Единни правила за провеждането на производство по

несъстоятелност на територията на Европейската общност съгласно

Регламент (ЕО) № 1346/2000

Правна уредба:
Регламент (ЕО) №
1346/2000 на Съвета относно производството по несъстоятелност
Брюкселска
конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела
Търговски закон - Част IV, чл.
607 - 760

Цел на процедурата

Настоящата процедура представя уредбата на главните и вторични производства по несъстоятелност

съгласно
Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета, който има примат над нормите на националните правни
системи. Съдържащите се в него правила имат координационен характер, когато длъжникът има имущество в
различни държави-членки и това налага образуването на главно и вторично производство, и не дерогират
разпоредби на законодателствата на държавите-членки.
Значителните различия в правните системи на държавите-членки, уреждащи материята на
търговската несъстоятелност водят до няколко негативни ефекта, касаещи вътрешния пазар на Общността. От
една страна, посочените различия възпрепятстват предявяването на вземанията на кредиторите и техните
интереси не са надлежно защитени. От друга страна, неплатежоспособният търговец използва различните
законодателни процедури и прехвърля авоарите си в друга държава-членка, за да попадне под по-
благоприятен правен режим (forum shopping).
Регламент (ЕО) № 1346 относно производството по несъстоятелност има за цел да създаде
безпрепятствено признаване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, постановено от
дена държава - членка в друга държава - членка. Наред с т. нар. "главно производство по несъстоятелност"
Регламентът допуска и вторични производства. Образуването на такива производства се налага, когато
длъжникът притежава вещни права на територията на друга държава - членка или масата на несъстоятелността
представлява сложна съвкупност, чието еднолично управление би довело до затруднения. Регламентът
замества изцяло нормите на международното частно право на държавите - членки, уреждайки съотношенията
между паралелните производства спрямо едно лице, водени в различни държави - членки. Освен директното
признаване на решенията за откриване на производството по несъстоятелност, Регламентът въвежда общи
правила относно обезпеченията, предявяването на вземанията на кредиторите, правомощията на ликвидатора.

Приложно поле

Регламентът се прилага спрямо всички производства, които водят до пълно или частично десезиране
(лишаване от права) на длъжника и назначаване на ликвидатор . Регламентът се прилага само за производства
по несъстоятелност, при които центърът на основните интереси на длъжника (вж. следващия раздел
"Терминологични определения") е на територията на Общността. Той се прилага както спрямо физически лица,
така и спрямо юридически лица, независимо дали имат качеството търговец или не и включва цялото
имущество на длъжника. Регламентът не намира приложение по отношение на някои специфични стопански
субекти, за които е предвиден специален ред за провеждане на производство по несъстоятелност както в
нормите на националното право, така и в актовете на вторичното право на ЕС:
• Застрахователни дружества;
• Кредитни институции;
• Инвестиционни дружества, които предоставят на трети лица услуги, свързани със съхраняване на
парични средства и ценни книжа;
• Организации за колективни вложения (напр. взаимни фондове, колективни инвестиционни схеми и
други).
Изключение съществува и относно системите за разплащане на финансовите пазари. Разпоредбите на
Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно окончателното плащане при системите на
разплащане и уреждане на операциите с ценни книжа съдържат разпоредби, които се явяват специални спрямо
тези на Регламента (съображение 27 от Преамбюла). За тези операции се прилага законът, който се прилага
към съответната система за разплащане или финансов пазар. Последиците от производството по
несъстоятелност също се уреждат от приложимото към съответната система или пазар право (съображение 27 от
Преамбюла на Регламента във връзка с член 9). Ако приложимото право предвижда такава възможност, в така
образуваното производство по несъстоятелност могат да бъдат заведени т. нар. отменителни искове - искове за
обявяване на нищожност, унищожаемост или относителна недействителност на плащания, извършени чрез
системата за разплащане или сделки, сключени на финансовия пазар.
 На друга плоскост се поставя въпросът за съотношението на Регламента с други двустранни и
многостранни международни договори, по които страни са държави-членки. Той се прилага във всички
държави-членки с изключение на Дания. В член 44 от Регламента са изброени международните договори, които
Регламентът замества по въпросите на несъстоятелността. Букви "аа" и "аб" на цитирания член се отнасят до
двустранните договори на Народна Република България, сключени с Кипър и Франция. Регламентът не влиза в
противоречие с Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, тъй като тя не урежда въпросите на несъстоятелността. Той се явява специален
спрямо Регламент № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела, а и съгласно разпоредбата на член 1, параграф 2, буква "б" на
последния, производствата по несъстоятелност изрично са изключени от приложното му поле.
По отношение на приложимостта във времето, съгласно член 43, Регламентът се прилага спрямо
производствата по несъстоятелност, които са образувани след влизането му в сила (31 май 2002 г.).

