за
приемането на съдружника в ООД. Той трябва да има дял в капитала, което
става чрез увеличаване на капитала или чрез придобиване на съществуващи
дялове по пътя на правоприемството.
Прекратяване на членството настъпва при смърт или прекратяване на
юридическо лице поради обявяване в несъстоятелност от търговеца.
Членството не се наследява. Наследява се правото на ликвидационен дял.
Правото на ликвидационен дял преминава върху наследниците, които имат
право да го получат в края на месеца, в който е починало лицето, на базата на
счетоводния баланс към този момент. Съдружникът може да загуби дела си.
Членството се прекратява и при поставяне под пълно запрещение.
Членството не е принудително. Членството може да се прекрати и по
собствено желание с писмено предизвестие от съдружника до общото
събрание – 3 месеца преди датата на прекратяване на членството. Решенията
за членството пораждат действие от момента на вписването на промяната на
обстоятелствата в Търговския регистър.
Защитата на членството става с отмяна на решението на общото
събрание с установителен иск по чл. 74 ТЗ.
Правен режим на дяловете на съдружниците: българското
законодателство допуска прехвърляне, наследяване, делба, съсобственост, но
се говори за дружествения дял, който представлява дял в ООД.
Дружественият дял се определя съобразно дела в капитала. Без ограничение
може да се установи и разпределение на дружествените дялове.
Прехвърляне: неограничено – съдружникът може да прехвърли дела
си на другите съдружници или на трети лица. Прехвърлянето може да е
възмездно или безвъзмездно – апортиране на дела в друго дружество, замяна
или друга прехвърлителна сделка. Трябва да се спази формата, която е
писмена с нотариална заверка на подписите на страните.
Когато приобретателят на дружествения дял не е съдружник, трябва да
се вземе решение за неговото приемане в дружеството. В случай, че не бъде
приет за нов съдружник, договорът за прехвърляне на дружествени дялове
няма да породи действие. Прехвърлянето на дяловете води до солидарна
отговорност на прехвърлителя и приобретателя за неплатените вноски до
момента на прехвърлянето.
Съсобственост върху дружествен дял: дружественият дял може да е
обект на съсобственост, когато принадлежи на 2 или повече лица.
Обикновено възниква при наследяване. Управлението на дружествения дял
става съвместно. Не може само един от съсобствениците да извършва
правните действия. Съсобствениците определят един от тях, който да ги
представлява пред дружеството.
Отговорност на съдружниците: самото дружество отговаря
неограничено със своето имущество за задълженията си. Ограничена е
отговорността на съдружниците – те отговарят до размера на своите вноски в
капитала на дружеството. Кредиторите могат да насочат своите претенции
към тях, ако съдружниците не са изпълнили задълженията си към
дружеството. При несъстоятелност на ООД изисква от тези съдружници,
които имат задължения към дружеството, да ги изпълнят. Съдружниците
носят стопанския риск от дейността на дружеството до размера на вноските
си. Ако дружеството е в лошо имуществено състояние, при несъстоятелност
съдружниците няма да получат ликвидационен дял. Съдружниците нямат
право да искат връщане на направените от тях вноски. Възможно е да се
поеме риск при големи вноски.
ООД е изобретение на немската теоретична мисъл. То е изкуствено
изобретение на теорията. Не е възникнало спонтанно. Възприето е в почти
всички европейски държави и САЩ. ООД има във всички държави под
различни наименования: GmbH, Close corporation, limited partnership – ltd.
Целта на ООД е ограничаване отговорността на съдружниците, разсейване на
риска. Капитал, имущество и дялове в ООД. Изменение на капитала.
21 въпрос Капитал в ООД

Капиталът е правно-технически термин с
установено съдържание. Капиталът при търговските дружества означава
число или стойност, константна величина, която счетоводно се отбелязва
като пасив по баланса, защото исторически се е смятало, че капиталът е
стойността на вземането на съдружниците за вноските, които са направили
(това са задължения на дружеството). Вноските се възстановяват при
прекратяване на дружеството. Капиталът е стойност и по начало, най-често,
но не винаги съответства на задължението за вноска на съдружниците при
учредяване на дружеството (но не и на реално внесеното от тях). Възможно е
обаче стойността на вноските да е по-голяма от стойността на капитала, в
такъв случай разликата отива във фонд “Резервен” (ЗСчет. въвежда термин
синоним “основен капитал” и според този закон капиталът включва основния
капитал+резерви+фондовете). Капиталът обаче не може да е по-голям от
вноските – това е изрично забранено, тъй като капиталът се смята за гаранция
на кредиторите. Законодателят смята, че това число трябва да съответства
реално внесеното имущество, на което разчитат кредиторите. В дружеството
не може да има незаписани дялове. Капиталът трябва да се различава от
имуществото, което е динамична величина, съвкупност от правата и
задълженията на дружеството. Капиталът се вписва в търговския регистър и
неговото изменение става по специален и сложен ред. Минималният капитал
за учредяване на ООД е 2лв.
2. Дялове:
2.1. Дял (основен дял) – това са частите, на които се разделя
капитала (те представляват някакви стойности). Сумата от дяловете трябва да
е равна на капитала – не може да има различия. Самите основни дялове може
да са равни или неравни, но на практика в повечето случаи са сравни. По
начало делът съответства на вноската, възможно е вноската да е по-голяма от
дяловете обаче не може да е по-малка. Това не е допустимо, защото така биха
се нарушили правата на кредиторите. Минималният размер на 1 основен дял
е 10 лв., но в законът има изискване делът да е кратен на 100 – това не е ясно,
останало е така след Закона за деноминацията. Съдружникът може да запише
1 или повече дяла. Един дял може да е записан от повече от едно лица.
Самите дялове се вписват в Книгата за дяловете, която се води от управителя
на ООД. Вписването е само доказателствено.
2.2. Дружествен дял. Това понятие има 2 значения:
1) Дял от имуществото на дружеството, който съответства
на дела, който съдружникът е записал (съотношението е като основен дал
към капитала).
2) По-широко значение – членствено правоотношение,
което включва и неимуществени права и задължения.
По начало дружествения дял съответства на основния дял, но може да е
уговорено друго (съдружникът може да има повече права от дела си при
привилегировани дялове). Понеже има 2 начина за определяне на дела от
капитала има и 2 начина за определяне на дружествения дял – възможно е
всеки от съдружниците да има по 2 дяла (2 х 2 5000 лв.); ако в дружеството
има 50 дяла по 100 лв. е възможно 1 съдружник да има 50 дружествени дяла,
на които да е разделено имуществото и членственото правоотношение. За
дружествения дял може да се издава удостоверение въз основа на Книгата за
дяловете. Дружествените дялове могат да се прехвърлят, наследяват и да се
делят. Основните дялове са само числа и не могат да са предмет на сделки.
Когато дружественият дял е записан на повече от едно лице законът казва, че
правата се упражняват съвместно, т.е. от всички съдружници, те могат с
изрично пълномощно да упълномощят пълномощник. Ако дружественият
дял се притежава от повече от едно лице, тези лица отговарят солидарно.
Дружественият дял може да се залага. Въпреки че в законът няма изрична
забрана, тя се извежда – дружеството не може да придобива собствени
дялове.
3. Изменение на капитала – бива 2 вида: увеличаване и намаляване.
3.1. Увеличаване на капитала:
3.1.1. От гледна точка на средствата, с които се увеличава
капитала се различава:
1) Ефективно увеличаване – за сметка на внасяне на
ново имущество в дружеството.
2) Номинално увеличаване – за сметка на имущество,
което е включено в дружеството, но само ако имуществото е по-голямо от
капитала. Това е уредено при АД – при неразпределена балансова печалба, но
не за сметка на фондове и резерви.
3.1.2. Има 3 правнотехнически способа за увеличаване на
капитала:
1) Чрез увеличаване на стойността на дяловете (напр.
100 дяла по 50 лв. стават 100 дяла по 100 лв.) Увеличението на дяловете е
съразмерно. Увеличаването става в съответствие с първоначалната им
стойност, ако не е уговорено друго.
2) Записване на нови дялове (напр. има 50 дяла по
100 лв., записват се още 50 дяла и стават 100 дяла по 100 лв.)
3) Приемане на нови съдружници – това е
разновидност на втория способ – новите дялове се записват от лица, които не
са били съдружници.
Съдружниците могат да увеличават дяловете си съразмерно притежаваните,
ако в дружествения договор или в решението на общото събрание не е
предвидено друго.
3.1.3. Фактическият състав на увеличаването на капитала е
сложен и смесен.
1) Изисква се най-напред решение за увеличение на
капитала на ОС, което се приема с единодушие. Ако новите дялове се
записват от лица, които не са съдружници те трябва да подадат писмена
молба, с която заявяват, че приемат условията на дружествения договор. ОС
трябва да приеме решение за приемане на нови съдружници, а и за изменение
на дружествения договор. Това решение се приема с квалифицирано
мнозинство – ¾ от целия капитал.
2) Вписване в търговския регистър. Законът в новата
ал. 3 на чл. 140 предвижда, че вписването е конститутивно - елемент от
фактическия състав. До сега се е смятало, че вписването има оповестително
действие.
3.1.4. Задължителна предпоставка за увеличаване на
капитала е досегашният капитал да е изцяло внесен преди да започне
процедурата по увеличаване на капитала. Законът не казва нищо каква част
от новия капитал трябва да бъде внесена. Ако се прилагат по аналогия
правилата за внасянето на първоначалния капитал – внасянето на 70% от
капитала трябва да е елемент от фактическия състав, но това не е уредено
изрично.
3.2. Намаляване на капитала – може да се иска от съда по различни
причини, напр. ако дружеството има загуби и имуществото падне под
капитала и по други причини.
3.2.1. Видове намаляване на капитала:
1) Ефективно – вади се имущество от патримониума на
2) Номинално – такава операция не се прави, имуществото
на дружеството е намаляло и капиталът се привежда в съответствие с него.
Капиталът не може да бъде па-малък от 5 000 лв.
3.2.2. Правнотехнически способи за намаляване на капитала:
1) Намаляване на стойността на дяловете – това е
обратното на увеличаването на стойността им.
2) Чрез връщане на дела от капитала на прекратил
участието си съдружник. Когато съдружник напусне дружеството той има
вземане срещу дружеството за дружествения си дял. На този дружествен дял,
който трябва да бъде даден на съдружника съответства число от капитала и
ако някои от останалите съдружници не направи допълнителна вноска,
капиталът трябва да бъде намален. Когато имуществото намалее това се
отразява и на капитала.
3) Чрез освобождаване от задължение за внасяне на
неизплатената част от дела в капитала – при учредяване на дружеството
могат да се внесат 70% от капитала (напр. ако са внесени 7 000 от капитал 10
000, в бъдеще може да се реши да не се внасят останалите 3 000 и тогава
трябва да се намали и капитала). Това се отнася до вноските свързани с
капитала.
3.2.3. Фактическият състав на намаляването е сложен и смесен
(чл. 150-153).
1) Трябва да се приеме решение за намаляване на капитала
от ОС с единодушие от всички съдружници. Като в решението трябва да се
посочи целта, размера и начина, по който да бъде намален капитала.
2) Това решение трябва да бъде вписано в търговския
регистър и вписването е конститутивно според чл. 140, ал. 3, т.е. то също е
елемент от фактическия състав.
3) За решението се обнародва съобщение в ДВ и от
момента на обнародването започва да тече 3месечен срок, в който
кредиторите на дружеството могат да възразят срещу намаляването. Ако не
възразят се смята, че са съгласни. Ако възразят дружеството трябва да има
даде обезпечение или да изпълни задълженията си към съответния кредитор.
Това изискване е въведено, защото намаляването на капитала води до
намаляване на имуществото и до намаляване на възможността кредиторите
да се удовлетворят от него, т.е. намаляването на капитала може да увреди
кредиторите.
4) Ако не се направи възражение в търговския регистър се
вписва самото намаляване на капитала, като вписването не е конститутивно.
Това вписване се прави само ако се представят доказателства: а) че
вписването е обнародвано; б) писмена декларация на управителя, че на
кредиторите, който не са съгласни с намаляването е дадено обезщетение или
че задължението е изпълнено. Ако представените от управителя данни са
неверни той отговаря за вреди по чл. 152, до размера до който кредиторите не
са могли да се удовлетворят от дружеството. Ако управителите са няколко те
отговарят солидарно.
3.2.4. Последици от намаляването – зависят от това, по какъв
начин е извършено намаляването.
1) Ако намаляването е с намаляване на стойността на
дяловете то се променя стойността или броя на дяловете.
2) Ако намаляването е ефективно, то съдружникът изгубил
дялове придобива вземане към дружеството за стойността на дяловете, които
са се намалили. Изготвя се счетоводен баланс към края на месеца, през който
е станало намаляването и се определя съотношението между капитали и
имуществото и между основния и дружествения дал и се преценява каква
сума трябва да се плати. Плащане се извършва само след вписване на
намаляването на капитала и след като кредиторите, изразили несъгласие с
намаляването, са получили обезпечение или плащане.
3.3. С новия чл. 203 става допустимо съчетаването на
намаляване на капитала с увеличаване на капитала. Намаляването на
капитала има значение само ако е извършено увеличаване. Идеята е
капиталът да не падне под законовия минимум (на практика първо пада, но
веднага след това се увеличава). В този случай не се прилага разпоредбата на
чл. 202, ал. 1, т.е. цялата процедура за гарантиране на кредиторите, защото
капиталът всъщност се увеличава.
22 въпрос Акционерно дружество (АД)

АД е капиталово дружество, чийто капитал е разделен на акции.
С тази дефиниция се подчертава спецификата на АД. Акциите са ценни
книги. Централно понятие в АД е акцията. Това намира отражение върху
правния режим, управлението, капитала, учредяването, членуването в АД.
Акцията е ценна книга, която материализира в себе си членството по
такъв начин, че членството се установява с предявяване на акцията.
Акции се придобиват от голям брой лица без законови изисквания към
тях. Акциите могат свободно да се прехвърлят, залагат, наследяват и да
променят своя носител без изискване за съгласие от страна на дружеството
или други условия.
Членският състав на АД, личността на акционерите не играят
съществена роля както при другите дружества. Имената на акционерите не се
вписват в Търговския регистър. По този начин се обезпечава анонимност на
членовете му. С АД се набира голям по размер капитал. Подходящо е за
дейности, при които се борави с големи парични средства. Чрез
придобиването на акции могат да се инвестират средства и да се осигурят
печалби, дивиденти, без да е необходимо акционерите да участват в
управлението. Акцията се разглежда като една от най-ценните
инвестиционни средства на пари, не се изисква полагане на труд. Рискът е
голям, но и дивидентите, които би могъл да получи акционерът, надвишава
лихвите по заеми. АД е подходящо за набиране на капитал и за
осъществяване на мащабна стопанска дейност.
Учредяване: АД се учредява от 2 или повече лица. Може и от едно
лице – тогава ще бъде еднолично АД (ЕАД). Учредителите могат да бъдат
физически или юридически лица. АД се учредява по две системи:
1) На учредително събрание чрез записване на акции – АД не е
договорно. Провежда се учредително събрание, на което се взема решение за
учредяване на дружество, за фирмата, седалището и адреса на управление,
предмета на дейност. Прави се списък на учредителите, капиталът се
разпределя на акции, определя се номиналната им стойност, трябва да бъдат
записани и разпределени между учредителите. Приема се устав, уреждащ
структурата, предмета на дейност и задълженията на акционерите. Избира се
системата на управление – монистична – общо събрание на акционерите и
съвет на директорите – или дуалистична – общо събрание на акционерите,
съвет на директорите, надзорен съвет. Дружеството се вписва в Търговския
регистър. След вписването му в Търговския регистър възниква дружеството.
2) Чрез подписка за набиране на капитал – прави се предложение за
емитиране на акции и програма с пълна обосновка. Това е първично
предлагане на ценни книги. Предложението трябва да е отправено най-малко
до 100 души. Информация за купувачите на акции се предоставя на
Комисията за финансов надзор, част „Инвестиционен надзор”.
В ТЗ е уредена само първата система. Втората система се отмени
заради злоупотреби, но тя съществува по ЗППЦК и Закона за финансовите
инструменти, но е много сложна.
В Търговския регистър се вписват дружеството, капиталът, броят на
акциите, вида на акциите, членовете на съвета на директорите и на
управителния съвет, тъй като те имат представителните правомощия.
Акционер се вписва в Търговския регистър само ако е едноличен собственик
на капитала или придобие всички акции.
24 въпрос Акция
В литературата акцията се определя като ценна книга, като документ и
като особена движима вещ. Като ценна книга акцията материализира
членството в АД. Акционерът се легитимира, доказва, упражнява членските
си права чрез предявяване на акцията.
Като документ акцията има задължително съдържание, посочено в чл.
183 ТЗ, т.нар. реквизити, без наличието на които акцията е нищожна.
Като особена движима вещ акцията е предмет на търговския оборот –
тя може да се прехвърля, наследява, залага, да е в съсобственост.
Прехвърлянето на акцията става по различен начин в зависимост от
нейния вид:
- Ако е акция на приносител – не е посочено името на
притежателя, прехвърлянето става с предаването на документа (хартиения
носител). Легитимираният носител е нейният притежател (фактическа власт).
- Ако акцията е поименна, т.е. е посочено името на собственика й,
прехвърлянето става с джиро, като на гърба на акцията се посочва името на
новия собственик (джиратар). Старият собственик се нарича джирант. Ако се
залага поименна акция, се записва „за залог”, „за обезпечение”, „за
гаранция”. Ако я няма записаният на гърба й е собственик на акцията.
Джирото се отбелязва в книгата на поименните акционери. Има значение за
АД.
- Безналични акции – съществуват на електронен носител. Не са
уредени в ТЗ, а в ЗФИ и ЗППЦК. Съхраняват се в Централния депозитар,
като се води партида за всеки собственик на ценни книги. Удостоверението
за притежаваните ценни книги не е ценна книга. Временното удостоверение
се издава преди учредяването на АД, което удостоверява броя, глава и вида
на акциите. Не е ценна книга. Въз основа на него трябва да се издадат акции,
но не е уреден срок за издаването на акциите. Удостоверението може да се
прехвърля, залага, наследява до издаване на акцията.
- Акциите се делят на обикновени и привилегировани. Обикновени
са акции, които предоставят едно право на глас на акционера и не
предвиждат привилегии. Привилегированата акция осигурява допълнителен
или гарантира дивидент, дял в ликвидационното имущество. Акцията
обезпечава правото на дивидент, дори другите акционери да не получат
дивидент. Привилегированите акционери са без глас. Ако до една година АД
не може да им изплати дивидент, се възстановява правото на глас на
привилегированата акция. 08.09.2010 г.
23 въпрос Капитал на АД
Капиталът е абстрактна и относително постоянна стойност, величина,
която се определя в устава на АД. Вписва се в търговския регистър и в пасива
на баланса на дружеството.
Капиталът показва какво по стойност е минималното чисто имущество
на дружеството в момента на неговото възникване. А след този момент
капиталът показва стойността на минималното чисто имущество, което
дружеството трябва да има във всеки един момент като минимална гаранция
за кредиторите при успешна дейност на дружеството.
Капиталът не съвпада с имуществото на дружеството. Имуществото е
постоянно променяща се величина. Капиталът е абстрактна стойностна
величина, докато имуществото е конкретна стойностна величина.
Имуществото се записва винаги в активната страна на баланса, а капиталът –
винаги в пасива. Ако имуществото не може да се определи предварително, то
капиталът може и трябва да се впише в търговския регистър. Имуществото не
се вписва в търговския регистър.
По правило, стойностно в момента на възникване на дружеството
капиталът и имуществото съвпадат. След този момент тези съотношения са
различни.
Основна функция на капитала е да гарантира кредиторите на
дружеството. Капиталът, записан в пасива на баланса, блокира равна нему
част от актива на дружеството и така пречи чистото имущество на АД да се
намалява под стойността на капитала чрез неговото разпределение между
акционерите. По този начин капиталът предназначава чистото имущество за
гаранция на кредиторите. Гаранцията, която дава капиталът е относителна, а
не абсолютна. Тази гаранция действа само ако дружеството има успешна
дейност.
В структурно отношение капиталът на АД е разделен на акции.
Акцията има номинална стойност, която е определена в устава на
дружеството. Тази стойност не може да е по-малка от 1 лева. Винаги се
изразява в цели лева.
КАПИТАЛ = БРОЙ АКЦИИ Х НОМИНАЛНА СТОЙНОСТ.
Законът определя минимален размер на капитала на АД, който по ТЗ е
50 000 лева. В специални закони се определя обикновено по-голям
минимален размер на капитала – ЗКрИ и КЗ.
Капиталът определя и каква инвестиция трябва да направят
учредителите в дружеството.
Изменение на капитала: първоначалният размер на капитала може да
бъде увеличен или намален. Няма горна граница за увеличаването на
капитала, но размерът му не може да бъде намален под минималния размер
от 50000 лева. Може изменението да бъде формално или реално, в
зависимост от това дали изменението му води и до изменение на
дружественото имущество или не. При формалното изменение на капитала
изменението на капитала не е съпътствано и от изменение на имуществото на
дружеството, а е резултат от една счетоводна операция, чрез която капиталът
се изменя със стойността на чистото имущество на дружеството. При
реалното изменение – изменението на капитала е съпътствано и от изменение
на дружественото имущество.
Увеличаване на капитала:
Чл. 197 от ТЗ урежда хипотеза на формално увеличение на капитала
със средства на дружеството. При това увеличаване на капитала има разлика
между капитал и дружествено имущество.
Реалното увеличаване на капитала: увеличаването на капитала изисква
решение за изменение на устава на дружеството. Това решение се взима от
Общото събрание на акционерите, но уставът може да предвиди, че това
решение може да вземе и управителният съвет/съветът на директорите, но
само в срок от 5 години след възникване на дружеството и само до определен
в устава размер.
Общото събрание на акционерите взема решението с мнозинство 2/3 от
гласовете на представените акции. В решението трябва да се посочи с какъв
размер се увеличава капиталът, начинът, по който ще се увеличи капиталът,
емисионната стойност на новите акции, ако се емитират акции с по-висока
номинална стойност, срок, в който акционерите с предимство могат да
упражнят правото си да запишат новите акции. Решението се вписва в
търговския регистър и след вписването му започва да тече срока за записване
на новите акции.
След записването на новите акции трябва да се направят дялови
вноски. Всеки записал акции, трябва да внесе поне 25% от номиналната
стойност на всяка записана акция. След изпълнението на това условие,
управителният съвет/съветът на директорите ще трябва да подаде заявление
за вписване на новия размер на капитала в търговския регистър.
Фактическият състав ще завърши с вписването в търговския регистър.
Вписването има конститутивно действие.
Увеличаването на капитала е допустимо, само ако старият размер на
капитала е напълно внесен.
Намаляване на капитала:
Фактическият състав включва:
1) Решение на общото събрание на акционерите – единствено то
може да намалява капитала. Изисква се мнозинство 2/3 от гласовете на
представените акции – както при увеличаване на капитала. Посочва се целта
на намаляването, начинът, по който ще се извърши и размерът на капитала,
който ще има АД след намаляването. Може да стане по два начина:
Намаляването на
- Чрез намаляване на броя на акциите = обезсилване (унищожаване)
на акциите – засяга тези акционери, чиито акции се обезсилват. В
тяхна защита са въведени два начина за обезсилване:
o Чрез придобиване на акции от дружеството;
o Принудително – законът допуска обезсилването на акциите,
само ако е предвидено в устава и акциите са записани при това
условие.
- Чрез намаляване на номиналната стойност на акциите – засяга
всички акционери.
2) В защита на кредиторите – решението за намаляване на капитала
трябва да се обяви в търговския регистър. С неговото обявяване се смята, че
дружеството е готово да даде обезпечение или да изплати задълженията към
момента на обявяване на решението на кредиторите си, които не са съгласни
с намаляването на капитала. От обявяването на решението тече 3-месечен
срок в полза на кредиторите, в рамките на който срок несъгласните
кредитори могат писмено да възразят срещу намаляване на капитала. До
изтичането на срока дружеството няма право да намалява реално капитала.
След изтичането на 3-месечния срок дружеството може да намали реално
капитала. При писмено възражение от кредитор той трябва да получи
обезпечение от дружеството или удовлетворяване на своите вземания. Това е
условие за намаляване на кредитора. Управителният орган на АД ще заяви
намаляването на капитала след изтичането на 3-месечния срок и
удовлетворяването/обезпечаването на всички кредитори. От момента на
вписването е извършено намаляването на капитала. След това акционерите,
чиито акции са обезсилени, могат да получат обезщетение. Вписването има
конститутивно действие.
25 въпрос Права и задължения на акционерите

От гледна точка на техния източник правата и задълженията на
акционерите могат да са уставни и законови. Законови са правата и
задълженията, уредени в Търговския закон. Уставни – уредени в устава на
АД. От гледна точка на естеството на правата и задълженията, те могат да
бъдат имуществени и неимуществени. От гледна точка на лицата, които се
ползват от правата и задълженията, те могат да са индивидуални или
групови. Индивидуални са тези права и задължения, които ползват всеки
акционер, независимо от притежаваните от него акции. Групови (колективни)
са правата и задълженията, дадени на един или повече акционери, които
притежават определен брой акции.
Законови индивидуални права и задължения – правата и
задълженията могат да бъдат различни в зависимост от класа на
притежаваните от тях акции. Притежаваните обикновени акции дават едни
права и задължения, а привилегированите – други права и задължения.
Права: 3 стандартни права към АД:
- Право на акционерен глас в общото събрание на акционерите;
- Право на дивидент;
- Право на ликвидационен дял.
Всеки акционер има право да запише и да придобие част от новите
акции при увеличаване на капитала, пропорционално на участието му в
капитала до увеличаването му. Когато дружеството е издало акции от
различни видове, това право ползват притежателите на само този клас акции,
с които се увеличава капиталът. Акционерите могат да упражняват това свое
право в срок, определен от общото събрание на акционерите, но този срок не
може да бъде по-малък от 1 месец и тече от датата, на която в Търговския
регистър се обявява поканата. Това право може да отпадне с решението на
общото събрание на акционерите за увеличаване на капитала.
При безгласни акции, акционерите, които ги притежават, имат
останалите права без правото на глас в общото събрание на акционерите.
Срещу индивидуалните права всеки акционер има едно задължение
към дружеството – задължение да направи дяловата си вноска срещу
записаните и придобити акции от капитала. При учредяването на АД и при
увеличаването на капитала се правят частични вноски. Остатъкът от
дължимите вноски трябва да се направи в срок, определен в устава, но не по-
голям срок от 2 години след учредяване на дружеството или след
увеличаването на капитала.
Ако акционерът не изпълни това свое задължение, той ще изпадне в
забава и ако вноската е парична, дължи обезщетение в размер на законната
лихва за забава. При непарична вноска, от момента на забавата дружеството
може да претендира обезщетение за вредите, причинени от невнасянето на
непаричната вноска. Управителният орган трябва да отправи до акционера в
забава едномесечно писмено предизвестие, че ще бъде изключен, ако в срок
от 1 месец не направи дължимите вноски. Предизвестието се обявява в
Търговския регистър и от този момент започва да тече едномесечният срок.
Ако до неговото изтичане акционерът не направи вноската си, неговото
членство се прекратява автоматично. Неговите акции се обезсилват.
Акционерът ще загуби и направените до момента дялови вноски.
Акционерите нямат неимуществени задължения към АД.
Групови права на акционерите

Акционери, които притежават определен брой акции от капитала,
могат:
1) Ако притежават поне 5% от капитала в продължение на 3 месеца,
могат да поискват свикване на общото събрание. Управителният орган е
длъжен да свика общото събрание на акционерите по дневния ред, определен
от тези акционери. Ако не свика, общото събрание може да бъде свикано от
окръжния съд по седалището на дружеството или от акционерите.
2) Ако притежават поне 5% от капитала в продължение на 3 месеца,
акционерите могат да включват нови въпроси в дневния ред на общото
събрание, което е свикано от управителния орган.
3) Акционери, които притежават поне 10% от капитала, могат да
поискат от общото събрание да назначи контрольор, който да провери
годишния финансов отчет на дружеството. Всички разноски, свързани с
назначаването на контрольора, са за сметка на АД.
4) В случаите на ликвидация на АД, акционери, които притежават
поне 5% от капитала, могат да поискат от съда по седалището на
дружеството да назначи нови ликвидатори на мястото на първоначално
назначените само ако са налице важни причини за смяна на ликвидатора.
Съдът, до който трябва да се отправи искането за промяна на ликвидацията –
районен съд.
25 въпрос Прекратяване на членството в АД

Членството в АД се прекратява при:
- При прехвърляне на притежаваните акции на друго лице;
- Намаляване на капитала чрез обезсилване на акциите на отделен
акционер;
- При изключване на акционер, когато е в забава за плащане на своята
дялова вноска
- При смърт за физическо лице – като акционери ще встъпят неговите
наследници.
Акционерът няма право да върне обратно акциите на дружеството, да
прекрати членството си и да получи направените дялови вноски. Той трябва
да прехвърли притежаваните от него акции.
Прекратяването на членственото правоотношение може да настъпи и
при прекратяване на АД. Членството ще се прекрати и при преобразуване на
дружеството, както и поради прекратяване на АД след извършването на
ликвидация. Последиците ще бъдат различни:
1) При преобразуване на дружеството няма да получат ликвидационен
дял за прекратеното си членство в дружеството, а като обезщетение
ще получат акции или дялове в другите търговски дружества.
2) При ликвидация – акционерите ще получат ликвидационен дял от
имуществото на АД, останало след ликвидацията му.
Отговорност на акционерите: акционерите носят риска да загубят
инвестициите, които са направили в АД под формата на дялова вноска.
Кредиторите нямат право да искат от акционерите да платят задълженията на
дружеството. Акционерът обаче няма да получи обратно инвестицията си.
26 въпрос Облигации
Измежду всички търговци единствено АД може да емитира
облигации, чрез които да кредитира своята дейност. Облигациите са уредени
в глава ХІV, раздел VІІ от ТЗ – обща правна уредба. Специални правила има
в ЗППЦК и в Закона за ипотечните облигации (ЗИО).
ТЗ не дава определение на облигация. В теорията терминът се изяснява
от 2 гледни точки:
1) Като договор за облигационен заем;
2) Като ценна книга.
Облигацията като договор за облигационен заем, сключен между АД,
от една страна, в качеството си на емитент на облигации и на заемател на
пари, и от друга страна – от лицата, които са записали облигации и които с
плащането на облигацията са предоставили парични средства на АД за
временно ползване срещу възнаграждение. Тези лица се наричат
облигационери.
АД е длъжник за връщане на получената в заем парична сума
(главница) от облигацията заедно с уговореното възнаграждение.
Облигационерите са кредитори на АД. Те предоставят в заем на АД парична
сума за временно ползване.
Договорът е формален, едностранен (задължения има само за АД),
възмезден – за ползването на заема АД дължи обезщетение; договор с
продължително изпълнение; реален договор, доколкото условие за
сключването на облигационен заем е облигационерите да изплатят изцяло
стойността на записаните от тях облигации. В същественото съдържание на
този договор трябва да се определи размерът и срокът на облигационния
заем. Неговата структура – броят на емитираните облигации и тяхната
номинална стойност, дължимото възнаграждение, падежите за изплащане на
възнаграждението, падежът за връщане на облигационния заем.
Облигационният заем е близък до заема за потребление – имат един и
същи предмет, едностранни договори. Разликата е: облигационният заем е
възмезден и формален договор (писмена форма), изготвяне и обявяване от
АД на предложение до неограничен брой лица за записване на облигации.
Друга разлика: възнаграждението е само под форма на пари. Недопустимо е
предмет на договора за облигационен заем да са други вещи.
Условията за сключване на договора за облигационен заем се
определят от общото събрание на акционерите за емитиране на облигациите.
Едната от страните определя условията по договора. Другата страна може да
ги приеме или откаже. Облигационният заем е договор при общи условия.
Вземането на облигацията е облечено в ценна книга – облигацията,
която може да се прехвърля не чрез цесия, а по реда за прехвърляне на ценни
книги. Макар ТЗ да не определя облигацията като ценна книга, това нейно
качество се извлича от редица законови разпоредби. Облигациите са дългови
ценни книги, удостоверяват прехвърлимо вземане, за предварително
определяем доход срещу АД (техен емитент), което вземане е възникнало
срещу дадените в заем на АД парични средства.
Облигацията удостоверява както индивидуални права в полза на
нейния притежател – право на главница + лихви по облигационния заем, тка
и колективни права на всички облигационери, свързани с участието им в
общото събрание на облигационерите – орган, който защитава
облигационерите като кредитори на АД.
Облигациите са удостоверителни ценни книги, защото правата, които
те удостоверяват, възникват за облигационерите в момента на сключване на
облигационния заем, независимо че не са издадени към този момент ценни
книги.
С издаването на облигацията и получаването им от облигационера се
променя редът за прехвърляне, залагане на материализираните в тях
вземания. От момента на получаване на облигацията тя се прехвърля чрез
джиро.
Видове облигации:
- Налични/безналични;
- Поименни/на приносител;
- Обикновени/привилегировани
Облигациите не могат да се делят на гласни/безгласни/многогласни.
Облигационерите нямат право на глас в АД.
- Конвертируеми/обикновени
Конвертируеми са облигациите, които могат да се превърнат в акции.
Обикновените не могат да се превръщат в акции.
За издаването, залагането и прехвърлянето на облигациите се прилагат
правилата на ТЗ за акциите, съответно, с някои особености:
1) Емисионната стойност на облигацията може да е под нейната
номинална стойност;
2) Законът допуска АД да издава облигации с различна номинална
стойност, докато всички акции трябва да имат еднаква номинална
стойност;
3) Чрез извършване на подписка и други форми на публично
предлагане могат да се издават облигации.
Сключването на облигационния заем – фактически състав:
1) Общото събрание на акционерите трябва да вземе решение за
емитиране на облигации. То може да овласти управителния орган да вземе
решението. В решението трябва да се определи:
- Ред за емитиране на облигациите;
- Техният вид и брой;
- Номинална стойност;
- Емисионна стойност;
- Началната и крайната дата за записване на облигации;
- Мястото, редът и условията за записване на облигации;
- Условията за сключване на облигационния заем;
- Дали с публично предлагане и без публично предлагане, с подписка
– чрез изготвяне и изпращане на предложение от АД за записване на
облигации по реда на ТЗ.
2) Лицата, до които е адресирано предложението, трябва да запишат
облигациите и да внесат изцяло номиналната или емисионната стойност на
записаните облигации по банкова сметка, определена от АД. Всяко
физическо или юридическо лице може да запише част от емитираните
облигации. При емитиране на конвертируеми облигации акционерите имат
предимство при записване на тези облигации.
Когато се взема решение за нова емисия на облигации,
облигационерите от предишни емисии нямат право да попречат на
емитирането на нови облигации. В определени случаи за емитирането на
привилегировани облигации е необходимо и решение на общото събрание на
акционерите.
Договорът за облигационен заем е сключен след изтичане на срока за
записване на облигации, ако са изпълнени всички условия за неговото
сключване, обявени в решението на общото събрание на акционерите.
Издаването на облигациите не е елемент от фактическия състав на
сключването на договора за облигационен заем. В определен срок
управителният орган е длъжен да представи за обявяване в търговския
регистър съобщение за сключения облигационен заем. След изтичането на
срока или ако не са изпълнени обявените условия, няма сключен договор за
заем. След изтичането на срока на облигационния заем средствата подлежат
на връщане.
Общо между акция и облигация:
- Удостоверителни ценни книги;
- Могат да се издават само от АД;
- С тяхното емитиране АД цели да си достави имущество за
дейността си.
От гледна точка на лицата, придобили акции и облигации, те са
направили инвестиция в очакване на доходи от инвестицията си. И
акционерите, и облигационерите придобиват права срещу АД, емитирало
акциите/облигациите. Разликата е в правата, които притежават срещу АД и в
режима на възстановяване на направената инвестиция.
Притежаваните от едно лице акции го легитимират като акционер с
характерните за това права. Притежаваните от едно лице облигации го
легитимират като кредитор на дружеството, а не като негов член.
Облигационерът има 2 права:
1) Право да получи обратно главницата на падежа, определен в
договора за заем;
2) Право да получи възнаграждение от АД за предоставения заем.
Възнаграждението е под формата на лихва. Възнаграждението е равно
на разликата между номиналната и емисионната стойност:
Възнаграждение = номинална стойност – емисионна стойност
Дяловите вноски могат да бъдат парични или непарични за
акционерите. За облигационерите – вноските са само под формата на пари.
Акционерът не може да си иска обратно дяловите вноски, докато АД
съществува. При облигациите направените под формата на заем вноски
подлежат на връщане след падежа.
Емитирането на акции е форма на финансиране на АД. Емитирането на
облигации е форма на кредитиране на АД. Акционерът няма право да иска
лихва за направената от него вноска. Вместо лихва има право на дивидент.
Облигационерът има право на лихва. Правото на дивидент на акционера не е
гарантирано. Ако АД няма печалба, акционерът няма да получи дивидент.
Правото на лихва на облигационера е гарантирано, дори и АД да е отчело
загуба. Облигационерът няма право на ликвидационен дял в АД.
Облигационерите не носят стопанските рискове от дейността на АД, за
разлика от акционерите. Особено важи това при открито производство по
несъстоятелност. При ликвидация облигационерите трябва да получат пълно
удовлетворение и след това акционерите да получат ликвидационен дял.
27 въпрос Управление на АД
Управлението на АД в широк смисъл е правно уредена дейност по
формиране волята на дружеството чрез вземане на управленски решения и
изявяване на тази воля в отношенията на АД с трети лица. Характерно за
всеки правен субект е, че той има своя воля, която може да формира и
изявява. Дружеството не може да формира своя воля. Поради това при
юридическите лица волята се формира и изявява от физическите лица, които
участват в органите на управление.
Управлението в широк смисъл се разделя на 2 вида: управление в тесен
смисъл и представителство на дружеството.
Управлението в тесен смисъл е свързано с вътрешните отношения на
дружеството. Представителството на дружеството – с външните отношения
на АД – отношенията с третите лица.
Органите на управление на АД са уредени в ТЗ. Има 2 възможни
системи на управление:
1) Едностепенна система на управление;
2) Двустепенна система на управление.
Системите на управление предвиждат различни органи на управление.
Общ орган на управление и за двете системи на управление е Общото
събрание на акционерите. При едностепенната система на управление
органите на управление са: общо събрание на акционерите и съвет на
директорите. При двустепенната система на управление органите на
управление са: управителен съвет, надзорен съвет, общо събрание на
акционерите.
Законът дава право на учредителите да изберат една от двете системи
на управление. Органите на АД не са правни субекти, а са част от вътрешната
организация на АД като правен субект. Органите извършват действията от
името на дружеството. Между органите и АД няма правни отношения, както
и между органите. Отношения възникват между лицата. Тези отношения
нямат трудовоправен характер, а мандатен характер. Уреждат се по
правилата на договора за поръчка, ако отсъства правна уредба в ТЗ.
Общото събрание на акционерите:

