ТЕМА № 4

ГРАЖДАНСКО ПРАВО

Същност – гражданското право е традиционен, основен и профилиращ отрасъл на

частното право.
Терминът „ГП” се появява още в римското право. В древния Рим с този термин се
обозначавала съвкупността от ПН, която уреждала отношенията между римските
граждани. По-късно то се утвърждава като частно право, като дял от правото,
който урежда и защитава частните интереси.
ГП е система от ПН, които регулират три вида обществени отношения:
- имуществени отношения- имат пряка или косвена връзка със собственика
- лични отношения – по повод името или адреса на ф.л., актовете за
гражданско състояние
- организационни отношения – при образуване, управление и
представителство на ю.л., които се изграждат по модела „власт-
подчинение”
-
Съществуват два метода на правно регулиране:

1. Императивен метод - наречен още властнически или метод на власт и

подчинение. При него поне единият от правните субекти, които участват в
правоотношението има качеството на държавен орган или орган на местната
власт, или местно самоуправление. Чрез него те могат при нужда да налагат на
останалите субекти,които участват в правоотношението принудително
изпълнение на своите решения.

2. Диспозитивен метод - нарича се още метод на равнопоставеност- при него

субектите на правата, които участват в правоотношението са равнопоставени
помежду си. Никой от тях няма власт над другия и не може да му наложи
принудително своето решение(взимат сепо взаимно съгласие). ДМ на правно
реплиране е характерен за всички отрасли на частното право в това число и за
гражданските права.

Понятие за принцип – принципът се дефинира, като основно ръководно начало на

правото като цяло, отрасъл или дял от него. Принципът в гражданско-правен
смисъл може изрично да е записан в правните норми или логически да се изведе
от тях. Видове:
1. принцип на либерализма – гражданско правния субект може да извършва
всичкидейности за задоволяване на своитеинтелектуални и духовни потребности,
освен забранените от закона.
 2. автономност на волята – изразява се в правото на субектите свободно да
формират волята при сключване на сделки и свободно да определят тяхното
съдържание, но не може да противоречи на повелителните норми на закона, нито
на добрите нрави.
3. свобода и неприкосновеност на частната собственост – право на гражданите да
придобиват частна собственост в неограничени количества, но с изключение на

1
вещите, които са държавна или общинска собственост. Придобитите вещи са
тяхна неприкосновена собственост и те могат да бъдат принудително отчуждени
само при важна държавна нужда, при условие, че тази нужда не може да бъде
задоволена по друг начин. 
4. задължителен характер на договорите - въздигане на редовно сключения
договор в ранг на закон. „Договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили”
5. добросъвестност – изисква страните в гражданското отношение да бъдат
добросъвестни и да не използват измама и насилие.

Предмет на ГП – в предмета на ГП са само отношенията, свързани със статута на

гражданскоправните субекти и отношенията на равнопоставеност между тях, без
търговските, трудовите и правоотношенията с международен елемент. Т.е. ГП
урежда две групи правни явления:

1.Статута на граждаскоправните субекти - гражданскоправните норми уреждат

личния статут на гражданите, физ.лица и отношенията, свързани с него. ГП
признава, урежда и защитава правоспособността на физ.лица, тяхната
дееспособност, индивидуализацията им, чрез името и местожителството, актовете
за гражданско състояние и др., урежда и статута на юрид.лица като субекти на ГП.
То определя реда за тяхното образуване и прекратяване, имуществото им, селище,
предмет на дейност и др. ГП обхваща и нормите, уреждащи положението на
държавата като участник в граждански правоотношения.

2.Равнопоставените отношения между гражданскоправните субекти - това са

гражданскоправните отношения. Страните са равнопоставени (юридически
независими). Между тях няма отношения на власт и подчинение. Субектите на ГП
са свободни сами да решат дали да създадат една правна връзка помежду си. Те
свободно определят нейното съдържание, винаги могат да я изменят или
прекратят.
Равнопоставените отношения, които урежда ГП могат да бъдат най-различни –
ЗЛС урежда статута на физ.лица, СК урежда семейните отношения, ЗЗД –
отношенията във връзка с гражданския оборот и облигационни отношения. На
участниците в тези отношения ГП дава автономия, за да могат те в условия на
равнопоставеност съобразно своите интереси да придобиват права и задължения
или да се отказват от тях.

Система на ГП – представлява разпределение на гражданскоправните норми по

правни институти и тяхното логическо подреждане. Така се избягват повторения
и противоречия между правните норми.
Институционна – начина за подреждане на институтите на ГП:

Обща част на ГП - обхваща норми, които уреждат общи положения за субектите

на ГП и общите въпроси на всички граждански правоотношения.
Специална част на ГП (5 дяла):

вещно право – съвкупност от правни норми, които уреждат вещни

правоотношения, право на собственост, право на строеж, право на ползване,
сервитути и др.

