28.08.23 г., 14:56 ч.

Материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност - коментар на съдебната прак…

Материалноправни предпоставки за откриване на производство по

несъстоятелност - коментар на съдебната практика

НЕЛИ МАДАНСКА

17.12.2009 г.
Най-общо производството по несъстоятелност би могло да се определи като съдебна процедура за
колективно изпълнение върху имуществото на търговеца, която има за цел справедливото удовлетворяване на
кредиторите на длъжника, при възможност запазване на предприятието му и съобразяване с интересите на
неговите работници. Посочената специфична цел на производството по несъстоятелност обяснява многофазния
му характер - процедурата включва няколко обособени и взаимно свързани фази, част от тях са задължителни,
а други са предвидени като факултативни. Въпросът за наличието на материалноправните предпоставки за
откриване на производството по несъстоятелност се разглежда, обсъжда и решава в неговата първа фаза.
Съгласно чл. 607а, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), производство по несъстоятелност се открива за
търговец, който е неплатежоспособен. От този текст могат да бъдат изведени двете материалноправни
предпоставки от основната хипотеза за откриване на производството по несъстоятелност - търговското качество
на длъжника и състоянието на неплатежоспособност.

ДЛЪЖНИК - ТЪРГОВЕЦ

Чл. 1 ТЗ очертава кръга от лицата, имащи качеството търговци, използвайки два критерия. Първият
от тях е търговската дейност, изразяваща се в сключване по занятие на търговски сделки или във водене на
дейността по търговски начин. Вторият е регистрацията като търговец в една от допустимите по ТЗ
правноорганизационни форми - едноличен търговец, търговско дружество или кооперация. Този максимално
широк кръг от субекти на търговското право, за целите на производството по несъстоятелност бива редуциран,
от една страна чрез неприложимост на несъстоятелността спрямо определени групи търговци, а от друга страна
- чрез разширяване обхвата на производството и по отношение на лица, които нямат търговско качество.
Според чл. 612, ал. 1 ТЗ не се открива производство по несъстоятелност за:
• търговец - публично предприятие, което упражнява монопол. В случая се разбира не монополно
положение на пазара, изразяващо се в единствено или в преимуществено предоставяне на определен вид
услуги, или производство на определен вид стоки, а извършването на дейност, която съставлява държавен
монопол, произтичащ пряко от чл. 18 от Конституцията на Република България или установен със закон върху
дейностите по чл. 18, ал. 4 от Конституцията на РБ. Такива са например операторите на пощенски услуги (вж.
Определение № 413 от 21.05.2003 г. по ч. гр. д. № 262/2003 г. на ВКС, V г. о.). Но не биха могли да се ползват
от защитата по чл. 612, ал. 1 ТЗ дружествата, лицензирани по Закона за енергетиката за осъществяване на
разпределение на електроенергия и природен газ, тъй като тази дейност не съставлява държавен монопол,
въпреки че на определени територии от страната същите биха се явили като единствените дружества,
осъществяващи посочения вид търговска дейност (вж. Решение № 791/15.12.2005 г. по т. д. № 471/2005 г. на
ВКС, ТК, т. о.). С подобни аргументи на общо основание търговската несъстоятелност се прилага и за
дружествата, лицензирани за разпределение и пренос на топлоенергия. В някои случаи законодателят,
отчитайки спецификите в предмета на дейност на определени видове търговци, не изключва приложимостта на
несъстоятелността по отношения на тях, а изрично въвежда особени правила в Част четвърта на Търговския
закон. Например за В и К операторите (чл. 614, ал. 6 ТЗ), за участниците в системата за сетълмент на сделки с
ценни книжа и държавни ценни книжа (чл. 634в, ал. 4 и 5 ТЗ) и др.
• търговец - публично предприятие, което е създадено с особен закон.
Такива са например ДП "Фонд затворно дело", ДП "Транспортно възстановяване и строителство" и др.
Разпростирането на несъстоятелността и по отношение на физически лица, които не са търговци, е
основано на идеята, че предмет на колективното принудително изпълнение следва да бъде възможно най-
широк кръг от имущество, което принадлежи или има правна връзка с патримониума на длъжника.
С оглед на това:
• производството по несъстоятелност се счита за открито и по отношение на неограничено
отговорните съдружници в събирателно дружество, командитно дружество или командитно дружество с акции,
дори и те да са физически лица-нетърговци (чл. 610 ТЗ). Неограничената солидарна отговорност на
съдружниците в тези видове дружества намира израз при производството по несъстоятелност в
удовлетворяване на кредиторите на търговеца и от личното секвестируемо имущество на съдружниците, в
случай че активите на търговското дружество не са достатъчни за да покрият дълга на търговеца (Решение №
805/1999 г. по гр. д. № 152/1999 г. на ВКС, V г. о.). Съответно - имуществото на неограничено отговорните
съдружници се преценява при разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, с
оглед твърдяното състояние на неплатежоспособност на търговеца и възможностите да покрие задълженията си
без опасност за интересите на кредиторите (вж. Решение № 531/2006 г. по т. д. № 207/2006 г. на ВКС, ТК, I т.
о.);
• производство по несъстоятелност се открива и за скрития съучастник по чл. 609 ТЗ. При скритото
съучастие съществува уговорка между търговец и друго лице, като търговските сделки се извършват от името и
за сметка на първия, а вторият остава скрит за търговския оборот и участва само имуществено в ползите и
загубите от дейността. Правилото на чл. 609 ТЗ разпростира последиците от производството по
несъстоятелност, открито за търговец и по отношение на лицето, чиято търговска дейност търговецът прикрива.
https://web.apis.bg/p.php?i=384358&b=0 1/5
28.08.23 г., 14:56 ч. Материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност - коментар на съдебната прак…