Общото събрание на акционерите формира волята на дружеството по
най-важните въпроси от неговата дейност чрез вземане на управленски
решения. То има само управителни функции. Няма представителни функции.
Акционерите, които са в общото събрание на акционерите, са върховен орган
на дружеството и формират волята на дружеството.
Решенията на общото събрание на акционерите са задължителни за
другите органи на управление на АД.
ТЗ урежда детайлно състава на Общото събрание на акционерите, реда
за вземане на решения, за свикването му, за неговата дейност. В състава на
общото събрание влизат акционерите с право на глас. Те участват лично или
чрез свой представител, упълномощен с изрично писмено пълномощно.
Съставът на общото събрание е различно от участието в неговата работа. В
него участват и членовете на съвета на директорите/управителния и
надзорния съвет, както и акционерите с безгласни акции. Всички други
участници могат да участват в обсъжданията, но не гласуват при вземането
на решенията.
В ЕАД (еднолично АД) не се формира общо събрание на акционерите.
В тези дружества едноличният собственик на капитала взема всички
решения, които са от компетентността на общото събрание на акционерите.
Общото събрание на акционерите не е постоянно действащ орган на
АД. Свиква се периодично на редовни и извънредни събрания. Редовно
събрание трябва да се провежда веднъж годишно – за приемане на годишния
финансов отчет и баланса на АД. Това събрание се свиква не по-късно от 6
месеца от края на отчетната година (30 юни) в седалището и адреса на
управление, освен ако уставът не предвижда друго, но трябва да се проведе
на територията на страната.
Извънредно общо събрание се свиква за вземане на решения от
компетентността на общото събрание на акционерите. ТЗ предвижда само
един случай на извънредно общо събрание – когато загубите на дружеството
надхвърлят повече от половината на капитала. Извънредно общо събрание
трябва да се свика не по-късно от 3 месеца.
Предвидени са императивни правила за свикване на общо събрание:
уставът не може да предвижда друг ред. Неспазването на императивния ред
ще доведе до отмяна на решението с иск по чл. 74 от ТЗ.
Компетентен да свика общото събрание е Съветът на
директорите/Управителният съвет.
Общото събрание на акционерите може да се свика и от Надзорния
съвет (при двустепенната система на управление). Надзорният и
управителният съвет решават дали и кога да го свикат, при какъв дневен ред.
Отделните акционери нямат право да искат свикване на общо събрание.
Общото събрание се свиква с покана, обявена в Търговския регистър,
поне 30 дни преди откриване на общото събрание на акционерите. Ако
уставът допуска, свикването на общото събрание може да стане и с писмена
покана до акционерите. В поканата трябва да е упоменато:
- Място;
- Дата и час на провеждане;
- Дневен ред;
- Конкретни предложения за решения.
Целта е акционерите да могат да преценят дали ще участват в общото
събрание на акционерите.
Акционерите имат права, но не и задължение да участват в работата на
АД. Писмените материали, свързани с общото събрание трябва да бъдат
предоставени на всеки акционер безплатно, при поискване.
Управлението на АД е разпределено между неговите органи.
Компетентността на АД е уредена в чл. 221 ТЗ неизчерпателно. Индиректно
се определя и компетентността и на другите органи на управление на АД,
чиято компетентност е остатъчна – всички въпроси, освен въпросите, по
които е компетентно само общото събрание на акционерите.
Законово уредената компетентност на общото събрание на акционерите
е изключителна и не може да се делегира на други органи. С устава тя може
да се разшири, но не може да се ограничи.
ТЗ не изисква кворум като условие за валидно провеждане на общото
събрание на акционерите, но в устава може да се предвиди изискване за
кворум – да бъдат представени определен брой акции като условие за
валидно провеждане на общо събрание. ТЗ предвижда изискване за кворум
само в следните случаи:
- Изменение на устава;
- Изменение на капитала;
- Решение за преобразуване;
- Решение за прекратяване на АД.
Решенията се взимат с обикновено мнозинство от представените акции,
освен ако в закона или устава е предвидено по-голямо мнозинство (50% + 1
от представените акции). Някои по-важни решения се вземат с по-голямо
мнозинство – повече от 2/3 от представените акции. Кворумът и
мнозинството се изчисляват не на базата на целия капитал, а само на базата
на гласните акции. Безгласните акции не се вземат предвид за изчисляване на
кворум и мнозинство. Правото на глас възниква с пълното изплащане на
акцията, ако уставът не предвижда друго.
Взетите от общото събрание на акционерите решения влизат в сила
незабавно, освен ако тяхното действие не бъде отложено. Вписването в
Търговския регистър не е условие за влизането на решението в сила, но някои
решения влизат в сила от момента на вписването им – чл. 231, ал. 3 ТЗ.
За взетите решения се води протокол. Подписва се от председателя и
секретаря на общото събрание на акционерите. С протокола се установява
какви решения са взети на едно общо събрание. Представлява частен
документ. Всеки акционер може да поиска присъствие на нотариус, който да
удостовери, че взетите решения са отразени правилно в протокола.
Съвет на директорите и управителен съвет

Това са колегиални органи на АД. Броят на техните членове може да
бъде между 3 и 9. Определя се в устава на дружеството. Вземат управленски
решения с обикновено мнозинство. Всяко дееспособно физическо лице може
да участва в съвета на директорите/управителния съвет. Може да не е
акционер или да има определено образование, професионална квалификация.
Може да е юридическо лице, ако уставът допуска това. ТЗ предвижда
ограничение към членовете на Съвета на директорите/управителния съвет.
Уставът може да постави и други изисквания към членовете на тези органи.
Специални закони също предвиждат изискване за професионална
квалификация, опит и др.
Членовете на съвета на директорите се избират от общото събрание на
акционерите. Членовете на управителния съвет се избират от надзорния
съвет. Решението за това се взема с обикновено мнозинство, за определен
срок (до 5 години); членовете могат да бъдат преизбирани без ограничение на
техния мандат. Изтичането на мандата на членовете на съвета на директорите
не води до прекратяване на техните правомощия. Мандатът продължава до
избиране на нов съвет на директорите/управителен съвет и вписването му в
търговския регистър.
Взетото решение не е достатъчно, за да могат избраните лица да
формират новия съвет. Необходимо е писмено съгласие с нотариална заверка
на подписа да станат членове на съвета. Необходимо е техните имена да
бъдат вписани в търговския регистър. От момента на вписването в
търговския регистър се конституира съставът на съвета на директорите
(управителния съвет).
Фактическият състав включва:
1) Решение на общото събрание на акционерите;
2) Нотариално заверено писмено съгласие и образец от подписа на
членовете на съвета;
3) Вписване в търговския регистър.
Избраните членове на Съвета на директорите могат да бъдат
освободени от органа, който ги е избрал и преди изтичането на мандата им.
Между АД и членовете на съответния съвет се сключва договор за
управление – писмен. Страните уговарят правата и задълженията, които ще
имат членовете във връзка с управлението на дружеството. Сключването на
този договор не е елемент от фактическия състав на избирането на членовете
на съвета – прилагат се правилата за договора за поръчка.
Съветът на директорите не е постоянно действащ орган на
дружеството, а се свиква периодично на заседания и взема решения. Законът
дава право на съвета на директорите да възложи управлението на
дружеството на т.нар. изпълнителни членове, които са овластени да
управляват АД.
При двустепенната система на управление управителният съвет е
постоянно действащ орган и сам осъществява управлението на АД. И в двата
случая – и съветът на директорите, и управителният съвет могат по всяко
време да оттеглят правомощията на изпълнителните членове. ТЗ не урежда
компетентността на изпълнителните членове. Съветът на директорите и
управителният съвет имат управителни и представителни функции.
Управляват дружеството, вземат неговите управленски решения и го
представляват в отношенията на дружеството с трети лица.
Управителният съвет и съветът на директорите представляват органи
на АД. Длъжни са да изпълняват своите задължения с грижата на добър
търговец. Ако причинят вреди, ще отговарят за причинените вреди при
управлението.
Съветът на директорите управлява и представлява АД напълно
самостоятелно. Управителният съвет управлява и представлява АД под
контрола на надзорния съвет. Ограниченията, които са наложени на съвета на
директорите и управителния съвет, нямат действие за третите лица. При
неспазване членовете на съответния съвет ще отговарят пред АД. Двата
съвета са компетентни по всички въпроси, за които не е компетентно общото
събрание на акционерите.
Имената на лицата и начинът на неговото представляване подлежат на
вписване в Търговския регистър.
Надзорен съвет
Надзорният съвет упражнява контрол върху дейността на управителния
съвет. Надзорният съвет е колегиален орган на АД – между 3 и 7 лица.
Избира се от общото събрание на акционерите с мандат до 5 години. Общото
събрание на акционерите може по всяко време да смени членовете на
надзорния съвет.
Имената на членовете на надзорния съвет се вписват в търговския
регистър. Дават нотариално заверено съгласие да станат членове на
надзорния съвет.
Надзорният съвет не е постоянно действащ орган, а се свиква
периодично на заседания, на които взема решения по въпросите от неговата
компетентност. Решенията се вземат с обикновено мнозинство в зависимост
от броя на неговите членове – 1 член = 1 глас.
Надзорният съвет има само контролни функции, няма представителни
и управителни функции. По изключение представлява АД в отношенията му
с управителния съвет.
Правомощия на надзорния съвет:
1) Избира и освобождава членовете на управителния съвет;
2) Дава предварително съгласие за сключване на някои сделки от
управителния съвет;
3) Заверява и одобрява годишния финансов отчет, изготвен от
управителния съвет, както и прави предложение за разпределение на
печалбата. Заверката и одобряването на годишния финансов отчет е
условие за свикване на общото събрание на акционерите за
приемане на годишен финансов отчет;
4) Отношенията между членовете на надзорния съвет и АД се уреждат
с договори за контрол;
5) Отчита се единствено пред общото събрание на акционерите.
28 въпрос Публично дружество

Публичното дружество и инвестиционното дружество имат специална
правна уредба в ЗППЦК. Отменят се общите правила за АД в ТЗ. По всички
въпроси за тези дружества, за които специален закон не създава правила, се
прилагат правилата за АД в ТЗ съответно.
Акциите на публичното дружество и инвестиционното дружество се
предлагат на регулирания пазар на ценни книги. Поради този факт ЗППЦК
урежда редица особени правила за публичното и инвестиционното
дружество, които правила са императивни, целят защита на инвеститорите,
които търгуват с акциите на двата вида дружества.
ПУБЛИЧНОТО ДРУЖЕСТВО е това АД, със седалище в страната,
което отговаря на поне едно от следните 3 условия:
1) Издало е акции при условията на първично публично предлагане.
Първично е това предлагане на ценни книги, при което акциите на
дружеството са предложени за закупуване до 100 или повече лица
или неопределен кръг лица. Акциите се предлагат за записване на
тези лица.
2) Когато има вписана в регистър на Комисията по финансов надзор
емисия от акции с цел търговия на регулирания пазар.
3) Има повече от 10000 акционери в последния ден на 2
последователни календарни години.
В първия случай става от обикновено АД публично дружество – от
вписването на увеличаването на капитала в търговския регистър.
Във втория случай АД става публично дружество от датата на
вписването на емисията в регистъра, воден от Комисията за финансов надзор.
Обстоятелството, че АД е станало публично подлежи на вписване в
Търговския регистър.
ЗППЦК урежда особени правила за публичните дружества. Тези
правила имат за цел гарантиране на равни права на всички акционери в
управлението на дружеството. Имат за цел още по-голяма публичност на АД,
което има значение за участието на регулирания пазар на ценни книги.
В ЗППЦК има особени правила за управлението на публичното
дружество:
1) Акциите на публичното дружество са безналични. Не могат да
бъдат налични;
2) Публичното дружество не може да издава привилегировани
акции, които дават право на повече от един глас или на по-голям
ликвидационен дял;
3) Във връзка с увеличаването на капитала на публичното
дружество всеки акционер има право да запише част от новите акции. Това
право не може да се отнема от общото събрание на акционерите.
4) При увеличаване на капитала (само чрез издаване на нови акции)
се издават права, като всеки акционер има право или да ги упражни, или да
продаде тези права на регулирания пазар на ценни книги;
5) Във връзка със защитата на акционерите ТЗ предвижда
специални правила за изкупуването на собствени акции. Решението на
общото събрание на акционерите за увеличаване на капитала се оповестява,
за да станат достояние на всички участници на регулирания пазар.
Увеличаването на капитала също се оповестява по начин, по който да стане
достояние на участниците на регулирания пазар.
6) Правомощия на органите на дружеството и с ограничение на
тяхната представителна власт – за защита на инвеститорите ЗППЦК урежда
каталог от сделки, които представителният орган може да сключи само след
предварително разрешение от общото събрание на акционерите – чл. 114, ал.
1 от ЗППЦК. Сключените сделки без това разрешение са нищожни.
7) Във връзка със свикване и работата на Общото събрание –
общото събрание задължително се провежда в седалището на дружеството.
Законът изисква с поканата за Общото събрание да се предостави повече
информация за акционерите.
8) На общото събрание могат да участват само акционери с гласни
акции, които са вписани в Централния депозитар най-малко 14 дни преди
датата на общото събрание;
9) Право на дивиденти имат лицата, вписани като акционери най-
късно на 14 ден от датата на общото събрание, на която е приет годишният
финансов отчет на дружеството и е взето решение за изплащане на
дивиденти.
10) Законът поставя специални изисквания към членовете на
управителните и контролните органи на публичното дружество – по-големи
изисквания за дължимата грижа;
11) Специални правила за преобразуване на публичното дружество.
Едно АД ще престане да е публично дружество в момента, в който
отпадне условието за публично дружество. В търговския регистър се
заличава обстоятелството, че дружеството е публично дружество. Прилагат
се правилата за АД в Търговския закон занапред.
29 въпрос Инвестиционно дружество

Уредено е в Дял ІV на Глава ХVІІІ и сл. от ЗППЦ. Чл. 164, ал. 1
ЗППЦК дава легална дефиниция – Инвестиционното дружество е АД, чийто
предмет на дейност е инвестиране в ценни книжа и друг ликвидни финансови
активи, на парични средства, набрани чрез публично предлагане на акции и
което действа на принципа на разпределение на риска.
Инвестиционно дружество е и всяко друго АД, което набира парични
средства чрез публично предлагане на акции и чиято инвестиция в ценни
книжа надвишават 50% от неговите активи по баланс в продължение на 6
месеца.
Ограничения от закона на предмета на дейност, докато АД има
допустим всякакъв предмет на дейност. Инвестиционното дружество не може
да извършва друга дейност освен инвестиране на парични средства в ценни
книжа или други ликвидни финансови активи.
Инвестиционното дружество трябва да получи лиценз (разрешение) от
Комисията за финансов надзор за извършване на дейност като такова
дружество – разрешителна система. Необходимо е да се получи лиценз от
Комисията за финансов надзор. ЗППЦК урежда особени правила за
учредяване на инвестиционно дружество.
Инвестиционното дружество може да е 2 вида:
1) Инвестиционно дружество от отворен тип;
2) Инвестиционно дружество от затворен тип.
Разликата е, че инвестиционното дружество от отворен тип е длъжно
по всяко време при поискване от акционерите да изкупува своите акции.
Инвестиционното дружество от затворен тип не е задължено да изкупува
собствените си акции.
Предвидените ограничения в ТЗ не се прилагат за инвестиционното
дружество от отворен тип. ЗППЦК предвижда особености за капитала на това
дружество:
- Капиталът на инвестиционното дружество е винаги равен на нетната
стойност на неговите активи. Дружеството няма капитал в смисъл
на „капитал” по ТЗ. Капиталът се мени постоянно. Капиталът е
равен на чистото имущество. Неговият минимален размер е 500000
лева.
- Лицата, които са записали акции в капитала на дружеството трябва
да платят акциите в пари. Недопустими са непарични вноски в
- Целият размер на капитала трябва да е внесен изцяло към момента
на получаване на лиценза за извършване на дейност като
инвестиционно дружество.
Във връзка със защита на акционерите са предвидени специални
правила за неговото управление:
1) Поставени са редица изисквания към лицата, които могат да
бъдат избирани състава на органите на дружеството;
2) Инвестиционното дружество от отворен тип не се управлява от
своите органи, а от управляващо дружество по силата на сключен договор
между двете дружества. Инвестиционното дружество от затворен тип се
управлява от управителен орган или от управляващо дружество.
3) ЗППЦК предвижда особени правила във връзка с инвестирането
на парични средства на инвестиционното дружество – ограничено е
количеството на акции в други дружества. Инвестиционното дружество не
може да дава заеми.
4) Инвестиционното дружество от отворен тип е длъжно да
предложи своите акции по емисионна стойност и по искане на акционерите
да изкупува обратно своите акции на цена, която се обявява 2 пъти седмично.
Инвестиционното дружество може да емитира само безналични акции с
1 глас в общото събрание. Не може да издава облигации или други дългови
ценни книжа.
Рисковете се поемат изцяло от акционерите. Загубите рефлектират
директно върху акционерите.
30 въпрос Придобиване на собствени акции от АД
Всяко търговско дружество се създава като обединение на две или

повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. При АД
акционерите придобиват акции, записват ги и правят вноски за формиране на
имуществото. Нелогично е едно АД да придобива собствени акции, действие,
чрез което 2 или повече лица придобиват собствени акции.
Едно АД придобива собствени акции по 2 пътя:
1) Първично (оригинерно) – самото дружество записва собствени
акции, най-често при увеличаване на капитала.
2) Вторично (деривативно) – в същински тесен смисъл, когато
дружеството придобива акции на свой акционер.
Различното е, че при първичното придобиване АД придобива акциите
за един път и става първи техен собственик, докато при вторичното акциите
са записани от друго лице и АД ги придобива от това лице. Чл. 161, ал. 4 и
чл. 192, ал. 6 от ТЗ забраняват записването на собствени акции от едно АД
при неговото учредяване и при реално увеличаване на капитала. Законът
създава забрана за оригинерно увеличаване).
Дружеството не може да записва и акции при увеличаване на капитала.
Чл. 187, ал. 1 ТЗ въвежда забрана за придобиване деривативно на собствени
акции, защото може да се създаде заплаха за акционери, кредитори и
инвеститори на акции в дружеството. Принципна забрана има не само да
записва собствени акции, но и да придобива вече записани акции.
Чл. 187, ал. 1 ТЗ допуска и изключения АД да придобие собствени
акции. Законът урежда правила за всички страни (акционери, кредитори и
инвеститори). Всяко друго придобиване, освен следните осем, е забранено.
1) Намаляване на капитала чрез обезсилване на акции – за да
обезсили своите акции, АД трябва да ги придобие от свои акционери въз
основа на договор (ще си ги изкупи). Дружеството може да придобие своите
акции напълно свободно, няма значение дали са изплатени изцяло или не,
или с какви активи си ги придобива обратно.
2) Чрез универсално правоприемство освен в случаите на
преобразуване (сливане, вливане, разделяне, отделяне). В случаите на
вливане неминуемо ще се стигне до придобиване на собствени акции от
поглъщащото лице, затова забраната е неуместна. Като изключение
преобразуването има само един вариант – чрез универсално правоприемство
– в случаите на завещателна хипотеза в полза на дружеството. ТЗ предвижда
две условия за придобиване чрез универсално правоприемство: 1) да са
изплатени изцяло от акционера и 2) номиналната стойност на придобитите
акции да не надхвърля 10/100 от капитала на дружеството – и двете условия
противоречат на универсалното правоприемство.
3) Безвъзмездно – договор за дарение, с който един от акционерите
подарява свои акции на дружеството и частно завещателно разпореждане.
Условието е номиналната стойност да не надхвърля 10% от капитала на
дружеството и да е изцяло изплатена.
4) АД извършва по занятие сделки с ценни книжа и ги придобива в
изпълнение на поръчка на трети лица (дейност като инвестиционен
посредник) – само временно и за да изпълни собствена поръчка и да ги
прехвърли на лицето, за което ги придобива. И двете условия трябва да са
налице: номиналната стойност да не надхвърля 10% от капитала на
5) При изключване на акционер, който не е направил дължимите
дялови вноски срещу записаните акции (поименни акции, защото само те
могат да се предадат на акционера преди изплащане). След изключването му
неговите акции се обезсилват и дружеството трябва да ги придобие и
обезсили и издаде нови. Дружеството пак ги придобива временно с цел да ги
унищожи или обезсили и да ги предложи за продажба на друго лице.
Условие: номиналната стойност да не надхвърля 10% от капитала на
6) Чрез принудително изпълнение върху акции на свой акционер, за
да удовлетвори свое вземане към акционери. Те са част от имуществото на
акционера-длъжник, а цялото му имущество служи за общо обезпечение на
кредитори. Взискателят може да поиска и да придобие собствени акции. Ако
акционерът не изпълни задължението си, дружеството може да го осъди и да
си поиска акциите, ако предложи най-високата цена при принудителното
изпълнение.
7) АД е издало такива акции с привилегията те да бъдат придобити
обратно от дружеството – обратно изкупуване – чл. 87в ТЗ. Условие:
номиналната стойност да не надхвърля 10% от капитала на дружеството и да
е изцяло изплатена.
8) Чрез обратно изкупуване от АД – основание за придобиване на
собствени акции и при 1), 4), 6) и 7). Правилата тук са общи. АД може да
изкупи собствени акции на това основание, само ако не е налице някое от
другите основания на обезсилване. Разликата между 7) и 8) е, че при 8) нито
АД, нито акционер има привилегия да изкупи или съответно продаде своите
акции. Никоя от страните няма право да наложи на другите страни. Трябва
двете страни да постигнат съгласие.
При наличие на основание тяхното изкупуване ще бъде допустимо и
позволено от закона. Но ако ги придобие на едно от 8 основания и липсва
някое от условията, ще има действие придобиване, но ще бъде недопустимо.
Условия:
1) Да са изцяло изплатени от акционера – не важи при придобиване
чрез универсално правоприемство, при намаляване на капитала, и
придобиване на собствени акции поради изключване на акционер;
2) номиналната стойност да не надхвърля 10% от капитала на
дружеството – не важи при първото изключение и при намаляване
на капитала.
3) ТЗ не поставя като условие придобиването на собствени акции да
стане със средства на АД, когато надхвърля чистата стойност на
неговото имущество. Само когато дружеството придобива чрез
обратно изкупуване на 7) или 8) основание.
Последицата от недопустимо придобиване е, че дружеството трябва да
прехвърли (отчужди) акциите в едногодишен срок. Ако не го направи,
акциите се обезсилват и следователно капиталът на дружеството трябва да се
намали.
Чл. 187 ТЗ предвижда особени условия за обратно изкупуване на
собствени акции от АД по последните 8 основания: 1) ОС да вземе решение
за обратно изкупуване, в него да се посочи максимумът брой акции, които ще
се изкупят; условията и реда за тяхното обратно изкупуване; срокът за
обратно изкупуване, както и минимална и максимална цена. Въз основа на
това решение съветът на директорите (управителният съвет) трябва да
предложи на акционерите да продадат своите акции. Това трябва да стане със
средства от чистото имущество на дружеството, които надхвърлят сумата от
стойността на капитала и резервните фондове на дружеството.
Чисти активи 200000, капитал = 50000
Резервни фондове = 100000
Дружеството може да изкупи до 50000, за да не се намали сборът на
чистото имущество.
Условия: с привилегията за обратно изкупуване: уставът да предвижда
това, както и да се спазят условията и редът за тяхното обратно изкупуване.
Не предвижда ОС да вземе решение за обратно изкупуване, но
управителният орган трябва да предостави в търговския регистър
предложение за обратно изкупуване. Обявява се и всички акционери, които
желаят да продадат своите дялове на дружеството.
Само със сумите от чистото имущество, които не надхвърлят (капитал
+ резервни фондове).
31 въпрос Командитно дружество с акции (КДА)

КДА е уредено в глава ХV на ТЗ – чл. 253 – 260 ТЗ. Дружеството е
уредено за първи път във Франция. Приема се в законодателството и на
другите държави. КДА е капиталово търговско дружество. То притежава
черти и на персоналното командитно дружество. КДА е една междинна
форма между АД и командитно дружество (КД). Въпреки че притежава
чертите и на двата вида дружества, КДА стои по-близко до АД. Счита се, че е
капиталово дружество. ТЗ не създава цялостна уредба на КДА, а само някои
правила. За останалите въпроси се прилагат правилата на глава ХІV от ТЗ (за
АД).
КДА има много общи черти с АД, но има и свои уникални черти.
Според определението в ТЗ КДА се образува с договор, като за вноските на
ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено
отговорните съдружници е поне 3 лица.
Две особености на КДА:
1) АД има само един вид съдружници, докато КДА има 2 вида
съдружници – ограничено отговорни и неограничено отговорни.
2) КДА никога не може да бъде еднолично. КДА трябва да има
минимално 3 акционери и неограничен брой неограничено
отговорни съдружници. Неограничено отговорните съдружници
формират съвет на директорите, който се състои най-малко от 3
лица.
Особени правила за учредяване на КДА: За разлика от учредяването на
АД, провеждането на учредително събрание е вторият етап от фактическия
състав при учредяването на КДА. Учредителното събрание се предхожда от
един друг етап – бъдещите неограничено отговорни съдружници се договарят
помежду си да учредят КДА, след което изготвят устава на дружеството и
едва след това свикват учредителното събрание. На учредителното събрание
се вземат същите решения, както и на учредителното събрание на АД, но с
някои особености:
1) Учредителите могат да приемат или не приемат изготвения устав
на дружеството, но не и да го изменят. Уставът има същото съдържание,
както и уставът на АД. Трябва да се посочат:
- Имената, фирмата на неограничено отговорните съдружници;
- Размерът на дяловите вноски в дружеството;
- Правата и задълженията на ограничено отговорните съдружници.
2) На учредителното събрание никога не се избира съвет на
директорите или надзорен съвет.
След записването на акциите трябва да се внесе 25% от номиналната
стойност на всяка записана акция.
Особености има и във връзка с правата, задълженията и отговорността
на съдружниците:
- Трябва да се изяснят правата, задълженията и отговорността на
акционерите;
- Да се изяснят правата, задълженията и отговорността на
неограничено отговорните съдружници.
Акционерите имат същите права, както и акционерите в АД, но имат и
още едно право – всеки акционер може да поиска от общото събрание то да
извърши проверка на дейността на дружеството.
Неограничен отговорен съдружник може да запише акции от капитала
на дружеството. Неограничено отговорният съдружник, който е записал
акции, наред с другите си права, ще има правата и задълженията на акционер
с изключение на едно право – той няма право на глас в общото събрание.
Отговорност: в глава ХV от ТЗ няма правила за отговорността на
неограничено отговорните съдружници към кредиторите. По аналогия се
прилагат правилата за отговорността на съдружниците в СД.
Особености във връзка с управлението и компетентността на органите
на КДА: Дружеството задължително се управлява по едностепенната система
на управление. КДА има два органа: общо събрание на акционерите и съвет
на директорите. Не се избира състав на надзорен съвет.
Особености има и в състава и компетентността на общото събрание на
акционерите:
- В състава – членуват само акционерите с гласни акции;
- Когато неограничено отговорен съдружник притежава такива акции,
той няма право на глас.
- Компетентността на общото събрание на акционерите не се
определя в закона, а се определя в устава на дружеството.
Неограничено отговорните съдружници определят компетентността
на общото събрание на акционерите. Общото събрание на
акционерите никога не избира и не освобождава съвета на
директорите. За вземането на най-важните решения общото
събрание на акционерите трябва да получи съгласието на
неограничено отговорните съдружници – решения за изменения на
устава, решение за прекратяване на дружеството. Дружеството се
управлява от съвета на директорите, в състава на който по право
участват всички неограничено отговорни съдружници.
Особености във връзка с прекратяването на дружеството:
Основанията за прекратяване на дружеството са същите основания, на
които се прекратява и едно акционерно дружество, но има и още едно: КДА
се прекратява със смъртта или обявяването в несъстоятелност на
неограничено отговорен съдружник. Личността на съдружниците има
значение за КДА.
31 въпрос Еднолични търговски дружества

По правило търговското дружество е обединение на две или повече
лица за извършване на търговски сделки. Законът допуска в предвидени от
него случаи да се учреди и дружество от едно лице. Това дружество е
еднолично търговско дружество.
Едноличното търговско дружество е дружество, което се учредява само
от едно лице и/или което след своето възникване като правен субект остане с
един член. От изказа на закона следва, че едноличното търговско дружество е
само това търговско дружество, което се учредява от едно лице. Но
впоследствие дружеството може да остане само с един член и да се
трансформира в еднолично. Възможно е и обратното – еднолично търговско
дружество да се трансформира в многолично търговско дружество.
Едноличните и многоличното търговско дружество е един и същи вид
дружество. Не се извършва преобразуване и не се променя правният субект.
Тези дружества се запазват като правни субекти. Еднолични търговски
дружества може да се създават само в предвидените от ТЗ случаи. Могат да
се учредяват и съществуват като еднолични ООД и АД. Останалите
дружества не могат да съществуват като еднолични. При ЕООД и ЕАД
едноличният собственик на капитала е само едно лице. Може да бъде
юридическо или физическо лице.
ТЗ не предвижда особен правен режим за ЕООД и ЕАД. За тях се
прилагат режимите на глава ХІІІ и глава ХІV от ТЗ.
Особени правила във връзка с преобразуването на търговско дружество
с държавно участие предвижда Правилникът на Министерски съвет за реда за
упражняване на правата на собственост на държавата в търговски дружества
с държавно участие в капитала, приет с ПМС № 112/2003г. Според ТЗ (чл. 62,
ал. 1) образуването и преобразуването на държавни предприятия се извършва
по ред, определен със закон, който впоследствие е отменен, а на негово място
се прилага този правилник. Образуване на общинско предприятие – редът за
тяхното образуване се определя с Наредба на общинските съвети.
Особености в режима на едноличните търговски дружества:
1) За учредяването не се провежда учредително събрание и не се
взема решение за тяхното учредяване, а се приема едностранен учредителен
акт от единствен учредител. Когато се учредява еднолично търговско
дружество с държавно имущество, дружеството се учредява с решение на
Министерски съвет, а когато се учредява еднолично търговско дружество с
общинско имущество, то се у чредява с решение на общинския съвет. Важат
всички останали правила за учредяването на търговските дружества.
2) Управление: не функционира общо събрание на
съдружниците/акционерите. При едноличните търговски дружества не важат
правилата за свикване, кворум, мнозинство при вземането на решенията.
Всички решения от компетентността на общото събрание се вземат от
едноличния собственик на капитала, за което се съставя писмен протокол.
При ЕООД много често едноличният собственик на капитала, когато е
физическо лице лично управлява дружеството или избира за управител друго
лице. Ако едноличният собственик на капитала е юридическо лице,
представителният орган на това юридическо лице управлява ЕООД или
избира управител на ЕООД. Когато ЕООД е със 100% общинско участие,
управителят се избира с решение на общинския съвет. ЕАД има или
управителен съвет и надзорен съвет или съвет на директорите. Едноличният
собственик на капитала избира членовете им. Стопански едноличното
търговско дружество се идентифицира с едноличния собственик на капитала.
Едноличното търговско дружество и едноличният собственик на капитала са
различни правни субекти. Едноличното търговско дружество е самостоятелен
правен субект, създадено с цел да се ограничи отговорността на едно лице
при извършване на търговската му дейност.
За да се обособи отчетливо тази разлика законът изисква договорите
между дружеството и едноличният собственик на капитала, когато
дружеството се представлява от собственика, да се сключват в писмена
форма.
Особености на едноличните търговски дружества с държавно
участие: особени правила за състава на органите и особени правила за
сключване на сделките са уредени в Правилника на Министерски съвет за
реда за упражняване на правата на собственост на държавата в търговски
дружества с държавно участие в капитала, приет с ПМС № 112/2003г. –
трябва да се проведе търг или конкурс, които са условие за валидност на тези
сделки.
Особености при прекратяване на дейността на едноличните
търговски дружества: след като всяко търговско дружество е с
корпоративен характер, то не може да съществува без членски състав. При
ЕООД – смъртта на едноличния собственик на капитала води до
прекратяване на дружеството, освен ако не е предвидено друго или
наследниците не поискат да продължат дейността на дружеството. Ако
едноличният собственик на капитала е юридическо лице, с прекратяването
му се прекратява и ЕООД. При ЕАД смъртта на едноличния собственик на
капитала физическо лице не води до прекратяване на дружеството. Акциите
са наследими. Наследниците на едноличния собственик на капитала ще
встъпят като собственици на капитала на дружеството. При преобразуване на
дружеството – някои форми са допустими само при еднолични търговски
дружества.
32 въпрос Преобразуване на търговски

дружества
Общата правна уредба на преобразуването на търговските дружества е
в глава ХVІ от ТЗ. Уредбата реципира правилата на ІІІ и VІ Директива на ЕС
по Дружествено право. Специални правила за преобразуването на
търговските дружества се съдържат в КЗ (за преобразуване на
застрахователни АД), в ЗКрИ (за преобразуването на кредитните
институции), в КСО (за преобразуване на търговските дружества за
допълнително социално осигуряване). Счетоводни правила за извършване на
преобразуването се съдържат в Национален счетоводен стандарт 22
(Отчитане на бизнес комбинации). Във връзка с вливането и сливането се
прилагат правилата на ЗЗК и контрол за концентрацията между
предприятията. ТЗ урежда преобразуването на търговски дружества. В нея
няма правила за преобразуване на ЕТ или кооперациите. В ЗК се съдържат
правила за преобразуване с участие на кооперациите. ТЗ урежда само
формите на преобразуване на търговските дружества, реда за извършване на
преобразуването, както и последиците от него. Няма легално определение за
преобразуване.
Преобразуването е институт на дружественото право, който урежда
извършването на правни или стопански промени с участието на поне едно
Едно търговско дружество може да се схваща като правна форма и като
икономическо съдържание. Може това единствено да се раздели в
определени случаи:
- При ликвидация – целта на преобразуването е разкъсването на
единството - да се запази стопанското съдържание на търговското дружество.
Налага се много често разкъсването на единството между правна форма и
икономическо съдържание, но да се запази съдържанието.
Като институт на търговското право преобразуването е съвкупност от
правни норми, които уреждат извършването на промени с участието на поне
едно търговско дружество.
Сложен смесен фактически състав, който води до настъпване на тези
промени в поне едно търговско дружество – участник в преобразуването.
Преобразуването преследва преди всичко стопански цели – 2 основни:
1) Да се извърши стопанска концентрация (окрупняване) на дейност
– чрез сливане или вливане;
2) Да се постигне стопанска деконцентрация (раздробяване) – чрез
разделяне, отделяне.
Не винаги преобразуването засяга стопанското съдържание. То може да
засегне и правната форма или само нея.
ТЗ урежда 7 форми на преобразуването:
- Сливане;
- Вливане;
- Разделяне;
- Отделяне;
- Отделяне на еднолично търговско дружество;
- Промяна на правната форма на търговско дружество;
- Преобразуване на еднолично търговско дружество чрез
прехвърляне на цялото негово имущество на едноличния
собственик на капитала, който е физическо лице.
Тези 7 форми са изчерпателно уредени в ТЗ. Правилото е, че не се
допускат с един общ фактически съвет да се извършват две или повече
форми на преобразуване.
Единственото изключение е да се извърши отделяне и отделяне на
еднолично търговско дружество в един фактически съвет.
Участници в преобразуването могат да бъдат само търговски
дружества. Другите лица не могат да участват в преобразуването. В
зависимост от формата на преобразуването – само едно търговско дружество
– отделяне или разделяне, промяна на правна форма, отделяне на еднолично
търговско дружество. При другите форми на преобразуване трябва да
участват поне 2 търговски дружества. Няма ограничения за максималния
брой на участниците в преобразуването. Участниците могат да са търговски
дружества от различен вид по ТЗ. Участниците са тези търговски дружества,
които участват в неговото извършване – едно или повече преобразуващи се и
приемащи търговски дружества в зависимост от формата на преобразуване.
Преобразуващи се търговски дружества са тези участници в
преобразуването, имуществото на които преминава изцяло или отчасти в
имуществото на друго/други търговски дружества, които се наричат
приемащи или новоучредени. Техните съдружници/акционери стават
съдружници/акционери в приемащите и/или новоучредените търговски
дружества.
Често в резултат на преобразуването преобразуващите търговски
дружества се прекратяват без ликвидация. Приемащи търговски дружества са
тези участници в преобразуването, в чието имущество и членски състав се
влива цялото или част от имуществото и от членския състав на
преобразуващите се търговски дружества. След преобразуването приемащите
търговски дружества продължават своята дейност и дейността на
преобразуващите се търговски дружества, но с по-голямо имущество и с по-
голям членски състав.
Често възниква ново търговско дружество, което не е участник в
преобразуването. То възниква като резултат от извършването на
преобразуването. Участници могат да бъдат само действащи търговски
дружества, които не са прекратили дейността си. Може да участва и
прекратено и обявено в ликвидация търговско дружество, ако не е извършило
разпределение на имуществото си. Дружество в ликвидация също може да
участва, ако планът за неговото оздравяване предвижда продължаване на
дейността му. Ако търговското дружество е с прекратена дейност, то не може
да участва в преобразуването. Преобразуването засяга участващите
търговски дружества, но засяга и други лица, които са свързани с тези
дружества:
- Съдружниците в участващите дружества;
- Кредиторите на участниците в преобразуването;
- Работниците в участващите търговски дружества.
Най-сложен въпрос, който засяга съдружниците в участващите
дружества е съотношението на замяна на акциите/дяловете в участниците в
преобразуването. ТЗ изисква придобитите дялове или акции от
съдружниците/акционерите на преобразуващите се търговски дружества да
бъдат справедливи или еквивалентни, на справедлива цена на дяловете или
акциите в приемащите търговски дружества. Взема се предвид реалната цена.
Възможно е да не се постигне еквивалентност при замяна. В този случай
законът допуска да се уговори парично доплащане на дяловете.
Интересите на кредиторите са засегнати, когато участват търговски
дружества в различно икономическо състояние. Предвидени са правила за
защита на кредиторите.
Относно работниците – чл. 123 КТ предвижда правила за защита на
работниците при преобразуването.
Относно други лица – интереси на други лица могат да бъдат
засегнати: кредитор на акционер – при преобразуването съществуващите
залози и запори преминават върху приемащите дружества.
33 въпрос Сливане, вливане, разделяне, отделяне – специфични

положения
Сливането, вливането, разделянето и отделянето са уредени в глава
ХVІ от ТЗ. Сливането и вливането представляват концентрация на стопанска
мощ. Разделянето и отделянето – деконцентрация на стопанска мощ. При
тяхното извършване възникват отношения между участниците.
При вливане цялото имущество на едно или повече търговски
дружества преминава към едно съществуващо търговско дружество
(приемащото търговско дружество), което става техен правоприемник.
Преобразуващите се търговски дружества се прекратяват без ликвидация.
При сливане цялото имущество на две или повече търговски
дружества преминава към едно новоучредено търговско дружество, което
става техен правоприемник. Преобразуващите се търговски дружества се
прекратяват без ликвидация.
Общото между вливането и сливането е, че преобразуващите се
търговски дружества се прекратяват без ликвидация.
Разделянето е като цяло обратната страна на сливането, а отделянето е
огледален образ на вливането.
При отделяне част от имуществото на едно търговско дружество
(преобразуващо се) преминава към едно или повече търговски дружества,
които стават негови правоприемници за тази част. Тези дружества могат да
бъдат съществуващи, но и новоучредени в резултат на отделянето или
съществуващи и новоучредени едновременно. Преобразуващото се търговско
дружество не се прекратява.
При разделяне цялото имущество на едно търговско дружество
преминава към едно или повече други дружества, които стават негови
правоприемници за съответната част. Преобразуващите се търговски
дружества се прекратяват без ликвидация. Дружествата, към които
преминава имуществото, могат да бъдат съществуващи или новоучредени
или съществуващи и новоучредени.
Разновидност на отделянето е отделянето на еднолично търговско
дружество - то има две особености:
1) Отделящото търговско дружество учредява едно или повече
ЕООД или ЕАД, към които прехвърля част от своето имущество.
2) В новоучредените търговски дружества съдружниците или
едноличният собственик на капитала става самото отделящо дружество, а не
неговите съдружници.
Фактическият състав включва следните елементи:
1) Участниците в преобразуването сключват помежду си договор за
преобразуване в зависимост от формата на преобразуването. Договорът има
за цел да съгласува волята на преобразуващите се дружества, определяне на
условията, при които ще се извърши преобразуването. Договорът за
преобразуване се сключва преди вземането на решение за преобразуване. Той
подготвя това решение. Страни са участниците в преобразуването.
- При сливане – всички преобразуващи се дружества;
- При вливане – преобразуващите се и приемащи дружества;
- При отделяне – преобразуващите се и приемащи дружества;
- При разделяне – преобразуващите се и приемащи дружества.
Когато има само един участник, се съставя план за преобразуване, а не
се сключва договор. Планът се съставя в писмена форма и съдържа същите
елементи, както и договорът.
Договорът се сключва между представителните органи в писмена
форма с нотариална заверка на подписите, която форма е за действителност.
Има определено минимално необходимо съдържание. Урежда начините за
извършване на преобразуването:
- Данни за участниците;
- Качеството на всяко дружество, участващо в преобразуването;
- Съотношението на замяна на акциите или дяловете;
- Датата, към която е определено съотношението;
- Размерът на паричните плащани и срокът за тяхното извършване,
когато се налагат;
- Дяловете, акциите или членството, които всеки съдружник,
акционер в преобразуващото се дружество ще придобие в приемащото
дружество.
- Условия относно разпределението на акциите/дяловете в
приемащите дружества;
- Моментът, от който действията, извършени от името на
преобразуващите се дружества, се считат от името на приемника;
- Други обстоятелства.
Сключеният договор не задължава участниците да вземат решение за
преобразуването в общото събрание. Няма значение на предварителен
договор. Ако някой от участниците не приеме такова решение, договорът ще
се прекрати.
2) Изготвяне на доклад от управителния орган на
преобразуващото се търговско дружество – писмен доклад, който пояснява
договора за преобразуване. Целта на доклада е да даде подробна правна и
икономическа обосновка на договора за преобразуване и мотивите (правни и
икономически) за преобразуването. Трябва да се обоснове защо е определено
точно това съотношение на замяна. Целта е убеждаването на
съдружниците/акционерите в необходимостта от преобразуването.
Договорът и докладът се представят в Търговския регистър и по този
начин всеки съдружник или акционер може да се запознае с тях.
3) Извършване на проверка на преобразуването и изготвяне на
доклад от независимо трето лице - проверител. Целта е нарочен
проверител да провери договора за преобразуване и да провери дали
условията по договора са обективни и справедливи за участващите търговски
дружества. За проверител се назначава регистриран одитор, който извършва
проверката и съставя писмен доклад. Задължението за извършване на тази
проверка отпада, ако всички съдружници са изразили писмено становище, че
не желаят да се извършва проверка от независим проверител.
4) Решение за преобразуване от всяко преобразуващо се
дружество. Решението се взема с различно мнозинство в зависимост от вида
на участващото дружество. С решението за преобразуването се одобрява
сключеният договор за преобразуването и условията в договора. Необходимо
е в някои случаи да се добавят и други елементи от фактическия състав – при
вливане и сливане е необходимо и разрешение от Комисията за защита на
конкуренцията – преди извършване на преобразуването.
5) Вписване в Търговския регистър – след вземане на решението
управителният орган на приемащото дружество трябва да заяви
преобразуването в 7-дневен срок от вземане на последното решение за
сливане/вливане. При разделяне/отделяне това трябва да направи
управителният орган на преобразуващото се дружество. Вписването в
Търговския регистър обаче не трябва да бъде 8 месеца след датата, към която
е определено съотношението на замяна на дяловете. При по-късно вписване
се определя нова дата. Преобразуването се вписва по партидата на всяко
участващо търговско дружество. Вписването има конститутивно действие.
От този момент се счита извършено преобразуването.
Ако всички участници са персонални дружества и всички дружества са
еднолични, с един и същи собственик, е предвидена опростена процедура.
34 въпрос Правно действие на преобразуването. Защита на