Терминологични определения

Тъй като целта на Регламента не е да въведе унифицирана наднационална процедура за провеждане

на производството по несъстоятелност, въведените от него правила се прилагат спрямо производствата по
несъстоятелност, предвидени в националните законодателства на държавите-членки. Специфичните
наименования на тези производства във всяка държава-членка са представени в Приложение "А" към
Регламента. Съгласно определението на член 2, буква "б" от Регламента, "ликвидатор" е всяко лице, което е
натоварено да управлява или да осребри масата на несъстоятелността. Тъй като и тук са налице
терминологични различия в законодателствата на отделните държави-членки, в Приложение "В" са посочени
наименованията на този орган във всяка една държава-членка. Съгласно българското право на фигурата на
ликвидатора съответстват предварителен временен синдик, временен синдик, синдик и служебен синдик.
Разликата се състои в това в кой етап на производството и каква роля изпълнява синдикът, но независимо от
вида му, синдикът се ползва от всички правомощия на ликвидатора, които му отрежда Регламентът.
Регламентът провежда разлика между "производство по несъстоятелност" и "производство по
ликвидация" - разграничение, което не съществува в законодателството на някои държави - членки,
включително българското. Първото понятие визира преди всичко етапа до обявяването в несъстоятелност -
налагането на временни мерки, ограничаващи правата на длъжника, и обезпечителни мерки, докато
производството по ликвидация включва и етапа на осребряването на масата на несъстоятелността, което
предпоставя обявяването в несъстоятелност или сключването на предпазен конкордат, ако такъв е предвиден
във вътрешното законодателство, с което приключва производството по несъстоятелност. Наименованията на
производствата по ликвидация според законодателството на държавите - членки са посочени в Приложение "Б"
на Регламента.
"Предприятие" е всяка място на дейност, чрез което длъжникът осъществява трайна стопанска
дейност посредством използването на човешки и материални ресурси. Този термин има важно значение, тъй
като при наличието на предприятие на длъжника в държава - членка, различна от тази, в която се води
главното производство, то е предпоставка за образуване на вторично производство.
"Съд" означава всеки орган, който е компетентен да образува производство по несъстоятелност или
да вземе решение във връзка с него, а "съдебно решение" - всеки акт на компетентен орган, с който се
образува производство или се назначава ликвидатор. За начален момент на образуване на производството се
счита моментът на постановяване на решението за откриване на производството. Във връзка с вторичните
производства по несъстоятелност, Регламентът дефинира и "държава-членка, в която се намира имуществото".
Ако се касае за материална собственост, това е държавата, в която се намира собствеността; ако се касае за
права, които изискват вписването им от техния носител в публичен регистър - държавата, в която се води
регистърът; ако се отнася до вземания - държавата, в която се намира центърът на жизнените (основните)
интереси на длъжника, който трябва да престира.
"Центърът на основните интереси" има ключово значение. Регламентът (член 3, параграф 1)
презюмира, че за дружествата и юридическите лица той се намира там, където е разположено седалището
според устройствения им акт. Презумпцията е оборима и тежестта на доказването е върху заинтересованото
лице.

