Dokumentni Prestypleniq 18.05.2017 Fin

С ЪДЪРЖАНИЕ
ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
ПРАКТИКА НА ВЪРХОВНИЯ СЪД
И ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД
ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
1
© Ралица Илкова, автор

© Дамян Дамянов, художествено оформление на корицата
© Сиела Норма АД
София • 2017
ISBN: 978-954-28-2351-3
2
ПРАКТИКА НА ВС И ВКС
П О Н А К А З АТ Е Л Н И Д Е Л А
До ц. д- р Р а л и ц а И л к о в а
ДОКУМЕНТНИ
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
3
4
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР ........................................................................... 7
УВОД .................................................................................. 11
§ 1. ПРЕСТЪПНО СЪЗДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ....................... 15

І. Документна подправка ........................................... 16
ІІ. Лъжливо документиране ...................................... 34
§ 2. ПРЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ......................... 77

І. Престъпно ползване на порочно
съставен документ (чл. 316 НК) ............................... 79
ІІ. Престъпно ползване на правомерно
създадени документи................................................. 88
§ 3. ПРЕСТЪПНО УНИЩОЖАВАНЕ, СКРИВАНЕ

ИЛИ ПОВРЕЖДАНЕ НА ЧУЖД ДОКУМЕНТ ................................ 97
СЪДЕБНА ПРАК ТИ КА .......................................................... 109
§ 1. ПРЕСТЪПНО СЪЗДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТ........................ 124

І. Документна подправка ......................................... 124
ІІ. Лъжливо документиране .................................... 231
§ 2. ПРЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ НА ДОКУМЕНТ ......................... 477

І. Престъпно ползване на порочно
съставен документ (чл. 316 НК) ............................. 477
ІІ. Престъпно ползване на официален
документ, издаден за друго лице (чл. 318 НК) ....... 525

ИЛИ ПОВРЕЖДАНЕ НА ЧУЖД ДОКУМЕНТ .............................. 529
5
6
П РЕДГОВОР
ПРЕДГОВОР
Върховната съдебна инстанция има една публична цел, коя-

то съставлява обществения залог в правораздавателния про-
цес – гарантиране на единството на националното право, на
цялостната законосъобразност на правораздаването и чрез
решаване на конкретни дела да бъде гарант за развитието
на правото. От изключителен интерес за всеки гражданин, а
следователно и за обществото, е ясното, пълно и предвидимо
тълкуване на закона, направлявано от върховния съд. Достъп-
ната и предвидима практика намалява правната несигурност,
дава ясни насоки на долустоящите съдебни инстанции със
своята установеност, но и трасира вероятния начин на ре-
шаване на отделните казуси, с което моделира очакванията
на гражданите при правораздаването по техните конкретни
дела. Съвременното разбиране за справедливо правосъдие
трябва ясно да даде сигнал на гражданите, че Върховният
касационен съд защитава отделния гражданин много повече,
когато дава ясни насоки за правосъдието под формата на пред-
сказуема практика, отколкото ако правораздава по всеки от-
делен казус.
Тази засилена роля на съдебната практика, създавана
от ВКС, в правния ред и промяната в правната култура на
обществото е възможна единствено и само с извисяването ѝ.
Последното обстоятелство, както и трайната ѝ установеност,
само би създало доверие в съда и правна сигурност. Следване-
то ѝ изисква тя да бъде достъпна и познавана. Развитието на
компютърните технологии позволява неограничен достъп до
практиката на ВКС. В същото време този достъп невинаги е
7
систематизиран и логически последователен, за да се просле-

ди развитието на практиката по даден правен въпрос. Идеята
на инициативата на ВКС, радушно приета от представителите
на наказателната правна мисъл, е да се постави началото на
поредица от издания, които да съчетават научните виждания
по определен институт на материалното и процесуално право,
анализ на постановената съдебна практика, както и самото ѝ
публикуване. Убедено смятам, че симбиозата между теорията
и практиката в правото е полезна не само за представителите
на науката и за съдиите, не само за страните по делата, но и за
развитието на правото. Нито практиците трябва да се изолират
от теорията, нито тя да се развива сама за себе си. Научната
мисъл в правото е ценен сътрудник на съдията, доколкото той
създава у себе си теоретична основа за изграждане на свое-
то вътрешно убеждение, и по този начин косвено влияе върху
тълкуването на закона и създаването на съдебна практика. Не-
зависимо колко е ясен текстът на дадена наказателноправна
законова разпоредба, неизбежно развитието на обществените
отношения налага тя да бъде тълкувана така, че да бъде адап-
тирана в зависимост от промяната на обстоятелствата. В ка-
чеството си на източник на правото, подпомагана от правната
теория, понякога дори и предизвикана от нея, съдебната прак-
тика допринася за развитието на наказателното право.
С тази нескромно амбициозна цел чрез професионалната
помощ и съдействие на преподаватели от юридическите фа-
култети в страната ВКС представя на всички заинтересувани
практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд,
постановена в периода 1968–2015 г., анализирана през науч-
ната мисъл на водещи български учени.
Поредицата ще бъде от значение за българските съдии
и другите правоприлагащи органи, които трябва да гаранти-
рат на обществото еднакви стандарти при осъществяване на
правосъдието, на всички адвокати, осъществяващи правна
8
П РЕДГОВОР
помощ по наказателни дела, на гражданите, които защитават

свои права и законни интереси, на законодателя, доколкото
от всяко издание могат да произтекат нужди от промяна на
конкретни разпоредби на Наказателния и Наказателно-проце-
суалния кодекс или да бъдат предложени конкретни формули-
ровки за бъдещи законови текстове. Надявам се изданията да
бъдат полезни и на студентите по право, които да бъдат улес-
нени в обучението си чрез събирането в едно на теорията и
практиката относно определен институт на правото. Уверена
съм, че инициативата на ВКС ще е от полза и за самите съдии
от този съд, доколкото те в определени ситуации биха могли
да намерят основания за упражняване на тълкувателната си
компетентност.
Тази поредица не би могла да бъде осъществена без всеот-
дайната и неуморима работа на съдебните помощници от на-
казателната колегия на ВКС, на които изказвам своята искрена
благодарност.
Павлина Панова,
заместник-председател на ВКС
и председател на Наказателната колегия
9
10
У ВОД
УВОД
Документните престъпления заемат значителен дял от обща-

та престъпност1. Значимостта на наказателноправното знание
относно видовете документи и признаците на документните
престъпления обаче не се заключава само до приложението
на престъпните състави по Глава ІХ от Особената част на НК,
тъй като редица други престъпления, уредени на различно
систематично място в наказателния закон, също накърняват
обществените отношения, свързани с документооборота2.
Макар документните престъпления да са класически за
българското наказателно право и уредбата им да не е претър-
пяла съществени изменения в сравнение с други престъпни
посегателства, още от 1951 г. до днес, практиката по прила-
гането на съответните наказателноправни норми все още не
е уеднаквена. Съществен принос за правилното тълкуване и
прилагане на разпоредбите по Глава ІХ от Особената част на
НК имат монографиите на българските учени в областта3. Без
познаването на достиженията на теорията в тази насока – при
това високостойностни, би било трудно, ако не и невъзможно,
1
По данни на НСИ през 2015 г. делата за документни престъпления
са били 1030 от общо 31511 приключени дела.
2
Такива са например документната измама, квалифицираното със-
тавно длъжностно присвояване и някои други.
3
Специално следва да се отбележат трудовете на проф. д-р Ив. Не-
нов, Документни престъпления, 3 изд. ВСУ, Варна, 1999 г. и на проф.
д-р М. Гунева, Документните престъпления по българското наказателно
право, Бургас, 2009 г. Принос за изясняване на въпросите, които доку-
ментните престъпления поставят, имат и В. Бузов, проф. д-р К. Лютов,
проф. д-р Д. Михайлов, проф. д-р Ал. Стойнов.
11
да бъде разбрано съдържанието на съставомерните признаци

на всяко от документните престъпления, както и да се прока-
ра ясно разграничение между приложното поле на отделните
престъпни състави. Безспорно е влиянието на наказателно-
правната теория върху правоприлагането.
Същевременно не може да не се отчете, че теорията би
била самоцел, ако не обхваща, не обобщава и не обяснява
казуистика и не дава разрешение на онези проблеми, които
възникват при прилагане на нормата на закона. А нищо не
може да илюстрира така многообразието на житейски казу-
си и сложността на подвеждането им под определена правна
норма, било то и норма на наказателния закон, от съдебната
практика. Това е разбирането, което години наред ме мотивира
да събирам и обобщавам практиката на върховната ни съдебна
инстанция по различни въпроси. Изразявам благодарност към
ръководството на Върховния касационен съд и по-конкретно
към съдия Павлина Панова, че поде инициативата и създаде
нужната организация за това практиката на съда да бъде съ-
бирана, обобщавана и анализирана тематично от българските
учени. От тази възможност се възползвах и аз.
Обобщаването и анализът на съдебната практика в област-
та на документните престъпления се оказа сериозно предиз-
викателство, предвид изключително големия брой решения по
приложението на наказателноправните норми по Глава ІХ от
Особената част на НК и сериозното разнообразие от казуси, с
които съдът е бил призван да се занимае. Разбира се, в подоб-
но издание, поради ограниченията в обема, не би могла да на-
мери място цялата, а дори и значителна част от практиката на
съдилищата по делата за документни престъпления. Ето защо
и приоритет е отдаден на практиката на върховната съдебна
инстанция, като съм се опитала да избера за читателите онези
съдебни актове, които едновременно илюстрират многообра-
зието от житейски хипотези, които биха могли да бъдат отне-
12
У ВОД
сени на вниманието на съдилищата и биха могли да служат

като ръководно начало за инстанциите по същество.
В сборника са включени 201 решения, постановени от вър-
ховната ни съдебна инстанция в периода 1955–2016 г. – както
публикувани, така и непубликувани до момента. Стремежът
ми е бил да бъдат включени преимуществено съдебни акто-
ве, постановявани в последното десетилетие, тъй като именно
обсъжданите в тях казуси отразяват най-точно проявните фор-
ми на съвременната конвенционална престъпност, засягаща
сигурността на документооборота. Поместени са и съдебни
актове, в които са застъпени спорни, в т.ч. и неподкрепяни от
автора тези, за да се илюстрира богатството от съждения по
въпросите на документните престъпления.
Решенията на съда са публикувани анотирани и със съкра-
щения, като са подредени съобразно тълкуваната наказателно-
правна норма от Глава ІХ от Особената част на НК. В случай
че са тълкувани различни норми, съдебния акт е поместен съ-
образно разпоредбата, съответстваща на основната тълкувана
разпоредба. Когато е тълкувана или посочена отменена матери-
алноправна или процесуална норма, това е посочено изрично
в бележка под линия, като е указана съответната разпоредба от
действащия нормативен акт. В приложение към сборника, за
улеснение на читателя, са включени указател на поместените
съдебни актове и указател на тълкуваните разпоредби от НК.
Практиката на В(К)С, включена в сборника, е съпроводена
с кратък авторски коментар по въпросите на съставомерните
признаци на най-често срещаните документни престъпления4
4
Извън обхвата на коментара остават престъпните състави по
чл. 313а и чл. 313б НК като такива без реално практическо приложение.
Последният законов текст е коментиран, макар и накратко от Гунева, М.
Документните престъпления по българското наказателно право. Бургас,
Бряг, 2009, с. 37–38.
Извън обхвата на изложението остават и въпросите, свързани с при-
знаците на документа и отделните видове документи, но все пак във
13
и релевантната практика на върховната съдебна инстанция,

без претенции за изчерпателност. Практиката по приложение
на съставите на престъпленията по Глава ІХ от Особената част
на НК е сравнително константна, но там където се констати-
рат противоречия, това е посочено изрично. На места съм си
позволила да изразя и несъгласие с изразените в съдебните
актове тези. В случай че съответната наказателноправна нор-
ма или нейни съставомерни признаци не са били предмет на
тълкуване от върховната съдебна инстанция или практиката
по приложението ѝ е оскъдна, е предложен авторски коментар
на съдържанието на съставомерните признаци – в помощ на
правоприложителя, отново без претенции за изчерпателност
и научен принос.
Надявам се, че предложеният коментар, в който е пресъз-
дадена и значима част от достиженията на наказателноправна-
та теория до момента, ведно с приложената анотирана съдеб-
на практика, ще провокира нови научни търсения и дискусия
сред професионалната общност не само във връзка с прилага-
не на наказателноправните норми, но и с тяхното допълване,
осъвременяване и усъвършенстване.
Изданието е предназначено основно за практикуващите
юристи – съдии, прокурори, следователи, разследващи поли-
цаи, адвокати и юрисконсулти, които вземат участие в нака-
зателни дела. То би могло да бъде полезно и на тези, които се
занимават с научни изследвания в областта на наказателното
право, на студентите в юридическите факултети в страната,
както и на всички, за които разглежданата материя предста-
влява интерес.
Р. Илкова
включените в сборника съдебни актове читателят би могъл да намери

изобилна практика по тези въпроси.
14
§ 1. П РЕСТЪПНО СЪЗДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ
§ 1. ПРЕСТЪПНО СЪЗДАВАНЕ
НА ДОКУМЕНТИ
Първата група общественоопасни деяния, инкриминирани в

Глава ІХ от Особената част на НК, най-общо можем да обозна-
чим като престъпно създаване на документи. При повечето от
тези престъпни посегателства в резултат на деянието възник-
ва изявление, което разкрива всички признаци на документ5,
но има и такива, при които се въздейства върху вече същест-
вуващ документ6.
Непосредствен обект на посегателство при обсъжданите
престъпни състави, респ. на закрила от наказателноправните
норми по чл. 308–315 НК, са обществените отношения, в рам-
ките на които се гарантира съблюдаването на законоустано-
вения ред за създаване на документи. Някои от престъпните
посегателства накърняват и допълнителни категории общест-
вени отношения7.
И в исторически план, и понастоящем, българският нака-
зателен закон осигурява сравнително всеобхватна закрила на
обсъжданата категория обществени отношения. Инкримини-
5
Вж. чл. 308, ал. 1, пр. 1, чл. 309, ал. 1, пр. 1, чл. 310, чл. 311–315
НК.
6
Това са случаите на подправка на документ по чл. 308, ал. 1, пр. 2
или по чл. 309, ал. 1, пр. 2 НК.
7
Такива са тези по чл. 310 и по чл. 311 НК, които освен сигурността
на документооборота накърняват и обществените отношения, свързани
с правилното и законосъобразно упражняване правомощията на длъж-
ностните лица по служба, както и това по чл. 312 НК, което накърнява
обществените отношения, свързани с правилното отправление на дей-
ността на лекарите и ветеринарните лекари, когато не действат в длъж-
ностно качество.
15
рани са всички възможни форми на посегателство против реда

за създаване на официални документи и онези форми на посе-
гателство против реда за създаване на частни документи, кои-
то разкриват най-висока степен на обществена опасност8. В
последните години законодателят предприе редица стъпки за
обогатяване на системата на документната подправка в офи-
циален документ9. Практиката по приложение на обсъжданите
престъпни състави също е в значителна степен унифицирана.
Това предпоставя сравнително безпроблемно правоприлагане.
Разбира се, все още има спорни в практиката въпроси, които
се разчита да бъдат преодолени в бъдещата практика на вър-
ховната съдебна инстанция.
Традиционно тази група престъпни посегателства под-
разделяме на две подгрупи – документна подправка (матери-
ална подправка) и лъжливо документиране (интелектуална
подправка), в зависимост от порока на изявлението – дали
касае авторството на документа или неговото съдържание. В
тази последователност престъпните състави от двете групи
ще бъдат коментирани накратко по-долу.
І. ДОКУМЕНТНА ПОДПРАВКА
С понятието „документна подправка“ се обозначават

всички онези случаи на престъпно създаване на документи
или въздействие върху съществуващи документи – както офи-
циални, така и частни, които водят до опорочаване авторство-
то на съответното изявление, респ. позволяват в правния мир
да възникват изявления, които не изхождат от лицата, посоче-
ни като техни автори. Поради високата степен на обществена
8
Може да се препоръча единствено да се инкриминира всяка форма
на лъжливо документиране частен документ. Съображения в тази насо-
ка ще бъдат изложени по-долу на съответното систематично място.
9
Вж. ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 26 от 2004 г.
16
опасност на подобни посегателства те са уредени на първо

място в системата на документните престъпления.
Интерес за съвременния правоприложител вероятно ще
представлява фактът, че в по-голямата си част съставите на до-
кументната подправка, съществуващи в сега действащия НК,
възпроизвеждат тези, установени още през 1951 г. Към онзи
момент системата на документната подправка включва следни-
те престъпни посегателства: документна подправка в официа-
лен документ (чл. 24210); длъжностна документна подправка
(чл. 24311); документна подправка на книги на държавно учреж-
дение (чл. 24512) и документна подправка в частен документ
(чл. 24713). Прави впечатление, че днес диспозициите на нака-
10
Разпоредбата на чл. 242 НЗ от 1951 г. (отм.) гласи: „Който състави
неистински официален документ или преправи съдържането на официа-
лен документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на доку-
мент с лишаване от свобода до 5 години.
Ако деянието е извършено от виновния с цел да набави за себе си
или за другиго противозаконна облага, наказанието е лишаване от сво-
бода от 3 до 10 години.
За подправка на чек, издаден или приет от банка, наказанието е ли-
шаване от свобода не по-малко от 5 години“.
11
Разпоредбата на чл. 243 НЗ от 1951 г. (отм.) гласи: „Длъжностно
лице, което извърши престъпление по предходния член в кръга на служ-
бата си, се наказва с лишаване от свобода от 5 до 10 години.
Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което подправи
частен документ, който му е поверен по силата на служебното му поло-
жение.“
12
Разпоредбата на чл. 245 НЗ от 1951 г. (отм.) гласи: „Съобразно
предходните разпоредби се наказва съответно онзи, който преправи ис-
тински или състави неистински протоколи, регистри или книги, които
се водят в държавно учреждение или предприятие, както и официални
преписи, извлечения или преводи от частни или официални документи.“
13
Разпоредбата на чл. 245 НЗ от 1951 г. (отм.) гласи: „Който сам или
чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдър-
жанието на документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не
съществува, или че е прекратено или изменено някое право или задъл-
17
зателноправните норми, инкриминиращи основните състави

на документната подправка в официален и в частен документ,
дословно пресъздават тези от наказателния закон от 1951 г.
Понастоящем системата на лъжливото документиране
включва следните престъпни състави:
1) документна подправка в официален документ (чл. 308,
ал. 1–4 НК);
2) документна подправка в частен документ (чл. 309 НК);
3) длъжностна документна подправка (чл. 310 НК).
Системата на престъпленията по чл. 308 и по чл. 309
включва както основни, така и квалифицирани и привилеги-
ровани състави, а на това по чл. 310 НК – само основен и при-
вилегирован. Основание за по-лека наказуемост и по трите
състава без изключение е маловажността на случая.
Предмет на разглеждане в този кратък коментар ще са
преимуществено основните състави на престъпленията, тъй
като специалните такива не са провокирали противоречива
съдебна практика. Те ще бъдат разгледани в последовател-
ност, съответна на актуалния наказателен закон.
Със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 26 от 2004 г. в системата на до-
кументната подправка бяха включени и някои други престъпни
посегателства, които можем да обозначим като „несъщински“
документни престъпления, тъй като предметът им е различен
от документ. Тук спадат приготовлението към документна под-
правка по чл. 308 и сдружаването с такава цел (по чл. 308, ал. 5),
както и изготвянето, държането и укриването на предмети или
оръдия, предназначени или послужили за квалифицирана до-
кументна подправка (по чл. 308, ал. 7). Тези престъпни състави
няма да бъдат предмет на разглеждане в изложението.
жение или някое правно отношение, се наказва с лишаване от свобода

до 3 години.
Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е ли-
шаване от свобода до 5 години“.
18
1. ДОКУМЕНТНА ПОДПРАВКА НА ОФИЦИАЛЕН

ДОКУМЕНТ ( ЧЛ . 308 НК)
По чл. 308, ал. 1 НК се наказва всеки, който „състави не-

истински официален документ или преправи съдържанието на
официален документ с цел да бъде използван“. Разпоредбата
пресъздава буквално чл. 242, ал. 1 НЗ от 1951 г. (отм.) и анало-
гичната такава от първия български НК от 1956 г. Това положе-
ние обуславя изводи най-малко в две насоки: от една страна,
наблюдава се пълна приемственост между концепциите на по-
стария и на актуалния наказателен законодател по отношение
на обхвата на наказателноправна закрила на обществените от-
ношения, в рамките на които се защитава законоустановеният
ред за създаване на официални документи, с тази бележка, че
едва през 2004 г. съвременният законодател допълни системата
на престъплението с квалифицирани състави; от друга страна –
идентичността в обективните и субективни признаци на деянията
в различните наказателни закони днес ни дава възможност без
колебания да ползваме съдебната практика по приложението на
чл. 242 и сл. НЗ (отм.), която е високостойностна и полезна за
практиката и наказателноправната теория. Казаното е относимо
и към другите състави на документна подправка.
От обективна страна съставът на престъплението раз-
крива следните особености.
Предмет на престъплението по този законов текст е
официален документ в смисъла на това понятие, визирано в
чл. 93, т. 5 НК14, без значение дали се касае до диспозитивен
или удостоверителен документ. Когато е налице комплекс от
документи или един документ е издаден в няколко екземпля-
ра, достатъчно е деецът да въздейства по някой от указаните
в чл. 308, ал. 1 НК начини върху единия документ, включен в
14
Разпоредбата на чл. 93, т. 5 НК гласи: „Официален документ“ е
този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице
в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга
на възложената му функция.“
19
комплекса, или върху единия екземпляр, за да е налице прес-

тъпление по този законов текст15.
Трудност тук предизвиква отговорът на въпроса официален
ли е документът, за издаването на който не е установен специа-
лен ред и форма. Считам, че отговорът на този въпрос следва
да е положителен, тъй като липсата на подобно изискване за
валидност на документа не може да се приравни на неспазва-
не на съществуващо изискване. Или, иначе казано, в случай че
има установен специален ред и форма за издаване на определен
вид документ и тя не бъде спазена, документът ще бъде издаден
като частен; в случай че липсва установен ред и форма за изда-
ване на документа, документът ще е официален, ако са спазени
и останалите изисквания по чл. 93, т. 5 НК16.
Документът възниква било като официален, било като
частен. Последващо въздействие върху документа не би могло
да доведе до промяна в естеството му. При това от значение е
качеството на привидния му автор, а не това на действител-
ния. В този смисъл документът ще е официален, дори когато
е съставен от лице, което няма длъжностно качество или от
длъжностно лице, което не е действало в кръга на службата
си, стига да му е придаден вид, че изхожда от длъжностно
лице и е съставен в кръга на службата му17.
Не така обаче се решава въпросът, в случай че документът
изхожда от лицето, посочено като негов автор, но то си е при-
дало качество, каквото всъщност не притежава. В този случай
квалификацията на деянието му няма да е по чл. 308, ал. 1 НК,
а евентуално по чл. 274, ал. 1 НК18.
15
Вж. Решение № 251 от 1962 г. по н.д. № 85/1962 г., І н.о.
16
Становища в този смисъл са изказвани от Ненов, Ив. Цит. съч.,
с. 11, както и Гунева, М. Цит. съч., с. 19–20.
17
Вж. Решение № 251 от 1962 г. по н.д. № 85/1962 г., І н.о. и Реше-
ние № 67 от 7.04.1989 г. по н.д. № 39/1989 г., ІІ н.о.
18
В този смисъл вж. Ненов, Ив. Цит. съч., с. 30, както и Решение
№ 160 от 29.02.1996 г. по н.д. № 929/1995 г., ІІ н.о.
20
За съвременния правоприложител още един въпрос не се ре-

шава еднозначно: официален или частен е документът, издаден
от длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б“ НК и в частност такова,
заето в търговскоправен субект. Практиката познава множество
случаи, в които тези документи се третират като частни, а също и
такива, в които се разглеждат като официални19. Доколкото няма
единно становище по въпроса, тук ще си позволя да маркирам
само авторовата теза, а тя е, че във всички случаи, в които доку-
ментът е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му,
той следва да се третира като официален20.
Предмет на документната подправка по чл. 308, ал. 1 НК
е неистинският или преправен документ. Дефиниция за неис-
тински документ се съдържа в чл. 93, т. 6 НК21. Понятието за
преправен документ е достижение на наказателноправната тео-
рия, която приема, че документът възниква като истински – „из-
готвен именно от лицето, което фигурира като негов автор… и
тъкмо този съществуващ истински документ бива използуван
от дееца чрез преправка, т.е. чрез внасяне промени в съществе-
ни елементи на неговото съдържание, които водят до засягане
на съществени елементи на изразеното в него мисловно съдър-
жание и правно значение като например: заличаване на името
и написване на негово място друго в разрешително или личен
паспорт, промяна в цифрата на дълговия запис, в датата на сро-
ка за изпълнение на определено задължение и т.н.“22.
Неистинският документ възниква като такъв именно в ре-
зултат на престъпното деяние – с довършването му за пръв път в
правния мир възниква изявление, което притежава характерис-
19
Илюстративен пример в тази насока са фактурите. По въпроса за
естеството на тези документи в практиката няма единодушие.
20
В противен смисъл е становището на Гунева, М. Цит. съч., с. 19.
21
Разпоредбата на чл. 93, т. 6 НК гласи: „Неистински документ е
този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изя-
вление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило“.
22
Вж. Ненов, Ив. Цит. съч., с. 18.
21
тиките на документ, чието авторство е опорочено; преправеният

документ възниква като истински и съществува независимо от
волята на престъпния деец, но в резултат на въздействието на
дееца върху изначално истинския документ елемент(и) от него-
вото съдържание с правно значение придобиват вид, различен
от този, придаден им от автора на документа. С това последно
въздействие се засяга правното значение на документа.
За да бъде документът възможен предмет на престъплението
по чл. 308, ал. 1 НК, е от значение единствено порокът в авторство-
то на документа. Верността на съдържанието му е без значение
за правната квалификация на деянието и в тази насока съдебната
практика е константна23. В случай че документът е едновремен-
но неистински, респ. преправен и с невярно съдържание, деецът
ще отговаря по чл. 308 НК, а неверността на съдържанието на до-
кумента ще се яви отегчаващо отговорността му обстоятелство.
Съставите на престъпленията по чл. 308 и по чл. 311 НК следова-
телно са винаги в алтернативност помежду си24.
Изпълнителното деяние на престъплението по този за-
конов текст е очертано в закона като съставяне на неистински
официален документ или преправяне съдържанието на офи-
циален документ.
В свое Решение № 406 от 3.11.2014 г. по н.д. № 1019/2014 г.,
ІІІ н.о. ВКС приема, че „Създаването на неистински документ,
по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, представлява първично материа-
лизиране на конкретно писмено волеизявление на лице, различ-
но от посоченото в него за действителен автор“.
23
Вж. т. 6 и 8 от ППВС № 3/1982 г., както и Решение № 160
от 29.02.1996 г. по н.д. № 929/1995 г., ІІ н.о., Решение № 482 от
21.12.1999 г. по н.д. № 468/1999 г., І н.о., Решение № 328 от 29.04.2004 г.
по н.д. № 1022/2003 г., ІІ н.о., Решение № 194 от 16.03.2007 г. по н.д.
№ 864/2006 г., І н.о., Решение № 600 от 18.12.2008 г. по н.д. № 657/2008 г.,
І н.о., Решение № 12 от 12.03.2014 г. по н.д. № 2019/2013 г., ІІ н.о.
24
Вж. Решение № 39 от 27.01.1977 г. по н.д. № 677/1976 г., ІІ н.о. и
Решение № 194 от 16.03.2007 г. по н.д. № 864/2006 г., І н.о.
22
А в Решение № 258 от 29.05.2012 г. по н.д. № 761/2012 г.,

ІІІ н.о. съдът коментира, че „защитима от наказателния закон е
противоправната подмяна на авторството на документа – при-
даването му на вид, че произхожда от вписания в него автор, а
всъщност да не съдържа негово волеизявление, отразено в пис-
мения акт. Техническото изпълнение на документа като попълва-
не на формуляр, написване на молба от името на определено лице
не представляват престъпно създаване на неистински документ,
когато те вярно отразяват действителната воля на реално същест-
вуващо лице, което иска да направи съответното волеизявление“.
Изказаните тези са в съответствие с установеното в нака-
зателноправната теория25 и не остават изолирани26.
Втората възможна форма на изпълнително деяние на прес-
тъплението по чл. 308, ал. 1 НК – преправянето на съдържание-
то на документа, „…се изразява във въздействие върху един
истински по своя произход официален документ, в противоза-
конна промяна на един или няколко елемента от изявлението,
25
Ненов, Ив. Цит. съч., с. 27 сочи, че „Съставянето на неистински
документ представлява изготвяне на конкретно писмено изявление от
името на другиго по начин, че фактически за първи път се осъществяват
всички външни белези на документа: написва се неговият текст, поста-
вят се подписи – на другиго или на несъществуващо лице, и т.н. Създава
се един нов обект, който дотогава не е съществувал. Възможни са обаче
и някои по-специални хипотези.
Така, ще имаме съставяне на неистински документ, ако бъде изпол-
зуван някакъв изготвен от другиго текст (например проект за документ),
под който се поставят неистински подписи. Подобно ще бъде положе-
нието, когато се промени (подправи) подписът върху даден истински
документ, като се придаде вид, че е подписан от друго лице, а не от този,
който първоначално е съставил това“.
Гунева, М. Цит. съч., с. 34, посочва, че при създаването на неистин-
ски документ, „…се създава нов документ, който материализира изявле-
ние на лице, което е различно от посоченото в текста като автор“.
26
Вж. също и Решение № 519 от 3.09.2007 г. по н.д. № 239/2007 г.,
ІІІ н.о. и Решение № 218 от 20.05.2009 г. по н.д. № 199/2009 г., І н.о.
23
което води до промяна в правнозначимото съдържание на до-

кумента, т.е. касае промяната на правно релевантни факти. Това
може да стане чрез подменяне или допълване на буквени или
цифрови знаци или чрез заличаването на такива знаци, с кое-
то съдържанието на документа се променя съществено, което
включва както самото изявление, така и всички останали необ-
ходими елементи на документа като дата, подпис и други. По
този начин се създава несъответствие между действителното и
промененото чрез преправянето съдържание и това не води до
създаването на документ с невярно съдържание, а до превръща-
нето на един истински документ в неистински“27.
„Техническото изпълнение на подправката, елементарно
или по-съвършено, е правно ирелевантно обстоятелство при
решаване на въпросите относно съставомерността на изпъл-
нителното деяние“28.
И в двете му форми престъплението е формално29. Прес-
тъплението „…е довършено, ако документът съдържа всички
27
Вж. Решение № 194 от 16.03.2007 г. по н.д. № 864/2006 г., І н.о. В
този смисъл са и Решение № 685 от 7.08.2006 г. по н.д. № 113/2006 г.,
ІІІ н.о., Решение № 324 от 13.06.2013 г. по н.д. № 910/2013 г., І н.о. и Ре-
шение № 406 от 3.11.2014 г. по н.д. № 1019/2014 г., ІІІ н.о. В последното
решение, в противовес с вече цитираното становище на Ив. Ненов, се
приема, че подправката на подписа е подправка на документ, а не създа-
ване на неистински такъв.
28
Вж. Решение № 417 от 25.11.2008 г. по н.д. № 397/2008 г., II н.о. В
този смисъл е и т. 8 от ППВС № 3/1982 г.
29
В този смисъл вж. Решение № 747 от 15.04.2005 г. по н.д.
№ 109/2005 г., както и Ненов, Ив., Цит. съч., с. 30. Авторът приема, че
„престъплението е довършено със самия факт на осъществяване на под-
правката, т.е. със съставянето на неистинския или преправянето на ис-
тинския официален документ. Не е необходимо фалшификатът да бъде
употребен (415-58-ІІ), нито да са настъпили конкретни вреди от деянието.
Ако обаче такава употреба е налице, този факт, без да изменя квалифика-
цията на извършеното, може да се отрази върху размера на наказанието с
оглед на степента на обществената опасност на престъплението“.
24
реквизити на официалния документ – така, както са посочени

в чл. 93, т. 5 от НК. Това означава, че ако за съставяне на до-
кумента са необходими няколко действия, те трябва да са осъ-
ществени. Ако някои от тях не са реализирани, налице е опит
към престъпление по чл. 308, ал. 1“30.
В случай че така съставеният неистински официален до-
кумент или преправен такъв бъде използван от дееца, това об-
стоятелство ще се отчете като отегчаващо отговорността му,
освен ако не доведе до приложение на поглъщащ отговорност-
та по чл. 308 НК състав, а именно – на този по чл. 212 НК.
Субект на престъплението по чл. 308, ал. 1 НК е всяко
наказателноотговорно лице31.
От субективна страна престъплението може да се осъ-
ществи само с пряк умисъл и специална съставомерна
цел – порочният документ, предмет на посегателство по цити-
рания законов текст, да бъде използван от дееца или от трето
лице, в полза на дееца или в полза на друго лице. Така в Реше-
ние № 251 от 1962 г. по н.д. № 85/1962 г., І н.о. се приема, че
„за наличието на престъпление по чл. 242 НК не е необходимо
субектът на престъплението да цели използуването на доку-
мента в своя полза. Съставът на престъплението по чл. 242
НК32 не изисква тъждество между субекта на престъплението
и лицето, което трябва да ползува документа“.
За съставомерността на деянието не е необходимо използ-
ването на документа да се извършва с цел имотна облага33; по-
30
Вж. Гунева, М., Цит. съч., с. 34–35.
31
Така в Решение № 1652 от 20.09.1955 г., І н.о. се сочи, че „Неис-
тински официален документ по смисъла на чл. 242 НЗ може да състави
всяко лице, без да притежава качеството на длъжностно лице, стига до-
кументът да е неистински, да е издаден от името на длъжностно лице в
кръга на службата му и по установения ред и форма“. В този смисъл е и
Решение № 39 от 27.01.1977 г. по н.д. № 677/1976 г., ІІ н.о.
32
Отменен. Вж. чл. 308 от сега действащия НК – бел. моя.
33
№ 127/2005 г., ІІІ н.о.
25
следното обстоятелство би било съставомерно в два случая –

ако предметът на престъплението е сред посочените в чл. 308,
ал. 2 НК, това би довело до приложение на квалифицирания
състав по чл. 308, ал. 3, т. 2 НК; а ако с използването на доку-
мента се създава привидно правно основание за разпореждане
с имущество, това би довело до отговорност по чл. 212 НК34.
В случай че няма основание за приложение на по-тежко нака-
зуем състав, ползването на документа ще се яви единствено
отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство.
Понастоящем престъплението е квалифицирано с оглед
особеностите на предмета (по ал. 2 на чл. 308) и с оглед осо-
беностите на субективната страна на деянието (по ал. 3 на
чл. 308).
Престъплението е по-леко наказуемо, в случай че доку-
ментната подправка представлява маловажен случай. Практи-
ката е единна, в смисъл че „при преценка приложимостта на
чл. 93, т. 9 НК във връзка с документните престъпления тряб-
ва да се имат предвид обстоятелствата, при които е съставен
документът, целта на удостоверяването на неверните факти,
характерът на обществените отношения, които са застрашени
от документната подправка, дали документът е използван, ли-
чността на дееца и пр.“35.
2. ДОКУМЕНТНА ПОДПРАВКА
НА ЧАСТЕН ДОКУМЕНТ ( ЧЛ . 309 НК)
Вторият основен престъпен състав в системата на доку-

ментната подправка е подправката на частен документ, уреден
понастоящем в чл. 309, ал. 1 НК. Първообразът на тази правна
34
Тази хипотеза няма да е налице, в случай че порочният документ
е само елемент от по-сложен фактически състав, който води до разпо-
реждане с имущество. В този случай отговорността на дееца ще е по
чл. 308 НК.
35
Вж. Решение № 206 от 17.04.2008 г. по н.д. № 160/2008 г., І н.о. В
тази връзка е и т. 15 от ППВС № 3/1982 г.
26
норма е разпоредбата на чл. 247 НЗ от 1951 г. (отм.) и НК от

1956 г. (отм.).
Анализът на практиката на съдилищата по приложение-
то на този престъпен състав е в значителна степен улеснен
от този на практиката по приложението на чл. 308, ал. 1 НК,
доколкото двата състава разкриват сходство по отношение на
формата на изпълнително деяние, субекта на посегателство и
формата на вина, при която се осъществява престъплението.
Ето защо по-долу акцентът в изложението ще бъде поставен
на особеностите на разглежданото престъпление в сравнение
с това по чл. 308, ал. 1 НК.
Първата от тези особености касае предмета на престъп-
лението. Тук това е неистински частен документ. „Частен до-
кумент е този, който е съставен от частно лице лично или като
представител на друго частно лице или от длъжностно лице
извън кръга на службата му, съответно от представител на об-
ществеността извън кръга на възложените му функции.
Нотариалната заверка на частния документ не го превръ-
ща в официален документ. В тези случаи е налице комплекс
от документи на една и съща материална основа: частен доку-
мент, съставен от частни лица, и официален документ – нота-
риалната заверка, съставена от съответното длъжностно лице
в кръга на службата му.
В зависимост от това коя част от документа е засегната при
подправката, деецът ще отговаря за подправка на официален
или частен документ. Ако едновременно са засегнати и двете
части, ще отговаря за подправка както на официален, така и на
частен документ при условията на реална съвкупност“36.
Втората особеност на престъплението касае естеството
на изпълнителното деяние. Престъплението по чл. 309, ал. 1
НК е усложнено (в практиката – двуактно) формално престъп-
ление, като „…за осъществяването му е необходимо съставя-
36
Вж. ППВС № 3/1982 г., т. 3 и т. 4.
27
нето на неистински документ и употребата му пред съответ-

ния компетентен орган. Последната трябва да е с цел да се
докаже съществуването или не на едно право, задължение или
някое правно отношение, или че те са изменени“37.
В този смисъл е и установеното в теорията. Така М. Гуне-
ва застъпва тезата, която безусловно следва да се сподели, че
„Касае ли се за частен документ, законът предвижда, че прес-
тъплението е довършено не със самия факт на съставянето
на документа, а с неговата употреба за постигане на целта, с
която е изготвен. Диспозицията на чл. 309 очертава едно дву-
актно престъпление. Следователно, ако документът е изгот-
вен, но въобще не е пристъпено към използуването му, извър-
шеното не може да се квалифицира като престъпление. Ако
обаче деецът се е насочил непосредствено към използването
на документа, можем да говорим за опит към това престъп-
ление. Двуактният характер на това престъпление означава,
че то може да бъде осъществено и от две лица, всяко от които
осъществява едното от деянията. Въпросът за отговорността
им може да се разреши само с оглед на субективната страна.
Щом между тях съществува общност на умисъла, можем да
говорим за съизвършителство, а ако този, който употребява
документа, не действа виновно, тъй като не е бил осведомен
за характера на документа, който предявява – налице ще е кос-
вено извършителство“38.
В противоречие с изразеното становище досежно съиз-
вършителството при осъществяване на втория акт на прес-
тъплението е приетото в Решение № 131 от 23.05.2014 г. по
н.д. № 120/2014 г., ІІІ н.о., където се сочи, че: „В първия акт
37
Вж. Решение № 402 от 5.10.2009 г. по н.д. № 414/2009 г., ІІІ н.о. В
този смисъл вж. и Решение № 258 от 29.05.2012 г. по н.д. № 761/2012 г.,
ІІІ н.о.
38
Вж. Гунева, М. Цит. съч., с. 33. Становище в същия смисъл из-
разява и Ненов, Ив. Цит. съч., с. 34–35. Вж. и т. 9 от ППВС № 3/1982 г.
28
на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК (което е двуактно) под-

правеният частен документ е възможно да е съставен лично
от дееца, т.е. „сам“ да извърши подправката или във втората
форма – „чрез другиго“, а във втория акт на изпълнителното
деяние документът трябва да бъде употребен лично от дееца,
за да се докаже съществуването или не на някое право или за-
дължение, или правоотношение от правно значение…“.
Спорен следователно е въпросът за квалификацията на де-
янието на лицето, което само или чрез другиго съставя част-
ния документ, но го употребява с целта по чл. 309, ал. 1 НК
чрез другиго. Според автора подкрепа заслужава изтъкнатото
в теорията становище.
Под употреба на документа по смисъла на разглеждания
законов текст следва да разбираме всяко служене с документа,
за да се докаже, че съществува или не съществува, или че е
прекратено или изменено някои право или задължение, или
някое правоотношение. Тук законът предпоставя извод, че
документът следва да бъде ползван пред т.нар. от Ив. Ненов
„доказателствен дестинатер“, т.е. пред лице, пред което дее-
цът цели да докаже посочените в документа обстоятелства.
Следователно употребата на документа по смисъла на чл. 309,
ал. 1 НК следва да се различава по съдържание от ползване-
то на предмета на посегателство по смисъла на чл. 316 НК,
доколкото под последното понятие следва да разбираме всяко
служене с документа, независимо от това дали лицето, пред
което деецът ползва документа, е доказателствен дестинатер
или не.
Теорията изяснява, че „щом неистинският документ е до-
веден от дееца до знанието на доказателствения дестинатер
или е поставен на негово разположение, употребата е нали-
це, престъплението е довършено“39. Иначе казано, престъпле-
нието ще е довършено в момента, в който лицето, пред което
39
29
документът се ползва, се запознае с неговото съдържание или

му се предостави възможност да направи това – който от двата
момента настъпи по-рано.
Субект на престъплението по чл. 309 НК е всяко наказа-
телноотговорно лице, а от субективна страна то може да се
осъществи само при форма на вината пряк умисъл. В тази на-
сока в теорията и практиката по приложение на закона липсва
разногласие.
Престъплението е квалифицирано, когато има за пред-
мет ценни книжа40, а по-леко наказуемо, когато представля-
ва маловажен случай. „Маловажен случай по чл. 309, ал. 3 и
чл. 311, ал. 2 НК ще е налице, когато съвкупната преценка на
всички данни и обстоятелства по делото обуславя по-ниска
40
По отношение на този квалифициращ признак,Ненов, Ив. Цит.
съч., изразява следното ценно и основополагащо становище: „Втората
алинея на чл. 309 установява повишена отговорност, ако престъпле-
нието има за предмет ценни книжа.
Известно е, че ценните книжа са такива писмености, които въплъ-
тяват отразените в тях права по начин, че в редица случаи самото съ-
ществуване на последните, а във всички случаи възможността изобщо
за тяхното упражняване или прехвърляне е свързана с писмения акт.
Към тази категория гражданското право отнася преди всичко менител-
ничните ефекти и чековете, след това са коносаментите, облигациите от
заеми и т.н.
При това положение във връзка с прилагането на ал. ІІ на чл. 309
трябва да бъдат направени ограничения:
а. Този текст визира само онези ценни книжа, които са документи,
но не и тези, които се явяват специфични (напр. облигациите от държав-
ни заеми, чиято подправка е специално предвидена в гл. VІ – 244).
б. Касае се, от друга страна, само до ценни книжа, които се явя-
ват частни, а не официални документи – например издадени от част-
ни лица записи на заповед, чекове, менителници. Подправката на такъв
вид ефекти, които са издадени от приети от държавно учреждение, от
държавна банка, държавно предприятие или на които се придава такъв
именно вид, следва да се квалифицира поради официалния характер на
документа съответно по чл. 308, 310“.
30
степен на обществена опасност на конкретно извършеното

деяние в сравнение с обикновените случаи по чл. 309, ал. 1 и
чл. 311, ал. 1 НК“41.
3. ДЛЪЖНОСТНА ДОКУМЕНТНА
ПОДПРАВКА ( ЧЛ . 310 НК)
Понастоящем все още липсва категоричен отговор на въ-

проса дали престъпният състав по чл. 310 НК е основен или
квалифициран спрямо документната подправка по чл. 308 и
309 НК. Историческото тълкуване на разпоредбата42 подкрепя
първото становище, а актуалната редакция на разпоредбата –
второто. В практиката на В(К)С този въпрос също не е бил
предмет на самостоятелен анализ. Впрочем обсъжданата раз-
поредба е с изключително ограничено приложно поле, поради
което и практиката по приложението ѝ е оскъдна43.
Спецификата тук се свежда до това, че документната под-
правка е извършена от длъжностно лице, в кръга на службата
му. При това веднага следва да се отбележи, че понастоящем
това изискване е относимо и към частните документи като
възможен предмет на посегателство по този законов текст. В
по-старото ни законодателство изрично е било предвидено
изискване частните документи да са били поверени на дееца
по силата на служебното му положение – вж. разпоредбите на
чл. 243, ал. 2 НЗ от 1951 г. (отм.) и НК от 1956 г. (отм.).
Субектът на престъплението следователно е особен –
длъжностно лице, независимо дали длъжностното му качест-
во се обуславя от признаците по б. „а“ или по б. „б“ на чл. 93,
т. 1 НК.
41
Вж. ППВС № 3/1982 г., т. 15.
42
Както вече се посочи, същата има за първообраз разпоредбата по
чл. 243 НЗ от 1951 г. (отм.).
43
Тези доводи ме мотивираха да не обособявам практиката по при-
ложение на чл. 310 НК в самостоятелен раздел в настоящия сборник.
31
Деянието следва да бъде извършено в кръга на службата

на длъжностното лице, т.е. същото да има правомощия, да-
дени му по закон, подзаконов нормативен акт, длъжностна
характеристика или друг валиден правен акт, във връзка със
съставяне на документа44 – официален или частен.
Тези изисквания за съставомерността на деянието правят
актуален и въпроса за съотношението между престъплението
по чл. 310 НК и по чл. 311 НК. В тази насока в Решение № 921
от 05.07.1956 г. по н.д. № 1648/1956 г., II н.о. се сочи, че:
„Наистина съществува известно сходство в съставите на
тези два текста, но има и съществена разлика. И в двата текста
се предвижда подправката на официалния документ да е из-
вършена от длъжностно лице в кръга на службата си.
А това значи, че субект на престъпното деяние както по
чл. 243 НК45, така и по чл. 244 НК46 може да бъде само длъж-
ностно лице.
Член 243, ал. 1 НК предвижда така наречената материал-
на подправка, при която липсват известни реквизити на офи-
циалния документ. Липсва понякога подпис или същият е под-
правен, липсва дата или същата е неистинска и пр.
Това прави документа неистински, макар и да е издаден
от длъжностно лице в кръга на неговата служба. Истинският
официален документ е издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установения ред и форма – чл. 373, ал. 5 НК47.
44
Примери, изводими от съдебната практика, са изготвянето на не-
истински договор за издаване на кредитна карта от страна на банков
служител (вж. Решение № 25 от 25.04.2014 г. по н.д. № 2193/2013 г.,
ІІ н.о.), авансова ведомост, изготвена от касиер (вж. Решение № 166 от
13.02.1958 г. по н.д. № 31/1968 г., І н.о.), приходни квитанции от длъж-
ностно лице (вж. Решение № 772 от 23.11.2006 г. по н.д. № 203/2006 г.,
ІІ н.о.).
45
46
47
Отменен. Вж. чл. 93, т. 5 от сега действащия НК.
32
Редът и формата за издаване на официалните документи

се установява било с правилник за съответното предприятие
или учреждение, било от практиката.
Съставеният неистински официален документ по чл. 243,
ал. 1 НК е съставен не по установения ред и форма. Ако е със-
тавен по този ред и форма, той ще бъде истински официален
документ и ако са удостоверени в този официален документ не-
верни обстоятелства или заявления, с цел той да бъде използу-
ван като доказателство за тия неверни обстоятелства или заяв-
ления, деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 244 НК.
В този текст се предвижда така наречената интелектуал-
на подправка. Документът от външна страна е истински. Той
е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му и по
реда и формата, предвидени за издаването му, обаче удостове-
реното в него е невярно. При него са налице всички необходи-
ми реквизити за официален документ. Тук нямаме материална
подправка в смисъл изтриване, зачеркване, фалшифициране
на подпис, дата или друг съществен елемент от този документ.
От външна страна този документ е истински. Удостовереното
в него обаче е невярно.
Такава подправка на официален документ е престъпна и
наказуема по чл. 244 НК, ако тя е извършена от длъжностно
лице в кръга на службата му и по реда и формата, предвидени
за издаване на такъв документ. Без значение е обстоятелството
дали това е извършено с цел да набави деецът за себе си или за
другиго противозаконна облага.
Облагата не е елемент от състава на чл. 244 НК. Ако обаче
подправката е извършена с тази цел, деянието не става със-
тавомерно по чл. 243 НК“. Решението е основополагащо по
обсъждания въпрос.
Престъплението по този законов текст е по-леко наказуемо,
в случай че представлява маловажен случай – признак, който
вече беше изяснен.
33
ІІ. ЛЪЖЛИВО ДОКУМЕНТИРАНЕ
„С термина „лъжливо документиране“ означаваме… вто-

рото от документните престъпления, свързано с противоправ-
ното създаване на документи, което се изразява в това, че се
внася невярно обстоятелство в съдържанието на определена
категория документи от лице, по отношение на което същест-
вува правно задължение като автор на тези документи да удос-
товери в тях истината“48.
Онова, което отличава престъпните състави, инкримини-
ращи различните проявни форми на лъжливо документиране,
от документната подправка по чл. 308–310 НК, е обстоятел-
ството, че предмет на посегателство тук е истински по про-
изхода си документ; порокът не засяга авторството на воле-
изявлението, а верността на неговото съдържание.
Наказателноправните норми, осигуряващи закрила от раз-
личните проявни норми на лъжливо документиране, имат за
свой първообраз разпоредбите на чл. 244–246 и чл. 248–249
НЗ от 1951 г. (отм.), възпроизведени по-късно и в първия бъл-
гарски НК от 1956 г.
Системата на лъжливото документиране съгласно НЗ от
1951 г. (отм.) е включвала следните престъпни посегателства:
длъжностно лъжливо документиране (по чл. 244)49; посредстве-
но лъжливо документиране в официален документ (чл. 246)50;
48
Вж. Ненов, Ив. Цит. съч., с. 38. Тази теза не може докрай да се споде-
ли предвид особеностите на престъпните състави по чл. 314 и 315 НК, кои-
то също следва да бъдат отнесени към видовете лъжливо документиране.
49
Разпоредбата на чл. 244 НЗ от 1951 г. (отм.) гласи: „Длъжностно
лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който
удостовери неверни обстоятелства и заявления, с цел да бъде използван
тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или заявления, се
наказва с лишаване от свобода от 5 до 10 години“.
50
Разпоредбата на чл. 246 НЗ от 1951 г. (отм.) гласи: „Който умиш-
лено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или заявления
34
лъжливо документиране в лекарско свидетелство (чл. 248)51; не-

съответстващо на волята на подписалия попълване на бланкет
(чл. 249, ал. 1)52 и измамливо склоняване другиго да подпише
несъответстващ на волята му документ (чл. 249, ал. 2)53. В сега
действащия НК тези наказателноправни норми са възпроизве-
дени с несъществени изменения. Единственото допълнение е
лъжливото документиране в частен документ, инкриминирано
едва през 1968 г. в разпоредбата на чл. 313 НК.
Понастоящем системата на лъжливото документиране
включва следните престъпни състави:
1) лъжливо документиране в официален документ, към
което се включват: а) длъжностно лъжливо документиране
(чл. 311 НК) и б) посредствено лъжливо документиране в
официален документ (чл. 314 НК);
2) лъжливо документиране в частен документ, към което
спадат: а) лъжливо документиране в лекарско свидетелство
(чл. 312, ал. 1 и ал. 2 НК) и б) лъжливо документиране в час-
тен документ (чл. 313, ал. 1, 3 и 4 НК);
3) лъжливо документиране в документ, чийто автор е
друго лице, включващо: а) несъответстващо на волята на
в официален документ, се наказва с лишаване от свобода до 2 години“.

51
Разпоредбата на чл. 248 НЗ от 1951 г. (отм.) гласи: „Лекар, който
снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, се
наказва с лишаване от свобода до 3 години.
Със същото наказание се наказва и ветеринарен лекар, който издаде
лъжливо свидетелство за здравословното състояние на животно“.
52
Разпоредбата на чл. 249, ал. 1 НЗ от 1951 г. (отм.) гласи: „Който
състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със
съдържание, което не съответства на волята на подписалия, се наказ-
ва за подправка на този документ съобразно различията в предходните
членове“.
53
Разпоредбата на чл. 249, ал. 2 НЗ от 1951 г. (отм.) гласи: „Съобраз-
но същите различие се наказва и онзи, който чрез измама склони дру-
гиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на
волята на подписания“.
35
подписалия попълване на бланкет (чл. 315, ал. 1 НК) и б) из-

мамливо склоняване другиго да подпише несъответстващ на
волята му документ (чл. 315, ал. 2 НК).
Веднага следва да се посочи, че най-обемна е съдебната
практика по приложението на разпоредбата на чл. 311 НК. Това
е и най-често коментираният от върховната съдебна инстанция
престъпен състав сред уредените в Глава ІХ от Особената част
на НК, като същевременно практиката по приложението му е
сравнително безпротиворечива; същата съдържа ясни и недву-
смислени указания към решаващите съдилища относно съдър-
жанието на съставомерните признаци на деянието, инкримини-
рано по този законов текст. По останалите наказателноправни
норми, включени в този раздел, практиката е оскъдна, а някъде
и липсваща, което налага теоретичното разработване на въпро-
сите, свързани с възможното им приложение.
По-долу в изложението отделните състави на лъжливо до-
кументиране и практиката по прилагането им ще бъдат комен-
тирани накратко, в последователност, съответна на актуалния
наказателен закон, с оглед улеснение за читателя и по-пълно
съотнасяне с анотираната практика, поместена в сборника.
1. ЛЪЖЛИВО ДОКУМЕНТИРАНЕ
В ОФИЦИАЛЕН ДОКУМЕНТ ( ЧЛ .
311 НК)
Наказателноправната норма по чл. 311 НК осигурява за-
крила от посегателства срещу две категории обществени от-
ношения: от една страна, това са обществените отношения,
в рамките на които се гарантира законосъобразното създава-
не на официални документи54, а от друга – тези, в рамките на
които се гарантира законосъобразното, правилно и безкорист-
но изпълнение на задълженията на длъжностните лица по
54
Неправилно в Решение № 851 от 25.10.2005 г. по н.д. № 202/2005 г.,
ІІ н.о. се сочи, че „предмет на документните престъпления и същевре-
менно обект на наказателноправна защита са самите документи“.
36
служба. Непосредственият обект на посегателство от този

престъпен състав, респ. на закрила от разглежданата норма,
е комплексен.
Касае се за същинско специално длъжностно престъп-
ление.
Както вече се посочи, първообразът на разпоредбата на
чл. 311, ал. 1 НК е тази на чл. 244 НЗ от 1951 г., възприета и в
НК от 1956 г., а по-късно с единствено редакционно измене-
ние, касаещо признака „заявления“ – редакционно изменен в
„изявления“, но с идентично съдържание. С влизане в сила на
сега действащия НК в системата на длъжностното лъжливото
документиране е уреден и привилегирован състав на този вид
престъпление, предвиждащ по-леко наказание, в случай че де-
янието съставлява маловажен случай.
Практиката на върховната съдебна инстанция по прило-
жението на цитирания законов текст, при това в голямата си
част напълно еднопосочна, позволява изводи в следните ня-
колко насоки.
Предмет на престъпно посегателство по този законов
текст е истински официален удостоверителен документ с не-
вярно съдържание.
Съдът е категоричен, че „за да се извърши престъпление
по чл. 311 НК, е необходимо издаденият в кръга на службата
официален документ да е истински относно автора. Ако той е
неистински, неофициален или издаден не в кръга на службата,
то и да са налице другите елементи на състава на чл. 311 НК,
това престъпление не е осъществено“55.
В случай че документът е неистински по смисъла на
чл. 93, т. 6 НК или преправен, респ. страда от порок относно
55
Вж. Решение № 61 от 22.01.1971 г. по н.д. № 761/1970 г., ІІ н.о. В
този смисъл са и Решение № 637 от 28.10.1974 г. по н.д. № 627/1974 г.,
І н.о., Решение № 97 от 21.12.1984 г. по н.д. № 89/1984 г., ОСНК и Реше-
ние № 196 от 10.05.1999 г. по н.д. № 139/1999 г., І н.о.
37
авторството му, отговорността на дееца ще е по чл. 308 НК, а

не по чл. 311 НК, независимо от верността на съдържанието
на документа. Ако неистинският или преправен документ е и
такъв с невярно съдържание, последното обстоятелство ще се
отчита едва при индивидуализацията на наказателната отго-
ворност на престъпния деец като отегчаващо отговорността
му обстоятелство.
Предмет на престъпно посегателство по този законов
текст е само официалният документ. „Лъжливото докумен-
тиране се извършва от длъжностно лице при изпълнение на
служебните му задължения, а издадените „по установен ред
и форма“ документи с невярно съдържание са „официални“
по смисъла на чл. 93, т. 5 НК“56. Въпросът възможно ли е да е
осъществен съставът на престъплението по чл. 311 НК, в слу-
чай че не е установен специален ред и форма за издаване на
определен вид документ, се решава както и при престъпле-
нието по чл. 308, ал. 1 НК.
Възможен предмет на посегателство по този законов текст
са само удостоверителните документи. В практиката е изясне-
но, че „последните пресъздават не сами себе си, а нещо извън
своето съдържание, с което единствено се възпроизвежда от
издателя им стоящи извън тях юридически факти. Затова тези
документи могат да се окажат неправилно отражение на факти
от действителността и да са с невярно съдържание“57. Диспо-
56
Вж. Решение № 456 от 27.08.2007 г. по н.д. № 211/2007 г., ІІІ н.о.
В този смисъл са и Решение № 466 от 11.08.1971 г. по н.д. № 353/1971 г.,
ІІ н.о., Решение № 1124 от 8.12.2007 г. по н.д. № 750/2006 г., ІІ н.о.,
Решение № 8 от 5.03.2008 г. по н.д. № 671/2007 г., ІІІ н.о., Решение
№ 322 от 15.07.2009 г. по н.д. № 306/2009 г., ІІ н.о. и Решение № 363 от
15.10.2009 г. по н.д. № 363/2009 г., І н.о.
57
Вж. Решение № 880 от 16.11.2006 г. по н.д. № 320/2006 г.,
І н.о. В този смисъл вж. още и Решение № 848 от 4.12.2006 г. по
н.д. № 309/2006 г., ІІІ н.о., Решение № 1124 от 8.12.2007 г. по н.д.
№ 750/2006 г., ІІ н.о., Решение № 6 от 18.01.2008 г. по н.д. № 694/2007 г.,
38
зитивните документи, които „съдържат първично изявление

на автора им, а не удостоверяват факти и обстоятелства извън
самото изявление“58, не могат да бъдат предмет на лъжливо
документиране по този законов текст.
Последното изискване към документа, за да бъде годен
предмет на посегателство по този законов текст, е да е с невяр-
но съдържание. „Документът е неверен, когато неговото съ-
държание не съответства на фактите, които са съществували и
е следвало да бъдат отразени в документа“59. И още, „документ,
който поначало е с вярно съдържание, не може впоследствие
в резултат на новонастъпили след съставянето му обстоятел-
ства да се превърне в документ с невярно съдържание“60. Ина-
че казано, съставът на престъплението изисква документът да
възникне като такъв с невярно съдържание, а не впоследствие
съдържанието му да се окаже несъответно на обективната
действителност.
И една частна хипотеза, разгледана в практиката: „Кога-
то се удостоверява съдържанието на разпоредителен (диспо-
зитивен) документ, удостовереното ще бъде невярно, ако не
съответствува на разпоредителния документ. Без значение е
несъответствието между разпоредителния документ и дейст-
вителността, т.е. дали разпореждането е изпълнено“.61
За съставомерността на деянието по чл. 311 НК е необ-
ходимо документът да удостоверява конкретни факти или об-
стоятелства, несъществуващи в обективната действителност,
І н.о., Решение № 226 от 21.05.2008 г. по н.д. № 199/2008 г., ІІІ н.о., Ре-
шение № 322 от 15.07.2009 г. по н.д. № 306/2009 г., ІІ н.о. и Решение
№ 363 от 15.10.2009 г. по н.д. № 363/2009 г., І н.о.
58
Вж. Решение № 1124 от 8.12.2007 г. по н.д. № 750/2006 г., ІІ н.о.
59
60
Вж. Решение № 670 от 6.11.1996 г. по н.д. № 522/1996 г., II н.о. В
този смисъл е и Решение № 439 от 17.07.2003 г. по н.д. № 218/2003 г.,
ІІ н.о.
61
Вж. Решение № 157 от 29.04.1992 г. по н.д. № 71/1992 г., І н.о.
39
а не да съдържа предположения относно правно релевантни

факти или обстоятелства62.
Интерес представлява въпросът за съотношението меж-
ду обстоятелствата и изявленията като възможен предмет на
лъжливо документиране. В документа ще са удостоверени об-
стоятелства, в случай че в същия са възпроизведени факти,
стоящи извън волята на автора на документа, в т.ч. и съдържа-
ние на други документи – диспозитивни или удостоверител-
ни; в документа ще са удостоверени изявления, когато пресъз-
дава волеизявления, направени от конкретно физическо лице
(например изявления на страни по договор пред нотариус), но
не и такива, възпроизведени в друг документ, чието съдържа-
ние се пресъздава. В последния случай ще сме изправени пред
документиране на обстоятелства, а не на изявления63.
62
№ 100/1989 г., ІІ н.о.
63
В този смисъл в Ненов, Ив. Цит. съч., с. 41 се сочи: „Законът визи-
ра внасяне в документа на „неверни обстоятелства или заявления“. И в
единия, и в другия случай се касае до факти, отразени чрез изявлението
на длъжностното лице в съдържанието на документа. Тези факти могат
да бъдат най-различни – свързани с имуществени отношения (право на
собственост върху вещи, наличност или погасяване на облигационни
връзки, извършена работа, изплатено или дължимо възнаграждение), с
гражданското състояние или семейното положение на определени лица,
с образованието, служебния ценз и т.н., и т.н.
В рамките на тези най-различни факти законът особено указва на
възможността да бъдат отразени в документа известни „заявления“ (съ-
гласно терминологията на НЗ от 1951 г., сега „изявления“ – бел. моя). По
този начин са специално визирани случаите, при които длъжностното
лице удостоверява не друго, а тъкмо направени пред него изявления на
други лица, например: нотариусът удостоверява, че купувачът и прода-
вачът са направили съдържащите се в изготвения от него нотариален акт
изявления за сключване на договор за продажба на недвижим имот, или
направено от завещател, отразено в нотариално завещание, завещателно
разпореждане, или съдията удостоверява в протокола, че страните по
делото и разпитаните свидетели са направили пред съда устни изявле-
ния с определено съдържание и т.н.
40
Изпълнителното деяние на престъплението по този за-

конов текст е очертано посредством понятието „състави“, кое-
то по съдържание не се отличава от това понятие, визирано в
нормата на чл. 308 НК и което вече беше изяснено. Касае се
за създаване, възникване в правния мир на изявление, което
притежава характеристиките на истински официален удосто-
верителен документ с невярно съдържание.
В практиката е установено, че „изпълнителното деяние (на
престъплението по чл. 311 НК – бел. моя) може да бъде осъ-
ществено по три основни начина: длъжностното лице само да
състави в кръга на службата си официалния документ, в кой-
то да отрази неверните обстоятелства; длъжностното лице да
нареди на свой подчинен или да му продиктува съдържанието
на официалния документ с тези неверни обстоятелства, след
което да го подпише; длъжностното лице да подпише изгот-
вен от друг документ с ясното съзнание, че отразените в него
обстоятелства са неверни, но да го подпише с цел неговото из-
ползване като доказателство на неверните обстоятелства64“65.
Изпълнителното деяние на престъплението по необходи-
мост се осъществява само с действие; то не може да се осъ-
ществи чрез бездействие66.
Всъщност тези „заявления“ са отново, с оглед на отношението към

документното съдържание, стоящи извън документираното изявление
„обстоятелства“ само че от по-специална категория. Ако въпреки това
законът ги указва специално, това се дължи на факта, че действително в
редица случаи определени длъжностни лица са натоварени със съставя-
не на официални документи, чрез които се удостоверяват такива именно
направени пред тях изявления на трети лица“.
64
В тази хипотеза длъжностното лице ще отговаря по чл. 311 НК, а
не по чл. 314 НК – бел. моя.
65
Вж. Решение № 181 от 30.04.2000 г. по н.д. № 108/2000 г., II н.о.,
както и Решение № 714 от 25.09.2006 г. по н.д. № 441/2006 г., І н.о.
66
Така в Решение № 196 от 10.05.1999 г. по н.д. № 139/1999 г., І н.о.
правилно се сочи, че „Всеки документ е материализирано мисловно съ-
държание посредством писменоезиковата форма. Не е възможно той да
41
Неправилно в съдебната практика се приема, че престъп-

лението е резултатно, въпреки че „престъпният му резултат
се изчерпва с издаването на опорочения документ“67. И това
престъпление е от категорията на формалните68, или още на
просто извършване, като единствената общественоопасна по-
следица, предвидена в състава му, е възникването на съответ-
ния по вид документ69. За довършеността му не се изисква на-
стъпването на други вредни последици70, освен възникването
на съответния документ.
В случай че въз основа на едно решение деецът съста-
ви два или повече официални документи от вида, посочен в
тълкуваната правна норма, той ще отговаря за едно единно
продължавано престъпление, не и за съвкупност от престъп-
ления. Разрешението ще е идентично и когато „са съставени
множество официални документи с невярно съдържание, така
че в едните документи се вписват неверни обстоятелства, про-
тивни на неверните обстоятелства в другите документи“71.
Субект на престъплението по този законов текст е длъж-
ностно лице – както по б. „а“, така и по б. „б“ на чл. 93, т. 1 НК,
което действа в кръга на службата си. Точно и изчерпателно в
Решение № 432 от 06.05.1964 г. по н.д. № 205/1964 г., II н.о. е
отбелязано, че „за да има престъпление по чл. 244 НК72, основ-
съдържа „мълчаливи“ волеизявления на своя автор за неверни факти,

обстоятелства или събития“.
67
68
69
В тази връзка вж. Решение № 52 от 19.02.1979 г. по н.д. № 22/1979 г.,
І н.о. и Решение № 880 от 16.11.2006 г. по н.д. № 320/2006 г., І н.о.
70
Вж. Решение № 101 от 01.11.1956 г. по н.д. № 93/1956 г., Ре-
шение № 37 от 12.01.1956 г. по н.д. № 4866/1955 г., ІІ н.о., Решение
№ 251 от 14.04.1971 г. по н.д. № 124/1971 г., ІІ н.о. и Решение № 851 от
25.10.2005 г. по н.д. № 202/2005 г., ІІ н.о.
71
72
Отменен. Вж. чл. 311 от сега действащия НК.
42
но изискване на закона е официалният документ да е издаден от

компетентното да издава такива документи длъжностно лице и
то в кръга на неговата служба. Ако документът не е издаден от
овластеното от закона длъжностно лице или макар и от такова
лице, но не в кръга на неговата служба, то макар документът
да съдържа и другите реквизити, изисквани от закона, това не
дава основание извършената деятелност да се квалифицира по
чл. 244 НК“73. Документът ще е издаден в кръга на службата на
длъжностното лице и тогава, когато то действа извън пределите
на териториалната си компетентност74.
Иначе казано, в случай че авторът на документа не прите-
жава длъжностно качество, съставеният от него документ ще
бъде частен и ако не съответства на изискванията по чл. 312–313
НК, за изготвянето му деецът няма да носи наказателна отго-
ворност; в случай че авторът на документа притежава длъж-
ностно качество, но не е издал документа в кръга на службата
си (не е компетентен да издаде документа), наказателната му
отговорност би могла да бъде ангажирана за престъпление по
чл. 274 или по чл. 282 НК, ако са налице и останалите пред-
поставки за това, но не и по чл. 311 НК.
„Когато длъжностното лице като съизвършител, в съучас-
тие с друго лице, в кръга на службата си състави официален
документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изяв-
ления, с цел документът да бъде използуван като доказателство
за отразените в него обстоятелства или изявления, а няколко
дни по-късно участвува като подбудител в съставянето на такъв
73
В същия смисъл са и Решение № 466 от 11.08.1971 г. по н.д.
№ 353/1971 г., ІІ н.о., Решение № 16 от 6.03.1976 г. по н.д. № С-10/1976 г.,
ІІ н.о., Решение № 965 от 28.12.2006 г. по н.д. № 399/2006 г., ІІІ н.о.,
Решение № 1124 от 8.12.2007 г. по н.д. № 750/2006 г., ІІ н.о., Решение
№ 456 от 27.08.2007 г. по н.д. № 211/2007 г., ІІІ н.о., Решение № 132
от 12.05.2008 г. по н.д. № 98/2008 г., ІІІ н.о., както и Решение № 270 от
8.06.2010 г. по н.д. № 199/2010 г., ІІІ н.о.
74
43
документ от друго длъжностно лице, то не извършва две отдел-

ни и самостоятелни престъпления: едното по чл. 311, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 НК и второто по чл. 311, ал. 1 във връзка с
чл. 20, ал. 3 НК, а едно продължавано престъпление по чл. 311,
ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и 3 и чл. 26, ал. 1 НК“75.
Когато на един и същ материален носител са поставени
подписите на две или повече длъжностни лица, които по този
начин обективират изявление в кръга на службата си, ще е на-
лице комплекс от документи, като всяко едно от лицата, под-
писало документа, ще отговаря за извършителство към прес-
тъпление по чл. 311 НК.
Съпричастни към длъжностното лъжливо документира-
не – в качеството им на подбудители или помагачи, могат да
бъдат и лица, които нямат длъжностно качество или не дейст-
ват в кръга на службата си. Практиката е установила, че тези
лица ще отговарят за престъпление по чл. 311, вр. с чл. 20,
ал. 3 или 4 НК, а не по чл. 316 НК, дори и да са ползвали по-
рочно съставения документ76.
Длъжностното лъжливо документиране е умишлено прес-
тъпление. То може да се осъществи само с пряк умисъл77,
като е необходимо деецът да преследва и специална съставо-
мерна цел – така съставеният документ да бъде използван – от
дееца или от друго лице, като доказателство за документира-
ните в него обстоятелства или изявления. Практиката на В(К)
С в този смисъл е единна и безпротиворечива78.
75
76
Вж. Решение № 271 от 19.06.1980 г. по н.д. № 270/1980 г., ВК. В
този смисъл е и Решение № 183 от 23.05.1989 г. по н.д. № 188/1989 г.,
ІІ н.о. и Решение № 528 от 30.08.2005 г. по н.д. № 1089/2004 г., ІІІ н.о.
77
Съгласно Решение № 400 от 06.08.1981 г. по н.д. № 251/1981 г., I
н.о., „За субективния състав на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е
достатъчно деецът в момента на подписване на документа да съзнава, че
вписаните в него обстоятелства или изявления са неверни“.
78
№ 108/2000 г., ІІ н.о., Решение № 445 от 30.06.2003 г. по н.д. № 300/2003 г.,
44
Мотивите за съставяне на документа, били те и користни,

нямат значение за съставомерността на деянието79.
Що се касае до приложението на привилегирования със-
тав на престъплението по чл. 311, ал. 2 НК, следва да се по-
сочи, че и тук не се наблюдават отклонения от установената
практика по тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 93,
т. 9 НК. Още в ППВС № 3/1982 г., т. 15 е прието, че „Малова-
жен случай по чл. 309, ал. 3 и чл. 311, ал. 2 НК ще е налице,
когато съвкупната преценка на всички данни и обстоятелства
по делото обуславя по-ниска степен на обществена опасност
на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновени-
те случаи по чл. 309, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 НК“. В тази насока
са и последващите съдебни актове80.
Интерес за правоприложителите представлява практиката
на върховната съдебна инстанция по въпроса за съотношение-
то между лъжливото документиране и други сходни престъп-
ни състави.
В синтезиран вид съотношението между лъжливото доку-
ментиране и някои престъпления против собствеността е изяс-
нено в Решение № 399 от 28.07.1976 г. по н.д. № 389/1976 г.,
І н.о., където се сочи, че „По чл. 311 НК се квалифицират дея-
нията на длъжностните лица, които в кръга на службата си
съставят официални документи, в които удостоверяват невер-
ни обстоятелства или изявления, с цел в бъдеще те да се из-
ползуват за доказването на тези обстоятелства. Когато обаче
ІІІ н.о., Решение № 428 от 25.04.2005 г. по н.д. № 841/2004 г., ІІ н.о.,

Решение № 880 от 16.11.2006 г. по н.д. № 320/2006 г., І н.о., Решение
№ 567 от 25.07.2007 г. по н.д. № 278/2007 г., ІІ н.о., Решение № 419 от
17.12.2008 г. по н.д. № 363/2008 г., ІІ н.о.
79
№ 93/1956 г., Решение № 37 от 12.01.1956 г. по н.д. № 4866/1955 г.,
ІІ н.о., Решение № 17 от 6.01.1960 г. по н.д. № 1448/1959 г., ІІІ н.о. и Ре-
шение № 1306 от 19.10.1960 г. по н.д. № 949/1960 г., ІІІ н.о.
80
45
съставеният документ бъде използуван и въз основа на него

длъжностното лице получи без правно основание обществено
имущество81 с намерение да го присвои, се извършва и дру-
го престъпление – по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, ако общественото
имущество, на което се посяга, е поверено на длъжностно-
то лице да го пази и управлява, или по чл. 212, ал. 1 НК, ако
чрез документа се получава без правно основание обществено
имущество82, с цел за присвояване от други длъжностни лица,
които не участвуват в престъплението и само са заблудени от-
носно основанието за плащане с неверния или неистинския
документ“.83
Съотношението между лъжливото документиране и прес-
тъплението по чл. 223 НК също е било предмет на тълкуване.
Така в Решение № 331 от 16.06.1976 г. по н.д. № 310/1976 г.,
I н.о. се сочи следното: „Съставът на чл. 223 НК предвижда
в двете си алинеи (първа и втора) отговорност за две различ-
ни дейности. По първата алинея отговаря всяко лице, което
дава неверни данни относно количеството, качеството или
вида на произведеното или на извършената работа, с цел да
бъде получена имотна облага, която не се следва. Престъпле-
нието е довършено с даването на неверни данни, преследващи
посочената цел, без даже целта да е постигната. По втората
81
Съобразно актуалната редакция на чл. 201 НК – чужди пари, вещи
или други ценности – бел. моя.
82
Съобразно актуалната редакция на чл. 201 НК – чуждо движимо
или недвижимо имущество – бел. моя.
83
Съотношението между лъжливото документиране и документната
измама е било предмет на тълкуване и в Решение № 466 от 11.08.1971 г.
по н.д. № 353/1971 г., ІІ н.о., Решение № 217 от 16.04.1975 г. по
н.д. № 183/1975 г., І н.о., Решение № 246 от 23.04.1975 г. по н.д.
І н.о., Решение № 96 от 23.02.1984 г. по н.д. № 49/1984 г., І н.о., Решение
№ 443 от 28.12.1988 г. по н.д. № 485/1988 г., І н.о., в Решение № 670 от
6.11.1996 г. по н.д. № 522/1996 г., ІІ н.о. и други.
46
алинея на чл. 223 НК отговаря лицето, което въз основа на та-

кива неверни данни получи възнаграждение, което не му се
следва, при условие че това деяние не представлява по-тежко
престъпление. Следователно по своите обективни признаци и
в двете алинеи на чл. 223 НК се изисква даване само на не-
верни данни, без да се ползува неверен, неистински или пре-
правен документ“. Иначе казано, отговорността за дееца ще е
по чл. 223 НК или по чл. 311 НК, в зависимост от това дали
данните се предоставят под формата на документ или не.
От съществено значение е изясняване на съотношението
между лъжливото документиране и общото престъпление по
служба. Принципно е положението, че въпросът за съотноше-
нието между двата престъпни състава възниква само когато
деецът е длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „а“ НК. В тези слу-
чаи лъжливото документиране ще „погълне“ общото длъж-
ностно престъпление „…само при идентична изпълнителска
дейност, покриваща признаците и на двете престъпления. Ко-
гато освен лъжливото документиране, длъжностното лице е
извършило и други нарушения при изпълнение на службата
със специалната цел по чл. 282, ал. 1 НК, от което могат да
настъпят или са настъпили немаловажни вредни последици,
деецът отговаря за съвкупност от престъпления по посочени-
те два състава“.84
84
За съотношението между двата състава вж. и Решение № 814 от
ІІІ н.о., Решение № 567 от 25.07.2007 г. по н.д. № 278/2007 г., ІІ н.о. и
други.
47
В ЧАСТЕН ДОКУМЕНТ
За разлика от лъжливото документиране в официален до-

кумент, което е наказуемо във всички случаи, лъжливото до-
кументиране в частен документ все още е наказуемо само в
някои отделни хипотези: когато се касае до лъжливо докумен-
тиране за здравословното състояние на човек или на животно
(по чл. 312 НК) и когато се касае до лъжливо документиране
в декларация или съобщение, подавани по силата на изрична
правна норма от частноправни субекти.
Това положение е традиционно за българското наказател-
но право (срв. чл. 248–249 НЗ от 1951 г. (отм.) и чл. 312–313
НК от сега действащия НК).
Вярно е, че лъжливото документиране в частни докумен-
ти точно както и престъпното създаване на неистински частен
документ, е деяние с по-ниска степен на обществена опасност
от това, осъществено по отношение на официален документ,
но, струва ми се, днес, при толкова засиления документообо-
рот, включително между частноправни субекти, вече няма ос-
нование лъжливото документиране в частен документ да не
бъде криминализирано, независимо от особеностите на пред-
мета на посегателство. Предприемането на подобна законода-
телна инициатива всякога ще има дисциплиниращ правните
субекти ефект, респ. ще допринесе за превенция на посега-
телствата срещу сигурността на документооборота.
А. ЛЪЖЛИВО ДОКУМЕНТИРАНЕ
В ЛЕКАРСКО СВИДЕТЕЛСТВО ( ЧЛ .
312 НК)
Що се касае до лъжливото документиране в лекарско сви-
детелство, следва да се посочи, че понастоящем това са из-
ключително рядко прилагани престъпни състави, най-вече по-
ради спецификите, касаещи субекта на престъплението. След
приемането на ТР № 2/2011 г. на ОСНК на ВКС обаче въпро-
48
сът за съставомерността на деянията на лекарите, издаващи

медицински свидетелства с невярно съдържание по чл. 312
НК, все по-често ще стои. В този смисъл и обсъждането на
съдържанието на съставомерните признаци на разпоредбата
и отграничението ѝ от други престъпни състави не е самоцел.
Доколкото по приложението на тези престъпни състави не е
налице достъпна практика на ВКС, те ще бъдат изяснени в
теоретичен план.
В закона са уредени два основни състава на лъжливо до-
кументиране в лекарско свидетелство – по ал. 1 и по ал. 2 на
чл. 312 НК.
Съгласно ал. 1 на чл. 312 НК в актуалната ѝ редакция „Ле-
кар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоя-
нието на здравето му, когато не действува като длъжностно
лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с
пробация“, а алинея 2 указва, че „При същите условия ветери-
нарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за
здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване
от свобода до една година или с пробация“.
Двата състава разкриват значителни сходства помежду си,
поради което и ще бъдат разгледани успоредно в следващото
изложение.
Непосредствен обект на престъпно посегателство по
чл. 312 НК са обществените отношения, в рамките на които се
гарантира законосъобразното изготвяне на медицински сви-
детелства и вярното отразяване на състоянието на здравето на
човек или на животно в него. Предвид особеното значение на
разглежданата категория обществени отношения, основател-
но в теорията се критикува разрешението престъплението да
е по-леко наказуемо от това по чл. 311 НК85.
85
В този смисъл в Ненов, Ив. Цит. съч., с. 45 се сочи следното: „На-
времето текстът беше създаден, за да обоснове отговорност за лекари-
те, които издават указаните свидетелства, като действат не в служебно
49
Предмет на престъпно посегателство и по двата състава

е частен удостоверителен документ86 с невярно съдържание –
по ал. 1 това е лъжливо свидетелство за състоянието на здра-
вето на пациент, а по ал. 2 това е документ с невярно съдър-
жание за здравословното състояние на животно. В документа
може да се сочи, че пациентът или животното страдат от оп-
ределено заболяване, от което те в действителност не страдат,
или напротив – да не се отрази налично заболяване.
За съставомерността на деянието по ал. 1 по-конкретно
е без значение дали документът съдържа само и единствено
констатации относно здравословното състояние на пациента
или и други такива, например досежно необходимостта от оп-
ределено лечение, относно годността му да извършва опреде-
лена работа или да заема определена длъжност или относно
необходимия престой за домашно или амбулаторно лечение.
Значима от гледна точка на наказателния закон е единствено
свидетелстващата за здравословното състояние на пациента
функция на документа. Това е валидно съответно и за съставо-
мерността по ал. 2 на обсъждания законов текст.
Документите, предмет на престъпно посегателство по
този законов текст, са истински по своя произход. В случай че
качество, а при упражняване на частна професия. Това е така, защото
подобни прояви на длъжностни лица от такъв медицински персонал
попадат на общо основание под общата норма на чл. 311, тъй като из-
дадените в длъжностно качество медицински свидетелства са типични
официални удостоверителни документи. При това положение специал-
ната разпоредба на чл. 312 имаше смисъл дотолкова, доколкото тя ви-
зира хипотеза, необхваната по чл. 311; още повече, че не се е поставял
въпрос за това дали има основание официалните лъжливи медицински
свидетелства да се свързват с някаква намалена в сравнение с общото
положение отговорност и тяхното издаване да се третира като привиле-
гирован състав на длъжностно лъжливо документиране“.
86
В този смисъл е и ППВС № 3/1982 г., в което се сочи, че „Диспози-
тивните документи не могат да бъдат предмет на лъжливо документира-
не по чл. 311, чл. 312, чл. 313, чл. 314 НК“.
50
те са създадени като неистински или впоследствие съдържа-

нието им е преправено, деецът ще отговаря по чл. 309 НК, а
не по чл. 312 НК.
По отношение на изискванията документите да са удосто-
верителни и с невярно съдържание, приложение ще намерят
критериите, изяснени по-горе, във връзка с предмета на посе-
гателство по чл. 311 НК.
По чл. 312, ал. 1 НК е инкриминирано „снабдяването ня-
кого“ с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му.
Два са въпросите, които се налага да бъдат изяснени, относно
съдържанието на изпълнителното деяние по този законов текст.
На първо място, поставя се въпросът ще бъде ли съставо-
мерно деянието, в случай че лекарят не е автор на лъжливото
свидетелство. Въпреки че липсва произнасяне на върховната
ни съдебна инстанция по въпроса, считам, че отговорът след-
ва да е отрицателен: касае се за състав на престъпно създава-
не на документ, поради което и деецът следва да е автор на
порочното волеизявление. Действително напълно възможно е
документът да бъде съставен при условията на посредствено
извършителство, но както е известно, това няма да изключи
отговорността на субекта за авторството на документа.
По-скоро отклонението от употребата на понятия като
„състави“ (употребено в чл. 308, ал. 1, чл. 309, ал. 1 и чл. 311
НК), „издаде“ (употребено в чл. 312, ал. 2 НК) или инкрими-
нираните по чл. 313 НК „потвърди неистина или затаи исти-
на“ следва да отдадем на това, че престъплението е уредено
като двуактно и неговият втори акт, наред със съставянето,
се изразява в предоставянето му на лицето, за чието здра-
вословно състояние се отнася както пряко, така и чрез друго
лице. Иначе не може да има съмнение, че и тук се инкрими-
нира такава престъпна деятелност, която води до създаване,
до поява в правния мир на истински свидетелстващ документ
с невярно съдържание.
51
На второ място, важен е и въпросът следва ли деецът да

предостави документа именно на лицето, за чието здравослов-
но състояние се отнася той. Считам, че отговорът на този въ-
прос следва да е положителен поради употребените от законо-
дателя изразни средства. Разбира се, не е изключено лекарят
да снабди лицето, за чието здравословно състояние се отнася
документа, чрез друго лице, най-често негов близък или пък
издаденият за едно лице документ да не му бъде предаден, а
да бъде приложен в медицинско досие, по дело и пр. Издава-
нето на медицинско свидетелство за здравето на определено
физическо лице, с цел то да бъде предоставено другиму оба-
че, а не на лицето, за което е издадено, не е съставомерно по
този законов текст, но е възможно да доведе до отговорност за
помагачество или опит към измама, или за престъпление във
връзка със защитената информация.
В този смисъл престъплението е от категорията на ус-
ложнените двуактни престъпления. Осъществяването само
на един от елементите от изпълнителното деяние – съставя-
не на документа или предоставянето му другиму, не е доста-
тъчно за съставомерността на деянието, освен ако не се касае
до съучастническа дейност или за опит към престъпление по
чл. 312, ал. 1 НК (ако документът е съставен, но все още не е
предоставен на лицето).
Изпълнителното деяние на престъплението по ал. 2 на
същия законов текст е очертано като „издаване“ на лъжливо
свидетелство за здравословното състояние на животно. Тук
следва да дадем отговор на въпроса идентични ли са по съ-
държание изпълнителните деяния на престъпленията по двата
състава. Считам, че отговорът на този въпрос следва да е от-
рицателен. Престъплението по ал. 2 е формално или още на
просто извършване, като единственият съставомерен резул-
тат, предвиден в състава му, е създаването на инкриминира-
ния документ. За разлика от документната подправка в час-
тен документ и от престъплението по ал. 1 на чл. 312, тук не
52
е необходимо за довършеността на деянието документът да

бъде използван от лицето, за чието здравословно състояние се
отнася или да бъде предоставен някому, а е достатъчно само
да бъде съставен.
Общото между двата състава е, че изпълнителното дея-
ние може да се осъществи било чрез действие в хипотезата на
потвърждаване на неистина в документа, било чрез бездейст-
вие – чрез затаяване, укриване на действително заболяване на
пациента или на животното.
Субект на престъплението по чл. 312, ал. 1 НК е лекар,
включително и по дентална медицина, а по ал. 2 – ветерина-
рен лекар, които обаче не действат в качеството си на длъж-
ностни лица. В противен случай те ще отговарят по чл. 311
НК, а не по чл. 312 НК87.
В теорията вече е изяснено, че „…други лица, спадащи
към низшия медицински и ветеринарен персонал“, няма осно-
вание да отговарят по този законов текст88.
Интересен е въпросът как следва да се квалифицира дея-
нието на лице, което изготвя здравно свидетелство с невярно
съдържание от името на лекар. Според мен правилната правна
квалификация на подобно деяние би била по чл. 309 НК и по
чл. 274 НК.
По-различно следва да се реши хипотезата, в случай че
лекар издаде медицинско свидетелство за здравословното със-
тояние на животно или обратно – ветеринарен лекар издаде
лъжливо свидетелство за здравето на физическо лице, и то от
свое име. Считам, че в тази хипотеза деянието би било не-
съставомерно, освен ако не се явява елемент от изпълнително
деяние на друго престъпление.
87
88
В този смисъл вж. Ненов, Ив. Цит. съч., с. 46. Авторът сочи, че
„Ако фелдшери, акушерки и пр. издадат неверни удостоверения в слу-
жебно качество, ще отговарят по чл. 310“.
53
В случай обаче, че се касае до лъжливо документиране

в медицинско свидетелство, издадено от лекар с друг профе-
сионален профил от изискуемия за преценка на конкретния
аспект от здравословното състояние на човека (например ле-
кар психиатър удостоверява наличието на УНГ заболяване),
деянието ще остане съставомерно по чл. 312, ал. 1 НК.
В теорията е изказано становището, че за съставомерност-
та на деянието „лекарят трябва да действува с пряк или евен-
туален умисъл; една само непредпазливост в тази насока не е
достатъчна“89. Помоему тази теза не може да се сподели. Както
и длъжностното лъжливо документиране, така и това в частен
документ, би могло да се осъществи само и единствено при фор-
ма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК.
Към настоящия момент целта, с която действа деецът по
чл. 312 НК, не е съставомерно обстоятелство. Това положение
следва да се отчете като слабост на законодателството. Може
да се предложи извършването на деянието с користна цел да
се въздигне в квалифициран признак от субективна страна на
престъплението.
В случай че лицето, чието здравословно състояние се
удостоверява в документа, се ползва от него с користна цел
(например, представяйки се за болен, нуждаещ се от скъпо-
струваща оперативна интервенция в чужбина), ще се касае
до обикновена или документна измама, в зависимост от това
дали свидетелстващият документ е единственото правно ос-
нование за разпореждане с имущество или е елемент от по-
сложен фактически състав, който да доведе до създаване на
правно основание за имуществено разпореждане. При това, в
случай че лекарят има създание относно целта на ползващия
документа, то отговорността му ще следва да се ангажира за
извършителство на престъпление по чл. 312, ал. 1 НК и пома-
гачество към измама (или опит за такава). Възможно е лекарят
89
54
да носи отговорност и по чл. 212, ал. 2 НК, която ще погълне

отговорността за документно престъпление, в случай че полз-
ващият документа няма представа за невярно отразените в
него обстоятелства и документът се явява единственото прав-
но основание за получаване на чуждо имущество.
В случай че лицето, чието здравословно състояние се
удостоверява в документа, се ползва от документа, с цел да
бъде освободен от определена работа или длъжност, или пък,
напротив, да бъде назначен на определена работа или длъж-
ност, или да му бъде призната определена степен на инвалид-
ност и др. под., то ще отговаря за престъпление по чл. 316, вр.
с чл. 312, ал. 1 НК.
Интерес за практиката представлява въпросът за съотно-
шението между престъплението по чл. 312, ал. 2 НК и това по
чл. 350, ал. 1 или 2 НК, когато за извършване на последното
деецът е улеснен от предходно съставен документ с невярно
съдържание относно здравословното състояние на животното.
Считам, че няма пречка при общност на умисъла ветеринар-
ният лекар да отговаря за извършителство на съответното до-
кументно престъпление и помагачество към престъплението
против народното здраве.
Разбира се, бъдещата практика на върховната съдебна ин-
станция по приложението на цитирания законов текст ще е
тази, която ще очертае най-ясно приложното поле на разпо-
редбите на чл. 312 НК.
Б. ЛЪЖЛИВО ДОКУМЕНТИРАНЕ В ЧАСТЕН ДОКУМЕНТ ,

ДЕКЛАРАЦИЯ ИЛИ СЪОБЩЕНИЕ , ИЗПРАТЕНО
ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ ( ЧЛ . 313 НК)
Тази втора форма на лъжливо документиране в частен до-
кумент е единственото престъпно посегателство сред уреде-
ните понастоящем в Глава ІХ от Особената част на НК, което
е достижение на актуалния законодател и не възпроизвежда
наказателноправна норма от отменените наказателни закони.
55
В разпоредбата на чл. 313 НК са уредени три основни

престъпни състава на лъжливо документиране в частен доку-
мент – по ал. 1, по ал. 3 и по ал. 4. Както е изяснено в теория-
та, общото между същите е, че „Наказателната отговорност
за лъжливо документиране в частните документи във всички
случаи предпоставя съществуването на нормативно (при това
с нормативен акт от висок ранг) задължение да се удостовери
истината. От факта, че за това деяние е установена наказател-
на отговорност, може да се каже, че се касае до нарушаване на
общоустановено задължение“90. В този смисъл разпоредбите
на чл. 313, ал. 1 и 3 НК, за разлика от тази по чл. 311 НК, са
бланкетни.
От съществено значение за практиката са съставите на
престъпленията по ал. 1 и ал. 3 НК, поради което и те ще бъ-
дат предмет на разглеждане тук. Веднага следва да се посочи,
че анализът на тези разпоредби не представлява значима труд-
ност, нито поставя въпроси, които вече не са обсъждани, тъй
като по-голямата част от съставомерните им признаци вече са
разгледани във връзка с други престъпни състави. Ето защо и
по-долу ще бъдат посочени само особеностите на разглежда-
ните престъпления и ще бъде направен обзор на практиката по
приложението им.
Предмет на престъпно посегателство тук е писмена де-
кларация или съобщение, изпратено по електронен път. И в
двете хипотези се касае до истински по произхода си, частен,
удостоверителен документ91.
Практиката е установила, че „Престъплението по чл. 313,
ал. 1 НК е налице само тогава, когато е потвърдена неистина
90
Вж. Гунева, М. Цит. съч., с. 36–37.
91
В този смисъл е и Решение № 812 от 11.12.2004 г. по н.д.
№ 485/2004 г., III н.о., в което се сочи, че „Обстоятелството, че бланка-
та за заявление съдържа предупреждение за наказателната отговорност
при неверно деклариране е правно ирелевантно, когато по своето съдър-
жание документът има само заявителска, а не декларативна част“.
56
или затаена истина в писмена декларация, която по силата на

закона се дава пред орган на властта за удостоверяване истин-
ността на някои обстоятелства. Съставът на престъплението
не е осъществен, ако законът не допуска или не предвижда
истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да
се удостоверяват по такъв начин, макар вписаните обстоя-
телства да не отговарят на истината“92. Следва да се споде-
ли и тезата, изразена в Решение № 185 от 03.06.2004 г. по н.д.
№ 840/2003 г., ІІІ н.о., че „Задължението за удостоверяване
на истинността на някои обстоятелства с декларация може
да бъде установено и в правилник за прилагането на закон“.
„Следователно съставомерна „неистина“ може да бъде не-
вярна информация единствено и само за посочените в закона
обстоятелства“93.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 313,
ал. 1 НК може да се осъществи в две форми – алтернативно
предвидени в закона, въпреки че няма пречка да се осъщест-
вят едновременно с едно деяние – потвърждаване на неистина
или затаяване на неистина в предмета на посегателство. Тях-
ното съдържание вече беше изяснено по-горе при анализа на
престъплението по чл. 312, ал. 2 НК.
Престъплението е уредено като формално, или още на
просто извършване, като за довършеността му е необходимо,
но и достатъчно деецът да състави документ сред инкримини-
раните94. „Когато обаче документът, който е с невярно съдър-
92
Вж. Решение № 345 от 28.05.1974 г. по н.д. № 281/1974 г., II н.о.
В този смисъл е и Решение № 388 от 16.05.2005 г. по н.д. № 801/2004 г.,
II н.о., Решение № 812 от 11.12.2004 г. по н.д. № 485/2004 г., III н.о. и
Решение № 130 от 7.05.2015 г. по н.д. № 24/2015 г., I н.о.
93
Вж. също и Решение № 83 от 14.03.2011 г. по н.д. № 735/2010 г.,
II н.о.
94
№ 1058/2005 г., ІІІ н.о., Решение № 247 от 26.05.2008 г. по н.д.
№ 229/2008 г., ІІІ н.о. и Решение № 130 от 7.05.2015 г. по н.д.
№ 24/2015 г., I н.о.
57
жание, се представи пред съответното лице, компетентно да

се разпореди с чуждото имущество, с цел да се мотивира това
лице да извърши такова разпореждане, ще е налице престъп-
лението по чл. 212, ал. 1 НК“95.
За разлика от престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, това
по ал. 3 е усложнено формално престъпление, като за довър-
шеността му е необходимо освен деецът да потвърди неис-
тина или да затаи истина в частен документ или съобщение,
изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба
на закон, указ или постановление на Министерския съвет е
специално задължен да удостовери истината, още и да упо-
треби този документ като доказателство за невярно удостове-
рените обстоятелства или изявления. Конструкцията на този
престъпен състав не се отличава от тази на престъплението по
чл. 309, ал. 1 НК.
Субект на престъпленията по чл. 313, ал. 1 и ал. 3 НК е
всяко наказателноотговорно лице.
От субективна страна тези престъпления могат да се осъ-
ществят само при форма на вината пряк умисъл. Мотивът за
извършване на деянието е без значение за правната му квали-
фикация.
Важно е да се подчертае, че за субективната съставомер-
ност на деянието е ирелевантно съдържащото се или напро-
тив – липсващото в евентуално попълвания от дееца бланков
документ, предупреждение за отговорността по чл. 313 НК96.
Значителен интерес за практикуващите юристи предста-
влява съотношението между квалифицирания състав на прес-
95
За съотношението между престъпния състав по чл. 313, ал. 1 и този
по чл. 212, ал. 1 НК вж. още и Решение № 206 от 12.04.2010 г. по н.д.
№ 112/2010 г., III н.о.
96
№ 485/2004 г., III н.о. и Решение № 130 от 7.05.2015 г. по н.д.
№ 24/2015 г., I н.о.
58
тъплението по чл. 313, ал. 2 НК и този по чл. 255 НК. То е

било предмет на тълкуване в Решение № 578 от 17.01.2010 г.
по н.д. № 619/2009 г., III н.о., в което се сочи следното:
„Съставът на престъплението по чл. 313, ал. 2 НК не се
конкурира със състава на престъплението по чл. 255, ал. 1,
т. 2 НК. Те визират различни по вид престъпления, охраня-
ват различни обществени отношения, тъй като имат различни
непосредствени обекти на защита и съществуването на със-
тава на чл. 313, ал. 2 НК е паралелно със състава на чл. 255,
ал. 1, т. 2 НК. Тези състави не се прилагат при едни и същи
хипотези. Престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК е резул-
татно, докато престъплението по чл. 313, ал. 2, вр. с ал. 1 НК
е на просто извършване. Първото се отнася до реализиране
на укриване или неплащане на данъци в съответния данъчен
период, чрез потвърждаване на неистина или затаяване на ис-
тина в данъчна декларация, за данъчни задължения в големи
размери по смисъла на чл. 93, т. 14 НК. В субективната страна
на състава на чл. 313, ал. 2 НК е предвидена и специална цел,
докато за съставомерността на деянието по чл. 255, ал. 1, т. 2
НК се изисква вината да се изразява в пряк умисъл. За доку-
ментното престъпление е достатъчно да се обективира тази
цел, докато за данъчното престъпление е необходимо целта
да бъде осъществена – резултатът – укритите или неплатени
данъчни задължения, обективно да е налице. Поглъщане на
състава по чл. 313, ал. 2 НК от състава на чл. 255, ал. 1, т. 2
НК поначало е възможно, но при съвпадане на обективните
и субективните признаци на състава на чл. 313, ал. 2 НК със
състава по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК само в случаите, когато не-
вярното документиране в данъчната декларация е довело и до
осъществяване на специалната цел по чл. 313, ал. 2 НК, като
е реализирано укриването или избягването на данъчни задъл-
жения за съответния период, за които падежът е настъпил, и
техният размер е над три хиляди лева (налице е съставомер-
ният предмет на престъплението по чл. 255 и сл. НК). В про-
59
тивен случай отговорността на лицето по чл. 255 НК е само

административно-наказателна и ще се реализира по админи-
стративен ред за данъчно нарушение, а не за престъпление. За
документното престъпление обаче деецът винаги ще носи от-
говорност, независимо от размера на укритото данъчно задъл-
жение. Размерът на укритите данъци няма юридическо значе-
ние за отговорността за престъплението по чл. 313, ал. 2 НК“.
Относимо в тази насока е и ТР № 4/2016 г. на ОСНК на ВКС.
3. ПОСРЕДСТВЕНО ЛЪЖЛИВО ДОКУМЕНТИРАНЕ

В ОФИЦИАЛЕН ДОКУМЕНТ ( ЧЛ . 314 НК)
Съгласно разпоредбата на чл. 314 НК, „Който умишлено

стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изяв-
ления в официален документ, съставен съгласно установения
ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лиша-
ване от свобода до две години или с пробация“.
Посочената редакция на разпоредбата е достижение на
българския законодател от 1968 г., въпреки че престъплението
е традиционно за българското наказателно право. Така до при-
емането на сега действащия НК този вид престъпно посега-
телство е уреден в два основни и един квалифициран състав на
разпоредбата на чл. 246 НЗ от 1951 г. (отм.) и в едноименната
разпоредба от първия български НК (отм.), инкриминиращи
деянието на онзи, който стане причина да се внесат неверни
обстоятелства или заявления в официален документ – както
умишлено, така и непредпазливо. В сега действащия НК е ин-
криминирано единствено умишленото посегателство от този
вид, като диспозицията на наказателноправната норма е пре-
търпяла съществено развитие. Интересен факт е, че същата е
допълнена с признаци, обективиращи достиженията на пра-
воприлагането по отменения чл. 246 НЗ от 1951 г.97.
97
№ 1073/1964 г., ІІ н.о.
60
В наши дни разпоредбата на чл. 314 НК е слабо приложи-

ма. Дори на читателя ще направи впечатление, че поместени-
те в настоящото издание съдебни актове по тълкуването на
този законов текст без изключение обективират становището
на В(К)С, в смисъл че деянието – предмет на обвинението, е
несъставомерно и не съставлява престъпление или е престъп-
ление по друг законов текст (например по чл. 311 НК). Причи-
ните за това този път не откриваме в състоянието на законода-
телството, напротив, разглежданата наказателноправна норма
е пример за добра законодателна техника, позволяваща ясно
отграничаване на този от други сходни престъпни състави. По-
скоро причините трябва да се търсят в съществено изменената
обществено-икономическа обстановка, включително и относно
реда за издаване на официални документи и за административ-
ноправно обслужване на населението, в сравнение с този към
момента на създаване на първообраза на разпоредбата.
Тази разпоредба е слабо приложима, но трябва да се приз-
нае – има типични хипотези на приложимост (например съ-
общаването на занижена цена на покупко-продажбата на не-
движим имот пред нотариуса и отразяването на тази цена в
нотариалния акт98 или декларирането на обстоятелства, под-
лежащи на вписване пред органите по вписването99, или зая-
98
Не и заявяване на по-ниска пазарна цена на МПС в договор за по-
купко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на страните
по договора, тъй като последният е частен, а не официален документ (в
този смисъл вж. Решение № 12 от 22.01.1998 г. по н.д. № 312/1995 г.,
ІІ н.о.).
99
Посочената хипотеза е изтъкната и подчертана в Гунева, М. Цит.
съч., с. 39, където се сочи следното: „Въпросът за отговорността по
чл. 314 е особено актуален в момента, тъй като по силата на чл. 21 от
Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.) проверката на
представените документи, въз основа на които да се извърши вписване,
не включва установяване на действителното състояние на твърдяното.
В точка 5 на същия текст изрично се посочва, че съществуването на
подлежащите на вписване обстоятелства се установява от представени-
61
вяване на ползвана земеделска земя пред ДФ „Земеделие“ във

връзка с финансиране с евросредства100), които невинаги са
обект на внимание от страна на правоохранителните органи.
Посочената разпоредба се явява допълваща тази по
чл. 311 НК в осигуряването на всеобхватна наказателноправ-
на закрила на обществените отношения, в рамките на които
се гарантира съблюдаването на законоустановения ред за съз-
даване на официални удостоверителни документи и гаран-
тиране верността на тяхното съдържание. Тук обаче авторът
на документа – длъжностното лице, не действа виновно при
обективиране на обстоятелства, които не съответстват на
обективната истина, а бива използван като оръдие на престъп-
лението от посредствения извършител – частното лице, което
умишлено става причина за внасяне на неверни обстоятелства
в официалния документ. В теорията безспорно се приема, че
„това е особен случай на лъжливо документиране, при което
авторът на невярното изявление може да се каже, че действа
при посредствено извършителство, като използва длъжност-
ното лице, което въз основа на неговите твърдения следва да
състави официален документ“101. „Касае се до едно подвеж-
дане на длъжностното лице от другиго, който по този начин
съзнателно става причина да се внесе невярно съдържание в
те документи. При това положение внасянето на писмено заявление по

образец, заедно с допълнително представените документи, може да се
счита като опит към престъпление по чл. 314, а за довършено престъп-
ление можем да говорим след фактическото вписване, респ. обявяване“.
Авторът обръща внимание, че „този ред на вписване предполага из-
ключително внимание, тъй като само последователното прилагане на
чл. 314 може да предотврати многобройните злоупотреби при вписва-
нията, които и при досегашния ред не бяха изключени“ (Пак там, бел.
под линия № 76).
100
Такъв е казусът, коментиран в Решение № 251 от 06.06.2011 г. по
н.д. № 1427/2011 г., І н.о.
101
Вж. Гунева, М. Цит. съч., с. 39.
62
официален документ“102. Ето защо и престъплението се наи-

менова като посредствено лъжливо документиране в официа-
лен документ103.
Предмет на посегателство по този законов текст е офи-
циален удостоверителен документ в смисъла на това понятие,
изяснен по-горе или онази част от диспозитивно-удостовери-
телен документ, която има удостоверителен характер. Същият
е истински с оглед авторството му и възниква първоначално
като такъв с невярно съдържание104.
За разлика от вече разгледаните посегателства по Глава ІХ
от Особената част на НК, тук деецът не е автор на докумен-
та. Той въздейства върху автора на документа – длъжностно
лице, което в кръга на службата си и по установения в закона
ред и форма съставя документа, като пред него декларира или
заявява определени обстоятелства или прави изявление за оп-
ределени факти, които биват обективирани в документа. По
този начин деецът въздейства опосредствано върху предмета
на престъпно посегателство, като, както казва законът, става
причина в него да се внесат неверни обстоятелства или изяв-
ления.
За да бъде годен да е предмет на посегателство по този за-
конов текст, удостоверителният документ следва да се съставя
само и единствено въз основа на заявление на лице, различно
от неговия автор – то може да е частноправен субект105, но е
102
103
Пак там. В този смисъл е и Решение № 12 от 22.01.1998 г. по
н.д. № 312/1995 г., ІІ н.о. и Решение № 203 от 21.06.2006 г. по н.д.
№ 819/2005 г., ІІІ н.о.
104
Виж цитираното вече Решение № 12 от 22.01.1998 г. по н.д.
№ 312/1995 г., ІІ н.о., в което се приема, че ако деецът склони другиго
да преправи съдържанието на официален удостоверителен документ, то
той ще отговаря за престъпление по чл. 308, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 НК,
а не по чл. 314 НК.
105
В този смисъл вж. Ненов, Ив. Цит. съч., с. 44.
63
възможно и е да длъжностно лице106, но не такова, оправомо-

щено да издаде документа.
За автора на документа – компетентното длъжностно
лице, не следва да съществува правно задължение да извър-
ши проверка на верността на заявените от частното лице фа-
кти и обстоятелства, нито да формира свое волеизявление въз
основа на направените от лицето изявления107. Необходимо е
изявлението на частното лице да бъде директно обективирано
в съставения официален документ; да стане част от съдържа-
нието на документа108.
Иначе казано, ако за длъжностното лице – съставител, е
съществувало задължение да провери твърдените в изявле-
106
Например управител на ЕТ или ЮЛ.
107
В този смисъл е и Решение № 203 от 21.06.2006 г. по н.д.
№ 819/2005 г., ІІІ н.о., в което се приема следното: „Съставът на чл. 314
НК инкриминира дейност на лицата, предхождаща надлежното съставя-
не по установения от закона ред на официален документ, при която по
указание на едно странично частно лице се внасят неверни обстоятел-
ства в този документ. При това длъжностното лице съставител, трябва
да е умишлено заблудено от виновния и дейността му да не изисква
допълнителни справки за истинността на декларираното, каквито изи-
сквания в случая са били задължителен елемент от съставянето на доку-
мента“. Разгледан е казус, в който подсъдимият е подал до кметството
молба-декларация за издаване на удостоверение за наследници, в което
е отразил невярно обстоятелство – че е единствен наследник на почи-
налата си съпруга. Съдът е преценил, че деянието не е съставомерно по
чл. 314 НК, тъй като за длъжностното лице по гражданското състояние
е съществувало задължението да провери декларираното обстоятелство
в регистрите на населението.
108
Така в Решение № 174 от 23.03.1976 г. по н.д. № 133/1976 г., І н.о.
правилно се приема, че заявяването на продажна цена, различна от
действителната, пред нотариус, който удостоверява подписите на стра-
ните под договор за покупко-продажба на МПС, не е деяние, съставо-
мерно по чл. 314 НК, тъй като нотариалната заверка не съдържа заяве-
ните пред нотариуса факти и не превръща договора за покупко-продаж-
ба на МПС в официален документ.
64
нието обстоятелства, „…но то не го е изпълнило, то ще следва

да отговаря по чл. 311, а дейността на заявителя ще може да се
квалифицира като подбудителство към това престъпление“109.
В хипотезата на чл. 314 НК отговорност за лъжливото доку-
ментиране носи единствено лицето, заявило съответните не-
верни обстоятелства или изявления пред длъжностното лице,
тъй като „…у съставителя на официалния документ с невярно
съдържание липсва необходимият за чл. 311 пряк умисъл“110.
В този смисъл е и задължителната тълкувателна практика
на ВС. В ППВС № 3/1982 г., т. 13, се приема, че „Официалните
документи се издават от длъжностно лице в кръга на службата
му въз основа на данни, съдържащи се в официални книжа111.
Когато за обстоятелствата, за които трябва да се състави даден
официален документ, липсват данни в официалните книжа, той
се издава въз основа на заявление на гражданин, ако е устано-
вен такъв ред“. Ако това заявление е с невярно съдържание, то
деецът ще отговаря по чл. 314 НК, ако има умисъл за неверните
обстоятелства, които заявява пред длъжностното лице.
Нещо повече – за да бъде деянието съставомерно по този
законов текст, се изисква, освен за длъжностното лице да не
е установено задължение да извърши проверка в официални
документи, още и в нормативен акт да бъде предвидена въз-
можност официалният документ да бъде издаден по заявление
на частно лице; документирането по този начин да се извърш-
ва „съгласно установения ред“. „Редът за съставяне на офи-
циален документ въз основа на заявление на гражданин може
да бъде установен със закон, указ, постановление, правилник
или наредба“112.
109
110
111
Ще добавя – няма значение дали официалните книжа са издадени
от длъжностно лице във ведомството, в чиято структура е длъжностното
лице – съставител, или са издадени от друго длъжностно лице – бел. моя.
112
Вж. ППВС № 3/1982 г., т. 13.
65
Изпълнителното деяние е очертано в закона като ставане

на причина да се внесат неверни обстоятелства или изявле-
ния в официален документ. По необходимост деянието може
да се осъществи само чрез действие. То може да се изрази в
устно или писмено деклариране или заявяване на определе-
ни обстоятелства с невярно съдържание пред длъжностното
лице – съставител. Възможно е това да се извърши чрез пред-
ставяне на частен документ с невярно съдържание пред длъж-
ностното лице – съставител, но това не е необходимо. Няма
законова пречка деянието по чл. 314 НК да се осъществи чрез
представяне на официален документ (например заявление от
представляващ юридическо лице), но не и такъв, верността
на чието съдържание подлежи на проверка от длъжностното
лице – съставител.
В практиката на съдилищата се сочи, че това длъжностно
лице бива заблудено от дееца113. Това обаче е понятие по-ши-
роко от това по чл. 209 НК. И още нещо, въздействието върху
длъжностното лице – съставител, не е елемент от изпълнител-
ното деяние на престъплението; то не е двуактно престъпление.
Престъплението е формално, като то ще бъде довърше-
но с факта на съставяне на официалния документ – предмет на
посегателство по чл. 314 НК.
Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно
лице.
От субективна страна е необходимо деецът да действа
умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Може само да
се съжалява, че от системата на престъпното посегателство е
отпаднал квалифициращият признак, уреден в по-старото ни
законодателство – деянието да е извършено с цел да се набави
за някого противозаконна облага.
За отбелязване е, че само и единствено заявителят действа
виновно. У длъжностното лице – съставител, липсва умисъл
113
66
за невярно отразените в документа факти и обстоятелства.

