Вещно право

Лекции по Вещно право – проф. Ив.
Русчев
2014/15
г.
Пандектна система: на законодателството, а не на правните клонове.

ВП е първият специален клон, в който се откриват останалите клонове на ГП.
Всяка отделна система се опира на системата на вещните права.
ВП е клон на ГП, който като обективно право, е съвкупност от ПН, които регулират
упражняването/придобиването, прекратяването на вещни права.
Под субективно ВП се разбира се разбира признатата и гарантирана от закона
възможност на едно лице да има определно поведение – упражняване на власт върху една
вещ за задоволяване на определни интереси. Възможността да се иска от другите лица
невъздействие върху вещта е глупост – Русчев.
Разделянето на СГрП е на относителни и абсолютни:
- Относителни: право, което дава възможност да искаш от определно лице
поведение/резултат. „Притезанието“ – осъдителен иск. „Аз искам от Пенка“;
- Абсолютни: никой няма задължение по отношение на мен.
В СП е различно от ОбСубправо(признатата и гарантирана възможност да се иска
поведение/резултат) – и при двете има 3то лице, което трябва да се въздържа, но това НЕ е
предметът на отношението. Според Русчев няма ВПО с отворен характер. Докато правната
връзка не се затвори, няма ПО.
Във ВП ПО се поражда, когато се засегне вещното право.
ВП и останалите клонове на правото

1. ОП – в гражданския и търговския обмен вещите се вкарват и изкарват
Всички вещни права са относителни, но НЕ всички са притезателни
Паблов иск – потестативно право
2. Наследствено право: ЮФ на НаслП дава основание на вещно-правните фигури(завет,
наследяване по закон) – поражда се съсобственост;
3. Наказателно право
Предмет на ВП: ПО, които възникват между ГПсубекти по повод права върху една вещ, а НЕ по
повод на самата вещта.
За разлика от ОП, отношенията са върху вещта. В ОП – по повод и във връзка с вещта
Вещта е обект на ПО. Чрез тези ПО съответният правен клон регулира ОО.
Система на ВП: ЗС от 1951г. урежда собствеността, другите вещни права, тяхното придобиване
и защита; владение и вписване.
1. Владение и държане – фактически отношения, които наподобяват на ПО и съответстват
на правната власт, която ностителят на вещното право упражнява. Всички вещни права
включват правомощието владение. Чл.75 и 76 – целенасочено поведение
2. Право на собственост. Тук се разглежда съсобствеността, която бива:
- Обикновена
- Дялова
- СИО(това е вещноправен институт)
3. Ограничени вещни права
4. Способи за придобиване и изгубване на вещни права
- Правна седлка(замяна, апорт, дарение)
- Давност
- Чл.78 ЗС
- Отчуждаване
- Приращение
- Апорт в ТД, преобразуване
Лекции по Вещно право – проф. Ив. Русчев
2014/15
г.
- Конститутивно СР по изкупуване; обявяване на предварителен договор за окончателен;
- Вписвания: охранително производство
- Актове
Източници:
Не са източници съдебните актове – ТРВКС
Източник Е правният обичай
Не са източници принципите, добрите нрави, справедливостта.
Венцислав Петров - лекция

I. Понятие за вещ(няма легална дефиниция)
1. Материалност(телесност;корпоралност): всяка вещ има свой материален
субстрат(изключение – енергията – чл.110ЗС)
2. Самостоятелност(обособеност): вещта е отделена от останалите вещи; всички
течности/газообразни субстанции в свободно състояние не са вещи(газ; нефт) – ако се
поставят в съд, са вещи;
3. Да е позволено упражняването на фактическа власт върху вещта: човекът не може да е
предмет на вещни ПО, животните са вещи, но не са субект на вещни ПО;
Значение: вещите са обект на гр. ПО, по отношение на вещи възникват: вещни,
облигационни, наследствени ПО;
II. Класификации:
1. Движими и недвижими вещи: чл 110(1) ЗС – недвижими вещи са земята, сградите,
растенията и всичко, което по естествен път или от действието на човека е трайно
прикрепено към земята и сградите; критерий е трайното прикрепване
(2) Всички останали вещи са движими, както и енергиите.
Недвижими вещи по своята същност и по предназначение(остаряла класификация);
Недвижимите вещи по принцип са имоти.
Значение:
1.1начина, по който се прехвърлят движими и недвижими вещи
Чл.118 ЗЗД: нотариална фома, т.е НА(а не нотариална заверка)
*** Нотариална форма
Писмена форма с нотариална заверка(продажба на наследство; делба –чл.34 ЗС;
брачен договор(подписи+съдържание)
- Подписи
- На съдържанието
- На двете
Писмена форма(частна или проста писмена форма) – прехвърляне на недвижим имот Д
или ОС.
Движими вещи: в общия случай неформални(МПС, на тер. На РБ – писм. С нот. Заверкa.
1.2. Обезпечение:
Недвижими: ипотека
Движими: залог
1.3. Какви мерки могат да се налагат върху вещите в изпълнителния и обезпечителния
процес
Движими: запор
Недвижими: възбрана
1.4. По давност:
Движими: 5 г.
Недвижими: 5г./10 г.(в зависимост от това дали е добросъвестно владението)
2014/15
г.
1.5. Подсъдност: чл.110 ГПК
Договор на наем: местонахождение на ответника
1.6. Владение: чл.75(при всеки вид нарушение) и 76 ЗС(само когато владението е отнето
чрез насилие или скрит начин);
2. Вещи в гражданския и извън гражданския оборот( не могат да се сключват
разпоредителни собственост: вещи ПДС и ПОС могат да се отдават на концесия, но не
могат да се отчуждават – ако се отчуждят, сделката е нищожна на основание
невъзможен предмет: ТР 4,2009 ОСГК ВКС);
3. Потребими и непотребими вещи:
Потребимите вещи при обикновена употреба губят своята субстанция(храни, напитки,
горива);
Непотребимите не губят своята субстанция(недвижими имоти, МПС);
Значение: вещно право на ползване може да се учреди само върху непоребими вещи;
договор за наем се сключва само за непотребими вещи – след прекратяване на
сделката ползвателят следва да върне вещта – чл.57 ЗС(ползвателят има по-широки
права от наемателя) Ползвателят има права срещу всяко трето лице( правото на
ползване е интуито персоне; наемното право може да се прехвърля);
4. Делими и неделими:
Неделимите не могат да се делят на две или повече вещи, без да загубят своето
предназначение или стойност
Неделими по закон: при недвижимите имоти има установени размери: чл. 72 ЗС
Закон за горите: поне 1 дка
Чл.19 ЗУТ
Напротив: делимите вещи се делят, без това да влияе върху тяхната стойност или
предназначение;
Предмет на делба могат да са само делими вещи(доброволна(писмена с нотариална
заверка на подписите) или съдебна(особено исково производство));
5. Индивидуални и родовоопределени:
Инд.опр. вещи са определени по своите конкретни признаци: всички недвижими имоти
Родовоопределените вещи са определени по своите родови признаци:
Значение: момент на нстъпване на транслативното действие
Чл. 24(1) ЗЗД – вещно-облигационен ефект на сделката;
(2) – родоопределените вещи не в момента на настъпване на съгласие, а в момента на
индивидуализиране на вещта или в момента на предаването ѝ(същия или по-късен
момент);
6. Заместими и незаместими: заместимите имат други равностойни веяи в гр. Оборот.
Незаместимите нямат еквивалент
Договор за заем на потребление: има вещно-прехвърлително действие, не същата вещ,
а вещ от същото количество и качество;
Незаместими: договор за заем за послужване
6. Главни и принадлежности: главните съществуват самостоятелно; принадлежностите
имат за цел да обслужат една главна вещ(крик, помпа)
Значение: чл. 98 ЗС – диспозитивна норма
7. Прости и сложни: простите вещи са състоят от една съставна част, сложните се състоят
от две или повече съставни части
Чл. 97 ЗС – присъединяване(първичен придобивен способ)
Недвижимите вещи са: поземлени имоти, сгради, самостоятелни обекти в сгради

2014/15
г.
Поземлените имоти са основна кадастрална единица – съобразно Чл.7 ЗУТ – основно
предназначение, то се определя с общ устройствен план(ОУП). ОУП може да е: урбанизирани
територии, земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени
територии за възстановяване, територии за транспорт; територии, предназначени за вода и
водни територии.
Урбанизираните територии
Конкретно предназначение: определя се с подробния устройствен план: жилищно, за
производствени цели, спортно-развлекателни цели и т.н.
Ако един поземлен имот попада в урбанизирана територия, се нарича УПИ. Всеки УПИ
трябва да е определен по граници, площ, излаз на улиза/път, както и по своето
предназначение. Ако е извън – ПИ.
Земеделски територии – ЗСПЗЗ
ЗЗ – трябва да имат земеделско предназначение и да са извън урбанизираните
територии
Чл.72 ЗН
Горски територии: Закон за горите; мин. размер за гора е 1 дка
Специални закони: Закон за водите, Закон за защитените територии
Владение
1. Правомощие владение(собственик, титуляр на ограничено вещно право)
Ограничено вещно право – владение, ползване и разпореждане;
2. Фактическа власт върху една вещ, която една вещ упражнява лично или чрез другиму с
намерение да я свои- чл.68 ЗС(2 белега на понятието:corpus – самата фактическа власт,
която лицето упражнява; animus – намерение за своене, лицето упражнява властта за
себе си; при отпадане на един от елементите, отпада владението). Владението
означава фактическа власт, от която лицето може да се възползва във всеки
момент.Animus – лицето има съзнание, че е собственик/ липса на съзнание, че я държи
за другигу.
Държане
Държането също е фактическа власт(detention) – също не е СП. Липсва намерение за
своене(animus). Примери: наемателят е държател на наетата вещ; заем за послужване; договор
за влог; договор за залог(вещта служи за обезпечение). Ако няма правно основание(кражба),
лицето по дефиния не става владелец – възможно е да стане последствие. Държането най-
често е чрез сделка: тя включва правото на едно лице временно да ползва една вещ, която в
последствие трябва да върне. Това ПО изключва анимуса на владелеца.
Владението има и други белези: владението да е явно(да не е установено по скрит

начин), то трябва да е манифестирано; владението трябва да е непрекъснато - да не се изгубва
за срок по-голям от 6 месеца, в противен случай се счита, че е прекъсната – чл.81 ЗС, също чл.
75 ЗС; владението трябва да е спокойно – има действия, които могат да го прекъснат - напр.
собственикърт на вещта може да предяви ревандикационен иск срещу владелеца.
Правна уредба – чл.68-76 ЗС
ППВС 6/1974 ОСГК ВС
Собственикът не е владелец. Владелецът не е титуляр на ограничено вещно право, няма
СП върху една вещ, но упражнява фактическа власт с намерение да свои вещта;
Разграничения:
- Правомощието владение
- Държане
2014/15
г.
- Търпими действия: едно лице, без да има СП върху една вещ, извършва фактически
действия върху тази вещ със съгласието на собственика. Тези действия се извършват
безвъзмездно по добрата воля на собственика, който търпи и във всеки момент
може да преустанови тези търпими действия;
- Съизволителни действия: едно лице, което има ОВП(право на строеж, на ползване,
на преминаване) може да извършва определени практически действия върху тази
вещ, които са включени в съдържанието на неговото ОВП(суперфициарът може да
складира строителни материали върху земята и т.н.; титулярът на сервитутното
право на преминаване може да се движи с лек автомобил и т.н.
Видове владение
1. Добросъвестно и недобросъвестно
Чл.70 ЗС са изведени две хипотези: …
А-Б-С
А-Б: унищожаем договор
С–Б: правата отпадат с обратна сила: няма обща защита(С е добросъвестен владелец –
не знае, че Б не есобственик)
Ако едно лице владее вещата на правно основание, годно да го направи собственик,
без да знае, че формата е опорочена(не означава, че липсва форма – формата за
действителност е спазена, но има порок.
Недобросъвестно владение: всички хипотези извън чл.70 ЗС(имам НА за 80кв.м,
построявам 100; имам 1 етаж от къща, построявам втори);
2. Пълно и ограничено владение
Пълно: владелецът упражнява фактическо господство върху цялата вещ със съзнанието, че
е нейн собственик;
Ограничени(квази-владение): владелецът владее ОВП, той упражнява фактически действия не
на собственик, а на титуляр на ОВП
А–Б–С: Б има ОВП и го прехвърля на С(порок);
3. Съвладение: 2 и повече лица упражняват върху една вещ едноредно владение(възможно е и
2мата да придобият по давност)
Правни последици на владението: не е СП и не би следвало да получи защита, но е

възможно е да придобие право на собственост или ОВП чрез придобивна давност(владелецът
трябва да се позове на изтекла придобивна давност – чрез възражение, с констативен НА или
чрез установителен иск(при спор). Придобивната давност е първичен придобивен способ.
Защита на владението – владелчески искове(посесорни искове – чл.75 и чл.76 ЗС)
Владелецът има определени права във връзка с разноски по вещта, с плодовете от нея
и т.н. – чл.71 – 74 ЗС(зависи от вида владение).
Държането също има определни правни последици: държателят не може да
придобие по давност(няма анимус), има защита срещу нарушения на неговата власт – само иск
по чл.76 ЗС. Държателят може да предяви претенция за неоснователно обогатяване (по ЗЗД, не
по ЗС).
Кой трябва да докаже, че има владение или държане?

Чл.69 ЗС приема, че владелецът държи вещта за себе, докато не се докаже, че владее за
друг – оборима презумпция. По силата на тази презумпция се счита, за владелецът владее за
себе си. Ако друг оспори владението, има процесуална презумпция: размества се тежестта на
доказване.
2014/15
г.
Когато една вещ е съсобствена(А–Б–С и Б и С са в чужбина, то А е владелец за своята
идеална част и държател за другите двама).
Как се придобива владение:
1. Когато едно лице придобива собственост, в същия момент придобива и
владението(може да се договори друго);
2. Възможно е владение да се придобие със съгласието на досегашния
владелец/собственик - по съгласие между двамата, като се приема, че това съгласие не
е отделен договор. Няма пречка тази клауза за преминаване на владението да се
включи в договор(предварителен договор – само облигационно действие).
3. Без съгласието на досегашния владелец: типична хипотеза е т.нар. завладяване(върху
една безстопанствена вещ)
4. Владение върху изгубени вещи
5. Чрез наследяване(приема се, че наследствената маса може да включва такива
фактически отношения като владението); наследодателят владее 3 г., наследникът – 7;
6. Чрез представител: малолетните и напълнозапретените имат законен
представител(владение за представлявания, а не за себе си)/ ЮЛ чрез своите органни
представители: управител, председател на УС и т.н./може и чрез доброволен
представител;
Установяването на владение само по себе си е ЮФ-действие от вида юридическа постъпка,
като се изисква дееспособност.
*** ЮФ
- Юридически събития
- Юридически действия(сделки и юр.постъпки)
- Факти от душевния живот
Установяване на държане(най-често по силата на сделка: договор за заем за
послужване/влог/залог/наем и т.н.
Изгубване на владение: когато изчезне един от двата елемента

1. Изгубване на владение поради прекратяване на фактическата власт върху вещта:
- По волята на владелеца(напр. чрез предаване на вещта на някой друг, при
изоставяне на вещта – не се изисква отказ по смисъла на чл. ..ЗС)
- Без волята на владелеца(вещта може да му бъде отнета – владението се
прекъсва:ако не е подаден иск или ако той се отхвърли)
2. Прекратяване на анимуса
- Владението да премине в държане: продавам апартамента си, но е уговорено
отложено предаване на владението;
- Държането да премине във владението: наемателят купува имота от собственика;
- Държателят се превръща във владелец с едностранни действия: държателят трябва
да отблъсне досегашното владение и да манифестира, че иска да свои( напр. А–Б–С,
А, който е държател на идеалните части на Б и С, предявява намерение за своене –
трябва да се докажат фактите);
Добросъвестното владение – Русчев 20.10.2014г.
Добросъвестен е този владелец, който владее вещта на правно основание, годно да го

направи собственик, без да знае,че праводателят му не е собственик. Това понятие създава
някои практически проблеми. Може ли да задържи плодовете до предявяването на иска за
ревандикация?Процесуално предимство – право на задържане до заплащане на необходимите
2014/15
г.
разноски, това, с което стойността на вещта се е повишила. Проблемите са в следните аспекти.
В кои случаи е налице основание, годно да го направи собственик и кога не – има определени
Х, които са и които не са.
Признаци:
1.да осъществява владение по чл.68(1) ЗС – да има corpus;
2. да упражнява фактическата власт на правно основание, годно да направи лицето собственик;
3.владелецът да не знае, че праводателят му не е собственик(ограничено приложно поле –
деривативни придобивания!);
4.недудачното включване владелецът да не знае, че предписаната от закона форма да е
опорочена( Н нотариално удостоверяване).
Белезите са 2 х 2
обективни - да има владение(корпус),
субективен (анимус),
обективен(да упражнява фактическата власт на правно основание, годно да направи
лицето собственик – такъв акт , по силата на който да стане собственик, но НЕ става – в
противен случай няма да претендира права на владелец)
субективен – да не знае 2 неща:
- да не знае че онзи, който му предоставя владението, не е собственик и
- да не знае, че формата е опороена, но НЕ е Н, не е и липсваща.
Във връзка с първия белег като допълнителни белези трябва да се отчетат и др. белези:
да е постояннно, непрекъснато, несъмнително, спокойно, явно, да е продължило в срока,
предвиден в закона.
Непрекъснато - главното предимство по отношение на недвижими имоти – 5 г.
добросъвестно владение! Той може да придобие от несобственик, като не знае, че
праводателят му не е собственик, като придобивното основание трябва да е възмездно.
Несъмнено – ясно намерение вещта да се държи като своя( в един вещен иск се
доказва именно това);
Явно – намерението да свои да е противопоставено на др. собственици, всеки
заинтересован да може да научи за него, това да достигне до собственика.
Необезпокоявано – счита ли се ДВ на недвижим имот обезпокоено, ПД прекъсната ли е
с подаване на жалба от собственика до П, че е извършено престъпление – НЕ! Въпрос на
практическа преценка е дали ДВ е нарушено – тези действия следва да сочат противопоставяне
от страна на невладеещият собственик;
Спокойно – да не е установено с насилие, да липсват извънсъдебни претенции и СП
твърди, че такива претенции НЕ смущават владението, не прекъсват ПД. Давността се прекъсва
с признаване на вземането, с предявяване на иск или въражение или предприемане на
действия за ПИ(чл.116 ЗЗД). Други действия вън от 116 ЗЗД не могат да прекъснат
давността(това становище е твърдо). Всякакви покани, които не обективират прекъсване на
владението за повече от 6 месеца. Придобивната давност не е прекъсната – чл.81 ЗС, т.к. не се
касае за противопоставяне от страна на собственика;
За е ДВ, фактическата власт трябва да е прехвърлена на правно основание, годно да го
направи собственик.
В кои случаи ще е годно правното основание и в кои не?
1. Договори, които са с вещно-прехвърлително действие, са годно основание, които
обаче в конкретния случай не го правят собственик(например праводателят не е
собственик, владелецът не е придобил на правно основание – договор за наем,
предварителен договор – този владелец НЕ е добросъвестен; ако договорът дава
право само на държане) => Праводателят не е бил собственик ИЛИ актът не е годен
да го направи собственик;
2014/15
г.
2. Юридическото основание при ДВ винаги е волеви акт – правна сделка, в разултат на
която се поражда частно правоприемство или друг волеви акт, който не е правна
сделка – придобиване на собственост или др. ОВП. Актът трябва да е транслативен,
с облигационен-вещен характер, и да не е нищожен. Това изискване го няма в
закона – ако договорът за покупко-продажба е Н, няма ДВ. Договорът по 212 ЗЗД –
съвкупност от П и З, които може да има, но може и да няма вещни права;
3. Не е юридичеко основание договор за делба – ако имотът не е в наследствената
маса, трайно СП отхвърля това основание по чл.70 – счита се, че не се прехвърля
имот. Не по силата на делбения акт някой е придобил, т.к. всеки съсобственик е
получил част от деня, в който е възникнала. Недобросъвестен владелец е онзи,
чието основание е нищожна делба. Делбата на чужда вещ не е Н.
4. Договор за приватизация – чл.80. трябва да се диференцира; имотът не е мой, аз
съм купувач – коя давност? Ако предмет е обособена част от предприятие,
купувачът е ДВ. Ако предмет са дялове, акции от ООД или ЕАД, купувачът не е ДВ по
отношение имуществото на дружеството, т.к. ти придобиваш дялове, а не
съответните вещи и не ТИ упражняваш владение, а съответното дружество.
5. Параграф 4 ЗСПЗЗ с много ПМС са предоставени за ползване земи, вкарани в
имуществото на земеделска кооперация – член-кооператорите не си губят правото
на собственост, а запазват в идеални граници. Някои от тези земи са предоставени
за ползване, но ако в 6 месечен срок ползвателят заплати тези земи, става ли ДВ –
НЕ, т.к. плащането не е юридически издържано.
6. Владение на имот, дарен от несобственик – не е Н, не подлежи и на У, дарението на
чужда вещ е различно от дарението на…
7. Спорно е дали заветът/завещанието създава права на ДВ. При завещанието се
прехвърлят всички права и задължения или идеална част от тях. Ако заветът е от
несобственик – прехвърля се владение, създава се право да се получи имущество
след смъртта на друго. При завещанието няма правно основание.
8. Правни основания са СР по конститутивни искове с вещно-прехвърлителнo действие
– чл.19(3) ЗЗД, но т.к е деривативен способ, ще направи ищеца собственик,
доколкото продавачът е собственик. СР няма да го направи собственик, но ще има
ДВ. Така е и при съсособственика по чл.33 ЗС.
9. Правното основание по уважен иск може да се гледа в 3 аспекта:
- обективна предпоставка за ДВ,
- предопределя намерението на владелеца да държи вещта като своя,
- то определя вещта, спрямо която се определят последиците.
Вън от юр. събития има и юридически актове, които НЕ са основание. Завещанието
продължава личността на наследодателя, т.е. владението, което е било при
наследодателя. Установителните и осъдителните СР също не са основания: УСР не
предизвикват правна промяна, за разлика от конститутивните СР. ОСР установяват
съществуването на едно неизпълнено задължение и възможността за
принудително изпълнение(един ревандикационен иск не може да те направи
собственик.)
10. Изисквания за правното основание – да е обективно; мнимо правно основание –
владелецът мисли, че е купил, има завет, но такъв НЯМА. Не става въпрос за
незнаене на недостатъците на акта?? Правното основание трябва да е и
действително – преценява с правилата за ГП сделки – Н договор не прави
владелецът ДВ. При основанията за У – сделката е действителна, поражда се
действието, което е уговорено. Унищожаемата е действителна - ДВ. Унищожената –
няма ДВ. Ако се У с обратна сила (ТП 6/84). СП е приела трайно в ТП 6/74, че при
2014/15
г.
унищожаване, отмяна, разваляне на правното основание подобрителят се
обещетява като добросъвестен владелец, като до довършването на подобренията
НЕ е знаел за развалянето, У, отмяната на договора и поведението му не е било
причина за У, отмяната, развалянето на договора. Този (не)добросъвестен владелец
има качества на собственик – прави подобренията като собственик. Очевидно актът
отпада с ОС, правното основание отпада – тук се акцентира не на сделката(не се
прилага заличаване с ОС), а на качествата на владелеца. Това, което важи за
сделката, не се отнася за владението. Ако би било така, владелецът би бил
недобросъвестен. Напротив: ВКС гледа на недобросъвестността като незнаене на
обстоятелствата и добросъвестност като това, че владелецът няма отношение към
развалянето, отмяната на акта. Владелецът е ДВ: не знае, че актът е отпаднал, и
владелецът не е причина за отпадането му. Независимо, че актът е отпаднал, може
да се приеме, че владелецът е ДВ. Аргумент за това изглежда е изр 2. Чл70(1)ЗС –
достатъчно е добросъвестността да е съществувала към момента на възникване на
правното основание.
11. Необходимо ли е правното основание да е вписано – вписването няма правно
значение, т.к е повод за протипоставяне. Ако не е вписано, актът става
противопоставим.
12. Субективни принципи на ДВ: незнаене на определени факти – 2:или да не знае, че е
придобило от несобственик, или да не знае, че формата е опорочена. Това са
недостатъци, които не го правят Н., т.е. основанието трябва да е валидно,
абстрактно, годно да го направи собственик. ДВ не знае за недостатъците за онова
правно основание –
1. че праводателят не е собственик(изключение: чл.78 ЗС – първично основание
– само за движими вещи и само на правно основание). =>Незнанието има значение
само за недвижимите имоти. Прилага се само когато основанието(акта) е
деривативни, не и първично
2. Незнанието, че предписаната от закона форма е била опорочена – ГПК: НА,
нотариална заверка са допълнителни волеизвявления с публичен характер, а
договорът, който се заверява е материалноправен. Актът може да е Н на 2
основания: ако липсва съгласие или НА, заверката и т.н са Н. Във втория случай
директно се инвалидира правното основание. И в двата случая основанието отпада.
Кога основанието е годно – изповядване на акта от помощник-нотариус, НА е Н,
нарушена местна компетентност на нотариуса – хем да не е Н, хем да е опорочено:
да трябва да е прочетено, но НЕ не е, а в акта да пише, че това е направено – само
това не опорочава акта(няма го в ГПК) – на практика няма как да се докаже.
Процедурата е опорочена, но не чак толкова много – непрочитане на акта.
13. От субективна гл.т. предположение за ДВ – душевен акт, който се доказва трудно –
за тях се съди от др обстоятелства. Доказването, че праводателят не е собственик,
да стане от собственика или от друго лице. Трудно е да се докаже, че самият
владелец не е знаел за опорочеността на владението – затова доказателствената
тежест е разменена – чл.70(2) – втора презумпция – ако докажеш акт, то се считаш
за ДВ, този, който твърди противното – да го докаже. Тази презумпция не може да
се опровергае с други презумпции. Интерес да опровергае тази П има собственикът,
защото когато тръгне да ревандикира, има интерес каква е ПД.
14. Правен интрес да оборят тази П могат да имат трети лица – кредитор на
собственика с косвен иск, вкл. и ревандикационният иск – затова не е без значение
вида владение – този кредитор е процесуален субституент, който има интерес да
упражни чуждо право.
2014/15
г.
15. По отношение на добросъвестността – без значение са причините за незнаенето,
това е фактическо незнаене, незнанието за формата – непознаване на закона,
затова е З на нотариуса да прочете. Кога трябва да е налице субективната страна на
незнаенето – към момента на възникване на правното основане. 6/74 – да не знае
към момента на завършването на подобренията(дописва закона).
Добросъвестността продължава да съществува, докато владението бъде смутено с
иск за връщане на вещта. До този момент се предполага, че не знае. Да придобиеш
от несобственик е придобивен способ – ще получа плодовете до предявяване на
ревандикацията.
16. Какъв е характерът на владението, когато се прекъсне – или когато се установи
друго владение, или ако е установено недобросъвестно. Ако е почнало като ДВ, то
си остава. Обратно: не става ДВ. Прекъсване за повече от 6 месеца – ПД се счита
прекъсната. Правните последици са в няколко аспекта.
Райка – 21.10.2014г.
Придобиване и изгубване на владението и държането
I. Способи за придобиване на владение и държане

1. Характеристика: законът не урежда спосбите за придобиване и загубване на
владението. За да се установи, че владение е налице, трябва да се установят
следните белези: фактическо господство върху чужда вещ, анимус – наличие
на намерение да се свои вещта. Обикновено придобиването на вещни права
се съпътства с придобиване на владение, а така също и изгубавнето на тези
права е свързано с изгубване на владението. В някои случаи може да се
придобие вещно право, без веднага да се придобие владение – чл.24(1) ЗЗД.
Може да се придобие владение, без да се придобие веднага и вещно право
– при предварителният договор: няма транслативен ефект(може да се
уговори да се прехвърли владение).
2. Класификация на способите за придобиване и изгубване на владение -
фактическата власт върху една вещ може да бъде придобита: 1. Както по
силата на съглашение с досегашния владелец или собственик на вещта, така
и при липсата на такова съгласие с едностранни действия; 2. С оглед начина
на придобиване различаваме владение, придобито лично или чрез другуго.
Два критерия: според наличието на съгласие от предишния
собственик/владелец и според начина на придобиване навладението.
Владението може да се изгуби, когато не са налице или и двата, или единия
критерий;
II. Придобиване на владение:
1. Чрез едностранни действия
Чрез едностранни действия владение се установява, когато лицето установи фактическа
власт, започне да държи вещта като своя, макар завладяната вещ да е била чужда собственост,
да е била изгубена, ничия или изоставена.
Проф. Таджер оспорва завладяването като способ за придобива, т.к. чрез едностранни
действия се установява неправомерно владение. Това е вярно само в случаите, когато
завладяната вещ има предишен владелец или собственик или едва ли когато е ничия или
изоставена придобиването ѝ с едностранни действия може да се определи като
неправомерно. Неправомерно е владението върху изгубени или откраднати вещи. Според
чл.80(2) ЗС, който придобие владение върху движима вещ по престъпен начин, не може да
2014/15
г.
придобие правото на собственост по давност. По чл.78(2) ЗС в срок от три години може да бъде
отстранен ДВ на движима вещ, придобита от другиго чрез кражба;
2. Придобиване чрез традиция на вещта.
Ако е движима, традицията е способ за прехвърляне на владение, който създава яснота
и безспорност както между досегашния и …както и между 3ти лица. Съгласието наподобява
правна сделка, но не е. Особена хипотеза на предаване на фактическата власт върху вещта със
съгласието на досегашния владелец е т. нар. „предаване на къса ръка“. Разликата с
обикновената традиция се състои в това, че новият владелец преди постигането на съгласие за
прехвърляне на владение, вече притежава фактическата власт върху нея – бил е държател,
става владелец: заем за послужване, наемател, който е получил фактическата власт върху
непотребима вещ. Така досегашният държател става владелец, като се променя субективната
страна – намерението на заемателя/наемателя/. Той започва да държи вещта за себе си и така
се преустановява владението на предишния владелец, осъществявано чрез другиго.
3. Придобиване на владение чрез предварителен договор.
Чл. 70(3) ЗС урежда особен случай на предаване на владението със съгласието на
предишния и новия владелец – по силата на предварителен договор – единствено създава
задължение за сключване на окончателен договор. Владението, придобито чрез
предварителен договор, по дефиниция е НЕДОБРОСЪВЕСТНО. Добросъвестността изисква
правно основание, годно да направи лицето собственик. Въпреки тока на този
недобросъвестен владелец се признават определени права във връзка с подобренията,
плодовете и правото на задържане върху имота, с които разполага добросъвестният владелец.
III. Придобиване на владение чрез другиго
1. Чрез доброволен представител – владението може не само да се
упражнява, но и да се придобива чрез другиго: необходими са и 2та
признака на владението + други особености.
Лицето, което придобива владение чрез другигo трябва да установи фактическа власт
за лицето, което е възложило придобиването. Във връзка с анимуса – изискава се онзи, за
когото се придобива, да има намерение да държи вещта като своя, но чрез другиго. Тази
връзка между лицето, което име намерение, и лицето, което има фактическа власт, се създава
ПО, основано на някакъв вид договор за поръчка. Ако фактическата власт се придобие от
лицето, на което това е възложено, лицето, за което се придобива, става владелец, БЕЗ да е
необходимо допълнително волеизявление за това.
2. Придобиване чрез законов представител: законът мълчи.
Таджер – мълчанието на закона трябва да се тълкува като свобода за страните да
предприемат действия, каквито намерят съответни на техните интереси. Потвърждава се
идеята за придобиване на владение в полза на малолетни и поставени под пълно запрещение.
Представителите обаче трябва сами да имат воля за придобиване на владението и да
съчетават в себе си двете необходими намерения – да държат вещта за представлявания и да я
държат като негова;
3. Придобиване на владение чрез превръщане на досегашния владелец в
държател – лицето, чрез което се придобива, е досегашният владелец на
вещта.
По силага на съглашение между стария и новия владелец, първият се лишава от
владението, като остава държател на вещта. Той се отказва от намерението си да държи вещта
за себе си и започва да я държи за другиго, като запазва само фактическата власт. Когато се
прехвърля собствеността на друго лице, но бившият собственик запазва владение.
4. Придобиване на владение по наследство: в наследството се включва и
владението като фактическо състояние – чл.15 ТЗ.
2014/15
г.
Търговското предприятие може да е предмет на различни правни сделки, а също и да
се наследява Казвайки, че владението е част от наследствената маса, владението се придобива
както се придобиват и останалите части от наследство – чл.48 ЗН: с волеизявление или
действие на наследника. Какво е положението на наследника от откриването на наследството
до приемането му? – Владение НЕ е налице. Счита се, че до приемане на наследството,
владение не е налице – чл.58 ЗН овластява лицето, което има право по закон или завещание да
наследи да управлява имуществото и да упражнява владелческите искове за запазването.
Смисълът е щом се говори за изрично овластяване, до приемане на наследството
владението(на наследодателя) се прекъсва. Владението се счита продължено от откриване на
наследството – с обратна сила(чл.48 ЗН има обратна сила).
IV. Изгубване на владението
За да се изгуби владението поради загубване на фактическата власт, е необходимо
владелецът да е бил трайно лишен от възможност да я упражнява(не се има предвид
временно изгубване на достъп до имота, също ако вещта се остави на открито или
общодостъпно място.
Могат да се направят два извода:
1. Не е необходимо владелецът да упражнява непрекъснато фактическата власт, която е
упражнявал за придобиване на владението
2. Временната невъзможност на владелеца да упражнява фактическата власт, без друг
да е установил владение върху вещта, не води до изгубване на владението. Законодателят не
изисква волята на владелеца да бъде ангажирана непрекъснато с мисълта за държане на
вещите като свои. Не може да се изгуби владението, ако владелецът изпадне в състояние, при
което не може да разбира свойството или значението на постъпките си или да ги ръководи.
Владението се изгубва с появата на намерение, обратно на това, което е съществувало при
придобиването – тази воля може да се изрази не само изрично, но и с конклудентни действия.
V. Придобиване и изгубване на държане
За да се установи държане, е необходимо да се упражнява фактическа власт върху една
вещ, без държателят да има намерение да я държи за себе си. Държането също може да се
придобие лично или чрез другиго. То се изгубва с отпадане на фактическата власт и предаване
или изземване на вещта от друго лице, или с превръщане на държането във владение;
Права и задължения на добросъвестния подобрител, на обикновения

владелец и на държателя за подобренията, разноските и плодовете от
чужд имот
Понятие за подобрения: според Таджер законът нарича подобрения „полезните

