Функции на юридическата отговорност

Functio – изпълнение, извършване

Функциите на юридическата отговорност са пряко свързани

с нейните характеристики и съответно предназначение.

Функциите се проявяват във въздействието върху две групи

субекти:

1. Правонарушител;
2. Останалите членове на обществото.
На практика, възможно ли де се прояви по
отношение на всички членове на обществото?

В резултат на осъщественото въздействие Юридическата

отговорност постига своето предназначение. Въздействието и
ефектите от него са различни. Тези особености определят и
видовете функции.

Принудителна функция на юридическата отговорност.

Тази функция изразява връзката между държавата и правото

в най-голяма степен. Допустима е само правната принуда,
осъществено по определен ред и от компетентни правни
субекти. Принудата може да бъде психическа или физическа.
 На коя от двата вида принуда акцентират
съвременните демократични държави?

Реализирането на тази функция има за последица

въздействие по принудителен ред върху лични блага на
правонарушителя. Материални – вещи, нематериални –
свобода, при обществено порицание въздействието е върху
доброто име на едно лице в обществото, което прави спорно
това наказание.

Принудителното засягане на блага може да бъде с

наказателен или правовъзстановителен характер.

Наказателен характер има при осъществяване на наказателни

мерки на юридическа отговорност – наказателноправни,
административноправни или дисциплинарни. Въздействието е с
насоченост към блага на правонарушителя – материални или
нематериални. То следва да е от такова естество, че да постигне
целта на наказанието – генерални и специална превенция. И на
следващо място, наказанието не може да има за цел
причиняване на физическо страдание или унижаване на
човешкото достойнство – чл.36, ал. 2 от НК. Типична насоченост
на принудителното засягане е към свободата, която с висока
степен на ценност, както за индивида, така и за обществото. Това
предполага някои рискове при наказателния характер на
принудителната функция, които задължително следва да бъдат
съобразени. Осъществяването на мярката на юридическа
отговорност лишаване от свобода е по естеството си
ограничаване на свободата на осъденото лице. Ограничаването
на правото на свобода означава определяне на допустимият
минимум от възможности за избор и проявление на взетите
решения. В количествено и видово отношение този минимум
следва да бъде съобразен с метаюридическите явления
отразени от правото и с очертаването на точен обективен
критерии – „границата при преодоляването на която
ограничаването на свободата води до деградация на
личността.”1

В тези случаи от въздействие върху субективното право, обект

на принуда става личността като цяло. В обект на въздействие се
превръщат основните социални и биологични характеристики
на личността.2 Следователно, определяне на необходимият
минимум означава въздействие въз основа и по ред, определен
със закон само върху правото на свобода. При степен на
въздействие, която не води до деградиране на личността в
нейното биосоциално единство.

Освен това, съобразно международните договорености, при

определяне на предела на въздействие върху правото на
свобода, следва да се има предвид и необходимостта от

1
Бойчев, Г. Цит. съч., С., 2004, с. 49
2
Пак там, с.149.
свеждане до минимум разликата между живота в местата за
изтърпяване на наказанието и извън тях. Това налага, при
прецизиране на ограничаването, да се има предвид
съхраняването на връзката на тези лица с другите членове на
обществото. Поставянето на елементи на хуманност в системата
от правоотношения, в които се проявява юридическата
отговорност е напълно в контекста на целите на наказанието,
както и с идеята на Платон за лечимата несправедливост. 3
Последица постигането, на която предполага изпълнението на
редица дейности с висока степен на правна и фактическа
сложност. Това е така защото, свободата и правото на свобода,
както и лишаването от свобода не може да се разглеждат
самостоятелно, т.к. са елемент в сложна
правноинституционализирана система от блага и права. А
свободата съгласно теорията е в основата на правата. 4 Тази
констатация означава, че с присъждането на мярката лишаване
от свобода настъпват изменения и в правата на осъденото лице.
Зависимостта е двупосочна, макар със съществена разлика в
последиците. Ограничаването на конкретно право има за
последица ограничаване на свободата, която е в основата му.

3
Платон, Закони, Издателство СОНМ, С., 2006 г., стр.242
4
Торбов, Ц., История и теория на правото, Издателство на Българската академия на науките, С., 1992 г.,
стр. 414
Лишаването от свобода, ограничаването на правото на свобода
се отразява на цял комплекс от права.

Принудителното въздействие е с правовъзстановителен

характер, когато има за цел възстановяване на нарушения
правопорядък , чрез прилагане на правовъзстановителни мерки.
В тези случай не се наказва. Принудата се прилага за да се
компенсира лицето претърпяло вреди от правонарушението.

Превантивна функция на юридическата отговорност.

Въздействие:
1. Възпитателно;
2. Предупредително-възпиращо.
Възпитателното въздействие е по отношение на
правонарушителя и други лица, които не са извършили
правонарушението. За да окаже своето въздействие върху тях
е необходимо да знаят за реализирана мярка на юридическа
отговорност, както и мярката да е своевременна и
справедлива.

Възпитателното въздействие се основа на:

1. Подчертаване на укоримостта на съответно поведение;

2. Показване величината на ценност на съответни правно
релевантни обществени отношения.

По този начин останалите субекти формират убеждения за

ненарушаване на правните норми. Аналогичен е и ефекта върху
лицето извършило правонарушението. По отношение на него се
има предвид превъзпитание.

За да постигне юридическата отговорност тези ефекти е

необходимо да се прилага своевременно и справедливо.

Предупредително-възпиращото въздействие е с насоченост

към психически неустойчивите членове на обществото с цел
формиране на контрамотиви за неизвършване на
правонарушение, при наличието на мотиви и условия за
извършване. Това въздействие ще има желания ефект, когото е
по-силно от мотивите за извършване на правонарушение.
Предупредително-възпиращото въздействие се основава на
неизбежното предстоящо реализиране на юридическа
отговорност. Заплахата от това действа предупредително и
възпиращо. Съответно, колкото по-неблагоприятни са
предвидените последици, толкова предупредително –
възпиращото въздействие е по-голямо. И не на последно място
навременни, неизбежни и справедливи.

Едновременно ли се осъществяват двете

въздействия или последователно?
 Едновременно ли се проявяват двете функции
/принудителна и превантивна/ или
последователно!

На коя от двете придавате по-голяма

значимост?

БЛАГОДАРЯ ВИ! ОЧАКВАМ ВАШИТЕ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ НА

stanin@abv.bg

УСПЕХ НА ИЗПИТА!