11. Тълкуване на гражданскоправните норми. Понятие, правна уредба и цел.

Видове
тълкуване. Правните норми са създадени, за да бъдат прилагани. За да бъдат те разбрани
и приложени, за да бъде установен точния им смисъл, те трябва да бъдат изтълкувани. От
тяхното правилно тълкуване зависи точното изясняване на обема, съдържанието и
предпоставките за пораждане на субективни права и задължения. Тълкуването е научна
дейност и то се прави от правоприлагащите органи – съдебни и административни и не е
субсумирано под дадена правна норма. То е абстрактна дейност и търси установяване на
съдържанието и смисъла на нормата. На тълкуване подлежат всички правни норми. Не би
могло да се твърди, че на тълкуване подлежат само неясните правни норми. Всяка правна
норма има нужда от тълкуване, било то цялостно, на отделни думи, понятия или изрази. На
тълкуване подлежи всяка правна норма, независимо в какъв акт е включена тя. Това важи
както за Конституцията, така и за законите и нормативните решения, гласувани от НС и за
подзаконовите НА, одобрени от МС или от отделен министър. Само правни норми подлежат
на тълкуване, социалните норми не са обект на тълкуване. Нормата макар че е абстрактна,
не е абстракция. Поради това тълкуването има както теоретично, така и практическо
значение. Когато една правна норма получи правилно и точно тълкуване, може да постигне
това, което законодателят е целял – по-ефективно е правораздаването, а оттам по-добре се
уреждат правоотношенията между правните субекти. Относно тълкуването като
познавателен, мисловен процес в правната доктрина са се оформили 2 становища: Едното,
обозначавано като субективна теория, приема че тълкуването трябва да установи волята
на законодателя така, както тя е била формирана по време на издаването на закона. Другото
становище, означавано като обективна теория, приема че целта на тълкуването е да
разкрие смисъла на закона като обективирана и изразена воля без оглед намеренията на
законодателя. Когато НА се публикува и влезе в сила, той се отделя от своя автор,
превръща се в една обективна даденост, от която трябва да се изхожда при изясняване
съдържанието на правните норми. Тълкуването търси точното съдържание на правните
норми. Чрез него не може да се стигне до изменение или допълнение на правна норма. Ако
една норма не отговаря на новите изисквания или на променените условия, следва
законодателя да я измени, отмени или допълни по надлежния ред. Но тълкуването не може
да доведе до едно ново правило. Преди да се пристъпи към тълкуването на една правна
норма, трябва да се установят действителния й текст и валидното за момента съдържание.
На тълкуване подлежат само действащите правни норми. При изясняване точния смисъл на
правната норма могат да се използват различни методи, но основните са:
Езиково/граматическо, буквално/ тълкуване – обсъжда и анализира думите, понятията,
мислите, съчетанията от думи, които са използвани и включени в нормите или във всяка
една от техните три части: хипутеза, диспозиция, санкция съобразно техния смисъл. Думите
трябва да се обсъждат поотделно и в тяхната взаимна връзка и да се тълкуват според
значението им в литературния или в правния език. Когато една дума има специално правно
значение и съдържание, тя се тълкува съобразно с него. Освен това в допълнителните и
заключителни разпоредби на някои НА има поясняване и уточняване на значението на
отделни употребявани в акта думи или понятия, които са задължителни при тълкуването на
съответния акт. Научно-логическо /реално/ тълкуване – то прави логически анализ на
правната норма и на използваните думи, както и на тяхното подреждане в нея. Търсят се
целта на НА, мотивите към него, логическата връзка между отделните понятия и пр. ВИДОВЕ
ТЪЛКУВАНЕ: Според това кой извършва тълкуването: Нормативно /автентично/ тълкуване –
то се дава от овластените от Конституцията и ЗНА държавни органи. Основния закон в
нашата страна е Конституцията и съгласно нея КСъд дава задължително тълкуване на
Конституцията и се произнася по това, дали дадена норма или закон са
противоконституционни. НС дава тълкуване на законите и нормативните решения. Това
става по собствена инициатива на НС или по искане на председателя на НС, председателя
на МС, министрите, ръководителите на ведомства с ранг на министерства, Главния прокурор
и областните управители. Гражданите нямат право на пряко искане. Те отправят искането си
до Главния прокурор, а той от своя страна преценява дали има основание да се направи
официално искане. НС дава тълкуването със закон, който се обнародва в ДВ и има обратно
действие – от деня, когато е влязъл в сила тълкувания акт. Задължително тълкуване на
подзаконов НА се дава от органа, който е издал акта. Тълкуването се обнародва по реда, по
който е обнародван тълкувания акт. Тълкувателното решение е НА и то е задължително за
всички, до които се отнася самият тълкуван акт. Съдебно тълкуване – то се извършва от
правораздавателните органи. Само Общото събрание на конкретната колегия на ВКС има
право да дава тълкувателни решения, които са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт. Общите събрания на окръжните и апелативните съдилища дават
мнения по проекти за тълкувателни решения на ВКС. Научно тълкуване - дава се от
юристите, които работят в областта на науката. То се извършва в научни съчинения и няма
задължителна сила. Според резултата, получен от граматическото и научно-логическото
тълкуване: Декларативно /буквално/ тълкуване имаме, когато текста е ясен и разбираем.
При това тълкуване имаме съвпадение между текста на правната норма и точния смисъл,
вложен в нея. При прочит на този текст буквално всичко е разбираемо. Изправително
тълкуване – то цели изправяне редакцията на правната норма, възстановяване на точния й
разум чрез поправяне на редакционните дефекти. Тези дефекти се поправят чрез езиковото
и научно-логическото тълкуване. Ограничително тълкуване имаме тогава, когато е
установено, че истинското съдържание на една правна норма е по-тясно или по-ограничено
от словесния й израз. Разширително тълкуване имаме, когато при научно-логическото
тълкуване на нормата се установи, че точния й разум надхвърля нейния текст, че той е по-
широк от изразеното в нейната редакция. Други видове: Историческо тълкуване – то
изяснява смисъла на НА, изхождайки от историческите условия, които са били причина за
неговото издаване. Систематическо тълкуване – дава смисъла на закона чрез
съпоставянето му с други НА и намиране мястото му в системата на гражданското
законодателство.