съдружници, акционери и кредитори.
Последиците от преобразуването са 4 групи:
І. Корпоративно-правни последици;
ІІ. Процесуално-правни последици;
ІІІ. Счетоводно-правни последици;
ІV. Данъчно-правни последици.
Последици:
– при вливане/сливане всички права и задължения на
преобразуващите се дружества преминават върху приемащите търговски
дружества, които са универсални правоприемници. Не е необходимо
спазване на формата при прехвърляне на отделни активи. Ако има вещни
права върху недвижими имоти или движими вещи, удостоверението за
извършеното вливане/сливане се представя в Имотния регистър или
Централния регистър за особените залози. Съдружниците/акционерите стават
съдружници/акционери в приемащите търговски дружества.
Преобразуващите се дружества се прекратяват, без да се извършва
ликвидация. При сливане възниква ново търговско дружество, което е
универсален правоприемник на преобразуващите се дружества. Приемащите
търговски дружества встъпват като страна по висящите процеси, страна по
които е било преобразуващото се търговско дружество. Притежаваните
лицензи, разрешителни, концесии и др. преминават върху приемащите
търговски дружества, доколкото законът или актът за предоставянето им не
предвиждат друго.
- При разделяне/отделяне:
o При разделяне правата и задълженията на преобразуващите се
търговски дружества преминават върху всяко приемащо търговско
дружество, съответно на разпределението, което е предвидено в
договора/плана за преобразуването;
o Съдружниците/акционерите стават такива и в приемащите
търговски дружества, съобразено с предвиденото в договора/плана за
преобразуване;
o При разделяне възниква новоучредено дружество, което е
правоприемник на част от имуществото на преобразуващото се;
o При отделяне само част от правата и задълженията преминават
върху приемащото дружество; отделящото се дружество продължава да
съществува, но с намалени права и задължения, както и членски състав.
o Приемащото търговско дружество встъпва във висящите
производства;
o Притежаваните лицензи, разрешителни, концесии и др.
преминават върху приемащите търговски дружества, доколкото законът или
актът за предоставянето им не предвиждат друго.
ЗАЩИТА НА СЪДРУЖНИЦИ, АКЦИОНЕРИ И КРЕДИТОРИ
1) Защита на кредитори: при различните форми на преобразуване
възниква заплаха за кредиторите, чиито вземания са възникнали до момента
на преобразуването. Съществуват 3 опасности:
- в резултат на преобразуването кредиторът губи своя длъжник и
получава нов длъжник, без да е необходимо съгласието на кредитора.
- В други случаи имущественото състояние на длъжника се
променя в резултат на преобразуването, а длъжникът остава същият.
- При прекратяване на дружество с неограничено отговорни
съдружници, които в приемащото дружество са с ограничена отговорност.
Чл. 263к от ТЗ предвижда отделно управление на имуществата на
търговските дружества, участници в преобразуването за период от 6 месеца
след преобразуването, който срок започва да тече от момента на вписване на
преобразуването в Търговския регистър. В рамките на този срок всеки
кредитор може да поиска обезпечаване или удовлетворяване на своето
вземане от отделно управляваното имущество на дружеството. Искането се
отправя към приемащото дружество. Кредиторът има право да получи такова
обезпечение/удовлетворение от имуществото на стария длъжник, както ако
не се беше прекратил. Ако не се удовлетвори искането на кредитора, той има
право на предпочтително удовлетворяване от имуществото на стария
длъжник, както ако не се беше прекратил.
При разделяне/отделяне:
При отделяне кредиторите на преобразуващото се дружество запазват
своя длъжник, но той има по-малко активи. При разделянето имуществото се
разделя в по-малки имущества – кредиторът получава нови длъжници.
Съгласно чл. 263л от ТЗ за задължения, възникнали до
разделянето/отделянето отговарят всички участващи в преобразуването
солидарно освен прекратените търговски дружества. При
разделянето/отделянето чрез ново учредяване, отговарят новоучредените
търговски дружества. Отговорността е ограничена до размера на получените
от него права в резултат на преобразуването. При разделянето/отделянето
чрез придобиване, т.е. част от имуществото на едно дружество преминава
върху дружеството, се прилагат правилата за отделно управление на
имуществото в резултат на преобразуването. Приемащото дружество
отговаря солидарно, но кредиторите ползват и защитата на отделното
управление.
При разделянето/отделянето чрез учредяване на капиталово дружество
е възможно капиталът на преобразуващото дружество да е по-голям от този
на новоучреденото дружество. Кредиторите на преобразуващото дружество
могат да поискат обезпечение до размера на разликата в капитала. Когато е
прекратено персонално търговско дружество, кредиторите губят обезпечение
на неограничената отговорност, но съдружниците продължават да отговарят
неограничено с цялото си имущество.
2) Защита на съдружниците/акционерите:
Съдружниците/акционерите ползват следната защита:
- Всеки съдружник може да оспори преобразуването и да осуети
извършването му като предяви иск пред Окръжен съд по седалището на
приемащото дружество. Искът се предявява към всички участници преди
вписването на преобразуването. Искът е недопустим, ако вписването на
преобразуването е вече станало. Иска се установяването на нарушение във
фактическия състав на преобразуването и се иска от съда да не допусне
вписване на преобразуването в Търговския регистър. Предявяването на иска
спира вписването. След влизането в сила на решението е налице основание за
отказ на вписването.
- Максимална защита получава съдружник/акционер, който в
резултат на преобразуването ще стане неограничено отговорен, ако е бил
ограничено отговорен – необходимо е неговото изрично съгласие. Без
неговото съгласие преобразуването не може да се извърши.
- При несправедливо съотношение на замяна на дяловете/акциите
съдружникът може да получи по-малко членство в приемащото търговско
дружество. Съдружник/акционер има право да предяви иск за парично
уравняване съгласно чл. 263р от ТЗ – пред Окръжния съд по седалището на
приемащото дружество в 3-месечен срок от датата на преобразуването. Искът
е осъдителен. С този иск съдружникът/акционерът получава защита срещу
количествената промяна на неговото членство.
- Срещу качествената промяна в членството – защитата се изразява
в право на съдружника/акционера да напусне приемащото търговско
дружество. Този иск може да се предяви само от този съдружник/акционер,
чието правно положение се променя от преобразуването. Необходимо е този
съдружник/акционер да е гласувал против при вземането на решението за
преобразуване. Ако е гласувал за преобразуването, не може да упражни това
свое право.
- Правото на напускане се упражнява спрямо новото търговско
дружество с нотариално заверено уведомление за напускане. В 3-месечен
срок от преобразуването, който срок е преклузивен. Когато търговското
дружество получи уведомлението, неговото членство ще се прекрати и
съдружникът/акционерът има право на равностойността на притежавания
преди преобразуването дружествен дял/акции в преобразуващото се
дружество, съобразно предвижданията в договора или плана за
преобразуването.
35 въпрос Ликвидационно производство

Уредба – глава ХVІІ на ТЗ. Правилата са за ликвидацията на
търговските дружества, а не на всякакви търговци. ЕТ не подлежи на
ликвидация, а за кооперациите правилата за ликвидация се съдържат в ЗК,
които са близки до тези за ликвидацията на търговските дружества.
Търговското дружество се създава, за да извършва търговски сделки и
да носи печалба. Ако постигне своята цел, може да бъде прекратено.
Възможно е и да не може да се постигне целта. В тези случаи се обезсмисля
съществуването на търговското дружество. С изключение на случаите, в
които търговските дружества се прекратяват при преобразуване и при
обявяване в несъстоятелност, дружествата се прекратяват с ликвидация.
3 начина за прекратяване на търговски дружества:
1) При преобразуване;
2) Чрез встъпване и обявяване в несъстоятелност;
3) Чрез ликвидация.
Ликвидацията е извънсъдебно и доброволно производство, което
започва в момента на прекратяване на търговското дружество и има за цел
ликвидиране на имуществото на търговското дружество като съвкупност от
права и задължения, като условие за прекратяване на търговското дружество
като правен субект.
Принудителна ликвидация се извършва при недействително търговско
дружество.
Ликвидацията като производство: преследват се две цели:
- Пряка цел – да се ликвидират правата на дружеството и да се
изпълнят задълженията му;
- По-далечна – прекратяване на търговското дружество като
правен субект.
Ликвидацията започва в момента на неговото прекратяване и
продължава до заличаването му в Търговския регистър. Прекратяването на
търговското дружество е синоним на прекратяване на търговската му
дейност, а не прекратяване на юридическото лице. Търговското дружество
продължава да съществува, но не може да извършва търговска дейност.
Основанията за прекратяване на търговското дружество са и основания за
започването на ликвидационно производство. При прекратяването си
дружеството автоматично встъпва в ликвидация.
Извършването на ликвидацията се налага поради това че дружеството е
създало множество права, но и множество задължения. След прекратяването
на дружеството то престава да съществува. Необходима е фазата на
ликвидацията – дружеството трябва да изпълни всички свои задължения и
едва тогава то ще може да бъде заличено като правен субект.
Отделни правила за ликвидацията има в чл. 156 ТЗ за ООД; за КДА,
както и в особени закони – ЗКрИ, КЗ и други.
Прекратяването на търговските дружества се вписва в Търговския
регистър и всички участници на пазара се уведомяват.
Основни последици от прекратяването:
- Промяна на целта на съществуване на дружеството. След
прекратяването, целта на търговското дружество е ликвидационна. Във
връзка с променената цел, към фирмата се добавя „в ликвидация”.
- Правосубектността се ограничава от целите на ликвидацията.
Занапред търговското дружество не може да сключва нови сделки, ако не се
налага за целите на ликвидацията. Не може да се назначава прокурист.
Органите се запазват, като функциите на управителния орган се изпълняват
от ликвидаторите.
След прекратяването на търговското дружество настъпват промени в
задълженията на съдружниците: - отпада забраната за конкурентна дейност.
Ликвидацията се извършва от ликвидаторите. Ликвидаторите се
избират от общото събрание на капиталовите дружества, от съдружниците с
право на управление в персоналното дружество. Ако ликвидацията е
принудителна, съдът назначава ликвидаторите, а в някои случаи – и
длъжностните лица по регистрацията в Агенция по вписванията.
Ликвидаторите управляват и представляват търговското дружество по
време на ликвидацията. Те имат права, задължения и отговорността на негов
изпълнителен орган. При персоналните търговски дружества ликвидаторите
встъпват от момента на тяхното избиране, а при капиталовите – от момента
на встъпването им в Търговския регистър. ТЗ не поставя изисквания към
лицата, назначени за ликвидатори. Ликвидатор може да бъде всяко
дееспособно лице.
Специални изисквания към ликвидаторите поставя Правилника, приет
с ПМС 112/2003г.
ТЗ не определя броя на ликвидаторите – може да бъде един, но може да
бъдат и повече от един.
Изборът на едно лице за ликвидатор не го прави ликвидатор.
Необходимо е неговото нотариално заверено съгласие, за да встъпи в тази
функция. Ликвидаторите на персоналните търговски дружества се избират с
единодушно решение на съдружниците. При капиталовите дружества
ликвидаторите се избират с решение на Общото събрание.
Имената на ликвидаторите се вписват в Търговския регистър.
Представят се и образци от подписите им. Избират се за срока на
ликвидацията, но могат да бъдат освободени и назначени нови.
Ликвидаторите управляват и представляват търговското дружество по време
на ликвидационното производство. Ако са назначени няколко ликвидатори,
те представляват търговското дружество съвместно, а не поотделно.
Волеизявленията могат да се приемат и само от един ликвидатор.
Основна задача на ликвидатора:
1) Да извърши ликвидацията;
2) Да заличи търговското дружество в Търговския регистър;
3) Имат право на възнаграждение от дружеството;
4) Ликвидаторите трябва да извършат ликвидацията в срок,
определен от общото събрание, който срок е инструктивен. Този срок може
да бъде продължен.
Ликвидацията преминава през 2 етапа:
І. Подготвителен;
ІІ. Същинска ликвидация.
І. В подготвителния етап ликвидаторът трябва да извърши:
- обявяване прекратяването на търговското дружество и да покани
кредиторите да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до
известните кредитори и се обявява в Търговския регистър. Правно значение
на поканата: започва да тече 6-месечен срок в полза на кредиторите.
Ликвидаторите не могат да разпределят имущество между
съдружниците/акционерите.
- уведомяване на НАП за ликвидацията – да предяви публичните
вземания на държавата/общината към дружеството;
- съставяне на начален ликвидационен баланс към датата на
прекратяване на дружеството и доклад към баланса. Балансът се съставя по
счетоводни правила – Национален счетоводен стандарт 13. Установяват се
правата и задълженията на дружеството. Ако се установи, че дружеството е
свръхзадължено или неплатежоспособно, ликвидаторите трябва да спрат
ликвидацията и в 30-дневен срок да предявят молба до съда за започване на
производство по несъстоятелност;
- в края на всяка година след започването на ликвидацията трябва
да се прави годишен отчет на ликвидатора и баланс на дружеството.
ІІ. Същинската ликвидация включва паралелно извършването на
няколко действия:
- Ликвидаторите трябва да довършат текущите сделки на
търговското дружество, без да сключват нови сделки. Трябва да се съберат
всички вземания на търговското дружество от длъжниците му.
Ликвидаторите са длъжни да изпълнят задълженията на търговските
дружества към кредиторите – да се изплатят работни заплати, данъци,
осигурителни вноски и т.н.
- Ликвидаторите са длъжни да осребрят наличните непарични
права на дружеството – всички движими и недвижими вещи. Продажбата на
имуществото се извършва свободно.
- След събирането на вземанията и погасяването на задълженията,
ликвидаторите трябва да установят наличието на чист ликвидационен
остатък. Ако има такъв, чистото имущество се разпределя между
съдружниците като ликвидационни дялове съобразно правилата на
учредителния акт на дружеството. Съдружник няма право да получи
ликвидационен дял във вещ, а само в пари. Ликвидаторите могат да
„изплатят” чрез прехвърлянето на отделни обекти, но е необходимо да не се
увреждат интересите на кредиторите и другите съдружници. Ликвидаторите
трябва да внесат данък съобразно разпоредбите на ЗКПО.
- След изплащането на ликвидационните дялове дружеството няма
никакви права и задължения. Ликвидацията е приключила. Ликвидаторите
трябва да подадат заявление до Агенция по вписванията за заличаването на
търговското дружество. Не е необходимо решение на Общото събрание.
- Представя се заключителен баланс.
- Въз основа на заявлението се заличава търговското дружество.
Защита на кредиторите при ликвидация:
Кредиторите се нуждаят от защита, понеже се ликвидира имуществото
на търговското дружество.
Правилата се съдържат в чл. 271 – 272 ТЗ:
Шестмесечен срок на забрана за ликвидаторите да разпределят
имущество на съдружниците – започва да тече от поканата в Търговския
регистър. Ако в този период има разпределение на имущество между
съдружници, то ще бъде нищожно. В рамките на 6-месечния срок
кредиторите следва да предявят вземанията си. Този срок е за неизвестните
кредитори. Ако неизвестен кредитор не предяви вземанията си, след този
срок може да се разпределя имущество между съдружниците и този кредитор
ще остане неудовлетворен. Ако предяви вземанията си в този срок,
ликвидаторът трябва да ги удовлетвори, преди да разпредели имуществото
между съдружниците. За известните кредитори – ликвидаторите са длъжни
да заделят сумата от имуществото на дружеството и да вложат в банка тази
сума, която да покрие задълженията към кредитора. Шестмесечният срок не е
давностен, нито преклузивен. Този срок не погасява правата на кредиторите.
ТЗ не предвижда ред за удовлетворяване на кредиторите. Счита се, че
имуществото на дружеството ще стигне за удовлетворяване на всички
кредитори. Ако имуществото не е достатъчно, законът предвижда
откриването на производство по несъстоятелност. Това е втората форма на
защита на кредиторите.
Започването на ликвидацията не е необратим процес. Чл. 274 от ТЗ
позволява ликвидацията да се прекрати и търговското дружество да
възстанови своята търговска дейност, без да се заличава като правен субект,
но при няколко условия:
- Дружеството да е прекратено поради изтичане на срок или
поради решение на неговия компетентен орган;
- Да не е започнало разпределение на имуществото на дружеството
– разпределение на ликвидационните дялове на съдружниците;
- Необходимо е съответният орган да вземе решение – единодушно
за персоналните дружества; за капиталовите дружества – съответно
мнозинство;
- Подаване на заявление – има декларативно действие.
Ликвидацията е прекратена от момента на вземане на решението за това.
Търговското дружество възобновява своята дейност и отпада добавката „в
ликвидация”.
36 въпрос Обединения на търговски дружества – консорциум и

холдинг. Субхолдинг.
Обединенията на търговски дружества са уредени в глава ХVІІІ от ТЗ.
Уредени са три форми: 1) консорциум; 2) холдинг; 3) европейско обединение
по икономически интереси. От систематичното място на обединенията в ТЗ
като че ли следва, че обединенията са само на търговски дружества, което не
е така. Участник в консорциум може да бъде и друг търговец, не само
В обединението участват две или повече търговски дружества. При
обединението двама или повече търговци обединяват своите усилия за
извършване на стопанска дейност от общ интерес. Обединението е форма на
сдружаване. Прилагат се правилата на ЗЗД за дружеството. За разлика обаче
от дружествата по ЗЗД се учредява нов правен субект под формата на
търговско дружество. Участниците в обединението винаги имат търговско
качество, докато съдружниците в дружеството по ЗЗД могат да бъдат
всякакви лица. Обединения се наблюдават и при форми на преобразуване.
Обединенията по глава ХVІІІ и преобразуването имат общи белези. При
обединението обединените търговски дружества не се прекратяват като
правни субекти, а запазват своята правна самостоятелност.
Консорциум – хоризонтална стопанска интеграция.
Холдинг – вертикална стопанска интеграция.
При консорциума участниците са равнопоставени, докато при холдинга
не е така – един от участниците получава икономическо надмощие над
останалите и това му позволява да ги контролира.
КОНСОРЦИУМ – договорно обединение на търговци за
осъществяване на определена дейност. Уредба – чл. 275 от ТЗ.
От това определение следва, че участник в консорциум може да бъде
всеки търговец – двама или повече.
Консорциумът се създава по силата на сключен договор между
участниците – не е уредена форма, съдържание на договора. С оглед на
целите той трябва да включва:
- Данни за участниците;
- Дейността, с оглед на която се създава консорциумът;
- Средствата, с които консорциумът ще осъществява своята дейност;
- Начините за разпределение на ползите между участниците;
- Срок за извършване на съвместната дейност;
- Задължения на участниците в консорциума.
Този договор трябва да се сключи в писмена форма (за доказване).
Договорът е неформален.
Дейността е стопанска дейност – определена или по обем, или като
време за нейното извършване. Не е нужно да се реализира печалба.
Участниците са правно и стопански равнопоставени. Никой не се
намира в зависимост от другите участници. Консорциум може да се учреди в
две правни форми:
1) Под формата на дружество по ЗЗД;
2) Като търговско дружество.
В зависимост от формата, под която е създаден консорциумът, за него
ще се прилагат съответните правила. В практиката обикновено консорциум
се създава като гражданско дружество, а не се създава нов правен субект.
На запад са познати 3 вида консорциум: 1) банков; 2) застрахователен;
3) емисионен.
ХОЛДИНГ – ТЗ не дава определение за холдинг, а урежда два вида
дружества, които формират холдинга:
- Холдингово дружество;
- Дъщерно дружество.
Холдингът като такъв не съществува, той не е правен субект.
Холдингът е вертикално обединение само на търговски дружества, защото
участниците в него са неравностойни икономически. Холдинговото
дружество управлява пряко или непряко своите дъщерни дружества.
Холдингът е капиталово дружество, което има за цел да участва в
други дружества или в тяхното управление с или без да извършва собствена
търговска дейност. Най-малко 25% от капитала на холдинговото дружество
трябва да е внесен в дъщерните дружества – чл. 277 ТЗ. От определението
следва, че единствено целта показва, че едно капиталово търговско
дружество ще се превърне в холдингово дружество. Необходимо е да се
внесе 25% от своя капитал пряко в дъщерното дружество. Пряко означава
едно дружество да инвестира една част от своя капитал (25%) в поне едно
търговско дружество. С придобиването на такива акции/дялове капиталовото
дружество ще стане холдингово дружество, а другото дружество ще стане
дъщерно. Дъщерно дружество е дружество, в което друго дружество
(холдингово дружество) притежава или контролира било пряко, било непряко
най-малко 25% от дяловете/акциите и не може да определя повече от
половината членове на управителния съвет. Холдингово дружество може да
участва само в друго търговско дружество без значение от вида на
дружеството. Не може да участва в граждански дружества – изрична
законова забрана.
Холдингът би могъл да се създаде по два начина: 1) Отдолу нагоре; 2)
Отгоре надолу – в зависимост от това чия е инициативата за създаване на
холдинга. При първия начин членовете на две или повече търговски
дружества учредяват едно капиталово дружество, в което внасят като
непарична вноска своето дялово участие/акции в новоучреденото търговско
дружество по такъв начин, че новото дружество да притежава 25% от
капитала на учредяващите дружества. Внесените дялове/акции като
непарична вноска трябва да са равни поне на 25% от капитала на новото
дружество, което ще възникне още отначало като холдингово дружество.
Акционери в него ще станат дъщерните дружества. При втория начин
инициативата излиза от едно съществуващо дружество, което инвестира поне
25% от своя капитал пряко в придобиването на капитала на други дружества,
които ще станат дъщерни, а то – холдингово дружество.
Създаването на холдинга може да преследва различни цели:
- Централизирано ръководство при извършване на стопанска
дейност от разнородно естество с оперативна самостоятелност при
определени стопански дейности. При тази структура се постига и още един
ефект – дъщерните дружества ще разполагат не само с оперативна
самостоятелност, но ще носят и отговорност при неуспешна дейност.
- Става възможно холдинговото дружество с малки средства,
инвестирани в капитала на дъщерните дружества да управлява огромни
активи, които надхвърлят собствените му активи, но с които разполагат
дъщерните дружества. Това става чрез създаване на субхолдинг.
- Когато холдингът се учредява отдолу нагоре, става напълно
възможно множество миноритарни акционери да внесат дяловете си в
новоучреденото дружество и да станат мажоритарни в новоучреденото
дружество. Чрез това дружество те ще поемат контрол върху мажоритарните
акционери и в другото дружество.
Предимството на холдинга е, че той макар да управлява дъщерните
дружества, е самостоятелен правен субект от тях и не може да отговаря за
задълженията, поети от дъщерните дружества при неуспешни дейности.
Видове холдинг:
- В зависимост от правната форма, под която дружеството е
създадено, може да бъде АД, ООД или КДА.
- В зависимост дали извършва самостоятелна дейност: търговско
дружество или финансово;
- При търговския холдинг – наред с дейността си по участие в
другите дружества, холдингът извършва и друга самостоятелна дейност,
която цели да реализира печалба. Финансовото холдингово дружество не
извършва стопанска дейност самостоятелно, а чрез участието си в другите
дружества цели да получава дивиденти.
За холдинговото дружество се прилагат правилата за съответния вид
дружество.
Глава ХVІІІ създава особени правила, но особени правила има и в ЗСч.,
който задължава холдинговото дружество да съставя консолидиран финансов
отчет, така както участниците в него бяха самостоятелни предприятия. Чл.
278 ТЗ очертава особен предмет на дейност на холдинговото дружество:
каква дейност може да извършва. 2 критерия: позитивен – чл. 278, ал. 1 ТЗ
(дейности, които може да извършва) и негативен – чл. 278, ал. 2 ТЗ –
дейности, които не може да извършва. Изброяването на дейностите, които
може да извършва холдингът, по-скоро е примерно. Холдингът не може да
участва в други дружества, които не са юридически лица. Не може да
придобива лицензи, не може да придобива недвижими имоти, които не са
необходими за извършване на неговата дейност. Холдингът може да
предоставя заеми само на своите дъщерни дружества. На други дружества не
може. Заемът не може да надхвърля 10 пъти капитала на дъщерното
дружество. Холдинговото дружество и дъщерните дружества са свързани
лица помежду си. Поради това се прилагат редица правила за сделки между
свързани лица.
37 въпрос Кооперации – определение, образуване, членство –

възникване и прекратяване
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ТЗ кооперациите с изключение на ЖСК са
търговци. За разлика от другите търговци кооперацията е уредена извън ТЗ, а
именно в ЗК от 1999г. Застрахователните кооперации в КЗ. Кооперацията
като форма на сдружаване е позната от древността, но възниква през 19 век в
условията на ранния капитализъм.
Според легалното определение кооперацията е сдружение на
физически лица с променлив капитал и променлив брой членове, които чрез
взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за
задоволяване на техните културни, стопански, икономически дейности.
Кооперацията е юридическо лице.
От това определение следва, че кооперацията притежава 4 правни
белега, характерни и за търговските дружества: търговец, юридическо лице,
корпоративно юридическо лице, със стопанска цел – осъществява търговска
дейност.
Кооперацията не е търговско дружество, а е самостоятелен вид
търговец. Има уникални правни белези, които я отличават от търговските
дружества. По-важни са:
- Нейни учредители и членове могат да бъдат само физически
лица. Юридически лица не могат да членуват в кооперации;
- Никога не може да е еднолично сдружение. Минималният брой
членове е 7 дееспособни физически лица;
- Кооперацията е сдружение с променлив капитал и променлив
брой членове. Под капитал се разбира имуществото на кооперацията,
схващано като съвкупност от имуществени права. Кооперацията не
регистрира капитал. Кооперацията е с променлив капитал и променлив брой
членове. Всеки член може по всяко време да прекрати членството си в
кооперацията и да получи дяловата си вноска. Ще се намали броят на
членовете; ще се промени и капиталът. При търговските дружества
прекратяването на членството е недопустимо.
- Кооперацията също осъществява търговска дейност като
търговските дружества, но осъществява дейността си чрез сътрудничество и
взаимопомощ на членовете. Целта, с оглед на която кооперацията
осъществява дейността си не е реализиране на печалба, а използване на
печалбата за задоволяване на нуждите на членовете й.
- Кооперацията е сдружение на личности и по това си прилича с
персоналните търговски дружества и се различава от капиталовите търговски
дружества. Личността на всеки един член има значение за кооперацията.
Членството в кооперацията не може да се прехвърля и наследява. за разлика
от персоналното дружество в кооперацията личността на отделен неин член
няма значение. Прекратяване на членството на един член не води до
прекратяване на кооперацията.
- В принципите на управление: кооперацията има органи и те
управляват кооперацията. Принципите на управление са различни. При
капиталовото дружество управлява капиталът. При кооперацията –
личността. При кооперацията всеки член има равен глас независимо от
размера на техните дялови вноски. Принцип на вътрешно кооперативната
демокрация.
Видове кооперация:
- Потребителна;
- Кредитна;
- Трудово-производителна;
- Взаимнозастрахователна;
- Земеделска кооперация.
Не съществува самостоятелна правна уредба. Прилагат се общите
правила на ЗК. Те се отличават по тяхната цел. Потребителната кооперация
се създава за снабдяване своите членове със стоки на по-ниски цени.
Кредитна – да отпуска кредити при по-ниска лихва и при по-изгодни условия
на членовете си. Трудово-производителна – възможност да се трудят
членовете й. Взаимно-застрахователна – застрахова живота и здравето на
членовете на по-ниска цена и по-изгодни условия. Земеделска – да
стопанисва и обработва земеделски земи на своите членове. Допустимо е
съществуването на всички видове кооперации без кредитната.
Учредяване: ЗК урежда реда за нейното възникване.
- Нормативно-контролната система. При взаимозастрахованата –
по разрешителната система – КЗ.
Фактически състав:
1) Провеждане на учредително събрание – учредява се на събрание,
на което като учредители участват минимум 7 дееспособни физически лица.
Трябва да се вземат следните решения:
- За учредяване на кооперация;
- Приемат устав;
- Избират органи на кооперацията – председател, управителен
съвет, контролен съвет.
- Всички решения се вземат единодушно. Тези решения се
материализират в протокол на учредително събрание, подписан от
учредителите.
- Устав – в писмена форма, подписва се от учредителите. В ЗК е
уредено минимално необходимото съдържание на устава. Трябва да се
посочат:
o Наименование на кооперацията – фирма;
o Седалище, адрес на управление;
o Предмет на дейност;
o Условия за приемане на членове;
o Права и задължения на членовете;
o Основания и ред за прекратяване на членството;
o Права и задължения на органите на управление;
o Ред за вземане на техните решения;
o Размерът на встъпителните вноски и дяловата вноска;
o Ред за разпореждане с имуществото на кооперацията;
o Видове фондове, които кооперацията ще формира, видове
дивиденти и начин на определяне на техния размер;
o Начини за прекратяване и ликвидация на кооперацията;
o Други обстоятелства, които не са уредени в закона.
2) Вписване в Търговския регистър – след провеждането на
учредителното събрание управителният съвет трябва да подаде заявление за
вписване на кооперацията в Търговския регистър и да представи:
- Протокол от учредително събрание;
- Устав;
- Образец от подписа и съгласие на председателя на кооперацията
– нотариално заверен;
- Декларации на членовете на управителния и контролния съвет, че
не са налице законови пречки за избирането им в съставите.
- Не се внася държавна такса.
Кооперацията възниква след вписването й в Търговския регистър.
Вписват се наименованието, седалището, адрес на управление, предмет на
дейност, органите на управление, правата и задълженията.
Кооперацията трябва да започне дейността си до една година от
вписването й. Ако не започне дейност, може да бъде поискано
прекратяването й от прокурора.
При взаимозастрахователната кооперация е необходимо разрешение,
получено от Комисията за финансов надзор, като минималният брой членове
на взаимозастрахователната кооперация е 500 дееспособни физически лица.
Членство - уредба в раздел ІІ от ЗК. С членство се означава
юридическият факт, от който възниква членственото правоотношение между
кооперацията и всеки неин член, но и правата и задълженията на члена.
Членството като юридически факт: член може да бъде само физическо
лице – всяко физическо лице, навършило 16 години, което не е поставено под
пълно запрещение и е съгласно с устава на кооперацията може да стане член-
кооператор. Лица под 16 години не могат да членуват в кооперацията.
Лицата, които не са навършили 18 години могат да станат членове на
кооперацията със съгласие на родител/попечител.
Физическо лице може да стане член на кооперацията по два начина:
1) Чрез участие в учредяването на кооперацията – фактическият
състав на учредяването на кооперацията е и състав за възникване на
членството в нея. В момента на възникването й нейните учредители стават
нейни членове. Те трябва да са само дееспособни физически лица;
2) Чрез приемането му в кооперацията – дееспособни лица и лица
навършили 16 години. Ред за приемане на нов член:
o Физическото лице трябва да подаде писмена молба до
кооперацията за приемането му като неин член. Да декларира писмено, че не
е поставено под пълно запрещение и че е съгласно с устава. Молбата се
адресира до управителния съвет. Разглежда се на първото заседание на
управителния съвет след постъпването й. След положително решение
членството възниква от датата на вземането на решение. При отказ – лицето
може да поиска от общото събрание да отмени отказа. Ако бъде отменен
отказът, лицето става член от датата на вземане на решението от общото
събрание. При положително решение на управителния съвет членството на
физическото лице не е стабилизирано предварително. Решението на
управителния съвет подлежи на утвърждаване от общото събрание.
Членството ще се стабилизира при утвърждаване на решението на
управителния съвет. Ако общото събрание не утвърди това решение,
членството се прекратява от датата на решението на общото събрание.
Всички членове на кооперацията се вписват книгата на кооператорите – води
се от всяка кооперация.
Прекратяване на членството: по три начина:
1) При смърт на кооператора;
2) При изключване от кооперацията;
3) При напускане на кооперацията.
При смърт прекратяването на членството става автоматично.
Членството не се наследява. При изключване от кооперацията – става с
решение на общото събрание, ако кооператорът наруши закона или устава на
кооперацията, както и ако не изпълнява решенията на нейните органи.
Председателят трябва да свика общото събрание, което да вземе решение за
изключване на кооператора. Кооператорът се поканва писмено. Може да даде
обяснения. Кооператорът не гласува за изключването си. Членството се
прекратява от датата на решението на общото събрание. В третия случай
всеки член може да напусне кооперацията, като отправи едномесечно
писмено предизвестие. Ако кооператорът е и председател на кооперацията,
той може да я напусне след 3-месечно предизвестие. И в двата случая
членството се прекратява автоматично след срока на предизвестието.
Напусналият член или неговите наследници има право на първоначалната,
дяловата и целевите вноски, част от дивидентите до прекратяването на
неговото членство. Плащанията стават след годишния финансов отчет. След
това започва да тече погасителната давност за тези плащания.
Правата на членовете се делят на: законови/уставни,
имуществени/неимуществени, индивидуални/групови.
1) Всеки участник има право да участва в кооперацията и да се
ползва от нейната дейност;
2) Участие в управлението на кооперацията – в общото събрание, в
което има 1 глас при вземане на решенията;
3) Право да иска и получи информация от органите на кооперацията
за всички въпроси, които засягат неговите и на кооперацията интереси;
4) Право на дивидент – размерът се определя в устава; право на
ликвидационен дял;
5) Право да иска от Районния съд по седалището на кооперацията
да отмени актовете на всички органи на кооперацията, които са
незаконосъобразни или противоуставни или неправилни.
В ЗК всеки член, предоставил на кооперацията земя за ползване, има
право да получи рента в пари. Ако в договора е записано, част от рентата
може да е в натура.
Ако кооперацията не изпълнява задълженията си към кооператора, той
може да предяви иск за защита на членствените си права срещу кооперацията
пред съда по нейното седалище. Искът се подава пред районен съд или
окръжен съд в зависимост от цената на иска. Искът е осъдителен – да се
осъди кооперацията да изпълни задълженията си. Безсрочно – чл. 60 ЗК.
Когато правата на кооператора са нарушени с решение на орган на
кооперацията, защитата, която ще ползва той ще е по чл. 58 от ЗК. Този иск
може да се предяви в 2-седмичен срок от деня на решението, отмяната на
което се иска, който срок е преклузивен. Ако кооператорът не е присъствал
при вземане на решението, този срок започва да тече от
узнаването/уведомяването за решението, но не по-късно от изтичането на 3
месеца от датата на приемане на решението. Искът е специален по
отношение на иска по чл. 60 от ЗК.
Кооператорът има право на два иска за защита на своите права. Ако
кооператорите пропусне срока на иска по чл. 58 от ЗК, не може да се защити
с иска по чл. 60.
Задължения:
- Да спазва устава и изпълнява решенията на нейните органи;
- Да направи вноските, установени в устава – встъпителни, дялови
и други вноски – определят се в устава;
- Съдейства за постигане на целите на кооперацията. Формите на
съдействие се определят в устава.
Ако кооператорът не изпълнява задълженията си, може да бъде
изключен с решение на общото събрание.
Отговорност на кооператора: Кооператорът не отговаря със своето
имущество. Единственият риск, който поема, е да загуби направените вноски
при неуспешна дейност. Членовете на кооперацията могат да отговарят само
ограничено и ако уставът предвижда това, както и сумата ще се отговаря над
вноските.
38 въпрос Имущество на кооперация. Управление на
кооперацията. Съдебен контрол върху актовете на органите на
кооперацията
Като правен субект кооперацията има свое имущество, което е отделно
от имуществото на нейните членове. В него се включват всички парично
оценими (имуществени) права на кооперацията – вещни права, облигационни
права, права върху обекти на интелектуалната собственост, права върху
ценни книги, дялове в търговски дружества и др.
ЗК очертава имуществото на кооперацията в широк смисъл, като
съвкупност от имуществени права и задължения. В тесен смисъл означава
съвкупност от права. Източниците могат да са различни:
- Получени кредити;
- Търговски кредити;
- Форми на финансиране;
- Реинвестиране на нейната печалба в стопанска дейност;
- Вноските на нейните членове, които са източници на
първоначално имущество на кооперацията.
ЗК урежда 4 вида вноски:
- Встъпителна – неизбежна, задължителна;
- Дялова – неизбежна, задължителна;
- Допълнителна – само при решение на общото събрание;
- Целева – само при решение на общото събрание.
Всеки член на кооперацията е длъжен да направи встъпителна и дялова
вноска. Задължително е да бъдат определени в устава на кооперацията.
Заедно с тях членовете могат да бъдат задължени да направят допълнителни
и целеви вноски, но само въз основа на решение за такива вноски, взето от
общото събрание.
Разликата между встъпителната и дяловата вноска е, че правото на
всеки член по правило се определят според направените дялови вноски.
Сумата от всички дялови вноски е равна на дяловия капитал на кооперацията.
За определяне правата на членовете размерът на встъпителната вноска няма
значение. Встъпителната вноска не подлежи на връщане при прекратяване на
членството. Дяловата подлежи. Разликата между встъпителна и дялова, от
една страна, и допълнителна и целева – от друга страна, е че първите могат
да са парични и непарични, то вторите могат да бъдат само парични.
Встъпителната и дяловата вноска са безсрочни. Кооператорът няма право да
си ги иска обратно. Допълнителната и целевата вноска се прави за определен
срок, след изтичането на който подлежат на връщане. Допълнителните и
целеви вноски са кредити, които кооператорът предоставя на кооперацията и
кооперацията дължи лихва, ако е уговорена такава в решението на общото
събрание. Встъпителната вноска е нещо като дарение на кооперацията,
поради това тя остава в кооперацията.
Управление на кооперацията: кооперацията се управлява от нейните
органи, които са определени в ЗК – предвидени са 4 задължителни органа:
1) Общо събрание на членовете;
2) Председател;
3) Управителен съвет;
4) Контролен съвет.
Законът определя състава, реда за свикване на общо събрание,
компетентността и реда за вземане на решения.
Общото събрание на членовете е върховен орган на кооперацията,
който взема управленски решения по най-важните въпроси от дейността на
кооперацията. То взема решения и по всички въпроси, свързани с дейността
на кооперацията, дори когато не са предоставени в компетентността на
общото събрание. Общото събрание избира и освобождава състава на
другите органи на кооперацията и осъществява контрол върху тяхната
дейност. В общото събрание участват всички членове участват по право. Ако
броят на членовете е повече от 200, общото събрание на членовете може да
се замени от събрание на пълномощниците – редуцирано общо събрание със
същата компетентност. В събранието на пълномощниците участват
пълномощници, които са кооператори, всеки от които е упълномощен и
представлява определен брой други кооператори. Общото събрание не е
постоянно действащ орган. Свиква се периодично на събрание. Компетентен
да го свика е управителният съвет. В определени случаи може да бъде
свикано и от контролния съвет. Общото събрание се свиква с писмена покана
до членовете, разгласена по ред, определен в устава най-малко 14 дни преди
деня на събранието. В поканата трябва да бъдат обявени: къде и кога ще се
проведе общото събрание, дневен ред на общото събрание. Общото събрание
има само управителни функции. Няма представителни функции. ЗК определя
неизчерпателно неговата компетентност. Общото събрание може да взема
решения по следните по-важни въпроси:
- Изменя и допълва устава на кооперацията;
- Определя броя на членовете на управителния съвет и контролния
съвет и ги избира с тайно гласуване.
- Избира и освобождава председателя на кооперацията;
- Одобрява годишния финансов отчет на кооперацията и взема
решение за разпределението на печалбата, включително за изплащане на
дивиденти;
- Взема решение за придобиване и разпореждане с недвижими
имоти – решението е условие за валидност на сделката;
- Набиране на допълнителни и целеви вноски от член-
кооператорите;
- Отменя неправилните, незаконосъобразните и противоуставни
решения на другите органи на кооперацията;
- Изключва членове от кооперацията;
- Прекратяване на кооперацията и обявяването й в ликвидация;
- Решение за преобразуване на кооперацията.
- Може да взема и всички други решения, свързани с дейността на
кооперацията.
Законът урежда изисквания за кворум и мнозинство за провеждане на
общото събрание и вземане на неговите решения. Необходимият кворум е
повече от ½ от членовете. Ако присъстват ½ или по-малко, общо събрание не
се провежда. Отлага се с 1 час и се провежда при наличието на какъвто и да е
кворум. При някои случаи има изисквания за по-голям кворум. За взето
решение се изисква да са гласували повече от половината от присъстващите
членове. Всеки член има 1 глас. Изисквания за квалифицирано мнозинство
има при вземане на по-важни решения. Решенията се вземат с явно
гласуване. Ако уставът или законът предвижда друго – с тайно гласуване.
Решенията влизат незабавно в сила и са задължителни за членовете на
кооперацията. Ако някой член не е доволен, може да предяви иск пред
районния съд по седалището на кооперацията. Всички взети решения на
общото събрание се материализира в протоколи, които се подреждат в
протоколна книга.
Съставът на другите органи се избира и освобождава от общото
събрание - Управителен съвет, Контролен съвет и председател. В техния
състав могат да се избират само членове на кооперацията. Избират се с
мандат от 4 години. Общото събрание може да освобождава предсрочно
членовете на другите органи, дори да не е изтекъл техният мандат.
Председателят на кооперацията не може да бъде предсрочно освободен.
Може да бъде предсрочно освободен, само ако е налице основание,
предвидено в закона. Членове на другите органи могат да бъдат само
дееспособни физически лица. Специални изисквания ЗК поставя към
председателя и членовете на управителния съвет.
Управителния и контролния съвети са колегиални органи.
Председателят е едноличен орган. Броят им се определя от общото събрание.
Управителният и контролният съвети не са постоянно действащи органи.
Свикват се периодично на заседания, на които вземат решения от своята
компетентност. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Всеки член
има 1 глас. Председателят е постоянно действащ орган на кооперацията.
Законът създава забрана за членовете на управителния и председателят да
извършват конкурентна на кооперацията дейност. Такава забрана за
членовете на контролния съвет няма.
Управителният съвет има само управителни функции, но не и
представителни и контролни функции. Управителният съвет изпълнява
решенията на Общото събрание и направлява дейността на кооперацията –
определя насоките на развитие на кооперацията и нейната дейност. Той
свиква общото събрание. Управителният съвет може да спира действия и
взети решения на председателя на кооперацията.
Председателят на кооперацията е и председател на управителния съвет.
Има както управителни, така и представителни функции. Единственият
орган, който има представителни функции. Той ръководи текущата дейност
на кооперацията и организира изпълнението на решенията на общото
събрание и на управителния съвет. Председателят на кооперацията не може
да бъде освободен по всяко време от общото събрание – необходимо е 3-
месечно предизвестие. Името на председателя се вписва в търговския
регистър. Депозира се и нотариално заверен образец от подпис.
Контролният съвет изпълнява само контролни функции. Няма
управителна или представителна функция. Контролният съвет упражнява
контрол върху дейността по управление на кооперацията, извършвана от
управителния съвет и председателя. При установяване на съществени
нарушения на закона или устава, е длъжен да свика общото събрание, което
да вземе решения по установените нарушения. Преценява се във всеки
конкретен случай. Контролният съвет се отчита единствено пред общото
събрание.
СЪДЕБЕН КОНТРОЛ: чл. 58 ЗК предвижда иск, с който може да се
упражнява съдебен контрол върху всички актове на органите на
кооперацията. На съдебен контрол подлежат не само решенията на общото
събрание, но и решенията на управителния съвет, контролния съвет и
председателя. Процесът е исков – чрез предявяване на иск – родово
компетентен съд е районният съд по седалището на кооперацията.
Основанията за отмяна на актовете на органите на кооперацията е тяхната
незаконосъобразност, противоуставност. Легитимиран да предяви иск за
отмяна е всеки член, легитимиран е и контролният съвет, както и
кооперативният съюз, в който членува кооперацията, ако членува в такъв.
Легитимиран е и прокурорът. Срок: срокът е същият както при иска по чл. 74
ТЗ – двуседмичен, но не по-късно от 3 месеца след датата на вземане на
решението. Искът по чл. 58 ЗК е конститутивен. Районният съд има две
възможности: 1) да отмени акта и 2) да отхвърли иска. Районният съд може
да спре изпълнението на атакуемия акт.
39 въпрос Публично предприятие – търговец

