Всяка ПН е ограничена в действието си по време, място и има определен
кръг адресати, които следва да съобразяват поведението си с нея. Времевите предели на нормата са уредени в чл.2, ал. 1 и 2 от НК. Съгласно принципа по ал.1 се поставя въпроса за действащото право, което е в сила към момента на извършване на престъплението. Тук въпросът е общотеоретичен и конституционен относно влизане в сила и излизане на ПН. Съгласно чл.5 от КРБ ПН влизат в сила 3 дни след обнародването в ДВ. Този срок е по- дълъг за нак. норми, затова изрично бива отбелязан. Вариантите за излизане от сила са: - 1. Изрична отмяна чрез нов закон. 2. Ако законът е имал срочно действие, с изтичане на срока за действие той губи правната си сила и ревокира предишната нак. норма; 3- Възможна е и мълчалива отмяна чрез уреждане на същата правна материя с нова норма( това е изключение в сферата на НП) В периода на действие на ПН, именно те са приложимо право за извършените престъпления. Тук основния въпрос е към кой момент престъплението се счита за извършено. Важният момент е осъществява на изпълнителното деяние. Дори последиците да настъпят по- късно и към един по- късен момент престъплението да е довършено, ПН се съобразяват към момента на деянието. Възможно е изпълнителното деяние да трае сравнително кратко, но има случаи на продължено престъпление, което може да трае години и тогава е възможно и влизане в сила на нов закон. На въпроса към кой момент са довършени тези престъпления, както и за действащото право при приготовление и опит, отговор дава чл.80ал.3 относно началото на давностния срок за преследвателната давност. Dq ☒ Критерият е крайния момент на изпълнителното деяние, т.е прекратяване на престъпната дейност, а при приготовление и опит, от извършеното последно действие, в което те са се изразили. Независимо колко закона са последвали, приложим е онзи към последния момент на деянието. I ☒ Принципа на чл.2 ал2 за обратното действие на по благоприятния закон. Ако във времевия интервал от извършване на престъплението до влизане в сила на присъдата за него последват различни закони, прилага се по-благоприятния за дееца. Тук става дума за промяна в обществено- политическата оценка на деянието и докато производството още е висящо, съдилищата са длъжни да приложат по- лекия закон и да спазят изискването за равенство на гражданите. Ако присъдата вече е влязла в сила, съществуващата несправедливост по отношение на дееца може да бъде поправена чрез института на помилване от президента или в случаите на тотална дискриминация, НС може да приеме закон за амнистия. По- благоприятният закон може: 1-во да декриминализира деянието; 2- ро да намали по вид и размер наказанието за него; 3-то да увеличи признаците от състава и деянието вече да е несъставомерно ; 4-то да промени институт в общата част, която промяна да е по- благоприятна; 5-то настъпила е промяна в друг закон, която посредством бланкетна норма смекчава положението на дееца.