2
облигационно право - най-големия дял от ГП. Съвкупност от правни норми, които
уреждат облигационни отношения, възникващи от договор, непозволено
увреждане, неоснователно обогатяванеи др. Дели се на обща- урежда договорите, и
специална част –урежда отделните видове договори.
авторско прово-съвкупност от правни норми, които уреждат отношения
възникнали във връзка със създаването, защитата, използв. и разпространението
на произведения на науката, изкуството и др.;
семейно право – съвкупност от правни норми, уреждащи семейни отношения,
произтичащи от брак, родство и осиновяване, настойничество и попечителство.
наследствено право - урежда отношенията във връзка с преминаване на
имуществото от починалия върху неговите наследници, по закон или завещание.

Източници на ГП – особен вид юрид.факти. Съдържат се в разл. по вид и ранг

нормативни актове:
Коституцията на РБ - пряк източник на ГП
закони- законът е акт на Народното събрание, приет по установен от
Конституцията ред, който съдържа общи правила заповедение.
подзаконови актове – актове на изпълнителната власт, често постановления на
МС, с които се приемат правилници, наредби, инструкции.

международни догоовори – конвенции, но само ако

са ратифицирани или утвърдени по установен от Конституцията ред. Съгласно чл.
5 ал. 4 от нея стават част от вътрешното право. правни обичаи – източник на ГП е
само правния обичай - правило за поведение, основано на навика и подражанието,
рядко се прилага. Обичаите в практиката не са правни норми, а факти, които
служат като средство за тълкуване волята на страните и то доколкото законът
препраща към тях;
съдебна практика - поначало съдебния акт не е източник на правото. Те не
създават нови правни норми, а само изясняват смисъл на други норми, имат
вторичен характер.
моралът – косвен източник, проявява се при тълкуване на нормативни актове.
справедливост– няма конкретна правна норма. Справедливостта е правило за
поведение, адресирано до правоприлагащия орган. Не създава правни норми, а е
средство за достигане до конкретно правило.

Представително правоотношение

Представителното правоотношение - представлява правоотношение между

представителя и представлявания. То е предпоставка за съществуването на
представителството. Представителството може да бъде вътрешно и външно,
вътрешеното представителство е правоотношението между представлявания и
представителя. Външно представителство се нарича представителството между
представителя и третите лица.
Вътрешното представително правоотношение възниква при наличието на правна
норма и осъществен юридически факт. Според член 36 от ЗЗД „едно лице може да
представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания.
Освен съдържащи се тази норма юридически факти в други законови норми също
могат да се открият факти при осъществяването, на които възниква
предаставително правоотношение.
Характерни черти на представителството:
3
 - представителят действа от чуждо име
- представителят действа и за чужда сметка;
- представителят действа в интерес на представлявания
- правните последици от действията без да се отразяват в имуществото на
представителя
/представителят може да бъде дееспособно ф. или ю. лице/
Представително обобщено такива факти са:
 Упълномощаване – едностранна сделка на упълномощителя, насочена
към пораждане на предстаителна властза пълномощника. Страни са
упълномощителя и пълномощника.
 Назначаване на длъжност която включва представителство
(ръководител на учреждение, директор на държавно предприятие.
 Административен акт, с който се назначава едно лице за настойник
 Съдебен акт за назначаване на едно лице за управител на съсобствена
вещ
 Раждане на дете, с което родителите по сила на закона стават негови
представители.
Основанята за прекратяване на представителната власт се разделят на две
категории.
А. Общи, които важат за всички видове представителство. Тук се отнасят:
 Смъртта на една от страните в правоотношението – представителя
или представлявания.
 Поставяна на представителя под запращение.
 Погиване на вещта, когато представителната власт е предоставена
във връзка с нея.
 Прекратяване съществуването на юридическото лице и др.
Б. Спецниални:
 Отказ от представителна власт.
 Освобождаване на ръководител от длъжност.
 Издаване на административен акт за освобождаване от
настойничество.
Предтставляван може да бъде всеки субект на гражданското право независимо
дали е физическо или юридическо лице, но не всеки има правото самостоятелно да
решава дали да бъде представляван и кой да го представлява. Това не могат да
решат малолетните и поставените под пълно запрещение.
Представител може да бъде физическо или юридическо лице, физическото лице
задължително трябва да е дееспособно. Има и известни ограчение на едно лице да
бъде представител. Например ГПК не разрешава да бъде представител адвокат,
който е в роднинска връзка със съдя, прокурор, съдебен заседател или участващ в
разглеждането на делото.
Представителното правоотношение, има овластяващ характер, а самото
предстаителство се състои от овластяването и правните действия (извършване на
сделки или други действия), с оглед на които се установява. В случая не се има
предвдид „власт” в държавноправен смисъл. Представителната власт е правната
възможност, която се създава за представителя и му дава право да извършва
прани действия от името и за сметка на предсталявания. Представителната власт
е субективно право, на което съответства правното задължение на
представлявания да приема последиците от действията на представителя.
Границите на представителната власт се определя по два начина:

4
  По волата на представлявания
 По силата на закона, при възникване на представително правоотношение.
Обемът на представителната власт се определя съобразно основанието, от което тя
възниква.
Видове представителство:
- външно – представителство м/у представителя и 3то лице
- вътрешно – осъществява юридически факти. Според член 36 от ЗЗД едно лице
може да представи друго по разпоредба на закона или по волята на
преддставителя

 Според начина на възникване то бива добороволно и задължително

 Доброволно – Възниква чрез упълномощаване и може да се прекрати
по желание на упълномощителя. Представлявания сам избира
представителя си и сам определя обема на представителната власт.
 Задължително – Възниква по юридически факти извън волята на
представлявания.
 Пряко – представителят извършва правни действия от името и за
сметка напредставителя
 Косвено – представителят действа от свое име, но за сметка на
представлявания. То е основата на договора за поръчка, комисионна
спедиционен договор.
 Според вида на правните действия, които представителя може да извършва
то се дели на активно, пасивно и смесено.
 Активно представителство - когато представителят може да
извършва от името на представлявания волеизяления, да прави
съобщения.
 Пасивно – Когато представителя може да приема волеизявления
обобщения и други, които са адресирани до представлявания.
 Смесено - Когато представителя има възможности да извършва и да
приема волеизявление от името на представлявания.
Според обема на представителната власт преставителството бива
 Пълно - Пълна представителна власт ползват родителите спрямо
малолетните си деца.
 Ограничено – Предоставя се за сключване на точно определени
сделки или извършването на също така определени действия. В друг
случай представителната власт може да бъде предотсавена за
определен период от време.

 Особен вид представителство – наблюдава се при юридическите лица.

Въпрекии различията в становищата за отношението между
представителния огрган и самото юридическо лице безспорен е фактът, че
органите на юридическото лице извършват правни действия от името и
сметката на юридическото лице, т.е че действат като негови представители
и правните последици от техните действия настъпват направо за
юридическото лице.

Трябва да се направи разлика между гражданското и представителното

правоотношение. При гражданското правоотношение става въпрос за
упълномощаване на отделни граждани, субекти, физически лица. Докато при

5
представителното правоотношение освен досега изброените се добавят и отделни
учреждения, организации и юридически лица.

Упълномощаване

1.Понятие - Упълномощаването е едностранна сделка на основата на която

възниква доброволно представителство. Упълномощаването като юридически
факт създава представително правоотношение межу упъломощителя и
пълномощника, чийто предмет е възникването на представителна власт но това
не означава, че упълномощитлят е лишен от право сам да извършва същите
дейности.
2.Страни - Упълномощаването има две страни упълномощителят и
пълномощникът. Както упълномощителя така и пълномощникът могат да бъдат
физическо или юридическо лице. Когато пълномощника е юридическо лице
трябва да знаем, че упълномощено е самото лице а не органа който представлява
но представителните му права се осъществяват от неговите органи.
3.Форми на упълномощаването
 Изрично може да бъде адресирано само до пълномощника(вътрешно
упълномощаване), до трето лице (външно упълномощяване) или до
общественоста (публично)
 Мълчаливо – налице е когато спрямо дадени условия, се вижда, че
упълномощителят е дал съгласие друго лице да извърши необходимите му
правни действия.
 Предполаемо – такова упълномощяване ще има когато от обстановката е
очвевидно, че упълномощителя е дал съгласие действията на
пълномощника да породят правни последици за него.
4. Видове упълномощяване
Според обхвата на представителната власт :
 Генерално – Упълномощяване което дава на пълномощника право да
извършва неограничени правни по брой и вид действия.
 Специално – Упълномощяване при което на пълномощника се дават права
да извършва определени правни действия или сделки.
Според броя на действията, за които се дава упълномощаването:
Еднократно – за извършване на еднократни действия от страна на
пълномощника .