Определяне на компетентност и приложим закон

Главното производство по несъстоятелност се образува от компетентния орган на държавата -

членка, където се намират основните интереси на длъжника. Текстът на член 3, посветен на компетентността, е
озаглавен "Международна компетентност", с което идва да се подчертае, че Регламентът определя само правото
на коя държава -членка следва да се приложи, а териториалната компетентност (кой съд от системата на
националните съдилища е компетентен) се определя съобразно правилата на вътрешното й право. Тази
държава - членка се нарича "държава на образуване на производството".
Когато длъжникът има предприятие на територията на друга държава - членка, органите на тази
държава - членка имат право да образуват производство по несъстоятелност, което се отнася само до
предприятието на длъжника на нейна територия. Поради това то се нарича частично производство. Регламентът
допуска то да бъде образувано, по изключение, преди главното производство в два случая:
• Когато не може да бъде образувано главно производство поради законови пречки в държавата -
членка, където то следва да бъде открито;
 • Когато образуването на частичното производството по несъстоятелност е поискано от кредитор,
чиито местоживеене, обичайно пребиваване или седалище според устройствения акт се намират в държавата -
членка, на чиято територия е разположено съответното предприятие или чиито вземания са възникнали във
връзка с експлоатацията на това предприятие.
Трябва да се прави разлика между частично производство и вторично производство. Вторично е
всяко производство, образувано след главното производство. Регламентът посочва, че то се провежда като
производство по ликвидация: има се предвид, че тъй като вторичното производство се образува във връзка с
материални активи на длъжника в друга държава - членка, неговата цел е осребряване на тези активи.
Регламентът сочи, че приложимият към производството по несъстоятелност закон е законът на
държавата - членка по образуване на производството. Съобразно него се урежда следният кръг въпроси:
1. при кои видове длъжници е допустимо производство по несъстоятелност;
2. кои имуществени активи се включват в масата на несъстоятелността и кои имуществени активи са
придобити или прехвърлени на длъжника след образуването на производството;
3. съответните правомощия на длъжника и на ликвидатора;
4. условията за прилагане на прихващане;
5. как действа производството по несъстоятелност по отношение на текущите договори на длъжника;
6. как действа производството по несъстоятелност върху предявени правни искания на индивидуални
кредитори, с изключение на висящи дела;
7. кои вземания са приети за вземания на несъстоятелността и начина на третиране на вземания,
които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност;
8. предявяването, установяването и приемането на вземанията;
9. разпределението на приходите от осребряването на имуществото, реда за изплащане на
вземанията, правата на кредиторите, които са били частично удовлетворени след образуването на
производството по несъстоятелност по силата на вещно право или чрез прихващане;
10. условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност, по-
специално при сключването на предпазен конкордат;
11. правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност;
12. кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност;
13. нормите относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните
действия, които увреждат всички кредитори.
Във връзка с точка 13 е предвидена възможност длъжникът да се екскулпира (да се освободи от
отговорност) и по този начин да осуети предявяването на отменителни искове. Длъжникът трябва да докаже, че
извършените от него действия, които кредиторите претендират като увреждащи техните интереси, се уреждат
от правото на държава - членка, различна от тази, в която се развива производството по несъстоятелност и
нейното право не предвижда способ за атакуването на тези действия.

