25.03.

2022г

РЕФЕРАТ
Конституционно право
Преподавател: проф. д-р Пламен Веселинов Киров
Изготвил: Лидия Виделинова Младенова, специалност
Национална сигурност,
Фак.№ 2007011200
ІІ курс

Град Плевен Страница 1

 25.03.2022г

1. Политически права и свободи – място в системата на

правния статут на гражданите – обща характеристика.
Класификация.

Политически права и свободи на гражданите – Това е групата на

конституционните свободи и правата, които принадлежат на гражданите на
всяка страна. Те са сред най-важните такива за гражданите, предвидени
още в първите конституции. Дават възможност на всяко лице, което
отговаря на минимални законови изисквания, да се включи в обществено –
полигическите процеси. Политическата свобода позволява на гражданина
по вътрешна убеденост и свободно да определя своето поведение в
политическия живот и по отношение на политическите институции. Освен
това тези права и свободи дават възможност на индивидите да участват в
управлението на държавата и в определени случаи да решават
непосредствено държавни дела. Политическите права и свободи създават
условия за участие на гражданите в политическия живот и в
осъществяването на публичната власт. Политическите права се реализират
чрез правоотношенията между гражданите и политическите институции –
държавни органи, партии и други политически организации.
Политическите права и свободи си имат и определена същностна
характеристика. На първо място, те са политически, защото възникват в
резултат от взаимодействието между гражданите на фона на желанията им
за участване в управлението. След това можем да ги определим като
политически, поради своето осъществяване и изпълнение - те се
интерпретират, тълкуват, прилагат и изпълняват в контекста на
институции, които са присъщи за политиката. Демокрацията, по своята
същност, предполага както отделният гражданин, така и народът, да имат
реално въздействие върху взимането на политически решения при осъзнат
избор, а базирайки се на активността на мнозинството от граждани, зависи
и посоката на политиката при наличието на различини интереси и
потребности на хората. Към днешна дата политическите права и свободи
са неотменима част от гражданина и в това се състои и демократичният
подход на Република България.

Град Плевен Страница 2

 25.03.2022г

Видове граждански и политически права

1) Избирателно право - то дава възможност за участие във формиране на

държавни представителни и други изборни органи. Чрез избирателното
право гражданите конституират политическото представителство. Чл. 42,
ал. 1 – гражданите, навършили 18 г. възраст имат право да избират
държавни органи, да бъдат избирани в местни органи и да участват в
допитване до народа. Лишени от тези права са гражданите, поставени под
запрещение и изтърпяващи наказание – лишаване от свобода.

2) Свобода на словото - Конституцията постановява, че печатът и другите

средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура
(чл.40). Това е форма за осъществяване свободата на словото и възможност
да се изразява мнение по въпроси от обществено-политическия живот;
свобода на убеждение. Това е фундаментален принцип на всяко
демократично общество (свобода на кандидатиране за народен
представител, за партии и коалиции да имат право на достъп до средствата
за масово осведомяване). Свободата на словото предполага утвърдено
вътрешно чувство у гражданина за свобода на мисълта, убежденията и
мненията. Свободата на словото е фундаментален принцип, върху който се
основава съществуването и развитието на всяко демократично общество.
Правните субекти са равнопоставени при упражняване на свободата на
словото чрез средствата за масово осведомяване и печата.

Свободата на печата и електронните медии обаче не е абсолютна. Тя може

да бъде ограничавана в случаите и по начин, определен в Конституцията.

Ограничения:

а) спиране на печатно издание - със съдебен акт се прекратява занапред

издаването на един информационен носител;

б) конфискация - отнемане със съдебен акт на един или повече издадени

броеве на едно периодично издание, без то да се спира.

Град Плевен Страница 3

 25.03.2022г

3) Право на събрания и манифестации (чл. 43) - гражданите могат да се

събират мирно и без оръжие. Това са форми на колективно изразяване на
отношение на гражданите към политически, икономически, културни и
други въпроси. Уредени са в Закона за събрания, митинги и манифестации.