Публичните предприятия – търговци са уредени в глава Х на ТЗ – 2
текста. ТЗ урежда правната форма, под която може да се създават публични
предприятия – търговци и някои правила за тяхното учредяване. От уредбата
в глава Х може да се заключи, че търговец – публично предприятие е този
търговец, в който е инвестирана държавна или общинска собственост
(публично имущество). Те противостоят на търговците – частни лица. Според
чл. 61 ТЗ по правило публични предприятия – търговец могат да бъдат
учредявани като ЕАД и ЕООД. Законът ограничава правноорганизационните
форми, под които публичните предприятия – търговец могат да извършват
своята дейност.
Публично предприятие – търговец ще бъде това ЕООД или ЕАД, в
което единствен съдружник/акционер е държавата/общината. Възможно е
тези ЕООД и ЕАД да създадат други търговски дружества, но последните
няма да бъдат публично предприятие – търговец, защото собственик на
капитала ще бъде друго търговско дружество, а не държавата/общината.
Държавата/общината само косвено контролират другото дружество, но не са
акционери в него.
Законът предоставя само на държавата да учредява предприятия, които
не са еднолични търговски дружества. Според чл. 62, ал. 3 от ТЗ със закон
могат да се образуват държавни предприятия, които не са еднолични
търговски дружества. Държавно предприятие, създадено със специален
закон, е Национално предприятие „Железопътна инфраструктура” и
„Български държавни железници”. Правният режим на държавното
предприятие – търговец ще е уредено със закона, по силата на който се
създава то.
За публичните предприятия – търговец, които са еднолични търговски
дружества, за тяхното учредяване, дейност и управление важат правилата на
глава ХІІІ и глава ХІV от ТЗ, доколкото законът не създава особени правила.
Чл. 62 ТЗ урежда такива правила във връзка с учредяването на публично
предприятие – търговец – образуването и преобразуването на публичното
предприятие – търговец се извършва по ред, установен със закон (Правилник,
приет с ПМС 112/2003г.).
Учредяването на едноличното търговско дружество – държавно
предприятие се извършва с решение на Министерски съвет. Учредяването на
еднолично търговско дружество – общинско предприятие според ТЗ се
извършва с решение на общинския съвет.
Правилникът, приет с ПМС 112/2003г., урежда особени правила във
връзка с управлението и дейността на едноличните търговски дружества –
държавни предприятия – за тяхното прекратяване. По отношение
управлението и дейността на едноличните търговски дружества – общинския
предприятия ЗМСМА предвижда, че тяхното управление и дейност ще се
уредят с наредба на общинския съвет.
Законът следва да предвиди и особени правила за управлението на тези
еднолични търговски дружества, предвид факта, че работят с имущество,
инвестирано от държавата/общината. Правилникът предвижда особени
правила за защита на държавната собственост:
- Особен ред за сключване на редица сделки от еднолично
търговско дружество – държавно предприятие: след провеждане на
търг/конкурс.
- За приемането на нов съдружник в едноличното търговско
дружество е предвидено провеждане на конкурс – след провеждането на
конкурс за избор на съдружник в дружеството.
Собствеността, която държавата инвестира в едноличното търговско
дружество – държавно предприятие променя своя режим от държавна в
частна собственост на едноличното търговско дружество. Няма да се
прилагат правилата на ЗДС и ЗОбС.
*Държавните предприятия по реда на Указ 56/1989г. (АФ и ФНО).
Прехвърлянето на акции/дялове, които държавата/общината притежава
в публичното предприятие – търговец в лица с над 50% частно участие е
форма на приватизация и се прилагат правилата на ЗПСПК.
40 въпрос Европейско обединение по икономически интереси

Европейското обединение по икономически интереси е уредено в
Регламент (ЕО) № 2137/1985г. на Съвета на Европейския съюз като
наднационална дружествена правна форма. От датата на приемане на
България в ЕС регламентът е задължителен и приет във вътрешното
законодателство. Регламентът не дава цялостна правна уредба на
Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), а делегира на
законодателя на страната-членка да уреди отделни въпроси от статута на
ЕОИИ. С едно изменение на ТЗ в глава ХVІІІ се създаде раздел ІІІ, озаглавен
„Европейско обединение по икономически интереси”.
Първообраз на ЕОИИ са създадените през 1967г. във Франция
обединения по икономически интереси. От тях идва идеята и за ЕОИИ. През
1985г. се приема Регламент (ЕО) № 2137/1985г. на Съвета на Европейския
съюз. Въвеждането на ЕОИИ има за цел улесняване на трансграничното
сътрудничество между страните-членки. Това сътрудничество трябва да се
осъществява в рамките на европейския пазар. Регламентът и ЕОИИ са
насочени до малките и средни предприятия в страните-членки, които не са в
състояние да осъществяват трансгранично сътрудничество чрез учредяване
на дъщерни предприятия. На тези предприятия се предлага опростената
форма на ЕОИИ. ЕОИИ служи като правно средство за осъществяване на
трансгранично сътрудничество. ЕОИИ е обединение на лица, които имат
главно определени и/или извършват основната си дейност на
територията на различни държави-членки на ЕС. Регламентът дава право
на всяка държава да определи във вътрешното си право какъв ще бъде
статутът на ЕОИИ – дали ще е правосубектно или не. ЕОИИ е България е
юридическо лице, т.е. ЕОИИ в България е правен субект.
Дейността на ЕОИИ е свързано със стопанската дейност на неговите
членове и дейността му може само да подпомага дейността на членовете му.
ЕОИИ не може да извършва самостоятелно стопанска дейност. ЕОИИ няма
за цел да извлича печалба за себе си. То няма търговско качество. За ЕОИИ
по правило няма да се прилагат правилата за търговците, докато законът не
предвиди друго.
ЕОИИ си прилича с консорциума, но то винаги е юридическо лице,
което не е търговско дружество. Ако членовете на консорциума могат да са
само търговци, членовете на ЕОИИ могат да бъдат нетърговци. Членовете
могат да бъдат лица, които упражняват свободни професии, търговци и др.
С оглед на целта на ЕОИИ Регламентът създава редица забрани за
неговата дейност – ЕОИИ не може да притежава дялово участие в членуващо
в него търговско дружество, не може да упражнява надзор върху дейността
на други търговски дружества, които не членуват в него и върху търговските
дружества, които членуват в него.
Уредбата в регламента е диспозитивна в преобладаващата си част, като
се дава право на учредителите на ЕОИИ да уредят по друг начин членството
си в ЕОИИ. Регламентът не дава цялостна правна уредба, а за неуредените
въпроси в регламента се прилага законодателството на страната-членка, в
която е седалището на ЕОИИ.
Учредяване:
- Учредява се със сключване на учредителен договор между
участниците в него и вписването му в съответния регистър – в този момент
възниква ЕОИИ. Това е въпрос, който решава националният законодател,
където е седалището на ЕОИИ. Ако е в България, ЕОИИ се вписва в
Търговския регистър и ще възникне от момента на вписването му.
- Учредители могат да бъдат 2 или повече лица, които са учредени
според законодателството на държавата-членка на ЕС, в която е седалището
на ЕОИИ, и седалището им се намира в ЕС. Учредители могат да бъдат не
само юридически лица, но и физически лица, които извършват всякаква
дейност.
- За да се учреди ЕОИИ е необходимо поне двама от учредителите
му да имат главно управление (седалище) на територията на различни
държави-членки на ЕС. Ако са само физически лица учредителите, поне
двама от тях трябва да извършват дейността си на територията на различни
държави-членки на ЕС.
Регламентът не предвижда форма за сключване на договора. По
правило формата е писмена, която е за доказване.
Необходимо съдържание на учредителния договор – чл. 5 от Регламент
2137/1985г.:
 Наименование и добавката ЕОИИ;
 Седалище и адрес на управление – задължително на територията
на ЕС;
 Предмет на дейност;
 Имената на членовете на ЕОИИ или фирмите им;
 Начинът на управление;
 Начин за разпределение на печалби и загуби;
 Други обстоятелства.
След вписването трябва да се публикува съобщение в официалния
вестник на ЕО, което има оповестително действие.
Членство:
Едно лице може да стане член на ЕОИИ по два начина: 1) ако участва
при учредяването на ЕОИИ; 2) приемането му като нов член – в регламента
не се урежда приемането на нови членове. Това се прави с учредителния
договор. Необходимо е решение на настоящите членове.
Прехвърлянето на членството на друго лице изисква единодушно
решение на членовете на ЕОИИ. ЕОИИ е сдружение с оглед на личността.
Членството не може да се прехвърля свободно или да се наследява. Един
член на ЕОИИ не може да го напусне, освен ако учредителният договор не
предвижда ред за напускане. Ако не е уреден такъв ред, е необходимо
решение на членовете. Прекратяването на членството на един член не води
до прекратяване на цялото ЕОИИ. Броят на членовете не може да падне под
двама.
Права и задължения на членовете: Правата и задълженията на
членовете не са уредени в регламента, а се уреждат в учредителния договор.
Всеки член има право на един глас, право на дивидент, на ликвидационен
дял, право на информация за дейността на ЕОИИ. Регламентът урежда само
едно задължение на членовете: всеки член е длъжен да заплати сумите, с
които разходите надхвърлят неговите приходи. Тези разходи се заплащат по
равно от членовете, освен ако в учредителния договор не е уговорено друго.
Според регламента членовете на ЕОИИ отговарят солидарно и неограничено
към кредиторите му. Според ТЗ членовете на ЕОИИ отговарят по правилата
за събирателното дружество.
Управление на ЕОИИ:
В регламента са предвидени два задължителни органа: 1) събрание на
членовете и 2) управител. С учредителния договор могат да се създават и
други органи.
Събранието на членовете взема решения във връзка с предмета на
дейност и прекратяването на ЕОИИ. Регламентът изброява решенията, които
трябва да се вземат единодушно от членовете. За всички останали решения
учредителният договор трябва да определи мнозинство, с което трябва да се
вземат. ЕОИИ се представлява от управител, а когато са избрани няколко
управителя, от всеки поотделно.
Прекратяване на ЕОИИ:
За прекратяване на ЕОИИ се изисква единодушно решение на
членовете, освен ако учредителният договор не предвижда друго.
Регламентът предвижда и други основания за прекратяването на ЕОИИ:
- Извънсъдебни;
- Съдебни.
Когато седалището на ЕОИИ е в България, компетентен е Окръжният
съд по неговото седалище. Прекратяването на ЕОИИ става с решение, ако е
налице някое от основанията, предвидени в Регламента. След прекратяването
ЕОИИ встъпва в ликвидация и се заличава от Търговския регистър. Със
заличаването си в Търговския регистър ЕОИИ прекратява своето
съществуване.
Промяната на седалището няма да доведе до прекратяване на ЕОИИ, а
до промяна на правната уредба в зависимост от държавата, в която се
променя седалището.
41 въпрос Европейско дужество

Правна уредба – Регламент 2157/2001г. на Съвета на ЕС, който е приет
на основание чл. 308 от Договора за Европейската общност и е пряко
приложим на територията на всяка държава-членка на ЕС. Регламентът,
който урежда правния режим на европейските дружества, не създава пълна
уредба, а делегира на страната-членка по седалището на дружеството да
уреди статута на европейското дружество. През 2007г. в ТЗ се създаде нова
глава ХІХ „Европейско дружество”.
Създаването на европейското дружество е последица от създаването на
общ европейски пазар и премахването на всички правила за свободна
търговия в ЕС.
Регламент 2157/2001г. на Съвета на ЕС урежда статута на европейското
дружество. Раздел І „Общи правила” – европейското дружество трябва да
има седалище на територията на ЕС и да функционира като АД при
условията и реда, предвидени в регламента. Европейското дружество ще се
третира като все едно, че е АД, формирано в страната-членка, в която е
неговото седалище. Според регламента европейското дружество е
юридическо лице. Има капитал, разделен на акции и е изразен в евро, като
според регламента минималният му размер е 120 000 евро. Когато
седалището е в държава-членка на ЕС, която не е приета в еврозоната,
регламентът допуска капиталът да е равностойността на 120000 евро,
изразени в национална валута.
Европейското дружество има наименование, което съдържа и
добавката „ЕД”; седалище в страна-членка на територията на ЕС.
Регламентът позволява европейското дружество да променя свободно
седалището си в ЕС, без преместването му да води до прекратяването на
европейското дружество и да се създава нов правен субект. Възможна е
промяна и на правния режим, под който европейското дружество да
извършва своята дейност.
Ред за учредяване: Раздел ІІ от регламента;
Структура и органи: Раздел ІІІ от регламента.
За неуредените въпроси в регламента се прилагат следните правила:
1) Законите, приети от страните-членки за въвеждането на мерките,
свързани с европейското дружество – глава ХІХ от ТЗ;
2) Правилата на законодателството за АД на страните-членки, в
което е седалището на европейското дружество – глава ХІV от ТЗ;
3) Правилата на устава на европейското дружество, по начина, по
който те се прилагат за АД.
Прилагат се правилата на вътрешното право на страната-членка по
седалището на европейското дружество.
Учредяване на европейско дружество:
Европейското дружество може да се учреди по 5 начина в зависимост
от участниците в учредяването му, а и във връзка с реда за неговото
учредяване:
- Чрез сливане/вливане на две или повече АД със седалище и
място на основната си дейност в ЕС при условие, че поне две от участващите
АД се управлява при различни правни режими на страни-членки на ЕС;
- Европейско дружество може и чрез учредяване на холдингово
акционерно дружество, учредителите на които могат да бъдат АД или ООД,
които имат седалище или място на основна дейност в рамките на ЕС.
Условието е поне две от учредителите на холдинговото дружество да се
управляват от законите на различни държави на ЕС или поне 2 години преди
учредяването на холдинговото европейско дружество поне две от
учредителите да са имали дъщерни компании, управлявани от законите на
друга държава-членка или клон в друга държава.
- Чрез учредяването на дъщерно европейско дружество –
учредителите могат да са поне 2 компании, фирми или други субекти, които
са създадени по законите на различни държави-членки на ЕС и които имат
седалище в рамките на ЕС. Има и допълнителни условия.
- Чрез преобразуване на АД със седалище в ЕС в европейско
дружество. Условието е преобразуващото се АД да е имало в продължение на
2 години дъщерно дружество, което да е управлявало по законите на
държава-членка, различна от тази на дъщерното дружество.
- Европейското дружество учредява дъщерни дружества под
формата на европейски дружества.
Регламентът съдържа подробни правила за учредяване на европейско
дружество по първите два начина. За неуредените въпроси ще се прилага
приложимият закон на държавата-членка, в която е седалището на
Европейското дружество възниква като правен субект от вписването му
в регистъра на държавата, в която се намира седалището му. За България това
е Търговският регистър. След възникването на европейското дружество
трябва да се публикува съобщение в официалния вестник на Европейските
общности. Във връзка с членството в европейското дружество регламентът
не дава правна уредба. Членовете на европейското дружество не могат да
отговарят над размера на записаните от тях дялове/акции в капитала на
дружеството. Прилагат се правилата на вътрешното законодателство – глава
ХІV от ТЗ.
Управлението може да бъде и по две системи на управление:
едностепенна и двустепенна. Определя се в устава. Органите съвпадат с тези
на АД. За свикването и провеждането на общото събрание за всякакви други
въпроси се прилага правото на държавата, в която е седалището – глава ХІV
от ТЗ.
Особености:
- Правила за пресмятане на необходимото мнозинство в органите
на АД. По същество съвпадат с ТЗ. Мандатът на тези органи не е 5 години, а
6 години.
Управителният съвет управлява дружеството под надзора на надзорния
съвет. Може и от Общото събрание – ако държавата го допуска. Регламентът
изисква устава да определи списък на сделките, за които се изисква
разрешение от надзорния съвет или единодушно решение на съвета на
директорите. Ако не е уредено в устава, се прилагат правилата на ТЗ (за
България).
Прекратяване: прилагат се правилата на вътрешното законодателство
на страните-членки, където е седалището. Чл. 283 ТЗ предвижда
допълнително основание: когато дружеството премести седалището извън
държавата, където е неговата основна дейност.
Регламентът предвижда, че европейското дружество се прекратява и в
случаите на превръщането му от европейско дружество в АД по закона на
държавата, в което е седалището на европейското дружество. Целта на
регламента не е постигната поради непълната правна уредба ество
42 въпрос Европейско кооперативно дружество
Европейското кооперативно дружество е създадено като
наднационално дружествена форма в рамките на ЕС с регламент №
1435/2003г. на съвета на ЕС – За устройството на Европейското кооперативно
дружество. Регламентът е пряко приложим в правото на страните-членки.
Регламентът не дава цялостна правна уредба на европейското кооперативно
дружество. Делегира на законодателя на държавата-членка да уреди отделни
въпроси от статута на европейското кооперативно дружество. През 2007г. в
ЗК беше създадена Глава ІІа „Европейско кооперативно дружество”.
Европейското кооперативно дружество е замислено като наднационална
дружествена форма, адекватна на мащабите на ЕС и да извършва дейността
си в рамките на ЕС, чрез създаването на европейското кооперативно
дружество да се даде възможност на търговци от ЕС да извършват своята
дейност при еднакви стопански условия в ЕС.
Всяка държава-членка урежда правила за европейското кооперативно
дружество. Ако една кооперация желае да извършва дейност в целия ЕС, ще
е в неравностойно положение в другите държави. Създаването на
европейското кооперативно дружество е преодоляването на тази бариера –
кооперациите да могат да осъществяват дейността си при равни условия в
целия ЕС.
Основна цел на европейското кооперативно дружество е да задоволи
нуждите на своите членове и развитието на тяхната стопанска дейност. В
преамбюла на регламента са формирани основни принципи, при които
действа европейското кооперативно дружество. Дейността на европейското
кооперативно дружество трябва да е във взаимен интерес на членовете му.
Членове трябва да са потребители, работници или други лица, свързани с
дейността на дружеството.
Общи правила – глава І от регламента:
Европейското кооперативно дружество трябва да има седалище в ЕС, в
държава-членка, в която дружеството извършва основната си дейност. Както
и при кооперацията, европейското кооперативно дружество има променлив
брой членове, но има и променлив капитал, разделен на дялове, който трябва
да е поне 30000 евро. Дяловете от капитала на дружеството са поименни. Те
могат да са от различни класове. За да стане член на европейското
кооперативно дружество, едно лице трябва да запише дял от капитала.
Членовете отговарят до размера на записаните дялове. Уредбата в регламента
съдържа множество диспозитивни правила, които дават възможност на
учредителите с устава да се отклоняват от тези правила.
Европейското кооперативно дружество ще извършва дейността си по
регламента. За неуредените в него въпроси се прилагат:
1) Правилата на устава, доколкото регламентът позволява с устава
да се уреждат въпроси, неуредени в регламента;
2) Законите на държавата-членка, свързани с кооперативните
дружества;
3) Законите за кооперациите в страната-членка – ЗК.
Регламентът не урежда правилата за прекратяване, ликвидация и
членството в европейското кооперативно дружество.
Учредяване:
Според регламента европейското кооперативно дружество се учредява
по 3 начина:
- Новоучредяване – учредители трябва да са най-малко 5
физически лица, които са граждани минимум на 2 различни държави-членки
на ЕС. Ако учредителите са юридически лица, те трябва да са поне 2 или
повече. За разлика от ЗК регламентът допуска европейско кооперативно
дружество да се образува и от юридически лица. Юридическите лица трябва
да бъдат юридически лица на 2 държави-членки поне. Европейско
кооперативно дружество може да се образува от физически и юридически
лица. Физическите лица трябва да са пак поне 5;
- Сливане на кооперации – кооперациите-учредители трябва да са
създадени по правото на държава-членка на ЕС и поне две от тях да се
управляват от правото на различни държави-членки на ЕС;
- Преобразуване на кооперация, създадена по вътрешното право, в
европейско кооперативно дружество – преобразуващата се кооперация
трябва да е със седалище в ЕС и да извършва основната си дейност в ЕС или
в продължение на поне 2 години да има дъщерно дружество, управлявано по
правото на друга държава-членка на ЕС.
Регламентът урежда подробни правила за учредяването на европейско
кооперативно дружество по втория и третия начин. За неуредените въпроси
се прилагат правилата на държавата-членка, където е седалището на
дружеството. Според регламента европейското кооперативно дружество
възниква след вписването в съответния регистър, като всяка страна определя
кой е този регистър – за България това е Търговският регистър.
Членство в европейско кооперативно дружество:
Членове могат да бъдат физически и юридически лица. Членове на
дружеството могат да бъдат лица, свързани с дейността на кооперацията.
Лицето трябва да запише част от капитала, за да стане член.
Условията за приемане, напускане и изключване на член се уреждат в
устава на дружеството. Членството в европейското кооперативно дружество
не може да се прехвърля, освен ако уставът не предвижда друго. Правата и
задълженията се определят в устава. Всички членове трябва да имат еднакви
права, освен ако уставът урежда различни категории членство – обикновено
и привилегировано.
Управлението: регламентът урежда две системи на управление:
- Едностепенна – общо събрание и административен орган;
- Двустепенна – общо събрание, управителен орган и надзорен орган.
Системата се определя в устава на дружеството.
Общото събрание включва всички членове като редът за неговото
свикване, провеждане и вземане на решения се уреждат от закона за
кооперациите на държавата-членка, в която е седалището на дружеството,
доколкото регламентът не предвижда особени правила за свикването на
общото събрание – с писмена лична покана до всеки член на дружеството.
Компетентност на Общото събрание – определя се от закона за кооперациите
на държавата-членка по седалището, ако регламентът не предвижда особени
правила. Общото събрание на европейското кооперативно дружество има
същата компетентност, както и общото събрание на кооперацията по ЗК в
България.
Административен орган при едностепенната система и Управителен
орган и надзорен орган при двустепенната система: членовете се избират с
мандат до 6 години. Всяка държава-членка трябва да определи във
вътрешното си законодателство максимален и минимален брой на органите
на дружеството. В България няма такива правила, прилагат се правилата на
ЗК.
Изпълнителен директор
При едностепенната система административният орган управлява и
представлява европейското кооперативно дружество. Членовете му се
избират от общото събрание. При двустепенната система управителният
орган управлява и представлява дружеството, но под контрола на надзорния
орган. Членовете на управителния орган се избират от надзорния орган, като
се дава възможност на всяка държава да предвиди, че членовете на
управителния орган ще се избират от общото събрание. Надзорният орган
осъществява контролни функции върху дейността на управителния орган.
Неговите членове се избират/освобождават от общото събрание.
Прекратяване: регламентът предвижда отделни основания за
прекратяване на европейското кооперативно дружество, като по останалите
въпроси се прилага вътрешното законодателство.
43 въпрос Понятие за търговска сделка. Правни източници,

характерни черти, отграничение от сделките в гражданското право.
В част ІІІ на Търговския закон е правната уредба. Уредени са отделни,
а не всички видове търговски сделки. Някои са уредени в особени закони:
банковите – в ЗКрИ, борсовите – в ЗСтБТ, концесионните сделки – в
ЗКонцесиите.
Търговската сделка е вид на родовото понятие правна сделка.
Търговската сделка притежава белезите на родовото понятие. Тя също е
юридически факт, същественото съдържание, на който включва
волеизявлението на поне един правен субект, насочено към пораждане,
изменяне, прекратяване на частноправни отношения. Като вид търговската
сделка има свои специфични черти. Те са 2 групи: икономически и
юридически. От икономическа гледна точка търговската сделка обслужва
извършването на стопанска дейност, свързана с оборота на стоки, услуги,
капитали. Търговската сделка се сключва с цел реализирането на печалба
(спекулативна цел).
Основно значение за квалификацията на една сделка като търговска е
нейната юридическа специфика. Има два юридически критерия:
- Обективен критерий (обективна система);
- Субективен критерий (субективна система).
Обективната система определя една сделка като търговска с оглед на
нейното обективно съдържание. Тази система урежда каталог от сделки,
които обявява за търговски независимо дали страните по тях имат търговско
качество. Обективното съдържание на сделката я квалифицира като
търговска, а не качеството на страните по нея. Сделката може да е
търговска, но нито една страна по нея да не е търговец. От съдържанието на
тези сделки прозира целта от тяхното сключване да се реализира печалба.
Субективната система – критерий е качеството на страните по
сделката. Една сделка ще бъде търговска, когато една от страните по нея
има търговско качество. Без значение е обективното съдържание на
сделката. Тези сделки са субективни търговски сделки.
В нито едно национално законодателство не действа само единият
критерий за очертаване на търговските сделки. Приета е смесената система –
използват се и обективният, и субективният критерий за определяне на
търговските сделки. ТЗ използва смесената система за очертаване кръга на
търговските сделки. Чл. 286 ТЗ използва обективния и субективния критерий.
Според чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделка, сключена от търговец във връзка
с упражняваното от него занятие. Според чл. 286, ал. 2 ТЗ търговски са и
сделките по чл. 1, ал. 2 ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги
извършват – обективен критерий. Търговски са всички сделки (15 групи),
които са изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Условно тези сделки се наричат
обективни (абсолютни) търговски сделки. Кръгът на сделките е
неизчерпателно изброен в Търговския закон. Тези сделки са обективни по
тяхното съдържание. Страните по тях може и да нямат търговско качество.
Голяма част от тези сделки са възникнали на основата на граждански сделки.
Други търговски сделки нямат аналог в гражданското законодателство –
валутни, застрахователни и др.
Чл. 286, ал. 1 ТЗ урежда субективните (относителни) търговски сделки
– тези сделки не са търговски сами по себе си. Не се цели реализиране на
печалба. Те се сключват от лице търговец и обслужват дейността на
търговеца. За да може една правна сделка да се квалифицира като
търговска, трябва да отговаря на две условия: 1) да е сключена от лице
търговец; 2) да е свързана с упражняваното от търговеца занятие.
Договорът за наем не е търговска сделка. Ако договорът за наем е сключен
от търговец във връзка с упражняваното от него занятие – той ще бъде
търговска сделка. За облекчаване на доказването на второто условие, ТЗ
създава презумпция, че сключената от търговец сделка е свързана с
упражняваното от него занятие, която презумпция е оборима. Всички
останали сделки ще се квалифицират като нетърговски.
ВИДОВЕ ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ:
- Обективни/субективни
- от чл. 287 ТЗ се извежда още едно деление:
едностранни/двустранни – критерий: едностранна е търговската сделка,
която е търговска за едната страна по сделката, а за другата е нетърговска.
Двустранна сделка – сделката е търговска и за двете страни. За
едностранните сделки са предвидени два различни режима за сключването и
изпълнението на тези сделки: по ЗЗД или по ТЗ – съгласно чл. 287 ТЗ ще се
прилагат правилата за търговските сделки, ако не следва друго от ТЗ.
- От правилата за търговските сделки е мислимо и още едно
деление: търговски сделки между търговци и търговски сделки между
страни, от които едната няма търговско качество. Значението на
делението е, че отделни правила се прилагат само ако сделката е сключена
между търговци. Ако едната от страните няма търговско качество, няма да
важат правилата за търговските сделки.
- Важат и всички деления на сделките от гражданското право.
Сделките в търговското право не се делят на възмездни/безвъзмездни.
Търговските сделки са винаги възмездни. Не важи и делението на сделки
между живи и сделки с оглед на смърт. Търговските сделки винаги се
сключват между живи лица.
1) ТЗ създава особени правила, които важат само за търговските
сделки. Това са правила за сключването, изпълнението, за обезпечаването,
унищожаването и т.н.
2) В редица случаи законът свързва определени последици със
сключването на търговските сделки. Те не настъпват при сключването на
граждански сделки.
3) Само неизпълнение на парично задължение по търговска сделка
може да направи един търговец неплатежоспособен.
4) Само извършването на обективна търговска сделка, която
търговецът извършва по занятие ще направи едно лице търговец.
Правни източници на търговски сделки:
Правна уредба – част ІІІ от ТЗ. Правилата са специални по отношение
на правилата на ЗЗД. За неуредените в ТЗ положения се прилагат правилата
на ЗЗД. При непълнота в гражданското законодателство за търговските
сделки ще се приложат правните обичаи.
1) ТЗ;
2) Гражданско законодателство (ЗЗД);
3) Търговски обичаи.
Правилото на чл. 288 ТЗ трябва да се тълкува разумно и разширително
– при празноти в ТЗ за търговските сделки ще се приложат на първо място
специалните правила в други специални закони и едва тогава – правилата на
гражданското законодателство. В редица случаи правилата на специалните
закони ще са специални и по отношение на ТЗ. В доктрината има спорове
дали съдебната практика - решенията на КС и тълкувателните решения на
търговската колегия на ВКС, които се отнасят до въпроси на търговските
сделки – е източник на право. Тези решения се взимат от практиката.
Търговските сделки имат няколко характерни черти, по които се отличават от
гражданските сделки:
- Имат възмезден характер – лихва се дължи, дори когато не е
уговорена.
- Имат неформален характер, защото въвеждането на форма ще
забави процедурата по тяхното сключване;
- Засилена защита на кредитора по една търговска сделка, както и
засилени изисквания към длъжника по търговските сделки;
- Засилени изисквания към търговците-страни по търговските
сделки за професионализъм, компетентност и др.;
С тези характерни черти ТЗ създава особени правила за търговските
сделки.
44 въпрос Сключване на ТС. Принцип на договорна свобода.
Определяне на престацията при ТС. Форма и видове форми на ТС. Договор
при общи условия
При сключването на търговските сделки важи принципът за
автономията на волята (договорна свобода). Единствено от страните по
договор зависи дали, с кого и при какви условия да сключат договора. В
търговското право законът предвижда ограничения на автономията на волята
на страните, но са по-големи от ограниченията в облигационното право. В
редица случаи някои търговци нямат право на преценка дали да сключат
един договор или при какви условия, а са задължени да го сключат: - с
електроснабдителните дружества – Законът за енергетиката ги задължава; с
Топлофикация – цената се определя от ДКЕВР. Ограничения са налице и при
сключване на договори при общи условия. ТЗ не създава цялостна правна
уредба за сключването на търговските сделки, а само някои особени правила.
За сключването на търговските сделки ще се прилагат общите правила на
ЗЗД за сключване на договор – чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД. Ако една търговска
сделка се сключва по електронен път, се прилагат и правилата на ЗЕДЕП за
формата на сделката.
Особени правила по ТЗ:
При търговските сделки по правило страните със сключения договор
определят дължимата престация. Но дължимата престация може да бъде
определена и от закона (задължение за лихва по сключена търговска сделка).
Лихва при гражданските сделки се дължи само ако е уговорена. В
търговското право лихва винаги се дължи, освен ако е уговорено друго – чл.
294, ал. 1 ТЗ. Но това не е обезщетителна лихва за забава, а възнаградителна
лихва – винаги се дължи, ако няма уговорено обратното.
Дължимата престация по една търговска сделка може да се определи от
едната страна по договора (договор при общи условия); от трето лице, от
съда или от закон. Чл. 299 ТЗ урежда възможността страните по търговската
сделка да посочат трето лице, което да определи отделни уговорки от
договора. Определените от третото лице уговорки стават задължителни за
страните, ако третото лице ги е определило в съответствие с целта на
договора, с останалото му съдържание и с търговските обичаи. Ако третото
лице не извърши определянето на уговореното и не в съответствие със
законовите изисквания, по искане на една от страните по търговската сделка,
определянето ще се извърши от съда в особено охранително производство.
Съдържание на дължимата престация: възможно е страните да не
могат първоначално да определят съдържанието на дължимата престация или
тя да се промени впоследствие. Страните могат да допълнят договора при
настъпването на определени обстоятелства. Ако не постигнат съгласие, съдът
може по искане на страните да допълни договора. Те трябва да отправят
молба до районния съд за съдействие с искане за допълване съдържанието на
договора. Съдът ще допълни договора с решение, като при допълването
трябва да се съобрази с целта, съдържанието на договора, търговския обичай.
Производството е охранително. Не е исково – не е налице правен спор, а
съдът трябва да окаже съдействие, като допълни сключения между страните
договор. Съдът може да измени съдържанието на договора и при стопанска
непоносимост.
Форма и видове форми на търговските сделки: ТЗ не създава
правила за форма на търговските сделки. За действието им е необходима
писмена форма само в предвидените от закона случаи. Важи всичко за
формира и видовете форми от гражданското законодателство: 1) форма за
действителност; 2) форма за доказване; 3) форма за противопоставимост на
сключената сделка на трети лица.
Ако формата за действителност не бъде спазена, сделката ще бъде
нищожна (чл. 18 ЗЗД – нотариална форма при сделки с недвижими имоти),
нотариален акт и вписване на сделката; писмена форма с нотариална заверка
на подписите; писмена форма – търговско представителство, договор за
банков кредит, менителничните сделки, застрахователен договор.
Наред с тези форми за действителност, ЗЕДЕП въвежда и електронната
форма – когато сделката може да се сключи и по електронен път.
Търговските сделки са неформални. Не е необходимо спазването на
определена форма. Търговските сделки обаче в повечето случаи се сключват
в писмена форма за облекчаване на доказването при правен спор. Ако
стойността на престацията надхвърля 5000 лева (чл. 164 ГПК). ТЗ не създава
особени правила.
ТЗ урежда особени правила във връзка с формата на сделките:
- Ако в гражданското право единствено законът може да предвиди
форма за действителност, то в търговското право са формални и сделките, за
които страните са установили форма за договора, неспазването обаче на тази
форма няма да го направи нищожен в гражданското право. В търговското
право – ако не се спази тази форма, сделката ще бъде нищожна.
- В гражданското право писмената форма се счита за спазена, само
ако волеизявлението е удостоверено на хартиен носител. В търговското право
важи същото правило, но има необорима презумпция, че писмената форма се
смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който
дава възможност да бъде възпроизведено, въпреки че не са на хартиен
носител – чл. 293, ал. 4 и 5 ТЗ.
- При сключването на сделката по електронен път, писмената
форма се счита за спазена, ако волеизявленията са на електронен носител –
ЗЕДЕП.
- Предвидената форма за сключването на ТЗ се отнася и за нейните
изменения и допълнения. Ако не са спазени изискванията за форма на
измененията и допълненията към договора, те се считат за ненастъпили.
- Неспазването на писмената форма за действителност не прави
сключената сделка нищожна автоматично; една от страните, които се
позовават на нищожността, трябва да оспори действителността на
волеизявлението, което не е направено в исканата форма – чл. 293, ал. 3 от
ТЗ. Критика в доктрината – само когато страните са определили формата, а
не когато законът е определил императивно формата.
Особени правила за сключването на търговските сделки са
предвидени в чл. 290 – 301 ТЗ, които правила отменят действието на общите
правила на ЗЗД. Специалните правила държат сметка за специфичния обмен
на търговските сделки, масовия характер на търговските сделки: 4:
1) Правило за публична покана – чл. 290 ТЗ;
2) Правило за публично предложение – чл. 291 ТЗ;
3) Чл. 298 ТЗ – договор при общи условия;
4) Правило за сключване на сделки без представителна власт.
Поканата е публична – отправя се до неограничен брой лица. Покана е,
защото с нея лицата се поканват да отправят предложение. Поканата не
обвързва лицето, което я е направило. Ако се направи предложение и лицето,
отправило поканата не го приеме, ще отговаря за причинените вреди на
оферента. За да се ангажира отговорността оферентът трябва да докаже, че е
отправена публична покана и че е направил предложение въз основа на
поканата предложение за сключване на сделката.
От публичната покана трябва да се отграничава публичното
предложение (излагане на стоки на витрина). В гражданското право
съществува спор дали публичното предложение е оферта, която обвързва
предложителя. В търговското право няма спор – предложението обвързва
преложителя, има правно значение. Характерно е, че предложението
обвързва лицето, което го е направило. Публичното предложение се отправя
до неограничен брой лица, но в него трябва да се упомене общото
предложено количество на предлаганата стока/услуга или срока, до който е
валидно предложението. Ако ги няма, то ще бъде публична покана.
Предложението обвързва предложителя до изчерпване на количеството и до
указания срок. Публичната оферта ще прерасне в публично предложение при
две обстоятелства: 1) определено е количество; 2) определен е срок, до който
важи.
Създадени са правила, които целят ускоряване на сключването на
сделките:
1) Правило за мълчание – мълчанието е приемане;
2) Правило за формата;
3) Договори при общи условия.
Мълчанието в търговското право: в гражданското право мълчанието на
лицето, до което е отправено, е равнозначно на отсъствие на волеизявление
за приемане. В търговското право мълчанието на лицето се приравнява на
приемане (чл. 292, ал. 1 ТЗ). Законът въздига едно фактическо положение в
търговията в правна норма. Условия, за да се приравни на приемане:
- Предложението трябва да е отправено до търговец. Отправянето
до търговец още не е достатъчно условие за приравняване на приемане;
- Необходимо е оферентът и получателят да бъдат в трайни
търговски отношения – когато две лица сключват многократно еднотипни
търговски сделки при едни и същи условия и с еднакво съдържание. Във
всеки конкретен случай се преценява.
- Необходимо е и търговецът, до когото предложението е
отправено, да не го отхвърли незабавно след неговото получаване.
Търговецът трябва незабавно да го отхвърли след получаването му.
Желателно е изрично да го отхвърли или чрез конклудентни действия.
В търговското право мълчанието е приравнено на приемане и при
сделки с общи условия. Мълчанието е равно на съгласие за сключване на
сделката и когато е направено от името на търговец без представителна
власт.
Според чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа без представителна власт
от името на търговец, ако търговецът не отхвърли веднага след получаването
предложението, сключената чрез лице без представителна власт, ще бъде
валидна, ако търговецът не й се противопостави. В гражданското право
сделката, извършена от лице без представителна власт, ще бъде нищожна –
чл. 42 ЗЗД. Чл. 301 от ТЗ предвижда особени правила във връзка с
потвърждаването на действията от името на търговеца без представителна
власт. Действията без представителна власт и в гражданското, и в
търговското право са висящо нищожни. Разликата е във връзка с начина на
потвърждаване на действията без представителна власт. В гражданското
право трябва да се потвърди сделката, за да обвърже лицето (мнимо
представлявания). Ако сделката не бъде потвърдена, тя ще бъде нищожна. В
търговското право заради правната сигурност търговецът потвърждава
извършените от негово име действия без представителна власт, ако не се
противопостави веднага на сключената сделка.
Във връзка със сключването на търговските сделки в редица случаи е
установен смесен фактически състав за тяхното сключване или за действието
им. Когато се засилва господстващото положение на пазара, трябва да
има разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. Сключването
на търговската сделка няма да бъде достатъчно, за да породи действие.
Необходимо е и разрешение от компетентен държавен орган. Страните по
сделката трябва да уредят задълженията във връзка с получаването на
разрешение/одобрение на сделката – чл. 295 ТЗ. Сделката поражда действие с
даването на разрешението. За да може сделката да породи действие, е
необходимо да се направят постъпки пред държавния орган – една от
страните трябва да извърши тези действия. Според ТЗ съответното лице
трябва да положи обичайно дължимата грижа, да понесе разноските, да
уведоми другите страни по сделката за резултата. Ако не изпълни това свое
задължение, носи отговорност за вреди.
Чл. 296 от ТЗ урежда хипотеза на сключена сделка под условие да бъде
потвърдена от трето лице. Страните по търговската сделка уговарят в кои
случаи сделката трябва да бъде одобрена и в кои случаи не, за да породи
правно действие; трябва да се уговори коя от страните трябва да извърши
действия във връзка с потвърждаването на сделката. Чл. 296, ал. 2 ТЗ – ако в
определен срок (3 месеца) другата страна не бъде уведомена за резултата, тя
може да се откаже от сделката. Тя има потестативно право да развали
договора, без да се спазват правилата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Това е договор под
отлагателно условие. Ако сбъдването на условието в гражданското право има
обратна сила, то сбъдването в търговското право има действие занапред – от
момента на потвърждаването от третото лице.
Договор при общи условия – уреден е в чл. 16 ЗЗД. Тези договори са
мислими и в гражданското право. На практика, приложното поле на тези
договори е в търговското право. Характерно за договора при общи условия е,
че едната страна по него е търговец и условията на договора са
предварително определени от търговеца, докато лицата, с които този договор
ще се сключи, могат да приемат или да не приемат условията, но не могат да
ги обсъждат. Договорите при общи условия се наричат адхезионни договори
(договор на присъединяване). Едната страна изготвя общите условия и ги
предлага на другата. Ако другата ги приеме, се сключва договор. Условията
са формулирани общо, абстрактно и независимо от това кой е другата страна.