Противното, както вече се посочи, ще доведе до отговорност
на лицата за съучастие в престъпление по чл. 311 НК114. В тази
насока е константната съдебна практика115. По това престъп-
лението се отличава от случаите на съучастие, под формата на
помагачество или подбудителство, към документно престъп-
ление.
Хипотезата, визирана в чл. 314 НК, следва да се отличава
и от посредственото извършителство към други документни
престъпления по особеностите на предмета на посегателство.
В практиката е направен коментар по въпроса за съ-
отношението между престъплението по чл. 314 НК и това
по чл. 316 НК. Така в Решение № 97 от 24.02.2011 г. по н.д.
№ 691/2010 г., II н.о. е посочено, че „Престъплението по
чл. 314 НК е специална хипотеза на посредствено лъжливо
документиране, изразяваща се в дейност, предхождаща или
съпътстваща самото съставяне на определен официален до-
кумент. Този престъпен състав се явява субсидиарен спрямо
престъпленията, инкриминиращи ползването на документа,
тъй като последващото ползване поглъща този престъпен със-
тав и е основание за ангажиране на наказателна отговорност
само за ползването на документа“. Тази теза трудно може да
се сподели, доколкото съставът на престъплението по чл. 316
НК е уреден като субсидиарен спрямо възможните форми на
създаване на порочен документ. Този въпрос, надявам се, ще
114
В този смисъл вж. Гунева, М. Цит. съч.
115
ІІ н.о. се сочи: „Ако неверността на тези обстоятелства или заявления е
била известна на длъжностното лице и то с цел да услужи на подсъди-
мия - частното лице, въпреки това ги впише в издавания от него официа-
лен документ като верни, без подсъдимият да е искал или настоявал за
това, няма престъпление по този наказателен текст. В такъв случай ще
е налице престъпление по чл. 244 НК (чл. 311 от сега действащия НК –
бел. моя) за длъжностното лице“.
67
бъде доизяснен в бъдещата практика на върховната съдебна

инстанция.
4. НЕСЪОТВЕТСТВАЩО НА ВОЛЯТА
НА ПОД ПИСАЛИЯ ПОПЪЛВАНЕ НА БЛАНКЕТ
(ЧЛ. 315, АЛ. 1 НК)
Сравнително оскъдна е практиката на съдилищата по
приложение на наказателноправната норма по чл. 315, ал. 1
НК – несъответстващо на волята на подписалия попълване
на бланкет или още „престъпен бланкет“ или „кражба на под-
пис“, въпреки че престъплението е традиционно за българско-
то наказателно право.
Това е първият от съставите на лъжливото документиране,
касаещ създаване на документи, чиито автор е друго лице116.
116
Съобразно терминологията, въведена от Ненов, Ив. Цит. съч.,
с. 46. Авторът сочи, че: „Документната подправка и лъжливото доку-
ментиране са двете основни престъпления, свързани с противоправното
създаване на документи. Наред с тях обаче са възможни и трета кате-
гория противоправни прояви, характерно за които е това, че се явяват
специфични непозволени деяния при първоначалното създаване на до-
кументи, чиито автор е друго лице. В тези случаи поставеният подпис
е истински, деецът не внася промяна в едно вече изготвено писмено
изявление; не е въпросът, от друга страна, и за вярност или лъжливост
на съдържанието. Онова, което е съществено и специфично, което обу-
славя общественоопасния характер на деянието, то е, че деецът става
противоправно и виновно причина да се стигне да съществено несъот-
ветствие между изразеното в документа и действителната воля на лице-
то, явяващо се автор на последния“.
В цитираната монография проф. Ненов разглежда посегателствата
като отделна трета подгрупа на престъпното създаване на документи.
Подобна систематизация възприема и Гунева, М. Цит. съч. Тук те се
разглеждат като подвид на лъжливото документиране. Въпросът за сис-
тематичното място на престъпленията по чл. 315, ал. 1 и 2 НК е дейст-
вително важен, но доколкото е изцяло теоретичен, надхвърля обхвата и
целта на настоящото изложение, поради което и няма да бъде разглеж-
дан тук.
68
Първообразът на престъпния бланкет е разпоредбата на

чл. 249, ал. 1 НЗ от 1951 г. (отм.), възпроизведена дословно
в чл. 249, ал. 1 НК от 1956 г. (отм.), а диспозицията му – и в
чл. 315, ал. 1 от сега действащия НК.
Престъплението, в актуалната му редакция, осигурява на-
казателноправна закрила на обществените отношения, в рам-
ките на които се гарантира законосъобразното обективиране
на волята на лицата в документи.
Предмет на посегателство е истински по произхода си
документ117. Тук няма порок относно авторството на докумен-
та118, а относно неговото съдържание, тъй като предварително
положеният от едно лице подпис е свързан от престъпния деец
с волеизявление, което авторът не е направил и не е имал на-
мерение да обективира.
В случая деецът е получил мандат от подписалия се да
попълни – изцяло (при пълния бланкет) или отчасти (при час-
тичния бланкет), изявлението му, под което авторът на доку-
мента е положил подписа си, с определено, предварително
формулирано или заявено от подписалия го – точно или в оп-
ределени параметри, съдържание.
Две са възможните хипотези: първо, възможно е авторът
на документа да е положил само подписа си, като да е дал ман-
дат на трето лице да обективира изявление от страна на под-
писалия го (пълен бланкет); второ, възможно е авторът да е
обективирал изявление, което да е скрепил с подписа си, но по
отношение на някои от неговите елементи с правно значение
(един или повече) да е оправомощил трето лице да ги попълни
(частичен бланкет)119.
117
В този смисъл е Решение № 298 от 13.06.2011 г. по н.д.
№ 1425/2011 г., І н.о.
118
В противен случай деянието ще е съставомерно като документна
подправка.
119
В Ненов, Ив. Цит. съч., с. 47 се сочи: „Касае се до случаите на
т.нар. бланкет, характерно за който е, че при изготвянето на документа
69
При това, изпълнителното деяние на престъплението по

чл. 315, ал. 1 НК се изразява в изготвяне на изявление, което
се свързва с положения подпис или в попълване на елемент
от изявление на определено лице. Това може да бъде сторено
както от дееца, така и от наказателно неотговорно трето лице,
по заръка на дееца, като в последния случай ще е налице хи-
потеза на посредствено извършителство.
Престъплението по този законов текст може да се осъ-
ществи по необходимост само чрез действие. Не е възможно
попълване на бланкет с бездействие. В случай че документът
остане непопълнен или предварително положеният подпис
не бъде скрепен с волеизявление, документно престъпление
няма да е извършено.
Престъплението е формално. Когато се касае до пълен
бланкет, с факта на обективиране на изявлението, на което се
придава връзка с определен автор, възниква документ, а когато
се касае до частичен бланкет – документът е възникнал, пре-
ди деецът да пристъпи към осъществяване на изпълнителното
известни елементи от неговото съдържание се оставят непопълнени с

оглед на това, че в тази насока ще следва да бъдат съобразени данни,
които впоследствие ще бъдат уточнени. Непопълнените елементи могат
да бъдат по-малко или повече. Може да се стигне даже до положение
издателят на документа да постави предварително своя подпис върху
лист хартия, като остави написването на съдържанието и оформянето на
документа да се извърши след това.
Във всички подобни случаи лицето, подписало такъв незавършен до-
кумент, на който то именно се явява издател, има предвид определени
положения, с оглед на които именно трябва да бъде попълнен бланке-
тът – например уточняване известен срок, размер на дадена сума, евен-
туална нужда да се подаде някаква жалба и т.н.
Не се касае следователно до някакъв несъзнателен пропуск на из-
дателя или до поставен без намерение за документиране подпис. На-
против, съзнателно, преднамерено се оставят непопълнени места или се
поставя подпис върху незаписана хартия с оглед на това по-късно да се
попълни с определен документ, текст“.
70
деяние, но в резултат на поведението му този документ придо-

бива вид, различен от волята на неговия автор.
Съществено за съставомерността на деянието е, че изявле-
нието, на което престъпният деец придава връзка с конкретен
автор или което допълва, не съответства на волята на автора
на документа; налице е несъответствие между волеизявление-
то, което деецът е оправомощен да обективира, с действител-
но обективираното от него такова120.
Не е от значение дали така попълненият бланкет е диспо-
зитивен по своя характер или удостоверителен, както и дали е
годен да обслужи гражданския оборот, респ. да породи целе-
ните с него правни последици.
Субектът на престъплението е особен – това е лице, по-
лучило мандат от автора на документа да го попълни с опре-
делено съдържание или от автора на подписа да го обвърже
с конкретно изявление. Тук не е възможно лицето, положило
подписа си, да се яви престъпен деец; не е възможна и хипоте-
зата на съучастие между двете лица. Ако е налице общ прес-
тъпен умисъл, престъплението ще е по чл. 311–313 НК, ако са
налице и останалите предпоставки за това.
В теорията е изказано становището, че обикновено блан-
кетът „…се предоставя на доверено лице – да довърши то на-
писването на документното съдържание съобразно дадените му
указания за насоката и начина, по който това трябва да стане.
Законът не изключва обаче и хипотезата на противоправно по-
пълване от лице, което случайно или неправомерно е получило
бланкета, без изобщо да има някаква връзка с неговия издател“121.
Тази втора теза предстои да се провери в практиката.
ществи само при форма на вината пряк умисъл. Деецът след-
ва да има съзнание относно волята на подписалия документа,
120
№ 591/2010 г., III н.о.
121
71
която последният желае да бъде обективирана в същия, както

и за това, че обективира различно волеизявление от това, за
което е получил мандат. В случай че се възприеме тезата, че
е възможно деецът да е лице, у което бланкетът е попаднал
случайно и не е натоварен от подписалия го да обективира
конкретно съдържание, то деецът следва да има съзнание, че
попълва или допълва документ със съдържание, което не се
обхваща от волята на неговия автор.
В случай че съдържанието на обективираното изявление е
предоставено на преценката на дееца, няма да е осъществено
престъпление по този законов текст.
И тук мотивът за престъпното създаване на бланкет не е от
значение за съставомерността на деянието. В случай че чрез
така съставения документ деецът цели да набави за себе си
или за другиго имотна облага, е възможно да се касае до съв-
купност от престъпление по чл. 315, ал. 1 НК и обикновена
измама или до отговорност за документна измама122.
В случай че деецът внесе поправка в правното съдържа-
нието на документа, различна от допълването му на място,
оставено за целта от неговия автор, ще осъществи състав на
престъпление документна подправка, а не престъпно създава-
не на бланкет.
5. ИЗМАМЛИВО СКЛОНЯВАНЕ ДРУГИГО

ДА ПОДПИШЕ НЕСЪОТВЕТСТВАЩ НА ВОЛЯТА
МУ ДОКУМЕНТ ( ЧЛ . 315, АЛ. 2НК)
Измамливото склоняване другиго да подпише несъответ-
стващ на волята му документ е вторият от съставите на лъж-
ливото документиране, касаещ създаване на документи, чиито
автор е друго лице.
122
Конкретна хипотеза на поглъщане на престъплението по чл. 315,
ал. 1 НК от това по чл. 212 НК е разгледана и обсъдена в Решение № 229
от 27.04.2007 г. по н.д. № 900/2006 г., I н.о.
72
Първообразът на това престъпление е разпоредбата на

чл. 249, ал. 2 НЗ от 1951 г. (отм.), възпроизведена дословно
в чл. 249, ал. 1 НК от 1956 г. (отм.), а диспозицията му – и в
чл. 315, ал. 2 от сега действащия НК.
Непосредственият обект на посегателство, респ. – на за-
крила от този законов текст, е идентичен с този по чл. 315,
ал. 1 НК, който вече беше изяснен по-горе.
Предмет на посегателство и тук е истински по произхода
си документ. Но за разлика от престъпния бланкет, тук авторът
на документа полага подпис под изявление, което не съответ-
ства на неговата воля. Или както се приема в Решение № 298
от 13.06.2011 г. по н.д. № 1425/2011 г., I н.о., „При измамливо-
то склоняване на другиго да подпише несъответен на волята
му документ – чл. 315, ал. 2 НК, документният текст е изгот-
вен предварително, като при поставянето на подписа авторът
на документа бива заблуден относно съдържанието, което
подписва и което по този начин се превръща в направено от
него изявление, макар че съществува несъответствие между
действителната воля и документираното123. Иначе казано, дея-
нието по чл. 315, ал. 2 НК се изразява в това, че деецът изгот-
вя документно съдържание, което не съответства на волята на
този, когото с измама склонява да подпише така изготвеното
съдържание“.
Въпреки че горецитираната теза безусловно следва да се
сподели като теоретично издържана и проверена в практиката,
заслужава да се обмисли и възможността за приложение на
този престъпен състав и в случаите, в които авторът на доку-
мента сам попълва изявлението, което подписва, без да съзна-
ва неговия смисъл (например, ако е на език, който не разбира).
Във всички случаи обаче, за разлика от хипотезата на
чл. 308, ал. 1, пр. 2 и чл. 309, ал. 1, пр. 2 НК, тук не се касае
до промяна на първоначалното съдържание на документа, а
123
В този смисъл вж. и Ненов, Ив. Цит. съч., с. 48 – бел. моя.
73
до първично създаване на документ с изявление, което не съ-

ответства на волята на подписалия. Тук не се внася поправка
във вече създаден документ, а документът възниква за пръв
път с полагане на подписа на неговия действителен автор, но
под съдържание, което той е склонен измамливо да подпише.
„Така положеният подпис формално удостоверява воля на ав-
тора на текста, която той никога не е формирал и която не би
удостоверил с подписа си като автор“124.
Не е от значение видът на документа, който възниква в
резултат на въздействието на дееца – дали е официален или
частен; дали е диспозитивен или удостоверителен; дали е го-
ден да обслужи гражданския оборот или не.
„При това положение изпълнителното деяние се изразява
в измамливо склоняване на автора да подпише документния
текст. Това измамливо склоняване е равнозначно в случая на
въвеждане на автора в заблуждение или използуване негово-
то заблуждение относно съдържанието на известен проект
за документ с оглед на това да се изтръгне по този именно
начин подписът му – като такъв на издател на документа125.
Конкретните хипотези могат да бъдат твърде различни: на
началник се поднася за подпис документ, който той счита,
че е тъкмо проектът, предлаган скоро преди това от него и
върнат за незначителна поправка, когато в действителност се
касае до подобен документ, с който се решава сходен въпрос
по отношение на друго лице, или на малограмотно лице се

124
Така в Решение № 175 от 25.03.2014 г. по н.д. № 831/2003 г., ІІІ н.о.

125
се сочи: „От обективна страна деянието по чл. 315, ал. 2 НК се изразява

във въвеждане в заблуждение на подписващото документа лице относно
действителното съдържание на документа.
Няма значение дали документът, който се подписва, е прочетен или
не от подписващото го лице, достатъчно е само да не е предадено от
дееца действителното му съдържание на подписващия го.“ – бел. моя.
74
обяснява, че подписва като свидетел при сключване на ня-

какъв договор, когато всъщност бива подведено да постави
подписа си на мястото на платец върху запис на заповед,
и т.н.“126. Такъв ще бъде случаят и когато на възрастен или
болен човек се предоставя за подпис документ, за който се
обяснява, че е за безплатна храна или лекарства, а всъщност
е пълномощно, с което подписалият се упълномощава дее-
ца или трето лице да се разпорежда с негов недвижим имот.
Престъплението ще е извършено и когато на автора се пред-
стави за подпис изявление на няколко страници, като впо-
следствие деецът подмени една или повече от тях.
Следва да се направи уточнението, че за съставомерността
на деянието по чл. 315, ал. 1 НК не е необходимо спрямо под-
писалия документа да е осъществен състав на измама по сми-
съла на чл. 209, ал. 1 НК. Тук се касае само до възбуждане на
заблуждение, поддържане на заблуждение или използване на
неопитността или неосведомеността на автора на документа,
за да бъде мотивиран той да постави подписа си под изявле-
ние, което не съответства на неговата воля; не е необходимо
авторът на документа да е претърпял имотна вреда. Ако такава
е настъпила, може да се касае за съвкупност от престъпления.
Престъплението е резултатно, като за довършеността му
се изисква да е съставен документ със съдържание, което не
съответства на волята на подписалия го. Тук съставянето на
документа е резултатът, а не изпълнителното деяние на прес-
тъплението.
лице.
ществи само с пряк умисъл. Законът не въздига в съставоме-
рен признак мотива за извършване на престъплението.
126
Вж. Ненов, Ив. Цит. съч., с. 48–49.
75
Разпоредбата на чл. 315, ал. 2 НК, при доброто ѝ позна-

ване от правоохранителните органи, би могла да се яви прило-
жима по отношение на голям брой, разнообразни по естество-
то си общественоопасни прояви, поради което и приложното
ѝ поле не следва да се подценява.
76
§ 2. П РЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ НА ДОКУМЕНТ
§ 2. ПРЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ
НА ДОКУМЕНТ
Втората група общественоопасни деяния, инкриминирани

в Глава ІХ от Особената част на НК, най-общо можем да
обозначим като престъпно ползване на документи. Както е
изяснено в теорията, те „…предполагат наличността на съ-
ществуващ документ“127, бил той неправомерно или право-
мерно създаден.
Инкриминирането на служенето с определени категории
документи, без да е необходимо в резултат на това да настъпят
допълнителни общественоопасни последици, е продължение
на законодателната концепция за осигуряване на цялостна на-
казателноправна закрила на документооборота.
Така, още в НЗ от 1951 г. (отм.), в системата на престъпно-
то ползване на документи са включени цели пет вида посега-
телства: съзнателното ползване от неистински или подправен
документ, съставен от другиго (чл. 250128); противозаконно-
то ползване от документ, за който деецът знае, че издателят
го е подписал без намерение да се задължи по него (чл. 251,
ал. 1129); противозаконното ползване от откраднат или изгубен
127
128
Разпоредбата на чл. 250 НЗ от 1951 г. (отм.) гласи: „Наказанието,
предвидено за съставянето на неистински документ или за преправяне
на документ по предходните членове, се налага и на онзи, който съзна-
телно се ползува от такъв документ, съставен от другиго“.
129
противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е под-
писал без намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от
свобода до 3 години“.
77
от собственика му документ (чл. 251, ал. 2130); противозакон-

ното служене с официален документ, издаден за друго лице, с
цел да бъде заблуден орган на властта (чл. 252, ал. 1131) и слу-
женето с документ, вземането по който е изплатено на дееца, с
цел да събере повторно вземането (чл. 252, ал. 2132).
В първия български НК от 1956 г. (отм.) системата на прес-
тъпното ползване на документи, установена в НЗ от 1951 г., е
възпроизведена изцяло – в чл. 250–252.
В сега действащия НК са възпроизведени три от съста-
вите на престъпно ползване на документи – тези по чл. 250,
чл. 251, ал. 1 и чл. 252, ал. 1 от отменените наказателни зако-
ни – в чл. 316–318 НК, с известни редакционни различия. По-
късно изменения е претърпяла единствено диспозицията на
чл. 318 НК (със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 26 от 2010 г.).
Актуалното състояние на законодателството позволява
класифицирането на престъпното ползване на документи на
две групи, с оглед особеностите на предмета на посегателство,
а именно: престъпно ползване на неправомерно създадени до-
кументи (престъпление по чл. 316 НК) и престъпно ползване
на правомерно създадени документи (по чл. 318 НК)133.
130
Разпоредбата на чл. 251, ал. 2 НЗ от 1951 г. (отм.) гласи: „Същото
наказание се налага и на онзи, който противозаконно се ползува от до-
кумент, откраднат или изгубен от собственика му“.
131
противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице,
с цел да заблуди орган на властта, се наказва с лишаване от свобода до
5 години“.
132
Разпоредбата на чл. 252, ал. 1 НЗ от 1951 г. (отм.) гласи: „Който си
служи с документ, вземането по който му е изплатено, с цел да събере
повторно вземането, се наказва с лишаване от свобода до 3 години“.
133
В този смисъл вж. Ненов, Ив. Цит. съч., с. 51, който подразделя
престъпното ползване от документи „…в две основни групи: а) ползува-
не от престъпно създадени документи (чл. 316); б) неправомерно ползу-
ване от редовни документи (чл. 318).
78
Трудност представлява съотнасянето на престъплението

по чл. 317 НК към някоя от тези групи посегателства134. И това
е така, тъй като, от една страна, документът, явяващ се пред-
мет на посегателство, не е неистински, нито с невярно съдър-
жание, но от друга, същият е създаден без намерение неговият
автор да се задължи по него135. Все пак, доколкото волеизявле-
нието формално не е опорочено, съставът следва по-скоро да
бъде отнесен към престъпното ползване на правомерно създа-
дени документи.
По-долу съставите на престъпното ползване на докумен-
ти и практиката по прилагането им ще бъдат коментирани на-
кратко.
І. ПРЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ НА ПОРОЧНО

СЪСТАВЕН ДОКУМЕНТ ( ЧЛ . 316 НК)
Наказателноправната норма по чл. 316 НК осигурява за-

крила на обществените отношения, в рамките на които се
гарантира включването в документооборота само на законо-
съобразно създадени документи. Инкриминирането на полз-
ването на порочно създадени документи, освен на създаването
им, е допълнително равнище на закрила на сигурността на до-
кументооборота. Може само да се съжалява, че законодателят
не е дал закрила и от още една възможна форма на посегател-
ство върху разглежданата категория обществени отношения, а
именно държането на порочно създадения документ136.
134
По въпроса за систематичното място на това посегателство не е
изразявано становище и в теорията.
135
Най-често в хипотезата на този престъпен състав ще попаднат до-
кументи, създадени като учебни примери (например записи на заповед,
създадени в хода на семинарните занятия по търговско право).
136
Така например по отношение на лице, което държи (най-често
за другиго) неистински документи (официални или частни), без да ги
ползва, за което не се установява, че е съпричастно към съставянето им,
79
Понастоящем това е най-често прилаганият в практиката

престъпен състав сред тези на документните престъпления
поради това, че за доказването на обективната страна е необ-
ходимо да се установи единствено порочният характер на до-
кумента и служенето със същия. Това обаче далеч не означава,
че практиката по приложението му е безпротиворечива.
Първообразът на разпоредбата чл. 316 НК откриваме в
тази на чл. 250 НЗ от 1951 г. (отм), възпроизведен по-късно
дословно в чл. 250 НК от 1956 г. (отм.). В сега действащия НК
обаче този състав е уреден със съществено редакционно раз-
личие – ако до 1968 г. е инкриминирано престъпното ползва-
не на порочно съставен от другиго документ, понастоящем се
преследва ползването на неистински или преправен документ,
или на документ с невярно съдържание, или на документ по
чл. 315 НК, когато от дееца не може да се търси наказателна
отговорност за самото му съставянето.
От тук произтича първият спорен в практиката въпрос по
приложението на чл. 316 НК, а именно възможно ли е по този
законов текст да отговаря съставителят на документа, в случай
че не е възможно от него да се търси отговорност за престъп-
ното съставяне на документа (например поради изтекла пога-
сителна давност за преследването му за престъпно съставяне
на документа; поради това, че за съставянето на документа де-
ецът не е наказателно отговорен по българския НК или поради
това, че производството за последното е прекратено и не може
да бъде възобновено на процесуално основание).
Положителен отговор на този въпрос се дава още в Реше-
ние № 70 от 13.02.1970 г. по н.д. № 34/1970 г., I н.о., в което се
приема, че:
не би могло да се въздейства посредством наказателноправни методи и

средства. Същевременно подобно деяние също би могло разкрива висо-
ка степен на обществена опасност – например, ако се съхраняват мно-
жество неистински документи за самоличност или такива се превозват
от едно място до друго, в т.ч. и през границата на страната.
80
„За разлика от чл. 250 НК (отм.), извършител на престъп-

лението по чл. 316 НК може да бъде не само този, който съз-
нателно се ползува от неистински или преправен документ, от
документ с невярно съдържание или такъв по чл. 315 НК, със-
тавен от другиго, но и онзи, който съзнателно ползува доку-
мента, в съставянето или преправянето на който е участвувал,
но само когато от него за самото съставяне или преправяне
не може да му се търси наказателна отговорност поради ам-
нистия, давност или други причини. Следователно кръгът на
лицата, от които може да се търси наказателна отговорност за
ползуване на документите по чл. 308–315 НК, по действащия
Наказателен кодекс е разширен, като в него са включени и ли-
цата, които са участвували в съставянето или преправянето на
документа, ако за това не може да им се търси наказателна
отговорност. Налице ли е възможност за такава отговорност,
тя поглъща отговорността за последвалото ползуване на доку-
мента.
Пречките за реализирането на тази основна отговорност
не могат да доведат до отпадане и на отговорността за ползу-
ване на документа и да поставят ползувателите, които пряко
са участвували в съставянето или преправянето на докумен-
тите, в по-благоприятно положение от тези, които съзнателно
ползуват документи, съставени от другиго, както беше уреде-
на отговорността по чл. 250 НК (отм.). Едно такова освобож-
даване от отговорност би противоречило на целите на закона
да се накажат всички извършители на престъпления“.
Противното становище се застъпва в Решение № 40 от
30.01.2008 г. по н.д. № 751/2007 г., І н.о., в което се сочи, че:
„От обективна страна елемент от състава на посоченото
престъпление е липсата на основание от дееца да бъде тър-
сена наказателна отговорност за съставянето на инкримини-
рания документ. Съставите на двете престъпления, визиращи
съответно престъпно съставяне на неистински официален до-
81
кумент и престъпно ползване от такъв документ, са алтерна-

тивни, т.е. взаимно се изключват“.
В този смисъл е и становището, изразено от Ив. Ненов: „Су-
бект на престъпното ползуване от документи по чл. 316 може
да бъде всяко лице, което не е било участник в противоправното
съставяне на нередовния документ. Извършителството, както и
участието като подбудител или помагач в самото противоправ-
но изготвяне, обосновава отговорност по основния текст (за
съставяне на документа), при което последвалото ползуване се
поглъща от първото деяние. Разбира се, и в тези случаи фактът
на ползуването представлява обстоятелство, което сочи на по-
висока степен на обществена опасност на поведението на дее-
ца, участвувал в съставянето на документа, респ. на по-голяма
степен на участие на съучастника в общото престъпление“ 137.
Изразеното вече в теорията становище споделям напъл-
но. Становището, допускащо приложение на разпоредбата на
чл. 316 НК и към лицата, съпричастни към съставянето на по-
рочния документ, макар и твърде разпространено днес сред
правоприложителите и добре обслужващо идеята за неотме-
нимост на наказанието, противоречи според мен на действи-
телния смисъл на наказателноправната норма по чл. 316 НК;
по този начин се заобикаля субсидиарният характер на разпо-
редбата, изрично предвиден от законодателя, изводим от исто-
рическото тълкуване на правната норма.
Законът изисква от ползващия документа да не може да се
търси именно наказателна отговорност, т.е. отговорност за из-
вършено престъпление, или иначе казано, за дееца да не е по-
родена наказателна отговорност за престъпното създаване на
документа, да не е възникнало материално наказателно пра-
воотношение между държавата и престъпния деец. Съответен
на изложеното е и изводът, че разпоредбата по чл. 316 НК е
винаги субсидиарна спрямо тази, инкриминираща престъпно-
137
Вж. Ненов, И. Цит. съч., с. 53.
82
то създаване на документи и не може да се яви заместител на

отговорността за последното, в случай че по някаква причина
тя не може да се реализира.
С оглед преодоляване на противоречието в практиката и
разрешаване на този въпрос по категоричен начин, е уместно
същият да бъде предмет на задължителен тълкувателен акт на
върховната съдебна инстанция.
Иначе не е спорно, че предмет на престъплението по този
законов текст може да бъде както неистинският или преправен
документ, така и документът с невярно съдържание, а също и
документът по чл. 315 НК, т.е. всеки от възможните видове до-
кументи, чието съставяне е обективно съставомерно по чл. 308–
315 НК138. При това за съставомерността на деянието по чл. 316
НК не е необходимо авторът на документа – предмет на посега-
телство, да е действал виновно; достатъчно е ползващият доку-
мента да съзнава, че документът е порочно съставен139.
138
В тази връзка следва да се направи уточнението, че когато деецът
ползва като свой чужд преправен документ пред орган на власт, той ще
отговаря по чл. 316, а не по чл. 318 НК. При противозаконното служене
с чужд официален документ, с цел да се заблуди орган на властта, доку-
ментът е истински, за разлика от документа по чл. 316 НК (вж. Решение
№ 549 от 9.07.2001 г. по н.д. № 527/2000 г., ІІІ н.о.).
В цитираното съчинение (с. 53) Ив. Ненов излага тезата, че умишле-
ното ползване на документ, съставен при условията на чл. 314 НК, след-
ва да се квалифицира като престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309 НК,
защото престъпното ползване осъществява всички обективни и субек-
тивни признаци на състава. Тази теза не споделям, тъй като документът,
съставен от длъжностно лице, въз основа на заявление на частно лице, е
всъщност официален, а не частен.
Няма пречка подобно деяние да се квалифицира по чл. 316, вр. с
чл. 314 НК с това уточнение, че за престъпното ползване на такъв доку-
мент ще отговаря само лицето, което не е станало причина да се внесат
неверни обстоятелства или изявления в официалния документ.
139
№ 491/1975 г., II н.о.
83
Във връзка с предмета на посегателство многократно е

поставян въпросът възможно ли е такъв да се яви преписът от
документ. Въпросът в практиката не се решава еднозначно и
това налага според мен упражняване на тълкувателната функ-
ция на ОСНК. Все пак към настоящия момент следва да се
счита преодоляна тезата, че преписът, респ. копието на доку-
мент, не е годен предмет на престъпно посегателство. Остава
обаче спорен въпросът дали, за да бъде предмет на престъпле-
ние, е необходимо преписът да бъде заверен.
ІІІ н.о. се обосновава тезата, че преписът е документ, доколкото
се явява заверен препис.140 А в Решение № 116 от 21.03.1988 г.
по н.д. № 123/1988 г. на ВК се приема, че преписът от официа-
лен документ е също такъв, когато се съставя от длъжностно
лице в кръга на службата му и когато то с подписа си удосто-
верява идентичността на преписа с оригинала. В други свои
актове ВКС приема, че ксерокопието може да бъде годен пред-
мет на документно престъпление, без да е заверено.141
По въпроса в теорията вече е изразено становище, че „…и
първият екземпляр („оригиналът“), и следващите екземпляри
(„копията“) представляват всъщност оригинални документи.
Тяхното изготвяне в такъв многократен вид се обуславя от оп-
ределени практически нужди на определени отношения – на-
пример единият оригинал да остане във връзка с отчетността
в организацията, другият да се предаде на вносителя за удос-
товеряване на направеното от него плащане и т.н. С оглед на
това предмет на подправка, респ. на преправка, може да бъде
както първият, така и последващите екземпляри“142. Това ста-
140
В този смисъл са и Решение № 617 от 2.02.2009 г. по н.д.
І н.о. и Решение № 70 от 21.04.2015 г. по н.д. № 1901/2014 г., ІІІ н.о.
141
Вж. Решение № 316 от 3.07.2008 г. по н.д. № 278/2008 г., І н.о. и
142
Вж. Ненов, Ив. Цит. съч., с. 14 и цитираното там Р 240-56-ІІІ.
84
новище безусловно заслужава да бъде споделено по съобра-

жения, че преписът (копието) на документ, носещ официална
или частна заверка, не е нищо повече от комплекс от докумен-
ти, всеки от които би могъл да бъде самостоятелен предмет на
документно престъпление.
В тази връзка в практиката могат да възникнат два въпроса.
На първо място, практически интерес представлява въпро-
сът как следва да се квалифицира едновременното ползване на
оригинала и преписа от документ143. Считам, че в този случай
ще е налице едно единно деяние с два предмета, което няма да
доведе до отговорност за съвкупност от престъпления.
На второ място, важен е въпросът подправката в единия
екземпляр от документа достатъчна ли е за съставомерността
на деянието по чл. 308 или 309 НК или е необходимо тя да об-
хване всички негови екземпляри144. Според мен подправката и
на един от екземплярите вече е съставомерно деяние, както и
ползването на подправения екземпляр.
Престъплението по този текст се осъществява чрез полз-
ването на документа. Това е единствената форма на изпълни-
телно деяние, инкриминирана в чл. 316 НК. Тук е безспорно,
че това престъпно посегателство може да се осъществи само
чрез действие. Няма съмнение, че ползването от престъпно
създаден документ следва да се тълкува като употребата му,
представянето му пред трето лице145.
143
Например предоставянето на оригинала за сверяване и предоста-
вянето на преписа, за да остане по преписката.
144
Често такъв въпрос възниква при подправка на приемо-предава-
телни протоколи, съставяни най-често в два еднакви екземпляри.
145
В този смисъл вж. и Ненов, Ив. Цит. съч., с. 53. Авторът приема,
че „Изпълнителното деяние по чл. 316 НК се изразява в самото ползу-
ване от противоправно създадения от другиго документ. Ползуването
на такъв документ не значи нищо друго освен неговата употреба пред
определен доказателствен дестинатер като редовен документ с оглед на
претендираното негово правно значение“.
85
Спорен в практиката е въпросът дали за довършеността

на престъплението е необходимо съдържанието на докумен-
та да бъде узнато от поне едно трето лице146 (в който случай
престъплението ще е резултатно), или е достатъчно само да
е била създадена възможност съдържанието на документа да
бъде узнато от поне още едно трето лице (в който случай прес-
тъплението би било формално).
Според мен следва да бъде подкрепено второто станови-
ще, а именно, че за съставомерността на деянието по чл. 316
НК е достатъчно деецът да си послужи с документа пред поне
още едно лице, без да е необходимо последното действително
да е узнало, да се е запознало със съдържанието му. И това е
така, тъй като е достатъчно деецът да представи пред другиго
документа, за да стане последният част от документооборота
и да се създаде възможност впоследствие от този документ да
се черпят противоправно права. Сигурността на документо-
оборота е увредена в момента на предаване, показване, пред-
ставяне, прилагане на документа пред което и да било лице,
а не в момента, в който друго лице узнае съдържанието му.
Противното означава да изведем твърде голям брой деяния
от обхвата на състава по чл. 316 НК, например всички онези
случаи, при които документът се представя на служител, кой-
то няма задължението да се запознае със съдържанието му, а
единствено да го входира или да провери дали всички посо-
чени приложения към иницииращия документ (молба, сигнал
и др. под.) са налични; или всички онези случаи, при които
документът се представя пред лице, което не владее езика, на
който документът е съставен, и прочие.
При това следва да се сподели тезата, че престъплението е
формално, като за довършеността му не се изисква настъпва-
146
В какъвто смисъл са Решение № 429 от 31.05.2005 г. по н.д.
86
нето на допълнителен общественоопасен резултат освен слу-

женето с порочно съставения документ.
Интересен е въпросът за квалификацията на ползването
на два или повече, респ. на комплекс от документи, както и
за многократното ползване на един и същ порочно съставен
документ. В случай че деецът с едно деяние, извършено въз
основа на едно решение, ползва два или повече или комплекс
от документи от един и същи вид (например частни докумен-
ти), той ще отговаря за едно престъпление с повече от един
предмети на посегателство, което ще се яви отегчаващо отго-
ворността на дееца обстоятелство. Ако документите са от раз-
личен вид (официални и частни), той ще отговаря за идеална
съвкупност от престъпления по чл. 316, вр. с чл. 308 НК и по
чл. 316, вр. с чл. 309 НК с един или с повече от един предмети
на посегателство. В случай на многократно ползване на един и
същ порочно съставен документ деецът ще носи отговорност
за продължавано престъпление от съответния вид147.
Престъплението по чл. 316 НК е умишлено, като то може
да се осъществи само при форма на вината пряк умисъл. В
този смисъл е и изобилната съдебна практика.148
Деецът няма да отговаря за самостоятелно престъпление
по чл. 316 НК, в случай че ползването на документа е елемент
от механизма на по-тежко наказуемо престъпление (например
документна измама или съставно длъжностно престъпление).
147
В този смисъл вж. и Ненов, Ив. Цит. съч., с. 55.
148
Вж. Решение № 351 от 26.10.2000 г. по н.д. № 260/2000 г., І н.о.,
Решение № 636 от 26.02.2004 г. по н.д. № 543/2003 г., ІІІ н.о., Ре-
шение № 587 от 29.10.2004 г. по н.д. № 78/2004 г., ІІІ н.о., Решение
№ 715 от 21.11.2005 г. по н.д. № 153/2005 г., ІІІ н.о., Решение № 453 от
№ 1194/2014 г., І н.о. и други.
87
ІІ. ПРЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ НА ПРАВОМЕРНО

СЪЗДАДЕНИ ДОКУМЕНТИ
Обществените отношения, в рамките на които се гаран-

тира съблюдаването на установения ред за ползване на право-
мерно създадени документи, получават наказателноправната
си закрила от разпоредбите на чл. 317 и чл. 318 НК. В цити-
раните законови разпоредби се инкриминира „…ползуването
от документи, които нито са неистински, нито са с невярно
съдържание, нито са резултат на друга противоправна маши-
нация на трето лице. От тази гледна точка документът сам по
себе си е редовен. Нередното, това, което прави от проявата
престъпление, е свързано с обстоятелството, че деецът си слу-
жи с документа, без да има право за това“149.
Общото между двата състава е, че предмет на посегателство
са истински по произхода си документи – по чл. 317 НК докумен-
тът може да е както частен, така и официален, докато по чл. 318
НК се инкриминира ползването само на официален документ.
Наказателноправните норми инкриминират ползването
на тези документи, като единствена форма на изпълнително
деяние, чието съдържание – въпреки употребата на различни
понятия („ползва“ по чл. 317 и „служи“ по чл. 318 НК), е иден-
тично с това на изпълнителното деяние, визирано в чл. 316
НК, което вече беше изяснено по-горе.
И тези от документните престъпления са умишлени, като
могат да се осъществят само при форма на вината пряк умисъл.
Това са сходствата между двата състава. Далеч повече са
отликите между тях, като по-долу те ще бъдат изяснени пре-
имуществено от теоретична гледна точка, тъй като и двете на-
казателноправни норми са слабо застъпени в тълкувателната
практика на В(К)С. Те не са били предмет на разглеждане и в
ППВС № 3/1982 г.
149
88
1. ПРЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ НА ДОКУМЕНТ ,

ПОД ПИСАН ОТ ИЗДАТЕЛЯ МУ , БЕЗ НАМЕРЕНИЕ
ДА СЕ ЗАДЪЛЖИ ПО НЕГО ( ЧЛ . 317 НК)
Наказателноправната норма по чл. 317 НК възпроизвеж-
да дословно тази на чл. 251, ал. 1 НЗ от 1951 г. (отм.). Пред-
вид особеностите на обективната му страна, престъплението
е сравнително рядко срещано. Нормата не е била предмет на
тълкуване от върховната ни съдебна инстанция, а теоретични-
те коментари относно обхвата и съдържанието на съставомер-
ните признаци в практиката са пределно лаконични150.
Непосредствен обект на посегателство по този законов
текст са обществените отношения, в рамките на които се га-
рантира ползването само на такива документи, които отразя-
ват действителната воля на издалото ги лице.
Престъплението има за предмет истински по произхода
си документ – както официален, така и частен, но само дис-
позитивен, тъй като удостоверителният (свидетелстващ) доку-
150
Вж. Ненов, Ив. Цит. съч., с. 56, където се сочи следното: „Прес-
тъплението по чл. 317, предполага документ, подписан от неговия изда-
тел, без намерение да се задължи по този начин. Възможно е писменият
акт да е съставен с някаква учебна или показна цел или да е изготвен
само като проект, подробностите по който още подлежат на уточняване
във връзка със сделка, която предстои да бъде сключена и т.н.
Не считаме, че такъв е случаят при изразени в писмена форма симу-
лативни сделки. Тук издателят има съзнание, че съставя документ, има
желание изразеното в последния да се третира като валиден акт по отно-
шение на третите лица.
…Противозаконното ползване от откраднат или загубен документ
предполага последният да бъде такъв, че една подобна негова употреба
да бъде поначало възможна – както в случаите на ценни книжа на при-
носите или на заповед, такива с бланково джиро и т.н. Ако се касае до
официален документ, издаден на друго лице, употребен за заблуждаване
на орган на властта, ще бъде налице престъпление по чл. 318, ако за да
легитимира себе си, деецът внесе изменение в съдържанието, престъп-
лението ще представлява вече подправка“.
89
мент не е от естество такова, че да е годен да породи задълже-

ние за правната сфера на издалото документа лице.
Особеността тук е, че авторът на документа го е съставил,
без намерение да се задължи по него. Волеизявлението, обек-
тивирано в него, не отразява действително намерение на дееца
да поеме задължението, посочено в документа. Оттук и изво-
дът, че за да е годен предмет на престъпление по този законов
текст, документът следва да обективира задължения за неговия
издател (например за плащане на определена парична сума, за
встъпване в дълг, за прехвърляне на недвижим имот и др. под.).
Няма значение по какъв начин деецът се е сдобил с доку-
мента – дали последният му е предаден от лицето, за което е
издаден или от неговия автор, дали е отнет противозаконно от
фактическата власт на трето лице, дали е бил загубен и наме-
рен от дееца или от трето лице. Тук хипотезата на съучастие
между автора на документа и лицето, което го ползва, е непри-
ложима, тъй като авторът на документа не действа с намере-
ние волеизявлението да породи типичните за съответния вид
документи правни последици.
Изпълнителното деяние, инкриминирано в обсъждания
състав, е очертано като ползване на документа. Посегател-
ството по този законов текст е идентично с уреденото в чл. 316
НК, което вече беше разгледано. То е формално, като за до-
вършеността му е необходимо, но и достатъчно, документът
да се представи пред трето лице, като с това се създаде въз-
можност то да се запознае със съдържанието му. Не е от зна-
чение пред кое трето лице се ползва документът – дали пред
неговия автор (каквато би била най-често срещаната хипотеза)
или пред всяко друго трето лице.
лице, различно от автора на документа. Тук не е мислима хи-
потезата, обсъдена при анализа на наказателноправната норма
по чл. 316 НК, деецът да се явява автор на документа.
90
От субективна страна престъплението може да се извър-

ши само с пряк умисъл. Най-често подобен документ би се
ползвал от дееца, с цел да бъде мотивиран издателят на доку-
мента да изпълни задължението, обективирано в документа,
но това обстоятелство, доколкото е несъставомерно, следва да
се отчита едва при индивидуализацията на наказателната от-
говорност на престъпния деец151.
2. ПРЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ НА ОФИЦИАЛЕН ДОКУМЕНТ,

ИЗДАДЕН ЗА ДРУГО ЛИЦЕ ( ЧЛ . 318 НК)
„По-голямо значение има чл. 318, който предава в нова

редакция, със значително разширен обсег, разпоредбата на
създадения със закона от 7.04.1948 г. нов чл. 364а от стария
НЗ152, предвиждащ наказание за служене с чужд документ за
самоличност“153. В по-късното наказателно законодателство
разпоредбата е пресъздадена с разширено приложно поле,
като вече инкриминира противозаконното служене с какъвто
и да е официален документ, издаден на друго лице, с цел да
бъде заблуден орган на власт.
Със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 26 от 2010 г. приложното поле
на разпоредбата отново е разширено, като вече инкримини-
151
В случай че деецът се ползва от документа по чл. 317 НК пред не-
говия автор, за да набави имотна облага, деянието не би било съставо-
мерно по чл. 212 НК, тъй като съставът на документната измама изисква
ползването на порочно създаден документ, какъвто този по чл. 317 НК не
е; деянието няма да осъществява и признаците на обикновената измама,
тъй като документът няма да е годен да го въведе в заблуждение относно
действителното правно положение и основанието за разпореждане.
Ползването на документ п чл. 317 НК пред трето лице, различно от
неговия автор, с цел имотна облага обаче би могло да обуслови отго-
ворността на дееца за съвкупност от престъпления – по чл. 317 НК и по
чл. 209 и сл. НК.
152
Има се предвид НЗ от 1896 г. – бел. моя.
153
91
ра ползването на официален документ, издаден за друго лице,

пред всяко длъжностно лице, а не само пред орган на власт.
Непосредствен обект на посегателство по този законов
текст са обществените отношения, в рамките на които се га-
рантира, че официалните документи ще бъдат ползвани само
от лицата, в чиято полза са издадени.
От обективна страна съставът разкрива следните особе-
ности.
Предмет на престъпно посегателство е официален доку-
мент по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, който е истински по своя
произход. Служенето с частен документ, издаден за друго
лице, е несъставомерно по този законов текст. Разбира се,
няма пречка подобно деяние да се яви елемент от друго прес-
тъпление, например класическа измама.
До влизане в сила на НЗ от 1951 г. възможен предмет на
посегателство е бил само чужд документ за самоличност. По-
настоящем това е всеки официален документ, издаден за друго
лице. В по-старата наказателноправна теория е изразено мне-
ние, че „Може да се касае следователно не само до легитима-
ционни документи (например лични и задгранични паспорти),
но и до други подобни актове – чужда карта за пътуване по
БДЖ или по трамвайната и тролейбусната врежа, различни
разрешителни (за упражняване на занятие, за правоуправление
на моторни превозни средства), пропуски и т.н.“154. Подобно
становище безусловно следва да се сподели с тази уговорка,
че от днешна гледна точка е възможно някои от цитираните
волеизявления вече да се издават не под формата на официални
документи, а под тази на официални удостоверителни знаци155,
в който случай не биха били годен предмет на посегателство
по разглеждания законов текст. Актуалната законова уредба на
съставомерните признаци позволява и тълкуване, в смисъл че
154
155
Например неперсонифицираните абонаментни карти за пътуване.
92
за съставомерността на деянието не е от значение дали доку-

ментът е диспозитивен или удостоверителен.
Интересен е въпросът от значение ли е верността на съ-
държанието на документа. Може само да се съжалява, че
върховната ни съдебна инстанция не е имала повод да го ко-
ментира. Все пак известни указания в тази насока намираме в
Решение № 877 от 23.11.2005 г. по н.д. № 2005/2015 г., ІІ н.о.,
в което се приема, че „Разпоредбата на чл. 318 НК инкрими-
нира противозаконното служене с редовни официални доку-
менти, издадени на друго лице, с цел да бъде заблуден орган
на властта“. И още, приема се, че противозаконното служене с
порочно създаден документ (в конкретния по делото случай –
документ за самоличност, издаден за друго лице, но със залепе-
на снимка на друго лице – подсъдимата), е по-тежко наказуемо
престъпление (визира се чл. 316 НК).
Помоему отговорът на този въпрос не следва да се абсо-
лютизира. Така например, ако в полза на друго лице е изда-
ден истински по произхода си официален документ, в който е
отразено невярно обстоятелство (например относно индиви-
дуализиращите белези на лицето или заеманата от него длъж-
ност) и противозаконно ползващият документа няма съзнание
за неверността на посочените в документа обстоятелства, то
той ще следва да отговаря по чл. 318, а не по чл. 316 НК.
Законът изисква документът да е издаден за друго лице.
Тук интерес представлява съотношението между понятията
„документ, издаден за друго лице“ по чл. 318 НК и „не изклю-
чително нему принадлежащ документ“ по чл. 319 НК – по-
следното от които предмет на тълкуване в редица актове на
В(К)С.
Според мен признакът по чл. 318 НК идва да обозначи ли-
цето, в полза на което е издаден документът, респ. – за което
документът поражда, изменя или прекратява права или пра-
воотношения – без значение правомерно или не, докато този
93
по чл. 319 НК визира лицето, „…което има право да държи

документа, което го притежава и ползва правомерно, което
черпи права от този документ“ (вж. ППВС № 3/1982 г, т. 14).
Възможно е конкретен официален документ да съответства и
на двете изисквания (какъвто би бил случаят с документите
за самоличност), но това не е задължително. В случай на ком-
плекс от документи, то само онзи документ, който е издаден
за друго лице, би могъл да се яви предмет на престъпление по
този законов текст.
И тук няма значение по какъв начин деецът се е сдобил с
документа – дали последният му е предаден от лицето, на кое-
то е издаден, дали е отнет противозаконно от фактическата му
власт, дали е бил загубен и намерен от дееца или от трето лице.
Интерес за практиката би могъл да представлява въпросът
ще се яви ли помагач лицето, което предоставя свой документ
за ползване от дееца? Считам, че отговорът следва да бъде по-
ложителен предвид обстоятелството, че подобна дейност не е
правомерна, но не съответства и на изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 318 НК. Без всякакво съмнение отго-
ворност за помагачество ще понесе и всяко друго лице, което
снабди дееца с документ, издаден за друго лице, ако послед-
ният бъде използван.
„Престъплението по чл. 318 НК се изразява в ползуването
от дееца на официален документ, издаден за друго лице…“156.
То е формално, като за довършеността му е необходимо, но и
достатъчно, документът да се представи пред трето лице, като
с това се създаде възможност то да се запознае със съдържа-
нието му. И тук не откриваме отлики между съдържанието на
изпълнителното деяние по този престъпен състав с вече раз-
гледаните такива по чл. 316 и 317 НК.
Интересен е въпросът необходимо ли е документът да се
представи пред длъжностно лице или представител на общест-
156
94
веността или е достатъчно да се представи пред всяко трето

лице. Този въпрос също не намира разрешение в постановени-
те съдебни актове по приложението на разглежданата норма
(тъй като делата за престъпление по чл. 318 НК са образувани
по сигнал от длъжностни лица, пред които документът е бил
представен, най-често полицейски органи), но е възможно да
се яви като реална житейска хипотеза. Считам, че деянието
би било съставомерно и когато документът се представи пред
което и да било трето лице, с цел последното да го представи
пред компетентното длъжностно лице или представител на
обществеността, когото деецът иска да заблуди (в тази хипо-
теза ще сме изправени пред посредствено извършителство)157.
Законът изисква служенето с предмета на престъпно по-
сегателство да е станало противозаконно, т.е. при липса на ва-
лидно правно основание (каквото би било например упълно-
мощаването) деецът да ползва чуждия документ.
лице, в полза на което документът, явяващ се предмет на по-
сегателство, не е издаден. В случай че документът е издаден
в полза на дееца, но същият е внесъл поправка в него по на-
чин, че вследствие на деянието съдържанието на документа не
съответства на волята на издателя му, деецът ще отговаря по
чл. 308, а не по чл. 318 НК.
От субективна страна престъплението може да се извър-
ши само с пряк умисъл и особена съставомерна цел – да
бъде заблудено длъжностно лице или представител на об-
ществеността, така уместно наречената в Решение № 826 от
20.12.2005 г. по н.д. № 318/2005 г., ІІІ н.о. „заблудителна цел“.
157
Например при установен пропускателен режим, контролът върху
спазването на който е предоставен на лице, което няма длъжностно ка-
чество, е възможно деецът да представи документ за самоличност, изда-
ден за друго лице, на недлъжностното лице, за да може последното да
го предаде на длъжностното лице, от което деецът желае да бъде приет.
95
Прави впечатление, че съдът тълкува стеснително съдър-

жанието на заблудителната цел. Така, в цитирания съдебен акт
се приема, че „…законът има предвид целта на дееца – орга-
нът на властта да бъде заблуден относно обстоятелството, че
представилият документа е лицето, визирано в него“. Струва
ми се, основание за подобно тълкуване е имало при действие-
то на отменения чл. 346а НЗ от 1896 г., визиращ единствено
документите за самоличност. Днес заблудителната цел може
да обхваща не само самоличността на лицето, ползващо доку-
мента, но и възникнали за него права.
Престъплението е уредено като субсидиарно. Обсъжда-
ната наказателноправна норма няма да намери приложение,
в случай че ползването на официалния документ, издаден за
друго лице, със съответната заблудителна цел, е елемент от
състава на по-тежко наказуемо престъпление, например обик-
новена измама. „По-тежко наказуемото“ престъпление обаче
не е възможно да се яви документна измама, тъй като доку-
ментът по чл. 318 НК не е след възможните, изчерпателно
изброени средства на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК.
Уместно би било обаче диспозицията на чл. 212, ал. 1 НК да
се допълни и с този вид документи като годни средства за осъ-
ществяване на деянието.
96
§ 3. П РЕСТЪПНО УНИЩОЖАВАНЕ , СКРИВАНЕ ИЛИ ПОВРЕЖДАНЕ НА ...
§ 3. ПРЕСТЪПНО УНИЩОЖАВАНЕ,
СКРИВАНЕ ИЛИ ПОВРЕЖДАНЕ
НА ЧУЖД ДОКУМЕНТ
„Единственият текст, който визира последната категория до-

кументни престъпления, установява наказание „лишаване
от свобода до 3 години“ за този, който „унищожи, скрие или
повреди чужд или не изключително нему принадлежащ доку-
мент, с цел да причини другиму щета158 или да набави за себе
си или за другиго облага.
Общественоопасният характер на разгледаните дотук
документни престъпления беше свързан с противозаконното
ползуване от документи или с тяхното противоправно съз-
даване с оглед на по-нататъшното ползуване. Обществената
опасност на деянието по чл. 319 се проявява с обратната на-
сока: определени обществени отношения и свързаните с тях
интереси на организации или отделни граждани се явяват за-
сегнати поради това, че в резултат на унищожаване, повреж-
дане или скриване на документи, в които тия интереси са от-
разени, се осуетява възможността за правомерно използуване
на документацията“159.
Разпоредбата на чл. 319 НК има за свой първообраз нака-
зателноправната норма по чл. 253 НЗ от 1951 г.160 (отм.), въз-
приета изцяло и в първия български НК от 1956 г. (отм.). С
158
В настоящата редакция на наказателноправната норма по чл. 319
НК – „вреда“ – бел. моя.
159
Вж. Ненов, Ив. Цит. съч., с. 57–58.
160
Разпоредбата на чл. 253 НЗ от 1951 г. (отм.) гласи: „Който унищо-
жи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ
документ с цел да причини другиму щета, се наказва с лишаване от сво-
бода до 3 години“.
97
влизане в сила на сега действащия НК обхватът на разпоред-

бата е разширен, като деянието вече е съставомерно не само
когато деецът действа, с цел да причини другиму вреда, но и
когато цели да набави за себе си или за другиго облага. В тази
редакция текстът съществува и до днес, като единственото из-
менение в закона – със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 103 от 2004 г.,
касае санкционната част на разпоредбата, като вече се пред-
вижда възможност на дееца да се наложи наказание пробация,
в алтернативност с лишаването от свобода.
От цитираната по-горе теза на проф. Иван Ненов относ-
но обществената опасност на посегателството по обсъждания
законов текст може да се направи извод, че непосредствен
обект на посегателство, респ. – на закрила, по чл. 319 НК се
явяват обществените отношения, в рамките на които се гаран-
тира възможността за правомерно ползване на документите.
В тази връзка се поставя въпросът за предмета на прес-
тъплението по този законов текст. Практиката не съдържа из-
рични указания в тази насока, като единствено сочи, че въз-
можно това да е както официален, така и частен документ (вж.
ППВС № 3/1982 г., т. 14). В отделни съдебни актове е обсъж-
дано подвеждането на посегателството върху диспозитивни и
удостоверителни документи под диспозицията на нормата по
чл. 319 НК161.
Теорията е изяснила, че предмет на престъпното унищо-
жаване, повреждане или скриване на документ може да бъде
правомерно съставения документ162. Изключенията, при които
161
Така например в Решение № 144 от 29.07.1998 г. по н.д.
№ 122/1998 г., 5-чл. с-в се сочи, че предмет на посегателство принципно
може да бъде документ за самоличност, който е диспозитивен документ,
в Решение № 840 от 13.01.2006 г. по н.д. № 331/2005 г., ІІІ н.о. и в Ре-
шение № 46 от 18.02.2010 г. по н.д. № 665/2009 г., І н.о. се сочи, че това
може да бъде и удостоверителен документ – осигурителна книжка, респ.
трудова книжка.
162
98
предмет на посегателство ще се яви порочно съставен доку-

мент, са в две насоки: когато се касае до частична преправ-
ка на документа (в който случай за „…притежателя може да
представлява интерес запазването на документа, с оглед на-
пример да може да се отграничи преправеното от първоначал-
ното съдържание“) и до документ с частично невярно съдър-
жание или частичен бланкет163.
Възможен предмет на престъплението биха могли да бъ-
дат и документите, създадени в резултат на отрицателно въз-
действие, инкриминирано по чл. 315, ал. 1 и ал. 2 НК. И това
е така, тъй като тези документи са истински по своя произход
и като такива биха могли да се използват за доказване на опре-
делени обстоятелства – начин на полагане на подпис, насрещ-
но волеизявление и други.
Не може да бъде предмет на престъпление по чл. 319 НК
единствено неистинският документ и този с невярно съдър-
жание, ако волеизявлението не съдържа и вярно удостоверени
факти, тъй като с въздействието върху такъв документ не биха
могли да бъдат увредени реално съществуващи обществени
отношения.
За да е възможен предмет на посегателство, документът
следва да е „чужд“ или не изключително принадлежащ на
дееца. Този съставомерен признак е бил предмет на задължи-
телна тълкувателна дейност на ВС. Така, според приетото в
ППВС № 3/1982 г., „При изясняване съдържанието на израза
„чужд или не изключително нему принадлежащ документ“ не
трябва да се изхожда от това кой е съставил документа, кой е
неговият автор. Въпросът, който се поставя за разрешаване, не
е фактически, а въпрос на право. Това означава, че изразът има
предвид лицето, което има право да държи документа, което
го притежава и ползва правомерно, което черпи права от този
документ.
163
Пак там.
99
Правото да се държи и ползва документът може да при-

надлежи само на трето лице, но може да принадлежи едновре-
менно и на дееца. В последния случай законът има предвид
документ, не изключително принадлежащ на дееца.“
„Всъщност твърде често интерес да извърши подобно
престъпление би имал тъкмо авторът на документа – когато с
последния се установяват за него задължения (запис на запо-
вед, договор, констативен протокол и т.н.). Веднъж съставен,
документът поначало излиза от разпоредителната власт на не-
говия автор и по-нататък вече въпросът за това кой може да
се разпорежда с неговата съдба зависи от конкретния харак-
тер на документираното, от отношенията, които документът
изразява, от това за кого е предназначен и на кого е право-
мерно издаден“164. А в Решение № 144 от 29.07.1998 г. по н.д.
№ 122/1998 г. на 5-чл. с-в е направено уточнението, че пра-
вото да държи и ползва документа, което се защитава от на-
казателноправната норма по чл. 319 НК, не възниква за онзи,
който е отнел документа от неговия собственик, без неговото
съгласие.
Наказателноправната норма по чл. 319 НК инкриминира
три форми на посегателство, предвидени в алтернативност
помежду си – унищожаването, повреждането или скриването
на предмета на посегателство.
„Унищожаването на документа представлява окончателно
и безвъзвратно ликвидиране на писмено изразеното конкретно
изявление, което престава да съществува“165. Посегателството
може да се осъществи по три начина:
1) „чрез пълно заличаване или направяне изцяло нечет-
ливо написаното посредством механически или химически
средства“, например чрез задраскване, избелване, нанасяне
на друг текст, в резултат на който първоначалния престава да
164
165
Пак там, с. 59 и сл.
100
бъде четлив, въздействие върху електронния документ така,

че същият не може да бъде възпроизвеждан и пр.;
2) чрез въздействие върху носителя на документа – хар-
тиен, магнитен, оптичен или друг носител, който дава въз-
можност да бъде възпроизвеждано, например чрез запалване,
намокряне, накъсване, въздействие с химически вещества, на-
драскване на електронния носител, счупването му и прочие,
така че обективираното върху него волеизявление не може да
бъде възприето, независимо дали носителят остане да същест-
вува и може да се ползва занапред по предназначение и
3) чрез въздействие по някой от начините, посочени по-
горе върху част от документа, така че след осъществяване на
деянието волеизявлението престава да има характер на доку-
мент, „например заличени са подписите на даден договор, от-
късната е част от запис на заповед и т.н.“ .
Престъплението в тази му форма може да се осъществи
както чрез действие, така и чрез бездействие. То е резул-
татно, като престъпният му резултат се заключава в невъз-
можност волеизявлението да бъде възприемано или в невъз-
можност определено изявление да се свърже с конкретен негов
автор. Към това престъпно посегателство може да има както
довършен, така и недовършен опит.
Възможно е в резултат на деянието да се достигне до пъл-
на и окончателна невъзможност материалният носител, на
който е обективиран документът, да служи за употребление
съобразно основното си предназначение, но това не е задъл-
жително за съставомерността на деянието по чл. 319 НК. В
случай че материалният носител има пазарна стойност, която
не обуславя приложението на чл. 9, ал. 2 НК, това ще доведе
до отговорност за съвкупност от престъпления по чл. 319 и по
чл. 216, ал. 1, пр. 1 НК.
В случай че деецът е въздействал върху материалния но-
сител, за да унищожи повече от един документ или комплекс
101
от документи, той ще отговаря за едно деяние, съставомерно

по чл. 319 НК, с повече от един предмет на посегателство, а не
за продължавано престъпление по този законов текст.
Ако един или повече от документите, обективирани на ма-
териалния носител, върху който деецът въздейства, не са били
унищожени, а повредени, деецът ще отговаря за две престъп-
ления, осъществени при идеална съвкупност – за съвкупност
от унищожаване и повреждане на документи или за съвкуп-
ност от довършено престъпление и опит към такова, в зависи-
мост от конкретното му психично отношение към унищожа-
ването на документите.
В случай че деецът е действал с пряк умисъл и специална
съставомерна цел по отношение на унищожаването на един
или повече документи, а останалите е унищожил или повре-
дил с евентуален умисъл или по непредпазливост, той ще от-
говаря само за унищожаването или повреждането на целения
от него документ, а настъпването на допълнителни вредни по-
следици, които не се обхващат от признаците от състава на
престъплението, ще се отчита като отегчаващо отговорността
му обстоятелство.
Повреждане на документ по смисъла на чл. 319, пр. 2 НК
ще е налице, когато деецът въздейства по такъв начин вър-
ху документа или носителя, върху който е обективиран доку-
ментът, че последният стане отчасти или временно негоден да
бъде възпроизвеждан с оглед обективиране на съдържимото
в него волеизявление. Такъв би бил например случаят, при
който деецът задрасква или унищожава една от клаузите на
договора или част от сумата, посочена в документа. Тази хи-
потеза обаче няма да е налице, ако деецът премахва подписа
на едно от подписалите документа лица, тъй като с това ще
унищожи документа, изходящ от лицето, чийто подпис е пре-
махнал. Подправката на документа също не е повреждане по
смисъла на посочения законов текст, освен ако не е довела до
102
невъзможност част или цялото съдържание на документа да

не може да бъде възприемано.
И тази форма на престъпно посегателство може да се
осъществи както с действие, така и с бездействие. Престъп-
лението е резултатно, като за довършеността му се изисква
в резултат на въздействието върху него документът да е ста-
нал временно или частично негоден да бъде възпроизвеждан с
оглед съдържащото се в него изявление. Към това престъпно
посегателство е възможно да има както довършен, така и не-
довършен опит.
И тук важи казаното по-горе относно квалификацията на
повреждането на множество или комплекс от документи.
„Ползването на документа може да бъде осуетено и без
той да е физически засегнат – чрез неговото скриване. Макар
и да продължава да съществува в първоначалния си вид, доку-
ментът е поставен от дееца в положение, при което неговият
притежател не знае къде той се намира и следователно не е в
състояние да го ползува“166.
Деецът ще скрие чужд или не изключително принадлежащ
нему документ тогава, когато упражни такова фактическо въз-
действие върху предмета на престъплението, което да доведе
до това, че неговото местонахождение да стане неизвестно за
лицата, които имат право да знаят къде се намира той.
Конкретните проявни форми и на това престъпно посе-
гателство могат да бъдат различни. Така например възможно
е предметът на престъплението да бъде преместен физиче-
ски в пространството, да бъде покрит с други вещи, да бъде
поставен в друга опаковка или да бъде прибран в затворено
пространство и други подобни. Не е от значение къде деецът
е скрил документа – това може да бъде направено и в дома му,
но не е задължително, както правилно се посочва в Решение
№ 325 от 15.10.2003 г. по н.д. № 101/2003 г., ІІ н.о.
166
103
В практиката е изразено мнение, че „под „скриване“ на

документ се разбира както поставяне на документа в положе-
ние, при което неговият притежател не знае къде той се нами-
ра, така и когато е осъществено разпореждане с документа,
чрез което се създава невъзможност, завинаги или временно,
притежателят на документа да се ползва от него“167. Считам,
че разпореждането с документа невинаги е равнозначно на
скриването му. Така например това разпореждане може да се
изрази в унищожаване на документа, когато деянието ще е
съставомерно по чл. 319, пр. 1 НК, а също така и в отчуждава-
нето му в полза на трето лице, в който случай деянието няма
да е съставомерно по чл. 319, ал. 1 НК. Единствено може да се
приеме, че скриване на документа ще е налице, ако предметът
на посегателство се предава за съхранение на трето лице или
де поставя на определено място, за да не бъде открит от пра-
воимащото лице.
В редица свои съдебни актове168 ВКС приравнява отказа
на лицето, което упражнява фактическа власт върху докумен-
та на валидно правно основание, да го върне или да го пре-
достави при поискване на правоимащото лице – негов автор,
лице, за което документът поражда права, или трето лице, на-
пример правоохранителен орган. Подобна теза, струва ми се,
прекомерно разширява обхвата на престъплението по чл. 319,
пр. 3 НК. Отказът да бъде извършено определено действие –
например служител в отдел „Човешки ресурси“ да предостави
на служител, чието правоотношение с работодателя е прекра-
тено, трудовата му книжка, следва да се разглежда на плос-
костта на нарушаването на служебните задължения на длъж-
ностното лице например, а не на плоскостта на сигурността на
документооборота. Липсата на съответен законов текст в тази

167
Вж. Решение № 840 от 13.01.2006 г. по н.д. № 331/2005 г., ІІІ н.о. и

168
104
връзка не следва да се преодолява чрез разширително тълку-

ване на съществуваща правна норма.
Разглежданото престъпно посегателство е от категорията
на резултатните. За довършеността му е необходимо върху
предмета на престъпно посегателство да бъде въздействано
по такъв начин, че местонахождението му да стане неизвест-
но за подателя, за получателя или и за двамата. Това е дос-
татъчно, за да се приеме, че престъплението е осъществено.
Не е нужно документът да е в неизвестност за всички трети
лица, както се посочва в Решение № 577 от 11.07.2006 г. по
н.д. № 18/2006 г., І н.о. Не е нужно също така лицето, на кое-
то принадлежи правото да си служи с документа или да чер-
пи права от него, да е поставено в невъзможност да се ползва
от правата си по документа (обратното се приема в Решение
№ 169 от 2003 г. по н.д. № 780/2002 г., ІІ н.о.).
Към престъплението по чл. 319, пр. 3 НК е възможен само
недовършеният опит.
Според мен тази форма на изпълнително деяние, за разли-
ка от разгледаните по-горе такива, може да се осъществи само
чрез действие. Не в такъв смисъл е практиката на върховната
ни съдебна инстанция. В редица свои решения съдът е приел,
че престъплението в тази му форма може да се осъществи и
чрез бездействие, например чрез невръщане на документа при
поискване169. Това тълкуване помоему е разширително и не
съответства на смисъла на закона. Подобно бездействие може
да е съставомерно само ако към момента на установяване на
фактическата власт върху документа деецът е действал с на-
мерение да го скрие. В последния случай обаче деянието ще
бъде довършено към момента на скриването му, а не към мо-
мента, в който деецът е отказал връщането му.
169
Вж. Решение № 840 от 13.01.2006 г. по н.д. № 331/2005 г., ІІІ н.о. и
Решение № 46 от 18.02.2010 г. по н.д. № 665/2009 г., І н.о.
105
Практиката прилага разширително закона и в още една

насока, а именно – подвеждайки под диспозицията на наказа-
телноправната норма на чл. 319, пр. 3 НК отнемането на доку-
мента, поради липсата на съответна форма на изпълнително
деяние в обсъждания законов текст170. Считам, че подобна за-
конова празнота следва да бъде преодоляна посредством зако-
нодателна инициатива, а не чрез тълкуване.
Интересен е въпросът за съотношението между отделните
форми на изпълнително деяние, инкриминирани в разпоред-
бата на чл. 319 НК. Според мен, в случай че деецът повреди,
а след това унищожи документа, следва да отговаря за едно
деяние с оглед по-тежкия резултат; в случай че деецът скрие, а
след това въздейства и физически върху документа, ще следва
да отговаря за две самостоятелни престъпления, с оглед раз-
личните категории обществени отношения, които е увредил.
Субект на престъплението по чл. 319 НК е всяко наказа-
телноотговорно лице, което няма изключително право да дър-
жи документа, да го притежава и ползва правомерно, да черпи
права от този документ.
Престъплението по чл. 319 НК може да се осъществи само
с пряк умисъл. Това разрешение основателно се критикува в
теорията171. Изцяло споделям вече изразеното мнение от проф.
Иван Ненов, че е уместно по основния състав престъплението
да може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален
умисъл, а специалната съставомерна цел да обуславя отговор-
ност на дееца по квалифициран състав.
Практиката на върховната съдебна инстанция е констант-
на в насока, че за съставомерността на деянието е необходимо
деецът да унищожи, повреди или скрие чужд или не изключи-
телно принадлежащ нему документ с пряк умисъл и специал-
170
В такъв смисъл е Решение № 782 от 6.10.2006 г. по н.д. № 216/2006 г.,
171
106
на съставомерна цел – да причини другиму вреда или да на-

бави за себе си облага – имуществена или неимуществена172.
Под понятието „другиму“ следва да се разбира физическо или
юридическо лице (вж. ППВС № 3/1982 г., т. 14), а също и на
едноличен търговец, кооперация (какъвто казус е разгледан в
Решение № 325 от 15.10.2003 г. по н.д. № 101/2003 г., ІІ н.о.)
или друго изкуствено социално образувание.
Правилно се приема, че „Вредите също следва да имат
своя обективен израз, а не да се целят по принцип. По прин-
цип невъзможността един документ да се ползва по предназ-
начението му не може да бъде абсолютна предпоставка за
извеждане на вредоносна цел за нуждите на наказателното
съдопроизводство. Необходимо е да бъде установена конкрет-
но преследвана цел, към постигането на която подсъдимият
следва да е насочил своите действия“173.
От особена важност е да се подчертае, че вредата, респ.
облагата, целена от дееца, може да има както имуществен,
така и неимуществен характер174.
Деянието не би било съставомерно по този законов текст,
в случай че деецът упражнява съответно въздействие върху
документа, с цел да го преправи впоследствие175 или с цел да
затрудни разкриването на друго престъпление или участието
си в него176), както и в случай че от изпълнителното деяние не
могат да се причинят вреди или да се набави облага177.
Може да се препоръча да се развие система от основен
и специални състави на престъплението по чл. 319 НК. Ня-
кои предложения в тази насока вече бяха направени. Тук може
172
Вж. ППВС № 3/1982 г. и Решение № 46 от 18.02.2010 г. по н.д.
№ 665/2009 г., І н.о.
173
Вж. Решение № 46 от 18.02.2010 г. по н.д. № 665/2009 г., I н.о.
174
Пак там.
175
Вж. Решение № 144 от 29.07.1998 г. по н.д. № 122/1998 г., 5-чл. с-в.
176
177
107
само да се добави, че е уместно да се предвиди привилегиро-

ван състав на посегателството по чл. 319, пр. 3 НК, като в при-
знак, обуславящ по-лека наказателна отговорност, се въздигне
връщането на документа на правоимащото лице до приключ-
ване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
108
С ЪДЕБНА ПРАК ТИ КА
СЪ ДЕ Б Н А П РАК ТИ К А
109
110
1.1. Предмет на документните престъпления е този документ, кой-

то представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти или
обстоятелства, или твърдения за съществуването на факти или обстоя-
телства, които имат правно значение.
2. Официалните удостоверителни знаци не са документи и затова
не могат да бъдат предмет на документни престъпления.
3. Определение на понятието официален документ е дадено в
чл. 93, т. 5 НК. Частен документ е този, който е съставен от частно лице
лично или като представител на друго частно лице или от длъжностно
лице извън кръга на службата му, съответно от представител на общест-
веността извън кръга на възложените му функции.
4. Нотариалната заверка на частния документ не го превръща в офи-
циален документ. В тези случаи е налице комплекс от документи на една
и съща материална основа: частен документ, съставен от частни лица, и
официален документ – нотариалната заверка, съставена от съответното
длъжностно лице в кръга на службата му.
В зависимост от това коя част от документа е засегната при под-
правката, деецът ще отговаря за подправка на официален или частен
документ. Ако едновременно са засегнати и двете части, ще отговаря
за подправка както на официален, така и на частен документ при усло-
вията на реална съвкупност.
5. Характеристиката, съставена от длъжностно лице в общинските
народни съвети или други държавни органи и организации в кръга на
службата му или от представител на обществеността в кръга на възло-
жените му функции по установения ред и форма, е официален документ
по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, когато съдържа факти или обстоятелства
с правно значение.
Характеристиката може да бъде предмет на лъжливо документира-
не в официален документ по чл. 311 НК.
Оценката не е елемент на характеристиката като официален доку-
мент. Когато обаче тя се основава на факти, които обективно не същест-
вуват и има клеветнически характер, деецът може да отговаря по чл. 148,
ал. 1, т. 4 НК, ако е действал умишлено.
6. Истински документ ще е налице, когато изразеното писмено
изявление е на действителния автор на документа. За неистинността на
документа е без значение дали съдържанието на изявлението е вярно
111
или невярно. От значение е дали посоченият автор в действителност не

е съставил документа. Различието между неистинския документ и доку-
мента с невярно съдържание (лъжливото документиране) се заключава
в това, че неистинността при първия се отнася до неавтентичността на
автора на документа, а вторият документ е истински по произход, но
съдържа неверни обстоятелства или изявления. Диспозитивните доку-
менти не могат да бъдат предмет на лъжливо документиране по чл. 311,
чл. 312, чл. 313, чл. 314 НК.
7. Документи с невярно съдържание могат да бъдат само удостове-
рителните документи.
8. Подправката по чл. 308 НК се изразява в две форми: съставяне
на неистински и преправяне на истински документ. За съставянето на
неистински документ деецът ще носи отговорност и когато той е с вярно
съдържание, както и когато е съставен след предварително съгласие на
лицето, от чието име е издаден. В тези случаи следва да се прецени дали
не са налице условията на чл. 9, ал. 2 НК.
Съдържанието на документа включва както изявлението, така и
другите необходими елементи като подпис, дата, снимка и др.
Преправянето на истинския документ, когато е засегнато изявле-
нието, не води до създаване на документ с невярно съдържание, а до
превръщането му във вид неистински документ. Затова деецът ще носи
отговорност за документна подправка по чл. 308, чл. 309, чл. 310 НК, а
не по чл. 311, чл. 312, чл. 313, чл. 314 НК.
При преправяне на истински документ отговорността е налице
само ако е засегнато правното значение на документираното изявление.
Несъвършенството в подправката (съставяне на неистински или
преправяне на истински документ) не изключва обществената опасност
на деянието. Затова дори и когато тя е очевидна, ще е налице отговор-
ност по чл. 308, чл. 309, чл. 310 НК.
9. Престъплението по чл. 308 НК е завършено със съставянето на
неистинския документ. Когато за съставянето на документа са необхо-
дими не едно, а няколко действия, опитът е възможен.
Престъплението по чл. 309 НК е завършено, когато документът
е употребен. Употребата ще е налице при представяне на документа
пред съответното длъжностно или частно лице. Когато деецът се е на-
сочил пряко и непосредствено към употребата, но още не е използвал
документа, ще е налице опит. Ако преди употребата деецът се е от-
112
казал доброволно от довършване на престъплението, следва да намери

приложение чл. 18, ал. 3, б. „а“ НК.
Когато частният документ е съставен или преправен от дееца чрез
друго лице, отговорността на последното ще е налице, ако има общ
умисъл и за употребата на документа. При липсата на общ умисъл ще е
налице посредствено извършителство.
10. За съставянето на неистински или преправянето на истински
официален или частен документ в чужда държава от чужд гражданин
с цел да бъде използван на територията на Република България или за
преминаване през границите на страната, когато са налице условията
на чл. 5 НК, деецът ще носи отговорност по чл. 308 или по чл. 309 НК,
в зависимост от това дали се касае за официален или частен документ.
11. Когато подправката (съставянето или преправянето на документа)
е извършена от длъжностно лице извън кръга на службата му, в зависи-
мост от вида на документа то ще носи отговорност по чл. 308 или 309 НК.
12. Лъжливото документиране се изразява в съставяне на истински
удостоверителен (официален или частен) документ, в който удостовере-
ните факти или обстоятелства не съответстват на обективната действи-
телност.
Деянието е несъставомерно по чл. 311 НК, когато документът е
съставен от длъжностно лице извън кръга на службата му. В тези случаи
може да е налице друго престъпление например по чл. 274, ал. 1 НК.
13. Деянието е съставомерно по чл. 314 НК, когато редът за съста-
вяне на официален документ въз основа на заявление на частно лице е
установен със закон, указ, постановление, правилник или наредба.
14. Изразът „чужд или не изключително нему принадлежащ доку-
мент“ по чл. 319 НК се отнася за лицето, което има право да държи до-
кумента, да го притежава и ползва правомерно и да черпи права от него.
Това право може да принадлежи изключително на друго лице, но може
да принадлежи едновременно и на дееца. В последния случай законът
има предвид документ, който не принадлежи изключително на дееца.
Под понятието „другиму“ и „другиго“ в текста на чл. 319 НК се раз-
бират както физически, така и юридически лица.
15. Маловажен случай по чл. 309, ал. 3 и чл. 311, ал. 2 НК ще е на-
лице, когато съвкупната преценка на всички данни и обстоятелства по
делото обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкрет-
113
но извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи по чл. 309,

ал. 1 и чл. 311, ал. 1 НК.
Чл. 308–319 НК
Чл. 93, т. 5, т. 6 и т. 9 НК
Чл. 148, ал. 1, т. 4 НК
Чл. 201–205 НК
Чл. 212 НК
Чл. 232 НК
Чл. 274, ал. 1 НК
Постановление № 3 от 23.03.1982 г.
по н.д. № 12/1981 г., Пленум на ВС
Документните престъпления, извършени самостоятелно и като
елементи от съставите на други престъпления, заемат значителен дял
в общата престъпност. Твърде често те се извършват за улесняване или
прикриване на престъпления против социалистическата собственост
(чл. 201–205 и чл. 212 НК). В други случаи невярното документиране
засяга социалистическото стопанство (чл. 2221 и чл. 223 НК) или е свър-
зано с други престъпления.
Документните престъпления накърняват реда и правната сигур-
ност на документирането, подриват общественоправната функция, коя-
то се възлага на документа в социалистическото общество, затрудняват
дейността на държавните и обществените органи и организации, създа-
ват усложнения в отношенията между социалистическите организации
и гражданите.
При разглеждането и решаването на делата за документни престъп-
ления съдилищата поначало отчитат степента на обществена опасност на
този вид престъпления и правилно тълкуват и прилагат закона. Допускат
се и някои отклонения и грешки, които водят до противоречива практика.
За да се внесе еднаквост при тълкуването и прилагането на закона,
Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде следните
разяснения:
1. В съдебната практика се допускат грешки при изясняване пред-
мета на документните престъпления.
Предмет на документните престъпления по Наказателния кодекс
са конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които
имат пряко или косвено правно значение. Документът съдържа факти
1
Отменен със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 1 от 1991 г.
114
или обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъщест-

вуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят,
погасяват или установяват права и задължения или правоотношения.
Правното значение е съществен елемент на документа. Това е та-
ка, защото, ако материализираното изявление няма правно значение
при лъжливото документиране, документната подправка, престъпното
ползване, унищожаването, скриването и повреждането на документа,
не биха се увредили или не би се създала опасност от увреждане на
обществените отношения, свързани с документирането. Деянието ще е
несъставомерно поради липса на обществена опасност.
2. Невинаги се различават документите от удостоверителните зна-
ци. Официалните удостоверителни знаци не са документи по смисъла
на Наказателния кодекс. Те се отличават от документите по характер, съ-
държание и форма, поради което могат да бъдат предмет на други прес-
тъпления по НК. Документът представлява материализирано мисловно
съдържание, изразено с помощта на писменоезиковата форма. Това при-
дава трайност на предмета и позволява да се изясни точно и подробно
направеното изявление.
Различните видове официални удостоверителни знаци са абстрак-
тно и мълчаливо изразени изявления в клиширана форма. В някои от тях
са материализирани права и задължения – входни билети, билети за пре-
воз, бонове за бензин, купони за храна и др. Използваните цифри, букви,
отделни думи и т.н. са необходими елементи или отличителни белези на
възприетата клиширана форма. Ето защо официалните удостоверителни
знаци не могат да бъдат предмет на документни престъпления.
3. Допускат се и грешки при разграничаване на официалните и част-
ните документи. Определение на понятието „официален документ“ е да-
дено в чл. 93, т. 5 НК. При документната подправка по чл. 308 и чл. 310
НК, когато формата и редът за съставянето на документа не са установени
с нормативен акт, за наличието на официален документ не трябва да се
изхожда от изискванията за правната му валидност и доказателствената
сила, а от неговата годност да създаде заблуждение у другиго. В тези слу-
чаи за съставомерността на деянието е без значение дали той е издаден
във форма на служебна бележка вместо удостоверение, дали е подписан
от едно вместо от две лица, дали има изходящ номер, или няма такъв, да-
ли има, или няма дата, дали е поставен, или не е поставен печат (когато не
е задължителен). Достатъчно е той да може да се възприеме от лицето, на
което е предявен, като редовен официален документ.
115
Частен е всеки документ, който е съставен от недлъжностно ли-

це лично или като представител на друго частно лице, както и когато
е съставен от длъжностно лице не в кръга на службата му или от пред-
ставител на обществеността извън кръга на възложените му функции.
4. В някои съдебни актове се приема, че нотариалната заверка на
частен документ – писмен договор, разписка, декларация и други, про-
меня вида на документа от частен в официален.
Това становище е неправилно. При нотариалната заверка на час-
тен документ съответното длъжностно лице, което извършва заверката,
удостоверява достоверността на датата или съдържанието на докумен-
та, или подписите на лицата, съставили документа. От това следва, че
нотариалната заверка не засяга самото изявление, направено от част-
ното лице, поради което тя не превръща частния документ в официа-
лен. В тези случаи обективно съществуват два документа върху една
материална основа. Налице е комплекс от документи – частен документ,
съставен от частни лица, и официален документ – нотариалната завер-
ка, съставена от съответното длъжностно лице в кръга на службата му.
С оглед на удостоверителния си характер нотариалната заверка може да
бъде предмет на лъжливо документиране по чл. 311 НК.
Всяка от отделните части на нотариално заверения документ може
да бъде предмет на документна подправка по чл. 308–309 НК. В зави-
симост от това дали при подправката е засегнат частният документ или
нотариалната заверка, деецът ще отговаря за подправка на частен или
официален документ. Тя може да засегне едновременно и частния до-
кумент, и нотариалната заверка. В този случай деецът ще носи отговор-
ност за подправка на частен и на официален документ при условията на
реална съвкупност.
5. В практиката се срещат противоречиви становища по въпроса да-
ли характеристиките, издавани от общинските народни съвети или други
държавни органи и обществено-политически организации, са официални
документи по смисъла на чл. 93, т. 5 НК.
Характеристиките се издават от общинските народни съвети, други
държавни и обществено-политически органи и организации, когато това
е предвидено в нормативен акт. Те се съставят въз основа на официални
данни, съдържащи се в книжата, които се намират в тези органи или орга-
низации, на официални данни, получени от други органи и организации
и писмени сведения на граждани. Обикновено характеристиките съдър-
жат факти или обстоятелства, въз основа на които се дава една или друга
116
оценка за поведението, личните, деловите и политическите качества на

лицето, за което се отнасят. Дадената оценка е свързана винаги с различни
последици – положителни или отрицателни, за съответното лице. Това оз-
начава, че отразените в характеристиките факти или обстоятелства могат
да имат пряко или косвено правно значение. Следователно характеристи-
ките, съставени от длъжностно лице в общинските народни съвети, други
държавни органи и организации в кръга на службата му или от предста-
вител на о6ществеността в кръга на възложените му функции по устано-
вения ред и форма, са официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 НК,
когато съдържат факти или обстоятелства с правно значение.
Оценката в характеристиката е също изявление на автора, едно не-
гово разбиране. Тя обаче не съдържа факти или обстоятелства, поради
което не е елемент, с оглед на който трябва да се разглежда като официа-
лен документ.
Когато обаче оценката не е основана на обективно съществуващите
факти и съдържа неверни данни, съставилото характеристиката длъж-
ностно лице или представител на обществеността може да носи отго-
ворност по чл. 148, ал. 1, т. 4 НК, ако деянието е извършено умишлено.
6. Невинаги се прави строго разграничение между неистински доку-
мент и документ с невярно съдържание. Допускат се грешки, които водят
до смесване на двете понятия, а оттам и до погрешна квалификация на
извършените деяния. В други случаи се приема, че документът е неис-
тински, когато е с невярно съдържание, т.е. неистинността се свързва със
съдържанието на документа.
В чл. 93, т. 6 НК е посочено кой документ е неистински. По аргу-
мент от противното основание следва, че истински документ е този, кой-
то представлява конкретно писмено изявление на лицето, което дейст-
вително го е съставило.
Определението на понятието „неистински документ“, дадено в
чл. 93, т. 6 НК, не включва съдържанието на писменото изявление като
елемент на този документ. Следователно дали документът е с вярно или с
невярно съдържание е без значение за неговата неистинност. От значение
е дали авторът, посочен в документа, действително е съставил докумен-
та. Законът свързва неистинността единствено с автора на документа – с
произхода на документа. Затова документът ще е неистински и когато е с
вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е действителният.
Различието между неистински документ и документ с невярно съ-
държание (лъжливо документиране) се заключава в това, че неистин-
117
ността при първия се отнася само до неавтентичността на автора на

документа, докато при лъжливото документиране се касае до истински
по произход документ, т.е. издаден е от лицето, което има право да го
състави, но отразените в него обстоятелства или изявления не отговарят
на обективната действителност.
7. В практиката се допускат грешки при разграничаване на диспо-
зитивните и удостоверителните документи, в резултат на което в някои
случаи неправилно се приема, че диспозитивните документи могат да
бъдат предмет на лъжливо документиране.
Диспозитивните документи представляват първично изявление на
автора. По своята същност изявлението изразява разпоредителни дейст-
вия – да се изплати или да не се изплати определена сума, разрешение
за сключване на граждански брак от непълнолетни лица, разпореждане
с недвижими имоти чрез завещание, дарение или сделка и т.н. Такива
са и различните административни актове – заповеди, разпореждания и
др. Диспозитивните документи не удостоверяват факти, събития или
обстоятелства извън самото изявление. Затова те не могат да бъдат и
предмет на лъжливо документиране по чл. 311–314 НК.
Удостоверителните документи установяват съществуването или не-
съществуването на определени факти, събития или обстоятелства, които
авторът възпроизвежда в документа – за количеството на извършената
работа, за качеството на определена стока, за здравословното състояние
на дадено лице и др. С оглед удостоверителната функция на този вид до-
кументи те могат да бъдат с вярно или с невярно съдържание. Ето защо
само удостоверителните документи могат да бъдат предмет на лъжливо-
то документиране по чл. 311–314 НК.
8. Документната подправка обхваща създаването на неистински и
преправянето на истински документ. С оглед на това неправилно в някои
случаи се употребява понятието „подправен документ“ вместо „препра-
вен документ“.
Документната подправка по чл. 308–310 НК се изразява в две форми:
а) съставяне на неистински (официален или частен) документ и
б) преправяне съдържанието на (официален или частен) истински
документ.
Съставянето на неистинския документ по смисъла на чл. 93, т. 6
НК представлява първично обективиране на конкретно писмено изявле-
ние. То се изразява в непосредствено материализиране на изявлението
от лице, различно от посочения в документа автор. За съставянето на
118
неистински документ деецът ще носи отговорност по чл. 308–310 НК и

когато отразените факти или обстоятелства са верни (когато документът
е с вярно съдържание). Отговорността ще бъде налице и когато лицето,
от чието име е издаден документът, предварително е дало съгласие за
съставянето му, защото наказателната отговорност за документна под-
правка е свързана със забраната да се издава документ от чуждо име. В
тези случаи обаче следва да се прецени дали не са налице условията на
чл. 9, ал. 2 НК.
Преправянето се изразява във въздействие върху съществуващ
истински документ чрез подменяване или допълване на буквени или
цифрови знаци или чрез заличаване на такива знаци, с което съдържа-
нието се променя съществено. Съдържанието на документа включва
както самото изявление, така и всички останали необходими елементи –
подпис, дата, снимки и др.
Когато в резултат на преправянето е засегнато изявлението, на до-
кумента се придава вид, че преправеното изявление изхожда от лицето,
посочено като негов автор. Създава се несъответствие между действи-
телното и промененото чрез преправянето изявление на автора, каквото
всъщност той не е правил. Следователно преправянето на съдържанието
в тази му част не води до създаване на документ с невярно съдържание,
каквото становище неправилно се застъпва в практиката, а до превръ-
щането на истинския документ във вид неистински документ.
За съставомерността на деянието по чл. 308–310 НК не е необхо-
димо съставянето на неистинския или преправянето на истинския до-
кумент да е извършено по начин, който не позволява или затруднява от-
криването на фалшификацията. Последната може да се окаже и не съв-
сем сполучлива поради липса на някои елементи при съставянето или
недостатъчна прецизност в преправянето на документа. Несъвършен-
ството в подправката (съставянето или преправянето на документа) не
изключва обществената опасност на деянието. Затова дори и когато под-
правката е очевидна, в зависимост от това дали се касае до официален
или частен документ, ще е налице престъпление по чл. 308 или чл. 309
НК, съответно по чл. 310 НК, ако са налице и останалите елементи от
състава на престъплението.
9. Престъплението по чл. 308 НК е завършено със съставянето на
неистинския официален документ, който съдържа всички реквизити по
чл. 93, т. 5 НК. Ако за съставянето му са необходими не едно, а няколко
действия – например поставяне подписите на повече от едно длъжност-
119
но лице или на печат, когато те са задължителни, ако не са извършени

всички действия, ще е налице опит.
За съставомерността на деянието по чл. 309 НК от обективна стра-
на е необходимо освен съставянето на неистински или преправянето на
истински частен документ, още и неговата употреба от дееца, за да дока-
же, че съществува или не съществува, или че е прекратено или изменено
някое право или задължение, или някое правно отношение. Деянието ще
бъде довършено, когато документът е употребен, т.е. когато е осъщест-
вена и втората съставка на двуактното престъпление. Употребата ще е
налице с представянето на документа пред съответното длъжностно ли-
це в държавен или обществен орган или пред частно лице. Това означа-
ва, че ако деецът пряко и непосредствено се е насочил към употребата
на документа, макар още да не го е използвал, ще отговаря за опит. Ако
пък преди употребата той се е отказал доброволно от довършване на
престъплението, ще намери приложение чл. 18, ал. 3 НК.
Другата особеност на състава на чл. 309 НК, свързана с изпълни-
телното деяние, е, че деецът може да извърши първия акт – съставянето
на неистинския или преправянето на истинския частен документ, сам
или чрез друго лице. Както при първата, така и при втората хипотеза той
следва да носи отговорност като извършител.
Затрудненията по тълкуването и прилагането на закона са свързани
с отговорността на другото лице, използвано от дееца за съставянето
или преправянето на документа. В този случай въпросът следва да се
реши в зависимост от субективния елемент на състава на престъпле-
нието. Ако е налице общност на умисъла за съставянето, респективно
за преправянето на документа, както и за употребата му, другото лице,
което има участие в първия акт на изпълнителното деяние, ще отговаря
като съизвършител. При липса на общ умисъл относно употребата на
документа ще е налице посредствено извършителство.
10. В практиката има две противоречиви становища относно отго-
ворността при подправка на официален или частен документ, съставе-
ни или преправени от чужди граждани в чужда държава с цел да бъдат
използвани на територията на НРБ или за преминаване през границите
на страната. Според едното становище деецът следва да носи отговор-
ност за състоянието или преправянето на документа, а според второто –
за ползването на документа.
Съгласно чл. 5 НК пределите на действие на наказателноправните
норми изискват наличието на две предпоставки: първо – да е извърше-
120
но престъпление от общ характер и, второ, с това престъпление да се

засягат интересите на НР България или на български граждани. С оглед
на това при документна подправка, извършена от чужд гражданин на
чужда територия, когато са налице и двете предпоставки на закона, дее-
цът следва да носи отговорност по чл. 308 или чл. 309 НК, в зависимост
от това дали се касае до подправка на официален или частен документ.
11. Деянието е съставомерно по чл. 310 НК, когато подправката на
официален или частен документ е извършена от длъжностно лице в кръ-
га на службата му. Ако деецът не е длъжностно лице или макар и да има
това качество, извърши деянието извън кръга на службата си, ще носи
отговорност по основния състав на чл. 308 НК при подправка на офи-
циален документ или по чл. 309 НК при подправка на частен документ.
12. Лъжливото документиране се изразява в съставяне на истински
удостоверителен (официален или частен) документ, в който удостове-
рените факти или обстоятелства не съответстват на обективната дейст-
вителност.
При лъжливото документиране субект на престъплението по чл. 311
НК може да бъде само длъжностно лице, в кръга на службата на което
влиза задължението да отразява истината при съставяне на удостовери-
телен документ. Когато деянието е извършено извън кръга на службата,
макар и от длъжностно лице, то не е съставомерно по чл. 311 НК. В тези
случаи следва да се прецени не е ли налице престъпление по чл. 308,
чл. 310, чл. 274, ал. 1 НК и др.
13. При приложението на чл. 314 НК се застъпват различни ста-
новища по въпроса дали редът за издаване на официален документ въз
основа на заявление на гражданин трябва да е установен с нормативен
или административен акт, или може да бъде установен и без такъв акт.
Официалните документи се издават от длъжностно лице в кръга на
службата му въз основа на данни, съдържащи се в официални книжа.
Когато за обстоятелствата, за които трябва да се състави даден официа-
лен документ, липсват данни в официалните книжа, той се издава въз
основа на заявление на гражданин, ако е установен такъв ред. Редът за
съставяне на официален документ въз основа на заявление на гражда-
нин може да бъде установен със закон, указ, постановление, правилник
или наредба.
14. За съставомерността на деянието по чл. 319 НК е необходимо от
обективна страна да е налице унищожаване, скриване или повреждане
121
на чужд или не изключително принадлежащ на дееца официален или

частен документ с цел причиняване другиму вреда или набавяне за себе
си или другиго облага.
В практиката се срещат затруднения при тълкуването на израза
„чужд или не изключително нему принадлежащ документ“ и на поня-
тието „другиму“ и „другиго“.
При изясняване съдържанието на израза „чужд или не изключител-
но нему принадлежащ документ“ не трябва да се изхожда от това кой е
съставил документа, кой е неговият автор. Въпросът, който се поставя
за разрешаване, не е фактически, а въпрос на право. Това означава, че
изразът има предвид лицето, което има право да държи документа, което
го притежава и ползва правомерно, което черпи права от този документ.
Правото да се държи и ползва документът може да принадлежи са-
мо на трето лице, но може да принадлежи едновременно и на дееца. В
последния случай законът има предвид документ, не изключително при-
надлежащ на дееца.
При унищожаването, скриването или повреждането на официален
или частен документ деецът винаги преследва определена цел – да при-
чини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага. В
зависимост от вида и характера на документа, от съдържанието на пис-
меното изявление при престъпното премахване на документа се причи-
нява вреда или набавя облага както на физически, така и на юридически
лица. С оглед на това под понятията „другиму“ и „другиго“ следва да се
разбират както физически, така и юридически лица.
15. При определяне на маловажните случаи по чл. 309, ал. 3 и
чл. 311, ал. 2 НК следва да се изхожда от разпоредбата на чл. 93, т. 9
НК. Необходимо е да се преценяват обстоятелствата, при които е съста-
вен или преправен документът, целта на съставянето и подправката, ха-
рактерът на обществените отношения, които са застрашени с невярното
документиране или подправката, дали документът е употребен, или ако
не е употребен, по какви причини деецът не е сторил това, значимост-
та на засегнатите права и отношения от престъплението, дали се касае
до едно деяние или за две или повече деяния, представляващи продъл-
жавано престъпление, данните за личността на дееца, отношението му
към извършеното деяние и др. Маловажен случай ще е налице само ако
съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното действие в
сравнение с обикновените случаи по чл. 309, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 НК.
122
§ 1. ПРЕСТЪПНО СЪЗДАВАНЕ
І. ДОКУМЕНТНА ПОДПРАВКА
НА ОФИ ЦИА ЛЕН ДОКУМЕНТ ( ЧЛ .
308 НК)
2. Неистински официален документ по смисъла на чл. 242 НЗ

може да състави всяко лице, без да притежава качеството на длъж-
ностно лице, стига документът да е неистински, да е издаден от име-
то на длъжностно лице в кръга на службата му и по установения
ред и форма.
Съизвършител на престъпление по чл. 244 НЗ може да бъде
всяко частно лице при условията на чл. 19, ал. 2 НЗ2. Не е необходи-
мо документът да е написан обезателно с ръката на съставителя. За
целта може да се използва и ръката на друго лице.
Чл. 242 НЗ3
Чл. 243 НЗ4
Чл. 244 НЗ5
Решение № 1652 от 20.09.1955 г., I н.о.
Погрешна е тезата на защитата, че само длъжностно лице може да
извърши престъпление по чл. 242 НЗ – да състави неистински официа-
лен документ. Този текст има предвид преди всичко именно случаите,
когато неистинският официален документ е съставен от субект, който
няма качеството на длъжностно лице. Ако деецът притежаваше това
качество и извърши подправката в кръга на службата си, то деянието
му се квалифицира по чл. 243 или 244 НЗ. Престъпление по чл. 242 НЗ
може да извърши всяко лице. Достатъчно е документът да е неистинс-
ки, да е издаден от името на длъжностно лице в кръга на службата му
и по установения ред и форма. Г. К. е съставил документа от името на
длъжностните лица – отчетника на клона М. П. и амбулантния прода-
вач А. К., в кръга на службата им, защото е подправил подписите им
2
Отменен. Вж. чл. 21, ал. 3 от сега действащия НК.
3
4
5
123
и удостоверил неистински обстоятелства. Той е съставил следователно

неистински официален документ по смисъла на чл. 242 НЗ. Да се твърди
противното, би значило да се поддържа, че най-опасните фалшификато-
ри, които най-често не са никакви длъжностни лица, не могат да бъдат
фалшификатори на официални документи. Още по-странна е тезата на
защитата, че деятелността на подсъдимия Г. К. е несъставомерна. Съща-
та изхожда от предпоставката, че М. П. и А. К. са дали съгласието си да
бъдат подписвани върху ордерите от Г. К. и заключава, че в такъв случай
последният не може да носи наказателна отговорност за подправените
подписи. Това би било така, ако се касае за редовен ордер, който изразя-
ва истината. В случая обаче се касае за ордер с неистинско съдържание.
С него се удостоверяват факти, които не са станали в действителност.
Какво имаме извършено тогава?
Тримата подсъдими в съучастие са съставили неистински официа-
лен документ, в който се удостоверяват неверни обстоятелства. И понеже
документът се съставя от длъжностните лица М. П. и А. К. в кръга на
службата им, макар и при съучастието на Г. К., който не е длъжностно
лице, то деянието би следвало да се квалифицира и за тримата по чл. 244
НЗ. Съгласно чл. 19, ал. 2 НЗ, когато поради особени обстоятелства за-
конът квалифицира извършеното деяние като по-тежко престъпление за
някои от извършителите, за това престъпление отговарят и другите съу-
частници, ако са знаели тия обстоятелства. От друга страна, както мно-
гократно се е произнесъл Върховният съд, не е необходимо документът
да е написан непременно с ръката на съставителя. За целта може да е из-
ползвана ръката на друго лице. В такъв случай бихме имали посредстве-
но извършителство, ако това то съзнателно върши, какъвто е конкрет-
ният случай. И правилната квалификация на деянието би била именно
по чл. 244 във връзка с чл. 18, ал. 26 и чл. 19 НЗ и за тримата подсъдими.
3. Когато длъжностно лице състави официален документ от
името на друго длъжностно лице и не в кръга на службата си, извър-
шеното деяние съставлява престъпление по чл. 242 НК, а не такова
по чл. 244 НК7.
Когато длъжностното лице е подписало официалния документ,
без да е попълнило съдържанието му, а отпосле съдържанието се по-
пълни в различие с действителните отношения, деянието трябва да
се квалифицира по чл. 249 във връзка с чл. 242 НК.
6
Отменен. Вж. чл. 20, ал. 2 от сега действащия НК.
7
124
§ 1. П РЕСТЪПНО СЪЗДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТ
Когато официалният документ е съставен в няколко екземпля-

ра, то подправянето и на един от тях съставлява престъпление по
чл. 242 НК.
За наличието на престъпление по чл. 242 НК не е необходимо
субектът на престъплението да цели използването на документа в
своя полза. Съставът на престъплението по чл. 242 НК не изисква
тъждество между субекта на престъплението и лицето, което трябва
да ползва документа.
Чл. 242 НК8
Чл. 249 НК9
Решение № 251 от 1962 г.
по н.д. № 85/1962 г., I н.о.
Съдът е установил, че жалбоподателят М. е съставил фактури
№ 6547, 6548 и 6549 от 29.06.1960 г., с които е удостоверил, че ГТП
„Градска търговия“ – гр. Свищов е продало определено количе-
ство свинско месо на домакините на корабите „Xр. Смирненски“ и
„Ал. Стамболийски“, като в първите екземпляри на тези фактури е впи-
сано действителното продадено количество месо, а във втория и тре-
тия екземпляр е вписано друго количество продадено месо. Жалбопо-
дателят не е длъжностно лице от ГТП „Градска търговия“ и е съставил
фактурите, подбуден от подсъдимите Т. и С. Фактурите са подписани
от съответното длъжностно лице от ГТП „Градска търговия“. Съдът е
установил, че във втория и третия екземпляр на фактурите е вписано по-
голямо количество месо, за да могат да се употребят реализираните из-
лишъци от месо у домакините на корабите за по-доброто отпразнуване
на 1 май, 9 септември и Деня на транспортните работници. Установено
е, че по времеизвършване на деянието жалбоподателят е бил служител
в друго предприятие.
Неоснователно е твърдението на жалбoподателите, че инкримини-
раните фактури не били официални документи, защото не са издадени
от длъжностно лице в кръга на службата му, щом като са издадени от
длъжностно лице от ГТП „Градска търговия“, а жалбоподателят е бил
служител в друго предприятие. Съдът правилно е квалифицирал из-
вършеното деяние по чл. 242 НК, като е имал предвид, че жалбопода-
телят е съставил фактурите не в качеството си на длъжностно лице в
8
9
Отменен. Вж. 315, ал. 1 от сега действащия НК.
125
кръга на службата си. Ако жалбоподателят беше съставил тези фактури

като длъжностно лице в кръга на службата си, деянието следваше да се
квалифицира по чл. 244 НК. Щом жалбоподателят е вписал невярното
количество месо в двата екземпляра на фактурите, то той е съставил
неистински официален документ. Фактурите са официални документи,
защото са съставени от името на длъжностно лице в предприятието ГТП
„Градска търговия“. Понеже длъжностното лице от ГТП „Градска тър-
говия“ е подписало предварително фактурите и подсъдимият отпосле е
нанесъл невярното количество продадено месо, то деянието следва да се
квалифицира по чл. 249 във връзка с чл. 242, ал. 1 НК.
Неоснователно също така се възразява, че извършеното от жалбо-
подателя деяние не съставлява престъпление по чл. 242, ал. 1 НК, за-
щото първият екземпляр от фактурите бил с вярно съдържание, а само
вторият и третият – с невярно съдържание. Фактурите за извършените
продажби на стоките се издават в три екземпляра и трите трябва да са с
вярно съдържание. Подправката на който да било от трите екземпляра
или съставянето на някой от тях с невярно съдържание съставлява прес-
тъпление по чл. 242, ал. 1 НК. Това е така, защото всеки от екземплярите
е официален документ.
Неоснователно е възражението за постановяване на присъдата в
противоречие на чл. 242, ал. 1 НК, защото било установено, че жалбо-
подателят не е съставил неистинските екземпляри от фактурите, за да ги
използва за себе си. Според жалбоподателя било необходимо субектът
на престъплението по чл. 242 НК да си постави за цел да използва лично
неистинския документ или подправения такъв. Вярно е, че за да е нали-
це субективният състав на престъплението по чл. 242 НК, е необходи-
мо не само деянието да е извършено умишлено, но и да е извършено с
цел съставеният неистински или преправен документ да бъде използван.
Законът обаче не изисква тъждество на субекта на престъплението и ли-
цето, което трябва да използва неистинския документ. Възможно е до-
кументът да бъде използван от субекта на престъплението, но възможно
е да бъде използван и от друго лице. В това отношение няма никаква
пречка от гледище на закона.
4. Субект на престъплението по чл. 308 НК може да бъде всеки,
който състави неистински официален документ, изразено в прида-
ване вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице, а не на това, което действително го е съставило. Официалният
документ е неистински с оглед на неговото авторство.
126
Когато официалният документ е съставен от длъжностно лице

в кръга на службата му, но с невярно съдържание с цел да бъде из-
ползван като доказателство за тези обстоятелства, деецът следва да
отговаря по чл. 311 НК.
Чл. 308 НК
Чл. 311 НК
Решение № 39 от 27.01.1977 г.
по н.д. № 677/1976 г., II н.о.
Районният и окръжният съд са приели, че подсъдимите са длъж-
ностни лица и съставеният от тях протокол е официален документ, че са
го съставили в кръга на службата си, но е неверен относно съдържание-
то, а именно, че не се е състояло събрание на посочената ЖСК, което да
е взело такова решение, каквото е отразено в протокола.
Вярно е обстоятелството, че подсъдимите имат качеството на длъж-
ностни лица, защото М. Ч. е председател на ЖСК, Н. Х. е секретар, а И.
П. – член на ръководството, но трябва да се оценят фактите – в това си
качество са съставили инкриминирания протокол.
Законодателят влага определено съдържание в чл. 308 НК, като говори
за неистински официален документ или преправено съдържание на офи-
циален документ, а именно, че е неистински с оглед на неговото авторство.
Следователно субект на престъплението по чл. 308 НК може да
бъде всеки, който състави неистински официален документ, изразено в
придаване вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице, а не на това, което действително го е съставило.
Документът може да бъде неистински и с оглед на невярното съ-
държание, когато са изразени неверни обстоятелства от категорията на
онези, които официалният документ е предназначен да удостовери.
Ето защо неверността на съдържанието на официалния документ,
съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, с цел да бъде из-
ползван като доказателство за тези обстоятелства или изявления, има
предвид състава на чл. 311 НК.
По делото и двете инстанции не са направили това разграничение,
а именно като изходят от правилника за жилищностроителните коопе-
рации и типовия устав на ЖСК, в които са изброени правата на ЖСК и
управителния съвет на същата.
В правилника и типовия устав (ТУ) на ЖСК е посочено, че извън-
редните общи събрания се свикват от УС всякога, когато това се окаже
необходимо (чл. 17 ТУ). Такова събрание може да се свика и по искане
127
на една десета от всички членове на ЖСК или от ревизионната комисия.

Свиканото общо събрание от УС се ръководи от председателя на УС,
а когато е свикано по искане на членовете, председателствуващият се
избира от събранието.
Инкриминираният протокол не е съставен от подсъдимите в качест-
вото на длъжностни лица като членове на УС на ЖСК, защото съставя-
нето на протокола на общото събрание е извън техните задължения и
права, такова задължение има ръководството на събранието. В чл. 13 от
правилника на ЖСК е посочено, че общото събрание приема и изключва
членовете на кооперацията и когато членовете на УС участвуват в про-
веждането на общото събрание в качеството си на членове на ЖСК, те
нямат повече права от другите членове и от колективния орган – общото
събрание.
Затова Върховният съд приема, че неправилно е квалифицирано
деянието на подсъдимите по чл. 311 НК вместо по чл. 308 НК. Съста-
веният протокол е неистински официален документ с оглед на неговото
авторство, като му е придадено вид, че представлява писмено решение
на общото събрание на ЖСК, а такова събрание не е имало, нито под-
писалите го лица са били избирани за ръководство на събранието.
5. Официалният документ е неистински и когато е съставен
от името на длъжностно лице в предприятие или учреждение,
каквото качество деецът не е имал. За квалификацията на дея-
нието по чл. 308 НК няма значение дали официалният документ е
с невярно съдържание. От значение е дали документът е съставен
от чуждо име.
Ако официалният документ с невярно съдържание е съставен
от длъжностно лице, заблудено от дееца, ще е налице посредствено
лъжливо документиране по чл. 314 НК.
Чл. 308 НК
Чл. 311 НК
Чл. 314 НК
Чл. 316 НК
Чл. 93, т. 5 НК
Чл. 93, т. 6 НК
128
Решение № 345 от 21.12.1988 г.

