46. Сключване на сделки.

За да е сключена едностранна сделка трябва да е направено само едно

волеизявление. За да е налице волеизявление следва волята да бъде обективирана, показана в
обективната действителност по такъв начин, че останалите правни субекти да я разберат. Начините на
обективиране на вътрешните преживявания са устно изразяване – чрез думи и писменно – чрез
написан текст при спазване на предписаната от закона форма. В тези случаи говорим за изрично
волеизявление. Но освен изричното волеизявление имаме и изразяване на волята чрез конклудентни
действия. Става дума за действия, извършени от едно лице по определен начин, чрез което се
установява, че то е изразило конкретна воля, от която следват дадени правни последици. Има разлика
между конклудентни действия и мълчание. При мълчанието няма обективиране на волеизявлението.
Ако законът приеме мълчанието за волеизявление, тогава то поражда съответните правни последици.
В този случай можем да говорим за презумпция, за предположение. Когато става дума за сключване на
договор се има предвид размяната на предложение и приемане. Предложението не е самоцелно, а има
за задача да стане известно на определено лице. Устно предложение спрямо отсъстващ можем да
имаме, ако то бъде предадено чрез друго лице: пълномощник, пратеник и други. Писменно
предложение на присъстващ се прави в момента, в който му се предава в ръката. При липса на срок за
приемане на предложението, направено на присъстващ, то губи силата си след изтичане на толкова
време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането. Офертата
/предложението/ е волеизявление, което трябва да бъде прието и щом се нуждае от приемане,
следователно не е достатъчно само неговото обективиране. Сключването на договор зависи от
съгласието на едно друго лице. Предложнието може да бъде отправено към конкретно лице или към
неопределен брой лица. При обща оферта може да се сключи както само един договор, така и
неопределени по брой договори. Предложението има определен срок на валидност. В този срок
изявителя не може да го оттегля и трябва да изчака изтичането на срока. Получателят в този срок може
да го приеме или откаже. Отпадане или погасяване на предложението имаме, когато отстрещната
страна не го приеме – независимо от това дали чрез отрицателен отговор или с мълчание в
определения срок. Ако то бъде прието в законно определения или в предложения от офертата срок,
договорът се счита за сключен. Ако след изтичане на дадения от предложителя или определен от
закона срок последва приемане, то трябва да се определи като ново предложение, този път от другата
страна. Приемането /акцепт/ е едно волеизявление, с което лицето, до което е отправено
предложението, дава своето съгласие за сключване на договора. Действието му настъпва от момента
на стигането му до предложителя. За да има сключен договор, трябва двете насрещни волеизявления
да съвпаднат по съдържание. Когато предложението и акцептът трябва да бъдат поотделно
нотариално заверени, договорът се счита за сключен в датата на нотариалната заверка на приемането.
Ако акцептът съдържа допълнителни клаузи или каквито и да било допълнения и изменения, нямаме
приемане на предложението. Налице е едно ново предложение, което може да бъде прието или
отхвърлено от първоначалния предложител. Ако между страните е сключен предварителен договор, то
тогава те са се възползвали от своята свобода и са влезли в едно оформено правоотношение. Според
чл.19 ЗЗД предварителния договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на
окончателния договор. Всяка една от страните може по предварителния договор може да предяви иск
за сключване на окончателния договор. Страните допълнително трябва да сключат окончателния
договор. Освен тези случаи имаме и произтичащо от закон задължение за сключване на договор в
определени от него случаи – пр: с електроенергийните служби. Обективното право допуска едното или
другото волеизявление да бъде оттеглено в определен срок. Следователно и двете волеизявления
остават в сила само ако не бъдат своевременно оттеглени. В този период, определен от закона или от
страните, съответното волеизявление е оттегляемо. Допустимо е към предложението да бъдат
изпратени печатни общи условия. Под общи условия се разбират формулираните за голям брой
договори договорни условия, които едната страна поставя на другата. Необходимо е съгласието на
акцептента с тях или невъзразяване при сключване на договора. По този начин те стават съдържание
на договора. Ако те не бъдат приети, нямаме договор. Съгласието означава общо мнение или
съвпадащи насрещни волеизявления. Несъгласието означава несъвпадане на волеизявленията. В този
случай трябва да се установи дали има несъвпадане на самата воля или на нейното проявление.
Когато и двете не съвпадат имаме явно несъгласие. Но съществува и т.нар. скрито несъгласие –
страните мислят, че са сключили договора, но всъщност няма такъв. Сключване на едностранни сделки
– има два вида едностранни правни сделки. За едните е достатъчно само обективиране на волята,
нейното изявяване и с това имаме завършеност на правната сделка. А за другите е необходимо и
наложително достигането им до съответния адресат или адресати. Оттук следва, че едностранната
сделка се счита за сключена или от момента на изявяване на волята или от момента на узнаването й.