Общите условия си приличат с правните норми, които също са общи, но
общите условия са договорни клаузи. Не могат да се отменят императивни
норми с общи условия – договор за застраховка и др.
Чрез уреждането на общи условия законодателят цели да ускори
процедурата при сключване на договорите. Обикновено се сключват с масови
потребители. Търговецът изготвя общите условия и ги предлага във всеки
един случай на потребителите си. Обстоятелството, че договорите при общи
условия се сключват с масовия потребител, е наложило законодателят да
създаде специални правила за защита на потребителите за тяхна защита. ТЗ
урежда договорите при общи условия (чл. 298 ТЗ) предвижда различни
условия, при които предлаганите от търговеца общи условия стават
задължителни за другата страна – 2 условия:
- Ако другата страна не е търговец, общите условия ще станат
задължителни за нея, ако тя заяви писмено, че ги приема. Ако другата страна
е търговец, общите условия ще я обвържат, ако тя ги е знаела или е трябвало
да ги знае и не ги оспори незабавно. Мълчанието е приравнено на приемане
на общите условия.
Когато за действителността на търговската сделка е предвидена
писмена форма, ТЗ предвижда още едно условие за задължителност на
общите условия – за всички адресати, независимо дали са търговци или
нетърговци: при писмена форма за действителност, общите условия стават
задължителни за другата страна само ако са й били представени при
сключването на договора. Ако не са й били предложени, те няма да обвържат
другата страна. Тежестта на доказване при спор тежи върху търговеца. Той
трябва да докаже, че е предал общите условия на другата страна по договора.
Възможността за сключване на договор при общи условия не лишава
търговеца от правото да уговаря индивидуални условия с някои свои
клиенти. В този случай може да възникнат несъответствия между общите
условия и индивидуалните. Индивидуалните ще имат предимство, а не
общите услови
45 въпрос Изпълнение и неизпълнение на
задълженията по търговските сделки. Правни
последици от неизпълнение на задълженията по ТС.
Непреодолимата сила в Търговското право.
Изпълнение на задълженията по търговските сделки
Важат правилата за изпълнение по ЗЗД. ТЗ в глава ХХІ, раздел ІІІ
урежда специални правила за търговските сделки – за дължимата грижа, за
срока за изпълнение, правила за солидарност, за безкасовото плащане – чл.
302 – 305 ТЗ. Тези правила ще отменят общите правила по ЗЗД.

Според чл. 302 ТЗ длъжникът по сделката, за който сделката е
търговска, трябва да положи грижата на добър търговец. Дължимата грижа е
значително завишена в сравнение с грижата на добър стопанин в
гражданското право. Грижата в търговското право е завишена с цел защита
на кредитора по една търговска сделка, който обикновено има търговско
качество. Завишена е и поради предположението, че длъжникът също е
търговец и като такъв е професионалист, с необходимите умения и познания.
Длъжникът трябва да положи грижата, която един добър търговец ще положи
за изпълнение на задължението си към кредитора. Критерият е обективен, а
не субективен.
Срок за изпълнение на търговските сделки: чл. 303 ТЗ – когато
договорът не определя срок, изпълнението може да се иска по всяко време
през работното време на местоизпълнението. ТЗ изрично посочва, че
задължението трябва да се изпълни през работните часове. Извън работните
часове кредиторът може да откаже да приеме изпълнението. За определяне
кои часове са работни, ще се вземе предвид мястото на изпълнение.
Солидарността в търговското право: чл. 304 ТЗ – лицата, които при
сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат за
солидарни длъжници, освен ако не следва друго. Правилото е диспозитивно.
Целта на чл. 304 ТЗ е по-голяма защита на кредитора по една търговска
сделка, в сравнение със защитата на кредитора по една гражданскоправна
сделка. В гражданското право ако няколко лица поемат общо задължение към
един кредитор, те отговарят разделено, освен ако не е уговорено друго.
Правилото на чл. 304 ТЗ се потвърждава от подобни правила, които са
уредени при отделните видове търговски сделки – чл. 354 ТЗ, чл. 374 ТЗ,
менителничната сделка.
Чл. 305 ТЗ урежда правила за безкасовото плащане – това правило не
въвежда принципна разлика с чл. 75 ЗЗД. Когато е уговорено плащането да се
извърши чрез заверяване на две сметки, възниква въпросът кога
задължението ще се счита за изпълнено. Счита се за изпълнено със
заверяването на сметката на кредитора.
Неизпълнение
Уредба – глава ХХІ, раздел ІV ТЗ – в 4 текста ТЗ урежда правилата за
непреодолимата сила, за стопанската непоносимост, неустойката,
отметнината. За понятието неизпълнение, за форми на неизпълнение и т.н.
важат правилата в гражданското право изцяло. Изисква се точно изпълнение
по предмет, място, срок.
По общо правило в гражданското право длъжникът ще отговаря за
неизпълнение на своето задължение само ако неизпълнението му се дължи на
виновно неизпълнение. Длъжникът трябва да докаже, че той няма вина за

неизпълнението, за да не отговаря. В търговското право отсъствието на
виновно поведение от страна на длъжника не е основание за освобождаване
от отговорност за неизпълнение. Единственото основание за освобождаване
от отговорност е наличието на непреодолима сила. Длъжникът отговаря при
неизпълнение и когато няма вина за неизпълнението; трябва да има наличие
на непреодолима сила (чл. 206 ТЗ), за да не отговаря длъжникът по търговска
сделка.
Непреодолима сила
Белези на непреодолимата сила – непредвидимо или
непредотвратимо събитие, което е възникнало след сключването на
търговската сделка.
1) Събитие от извънреден характер – промяна в материалната
действителност, което настъпва необичайно, не е рутинно. Дължи се на
човешко поведение или природно явление. Не е достатъчно наличието на
събитие от извънреден характер – случайно, необичайно.
2) Необходимо е събитието да е непредвидимо/непредотвратимо.
Достатъчно е събитието да е непредвидимо, но да е предотвратимо и
обратното. Непредвидимостта или непредотвратимостта трябва да е налице
към момента на сключване на търговската сделка. В доктрината се критикува
изискването в закона за непредвидимостта или непредотвратимостта.
3) Необходимо е събитието да е настъпило след сключването на
търговската сделка. Ако е преди това, сделката ще бъде нищожна поради
начална невъзможност на предмета.
Длъжникът не може да се позове на непреодолима сила, ако е бил в
забава към момента на настъпването на непреодолимата сила – чл. 75 ЗЗД,
тъй като рискът преминава към длъжника.
4) Необходимо е събитието да причинява невъзможност за
изпълнение. Трябва да има причинна връзка.
Няма невъзможност за плащане на определена сума пари – за
изпълнение на парични задължения.
Непреодолимата сила не се предполага, длъжникът трябва да докаже
нейните белези, за да се освободи от отговорност при неизпълнение. Тази
невъзможност може да бъде временна или постоянна.
С настъпването на непреодолимата сила законът свързва няколко
правни последици:
- Наличието на непреодолима сила не освобождава длъжника
окончателно, а го освобождава от отговорност, докато трае непреодолимата
сила – докато тя трае, неизпълнението на длъжника се спира. Спира се и
изпълнението на насрещните задължения, свързани със задължението на
длъжника. След спирането кредиторът не може да иска изпълнение от
длъжника. Няма право да развали договора. Ако кредиторът предяви иск

срещу длъжника, длъжникът ще отблъсне иска чрез възражение за
непреодолима сила.
- Длъжникът трябва в подходящ срок писмено да уведоми
кредитора за състоянието на непреодолима сила и за възможните нейни
последици за изпълнението на договора. Ако длъжникът не изпълни това
свое задължение, той ще отговаря за причинените вреди от неуведомяването
на кредитора.
- Ако непреодолимата сила продължи и кредиторът няма интерес
от изпълнението, кредиторът може да прекрати едностранно договора.
Длъжникът също може да прекрати договора, но кредиторът трябва да няма
интерес от сделката. ТЗ не предвижда форма на изявлението – може и устно.
Волеизявлението има действие занапред. Даденото по договора не подлежи
на връщане. Страната, която е престирала, ще носи риска. Ако договорът не
бъде прекратен, след отпадане на непреодолимата сила ще се възобнови
задължението и длъжника ще отговаря за неизпълнение.
46 въпрос Неустойка. Отметнина. Стопанска непоносимост
44 в Неустойка
Важат правилата на чл. 92 ЗЗД, освен ако ТЗ не предвижда особени
правила.
Неустойката е предвидена и относително точно определена в договора
ценност, която неизправната страна се задължава да заплати, като размерът
на обезщетението не се доказва. Неустойката има обезпечителна и
обезщетителна функция. Уговорена в договора, тя обезпечава неговото
изпълнение, защото ако длъжникът не изпълни, ще трябва да изплати
неустойката като обезщетение за причинените вреди. Неустойка се дължи и
ако кредиторът не е понесъл вреди – наказателна функция. Неустойката в
гражданското право не може да служи като средство за обогатяване на
изправната страна. Затова ако уговорената неустойка е прекомерна в
сравнение с причинената вреда на изправната страна или ако задължението е
изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да я намали при две условия:
- Прекомерност на неустойката;
- Неправилно или частично неизпълнение.
Търговското право се отклонява. Съгласно чл. 309 ТЗ не може да се
намалява поради прекомерност неустойка по търговска сделка, уговорена
между търговци. Това правило отменя частично правилото на чл. 92 ЗЗД.
Условията трябва да са налице кумулативно: 1) трябва да е сключена
търговска сделка и 2) търговската сделка трябва да е сключена между
търговци. Ако не е налице едно от двете условия – чл. 309 ТЗ няма да се
приложи.

Особеност: Законът ограничава възможностите за намаляване на
неустойката само до случаите, когато длъжникът е изпълнил задължението
си неправилно или отчасти. Законът не позволява уговорената между двама
търговци неустойка да се намалява поради прекомерност. Ако се окаже, че
неустойката е толкова прекомерна, че противоречи на добрите нрави, то тя
ще е нищожна. Длъжникът трябва да докаже, че неустойката противоречи на
добрите нрави. Нищожността не се предполага. ОСТК при ВКС прие ТР №
1/2009г. – възможно е прекомерна неустойка да бъде нищожна, ако нейната
прекомерност противоречи на добрите нрави.
Отметнина
Чл. 308 ТЗ – страните по една правна сделка могат да я изменят по
взаимно съгласие, освен когато законът допуска изменението или
прекратяването от едната страна. Неизправната страна няма право по ЗЗД да
прекрати един договор. Такова право има само изправната страна (с
разваляне на договора или с уговаряне на задатък – чл. 93 ЗЗД). Това правило
важи и при търговските сделки, но чл. 308 ТЗ предвижда отклонение: с
института на отметнината законът позволява едностранно неизправната
страна да прекрати договора и да се освободи от него. Отметнината се
разглежда от 2 гледни точки:
1) Като специална уговорка между страните по една търговска
сделка;
2) Като имуществена ценност, която една от страните е дала или
обещала на другата страна и която й дава право едностранно да се откаже от
договора преди започване на изпълнението му.
Отметнината е близка до задатъка по чл. 93 ЗЗД:
- И двете са уговорки, с която едната страна обещава на другата в
случай на неизпълнение;
- Имат доказателствена и обезщетителна функция.
Разлики:
1) Функция – задатъкът има обезпечителна функция – обезпечава
изправната страна в случай на неизпълнение на договора от неизправната
страна. Отметнината няма обезпечителна функция. Тя дава възможност на
неизправната страна да се отметне от договора едностранно.
2) При задатъка винаги се дава нещо в момента на сключването на
договора. При отметнината се дава обещание да се даде нещо.
3) Правата, които дават на страните по договора: задатъкът дава
право единствено на изправната страна и никакви права на неизправната
страна. Неизправната страна няма право да се откаже от договора.
Отметнината дава право на неизправната страна да прекрати договора –
изпълнението на договора не трябва да е започнало. Неизправната страна
може да се откаже от договора с неформално волеизявление до другата

страна. От момента на получаването му от другата страна, договорът ще се
прекрати занапред. Изправната страна има право да получи/задържи дадената
отметнина. Страните могат да изпълнят задълженията си по договора.
Страната дала отметнината има право да я получи/прихване. Отметнината се
връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие.
Уговорката за отметнина е допустима и в гражданското право.
Задатъкът е мислим и в търговското право.
Стопанска непоносимост
Чл. 307 ТЗ. Стопанската непоносимост няма аналог в гражданското
право. Възниква в Германия след Първата световна война във връзка с
договорите с продължително изпълнение. Стопанската непоносимост е
коректив на два основни принципа в частното право: 1) задължителност на
уговореното между страните – чл. 20а ЗЗД и 2) номинализъм при паричните
задължения. В основата на стопанската непоносимост стои идеята, че
престациите по един договор трябва да са равностойни в момента на
сключване на договора и в момента на изпълнението му. Дължи се най-често
на променени икономически условия. Допуска се възможност договорът да
бъде изменен или прекратен, ако в резултат на променени стопански условия
изпълнението му ще доведе до противоречие със справедливостта и
добросъвестността. Стопанската непоносимост включва 3 юридически факта:
1) Между две страни има сключен валидно двустранен договор с
продължително изпълнение. Този договор не трябва да е изпълнен.
2) След сключването на договора са настъпили обстоятелства,
които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят в момента на
сключването на договора.
3) Необходимо е настъпването на обстоятелствата така да промени
двете уговорени престации по договора, че поради изменените обстоятелства
изпълнението на договора ще противоречи на справедливостта и
добросъвестността.
Преценката се прави за всеки конкретен случай. Стопанска
непоносимост ще възникне най-често при хиперинфлация. При наличието на
стопанска непоносимост за съответната страна възниква потестативно право
да поиска от съда или да измени сключения договор, или да го прекрати
изцяло или отчасти. Това трябва да направи тази страна, за която условията
по договора са станали стопански непоносими. Потестативното право се
упражнява с конститутивен иск срещу другата страна по договора. Ищецът
трябва да поиска изменението/прекратяването на договора от съда и трябва
да докаже трите елемента от фактическия състав на стопанската
непоносимост. Съдът ще произнесе решение, с което ще измени или ще
прекрати сключения договор.
* Разлика между стопанската непоносимост и непреодолимата сила.

47 в Търговски обезпечения – общи положения и специфика спрямо
обезпеченията в гражданското право. Търговски залог, търговско
право на задържане. Банков залог.
Търговски обезпечения
Търговските обезпечения са обезпечения, които целят защита на
кредитора за вземането му по една търговска сделка. Търговските
обезпечения са уредени в различни източници на търговското право.
Основно в раздел V на глава ХХІ от ТЗ – чл. 310 – чл. 317 ТЗ – търговски
залог и търговско право на задържане. В чл. 304 ТЗ са уредени правилата за
солидарност в търговското право. Търговският залог и търговското право на
задържане възникват на основата на гражданскоправните институти, за
обезпечаване на различни нужди на търговския обмен. В търговското право е
предвидена по-засилена защита на търговците. За неуредените в ТЗ правила
се прилагат общите правила на ЗЗД съответно.
В търговското право има и обезпечения, които нямат аналог в
гражданското право: 1) кредитно писмо; 2) акредитив; 3) банкова гаранция.
Те са уредени в главата на ТЗ за банковите сделки. Особеният залог е уреден
в ЗОЗ, а в Наредба № 35/1997г. на БНБ е уреден залогът на движими вещи в
полза на банка.
В гражданското право има 2 групи обезпечения: персонални и реални
обезпечения. В търговското право са уредени особени правила само за залога
и правото на задържане и пасивната солидарност. За другите обезпечения –
както са уредени в гражданското право.
Търговски залог
ТЗ урежда правила за търговския залог, но такива има и в други
нормативни актове. В търговското право има няколко вида залог: 1)
търговски залог (чл. 310 и сл. ТЗ); 2) особен залог – ЗОЗ; 3) залог на движими
вещи в полза на банка – Наредба № 35/1997г. на БНБ.
Търговският залог е вид на родовото понятие залог и притежава
белезите на рода. Той е акцесорно и потестативно право на заложния
кредитор да се удовлетвори предпочтително от цената на една движима вещ,
ако длъжникът не изпълни. За търговския залог се прилагат общите правила
на гражданското право, освен ако няма особени правила в ТЗ. От чл. 310 ТЗ
следва, че един залог ще се счита за търговски, когато обезпечава права,
породени от търговска сделка. Не е търговски залог, когато залогът
обезпечава права по сделка, която не е търговска.
Особени правила:
1) Източник на заложното право на кредитора – ако в гражданското
право може да е само договор за залог, то в търговското право източник може
да бъде и закон. 2 вида залог: 1) договорен; 2) законен. Законен залог

възниква в 4 основни случая, при които възниква задължително заложно
право:
- Законен залог в полза на комисионера;
- Законен залог в полза на превозвача;
- Законен залог в полза на спедитора;
- Законен залог в полза на влогоприемателя по договор за влог в
публичен склад.
В случаите на законен залог се дават по-големи гаранции за кредитора.
2) По-широк кръг от обекти, върху които може да се учреди
търговски залог. Обектите на търговски залог могат да бъдат и права, които
са материализирани в ценни книги – чл. 310 ТЗ урежда реда за учредяването
на търговски залог върху ценни книги. Когато се учредява залог върху
налични поименни акции, за да се противопостави на трети лица, залогът
трябва да се впише в книгата на акционерите.
3) Характеристики на търговския залог – гражданскоправният залог
е винаги неформален и реален договор – достатъчно е устно съглашение
между страните, както и предаването на заложената вещ. При търговския
залог това също важи, но има и две особености: 1) при определени от закона
случаи договорът трябва да се сключи в писмена форма (за действителност);
2) договорът за залог в определени от закона случаи е консенсуален, а не
реален договор – сключва се, без да се предава заложената вещ.
Според ТЗ в случаите и по ред, определен със закон,
залогоприемателят може да запази движимата вещ. Условията за запазване на
залога при прехвърляне на обезпечено вземане. В гражданското право
заложното право се прехвърля автоматично с прехвърлянето на вземането.
Следователно, не е необходимо предаването на вещта. В търговското право
не важи принципът за автоматичното прехвърляне – търговският залог ще се
смята за прехвърлен, само ако е предаден неговият обект.
Особеност на търговския залог има и при реда за удовлетворяване на
заложния кредитор: в гражданското право това може да стане единствено по
съдебен ред (чл. 152 ЗЗД) – заложният кредитор трябва да осъди длъжника,
да си извади изпълнителен лист и да започне принудително изпълнение. ТЗ
дава по-големи възможности на кредитора за удовлетворяване – при
определени условия кредиторът може да се удовлетвори сам, без да прибягва
до помощта на съда – два случая, при които се допуска удовлетворяване без
съдебна намеса:
1) Чл. 311 ТЗ дава право на кредитора да продава извънсъдебно
заложената вещ/ценна книга, ако са налице едновременно няколко условия
- Заложената вещ трябва да има пазарна/борсова цена
- Необходимо е страни по договора, които са го сключили в
писмена форма с достоверна дата;

- Необходимо е в договора страните да са се споразумели, че ако
длъжникът изпадне в забава, кредиторът ще може да се удовлетвори без
съдебна намеса;
2) Чл. 313 ТЗ – продажба на бързо развалящи се вещи – вещите
трябва да подлежат на бърза развала и вещта да има пазарна/борсова цена.
Кредиторът има право да продаде вещта по пазарна/борсова цена и да вложи
сумата от продажбата по сметка.
Законът не задължава кредиторът да продаде вещта по нейната
пазарна/борсова цена, но това може да се извърши съгласно чл. 302 ТЗ. След
извършване на продажбата кредиторът трябва да уведоми незабавно
залогодателят и да му даде остатъка от продажната цена. Това право има и
кредиторът по законен залог, но не е необходимо да е уговорено.
Банков залог
Уредба – Наредба № 35/1997г. на БНБ – договорът за банков залог
може да бъде сключен само между банка (заложен кредитор) и друго лице.
Банковият залог може да бъде само договорен. Целта е обезпечаване на
банката по кредит, който тя е отпуснала на свой длъжник. Договорът е
реален, сключва се с предаването на заложената движима вещ/ценна книга на
банката или на посочено от нея трето лице. Договорът е неформален.
Сключва се в писмена форма (за доказване). На основание договора за банков
залог банката има право да се удовлетвори от заложената вещ без съдебна
намеса, ако се налице кумулативно следните условия: 1) договорът има
достоверна дата; 2) заложената вещ/ценна книга трябва да има
пазарна/борсова цена; 3) в договора за кредит между банката и длъжника
трябва да е уговорено правото на банката да се удовлетвори без съдебна
намеса от заложената вещ; 4) длъжникът трябва да е в забава за изпълнение и
след изтичане на 7 дни от поканата за доброволно изпълнение той да не е
изпълнил своето задължение. Банката има право да продаде заложената вещ
на търг, по ред, определен в Наредба № 35/1997г. на БНБ.
Търговско право на задържане

Правна уредба – чл. 315 ТЗ. Както и при правото на задържане по чл.
90/чл. 91 ЗЗД. В чл. 90/91 ЗЗД са уредени два вида право на задържане –
същинско право на задържане и възражение за неизпълнен договор. ТЗ не
урежда възражението за неизпълнен договор, поради което се прилагат
общите правила на ЗЗД. Особените правила на ТЗ засягат същинското право
на задържане.
Чл. 315, ал. 1 ТЗ предвижда особени основания за упражняване на
търговското право на задържане в сравнение с основанията по ЗЗД.
Същевременно ТЗ обръща страните в сравнение с гражданското право на
задържане. Правото на задържане е право на кредитора, а не на длъжника,

както е по ЗЗД. Този подход на законодателя се обяснява с това, че се
обезпечава правото на вземане, без да е необходимо да има насрещно
задължение по същото правоотношение.
ТЗ предвижда особености и при предпоставките за упражняването на
правото на задържане:
1) Вземане на един търговец, което той има към друг търговец. Не е
необходимо това вземане да кореспондира с друго вземане по същото
правоотношение. Вземането трябва да е изискуемо, но при определени
условия може да се упражни и за неизискуеми задължения.
2) Изискуемите вземания на търговците трябва да произтичат от
сключена с друг търговец правна сделка. Не може да се упражни търговско
право на задържане, ако вземането произтича от извъндоговорен юридически
факт.
3) Кредиторът трябва да упражнява фактическа власт върху
движимата вещ/ценна книга на длъжника, която кредиторът е получил
правомерно, без значение дали са получени от длъжника или трето лице, но
трябва да са собственост на длъжника-търговец. Изключенията, при които се
допуска търговско право на задържане да се упражнява и върху движими
вещи, които не са собственост на длъжника. Кредиторът ще може да упражни
правото на задържане.
Тези три условия са положителни. Те трябва да са налице, но има и две
отрицателни условия:
1) Право на задържане да не е изключено с волеизявление на
длъжника, отправено до кредитора. Това волеизявление трябва да се отправи
до предаването на вещта на кредитора.
2) Кредиторът да не се е задължил към момента на получаването на
движимата вещ/ценна книга да постъпи по определен начин.
Действие на търговското право на задържане: както и обикновеното
право на задържане. Целта на кредитора е стимулиране за изпълнение на
задължението от длъжника. ТЗ предвижда още една особеност при
търговското право на задържане: спрямо третите лица в гражданското право
има спор дали може правото на задържане да се противопостави на третите
лица: съдебната практика приема, че правото на задържане може да се
противопостави на третите лица. В търговското право законът разпростира
действието на правото на задържане и върху третите лица, когато може да им
се противопостави възражение, което кредиторът има за предаване на вещта.
48 въпрос Особен залог – предмет, учредяване, права и задължения,

принудително осъществяване
Чл. 312 ТЗ предвижда, че залогодателят може да запази в държане
заложената вещ, т.е. без да предаде заложената вещ. ЗОЗ позволява да се

учреди залог без заложената вещ да се предава на заложния кредитор. С
оглед на тази цел ЗОЗ урежда особения залог като консенсуален, а не като
реален договор. Предвиждат се редица особености относно учредяването на
залога, страните по договора, обекта на залога. ЗОЗ предвижда правила за
публичност на договора за особен залог, особени правила и задължения на
страните по договора, особен ред за удовлетворяване на заложния кредитор
от обекта на особения залог. ЗОЗ е специален по отношение на ТЗ, на ЗЗД.
Той отменя действието на общите правила на ТЗ и ЗЗД.
Учредяването на заложното право в ползва на кредитора – чрез
сключване на договор между залогодател и кредитор. Не може да бъде
законен залог. За разлика от залога, особеният залог е формален договор –
изисква се писмена форма за действителност. Договорът се сключва в някои
случаи и в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Договорът е
винаги консенсуален – не е нужно предаването на обекта на залога от
залогодателя на заложния кредитор.
Страните по договора за особен залог са залогодател и заложен
кредитор. Залогодателят трябва е или търговец, или лице, което извършва
търговска дейност, без да придобива търговско качество – по чл. 2 ТЗ.
Ограничения, отклонения от това правило, които допускат залогодател да не
е търговец.
Обект на особения залог могат да бъдат движими вещи, вземания и
налични ценни книги, но и дружествени дялове в търговски дружества,
съвкупности от акции, машини или съоръжения, права върху нематериални
блага, както и цели търговски предприятия. Всякакви движими вещи без
кораби и въздухоплавателни средства. Обектът може да е индивидуално
определена вещ или родово определена вещ, не само настоящи, но и бъдещи
вещи.
Особеност има и в обхвата на особения залог – обикновеният залог
обезпечава главницата + лихви и неустойки. Особеният залог обезпечава
цялото вземане и всички лихви и неустойки. (срв. чл. 5, ал. 2 ЗОЗ и чл. 136
ЗЗД).
Публичност на особения залог: ЗОЗ предвижда ред за оповестяване на
сключения договор за особен залог. Той трябва да се впише в ЦРОЗ, който се
води от Министерство на правосъдието, а в определени случаи – и в други
регистри (Търговски регистър, Централен депозитар) и др.
При вписването на особения залог се открива партида на залогодателя.
ЦРОЗ е публичен. Вписването в съответния регистър не е условие за
действителност на договора за особен залог, а е условие за противопоставяне
на договора на трети лица. Сключеният договор е действителен за страните,
но ако не е вписан в ЦРОЗ, не може да се противопостави на третите лица –
т.е. вписването има декларативно действие. Целта на вписването е защита на

заложния кредитор и гарантира сигурността на търговския оборот. Налага се
поради консенсуалния характер на договора. Вписването има действие и
спрямо другите заложни кредитори – за реда на заложните кредитори.
Основания за погасяването на особения залог: заложното право се
погасява с погиването на заложената вещ (при залога), но и при
преработването и присъединяването към друга вещ. Залогът ще продължи да
съществува върху вещта, която е изработена от заложената вещ/стока.
Права и задължения на страните по договора за особен залог:
ЗОЗ урежда особени права и задължения най-вече за залогодателя.
Залогодател: има право да запази държането върху заложеното
имущество и да го използва съобразно неговото предназначение,
включително и да присъединява това имущество към други вещи; право да се
разпорежда със заложеното имущество, като за разпореждането не е
необходимо съгласие на заложния кредитор, ако се сключва сделка в кръга на
дейности на залогодателя. Ако не е в обикновения кръг дейности, съгласието
на кредитора е необходимо. Задължения: - трябва да полага грижата на добър
търгове за запазване на заложеното имущество; в ЗОЗ са посочени конкретни
форми на дължимата грижа от страна на залогодателя; при поискване е
длъжен да осигури на кредитора възможност да провери състоянието на
заложеното имущество; при отчуждаване на заложеното имущество е длъжен
да удовлетвори заложния кредитор с получената сума от отчуждаването. Ако
не изпълни задълженията си, заложният кредитор може да поиска
предсрочно изпълнение на обезпеченото с особения залог вземане.
Заложен кредитор: права: да проверява по всяко време състоянието на
заложеното имущество; да иска предсрочно изпълнение на обезпеченото
вземане; ако длъжникът не изпълни задължението си на падежа, кредиторът
има право на предпочтително извънсъдебно удовлетворение от цената на
заложеното имущество или от получената парична сума от отчуждаването на
заложеното имущество.
Ред за удовлетворяване на заложния кредитор: - общ ред; - особен ред в
някои случаи.
Общ ред: При неизпълнение от страна на длъжника на падежа
кредиторът може да пристъпи към извънсъдебно изпълнение върху
заложното имущество. Кредиторът трябва да осъди длъжника, да заяви за
вписване в съответния регистър, че пристъпва към принудително изпълнение
върху съответното имущество. От момента на вписването заложеното
имущество преминава в разпореждане на кредитора и той има право да
получи имуществото от длъжника. Заложният кредитор има право да продаде
имуществото от свое име и за сметка на длъжника 2 седмици след вписване
на обстоятелството, че кредиторът преминава към принудително изпълнение.
Продажбата трябва да се извърши в срок до 6 месеца от вписването в
съответния регистър. Кредиторът извършва продажбата извънсъдебно чрез

депозитар – лице, което се посочва от кредитора. Депозитарят извършва
продажбата по реда в ЗОЗ; удовлетворява кредитора и предава остатъка от
цената на длъжника.
Особеният ред е предвиден за изпълнение върху ценни книги/дял в
търговско дружество или при залог върху търговско предприятие.
49 въпрос Търговска покупко-продажба – определение, съдържание,

правно действие. Специфични черти на търговската продажба.
Търговската покупко-продажба е уредена в глава ХХІІ от ТЗ. Тя има 2
раздела. Раздел І се отнася до общите положения, а Раздел ІІ – до особените
правила за някои продажби. Търговската покупко-продажба е вид на
покупко-продажбата по ЗЗД (важи чл. 183 ЗЗД). Търговската покупко-
продажба е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален договор, но е
и търговска сделка. Наред със специалните правила на глава ХХІІ се
прилагат и правилата на глава ХХІ за търговските сделки, като за
неуредените правила се прилагат съответно и правилата на ЗЗД за
гражданската покупко-продажба. Поради особените правила в глава ХХІІ
трябва да се определи кои продажби са търговски. Само за търговските
продажби се прилага Глава ХХІІ от ТЗ. Чл. 318 ТЗ търговска е продажбата,
която е търговска сделка. Не е търговска продажбата, която има за предмет
вещ за лично потребление и продавач физическо лице. Всяка продажба,
която е уредена в ТЗ като търговска сделка, ще се счита за търговска
покупко-продажба. Търговските сделки са две групи – обективни и
субективни. От това следва, че търговската покупко-продажба може да е
обективна или субективна продажба. Обективна е всяка продажба, която е
уредена в чл. 1, ал. 1 ТЗ. Търговска покупко-продажба ще е и тази продажба,
която е сключена от търговец във връзка с упражняваното от него занятие.
Дори продажбата да е посочена в чл. 1, ал. 1 ТЗ и да е субективна търговска
сделка, тя няма да е търговска покупко-продажба, ако са налице 2 условия: 1)
купувачът да е физическо лице и 2) обектът да бъде вещ за лично
потребление. Трудност при квалификацията на продажбата като търговска
има, когато физическото лице е ЕТ – тогава тя ще се прецени дали вещта е за
лично потребление или не.
Търговската покупко-продажба е най-често сключваната сделка в
търговския обмен. От уредбата в глава ХХІІ на ТЗ могат да се обособят
няколко вида договор за търговска покупко-продажба:
1) Продажбата може да е местна и дистанционна – зависи от това
дали местоизпълнението за предаване на стоката съвпада с мястото на
доставянето: при местната местоизпълнението съвпада с местодоставянето;
при дистанционната – местоизпълнението и местодоставянето не съвпадат –
възниква проблем за разноските от местоизпълнението до местодоставянето.

2) Обикновена/транзитна – в зависимост от това на кого продавачът
трябва да предаде стоката. При обикновената – на купувача. При транзитната
– на посочено от купувача трето лице. При транзитната продажба за
продавача възниква допълнително задължение да уведоми купувача, че
стоката е доставена на третото лице.
И при двата вида деление практическо значение има въпросът за риска
– рискът преминава от момента на предаването на стоката на
превозвач/спедитор в местоизпълнението върху купувача.
3) Вътрешна/международна – дали договорът има/няма
международен елемент. При международната продажба договорът е с
международен елемент. Поставя се въпросът за приложимото право – по
правилата на КМЧП, Виенската конвенция за международната покупко-
продажба от 1989г.
Търговската покупко-продажба има специфични черти, които я
отличават от гражданско-правната покупко-продажба:
1) Обект – обект са стоки – родово определени вещи, които са
предназначени за пазара. По изключение обект може да бъдат и
индивидуално определени вещи. Обект на търговска покупко-продажба
могат да бъдат и бъдещи вещи.
2) Целите, за които се сключва – търговската покупко-продажба се
сключва със спекулативна цел – страните да реализират печалба, а не за
задоволяване на лични потребности.
3) При търговската продажба моментът на сключване на договора
не съвпада с момента на изпълнение.
Няколко особени правила за търговската покупко-продажба:
1) Сключване на договора – един договор за продажба се сключва
при постигането на съгласие по неговото съществено съдържание – за
гражданската продажба. Неуговарянето на цена в договора за търговска
продажба няма да направи договора нищожен. Липсващата уговорка ще се
замести от диспозитивните правила за определяне на цената – чл. 326, ал. 2
ТЗ – смята се, че страните са се съгласили с обикновената цена за тази стока.
2) Срокове за предаване и получаване на стоката – според чл.
319 ТЗ когато не е уговорен срок, купувачът може да иска предаването й в
разумен срок. Ако продавачът не предаде в разумен срок (преценя се във
всеки конкретен случай), продавачът ще изпадне в забава. Според правилото
на чл. 320 ТЗ, ако е уговорено стоката да се предаде в склада на продавача,
страните ще трябва да уговорят и в какви срокове ще е готова за предаване.
Поне 3 дни преди нейното предаване или 5 дни, ако страните са в различни
населени места. Чл. 320 ТЗ дава защита на купувача, което е коректив на чл.
303 ТЗ. Законът изисква предварително уведомление от продавача.

