Тема 12

Правен режим на собствеността. Публична и частна собственост.

1. Понятие
Правото на собственост е основно, абсолютно и неограничено вещно право. То
е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и
да се разпорежда с дадена вещ, както и да изисква от други лица да се въздържат от
въздействие спрямо нея.
Правната уредба се съдържа в Конституцията, закона за собствеността, закона
за държавната собственост и др.
Още от римското право е известна класическата триада, която изгражда правото
на собственост:
 Правомощие „владеене” – това е правото да се упражнява фактическа власт
върху вещта и представлява външния израз на правото на собственост.
Владеенето е предпоставка за упражняване на другите две правомощия. Не се
прекратява дори със загубването му за значителен период от време, освен ако
друг го придобие по давност. Според закона, ако няма сигурни данни за
собствеността се взима предвид владеенето.
 Правомощие „ползване”- включва правото да се получават добивите от вещта.
Може да се упражнява не само фактически, но и с правни действия (наем,
аренда, обработване). Не трябва да се бърка с правото на ползване,
регламентирано в чл. 56 от Закона за собствеността. Собственикът за разлика от
ползвателя не е ограничен да използва вещта единствено съобразно нейното
предназначение. Собственикът може дори да промени предназначението на
вещта (от земеделска в неземеделска земя, от жилищно помешение в
нежилищно).
 Правомощие „разпореждане” – с оглед на него, законодателят разделя
сделките на такива на управление и разпореждане. Сделките на разпореждане
включват възможността да се прехвърли собствеността на друго лице и също
така да се определят условията по разпоредителната сделка. В някои случаи
законът ограничава това право (например за разпореждане с имущество на
недееспособно лице е необходимо предварително разрешение на съда; за
продажбата на семейно жилище, което е собственост само на единия съпруг е
 необходимо и съгласието и на другия съпруг, ако никой от двамата не
притежава друго жилище).

2. Видове право на собственост

Конституцията разграничава два вида собственост:

 Частна – това е собствеността на физическите и юридическите лица. Тя
представлява изключителен контрол върху определен ресурс. Собственикът
може самостоятелно да решава как и за какво да използва ресурса. Освен
изброените субекти, носители на частна собственост могат да бъдат
държавите и общините.
 Публична – в Конституцията са изброени вещите, които са изключителна
държавна собственост. Те могат да принадлежат единствено на държавата и
тя не може да ги отчуждава, защото са извадени от гражданския оборот.
Става въпрос за подземните богатства, крайбрежната плажна ивица,
републикански пътища, водите, реките, парковете и др.
Държавата може да предоставя на други лицa едно особено право –
концесия.

3. Изгубване правото на собственост

Закона за собствеността урежда две хипотези:

 Ако някой друг го придобие , например в резултат на различни
разпоредителни сделки, по давност, конфискация или отчуждаване на имот
за държавни или общински нужди.
Макар че, според Конституцията частната собственост да е неприкосновена,
се допуска по изключение отчуждаването. Необходимо е нуждите да са
изключителни и да не могат да бъдат задоволени по друг начин. Необходимо
е да се направи предварително и равностойно обезщетение. Оценката са
прави от експерти по пазарни цени и само по изключение са използва
данъчната оценка.
 Ако собственикът сам се откаже. По принцип отказът е едностранен и
неформален акт. Когато обаче става въпрос за недвижима собственост,
трябва да е писмено с нотариална заверка на подписите.