разноски, които водят до увеличаване стойността на вещта“. Според Сукарева подобренията се
определят и като резултата от полезните разноски, а полезните разноски са тези, които се
правят за увеличаване стойността на имота. Проф. Венедиков означава с термина подобрения
„промените, които увеличават стойността на вещта“, а според проф. Русчев е неточно
подобренията да се отъждествяват с направените полезни разноски. За да е налице
подобрение, необходима предпоставка е единствено увеличаване стойността на имота.
Това увеличение следва да съществува обективно към момента, когато се претендира,
докато полезните разноски, когато законът позволява те да се търсят, се изчислява без
оглед на увеличението. Полезните разноски представляват средствата, изразходени от
лицето, за извършване на нововъденията, които без да са необходими за запазването и
съхраняването на вещта я изменят. ЗН и ЗС – подобрения, ЗЗД – полезни разноски. Съществена
разлика между тях е, че увеличената стойност зависи от обективното ѝ наличие и пазарни
2014/15
г.
условия и може да не съвпада с действителните разноски, които са били извършени. При
определяне на това, кое е подобрение, законодателят изхожда от принципното положение, че
тези движимости, които могат да се отделят без съществено повреждане на вещта, не са
подобрения.
Видове разноски: по разноски се разбира извършването на парично-оценими разходи,
без да е необходимо те да са непременно в пари.
1. Необходими разноски: това са тези разноски, без които вещта би се повредила или би
погинала. С извършването им се цели запазване на вещта – те са обективно
необходими(владелецът не е задължен да ги извършва, следователно няма
отговорност за владелеца)
2. Полезни разноски: водят до увеличаване стойността на вещта. Не е достъчно само да са
направени, за да налице подобрения, а също е необходимо е те да са се отразили
полжително върху стойността на вещта;
3. Разноски за плодовете: дължат се само на обикновения, а не и на ДВ. ДВ става
собственик на плодовете до предявяване на исковата молба. Поради еднаквия равен
режим тези разноски се гледат при недобросъвестното владение. Чл.72… под разноски
се разбира необхидимите разноски за запазване на вещта, като правото на задържане е
СП на ДВ и на приравнените към него 2 вида недобросъвестни владелци да държи
вещта, върху която са направени необходимите разноски, докато не бъдат заплатени.
По време на задържането е налице държане, т.к вещта се държи за собственика
независимо че се упражнява в хода на заведен ревандикационен иск – владелецът се
превръща в недбросъвестен. Правомерно държане – само със СР, само с него
собственикът ще е длъжен да заплати разноските и плодовете. Правото на задържане
не се прилага ex officio. Правото на задържане има акцесорен характер, като то е от
същия вид, каквото е и правото на задържане по чл.91 ЗЗД – там се твърди(доктрина),
че това право се упражнява само от държател, не от владелец. По ЗС това е право на
ДВ и на 2та недобросъвестни – владелец въз основа на предварителен
договор и подобрител със знанието и без противопоставянето на
собственика. Ако вземанията са погасени по давност и е упражнено възражение за
давност, то също може да се упражнява. Иначе отпада и вещта следва да се върне на
собственика.
Правна същност на правото на задържане: мненията са разделени:
1). Кожухаров/Конов – това е вещно, залогоподобно право(следва от това, че залогът е
вещно право);
2). Това е облигационно право макар упражнявано по отношение на лице, което има
вещно-правно качество. Кой може да упражнява правото на задържане? ТП 85/68 приема, че
правото на задържане може да се упражнява от:
- срещу собственика;
- срещу универсалните му правоприменици;
- срещу частните му правоприемници в зависимост от това дали лицето знае или не знае
кой е извършил подобренията. Ако не знае, че подобренията са направени от трето лице –
право на задържане. Ако знае, че не са от собственика, а от подобрител – ВС не признава
правото на задържане.
=> разликата идва от това как ще се определи правото на залог: като вещно или
облигационно право.
Самото право на задържане не дава право на задържащия да ползва вещта – вещните
права са numerus clausus. По време на упражняването му задържащият няма право да ползва
вещта, не придобива плодовете – след ревандикационния иск става неДВ. След предявяване
на ревандикацията плодовете стават на собственика, но подобрителят може да ги задържи.
2014/15
г.
Дали ретинент може да е само държателят, или такъв е само владелецът. По чл.91 се имат
предвид само движими вещи, а по-скоро се подобрява недвижим имот. Прaвото на задържане
е обезпечително право – чл.72(3). Носителят има особена привилегия върху задържания имот –
право на задържане на приравнените нему – 1). Владелец на основание предварителен
договор - имотът, който е подобрен, е без значение дали е със знанието на собственика. Това е
от значение по 2). Със знанието и без противопоставяне на собственика: чл74(2)ЗС.
Права на неДВ – върху плодовете, давност, необходимите разноски…
1. Право на обезщетение за необходимите разноски – за запазване на вещта(по

отношение правото да получи обезщетение за необходимите разноски разноски
разлика между ДВ и неДВ няма).
Единствената малка разлика е по отношение на привилегированост на вземането, а не на
основанието – вземането на неДВ не е привилегировано. Вземането на ДВ е обезпечено.
Съгласно чл.74(1)ЗС неДВ може да иска за подобренията които е направил само по-малката
сума, т.е.вземането на неДВ се определя чрез съпоставка между направените разноски и
действителното увелечение на стойността на имота. При ДВ той може да иска сумата, с която се
е увеличила стойността на вещта(във случай, че пазарните цени на имотите се понижат, то ДВ
може да не получи нищо).
Напротив: неДВ във всички случаи е обезпечен(да, по-малката сума, но винаги ще получи
обезпечение). Направените разноски се изчисляват по размера в момента, в който са били
извършени. Сумата на увеличената стойност на имота се определя към момента на извършване
на заключението(на устната фаза). Сумата на увеличената стойност на имота се определя от
момента на заключенията(предявяване на ревандикационния иск). НеДВ не владее на правно
основание, годно да го направи собственик, но той следва да се различава от деликвента.
Принципно неДВ и по отношение на подобренията е поставен в по-неблагоприятна позиция –
за подобренията получавапо-малката от 2те, като неДВ е не само въз основа на негоден акт, но
и при насилие например. Ако при отнемането на владение, неДВ е и деликт, няма пречка
собственикът да търси и обезщетение за вредите. Идеята е да се демотивира неДВ да прави
подобрения.
2. Вземания на разноски за плодовете(само за неДВ): чл.73 ЗС.
Неблагоприятното му положение се изразява в едно вземане на собственика срещу
недбросъвестния владелец да му върне добивите, които е получил и които би могъл да получи
+ обезщетение за пропуснатите ползи/претърпените вреди – lex specialis по отношение на
чл.59(тук има и пропуснати ползи). Ако неДВ е завладял пустеещ имот, собственикът не може
да претендира плодове, които би могъл да получи – например оранжерийни цветя. Това се
отнася, ако имотът се ползва от неДВ във вида, в който го е завладял. Плодовете са тези, които
при ползването на имота собственикът е получавал или би могъл да продължи да получава. В
този случай собственикът получава намалена стойността + разноските за плодовете –
чл.73(това вземане е облигационно). Правото на обезщетение за получаването на
плодовете/разноските неДВ може да получи само посредством възражение – за това иск
НЯМА. Длъжникът не може да направи чрез иск възражение за давност. Възможно е
разноските да са направени от владелеца, но в това време вещта вече да е върната на
собственика – собственикът дължи обезщетение до размера на стойността на събраните
плодове(чл.59 – счита се). НО вземанията по чл.73 са специални спрямо чл.59.
Други неДВ нямат право върху плодовете, нямат и право на задържане. Такива субекти
нямат право на иска по чл.78
2014/15
г.
Права на лица, държали съответния имот(дотук ситуацията бе с владелци): наемател,
заемател и т.н. Това, което разграничава 2та вида подобрители и което не разрешено до 68г.
Подобрения от държател/гестор би трябвало да се решават дали ФВ е отстъпена
следствие на съглашение или трето лице поема работата, без тя да му е отстъпена. Ако едно
лице е наемател – чл.231 ЗЗД – такова правило не е предвидено за гестора(гесторът не
използва вещта). За останалите необходими и полезни разноски важат правилата за гестията.
Ако едно лице уместно е предприело работата(гестор) – чл.61(1): обезщетение за поетите
лични ангажименти от подобрителя и разноските за направените подобрения + собственикът
да поеме за разноските, поети от негово име. Лихвата върху направените разноски се дължи от
деня на изразходването на съответните суми .
Ако едно лице е държател – няма изискване да се е увеличила стойността на вещта.
Целта на закона е да се обезщети гесторът и да го насърчи – ако работата има увеличаване
стойността на вещта, справедливо е гесторът да се обезщети. Но ако гесторът действа и в свой
интерес - чл.61(2)ЗС – обезщетение само до размера на обогатяването на другото лице.
Напомня: ДВ-собственик(собственикът отговаря само за увеличената стойност, ако стойността
не се е увеличила, тук по чл.61(2) гесторът като държател няма такава възможност – той
действа от името на друго лице; като е защитил и своя интерес – обезщетението е само до
това, с което доминусът се е обогатил. Ако подобрителят действа въпреки волята на
собственика, то той(подобрителят) може да иска обезщетение в размер на разноските, с които
се е обеднил и до стойността на обогатяване на другото лице. Чл.61(3) във връзка с чл.59 –
обезщетение….
Съсобственик прави подобрения в съсобствен имот – чл.92 ЗС(правило на
приращението!) – няма значение кой е направил приращението: външно лице без възлагане;
лице, на което възложено, всички съсобственици и т.н. Тези различни хипотези как се
обезщетява този, направил подобренията се решава по различен начин:
- външно лице без възлагане – отношенията са както собственик-владелец;
- от външно лице по възлагане(строител) – договор за изработка;
- съсобственик! – дали в хода на извършване на подобренията или към момента на
завършването им този съсобственик е променил анимуса си – дали от държател се
е превърнал във владелец или зачита правното положение, наличните права на
останалите съсобственици; има ли уговорка между съсобствениците как да
разпределят направените разноски.
1). Ако уговорка има, но липсва съгласие, разноските се разпределят спрямо чл
30(3)ЗС;
2). ТР ОСГК 85/68 – какво става, ако съсобственикът без да отнеме владение,
бидейки държател и няма съгласие – обезщетението е по гестията или по пътя на
неоснователното обогатяване,
3).Съсобственик, който се държи като владелец – или с тяхно съгласие, или без
противопоставяне: смяна на animusa – отношенията са както владелец-
собственик;
>> ако владелецът е ДВ.
>> Ако обаче съсобственикът пак е променил намерението си(установява неДВ)
– чл.73 и чл.74 в зависимост от това дали е правил подобренията със знанието и без
протипоставянето на останалите съсобственици.
Общи насоки по въпроса за подобренията:
- дали е чист владелец(външно лице) – ДВ/неДВ;
- дали е прост държател(законово положение или договор; право на задържане –
Конов);
2014/15
г.
- дали подобренията са правени от съсобственик – има ли споразумение за
разпределяне на разноските, дали е действал като владелец – добросъвестен ли е,
или не;
- трети лица, правили подобрения в чужд имот, без да имат правно основание за
това – не са нито владелци, нито държатели – тези лица(роднини, близки) биха
могли да претендират субсидиарен иск по чл.59 до размера на своето обедняване;
Право на собственост и собствеността
Вътре в правото на собственост: дали собствеността е по КРБ или по частното право.

Собствеността е икономическо понятие – обективният начин, по който се своят
обектите. Право на собственост и в контекства на интелектуалната собственост – касае
се все за абсолютни права, но пр на интелектуална собственост включва и други
неимуществени права.
Дефиниции на правото на собственост:
1. Отрицателни дефиниции, които допускат правомощие на собственика да е всичко
и вевеждат като дефиниция само възможността на едно лице-титуляр да иска от
други лица да се въздържат от посегателство върху вещта(Венедиков); Не изяснява
правомощията на собственика;
2. Положителни дефиниции: какво представляват правомощията на собственика – да
владее, да ползва, да се разпорежда. Собствеността е право на ползване и
разпореждане по най-безусловен начин(липсва владение и къде са ограниченията
на собствеността); Тук понятието е чрез съдържанието – така правомощията трудно
могат да се отграничат. Трябва да се акцентира на същността – правно господство,
която дава право да се осъществяват различни видове въдействия – задължително
е да владееш.
3. БГБ: собственикът може да разполага с вещта по свое усмотрение и да изключи
другите лица от …
4. Българската доктрина: не да се иска поведение, а да се упражнява правна власт
както с правни, така и с други методи – пълна и непосредствена власт на
изключително господство върху вещта. Тази власт е върху определена вещ и без
негативната му власт.
5. За собствеността важат всички белези на СП и някои други(Русчев) – то е
абсолютно и не е притезателно, имуществено е и е прехвърлимо, по начало е
безсрочно за разлика от ограничените ВП; първично и непосредствено. Според
някои автори то е еластично – поначало е пълно на едно и също основание, като то
може да дава и други вещни права да се поместят във него - ограничени вещни
права. Има становище, че само собствеността е частна и публична – по ЗУТ има
право на строеж за публична собственост. По подобие на притезателните права
правото на собственост не се губи. Ако едно лице владее чужда вещ и след това се
позове на давност – давността прекратява правото на собственост на досегашния
собственик, при погасителната давност не е така – правото продължава да
съществува;
Съдържание на правото на собственост

Правото на собственост – едно е понятието, друго – самите правомощия. Според някои
автори(Орсов) се отрича Тадежер, че критерий за определяне на правомощията е видът на
действията, които правоимащият може да извършва. Ако правомощията се определят от вида
2014/15
г.
действия, правото на собственост трябва да има не 3, а много повече правомощия. Русчев –
критерий за определяне на правомощията са не видът действия, а правните и
фактически резултати, които отделните действия пораждат. Това е сложно СП –
отделните правомощия се упражняват чрез различни фактически и правни действия – правото
на ползване се упражнява както чрез лични действия(наем, заем за послужване и т.н), така
може да представлява и само служене с вещта?!
Обикновено във ВП правото на строеж включва 3 правомощия:
1. владение(фактическите действия са различни според вида на вещта, но
материалният резултат е еднакъв);
2. ползване(отново чрез фактически и правни действия, но правният резултат е
един – извличане на полезните свойства и на не/материалните облаги от вещта, без да
се изгубва правото, действия по служене с вещта или придобиване на плодове);
3. разпореждане(чрез различни материални или фактически действия се
предизвиква изгубване или обременяване с чужди права).
Съгласно ТР 91/74 ОСГК ВС действия на разпореждане са всички правни или фактически
действия, насочени към прехвърляне, видоизменянае, ограничаване, обременяване на имота,
прекратяване на правото и действия, с които се внася правна промяна в харакатера, обема,
съдържанието, субстанцията на вещта.
Владението трябва да се различи от владението като фактическо
отношение(запълва материално съдържанието на правомощието владение като част
от СП). Владението е право, което е част от общото право, част от правото на собственост.
Правомощието владение се определя както СП – призната и гарантирана от закона
възможност на едно лице …Няма пречка собственикът да се класифицира като владелец –
отношения са както съсобственик, който държи частите на другите и може да интервентира
своето намерение и да придобие по давност частите на останалите съсобственици, след като е
променил анимуса си. Собственикът, ако иска може да брани нарушаването на правомощието
владение, може да се задоволи с владелческите искове по 75 и 76, без да навлиза в
петиторните искове – да доказва, че е собственик и че друго лице владее/държи вещта.
Докато водейки само владелчески иск, доказва само че е владял и някой му е отнел/нарушил
владението.
Правомощието владение означава и недопускане на друго лице да упражнява
фактическа власт върху вещта. Това правомощие е базата, върху която се разпространяват еи
останалите правомощия и по-специално ползването. Разпоредителното правомощие може да
се съпътства с владение(някой друг го упражнява вместо мен). Ако разпореждането е с
фактически действия, трябва да са разполага с правомощието владение.
Защити на правомощието владение:
1. установителен иск за собственост(Петя – петиторни искове за собств.)
2. ревандикационен иск(изцяло е отнето);
3. негаторен иск (владелческото правомощие е нарушено)
Съществена част на правото на собственост е правомощието ползване(различно
е от вещното право на ползване – чл.56-63 ЗС). Това правомощие НЕ е самостоятелно право,
а е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да извлича полезните
свойства на вещта – да си служи с нея по предназначение и да добива плодовете на
правно основание. Има го при всички вещни права с изключение вещното право на сервитут.
То може да е пълно(касае се за правомощието ползване на пълното вещно право на
собственост) или може да е ограничено(с оглед характера и съдържанието на ограничено
вещно право). Правото на строеж също съдържа правомощието ползване. Правото на ползване
е част и от вещното право на ползване – при него правомощието разпореждане е доста
ограничено, забранено е отчуждаването на вещното право на ползване. Правото на ползване,
2014/15
г.
както и вещното право на ползване се различават от облигационните такива – наем, заем за
послужване, останалите участници в едно гражданско дружество.
 правото на ползване като част от съдържанието на всяко вещно право;
 oграниченото вещно право на ползване или
 oблигационното право на ползване;
Упражняването на правомощието ползване е по 2 начина – с фактически
действия(служене с вещта, придобиване на плодовете) или с правни действия(придобиват се
плодове – наем, такива няма при заем за послужване).
Защита на правото на ползване – също посредством защитата на правомощието
владение. Първото е предпоставка за второто. По отношение на плодовете – има отделен
ревандикационен иск: могат да се искат плодовете или вещта, или и двете. Ако плодовете са
погинали или са отчуждени от този, който ги е събрал – кондикция по чл.57. Ако с отнемането
на плодовете са причинени вреди –деликтен иск за неоснователно обогатяване, чл.73 – търсят
се и пропуснатите ползи.
Правомощието разпореждане – или директно се отчуждава правото Ви, или
престава въобще да съществува(вещта бива унищожена). Друга възможност е с правни
действия това право да се обремени, учредявайки други права – залог, ипотека, право на
строеж или право на ползване в полза на друго лице. Правомощието разпореждане може да се
дефинира като призната и гарантирана от закона възможност на едно лице(собственика) да
извършва правни или фактически действия, с които или се отчуждава, или обременява
имота.По отношение на разграничението между действия на разпореждане и действия
на обикновено управление – ТР 91/74 ОСГК ВС. Според някои автори редом с действията на
управление и разпореждане има и 3ти вид действия – действия по промяна на
предназначението, по извършване на подобрения – правото се обогатява. Този проблем стои
както ако сте пълен собственик, така и когато са разпределени правомощията върху
определена вещ: има учредено вещно право на ползване, т.е. малко са действията които може
да извърши голия собственик– той може да промени предназначението на вещта(остатъчно
правомощие), очевидно правото на ползване се обезмисля =аз си искам вещта.
Спорен е текстът на чл.229(1), който казва, че лицата, които могат да извършват
действия на ОУ, могат да отдават вещта само до 3г. (съсобственици до 50 %). Съгласно ТР 91/74
действия на ОУ са отдаване под наем за срок до 3 години. От друга страна, вещи с
производствено предназначение(аренден договор, който се сключва минимално за 4 год).
Тезата на Конов е, че предоставянето им под наем представлят действия по разпореждане.
Действия на аренда, концесионни договори са действия на разпореждане.
Действия на разпореждане се извършват най-често с договори, но има и при отказ
от ВП на собственост по чл.100 ЗС, завет, който има вещно-транслативно действие, но НЕ
и завещание.
Ограничения на правото на собственост. Същност и видове

ограничения
Това е част по-общия въпрос за упражняването на СПрава. Дали страните с определени
съглашения могат да внасят измения – не. Дали могат да внасят изменения във формата – да,
ако е в посока на нейното усложняване(напр. по договор за доброволна делба да се изиска НА
– това неспазване на формата е валидно). При наличието на множество СП с различни
носители се налага те да не си пречат взаимно, като има конституционно установена
граница(чл57(2)). Този въпрос е важен с оглед правото на собственост, тъй като то е абсолютно
право – собственикът може да въздейства върху вещта и при нарушение може да изисква от
останалите лица да преустановят нарушението, т.е. да се въздържат от посегателство. От една
2014/15
г.
страна, поради широкия обхват възможности на собственика се включват действия, които той
извършва със своята вещ, но неминуемо въздейства на други – законови ограничения да се
уреди колизията между абсолютното правото на собствеността между различни титуляри и
интересите на правоимащо лице, които се засягат. Правото на собственост хем е абсолютно,
хем се простира до някъде.
Собствеността върху недвижими имоти, тъй като те граничат с други – напр. етажна
собственост. Пълната власт върху вещта, доколкото включва разпореждане, то предразполага
собственикът по собствена воля да ограничи правото си на собственост.
В РП – 2 ограничения на Прсобственост:
1.правото на собственост върху постройка, която има опастност да се срути – преторска
стипулация, с която собственикът на заплашената от срутване сграда се задължава спрямо
собственика на съседен имот да го обезщети при срутване;
2.мярка, която се прилага при започването на някаква работа –
денунциация(възражение), когато собственик счита, че със започване на работа в съседния
имот ще се нарушат негови интереси; изпраща официална покана до лицето, което строи, ако
не се представи гаранция пред претора, се стига до съд;
Как стоят нещата по българското право? – законови ограничения на собствеността: това
са забрани да се извършват определени действия, които по начало са включени в правото на
собственост. Те са особен инструмент за правото регулиране – цели се правомерно поведение,
защита на интересите на всички собственици.
Русчев – ограниченията на правото на собствеността са само в
упражняването на това право и не се отнасят до придобиване/притежаване. В
литературата тези ограничения(във връзка с придобиването и притежаването са статични и я
засягат, дори да не е упражнена – водят дори до изключване на упражняване на правото на
собственост – доброволно учредяване на право на строеж – чл.24(1) З за народните читалища).
Според Русчев под ограничения на собствеността се има предвид упражняването
на СП, а не неговото придобиване/притежаване. Вторите не са ограничения на правото,
а на право/дееспособността и засягат годността на определени субекти да са титуляри на
правото на собственост. Отделно от това, делението на ограниченията на статични и
функционални няма практическа стойност – засяга се правосубектността.
Не представляват ограничения тези, свързани със самото придобиване и притежаване
на правото – чл. 18 КРБ – само Д има право на изключителна държавна собственост.
Не представлява ограничение забраната да се притежават от чужденци, които да
придобиват по завещание земя – КРБ, ЗДС; чужда страна да придобива по наследство въобще –
не важи за ФЮЛ от ЕС.
Не е такава забраната да се притежава правото на собственост, когато не е забранено
самото придобиване – само ако наследяваш по закон и в 3 годишен срок да я прехвърлиш на
лица, които имат право да придобиват.
Не е ограничение и чл.130(4) СК – лица, ненавършили пълнолетие да извършват 4те
действия. Също забраните имотите и вещите публична ДС и ОС да се отчуждават и
обременяват с вещни права, но има отклонения.
Видове ограничения: дали са ограничения, относими за всеки вид право на собственост
или засягат само отделни правомощия на собственика(специални ограничения)?
1. Общите ограничения - а именно че правата и законните интереси на други субекти
са законови граници за упражняване правото на собственост(чл. 57(2)) и недопустимостта за
злоупотреба с првото на на собственост чл. 8 ЗЗД – това са определени предели, извън които
упражняването на правото на собственост не е право. Поведението на собственика само
формално е упражняването на СП – всъщност е непозволено извън определени граници.
2014/15
г.
2. Специални ограничения: по волята на собственика, което право се
ограничава(ограничени ВП, задължение за неотчуждаване, облигационни задължения, да
продам първо на съседа – най-често в полза на едно трето лице). Ползването предпоставя да се
предостави право на владение. Правото на строеж предпоставя възможност на суперфициара
да складира материала, да извършва строителни работи в имота, а след това да преминава
през постройката и да се ползва от нея. Сервитутът също ограничава собствеността – като се
погаси собствеността пак може да се упражнява в пълен обем – еластичност.
3. Първични ограничения(в самия закон) – това са законови сервитути(визира се
ограничението на собствеността, а не сервитутното право !!);
Например по чл. 50 и 52 ЗС – законови отстояния между сгради, прозорци и т.н. ;
съседски сервитути – вид законово ограничение, наложено от нуждата за нормално
използване на съседни имоти – задължение да се търпи това въздействие, резултат на
действието в съседен имот. Критерий е допустимото въздействие, което се определя от
преднаначението на имота. Собственикът може да въздейства косвено, доколкото е пряко и
необходимо от неговото правото на собственост .
Има и естествени сервитути – законовите ограничения в твоя имот произтичат от
естественото оттичане на водата, свличане на подземни и водни маси, т.нар законови
отстояния по чл. 52 – те са най-съществени.
По отношение на УПИ – къде точно да се строи.
Чл.50 – някои Х в отменения ЗИСС: например в общата стена е забранено да се отварят
прозорци.
Последици от неспазване на Чл. 50: Собственикът на недвижим имот не може да
извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на
съседния имот по-големи от обикновените.
*** нарушителят да прекрати и да не извършва за в бъдеще, както и да извърши
действия по възстановяване на предишното състояние:
*** 526 ГПК - Изпълнение на задължение на заместимо действие
Чл. 526. (1) Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да
извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да
иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на
длъжника.
(2) Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе

предварително сумата, която е необходима за извършване на действието.
*** чл.52 ЗС: провеждането на такива законови отстояния(например при засаждане на

дърво) - ако се нарушат, съседът може да иска разрешение от кмета да се отсекат въпросните
клони, или да се изкоренят изцяло дърветата. За определени дървесни видове заповедта за
премахване трябва да се издаде след експертиза(че дървото е изгнило) – има наредба.
***С оглед нуждите на регулацията: т.нар. благоустройствени сервитути – чл.53 ЗС,
който препраща към отделни закони: Чл. 53. Ограниченията на собствеността с оглед на
благоустройствени и здравни цели се уреждат с отделни закони.
- чл.26 ЗУТ :Външната линия на застрояване към улиците от първостепенната мрежа се

установява на разстояние от уличната регулационна линия, както следва:
1. по улици от първи клас (скоростни градски магистрали) - най-малко на 15 м;

2. по улици от втори клас (градски магистрали) - най-малко на 5 м;
3. по улици от трети клас (районни артерии) - най-малко на 3 м.
2014/15
г.
(2) Когато към улиците по ал. 1, т. 2 и 3 има локални платна, външната линия на застрояване
може да съвпада с уличната регулационна линия.
(3) Допуска се разстоянията по ал. 1 да се намаляват в случаите, когато заварените сгради се
запазват и се включват в системата на застрояването от подробния устройствен план, като
линията на застрояване на новите сгради се определя от строителната линия на заварените,
когато те са преобладаващи.
- 32 ЗУТ: Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през

улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.)
Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на
урегулирания поземлен имот е най-малко един път и половина от височината на сградата,
разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване. При наклонен терен в
зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната посока разстоянието се
увеличава или се намалява с разликата между средните нива на прилежащия терен при двете
сгради.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) При определяне на разстоянието
между сградите по ал. 1 и 2 височината на сградата откъм по-благоприятната посока се
намалява с височината на първия и следващите нежилищни етажи на засенчената сграда.
- 24 ЗУТ: Височината на сградата, когато тя е разположена на линията на застрояване,

се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за
съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с
покривната плоскост - при сгради със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза -
при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без
корнизи и без стрехи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Във височината на сградата не се включва височината на
подпокривното пространство, ако остава зад равнината, проведена под 45 градуса спрямо
хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горната повърхност на корниза
или стрехата, а при сгради без корнизи и без стрехи - от най-високата точка на ограждащите
стени. При ползването на тази възможност котата на билото не може да превишава с повече
от 4,5 м котата на корниза, съответно на стрехата или на най-високата точка на ограждащите
стени.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Височината на сградата се приема за равна на допустимата,
ако сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията
на застрояване с височина, равна на допустимата, и равнина, проведена от тази височина под
ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта. В този случай котата на билото не може да надвишава с
повече от 4,5 м височината на сградата, определена при условията на ал. 1.
Наредба 5 по ЗУТ,
***чл.51 ЗС – право на преминаване. Това е особено ограчничение на собствеността в
полза на собствениците на съседните имоти – има действиe erga omnes – 2
условия(кумулативно):
- да липсва достъп до имота и
- този достъп да не уврежда имота;
Чл. 51. Когато за извършването на работи в един недвижим имот е
необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде
достъп за това.
4. Административни задължения, които са законови ограничения: има конкретен

административен акт(например окачване на тролейбусна мрежа)
- чл. 196 ЗУТ: (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Състоянието на
обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата
по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината.
2014/15
г.
(2) Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички
необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз
основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината
строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) Строежите се поправят, заздравяват
или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на
общината почл. 195, ал. 4, 5 или 6. Когато строежът създава непосредствена опасност за
здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение
на заповедта. Премахването на строежи се извършва след одобряване на план за управление
на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда
на чл. 215.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Когато в заповедта по ал. 3 е
допуснато предварително изпълнение или тя не е изпълнена в определения срок, строежът се
поправя, заздравява или премахва от общината по ред, определен с наредба на общинския
съвет.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) В случаите по ал. 5 въз основа на
влязлата в сила заповед по ал. 3 и протокол за извършените разходи се издава заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
(7) Собствениците на строежите са длъжни да осигурят достъп за извършване на дейностите,
определени в заповедта на кмета на общината. При отказ достъпът се осигурява
принудително със съдействието на полицията.
(8) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) За недвижими културни ценности установяването на
състоянието им и последващите мерки и процедури се извършват по реда на Закона за
културното наследство.
- чл. 194 ЗУТ – достъп до имота, което представлява административно ограничение на