по н.д. № 375/1988 г., II н.о.
По пункт 1 от обвинителния акт е прието за установено, че през м.
май 1980 г. И. З. поискал съдействието на Д. М. Т. да закупи 10 бр. жен-
ски и 2 бр. мъжки телета от клоновото стопанство в с. К., на което пос-
ледният бил председател, за негови лични нужди. Двамата се уговорили
Д. М. Т. да представи И. З. като представител на ДСО „Воден транс-
порт“ в гр. В. Д. Т. извикал зоотехника на стопанството К. К., на когото
представил И. З. като представител на ДСО „Воден транспорт“ гр. В. и
му казал, че трябва да се окаже съдействие на И. З. при избора на жи-
вотни и оформянето на документите. К. К. отвел И. З. в телеугоителната
ферма при бригадира Г. Т., на когото представил И. З. като представител
на ДСО „Воден транспорт“. След като избрали телетата Г. Т., изготвил
фактура № 120/31.05.1980 г., в която вписал, че АПК „Дръстър“ гр. С.,
филиал с. К., продава на ДСО „Воден транспорт“ в гр. В. 10 бр. женски
телета, в която И. З. се подписал за купувач като представител на също-
то обединение. След това К. К. отвел И. З. при другия бригадир Б. Г.,
на когото представил И. З. по същия начин. След избора на две мъжки
телета бригадирът изготвил фактура № 36/31.05.1980 г., в която вписал
за купувач ДСО „Воден транспорт“ гр. В. Тази фактура също била под-
писана от И. З. като представител на обединението.
Приетите фактически изводи по този пункт на обвинението по от-
ношение на подсъдимия Д. М. Т. са явно необосновани. Неправилно
двете съдебни инстанции са приели, че двете фактури са съставени от
подсъдимия Д. М. Т. като председател на клоновото стопанство в с. К.
в кръга на службата му. Този извод е в явно противоречие с горните
констатации, съдържащи се в мотивите към присъдата. Както изрично
е констатирано въз основа на събраните по делото доказателства, фак-
тури № 120 и № 36 от 31.05.1980 г. са съставени не от подсъдимия, а от
бригадирите Г. и Т. Д. М. Т. нито е участвувал в съставянето на инкри-
минираните фактури, нито е подписал същите. Щом като няма участие
в изпълнителното деяние, той не може да бъде извършител на документ-
ното престъпление. Явно необоснован е и изводът, че тези фактури са
съставени от бригадирите по нареждане на Д. М. Т. Съдът се е позовал
на показанията на свид. К. К., но този свидетел не говори за нареждане
да се издадат фактури, в които да се впише като купувач ДСО „Воден
транспорт“ гр. В., а за представяне на И. З. от подсъдимия Д. М. Т. като
представител на това обединение с указания да му се съдействува при
избиране на животните и оформяне на документите, както е прието и
129
в мотивите към присъдата на с. 1. Освен това и двамата бригадири –

съставители на фактурите, изрично се заявили, че не е ставало дума за
нареждане на председателя на стопанството Д. М. Т. Нещо повече, в съ-
дебно заседание, разпитан като свидетел, К. К. е заявил, че когато брига-
дирът Г. Т. го е запитал на кого да се издаде фактурата, К. К. се обърнал
към И. З., който посочил ДСО „Водно стопанство“ гр. В. След като под-
съдимият Д. М. Т. не е участвувал в съставянето на двете фактури и не е
наредил да се съставят с такова съдържание, неправилно двете съдебни
инстанции са приели, че той е извършил документно престъпление по
чл. 311, ал. 1 НК, тъй като липсва както обективният, така и субективният
състав на това престъпление.
По отношение на подсъдимия И. З. присъдата в тази част е пос-
тановена в нарушение на материалния закон. Съставените от бригади-
рите фактури № 120 и № 36 от 31.05.1980 г. действително са с невярно
съдържание относно купувача на животните от клоновото стопанство
в с. К. Съдът правилно е приел, че съставителите на документите не
следва да носят наказателна отговорност, защото внасянето на невярно-
то обстоятелство в тях е извършено поради заблуда от страна на подсъ-
димия И. З. Именно поради тази заблуда те не са могли да схванат об-
щественоопасния характер на деянието, не са имали съзнание, че внасят
невярно съдържание в официални документи. Тъй като документните
престъпления са умишлени, при липса на субективен състав деянието
е несъставомерно. Неправилно обаче е прието, че извършеното деяние
представлява лъжливо документиране по смисъла на чл. 311 НК. Ин-
криминираните фактури са официални документи по смисъла на чл. 93,
т. 5 НК, защото са издадени от длъжностни лица в кръга на службата им
като продавачи на животни. За редовността на тези документи, офор-
мящи продажба обаче е необходимо освен изявлението на продавача,
още и изявлението на купувача, който трябва да ги подпише и с това
да удостовери, че сделката е извършена. В случая фактурите са подпи-
сани за купувач от подсъдимия И. З. като представител на ДСО „Воден
транспорт“ гр. В., каквото качество не е имал и за което обединение в
действителност животните не са закупени. Като е подписал фактурата в
горното качество, И. З. е подписал документите от чуждо име. Следова-
телно в този си вид инкриминираните фактури са неистински докумен-
ти по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, поради което правилната квалификация
на деянието е чл. 308, ал. 1 НК. Без значение за квалификацията на дея-
нието е обстоятелството дали документът е с вярно или с невярно съ-
държание. От значение е дали авторът на документа е лицето, което има
130
право да го състави, т.е. дали е съставен от чуждо име. Това означава, че

когато неистинският документ е с невярно съдържание, деецът следва
да носи наказателна отговорност за документна подправка по чл. 308
НК, която изключва отговорността по чл. 311 НК, защото лъжливото до-
кументиране е възможно само при истинския документ.
По пункт втори от обвинителния акт подсъдимият И. З. е признат за
виновен и осъден по чл. 316 във връзка с чл. 311, ал. 1 НК – за съзнател-
но ползване на официален документ с невярно съдържание – опис-спе-
цификация от 24.09.1980 г. и разходен касов ордер № 644/25.09.1980 г.
От фактическа страна е прието за установено, че на 22.04.1980 г. чрез
ОСЦЖ в гр. С., И. З. е продал на АПК гр. В. д. четири броя юници. За
да заплати по-малък ДОД, той заблудил длъжностното лице в ОСЦЖ –
свид. Г., че три от юниците са на неговата близка М. Н., която го помо-
лила той да ги продаде, а само една била негова. Г. съставил опис-специ-
фикация, в която вписал името на М. Н., която била подписана от подсъ-
димия И. З. В действителност М. Н. не е упълномощавала подсъдимия
да продава от нейно име животни и не е продавала животни. Съставен е
бил и разходен касов ордер на името на М. Н., в който И. З. също я под-
писал и получил парите от продажбата.
При тези фактически положения неправилно деянието е квалифи-
цирано по чл. 316 във връзка с чл. 311, ал. 1 НК. В случая се касае до
съставяне на неистински документи, съставени и подписани от името
на М. Н. Следователно налице е документна подправка по чл. 308, ал. 1
НК. Казаното във връзка с обвинението по пункт първи от обвинител-
ния акт се отнася и за този пункт. Освен това, като е констатирал, че под-
съдимият е съставил тези неистински документи, неправилно е приел,
че той трябва да отговаря за ползването на същите документи. Такава
отговорност е налице само когато не се носи отговорност за съставянето
на документа. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 316 НК. С
оглед на изложеното следва деянието да се преквалифицира по чл. 308,
ал. 1 НК, като се приложи Законът за амнистията от 10.07.1981 г.
По пункт трети от обвинителния акт подсъдимите И. З. и брат му
Н. З. са признати за виновни и осъдени по чл. 316 във връзка с чл. 311,
ал. 1 НК за съзнателно ползване на официални документи с невярно
съдържание – опис-спецификация и протокол за предаване на животни
от 17.03.1983 г. Съдът е приел за установено, че през м. март 1983 г.
двамата подсъдими са продали на АПК – гр. В. д. чрез ОСЦЖ в гр. О.
18 бр. бременни юници. Тези юници те са закупили на 11.03.1983 г. от
кравефермата в с. С., С. окръг и още същия ден били извозени в краве-
131
фермата на АПК гр. В. д., намираща се в с. И., В. окръг. Представителят

на ОСЦЖ в гр. О. не е прегледал животните и не е изискал документи
за собственост. Вместо да впише в опис-спецификацията и протокола за
предаване на животни само подсъдимия И. З. и Н. З. и действителната
порода на животните „българско червено говедо“, той е вписал в тези
документи като продавачи освен тях още С. А. М., И. С., Х. Д. и К. И. с
по три броя юници, както и че юниците са от породата „черно-шарено
говедо“. Тези данни са продиктувани от представителя на ОСЦЖ С. Х.
М. от зоотехника на АПК гр. В. д. – А. Х. Т. (починал), който е бил заблу-
ден от подсъдимите, за да избегнат заплащането на следващия се ДОД.
Съставените от С. Х. М. опис-спецификация и протокол за преда-
ване на животни са официални документи и съдържат неверни обстоя-
телства относно продавачите и породата на животните. Тези неверни
обстоятелства не са били известни на посоченото длъжностно лице и
са отразени в документите въз основа на данните от зоотехника на АПК
гр. В. д. потвърдени от двамата подсъдими при тяхното оформяне. Сле-
дователно касае се до внасяне на неверни обстоятелства в официален
документ въз основа на заявление на подсъдимите З., които са станали
причина за изготвянето на опис-спецификацията и протокола за преда-
ване на животни с невярно съдържание. Налице е посредствено лъжли-
во документиране в официални документи, съставителят на които е бил
заблуден от подсъдимите. Затова правилно съдът е приел, че за самото
съставяне С. Х. М. не следва да носи наказателна отговорност. С оглед
на това, като е квалифицирал деянието по чл. 316 във връзка с чл. 311,
ал. 1 НК, съдът е приложил неправилно закона, тъй като правилната ква-
лификация е по чл. 314 НК.
По пункт четвърти от обвинителния акт подсъдимият И. З. е приз-
нат за виновен и осъден по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 3 и 4 НК,
за това че на 28.03.1983 г. подбудил и подпомогнал С. В. да състави офи-
циални документи с невярно съдържание. Съдът е приел за установено,
че оформянето на покупката на 20 бр. бременни юници (продадени на
АПК гр. В. д.) чрез ОСЦЖ С. подсъдимият И. З. подбудил и подпомог-
нал длъжностното лице в ОСЦЖ С. В. да впише в опис-спецификацията
протокола за предаване на животни и фактура № 47/28.03.1983 г. вместо
него като купувач лицето И. Н. С. за 10 броя, тъй като останалите 10
бр. юници били на брат му Н. З. Това е сторил пак, за да заплати по-ма-
лък ДОД. Документите били оформени по този начин и вместо И. Н. С.,
който фигурирал в тях, те са били подписани от подсъдимия И. З.
132
При тези фактически положения неправилно двете съдебни ин-

станции са приели, че е налице престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, из-
вършено в съучастие от извършителя С. В. и от И. З. като подбудител и
помагач. Няма спор, че тези документи са официални. Тези документи
обаче са неистински, защото купувач по тях не е И. Н. С., който е под-
писан от И. З. Тези документи са съставени от чуждо име, поради което
правилната квалификация е по чл. 308, ал. 1 НК. Целта на съставянето
на документите е била да се намали броят на животните според съда, а
всъщност с тях подсъдимият е целял да прикрие незаконна търговия с
животни.
6. Когато чрез съставяне и използване на неистински официа-
лен документ за завършено средно образование деецът бъде приет
по установения ред и завърши успешно висше учебно заведение, с
получаването на трудово възнаграждение за длъжност, за която се
изисква висше образование, той не извършва документна измама
по чл. 212 НК.
В тези случаи дипломът за висше образование не е документ
с невярно съдържание, неистински или преправен документ, тъй
като е издаден от лицата, които имат право да го съставят и удосто-
верява факти и обстоятелства, които съответствуват на обективна-
та действителност.
Деецът отговаря за документно престъпление по чл. 308 НК.
Чл. 308 НК
Чл. 212 НК
Решение № 11 от 23.02.1989 г.
по н.д. № 105/1988 г., ОСНК
Присъдата на Р. окръжен съд и решението на Върховния съд, I н.о.,
в частта, с която подсъдимият е признат за виновен по чл. 212, ал. 4 НК,
са явно необосновани и постановени в нарушение на материалния за-
кон. За да е съставомерно деянието по чл. 212 НК, от обективна страна
се изисква получаване на обществено имущество без правно основа-
ние чрез използване на документи с невярно съдържание или на неис-
тински или преправени документи, с които се въвеждат в заблуждение
лицата, на които е поверено това имущество. В конкретния случай по
делото е установено, че подсъдимият не е имал средно образование и
е съставил неистински диплом № 344 с дата 27.07.1971 г. за завърше-
но средно техническо образование. Въз основа на този диплом той е
133
назначаван на длъжности, за които се изисква средно техническо обра-

зование, които е изпълнявал до 4.07.1980 г. До тази дата е получил тру-
дово възнаграждение за образователен ценз, какъвто не е имал, общо в
размер на 2 499,26 лв. в повече, отколкото му се следва. Съдът правилно
е приел, че тази сума е получена без правно основание чрез използване
на неистински официален документ с намерение противозаконно да я
присвои, поради което подсъдимият следва да носи наказателна отго-
ворност по чл. 212 НК. В противоречие със закона обаче е прието, че е
налице документна измама и с получаването на трудово възнаграждение
през периода от 4.07.1980 г. до 1.04.1986 г., когато е заемал длъжност,
за която се изисква висше образование. Със съставения неистински ди-
плом № 344 от 27.07.1971 г. подсъдимият е кандидатствувал и е приет за
студент във ВФСИ „Д. А. Ценов“ в гр. Св. След като е вземал успешно
всички предвидени в учебната програма изпити, включително диплом-
на защита, с решение на Държавната изпитна комисия от 4.07.1980 г.
му е призната квалификация „икономист“. Издаденият диплом за за-
вършено висше образование № 13385 от 15.07.1980 г. е истински доку-
мент, защото е издаден от длъжностното лице, което има право да го
състави. Този документ е с вярно съдържание, защото удостоверените
в него факти и обстоятелства отразяват успешно завършване на висше
образование, което съответствува на обективната действителност. При
това положение, щом като подсъдимият е изпълнявал длъжност според
квалификацията, която е придобил във висшето учебно заведение, след-
ващото се трудово възнаграждение за тази длъжност не е получено от
него без правно основание, независимо от това дали дипломът за вис-
ше образование може да бъде обявен за недействителен. Това е така,
защото документната измама е съставно престъпление и при липса на
документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ
деянието не е съставомерно по чл. 212 НК. Деецът може да отговаря
само по чл. 308 НК за съставения действителен документ за завършено
образование. Ето защо предметът на престъплението следва да се нама-
ли на 2499,26 лв. и в зависимост от неговия размер деянието се преква-
лифицира по чл. 212, ал. 1 НК.
7. Когато неистинския официален документ е съставен от
длъжностно лице, но извън кръга на службата му, деецът следва да
носи наказателна отговорност по чл. 308 НК.
Чл. 308 НК
Чл. 310 НК
134
Решение № 67 от 7.04.1989 г.
по н.д. № 39/1989 г., II н.о.
Доводът, че присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за
виновен и осъден по чл. 308, ал. 1 НК е необоснована и противоречи
със закона не се оправдава от фактическата и от правна страна. Уста-
новено е, че през 1986 г. подсъдимият М. И. А. получил от общинския
народен съвет в гр. Л. разрешително № 64 за упражняване на частна
занаятчийска дейност „ковачество“, на основание чл. 7 от Наредбата на
МВТУ и 37-мо ПМС от 3.07.1980 г. Във връзка с прилагането на изляз-
лото по-късно 35-то ПМС от 1987 г. комисията при общинския народен
съвет е следвало да актуализира издадените разрешителни на частни
занаятчии. Взето е било решение да се обезсили разрешително № 64,
считано от месец май 1987 г. по съображения, че М. И. А. упражнява
тази дейност извън района на гр. Л. и поради недеклариране на прихо-
дите от предшествуващата година за облагане с данък. Въпреки че бил
уведомен, подсъдимият не предал обезсиленото разрешително в съвета
и продължил да го ползва. През м. май той срещнал на пазара в гр. Л.
подсъдимия А. М., който работил по това време като инспектор в отдел
„Търговия и услуги“ в общинския народен съвет и го помолил да му за-
вери разрешителното. А. М. се съгласил, като вписал цифрата 8 и поста-
вил печат върху тази позиция, след което се подписал за главен специа-
лист. Освен това поставил печати на кочан-фактурите „ч“ от № 004501
до № 004550. Със завереното разрешително и кочан-фактурите подсъ-
димият М. И. А. продължил да работи до м. 07.1988 г.
При тези фактически положения, обосновани на събраните по де-
лото доказателства, включително подробните обяснения на подсъдимия
на предварителното производство и при съдебното следствие, правилно
окръжният съд е приел, че с извършеното деяние е осъществен съставът
на престъплението на чл. 308, ал. 1 НК. Касае се до съставяне на неис-
тински документ от името на главния специалист при общинския наро-
ден съвет в гр. Л., каквото качество подсъдимият А. М. не е имал. Сле-
дователно той е съставил официален документ от чуждо име. А. М. е
работил по същото време като инспектор в отдел „Търговия и услуги“
към същия народен съвет, но от неговата длъжностна характеристика
е видно, че той не е имал право да издава и заверява разрешителни за
упражняване на частна занаятчийска дейност. Щом като неистинският
документ е съставен от него, макар и като длъжностно лице, но извън
кръга на службата му, той следва да носи отговорност за документна
135
подправка по чл. 308, ал. 1 НК, както правилно е приел и окръжният

съд. Ето защо в тази част присъдата е обоснована и законосъобразна.
8. Когато документът е изготвен ясно и определено от името на
лицето, което го подписва, макар и с указание за някакво качество,
каквото последното не притежава, документът остава истински с
оглед на произхода му от определено физическо лице, което фигури-
ра като негов автор.
Чл. 308, ал. 1 НК
Чл. 93, т. 6 НК
Решение № 160 от 29.02.1996 г.
по н.д. № 929/1995 г., II н.о.
По молбата на осъдения.
В частта, с която се иска отмяна на осъдителната присъда за из-
вършено документно престъпление по чл. 308, ал. 1 НК, молбата за
отмяна по реда на надзора е основателна. С влязлата в сила присъда,
потвърдена с второинстанционното решение, като неистински офи-
циален документ е инкриминирана фактура за продажба на стоки, коя-
то е изготвена от името на дееца и съдържа неговите имена и подпис.
Когато документът е изготвен ясно и определено от името на лицето,
което го подписва, макар и с указание на някакво качество, каквото
последното не притежава (в случая длъжностно лице, което предс-
тавлява държавно предприятие), документът остава истински с оглед
произхода му от определено физическо лице, което фигурира като не-
гов автор. Ето защо изводът, че със съставянето на фактурата подсъди-
мият Б. е осъществил съставомерно деяние по чл. 308, ал. 1 НК, е не-
обоснован, поради което в тази ѝ част влязлата в сила присъда следва
да се отмени. В тази връзка трябва да се отбележи, че двете инстанции
неправилно са се позовали на тълкуването на разпоредбата на чл. 93,
ал. 6 НК, направено с т. 6 на Постановление № 3/1982 г. на Върховния
съд, което недвусмислено свързва неистинността на един документ
само с неавтентичността на автора му. В случая деецът би могъл да
носи отговорност за присвояване на власт по чл. 274, ал. 1 НК, ако се
установят обективните и субективни признаци на това престъпление.
По този въпрос при новото разглеждане на делото първата инстанция
би могла да се произнесе, при положение че не констатира съществе-
но изменение на обстоятелствената част на обвинението, тъй като се
136
касае за по-леко наказуемо престъпление (по аргумент за противното

от чл. 285, ал. 1, т. 2 НПК10).
9. Когато документът е неистински, верността на неговото
съдържание е без правно значение.
Чл. 308 НК
Чл. 311 НК
Чл. 316 НК
Решение № 482 от 21.12.1999 г.
по н.д. № 468/1999 г., I н.о.
С Присъда № 242 от 4.05.1999 г., постановена по н.о.х.д. № 42/1999 г.
Л. районен съд признал подсъдимия Д. К. за виновен в това, че през
м. 09.1997 г. в гр. Л. съзнателно се ползвал от неистински документ и до-
кумент с невярно съдържание – свидетелство за основно образование се-
рия Е-97 № 10747, като от него за съставянето му не може да се търси на-
казателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. с чл. 311,
ал. 1 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, като на основание
чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от сво-
бода за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
С Решение № 52 от 14.07.1999 г. постановено по въззивно дело
№ 123/1999 г. Л. окръжен съд потвърдил посочената присъда на ЛРС.
Срещу решението на въззивният съд е постъпила касационна жал-
ба от подсъдимия. Възразява се наличието на касационно основание по
чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК11, като се твърди, че неправилно е приложен зако-
нът. Иска се оправдаване по възведеното обвинение. Пред ВКС жалбата
се поддържа.
Като съобрази доводите на касатора и заключението на прокуро-
ра, ВКС провери атакуваното съдебно решение в пределите по чл. 350
НПК12, при което установи следното:
Възражението за незаконосъобразност се прави с доводи по дока-
зателствата. Както неведнъж ВКС е подчертавал, касационната инстан-
ция проверява решението на въззивния съд в рамките на приетото за
установено от него от фактическа страна. В тази връзка ВКС не може
да установява нови, различни фактически положения. Последните по-
начало са свързани с доказателствата и се извеждат именно от тях, като
10
Отменен. Вж. чл. 287, ал. 1 от сега действащия НПК.
11
Отменен. Вж. чл. 348, ал. 1, т. 1 от сега действащия НПК.
12
Отменен. Вж. чл. 347 от сега действащия НПК.
137
предполагат оценка на събраните по делото такива. Предвид посочена-

та по-горе забрана за установяване на нови фактически положения и
проверка в рамките на установената от въззивния съд фактическа об-
становка, очевидно касационната инстанция не може да интерпретира
доказателствата по делото по претендирания от жалбоподателя начин.
А възприетата от Л. окръжен съд фактическа обстановка съдържа
констатации, че подсъдимият е подал молба до техникума, прилагайки
към нея инкриминираното по делото свидетелство за завършено основ-
но образование на името на неговата дъщеря, което не изхожда от съот-
ветните длъжностни лица (директор и класен ръководител). Неистината
(респ. невярното съдържание) в една определена посока – авторството
на този документ, определя последния като неистински. Допуснатата в
тази връзка тавтология от решаващия съд не се отразява на правилност-
та на извода му за осъществен престъпен състав по чл. 316 НК.
Посочената правна норма, в частта по санкцията, препраща към
основните състави на предходните членове. Наказателната отговорност
за съзнателно ползване на неистински документ, в частта по санкция-
та, се свързва с основната норма по чл. 308, ал. 1 НК, а не както това е
сторил въззивният съд – с чл. 311, ал. 1 НК (ангажираща отговорност за
длъжностните лица, извършили лъжливо документиране). Тук именно
е допусната незаконосъобразност от въззивния съд, който неправилно
е приложил закона. Извършеното от подсъдимия осъществява състав на
по-леко наказуемо престъпление, тъй като за действително извършеното
от него по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 НК се предвижда наказание до 3
години лишаване от свобода, за разлика от този по чл. 316, вр. с чл. 311,
ал. 1 НК – до 5 години лишаване от свобода с възможност с наказание и
по чл. 37, т. 6 НК13.
10. За преценката дали документът е истински е без значение
истинността на отразените в него факти.
Чл. 308 НК
Чл. 9, ал. 2 НК
Чл. 93, т. 5 НК
Решение № 328 от 29.04.2004 г.
по н.д. № 1022/2003 г., ІІ н.о.
Касационната жалба е неоснователна.
13
След влизане в сила на ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 10 от 1993 г. – чл. 37, ал. 1,
т. 6 НК.
138
Настоящата инстанция преценява правилното приложение на закона

в рамките на фактическите положения, възприети от въззивния съд. По-
следният е установил, че през първата половина на 1998 г., в качеството
си на търговец, подсъдимият К. С. изпълнявал устна договореност със
съответния ръководител, като снабдявал ТД „Е. П.“ ЕООД с масла и го-
ривни материали. В инкриминираните фактури от 8.05.1998 г., отразява-
щи действително извършени доставки, се подписал като получател от
името на И. С. – главен инженер на дружеството купувач. Целта му била
тези официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 НК да бъдат осче-
товодени и да послужат като основание за заплащане на цената, както и
станало впоследствие. Привидният „получател“ не само не бил дал пред-
варително съгласието си да бъде подписван от подсъдимия, а и изобщо не
е знаел за изготвянето на фактурите.
При тези обстоятелства не може да има никакво съмнение, че из-
вършеното от подсъдимия К. С. деяние съдържа всички обективни и су-
бективни признаци на престъплението по чл. 308, ал. 1 НК, за което е
постановена обжалваната осъдителна присъда. Първо, защитата няма
никакво основание да се позовава на малозначителност на случая под
предлог, че инкриминираните документи са отразявали верни обстоя-
телства. Ако в действителност доставките не бяха осъществени, то дее-
цът би носил много по-тежка наказателна отговорност – за документна
измама по чл. 212 НК. Второ, след като лицето, от чието име са издадени
документите, не е давало предварително съгласието си за съставянето
им, в тази насока също не може да се поставя въпросът за прилагане-
то на чл. 9, ал. 2 НК. Горните съображения са в пълно съответствие с
обвързващите предписания по тълкуване на закона, дадени с точка 8 от
Постановление № 3 от 1982 г. на Пленума на ВС.
Конкретното деяние е със сериозна степен на обществена опасност,
защото в значителна степен е накърнило реда и правната сигурност при
документиране на движението на стоково-материални ценности с ви-
сока стойност и е създало предпоставки за усложнения и недоверие в
отношенията между стопанските субекти. Нито настъпилите вредни по-
следици, нито установените смекчаващи отговорността обстоятелства
сочат на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обик-
новените случаи на престъпление от същия вид. На тази основа напъл-
но правилно въззивният съд е приел, че случаят не е „маловажен“ по
смисъла на чл. 308, ал. 4 (предишна ал. 2) НК, а с индивидуализиране
на наказанието при условията на чл. 55 НК е проявил максимална сниз-
ходителност към осъдения подсъдим.
139
11. Престъплението по чл. 308 НК е формално престъпление.

За да се приеме, че то е извършено, е необходимо да се установи, че
конкретно физическо лице, по свое вътрешно убеждение или под
външно въздействие, е съставило неистински официален документ
или е преправило съдържанието на официален документ, с цел да
бъде използван. Дали този документ е бил използван или не, е без
всякакво значение за наказателната отговорност на дееца.
Чл. 308 НК
Чл. 20, ал. 3 и 4 НК
Чл. 26, ал. 1 НК
Решение № 747 от 15.04.2005 г.
по н.д. № 109/2005 г.
С. военен съд с Присъда № 138 от 11.10.2004 г., постановена по
н.о.х.д. № 138/2004 г., признал подсъдимия бивш. м. Я. Ж. Я. за виновен
в това, че през м. октомври 2003 г. в гр. Я., при условията на продължа-
вано престъпление, умишлено склонил и улеснил кадрови редник С. П.
С. от поделение [номер], гр. Я. в съставянето на десет броя неистински
официални документи – план на поделението за участие в потенциални
кризисни ситуации и десет броя приложения към него, с цел да бъдат
използвани, поради което и на основание чл. 308, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3
и 4, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК му наложил наказание три месеца ли-
шаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложил изпълнението на това
наказание с тригодишен изпитателен срок.
Съдът осъдил подс. Я. Ж. Я. да заплати направените по делото раз-
носки.
Военно-апелативният съд с обжалваното въззивно решение, пос-
тановено по в.н.о.х.д. № 167/2004 г., потвърдил първоинстанционната
присъда.
Развитите в касационната жалба доводи за нарушение на материал-
ния закон са неоснователни.
Престъплението по чл. 308 НК е формално престъпление. За да се
приеме, че то е извършено, е необходимо да се установи, че конкретно
физическо лице, по свое вътрешно убеждение или под външно въздейст-
вие, състави неистински официален документ или преправи съдържа-
нието на официален документ, с цел да бъде използван. Дали този доку-
мент е бил използван или не, е без всякакво значение за наказателната
отговорност на дееца. В конкретния случай е безспорно установено, че
140
под давлението на подсъдимия свидетелят кадрови редник С. е имити-

рал подписа на командира на поделението и по този начин е съставил
неистински официален документ. Несъстоятелни са и доводите, че не се
касае за продължавано престъпление. Налице са всички предпоставки,
посочени в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 НК, за да се приеме наличието
на тази правна квалификация. Извършени са няколко деяния, осъщест-
вяващи състава на едно и също престъпление, през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината.
12. Користта не е елемент на състава на престъплението по
чл. 308 НК, а целта.
Чл. 308 НК
Решение № 691 от 22.12.2005 г.
по н.д. № 127/2005 г., ІІІ н.о.
Установено е от фактическа страна, че подс. В. Р. е бил склонен
от подс. Н. Н. да състави неистински официални документи – два броя
фактури № 25/20.10.1998 г. и № 26/24.11.1998 г. от името на ЕТ „М. – Т.
Т.“, а именно да попълни съдържанието им с неверни обстоятелства и
да се подпише в тях от името на ЕТ „М. – Т. Т.“. В тях са удостоверени
изцяло неверни обстоятелства за извършена работа от ЕТ „М. – Т. Т.“
на фирма „В.“ ООД, гр. Т., на обща стойност 9 850 000 неденоминира-
ни лева, които документи са използвани от подс. Н. Н. за събиране на
вземанията удостоверени в документите. Установено е още, че В. Р. е
съзнавал, че съставя документите именно с цел да бъдат използвани.
Въззивният съд, като е изхождал от една правилно установена фак-
тическа обстановка е извел погрешни изводи относно маловажност на
деянието на В. Р. като съставител на неистинското документиране и по-
ради това отговорността му неправилно е квалифицирана по чл. 308,
ал. 2 НК14 вместо по първоначалното обвинение по чл. 308, ал. 1 НК,
въпреки данните по делото, сочещи на съставомерност на деянието му
по първоначалната квалификация. Въззивният съд неправилно е приел,
че активната роля в престъплението се дължи само на Н. Н., не и на
В. Р. Вярно е, и това е аргументирано от съдилищата, че подс. Н. Н.
има активна и водеща роля в осъществяване на деянията именно като
подбудител на В. Р., защото го е склонил да състави неистинските доку-
14
Ред. преди влизане в сила на ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 26 от 2004 г. Сега ал. 4.
141
менти, с цел да ги използва, в резултат на което да се облагодетелства

неправомерно при осчетоводяване на процесните суми във фактурите.
Обективно това склоняване се е изразило не само в мотивирането на В.
Р. да състави документите, но и в осигуряването на всички данни, които
са били отразени в тях така, че цялостното им невярно съдържание се
дължи на активността на Н. Н. Напълно е подценена с квалификацията
„маловажност на случая“ деятелността на В. Р., който като съставител
на процесните документи инкриминира и действията на Н. Н., които в
противен случай биха били само едно ненаказуемо престъпно намере-
ние. Следователно извършването на престъплението в еднаква степен
се дължи и на двамата подсъдими, а не единствено на подбудителя Н.
Н., както е приел въззивният съд, като е елиминирал равностепенната
роля в престъпната дейност и на извършителя В. Р. с тази на инициа-
тора ѝ Н. Н. Несъмнено авторът на неистинското документиране В. Р. е
съзнавал заедно с Н. Н. всички елементи на престъпната дейност, как-
то че удостоверява неверни факти, така и че се подписва от името на
св. Т., без да има правомощия, нито представителна власт да извърши
документирането. Съзнавал е, че не само прави услуга на Н. Н., но и
целта на документирането – да бъдат използвани неверните документи.
Именно тук е високата степен на обществена опасност на деянието, коя-
то се включва в равна тежест в отговорността и на двамата подсъдими,
независимо кой ще се облагодетелства от документите и кой не. В този
смисъл неправилно маловажността на деятелността на подс. В. Р. при
невярното документиране е мотивирана на базата на наличието или не
на користен елемент при извършването му поради факта, че користните
подбуди не били негови, а на подс. Н. Н. Дори и да е така, те не са еле-
мент на състава. Престъплението е налице от самия факт на извършване
на дейност по невярно документиране, затова е формално престъпле-
ние, на просто извършване. С него се засягат обществени отношения,
свързани със законосъобразното документиране, с което се гарантират
правата и интересите на гражданите, а не на имуществени блага в тесен
смисъл, независимо дали е реализирана или не користна цел, или изоб-
що дали документът е бил използван, достатъчно е той да е създаден, за
да бъде използван. Користта не е елемент на състава на престъплението
по чл. 308 НК, а целта. Ето защо и когато се обсъжда маловажността на
случая (ако е предвиден такъв в състава), трябва да се изследва в как-
ва степен съучастниците са допринесли за съставомерните признаци.
Тези елементи на дейността, които са извън тях, каквито са користните
подбуди в случая, могат да се ценят само при индивидуализацията на
142
наказанията на съучастниците, което не е сторено от въззивната инстан-

ция, а тъкмо обратното – допуснато е недопустимо смесване в критериите
за маловажност на деянието и неговите последици с критериите, индиви-
дуализиращи отговорността, приложими при определяне на наказанието.
Допуснато е и още едно особено съществено нарушение на закона.
Неправилно е разделена отговорността на съучастниците, защото те от-
говарят за едно и също по вид и квалификация престъпление, но в рам-
ките на това, което всеки от тях е изпълнил или склонил в случая. На-
рушен е чл. 21 НК. Напълно незаконосъобразно дейността на двамата
съучастници при общ умисъл е различно квалифицирана, като деянието
на В. Р. е преквалифицирано в по-леко наказуемия състав на чл. 308,
ал. 2 НК15 като маловажен случай, а участието на Н. е квалифицирано
по основния състав на същото престъпление по чл. 308, ал. 1 НК. Пора-
ди това преквалифицирането на деянието на В. Р. от чл. 308, ал. 1 НК в
чл. 308, ал. 2 НК е незаконосъобразно и решението следва да се отмени
в тази му част, за да се приложи правилно законът.
13. Преправянето на документ се изразява в такова въздействие
върху текста му, с което неговото съдържание се променя съществено.
Чл. 308 НК
Решение № 685 от 7.08.2006 г.
по н.д. № 113/2006 г., ІІІ н.о.
Двете предходни инстанции са приложили неправилно закона, като
са отказали приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
Установената фактическа обстановка е следната:
През 2004 г. подсъдимият подал частна тъжба в районния съд в
гр. А., образувана в н.ч.х.д. № 490/2004 г. В първото по делото засе-
дание на 27.01.2005 г. с определение на съда е извършена поправка в
частната тъжба относно датата на описания в нея инцидент и тя била
променена от 19.07.2004 г. на 19.04.2004 г. Съдът допуснал до разпит
като свидетел лицето В. М. и назначил съдебномедицинска експертиза.
На 02.02.2005 г. подсъдимият поискал делото за справка и установил,
че в определението на съда има технически грешки – фамилното име
на свидетеля било записано като М. вместо В., а в задачата на експерта
датата на инцидента била посочена като 19.07.2004 г.
15
143
При тези фактически данни, макар формално да осъществява при-

знаците на престъпление по чл. 308, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 1 НК, дея-
нието, извършено от подсъдимия е малозначително по смисъла на чл. 9,
ал. 2 НК поради явната незначителност на обществената му опасност.
Касае се до внасяне на верни корекции в съдебния протокол, които не
биха се наложили, ако той бе воден прецизно. Въззивният съд е подчер-
тал, че по този начин не е изменено съществено съдържанието на доку-
мента, но тъй като е засегната дейността на съда и правомощията му да
поправя протоколите си по реда на чл. 311 НПК деянието има престъпен
характер. Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи по при-
ложението на закона. Преди всичко следва да се отбележи, че препра-
вянето на документ се изразява в такова въздействие върху текста му, с
което неговото съдържание се променя съществено16. Преправянето на
дата и име очевидно влиза в категорията на съществени промени, но в
конкретния случай от решаващо значение за обществената опасност на
деянието е верността на извършените поправки. След тях протоколът е
приведен в онова състояние на достоверност, което гарантира правата на
страните в процеса и безпрепятственото му развитие. Специалният ред
на чл. 311 НПК не следва формално да се надценява, тъй като неговата
цел е същата – да отстрани неточностите в съдебния протокол. В крайна
сметка работата на съда не е била затруднена въпреки неспазването на
процедурата по чл. 311 НПК. Въздействието на деянието на подсъдимия
върху обществените отношения, касаещи документооборота, в настоя-
щия случай е толкова незначително, че изключва общественоопасния
му характер. Квалифицирането му като престъпление е извършено в на-
рушение на закона.
14. Определението на понятието неистински документ, дадено
в чл. 93, т. 6 НК, не включва съдържанието на писменото изявление
като елемент на този документ и затова дали документът е с вярно
съдържание или не е без значение за неговата истинност.
Самото преправяне като изпълнително деяние по чл. 308, ал. 1
НК се изразява във въздействие върху един истински по своя произ-
ход официален документ, в противозаконна промяна на един или
няколко елемента от изявлението, което води до промяна в прав-
нозначимото съдържание на документа, т.е. касае промяната на
правно релевантни факти. Това може да стане чрез подменяне или
допълване на буквени или цифрови знаци или чрез заличаването
16
Постановление № 3 от 23.03.1982 г. на Пленума на ВС, т. 8.
144
на такива знаци, с което съдържанието на документа се променя

съществено, което включва както самото изявление, така и всички
останали необходими елементи на документа като дата, подпис и
други. По този начин се създава несъответствие между действител-
ното и промененото чрез преправянето съдържание и това не води
до създаването на документ с невярно съдържание, а до превръща-
нето на един истински документ в неистински.
Различието между неистински документ и документ с невяр-
но съдържание (лъжливо документиране) се заключава в това, че
неистинността на първия се отнася само до неавтентичността на
автора му, докато при лъжливото документиране се касае до истин-
ски по произход документ, но отразените в него обстоятелства или
изявления не отговарят на обективната действителност.
Чл. 308 НК
Чл. 310 НК
Чл. 311 НК
Чл. 93, т. 6 НК
Решение № 194 от 16.03.2007 г.
по н.д. № 864/2006 г., І н.о.
Настоящият състав на ВКС приема, че при така възприетата като
установена по категоричен и небудещ съмнение начин фактическа об-
становка окръжният съд е стигнал до правилния и законосъобразен из-
вод жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК. Претенциите на касатора идват от неправилното тълкуване
на закона и утвърдената практика на ВКС, включително и в соченото
от защитата му ППВС № 3/1982 г. Безспорно е, че подс. Г., в качест-
вото си на кмет на с. Ч., обл. В., т.е. на длъжностно лице, в кръга на
службата си е издал процесните две удостоверения № 367 и № 368 от
дата 09.10.1991 г., с цел те да бъдат използвани от неговите роднини в
процедурата по възстановяване собствеността върху земеделски земи
от поземлената комисия в с. В. д., обл. В., на която той и като кмет е бил
член. Установено е от собствените му обяснения, че при контактите си
с председателя на тази комисия уточнил какви земи се претендира да
бъдат възстановени на баща му и на наследниците на дядо му, за кои-
то впоследствие били издадени решения на същата ПК, в голямата си
част удовлетворяващи заявените за възстановяване от баща му земи, с
145
план за земеразделяне. Безспорно е също така по делото, че по повод

именно възстановяването на земеделски земи в рамките на 58,2 дка, за
които е било издадено удостоверение № 367/1991 г. и посочените в него
като земи при образуването на ТКЗС на неговия дядо Т. Г., е възник-
нал спор от страна на св. С. И. като наследница на последния и през
1994 г. и следващите са били заведени от нея искови производства пред
Районен съд – Д. Не се спори, че в удостоверение № 367/1991 г. подс.
Г. е довписал „да не се зачита“ и положил подписа си, а в удостовере-
ние № 368/1991 г., касаещо земеделски земи по заявление на неговия
баща С. Г., е довписал цифрите „58“ и със знак за равенство общ сбор
„131 дка“, като се подписал и сложил печата на кметството. Тези си
действия подсъдимият обяснява като реакция срещу упреци на негови
политически опоненти и желанието му в бъдещите кметски избори да
не бъде компрометиран във връзка с отправени му обвинения за неза-
коносъобразно възстановени земеделски земи нему и на роднините му.
Или от тези именно обстоятелства следва да се направи изводът дали те
изпълват с нужното съдържание състава на престъплението, за което е
признат за виновен касаторът.
ВКС намира, че въззивният съд е направил правилни, обосновани
и законосъобразни правни изводи и е приложил правилно закона. Две-
те удостоверения, предмет на обвинението, са удостоверителни доку-
менти, а като издадени от подс. Г. в качеството му на кмет, в кръга на
службата му са и официални документи. Не се спори, че те са истински,
т.е. че те изхождат именно от него в посоченото му качество в рамките
на правомощията му. Както е отбелязано и в т. 6 от ППВС № 3/1982 г.,
определението на понятието неистински документ, дадено в чл. 93, т. 6
НК, не включва съдържанието на писменото изявление като елемент на
този документ и затова дали документът е с вярно съдържание или не е
без значение за неговата истинност. Различието между неистински до-
кумент и документ с невярно съдържание (лъжливо документиране) се
заключава в това, че неистинността на първия се отнася само до неавтен-
тичността на автора му, докато при лъжливото документиране се касае
до истински по произход документ, но отразените в него обстоятелства
или изявления не отговарят на обективната действителност. В случая
обвинението на жалбоподателя Г. е за „преправяне“ съдържанието на
официален документ – двата броя удостоверения, издадени от него в ка-
чеството му на кмет. Няма предявено обвинение за невярно съдържание
на тези документи, тъй като в такъв случай той би следвало да носи от-
говорност по чл. 311 НК. Самото преправяне като изпълнително деяние
146
по чл. 308, ал. 1 НК се изразява във въздействие върху един истински по

своя произход официален документ, в противозаконна промяна на един
или няколко елемента от изявлението, което води до промяна в прав-
но значимото съдържание на документа, т.е. касае промяната на правно
релевантни факти. Това може да стане чрез подменяне или допълване
на буквени или цифрови знаци или чрез заличаването на такива зна-
ци, с което съдържанието на документа се променя съществено, което
включва както самото изявление, така и всички останали необходими
елементи на документа като дата, подпис и други. По този начин се съз-
дава несъответствие между действителното и промененото чрез препра-
вянето съдържание и това не води до създаването на документ с невярно
съдържание, а до превръщането на един истински документ в неистинс-
ки. Съгласно т. 11 от цитираното Постановление на ВС деянието ще е
съставомерно по чл. 310 НК, когато поправката на официален документ
е извършена от длъжностно лице в кръга на службата му и ако деецът
не е длъжностно лице или деянието остава вън от служебните му пра-
вомощия, то той ще носи отговорност по основния текст на чл. 308 НК.
Неоснователно е възражението на защитата на касатора, че тъй като
той е издател на документа, то той не извършва преправка на същия, т.е.
той не става неистински съгласно цитираната т. 8 от ППВС № 3/1982 г.
Това е така, защото от първоначалното му изявление от 09.10.1991 г. като
кмет, че на баща му са били записани 73 дка земеделски земи, с допъл-
ването на посочения текст през април 1995 г. тези земи стават 131 дка и
това съществено променя съдържанието на материализираното в доку-
мента изявление, което той е отразил въз основа, както сам обяснява, на
справка по документи за внесените земи в ТКЗС, с които е разполагал
в качеството си на кмет. По същия начин, отразявайки върху другото
удостоверение „да не се зачита“, той съществено променя първоначал-
ното си изявление на дядо му да са били записани 58,2 дка земеделски
земи при влизане в ТКЗС. Безспорно е, че тези документи са били пред-
ставени по преписките в ПК, че те после са били ценени и като доказа-
телства за установяване на обстоятелства от значение за постановява-
не на съдебните актове по повод исковите претенции на св. И. Ако се
приеме становището на защитата на касатора, че такова „дописване“ на
двете удостоверения, щото е направено от действителния им автор, не е
преправка на съдържанието на тези истински официални документи, то
тогава всяко, издало ги в кръга на службата си, длъжностно лице може
без ограничение във времето да ги променя многократно. Това едва ли
е в синхрон с духа на закона и необходимостта от стабилност в доку-
147
ментооборота, особено когато от документа се извеждат правно значи-

ми факти. Ако подсъдимият бе отразил тези дописани от него обстоя-
телства при издаването на документите и тези обстоятелства или част
от тях са неверни, то той следва да отговаря за лъжливо документиране
по чл. 311 НК. В случая обаче той променя съществено отразеното в тях
негово изявление, като в единия декларира, че изявлението не следва да
се има предвид от органа, пред който се представя, а на другия придава
съдържание за повече земеделски земи от това, което е установил по
справката за внесените земи в ТКЗС и то няколко години след издаване
на документите, включително и след тяхното представяне пред ПК. За-
ведените по това време и впоследствие искови производства, касаещи
съдържанието на тези документи, ясно очертават целта на преправките
в тях, а не само с цел париране нападките на политически противни-
ци на жалбоподателя. От друга страна, възможно е да бъдат нанасяни
от издалото официални документи в кръга на службата му длъжностно
лице несъществени корекции в тях било поради допусната грешка, било
поради други причини, но това следва да се преценява за конкретния
случай през призмата на маловажен случай или на чл. 9, ал. 2 НК, или
поради субективна несъставомерност на деянието. В случая обаче не
може да се удовлетвори искането на подс. Г. за отмяна на обжалваната
въззивна присъда и признаването му за невинен поради несъставомер-
ност на деянието му, което правилно е квалифицирано и като продъл-
жавано престъпление, който институт е съществувал и към момента на
извършването му, а и понастоящем е възстановен в същия му вид, което
е и по-благоприятно за извършителя. Съответствието на фактите и прав-
ната квалификация на деянията обуславя материалноправната законо-
съобразност на обжалваната въззивна присъда и липсата на касацион-
ното основание по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НПК.
Неоснователно обаче подсъдимият е признат за виновен и за това,
че е действал и в качеството си на член на поземлената комисия в с. В. д.,
обл. В. Безспорно това му качество му е дало възможност да има достъп
до преписките в ПК, но той не е извършил преправянията в двата доку-
мента в кръга на службата си като член на ПК. Това обаче не променя
квалификацията на деянието му.
148
15. Нотариалната заверка върху един частен документ не про-

меня неговия характер, т.е. не го превръща от частен в официален.
В този случай е налице комплекс от документи на една и съща ма-
териална основа – частен документ, съставен от частно лице, и офи-
циален документ – нотариалната заверка, съставена от съответното
длъжностно лице в кръга на службата му. В зависимост от това коя
от двете части на документа е предмет на подправката, деецът ще
отговаря за подправка на официален или на частен документ, или
за съвкупност от две престъпления – подправка на всеки един от
посочените два вида документи.
Чл. 308 НК
Чл. 309 НК
Чл. 316 НК
Чл. 93, т. 6 НК
Решение № 150 от 18.04.2007 г.
по н.д. № 889/2006 г., ІІІ н.о.
Релевираният в жалбата на подс. Ф. довод за допуснато нарушение
на материалния закон е основателен, но само относно правната квали-
фикация на инкриминираното документно престъпление. Въз основа на
иначе вярно установените по делото факти инстанциите по същество
неправилно са заключили, че инкриминираното пълномощно (на л. 92
от дознанието) представлява официален документ с невярно съдържа-
ние вместо неистински частен документ, каквато в действителност е
правната същност на документа, противозаконното ползване на който е
предмет на обвинението, предявено на подс. Ф. Приетите за установени
по делото фактически обстоятелства се свеждат до следното: свид. В. П.
живеела на съпружески начала с необжалвалия подс. Г., от което съжи-
телство имали три деца, едно от които малолетната П.В.П. Последната
многократно пътувала до Р Австрия, където пребивавала при роднини
на майката. Към м. май 2004 г. Г. не бил припознал детето, поради което
единствен негов родител се явявала свид. В. П., изтърпяваща тогава на-
казание лишаване от свобода в затвора – гр. С. – от м. декември 2003 г.
Подс. Г. решил отново да изпрати момичето в чужбина и разбирайки, че
Ф. ще пътува до Австрия, го помолил да заведе дъщеря му при вуйчо
ѝ във Виена, който се съгласил. Тъй като не разполагали с писменото
съгласие на майката за извеждане на детето от страната, жалбоподателят
поел ангажимента да осигури необходимия за преминаването на ГКПП
документ. За целта наред с пълномощното, дадено на Ф. от свид. М.,
149
за управление на автомобила, собственост на последния, в страната и

чужбина (на л. 8 от дознанието), в качеството си на кмет на с. Н., обл.
В. Търново, изпълняващ нотариални функции, на 18.05.2004 г., свид. М.
Г. извършил нотариална заверка на подписа на лицето В. П. П. върху
пълномощно, издадено от нейно име в полза на касатора с правото да
придружава малолетното дете П. и оформя всички гранични и митни-
чески документи във връзка с пътуването, приложено на л. 92 от до-
знанието. От заключението на изпълнената графологична експертиза,
прието по надлежния процесуален ред, категорично е установено, че
положеният върху инкриминираното пълномощно подпис не изхожда
от обозначения върху него като автор на документа – В. П. Няма спор,
че към момента на извършеното нотариално удостоверяване последната
се е намирала в затвора – гр. С., поради което и обективно не е могла да
присъства в канцеларията на кмета в с. Н., за да извърши необходимата
заверка на подписа си. Доказано е също, че подс. Ф. е лицето, което е
представило на свид. Г. инкриминираното пълномощно, предварително
изготвено, използвано на 23.05.2004 г. На тази дата, на ГКПП „Дунав
мост“ – гр. Р., се явили жалбоподателят, малолетната тогава П. П. и сви-
детелите Я. Г. и М. Граничният полицай свид. М. обаче се усъмнил в
автентичността на представеното му пълномощно, поради което детето
не било допуснато да премине границата на страната.
При тези приети за доказани по делото фактически положения,
които са надлежно описани в обвинителния акт, и констатирани и от
двете предходни инстанции, съдилищата са дали незаконосъобразна
правна оценка на документа, допускайки смесване по два от индиви-
дуализиращите го критерии, и в резултат са го квалифицирали като
официален документ с невярно съдържание. Отговор на въпроса кой
документ е официален дава материалноправната норма от Общата част
на НК – чл. 93, т. 5, а кой е неистински – чл. 93, т. 6 НК. Задължител-
ни предписания по тълкуването и приложението на закона съдържа и
Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС, които в случая са ин-
терпретирани неправилно. Съгласно т. 4 от цитираното постановление
нотариалната заверка върху един частен документ не променя неговия
характер, т.е. не го превръща от частен в официален. В този случай е
налице комплекс от документи на една и съща материална основа – час-
тен документ, съставен от частно лице, и официален документ – нота-
риалната заверка, съставена от съответното длъжностно лице в кръга
на службата му. В зависимост от това коя от двете части на документа
е предмет на подправката, деецът ще отговаря за подправка на официа-
150
лен или на частен документ, или за съвкупност от две престъпления –

подправка на всеки един от посочените два вида документи. Доколкото
инкриминираното пълномощно, представляващо едностранно писмено
изявление на физическо лице, не съдържа характеристиките на официа-
лен документ по смисъла на закона, по аргумент за противното се явява
частен документ. В същото време той е неистински, а не такъв с невяр-
но съдържание, както са заключили и районният, и окръжният съд, тъй
като обозначеният като негов автор е различен от действителния, т.е.
критерият тук е автентичността на документа – дали в действителност
той изхожда от лицето, посочено като автор на конкретното писмено
изявление. Въпросът за това дали е налице лъжливо документиране от
длъжностно лице, в кръга на службата му, е релевантен при решаване
въпроса за отговорността на свид. М. Г., който обаче е изцяло извън
предмета на доказване в настоящия наказателен процес. В конкретния
казус срещу касатора не е предявено обвинение за подправка на доку-
мента, която да обхваща съставянето на неистински (бил той официален
или частен) документ, или преправянето на вече съществуващ истин-
ски такъв. На подс. Ф. е предявено обвинение единствено за престъпно
ползване на документ – по чл. 316 НК, а описаният в обвинителния акт
документ, който е приет от съдилищата като предмет на документното
престъпление, за което жалбоподателят е признат за виновен и осъден,
е именно пълномощното, издадено от името на В. П. Както вече се по-
сочи този документ, съобразно своите правни характеристики, следва
да бъде квалифициран като неистински частен документ, поради което
и доколкото от дееца за самото му съставяне не може да се търси нака-
зателна отговорност, последната следва да бъде сведена единствено до
престъпното ползване на конкретен вид документ, съставен от другиго.
Ползването, като изпълнително деяние на престъплението по чл. 316
НК, в конкретния случай е осъществено чрез представянето на инкри-
минирания неистински частен документ – пълномощно от името на В.
П., на компетентните длъжностни лица на ГКПП като редовен документ
с оглед на претендираното негово правно значение – да създаде убеж-
дение у компетентните длъжностни лица, че майката на малолетното
дете П. действително е дала изискуемото по закон писмено съгласие за
извеждането му от пределите на страната.
Тук е мястото да се отбележи, че за съставомерността на деянието
са изцяло ирелевантни обстоятелствата, че свид. В. П. не е имала възра-
жения срещу извеждането на дъщеря ѝ в чужбина, инициирано от Г.,
151
че преди датата на деянието малолетната П. многократно е пътувала до

Р Австрия, че впоследствие майката е депозирала валидно писмено
съгласие с нотариална заверка на подписа ѝ също за пътуване на детето
зад граница.
Изложеното налага, съобразно приетите за установени фактически
положения, които са били предявени на касатора и по които той е упраж-
нил процесуалното си право на защита във всички фази и стадии на
наказателния процес, приложение на закон за по-леко наказуемо прес-
тъпление, с преквалифицирано му от чл. 316, вр. чл. 311 НК, в такова
по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК – за съзнателно ползване на неистински
частен документ.
16. Решаващо значение за материалната документна подправ-
ка на официалния документ е придаването на документа на вид, че
представлява конкретно писмено изявление на длъжностно лице, на-
правено по установения ред и форма от лице, в кръга на службата му.
Чл. 308 НК
Чл. 309 НК
Чл. 26 НК
Решение № 519 от 3.09.2007 г.
по н.д. № 239/2007 г., ІІІ н.о.
Не е спорно по делото установеното от фактическа страна въз ос-
нова на кредитираните от съда гласни доказателства и съдебно-почер-
кови експертизи (спр. л. 458 от досъд. пр. и на л. 14–16 от възз. пр.), че
съответно процесните девет и пет броя фактури, с които се удостоверя-
ва доставката на канцеларски материали от ЕООД „З. 2003“ гр. П. по
договор за доставка с Община гр. Б., под графите за съставител и гл.
счетоводител, в които фигурира името на нейната управителка св. С.
Я., в съответно първите пет фактури, подписите са положени от подс.
В. Г., а в останалите девет фактури подписите са на подс. К. П. Въпреки
тези констатации е направен неправилният извод, че процесните фак-
тури не са неистински официални документи, както и че подсъдимите
с деянията си за инкриминирания период не са автори на тези докумен-
ти. Неверен и неправилен е и изводът, че те са съставили неистински
частни документи, но за което нямало обвинение срещу тях. Но случаят
бил малозначителен, защото нямало настъпили вредни последици при
използването на документите. Тези изводи не само че противоречат на
152
установените по делото фактически данни въз основа на събраните и

проверени по реда на НПК доказателства, но те противоречат и на за-
кона, доктрината и съдебната практика по тълкуването и прилагането
на престъпните състави за документните престъпления, в частност за
субекта и изпълнителното деяние, характера на документа предмет на
документната подправка (в случая материална, а не интелектуална),
обуславящо признаците на съставянето на неистински официален или
Приетото за установено от фактическа страна, че двамата подсъди-
ми, заемащи служби директор на Дирекция „ТСУ, С, А“ и специалист в от-
дел „Стопански дейности и контрол върху фирмите“, в качеството им на
държавни служители в Община Б., не са имали право да извършват частна
стопанска дейност, както и установеното, че те са поели инициативата
за реализирането на забранената им от закона частна стопанска дейност
чрез подставени лица, е в логическа и фактическа връзка с действията им
по съставянето на процесните фактури. Двамата подсъдими са били ин-
формирани за обявения от общината конкурс по Закона за обществените
поръчки, за фирма доставчик на канцеларски материали за общината, в
който конкурс са били назначени дори в състава на комисията по избор на
кандидат. Изяснено е по делото от фактическа страна и обстоятелството,
че финансирането на фирмата от подготовката на документите за реги-
страция и до управлението на дейността ѝ, която се е изразявала единст-
вено в участието и спечелването от фирмата на обявеният от Община Б.
конкурс за доставка на канцеларски материали, е извършвано от двамата
подсъдими. Игнорирани са напълно данните, че по молба на подсъдимите
към св. Я. е била регистрирана с Решение № 1398/25.07.2003 г. на ПОС
фирмата „З. 2003“ ЕООД на името на св. С. Я. като неин собственик и
управител. Впоследствие отново със знанието и при цялостната подготов-
ка на пререгистрацията ѝ от подсъдимите с Решение № 1810/12.11.2003 г.
на ПОС фирмата е пререгистрирана с нов едноличен собственик и упра-
вител – св. Р., след като месец по-рано е извършена нотариална продажба
на 100% на дружествените дялове от първоначалната ѝ собственица св.
Я., на св. Р. по инициатива на подсъдимите.
Макар от доказателствата да е напълно изяснено авторството на
деянията и мотивът за извършването им от подсъдимите, напълно са иг-
норирани от въззивния съд показанията на св. Я., Р., И., Т., М. и св. Р.,
които са обсъдени подробно и въз основа на тях са направени съответни
констатации от първостепенния съд. А те са, че фактически фирмата се е
управлявала от двамата подсъдими, че документацията е била изготвяна
153
от подсъдимите и е съхранявана в дома на подс. К. П., те са използвали

адреса и телефона на фирма „Ф. к.“ за връзка и за нуждите на фирма „З.
2003“, както и са съставили инкриминираните фактури, именно защото е
установено, че са фактическите собственици и управители на дружество-
то. Неистинското документиране е дейност, с която са прикривали дей-
ствителното управление на фирмата от подсъдимите, с деянията им не
само са били застрашени, но и реално са увредени обществените отно-
шения, свързани с правилното отправление на документирането, защото
съзнателно е подменен действителният автор на документа.
Правилното приложение на закона изисква при установените фак-
ти, съгласно които в процесните фактури двамата подсъдими са имити-
рали подписа на управителката св. Я., изводът за материална (документ-
на) подправка на официални документи, независимо че съдържащите
се в тях удостоверяващи извършената доставка данни са верни, защото
дейците са подменили авторството на документа, придали са му вид, че
е от лицето, чийто подпис е имитиран в процесните фактури. Предме-
тът на документното престъпление в случая е официален документ, а
не частен документ, както неправилно е приел съдът, защото отговаря
изцяло на характеристиката по чл. 93, т. 5 НК. Фактурите се издават от
името на длъжностно лице, извършващо работа по ръководство, респ.
управление на чуждото имущество в ЮЛ – дружеството „З. 2003“ и със-
тавянето му се е целяло именно да му придаде вид, че е изготвен по
реда и в кръга на службата на посоченото като негов автор длъжностно
лице, в случая св. Я. Така съзнателно всеки от тях е придал на доку-
ментите съдържанието и формата, които е следвало да имат от посоче-
ния в документите за техен автор формален управител на фирмата. В
този смисъл изводите на въззивния съд, че след като подсъдимите не са
действали като длъжностни лица, не са и субект на престъплението по
чл. 308, ал. 1 НК, а евентуално по чл. 309 НК, са напълно неприемливи,
защото противоречат на закона. В случая определящо значение за отго-
ворността на дееца по чл. 308, ал. 1 НК не е негово специално качество,
не е и длъжностното му качество, тъй като законът не поставя такова
изискване. Дори буквалното граматическо значение на израза посочен
в състава, сочещ субекта на престъплението по чл. 308, ал. 1 НК като
„който“, означава, че субект може да е всяко наказателноотговорно ФЛ.
Решаващо значение за материалната (документна) подправка на
официалния документ е придаването на документа на вид, че предс-
тавлява конкретно писмено изявление на друго лице и то по установе-
ния ред и форма от длъжностно лице, в кръга на службата му, каквото
154
е управителят на процесната фирма – св. Я., а не на това, което го е

съставило. Несъмнено е установен по делото и фактът, че фактурите са
създадени с цел да бъдат използвани и са използвани в изпълнение на
договора за доставка, следователно неистинските документи са реали-
зирани в оборота, те са постигнали целта, за която са съставени – да се
реализира именно подставената стопанска дейност на двамата подсъди-
ми. В последното е и обществената опасност на деянието, което не само
засяга обществените отношения, свързани с правилното отправление на
документооборота въобще, но и като непосредствен обект на засягане
са нарушени и отношенията, регламентиращи вярното автентично до-
кументиране в дейността на стопанските организации.
Ето защо и случаят не е малозначителен по чл. 9, ал. 2 НК, в който
смисъл са незаконосъобразни изводите в мотивите на новата присъда, а
деянията по степен на обществена опасност изпълват характеристиките
по чл. 9, ал. 1 НК на престъпление, осъществяващо признаците на обек-
тивната и субективна страна на състава на чл. 308, ал. 1 НК.
Продължаваната престъпна дейност във вр. с чл. 26 НК, изразена в
множество еднородни деяния, обединени в единно престъпление, подсилва
обществената им опасност и изключва изводи за маловажност на случая.
17. Поначало наказателната отговорност на дееца за съставяне-
то на неистинските документи не може да бъде изключена от обстоя-
телството, че е следвал неправомерните съвети на друго лице.
Чл. 308, ал. 1 НК
Чл. 310, ал. 1, пр. 1 НК
Чл. 26 НК
Решение № 426 от 2.10.2008 г.
по н.д. № 393/2008 г., I н.о.
С наказателно-осъдителната част на подлежащите на проверка
съдебни актове е постановено:
а) подсъдимата К. Б. Й. е призната за виновна в това, че на 30.09.2002 г.
в с. О., област С., в качеството на длъжностно лице – председател на ЗК
„П.“ – с. О., в кръга на службата си е съставила неистински официален
документ, с цел да бъде използван – „приемателен протокол“, в който
положила подпис за „възложител“ от името на изпълнителния ди-
ректор Г. С., поради което и на основание чл. 310, ал. 1, пр. 1 във, вр.
чл. 308, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на шест месеца лишаване от свобода;
155
б) подсъдимата К. Б. Й. е призната за виновна и в това, че в периода

от 7.10.2004 г. до 25.11.2004 г. в с. О., област Смолян, в качеството на
длъжностно лице – председател на ЗК „П.“ – с. О., в кръга на службата
си е съставила неистински официални документи, с цел да бъдат използ-
вани – 4 бр. разходни касови ордера, в които се подписала вместо указа-
ните в документите получатели на пари срещу доставени стоки, поради
което и на основание чл. 310, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на една година лишаване от свобода; и
в) на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимата е наложено общо
наказание за двете престъпления в размер на една година лишаване от
свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му е отложено
за срок от четири години.
Искането за възобновяване на наказателното производство се ос-
новава единствено на тезата за несъставомерност на деянията, за които
е постановено осъждане. С оглед на правомощията на съда по чл. 425
НПК и установеното субсидиарно приложение на правилата за каса-
ционното производство по чл. 426 НПК настоящата проверка за правил-
ното приложение на материалния закон може да се осъществи само в
рамките на фактическите положения по влезлите в сила съдебни актове.
В случая в мотивите на първоинстанционната присъда и потвърждава-
щото я въззивно решение са описани две отделни деяния, всяко от които
осъществява всички обективни и субективни признаци на престъпния
състав, по който е постановено осъждане. Инкриминираните приема-
телен протокол по първото осъждане и 4 бр. разходни касови ордери по
второто осъждане от външна страна съставляват „официални докумен-
ти“ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК – подлежат на издаване по установен
ред и форма от длъжностно лице, на което в единия случай е възложена
ръководна работа в кооперация (изпълнителен директор на ЗК „П.“), а в
другия – работа, свързана с пазене на чуждо имущество при едноличен
търговец (представител на ЕТ „А.“, който инкасира парични средства).
Всички документи изцяло са били съставени от подсъдимата К. Б. Й.,
в кръга на службата ѝ като председател и счетоводител на кооперация-
та, която като ги подписала от чуждо име им придала вид, че освен от
нея изхождат и от посочените по-горе лица. Открити са в счетоводната
документация на ЗК „П.“ и са били предназначени за установяване на
определени обстоятелства – изпълнение на възложена работа по дого-
вор и плащане на парични суми.
Горепосочените факти по същество не се оспорват от осъдената в
направеното от нея искане за възобновяване. Същите осъществяват при-
156
знаците на две престъпления по чл. 310, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 308,
ал. 1 НК, като второто е извършено при условията на продължавано
престъпление по чл. 26, ал. 1 НК. В никакъв случай не може да се прие-
ме тезата за явна незначителност на обществената опасност на деянията
по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК от гледна точка на тяхната последовател-
ност и системност, указващи на наличието на упорита престъпна воля у
дееца, както и с оглед степента на накърняване на обществените отно-
шения, свързани с прецизното документиране на движението на стоко-
во-материалните ценности и достоверното отчитане на икономическата
дейност на лицата, участващи в гражданския оборот.
Поначало наказателната отговорност на дееца за съставянето на
неистинските документи не може да бъде изключена от обстоятелство-
то, че е следвал неправомерните съвети на друго лице. Затова твърде-
нието по искането за наличието на някакво подвеждащо поведение на
финансов ревизор на кооперацията не заслужава сериозно внимание.
18. Престъплението по основния състав на чл. 308 НК обхваща
случаите на престъпно създаване на документ, което се изразява в
съставяне на неистински документ или преправяне на истински до-
кумент. И в двата случая деянието е съставомерно, независимо от
използваните технически средства за изготвяне на неистинския до-
кумент или степента на съвършенство на извършената подправка.
Неистински са документите не само когато е налице привид-
ност – неистина по отношение на автора на документа, но и доку-
ментите, при които е преправено изцяло или част от останалото
съдържание на истински документ.
Техническото изпълнение на подправката, елементарно или по-
съвършено, е правно ирелевантно обстоятелство при решаване на
въпросите относно съставомерността на изпълнителното деяние. На
документна подправка може да се подложи както оригинален доку-
мент, така и препис от документа.
Когато чрез неправомерно въздействие по отношение на ав-
торството на документа и част от неговото съдържание се създаде
неистински документ, този документ не представлява препис, а се
създава нов писмен акт с преследвано от дееца правно релевантно
значение.
Чл. 308, ал. 1 НК
Чл. 316 НК
157
Решение № 417 от 25.11.2008 г.

по н.д. № 397/2008 г., II н.о.
По делото е установено, че след сканиране и компютърна обработ-
ка на свидетелство за съдимост, рег. № [номер и дата] (л. 23 дозн.), из-
дадено от бюро съдимост на РРС, са изготвени два броя свидетелство за
съдимост (л. 43 дозн.), които касаторът представил в двете охранител-
ни фирми, където кандидатствал за постъпване на работа. Няма спор,
че в представените свидетелства за съдимост данните за осъжданията
на касатора за извършени умишлени престъпления от общ характер са
били заличени и вместо тях бил нанесен надпис „неосъждан“. Изяснено
е също така, че охранителните фирми не приемали на работа лица, които
са осъждани, какъвто е бил и касаторът.
При така установените фактически положения въззивната инстан-
ция законосъобразно е приела, че касаторът съзнателно е използвал
неистински документ. Неистината е по отношение авторството на доку-
мента, защото представените от касатора свидетелства за съдимост не
са издадени от лицето посочено като техен автор, респ. подписът, удос-
товеряващ авторството на документите, не е на посоченото лице, пре-
правено е и съдържанието по отношение на съдебното минало на каса-
тора, а в останалата част му е придаден вид на издаденото от бюрото за
съдимост, свидетелство за съдимост [номер и дата]. На следващо място,
обоснован и законосъобразен е отказът на въззивния състав да възприе-
ме разбирането на първата инстанция, че за неистински документ може
да става въпрос само ако на документна подправка е бил подложен ори-
гиналния документ. Противоположното разбиране на районния съд, на
което се позовава и защитата, за несъставомерност на инкриминираното
деяние не се основава на доказателствата по делото и закона. Престъпле-
нието по основния състав на чл. 308 НК обхваща случаите на престъп-
но създаване на документ, което се изразява в съставяне на неистински
документ или преправяне на истински документ. И в двата случая дея-
нието е съставомерно, независимо от използваните технически средства
за изготвяне на неистинския документ или степента на съвършенство
на извършената подправка. В тази връзка следва да се направи следното
уточнение: неистински са документите не само когато е налице привид-
ност – неистина по отношение на автора на документа, но и документи-
те, при които е преправено изцяло или част от останалото съдържание
на истински документ. По настоящото дело касаторът, преследвайки
свои цели да формира неверни представи у трети лица относно съдеб-
ното си минало, е използвал инкриминираните документи, в които е
158
извършена преправка на истински по отношение на автор и с вярно съ-

държание официален документ, каквото е свидетелството за съдимост
[номер и дата]. Техническото изпълнение на подправката, елементарно
или по-съвършено, е правно ирелевантно обстоятелство при решаване
на въпросите относно съставомерността на изпълнителното деяние. На
документна подправка може да се подложи както оригинален документ,
така и препис от документа. Когато чрез неправомерно въздействие по
отношение на авторството на документа и част от неговото съдържание
се създаде неистински документ, този документ не представлява препис,
а се създава нов писмен акт с преследвано от дееца правно релевантно
значение. Във връзка с тезата на защитата за неточно формулиране на
обвинението също следва да се направи уточнение: документ с невярно
съдържание е документът, който е истински по отношение на автора,
но невярно отразява обстоятелства, които е предназначен да удостове-
ри, докато при неистинския документ и документната подправка като
вид неистински документ неистината е преди всичко по отношение ав-
торството на документа, като тук се включват и случаите на извършена
преправка на истински документ. При положение че в настоящия случай
на основата на официален документ с вярно съдържание по отношение
на удостоверените обстоятелства и истина по отношение автора/изда-
тел на документа и неговото волеизявление е създаден чрез посочените
по-горе преправки друг документ, съдържащ неистина по отношение
както на автора, така и на останалите части на документа, включително
и неговото съдържание, въззивната инстанция не е допуснала наруше-
ние на закона, като е ангажирала наказателната отговорност на касатора
за използване на неистински документ. Несъстоятелно е и следващото
възражение за отсъствие на пряк умисъл при извършване на деянието.
Отговорът на въззивния състав по това възражение е законосъобразен и
обоснован с надлежна доказателствена основа. Касаторът много добре
е знаел собственото си съдебно минало, наясно е бил, че при наличие
на предходните осъждания не може да започне работа като охранител.
Затова е представил неистински свидетелства за съдимост, в които тези
осъждания не са отразени. Нещо повече, освен свидетелствата за съди-
мост, на основание чл. 15 от Закона за административното обслужване
на физически и юридически лица (обн. ДВ, бр. 95/02.11.1999 г., отм. с
§ 2, т. 4 от ПЗРАПК – ДВ, бр. 30/11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.,
л. 31 дозн.), респ. чл. 43 АПК, касаторът е подал и декларация, в която
собственоръчно е удостоверил обстоятелството, че не е осъждан. Тази
поредност и целенасоченост в действията на касатора налага единстве-
159
но правилния и законосъобразен извод за извършено при пряк умисъл

деяние, за това, че е имал съзнанието, че използва неистински докумен-
ти, за да се въведат в заблуждение длъжностните лица относно обстоя-
телствата, касаещи съдебното му минало.
19. Квалифицираният състав на чл. 308, ал. 2 НК е посветен на
материалната подправка на официални документи, удостоверява-
щи правоспособност, лични или регистрационни данни.
Чл. 308, ал. 2 НК
Решение № 422 от 03.12.2008 г.
по н.д. № 402/2008 г., ІІ н.о.
Инстанциите по същество са нарушили закона, като са признали
подс. Д. В. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 308,
ал. 3, вр. с ал. 2 и ал. 1 и чл. 26, ал. 1, 2 и 3 НК. Инкриминираните до-
кументи – касови бонове за зареждане с гориво на немски, френски,
сръбски и английски език, квитанции за платени пътни такси на немски,
френски, сръбски и английски език и квитанции за платени винетни так-
си за товарни автомобили на ИА „Пътища“ – София не попадат в обхва-
та на предмета на престъплението по чл. 308, ал. 2 НК, към който пре-
праща чл. 308, ал. 3 НК. Квалифицираният състав на чл. 308, ал. 2 НК
е посветен на материалната подправка на официални документи, удос-
товеряващи правоспособност, лични или регистрационни данни. Въз-
зивният съд неправилно е приел, че съдържащите се в изброените кви-
танции регистрационни данни автоматично ги превръщат в документи
за тяхното удостоверяване. За по-голяма яснота предвид дублирането
на това неправилно разбиране от предходните инстанции се налага да
се поясни казуистично, че по този начин квитанцията за платено гори-
во (която удостоверява единствено факта на тази сделка) се приравнява
на свидетелството за регистрация на превозното средство – документ,
създаден да удостовери именно тази регистрационна информация. Зна-
чително по-тежките наказания по чл. 308, ал. 2 и ал. 3 НК в сравнение
със санкцията по основния състав на ал. 1 са обусловени от по-високата
степен на обществена опасност на подправката на документи, които са
свързани с особено важни сегменти на обществения живот (удостове-
ряване на самоличност, гарантиране на безопасността на транспорта и
други дейности с повишен риск, свобода на придвижването и др.). Под-
правянето на квитанции за извършени плащания ограничава вредното
си въздействие върху обществените отношения, свързани само с реда на
160
съставяне на официалните документи и следва да бъде санкционирано

по чл. 308, ал. 1 НК. Нарушението на материалния закон е особено съ-
ществено и, макар да няма доводи в тази насока в отправеното искане за
възобновяване, налага намесата на ВКС в изпълнение на конституцион-
ното му задължение да осъществява върховен съдебен надзор за точно и
еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
20. Законът свързва неистинността единствено с автора на до-
кумента. Затова е без значение, когато документът е неистински,
дали е с вярно или с невярно съдържание.
Чл. 308 НК
Чл. 311 НК
Чл. 316 НК
Чл. 26 НК
Решение № 600 от 18.12.2008 г.
по н.д. № 657/2008 г., I н.о.
Направените оплаквания по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са неоснова-
телни.
Подсъдимият не отрича основния факт, установен по делото, че в
инкриминирания период, за да отчете служебни пари, получени в брой
от касата (служебни аванси), е представил в счетоводството на ръково-
деното от него предприятие като разходно-оправдателни документи ин-
криминираните шест фактури № 482/11.03.1997 г., № 495/19.03.1997 г.,
№ 490/31.03.1997 г., № 498/16.05.1997 г., № 500/23.05.1997 г. и
№ 25/18.12.1997 г., с общата стойност на които е била заверена личната
му партида по сметка 422 „П. лица“.
Затова защитната теза е изградена изцяло върху твърденията на
подсъдимия, че посочените документи са валидни и отразяват дейст-
вително извършени работи и услуги в полза на „Х.“ ЕООД гр. П. от
едноличните търговци ЕТ „Т. А. – Л. К.“ (по първите две от посочените
по-горе фактури), ЕТ „С.“ (по третата, четвъртата и петата фактура) и
ЕТ „Н. Н.“ по шестата (от инкриминираните фактури). Казано другояче,
подсъдимият твърди, че получените служебни аванси е разходвал на-
длежно, за да се разплати (в брой с първите двама еднолични търговци
и по банков път – с последния) за извършени от тях работи и услуги на
стойност, посочена във фактурите.
Съдът е отхвърлил защитната теза след разбор и оценка на материа-
лите по делото, довели до следните доказателствени факти:
161
Първо, инкриминираните шест фактури са изследвани от графоло-

гическите експертизи и в резултат на изследването е установено: че на
всяка една от фактурите подписът в графата „П.“ е положен от подсъ-
димия; че авторството на ръкописния текст в първите пет от посочените
по-горе фактури не може да бъде установено и положения върху тях
печат не е оригиналният на съответния едноличен търговец; че шестата
фактура е автентична – издадена е от ЕТ „Н. Н.“.
Второ, че данните, получени от многобройните гласни източници,
не сочат посочените еднолични търговци да са извършвали в полза на
ръководеното от подсъдимия предприятие отразените в инкриминира-
ните фактури работи и услуги.
И не на последно място, че в опровержение на защитната теза са и
приложените по делото ревизионен акт и акт за начет.
Посочените доказателствени факти са формирани надлежно по
правилата на чл. 13, 14, 18 и 107 НПК, а въззивният съд е изпълнил про-
цесуалното си задължение да ги провери, за което е изложил собствен
анализ на доказателствената основа, съблюдавайки чл. 339, ал. 2 НПК.
Въз основа на фактите са направени законосъобразни правни изво-
ди, че подсъдимият в качеството си на длъжностно лице (ръководител
на „Х.“ ЕООД – гр. П.) е присвоявал в инкриминирания период получа-
ваните в брой служебни аванси – общо в размер на 24 755 323,80 стари
лева, поверени му да ги пази и управлява, с което е осъществено изпъл-
нителното деяние по чл. 201 НК.
Квалифициращите признаци на престъплението произтичат на
първо място от размера на предмета на посегателството и в случая не-
съмнено то е в „големи размери“ по смисъла на ал. 2, т. 1 от чл. 202 НК,
вкл. и след деноминацията на българския лев.
Не така стоят нещата обаче с втория квалифициращ признак на
престъплението. Правните изводи за улесняващото документно прес-
тъпление не могат да бъдат споделени и в тази насока възраженията на
касационния жалбоподател имат основание, макар и не по всички съоб-
ражения, които защитата му излага, а именно:
Съдилищата са възприели безкритично обвинителната теза, че ин-
криминираните шест фактури представляват официални документи с
невярно съдържание, съставени в кръга на службата от подсъдимия и
от други (неустановени) длъжностни лица, които той е подбудил да ги
съставят, за да улесни присвояването.
Затова е прието, че улесняващото документно престъпление е по
чл. 311 във връзка с чл. 26 НК и е извършено в съучастие по чл. 20, ал. 1 и
162
3 НК. Тези изводи са неправилни, първо, защото не е направено разграни-

чението между неистински документ и документ с невярно съдържание.
При условие че произходът на фактурите, представени от подсъдимия,
за да отчете извършени работи и услуги от ЕТ „Т. А. – Л. К.“ – гр. С. и
от ЕТ „С.“ – гр. С., не е установен (това са първите пет от инкриминира-
ните шест фактури), следва да се приеме, че са използвани неистински
документи по смисъла на чл. 93, т. 6 НК. Законът свързва неистинност-
та единствено с автора на документа. Затова е без значение, когато доку-
ментът е неистински, дали е с вярно или с невярно съдържание.
Посоченото дискредитира защитната теза такава, каквато се под-
държа от касационния жалбоподател, защото дали съдържанието на
фактурите, на които е придаден вид, че са издадени от ЕТ „Т. А. – Л. К.“
и от ЕТ „С. М. С.“, е вярно или невярно, е без значение при условие, че
са използвани съзнателно като разходно-оправдателни документи.
Както се посочи, автентичен официален документ е само фактурата
№ 25/18.12.1997 г., защото произходът ѝ е установен. За този документ
правилно е прието, че е бил предмет на лъжливо документиране от стра-
на на действителния му автор, поради което се явява официален доку-
мент с невярно съдържание. Удостоверителната функция на посочената
фактура е изследвана от съда по повод възраженията на подсъдимия и
правилно не е призната в резултат на данните, получени от другите до-
казателствени източници, в т.ч. и показанията на издателя на документа,
за което са изложени убедителни съображения.
Съзнателното ползване от неистински документи и от документи
с невярно съдържание е престъпление по чл. 316 НК, когато за самото
съставяне не може да се търси отговорност. В случая тази е правилната
правна квалификация на улесняващото престъпление, щом по делото не
е установено подсъдимият сам или с другиго да е участвал в съставяне-
то на инкриминираните фактури.
Ето защо на второ място се явява основателно и възражението, че
обвинението за съучастническа дейност в осъществяване на улеснява-
щото престъпление няма доказателствена база и е възпроизведено меха-
нично от обвинителния акт.
Правилно защитата възразява, че когато произходът на първите пет
от инкриминираните шест фактури не е установен, няма как да се ин-
криминира съучастническа извършителска дейност за съставянето им.
Освен това, както е известно, подбудителството като вид акцесорно
участие може да се инкриминира и накаже само когато се е стигнало до
извършителска дейност, чиито автори са разкрити.
163
Що се касае до фактурата № 25/18.12.1997 г, чийто произход е ус-

тановен, резултатите от съдебното следствие не са потвърдили обвини-
телната теза, че за съставянето ѝ подсъдимият е осъществил умишлено
склоняване (подбудителство) на действителния автор на документа да
върши престъпление по чл. 311 НК.
Ето защо следва да се приеме, че за улесняване на присвояването
подсъдимият само съзнателно се е ползвал от пет броя неистински до-
кументи и от един официален документ с невярно съдържание, което е
престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 26 НК, за което по закон не се
предвижда по-тежко наказание.
Посоченото е основание за изменение в правната квалификация на
инкриминираната дейност, възприета от въззивния съд, като касацион-
ният жалбоподател бъде оправдан за това, че е извършил в съучастие
улесняващо документно престъпление по чл. 311 НК.
Оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон съ-
държат и доводи относно приложението на чл. 26 НК за инкримини-
раната дейност, направени по повод законодателните изменения в НК
по отмяната (ДВ, бр. 62/5.08.1997 г.) и последващото възстановяване на
нормата (ДВ, бр. 92/2002 г.).
Предшестващите инстанции са обсъдили възражението и съоб-
раженията им, базирани на обвързващите указания на ОСНК в ТР
№ 2/1999 г. и чл. 2, ал. 2 НК, се споделят напълно от ВКС, поради което
не следва да се повтарят.
21. Престъплението по чл. 308 НК е осъществено тогава, когато
деецът изготви документ, като му придаде вид, че е издаден (подпи-
сан) от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му, с цел
документът да бъде използван.
Престъплението по чл. 316 НК ангажира наказателната отго-
ворност на онзи, който съзнателно ползва неистински документ, ко-
гато за съставянето му не може да се търси наказателна отговорност.
Чл. 308 НК
Чл. 316 НК
Чл. 212, ал. 4 НК
Решение № 218 от 20.05.2009 г.
по н.д. № 199/2009 г., I н.о.
Престъплението по чл. 308 НК е осъществено тогава, когато деецът
изготви документ, като му придаде вид, че е издаден (подписан) от ком-
164
петентно длъжностно лице, в кръга на службата му, с цел документът да

бъде използван. По делото в нито един момент осъденият не е твърдял, че
е изготвил представените документи.
Престъплението по чл. 316 НК ангажира наказателната отговор-
ност на онзи, който съзнателно ползва неистински документ, когато за
съставянето му не може да се търси наказателна отговорност. Осъденият
е използвал неистинските документи, в резултат на което е получил без
правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои,
т.е. деянието не е спряло до използването на неистински документи, за
съставянето на които не може да се търси наказателна отговорност.
При правилно установените факти инстанционните съдилища са
приложили закона, който е следвало да бъде приложен.
Осъденият е представил пред пенсионните служители три броя
удостоверения, „издадени“ от „С.“ ЕООД – гр. С., „удостоверяващи тру-
довия му стаж и ФРЗ за изчисляване на пенсия“, въпреки че никога не
е работил в това предприятие, за което му била начислена и получена в
периода 30.12.1996 г. до 7.09.2000 г. посочената по-горе сума, която е в
големи размери като „пенсия“.
22. За характеризирането на изявлението като документ нямат
значение нито авторът на материализиране на изявлението, нито
ползваните за това материализиране начин и средства, затова и
материализираното посредством компютърна техника, респ. раз-
множено посредством същата или друга техника изявление е доку-
мент толкова, колкото и изготвеният ръчно или чрез използването
на каквото и да било техническо средство текст.
Под „документи за придобита квалификация“ НК има пред-
вид всички документи, удостоверяващи, че дадено лице притежава
знания и/или умения в една или повече области от човешкото по-
знание, издадени от институция и/или лице, които имат това право.
Няма значение кога, къде и как са придобити тези знания и/или
умения, нито пък кога, къде и как могат да бъдат приложени.
Чл. 308, ал. 2 НК
Чл. 93, т. 6 НК
Решение № 2 от 4.02.2010 г.
по н.д. № 660/2009 г., III н.о.
С Присъда № 44 от 16.07.2009 г. по н.о.х.д. № 44/2009 г. на П. военен
съд, подсъдимият Г. С. С. е признат за виновен в това, че използвайки за
165
образец, издаден на името на К. К. С., официален документ – удостове-

рение за владеене на чужд език (STANAG 6001), издадено от дирекция
„Кадрова политика“ към Министерството на отбраната – съставил чрез
използване на компютър, скенер и мастилено-струен принтер неистинс-
ки официален документ, като променил серийния номер на истинския
документ, датата на издаването му и датата на решението на изпитната
комисия, вписал за притежател на удостоверението своето име вместо
това на К. К. С. и своите лични данни – рождена дата, месторождение и
ЕГН вместо тези на К. К. С., след което използвал така съставения до-
кумент за доказване истинността на вписаните в него обстоятелства. За
това деяние и на основание чл. 308, ал. 2 НК Г. С. С. е осъден на 6 месе-
ца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години.
С обжалваното решение горната присъда е потвърдена.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
За да поддържа оплакване за наличието на касационното основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, подалият жалбата защитник твърди, че из-
вършеното от подсъдимия деяние е несъставомерно поради липсата на
предмет, тъй като изготвеното и ползвано от него удостоверение предс-
тавлявало „компютърно изображение“ и нито това „изображение“, нито
„отпечатаното на принтер“ негово „копие“ представлявали „документ
по смисъла на наказателното право“. Според защитникът съставянето
на неистински документ се изразявало в „непосредствено материализи-
ране“ на нечие „конкретно писмено изявление“, което материализиране
трябвало да носи и „положен... подпис“, и тъй като подсъдимият не се
бил разписвал на инкриминираното удостоверение, не можел да бъде
държан отговорен за вмененото му престъпление.
„По смисъла на наказателното право“ документът представлява
конкретно изявление с правно значение, материализирано с писмени
знаци върху траен носител и носещо подписа на направилия изявле-
нието. За характеризирането на изявлението като документ нямат значе-
ние нито авторът на материализиране на изявлението, нито ползваните
за това материализиране начин и средства, затова и материализираното
посредством компютърна техника, респ. размножено посредством
същата или друга техника изявление, е документ толкова, колкото е из-
готвеният ръчно или чрез използването на каквото и да било техническо
средство текст.
В конкретния случай подсъдимият, използвайки възможности-
те на компютърната техника, е сканирал даденото му от свидетеля К.
К. С. удостоверение, след което чрез текстово обработваща програма
166
променил част от съдържанието му и така съставил инкриминирания

документ – неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, защото съдържа
изявление – за владеене на английски език от притежателя на удостове-
рението Г. С. С., каквото неговите автори не са правили.
Не е основателно и второто оплакване за нарушаване на материал-
ния закон с довода, че инкриминираният документ не бил за „придо-
бита квалификация“ – според използваната в чл. 308, ал. 2 НК терми-
нология – и не можел да доведе „до получаване на правоспособност“,
тъй като обучението и оценяването по стандарта STANAG 6001 не било
предвидено в Закона за висшето образование, Закона за професионал-
ното образование и обучение, Закона за степента на образование, общо-
образователния минимум и учебния план, както и в Закона за призна-
ване на професионални квалификации. Под „документи... за придобита
квалификация“ НК има предвид всички документи, удостоверяващи, че
дадено лице притежава знания и/или умения в една или повече области
от човешкото познание, издадени от институция и/или лице, които имат
това право. Няма значение кога, къде и как са придобити тези знания и/
или умения, нито пък кога, къде и как могат да бъдат приложени. Не е
спорно, че по силата на споразумение с НАТО, чийто член е Р Бълга-
рия, в Министерството на отбраната са се провели от дирекция „Кадро-
ва политика“ изпити за определяне по стандарта STANAG 6001 нивото
на владеене на английски език от военнослужащите, както няма спор и
относно компетентността и длъжностното качество на лицата, провели
изпитите и издали удостоверения на положилите ги успешно, вкл. на К.
К. С. (всичко това в приложеното на л. 50 от т. I на досъд. разследване
писмо от МО, дирекция „Политика, сигурност и отбрана“). Докумен-
тите удостоверяват, че успешно положилите изпити лица притежават
определена степен на знание по английски език и дават на лицата, при-
тежаващи включително тези документи, правото да кандидатстват за
участие в обявения в МО конкурс за щатната длъжност на асистент в
НВУ „В. Левски“.
С оглед на дотук изложеното не се налага коментар върху твърде-
нията, изложени в жалбата като доводи, в подкрепа на оплакване за до-
пуснати съществени процесуални нарушения, че:
– е „призната виновност за съставяне на неистински официален
документ... само и единствено (при) наличие на ... компютърно
изображение“;
– върху „инкриминираното... компютърно изображение“ нямало
„даже и в копие подпис, който да е положен“ от подсъдимия;
167
– се приемало „инкриминираното удостоверение (да) представлява

документ... подписан от длъжностни лица“, които в същото време
„нямали отношение към подписването му“ (твърдението предста-
вя изопачено мотивите на с. 6 от въззивното решение с цитиране-
то на извадени от контекста на казаното фрази).
Не са допуснати процесуални нарушения от изброените в чл. 348,
ал. 3 НПК.
Няма вътрешно противоречие в мотивите към въззивното решение,
нито в тези към първоинстанционната присъда с приемането и на „фак-
ти за преправяне на официален документ“. Когато документът е неис-
тински, е без значение какви обстоятелства отразява и тяхното обсъжда-
не не само не противоречи на извода за неистинност на документа, но е
и наложително за изясняване целта на съставянето му.
23. Забраната да се издава документ от чуждо име не може да
бъде преодоляна нито с липсата на възражения от страна на лица-
та, обозначени като негови автори, срещу съдържанието му, нито
дори с евентуално дадено от тях предварително съгласие да бъдат
„заместени“ при съставянето му.
Нормата на чл. 9, ал. 2 НК е от Общата част на кодекса и прин-
ципно може да намери приложение по отношение на всеки престъ-
пен състав от Особената му част, когато обаче са налице основа-
нията за това – деянието да е малозначително поради липсата на
обществена опасност въобще или поради нейната явна незначи-
телност. Такъв извод следва да бъде направен от съда на базата на
съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства за всеки
отделен случай.
Чл. 308, ал. 1 НК
Чл. 310, ал. 1 НК
Решение № 332 от 11.07.2011 г.
по н.д. № 1609/2011 г., III н.о.
С първоинстанционната присъда С. военен съд е признал подсъ-
димите – граждански лица Б. Я. Я. и Е. Б. В., двамата от [населено мяс-
то], за невинни в това, че на 20.12.2004 г., в [населено място], първият
в качеството си на длъжностно лице – Началник сектор „Управление
на недвижими имоти“ в ИА „Държавна собственост“ – МО, в кръга
на службата си, в съучастие помежду си като извършители, съставили
168
неистински официален документ – Доклад на комисия, назначена със

Заповед № 2419 от 15.11.2004 г., на Изпълнителния директор на ИА
„Държавна собственост“ на МО, с цел да бъде използван този документ,
поради което и на основание чл. 304 НПК ги е оправдал по обвиненията,
както следва: по чл. 310, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК – за подсъдимия Б. Я. Я., и по чл. 308, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК – за подсъдимата Е. Б. В.
Постановил е разноските по делото да останат в тежест на държавата.
С протестираното от прокурора и обжалвано от подсъдимите
въззивно решение Военно-апелативният съд на Република България е
изменил цитираната първоинстанционна оправдателна присъда, като
е приел, че основанието за оправдаване на всеки от подсъдимите е по
чл. 9, ал. 2 НК. Потвърдил е присъдата в останалата ѝ част.
Проверяваното в настоящото производство решение на Военно-апе-
лативния съд е постановено при второ по ред въззивно разглеждане на
делото, след като с Решение № 468 от 22.12.2010 г. по н.д. № 416/2010 г.,
ВКС на РБ, II н.о., е отменил предходния въззивен съдебен акт, а имен-
но – Решение № 40 от 15.06.2010 г., по в.н.о.х.д. № 39/2010 г., на Воен-
но-апелативния съд на Република България, с което е била потвърдена
цитираната първоинстанционна оправдателна присъда, и е върнал де-
лото за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното за-
седание.
Тъй като релевираното и в протеста, и в жалбите на подсъдимите
касационно основание е неправилното приложение на материалния за-
кон относно основанието за оправдаване на дейците по чл. 9, ал. 2 НК,
макар и оценявано от касаторите на различна плоскост, при постано-
вяване на касационния съдебен акт съображенията им, в подкрепа на
застъпените тези, следва да бъдат обсъдени едновременно.
По отношение на приетите фактически положения между двете
инстанционни съдилища не се констатират различия. Безспорно устано-
вено е по делото, че след изготвянето му върху инкриминирания доклад
на комисията, назначена по установения във ведомството ред, чийто
председател бил подсъдимият Б. Я. Я., същият е положил собствения си
подпис за председател, и със запетая – за членовете Е. Д. и С. Й., докато
подсъдимата Е. Б. В. със запетая е положила своя подпис на мястото на
члена на комисията Т. Т. Доказано е от заключението на изслушаната и
приета по делото графическа експертиза, че всеки от двамата дейци е
полагал собствения си подпис, без да се опитва да имитира подписите
на членовете Д., Й. и Т.
169
Касационната инстанция намира, че напълно законосъобразно

въззивният съд е заключил, че осъщественото от подсъдимия Б. Я. Я.
деяние само от формална страна осъществява обективните и субектив-
ни признаци на състава на чл. 310, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 НК. Казаното в пълна степен се отнася и за подсъдима-
та Е. Б. В. – за престъплението по чл. 308, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК. Верен и съобразен със закона е изводът му, че съвкупната оценка
на всички релевантни обстоятелства сочи на очевидна явна незначител-
ност на конкретната степен на обществена опасност на деянието, пред-
поставяща приложението на чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК и оправдаването на
всеки от касаторите на посоченото основание. Констатирано е, че не са
възникнали никакви негативни последици вследствие изготвянето на
инкриминирания неистински документ, че към момента на извършване
на престъплението от подсъдимите, и трите лица – членове на комисия-
та – Д., Й. и Т., чиито липсващи подписи са били заместени от тези на
двамата дейци, са отсъствали поради ползването на отпуск. Отчетено е
също така, че Б. Я. Я. и Е. Б. В. по никакъв начин не са се опитали да
имитират подписите на своите колеги, за да създадат у адресатите на
документа невярната представа, че той е бил подписан действително от
обозначените в него конкретни лица, както и обяснението им за случая,
неопровергано в процеса, че са били мотивирани от амбицията си за
своевременно приключване на възложената им проверка, и финализи-
рането ѝ с представянето на изготвения доклад, а последното неминуе-
мо се отлагало във времето предвид отсъствието на посочените по-горе
свидетели. Всички характеристични данни за подсъдимите ги очертават
като положителни личности, добри и опитни професионалисти, с чисто
съдебно минало.
При тези данни е очевидно, че обществените отношения, свързани с
документирането и документооборота, пряко рефлектиращи върху нор-
малното функциониране на съответните държавни органи и структури,
обект на защита по Глава IХ от НК, се оказват засегнати в една твърде
незначителна степен, а от това следва, че конкретното деяние няма ха-
рактера на престъпно, съобразно критериите на чл. 9, ал. 2 НК. В този
смисъл въззивният съд законосъобразно е заключил, че то е малозна-
чително поради явно незначителната му обществена опасност. Затова в
случая са налице основанията на чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК за признаване на
подсъдимите Б. Я. Я. и Е. Б. В. за невинни и оправдаването им по предя-
вените им обвинения: по чл. 310, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК – за подсъдимия Б. Я. Я., и по чл. 308, ал. 1, пр. 1, вр.
170
чл. 20, ал. 2 НК – за подсъдимата Е. Б. В. В този смисъл проверяваният

въззивен съдебен акт е законосъобразен.
ВКС в настоящия си състав не споделя аргументите на прокурора
в протеста в подкрепа на релевирания довод за нарушение на закона,
тъй като на конкретното инкриминирано деяние се придава обществе-
на опасност, каквато то обективно не съдържа. Липсва основание да се
сподели виждането на изготвилия протеста прокурор, че Военно-апела-
тивният съд е допуснал нарушение на закона, като не е изпълнил задъл-
жителни указания на касационната инстанция, дадени с отменителното
решение. Прегледът на цитираното решение показва, че то не съдържа
указания по приложението на закона, които да са от категорията на за-
дължителните по смисъла на чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК. Съдът е взел ста-
новище единствено във връзка с изявлението на участващия по делото
прокурор от ВКП, но изобщо не се е произнасял по приложението на
чл. 9, ал. 2 НК, доколкото с предходното въззивно решение подсъдимите
са били оправдани поради приетата липса на съставомерно деяние, при
което този въпрос изобщо не е бил третиран, а следователно не е могъл
да бъде и предмет на касационен контрол. Нормата на чл. 9, ал. 2 НК е
от Общата част на Кодекса и принципно може да намери приложение
по отношение на всеки престъпен състав от Особената му част, когато
обаче са налице основанията за това – деянието да е малозначително по-
ради липсата на обществена опасност въобще или поради нейната явна
незначителност. Такъв извод следва да бъде направен от съда, на базата
на съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства, за всеки от-
делен случай. В конкретния казус въззивният съд е дал точна и адекват-
на оценка на правно релевантните обстоятелства, достигайки до верния
по съществото си извод за приложението на нормата на чл. 9, ал. 2 НК и
оправдаването на подсъдимите на посоченото основание.
Липсва основание и за удовлетворяване на исканията, заявени в
жалбите на подсъдимите. Както вече се изтъкна, деянието на всеки от
тях съдържа всички обективни и субективни признаци на инкримини-
раните им престъпни състави. Не може да се сподели тезата, лансира-
на от касаторите, че полагането на собствен подпис със запетая върху
официален документ, указващ основание за подписването му от точно
поименно визирано в него друго лице – член на колективен орган, анга-
жиран със съставянето му, не го прави неистински по смисъла на чл. 93,
т. 6 НК. Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС, т. 8 дава точен и
изчерпателен отговор на обсъждания кръг въпроси, поставени от жал-
боподателите, и в този смисъл Военно-апелативният съд е съобразил
171
задължителните предписания по тълкуването и прилагането на закона,

дадени с него. Забраната да се издава документ от чуждо име не може
да бъде преодоляна нито с липсата на възражения от страна на лица-
та, обозначени като негови автори срещу съдържанието му, нито дори с
евентуално дадено от тях предварително съгласие да бъдат „заместени“
при съставянето му.
Предвид горните съображения ВКС намери, че протестът и жалби-
те са неоснователни, а проверяваното въззивно решение като постано-
вено в съответствие със закона следва да бъде оставено сила, съобразно
правомощията на настоящата инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК.
24. Целта документите да бъдат използвани, което е изискване
за съставомерност на деянието по чл. 308, ал. 1 НК, не е идентична
на причина за настъпване на вредите, което е единственото осно-
вание за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия.
Чл. 308, ал. 1 НК
Чл. 310, ал. 1 НК
Решение № 28 от 15.05.2013 г.
по н.д. № 2118/2012 г., II н.о.
От материалите по делото е видно, че с първоинстанционната
присъда подсъдимият е бил изцяло оправдан по повдигнатото му об-
винение по чл. 387, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което накратко е касаело
неизпълнение на служебните му задължения да осигури своевременно
и качествено обслужване на поверената му военна техника и вследствие
на което са настъпили вредни последици, изразяващи се в липси на ча-
сти и възли на обща стойност 5583,90 лв. В контекста на това обвинение
е изрично заявено, че вредите не са пряка и непосредствена последица
от твърдяното в обвинителния акт поведение по служба на подсъдимия,
което не е било установено да е било неправомерно. Нещо повече, прие-
то е, че обвинението е било неясно и неточно по отношение на описани-
те вредни последици, което до голяма степен се свързва с неправилния
начин за установяването им към момента на приемане и сдаване на тех-
никата.
Същевременно подсъдимият е бил признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за
това, че в длъжностно качество, в периода 02.04.2003 г. – 19.11.2007 г.,
в кръга на службата си е преправил съдържанието на 7 бр. актове за
техническото състояние на поверените му военни автомобили, с цел те
172
да бъдат използвани, като в последния аспект в мотивите е заявено, че

използването е било, за да се оправдаят констатирани липси и повреди
пред комисията за сдаване и приемане. Подсъдимият е бил оправдан ча-
стично по същото обвинение относно съставянето на неистински офи-
циални документи.
Видно е от развитието на процеса, че гражданският иск на Минис-
терство на отбраната е бил предявен по н.о.х.д. № 29/2010 г. (вж. л. 49, за
обща сума от 13 033,40 лв. по двете престъпления, въпреки че в обвини-
телния акт са били отразени вредни последици в размер на 5 583,90 лв.),
присъдата по която е била отменена от Военно-апелативния съд с Реше-
ние № 37/15.07.2011 г. по в.н.о.х.д. № 34/2011 г. и делото е било върна-
то на прокурора за допълнително разследване. При новото разглеждане
в рамките на н.о.х.д. № 1/2012 г. представител на гражданския ищец не
се явявал и не е променял претенцията си, която впоследствие е била
отхвърлена в цялостност така, както е била предявена. Първоинстан-
ционната присъда в оправдателната ѝ част не е била протестирана от
прокурора, а въззивното производство е било образувано единствено по
жалба на гражданския ищец, претендирал имуществени вреди в резул-
тат на престъплението, за което подсъдимият е бил осъден – по чл. 310,
ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че е имало връзка
между подправянето на документите за техническото състояние на ав-
томобилите и настъпилите вреди, тъй като целта на изготвянето им се е
свързвала с прикриване на тези вреди. Същите доводи са представени и
пред ВКС, но те са неоснователни.
Основанието за ангажиране на гражданската отговорност на подсъ-
димото лице е обвързано с доказването на конкретно поведение, вслед-
ствие на което са последвали имуществени вреди. Той е имал такова об-
винение, обхванато от състава на чл. 387, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, но е
бил оправдан и присъдата в тази част е влязла в сила поради липсата на
подаден протест от прокурора и отсъствие на фигурата на частен обви-
нител, който да подаде жалба. Съответно, след като по делото не е било
установено неправомерно служебно поведение на подсъдимия, резул-
тирало в причиняването на вредни последици, то гражданският иск не
е било възможно да бъде уважен. Отделен е въпросът, че в мотивите по
това обвинение е била констатирана неяснота относно вредните после-
дици. В този аспект обстоятелството, че подсъдимият П. е бил осъден и
за престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
като е било признато, че преправянето на документите за техническото
състояние на автомобилите е било с цел да се използва пред комисията
173
за сдаване и приемане, за да се прикрият липси или вреди по тях, не оз-

начава, че с тези негови действия са били причинени претендираните от
ищеца имуществените вреди. Никъде не е било застъпено обвинително
твърдение, нито доказателствената съвкупност е очертавала такъв из-
вод, че извършените допълнителни вписвания в актовете за техническо-
то състояние на поверените му автомобили, за което е бил осъден, са до-
вели до имуществените вреди. Целта документите да бъдат използвани,
което е изискване за съставомерност на деянието по чл. 308, ал. 1 НК, не
е идентична на причина за настъпване на вредите, което е единственото
основание за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия.
Затова, като е потвърдил първоинстанционната присъда и в гражданска-
та ѝ част, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. Не е до-
пуснато и нарушение по чл. 339, ал. 2 НПК като, макар и накратко, е да-
ден ясен отговор на възраженията на гражданския ищец, че претенцията
му е била пряко свързана с обвинението по чл. 387, ал. 1 НК, за което е
бил оправдан и това се потвърждава и при касационната проверка.
25. Документната подправка по чл. 308, ал. 1 НК се изразява в
две форми: съставяне на неистински официален документ и препра-
вяне съдържанието на официален истински документ, като препра-
вянето се изразява във въздействие върху съществуващ истински
документ чрез подменяне или допълване на буквени или цифрови
знаци или чрез заличаване на такива знаци, с което съдържанието
се променя съществено. Съдържанието на документа включва както
самото изявление, така и всички останали необходими елементи –
подпис, дата, снимки и други. Когато в резултат на преправянето е
засегнато изявлението, на документа се придава вид, че преправено-
то изявление изхожда от лицето, посочено като негов автор. Създава
се несъответствие между действителното и промененото чрез препра-
вянето изявление на автора, каквото всъщност той не е правил. То е
завършено със съставянето на неистинския официален документ или
преправяне съдържанието на истинския документ, който съдържа
всички реквизити по чл. 93, т. 5 НК и е съставомерно, независимо от
използваните технически средства за изготвяне на неистинския до-
кумент или степента на съвършенство на извършената подправка.
С чл. 316 НК е прогласено за престъпно съзнателното ползва-
не на документи – официални или частни, които са неистински, с
преправено съдържание или с невярно такова. Документът следва
да отговаря на изискванията за официален или частен, за манипу-
174
лирането на какъвто, съобразно изискванията на съответния прес-

тъпен състав, от извършителя се носи наказателна отговорност.
Ползването на такива документи е престъпно и тогава, когато за
съставянето им (и преправянето им) не може да се търси наказател-
на отговорност от използвалия ги.
След като престъплението по чл. 308, ал. 1 HK e възможно само
при пряк умисъл, със специалната цел, предвидена в неговия със-
тав – пряк следва бъде и умисълът на онзи, който само се е възполз-
вал от неистинския документ (иначе ползването не би било „съз-
нателно“), по аргумент и от приравняването на отговорността на
ползвателя към отговорността на създателя на неистинския доку-
мент, дори и първият по изключение да е наказателнонеотговорен
за създаването или преправянето на документа.
Систематичното място на чл. 9, ал. 2 в Общата част на НК
сочи на неговата приложимост по отношение на всички престъп-
ления, независимо дали техният предмет има или няма парична
равностойност, кой е субектът на престъплението, какъв е обек-
тът на наказателноправна защита и какви са видът и размерът на
предвидената санкция в случая, и относно документните престъп-
ления. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява
признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност
да е явно незначителна, че практически да липсва защитим общест-
вен интерес с намеса на наказателната репресия, т.е. нормата визи-
ра две възможни хипотези, при наличието на които извършеното
деяние не е престъпно: а) деянието въобще не е общественоопасно
или б) разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно
незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с
определяне на деянието като „малозначително“, поради което не е
престъпно. Оценката на степента на обществена опасност на дея-
нието и дееца следва да се съобразява с характера на конкретните
общественоопасни деяния и тяхното отрицателно значение на даден
етап на развитие на обществото, както и с личността на дееца.
Чл. 308, ал. 1 НК
Чл. 316 НК
Чл. 93, т. 3 НК
Чл. 93, т. 5 НК
175
Решение № 324 от 13.06.2013 г.

