33. Държавата като субект на ГП. Гражданскоправен статут на учрежденията.

Държавата
е субект на правото и се характеризира с няколко основни елемента: общност от хора, територия,
върху която те живеят и управление над тази териториално обособена общост. Общност от хора –
броят не е определящ. Необходимо е обаче тези хора да са образували едно автономно
политическо цяло, различно и отделно от съседните общности. Тук се говори за народ, за нация,
които са съвкупност от хора, от население, участващи в образуването на държавата. Тези хора са
гражданите на една държава. Територия – чрез общата територия нацията осъществява своето
единство. На тази територия държавната власт налага своята воля и елиминира чрез своя
суверенитет вмешателството на всяка друга власт. Държавата няма върху тази територия
собственост или владение, а само imperium. Налице е териториален суверенитет. Териториалните
граници определят рамките на упражняване на властта, на суверенитета. Управление – това е
публичната власт, упражнявана върху всички лица, живущи на една територия. Това е волята, която
взема необходимите решения за държавата и за нацията. Това е една принудителна власт. Като
ЮЛ с оглед на своите функции, държавата се раздвоява в две различни посоки или същности: като
субект на публичното право и като субект на ГП. В първото си качество тя има следните две
проявления: Държавата, влизайки в отношения с другите субекти в териториалните си граници, се
проявява като властническа организация. Тук нямаме равнопоставеност, а суперординация,
проявяваща се с елемента на imperium, който е единен и неподеляем и влиза като съществена
съставна част на всяко волеизявление. Държавата във второто си проявление, което е вън от
териториалните граници, влиза в отношения с другите държави като равностоен партньор. Става
дума за междудържавното общуване в областта на международното публично право. Държавата се
разглежда и като субект на ГП. В областта на ГП държавата е обикновено ЮЛ, което влиза или
създава правоотношения с другите правни субекти – ФЛ или ЮЛ. Като субект на правото държавата
има една специфична характеристика. Тя е онази, която изготвя правните норми по начин и форма,
определени в Конституцията, които са валидни за нейната територия и са задължителлни за всички
правни субекти – ФЛ и ЮЛ, включително и за нея, учрежденията и всички нейни органи. Като
равнопоставен гражданскоправен субект държавата като ЮЛ има най-различни проявления в
отделните части на ГП: Във вещното право – като субект в областта на вещното право държавата
може да придобива или да прехвърля вещни права върху всички видове обекти. Държавата встъпва
в граждански правоотношения с онова имущество, което не е предоставено на конкретно
учреждение, на ЕАД или ЕООД. Тя има само едно предимство, че има обекти, върху които само
държавата може да има право на собственост, без възможността друг правен субект да придобива
такива. Съгласно чл.18 от Конституцията подземните богатства, крайбрежната плажна ивица,
републиканските пътища, водите, горите и парковете с национално значение, природните и
археологичните резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. Със
закон може да се осъществи държавен монопол върху ЖП-транспорта, националните пощенски и
далекосъобщителни мрежи, изполването на ядрена енергия, производството на радиоактивни
продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. Държавата може да придобива
право на собственост върху всички видове вещи: движими и недвижими. Правото върху
притежаваните от нея недвижими имоти държавата документира чрез съставяне на актове за
държавни имоти. Държавата може да упражнява и фактическа власт върху един имот – да го
владее. Държавните имоти се ползват за нуждите на държавните учреждения и на
публичноправните ЮЛ. Държавата може да полза и имот, собственост на друг правен субект при
наличие на съотвеното правно основание. Държавата може да придобива всички видове вещни
права по предвидените от законите способи. Държавата може да прехвърля своя вещ на други
правни субекти – на ФЛ или ЮЛ. Държавата има право да отстъпва право на строеж, надстрояване
и пристрояване върху държавна земя, като спазва предвидения в закона ред. Право на ползване
върху държавен имот на друг правен субект може да се отстъпи от кмета. Държавата може да
участва в извършването на делба – доброволна или съдебна. Държавните имоти не могат да се
придобиват по давност от друг правен субект. В облигационното право – държавата в качеството
си на гражданскоправен субект може да бъде страна по облигационни договори. Тя може да бъде
носител на субективни облигационни права или да поема правни задължения. Държавата може да
води преговори като страна в едно съглашение. Сключеният от държавата договор е задължителен
и за нея. Представителството със съответните модификации е не само приложимо, но и абсолютно
необходимо при нея. Държавата по сключен от нея договор дължи изпълнение. Когато се стигне до
неизпълнение, тя като равнопоставен правен субект носи цялата отговорност за това. Тя не може да
дарява друг правен субект, но може да бъде дарена от всяко трето лице с всякаква вещ. Договор за
наем може да бъде сключен от държавата – тя може да бъде и наемател и наемодател. Тя дава и
свои обекти под аренда. В личното право – държавата не е ФЛ, поради което всички моменти,
свързани с този вид лица, са й чужди. В семейното право – държавата няма отношение към него.
В наследственото право – при държавата универсалното правоприемство не е допустимо. Тя не е
ФЛ, за да говорим за нейната смърт. Тя е правен субект в наследственото право в 2 случая: когато
липсват законни наследници и завещателни разпоредби и когато последната воля на починалото
лице е била да направи държавата собственик на цялото си имущество или на конкретен имот.
Отговорността на държавата следва от всички незаконни актове, действия или бездействия на
нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Обезщетение може да се иска след отмяна на актовете, действията или бездействията.
Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, като правото на
обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени – само ако делото е било
заведено от увредения. ЮЛ биват два вида – ЮЛ на частното право и ЮЛ на публичното право. Към
първите се отнасят сдруженията, фондациите, търговските дружества; към вторите – държавата,
учрежденията. Учрежденията нямат членски състав. Те са създадени, за да извършват стопанска
дейност. Държавните учреждения са самостоятелни ЮЛ и са отделни от самата държава, която
също така е самостоятелно ЮЛ.