 Многократно – когато пълномощника трябва да извърши

неопределени по вид и брой действия за упълномощителят.
Според времетраенето :
 Срочно – Когато действието трябва да се извърши до дадена дата
или друго събитие.
 Безрочно – Когато пълномощникът има правото да представлява
упълномощителя до отегляне на пълномощното или до настъпване на
обстоятелства които водят до прекратяване на упълномощяването.
5. Преупълномощаване – Преупълномощяване е когато упълномощения да
извърши правно действия от името на някого, преотстъпи правата си на друго
лице физическо или юридическо. Законът допуска това само при два случая:
 когато сам упълномощителят го е разрешил

6
  когато преупъномощяването е станало необходимо за запазване на
интересите на упълномощителят.
6. Прекратяване на упълномощяване - Основанието за прекратяване на
упълномощяването са свързани с волеиязявлението на упъномощителя.
 Оттегляне – Прекратява се с едностранно волеизявление на
упълномощителя.
 Отказване от представляване – Прекратяване по едностранно
волеизявление на упълномощения.
 Смърт на упълномощен или упълномощител – това основание
автоматично прекратява представителните правоотношения между
страните.
 Поставяне под запрещение на една от страните.
 При прекратяването на съществуване на юридическото лице.
 При изтичане на срока за който е учредено пълномощното.
 При трайна невъзможност за осъществяване на предоставената власт.

7. Анализира последиците при злоупотреба с пълномощно и прави изводи -

Упълномощаването е сделка между упълномощител и пълномощник и на тази
база една от страните, ако превиши или наруши пълномощията си, следва да бъде
потърсена наказателна отговороност. Упълномощените лица трябва да спазват
стриктно и отговорно предоставените правомощия в противен случай се подлагат
на наказния предвидени в Наказателния кодекс.
 При злоупотреба с лични дани лицето подлежи на глоба от 2000 до 20  000
лева.
 Лицето също така може да бъде наказано с лишаване от свобода от 2 до 5
години и глоба от 5000 лева в зависимост от вида на злоупотребата.

Упълномощаването е валидно за гражданското право, търговското право,

административното право, семейното правоотношения, наследственото право,
авторското и другите видове право. И при нарушения на една от страните в
правоотношенията възниква възможност за търсене на отговорност на виновната
страна и налагане на санкция.

ПЪЛНОМОЩНО

Долуподписаният .........................., роден на .......................г., л. карта №.................,

издадена на ..........................г. от МВР - ..................., в качеството си на
Изпълнителен директор / Управител е компетентен да представлява
"........................." АД / ООД със седалище и адрес на управление гр............................,
рег. по ф. дело №.....................г. по описа на ..................... съд, парт. №..................,
том ....., стр................,

УПЪЛНОМОЩАВАМ

........................................................., ЕГН ..................., притежаващ л.карта

№..................., изд. на ......................г. от МВР - .................., местоживеене
гр....................

7
 

СЪС СЛЕДНИТЕ ПРАВА

Да извършва от името и за сметка на упълномощителя всякакви действия,

включително и разпоредителни, като представлява упълномощителя пред всички
лица, организации и институции в страната и в чужбина. Тези действия
включват, но не се ограничават до:

.......................................................................................................................... ............................
.............................................................................................. ........................................................
.................................................................. ....................................................................................
......................................
(изброяват се действията и сделките, които упълномощеният може да извършва).

Настоящото пълномощно има срок на действие до ......................г.

Дата: ...............г. УПЪЛНОМОЩИТЕЛ:

/............................................./

ПЪЛНОМОЩНО

(Примернo)

Долуподписаният Вероника Николова Начева, роден на 25.02.1994г., л. карта

№.123567891, издадена на 12.12.2011г. от МВР - София, в качеството си на
Управител е компетентен да представлява УТФ "Захарната къща" ООД със
седалище и адрес на управление гр.София, рег. по ф. дело №.103254 по описа
на .....съд, парт. №.54658, том 1. стр.235

УПЪЛНОМОЩАВАМ

Ани Валентинова Иванова, ЕГН 9407285079, притежаващ л.карта №.102034578,

изд. на 12.10.2010г. от МВР - София, местоживеене гр.София

8
 

СЪС СЛЕДНИТЕ ПРАВА

Да извършва от името и за сметка на упълномощителя всякакви действия,

включително и разпоредителни, като представлява упълномощителя пред всички
лица, организации и институции в страната и в чужбина. Тези действия
включват, но не се ограничават до:

.......................................................................................................................... ............................
.............................................................................................. ........................................................
.................................................................. ....................................................................................
......................................
(изброяват се действията и сделките, които упълномощеният може да извършва).

Настоящото пълномощно има срок на действие до 2014 г.

Дата: 24.10.2012г. УПЪЛНОМОЩИТЕЛ:

/В.Начева./