Съдебната практика не е единна относно качеството на скрития съучастник и степента на самостоятелност на

производството по несъстоятелност, откривано за него. Според едни разрешения по конкретни казуси скритият
съучастник по чл. 609 ТЗ е винаги физическо лице-нетърговец, производството по несъстоятелност по
отношение на него е отделно от това на явния търговец и откриването му е обусловено от констатираната и
обявена по съответния начин неплатежоспособност на търговеца, страна по сделките (вж. Решение № 656/2005
г. по т. д. № 209/2005 г. на ВКС, I т. о., TK). В други случаи решаващият съд приема, че фигурата на скритото
съучастие може да е налице и в отношенията между търговци, особено при свързани лица по смисъла на § 1 ТЗ,
като решението по чл. 630 ТЗ следва да се постанови в едно производство, както по отношение на явния, така
и за скрития търговец (вж. Решение от 19.02.2009 г. на СГС по т. д. № 1413/2008 г., ТК, VI-2 с-в);
• производство по несъстоятелност може да се открие и за починал или заличен едноличен търговец,
ако преди момента на прекратяване на ЕТ поради смъртта или заличаването му той е бил неплатежоспособен. В
тази връзка, ако по време на разглеждането на молбата за откриване на производство по несъстоятелност бъде
продадено търговското предприятие на ЕТ и на това основание търговецът е заличен от търговския регистър,
няма пречка процедурата да продължи по отношение на физическото лице, предвид изричната норма на чл.
611, ал. 1 ТЗ (вж. и Решение № 75/2005 г. по т. д. № 157/2004 г. на ВКС TK, I т. о.).

СЪСТОЯНИЕТО НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ

Неплатежоспособността е фактическо, обективно състояние на търговеца, свързано най-вече с