собствеността.
Чл. 194. (1) Собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват
свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни,
строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията,
въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед
на началника на Дирекцията за национален строителен контрол.
(2) Собствениците на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за
извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и изпълнение на
комплексни геозащитни проекти (укрепване на свлачища, защита на речни и морски брегове
и други отводнителни и укрепителни работи). Изпълнението на дейностите и проектите се
извършва така, че да не засяга обектите на основното застрояване. Достъпът се осигурява със
заповед на органите по ал. 1, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
(3) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 2 достъпът до съответните недвижими
имоти се осигурява принудително по административен ред, а при необходимост - и със
съдействието на полицията.
(4) След завършване на работите по ал. 1 и 2 лицето, на което е осигурен достъп, е длъжно
веднага да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот във връзка с
изпълнението на работите. Ако повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащият се
обезщетява за причинените вреди.
(5) Определянето на размера на обезщетението се извършва по реда на чл. 210 и се изплаща
в едномесечен срок от влизането в сила на оценката.
Съсобственост
Понятие: съсобственост има когато 2 или повече лица притежават една и съща вещ;
Съпритежанието се разглежда като модификация на правото на собственост - алтернативна
форма на алтернативното притежание на ВП, т.е. собствеността се съпритежава от 2 или повече
субекта, като форма на общо притежание субектите, които я съпретежават съгл. чл.30 ЗС – Д,
общините, ФЮЛ.
2014/15
г.
Съсобствеността е едно сложно ПО, възникващо по повод притежанието от 2 или
повече лица на едно и също право върху конкретна вещ. Съпритежанието се различава от
ограниченото ВП върху чужда вещ – при нея правото е едно и също. При ограничените ВП
върху чужда вещ няколко лица притежават различни права върху една и съща вещ.
Исторически съсобствеността прооизхожда от института на непоисканата делба – никой няма
дял, а разпорежданията се прилагат взаимно(в момента се прилага при бездяловата
собственост). Класическото право – кондоминиум(дялове между съсобствениците само по
повод ползването). Разделяне на собственост 2 иска:
Теоретически:
1. По-старата френска и италианска доктрина: всеки съсобственик притежава отделно
право на собственост върху една идеална(мислена) част: като това е част от самата вещ,
поделена обаче мислено, а не реално между съсобствениците – всеки притежава
мислена част(фиктивна вещ); Джеров – всеки има право на собственост върху мислено
обособена част от вещта. Тази теза не може да се сподели – не може да има ВП върху
фиктивна вещ;
2. Немската доктрина(собственост на общата ръка): Диков – едно единствено право на
собственост, което принадлежи едновременно на всички съсобственици(повече от
един носител на право на собственост);
3. Франция: правото върху вещта е единни, но принадлежи на 2 или повече лица;
4. У нас: Венедиков – при съсобствеността всеки има право на пълна собственост върху
цялата вещ, което при упражняването му се конкурира с пълните права на собств на др
съсобственици, така взаимно правата върху същата вещ се ограничават. Не би трябвало
Т да има пречка да същ едновременно права на собственост на 2 и повече лица(колкото
съсобственици, толкова права на собственост, които обаче взаимно се конкурират и
ограничават); По-късно Венедиков: едно право на собственост, разделено между
няколко лица, така че всяко едно от тях да притежава мислена част, но не от вещта, а
правото върху вещта – тази теза е повлияна от чл.30(1). Обект на съпритежание е
правото – затова идеалните части са мислени части. Общото притежание може да е
притежавано по различен начин: бездялово(СИО до прекратяването ѝ след или по
време на брака, до който момент тя е неделима, т.к. за да се подели, трябва да има
дялове на лицата; чак след прекратяването ѝ има квоти за идеалните части), т.е.
съпритежанието засяга самото СП, а не обекта върху него ? – чл.30(2).
Това е първият Т аспект. Другото – бидейки разделено право, това разделяне не е по
правомощия, а идеални части за всяко правомощие. При съсобствеността правото е
разделено по вертикала – и 3те правомощия в съответствие с притежаваната от него част.
Дяловете имат значение във вътрешните отношения между съсобствениците – рефлексия
по отношение на 3те лица. Притежаването на дял от правото на собственост определя
обема от правомощия върху общата част. Право на ОУ – повече от 50% идеални части –
наем до 3г. С обема на правомощията, които имат, отделните съсобственици участват в
разноските, разпореждането, плодовете от вещта – чл.30(3) ЗС: придобиването на
плодовете е съразмерно на идеалните части. Във връзка с управлението и ползването на
вещта съсобствеността наподобява ГД по чл. 357 ЗЗД, но то НЕ се идентифицира като
съсобственост. Съсобствеността не винаги възниква от договор. Доказателство, че не вещта
се поделя, а СП е възможността всеки съсобственик да ползва общата вещ без да пречи на
останалите съсобственици. Ако някой ползва вещта извън идеалната си част –чл.31(2) ЗС
обезщетение от поискването.
Възможно е право на ползване или на строеж да е учредено на две или повече лица
едновременно, възможно е върху суперфиция да съществува СИО.
2014/15
г.
Съсобственост/съпритежание в едно ВП е различно от различни права върху една и
съща вещ… В този случай не могат да се приложат разпоредбите на съсобствеността за
упражняване и управление, а конкуренцията се урежда както следва: по-тясното право
измества по-широкото.
Видове съсобственост:
1. Дялова и бездялова(наличието на дялове). При дяловата идеалните части се определят
при възникване на съсобствеността, като това определяне може да стане по различен
начин: съгласие, завещание, наследяване по закон, по съдебен ред. От значение е
способът, който поражда съсобствеността. При СИО: прекратява се при = на
дяловете(съпруг може да претендира по-голям дял). При бездяловата идеалните части
се прекратяват по-късно, когато дяловата се прекрати: СИО чл. 28 дялове се считат
равни от момента на прекратяване; Разпореждането с вещи, които са СИО, е въз основа
на различни от ЗС правила – съпрузите нямат дялове, докато същ брака. При дяловата
всеки съсобственик може да се разпорежда със своя дял при ограниченията на чл.30 ЗС.
Това е правилото и то не се дерогира от чл.24(4) СК – сделката по изкл. е валидна, ако
не се оспори от неучаствалия съпруг…
2. Делима и неделима съсобственост(дялове и неделима – етажна собственост:
обект/стойността на сградата). Делимата и неделимата се делят с оглед възможността
общността да се прекрати чрез делба: съсобствеността е мислена като едно временно и
относително нетрайно положение. Съгласно чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска
делба на общата вещ – дори съсобственик да се е обвързал с отказ да иска делба, това
не е пречка да упражни правото си. Подобен отказ от право има чисто облигационно
действие – обвързва страните, но е непротивопоставима спрямо 3ти лица.
Разделяне+облигаторно задължение(неизпълнение на задължание на един
съсобственик към друг) – няма вещноправно действие. Целта е да се ликвидира
съсобствеността. Чл. 34 ЗС дава възможност всяка съсобственост да се прекрати чрез
делба, но има ограничения. Следователно може да има и неделима съсобственост – с
оглед естеството на вещта или нейното предназначение. Или съсобствениците се
съгласяват кой да придобие вещта, като се уравнят дяловете на останалите, или да се
изнесе на публична продан.
Неделима по закон: има забрана в закона - чл. 38(3) ЗС, чл.73 ЗН, ЗУТ –
минималните лица или площи на парцели, под които едно УПИ не може да се дели.
Неделима по естеството си е съсобствеността, когато обособяването на реален
дял ще доведе до физическото ѝ унищожаване.
Неделима по предназначение е съсобственост, която по естеството си е делима,
но е предназначена да обслужва всички – таван, портиерско жилище. То е поделяемо,
но предвид предназначението си е неподеляемо. Но ако съсобствениците решат –
може да се подели. Неподелими по естеството си – не може да се договри
Доброволна – по волята на участниците в нея – сделки с транслативен ефект.
Придобита в резултат от обща стопанска дейност
Принудителна(общи части в етажна собственост)
Случайна – ЮФ от типа на юр. събития: наследници по закон/завещание.
Способи, от които възниква съсобственост:
1. Правна сделка: трябва да има вещно-транслативен ефект – да е годна да прехвърли
правото на собственост или ограничено ВП. Не са годно основание заем за
послужване, наем и т.н. Договор за дружество – чл.358(2). Останалите вещи, които
не са заместими, или не се унищожават при обикновена употреба;
2. Наследяване/завещание/завет;
2014/15
г.
3. Придобивна давност – съвладение, което е непрекъснато за определения в закона
срок;
4. Съдебен акт – ако с присъда е постановена конфискация на част от имуществото на
осъдения или вещ под режима на СИО. Когато присъдата влезе в сила, има
съсобственост между Д и осъдения; между двамата в режим на СИО;
5. Преработване – чл.95(2);
6. Ако една такава вещ е плодайна, възниква общност между съсобствениците. Ако
има граждански плодове, той остава страна по наемното ПО, а останалите
съсобственци имат иск за онези части от наема съобразно дяловете в общата част:
претендира се с облигационно вземане и те се конституират като наемодатели.
Съпруг ОУ до 3г. Това отношение е относително и съществува само за страните.
Казус: каква давност тече за вземане на съсобствениците, ако по договор за наем
наемодател-съсобственик не изплаща припадащите им се вземания: общата 5г.
давност или 3г. давност за периодични плащания?
***Обща 5г. давност – ако съсобствениците не си получават приспадащите им се
вземания;
***Периодични плащания – 3 г. давностен срок; Не тече за плодовете, които се
събират;
Правото на всеки съсобственик възниква от момента на възникване на плодовете(за
естествените – от момента на отделянето; за гражданските: от момента на
събирането);
Кратката давност само за страните по наемното ПО;
7. Съдебно Р
Съпритежание на едно право от няколко лица: как всяко едно от трите правомощия се
модифицира ?
1. Правомощието владение: за всеки съсобственик му дава право на фактическа
власт върху вещта, то е съразмерно на дяла, който той притежава и трябва да се
осъществи по начин, който не пречи на другите съсобственици – чл.31 ЗС.
Ако съсобственик/3то лице завладее цялата вещ – петиторни искове; но може и по
чл.75 и 73 ЗС(бърза възможност за защита – владение и нарушение). Основният способ обаче
да се защити правомощието: чл. 108 и чл. 109 – дали владението е напълно
отнето(ревандикационен) или се ограничават действията на съсобственика(негаторен). Гледа
се типът на нарушението.
2. Правомощието ползване
Фактическата власт е важна с оглед на ползването. Подобно на упражняването на
фактическата власт всеки си служи с вещта съгласно чл.31 ЗС при 2 ограничения:
- Съобразно нейното предназначение;
- С оглед ползването ѝ останалите съсобственици( да е уговорено);
Способ за използване на вещта: както когато възниква, но и последващо с решение на
мнозинството. Ползването е ограничено, за да се гарантира, че всеки съсобственик ще си служи
с нея. Ако някой ползва цялата вещ, обезщетява другите за ползите, от които са лишени, но то
възниква само след поискване(за разлика обезщетението за плодовете) – само от момента, от
който неползващият поиска от ползващия. Това, че обезщетението може да се търси като
припадаща част от наема, не означава, че това обезщетение е наем – т.е. неоснователно
обогатяване. Вътре в правомощието ползване: пряко ползване(служене) от правото да се
придобиват добивите от нея(може да няма непосредствено отношение) – или всички
съсобственици се конституират като наемодатели, или само някой – валиден за срок от 3г.
2014/15
г.
3. Правомощието разпореждане: всеки съсобственик може да го отчуждава,
оберемнява с ВП без съгласие на останалите, но в определни случаи това е
ограничено – чл.33 ЗС(възмездно отчуждаване в полза на 3то лице преди да е
предложено на останалите съсобственици).
При това предлагане в полза на друг съсобственик възниква предпочително право. Ако
то бъде засегнато(не му е предложено въобще или при симулативни условия), възниква право
на изкупуване. Целта на това изкупуване е, че за продаващия съсобственик е все едно кой ще
получи/респ. на останалите съсобственици не е все едно.
Съгл. Чл.30(3) участие в тежестите на общата вещ съразмерно частта си – задължение
да се поемат разноските за запазването и поддържането на вещта. Съсобствеността не е
персонифицирана – право на съсобствениците да изискват това задължение да се изпълни –
само за необходимите и полезните разноски.
Необходимите разноски – С Решение на всички съсобственици се разпределят
съобразно чл.30(3), същият резулат, когато един съсобственик прави разноски – той е в
положението на гестор – другите трябва да го обезщетят съразмерно техния дял, ако
задължението е към кредитор – те трябва да всъпят в дълга, при етажната собственост –
специален режим.
Едва ли от чл.30 може да се изведе задължение по запазването на вещта, респективно
предпазване на съсобствената вещ за сметка на собствената. Но ако има такова договаряне,
следва да се изпълни задължението по завазване на вещта. Следователно чл. 30 следва да се
тълкува стриктно. При бездействие – деликт.
Полезните разноски – подобрения в съсобствена вещ в зависимост от това дали
съсобственикът е интервенирал анимус или ги прави като обикновен държател; със знанието и
със съгласието на останалите съсобственици; със знанието и без противопоставянето; при
пълно съгласие.
Венцислав Петров
ДС – Д е равнопоставен субект в ГП(на ФЮЛ). Тя има същите права и задължения както

ДС НЕ е Спублично право, то е субективно вещно право.
То е абсолютно субективно право(задължените лица не са конкретни определени,
всяко 3-то лице трябва да зачита собствеността).
То е имуществено право – титулярът може да реализира оценима в пари полза.
ДС е притезателно право – за бъде упражнено, е необходимо поведение от
задълженото лице. В случая е необходимо бездействие.
Правото на ДС – различен режим на прехвърляемост(дали е частна или публична).
ЗДС от 1996г./ЗС.
Как може да се придобие?
1. Приложими са всички общи способи за придобиване на права:
- Чрез правна сделка: продажба, замяна, дарение;
Д придобива права чрез писмена форма(изключение от чл.18 ЗЗД)
- По наследяване: правоприемство по повод на смърт(по закон и по завещание): по
закон – ако няма наследници по 4-те реда, ако са недостойни или откажат,
наследството се придобива от Д. Д е субсидиарен наследник(чл.11 ЗН). Д е общ,
универсален правоприемник; придобива всички права и задължения. Съгласно
чл.11 определен брой вещи се придобиват от общината, а не от Д. Общината
придобива движимите вещи, жилища, гаражи, ателиета, парцели за стоителство и
т.н.; Чл.61 ЗН – Д приема наследство под опис(така приемат лица, които нямат
2014/15
г.
пълна дееспособност и обществените организации); Тази ограничена отговорност е
само относно размера, а не за имуществото;
2. Специфични способи:
- Чл.37 НК(конфискация): влязла в сила присъда по наказателно дело, с която се
постановява конфискация на цялото имущество на осъдения или на идеална част от
него;
- Гражданска конфискация: З за отнемане в полза на Д на незаконнопридобити
имущества(Комисия, която прави предложение на ОС за конфискация);
- Отчуждаване – уреден в ЗДС. Д може да отчужди частна собственост на ФЮЛ за
задоволяване на обществени нужди, когато не е налице друг вариант за
удовлетворяването им – обезщетението може да е парично или да е недвижим
имот;
- Национализация(обратно на реституция/приватизация);
Кои вещи са ДС? Тя бива 2 вида – публична и частна.
1. Публична ДС – чл.2 ЗДС(не е изчерпателен): общият белег е тези вещи да служат за
задоволяване на обществен интерес от национално значение. Това са вещи
изключителна ДС(видово понятие в рамките на родовото ПДС) – чл.18 КРБ, както и
други вещи, определени в закони и Р на МС – тези вещи са extra commertio(с тях не
могат да се извършват действия на разпореждане, само в някои случаи се
извършват действия на управление). Ако все пак се извършат такива сделки, тези
сделки са Н поради невъзможен предмет – чл.26(2) ЗЗД: ТР 4/2010 по т.д. 4/2009
ОСГК ВКС – в мотивите му е изкложено, че имотите публична собственост са извън
оборота. С тези вещи могат да се извършват някои сделки на управление –
концесионни договори, могат да се отдават по д наем при определени в закона
предпоставки, могат да се предоставят за управление безвъзмездно на
министерство, на други държавни ведомства, на общини. Собствеността си остава
държавна, но ведомствата придобиват специфично право на управление – да ги
използват по предназначение и да добиват плодове(Д си запазва правата върху
тях);
2. Частна ДС: всички останали вещи. Няма специални ограничения – може да е
предмет на сделки както на управление, така и на разпореждане.
ОУправител предствалява Д в материалните граждански ПО. Действия на

разпореждане с ЧДС се извършват със заповен на ОУправител(ИАА), въз основа на
нея Д сключва договор със своя контрахент, който отново е в писмена форма. Тези
сделки подлежат на вписване в Имотния регистър.
Актуване на Държавни имоти: Д издава акт за ДС (АДС) за всеки свой имот, той е
официален удостоверителен документ – няма конститутивно действие:
придобиването, изменението и погасяването на ДС: няма правопораждащо
действие;
Защита на правото на ДС: Д разполага със всички способи за защита, но има една
особеност. Тя е равнопоставен субект, но има специфичен способ, който
притежава(общините също) – чл.80 ЗДС.
- Когато имот ДС, се владее или държи без основание
- Когато правото на 3-то лице, не се упражнява по назначение(предоставена ти е
концесия, извършваш добив);
- Когато нуждата от имота отпадне
2014/15
г.
При този способ имотът се отнема по административен ред(Оуправител издава
заповед, а не по съдебен ред). Тази заповед е ИАА. Като такъв подлежи на обжалване по АПК.
Ако субектът, който владее или държи, откаже да изпълни заповедта, се стига до полицейска
намеса.
Възможно ли е имот ПДС да стане ЧДС и обратно. Имот ЧДС може да стане ПДС – става
с Р на МС. Възможна е и обратната ситуация, отново с Р на МС. Критерият е задоволява
обществен интерес или не. От ПДС към ЧДС – възможност за злоупотреби. Вещи, които са
изключителна ДС(чл.18(1)КРБ не могат да преминават в режим на ЧДС);
Общинска собственост
Общината не е някакъв четвърти субект на ГП. Тя е ЮЛ – чл.136(3) КРБ, но ЮЛ на
Публичното право: има публични компетентности, тя е равностоен гражданскоправен субект.
Изключения: в придобивните способи и в способите за защита на ОС. През социализма не е
позната ОС. КРБ в чл.143 – общината е носител на ОС. 91г. – ЗМСМА: той урежда статуса на
общината и нейните специфики като ЮЛ. Общината действа в гражданския оборот чрез своя
представител – това е кметът. Осъвет е О на местното самоуправление – той не е представител.
Кметът е представителят на общината в гражданските материални и процесуални ПО. Всички
сделки от името и за сметка на общината се извършват от кмета или упълномощено от него
лице. Този закон предоставя за ползване на общината определени вещи, които са ДС. 1996г. се
приема ЗОС.
Правото на ОС е субективно вещно права, абсолютно е, имуществено, притезателно,
прехвърлимо за ЧОС.
Публична ОС са(неизчерпателно): вещи, определени със закон за такива, всякакви
други вещи, които ОС с Р обявява за публична ОС. За да бъде една вещ публична ОС, тя трябва
да служи за задоволяване на обществени нужди от местно значение – например резервати с
местно значение, извор на минерална вода с местно значение, местни пътища и т.н.
Частна ОС: всички останали вещи. Възможно е обект Публична ОС с Р на ОС да премине
в състояние на Частна ОС. Възможно е и обратното. Няма изключителна ОС. Промяната в
статуса става с промяна в предназнчението.
Придобивни способи:
1. Общите за всички субекти придобивни способи:
- Правни сделки;
- По давност
- Други първични способи: приращение
- Наследяване – по закон и по завещание. Завещанието се използва в широк смисъл.
Чл.11 ЗН установява, че ако няма наследници по 4-реда, отказали са или са
недостойни, общ универсален правоприемник е Д, а общината придобива
конкретни вещи – тя е частен/сингуларен правоприемник. Общината придобива
движимите вещи от починалия, неговите жилища, ателиета и гаражи, както и
терените за строителство. Съобразно ЗСПЗЗ – и земеделските земи на починалия;
Общината е частен правоприемник и придобива само права. Ако наследява по
завещание – придобива и задълженията. Наследството се приема под опис.
2. Специални:
- Отчуждаване: за задоволяване на общински нужди от местно значение могат да се
отчуждават имоти на ФЮЛ – това става със заповед на кмета. Необходимо е да се
изплати предварително и равностойно обезщетение – парично или чрез друг имот.
Отчуждаването се използва само по изключение;
- Чл.25 ЗСПЗЗ: ЗЗ, които няма да бъдат реституирани, стават общинска собственост
- Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Земеделската
земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е
2014/15
г.
общинска собственост. Собствеността на общините върху мерите и пасищата е
публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на
предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската
собственост в определените в ал. 3 случаи. Общинският съвет може да определя
такса за ползване на общинските мери и пасища, приходите от която се използват
за поддържането им.
- (2) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Възстановява се
правото на собственост на общините върху земеделските земи, отнети им
безвъзмездно и предоставени на държавни земеделски стопанства,
трудовокооперативни земеделски стопанства, аграрно-промишлени комплекси и
агрофирми, както и на държавни горски стопанства, когато са били включени в
държавния горски фонд, освен ако са горски разсадници и полезащитни горски
пояси.
- (3) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Промяна на предназначението на мерите и
пасищата по ал. 1 се допуска по изключение за:
- 1. изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за
устройство на територията;
- 2. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) инвестиционни проекти, получили сертификат за
инвестиции клас А или клас Б или за приоритетен инвестиционен проект по Закона
за насърчаване на инвестициите, когато това е заявено при сертифицирането на
проекта;
- 3. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) създаване на нови или разширяване строителните
граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни
образувания), както и създаване или разширяване границите на отделни
урегулирани поземлени имоти извън тях;
- 4. инвестиционни проекти, свързани със социално-икономическото развитие на
общината;
- 5. (нова - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) други случаи, определени в закон.
- (4) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) В случаите по ал. 3 върху мерите и пасищата
могат да се учредяват ограничени вещни права и сервитути.
- (5) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Общинският съвет
приема решение за изразяване на предварително съгласие за промяна на
предназначението по ал. 3 и за учредяване на правата по ал. 4 с мнозинство две
трети от общия брой на общинските съветници при спазване на специалните
закони и на нормативите за поддържане на резерв от постоянно затревени площи,
както и при условие, че не е налице недостиг от земи за нуждите на
животновъдството. С решението общинският съвет определя и срока на валидност
на предварителното съгласие.
- (6) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Промяната на предназначението на мерите и
пасищата се извършва при спазване на условията и реда на Закона за опазване на
земеделските земи.
- (7) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Промяната на предназначението на мерите и
пасищата за нуждите на юридическо и физическо лице се допуска, след като в
полза на лицето бъдат учредени ограничените вещни права по ал. 4.
Управление и разпореждане с вещи ОС

1. Публична ОС: извън граждански оборот – не могат да се извършват сделки на
разпореждане –Н поради невъзможен предмет; Такива вещи не могат да се
придобиват по давност. Могат да се извършват само сделки на управление –
предоставят се на ЮЛ на бюджетна издръжка(безвъзмездно за управление – по
предназначение и да добиват плодове)- специфично облигационно право; Могат да
се отдават на концесия по ЗК.
2. Частна ОС: не е извън гражданския оборот. Включва действия на управление и
разпореждане. Може да се предоставя на лица на бюджетна издръжка, може да се
отдава под наем след търг(по изключение – без търг). Сделките с ОС се извършват
след Р на ОС, вторият елемент на ФС е договор между общината, представлява от
кмета, и съответния контрахент. Отново е необходима само писмена форма. Отново
2014/15
г.
изключение от чл. 18. Действията на разпореждане с недвижими имоти подлежат
на вписване в Имотния регистър. За вещните права върху недвижими имоти се
издават актове за ОС(отново нямат конститутивно действие – официални
удостоверителни документи). Самият процес по издаване на акта се нар. актуване.
Ако се окаже, че имотът НЕ е ОС – деактуване(изнурителна процедура – кметът
издава заповед за деактуване);
Защита на правото на ОС – освен общите гражданскоправни способи, има един
специфичен: чл.65 ЗОС – предпоставки:
Ако се владее или държи без основание;
Ако се използва не по прдназначение
Ако е отпаднала нуждата от предоставяне на ползване на имота
В тези случаи със заповед на кмета се иззема имотът(ИАА – подлежи на обжалване по
реда на АПК). Отново може да се използва действие на полицията за изземване на имота.
Общините често използват жилищни имоти – на нуждаеещи се лица, извършва се със заповед
на кмета и от нея възниква наемно ПО и се установява наем. Ако не искат да напуснат имота –
чл.65 ЗОС.
Чл. 65. (1) Общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува
по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на
заповед на кмета на общината.
(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) В Столичната община и градовете с районно деление
заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред,
установени от общинския съвет.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Заповедта за
изземване на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006
г.) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.
(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2008 г.) Лицата, от които са иззети имоти по ал. 1, нямат правата
по чл. 72- 74 от Закона за собствеността.
Ако една вещ ПДС или ПОС дава плодове(естествени или граждански), те са частна ДС И
ОС.
Не са ДС/ОС вещни права, включени в имуществото на ТД или на ЮЛНЦ, чийто
едноличен собственик е Д/общината. ЕАД със 100 % Д капитал НЕ е ДС.
Венци - Управление и разпореждане със съсобствени вещи

Как се използва съсобствената вещ? Използването е уредено в чл.31 ЗС – лично служене с
вещта, както и събирането на плодовете от нея. Две ограничения:
1. Вещта трябва да се използва съобразно нейното предназначение;
2. Съсобственикът не трябва да пречи на другите да използват вещта;
Чл. 31(2) – този съсобственик, който не ползва вещта, има право да претендира
обезщетение от този, който ползва. Размерът на това обезщетение се измерва съобразно
дела – „наемоподобно обезщетение“.
Как се извършва управлението? ТР 91/74 ОСГК ВС
Действията по управление са действия по извличане на полезните свойства на вещта, както
и на защита на тази вещ. При тях самото право на собственост не се изгубва, не се отчуждава,
не се обременява трайно с права на трети лица – наем до 3г.; отдаване в заем за послужване;
договор за ремонт на вещта; предявяване на владелчески искове; ревандикационен иск!
Чл.32 ЗС действията по управление се предприемат съобразно решенията на
съсобствениците, които притежават повече от половината идеални части - обикновено
мнозинство(може 1 да притежава повече от 50 %). Ако не може да се формира такова
мнозинство или взетото решение е вредно за вещта, всеки от съсобствениците може да се
2014/15
г.
обърне към РС – РС решава как да се извършат действията по управление, може да назначи
управител на вещта. Това НЕ е исково производство – съдебна администрация на
ГПО(законодателят дава право на съда да се намеси в едно гражданско отношение и да го
измени; чл.307 ТЗ). Ползването може да се уреди с договор между страните – „договор за
разпределение на ползването“ или „привременна делба“: този договор няма вещно действие,
не се прекратява съсобствеността, разпределя се единствено начина на
ползване(ненаименован договор и многостранен), този договор е неформален.
Подобрения в съсобствената вещ(полезните разноски): ТП 6/74 и съобразно него
другите съсобственици са задължени да заплатят на този, който ги е извършил, някаква
стойност съобразно своя дял. СП приема, че тези разноски се уреждат по правилата на
гестията. Възможно е съсобственик да е направил подобрения, а другите да се противопоставят
– те също му дължат обезщетение: тук не се прилагат правилата на гестията, а на
неоснователното обогатяване. Възможно е съсобственик да е владелец на цялата вещ(да е
манифестирал намерение за своене). В този случай пак се дължи обезщетение за разноските,
но няма да е по правилата на гестията или неоснователното обогатяване, а по чл.72-74 ЗС.
Възможно е един от съсобствениците на поземлен имот да построи сграда в този имот – кой
придобива сградата. Би трябвало всички собственици да придобият части от
сградата(приращение). Ако преди това е учредена суперфиция, няма да важат правилата за
приращението.
Изкупуване по чл.33
ЗС установява задължение на съсобствениците – ако съсобственик иска да продаде

своята идеална част на лице, което не е съсобственик, той има задължение да я предложи на
останалите съсобственици при същите условия, които биха се предложили на трето лице. Ако
откажат, чак тогава съсобственикът може да продаде на 3-то лице.
1. Касае се само за възмездни сделки(дарение – заобикаляне на закона по старата СП);
2. Само при продажба на недвижими имоти – не се отнася до движими вещ
Съсобственикът трябва да получи декларация с нотариално заверен подпис за отказа за
изкупуване. Изключения:
1. Възможно е съсобственикът да не е предложил изкупуване.
2. Предлага, но при други условия
За съсобствениците възниква субективно преобразуващо право, което се упражнява само
по съдебен ред с конститутивен иск. Ако искът бъде уважен, с това решение упражнилият го
съсобственик ще измести купувача. Това право е ограничено с двумесечен срок. От кога тече?
В чл.33 – „от извършване на сделката“. По-новата СП възприема, че този срок тече не от
сключване на сделката, а от момента на узнаване за нея. Моментът на узнаване може да се
доказва с всякакви доказателствени средства. Какъв е резултатът от СР? – след като влезе в
сила, става промяна в продажното отношение. Сделката НЕ е недействителна, но в резултат на
успешно проведения иск ще бъде заменен купувачът. СР има вещно-прехвърлително действие.
Между кои страни е правоприемството? – между продавачът-съсобственик и упражнилият по
чл.33 съсобственик.
Прекратяване на съсобственост
1. При погиване на вещта – изчезва обектът на ВПО;

2. Ако едно лице придобие всички идеални части от вещта – 2 Х:
2.1. Ако единият от съсобствениците придобие всички идеални части или
2.2. Трето лице да придобие всички идеални части(възмездността е без значение);
2014/15
г.
3. Делба: Кр. Цончев – „Съдебна делба“. Правна уредба – чл.34 и сл. ЗС; ЗН; ЗУТ(кои имоти
са неподеляеми); ЗДС; ЗОС. Чл.349 и сл. ГПК. Два основни вида делба(близък до
делбата институт е „приживната делба“):
3.1. Доброволна: договор между съсобствениците(договор, с който се прекратява
съсобствеността, този договор е многостранен, неформален(на практика винаги е
формален – писмена форма с нотариална заверка на подписите, недвижими имоти-
вписване в ТР), възмезден – собственост или парично уравнение);
3.2. Съдебна: особено исково производство(състезателно – владелческите искове и
т.н.): приема се, че всички са и ищци, и ответници(нямат ПО помежду си, а със
съда). Компетентен е РС – 2 фази на производството(всяка фаза завършва с Р). С Р
по първа фаза съдът се произнася между кои лица допуска делба, за кои вещи и в
какви квоти – няма вещно-прехвърлително действие. Във втора фаза – вече се
оформят конкретните дялове – обикновено се назначава вещо лице, което да
извърши оценки на отделните имоти и съответно на дяловете. В последствие съдът
трябва да разпредели дяловете между съделителите: по принцип става чрез
жребий, когато това е невъзможно, съдът преценява как да ги рапредели. Съдът
съставя разделителен протокол, който после се инкорпорира в СР. Влязлото в сила Р
по втората фаза вече има вещно-прехвърлително действие.
3.3. „Приживна делба“ – само при наследствена общност, преди да се породи.
Имуществото се разпределя приживе(може да е с дарение или чрез други способи).
По 2 начина: делба-дарение и делба-завещание. При делба-дарение собствеността
преминава веднага върху бъдещите наследници. При делба-завещание: в момента
на смъртта за завещателя. Тази делба не прекратява съсобственост – тя осуетява
възникването на съсобственост.
Какво действие има делбата? – тя има конститутивно действие, защото променя
съществуващото правно положение. Делбата има и вещно-прехвърлително действие, а не
декларативно. До момента на извършването ѝ всеки от съделите е притежавал идеална част,
след извършването ѝ той получава индивидуална собственост върху обекта – придобива
реална част. Много често се налага дяловете да се уравняват в пари. В делбата(независимо
дали е доброволна или съдебна) трябва да участват всички съсобственици. Дори един да
липсва делбата е Н. Ако някой от тях е недееспособен или ограничено дееспособен/или
отсъстващ, тогава е необходимо Р на съда, за да се извърши делбата. Делбата е Н и когато
имотът е неподеляем. Чл.72 ЗН – минимални размери за ниви, лозя и ливади. Относно УПИ –
изисквания по ЗУТ(площ и излаз на улица).
Относно движимите вещи, те могат да са неделими по своята същност – имот срещу
пари също е делба. Вещно-прехвърлителното действие се обяснява така: всеки съсобственик
прехвърля своята идеална част на другите, като те от своя страна му прехвърлят идеалните
части от своите вещи. ГПК говори за делба на наследство(но няма пречка делба да се получи и
от други ПО), т.е. важи изобщо за делбеното производство.
Възникване, прекратяване
Етажната собственост е уредена в чл.37-46 ЗС. Второ, Закон за управление на Етажната
собственост(2009г.), преди това - ПУРНЕС(сега ЗУЕС).
Правна същност: съчестание между изключителна собственост върху някои обекти и
съсобственост върху други обекти. Тя е съчетание между изключителна собственост между 2 и
повече лице, между 2 и повече самостоятелни обекта в сграда и от друга страна, съсобственост
върху общите части на сградата. В пар.1 ДРЗУЕС – „обособена част от сградата със
самостоятелно функционално предназначение“: може да е апартамент, ателие, магазин и т.н.
Самостоятелен обект може да заема цял етаж или части от етаж. Сградата в ЕС може да е
2014/15
г.
едноетажна или многоетажна, но винаги вертикална ЕС(отделните обекти са в една сграда).
Нашето право към момента не познава хоризонталната етажна собственост. В един УПИ може
да има 2 или повече сгради и ако те са долепени, тогава се е говорело за хоризонтална
ЕС(преди). Към момента такава не съществува.
Общите части са земята, върху която е построена сградата, ако не е собственост на
друго лице, външните стени, вътрешни носещи стени, стълбища, площадки, асансьор,
жилището на портиера. Чл.38(2) ЗС – не е изчерпателно. Общи части по своето естество(напр.
асансьор – няма как да е индивидуална собственост) и според своето предназначение(жилище
на портиера; тяхното предназначение може да се промени с Р на съсобственците).
Подпокривно пространство – ТР 34/1983 ОСГК ВС(може да е обособено в самостоятелни обекти
– жилища, ателиета: в този случай е ясно, че не е обща част; ако НЕ е обособено, има характер
на обща част).
Съсобствеността върху общите части е неделима, не е допустима нито доброволна,
нито съдебна делба. В противен случай е Н.
Има акцесорен характер спрямо собствеността върху самостоятелните обекти. ВС: ако в
НА продавачът прехвърля собственост, преминава ли съответната идеална част от общите
части? –ДА.
Тези идеални части не могат да са обект на самостоятелна сделка(ВС).
Не могат да се придобиват по давност(ВС).
Тук не говорим за мазета и тавани – те са прилежащи обекти и могат да се придобият
по давност.
Общите части по предназначение, а не по естество могат да се изключат от общите
части – Р на всички съсобственици. Два варианта: да се обособят като самостоятелни обекти,
ако са налице законовите изисквания или общите части да останат такива, но само за
ползванне на някои от съсобствениците. Ако подпокривното пространство не е обособено – то
е обща част.
Как се определя делът от идеалните части? – като се направи съотношение между
дела/площа на съответните самостоятелни обекти.
Как възниква ЕС? – при какви хипотези:
1. При делба на сграда: доброволна или съдебна(2 или повече лица притежават една
сграда в режим на обикновена съсобственост, след делбата всеки получава
собственост върху самостоятелен обект – възниква ЕС);
2. Чрез правна сделка: с първата продажба възниква ЕС;
3. Чрез ЖСК(самата ЖСК е ЮЛНЦ): няколко лица обединяват своите усилия при
построяване на сградата, собственик става самата кооперация; След това с Р на ОС
започват да се издават НА; с първия издаден НА възниква ЕС;
4. Чрез придобиване по давност: едно лице може да придобие по давност
самостоятелен обект в сграда(възражение или чрез обстоятелствена проверка, въз
основа на която се издава конститутивен НА; трета възможност: установителен иск);
5. Едно лице-несобственик на сграда надстрои или пристрои сградата(трябва да има
учредено право на надстрояване или пристрояване; в противен случай
собственикът ще придобие чрез приращение);
Способи за прекратяване на ЕС:
1. Погиване на сградата(не засяга правото на строеж);
2. Ако едно лице придобие всички самостоятелни обекти в сградата: чрез правна
сделка; по давност; по наследяване);
3. Преустройство на сградата – всички обекти се обединяват в един;
2014/15
г.
***Възможно е ЕС да бъде надстроена/пристроена – променят се квотите в
идеалните части! Собственикът на над(пре)строената част ще придобие дялове от
общите части и така ще намалеят дяловете на останалите съсобственици;
Управление на ЕС
ЕС може да съществува или като ОС, или като сдружение на собствениците(чл.9 – ЗУЕС).
ОС има и в двете форми на управление(то е основен О). Първата форма(ОС) е
неперсонифицирана общност. При нея ЕС не е ЮЛ и въобще не е самостоятелен субект на
правото. Както ГД по ЗЗД – чл.357. Втората форма(сдружение) Е ЮЛ. Коя от двете форми се
прилага при ЕС? – зависи от собствениците на отделните обекти. По-широко разпространеният
начин е неперсонифицираната общност. ЕС може да стане ЮЛ, но само с решение на всички.
Съгласно чл.3 ЗУЕС, ако в една ЕС са налице до 3 самостоятелни обекта, които се притежават от
повече от едно лице, НЕ се прилагат правилата на този закон – нито е ЮЛ, нито е
неперсонифицирана общност. В този случай – чл.30-32 ЗС(общите правила). ЗУЕС – над 3
самостоятелни обекта. За пръв път в чл.2 – „жилищен комплекс от затворен тип“ и прехвърля
отделните обекти на отделни лица – управлението на общите части на сгради в режим на ЕС,
построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с договор между инвеститра и
собствениците на отделните самостоятелни обекти. Договорът е формален – писмена форма с
нотариална заверка на подписите(не се прехвърля обект, преди да се уредят условията).
Съгласно чл.2(2) въпросният договор се вписва в ИР по партидата на всеки самостоятелен
обект. Смисълът е, че при едно евентуално прехвърляне, този договор е противопоставим на
приобретателя. Вписването има рефлексно действие, следователно приобретателят е
обвързан. Ако нямаше вписване – не би важал за приобретателя.
ЕС като неперсонифицирана общност. Не възниква ЮЛ. Два са органите на трази

неперсонифицирана общност – ОС и УС(управител). ОС може да фукционира в 2 варианта: ОС
на всички собственици. Втора възможност: освен всички собственици и
ползвателите(наематели или лица, които имат вещно право на ползване – ОС е приложимо,
когато се решвата въпроси, свързани с ползвателите и когато се уреждат отношенията,
свързани с тях.
Как се свиква ОС? – най-малко веднъж годишно от Управителния съвет или Контролния
съвет. Ако все пак тези легитимирани лица не свикат ОС, законът дава право на собствениците,
които притежават поне 20 % от общите части, да го свикат. Те правят искане до управителя за
свикване. И ако управителят не го свика, те могат да поискат от кмета на общината да го свика.
За да се свика ОС, трябва да се изготви покана, която да се връчи на всеки от членовете: трябва
да съдържа дата и място на провеждане, както и дневния ред на ОС.
Къде се повежда ОС? – на подходящо място в ЕС или в близост до нея.
Правомощия: то приема правилник за вътрешния ред, както и го изменя и допълва. На
следващо място избира УС. На трето място, може да избере Контролен съвет. ОС определя
консумативните разходи за поддържане на общите части. ОС приема годишния бюджет на ЕС.
То взема решения за ремонти на общите части, както и за преустраойство на общите части. ОС
взема Р как да се ползват общите части – например за отдаване под наем. В самото ОС
собствениците могат да участват лично или чрез пълномощник. Един може да представлява
най-много 3ма. Обикновено се упълномощава друг – само писмена форма. Може да се
упълномощи и лице, което не е собственик – писмена форма с нотариална заверка на подпис.
Законът установява и изискване за кворум – 67 % от общите части(2/3). Ако не са налице,
принцип на спадащия кворум: изчаква се 1 час и тогава се провежда ОС независимо от броя.
Води се протокол.
2014/15
г.
Колко гласа имат собствениците? – не от броя на лицата, а спрямо площта на
притежаваните части. ОС не е постоянно действащ О.
УС/управител – постояннодействащ О. Това е изпълнителният О на ЕС – избира се за
срок до 2г. Когато е избран УС – трябва да се състои от нечетен брой членове, но най-малко 3-
ма. Той трябва да избере председател измежду своите членове;
УС провежда Р на ОС, следи за спазване на вътрешния ред, управителят/председателят
на УС има представителна власт(ЕС може да се разглежда като квази-субект), съхранява всички
книжа и документи във връзка с ЕС – протоколната книга от ОС, техническият паспорт на
сградата и др.
Може да има трети О, който е факултативен – Контролен съвет. Възможно е този О да е
едноличен – тогава се нарича „контрольор“(има правомояие да надзирава дейността на
управителя). На следващо място трябва да следи за бюджета ѝ, как се разходват средствата.
ЕС, учредена като сдружение(с нестопанска цел). Тук възниква нов правен субект, различен от
сабствениците. За да възникне, трябва да се проведе УС – трябва да присъстват всички
собственици на обекти. Какви Р взема УС? – Р за учредяване на сдружението, избира
наименование на това сдружение, избира неговите органи – УС/управител и КС/контрольор.
Това учредително събрание приема „споразумение“. Щом е учредено, Упр.С има
задъдъжлжение да регистрира – в общинската или районнта администрация, тя води публичен
регистър, в който се вписват тези ЕС-сдружения. Непресонифицираната общност не се
регистрира.
Между сдружението и всеки собственик възниква членствено ПО. То съдържа редица
имуществени и неимуществени права и задължения. Все има задължение да спазва актовете
на сдружението, да плаща вноските за консумативни разходи, всеки собственик има право да
ползва общите части съобразно тяхното предназначение и да не го нарушава. Всеки собственик
има задължение да не извършва преустройство в общите части. Членствените права и
задължения са прехвърлими. Но не самостоятелно, а при прехвърляне на собствеността върху
обект – ex lege настъпва ПО.
Кои са органите на сдружението?
1. ОС – в него учстват само собствениците(не и ползватели, за разлика от предходната
форма). Относно свикването му важат същите правила относно предходната форма;
2. УС/управител: сходни правомощия. Основното му правомщие е представителството на
сдружението(представителство в същинския смисъл);
3. Контролен съвет/контрольор със същите правомощия;
Способи за прекратяване:
1. С Р на ОС: ЕС продължава да функционира като неперсонифицирана общност.
Възможно е в споразумението да има установен някакъв срок, като след изтичането
му се прекратява само ЮЛ;
2. С погиване ex lege се прекратява сдружението;
3. При напускане на член на сдружението;
Ако настъпи някое от тези основания, следва да настъпи ликвидация по реда на
ЗЮЛНЦ. Там няма специални правила – следователно се прилага ТЗ. Ликвидацията се
извършва от контрольора/председателя на КС(ако не съществува, би следвало ОС да
назначи ликвидатор – например УС: празнота в закона);
Изпълнение и оспорване на актовете на ЕС: важат и за двете форми на ЕС