Права и задължения на страните по договора
Както и при гражданско-правната покупко-продажба, но имат и някои
допълнителни задължения (най-вече за продавача).
1) По искане на купувача продавачът е длъжен да му предаде или
издаде фактура и другите документи, съпътстващи стоката – издаването на
фактура не е данъчно задължение на продавача, а гражданско-правно, т.е. за
неиздаването на фактура продавачът ще отговаря пред купувача за вреди.
2) Задължение за осигуряване на необходим сервиз на продадената
стока;
3) Да уведоми купувача, че е готов да предаде стоката – чл. 320 ТЗ.
Задължението на продавача се изпълнява чрез реалното предявяване на
стоката, но в един случай ще се освободи без реално предаване: при
продажба на стока – като прехвърли ценната книга (продажба по чл. 336 ТЗ –
коносамент).
Основни задължения на купувача:
- Да получи стоката в местоизпълнението – вдигане от склада на
продавача. Длъжен е да я прегледа. Купувачът незабавно трябва да уведоми
продавача. Стоката се смята за одобрена в противен случай. ТЗ прави разлика
между получаване и приемане на стоката. Купувачът е длъжен да получи, но
не и да приеме стоката. Приемането на стоката е правен акт, с който
купувачът признава, че получената стока отговаря на уговорената. При отказ
да получи стоката, купувачът изпада в забава. Продавачът има по-големи
права по ТЗ. Продавачът има право да предаде стоката за пазене за сметка и
разноски на купувача; да я продаде, но след като извести купувача
(продажбата се извършва за сметка на купувача);
- Да плати цената – плаща се при предаването на стоката или при
предаването на документите, които дават правото да се получи стоката.
За отговорността при неизпълнение на договора важат общите правила
на ЗЗД, доколкото няма особени правила на ТЗ. Особените правила са за:
1) Правилата на чл. 306 – чл. 309 ТЗ за последиците във връзка с
неизпълнението на търговската сделка изобщо – и за търговска покупко-
продажба.
2) Чл. 323 ТЗ – урежда особени последици при развалянето на
договора поради виновно неизпълнение. Според чл. 323 ТЗ ако в подходящ
срок купувачът е купил заместваща стока или продавачът е препродал
стоката, страната, която търси обезщетение, може да търси разликата и
обезщетение. Особеното е в предпоставките. По общите правила на ЗЗД
страната, развалила договора, има право на обезщетение за всички вреди, но
за да ги получи трябва да докаже причинените вреди от неизпълнението на
договора. Чл. 323 ТЗ облекчава изправната страна при доказването, защото
създава необорима презумпция, че разликата между уговорената по
разваления договор цена и цената по заместващата покупка е вреда, която не

подлежи на доказване. За да получи обезщетение изправната страна, трябва
да докаже, че е купила или продала заместваща стока на друга цена. Може да
иска и обезщетение за вреди. ЗЗД не урежда подобно правило.
50 въпрос Особени търговски продажби

В Глава ХХІІ, раздел ІІ от ТЗ са уредени особени правила за някои
продажби – транзитна, дистанционна, правила за продажби с допълнителни
спецификации, продажба на изплащане, продажба с периодично изплащане,
продажба с уговорка за изкупуване, продажба с предварително плащане на
цената, за продажбата на ценни книги. Тези продажби са търговски – важат
общите правила за търговските покупко-продажби, но се прилагат и някои
особени правила.
Транзитна продажба
По силата на която продажба, продавачът се задължава да предаде
стоката на посочено от купувача трето лице. За продавачът възниква още
едно задължение по договора – да уведоми купувача за изпращането на
стоката на третото лице и изпращане на препис от документите, които
придружават стоката.
Дистанционна продажба
Особеното при дистанционната продажба е във връзка с поемането на
разноските по изпращането/превозването на стоката до купувача.
Местоизпълнението и местодоставянето са в различни населени места. В чия
тежест ще бъдат разноските по превозването/изпращането на стоката –
съгласно чл. 330 ТЗ (диспозитивно правило), че разноските ще се поемат от
купувача, ако не е уговорено друго. Смята се, че продавачът е поел тези
разноски, ако е уговорено franco определено място, различно от мястото на
предаването на стоката.
Страните по договора могат да уредят тези отношения във връзка с
изпращането, като се позоват на общите условия, определени от
международен финансов институт – такива са правилата Инкотермс
(INCOTERMS) – обичайни правила в практиката, които определят как ще се
разпределят разноските по натоварване, преминаване на митниците,
изпращане/превозване на стоката, но не уреждат рисковете. Не са
обичайноправни норми, а обичаи в практиката. Те ще станат задължителни за
страните само ако се позоват на тях.
Търговска продажба с допълнителна спецификация

В рамките на уговорения предмет на договора се налага уточнение за
предмета на договора много често – конкретизация в рамките на предмета на
продажбата. Тази спецификация се определя от купувача по правило.

Страните трябва да уговорят срок, в който купувачът да уточни предмета на
продажбата. Ако купувачът не направи това в този срок, за продавача
възникват две алтернативни възможности: 1) самият продавач да уточни
предмета на договора или 2) да развали договора.
Продажба с периодично изпълнение

Страните уговарят периодични доставки в рамките на определен
период. Страните трябва да уговорят дали продавачът може да изпълни
предсрочно частите от цялата стока или по-голямо количество. Ако е
уговорено право на доставяне на по-голямо количество, говорим за
предсрочно изпълнение на доставките. Приема се, че даденото през
предишния период се приспада от следващия период.
Продажба с уговорка за изкупуване

ТЗ урежда продажбата с уговорка за изкупуване. Според ЗЗД тази
продажба е нищожна, но в търговското право тази продажба е напълно
действителна. Тя крие големи опасности за купувача и затова ТЗ я допуска,
но при определени условия:
- Договорът трябва да е в писмена форма (за действителност) –
важи само за уговорката за изкупуване;
- В договора трябва да се определи срок, в който продавачът може
да упражни правото си на обратно изкупуване;
- В договора трябва да се уговорят и условията, при които
продавачът ще може да изкупи обратно стоката си.
Правото на продавача е потестативно. Упражнява се извънсъдебно с
волеизявление до купувача. Това право е ограничено в срока. Ако не го
упражни в този срок, правото на обратно изкупуване ще се погаси.
Продажба с предварително изплащане и продажба на изплащане

И двете продажби съдържат кредитен елемент. При продажбата с
предварително изплащане купувачът ще кредитира продавача – той трябва да
плати цената и в един последващ момент ще получи стоката. При продажбата
на изплащане е точно обратното – продавачът кредитира купувача. Според
ТЗ и двете продажби трябва да се сключат в писмена форма (за
действителност). Ако при продажбата с предварително изплащане
продавачът не предаде стоката, той дължи лихва от момента на получаване
на цената. Платената цена се смята за задатък. Законът урежда законен
задатък, който дава право на купувача да смята, че цената е задатък. При
продажбата на изплащане купувачът трябва да плати цената на вноски, които
са уговорени в договора – правило на ЗЗД. Неплащането на вноски до 1/5
част от цената на стоката не е основание за разваляне на договора от
продавача.

Продажба чрез прехвърляне на ценна книга
При тази продажба продавачът се освобождава от задължението си да
предаде стоката, когато предаде ценната книга, която замества стоката.
В раздел ІІІ на глава ХХІІ от ТЗ са уредени правила за търг с явно
наддаване.
51 въпрос Договор за лизинг – определение, предмет, характеристика

и съдържание. Видове лизинг – оперативен и финансов. Сублизинг.
В глава ХХІІІ от ТЗ (чл. 342 – 347) се съдържат особени правила за
договора за лизинг. За неуредени въпроси за лизинга ще намерят приложение
правилата на ЗЗД за договора за наем.
В международната търговия правилата за сключване на договора за
лизинг са уредени в Конвенцията за международен финансов лизинг от 1988
г, по която България не е страна. Във връзка с лизинга на
въздухоплавателните средства се прилага Наредба на Министерство на
транспорта1 от 2003г.
Чл. 342 ТЗ дава определение на лизинга в двете негови форми –
оперативен и финансов. С договора за лизинг лизингодателят се задължава да
предостави вещ срещу възнаграждение. С договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя и да му я достави за ползване срещу
възнаграждение. Лизингът възниква като нов договорен тип в САЩ пред
Втората световна война (давам-вземам под наем) за задоволяване нуждите от
високотехнологични средства, които подлежат на бързо остаряване.
Договорът за лизинг е създаден с цел да се използват високотехнологични
средства, без търговците да ги придобиват и без да плащат тяхната цена.
След като един търговец ползва най-новото, той ще може да върне
вещта на неговия производител старото и ще вземе новото. Договорът за
лизинг от стопанска гледна точка е форма на кредитиране. Със сключването
му лизингодателят предоставя кредит на лизингополучателя. Съчетава белези
на договора за продажба на кредит и договор за наем, но има и специфични
черти. Страните по него са лизингодател и лизингополучател.
Лизингодателят предоставя ползването върху една своя вещ на
лизингополучателя срещу възнаграждение. Лизингодателят е специализиран
търговец, който притежава голяма икономическа мощ – банка или небанкова
финансова институция. Лизингополучател може да бъде всяко лице,
независимо от това дали е търговец, или не.
Предмет на договора за лизинг е предоставянето на вещи за ползване.
Договорът за лизинг няма отчуждителен ефект. Не се прехвърля
собствеността на лизингополучателя. Обект на договор за лизинг са средства
1
Министерство на съобщенията, информационните технологии и транспорта

за производство най-често и от историческа гледна точка – самолети,
поточни линии, търговско предприятие и т.н.
Договорът за лизинг е абсолютна търговска сделка. Двустранен,
възмезден, консенсуален, неформален договор, с продължително изпълнение.
Сключва се за срок най-често повече от 1 година.
С оглед на предмета на договора за лизинг, той си прилича с наема –
имат един и същи предмет. За разлика от наема обаче, при който наемателят
няма право да придобие собствеността върху ползваната вещ,
лизингополучателят има такова право по договора за лизинг – по време на
договора или след изтичането на неговия срок – в зависимост от уговореното
в договора.
Договорът за лизинг е търговска сделка, прилагат се общите правила на
ТЗ, за наема тези правила не се прилагат – различен е и обектът на двата
договора. За договора за лизинг са вещи, които имат по-малък срок за
амортизация. Обект на наема са вещи, които не се изхабяват. При наема
възнаграждението се определя най-често по месеци. При договора за лизинг –
в зависимост от срока за ползване на вещта. Ако наемът може да се сключи
до 10 години, то договорът за лизинг може да се сключи и за по-дълъг срок.
Значима е и разликата в правилата за носене на риска при погиване на вещта,
както и при задълженията на страните. Поради близостта на двата договора
лизингодателят има положението на наемодател, а лизингополучателят – на
наемател. Законодателят предвижда приложение на правилата за наема, като
се имат предвид следните отклонения:
- При договора за наем рискът се носи от собственика, то при
финансовия лизинг рискът се носи от лизингополучателя, а не от собственика
на вещта.
- При договора за наем плодовете, които дава ползваната вещ, са
собственост на собственика й. при лизинга плодовете, които дава вещта, са
собственос на лизингополучателя, макар да не е собственик на вещта.
- Всички разноски по поддръжката и запазването на вещта са за
сметка на лизингополучателя. При договора за наем са в тежест на наемателя
само разноските за дребните поправки от обикновеното ползване. Другите
разноски ще се поемат от нейния собственик.
С оглед на тези различия много често лизингополучателят поема
задължения, които са характерни за собственика на вещта, което се обяснява
с това, че вещта се ползва с производствено предназначение, т.е. по-големи
са рисковете от погиване, изхабяване.
Договорът за лизинг прилича и на договора за продажба.
Лизингополучателят може да придобие собствеността. Основните разлики са
в предмета, правата и задълженията на страните. При продажбата предмет на
договора е прехвърлянето на собствеността върху вещта, то при договора за
лизинг предмет на договора е трайното ползване на вещта. С оглед

възможността лизингополучателят да придобие вещта договорът за лизинг
стои близо до договора за продажба със запазване на собствеността по чл.
205 ЗЗД. Общото е, че правото на собственост се прехвърля след
сключването на двата договора и при сбъдването на определени условия,
които са различни за двата договора. Условието при договора за лизинг е
лизингополучателят да упражни правото си – има право на преценка, дали да
придобие собствеността. При договора за продажба със запазване на
собствеността правото на собственост ще премине върху купувача в момента
на изплащане на цялата цена. Не е необходимо волеизявление на купувача.
Видове лизинг
1) Оперативен (обикновен);
2) Финансов.
Оперативен лизинг не е легален термин. Той е доктринерен, както и
обикновен лизинг. Разликата между обикновения лизинг и финансовия
лизинг е във връзка с тяхното сключване. При оперативния лизинг има само
едно правоотношение – между собственика на вещта и лизингополучателя.
При финансовия лизинг се създават две групи правоотношения поради
факта, че в момента на сключване на договора лизингодателят не е
собственик на вещта, която предоставя на лизингополучателя.
Лизингодателят най-напред се задължава да придобие вещта при условия,
определени от лизингополучателя и след това да предостави вещта на
лизингополучателя. Поради наличието на двете групи правоотношения само
при финансовия лизинг лизингодателят се задължава при прехвърляне на
собствеността на лизингополучателя да му прехвърли и всички права по
договора за покупка на вещта.
В зависимост от задълженията, които лизингодателят поема по
договора за лизинг, на Запад има нетен лизинг и брутен лизинг. При нетния
лизинг лизингодателят поема задължение единствено да предостави вещта за
ползване. При брутния лизинг е длъжен да обезпечи и експлоатацията на
вещта. Лизингодателят поема и други задължения.
Задължения на страните по договора за лизинг

Лизингодател:
Да предаде вещта за ползване, както и да обезпечи нейното
безконфликтно ползване за срока на договора. При искане от
лизингополучателя да му прехвърли собствеността при определени в
договора условия.
При финансовия лизинг – да придобие собствеността и да прехвърли
всички свои права.

Лизингополучател:
Да ползва вещта според уговореното в договора ползване. Да плаща
цената за ползване на вещта – уговаря се в договора за лизинг – съществен
елемент. Има два компонента: изплащане на част от вещта заедно с
възнаграждение (лихва) и амортизация за определен период. Да поеме всички
разноски във връзка с експлоатацията и поддръжката на вещта. Да върне
вещта след изтичане на договора, освен ако не упражни правото си да
придобие собствеността върху нея.
Сублизинг
Чл. 346 ТЗ – лизингополучателят може да предостави ползването на
вещта на друго лице само със съгласието на лизингодателя. По силата на този
договор лизингополучателят става лизингодател. Представлява пренаемане
на вещта. Необходимо е съгласието на собственика на вещта. Без такова
съгласие лизингополучателят няма право да предостави вещта. Прилагат се
съответно правилата на чл. 234 ЗЗД.
52 въпрос Комисионен договор – общи положения, права и

задължения на страните, прекратяване. Отграничение от договора за
поръчка
Уредба: глава ХХІV (чл. 348 – 360 ТЗ). Той е търговска сделка,
възникнала на основание договора за поръчка по ЗЗД.
Комисионният договор се разглежда като разновидност на поръчката.
Имат много общи черти. За неуредените в ТЗ положения за комисионния
договор, се прилагат правилата за договора за поръчка.
По отношение на страните по Комисионния договор:
Има специфични черти, които го определят като отделен вид договор.
Според определението в чл. 348 ТЗ комисионерът се задължава срещу
възнаграждение и при поръчка от доверителя да извърши от свое име и за
сметка на доверителя една или повече правни сделки. Това определение
очертава страните и предмета на договора, отличава комисионния договор от
договора за поръчката. Страни по договора са: комисионер и доверител. В
по-старата литература доверител = комитент. Комисионерът по правило е
търговец, но не е необходимо. Доверителят може да е всякакво лице.
Предмет на договора е извършването на една или повече правни
сделки от комисионера. Следва да се разбира не само сключването, но и
изпълнението на задълженията по сделката. Сделката може да бъде всякаква
правна сделка. Не е необходимо тя да е търговска, може да бъде и
гражданска. Има едно изключение – не може да бъде договор за превоз на
товари – това е предмет на спедиционния договор.

Сделката трябва да се извърши от името на комисионера, но за сметка
на доверителя – косвено представителство. От името на комисионера
означава, че всички права и задължения по сключената сделка с третото лице
и в изпълнение на поръчката възникват за комисионера, включително когато
третото лице знае, че правата и задълженията възникват за доверителя.
Сделката се извършва за сметка на доверителя, а не за сметка на
комисионера. Всички ползи, вреди, рискове от сделката ще настъпят в
правната сфера на доверителя, въпреки че не е страна по сделката.
Комисионният договор се сключва с постигането на съгласие по
неговите съществени въпроси, които са 2: 1) поръчката, която комисионерът
трябва да изпълни – сделката, вида на сделката, която трябва да сключи; 2)
възнаграждението на комисионера за изпълнението на поръчката.
Приложното поле на комисионния договор е свързано с извършването на
борсови сделки, чийто предмет е покупко-продажбата на ценни книжа.
Борсите са закрити пазари. Не всеки може да търгува на тях.
Комисионният договор е обективна търговска сделка (чл. 1, ал. 1 ТЗ).
Договорът е двустранен, консенсуален, неформален, възмезден, с оглед на
личността на комисионера. Специална форма – писмена с нотариална заверка
на подписите е необходима, само когато поръчката дадена на комисионера е
за договори за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти.
Във връзка с комисионния договор възникват три групи
правоотношения по 3 групи сделки: 1) възложителна, 2) изпълнителна, 3)
отчетна.
Възложителна сделка – правоотношение възниква между
комисионера и доверителя – комисионния договор. Доверителят възлага на
комисионера да извърши една или повече сделки. Може да възникне и още
едно отношение между страните в зависимост от поръчката – доверителят
трябва да сключи още една сделка – по прехвърляне собствеността на
комисионера.
Изпълнителна сделка - правоотношение възниква между
комисионера и третото лице. Състои се в изпълнение на дадената на
комисионера поръчка. Комисионерът трябва да извърши една сделка за
сметка на доверителя, но от името на комисионера. Комисионерът придобива
всички права и задължения по сделката. Доверителят не отговаря. Той не е
страна по тази сделка. Доверителят може да бъде задължен само ако встъпи
на мястото на комисионера. За доверителя може да възникне опасност, когато
комисионерът има задължения към кредитори. В този случай комисионерът
става собственик на имуществото, придобито по изпълнителната сделка. Чл.
349, ал. 2 ТЗ дава защита на доверителя срещу кредиторите на комисионера.
Отчетна сделка – възниква между комисионера и доверителя.
Комисионерът трябва да прехвърли на доверителя резултата от изпълнената
сделка. За да изпълни задълженията си по сделката, комисионерът трябва да

сключи отчетна сделка – да прехвърли правата по сключената сделка. Само
когато се изисква от закона форма, се сключва отчетна сделка. Опасност
възниква за доверителя – в отношенията между двамата всички права,
придобити от комисионера, се считат за права придобити от доверителя. Ако
комисионерът откаже да предаде собствеността, доверителят има право на
ревандикационен иск.
Отграничение от договора за поръчка

Общото между двата договора е, че едно лице извършва правни
действия за чужда сметка. Разлики: 1) комисионният договор е търговска
сделка, докато договорът за поръчка е гражданско-правна сделка. 2) предмета
на двата договора: предмет на договора за поръчка може да е извършването
на всякакви правни действия, а на комисионния договор – извършването на
правни сделки. Предметът на договора за поръчка е по-широк от този на
комисионния договор. 3) характеристики на договорите – комисионният
договор е двустранен и възмезден, а договорът за поръчка – едностранен,
безвъзмезден по правило, освен ако не е уговорено възнаграждение за
довереника. 4) естеството на мандата – при комисионния договор мандатът
се дава за извършва на сделки от името на комисионера. При договора за
поръчка довереникът действа от името и за сметка на доверителя.
ТЗ урежда няколко вида комисионен договор:
- Обикновен/del credere – дали комисионерът е гарантирал за
задълженията на третото лице или не. При обикновения комисионен договор
комисионерът не е гарантирал на доверителя за задълженията на третото
лице и няма да отговаря, ако третото лице не изпълни задълженията си по
изпълнителната сделка. При комисионния договор del credere комисионерът
гарантира, че ако третото лице не изпълни задължението си, това задължение
ще бъде изпълнено от комисионера. В този случай комисионерът има право
на допълнително възнаграждение от доверителя. Клаузата del credere е
клауза, с която комисионерът става своеобразен поръчител на третото лице.
Комисионерът поръчителства на третото лице.
- Обикновен/комисионен договор на кредит – критерий е дали
комисионерът е овластен да сключи или не изпълнителна сделка на кредит.
При комисионния договор на кредит комисионерът има право да сключи
изпълнителната сделка на кредит – да изпълни първи и след това да получи
насрещната престация. Ако третото лице не изпълни задължението си и
комисионерът е знаел или е трябвало да знае, той ще отговаря за
изпълнението от третото лице, респ. за невъзможността третото лице да
изпълни.
- Обикновен/комисионен договор, в който като страна встъпва
комисионерът – критерий дали комисионерът може да встъпи като трето
лице по изпълнителната сделка – договаряне сам със себе си. Комисионерът

не действа като представител и забраната по чл. 38 от ЗЗД не се отнася до
него. Ако комисионерът встъпи като трето лице по изпълнителната сделка,
ще възникне заплаха за интересите на доверителя (конфликт на интереси).
Законът допуска комисионерът да встъпи като страна по изпълнителната
сделка, но при наличието на няколко условия:
o Предмет на изпълнителната сделка да бъде
покупката/продажбата на стоки или ценни книги;
o Тези вещи да имат пазарна/борсова цена и продажбата да бъде
извършена по тяхната борсова/пазарна цена.
Встъпването на комисионера не се предполага. Той трябва да уведоми
доверителя, че лично продава/купува стоките. Значение: когато
комисионерът встъпва като страна, неговото възнаграждение се намалява с
½.
Задължения на страните по комисионния договор:

Комисионер:
1) Да изпълни поръчката с грижата на добър търговец и според
определеното от доверителя. Възможни са две хипотези: - да изпълни
сделката при по-изгодни условия от определените от доверителя; - да
изпълни сделката при по-неизгодни условия от определените от доверителя
или да се отклони от дадените в поръчката. При първия случай изгодите
принадлежат на доверителя. Ако обаче поръчката не може да се изпълни при
определените от доверителя условия, комисионерът трябва да го уведоми.
Ако не уведоми доверителя и сключи сделката, доверителят може да не
признае изпълнителната сделка за извършена за негова сметка, да откаже да
приеме резултатите от изпълнителната сделка. Има право на обезщетение от
неизпълнението на договора.
2) Да уведоми доверителя за всички обстоятелства при
изпълнението на поръчката, които могат да засегнат интересите на
доверителя. Когато третото лице не изпълни задълженията си по
изпълнителната сделка, доверителят може да поиска комисионерът да му
прехвърли правата по изпълнителната сделка.
3) Да даде сметка за изпълнението на поръчката и да прехвърли
резултатите, както и оригинали/копия от договори, фактури и др.под.
Доверител:
1) Да окаже необходимото съдействие за изпълнение на поръчката
от комисионера. При поискване от комисионера доверителят е длъжен да му
даде средствата за изпълнение на поръчката предварително.
2) Да приеме резултатите от изпълнителната сделка, включително и
да поеме задълженията, които комисионерът има към третото лице. При

приемането на резултатите, доверителят трябва да прегледа стоката и да
уведоми комисионера. Ако не го направи, се счита, че е приел стоката.
3) Доверителят трябва да плати на комисионера средствата,
необходими за изпълнение на поръчката, заедно с възнаграждението, което е
уговорено. ТЗ не определя мястото и времето на изплащането. Ако не е
уговорено друго, възнаграждението се изплаща впоследствие – комисионерът
престира първи. Дължи се, когато комисионерът е изпълнил задължението си
по изпълнителната сделка, дори и третото лице да не е изпълнило
задълженията си по изпълнителната сделка. Размерът на възнаграждението се
уговаря в комисионния договор, а ако такова не е уговорено, дължи се
обичайното възнаграждение. За вземането си върху възнаграждението
комисионерът има право на законен залог върху вещта, предмет на
изпълнителната сделка до получаване на възнаграждението.
Прекратяване на комисионния договор:

Комисионният договор се прекратява по общите правила за
прекратяване на договорите по ЗЗД, като се прилагат правилата за договора
за поръчка, само доколкото ТЗ не предвижда особени правила. Чл. 359 – чл.
360 ТЗ предвижда две особени правила:
1) За разлика от договора за поръчка, комисионерът няма право
едностранно да прекрати договора и да се откаже от неговото изпълнение,
освен ако е уговорено такова право. При развалянето на договора от страна
на комисионера има две особености:
- Задължително и винаги с писмено волеизявление, дори когато
комисионният договор е сключен в устна форма;
- Комисионерът не е длъжен да дава подходящ срок с покана за
изпълнение до доверителя. Договорът не се разваля незабавно с получаването
на изявлението от доверителя, а след изтичане на двуседмичен срок от деня,
който доверителят е получил съобщението за разваляне.
- След разваляне на договора комисионерът може да получи като
обезщетение само възнаграждението и направените разноски. Няма право на
обезщетение за пропуснати ползи и други вреди.
Разваляне на договора от доверителя:
- Доверителят може едностранно да прекрати комисионния
договор, като оттегли дадената поръчка на комисионера, но само ако
комисионерът не е сключил изпълнителната сделка с третото лице. След това
доверителят няма право да прекрати едностранно договора. Длъжен е да
плати уговореното възнаграждение и направените до момента разноски.

53 въпос Превозен договор – общи положения и правна уредба.
Характеристика и форма. Права и задължения на страните.
Отговорност на превозвача.
Общите положения са уредени в Глава ХХVІ от ТЗ – чл. 367 – 379 ТЗ.
С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да
превози до определено място лице, багаж, товар. От определението се
извличат страните, предметът и обектът на договора.
Страните са товародател и превозвач/пътник и превозвач. В качеството
на превозвач е търговец, който извършва превозна дейност въз основа на
лиценз/удостоверение за регистрация, издадено от компетентен държавен
орган. Товародател/пътник може да бъде всяко лице. Не е страна по договора
за превоз товарополучателят, когато не съвпада с товародателя. Но
товарополучателят може да встъпи като страна на мястото на товародателя
при определени условия. Често пъти законът не е прецизен, като означава
товародателя като превозвач.
Предмет на договора: пренасочване на товари, лица, багажи от едно
място на друго срещу възнаграждение. Договорът за превоз е търговска
сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ. Двустранен, възмезден, консенсуален по
ТЗ. По специалните закони в определени случаи може да е реален.
Общата правна уредба е в ТЗ, като е предвидено, че за отделните
видове превози с отделни закони ще се уредят особени правила:
- Превоз по шосе – Закон за автомобилните превози и Наредби на
министъра на транспорта и съобщенията;
- Железопътен превоз – Закон за железопътния транспорт, устава
на железниците на Република България и наредби на министъра на
съобщенията и транспорта;
- Превоз по море/вода – КТК;
- Превоз по въздух – в Закона за гражданското въздухоплаване.
Тези закони отменят общите правила на ТЗ. Република България е
страна по международни споразумения и договори за международни превози
и др. След приемането на страната в ЕС действат редица регламенти, които
уреждат превозните отношения. Има и няколко сключени двустранни
спогодби – с Албания, Испания, Турция и др.
Превозният договор може да се раздели на няколко вида според
няколко критерия:
- С оглед предмета на договора: превоз на багажи, товари,
пътници. Товарите са движими вещи, които имат търговска цел. Специални
закони създават отделни правила за пътниците и товарите.
- С оглед на пътното превозно средство – превоз по въздух, по
вода, железопътен превоз, мултимодален (за пренасяне на
пътник/товар/багаж – означава поне два вида превоз). За отделните видове
превози действат различни правила, уредени от специалните закони.

- От гледна точка на мястото – вътрешен и международен.
Началната и крайната точка са на територията на различни държави. Уредба
от редица специални актове (многостранни, двустранни, международни
конвенции, спогодби и т.н.);
Стопанското значение на превозния договор: чрез него търговците са
свързани помежду си, както и с потребителите си.
Сключване на превозния договор: ТЗ съдържа общите правила.
Договорът се сключва с постигането на съгласието между превозвача и
товародателя/пътника по съществените условия на договора, които са:
- Вида на превозното средство;
- Начален и краен пункт на превоз;
- Обект на превоза;
- Срок за извършване;
- Възнаграждение за превозвача.
Достатъчно е устно съгласие по същественото съдържание на договора.
За неговото сключване не е необходимо предаването на товара на превозвача.
Изисква се да се предаде билет на пътника или издаване на товарителен
документ. Издаването на тези документи не е условие за сключване на
договора. Договорът ще е сключен и без да са издадени тези документи.
Документът има само доказателствено значение за валидността на договора.
Основните документи са товарителница и товарителен запис
(коносамент). Редът за тяхното издаване, съдържание и др. се уреждат в
специални закони. ТЗ в чл. 271 урежда само значение и издаването на
товарителния запис. В морската търговия този документ се нарича
коносамент. По искане на превозвача на товародателя може да му бъде
издаден товарителен запис (може и на заповед). Издава се от превозвача.
Записът се издава след получаването на товара от превозвача. Товарителният
запис е ценна книга, след като може да бъде издаден и на заповед. В
товарителния запис на практика трябва да се възпроизведе съдържанието на
превозния договор и точно описание на това, който превозвачът е получил. С
издаването на записа се уреждат отношенията между превозвача и неговия
получател. След това превозвачът се задължава да предаде товара на
приносителя на товарителния запис. Товарителният запис замества стоката,
докато тя е на път, като дава възможност стоката да бъде предмет на
покупко-продажба (чл. 336 ТЗ). Като ценна книга товарителният запис
материализира правото на нейния приносител да получи товара в
местоназначението му. Товарителният запис не материализира правото на
собственост върху товара, а само правото да го получи. Товарителният запис
се предава на товародателя и циркулира независимо от стоката и отделно от
нея. Товародателят получава възможност да продава стоката по чл. 336 ТЗ.
Товарителницата също съдържа описание на стоката. Товарителницата
не е условие за валидно сключен договор. Разлики с товарителния запис:

товарителницата не е ценна книга и не замества товара по време на път;
товарителницата пътува заедно със стоката; товарителният запис урежда
отношенията между превозвача и притежателя на товарителния запис;
товарителницата урежда отношенията между превозвача и товародателя. Ако
е издаден товарителен запис, превозвачът се задължава да я предаде на
лицето, което му върне товарителния запис. При товарителницата в
местоназначението на стоката, превозвачът е длъжен да я предаде на лицето,
което е посочено като товарополучател в товарителницата. В момента на
нейното получаване от товарополучателя той встъпва като страна по
превозния договор на мястото на товародателя. Превозвачът не може да
изпълнява повече указанията на товародателя. Товарителницата по правило
се издава в 3 екземпляра – подписва се от товародателя и превозвача. Ако
има разминаване превозвачът трябва да направи възражение върху
товарителницата за разминаването. В местоназначаването превозвачът е
длъжен да я предаде на посочено в товарителницата лице. На получателя
също се дава екземпляр от товарителницата, след като сравни получения
товар с описания в товарителницата.
Права и задължения на страните:

Превозвач:
 Длъжен е да получи товара, като предостави превозно средство
за натоварване на товара;
 да извърши превоза в определен срок до местоназначението
съгласно уговореното в договора;
 да пази товара до предаването му на товарополучателя; в
местоназначението да уведоми получателя за пристигането на товара и да го
предаде заедно с превозните документи;
 превозвачът е длъжен да изпълнява указанията на товародателя
за връщането на товара или за предаването му на друго лице, но до момента,
в който е предал товара/товарителницата на получателя;
 по искане на товародателя е длъжен да му издаде и товарителен
запис;
 ако в местоназначението превозвачът не открие получателя или
получателят откаже да получи товара, е длъжен да го пази или да го предаде
на друг, трябва незабавно да уведоми товародателя;
 при превоз на пътници – трябва да осигури условия за
пътуването на пътниците, съобразени с разстоянието.
Права:
 може да откаже приемане на товара, ако опаковката на товара е
неподходяща;

 може да откаже да изпълни задълженията си по договора преди
да е получил възнаграждението си.
Товародател:
 Длъжен е да предаде товара в състояние, годно да издържи
превоза. Предаването на товара се извършва с натоварването му на
превозното средство на превозвача. Превозвачът няма задължение да товари
сам. Заедно с предаването на товара, трябва да даде и всички документи,
необходими за извършването на превоза.
 Да плати уговореното възнаграждение за превоза (навло) –
предплаща се. Превозвачът има право да го получи предварително. Ако
възнаграждението не се плати предварително, то трябва да се плати от
получателя на товара. За вземането си превозвачът има право на законен
залог върху товара.
Товарополучател:
 Има право да получи товара – не е длъжен да го получи;
 Ще получи товара, като подпише и предаде екземпляр от
товарителницата – от този момент той встъпва като страна по превозния
договор и трябва да изпълнява правата и задълженията по договора.
 Товарът се получава, като се разтовари превозното средство;
 Трябва да установи липси, повреди в товара и трябва да се
състави констативен протокол, ако има такива.
 След получаването на товара, трябва да го прегледа за скрити
недостатъци. При наличието на такива трябва да уведоми превозвача в срок
до 1 месец от получаването на товара.
Отговорност:
Чл. 373 от ТЗ предвижда общи правила, а в специалните закони са
предвидени особени правила.
 Превозвачът отговаря за изгубването, погиването или
повреждането на товара, докато е на път.
 Превозвачът носи отговорност и за забава при извършването на
превоза. Превозвачът може да се освободи само ако докаже, че повреждането
на товара се дължи на непреодолима сила, на качеството на товара,
неподходяща опаковка, ако при получаването на товара е направил
възражение на товародателя. Ако при извършване на превозването е
използвал други превозвачи, отговаря за техните действия до предаването на
товара.
За отговорността на превозвача ТЗ предвижда едногодишна давност.
През този период могат да се предявят искове за вреди срещу превозвача.

Отговорността на товародателя не е уредена, следователно се прилагат
общите правила на ЗЗД.
54 въпрос Договор за автомобилен превоз

Особени правила са уредени в Закона за автомобилните превози от
1999г. (очаква се нов закон); Наредби на Министъра на транспорта.
ЗАП урежда общите правила на договора за автомобилен превоз, а с
наредби се уреждат особени правила за отделните видове автомобилни
превози.
В глава V от ЗАП са уредени договор за автомобилен превоз на
пътници и договор за автомобилен превоз на товари. Уредбата не е детайлна
и цялостна. Само някои правила:
При превоз на пътници – 2 правила:
 ЗАП урежда две особени задължения на превозвача:
o Да издаде превозни документи на пътника (билет). Може да бъде
поименен (не може да се преотстъпва) и на приносител (може да се
преотстъпва, но до започване на превоза).
o Да издаде багажна разписка за всеки багаж, приет в багажното
отделение на автобуса, която трябва да съдържа данни за превозвача, име и
адрес на пътника. След това превозвачът трябва да върне багажа на лицето,
което му върне багажната разписка.
o Ако има непотърсен багаж, той трябва да се пази в рамките на 3
месеца за сметка на пътника
 Правила за отговорност на превозвача по договора:
o Превозвачът носи отговорност за живота и за всяко телесно или
психическо увреждане на пътниците, вследствие злополука във връзка с
превоза – не само докато пътникът се намира в превозното средство, но и по
време на качване/слизане; при товарене на багажи; когато е причинено от
негови служители; поради дефекти на превозното средство. Превозвачът се
освобождава на същите основания, както и по ТЗ и когато вредите са
настъпили в резултат единствено на виновно поведение на пътника.
o Отговорност за повреди, липси на багажи. Изгубен е този багаж,
който не е предаден в 14-дневен срок от неговото потърсване. Превозвачът
отговаря до размера на причинените вреди, но не повече от 1000 лева за една
багажна единица.
Договор за автомобилен превоз на товари:
Законът означава товародателят като изпращач. Особени правила:
Договорът е реален. Освен съгласието на страните за сключването му е
необходимо предаването на товара. Според проф. Голева договорът е
консенсуален.

Страните подписват товарителница, която има задължително
съдържание. Възпроизвежда договора за превоз. В 3 екземпляра. Един остава
в товародателя. Другите 2 пътуват с товара. Един екземпляр се предава на
товарополучателя. При несъответствие в описанието на товара в
товарителницата и получения се съставя констативен протокол.
Задължения на товародателя:
Едновременно с товара трябва да предаде всички документи за товара.
В ЗАП меренето, товаренето и разтоварването се извършват от
товародателя/товарополучателя.
Отговорност на товародателя и превозвача:
Важат правилата на ТЗ. Предвидено е и едно допълнително основание
за освобождаване от отговорност на превозвача: когато причинените вреди се
дължат от виновно поведение на товародателя или недостатък на товара.
Товарът е изгубен, ако не е доставен до 30 дни от уговорения срок за
доставка. Ако не е уговорен срок, до 60 дни след предаването му за превоз.
Определяне на обезщетението: обезщетението се определя според
пазарната или обичайната цена на товари от същия вид и качество на мястото
и по времето, когато и където е приет за превоз. Обезщетението за липса на
товар е в размер на вредата, но не повече от 8,33% единици за 1 кг единица.
Отговорността на превозвача се реализира чрез рекламационно
производство. Товародателят има право да предяви рекламация – писмено
искане към превозвача да обезщети вредите, които са посочени в
искането/рекламацията. При предявяване на рекламацията превозвачът ще
реши дали да я уважи или не. Целта на това производство е доброволно
уреждане на спора от страните по договора. Предявяването на рекламацията
обаче не е условие за предявяване на иск от увредената страна към
превозвача. Увреденият може да избере дали да предяви иск или рекламация.
Значението на рекламацията се изразява в това, че докато трае
рекламационното производство се спира погасителната давност за
предявяване на искове срещу превозвача.
55 въпрос Договор за железопътен превоз

Уредба – в ЗЖТ, наредби на Министъра на транспорта.
Правилата са специални по отношение на общите правила на ТЗ.
Поотделно са уредени правилата за договора за железопътен превоз на
пътници и за договора за железопътен превоз на товари. Договорът за
железопътен превоз на товари е реален и се сключва с предаването на товара
на превозвача от товародателя. Договорът за железопътен превоз на пътници
е консенсуален.

Уредено е специално рекламационно производство в случаите, когато
товародателят/пътникът са понесли вреди. Имат 6 месеца за предявяване на
рекламацията. При вътрешен превоз – 6 месеца, а при международен – срокът
е уреден в международните договори. Рекламацията се предявява в писмена
форма. Целта е доброволно уреждане на отношенията за причинените вреди.
Трябва да се посочи предмет и размер на обезщетението, което се
претендира. Предявяването на рекламацията спира срока на погасителна
давност за предявяване на искове, но е условие за предявяване на иск за
обезщетение на вреди. Увреденият първо трябва да предяви рекламацията,
което е абсолютна предпоставка за предявяване на иск в съда. Ако бъде
отхвърлена рекламацията, увреденият ще има право да подаде иск в съда.
56 въпрос Спедиционен договор – общи бележки. Спедиционен

договор и спедиционна дейност. Съдържание на спедиционното
правоотношение. Договорната отговорност на страните.
Погасителна давност.
Спедиционният договор е много близък до комисионния договор.
Уредба – глава ХХV от ТЗ (чл. 361 – 366). За неуредените въпроси се
прилагат разпоредбите за комисионния договор – чл. 361 ТЗ.
Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу
възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор
за превоз на товари.
Спедиционният договор може да се разглежда като разновидност на
комисионния договор. Общото между тях е, че и при двата договора едно
лице извършва правни сделки от свое име, но за сметка на друго лице –
косвено представителство. Разлика има във вида на сделките, които
спедиторът извършва от свое име, но за сметка на доверителя. При
спедиционния договор предметът е сключването на договор за превоз на
товари.
Страни: 1) спедитор; 2) доверител.
Спедитор – специализиран търговец за препращане на стоки от едно
място на друго. Това е специфична стопанска дейност, която изисква
специални познания.
Доверител – обикновено търговец, продал/купил стоки и се е задължил
да ги пренесе от едно място на друго.
Целта на спедиционния договор е производителите да се освободят от
организирането на превоза на тази стока до пазара (най-често извън
страната), от разтоварване на стоката.
За спедиционния договор се прилагат правилата за комисионния
договор: сключват се 3 сделки: 1) възложителна – спедиционния договор, 2)
изпълнителна – договор за превоз на товари, 3) отчетна.
Задължения на спедитора: както и на комисионера.