Последици от откриване на производството спрямо някои

правоотношения

Образуването на главно производство не засяга правата на кредитори на длъжника или трети лица
върху материални и нематериални активи, движими и недвижими вещи, които се намират на територията на
друга държава - членка. Имат се предвид следните права:
• право да осребри или да се изнесе на публична продан имущество, с цената на което да се
удовлетвори вземане, обезпечено със залог или ипотека;
• изключителното право да се получи вземането по силата на залог на вземането или цесия на
вземането с цел обезпечение;
• правото да се иска връщане и/или възстановяване на имуществото от лице, което го ползва против
волята на правоимащия;
• вещното право на плодоползване върху дадено имущество;
• всяко право, вписано в публичен регистър и противопоставимо на трети лица, което позволява
придобиване на вещно право.
От изложеното е видно, че Регламентът предвижда по отношение на вещните права приложението на
принципа lex situs - правото на държавата по местонахождението на имота, друго движимо имущество или
нематериално благо.
Член 11 от Регламента предвижда, че действието на производството по несъстоятелност върху
недвижим имот, кораб или самолет, собственост на длъжника, и подлежащи на вписване в публичен регистър,
се регламентира от правото на държава, в която се води съответният публичен регистър. Според член 8 от
Регламента договори, които дават право да се придобие собственост или ползване на недвижим имот, се
регулират от правото на държавата, в която се намира имотът. Защитата на интересите на трети лица, когато
длъжникът след откриване на производството се разпореди възмездно с недвижим имот, кораб, самолет или
ценни книжа, вписани в публичен регистър, също се урежда от правото на държавата - членка, където се
намира имотът или се води публичният регистър.
Проявление на този принцип се открива и в уредбата на продажбата със запазване на собствеността
(pactum reservati domini). Съгласно член 7, параграф 1 от Регламента образуваното производство по
несъстоятелност не засяга правото на продавача, който по силата на клауза в договора за покупко-продажба си
е запазил собствеността, ако вещта се намира на територията на държава - членка, различна от тази, в която е
образувано производството. В член 7, параграф 2 от Регламента е предвидено друго правило в защита на
приобретателя на вещта по един договор за покупко-продажба, според което откриването на производство по
несъстоятелност не е основание за евикция (съдебно отстраняване) или разваляне на договора спрямо купувач
на вещ, която към момента на откриване на производството се намира на територията на друга държава-
членка. Правилата на член 7 не са пречка за предявяване на отменителни искове.
Последиците за лицата, заети по трудови правоотношения, също се урежда от правото, приложимо
към трудовите договори, а не според правото на държавата по образуване на производството. Целта е защита
на икономически по-слабата страна.
Относно марки и патенти на Общността се прилага правилото, че те могат да бъдат включвани в
масата на несъстоятелността само по главно производство по несъстоятелност (член 10 от Регламента).
Когато по отношение на вещ или право, включено в масата на несъстоятелността, съществува висящ
правен спор, последиците от откриването на производството спрямо тях се уреждат от правото на държавата, в
която е висящ спорът.

Признаване на решенията в производствата по несъстоятелност и

ликвидация

Регламентът предвижда, че всяко влязло в сила решение на компетентен съд на държава - членка
има действие и в другите държави - членки. Това правило важи и в случаите, когато поради особеното качество
на длъжника, в останалите държави - членки не може да бъде образувано производство по несъстоятелност.
Регламентът изрично предвижда, че признаването не е свързано с допълнителна формална процедура в
признаващата държава - членка. Признаването на такова съдебно решение на държава - членка не е пречка
признаващата го държава - членка да образува вторично производство, ако длъжникът има на нейна територия
предприятие. Последиците от такова вторично производство не могат да бъдат оспорени от останалите държави
- членки, а правата на кредиторите върху имуществото, включено в масата на несъстоятелността на вторичното
производство, не могат да бъдат ограничавани - т. е. кредиторите имат самостоятелни права върху това
имущество, различни от правата на кредиторите по главното производство.
Интересен е въпросът за съотношението на Регламента с нормите на българския ТЗ.
Член 759 от ТЗ предвижда откриване на спомагателно производство, когато длъжникът има
значително имущество на територията на Република България. Във втората алинея на същия член е
предвидено, че производството се отнася само до имуществото на длъжника, намиращо се на територията на
страната. Доколкото Регламентът в глава III съдържа самостоятелни правила за вторичното производство,
нормите на ТЗ относно спомагателното производство ще намерят субсидиарно приложение.
Решенията, постановени в хода на производството по несъстоятелност и за приключване на
производството, също се признават в други държави - членки без нарочно производство. Това важи и за
решения, свързани с производството по несъстоятелност, но постановени от друг съд, а не от този по
несъстоятелността. С директно признаване се ползват и конкордатите, одобрени от съда, както и за решенията
за налагане на обезпечителни мерки след откриване на производството. Всички тези решения се изпълняват по
реда на член 31 - 51 (с изключение на член 34, алинея 2) от Брюкселската конвенция от 1968 г. относно
компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, а не по реда на
Регламент (ЕО) № 44/2001 г. Извън посочените решения, останалите решения се признават и изпълняват по
реда на Конвенцията, ако тя е приложима към тях.
Държава-членка може да откаже да признае или изпълни решение, което влиза в явно противоречие
с обществения ред или с конституционно прокламирани принципи.