1. Ако собственик/ползвател НЕ изпълни Р на ОС/УС: управителят може да се снабди
със заповед за изпълние – чл.410 ГПК. Заповедта се връчва на длъжника в
2седмичен срок – виж!
2014/15
г.
2. При други нарушения собственик може да се извади от ЕС – системно нарушаване
на П за вътрешния ред.
Актовете на ОС и УС могат да се атакуват пред съда. Актове на ОС – РС по
местонахождение на ЕС(всеки собственик има такова право, ползвателят няма активна
легитимация). РС потвърждава/отменя. 3 инстанции. Актовете на УС също се обжалват пред РС
и също пред всеки собственик. Решението на РС е окончателно. Не може да се обжалва. И в
двата случая ЕС се представлява от управителя/председателя на УС.
Ограничени вещни права върху чужда вещ
Ограничени вещни права върху чужда вещ

- Видове вещни права, самостоятелни, със съдържание, което е по-тясно( с изкл. на
сервитута – задължително предполага титуляр на сервитута да е собственик и на
имота – П.)
- Тези права са права върху чужда вещ. Тяхното наличие предполага право на друго
лице върху същия имот, което право е остатъчно- това което остава от пълното
право на собственост след обременяване.
По правната си същност те са абсолютни вещни права, но поради това, че се
съвместяват с остатъчното право на собственика върху терена, върху тях се добавят
облигационни отношения между голия собственик и титуляра на титуляра на ограниченото
вещно право. При правото на при/надстрояване – освен отношения със собственика на терена
има и отношения със собствениците на сградата.
Носителят на правото на строеж/ на ползване може да се брани с искове за собственост
не само по отношение на трети лица, а и срещу самия собственик. Облигации, които изхождат
от вещта – кредитор/длъжник имат едновременно качеството на носители на ВП.
Облигационни отношения между голия собственик и титуляра на ограниченото ВП –
чл.59 ЗЗД; чл.67 ЗС и чл … - при неупражняване погасява ли се по давност или е директно
прекратяване на правото на суперфициара/ на ползвателя, както твърди по-голямата част от
доктрината.
Право на строеж
По правилата на приращението собственикът на земята става собственик и на
постройките, и на насажденията върху нея, като се допуска да се уговори друго – чл.92 ЗС може
да се дерогира. Чл. 92(Павлова – оборима презумпция; не може да се сподели) това е
първичен придобивен способ на всичко, което е трайно прикрепено към земята от
собственика на терена. Възможността да се уговори друго е самото право на строеж(това,
което е построено от друго лице, да отдели 2те части – собствеността на терена от
собствеността на сградата). Т.е. правото на строеж е едно от отклоненията от действието на
приращението. Режимът на СИО – ако двама съпрузи строят върху терен, който е
индивидуална собственост на единия, то става собственост на двамата.
Понятие: като самостоятелно ВП за пръв път е уредено в чл.63-67 от Закона. До 1996г.,
когато са създадени (1),(2),(3) на чл.66, правото на строеж не е съществувало – говорило се е за
право на собственост върху постройка. Преди законът да го признае е уточнявано в трудовете
на Любен Василев.
Това право включва 3 правомощия на суперфициара:
1. да построи сграда в чужд имот/да държи в собственост сградата(2 отделни права)/
2. да притежава собственост в построената сграда/
3. правото на 3то лице да ползва чуждата земя, доколкото е необходимо да се ползва
постройката.
2014/15
г.
Собственикът трябва да позволява на суперфициара да ползва, доколкото е нужно, за
да се осъществява строителната дейност/ респективно да се въздържа от действия, които
пречат на суперфициара да упражнява правото си – това са облигационни отношения. Ако в
акта по чл.63 не е постановено друго, правото на суперфициарния собственик се ограничава
само до правомощията на чл.64 – да се ползва от земята само доколкото е необходимо да се
ползва постройката спрямо нейното предназначение – нормално преминаване през терена,
скалдиране на строителни материали и т.н. Незастроената част не може да се ползва от
суперфициара по такън начин, който би лишил собственика от неговото право. Р 363/2011г .
Възможността да се учреди право на строеж е част от правомощието на собственика на
терена да се разпорежда с вещта си – ако собственикът застроява своя имот, не е
разпоредително действие(т.е. не се отнася до 3 лица). Това НЕ е действие по рапореждане, а
осъществяване на правомощията, включени в правото му на собственост.
Не съставлява разпореждане, а упражняване на правото на суперфициара на
строителна дейност.
ПС може да се учреди само върху собствен, в частност – съсобствен имот, който имот
трябва да се намира в строителните граници на населеното място. Правната възможност да се
учреди ПС води до възникването на ново право, следователно вече е преодоляно разбирането,
че суперфицията е едно несамостоятелно право, което се превръща в право на лицето,
различно от собственика на терена. Не е вярно, тъй като във веки един НА се прехвърля
правото на собственост върху съответния обект + идеални части от цялата сграда + идеални
части от ПС.
ПС се различава от:
1. Сервитутното право:
Сервитутът представлява едно друго вторично право в полза на собственика на един
главен имот в полза на един друг имот – служещ, за да се осигури право на преминаване,
право на държане на различни съоръжения и т.н. ПС не е право в полза на собственика на
постройката върху прилежащия имот. Трайно прикрепване на движими вещи върху имот.
ПС и сервитутното право – прилики: изключват автоматичното действие на
приращението, че за реализирането им не е предвидена специална административна
процедура: ПУП и разрешение за строеж. Относно сервитута може да се изиска акт 16. Въпреки
тези общи черти това виждане за общност не може да се приеме, защото ако ПС възниква с
оглед на служенето, то би излязло че такова право на строеж ще възникне с построяването на
сградата.
ПС съществува преди построяването. Сервитутните права се характеризират със
съществуването на 2 пространствено-свързани недвижими имоти, което не означава съседни, и
упражняването на правото на собственост да е свързано с някакво специално въздействие
върху другия. Сервитутът е факт. Връзка – трябва да има 2 самостоятелни имота. Няма сервитут
между реални части на един имот. Връзката между различните части на един обект не може
правно да се осъществява чрез сервитутно право.
Предназначение на ПС – придобиване на сградата, а не нейното обслужване – това е
последващо. Сервитут – вече изградена постройка, а сервитутът цели да се обслужи ползването
ѝ.
Изграждане на груб строеж – ПС преминава в латентно състояние. След като е
изградена сградата, ПС продължава да съществува, за да опосреди връзката с терена. За да
позволява, трябва да се реализира правомощие да се държи сграда в чужд терен. Когато
сградата бъде разрушена, ПС може да се активизира, когато сградата бъде разрушена или
повредена. Въз основа на ПС могат да се предприемат монтажни работи, когато
първоначалната сграда е повредена.
2. Правото на ползване:
2014/15
г.
Правото на ползване е срочно право – или до края на живота на ползвателя, или за
определен срок(това е законово изискване). ПС – носителят му няма задължение да върне
вещта след изтичане на срока. Не е в генотипа на самото право. За разлика от ползвателя,
чийто главен интерес е да ползва вещта/да извлича добивите, суперфициарът няма право да си
служи с терена освен за нуждите на ПС. Правото на ползване е intuitu personae и не може да се
прехвърля, ПС не е intuitu personae, наследява се, прехвърля се, не се погасява с погиването на
вещта. Ако постройката погине, суперфициарът може да я построи наново, без да му се дава
нова строителна линия. Разрешението за строителство НЕ е ПС;
Съдържание на ПС: съгласно теорията включва възможността да се построи
определена сграда и да се притежава в собственост построеното + чл.64(Чл. 64. Собственикът
на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за
използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е
отстъпено правото, е постановено друго).
1. Да се построи сграда върху чужда земя;
2. Да се притежава собствеността;
3. Да се ползва за нуждите на сградата прилежащия терен;
Това право има преходен характер, дава основанието за извършване на строителство и
когато сградата е в груб строеж, то е предпоставака за правото на собственост върху
самостоятелен обект. Неправилно е преходният характер да се отдава на самото ПС. С
упражняването на правомощието да се строи обект, ПС не се погасява, не преминава в правото
на собственост, а остава успоредно с правото на собственост върху сградата, макар и в
латентно състояние. Ако ПС се трансформираше в право на собственост, то в горния случай при
СИО щеше да възникне индивидуална собственост в полза на единия съпруг. След снабдяване
с акт 14(груб строеж) – нямаш отделен обект на собственост, следователно законът не ти дава
право да го прехвърляш. Такава сделка, с които се прехвърля ПС, не с оглед надстрояване -
типичен пример за сделка с невъзможен предмет – не може да се прехвърля ПС?? Два
възможни варианта: договор за строителство и продаване на части от ПС…? Ако се извади НА,
той ще е констативен – акт 16. На ниво акт 14 – нямаш отделен обект на собственост върху ПС,
поради което законът не ти дава право да го прехвърляш. ПС не се погасява, ако постройката
или част от нея погине, е чл.66(2).
ПС като самостоятелно ВП – ВС: когато се допусне делба на суперфициарна собственост,
следва да се допусне не само делба на сградата, но и делба на ПС, т.к. имат различен обект и
различно съдържание.
Ако това правомощие не се упражни 5г, правото се губи – какво означава? Това
правомощие е предпоставка за правото на над/пристрояване.
След завършаване на постройката, тя става изключителна собственост на
суперфициара.
4. Възможност да се използва чуждия терен – ограничено(използва терена с оглед
складиране на материали и т.н.
Василев
Съдебната практика: ПС – чл.66(2)
ПС продължава да съществува и след реализация на постройката – чл.63(2)( Също така
собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече
съществуващата постройка.)Това вече е ПС за вече построена сграда – 2 права: прехвърляне на
собствеността + ПС, което собственикът не е притежавал. Това е конститутивна сукцесия. Чл.63
– не да построя, а да държа … Актът за суперфиция, с който се отстъпва ПС, е нищожен
поради невъзможен предмет.
Прехвърляне на ПС в латентен вид(когато е прехвърлено правото на собственост върху
вече изградената сграда, а прехвърлителят си запазва собствеността върху земята, това са все
2014/15
г.
деривативни способи) и учредяване ПС в активен вид с оглед на все още непостроена
сграда.182 – и в двата случая прехвърлителят може да бъде самостоятелен собственик на
терена. ПС – само по отношение на земята. Надстрояване – не от собственика на сградата, а от
собственика на терена, макар че върху терена би се въздействало пряко. Допустимостта да се
надстроява е на собственикът на терена – ако не го прехвърля на някой друг, мога да
надстроявам + съгласие на останалите собственици на сградата. Това съгласие само се
наслагва, защото идеални части от общите части преминават у надстроителя/ пристроителя
респективно ако собственикът на земята реши да строи.
При възстановяване на погинала сграда – трябва да е същата площ и размер като
предишната. ПС става принадлежност към правото на собственост, но не се погасява. Ако
погиналата сграда ще се строи във вид, различен от първия, е нужно ново съгласие на
собственика;
Учредяване на ПС: способи за придобиване на части от имуществото на отделните
правни субекти. Правилата във връзка с учредяването на ПС се различават и от гл. т. на това
дали се касае за суперфиция между частноправни субекти или О или Д ПС, когато се учредяват
права на лица, които имат публичноправно качество – Д учрежение не притежава ПС върху Д
земя(в общия случай) – няма нужда от ПС. В повечето случаи това изобщо е забранено.
Способите за възникване на ПС се разглеждат в различни насоки:
1. Правни сделки
2. Смесени ФС, в които поради участие на субекти на ПП има
публичноправен и гражданскоправен елемент – ПС върху Д земя – само за
обекти, предвидени в ПУП;
3. Способи – чл.183 и сл. ЗУТ
Придобивни способи:
1. Правни сделки:
Чл.55 ЗС: Вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат
да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени
в закона.
Най-често правната сделка е отделен договор за учредяване ПС – независимо от

правното основание, касае общия член 18 ЗЗД. Няма значение дали се отстъпва възможност
тепърва да се построява , или собственост върху вече изградена сграда. Учредяването на ПС,
ако е в писмена форма, може да конвертира в предварителен договор. Учредяването на ПС
може да е възмездно или безвъзмездно(приживна делба), или завещано.
Ако ПС е учредено със срок – чл.65 (Когато правото на собственост върху постройката е
установено със срок, след изтичането на срока собствеността върху сградата преминава
безвъзмездно върху собственика на земята) т.е. когато изграждането на сградата и
възможността да се държи и използва на практика е цената за учреденото му вещно ПС. Срокът
може да е календарно фиксиран. Този договор обаче не става алеаторен – насрещните
престации могат да се изведат от него. Ако след изтичане на срока тази последица не е
записана, тя ще настъпи автоматично. Тъй като чл.65 е диспозитивна, може да се уговори
друго. Самият срочен договор да е алеаторен до настъпването на дадено събитие – смъртта на
супефициара – не е срокът за упражняване на ПС по чл.67. Чл. 67 се отнася за срокът за
упражняване на правото. По чл.65 – срокът е прекратителен. Срокът за притежаване ПС трябва
да е изрично уговорен, т.к. се говори за срочност на правото на собственост върху построеното
– изключенията трябва да се уговорят изрично. „До смъртта“ – бъдещо, но не несигурно
събитие.
Ако ПС не съдържа какъв да е обемът на построеното, то се отнася за всичко. В този
случай има неопределеност на престацията.
2014/15
г.
Вторият начин - учредяване по чл.63(2) – собственикът прехвърля собствеността и
учрдевява ПС, което не е имал до този момент - Също така собственикът на земята може да
прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
Третият начин – доброволна(построеното се отрежда в дял на 1 или няколко от
съсобственицте) и съдебна делба;
2. Смесени ФС, в които има административноправен елемент
Учредяването на ПС по ЗДС, ППЗДС. На базата на ПУП се учредява ПС – това не е нещо
специфично. Първият елемент от ФС е заповед на областния управител или на съответния
министър, която да е последвана от тържна процедура. След успешното ѝ приключване се
определя носителя на ограниченото ВП. Вторият елемент е договорът.
Друг пример по ЗОС: заповед на кмета;
Статут на АА, като елемент от ФС: касае се както за заповед, така и за договор – кой има
определящо значение? От една страна, правопораждащ е АА, защото ако се отмени, това ще
доведе до отпадане правата на суперфициара. От друга, договорът има вещно-прехвърлително
действие: НО той урежда само упражняването, а не възникване на правото.
Следователно май по-важен е АА.
Практическо значение: ролята на ИАА, който определя кой да е носителят на ПС и
заплащането на ПС да се обоснове като предварителен договор. АА не може да се конвертира
в предварителен догвор: нежеланието на О не може да се атакува по чл.19 ЗЗД.
И двата акта са еднакво важни.
3. Чл.183 и сл. ЗУТ – и да учредяваш на 3то лице, и налице, което ти е
съсобственик – договор в нотариална форма с останалите съсобственици.
Чл.183(3) – писмена форма с Д: чл.18 ЗС.
Ред и условия, при които Д учредява ПС на останалите съсобственици – ППЗДС и
общинската уредба.
Невъзможност за постигане на мнозинство или действия във вреда на вещта – чл.32(2)
ЗС.
Съсобственик, на който е учредено ПС трябва да се снабди с разрешение за
строеж(административно производство, което се води пред архитекта на общината).
Критериите са по чл.148 ал.5 ЗУТ – разрешението за строеж предхожда ПС;
4. По давност:
Ако едно лице упражнява правомощията в рамките на определения в закона срок:
начален срок осъществяване на фактически действия по…(придобивам, докато осъществявам
строителна дейност – собственикът е знаел, но не се е противопоставил. За да се зачете
давността, трябва да се изследва корпуса: да допуска служене с терена, или завладяване на
постройка, без намерение да ползва терена);
Прекратяване на ПС:
Ексцес на ВПС - когато лицето с ПС надхвърли обема на правото, може да се разглежда
в 2 насоки:
1. Ако следствие от ексцедирането може да се обособи отделен обект(етажност или
размер на основа). По този въпрос има противоречива СП – ВС : построенето в повече не се
изключва от действието на приращението по чл.92(те са приращение и стават собственост на
собственика на терена). Лицето с ПС има качество на владелец и ще се обезщети като
подобрител. В тези Р не се разграничават двете хипотези: дали постореното в повече може да
се обособи като отделен обект или не може(собственикът на земята е собственик на всичко
извън суперфицията).
2. Новата СП сочи, че построеното в повече извън обема на ПС, което може да се
обособи като отделен обект(т.е. да отговаря на строителните изиквания) става собственост на
2014/15
г.
собственика на терена, а ако не може да се обособи като самостоятелен обект се третира като
присъединена част към главната и се придобива от суперфициара – чл.97 ЗС(не се прилага
чл.92 ЗС). Ако суперфициарът след сключване на договора е построил повече - дори да му е
разрешено по силата на строителното разрешние , но надхвърля учреденото ПС и се обособява
като самостоятелен обект, се придобива от собственика на терена чрез приращение.
Какво става с ексцеса на ПС? – Т е раздвоена. Понастоящем СП май очертава следната
картина: ако може да се обособи като обект – приращание. Какво става с ексцеса, който не
може да се обособи като самостоятелен обект ? 1) ако надхвърлянето е значително, ексцесът
става собственост на собственика на терена 2) ако е малозначително – собствеността
преминава към суперфициара, но той обезщетява собственика на терена за ексцеса извън СП.
Оригинална теза – Орсов: „присъединяване, приращение и …“ Не се споделя от ВС.
Според ВКС: построеното в повече не може да се разглежда като приращение по реда на чл.92,
защото това би трябвало да представлява присъединяване по смисъла на чл.97 ЗС. Според
Орсов, за да е налице хипотезата на чл. 97, има 4 случая на ФС:
1. присъединяването да е вещ, която да е движима, а едва след приращението вещта
се превръща в недвижим имот. Така не може да се приеме тезата на чл.92. Когато
построеното в повече е необособимо, би трябвало да възникне съсобственост
между суперфициара и собственика на терена.
Как се прекратява ПС? – различни способи:

- чл.65 ЗС прекратителен срок,
- по взаимно съгласие на страните
- основанията, предвидени в закона,
- на основание чл. 67,
- чл.66 с връзка с чл.33(право на изкупуване);
След изтичане на срока, за който е учредено ПС, собствеността на сградата преминава
към собственика на земята – рефлекторно действие на чл.92.
„Безвъзмездно“ – означава, че суперфициарът няма право на обезщетение за
подобренията. Страните трябва изчрично да са уговорили срок. „Собствеността няма да се
наследи“ – тази уговорка е действителна.
ПС ще отпадне, когато бъде У, развалена, прогласена за Н, сделката, с която е учредено
ПС – поради отпадането с ОС на действието на договора, собственикът на терена става
собственик на построеното, а суперфициарът има качеството на подобрител – 6/74(дали е
добросъвестен или не).
ТР 1/2012: упражняването на ПС по чл.67 в често срещаната Х – от кога тече 5г срок в
случаите, когато ПС е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от
много самостоятелни обекти. ПС е учредено въз основа минимум на одобрен архитектурен
проект. Едва когато този план стане работен могат да се променят обемите, но това или е
минимално, или трябва допълнително да се одобри. С единен договор за част от обектите в
сградата се учредява ПС, но собствениците си запазват правото на собственост върху
определени обекти, т.е. за тях собствениците не учредяват ПС. Неупражняването на ПС ще
означава неизграждане на сградата в груб строеж, неосъществяване в съответния етап(ПС е за
определни етапи). Чл.67 - първия суперфициар(инвеститора), който прехвърля на останалите
суперфициари – 2 етапа.
1. Прехвърляне на ПС заотделни обекти;
2. Сключване на договор за строителство;
Този, който е получил ПС върху цялото без тези на собствениците на терена прехвърля ПС
на отделните суперфициари и сключва договор за строителство с тях(писмена форма не се
изисква, но на практика я има). Фактът на прехвърлянето на ПС от първия суперфиар на
2014/15
г.
останалите: Давностният срок започва да тече от момента на първоначалния договор без оглед
на останалите прехвърляния (Преди да се издаде акт 14). В противен случай би означавало
веднъж забавянето на строежа, втори път – за всеки един обект: давността става 5+5. Но това е
неблагоприятно за собственика на терена. Затова 5г. срок тече от началното учредяване на ПС.
Ако обаче собствениците на земята недобросъвестно са създавали пречки, тези
прекъсвания се изключват от давностния срок. Ако са създадени пречки от суперфициара, той
не може да се ползва от своята недобросъвестност.
Упражняването на ПС върху отделен обект в сграда с повече самостоятелни обекти,
което е учредено с първоначални договори на отделни лица, собственици на терена учредяват
отделни ПС за отделни обекти на различни лица(с индивидуални договори) – строежът
очевидно не може да настъпи по-рано за определени обекти: упражняването на ПС за
отделния обект – тук 5г. срок не може да започне преди да е завършил строежът на тези части,
които го предпоставят да започне фактическия строеж на този обект – най-малко основа и
плоча.
Във връзка с чл.67 – давностен срок или преклузия. Правото да се строи върху чужда
земя се погасява, ако не се упражни в продължение на 5г. – законът говори за „погасителна
давност“, а не за преклузия. Разсъждения: Правото на собственост не се погасява по давност.
При притезателните права, за да се реализира СП трябва да се престира определен резултат,
поведение. Ако аз се мотая, последиците от бездействието са за мен. След изтичане на
давностния срок другата страна може да възрази – тя не отрича правото на вземане, а отказва
правомерно да изпълни. Притезанието да изискваш определено поведение/резултат не е част
от правото на собственост, а е последица от нарушеното право на собственост. Русчев -
твърдение, че при ВП(абсолютните), потестативните права не се касае за погасителна давност,
а за преклузия. ПД – упражняването на правото от титуляра зависи от поведението на друго
лице( а това са притезателните права). Непритезателни(пр на собственост). Притезанието не е
част от правото на собственост, а е последица от нарушеното право на собственост. ВП не се
погасяват по давност - т.е. може да се приеме, че този срок е преклузивен. Вещни права върху
чужда вещ – 2 страни(суперфициар и гол собственик – между тях възникват облигационни
отношения, които наподобяват притезанието, отношения почти като кредитор-длъжник,
поради което по-вярно е, че 5г. срок наистина е давностен. Ако до края на 5г.
няма груб строеж – ПС не е упражнено, но аз като собственик имам избор дали да го погася.
ПС е прехвърлимо, наследимо, прехвърляно чрез правна сделка.
Друга хипотеза на прекратяване на ПС е право на изкупуване – чл.33.Прехвърлянето
може да е преди и след като е построена сградата. Предмет на прехвърлителната сделка вече е
само построената сграда. Ако прехвърлянето ще се осъществи не на собственика, а на трето
лице – чл.33. Ако суперфициарът продава сградата, първо трябва да я предложи на
собственика на земята – право на предпочитание. Когато не се реализира, възниква
потестативното право на изкупуване. Отношенията не са между съсобственици, а между
суперфиар, който вече е изградил сградата, и собственика на терена. Ако собственикът на
земята изкупи, очевидно ПС ще се погаси.
ПС може да се прекрати по чл.100 ЗС – едностранно волеизявелние+вписване. Ако
постройката погине, не се прекратява – чл.66(2): възприема се от СП като диспозитивна. Ако ПС
е възникнало от договор, той може да се прекрати по взаимно съгласие и преди сградата да е
завършена и прекратяването да е занапред: построеното дотук се придобива от собственика на
терена, а отношенията суперфициар-
Спорни са въпросите, когато върху земята, върху която има учредено ПС, лежи ипотека:
Ипотекиран терен – 2 хипотези: кога във времето има ипотекиране на терена и учредяване на
ПС.
След ипотекиране – собственикът учредява ПС и суперфициарът изгражда сградата
2014/15
г.
Ипотеката предхожда ПС – ипотеката ще може да се противопостави на
суперфициара(суперфициарът е недобросъвестен, защото е можел да види вписаната ипотека
в ИР). Последващо учредяване на ПС не може да се противопостави на ипотекарния кредитор.
Изграденото отгоре противопоставимо ли е.
Иск по чл.135, с който се обявява за относително неД
Осъден съм да платя – не плащам, а учредявам ПС – чл.135 ЗЗД(както към мен като
длъжник и прехвърлител, така и срещу 3-то лице). 3-то лице се снабдява с акт 14. Едното
виждане е – благоприятно за длъзника, че ако на мястото на ПС има обект, който не може да се
обособи като самостоятелен, то не може да има принудително изпълнение. Второто виждане:
ПС, което е обявено за относително неД - вече не съществува, защото на негово място вече е
възникнало Право на собственост – щом няма ПС, няма какво да изключи приращението –
чл.92, а по чл.133 цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на кредитора.
Отношенията с 3-то лице не интересуват Пабловия кредитор.
Право на надстрояване и пристрояване
Това е подвид на ПС, но е отделен вид ВП. У нас няма легална дефиниция за ПНП–
ч.66(4), чл.59 ЗДС и чл.38 ЗОС. Чл. 64(4) ПНП : затрояване във височина на вече съществуваща
сграда и към нея неделимо се пристрояват други помещения. Тези права предполагат налична
построена сграда, върху която се извършва при/надстр. Техният носител става собственик на
при/надстроения обект, придобива собствеността върху идеални части от терена, както и
идеални части от общите части на сградата. Етажи, свързана неделимо към нея пристройка,
като придобие идеални части от зим. и тавански помещения, както и идеални части от
сградата, но преди това да стане собстеник на при/надстроеното, а съсобственик-носител на
съответна част от ПС и реално обособени жилищни/или
Може да се при/надстроява както в режим на индивидуална собственост, така и на
етажна собственост.
Предмет: изграждане на обект в съществуваща постройката, като при/надстрояването
трябва да стане въз основа на ПУП. Чл.66(2) – по-скоро е разновидност на ПС. По-скоро
съдържанието му е еднотипно с ПС, има същите правомощия като суперфициара. След
при/надстрояването да стане собственост на обособените обекти, да ползва, да придобие
идеални части от общите части на сградата.
Учредяване:
По давност
Извършване на строителна дейност
Ако е ЕС учредяване на ПН се извършва чрез договор(НА), сключен със собственика на
терена + чл.183 ЗУТ(декларация-съгласие + нот.заверени подписи). С Д и О – писмена форма.
Ако ПНП се учреди върху имот ДС или ОС, не е необходима нотариална форма. Договорът
обаче подлежи на вписване. За ФЮЛ – нотариален акт.
Може да се придобие по давност: ако се извършват със строително разрешение, ще е
законно.
СР с конститутивен иск
Предварителен договор
Прекратяване: Доколкото тези права са разновидност на ПС, важат правилата за
ПС(едностранно волеизявление/отказ на суперфицара; не се прекратява, ако погине етажа);
След осъщ на ПНП след завършване на Н/П обект носителят на пр става изключителен
собственик, придобива ИД от ПС, ИД от П/Н сграда и като алтернативно(акцесорно)
2014/15
г.
правомощие има право да ползва земята доколкото е необх да ползва сгрдата. ПНП Д или
общинска земя възмездно …+цената на . Всички разходи по ПНП + разходи по укрепване на
сградата(носещи колони) тези разходи са за сметка на носителя на правото. Ако при ПНП се
изградят допълн помещения за общо ползване(ласкаден покрив) и се обособят обекти, които
до този момент не са същ – тогава разходите са за сметка на всички собственици на сгрдата.
Възможно е според арх проект при ПНП да има допълнителни помещ за заварените
собственици – разходите са за тези собственици. Саниране или бъде променена дограмата –
тези разходи ще са за сметка на лицето, което ПНП, ако не е договорено друго. За смегтка на
носителя на ПНП ще бъде възстановяването на тавански помещения, премахнати при
надстрояването. Докато се осъщ НП може да се окаже невъзможно обеитаването на
помещенията – носителят на собствениците обезщетява тези обитатели/премахва повредите,
които строителната дейност е причинили.
ПН съдържа като центр правом извършването на нов строеж върху сгрдата въз основа
на влязъл в сила ПУП и виза - …
За учр на ПН е нужно договор(НА) със собственика на земята+влязъл в сила ПУП.
ПН се учр от собственика на земята, който единствен може да изключи действието на
приращението. Съгкасието на титуляра е необходима за да може носителя на ПНП да се
прехвърлят общи части от сгрдата.
ПН може да е както в полза на собственика, така и на всяко 3-то лице
Чл. 183 ЗУТ ! (договор с нотариална форма!!), като простото съгласие за строителство НЕ
е достатъчно. Само ако собств е Д или община формата е писмена.
Съгласие в писмена форма или писмена + нот заверени подписи е Н.
Изключение от правилото на чл.183(3) е ЗУТ неспазването на изискването е
самостоятелно основание за отмяна на строителното разрешение. Изключение от правилото
на чл.183(3) ЗУТ е предвидено в чл.183(4): в случаите когато трябва да се изд разрешение …..
виж!
Когато самият собственик на земята иска да извърши застрояване – нужно ли е съгласие
на всички собственици на обособени обекти? Може да се разсъждава, че собственикът на
земята е учредил в полза на суперфициара ПС, ерго останалата възможност за ПНП в
остатъчния обем да го е оставил за себе и в този случай да би могъл да го реализира въпреки
противопоставянето на суперфциара. От друга страна, той ще придобие ИЧ върху общи части,
което може да стане само след съгласие на др. собственици.
ПНП може да е изрично определен или не. Ако не максималният размер е определен в
ПУП-а. Ако ПНП е учредено в пълен обем, но примерно не е предвидил постройките, не може
да прехвърля това право на други суперфициари.
Ако различни лица притежават собственост върху земята/сградата е възможно такова
разминаване на волята за НП. Ако собственикът на земята е учредил ПН в полза на едно лице,
но титулярът на НП няма съгласие на собственика на сградата, но въпреки това строи, кой е
собственик? Има ли вещноправно значение съгласието с оглед възникване ПН. Ако се приеме,
че придобиванетоо на съответните ИЧ от вече съществуващите ОБ става автоматично по силата
на чл.40(2) ЗС, то въпросът е ясен – собственик на НП е този, който е титуляр, а собственикът на
сградата ще може да иска единствено обезщетение за разликата между отнетите и
придадените му ИЧ от ОЧ на сградата. Този извод обаче ще противоречи на чл.183(2) ЗУТ –
изрично за разрешаване на строителството е необходимо съгласието на всички собственици на
обекти в сгрдата. Липсата на съгласие на някой от етажните собственици прави строителството
незаконно и то построи на премахване. Ако учр на ПН 2те съгласия са два отделни аката:
2014/15
г.
лицето, в чиято полза е учр ПН., ще придобие собст върху надстроеното и няма да има ОЧ е
абсурдно. Липсата на съгласие въобще япречи на възн на ЕС.
Собственикът на сградата/на отделни обекти в нея може да иска премахване на
надстроеното – това става чрез осъдителен негаторен иск, но той ще трябва да доказва, че
надстроеното пречи на използването на отделните части на сгрдата.
Според ЗС надстроените обекти трябва да се обхванат от ЕС. Но от друга страна, ще се
накърни ПСобственост на собственика на сградата, тъй като той ще бъде лишен от ИЧ.
Чл.21(2) ЗЗД – 3ти лица(това са останалите собственици) и договорът, с който се
учредява ПН – само ако законът изрично предвижда той да поражда действие за тях.
Съгласието на собственикът на сградата е кондицио юрис, няма валидно възникнало
ПН. Приращение – а титулярът на ПН ще е добросъвестен подобрител – Орсов.
Когато собственикът на сградата даде съгласие, но собственикът на земята не учредява
ПН – ПН въобще НЕ възниква, защото главното съгласие е на собственика на терена.
Лицето, в чиято полза е дадено съгласието/ респективно етажните собственици няма да
придобие ИЧ, тъй като собствеността върху идеалните части е акцесорна. Щом надстроенто не
става собственост на надстроителя, то той няма да стане носител и на ИЧ. Надстроеното ще
стане собственост на собственика на сгрдата. Собственикът трябва да даде ново съгласие, но на
собст на терена.
Когато се разминава обема на 2те съгласия,въобще липсва съгласие, тъй съгласието на
собственика на сградата(условие за ИЧ) се дава с оглед на конкретно учредено ПН и щом това
съгласие не съответства на обема на НП, то то не е валидно дадено.
Със съгл си собст на сгр изразява волята си за конкр ПН – той не може да променя
съдържанието на това право. За собст на сгр има 2 алтернативи – или дава съгласие за
придобиване на ИЧ(с оглед на обема на реализираното ПН) или въобще да даде съгласие.
Подобо на мнимопредставлявания: той не може да даде съгласие да се породят само част от
пр последици или само в определен обем: или потвърждава изцяло.
ПП е възможност за извършване на нов строеж до сградата с оглед на ПУП или виза за
проетиране. Вкл пр да се пристрои/ да се придобие в собст простроеното/ да се ползва земята/
да се ползват общите части на същ пристройка. ПП се учр от собст на земята в полза на … или
на 3то лице – чл.183 ЗУТ.
Дали е възм когато се учр ПП да НЕ възникне ЕС? Когато до пристроенето има самост
достъп и пристроеннто има самост покрив. Обща ще е само стената – сгрда-близнак. Не
формира ЕС.
Относно учредяването, обема, прехвърлянето ПП важат правилата за ПН. Трябва да се
имат предвид законовите изисквания за отстояния.
Право на ползване – понятие, уредба, обекти, субекти