Задължения на доверителя: както и на доверителя.
Особеност: кратка 1-годишна погасителна давност за обезщетение за
вреди.
57 въпрос Договор за застраховка
1. Общи бележки – правната уредба на договора за застраховка е в чл.
380-418 ТЗ (морската застраховка е уредена в КТМ), а режимът на
застрахователите е уреден в Закона за застраховането (ЗЗ).
1.1. Определение, според чл. 380, с договора за застраховка
застрахователят се задължава да поеме определен риск и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати на застрахования или на 3то получаващо
лице застрахователно обезщетение или застрахователна сума, а
застрахования се задължава да заплати премия.
1.2. Договорът е двустранен, възмезден, формален (сключва се
във вид на застрахователна полица или на друг писмен акт). Това е
алеаторен договор, тъй като обемът на престацията на застрахователя не е
известен в момента на сключване на договора.
1.3. Договорът за застраховка не е разновидност на друг вид
договор и има различни особености. Страните не изпълняват задълженията
си едновременно, а по различно време, т.е. много от общите правила за
двустранните договори не се прилагат – възражение за неизпълнен договор,
разваляне и т.н.
1.4. Страни – застраховател и застрахован. Застрахован може да
бъде всеки. Особено място заема фигурата на застраховащия – той не е
задължителна фигура при застраховането (става дума за застраховане за
чужда сметка). Застраховащият е страна по договора и дължи
застрахователните премии, предмет на застраховането обаче са блага (лични
или имуществени) на друго лице – застрахован, който при настъпване на
застрахователното събитие ще получи застрахователната сума.
Застрахователят е търговец, тъй като застрахователният договор е абсолютна
търговска сделка. Застрахователят е търговец със специален предмет на
дейност – чл. 4, ал. 2 ЗЗ: Застрахователят не може да осъществява друга
търговска дейност, включително охранителна. Чл. 6 определя предмета на
застрахователя като застраховане, презастраховани и комбинация между тях.
Застраховането е сключване по занятие на застрахователни договори. Ал. 3
на чл. 6 ЗЗ въвежда забрана за извършване на имуществени и лични
застраховки (живот и злополука) от един застраховател, т.е. застрахователят
може да извършва само един от тези два вида застраховки по занятие.
Изисквания към застрахователя:
1) Застраховател може да бъде:
а. АД (при определен размер на капитала, видове
акции, активи и пасиви); При застрахователите АД има специални
изисквания за капитала – за лични застраховки минимум 2 млн. лв., за

имуществени – 3 млн. за презастраховане – 4. При тях капиталът трябва да се
събере само чрез парични вноски и да бъде изцяло внесен към момента на
подаване на заявление за издаване на разрешение. Такова застрахователно
дружество може да емитира само поименни акции.
б. Взаимозастрахователна кооперация – това е
кооперация, всички членове, на която са и застраховани лица. Минималният
брой учредители е 500.
в. Клон на чуждестранен застраховател.
2) Застрахователят трябва да е лицензиран, т.е. трябва да
му се издаде разрешение, което е индивидуален административен акт.
Националният съвет по застраховане, който е административният орган,
издаващ разрешението, преценява не само законосъобразност, но и
целесъобразност. Застрахователите възникват не по нормативно-контролната,
а по разрешителната система.
3) Разрешението определя правоспособността на
застрахователя – могат да се извършват само такива дейности, които са
включени в разрешението. То е и част от фактическия състав на
учредяването.
59
въпрос задължения на страните
Застрахован може да бъде всеки. Особено място заема фигурата на

застраховащия – той не е задължителна фигура при застраховането (става
дума за застраховане за чужда сметка). Застраховащият е страна по договора
и дължи застрахователните премии, предмет на застраховането обаче са
блага (лични или имуществени) на друго лице – застрахован, който при
настъпване на застрахователното събитие ще получи застрахователната сума.
Застрахователят е търговец, тъй като застрахователният договор е абсолютна
търговска сделка.
2) Задължения на
застрахования (общ преглед):
а. Да заплати застрахователната премия.
б. Да съобщи на застрахователя при сключването на
договора и след това за обстоятелства, които имат съществено значение за
естеството и степента на риска.
в. Да не причинява събитието.
г. Само при имуществените застраховки – да
подържа вещта в изправност като взема необходимите предпазни мерки. Това
са тези мерки, които са предписани от застрахователя или друг орган (напр.
противопожарни и други технически органи).

До тук са задълженията преди настъпване на застрахователното събитие.
д. Да съобщи на застрахователя за събитието и
причините, които са го породили.
е. Да допусне застрахователя да направи оглед и да
му даде необходимите документи и сведения, свързани с установяването на
събитието и размера на вредите.
ж. Да съд 1) Задължения на застрахователя.
Той има едно основно задължение: да предостави застрахователното
обезщетение, т.е. при настъпване на застрахователното събитие, което засяга
застрахователния риск, който е покрит да изплати застрахователно
обезщетение при имуществените и застрахователната суми при личните
застраховки. Според някои автори това задължение има 2 фази, като първата
фаза е преди възникване на застрахователното събитие. За да възникне това
задължение обаче трябва да има настъпило някакво застрахователно събитие,
т.е. то е в латентно състояние до настъпване на събитие. Следователно не е
коректно да се говори за две фази, защото няма задължение, което да се
изпълни принудително да настъпване на застрахователното
събитие.Съдейства на застрахователя за ограничаване на вредите.
58
въпрос Съществени елементи на застрахователното
правоотношение са:
4.1. Застрахователно обезпечение – задължение на
застрахователя да заплати застрахователното обезщетение или
застрахователната сума при настъпване на застрахователното събитие.
Според чл. 390 обезпечението се нарича застрахователно “плащане”. То има
следните особености:
1) Застрахователното обезпечение и задължението за
плащане не покрива пропуснатите ползи, освен ако това е уговорено. Това не
е вярно при застраховката гражданска отговорност.
2) Застрахователното обезпечение не може да е по-високо
от размера на т.нар. застрахователна сума.
4.2. Застрахователен риск – без риск няма застрахователен
интерес. Според проф. Герджиков наличието на застрахователен риск е
условие за действителността на застрахователния договор. Неговият размер е
във връзка със застрахователната премия. Риск е възможността от
накърняване на застрахованото благо от застрахователното събитие.
1) Особености на риска:

а. За да има риск трябва да съществува опасност от
накърняване на благото, ако опасността вече е настъпила или е отпаднала то
риск няма;
б. Съществува несигурност и неизвестност по
отношение на настъпването на опасността – това определя алеаторния
характер на договора. Тази неизвестност може да е абсолютна (при
застраховка при кражба) или относителна (при застраховка живот – ще
настъпи събитието, но не е ясно кога).
в. Случайност – настъпването на риска трябва да е
без проявление на съзнателната воля на заинтересованото лице – чл. 390, ал.
4.
2) Видове рискове:
а. Според източника:
- от човешко действие;
- от проявление на природни сили.
б Според броя на събитията, който се покрива:
- индивидуален , когато се покрива определен
риск;
- универсален, когато се покрива повече от 1
риск.
3) Рискове, които не се покриват:
а. изхабяване на вещта с оглед на нейното
обикновено използване;
б. увреждане на вещта с оглед на нейни недостатъци;
в. военен риск.
4) Застрахованият има задължение да каже предварително
за обстоятелствата, които са съществени за настъпване на застрахователно
събитие и размера и естеството на риска. За да се избегнат спорове, кои
обстоятелства са съществени за настъпване на риска и кои не законодателят е
предвидил в чл. 383, ал.2, че: За съществени се смятат обстоятелствата,
за които застрахователят е поставил писмено въпрос. Това правило е
въведено, защото застрахователя е професионалист и той може най-добре да
прецени предварително кои обстоятелства биха оказали въздействие върху
размера и естеството на риска. Според ал. 3 на чл. 283: Неотговарянето на
въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е
основание за недействителност или за изменение на договора. Следователно
ако са поставени въпроси, които не засягат съществени за риска
обстоятелства, то неотговарянето на тях няма да доведе до неблагоприятни
последици за застрахования. Предвиден е обаче специален режим при
неизпълнение на задължението за отговаряне на въпроса за съществуването
на съществени обстоятелства (чл. 384 и 385). Режимът е диференциран в
зависимост от това дали застрахования е действал съзнателно или не:

а. Ако застрахованият е действал съзнателно
(обхваща се както активно, така и пасивно поведение – обявил неточно или
премълчал):
- И обстоятелството е толкова важно, че
застрахователят не би сключил договора ако го е знаел, то последният има
преобразуващото право да прекрати договора в 1месечен срок от узнаването
му. Тъй като става дума за виновно поведение застрахователя има право да
задържи платената застрахователна премия, а ако не е платена, то има право
да иска плащането й за периода до прекратяване на договора, колкото се
дължи (ако се дължи за година – за годината, ако се дължи изцяло – за
цялото).
61 въпрос
имуществено застраховане
1. Общи бележки.
Предмет на имуществените застраховки винаги е имуществено благо,
оценяемо в пари. Съществуват различни видове имуществени застраховки в
зависимост: 1) вида на застрахованото благо; 2) рисковете; 3) юридическият
факт, който поражда застрахователното правоотношение – в момента няма
задължително имуществено застраховане.
2.Застрахованият е лицето, което има правен интерес от застраховката
– той може да е носител на вещното право на собственост, но и лице, което
отговаря за веща – наемател, превозвач, спедитор, комисионер,
влогоприемател и т.н. При сключването на договора от представител без
представителна власт са предвидени специални правила в чл. 395 ТЗ,
различни от общия режим на 42 ЗЗД. ТЗ в ал. 1 на чл. 359 предвижда лична
отговорност на мнимия представител за плащането на застрахователната
премия. Езикът на разпоредбата не е много точен, защото този, който от свое
име застрахова чуждо имущество не е пълномощник, но правилото се
тълкува корективно спрямо заглавието на разпоредбата. Ако премията е
платена мнимопредставлявания може да санира договора и след настъпване
на застрахователното събитие – ал. 2. Ал. 1 е в интерес на застрахователя, а
ал. 2 в интерес на застрахования.
3. Едно от основните понятия при имущественото застраховане е
застрахователната стойност. Тя е горната граница, до която може да достигне
застрахователната сума и застрахователното обезщетение. Застрахователна
стойност обаче не е легален, а доктринален термин, в чл. 396, ал.1 се говори
за действителна стойност: Сумата, срещу която се застрахова
имуществото, не може да надвишава действителната му стойност. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същото качество. Във връзка с

действителната стойност се поставя един въпрос, който не е изяснен, към кой
момент се определя тази стойност: 1) към момента на сключване на договора;
2) към момента на настъпване на вредите. Според Калайджиев
действителната стойност се определя към втория момент като се изчисляват
амортизациите и направените разноски да подобрения подобрения. За
установяване на действителната стойност застрахователя може да прегледа
имуществото и към 2то момента. Застрахователната стойност е неделимо
свързана с други 2 понятия:
3.1. Надзастраховане – когато застрахователната сума е по-
голяма от застрахователната стойност. Застрахователната сума е по начало
сумата, която застрахователя трябва да заплати при настъпване на
застрахователното събитие. В случай на надзастраховане застрахователят
има право да намали застрахователната сума до размера на застрахователната
стойност, като договорът остава валиден (според проф. Герджиков това е
хипотеза на частична недействителност). Ако застрахователното събитие не е
настъпило, но има надзастраховане – намаляването на застрахователната
сума става с намаляване на бъдещите премии. Ако застрахователното
събитие настъпи и има надзастраховане застрахователя не е длъжен да върне
разликата между застрахователната сума и застрахователната стойност, освен
ако застрахования е добросъвестен (не е знаел за надзастраховането), като
добросъвестността се предполага.
Според Кацарски регламентирането на надзастраховането е с цел да се
покрие пазарната разлика между сключването на договора (тогава се
определя обезщетението) и погиването на веща (тогава се определя какво ще
се плати). Застрахователното обезщетение се изчислява спрямо пазарната
стойност не на погиналата, а на една нова вещ, тъй като застрахованият не
продава веща, а я застрахова, т.е. има интерес да може да я купи нова.
Проф. Герджиков вижда един по-особен случай на надзастраховане,
когато застрахования сключи за една вещ срещу едно ш също
застрахователно събитие застрахователен договор с повече от един
застраховател. Според него обаче макар и тази хипотеза да не е уредена в
закона и в този случай трябва да се приложи правилото на чл. 396, ал.1.
3.2. Подзастраховане – обратно съотношение застрахователната
сума е по-малка от застрахователната стойност. Ако има подзастраховане
договорът е действителен. Ако цялото застраховано имущество погине
застрахователя плаща пълния размер на застрахователната сума. Въпросът е
какво трябва да се плати при повреда или частично погиване. Има 2 правила:
1) Основно правило – пропорционално. Застрахователното
обезщетение се определя от съотношението между застрахователната сума и
застрахователната стойност към момента на застрахователното събитие.
Според Кацарски в този случай се плаща съответната част от определеното

обезщетение и застрахователното правоотношение продължава да
съществува.
2) Правило на обезщетение срещу първи риск (то трябва да
се уговори изрично) – застрахователното обезщетение трябва да покрие
цялата вреда до размера на застрахователната сума. Идеята при застраховка
срещу първи риск според Кацарски е да се получи при първият риск
максималното възможно обезщетение – плаща се пълният размер на вредата,
но не повече от застрахователната сума и правоотношението се прекратява.
Според Кацарски при “обикновените застраховки” се покриват всички
рискове за определен период, при застраховките срещу първи риск се
покрива само първият риск. При плащане не се възстановява покритието до
първоначалния размер, но това може да се уговори (става дума за
револвираща застраховка; подобно на револвиране са абонаментните
застраховки - напр. покритието се подновява за всеки отделен превоз, но в
рамките на отделните застраховки няма револвиране).
4. При имуществените застраховки има някои особени задължения на
застрахования и на застрахователя.
4.1. Задължение на застрахования по чл. 388 ТЗ за предприемане
на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди.
Застрахованият е длъжен да има не само пасивно поведение - да не
предизвиква тези вреди, но и активно поведение – да предприема мерки, като
е длъжен да спазва указанията на застрахователя и на компетентните органи
за отстраняване на източници опасни за предизвикване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки.
4.2. Основно задължение на застрахователя е да плаща
застрахователно обезщетение, чиито размер зависи:
1) от застрахователната сума, която е посочена в договора и
не може да е по-голямо от нея;
2) от застрахователната стойност – действителната
стойност на веща към момента на застрахователното събитие;
3) от размера на вредите към момента на застрахователното
събитие, като не може да е по-голямо от техния размер. Вредите трябва да са
пряка последица от застрахователното събитие. При имуществените
застраховки застрахователя не дължи обезщетение за пропуснати ползи, а
само за претърпени загуби – чл. 390, ал. 3. Това правило е диспозитивно и
страните могат да уговорят друго.
4.3. Застрахователят трябва да заплати на застрахования
обезщетение за разходите, които е направил за ограничаване на вредите ако е
действал с необходимата грижа (по принцип на добрия стопанин), дори
усилията му да са останали напразни. Става дума за разходи, направени след
настъпването на застрахователното събитие.

4.4. Застрахователят се освобождава от задължението си за
застрахователно обезщетение, ако застрахователното събитие е предизвикано
умишлено от бенефициера или застрахования.
4.5. В закона не е уговорен срок за плащане на застрахователното
обезщетение, като по начало този срок се урежда в договора. В защита на
застрахования съществува императивното правило на чл. 399, ал. 1, изр. 2:
Срокът не може да бъде по-дълъг от петнадесет дни и започва да тече от
деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 389. Това
правило не е достатъчно, защото, за да се изпълни задължението по чл. 389,
ал.1 да представи поисканите от застрахователя документи, е необходимо
доста време, тъй като практиката показва, че застрахователите изискват
представяне на доста документи, техническото подготвяне, на които отнема
време.
5. Прехвърля на застрахователното правоотношение при
имуществените застраховки става по силата на чл. 401, ал. 1: Ако
застрахованото имущество бъде прехвърлено, правоприемникът встъпва в
правата по договора, освен ако е уговорено друго. По начало
застрахователното правоотношение включва права и задължения така че
прехвърлянето му трябва да е съвкупност от цесии и замествания в дълг, но
такива договори не се сключват, а последиците настъпват директно.
Правилото разбира се е диспозитивно и страните могат да уговорят и друго.
Независимо, че има прехвърляне на задължения от стария на новия
собственик на имуществото не е необходимо да се иска съгласие от
застрахователя, което би било необходимо в хипотезите на чл. 101 и 102 ЗЗД.
До нотификацията застрахователя може да търси застрахователните премии
само от праводателя. За да се гарантира застрахователя при прехвърлянето,
законът въвежда правилото, че за вноските изискуеми преди прехвърлянето
има солидарна отговорност между прехвърлителя и приобретателя.
Застрахователя може да противопостави всички възражения, които е имал
към стария на новия собственик. Законът дава възможност (за разлика от
ЗЗД) на застрахователя и на правоприемника да се откажат от
застрахователния договор с предизвестие направено не по-късно от 30 дни
след узнаване на прехвърлянето.
62 въпрос застраховка живот и застраховане

с/у злополука
2.3. Видове лични застраховки – основно 2 вида:

1) Застраховка “живот”. В зависимост от вида на риска има
няколко вида застраховка “живот” – при смърт, доживяване или смесени

между тях. При застраховката при смърт, рискът който се покрива е смъртта,
застрахователната сума се плаща, когато застрахования почине. При
застраховката доживяване идеята е лицето да доживее до определена възраст,
ако не я доживее то не получава застрахователната сума. Застраховките
“живот” най-често са със смесен характер и за двата риска.
При застраховката живот има особеност със застрахователните премии
(по принцип размерът на премиите се определя от размера и характера на
риска), тъй като при тях с рискът се увеличава с увеличаване на възрастта, а
премиите трябва да са еднакви. Премията се определя сложно от специалисти
актюери.
Личният характер на застраховката е основание за забрана на
принудително изпълнение от страна на застрахователя за застрахователната
премия. В такъв случай застрахователя трябва да покани писмено
застрахования да плати премията в срок, който не може да е по-малък от
1месец от получаване на поканата. Ако пак застрахования не плати
застрахователя може да развали договора. Ако премията не е платена за срок
от 2 години, застрахователя може да намали застрахователното обезщетение
до откупната стойност (премийната резерва).
В полза на застрахования възниква преобразуващото право да иска от
застрахователя да плати откупната стойност, ако е плащал редовно 2 години
премии, т.е. той може да прекрати договора и да иска плащане. Размерът на
откупната стойност, условията, при които ще се формира и начина на
изплащане следва да се определят в договора – чл. 418, ал. 2. Според ал. 3:
Ако застраховката е сключена в полза на трето лице и то е заявило, че
приема уговорката в негова полза, право на откупната стойност има
третото лице.
2) Застраховка срещу злополука. Предмет е здравето,
телесната неприкосновеност и трудоспособността на лицето. Тази
застраховка може да се комбинира със застраховките “живот”. Страните са
като при застраховката “живот”, като важи същата уговорка за юридическите
лица. Срокът на застраховката се уговаря свободно между страните. Най-
често застрахователната премия се изплаща еднократно. С тази застраховка
се покриват различни рискове, които се уговарят в договора. И при тези
застраховки не се покриват някои рискове – т. 2 и 4 на чл. 416. Тази
застраховка също няма обезщетителен характер.
3) Застраховка “живот” и “злополука” в полза на 3то лице –
уредена е при личните застраховки. Това е типичен договор в полза на 3то
лице – застрахователната сума и откупната стойност се получава не от
застрахования, а от 3то лице бенифициер. Застрахователния договор се
сключва по общите правила за договор в полза на 3то лице. Страните са
застрахования и застрахователя. Особена хипотеза е предвидена в чл. 414, ал.
2: Ползващото се лице трябва да даде своето писмено съгласие, ако

застраховката е върху живота на трето лице. Тук става дума за договор в
полза на 3то лице върху живота на лице, различно от застрахования и
бенифициера – при смърт на Х обезщетението се получава от Y. Действието
на договора се определя от общите правила за договор в полза на 3то лице –
бенефициерът получава правата си сключването на договора, но той трябва
да приеме уговорката в негова полза, за да се ограничи възможността на
застрахования да промени бенифициера. Бенефициерът може да е определен
или определяем. Има няколко диспозитивни правила в закона:
а. Застраховка в полза на децата – отнася се за всички
деца и за родените след сключване на договора.
б. Застраховка в полза на съпругата – правото
принадлежи на лицето, което е в брак към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
в. Ако има повече от 1 бенифициер и ако не е
уговорено друго те имат равни права.
г. Придобиването на права от бенифициера е с
деривативен характер, поради което застрахователната сума не е елемент от
наследствената маса на застрахования. Ако наследникът е бенифициер и се е
отказал от наследството има право да получи застрахователната сума.
д. Законът урежда и конкуренцията правата на
наследниците на застрахования и наследниците на бенифициера.
Конкуренцията по правило е в полза на наследниците на застрахования,
освен ако бенефициерът не го е надживял. Ал. 6: Ако третото ползващо се
лице почине преди застрахования, застрахователната сума се изплаща на
застрахования (правилото е диспозитивно).
е. Ал. 8 урежда конкуренцията между кредиторите на
застрахования и на бенифециера. Когато кредиторите на застрахования с
павлов иск отменят застрахователния договор, те могат да търсят от
бенифициера само застрахователните премии, но не и застрахователната сума
(иначе би имало неоснователно обогатяване).
ж. Ал. 7 предвижда специална хипотеза за изгубване
на правата на бенифециера: Третото ползващо се лице губи правата си по
договора, ако умишлено е причинило застрахователното събитие. Това е
израз на общото за застрахователното право правило.
4) Застраховка върху чужд живот или чужда телесна цялост
– чл. 412. Предмет на този договор е живота или телесната цялост на лице
различно от застрахования. Тъй като се смята, че това в известна степен е
неморално, законът изисква писмено съгласие на 3тото лице за действие на
договора. Съгласие не е необходимо, когато става дума за съпруг, възходящ
или низходящ. Поради неморалност, рискът смърт на малолетен или на
недееспособно лице не може да се покрива с такава застраховка и ако се
сключи тя е нищожна. При настъпването на такова събитие застрахованият е

длъжен да получи премията. Ако застрахованият почине преди 3тото лице
договорът се прекратява, а наследниците на застрахования могат да получат
премийния резерв ако премии са плащани поне 2 години (диспозитивно
правило). Ако след сключването на договора 3тото лице се противопостави
писмено, застрахователя е длъжен да прекрати договора (независимо от
първоначалното съгласие на лицето).
5) Взаимнозастраховане – чл. 413: Договор за взаимно
застраховане могат да сключат съпрузи, лица в родствена връзка и
съдружници в дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и
договорите, както и съдружници в събирателно дружество. Идеята е, че
при настъпване на застрахователното събитие спрямо едното лице другото
получава сумата. Може да става дума за застраховки “живот”, “злополука”
или смесени. Те приличат както на застраховките в полза на 3то лице, така и
на застраховката “живот” по чужд живот. За разлика от тях лицата, които
сключват взаимните застраховки са страни по застрахователното
правоотношение. С този тип застраховки могат да се покриват различни
рискове. Страни по такъв договор могат да бъдат съпрузи, лица в роднински
връзки и съдружници в ГД и СД. Особеното при тези застраховки, е че
възниква една общо застрахователно правоотношение, по което правата
възникват за всички лица и за това се смята, че задълженията са неделими
(това не е уредено изрично). Ако 1 от лицата не плати премията
застрахователя може да прекрати целия договор. Ако някои от
застрахованите укрие важно обстоятелство или не уведоми застрахователя за
настъпило събитие последиците са за всички. Законът предвижда разделяне
на взаимните застраховки при развод (единното застрахователно
правоотношение се превръща в 2 отделни), това правило не се прилага ако
застраховката е сключена в полза на дете от прекратения брак. Интересно е
дали това правило намира приложение при останалите хипотези на взаимни
застраховки. При прекратяване на дружество според Кацарски няма
разделяне на правоотношенията, тъй като няма достатъчно сходство с
отношенията между съпрузи. Родството се прекратява при пълно
осиновяване (с изключение на някои връзки като забраната за брак), а при
родство от осиновяване то се прекратява с прекратяване на осиновяването. И
в този случай според Кацарски прекратяването на връзката следва да води до
прекратяване на застраховката, тъй като отпада причината за създаването й.
63 въпрос гражданска отговорност

1. Застраховка
гражданска отговорност.
1.1. Общи бележки. Застраховката гражданска от отговорност
(ЗГО) е уредена в чл. 405 – 409 ТЗ. Тя може да бъде договорна и

задължителна. Най-честият пример е задължителна ЗГО за собствениците на
МПС.
1) Предмет на закрила е имуществото на застрахования
като цяло, а рискът, който се покрива е опасността от възникване на
задължение за обезщетение в тежест на застрахования при непозволено
увреждане.
2) За разлика от имуществените застраховки ЗГО покрива
всякакви вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи (става дума за вреди
причинени на 3тото лице).
3) Застрахователното събитие е извършването на деликт от
застрахования – чл. 45 ЗЗД, но и 49 и 50 (Според Кацарски ЗГО покрива
всички състави на деликтна отговорност).
4) При ЗГО не се говори и не съществува понятие
застрахователна стойност и не е възможно под и надзастраховане.
5) Задължението на застрахователя е за плащане на
застрахователната сума. Особеност е, че вземането на застрахования за
застрахователната сума не подлежи на принудително изпълнение (то е
несеквестируемо).
5) Давността при тази застраховка е 5 години (при всички
останали застраховки – 3 г.)
1.2. Действие на договора за ЗГО – съществуват 3 типа
отношения:
1) Отношения между застрахования и 3тото увредено лице.
За да възникне задължението на застрахователя за плащане на
застрахователната сума трябва да има деликт и да е възникнало вземане на
3тото лице за вреди, причинени от деликт. Тъй като отношенията между
застрахования и 3тото лице рефлектират и в отношенията между
застрахования и застрахователя (тъй като 3тото лице има пряк иск срещу
застрахователя), законът изисква ако се постигне спогодба между
застрахования и 3тото лице или застрахования признае задължението, тези
действия да имат значение за застрахователя само ако той ги одобри (тъй
като съществуват възможности за симулация).
2) Отношения между застрахования и застрахователя.
Застрахования има задължение за уведомяване в 7дневен срок от настъпване
на застрахователното събитие. В същият срок е длъжен да уведоми
застрахователя ако срещу него е предявен иск, както и за плащания, които е
извършил на 3тото увредено лице. Ако срещу застрахования се предяви иск
от 3тото лице, застрахования е длъжен да привлече застрахователя в процеса,
за да може последния да направи своите възражения или да одобри
спогодбата или признаването на задължението от страна на застрахования.
Ако застрахования е платил на 3тото лице той има право да иска плащане от
застрахователя.

3) Отношения между 3тото лице и застрахователя.
Характерно е, че увредения има пряк иск към застрахователя, т.е. може, без
да е предявил претенция към делинквента да се обърне към застрахователя.
На свой ред застрахователя може да противопостави на 3тото лице
възражения, които произтичат от застрахователния договор, както и
възражения на застрахования към 3тото лице. Единственото възражение,
което не може да прави е това по чл. 389, защото в противен случай
застрахователят ще може да бави необосновано плащането като изисква нови
и нови документи. Застрахователят отговаря пряко към 3тото лице дори
когато застрахования е действал умишлено. В тази хипотеза той има регресно
вземане келя, защото идеята на застраховката е да не плаща той.
72 въпрос Менителница
. Характеристика.
1) Менителницата е търговска, конститутивна ЦК, която
материализира парично вземане.
2) Тя е едностранна, формална сделка, с която издателят
нарежда платецът да заплати определена сума пари на поемателя. Страните
по менителницата са същите като при търговската асигнация – издател,
поемател и платец. Тези лица трябва да се дееспособни (лицата, които са
задължени по менителницата). Не е необходимо те да са търговци или да
имат друго специално качество. Издателят на менителницата може да е
платец или поемател.
Поставя се въпросът могат ли непълнолетните или ограничено
дееспособните да издават менителници – според Ан. Антонова е възможно
ако може да се реализира хипотезата на чл. 73, ал. 2 СК (напр. ако по този
начин се отложи плащането от непълнолетния). Друг въпрос, който стои е
дали може менителницата да бъде подписана от недъгав или неграмотен по
правилата на ГПК – според Ан. Антонова по-скоро не.
По менителницата се развиват 3 правоотношения, подобни на тези при
търговската асигнация: 1) външно отношение между платеца и поемателя; 2)
валутно правоотношение между издателя и поемателя и 3)отношение на
покритие между издател и платец.
3) Менителницата е извънсъдебно изпълнително
основание.
2.3. Видове менителници (обща характеристика):
1) Обикновена и ректа менителница (поименна ЦК);
2) Пълна и бланкова менителница;
3) Домицилирана менителница и менителница с
домицилиат;

4) Менителница издадена срещу издателя и менителница,
при която издателят е поемател.
2.4. Реквизити – менителницата следва да съдържа 8 реквизита.
Проф. Павлова дели съдържанието на менителницата на текст т.1 и т. 3-8, и
контекст т. 2. Липсата на някои от тях е пречка менителницата да породи
действие:
1) Наименованието "менителница" в текста на
документа на езика, на който е написан – думата менителница трябва да е
написана в текста, а не като заглавие. Текстът следва да изглежда като:
“Платете по тази менителница 50 лв. на Иван на 1 май”. Ако менителницата е
на китайски, то “менителница” трябва да е изписано на китайски.
Изискването е в текста на документа да присъства думата менителница, а не
сходно на нея понятие “трата” или “полица”.
2) Безусловно нареждане да се плати определена сума
пари – това е най-важното изискване, което разкрива характера на сделката,
нареждане от издателя до платеца. Никакви условия не следва да бъдат
включени в менителницата. Нареждането за плащането трябва де се отнася за
определена сума пари, може и в чужда валута. Сумата трябва да е
определена, а не определяема. Поставя се въпросът ако сумата е във валута, а
се иска равностойността в левове към кой момент се определя тази сума – по
принцип към денят на издаването, а според проф. Павлова ако е уговорено
може и на падежа (това виждане противоречи с изискването сумата да е
определена). Трябва да има само една сума. Възможно е сумата да е написана
с думи или с цифри, между които да има разлика, в този случай се дължи на
сумата изписана с думи. Ако сумата е написана няколко различни пъти по
различен начин – важи най-малката сума.
3) Името на лицето, което трябва да плати (платец) – по
начало всяко дееспособно лице, като може да бъде и издателят. По принцип
достатъчно е лично и бащино или лично и фамилно име, като е възможно да
се използва и псевдоним ако е легално закрепен. Според Антонова може да
са посочени повече лица платци. Те може да са посочени само кумулативно,
но не и алтернативно, защото няма да се знае кой какво дължи. Платецът
обаче може да акцептира за част от сумата, защото солидарността следва
акцептирането. Ако платецът не съществува, то платец е издателят.
4) Падеж – особеното е, че законът допуска той да бъде
определен по 4 начина: 1) календарна дата; 2) срок след предявяването; 3)
срок след издаването; 4) на предявяване. Менителница с падеж, определен по
друг начин не поражда правно действие. Падежът трябва да е само 1 – не се
допуска издаване на менителница с последователни падежи. Ако не е
посочен падеж менителницата се смята издадена на предявяване.
Ан. Антонова разглежда и следните проблеми – когато падежът е
календарна дата, достатъчно е да се посочи ден и месец (разбира се, че става

дума за годината на издаването). Не може да се посочи дата, която не е
календарна – например Великден. Ако е посочен ден, който не съществува,
напр. 30 февруари или 31 от месец, който има 30 дни, според проф. Павлова
се има предвид последния ден на месеца.
5) Място на плащане – не е определено какво точно значи,
населено място с конкретен адрес. Ако липсва мястото на плащането тогава
менителницата поражда действие ако има място означено до името на
платеца.
6) Името на лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати (поемател) – за ремитента има същите изисквания както
за платеца. Може да има повече от 1 поематели или повече от 1 платци.
Смята се, че в този случай те са неделими кредитори или длъжници. Според
Антонова поемателите може да са посочени алтернативно и между тях
съществува актива солидарност. Ако поемателят не съществува
менителницата е валидна но не поражда правно действие.
7) Дата и място на издаването – място може да липсва и
менителницата ще породи действие ако до името на издателя е посочено
място. Под място се разбира населено място и адрес. Според Антонова
задължително тук трябва да е посочена и година. Ако не съществува
съответния ден от годината менителницата не поражда правно действие.
8) Подпис на издателя – не е необходимо менителницата да
съдържа име, но е необходимо да има подпис. Ако менителницата е
подписана от пълномощник това трябва да е оказано. Нашето право не
допуска подписа да се замени з друг елемент, но подписът на лицето може да
не отговаря на поставения. Според Антонова препоръчително е да не е само
подпис, но и име на лицето, както и индивидуализиращи белези (л.к., ЕГН и
т.н.)
Не е необходимо реквизитите да са верни, трябва да ги има. Ако те не
са верни това само по себе си не опорочава менителницата. Има практика на
ВКС, че менителница, платима в несъществуващо място не е недействителна.
2.5. Менителницата може да съдържа освен посочените 8
елемента и други, които са факултативни:
1) Уговорка за лихва, като трябва да се посочи началния
момент и размерът на лихвата. Ако не е посочен друг ден тя започва да тече
деня на издаването на менителницата, става дума за възнаградителна лихва.
Лихвата е допустима само при менителниците, които са платими на
предявяване или в срок след предявяването. Мораторна лихва тече винаги
след падежа, независимо от включването й в текста на менителницата.
2) Друга факултативна уговорка е уговорката за
домицилиране. Уговорка за домицилиране е на лице тогава, когато в
менителницата е посочено място на плащане, различно от местожителството

или седалището на платеца. Ако не е уговорено друго смята се, че платецът
се е задължил да плати менителницата лично в това място на плащане.
3) Менителницата може да съдържа и домицилиат.
Домицилиатът е 3то лице, различно от платеца, което е посочено като лице,
което да извърши плащането. Това лице може да се посочи от издателя или
от платеца. Домицилиатът не е задължен по менителницата, а е представител
на платеца.
Менителницата може да съдържа и клаузи изрично предвидени от
закона като “не на заповед”, “без протест” и т.н. Вън от това може да има и
други уговорки, но те не пораждат правно действие. Тези допълнителни
уговорки, могат да се приемат като условия и цялата менителница да не
породи правно действие. Според Антонова може да има и допълнително
съдържание, което да обвързва менителницата с каузална сделка, но за да не
изглежда като условие трябва да са описани неща, които вече са станали.
Според Касабова не е добре менителницата да съдържа и каузална сделка.
2.6. Менителница, която не съдържа някои от посочените 8
задължителни реквизита е непълна. Има 3 изрично уредени случая, когато
няма непълнота, това са т. нар. презумирани реквизити: 1) няма падеж -
значи е на предявяване; 2) няма място на издаване – мястото на издаване е
мястото, посочено до името на издателя; 3) няма място на плащане – мястото
на плащане е мястото посочено до името на платеца. Непълната менителница
не поражда правно действие.
2.7. Бланкова менителница – това е менителница, в която липсват
реквизити, но попълването на тези реквизити е прехвърлено от издателя на
поемателя, който може да го прехвърли на последващите приобретатели.
Разликата между непълната менителница и бланковата менителница е, че
правото да се попълнят липсващите реквизити е прехвърлено при бланковата
менителница. За бланкови реквизити се приемат: 1) падеж; 2) място на
плащане; 3) ремитент; 4) сума (по принцип за бланкови реквизити се приемат
тези извън презумирани). Бланковата менителница поражда действие не от
попълване на липсващите реквизити, а от издаването си. Възможно е обаче
реквизитите да се попълнят по начин различен от уговорения с издателя на
менителницата. Законодателят е предвидил правило, което да гарантира
менителничния длъжник – попълването несъобразено с волята на издателя не
може да се противопостави на кредитора освен ако приносителят е придобил
менителницата недобросъвестно или при груба небрежност.
Недобросъвестно означава при знание за уговорката между издател и
поемател, а при груба небрежност, когато не е положена елементарната
грижа. Попълването на менителницата, несъобразено с волята на издателя
винаги може да се противопостави на поемателя, защото той винаги е
недобросъвестен.

2.8. Чл. 457 предвижда възможност за издаване на 2 по-особени
менителници: Менителницата може да се издаде на заповедта на самия
издател, както и срещу самия издател. Менителницата може да се издаде
на заповедта на самия издател, както и срещу самия издател.
1) Менителница, издадена срещу издателя – има смисъл
при клонове на търговско дружество.
2) Менителница, на която издателят е и поемател – целта е
чрез менителницата да се обвърже платеца, бе издателят да знае кой ще е
титуляр на вземането.
2.9. Възможно е менителницата да е издадена от представител
без представителна власт. В тази хипотеза се прилага чл. 462: Който
подпише менителница като представител, без да има представителна
власт, или като превиши властта си, се задължава лично по
менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал
представляваният. Това правило се различава от общото правило за
действия без представителна власт по чл. 42 ЗЗД.
2.10. При менителницата е възможно да има подправяне на
подпис или на съдържание. В този случай ако менителницата изглежда
валидна тя поражда действие. Подправянето се урежда със специални
правила, целящи защита на менителничните правоотношения – чл. 461: Ако
менителницата носи подписите на лица, които не могат да се задължават
по менителница, неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или
подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са
подписали или от името на които менителницата е подписана,
задълженията на останалите подписали лица са действителни. Върху една
менителница може да има много подписи – джира, авали, подпис на платеца,
дори някои от подписите да е подправен всички останали са валидни и те са
менителнични длъжници. Може да има и подправено съдържание, най-често
добавяне на цифри към сумата. В този случай съществува правилото, че
лицата подписали след изменението са задължени по текста след
изменението, а лицата подписали преди изменението – по текста преди
изменението.
73 въпрос
Запис на заповед.Чек
1. Общи бележки. Записът на заповед е по-широко приложим от

менителницата. Той исторически произлиза от менителницата, по която
издателят и платецът съвпадат. Правната уредба е в чл. 535-538. Разликата с
менителницата е, че записът на заповед е обещание за плащане, а не
нареждане за плащане.

2. Характеристика – едностранна, формална сделка, с която издателят
обещава да заплати на поемателя на падежа определена сума пари. Това
означава, че по записа на заповед има само 2 лица – издател и поемател (без
платец). Прекият длъжник е издател, той отговаря като приелия платец.
3. Реквизитите на записа на заповед са посочени в чл. 535: Записът на
заповед съдържа: 1. наименованието "запис на заповед" в текста на
документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати
определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и
място на издаването; 7. подпис на издателя. За разлика от менителницата
липсва платец, но такъв не участва в правоотношението. По необорима
презумпция на закона (чл. 536) липсата на реквизит се замества: (2) Запис на
заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.(3)
Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на
плащането и за местожителство на издателя. (4) Запис на заповед, в който
не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото,
посочено до името на издателя.
4. За записът на заповед субсидиарно се прилага режимът на
менителницата – чл. 537. Записът на заповед не се приема, тъй като няма
платец. Издателят е пряк длъжник, а регресни длъжници са джирантите,
които отговарят ако издателят не плати.
5. Различия между запис на заповед и менителница (Камелия
Касабова):
5.1. При менителницата има мандат, нареждане за плащане, а при
записът на заповед обещание за плащане.
5.2. При записът на заповед няма платец. Това налага да се
направи разлика между него и менителницата, издадена срещу издателя –
разликата е в броя на страните по правоотношението иначе положението е
същото. На практика обаче такива менителници не се издават, а се
предпочита запис на заповед.
5.3. Няма предявяване за приемане, тъй като издателят е приел
записът на заповед като го е издал. Нужно е предявяване за плащане, защото
издателят не може да знае, в кой е ЦК.
5.4. Издателят е пряк длъжник и ако плати няма регрес.
1. Общи бележки. Правната уредба е в чл. 539-562 ТЗ. Чекът е

произлязъл от менителницата, а и законът предвижда субсидиарно
приложение на правилата за менителницата – чл. 562.
2. Характеристика.
2.1.Чекът е ЦК.

1) Той може да бъде на заповед, поименен или на
приносител.
а. Ако чекът е издаден в полза на определено лице –
значи е на заповед.
б. Ако е издаден в полза на определено лице и
включва клауза “не на заповед” значи е на поименен.
в. Ако в чекът липсва името на поемателя, значи е на
приносител.
Видът на чека като ЦК се определя от издателя и не може да се променя.
В зависимост от уговорките съществуват още 2 вида чек:
2) Пресечен чек – съдържа 2 успоредни линии върху
лицевата на ЦК (пресичането може да бъде по вертикал, диагонал или
хоризонтал). Пресичането може да бъде:
а. Общо – плаща се само на банка.
б. Специално – ако между линиите е посочено име на
банка, плаща се само на тази банка.
Може да се премине от общо към специално пресичане, но не и обратно. Ако
се плати в нарушение на изискванията, плащането е валидно, но се отговаря
за вреди в рамките на сумата.
3) Чек с уговорка “за минаване по сметка”. Тази уговорка
трябва да е на лицевата страна на ЦК и означава, че по чека може да се плати
само безкасово. В тази хипотеза може да е посочена и сметка. Ако в тази
хипотеза се плати в брой плащането е действително, но платецът отговаря за
вреди.
4) Според проф. Герджиков Наредба № 3 урежда още 2
вида чек:
а. Обикновен – издава се срещу банкова сметка (най-
често разплащателна), от която могат да се правят и други плащания.
б. Лимитиран – издава се срещу банкова сметка (по
правило акредитивна), по която се извършват само плащания по чекове.
2.2. Чекът като сделка (разлика от менителницата). Чекът е
едностранна, формална сделка, с която издателят нарежда на платеца да се
плати определена сума. В тази насока се очертават следните разлики от
менителницата (особености на чека):
1) Чекът е платежно средство и се плаща в много кратки
срокове от издаването му. За чекът е неприсъща кредитната функция на
другите менителнични ефекти.
2) По чекът не се уговаря лихва, тъй като се плаща веднага.
3) Чекът не се приема (акцептирането е забранено).
4) Платец по чека е само банка, тъй като той е платежно
средство.