Вторично производство по несъстоятелност

Член 27 от Регламента предвижда, че ако държава - членка, в която длъжникът има имущество,
признае решението за образуване на главно производство по несъстоятелност в друга държава - членка, тя
може да образува вторично производство, без да разглежда въпроса за несъстоятелността на длъжника в
държавата - членка на главното производство. Както се посочи, вторичното производство има действие само за
имуществото на територията на държавата - членка, където е вторичното производство. Вторичното
производство, според Регламента, трябва да бъде част от производството по ликвидация, т. е. неговата цел е
осребряването на имуществото или сключването на предпазен конкордат. Това производство изцяло се
подчинява на вътрешното право на държавата, която го е образувала.
Легитимиран да поиска образуването е кръгът от лица, посочен от вътрешния закон. Тъй като в
Преамбюла на Регламента се посочва, че една от целите на вторичното производство е да бъде в помощ на
главното производство, когато масата на несъстоятелността е твърде разнородна и сложна за управление.
Поради това, ликвидаторът по главното производство също е легитимиран да иска откриване на вторично
производство. Ако това е предвидено във вътрешното право на държавата на вторичното производство
(българското право също го предвижда - член 629б от ТЗ), съдът може да поиска от длъжника авансово
плащане на разноските или представянето на обезпечение като условие за откриване на производството.
Регламентът предписва сътрудничество и обмен на информация между ликвидатора по главното и
вторичното производство. Ликвидаторът по главното производство има право да дава предложение за
осребряване на имуществото по вторичното производство или начини за неговото управление. Нещо повече,
той може да иска от компетентния съд цялостно или частично спиране на осребряването на имуществото от
вторичното производство по ликвидация. Съдът, от своя страна, може да поиска от ликвидатора по главното
производство надлежно обезпечение, че правата на кредиторите по вторичното производство ще бъдат
надлежно защитени. Спирането е за срок не по-дълъг от 3 месеца, който може да бъде удължаван еднократно.
Искането на ликвидатора по главното производство може да бъде отхвърлено, само ако не е в интерес на
кредиторите по главното производство. Това правило на Регламента дава широка дискреция на съда по
вторичното производство, без да указва какъв е критерият спирането да не е в интерес на кредиторите по
главното производство. Спирането може да бъде отменено по искане на ликвидатора по главното производство,
служебно от съда, по искане на ликвидатора по вторичното производство или на кредитор.
Друго правомощие на ликвидатора по главното производство е да предложи вторичното производство
да приключи, вместо с осребряване на активите, с оздравителен план, конкордат или друга подобна мярка.
Необходимо е, обаче, и съгласието на ликвидатора по вторичното производство или ако такова липсва,
предложението да не накърнява финансовите интереси на кредиторите. Очевидно, преценката за това е
предоставена на съда, тъй като мерките, свързани с оздравяване на предприятието се одобряват от него, но ако
тези мерки изискват спиране на плащане към кредиторите или опрощаване на задължения, те не могат да
бъдат постановени без изричното съгласие на всички кредитори. В хипотезите, когато е спряно осребряването
на имуществото, оздравителен план или друга еквивалентна мярка може да бъде предложена само от
ликвидатора по главното производство или от длъжника.
Ако след удовлетворяване на всички приети вземания, има остатък от масата на несъстоятелността,
ликвидаторът по вторичното производство го прехвърля на ликвидатора по главното.
Обикновено главното производство предшества вторичното, но е възможно и обратната хипотеза. В
този случай, правилата на Регламента за вторичното производство се прилагат и към главното, при условие, че
стадият му го позволява, т. е. да се намира на етапа осребряване или приемане на оздравителен план.
Ликвидаторът по главното производство може да поиска по-рано образуваното вторично производство да бъде
преобразувано в производство по ликвидация, ако това е в интерес на кредиторите. Решението за
преобразуване се взема от компетентния съд по вторичното производство.
Когато е образувано първо главно производство и съдът назначи временен управител на имуществото
на длъжника, намиращо се в друга държава - членка, той е оправомощен да поиска обезпечителни мерки до
откриването на вторично производство в тази държава.