финансовия му статус - капиталовата и имуществена структура на предприятието, вземанията и дълга,
ликвидността, доходността от основната дейност и т. н. Заедно с това неплатежоспособността е и правна
категория - основните белези, характеризиращи понятието, са посочени в ТЗ и с наличието им законът свързва
определени правни последици.
Според действащата редакция на чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен е търговецът, който не е в
състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение. Фиксирано в текста на закона е също специалното
изискване към характера на задължението - то следва да произтича от търговска сделка или от публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по
частно държавно вземане.
Състоянието на неплатежоспособност се преценява от съда към момента, в който формира решението
си, въз основа на събраните по делото доказателства, а не към някакъв предходен момент. Към този момент
следва да са налице всички определени от ТЗ характеристики на неплатежоспособността - и търговския
характер на сделката, и неизпълнението на задълженията по тази сделка, и трайната, обективна невъзможност
за изпълнение. Обстоятелството, че към един предходен момент длъжникът е разполагал с имущество все още
не е основание да се направи извод, че той е в състояние да покрие задълженията си и че интересите на
кредиторите са охранени в достатъчна степен (вж. Решение № 45/2005 г. по т. д. № 443/2004 г. на ВКС, ТК, I т.
о.). Релевантно за спора в първата фаза от производството по несъстоятелност е икономическото състояние на
търговеца към момента на приключване на устните състезания пред съда по несъстоятелността. При това,
приложима е легалната дефиниция на неплатежоспособността, действаща към този момент, а не към някакъв
предходен момент, например към момента, в който са били сключени търговските сделки, задължението по
които се твърди, че длъжникът не е в състояние да изпълни (вж. Решение № 38/2005 г. по т. д. № 330/2004 г.
на ВКС, ТК, I т. о.).
За да е налице неплатежоспособност, невъзможността за изпълнение следва да е резултат от
влошеното икономическо състояние на търговеца, а не и от действията на трети лица. Например, ако върху
вземането на кредитора е наложен запор от негов кредитор по реда на изпълнителното производство,
длъжникът не може да плати, но не по причина на неплатежоспособност, а поради изричната забрана,
съдържаща се в чл. 451 ГПК (вж. Решение № 184/2005 г. по т. д. № 712/2004 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
Практическото приложение на института на търговската несъстоятелност разкрива разнообразие от
конкретни хипотези относно всеки един от елементите на фактическия състав на неплатежоспособността:
паричния характер на задължението; източника на задължението, довело до трайни затруднения за търговеца;
изискуемостта; основанието.
* Парично задължение
Поради категоричния начин, по който е дефинирана неплатежоспособността в чл. 608 ТЗ,
задължение, което има непаричен характер, не съставлява основание за откриване на производство по
несъстоятелност, дори и това задължение да произтича от търговска сделка. Обстоятелството, че търговецът е в
ликвидация, също не води до превръщане на непаричните му задължения в парични единствено на основание
откритата ликвидационна процедура (вж. Решение № 261/2006 г. по т. д. № 792/2005 г. на ВКС TK, I т. о.).
Подобен е подходът при задължения, произтичащи от договор за консигнация. Договорът за консигнация няма
изрична правна уредба, въпреки широкото му приложение в търговския оборот. Доколкото родовите му
признаци са тези на комисионния договор, правилата, уреждащи последния (чл. 348 и сл. ТЗ), намират
субсидиарно приложение, но при отчитане на видовите отлики на консигнационния договор. Договорът за
консигнация имплицитно включва елементи на правилния влог. Консигнантът предава на консигнатора
индивидуално определени движими вещи и тези, които не се продадат, трябва да бъдат върнати на собственика
им. При липсата на доказателства за осъществяване на изпълнителната сделка (продажба на вещите,
предоставени на консигнация) и след като консигнаторът не придобива право на собственост върху вещите, той
остава задължен само за връщането им. Това задължение не е парично, поради което не е налице един от
елементите на фактическия състав на неплатежоспособността по чл. 608, ал. 1 ТЗ (вж. Решение № 743/2006 г.
п т.д. № 284/2005 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение № 218/2008 г. по т. д. № 700/2007 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
Липсата на записване на паричното задължение в търговските книги на длъжника по правилата на

https://web.apis.bg/p.php?i=384358&b=0 2/5
28.08.23 г., 14:56 ч. Материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност - коментар на съдебната прак…

счетоводството не променя характера му и не се отразява на съществуването на вземането, след като същото е

