17.

Видове субективни права Възможни са различни класификации: Според това какви права дават
на носителя си: Притезателни са тези субективни права, които дават право на своя носител да иска от
задълженото лице спазване на определено поведение. Това поведение може да бъде действие или
бездействие и може да се търси от определен или неопределен брой лица. Непритезателни – чрез
своите действия лицето, което е носител на едно непритезателно право, може да въздейства върху
правното положение на друго лице при наличието на определени от правната норма условия и това
друго лице е длъжно да приеме това въздействие. Според възможностите, които едно субективно
право дава на носителя си: Просто е това субективно право, което дава на носителя си само една
възможност. Сложно е това право, което дава на носителя си няколко правни възможности, които
обаче се намират в единство. Сложно субективно право е правото на собственост. То се състои от 3
правомощия: на разпореждане, на владеене, на ползване. При наличието на сложно субективно право
е възможно или цялото или отделни негови правомощия да бъдат нарушени. Тогава цялото право или
тези права получават съдебна защита всяко едно за себе си. Според възможността да се променя
носителя на субективното право: Прехвърляеми субективни права са тези, които не са свързани с
личността на носителя си. Непрехвърляеми са тези субективни права, които са свързани с личността
на техния носител. Те могат да бъдат както имуществени, така и не имуществени. Прехвърлянето на
тези права чрез сделка е недопустимо, а при смърт на носителя им те не се наследяват, а се
прекратяват. Законът или страните в някои случаи определят кога едно право е непрехвърлимо.
Съобразно с кръга на задължените лица: Абсолютни са тези права, които са отправени спрямо всички
други правни субекти. Задължително условие е тези правни субекти да спазват определено поведение.
Те нямат право да извършват действия, с които накърняват правомощията на носителя на
субективното право. Относителни са тези субективни права, които са отправени към конкретно
определени лица, на които се възлагат задължения или определена обвързаност /пр: облигационните/.
Разликата между двата вида субективни права е голяма. Абсолютните права са защитими срещу всеки
посегател или нарушител на правото. Относителните са защитими само срещу лицето, което е
задължено по силата на релативно субективно право. Има случаи, когато едно относително субективно
право може да бъде приравнено на абсолютно субективно право, като получава защита и срещу трети
лица. Това са смесени субективни права. Според своето съдържание: Личните субективни права са
свързани с личността на отделния индивид. Те са права на уважение, на достойнство, на живот,
личните семейни права и т.н. Тези права са ненаследими и непрехвърляеми. Властническите
субективни права са обикновено свързани с вещните права. Те дават на носителя си абсолютни права
върху конкретен обект. Те са в голямата си част прехвърляеми и наследими. Ако обектът бъде
унищожен те се погасяват. Освен върху вещи вещното право познава властнически права и върху
права. Това са властнически права и върху творения на човешкия ум, индустриална собственост и
авторски и техни сродни права. Обектът им е нематериален. Съобразно с възможността да се дели
съответния обект на правото: Делими са онези субективни права, чийто обект може да се раздели на
две или повече самостоятелни части. Неделими са тези субективни права, обектът на които не може
да се раздели. Дали едно субективно право е делимо или не, определя закона или в някои случаи
носителя на субективното право или на самата същност на обекта. Според това дали субективното
право съществува самостоятелно или съществуването му е обособено от съществуването на друго
субективно право: Главни са онези субективни права, които не зависят от други субективни права.
Напр: вещните, облигационните, наследствените, личните права. Те могат да бъдат свързани с други
субективни права, но имат пълна самостоятелност и не са функция от тях. Акцесорни субективни
права са тези, които са свързани с други субективни права и зависят от тях. Наличието на главно
субективно право е предпоставка за създаване на акцесорното. Последното е подчинено на правния
режим на главното.