Гражданско право

 Профилиращ отрасъл (клон) на частното право

 Гражданското право е основен отрасъл, тъй като урежда основни
обществени отношения (във връзка със собствеността, наследяване,
авторство, облигационни и семейни отношения)
 Общо право
 Система от правни норми

Предмет на правно регулиране

1. Имуществени отношения- волеви израз на икономическите

( производствените) отношения. Тяхното съдържание е оценимо в
пари.
2. Някои лични (неимуществени) отношения
3. Някои организационни отношения

Основен принцип на ГП е социалната справедливост. Според него ГП

трябва да съответства на добрите нрави( морала). Накърняването на
добрите нрави води до нищожност на сделките.

Субекти на гражданското право. Физически лица

Субектите на ГП са физическите и юридическите лица. Държавата също е

особен вид юридическо лице.

Правосубектността включва две правни качества, които се уреждат с

императивни пр. норми:

1. Правоспособност
2. Дееспособност (в нейното развитие има три етапа)
 Малолетие- до навършване на 14 г., напълно недееспособни,
правни действия извършват техните законни представители
(родители/ настойници)
 Непълнолетие- между 14 и 18г., ограничено дееспособни (те могат
сами са сключват обикновени дребни сделки; могат сами да
сключват сделки, чрез които да разходват средства, придобите със
собствен труд), деликтоспособни (носят гражданска отговорност при
нанасяне на вреда)
  Пълнолетие- навършване на 18г.

Сключване на бракове при навършени 16г.

Запрещението е два вида:

1. Пълно (правен режим на малолетен)

2. Ограничено (пр. режим на непълнолетен)

Юридическо лице

- Необходимост на обединяване на индивидуалното (търговски

дружества, кооперации, сдружения, фондации и др.)
- ЮЛ съществува само по силата на закона (изкуствен пр. субект)
- Стават едновременно правоспособни и дееспособни
- ЮЛ с нестопанска цел (сдружения, фондации)

Сделки

- Правомерно юрид. действие (юрид. факт); най-важния ю. факт

- Поражда пр. последици (настъпват по силата на закона)
- Волеизявлението (без волеизявление няма сделка)
- Съдържанието на сделката- пр. обвързване
- При едностранна сделка само едната страна прави
волеизявление (упълномощаване, завещание и др.)
- Двустранни сделки- и двете страни правят волеизявление
(договори)
- При многостранните сделки интересите на участниците са
еднакви, а не срещуположни. Те правят едно волеизявление.
- При възмездните сделки всяка от сраните получава облага, те се
сключват във взаимен интерес и полза (договор за продажба,
наем, изработка)
- При безвъзмездна с. само едната страна доставя на другата
известна облага даром ( договор за дарение)
- Каузални с. ословие за тяхната действителност
- При абстрактни с. правото не се изтересува от неговата
наличност или липса
- Нищожната с. е юрид. нула (настъпва извънсъдебно)
- Унищожаване може да иска не всеки заинтересуван( само по
съдебен ред)
- Исковете за унищожаване на сделката се погасяват с 3-год.
давност
- Унищожаемата сделка може да се санира
- Нищожна е сделката, която противоречи на закона или го
заобикаля; накърнява добрите нрави; има невъзможен
предмет, при която липсва воля или съгласие;
- Основания за унищожаемост са грешката, измамата,
заплашването, невъзможността за разбиране и ръководене на
действията; крайната нужда и сключването на сделка от лице с
ограничена дееспособност;
- Унищожаемите сделки могат да бъдат потвърдени от страната,
която ина иск за унищожаване (чиято воля е опорачена).
Нищожните сделки не могат да се потвърждават, освен в
изрично предвидени от закона случаи.
 Облигационно право

- Дял на гражданското право

- Право на задълженията
- Правна уредба на отношенията между кредитор и длъжник, при
които едно лице се задължава спрямо друго да даде, извърши,
или да не извърши нещо с оглед удовлетворяване на
частноправния интерес на това лице.
- Правоотношението се определя, като такова между две лица
(страни), по силата на което едното, наречено кредитор, има
право да иска от другото, наречено длъжник, определено
действие, бездействие, или резултат.
-  облиг. отношение - Няма легално определение, но има една
доктрина на дефиниция - облиг.отношение е правна връзка
между равнопоставени гражданскоправни субекти, по силата на
която едната страна, наречена Кредитор има право да иска от
другата страна, наречена Длъжник, определено поведение
(една престация). Кредиторът е активната страна, а длъжникът
пасивната.
-  Престация- съдържание на облигационно отношение. По силата
на облигационно отношение, длъжникът трябва да престира,
т.е. да осъществи един резултат.

 Задължения за индивидуално определена престация – вещи определени със

своите индивидуални качества.
 Задължения за родово определена престация – вещи или обекти
определени само със своите родови признаци – не са индивидуализирани.

Договор
- Договорът е съглашение между две и ли повече лица, за да се
създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.
Днес дефинирането на договора става въз основа на понятието
за сделка.
- Когато от договора възникват за едната страна само права, а за
другата срана само задължения, то договора е едностранен.
Когато от договора възникват задължения и за двете страни,
такива които взаимно обуславят своето съществуване, то
договора е двустранен.

Неизпълнение на облигационни задължения

- Неизпълнение- под неизпълнение се разбира неосъществяване

на дължима престация. Т.е. неосъществяване на дължимо
поведение или на дължим резултат. По своята природа
неизпълнението е юридически факт от категорията на
неправомерните юридически действия. Характеристиката му е
различна за различните форми на изпълнение. В едни случаи е
правопогасяващ, а в други – правопроменящ юридически факт.
- Форми на изпълнение – от гледна точка на отклонението от
дължимото поведение, което е налице при даден вид
неизпълнение:
- пълно неизпълнение
- неточно неизпълнение
- При пълното – длъжникът не осъществява абсолютно нищо от
дължимото поведение. Тук имаме две приравнени хипотези:
а) твърде закъсняло изпълнение - т.е. длъжникът е извършил
дължимото, но с толкова голямо закъснение, че то е
безсмислено за кредитора.
б) твърде лошо изпълнение – длъжника е осъществил
престацията , но извършеното е лошо и не удовлетворява
интереса на кредитора.
- Неточно изпълнение – означава, че длъжника е осъществил
престацията, но с отклонения от някои от нейните дължими
характеристики. Прави се вътрешно подразделение – от коя
точно характеристика е отклонението. Неточното изпълнение
 има отделни разновидности:
а) забавено изпълнение – отклонението е от изискванията за
време. Длъжникът е извършил по-късно от дължимото, но
изпълнението все още е полезно за кредитора.
б) частично изпълнение – длъжника е изпълнил неточно от
гледна точка на количеството, част от дължимата престация.

Обезпечение на изпълнението

- Лично обезпечение (поръчителство); Поръчителството e от

категорията на личните обезпечения на вземанията.
Поръчителството се учредява с договор, по силата на който
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор
трябва да бъде извършен в писмена форма, тя се изисква за
неговата действителност.
- Вещно обезпеч. (залог, ипотека);

Залог – обезпечението на едно вземане може да се извърши чрез

залог на две и повече движими вещи. Кредита може да се
удовлетвори след продажбата на тези вещи;

Ипотеката е обезпечителна мярка, при която вземането на

кредитора се обезпечава с недвижим имот. Право на кредитора
при неизпълнение на длъжника да се удовлетвори от цената на
имота пред почитателно пред другите кредитори. Може да се
ипотекира недвижим имот на длъжника или на трето лице.