установено, например с влязло в сила решение на арбитражен съд (вж. Решение № 656/2007 г. по т. д. №
345/2007 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
* Задължение по търговска сделка
Задължението, което се явява източник на затруднения за длъжника, следва да произхожда от
правоотношения, в които същият встъпва при или по повод търговската си дейност. В най-чист вид това
изискване на закона намира израз в случаите, в които търговецът не е в състояние да изпълни задължение по
търговска сделка.
Преценката за естеството на сделката следва да се извършва при прилагане на съдържащите се в ТЗ
критерии: субективен и обективен. Обективният критерий се основава на вида на сделките, изрично обявени за
търговски - чл. 286, ал. 2, във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ. Субективният критерий отчита качеството на лицето, което
е страна по сделката - съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ сделките, сключени от търговец при осъществяване на
неговата дейност по занятие, са търговски (вж. Решение № 5/2005 г. по т. д. № 535/2004 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
Така например, за да се квалифицира като търговска сделката, с която се предоставя право на ползване върху
недвижим имот срещу задължение за плащане и подобрения, е необходимо да се изследва и качеството на
страните по сделката, както и дали тя е свързана с упражнявана по занятие търговска дейност (вж. Решение №
792/4.12.2006 г. по т. д. № 466/2006 г., на ВКС, ТК, I т. о). Сключването на сделки за осъществяване на
търговската дейност на длъжника не означава упражняване единствено на дейностите от предмета на дейност
на този търговец, така, както е вписан в търговския регистър (вж. Решение № 286/20.04.2006 г. по т. д. №
754/2005 г., ТК, I т. о.). При съмнение и с оглед оборимата презумпция по чл. 286, ал. 3 ТЗ, се приема, че
извършените от търговеца сделки са търговски.
Известни нюанси се наблюдават в съдебната практика относно естеството на договора за заем. В
едни случаи се приема, че въпреки че заемът не е посочен изрично като търговска сделка в чл. 1, ал. 1 ТЗ, то
ако страните са търговци и предоставената заемообразно сума се използва за търговската дейност, е налице
търговска сделка (вж. Решение № 228/11.04.2007 г. п т.д. № 712/2006 г., на ВКС, ТК, I т. о.; Решение №
549/2008 г. по т. д. № 239/2008 г., на ВКС, ТК, I т. о.). В друг конкретен казус е прието, че договорът за заем
не е търговска сделка, когато едната страна по него (заемодателят) е физическо лице-нетърговец, тъй като не
е в кръга на изчерпателно посочените обективни търговски сделки (вж. Решение № 334/2007 г. по т. д. №
1108/2006 г. на ВКС, ТК, I т. о.). По молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от
търговското дружество-длъжник, със сочена невъзможност да изпълни изискуемо парично задължение по
договор за заем за потребление с физическо лице, съдът приема че не е налице неплатежоспособност, тъй като
сделката не е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 и чл. 1, ал. 1 ТЗ (вж. Решение № 391/2008 г. по т. д. №
150/2008 г., на ВКС, ТК, I т. о.). В Решение № 177/2008 г. по т. д. № 701/2007 г., на ВКС, ТК, I т. о. е
акцентирано върху определящото значение на субективния критерий при квалифицирането на договора за заем
като търговска сделка. В конкретния случай е прието, че дори и договорът за заем да е сключен като