4) Конституцията регламентира правото на гражданите свободно и

доброволно да се сдружават – чл. 44. КРБ. Това е основно право на
личността. То “съчетава либералната идея за свободата на индивида с
колективистичната идея за обединяване усилията на повече хора за
постигане на определени цели” (Реш. КС ном.10, 1994). По смисъла на
Конституцията. сдруженията на гражданите са разнородни по характер и
цел обществени (недържавни) формирования.

Има два вида сдружения:

а) организации за постигане на стопански цели - кооперации.

б) организации с идеална цел - според предмета на дейност да се

подразделят на политически партии, синдикални формации и с други
сдружения с идеална цел (граждански сдружения и фондации).

Конституцията забранява (чл.44, ал.2) създаването на организации, чиято

дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на
страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална,
етническа или религиозна вражда, към нарушаване правата и свободите на
гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани
структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

Сдруженията на гражданите се регистрират в съда/Търговския регистър и

на това основание придобиват качество на юридически лица. Сдруженията
на гражданите с идеална цел се регистрират по реда на ЗЛС, Закона за
политическите партии, ГПК, КТ.

Сдруженията на граждани със стопанска цел са уредени в Закона за

кооперациите и за ЖСК. Държавата и многопартийната система са гарант
за политическата свобода на гражданите, но въпреки това политическите
процеси в обществото не трябва да се идеализират.

2. Президент. Място и роля на президента в механизма на

разпределение на властите според различните
конституционни модели.
Град Плевен Страница 4
 25.03.2022г

Всяка държава се нуждае от институция, която да олицетворява народа и

да го представлява в междудържавните отношения. Първообраз на
президентската институция е монархът, който е пълновластен управител
на държавата. В повечето случаи, монархът е по скоро символ на
държавата и нацията, отколкото носител на реална публична
власт./Холандия, Великобритания/.

При републиканската форма на управление се утвърди фигурата на

президента като глава на държавата. По различна е ролята на държавния
глава в президентските републики, където оглавява висшата изпълнителна
власт.

В България след провъзгласяването й за република през 1946г. и

приемането на Конституцията през 1947г се предвижда избиране на
председател на републиката , който е заменен от Президиум на Народното
събрание. Президиумът като висш орган изпълнява функциите на
колективен държавен глава. Конституцията от 1971г. предвижда създаване
на Държавен съвет, който осъществява някои от функциите на държавен
глава.

С изменението на конституцията от 1991г. се въвежда института на пряко

избиране на президента от народа. Според чл.92,ал.1 от Конституцията
Президентът е „държавен глава”, тези две понятия имат смисъл на
синоними. Президентът в парламентарната република има значително по
ограничени правомощия от абсолютния монарх или от държавния глава в
президентските републики/Русия, САЩ/.

В чл.92, ал.1 от Конституцията от 1991г.се постановява: ”Президентът e

държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява в
международните отношения.”

Президентът е висш държавен орган и символ на държавността.

Президентът на Република България заема особено място в системата на
парламентарното управление. Той притежава значителни конституционни
правомощия и политически средства, за да оказва въздействие върху
осъществяването на публичната власт. Това е дало основание да се твърди,
че наред с трите власти съществува и самостоятелно обособена
„президентска власт”.

Град Плевен Страница 5

 25.03.2022г

Президентът е интегриращ и стабилизиращ фактор в обществото и

държавата. Чрез конституционни и политически средства той съдейства за
ефективното взаимодействие между държавните органи и стимулира
тяхната дейност за постигане на основните национални цели. При
осъществяване на своите функции той се стреми към постигане на
единодействие между политическите сили за защита на националните
интереси, за развитието на демократичния процес.

