Производство по търговски спорове

(Глава тридесет и втора. Чл. 365 - чл. 378 ГПК)

1. Приложно поле

1) По реда на особеното исково производство по търговски спорове се разглеждат

само онези търговски дела, които според правилата на родовата подсъдност са
подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Търговските дела, родово подсъдни на
районен съд, се разглеждат от този съд по общия исков ред.
С оглед изложеното, първото нещо, което следва да се направи при преценка дали
производството ще се провежда по общия исков ред, или по особеното исково
производство по търговски спорове, е при иск с предмет правоотношение, отнасящо се
до търговска сделка, да се определи родовата подсъдност. Ако делото е подсъдно на РС
– ще се разглежда по общия ред. Ако е подсъдно на ОС – тогава ще се разглежда по
реда на особеното исково производство по търговски спорове.

2) Търговски спор, спор, разглеждан по реда на глава 32 ГПК и търговско дело

Не съществува тъждество между спорове, свързани с търговски правоотношения по
смисъла на ТЗ, и спорове, които ще бъдат предмет на особеното исково производство
по търговски спорове. За реда, по който ще се гледа делото, определящо е дали
правоотношението е посочено в чл. 365 ГПК, както и родовата подсъдност. Само ОС
разглежда дела по този ред.
Първата точка на чл. 365 ГПК предвижда, че по този ред ще се разглеждат искове с
предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка,
т.е. поне една от страните е търговец, а сделката е свързана с извършваната от него
търговска дейност.
Следва да се прави разлика и между търговски спор и търговско дело. Чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК предвижда като неподлежащи на касационно обжалване решенията по
въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за
търговски дела. Търговско ще е всяко дело, спорът по което е с основание ТЗ, като
цената на иска е без значение. В този смисъл търговско дело е по-широкото понятие в
сравнение с търговски спор по смисъла на чл. 365 ГПК.
По реда на производството по търговски спорове от своя страна се разглеждат и
дела по спорове, които не произтичат от търговска сделка. Такива са например искове с
предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до приватизационен
договор или концесионен договор. ТР 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС изрично предвижда, че приватизационният договор не е търговска сделка.
Търговски са и делата, свързани с производство по несъстоятелност.

3) приложно поле
Съгласно чл. 365 ГПК по реда на производството по търговски спорове окръжният
съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение,
породено или отнасящо се до:

1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването,

действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците
от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или
приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства.
Производството се прилага какато за обективните, така и за субективните
търговски сделки, включително спорове, свързани с менителнични ефекти.
2. приватизационен договор, договор за обществена поръчка и концесионен
договор.
3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец,
както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за
несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър;
Тук става въпрос за искове по чл. 74 ТЗ на съдружници или акционери за отмяна
на решение на ОС; по чл. 71 ТЗ за защита на членствени права; по чл. 70 ТЗ за
обявяване за недействително на учредено дружество; по чл. 95, ал. 1 ТЗ за за
прекратяване на събирателно дружество или изключване на съдружник от такова
дружество; иск по чл. 517, ал. 2 ГПК на взискателя за прекратяване на дружеството
при изпълнение върху дял от тържовско дружество; установетелни искове за членство в
търговско дружесво и т.н.

4. попълване масата на несъстоятелността, включително и

установителните искове на кредиторите;
5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики,
концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с
монополно или господстващо положение.
Тук следва да се обърне внимание, че КЗК е органът, който налага санкции и
принудителни административни мерки, свързани с нарушения на ЗЗК. В приложното
поле на чл. 365, т. 4 ТЗ ще попадат искове за обезщетения за вреди от извършени
нарушения по ЗЗК.

2. Двойна размяна на книжа

Най-характерна черта на производството по търговски спорове е т.нар. двойна
размяна на книжа. За разлика от общия исков процес, в който преди откритото
заседание страните си разменят искова молба, съставена от ищеца, и отговор на
исковата молба на ответника, тук след тази първоначална размяна на книжа, ищецът
има право на допълнителна искова молба, а ответникът – на допълнителен отговор.
Целта е чрез тази двойна размяна на книжа страните да изчерпят фактическите си
твърдения и доказателствени искания, като по този начин се замести подготвителното
съдебно заседание и по-бързо се достигне до съдебно решение.