безвъзмездна сделка, след като страните по него са търговци и е свързан с упражняваното от тях занятие,
налице е търговска сделка, която следва да бъде обсъдена при разглеждане на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност.
С аргумента за търговското качество на страните и целта на сделката, като търговска сделка и
съответно - като основание за откриване на производство по несъстоятелност е квалифициран и договорът за
наем (вж. Решение № 443/2008 г. по т. д. № 1011/2007 г., на ВКС, ТК, II т. о.). Обратно - приема се, че не
произтичат от търговска сделка задълженията, породени от договор за консорциум, организиран под формата
на гражданско дружество (вж. Решение № 404/2008 г. по т. д. № 976/2007 г., на ВКС, ТК, II т. о.), както и
задълженията за обезщетение на работник или служител за неизползван отпуск (вж. Решение № 120/2008 г. по
т. д. № 659/2007 г., на ВКС,
ТК, I т. о.).
Поставя се въпросът дали задълженията, произтичащи от развалена търговска сделка, съставляват
материалноправна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност. С развалянето на договора
настъпват последиците, предвидени в чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Развалянето има обратно действие. С обратна сила
отпада действието на търговския договор. Даденото по разваления договор съставлява дадено при отпаднало
правно основание и поради това, по силата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, неоснователно обогатилата се страна
по договора дължи връщане на материалната облага, която е получила. Между страните по разваления договор
се поражда извъндоговорно, облигационно отношение, развиващо се на плоскостта на неоснователното
обогатяване, т. е. задължението за връщане на получени парични суми по развалената сделка има
извъндоговорен характер. След като не е налице търговска сделка, не е налице и материалноправната
предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, която се извежда от текста на чл. 608, ал. 1,
във връзка с чл. 607а ТЗ - неплатежоспособност, изразяваща се в невъзможност да се изпълни изискуемо
парично задължение, произтичащо от търговска сделка. Това обуславя отхвърляне на молбата, подадена от
кредитор, дори и търговецът да не изпълнява задължението си за връщане на неоснователно полученото. В
този случай неотносими са доводите във връзка с това, дали затрудненията на длъжника са временни и дали
той разполага с достатъчно имущество, за да покрие задълженията си без опасност за интересите на
кредиторите. (вж. Решение № 711/2006 г. по т. д. № 430/2006 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
Следва да се има предвид, че развалянето на договори с периодично изпълнение има действие
занапред (чл. 88, изр. 1, предл. 2 ЗЗД). Съдебната практика е единодушна, че в тези случаи задълженията,
възникнали до момента на развалянето, запазват договорния си характер. Например, вземанията за
неизплатени лизингови вноски и неустойката за забава на тези вноски произтичат от договор за лизинг и това
основание не се променя след развалянето на договора, тъй като договорът за лизинг е договор с
продължително действие и периодично (обикновено ежемесечно) изпълнение, с оглед на което прекратяването
на договора поради неизпълнение поражда ефекта си само занапред. Обстоятелството, че неизпълнението е
https://web.apis.bg/p.php?i=384358&b=0 3/5
28.08.23 г., 14:56 ч. Материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност - коментар на съдебната прак…