ПП е термин с няколко значения: както ВП на ползване, така и правомощието ползване
от триата на всяко ВП(Псобственост); право, к възниква на обл основание, по силата на което се
предоставя вещ за временно ползване(напр под наем), по силата на зеам за послужване,
аренда, концесия, които са все облигационни права на ползване; За отстъпване/предоставяне
на ползване – чл.56 СК(пак не се касае за ограничено ВП на ползване).
Уредбата на ВП на ползване е пръсната – чл.56-65 ЗС. ЧЛ. 56-60 ЗДС, чл.39–60 ЗОС; чл.67 от
ППЗДС; чл.26 ЗСПЗЗ. Често срещана клауза в Д за издръжка и гледане е запазването на ПП на
отчуждителя на опр части или на целия имот пожизнено. Ако собст желае, той може да бъден
издържан и гледан в същия обект.
Обекти: няколко режима – какъв е обектът на ПП?
1. Общ режим – чл.56
2014/15
г.
2. Специален – върху Д или общ имоти – чл.56/39
3. Чл.26 ЗСПЗЗ
Чл. 26. Министърът на земеделието и храните или оправомощени от него лица и
общинските съвети могат да предоставят на гражданите безвъзмездно правото на
ползуване от държавния или общинския поземлен фонд върху слабопродуктивни земи
и върху земи в обезлюдени райони, определени от Министерския съвет. Лицата,
обработвали предоставената им земя повече от десет години, могат да придобият
безвъзмездно правото на собственост по решение на общинския съвет, а когато се
придобива правото на собственост върху земя от държавния поземлен фонд - със
заповед на министъра на земеделието и храните.
Субекти: поначало ФЛ, за които ползването има личен характер, срочно е и се прекратява
със смъртта(може и да е точно определен срок). ФЛ са универсални субекти на ПП, субекти
могат да са и ЮЛ – чл.59(2) ЗС – с прекр на ЮЛ се прекр и ПП – формулата, която е оспорима,
тъй като пректаяването НЕ озн изгубване на неговото имущество, но не и изчезването на
самото …. Само граждани …. От Д поземлен фонд, което е безвъзмездно докато същ възм за
учр на ПП върху Д или О земя частна собст, но това НЕ е безвъзмездно и не по този ред.
2 групи ПО
1. Във връзка с учредяване ПП: налице в най-честата Х – когато собственика на терена
учредява с НА ПП в полза на едно лице(ФЮЛ), но отделен вид ПО възниква между
собственика и ползвателя, когато ползвателят придобива по давност.
2. Във връзка с упражняване ПП: могат да се разпределят в няколко отделни групи, като
при ограничените ВП(каквото е ВП на ползване) за разлика от отношенията между
съсонбст(не е по вертикала, а по-скоро разпределяне отделни части от обема на трите
правомощия), в тези отношения се наблюдава разпределние на правомощията между
голия собственик и ползвателя. Носителят на обеременената собс се намира във връзка
с всички останали лица – важи ПП запрет да не се засяга правото на собственост.
Условно казаното Вещно З е да не се препятства Псобст. Не е облигационно отношение,
а ПП забрана, която няма до наруш и характер на ГП задължение. Независимо че ПП е
най-широко по обем от ограничените ВП( ), у собственикът все пак остава една част от
правомощието, които е имал преди възникване на ПП. Макар ползвателят да
придобива ФВ върху вещта, то той е квазивладелец(владее само в обема на
ограниченото ВП). Фактът, че се придобива ограничено ВП на ползавне, той не владее
цялата вещ, а владее само своето ограничено ВП. Той е държател на цялата вещ, но е
владелец само на своята част. Собственикът номинално запазва владението, но на
практика ползвателят владее(собственикът владее чрез държателя). Обратно:
правомощието ползване се дава с оглед на конкретното предназначение на вещта –
може да е упомената в Учредителния акт или обичайно прието. Възможността, която
запазва собственика да промени предназначението, е право на разпореждане с вещта,
което може да прекрати ПП. Тази промяна обаче НЕ е ползване, а израз на
разпоредително правомощие, което остава у собственика на вещта. Същото важи и за
същественото засягане на субстанцията на вещта – ПП се прекратява. Аргумент, че тези
възможности да се промени предназначението/ да се засегне субстанцията – чл.59
ЗС(възможност собственика да иска с конститутивен иск прекратяване ПП срещу
ползвателя, когато …виж.) Правомощието П чрез извличане на полезните свойства на
вещта(служене) и плодопридобиването принадлежи единствено на ползвателя. Като
носител на ограничени ВП върху чужда вещ притежава повечето от правомощията,
включени в триадата.
ПП като ограничено ВП
2014/15
г.
Правомощието Ползване като част от триадата: центърът на Субективното ВП на
ползване. Ползвателят притежава правомощието владение, но на огр ВП – то е предпоставка за
упражняване на главното правомощие на ползвателя да си служи с вещта( да извлича
полезните ѝ свойства) и да придобива плодовете). Възможността да се придобиват плодовете,
вкл в съдържаниео на това ВП, е изкл от второто приращение по чл.93. Това е втората Х, която е
изключена от 93(друг е чл.71 ЗС: плодовете до предявяване на ревандикацията принадлежат
на самия добросъвестен владелец. Ползвателят може да сключва наеми, които се прекратяват
с края на стопанската година. Фактът, че извлича плодове – може да сключва договори за наем.
Голият собственик очевидно не може, тъй като ще лиши от съдържание ограниченото ВП. Това
придобиване на плодовете е производен придобивен способ – изрично в чл.56 ЗС, така и по чл.
60 – отдава под наем. СП също схваща плодоприбирането като реализиране на правомощието
ползване на титулята на ограниченото ВП на ползване. Съгласно ТР 91/74 ОСГК действията на
ОУ са всички онези по …. Съгласно може да отдава под наем… Правото на ползвателя е да
получи обезщетение, ако вещта бъде отчуждена и той не може да упражнява ПП. Ако е за Д
нужди…
Чл.50(4)
Разпоредителни действия като ипотекиране, отчуждаване(приживе или postmortem) ВП
на ползване – чл.56(2) изключва само отчуждаването на ПП и доколкото той съдържа
изключителна норма не би могъл да се тълува разширително. Други отчуждителни действия са
мислими. Разпоредителното правомощие е разпределено между голия собственик и
ползвателя. Възможно е ползвателят да отдава имота под наем, дори за срок, по-дълъг от 3г.
Това НЕ е действие по рапореждане – фактът, че на ползвателя е разрешено да отдава под
наем, то може да се приеме, че той притежава разпоредителното рапореждане.?? Учредяване
на ипотека (ако е върху чужда вещ е Н – чл.167) – недопустимо разпореждане, тъй като може
да се стигне до изнасяне на публична продан – по искане на ползвателя? ПП не трябва да
надхвърля Освен тях може да избършва действия по извличане на полезните свойства на
вещта. Ползвателят очевидно има З – чл.57 и 58 ЗС.
1. Задължения при учредяване ПП(ако има учредителен акт): чл.57(2) – опис при
предаване на имота(процесуалноправен.)
Не се казва в чия тежест е съставянето на описа. При несъставяне – оборването на
презумпцията, че имотът му е предаден в добро състоние, лежи върху ползвателя, ерго… Да
разгледа вещта при предаването ѝ от собственика – З по чл.57(4) да застрахова вещта в полза
на собственика(нормата е диспозитивна: ползвателят може да застрахова в своя полза); З да
плаща разноските по употребата на вещта, като може чл.31(3) чл.72(2); разноки за данъци и
такси; чл.58 да съобщава на собственика за всяко посегателство върху вещта. Като титуляр на
ОВП има право да се брани с исковете на собственост, но може да ползва и този способ!
Отговорността на ползвателя за вреди – 57(1) трябва да бъде добър стопанин; З за връщане на
вещта: дължи да върне и плодовете след изтичане на срока или сред прекратяването му.
2. През времетраенто на ползването
3. При прекратяване на ПП
ПС – ПП е акцесорно!!
Райка
Сервитутът – родова категория ограничени ВП. Буквален превод – служещи права. Още
от римско време са вещни права върху чужда вещ и са учредявани в полза на собственика на
определен недвижим имот или на определно лице. Сервитутът е ВП, което дава непосрествено
правно господство върху чуждата вещ, така че титулярът на сервитута да може да въздейства
2014/15
г.
пряко върху вещта. Собственикът не вещта не е длъжен за нищо друго освен да търпи това
въздействие върху вещта му. Пасивно поведение – да не пречи.
Същност и съдържание на сервитутните права
1. Сервитутните права имат за обект недвижими имоти. Чл.55 говори общо за ВП върху
чужда вещ(тълкува се стеснително – може да се реализира само върху недвижим
имот). Необходимо е съществуването на 2 недвижими имота – господстващ и служещ.
Служещ имот е този, който е обременен с ограничено ВП, а господстващ = този, в чиято
полза е учреден сервитутът. Поземленият сервитут е връзка между 2 имота независима
от собствениците им, изразяваща се в взаимозависимост и служене.
2. Имотът трябва да съществува, т.е. не може да се учредява върху бъдещ имот. И двата
имота трябва да са реално съществуващи и да принадлежат на различни лица и не е
необходимо да са съседни. От общата маса недвижими имоти трябва да се изключат
или ДОС. Изключение чл.7(2) ЗОС.
3. Необходимо е обективно имотите да се намират в такава зависимост, че единият не би
могъл да се използва пълноценно според своето предназначение, без да се
обременява другия и без да се ограничават правата на собственика на служещия имот.
Според чл.103 Закона за водите поземленият сервитут е тежестта, наложена върху един
недвижим имот, наречен служещ, в полза на друг, който принадлежи на друг собственик.
Самото сервитутно право е ВП, пореди което има действие спрямо всички лица, които са
длъжни да се въздържат от всякакви действия, с които биха могли да ограничат или да
възпрепятстват упражняването му от страна на собственика на господстващия имот. Носителят
на сервитутното право е собственикът на господстващия имот. Ако се смени собственикът на
служещия имот, новият собственик също ще трябва да търпи ограниченията, произтичащи от
сервитутното право.
Чл. 103. (1) Поземленият сервитут е тежестта, наложена върху един недвижим имот,
наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който
принадлежи на друг собственик.
(2) Поземленият сервитут произтича от закона или от правна сделка.

(3) Поземлен сервитут може да се придобива по давност чрез 10-годишно упражняване.
Ако бъде разделен служещият имот, сервитутът остава да тежи върху целия имот, върху
всяка част от него освен ако не е учреден за точно определено място – например:
преминаване през определена пътечка.
Сервитутът си остава неделимо право и при промяна собствеността на господстващия имот.
Ако върху този имот възнекне съсобственост, всеки съсобственик ще може да упражнява
цялото сервитутно право.
Съдържанието на сервитута се изразява чрез правомощията на носителя на сервитутното
право. Собственикът на господстващия имот трябва да упражнява така тежестта, че тя да се
отразява най-малко на служещия. Чл.106 ЗВ – виж. Чл. 106. При упражняване на сервитутите
се спазват следните правила:
1. промяната на собствеността на имота не прекратява действието на сервитутите нито по

отношение на господстващия, нито по отношение на служещия имот;
2. ако собственици на служещия имот са няколко лица, сервитут чрез правна сделка може
да се учредява само със съгласието на всички съсобственици;
3. отстъпеният сервитут чрез правна сделка е задължителен за правоприемниците на
собственика на служещия имот;
2014/15
г.
4. титулярят на сервитута е длъжен при извършване на необходимите действия за
упражняването му да причини възможно най-малкото неудобство за собственика на служещия
имот и да поеме необходимите за това разноски, освен ако не е уговорено друго;
5. сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на всяка част
от господстващия имот и тежат изцяло върху всяка част от служещия имот, дори ако имотите
бъдат разделени;
6. сервитутът може да се използва само за нуждите на господстващия имот;
7. собственикът на служещия имот няма право да премества сервитута;
8. сервитутите, учредени чрез правна сделка, се погасяват:
а) при обективна невъзможност за упражняването им;
б) при обединяване на двата имота в резултат на правна сделка;
в) след изтичане на срока на договора;
г) след неупражняване в срок 10 години.
Например при сервитът на преминаване, преминаването трябва да става през онази част
на имота, през която то е най-малко е неудобно за служещия имот, макар и пътят малко да се
удължава. Собственикът на служещия имот е ангажиран със задължение да НЕ противо действа
на наложения сервитут. В някои случаи обаче се предвижда З на собственика на служещия
имот: например сам да учреди сервитут върху него(чл.37 ЗОСИ - Чл. 37. Когато
селскостопанската земя се окаже без достъп вследствие на продажба, замяна, делба
или тя е предоставена за лично ползуване, продавачът, заменителят, съделителят
или предоставилият земята е длъжен да осигури достъп, без да има право на
обезщетение за вредите ). Когато следствие на продажба, замяна, селскостопанска земя се
окаже без достъп до обществен път, собстбеникът е длъжден да търпи сервитута без
обезщетение. За разлика от чл.36 ЗОСИ – пак се налага СП, но той ще може да получи
обезщетение.
Чл. 36. (1) Собственик или ползувател на селскостопанска земя, която няма изход на
обществен път, може да поиска от кмета на района или кметството по местонахождението на
имота да му разреши право на преминаване през съседните земи.
(2) Кметът на района или кметството възлага на комисия от длъжностни лица да определи
мястото за преминаване, като се спазва изискването да се причинява най-малка вреда на
служещата земя, а също така да определи размера на обезщетението за вредите, които се
причиняват на тази земя.
(3) За предоставеното право на преминаване и размера на обезщетението кметът на района
или кметството издава заповед, която може да се обжалва по реда на Гражданския
процесуален кодекс пред районния съд в 14-дневен срок от съобщението.
(4) Районният съд разглежда делото по същество и се произнася с решение, което не подлежи
на обжалване.
Границите на сервититута не се определят конкретно от закона, а конкретно за всяко право

и според нуждите за господстващия имот. Сервитутът не може да се противопостави на ПС.
Трябва да е необходимо с оглез нормалното използване на друг имот.
Сервитутите са сложни субективни ВП, чието съдържание се изразява в правомощията а
титуляра на СП. То включва в своя състав правомощието владение – чл.75 ЗС(вкл. върху
сервитут). СП вкл. правомощието ползване(различно от правото на ползване) – титулярът НЕ
извлича полезните свойства от чуждия имот, не си служи с него, не получава добивите от него,
а единствено е право да се въздейства върху служещия имот за пълноценно упражняване на
правомощието ползване върху господстващия.
Сервитутът дава право да се упражнява фактическа власт вурху чуждата вещ. Тя може да е
както чрез активни, така и в пасивно поведение.
Как се учредява сервитутното право?
1. Чрез договор или едностранна сделка – типично завет. Само в определени,
изключителни случаи актът подлежи на вписване.
2. АА(когато липсва съгласие между страните, се намесва администрацията);
2014/15
г.
3. СР – чл.19(3) ЗЗД.
Предпоставки за прекратяване на СП:
1. С изтичане на срока, за който то е определено;
2. С отпадане на интереса на собственика на господстващия имот;
3. Със съчетаването в едно на качествата на собственика и титуляра на сервитута;
4. Отказ от собственика на господстващия имот;
5. Изтичане на давност – чл.106 т.8. ЗВ;
Видове сервитути
Като особен вид ограничени ВП, се подчиняват на чл.55 ЗС, и макар да НЕ са изрично
изброени там съществуват само доколкото и съсъ съдържанието, което е посочено в
предвиждащия ги нормативен акт. Така чл.35 ЗОСИ, чл.190-194 ЗУТ, чл.106-107 и чл.112-115 ЗВ;
чл.64-68 ЗЕнергетиката – законодателят изрично очертава правният режим на СП, чието
учредяване допуска. Българското законодателство познава единствено законовоопределните
поземлени сервитути. Личните сервитути като плодоползване, обитаване, потребление НЕ
могат да се очертават валидно( нямат характер на ограничени ВП, а СА облигационни
договорености). Марков – квазилични сервитути: по ЗЕС, ЗЕ(такива, които се учредяват в
обществена полза).
Чл. 35. ЗОСИ(1) Забранено е да се преминава през чужди земи, засадени със
селскостопански култури, трайни и цветни насаждения, освен при установено право на
преминаване.
(2) Прокарването на инсталации и съоръжения през чужди селскостопански земи се допуска

само когато това се извършва по законоустановения ред и при пълно обезщетяване на
причинените вреди.
Чл. 190. (1) Когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани
поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити,
общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.
(2) При нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и
селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове,
както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план.
(3) Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния
устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания.
Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и
постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.
(4) Собствеността върху частите от поземлени имоти, заети за временни пътища, се запазва.
Временни пътища се използват до откриване на новите улици съгласно подробния устройствен
план.
(5) Когато няма друга техническа възможност, временни пътища се прокарват и за да се
осигури достъп до законно разрешени строежи извън границите на урбанизираните територии
до разрешаване ползването на строежите, заедно с предвидените за тях постоянни пътища.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Временни пътища се прокарват въз основа на писмен
договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на
подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината.
(7) Временни пътища при бедствия, аварии и катастрофи се прокарват въз основа на заповед,
издадена от компетентни органи, определени със специален закон.
Чл. 191. (1) Обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарването на

временни пътища, са за сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват
от временните пътища.
(2) Обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за временни пътища, се
определя за съответната година и се изплаща на равни месечни вноски. Обезщетението за
подобренията, които се унищожават във връзка с временните пътища, се изплаща в брой
преди заемане на поземлените имоти.
2014/15
г.
(3) Обезщетенията за временни пътища при бедствия, аварии и катастрофи се извършват по
реда на специален закон.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Размерът на обезщетенията се определя по реда на чл. 210.
Раздел II.
Преминаване през чужди поземлени имоти. Прокарване на отклонения
от мрежи и съоръжения през чужди недвижими имоти
Чл. 192. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Право на преминаване през чужд поземлен имот се
учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите.
(2) Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго

техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през
чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината.
(3) Правото на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява,
когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на
областния управител, съответно със заповед на кмета на общината.
(4) С правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на
поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените
имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е
изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от
28.11.2014 г.) Влошаване в условията за застрояване и ползване на държавни или общински
поземлени имоти при учредяване право на преминаване към други имоти може да се допусне
по изключение, поради липса на друга техническа възможност или когато друго техническо
решение е явно икономически нецелесъобразно, с разрешение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството - за държавните поземлени имоти, съответно с решение на
общинския съвет - за общинските поземлени имоти.
(6) Цената на правото на преминаване по ал. 2 и 3 се определя по реда на чл. 210 и се
заплаща преди издаване на заповедите по ал. 2 и 3.
(7) Договорът по ал. 1 и заповедта по ал. 2 се вписват в имотния регистър по партидата на
поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване, и по партидата на
поземления имот, върху който е учредено правото на преминаване.
(8) Заповедта по ал. 3 се вписва в имотния регистър по партидата на поземления имот, който
се обслужва от учреденото право на преминаване, по партидата на държавния или на
общинския поземлен имот, върху който е учредено правото на преминаване, и в акта за
държавна или за общинска собственост.
Ads by InfoAd Options
Чл. 193. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Правото на прокарване на отклонения от общи
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен
договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите.
(2) С договора по ал. 1 се придобива правото да се изгради и придобие собствеността върху
отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура в чуждия имот.
(3) Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго
техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се
учредява със заповед на кмета на общината.
(4) Правото да се прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго
техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния
управител, съответно със заповед на кмета на общината.
(5) С прокарването на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да
се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат
разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между
собствениците с договора по ал. 1.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от
28.11.2014 г.) Влошаване в условията за застрояване и ползване на държавни или общински
поземлени имоти поради прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на
2014/15
г.
техническата инфраструктура към други имоти може да се допусне по изключение, поради
липса на друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, с разрешение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството - за държавните поземлени имоти, съответно с решение на общинския
съвет - за общинските поземлени имоти.
(7) Разрешение за строеж на отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура се издава на титуляря на учреденото право по ал. 1, 3 и 4.
(8) Цената на учреденото право по ал. 3 и 4 се определя по реда на чл. 210 и се заплаща
преди издаване на заповедите по ал. 3 и 4.
(9) Договорът по ал. 1 и заповедта по ал. 3 се вписват в имотния регистър по партидата на
поземления имот, който се обслужва от учреденото право да се прокарат отклоненията от
общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и по партидата на поземления
имот, през който са прокарани отклоненията от общите мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура.
(10) Заповедта по ал. 4 се вписва в имотния регистър по партидата на поземления имот, който
се обслужва от учреденото право да се прокарат отклоненията от общи мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура, по партидата на държавния или на общинския поземлен
имот, през който са прокарани отклоненията от общите мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, и в акта за държавна или за общинска собственост.
(11) При бедствия, аварии и катастрофи отклонения от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура до отделни обекти могат да се прокарват временно - до
преодоляване на последствията от бедствието, аварията или катастрофата, през чужди
недвижими имоти въз основа на заповед, издадена от компетентни органи, определени със
специален закон. В този случай разрешение за строеж не се издава.
(12) За вредите по ал. 11 собствениците на засегнатите имоти се обезщетяват непосредствено
след овладяване на бедствието, аварията или катастрофата при условията и по реда на
специален закон.
Чл. 194. (1) Собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват

свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни,
строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията,
въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед
на началника на Дирекцията за национален строителен контрол.
(2) Собствениците на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за
извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и изпълнение на
комплексни геозащитни проекти (укрепване на свлачища, защита на речни и морски брегове
и други отводнителни и укрепителни работи). Изпълнението на дейностите и проектите се
извършва така, че да не засяга обектите на основното застрояване. Достъпът се осигурява със
заповед на органите по ал. 1, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
(3) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 2 достъпът до съответните недвижими
имоти се осигурява принудително по административен ред, а при необходимост - и със
съдействието на полицията.
(4) След завършване на работите по ал. 1 и 2 лицето, на което е осигурен достъп, е длъжно
веднага да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот във връзка с
изпълнението на работите. Ако повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащият се
обезщетява за причинените вреди.
(5) Определянето на размера на обезщетението се извършва по реда на чл. 210 и се изплаща
в едномесечен срок от влизането в сила на оценката.
ЗВ:
Право на водопрекарване
Чл. 112. (1) Всеки собственик е длъжен да даде право на водопрекарване през своя имот
на всички, които имат постоянна или временна нужда от това.
(2) Ако се налага изграждане на тръбопроводи или съоръжения за водопрекарване, се
определят сервитутни ивици с размер не по-голям от диаметъра на водопровода или размера на
съоръженията, увеличен с 60 см, върху който не се разрешават строежи и засаждане на трайни
насаждения.
2014/15
г.
(3) Правото на водопрекарване през чужд имот се учредява със споразумение на
собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде
постигнато - с акт на органа по чл. 52, ал. 1, т. 4 при спазване на процедурата на чл. 34 и 36 , без
да се постановява отчуждаване на засегнатия имот.
(4) Изпълнението на правата по акта на органа по чл. 52, ал. 1, т. 4 е допустимо само след
заплащане на определеното обезщетение.
Чл. 113. (1) Водопрекарването през чужд имот се осъществява по начин, съответстващ
на релефа, при отчитане на съществуващи сгради и трайни насаждения.
(2) Собственикът на господстващия имот, в случая по ал. 1, е длъжен да заплати цената на
земята, която ще се заеме, увеличена с една пета част, в допълнение към преките вреди и тези,
които произтичат от разделянето на земята, ако се прокарва повърхностно течение. За частта от
земята, която ще се заеме от събирането на изкопаните земни маси, се заплаща половината от
цената, увеличена с една пета.
Чл. 114. Ако не е уговорено друго, за правото на водопрекарване се спазват и следните

правила:
1. титулярят на правото на водопрекарване се задължава след изтичане на срока да
възстанови първоначалното положение в съответния имот;
2. ако е необходимо да се извършат нови работи или да се измени количеството на
протичащата вода поради изменение в разрешителното за водовземане, измененията по
отношение тежестта на служещия имот не могат да се направят преди заплащане на дължимата
сума за това;
3. собственикът на служещия имот има право да иска да се определи леглото на водата с
поставяне на постоянни граници за сметка на титуляря на сервитута; последният е длъжен да
изгради и необходимите съоръжения, ако собственикът на служещия имот няма свободен
достъп до имота си вследствие на водопрекарването.
Чл. 115. Собственикът, през имота на който преминават чужди води в резултат на
упражняване на сервитут, може да си служи с тях според изискванията на закона, като поема
припадащата се част от разноските за изграждане и поддържане на съоръженията, ако друго не
е уговорено.
Чл. 106. При упражняване на сервитутите се спазват следните правила:

1. промяната на собствеността на имота не прекратява действието на сервитутите нито по
отношение на господстващия, нито по отношение на служещия имот;
2. ако собственици на служещия имот са няколко лица, сервитут чрез правна сделка може
да се учредява само със съгласието на всички съсобственици;
3. отстъпеният сервитут чрез правна сделка е задължителен за правоприемниците на
собственика на служещия имот;
4. титулярят на сервитута е длъжен при извършване на необходимите действия за
упражняването му да причини възможно най-малкото неудобство за собственика на служещия
имот и да поеме необходимите за това разноски, освен ако не е уговорено друго;
5. сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на всяка част
от господстващия имот и тежат изцяло върху всяка част от служещия имот, дори ако имотите
бъдат разделени;
6. сервитутът може да се използва само за нуждите на господстващия имот;
7. собственикът на служещия имот няма право да премества сервитута;
8. сервитутите, учредени чрез правна сделка, се погасяват:
а) при обективна невъзможност за упражняването им;
б) при обединяване на двата имота в резултат на правна сделка;
в) след изтичане на срока на договора;
г) след неупражняване в срок 10 години.
2014/15
г.
Чл. 107. (1) Местната подсъдност на споровете по упражняване на сервитутите по тази

глава се определя от местонахождението на господстващия и служещия имот.
(2) Обезщетенията по тази глава се определят според текущите пазарни цени.
Делят се на 3 групи съобразно причината, от която са породени:

1. Законни – чл.104 ЗВ: „сервитутите, които са установени от закон, имат за предмет
обществена или частна полза“. Първите се отнасят до осигуряване на достъп за общо
ползване, например на водните обекти – публична собственост и на доизграждане на
необходимата за това инфраструтура, а вторите произтичат от положението на земите и
правото на преминаване и водопрекарване. Учредяват се по едностранно исакне на
собственика на господстващия имот независмо от волята на собственика на служещия
имот, когато са налице предвидените в закона предпоставки.
2. Създадени по волята на правните субекти: установяват се по силата на правна сделка, а
ако собственицте на служещия имот са няколко сервитут чрез правна сделка се
учредява само със съгласието на всички собственици.
3. Естествени сервитути(създават се съобразно естественото разположение на имотите,
то е предпоставка за възникването им). Според повечето автори това НЕ са сервитути, а
законни ограничения на собствеността, произтичащи от една правна възможност за
въздействие върху имот, основаваща се на ПС върху друг имот.
Съобразно предмета на сервитутите:
1. Положителни: активно положително действие, дават право на собственика на
господстващия имот да извършва действия върху служещия имот – да прекарва вода и
т.н.
2. Отрицателни: дават право на собственика на господтсващия имот да парализира
действията на собственика на служещия имот: от втория се изисква да НЕ ПРЕЧИ(да не
строи, да не извършва определени дейности).
Сервитутите се делят и на:
1. Прекъдвани: за упражняването им е наложително действие на ФЛ – да черпи вода.
2. Непрекъсвани: не е необходимо действие на ФЛ – сервитут на изглед, да не строи в
имота, да не се стрпо по определен начин;
С оглед наличието или не видими признаци:
1. Видими: в един от двата имота трябва да съществуват видими дадености или признаци
за наличието на сервитут – водопровод, вада, прозорец на определено отстояние;
2. Невидими: няма никакви видими признаци за наличието на сервитут – право на
преминаване, задължението да не строи. Ако водопровът е подземен, пак е видим.?
Право на преминаване
Според чл. 35 ЗОСИ (1) Забранено е да се преминава през чужди земи, засадени със
селскостопански култури, трайни и цветни насаждения, освен при установено право на
преминаване. (2) Прокарването на инсталации и съоръжения през чужди селскостопански
земи се допуска само когато това се извършва по законоустановения ред и при пълно
обезщетяване на причинените вреди.
Собственик или ползвател на селскотопанска земя, която няма изход на обществен път може
да поиска от кмета на района или кметството по местонахождение на имота, да му учреди
право на преминване през съседните земи тогава когато липсва съгласие на собственика на
2014/15
г.
служещия имот(чл.36 и чл.37 ЗОСИ - Чл. 36. (1) Собственик или ползувател на
селскостопанска земя, която няма изход на обществен път, може да поиска от кмета на района
или кметството по местонахождението на имота да му разреши право на преминаване през
съседните земи.
(2) Кметът на района или кметството възлага на комисия от длъжностни лица да определи
мястото за преминаване, като се спазва изискването да се причинява най-малка вреда на
служещата земя, а също така да определи размера на обезщетението за вредите, които се
причиняват на тази земя.
(3) За предоставеното право на преминаване и размера на обезщетението кметът на района
или кметството издава заповед, която може да се обжалва по реда на Гражданския
процесуален кодекс пред районния съд в 14-дневен срок от съобщението.
(4) Районният съд разглежда делото по същество и се произнася с решение, което не подлежи
на обжалване.
Чл. 37. Когато селскостопанската земя се окаже без достъп вследствие на продажба, замяна,
делба или тя е предоставена за лично ползуване, продавачът, заменителят, съделителят или
предоставилият земята е длъжен да осигури достъп, без да има право на обезщетение за
вредите.
Кметът на райна или кметството възлага на комисия от длъжностни лица- експерти да

определи мястото на преминаване, като да се спазва изискването да се причинява най-малко
вреда на служещата земя. А така също Комисията да определи размера на обезщетението за
вредите, които се причиняват на тази земя. ПнаП се учредява въз основа на заповед на кмета
на общината и може да се обжалва по реда на ГПК. Когато селскостопансктата земя се окже без
достъп следствие на продажба, замяна, делба или е предоставена за лично ползване.
Титулярът е длъжен да осигури достъп без да има право на обезщетенние. Извън ЗОСИ ПнаП е
уредено в чл.192 ЗУТ - то се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а
когато НЕ е постигнато съгласие – със заповед на кмета на общината след заплащане на
определена по реда на чл. 210 ЗУТ - Чл. 210. (1) Изготвянето на оценки и определянето на
размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се
извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината.
(2) Кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица
определянето на обезщетения или оценка от комисията.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) Решението на комисията се съобщава
на страните по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Те могат да го обжалват по
реда на чл. 215, ал. 1.
(4) Сумата на обезщетението по влязлата в сила оценка се внася по сметка в търговска банка
и се изплаща на правоимащите по нареждане на кмета на общината или на упълномощено от
него длъжностно лице.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) Лицето, което иска да се ползва от
оценката, преди да е влязло в сила решението на комисията, трябва да внесе в банката на
името на правоимащия сума, равна на определеното обезщетение. Внасянето на сумата има
действие по отношение на правоимащия от деня на съобщението по реда
на Административнопроцесуалния кодекс, направено от общината. Внесената сума се изплаща
на правоимащия по нареждане на кмета на общината. Правоимащите трябва да бъдат
обезщетени напълно за разликата в едномесечен срок от влизането в сила на оценката.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г., изм. -
ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) При отказ или забава да се изплати сумата по
влязлото в сила решение по ал. 3 заинтересуваната страна може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
(7) Върху сумата на неизплатеното обезщетение се дължат законните лихви от деня на
изтичане на срока за плащане.
2014/15
г.
С ПнаП НЕ могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се
препятства установеният начин на трайно използване на поземлните имоти и да се засягат
строежи или съществуващи сгради освен при изрична договорна отговорност.
Право на водопрекарване
Чл.112 ЗВ(виж) – с договор без изискване за форма и без изискване за вписването му.
Чл. 52(1) т.3 ЗВ – при липса на съгласие това право възниква с акт на Директора на басейновата
дирекция. 3 случая, при които собственикът на недвижимия имот има право да иска да се
учреди сервитут на прекарване на вода през чужд имот.
1. Когато водата е потребна за нуждите на живота, за земеделски или индустриални
нужди.
2. Когато иска да изведе от имота си излишната част от водата, която е довел в него за
нуждите на живота или за земеделски или индустриални нужди.
3. Собственикът иска да изведе от имота си водата, която естествено се намира там, за да
го подобри чрез пресушаването му.
За 1., 2. и 3. - Необходимо е собственикът да не може да доведе/изведе водата от своите
имоти освен с много големи разноски и затруднения.
Собственикът, който иска да учреди сервитута, да има право да разполага с водата, която
иска да преведе през чуждите имоти.
Сервитутът на водопрекарване се учредява със обезщетение, което собственикът на
господстващия на господстващия имот, е длъжен да даде на собстгвеника на служещия.
Учредяване на сервитути върху гори и водни площи: с изменението на ЗГ е създадена

възможност за учредяване на сервитути върху горския фонд – частна, ДОС. Те се учредяват за
въдушни електропроводи, телефонни, телеграфни и други радио-съобщителни линии, за
подземни водопроводи, канализация, кабели, за търсене и проучване на подземните богатста
по З за подземните богатства и други. Учредяването започва по инициатива на
заинтересованото лице(ТД), което подава заявлние до ДАГ(скица на трасето, схема, които
доказват, че трябва да се учреди сервитут). Директорът на ДАГ дава становище – ако то е +,
министърът на земеделието и горите издава заповед, с която се учредява сервитут. Ако
правото е за над 100 дка, изисква се Р на МС по предложение на ДАГ(заплаща се цена от ТД).
Със ЗЕ се уреждат условно казано енергийни сервитути, те се учредяват в полза на енергийните
предприятия за изграждане на енергийни обекти, газопроводи и пр. и тяхното поддържане.
Енергийните сервитути не са типични поземлени сервитути, т.к. трудно може да се определи
господстващия имот. Те се учредяват по-скоро, за да улеснят извършването на определна
търговска дейност от енергийни и водни предприятия и така се доближават до личните
сервитути.
Русчев
Защита на ПС и ОВП
ПС като СМП дава на титуляра си за пълна фактичекса и юридическа власт върху вещта по
по-ограничен начин, но от същия вид като ОВП(те са абсолютни ВП), което противопоставяне
предполага ефективна форма на защита.
Неприкосновеността на ЧС – чл.17 КРБ. НК – състави за защита на собствеността, вкл.
посегателството върху чужди вещи. Законодателството предвижда защита на ПС и ОВП от гл.т.
на типа на нарушението и на интензитета на нарушението. ПС като комплексен правен резим
се защитава не само от ВП закони, но и от други правни отрасли. С оглед на критерия за защита
2014/15
г.
тя е съдебна(наказателна, облигационна, вещна)/извънсъдебна(адм). Извънсъдебната може да
се изрази и като самопомощ.
Самопомощта: чл.12 и 13 НК. Чл.12 – неизбежна отбрана: универсално средство за
самопомощ. Защита на владението – неизбежната отбрана по чл.12(причиняване на вреди на
нападетеля в рамките на необходимото за отблъскбане на нападателя – например: отнемане
на вещта. Чл.13- крайна необходимост(както на свои, така и на чужди имуществени права). КН
е непосредствена опастност, която дееца не може да избегне по друг начин: няма изискване
опастността да е причинена от човешко поведение, умилшлени действия или непредпазливи
такива. Във всички случаи при КН трябва да е налице: причинените вреди да са по-
млозначителни от предотвратените(причинените по малознаичтелни при предотвратяване на
по-значимите не са неправомерни). Чл.46(1) ЗЗД, (2) – поправяне на причинените вреди:
лицето, причинило опастността е известно, то носи отговорността, въпреки, че СП го 75г.
отговорността се възлга на онзи, който пряко е причинил вредите. Това разрешение е
справедливо при: лицето е собственик на спасеното имущество, предизвикало го или… ТП 4/75
обезщетението за вреди се дължи от причинителя на това състояние или от собственика на
вещта. В останалите случаи се възлага на този, чийто по-ценни блага са били спасени – чл.13(1)
НК. Ако действащия е собственик на вещ, той понася и по-малкото.
Административноправна защита
1. Чл.80 ЗДС/чл.65 ЗОС(виж): тази адм защита се дава от АО и се дава не за коя да е
форма, а само за ДОС. Не е необходимо да се води процес по чл.80 – лицето, което
счита, че е извадено неправомерно, трябва да доказва, че не влиза в Х на чл.80
Достатъчна е преценката на областния управител – обжалва се по АПК, но не спира
изпълнението, ако съдът изрично не постанови това. Целта на производството по чл.80
е да промени фактическото състояние, така че док тежест да падне върху отстранения
владелец/държател. Възможността за придобиване на владението е дадена на Д,
общините, в случаите по ЗСПЗЗ и на възстановените собственици – обл управител
излиза със заповед, че собствеността/владението принадлежи на Д(също исковете по
чл.14 ЗСПЗЗ – Заповед на Общинската служба по земеделие и гори, акт, който е
стабилен, докато не се опровергае; Презумпция за правомерност на действията на АО;
въпреки че има спор за материално право, владението е признато на Д, О, а в случаите
на възстановен собственик, претендентът трябва да предяви иск за собственост).
Общински имот, който се владее или държи без основание /отпаднало основание -
заповед на кмета. Отново се обжалва по АПК, не спира изпълнение освен ако съдът
постанови друго. Съдействие на О на местната полиция.
2. Чл. 34 ЗСПЗЗ ; чл.20 ЗВСГФ – предоставят се на собствениците по административен ред
от кмета на общината. Боянов – към административната защита се отнасят чл.214а ЗУТ.
Чл. 34. (Нов - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 10
от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2012 г.) По искане на собствениците или на
ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на
собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на
имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на
собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За
установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от
Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му
териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по
местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и
кадастър.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта на кмета, както и
отказът му да издаде такава заповед подлежат на обжалване по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на
заповедта, освен ако съдът разпореди друго.
2014/15
г.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Заповедта на кмета се
изпълнява по административен ред със съдействието на органите на Министерството
на вътрешните работи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Земите от общинския
поземлен фонд се изземват от лицата, които ги ползват без правно основание, по реда
на чл. 65 от Закона за общинската собственост.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Лицата, отстранени от ползването на
имота по този ред, нямат право на обезщетение.
(6) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009
г., в сила от 01.01.2010 г.) В тридневен срок от датата на издаване на заповедта по
ал. 1 ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе
по банкова сметка за чужди средства на общината сума, представляваща трикратния
размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през
предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се спира
изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в тридневен срок
от кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс за правото им
да получат депозираната сума. В случай, че в 10-дневен срок от получаване на
уведомлението правоимащите лица изразят писмено съгласие за получаване на
депозираната сума, издадената заповед се отменя от кмета на общината. При липса на
изрично писмено съгласие издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение.
3. (7) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Условията по ал. 6 се посочват в заповедта по ал. 1.
4. (8) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2009 г.) В случаите на неправомерно ползване на земи от
държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областната
дирекция "Земеделие". Сумите по ал. 6 се превеждат по сметка на Министерството на
земеделието и храните.
5. (9) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) В случаите по ал. 4 сумите по ал. 6 се внасят в
бюджета на общината.
Чл. 214а. ЗУТ (1) В 7-дневен срок от получаване на жалбата административният орган
може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорен индивидуален административен акт за
одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за
инвестиционна инициатива, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е
отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни.
(2) Индивидуалните административни актове по ал. 1 се съобщават и подлежат на обжалване
по реда, предвиден за съобщаване и обжалване на индивидуалния административен акт,
който се оттегля или отменя.
По-честа е съдебната защита на ПС(наказателна, облигационна и вещноправна защита).