1) искова молба
Няма допълнителни или различни изисквания към исковата молба в особеното
исково производство. Единственото изключение е предвидено в чл. 366 ГПК, съгласно
който при иск за парично вземане, страната е длъжна с исковата молба да представи
справка, съдържаща необходимите изчисления за определяне на неговия размер. При
липса на такава справка като приложение исковата молба се явява нередовна и съдът
следва да даде срок за отстраняване на нередовността по чл. 129 ГПК.
Съдът проверява редовност и допустимост на исковата молба по общия ред.

2) отговор
Ако исковата молба е редовна и допустима съдът я изпраща за отговор на
ответника.
 Срокът за отговор е по-кратък в сравнение с общия исков процес, а именно 2
седмици.
Спорно е дали този съкратен срок е уместен. Става въпрос за сложни дела с
материален интерес над 25000 лв., като често по тях се представя голям обем писмени
доказателства.
Съдържанието на отговора не се различава от предвиденото в чл. 131 ГПК.

В срока за отговор ответникът може да направи възражение делото да не се гледа по

реда за разглеждане на търговски спорове. Определението на съда, с което се
постановява разглеждане на делото по общия ред подлежи на обжалване.
Определение в обратен смисъл, т.е ако делото продължи да се гледа по реда за
разглеждане на тъговски спорове – не.
При пропускане на срока, възражението се преклудира. Следователно по-късно
решението не може да се обжалва на това основание. Съответно, ако делото е
подлежало на разглеждане по общия ред, но е разгледано по реда на особеното исково
производство по гл. 32-ра, това няма да доведе до порок на постановеното съдебно
решение.

В рамките на срока за отговор на исковата молба ответникът под страх от преклузия

трябва да предяви насрещен иск, да привлече подпомагаща страна и да предяви обратен
иск.

В рамките на срока за отговор ответникът трябва да оспори и представените от

ищеца с исковата молба писмени доказателства.

За разлика от чл. 133, предвиждащ преклузиите за ответника, свързани със срока за

отговор, в общия исков процес, тук чл. 367, ал. 4 ГПК не посочва срока за отговор като
преклузивен за предявяване на инциденетн установителен иск от ответника. Чл. 373, ал.
2 е предвидено, че ответникът може да предяви ИУИ с предмет съществуването или
несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение с
допълнителния отговор на исковата молба.

При сравнение на разпоредбата на чл. 133 ГПК (приложима за общия исков

процес) и чл. 370 ГПК (приложима за производството по търговски спорове)
прави впечатление, че в чл. 370 ГПК, за разлика от чл. 133 ГПК е предвидено, че
когато в установения срок ответникът не посочи доказателства или не представи
писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Задължителното посочване и представяне на доказателства в срока за отговор
присъстваше като текст в чл. 133 ГПК до изменението на разпоредбата през 2010 г.
Причината за това изменение от своя страна беше колизията между принципа на
служебното начало и предвиденото задължение на съда да съдейства на страните при
изясняване на спора от фактическа страна, както и невъзможността по силата на чл. 133
ГПК ответникът да се възползва от съдействието чрез доклада по чл. 146 ГПК като
посочи и представи доказателства в отговор на дадените указания. След промяната на
чл. 133 и чл. 146 ГПК от 2010 г. безспорно и за ответника преклузията за посочване на
доказателства и представяне на писмени доказателства е в първото открито съдебно
заседание след доклада по делото.
 Чл. 370 ГПК обаче не е изменен съответно. Излиза, че в производството по
търговски спорове преклузията за доказателствени искания за ответника настъпва не
след доклада по делото, а след изтичане на срока за отговор. Такова разрешение обаче
противоречи на принципа на служебното начало и на дирене на истината. То напълно
обезмисля процесуалните дейстивия на съда по съдействие на страните за изясняване
на делото от фактическа страна, които се извършват и в производството по търговски
спорове.
В пракитаката си по чл. 290 ГПК ВКС приема, че правото на ответника да
представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор
на исковата молба по чл. 370 ТЗ, респ. срока за допълнителен отговор, ако
доказателственото искане е заявено за първи път след доклада по делото при
разглеждането му в открито съдебно заседание и ангажираното доказателство е за
установяване на факти, от които ответникът изважда възражение, заявено в
отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страна, с оглед на доклада
или на указанията на съда. (Решение № 128 ОТ 25.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 2611/2013 Г.,
Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС; Решения № 163 от 17.01.2012 г., по т.д. № 965/2010 г. на І Т.О.
на ВКС, Решеие № 67 от 06.07.2010 г., по т.д. № 898/2009 г. на І Т.О. на ВКС).