дало основание за разваляне на договора за лизинг, не променя търговския характер на сделката и договорния
характер на задълженията за вноски за минал период. Следователно невъзможността за плащането им може да
служи като материалноправна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност за
лизингополучателя (вж. Решение № 580/2006 г. по т. д. № 114/2006 г. на ВКС, ТК, I т. о.). Не е единно
становището относно характера на задължението за обезщетение за ползването на вещта, предмет на договора
за лизинг, след развалянето на този договор поради неизпълнение. В едни решения ползването на вещта след
прекратяването на договора за лизинг се разглежда на плоскостта на неоснователното обогатяване, т. е.
задължението за обезщетение за ползването има извъндоговорен характер и не следва да се преценява в
контекста на неплатежоспособността (вж. Решение № 580/2006 г. по т. д. № 114/2006 г. на ВКС, ТК, I т. о.). В
други случаи се приема, че ако държането на вещта продължи след прекратяването на договора за лизинг, то и
в този случай лизингополучателят е длъжен да изпълнява задълженията си за лизингови вноски, произтичащи
от разваления договор и плащането би било в изпълнение на условията по търговската сделка (вж. Решение №
89/2008 г. по т. д. № 631/2007 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
* Публичноправно задължение, свързано с търговската дейност
Състоянието на неплатежоспособност може да е породено от невъзможността на търговеца да
изпълни свое публичноправно задължение към държавата или общините, което да е свързано с търговската
дейност на длъжника (вж. Решение № 54/2005 г. по т. д. № 460/2004 г. на ВКС, ТК, I т. о.). В хипотезата на чл.
608, ал. 1 ТЗ не е необходимо задължението да е установено с влязъл в сила акт за установяване на публично
вземане.
* Съществуващо и действително задължение
Липсата на един от кумулативно дадените в ТЗ признаци на неплатежоспособността е основание за
отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Така, ако между страните
съществуват правоотношения, породени от търговска сделка, но паричното задължение на длъжника е погасено
по давност, то не може да бъде основание за откриване на производство по несъстоятелност спрямо последния.
Производството по несъстоятелност е производство за универсално принудително изпълнение, поради което
евентуалното погасяване на правото на принудително изпълнение на кредитора изключва наличието на
материалноправната предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност (вж. Решение №
1778/2001 г. по гр. д. № 1370/2001 г. на ВКС, V г. о.). Нещо повече - погасеното по давност вземане се
отразява и на допустимостта на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от този
кредитор. Само наличието на парично вземане, по отношение на което не е погасено правото да се търси по
съдебен ред, прави титуляра на вземането активно легитимиран да иска откриване на производство по
несъстоятелност, да участва в процеса, да прави искания за допускане на предварителни обезпечителни мерки,
а с постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност да придобие и качеството
кредитор на несъстоятелността по смисъла на чл. 616 ТЗ.
Подобен правен извод се налага и когато са налице обстоятелства по сключването или съдържанието
на сделката, които обуславят нейната недействителност по смисъла на чл. 26 и сл. ЗЗД. Например, ако се
претендира неизпълнено задължение, произтичащо от запис на заповед, издаден в чуждестранна валута, при
действието на ЗСВЦВК. Съгласно чл. 2, във връзка с чл. 3, б. "б" ЗСВЦВК посочената сделка попада под режима
на валутния контрол, упражняван от МФ. Ако разрешителният режим при тази сделка не е спазен, то на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД записът на заповед ще е нищожен, като такъв няма да породи права и задължения
за страните и следователно не би могъл да е фактор за изпадане в неплатежоспособност (вж. Решение №
35/2000 г. на АС- Пловдив по гр. д. № 1470/1990 г.). Когато сделката е нищожна, тя изначално не е била годна
да породи правни последици и следователно претендираното въз основа на нея неизпълнение не би могло да
служи като материалноправна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност (вж. Решение №
362/2007 г. по т. д. № 708/2006 г. на ВКС, ТК, I т. о.). Длъжникът може да прави възражения относно
валидността на търговската сделка както на основание общите правила на ГПК, намиращи субсидиарно
приложение в производството по несъстоятелност, така и по силата на изричния текст на чл. 629, ал. 3 ТЗ.
Допустими са също правопогасяващи възражения, като например възражение за прихващане с изискуеми и
ликвидни вземания към кредитора, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност (вж.
Решение № 306/2007 г. по т. д. № 26/2007 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
Съдебната практика се опитва да намери границата, до която стига изследването на задължението в
хода на първата фаза от производството по несъстоятелност. Основавайки се на принципното положение, че
решението по чл. 630 ТЗ формира сила на присъдено нещо не относно вида, размера, обезпеченията и
изискуемостта на вземането, а само относно състоянието на неплатежоспособност и началната му дата,
съдилищата приемат, че при разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не
следва да се обсъждат всички въпроси относно вземането, като например възражения за неизпълнен договор,
виновно или невиновно неизпълнение и т. н. Релевантно за спора е само съществуването на парично
задължение по търговска сделка, обуславящо качеството кредитор на молителя (вж. Решение № 64/2005 г. на
т. д. № 466/2004 г. на ВКС, ТК, I т. о.). В подкрепа на това становище е и историческото тълкуване на текста на
чл. 608 ТЗ, който в едни предходни редакции предвиждаше, че неплатежоспособен е търговецът, който не е в
състояние да изпълни изискуемо и безспорно, а впоследствие установено по основание парично вземане,
произтичащо от търговска сделка. Необходимостта да бъде установена безспорността или основанието на
вземането превръщаше фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност в
продължителен процес, при който най-напред се установяваше търговскоправното задължение, след което и
неплатежоспособността на търговеца. В действащата редакция на чл. 608, ал. 1 ТЗ задължителните въпроси, по
които се произнася съдът, включват само съществуването на вземането и евентуално на размера му в контекста
на преценката на общото икономическо състояние на длъжника, чрез съпоставяне на имуществото му (актива) с
размера на задълженията (пасива). В тази логическа последователност не се преклудира възможността
възражения относно вземането да бъдат направени и по-късно, във фазата по предявяване на вземанията и