по н.д. № 910/2013 г., I н.о.
С Присъда от 3.01.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 4721/2011 г. на
С. районен съд, подсъдимият Х. Е. А. от М. е признат за невинен в из-
вършването на 14.06.2009 г. във влак № 2607, пътуващ по линията С. – Г.
О., съзнателно да се е ползвал от преправен официален документ, удос-
товеряващ лични данни – ж.п. карта „учащ“ с № [номер] от 14.02.2009 г.,
издадена на името на К. К. И. от В., като от него за самото съставяне или
преправяне на документа не може да се търси наказателна отговорност,
като деянието поради своята малозначителност не е общественоопасно и
на основание чл. 9, ал. 2 НК е оправдан по предявеното му обвинение за
престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Съдът не се е произнесъл относно направените разноски по водене
на делото.
Присъдата е била протестирана от С. районна прокуратура с оплак-
ване за неправилно приложение на материалния закон относно съставо-
мерността на деянието като престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2,
вр. ал. 1 НК с искане за отмяната ѝ и постановяване на нова осъдителна
по това обвинение.
С Въззивна присъда № 108 от 4.02.2013 г., постановена от С. град-
ски съд по в.н.о.х.д. № 5363/2012 г., първоинстанционната присъда е от-
менена, като подсъдимият е признат за виновен в извършване на прес-
тъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК и при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от сво-
бода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено
с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.
…
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение приема,
че касационната жалба е подадена в законния срок от страна, имаща
право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна
проверка на основание чл. 346, т. 2 НПК и е допустима, като разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
Недоволството на подс. Х. Е. А. и на защитника му касае отказа на
градския съд да утвърди малозначителността на инкриминираното дея-
ние и да потвърди оправдаването му на това основание, което довело
според тях до неправилно ангажиране на наказателната му отговорност
и оттам – до несправедливото му осъждане, заради което се отправят
алтернативните искания от оневиняването му до преквалификация на
деянието в по-леко наказуемо престъпление (без неговата конкретиза-
176
ция) с ангажиране на административнонаказателната му отговорност по

реда на чл. 78а, ал. 1 НК и като последна алтернатива – приложението
на чл. 55 НК.
При протеклото по реда на Глава 27 от НПК съкратено съдебно след-
ствие подсъдимият Х. Е. А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоя-
телствената част на обвинителния акт и се е съгласил за установяване
на същите да не се събират други доказателства, а районният съд, като е
констатирал подкрепата им в събраните по надлежен ред доказателствени
материали, ги е вложил в основата на присъдата си, макар невярно в опре-
делението си по чл. 372, ал. 4 НПК в съдебното заседание да е отразил, че
„одобрява“ (вместо вярното – „обявява“) изразеното съгласие на подсъди-
мия „за приключване на делото по реда на чл. 371, т. 1 НПК“, но допъл-
вайки, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и
не ще събира доказателства за признатите от него факти. Спор по фактите
между страните няма и тази грешка не е съществена.
Защитата на жалбоподателя още в пренията пред първата инстан-
ция е навела редица възражения, касаещи съставомерността на дея-
нието, алтернативно малозначителността му и е претендирала за оправ-
даването му, като е сполучила да постигне това на второто основание.
И ако по първите районният съд декларативно е заявил да са налице
„всички признаци на документното престъпление“, възприемайки вто-
рата алтернатива, е допуснал смесване на понятията за „маловажен слу-
чай“ и „малозначителност“ на деянието.
Законът в чл. 93, т. 9 НК е дал легално определение на понятие-
то „маловажен случай“ и то се отнася за всички престъпления, за кои-
то е предвиден по-леко наказуем по този признак състав, утвърдено
и в ППВС № 6/1971 г., р. II, т. 7, в Тълкувателно решение № 113 от
16.12.1982 г. по н.д. № 97/82 г. на ОСНК-ВС и в редица принципни
решения на ВКС. Във всички случаи обаче деянието е съставомерно,
отличавайки се с по-ниска обществена опасност от обичайните за съот-
ветното престъпление.
Систематичното място на чл. 9, ал. 2 в Общата част на НК обаче
сочи на неговата приложимост по отношение на всички престъпления,
независимо дали техният предмет има или няма парична равностой-
ност, кой е субектът на престъплението, какъв е обектът на наказател-
ноправна защита и какви са видът и размерът на предвидената санкция
в случая, и относно документните престъпления. Единственото условие
е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в зако-
на престъпление, поради своята малозначителност да не е обществено-
177
опасно или неговата опасност да е явно незначителна, че практически

да липсва защитим обществен интерес с намеса на наказателната репре-
сия, т.е. нормата визира две възможни хипотези, при наличието на които
извършеното деяние не е престъпно: а) деянието въобще не е обществе-
ноопасно или б) разкрива такава степен на обществена опасност, която
е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с
определяне на деянието като „малозначително“, поради което не е прес-
тъпно. Оценката на степента на обществена опасност на деянието и дее-
ца следва да се съобразява с характера на конкретните общественоопас-
ни деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап на развитие на
обществото, както и с личността на дееца. В рамките на тази преценка
се вземат предвид редица обстоятелства като обективното отрицател-
но въздействие на извършеното върху обекта на престъплението, върху
обществените отношения въобще и съзнанието на гражданите (конк-
ретния престъпен резултат, други несъставомерни вредни последици,
начинът и средствата за въздействие и пр.), но също и субективните му
характеристики извън вината (подбуди за извършването, борба на мо-
тиви, цел на дееца и други). Крайният извод е, че именно степента на
обществена опасност на конкретно извършеното деяние е от значение
да се реши дали то представлява престъпление, или, макар формално
съставомерно, но неразкривайки или изключвайки изискуемата се об-
ществена опасност, е малозначително във визираните форми.
В настоящия случай въззивният съд не е имал основание да про-
мени приетата за установена фактическа обстановка, като ненужно я
е преповторил. Значително по-задълбочени са правните му изводи, но
в крайна сметка не са допринесли за правилното приложение на мате-
риалния закон, в частност на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Разсъждавайки върху обективната съставомерност на деянието
като престъпление по чл. 316 НК, съдът е стигнал до верния извод, че
въпросната „карта Б. – учащ“ е документ по смисъла на закона и то офи-
циален, с преправено съдържание относно фиксираните в него лични
данни, а именно с подмяната на снимката на правоимащия да я ползва
св. К. К. И. със снимката на подс. Х. Е. А., с което е подменено изяв-
лението (с правно значение) на издателя на картата кой има право да
пътува по Б. със съответното намаление на стойността на ж.п. билета.
И тук изведнъж изпада в противоречие, считайки документът да е пре-
правен официален удостоверителен, но като се отрича фотоснимката да
е част от фиксираните в него лични данни („по смисъла на законовата
разпоредба“, но без да сочи коя е тя) на правоползвателя, идентифици-
178
ран с трите имена и ЕГН, които обаче не са засегнати от подправката

на документа. Това е в разрез с разбирането кои са личните данни за
дадено лице и как те се удостоверяват – съгласно чл. 16, ал. 1 и 2 от За-
кона за българските лични документи, синхронизиран със стандартите
на ЕО, съответно чл. 18а, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от същия закон при подаване
на заявление за издаване или задължение за подмяна на личен документ
при „съществено и трайно изменение на образа на лицето“, т.е. образът
е свързан с „необходимите биометрични данни“ на лицето като част от
неговите „лични данни“ и това тълкуване следва от специалния закон.
Документната подправка по чл. 308, ал. 1 НК се изразява в две фор-
ми: съставяне на неистински официален документ и преправяне съдър-
жанието на официален истински документ, като преправянето се изразя-
ва във въздействие върху съществуващ истински документ чрез подме-
няне или допълване на буквени или цифрови знаци или чрез заличаване
на такива знаци, с което съдържанието се променя съществено. Съдър-
жанието на документа включва както самото изявление, така и всички
останали необходими елементи – подпис, дата, снимки и други. Когато в
резултат на преправянето е засегнато изявлението, на документа се при-
дава вид, че преправеното изявление изхожда от лицето, посочено като
негов автор. Създава се несъответствие между действителното и проме-
неното чрез преправянето изявление на автора, каквото всъщност той
не е правил. То е завършено със съставянето на неистинския официален
документ или преправяне съдържанието на истинския документ, който
съдържа всички реквизити по чл. 93, т. 5 НК и е съставомерно, незави-
симо от използваните технически средства за изготвяне на неистинския
документ или степента на съвършенство на извършената подправка.
С чл. 316 НК е прогласено за престъпно съзнателното ползване на
документи – официални или частни, които са неистински, с преправено
съдържание или с невярно такова. Документът следва да отговаря на
изискванията за официален или частен, за манипулирането на какъвто,
съобразно изискванията на съответния престъпен състав, от извършите-
ля се носи наказателна отговорност. Ползването на такива документи е
престъпно и тогава, когато за съставянето им (разбирай и преправянето
им) не може да се търси наказателна отговорност от използвалия ги. А
след като престъплението по чл. 308, ал. 1 HK e възможно само при пряк
умисъл, със специалната цел, предвидена в неговия състав – пряк следва
бъде и умисълът на онзи, който само се е възползвал от неистинския
документ (иначе ползването не би било „съзнателно“), по аргумент и от
179
приравняването на отговорността на ползвателя към отговорността на

създателя на неистинския документ, дори и първият по изключение да
е наказателнонеотговорен за създаването или преправянето на докумен-
та. И накрая, като престъпление на формално извършване престъпният
резултат се изразява в узнаването на документа от лицето, на което е
представен, за да удостовери включените в него факти.
Изхождайки от тези принципни разсъждения, настоящият състав
на ВКС намира, че изводите на първия съд относно малозначителността
на деянието са правилни и законосъобразни. Неоснователно въззивният
съд акцентира върху характера на документа като официален, боравещ
с лични данни (трите имена и ЕГН) на св. К. К. И., които обаче не са
преправени, а чрез подмяната на снимката е подменена визията на този
ползвател с образа на подсъдимия, обстоятелство, което лесно се раз-
крива с представяне на личен документ за самоличност от последния,
при което се е констатирало, че той не е К. К. И. От друга страна, съдът
се е съгласил с довода на прокурора, че документът е ползван „с корист-
на цел“, но такова обвинение не е било предявено. За да се получи билет
с намаление от Б., е необходимо представянето на ж.п. картата на касие-
ра, издаващ билета, но по делото няма фактическо обвинение именно
подсъдимият да е направил това и да е закупил билета с намаление, нито
дали след закупуването на билета картата не е била преправена. Пред-
ставянето на ж.п. картата на кондукторката, а после и пред полицаите
от ж.п. патрула във влака, е за потвърждаване на правото му да пътува
с така издадения билет като нейн правоимащ ползвател, т.е. така анга-
жираните от прокурора факти не установяват користната цел на жалбо-
подателя. Необяснимо е становището на съда, че освен нанасянето на
вреди на Б., такива имало и за обществото като цяло, без те да се конкре-
тизират. Ползваният преправен документ не е такъв за установяване на
самоличност, правното му значение съвсем не е значимо, а „печалбата“
за подсъдимия от ползването му е твърде символична. Няма каквито и
да е данни той да е ползвал картата и преди, както и че е имал намерение
да я ползва и за в бъдеще, още повече, че е бил учащ се (студент на 20
години) също с право да пътува с намаление по Б. (според правилата на
това търговско дружество). Няма как да се коментира изводът на съда
той да е имал възможност да работи и да понесе редовните разходи за
транспорт до родния си град, когато такова право на 50% намаление на
Б. – билетите се е следвало на определена група лица – учащи се до оп-
ределена възраст, без значение на доходите им.
180
Накрая, ВКС отчита и отдалечеността във времето на деянието от

осъдителния съдебен акт, с който СГС цели да въздаде справедливост,
съобразено с чистото съдебно минало на жалбоподателя, младостта му,
ангажираността му да повиши образованието си и възможностите си за
бъдеща реализация и искреното му разкаяние за случилото се. Или пре-
ценено и към момента на осъществяване на деянието, а и понастоящем
деянието се отличава със своята малозначителност и като такова не е
престъпно, поради което присъдата на въззивния съд се явява незаконо-
съобразна и като такава следва да бъде отменена, а подс. Х. Е. А. да бъде
признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 316,
вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, вр.
чл. 9, ал. 2 НК.
26. За неистинските документи е без правно значение дали са с
вярно или с невярно съдържание.
Чл. 308, ал. 1 НК
Решение № 12 от 12.03.2014 г.
по н.д. № 2019/2013 г., II н.о.
С Присъда от 16.09.2013 г. по в.н.о.х.д. № 111/2013 г. М. окръжен
съд отменил осъдителна Присъда от 2.03.2012 г. по н.о.х.д. № 766/2011 г.
на Л. районен съд, пети наказателен състав, в частта, с която подсъди-
мият Т. М. П. бил признат за виновен в престъпление по чл. 316 във вр. с
чл. 308, ал. 1 НК и го признал за невинен в това, на 9.03.2009 г. в [населе-
но място], пред нотариус съзнателно да се е ползвал от документ с невяр-
но съдържание – протокол от 29.12.1997 г., като за неговото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание
чл. 304 НПК го оправдал по това обвинение. Окръжният съд изменил на
основание чл. 337, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 334, т. 3 НПК, първоинстанци-
онната присъда, като освободил подсъдимия Т. М. П. от наказателна от-
говорност за извършеното от него в периода 10–12.03.2009 г. в [населено
място] продължавано престъпление по чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1, във
вр. с чл. 26 НК и на основание чл. 78а НК му наложил административно
наказание глоба в размер на хиляда и петстотин лева.
Касационният протест е основателен.
Разглеждайки обвинението по чл. 316 НК, въззивният съд изложил
правилни съображения, че инкриминираният документ бил неистински,
но направил незаконосъобразни правни изводи за извършеното прес-
тъпление.
181
Окръжният съд приел, че обвинението срещу подс. Т. М. П. било

несъставомерно от обективна страна, тъй като имало несъответствие
между текстовото изписване на обстоятелствата, описани в обвинител-
ния акт. Защото прокуратурата определила документа като такъв с не-
вярно съдържание, какъвто задължителен елемент липсвал в изпълни-
телното деяние на престъплението по чл. 308, ал. 1 НК, където предмет
на престъпление били само неистинските документи. Изводът е неве-
рен. Съдът може да оправдае подсъдимия само когато установи, че ин-
криминираното му поведение не реализира състав на престъпление или
е инкриминирано поведение, което не е извършено на конкретно обо-
значеното място и време.
М. окръжен съд е бил длъжен да съобрази допуснатото на досъдеб-
ното производство отстранимо процесуално нарушение и да се възполз-
ва от правомощието по чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК да върне делото на фазата
на „действия на прокурора след завършване на разследването“ вместо
да оправдава подсъдимия.
Мотивите към въззивната присъда съдържат фактическа обстанов-
ка, според която в качеството на ликвидатор на кооперация „Л. – 94“,
подсъдимият Т. М. П. представил на 9.03.2009 г. пред нотариус с рег.
№ 577 на Нотариалната камара протокол от 29.12.1997 г., въз основа на
който (и на други документи) се снабдил с нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, който продал на следващия ден. Ин-
криминираният документ (копие, л. 170, т. II от д. п.) сочел като издател
тричленна комисия по § 29 ЗИДЗСПЗЗ, но не бил подписан от един от
членовете му, като на мястото на починалата на 4.06.1998 г. В. Г. под-
пис положил друг от членовете – свид. Б. Ц. Тъй като отразеното в про-
токола волеизявление не било на тричленната комисия, а само на част
от органа, документът бил неистински и бил изготвен на неустановена
по-късна дата от означената. В протокола било отразено, че на земедел-
ска кооперация „Л. – 94“ се предавал целият първи етаж от администра-
тивна сграда в [населено място]. Комисията всъщност издала два про-
токола от 29.12.1997 г., подписани от всички членове (свид. Ц., Г. и И.
Т.), според които първият етаж от административната сграда (на бивш
АПК, [населено място]) се предоставял на две земеделски кооперации:
„Л. – 94“ с управител свид. Н. Б., (копие, л. 161, т. II от д. п.) и на „П.“
с управител свид. К. К. (копие, л. 160, т. II от д. п.), като кооперациите
разпределили помежду си ползването на помещенията. След промени в
регистъра управител на „Л. – 94“ станал подсъдимият Т. М. П.
182
Доказателствата по случая представят инкриминирания документ

за неистински, а в приложното поле на чл. 308 НК (повдигнат в обви-
нение) попадат неистинските официални документи. Неправилното
съждение на обвинителната власт за характеристиката на документа
(че е с невярно съдържание) не може да доведе до несъставомерност
на деянието, както неправилно е посочил окръжният съд в мотивите си.
Отново там той е приел документа за неистински, но не го е свързал с
логично умозаключение спрямо повдигнатото обвинение и поведени-
ето на подсъдимия. Следователно съдът е допуснал нарушение на ма-
териалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като непра-
вилно е приложил разпоредбата на чл. 308, ал. 1 НК. Позовал се е на
тълкуването на нормата, дадено с ППВС № 3/1982 г., според което за
неистинските документи е без правно значение дали са с вярно или с
невярно съдържание, но същевременно верността на посочените в до-
кумента обстоятелства са послужили за изграждането на решаващите
правни изводи за оневиняване. Като последица от незаконосъобразно-
то оправдаване по това обвинение съдът е освободил подсъдимия Т.
М. П. от наказателна отговорност по второто обвинение (чл. 313, ал. 3
във вр. с чл. 26 НК), след като формално не е била налице пречката по
чл. 78а, ал. 7 НК при съвкупност между двете престъпления. Наложи-
телна е цялостна отмяна на въззивната присъда и връщане на делото
за ново разглеждане.
27. Трудовият договор, както и останалите договори, е специфи-
чен документ, който има поне двама автора. Той винаги обективира
обща воля на съконтрахентите по съответния договор и има прав-
но значение едва след подписването му от страните по съответното
правоотношение. Преди това договорът може да бъде възприет като
волеизявление на една от страните (например оферта или да има
друго значение, но не и на договор).
В случаите, когато един (или повече от авторите на документа)
не са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, следва извод,
че не са изпълнени изискванията на чл. 93, т. 5 НК и съответният
документ не е официален.
Чл. 308, ал. 1 НК
Чл. 310, ал. 1 НК
Чл. 93, т. 1 НК
183
Решение № 242 от 6.08.2014 г.

по н.д. № 626/2014 г., III н.о.
С Въззивно решение № 13 от 29.01.2014 г. на Окръжен съд – гр.
П. е изцяло потвърдена Присъда № 217, постановена на 07.10.2013 г.
по н.о.х.д. № 952/2013 г. по описа на Районен съд – гр. П., с която Б. е
признат за виновен в това, че през месец октомври 2009 г., в [населено
място], в качеството си на длъжностно лице – директор на ОУ „Св. Св.
К. и М.“, в кръга на службата си, като подбудител, в съучастие със С. Г.
В., умишлено я е склонил да преправи съдържанието на официален до-
кумент – допълнително споразумение към трудов договор на Л. А. А., с
цел да бъде използван – престъпление по чл. 310 във вр. с чл. 308, ал. 1
НК във вр. с чл. 20, ал. 3 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“
НК му е наложено наказание „пробация“ при следните пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и
два месеца.
...
Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно.
В постановените в рамките на приключилото наказателно произ-
водство съдебни актове решаващите съдебни състави са приели, че ко-
ректната правна квалификация на инкриминираното деяние е по чл. 310,
ал. 1 във вр. с чл. 308 НК. В тях те са преценили трудовия договор, в
който е отразено името на свидетелката А. и е подписан от свидетелката
Г. и допълнителното споразумение към него за официални документи
по смисъла на чл. 93, т. 5 НК. Позовали са се на задължителна съдебна
практика – ППВС № 3/1982 г., и незадължителни решения на касацион-
ната инстанция.
При внимателен преглед на инкриминирания документ (допълни-
телното споразумение към неподписания трудов договор) не може да
бъде направен извод, че той представлява официален документ, като
той е дефиниран в разпоредбата на чл. 93, т. 5 НК. В този текст законо-
дателят е свързал понятието с две негови същностни характеристики –
изискването авторът на документа да е длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, ал. 1 НК и той да е издаден в кръга на службата му. По това дело
не е спорно, че осъденият Б. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, тъй като той е подписал инкриминирания документ в качеството
си на директор на ОУ „Св. Св. К. и М.“. Не е спорно и това, че този
документ е съставен в рамките на неговата компетентност и конкретно
в кръга на службата му. Въпреки това настоящата инстанция приема,
184
че инкриминираният документ не е официален предвид неговия харак-

тер. Трудовият договор, както и останалите договори, е специфичен
документ, който има поне двама автора. Той винаги обективира обща
воля на съконтрахентите по съответния договор и има правно значение
едва след подписването му от страните по съответното правоотноше-
ние. Преди това договорът може да бъде възприет като волеизявление
на една от страните (например оферта или да има друго значение, но не
и на договор).
Ето защо при преценката на правната природа на договора трябва
да бъдат отчитани особеностите не само на един от неговите автори, а
на всички съконтрахенти по съответното двустранно или многостран-
но правоотношение и само когато те отговарят на изискването да бъдат
длъжностни лица може да бъде преценено, че и документът е съставен
от длъжностни лица. В случаите, когато един (или повече от авторите на
документа) не са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, следва
извод, че не са изпълнени изискванията на чл. 93, т. 5 НК и съответният
документ не е официален.
В този смисъл е и посоченото ППВС № 3/1982 г., в което в т. 3 съдът
е приел, че ако документът е съставен от недлъжностно лице, той е час-
тен. Няма спор, че съставител на договора е всяко едно от подписалите
го лица и ако едно от тях не е длъжностно лице, то и документът не е
официален.
В конкретното производство свидетелката Л. А. не е длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, респективно инкриминираното допъл-
нително споразумение не е съставено само от длъжностни лица, което е
основание то да бъде преценено като частен документ, а не като офи-
циален.
В тази връзка трябва да бъде правена разлика между настоящата хи-
потеза и случаите, когато върху един материален носител са отразени две
самостоятелни волеизявления, които имат различно съдържание и произ-
хождат от различни автори. В тези случаи са налице два самостоятелни
документа (например при нотариална заверка или при поставяне на резо-
люция от длъжностно лице върху частен документ) и всеки един от тях
(макар да се намират на един материален носител) представлява различен
документ, респективно може да бъде предмет на различни престъпления.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че трудовият дого-
вор е частен, а не официален документ, е и това, че той не се издава
(както изисква легалната дефиниция, посочена в разпоредбата на чл. 93,
т. 5 НК), а се подписва от два равнопоставени субекта, които договарят
185
свободно параметрите му. В случая няма значение, че единият от тях е

длъжностно лице, което действа в рамките на компетентността си, тъй
като правната природа на този документ изключва възможността той да
бъде официален. Официален документ би бил заповедта за назначаване
на служител от страна на длъжностно лице – негов ръководител, но не и
трудовият договор, с който се регламентират правата и задълженията по
конкретното трудово правоотношение.
На тези основания касационният съд прецени, че неправилно ре-
шаващите съдилища са приели, че инкриминираният документ е офи-
циален, респективно са квалифицирали инкриминираното деяние като
престъпление по чл. 310 във вр. с чл. 308 НК.
Наред с констатираното нарушение на материалния закон, при
проверката по реда на възобновяването на приключилото наказателно
производство бе установено, че инкриминираните действия на осъде-
ния Б. са дефинирани от обвинението като подбуждане на осъдената
В. да внесе поправка в допълнителното споразумение, изразяваща се в
дописване на в т. 8 от договора „до завръщане на титуляра“.
В титулната част на приложения документ е вписано, че допълни-
телното споразумение се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, в
който законов текст е отразено, че договорът е за заместване на работник
или служител, който отсъства от работа. Това е основание да се прецени,
че инкриминираният документ представлява допълнително споразуме-
ние към срочен трудов договор, с който поначало е уредено ограничено
със срок трудово правоотношение до завръщане на титуляра.
В случая добавеният текст не променя параметрите на договора,
както и правните последици от него. Практически и юридически инкри-
минираните действия на осъдената В. нямат правно значение.
Ето защо дори да се приеме, че инкриминираното действие по
своите характеристики представлява преправяне на документ, доколко-
то с него не е променена волята на страните, то не може да бъде възприе-
то като документно престъпление и за извършването му не трябва да се
носи наказателна отговорност.
Предвид изложеното касационният съд прецени, че в хода на при-
ключилото наказателно производство е допуснато нарушение на мате-
риалния закон, като неправилно е прието, че осъденият Б. е осъществил
състава на престъплението по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 308 НК.
Ето защо искането за възобновяване е основателно и то трябва да
бъде уважено.
186
След възобновяване на наказателното производство касационният

съд прецени, че има възможност да реши делото по същество, тъй като
предходните съдебни състави са направили верен доказателствен ана-
лиз и са изяснили правилно релевантните за изхода на делото факти.
Допуснати са неточности единствено при правната оценка на инкрими-
нираното деяние, като Б. неправилно е бил признат за виновен в извърш-
ване на престъпление по чл. 310, ал. 1 във, вр. чл. 308 НК.
При преценката на правилно установените факти настоящата
инстанция приема, че инкриминираните действия на осъденият Б.
не представляват престъпление. Основание за този извод е, от една
страна, че внесената поправка не променя правната характеристика на
трудовия договор и не внася изменение в неговите клаузи, а от друга,
че за да може да бъде ангажирана наказателната му отговорност за
престъпление по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 НК (доколкото
трудовият договор е частен документ), е необходимо да е налице пред-
виденият като задължителен съставомерен елемент в диспозицията на
чл. 309 НК употреба на документа. Това съставомерно обстоятелст-
во не е осъществено, което е и основание за постановяване на изцяло
оправдателна присъда.
Предвид изложеното касационният съд прецени, че осъденият Б.
трябва да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за из-
вършване на престъпление по чл. 310 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК във вр.
с чл. 20, ал. 3 НК.
28. Криминализираното в разпоредбата на чл. 310, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 308, ал. 1 НК престъпно посегателство се осъществява чрез
съставяне на неистински официален документ или преправяне
съдържанието на официален документ от длъжностно лице, в кръга
на службата му, с цел да бъде използван.
Съставянето на неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6
НК представлява първично материализиране на конкретно писме-
но волеизявление на лице, различно от посоченото в него за дейст-
вителен автор.
Чл. 308 НК
Чл. 310, ал. 1 НК
Чл. 282 НК
Чл. 290 НК
Чл. 293 НК
187
Решение № 406 от 3.11.2014 г.

по н.д. № 1019/2014 г., III н.о.
С Присъда № 3 от 30.01.2013 г., обявена по н.о.х.д. № 374/2011 г. на
КОС, К. П. К. е признат за виновен в това, че за периода от 30.07.2008 г.
до 03.02.2009 г. в [населено място], при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице, което заема отго-
ворно служебно положение – кмет на [община], превишил властта и
правата си, произтичащи от чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/10.03.1993 г.
на министъра на териториалното развитие и строителството за опазване
на озеленените площи и декоративната растителност (обн. ДВ, бр. 26 от
30.03.1993 г.), и извършил действия от компетентността на директора
на ДГС „Р. манастир“ по чл. 59, ал. 1 от Закона за горите, редакция ДВ,
бр. 43/2008 г. (обн., ДВ, бр. 125/1997 г. и отм., ДВ, бр. 19/2011 г.) по из-
даване на позволителни за сеч и извоз на дървесина, с цел да набави за
[фирма], [населено място], облага на обща стойност 23 109.80 лв., чрез
добив на дървесина (тополови насаждения, представляващи гори, част
от горския фонд, създадени върху селскостопански земи, съгласно ЛУП
на ДГС „Р. манастир“ от 2001 г.), като от деянията са настъпили значи-
телни вредни последици, поради което и на основание чл. 282, ал. 2, вр.
с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода и лишава-
не от право да заема държавна и обществена длъжност по чл. 37, ал. 1,
т. 6 НК за срок от четири години.
Подсъдимото лице е признато за виновно и за осъществено в
длъжностното му качество на кмет на К., за времето от 28.09.2010 г.
до 04.10.2010 г., продължавано престъпление чл. 310, ал. 1 пр. 1, вр.
чл. 308, ал. 1 НК, обективирано в преправяне на съдържанието на офи-
циални документи Заповед № 184/28.07.2008 г. за определяне на коми-
сия за оглед, Заповед № 189/30.07.2009 г. за извоз на 60 броя тополи
и Заповед № 23/03.02.2009 г. за отрязване на 50 броя тополи, с цел да
бъдат използвани, за което му е наложено наказание – една година ли-
шаване от свобода.
Ангажирана е отговорността на К. П. К. и за престъпни деяния по
чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 293, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, извършени през периода от месец септември 2010 г. до
15.10.2010 г., в [населено място], чрез умишлено склоняване на Г. С. К.,
А. Н. И. и М. К. Д. да дадат неверни показания като свидетели пред раз-
следващ полицай в отдел „Досъдебно производство“ при ОДМВР – К.,
и чрез подбуждане към лъжесвидетелстване пред орган на власт на Д. К.
К. и К. В. Г., с произтичащите от това санкционни последици – лишава-
188
не от свобода за срок от една година и шест месеца (по чл. 290, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК) и осем месеца лишаване от свобода (по
чл. 293, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК).
В съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 1
НК, на К. П. К. е определено най-тежкото от наложените за очертаното
множество от престъпления и по н.о.х.д. № 1023/2011 г. на Д. РС наказа-
ния – лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален
общ режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип,
към което е присъединена санкцията по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК – четири
години лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност,
свързана с управлението на държавно и общинско имущество.
Със същия съдебен акт подсъдимото лице е признато за невиновно
и оправдано по повдигнатото му от прокурора обвинение за извършено
престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК.
По протест на представителя на обвинителната власт и жалба на
К. П. К. и договорните му защитници е инициирано производство по
в.н.о.х.д. № 352/2013 г. по описа на АС – С., финализирано с въззивно
решение, с която първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
Касационната жалба на подсъдимия К. е частично основателна.
...
След обсъждане на инкорпорираната в хода на наказателното
производство доказателствена съвкупност въззивната инстанция е опи-
сала значимата фактология за повдигнатите срещу К. П. К. обвинения
и очертала изводи по приложимия материален закон, в обсега на които
дала отговор на доводите и възраженията на процесуалния представи-
тел на лицето.
При приетата за доказана конкретика правилно решаващият орган
е лимитирал правната квалификация на деянието по чл. 282, ал. 2, вр.
чл. 26 НК.
Престъплението по служба по чл. 282 НК предпоставя особени ка-
чества на субекта на криминализираното посегателство – длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, с очертаните общи и специфични
белези. Длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със
заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно
учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материал-
но изпълнение; б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или
управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен
189
търговец, на нотариус, помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител

и помощник-частен съдебен изпълнител.
Отличаващите субекта на престъпление общи признаци се изразя-
ват в категоричната необходимост от възлагане на лицето на служба или
работа, при условията и по реда, установени в закон, друг нормативен
акт, устав или друг вътрешен акт на обществена организация, която се
отнася до изпълнението на основни и съществени задачи и функции на
съответното звено от държавния или обществен апарат, респективно в
частния сектор.
Той е включен в организационната структура на държавните орга-
ни или обществени организации, на юридическото лице, кооперация-
та или едноличния търговец, съгласно установения щат и осъществява
своите правомощия и задължения от името и за сметка на съответното
звено от държавния и обществен апарат, или частен сектор, ангажирай-
ки го пред други звена на държавните органи и обществени организации
по вертикална и хоризонтална линия, пред стопански субекти, пред дру-
ги длъжностни лица и пред гражданите, във връзка с изпълняваната от
него служба или работа.
Характеристиките на спецификата на дейността на длъжностните
лица са посочени диференцирано в разпоредбата на чл. 93, т. 1, б. „а“
и „б“ НК и са предмет на изчерпателно тълкуване в ТР № 73/1974 г. на
ОСНК на ВС. Те очертават три категории длъжностни лица, упражня-
ващи: „служба в държавно учреждение“, която непосредствено обек-
тивира нормативно предоставените му функции; „работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество“, при която пазенето се
явява съдържание на задължението на длъжностното лице и същност на
възложената дейност и „ръководна работа“, която намира проявление в
реализирането на административно-ръководни и стопанско-разпореди-
телни действия, по предназначението си ангажиращи волята на повече
лица при отправяне и изпълнение на задачите.17
Очертаните в материалноправната норма на чл. 282 НК основни и
квалифицирани състави на общото длъжностно престъпление по служ-
ба се характеризират с форми на изпълнително деяние, обективирани в
нарушаване или неизпълнение на служебни задължения, в превишаване
на власт или права, предпоставящи в съотношение на причинно-следст-
вена връзка и при предвидените субективни измерения на укоримото
17
Михайлов, Д. Проблеми на наказателното право. Особена част. С., Сиела,
2008, с. 222–238; ТР № 73/74 г. на ОСНК на ВС.
190
поведение (пряк умисъл и специална цел), възможните или настъпили

вредоносни последици.
Те се субсумират чрез осъществени от длъжностното лице дейст-
вия, несъобразени с установените изисквания или с прояви на бездейст-
вие по служба, респективно чрез реализирана дейност извън кръга и
пределите на предоставената компетентност, свързана със заеманата
длъжност. Последното се обективира в различни хипотези – действия
по служба в обсега на правомощията на друго длъжностно лице; дейст-
вия по служба, извършени еднолично при компетентност на колегиален
орган; служебна дейност, която е в кръга на компетентност на длъж-
ностното лице, но при определени условия и предпоставки (разреше-
ние, ред, процедура), които не са спазени; или такава дейност, каквато
то няма право изобщо да осъществява.
Доктрината и съдебната практика са категорични, че диспозицията
на разпоредбата на чл. 282 НК има бланкетен характер и не посочва
конкретните задължения и правомощия, които могат да бъдат наруше-
ни, неизпълнени или превишени, а препраща мълчаливо към относи-
мите нормативни актове (закон, постановление, правилник, наредба)
и актове на обществена организация (устав, устройствен или органи-
зационен правилник) извън НК, регулиращи съответните отрасли на
държавна власт и управление или сфери на обществен живот. Незави-
симо от възможността за изчерпателна детайлизация на нормативно
уредените права и задължения по служба в друга категория юридиче-
ски източници (вътрешноведомствени правила, практически ръковод-
ства, индивидуални писмени и устни разпореждания), и без оглед на
съществуващите критерии за тяхната категоризация и диференциация,
при преценка на визираната престъпна съставомерност от обсега им
са изключени тези с технически, вътрешнопроизводствен, организа-
ционен и трудовоправен характер. Криминализираното в особената
правна норма на чл. 282 НК престъпление предполага несъблюдаване,
пренебрегване или превишаване на служебни задължения и правомо-
щия, произтичащи от заеманото длъжностно качество, и изразяващи
основни задачи и функции на съответното учреждение, предприятие,
кооперация или обществена организация пред други органи и звена
по вертикална и хоризонтална линия от системата на държавния и об-
ществен апарат или пред гражданите. Именно тези признаци на права-
та и задълженията по служба обуславят по-високата степен на общест-
вена опасност на деянията по чл. 282 НК, отграничавайки лимитира-
191
ните престъпления от останалите дисциплинарни и административни

нарушения на длъжностните лица.18
Инкриминираното поведение на К. П. К. се субсумира от особената
норма на чл. 282, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Подсъдимият в качеството си на длъжностно лице по чл. 93, ал. 1,
б. „а“ НК – кмет на [община], на който съгласно Глава пета, чл. 38–46 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)
са предоставени от държавата управленски функции, е превишил властта
и правата си, произтичащи от чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/10.03.1993 г.
на министъра на териториалното развитие и строителството за опазване
на озеленените площи и декоративната растителност (обн., ДВ, бр. 26
от 30.03.1993 г.) и е извършил действия от компетентността на директо-
ра на ДГС „Р. манастир“ по чл. 59, ал. 1 от Закона за горите, редакция
ДВ, бр. 43/2008 г. (обн., ДВ, бр. 125/1997 г. и отм., ДВ, бр. 19/2011 г.), по
издаване на позволителни за сеч и извоз на дървесина, с цел да набави
за [фирма], [населено място], представлявано от Г. Л. П., облага на обща
стойност 23 109,80 лв., чрез добив на дървесина – тополови насаждения,
представляващи гори, част от горския фонд, създаден върху селскосто-
пански земи, съгласно Лесоустройствения план на ДГС „Р. манастир“ от
2001 г. Същият, незачитайки предписанията, очертани в цитираните нор-
мативни актове, издал Заповед № 189/30.07.2008 г., с която разрешил из-
возването на дървесен вид – 60 бр. тополи, намиращи се в имот № 000911
в землището на [населено място], общ. К., собственост на [фирма], и За-
повед № 23/03.02.2009 г., с която е разрешил да бъде отрязан дървесен
вид – 50 бр. тополи, намиращи се в имот № 000911 в землището на [насе-
лено място], собственост на [фирма].
Ясна е обективираната в чл. 59, ал. 1 от Закона за горите воля. „Сеч
и извоз на дървесина до временен склад се извършват след издаване
на позволително от директора на държавното горско стопанство или
от упълномощено от него длъжностно лице“, като по силата на чл. 32,
ал. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество и чл. 14,
ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/10.03.1993 г. на министъра на
териториалното развитие и строителството, правомощията на кмета са
ограничени до възможността да дава писмени разрешения за отсичане
и изкореняване до пет овощни и горски дървета, и на лозя до 1 дка в
селскостопанските земи при наличие на уважителни причини, а по от-
18
2008, с. 248–259; П № 2/80 г. на Пленума на ВС на РБ.
192
ношение на общинските озеленени площи, дълготрайната декоративна

растителност и картотекираните дървета и храсти в недвижими имоти
на физически и юридически лица – за отсичане и изкореняване на из-
съхнали дървета и храсти, чието състояние застрашава безопасността на
движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройст-
вените фондове или за намаляване на дървесните корони, въз основа на
доклад на отговорен специалист по озеленяването при общината.
В разисквания смисъл аргументите на подсъдимия и неговия адво-
кат, чрез които настоятелно се обосновава статутът на процесния имот
като частен и земеделска земя, за чиито тополови насаждения е непри-
ложим Закона за горите, не намират доказателствена опора по настоя-
щото дело и не се базират на действащата нормативна уредба.
Установено е, че с Решение № 4015/14.03.2003 г. на ОС „Земеде-
лие и гори“, [населено място], е възстановено правото на собственост на
ОС – К. в съществуващи стари реални граници върху имота – пасище,
мера от 191,789 дка, четвърта категория, местността „До Кантона“, имот
№ [номер] по картата на землището. Липсва съвместяване на границите
на горския фонд и земеделския фонд като тополовите насаждения не са
нанесени на картата на собствеността на земите, нито на землището на
[населено място], нито след това на землището на [населено място]. Тре-
тирането на процесния имот като земеделска земя от момента на възста-
новяване собствеността на общината не променя обаче факта за наличи-
ето на обширни (54 дка) тополови насаждения в неговите граници, както
и че те са част от държавния горски фонд – както по Лесоустройствения
план на ДГС „Р. манастир“ от 1990 г., така и по оспорвания от защита-
та на подсъдимия план на ДГС „Р. манастир“ от 2001 г. Ирелевантно
е обстоятелството, че действащият лесоустройствения план на ДГС „Р.
манастир“ от 2001 г., въз основа на който ДГС „Р. манастир“ е осъщест-
вявало фактически дейността си в продължение на 10 години, не е бил
утвърден (съгласуван) със съответните ведомства, след като надлежно
е бил приет на нарочно лесоустройствено съвещание. Несъмнено не е
завършен очертаният в закона сложен фактически състав, но това не
обосновава липса на „гора“ и „горски фонд“ – понятия, дефинирани в
Закона за горите, които не се детерминират от изпълнение на формални
условия за придобиване на определения правен статут. По смисъла на
чл. 2, ал. 1 и 2 ЗГ (отм.) „гората“ е земя, заета от горскодървесна расти-
телност с площ не по-малка от 1 декар, а „горски фонд“ – територията,
предназначена за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за за-
лесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра, като в
193
него не се включват урбанизираните земи, отделните урегулирани имо-

ти по ЗУТ, както и земеделските земи.
В настоящия казус обективно е констатирано, че в процесния имот
„До Кантона“ е имало 54 дка обширни тополови насаждения, които
според приложимото право се определят като „гора“. За удовлетворя-
ване на предявените от закона изисквания е достатъчно наличието на
горскодървесна растителност на площ по-голяма от 1 (един) декар, като
кумулативно с това се поставя и въпросът за начина на нейното ползва-
не, стопанисването ѝ, изсичане и други подобни дейности. Логическа
последица от изложеното е правилността на изведеното от съдебните
инстанции заключение, че при регулацията на тополовите насаждения,
представляващи фактически гора и фигуриращи в лесоустройствените
планове и проекти на горското стопанство, се прилагат разпоредбите на
Закона за горите и Правилника за приложението му, а не тези на Закона
за опазване на селскостопанското имущество.
Параграф 9 на ПЗР от Закона за собствеността и ползването на земе-
делските земи (ЗСПЗЗ) е категоричен, че земеделските земи, върху които
е възстановено правото на собственост и които са гори по смисъла на
Закона за горите, се подчиняват на режима в цитирания нормативен акт.
Промяна в очертаната позиция не внася и доказаната по делото
фактология, че процесният имот на 17.12.2004 г. е закупен от [фирма]
като земеделска земя. От момента на продажбата му той е частна соб-
ственост, като представляващите търговския субект лица са можели да
го ползват, спазвайки изискванията на Закона за горите и Правилника
за приложението му. Това произтича от проявената от законодателя за-
гриженост за защитата на този вид обекти чрез въвеждане на специал-
ни разрешения от компетентните органи при извършването на всякакъв
род дейности с горскодървесна растителност на площ повече от 1 декар
(гора), независимо от собствеността на имота и личния интерес.
Длъжностното качество на субекта на престъпното посегателство и
настъпилите значителни вредни последици в пряка причинна връзка с реа-
лизираната от подсъдимия дейност (оспорвани от защитата) предпоставят
и квалифициращите обективни признаци по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2 НК.
При решаването на въпроса за „значителните вредни последици“,
които могат да имат имуществен и неимуществен характер в зависимост
от съдържанието и значението на обществените отношения, които се
явяват непосредствен обект на посегателство, се изхожда от абсолют-
ната стойност на материалните щети на учреждението, предприятието,
кооперацията или обществената организация, или на стопанството като
194
цяло, както и от степента на увреждане на нормалното функциониране

на дейността на държавните органи и обществените организации; се-
риозното накърняване на техния авторитет и решително разколебаване
доверието на гражданите в тях.19
Установените от гласните доказателствени средства и от комплекс-
ната лесотехническа и екологична експертиза имуществени и неиму-
ществени вреди – изсичане на 110 тополови насаждения; трайно уни-
щожаване и фрагментиране на местообитания на видовете, обект на
опазване в защитена зона „К.“ – част от Националната екологична мре-
жа „Натура 2000“; промяна характера на съседните територии – частни
имоти вследствие подкопаване, изместване и поваляне на направени
инженерно-технически укрепителни съоръжения за запазване брега на
река Рилска; засилване поройния характер на речните води, водещо до
дестабилизиране на брега на реката чрез подкопаване на изградените
укрепителни съоръжения, изменение на терена и корекция на речното
корито в долната му част, нанасяне на необратими поражения на земи
около него; коментирани във взаимовръзка с компрометиране на мест-
ната власт, охраняваща горите и защитените територии, и подронване на
вярата в нея, са обосновали и заключението на въззивната инстанция за
престъпна съставомерност по чл. 282, ал. 2, пр. 1 НК.
Подробно описаните при доказателственото обсъждане по делото
фактически положения обуславят и убедителните изводи на С. АС в ата-
кувания съдебен акт за субективните измерения на инкриминираното
престъпление по чл. 282, ал. 2 НК – пряк умисъл и специална цел. Фор-
мираните представи у К. П. К. за извършена дейност, извън обсега на
възложената му с оглед длъжностния статус компетентност, обективи-
рана в даване на разрешения за извоз и сеч на гора в частен имот, нахо-
дящ се в границите на „До Кантона“ – местност, която попада в защите-
на зона К., обявена със заповед на министъра на околната среда и водите
№ РД-770/2008 г., публикувана в Държавен вестник, бр. 102/2008 г., и за
произтичащите от това щети от имуществен и неимуществен характер
за държавата, и социална несигурност, сочат на интелектуалните и во-
леви характеристики на изискуемата се вина – проектирани в съзнава-
не опасността на деянието и на накърнените обществени отношения, и
илюстриращи желание за постигане на визирания в закона вредоносен
резултат. Налице е и очертаната в особената норма и преследвана от
19
2008, с. 268; Р. № 103-89-II, с. 59 на ВС на РБ.
195
дееца цел – набавяне на облага на стойност 23 109, 80 лева за [фирма],

представляван от П., чрез добив на дървесина.
Неоснователни са и развитите от адвоката на подсъдимото лице до-
води, че с оглед сегашната регламентация на позволителните за сеч и из-
воз на дървесина по чл. 108 от действащия Закон за горите (обн. ДВ, бр. 19
от 08.03.2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) неправилно контролираните съдеб-
ни инстанции са отказали приложението на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК.
Най-благоприятен в сравнение с друг се явява този наказателен за-
кон, прилагането на който спрямо подсъдимия за извършеното от него
конкретно престъпно деяние води до по-благоприятни наказателно-
правни последици. В този смисъл най-благоприятен за дееца се явява
законът, който предвижда отпадане на престъпния характер и наказуе-
мостта на деяния, третирани преди това като престъпления, като в тази
хипотеза се включва и благоприятното изменение в състава на престъп-
лението, свързано с промяна в нормативен акт, визиран от бланкетната
диспозиция на дадена наказателноправна норма. Изменението в друг
нормативен акт, към който препраща бланкетна наказателноправна нор-
ма, води обаче до по-благоприятен за дееца закон само ако това измене-
ние променя позитивната уредба на дадени обществени отношения по
начин, водещ до отпадане на съществуващи нормативни задължения и
ограничения за дееца (за които се претендира, че са нарушени), и съ-
щевременно с това не се засягат поведението и правата на трети лица.20
В този смисъл е и Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д.
№ 8/1982 г. на Пленума на ВС на РБ, съгласно което разпоредбата на
чл. 2, ал. 2 НК е неприложима в случаите на изменение правилата за
движение по пътищата, експлоатацията или ремонта, които запълват
бланкетните наказателни норми на чл. 342 и чл. 343 НК. За отговорност-
та на дееца имат значение единствено предписанията, които са били в
сила при извършване на деянието.
Такава е установената фактология в разглежданото наказателно
дело.
Независимо от изложеното, позоваването на действащия в момента
чл. 108 от Закона за горите е неуместно, доколкото цитираният текст
не сочи на възможност за приложение на чл. 2, ал. 2 НК в разисквания
казус. Нормативният регламент (чл. 108, ал. 1, т. 2 от закона) очертава,
Ненов, И. Наказателно право на Република България. Обща част. С., Со-

20
фи-Р, 1992, с. 124–125; Стойнов, Ал. Наказателно право. Обща част. С., Сиела,
1999, с. 100.
196
че „сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по обра-

зец, издадено от оправомощено от кмета на съответната община лице с
висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика – за горските територии, общин-
ска собственост, както и за такива, предоставени за управление въз ос-
нова на договор“. Следователно и според действащата уредба кметът на
общината не разполага с правомощия да издава позволителни за сеч, а
само да оправомощи нарочно лице с висше лесовъдско образование и
отговарящо на редица изисквания.
Законосъобразно при описаната и доказана конкретика е и заключе-
нието на съда за консумиран престъпен състав по чл. 290 и чл. 293 НК.
В хода на образуваното и проведено разследване по ДП № 911/2010 г.
по описа на РУП – К., през периода от месец септември 2010 г. до
15.10.2010 г., К. П. К. предприел активни действия, обективирани в при-
съствени разговори и комуникация по телефона със служители на общи-
ната, които били запознати с инкриминираната сеч на тополите в мест-
ността „До кантона“ и с оформянето на относимата документация.
В рамките на реализираната неправомерна дейност той упражнил
въздействие спрямо лесовъда А. И., еколога М. Д., старши специалиста
„Озеленяване“ Г. К., главния счетоводител Д. К. и старши специалиста
„Благоустрояване“ – К. Г., мотивирайки ги при разпит в полицията да
заявят неистина пред разследващия по отношение на обстоятелствата,
че в издадените от него заповеди отразената възраст на тополите в имота
на Г. П. е 5–6 години, че същите са засадени от собственика и сечта е
разрешена само за тях.
В съответствие с установеното в теорията и практиката на съди-
лищата са правните изводи в първоинстанционната присъда и въззив-
но решение, че доколкото подбудените лица И., Д. и К. са депозирали
неверни показания в искания от подсъдимия смисъл, инкриминираното
поведение покрива признаците на престъпление по чл. 290, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а неправомерните прояви спрямо К. и Г.
се субсумират от субсидиарната норма на чл. 293, ал. 1 НК, приложима
в случаите, когато подбуждането към лъжесвидетелстване не е успяло.
В коментирания аспект противоречат на буквата и духа на закона
възраженията на защитата за престъпна несъставомерност, обосновава-
ща оправдаване на подсъдимия К. П. К. за престъпните посегателства
по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 293, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК, аргументирани с това, че към момента на упраж-
неното психическо въздействие спрямо А. И., М. Д., Г. К., Д. К. и К. Г.
197
те не са били конституирани като свидетели – процесуално качество,

възникващо след връчване на призовка.
Визираните разпоредби не предявяват подобни изисквания.
Свидетелят е лице, което има непосредствено знание за извършено
престъпление, придобито чрез сетивата си (виждане, чуване, допир, ми-
рис) и е в състояние да съдейства за разкриване на обективната истина
в наказателния процес чрез удостоверяване на важни, пряко или кос-
вено възприети от него факти за неправомерното деяние и авторството
му – време, място, начин на осъществяване, използвани средства, съ-
причастност и каузален принос на извършителите и настъпили вредо-
носни последици. По преценка на водещия разследването и на съда те
се допускат като процесуални участници в производството при същест-
вуваща вероятност със своите показания да допринесат за изясняване на
разглежданото дело. Тяхното последващо призоваване, представляващо
процесуално действие по уведомяването им за датата на предстоящите
разпити, е правно ирелевантно за правоприлагането на чл. 290, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 3 НК и чл. 293, ал. 1 НК.
Достатъчно е инкриминираната неправомерна дейност по склоня-
ване към лъжесвидетелстване на тези лица да е реализирана в обсега
на започнало наказателно разследване за престъпно съставомерно дея-
ние, за да съставлява престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 или
чл. 293, ал. 1 НК според характера и съдържанието на дадените пред
надлежен орган показания.21
Неправилно обаче е приложен материалният закон от решаващия
съд за описаните в атакувания акт и доказателствено обезпечени обстоя-
телства, значими за повдигнатото от прокуратурата срещу К. П. К. обви-
нение по чл. 310, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Криминализираното в разпоредбата на чл. 310, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 308, ал. 1 НК престъпно посегателство се осъществява чрез съста-
вяне на неистински официален документ или преправяне съдържанието
на официален документ от длъжностно лице в кръга на службата му, с
цел да бъде използван. Съставянето на неистински документ по смисъла
на чл. 93, т. 6 НК представлява първично материализиране на конкрет-
но писмено волеизявление на лице, различно от посоченото в него за
действителен автор.
21
Р. № 51-87-ОСНК, с. 102; Р. № 345-82-ВК, с. 92; Р. № 423-82-I, с. 91; Р.
№ 79-87-II, с. 101; Р. № 345-88-II, бюл. 3/89 г., с. 9 на ВС на РБ.
198
Налице е привидност, свързана с произхода му и действителния

съставител.22
Преправянето се изразява във въздействие върху съществуващ ис-
тински документ чрез подменяване или допълване на буквени или циф-
рови знаци, или чрез заличаване на такива знаци, с което съществено се
променя съдържанието, като последното включва както самото изявле-
ние, така и всички необходими елементи – подпис, дата, снимки и др.
Безспорно положение в доктрината и практиката е, че преправеният
документ е вид неистински документ, а не такъв с невярно съдържание.
Когато в резултат на преправянето е засегната волята на съставителя,
на документа се придава вид, че преправеното изявление изхожда от
лицето, посочено като негов автор. Създава се несъответствие между
действителното и промененото чрез преправянето волеизявление на ав-
тора, каквото той не е правил, което води до превръщане на истинския
документ в неистински.23
Субективните параметри на престъплението, инкорпориращи пред-
стави за тези обективни елементи при кумулативна даденост на налично
съзнание за обществената опасност на инкриминираното посегателство
и на волево психическо отношение към общественоопасните последи-
ци, очертават и изискуемото се от цитираната особена норма умишлено
виновно поведение.
Установената по делото конкретика не удовлетворява лимитирани-
те в чл. 93, т. 6 НК характеристики на предмета на посегателство (неис-
тински официален документ) и не кореспондира с визираните в чл. 308
НК форми на изпълнителното деяние (съставяне на неистински официа-
лен документ или преправяне на съдържанието на официален документ,
с цел използване).
Видно от материалите по делото по повод инициирано наказател-
но разследване по ДП № 911/2010 г. на РУП – К., К. П. К., за времето
от 28.09.2010 г. до 04.10.2010 г., преправил издадените от самия него в
качеството на кмет на [община] официални документи, като в Заповед
№ 184/28.07.2008 г. за определяне на комисия за оглед добавил думи-
те „засадени от собственика“; в Заповед № 189/30.07.2009 г., с която е
разрешен извоз на 60 бр. тополи, нанесъл добавка „засадени от Г. П.“ и
корекция на възрастта на тополите от „около 25 г.“ на „около 5 г.“; в За-
повед № 23/03.02.2009 г., разрешаваща отрязване на 50 бр. тополи, приба-
22
П № 3 от 23.03.1982 г., по н.д. № 12/1981 г. на Пленума на ВС на РБ.
23
П № 3 от 23.03.1982 г., по н.д. № 12/1981 г. на Пленума на ВС на РБ.
199
вил израза „тополите са засадени от собственика“, и с писмо № 66-00-85

от 04.10.2010 г. той представил същите на компетентните досъдебни
органи.
Изложените съображения очертават липса на криминализираното
в чл. 310, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 1, пр. 2 НК деяние – преправяне
съдържанието на официален документ, което предпоставя упражнено
от друго лице въздействие върху обективирано писмено изявление, за-
сягащо волята на неговия действителен автор и води до създаване на
вид неистински документ, като обосновават недопустимо ангажиране
на наказателната отговорност на подсъдимия за инкриминираното прес-
тъпление.
Особеностите на изготвените от К. Х. К. в качеството му на об-
щински кмет заповеди – административни актове с диспозитивен ха-
рактер, изключват и възможността за правоприлагане на разпоредбата
на чл. 311 НК в пределите приетата от контролираните съдебни ин-
станции фактология. По своята същност те представляват изявление на
длъжностно лице, изразяващо разпоредителни действия и не удосто-
веряват факти, събития и обстоятелства извън обективираната власт-
ническа воля, поради което и не могат да бъдат предмет на лъжливо
документиране по чл. 311–314 НК.
29. При преценка приложимостта на чл. 93, т. 9 НК във връзка
с документните престъпления трябва да се имат предвид обстоя-
телствата, при които е съставен документът, целта на удостоверява-
нето на неверните факти, характерът на обществените отношения,
които са застрашени от документната подправка, дали документът
е използван, личността на дееца и прочие.
Чл. 308, ал. 2 НК24
Чл. 93, т. 9 НК
Решение № 206 от 17.04.2008 г.
по н.д. № 160/2008 г., І н.о.
При установените фактически положения първоинстанционният и
въззивният съд са изградили законосъобразни изводи относно правна-
та квалификация на извършеното от подсъдимия деяние. От обективна
и субективна страна е осъществен престъпният състав по смисъла на
24
200
чл. 308, ал. 2 НК. Не може да бъде възприето виждането на осъденото

лице, че е налице „маловажен случай“. Законосъобразно и в съответст-
вие с указанията, дадени в Постановление № 3/1982 г. на Пленума на
ВС, инстанционните съдилища са изложили в достатъчен обем съоб-
ражения в тази насока. При преценка приложимостта на чл. 93, т. 9 НК
във връзка с документните престъпления трябва да се имат предвид
обстоятелствата, при които е съставен документът, целта на удостове-
ряването на неверните факти, характерът на обществените отношения,
които са застрашени от документната подправка, дали документът е из-
ползван, личността на дееца и пр. В конкретния случай в никакъв слу-
чай не може да бъде прието, че е налице липса или незначителност на
вредните последици с оглед сериозната намеса на молителя в докумен-
тооборота, използването на съставения от него неистински официален
документ с цел да се даде възможност на друго лице да се обучава във
ВУЗ, без да полага съответния изпит, като не е налице и втората хи-
потеза по смисъла на посочения текст, а именно – смекчаващите отго-
ворността обстоятелства да предопределят по-ниска степен на общест-
вена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъплението
от този вид. Високата степен на образование и интелектуален потен-
циал на осъдения по-скоро предполагат мотивировка у него към спаз-
ване на установените обществени отношения, съзнавайки в по-голяма
степен, с оглед социалната си ангажираност, към какво е насочено
престъпното му поведение, поради което и тези индивидуални особе-
ности не могат да рефлектират върху извод за маловажност на случая
(в каквато посока са изтъкнати доводи в искането).
30. Най-същественият белег на предмета на престъплението по
чл. 308, ал. 7 НК е за какво е бил предназначен или за какво е послу-
жил, както и неговата потенциална годност да участва в процеса на
престъпно документиране, като е криминализирано самото държа-
не на такива средства.
Чл. 308, ал. 7 НК
Чл. 278, ал. 6 НК
Решение № 314 от 6.02.2015 г.
по н.д. № 902/2014 г., II н.о.
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, ка-
саещо обвинението по чл. 308 НК, не се подкрепя от данните по делото
и е неоснователно.
201
Възраженията в жалбата по същество се свеждат до твърдения за

необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка поради
превратна преценка на събраните доказателства и оттам – за вината на
подсъдимия в извършване на посоченото престъпление от въззивната
инстанция.
По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдеб-
ния акт, досежно приетата фактическа обстановка. Достоверността
на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в това
производство с оглед нормите на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция е
оправомощена да следи за правилното приложение на закона и не може
да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон
не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая
същественото е, че при установяване на правно релевантните факти
второинстанционният съд не е възприел превратно доказателствата в
разрез с правилата на формалната логика. Изводите му за виновността
на подсъдимия са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите Б.
и Г., от протокола за претърсване и изземване, одобрен от съдия при
Районен съд Кърджали, от експертното заключение по техническата ек-
спертиза, от останалите писмени и веществени доказателства.
Следователно вътрешното убеждение на тази инстанция не се ос-
новава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен
и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това се явява законо-
съобразен изводът, че подс. М. Т. е осъществил състава на посоченото
престъпление.
Посочените в жалбата възражения във връзка с този довод са били
изложени и пред въззивната инстанция. В тази връзка тя е изложила
убедителни съображения относно съставомерността на деянието. Точно
е посочено, че най-същественият белег на предмета на престъплението
по чл. 308, ал. 7 НК е за какво е бил предназначен или за какво е по-
служил, както и неговата потенциална годност да участва в процеса на
престъпно документиране, като е криминализирано самото държане на
такива средства. По делото безспорно е установено, че при извършеното
претърсване и изземване в жилището на подс. Т. са намерени над шкаф в
кухнята и иззети 11 бр. прозрачни фолиа за топло нанасяне, като видно
от заключението по техническата експертиза предназначението им е за
ламиниране и съответна защита на документи и могат да послужат при
съставяне или преправяне на български или чуждестранни документи
за самоличност, свидетелства за управление на превозни средства. В
тази връзка и след преценка и на останалите веществени доказателства,
202
намерени в дома му и подробно изброени в мотивите, се явява законо-

съобразен изводът, че инкриминираните материали са били предназна-
чени именно за съставяне, респективно преправяне на български или
чуждестранни документи за самоличност и свидетелства за управление.
Установено е също така и знанието на подс. Т. за какво са предназна-
чени фолиата предвид намерените технически средства – устройство,
съдържащо файл с данни с имена на лице, надпис на латиница, цветна
снимка на жена, копие от задграничен паспорт и др. Всички тези дан-
ни водят до безспорно и еднозначно заключение относно субективната
страна на престъплението.
Верен е и направеният извод, че въпреки че с намерените фолиа са
били ламинирани старите български документи за самоличност и пра-
воуправление, но не и новите такива, това не води до несъставомерност,
тъй като и сега се използват и са валидни документи, издадени по стария
образец.
С оглед на всичко изложено настоящата инстанция счита, че
съставът на това престъпление е осъществен от подсъдимия както от
обективна, така и от субективна страна. В съответствие с установената
и приета от въззивният съд фактическа обстановка въз основа на събра-
ните и преценени доказателства е безспорен изводът за неговата винов-
ност. Деянието е правилно квалифицирано и е приложен законът, който
е следвало да бъде приложен.
НА ЧАС ТЕН ДОКУМЕНТ ( ЧЛ .
309 НК)
31. Едноличен търговец, който състави неистински частен до-
кумент и го използва за сключването на договор за заем с кредитно
учреждение, като гарантира връщането на заема с учредяване на
ипотека върху недвижим имот, осъществява състава на документно
престъпление по чл. 309 НК, а не документна измама по чл. 212 НК.
Чл. 309 НК
Чл. 212 НК
Чл. 93, т. 1 НК
Решение № 237 от 25.04.1995 г.
по н.д. № 641/1994 г., II н.о.
Оплакването за необоснованост на присъдата е неоснователно.
Приетите за установени по делото фактически положения се подкрепят
203
от събраните доказателства – фактури, свидетелски показания, заклю-

чения на двете експертизи, декларацията на С. От тези доказателства
се установява, че подсъдимият е сключил перфектен договор за заем от
ДСК – гр. В., който заем е обезпечил с ипотека върху свой недвижим
имот в полза на ДСК. Установено е също така, че за получаването на
заема той е представил две фактури: № 5/31 от 6.04.1992 г. и № 5/55 от
15.04.1992 г., които е съставил сам и в които е вписал неверни обстоя-
телства, че е закупил вписаните във фактурите машини и съоръжения.
С оглед на така събраните доказателства в нарушение на закона
е прието, че подсъдимият е осъществил състава на чл. 212, ал. 3 във
връзка с ал. 1 НК.
Престъплението по чл. 212 НК изисква документ с невярно съ-
държание, за да се получи сумата без правно основание, както и на-
мерение да се присвои имуществото без намерение за връщане или
възстановяване на присвоеното имущество от страна на дееца. А в
настоящия случай е налице перфектен договор за заем между подсъ-
димия и ДСК, гарантиран с договорна ипотека върху недвижим имот
на заемополучателя в полза на заемодателя. Следователно двете фак-
тури с невярно съдържание не са елемент от престъпление, свързано
с отпускането на заема, т.е. с получаването на заема. Затова правилно
окръжният съд е квалифицирал деянието на подсъдимия само като до-
кументно по чл. 309 НК, а не като документна измама по чл. 212 НК.
Това е така, тъй като подсъдимият няма качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, ал. 1 НК. Вярно е, че след последните изме-
нения на чл. 93, ал. 1 НК е предвидено „или при едноличен търговец“,
но става дума за деяние, извършено не от самия едноличен търговец, а
от негов работник или служител, изпълняващ ръководни функции при
търговеца. Затова квалификацията на деянието следва да се измени от
чл. 212, ал. 3 във връзка с ал. 1 в такава по чл. 309 НК.
32. И „формалните“ („на просто извършване“) престъпления
трябва да са общественоопасни в достатъчна степен.
Чл. 309, ал. 1 НК
204
Решение № 396 от 14.11.2000 г.

по н.д. № 321/2000 г., I н.о.
Допуснато е нарушение на закона по смисъла на чл. 352, ал. 1, т. 1
НПК25.
Член 309, ал. 1 НК е неправилно приложен без връзка с чл. 9, ал. 2
НК.
Деянието на подсъдимия само формално осъществява признаците
на документна подправка, тъй като обществената опасност на извърше-
ното е явно незначителна.
Според приетото за установено от фактическа страна подсъдимият
е придал вид на исковата молба по гр. д. № 63/1998 г. на Ч. районен
съд, като подадена не само от него, но и от брат му и сънаследник З. Х.
Привидността постигнал включително чрез полагане на подпис вместо
втория ищец. Мислил, че такова оформяне на молбата е необходимо за
завеждане на делото, а отношенията между братята не били добри.
С инкриминираната искова молба исковете на двамата братя били
съединени не само активно, но и пасивно – срещу петимата ответни-
ци Б., на които е била възстановена собствеността върху нива, внесена
навремето в ТКЗС. Исковете са били основани на чл. 14, ал. 4 от За-
кона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. в ДВ,
бр. 17/1991 г., посл. изм. и доп. в ДВ, бр. 68/1999 г.), което означава, че
предмет на делото е било установяване правото на собственост върху
нивата към момента на включването ѝ в ТКЗС (също ТР 1/1997 – ОСГК,
р. II от мотивите). Тъкмо тази особеност на гражданското дело не е била
отчетена в достатъчна степен от наказателния съд.
Предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от един от наследници-
те е акт на обикновено управление за защита на общи права. Те произти-
чат от факта на притежание на земеделската земя от наследодателя към
момента на включването ѝ в селскостопанските организации. С реше-
нието на съда по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ този факт се установява еднакво и
ползва всички наследници, дори и да не са участвали в производството.
„В производството... наследниците са обикновени другари и участието
на всички не е задължително“ (вж. отново цит. ТР, р. III от мотивите); за
тях чл. 172, ал. 1 ГПК26 разпорежда: „Всеки от другарите действа самос-
тоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползват,
нито вредят на останалите“.
25
26
Отменен.
205
Казано иначе, подсъдимият е сторил нещо напълно излишно от про-

цесуална гледна точка. При положение че отношенията с брат му са били
влошени и не е разчитал да получи неговото съгласие за завеждане на де-
лото, достатъчно е било да изготви исковата молба само от свое име. Вяр-
но е, че това не е оправдание даже и за непристъпните действия от чуждо
име без представителна власт (например след прекратяването на пълно-
мощие). Но трудно би могло да се поддържа, че и документната поправка
е довела в случая до него повече от последиците от такива действия (вж.
напр. чл. 42, ал. 1 ЗЗД). Показателно е, че в обжалваното решение въобще
не се говори за последици от извършеното престъпление по чл. 309, ал. 1
НК. Това не е случайно и неубедително е обяснено от съда с особеностите
на престъплението като „формално“, „на просто извършване“.
33. След като деецът е заявил искане за издаване на документи
за неговата самоличност, съзнателно подписвайки се с инициалите
на друго лице, знанието му, че се ползва от данните за самоличност
на лицето, което подписва, е повече от очевидно и за това знание не
са необходими нито обща, нито специална грамотност.
Чл. 309, ал. 1 НК
Решение № 296 от 19.06.2007 г.
по н.д. № 1077/2006 г., ІІІ н.о.
С първоинстанционната присъда Д. е призната за невиновна в това,
на 02.12.2003 г. в Р. (в диспозитива на присъдата е допусната грешка
като вместо „2002“ е посочена „2003“ година) е съставила неистински
частен документ – заявление за издаване на лична карта и паспорт, на
който е бил придаден вид като изхождащ от К. Н. М., който документ
употребила за доказване на неистинското обстоятелство, при което е оп-
равдана по обвинението в престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.
С обжалваната въззивна присъда Д. е била призната за виновна в
извършването на горното престъпление и наказана с 1 година лишаване
от свобода, която да изтърпи при общ първоначален режим.
Независимо от дадените им квалификации, оплакванията в жалба-
та и допълнението към нея се свеждат до това, че подсъдимата е била
мотивирана и принудена да извърши престъплението от разпитаната
като свидетелка З. И. К.; че разпитаният също като свидетел Й. И. Г. е
бил наясно, че действителният искател на документите за самоличност
е подсъдимата, а не К. Н. М., с чийто акт за раждане Д. си е послужила;
че престъплението е осъществено само от обективна, но не и от субек-
206
тивна страна, тъй като поради неграмотността си подсъдимата не е била

наясно, че пред съответното длъжностно лице от групата „Документи
за самоличност и чужденци“ при Второ РПУ – Р. е претендирала да ѝ
бъдат издадени съответните документи под чужда самоличност.
Така формулирани, оплакванията се отнасят до извършения от въз-
зивния съд доказателствен анализ и са неоснователни. Без дори да се
обсъждат останалите факти, достатъчно е да се акцентира върху един
само от тях: безспорно установения, неоспорван и от подсъдимата факт,
че върху заявлението за издаване на лична карта и паспорт Д. се е под-
писала с буквите „К. Н.“, нямащи нищо общо с инициалите на трите ѝ
имена, но пък съответстващи на първите две имена на К. Н. М. След
като Д. е заявила искане за издаване на документи за нейната самолич-
ност, съзнателно подписвайки се с инициалите на друго лице, знанието
ѝ, че се ползва от данните за самоличност на лицето, което подписва, е
повече от очевидно и за това знание не са необходими нито обща, нито
специална грамотност.
34. Престъплението по чл. 309, ал. 1 НК е двуактно и за осъщест-
вяването му е необходимо съставянето на неистински документ и
употребата му пред съответния компетентен орган. Последната
трябва да е с цел да се докаже съществуването или не на едно право,
задължение или някое правно отношение, или че те са изменени.
Чл. 309, ал. 1 НК
Решение № 402 от 5.10.2009 г.
по н.д. № 414/2009 г., III н.о.
Производството е образувано по протест на Окръжна прокурату-
ра – гр. Т. срещу нова Въззивна присъда № 82 от 10.06.2009 г., постано-
вена от Окръжен съд – гр. Т. по в.н.о.х.д. № 110/2009 г., с която е била
отменена първоинстанционната такава и подс. М. Х. М. е бил признат за
невиновен и оправдан по обвинението по чл. 309, ал. 1 НК.
С Първоинстанционна присъда № 25, постановена от О. районен
съд на 26.03.2009 г. по н.о.х.д. № 194/2008 г., подс. М. e бил признат за ви-
новен за това, че на 26.02.2008 г. в гр. О. съставил неистински частен до-
кумент – „заявление за ползване на дървесина“ с вх. № 462/26.02.2008 г.
и го употребил пред ДГС – О., за да докаже, че съществува правото на
Х. И. М. от с. Т., общ. А. за ползване на дървесина от имот с кад. № 5* в
землището на с. Т., общ. А. – престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, като на
207
осн. чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност за това прес-

тъпление и му е наложил административно наказание глоба в размер на
1000 лева.
…
ВКС констатира, че е налице и твърдяното в протеста нарушение
на материалния закон. За да оправдае подс. М., въззивният съд е приел,
че е налице и второ основание, а именно – изначална несъставомер-
ност на деянието по чл. 309, ал. 1 НК, тъй като инкриминираното заяв-
ление не представлява по същността си частен документ, който да е бил
употребен, за да докаже съществуването на право на св. М. Този извод
на съда е неверен и е в противоречие със задължителното тълкуване,
дадено в т. 9 на Постановление № 3/1982 г. на Пленума на Върховния
съд. Престъплението по чл. 309, ал. 1 НК е двуактно и за осъществя-
ването му е необходимо съставянето на неистински документ (какъвто
е заявлението, изготвено от подсъдимия) и употребата му пред съот-
ветния компетентен орган (в случая ДГС – О.). Последната трябва да е
с цел да се докаже съществуването или не на едно право, задължение
или някое правно отношение, или че те са изменени. В случая е вярно
приетото от въззивния съд, че заявлението, подадено и подписано от
подсъдимия, е поставило началото на административната процедура
по разрешаване или не на сеч от наследствените гори на св. Х, но също
така е вярно, че заявлението е било придружено с изискуемата се до-
кументация (скица, решение на поземлената комисия и др.) и заедно
с нея е употребено, с цел да се докаже наличие на право на заявителя
да извършва сеч в наследствената си гора и желание да се възползва
от това свое право. Налице е неистински частен документ, който е бил
употребен с цел доказване съществуването на право на лицето, посо-
чено от подсъдимия за заявител, което право впоследствие въз осно-
ва на този документ е било и реализирано. Следователно деянието на
подс. М. е съставомерно от обективна страна. То е съставомерно и от
субективна страна, тъй като подсъдимият е бивш служител на Държав-
но лесничейство – О., бил е запознат в подробности с процедурата по
разрешение на сеч, наел се е да посредничи между св. М. и дружество-
то, което ще реализира сечта, както и да уреди документационно това.
В същото време е знаел, че не разполага с необходимите пълномощия
от действителния заявител и правоимащ и въпреки това е изготвил ин-
криминираното заявление. Наличието на устна договореност между
него и св. М за оказване на необходимото съдействие пред ДГС – О.
би могло евентуално да се обсъжда на фона на разпоредбата на чл. 9,
208
ал. 2 НК, но не и като основание за изначална липса на субективната

страна на деянието.
Въззивният съд не е приложил правилно нормата на чл. 309, ал. 1
НК, с което е допуснал нарушение на материалния закон. Налице е каса-
ционното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което е основание за от-
мяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане
от въззивния съд.
35. Защитима от наказателния закон е противоправната
подмяна на авторството на документа – придаването му на вид, че
произхожда от вписания в него автор, а всъщност да не съдържа
негово волеизявление, отразено в писмения акт. Техническото
изпълнение на документа като попълване на формуляр, написване
на молба от името на определено лице не представляват престъпно
създаване на неистински документ, когато те вярно отразяват
действителната воля на реално съществуващо лице, което иска да
направи съответното волеизявление.
Престъплението по чл. 309, ал. 1 НК (както и това по чл. 313,
ал. 3 НК) е двуактно и за осъществяването му е необходимо освен
съставянето на съответния документ, посочен в диспозицията на
правната норма, и употребата му пред съответния компетентен
орган. Употребата трябва да е с цел да се докаже съществуването
или не на едно право, задължение или някое правно отношение, или
че те са изменени.
Чл. 309 НК
Чл. 313, ал. 3 НК
Решение № 258 от 29.05.2012 г.
по н.д. № 761/2012 г., III н.о.
За да оправдае подс. К. по обвинението за престъпление по чл. 309,
ал. 1 НК, въззивният съд обосновано е приел, че е налице изначална
несъставомерност на деянието, осъществено от нея. Напълно вер-
ни и съответни на закона са изводите на въззивния съд за липса на
характеристиката на документа – молба за потребителски кредит – като
„неистински“. В чл. 93, т. 6 НК се съдържа дефиниция на понятието
„неистински документ“. Това му качество се свързва винаги с неговия
автор, а не с неговото съдържание. Истински е документ, който е съставен,
произхожда, негов автор е лицето, което е посочено в самия документ като
негов издател. Затова, след като в молбата за отпускане на потребителски
209
кредит е вписано името на А. К. З., който се е подписал на тази молба

и я е подал в [наименование] П. банка с искане за отпускане на кредит,
не е налице престъпно създаване на неистински документ, тъй като няма
каквато и да е заблуда в това, че авторът на волеизявлението в документа
е именно св. З. Очевидно и прокурорът, и първоинстанционният съд не
са направили разграничение между авторството на документа и неговото
техническо изпълнение (написване). Защитима от наказателния закон е
противоправната подмяна на авторството на документа – придаването
му на вид, че произхожда от вписания в него автор, а всъщност да не
съдържа негово волеизявление, отразено в писмения акт. Техническото
изпълнение на документа като попълване на формуляр, написване на
молба от името на определено лице не представляват престъпно създаване
на неистински документ, когато те вярно отразяват действителната
воля на реално съществуващо лице, което иска да направи съответното
волеизявление. В случая подс. К. на практика технически е попълнила
формуляр, предоставен от банката, което е направила вместо св. З. с цел
негово улеснение и поради незнание как да направи това, но няма спор,
че именно св. З. е кредитоискателят, че волеизявлението му относно
искането за отпускане на кредит е негово и че той е щял да получи сумата
по него. Следователно молбата за потребителски кредит като документ не
отговаря на критерия за неистинност.
Друг е въпросът, че инкриминираният документ може да бъде в една
своя част – раздел „Месторабота“ – документ с невярно съдържание,
доколкото е налице попълване с данни, които не отговарят на обек-
тивната действителност. В тази му част св. З. (като автор на молба-
та) е следвало да удостовери факти с правно значение – месторабота,
длъжност, трудов стаж. Той е трябвало да отрази истината, доколкото
тези факти са били определящи за това дали кредитът ще бъде отпуснат
или не. Той като автор (с техническото съдействие на подс. К.) е отразил
неистина – неверни факти, тъй като обективно не е работил, не е заемал
посочената длъжност и не е имал вписания трудов стаж. Отразяването на
неистина в документа от гледна точка на съдържанието му не прави до-
кумента „неистински“, а такъв с невярно съдържание, щом като авторът
му е действително посоченият в него. Създаването на частен „документ с
невярно съдържание“ обаче не е съставомерно по чл. 309 НК. То би могло
да бъде престъпление по чл. 313, ал. 3 НК, но само при кумулативното
наличие на останалите съставомерни признаци на това деяние, които в
случая също не са били налице, единият от които е „употребата“ на доку-
мента като доказателство за отразените в него обстоятелства.
210
Престъплението по чл. 309, ал. 1 НК (както и това по чл. 313, ал. 3

НК) е двуактно и за осъществяването му е необходимо освен съставянето
на съответния документ, посочен в диспозицията на правната норма, и
употребата му пред съответния компетентен орган (в случая [наимено-
вание] банка). Употребата трябва да е с цел да се докаже съществуването
или не на едно право, задължение или някое правно отношение, или че
те са изменени. В случая е вярно приетото от въззивния съд, че с молба-
та, подадена и подписана от свидетеля З., е поставено началото на адми-
нистративната процедура по разрешаване или не на кредит, поискан от
него. Също така е вярно, че молбата не е била употребена от подс. К.,
тъй като не тя я е подала до банката, а самият кредитоискател. Фактът,
че тя го е придружавала в това му действие, не запълва изпълнителното
деяние „употреба“ на документа, чието качество на документ с невярно
съдържание тя е съзнавала. Документът е употребен от неговия издател –
св. З., който би бил и страна по бъдещото правоотношение по договора
за заем, ако такъв би бил отпуснат, а не от техническия му изпълнител –
подс. К.. Поради това е налице липса и на втория елемент от двуактното
С оглед на тези съображения ВКС намери, че въззивният съд е
приложил правилно нормата на чл. 309, ал. 1 НК, с което не е допуснал
нарушение на материалния закон.
36. За осъществяването на престъплението по чл. 310, ал. 1, вр.
чл. 309, ал. 1 НК от обективна страна е необходимо длъжностното
лице в кръга на службата му да състави неистински частен документ
(или да преправи съдържанието на частен документ), както и да го
употреби пред съответния доказателствен дестинатер с посочената в
закона цел (да докаже съществуването или не, прекратяването или
изменението на право, задължение или правно отношение).
Чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК
Чл. 249, ал. 1 НК
Решение № 25 от 25.04.2014 г.
по н.д. № 2193/2013 г., II н.о.
Относно престъплението по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК:
При осъществения съдебен контрол настоящият състав на ВКС
не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните
правила, допуснати от въззивния съд при разкриването на фактическата
обстановка по този пункт от обвинението срещу подсъдимата Р. Д. З.
211
При внимателния прочит на мотивите на решението и на материалите

по делото се установява, че САС в съответствие с изискванията на НПК
е обсъдил необходимия обем от основни доказателствени материали,
значими за правилното решаване на делото. При изготвянето на атаку-
вания съдебен акт в частта му относно приетата фактическа обстановка
не са допуснати съществени непълноти. Мотивите на въззивния съдебен
състав в достатъчна степен съответстват на стандарта на чл. 339, ал. 2
НПК. Липсват основания, които да опорочават и да придават съмнител-
ност на приетите от въззивния съд факти, поради което те не могат да
бъдат оспорени. Въз основа на съдържанието на инкорпорираната до-
казателствена маса въззивният съд е извел очертаните в мотивите на
атакуваното решение фактически положения, а именно че:
През инкриминирания период подсъдимата Р. Д. З. била назначе-
на на длъжност „специалист продажби“ в [фирма], филиал [населено
място]. Тя се познавала със св. М. П., която имала депозит и дебитна
карта от същата банка. През м. май 2010 г. св. М. П. решила да прехвър-
ли депозита си в друга банка, за което съобщила на подсъдимата. При
проведена среща между двете във връзка с намерението на свидетел-
ката за прехвърляне на депозита ѝ, подсъдимата предложила да ѝ бъде
издадена кредитна карта. Св. М. П. нямала нужда от кредитна карта и
заявила на подсъдимата, че не иска да получава такава. Подсъдимата
обаче ѝ обяснила, че по този начин свидетелката щяла да ѝ помогне
да получи бонус за сключването на договора за кредитна карта, след
което документите за издаването на картата щели да бъдат унищожени
и такава нямало да бъде реално издадена. Св. М. П. ѝ се доверила и под-
писала договор № 5/11.05.2010 г. за кредитна карта на физическо лице
и сертификат № ......./2010 г. за застраховка за кредитна стабилност на
притежателите на кредитни карти, като след одобрение на документите
на нейно име била издадена кредитна карта № .... . След това подсъ-
димата Р. Д. З. изготвила и подписала в съответната графа „Искане за
активиране на кредитна карта“ от 14.05.2010 г. Въз основа на този доку-
мент кредитната карта, издадена на името на св. М. П., била активирана.
Подсъдимата Р. Д. З. получила пластиката и ПИН кода на картата, но не
ги предала на св. М. П., а ги задържала в своя фактическа власт, като в
периода 31.08.2010 г. – 15.09.2010 г. осем пъти използвала картата, като
изтеглила суми в общ размер 2 930 лева.
При така установената фактическа обстановка направените от САС
правни изводи не могат да бъдат безрезервно възприети. При изготвяне-
то на юридическата част на атакувания съдебен акт въззивният съдебен
212
състав е допуснал процесуално нарушение на изискванията на чл. 339,

ал. 2 НПК, тъй като не е изложил изчерпателно и недвусмислено прав-
ните си съображения за вида и характера на инкриминирания документ
„Искане за активиране на кредитна карта“ от 14.05.2010 г., приложен
на л. 17 от досъдебното производство. От друга страна, в съдебния акт
на въззивната инстанция се съзират вътрешнологически противоречия,
които като краен резултат водят до невъзможност да се разбере дейст-
вителната воля на съда по отношение на съществени обстоятелства,
релевантни за обективната съставомерност на поведението на подсъ-
димата Р. Д. З.
В мотивите на въззивното решение обобщено е прието, че подсъди-
мата З. е изготвила и употребила инкриминирания документ „Искане за
активиране на кредитна карта“ от 14.05.2010 г., определен като „частен“
и „неистински“, без да бъде извършен подробен анализ на документа и
без да се отчете реалната специфика на съдържанието му. Въззивният
съд не е изложил аргументите си, въз основа на които документът е раз-
гледан като един и е охарактеризиран в цялост като „неистински“.
При прочита на самия документ е видно, че инкриминираното „Ис-
кане за активиране на карта“ се състои от три полета: участък в горната
част, означен с указанието „Попълва се от клиента“; среден участък, озна-
чен с указание „Попълва се от служител във филиал на UniCredit Bulbank“
и трети участък в долната част на листа с указание „Попълва се при полу-
чаване на преиздадената карта във филиал на UniCredit Bulbank“.
В първото поле формулярът съдържа обособени с многоточия мес-
та за вписване на трите имена на картодържателя, данните от личната
му карта (номер, дата на издаване и издател), ЕГН на клиента, номер на
платежната карта, място за „описване на причината“, текст „Желая да
получа преиздадената карта в UniCredit Bulbank клон/офис, дата и под-
пис на клиента. В този участък са вписани името на св. М. Д. П., данните
от личната ѝ карта и номера на кредитната карта, датата „14.05.2010 г.“
и е положен имитираният подпис на свидетелката.
Във второто поле бланката съдържа текст „Да се активира/блокира/
преиздаде“ и обособени с многоточия пространства за вписване на номе-
ра на платежната карта и датата и часа на приемане на искането от съот-
ветния служител на банката. В този участък от формуляра подсъдимата
Р. Д. З. е подчертала думата „активира“, вписала е номера на картата,
както и датата „14.05.2010“ и часа на приемане на искането – „10:30“.
(Третото поле е останало непопълнено, тъй като касае случаи на
преиздаване на кредитна карта, каквато хипотеза не е налице).
213
Съдържанието на документа показва, че върху една и съща мате-

риална основа на практика са обективирани две свързани, но отделни
писмени изявления, т.е. касае се за комплекс от документи: в първото
поле е материализирано конкретно писмено волеизявление за активира-
не на карта с дата 14.05.2010 г. от името на св. М. П. с посочени данни
от документа ѝ за самоличност, което е подписано с имитиран подпис на
св. П. от лице, което не може да бъде идентифицирано (т.е. документът
в тази му част е частен, диспозитивен, неистински). Във второто поле е
материализирано подписано от подсъдимата Р. Д. З. искане до съответ-
ния отдел на банката да се активира картата и са удостоверени обстоя-
телствата, че искането от името на св. М. П. е прието на 14.05.2010 г. в
10:30 ч. (в която част документът не е неистински, тъй като е подписан
от действителния автор).
Отсъствието на критичен разбор на съдържанието на инкримини-
рания документ е довело до несъответствия в тезата на съда, които са
дали основание на защитата да твърди, че в съдебния акт е допуснато
„смесване на съставите за неверен и неистински документ“.
Така на с. 4 от решението съдът е извел констатация, която по ника-
къв начин не обуславя изводи за неистинност на инкриминирания доку-
мент – че подсъдимата е изготвила „Искането за активиране на кредитна
карта“, върху което положила в съответната графа своя подпис и въз
основа на него получила кредитната карта на името на св. П. и ПИН кода
към нея. (При изписването на датата на искането в решението е допус-
ната техническа грешка, като е посочена датата „04.04.2010 г.“ вместо
вярната дата на искането 14.05.2010 г.).
На с. 6 е прието, че подсъдимата З. е изготвила инкриминираното
„Искане за активиране на карта“, в което подписът на св. М. П. бил под-
правен. Тази констатация сочи на неистинност на документа, но само
в частта му, означена с указанието „Попълва се от клиента“, тъй като
имитираният подпис на св. М. П. е бил положен именно там (на с. 6
също е допусната техническа грешка при изписване на датата на искане-
то, като е посочена дата „14.04.2010 г.“ вместо вярната дата на искането
14.05.2010 г.).
На следващата с. 7 съдът е отразил извод, че „... полагайки подпис
в „Искане за активиране на карта от 14.05.2010 г.“ в полето „Попълва се
от служител във филиал на „УниКредит Булбанк“ подсъдимата е мате-
риализирала изявление, имащо за цел да удостовери, че М. Д. П. желае
да получи процесната кредитна карта...“, който документ бил употребен
от подсъдимата, тъй като въз основа на него била издадена и активирана
214
кредитната карта. Този извод насочва към заключение, че подсъдимата е

съставила истински удостоверителен документ, по отношение на чието
съдържание обаче не е конкретизирано дали вярно или невярно отразява
посочените в него факти.
Също на с. 7 обаче е посочено и, че „... липсата на подпис в докумен-
та „Искане за активиране на кредитна карта“ от страна на св. П. характе-
ризира последния като неистински частен такъв, доколкото подписът на
физическото лице е задължителен атрибут за неговата валидност“.
На с. 8 пък е залегнал извод, че „съставянето на инкриминирания
документ е задължение на подсъдимата, включено в служебните ѝ та-
кива“, като „физическото лице следва да положи подпис върху комен-
тирания документ, за да получи кредитната карта и последната да бъде
активирана“, който „реквизит“ в конкретния случай липсвал.
Ако съдът е намерил, че подсъдимата е осъществила състава на ин-
криминираното ѝ престъпление със съставянето на неистински частен
документ (каквото е повдигнатото срещу нея обвинение), очевидно е, че
неистинността би могла да касае само участъка от формуляра, означен
с указанието „Попълва се от клиента“, тъй като имитираният подпис на
св. П. е бил положен именно там. В този случай е следвало задължител-
но да се изясни защо се приема, че именно подсъдимата З. е съставител
на това изявление от името на св. П. Следвало е да се съобрази също
така, че първото поле от бланката на „Искането“ поначало подлежи на
собственоръчно попълване от страна на клиента, поради което няма как
да се заключи, че съставянето му се включва в кръга на служебните за-
дължения на банковия служител.
Ако съдът е смятал, че деянието е било осъществено от подсъди-
мата със съставянето и полагането на подпис в полето „Попълва се от
служител във филиал на „УниКредит Булбанк“, то е следвало да отчете,
че залегналото в тази част на формуляра нейно изявление действително
се включва в обхвата на служебните ѝ задължения, но пък преценено от
гледна точка на авторството се явява автентично.
За осъществяването на престъплението по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309,
ал. 1 НК от обективна страна е необходимо длъжностното лице в кръга
на службата си да състави неистински частен документ (или да препра-
ви съдържанието на частен документ), както и да го употреби пред съот-
ветния доказателствен дестинатер с посочената в закона цел (да докаже
съществуването или не, прекратяването или изменението на право, за-
дължение или правно отношение). При наличните по делото данни, за
да прецени съставомерността на поведението на подсъдимата Р. Д. З. в
215
контекста на конкретното повдигнато ѝ обвинение, съдът е следвало да

даде ясен и еднозначен отговор на въпросите:
– какъв е видът и характерът на инкорпорираните в материалния
носител документи с оглед техните характеристики (частен или
официален; диспозитивен или удостоверителен; неистински, с
невярно съдържание);
– въз основа на кое от материализираните в „Искането за активи-
ране на карта“ волеизявления (или и на двете) е била активирана
кредитната карта и кой от документите е имал правното значе-
ние да докаже пред съответния отдел на банката нареждането на
оправомощения ползвател на картата за активирането ѝ;
– подсъдимата Р. Д. З. ли е съставила (сама или чрез другиго) до-
кументите;
– включвало ли се е съставянето на тези документи в кръга на
службата на подсъдимата Р. Д. З.
Посочените въпроси не са намерили ясен и еднозначен отговор
в мотивите на въззивното решение, с което се накърнява правото на
касационната жалбоподателка да разбере по ясен и категоричен начин
съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които е потвъ-
рдена първоинстанционната присъда. Не е обезпечена и възможността
на касационния съд безпрепятствено да установи действителната воля
на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му
убеждение. Констатираният от касационния съд порок на юридическа-
та част от проверявания въззивен съдебен акт се приравнява на липса
на мотиви и представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2
НПК, налагащо отмяна на въззивното решение в частта относно осъж-
дането на подсъдимата З. по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК и връща-
не на делото за ново разглеждане в посочената част.
За пълнота следва да се отбележи, че настоящият състав на ВКС
не споделя залегналата в касационната жалба теза на защитника, че ин-
криминираното „Искане за активиране на карта“ в частта, означена с
указанието „Попълва се от клиента“, на практика нямало самостоятел-
но правно значение, тъй като св. М. П. изразила съгласието си за по-
лучаването на кредитната карта със сключването на договора № 5 от
11.05.2010 г. Именно с оглед наличието на този договор „Искането за ак-
тивиране на кредитна карта“ има съществено правно значение. То обек-
тивира едностранното волеизявление на титуляра на кредитната карта
да иска активиране на кредитната карта, т.е. активиране на действието
на самия договор. Въз основа на него за банката възниква задължението
216
да активира картата – да изпълни нареждането за плащане в случай на

теглене на суми чрез картата. В противен случай при липса на сключен
договор за кредитна карта за физически лица „Искането за активиране
на кредитна карта“ не би имало никакви правни последици, защото из-
начално не би могло да породи каквито и да е права, задължения или
правоотношения, нито да послужи за доказването им.
37. В първия акт на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК (което
е двуактно) подправеният частен документ е възможно да е съста-
вен лично от дееца, т.е. „сам“ да извърши подправката или във вто-
рата форма – „чрез другиго“, а във втория акт на изпълнителното
деяние документът трябва да бъде употребен лично от дееца, за да
се докаже съществуването или не на някое право или задължение,
или правоотношение от правно значение, изискващо съставянето
от дееца на документа, като двата акта са функционално свързани.
Чл. 310, ал. 1, вр. с чл. 309, ал. 1 НК
Чл. 316 НК
Решение № 131 от 23.05.2014 г.
по н.д. № 120/2014 г., III н.о.
Съставът на ВКС споделя извода на решаващите съдебни инстан-
ции, че инкриминираните два документа – протокол за извънредно
общо събрание на дружеството [фирма] от 21.08.2007 г. и дружествен
договор от 21.08.2007 г. са частни диспозитивни документи (протоколът
от общото събрание е волеизявление с правно значение в частта от-
носно взетите решения; дружественият договор е правен акт – сделка
в съдържателната му част), на които е придаден вид, че представляват
конкретно писмено изявление, изходящо от лицата свид. Р. Г. – управи-
тел на дружеството и от свид. Р. Г. – съдружник, а не на лицето, което
действително ги е съставило. На тези документи е придаден вид, че два-
мата свидетели Г. са участвали в съставянето им като техни автори, но
обективно и на практика те не са участвали при формираната воля на
общото събрание за взетите решения и не са подписали тези документи.
Положените подписи срещу имената им са имитирани, като по този на-
чин на двата документа само им е придаден вид, че представляват кон-
кретно писмено изявление на Р. Г. и Р. Г. Обективно е било подменено
авторството на тези документи, поради което съставът на ВКС споделя
изцяло изводите за характера им като неистински частни документи,
изпълващи изцяло признаците в чл. 93, т. 6 НК.
217
Извън този извод неправилно е прието от въззивната инстанция, че

подсъдимият Г. Й. следва да отговаря за авторството на съставянето на
процесните неистински частни документи. Съставът на ВКС прие, че
по делото не са събрани доказателства, подкрепящи поддържаната от
обвинението теза, че подсъдимият Г. Й. е извършител на инкриминира-
ната документна подправка. Напълно основателно се твърди в жалбата
от защитата на подсъдимия, че нито в обвинителния акт, нито в моти-
вите към присъдата на ОС – М. е описано, респ. установено по делото
конкретното фактическо действие, в което да се е състояло изпълнител-
ното деяние по съставяне „чрез другиго“ на двата документа, съгласно
повдигнатото обвинение срещу Г. Й. за престъпление по чл. 310, ал. 1,
вр. чл. 309, ал. 1 НК. В първия акт на престъплението по чл. 309, ал. 1
НК (което е двуактно) подправеният частен документ е възможно да е
съставен лично от дееца, т.е. „сам“ да извърши подправката или във вто-
рата форма – „чрез другиго“, а във втория акт на изпълнителното деяние
документът трябва да бъде употребен лично от дееца, за да се докаже
съществуването или не на някое право или задължение, или правоот-
ношение от правно значение, изискващо съставянето от дееца на доку-
мента, като двата акта са функционално свързани. В случая повдигна-
тото срещу подсъдимия Г. Й. обвинение е за съставяне „чрез другиго“
на неистинските частни документи. В обвинителния акт обаче липсва
фактическият състав на изпълнителното деяние, което да се изрази във
фактическата връзка между дееца и другото лице, което или да е било
мотивирано от дееца при условията на съучастие с него, или да е използ-
вано от дееца като оръдие за извършване на документната подправка
(при посредствено извършителство). Не е формулиран от обвинението и
не е установен от доказателствената съвкупност фактическият състав на
инкриминираното изпълнително деяние – съставянето чрез другиго на
предмета на документното престъпление. Липсват данни за съучастие на
подсъдимия с друго лице, както и не са установени данни за извършване
на деянието от него чрез използване на друго лице (наказателно неотго-
ворно или лице, което да не е съзнавало фактическите обстоятелства на
престъплението), т.е. при посредствено извършителство. Констатацията
на съда, основана на заключението на изготвената СГЕ № Г-24/2012 г.,
приобщена по реда на чл. 283 НПК по в.н.о.х.д. № 123/13 г. на ОС – М.,
че подписите на Р. Г. и на Р. Г. в протокола за извънредно общо събрание
от 21.08.2007 г. и в договора от същата дата не са били положени от
тях, както и че не са имитирани от подсъдимия Г., а от неизвестно лице
(лица), е формална и декларативно изведена. Но тя е основана единст-
218
вено на предположение за авторството на изпълнителното деяние от

подсъдимия, без да е доказана обективната и субективна връзка между
дееца и физическия съставител на неистинските документи.
Ето защо подсъдимият Г. Й. не следва да отговаря за първия акт
от съставното престъпление – престъпно съставяне на неистински част-
ни документи съгласно по обвинението по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309,
ал. 1 НК и трябва да бъде оправдан. Подсъдимият следва да отговаря
по инкриминираното от обвинението деяние за съзнателно използва-
не на процесните неистински частни документи, което е въздигнато в
самостоятелно престъпление по чл. 316 НК в случаите, когато от дееца
за самото съставяне на неистинските документи не може да се търси на-
казателна отговорност. Известно е от правната теория и от задължител-
ната съдебна практика на ВС в ПП № 3/1982 г. на ВС, че за да възникне
наказателна отговорност за дееца при документна подправка на частен
документ, деецът трябва да ползва сам пред другиго съставения от него
неистински частен документ. При положение че той не може да отговаря
за подправката на документа, но реши да ползва неистинския частен
документ, след подправката му от неустановен по делото извършител,
деецът ще осъществи само състава на чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК.
ВКС споделя извода на въззивната инстанция за доказаност съдър-
жанието на умисъла у подсъдимия Й., че той е съзнавал характера на из-
ползваните от него частни документи, че са неистински, създадени за да
бъдат употребени за доказването, че е изменено правно отношение – въз
основа на проведено общо събрание на дружеството е взето решение за
продажба на дружествени дялове и за освобождаване на съдружник. Уста-
новено е, че и двата документа, които са били съставени на 21.08.2007 г.,
са били използвани незабавно от подсъдимия пред Фирменото отделение
на В. окръжен съд на датата 23.08.2007 г., веднага след съставянето им на
датата 21.08.2007 г. Този извод е основан на установеното по делото от
съдържанието на приетото като писмено доказателство заявление с вх.
№ 1744 от 23.08.2007 г., подписано от подсъдимия Г. Й. в качеството му
на управител на [фирма], [населено място] и адресирано до Фирменото
отделение на Окръжен съд – В. Не намира подкрепа в доказателствените
източници оспореният от защитата извод в атакуваната присъда за на-
личието на умисъл у подсъдимия относно неистинския характер на до-
кументите и използването им от него с целта, за която те са съставени.
Изяснено е от фактическа страна, че подсъдимият като управител на дру-
жеството [фирма], [населено място] е имал задължение да организира и
ръководи общите събрания на дружеството и да отговаря за свикването и
219
провеждането им. Съгласно чл. 138 от Търговския закон е бил задължен

за свиква и провежда общите събрания на съдружниците. В конкретния
случай с подписа си върху двата инкриминирани документа в качеството
му на управител е удостоверил един положителен факт – за състояло се
на 21.08.2007 г. общо събрание на съдружниците; подписал се е лично в
правните актове (решение в протокол за общо събрание от 21.08.2007 г.
и дружествен договор от същата дата), които са приети въз основа на
посоченото в тях като състояло се в обективната действителност общо
събрание на съдружниците. Не намират подкрепа доводите на защитата,
че подсъдимият не е знаел за факта, че подписите в документите не са
положени от свидетелите Г., след като с подписа си е удостоверил тяхно
„присъствие“ на общото събрание, за което е безспорно установено по
делото, че съдружниците не са присъствали на събрание на тази дата
(спр. л. 46 от мотивите на присъдата относно установеното от показа-
нията на свидетелите Р. Г., Р. Г. и Т. Й.). Дори и документите да са били
съставени от юристите на фирмата, подсъдимият лично с подписа си е
потвърдил участието си на събрание на 21.08.2007 г., на което никой от
съдружниците не е присъствал, което обективно изключва възможност-
та в съзнанието му да е формирана друга представа освен единствено
възможната, че в обективната действителност не е възникнал такъв факт.
Подсъдимият е заявил липсата на спомен да е присъствал на процесното
общо събрание, но с подписът си е удостоверил обратното; според изиск-
ването на чл. 139 от Търговския закон решенията на общото събрание
могат да се взимат неприсъствено само ако всички съдружници са за-
явили писменото си съгласие за това; по делото е установено, че такъв
документ не е подписан от съдружниците, следователно такава практика
не е било възможно да се прилага от подсъдимия в конкретния случай;
без участието на всички съдружници, което в случая не е било налице
поради отсъствието на свидетелите Г., не е било обективно възможно да
се съставят използваните от подсъдимия протокол и дружествен договор
от 21.08.2007 г. Ето защо налице са по делото система от доказателства,
които опровергават доводите на защитата, че подс. Й. „не бил знаел, че
процесните документи не са подписани от семейство Г.“. Следователно
доказан е умисълът на подсъдимия относно знанието, че тези документи
са неистински. От съдържанието на заявлението пред ОС – гр. В. е без-
спорно установено, че документите са използвани от подсъдимия, за да
бъде поискано вписването на правно релевантните обстоятелства – про-
мяна в съдружниците и промяна в дяловото им участие, за доказването
на които са били употребени неистинските документи. За авторството
220
на използването на документа е без правно значение кой е физическият

приносител на документите пред лицето или организацията, пред които е
използван фалшификатът. Определящият отговорността на извършителя
факт е волеизявлението за ползването, доведено до неговия адресат. В
случая е безспорно, че волеизявлението за използването на документите
пред съда е направено от подсъдимия.
При приетите за установени фактически данни по делото правил-
ната правна квалификация на деянието е за осъществяване на субси-
дирания състав по чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1 НК. От обективна
и субективна страна са доказани признаците на състава по чл. 316, вр.
чл. 309, ал. 1 НК, по който следва да се преквалифицира отговорността
на подсъдимия. Осъществено е изпълнителното деяние на съзнателно
ползване от подсъдимия Й. на неистинските частни документи, за които
за самото им съставяне не може да му се търси наказателна отговорност.
Използването на инкриминираните документи е довършено без оглед на
факта кой е бил физическият приносител на документите в съдебното
ведомство; правно релевантното обстоятелство за този извод е изразена-
та воля на подсъдимия в заявлението за сезиране на съда именно с целта
да се реализира вписване на правната промяна в търговския регистър
на дружеството, произтичаща от съдържанието на представените неис-
тински частни документи.
Правилното приложение на закона изисква съставът на ВКС да
упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 2, предл. 1 НПК, като
измени присъдата на въззивната инстанция без промяна в обстоятелс-
твената част на обвинението, в която се съдържат и фактическите при-
знаци на по-леко наказуемия състав по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК.
А по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 310, ал. 1, вр.
чл. 309, ал. 1 НК подсъдимият следва да бъде оправдан.
3. ДЛЪЖНОСТНА ДОКУМЕНТНА ПОДПРАВКА (ЧЛ. 310 НК)

38. Съществува известно сходство в съставите на чл. 243 и 244
НК, но има и съществена разлика. По чл. 243 НК се преследва така
наречената материална подправка на официални документи, при
която липсват известни реквизити на такъв документ. В чл. 244 НК
се преследва интелектуалната подправка на официален документ,
при която документът от външна страна притежава всички рекви-
зити на такъв, обаче в него са удостоверени неверни обстоятелства
или заявления.
221
Чл. 243 НК27

Чл. 244 НК28
Решение № 921 от 5.07.1956 г.
по н.д. № 1648/1956 г., II н.о.
Оплакването за нарушение на материалния закон е основателно.
Окръжният съд е квалифицирал деянието на подсъдимия като престъп-
ление по чл. 243, ал. 1 НК. Защитата поддържа, че деянието на подсъ-
димия Л. П. К., ако се приеме, че е извършено от него, следва да се
квалифицира по чл. 244 НК. Наистина съществува известно сходство
в съставите на тези два текста, но има и съществена разлика. И в двата
текста се предвижда подправката на официалния документ да е извър-
шена от длъжностно лице в кръга на службата си.
А това значи, че субект на престъпното деяние както по чл. 243 НК,
така и по чл. 244 НК може да бъде само длъжностно лице.
Чл. 243, ал. 1 НК предвижда така наречената материална подправ-
ка, при която липсват известни реквизити на официалния документ.
Липсва понякога подпис или същият е подправен, липсва дата или съ-
щата е неистинска и пр.
Това прави документа неистински, макар и да е издаден от длъж-
ностно лице в кръга на неговата служба. Истинският официален доку-
мент е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установе-
ния ред и форма – чл. 373, ал. 5 НК29.
Редът и формата за издаване на официалните документи се уста-
новява било с правилник за съответното предприятие или учреждение,
било от практиката.
Съставеният неистински официален документ по чл. 243, ал. 1 НК
е съставен не по установения ред и форма. Ако е съставен по този ред и
форма, той ще бъде истински официален документ и ако са удостоверени
в този официален документ неверни обстоятелства или заявления, с цел
той да бъде използван като доказателство за тия неверни обстоятелства
или заявления, деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 244 НК.
В този текст се предвижда така наречената интелектуална подправ-
ка. Документът от външна страна е истински. Той е съставен от длъж-
ностно лице, в кръга на службата му и по реда и формата, предвидени за
издаването му, обаче удостовереното в него е невярно. При него са на-
27
28
29
Отменен. Вж. чл. 93, т. 5 от сега действащия НК.
222
лице всички необходими реквизити за официален документ. Тук нямаме

материална подправка в смисъл изтриване, зачеркване, фалшифицира-
не на подпис, дата или друг съществен елемент от този документ. От
външна страна този документ е истински. Удостовереното в него обаче
е невярно.
Такава подправка на официален документ е престъпна и наказуема
по чл. 244 НК, ако тя е извършена от длъжностно лице, в кръга на служ-
бата му и по реда и формата, предвидени за издаване на такъв документ.
Без значение е обстоятелството дали това е извършено с цел да набави
деецът за себе си или за другиго противозаконна облага.
Облагата не е елемент от състава на чл. 244 НК. Ако обаче подправ-
ката е извършена с тази цел, деянието не става съставомерно по чл. 243
НК. Подбудите за извършване на престъпното деяние, в конкретния
случай облагата, могат да послужат като обстоятелства, които отегчават
вината на дееца, но не са от естество да изменят правната квалификация
на деянието.
39. Подправка на документ има и в случаите, когато съдържа-
нието им отговаря на истината, но е подправено участието на лица-
та в тяхното издаване.
В издаването на някои официални документи е необходимо и
участието на частни лица, които писмено трябва да засвидетел-
стват част от съдържанието на документа.
Когато се подменя участието на едно лице при издаването на
официалния документ, ще е налице материална подправка на офи-
циален документ, а не интелектуална такава, т.е. има престъпление
по чл. 242 и 243 НК, а не такова по чл. 244 НК.
Чл. 242 НК30
Чл. 243 НК31
Чл. 244 НК32
Решение № 166 от 13.02.1958 г.
по н.д. № 31/1968 г., I н.о.
Окръжният съд е приел за установено, че подсъдимият в качеството
си на касиер на рудник при мина „Димитрово“ подправил авансова ве-
домост, като сам подписал трима работници, че са получили авансовата
30
31
32
223
сума, която той действително им дал, но приел, че това деяние не със-

тавлява престъпление, защото ведомостта отразява истината за дадения
и получен аванс от тримата работници.
С протеста на окръжния прокурор се поддържа, че извършеното
деяние от подсъдимия съставлява престъпление по чл. 244 НК, защо-
то той в кръга на службата си е съставил официален документ, в който
е удостоверил невярно обстоятелство, а именно подписите на тримата
работници да са сложени от тях, с цел да бъде използван този документ
като доказателство.
Разбирането на окръжния съд, че извършеното деяние от подсъди-
мия не съставлява престъпление, е неправилно.
Социалистическата документация изисква не само съдържанието
на документите да отговаря на истината, но да отговаря на истината и
участието на лицата, за които е документирано те да са изготвили доку-
мента или да са взели участие в неговото съставяне. За да се гарантират
правоотношенията в социалистическото общество във връзка с доку-
ментирането, е необходимо да не се допуска при изготвянето на доку-
ментите да се подменя участието на лицата, за които е документирано,
че са взели участие при съставянето на документа.
Следователно щом при изготвянето на документа има подменяване
на участвуващите лица, ще е налице и подправка на документа по сми-
съла на Наказателния закон, независимо че останалото съдържание на
документа отговаря на истината. Полагането на подпис в документа от
друго лице вместо от посоченото, както в случая полагането подписите
на тримата работници от подсъдимия за получения аванс, съставлява
подправка на документ.
В случая има подправка на официален документ, независимо че в
авансовата ведомост е поправен само подписът на частните лица – три-
мата работници. Често пъти, за да бъдат завършени някои официални
документи, е необходимо и участието на частни лица в тяхното съставя-
не. Това е необходимо тогава, когато, за да бъде завършен документът,
е необходимо и частното лице съответно писмено да потвърди обстоя-
телството, което се съдържа в самия документ. В случая авансовата ве-
домост, за да бъде завършен официален документ, трябва и работниците
писмено да потвърдят получаването на авансовите суми. Авансовата
ведомост е официален документ въпреки участието в нейното изготвяне
и на частни лица, защото е издадена от длъжностно лице, в кръга на
службата му по установения ред и форма. Върховният съд намира, че
в случая е налице материална подправка на официален документ, а не
224
интелектуална такава, т.е. има престъпление по чл. 243, ал. 1 НК, а не

такова по чл. 244 от същия кодекс.
Интелектуална подправка има тогава, когато от формална страна
документът отговаря на действителността, но в съдържанието му има
неистински обстоятелства. Това означава, че в случаите, когато за съста-
вянето на документа е необходимо и участието на частно лице, това лице
действително да е взело писмено участие в изготвяне на документа, но в
съдържанието да са внесени неверни обстоятелства, които имат юриди-
ческо значение, с цел документът да бъде използван като доказателство за
установяване неистинските обстоятелства.
Тогава, когато има подправка в лицата, посочени в документа, взели
участие в изготвянето му, независимо дали са те длъжностните лица или
частни такива, винаги ще е налице материална подправка на официален
документ. Разбира се, че материална подправка ще има и когато наред с
неистинността на документа от формална страна, не отговаря на действи-
телността и съдържанието му.
Щом в настоящия случай подписите на тримата работници не са по-
ложени от тях, то налице е материална подправка на официален документ
по смисъла на чл. 243, ал. 1 НК.
40. За субективната страна на деянието по чл. 310 НК е без зна-
чение какви свои правни отношения е искал да уреди деецът с ин-
криминирания документ.
Чл. 310 НК
Чл. 243, ал. 1 НК33
Решение № 112 от 14.02.1968 г.
по н.д. № 1087/1967 г., I н.о.
Неоснователна е жалбата на подсъдимия Г. за необоснованост
досежно субективната страна на деянието по чл. 243, ал. 1 НК (отм.).
Намерението на Г. да уреди с инкриминираната фактура с невярно съ-
държание сметките и взаимоотношенията си с К. след закриването на
тази дейност и преминаването ѝ към промкомбинат М., което градският
съд в съгласие с данните по делото не е приел за установено, не прави
развитата в случая дейност от подсъдимия Г. несъставомерна. Мотивите
на дееца за съставяне в кръга на службата си на неистинския официа-
лен документ не е елемент от състава на престъпното деяние по чл. 243,
ал. 1 НК. Същественото за субективната страна на това престъпление
33
Отменен. Вж. чл. 310, ал. 1, вр. с чл. 308, ал. 1 от сега действащия НК.
225
е съзнанието на дееца, че съставената от него фактура е с невярно съ-

държание досежно отразените в нея взаимоотношения, че е съставена в
кръга на службата на подсъдимия с цел да бъде използвана.
Без значение за съставомерността на деянието по чл. 243, ал. 1 НК
(отм.) от субективна страна е какви свои отношения е искал да урежда
деецът чрез съставения от него неверен документ. Това е така, защото
правната сигурност изисква да бъде спазван строго установеният ред
при документирането на събитията и фактите с правно значение. Спаз-
ването на този ред изисква безусловно отразяване истинността и автен-
тичността на фактите и събитията с правно значение в издаваните от
длъжностните лица в кръга на службата им официални документи. Ако
подсъдимият Г. е имал неуредени сметки с К., той е следвало да ги уреди
единствено чрез съставянето на документи, които отразяват истината, а
не с такива, които нямат нищо общо с нея.
41. Едноличният търговец е длъжностно лице, когато лич-
но, а не чрез свои служители извършва действията по пазенето и
управлението на държавното имущество. Когато само са съставени
неистински официални документи, с цел да се улесни или прикрие
присвояването, но преди започване на разпоредителните действия,
има извършено само документно престъпление, а не опит към
присвояване.
Чл. 310 НК
Чл. 93, т. 1, б. „б“ НК
Решение № 32 от 3.02.1998 г.
по н.д. № 715/1997 г., II н.о.
За да бъде извършено престъпление „присвояване“ по чл. 201,
респ. 202 НК, то законът изисква извършителят на деянието да е длъж-
ностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ и „б“ НК. В настоящия
случай обвинението е поддържало и съдът е приел, че подсъдимият е
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК. От данните по
делото е изяснена фактическата обстановка, на която съдът стъпва, за да
направи своите правни изводи. По нея няма спор. Подсъдимият прите-
жава фирма ЕТ „Г. – М. Г.“, чийто управител е той. Бил е регистриран по
ДДС и при извършените от него продажби на зърно през юли и август
1995 г. на мелницата „Д.“ – ЕООД, гр. С. в кочана с фактури в екземпля-
ра, който остава при него, занижил цифрите на продажбите, съответно
и размера на ДДС, който следвало да внесе. Това сторил с 10 факту-
226
ри. С това същият целял при издължаването си към данъчните органи

да внесе по-малко ДДС, при което той за разликата от сумата, както и
за ДДС, което е имал право да получи – общо в размер 831 003 лева, е
щял неоснователно да се обогати с държавно имущество. Преди обаче
да използва 10-те документа с невярно съдържание, той бил разкрит от
данъчните органи при извършвана от тях проверка на мелничния комби-
нат. Като разбрал това, подсъдимият внесъл в данъчното управление по
10-те фактури действително дължащия от него ДДС. При правилно ус-
тановената фактическа обстановка съдът е направил и законосъобразен
извод относно качеството на подсъдимия, като е приел, че е длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК.
Вярно е, че на пръв поглед цитираният текст има предвид лице,
което е на служба при едноличен търговец. В случая обаче подсъдимият
не е имал служители, а сам е извършвал счетоводната работа по подго-
товката за внасяне на ДДС, който е държавно имущество, и по силата на
извършените сделки е бил в патримониума на подсъдимия при същест-
вуващо законово задължение да го възстанови на бюджета.
С оглед на това, когато сам едноличният търговец действа с функ-
ции на лице, което управлява и пази държавно имущество, същият е
приравнен на лице с възложени от едноличния търговец функции по уп-
равление на имуществото. Това е смисълът, вложен в разпоредбата на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК. Цитираното решение на ВКС в бюлетина – бр. 7
от 1996 г., с. 7, № 428/1995 г. – касае хипотеза, различна от настоящата.
Освен това то е на отделение на ВКС и няма задължителен характер за
настоящия съдебен състав.
42. С престъпленията по чл. 308–310 НК се защитават общест-
вените отношения, регулиращи реда и правната сигурност на до-
кументооборота.
За съставомерността на деянието по чл. 310 НК е необходимо и
достатъчно длъжностното лице в кръга на службата си да преправи
съдържанието на официален документ, съставен за удостоверяване
на определени обстоятелства, с цел този документ да бъде използ-
ван като доказателство за тези обстоятелства.
Чл. 308 НК
Чл. 310 НК
227
Решение № 772 от 23.11.2006 г.