3) допълнителна искова молба

Отговорът и неговите приложения се връчват на ищеца и за него възниква право за
предявяване на допълнителна искова молба в двуседмичен срок.
С допълнителната искова молба ищецът може:
- да поясни и допълни първоначалната искова молба без по този начин да се
извършва изменение на иска;
- да дава допълнителни пояснения на изложеното в исковата молба без да прави
нови претенции;
- да измени предявения иск при условията на чл. 214 ГПК. Не е допустимо
едновременно изменение на основанието и петитума.
- да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях;
- да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването
или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение,
от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Срокът за предявяване на
инцидентен установителен иск за ищеца е по-кратък в сравнение с този, превиден в
общия осков процес (първото по делото заседание);
- да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи
с исковата молба.

4) допълнителен отговор
Съдът изпраща допълнителната искова молба на ответника с указания, че същият
има право да подаде допълнителен отговор в двуседмичен срок.
В рамките на този срок ответникът има право да предяви инцидентен установителен
иск за установяване на съществуването или несъществуването на едно оспорено в
допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти
изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да
посочи и представи с отговора на исковата молба.

3. Подготовка на делото – провежда се след приключване на двойната

размяна на книжа или изтичане на съответните срокове в закрито заседание
Съдът отново проверява редовността и допустимостта на предявените искове.
 Произнася се по доказателствата, като допуска относимите, допустими и
необходими доказателства. Съдът може да се произнесе по допускането на някои
доказателства в открито заседание само ако прецени, че е необходимо да се изслушат и
устните обяснения на страните.
Съдът изготвя проект на доклада, който изпраща на страните, заедно с
определението си по доказателствените искания. Проектът на доклад има
съдържанието по чл. 146 ГПК.

4. Открито заседание
В откритото съдебно заседание съдът запознава страните с доклада по делото, който
е със съдържанието по чл. 146 ГПК и им дава възможност да предприемат съответни
процесуални действия.
След това се преминава към съдебно дирене и устни прения.

5. Разглеждане на делото в закрито заседание – чл. 376 ГПК

Специфично за производството по търговски спорове е и това, че разглеждането на
делото може да стане изцяло в закрито заседание без призоваване на страните.
Това ще се случи, ако правната квалификация в доклада по делото съвпада с
дадената от страните и не се налага събиране на нови доказателства извън
представените от страните писмени такива.
Изцяло в закрито заседание ще протече гледането на делото, в случай че страните
изрично са поискали това. Обикновено се инициира от едната страна, а другата след
получаване на молбата за становище, заявява, че не възразява.

Съдът постановява разпореждане за гледане на делото в закрито заседание и край на

съдебното дирене.
С разпореждането съдът още ще приеме представените от страните писмени
доказателства. В него също следва да е обективиран и писмен доклад на съда по
делото.
Дава възможност на страните в определен от него срок да представят писмени
защити.
Обявява датата, на която ще обяви решението си. Срокът за обжалване започва да
тече от тази датата, а не от момента на връчването му на страните. Приложение по
аналогия има Тълкувателно решение 12/2013 по т. дело № 12/2012 на ОСГК на ВКС.

6. Особености

Възражение за прихващане
В случай че ответникът притежава насрещно вземане срещу ищеца той подобно на
общия исков процес може да направи възражение за прихващане. Спецификата в
случая е в срока. Съгласно чл. 371 ГПК възражението за прихващане може да се
направи от ответника до приключване на съдебното дирене в първата инстанция,
когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до
приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато
съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно
решение или заповед за изпълнение.
В общия исков процес срокът за възражения на ответника, в това число за
възражение за прихващане, е срокът за отговор на исковата молба. В производството по
търговски спорове се предвижда по-дълъг срок – края на съдебното дирене в първа
инстанция, ако за съществеване на вземането на ответника по делото вече са събрани
доказателства и по-късното извършване на възражението за прихващане няма да забави
делото поради необходимост от събиране на нови доказателства. В случай на
установено със сила на пресъдено нещо вземане на ответника, то възражението за
прихващане може да бъде направено и във въззивното производство.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС се сочи, че независимо от систематичното място на разпоредбата на чл.
371 ГПК в глава 32 /Производство по търговски спорове/, тя следва да намери
приложение и изобщо в общия исков процес.