https://web.apis.bg/p.php?i=384358&b=0 4/5
28.08.23 г., 14:56 ч. Материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност - коментар на съдебната прак…

оспорването им чрез възражение, или в производството по установителния иск по чл. 694 ТЗ. Вземанията,
послужили като основание за откриване на производство по несъстоятелност, не подлежат на служебно
приемане, синдикът ги преценява на общо основание и може да не ги приеме, или да ги приеме частично или
под условие. С оглед посочените по-горе предели на силата на присъдено нещо на решението по чл. 630 ТЗ,
обстоятелството, че кредиторите, по чийто иск е започнала процедурата, впоследствие не са предявили
вземанията си, няма да доведе до прекратяване на производството или до отмяна на решението (вж. Решение
№ 556/2006 г. по т. д. № 288/2006 г. на ВКС,
ТК, I т. о.).
* Титуляр на правата и задълженията
В производството по несъстоятелност, което се образува по молба на кредитор, преценката относно
това дали молителят е действителният носител на правата, произтичащи от търговска сделка, е преценка за
допустимост и основателност на молбата (вж. Решение № 14/2005 г. по т. д. № 294/2004 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
Не е допустимо ищецът да предявява искане за откриване на производство по несъстоятелност, основаващо се
на невъзможност длъжникът да изпълни свое парично задължение към трето лице. Например цедентът не е
легитимиран да предявява иск за откриване на производство по несъстоятелност, основан на твърдението, че
длъжникът не е в състояние да изпълни задължението си към цесионера (вж. Решение № 771/2005 г. по т. д. №
482/2005 г. на ВКС, ТК, I т. о.). В този случай ищецът не би имал качеството кредитор и следователно не би бил
носител на правото да подаде молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Но ако се твърди
универсално или частно правоприемство, легитимиращо ищеца като кредитор по търговската сделка, то това
правоприемство е предмет на изследване и доказване във фазата по разглеждане на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност (вж. Решение № 771/2005 г. по т. д. № 482/2005 г., ТК, I т. о.). Такова
доказване следва да се проведе и в случаите, в които самият кредитор е обявен в несъстоятелност, вещите и
имуществените му права са осребрени и възложени на купувач, а кредиторът е заличен от търговския регистър.
В тези случаи се приема, че вземането се прехвърля в размер и вид, в какъвто е принадлежало на
първоначалния кредитор, а правоприемникът е легитимиран да участва в производството по несъстоятелност на
длъжника (вж. Решение № 206/2005 г. по т. д. № 613/2004 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
* Презумпцията за неплатежоспособност
За улесняване на доказването на неплатежоспособността законодателят въвежда в ал. 2 на чл. 608
ТЗ презумпция, според която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Тук
материалноправната предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност е дефинирана
симтоматично. Законът въздига факта на спиране на плащанията във формално основание, достатъчно за
прилагане на процедурите по несъстоятелност. Презумпцията за неплатежоспособност е средство за
разместване на доказателствената тежест: ако е доказано спиране на плащанията, то се счита, че длъжникът е
неплатежоспособен, като това предположение е оборимо. Сама по себе си презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ не
изключва възможността длъжникът да твърди и да докаже, че затрудненията му са временни или че разполага с
имущество, достатъчно да удовлетвори кредиторите, без опасност за интересите им. И в хипотезата на
спирането на плащанията задълженията следва да са парични, изискуеми и произтичащи от търговска сделка
или публичноправно задължение, свързано с търговската дейност на длъжника, или от частно държавно
вземане (вж. Решение № 54/2005 г. по т. д. № 460/2004 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
Следва да се прави разлика между спирането на плащанията, което е обективно състояние,
характеризиращо имуществената сфера на длъжника-търговец, от една страна и неплащането, като
неправомерен юридически факт, форма на неизпълнение на задълженията, от друга страна (вж. Решение №
806/2006 г. по т. д. № 476/2006 г. на ВКС, ТК, I т. о.). При това, според чл. 608, ал. 3 ТЗ, ако длъжникът е
платил или е в състояние да плати частично или изцяло само претенциите на отделни кредитори, това не
означава, че е платежоспособен. По аргумент на противното, ако длъжникът се разплаща към всички
кредитори, а само към кредитора, който е подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност
няма плащания, презумпцията за неплатежоспособност следва да се счита оборена (вж. Решение № 655/2006 г.
по т. д. № 103/2005 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
Установяването на неплатежоспособността на търговеца в хипотезата на чл. 608, ал. 1 ТЗ включва и
елемент на прогнозна оценка, тъй като съдът по несъстоятелността следва да преценява невъзможността да се
изпълни паричното задължение във връзка с основанията за отхвърляне на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, визирани в чл. 631 ТЗ. Текстът предвижда, че ако затрудненията на
търговеца са временни, или той разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му, без опасност
за интересите на кредиторите, съдът отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Характерът и тежестта на финансовите затруднения на търговеца от своя страна обуславят съдържанието на
решението, с което съдът се произнася по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. С оглед
състоянието на неплатежоспособност и неговите конкретни проявления съдът с решението си открива
производството по несъстоятелност (чл. 630 ал. 1 ТЗ), или открива производството, като едновременно с това
обявява длъжника в несъстоятелност и прекратява дейността му (чл. 630, ал. 2 ТЗ), или поради недостатъчност
на наличното имущество за покриване на разноските по производството, обявява неплатежоспособността,
определя началната й дата, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството по несъстоятелност
(чл. 632 от ТЗ).
17.12.2009 г.
НЕЛИ МАДАНСКА

https://web.apis.bg/p.php?i=384358&b=0 5/5