Неговото основно предназначение е осъществяване и създаване на условия

за гарантиране на глобалните национални интереси- териториалната
цялост на държавата, националната сигурност и просперитет на страната.
Той играе стабилизираща роля в кризисни ситуации.

Президентът притежава властнически правомощия и участват във

формиране на държавната политика на държавата и носи отговорност за
нея. Президентската институция по замисъла на своето създаване е
предназначена да изпълнява балансираща роля във взаимоотношенията
между държавните органи т.е. да бъде фактор, който осигурява
нормалното функциониране на държавните органи.

Правомощията на президента са регламентирани основно в глава четвърта

от Конституцията в чл. 98-101, съществуват и уредби в други членове.
Някои негови правомощия се установяват със закон, т.е. Народното
събрание може да му предоставя правомощия.

>> Правомощия в сферата на международните отношения – за сключване

на международни договори, в случаите, определени със закон; за
освобождаване и назначаване на дипломатически представители.
>> Правомощия по отбраната и сигурността на страната като върховен
главнокомандващ.
>> Конститутивни правомощия – съставянето на правителство. Той не го
назначава, но участва при конституирането на парламента. Ако има три
неуспешни опита за съставяне на правителство, тогава президентът сам
поема цялата отговорност за съставянето на висш орган на изпълнителната
власт. Президентът участва и в конституирането на Конституционния съд
(1/3 от членовете му), назначава и освобождава главния прокурор и
председателите на ВКС и ВАС по предложение от ВСС; назначава и

Град Плевен Страница 6

 25.03.2022г

освобождава ръководителите на дипломатическите представителства в

чужбина.
>> Правомощия във връзка със законодателната дейност. Според чл. 101 от
К президентът има право в срок от 15 дни да върне закон за ново
обсъждане от Народното събрание (отлагателно вето).
Президентът обнародва законите в срок от 15 дни след приемането им.
>> Други правомощия: Обръщения към народа; насрочване на
парламентарни и местни избори; награждаване с ордени и медали;
предоставя, възстановява, освобождава и лишава от българско
гражданство в съответствие с Конституцията; упражнява право на
помилване на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

Актове
Правомощията на президента се реализират чрез неговите актове. Той
издава укази, отправя обръщения и послания, които са негово еднолично и
едностранно волеизявление.

УКАЗ
Ненормативен юридически акт. Издава се по конкретен въпрос
(насрочване на избори) или урежда индивидуални отношения (за
назначаване на посланици). Издава се по инициатива на президента, на
МС, на ВСС, на граждани, чужди граждани. Указите на президента
подлежат на приподписване (констрасигнатура) от министър-председателя
или съответния министър. Приподписването е акт на поемане на
отговорност и е израз на зависимост между президента от висшата
изпълнителна власт. Неприподписаният указ не поражда правни
последици.

Укази, неподлежащи на контрасигнатура:

>> Укази за разпускане на Народното събрание при парламентарна криза.
>> Укази за назначаване на служебно правителство.
>> Укази, с които президентът връща приети закони за ново обсъждане
>> Укази, с които се определя организацията и реда на дейност на
службите към президентството и се назначава неговият персонал.

Всички актове на президента подлежат на контрол от Конституционния

съд. Върху някои от указите контрол упражнява и Народното събрание.

Град Плевен Страница 7

 25.03.2022г

Указите влизат в сила от деня на издаването им, тъй като са ненормативни

актове. Ако се приподписват – от момента на приподписването.
Обръщенията и посланията са политически актове, с които президентът
взема отношение по важни въпроси от външната или вътрешната политика
или отправя призиви към нацията или парламента.

Град Плевен Страница 8

 25.03.2022г

ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ:

» Лекционен курс проф. д-р Пламен Веселинов Киров

» Конституция на Република България

» Конституционно право – проф. Емилия Друмева

»https://www.bg-pravo.com/2009/12/39_03.html

»https://www.president.bg/cat72/Konstitucionni-pravomoshtia/

Град Плевен Страница 9