Наказатена: съдебна и се изразява в налагане на наказания за престъпленията в гл.5 по
особената част на НК: криминализира деянията за престъпнп придобиване на вещи: кражба,
грабеж, длъжностно присвояване, намиране на чужда вещ и несъобщаване за това, намиране
на съкровище. Друга група: състави, при които придобиването на вещта е правомерно, но по-
нататъшните (без)действия представляват обществена опастност. Придобиване на
фактическата власт е правомерно, но след това не е – обсебване. Това са престъпления на
престъпно използване – застрахователна измама…. Чл.218б НК някои състави на кражба, вещно
укривателство, които са маловажни(до 2 работни заплати) се санкционират по чл.78а(адм ред)
Облигационноправна защита: защитава се облигационно вземане, чрез облигационни
искове се стига до този резултат, както ако бяха предявени искове за собственост: вещни -
петиторни, или иска на наемодателя, който претендира искане на вещта след прекратяване на
договора, искане на влогодателя и т.н. Исковете са дадени на страните и могат да се насочват
само срещу страната по ОО – може да НЕ е собственик(наемател може да преотдаде под наем
цялата вещ или част от нея – има иск срещу пренаемателя, защото активната легитимация не е
на правото на ищеца: ищецът не е необходимо да е собственик. Р 113/2009 2-ро Търговско
отделение() по чл.290 ЗЗД. Отделно от искът по чл.233(1) ЗЗД – облигационни претенции за
предаване на вещи – при заема. Дали наличието на по-леката форма на защита, какъвто е обл
2014/15
г.
иск, ще доведе до недопустимост на вещния иск? – лице, което предоставя под наем и срокът
на договора е изтекъл. Дали неизпълнението на дог З да се предяви ревандикационен иск –
това са 2 самостоятелни претенции(конкуренция на притезания). Ако едно лице е собственик и
наемодател не може да му се откаже правото да се брани и чрез двата иска. Резултатът е
еднакъв(връщане на фактическата власт). Кредитор, който си иска вещта от длъжника, и
собственик, който иска… Ако е на основание договор – 5г. давност. Собственически иск – няма.
След погасяване на обл иск – може да се предяви вещен.
Вещноправна защита: вид и интензитет на нарушението
Идеята до 2013г. – когато нарушението е станало интензивно и не свежда до простото
оспорване на ПС, когато се е превърнало в отнемане на вещта – онзи, чиято вещ е отнета, има
интерес да си служи с осъдителен иск за връщане на владението. Сега – дори владението да
ми е отнето, аз имам интерес да водя установителен иск за собственик(става ясно кой
собственик, но така НЕ може да се върне собствеността). ПС и ОВП могат да се засегнат и с
оспорването, че лицето, у което се намира владението, е собственик: вещта е у мен, но друго
лице претендира, че е собственик – УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК(няма спор за владение, а за това кой
е собственик).
Ако изцяло е отнето владението, отсрещната страна не ме допуска – осъдителният ми
иск е РЕВАНДИКАЦИОНЕН. Ако само се пречи на пълно упражняване на ПС – Негаторен (също
осъдителен);
Чл.124 ГПК – установителен
Чл.108 – ревандикационен;
Чл.109 – негаторен
Ако няма регулационен план – чл.109а ЗС(иск за установяване на граници).
Искове по ЗКИР ?
Специален исков ред за решаване на спорове в един минал етап – чл.14(4) ЗСПЗЗ: дали
имот внесен в ТКЗ; - (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) При спор за материално право
заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.
Петиторната защита се различава от посесорните искове – съдът не се интесеува от
права, а от 2 факта: налице ли е било владението у ищеца и отнето ли е то. Петиторните
защитават ВП – те се стремят и да премахнат едно фактическо състояние, но в полза на
правоимащия. Предпоставка за упражняване на петиторни искове: просто притежавам
правото. Основание за допустимост: просто притежавам правото. Основателност – дали
притежавам или не. Допустимост: твърдя, че съм собственик. Различието е в предмета на
исковете – при петиторните се твърди, че съм собственик или чрез отрицателен установителен
иск, че … не е собственик. Различие в сроковете – владение:6 месеца(преклузивни),
собственост – няма срок(ПС не се погасява по давност). Разлика има и по отношение на това, че
по чл.108 и чл.75 има ВЕЩЕН характер – противопоставими erga omnes. Може и друго лице да е
отнело владението, но аз предявявам към настоящия владелец. Чл. 76 – личен характер.
Ревандикационен иск(иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик):

свързан е със защита на правомощието владение. Това е основното правомощие в състава на
ПС. Наличието му дава право на собственика да ползва вещта и да се извличат полезните ѝ
свойства. Фактическите действия – също. Когато собственикът се лиши от факт власт, се
осуетява възможността да се упражнява ПС върху имота. Претендира се фактическата власт. ПС
се губи само ако друг го придобие или титулярът се откаже от него. Лишаването от
фактическата власт върху вещта – то пречи на собственика да си упр правомощията, включени в
ПС.
Приложно поле: макар да се легитимира само собственикът, и ОВП могат да се
защитават с този иск – и на суперфициара, и на ползвателя, и на лицето, което има сервитут.
2014/15
г.
Сервитутът се равандикира само доколкот има ревандикация на господстващия имот.
Ревандикационният иск може да се ползва и от съсобственик: особености. Ревандикацията е
универсален способ за защита – ВП ДОС, публична или частна - чл.2(2) ЗС. Като вещен иск,
искът по чл.108 не се изсрочва по давност/няма преклузивен срок. Крайната му цел е да
възстанови владението, НО за да може да се предяви е необходимо собственикът да док, че
вещта продължава да съществува в натура, ако се док, че тя не е във факт власт на лицето,
което отнело, то трябва… Ако вещта е погинала, ревандикацията се отхвърля = иск за
равностойност на вещта – чл.57(2) ЗЗД !!! РИ се води само за вещ, която съществува към
момента на предявяване на иска(бъдещи вещи – могат да са предмет на обл сделка, но не
може да е обект на вещноправнозащита). Такъв иск ще е преждевремнно заведен, едва със СР
по чл.108 съдът да обособи нови вещи: такива се обособяват само в хода на делбеното
производство – чл.201-204 ЗУТ?
Липса на правен интерес: ако ищецът НЕ твърди, че вещта не се намира у друго лице.
Исковата молба трябва да е основана на твърдение, ответникът владее. Правен интерес има и
съсобственик, но и лице, което има реално обособена част от имота. Н на дог, с който се
прехвърлят идеални части, които не са обособими в имота – невъзможен предмет.
Ревандикацията на идеално обособена част е възможна. Не е необходимо ищецът да твърди,
че ответникът е упражнявал владение към момента на упражняване на иска – може да е
минало владение, ако има последици(вреди) – такъв иск е негаторен…Владелчески иск на
собственика не изключва ревандикацията – преценка на собственика. Ако вече е заведен иск за
отнето владение, да се твърди от ищеца, че е собственик.
Страни по ревандикационния иск. Ищец – лице, което твърди, че (съ)собственик или
притежава ОВП върху вещта. Ищецът трябва само да твърди, че е собственик. Как се легитимра
собственик, ако обект на ревандикация са ЗЗ – Р на поземлената комисия(има конститутивно
действие!). Ако заявление е подадено, но процедурата НЕ е изчерпана, искът е недопустим, а
не неоснователен – Р 636/2010 ВКС.
Съсобственик срещу друг съсобственик: ревандикационен или негаторен !!
Установителен: някой НЕ е съсобственик: няма отнето владение. Р 172/2010 ВКС(след
прекратяване на брака СИО става обикновена съсобственост. Единият съпруг апортира в ЕОД.
Другият съпруг може да води иск срещу правоприемника, т.е. ЕОД-то.
Трето лице
Противоречива е СП: иск по чл.108 се води от съсобственик срещу 3-то лице какво
трябва да твърди съсобственика? СП правилно приема, че предметът на защита е ПС е целият
имот, идеална част от който принадлежи на този съсобственик. Ответникът ще бъде осъден не
само да въне правомощ владние върху иделаната част, но и върху целия имот.
Има ли СР сила спрямо неучаствалите в процеса съсобственици или не? Марков:
съсобственик чл.108 срещу 3-то лице, защото ако се уважи иска, се защитават интересите и на
останалите съсобствениците. За останалите съсобственици не се преклудира възможността за
предявяване на иск. Русчев: отношения между самите съсобственци: диференциацията в
правните последици не следва от СР: 1) И на съсосбтвеността: ако е един и същ за всички
съсобственици(СИО или наследници по закон) – идентично правно положение: необходимо
другарство(СР има еднакво значение за тях – уважен или отхвърлен по отношение на всички,
но НЕ се преклудира възможността за иск на другите – право да си защиатават ПС на друго
основание. Напротив: СР ще се разпростре само върху конкретния ЮФ: едното лице(примерно
надарения) предявява иск по чл.108 и съдът отхвърля, т.к. не може да си докаже ПС. Това НЕ
засяга правата на другите съсобственици – те си вадят активната легитимация(НЕ ОТ ДАРЕНИЕ,
а на други основания). Ако искът срещу 3-то лице(суперфициар в отношение с наследодателя) е
неоснователен, този факт е общ(макар и неблагоприятно) ще се прилага по отношение на
съсобствениците.
2014/15
г.
…
Чл. 14 (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) При спор за материално право
заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.
Тези 2 иска – установителни за ПС към един минал момент. Чл.14(4) ЗСПЗЗ –

установяване на ПС от титуляра към момента на образуване на земеделската
кооперация(ТКЗС). Характерно за този иск е, че се предявява от наследниците на бившия
собственик на имот срещу наследници на лицата, които също са заявили имота за
възстановяване пред общинската служба за земеделие и гори. Условие за допустимост – да
няма отказ на поземлената комисия за възстановяване имота на ищците. Чл.12(2) –
доказателствата са изброени са достаъчни(не е така). В исковото производство по чл.14(4)
чл.12(2) НЕ намира приложение(това е административно производство – чл.12(2) Правото на
собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на
трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за
членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на
рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена
собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства.
В рамките на исковото състезателно производство ПС се осъществява със всички
допустими по ГПК разпоредби. Петутумът на исковата молба – лицата, които са били
собственици към момента на образуване на ТКЗС. Ако лице е починало преди формиране на
ТКЗС – така предявен иска по отношение възстановяване правото на собственост е
неоснователен – моментът, към който се преценява ПС. Собственици очевидно ще са неговите
наследници. Другият иск по чл.53 ЗКИР не е установителен иск за факт(за грешка в
кадастралната основа), а е установителен иск за ПС към момента на влизане на съответния
регулационен иск. Имот, който е неправилно отразен, трябва да направи проверка дали е
погрешно заснет. Техническата служба трябва да направи корекции. Искът не се предявява
срещу общината, а срещу лицата, срещу които е възникнал правен спор за ПС. Това е иск, а не
обжалване на …. Общината е обвързана от иска и е длъжна да извърши поправката в плана.
Доказателствата за това как да бъде заснет задължително се провежда експертиза. Хлябът е
във вещите лица. Съдът съставя обоснован … за това кой регулационен план е приложен.
Само по този начин могат да се установят правата на страните и за това дали не е неправилно
заснет - ТР№3/1993 ОСГК.
Способи за придобиване и прекратяване на ВП. Видове придобивни способи.
Способите за придобиване и прекратяване са титули,с които ПН свързва възникване или

прекратяването на такива ВП. Тази законоустановеност следва и от чл.77 на ЗС, според ПС се
придобива чрез правна сделка, по давност или чрез други способи, установени в закона.
Придобиване на ограничени ВП върху чужда вещ(подобно) – не може страните да установяват
способи извън предвидените в закона. ЗС съдържа обща уредба на правните способи – не се
регламентират всички ЮФ. Уреждат се приращението, преработването, чл.78, давността,
присъединяването, както и правните сделки, но уредбата на договорите с вещно-
прехвърлително действие се уреждат в други закони. За разлика от многообразите на
придобните способи тези за изгубаване на ВП ? са изчерпателно посочени в чл.99 ЗС – когато се
придобие от друг и отказът от право(чл.100). Отказ от ВП върху недвижими имоти. Очертавайки
характеристиките на различните способи: първични и производни. Делението е с оглед
липста/наличието на правоприемство. Първично: ФС на придобиването на съответно ВП НЕ
включва изискването това право да съществува у друго лице – първично или когато СП никога
досега не е съществувало, защото не е съществувал обекта и другата част, когато едно лице се
2014/15
г.
легитимира като собственик, без да е необходимо да извежда правото си от друго лице.
Например: вещта може да е била обект на чуждо СП, няма значение кой е титуляр(особено
характерно при двата първични способа – чл.78 добросъвестно възмездно придобиване на
чужда движима вещ. Деривативно: ФС включва наличието на правото у друго лице – то
прехвърля правото си у приобретателя. Прехвърлянето не е елемент на деривативното
придобиване. Наследство – деривативно преминаване. Деривативното придобиване не
означава праводаване, може да е преминаване. Разбира се, че се стига до правоприемство: ако
праводателят е дарител, т.е. повечето от деривативнте способи е наличие на
воля(праводаване), наследство – преминаване(няма воля).
Според обема на прехвърляното право:
1. Конститутивна сукцесия: собственикът на едва вещ вади определени правомощия и
формира ново СП, което до този момент не е притежавал; Собственикът не губи
правото си, а се лишава от определени части: Пстроеж, ползване, сервитут;
2. Транслативна сукцесия(прехвърлително): правото се прехвърля във вида, в който е
притежавано. Ако се прехвърлят идеални части, има транслативна сукцесия: от
значение е не частта, която се прехвърля, а обемът на правомощията, които
преминават върху правоприемника.
Делението на способите на първични и оригинерни: чл.78 ЗС. Конкуренция между
първично и вторично придобиване. Поради лиспата на изискване правото да се притежава от
друго лице…. Първичен способ и когато сделката бъде унищожена, развалена, отменена, ако са
налице другите основания на придобивната сделка. Способи като чл.78 слагат край на
дяволското доказване. Конкуренция между придобивни способи: кой ще има приоритет въз
основа на различни правила. При давността – кой е владял непрекъснато през определен
период от време, НО и обема на владението. Ако едно лице учреди Пстроеж, владелецът не
владее в пълното – той няма в пълнота да придобие и ПС. При преработването е от значение
собствеността върху материала. Конкуренцията между деривативни способи също по различен
начин: ако е необходимо вписване( в общия случай) - от значение е факата дали праводателят
е собственик към момента на прехвърлянето. Противопоставимостта спрямо трети лица е до
вписването.
Общи и специални способи. Общи – за придобиване на вещи от всякакъв вид.
Специални: чл.78. Давността е общ(за недвижими имоти и движими вещи). Продажбата също
е общ. Дали да Д или общинска, или частна собственост – общ. Някои придобивни способи
включват във ФС установяване на владение. Покупко-продажба – владението не от значение
според ЗЗД – не влиза в основата на придобивния способ. Напротив: чл.78 ЗС – способ, основан
на владение, също придобивната давност. Независиещи от владението способи: приращение,
преработване, присъединяване. Тези способи следва да се отграничат и от онези способи,
които не се отнасяват до вещи. Дори когато се касае за способи, основани върху владение –
законът се интересува и от други предпоставки, а не само от владението.
Правила относно придобиването на ВП чрез правни сделки. Това е деривативен
придобивен способ, тъй като правото преминава върху приобретателя, доколкото е
съществувало върху праводателя: не е необходимо традиране. Чл.138 ФГК – фингира се
предаването на владението. В РП този принцип е непознат. Не е така при родовоопределените
вещи – дали сме в Х на отделен вещен догвор или простото предаване. Пречката е липса на
индивидуализация на вещта. Сред правните сделки могат да се посочат договори като
продажба, замяна, дарение, издръжка и гледане. Това договори, които могат да едно-или-
двустранни. Чрез едностранни сделки също могат да се прехвърлят ВП, но НЕ и да се
придобият: необходимо е приемане(наследство)!!! За да прехвърли правото, сделката трябва
да е действителна. Но не всяка валидна сделка прехвърля собственост. Чл.186 – сделката е
действителна, но може да се развали. Валидна е сделка, която има за обект чужда вещ, но
2014/15
г.
няма вещно-прехвърлително действие. Условие за валидност при ВП – определена форма,
установена в закона(форма за действителност). Чл.18 ЗЗД – НА и чл.18 ЗС – прехвърляне или
учредяване на ВП върху Д/общинска собственост - писмено. Чл.24 ЗЗД – само за
индивидуалноопределни вещи. Съществуват случаи, в които освен наличието на съгласие, ще
трябва да настъпят и други факти. Продажабта на бъдеща вещ е действителна – ще породи
облигационния ефект на договора, но няма да настъпи транслативния – няма обект. При
продажба на алтернативноопределени вещи се дължи всяка вещ, но с престирането на една от
тях, З се погасява. Простото съгласие не е достатъчно за придобиването на собствеността върху
всички вещи, а само тази, с която е изпълнено. Тук има опция. Добросъвестно владение –
предварителният договор дори предадено владение не е годно основание за ДВ.
Клауза за неотчуждаемост: когато такова З е поето, този пактум де нон цеденто се пита
въздейства ли върху валидността на сделката, ако това З се наруши. Самата клауза е допустима
с оглед чл.9 за договорната свобода – създава само облигационно действие и не влияе само
върху действителността на сделката. Чл.21 – само за страните(релативност).
Способи за придобиване
Чл. 78 е фигура, която НЕ е наследена от РП. Способът е уреден от ФГК в материята на
движимите вещи. Възможност да се придобиват ВП върху движими вещи, когато
добросъвестно се установи владение върху тези движими вещи – изключение от nemo dat quot
non habet. Няма значение на кого е било правото на собственост върху вещта. Тук възмездното
придобиване е само част от ФС – другите 3 елемента идавт да компенсират това, че
праводателят не е собственик. Правилото е предвидено при сделки с движими вещи, които са
неформални. Липсата на вписване не позволява на ориобретателя да извърши предварителна
проверка дали праводателят му е собственик. Липсва вписване, т.е. третите лица няма как да
придобият качеството собственик на този, от който искат да си купят. Владението е
единственият коректив. Чл.78 се опрадава с ускоряване оборота на движими вещи, защитата
на доверието, което гражданите имат, считайки владелеца за собственик. Сигурността на
оборота се гарантира като чл.78 е противоотроватана прекъсването на последователната
верига от сделки с девижими вещи. Твърди се, че чл.78 няма санкционен характер на
собственик, т.е. сделката между несобственика е купувача е от сделките, които упражняват
рефлексно действие върху чужд правен кръг. Чл. 78 няма санкционен характер – тук
собственикът не е виновен, че някой друг е продал вещта му. Чл. 78 не се прилага по
отношение на изгубени и откраднати вещи – този, който прехвърля, не може да стане
собственик – ако си я намерил и не си я предал в общината, която след 1 г. става собственик, не
ставаш собственик. При изобретеното от ФГК и чл. 24 ЗЗД възниква Х, когато сключвайки
договра вещта преминава и купувача, но тя продължава да се намира у продавача, който обаче
не я владее, а я държи. Не мога последващо да продам вещта на трето лице, има конфликт
между действителния собственик, придобил деривативно, и онзи, който е получил владението
от несобственик. Първият, на който прехвърля владее за мен, аз държа за него. Чл.78 –
владението решава проблема. Това право очевидно е възникнало като колизионно. Ако се
касаеше за продажба на недвижим имот- очевидно първият по време е по-силен по право.
Това е разминаване между правното и фактическото положение, тък като придобивам от
несобственик. По принцип този, който е згубил вещта, може да си я иска, от този, който се
намира владението. Ревандикационният иск ще се отхвърли, ако се докажат предпоставките на
чл. 78.
Приложно поле на правилото: тъй като чл.78 е изключение от принципа за
непридобиваемост a non domino – затова НЕ може да се тълува разширително: движими вещи,
разпореждане с недвижими имоти(НА) – чл.78/ чл.18 ЗС, както и извършването на вписвания в
2014/15
г.
публични регистри, възможност за всеки желаещ да придобие ОВП – кой е собственик на
вещта и да влезне в отношения с него.
За да намери приложение чл.78, не е достатъчно предметът на сделката да е движима
вещ, необходимо е да е предвидена форма за валидност: НА или писмена форма с нотариална
заверка на подписите – трябва да е предвидена от закона, а не от страните. Липсва изискване
за НА за прехвърлителна сделка с обект движима вещ – кораби. Чрез препращане – чл.10(2)
КМКП – НА за движими вещи. Като част от движимите вещи – писмена форма с Н заверка –
автомобили, които вече имат регистрация в страната – чл.144 ЗДП. Ако за няма форма за
валидност, всяка такава движими вещ, може да се придобие по реда на чл.78 – достатъчно е да
бъде индивидуалноопределена – най-късно настъпва с установяване на владението. Чл.78 –
спорна вещ/ вещ, върху която е наложен запор. Не е изключено да се придобие идеална част
от движима вещ – за частта, която прехвърля като несобственик, чл.78? на практика без
практическо значение е дали могат да се придобиват реални части от движими вещи – Право
на ползване – не е реална част и принадлежността при определена главна част(автомобил и
гума – отделни вещи – чл.78 може да настъпи за всяка от тях). Съставна вещ – обща
обособеност – отделните ѝ части нямат самостоятелно правно значение, те се подчиняват на
режима на цялата вещ. Ако съставна движима вещ се прехвърли от несобственик, може
приобретателят да приодбие собственост макар и от несобственик. За да се придобие
собственост върху движима вещ, тя трябва да е налична. Не може да е чужда вещ.
Самостоятелен правен обект няма. Друг вид движима вещ, която може да се придобие по чл.78
– ЦК на приносител/ движими вещи, които материализират определна облигационно право и
титулярството върху тях се доказва въз основа на владението – ЦК се прехвърля чрез
традиране. Достъчно е да се прехвърли във ФВ на друго лице – получателят на владението
става титуляр на ЦК. Трябва обаче ЦК да е издадена като такава на приносител. Прехвърляне
чрез бланково джиро не я прави на приностел – тя си остава на заповед. Ако владението на
предишния собственик е отнето, обезсилването става по чл.526 ГПК. Право на обезсилване –
който твърди, че има права върху нея. Ако се установи, че отнета въпреки волята на
досегашния ѝ собственик – лицето, което добросъвестно и възмеждно придобива, става
собственик. Ако вече е обезсилена, вещта е без стойност – няма да стане собственик. Затова
този, който придобива по чл.78, има възможност да търси сумата по ЦК от този, който я е
получил/ този, който я е обезсилил - ГПК виж. Няма значение дали този, който прехвърля, е
добросъвестен или не. Добросъвестността се изследва при приобретателя. Актът, с който се
прехвърлят чужди права, сам по себе си не е недействителен. Но актът трябва да е валиден. Н
акт не ПРЕХВЪРЛЯ права на добросъвестния приобретател. Т.е. актът, с който се прехвърля от
несобственик на трето лице, за да породи ефект – трябва да е валиден. Единственият порок е,
че прехвърлителят не е собственик.
Елементи:
1. Установяване на владение върху движима вещ/ ЦК на приносител – ако няма такова, е
безсмислено да се търсят останалите. Обективен елемент
2. Правно основание – както по чл.70 ЗС. Всеки способ, който е годен да прехвърли
собственост. Чл.78 е възмездно(разлика с чл.70) !!! Чл. 78 води до качеството
собственик.
3. Възмездно – това, което получено срещу насрещна престация.
4. Приобретателят да бъде добросъвестен: разбира се не полгане грижата на добрия
стопанин, а незнаене на определни обстоятелства. По чл.70 ЗС – незнанието трябва да
обхваща като факта, че придобиваш от несобственик, така и факта на опороченост на
формата.
Боянов – тези условия се предполагат. Русчев – не е вярно. Има се предвид начина, по
който се разпределя тежестта на доказване(според Боянов), според Русчев правото е
2014/15
г.
колизионно(има 2 страни). Презумпция в закона няма. Съществува само общо предположение
за добросъвестност – чл.70(2) – но то е само за владението.
Самото разпределение на доказателствената част: този, който черпи изгодни правни
последици – чл.127 ГПК ще трябва да доказва това.
Ако наличните ЦК са особен вид движими вещ(документи, които материализират права, не
могат да се прехвърлят без прехвърлянето на вещта – важи само движими вещи. Безналичните
нямат веществено състояние). Например: сертификат за титулярство на безналични ЦК – за нея
няма да важи чл.78. Разпореждането става с простото им предаване. Всякакви други ЦК:
безналични, поименни и заповедни – независимо как се прехвърлят – цесия или джиро – не
попадат в чл.78.
Чл.78(2) – не е способ като придобивната давност; той е владелец, доколкото е установил
някаква ФС. Не се предвижда 3-годишен давностен срок – не съм добросъвестен владелец, по-
скоро се има предвид добросъвестно установилия ФВ. Ако тръгна да се позовавам на чл.78,
трябва да са изтекли 3-те години. Какъв е този срок – според Русчев е преклузивен!! Тази вещ
може много време да у несобственика – няма значение у кого е владението през тези 36
месеца. Очевидно това не е владение(при владение има присъединяване на владението).
Чл.78 НЕ е придобивен способ, установен въз основа на давностно владение. 3-год. срок е
преклузивен за истинския собственик да си търси вещта. Открадната или изгубена вещ не се
придобива по чл.78 – изключение: ако владението е придобито чрез друго престъпление.
Законът говори само за кражба. Не се отнася до грабеж, обсебване.
Изгубена вещ – или да я върне на собственика, или да ги предаде в служба „Общинска
собственост“. Ако в едногодишен срок от предаването, собственикът/лицето, загубило вещта
не се явят – общината оригинерно придобива правото. По чл.78 вече няма как да се придобие
вещта. Чл.78(2) in fine – не може да се иска, ако е придобита чрез Д или общинско
предприятие.
Основанието по чл.78 – 3 изисквания:
1. Възмездна сделка, която по начало да има вещно-прехвърлителен ефект: да води до
частно, а не до универсално правоприемство(завещанието не е годно основание,
защото води до универсално правоприемство/сливане и вливане при ЮЛ. Напротив –
заветът е.)
2. Действителна: заем за поребление с лихва, продажба, замяна, договор за делба на
движима вещ; ако се приодбие по публичен търг – тази продажба не е придобивно
основание по смисъла на чл.78(саматя тя е първично правно основание); Сделката да е
валидна – ако е У, също е валидна. Унищожаемата сделка е валидна. Унищожената не
е.
3. Възмездна
По чл.78 могат да се придобиват ПС, ППолзване. ПСтроеж и сервитути не намират
приложение и не се обхващат от чл.78. Залогът върху чужда вещ е действителен, тъй като може
да се установи по чл.78, за разлика от ипотеката върху чужда вещ, която е Н изрично. За да се
приеме, че такъв залог е действителен – трябва да се реши дали залогът вещно право. Да
приемеш, че заложно право може да се придобие по чл.78 – да смяташ, че залогът е ВП. Русчев
– залогът не е ВП.
Чл.78 – първично, по силата на закона, 4 елемента на ФС, в полза на приобретателя
възниква съответно ВП. Няма изрично позоваване, т.е. действа без волеизявление. ТР 4/2012г.
ОСГК не е разрешено. Тъй като е първично, вещта се придобива чиста от вещни тежести,
докато липсва знание за такива от приобретателя. Тъй като чл.78 зависи от да е налице
валидно облигационно правно основание, ако то е Н/бъде развалена – отпада и
придобиването по чл.78. След като е получил вещта обаче макар сделката да е била
2014/15
г.
Н/развалена…, добросъвестния владелец след 5г. може да се позове на изтекла придобивна
давност. Това вече Е давност!
Правна същност – придобиването по чл.78 се определя като мигновена давност. Друга теза:
чрез презумпцията, че владелецът е собственик – касае се обаче за придобивен способ, а не за
презумпция. Между праводателя и приобретателя няма правоприемство – съставът е законен
ФС(както и при всички първични придобивни способи).
Давност. Правна уредба и понятие за ПД
Придобиване на собственост по давност - раздел 2 глава 8 ЗС. Чл.84 препраща към някои
от правилата, установени в ЗЗД. ПД – значение има ФВ(владение) упражняване фактически на
едно ВП прeз определен период от време – чл.79 и 80(непрекъснато владение за определен
срок). Давността е оригинерен първичен приодбивен способ, притежаването на правото у
друго лице е без значение. Значение има:
1. владение и
2. определен срок.
Намерението по 69 се предполага до доказване на противното. За разлика от общото
определение за владение, при ПД трябва да е непрекъснато – когато през определен срок от
време владелецът има възможност да упражнява ФВ върху вещта и не допуска други лица да
осъществяват ФВ върху вещта. Независимо дали фактически упражнява власт върху вещта или
само е заключил имота, важното е да не допуска други лица да нарушават владението.
Изгубване на владение за по-малко от 6 месеца е без значение, само след 6 месеца се
прекъсва давността.
Вторият признак на ПД е срокът. По 79 трябва владението да не е прекъсвано 10г., за да се
придобие ПС. Във връзка с прекъсването – разлика с прекъсването по чл.75 и 76(срокът е
преклузивен). По чл.75, за да може да се защити владението, то самото трябвало да е
продължило повече от 6 месеца. 10 г. е срокът за непрекъснато владение за недвижим имот,
когато се упражнява от обикновен владелец. Движими вещи – повече от 5г. – чл.80, срокът тече
от деня, в който е установено владението.
Предмет на ТР 4/2012 на ОСГК създава препращане от чл.84 ЗС към чл.120 ЗЗД – давността
не се прилага служебно. Чл.120 трябва съответно да се приложи към ПД. Спорът, който е
разделил СП, дали за да настъпят правните последици на давността трябва лицето, получило
ползите да се позове на нея. Очевидно не е разчетен чл.120. Какво трябва да се направи пред
съда? Трябва ли да има позоваване на нея?
Във ФС на придобиване на давност дали се включва освен владение за определен срок,
трябва ли да има позоваване? Какво мисли ВКС – мотивите на ТР 4 са забележителни в няколко
насоки. Като с определението си, което допуска касационното обжалване, е констатирал, че
между две влезли в сила СР по чл.290 ГПК(уеднаквяване на противоречива СП) има
противоречие по въпроса прилага ли се чл. 120 и как се прилага. В конкретния случай зачита ли
се ПД в полза на един наследодател и възможността тя да се релевира от наследницте, при
условие, че той не се е позовал на нея. ВКС – касае ли ПД чл. 120, когато позоваването е пред
орган – съд. Изтеклото давностно владение със срока води ли автоматично до придобиване на
ПС или позоваването е част от ФС?
2014/15
г.
Какво твърдят СР? Изтичане на срока на ПД не води автомачино до ПС, тъй като давността
не се прилага служебно(чл.84 към чл. 120). Необходимо е позоваване, което става според ВС по
3 начина:
1. Позоваване чрез предявяване на ревандикация(от ищеца);
2. Чрез възражение по иск за собственост(от ответника); И в двата случая е пред съда в
хода на ревандикацията;
3. Чрез искането да бъда снабден с НА за собственост чрез обстоятелствена проверка,
установена на давностно владение.
Другата теза: ПС по давност се придобива чрез непрекъснато владение 5 или 10 г. Друг