3. Страни по чека – издател, поемател и платец. Всеки може да бъде
издател, стига да е дееспособен. Платецът е само банка. Не може издателят
да е платец, освен ако един клон на банка не издаде чек срещу друг клон.
Може поемателят да е издател в случай, че се “тегли” чек в собствена полза.
4. Реквизити на чека.
4.1. Съдържат се в чл. 539: Чекът съдържа: 1. наименованието
"чек" в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно
нареждане да се плати определена парична сума; 3. името на лицето, което
трябва да плати (платеца); 4. дата и място на издаването; 5. място на
плащането; 6. подпис на издателя. Реквизитите са 6 на брой с 2 по-малко от
тези на менителницата и с 1 по-малко от записа на заповед. Реквизитите,
които отсъстват са: 1) падеж – тъй като чекът е на предявяване винаги; 2)
поемател, който предяви той е поемател.
4.2. При чекът трябва да има уговорка за домицилиране, като
домицилиатът също трябва да е банка.
4.3. Законът в чл. 540 съдържа правила за попълване на
лисващите реквизити: (2) Чек, в който не е посочено мястото на плащане,
се смята платим в мястото, посочено до името на платеца. Ако
посочените места са повече, чекът е платим в първото посочено място. (3)
Ако не е посочено друго място, чекът е платим в мястото, където е
главното седалище на платеца. (4) Чек, в който не е посочено мястото на
издаването, се смята издаден в мястото, което е посочено до името на
издателя.
5. Чекът е нареждане за плащане (както менителницата). За разлика от
менителницата той обаче може да бъде оттеглен (само след срока на
предявяване). Оттеглянето е едностранна сделка с която издателят нарежда
платецът да не заплати действителен чек. Банка платец няма задължение да
плати чека. За тоВа между издателят и банката платец се сключва чеков
договор – чл. 541, ал. 3: Платецът е длъжен да плати чека до размера на
покритието, ако има изрично или мълчаливо споразумение с издателя. С
чековия договор банката се задължава да заплаща, издадените срещу нея
чекове, а издателят да осигури парични средства, достатъчни за плащане по
чековете.
64 Договор за текуща сметка

Уредба – чл. 419 ТЗ – глава ХХVІІІ.

С договора за текуща сметка две лица (поне едно, от които е
търговец) могат да уговорят вземанията и задълженията, породени от
взаимните им отношения, да се водят в една сметка, която се приключва
периодично. Нарича се текуща сметка.
Страната, в полза на която има остатък при приключването на
сметката, може да иска остатъка с лихва от деня на приключване на сметката,
дори и когато в нея са включени вече лихви. В по-старата литература
договорът за текуща сметка се е наричал контокурентен договор.
От определението за договора за текуща сметка могат да се извлекат
няколко заключения:
- Две страни, поне едната е търговец;
- Страните по договора се намират в трайни отношения помежду
си;
- В резултат от трайните отношения между страните са възникнали
множество насрещни парични задължения. Като парични тези задължения
биха могли да се прихванат по реда на чл. 103 ЗЗД, но трябва да се прави
волеизявление до другата страна за прихващането. Целта на договора за
текуща сметка е страните да не прихващат многократно множество парични
задължения помежду си, а да записват задълженията в текущи сметки и
насрещните задължения да се прихващат еднократно в момента на
приключване на текущата сметка.
- С договора за текуща сметка страните уговарят, че техните
насрещни задължения ще се осчетоводяват по текуща сметка, която ще се
приключва периодично. В договора за текуща сметка трябва да се уговори
кой ще води текущата сметка, но тя може да се води от всяка страна
поотделно.
- При приключването на текущата сметка се получава остатък
(салдо) в полза на едната страна. От деня на приключване на сметката
страната, в чиято полза е остатъкът, може да иска този остатък с лихва, дори
ако вече са начислени лихви.
- Страните уговарят кога текущата сметка ще се приключи. Ако не
е уговорено друго, текущата сметка според ТЗ се приключва веднъж през
всяка календарна година. Приключването трябва да се потвърди писмено от
всяка страна с волеизявление до другата страна.
- С потвърждаването на сметката съответната страна признава
отчетения остатък.
Договорът за текуща сметка е своеобразен договор с белези на договор
за отпускане на кредит, новация, компенсация.
Последици от сключването на договора за текуща сметка:
 След сключването му отделните вземания на страните губят
своята индивидуалност. След като се включат в текущата сметка, те не могат

поотделно да се упражняват, цедират и т.н. Това може да се прави само с
вземането, което е отчетено като остатък.
 Тяхната изискуемост се отсрочва до приключване на сметката.
Може да се иска плащането на салдото.
 Не тече погасителна давност за отделните вземания, а само за
салдото.
Такова действие има договор за текуща сметка само ако двете страни
потвърдят приключването на текущата сметка писмено. След приключването
на текущата сметка за страната, в полза на която е салдото, възниква право на
вземане за салдото. Върху начислените по сметката лихви от вземания се
начисляват лихви – допустимост на анатоцизъм.
Прекратяване: в ТЗ е предвидено едно основание – едномесечно
писмено предизвестие от всяка от страните. Към момента на прекратяването
се прави окончателно приключване. Страната, в полза на която е салдото,
има право на вземане. Годишното приключване не е основание за
прекратяване на договора за текуща сметка.
65 Банкови сделки – понятие. Видове. Договор за банков влог –

обикновен влог, паричен влог, влог за управление на ценни
книжа
Банковите сделки са вид на родовото понятие правна сделка. Те са и
обективни търговски сделки. Прилагат се общите правила на ТЗ за
търговските сделки.
Едната от страните по тези сделки винаги е банка – търговец, АД с
банкова дейност. Единствено банка може да извършва по занятие банкови
сделки. ЗКрИ допуска някои банкови сделки да се извършват и от небанкови
финансови институции. Глава ХХІХ от ТЗ съдържа общата правна уредба на
банковите сделки. Има няколко вида банкови сделки. ЗКрИ споменава като
банкови и други сделки (договор за факторинг, който няма уредба в ТЗ).
Банковите сделки са специфични не само заради специалното качество на
банка, но и заради тяхното икономическо съдържание и предназначение.
Банковите сделки са средство за осъществяване на циркулацията на пари и
ценни книги, за обслужване на кредита. Предмет: ползването, съхраняването
на парични знаци и ценни книги. Правна същност: договор за заем, влог,
поръчка, комисионен договор, за които има редица специални правила. При
празноти в уредбата за банковите сделки се прилагат последователно
правилата на ТЗ за търговските сделки, а след това – ЗЗД за съответния вид
договор.
Съдържание: банковите сделки могат да се разделят на три групи: 1)
пасивни; 2) активни; 3) посреднически сделки. Като страна по пасивните
сделки банката е получила за временно ползване чужди парични средства и е
задължена в качеството си на длъжник да върне паричните средства, заедно с

лихва за тяхното ползване. Със сключването на пасивни банкови сделки
банките целят да съберат свободните парични средства от физически и
юридически лица. Пасивни банкови сделки са договор за влог и договор за
банкова сметка. Активни сделки: банката е кредитор – предоставя събраните
средства на лица срещу определено възнаграждение. Към активните банкови
сделки се числят: кредитни сделки – договор за банков кредит; сконтови
сделки; акцептни сделки и др. Посреднически сделки: не е съвсем точно
юридически наименованието, тъй като банката не действа като посредник –
не свързва две лица, за да сключат те една сделка, а банката от свое име
сключва сделката: договор за поръчка, комисионен договор, банкова
гаранция, акредитив, инкасо сделки, договор за разплащателна сметка и др.
От ЗКрИ може да се направи и още едно деление на банковите сделки:
изключителни/неизключителни. Изключителните банкови сделки са тези
сделки, които могат да се сключват само и единствено от търговец банка.
Неизключителните могат да се сключват както от банка, така и от небанкови
финансови институции.
Договор за банков влог

Договорът за банков влог е уреден в ТЗ в 2 разновидности: обикновен
(правилен) влог – чл. 430 ТЗ и паричен (неправилен) влог.
Обикновеният банков влог: банката се задължава срещу
възнаграждение да пази определени парични знаци, ценни книги или други
движими вещи, и да ги върне след изтичане на срока на договора или при
поискване от влогодателя. Когато предмет на договора за банков влог са
ценни книги, договорът може да се съчетае с уговорка, по силата на която
банката да поеме и управлението на ценните книги. Банката има право на
допълнително възнаграждение от влогодателя за управлението на ценните
книги.
Неправилен банков влог: банката се задължава да пази парични суми
на влогодателя и да върне при поискване сума в същата валута и в размер,
заедно с договореното възнаграждение под формата на лихва.
Страни и по двата вида банков влог са банката (влогоприемател) и
влогодател (физическо или юридическо лице).
Общото между правилния и неправилния банков влог: Предмет на
договора: пазене на пари/ценности. Договорите са реални, формални –
изисква се писмена форма в практиката. Основната разлика между двата вида
влог е в обекта на пазене, а оттам и в техните характеристики и задълженията
на банката по тях. Обектът на договора за правилен влог са винаги
индивидуално определени вещи, дори когато това са парични знаци. Обект
на пазене при неправилния влог винаги са пари в качеството им на особени
родово определени вещи. При правилния влог банката не става собственик на
вещите, които пази, не може да ги ползва и трябва да ги върне при

поискването им от влогодателя. При неправилния влог – банката става
собственик на приетата за пазене парична сума. Задължение има да върне
сума от същата валута и размер, но не и тези, които е приела да пази.
Договорът за правилен банков влог е двустранен, възмезден, реален,
неформален. Договорът за неправилен банков влог е едностранен
(задължения има единствено банката), специфично съчетава в себе си
белезите на договор за влог по ЗЗД и заема за потребление по ЗЗД. От гледна
точка на банката има сключен договор за заем за потребление. От гледна
точка на влогодателя е сключен договор за банков влог.
Познати са няколко вида договори за банков влог: срочен/безсрочен –
има значение за размера на лихвата. При срочния влог банката дължи по-
висока лихва. Спестовен влог – парични суми за натрупване; разплащателен
– банката извършва плащания от името на титуляря. Влогът може да бъде и в
своя полза/в полза на трето лице – в зависимост от това кой може да ползва
парите в банката.
Договорът за банков влог се сключва с постигането на съгласие за
същественото съдържание и предаване на обекта за пазене. Договорът е
реален. Съществени елементи: 1) индивидуализиране обекта за пазене; 2)
срок на договора (при срочен договор); 3) лихва/възнаграждение.
Задължения на страните при обикновения банков влог:
Банка:
 Длъжна е да пази вещта – трябва да полага грижата на добър
търговец и да върне вещта след изтичане срока на договора или при
поискване дори срокът на договора да не е изтекъл.
 На ценни книги – може срещу допълнително възнаграждение да
ги управлява и да управлява правата по тях.
Влогодател:
 да заплати възнаграждението на банката;
 да получи обратно вещта от банката.
Задължения на страните при паричния влог:
Банката има едно преддоговорно задължение: да обяви условията, при
които приема пари на влог; да издаде документи за вноските и за
извършваните плащания по влога; да заплати уговорената лихва по договора;
след изтичане срока на договора или при поискване да върне парична сума в
същата валута и размер, каквато е вложена в банката.
66. Договор за разплащателна сметка. Договор за банков кредит
Договор за разплащателна сметка

Договорът за разплащателна сметка е уреден в ЗПУПС. До началото на
2009г. беше уреден в ТЗ. С договора за разплащателна сметка банката
открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение приема

и извършва по негово нареждане плащания в границите на наличните
суми. От правна гледна точка договорът за разплащателна сметка
представлява договор за поръчка. За неуредените за договора за
разплащателна сметка, ще се прилагат правилата за поръчката съответно.
Стопанското значение на договора е свързано с режима на безналичните
плащания – чрез задължаването на сметката на платеца и заверяване сметката
на кредитора. Необходимо е длъжникът и кредиторът да имат разплащателни
сметки. Договорът за разплащателна сметка е двустранен, възмезден,
формален, реален договор.
Договорът за разплащателна сметка си прилича с договора за паричен
влог – и в двата случая едно лице внася определена сума пари по банкова
сметка за пазене. Разлика: при договора за разплащателна сметка банката се
задължава наред с пазенето, да приема и извършва плащания по банковата
сметка по нареждане на титуляря на сметката.
Договорът за разплащателна сметка се сключва с постигане на съгласие
по същественото негово съдържание: 1) минимална парична сума за
поддържане на разплащателната сметка; 2) условия за извършване на
плащания по сметката; 3) възнаграждението за извършените плащания; 4)
лихвата, която ще се плаща за вложените суми по банковата сметка.
Банка:
1) да приема плащания по разплащателната сметка, независимо от
това кое лице ги извършва и как се извършват;
2) да извършва плащания от разплащателната сметка при условия,
определени в договора до размера на наличните суми. Плащанията се
извършват въз основа на предварително дадено съгласие или с последващо
нареждане. При принудително изпълнение – без съгласието на титуляря.
Банката не контролира основанието за плащането, нито законосъобразността
на сделката.
3) Да уведоми писмено титуляря за извършените по нея операции
чрез извлечение за извършените операции и наличния остатък по нея.
Титуляр:
1) Да поддържа постоянно договорената минимална наличност по
сметката;
2) Да заплаща на банката уговорените възнаграждения по
обслужване на сметката.
В договора за разплащателна сметка може да е включена и клауза
овърдрафт: ако е уговорена – банката може да извършва плащания и над
наличната сума по разплащателната сметка.

Договор за банков кредит
Договорът за банков кредит е уреден в чл. 430 – 432 ТЗ. С договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при определени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното, да плаща лихви и да
я върне след срока на договора. Договорът за банков кредит е обективна
търговска сделка – двустранен, възмезден, консенсуален и формален договор
– писмена форма за действителност.
Договорът за банков кредит е правно средство за задоволяване нуждите
на търговците от парични средства с каквито те не разполагат. Договорът за
банков кредит е разновидност на договора за заем за потребление –
предоставят се заместими вещи за временно ползване. При договора за
банков кредит могат да се предоставят само парични средства. Заемодателят
е винаги банка. При заема за потребление заемодател може да бъде всяко
лице. Заемът за потребление е едностранен, безвъзмезден, реален,
неформален договор. Договорът за банков кредит е консенсуален,
двустранен, възмезден, формален договор.
Видове договори за банков кредит:
- Краткосрочен – до една година, средносрочен – до 5 години,
дългосрочен – над 5 години;
- Инвестиционен/потребителски – в зависимост от
предназначението на банковия кредит;
- Техника на отпускане на кредита: реален (отпуснатата парична
сума се получава в брой), гаранционен кредит – не се отпускат пари в брой.
Страни по договора:
Банка и заемател (всяко физическо и юридическо лице). Страните
трябва да постигнат съгласие за размера на кредита, срока на кредита,
условията за ползване, лихвата, която ще плати заемателят.
Банка: - да отпусне паричната сума.
Заемател:
- Преддоговорно – да предостави необходимите сведения, за да
прецени банката кредитния риск, който поема;
- Длъжен е да ползва сумата според уговореното в договора и
съобразно целите, за които иска паричната сума.
- Да заплаща лихвите на банката според уговореното в договора за
банков кредит;
- Да предостави информация за изпълнението на договора;
- Да върне получения кредит след изтичане срока на договора.

67 Акредитив. Банкова гаранция
Акредитив
Уредба – чл. 435-441 ТЗ. Акредитивът е банкова търговска сделка.
Според определението в закона акредитивът е писмено едностранно
изявление на банката, с което тя се задължава в срока, посочен в
акредитива, да плати на посочено в акредитива лице сумата по
акредитива, ако то представи описаните в акредитива документи и
изпълни другите условия по акредитива. Акредитивът е едностранна и
формална правна сделка, обективна търговска сделка, която се нуждае от
съобщаване. С акредитива банката се задължава да плати определена сума на
определено лице при определени в акредитива условия.
Акредитивът е формална банкова сделка – изисква се писмена форма
(за действителност). Посочва се банката, данни за паричната сума, лицето,
спрямо което банката се задължава да плати, условията при които ще плати.
В акредитива се посочва и краен срок за извършване на плащането, но не е
необходимо.
Акредитивът е абстрактна сделка – за плащане на сумата имат значение
само посочените в него условия.
Практическо значение: плащането на паричните задължения в
международната търговия – акредитивът е една от формите на плащане на
паричните задължения. Създаването на акредитива като форма на плащане е
свързано с несигурността, когато продавачът и купувачът са търговци от
различни държави. Уговаря се акредитивната форма на плащане по договора
за продажба. Продавачът ще престира първи, но има гаранция, че ще получи
цената от купувача. Тази гаранция той получава с акредитива – банката на
купувача го издава на продавача.
Механизъм:
Уговаря се, че плащането ще е с акредитив. Купувачът сключва
договор за поръчка с обслужващата го банка. С него нарежда на банката да
открие акредитив на продавача, при определени условия от купувача.
Банката ще изплати на продавача, ако той изпрати стоката и предаде на
банката всички документи за стоката. Банката ще открие акредитива и
уведомява продавача за акредитива, както и какво трябва да направи, за да му
заплати сумата по акредитива.
ТЗ урежда няколко вида акредитив:
- Отменим/неотменим – в зависимост от това дали може да бъде
отменен от банката. Неотменимият акредитив дава по-големи гаранции на
бенефициера – след издаването му не може да бъде отменен.
- Делим/неделим – в зависимост дали сумата може да се изплати
на части или трябва да се изплати изцяло. Акредитивът по ТЗ е делим.

- Прехвърлим/непрехвърлим – в зависимост дали може да се
прехвърля – по ТЗ е непрехвърлим.
- С оглед на срока за заплащане на сумата – срочен/безсрочен.
Срочният акредитив има краен срок, до който банката се задължава да го
плати. След този срок се закрива акредитивът и банката не носи задължения
за плащане по него.
- Обикновен (банката се задължава да плати
безусловно)/документален – при какви условия се задължава банката да
плати на бенефициера. При документалния акредитив банката се задължава
да плати сумата по акредитива след получаване на документи, които дават
право на разпореждане със стоката/товара.
Акредитивът се счита за издаден и влязъл в сила от уведомяването на
бенефициера за неговото откриване. Банката поема едностранно задължение
да му плати посочената в акредитива сума. Задължението е под условие –
банката ще плати, ако бенефициерът изпълни условията, посочени в
акредитива.
Акредитивът се закрива с плащането по него; с изтичане на срока, ако
не са изпълнени условията за плащане. Погасява се задължението към
бенефициера за плащане.
Банкова гаранция
Банковата гаранция е банкова сделка, уредена е в чл. 442 ТЗ –
едностранно, писмено волеизявление на банката, с което банката се
задължава да плати на посоченото в банковата гаранция лице определена
парична сума, съобразена с условията, предвидени в банковата гаранция.
Банковата гаранция е обективна търговска сделка, едностранна,
формална сделка, с която банката се задължава към определено лице да
му плати определена сума под условие.
По ТЗ банковата гаранция е уредена като едностранна сделка, но може
да бъде и като договор, сключен в полза на трето лице. Банковата гаранция се
издава, за да гарантира изпълнение на задължението по сделка, страна по
която е бенефициерът. Функцията на банковата гаранция е гаранционна, тя е
близка до договора за поръчителство, но е едностранна правна сделка. Ако
поръчителството е каузална и акцесорна сделка, то банковата гаранция е
абстрактна сделка – не зависи от действителността на сделката, за
задължението по която банката гарантира изпълнението.
70 Ценна книга – понятие. Видове ценни книги – според

различните критерии.
Според критерия дали с издаването на една ценна книга се създават
права или с издаването на ценната книга се удостоверяват вече възникнали
права, ценните книги биват два вида: 1) конститутивни ценни книги (запис

на заповед) – създават се права; възникват права и задължения
(менителнични ефекти); 2) легитимационни (декларативни) (акция) -
легитимира титуляря и декларира за вече възникнали права. С издаването на
акцията не се създават права, а се легитимират вече възникнали права –
аргумент – с учредяването на АД записването на акциите става от страна
бъдещите акционери. Акцията декларира вече възникнали права –
акционерът вече е акционер с факта на записване на акциите. Той получава
временно удостоверение и по-късно се издават акциите. Поименната акция е
заповедна ценна книга от гледна точка на прехвърлителния способ.
Прехвърлителните способи за ценните книги са: 1) чрез предаване, 2)
чрез цесия, 3) чрез джиро – заповедни ценни книги – поименната акция се
прехвърля чрез джиро.
Разлика между номинална и емисионна стойност: когато акцията се
издава = емитира при учредяване на АД или при изменение на капитала, това
е цената, по която акционерите записват акции = емисионна стойност.
Акцията има и номинална стойност – стойността, която е записана на самата
акция/временното удостоверение. Сборът от номиналната стойност на всички
акции дават капитала на АД, тъй като капиталът е констатна величина, която
подлежи на вписване в Търговския регистър. Не може при учредяване на
дружеството капиталът да е по-малък и не могат да се издават акции с
емисионна стойност с по-малка стойност от 50000 лева. Емисионната
стойност се намира във връзка с имуществото на дружеството, а не с
капитала.
74 Търговска несъстоятелност – предпоставки и откриване

Правна уредба – чл. 607 – чл. 760 ТЗ. Тази нормативна уредба се състои
от материалноправни и процесуалноправно норми. В производството по
търговска несъстоятелност приоритет имат процесуалните норми, което дава
основание като цяло търговската несъстоятелност да се определи като
процесуалноправен институт, но от гледна точка на търговското право се
акцентира върху материалните търговскоправни проблеми, каквито са двете
материално правни основания за откриване на производството по
несъстоятелност, а именно:
Търговец – длъжник, който е неплатежоспособен или
свръхзадлъжнял. Такива материално правни норми са уредени в чл. 645 ТЗ
(за прихващане от кредитор със свое задължение към длъжника), чл. 646 за
нищожност на определени действия и сделки на длъжника, които са
извършени след извършване на производството по търговска
несъстоятелност или след определяне на първоначалната дата на
неплатежоспособност/свръхзадлъжнялост.
В чл. 635, ал. 1 ТЗ и чл. 647 ТЗ се съдържат отменителни искове. По
правило нормативната уредба на търговската несъстоятелност е императивна.

Диспозитивни правни норми са изключени. Субсидиарно се прилага ГПК, но
съответно, а не пряко. Производството по търговска несъстоятелност на
банка и застраховател според чл. 612, ал. 2 ТЗ се определят в отделен закон –
ЗБН и КЗ – те не са в предметния обхват на ТЗ.
Същността на търговската несъстоятелност се изразява в следното:
- Може да се разглежда като производство, процес, който се
развива във времето, а от друга страна се разглежда и като правно състояние
на длъжник (физическо или юридическо лице). Това правно състояние е в
резултат от открито производство по несъстоятелност срещу такъв търговец
– длъжник. Правното състояние или правния статус на несъстоятелния
длъжник се характеризира с ограничаване на неговите възможности да
участва в стопанския живот и да се разпорежда със своето имущество.
Разглеждайки търговската несъстоятелност като процес, се изяснява и
правното състояние на длъжника търговец, отчитайки промените в
състоянието му с оглед различните етапи (фази) на това производство.
- Следните особености от същността на търговската
несъстоятелност я обособяват като особен вид съдебен процес. Тя съчетава
характеристиките на гражданския процес в трите му проявни форми: исков,
обезпечителен, изпълнителен процес.
Като цяло преобладават белезите на изпълнителния процес, поради
което и в доктрината, и в съдебната практика производството се определя
като универсално принудително изпълнение, т.е. вид изпълнителен процес.
Търговската несъстоятелност е колективен изпълнителен процес (колективна
процедура). Универсална и колективна процедура. Удовлетворяват се
всички кредитори, за всички вземания и не спрямо отделно имущество,
а спрямо цялото секвестируемо имущество на длъжника търговец.
Производството по несъстоятелност е сложна колективна процедура, която с
оглед фазите на своето развитие не трябва да се отъждествява с обикновения
(класически) искове процес, но той не е и класически исков процес за
отделен изпълнителен процес. Правният спор е за наличието на материалните
предпоставки: 1) търговско качество на длъжника, 2) наличие на
неплатежоспособност/свръхзадлъжнялост.
Предпоставки за откриване на производство по търговска
несъстоятелност: те са 3 вида, от които две са материално правни, а третата е
процесуална.
Материално правни: 1) търговско качество на длъжника; 2) неговата
неплатежоспособност/свръхзадлъжнялост. Свръхзадлъжнялост – само при
капиталовите търговски дружества. Неплатежоспособността е обща
предпоставка за всички длъжници търговци. Свръхзадлъжнялостта е
специална предпоставка за капиталовите търговски дружества.
Процесуално правна предпоставка (формална): съдебно решение, с
което се открива производство по несъстоятелност. То има обявително

(декларативно) действие. Предмет: установяване на материално правните
предпоставки и се нарича обявително (декларативно), тъй като само
констатира търговското качество на длъжника и неговата
неплатежоспособност/свръхзадлъжнялост. Самото съдебно решение не
създава състоянието на неплатежоспособност. Състоянието на
неплатежоспособност е едно имуществено състояние, което настъпва
независимо от съдебното решение. В чл. 608 ТЗ – неплатежоспособност.
Неплатежоспособността е предпоставка за откриване на производството по
търговска несъстоятелност и може да не се стигне до обявяване на търговец в
несъстоятелност, тъй като в това производство може да се окаже, че по
преценка на съда във връзка с чл. 630 ТЗ и чл. 631 ТЗ невъзможността е
временна и че търговецът има имущество – съдът проверява този критерий
при решението за откриване на несъстоятелност. В хода на откритото
производство може да се стигне до предлагане на план за оздравяване на
предприятието и да не се стигне до фаза обявяване на несъстоятелност.
Разлика между неплатежоспособност и несъстоятелност:
Неплатежоспособност: когато имаме неизпълнение на парично задължение,
което е изискуемо по търговска сделка или публично правно задължение към
държавата/общината. Неплатежоспособен е търговец, който няма ликвидни
средства, но може да има друго имущество, от което може да се удовлетворят
кредиторите. Неплатежоспособни могат да бъдат търговци, които не са
заличени в търговския регистър (принцип), изключението е и за лица, които
извършват сделки по смисъла на чл. 1, ал. 3 от ТЗ. Спрямо търговец, който е
в ликвидация, защото при прекратяването на търговската дейност,
търговецът не се заличава, а се открива производство по ликвидация (без
значение принудителна или доброволна). В хода на ликвидационното
производство се констатира, че този търговец е неплатежоспособен. Това
производство се спира и се иска производство по откриване на производство
по търговска несъстоятелност. Производство по несъстоятелност се открива
и за лица, които не са търговци, в случаите по чл. 609, 610, 611 ТЗ – случаите
на лица, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник
– неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, за
починал/заличен неограничено отговорен съдружник или починал/заличен в
Търговския регистър ЕТ, защото със съдебното решение трябва да се
констатира наличието на неплатежоспособност, както и началната дата,
която може да е назад във времето. Спрямо тази дата се определя карантинен
период, в който ще бъдат обявени за нищожни сделките, които търговецът е
извършил на основание чл. 646 – 647 ТЗ. Този проблем е материално правен.
В чл. 610 ТЗ едновременно с откриване на производството по
несъстоятелност се открива и производство по несъстоятелност и за
неограничено отговорните съдружници, дори и да не са търговци. В чл. 612,
ал. 1 ТЗ е допусната и още една хипотеза: неоткриването на производство по

несъстоятелност за лице, което е търговец – не се открива производство по
несъстоятелност за търговец публично предприятие, което упражнява
държавен монопол или е създадено с особен закон.
Неплатежоспособността е обща и пряка предпоставка за откриване на
производство по търговска несъстоятелност. Важи за всички търговци, с
изключение – и за нетърговци. Неплатежоспособността е обективно
икономическо състояние. Съгласно чл. 608 ТЗ неплатежоспособният не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение и не разполага с бързо
ликвидни активи. Обективното състояние не трябва да се смесва със
субективното нежелание на длъжника да плати. Ако имаме такъв длъжник,
който не иска да плати, ще се води индивидуален изпълнителен процес.
Неплатежоспособността е общо състояние. В чл. 608, ал. 3 ТЗ – когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично задълженията само
на отделни кредитори е възможно да е налице неплатежоспособност. Съдът
преценява цялостното състояние на търговеца, а не само възможността да
плаща на отделните кредитори. Неплатежоспособността не означава, че
длъжникът няма имущество – той може да има дълготрайни активи, но да е
поел краткосрочни задължения. За констатирането и установяването на
неплатежоспособността са от значение трите вида задължения: 1) задължение
по търговска сделка; 2) публично правно задължение, свързано с търговската
дейност; 3) задължение по частно държавно вземане.
Публично правни задължения са държавни и общински задължения,
определени в чл. 162, ал. 2 ДОПК – данъци, задължителни осигурителни
вноски, такси, глоби. Частните държавни вземания са вземания на
държавата/общината извън случаите по чл. 162, ал. 2 ДОПК. Може да не са
свързани с търговската дейност на длъжника търговец.
Свръхзадлъжнялост: съгласно чл. 742, ал. 1 свръхзадлъжнялост е
налице, когато имуществото на едно капиталово търговско дружество е
достатъчно да покрие паричните му задължения. Обикновено длъжникът е
едновременно неплатежоспособен и свръхзадължен, но не винаги. Възможно
е длъжникът да е платежоспособен, но свръхзадължен – когато изплаща
задълженията си със заеми. Възможно е да е неплатежоспособен, но не
свръхзадължен – когато е поел краткосрочни задължения, но е инвестирал в
дългосрочни и краткосрочни активи, от което очаква доходи в определен по-
късен момент.
Чл. 608, ал. 2 ТЗ установява презумпция, че неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спрелите плащания
трябва да отговарят на всички изисквания, които характеризират
неплатежоспособността. Разлика: спрелите плащания е една
неплатежоспособност, проявена по траен, видим начин. Външно проявление
на неплатежоспособността. Състоянието на спиране на плащанията съдържа
в себе си неплатежоспособност, която е настъпила в по-ранен етап. Те са

неин главен симптом. Състоянието на спиране на плащанията е
непреодолимо. Това е правно състояние, а не фактическо.
В чл. 607 ТЗ са посочени целите на търговската несъстоятелност:
Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо
удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието
на длъжника.
Съгласно чл. 625 ТЗ производството се открива по молба.
Легитимирани да подадат молбата са длъжникът, съответно ликвидатора или
кредитор на длъжника по търговска сделка. Молбата по същество поставя
началото на първата фаза на това производство – производството по
откриване на производство по несъстоятелност. То има задача да установи
наличието на материално правните предпоставки. Възможни са две хипотези:
1) да започне същинското производство по несъстоятелност. Подаването на
молбата е едновременно и право, и задължение. Чл. 626, ал. 1 ТЗ определя 30-
дневен срок, но не посочва от кога започва да тече този срок. Едновременно с
молбата длъжникът може да предложи и план за оздравяване. Той може да
посочи и лице от съответния съд. Съдът е по седалището на длъжника
търговец. За разлика от първата хипотеза молбата се разглежда в открито
заседание при закрити врата. В 14-дневен срок от подаването на молбата се
насрочва заседанието. Делото се образува в деня на подаване на молбата и до
3 месеца делото трябва да е решено, считано от датата на образуването му –
чл. 629, ал. 2 и ал. 5 ТЗ. И в доктрината, и в съдебната практика е спорен
въпросът какво е това производство – спорно исково или безспорно. Но е
безспорно, че независимо кой е подал молбата съдът е длъжен да констатира
наличието на материалните предпоставки. Съдът не се произнася дали има
или няма дълг, а по това дали длъжникът е в състояние да плаща.
Характер на решението и действие: действа спрямо всички и се
ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на състоянието на
платежоспособност, а не се ползва със сила на пресъдено нещо за отделни
задължения на търговеца. Аргумент в подкрепа на това, че производството,
когато е образувано по молба на кредитор (особено исково производство) е
състезателно – аргумент от чл. 629, ал. 3 ТЗ, а именно: дадена е възможност
към това производство да се присъединят и други кредитори.
Присъединяването на други кредитори е допустимо, когато молбата е
подадена от кредитор. В това производство – по разглеждане на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност – съдът преди
постановяването на решение, може и с определение, да наложи
обезпечителни мерки. Възможността за налагане на такива мерки е уредена в
чл. 629 ТЗ. Компетентен да ги наложи е съдът по несъстоятелността.
Налагането на обезпечителните мерки се прави с цел да се запази
длъжниковото имущество, което е потенциалната маса на несъстоятелността.
Практиката показва, че длъжникът се опитва да избегне удовлетворяването

на кредиторите. Обезпечителните мерки може да се наложат по искане на
прокурора, а и съдът може служебно да ги наложи. Обезпечителните мерки
са уредени в чл. 629а ТЗ.
Видове съдебни решения:
1) Решение, с което се открива производството по
несъстоятелност: преценката за наличието на материално правните
предпоставки се прави към момента на подаване на молбата, но и към
момента на постановяване на решението. Когато констатира
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението
си:
1. обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността
и определя началната й дата;
2. открива производството по несъстоятелност;
3. назначава временен синдик;
4. допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други
обезпечителни мерки;
5. определя датата на първото събрание на кредиторите не по-
късно от един месец от постановяване на решението.
Обявителното решение открива същинското производство по
несъстоятелност. Това решение има конститутивно действие за същинското
производство. Това съдебно решение подлежи на незабавно изпълнение. То
подлежи на изпълнение преди изтичане на срока за неговото обжалване. Не
подлежи на преценка. Подлежи на вписване в Търговския регистър.
2) При определени предпоставки, а именно предпоставки по чл.
630, ал. 2 ТЗ съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора,
синдика, НАП или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да
прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на
производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл
срокът за предлагане на план по чл. 696 ТЗ. Чл. 630, ал. 2 ТЗ е изключение от
правилото, че обявяването на неплатежоспособността и обявяването в
несъстоятелност трябва да стане в две различни дела, тъй като това са две
фази от производството. До постановяване на второто решение има
междинни процесуални действия – попълване масата на несъстоятелността,
предявяване на вземанията, оздравяване. Предпоставки: само ако е очевидно,
че продължаването на дейността на търговеца би увредило масата на
несъстоятелността. Не може да стане служебно от съда, а само по искане на
длъжника, кредитор, синдика.
3) Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на
началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б
ТЗ, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността,
определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност,
допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други

обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на
предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира
производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца
от търговския регистър. Спряното производство по несъстоятелност може да
бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал. 1 по
молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако
молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ.
Във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване
на вземанията започва да тече от момента на вписването на решението по ал.
2. Ако в срока по ал. 2 не бъде поискано възобновяване на производството,
съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява
заличаване на длъжника от търговския регистър. Разпоредбите на ал. 1 - 4 се
прилагат и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че
наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на
разноските по производството по несъстоятелност.
4) Съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на
длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
С обявителното решение приключва първата фаза на производството
по търговска несъстоятелност.
ІІ фаза: Втората фаза започва с производство по предявяване на
вземанията от кредиторите.
ІІІ фаза: производство по оздравяване предприятието на длъжника
(факултативна). Възможно е да няма план за оздравяване или планът да не
бъде допуснат от съда, да не бъде одобрен от кредиторите или да не бъде
утвърден от съда. Тази фаза е възможно да бъде изключена, ако съдът обяви
длъжника в несъстоятелност едновременно с обявяването му в
несъстоятелност.
ІV фаза: фаза по осребряване имуществото на длъжника –
разпределяне на имуществото между кредиторите. Тази фаза започва след
като длъжникът е обявен в несъстоятелност. До тази фаза не се достига,
когато длъжникът не е обявен в несъстоятелност. Извод: абсолютно
задължително е само производството по молба за откриване на
производство по несъстоятелност.
Последици от откриване на производството по несъстоятелност:
ограничава се търговската дееспособност на длъжника. С откриването на
производството длъжникът продължава дейността си, но под надзора на
синдика съобразно мерките, постановени в решението. Органите на
търговското дружество не престават да действат. Чл. 635, ал. 5 ТЗ по
същество не определя съдържанието на надзора на синдика, а само даване на
предварително съгласие за извършване на сделки от търговеца.

Волеизявленията на синдика обуславят само противопоставимостта на едно
правно действие спрямо кредиторите, което е извършено от длъжника.
Извършените правни действия без предварителното съгласие на синдика са
недействителни само спрямо кредиторите по несъстоятелността. Друго
ограничение на длъжника е по отношение ограничената дееспособност на
длъжника при приемане на изпълнение на парично задължение към
длъжника – лично от синдика. Волеизявлението трябва да се отправи лично
към синдика. Лично до синдика трябва да се отправят и изявленията на
кредиторите за прихващане. Съдът може да постанови и по-висока степен на
ограничение, като забрани на длъжника да се разпорежда и управлява
имуществото, когато застрашава интересите на кредиторите. С решението по
обявяване на несъстоятелността съдът няма право на преценка – той лишава
длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си. По
отношение на синдика като орган на управление трябва да се спазят
изискванията на чл. 655, 656 и чл. 657 ТЗ.

Търговско право

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Търговско право

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

1 въпрос Предмет на търговското право и търговското право като

Сравнение между гражданското и търговското право

3 въпрос Понятие за търговец, търговска

6 въпрос Търговска фирма Търговска фирма, седалище и

4 въпрос Търговско предприятие

Търговското предприятие включва:

В теорията има две становища:

5 въпрос Клонове на търговците

7 въпрос Търговски регистър

8 въпрос Търговско представителство

9 въпрос Търговски пълномощник

9 въпрос Търговски посредник

10 въпрос Едноличен търговец (ЕТ)

11 въпрос Сдружения в търговското право

13 въпрос Членство в търговско дружество

15 въпос Решения на общото събрание на

Търговските дружества имат законово деление. Установено е в чл. 64,

16 въпрос Събирателно дружество (СД)

СД е персонално дружество, образувано от две или повече лица, при

17 въпрос Командитно дружество (КД)

18 въпрос Дружество с ограничена отговорност

19 въпрос Управление на ООД:

20 въпрос Членство в ООД

21 въпрос Капитал в ООД

22 въпрос Акционерно дружество (АД)

25 въпрос Права и задължения на акционерите

Групови права на акционерите

25 въпрос Прекратяване на членството в АД

Общото събрание на акционерите:

Съвет на директорите и управителен съвет

28 въпрос Публично дружество

29 въпрос Инвестиционно дружество

30 въпрос Придобиване на собствени акции от АД

Всяко търговско дружество се създава като обединение на две или

31 въпрос Командитно дружество с акции (КДА)

31 въпрос Еднолични търговски дружества

32 въпрос Преобразуване на търговски

33 въпрос Сливане, вливане, разделяне, отделяне – специфични

34 въпрос Правно действие на преобразуването. Защита на

35 въпрос Ликвидационно производство

36 въпрос Обединения на търговски дружества – консорциум и

37 въпрос Кооперации – определение, образуване, членство –

39 въпрос Публично предприятие – търговец

40 въпрос Европейско обединение по икономически интереси

41 въпрос Европейско дужество

43 въпрос Понятие за търговска сделка. Правни източници,

Страница 100 oт 168

Страница 101 oт 168

Страница 102 oт 168

Страница 103 oт 168

46 въпрос Неустойка. Отметнина. Стопанска непоносимост

Страница 104 oт 168

Страница 105 oт 168

Страница 106 oт 168

Страница 107 oт 168

Страница 108 oт 168

Търговско право на задържане

Страница 109 oт 168

48 въпрос Особен залог – предмет, учредяване, права и задължения,

Страница 110 oт 168

Страница 111 oт 168

Страница 112 oт 168

49 въпрос Търговска покупко-продажба – определение, съдържание,