по н.д. № 203/2006 г., ІІ н.о.
С Присъда № 206 от 16.02.2005 г., постановена по н.о.х.д. № 714/2002 г.,
В. т. районен съд е признал подсъдимата Е. М. К. за невиновна в това,
за времето месец юни 1996 г. – месец февруари 1997 г., в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, в
кръга на службата си, да е преправила съдържанието на официални до-
кументи – 32 броя приходни квитанции, с цел да ги използва пред сче-
товодството на Община В. Т., поради което я е оправдал по предявеното
обвинение по чл. 310, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК и в това, че за
времето месец февруари 1996 г. – месец февруари 1997 г., в условията
на продължавано престъпление, като длъжностно лице да е съставила
неистински частни документи, с цел да ги използва при отчитане на на-
правени разходи, поради което я е оправдал по предявеното обвинение
по чл. 310, ал. 1, т. 2 НК във вр. с чл. 309, ал. 1 НК.
С Въззивно решение № 344 от 21.12.2005 г., постановено по в.н.о.х.д.
№ 644/2005 г., В. т. окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инс-
танция.
Касационният протест е процесуално допустим, защото е подаден
от легитимна страна и при наличието на правен интерес преди изме-
нението на НПК с ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г. В
момента, в който прокурорът е упражнил правомощието си да протести-
ра въззивното решение, делото е подлежало на проверка по касационен
ред. Последващата промяна в законодателството, изключваща от обхва-
та на касационната проверка потвърдителните решения на окръжния
съд, постановени като въззивна инстанция, не е основание да се приеме,
че касационният протест е процесуално недопустим, в какъвто смисъл
е възражението на подсъдимата. Налице са валидно упражнени права
от представителя на обвинението, които не могат да бъдат отнети от
съда без изрично законодателно уреждане на въпроса за висящите на-
казателни дела.
По същество касационният протест е основателен.
При цялостната служебна проверка на протестираната присъда
въззивната инстанция е приела, че по делото са събрани всички до-
казателства и фактическата обстановка, касаеща обективната стра-
на на извършеното престъпление е правилно изяснена. Възприела е
фактическите констатации на решаващия съд, че в качеството си на
длъжностно лице подсъдимата получавала от родителите на децата,
посещаващи детската градина, определени парични суми, представля-
228
ващи месечните такси. За целта съставяла приходни квитанции в два

екземпляра, оригиналът от които давала на родителите, а копието оста-
вало при нея. За времето от юни 1996 г. до февруари 1997 г. преправила
съдържанието в общо 32 приходни квитанции, като в намиращите се
при нея копия вписвала по-малки суми от действително получените. Не
е възприела извода на първата инстанция, че липсва субективният еле-
мент от състава на престъплението, а именно специалната цел докумен-
тите да бъдат използвани като доказателство за отразените в тях обстоя-
телства. Изложила е съображения, че и от субективна страна съставът
на престъплението е осъществен, като целта на подсъдимата е била из-
ползването им при съставянето на месечните такси, с които сумите са
отчитани пред община В. Т.
При тези фактически констатации, за да потвърди крайния извод
за липса на извършено от подсъдимата престъпление, е приела, че дея-
нието само формално осъществява признаците на състава на престъп-
лението по обвинението, защото обществената му опасност е явно незна-
чителна. Мотивирала е този си извод със съображения, които не намират
опора в закона, а именно незначителен размер на сумите по инкримини-
раните приходни квитанции, обстоятелствата, че не са отклонени за лич-
ни нужди и впоследствие са внесени. Изводът за явна незначителност
на обществената опасност на деянието е направила, без да отчете ха-
рактера на обществените отношения, които са предмет на регулиране с
престъплението и степента на засягането им.
С престъпленията по чл. 308–310 НК се защитават обществени-
те отношения, регулиращи реда и правната сигурност на документоо-
борота. За съставомерността на деянието по чл. 310 НК е необходимо
и достатъчно длъжностното лице в кръга на службата си да преправи
съдържанието на официален документ, съставен за удостоверяване на
определени обстоятелства, с цел този документ да бъде използван като
доказателство за тези обстоятелства. Смисълът на преправката не е
елемент от характеристиката на официалния документ. Без значение за
съставомерността на деянието е какви суми са посочени в преправения
документ и за какви цели са били отклонени. Достатъчно е, че те са раз-
лични от предадените от родителите и отразените в намиращия се при
тях екземпляр.
Малозначителното деяние по чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно поради
липсата или явната незначителност на елемента обществена опасност.
Тя се преценява към момента на извършването му с оглед обществените
отношения, които са предмет на регулиране с престъплението и степен-
229
та на засягането им. В конкретния случай подсъдимата е преправила

съдържанието на общо 32 броя приходни квитанции, техният брой не
дава основание за приетия извод, че деянието разкрива ниска степен
на обществена опасност. Тя е завишена с оглед проявената престъпна
упоритост.
Като е приела противното и е потвърдила оправдателната присъда,
въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон. До-
пуснатото нарушение е основание за отмяна на въззивното решение.
ІІ. ЛЪЖЛИВО ДОКУМЕНТИРАНЕ
В ОФИ ЦИА ЛЕН ДОКУМЕНТ ( ЧЛ .
311 НК)
43. Издаването на медицинско свидетелство с невярно съдър-
жание от лекар в качеството му на длъжностно лице, с цел да бъде
използвано това свидетелство, съставлява престъпление по чл. 244,
а не по чл. 248 НЗ.
Чл. 244 НЗ34
Чл. 248 НЗ35
Решение № 13 от 11.01.1955 г.
по н.д. № 2739/1954 г., II н.о.
Съжденията на окръжния съд, че разпоредбата на чл. 248 НЗ се
явявала специален текст по отношение на чл. 244 НЗ с по-ограничен
обхват, имаща като субект не кое да е длъжностно лице, а длъжност-
но лице или частно лице – лекар, и понеже д-р К. в качеството си на
длъжностно лице – лекар издава скицата, той следвало да носи отговор-
ност по чл. 248 НЗ, са неправилни и незаконосъобразни. Неправилно са
квалифицирани деянията и на останалите двама подсъдими. Решението
на окръжния съд е постановено в противоречие със закона. Подсъди-
мият В. И. К., а така също и подсъдимата З. Т. Г. при издаването на
инкриминираните лъжливи документи – рентгенова скица и резултата
от изследването на кръвното утайване за подсъдимия Г., са действували
в качеството на длъжностни лица. Издадените документи са по естест-
вото си официални документи. Издадени са от длъжностно лице в кръга
34
35
230
на службата му по установения ред и форма – чл. 333, ал. 1 и 5 НЗ36. В

тези официални документи са удостоверени неверни обстоятелства за
здравословното състояние на подсъдимия Г. Х. Г. Последният е използ-
вал тези документи като доказателство пред донаборната комисия, за да
бъде освободен от редовна военна служба. По тези съображения дея-
нието и на двамата подсъдими е следвало да се квалифицира по чл. 244
НЗ, каквато квалификация е приел народният съд.
Чл. 248 НЗ би имал приложение, ако се отнася случаят до лъжливо
медицинско свидетелство, издадено от лекар на частна практика. Щом
лекарят издава лъжовно свидетелство за състоянието на здравето на
даден гражданин, но това свидетелство е издадено в качеството му на
длъжностно лице в кръга на службата му, и то с цел да бъде използва-
но като доказателство за посочените в него обстоятелства, извършеното
престъпление в случая на общо основание следва да се квалифицира по
чл. 244 НЗ.
44. Когато едно длъжностно лице в кръга на службата си дава
сведенията, които се внасят в официален документ, то върши прес-
тъпление по чл. 244, а не по чл. 246 НЗ, независимо от това дали
същото лице е подписало или не документа.
Чл. 244 НК37
Чл. 246 НК38
Решение № 2088 от 19.11.1955 г.
по н.д. № 4313/1955 г., I н.о.
Поставя се въпросът дали правилно е квалифицирано извършено-
то престъпно деяние. Че има налице неистински официален документ,
никой не спори по делото. Преди всичко фалшиви са сведенията об-
разец № 19, които карнетистът е съставил според данните, получени от
бригадира Й. М. Г. Последният е посочвал фиктивни надници, изработе-
ни от фиктивни работници. Става спор дали изготвените от карнетиста
сведения са били приподписани от бригадира – подсъдимия Й. Г., или
не. От данните по представеното днес удостоверение № 4896/1955 г. на
Стройрайон „Центъра“ е видно, че форма обр. 19 не е била подписана
от бригадира Й. Г. Свидетелите Д. А. и Б. В. твърдят, че форма обр. 19 е
трябвало да бъде приподписвана и от бригадира Й. Г. Но това не изменя
36
Отменени. Вж. чл. 93, т. 1 и 5 от сега действащия НК.
37
38
231
положението. Въз основа на тези сведения е била съставена ведомост-

та – също официален документ, и то неистински дотолкова, доколкото е
съдържала фиктивни работници и фиктивни надници, които фактически
не са били изработени. Ведомостта се изготвя от счетоводството и суми-
те по нея се изплащат от касиера на предприятието. Подсъдимият Й. Г.
само подписва за получаването на сумите по фиктивните надници, кои-
то суми се разделят между петимата подсъдими. Поставя се въпросът,
като дава неистинските сведения, които карнетистът внася във форма
образец № 19, какво престъпление върши бригадирът Й. Г.? Участвува
ли в съставянето на този официален документ или само става причи-
на да се внесат в него неистински обстоятелства? Ако той беше частно
лице и службата не му възлагаше никакви задължения във връзка с изда-
ването на форма образец № 19, безспорно той не би могъл да се третира
за автор на издадения неистински официален документ. В такъв случай
неговото престъпление би следвало да се квалифицира по чл. 246, ал. 2
НЗ. Но конкретният случай не е такъв. Подсъдимият Й. Г. е бригадир
на мозайкаджийска бригада при Стройрайон „Центъра“. Той изпълнява
ръководна работа в държавно предприятие и затова е длъжностно лице
по смисъла на закона. Службата му го задължава да дава сведенията, въз
основа на които карнетистът съставя форма образец № 19. Няма значе-
ние обстоятелството, че и карнетистът е длъжен да провери извърше-
ната работа. Следователно, независимо от това дали той приподписва
или не тази форма, той участвува в нейното съставяне. И понеже при
това съставяне той внася в документа неверни обстоятелства, с цел да
използва този документ като доказателство за тези обстоятелства, той
съставя неистински официален документ. Правилната квалификация на
деянието е по чл. 244, а не по чл. 243 НЗ39, защото се касае за интелек-
туална подправка.
45. Описът, съставен при извършена инвентаризация, се съставя
и подписва както от лицата, които вършат проверката, така и от от-
четника. Ако последният съзнателно вмъкне неверни обстоятелства
в описа, той върши престъпление по чл. 244, а не по чл. 246 НК. Ако
подправката в описа е свързана с извършено от него присвояване,
последното е квалифицирано присвояване по чл. 106, ал. 2 НК.
Чл. 244 НК40
39
40
232
Чл. 246 НК41

Чл. 106, ал. 2 НК42
Решение № 1312 от 14.09.1956 г.
по н.д. № 2819/1956 г., I н.о.
Възражението за неправилна квалификация на деянието е неосно-
вателно. Описите при инвентаризациите се съставят и подписват както
от лицата, които вършат проверката, така и от материалноотговорното
лице, на което се прави проверка. Всичките са длъжностни лица и със-
тавят описите в кръга на службата си. Описите трябва да изразяват
действителното състояние на магазина или склада. В противен случай
ще бъде налице официален документ с невярно съдържание. Ако това е
направено съзнателно по взаимно споразумение от всички участвуващи
в съставянето им лица, те всички ще отговарят за съставяне на офи-
циален документ с невярно съдържание по чл. 244 НК. В конкретния
случай съзнателно действува само материалноотговорното лице – под-
съдимата Н. Й. Д. Другите длъжностни лица са заблудени от нея и зато-
ва у тях липсва умисъл за съставяне на неистински официален документ
по чл. 244 НК. За подсъдимата Н. Й. обаче всичките елементи на този
престъпен състав са налице. Грешката на окръжния съд при квалифика-
цията на деянието следователно е в полза на подсъдимата. Той приема,
че последната освен присвояването е извършила и друго престъпление,
свързано с него, станало причина да се внесат неверни данни в офи-
циални документи (чл. 246 НК).
В действителност тя е извършила по-тежко престъпление – съста-
вила неистински официален документ като длъжностно лице и в кръга
на службата си (чл. 244 НК).
46. Щом като подсъдимите като длъжностни лица в кръга на
службата си са съставили официални документи, в които напълно
съзнателно са удостоверили неверни обстоятелства, и то с цел да бъ-
дат използвани тези документи за доказателство за същите обстоя-
телства, те са осъществили напълно от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 244 НК.
Чл. 244 НК43
41
42
Отменен.
43
233
Решение № 101 от 1.11.1956 г.

по н.ч.пр. № 93/1956 г.
РОС с присъдата си между другите подсъдими е осъдил и подсъ-
димите Б. А. С., А. М. П. и С. К. С. по чл. 244 НЗ за това, че като длъж-
ностни лица – първият като началник на околийското пътно управление
в гр. С, вторият – референт-ръководител – технически ръководител, а
третият – пътен майстор при същото управление, през есента на 1951 г.,
в кръга на службата си са съставили официални документи, а именно
третият подсъдим две служебни бележки, в които удостоверил, че ко-
лата на другия подсъдим по делото Н. М. А., зачислена към С. клон на
СОАТ, била превозила 300 куб. м ломен камък, каквито камъни всъщ-
ност не били превозени, а първите двама подсъдими съставили официа-
лен документ, като са заверили товарителницата, с която удостоверили,
че същата кола на подсъдимия Н. М. А. била превозила 300 куб. м ломен
камък, с цел същата товарителница да бъде изплатена, когато всъщност
такъв превоз не бил извършен.
Присъдата на окръжния съд е била оставена в сила от ВС.
В предложението на председателя на Върховния съд се посочват две
основания за отменяване на присъдата на окръжния съд и решението на
ВС. Първото основание е, че горните съдебни актове били издадени в на-
рушение на чл. 4 и 244 НК и чл. 38 и 208 НПК44, тъй като щом намерение-
то на подсъдимите било да се помогне на другия подсъдим А. да изплати
задълженията си при условието да извози посоченото количество камъни,
което нещо впоследствие било извършено, не била налице субективната
страна на престъплението, т.е. намерението да се издаде официален доку-
мент, в който да се удостоверят неверни обстоятелства.
Второто основание е за явна несправедливост.
Общото събрание на наказателните колегии на ВС, като обсъди ос-
нованията, изложени в предложението и заключението на прокурора,
намери, че предложението на председателя на Върховния съд в първата
му част е неоснователно.
Окръжният съд, като е преценил правилно и съгласно чл. 38 и 208
НПК събраните по делото доказателства, обосновано е приел за уста-
новено, че тримата подсъдими като длъжностни лица в кръга на служ-
бата си са съставили посочените по-горе официални документи, в които
съзнателно са удостоверили неверни обстоятелства, а именно, че другият
подсъдим А. бил превозил 300 куб. м ломен камък, какъвто превоз той
44
Отменен.
234
всъщност не бил извършил, и то с цел да бъдат използвани тези доку-

менти като доказателство за тези обстоятелства.
Тази дейност на подсъдимите правилно е квалифицирана от окръж-
ния съд по чл. 244 НК, за състава на който текст не се изисква да са на-
стъпили други вредни последствия. Всъщност от престъпната дейност
на тримата подсъдими са настъпили и вредни последици, тъй като под-
съдимият А., като е използвал съставените от тримата подсъдими неис-
тински официални документи, е получил сумата, преди да е извършил
посочения по-горе превоз на въпросното количество камъни и е лишил
предприятието от същата сума като оборотни средства в продължение
на две години, тъй като подсъдимият А. е извозил камъните едва две
години, след като е получил сумата.
Съставянето на неистински официални документи или подправ-
ката на такива, извършена от частно или длъжностно лице, е общест-
веноопасно деяние, защото, на първо място, накърнява нормалната
дейност на държавния апарат и, на второ място, подрива силата на офи-
циалните документи и доверието, което гражданите имат към тях.
Възражението, че липсвала субективната страна на престъпле-
нието, тъй като подсъдимите съставили горните документи с намерение
да помогнат на подсъдимия А. да изплати задълженията си и при усло-
вие, че той впоследствие ще извози посоченото количество камъни, е
неоснователно.
Щом като подсъдимите като длъжностни лица в кръга на службата
си са съставили посочените по-горе официални документа, в които на-
пълно съзнателно са удостоверили неверни обстоятелства, и то с цел да
бъдат използвани тези документи за доказателство за същите обстоя-
телства, те са осъществили напълно от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 244 НК.
Обстоятелството, че подсъдимите, за да извършат горното престъп-
ление, са се ръководили от съображението да помогнат на подсъдимия
А. да изплати задълженията си при условие от негова страна, че той
ще извози след това въпросното количество камъни, е мотив на прес-
тъплението, подбудите, които са ръководили подсъдимите, за да извър-
шат деянието, който мотив не е и не може да бъде елемент от състава
на престъплението по чл. 244 НК, а има значение съгласно чл. 35 НК45
за определяне степента на обществената опасност на подсъдимите и за
размера на следващото им се наказание.
45
235
47. Облагата не е въздигната като необходим елемент от съста-

ва на чл. 244 НЗ. Тук законодателят е поставил под защита правния
ред.
Чл. 244 НЗ46
Решение № 37 от 12.01.1956 г.
по н.д. № 4866/1955 г., II н.о.
Правилно окръжният съд е квалифицирал така развитата от подсъ-
димия дейност като престъпление по чл. 244 НЗ. Той е бил длъжностно
лице. В кръга на службата си той е съставил официални документи, в
които е удостоверил неверни обстоятелства – че е получил царевица, а
всъщност той е приел пшеница. Това той е сторил с цел тези документи
да бъдат използвани като доказателства за вида на приетите селскосто-
пански произведения и да се отчете по този начин вместо с пшеница
с царевица. С това той е осъществил напълно състава на чл. 244 НЗ и
правилно окръжният съд е квалифицирал дейността му по този текст.
Облагата не е въздигната като необходим елемент от състава на
чл. 244 НЗ. Тук законодателят е поставил под защита правния ред.
48. За състава на чл. 244 НК не се изисква някакъв специален
умисъл, а е достатъчно наличието на съзнание, че подсъдимият като
длъжностно лице в кръга на службата си съставя официален доку-
мент, в който удостоверява неверни обстоятелства, с цел да бъде
използван този документ като доказателство за тия обстоятелства.
Чл. 244 НК47
Решение № 17 от 6.01.1960 г.
по н.д. № 1448/1959 г., III н.о.
Твърдението на защитата, че липсвал субективният състав на прес-
тъпното деяние по чл. 244 НК и че се касаело за установена практика в
това учреждение, е неправилно. То не се оправдава нито фактически,
нито правно. За състава на горното престъпление не се изисква някакъв
специален умисъл, а е достатъчно наличието на съзнание, че подсъди-
мият като длъжностно лице в кръга на службата си е съставил горните
покупни бележки, като е внесъл в тях невярното съдържание, а именно,
че е вписал съзнателно не името на доставчика, а на друго лице и че су-
46
47
236
мите по тях е заплатил не на тези лица, които е вписал в тях. Направени-

те констатации почиват на положително установени факти, основани на
данните по делото. Особено категорични в тази насока са обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите, които са преценени съобразно
изискванията на чл. 38 и 208 НПК48. Въз основа на така приетата за уста-
новена фактическа обстановка окръжният съд правилно е квалифицирал
тази дейност на подсъдимия по това обвинение по чл. 244 НК, като е по-
сочил достатъчно фактически и правни съображения за наличието както
на обективния, така и на субективния състав на горното престъпление.
49. Престъплението по чл. 244 НК може да бъде извършено
само при пряк умисъл.
За състава на този текст са без значение мотивите, поради кои-
то е съставен и използван документът. Мотивите имат значение не
за квалификацията на деянието, а само за степента на вината и раз-
мера на наказанието.
Трябва да се прави разлика между мотивите и целите на дее-
ца. Мотивите – това са подбудите, стремленията, влеченията, жела-
нията, съображенията, които карат човека да върши нещо. А цели-
те са насоките, крайната цел, към която деецът се стреми, подбуден
от мотивите.
Разликата между мотивите и целите се изразява в това, че пър-
вите подбуждат субекта да действува, а след като е подбуден от тях,
вече се стреми към второто, към целта.
Чл. 244 НК49
Решение № 1306 от 19.10.1960 г.
по н.д. № 949/1960 г., III н.о.
Установено е по делото, че тримата подсъдими като длъжностни
лица в кръга на службата си са съставили официални документи – ко-
мандировъчни удостоверения, в които удостоверили невярното обстоя-
телство, че работниците имат право на командировки, когато нямали та-
кова право, с цел последните да бъдат използвани като доказателство за
тия обстоятелства, като впоследствие те действително са били предста-
вени пред арбитража. От субективна страна е налице съзнание, умисъл
у подсъдимите, че като длъжностни лица в кръга на службата си съста-
вят официални документи, в които внасят неверни обстоятелства, с цел
48
Отменен.
49
237
да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоя-

телства. Градският съд при квалифицирането на деянието е изхождал
от предпоставката, че това престъпление може да бъде извършено само
с пряк умисъл, какъвто безспорно е налице, макар и изрично да не е
посочен в мотивите на обжалваната присъда. Твърдението на защитата,
че в случая се касае само до евентуален умисъл, че намерението на под-
съдимите не било насочено към съставяне на документ с невярно съдър-
жание, а към покриването на платените суми на работниците, които са
били в повече от полученото от кооперацията за демонтажа, е неоснова-
телно и противозаконно. За състава на чл. 244 НК от субективна страна
е достатъчно пряк умисъл у подсъдимия, че в кръга на службата си като
длъжностно лице съставя официален документ с невярно съдържание с
цел този документ да бъде използван като доказателство за тия обстоя-
телства. Вън от тези елементи други за този текст не се изискват. За
състава на последния са без значение мотивите, поради които е съставен
и използван документът: дали за вземане на допълнителни суми или за
някаква друга цел. Те имат значение не за квалификацията на деянието,
а само за степента на вината и размера на наказанието.
Трябва да се прави разлика между мотивите и целите. Мотиви-
те – това са подбудите, стремленията, влеченията, желанията, съоб-
раженията, които карат човека да върши нещо. А целите са насоките,
крайните цели, към които деецът се стреми, подбуден от мотивите. Сле-
дователно различието между мотивите и целите се изразява в това, че
първите подбуждат субекта да действува, а след като е подбуден от тях,
се стреми към второто, към целта. В редица текстове, какъвто е чл. 244
НК, целта е посочена като елемент от състава на това престъпление. По
настоящото дело прекият умисъл на подсъдимите е насочен към съста-
вяне документ с невярно съдържание в кръга на службата им, с цел да
бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства.
С това се изчерпва съставът на чл. 244 НК. Целта е да се използва този
документ, респ. командировъчните удостоверения, като доказателство
за тези неверни обстоятелства, а мотивите са стремежите, желанията,
подбудите да се съберат допълнителни суми за допълване цената на де-
монтирането на дока. Съображенията, мотивите да съставят и предста-
вят документа с невярно съдържание е желанието на подсъдимите да
вземат допълнителни суми, като след като са мотивирани, подбудени по
такъв начин, подсъдимите се стремят към целта: използване на доку-
мента с невярното съдържание като доказателство за тия обстоятелства.
Целта влиза в състава на престъплението по чл. 244 НК и е елемент от
238
същото, а мотивите не влизат в състава на престъплението, а имат значе-

ние само за степента на вината и размера на наказанието на подсъдимия.
50. Съставянето на документ с невярно съдържание може да се
извърши и чрез посредственото извършителство на друго невинов-
но длъжностно лице.
Чл. 244 НК50
Решение № 9 от 1.02.1963 г.
по н.д. № 102/1962 г.
Законосъобразно деянието по издаването на невярната рецепта е ква-
лифицирано като посредствено извършителство по чл. 244 НК. Подсъди-
мият Ц. Т. е също лекар в окръжна болница „Р. А.“ и според неговите при-
знания и той е могъл да издаде исканата рецепта. По известни съображения
обаче той не я издал, а завел подсъдимия Д. при колегата си В. Ф., когото
убедил в законната нужда на този подсъдим и рецептата била издадена.
Деянието на св. В. Ф. е невиновно, следователно не е престъпно.
Истинският извършител обаче на престъпление по чл. 244 НК остава Ц.
Т., който както от субективна, така и от обективна страна е осъществил
всички необходими елементи на това престъпление.
При това положение правилно градският съд е приел, че в случая се
касае до посредствено извършителство от страна на подсъдимия Ц. Т.,
защото извършеното спрямо него съдържа всички необходими признаци
по чл. 244 НК с изключение на обстоятелството, че изпълнителното дея-
ние е извършено от друго лице, което лице обаче е невиновно.
Неправилно се поддържа също, че при престъплението по чл. 244
НК не е могло да има посредствено извършителство. За извършителя
на престъплението по чл. 244 НК се изисква между другото той да е и
длъжностно лице и неверният документ да е издаден в кръга на служ-
бата. Подсъдимият Т. е обладавал това качество. Той е могъл да издаде
исканата рецепта, но не я издал, а използвал за това невиновния д-р В.
Ф. Следователно той като длъжностно лице виновно и противоправно е
станал причина да бъде осъществен престъпният състав на престъпле-
нието по чл. 244 НК, използвайки за това безотговорния В. Ф. Щом това
е така, посредствено извършителство е налице.
51. За да има престъпление по чл. 244 НК, основно изискване
на закона е официалният документ да е издаден от компетентното
50
239
да издава такива документи длъжностно лице и то в кръга на него-

вата служба. Ако документът не е издаден от овластеното от зако-
на длъжностно лице или, макар и от такова лице, но не в кръга на
неговата служба, то макар документът да съдържа и другите рек-
визити, изисквани от закона, това не дава основание извършената
деятелност да се квалифицира по чл. 244 НК.
Чл. 244 НК51
Решение № 432 от 6.05.1964 г.
по н.д. № 205/1964 г., II н.о.
С. народен и градски съд, за да приемат, че подсъдимият М. със
съставянето и подписването на писмо № 865/1955 г. (л. 110 от следст-
вието) е извършил престъплението по чл. 244 НК, са приели, че той е
бил длъжностно лице при БАН и като такъв в кръга на службата си е
съставил официален документ, в който са удостоверени неверни обстоя-
телства, и то с цел този документ да се използва като доказателство за
тези обстоятелства.
Тези изводи на двете съдилища са необосновани и незаконосъо-
бразни.
За да има престъпление по чл. 244 НК, необходимо е да е устано-
вено, че има съставен от длъжностно лице в кръга на службата му офи-
циален документ, в който са удостоверени неверни обстоятелства или
заявления, и то с цел този документ да се използва като доказателство
за тези обстоятелства или заявления. Явно е от съдържанието на текста,
че за да има престъпление по чл. 244 НК, необходимо е, на първо място,
да е установено, че се касае за официален документ, издаден от съот-
ветното, т.е. от оторизираното от закона длъжностно лице, и то в кръга
на неговата служба. С други думи, да се касае до официален документ,
издаден от длъжностното лице, което по начало е компетентно да издава
официални документи, които са от естество да служат като доказателст-
во относно изразените в тях факти и обстоятелства. Такова длъжностно
лице, разбира се, може да бъде не само държавният служител, респ. ор-
ганът на властта, но и всеки друг стопански ръководител, ръководител
на обществена организация, отчетник и пр.
Щом това е така, то следва, че ако официалният документ не е из-
даден от компетентното за това длъжностно лице или, макар и от такова
лице, но не в кръга на неговата служба, то макар и в него да са удосто-
51
240
верени неверни обстоятелства или заявления, и то с цел този документ

да служи като доказателство за тези обстоятелства или заявления, това
не съставлява престъпление по чл. 244 НК. В такива случаи ще следва
да се види дали не се касае до друг вид документно или имуществено
престъпление, но не и до това, визирано в чл. 244 НК.
В случая е установено, че инкриминираното писмо № 865/1955 г. –
БАН-ЖК, не е съставено от името на БАН, а от БАН-ЖК, и, на второ
място, подписалите го лица нито са длъжностни лица при същата ака-
демия, т.е. такива с административно-разпоредителни функции, нито
са действували при съставянето и подписването му в кръга на някаква
служба при същата академия. Следователно при това положение липсва
първото и основно изискване на чл. 244 НК – документът да е официа-
лен и да е издаден от компетентното длъжностно лице в кръга на него-
вата служба.
А щом липсва този основен елемент от състава на това престъпле-
ние, то неправилно и в съществено нарушение на закона извършеното от
подсъдимия М. е квалифицирано по този наказателен състав. Явно е, че
не се касае до такива престъпления, а може би до друго документно или
имуществено престъпление. Този въпрос обаче ще следва да се реши от
съда по същество с оглед на новите доказателства и наново установена-
та фактическа обстановка. Водим от горното Върховният съд намира,
че следва да уважи предложението на председателя на Върховния съд.
52. Когато при условията на едно продължавано престъпление
са съставени множество официални документи с невярно съдържа-
ние, така че в едните документи се вписват неверни обстоятелства,
противни на неверните обстоятелства в другите документи, не от-
пада престъпният характер на продължаваното престъпление. Не
може всяко отделно деяние в продължаваното престъпление да осъ-
ществява престъпния състав на чл. 244 НК, а единното деяние да не
осъществява този състав.
Чл. 244 НК52
Решение № 1146 от 13.11.1964 г.
по н.д. № 1000/1964 г., III н.о.
От фактическа страна е установено, че жалбоподателят в качеството
си на управител на ресторант при ДТП „Здрава храна“ в продължение
52
241
на повече от три години систематически внасял неверни обстоятелства

в контролните листове, с които се е отчитала дейността на сервитьори-
те. Жалбоподателят в едни случаи посочвал по-малък оборот на даден
сервитьор от този, който фактически е бил направен, с цел да се прикрие
обстоятелството, че сервитьорът отчита по-малка сума от направения
оборот. В други случаи жалбоподателят вписвал по-голям оборот от на-
правения, за да съответствува внесената сума от сервитьора за покриване
на по-рано неотчетения оборот. По този начин за целия отчетен период
сумирано оборотът и отчетената сума са били показани вярно.
При такава фактическа обстановка, която не се оспорва от жалбо-
подателя както от обективна, така и от субективна страна, неосновател-
но се възразява, че съдът в противоречие на закона е постановил осъди-
телна присъда по чл. 244 НК, като се твърди, че щом е налице продължа-
вано престъпление и за целия отчетен период оборотът на сервитьорите
вярно е посочен и вярно са отразени отчетените суми, то няма невярно
документиране. Съдът правилно е приел, че извършените множество
внасяния на неверни обстоятелства в контролните листове е едно про-
дължавано деяние. Това е така, защото и от обективна, и от субективна
страна тези внасяния на неверни обстоятелства в контролните листо-
ве са вършени систематически и се обхващат от общност на умисъла.
Обстоятелството, че е извършено едно продължавано престъпление и
че в някои от контролните листове е намаляван, а в други завишаван
ежедневният оборот на сервитьорите и че за целия отчетен период този
оборот в крайна сметка е посочен вярно, не заличава престъпния харак-
тер на извършеното деяние. Както намаляването на оборота в едните
контролни листове, така и завишаването на същия в другите контролни
листове с цел да се използват тези контролни листове, за да се удосто-
вери невярното обстоятелство, съставлява престъпление по чл. 244 НК.
Жалбоподателят в качеството си на длъжностно лице съзнателно внася
неверни обстоятелства в контролните листове, за да прикрие неотчита-
нето в едните случаи и неправилното отчитане в другите случаи на сер-
витьорите. Щом като съставянето на всеки контролен лист в конкретния
случай съставлява престъпление, то не може, взети в тяхната съвкуп-
ност, тези деяния да не съставляват престъпление. Не може невярното
документиране в едните контролни листове да бъде заличено с невярно-
то документиране в другите контролни листове.
Неоснователно е и възражението, че при тази фактическа обстанов-
ка жалбоподателят не е действувал с умисъл за невярно документиране.
Съдът правилно е приел, че жалбоподателят е съзнавал внасянето на
242
неверните обстоятелства в контролните листове и че това го е правил, за

да прикрие от ръководството на предприятието неотчитането в едните
случаи и неправилното отчитане в другите случаи от сервитьорите на
ежедневния оборот и неотчетените суми. За наличието на умисъл у дее-
ца при съставянето на документи с невярно съдържание е достатъчно
той да съзнава, че съставя документи в кръга на службата си и че внася
в тези документи невярно обстоятелство, и че това прави, за да послу-
жи така съставеният документ за удостоверяване на внесеното невярно
обстоятелство. От фактическа страна това е установено в настоящия
случай. Жалбоподателят съзнателно внасял неверни обстоятелства в
множество контролни листове и това е правил с цел да скрие от ръко-
водството на предприятието неотчитането от сервитьорите на дневните
обороти.
53. Пътните листове и товарителници, издадени от съответните
длъжностни лица по установения ред и форма в кръга на службата
им, не са неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 НК само
заради това, че в тях са отразени неверни обстоятелства. Тези доку-
менти си остават истински официални документи, но с тях е осъ-
ществено тъй нареченото лъжливо документиране, невярно удосто-
веряване, което е престъпление по чл. 311 НК, а не по чл. 308 НК.
Чл. 308 НК
Чл. 311 НК
Чл. 212, ал. 1 НК
Чл. 93, т. 6 НК
Решение № 209 от 25.03.1969 г.
по н.д. № 132/1969 г., I н.о.
От данните по делото е установено следното. Подсъдимият Я., в
посоченото му качество на шофьор, в съучастие с други длъжностни
лица е съставил пътни листове и товарителници с невярно съдържание,
в смисъл че в тези официални документи са отразени неверни обстоя-
телства – отбелязано е извършване на работа, която фактически не е
била извършена. Тези документи с невярно съдържание са били със-
тавени, за да бъдат използвани от подсъдимия Я. за работа, която фак-
тически не е извършил. Една част от така съставените пътни листове и
товарителници са били представени от подсъдимия в счетоводството на
предприятието и той е получил без правно основание сумата 44,67 лева.
Останалите документи с невярно съдържание са намерени при обиск в
243
дома на подсъдимия. Последният е обяснил, че имал намерение после-

дователно, когато няма достатъчно заработка, да представи и останали-
те пътни листове и товарителници и да получи без правно основание
съответните суми.
Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен по
чл. 212, ал. 4 във връзка с ал. 1 НК за получаването без правно основа-
ние на сумата 44,67 лева, а за изготвянето на останалите неупотребени
пътни листове и товарителници окръжният съд го е признал за виновен
Това разделяне на престъпната дейност на подсъдимия на такава по
чл. 212, ал. 4 и чл. 308 НК е незаконосъобразно. Щом като подсъдимият е
изготвил всички пътни листове и товарителници, с цел да ги представи в
счетоводството и да получи съответните суми без правно основание, тази
негова дейност съставлява едно продължавано деяние, което би следвало
да се квалифицира по чл. 212 НК. Това е така, защото с факта, че са пред-
ставени част от документите с невярно съдържание и е получена вече без
правно основание известна сума, е започнато изпълнителното деяние по
чл. 212 НК и разкъсването на деянието на две е незаконосъобразно.
Предвид обаче това, че няма протест срещу присъдата, Върховният
съд не може в настоящото производство да коригира същата. Присъдата
би могла да бъде коригирана в тази насока само по реда на надзора.
Трябва да се отбележи разликата между чл. 308 от сега действува-
щия Наказателен кодекс и чл. 242, ал. 2 от отменения НК. Последният
състав предвиждаше наказание за съставяне на неистински официални
документи с користна цел. Новият Наказателен кодекс в чл. 308 няма та-
къв състав. Вместо този състав в новия Наказателен кодекс бе създаден
чл. 212 НК. Член 308 НК не предвижда състав, при който са съставени
неистински официални документи с користна цел. В конкретния слу-
чай е очевидно, че подсъдимият е извършил деяние, което надхвърля
елементите на чл. 308 НК, тъй като той е съставил тези документи с
користна цел.
Върховният съд счита, че неправилно първоинстанционният съд е
квалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 308 НК. Съображенията
на Върховния съд са следните. Член 308 постановява, че се наказва този,
който състави неистински официален документ или преправи съдържа-
нието на официален документ с цел да бъде използван.... В случая не е
налице елементът неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК.
Последният текст посочва кое е „неистински документ“. Неистински
документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно
244
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е

съставило. В конкретния случай пътните листове и товарителниците не
отговарят на изискванията на чл. 93, т. 6 НК, тъй като те са издадени от
длъжностните лица – диспечер и други, и документите представляват
конкретно писмено изявление именно на авторите на пътните листове
и товарителниците. Неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК
бихме имали примерно, когато едно лице състави диплома за завършено
образование, като подпише дипломата от името на директора и съответ-
ната изпитна комисия. В такъв именно случай документът ще представ-
лява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което
действително го е съставило. С други думи, в този случай на дипломата
е придаден вид, че представлява писмено изявление на директора, дока-
то тя е изявление на дееца, който е съставил дипломата. Ето защо квали-
фикацията на деянието по чл. 308 НК е незаконосъобразна.
Деянието на подсъдимия би било правилно да се квалифицира по
чл. 311 НК, тъй като се касае за лъжливо документиране – в пътните
листове и товарителниците, които са официални документи, са отразени
обстоятелства, неотговарящи на истината.
54. За да се извърши престъпление по чл. 311 НК, е необходимо
издаденият в кръга на службата официален документ да е истински
относно автора.
Ако той е неистински, неофициален или издаден не в кръга на
службата, то и да са налице другите елементи на състава на чл. 311
НК, това престъпление не е осъществено.
Чл. 311 НК
Чл. 310 НК
Чл. 309 НК
Решение № 61 от 22.01.1971 г.
по н.д. № 761/1970 г., II н.о.
Неправилна и необоснована е присъдата относно квалификацията
на извършените престъпления по сметки 33/1969 г. и 34/1969 г. Не се
спори, че подсъдимият А. е подписал същите за получател на сумите, въ-
преки те да са издадени от името на свид. О. и К. Следователно в частта,
за която се обвинява подсъдимият, те са неистински частни документи.
Градският съд е приел, че няма извършено престъпление по чл. 202 НК,
тъй като липсват доказателства, че работата не е извършена и че сумите
са присвоени. В това отношение са възприети обясненията на подсъди-
245
мия. Щом като това е така, то явно е, че се касае до неистински частни

документи, но с вярно съдържание. А престъплението по чл. 311 НК ще
е налице, когато се касае до истински относно автора официален доку-
мент, съставен от длъжностното лице в кръга на службата, в който са
удостоверени неверни обстоятелства или изявления, с цел документът
да бъде използван като доказателство за тия обстоятелства или изявле-
ния. В случая сметките в инкриминираните им части не са официални,
а частни документи, в които са вписани верни обстоятелства. Следова-
телно липсват основните предпоставки за престъпление по чл. 311 HK.
При това положение се поставя въпрос по кой текст от НК следва да се
квалифицира извършеното престъпление. Не може да има престъпление
по чл. 308 НК, тъй като не се касае до официални документи.
Престъплението не е и по чл. 309 НК, тъй като, макар и да се касае
до съставяне на неистински частен документ, това деяние не е извър-
шено извън кръга на службата на подсъдимия А., който по същото вре-
ме е бил длъжностно лице. При това положение следва да се приеме,
че престъплението е по чл. 310 НК. Подсъдимият А. е бил длъжностно
лице по време на подписването на въпросните сметки.
За него това са отчетни документи, влизащи в кръга на службата му,
за отчитане на дадено му обществено имущество. И понеже в това си
качество и в кръга на службата си, за да отчете поверено му обществено
имущество, той е подписал лицата О. и К., то правилно е да се приеме,
че престъплението е по чл. 310 НК.
Касае се до неистински относно автора частни документи, съставе-
ни от длъжностно лице в кръга на службата и употребени от него, за да
докаже, че задължението на лицата, посочени в сметките, е изплатено.
55. За осъществяване състава на чл. 311 НК не се изисква да
бъде причинена щета. Достатъчно е длъжностното лице в кръга на
службата си да състави официален документ, в който да удостовери
неверни обстоятелства, с цел този документ да бъде използван като
доказателство за тези обстоятелства.
Чл. 311 НК
Решение № 251 от 14.04.1971 г.
по н.д. № 124/1971 г., II н.о.
Народният съд е признал подсъдимия Г. И. П. за виновен по чл. 311,
ал. 1 НК и го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода, загдето от
1967 до 1969 г. при условията на продължавано престъпление в качест-
246
вото си на длъжностно лице – главен счетоводител, съставил в кръга

на службата си официални документи, в които удостоверявал неверни
обстоятелства, с цел да бъдат използвани същите за удостоверяване на
Народният съд приема от фактическа страна, че подсъдимият от
26.10. до 5.12.1969 г. е работил като главен счетоводител при ДПП „Про-
ма“ – гр. М.
През 1966 г. със заповед на председателя на ОНС му е бил наложен
паричен начет в размер на 50 лв. Подсъдимият не внесъл тези пари, но
за да въведе в заблуждение съответните органи, че ги е внесъл, съставил
официално писмо от 26.12.1967 г. до финансовия отдел при ОНС, в кое-
то вписал невярното обстоятелство, че бил изплатил сумата с банково
бордеро от 23.12. с. г. Посоченият номер в бордерото бил фиктивен, тъй
като в действителност сумата не е била внесена.
През 1968 г. на подсъдимия бил наложен втори паричен начет от
80 лева. Последният по същия начин съставил писмо от 25.11.1969 г., в
което внесъл невярното обстоятелство, че бил изплатил сумата 40 лв. и
посочил и фиктивен номер на бордерото за внасяне на тази сума. Едва
след като финансово-контролните органи разкрили фиктивността на
писмата, подсъдимият изплатил и двата парични начета.
През 1969 г. инспекторът по данъците при ОHC, гр. М., установил,
че ДПП „Прома“ имало задължение към бюджета и съставил акт, за
което предприятието било редовно уведомено да внесе сумата. И тук
подсъдимият като главен счетоводител на предприятието с писмо уведо-
мил финансовия отдел, че сумите по акта били изплатени с посочените
банкови бордера, което също не е вярно. Тези писма са били съставени
от подсъдимия по негови указания и подписани от него като главен сче-
товодител, както и от директора, без последният да е знаел за неверните
обстоятелства в тях. Подсъдимият както на следствието, така и пред
съда се е признал за виновен в съставянето на инкриминираните писма
с невярно съдържание.
Окръжният съд е отменил горната присъда, като е признал подсъ-
димия за невиновен и оправдал по съображения, че съставените от него
три писма не били погасили неговото и на предприятието задължения.
Тези писма според окръжния съд биха имали значение, ако са били при-
дружени с документ за изплащане – с банкови бордера. Писмо, в което
е казано, че дадено задължение е погасено, не представлявало доказа-
телство за тези обстоятелства.
Това тълкуване на закона е неправилно.
247
По чл. 311 НК се наказва длъжностно лице, което в кръга на служ-

бата си състави официален документ, в който удостовери неверни
обстоятелства, с цел да бъде използван този документ като доказателст-
во за тези обстоятелства.
За осъществяване състава на чл. 311 НК не се изисква да бъде при-
чинена щета. Обстоятелството, че въпреки изпратените писма задълже-
нията не били погасени, няма значение. Посочените в тях номера на
банковите бордера и изявленията, че дължимите суми са внесени в бю-
джета, са били неверни и фиктивни.
Целта на подсъдимия е била тези обстоятелства и изявления да бъ-
дат използвани като доказателство. Няма значение дали въз основа на
тях е могло да бъде погасено неговото и на предприятието задължение.
Дейността му се явява както от обективна, така и от субективна страна
престъпна и осъществява състава на чл. 311, ал. 1 НК. Като е оправдал
подсъдимия по това му обвинение, окръжният съд е допуснал особено
съществено нарушение на материалния закон, което е основание по си-
лата на чл. 248 НПК53 да се допусне преглед и отмени оправдателното
решение.
56. Престъплението по чл. 311 НК е в главата за документните
престъпления. То се изразява в лъжливо длъжностно документира-
не чрез внасяне на неверни обстоятелства или изявления в истин-
ски официален документ, изготвен от длъжностно лице в кръга на
поверената му служба.
Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно
лице и то такова, което е компетентно да издава официални удосто-
верителни документи.
Документът трябва да бъде официален и истински, що се касае
до неговия произход. А що се касае до вписаните в него неверни
обстоятелства или изявления – те могат да бъдат както от имущест-
вен характер, така и от гражданско състояние, семейно положение,
свързани с образованието, със служебен ценз и пр.
Престъплението обаче ще е налице само в случаите, когато
невярното длъжностно документиране е извършено, с цел съста-
веният официален документ да бъде използван като доказателство
за вписаните в него неверни обстоятелства или изявления. Когато
обаче същият документ е съставен не само със съзнание, че ще бъде
използван като доказателство, но и че въз основа на него ще се по-
53
Отменен.
248
лучи и обществено имущество от другиго без правно основание, то

престъплението следва да се квалифицира не по чл. 311 НК, а по
чл. 212, ал. 2 НК.
Чл. 311 НК
Чл. 212, ал. 2 НК
Решение № 466 от 11.08.1971 г.
по н.д. № 353/1971 г., II н.о.
Правилно народният и окръжният съд са приели, че през инкрими-
нирания период подсъдимите са били длъжностни лица по смисъла на
чл. 93, б. „б“ НК. Подсъдимият М. Г. е бил началник-склад при ОКС –
клон гр. Ст. Д., а подсъдимият С. П. – главен зоотехник при ДЗС – с. П.
Обоснован е изводът, че през 1970 г. в склада на първия имало излишък
1803 кг вълна, който той решил да ликвидира и затова се свързал с вто-
рия и съставил фактура № 13037 от 28.11.1970 г., с която удостоверили,
че стопанството е доставило на ОКС – гр. Ст. Д. същата вълна. Въз осно-
ва на фактурата окръжният клон изплатил на стопанството стойността
на вълната в размер на 5120 лв. и премии в размер на 1278 лв., или общо
сумата 6540 лв., без всъщност стопанството да е доставило вълна.
Народният и окръжният съд са приели, че в случая се касаело до
престъпление по чл. 311 НК, тъй като двамата подсъдими като длъж-
ностни лица, в кръга на службата си са съставили официален документ,
в който удостоверили неверни обстоятелства, с цел той да бъде използ-
ван като доказателство за тези обстоятелства. Тази квалификация на
престъплението е незаконосъобразна и необоснована.
Престъплението по чл. 311 НК е в главата за документните прес-
тъпления. То се изразява в лъжливо длъжностно документиране чрез
внасяне на неверни обстоятелства или изявления в истински официален
документ, изготвен от длъжностно лице в кръга на поверената му служ-
ба. Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице и
то такова, което е компетентно да издава официални удостоверителни
документи. Документът трябва да бъде официален и истински, що се
касае до неговия произход. А що се касае до вписаните в него неверни
обстоятелства или изявления, те могат да бъдат както от имуществен
характер, така и от гражданско състояние, семейно положение, свързани
с образованието, със служебен ценз и пр. Престъплението обаче ще е
налице само в случаите, когато невярното длъжностно документиране
е извършено, с цел съставеният официален документ да бъде използван
като доказателство за вписаните в него неверни обстоятелства или изяв-
249
ления. Когато обаче същият документ е съставен не само със съзнание,

че ще бъде използван като доказателство, но и че въз основа на него ще
се получи и обществено имущество от другиго без правно основание, то
престъплението следва да се квалифицира не по чл. 311 НК, а по чл. 212,
ал. 2 НК. В тези случаи се касае до съставно имуществено престъпле-
ние, а не до документно престъпление. При това престъпление употре-
беният документ може и да не е официален, да е издаден от длъжност-
ното лице и не в кръга на службата му и пр. Двете престъпления обаче
следва да се разграничават във всеки отделен случай съобразно с данни-
те и доказателствата в делото. Подсъдимите, като са съставили и употре-
били инкриминираната фактура, са имали съзнание не само че по този
начин се удостоверяват неверни обстоятелства и то в кръга на службата
им, но и че въз основа на нея окръжният кооперативен съюз ще изплати,
а държавното стопанство ще получи сумата без правно основание, тъй
като в същност то не е доставило на съюза въпросната вълна. Точно така
е и станало, тъй като сумата е била преведена на земеделското стопан-
ство. С оглед на тези данни и доказателства народният и окръжният съд
неправилно са квалифицирали престъплението по чл. 311 НК вместо по
чл. 212, ал. 2 НК.
57. Материалноотговорните лица не са членове на инвентари-
зационните комисии. Затова, ако инвентаризационните описи са
с невярно съдържание и те, като знаят това, ги подпишат, не из-
вършват престъпление по чл. 311 НК. Това престъпление в такива
случаи може да бъде извършено само от членовете на инвентариза-
ционните комисии.
Само улесняващото престъпление квалифицира длъжностното
присвояване по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, а не и прикриващото.
Когато материалноотговорното лице върши измама при инвен-
таризацията, като диктува неверни данни относно количеството, ка-
чеството и цените на наличните стоки, то извършва престъпление не
по чл. 311 НК, а по чл. 210, т. 3 НК. Самото обстоятелство, че поради
неразкриване на липсата длъжностното лице е оставено да продължи
да служи на същото място, не улеснява и следващото присвояване,
ако бъде извършено. Затова само това обстоятелство не е основание
престъплението да се квалифицира по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК.
Чл. 311 НК
Чл. 202, ал. 1, т. 1 НК
250
Чл. 210, т. 3 НК54

Решение № 251 от 14.04.1971 г.
по н.д. № 124/1971 г., II н.о.
Материалноотговорните лица не са членове на инвентаризацион-
ните комисии. Затова, ако инвентаризационните описи са с невярно
съдържание и те като знаят това, ги подпишат, не извършват престъп-
ление по чл. 311 НК. Това престъпление в такива случаи може да бъде
извършено само от членовете на инвентаризационните комисии. Само
улесняващото престъпление квалифицира длъжностното присвояване
по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, а не и прикриващото. Когато материалноотго-
ворното лице върши измама при инвентаризацията, като диктува невер-
ни данни относно количеството, качеството и цените на наличните сто-
ки, то извършва престъпление не по чл. 311 НК, а по чл. 210, т. 3 НК. Са-
мото обстоятелство, че поради неразкриване на липсата длъжностното
лице е оставено да продължи да служи на същото място, не улеснява и
следващото присвояване, ако бъде извършено. Затова само това обстоя-
телство не е основание престъплението да се квалифицира по чл. 202,
ал. 1, т. 1 НК.
Правилно е разбирането на Върховния съд, I н.о., че подсъдимият
С., макар и да е диктувал на инвентаризационната комисия неверни дан-
ни относно количеството и цените на наличните стоки, и макар и да е
подписал инвентаризационните описи, не е извършил престъпление по
чл. 311 НК. Престъплението по този текст от НК представлява невярно
удостоверяване в официален документ. Негов субект може да бъде само
длъжностно лице и то такова, в чийто кръг на служба влизат и права, и
задължения да издава официални документи, които са от естество да
служат като доказателство за вписаните в тях обстоятелства или изявле-
ния. Същото престъпление обаче не може да бъде извършено и от длъж-
ностно лице, в чиято компетентност не влизат права и задължения да
издава такива официални документи.
Подсъдимият С., както се каза вече, през отчетния период е бил
материалноотговорно лице. Тези лица, съгласно т. 14 от Инструкцията
за инвентаризация на стопанските средства на предприятията, учреж-
денията и организациите (ДВ, бр. 97/1969 г.), не са членове на инвента-
ризационните комисии. Такива са само лицата, пряко натоварени да из-
вършат инвентаризацията и съставят инвентаризационните описи. Щом
54
Ред. стара. Вж. чл. 210, ал. 1, т. 3 от НК.
251
като само те могат да съставят и съставят тези описи, то и само те могат

да извършат престъплението по този наказателен текст, тъй като само те
са компетентни да съставят такива официални документи. Подписът на
материалноотговорното лице върху описите и декларациите, които то
прави към същите, не го правят техен издател. Такива си остават члено-
вете на инвентаризационната комисия. Неговият подпис и декларация
само удостоверяват като заинтересувана страна, че е присъствувал на
проверката и че тя е извършена съобразно със законните разпоредби,
поради което няма възражения. А щом това е така, то той, макар и да
е знаел, че съставените описи са с невярно съдържание и въпреки това
ги подписал, с това си действие не е осъществил престъпния състав на
чл. 311 НК. Извършител на това престъпление в такива случаи може да
бъде само инвентаризационната комисия, ако са налице всички пред-
поставки на това престъпление.
Неправилно също в протеста се изтъква, че подсъдимият, като е
прикрил отделните присвоявания от инвентаризация до инвентаризация
в продължаваното престъпление чрез измама, с това улеснявал следва-
щите присвоявания. Както е известно, по действуващия Наказателен
кодекс само улесняващото престъпление квалифицира присвояването
по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК. А това означава, че това престъпление трябва
да се намира в такава непосредствена връзка и отношение със самото
присвояване, че да го улеснява, т.е. да създава благоприятни условия за
извършването му. Прикриващото престъпление не създава такива усло-
вия, тъй като то се извършва, след като присвояването е вече завършило.
Когато обаче със замисленото по начало прикриващо деяние се изписват
повече материали, повече разходи, фири и др. от действителните и това
се прави с цел не само да се прикрие онова, което вече е присвоено, а за
да се създадат и излишъци, които впоследствие се присвояват, то в тези
случаи е налице не само прикриващо, но и улесняващо престъпление
за присвоените излишъци. В такива случаи престъплението следва да
се квалифицира по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, ако са налице всички обстоя-
телства за това.
Незаконосъобразна е и тезата, че деецът, като е прикрил извърше-
но вече присвояване във веригата на продължаваното престъпление, по
този начин бил улеснил и присвояванията, които е извършил след това.
Прикриването на извършеното вече присвояване в такива случаи не е в
такава непосредствена връзка и отношение със следващото присвоява-
не, каквито те са при улесняващото престъпление. В такива случаи по
време то е отдалечено от следващото присвояване и е в непосредствена
252
връзка и отношение само с извършеното присвояване, а не и със след-

ващото. Обстоятелството, че по този начин деецът е останал ненаказан,
не се отстранява от работа и продължава да служи на същото място, не
означава, че се улесняват и следващите присвоявания по смисъла на за-
кона. По този начин той само си осигурява възможност да продължи да
служи, без с това обаче да улеснява бъдещите си присвоявания.
58. Когато водачи на обществени превозни средства в нарушение
на служебните си задължения без разрешение използват превозните
средства за лични нужди, като не заплащат превозите и от тези
им деяния могат да настъпят немаловажни вредни последици,
осъществяват състава на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК, ако
са налице и останалите необходими елементи от състава на това
престъпление. Ако обаче за прикриване тези лични превози се
съставят пътни листове, в които се удостоверят неверни обстоятелст-
ва, че са извършени не лични, а обществени превози и тези офи-
циални документи не са използвани за получаване на обществено
имущество без правно основание, наред с престъплението по чл. 282,
ал. 1 НК ще има и престъпление по чл. 311 НК. Когато тези пътни
листове, съдържащи невярно съдържание, с които се прикриват
незаплатените лични превози, се представят пред длъжностните лица,
които държат общественото имущество, и чрез тях те се въвеждат
в заблуждение относно основанието за плащане действително
извършената транспортна услуга и поради това се получи или се даде
възможност на другиго да получи обществено имущество без правно
основание, заедно с длъжностното престъпление по чл. 282, ал. 1 НК
се осъществява и съставът на документната измама по чл. 212 НК,
извършена при условията на реална съвкупност.
Чл. 212 НК
Чл. 282 НК
Чл. 311 НК
Решение № 814 от 17.12.1973 г.
по н.д. № 793/1973 г., I н.о.
Подсъдимият Д. К. е работил като шофьор към ДАТ „Таксиметрови
превози“, гр. Ст. З. През периода от септември 1972 г. до края на април
1973 г. бил придаден към Дирекцията за строителни и горивни материа-
ли, гр. Ст. 3., за да извършва превози на предприятието и гражданите,
които купуват оттам строителни и горивни материали. Имал задълже-
253
нието да вписва в пътните листове всички транспортни услуги. В края

на работното време отчитал по пътните листове извършената през
деня работа в отделни справки. Въз основа на тези отчетни документи
обществените превози били остойностявани, като Дирекцията за
строителни и горивни материали заплащала стойността им на ДАТ „Так-
симетрови превози“. За извършената и отчетена работа подсъдимият
получавал и трудово възнаграждение. Могъл е да получи размера на
основната си заплата само ако изпълни месечния си план и реализира за
предприятието чист доход от 500 лв. За преизпълнение на плана му било
заплащано и допълнително възнаграждение в размера на 18% на всеки
100 лв. допълнителен доход. В стремежа си да увеличи заплатата си
подсъдимият започнал да вписва в пътните листове и в сметките невер-
ни обстоятелства относно броя на извършените курсове, пропътуваните
разстояния, продължителността на престоите и пр. Например от
признанията на подсъдимия е установено, че не са извършвани курсове
до Д. и с. Я., Х. окръг и др., които са отчетени с посочените в присъдата
пътни листове. Престъплението на подсъдимия е улеснено и от обстоя-
телството, че началник-складовете К., Ж., Н., К. и др. са подписали
пътните листове и справките, без да проверяват дали отразените в тях
факти са верни. Категорично е доказано, че подсъдимият е представил
отчетните документи в счетоводството на ДАТ „Таксиметрови превози“,
като с тях потвърдил, че отразените превози действително са извършени.
Чрез тези документи с невярно съдържание са заблудени длъжност-
ните лица от Дирекцията за строителни и горивни материали относно
размера на превозите, а оттам и за основанието да се изплати на ДАТ
„Таксиметрови превози“ сумата 2092,44 лв.
След превеждането на тази сума без правно основание част от нея
е изплатена на подсъдимия като трудово възнаграждение за изпълнение
и преизпълнение на плана. Ето защо обосновано окръжният съд е
приел, че са налице както обективните, така и субективните признаци от
състава на чл. 212, ал. 1 и 2 НК.
Подсъдимият е направил пълни признания относно извършените
от него деяния. Тези признания са подкрепени от писмените и гласните
източници на доказателствата, затова направените фактически конста-
тации на съда относно обстоятелствата, при които са извършени прес-
тъпленията, не се оспорват. Защитата на подсъдимия е искала само
преквалифициране на деянията в престъпление по чл. 282, ал. 1 НК.
Това искане с основание не е уважено от съда. Вярно е, че подсъди-
мият не е имал квартира в гр. Ст. 3. и поради това без разрешение и
254
дори след предупреждение от ръководството на предприятието е

ползвал поверената му кола за лични нужди – пътувания до родното
си село и обратно, без да заплаща стойността на превозите. Тези му
деяния действително са престъпления по чл. 282, ал. 1 НК. Това е така,
защото, когато водачи на обществени превозни средства в нарушение
на служебните си задължения без разрешение използват превозните
средства за лични нужди, като не заплащат превозите и от тези им дея-
ния могат да настъпят немаловажни вредни последици, осъществяват
състава на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК, ако са налице и
останалите необходими елементи от състава на това престъпление. Ако
обаче за прикриване на тези лични превози се съставят пътни листове, в
които се удостоверят неверни обстоятелства, че са извършени не лични,
а обществени превози и тези официални документи не са използвани за
получаване на обществено имущество без правно основание, наред с
престъплението по чл. 282, ал. 1 НК ще има и престъпление по чл. 311
НК. Когато тези пътни листове, съдържащи невярно съдържание, с
което се прикриват незаплатените лични превози, се представят пред
длъжностните лица, които държат общественото имущество, и чрез
тях те се въвеждат в заблуждение относно основанието за плащане
на действително извършената транспортна услуга и поради това се
получи или се даде възможност на другиго да получи обществено
имущество без правно основание, заедно с длъжностното престъпле-
ние по чл. 282, ал. 1 НК ще се осъществява съставът и на документната
измама по чл. 212 НК, извършени при условията на реална съвкупност.
Такъв е и конкретният случай. Подсъдимият е използвал служебната
кола за лични превози, без да ги заплаща. Наред с това обаче е отчел,
че е извършил не лични, а обществени превози и чрез документите с
невярно съдържание е получил и дал възможност на ДАТ „Таксимет-
рови превози“, гр. Ст. З. да получи обществено имущество без правно
основание. Следователно правилно е признат за виновен, че е извършил
престъпление по чл. 212 НК, защото, след като е нарушил служебните
си задължения и използвал общественото превозно средство за лични
нужди, с други деяния е съставил документи с невярно съдържание
и след като ги използвал, получил без правно основание обществено
имущество, с цел да го присвои и дал възможност на другиго да получи
обществено имущество без правно основание. Правилно е било на
подсъдимия да се предяви обвинение и за престъплението по чл. 282,
ал. 1 НК. Липсата на такова обвинение обаче не е основание деянията
му да се квалифицират само като престъпление по чл. 282 НК. Такава
255
квалификация може да има само ако подсъдимият беше използвал

превозното средство за лични нужди, без да заплаща превозите и след
това не беше съставял документи с невярно съдържание. Ето защо
присъдата не противоречи на закона.
59. Когато длъжностното лице в кръга на службата си по уста-
новения ред и форма състави официален документ, в който удосто-
вери неверни обстоятелства, с цел да бъде използван тоя документ
като доказателство за тия обстоятелства, то осъществява състава
на чл. 311, ал. 1 НК, а не този на чл. 310 във връзка с чл. 308 НК.
Това е така нареченото лъжливо документиране.
Съставените по този начин официални документи не са неис-
тински. Те са истински официални документи, тъй като те предс-
тавляват конкретно писмено изявление именно на длъжностното
лице, което действително ги е съставило.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 310 НК
Решение № 637 от 28.10.1974 г.
по н.д. № 627/1974 г., I н.о.
Когато длъжностното лице в кръга на службата си по установения
ред и форма състави официален документ, в който удостовери неверни
обстоятелства, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство
за тия обстоятелства, то осъществява състава на чл. 311, ал. 1 НК, а не
този на чл. 310 във връзка с чл. 308 НК. Това е така нареченото лъжливо
документиране. Съставените по този начин официални документи не са
неистински. Те са истински официални документи, тъй като те предс-
тавляват конкретно писмено изявление именно на длъжностното лице,
което действително ги е съставило.
С обжалваната присъда подсъдимият М. Д. е признат за виновен в
това, че през 1971 г. в качеството си на длъжностно лице – управител на
кулинарен магазин, е съставил неистински официални документи – ли-
стове за размяна на стоки, с цел тези документи да бъдат използвани за
установяване на обстоятелствата, отразени в документите, поради което
и на основание чл. 310 във връзка с чл. 308 и чл. 54 НК е осъден на една
година лишаване от свобода.
От фактическа страна деянието на подсъдимия, квалифицирано
по посочените текстове на НК, е напълно доказано. Присъдата в това
отношение е обоснована. Приетите от съда фактически положения са
256
съобразени с доказателствата по делото. Свидетелката Ю. Д. заявява, че

през целия ревизируем период подсъдимият не е получил мерлуза, а е
получавал само риба хек. По-нататък тази свидетелка показва, че подсъ-
димият е знаел, че се продава хек вместо мерлуза, тъй като лично той е
съставял листовете за размяна. Останалите свидетели потвърждават, че
никой друг, а лично подсъдимият е казвал каква риба е доставена и каква
риба ще се готви и продава, а именно мерлуза, макар и тя да е била хек.
Това установяват и готвачите.
Накрая вещите лица също ясно и категорично заявяват, че през це-
лия инкриминиран период друга риба освен хек не е била доставяна.
Въпреки това подсъдимият с представените от него листове за размяна
е вписвал риба мерлуза вместо хек.
Върховният съд, проверявайки служебно правилността на присъда-
та, констатира, че това деяние на подсъдимия е неправилно квалифици-
рано по чл. 310 във връзка с чл. 308 НК.
Член 308 НК предвижда съответна санкция за този, който състави
неистински официални документи или преправи съдържанието на офи-
циален документ, с цел да бъде използван. Що е официален документ
определя чл. 93, т. 5 НК, според който „официален документ“ е този,
който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръ-
га на службата му или от представител на обществеността в кръга на
възложената му функция. Изхождайки от това законово определение на
понятието официален документ, следва да се приеме, че разменните ли-
стове, съставени от подсъдимия по делото, са официален документ, тъй
като всички елементи на законовото определение са налице. Подсъди-
мият е длъжностно лице и в кръга на службата си по установения ред и
форма издава разменните листове.
3а да се квалифицира обаче едно деяние по чл. 308 във връзка с
чл. 310 НК, се иска длъжностното лице да състави неистински официа-
лен документ. А кой официален документ е неистински, определя чл. 93,
т. 6 НК. Според това законово определение неистински документ е този,
на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление
на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
Разглежданият случай не е такъв. Издадените официални докумен-
ти – разменните листове, не са неистински. Те са истински, защото те
представляват конкретно писмено изявление точно на длъжностното
лице, което ги издава. Разменните листове биха били неистински офи-
циални документи само ако например ги беше издал готвачът или някой
сервитьор от заведението, който не е овластен да издава такива доку-
257
менти и ги издаде от името на управителя на заведението. В такъв слу-

чай на такива разменни листове ще бъде придаден вид, че представляват
конкретно писмено изявление на управителя на заведението, когато в
същност те са изявление на готвача на заведението.
Очевидно разглежданият случай не е такъв. Ето защо квалифика-
цията на деянието е неправилна.
Деянието на подсъдимия следва да се квалифицира по чл. 311,
ал. 1 НК. Подсъдимият по делото е осъществил този състав на НК.
Това е така, защото подсъдимият е длъжностно лице, което в кръга
на службата си съставя официални документи – разменните листове, в
които удостоверява неверни обстоятелства, а именно че продава риба
мерлуза, когато в същност продава риба хек и това той прави, с цел
тези документи да се използват като доказателство, че е продал риба
мерлуза. Следователно всички елементи на чл. 311, ал. 1 НК са осъ-
ществени от подсъдимия М. Ц. Нищо повече не се иска за осъществя-
ване на състава на чл. 311, ал. 1 НК. В случая е налице тъй нареченото
лъжливо документиране.
60. Престъплението по чл. 212 НК по своята структура е със-
тавно такова. За осъществяването му е необходимо наличието на две
предпоставки: да е съставен документ с невярно съдържание или на
неистински, или преправен такъв и чрез него да се получи без прав-
но основание държавно, кооперативно или друго обществено иму-
щество с намерение да се присвои. Следователно престъплението по
чл. 212 НК винаги включва в себе си изготвяне на документ с невяр-
но съдържание.
След като по делото е било установено, че работата е била из-
вършена и отпада обвинението за получаването на сумите без прав-
но основание, то остава подсъдимият да отговаря за документното
престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.
Чл. 311 НК
Чл. 212 НК
Решение № 217 от 16.04.1975 г.
по н.д. № 183/1975 г., I н.о.
Върховният съд намира оплакванията на подсъдимия за необос-
нованост и незаконо съобразност на присъдата за частично основател-
ни. Подсъдимият И. С. М. е признат за виновен и осъден по чл. 212,
ал. 5, т. 1 НК за това, че сам получил и дал възможност на други лица
258
да получат без правно основание общо сумата 2735,15 лв. От данните

по делото обаче е било установено, че подсъдимият е получил сума-
та 1193,08 лв., но срещу тази сума той е положил извънреден труд и
съгласно постоянната практика на Върховния съд той за нея не може
да носи наказателна отговорност по чл. 212, ал. 1 НК, респективно по
чл. 212, ал. 5, т. 1 с. к. По делото обаче е било установено, че за да по-
лучи горната сума, подсъдимият в качеството си на длъжностно лице
е изготвял официални документи – нарядни листове и ведомости, в
които вписвал неверни обстоятелства (имената на лица), които не са
работели, и срещу имената на същите лица е получил сумите за извър-
шената от него работа. За така извършеното от подсъдимия престъпно
деяние същият следва да отговаря по чл. 311, ал. 1 НК. Върховният съд
на основание чл. 335, ал. 3 НПК55 намира, че присъдата е частично не-
обоснована, понеже приетите от първоинстанционния съд фактически
положения са в явно несъгласие със събраните по делото доказател-
ства. Върховният съд намира обаче, че въпреки да се изменя за част
от получената от подсъдимия сума квалификацията на извършеното
от него престъпно деяние, делото не следва да се връща за ново раз-
глеждане. Същото е напълно изяснено от фактическа страна и не се из-
меня съществено обстоятелствената част на обвинението, въпреки че
се приема от Върховния съд по-тежка квалификация за извършеното
от подсъдимия престъпно деяние по чл. 311, ал. 1 НК, по който текст
санкцията е по-тежка от тази по чл. 212, ал. 5, т. 1 НК.
Престъплението по чл. 212 НК по своята структура е съставно та-
кова. За осъществяването му е необходимо наличието на две предпос-
тавки: да е съставен документ с невярно съдържание или на неистински,
или преправен такъв и чрез него да се получи без правно основание
държавно, кооперативно или друго обществено имущество с намере-
ние да се присвои. Следователно престъплението по чл. 212 НК вина-
ги включва в себе си изготвяне на документ с невярно съдържание. От
данните по делото е видно, че подсъдимият както на предварителното
следствие, така и при съдебното дирене е бил разпитван за съставените
от него официални документи, в които е вписал неверните обстоятелст-
ва. След като по делото е било установено, че работата е била извършена
и отпада обвинението за получаването на сумите без правно основание,
то остава подсъдимият да отговаря за документното престъпление по
чл. 311, ал. 1 НК.
55
Отменен.
259
61. Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави

официален документ, в който удостовери неверни обстоятелст-
ва, с цел документът да се използва не само за доказване на тези
обстоятелства, но и за получаване без правно основание на об-
ществено имущество, ако предостави документа на други лица, те
го използват за заблуждаване на длъжностните лица, които имат
фактическа власт върху общественото имущество, относно осно-
ванието за предаването му и получат сумите или вещите без прав-
но основание, с цел да ги присвоят, ще отговаря за документна из-
мама по чл. 212, ал. 2 НК, а не само за документно престъпление
по чл. 311, ал. 1 НК.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 212, ал. 2 НК
Решение № 246 от 23.04.1975 г.
по н.д. № 214/1975 г., I н.о.
Районният съд е направил обоснованата фактическа констатация, че
подсъдимият А. Х. в качеството си на длъжностно лице – строителен тех-
ник в ОТКЗС, гр. М., в кръга на службата си съставил официални докумен-
ти – нарядни листове, в които удостоверил неверни обстоятелства относ-
но размера на извършената работа от строителните работници. Целта му
е била с документите не само да се докажат тези обстоятелства, но и „ра-
ботниците да получат по-голямо трудово възнаграждение и да не напускат
работа“. Установено е, че въз основа на нарядните листове строителните
работници доказали по-голям обем на извършена работа и получили без
правно основание обществено имущество в размер на 1272,92 лв.
При тези безспорни констатации неправилно районният съд е
квалифицирал деянията на подсъдимия само като продължавано доку-
ментно престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. Документно престъпление
по този текст от закона действително има. Нарядните листове обаче
са съставени с невярно съдържание не само с цел да бъдат използвани
като доказателство за тези обстоятелства, но и за получаване обществе-
но имущество без правно основание, затова правилната квалификация
на деянията е била по чл. 212, ал. 2 НК. Следователно длъжностното
лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в кой-
то удостовери неверни обстоятелства, с цел документът да се използ-
ва не само за доказване на тези обстоятелства, но и за получаване без
правно основание на обществено имущество, ако предостави документа
на други лица, те го използват за заблуждаване на длъжностните лица,
260
които имат фактическата власт върху общественото имущество, относ-

но основанието за предаването му и получат суми или вещи без правно
основание, с цел да ги присвоят, ще отговаря за документна измама по
чл. 212, ал. 2 НК, а не само за документно престъпление по чл. 311, ал. 1
НК. Документната измама като съставно престъпление ще обхване и
документното престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.
62. За престъпление по чл. 311 НК отговаря само онова длъж-
ностно лице, което в кръга на службата си е съставило официалния
документ, в който са удостоверени неверни обстоятелства или изяв-
ления, с цел документът да бъде използван като доказателство за впи-
саните обстоятелства или изявления. Ако официалният документ не
е съставен в кръга на службата, престъплението не е осъществено.
Чл. 311 НК
Решение № 16 от 6.03.1976 г.
по н.д. № С-10/1976 г., II н.о.
Жалбата относно това престъпление е основателна изцяло. Присъ-
дата в тази част е явно необоснована. Касае се до писмото на л. 237, т. 4,
което е съставено и подписано от подсъдимия Ц. Сам съдът е приел, че
този подсъдим не е имал право да пренасочва валутни средства по плана
на обединението от една в друга позиция. Това е установил и свид. Б. Д.
Такова разпореждане са могли да правят ген. директор или заместникът
му, или директорът на капиталното строителство. При това положение
изводът, че като е съставено това писмо от подс. Ц., е осъществен и със-
тавът на чл. 311 НК, е явно необоснован. За да се осъществи това прес-
тъпление, е необходимо длъжностното лице да е съставило официалния
документ в кръга на службата си. В случая в кръга на службата на подс.
Ц. не е влизало и правото, и задължението да издава такъв документ, с
който да пренасочва валутни средства от една в друга позиция на обе-
динението. Това право е било включено в кръга на службата на други
длъжностни лица. А щом това е така, то със съставянето на това писмо
Ц. не е извършил и престъплението по чл. 311 НК, тъй като е издал офи-
циален документ, който не е имал право да издаде. Липсва обстоятелст-
вото документът да е издаден в кръга на службата. В случая би могло да
се говори за друго престъпление, но не и за такова по чл. 311 НК.
63. Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави
официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства
или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказа-
261
телство за тия обстоятелства или изявления, осъществява състава

на чл. 311 НК, а не този на чл. 223 НК.
Съставът на чл. 223 НК и в двете алинеи (първа и втора) изиск-
ва даване на неверни данни, без обаче да се ползва неверен, неис-
тински или и преправен документ.
Чл. 311 НК
Чл. 223 НК
Решение № 331 от 16.06.1976 г.
по н.д. № 310/1976 г., I н.о.
Съставът на чл. 223 НК предвижда в двете си алинеи (първа и вто-
ра) отговорност за две различни дейности. По първата алинея отговаря
всяко лице, което дава неверни данни относно количеството, качеството
или вида на произведеното или на извършената работа, с цел да бъде
получена имотна облага, която не се следва. Престъплението е довър-
шено с даването на неверни данни, преследващи посочената цел, без
даже целта да е постигната. По втората алинея на чл. 223 НК отговаря
лицето, което въз основа на такива неверни данни получи възнагражде-
ние, което не му се следва, при условие че това деяние не представлява
по-тежко престъпление. Следователно по своите обективни признаци и
в двете алинеи на чл. 223 НК се изисква даване само на неверни данни,
без да се ползва неверен, неистински или преправен документ.
При конкретните доказателства по делото явно е, че подсъдимият
Х. П. като длъжностно лице в кръга на службата си съставил официал-
ни документи – складови бележки от № 151 до № 157 включително, в
които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани
като доказателство за тези обстоятелства, че е произведена продукция,
без фактически това да е така. Окръжният съд, съобразявайки данни-
те в процеса, правилно е квалифицирал деянието като престъпление по
чл. 311, ал. 1 НК, като посочил достатъчно фактически и правни съобра-
жения за наличието както на обективния, така и на субективния състав
на престъпното деяние. Това прави присъдата законосъобразна и обо-
снована по дадената квалификация на престъплението.
64. По чл. 311 НК се квалифицират деянията на длъжностните
лица, които в кръга на службата си съставят официални документи,
в които удостоверяват неверни обстоятелства или изявления, с цел
в бъдеще те да се използват за доказването на тези обстоятелства.
Когато обаче съставеният документ бъде използван и въз основа на
262
него длъжностното лице получи без правно основание обществено

имущество с намерение да го присвои, се извършва и друго прес-
тъпление – по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, ако общественото имущество,
на което се посяга, е поверено на длъжностното лице да го пази и
управлява, или по чл. 212, ал. 1 НК, ако чрез документа се получава
без правно основание обществено имущество с цел за присвояване
от други длъжностни лица, които не участвуват в престъплението и
само са заблудени относно основанието за плащане с неверния или
неистинския документ.
Чл. 202, ал. 1, т. 1 НК
Чл. 212, ал. 1 НК
Чл. 311 НК
Решение № 399 от 28.07.1976 г.
по н.д. № 389/1976 г., I н.о.
От фактическа страна районният съд е приел за установено, че под-
съдимият Т. Т. като отговорник на цеха за производство на мартенички в
с. Б. „към 20 декември 1973 г. създал протокол за произведена продукция
(9663 броя мартеници), без да е произведена такава“. Приел е също, че
въз основа на този протокол „е начислен труд на работниците за 742 лв.,
която сума е изплатена на същите, без да имат право“, и че „със същата
сума е нанесена щета на предприятието в с. Б.“. Въпреки това е дадена
квалификация на деянието по чл. 311, ал. 1 НК – съставяне на документ
с невярно съдържание. Тази квалификация не държи сметка за това, че
въз основа на документа с невярно съдържание е получено обществено
имущество без основание от работниците. Ако беше обсъден този факт,
може би съдът щеше да приеме, че е налице документна измама по
чл. 212 НК.
65. Престъплението по чл. 311 НК е довършено със самия факт
на съставяне от длъжностното лице в кръга на службата му на офи-
циален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или
изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателст-
во за тия обстоятелства или изявления. Нищо повече не се изисква
за осъществяването на това престъпление.
За осъществяване състава на чл. 212, ал. 1 НК се изисква дее-
цът, който използва документа с невярно съдържание или на неис-
тински, или преправен документ, да получи без правно основание
държавно, кооперативно или друго обществено имущество с на-
263
мерение да го присвои. И щом са налице всички тези елементи от

състава на чл. 212, ал. 1 НК, той следва да намери приложение, а не
чл. 311, ал. 1 НК, който предвижда по-леко наказание.
Чл. 212, ал. 1 НК
Чл. 311, ал. 1 НК
Решение № 52 от 19.02.1979 г.
по н.д. № 22/1979 г., I н.о.
Подсъдимият Н. Л. е признат за виновен в това, че през периода
1972 – 1974 г., в гр. С., при условията на продължавано престъпление,
в качеството си на длъжностно лице – технически ръководител в систе-
мата на РНС „Девети септември“, съставил документи с невярно съдър-
жание – наряди за отчитане на извършена работа на ниско строителство
по стопански начин, в които отразил неизвършена по вид и количество
работа, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за
тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 НК, във
връзка с чл. 54 от с. к. е осъден на една година лишаване от свобода.
Същият подсъдим е признат за невиновен чрез посочената по-горе
престъпна дейност да е дал съзнателно възможност на работниците от
групата да получат без правно основание трудово възнаграждение в раз-
мер на 7987 лв., поради което е оправдан по обвинението му по чл. 212,
ал. 3 НК във връзка с ал. 2 от с. к.
Подсъдимите Х. М. и Е. Н. са признати за невиновни по същото
време и място чрез използване на документи с невярно съдържание –
наряди, в които са отразени невярни обстоятелства – неизвършена по
вид и количество работа, да са получили: първият 2958 лв., а вторият
1718 лв. без правно основание, поради което са били оправдани по об-
винението им по чл. 212, ал. 1 НК.
Присъдата е постановена в нарушение на закона. При така уста-
новената и приета от първоинстанционния съд фактическа обстановка
неправилно деянието на подсъдимия Н. Л. е квалифицирано по чл. 311,
ал. 1 НК.
Както е установено от данните по делото, подс. Н. Л. като техниче-
ски ръководител е съставял наряди с невярно съдържание. В тях той е
отразявал неизвършени по вид и количество водопроводни инсталации,
улични настилки, поставяне на бордюри и др. Въз основа на тези наряди
за извършената работа другите двама подсъдими по делото – Х. М. и Е.
Н., са получавали съответно възнаграждение. Установено е също така,
264
че известни работи са били извършвани с машина, а подсъдимият Н. Л.

е посочвал, че те са извършени на ръка и оттук работниците са получа-
вали повече, отколкото е трябвало.
Това деяние на подсъдимия Н. Л. съдът е квалифицирал по чл. 311,
ал. 1 НК, като го оправдал по чл. 212, ал. 3 във връзка с ал. 2 НК. Работ-
ниците са получили въз основа на неверните ведомости сумата 7987 лв.
За да оправдае подсъдимия Н. Л. по чл. 212, ал. 3 във връзка с ал. 2 НК,
съдът е счел, че подсъдимият не е имал съзнанието, че с тези документи
с невярно съдържание дава възможност на останалите подсъдими да по-
лучат без правно основание обществено имущество.
Тук възниква принципният въпрос за разликата между чл. 311, ал. 1
и чл. 212, ал. 2 НК.
Член 311, ал. 1 НК предвижда престъплението лъжливо документи-
ране. Между двата текста съществува съществена разлика. При чл. 311,
ал. 1 НК характерното е, че длъжностното лице в кръга на службата си
съставя официален документ, в който удостоверява неверни обстоятелст-
ва или изявления, с цел да бъде използван този документ като доказателст-
во за тия обстоятелства или изявления. Същественото е, че деецът трябва
да действува, с цел да използва тези документи като доказателство за тия
обстоятелства или изявления. Нищо повече не се изисква за осъществя-
ването на този текст от закона. И което е най-важното, и което отличава
чл. 311, ал. 1 НК от чл. 212 НК, е, че при чл. 311 НК престъплението е до-
вършено със самия факт на съставянето на официалния документ, в който
са удостоверени неверните обстоятелства или изявления. Не е необходи-
мо официалният документ да е използван било от съставителя, било от
някое трето лице. Не е нужно също така да е настъпила някаква вреда.
Изискванията за осъществяване на състава на чл. 212 НК са по-други
и по-големи. Тук се изисква деецът, който съставя документ с невярно
съдържание или неистински, или преправен документ, съзнателно да даде
възможност на другиго да получи без правно основание държавно, коо-
перативно или друго обществено имущество с намерение да го присвои.
В разглеждания случай първоинстанционният съд не е разкрил, че
тези изисквания на чл. 212 НК са налице. Тук деецът не съставя наряди-
те само с някаква неопределена цел да се използват те за доказване на
тези обстоятелства, а деецът има съзнанието, че работниците ще полу-
чат въз основа на тях без правно основание по-голямо възнаграждение,
отколкото им се полага. И деецът – техническият ръководител, пред-
ставя тези официални документи по принадлежност в счетоводството
265
и касата, откъдето става и изплащането на по-големите суми без правно

основание. Тук за разлика от положението при състава на чл. 311 НК
настъпва и щета за съответната държавна, кооперативна или друга об-
ществена организация.
И щом се констатира наличието на тези елементи от състава на
чл. 212 НК, ще следва да се приложи този текст от закона, а не чл. 311 НК.
66. Който подбуди длъжностно лице да извърши невярно доку-
ментиране и ползва документа, носи отговорност по чл. 311, ал. 1
във връзка с чл. 20, ал. 3 НК, а не по чл. 316 с. к.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 316 НК
Чл. 20, ал. 3 НК
Решение № 271 от 19.06.1980 г.
по н.д. № 270/1980 г., ВК
Деянието на подсъдимия е неправилно квалифицирано по чл. 316
във връзка с чл. 311, ал. 1 НК. В чл. 316 НК изрично е указано, че се
прилага, ако от дееца не може да се търси наказателна отговорност за
самото съставяне на документа. В случая е установено, че Н. е подбу-
дил Л. да му даде накладни, за да прикрие липсващо му имущество
и последният му издал за ползване три накладни, без да е получил
имущество от неговия склад. С оглед на това Върховният съд преква-
лифицира деянието на подсъдимия по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 20,
ал. 3 НК.
67. Обстоятелството, че медицинското удостоверение не е из-
ведено и номерирано по регистъра на съответното медицинско уч-
реждение, не го лишава от качеството на официален документ, щом
като е издадено по установения ред и форма от длъжностно лице в
кръга на службата му.
Чл. 311, ал. 1 НК
Решение № 31 от 22.01.1981 г.
по н.д. № 32/1981 г., ВК
Върховният съд намира оплакванията на подсъдимите М. и П. за
нарушение на закона, тъй като медицинските удостоверения не са офи-
циални документи, за неоснователни. От фактическа страна е установе-
но и това не се оспорва, че д-р М., подбудена от П., е издала две такива с
невярно съдържание в кръга на службата си. Това е станало по установе-
266
ния ред и форма. Обстоятелството, че удостоверенията не били изведе-

ни и номерирани, че не се предвиждало заплащане на възнаграждение, е
без значение за състава на престъпленията. Деянието е било довършено.
68. Когато длъжностното лице като съизвършител, в съучас-
тие с друго лице, в кръга на службата си състави официален до-
кумент, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления,
с цел документът да бъде използван като доказателство за отразе-
ните в него обстоятелства или изявления, а няколко дни по-късно
участвува като подбудител в съставянето на такъв документ от дру-
го длъжностно лице, то не извършва две отделни и самостоятелни
престъпления: едното по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК
и второто по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 3 НК, а едно про-
дължавано престъпление по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2
и 3 и чл. 26, ал. 1 НК.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 26, ал. 1 НК
Решение № 150 от 06.04.1982 г.
по н.д. № 145/1982 г., I н.о.
Когато длъжностното лице като съизвършител, в съучастие с друго
лице, в кръга на службата си състави официален документ, в който удос-
товери неверни обстоятелства или изявления, с цел документът да бъде
използван като доказателство за отразените в него обстоятелства или
изявления, а няколко дни по-късно участвува като подбудител в съставя-
нето на такъв документ от друго длъжностно лице, то не извършва две от-
делни и самостоятелни престъпления: едното по чл. 311, ал. 1 във връзка
с чл. 20, ал. 2 НК и второто по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 3 НК,
а едно продължавано престъпление по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 20,
ал. 2 и 3 и чл. 26, ал. 1 НК. Дали едно престъпление е продължавано по
смисъла на чл. 26, ал. 1 НК или не, се решава не в зависимост от това в
какво качество участвуват в извършването му съучастниците – като из-
вършители, подбудители или помагачи (по чл. 20 НК), а от това налице ли
са предпоставките, произтичащи от разпоредбата на закона: да се касае
до две или повече деяния, осъществяващи поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление, да са извършени през непродъл-
жителни периоди от време при една и съща обстановка и еднородност
на вината, при което всяко последващо деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшествуващите. Неправилно
окръжният съд е приел, че съставяйки с подс. А. Д. Х. процесните три
267
фактури с невярно съдържание като съизвършител, подсъдимият Ф. М.

Г. е извършил самостоятелно престъпление по чл. 311, ал. 1 във връзка с
чл. 20, ал. 2 НК и че е извършил и друго самостоятелно престъпление по
чл. 311, ал. 1, но вече във връзка с чл. 20, ал. 3 НК, когато в съучастие като
подбудител на подсъдимия Д. С. Ч. е съставил касовия ордер на 2000 лв.,
докато в същност Ф. М. Г. е извършил едно продължавано престъпление
по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и 3 и чл. 26, ал. 1 НК.
69. За субективния състав на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК
е достатъчно деецът в момента на подписване на документа да съз-
нава, че вписаните в него обстоятелства или изявления са неверни.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 26, ал. 1 НК
Решение № 400 от 6.08.1981 г.
по н.д. № 251/1981 г., I н.о.
Х. окръжен съд, за да признае подсъдимия за невинен и го оправ-
дае по обвинението по чл. 311, ал. 1 НК, е приел, че в съдържанието
на фактура № 506 от 11.03.1979 г. не са вписани неверни обстоятелст-
ва и че при съставянето ѝ подсъдимият не е имал съзнание, че върши
престъпление. Този извод е необоснован. По делото е установено, че
подсъдимият Ж. С. М. вместо описаните във фактурата 650 броя кутии
обезценени рибни консерви е получил от подсъдимия 162,50 лева, пред-
ставящи тяхната равностойност, които последният продал в поверения
му склад „Риба и рибни продукти“ – гр. Д. Това показва, че в търгов-
ския магазин на СДТ „Търговия на дребно“ – гр. Д., управител на който
е бил подсъдимият Ж. С. М., вместо обезценените фактурирани рибни
консерви са постъпили пари и фактурата по отношение получаването
на рибата е с невярно съдържание. Необоснован е и изводът за липсата
на субективния елемент на престъплението. Щом като подсъдимият с
подписването на фактурата е потвърдил, че получава рибни консерви
в магазина си, което не отговаря на истината, той е съзнавал, че върши
като длъжностно лице в кръга на службата си невярно документиране
и че в съучастие с подсъдимия К. С. К. съставя официален документ с
невярно съдържание. От това следва, че той обективно и субективно е
осъществил престъплението по чл. 311, ал. 1 НК.
268
70. Престъплението по чл. 311, ал. 1 НК не е самостоятелно,

а е елемент от състава на престъплението по чл. 212 НК, когато е
послужило на дееца чрез така съставените документи с невярно съ-
държание да получи по измамлив начин или да даде възможност на
други физически лица да получат обществено имущество без прав-
но основание с цел за присвояване.
Чл. 212, ал. 1 НК
Чл. 311, ал. 1 НК
Решение № 96 от 23.02.1984 г.
по н.д. № 49/1984 г., I н.о.
Като шофьор на товарна кола в окръжно пътно управление в гр.
В. подсъдимият С. Х. надписвал в пътните листове повече километри
от действително пропътуваните и въз основа на така съставяните офи-
циални документи получавал от предприятието по-високо трудово въз-
награждение и неследващи му се премии за реализирани икономии на
горива и смазочни материали.
При тази безспорно установена фактическа обстановка В. районен
съд е приел, че С. Х. е извършил две самостоятелни престъпления: едно-
то – по чл. 311, ал. 1 НК и второто – по чл. 212, ал. 1 НК, и му наложил
отделни наказания – една година и три месеца лишаване от свобода за
документното престъпление и осем месеца за документната измама, като
на основание чл. 23 НК му определил да изтърпи по-тежкото от двете на-
казания, а именно една година и три месеца лишаване от свобода.
Присъдата е незаконосъобразна. Престъплението по чл. 311, ал. 1
НК не е самостоятелно, а е елемент от състава на престъплението по
чл. 212 НК, когато е послужило на дееца чрез така съставените докумен-
ти с невярно съдържание, да получи по измамлив начин или да даде въз-
можност на други физически лица да получат обществено имущество
без правно основание с цел за присвояване.
71. Лъжливо документиране по чл. 311 НК има, когато доку-
ментът е съставен от лицето, което го е подписало или документът
е истински относно авторството, но в него са удостоверени неверни
обстоятелства.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 310 НК
269
Решение № 97 от 21.12.1984 г.
по н.д. № 89/1984 г., ОСНК
Фактическите обстоятелства по делото са правилно установени.
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че подсъдимият А. е
работил като бригадир на бригада „Текстил“ към клоново стопанство
„Петрохан“ – с. Г. В това си качество е бил длъжен да се грижи не само
за снабдяването на бригадата с необходимите за дейността ѝ материали,
но и за реализирането на произведената продукция, като изнасянето ѝ
от склада и предаването ѝ удостоверява със съставяните експедицион-
ни бележки. През 1981 г. при изготвянето на четири броя такива бележ-
ки (№ 61 от м. 06.1981 г., № 68 от м. 07.1981 г., № 87 от м. 08.1981 г. и
№ 125 от м. 12.1981 г.) за „получател“ на посочените в тях стоки вписал
С. С. Л. и го подписал за „приел“.
При тези фактически констатации незаконосъобразно е прието,
че извършеното деяние съставлява престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.
Лъжливо документиране по чл. 311 НК има, когато документът е съста-
вен от лицето, което го е подписало, или документът е истински относно
авторството, но в него са удостоверени неверни обстоятелства. А из-
броените експедиционни бележки са неистински. На тях им е придаден
вид, че са конкретно писмено изявление на С. С. Л., въпреки че са били
изготвени изцяло от подсъдимия. И именно защото са неистински и са
съставени от дееца в качеството му на длъжностно лице и в кръга на
службата му, независимо от това дали са с вярно или са с невярно съ-
държание, правилната квалификация на деянието е по чл. 310, ал. 1 НК.
Посоченото нарушение на чл. 311, ал. 1 НК, допуснато и от втората
инстанция, е особено съществено. Ето защо влезлите в сила присъда на
градския съд и решение на Върховния съд трябва да се изменят по реда
на надзора, като извършеното деяние по съставянето на четирите броя
експедиционни бележки се преквалифицира по чл. 310, ал. 1 НК.
72. За да се прецени дали случаят е маловажен по смисъла на
чл. 93, т. 9 НК, е необходимо да се вземе предвид както тежестта
на причинения престъпен резултат, така и значимостта на настъ-
пилите други последици. Значимостта на вредните последици при
документните престъпления по чл. 311 НК се определя от обстоя-
телствата за характера на удостоверените неверни факти, за целта,
с оглед на която е било предприето удостоверяването им и за начина
и степента на реализиране на тази цел.
Чл. 311, ал. 2 НК
270
Чл. 93, т. 9
Решение № 154 от 30.07.1985 г.
по н.д. № 145/1985 г., I н.о.
Окръжният съд е счел случая за маловажен и е преквалифицирал
деянието в престъпление по чл. 311, ал. 2 НК с оглед обстоятелството,
че документът се отнася за кражба на обществено имущество с невисо-
ка стойност (96 лв.).
Този извод е необоснован и е незаконосъобразен.
Съгласно чл. 93, т. 9 НК случаят е маловажен, когато престъплението
представлява по-ниска степен на обществена опасност с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи
обстоятелства. А за да се прецени степента му на обществена опасност, е
необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното
отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. Следователно във връзка със съставомер-
ността на конкретното документно престъпление не е било достатъчно да
се вземе предвид паричната равностойност на предмета на кражбата, за
която в документа се съдържат изявления, че всъщност не е извършена.
Наред с това е следвало да се съобразят и обстоятелствата за характера на
удостоверените неверни факти, за целта, с оглед която е било предприето
удостоверяването им, а също така за начина и степента на реализиране
на тази цел, защото те именно определят тежестта на престъплението и
значимостта на вредните последици. Действително престъплението по
чл. 311 НК е формално и признаците на състава му не включват настъп-
ването на определен престъпен резултат. Но за степента на обществена
опасност на деянието е от значение не само тежестта на причинения прес-
тъпен резултат, а и характерът на другите настъпили последици.
В случая от доказателствата по делото е установено, че подсъди-
мият И. е бил признат за виновен по чл. 206, ал. 6, т. 1 НК, както първо-
начално е било предявено обвинението.
След постановяване на присъдата и преди влизането ѝ в сила той
поискал от подсъдимия Ц. да удостовери в официален документ такива
неверни обстоятелства и изявления, които ще го оневинят. Когато доку-
ментът е бил изготвен, представил го в окръжния съд при разглеждане
на жалбата против присъдата. При наличието на това писмено доказа-
телство второинстанционният съд приел, че фактическите обстоятелст-
ва не са изяснени, поради което отменил присъдата и върнал делото на
районния съд за ново разглеждане от друг състав.
271
Тези констатации за съставяне на документа с оглед прикриването на

извършено престъпление против социалистическата собственост, за пос-
ледвалото използване на съставения документ, а също така за резултата от
използването му, наложило ненужното събиране на други доказателства
за изясняване факта на посегателство спрямо общественото имущество,
характеризират престъплението като такова с по-висока степен на об-
ществена опасност, независимо от паричната равностойност на обсебено-
то имущество и изключват възможността да се счете, че не са настъпили
вредни последици или че тези последици са незначителни.
73. Разпоредбата на чл. 282 НК предвижда общ състав на длъж-
ностно престъпление и намира приложение тогава, когато няма
специален състав.
Когато нарушението от дееца на служебните му задължения се
свежда до съставяне на договор, който, от една страна, е неистински
документ, а от друга страна, в него са удостоверени неверни обстоя-
телства, не е налице престъпление по чл. 282 НК.
Деец, който като длъжностно лице – главен счетоводител на
АПК, в кръга на службата си състави документ, в който удостове-
ри невярното обстоятелство, че аграрно-промишленият комплекс е
сключил договор, с който съконтрагентът по същия поема задълже-
нието да отглежда телета на комплекса, и документът е съставен, с
цел да бъде използван като доказателство за удостоверените в него
обстоятелства, извършва престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.
Когато деец състави документ, за да установи волеизявление на
физическо лице за пораждането на негови права и задължения, като
дава вид на документа, че съдържа изявление на лице, което не е
участвувало в неговото съставяне, и документът бъде употребен, за
да бъде доказано, че съществуват права и задължения за физическо-
то лице, извършва подправка на частен документ.
Чл. 282, ал. 1 НК
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 309, ал. 1 НК
Решение № 579 от 30.12.1986 г.
по н.д. № 629/1986 г., II н.о.
Доказателствата по делото сочат, че и двете инстанции са приели за
установено от фактическа страна, че двамата подсъдими са съставили
договор № 57 от 21 октомври 1984 г., за да може синът на подсъдимия
272
Д., свидетелят Е. М. Д. да използва привилегията по 49 ПМС и си заку-

пи лек автомобил в нарушение на предвидения за това ред. Свидетелят
Е. М. Д. е редовен студент във ВИНС – гр. В. Не е участвувал като стра-
на съконтрагент по договора и не е подписал същия, а е бил подписан
от баща му, подсъдимия М. М. Д. Не е поемал никакви задължения по
договора. Двамата подсъдими са подписали договора със съзнанието, че
свидетелят Е. М. Д. не участвува в сключването на същия, че не е бил
гледач и няма да гледа телета в АПК – Д. Договорът е недействителен,
но въз основа на него подсъдимият М. М. Д. с фактура № 502510 от 11
ноември 1985 г. е закупил на името на сина си лек автомобил ВАЗ 21061
с номер на двигателя 8482174 и на шасито 13701813/168, като е броил
покупната цена на автомобила в размер на 9000 лева.
При тези правилно установени фактически положения районният
и окръжният съд необосновано са направили извода, че двамата подсъ-
дими са осъществили престъпния състав на чл. 282, ал. 2 във връзка с
ал. 1 и чл. 20 НК.
Разпоредбата на чл. 282 НК предвижда общ състав на длъжност-
но престъпление и намира приложение тогава, когато няма специален
състав. В конкретния случай нарушението от двамата подсъдими на
служебните им задължения се свежда до съставяне на договор № 57 от
21 октомври 1984 г., който, от една страна, е неистински документ, а
от друга страна, в него са удостоверени неверни обстоятелства. Това
обстоятелство изключва възможността за квалифициране на деянието
по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 и чл. 20 НК. Деянието на подсъдимите
е несъставомерно по посочената материалноправна разпоредба.
Подсъдимият М. М. Д. обаче е осъществил състава на чл. 311, ал. 1
НК. Той като длъжностно лице – главен счетоводител на АПК – Д., в
кръга на службата си е съставил договор № 57 от 21 октомври 1984 г.,
в който е удостоверил невярното обстоятелство, че аграрно-промиш-
леният комплекс е сключил договор със свидетеля Е. М. Д., с който
последният поема задължението да отглежда телета в комплекса. Доку-
ментът е съставен с цел да бъде използван като доказателство за удос-
товерените в него неверни обстоятелства.
Подсъдимият А. Н. Ч., подписвайки договор № 57 от 21 октомври
1984 г., не е съставил неистински официален документ. Той е отразил
в договора свое изявление, което е утвърдил с подписа си. Подписа-
ният от него документ е истински. Той обаче е с невярно съдържание, с
цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоя-
телства. Извършеното от него деяние е престъпление по чл. 311, ал. 1
273
НК, тъй като съдържа в себе си всички фактически обстоятелства, които

принадлежат към състава на престъплението по посочения текст от НК
от обективна и субективна страна.
Доводът на подсъдимия М. М. Д., че извършеното от него доку-
ментно престъпление следва да бъде квалифицирано по чл. 309, ал. 1
НК, а не по чл. 311, ал. 1 НК, е неоснователен.
Подсъдимият М. М. Д., наред с престъплението по чл. 311, ал. 1
НК, е извършил и престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. От доказателства-
та по делото е установено, че подписвайки сина си в договор № 57 от
21 октомври 1984 г., този подсъдим е съставил неистински документ.
Той е дал вид на договора, че съдържа изявление на лице, което не е
участвувало в неговото съставяне. Съставил е договор, за да устано-
ви волеизявление на физическо лице за пораждането на негови права и
задължения. Налице е частен документ, подправянето на който е прес-
тъпление по чл. 309, ал. 1 НК, защото същият е употребен, за да бъде
доказано, че съществуват права и задължения за свидетеля Е. М. Д. При
това по делото е установено, че свидетелят Е. М. Д. изобщо не е поемал
правата и задълженията по договора.
Престъплението по чл. 309, ал. 1 НК е извършено от подсъдимия
М. М. Д. в съвкупност с престъплението по чл. 311, ал. 1 НК. За това
престъпление обаче не му е предявено обвинение, поради което не
може да му бъде вменено във вина по настоящето дело.
От фактическа страна оправдава се твърдението на подсъдимия М.
М. Д., че извършената от него подправка на договор № 57 от 21 ок-
томври 1984 г. е престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, а не по чл. 310 във
връзка с чл. 309, ал. 1 НК. Обстоятелството, че този подсъдим е бил
длъжностно лице в АПК – Д., не сочи, че той е извършил подправката
на документа като длъжностно лице в кръга на службата си. Подправ-
ката засяга волеизявлението на физическото лице Е. М. Д., а не това
на длъжностното лице М. М. Д. Освен това подписването от страна на
подсъдимия М. М. Д. името на сина му е направено от него не в кръга
на службата му като главен счетоводител на АПК – Д., а в качеството
му на родител на свидетеля Е. М. Д. Следователно квалификацията на
престъплението следва да бъде по чл. 309, ал. 1 НК, а не по чл. 310 във
връзка с чл. 309, ал. 1 НК.
74. За наличието на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК е необхо-
димо да са налице само посочените в този текст елементи – длъж-
ностно лице, което съставя официален документ в кръга на служеб-
274
ните си задължения, вписване в този документ на неверни обстоя-

телства, както и съзнанието, че документът ще бъде използван като
доказателство за съществуването на тези именно неверни обстоя-
телства.
Преписите от официални документи са също такива официал-
ни документи, когато те се съставят от длъжностно лице в кръга
на неговата служба и когато то с подписа си удостоверява идентич-
ността на преписа с оригинала.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 93, т. 6 НК
Решение № 116 от 21.03.1988 г.
по н.д. № 123/1988 г., ВК
За наличието на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК е необходи-
мо да са налице само посочените в този текст елементи – длъжностно
лице, което съставя официален документ в кръга на служебните си за-
дължения, вписване в този документ на неверни обстоятелства, както
и съзнанието, че документът ще бъде използван като доказателство за
съществуването на тези именно неверни обстоятелства. В конкретния
случай всички тези елементи са налице. Преписите от официални до-
кументи са също такива официални документи, когато те се съставят
от длъжностно лице в кръга на неговата служба и когато то с подписа
си удостоверява идентичността на преписа с оригинала. В такива слу-
чаи преписът съдържа неверни обстоятелства винаги, когато в него се
отрази нещо различно от това, което е вписано в оригинала. По делото
е установено, че на подсъдимата е било възложено да изготвя в опреде-
лените случаи преписи от издадените фактури – било когато фактурата
е загубена, било поради обстоятелството, че на купувача са били необ-
ходими няколко екземпляра от една и съща фактура. Следователно тя е
съставяла преписите в качеството си на длъжностно лице и в изпълне-
ние на конкретни свои задължения по служба. Налице е и вписване на
неверни обстоятелства. В преписите не е било възпроизведено цялото
съдържание на оригинала. Пропуснати били закупените други части из-
вън купето и двигателя. Като купувач бил вписан свидетелят Ш., макар
и подсъдимата да знаела и да виждала по оригинала, че купувачът е
бил подсъдимият. Съзнавала е, че изготвя документ с неверни обстоя-
телства, който ще бъде използван като доказателство за наличността на
тези именно неверни обстоятелства. За наличието на престъпление по
чл. 311, ал. 1 НК няма значение дали неверните обстоятелства се отна-
275
сят до гражданскоправни, наказателноправни, административноправни

или други някакви правоотношения. Същественото е, че тези обстоя-
телства са неверни, което в конкретния случай е установено по несъм-
нен начин.
75. Деянието на лице, което чрез документ с невярно съдържа-
ние прехвърли трудовото възнаграждение за действително извър-
шената от него работа на лице, което не я е извършило, е документ-
но престъпление по чл. 311 НК, а не документна измама по чл. 212,
ал. 2 НК.
Чл. 311 НК
Чл. 212, ал. 2 НК
Решение № 443 от 28.12.1988 г.
по н.д. № 485/1988 г., I н.о.
По делото е било установено от фактическа страна, че подсъдимият
В. З. В. с помощта на подсъдимите Т. К. и П. А. е монтирал машина за
производство на первази от отпадъчни химикали – екструдер.
Впоследствие подсъдимият В. З. предложил, а ръководителите
РПК – гр. К. се съгласили, да разкрие цех за производство на пластма-
сови первази. За целта от 01.01.1983 г. същият бил назначен със заповед
за работник към РПК, но фактически ръководството на кооперацията го
натоварило с бригадирски функции относно цялостната производстве-
на дейност на цеха. Подсъдимият осигурявал необходимия брой работ-
ници, доставял суровините и материалите за производството, пласирал
готовата продукция, изготвял протоколите за утвърждаване плановите
и фактическите коефициенти за трудово участие и разпределение на
фонд работа заплата (ФРЗ) между членовете на бригадата. РПК била за-
дължена да заплаща месечен наем за машината, всички производствени
разходи и трудово възнаграждение на работниците на базата на реали-
зираната продукция. Във връзка с последното и за правилното оформяне
на първичната документация подсъдимият бил уведомен, че съгласно
т. 39, б. „г“ от Временните правила за организация на работната заплата
(ВПОРЗ) в кооперацията месечното трудово възнаграждение не трябва
да надвишава 250% от тарифната заплата, т.е. над 400 лв.
Прието е още, че с цел да избегне това ограничение и получи пъл-
ния размер от стойността на реализираната продукция, през инкрими-
нирания период от април 1983 г. до м. септември 1984 г., подсъдимият
съставял документи с невярно съдържание: форма № 76 за присъст-
276
вието на работниците и протоколите за утвърждаване коефициентите на

трудовото участие и разпределение на ФРЗ, в които отразявал фиктивни
имена на работници. Чрез използването на тези документи в съучас-
тие с останалите подсъдими той получил без правно основание сумата
9 447 лв. с намерение да я присвои.
При тези фактически констатации съдът е направил правния извод,
че деянието на подсъдимия съдържа характеризиращите елементи на
престъплението по чл. 212, ал. 3 във вр. с чл. 20 и чл. 26, ал. 1 НК.
Този извод противоречи на чл. 212 НК и тълкуванието му направе-
но в Постановление № 8/1978 г. на Пленума на Върховния съд. Съгласно
т. 5 от същото документна измама не е налице, когато лицето получава
следващо му се възнаграждение с оглед на действително изработеното,
макар и за това да е използвало документ с невярно съдържание, в кой-
то работата е отчетена на името на друго лице. При тези случаи няма
причинена щета на предприятието, кооперацията или обществената ор-
ганизация, защото същите заплащат равностойността на извършената
работа и деецът ще носи наказателна отговорност само за документно
престъпление. Документна измама обаче има, когато действуващите
правни норми ограничават размера на възнаграждението, което лицето
има право да получи за положения труд, но то, като съзнава това и с цел
да избегне ограничението, вписва извършената в повече от допустимото
работа на други лица.
Окръжният съд, за да признае подсъдимия за виновен по чл. 212,
ал. 3 НК, се е позовал на последната хипотеза, като е приел, че Времен-
ните правила за организация на работната заплата в РПК, приети през
1983 г., са правни норми, съдържащи в себе си ограничения за размера
на трудовото възнаграждение.
Този извод е необоснован.
Посоченото в т. 39, б. „г“ ВПОРЗ ограничение до 250% от тарифна-
та заплата не е могло да намери приложение по няколко съображения:
Съдът не е обсъдил в достатъчна степен доказателствата относно
реда и начина, по който това допълнение е било включено към правил-
ника. Установено е по безспорен начин от показанията на свидетелите
А. К. и С. Б., че т. 39, б. „г“ ВПОРЗ била вписана допълнително по устно
разпореждане на длъжностно лице от Окръжния кооперативен съюз, без
да се постави на гласуване и приеме от общото събрание на кооперация-
та, както всички останали текстове. Следователно тя не е била приета по
надлежния ред, което изключва и правомерното ѝ приложение.
277
Окръжният съд не е взел предвид, че разпоредбите на т. 39, б. „г“