елемент ФС не съдържа. На основание обаче чл. 84 ЗС, препращащ към чл. 120 ЗЗД, давността
не се прилага служебно, а е необходимо заинтересованата страна да се позове на нея пред
органа, който е сезиран. При ПД не включва обаче позоваването като елемент от състава, а
позозоването е необходимо само при спор за собственост или когато трябва да има яснота за
титуляра, който иска да се снабди с констативен НА(587 ГПК).
Очевидно ВКС разграничава позоваването като част от ФС и като позоваване с цел
защита на СП в хода на съдебен спор.
Дали позоваването е елемент от ФС, или не е? Според ВКС съответното приложение на
чл.120 при ПД не включва позоваването като елемент от нейния състав.
Русчев: владението в продължение 5 или 10 г. ми поражда само правната способност
да придобия собствеността, но не дава яснота дали искам да придобия.
При чл.120 позоваването пред съдебен орган става по 3те начина. Дали позоваването е
само факт, който се твърди вътре в самия процес(т.е. дали е само процесуално явление), без
което съдът няма да уважи иска, или е елемент от материалноправния ФС?
Ищец по иск за собственост – ако не се позова на правото си, съдът ще отхвърли иска.
Русчев: според ВКС позоваването е чисто процесуално явление, но и няма нужда се
позоваваш, тъй като след изтичане на срока автоматично ставаш собственик.
От една страна, повечето автори(Велинов, Боянов, Марио Бобатинов, Влахов) – ФС на
ПД: непрекъснато владение+ срок + волеизявление, че придобива.
Други автори – Таджер + Венедиков: само 2 елемента – владение и изтичане на
определен срок;
Венедиков: изтичането на срока на давността има обратно действие.
СП: не придава ОД нито на позоваването, нито на самото изтичане на срока, т.е. действа
занапред. Т.е. позоваването е част от ФС. Ако съм владял, но междувременно собственикът е
учредил суперфиция, аз ще придобия имота като гол собственик, т.е. обвързан съм да търпя
ОВП.
Русчев: придобивното основание е един определен със закона ЮФ или ФС с правна
последица придобиване на СП(ПД е ФС). ФС се е завършил, когато отделните елементи в него
са породили своето действие и ФС поражда действие като едно цяло. Позоваването е
елемент от ФС на ПД.
ОСГК: позоваването на давността не е елемент от ФС, но владелецът не може да
придобие, ако не се позове на давността. От една страна, недопустимо е да се наслагват нови
елементи в една ПН, а от друга страна принципът е, че ВП се придобиват въз основа на
обективирано волеизявление за това.
Къде е грешката на ВКС? – грешката е в смесването на презумпцията за намерението с
придобиването на собствеността. ВКС до момента в който предполагаемото от закона
намерение да се свои вещта, докато не бъде потвърдено с волеизявление(защо да се
потвърждава, като има презумпция, която трябва да се оборва – Русчев). Въпросът е искам
или не искам да стана собственик. Позоваването на давността – Русчев – е самостоятелен,
2014/15
г.
еднократен, материалноправен акт. Волеизявлението е правомерен ЮФ - действие – не
показва намерението ми да своя, а да стана собственик въз основа на изтекъл давностен срок.
Погасителна и придобивна давност: погасителната не е институт на ГП обща
част(способ за погасяване на (относителни права) вземания(притезателни права) -
облигационно). Придобивната давност е придобивен институт от ВП. И в двата случая има
изтичане на определен срок от време, непрекъснато вършене/невършене на нещо, което
поражда възможността да се позовеше на предвидените в закона правни последици от
изтеклия срок.
Погасителна давност – длъжникът бездейства, както и кредиторът – автоматично след
изтичане на 5г. – вземането само се погасява по давност, длъжникът има СП, което не е
притезателно, потестативно или … право: признатата и гарантирана от закона възможност на
едно лице правомерно да не изпълни един дълг. Чл.118 ЗЗД – ако длъжникът изпълни, това
изпълнение е на валиден дълг – не е налице недължимо дадено.
Придобивна давност: няма бездействие на давамата, само на собственика. Единият
допуска друг да упражнява неговото ПС върху собствената си вещ. На този някой, който
владее, може да си го възстанови за 6 месеца. След изтичане на срока – Русчев – както при
погасителната давност: пораждат се предпоставки да се позова на придобивна давност.
Другата възможност: Когато аз владея, собственикът първи да скочи – аз да направя
възражение. Третата Х: констативен протокол, който установява, че съм собственик.
След ТР 1/2012 вече се твърди, че разликата между ВП и ОП е, че ВП не се погасяват
по давност. Русчев – не е вярно. Правото на строеж или на ползване - голият собственик
може да се позове на ПД. Само ПС не се погасява по давност. В някои случаи ВП могат да се
погасяват по давност. Има случаи дори да упражняваш владение, не можеш да придобиеш по
давност – чл.86 забрана за придобиване на Д/ОС по давност(т.е. приложносто поле на ПД е
ограничено за имоти частна собственост, друго изключение – чл.80(2): чрез престъпление не
може да се придобие движима вещ по давност; от гледна точка на обекта – не могат да се
приодбият вещи, които не са обособими – недовършен строеж: не е невъзможен предмет, а
незаконен строеж – чл.26(1); не могат да се придобият по давност реални части от обект,
различни от правото да се придобият ИЧ от една вещ;
Видове ПД:
1. Движими вещи – 5г. чл.78 не е придобиване по давност, това е друг придoбивен
способ
2. Недвижими – 5/10г.
Присъединяването на владението изисква волеви акт. Смъртта на наследодателя, който е
владял през определн период от време, не е основание, че владението продължава при
наследниците. Така както наследството изисква приемане, така и владението изисква воля да
се продължи това владение. Така както установяването, така и продължаването изисква воля.
Дали ако е текла давност в лицето на праводателя ви, вие може да се позовете на нея?
Да, но само ако в момента продължавам да владея. За минал период е недопустимо.
Как се придобива по давност? Няма пречка да е на частно основание. Може да се
придобие чрез завет и владение. Универсално – наследство и наследяване по закон. Вид на
владението: ако на праводателя е било добросъвестно, но наследникът знае – няма пречка
владението да се раздели. Литературата: може да се присъединява само еднородно владение.
Ако знам – ще чакам 10г. Ако А не е знаел, че владее чужд недвижим имот и прехвърля на Б,
който знае, че формата е опорочена или придобива от несобственик – ще придобие след 10г.
Правни последици: придобива собственост или собственост в размера, в който е
владял(ПСтроеж, съсобственост). Действието е занапред – не се придобива чисто ПС. Освен
2014/15
г.
съответното прилагане на чл.115 и чл.116 ЗЗД към придобивната давност, тук има и още едно
основание, с което се прекъсва ПД - чл.81 ЗС.
Конститутивни съдебни решения
Упражнява се потестативно право; внася се правна промяна; било на ПС, било на ОВП
КСР могат да се приемт като друг предвиден в закона начин; чл.33 ЗС; чл.19 ЗЗД; чл.87(3); касае
се за правото, а не за фактическото състояние; делба – не е възможен отказ от делба, а само
оттегляне на иска – 2 фази: несъщинска(по допускане – какво се включва; лица; квоти) и втора
фаза(когато се прехвърля собствеността).
Последици от решението по 19(3) – ако не е обжалвано, влиза в сила – 363, 362 ГПК; ако
не се изпълни в 2 седмичен срок, не се обезсилва по право, а по решение на насрещната
страна; Много съсобственици – обективно имотът е неподеляем – 349(възлагането в дял не
означава 69 ЗН, не е обезщетение, а репариране с оглед да не се получи неоснователно
обогатяване).
Чл.33 – ВП се придобива от влизане на решението в сила. Тази Х не следва да се бърка
при съсобственици с ½ идеални части: правото на изкупуване е само за 1/2.
Правните последици настъпват, ако в едномесечен срок се заплати сумата. В
ДИСПОЗИТИВА трябва да се посочат условията – сумата и на кого да се заплати.
Добросъвестността на ищеца е без значение по отношение на цената.
ВИЖ ВЕНЕДИКОВ: Ако цената вече е заплатена изцяло, плащането следва да стане на
купувача – чл.75 ЗЗД – за да е действително изпълнението на З, трябва да е на кредитора или
на избрано от съда лице.
Ако не е,
Разноски – 186
Дължи се действително уговорената, а не посочената в НА цена –
Придобиване по наследство, по закон

По закон: с приемането
ПП изобщо не може да се наследява;
Сервитут по наследство – не се прекратява със смъртта.
Изрично приемане – охранително производство;
Отказът винаги е изричен – вписва се по реда на приемането. Н е ако има първоначално
приемане. Наследяването изключва СИО. Завещанието е едностранна, безадресна сделка.
Също трябва да има приемане – изрично или мълчаливо.
Заветът не прави лицето наскедник, той е специфичен кредитор на наследството. Ако има
вземане, ще може да го търси по пътя на осъдителния иск.
Съвладение. Ако е изтекла давността, наследниците могат да се позоват с констативен НА или
по пътя на исковото производство. Недобросъвестен наследодател – само лицата, позовали се
на давност, стават собственици – НЕ всички наследници. Ако вече е изтекъл, който и да се
позове, възниква съсобственост.
ТР 4/2012
Придобиване при преобразуване на ЮЛ. Сукцесивен ФС – договор за преобразуване – решение

от различните дружества. Има правоприемство на права. Деривативен придобивен способ – по
силата на договора за преобразуване + вписването в търговския регистър.
ПМС 201/1993г. реда за прехвърляне на вещни право върху недвижими имоти …
Преобразуването на Д предприятия яредтсвалява разпределяне на имуяеството в дялове и
акции и така става едноличен собственик на капитала. След преобразуването собствеността
2014/15
г.
става на дружеството и Д(като собственик на капитала). Какъв е характерът на акта за
преобразуване? ЕОД или ЕАД – в техния капитал се внася ПС или други ВП върху недвижими
имоти, посочени в акта за преобразуване. Следователно в рамките на исков процес, ако една
страна извежда права от едно такова дружество – акт за Д/ОС – декларативно действие.
Приватизация: прехвърляне на ФЮЛ под 50 %
Когато се прехвърлят цели предприятия и …
Русчев
ЖСК – участието в ЖСК е специален придобивен способ, приложим само за ПС върху

недвижими имоти. ПС върху конкретния недвижим имот – сложен ФС, който изрично е
изключен от Х на чл.2 ТЗ. ЖСК е вид кооперация, създадена с определена цел и с определен от
закона предмет на дейност. Чл.1 ЗЖСК – снабдяване на членовете ѝ със собствени жилища,
гаражи, ателиета. Съобразно плана на сградата – и друг вид помещения, предназначена за
стопанска дейност. ЖСК – само дейност по извършване строителство на сгрда, за която е била
създадена. Прекратяването ѝ поначало е по право. Т1. П4/87 ВС – за прекратяването на ЖСК не
е необходимо Р на ОС(отклонение от общия режим). Регистрацията на прекратяването няма
конститутивно, а декларативно действие. ЧЛ.5 ЖСК е самостоятелен субект, който влиза във
взаиомоотношение с останалите субекти, носи отговорност за поетите от ЖСК задължения.
Член-кооператорите също не носят отговорност към трети лица, освен когато ЖСК се прекрати
и средствата не са достатъчни за удовлетворяване на кредиторите.
До снабдяване с НА – чл.35(2) – самата ЖСК е собственик, т.е. не възниква
съсобственост между кооператорите – построеното НЕ може да е обект на делба.
Съсобственост като предпоставка за делба няма. Членствено ПО между ЖСК и кооператорите –
придобиват ПСвърху самостоятелните обекти, които са разпределени по чл.28. Тези обекти
вече са им разпредлени с разпределителния протокол. Единственият, който може да се
легитимира по иск за собственост, е ЖСК.
ЗАщита по чл.38 а ЗЖСК – легитимирани са член-кооператорите срещу трети лица.
Най-малко 6 самостоятелни обекта – чл.6(1) – поне 6 членове. Броят се определя от
брощ на свободните обекти по одобрения архитектурен обект. Чл.11 – няколко лица могат да
членуват съвместно, т.е. да придобият имота в съсобственост. Т.е. може броят на
кооператорите да е по-голям от броя на имотите..
ЖСК се образува на УС – стандартна процедура.
ЧЛ.8(1) – учредяването е от момента на вписването в регистъра на ОС по седалището.
Вписването е само за законосъобразност. Вписването има конститутивно действие.
Когато възниква, не е необходимо да притежава собственост върху терен. Но е
необходимо самото ЖСК да има ВП върху терена – ПС или Пстроеж. След това ЖСк възлга
изготвянето на инвестиционен проект – съобразява се броя на член-кооператорите при
учредяването, не пречи да приема в последствие нови. След изработването се приема от
общинската А по ЗУТ. Всички по ЗУТ книжа, строителството се възлага на специализирана
организация или ЕТ или по т.нар. стопански начин – трябва да се запише в устава.
Прекратява се със снабдяване с актове по чл.35. Възможно е прекратяване преди
строителството. Вторият начин на прекратяване е Р на ЖСК преди да започне или когато е ясно,
че не може да се завърши.
Специално производство по ликвидация – ЗЖСК не съдържа. След снабдяване с НА
няма имущество за разпределяне. Има общо правоприемство – чл.38. За З отговарят лицата,
получили имоти, съразмерно на стойността им. Условия на разделност по общите правила.
Вземанията се считат поделени между лицата съобразно частите, които пртежават.
2014/15
г.
Членственото ПО в основата на ЖСК – с него се постига целта на ЖСК(НА). Как възниква
члнественото ПО – както ФЛ, така и ЮЛ. Качеството на член-кооператор се придобива чрез:
оригинерен способ: било чрез участие в УС(изрично волеизявление) или последствие с
подаване на писмена молба до УС – чл.9 Също оригинерно.
Прехвърлянето е възможно при опредлени Х – т.е. е деривативно. На учредителите - с
вписването. На новите членове – от датата на Р на членовете на ЖСК. Чл. 10 ЖСК все още стои –
по силата на закон: лица-собственици на учредени недвижими имоти, ако е за кооперативно
жилищно строителство(вече не е предвидено нито в ЗДС, нито в ЗОС). Акт 15 – още е е
завършен строежа.
Чл.10 без практическо значение – по силата на заповедта за отчуждаване.
Обезщетението е със заповедта – не е парично, а със имот в ЖСК.
Другата възможност за придобиване е чрез наследяване по реда на чл. 23 – Р на ОС или
УС.
Членственото ПО по начало не може да е предмет на разпоредителна сделка/завет.
Предмет на разпореждане може да е само обект снабден с НА.
Нови членове – с Р на ОС на кооперацията. Или след влизане на Р за изключване в сила.
Заместване в членствено ПО – изцяло или отчасти: от съпруг или деца със съгласие на
член-кооператора с нотариално заверени подписи и Р на ОС. Може да има съпритежание.
ПС в ЖСК: след завършване на строежа сградата по чл. 92 става собственост на ЖСК, ако
кооперацията е осъществявала стоителство въз основа на валидно Пстроеж.
ТР 44/1975г.: нито Р на ОС за разпределяне на жилищата по вече одобрения
архитектурен проект, нито Р за определяне на цената/на припадащите се на всеки
самостоятелен обект части НЯМАТ за последица преминаване ПС върху отделните обекти.
ПС: ако няма едновременно снабдяване с НА, след изчерпване на процедурата един се
снабди, възниква ЕС между ЖСК и снабдения с НА член-кооператор.
Чл.35(2): ПС върху имота+ИЧ от ОЧ на сградата и мястото/Пстроеж се придобива с НА,
предпоставка за който е влязло в сила Р на ОС по чл.35.
Чл.290 ГПК – Р 527/2010г. обектите, строени от ЖСК, могат да се придобият по давност и
преди приключване на кооперацията. Член-кооператор може да придобие обект съобразно
разпределителния протокол и след като такъв обект е обособен. Завладяване – давността е
противопоставима на ЖСК, а НЕ на член-кооператора.
След като се построи сградата, управителят по чл. 54 ЗКИР предоставя данни за вече
изградените обекти, за да може всеки да придобие идентификатор. УС по чл.35 (1) свиква ОС,
където на основа на вече направеното разпределние може да приеме окончателната цена на
обектите, припадащите се части от ПС/Пстроеж. Чак след това нотариусът снабдява с НА
кооператорите. Ако ОС не вземе Р – ако се сезира съда, Р на съда замества Р на ОС – и по ? за
окончателното разпределяне на имотите, разходите, които трябва да се върнат и т.н.
СП – Р на ОС при обжалване на първоинстанционното Р(може да има касация) – дължи
се Д такса. Съдът не постановява вписване преди да се плати таксата.
Чл.35(2): сградата да е завършена, да е определена цената на самостоятелните
части/респективно припадащите се ИЧ от ОЧ/ПС/Пстроеж; самата сгрда да има
идентификатор/скица, ако за съответното населено място има кадастрална карта. Да има акт 16
– за ползване на сградата.
Защитата на правата на член-кооператора може да се осъществи чрез обжалване на Р
на ОС по архитектурния проект. Ако не се обжалва, това е годно основание за НА по чл.35(2).
ПС се придобива с НА, но само ако за този имот има Р на ОС на ЖСК…и ако този имот
е разпределен на член-кооператора по чл.28. Не е нужна пълна идентичност.
За да се легитимира лицето като собственик:
Разпредилителен протокол
2014/15
г.
Р на ЖСК за окончателно разпределени на обектите/цена
Да е съставен НА;
Ако в разпределителния протокол има = на права на член-кооператори: равенство в ИЧ.
Кой е пасивно легимиран при искове: тези, които оспорват ПС, отправят към ЖСК, но не
към лицето, на което грешно е разпределено.
Друга възможност, която вече не е популярна, е придобиване на недвижим имот чрез

договор за групов стоеж. Чл.188 ЗУТ – вече я няма. Т.е. този способ е оставен на свободата на
договаряне. Това е строителство между 2 и повече лица лично или чрез възлагане, ако са
съсобственици в УПИ или съпритежатели на ПС. Важното е, за да има такъв договор, да е
налице съсобствен имот УПИ или съпритежание на Пстроеж.
Лицата могат да са ФЮЛ. Единственото изисккване е да притежават ИЧ от правото върху
терена. На базата на вече придобито ВП се сключва договора + клауза за делба. Това е
предварителен договор за делба. Ако страните не се споразумеят, може да се обяви за
окончателен. ДГС по подобие на Д за ГД е многостранна сделка.
След построяване на сградата окончателно се разпределя така построените жилища.
Ако няма друга уговорка, да има разпределение на бъдещите имоти. Няма условия за
валидност, но доколкото окончателният Д за делба трябва да е в писмена форма с Н заверка на
подписите, то предварителният договор трябва да е в писмена форма.
ДГС – задължение за лицата да изградят обособени недвижими имоти по вид, брой,
стойност, определени в договора.
Отграничения с други правни фигури: ДГС не е правосубектен(подобен на Д за ГД) за
разлика от ЖСК; не е ЮЛ(ЖСК е). Абсолютна предпоставка е лицата по него да имат ВП върху
терена, при ЖСК такова изискване няма. ДГС не се отнася до създаването на нов правен субект.
Тук по силата по приращението, става съсобственост между отделните членове и тази
съособственост се прекратява чрез делба. При ЖСК могат да не участват собственици на
терена. Самият ДГС предвид предмета няма характеристика на вещна прехвърлителна сделка –
уреждат се само облигационни отношения, не може да породи Д владение. Размерът на
вноските трябва да отговаря на стойността на имота, който ще бъде придобит.
Ако някой не направи вноска: иск за реално изпълнение по чл.79 ЗЗД ИЛИ разваляне,
макар че развалянето е типично за двустранните договори.
При изключване на член – няма членствено ПО. Не е възможно.
Ако строителството се възлага на трето лице: договорът е между всеки един от тях и
лицето, на което е възможено.
Придобиването в ИС става с окончателната делба: писмена форма+Н заверка на
подписите.
Придобиване на недвижим имот чрез отчуждаване за задоволяване на Д и общински

нужди
Уредбата е променена. При всяко отчуждаване принудително се посяга на ЧС, която КРБ
обявява за неприкосновена. Отчуждаването е по изключение – при процедура, изрично
предвидена в закона. При условия(материалноправни предпоставки) и по ред(процедура).
Нивото на законова уредба е закон в тесен смисъл. С подЗНА могат да се детайлират, но не да
се извеждат нови условия. ТР 6/2013г. в мотивите – противоК. На чл.38, чл.39(1) изр2./ чл.27,29
и 30 ЗОС. КС изрично сочи,че според КРБ отчуждаването на имоти и вещи за Д и О нужда е
предвидено не като основно правило, а като изключение от принципа на частната собственост.
2014/15
г.
Основният принцип е неприкосновеност на ЧС. Д е длъжна с действията си да спазва тази
неприкосновеност. Принудително отчуждаване по чл.17(3) от КРБ е единствено К. ограничение,
по силата на което се дава предимство на публичния пред частния интерес. Чл.17(5) като
изключение – недопустимо е да се тълкува разширително.
Общото правило, което допуска тази възможност, е в чл.11(5) и чл.101 ЗС, според който
за особено важно нужди на Д. и общините, могат да се отчуждават имоти по условия и по ред,
установени със закон след предварително и =стойно обезщетение. Процедура по
принудително отчуждаване на имоти за Д. нужди. За общински нужди – глава 3 ЗОС.
Бр.109/2014г. З за изменение на ЗОС – промяна в режима. ЗР – измениния в ЗДС и ЗУТ. Тези
промени са съобразени с Р 6/2013г.
Общи предпоставки за отчуждаване. Предпоставки и процедура.
Извеждат се от общия текст на чл.101 ЗС. Заглавието обаче на раздел 7 обаче не е
съобразен с КРБ, тъй като продължава да е отчуждаване на имоти за Д и О. нужди(продължава
да е за обществени нужди – това понятие е по-широко: например в полза на ЖСК).
Обществената нужда, ако е допустимо отчуждаване, е допустимо при наличие на интерес на
група правни субекти, без да е необходимо това да е общината. Тогава общинска собственост
е нямало.
Чл.101 – предпоставката е общинската нужда.
За принудително отчуждаване на ЧС – чл.17 КРБ/чл.101 – кумулативно: отчуждаването
да е само въз основа на закон в тесен смисъл, само за Д и общински нужди, а не за
обществени; тези нужди да не могат да бъдат задоволени по друг начин; да се определи
равностойно на отнеманата вещ обезщетение и това обезщетение да е предварително
изплатено на собственика.
Равностойно в поне 3 Х:
1. Когато е било определено със самия акт за отчуждаване и собственика се съгласил с
размера му;
2. Собственикът не е съгласен, но не е обжалвал акта в съответния срок;
3. Влязло в сила СР по спор, повдигнат от собственика за размера на обезщетението.
Само при наличие на Д или общински нужди, но никой закон не дава определение кога
е налице такава нужда. Вътрешното противоречие се разрешава в полза на по-широкото
приложно поле на института, но при спазване на условията и реда, посочени в закона.
Изчерпателно посочване на органите: установената отнапред процедура, а не
дефиниране на понятието нужда. Компетентният ДО трябва да обоснове, че такава нужда
съществува. Това е тази, която не може да се задоволи по друг начин.
Всички НА, които уреждат отчуждаването, предвиждат като изискване нуждата да не
може да се задоволи освен чрез отчуждаване на имот ЧС. Ако може чрез общински парцел – не
може да се отчужди. В тежест на АО е да докаже не само нуждата, но това тя да не може да се
задоволи по друг начин. В резултат на отчуждаването имотът става ПДС/ПОС. Значимостта на
това мероприятие се обосновава с това, че имотът става Псобственост. Изброяването на тези
имоти в ЗДС и ЗОС – фигурират и отчуждени имоти. След отчуждаването имотът ЧС трябва да
задоволява такива нужди, че да отговаря на тези по ЗДС и ЗОС – например да се предостави на
О на Двласт и местно самоуправление на техните функции; Д потребности за общо ползване.
Следваща предпоставка е заплащането на обезщетение – отчуждаването се изплаща
именно, за да се извърши отчуждаването, а не се дава за това, че имотът е отчужден!!! Това
правило следва и от цялостната уредба на института – предварително заплащане на
равностойно обезщетение – чл.32 ЗДС(предназначение на имота преди влизане в
сила/одобряване на ПУП, който да предвижда изграждането на национанален обект със
същите характеристики, близки до отчуждаването. Ако не се заложи съответното
мероприятие… Става по силата на предвиждането в ПУП-а.
2014/15
г.
Съдията по вписванията в едномесечен срок издава удостоверение и дава копие за
сделки с имоти в близост до отчуждавания имот с оглед да се определи текущата цена. Ако
няма такива сделки, паричното обезщетение се прилага в ППЗДС, Наредба по чл.36(2) по
ЗСПЗЗ…ЗГ.
Кога трябва да се вземат предвид критериите? Меродавно е да е преди влизане в сила
на ПУП-а. Т.е. оценката се прави с оглед предназначението на обекта преди ПУП-а. Изключва се
влиянието на ПУП-а по близките за отчуждаване на имота. Очевидно, ако има такива, ще си
вдигнат цените.
Имотът ще се счита за отчужден след като акта за отчуждаване влезе в сила, след като
се постанови СР и бъде изплатено определеното с него в акта равностойно обезщетение. Ако
се остави в сила акта относно оценката. Ако се промени, ще е цената в СР.
С изменението на ЗОС/препращането към ЗДС отпадна З за изплащане на определено в
отчуждителната заповед на кмета, преди акта да е влязъл в сила.
Обект на отчуждаване – само недвижими имоти ЧС или части от имоти.

Не се отчуждава имот ЧДС – става по-лесно с деактуване. Ако се касае за ЧОС – може
дасе отчужди за Д нужда. ПС, което ще се отчуждава, в общия случай принадлежи на ФЮЛ – не
е изрично посочено, но следва пт редакциите на чл.32…НА отчуждаване по този ред
принадлежат …. Възможно е да се отчуждават ИЧ, ако отговаря за изискванията за минимални
граници по чл.19 ЗУТ. Принципът на икономичност на отчуждаването – разделяне на отделни
УПИ-та. ЧЛ.32(2) ЗДС допускаше възможността да се отчуждава само земята(т.е. ЍД
придобиваще само на ПС). Към настоящия момент трябва да се отчуждава
земята+постройките.
Ред за отчуждаване на имоти ЧС за Д нужди. Строго определена процедура при
наличието на вече посочени предпоставки.
Процедурата е различна при отчуждаване за Д или О нужда.
Отчуждаване за Д нужда – чл.34 ЗДС: заинтересованото ведомство прави мотивирано
искане за отчуждаване до – виж! Когато се предвижда да стане на етапи, може да има
поетапно отчуждаване. М на финансите/ М на РР в 14-дневен срок могат да одобрят или
отхвърлят. М на финансите се произнася за финансовата обезпеченост. МРРБ – за основанията.
Ако ще се отчуждават имоти ЧС за национални обекти – това става с Р на МС по
предположение на министъра на финансите и МРРБ. ЧЛ.34а – сочи нуждата, вида, размера,
цената, собствениците на отчуждаваните имоти във връзка с чл.34б ЗДС.
Извън тези случаи за национални обекти, отчуждаването се извършва след произнасяне
на двата министри по заповед на ОУ по предложение на двамата министри. В тази заповед се
сочи Д нужда, за която се отчуждава имота, местонахождението, размера на обезщетението,
ТБ, където ще се внесе, и датата. Заповедта се издава в 14-дневен срок, броена от датата на
получаването.
Защита срещу отчуждаване: собствениците на имоти, за които има Р на НС или заповед
на ОУ могат да обжалват - чл.38 ЗДС: Р на МС се обжалва пред 3-членен състав на ВАС в 14-
дневен срок от съобщаването. Заповедта на ОУ – пред АС по местонахождение на имота в 14-
дневен срок от съобщаването.
Атакува се било относно предпоставки, било размера на обезщетението. С изменението
на чл.38 от 2013г. – когато се обжалва само размера на обезщетението НЕ СЕ спира
изпълнението. Според измението на чл.39 ЗДС Р на МС/заповедта на ОУ влизат в сила в
няколко Х: когато тези актове не са обжалвани и паричното обезщетение, предвидено в тези
актове, вече е предвидено по сметка на правоимащите лица. Ако е била обжалвана заповедта,
има Р на ВАС/АС и въз основа на него е потвърден, изменен/отменен размера на
обезщетението, когато жалбата е отхвърлена, а паричното обезщетение вече е преведено –
2014/15
г.
може ако е единствено жилище, да се отнеме в 3-месечен срок от изплащане на
обезщетението.
…. ВАС отменя акта за отчуждаване. Обезщетението, определено в Р на МС/заповедта
или допълнително в СР се внася от инвеститора на обекта, тъй като на него са приведени
средствата. Внася се в ТБ по сметка на ОУ, когато съществува спор между няколко лица за
правото върху сумата или отчуждения имот – ако няма спор, директно се привежда
обезщетението.
Имотът се смята отчужден, когато инвеститорът е превел парите по сметка на ОУ!!!
Ако има обременяване на имотите с ВП: дължимото парично обезщетение в частта до
размера на обезпечено с ипотека вземане се плаща директно на ипотекарния кредитор, ако не
се предшества от друго. При наложена друга вещна тежест(запор, възбрана) – обезщетението
се внася в ТБ. Отчуждителното производство води до придобиване на имотите чисти от вещни
тежести.
Отчуждаване по ЗОС. Разликата е в инициативата, с която започва с процедурата – не по

искане на ведомствата. Имотите – собственост на ФЮЛ въз основа на влязъл в сила ПУП, който
предвижда изграждането на обекти ПС или обекти от първоспепенно значение, за които има
влязло в сила разпореждане за предварително изпълнение – предварително парично или
имотно обезщетение!!! – въведено с измение чл.23 ЗОС.
Части от имоти – само ако остатъкът може да се обособи.
Обезщетение – определяне: чл.17(5) КРБ. Определянето на равностойното парично
обезщетение се възлага от кмета на лицензирани оценители и в тези случаи не се спазва ЗОП.
Гледа се конкретното предназначение преди ПУП-а и цените на близките имоти.
Размерът на обезщетението – не-рано от 3 месеца от издаване заповедта на кмета. …
Данъчна оценка – виж. Не се дължи обезщетение за незаконни обекти – чл.25(1) ЗОС –
обявление в ежедневници за собствениците за предстоящото отчуждаване.
Задължителни реквизити: размер на дължимото обезщетение, ако става с друг
недвижим имот –вид, размер, стойност на имота и т.н; ако се налага доплащане – какво да
доплати собственика при разлика в имотите – след това кметът издава заповед за
отчуждаване.
Заповедта за отчуждаване – не по рано от 1 месец от заповедта за обявление. В
едномесечен срок от заповедта за отчуждаване – обявление в 2 централни и един местен
ежедневнци – дата на изплащане на обезщетението и ТБ. 14-дневен срок за обжалване.
Имотът се счита отчужден от датата на превеждане от общината в ТБ сума, ако в
заповедта на кмета е допуснато предварително изпълнение и то не отменено от съда!!! Ако
има спор между правоимащите, по сметка на общината. Ако няма-по сметка на правоимащите.
Ако е отсъден по-висок размер на обезщетението: превежда се разликата+лихва от
заповедта !!!
Приращение. Преработване. Присъединяване.
Правната уредна на приращението е по чл.92 и чл.93 ЗС. Това са двата вида

приращения. По чл.92 – другото е Пстроеж. Такава Х на изклюване на приращението е СИО. Чл.
92 – само за недвижими имоти.
Чл.93 – плодове дава и недвижим имот, и движима вещ; плодовете могат да са
естествени, т.е. да произтичат от естеството на вещта или граждански(вземания от ОО, които
имат за обект вещта). Приращението по чл.93 е за всички движими и недвижими вещи.
2014/15
г.
Систематичното място на чл.93 дава основание тя да се ограничи само до вещите, които
дават други вещи. До това, което като нововъзникнало може да се разпростре ПС – наемът не
се простира тук.
Приращанието е правен способ, чрез който собственикът придобива ПС чрез
инкорпориране на вещи … -няма значение дали са природни сили или човешко действие.
Естествено – фактор извън човешката воля(нанос). Практиката обаче отхвърля, че пример за
естествено приращение е свлачището. С доста по-голямо значение са изкустевните
приращения: едно лице изгражда сгрда в чужде терен, независимо от това на кога
принадлежат материалите. Законът допуска да е уговорено друго – Пстроеж или иск по чл.135.
Ако са налице предпоставки са прехвърляне Пстроеж в полза на трето лице и това лице
е знаело за увреждането, тази сделка е относително недействителна – не може да се
противопостави на кредитора. Длъжник-3 лице само по отношение на Пабловия кредитор,
застрояването на терена всъщност е приращение. Кредиторът не се насочва към голия имот, а
директно за сградите. Следователно собственик на терена е длъжникът, а той се ползва от 92.
Трайно прикрепване - да е извършено по начин, така че вещта да не може да се отдели
от терена, без същесвено да е повредена недвижимостта. Прикрепените вещи стават части от
недвижимия имот – например стрителните материали.
И при естественото, и при искуственото приращение, ПС настъпва независмо кой го
притежава – няма нужда от правоприемство.
Чл. 97 – т.нар. присъединяване(отделен оригинерен способ за придобиване ПС). По 92 е
оригинерен придобивен способ(няма значение нито кой е прикрепил, нито чии са
материалите). Чл. 93 – вторичен придобивен способ, който обаче не е свързан с праводаване –
не е налице воля за преминаване на плодовете, когато вече са се отделили – има фингирано
правоприемство. Правопримество без праводаване има при наследяването по закон. По 93
няма и деривативност освен че няма праводаване.
Приращението в случаите, когато има ексцес – приема, че ако обектът в повече е
самостоятелна вещ, става собственост на собственика на терена. Ако не може – на собственика
на самостоятелния обект в сградата. Не се приема становището за съсобственост. Р 100/2014г.
1 ГО на ВКС: изградена е пристройка, присъединена към жилищната сграда: по чл.97 е
собственост на собственика на сгрдата. Русчев – 92 само ако има самостотелен обект.
Присъединяване –друг оригинерен придобивен способ, близък до преработването и

приращението.
Елементи на присъединяване. Разграничение от другите 2.
И присъединяването, и приращението, и преработването се характеризират с трайно
свързване на вещи или инкорпоруране на едни вещи в други. Фактически отделните елементи
пресатвата да са самостоятелни вещи. При приращението независимо от трайното
прикрепване на вещите към земята, те юридически могат да се разглеждат като отделни
обекти на собственост и доколкото по чл.63 може да се раждели собствеността на земята от
собствеността на постройката, то те съществуват като самостоятелни вещи.
Присъединяване и преработване – отделните вещи чисто юридически вещите губят
самостоятелността си. Преработване – губи се субстанцията. Присъединяване - на простото
прикрепване помежду им.
Прикрепване при присъединяване – присъединената вещ да не може да се отдели без
съществено увреждане на главната. Ако отделянето може да е без съществено увреждане на
главната, или чрез макар и значително увреждане на присъединената вещ – до придобиване
няма да се стигне или ако се придобие, ще е на отделно от присъединяването основание.
Присъединяването няма творчески елемент. За да настъпят вещноправните последици,
няма значение кой и как осъществява свързването на главните елементи. Изисквания не само
2014/15
г.
за характера на свързаването, а и на самите присъединени вещи. Говори се само ако
присъединенаната вещ е чужда. От редкацията на чл.97 – присъединяването само в случаите,
когато една от вещите може да се определи като главна, спрямо която другите са
второстепенни. Не е тъждествено с главен материал по чл.95(в този случай няма промяна в
субствнцията на предмета). Кой материал е главен при преработването, тук при
присъединяването не важат. Меродавно е предназначението на получената от
присъединяването вещ. Когато вещ се присъединява към терен е налице приращение. Няма
присъединяване и при смесване – еднородни и заместими вещи се съединяват.
Присъединяването по чл.97 трябва да се разграничава от чл.98 ЗС, че принадлежността
следва главната вещ, ако не е постановено друго. Принадлежността запазва самостоятелно
съществуване, но нейното действие е такова, че обслужва главната вещ.
Присъединяването – 2 вещи: главна и второспенна. Без значение е съгласието на
собственика на присъединената вещ по силата на самия закон без да е налице
правоприемство. Затпва присъединяването е първичен придобивен способ. Присъединяването
поражда и облигационноправни последици. Чл. 97 собственикът на глваната вещ да обезщети
собственика на главната вещ.
Преработване по чл.94 и 95 ЗС. Идеята е да се установят предпоставките за прилагане

по аналогия – да се прилагат разпоредбите за присъединяването. Преработване – нова
вещ(качествена характеристика, различна от тази на съставяте я материали).
Присъединяването не предвижда трансформация. Създаването на нова вещ чрез накърняване
на субстанцията - 2 форми(новообразуване или преобразуване). Поправката поражда ОО – не е
преработване – право на задържане по чл.91 ЗЗД, но не влияе на титула на ПС. Вторият белег –
не може да се получи по естествен път, както е при приращението.
Трети белег – липса на облигационна връзка(Д за изработка). Ако никой материал не е
главен – съсобственост.
Добросъвестност на преработващия – кога не знае, че материалът е чужд. Като елемент
от ФС на оригинерното придобиване по чл.94 е неговата добросъвестност. Не е необходимо
лицето да има качеството на Д владелец – последващо узнаване е ирелевантно.
Съотношение между стойността на преработваната вещ и материла – ЗИСС стойността
на работата значително да надвишава стойността на материала.
Добросъвестност+работата да надвишава стойността на материала = кумулативно, за да
станеш собстеник. Допуска се обаче отказ от вещта.
Различни собственици – изхожда се от стойността на материалите и чак след това от
количеството им. Уредбата – първо стойността на изработката и на материала, а след това
количеството.
Облигационно право – Д на преработващия. Липсата на добросъвестност не е само
пречка да придобиеш собствеността, но и предствалява неправомерно засягане на чуждо
право, което в общия случай е деликт. Значение има при преработването: дали има
правомерен или неправомерен характер. Деликтът – иск за възстановяване на предишното
състояние. Възможността за обратно трансформиране на преработената вещ. 96 ЗС урежда
облигационноправните последици при (не)правомерно преработване. Когато преработващият
става собственик, това е правомерно и за друго обезщетяване не може да става въпрос. Чл. 103
ЗИСС – майсторът да задържи вещта, докато му се заплати стойността на материала(деликтни
вреди). Ако собственик става собственикът на материала – 2 Х:
1. Когато преработващият е Д, но стойността на материала е по-голяма: правомерно;
2. Ако не е Д – дължи обезщетение;
Преработване и присъединяване: съществуващи обекти на ПС загубват
самостоятелността си и вече не са годно право. Място за аналогия на плоскостта на
2014/15
г.
ВП последици – няма значение Д на собственика на главната вещ. Когато не се
накърнява субстанцията – т.е. присъединяване – чл.95 се прилага по аналогия.
Актове за недвижими имоти, актова за констативни и конститутивни НА, актове за ДОС
Актове за НИ – охранително производство по ГПК, като следва да се схващат в 2 аспекта:

като форма за валидност на прехвърлителната сделка и процесуално действие за
съществуваването/притежаването на ВП от дадено лице.
Нотариални удостоверявания. Актовете за НИ имат 2ствено качество
1. Материално: актове, с които се прехвърлят ВП върху недвижими имоти; Този акт
придобива формата си, когато върхуматериалноправното основание се подплати с
Нотариално удостоверяване.
2.
Н удостоверявания са вид охранителни производства(като регистърните производства).