Правомощия на ликвидатора

Трансграничният характер на производството по несъстоятелност обуславя и широките правомощия

на ликвидатора по главното производство - той може да извършва във всички държави - членки, докато в тях
не се образува вторично производство или не се представи обезпечение за кредиторите, всякакви правомерни
действия, допустими по правото на държавата на главното производство, включително да изнася имущество без
да засяга вещните права на лицата по член5 и 7 от Регламента. Разбира се, ликвидаторът трябва да действа в
съответствие със законите на държавата - членка, където се намира имуществото.
Ликвидаторът по вторично производство може да се позове съдебно и извънсъдебно във всяка една
държава - членка на факта, че дадено имущество е изнесено от територията на държавата - членка, където е
образувано вторичното производство, и е пренесено на територията на друга държава - членка. Това е
продиктувано от обстоятелството, че длъжникът може да се разпореди с имущество чрез прехвърлянето му в
друга държава. Поради това ликвидаторът е оправомощен да води отменителни искове във връзка с
прехвърленото имущество. Съдът на Европейските общности (Решение от 12.02.2009 по дело С-339/07) приема,
че отменителни искове могат да се водят и пред съд на държава-членка, където е образувано производство по
несъстоятелност, макар седалището на длъжника по устройствен акт да не е на нейна територия. Това решение
е именно във връзка с вторичните производства.
Ликвидаторът се легитимира чрез акта/решението, с което той е назначен. Всяка държава - членка
може да изисква превод на официалния й език.
Кредитор, който се удовлетворил чрез принудително изпълнение или по друг начин от имущество на
длъжника, намиращо се на територията на друга държава - членка, след образуване на главното производство
е длъжен да възстанови полученото на ликвидатора. Кредитор, който е удовлетворен в едно производство,
няма право да получи удовлетворение и от друго производство срещу същия длъжник, освен ако такова право
не е предвидено за кредиторите, с които той е в един ред.
Ликвидаторът може да поиска във всяка държава - членка публикуване на решението за откриване
на производството и акта за своето назначение. Извън това, всяка държава, в която длъжникът има
предприятие, може да предвиди задължително публикуване. Ликвидаторът може да поиска вписване на
решението за образуване на производството в търговския, имотния или друг публичен регистър на държава -
членка. Задължително вписване може да предвиди и всяка държава - членка във вътрешното си
законодателство.
Фактът на публикацията има значение за изпълнение в полза на длъжника, срещу когото е
производството. Общото правило е, че ако длъжник от държава - членка, различна от тази на производството,
който не е знаел за неговото образуване, изпълни в полза на длъжника, а не на ликвидатора, се освобождава
от отговорност. Ако, обаче, последва публикация, се създава оборима презумпция, че изпълнилото лице не е
знаело за производството. Ако е изпълнило след публикацията на решението, оборимо се презюмира, че това
лице е знаело за наличието на производство.

Предявяване на вземанията на кредиторите

Всеки кредитор, чието местоживеене, местопребиваване или седалище по устройствен акт е в

държава, различна от тази на производството, има право да предяви вземането си писмено. Това важи и за
данъчните и осигурителни органи. След образуването на производството съдът или ликвидаторът са длъжни да
изпратят съобщение до известните кредитори. То съдържа информация за сроковете, предвидените при
неспазване на тези срокове санкции, органът или институцията, които са оправомощени да приемат
предявените вземания, както и други разпоредени мерки. Съобщението се извършва чрез формуляр "Покана за
предявяване на вземане. Срокове, които да бъдат спазени" на официалния език на държавата, в която се води
производството. Това съобщение посочва също дали кредиторите, чиито вземания имат право на предпочитане
или са обезпечени със залог, е необходимо да предявят вземанията си. Кредиторът в писмен документ,
озаглавен "Предявяване на вземане" , указва основанието, от което произтича вземането, датата на
възникването му и документи, които го доказват. Освен това той посочва дали има право на предпочтително
удовлетворяване, залог върху вземането или запазване на собствеността и кои активи служат за негово
обезпечение. Държавата, в която е образувано производството, може да поиска превод на свой официален език
на заявлението.
Образуването на производство не е пречка кредиторът да направи прихващане, ако последното е
допустимо според приложимото към вземането на длъжника по несъстоятелността право.