ВПОРЗ се отнасят до определяне трудовото възнаграждение на надом-
ните работници, а от приложените към делото заповеди (т. 1, л. 180–197)
е установено, че подсъдимият В. З. и останалите членове от бригадата
били назначени за редовни работници по Кодекса на труда и приети за
членове на кооперацията (т. 1, л. 197а).
Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че определен
вид разпореждания, заповеди, правилници и др., за да имат значението
на правна норма по смисъла на закона и неговото тълкуване в т. 5 от
Постановление № 8/1978 г., на Пленума на Върховния съд на НРБ, тряб-
ва да са издадени от висшестоящ, централен орган и да разпростират
своето действие по отношение на всички лица, предприятия, коопера-
ции и организации или спрямо такива в системата на едно ведомство,
обединение и др.
В конкретния случай приетите ВПОРЗ от кооперацията нямат та-
къв характер. Самото допълнително вписано ограничение на трудовото
възнаграждение също не се основава на такъв нормативен акт. В тази
връзка съдът не е анализирал констатациите на експерта Л. Б., депо-
зирани в съдебно заседание (л. 80 от с. пр.), за липсата на нормативен
документ още от създаването на ОКС, който да предвижда цитираното
ограничение на трудовото възнаграждение в кооперациите.
На последно място съдът необосновано, в противоречие с категорич-
но установения факт, че разпоредбите на т. 39, б. „г“ ВПОРЗ се отнасяли
само за 1983 г., е признал подсъдимия за виновен да е присвоил общест-
вени средства и за периода от м. януари до м. септември 1984 г., без да
изложи допълнителни съображения.
Изложеното налага извода, че съдът по същество в нарушение на
закона и необосновано е приел, че подсъдимият е осъществил от обек-
тивна и субективна страна престъплението по чл. 212, ал. 3 НК. Същият
следва да отговаря само за документно престъпление по чл. 311 НК, тъй
като чрез съставените и използвани документи с невярно съдържание е
получил трудово възнаграждение за действително положен труд, разме-
рът на което не е бил ограничен от правни норми. За установяване обема
на наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 311 НК е необходи-
мо да се конкретизират и уточнят всички съставени документи с невяр-
но съдържание. Към тях принадлежат не само форма № 76 за присъст-
вието на работниците и протоколите за утвърждаване коефициента на
трудовото участие, но и самите разплащателни ведомости, които не са
278
приложени към делото. Ето защо доводът, че присъдата е постановена

при непълни доказателства, е основателен.
76. Предмет на лъжливото документиране може да бъде само
официален удостоверителен документ, в който са удостоверени
конкретни факти или обстоятелства, несъответствуващи на обек-
тивната действителност.
Когато в официалния документ, съставен от длъжностното лице
в кръга на службата му, се съдържат предположения за съществу-
ването или несъществуването на факти или обстоятелства с правно
значение, деянието е несъставомерно по чл. 311 НК.
Чл. 311 НК
Решение № 311 от 27.04.1989 г.
по н.д. № 100/1989 г., II н.о.
Предметът на лъжливото документиране по чл. 311, ал. 1 НК е офи-
циален удостоверителен документ, в който се съдържат факти или обстоя-
телства, които не съответстват на обективната действителност. В конк-
ретния случай след извършения преглед подсъдимият е вписал в личното
онкологично досие на М.А. дословно: „има силни болки в дясната ингви-
но-феморална зона с резистентност в тази зона, много вероятно метастази
в дълбочина. Не е изключено да се касае до тифлитис акута.
До ЛКК с мнение за 10 дни считано от 1.4.85“.
По негови указания личното онкологично досие и подписаният
болничен лист от него като втори член са изпратени по установения ред
на зав. отделението д-р Д., председател на ЛКК. С оглед на това, че М. А.
е опериран от злокачествен тумор – тератокарцином на десния тестис и
се водил на отчет в онкологичния диспансер, в който е работил подсъди-
мият, последният е имал абсолютно основание да го представи на ЛКК
за преглед и освидетелствуване след направените оплаквания от болки
в коремната област, в какъвто смисъл е и категоричното становище на
катедрата по урология при МА – С. Следователно отразеното в меди-
цинската документация не съдържа факти или обстоятелства, устано-
вяващи здравословното състояние на М. А., а предположения за едното
или другото заболяване с оглед субективното оплакване и операцията
от злокачествен тумор. Тези предположения е следвало да се изяснят от
ЛКК след преглед и изследване, за да се постави окончателна диагноза
на болния, каквото направление е дадено от подсъдимия, и едва след
това да се вземе окончателно решение дали лицето е нетрудоспособ-
279
но и за колко дни. Що се отнася до даденото мнение от д-р П. за вре-

менна нетрудоспособност 10 дни, отразено в болничния лист, изготвен
от медицинската сестра П. П. въз основа на данните в онкологичното
досие, то е задължителен етап на трудоволекарската експертиза, когато
болният се представи на ЛКК, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата № 103
на МНЗ за организацията и работата по експертизата на временната
нетрудоспособност. Следователно подсъдимият е бил длъжен да даде
такова мнение, което ЛКК може да уважи, но може и да не уважи в за-
висимост от здравословното състояние на лицето. Ето защо при липса
на конкретни факти или обстоятелства, удостоверяващи здравословното
състояние на М. А., неправилно двете съдебни инстанции са приели, че
инкриминираният болничен лист представлява официален удостовери-
телен документ в наказателноправен смисъл. Щом като медицинската
документация е съставена (включително болничния лист) и придвижена
по установения ред, неправилно двете съдебни инстанции са приели, че
подсъдимият е имал намерение да състави документ с невярно съдър-
жание още повече, че липсват каквито и да е доказателства за предвари-
телна уговорка между подсъдимия и председателя на ЛКК д-р Д. и д-р
К. да се издаде болничен лист без преглед от ЛКК. Именно затова д-р Д.
е върнал документацията, защото М. А. не се е явил на преглед, поради
което изготвеният болничен лист е останал неподписан от първия член
на ЛКК. В този вид инкриминираният болничен лист не може да бъде
предмет на документно престъпление по чл. 311 НК, поради което дея-
нието е несъставомерно.
77. Лъжливото документиране се изразява в съставяне на ис-
тински официален документ, но в него се отразяват факти или
обстоятелства, които не съответствуват на обективната действи-
телност.
Субект на престъплението по чл. 311 НК като извършител може
да бъде само длъжностно лице, а помагач и подбудител – и недлъж-
ностно лице.
Чл. 311 НК
Чл. 310 НК
Чл. 20, ал. 3 и 4 НК
Решение № 183 от 23.05.1989 г.
по н.д. № 188/1989 г., II н.о.
Първоинстанционният съд е изложил фактическите обстоятелства
в мотивите и те съответствуват на доказателствата по делото. Подсъди-
280
мият В. З. в съдебно заседание е обяснил: „Г. тогава не работеше никъде,

нейното дете не го искаха в градината, защото не работи. Тогава аз я
вписах, че работи и ѝ дадох бележка. Тя беше във финансово затруд-
нение и аз ѝ начислих три месеца, че е работила, без да е работила.
Тя получи парите, а аз получих само първия аванс“. Подсъдимата Г. И.
в съдебно заседание се признава за виновна и признава същите фак-
тически обстоятелства, че не е работила, а е получила възнаграждение-
то. Потвърдила е подписите, положени от нея и оспорила други, които
не е положила, а е била подписана от подсъдимия В. З.
Чрез вещо лице, извършило графологическа експертиза, са индиви-
дуализирани подписите на подсъдимите. Вещото лице С. Ж. е потвърдило
заключението си без възражения от подсъдимата.
Първоинстанционният съд, след като е преценил правилно посоче-
ните доказателства по делото, в мотивите е изложил правилни съобра-
жения защо е налице съставът на чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4
НК. Приетата за установена фактическа обстановка сочи, че лъжливото
документиране от подсъдимия В. З. като длъжностно лице е станало
възможно, защото подсъдимата Г. И. предварително е дала съгласие да
се даде помощ да се отстранят спънките във връзка с оформяне и из-
плащане на парите по ведомостите, още повече че той е нямал право да
получи и даде на другите повече от 250% от тарифната заплата, макар
и да е извършена определена работа. С цел избягване на това ограниче-
ние подсъдимият е прибягнал до помощта на Г. И. и другите останали
подсъдими, действували по същия начин, като е вписвал по ведомостите
лица, които не са работили.
Лъжливото документиране се изразява в съставяне на истински
официален документ, но в него се отразяват факти или обстоятелст-
ва, които не съответствуват на обективната действителност. Субект на
това престъпление може да бъде само длъжностно лице, което в кръга
на службата си има задължение да отразява истината при съставяне на
удостоверителни документи.
Помагачи и подбудители по чл. 311 НК могат да бъдат и недлъж-
ностни лица. Важното е да се установи общност на умисъла по време
на изпълнителното деяние, когато се съставя документът, като лицата
обективно и виновно трябва да са допринесли за осъществяване на лъж-
ливото документиране от длъжностното лице.
Установеното от фактическа страна сочи именно това, че подсъ-
димите са подпомогнали длъжностното лице. Не е налице съставът на
чл. 310 НК, защото отговорността е за лицето, което ползва документа
281
и не може да носи отговорност за неговото съставяне, а подсъдимата е

извършила действия преди това, като се е съгласила да я впишат.
78. Отговорността за документно престъпление не „поглъща“,
а изключва отговорността и за престъпление по служба само когато
се отнася до една и съща дейност, но не и до съставяне на документи
с невярно съдържание, от една страна, и до неправомерно разпо-
реждане с равностойността на общественото имущество, удостове-
рена в тези документи, от друга страна.
Чл. 311 НК
Чл. 282 НК
Решение № 261 от 23.06.1992 г.
по н.д. № 197/1992 г., I н.о.
Оспореното становище на окръжния съд се свежда до това, че
според него подсъдимите Й. Р. Г. и Д. А. К. не са извършили престъп-
лението длъжностно присвояване, когато първият от тях предавал на
втория пари в брой от стокооборота на магазина, на който бил отговор-
ник, след като за същите пари двамата съставяли преди това фактури,
удостоверяващи невярно покупко-продажби на материали, необходими
за хидроизолация на покриви; според първоинстанционния съд Д. А.
К. закупувал с дадените му от Й. Р. Г. пари същите материали, но от
частни лица, тъй като липсвали в магазина; прието е още, че закупени-
те материали са вложени в хидроизолационните работи, извършвани на
обществени обекти от бригадата работници, която Д. А. К. организи-
рал. Като е отхвърлил обаче тезата на обвинението за извършено длъж-
ностно присвояване, окръжният съд освен това е счел, че действията на
двамата подсъдими не съдържат белези и на престъпление по служба по
чл. 282 НК: „Фактът, че Р. е давал на К. стойността на фактурираните и
непредадени реално стоки, сочи, че Р. е нарушавал служебните си задъл-
жения. Но това нарушение се включва и в съставянето на инкриминира-
ните фактури, в които са отразени неверни обстоятелства“. Цитираното
становище противоречи на Наказателния кодекс.
Проблемът е за съотношението между престъплението по служба
по чл. 282 НК и документните престъпления, когато субект на послед-
ните може да бъде само длъжностно лице. Известно е и няма спор, че
това съотношение съответно е на общо към специални длъжностни
престъпления, а от гледна точка на техните състави – на общи към спе-
циални; безспорно е също така, че посоченото съотношение се дължи на
282
особеността, че признаците на престъпните състави по чл. 310 и чл. 311

НК са конкретен израз на по-общите признаци, които съдържат съста-
вите по чл. 282 НК. Следователно по силата на общото правило, че спе-
циалната норма изключва приложението на общата, деецът, отговорен
по чл. 310 или по чл. 311 НК, не може да отговаря за същата дейност и
по чл. 282 НК (срв. и т. 5 по П № 2/1980 г., Пл. на Върховния съд). Оче-
видно при това положение обсъжданото разбиране на окръжния съд, че
отговорността по чл. 311 НК „поглъща“ отговорността по чл. 282 НК, не
може да е вярно, но неговата неправилност проличава по-добре, ако се
съобрази още, че в конкретния случай става дума не за конкуриране на
различни правни квалификации на една и съща дейност, а за две самос-
тоятелни деяния, всяко едно от тях осъществено съвместно от двамата
подсъдими, едното – по изготвянето на неверните фактури, другото –
относно разпореждането с част на касовата наличност в магазина; ясно
е, че тези деяния не се отнасят помежду си както общо към конкретно
или както „поглъщащо“ към „погълнато“ нито фактически, нито юриди-
чески и първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе поот-
делно за правната им оценка.
79. Когато се удостоверява съдържанието на разпоредителен
(диспозитивен) документ, удостовереното ще бъде невярно, ако не
съответствува на разпоредителния документ. Без значение е несъот-
ветствието между разпоредителния документ и действителността,
т.е. дали разпореждането е изпълнено.
Чл. 311 НК
Решение № 157 от 29.04.1992 г.
по н.д. № 71/1992 г., I н.о.
Когато длъжностно лице в кръга на службата си състави официален
документ, в който удостовери, че определени обстоятелства се съдържат
в друг, но вече не удостоверителен, а разпоредителен (диспозитивен)
документ, удостовереното от длъжностното лице ще бъде вярно или
невярно по смисъла на чл. 311 НК, доколкото има или не съответствие
между двата документа – удостоверителния и разпореждащия. Наказа-
телната отговорност за посоченото документно престъпление не зави-
си от това дали разпореждането, удостоверено от длъжностното лице в
официалния документ, е реализирано на практика; обстоятелствата по
реализацията или осуетяването ѝ са извън удостоверителната функция
на официалния документ, която се защитава по чл. 311 НК.
283
Л. районен съд не е съобразил присъдата си с този действителен за

конкретния случай смисъл на чл. 311 НК; приел е, че за отговорността
на подсъдимия Г. Ш. е от значение дали е осъществено предложеното от
полк. К. обединяване на финансовата дейност в Междуокръжната шко-
ла и Окръжния щаб на ГО, а не дали подсъдимият вярно е удостоверил
предложението на полк. К. Като не е отстранил това нарушение на На-
казателния кодекс, Г. окръжен съд го е възпроизвел в своето решение.
80. Документна измама е налице само тогава, когато докумен-
тите с невярно съдържание, неистинските или преправените доку-
менти са послужили като средство за възбуждане или поддържане
на заблуждение у лицата, които упражняват фактическата власт
върху предмета на престъплението.
Документ, който по начало е с вярно съдържание, не може впо-
следствие в резултат на новонастъпили след съставянето му обстоя-
телства да се превърне в документ с невярно съдържание.
Чл. 212, ал. 1 НК
Чл. 311 НК
Чл. 316 НК
Решение № 670 от 6.11.1996 г.
по н.д. № 522/1996 г., II н.о.
По делото е установено, че подсъдимият Д. В. е получил паричната
сума, която се инкриминира от обвинението като предмет на престъпле-
нието, въз основа на сключен договор за преференциален целеви кредит
за развиване на селскостопанска дейност. Първоинстанционният съд не е
изследвал задълбочено договорните отношения между съконтрахентите
по договора за кредит. Това е било абсолютно необходимо, защото първо-
то условие, за да е налице съставомерно деяние по чл. 212 НК, е именно
документите, които според обвинителната власт са с невярно съдържа-
ние, да са послужили за получаването на чуждо имущество без основа-
ние. Такъв извод не следва от непосредствения анализ на клаузите на до-
говора, сключен между подсъдимия и клона на „Б.“ – гр. П. По силата на
посочения договор банката е предоставила на кредитополучателя за от-
глеждане на царевица кредит в размер на 1 500 000 лева като връщането
му е обезпечено със залог върху готовата продукция. Във връзка с усло-
вията за получаване на кредита не е уточнен изрично срокът за усвоява-
нето му, а само е посочено, че следва да бъде издължен с полагащите се
лихви до края на м. ноември същата година. Същественото е, че в дого-
284
вора, приобщен като писмено доказателство по делото, липсва клауза, от

която да следва, че отделните траншове от кредита ще се получават само
след предварително представяне на фактури за действително извършени
услуги или закупени стоки, свързани със селскостопанската дейност. Та-
кова изискване не произтича и пряко от Закона за финансовото осигуря-
ване на земеделието през 1993 г. (ДВ, бр. 24 от 1993 г.), който съставлява
нормативната основа за отпускане на целевия кредит. По силата на т. 12
от сключения договор кредитополучателят е трябвало само да разкрие
разплащателна сметка, от която да усвоява кредита с преводи по банков
път, а съгласно чл. 3, ал. 1 от горепосочения закон е бил длъжен да води
специална сметка за разходването на отпуснатите парични средства. Как-
то в закона, така и в приложения договор не е предвидено, че сумите
по кредита ще се получават срещу представени други документи. А ако
такава регламентация липсва, така инкриминираните като документи с
невярно съдържание фактури изобщо не са съставлявали основание за
получаване на чуждо имущество. В тази хипотеза документна измама
не може да е налице, тъй като самите документи не са послужили като
средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, кои-
то упражняват фактическата власт върху предмета на престъплението. В
тази връзка обаче обжалваната присъда е постановена и при непълнота
на доказателствата. Напълно възможно е във връзка с изпълнението на
договора за кредит между страните да е съществувала допълнителна уго-
ворка относно начина на усвояване на кредита, включително и да е било
предвидено предварителното документиране на разхода да съставлява
предпоставка за получаване на отделните траншове. Само в този слу-
чай може да се приеме, че фактурите са били онова средство по смисъла
на основния състав на чл. 212 НК, което е обусловило получаването на
имущество без правно основание. Ето защо при новото разглеждане на
делото е необходимо да се отговори на въпроса дали между страните по
договора за кредит е имало уговорка, че предварителното представяне на
други документи е безусловно необходима предпоставка за получаване
на части от предоставения кредит.
Обжалваната присъда е необоснована също така и в частта, с която
е направено заключение, че двете инкриминирани фактури са докумен-
ти с невярно съдържание. Първоинстанционният съд не е отговорил на
основния въпрос кои обстоятелства, изложени в посочените документи,
не отговарят на обективната действителност. Вместо това е направил не-
законосъобразното и необосновано заключение, че макар инкриминира-
ните документи по начало да са били с вярно съдържание към момента
285
на оформянето им, то това положение се е променило впоследствие в

резултат на новонастъпили обстоятелства към момента на депозиране-
то им в банката. Така в мотивите на обжалваната присъда неверността
на документите се обосновава с това, че подсъдимият не бил информи-
рал директора на банката, че сумите по тях не е изразходвал във връзка
с предназначението на кредита. Развита е абсурдната теза, че порокът на
инкриминираните документи се определя от това, че „към момента на
депозирането им не са отразявали вярно необходимостта от плащане“.
Според първата инстанция излиза, че документ, който поначало е с вяр-
но съдържание, може впоследствие в резултат на новонастъпили обстоя-
телства да се превърне в документ с невярно съдържание. Това становище
не може да бъде споделено, защото е в абсолютен разрез със здравия жи-
тейски разум, въплътен в съдържанието на закона. Отделен е въпросът, че
и документи с вярно съдържание биха могли по принцип да послужат за
възбуждане или поддържане на заблуждение у другиго, но в този случай,
ако всички останали законови предпоставки са налице, би могло да се
търси наказателна отговорност за обикновена измама, но не и документна
по смисъла на чл. 212, ал. 1 НК. Същественото в случая се състои в това,
че е невъзможно неверността на съдържанието на един документ да се
обуславя от обстоятелства, настъпили след съставянето му.
С обжалваната присъда не е отговорено и на въпроса дали изобщо
може да става дума за измама, ако самите длъжностни лица, представля-
ващи ощетената банка, са постигнали съгласие с подсъдимия да използва
кредита за погасяване на друг кредит, взет при по-неизгодни условия, но
също за осъществяване на селскостопанска дейност. Впрочем възмож-
ността да е имало такава уговорка не е изключена категорично в мотивите
на проверявания съдебен акт, а нейното евентуално наличие би постави-
ло под съмнение както обективния признак на измамата, състоящ се във
възбуждане или поддържане на заблуждение у другиго, така и умисъла на
дееца за извършване на такова престъпление, тъй като от негова гледна
точка получените пари са изразходвани пак за финансовото облекчаване
на селскостопанската му дейност. В тази връзка следва да се има предвид,
че договорът за кредит е подписан през май 1993 г., а впоследствие осреб-
рените въз основа на него фактури са от м. април същата година, което оз-
начава, че страните са допуснали възможността с парите от кредита да се
покрият извършени преди сключването на договора разходи за развитие
на селскостопанската дейност, към чието подпомагане е насочено самото
кредитирате. Поставените фактически и правни проблеми следва да на-
мерят законосъобразно решение при новото разглеждане на делото.
286
81. Лъжливото документиране по чл. 311–314 НК се изразява

в съставяне на истински удостоверителен (официален или частен)
документ, в който удостоверените обстоятелства или факти не съот-
ветстват на обективната действителност.
Всеки документ е материализирано мисловно съдържание по-
средством писменоезиковата форма. Не е възможно той да съдър-
жа „мълчаливи“ волеизявления на своя автор за неверни факти,
обстоятелства или събития.
Чл. 311, ал. 1 НК
Решение № 196 от 10.05.1999 г.
по н.д. № 139/1999 г., I н.о.
Лъжливото документиране по чл. 311–314 НК се изразява в съста-
вяне на истински удостоверителен (официален или частен) документ, в
който удостоверените обстоятелства или факти не съответстват на обек-
тивната действителност (т. 12 от Постановление № 3/1982 г. на Пленума
на ВС). По делото не се спори, че инкриминираният документ е истин-
ски и е официален по смисъла на чл. 93, т. 5 НК (без значение дали има
или не изходящ номер от канцеларията на съответната служба). Основен
въпрос за обективната съставомерност на престъплението по чл. 311,
ал. 1 НК е видът на документа – диспозитивен или удостоверителен, за-
щото, както бе посочено, предмет на инкриминация може да бъде само
един истински удостоверителен официален документ. За да ангажира
наказателната отговорност на жалбоподателя, въззивният съд е застъ-
пил една напълно погрешна теза, че инкриминираният документ е удос-
товерителен, защото „съдържа мълчаливо“ изявление на своя автор за
неверни факти и обстоятелства (че жалбоподателят е правоспособен
ловец, респ. има право да закупува нарезно оръжие и пр.).
Всеки документ представлява материализирано мисловно съдър-
жание посредством писменоезиковата форма. Точно това обуславя не-
говата трайност и яснота за направеното изявление. Абсурдно е стано-
вището, че един документ може да съдържа „мълчаливи“ волеизявления
на своя автор за неверни факти, обстоятелства или събития.
Инкриминираното разрешение № 654-А/24.08.1993 г. (л. 74 сл. д.) по
своя характер е диспозитивен документ, защото съдържа само едно пър-
вично изявление на жалбоподателя. Извън самото изявление той не удос-
товерява никакви други факти, обстоятелства или събития. Следователно
не може да бъде предмет на лъжливо документиране по чл. 311, ал. 1 НК.
Като е приела противното, въззивната инстанция е приложила неправил-
287
но материалния закон. Обективната несъставомерност на инкриминира-

ното деяние е основание за приложение нормата на чл. 21, ал. 1, т. 1 НК56.
82. Съставите на чл. 282, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 НК могат да бъдат
в съотношение на общ към специален само при идентична изпъл-
нителска дейност, покриваща признаците и на двете престъпления.
Когато освен лъжливото документиране, длъжностното лице
е извършило и други нарушения при изпълнение на службата със
специалната цел по чл. 282, ал. 1 НК, от което могат да настъпят
или са настъпили немаловажни вредни последици, деецът отговаря
за съвкупност от престъпления по посочените два състава.
Чл. 282, ал. 1 НК
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 93, т. 5 НК
Решение № 40 от 4.04.2001 г.
по н.д. № 729/2000 г., ІІ н.о.
Касационната инстанция проверява приложението на материалния
закон въз основа на фактическите обстоятелства, приети от въззивната
инстанция. При спазване на правилата за събиране, проверка и оценка
на доказателствата В. апелативен съд е възприел фактическата обстанов-
ка, установена по делото, която се свежда до следното: в качеството си
на длъжностно лице – инвеститорски контрол, подсъдимата следвало да
измери заедно със свид. К. количеството и качеството извършена работа
и след като свидетелката изготви съответния протокол, двете да го подпи-
шат. Този междинен акт следвало да се представи на главния изпълнител
в лицето на свид. К., която, от своя страна, да го включи в обобщения акт,
въз основа на който ставало разплащането. Вместо свид. К. подсъдима-
та сама подготвила междинния протокол образец № 19 от 10.06.1998 г., в
който завишила количеството на извършената работа и вписала неизвър-
шени труд и материали. Свидетелката отказала да подпише този акт и той
не бил представен на главния изпълнител, като вместо него по телефона
подсъдимата продиктувала на свид. К. сумите, отразени в него и след като
последната изготвила обобщения акт образец № 119 от 11.06.1998 г., го
подписала, като не отразила в него, че има непредставени отчетни доку-
менти. Въз основа на тези документи свид. К. получила сумите, отразени
в тях, независимо че те надвишавали действително извършената работа,
56
288
защото следвало да се разплати с преките изпълнители на обекта. От мо-

мента на получаване на сумите от свид. К. подсъдимата започнала настоя-
телно да иска да ѝ бъде предадена нереално завишената сума. Това нало-
жило свидетелката да подаде жалба в полицията. Свидетелката обяснила
на подсъдимата, че в момента може да ѝ предаде само сумата от 5 000 000
лева, изтеглила от банката тази сума и след като парите били белязани в
полицията, ги предала на подсъдимата, като ѝ обещала разликата до ис-
каната сума от 9 000 000 лева да предаде допълнително. Непосредствено
след това деянието било разкрито и предадената сума иззета.
При тази фактическа обстановка материалният закон точно е при-
ложен и деянието на подсъдимата е квалифицирано като престъпления
по възведените обвинения.
Доводът на жалбоподателката, че деянието по чл. 282 НК се поглъ-
ща от деянието по чл. 311 НК, е неоснователен. Двете престъпления,
които си приличат по това, че могат да бъдат извършени от длъжностно
лице в кръга на службата му, като изпълнителните деяния се състоят в
нарушаване на служебните задължения, се намират в съотношение на
обща към специална правна норма. Поначало, когато е осъществен със-
тавът на специалната норма, каквато е тази по чл. 311 НК, се изключва
приложението на общата правна норма. В този смисъл е и практиката на
ВС, намерила проявление в т. 5 на Постановление № 2/1980 г. Това оба-
че е така само когато нарушаването на служебните задължения от длъж-
ностното лице се изразява в самото съставяне на документа с невярно
съдържание. В този случай то следва да носи наказателна отговорност
само за документното престъпление. Когато обаче то извършва и други
нарушения във връзка със службата си, с цел да набави за себе си или
за другиго имотна облага и от това могат да настъпят или са настъпили
вредни последици, ще отговаря отделно и за другото престъпление.
В конкретния случай подсъдимата не само не е изискала свид. К.
да представи отчетните си документи, но е задвижила процедурата по
изплащане на атакуваната работа с ясното съзнание, че тази работа е
на стойност, значително надвишаваща действително извършената. Това
тя е извършила с цел лично да се облагодетелства със стойността на
надписаната работа. Именно с тази цел в нарушение на служебните
си задължения не само е съставила окончателния образец акт № 19 от
11.06.1998 г., но и не е поставила отметката в него, че не са представени
отчетните документи.
Оплакването на жалбоподателката, че не може да отговаря за лъж-
ливо документиране, защото има само контролни функции и в кръга на
289
служебните ѝ задължения не влизало съставянето на образец акт № 19 от

10.06.1998 г., както и акт образец № 19 от 11.06.1998 г., е неоснователно.
Доводите ѝ са идентични с тези, които е поддържала пред двете пред-
ходни инстанции, които са ги обсъдили и в мотивите на своите съдебни
актове са отговорили защо ги отхвърлят. Не е лишен от доказателстве-
на основа изводът им, че подсъдимата е имала качество на длъжностно
лице и в кръга на служебните ѝ задължения влизало и съставянето на
тези документи. Те са официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5
НК, защото са издадени по установения ред и форма от длъжностното
лице в кръга на службата му. В тази връзка още първата инстанция се е
позовала на приложената на л. 166 от сл. дело длъжностна характерис-
тика. В т. 5 от същата изрично ѝ е вменено в задължение да проверява и
подписва представените от изпълнителя отчетни документи за извърше-
ното строителство по отношение на тяхната компетентност, правилност,
редовност и вярност за доказване на действително извършените видове
работи, количество и цени. Задълженията на подсъдимата във връзка
със съставянето на отчетните документи, удостоверяващи обема на из-
вършената от изпълнителя работа, са установени и от събраните гласни
доказателства, в това число не само от показанията на свид. К., за която
се твърди, че е заинтересована от изхода на делото, но и от показания-
та на свид. Л., а така също и от обясненията на самата подсъдима. За
да придобие качеството на официален документ, който да послужи като
база при разплащането, междинният образец акт № 19 следва да бъде
подписан и от инвеститора. След като той има право да го коригира и
преработва, не може да се приеме, че има само контролни функции и не
може да носи наказателна отговорност за съставянето му. От самия акт,
приложен по делото, е видно, че се съставя съвместно от представите-
ля на инвеститора и изпълнителя. След като подсъдимата е участвала в
самото съставяне на официалния документ, то не може да се приеме, че
евентуално би могла да носи наказателна отговорност само за безсто-
панственост. Установено е от изслушаната експертиза, че подписът за
инвеститор е положен от нея.
Подобно е положението и при съставянето на протокол № 106 от
11.06.1998 г., който се изготвя съвместно от инвеститора и главния изпъл-
нител и се подписва от тях. Подсъдимата е участвала в съставянето му в
кръга на службата си, независимо от това кой технически го е изготвил. За
да придобие качеството на официален документ, въз основа на който да се
извърши разплащането, той е следвало да бъде подписан и от нея. Без зна-
чение за съставомерността на деянието е дали тя лично е занесла на глав-
290
ния изпълнител междинния акт, въз основа на който е изготвен обобще-

ния такъв или е продиктувала данните по телефона, както е без значение и
обстоятелството, че са допуснати нарушения на служебните задължения
и от други длъжностни лица, които са се предоверили на твърденията ѝ,
без да проверят дали действително има съставен междинен акт за извър-
шената работа. Инкриминираната дейност на подсъдимата не се състои в
продиктуването по телефона на данните, които свид. К. е вписала в обоб-
щения акт, а в това, че е подписала този акт, удостоверявайки с подписа
си, че отразеното в него отговаря на действителността.
83. Престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е умишлено и тъй като
с него се преследва определена цел, осъществяването му е възможно
единствено при наличието на пряк умисъл. За субективната съста-
вомерност на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е необходимо в
съзнанието на дееца да са налице конкретни представи, че при със-
тавянето на документа са внесени в него неверни обстоятелства и
наред с това да цели така съставеният документ да бъде използван
като доказателство за тези обстоятелства.
Изпълнителното деяние може да бъде осъществено по три ос-
новни начина: длъжностното лице само да състави в кръга на служ-
бата си официалния документ, в който да отрази неверните обстоя-
телства; длъжностното лице да нареди на свой подчинен или да му
продиктува съдържанието на официалния документ с тези невер-
ни обстоятелства, след което да го подпише; длъжностното лице да
подпише изготвен от друг документ с ясното съзнание, че отразени-
те в него обстоятелства са неверни, но да го подпише с цел неговото
използване като доказателство на неверните обстоятелства.
Чл. 311, ал. 1 НК
Решение № 181 от 30.04.2000 г.
по н.д. № 108/2000 г., II н.о.
Безспорно установено е по делото, че подсъдимият Г. като директор
на „С. банка“ АД, клон гр. Б., притежава качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК. В това си качество той е бил ком-
петентен да издава официални удостоверителни документи, които са от
естество да служат като доказателство относно отразените в тях факти.
Безспорно установено е също така, че инкриминираното писмо до начал-
ника на РПУ – гр. Б. е подписано от подсъдимия в качеството му на ди-
ректор на банката. Няма спор и относно обстоятелството, че удостовере-
291
ните в приложението към писмото данни са обективно неверни. При това

положение следва да се приеме, че от обективна страна са налице всички
необходими признаци на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК.
В същото време не са налице достатъчно убедителни доказател-
ства, установяващи виновно поведение от страна на подсъдимия, т.е. не
е доказана субективната страна на престъпния състав.
Престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е умишлено и тъй като с него
се преследва определена цел, осъществяването му е възможно единстве-
но при наличието на пряк умисъл у дееца. С други думи, е необходимо в
съзнанието на последния да са налице представи, че при съставянето на
документа той внася в него неверни обстоятелства и наред с това да цели
така съставеният документ да бъде използван като доказателство за тия
обстоятелства. Включването в субективния състав на това престъпление
на този допълнителен специфичен елемент е обусловено от особеностите
на този вид престъпления, чийто общественоопасен характер е свързан с
накърняване на удостоверителната функция на официалните документи.
Изпълнителното деяние може да бъде осъществено по три основ-
ни начина: длъжностното лице само да състави в кръга на службата
си официалния документ, в който да отрази неверните обстоятелства;
длъжностното лице да нареди на свой подчинен или да му продиктува
съдържанието на официалния документ с тези неверни обстоятелства,
след което да го подпише; длъжностното лице подписва изготвен от
друг документ с ясното съзнание, че отразените в него обстоятелст-
ва са неверни, но го подписва с цел неговото използване като доказа-
телство на неверните обстоятелства. В конкретния случай е безспорно,
че подсъдимият не е изготвил лично инкриминираната справка към
писмото. Безспорно е също така, че не е нареждал лично на някой да
изготви справката, като изрично разпореди в нея да се внесат неверни
данни. В същото време не е установено по несъмнен начин, че той е
знаел, подписвайки писмото и справката към него, че в тази справка
са удостоверени неверни обстоятелства. Че това обстоятелство е ос-
танало недоказано по делото се вижда ясно от мотивите и на двете
съдебни инстанции, които заявят, че престъплението е доказано както
от обективна, така и от субективна страна. Не се сочат обаче доказа-
телства, които са довели съдебните състави до вътрешното убеждение,
че е налице пряк умисъл от страна на подсъдимия за извършване на
това документно престъпление. Недопустимо е да се предполага, че
един директор на банков клон е в състояние да е запознат с цялостното
съдържание на документите, които подписва, а още по-малко, че съз-
292
нава наличието на неверни обстоятелства в някой от тези документи.

Обстоятелството, че служителката, за която се твърди, че е изготвила
въпросната справка, отрича това, не доказва автоматично, че автор на
документа е подсъдимият.
При това положение следва да се приеме, че жалбоподателят не е
осъществил от субективна страна престъплението по чл. 311, ал. 1 НК,
за което е признат за виновен и съответно наказан.
84. За съставомерността на деянието по чл. 311 НК се изиска
към момента на съставяне на документа отразените в него обстоя-
телства да са неверни.
Чл. 311 НК
Решение № 439 от 17.07.2003 г.
по н.д. № 218/2003 г., ІІ н.о.
С. окръжен съд с Решение № 36 от 10.02.2003 г. по в.н.о.х.д.
№ 5/2003 г. е потвърдил Присъда № 212 от 11.11.2002 г., постановена по
н.о.х.д. № 137/2002 г. на Д. районен съд.
С присъдата подсъдимият А. Ю. А. е признат за невинен в това, че
на 06.01.2002 г. в с. Б., обл. С., в качеството си на длъжностно лице –
шофьор към ДЛ – Б., в кръга на службата си е съставил официален доку-
мент – пътен лист, в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да
бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства,
поради което го оправдал по обвинението по чл. 311, ал. 1 НК.
Доводът за наличието на касационно основание по чл. 352, ал. 1,
т. 1 НПК57 е неоснователен.
Нарушение на закона е налице, когато той е приложен неправилно
или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен – чл. 352,
ал. 2 НПК58. В протеста, като се сочи, макар и неконкретизирано, че изво-
дът на съда относно съставомерността на инкриминираното деяние е нео-
боснован, по същество се излагат съображения за наличието на достатъч-
но данни, които да доказват извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.
…
По несъмнен начин е установено, че не са налице обективните и су-
бективни признаци на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, което от обек-
тивна страна изисква при съставянето на официалния документ да се вне-
сат неверни обстоятелства, а от субективна – това да е станало умишлено.
57
58
293
Прието е, а не се оспорва и в протеста, че когато е съставен инкримини-

раният пътен лист, в него всички обстоятелства са били вярно отразени.
Пътуване на посочената дата, с посочения маршрут е било предприето, но
по независещи от подсъдимия причини то не се е осъществило. Обстоя-
телството, че на следващия ден за пътуването по този маршрут не е бил
съставен нов пътен лист, а е използван този от предния ден, не обосновава
наличието на субективните признаци на престъплението по чл. 311, ал. 1
НК, поради което и като е потвърдил оправдателната присъда на реша-
ващия съд, въззивният не е допуснал нарушение по смисъла на чл. 352,
ал. 1, т. 1 НПК и решението следва да се остави в сила.
85. За да е осъществен съставът на престъплението по чл. 311
НК, от субективна страна следва да са налице пряк умисъл и спе-
циална цел.
Чл. 311 НК
Решение № 445 от 30.06.2003 г.
по н.д. № 300/2003 г., ІІІ н.о.
За да е осъществен съставът на чл. 311 НК, от субективна страна
следва да са налице пряк умисъл и специална цел. От доказателствения
материал, събран по делото, не е установено по несъмнен начин в съзна-
нието на подс. З. да са били налице конкретни представи, че вписаните в
документа обстоятелства са неверни и е налице специалната цел – доку-
ментът да се ползва като доказателство за тези обстоятелства. Безспорно
е, че подсъдимата, съобразно длъжностната ѝ характеристика, е била
задължена да прави отметки в актовете за държавна собственост и ра-
боти само с документи, без да прави проверки. В тази насока са не само
обясненията на З., които правилно са кредитирани, но и показанията на
свидетеля И. – н-к отдел „Общински имоти“ („проверките се извърш-
ват по документи и длъжностните лица нямат задължение да ходят на
място“). След като не е установено, че подсъдимата е знаела, че като е
извършила отбелязването в акта за държавна собственост, удостоверява
невярно обстоятелство правилно и двете съдебни инстанции са приели,
че липсва субективният елемент на чл. 311 НК.
Доводът, че подсъдимата е следвало да посети на място имота с ог-
лед обстоятелството, че сградата била разрушена преди 50 години, може
да се преценява само като една непълнота в длъжностната ѝ характерис-
тика, което не може да ѝ се вмени във виновно поведение, още по-малко,
че това обуславя наличието на пряк умисъл.
294
86. Предназначението на служебните бележки е да удостовери

чистия доход, получаван от лицата в резултат на трудово възна-
граждение, информация за който се съдържа единствено и само във
ведомостите за работни заплати.
Чл. 311, ал. 1 НК
Решение № 330 от 2.06.2004 г.
по н.д. № 986/2003 г., І н.о.
За да оправдае подсъдимите по възведените им обвинения, РОС е
приел, че престъпните състави не са осъществени от обективна и субек-
тивна страна, тъй като в инкриминираните служебни бележки, издадени
от св. К., отразеният от него в тях доход за съответните периоди от време
е реален, макар и да е различен от дохода по ведомости, а и защото не е
налице умишлено склоняване на К. от страна на подсъдимите.
Няма спор, че К. в качеството си на длъжностно лице в кръга на служ-
бата си е съставил инкриминираните по делото официални документи.
Предназначението на тези документи е да удостовери пред ДСК
чистия доход на лицата, получаван от тях за известен период от време
като възнаграждение по силата на трудов договор, както и наличието на
такъв и неговото действие по време. Никакви други удостоверителни
задачи не се поставят при изготвянето на посочения документ.
Видно от приложените по делото служебни бележки, същите дават
информация за наличието на постоянен трудов договор между подсъди-
мите и „РСВ“ ЕООД – гр. Р., както и такава за получавания от тях чист
доход за съответния период от време.
Не се оспорват вписванията относно наличието на постоянни тру-
дови договори между подсъдимите и „РСВ“ ЕООД – гр. Р.
Прокурорът претендира, че неверни са обстоятелствата относно
получавания от подсъдимите чист месечен доход. Установено е несъм-
нено по делото, че вместо сумите, получавани от подсъдимите по ведо-
мостите за работни заплати, К. е отразил други, различни, значително
надхвърлящи ги, които му били известни от отчетите на подсъдимите
за тяхната дейност.
ВКС не може да се съгласи с възприетото от предходните инстан-
ции, че по същество е отразен действителният, реален доход на лицата.
Както се спомена, предназначението на служебните бележки е да
удостовери чистия доход, получаван от тях в резултат на трудово въз-
награждение, информация за който се съдържа единствено и само във
ведомостите за работни заплати.
295
Несъмнено е, че месечните доходи могат да бъдат по-високи от отра-

зените във ведомостта, но това е в резултат на приходи вън от трудовите
договори, за които стана дума и това обстоятелство се удостоверява по
различен начин, с оглед изискванията на съответната кредитна институ-
ция. Съгласно Общите правила на ДСК (л. 86 от досъдебното производст-
во) на анализ подлежат всички доходи, посочени в декларация по образец
на банката, независимо от техния характер, произход и източници.
Понятието чист доход е също ноторно известно и най-общо означа-
ва доходът след всички удръжки по данъчни и други задължения. В този
смисъл показателни са служебните бележки на л. 7, 39 и 71 от досъдеб-
ното производство, където К. е удостоверил и обстоятелствата, че върху
посочените в тях суми са преведени дължимите данъци и удръжки са
направени чрез Българска пощенска банка – гр. Р. Отсъствието на съ-
щите суми в съответните ведомости очевидно налага извод, че данъци
върху разликата не са удържани, доколкото по този начин това не може
да стане. Друг е въпросът за декларирането на разликите по реда на
ЗОДФЛ. Липсата на данни в тази насока не дава възможност на настоя-
щата инстанция да приеме, че освен чистото трудово възнаграждение К.
е отразил и укрит доход на подсъдимите, върху който не са начислени
съответните данъчни задължения. Тези обстоятелства са вън от предме-
та на доказване, но подкрепят изложеното по-горе.
Що се отнася до субективната страна на инкриминираните прес-
тъпни състави, ВКС не може да се съгласи с приетото от РОС, че не е ус-
тановено подсъдимите умишлено да са склонили К. към съставянето на
служебните бележки. Вярно е, че те не са изготвени от К. под диктовката
на подсъдимите (както е приела въззивната инстанция), което би анга-
жирало отговорността им по чл. 20, ал. 4 НК. Вън от полезрението на
съда са останали следните обстоятелства: отпускането на кредит пред-
полага установяването на доказан чист месечен доход, който следва да
бъде достатъчен да осигури размера на месечната погасителна вноска и
средства за издръжката на всеки член от семейството в размери, опреде-
лени от УС на Банката. Нещо повече, доходът, необходим за разрешава-
нето на кредита, трябва да бъде удостоверен, стабилен и с перспектива
да бъде запазен. Няма данни по кредитните досиета подсъдимите да са
удостоверявали и друг доход, вън от този, който следва трудовите им
правоотношения. Иначе казано, отразените в инкриминираните доку-
менти суми са били от съществено значение за отпускането на исканите
от подсъдимите кредити, при което, съответно на правилата на формал-
ната логика, няма как да се приеме, че подсъдимите не са обърнали вни-
296
мание на вписаните в служебните бележки суми. Още повече, че същите

документи са ползвани от тях, с цел да удостоверят обстоятелствата,
които съдържат. Все в тази връзка и наред с това молбата за изготвянето
на документи, посредством които ще се постигне целта – отпускането
на кредит, в достатъчна степен обективира подбуждането от страна на
подсъдимите, като без значение е поради какви причини К. се е съгласил
да стори това, което е установено по делото. Сравнението между ме-
сечните чисти възнаграждения по ведомости и месечните погасителни
вноски най-добре очертава невъзможността за получаването на кредит в
отпуснатия размер без други основания (доходи) за това.
87. Лъжливото документиране се извършва с пряк умисъл.
Чл. 311 НК
Решение № 428 от 25.04.2005 г.
по н.д. № 841/2004 г., ІІ н.о.
Основният аргумент на жалбоподателката в подкрепа на това оп-
лакване е липсата на умисъл за извършване на престъплението по
чл. 311, ал. 1 НК, тъй като тя е изготвила двата официални документа –
акт за раждане и удостоверение за раждане, на база невярната информа-
ция, получена от болничното заведение чрез съобщението за раждане.
Акцентира се върху факта, че в полученото в общината съобщение за
раждане не е отразено предстоящо осиновяване. От тук се прави изво-
дът, че М. Р. не е имала съзнанието за внасяне на невярна информация
в съставените официални документи. Това твърдение не намира опора
в установените от въззивния съд фактически обстоятелства. Според тях
подсъдимата М. Р. установила връзка със свидетелите С. и З. Й. през м.
април–май 1997 г. по повод желанието им по-бързо да осиновят дете и
им обещала съдействие. Около месец по-късно подсъдимата се обадила
на св. Й., че има подходящо дете и ѝ показала нотариално заверена дек-
ларация от майката на новороденото за пълното му осиновяване именно
от св. Й. На 10.07.1997 г. М. Р. лично попълнила върху бланка съобще-
ние за раждане от АГ-комплекса при ОРБ – Р. данните за майката, ба-
щата и детето, като вписала осиновителите за родители и променила
името на детето. След това пренесла тази информация в инкриминира-
ните документи. Очевидна е последователната, добре организирана и
целенасочена дейност на подсъдимата по отразяване на неверни данни в
акта и удостоверението за раждане на детето Е., която напълно изключ-
ва възможността тя да е била заблудена от постъпилата информация от
297
здравното заведение. В настоящия случай тази информация е внесена

от самата М. Р., която много добре е знаела, че без надлежна процедура
по осиновяване не може да впише св. Й. за родители на детето Е. Въ-
преки това тя удостоверила това обстоятелство в съставените в кръга
на службата ѝ два официални документа, съзнавайки доказателствено-
то им значение. Като длъжностно лице подсъдимата имала точна пред-
става, че с извършеното деяние нарушава установения законов ред за
документиране на раждането и произхода на гражданите, но е искала
настъпването на тези общественоопасни последици. Тя е действала
при пряк умисъл за лъжливо документиране. Ето защо въззивният съд
е приложил точно закона, като е приел, че подсъдимата е осъществила
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпле-
ние по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК.
88. Документът е неверен, когато неговото съдържание не съот-
ветства на фактите, които са съществували и е следвало да бъдат
отразени в документа.
Чл. 311 НК
Решение № 426 от 9.06.2005 г.
по н.д. № 1004/2004 г., ІІІ н.о.
При приетите за установени от двете инстанции фактически по-
ложения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничи-
телните основания по чл. 352 НПК59, направените изводи, че подс. В.
е осъществила състава на посоченото престъпление по чл. 311 НК, са
законосъобразни. Те се подкрепят от събраните по делото гласни и пис-
мени доказателства. Същите, правилно оценени и от двете съдебни ин-
станции при спазване разпоредбите на чл. 302 НПК60, законосъобразно
са ги мотивирали да приемат, че подсъдимата е осъществила и от обек-
тивна, и от субективна страна невярното документиране. Възражение-
то, че деянието не е осъществено от обективна страна, тъй като всички
обстоятелства, посочени в издаденото удостоверение за наследници, са
верни, е несъстоятелно. Да. Посочените обстоятелства са верни, но не
са посочени всички обстоятелства, които подсъдимата като длъжностно
лице по гражданското състояние е била длъжна да посочи, а именно
всички наследници на починалата през 1997 г. Д. Н. Тя е отразила само
тези, за които другата подсъдима е имала интерес при бъдещата нота-
59
60
298
риална сделка. Тази непълнота прави документа неверен, защото него-

вото съдържание не съответства на фактите, които са съществували и е
следвало да бъдат отразени в документа. Това подсъдимата е извършила
умишлено под формата на пряк умисъл, тъй като е знаела за предназна-
чението на удостоверението и именно с тази цел е пропуснала да отрази
в документа имената на всички наследници на Д. Н.
При тези фактически и правни положения изводите, че се касае за
извършено чрез бездействие престъпление по посочения текст от НК, се
споделят и от настоящата инстанция.
89. Подбудители и помагачи по чл. 311 НК могат да бъдат и не-
длъжностни лица, след като се установи общност на умисъла преди
или по време на изпълнителното деяние, когато лицата обективно и
виновно са допринесли за изготвяне на документа с невярно съдър-
жание от длъжностното лице или са обещали помощ след деянието
за неговото улесняване или отстраняване на спънки.
Чл. 311 НК
Чл. 20, ал. 3 и 4 НК
Решение № 528 от 30.08.2005 г.
по н.д. № 1089/2004 г., ІІІ н.о.
Въззивната инстанция в съответствие с доказателствата от фак-
тическа страна е приела, че въпреки учредената договорна ипотека и
наложената възбрана върху недвижим имот в полза на „Ф.“ ЕООД, нахо-
дящ се на ул. [адрес], св. П. К. продала имота на „Л.“ ЕООД с управител
подс. Ц. М. Сделката била изповядана на 10.11.1997 г., като между пред-
ставените пред нотариуса документи не било представено удостовере-
ние за тежести на имота. Така подс. Ц. М. не разбрал, че върху имота,
който придобил, има учредена договорна ипотека и наложена възбрана.
Няколко месеца по-късно решил да продаде имота чрез кантора за не-
движими имоти, но когато се намерил купувач и се пристъпило към из-
готвяне на необходимите документи, се оказало, че имотът е с тежести.
Тогава Ц. М. потърсил съдействието на подс. К., която познавал отпреди
и знаел, че работи като съдия-изпълнител. Така в службата на послед-
ната се състоял разговор между нея, подс. Ц. М. и неговия служител св.
Б., при който тримата обсъждали начин имотът да бъде освободен от
тежестите и така се стигнало до идеята и се разбрали имотът да бъде
закупен от св. Б. като доверено лице на Ц. М., а впоследствие отново да
бъде прехвърлен на Ц. М. В тази връзка подс. К. предприела действия,
299
като първоначално провела разговор със св. Д., титуляр на ІV район,

на която било разпределено изп. дело № [номер], която обяснила, че да
предприеме действия по изпълнението трябва да бъде сезирана от стра-
ните. Подс. К. по своя инициатива посетила и св. П.М., пълномощник
на взискателя по изпълнителното дело, като изразила становище за не-
правилност на изпълнителният лист послужил да бъде заведено делото,
което било категорично отхвърлено от М.
Подс. К., без да съгласува с титуляра и съответно разрешение от
ръководителя на службата, иззела делото и предприела действие по него
(със същия предмет било заведено и друго изпълнително дело, което
движела паралелно с описаното). През този период взискателят А. С.
бил извън страната и знаейки това, К. се възползвала от това обстоя-
телство. В същото време подс. Ц. М. подписал молба до съдия-изпъл-
нителя на ІV район, към която приложил и нотариалния акт за покупко-
продажба на имота, с молба да се насрочи изпълнение опис и публична
продан на имота за удовлетворяване на вземането. Въз основа на нея
К., без да е извършена публична продан на имота, съставила постано-
вление за възлагане на имота на явилия се кандидат К. Б., който бил
направил валидно наддавателно предложение. На 03.08.1998 г. подс. К.
изготвила писмо до Нотариата за заличаване на договорната ипотека.
Към него приложила и постановление, и писмо до взискателя за даване
съгласие за заличаване на ипотеката. С тази дата изготвила и писмо по-
кана до „Ф.“ ЕООД и А. Р. С. за явяване в тридневен срок от получаване
на съобщението за заличаване на договорната ипотека на инкриминира-
ния имот със съзнанието, че по това време С. е извън страната. Дадено
е на ръка на подс. М. за предаване на призовкар и върнато с подпис на
връчител с фамилия С. (такова лице към тази дата не е работило като
призовкар) и подпис за получател, положен от подс. М.
При така приетата фактическа обстановка изводът на въззивния
съд, че като компетентно лице М. е предоставил на К. да организира
нещата, както и да предприеме конкретни правни действия, и тя като
юрист се е заела с изготвянето на необходимите за това документи, как-
то и че липсва умисъл за подпомагане и подбуждане към съставяне на
цитираното писмо от страна на М. по отношение на К., е неправилен и в
тази част решението е постановено в нарушение на закона.
Възражението в протеста, че след като подс. Ц. М. в присъствието
на св. Б. и на подс. К. е дал идеята св. Б. да закупи обременения с те-
жести имот, след което да му го прехвърли и тримата са „разработили
схема“ за освобождаването на имота от тежести и в изпълнение на това
300
е изготвено писмото до ЕООД „Ф.“ и съобщението до взискателя за за-

личаване на договорната ипотека и то подписано от М. като получател,
е действал като подбудител и помагач на подс. К. в извършеното от нея
престъпление по чл. 311, ал. 1 НК е оправдано от фактическа страна.
Безспорно е установено, че инициатор подс. К. да предприеме
действия по освобождаването на имота от тежести е подс. Ц. М., като
при срещите си с нея е водел и св. Б., с който при съгласие със съдия-
изпълнителя да сключи фиктивна сделка по прехвърлянето на имота.
Това говори за предварително изработен план, който чрез упражняване
на въздействие върху длъжностното лице може да бъде изпълнен. Из-
даденият инкриминиран документ преследва единствената цел подсъ-
димият Ц. М. да стане отново собственик на недвижимия имот, но вече
освободен от тежести и без да бъдат удовлетворени претенциите на
взискателя. При обсъждането на вариантите за това е станало известно
и на М., че последният е в чужбина и може да бъде уредена редов-
ността на уведомлението за фиктивно проведената публична продан
чрез него, както впоследствие е станало, като е положил подписа си за
получател. Без редовното оформяне на това писмо, че е връчено на С.
за даване на съгласие за заличаване на ипотеката с определен срок за
явяване, не може да има правно действие инкриминираният официа-
лен документ с невярно съдържание пред Нотариат при районен съд
гр. П. с искане за заличаване на договорната ипотека, изготвен от под-
съдимата К. Действията на последната, изразяващи се в престъпления
по служба и документно престъпление, както са приели и съдилищата
по същество, е с цел да набави облага на подс. М. и св. Б.
Необходимо е след ново задълбочено обсъждане и обективен ана-
лиз и оценка на доказателствената съвкупност съдът да се произнесе
отново по виновността на подсъдимия, като се има предвид, че подбу-
дители и помагачи по чл. 311 НК могат да бъдат и недлъжностни лица,
след като се установи общност на умисъла преди или по време на изпъл-
нителното деяние, когато лицата обективно и виновно са допринесли за
изготвяне на документа с неверно съдържание от длъжностното лице
или са обещали помощ след деянието за неговото улесняване или от-
страняване на спънки. Без това умишлено склоняване не би отпочнало
изпълнителното деяние, а без помощта – да се осъществи престъпното
намерение на дееца (в този смисъл и Р. № 183 от 23.05.1989 г. на ІІ н.о.).
Внимателно да се прецени при няколкото срещи между тримата (спо-
ред обясненията на подс. К.) при обсъждане плана за осъществяване на
крайната цел с действията и уговорките между тях, подс. М. я е мотиви-
301
рал да издаде документа с невярно съдържание и всичко описано в мо-

тивите на решението за този случай е извършила под негово влияние и
без чието въздействие не би осъществила документното престъпление.
90. Лъжливото документиране се изразява в съставяне на ис-
тински официален документ, в който се удостоверяват факти и
обстоятелства, които не съответстват на обективната действител-
ност.
Чл. 311 НК
Решение № 604 от 7.09.2005 г.
по н.д. № 1068/2004 г., ІІ н.о.
Г. окръжен съд с обжалваното решение потвърдил Присъда
№ 212/15.03.2004 г. по н.о.х.д. № 452/2003 г. на Г. районен съд, с която
признал подсъдимите Д. и Б. за виновни в това, че на 29.01.2002 г. в
гр. Г. като длъжностни лица – първият митнически инспектор в МБ –
гр. Г., а вторият – митнически полицай при МБ – гр. Г., в съучастие, като
съизвършители, в кръга на службата си, съставили официален документ,
в който удостоверили неверни обстоятелства, че е извършен физически
оглед на стоките, превозвани за „С.“ ООД – гр. Г., с цел да бъде използ-
ван този документ като доказателство, че е извършен този оглед. На ос-
нование чл. 311, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК ги осъдил на глоба
в размер на 300 лв. за всеки един.
Признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 29.01.2002 г. в гр.
Г., като длъжностно лице – старши митнически инспектор в МБ Габро-
во, в кръга на службата си съставил официален документ – служебна
бележка, в която удостоверил неверни обстоятелства, че водачът на то-
варен автомобил е предал на МБ карнет ТИР, с цел да бъде използван
този документ като доказателство за тези обстоятелства. На основание
чл. 311, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“ НК го осъдил на глоба в размер
на 300 лв.
Признал подсъдимия А. Й. за виновен в това, че на 26.06.2002 г. в
гр. Г., като длъжностно лице – старши митнически инспектор в МБ – Г.,
в кръга на службата си съставил официален документ (служебна бележ-
ка), в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван
този документ като доказателства за тези обстоятелства. На основание
чл. 311, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК го осъдил на 300 лв. глоба.
Признал подсъдимите М. П. и М. Б. за виновни в това, че
на 08.02.2002 г. в гр. Г., в съучастие, като съизвършители, като длъж-
302
ностни лица – П. – старши митнически инспектор, а Б. – митнически

полицай, в кръга на службата си съставили официален документ (кон-
стативен протокол), в който удостоверили неверни обстоятелства, с цел
да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоя-
телства. На основание чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б“ НК ги осъдил на глоба в размер на 300 лв. за всеки един.
Признал подсъдимия Т. за виновен в това, че на 27.05.2002 г. в гр.
Г., като длъжностно лице – старши митнически инспектор в МБ – Г., в
кръга на службата си съставил официален документ (служебна бележка),
в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този
документ като доказателство за тези обстоятелства. На основание чл. 311,
ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК го осъдил на глоба в размер на 300 лв.
Определил на основание чл. 23, ал. 1 НК общо наказание на подсъ-
димите Д. и Б. глоба в размер на 300 лв. за всеки един.
…
Не се подкрепя от фактическа страна възражението за липса на
съображения по направени доводи за несъставомерност на деянията, из-
вършени от всеки един от подсъдимите. Въззивното решение отговаря
на изискванията по чл. 337, ал. 2 НПК61, защото съдържа подробни не
само фактически, но и правни съображения, които настоящият състав
изцяло възприема и не се налага да бъдат преповтаряни за отказа си да
възприемат за основателни поддържаните в посочения смисъл доводи,
каквито по същество се съдържат и в касационната жалба. Законосъо-
бразно е приел, че са налице всички обективни и субективни признаци
на престъпленията, след като е установена специална цел, каквато се
изисква в чл. 311, ал. 1 НК, както и че подсъдимите с оглед квалифика-
цията си и познаване на служебните си задължения са съзнавали всич-
ки обективни и субективни признаци на престъплението, нарушавайки
изискванията да изготвят документите в съответствие със съдържанието
им. Лъжливото документиране се изразява именно в съставяне на ис-
тински официален документ, в който се удостоверяват факти и обстоя-
телства, които не съответстват на обективната действителност, а това е
конкретно установеното, че вписаните в карнет ТИР лица не са шофьор-
ите, които са ги представили пред съответните длъжностни лица, както
и че са извършили физически оглед на стоката и са констатирали лично
нейния вид и количество, което да е съответно на отразеното в съста-
вените констативни протоколи. Деянията са съставомерни по чл. 311
61
303
НК, защото инкриминираните документи са съставени от подсъдимите

именно като длъжностни лица и то в кръга на службата им.
91. Престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е формално престъпле-
ние и се осъществява с факта на невярното документиране. Пред-
мет на документните престъпления и същевременно обект на нака-
зателноправна защита са самите документи и за съставомерност на
престъпленията по тази глава от НК не е необходимо да е настъпила
някаква щета.
Чл. 311 НК
Решение № 851 от 25.10.2005 г.
по н.д. № 202/2005 г., ІІ н.о.
С атакуваната присъда Окръжният съд в гр. Д. е отменил оправ-
дателна Присъда № 2/20.01.2004 г. на Районен съд – гр. К. и е признал
подс. Р. за виновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1, вр.
чл. 26 НК, като го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една годи-
на и лишаване от право да заема длъжност „митнически инспектор“ за
срок от три години. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода
е отложено на основание чл. 66 НК за срок от три години. Зачетено е
времето, през което подсъдимият е бил отстранен от длъжност.
По своето съдържане жалбата на подсъдимия съдържа оплакване за
невярна интерпретация на гласните доказателствени средства и в тази връз-
ка за недоказаност на обвинителната теза. Оплакването е неоснователно.
Въззивният съд е подложил на прецизна проверка събраните от
първата инстанция доказателства, както и тези, събрани по време на до-
пълнителното въззивно следствие. Анализирал е свидетелските показа-
ния, съпоставил ги е с обясненията на подсъдимия, със заключенията
на дактилоскопните експертизи и останалите писмени доказателства и е
изяснил правилно фактическата обстановка. Изводите на съда по отно-
шение на правно релевантните факти не са голословни, не са резултат
от превратна интерпретация на свидетелските показания, нито почиват
на предположения, както се възразява в касационната жалба. Напротив,
разпитаните свидетели еднозначно твърдят, че не са закупили процес-
ните автомобили от чужбина, не са прекосявали митническата граница
при ГКПП – Д., не са подписвали инкриминираните транспортни ли-
стове. Като е възприел тези показания като достоверни и подкрепени от
заключенията на дактилоскопните експертизи, както и от официалните
справки от РДВР – гр. Д., въззивният съд обосновано е стигнал до фак-
304
тическия извод, че подс. Р. е съставил инкриминираните 6 бр. транс-

портни листа, без автомобилите да са преминали държавната и митни-
ческа граница при Д., както и че те не са подписани от посочените в тях
лица. Възражението в касационната жалба, че липсата на регистрация
за влизане на тези автомобили през граничен пункт Д. не изключва въз-
можността това да се е случило, е правено и пред въззивната инстанция,
която го е обсъдила надлежно и мотивирано го е отхвърлила като несъс-
тоятелно. Анализирайки показанията на свидетелите А. и А. в тяхната
цялост и съобразно истинското им съдържание, съдът правилно е стиг-
нал до извод, че липсата на регистрация за влизане на автомобилите не
се дължи на „пропуски“ в работата на граничните власти, а на факта, че
това не се е случило в обективната действителност. Затова касационният
съд приема, че атакуваната присъда не е постановена при наличие на
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с пороци
при формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, поради
което не е налице касационното основание по чл. 352, ал. 1, т. 2 НПК62.
При така установената фактология съдът правилно е приложил
материалния закон, квалифицирайки деянието като престъпление по
чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Съдът е мотивирал подробно извода
си за наличие на всички обективни и субективни признаци на престъп-
ния състав, обективирани в действията на подс. Р. Няма спор по длъж-
ностното му качество и по правната характеристика на транспортните
листове, които без съмнение са официални документи, издадени от под-
съдимия в кръга на службата му. Твърди се обаче в касационната жалба,
че съдът не е посочил кои са неверните обстоятелства, отразени в транс-
портните листове. Възражението е неоснователно. Невярно са докумен-
тирани всички обстоятелства, вписани в транспортните листове – че на
посочените дати посочените автомобили са преминали митническата
граница при Д. и са внесени от подписалите ги лица. Законосъобразен
е изводът на съда, че след като нито един от тези факти не се е случил
в действителност, а са вписани в транспортните листове като настъпи-
ли, то именно в това се изразява невярното документиране. Доколкото
транспортният лист е документ, без който не е възможно да се легали-
зира внесеният от чужбина автомобил и той е един от документите,
въз основа на които автомобилът се обмитява, не е без значение какви
обстоятелства са вписани в него, както се твърди от защитата. Обстоя-
телството, че за процесните автомобили са били изплатени вносните
62
305
мита и поради това нямало щета за държавата, не прави деянието несъс-

тавомерно. Престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е формално престъпле-
ние и се осъществява с факта на невярното документиране. Предмет на
документните престъпления и същевременно обект на наказателноправ-
на защита са самите документи и за съставомерност на престъпленията
по тази глава от НК не е необходимо да е настъпила някаква щета.
92. Дали деянието, което, макар и да осъществява формално
признаците на предвидено в закона престъпление, не е престъпно,
следва да се изхожда от неговата малозначителност. Последната е в
зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице
или да е явно незначителна.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 311, ал. 2 НК
Решение № 878 от 31.10.2005 г.
по н.д. № 315/2005 г., І н.о.
С Първоинстанционната присъда № 223/27.09.2004 г., постановена
по н.о.х.д. № 1539/2004 г., подс. Р. е признат за виновен в това, че в пе-
риода 04.03.2004 г. – 11.03.2004 г., в условията на продължавано прес-
тъпление, в качеството си на длъжностно лице – кмет на Кметство с. Б.,
в кръга на службата си – по чл. 83 ЗННД, съставил официални докумен-
ти – 7 броя заверки на подписи на различни лица, в които удостоверил
неверни обстоятелства – че подписите върху пълномощните на състави-
телите са положени пред него, с цел да бъдат ползвани тези документи
като доказателство за тези обстоятелства във връзка със общото събра-
ние на ППК „Б.“ и случаят не е маловажен – престъпление по чл. 311,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Наложеното наказание е една година ли-
шаване от свобода, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК
за срок от три години.
…
І. Претенцията за оправдаване, основана на чл. 9, ал. 2 НК, не може
да бъде удовлетворена и съображенията за това са следните:
Дали деянието, което, макар и да осъществява формално призна-
ците на предвидено в закона престъпление, не е престъпно, следва да
се изхожда от неговата малозначителност. Последната е в зависимост
от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно
незначителна.
306
В конкретния случай извършеното от подсъдимия не може да се

приеме за малозначително, тъй като е общественоопасно и неговата об-
ществена опасност не е явно незначителна. Р. е съставил седем нота-
риални заверки с невярно съдържание при условията на продължавано
престъпление. Тези документи са използвани на Общото събрание на
ППК „Б.“ в интерес на подсъдимия, това е довело до проверка на ман-
датни права и кворум и до неосъществен избор, както правилно още
първостепенният съд е отбелязал.
В допълнение може само да се посочи, че всъщност са засегнати и
членските права на съкооператорите, а деянието, с което се засягат права
на гражданите, е общественоопасно – виж чл. 10 НК. В тази връзка твър-
де несериозно е поддържаното в жалбата, че тези 7 броя пълномощни
не биха могли да окажат влияние при вземане на решения с оглед общия
брой на кооператорите – 276. Нужно е само да се посочи, че дори и с та-
къв брой гласове е възможно да се подмени волята на гласувалите в ОС
на кооперацията.
Всичко това правилно е преценено от предходните инстанции и те,
последните, с основание са приели наличие на обществена опасност на
извършеното деяние, която очевидно не е явно незначителна.
ІІ. Неоснователно е и възражението за правната квалификация на
деянието. Според жалбоподателя тя е тази по чл. 311, ал. 2 НК, тъй като
е налице маловажен случай.
Въззивният съд е отхвърлил идентично искане, като дал аргументи-
ран отговор, основан на правилното разбиране на закона (чл. 93, т. 9 НК)
и даденото тълкуване на същия в Постановление № 3/1982 г. на ПВС.
Правилно е прието, че установените обстоятелства по делото не со-
чат на по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извърше-
ното деяние в сравнение с обикновените случаи на престъпния състав
по чл. 311, ал. 1 НК, а от това следва, че случая не е маловажен.
93. Заверката от нотариус, направена неприсъствено, без учас-
тието на лицата – страни по процесния договор, е достатъчно за
съставомерността на деянието по чл. 311 НК, когато деецът е це-
лял използването му като доказателство за удостовереното в него
обстоятелство.
Чл. 311 НК
307
Решение № 880 от 13.04.2006 г.

по н.д. № 380/2005 г., ІІІ н.о.
Не е нарушен и законът относно правната оценка на фактите за
деянието и изводите за съставомерността му под признаците на чл. 311,
ал. 1 НК.
Нотариалната заверка на договора за покупко-продажба на МПС
на 27.11.2000 г. е извършена по време, когато св. Н. не се е намирала в
страната ни, установено с писмено доказателство от СДВР, а св. П. не се
срещал нито с Н., нито с подсъдимия за подписване на този договор. Той
е категоричен, че преди да положи подписа си върху договора в графата
за купувач, в него са били вече положени всички останали подписи и
печати, включително и тези на нотариус К. При тези факти конкретна-
та нотариална заверка върху частния договор за покупко-продажба на
МПС, имаща самостоятелно значение на официален документ, е била
извършена от нотариус К. неприсъствено спрямо лицата Н. и П. Според
изясненото от съдебно-графичните експертизи печатът и подписът върху
него са положени от нотариус К., поради което изводите на съдилищата,
че подсъдимият е извършил деянието по чл. 311, ал. 1 НК, са правилни.
С тези действия подсъдимият е съставил официален документ с невярно
съдържание, защото съконтрахентите по договора не са се явили лично
пред К. и не са положили подписите си пред него в качеството му на но-
тариус, каквато е същността на заверката – да удостовери именно този
факт. Съставянето на документа е целяло използването му като доказа-
телство за удостовереното в него обстоятелство, което от обективните
факти е съзнавано от дееца. Съгласно чл. 485, ал. 2 ГПК при удостоверя-
ване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат
на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него
да подпишат документа или да потвърдят вече сложените подписи там.
Неоснователни са доводите направени и в тази инстанция, че К. е бил
заблуден в случая от явили се пред него неустановени по делото лица,
представили се за процесните свидетели. Тезата, че е имало „неустано-
вени по делото лица“ извън свидетелите Н. и П., които да са заблудили
подсъдимия в самоличността си, използвайки тази на свидетелите, се
твърди само от подсъдимия и няма опора в нито един от установените
по делото факти, поради което правилно е отхвърлена като несъстоятел-
на. По делото е установено, че заверката е направена неприсъствено от
подсъдимия, без участието на лицата страни по процесния договор и
това е достатъчно за съставомерността на деянието.
308
94. Престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е налице при истински

официален удостоверителен документ, когато отразеното в него е
невярно, а при неистински или такъв и/или с невярно съдържание
се носи отговорност по чл. 308 НК.
Деянието по чл. 311 НК може да бъде осъществено: когато дее-
цът сам състави официалния удостоверителен документ и отрази
неверни обстоятелства в него, с цел да бъде използван като дока-
зателство за истинността на тези обстоятелства; като нареди или
продиктува на друго лице изписването на тези обстоятелства и го
подпише със съзнанието, че ще се ползва като доказателство за ис-
тинността на отразените в него обстоятелства или при изготвен
официален удостоверителен документ с неверни обстоятелства го
подпише със съзнанието за неистинността на тези обстоятелства и
целта за издаването му.
Чл. 311 НК
Решение № 714 от 25.09.2006 г.
по н.д. № 441/2006 г., І н.о.
На следващо място, въззивният съд не е изпълнил задължението си
да обсъди и установи по категоричен начин кръга на правомощията на
жалбоподателя според даденото му „генерално пълномощно“ и оттам да
съобрази дали извършеното от него – посредственото изготвяне чрез св.
М. и подписване на справка декларация за месечното възнаграждение
на кредитоискателя П. Г., представена от последния пред ТБ „ОББ“ –
клон П., осъществява състава на чл. 311, ал. 1 НК, доколкото това е било
„в кръга на службата му“. В тази насока на обстоен анализ е следвало да
бъде подложено даденото му нотариално заверено пълномощно, очер-
таващо кръга на действията, които му е възложено да осъществява от
името и за сметка на търговското дружество. Встрани от вниманието на
съдилищата е останала и молбата декларация, попълнена и подписана,
според изводите на графическата експертиза, от подс. Г., в която той е
отразил същите обстоятелства, които се съдържат и в справката декла-
рация, за която е подведен под отговорност. Едва след изясняване на
тези обстоятелства следва да се съобрази и дали е осъществено и какво
документно престъпление от него, като се съобрази константната прак-
тика на ВКС. В това отношение следва да се имат предвид принципните
решения на ВКС № 196/1999 г., № 345/1988 г. – І н.о. и № 181/2000 г. –
ІІ н.о. Следва да се съобрази, че престъплението по чл. 311, ал. 1 НК
е налице при истински официален удостоверителен документ, когато
309
отразеното в него е невярно, а при неистински или такъв и/или с невяр-

но съдържание се носи отговорност по чл. 308 НК. В това отношение
следва да се има предвид, че деянието по чл. 311 НК може да бъде осъ-
ществено: когато деецът сам състави официалния удостоверителен до-
кумент и отрази неверни обстоятелства в него, с цел да бъде използван
като доказателство за истинността на тези обстоятелства, като нареди
или продиктува на друго лице изписването на тези обстоятелства и го
подпише със съзнанието, че ще се ползва като доказателство за истин-
ността на отразените в него обстоятелства или при изготвен официален
удостоверителен документ с неверни обстоятелства го подпише със съз-
нанието за неистинността на тези обстоятелства и целта за издаването
му. Едва след изясняване на горните обстоятелства следва да се приложи
и материалноправната норма, под която следва да се квалифицира из-
вършеното от жалбоподателя.
95. Невярното съдържание в клетка „D“ на ЕАД, удостоверя-
ващо пред органите на КАТ вноса на автомобила с оглед неговата
регистрация и легализация, е съставомерно по чл. 311 НК.
Чл. 311 НК
Решение № 796 от 12.10.2006 г.
по н.д. № 249/2006 г., ІІІ н.о.
В Б. окръжен съд е бил внесен обвинителен акт срещу подсъдимия
Г. с обвинение, че на 22.07.1999 г., на ГКПП – К., същият, в качеството
си на длъжностно лице – митнически инспектор, е нарушил служебните
си задължения да спазва организацията на работа в митническото уч-
реждение по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗМ, да извърши физически контрол на пре-
минаващите през ГКПП пътници, товари и моторни превозни средства,
както и глава І „Основни задължения“ от длъжностната характеристика
на митнически инспектор в отдел „Контрол на пътници и транспортни
средства“, като е направил заверка с подпис и личен митнически печат
върху ЕАД № 5400/ТВ/42572/22.07.1999 г., който не е бил надлежно по-
пълнен от декларатора Ж. К. и без да е извършил физически контрол на
автомобила, с което разрешил внасянето в страната на лек автомобил
марка „Мерцедес Бенц“ 300GD, с цел да набави облага за лицето Ж.
К. (давайки му право да регистрира пред КАТ описаното МПС, което
всъщност е било предмет на престъпление – кражба в страната, в която
се внася) и от това могат да последват немаловажни вредни последици –
престъпление по чл. 282, ал. 1 НК.
310
В съдебно заседание пред първата инстанция прокурорът на

20.04.2004 г., по време на действието на отменения НПК и на основание
чл. 285, ал. 1 от същия, изменил обвинението, като приел, че същест-
вено е изменена фактическата обстановка и повдигнал ново обвинение
срещу същия подсъдим по чл. 311, ал. 1 НПК със следния диспозитив:
„Обвинява Е. Г. в това, че на 22.07.1999 г., на Митнически пункт – Кула-
та, в качеството си на длъжностно лице – митнически инспектор, в кръ-
га на службата си, регламентиран в раздел ІІІ от ЗМ – чл. 16 ал. 1, т. 2 и
3, Наредба № 11/23.12.1998 г., по реда за писмено деклариране на стоки
пред митническите учреждения и издадените въз основа на нея – Указа-
ния за работа на митническите служители с единния административен
документ, е заверил клетка „D“ на ЕАД № 5400/ТВ/42572/22.07.1999 г.,
в която удостоверил невярното обстоятелство, че л.а. „Мерцедес Бенц
300GD“, с № на шаси [номер] му е представен за митнически контрол, с
декларатор Ж.Н.К., с цел този документ да бъде използван като доказа-
телство за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.
С определение от същата дата съдът допуснал изменение на обви-
нението.
С цитираната по-горе присъда подсъдимият е признат за виновен по
новото обвинение и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер
на една година и шест месеца условно с тригодишен изпитателен срок.
Осъден е да заплати направените по делото разноски.
Въззивният съд е сезиран с жалба от подсъдимия с доводи за нео-
боснованост на присъдата и противоречие на материалния закон. След
цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт С. апелативен
съд го е потвърдил изцяло с обжалваното пред настоящата инстанция
решение.
При проверката по въведените в жалбата касационни основания
не се констатира допуснато нарушение на материалния закон, както и
на процесуалните правила. Възраженията се свеждат до твърдения за
неправилна преценка на събраните доказателства и оттам, че подсъди-
мият е осъществил състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК. При
приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които
не подлежат на касационен контрол, направеният извод, че Е. Г. е автор
на престъплението, е законосъобразен. В случая същественото е да се
провери дали в хода на събиране и проверка на доказателствата про-
веряваният съд е спазил регламентирания процесуален ред и дали при
установяване на правно релевантните факти не е възприел превратно
доказателствата в разрез с формалната логика.
311
От една страна, по делото безспорно е установено, че на инкри-

минираната дата в страната не е внасян автомобил с данните на този,
посочен като внесен в митническата декларация или така наречения
единен административен документ. Самият подсъдим в обясненията си
пред първата инстанция в съдебно заседание от 17.02.2004 г. е заявил:
„Не е възможно автомобилът да е представен на митническата проверка,
без да е влязъл от чужбина на граничния пункт, не може автомобилът да
влезе на митническия пункт от вътрешността на страната“. От съдържа-
нието на същите обяснения (л. 31 и 32) е видно, че подсъдимият касатор
много добре познава нормативната уредба и практиката, която урежда
вноса на автомобили. Свидетелят К. е дал показания и е разяснил какво
означава „физически контрол“ при внос на такива стоки: „Физически
контрол означава външен оглед на колата, докато при щателна митни-
ческа проверка се проверява изцяло колата“. Изводът на съдилищата по
фактите, че именно подсъдимият е попълнил реквизитите в клетка „D“ –
„Контрол от отправно митническо учреждение“ на ЕАД (л. 16 от сл.д.),
с израза „Вярно“, „Разрешавам вноса на стоката“, със саморъчно изпис-
ване на идентификационен номер и четлив подпис „Е. Г.“, е основан на
категоричното заключение на експерт графолог (л.120).
От друга страна, още на досъдебното производство са събрани дос-
татъчно убедителни данни, че процесният автомобил е бил предмет на
кражба на 19.04.1999 г., на наша територия, от френския гражданин Б.
Ф. Д. В същата фаза на процеса НЦБ „Интерпол“ е предал съобщение
от същата служба в гр. Б., Швейцария, че регистрационните табели на
„внесения“ автомобил не са автентични, автокъщата като страна по до-
говора за покупко-продажба не съществува и др., които разобличават
тезата за легален внос на същия.
Очевидно е, че подсъдимият е бил включен във веригата от държав-
ни служители, без чието престъпно съдействие този автомобил не може
да бъде легализиран в България чрез регистрация пред органите на КАТ.
Във връзка с анализа на доказателствата Върховният касационен
съд обръща внимание на състава на С. апелативен съд, постановил
проверяваното решение, че при анализа на данните е включил в дока-
зателствения материал съдебната поръчка, която, видно от отговора на
Апелативната прокуратура в Солун, не съдържа информация за преми-
наването на автомобила през гръцко-българската граница на посочената
в диспозитива на обвинението дата.
Настоящата инстанция намира, че изключването на това доказа-
телство не би могло да промени извода за невярно документиране от
312
страна на подсъдимия поради наличието на множество други годни до-

казателства.
От изложеното дотук следва изводът, че вътрешното убеждение на
съдилищата не се основава на произволно възприети фактически поло-
жения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.
Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени
и от двете инстанции по фактите при спазване процесуалното изискване
по чл. 301, ал. 2 НПК (отм.), сега чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са
ги мотивирали да приемат, че подсъдимият Г. е осъществил от обектив-
на и субективна страна състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК.
Неоснователни са възраженията на защитата за липса на удосто-
верителен характер на инкриминирания документ, защото по делото е
изяснено, че именно невярното съдържание в клетка „D“ на ЕАД удос-
товерява пред органите на КАТ вноса на автомобила с оглед неговата
регистрация и легализация. Това е престъпният начин за заличаване сле-
дите от предходното престъпление по отнемането на същия автомобил.
От това следва изводът за доказаност на целта на невярното документи-
ране, както и на субективната страна на престъплението.
96. Предмет на лъжливото документиране по чл. 311 НК са
само удостоверителните документи. Последните пресъздават не
сами себе си, а нещо извън своето съдържание, с което единствено
се възпроизвеждат от издателя им стоящи извън тях юридически
факти. Затова тези документи могат да се окажат неправилно отра-
жение на факти от действителността и да са с невярно съдържание.
Престъпният резултат по чл. 311 НК се изчерпва с опорочава-
нето на официалния документ.
От субективна гледна точка е необходим пряк умисъл и спе-
циална цел документът да бъде използван като доказателство за
Чл. 311 НК
Решение № 880 от 16.11.2006 г.
по н.д. № 320/2006 г., І н.о.
Основното възражение в жалбата (доразвито най-вече в допълне-
нието към същата) се свежда до това, че съдът не е обсъдил задълбоче-
но, всестранно и пълно събраните доказателства, не е съобразил дейст-
ващата към момента на деянието нормативна уредба, регламентираща
материята относно същността на банковите гаранции. Тези нарушения
313
са предопределили неправилност на фактическите констатации относно

предмета на доказване.
Упреците към дейността на въззивния съд имат своето основание,
доколкото по същество са изяснявани въпроси извън обстоятелствата,
значими за предмета на доказване по конкретното обвинение. Послед-
ното обаче не се отразява на крайните изводи по фактите до степен, че
те да са лишени от доказателствена основа, респ. извършеното да не
представлява престъпление.
Предмет на лъжливото документиране по чл. 311 НК са само удос-
товерителните документи. Последните (документите) пресъздават не
сами себе си, а нещо извън своето съдържание, с което единствено се
възпроизвежда от издателя им стоящи извън тях юридически факти. За-
това тези документи могат да се окажат неправилно отражение на факти
от действителността и да са с невярно съдържание. Престъпният резул-
тат по чл. 311 НК се изчерпва с опорочаването на официалния документ.
От субективна гледна точка е необходим пряк умисъл и специална цел
документът да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства.
По конкретното дело въззивният съд е приел, че са налице посо-
чените признаци на престъпния състав по чл. 311 НК, тъй като в ин-
криминираното писмо подсъдимият като длъжностно лице и в кръга на
службата си е удостоверил, че не са били издавани банкови гаранции –
посочени в писмото на началник сектор „Икономическа полиция“. Тези
факти обаче не съответстват на обективната действителност, защото та-
кива гаранции са издадени, видно от приложените към делото 27 броя
гаранции, осем от които са подписани и лично от подсъдимия.
Безспорно вярно е, че към извършването на деянието нормативната
уредба (Наредба № 2 от 11.02.1993 г. за разрешенията (лицензиите), изда-
вани от БНБ (отм.) и ЗБКД (отм.) е съдържала конкретни условия и ред
за издаване на разрешения за извършване по занятие на банкови сделки.
Едно от тези изисквания е издаването на разрешение (лицензия) по сми-
съла на чл. 1, ал. 4 ЗБКД (отм.). Във въззивното производство е предста-
вено решение на УС на БНБ № 223 от заседанието на 22.07.1993 г., от
което е установено, че е дадена лицензия на „ФБК – П.“ ООД за извърш-
ване на банкови сделки по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 3, 4, 6, 7, 9 и 10 от
ЗБКД (отм.).
Безспорно вярно е също така, че самият факт на издаване на разре-
шение не е достатъчен, за да възникне правото на едно лице да започ-
не извършването на упоменатите в лицензията банкови сделки. Самото
осъществяване на последните е свързано с допълнителни условия, из-
314
рично регламентирани в Глава ІV от цитираната Наредба № 2 – чл. 12 и

13. Едно от тези условия е получаването на писмено потвърждение от
началника на управление „Банков надзор“ – чл. 12, ал. 3. Пред въззив-
ния съд е било представено писмо [номер, дата] на управление „Банков
надзор“ при БНБ (л. 39 от въззив. произв.), чието съдържание недву-
смислено сочи, че „ФБК – П.“ ООД не е могла да осъществява банкови
сделки, тъй като не е изпълнила условията на Глава ІV от Наредба № 2.
Това писмо не е обсъдено от въззивната инстанция и не е ясно дали е
прието като доказателство.
По-важното е обаче, че на този факт (невъзможността да се осъ-
ществяват банкови сделки) се придава значение от жалбоподателя, как-
вото той не може да получи.
Това е така, защото за обективните признаци на чл. 311 НК не е
важно дали ФБК е имала право да започне осъществяването на банкови
сделки по занятие, а дали отразеното в инкриминираното писмо отго-
варя на обективната действителност. Неспазването на условията за за-
почване извършването на банкови сделки, стоящи извън лицензията и
следващи издаването ѝ, каквито са предвидените по чл. 12 НРЛИБНБ,
няма наказателноправно значение за верността/неверността на отразе-
ните в писмото обстоятелства.
Иначе казано, ако съдът неточно е свързал характера на гаранциите
като банкови само заради наличното разрешение (лицензия), още по-
неточно е да се твърди, че те нямат такъв характер заради неизпълнение-
то на предвидените в чл. 12 от Наредбата условия.
Всичко казано дотук е наложително, защото съдът, а впоследствие и
жалбоподателят обсъждат тези въпроси. В крайна сметка дали ФБК не е
имала право да започне осъществяването на разрешените банкови сдел-
ки поради неизпълнение на условията по чл. 12 НРЛИБНБ, или е имала
такова право, с нищо не променя факта, че те (гаранциите) са издавани и
съществуват в обективната действителност, както и че подсъдимият е зна-
ел за това при данните, че част от тези гаранции са подписани от него. Са-
мото осъществяване на банкови сделки по занятие без разрешение, респ.
в нарушение на условията по чл. 12 НРЛИБНБ, би могло да обуслови и
друга отговорност – наказателна или административна (напр. чл. 252 НК,
създаден със ЗИДНК ДВ, бр. 50/1995 г., т.е. след деянието; сравни чл. 58 и
чл. 86 в различните редакции на ЗБКД, отм.).
При приетите от предходната инстанция факти материалният закон
е приложен правилно. Касае се за престъпление по чл. 311 НК и затова
е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
315
97. Предмет на лъжливото документиране е само удостовери-

телният, не и диспозитивният документ.
Чл. 311 НК
Решение № 848 от 4.12.2006 г.
по н.д. № 309/2006 г., ІІІ н.о.
Първоинстанционният съд е приел за установени следните фак-
тически положения:
През 1995 г. в търговския регистър на С. окръжен съд (СОС) е
било вписано „И.“ ООД, гр. С., със съдружници подс. А. С. А., свид.
М. М. и свид. В. Т. Дружеството се е представлявало от подс. А. С. А.
като управител, със съответните права и задължения, регламентирани
в учредителния договор (л. 63 от сл. дело). Съгласно чл. 31 и чл. 32 от
договора органи за управление на дружеството са управителят и общото
събрание на съдружниците, като последното имало изключителна ком-
петентност относно участие или прекратяване на участието в дружества
в страната и чужбина.
С Решение [номер, дата] по ф.дело [номер] в Търговския регистър на
съда е била вписана промяна, а именно приемане на нов съдружник в СД
„А.“ – „И.“ ООД и промяна името на първата от фирмите в СД „А. – И.“
ООД, като дружеството ще се представлява и от подс. А. С. А. По-късно
по подадена молба от св. К. до фирмено отделение на СОС е била извър-
шена нова промяна и е било извършено вписване с Решение [номер, дата],
като е освободен съдружникът „И.“ ООД, като на негово място е приет
нов съдружник – подс. А. С. А. като физическо лице и е било променено
името на фирмата – СД „А. – К, А. и сие“. Към молбата за последната про-
мяна е бил приложен и протокол от общото събрание на СД „А. – И.“ ООД
от 25.06.1996 г. (л. 87 сл. дело), на което били взети вписаните решения.
Цитираното общо събрание било проведено въз основа на две внесени
молби от подс. А. С. А. С първата от тях, с дата 17.07.1996 г. (приложена
на л. 57 от сл. д.), в качеството си на управител на „И.“ ООД – С., подс.
А. С. А. изявил желание дружеството да бъде освободено като съдружник
в СД „А. – И.“ ООД, като заявил, че „И.“ ООД няма имуществени пре-
тенции към СД „А. – И.“ ООД и желае промяна на името. Във втората,
подадена от подсъдимия молба като физическо лице, той направил искане
да бъде приет за съдружник в СД „А.“, което искане било уважено на про-
веденото общо събрание от 25.06.1996 г.
При така приетите за установени фактически положения С. райо-
нен съд е приел, че деянието на подсъдимия е съставомерно по чл. 311
316
НК, тъй като в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си

съставил официален документ – молбата от 17.07.1996 г., в която удос-
товерил неверни обстоятелства, а именно, че управляваното от него дру-
жество „И.“ ООД желае освобождаването като съдружник (подсъдимият
е действал, без да е имало решение на общото събрание на дружеството
да извърши това правно действие), с цел да използва този документ като
доказателство за отразените в него обстоятелства.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото,
проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният
касационен съд намира касационният протест за неоснователен.
Въззивната инстанция е възприела изцяло установените от
първоинстанционния съд фактически положения, но е стигнала до други
правни изводи, като е спазила задълженията и изискванията на чл. 337,
ал. 3, вр. чл. 303 НПК (отм.) – при постановяване на новата присъда да
направи собствен анализ на доказателствата и изложи съображения по
въпросите: има ли извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия
виновно и каква е доказателствената основа, на която е изградено вът-
решното убеждение на съда за невиновност на А. С. А. в деянието, в
което е обвинен по чл. 311, ал. 1 НК.
Съображенията на въззивния състав, за да оправдае подсъдимия,
е несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна
и липсата на „специална цел“ по смисъла на чл. 311 НК. Изводите на
съда в тази насока се основават на извършената съпоставка на датата
на подадената от подсъдимия молба за освобождаване на дружество-
то – 17.07.1996 г. и на датата, на която е било проведено общото събра-
ние на СД „А. –И.“ ООД, на което „И.“ е освободен като съдружник –
25.06.1996 г. При тази съпоставка е видно, че инкриминираната молба
е ирелевантна по въпроса за освобождаването на „И.“ ООД от СД „А. –
И.“ ООД, тъй като решението в тази насока е било взето от управител-
ното тяло на събирателното дружество преди съставянето на инкрими-
нирания документ и обективно съдържащите се в него обстоятелства не
са могли да породят правни последици.
Без значение в случая е соченото от св. К. обстоятелство, че преди
провеждане на общото събрание на 25.06.1996 г. подсъдимият е зая-
вил, че в „И.“ ООД е било проведено друго общо събрание, на което
е взето решение за излизането на дружеството от съдружието си със
СД „А.“. Това е така, защото условията за преобразуване на друже-
ствата са посочени изрично в чл. 262, ал. 1–2 от Търговския закон (в
редакцията му към 17.07.1996 г.) и се изисква писмено, а не устно до-
317
кументиране на това обстоятелство, за да се извърши вписването на

извършените промени в Търговския регистър по реда на чл. 119 ТЗ,
респ. по чл. 489 и сл. ГПК.
Безспорен е фактът, че молбата от 17.07.1996 г. представлява офи-
циален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК и е съставена от подсъ-
димия в качеството на длъжностно лице – управител на „И.“ ООД. По
вида си молбата представлява диспозитивен, а не удостоверителен доку-
мент, защото в себе си съдържа само изявление от А. С. А. за желание за
трансформация на събирателното дружество и освобождаването на „И.“
ООД от съдружие, както и за липсата на имуществени претенции към
СД „А. – И.“ ООД, като към това изявление подсъдимият не е удостове-
рил никакви други обстоятелства, факти или събития, които да сочат за
лъжливо документиране.
Затова, като е оправдал подсъдимия на основание чл. 302 НПК
(отм.) по обвинението по чл. 311, ал. 1 НК, въззивният съд е приложил
правилно материалния закон.
98. Престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е резултатно и престъп-
ният му резултат се изчерпва с издаването на опорочения документ.
Чл. 311 НК
Решение № 982 от 4.12.2006 г.
по н.д. № 500/2006 г., І н.о.
Подсъдимата неоснователно поставя под съмнение пред двете кон-
тролни инстанции извършеното от нея лъжливо документиране в офи-
циален документ, предвидено по чл. 311, ал. 1 НК. Издаденото от нея в
кръга на службата ѝ като кметски наместник в с. П. на 22.05.2001 г. по
искане на съпруга ѝ удостоверение № 50 за наследниците на Ц. М. Ц.
е официален документ. В съдържанието му са отразени неверни факти
относно броя на наследниците и документът е ползван от съпруга ѝ пред
ОКЗГ – гр. Б.
Неоснователно подсъдимата основно възразява срещу субективна-
та съставомерност на деянието. Наличието на прекия умисъл и специал-
ната цел по чл. 311, ал. 1 НК е аргументирана убедително от съдилища-
та с доказателствата по делото, сред които обясненията ѝ са останали
изолирани и затова правилно им е отказан съдебен кредит.
Престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е резултатно и престъпният му
резултат се изчерпва с издаването на опорочения документ, в случая –
удостоверението за наследници. В този смисъл са ирелевантни изложе-
318
ните в жалбата доводи дали инкриминираният документ е увредил или

не изключените с него наследници на посочения бивш жител на с. П.
99. Когато съответната форма на изпълнителното деяние от по-
сочените в чл. 282, ал. 1 НК се явява признак и от състав на прес-
тъплението по чл. 311, ал. 1 НК, за което се предвижда еднакво на-
казание, инкриминираното деяние следва да се квалифицира само
по чл. 311, ал. 1 НК.
Липсата на компетентност по отношение на местната подсъд-
ност не налага извод за обективна несъставомерност на извършено-
то лъжливо документиране. Изготвянето на описа в неговата дис-
позитивна част на територията на друг съдебен район се отразява
върху неговата правна валидност, в смисъл че не може да породи
свързаните с него правни последици, но тази липса на компетент-
ност по отношение на правните последици не се отразява върху
правната природа на документа в неговата удостоверителна част,
която е засегната от лъжливото документиране, а именно вписва-
нето на неверните обстоятелства относно изпълнителното дело и
страната взискател по делото.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 282, ал. 1 НК
Решение № 965 от 28.12.2006 г.
по н.д. № 399/2006 г., ІІІ н.о.
Доводът за нарушение на закона, релевиран с протеста против ре-
шението в частта, с която подс. С. Х. Д. е оправдана по обвинението за
извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 3 НК, е неоснователен.
Въззивната инстанция, за да постанови оправдателен диспозитив
в протестираната част, се е позовала на разрешението, дадено с ППВС
№ 2/1980 г., в което с т. 5 е дадено указание по приложението на закона
при хипотезата, когато съответната форма на изпълнителното деяние от
посочените в чл. 282, ал. 1 НК се явява признак и от състав на престъп-
лението по чл. 311, ал. 1 НК, за което се предвижда еднакво наказание.
В тези случаи, щом като неизпълнението на служебните задължения,
тяхното нарушаване или превишаването на власт се е изразило в доку-
ментното престъпление, инкриминираното деяние следва да се квали-
фицира само по чл. 311, ал. 1 НК.
Касационният състав счита, че в настоящия случай възприетите по
делото фактически обстоятелства не позволяват да се направи извод за
319
съставомерност на извършеното по основния състав на престъплението

по служба по чл. 282, ал. 1 НК, поради което правните съображения в
касационния протест, с които се обосновава тезата за извършено прес-
тъпление по служба, не могат да бъдат споделени.
Инкриминираното поведение на касаторката, тя е и подсъдима, е ус-
тановено по несъмнен начин и в тази част спорове на полето на чл. 102
НПК не може да има. В тяхната последователност действията на касатор-
ката могат да се обособят в две самостоятелни групи. Първата обхваща
извършеното от касаторката по гр. д. [номер] на РРС, като фактически
представител на св. С. И., за да се снабди с изпълнителен лист за взема-
нето, предмет на договора между този свидетел и св. В. С Определение
от 17.06.2002 г. съдът, като приел, че договорът не удостоверява подлежа-
що на изпълнение вземане, т.е. не е налице изискуемост на притезанието,
отказал да уважи искането за издаване на изпълнителен лист по реда на
чл. 217ж ГПК, което не е обжалвано от касаторката. Друг е въпросът, до-
колко е налице надлежно представителство от страна на последната за
извършване на посочените действия, но при този изход на делото касатор-
ката уведомила св. С. И., че вече разполагат с изпълнителен лист. Нещо
повече, убедила св. С. И., че изпратила и покана за доброволно изпълне-
ние до длъжника – св. В.
Втората група действия са извършените в дома на св. В., където
касаторката отишла по настояване на св. С. И., за да предприеме дейст-
вия на принудително изпълнение. Реално такива действия не са били
предприети. Съставянето на инкриминирания протокол за опис на дви-
жими вещи, в които са вписани неверните обстоятелства за номера на
изпълнителното дело и името на взискателя ЕТ – св. И., е извършено, за
да бъде заставен св. В. да заплати неустойката по договора, което пос-
ледният сторил, заплащайки част от дължимата сума в размер на 1 200
лева. Други действия касаторката не е извършвала, защото напуснала
местоработата си като съдебен изпълнител при РРС, а впоследствие
признала на св. С. И., че не е извадила изпълнителен лист и не е обра-
зувала изпълнително дело за събиране на паричното вземане от св. В.
Така възприетите от двете инстанции фактически положения не
подкрепят основното възражение, поддържано в протеста, че извърше-
ното от касаторката представлява превишаване на власт като една от
формите на изпълнителното деяние по основния състав на чл. 282, ал. 1
НК. Подаването на писмена молба до съда за издаване на изпълнителен
лист поначало не е действие, което се обхваща от правомощията на дру-
го длъжностно лице или орган, включени в системата на държавната
320
власт или управление. Молбата за издаване на изпълнителен лист може

да бъде подадена както от лицето, носител на паричното или друго взе-
мане, така и от всяко друго лице, което е надлежно упълномощено да
извърши това действие. Следователно в настоящия случай извършеното
от касаторката по подаването на молбата за издаване на изпълнителен
лист и останалите действия по гр. д. [номер] не може да се приеме като
превишаване на власт. Вярно е, че поначало за нея съществува ограни-
чението да не дава правни съвети и извършва действия, които се обхва-
щат от адвокатската дейност, арг. от чл. 132 и 138 ЗСВ. В случая нес-
пазването на ограничението обаче не може да ангажира задължително
наказателната отговорност на извършилия нарушението и в тази част
въззивната инстанция не е допуснала претендираното с протеста нару-
шение, защото с обвинителния акт действията от първата група не са
инкриминирани като превишаване на власт по смисъла на чл. 282, ал. 1
НК, поради което и на процесуално основание този въпрос за първи път
не би могъл да се постави в настоящото производство.
Втората група действия също не съдържат признаците на пре-
вишаването на власт или правата като една от основните форми на
изпълнителното деяние на престъплението по служба. Според тезата
на обвинението, поддържана и с протеста, извършените от касатор-
ката проце суални действия извън съдебния район на ръководената от
нея съдебно-изпълнителна служба, които са били от компетентност на
друг съдебен изпълнител, позволяват да се приеме, че касаторката е
превишила властта си, произтичаща от ГПК. В тази връзка следва да
се направи следното уточнение. Поначало за извършени проце суални
действия от съдебен изпълнител, респ. за допуснати нарушения при
тяхното извършване по отношение на подсъдност и компетентност на
органа, който ги извършва, може да става въпрос само когато е нали-
це изпълнителен процес, образуван по конкретно изпълнително дело
между определени страни и предмет на изпълнението. Следователно
проце суални права и изпълнение на проце суални задължения от съ-
дебния изпълнител и страните по процесуално правоотношение могат
да се извършват само в рамките на изпълнителното производство по
образувано по надлежния ред дело. Ето защо действията, които из-
вършва съдебен изпълнител извън конкретен изпълнителен процес,
не могат да се определят като проце суални действия на изпълнението
със съответни правни последици. В тази част относно извършеното от
касаторката следва да бъде споделена направената с протеста конста-
тация, че нейните действия нямат процесуална стойност, защото от-
321
съства изпълнително дело. Но след като това е така, правно необосно-

вана се явява тезата, че превишаването на власт следва да се изведе от
действия, за които е ясно, че са извънпроце суални и лишени от каквото
и да е законово основание. Това се отнася и за извършения от касатор-
ката опис на движими вещи, върху които може да се насочи принуди-
телното изпълнение. При конкретните обстоятелства такова действие
освен касаторката не би могъл да извърши и съответният съдебен из-
пълнител, в чийто район се намира гр. Н., защото липсва изпълнителен
процес, протичащ по конкретно изпълнително дело. При това положе-
ние става ясно, че изготвянето на протокола за опис на имущество, с
който е финализирано инкримираното поведение на касаторката, не
може да обоснове правния извод, че с неговото съставяне касаторка-
та е превишила властта си и по-конкретно процесуална власт, осно-
вана на разпоредбите на ГПК относно изпълнителния процес. Вярно
е, че изпълнителният процес представлява уредена в закона държавна
принуда, упражнена спрямо длъжника по предвидения в закона ред.
Фактическият състав на извършеното от касаторката налага извода, че
упражняването на принуда върху св. В. е извънпроцесуално, лишено
от законово основание. Затова извършените от касаторката инкрими-
нирани действия не са свързани с приложение или тълкуване на закона
при или по повод изпълнението на претендирано от св. С. И. парич-
но вземане. Щом като инкриминираните действия на касаторката от
втората група са лишени от законово основание, защото не са налице
материалноправните и проце суални предпоставки за тяхното извърш-
ване, следва да се приеме, че е налице една привидност на извърш-
ваното, с която касаторката е създавала неправилна представа у св. С.
И., че предприема действия по изпълнението на паричното му взема-
не, а по отношение на св. В., че извършва действия по принудително-
то събиране на вземане, каквито са опис и последваща продажба на
описаните вещи за удовлетворяване вземането на кредитора. Понеже
свидетелите С. И. и В. не са имали познания в областта на изпълнител-
ния процес, касаторката продължителен период от време съзнателно е
държала в неведение за действителното съдържание на извършваните
действия двамата свидетели, но по отношение на В. освен въвежда-
нето му в заблуждение е упражнена и принуда, за да заплати сумата
от 1 200 лева. И това е сторено чрез съставянето на инкриминирания
документ, квалифициран по чл. 311, ал. 1 НК.
Основните възражения на защитата по отношение на въззивното
решени в частта, с която е възприета осъдителната присъда по чл. 311,
322
ал. 1 НК, се свеждат до допуснато нарушение на закона. Поддържа се,

че неправилното приложение на закона се изразява в осъждане на каса-
торката за извършени от нея процесуални действия по принудителното
изпълнение. Дори да се приеме, че са допуснати процесуални наруше-
ния при извършване на действията по изпълнението, тези нарушения
не ангажират наказателната отговорност на касаторката, а тяхното от-
страняване се извършва по реда на инстанционния контрол така, както
е уреден в Глава 36 „Защита срещу изпълнението“, чл. 332 и сл. ГПК.
Касационният състав не възприема тезата на защитата и основ-
ните съображения се съдържат в предходния раздел при обсъждане на
въпроса за претендиратата от прокуратурата съставомерност на инкри-
минираните действия по чл. 282, ал. 1 НК. По настоящето дело изпъл-
нителен процес не съществува. Възникването и развитието на проце-
суалните правоотношения изисква наличието на конкретни, посочени
от закона, условия, каквито в случая не са налице. Такива не могат да
бъдат инкриминираните действия на касаторката. Вярно е, че съдебни-
те изпълнители осъществяват функциите си посредством издаването
на правни актове и изразените в тези актове становища по тълкуването
и прилагането на закона не могат да ангажират тяхната отговорност, а
защитата срещу неправилни актове се извършва по инстанционен ред,
но в случая липсват фактически и правни основания инкриминираното
поведение на касаторката да бъде възприето като поредица от актове,
макар и неправилни, по приложение на закона. Нещо повече, нейното
поведение разкрива съзнателно и целенасочено игнориране не само на
основни правила на изпълнителния процес, но на пълното несъобразя-
ване на реда, по който се упражнява принудата върху длъжника и след
като това е сторено, с цел да се реализира вземане на св. С. И., за което
е установено, че към този момент не е ликвидно и изискуемо и това
е съзнавано от касаторката, тезата за наказателна неотговорност за из-
вършено процесуално действие е лишена от фактическо и правно ос-
нование. Понеже не е действие по приложение/изпълнение на закона,
съставянето на протокола опис не може да се разглежда като правен акт,
материализиращ изявлението на касаторката в качеството ѝ на съдебен
изпълнител, за чието съдържание не следва да отговаря. Това е така,
защото документът е съставен, за да се принуди св. В. да изпълни па-
ричното си задължение, т.е. протоколът в случая е средството, за да се
застави длъжникът да изпълни претендирано към този момент парично
задължение. Описът по чл. 361, ал. 1 ГПК поначало е диспозитивен до-
кумент и съставеният такъв от касаторката не прави изключение, но в
323
частта, в която са вписани номерът на изпълнителното дело и името на

кредитора е и с невярно съдържание. В случая става въпрос за лъжливо
документиране на правно релевантни факти. Вписани са от касаторката,
за да бъдат възприети от св. В., създавайки невярна престава за основа-
нието за плащане и възможните неблагоприятни последици по отноше-
ние на имуществото при отказ да плати. Следователно налице са както
умисълът за съставяне на документа, така и изискуемата от закона със-
тавомерна цел за неговото съставяне. Ето защо, като е направил отказ да
възприеме доводите на защитата за несъставомерност на извършеното
деяние, въззивният съд не е нарушил закона.
Неоснователно се прави възражение на полето на ограничаване
правото на защита, че с първоинстанционната присъда касаторката била
призната за виновна и осъдена за това, че удостоверила едно невярно
обстоятелство, докато въззивната инстанция възприела две инкримини-
рани обстоятелства, като второто било това на св. С. И., вписан в качест-
вото на взискател. Достатъчно е да бъдат съпоставени диспозитивите на
обвинителния акт с присъдата и въззивното решение в частта по чл. 311,
ал. 1 НК, за да се направи констатация, че такова изменение на обвине-
нието с включване на нови обстоятелства, непредявени на касаторката
по надлежния ред, въззивната инстанция не е допуснала.
На следващо място касационният състав приема, че от липсата на
компетентност по отношение на местната подсъдност не се налага извод
за обективна несъставомерност на извършеното лъжливо документира-
не. Изготвянето на описа в неговата диспозитивна част на територията
на друг съдебен район се отразява върху неговата правна валидност, в
смисъл че не може да породи свързаните с него правни последици, но
тази липса на компетентност по отношение на правните последици не
се отразява върху правната природа на документа в неговата удостове-
рителна част, която е засегната от лъжливото документиране, а именно
вписването на неверните обстоятелства относно изпълнителното дело и
страната взискател по делото. В тази част въззивното решение не страда
от претендирата от защитата непълнота при мотивиране на отказа по
чл. 339, ал. 2 НПК, поради което не следва да се отменя.
100. Лъжливото документиране по чл. 311 НК е налице, когато
длъжностно лице в кръга на службата си състави истински офи-
циален удостоверителен документ, в който отрази факти и обстоя-
телства, които не отговарят на обективната действителност и това
се прави с цел така изготвеният документ да бъде използван като
324
доказателство за тези факти. За съставомерността на деянието е

необходимо наличието на няколко обстоятелства – длъжностно ка-
чество на дееца, служебно правомощие да издава удостоверителни
документи и отразяване на неверни факти и обстоятелства в тези
документи с посочената в закона цел.
Предмет на лъжливо документиране могат да бъдат само удосто-
верителните, а не и диспозитивните документи. Последните съдър-
жат първично изявления на автора им, а не удостоверяват факти и
обстоятелства извън самото изявление. Затова само удостоверител-
ните документи могат да бъдат с вярно или невярно съдържание.
Чл. 311 НК
Чл. 242, ал. 1, б. „б“ и „д“ НК
Решение № 1124 от 8.12.2007 г.
по н.д. № 750/2006 г., ІІ н.о.
Основно оплакванията са за несъставомерност на действията на
подсъдимите по чл. 242 НК, аргументирани с фактическото оспорване
на естеството на инкриминираното вещество, което според защитата
е течен сапун и като такова е декларирано пред митническите власти.
Възражението в посочения смисъл е неоснователно. При установения
факт, че веществото ЛАБ не е течен сапун, нито течен почистващ пре-
парат, както е отразено в митническите декларации и останалите доку-
менти, а като такова е пренесено през границите на страната в гр. Б. и
К., правните изводи на въззивния съд са законосъобразни. Нарушен е
установения режим за предоставяне на митниците на вярна информация
за вноса и износа на стоки и товари, което сочи, че инкриминираното ве-
щество е пренесено през границата на страната без знанието и разреше-
нието на митническите власти. Количеството и стойността на продукта,
и наличието на договор между фирмата на К. и сръбската фирма „В.“
сочат, че стоката е за търговски и производствени цели в големи разме-
ри. С. окръжен съд подробно е аргументирал изводите си за обективна
и субективна съставомерност на деянието контрабанда, които в голяма-
та си част се споделят от настоящия касационен състав. Когато деецът
обявява пред митниците един вид стока, а пренася друг вид, той върши
престъплението контрабанда. След като подсъдимите са имали позна-
ние за естеството на стоката като суровина за производство на сапуни и
миещи препарати, а са я декларирали като готов продукт – течен сапун,
за да може да бъде пренесена в нарушение на икономическото ембарго,
наложено на Р Ю. и по този начин са заблудили митническите власти,
325
то са осъществили обективните и субективни признаци на престъпле-

нието по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК, защото стоката е била предназначена
за търговски и производствени цели и по количество е в големи размери.
Неоснователно се възразява, че не е възможно едновременно да са нали-
це големи и особено големи размери на престъплението. Ако стоките за
производствени и търговски цели не са в големи размери, не би имало
престъпление, а поведението на дееца се приема като административно
нарушение по Закона за митниците. Следователно големите размери на
пренасяните стоки са съставомерен признак на самото престъпление, а
когато съдът установи, че тяхното количество и стойност покриват кри-
териите на особено големите размери на предмета на престъплението и
деянието представлява особено тежък случай, то няма пречка да квали-
фицира деянието по по-тежко наказуемия престъпен състав. Не почи-
ва на данните по делото и възражението, че подсъдимата е отразила в
митническите декларации течен сапун, защото в митническата тарифа
липсвала самостоятелна позиция за детергент. В митническата тарифа,
действаща към 1994 г., има позиции както за детергент (течен миещ пре-
парат), позиция № 34–02, така и за ЛАБ-позиция № 38–17.
Въззивният съд незаконосъобразно е приел обаче, че подсъдимите
са осъществили престъплението чрез използване на официални доку-
менти с невярно съдържание, както и че подсъдимата Ш. е извършила
при условията на идеална съвкупност и престъпление по чл. 311, ал. 1
НК. Настоящият състав възприема като основателни възраженията на
защитата, че инкриминираните документи не са официални, тъй като
не отговарят на критериите по чл. 93, т. 5 НК и следователно подсъди-
мите не са осъществили контрабандата при съставомерния признак по
чл. 242, ал. 1, б. „б“ НК, а Ш. документното престъпление.
Лъжливото документиране по чл. 311 НК е налице, когато длъж-
ностно лице в кръга на службата си състави истински официален удос-
товерителен документ, в който отразява факти и обстоятелства, които
не отговарят на обективната действителност и това се прави с цел така
изготвеният документ да бъде използван като доказателство за тези фак-
ти. За съставомерността на престъплението е необходимо наличието на
няколко обстоятелства – длъжностно качество на дееца, служебно пра-
вомощие да издава удостоверителни документи и отразяване на неверни
факти и обстоятелства в тези документи с посочената в закона цел. Из-
водът на С. окръжен съд за длъжностното качество на Ш. противоречи
на закона. Неправилно е прието, че тя е длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, защото изпълнявала работа, свързана с пазене и
326
управление на чуждо имущество, поверено ѝ от ЕТ „Р. – И. К.“ и „П.“