Н удостоверявания са вид писмени свидетелстващи изявления на нарочни органи, наречени
нотариални в пределите на тяхната компетентност и по ред, предписан от закона. Н органи
всъщност удостоверяват с обвързваща доказателствена сила обстоятелства, представени пред
тях. Протоколи, ревизионни актове.. Н само тези, които произхождат от Н органи. НО – чл.569
ГПК – Н компетентност е властта да се удостоверяват официално обстоятелства, посочени в
чл.569. НО биват такива с обща Н компетентност и такива с особена. Органи с обща Н комп. са
нотариусите, пом-нотариусите, като те разполагат с компетентност да удостоверяват всяко от
обстоятелствата по чл.569, макар че: вписвания, отбелязвания, заличавания в случаите
предвидени във закон.
ЗННД – чл.81 други лица, които не са нотариуси, могат да осъществяват Н функции, само
доколкото е предвидено в закон. Например – от съдии по вписванията, които поддържат
имотния регистър. Те не са магистрати, а служители към А по вписванията. Те могат да
извършват Н действия само по наличните документи и книжа, както и Н действия когато
заместват нотариуса. Чл.91(3) и (4) – ограничена Н комп. Капитани на кораби под български
флаг, кметове, дипломатиически и консулски предстваители.
Писмената форма на нот удостоверяване, дори когато публичния орган е частно лице.
Писмената форма е условие за валидността на актовете. Всяко Н удостоверяване има за
последица Н документ – писмен документ, който материализира писмено изявление …. Това
са официални и свидетелстващи актове. Макар договорът да има диспозитивно значение, Н
удостоверяване има чисто свидетелстващо значение. Те са изявление за знание –
свидетелстващи, а не изявления,които в процеса наричаме диспозотивни. Н не е страна по НА –
той не прави волеизявление, той удостоверява като обстоятелство, случило се пред него.
По изключение Нудостоверявания във ВП могат да удостоверяват и частни ГП права –
НА за собственост върху НИ – не удостоверява волеизявление. В този случай НУ не
възпроизвежда възприятия, а извод, констатация – това е правен извод, а не факт – в
констативния НА. Понеже са волеизявления за знание – поставят въпроса Нищожност и
неистинност.
Съобразно вида НУ биват различни видове. Всяко НУ се прави по определена
процедура, съобразена с обекта на удостоверяване. Заради функцията, която се осъществява
НУ се ползват с обвързваща/законова/формана доказателствена сила. Докато не се докаже по
съдебен ред, че тези НУ не са автентични или са неверни, както съдът, така и другите ДО са
длъжни да приемат, че удостоверенто обстоятелство се е осъществило така както свидетелства
НА. Оборването е исков процес.
2014/15
г.
Н производства започват по молба на заинтересованто да получи НУ лице. Тази молба
следва да се представи лично или чрез представител. Поначало е устна – Н заверка на дата,
подпис, съдържание. При по-сериозни случаи молбата трябва да е писмена – например, когато
се иска издаването на НА, с който се прехвърлят или учредяват ВП върху НИ. Писмена при
констативните НА. Писмена – вписване, отбелязване, заличаване. Поначало(компетентност) –
до който и да е Нот О, ако той е овластен да удостоверява съответния акт – дата, подпис,
съдържание. Местна компетентност за това няма. Нотариусът не може да действа вън от своя
район. Но няма пречка лице с постоянен адрес да отиде при друг нотариус за да дата, подпис и
т.н.
Има НУ, които могат да се извършат валидно само от местно-копметентен Н –
прехвърляне и ВП върху НИ(конститутивни), ПС(констативен); отбелязвания, вписвания,
заличавания – от съдията по вписванията в района, в който се намира имота.
НУ при НА, които подлежат на вяисване – само в канцеларията на Н и то в работно
време. Други – и извън канцеларията – завещание, дата. Идеята на изискването тези НУ да са
само в канцеларията и в работно време – точното датиране е с оглед вписването: от реда на
постъпването. По-рано вписания прави противопоставим по-късно вписания.
НУ поначало не подлежат на обжалване – чл.537 ГПК. Отказът на Н или на съдията по
вписванията да извърши Н удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС в 7
дневен срок от датата на отказа – ТР94/87 г.
…… нови факти и доказателства: ОС може да потвърди отказ за вписване, заличаване,
но не може да замени НА. Ако отмени отказ на Н/съдия по вписвания, съдията ги задължават
да издадат.
Видове НУ
1. От гл.т. на предмета:
- На правно релевантни факти(Удостоверявне на правни сделки – чл.569(1) и У на
документи – дата/подпис/съдържание/на истинносттта на преписи и извлечения, У
на факти, каквото е явяването пред нотариус; У на нотариална покана/протест (от
пом-нотариуса) – отказ на длъжник по менителница да плати/ да приеме
менителницата);
- На ПС върху НИ;
2. От гл.т. на формата:
- НА, който удостоверява извършени пред Н сделки – конститутивен НА
- НА, който удостоверява ПС(констативен НА);
- Надпис върху документ със заверка на дата, подпис, съдържание;
- Вписване, отбелязване, заличаване;
- Приемане, връщане на предадени документи и книжа( Н съставя протокол, че пази
завещание
- Справки по Н книжа
- НУ за тежести върху имот;
Актове върху НИ
1. НА за сделки относно ВП върху НИ – с него се удостоверява не каква да е сделка, а само
тази, с която се прехвърлят, учредяват, прекратяват ВП върху НИ. ЧЛ. 18 – НА като
предпоставка за валидност. Самите образци са утвърдени от М на правосъдието и в тях
се съдържат реквизитите за попълването и вписването на акта – главно док средство за
ПС в процеса. С оглед на доказването – НА на праводателя на ищеца. Достатъчен ако
има акт за смърт и за наследници. Чл.18 ЗЗД - изключения:
2014/15
г.
- ПНП на сграда-ЕС: разрешава се въз основа на договор за учредяване ПНП със
собественика на УПИ-то, който е НА + декларация-съгласие на всички собственици в
ЕС – чл.183 ЗУТ;
- Покупко-продажба на наследство: чл.212-213 ЗЗД Ако са включени НИ,
прехвърлянето не е с НА, а с писмен договое с Н заверка на подписите; Вписване
- По отношение на делбата – при доброволна: писмена форма + Н заверка на
подписите. Вписване(НУ, което се извършва от съдията по вписванията);
- Продажба на ДО НИ – писмена форма без Н заверка, но също подлежи на вписване.
Не е елемент от формата освен ако не е конститутивно: ипотека, отказ
- Частна ОС – писмена форма: от кмета и вписване от съдията на вписванията;
- Чл.48 ЗОС;
- Писмена форма: актове, скоито се възстановява ПС върху ЗЗ - с Р на земеделските
комисии. Това е изключение
***Н форма е различно от НА. Нотариалната форма – не само НА, но и други
НУ(чрез бланка – за подпис, дата, подпис и съдържание – пълномощно за
прехвърляне на ВП върху НИ);
Чл.18 – произвоство, но и проверка на сделката. Производство - за да издаде НА за
правна сделка, комп е Н по местонахождение на имота– чл.527 – задължителна писмена
форма на молбата: освен проекта за НА(сега Н изготвя проекта). Изисквания към НА: предмет
на проверка от Н – чл.19(3): дали праводателят по сделката е собственик на вещта; ако не е – Н
би трябвало да откаже НУ. Ако все пак удостовери – продажба на чужда вещ: подлежи на
разваляне. Проверката дали праводателят е собственик въз основа на докумнети за
собственост, ако не разполага – по реда за издаване на НА по обстоятелствена проверка.
Документът за ПС, който трябва да се покаже, е или друг НА по прехвърлителна сделка,
било удостоверителен НА за собственост; или документ за първично придобиване на имота –
отчуждителна заповед?; доументи за наследник, делбен протокол; чл.586(2) ГПК – когато
лицето не разполага с необходимите документи, той трябва първо да се снабди с НА по
обстоятелствена проверка(констативен !!), след което да се издаде НА за сделката. Н ще
откаже да изповяда НА и ако актът, с който праводателят се легитира не е бил вписан. Липсата
на вписване не прави акта недействителен, но го прави непротивипоставим на трети лица. За
да се издаде НА, Н трябва да провери и специалните изисквания по др. закони – ЗУТ относно
минималния размер на урегулираните парцели( Невъзможен предмет). НА за прехвърляне на
ВП върху недвижим имот – специфика от другите: форма за валидност на сделката, той я
обуславя. Тези сделки трябва да се сключат в НА - конститутивен. НУ(волеизявление за акт на
орган, макар и частно лице) е предпоставка за валидност на сделката. Затова е конститутивен.
Ако има сделка с Д/О и лицето иска НА – този НА ще е констативен.
Конститутивното действие се изразява в това, че ако самото НУ е Нищожно, то и актът
ще е нищожен, също сделката – няма форма. Обратното НЕ е вярна. Ако сделката е
недействителна и тя засвидетелства валидно(има валидно НУ) – това НУ не валидира сделката.
Във връзка с нищожното Н удостоверяване разлика с чл. 70 ЗС – опорочена форма. Има ли
форма, която хем да е опорочена, хем да не е Н? СП няма такива Х да е опорочена процедурата
и това да не води до Н.
НА по чл.18 ЗЗД е само един от елемнтите на ФС по сделката. Само по сбе си НУ нито
поражда правни последици на Нищожната сделка, нито я санира. Последици: валидна
сделка+валидно НУ+праводателят да е собственик+изисквания по специални закони.
2. НА, удостоверяващ ПС върху НИ: оригинална особеност на нашето право.
Предхожда се от тапията(документ за ПС върху имотите юг и мирие). Тук предмет на
удостоверяване е самото право!! Особености в издаването – компетентен е само нотариусът, в
чийто район на действие е по местонахожденито на имота. Писмена молба. Отново Н
2014/15
г.
проверява дали праводателят наистина е станал собственик. Молителят(страна в
охраниттелното производство; тези производства са безспорни; ) може да удостовери с
документи – ако не разполага с такива или те не са достъчни, Н проверява дали молителят вече
е придобил собствеността чрез давностно владение; дали до момента, до който молителят е
поискал акта, се е породил ефекта на давностното владение – според Русчев –НЕ. Има само
възможност да се позовеш, поискването става в молбата: няма формален характер –
материален и процесуален характер. Тази обстоятелствена проверка става с разпит на трима
свидетели с кмета на общината(по възможност да са съседи). Въз основа на документите,
представени на молителя, Н стига до извода, че е изтекла давност, има непрекъснато владение
– налице са предпоставките. Третата предпоставка е молбата за сдобиване с такъв акт. Този си
извод Н на база протоколите от разпита формира друг документ на Н (Постановление на Н)– Р в
хода на охранителното производство(признава или се отрича). Чл.587 се обжалва. Ако Н или
съдът по повод жалба намери, че молителят е собственик, Р на съда замества
Постановлението. Н ще е задължен да издаде НА с чисто констатиращо значение. Чл.580 –
какво се съдържа в проекта. И този НА доказва удостоверителното изявление на Н. Н
удостоверява собствено волеизявление – доказва, че молителят е собственик с док. сила по
отношение на всички.
Няма пречка НУ да падне като неистинско. Понеже е в едностранно и безспорно
производство. Не се ползва с непререшаемостт на СР. НЯМА СПН. Констатациите могат да се
пререшат. Силата обаче до оборването ѝ като вид документ важи в процеса и обвързва в
страните.
Сарафов
Чл.113 ЗС – противопоставимост. Вписването не е елемент от ФС на сделката. Няма
конститутивно действие. Вписването има оповестително действие –чл.1Пзавписването.
Отпадане на конкуриращото право –чл.113. – изключение от правилото, че никой не може да
прехвърля повече права, отколкото сам има.
Русчев
Актове за ДОС. Актуване и процедура. Надзор и актуване на Имоти ДОС. Деактуване.

Последици.
Уредба: глава 5 ЗДС. Чл.68 – за тези имоти се създават актове за ДС. Препраща се от чл.19
ЗС – документ, издаден въз основа за книгите. ППЗДС – чл.102 МРРБ методическо ръководство
върху дейстността на областните управители. Изменението на чл.102(2) през 2014г –
придобиването, управлението и разпореждането ИДОС и отписването им откнигите е от ОУ по
местонахождение на имота. Разпореждането с движими вещи ДС – ОУ или ръководителите на
ведомства под ръководството на М на финансите.
Актуване на ИДОС. Частна ДС – активно включени в оборота, могат да се продават, да се
учредяват ОВП, приобретателят може да провери дали Д“ е собственост на придобиването от
него ВП – Д да може да се легитимира като собственик. Наличието на книгите за ДС – да има
отчетност, ред, да се установи наличието на имоти ДС. Нужда от актуване на Д. НИ.
Актуване: не е уредено нито в ЗДС, нито в правилника, но то е съвкупност от действия,
извършвани от овластени ДО, респективно от служба по записване на обстоятелствата,
свързани в ПС върху тези имоти в специални актове; подреждането на тези актове в книгите за
Д. НИ, които служат като доказателство за отразените в тях обстоятелства и факти.
Обекти, които се актуват – само НИ, като няма значение какъв е режимът на имотите ПДС
или ЧДС. С изменението на чл.68 от 2005 – актове за всички Д имоти освен временни
2014/15
г.
постройки, корита на реки, дерета и т.н. За имотите ДС се издават актове за ДС по образци,
утвърдени от МРРБ. Поставят се и актове за собствеността на Д. извън страна. Подлежат на
актуване имоти в границите на населените места, но също и сгради с прилежащите към тях
етренени извън границите на населените имоти + сградите Д фонд. Актуват се ЗЗ, сгради в тях
ДС, след като влезде в сила плана за земеразделеяне. Сгради в отчуждени имоти, които
предстои да се съборят за Д нужда, също земята, върху която има жп инфраструктура. Те
продължават да ДС, защото БДЖ не ООД с Д участие, а е публичен търговец – чл.62-63 ТЗ.
ДС може да се вкара в ООД, но престава да е ДС. За тези имоти, вкарани в имуществото на
ЕАД/ООД с Д.участие, но са престанали да са ДС, въпреки това за тях се актува. Има обаче ЮЛ,
които са Д. ЮЛ – социалистически смисъл. Те не престават да са ДС – те не стават ТД(например
БДЖ – право на оперативно управление. ПДС не може да се актува и да се вкара в ТД.
Актове за ДС – за всички обекти с национална значение.
Новият момент – изискване да се създават такаива актове, които са били ДС, но са
апортирани. Смисълът на съставения акт е ТД да се снабди с НА с собственост.
Органи и ред за актуване – чл.68 и чл.70 ЗДС. От министъра на РРБ, дейсността е от
Дирекция ДС на МРРБ. Конкретните действия са в А на ОУ, има служба ДС на пряко подчинение
на ОУ. Към отделните ведомства също има такива дирекции. Изключителна ДС – актове за тях
се съставят в 2 екземпляра от Дирекция ДС на МРРБ, а не от ОУ. Утвърждават се от МРРБ.
Първият се съхранява в звеното ДС на МРРБ,а второто се праща на ОУ. Препис в АГКК.
Актове за ДС – Дирекция ДС при съответния ОУ. Има главен и спомагателен регистър –
чл.106 на ППЗДС. Кой е актосъставител(който подпис) – със заповед на ОУ. И двата екземпляра
– 14 дневен срок. Единият – в служба вписвания, другия – звеното ДС при ОУ.
Чл.103(2) ППЗДС - производтсвото за издаване на акт ЧДС се инициира от ръководителите
на ведомства, получили правото на управление. Ведомството като ЮЛ не придобива ПС, тъй
като то е Д. ЮЛ – то управлява съответния имот. Искане в едномесечен срок. Специални
правила за актове ДС – Д тайна. Те се съставят в 2 екземпляра.
При явна фактическа грешка – прави се поправка в текства – чл.104(3) ППЗДС – по образец
от МРРБ. РС ! по местонахождение на имота. Номерът и датата на акта за поправка –
неразделна част от първоначалния акт.
Чл.71 от ЗДС регламентира З при влизане в сила на кадастралната карта да се съставят нови
актове за ДС. С влизане в сила на кадастралната карта те придобиват нов идентификатор. С тях
се идентифицира имота. Чл.60 ЗКИР.
Правна същност на актуването: формален акт на компетентен ДО, като властническото
волеизявление на ДО НЯМА КОНСТИТУТИВНО ДЕЙСТВИЕ. Производството е едностранно. ДО е
служебно задължен да състави акта. В това производство други лица не участват. Утвърждава
се от ПУ или ръковосителя на ведомството. Утвърждаването става със заповед. ЗА – актовете на
ОУ са заповеди. Може ли ОУ да измени/отмени акта, след като го е утвърдил. Преобладаваща
теза: подобието на този акт с констативните актове – той не може да се отмени от ДО, но може
да се обжалва – чл.71/72 ЗДС. При промяна на основанието за придобиване на НИ не се
съставя нов акт. Отмяната ще стане само по съдебен ред.
Въпреки, че се нуждае от утвърждаване – това не е ИАА. Ето защо не може да се оспорва по
реда на АПК. Може да се оспорва само в исков процес по общия ред – с установителен или
осъдителен иск. Актът за ДС е официален писмен документ, съставен от длъжностно лице,
няма конститутивен характер – чл.5(3) ЗДС: не учредява права, но има обвържаваща
доказателствена сила. Като удостоверителен документ декларативен ефект. И продължаващата
практика – ВАС продължава да поддържа, че актуването е вътрешно-служебна дейност на
вътрешната А. ПС на Д не възниква от съставяне на акта за ДС. Доказателствената сила е по
отношение, докато не се събори, но НЕ замества самото придобивно основание. Може и да е
съставен акт, без да е налице придобивно сътояние. Актуването, както вписването не е елемент
2014/15
г.
от ФС на сделките – не е условие за валидност. Освен, че съставения акт е годно средство при
спор, то е годно док средство и във връзка с административната защита. Само докато има акт
за ДС, ОУ може да издаде заповед по реда на чл.70 ЗДС.
Съставените и утвърдени актове – в книгите по вписванията при РС.
Деактуване: док сила на актовете за ДС може да се обори от всяко лице, което докаже, че
не Д, а то-лицето е собственик. ОУ е длъжен да деактува. Може да бъде и по административен
ред, но и по съдебен – чл.68. Подлежи на вписване и ИР от съдиите по вписванията и се връщат
на собственика на имота – чл.78 ЗДС.
Отпаднало основание на собственост – реституция. Връщането не е слжебно, а със
заявление до ОУ. Това е А ред.
Ако ОУ намери, че имотът не е ДС, заповед за отписване+предаване на владението на
възстановения собственик.
Отписването, както и и деактуването не засяга П и З.
Според ВАС тази заповед не решава въпроса за собствеността на имота.
Ако ОУ намери, че няма достатъчно данни за отписване – собственикът може да оспори
доказателствената сила, но само по съдебен ред с УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК – чл. 124 ответник е
МРРБ.
Спорът между Д и собственика – по съдебен ред. Отказът Не подлежи на обжалване по
адм ред.
НИ, обособена част от ТД с повече от 50 % Д участие и т.н. – чл.1 Зприватизацията и
приватизационен контрол
ОС
Чл.56 – 2014г.: За ОС актове за ОС пак по образци, утвърдени от МРРБ и М на правосъдието.
Не се сътавят АОС за временни постройки, улици и т.н.
Актът за ОС – 2 екземпляра от длъжностно лице, утвърдено от кмена. § дневен срок от
утвърждаването!
1 екземпляр – агенцията по вписванията, 2 общината. И т.н.
Изменение от 2014 ЗОС: актът за НИ, станал ОС, след като е бил прехвърлен безвъзмездно
от Д на общината, или сделка по замяна – чл.58 ЗОС след като се отпише от книгите.
Последните измения на чл.58 – ОС възниква по силата на самия закон !! От кмета на общината
БЕЗ административен контрол от ОУ. Допускането да се състави акт само под контрола на ОУ –
напрежение. Сега е отпаднала възможността ОУ да отменя такива актове. Т.е. – само по
съдебен ред, а не се предрешават по административен ред. Чл.60 ЗОС – при промяна в
характера на собствеността се сътавя нов акт – и в новия, и в стария акт/респективно в
регистрите.
Обратно: при други промени в данните или при явна фактическа грешка – не се съставя нов
акт, а се съставя акт за грешка
Съдържание: чл.61 препраща към други разпоредби.
Актовете за ОС се вписват с последователни номера, общодостъпни са. Ред – Наредба по
чл.8 ЗОС? Главен регистър на ПОС И ЧОС – образец от двамата министри. Досиетата на имотите
се съхраняват безсрочно. Актуването – свидетелстващи, а не конститутивни документи –
формална доказателствена сила, обвързват относно обстоятелствата, посочени в тях. Не са
елемент от ФС на придобиването; не са придобивно основание. Р 310/2012 ВКС – второ ГО: не
се поражда ВПС. Всяка от страните по спора трябва да установи поддържаното придобивно
основание.
Деактуване – идентично.
2014/15
г.
Вписване на актовете в Н книги. Реална, персонална система, правен режим на вписването
Чл.1 Правилник за вписването по гл. 9 от Закона(с ПМС) – легална дефиниция: даване

гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в правилника като
вписване, отбелязване, заличаване се допускат само в случаите, зирично предвидени в
законите и само за онези актове, за които закон предвижда, че подлежават на писване.
Вписват се само тези актове. ПодЗНА не може да предвижда акт, който подлежи на вписване.
Това е вид Н уохранително производство. Чрез него се дава гластност за тежестите върху
определен имот против определено лице – искови-молби, ипотеки, друг тип учредени
гаранции.
Със ЗННД, с измението на чл.466 ГПК(сега чл.570(1)) относно НИ се правят от съдиите по
вписванията, от службата по вписванията(служба на РС) по местонахождение на НИ. 2 или
повече еднообразни екземпляра -разпореждане на компетентния О, т.е. освен като Н
производство – изрично в 569 ГПК, вписването е и акт на ДО(на съдията по вписванията – комп
О по реда на кодиране на обстоятелствата/ на заявяването им/ и подреждането им в
специални книги. Придаването на гластност не е единственото действие. Актът на съдията по
вписванията – властнически правохранителен, а не правораждаващ акт. Отказът като АА
подлежи на обжалване, но при ОС !!! Целта на вписването: освен гластност и защита на
приобретателя, т.е. вписването прави вече вписания акт противопоставим на всяко трето лице,
придобило ВП след …. Но само доколккото двамата различни приобретатели са придобили от
един праводател.
Чрез впсиването – на всеки, който придобива, дали праводателят му е собственик, дали има
ипотека. Всеки може да поиска сведение по вписването по книгата, но може да поиска устна
или писмена справка, препис, извлечение.
Вписването в България – За за привилегиите и ипотеките преди.
Рецепция на френския образец, а не на немския – ситуацията в България. Консесуална,
персонална система. Реформа във вписването – едва със ЗКИР. Все още не е проведена.
Европа – 2 системи:
1. Персонална(френска): вписването насделки с НИ се води по имената на лицата, които
прехвърлят. Вписването в партидната книга - на името на притежателя на имота.
Вписване на ипотека – вещни права и тежести. На името на праводателя( в една
партида), а не на приобретателя.
2. Реална – Н книги. При нотариуса има една основна книга по имотите, по която партида
се вписват всички сделки с имоти. Намирането на сделките и сигурността е много по-
висока, тъй като всичко се пази на едно място.
Кои имоти подлежат на вписване?

По чл.112/в ПВ – категории
Първа категория
1. Актове, които съставляват действия на разпореждане с права върху НИ – от а до ж + и:
актове, с които се прехвърля, учредява, изменя друго ВП.
2. Актове, с които се признават права: договори за наследство – чл.212 ЗЗД
3. Чл.100 ЗС – отказ от ПС
4. Специални закони – ЗДС и ЗОС: независимо кога са съставени
5. Р на общински слуби земедеие за въстановяване на спбствеността върху ЗЗ;
6. Заповеди на кметове по чл.192 ЗУТ – право на преминаване
2014/15
г.
7. Договор за залог, за п
8. Предварителни договори – по искане, а не по силата на закона. За
прехвърляне/учредявае на ВП върху НИ. За сключването на такъв по отношение на
окончателен по чл.19(1) формата е писмена. Ако договорът ще се вписва – Н заверени
подписи. Това е факултативна възможност. В този случай съдържанието допълнително
изисква да се посочат нови обстоятелства! + скица от кадастрална карта. Този договор-
да се отбележи в част „в“ на партидата;
9. Удостоверения за наследство, ако в наследството има НИ. Да се изземе от комп на
служби Гсъстояние. Чрез това удостоверение ще може да се легитимира наследника
само с акта за собственост на своя праводател+това удостоверение. Начинът на
вписване е идентичен с тези по чл.212-213 ЗЗД.
Втора категория актове:
1. СР, чито последици засягат ВП върху НИ; влезли в сила СР, които заместват актовете
по буква а; по установителен или по осъдителен ред се признава собствеността;
констатират се актове, които подлежат на вписване. Виж буква „з“. Не подлежат на
вписване искове с правно основание – чл.108. ТР4/2014 – не е влязло;
2. Конфискация на НИ, които са станали ДС.
3. Влезли в сила Р по искови молби, които подлежат на вписване, но не са вписани.
4. Молби,актовете, по които които могат да доведат до отмяна на СР – по чл.114 ЗС(те
са 3 групи): молби за отмяна на СР, които подлежат на вписване(разваляне, У,
отмяна или прогласяване на Н по чл.112 ЗС; молби за скл на окончателен договор;
искови молби за делба на НИ; искова молба по чл.109 – дали подлежи на вписване.
2. Не подлежи, тъй като с Р не се формира СПН по отношение ПС. ПР 3/2010 ОСГК –
изискването за вписване на исковата молба по искове за собственост не е изискване
за редовност, не е съдържание на исковата молба, но съдът не дава ход на делото,
докато не му е представено доказателство, т.е. исковата молба. !! Неизпълнеието
на това изрично указание дали е вписана е основание за връщане на исковата
молба – т.е. прекратяване на производството.

Вещно право

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Вещно право

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Лекции по Вещно право – проф. Ив.

Пандектна система: на законодателството, а не на правните клонове.

ВП и останалите клонове на правото

Венцислав Петров - лекция

Недвижимите вещи са: поземлени имоти, сгради, самостоятелни обекти в сгради

Владението има и други белези: владението да е явно(да не е установено по скрит

Правни последици на владението: не е СП и не би следвало да получи защита, но е

Кой трябва да докаже, че има владение или държане?

Изгубване на владение: когато изчезне един от двата елемента

Добросъвестното владение – Русчев 20.10.2014г.

Добросъвестен е този владелец, който владее вещта на правно основание, годно да го

I. Способи за придобиване на владение и държане

Права и задължения на добросъвестния подобрител, на обикновения

Понятие за подобрения: според Таджер законът нарича подобрения „полезните

Права на неДВ – върху плодовете, давност, необходимите разноски…

1. Право на обезщетение за необходимите разноски – за запазване на вещта(по

Право на собственост и собствеността

Вътре в правото на собственост: дали собствеността е по КРБ или по частното право.

Съдържание на правото на собственост

Ограничения на правото на собственост. Същност и видове

(2) Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе

*** чл.52 ЗС: провеждането на такива законови отстояния(например при засаждане на

- чл.26 ЗУТ :Външната линия на застрояване към улиците от първостепенната мрежа се

1. по улици от първи клас (скоростни градски магистрали) - най-малко на 15 м;

- 32 ЗУТ: Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през

- 24 ЗУТ: Височината на сградата, когато тя е разположена на линията на застрояване,

4. Административни задължения, които са законови ограничения: има конкретен

- чл. 194 ЗУТ – достъп до имота, което представлява административно ограничение на

ДС – Д е равнопоставен субект в ГП(на ФЮЛ). Тя има същите права и задължения както

ОУправител предствалява Д в материалните граждански ПО. Действия на

Управление и разпореждане с вещи ОС

Венци - Управление и разпореждане със съсобствени вещи

ЗС установява задължение на съсобствениците – ако съсобственик иска да продаде

1. При погиване на вещта – изчезва обектът на ВПО;

ЕС като неперсонифицирана общност. Не възниква ЮЛ. Два са органите на трази

Изпълнение и оспорване на актовете на ЕС: важат и за двете форми на ЕС

Ограничени вещни права върху чужда вещ

Ограничени вещни права върху чужда вещ

Най-често правната сделка е отделен договор за учредяване ПС – независимо от

Как се прекратява ПС? – различни способи:

Право на надстрояване и пристрояване

Право на ползване – понятие, уредба, обекти, субекти

(2) Поземленият сервитут произтича от закона или от правна сделка.

1. промяната на собствеността на имота не прекратява действието на сервитутите нито по

Границите на сервититута не се определят конкретно от закона, а конкретно за всяко право

(2) Прокарването на инсталации и съоръжения през чужди селскостопански земи се допуска

Чл. 191. (1) Обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарването на

(2) Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго

Ads by InfoAd Options

Чл. 194. (1) Собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват

Чл. 114. Ако не е уговорено друго, за правото на водопрекарване се спазват и следните

Чл. 106. При упражняване на сервитутите се спазват следните правила:

Чл. 107. (1) Местната подсъдност на споровете по упражняване на сервитутите по тази

Делят се на 3 групи съобразно причината, от която са породени:

Кметът на райна или кметството възлага на комисия от длъжностни лица- експерти да

Учредяване на сервитути върху гори и водни площи: с изменението на ЗГ е създадена

По-честа е съдебната защита на ПС(наказателна, облигационна и вещноправна защита).

Ревандикационен иск(иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик):

Тези 2 иска – установителни за ПС към един минал момент. Чл.14(4) ЗСПЗЗ –

Способи за придобиване и прекратяване на ВП. Видове придобивни способи.

Способите за придобиване и прекратяване са титули,с които ПН свързва възникване или

Давност. Правна уредба и понятие за ПД

Другата теза: ПС по давност се придобива чрез непрекъснато владение 5 или 10 г. Друг