Действие на НПН по ВРЕМЕ

Всяка ПН е ограничена в действието си по време, място и има определен

кръг адресати, които следва да съобразяват поведението си с нея.
Времевите предели на нормата са уредени в чл.2, ал. 1 и 2 от НК. Съгласно
принципа по ал.1 се поставя въпроса за действащото право, което е в сила
към момента на извършване на престъплението. Тук въпросът е
общотеоретичен и конституционен относно влизане в сила и излизане на
ПН. Съгласно чл.5 от КРБ ПН влизат в сила 3 дни след обнародването в
ДВ. Този срок е по- дълъг за нак. норми, затова изрично бива отбелязан.
Вариантите за излизане от сила са: - 1. Изрична отмяна чрез нов закон. 2.
Ако законът е имал срочно действие, с изтичане на срока за действие той
губи правната си сила и ревокира предишната нак. норма; 3- Възможна е и
мълчалива отмяна чрез уреждане на същата правна материя с нова норма(
това е изключение в сферата на НП)
В периода на действие на ПН, именно те са приложимо право за
извършените престъпления. Тук основния въпрос е към кой момент
престъплението се счита за извършено. Важният момент е осъществява на
изпълнителното деяние. Дори последиците да настъпят по- късно и към
един по- късен момент престъплението да е довършено, ПН се съобразяват
към момента на деянието. Възможно е изпълнителното деяние да трае
сравнително кратко, но има случаи на продължено престъпление, което
може да трае години и тогава е възможно и влизане в сила на нов закон. На
въпроса към кой момент са довършени тези престъпления, както и за
действащото право при приготовление и опит, отговор дава чл.80ал.3
относно началото на давностния срок за преследвателната давност.
Dq ☒
Критерият е крайния момент на изпълнителното деяние, т.е прекратяване
на престъпната дейност, а при приготовление и опит, от извършеното
последно действие, в което те са се изразили. Независимо колко закона са
последвали, приложим е онзи към последния момент на деянието. I ☒
Принципа на чл.2 ал2 за обратното действие на по благоприятния
закон. Ако във времевия интервал от извършване на престъплението до
влизане в сила на присъдата за него последват различни закони, прилага се
по-благоприятния за дееца. Тук става дума за промяна в обществено-
политическата оценка на деянието и докато производството още е висящо,
съдилищата са длъжни да приложат по- лекия закон и да спазят
изискването за равенство на гражданите. Ако присъдата вече е влязла в
сила, съществуващата несправедливост по отношение на дееца може да
бъде поправена чрез института на помилване от президента или в случаите
на тотална дискриминация, НС може да приеме закон за амнистия.
По- благоприятният закон може: 1-во да декриминализира деянието; 2-
ро да намали по вид и размер наказанието за него; 3-то да увеличи
признаците от състава и деянието вече да е несъставомерно ; 4-то да
промени институт в общата част, която промяна да е по- благоприятна; 5-то
настъпила е промяна в друг закон, която посредством бланкетна норма
смекчава положението на дееца.