ЕООД. Отношенията на Ш. с фирмата на К. почиват на пълномощно,
издадено от последния, с което той я упълномощава да го представлява
пред митническите власти и да подписва документи по митническата
обработка и експедицията на стоки за Ю. чрез пристанище Б. Отноше-
нията ѝ с фирма „П.“ ЕООД имат подобен предмет (постигане на най-
добри условия при транспорта, спедицията, агентирането и т.н. на течен
сапун) с тази разлика, че се основават на писмен договор. Нито догово-
рът, нито пълномощното, което по правната си природа представлява
договор за поръчка, създават длъжностно качество на подсъдимата. По
силата на договорите Ш. се задължава да извърши определени дейст-
вия, но чуждото имущество не ѝ се поверява за пазене или управление.
Отношенията ѝ с К. и Л. са облигационни, а не трудовоправни. Изпъл-
нявайки ангажиментите си като пълномощник, подсъдимата действа от
името и за сметка на доверителя и всички права и задължения по сдел-
ките, които сключва, възникват направо за доверителя. За да придобие
длъжностно качество, работникът или служителят трябва да бъде вклю-
чен в организационната структура на стопанските субекти, посочени в
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК чрез назначаването му със заповед на определена
длъжност, каквито данни в случая няма (Решение № 44/1979 г., І н.о.,
Решение № 16/1977 г., ІІ н.о.). Подсъдимата не е длъжностно лице, няма
служебно качество и съставените от нея документи могат да бъдат само
частни, но не и официални.
На следващо място, предмет на лъжливо документиране могат да бъ-
дат само удостоверителните, а не и диспозитивните документи. Послед-
ните съдържат първично изявления на автора им, а не удостоверяват факти
и обстоятелства извън самото изявление. Затова само удостоверителните
документи могат да бъдат с вярно или невярно съдържание. Договорът от
28.09.1994 г. между фирмата на подсъдимата и ж.п. район Б. е диспози-
тивен документ и не може да бъде с невярно съдържание. Митнически-
те декларации също нямат характер на официални документи, защото се
попълват от всяко лице по силата на чл. 79 от Правилника за приложение
на Закона за митниците (действащ към 1994 г.), а не само от длъжностно
лице в кръга на службата му. Молбата за транзитиране на течен сапун
и нареждането за експедиция са документи, които нямат отношение към
декларирането на стоката пред митническите власти и не се издават по
определен ред и форма. Поради това настоящият състав намери, че подс.
Ш. следва да бъде оправдана за престъплението по чл. 311 НК, а двамата
подсъдими – по квалификацията по чл. 242, ал. 1, б. „б“ НК.
327
101. За да е налице съставът на престъплението по чл. 282, ал. 1

НК, не само е необходимо да е било реализирано неизпълнение или
нарушаване на конкретно посочени нормативни задължения по
служба, или да се е стигнало до превишаване на права, но и длъж-
ностното лице да е вършило това с пряк умисъл, преследвайки осо-
бената цел.
За осъществяването на състава на чл. 311, ал. 1 НК е необходи-
мо удостоверяването на неверните обстоятелства да е било сторено
при наличието на пряк умисъл и с цел използване на документа
като доказателство за същите обстоятелства.
Чл. 282, ал. 1 НК
Чл. 311, ал. 1 НК
Решение № 567 от 25.07.2007 г.
по н.д. № 278/2007 г., II н.о.
С Присъда № 313/05.10.2006 г. П. окръжен съд е признал подсъ-
димите П. А П. М. и Л. К. К. за невинни в това, че на 09.05.2002 г., в
гр. П., в качеството им на длъжностни лица (П. А П. М. като Началник
отдел „Лабораторни анализи“, гр. П. при Изпълнителна агенция по ло-
зата и виното – С., а Л. К. К. като младши експерт при отдел в същата
лаборатория), в съучастие като съизвършители и в кръга на службата
им, съставили официален документ (протокол [номер] за изпитване), в
който удостоверили неверни обстоятелства – цитираните БДС 2602/85,
БДС 14551/86, БДС 14613/78 в графа 4 и 5 касаели БДС, а резултатите в
графа 6 били написани по „Сборник методи на ...“, в графа 2, позиция 6,
била извършена проба на етилов алкохол по БДС 6071/88, като е цити-
рано, че анализът бил извършен по газхроматографския метод, което не
съответствало на БДС), с цел да бъде използван този документ за тези
обстоятелства, поради което на основание чл. 304 НПК ги е оправдал по
повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК.
Със същата присъда е признал подсъдимата П. А. П. М. за невинна
и в това, че през периода 09.05. – 28.05.2002 г., в гр. П., при условията на
продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице (На-
чалник отдел „Лабораторни анализи“, гр. П. при Изпълнителна агенция
по лозата и виното – С.) е нарушила и не е изпълнила служебните си за-
дължения, както и е превишила правата си, като е издала 5 бр. протоколи
от изпитване, след като е бил иззет печатът на акредитирана лаборато-
рия от ДАСМ – С., с цел да набави за себе си и за другиго облага – „С.
328
Г.“ ООД – с. Р., ЕТ „С. К.“ – гр. П., „Н. И. К. – ХХ – Г. К.“ ООД – П., и от
това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за агенцията,
поради което и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по обвинението
за престъпление по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С атакуваното въззивно решение посочената присъда е била по-
твърдена изцяло.
Касационният протест е неоснователен.
Споделяйки позицията на въззивната инстанция, ВКС не намери
никакви основания да счете, че при изяснената фактология двамата под-
съдими са били оправдани неправилно. По отношение на деянието по
чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, касаещо подсъдимата П. А. П. М., от
правна гледна точка е известно, че за да е налице състав на това престъп-
ление, не само е необходимо да е било реализирано неизпълнение или
нарушаване на конкретно посочени нормативни задължения по служба,
или да се е стигнало до превишаване на права, но и длъжностното лице
да е вършило това с пряк умисъл, преследвайки особената цел – с оглед
конкретното обвинение да набави облага за себе си и посочените 3 фир-
ми, от което да са могли да настъпят немаловажни вредни последици. В
случая е било безспорно установено, че през инкриминирания период,
обхващащ времето, когато лабораторията в П. е преминала на подчине-
ние от Държавната агенция по стандартизация и метрология (ДАСМ)
към Министерство на земеделието и горите (МЗГ), но параметрите на
нейната дейност са останали практически непроменени, а това е довело
до създаването на сериозни проблеми при функционирането ѝ, вкл. не
са били уредени начините за плащане за извършените анализи, за да не
загубят клиентите си, служителите са приемали заявки за анализи и са
извършвали такива, но с уговорката заплащането да се извърши след
преодоляване на бюрократичните неуредици. Това обаче не е ставало
по усмотрение на подсъдимата П. А. П. М., а на основата на неформал-
ни указания от висшестоящите органи, които не са сочели на извърш-
ването на очевидно престъпление, като е било изяснено, че същите са
държали сметка за отсъствието на съгласуваност по повод работата на
лабораторията между двете ведомства и постигането на максимално ба-
лансирано разрешение за безпрепятственото извършване на дейността
ѝ. Тази практика е била известна на св. М. – началник отдел „Изпитване
на хранителни продукти, зърно и фуражи“ в ДАСМ, на чието подчи-
нение е била лабораторията, ръководена от подсъдимата П. А. П. М., а
също и по този повод е имало коментари с Председателя на ДАСМ – св.
Б. Извън това безспорно е било установено, че с оглед административ-
329
ните неуредици лабораторията в П. не е разполагала и със счетоводна

документация, с който въпрос подробно се е занимал първоинстанцион-
ният съд, а заключенията му са споделени от въззивния. На последно
място, не само анализите на посочените 3 фирми са били извършвани с
уговорката за отложено плащане, но и всички останали, което най-мал-
кото очертава избирателния подход при формулиране на обвинението.
Въпросната практика е била преустановена едва през юни 2002 г., като
в тази насока въззивната инстанция не е констатирала различие в срав-
нение с изложеното от първата, където показанията на съответните сви-
детели и причините да не се отдаде пълна вяра на заявеното от св. М. са
били пространно анализирани.
С оглед на това лишени от основание са възраженията по протеста,
че поведението на подсъдимата П. А. П. М. е покривало признаците на
инкриминираното ѝ престъпление. Горепосочената фактическа инфор-
мация е очертавала не само липса на някоя от изпълнителните форми
на деяние по чл. 282, ал. 1 НК, а също и вероятност от настъпване на
немаловажни вредни последици (което е прието от въззивния съд и по
този въпрос няма посочени конкретни възражения в протеста), но и не
идентифицира наличието на пряк умисъл за реализиране на престъпно-
то поведение и преследване на специалната цел – облага за себе си и за
посочените 3 фирми.
Напълно съответни на приетата фактология са и правните изводи,
касаещи деянието по чл. 311, ал. 1 НК, за което двамата подсъдими Л. К.
К. и П. А. П. М. са били обвинени да са извършили заедно при условия-
та на чл. 20, ал. 2 НК. И в този случай данните по делото са сочели, че
не става въпрос за вписани неверни резултати от извършения анализ, а
само до неточно посочване на метода, по който те са получени, което до
голяма степен се е дължало на небрежно използваните готови бланки.
Същественото обаче е, че липсват каквито и да са доказателства или на
основата на тях да е възможно да се правят подобни изводи, че всичко
това е вършено при общност на умисъла между двамата подсъдими, как-
то и че съставянето на въпросния протокол [номер] е било с цел удосто-
веряване на неверните обстоятелства – евентуално, че изследването е по
БДС (като със сигурност не е съобразно соченото в обвинителния акт, а
и в настоящия протест – по „сборник методи ...“), а не друг.
Както е било установено от поръчителя на изследването, заявката е
касаела изследване на показателите на алкохола по газхроматографския
метод, който поначало предполага по-голяма бързина, а и точност, които
данни са потвърдени от повторната химическа експертиза. В този аспект,
330
след като удостоверените качествени показатели на изследването са вер-

ни, а е налице единствено несъвместимост между вписания в бланката
метод – по БДС в съответните вариации и практически използвания – газ-
хроматографския метод, което обаче е искал заявителят, то не би могло
разумно да се изведе, че с простото отразяването на методиката (по БДС)
или по-точно отсъствието на дължимата поправка по бланката е бил реа-
лизиран съставът на чл. 311, ал. 1 НК. Съобразно този текст е необходимо
удостоверяването на неверните обстоятелства, доколкото изобщо е имало
такива, да е било сторено при наличието на пряк умисъл и с цел използ-
ване на документа като доказателство за същите обстоятелства, което не
се потвърждава от фактите по делото, а още по-малко тезата за съучастие
под формата на съизвършителство. С оглед на това, споделяйки позиция-
та на двете инстанции, ВКС намира, че с признаването на двамата подсъ-
дими за невинни и оправдаването им по обвинението по чл. 311, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК законът е бил приложен правилно.
102. Лъжливото документиране се извършва от длъжностно
лице при изпълнение на служебните му задължения, а издадените
„по установен ред и форма“ документи с невярно съдържание са
„официални“ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК.
Чл. 311 НК
Чл. 93, т. 1, б. „б“ НК
Чл. 93, т. 5 НК
Решение № 456 от 27.08.2007 г.
по н.д. № 211/2007 г., ІІІ н.о.
С първоинстанционната присъда Б. Г. К. е призната за винов-
на в това, че при условията на продължавана престъпна дейност от
5.03.1999 г. до 2000 г., в качеството си на длъжностно лице – гл. счето-
водител на „С. –96“ АД, с. С., П. област – е съставила в кръга на служ-
бата си официални документи, книга на акционерите на дружеството и
временни удостоверения, в които е вписала невярното обсоятелство, че
10 лица – Б. Г. К., Х. Р. К., Р. Г. К., П. К. Ч., А. Н. К, С. П. Т., К. С. Д., М.
Г. Г., З. К. Т. и Д. Г. В. – притежават общо 4712 акции на дружеството, с
цел документите да бъдат използвани за доказване на невярното обстоя-
телство, за което и на основание чл. 311, ал. 1 НК е наказана с 1 година
лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 4 години.
С въззивното решение присъдата е изменена като е прието, че прес-
тъплението е извършено от Б. Г. К. в качеството ѝ на длъжностно лице,
331
изпълняващо допълнително възложена му работа със заповед № 6 от

5.03.1999 г. на изпълнителния директор на горното дружество, а нало-
женото на Б. Г. К. наказание е намалено при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б” във вр. с чл. 2, ал. 2 НК на 1000 лв. глоба.
Искането за възобновяване е неоснователно.
Не са допуснати нарушения на материалния закон с приемането,
че Б. Г. К. е била длъжностно лице и като такава в кръга на служебните
си задължения е съставила инкриминираните документи. В качество-
то си на гл. счетоводител на акционерното дружество К. е изпълнявала
„работа, свързана с… управление на чуждо имущество в… друго юри-
дическо лице“, при което се явява „длъжностно лице“ по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК. В това ѝ качество ѝ е възложено вписването в
книгата на акционерите имената на лицата, притежаващи дружествени
акции и издаване на същите лица на временни удостоверения за броя и
номиналната стойност на техните акции. Невярното документиране при
това вписване се явява извършено от длъжностно лице при изпълнение
на служебните му задължения, а издадените „по установен ред и форма“
документи с невярно съдържание – „официални“ по смисъла на чл. 93,
т. 5 НК.
103. Предмет на лъжливо документиране е само удостоверител-
ният документ. За да бъде удостоверяването престъпно, е необходи-
мо още заверката да е направена с оглед официалното и доказател-
ствено предназначение.
Чл. 311 НК
Решение № 626 от 11.09.2007 г.
по н.д. № 1081/2006 г., І н.о.
Второинстанционната (въззивна, нова) присъда № 199 от 30.10.2006 г.
по в.н.о.х.д. № 168/2006 г., е осъдителна по обвинението, че на 1.03.2001 г.
подс. Ф. С. е извършил две престъпления в съвкупност: по чл. 311, ал. 1
НК – защото в кръга на службата си като кмет съставил официален до-
кумент (заповед), в която и удостоверил невярното обстоятелство, че
упълномощителите според пълномощно от същата дата, Н. М. и Д. В. са
го подписали в негово присъствие, с цел тая заповед да бъде използвана
като доказателство за това обстоятелство; по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1
НК – защото със същата заповед от 1.03.2001 г. освен това наредил на
своята подчинена П. К. да извърши нотариална заверка на подписите на
Н. М. и Д. В. в същото пълномощно, и така превишил властта си и нару-
332
шил служебните си задължения като нотариален орган, с цел да причи-

ни на „упълномощителите“ вреда (друг да получи вместо тях документи
за обезщетяване за тяхна невърната земеделска земя) и защото от това
деяние са настъпили значителни вредни последици в размер на обезще-
тението за невърната земя (54 915 лв.). За първото от престъпленията
подс. Ф. С. е наказан 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, а за второто
и за съвкупността от престъпленията – 2 г. и 6 м. лишаване от свобо-
да; общото наказание освен това е условно за 3 г. Второинстанционната
присъда е осъдителна и по обвинението, че подс. С. Р. на 12.03.2001 г. е
нарушила служебните си задължения на старши специалист в Поземле-
ната комисия – С., свързани с документите за обезщетяване за невърна-
тата земеделска земя на Н. М. и Д. В., като нарушението е целяло облага
на дъщеря ѝ В. Р. И. в размер на 54 915 лв. и от него са настъпили зна-
чителни вредни последици в същия размер – престъпление по чл. 282,
ал. 1 във връзка с ал. 2, за което е наложено наказание 2 г. и 6 м. л. св.
условно за 3 г.
…
І. ВКС намери за частично основателна само жалбата от името на
подс. Ф. С. и то не по изложените в нейна подкрепа съображения.
1. Извършеното от него, правно квалифицирано по чл. 311, ал. 1
НК, всъщност „не съставлява престъпление“ (чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК).
Вярно е, че инкриминираният като предмет на това престъпление
документ е не само „заповед“, т.е. не само диспозитивен (разпореди-
телен) документ, който поначало не е предназначен да удостоверява,
стоящи извън него обстоятелства; освен че със заповедта е отправено
разпореждане към подчинената на С. К., тя съдържа още изявлението на
подсъдимия, че той лично е проверил самоличността Н. М. и Д. В. и че
те именно са подписали в негово присъствие пълномощното, посочено
в заповедта. Това изявление без съмнение е удостоверително и практи-
чески не се различава по съдържание и смисъл от нотариалната заверка
на подписи на двамата упълномощители, но за да бъде то и престъпно
съобразно с обвинението, е необходимо още заверката да е направена
с оглед официалното и доказателствено предназначение (последното е
казано изрично в чл. 311 НК, а първото произтича от вида на документа,
предмет на престъплението – „официален документ“). Изявлението на
подсъдимия обаче в случая не е било с официалното му доказателствено
предназначение; то не е било предназначено да докаже нещо на негова-
та подчинена, а е било нещо като мотиви към заповедта тя да извърши
вместо него същинската нотариална заверка на подписите на Н. М. и Д.
333
В. Затова именно заповедта незаконосъобразно е инкриминирана като

два самостоятелно съществуващи документа – достатъчна е престъп-
ността по чл. 282 НК за разпореждането в неговата цялост.
2. Правната квалификация по чл. 282 НК на разпореждането в кмет-
ската заповед също търпи критика относно включването в нея и на „пре-
вишаването на властта“ по ал. 1 След като е безспорно, че нито кметът
Ф. С. като нотариален орган, нито който и да е друг може да възлага на
подчинена на кмета служителка да извърши вместо него нотариалната
заверка на подписи, трябва да е също така безспорно, че ако това въпре-
ки всичко е станало, то е само нарушение на служебните задължения от
страна на кмета – „Длъжностното лице превишава властта или правата
си“, [само] когато излиза извън рамките на своята компетентност и осъ-
ществява чужди правомощия или функции“ (П. 2/1980 – Пл., т. 1).
104. Дали присъствено или дистанционно членовете на УС са
подписали инкриминираните протоколи, няма правно значение.
Чл. 311, ал. 1 НК
Решение № 830 от 27.12.2007 г.
по н.д. № 488/2007 г., ІІІ н.о.
Наказателното производство е образувано по сигнал на член-коопе-
раторът и член на УС на кооперация „Н.“ – Н. М. По обвинителен акт
внесен от С. районна прокуратура, 13-ти състав на СРС, с цитирана-
та присъда като първостепенен съд е признал двамата подсъдими за
невиновни в това през периода 29.11.2001 г. – 20.02.2002 г., в гр. С. и
гр. В., в съучастие като съизвършители и в качеството си на длъжност-
ни лица – членове на управителния съвет на кооперация „Н.“, в кръ-
га на службата си да са съставили официални документи – а) протокол
№ 22/29.11.2001 г., в който са удостоверили невярното обстоятелство,
че на същото заседание е присъствала П., с цел да бъде използван този
документ пред СГС, ФО, като доказателство за това обстоятелство и
б) протокол № 4/20.02.2002 г., в който удостоверили невярното обстоя-
телство, че на заседанието е присъствал К.В.У., с цел да бъде използван
този документ пред СГС, ФО, и ги оправдал, всеки поотделно по обви-
нението за две отделни престъпления по чл. 311, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2 НК.
По протест въззивният съд отменил тази присъда и постановил
нова, с която признал подсъдимите за виновни по обвинението за цити-
334
раните престъпления, с два отделни диспозитива за двете различни дати

и място и им наложил наказание, както следва: на подс. А. по една го-
дина лишаване от свобода и общо наказание, определено на основание
чл. 23 НК, в същия размер, условно с четиригодишен изпитателен срок;
на подс. П. – при същите условия, същото наказание.
Двамата са осъдени да заплатят разноските по делото.
...
По касационното основание за допуснато нарушение на закона:
Един от основните въпроси, по които двете предходни съдилища
са изложили противоположни становища в мотивите на съдебните си
актове, е това за редовността на заседанията на управителния съвет на
кооперация „Н.“, отразени в двата инкриминирани протокола. Наисти-
на чл. 22, ал. 2 ЗК предвижда относно редовността на заседанието кво-
рум от две трети от общия брой на членовете на управителния орган
на кооперацията. Безспорно е установено, че от формална страна про-
токолите са законосъобразни, защото и трите подписа на членовете на
УС са автентични, положени от членовете, посочени като присъстващи
на заседанието в Б. и В. Спори се между защитата и обвинението може
ли „дистанционно“ или неприсъствено да се вземат валидни решения
от УС. В случая същественото е, че с двата инкриминирани протокола
(приложени като доказателства към молбата до регистриращия съд –
СГС, ФО, от които вторият от 20.02.2002 г. е за свикване на заседание
на общото събрание при условията на чл. 17, ал. 2 ЗК) не са взети други
решения, освен подготвителните за решения от общото събрание, про-
ведено на 27.02.2002 г. Инкриминираните протоколи не са послужили
дори за уведомяване на членовете на кооперацията, тъй като изрично
към молбата до регистриращия съд е посочено, че се прилагат дока-
зателства за връчване на покана за ОС. В протокола от 29.11.2001 г. е
взето решение за свикване на общо събрание при условията на чл. 16
ЗК. В този текст от закона е казано, че общото събрание се свиква от
управителния съвет с писмена покана, разгласена по ред, определен с
устава… Обвинението не твърди, че правните пороци при съставянето
на инкриминираните протоколи са довели до вземане на незаконосъо-
бразни решения от ОС. Напротив, по делото има доказателства, от които
става ясно, че изключеният като член кооператор и член на УС – Н. М.,
първо е потърсил гражданскоправния ред за защита по реда на чл. 58
ЗК. Той е депозирал искова молба в СРС и образуваното гр.д. [номер]
на 27-ми състав, завършило с решение от 14.01.2003 г. С това решение е
прието, че поради нередовно уведомяване на Н. М. за заседанието на ОС
335
на 27.02.2002 г. решението за неговото изключване следва да се отмени.

С цитираното съдебно решение обаче е отхвърлено искането на Н. М.
за отмяна на решението на управителния съвет за свикване на общото
събрание. От мотивите на същото става ясно, че предмет на обсъждане
от гражданския съд са именно инкриминираните по настоящето дело
протоколи. В тях е развита идеята, по аргумент от чл. 16, ал. 3 ЗК, че об-
щото събрание като висш орган на самоуправляващата се организация
може да бъде свикано не само от УС и възприетото разрешение това да
стане чрез УС е от организационен характер. Именно поради своя орга-
низационен характер решенията на УС в инкриминираните протоколи
не могат и не са в състояние да засегнат защитени от закона интере-
си на отделните членове на кооперацията. Върховният касационен съд
в настоящия състав намира, че именно поради този характер на тези
протоколи в решението на регистриращия съд вторият от протоколите –
този от 20.02.2002 г., изобщо не е включен в съобразителната част на
Решение № 3/13.05.2002 г. Предмет на обсъждане е само протоколът от
ОС от 27.02.2002 г. и на вписване са подложени само решенията по този,
последния протокол, който не е инкриминиран от обвинението.
Следователно дали присъствено или дистанционно членовете на УС
са подписали инкриминираните протоколи, няма правно значение. Докол-
кото има несъответствие между съдържанието им – че тримата членове са
присъствали на заседанието в Б. и В., а се оказва, че двама от тях само са
ги подписали в израз на съгласие със съдържанието им, то е явно незначи-
телно поради вече изложените съображения и прави деянието по чл. 311,
ал. 1 НК с малозначителни общественоопасни последици.
Аргумент в подкрепа на това е и промяната в устава на коопера-
цията, приета от ОС на 27.02.2002 г. (вписана, съгласно цитираното
решение на СГС, ФО) – чл. 24, ал. 3 от същия предвижда: „Законно е
заседанието на Управителния съвет, ако присъстват или ако протоколът
от заседанието е подписан от 2/3 от членовете му“, „По въпроси, които
не търпят отлагане, Управителният съвет може да взима решения не-
присъствено – на подпис“. Това развитие в правилата на кооперацията
очевидно е продиктувано от предмета ѝ на дейност и обстоятелството,
че в УС са включени и чужди граждани.
По изложените съображения настоящият състав намира, че при
постановяване на новата присъда от въззивия съд е допуснато наруше-
ние на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК. Член 311, ал. 1 НК спря-
мо двамата подсъдими и касатори неправилно е приложен без връзка с
чл. 9, ал. 2 НК. Деянието им само формално осъществява признаците на
336
състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, тъй като обществената

опасност на извършеното е явно незначителна.
105. Предмет на лъжливо документиране могат да бъдат само
удостоверителните документи. Докато диспозитивните докумен-
ти представляват първично изявление на своя автор и не удосто-
веряват факти, събития или обстоятелства извън самото изявле-
ние, удостоверителните документи установят съществуването или
несъществуването на определени факти, събития или обстоятелст-
ва, които авторът възпроизвежда в самия документ. С оглед вида на
документа и неговата функция само удостоверителните документи
могат да бъдат с вярно или с невярно съдържание.
Актът за държавна собственост съдържа първично изявление
на своя автор. Този документ е диспозитивен по характер и затова
не може да съдържа неверни обстоятелства.
Чл. 311, ал. 1 НК
Решение № 6 от 18.01.2008 г.
по н.д. № 694/2007 г., I н.о.
С присъдата подсъдимата е призната за виновна в това, че на
3.02.1997 г. в гр. П., в качеството си на длъжностно лице – главен експерт
по „Надзор на придобиването, стопанисването, управлението и разпореж-
дането с недвижими имоти и движими вещи, държавна собственост“, без
да са налице писмено искане за актуване на дворно място, част от имот,
пл. № 962, кв. 62 по плана на „Х. С.“, „З. х.“, гр. П., документ относно ста-
тута на „Т.“ ЕАД, гр. С., документ, по силата на който описаното дворно
място е било предоставено преди 17.01.1997 г. на бившето АД с държавна
собственост на капитала „Т.“ ЕАД, гр. С., актуална скица за описаното
дворно място, издадена и заверена от Община П., удостоверение за нали-
чие или липса на реституционни претенции за описаното дворно място,
в кръга на службата си съставила акт № 111 за частна държавна собстве-
ност за дворно място, находящо се на ул. „С.“ и ул. „Ц.“, кв. 62 по плана
на „Х. С.“, „З. х.“, гр. П., пл. № 962, като в ред № 3: „Описание на имота“
е вписала невярното обстоятелство „дворно място 500 квадратни метра“,
с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоя-
телство, с оглед на което и на основание чл. 311, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1
НК е осъдена на „пробация“ за срок от една година, включваща мерките
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни перио-
дични срещи с пробационен служител“.
337
…
Основателно е изразеното в жалбата становище за несъставомер-
ност на деянието по чл. 311, ал. 1 НК. Приетите по делото факти от
кръга на тези по чл. 102 НПК обуславят извода, че подсъдимата не е
извършила документно престъпление. Това е така, защото предмет на
лъжливо документиране могат да бъдат само удостоверителните доку-
менти, докато в случая обвинението визира документ, който е диспо-
зитивен по своя характер. Елемент от обективната съставомерност на
престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е видът на документа – диспозити-
вен или удостоверителен (ППВС № 3 от 23.03.1982 г., Решение № 196
от 10.05.1999, II н.о.). Докато диспозитивните документи представляват
първично изявление на своя автор и не удостоверяват факти, събития
или обстоятелства извън самото изявление, удостоверителните доку-
менти установят съществуването или несъществуването на определени
факти, събития или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в самия
документ. С оглед вида на документа и неговата функция само удостове-
рителните документи могат да бъдат с вярно или с невярно съдържание.
Актът за държавна собственост съдържа първично изявление на
своя автор. Този документ е диспозитивен по характер и затова не може
да съдържа неверни обстоятелства. Именно характерът на документа е
повлиял на формулировката на обвинението по такъв начин, че несъс-
тавомерността на деянието следва от самото обвинение. Подсъдимата е
обвинена за съставяне на документ, в който невярното обстоятелство е
„дворно място от 500 квадратни метра“, който факт, вън и независимо от
документа, отговаря на обективната истина.
106. За наказателна отговорност по чл. 311 НК се иска пълна
реализация на посочените в него обективни и субективни признаци
на лъжливото документиране. Не всяка грешка в официален удос-
товерителен документ е основание за наказателно преследване, ако
всички останали признаци не са налице.
Чл. 311, ал. 1 НК
Решение № 74 от 21.02.2008 г.
по н.д. № 743/2007 г., ІІ н.о.
Двете предходни инстанции са приели една и съща фактическа
обстановка. Въззивният съд се е спрял върху нея в много концентри-
рана редакция, която обаче в нито една част не опонира на установе-
ните от районния съд факти. Според тях към 05.08.2002 г. подс. С. П.
338
изпълнявал длъжността „главен специалист „Строителство и инвести-

торски контрол“ в Общинската администрация в гр. М. и длъжностната
му характеристика го задължавала да участва в комисии, назначени със
заповед на кмета, за приемане на строителни обекти и пускането им в
експлоатация, да контролира техническото изпълнение и заверява ця-
лостната строителна документация, да извършва инвеститорски и тех-
нически контрол на обектите, изпълнявани и инвестирани от общината
и да изпълнява и други разпореждания на кмета.
Подсъдимата Ф. Б. заемала длъжността „старши счетоводител“
в Общинска администрация – М. със задълженията да спазва реда за
движение на счетоводните документи, като отговаря за правилното им
съставяне, да участва в годишните и текущи инвентаризации, да осчето-
водява резултатите от същите, да отчита аналитично и равнява с баланса
сметките на дълготрайните активи, да разшифрова касовите документи
по дейности и параграфи, да изготвя и представя всички форми на НСИ,
свързани със счетоводните сметки и да изпълнява и други разпорежда-
ния на кмета.
Оправданите подсъдими били назначени на длъжности в СОУ
„Отец Паисий“ в гр. М. – В. К. – като главен счетоводител, а Р. Н. – като
домакин.
През 2000 г. по решение на общинската администрация в М. за
търсене на източници за финансиране кметът на общината сключил
договор за изготвяне на работен проект за преустройство и ремонт на
физкултурен салон на СОУ „Отец Паисий“ в гр. М. Проектът бил изгот-
вен и предаден, а на изпълнителя – изплатена сумата 4 500 лева. В тази
връзка в счетоводството на общината била открита сметка – № 2079 с
отделна партида „Физкултурен салон – СОУ „Отец Паисий“ – гр. М.,
водена от св. К. Х. – счетоводителка в общинската администрация. Тя
вписала в партидата изразходваната сума от 4 500 лева. Проектът за фи-
нансиране не бил одобрен и ремонт във физкултурния салон (извън из-
пълненото проектиране и проучване) не бил извършен. През 2001 г. със
заповеди на кмета на общината била проведена процедура за възлагане
на обект „Преустройство на класни стаи в компютърни кабинети“ в съ-
щото училище. По нея били извършени и приети договорените строи-
телно-монтажни работи в размер на 10 009,21 лева. Свидетелката К. Х.
отразила тази сума отново в партидата „Физкултурен салон“. Пак там тя
„разнесла“ и сумата 14 988,54 лева, касаещи общинско участие в проект
за ремонт на парната инсталация на училището. Съдът отбелязал, че
ремонтът е извършен и включва отоплението на физкултурния салон.
339
Със заповед на кмета на общината на 02.08.2002 г. била назначена ко-

мисия в състав: председател – подс. С. П. и членове – подс. Ф. Б., В. К.
и Р. Н., със задължение да извършат приемане-предаване на следните
дълготрайни материални актови (ДМА): 1. ремонт на отоплителна ин-
сталация на стойност 9 231,24 лева и 2. ремонт на физкултурен салон на
стойност 29 592,25 лева. Съдът отбелязал, че целта на това приемане и
предаване на ДМА била с посочената стойност на съответните ремонт-
ни работи да бъде завишена балансовата стойност на сградата на учили-
щето, където са извършени тези ремонти. Ф. Б. лично изготвила Акт за
приемане и предаване на ДМА с дата 05.08.2002 г. В него записала прие-
мане и предаване на ДМА така, както са посочени в заповедта. Сумата
29 592 лева, отразена като ремонт на физкултурен салон, се образувала
от аритметичния сбор на заплатените от общината суми за проект за
преустройство и ремонт на физкултурния салон, за ремонт на парната
инсталация (извън отразеното в т. 1 от акта) и за преустройството на
класните стаи. Подсъдимите П. и Ф. Б. подписали акта.
В мотивите на присъдата подробно са описани обстоятелствата,
при които инкриминираният документ предизвикал вниманието на про-
куратурата. Става ясно, че той се е вписал в политическия дебат при
местните избори за кмет през май 2004 г. и е използван в предизборната
кампания срещу един от претендентите.
При тези данни изводът, че подсъдимите са извършили документно
престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, противоречи на закона. Описаното по-
ведение на С. П. и Ф. Б. не съдържа както обективните, така и субектив-
ните признаци на лъжливото документиране.
Предходните инстанции не са анализирали точното съдържание и
предназначение на конкретния акт за приемане и предаване на дълго-
трайни материални активи и са допуснали разширяване на неговия удос-
товерителен обхват. Според заключението на вещото лице, възприето
от решаващите състави, е допусната техническа грешка в отразяването
на отделните компоненти на ДМА както в счетоводната партида, така
и в инкриминирания акт. В тях вместо да се отрази, че е извършен ре-
монт общо на училището, включващ ремонт на отоплителна инстала-
ция, преустройство на кабинети и проектиране на физкултурен салон,
всички извършени по тези три пера разходи са обединени в ремонт на
физкултурния салон. Съдът приел също така, че тази грешка не води до
изменение на годишния финансов отчет на Община М. В счетоводство-
то на училището правилно е завишена общата стойност на сградата му
(а не на физкултурния салон) и няма причинени щети. Оттук следва, че
340
в настоящия случай актът за приемане и предаване на ДМА е удосто-

верил фактически извършеното от подсъдимите – счетоводното прех-
върляне на увеличената стойност на активите от извършения ремонт
от сметките на общината в сметките на училището. В тази връзка е
важно да се отбележи, че сградата на училището е публична общинска
собственост, т.е. приемането и предаването е станало в рамките на па-
тримониума на един и същ субект. Това обстоятелство допълва разсъж-
денията за формалния, останал в рамките на счетоводното документи-
ране, характер на извършеното „приемане и предаване“ на ДМА. Ин-
криминираният акт удостоверява, че ДМА на стойност 29 529,25 лева
са прехвърлени счетоводно от Община М. на СОУ „Отец Паисий“ и
това обстоятелство е вярно. Погрешното, технически неточно записва-
не, че цялата стойност на ДМА по т. 2 от акта, а не само част от нея за-
сяга физкултурния салон, е извън удостоверителното значение на този
документ, тъй като с него не се установява фактическото извършване
на ремонтните работи. Безспорно е по делото, че в конкретния случай
актът за приемане и предаване е имал характера на вторичен счетово-
ден документ (тази позиция е заявил и представителят на обвинението
на с. 153 от досието на делото) и е изготвен на базата на предшестващи
счетоводни записи. Той не може да послужи за удостоверяване на точно
определени по вид ремонтни работи, тъй като тези обстоятелства се до-
казват с първични документи по ЗСч и ЗУТ. Ето защо записът „ремонт
на физкултурен салон“ няма удостоверителен характер по отношение
на Община М. и неговото несъответствие с действителността не може
да се субсумира като обективен елемент от престъплението по чл. 311,
ал. 1 НК. Въззивният съд в мотивите си е допуснал смесване между
приемането и предаването на ДМА и извършване на инвентаризация
по чл. 22, ал. 1 ЗСч. Подсъдимите не са внесли невярно информация
в инвентаризационен опис, удостоверяващ наличието или липсата на
ДМА, а са отразили счетоводното прехвърляне на действително извър-
шени ремонтни работи, довели до увеличаване на стойността на реално
съществуващ ДМА – училищна сграда. Тук е мястото да се отбележи,
че според експерта, извършил счетоводната експертиза, е недопустимо
в баланса на бюджетна организация ДМА да се раздробяват на стаи,
коридори, канцеларии и т.н. Всички подобрения, извършени по реда на
ремонтите, трябва да се отнесат към стойността на обекта на общинска
собственост, върху чиято стойност оказват влияние – в конкретния слу-
чай – сграда на СОУ „Отец Паисий“. Точно по този начин е постъпила
оправданата счетоводителка К., което подкрепя тезата, че инкримини-
341
раният акт е възприет от училищната администрация единствено в сче-

товоден аспект, касаещ общата стойност на ДМА.
На следващо място не са налице и субективните признаци на чл. 311,
ал. 1 НК. Няма данни за общност на умисъла на двамата подсъдими С.
П. и Ф. Б., съдържащ не само представата за внасянето на неверни дан-
ни, но и целта така съставения документ да се използва пред общинска-
та администрация за тяхното установяване. Изрично още първата инс-
танция при това двукратно в мотивите си е посочила, че преследваната
цел на приемането и предаването на ДМА е с посочената стойност на
съответните ремонтни работи да бъде завишена балансовата стойност
на сградата на училището, където те са извършени. Въпреки това двете
предходни инстанции заключили, че осъдените подсъдими умишлено
са внесли неверни данни в акта за приемане и предаване с цел чрез него
те да се удостоверят пред общинската администрация. Вече бе отбеля-
зано, че удостоверителното значение на акта не включва естеството на
ДМА, увеличили стойността на сградата на училището. Освен това об-
щинската администрация е имала достатъчно информация за ремонтите
в училището, видно от приложените по делото годишни финансови от-
чети. Те са краен израз на синтетичното отчитане на направените разхо-
ди и обсъжданият акт не им е повлиял по никакъв начин.
В настоящия казус е очевидно, че документооборотът и счетовод-
ната отчетност на общинската администрация в гр. М. не са се осъ-
ществявали по най-добрия начин. Достатъчно е да се посочи неясно
формулираната заповед на кмета, нареждаща приемане и предаване, с
позоваване на текст за инвентаризация, партидата, водена от св. К. Х.,
в която вписванията не са съобразени с отпечатаните графи, и се стиг-
не до акта за приемане и предаване, който съдържа неточно записване.
Всички тези нарушения биха имали стойност на плоскостта на дисци-
плинарната или административна отговорност за длъжностните лица,
които са ги допуснали. За наказателна отговорност по чл. 311 НК обаче
се иска много повече – пълна реализация на посочените в него обектив-
ни и субективни признаци на лъжливото документиране. Не всяка греш-
ка в официален удостоверителен документ е основание за наказателно
преследване, ако всички те не са налице. Подсъдимите не са осъществи-
ли състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, за което са признати
за виновни и наказани.
342
107. За да бъде съставомерно деянието по чл. 311, ал. 1 НК, е

необходимо да се установят от обективна страна елементите от ха-
рактеристиката на официалния документ по смисъла на чл. 93, т. 5
НК, а именно установеният ред и форма за неговото издаване.
Чл. 311 НК
Чл. 93, т. 5 НК
Решение № 8 от 5.03.2008 г.
по н.д. № 671/2007 г., ІІІ н.о.
С Присъда № 73/2.04.2007 г., състав на Р. районен съд, по н.о.х.д.
№ 1991/2006 г., признал подсъдимата М. П. за невиновна в това, на
28.12.2002 г. в с. Ч. в., Р. област, в условията на продължавано престъпле-
ние, в качеството си на длъжностно лице – управител на „Д.“ ООД – Р., в
кръга на службата си е съставила два броя официални документи, в които
удостоверила неверни обстоятелства – във фактура № 101/28.12.2002 г.,
че за дружеството са извършени по договор строително-монтажни рабо-
ти в зърнобазата в същото село на стойност 106 800 лева от ТД „Г. – ТВ“
ЕООД – Варна и протокол № 1 за установяване на завършването и за-
плащането на натурални видове СМР от 28.12.2002 г. по чл. 22, ал. 5 от
ПКС, с който били удостоверени неверни обстоятелства за вида на СМР
на стойност 89 000 лева, с цел да бъдат използвани тези документи като
доказателство за тези обстоятелства, като случаят не е маловажен и на
основание чл. 304 НПК я оправдал по обвинението за престъпление по
чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
По протест на прокурора Р. окръжен съд като въззивна инстанция
отменил тази присъда и постановил нова, с която признал подс. М. П. за
виновна по цитираното обвинение и ѝ наложил наказание една година
лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок.
...
По касационното основание за допуснато нарушение на закона:
1. Въззивният съд е уважил протеста на прокурора, мотивиран с
искане за осъждане на подс. М. П., като съответен на чл. 336, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 334, т. 2 НПК – да осъди оправданата подсъдима по съответното
обвинение в първата инстанция – чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Видно от мотивите към новата присъда, съдът е аргументирал те-
зата си, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по
чл. 311, ал. 1 НК, тъй като е съставила официален документ с невярно
съдържание – данъчна фактура № 101/28.12.2002 г., преди всичко по-
зовавайки се на задължителните указания на съдебната практика – ПП
343
№ 3/1982 г. на ВС, „По някои въпроси на документните престъпления“ и

ПП № 3/1998 г. (последното очевидно погрешно цитирано, тъй като та-
кова постановление през тази година не е приемано, а от съдържанието
на изложението става ясно, че се цитират извадки от т. 3 на постановле-
нието от 1982 г.). Въззивният съд е подходил едностранчиво и изобщо
не е обсъдил доводите за наличие на легално определение в чл. 94, ал. 1
ЗДДС, в редакцията му в ДВ, бр. 45/2002 г., в сила от деня на обнарод-
ването му – 30.04.2002 г. и към момента на съставянето на инкримини-
раната фактура – 28.12.2002 г. Съгласно цитираната норма „данъчната
фактура е частен писмен документ, издаван от регистрирано по този за-
кон лице, за удостоверяване от него на възникнало облагаемо данъчно
събитие и начислен данък“. При наличие на законова норма в сила след
цитираното постановление на Пленума на ВС в противоречие на закона
е да се приеме, че следва да се прилага постановлението, а не законът.
В отговор на доводите в касационната жалба, първо, следва да се
отговори на въпроса: когато два закона – чл. 93, т. 5 НК и чл. 94, ал. 1
ЗДДС, уреждат различни обществени отношения, но материята им час-
тично съвпада (видът на данъчната фактура), кой закон следва да се
приложи. Според настоящия състав следва да се приложи по-новият
и специален закон – чл. 94, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност. Последният е специален по отношение на данъчната факту-
ра, дефинирана като частен документ, в аспекта на правните последици,
които е породил този документ – удостоверяване на възникнало обла-
гаемо данъчно събитие и начислен данък.
Тълкувателните актове на ВКС по своята същност представляват
актове, които изясняват волята на законодателя при противоречива или
неправилна съдебна практика. Според акад. Ст. Павлов постановленията
на Пленума на Върховния съд по своята същност са подзаконови актове,
които изясняват смисъла на действащите (к.м.) наказателнопроцесуални
и други норми, но не създават и не могат да създават нови правни норми
(вж. „Наказателен процес“ на издателство „Наука и изкуство“, 1971 г., с.
84, 85). Наред с изричното указание в закона, в законодателната практи-
ка се среща и общата формула: „законът отменя всички разпоредби, кои-
то му противоречат“ (вж. Ив. Ненов, „Наказателно право. Обща част“,
с. 115). Този принцип по аргумент за по-голямото основание важи и за
общозадължителните актове на ВС и ВКС.
В случая в ЗДДС ясно и недвусмислено е изразена волята на зако-
нодателя – данъчната фактура е частен документ.
344
Другият въпрос, на който следва да се отговори с настоящето реше-

ние във връзка със съставомерността на деянието по чл. 311, ал. 1 НК, е
следният: с каква цел е създадена данъчната фактура, предмет на обви-
нението и какви обстоятелства удостоверява тя. Посоченото е особено
съществено, защото може да послужи за разграничителен критерий за
решаването на дилемата – частен или официален документ е инкрими-
нираната фактура. Установените факти сочат, че приложената на л. 33 от
дознанието фактура е означена със знак: „V“, че е данъчна. Тя е издаде-
на от регистрирано по ЗДДС лице и е създадена да удостовери възникна-
ло облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Този извод произтича
не от обясненията на подсъдимата, която в обясненията си твърди, че
е целяла само да увеличи стойностно цената на обектите, на които е
извършен ремонт. (Именно последният факт е невярното обстоятелство,
посочено във фактурата). Обективно по делото е установено, че в дру-
жеството „Д.“ ООД, посочено във фактурата като получател на услугата
„строително-монтажни работи по договор“ и подписана от подсъдимата
е извършена данъчна ревизия, завършила с данъчно ревизионен акт, съ-
гласно който на дружеството не е признат данъчен кредит по въпросната
данъчна фактура. Св. Е. В., в показанията си пред Р. районен съд (на
2.11.2006 г., на л. 61) твърди, че по този повод от счетоводителката на
дружеството научил, че фактурата е осчетоводена за извършен ремонт
на базата на протокола (също инкриминиран като документ с невярно
съдържание) по нареждане на подсъдимата. След като лично проверил
и установил, че ремонт не е извършван, сезирал прокуратурата.
Следователно последицата от инкриминираната фактура е в сфера-
та на административното, в частност данъчното право.
Извън това, за да бъде съставомерно деянието по чл. 311, ал. 1 НК,
е необходимо да се установи освен друго от обективна страна и еле-
ментите от характеристиката на официалния документ по смисъла на
чл. 93, т. 5 НК – а именно установеният ред и форма за неговото издава-
не. Последното като нормативно изискване е посочено в същия чл. 94,
ал. 3 ЗДДС: освен реквизитите по чл. 7 ЗСч данъчната фактура задъл-
жително следва да съдържа и тези изброени в т. 1–5 от същия текст.
Следователно налага се изводът, че за да има качеството на официален
документ, инкриминираната фактура трябва да отговаря на посоченото
изискване в специалния закон. Друг ред за този документ няма. При това
положение не е логично да се приеме, че специалният закон – ЗДДС, ще
се приложи за нуждите на наказателното право по отношение на един
елемент от състава и ще се изключи приложението му по отношение
345
на друг, каквото е сторил въззивният съд. По принцип правото би след-

вало да е единно поне на нивото на законите като нормативни актове
по смисъла и класификацията им по ЗНА. В конкретния случай обрат-
ното би означавало данъчната фактура като писмено доказателство да
се третира различно в наказателноправен аспект от този в гражданския
процес – вж. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 ГПК, както и да се обръща тежестта
на доказване – чл. 154, ал. 3 ГПК. В административния процес, за който
с новия Административнопроцесуален кодекс по отношение на писме-
ните доказателства изрично се предвижда: „Силата на писмените до-
казателства се определя съобразно нормативните актове, действали по
времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвмести-
мо с разпоредбите на българското право“. При това положение и поради
забраната за разширително тълкуване на наказателната норма посоче-
ните законови принципи не могат да се изключат при прилагането на
чл. 311 НК в хипотезата, когато предмет на невярно документиране е
данъчна фактура.
След този анализ се налага изводът, че в случая определящо за пра-
вото е било обстоятелството, че „пострадалото“ дружество в лицето на
управителя – св. Е. В., е сезирал прокурора, а не е атакувал индиви-
дуалния административен акт на данъчната ревизия пред администра-
тивния съд с аргументи, че не се дължи данък, когато данъчната фактура
в основата на неговото изчисляване е с невярно съдържание. Ако той бе
избрал втората хипотеза като ефикасно правно средство за защита по
правилата на административното право, до образуване на наказателно
производство за престъпление по чл. 311 НК не би се стигнало. Такава
колизия в правоприлагането е абсурдна. Не може да се допусне видът на
търсената правна защита да предопределя характера и вида на докумен-
та – частен или официален.
Освен изложеното следва да се има предвид и това, че наказател-
ноправната защита не се снижава с посоченото тълкуване на чл. 311,
ал. 1 НК, тъй като по принцип наказателните норми, които са създадени
специално за защита на фиска – чл. 313, ал. 2, чл. 255, ал. 1, т. 6, чл. 256,
ал. 1 НК, криминализират съставянето и ползването на всички видове
документи с невярно съдържание, неистински или преправени.
Поради изложените по този пункт съображения за обективна не-
съставомерност на обвинението по чл. 311, ал. 1 НК с предмет данъчна
фактура № 101/28.12.2002 г. и поради наличие на правомощие за каса-
ционната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК,
346
подсъдимата М. П. следва да бъде призната за невиновна и оправдана по

това обвинение, както и по обвинението да е извършила деянието при
условията на продължавано престъпление – чл. 26, ал. 1 НК.
2. Другият инкриминиран документ е идентифициран от обвине-
нието като протокол № 1 от 28.12.2002 г. по чл. 22, ал. 5 ПКС. Безспорно
е, че както и обсъжданата данъчна фактура той е с невярно съдържание,
тъй като отразява като извършени строителни работи, които не са били
извършени. За да бъде обаче официален документ, следва да отговаря
на изискванията по чл. 93, т. 5 НК – да е издаден по установения об-
разец и форма. В конкретният случай според обвинението и въззивния
съд установения образец и форма са регламентирани в чл. 22, ал. 5 ПКС
(Правилник за капиталното строителство, вж. диспозитива на новата
присъда). Проверяваният съд не е изследвал защитната позиция на под-
съдимата, че този нормативен документ е отменен и не е бил в сила към
момента на съставянето на протокола. Това, че този текст е изписан на
бланката, подписана от подсъдимата и невярното ѝ съдържание е реле-
вантно към процеса само толкова, че е подвело разследващите органи и
прокурора да посочи в обвинителния акт (в неговата обстоятелствена и
диспозитивна част) разпоредбата, която урежда образеца и формата на
документа – чл. 22, ал. 5 ПКС (отм.). В съдебно заседание пред първата
инстанция защитата сочи, че ПКС е отменен, което е вярно – вж. § 2, т. 3
от ПЗР на Постановление № 5 на МС (ДВ, бр. 16/1987 г.). Първостепен-
ният съд е оправдал подсъдимата, като приел, че ПКС е отменен. Освен
това в мотивите си изложил и съображения, че и последващият норма-
тивен акт е отменен, без да съобрази, че към момента на деянието в сила
е била Наредба № 7/22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството, издадена от Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, обн. в ДВ, бр. 55/19.06.2001 г. и в сила до
отмяната ѝ с нова Наредба № 3 (ДВ, бр. 72/15.08.2003 г.) Тази Наредба
№ 7 е нормативният акт, който в чл. 7, ал. 3, т. 19 визира приложение
№ 19, което кореспондира по реквизити и предназначение на инкрими-
нирания протокол.
Освен това въззивният съд изобщо не е обсъдил в мотивите към но-
вата присъда тезата на прокурора в протеста, с който е сезиран, че под-
съдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК
при хипотезата, че относно реда и формата за издаване на инкриминира-
ния протокол не е необходимо да има нормативна уредба. Р. окръжен съд
е обединил съображенията си за съставомерност на деянията по двата
документа – фактурата и протокола, в едно, като е обосновал тезата си
347
за наличие на основание за наказателна отговорност на подсъдимата с

цитираното Постановление на Пленума на ВС от 1982 г. Така извън вни-
манието му е останало задължението да мотивира отговорността на под-
съдимата, която признал за виновна по повдигнато обвинение по отно-
шение на втория инкриминиран документ – протокол № 1/28.12.2002 г.,
съставен на основание чл. 22, ал. 5 ПКС. Настоящият състав намира, че
въпросът с промяната на нормата, която изисква съставянето на втория
документ, е такъв по приложението на материалното право, а не на из-
менение на фактите и не може да попречи съдът да приложи адекватния
нормативен документ. С това правата на подсъдимата в процесуален ас-
пект не се накърняват.
Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение от кате-
горията на „абсолютните“ и винаги е основание за отмяна на обжал-
вания или протестиран съдебен акт, въпреки че в жалбата и в устните
прения на защитата пред третата инстанция не се съдържат доводи в
посочения смисъл.
Ето защо новата присъда на Р. окръжен съд следва да се отмени, а
делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав по отношение обвинението по чл. 311, ал. 1 НК с предмет – про-
токол № 1 за удостоверяване на завършването и заплащането на нату-
рални видове СМР от 28.12.2002 г.
108. Субект на престъплението по чл. 311 НК е длъжностно
лице.
Чл. 311 НК
Чл. 282 НК
Чл. 93, т. 1, б. „б“ НК
Решение № 132 от 12.05.2008 г.
по н.д. № 98/2008 г., ІІІ н.о.
Неоснователно се твърди в жалбата, че съставянето на касовите
книги за процесните периоди от Д. Х., за което действие като счетоводи-
тел не е имала правомощия по длъжностна характеристика, я изключва-
ло като субект на деянията по чл. 311 НК и по чл. 282 НК. При съставя-
нето им не е притежавала качеството на длъжностно лице, действащо в
кръга на службата си. А за отговорността ѝ по чл. 282 НК се е изисквало
и длъжността ѝ да е в структурата на орган на власт или управление,
какъвто училището не е, защото е институция извън органите на власт
и управление.
348
Основателно тези доводи са отхвърлени като неоснователни от

инстанционните съдилища. Наред със споделените съждения в тази на-
сока, следва да се изтъкне и следното.
Правилен е изводът на съдилищата, че Д. Х. е имала качеството на
длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, защото ѝ е било възложе-
но да изпълнява със заплата работа, свързана с пазене и управление на
чуждо имущество в юридическо лице. Този извод е основан на законо-
съобразна интерпретация на фактическите данни от длъжностната ѝ ха-
рактеристика, с която е била запозната, установено от приложените към
акта за начет писмени доказателства. Установено е, че Д. Х. не е имала
задължение в длъжността ѝ по съставянето на касовите книги, но които
по длъжностна характеристика е контролирала за законосъобразното им
съставяне по форма и ред съгласно Закона за счетоводството – обн., ДВ,
бр. 4/1991 г., действащ към този момент (отменен с ДВ, бр. 98/2001 г.).
Задължена е била да приема всички първични документи за стопански
операции, да ги проверява по форма и същество, да извършва контрол за
правилното им оформяне по форма съдържание и за правилното отразя-
ване на счетоводните статии по съответните сметки, да оформя приход-
но-разходните документи и фактури. Според обвинението тя е трябвало
съгласно чл. 5, т. 3 и т. 5 ЗСч да спазва принципите на „съпоставимост
между приходите и разходите“ и за тяхното „вярно и честно предста-
вяне“. Ето защо в инкриминирания обем от задължения тя не само се
явява субект на престъпните деяния по чл. 311 НК, но е била в служебна
връзка и с предмета на престъплението – касовите книги. Тя е изведе-
на правилно от установеното, че касовите книги за 1998, 1999, 2000 и
2001 г. са водени от подсъдимата Д. Х. вместо от касиера М., която на-
края се подписвала в тях. Изземването от подс. Д. Х. на част от функци-
ите на касиера – подс. М., не е само фактически акт, но има юридически
смисъл, непротиворечащ на Закона за счетоводството, действащ тогава.
Това е станало без противопоставянето и със знанието и съгласието на
ръководството на училището, при условията на пълна автономия на ди-
ректора му при управление на счетоводната дейност. Организацията на
финансовата дейност и начинът на водене на счетоводната отчетност
в училището, съгласно установеното, е била възложена изцяло по За-
кона за счетоводството на директора му с отмяната на установените с
Наредба № 2/1991 г. на МФ стандарти. Този неформален механизъм не
влизал в противоречие и с чл. 15 ЗСч (отм.), тъй като законът не е правил
разлика кое от длъжностните лица със счетоводни функции ще състави
счетоводните документи, посочени в чл. 6, чл. 7 и чл. 10, включително
349
и касовите книги, като единственото изискване е за достоверността на

информацията в тях.
Ето защо правилно е прието, че счетоводителят Д. Х. като техен
формален съставител е действала в кръга на службата си и по отноше-
ние на счетоводните книги – носители на хронологично систематизира-
на информация за стопански операции с първични (РКО, ПКО) и вто-
рични счетоводни документи. Доказано е от фактическа страна всяко от
изпълнителните деяния, в които е отразено невярното документиране
за процесните периоди. Д. Х. е вписала неверни обстоятелства, изра-
зени в завишаване сборовете на сумите, отразени в разходните касови
ордери. Вписвала в сборовете по оборота на разходите суми, по-големи
от действителните и с това е завишавала кредитния оборот на сметка
№ 501 „Каса“ и дебитните обороти на сметка № 641 „Бюджетни раз-
ходи“. Квалификацията им като официални документи по смисъла на
чл. 93, т. 5 НК е правилна: издадени са в кръга на службата на Х., по
реда и формата, предписани в чл. 9 ЗСч (отм.). Правилно е изведена спе-
циалната цел към субективната страна на състава на деянието да бъдат
използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства.
На фона на установеното по делото от акта за начет и заключението
на ССЕ за липси в касата на училището в размер на 57 617,72 лева за
периода, в който е извършвано и невярното документиране на касовите
книги от Х., то е било с цел да прикрие допуснатите липси в касата.
Макар и с неустановен по делото произход (неразследвани всестранно и
пълно от обвинението за присвоителна дейност), тези липси са реални
и са последица от дейността на счетоводството, за което подс. Д. Х. е
отговаряла.
Основателно са оставени без уважение доводите за липса на уми-
съл за извършването на деянията по чл. 311, ал. 1 НК. Не е установено
Д. Х. да е подвеждана от М. за допълнително представяне на разходно-
оправдателни документи, каквито според установеното от съдилищата
от заключението на ССЕ и ревизионния акт не са липсвали в счетовод-
ството за нито един от инкриминираните периоди. Касовата книга за
1998 г. изцяло е водена само от Х., а съставянето на касовите книги от
подсъдимата е било в края на съответната година, което също е изключ-
вало възможността за попълването им с издадени преди това, но липсва-
щи, както тя твърди, първични документи към този момент.
109. Предмет на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК може да
бъде само удостоверителен документ. Удостоверителните документи
установяват съществуването или несъществуването на определени
350
факти, събития или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в

документа.
Не името на документа определя неговата характеристика.
Чл. 311 НК
Чл. 93, т. 1 НК
Решение № 226 от 21.05.2008 г.
по н.д. № 199/2008 г., III н.о.
С Първоинстанционна присъда № 202, постановена от П. районен
съд на 03.12.2007 г. по н.о.х.д. № 983/2007 г., подс. А. е бил признат за
виновен за това, че през март 2003 г., в с. Л., обл. П., като длъжностно
лице – кметски наместник в с. Л., е съставил официален документ – до-
кладна записка до кмета на община Р. – гр. П., в който е удостоверил
неверни обстоятелства – че УПИ ІІ–179 от кв. 20 по плана на с. Л. не
се владее и ползва от никого от 50 години, мястото е отчуждено през
1957 г. за построяване на общинска сграда, с цел този документ да бъде
използван като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на
основание чл. 311, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК е бил осъден на
глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
...
Протестът е основателен.
Касационната инстанция след извършена проверка на съдопроиз-
водствените действия на въззивния съд и на постановената вследствие
на това въззивна оправдателна присъда намира, че е допуснато наруше-
ние на материалноправните разпоредби на НК.
Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фак-
тите – П. районен съд и П. окръжен съд, правилно са били подведени
под нормата на чл. 311, ал. 1 НК. При така установените факти по де-
лото, които П. окръжен съд е възприел, ВКС намира, че изводите му
за липса на основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на
подс. А., е престъпно, тъй като не са доказани елементи от обективния
състав на това престъпление, противоречат на материалния закон.
За да постанови оправдателна присъда срещу подс. А., въззивният
съд е приел, че предмет на престъплението по чл. 311 НК (т.нар. лъж-
ливо документиране) може да бъде само удостоверителен документ,
какъвто не е инкриминираната докладна записка, издадена от под-
съдимия, тъй като тя има диспозитивен характер. На второ място,
намерил е наличие на доказателствена празнота относно друг еле-
мент от състава на престъплението по чл. 311 НК – липса на доказа-
351
телство, че документът е бил издаден в кръга на службата на подс.

А., доколкото за неговата длъжност не е била съставяна длъжностна
характеристика.
И двата аргумента на въззивния съд не намират опора нито в дока-
зателствата по делото, нито в нормите на НК.
На първо място, както правилно е посочил окръжният съд, предмет
на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК може да бъде само удостоверите-
лен документ. В същото време, въпреки че е цитирал съдебна практика
по този въпрос, въззивният съд не се е съобразил с нея. Както е посочено
в т. 7 от Постановление № 3 от 1982 г. на Пленума на ВС, „удостовери-
телните документи установяват съществуването или несъществуването
на определени факти, събития или обстоятелства, които авторът възпро-
извежда в документа“. В инкриминираната докладна записка, издадена
от подс. А., същият е извършил именно едно удостоверяване – че УПИ
ІІ–179 от кв. 20 по плана на с. Л. не се владее и ползва от никого от 50
години, мястото е отчуждено през 1957 г. за построяване на общинска
сграда. Това е така, тъй като текстът на документа е създаден и е обек-
тивиран, с цел да се установи несъществуването на определен факт –
това, че имотът не се владее от никого от повече от 50 години, както и
съществуването на друг факт – че мястото е било отчуждено през 1957 г.
От този документ сам по себе си не биха могли да се произтекат никакви
разпоредителни действия, поради което той не може да бъде категоризи-
ран като диспозитивен, както е направил това въззивният съд. Напротив,
този документ е основанието, въз основа на което впоследствие е изда-
ден последващ документ – този на кмета на община Р. – акт за общин-
ска собственост, посредством който имотът е обявен вече за общински.
Именно този последващ документ, с който е променена собствеността
върху имота, като е обявена за частна общинска, представлява диспо-
зитивен документ, тъй като изразява разпоредителни действия на своя
издател (кмета на общината), промяна на собствеността, от което произ-
тичат съответни права за носителя на това право. По този начин, като не
е извършил правилната оценка на характера на документа, инкримини-
ран по делото, съдът е приложил неправилно материалния закон, като е
приел, че този документ не би могъл да бъде предмет на престъпление
по чл. 311, ал. 1 НК. Съдът сам очевидно е изпаднал в противоречие
относно признаците на удостоверителния документ, доколкото в реше-
нието си (с. 4) е отбелязал обстоятелството, че докладната записка няма
характера на правопораждащ факт. Това действително е така с оглед по-
соченото по-горе. Такъв характер има актът за общинска собственост
352
и затова той е диспозитивен документ (в този смисъл е и цитираното,

но несъобразено от въззивния съд Решение № 6/2008 г. ВКС – І н.о., ка-
саещо акт за държавна собственост). Но именно и поради това, че до-
кладната записка няма характер на правопораждащ факт, то заради това
тя е удостоверителен документ, тъй като интересува настоящия процес
единствено и само със съдържащото се в нея удостоверяване на факти и
обстоятелства. Не се оспорва, че в нея се съдържа и препоръка на кмет-
ския наместник на с. Л. до кмета на община Р. за издаване на акт за част-
на общинска собственост, но не с оглед това изявление този документ
е инкриминиран по делото. Това, което е убягнало от вниманието на
въззивния съд, е, че документът интересува процеса единствено и само
в първата си част относно обективираните в него факти за невладеенето
на имота от повече от 50 години и неговото отчуждаване през 1957 г.
Само тези факти са инкриминирани по делото и само те са елемент от
предмета на доказване по него. Установяването на тяхната вярност или
невярност следва да касае процеса с оглед на установяване на това, дали
е налице „лъжливо документиране“ от страна на подсъдимия. Втората
част от докладната записка, с която подс. А. моли за атакуването на имо-
та като частна общинска собственост, не е инкриминирана по делото,
тъй като тя не представлява удостоверителна част от документа и нейно-
то съществуване в същия не променя характера му на „удостоверителен
документ“ по отношение на инкриминираната му част.
Не почива на доказателствата по делото и на правилната интерпре-
тация на материалния закон и другият извод на въззивния съд, довел до
оправданието на подс. А. – липсата на доказателства документът да е
съставен в кръга на службата на длъжностно лице. По делото е събран
достатъчен доказателствен материал, от който е установено, че към
инкриминирания период – март 2003 г., подс. А. е заемал длъжността
„кметски наместник“ на с. Л., обл. П., на която е бил назначен от кме-
та на община Р. – П. Не се спори, че за тази длъжност в общината не е
съставяна длъжностна характеристика, но е видно, че въззивният съд е
бил известен от кмета на същата, че по отношение на правомощията на
кметския наместник съществува Програма на Общинския съвет за мандат
1999–2003 г. (вж л. 39 от въззивното дело). Може да се счита, че към това
писмо приложените две страници представляват част от тази Програма,
където в чл. 105А, т. 1 е вписано, че „кметският наместник организира
изпълнението на решението на ОбС и кмета на общината“. Дори и да не
е бил наясно, че в този документ се съдържат правомощията на кметския
наместник, съдът е следвало да извърши справка в нормативната уредба и
353
да констатира, че статутът на „кметския наместник“ се урежда в Закона за

местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и за него
са относими разпоредбите на чл. 39б, чл. 46а във, вр. чл. 21, ал. 3 в редак-
цията, актуална към инкримирания период (ДВ, бр. 119 от 27.12.2002 г.).
При извършена справка в законодателството и анализ на посочената Про-
грама и наличните гласни доказателства по делото (показанията на св.
Д. – наредил на кметските наместници да извършат проверката на имоти-
те и да сигнализират за необходимост от атакуването им като общински,
показния на л. 95 от гърба от първоинстанционното производство) въз-
зивният съд е могъл да направи друг правен извод по отношение на мате-
риалния закон – дали документът, инкриминиран по делото, е издаден от
подс. А. в кръга на неговата служба.
В тази насока съдът е следвало да анализира разпоредбата на чл. 93,
т. 5 НК, представляваща легална дефиниция на понятието „официален
документ“ и да направи съответните фактически и правни изводи – дали
в кръга на правомощията си като кметски наместник подс. А. е съста-
вил инкриминирания документ, в който е удостоверил определени фак-
ти. Ако беше извършил анализ на посочените по-горе доказателствени
източници и правната уредба на статута на „кметския наместник“, въз-
зивният съд би стигнал до друг правен извод. Той неопровержимо сочи,
че подс. А. е издал документа като кметски наместник, комуто замест-
ник-кметът на община Р. е възложил със заповед да извърши проверка
на имотите на територията на кметството и да посочи дали съществу-
ват такива, които подлежат на актуване като общински. Следователно
дори и да липсва изрична длъжностна характеристика за длъжността,
заемана от подсъдимия, дори и на съда да е убягнало уреждането на пра-
вомощията му в посочената Програма, то очевидно е, че изпълнението
на функцията му на кметски наместник съдържа иманентно присъщи
на длъжностното лице характеристики, едната от които е издаване на
документи. За конкретния казус е без значение наименованието на доку-
мента (каквото възражение се прави от защитата). Не името на докумен-
та определя неговата характеристика. Дали подс. А. е могъл да издава
„докладни записки“ или не, е без всякакво правно значение в случая, за-
щото документът интересува наказателния процес не с наименованието
си, а със съдържанието си. С оглед целите, за които е създаден, този
документ може да съществува без каквото и да е наименование и отново
би породил същите правни последици.
Предвид изложените съображения ВКС, ІІІ наказателно отделение
намери, че въззивният съд е приложил материалният закон неправилно,
354
тъй като е приел, че установените по делото факти не обуславят съста-

вомерност на деянието по чл. 311, ал. 1 НК, тъй като не са налице еле-
менти от обективния състав на това престъпление.
110. Трудовият договор не е диспозитивен документ и може да
бъде предмет на лъжливо документиране по чл. 311 НК. Той е офи-
циален първичен удостоверителен документ, защото в него се уста-
новява съществуването на определени факти, съставен е от длъж-
ностно лице в кръга на службата по установения ред и форма.
Чл. 311, ал. 1 НК
Решение № 333 от 7.10.2008 г.
по н.д. № 340/2008 г., III н.о.
При конкретните доказателствени източници е установено по не-
съмнен начин, че осъденият Й. Г. Т. като длъжностно лице в кръга на
службата си съставил официален документ – трудов договор, в който
удостоверил неверни обстоятелства относно наличието на трудово пра-
воотношение между „П.“ ЕООД и В. П. без фактически това да е така, с
цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоя-
телства пред „Р.“ ЕАД, за да получи П. потребителски кредит. Съобра-
зявайки всичко това, правилно редовните съдилища са квалифицирали
деянието като престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. В мотивите на поста-
новените съдебни актове са посочени достатъчно фактически и правни
съображения за наличието както на обективния, така и на субективния
състав на престъпното деяние.
Неоснователно е възражението, че трудовият договор е диспозити-
вен документ и не може да бъде предмет на лъжливо документиране по
чл. 311 НК. Изявлението в него не изразява разпоредителни действия.
Той е официален първичен удостоверителен документ, защото в него се
установяват съществуването на определени факти, съставен е от длъж-
При конкретните доказателства по делото е явно, че Й. Г. Т. като
длъжностно лице в кръга на службата си е съставил трудов договор
№ 1 от 1.07.2003 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел
да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства, че П. е в
трудово правоотношение с фирма „П.“ ЕООД с определена длъжност
и трудово възнаграждение. С трудов договор от 15.03.2002 г. Й. Г. Т. е
бил назначен във фирмата в качеството на изпълнител директор от св.
И. – управител на дружеството. Същият е прекратил този трудов дого-
355
вор със заповед № 11 от 3.01.2003 г. Установено е от съдебно-почерко-

вите експертизи, че подписите на трудовия договор, сключен от Й. Г. Т.
и заверката на копието, представено в банката, са положени от Й. Г. Т. и
заверени с печат на фирмата. В длъжностната характеристика е включе-
но правото да назначава и уволнява работници във фирмата. И двамата
подсъдими са знаели, че договорът отразява неверни обстоятелства от-
носно съществуването на трудовото правоотношение, отразено в него
и ще бъде използван този документ като доказателство за тези обстоя-
телства. Следователно всички елементи на чл. 311, ал. 1 НК са осъщест-
вени от осъдения Й. Г. Т. Нищо повече не се изисква за осъществяването
на този престъпен състав.
По повдигнатите обвинения за извършени документни престъпле-
ния, когато не е имал качеството на изпълнителен директор на фирма
„П.“ ООД, е бил признат за невинен и оправдан.
111. Извършената нотариална заверка върху частен документ
е „официален документ“. По своя характер той е удостоверителен,
защото с него се установява съществуването на определени факти,
които авторът възпроизвежда в документа – личното явяване на
страните по договора и заявление за поставянето на техните под-
писи върху документа пред нотариуса. Затова този вид документ
може да бъде предмет на „лъжливо документиране“ по смисъла на
чл. 311, ал. 1 НК.
Чл. 311 НК
Чл. 93, т. 1, б. „б“ НК
Решение № 405 от 7.10.2008 г.
по н.д. № 380/2008 г., І н.о.
Вън от всякакво съмнение подсъдимият е „длъжностно лице“ по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК и е действал в кръга на службата си.
Извършената нотариална заверка, съобразно разпоредбата на чл. 144
ЗДвП, по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК (отм.) върху частен документ (дого-
вор за продажба на МПС), е „официален документ“, съставляващ конк-
ретни, изрични писмени изявления на определено лице, имащо пряко
правно значение и е безспорно истински относно авторството. По своя
характер той е удостоверителен, защото с него се установява съществу-
ването на определени факти, които авторът възпроизвежда в докумен-
та – личното явяване на страните по договора и заявление за поставя-
нето на техните подписи върху документа пред нотариуса. Затова този
356
вид документ може да бъде предмет на „лъжливо документиране“ по

смисъла на чл. 311, ал. 1 НК. Неправилно С. градски съд е обсъждал
посоченото по-горе, за да мотивира извода, че подсъдимият не е извър-
шил престъплението, за което е обвинен. Не се спори по делото, че К. е
действал като „длъжностно лице“ в кръга на службата си, за да удосто-
вери определени обстоятелства и е налице специалната цел – този доку-
мент да бъде използван. Но съдът едностранчиво е анализирал обстоя-
телствата, свързани с предмета на престъпно посегателство и отразява-
нето в него на факти (верни, респ. неверни, (с вярно, респ. невярно) съ-
държание), относно обстоятелството за личното явяване на страните по
договора за продажба пред нотариуса, като е приел, че защитната теза
на подсъдимия не е разколебана, което само по себе си не е достатъчно,
за да мотивира извод за несъставомерност на инкриминираното деяние.
112. Нотариалната заверка на подписи, извършена от нотариус
в кръга на службата, представлява съставяне на официален доку-
мент с невярно съдържание по смисъла на чл. 311, ал. 1 НК само то-
гава, когато нотариусът удостовери, че подписът върху частния до-
кумент е положен от лице, което е различно от лицето, действително
подписало частния документ. Защото само тогава подписът няма да
произхожда (няма да е положен) от лицето, направило волеизявле-
нието в частния документ и ще съществува противоречие между
удостовереното обстоятелство и обективната действителност.
Прекият умисъл по чл. 311, ал. 1 НК изисква да се установи по
несъмнен начин, че деецът, знаейки за неверността на обстоятелст-
вото, което удостоверява, е искал да състави документ с невярно съ-
държание. Затова и нотариусът, който удостоверява подписи върху
договор за продажба на моторно превозно средство, без да се е явила
една от страните, за да потвърди своя подпис, би извършил прес-
тъпление по чл. 311, ал. 1 НК само ако удостовери неистински под-
пис, знаейки, че подписът върху договора не произхожда от лицето,
което отсъства.
Чл. 311, ал. 2 НК
Решение № 433 от 4.12.2008 г.
по н.д. № 410/2008 г., II н.о.
С Решение от 30.05.2008 г. на С. градски съд е потвърдена присъда-
та от 30.05.2006 г. по н.о.х.д. № 15423/2005 г. на С. районен съд, с която
подсъдимият Г. В. З. е признат за виновен в това, на 15.11.2005 г. в гр.
357
С., като длъжностно лице – нотариус в район – гр. С., в кръга на службата
си – чл. 465, б. „б“, пр. 2, алт. 3, чл. 474, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, чл. 485, ал. 2 и
чл. 486, ал. 1 ГПК, е съставил официален документ – поставил кръглия
си печат на нотариус и положил подписа си на нотариус, както и пра-
воъгълния щемпел с нотариално удостоверяване, в който удостоверил
неверните обстоятелства, че А. С. С. се е явил пред него лично и е по-
ложил подписа си в графа „продавач“ в договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство от 15.11.2005 г., с цел да бъде ползван този
документ като доказателство за тези факти пред КАТ – СДВР с оглед ре-
гистрация на превозното средство, поради което и на основание чл. 311,
ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от една година лишаване
от свобода, с отложено изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок
от три години. В тежест на подсъдимия са възложени разноските.
С. градски съд е потвърдил присъдата въз основа на фактическите
положения, приети за установени и от първоинстанционния съд. Съ-
гласно приетата за установена фактическа обстановка, към 15.11.2005 г.
подсъдимият Г. В. З. е осъществявал дейност на нотариус, редовно впи-
сан в регистъра под № 2* на Нотариалната камара на Република Бъл-
гария. В рамките и само за нуждите на журналистическо разследване
в редакцията на една от българските телевизии бил изготвен фиктивен
договор за продажба на лек автомобил, който собственоръчно бил под-
писан от св. А. С. С. и св. М. Н. Н., служители в същата телевизия.
На 15.11.2005 г. св. М. Н. Н отишъл в кантората на осъдения Г. В. З.
в гр. С., ул. „С. К.“ № 7 и поискал да се заверят подписите върху дого-
вора. По указание на осъдения, стажант в нотариалната кантора поста-
вил надписа с щемпела на нотариуса и вписал имената на страните. В
присъствието само на св. М. Н. Н, който предоставил личната си карта,
нотариалното удостоверение, така подготвено и подпечатано с кръглия
печат, било подписано от нотариуса и заведено под № 1* в общия регис-
тър на кантората.
При тези фактически положения С. градски съд е достигнал до за-
ключение, че деянието на осъдения Г. В. З. покрива всички признаци на
престъпление по чл. 311, ал. 1 НК както в обективно, така и в субектив-
но отношение.
Правните изводи на въззивния съд не отговарят на точния смисъл
на закона и на конкретните факти по делото.
С. градски съд е приел за установено, че осъденият Г. В. З. се е
подписал под удостоверителния надпис, който стажантът е поставил с
щемпела му на нотариус (правоъгълен печат) и допълнен с ръкописно
358
вписаните имена на св. М. Н. Н и св. А. С. С., посочени като страни

по договора. Такъв надпис с щемпел отговаря на утвърдения образец в
приложение № 6 към чл. 17 от Наредба № 32 за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори, а по делото липсват констатации
използваният щемпел да е разкривал незаконосъобразно отклонение от
стандартно предвидения образец.
Ето защо осъденият е направил изявлението, че на датата
(15.11.2005 г.) нотариус Г. З. от съответния район (гр. С.) и вписан под
конкретен номер (№ 2* в Нотариалната камара) удостоверява подписите
върху документа, положени от лицата – А. С. С. и М. Н. Н.
Това изявление не съдържа обстоятелства за присъствието на ли-
цата, чиито подписи нотариусът удостоверява, а по дефиниция доку-
ментът всякога представлява конкретно и изрично писмено изявление
с правно значение на определено лице. Документът съществува такъв,
какъвто авторът го е създал, поради което и неговото съдържание се оп-
ределя единствено от онези факти, обстоятелства или твърдения, които
обективно присъстват в документа.
Съдът е приел за несъмнено установено, въз основа на съвкупност-
та от процесуално годни доказателствени средства, в това число чрез
помощта на експертиза, че подписите върху договора за продажба на
моторно превозно средство наистина са били положени от св. М. Н. Н
и св. А. С. С., посочени като автори на волеизявленията в съставения
Преведено към разглеждания случай дотук посоченото означава, че
във вида, в който съществува като официален документ нотариалната за-
верка на подписи, извършена от осъдения Г. В. З. в кръга на службата му на
нотариус, с която той е удостоверил достоверността на подписите върху до-
говора, в това число и на св. А. С. С., не е документ с невярно съдържание.
При нотариална заверка на подписа върху частен документ на удос-
товеряване подлежи обстоятелството, че подписът произхожда от лице-
то, съставило частния документ. Съдебната практика (Постановление
№ 3 от 23.03.1982 г. на Пл. ВС на Република България) също изрично е
пояснила, че „...съответното длъжностно лице, което извършва заверка-
та, удостоверява достоверността на... подписите на лицата, съставили
документа“.
При това положение, след като осъденият Г. В. З. е удостоверил едно
реално извършено действие от св. А. С. С., който фактически наистина
е положил подписа си върху частния документ и следователно правно
значимото обстоятелство, което документът удостоверява, обективно е
359
вярно, инкриминираната нотариална заверка на подписи не може да се

приеме за официален документ с невярно съдържание. На свой ред от
това произтича заключението, че липсва предмет на престъпление по
чл. 311, ал. 1 НК.
Основателен е доводът, който защитникът поддържа, че нотариал-
ната заверка на подписи, извършена от нотариус в кръга на службата, ще
представлява съставяне на официален документ с невярно съдържание по
смисъла на чл. 311, ал. 1 НК само тогава, когато нотариусът удостовери,
че подписът върху частния документ е положен от лице, което е различно
от лицето, действително подписало частния документ. Защото само тога-
ва подписът няма да произхожда (няма да е положен) от лицето, направи-
ло волеизявлението в частния документ и ще съществува противоречие
между удостовереното обстоятелство и обективната действителност.
Погрешни са правните разсъждения на С. градски съд, който е
приел, че изпълнителното деяние на осъдения Г. В. З. се е изразило в
нотариална заверка на подписи върху частен документ без едно от ли-
цата (св. А. С. С.) да е присъствало, съответно без проверка за негова-
та самоличност, а действайки по този начин в нарушение на правилата
по Гражданско-процесуалния кодекс, осъденият е съставил официален
документ с невярно съдържание относно обстоятелството, че лицето,
посочено като страна по договора, се е явило пред нотариуса и е потвър-
дило своя подпис.
Вън от вече казаното за отсъствие на конкретно нотариално удосто-
веряване с предмет явяването или неявяването на св. А. С. С., изпълнител-
ното деяние на осъдения Г. В. З. на практика е било сведено от Софийския
градски съд до нарушението на служебните му задължения – на импера-
тивното правило по чл. 485, ал. 2 ГПК (отм.) да извършва удостоверяване
на подписа под частен документ, включено в кръга на службата му по си-
лата на чл. 465, б. „б“ ГПК (отм.) само при лично явяване на лицето, чийто
подпис ще се удостоверява (нарушения на изискванията по чл. 474, ал. 4
и ал. 5 ГПК (отм.) относно надлежната проверка за самоличност може да
се претендира, ако някакво лице се е явило пред нотариуса, разпоредбите
на чл. 465, б. „б“ и на чл. 486, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.) не поставят задъл-
жения, защото те са общи диспозиции за компетентността на нотариуса и
възможността да се използва подпис, а чл. 474, ал. 1 ГПК (отм.) се отнася
до процедурата при извършване на нотариален акт.
Поначало при съставянето на документ с невярно съдържание но-
тариусът (длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК) едно-
временно нарушава или неизпълнява определени задължения от кръга
360
на службата, която по естеството си включва в своите предели съставяне

на удостоверителния документ, годен да има доказателствена сила и зна-
чение.
Затова и допуснатото нарушение от осъдения Г. В. З. на вменени-
те му задължения от разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ГПК (отм.) относно
личното явяване на лицето при извършване на нотариална заверка на
подписа върху частен документ, очевидно не могат да ангажират нака-
зателната отговорност за престъплението – лъжливо документиране по
чл. 311, ал. 1 НК, щом посоченото нарушение на служебни задължения
не е съпътствало нотариалното удостоверяване на неистински подпис
върху частния документ. Само по себе си такова поведение остава само
нарушение на служебните му задължения.
В тази връзка принципно неправилен е и подходът на въззивния съд
да извлече прекия умисъл единствено от съзнанието на нотариуса, че
нарушава служебните си задължения. Прекият умисъл по чл. 311, ал. 1
НК изисква да се установи по несъмнен начин, че деецът, знаейки за
неверността на обстоятелството, което удостоверява, е искал да състави
документ с невярно съдържание. Затова и нотариусът, който удостове-
рява подписи върху договор за продажба на моторно превозно средство,
без да се е явила една от страните, за да потвърди своя подпис, би извър-
шил престъпление по чл. 311, ал. 1 НК само ако удостовери неистински
подпис, знаейки, че подписът върху договора не произхожда от лицето,
което отсъства.
При тези съображения Върховният касационен съд намира, че с
осъждането на Г. В. З. за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК е бил същест-
вено нарушен материалният закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК,
поради което искането за възобновяване на в.н.о.х.д. № 2532/2007 г. по
описа на С. градски съд следва да бъде уважено.
113. Лъжливо документиране има, когато длъжностно лице съз-
нателно състави официален документ, в който удостовери неверни
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 282, ал. 1 и ал. 2 НК
Чл. 308, ал. 1, пр. 1 НК
Решение № 419 от 17.12.2008 г.
по н.д. № 363/2008 г., II н.о.
По жалбата на подсъдимия Е. Н. С.
361
Основна част от доводите на жалбоподателя се намират извън про-

цесуалните параметри на касационния контрол, тъй като са израз на ста-
новището на защитата за необоснованост на фактическите изводи на
двете предходни инстанции. В жалбата обаче се изразява и становище за
превратно и едностранчиво обсъждане на доказателствения материал,
обусловило неверни заключения за субективните и обективни призна-
ци на инкриминираната дейност като престъпление по чл. 311, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 НК. Тези оплаквания са допустими, но разгледани
по същество – неоснователни. Изводът на съда, че двамата подсъдими
съзнателно са съставили Акт образец № 19 от 29.11.2001 г., в който са
удостоверили неверни обстоятелства, отнасящи се до извършените по
вид, количество и стойност строително-монтажни работи на обект „Ук-
репване на свлачище в с. Б.“, има убедителна и непротиворечива доказа-
телствена подкрепа. По делото са представени многобройни документи
и са изслушани експертни заключения, които разкриват детайлно ролята
и информираността на подсъдимия Е. Н. С. относно изпълнението на
договора с Община А. за възстановяване на съоръженията по р. Ч. в с. Б.
Твърдението, че видът и количеството на описаните в инкриминирания
документ строително-монтажни работи са вписани по данни от тетрад-
ката на [име] – кметски наместник на селото, починал през 2002 г., пра-
вилно е отнесено от въззивния състав към обстоятелствата, ирелевантни
за съставомерността на деянието. Въпросното лице (според обясненията
на подсъдимия) не се е намирало в служебни отношения със строителя
и не е имало никакви функции по контрола върху извършваните работи.
В същото време подсъдимият е знаел, че обектът се изпълнява из-
цяло от фирма подизпълнител – [наименование] ООД, при която се е
намирала документацията за строителството. Нещо повече – в част от
представените строителни книжа е записано името на технически ръ-
ководител, представляващ [наименование] ООД – М. Т., който според
свидетелите В. бил много съвестен. Вместо да се обърне към книжата,
съставени от компетентните лица при подизпълнителя или да извърши
съответни измервания, подсъдимият Е. Н. С. поддържа, че предпочел да
използва записките на „бай Г.“ поради заявената от другия подсъдим,
Б., спешност, а също така и поради „междинния“, „неокончателен“ ха-
рактер на акта. В приложения по делото инкриминиран документ обаче
отсъства каквато и да било забележка за приблизителност на отразените
данни. Няма и отбелязване, че съдържащите се в тях количества, вид
и стойност на строително-монтажни работи подлежат на допълнител-
но уточняване. Установената по делото квалификация и професионален
362
опит на подсъдимия правят алогично това поведение, но само ако то се

преценява в контекста на претендираната добросъвестност. Правилно
въззивният съд не е намерил основание да приема нейното съществу-
ване, тъй като описаните действия на двамата подсъдими по изготвянето
на Акт образец № 19 от 29.11.2001 г. логично се вместват в различна
схема на поведение, насочена към удостоверяване на неверни обстоя-
телства, ползващи [наименование] ООД. Цитираните от защитата пока-
зания на свидетеля К. не оборват този извод на съда, тъй като данните в
тях подкрепят по същество въззивното решение относно липсата на об-
вързаност между фактическото строителство и документацията за него,
от една страна, и данните в акта, от друга (в тази насока впечатляващо
е съставянето на документа в интернет клуб, без надлежни книжа, но
със стойности, покриващи получения аванс от 100 000 лева). Обобщено
съдът е формирал вътрешното си убеждение на базата на обективно,
пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства, без да прене-
брегва доказателства и без да извращава съдържанието им. Не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да формират
касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Неоснователно е и оплакването за нарушаване на материалния за-
кон, тъй като в противоречие с чл. 93, т. 1, б. „б“ НК подсъдимият С. бил
признат за длъжностно лице единствено на базата на членствените му
отношения като съдружник в [наименование] ООД. Внимателният про-
чит на въззивното решение показва, че съдът е обосновал длъжностното
качество на подсъдимия (както и възможността да е субект на престъп-
лението по чл. 311, ал. 1 НК) с други аргументи. Е. Н. С. е осъден по
този текст, не защото е един от тримата съдружници в дружеството, а
защото е извършвал работа, свързана с пазене и управление на неговото
имущество. Съдът е имал предвид не само и единствено пълномощното,
с което управителят на дружество упълномощил Е. Н. С. да сключи до-
говор с Община А., но и конкретните фактически действия, извършени
от подсъдимия по неговото изпълнение. Прочее това особено ясно личи
от неговите обяснения и от показанията на другия съдружник – свидете-
ля К. В тях се съдържат категорични данни, че именно Е. Н. С. контак-
тувал с подсъдимия Б. по повод актуването на извършените работи, пак
той пристигнал в гр. А. с печата на дружеството и дискета с бланка за
Акт образец 19, неговото име и подпис фигурират върху отчетните до-
кументи с подизпълнителя [наименование] ООД, на когото е възложен
целият обем от договореното с Община А. строителството по възстано-
вителните работи на р. Ч.
363
Очевидно подсъдимият Е. Н. С. не е само съдружник, а лице, ан-

гажирано с ръководството и изпълнението на въпросния обект, поради
което длъжностното му качество е извън съмнение.
…
По жалбата на подсъдимия С. Д. Б.
Изложените в касационната жалба оплаквания са насочени единстве-
но към тази част от решението на апелативния съд, която се солидаризира
с аргументите на предходната инстанция за признаването на подсъдимия
С. Д. Б. за виновен в извършването на престъпление по чл. 282, ал. 2,
пр. 1 и 2 във връзка с ал. 1, пр. 1 НК. Атакува се изводът на съдебния
състав, че с инкриминираните действия С. Д. Б. е причинил значителни
вредни последици на Община А. Тази позиция защитата на подсъдимия е
противопоставила на обвинението и пред въззивната инстанция.
Апелативният съд е изложил подробни и аргументирани съждения
срещу нейната доказателствена и логична състоятелност. Установено
е по несъмнен начин от приложените по делото решения на Постоян-
ната комисия при Министерския съвет за защита на населението при
бедствия, аварии и катастрофи, че държавният бюджет през 2001 г. е
финансирал с 300 000 лева целево Община А. за извършване на въз-
становителни дейности в с. Б. поради щети от високи води. Сумите са
постъпили в разпореждане на общината при спазване на определен бю-
джетен ред и са били насочени към обекти на нейната територия. Тяхно-
то незаконосъобразно изразходване е в пряка причинна връзка с вредни
последици именно за Община А., тъй като не са постигнати целите на
това финансиране. Ето защо не може да се сподели възражението на
защитата, че общината не е засегната по никакъв начин, тъй като евен-
туалните щети са настъпили единствено за фиска. Без да е необходи-
мо подробно изложение относно начина за финансиране на общините
и връзките между общинския и държавния бюджет, важно е да се под-
чертае, че съдът законосъобразно е потърсил измеренията на вредните
последици от неправомерното поведение на подсъдимия Б. в патримо-
ниума на общината, която останала лишена от възстановителни работи
за инкриминираната сума.
Неоснователно е и твърдението на касатора, че делото и пред две-
те инстанции е останало неизяснено относно „смисъла и същността“
на вредните последици за общината със стойностно изражение от 138
244,49 лева. Съдебните състави са цитирали изобилен и достатъчен по
обем доказателствен материал за това, че по нареждане на подсъдимия
С. Д. Б., в качеството му на заместник-кмет, на [наименование] ООД са
364
преведени за възстановителни работи в с. Б. [сума] лева. Стойността

на действително извършените строително-монтажни работи на обекта
възлиза на 146 755,51 лева, към които следва да се прибавят и 10 000
лева проектантски хонорар. Разликата от 138 244,49 лева, отделени от
държавния бюджет целево за възстановителни дейности в общината, не
е послужила за укрепване на съоръженията по р. Ч. в с. Б.
Вместо това подсъдимият С. Д. Б. е насочил тази крупна сума към
[наименование] ООД в нарушение на задълженията си като заместник-
кмет на общината. Това са и смисълът, и същността на вредните после-
дици от инкриминираното поведение на касатора и въззивният съд (как-
то и предходният съдебен състав) в своите актове не са се затруднили в
ясното им и достъпно за възприемане описание. Мотивите на обжалва-
ното решение са логични, подробни и последователни и не ограничават
възможността на подсъдимия да разбере за какво и въз основа на какви
доказателства е осъден. В отговор на доводите на жалбоподателя за про-
цесуални нарушения в досъдебното производство, следва да се отбележи,
че изложеното относно описанието на вредните последици в решението
и потвърдената от него присъда се отнася и до съдържанието на обвини-
телния акт. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са накърнили правото на защита на подсъдимия, поради
което не е налице и основание за удовлетворяване на искането на неговата
защита за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
114. Нормата на чл. 311, ал. 1 НК не е бланкетна и не изисква
приобщаването на каквито и да било разпоредби, регламентиращи
едно или друго право/задължение на длъжностното лице.
Предвидената в чл. 311, ал. 1 НК цел не е свързана с ползването
на частния документ, а с ползването на официалния документ – но-
тариалната заверка, като доказателство за обстоятелствата, които
са неин предмет.
Подписът е свързан с авторството на документа и всяко несъот-
ветствие в тази насока се отразява върху истинността на докумен-
та, а не на неговото съдържание.
При нотариалната заверка на подписите на лицата, съста-
вили инкриминирания частен документ, обективно съществуват
два документа върху една материална основа. Налице е комплекс
от документи – частен документ, съставен от частни лица и офи-
циален документ – нотариална заверка, съставена от съответното
длъжностно лице в кръга на службата му, като последната с оглед
365
на удостоверителния характер може да бъде предмет на лъжливо

документиране по чл. 311 НК.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 93, т. 6 НК
Решение № 525 от 14.01.2009 г.
по н.д. № 547/2008 г., I н.о.
Възраженията за частично произнасяне от страна на въззивната
инстанция и наличието на противоречие между диспозитива и мотивите
на присъдата не държат сметка за вида на нормата по чл. 311, ал. 1 НК.
Последната не е бланкетна и не изисква приобщаването на каквито и да
било разпоредби, регламентиращи едно или друго право/задължение на
длъжностното лице. Още с ТР № 2/2002 г. ОСНК, ВКС изрично е акцен-
тирал върху необходимото и достатъчно съдържание на диспозитива на
обвинителния акт и диспозитива на присъдата (т. 4.1). Обстоятелството,
че прокурорът, а по-късно и първоинстанционният съд са включили в
диспозитива на обвинителния акт и присъдата обстоятелства, които не
са от категорията на очертаните, не дава основание за друг извод.
Неоснователно е възражението за наличието на основанието по
чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Неправилно приложение на закона се възразява при следните съоб-
ражения: 1) липсва годен предмет на престъпно посегателство по сми-
съла на чл. 311, ал. 1 НК; 2) инкриминираният документ не е с невярно
съдържание; 3) деянието не е общественоопасно по смисъла на чл. 9,
ал. 1 НК; 4) налице е субективна несъставомерност поради отсъствието
на специалната цел.
В отразения обем възраженията са били поставени на вниманието
на въззивния съд. Последният е изпълнил задължението по чл. 339, ал. 2
НПК да посочи основанията, поради които ги е отхвърлил като неосно-
вателни (л. 7–9).
Изложените от СГС на плоскостта на чл. 339, ал. 2 НПК съображе-
ния изцяло са игнорирани от осъдения. Те фактически не се оспорват.
Предлага се собствен прочит на закона и практиката по приложението му.
Касационната инстанция, за която подобен подход към дейността
на съда е недопустим, изцяло възприема съображенията на СГС, тъй
като са съответни на фактите, закона, практиката по приложението му и
правилата на формалната логика.
Към тях е необходимо да се добави, че още с Постановление № 3 от
1982 г. Пленума на ВС на РБ (т. 4) е указал, че при нотариалната заверка
366
на подписите на лицата, съставили инкриминирания частен документ,

обективно съществуват два документа върху една материална основа.
Налице е комплекс от документи – частен документ, съставен от частни
лица, и официален документ – нотариална заверка, съставена от съот-
ветното длъжностно лице в кръга на службата му, като последната с ог-
лед на удостоверителния характер може да бъде предмет на лъжливо
документиране по чл. 311 НК. От своя страна, лъжливото документи-
ране поначало е свързано с едно или друго нарушение на правилата,
регламентиращи реда за нотариално удостоверяване било на подписи,
било на дати и др., което нарушение не променя вида на документа по
начина, претендиран от защитата на осъдения Г. В. З.
На следващо място, поддържаното и пред ВКС становище, че Г. В.
З. е удостоверил, че подписите, положени под договора, действително
изхождат от подписалите го физически лица, недопустимо пренебрег-
ва действителното съдържание на нотариалната заверка на подписите
на лица, положени върху частен документ. Нещо повече, не става ясно
по какъв начин е удостоверено, че подписът, положен в графата „Про-
давач“, действително принадлежи на св. Н., който лично не се е явил
пред нотариуса. Обстоятелството, че по-късно в хода на разследването е
установено, че същият подпис принадлежи на споменатия свидетел, не
налага друг извод. В тази връзка трябва да се каже и това, че установе-
ната принадлежност на положените върху частния документ подписи, в
лицето на св. Н. и св. С., не прави нотариалната заверка такава с вярно
съдържание, респ. стояща вън от обхвата на чл. 311, ал. 1 НК. Подпи-
сът е свързан с авторството на документа и всяко несъответствие в тази
насока се отразява върху истинността на документа, а не на неговото
съдържание – чл. 93, т. 6 НК.
Възражението за липса на субективна съставомерност, поради от-
съствието на специалната цел е неоснователно. Предвидената в чл. 311,
ал. 1 НК цел не е свързана с ползването на частния документ, а с ползва-
нето на официалния документ – нотариалната заверка, като доказателст-
во за обстоятелствата, които са неин предмет.
115. Предмет на документно престъпление може да бъде само
този документ, който съдържа волеизявление на длъжностното
лице, което има правно значение.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 282, ал. 2 НК
367
Решение № 532 от 27.01.2009 г.

по н.д. № 525/2008 г., II н.о.
Безспорно са установени обстоятелствата по всичките 24 случая на
внос на сурово кафе на територията на страната, митническият режим,
под който са поставени пратките, длъжностните лица, които са изготви-
ли митническите декларации, длъжностните лица, които са разрешили
и оформили транзитния внос, пристигането на камионите в получава-
щото митническо учреждения и фиктивното оформяне на документи-
те по транзита във вътрешната митница в С. Приет е като установен и
фактът, че в кл. 47 на всяка от митническите декларации, изготвени от
подсъдимите Г., Д. и Я., е отразен внос на 24 кг., а не на 24 т. кафе, което
многократно намалява размера на дължимия акциз и ДДС, но се спори
само дали това е сторено умишлено от тях. Първоинстанционният съд
е изложил съображения, възприети като законосъобразни и от САС, за
дефицит на достатъчно по обем доказателства, които по безспорен на-
чин да водят до извод за умишлено внасяне на невярната информация
от подсъдимите – служителки в спедиторската фирма, чрез манипули-
ране на компютърната конфигурация на програмата „Норд“. Правилни
и почиващи на вярна интерпретация на доказателствата са изводите, че
от показанията на свидетелите Г., Л., С. и М., както и от резултатите от
следствения експеримент може да се черпи информация за параметри-
те на тази компютърна програма към 2006 г. след нейното многократно
осъвременяване при промените в митническото законодателство, но не и
към инкриминирания период, поради което не могат да бъдат отхвърле-
ни като недостоверни обясненията на трите служителки за компютърна
грешка. Когато съдът е изпълнил задължението си да анализира цялата
доказателствена съвкупност, да посочи на кои доказателствени средства
дава вяра и защо, като изложените аргументи почиват на вярната и ло-
гичната им интерпретация, то вътрешното му убеждение е формирано
при спазване на процесуалните изисквания и не може да бъде подлагано
на преоценка от касационната инстанция.
От аргументацията в касационния протест е очевидно, че спорът
е относно обема на служебните задължения на подсъдимите, дали тези
задължения са нарушени от подсъдимите и дали са осъществени обек-
тивните и субективни признаци на престъпленията по възведените им
обвинения, т.е. спорът е изцяло по правото.
Задълженията на „отговорното лице“ по транзита, респ. на упълно-
мощените от него лица, както и задълженията на митническите служи-
368
тели са нормативно определени и тяхното установяване, съответно на-

рушаване се постига не чрез свидетелски показания или чрез следствен
експеримент, а чрез тълкуване на относимите към инкриминираната
дейност правни норми. Атакуваното решение съдържа изключително
подробни правни съображения, включително отговор на възражения-
та в касационния протест, поради което оплакването за нарушения по
чл. 339, ал. 2 НПК не могат да бъдат споделени.
Настоящият касационен състав намери, че атакуваният съдебен акт
не страда от процесуална незаконосъобразност по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 2 НПК, която да дава основание за отмяната му. По оплакването
за нарушение на материалния закон Върховният касационен съд нами-
ра, че съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. За правил-
ното решаване на делото безспорно е било необходимо да се направи
анализ на нормативната база към момента на деянията, регламентираща
вноса на стоки, поставени под митнически режим „транзит“, което С.
апелативен съд е сторил в решението си. Преди всичко следва да се от-
бележи, че обвинението по чл. 282, ал. 2 НК е за причинени на държава-
та значителни имуществени вреди от невнесен акциз и данък добавена
стойност върху влезлите на територията на страната количества сурово
кафе поради необезпечаването им в пълен размер. Законът за акцизите и
Законът за ДДС сочат, че при транзит на стоки акцизът и ДДС се обезпе-
чават в размерите и по реда на обезпечаване на митните сборове.
Съгласно регламентацията в Закона за митниците и Правилника за
прилагането му, режимът „транзит“ е един от видовете режими с от-
ложено плащане, който разрешава пренасянето на чуждестранни стоки
от едно място до друго на митническата територия на страната, без да
бъдат облагани с вносни митни сборове в митническото учреждение на
граничния пункт (отправно митническо учреждение), т.е. митническо
задължение не възниква в ОМУ. За да бъде дадено разрешение за внос
на стоки чрез режим „транзит“ пред митническите органи в ОМУ, те
следва да бъдат декларирани от т. нар. „отговорно лице“ или от негов
упълномощен представител. Отговорното лице става титуляр на режи-
ма „транзит“ и отговаря, наред с превозвача и получателя на стоката, за
пренасянето ѝ до получаващото митническо учреждение, където след
заплащането на митните сборове и другите държавни вземания режи-
мът „транзит“ приключва. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 2 и ал. 3
ЗМ, за поставяне на стоките под режим с отложено плащане, какъвто е
режимът „транзит“, митническите органи имат право да поискат обез-
печаване на митническото задължение, като в правилника могат да се
369
предвидят специални разпоредби за учредяване на съответно обезпеча-

ване.
В същото време, съгласно изискването на чл. 101, ал. 1 ЗМ, титуля-
рът на режим „транзит“ е длъжен да обезпечи митническото задължение
и другите държавни вземания, които биха възникнали за стоката.
Декларирането на стоките става чрез Единен административен
документ, който се състои от няколко формуляра. Начинът за негово-
то попълване е регламентиран в Наредба № 11/23.12.1998 г. за реда за
писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения. В чл. 19
от Наредбата се посочени клетките от митническата декларация, които
задължително се попълват и сред тях не фигурира спорната клетка № 47
„изчисляване на вземанията“.
Следователно изводът на въззивния съд, че за подсъдимите Г., Я. и
Д. към момента на деянието не съществува нормативно задължение да
изчисляват митническите сборове и другите държавни вземания почива
на вярно тълкуване на подзаконовия нормативен акт.
Осъществяването на вноса на стоки при режим „транзит“ не е нор-
мативно обвързан с деклариране на вземанията, поради което това дек-
лариране е без правно значение.
Предмет на документно престъпление може да бъде само този
документ, който съдържа волеизявление на длъжностното лице, което
има правно значение. Доколкото в случая съдържанието на клетка № 47
няма правно значение за реализиране на режима „транзит“ на стоки и
не е необходимо тя да бъде попълнена от декларатора, то решаващи-
те съдилища законосъобразно са приели липса на обективен признак
на състава по чл. 311 НК и са оправдали тези подсъдими. Настоящият
състав напълно споделя и доводите по отношение на подс. К., защото
подбуждане към несъставомерно деяние не може да бъде престъпле-
ние. В съответствие със събраните доказателства съдът е направил и
правилния извод за недоказаност на субективните признаци на престъп-
ленията, в които тези подсъдими са обвинени, а разсъжденията в каса-
ционния протест, с които прокурорът извежда умисъла на подсъдимите,
са изцяло в сферата на предположенията.
Върховният касационен съд намира за неоснователни и доводите в
протеста по отношение оправдаването на останалите подсъдими. Ана-
лизът на нормите в Закона за акцизите, Закона за ДДС, Закона за мит-
ниците, Правилника за приложението му, Наредба № 11 и Указанията
за работа на митническите служители с ЕАД води до извода, направен
от въззивния съд, че липсва категорично нормативно изискване митни-
370
ческите служители от ОМУ да изчисляват митните сборове и другите

държавни вземания. Съгласно чл. 219, ал. 4 ППЗМ те могат да изчислят
и впишат в транзитния документ пълния размер на изискуемите митни
сборове и други държавни вземания само ако преценят за необходимо.
В Указанията за работа на митническите служители с ЕАД техните за-
дължения по Раздел IV, буква „А“ също са обвързани от разпоредбата
на чл. 219, ал. 4 ППЗМ, т.е. вземанията се изчисляват по преценка, а не
задължително. Тази регламентация е обяснима с факта, че при транзи-
тен внос митническо задължение не възниква на входящия митнически
пункт, а в получаващото митническо учреждение.
Едва там митническите служители имат на разположение всички
документи по вноса, необходими за изчисляване на митните сборо-
ве. Тази дискреция на митническите служители към инкриминирания
период е изводима и от липсата на изискване по Наредба № 11 за по-
пълване на клетка 47, както и от ръководството към информационна-
та система БИМИС, в чийто Раздел IV „Въвеждане на ЕАД“, т. 4.9.4
е посочено, че „при ЕАД транзит не се изчисляват вземания“. В този
смисъл са обясненията на подсъдимите, показанията на св. К., поддър-
жащ компютърната програма БИМИС и констатациите в заключението
на съдебно-икономическата експертиза, приета при въззивното след-
ствие. От тях се установява, че клетка 47 в БИМИС не е активна и не се
появява на екран, че размерът на митните сборове се изчислява в ПМУ,
където те се вземат под отчет и където се води „Регистър за вземане на
отчет“. На входен граничен пункт такъв регистър не се води и клетка „В.
Счетоводни данни“ не се заверява. Налага се изводът, че общо формули-
раното изискване по чл. 195 и чл. 196 ЗМ митническите органи да отка-
жат представеното от „отговорното“ лице обезпечение или да изискват
от него допълнително обезпечение, не е било нормативно доразвито в
подзаконовите нормативни актове – ППЗМ, Наредба № 11, а изпълне-
нието му не е било гарантирано с императивно изискване за изчисля-
ване на митните сборове и другите държавни вземания при транзитен
внос. Изискване за попълване на клетка 47 от транзитната митническа
декларация с посочване на начина на изчисляване на митните сборове е
регламентирано с изменението на Наредба № 11/1998 г. публикувано в
ДВ, бр. 111/2003 г., т.е. след инкриминирания период.
Правилен и законосъобразен е изводът на С. апелативен съд, че
липсата на задължение от титуляра на режима „транзит“ да вписва в
митническата декларация дължимите митни сборове и държавни взема-
ния, както и дадената от ППЗМ възможност на митническите служители
371
по тяхна преценка да ги изчисляват и вписват в транзитния документ,

изключва задължителността на такава проверка. Настоящата инстанция
споделя изцяло подробните, убедителни и задълбочени аргументи на
съда, отразени в мотивите на решението. Подсъдимите не са допуснали
неизпълнение на служебните си задължения, а доказателства за умисъл
и преследване на специалната цел по чл. 282 НК не са налице. Като е
потвърдил оправдателната присъда поради неустановеност на обектив-
ните и субективни признаци на престъплението, в което подсъдимите са
обвинени, С. апелативен съд не е допуснал нарушение на материалния
закон.
116. Длъжностното лъжливо документиране има за предмет
само официален удостоверителен документ.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 93, т. 5 НК
Решение № 322 от 15.07.2009 г.
по н.д. № 306/2009 г., II н.о.
Съобразно изискванията в разпоредбите на чл. 339, ал. 3, вр.
чл. 305, ал. 3 НПК, приемайки, че са налице основания за постановя-
ване на нова присъда според правомощията по чл. 336, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 334, ал. 2 НПК въззивният съд подробно и задълбочено е обсъдил
основанията на първоинстанционния съд да изгради правните си изводи
въз основа на направените фактически констатации. С подробните си
съображения, основани на оценката на целия доказателствен материал
с оглед неговия действителен смисъл, е обосновал изводите си, че въп-
росите по чл. 301, ал. 1, т. 1 и 2 НПК не са правилно решени. Изразя-
вайки вътрешното си убеждение според изискванията по чл. 14 НПК,
подробно е мотивирал всяко едно от основанията, за да приеме, че няма
извършено престъпление, като ги е противопоставил на едностранната
и незадълбочена оценка на установените относими обстоятелства, която
е направил първоинстанционният съд, за да мотивира неверния и про-
изволен извод за наличието на обективните и субективните признаци на
престъплението. Обосновал е липсата на предвидените в чл. 311, ал. 1
НК признаци. Законосъобразно е приел, че престъплението, предмет на
наказателното производство, е длъжностното лъжливо документира-
не, което засяга официални документи, но че такъв не е протоколът от
7.12.2006 г. на общото събрание на „Радио В.“ ООД. Това не е официален
документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, а частен документ, защото не е
372
издаден от длъжностно лице – подсъдимият го е подписал в качеството

си на съдружник – за себе си и като представител на другия съдружник
„Г.“ ООД и не като управител, а именно като съдружник е участвал при
формиране отразената в протокола воля за извършване на разпоредител-
ни действия. Освен това предвид обвинението, че подсъдимият е удос-
товерил в протокола на общото събрание невярното обстоятелство, че е
упълномощен от съдружника му М. Д. като управител на „Г.“ ООД, то
този протокол не доказва наличие на представителна власт по отноше-
ние на другия съдружник, поради което и отразеното в него не може да
представлява лъжливо документиране. Представителната власт по пра-
вило се удостоверява не с протокол, а с пълномощно, което, без да се
налага да се вписва, се представя, за да удостовери, че упълномощеният
не действа за своя сметка. Затова инкриминираната съставомерна цел
според съдържанието в обвинителния акт не може да бъде осъществена
чрез доказване с протокола съществуването на представителна власт по
отношение на другия съдружник при формиране волята на дружеството
да прехвърля индивидуалната лицензия за радио дейност.
Правилно съдът е приел, че невярното обстоятелство, за което се
твърди в обвинителния акт, е вписването на пълномощно с номер, което
не съществува. Но от доказателствата по делото, които първоинстан-
ционният съд е пренебрегнал, е приел за установено, че такова пълно-
мощно е било налице, но че има номер, различен от посочения в про-
токола и заверено нотариално с № 8682/14.11.2006 г., вписано в общия
регистър на друг нотариус, в което се съдържа волята на съдружника на
М. Д. за извършване на разпоредителни действия с дяловете на двете
дружества. От него произтича представителната власт на подсъдимия
да участва в общото събрание, да формира общата воля и като предста-
вител на „Г.“ ООД да изпълни всички действия по приключване процеса
по заличаване и възлагане пълното управление на „Радио В.“ ООД, т.е.
от значение е съдържанието на пълномощното, чиято заверка поначало
не е била задължителна, а не номерът, както се поддържа от обвинение-
то и е прието неправилно от първоинстанционния съд.
Незаконосъобразен е и изводът поради неправилната оценка на до-
казателствата, че подсъдимият се е нуждаел от упълномощаване и че това
е станало на общото събрание на 7.11.2006 г. не само защото въпросът
за прехвърляне лицензии на индивидуалните честоти на „Радио В.“ ООД
е решен на общото събрание на 12.11.2006 г., включително и относно
правата на подсъдимия да осъществи това решение като управител, но и
защото той не се е нуждаел от пълномощно за изпълнение на това реше-
373
ние поради предвидените в учредителния акт правомощия за управителя

да извърши разпореждане с лицензиите сам, след като този въпрос не е
включен в изключителната компетентност на общото събрание.
Подробно са мотивирани в решението и съображенията да не се
възприемат изводите на първоинстанционния съд и на друго основа-
ние – липсата на каквито и да било мотиви защо приема за доказано об-
винението, без да обсъди въпроса дали решението на общото събрание,
както и пълномощното са от документите, необходими за представяне
пред СЕМ и условие за решението му да допусне прехвърлянето на ли-
цензията. От данните по делото е установено, че на основание чл. 106,
ал. 2 ЗРТ СЕМ е допуснал прехвърлянето, но при спазване на предвиде-
ните изисквания, каквито са били предявени и към първоначалните соб-
ственици, в които не е включено пълномощно. Затова инкриминираното
в обвинителния акт и съответно пренесено в първоинстанционния съ-
дебен акт неправилно е прието като основание да се търси наказателна
отговорност на подсъдимия за престъпление, с факта на извършване на
което би следвало да са накърнени обществените отношения, гаранти-
ращи правилния стокооборот.
Изложените съображения за липсата на обективните и субектив-
ните признаци на престъплението са основани на правилната и вярна
оценка на доказателствения материал, който е подробно и задълбочено
обсъден и анализиран (за разлика от извършената в тази насока проце-
суална дейност от страна на първоинстанционния съд) и отговарят на
изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. Настоящият състав ги подкрепя из-
цяло и намира, че оправдателната присъда е постановена в съответствие
с разпоредбите по чл. 303 и 304 НПК.
117. Предмет на лъжливото документиране са само официални
удостоверителни документи.
Покупко-изплащателни сметки и декларации са официален
документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, представляващи конкрет-
ни, изрични писмени изявления на определено лице, имащи пряко
правно значение и са истински относно авторството. По своя харак-
тер те са удостоверителни, защото с тях се установява съществу-
ването на определени факти, които авторът възпроизвежда в доку-
мента. Затова този вид документ може да бъде предмет на лъжливо
документиране по смисъла на чл. 311, ал. 1 НК.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 93, т. 5 НК
374
Решение № 363 от 15.10.2009 г.

по н.д. № 363/2009 г., I н.о.
При установената по предвидения процесуален ред фактическа
обстановка материалният закон е приложен правилно. Вън от всякакво
съмнение подсъдимият е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1,
б. „б“ НК и е действал в кръга на службата си. Инкриминираните по-
купко-изплащателни сметки и декларации са официален документ по
смисъла на чл. 93, т. 5 НК, представляващи конкретни, изрични писме-
ни изявления на определено лице, имащи пряко правно значение и са
истински относно авторството. По своя характер те са удостоверителни,
защото с тях се установява съществуването на определени факти, които
авторът възпроизвежда в документа – вида и количеството на предаде-
ното желязо. Затова този вид документ може да бъде предмет на лъжли-
во документиране по смисъла на чл. 311, ал. 1 НК.
Не може да бъде споделено виждането на защитата за допусната
техническа грешка при изготвяне на процесните документи – база, вър-
ху която са изградени доводите, свързани с несъставомерност на дея-
нието поради липсата на субективния елемент на престъпния състав.
Двете покупко-изплащателни сметки са издадени с един и същи номер
и дата, неизвестно лице е подписало едната от тях на мястото на „пре-
дал“ желязото, извършени са поправки в регистъра, в който се отразя-
ват данни за предадените отпадъци именно от касатора – факти, кои-
то безспорно сочат на умишлени, целенасочени действия. Не подлежат
на коментар от настоящата инстанция доводите, свързани с липсата на
присвоителна дейност от касатора, защото същият е признат за невинен
и оправдан в извършване на престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК.
118. Бюлетинът за съдимост и издаденото въз основа на него
свидетелство за съдимост са удостоверителни документи и могат да
са предмет на престъпление по чл. 311 НК.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 311, ал. 2 НК
Решение № 480 от 8.12.2009 г.
по н.д. № 516/2009 г., I н.о.
С потвърдената от обжалваното въззивно решение присъда подсъ-
димият М. П. К. е признат за виновен и осъден за две престъпления: 1)
по чл. 311, ал. 1 и чл. 54 НК на 1 (една) година лишаване от свобода,
условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 3 (три) години, както и на ли-
375
шаване от право да заема държавна и обществена длъжност и длъжност

в съдебната система за срок от 2 години за това, че на 20.09.1999 г. в гр.
Д., в качеството на длъжностно лице – съдия в Районен съд – гр. Д., в
кръга на службата си съставил официален документ – бюлетин за съди-
мост на Т. Л. П., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно:
Т. Л. П. е амнистиран със ЗА от 11.01.1998 г., чл. 8, ал. 2, б. „в“, ДВ,
бр. 3/1998 г., с цел да бъде използван този документ като доказателство
за тези обстоятелства; 2) по чл. 311, ал. 1 и чл. 54 НК на 1 (една) година
лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 3 (три)
години, както и на лишаване от право да заема държавна и обществена
длъжност и длъжност в съдебната система за срок от 2 години за това,
че на 27.09.1999 г. в гр. Д., в качеството на длъжностно лице – съдия в
Районен съд – гр. Д., в кръга на службата си съставил официален доку-
мент – свидетелство за съдимост № 11540/27.09.1999 г. на името на Т. Л.
П., в което удостоверил неверни обстоятелства – „неосъждан“, с цел да
бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелст-
ва; на основание чл. 23 НК му е определено да изтърпи 1 (една) година
лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 3 (три)
години, както и на лишаване от право да заема държавна и обществена
длъжност и длъжност в съдебната система за срок от 2 (две) години.
Пред въззивната инстанция, постановила обжалваното по касацио-
нен ред решение, защитата е поддържала същите оплаквания по същите
съображения. Обсъдени са внимателно и в съответствие с чл. 339 НПК
са посочени подробно основанията, поради които не са възприети.
Решението е взето по вътрешно убеждение в съответствие със за-
кона и основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване.
Впрочем подсъдимият и защитата му не оспорват фактите, а изра-
зяват несъгласие с правните изводи на съда. То обаче е неоснователно
и във връзка с това са изложени подробни съображения, които са в съ-
гласие със смисъла на закона и практиката по приложението му. Следва
да се отбележи, че към момента на деянията дейността на бюрата за
съдимост при районните съдилища не е изрично регламентирана, защо-
то Наредба № 1 от 9 юни 1986 г. за организация и работата на бюрата за
съдимост не действа поради отменено основание за издаването ѝ – ЗУС,
а следващата Наредба № 1 за организация и работата на бюрата за съ-
димост е публикувана в ДВ, бр. 10 от 4 февруари 2000 г. С оглед на това
въззивният съд правилно се позовава на чл. 56 ЗСВ, действал по това
време.
376
Към момента на деянията подс. М. П. К. е бил на длъжност замест-

ник-председател на РС – Д., имал е устно разпореждане от председателя
да го замества, разглеждал е и наказателни дела, приемал е и решавал
въпросите по ежедневен доклад на бюрото за съдимост, в т.ч. издава-
не на исканите свидетелства или справки за съдимост, поради което и
абсолютно неоснователно защитата му поддържа, че той не притежава
качеството на субект на престъпленията, за които е обвинен.
Правилни са и изложените съображения, че и бюлетинът за съди-
мост, и издаденото въз основа на него свидетелство за съдимост са удос-
товерителни документи и могат да са предмет на престъпление по чл. 311
НК. Впрочем и наименованията на документите сочат, че те съдържат ин-
формация за фактически обстоятелства с правно значение.
Неоснователни са и доводите на защитата за преквалификация по
чл. 308 НК, защото деянието е извършено от длъжностно лице в кръга
на службата му. Не е налице и маловажност на случая по смисъла на
чл. 311, ал. 2 НК – подсъдимият е внесъл невярно обстоятелства в бюле-
тина за съдимост, че има амнистия за лице, което е изтърпявало условно
наказание лишаване от свобода в изпитателния срок, така че извърше-
ното е с висока степен на обществена опасност. Степента на обществена
опасност и на второто деяние също е висока и не позволява квалифика-
цията маловажност на случая.
Законът е приложен правилно.
119. Удостоверението УП–30 е официален документ по смисъла
на чл. 93, т. 5 НК, представляващ конкретно, изрично писмено изяв-
ление на лицето, имащо пряко правно значение. По своя характер
той е удостоверителен, защото с него се установява съществуването
на определени факти, които авторът възпроизвежда в документа –
трудов стаж, и е съставен, с цел да бъде използван като доказателст-
во за тези обстоятелства. Затова този вид документ може да бъде
предмет на лъжливо документиране по смисъла на чл. 311, ал. 1 НК.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 93, т. 1, б. „б“ НК
Чл. 93, т. 5 НК
Решение № 210 от 27.04.2010 г.
по н.д. № 143/2010 г., I н.о.
При установената по предвидения процесуален ред фактическа
обстановка материалният закон е приложен правилно. Вън от всякак-
377
во съмнение подсъдимата е „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93,

т. 1, б. „б“ НК и е действала в кръга на службата си. Инкриминираното
удостоверение УП–30 е „официален документ“ по смисъла на чл. 93, т. 5
НК, представляващ конкретно, изрично писмено изявление на лицето,
имащо пряко правно значение. По своя характер той е удостоверителен,
защото с него се установява съществуването на определени факти, кои-
то авторът възпроизвежда в документа – трудовия стаж на Б. в съответ-
ното ведомство и е съставен, с цел да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства. Затова този вид документ може да бъде предмет
на „лъжливо документиране“ по смисъла на чл. 311, ал. 1 НК.
120. Органите на разследването имат специална удостоверител-
на функция при съставянето на писмените доказателствени средст-
ва в наказателното производство. С техните действия се гарантира
законосъобразното съставяне и използване на документите с удос-
товерително значение, с цел тази доказателствена съвкупност да
послужи на прокурора и съда за разкриване на обективната истина.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 311, ал. 2 НК
Чл. 93, т. 1, б. „а“ НК
Решение № 270 от 8.06.2010 г.
по н.д. № 199/2010 г., III н.о.
С Присъда № 3 от 01.03.2010 г. по в.н.о.х.д. № 415/2009 г. на С. окръ-
жен съд, образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура –
С., е отменена Присъда от № 466/15.06.2009 г. по н.о.х.д. № 710/2009 г. на
С. районен съд, с която подсъдимата Т. М. Д. е била призната за виновна
за извършено от нея на 27.08.2006 г. в гр. Т., обл. С. деяние по чл. 311,
ал. 2 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 и ал. 4 НК е била освободена от
наказателна отговорност, като ѝ е била наложена глоба от петстотин лева
и е била лишена от право да заема длъжността „дознател“ или разследващ
полицай в системата на МВР, като е оправдана по първоначалното обви-
нение да е извършила престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.
Вместо отменената присъда е постановена нова, с която Т. М. Д. е
призната за виновна в това, че на 27.08.2006 г. в гр. Т., обл. С., в качест-
вото на длъжностно лице – дознател в РПУ – Т., в кръга на службата си
съставила официален документ – протокол за оглед на пътнотранспорт-
но произшествие от 27.08.2006 г. по досъдебно производство [номер] на
378
РПУ – Т., в който удостоверила неверни обстоятелства, че е извършила ог-

лед на местопроизшествието, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311,
ал. 1 и чл. 58а, във, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК във вр. чл. 373, ал. 2
НПК е осъдена на пробация включваща пробационни мерки по чл. 42а,
ал. 2, т. 1 и т. 2 НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“, с пе-
риодичност два пъти седмично за срок от една година и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година.
проверявайки въззивната присъда в пределите на чл. 347 НПК, Върхов-
ният касационен съд намира жалбата на подсъдимата за неоснователна.
…
От фактическа страна въззивният съд е приел за установени след-
ните обстоятелства:
На инкриминираната с обвинителния акт дата Т. М. Д. е била де-
журен дознател и надлежно е била уведомена от оперативния дежурен
в РПУ – Т., св. А. А., че е настъпило ПТП на път III – 662 км 26 източно
от гр. Т. с пострадало лице и е необходимо тя да го посети и извърши
оглед на местопроизшествието – нещо, което подсъдимата не изпълни-
ла. По-късно същия ден, на базата на получената скица от свидетеля С.
С. – служител и технически помощник, който посетил мястото на инци-
дента, Т. М. Д. изготвила протокол за оглед на произшествието. В него
тя отразила, че в 06.30 часа го е посетила и е извършила оглед, като в
протокола вписала, че е установила факти и обстоятелства от съществе-
но значение за разследването на станалото произшествие. Впоследствие
два дни по-късно Т. М. Д. представила съставения от нея протокол на
вписаните в него поемни лица – свид. И. И. и М. К., както и на техни-
ческия помощник – С. С., които го подписали. Въпросният документ
подсъдимата приложила към образуваното досъдебно производство
[номер] на РПУ – Т., като доказателство, че е извършила оглед на пътно-
транспортното произшествие.
Няма спор в случая, че Т. М. Д. като държавен служител – старши
дознател в „Полицейско разследване“ при Областна дирекция на МВР –
С. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК и е субект
на инкриминираното деяние. Като орган на досъдебното производство
(чл. 193 НПК) на подсъдимата е било вменено по служба (чл. 54, ал. 1
ЗМВР) да извършва действия по разследване по реда на НПК, в т.ч. и
оглед на местопроизшествието, което е следвало да удостовери със със-
тавен по съответния процесуален ред документ – протокол за оглед, в
379
който да отрази истинността на констатираните обстоятелства и факти

(чл. 128, чл. 131, чл. 155, чл. 137, ал. 2 НПК).
При така установените от въззивната инстанция обстоятелства
твърдението на защитата, че в деянието на подсъдимата не се съдържат
елементите от състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, е неосно-
вателно. Доказани са всички признаци от обективната и субективната
страна на състава на това престъпление чрез установените фактически
положения. Подсъдимата е съзнавала, че лъжливото документиране е
с цел използването на този документ като способ на доказване – дока-
зателствено средство по чл. 155, ал. 1 НПК, относимо към предмета на
доказване по чл. 102 НПК.
Изграденото вътрешно убеждение на въззивния съд за авторството
на подсъдимата от обективна и субективна страна на деянието, в което
е обвинена, и нейната вина, за което престъпление е ангажирана наказа-
телната ѝ отговорност, се основава на обективното, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, а не на несъществуваща
доказателствена основа. Изводите от фактическо и правно естество са в
съответствие с доказателствата, събрани и подложени на проверка при
спазване изискванията на процесуалния закон. Въз основа на приетите
за установени фактически положения, които не подлежат на преобсъж-
дане от настоящата инстанция, законът е приложен правилно.
Престъпната дейност на подсъдимата правилно не е възприета
от въззивния състав като маловажна по смисъла на чл. 311, ал. 2 НК.
Органите на разследването имат специална удостоверителна функция
при съставянето на писмените доказателствени средства в наказателно-
то производство. С техните действия се гарантира законосъобразното
съставяне и използване на документите с удостоверително значение с
целта тази доказателствена съвкупност да послужи на прокурора и съда
за разкриване на обективната истина. Точно тази функция умишлено е
нарушена при дейността на Т. М. Д. Като се оцени начинът на извърш-
ване на деянието, степента на обществена опасност както на деянието,
така и на последиците от него, не може да се приеме, че в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от същия вид конкретният слу-
чай е маловажен по смисъла на чл. 311, ал. 2 НК или малозначителен
съобразно чл. 9, ал. 2 НК.
121. Санкционната част на разпоредбата на чл. 311 НК освен
наказанието лишаване от свобода визира възможност за налагане
и на кумулативно наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6
380
НК, а именно да заема определена държавна или обществена длъж-

ност. Лишаването от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да упражнява оп-
ределена професия или дейност не е предвидено за престъплението
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК
Решение № 167 от 9.06.2010 г.
по н.д. № 105/2010 г., I н.о.
Касационната жалба е основателна по отношение на твърденията
за неправилност на атакуваната присъда досежно наложеното на подс.
К. наказание лишаване от право да заема длъжността „нотариус“ за срок
от една година. Санкционната част на разпоредбата на чл. 311 НК ос-
вен наказанието лишаване от свобода визира възможност за налагане
и на кумулативно наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК,
а именно да заема определена държавна или обществена длъжност. С
атакуваната присъда въззивният съд е лишил подсъдимия от право по
чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да упражнява определена професия или дейност,
каквото наказание не е предвидено за престъплението по чл. 311 НК.
От друга страна, подсъдимият не може да бъде лишен от права по точ-
ка шеста предвид на факта, че той не заема държавна или обществена
длъжност. В тази част присъдата следва да бъде отменена.
122. Значение за отговорността за лъжливо документиране имат
единствено тези неверни обстоятелства в документа, чието правно
значение може да породи определени правни последици. От обектив-
на страна невярното документиране като форма на изпълнително
деяние следва да обхване само и единствено факти с правно значение.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 26, ал. 1 НК
Решение № 162 от 4.05.2012 г.
по н.д. № 289/2012 г., III н.о.
С Присъда № 25/31.08.2011 г. по н.о.х.д. № 145/2011 г. на С. военен
съд подсъдимият майор И. И. Г. е признат за невиновен и е оправдан за
престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че
като длъжностно лице – прокурор при Военноокръжна прокуратура, гр.
С., в кръга на службата си – наблюдаващ прокурор по ДП [номер] на
СОВП, на датата 7.01.2009 г., за времето от 11 ч. 41 мин. до 12 ч. 14 мин.,
381
в сградата на Военноокръжна прокуратура – гр. С., на ул. [адрес], при

продължавано престъпление – на три пъти, да е съставил официални до-
кументи – протоколи за разпит на свидетели на лицата: Б. В. Б., С. Н. С.
и М. И. М., в които да е удостоверил неверни обстоятелства за датата на
съставяне на протоколите „22.12.2008 г.“ и часа на провеждане на разпи-
та вместо датата „7.01.2009 г.“ и часа, когато действително са проведени
разпитите, както и невярно отразяване на процесуалното качество на Б.
В. Б. като „свидетел“ вместо като „обвиняем“, с цел да бъдат използвани
тези документи като доказателство за тия обстоятелства по ДП [номер] по
описа на СВОП.
...
Не се спори по делото, че подсъдимият е бил наблюдаващ проку-
рор по досъдебно производство по ДП [номер] на СВОП, по което свид.
Б. Б. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3
НПК с постановление на 27.11.2008 г., което му е предявено на същата
дата, на която е изготвен и протокол за разпит на Б. Б. като обвиняем.
Установено е от фактическа страна, че техническото оформяне на про-
токолите за разпит по процесното дело се е осъществявало от съдебния
секретар свид. Й. на служебния компютър на подсъдимия. Безспорно
е установено, че подсъдимият като наблюдаващ прокурор е имал пра-
вомощията да провежда и следствени действия и е провел разпит в ка-
чеството им на свидетели на лицата по ДП [номер] на СВОП С. Н. С.,
Б. В. Б., М. И. М. и И. И. П. на датата 7.01.2009 г., а не както е изписано
в протоколите за разпит (освен на протокола за разпит на свид. И. П.)
на датата „22.12.2008 г.“. Установено е по делото, че невярно е отразено
и качеството „свидетел“ на обвиняемия Б. към датата на разпита му от
подсъдимия Г. на 7.01.2009 г. в протокола за разпит на Б. по ДП [номер]
на СВОП. Спрямо него наказателното производство не само че не е било
прекратено, но е приключило срещу него и срещу още шест лица с вна-
сяне на обвинителен акт в съда за престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. с
ал. 1, респ. вр. с ал. 2 НК и вр. с чл. 201, вр. с чл. 26 НК и по чл. 339 НК
и пр. В тази връзка констатациите на съда, че протоколите ангажират
подсъдимия И. И. Г. като техен автор, независимо от техническото им
изпълнение от секретар под диктовката на подсъдимия, са подкрепени
както от гласните доказателствени средства, обсъдените показания на С.
Н. С., Б. В. Б., М. И. М. и И. И. П., така и от писмените доказателства –
входящите пропуски, издадени от подсъдимия на същите лица за достъп
до СВОП на 7.01.2009 г., от изводите в заключенията на СГЕ, че под-
писът върху пропуските и процесните протоколи за разпит на лицата са
382
положени от подс. Г. Следователно неоснователно се сочи за превратно

и едностранно обсъждане на доказателствените източници.
…
Доводите в протеста за нарушение на материалния закон с оправ-
даването на подсъдимия за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 26,
ал. 1 НК са неоснователни. В тази насока ВКС отхвърля като несъответ-
ни на доказателствата и на закона изложените в протеста съображения.
Не е спорно по делото нито качеството на подсъдимия като длъж-
ностно лице по см. на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК, нито че инкриминираните
протоколи за разпит на свидетел, респ. обвиняем, са официални удос-
товерителни документи по смисъла на чл. 93, т. 5 НК. Нито прокурорът
обаче, нито съдилищата са отделили дължимото при правния анализ на
установените по делото фактически обстоятелства, за да изяснят докол-
ко неверните факти, отразени в процесните документи относно датата
на разпитите и по отношение на качеството на единия от разпитваните
лица, имат правно значение. Няма ясна и точна формулировка на изво-
дите на съдилищата дали от установените фактически данни може да се
изведе субективната цел в поведението на подсъдимия за използване на
процесните протоколи като доказателства за съществуването или не на
тия неверни обстоятелства, каквато цел е основен елемент от субектив-
ната страна в състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК.
В тази насока ВКС, макар и да приема за верни крайните изводи на
съдебните актове на инстанциите по фактите, не може да приеме моти-
вите им относно недоказаност на признаците на престъплението. При
правния анализ на установените по делото фактически положения ВКС
намира, че следва извод за обективната и субективната несъставомер-
ност на инкриминираното деяние по чл. 311, ал. 1 НК, а не за неговата
недоказаност, както са приели съдилищата.
Инкриминираните три протокола не следва да се оценяват като
предмет на деянието лъжливо документиране. Липсва и субективна
насоченост на подсъдимия за използването им като доказателства за
съществуването на неверните дата и процесуално качество на лицето
Б. Насоката, в която е следвало да се съсредоточат изводите на ВАС
при оценката на констатираните фактически обстоятелства, очертаващи
инкриминираните в обвинителния акт действия на подсъдимия И. И.
Г., е, дали те съдържат обективните и субективни признаци на лъжли-
во документиране на официални удостовернителни документи, каквито
несъмнено са протоколите за разпит. Тяхното съдържание по отноше-
ние на инкриминираните невярна дата и невярно процесуално качество
383
на разпитания като свидетел обвиняем Б. Б. не е интерпретирано до-

колко неверните обстоятелства са се отразили върху правното значе-
ние на протоколите за разпит в конкретното наказателно дело, които са
доказателствено средство, съставено при условията и по реда на НПК.
Те установяват извършените действия от прокурора И. И. Г., реда, по
който са извършени и събраните доказателства. Не е спорно по делото,
че те са извършени в рамките на висящо досъдебно производство и при
спазване на реда по НПК. Не е спорно, че заявленията на разпитаните
като свидетели лица, включително и на Б. Б., са били отразени съглас-
но тяхното действително съдържание, за което всички те, без изключе-
ние, са се подписали, потвърждавайки верността на обективираните в
протоколите техни показания. Друг е въпросът, че невярно отразеното
процесуално качество на Б. Б. като свидетел в инкриминирания прото-
кол за разпит вместо като обвиняем би дало основание за изключване
на този протокол от доказателствената съвкупност, но не би промени-
ло нито хода на процеса, нито процесуалното му качество на обвиня-
ем. Например невярно отразената дата в протокола за разпит на Б. Б.
като свидетел, въпреки че към момента на разпита е бил обвиняем, е за
действие, извършено реално в рамките на надлежно образувано, вися-
що и непрекратено наказателно производство, в срока за извършване на
разследването по чл. 234 НПК. Този процесуален документ с нищо не
променя правния статут на лицето като обвиняем, спрямо когото произ-
водството не е било прекратено с постановление на прокурора по реда
на чл. 243 НПК, каквото правно действие невярно датирания и титулу-
вания протокол не може да породи. Следователно изготвянето им от
подсъдимия не може да послужи за доказателство, което би променило
нито правното положение на обвиняемия Б. Б., нито да реши какъвто и
да било процесуален въпрос във връзка с развитието на делото, по което
Б. Б. е бил обвиняем.
Тези факти, отнесени към състава на чл. 311 НК, сочат, че значе-
ние за отговорността за лъжливо документиране имат единствено тези
неверни обстоятелства в документа, чието правно значение може да по-
роди определени правни последици. ВКС намира, че в случая нито не-
вярната дата, нито невярното процесуално качество, отразени в инкри-
минираните протоколи за разпит, два от които са подписани, а третият –
неподписан от подсъдимия (но дори и подписан), имат правно значение
за наказателното дело, в рамките на което са съставени. От обективна
страна невярното документиране като форма на изпълнително деяние
следва да обхване само и единствено факти с правно значение. Ин-
384
криминираните факти имат само технически характер за съдържание-

то на документа, но не могат да предизвикат правни последици. Това
съдържание не може да породи и очертаната в субективната страна на
престъпния състав по чл. 311, ал. 1 НК специална цел – документът да е
съставен от дееца с цел използването му като доказателство за същест-
вуването или не на невярно отразените в него факти. В случая те са без
правно значение за процеса. Вън от тези аргументи ВКС се солидаризи-
ра с изводите на ВАС в частта им, в която неподписаните от подсъдимия
два протокола за разпит на лицата М. и П. не са ценени като документи
въобще именно поради формалната липса на подписа на подсъдимия в
тях. Но дори и при обратната хипотеза те не са предмет на инкримини-
раното деяние поради горепосочените съображения относно правната
природа на предмета на лъжливото документиране.
С тези мотиви ВКС отговаря на доводите в жалбата на подсъдимия
в частта относно мотивите на присъдата и решението за оправдаването
му и я намира за основателна. На основата на установените по делото
факти материалният закон е приложен правилно, но не поради изводи-
те, че обвинението срещу Г. е недоказано. Следвало е да се изведе от
установените факти за инкриминираното деяние липсата от обективна и
субективна страна на състава по чл. 311, ал. 1 НК.
123. Документното престъпление по чл. 311 НК предпоставя
особено качество на субекта на инкриминираното посегателство –
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 308, ал. 1 НК
Чл. 316 НК
Чл. 93, т. 1, б. „б“ НК
Чл. 93, т. 5 НК
Решение № 152 от 1.04.2014 г.
по н.д. № 302/2014 г., III н.о.
С Присъда № 2657 от 4.06.2013 г., обявена по н.о.х.д. № 811/2012 г.,
Районен съд – Р. е признал Н. К. Н. за невиновен в това, за периода от
30.12.2004 г. до 31.12.2004 г., чрез използване на документи с невярно
съдържание (протокол обр. 19 за установяване извършването на строи-
телно-монтажни работи, съставен от подсъдимия и К. И. К. и фактура
№ 155/22.12.2004 г., издадена от [фирма] и Община [населено място]),
да е получил без правно основание чуждо движимо имущество, в го-
385
леми размери (парична сума – 22 916,33 лева), с намерение противоза-

конно да го присвои, поради което и в съответствие с чл. 304 от НПК го
оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал. 4 НК.
С атакувания съдебен акт № 5138/20.12.2013 г., по в.н.о.х.д.
№ 350/2013 г., БОС, в рамките на инициирана по протест на прокурора
въззивна процедура, е отменил изцяло първоинстанционната присъда
и осъдил Н. К. Н. за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, извършено от
подсъдимия в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б“
НК като пълномощник на търговско дружество „А. 98“, на който е въз-
ложена работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество,
чрез съставяне на официален документ с невярно съдържание (протокол
обр. 19/30.12.2004 г.), с цел да бъде използван, определяйки му наказа-
ния – една година лишаване от свобода, при условията на чл. 66 НК и
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК за срок от две години.
…
След всеобхватна и задълбочена интерпретация на съдържимите
се в приобщените гласни и писмени доказателства фактически данни,
проверени с юридически усет чрез назначените и изслушани експер-
тизи, е очертана значимата за приложимото право конкретика, сочеща
на осъществени от подсъдимия, в пределите на предоставената му от
управителя [фирма], по силата на пълномощно от 01.07.2003 г., пред-
ставителна власт, неправомерни действия, обективирани в съставяне
на протокол обр. 19 от 30.12.2004 г. за установяване изграждането на
подпорна стена на път Д. – хижа „Г. Д.“ при км 1500 и км 3700, в кой-
то удостоверил неверни обстоятелства относно количеството, вида и
стойността на строително-монтажните работи, изпълнени на обекта,
и в последващо използване на документа при банковия превод на дъл-
жимата се по фактура № 155 от 22.12.2004 г. от [община] сума на про-
цесното дружество.
При несъмнено доказаните факти неправилни са правните изводи
на въззивната инстанция за консумиран престъпен състав по чл. 311,
ал. 1 НК.
Документното престъпление по чл. 311 НК предпоставя особени
качества на субекта на криминиралираното посегателство – длъжност-
но лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, които подсъдимият Н. К. Н. не
притежава. Цитираната разпоредба лимитира общите и специфични бе-
лези на понятието. Длъжностно лице е това, на което е възложено да из-
пълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба
в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само
386
на материално изпълнение; б) ръководна работа или работа, свързана с

пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие,
кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при
едноличен търговец, на нотариус, помощник-нотариус, частен съдебен
изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.
Отличаващите субекта на престъпление общи признаци се изразя-
ват в категоричната необходимост от възлагане на лицето на служба или
работа при условията и по реда, установени в закон, друг нормативен
акт, устав или друг вътрешен акт на обществена организация, която се
отнася до изпълнението на основни и съществени задачи и функции на
съответното звено от държавния или обществен апарат, респективно в
частния сектор.
Той е включен в организационната структура на държавните орга-
ни или обществени организации, на юридическото лице, кооперация-
та или едноличния търговец съгласно установения щат и осъществява
своите правомощия и задължения от името и за сметка на съответното
звено от държавния и обществен апарат или частен сектор, ангажирайки
го пред други звена на държавните органи и обществени организации
по вертикална и хоризонтална линия, пред стопански субекти, пред дру-
ги длъжностни лица и пред гражданите във връзка с изпълняваната от
него служба или работа.
Характеристиките на спецификата на дейността на длъжностните
лица са посочени диференцирано в разпоредбата на чл. 93, т. 1, б. „а“
и „б“ НК и са предмет на изчерпателно тълкуване в ТР № 73/1974 г. на
ОСНК на ВС. Те очертават три категории длъжностни лица, упражня-
ващи: „служба в държавно учреждение“, която непосредствено обек-
тивира нормативно предоставените му функции; „работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество“, при която пазенето се
явява съдържание на задължението на длъжностното лице и същност на
възложената дейност; и „ръководна работа“, която намира проявление
в реализирането на организационно-ръководни и стопанско-разпореди-
телни действия, по предназначението си ангажиращи волята на повече
лица при отправяне и изпълнение на задачите. При последната адми-
нистративно-ръководните задължения се изразяват в изпълнението на
функции, свързани с ръководството и управлението на производстве-
ните процеси, трудовата и служебна дейност на хората – планирането
и организацията на работата, подбора и разпределението на кадрите,
назначаването и уволняването на служители, а стопанско-разпоредител-
ните правомощи сочат на възможности за разпореждане с имущество и
387
за осъществяване на операции със стоково-материални ценности (прие-

мане, предаване, отчитане, извършване контрол за разпределението им).
Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че
участието на лице като страна по договор или друго облигационно от-
ношение не може да му придаде длъжностно качество, което произтича
от характера и значението на възложената и изпълнявана функция, и е
предопределено от наличната даденост на очертаните общи и специ-
фични белези.
Видно от материалите по делото, Н. К. Н. не е бил включен в ор-
ганизационната структура на търговско дружество „А. 98“ чрез трудов
договор или по друг предвиден в националното законодателство ред, а
по силата на пълномощно от 01.07.2003 г. са му делегирани определени
права по представителство на юридическото лице. Управителят на фир-
мата – Е. Я., е упълномощил подсъдимото лице да подписва документи,
свързани с управлението на фирмата; да я представлява пред данъчни,
общински и държавни органи; да сключва търговски договори и да из-
вършва разплащания по тях; да издава и да получава фактури; да откри-
ва и закрива левови и валутни банкови сметки на фирмата, да тегли и
внася суми по тях.
Пълномощното, представляващо договор за поръчка (чл. 280–292
ЗЗД), не създава качеството на длъжностно лице на упълномощения и
сочи на възникнали отношения с упълномощилия го от облигационно
естество. Логическа последица от това е, че съгласно чл. 292, ал. 1 ЗЗД,
когато довереникът, какъвто е Н. К. Н., действа от името на доверителя
като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които
той сключва с трети лица, са направо за доверителя на базата на самия
договор. По различен начин стоят нещата при трудовоправните отноше-
ния, в обхвата на които съответното длъжностно лице има служебни за-
дължения или задължения, произтичащи от ръководната му работа или
от работата, свързана с пазене на чуждо имущество и то осъществява
своите функции с оглед на тези си задължения, действайки като орган на
държавно учреждение, държавно предприятие, кооперация, обществена
организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, на нота-
риус, помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-час-
тен съдебен изпълнител.
На такива обстоятелства не индицира конкретиката в настоящия казус.
Изложените съображения, очертаващи липса на правосубектност,
обосновават недопустимо ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимия за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.
388
Инкриминираното поведение на Н. К. Н. не се субсумира и от осо-

бената норма на чл. 308 от НК, за което се предявява алтернативно ис-
кане в подадената касационна жалба от защитата на Н. К. Н. Устано-
вените по делото факти не удовлетворяват предявените от чл. 93, т. 5
НК изисквания към предмета на престъпно посегателство (документ,
издаден по предвидените ред и форма от длъжностно лице в кръга на
службата му или от представител на обществеността в кръга на възло-
жената функция) и не кореспондират с визираните в чл. 308 НК форми
на изпълнителното деяние (съставяне на неистински официален доку-
мент или преправяне на съдържанието на официален документ, с цел да
бъде използван).
Лимитираната в рамките на фактическото обвинение инкримини-
рана дейност, сочеща на съзнателно ползване на протокол обр. 19 от
30.12.2004 г. (отразяващ неотговарящи на обективната действителност
обстоятелства за количеството, вида и стойността на строително-мон-
тажните работи), при банковия превод на дължимата се по фактура
№ 155 от 22.12.2004 г. от [община] сума на търговско дружество „А. 98“,
покрива обаче обективните и субективни елементи на престъпление по
чл. 316, пр. 3 НК, за което е изтекла предвидената в материалния закон
абсолютна давност.
124. Предмет на лъжливото документиране е удостоверителен
документ, който установява съществуването на определени факти
и обстоятелства с правно значение, възпроизведени от автора му.
За характера на документа като удостоверителен е без значение
как точно е наименуван – „писмо“, „уведомление“, „отчет“, „ин-
формация“ и пр. Същественото е, че той по естеството си представ-
лява носител на конкретни сведения, факти, които е следвало да
бъдат вярно отразени от автора в съответствие с обективната дейст-
вителност.
Чл. 311, ал. 1 НК
Чл. 311, ал. 2 НК
Решение № 413 от 11.03.2016 г.
по н.д. № 1343/2015 г., II н.о.
В атакувания съдебен акт на ВАС изцяло са споделени залегналите
в мотивите на ШОС фактически положения, а именно, че на 1.09.2005 г.
в качеството си на кмет на община Н. п. подсъдимият Р. Х. подписал
писмо изх. № 61-00-207/1.09.2005 г. до областния управител на област
389
Ш., с което уведомил за предприетите от страна на общината дейст-

вия по изпълнението на т. 66.3, т. 66.6 и т. 66.10 от Решение № СБ-9 от
14.07.2005 г. на Постоянната комисия за защита на населението при бед-
ствия, аварии и катастрофи (ПКЗНБАК) към МС. В Раздел I, касаещ
аварийното възстановяване на мост от общински път IV-20708, клон Б.
(т. 3 от решението на ПКЗНБАК), било отразено, че обектът бил „завър-
шен“, изпълнението на СМР в % от договорената стойност било „100%“
и отпуснатите целево финансови средства били усвоени – безспорно
неверни обстоятелства, тъй като мостът не е бил засегнат от пороите, не
се е нуждаел от възстановяване и не е бил ремонтиран. Писмото било
заведено деловодно, изпратено и съответно получено от областния уп-
равител.
В рамките на установените факти и двете съдебни инстанции зако-
носъобразно са преценили от правна страна, че деянието на подсъдимия
се субсумира под състава на престъплението по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1
НК.
Защитникът неоснователно отрича характеристиката на инкрими-
нирания документ като удостоверителен, възразява, че е бил издаден в
кръга на службата на подсъдимия, отхвърля изводите относно прекия
умисъл и специалната цел на дееца при съставянето на документа. Из-
ложените в тази насока на л. 6 и л. 7 от касационната жалба доводи не
могат възприети.
Съгласно принципните разяснения на ППВС № 3/1982 г. лъжливо-
то документиране по чл. 311, ал. 1 НК се състои в съставяне на офи-
циален удостоверителен документ, който е с невярно съдържание. По
делото не се оспорва авторството на деянието, нито че съдържанието на
инкриминирания документ не отразява вярно обективната действител-
ност. Няма спор и по отношение на обстоятелството, че длъжността на
подсъдимия Р. Х. – кмет на община Н. п. – го идентифицира като длъж-
ностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ НК.
Дефинитивно като субект на лъжливото документиране длъжност-
ното лице трябва да разполага и с удостоверителна компетентност, ре-
гламентирана в определен акт, който регулира служебните му функции.
Подписаното от подсъдимия писмо изх. № 61-00-207/01.09.2005 г. до
областния управител на област Ш. има характер на официален доку-
мент. Такъв съгласно легалното определение на чл. 93, ал. 1, т. 5 НК е
издаденият по установения ред и форма в кръга на службата на дееца.
Според чл. 6 ПОДПЛПБАК решенията на ПКЗНБАК към МС, приети
в рамките на нейната компетентност, са били задължителни за минис-
390
терствата, ведомствата, органите на местното самоуправление и местна-

та администрация, за търговските дружества и едноличните търговци.
Чл. 10, т. 13 от Правилника очертава компетентността на постоянната
комисия да взема решения за разходване и да осъществява контрол на
целевите средства от бюджета, помощи и други източници на финанси-
ране за превантивната дейност, научноизследователската работа, орга-
низацията, подготовката на органите и формированията и ликвидиране-
то на последствията от бедствия, аварии и катастрофи. Съгласно чл. 36г,
ал. 1 ПОДПЛПБАК отчитането на предоставените средства се извършва
в съответствие с указанията на министъра на финансите и решенията на
постоянната комисия.
На л. 39 от мотивите на въззивната присъда ВАС се е позовал на
разпоредбата на чл. 36г, ал. 1 ПОДПЛПБАК юридически прецизно, а
не „поради техническа грешка“, както твърди защитникът. Именно тази
разпоредба в контекста на чл. 6 и чл. 10, т. 13 по недвусмислен начин
определя задължителността на решенията на постоянната комисия във
връзка с отчитането на предоставените средства, който въпрос е бил от
компетентността ѝ. С Решение № СБ-3 от 12.05.2004 г. на ПКЗНБАК
са били въведени изисквания към кметовете на общини да представят
тримесечна информация на съответните областни управители за пред-
приетите действия по възлагане и изпълнение на възстановителните ра-
боти по решенията на ПК относно обектите, финансирани със средства
от ПКЗНБАК. В тази връзка е некоректно възражението на защитника,
че в т. 2 от цитираното решение нямало подобно изискване, а такова
било въведено след момента на деянието с писмо на областния уп-
равител № 0800/22.04.2006 г. В Раздел III, т. 2 от Решение № СБ-3 от
12.05.2004 г. на ПКЗНБАК е предвидено задължение на кметовете на
общини, получили средства с решение на комисията, всяко календарно
тримесечие да представят на съответния областен управител информа-
ция за предприетите действия по изпълнението на решението, а в т. 3 е
подробно изяснено съдържанието на изискуемата информация – данни
за проведени процедури за възлагане на изпълнението на СМР по ЗОП;
сключените договори и общата им стойност; данни за изпълнението на
СМР в % спрямо договорената стойност и др. (По отношение законо-
съобразността на разходването на отпуснатите на общините средства от
ПКЗНБАК към МС са били извършвани периодични одити от Сметна
палата, като в предмета на проверките са се включвали и изискванията
на ПКЗНБАК за представяне на тримесечната информация пред об-
ластните управители по Решение № СБ-3 от 12.05.2004 г.). Изискването
391
за предоставяне на информация на съответните областни управители

от кметовете на общини е форма на отчетност, въведена посредством
делегирането на правомощия на ПКЗНБАК към МС по чл. 36г, ал. 1
ПОДПЛПБАК, да организират отчитането на предоставените средст-
ва. Обстоятелството, че с друго решение на ПКЗНБАК – по т. 2 от про-
токол № СБ-9 от 11.11.2003 г. – за отчитане на усвоените средства за
всеки обект е следвало да се изготвят отчети, които се изпращали до
Министерство на финансите и до ПКЗНБАК, не се конкурира с изиск-
ването кметовете да представят информация на съответните областни
управители за предприетите действия по възлагане и изпълнение на
възстановителните работи. Задълженията на кметовете за информира-
не са отделни и обслужват самостоятелните правомощия на областните
управители по чл. 36д ПОДПЛПБАК да упражняват контрол за законо-
съобразността на действията на органите по чл. 36б, ал. 2, т. 3 и 4 по
изпълнението на решенията на постоянната комисия.
С оглед изложеното няма как да се възприеме тезата на защитни-
ка, че издаването на процесния документ не се е включвало в кръга на
службата на подсъдимия Х. Напротив кметът е имал вменени правомо-
щия да отразява пред областния управител факти относно реализира-
ните възстановителни мероприятия с отпуснатите от ПКЗНБАК средст-
ва за конкретните обекти, поради което такъв тип удостоверителен акт
може да бъде предмет на лъжливо документиране по чл. 311 НК, а под-
писаното от подсъдимия писмо има характер на документ, съставен в
кръга на службата му.
ВКС не споделя възражението на касатора, че инкриминирано-
то писмо имало единствено „уведомителен характер“, „характер на
обикновена кореспонденция“ без самостоятелно удостоверително зна-
чение. Не може да има съмнение, че в разглеждания казус предмет на
лъжливото документиране е удостоверителен документ, който устано-
вява съществуването на определени факти и обстоятелства с правно
значение, възпроизведени от автора му – подсъдимия Х. – че СМР за
аварийното възстановяване на моста от общински път IV-20708, клон
Б. били изпълнени на „100%“, като отпуснатите целево средства били
усвоени. За характера на обсъждания документ като удостоверите-
лен е без значение как точно е наименуван – „писмо“, „уведомление“,
„отчет“, „информация“ и пр. Същественото е, че той по естеството си
представлява носител на конкретни сведения, факти, които е следвало
да бъдат вярно отразени от автора в съответствие с обективната дейст-
вителност. Неоснователни са съображенията, че извършването на оп-
392
ределено строителство можело да бъде установено единствено с точно

определени документи – протокол № 1 от 25.08.2005 г. за установяване
изпълнените СМР по обекта, протокол обр. 19 за установяване завърш-
ването на натурални видове СМР от 24.08.2005 г., приемо-предавателен
протокол от 24.08.2005 г., приложени в досието на строителния обект (т.
ХIV от досъдебното производство). Тези документи също са удостове-
рителни и също са с невярно съдържание, тъй като установяват факти
и обстоятелства за строителни дейности, които в действителност не са
били извършени. За правилното решаване на делото обаче не съществу-
ва необходимост да се обсъжда повдигнатият от защитата въпрос защо
споменатите документи не били инкриминирани от прокуратурата. Тази
проблематика е извън компетентността на съда и предмета на доказване
по настоящето дело. Прокурорът е единственият конституционно опра-
вомощен орган да повдига или не обвинения срещу конкретни лица за
конкретни деяния, като контролът върху тази дейност е извън компе-
тентността на съда. Каквито и да са били причините за подхода на об-
винителната власт, те нямат отношение към самостоятелното престъпно
поведение на кмета, като нито утежняват, нито облекчават наказателно-
правното му положение. Съществените елементи от съдържанието на
цитираните протоколи действително са били обобщено възпроизведени
в писмото на кмета до областния управител, но това обстоятелство не
изключва самостоятелната удостоверителна функция на инкриминира-
ния документ, нито превръща съдържанието му във вярно. Както вече
беше отбелязано, изискването на ПКЗНБАК към кметовете на общини
да информират областните управители е било насочено към подпома-
гане и оптимизация на контролната им дейност. Писмото съвсем не е
„обикновена кореспонденция“ между кмета и областния управител, а
има правно значение за проверката на законосъобразността при разход-
ването на целевите средства от бюджета с оглед правомощията на об-
ластните управители по чл. 36д от ПОДПЛПБАК. Важно е да се отчете,
че в него не просто са преповторени неверните обстоятелства, залегна-
ли и в строителната документация на обекта „Аварийна възстановяване
на мост от общински път IV-20708, клон Б.“. Това е сторено с ясното
знание на подсъдимия за обстоятелствата, че ремонт на моста не е бил
извършен и че по негово разпореждане средствата са били отклонени за
възстановяването на друг обект, както и за неистинното съдържание на
изготвените от други лица строителни документи във връзка с фиктив-
ния ремонт, които са удостоверявали несъществуващи факти и обстоя-
телства за реализирани строителни мероприятия.
393
В контекста на посоченото ВКС прие за неоснователни и възраже-

нията за субективна несъставомерност на деянието. Не може да се прие-
ме, че подсъдимият Р. Х. е подписал писмото „на крак“, „без да го е
прочел, предоверявайки се очевидно на своята служителка“. Това твър-
дение на жалбоподателя е в дисонанс с еднозначно приетите от ШОС и
ВАС фактически констатации, основани включително и на обясненията
на подсъдимия – че той е знаел, че мостът е конструктивно здрав, че
строителство за възстановяването му не е извършвано, и че сам е на-
редил пренасочване на отпуснатите средства към друг обект, въпреки
което е информирал областния управител за обратното – че СМР били
изцяло изпълнени. Неверните обстоятелства са били материализирани
в писмото именно, за да се прикрие пренасочването на средствата и да
се породи у доказателствения дестинатер привидно впечатление за зако-
носъобразно усвояване на средствата по предназначение. При това кме-
тът несъмнено е бил запознат с изискванията на цитираното Решение
№ СБ-3 от 12.05.2004 г. В инкриминираното писмо точно е посочено ос-
нованието за издаването му – „на основание разпоредбите на чл. 6 във
връзка с чл. 10, т. 13 и чл. 36д ПОДПЛПБАК и в изпълнение на Решение
№ СБ-3/12.05.2004 г. на ПКЗНБАК към МС“. От друга страна, подсъ-
димият поначало регулярно е изпълнявал задължението си да инфор-
мира областния управител за разходването на отпуснати от ПКЗНБАК
средства и за периоди извън инкриминирания. В тази насока в обшир-
ната документация по делото се съдържат и други писма за уведомяване
на областния управител (например приложените в т. 39 и т. 36 писма
изх. № 61-00-199/19.11.2004 г., изх. № 61-00-215/15.12.2004 г. и др.).
Основавайки се на нормата на чл. 93, т. 9 НК, съдилищата мотиви-
рано и правилно са приложили привилегирования състав на лъжливото
документиране по чл. 311, ал. 2 НК, по отношение на който правен из-
вод в касационната жалба не са изложени конкретни възражения.
В ЧАС ТЕН ДОКУМЕНТ ( ЧЛ .
313 НК)
125. Деянието на местно лице, което при излизането или вли-
зането през границата на страната декларира в митническа дек-
ларация пред органите на митниците по-голям размер и стойност
от действително изнасяната или внасяната чуждестранна валута, е
документно престъпление по чл. 313 НК.
394
Чл. 313 НК
Чл. 250 НК
Тълкувателно решение № 52
от 11.11.1983 г. по н.д. № 48/1983 г., ОСНК
Главният прокурор на Република България е предложил да се изда-
де тълкувателно решение, с което да се отговори на въпроса: как след-
ва да се квалифицира деянието на местно физическо лице, което, като
излиза или влиза през границата на страната, декларира, че изнася или
внася по-голям от действителния размер на чуждестранната валута.
В предложението се посочва, че в съдебната практика има две про-
тиворечиви становища. Според първото деянието е валутно престъп-
ление по чл. 250 НК, а според второто – документно престъпление по
чл. 313 НК.
Прокурорът даде заключение, че деянието е документно престъп-
ление по чл. 313 НК.
Върховният съд на Република България, Общо събрание на наказа-
телните колегии, за да се произнесе, съобрази следното:
Престъплението по чл. 250 НК е стопанско и има за непосредствен
обект обществените отношения, свързани с валутния монопол на дър-
жавата. Последният има за цел да предотврати изнасянето на българ-
ски пари и спекулата с тях и чуждестранната валута. С оглед на това
заминаващите и връщащите се от чужбина местни физически лица са
длъжни при излизане или влизане в страната точно да декларират пред
митническите органи изнасяните или внасяни от тях български пари,
чуждестранна валута, злато, сребро, платина, български и чужди по-
щенски марки и др. валутни ценности (чл. 9 и 10 от Наредбата за гра-
ничния контрол). Тези разпоредби целят за осигурят контрол по износа
и вноса на български пари и чуждестранната валута през границата. За-
това недекларирането или декларирането в по-малко от действително
изнасяните или внасяни валута или валутни ценности е валутно прес-
тъпление по чл. 250 НК, тъй като се изнася или внася нещо, което не е
декларирано. Тук валутното престъпление по чл. 250 НК поглъща доку-
ментното престъпление по чл. 313 НК. Когато обаче в декларацията се
вписва, че се изнася или внася по-голямо количество или стойност на
чуждестранната валута от реално изнасяните или внасяни, няма да има
валутно нарушение или престъпление, защото действително изнасяната
или внасяна валута е декларирана и не се изнася или внася нещо недек-
ларирано, в какъвто смисъл са забраните, посочени в чл. 9 и 10 от На-
395
редбата за граничен контрол. В този случай деянието се изразява само

в невярно документиране, което е престъпление по чл. 313 НК, незави-
симо какъв е размерът и паричната равностойност на вписаната в дек-
ларацията в повече чуждестранна валута или други валутни ценности.
При невярното деклариране деецът може да се ръководи от раз-
лични мотиви и да преследва различни цели. Ето защо при разкриване
на невярно документиране трябва да се съберат доказателства и да се
установи какви са тези мотиви и цели. Ако се докаже, че преди да под-
пише декларацията, деецът вече е извършил неразрешени сделки или
действия с валута или валутни ценности, за тях ще е налице и валутно
нарушение или престъпление по чл. 250 НК. То ще се санкционира при
условията на реална съвкупност, наред с престъплението по чл. 313 НК,
което само ще прикрива валутното престъпление.
126. Престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е налице само тогава,
когато е потвърдена неистина или затаена истина в писмена дек-
ларация, която по силата на закона се дава пред орган на властта
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Съставът
на престъплението не е осъществен, ако законът не допуска или не
предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелст-
ва да се удостоверяват по такъв начин, макар вписаните обстоя-
телства да не отговарят на истината.
Чл. 313, ал. 1 НК
Чл. 316 НК
Решение № 345 от 28.05.1974 г.
по н.д. № 281/1974 г., II н.о.
Подсъдимите М. И., Н. Р. и Х. Е. са признати за виновни и осъдени
по чл. 313, ал. 1 НК за това, че през 1973 г. са подписали махленско удо-
стоверение, в което са удостоверили, че описаните в него сгради са по-
строени от В. А. през 1955 г. Всъщност те били построени през 1967 г.
Подсъдимият В. А. е признат за виновен и осъден по чл. 316 НК за това,
че след нотариална заверка на подписите на първите трима съзнателно
е използвал въпросното махленско удостоверение пред Инспекцията за
държавен технически контрол с искане постройките да не се събарят,
тъй като са построени преди 1958 г.
Деянията на всички подсъдими са несъставомерни. Престъпле-
нието по чл. 313, ал. 1 НК е налице само тогава, когато дадено лице
потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по
396
силата на закона се дава пред орган на властта за удостоверяване ис-

тинността на известни обстоятелства. Това означава, че престъплението
е осъществено само когато законът изрично указва, че истинността на
обстоятелствата, посочени в декларацията, може да се доказва и по този
начин. Ако законът не е указал, че същите обстоятелства могат да се
установяват и чрез декларация или изрично е забранил доказването им
да стане по такъв начин, то деецът, макар и да е дал декларация, с която
потвърждава истинността на същите, не върши престъпление по чл. 313,
ал. 1 НК, тъй като деянието не съставлява престъпление. Това е така, за-
щото нито в ЗПИНМ и Правилника за приложението му, нито в ЗТСУ
и Правилника за приложението му е указано, че времето, през което са
построени известни сгради, може да се удостоверява и чрез декларации
или махленски удостоверения. Тези обстоятелства трябва да се устано-
вяват само по документи или друг официален ред, но не и по начина, по
който подсъдимите са удостоверили. А щом като законът не е предвидил
тези обстоятелства да се установяват и по този начин, то и деянията
на подсъдимите не съставляват престъпления, макар да са потвърдени
неверни обстоятелства. Не е налице престъпление и съгласно чл. 234,
ал. последна НПК във връзка с чл. 6, б. „д“ НПК63 присъдата на район-
ния съд и решението на окръжния съд следва да бъдат обезсилени.
По същите съображения присъдата следва да бъде обезсилена и
спрямо подсъдимия В. А. по чл. 316 НК, тъй като и той не е извършил
това престъпление, още повече, че не се касае до официален документ, а
до махленско удостоверение със заверени подписи на лицата.
127. Задължението за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства с декларация може да бъде установено и в правилник
за прилагането на закон.
Областният управител е „орган на власт“ по смисъла на чл. 93,
т. 2 НК.
Чл. 313, ал. 1 НК
Чл. 93, т. 2 НК
Решение № 185 от 3.06.2004 г.
по н.д. № 840/2003 г., ІІІ н.о.
По делото е безспорно установено и не се спори, че подсъдимата Г. Я.
К. при изготвянето на необходимите документи за закупуване на държав-
63
Отменени.
397
но жилище е попълнила две декларации с невярно съдържание относно

имотното си състояние. Правилно е прието от въззивния съд, че предста-
вянето на тези декларации са необходима предпоставка за отпочване на
процедурата по предложение за закупуване жилището. Невярно е твърдя-
ното в жалбата, че те са подадени по несъществуващи нормативни актове
и такива извън кръга на изброените в чл. 313, ал. 1 НК. В чл. 82, ал. 2,
т. 2 ППЗДС се изисква попълване на декларация за гражданско, семейно
и имотно състояние от желаещите да закупят държавно жилище по реда
на Глава четвърта от Закона за държавната собственост. Процесните дек-
ларации именно установяват наличието на условията по чл. 78 и обстоя-
телствата по чл. 79 ППЗДС, без които не може да се извърши продажбата.
По време на подаването им декларацията по т. 3 на 35 ПМС е също била
задължителна, тъй като не е било отменено.
Правилно също е прието, че областният управител е „орган на
власт“ по смисъла на чл. 93, т. 2 НК. Като орган на изпълнителната част
по чл. 49 ЗДС е оправомощен да извършва продажби на държавни жи-
лища, след като се убеди, че лицата, подали документи, отговарят на
условията по чл. 78 и 79 ППЗДС, които се установяват с инкриминира-
ните декларации. При съставянето им подсъдимата Г. Я. К. е вписала
неверни обстоятелства, които е представила пред орган на властта и е
осъществила от обективна и субективна страна в реална съвкупност две
престъпления по чл. 313, ал. 1 НК. При правилно установените факти
законът е приложен законосъобразно, поради което присъдата следва да
остане в сила.
128. Налице е лъжливо документиране по чл. 313, ал. 1 НК, ко-
гато към отразените данни за самоличността на заявителя в заявле-
нието за издаване на документ за самоличност са приложени сним-
ки на друго лице.
Чл. 313, ал. 1 НК
Решение № 429 от 9.07.2004 г.
по н.д. № 1071/2003 г., ІІ н.о.
Въз основа на вярната оценка на обективираното поведение на
подсъдимия инстанциите по същество са направили и законосъобраз-
ния извод, че деянието е осъществено от обективна и субективна страна,
т.е. че са налице всички признаци на престъплението по чл. 313, ал. 1
НК. Налице е лъжливо документиране на обстоятелството, че предста-
вените снимки са на лицето, на което компетентните органи следва да
398
издадат исканите документи за самоличност съгласно отразените данни

за самоличността му. Този документ има правно значение, защото се
създава опасност от увреждане на обществените отношения и указва
на обществена опасност на извършеното. Затова изводът, че е налице
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, е верен. За наличието му у дее-
ца се съди към момента на извършване на деянието, а не от последва-
щото му поведение. Обективните обстоятелства, които са установени
по несъмнен начин подкрепят този извод. Въпреки че не е установена
целта на извършване на деянието, умисълът не може да бъде изключен
при установената субективна увереност у подсъдимия, че престъпният
резултат ще настъпи, както и тази за обществената опасност. Въз основа
на този извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин, осъждане-
то на подсъдимия за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1
НК не е по предположение в нарушение на забраната по чл. 301 НПК64.
129. Налице е лъжливо документиране по смисъла на чл. 313,
ал. 1 НК, когато се декларира липса на публични и общински да-
нъчни задължения в писмена декларация, която по силата на закон
се дава пред орган на властта за удостоверяване на това обстоя-
телства, при наличието на влязъл в сила данъчен ревизионен акт,
установяващ данъчни задължения на автора на декларациите.
Чл. 313, ал. 1 НК
Решение № 443 от 28.09.2004 г.
по н.д. № 1011/2003 г., ІІІ н.о.
Няма нарушение на закона. От фактите по делото деянието, деецът
и вината са установени. Правната квалификация на деянията е правилна.
Процесните две деяния на 29.12.2001 г. и на 18.01.2002 г. се изразяват в
установените факти за потвърждаване на неистина в писмени деклара-
ции по чл. 226 ДПК от подсъдимия на посочените две дати, при извърш-
ването на процесните две нотариални сделки – продажба на недвижими
имоти. В тях подсъдимият, саморъчно попълвайки ги и полагайки под-
писа си под текста, за което не се спори, е потвърдил неистина, че в те-
жест на ЕТ „П. М. П“, представляван и управляван от подсъдимия, няма
публични и общински данъчни задължения. Тези писмени потвържде-
ния в процесните декларации деецът е направил при съществуването
към този момент на факта, че е имало влязъл в сила на 13.12.2001 г.
64
399
данъчен ревизионен акт, установяващ данъчни задължения на автора на

декларациите – подсъдимия, в размер на 36 666,07 лева.
Доводите на защитата и по двете обвинения, че П. не е съзнавал дъл-
жимостта на тези суми, тъй като считал, че ревизионният акт не е влязъл
в сила към момента на изповядването на сделките, нямат опора в доказа-
телствата. Последният е бил връчен лично на подсъдимия, при което той
е съзнавал както факта на непогасените си публични задължения, така и
техния размер. Подсъдимият е имал обективните предпоставки да съз-
нава, че след като ДРА му е връчен лично, не е обжалван от него или от
надлежно упълномощен от него представител, той е влязъл в сила. Следо-
вателно е съзнавал, че има непогасени данъчни задължения към момента
на попълването на декларациите пред нотариуса. Още повече, тези задъл-
жения са били в резултат от търговската му дейност, а не от съпътстващи-
те задължения върху недвижимите имоти, предмет на прехвърляне, които
именно обстоятелства според съдържанието на декларациите е следвало
да заяви. Неоснователно е възражението, че подсъдимият не е имал съз-
нанието към момента на двете сделки, че са налице данъчни задължения
поради съществуващи причини за неоспорване на ДРА пред съда, изразе-
ни в недобра координация на служителите му във фирмата. Обективният
факт, че към момента на сделките ДРА не е бил предмет на обжалване и е
влязъл в сила, му е бил известен. В случая причините, поради които не е
обжалван актът, са ирелевантни за наказателната отговорност за затаяване
на истината в процесните нотариални производства, че фирмата му има
неиздължени данъци, защото с правно значение е обективираното чрез
установените фактически обстоятелства поведение на дееца в определено
действие (или бездействие), което правната норма свърза с определени
последици, а не намерението за това.
130. За да е налице съставомерност на деянието по чл. 313,
ал. 1 НК, трябва подаденото от лицето заявление да представлява
писмена декларация, която по силата на закон, указ или ПМС се
дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
Чл. 313, ал. 1 НК
Решение № 751 от 17.11.2004 г.
по н.д. № 335/2004 г., II н.о.
Както правилно е посочено от въззивния съд, за да е налице със-
тавомерност на деянието по чл. 313, ал. 1 НК, трябва подаденото от
400
него заявление да представлява писмена декларация, която по силата на

закон, указ или ПМС се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства. В този случай заявлението е пода-
дено по реда на чл. 14, ал. 1 ЗВСГЗГФ, където не е предвидено истин-
ността на заявените обстоятелства във връзка с притежаваните гори да
се установяват с писмена декларация. По своята същност то представ-
лява само едно искане за възстановяване правото на собственост и което
не е основание да се приеме от ПК, че заявените имоти са били собстве-
ност на подсъдимия или на неговия наследодател. Именно поради това
е предвидена процедура в чл. 14, ал. 3 и 4 от същия закон за извършване
на място на анкетна проверка на заявленията от Областна комисия, коя-
то може да ги уважи или не.
Следователно деянието не е съставомерно по чл. 313, ал. 1 НК, тъй
като не е предвидено в закона истинността на вписаните в заявлението
обстоятелства да се установяват по такъв начин.
131. Обстоятелството, че бланката за заявление съдържа преду-
преждение за наказателната отговорност при неверно деклариране,
е правно ирелевантно, когато по своето съдържание документът има
само заявителска, а не декларативна част.
Деянието по чл. 313, ал. 1 НК не е съставомерно, когато в зако-
на не е предвидено истинността на вписаните в заявлението обстоя-
телства да се установява по такъв начин.
Чл. 313, ал. 1 НК
Решение № 812 от 11.12.2004 г.
по н.д. № 485/2004 г., III н.о.
С Решение № 52/3.05.2004 г. състав на С. окръжен съд по в.н.о.х.д.
№ 37/2004 г. е потвърдил Присъда № 8/15.01.2004 г. на Д. районен
съд, с която подсъдимият Ш. М. е признат за невиновен в това, че на
31.10.1999 г. е потвърдил неистина в писмена декларация – заявление
№ 648/31.10.1999 г., която по силата на закон – чл. 14, ал. 1 от Закона
за възстановяване собствеността на горите и земите от горския фонд
(ЗВСГЗГФ), се дава пред орган на властта за установяване истинността
на декларираните обстоятелства, и е оправдан по обвинението за прес-
тъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
Протестът е неоснователен.
401
Посоченото касационно основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК65 не

се подкрепя от данните по делото. Направените възражения в протеста,
че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и
затова е направил незаконосъобразния извод, че деянието на Ш. М. не
осъществява престъпен състав, е неоснователно.
Посочените в касационния протест възражения във връзка с тези
доводи са идентични с тези, направени пред въззивния съд с протеста
срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд. С. окръжен
съд в мотивите си задълбочено се е запознал с тях и е изложил логични
и убедителни съображения защо не ги приема.
Съставът на Върховния касационен съд изцяло приема изводите на
предходните инстанции относно постановената оправдателна присъда.
Правилно инстанционните съдилища са констатирали, че за да е
налице съставомерност на деянието по чл. 313, ал. 1 НК, трябва пода-
деното от подсъдимия заявление да представлява писмена декларация,
която по силата на закон, указ или ПМС се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В конкретния слу-
чай, за разлика от Закона за собствеността и ползването на земеделски
земи (ЗСПЗЗ), който в чл. 12, ал. 3 предвижда, че „При липса на писмени
доказателства заявителят може да приложи към заявлението си деклара-
ция с нотариално заверен подпис, с която декларира правото си на соб-
ственост“, ЗВСГЗГФ допуска писмените декларации като доказателство
за собственост само ако са съпроводени с други писмени доказателства,
допустими по ГПК – чл. 13, ал. 4. Заявлението по ал. 1 на същия текст
не съдържа декларативна част, тъй като такава не се изисква от закона.
Този закон (ДВ, бр. 110/1997 г., посл. изм., бр. 36/30.04.2004 г.), приет
значително по-късно от ЗСПЗЗ, предвижда друг ред за установяване
правото на собственост по отношение на лицата, които не притежават
документи поради това, че същите са изгубени или унищожени не по
тяхна вина. Чл. 14 ЗВСГЗГФ урежда процедурата по установяване на
обстоятелствата, доказващи правото на собственост на заявителите без
документи. Обстоятелството, че бланката за заявлението съдържа пре-
дупреждение за наказателната отговорност при невярно деклариране, е
правно ирелевантно, тъй като по своето съдържание този документ има
само заявителска, а не декларативна част.
Поначало прокуратурата е следвало да реализира по-пълно пра-
вомощията си по чл. 118 ЗСВ, като не само привлича към отговорност
65
402
лицата, които са извършили престъпление и поддържа обвинението по

наказателни дела от общ характер (т. 1), но предприема и действия за
отмяна на незаконосъобразни актове (т. 3). Последното правомощие,
ако беше реализирано (данни по делото за такава активност липсват)
в сроковете по чл. 13, ал. 10 ЗВСГЗГФ въз основа на заключението на
експертизата по делото и документите, на които се е позовал експертът,
като нови обстоятелства биха могли да послужат като основание за из-
менение на решението на общинската служба по земеделие и гори по
ал. 5. Последната, видно от доказателствата по делото, не е имала пред-
вид документите, на които се е позовал експертът.
Деянието по чл. 313, ал. 1 НК не е съставомерно, тъй като не е пред-
видено в ЗВСГЗГФ истинността на вписаните в заявлението обстоя-
телства да се установява по такъв начин.
С оглед на изложеното доводът за допуснато нарушение на мате-
риалния закон и искането за отмяна на съдебния акт следва да бъдат
отхвърлени.
132. Законът не изисква словесно означаване на декларираните
обстоятелства, поради което посочването в декларацията само на
номерацията на законовата норма не води до липса на предмет на
невярно деклариране.
Всяка норма на закона има определено съдържание, поради
което, декларирайки, че не са налице обстоятелствата, посочени в
цифровото изражение на нормата, той по същество декларира, че не
е налице нейното съдържание.
Чл. 313, ал. 1 НК
Решение № 179 от 18.04.2005 г.
по н.д. № 626/2004 г., II н.о.
С Присъда от 08.04.2003 г., постановена по н.о.х.д. № 1168/2003 г.,
С. районен съд е признал подс. С. Д. К. от гр. П. за виновен в това, че на
23.01.2001 г. в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред
орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоя-
телства, е потвърдил неистина пред Държавната комисия по далеко-
съобщенията, поради което и на основание чл. 313, ал. 1, пр. 1 и чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ НК го е осъдил на глоба в размер на 200 лева.
С Въззивно решение от 04.05.2004 г., постановено по в.н.о.х.д.
№ 2760/2003 г., С. градски съд е изменил присъдата, като е намалил раз-
мера на наказанието глоба на 30 лева.
403

Решението на въззивната инстанция е постановено, без да са допус-
нати поддържаните от жалбоподателя нарушения, които са касационно
основание по смисъла на чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК66 за отмяната му. До-
водите в касационната жалба са абсолютно идентични с поддържаните
при разглеждане на делото по същество в първата инстанция и с оплак-
ванията пред въззивната инстанция и се свеждат основно до това, че е
осъден по обвинението при липса на обективни и субективни елементи
от състава на престъплението, а алтернативно и до наличието на осно-
вания за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Съдилищата са ги обсъдили и
са изложили убедителни съображения, поради които са ги отхвърлили,
които се споделят и от касационната инстанция.
С оглед на фактическите констатации, установени при спазване
на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, че в
производство по издаване на лиценз за кабелен оператор подсъдимият
в писмена декларация заявил, че липсват пречки по Закона за радио и
телевизия да развива тази дейност, което не отговаря на действителното
фактическо положение, материалният закон точно е приложен с осъжда-
нето му по обвинението. Законосъобразен е изводът на двете съдебни
инстанции, че съставът на престъплението е осъществен както от обек-
тивна, така и от субективна страна.
Подсъдимият е кандидатствал за извършване на дейност, която е
поставена под особен разрешителен режим. За да получи индивидуален
лиценз за нейното извършване, е следвало да отговаря на определени
изисквания, едно от които е залегнало в разпоредбата на чл. 105, ал. 4 от
Закона за радио и телевизия, а именно да не осъществява охранителна
дейност. Това обстоятелство е декларирал в инкриминираната писмена
декларация, представена пред Държавната комисия пред далекосъоб-
щенията и тя е послужила като основание за издаване на лиценза. То-
чен е изводът на въззивната инстанция, че законът не изисква словесно
означаване на декларираните обстоятелства, поради което посочването
в декларацията само на номерацията на законовата норма не води до
липса на предмет на невярно деклариране. Всяка норма на закона има
определено съдържание, поради което, декларирайки, че не са налице
обстоятелствата посочени в цифровото изражение на нормата, той по
същество декларира, че не е налице нейното съдържание. Посочвайки в
декларацията, че не са налице основанията по чл. 105, ал. 4, т. 1–6 и т. 8
66
404
от ЗРТ, по същество е декларирал, че не са налице основанията посоче-

ни в тези разпоредби, които изключват възможността за кандидатстване
за издаване на лицензия, а между тях е и липсата на участие в юри-
дическо лице с регистриран предмет или осъществявана охранителна
дейност. Подсъдимият не е бил лишен от годност да съзнава кои обстоя-
телства декларира, а както въззивната инстанция е приела незнанието на
закона не освобождава от наказателна отговорност.
Законосъобразно е отхвърлен и доводът, че деянието само формал-
но осъществява признаците на състава на престъплението, защото об-
ществената му опасност е явно незначителна с оглед липсата на вредни
последици и това го прави несъставомерно. И формалното престъпле-
ние от вида на извършеното от подсъдимия трябва да е обществено-
опасно в достатъчна степен. Обществената му опасност се определя от
обществените отношения, които се засягат с него и от степента на това
засягане. Тя не може да се преценява на плоскостта на обема на раз-
витата дейност, за която е издадено разрешението. Невярното деклари-
ране на подсъдимия е довело до заблуждение у съответния държавен
орган, компетентен да издаде разрешението за извършване на дейността
и е послужило като основание за издаване на индивидуалния лиценз.
Процедурата по издаването му е приключила и са настъпили вредните
последици.
133. По принцип чл. 313 НК криминализира лъжливото доку-
ментиране в своя полза. Обявяването на имотите от данъчно задъл-
жените лица има като единствена последица определяне на дължи-
мия от тях данък, поради което, дори когато е направено след опре-
деления в закона срок, не може да се криминализира. Истинността
на вписаните в данъчните декларации обстоятелства следва да се
преценява единствено в контекста на данъчното задължение. За-
къснението се санкционира по административен ред на основание
чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)67.
Престъпление по чл. 313, ал. 1 НК е налице само тогава, когато
законът изрично указва, че истинността на обстоятелствата, посо-
чени в декларацията, може да се доказва и по този начин. Съгласно
чл. 86, ал. 1 ДПК68 по искане на ревизиращия орган ревизираните
физически лица дават писмени обяснения, изготвят декларации и
справки, подписани от тях, относно факти и обстоятелства от зна-
67
Отменен.
68
Отменен.
405
чение за данъчната ревизия. От тази разпоредба не може да се на-

прави изводът, че ревизиращият орган вместо законодателя решава
кои обстоятелства ще се установяват с декларации. Писмените дек-
ларации по смисъла на чл. 313, ал. 1 НК са доказателства за отразе-
ните в тях обстоятелства по силата на закона (в данъчното произ-
водство такива са декларациите по чл. 109, ал. 8 ДПК69) и именно
затова верността на съдържанието им се охранява с наказателна
санкция. Доказателственото значение на декларациите по чл. 86,
ал. 1 ДПК подлежи на преценка от ревизиращия орган с оглед на
всички други обстоятелства, свързани с данъчната ревизия, поради
което за невярно деклариране по чл. 86, ал. 1 ДПК не се предвижда
нито наказателна, нито административна отговорност.
Специалната цел по чл. 313, ал. 2 НК следва да се преценява с
оглед на всички обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца.
Чл. 313, ал. 1 НК
Чл. 313, ал. 2 НК
Решение № 388 от 16.05.2005 г.
по н.д. № 801/2004 г., II н.о.
Относно осъждането на подсъдимите Ю. Б. и Г. М. по чл. 313, ал. 1
НК за декларации от 2.06.2000 г. и от 6.06.2000 г.:
Въззивният съд изцяло е възприел установената от първата инс-
танция фактическа обстановка по делото. Според нея през 2000 г., след
сигнал на главния редактор на вестник „С.“ до министъра на финан-
сите, териториалният данъчен инспектор за гр. С. възложил данъчна
ревизия спрямо съпрузите Ю. Б. и Г. М. Проверяващите установили,
че през 1998 г. подсъдимите не са подавали данъчни декларации за за-
купените, а по-късно заменени със Столична община 15 апартамента,
както и за парцела, получен в резултат на замяната. В хода на ревизията
подсъдимите Ю. Б. и Г. М. по тяхна инициатива се срещнали с главния
данъчен експерт към Главна данъчна дирекция към Министерството на
финансите – свидетелката К., която знаела, че те не са декларирали през
1998 г. горните имоти. По молба на главния данъчен директор – свиде-
теля Т., свидетелката К. се заела да окаже съдействие на подсъдимите и
собственоръчно попълнила данъчни декларации по чл. 26 ЗМДТ и по
чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, а подсъдимите ги подписали. Декла-
рациите по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ били внесени от свиде-
69
Отменен.
406
телката К. в данъчна служба „Л.“ в деня на приключване на ревизията,

а декларациите по чл. 26 ЗМДТ – четири дни по-късно от подсъдимите
в съответните данъчни служби. Описаните в тях имоти били отчуждени
чрез замяна и апортиране през 1998 г. и 1999 г. и към датата на декла-
рирането не били вече собственост на деклараторите. Безспорно е, че
през 2000 г. подсъдимите са заплатили всички дължими данъци заедно
с наложените по административен ред глоби за неподаване в срок на
данъчните декларации.
При тези данни въззивният съд незаконосъобразно е счел, че под-
съдимите Ю. Б. и Г. М. са извършили престъпление по чл. 313, ал. 1 НК,
като са потвърдили неистина в писмена декларация, която по силата на
закон се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства. По принцип чл. 313 НК криминализира лъжливото доку-
ментиране в своя полза. Подсъдимите са декларирали през 2000 г. имо-
ти, на които вече не са собственици, но за които не са платили данъци в
срок. Така те са манифестирали желанието да се издължат към бюджета
след приключване на данъчната ревизия. Декларирането не е в тяхна
полза, а тъкмо обратното е в синхрон с констатациите на ревизиращия
орган. Липсва умисъл за невярно деклариране, тъй като подсъдимите,
съветвани от високопоставени данъчни служители, са подписали дек-
ларациите именно с оглед данъчното задължение, установено от реви-
зията и касаещо 1998 г., а не 2000 г. През 2000-та данъчна година под-
съдимите Ю. Б. и Г. М. са изправни данъкоплатци. Освен това следва да
се подчертае, че с декларациите по чл. 14, чл. 26 и чл. 27 ЗМДТ данъч-
но задължените лица обявяват притежаваните от тях недвижими имоти
единствено за нуждите на фиска, тъй като въз основа на съобщените
данни се решава въпросът за дължимостта и размера на съответните да-
нъци. Установено е по делото, че към момента на декларирането подсъ-
димите са дължали местни данъци и такси за изминал период. С инкри-
минираните декларации те са изпълнили задължението към данъчната
администрация за обявяване на притежаваните имоти, за които не са
платили данъци, поели са задължение, но със закъснение и затова са
санкционирани по административен ред съгласно чл. 123, ал. 1 ЗМДТ.
Въззивният съд е акцентирал върху формалния характер на прес-
тъплението по чл. 313, ал. 1 НК, като напълно е игнорирал целта на дек-
ларирането на имотите в процеса на определяне на данъчните задъл-
жения. Обявяването на имотите от данъчно задължените лица има като
единствена последица определяне на дължимия от тях данък, поради
което, дори когато е направено след определения в закона срок, не може
407
да се криминализира. Истинността на вписаните в данъчните деклара-

ции обстоятелства следва да се преценява единствено в контекста на да-
нъчното задължение. В настоящия случай то е съществувало в размера,
съответстващ на заявените от деклараторите имоти, поради което и на
това основание деянието на подсъдимите не е съставомерно по чл. 313,
ал. 1 НК. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено в тази част и подсъдимите при наличието на основанието по
чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК70, съгласно чл. 357, ал. 1, т. 2, пр. посл. НПК71 – да
бъдат оправдани.
Относно осъждането на подсъдимия Г. М. по чл. 313, ал. 1 НК за
декларация по чл. 86, ал. 1, пр. 2 ДПК72:
Въззивният съд установил, че на 26.05.2000 г. по искане на реви-
зиращия орган подсъдимият представил изготвен лично от него доку-
мент, наречен „декларация“. С неговата точка 2-ра подсъдимият Г. М.
заявил следното: „Не съм подавал данъчна декларация по чл. 26 ЗМДТ
за притежаваните от мен недвижими имоти към 1.01.1998 г.“ Съдът кон-
статирал, че на 13.02.1998 г. подсъдимият е подал данъчна декларация
с вх. № 653/13.02.1998 г. Това му послужило за основание да реши, че
подсъдимият Г. М. е потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на закон – чл. 86, ал. 1 ДПК, се дава пред орган на властта
за удостоверяване истинността на факти и обстоятелства от значение
за данъчната ревизия – престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. Този извод
е незаконосъобразен. Престъпление по чл. 313, ал. 1 НК е налице само
тогава, когато законът изрично указва, че истинността на обстоятелст-
вата, посочени в декларацията, може да се доказва и по този начин. Съ-
гласно чл. 86, ал. 1 ДПК по искане на ревизиращия орган ревизираните
физически лица дават писмени обяснения, изготвят декларации и справ-
ки, подписани от тях, относно факти и обстоятелства от значение за да-
нъчната ревизия. От тази разпоредба не може да се направи изводът,
че ревизиращият орган вместо законодателя решава кои обстоятелства
ще се установяват с декларации. Писмените декларации по смисъла на
чл. 313, ал. 1 НК са доказателства за отразените в тях обстоятелства по
силата на закона (в данъчното производство такива са декларациите по
чл. 109, ал. 8 ДПК) и именно затова верността на съдържанието им се
охранява с наказателна санкция. Напълно различно е значението на дек-
70
71
72
Отменен.
408
ларациите по чл. 86, ал. 1 ДПК. Тяхната доказателствена сила подлежи

на преценка от ревизиращия орган с оглед на всички други обстоятелст-
ва, свързани с данъчната ревизия (чл. 86, ал. 2 НК). За невярно декла-
риране по чл. 86, ал. 1 ДПК не се предвижда нито наказателна, нито
административна отговорност. Документът, в отговор на който е напра-
вена инкриминираната „декларация“, е озаглавен от данъчния орган
„искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчен
субект“. С него от подсъдимия Г. М. се иска да представи „подписани
от Вас писмени обяснения, декларации и справки“, след което са по-
ставени четири въпроса, касаещи факта на подаването на данъчни дек-
ларации. Редакцията на искането следва текста на чл. 86, ал. 1 ДПК и
очевидно предоставя на адресата възможността да отговори чрез една
от възможните форми – обяснение, справка или декларация, без да се
отправя предупреждение за наказателна отговорност. Очевидно целта
на процедурата е да се приобщят към материалите по ревизията данни,
съдържащи се при проверяваното лице, които именно по тази причина
подлежат на преценка по реда на чл. 86, ал. 2 ДПК. Очевидно е също, че
разпоредбата урежда един процесуален способ, подпомагащ данъчните
ревизии, чрез който не се дава право на данъчната администрация по
нейно усмотрение да допълва създадения по нормативен път със закон,
указ или постановление на Министерския съвет доказателствен статус
на документите в държавата. След като законът не е предвидил подава-
нето на данъчна декларация да се установява с декларация от данъчно
задълженото лице (заслужава да се отбележи, че цялата информация за
подадени данъчни декларации би следвало да се намира в данъчната
администрация, а не в проверяваните субекти. Куриозно е държавната
администрация да се информира от гражданите за обстоятелства, вклю-
чени в предмета на дейността ѝ и даващи основание за съществуването
ѝ), то и деянието на подсъдимия Г. М. не е престъпление, поради което и
в тази част решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а под-
съдимият – оправдан по възведеното обвинение.
Относно осъждането на подсъдимия Г. М. по чл. 313, ал. 2 НК за
декларацията по чл. 26 ЗМДТ от 13.02.1998 г.:
Установено е по делото, че на 13.02.1998 г. подсъдимият Г. М. подал
данъчна декларация, вх. № 653/13.02.1998 г., в данъчна служба „С.“, с
която на основание чл. 26 ЗМДТ декларирал, че към 1.01.1998 г. прите-
жава право на собственост единствено върху имот в кв. „Д.“. В тази дек-
ларация подсъдимият не отразил притежавана 1/2 идеална част от заку-
пените в периода 15.10.1997 г. – 3.12.1997 г. 15 апартамента с цел замяна
409
с недвижим имот на С. община. За периода на упражняване на правото

на собственост върху тези апартаменти – 1.01.1998 г. – 28.02.1998 г.,
подсъдимият Г. М. дължал на фиска данък върху недвижимите имоти
в размер на 34,68 лева, такса смет в размер на 34,68 лв. и допълнителен
данък по чл. 26, ал. 3 ЗМДТ в размер на 246,47 лв. или общо данък в
размер на 315,83 лв. (триста и петнадесет лева и осемдесет и три сто-
тинки). При тези данни съдът е счел, че подсъдимият Г. М. е затаил ис-
тина в декларацията, с цел да избегне плащането на дължимите данъци
в посочения размер, което прави деянието му съставомерно по чл. 313,
ал. 2 НК. Специалната цел е имплицитно приета с факта на настъпили-
те последици. Тя обаче се изключва от останалите установени от съда
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца. Съдът е констати-
рал, че апартаментите, закупени в края на 1997 г. от съпрузите Ю. Б. и Г.
М., са на обща стойност 518 691 лв. На 18.02.1998 г. те били заменени с
парцел от 20 830 кв. м., оценен на 528 520 лв. Подсъдимите заплатили на
С. община разликата между стойността на заменените имоти в размер
на 9828 лв., 22% данък добавена стойност в размер на 12 896 лв., както
и 2% местен данък и 2% режийни разноски. По данни от обвинител-
ния акт извършената данъчна ревизия на двамата подсъдими за всички
техни данъчни задължения за периода 1.01.1995 г. – 31.12.2000 г. (без
1998 г.) установила, че подсъдимият Г. М. надвнесъл данъци в размер
на 514,40 лв. (подсъдимата Ю. Б. – в размер на 563,40 лв.). Тези обстоя-
телства характеризират подсъдимия като коректен платец на данъци,
чийто размер значително надхвърля инкриминираната сума. Изводът, че
той, след посочените крупни плащания, е целял да спести още 315,83 лв.
и точно това го е мотивирало да не декларира 1/2 от апартаментите пред
данъчните власти, е психологически незащитим. Ето защо поради лип-
са на предвидената в закона специална цел деянието е несъставомерно
по чл. 313, ал. 2 НК. От обективна и субективна страна то осъществява
състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. Неоснователно е възра-
жението на защитата на жалбоподателя за липса на умисъл за невярно
деклариране. При установените от предходните инстанции характерис-
тични данни подсъдимият е разполагал с необходимия социален опит и
интелектуален капацитет, за да отрази в данъчната декларация всички
имоти, които е притежавал към 1.01.1998 г., включително 1/2 от апар-
таментите, които само няколко дни след подаването на декларацията
в качеството на собственик е заменил със Столична община. Не може
да се приеме и твърдението, че деянието не е престъпно поради своя-
та малозначителност. Невярното деклариране на значително по размер
410
имущество и настъпилите от това вредни последици са оказали отри-

цателно въздействие върху защитените от чл. 313, ал. 1 НК обществе-
ни отношения, свързани с документирането. Обществената опасност на
деянието не е явно незначителна предвид характера на засегнатия обект
и степента на увреждането му.
134. Съставът на чл. 313, ал. 1 НК изисква деецът да внесе не-
вярно обстоятелство в съдържанието на изготвен и подписан от
него документ, въпреки правното му задължение като автор на този
документ да удостоверява истината.
Чл. 313, ал. 1 НК
Решение № 267 от 12.04.2006 г.
по н.д. № 867/2005 г., ІІ н.о.
Х. окръжен съд с обжалваното решение по в.н.о.х.д. № 122/2005 г.
потвърдил Присъда № 2/10.01.2005 г. по н.о.х.д. № 84/2004 г. на Х. райо-
нен съд, с която признал подс. И. за виновна в това, че на 21.01.2004 г. в гр.
С. потвърдила неистина в писмена декларация – декларация за „свързани
лица“ по смисъла на §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса
за социално осигуряване, която по силата на този закон – чл. 108, ал. 3,
се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства. На основание чл. 313, ал. 1, вр. чл. 54 НК я осъдил на гло-
ба в размер на 200 лева.
Осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски.
Въззивното производство е образувано по повод жалбата на под-
съдимата, в която се съдържат същите основания, с които подкрепя ис-
кането си и пред Върховния касационен съд за отмяна на осъдителната
присъда и признаване на подсъдимата за невинна. Въззивният съд е въз-
приел установената въз основа на достатъчно и възможните доказател-
ства, събрани по предвидения процесуален ред, фактическа обстановка,
която не подлежи на касационен контрол. Изложил съображения, макар
и необстоятелствени, с които обосновал отказа си да възприеме възраже-
нията за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони
за основателни. Решението си за наличието на обективните и субектив-
ните признаци на престъплението подкрепил с установеното обективи-
рано поведение на подсъдимата. По повод извършването на ревизията
съобразно издадена по предвидения ред заповед на НОИ и съответната
на РУСО – гр. Х. пред определения да извърши ревизията в „Х.“ АД – гр.
С. св. Н. е представила попълнена лично от нея декларация за „свързани
411
лица“ като изпълнителен директор, като е знаела, че вярното отразяване

на обстоятелствата по посочената декларация са имали съществено зна-
чение предвид състоянието на това дружество, указващо за наличието на
публични вземания на Агенцията за държавни вземания, установени от
РУСО – гр. Х. и ТДД – гр. Х., както и че подсъдимата е била избрана за
член на директорите на „Ф.“ АД с правомощия да представлява и това
дружество (заедно и поотделно с друго лице), регистрацията на което
била извършена след установяване на вземанията и за възможността да
бъдат удовлетворени с неговото имущество вземанията. Декларацията съ-
държа точни и ясни обяснения за значението на всяко едно от понятията,
допълнително ѝ е било разяснено и от св. Н. задължението и начинът на
попълване, поради което твърдението ѝ, че отразените от нея данни са
резултат на неоказана ѝ помощ от главната счетоводителка на дружество-
то и неразбиране значението и същността на задължението ѝ, правилно
е прието като неоснователно. Такова е и поради данните за нейното ка-
чество на управляващ на посочените дружества, за нейната квалифика-
ция и образование, както и обективната възможност при необходимост
поради липса на специални юридически знания да отстрани породилите
се съмнения в приетата поправка на КСО с компетентна специализирана
консултация, макар че незнанието на закона не може да я оправдае. Като е
изготвила саморъчно и е положила подпис на инкриминирания документ,
подсъдимата е внесла невярно обстоятелство в съдържанието му въпре-
ки правното ѝ задължение като автор на този документ да удостоверява
истината. Затова с установеното съдържание тя е приета като предмет на
лъжливо документиране и са установени конкретните отношения, които
са били застрашени, както и възможността да бъдат засегнати в известна
степен правилната дейност, права и интереси на държавния апарат, които
имат отношение към тази дейност, защото удостоверените факти не отго-
варят на обективната действителност. Ето защо не само фактическите, но
и правните съображения, изложени от първоинстанционния съд и утвър-
дени с обжалваното решение, настоящият състав възприема изцяло.
135. Престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е на формално из-
вършване и премълчаването на факта, който е с правно значение за
декларирането в документ, който по силата на закона се дава пред
орган на власт за удостоверяване на определени факти, е достатъч-
но за съставомерността на деянието.
Чл. 313, ал. 1 НК
412
Решение № 538 от 21.07.2006 г.

по н.д. № 1058/2005 г., ІІІ н.о.
Не е нарушен законът относно квалифицирането на деянието като
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. Въз основа на установените фак-
тически данни от предмета на делото за деянието и авторството на
подсъдимия в него правната оценка на деянието и извършителството
от подсъдимия е правилна. Задължението на служителите на Минис-
терство на вътрешните работи, какъвто е подсъдимият, за деклариране
на имуществото им произтича от разпоредбата на чл. 201, ал. 3 от Зако-
на за Министерството на вътрешните работи. Законът не поставя дру-
ги изисквания за специален образец на декларацията, освен писмена-
та ѝ форма, а по съдържание се изисква служителят да посочи вярно
придобитото през годината на деклариране имущество. Фактическите
данни са, че подсъдимият е придобил лек автомобил „Ауди 80“ през
месец август 2003 г. и е бил длъжен да го декларира като част от иму-
ществото си за процесния период. Видно е от удостовереното в деклара-
ция № 431/26.01.2004 г. в РДВР – Р., приета от съдилищата като писме-
но доказателство, че подсъдимият не е декларирал придобитият от него
през 2003 г. автомобил. Следователно е затаил истина в документ, който
по силата на закона го е задължавал да декларира истинността на фак-
тите, определящи имотното му състояние пред орган на власт. Това фак-
тическо действие – затаяване на истина, е направено съзнателно, защото
той е бил формален собственик на автомобила, независимо че в послед-
ващата 2004 г. го е отчуждил, т.е. трансформирал е тази собственост от
вещ в парични средства към датата на нотариалното му прехвърляне на
12.02.2004 г. Престъплението е на формално извършване и с премълча-
ването на факта, който е с правно значение за декларирането – затаява-
нето на истина за придобитото МПС при попълването на имотната дек-
ларация по ЗМВР, е извършил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК.
Няма данни за прилагане на чл. 9, ал. 2 НК, защото с деянието не
само са налице формално осъществените признаци на състава, но и за-
сягане на обществените отношения, свързани с документирането, което
не е нито малозначително, нито явно незначително, след като се отнася
до укриване на част от имотното състояние на служител на реда, който
следва стриктно да изпълнява законите на страната.
413
136. За да е осъществен съставът на престъпление по чл. 313,

ал. 1 НК, е нужно деецът да е съставил инкриминирания документ,
чиято цел е да удостовери истинността на някои обстоятелства. С
това се изчерпва съставомерността на това престъпление.
Когато обаче документът, който е с невярно съдържание, се
представи пред съответното лице, компетентно да се разпореди с
чуждото имущество, с цел да се мотивира това лице да извърши
такова разпореждане, ще е налице престъплението по чл. 212, ал. 1
НК.
Чл. 313, ал. 1 НК
Чл. 212, ал. 1 НК
Решение № 247 от 26.05.2008 г.
по н.д. № 229/2008 г., ІІІ н.о.
Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на
материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоя-
телства от двете инстанции по фактите – Пл. военен съд и Военно-
апелативен съд, правилно са били подведени под нормата на чл. 212б,
ал. 1, т. 1, алт. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Установени чрез
съответните доказателствени способи са били всички елементи от обек-
тивната и субективна страна на това деяние и правилно са били квали-
фицирани като престъпление именно по този престъпен състав от НК.
При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че
са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на
подс. П., не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което
той да бъде оправдан. Поведението му, инкриминирано по делото чрез
обвинителния акт, от чийто рамки инстанциите по фактите не са се от-
клонили, признавайки подсъдимия за виновен, действително съставлява
престъпление, доколкото той обективно е получил имущество на МО –
сумата от 2117 лева, като за целта е използвал 16 документа с невярно
съдържание (молби-декларации). Това, установено чрез писмени дока-
зателства обстоятелство, правилно е било интерпретирано от въззивния
съд съвкупно с показанията на свидетелите В. и А., чрез които е уста-
новено по безспорен начин, че закупеното от подсъдимия жилище е
било в почти напълно завършен вид, като са оставали незначителни
по размер довършителни работи. Анализът на приложените писмени
доказателства – удостоверение от Община Пл. – л. 72 от първ. дело,
както и копие от нотариален акт № 197 от 29.03.2004 г. (л. 34 от т. І на
сл.д.), потвърждава изложените от свидетелите факти, още повече, че
414
издаденото от Община Пл. удостоверение, отразяващо състоянието на

жилището, което подс. П. е закупил, е било представено от продавача
А. при изповядването на самата сделка.
По този начин след 29.03.2004 г. подс. П. не е имал законово право
да получава компенсационни ежемесечни суми за това, че живее на
свободен наем, тъй като вече е бил собственик на жилище. След тази
дата е отпаднала една от предпоставките, визирани в чл. 3, ал. 1 от
Наредбата за изплащане на компенсационни суми на кадровите воен-
нослужещи, които ползват жилища при условията на свободно дого-
варяне, а именно – кадровият военнослужещ да не притежава собстве-
но жилище в населеното място, където служи. Въпреки това подс. П. е
продължил да подава молби-декларации до началника на поделението,
в което е служил, с изричното отбелязване, че не притежава собствено
жилище на територията на града. Това обстоятелство предвид сключе-
ната нотариална сделка на 29.03.2004 г. за покупка на жилище на тери-
торията на гр. Пл. се оказва невярно. По този начин инкриминираните
молби-декларации са с невярно съдържание. Те са били подавани от
подс. П. до жилищната комисия на поделението, в което е служил, по
чието разпореждане той е получавал и ежемесечната компенсационна
сума – в размер на 73 лева. Подс. П., подавайки периодично деклара-
циите, е съзнавал, че използва документи с невярно съдържание, което
съдържание именно е било основанието, на което му е била определя-
на от поделението ежемесечната финансова помощ. По този начин чрез
използване на документите с невярно съдържание (молби-декларации)
подсъдимият въвел в заблуждение жилищната комисия на поделението,
в което е работел, че съществува основанието по чл. 3 от цитираната
наредба да продължава да получава помощта. Така въведените в заблуж-
дение длъжностни лица са разпоредили отпускането на ежемесечната
финансова компенсация, която е излизала от патримониума на поделе-
нието и е постъпвала във фактическа власт на подс. П. По този начин
той е осъществил състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК както
от обективна, така и от субективна страна. Твърденията, съдържащи се
в жалбата, с които подсъдимият се опитва да обори доказаността на су-
бективната страна на деянието, са неоснователни. На първо място, те
са взаимно изключващи се, но освен това позоваването на незнанието
от негова страна за задължението да уведоми службите на поделение-
то за закупеното жилище не намира опора в доказателствата по делото.
Подс. П. в продължение на повече от две години е продължил да подава
собственоръчно попълнени молби-декларации, в които той е вписвал в
415
графа № 6, че не притежава собствено жилище, което няма начин да

не е съзнавал, че не отговаря на истината. По втория довод, развит
в жалбата – че закупеното жилище е било негодно за обитаване, тъй
като е било в незавършен вид, въззивният съд е взел обосновано и
законосъобразно отношение в решението си, което напълно се споделя
от касационния съд. Наредбата не е свързвала обстоятелството за при-
тежание на жилище със степента на неговата завършеност, като е изиск-
вала деклариране на обстоятелство „притежавам собствено жилище“.
Подс. П., въпреки че е бил наясно с факта на придобитата недвижима
собственост, изрично е вписвал в графите „не притежавам“, след като е
могъл да декларира притежанието на имота, но и неговото състояние,
ако е претендирал, че то не позволява обитание. Дори и последното да е
било така, то не му е давало нито фактическо, нито правно основание да
декларира, че не притежава собствено жилище.
С оглед на тези съображения ВКС намери, че материалният закон е
бил приложен правилно от въззивната инстанция и липсват каквито и да
е причини да се счита, че е налице касационното основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 НПК.
Същото не е налице и по повод друго искане на подсъдимия – за
приложение на друг материален закон – този по чл. 313 НК, по който
деянието да бъде преквалифицирано. Искането е неоснователно, до-
колкото квалификацията, чието приложение се иска, е неприложима
в конкретния случай. При престъплението по чл. 212, ал. 1 НК деецът
използва документ с невярно съдържане, за да заблуди този, от когото
зависи получаването на имущество, че съществува правно основание за
получаване на имуществото, и като резултат от употребата на докумен-
та той действително го получава. Престъплението по чл. 212, ал. 1 НК
е налице и тогава, когато самият деец е съставил документа с невярно
съдържание и след това лично го е използвал, а не само когато използва
създаден от другиго такъв документ (в т.см. ППВС № 8/1978 г.). За да
е осъществен съставът на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, е нужно
деецът да е съставил инкриминирания документ, чиято цел е да удос-
товери истинността на някои обстоятелства. С това се изчерпва съста-
вомерността на това престъпление. Когато обаче документът, който е с
невярно съдържание, се представи пред съответното лице, компетентно
да се разпореди с чуждото имущество, с цел да се мотивира това лице да
извърши такова разпореждане, ще е налице престъплението по чл. 212,
ал. 1 НК. Очевидна е разликата в двата престъпни състава, а фактите по
делото не са в полза на искането на жалбоподателя за преквалификация
416
на престъплението по чл. 313 НК. Поради това оплакването за наруше-

ние на материалния закон поради неприлагане на закона, който е след-
вало да бъде приложен, е неоснователно.
137. Наказателноправната норма по чл. 313, ал. 1 НК инкрими-
нира поведение, изразяващо се в потвърждаване на неистина или
затаяване на истина в писмена декларация или съобщение, изпра-
тено по електронен път, които по силата на закон, указ или поста-
новление на МС се дават пред орган на власт за удостоверяване на
определени обстоятелства.
Престъплението документна измама по чл. 212, ал. 1 НК изиск-
ва чрез използване на неистински или преправени документи, или
на такива с невярно съдържание деецът да мотивира други лица
да извършат акт на имуществено разпореждане, вследствие на кое-
то той да се облагодетелства, получавайки без правно основание
чуждо имущество, което не му се следва. Когато съставените или
използвани неистински документи и документи с невярно съдър-
жание са послужили на дееца за получаване по измамлив начин на
чуждо имущество, или са създали възможност на други физически и
юридически лица да се облагодетелстват материално, документно-
то престъпление е елемент от състава на чл. 212 НК.
Чл. 313 НК
Чл. 212, ал. 1 НК
Решение № 206 от 12.04.2010 г.
по н.д. № 112/2010 г., III н.о.
В рамките на описаната в атакувания съдебен акт и доказател-
ствено обезпечена фактология по делото контролираната инстанция
правилно е приела, че неправомерното поведение на кадрови редник
С. Т. се субсумира от обективна и субективна страна от нормата на
чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. През инкриминирания от държав-
ното обвинение период подсъдимият подавал в жилищната комисия
на поделение [номер], гр. В. молби-декларации, отразяващи невярното
обстоятелство, че същият не притежава собствено жилище и догово-
ри за наем на недвижим имот, подписите в които не били положени
от посочените за наемодатели лица. Представената писмена докумен-
тация обосновала определяне на жилищна нужда, последващото кар-
тотекиране на С. Т. и получаването на парични средства в размер на
3028 (три хиляди двадесет и осем) лева от Министерство на отбраната
417
по предвидения ред и в съответствие с предписанията на действащата

до 15.02.2008 г. нормативна уредба – Наредба № 3/11.09.1998 г. за нас-
таняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения фонд на МО
(отм.) и Наредба за изплащане на компенсационни суми на кадровите
военнослужещи, които ползват жилища при условията на свободно до-
говаряне, в сила от 18.02.1997 г. (отм.), и на актуалния към момента
подзаконов акт – Наредба за отдаване под наем и разпореждане с имо-
ти от ведомствения жилищен фонд на МО и за изплащане на компенса-
ционни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилища при
условията на свободно договаряне (приета с ПМС № 16/05.02.2008 г.,
обн., ДВ, бр. 16/15.02.2008 г.).
Действията на подсъдимия консумират престъпния състав на
чл. 212, ал. 1 НК. Престъплението документна измама във визираната
разпоредба изисква чрез използване на неистински или преправени до-
кументи, или на такива с невярно съдържание деецът да мотивира други
лица да извършат акт на имуществено разпореждане, вследствие на кое-
то той да се облагодетелства, получавайки без правно основание чуждо
имущество, което не му се следва. При съблюдаване на съдържанието
на нормата на чл. 93, т. 6 НК и на Постановление № 3/1982 г. на Пленума
на ВС и съобразно доказателствения материал по делото въззивният съд е
обсъдил характеристиките на процесните молби-декларации и договори
за наем, послужили при осъществяване на инкриминираното посегателство
и предложил убедителни аргументи за несъответността на отразените в
материалния носител волеизявления на обективната действителност и
за тяхната неистинност.
Компетентна е и юридическата преценка в атакувания съдебен акт
по отношение на констатираната необходимост от депозиране на инкри-
минираните документи – задължително условие, предпоставящо включ-
ване в изготвените от ТД на ИА „Социални дейности на МО – Пл.“ и
утвърдени от министъра на ведомството списъци на правоимащи карто-
текирани военнослужещи. Подадените декларации и договори за наем,
въз основа на които са съставени протоколите от жилищната комисия в
поделение [номер] – В. и взети решенията от оторизираните органи за
картотекиране на нуждаещите се от жилища военнослужещи, съставля-
ват компонент от сложен юридически факт (фактически състав), сочещ
на привидно правно основание за имуществено разпореждане с финан-
совите средства на Министерство на отбраната. Последното е довело до
материално облагодетелствуване на С. Т. с предоставените му компен-
сационни суми от 3028 (три хиляди двадесет и осем) лева. Налице са и
418
съзнателни представи у подсъдимото лице за обществената опасност на

извършеното, които в кумулативна даденост с проявената упоритост в
желанието за постигане на вредоносния резултат обуславят изискуемия
се пряк умисъл. Правилно е приложен и институтът на чл. 26 НК с оглед
множеството престъпни деяния, осъществени през непродължителни
периоди от време (два пъти годишно) при идентична фактическа обста-
новка и при еднородност на формата на вина.
В контекста на изложеното за обективната съставомерност на ин-
криминираното посегателство и неговите субективни измерения нео-
снователни са доводите в касационната жалба за преквалификация на
престъплението по чл. 313, ал. 1 НК. Посочената правна норма инкри-
минира поведение, изразяващо се в потвърждаване на неистина или
затаяване на истина в писмена декларация или съобщение, изпратено
по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление
на МС се дават пред орган на власт за удостоверяване на определени
обстоятелства. Конкретиката по настоящото дело не очертава обектив-
ните и субективни признаци на визираното документно престъпление.
Инкриминираните молби-декларации и договори за наем при съпоста-
вяне с предмета на престъпление по чл. 313 НК (писмен или електронен
документ с удостоверително предназначение, императивно изискуем от
изчерпателно изброените законови и подзаконови нормативни актове и
представен пред съответния държавен орган) не покриват лимитирани-
те белези. Използването им категорично сочи и на преследвана, съответ-
но реализирана друга цел – получаване на чуждо имущество без правно
основание. Това обуславя засягане на обществените отношения, охраня-
ващи правото на собственост, при което свързаното с него посегателство
спрямо обекта на неправомерното документиране губи самостоятелното
си значение и предпоставя поглъщане на документното престъпление
от престъпното деяние – документна измама. При очертаните хипоте-
зи, когато съставените или използвани неистински документи и доку-
менти с невярно съдържание са послужили на дееца за получаване по
измамлив начин на чуждо имущество, или са създали възможност на
други физически и юридически лица да се облагодетелстват материал-
но, документното престъпление е елемент от състава на чл. 212 НК. В
този смисъл е константната съдебна практика (ППВС № 8/28.12.1978 г.,
изменено с ППВС № 7/06.07.1989 г., Р. № 466/11.08.1971 г., ІІ н.о. на ВС,
Р. № 96/23.02.1984 г., І н.о. на ВС и Р. № 498/18.05.2007 г. на ІІІ н.о. на
ВКС на РБ).
419
138. Съдебната практика по въпросите, касателно строгото

разграничаване между неистински документи и такива с невярно
съдържание, е трайна и непротиворечива. Предвидената в ДПК от-
говорност и за съдията по вписванията при извършване на дейст-
вия от него без представена декларация не дават основание да се
приеме, че декларацията по чл. 226, ал. 1 ДПК (отм.) се подава до
съдията по вписванията. Без значение е фактът, че декларацията е
образец, който не съдържа реквизит, указващ нейния адресат, тъй
като последният се определя по силата на нормативен акт. Деклара-
цията по чл. 226 ДПК (отм.) следва да бъде подадена до нотариуса,
който единствен има компетенции във връзка с прехвърлянето на
права върху недвижими вещи.
Чл. 313, ал. 1 и ал. 3 НК
Чл. 257, ал. 1, пр. 1 НК73
Решение № 542 от 9.02.2010 г.
по н.д. № 671/2009 г., I н.о.
По обвинението по чл. 313, ал. 1 НК касационният протест е осно-
вателен.
Независимо че споделя крайния извод на апелативния съд, а имен-
но, че процесната декларация не е била подадена пред орган на власт
така, както изисква разпоредбата на чл. 313, ал. 1 НК, тълкуването, на-
правено от съда в мотивите, както и това дадено от прокурора в протеста
на законовия текст, по силата на които се изисква подаването ѝ, а имен-
но чл. 226 ДПК (отм.), е невярно. Няма спор, че тази норма изрично не
сочи адресата на декларацията така, както е приел и въззивният съд, но
той е изводим от нейното съдържание, което визира, че прехвърлянето
или учредяваното на вещни права върху недвижими имоти не се допус-
ка, ако прехвърлителят има непогасени публични задължения. Също
така се предвижда, че прехвърлителят подписва декларация, че не дъл-
жи публични държавни и общински вземания. Тълкуването на нормата
на чл. 226 ДПК (отм.) следва да бъде направено в контекста на всички
останали законови разпоредби, касаещи прехвърлянето на права върху
недвижими вещи и в частност продажбата на такъв имот. В ЗЗД изрич-
но е разписано, че договорите за прехвърляне на собственост върху не-
движим имот трябва да бъдат извършени в нотариална форма, което се
явява изискване за тяхната действителност. Компетентните лица, които
73
Отменен.
420
могат да извършват предвидените в законите нотариални действия, са

нотариусите – чл. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Всичко това сочи, че декларацията по чл. 226 ДПК следва да бъде по-
дадена и е отправена до нотариуса, който единствен има компетенции
във връзка с прехвърлянето на права върху недвижими вещи. Това не
се променя и от факта, че законодателят при ситуиране на този текст е
избрал законодателна техника, при която изрично не е посочил органа,
пред който се подава процесната декларация, тъй като той е само един
възможен. По този въпрос мотивите и изводите на АС са неправилни.
Същевременно не може да се възприеме разбирането на прокуратура-
та, че тази декларация следва да се приеме за подадена до съдията по
вписванията, който безспорно за разлика от нотариуса е орган на власт.
Това е така, тъй като сложният фактически състав на прехвърлителните
сделки, на който се позовава прокуратурата, не изисква наличието на
вписване за тяхната действителност. Единствено до момента на впис-
ване на актовете по чл. 112, б. „а“ ЗС, сред които попада и процесният,
те не могат да се противопоставят на трети лица, придобили по-рано от
същия собственик или вписали вещни права върху недвижимия имот
(чл. 113 ЗС). Промяна по отношение на изложеното дотук не настъпва
и от факта, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот под-
лежи на вписване. Аргументи в подкрепа на тезата, че декларацията по
чл. 226 ДПК (отм.) не се дължи директно пред съдията по вписвания
от декларатора, могат да бъдат почерпени и от същността на вписване-
то, уредено в Правилника за вписванията и по-точно в разпоредбата на
чл. 1 от същия, където изрично е записано, че вписването се състои в да-
ване на гласност на подлежащите на вписване актове по съответния на-
чин. Също така този правилник изрично визира компетентното лице, по
чиято молба става вписването, а именно нотариуса, изповядал сделката.
Ето защо не може да се приеме, че декларацията се подава до съдията
по вписвания, независимо че тя следва да му бъде представена от нота-
риуса. Възможност за търсене на наказателна отговорност при приетото
от прокуратурата опосредяване би била резонна, ако текстът на чл. 226
ДПК изрично сочеше, че декларацията се подава чрез нотариуса до съ-
дията по вписвания. Подходът на прокуратурата да докаже тезата си,
като я обоснове по аргумент на противното на чл. 227 ДПК (отм.), е
неверен. Предвидената в ДПК отговорност и за съдията по вписвания-
та при извършване на действия от него без представена декларация не
дават основание да се приеме, противно на горното, а именно, че дек-
ларацията се подава до съдията по вписванията. Без значение е фактът,
421
че декларацията е образец, който не съдържа реквизит, указващ нейния

адресат, тъй като последният се определя по силата на нормативен акт.
Независимо че за да признае подсъдимия за невиновен в обвинението
по чл. 313, ал. 1 НК, липсата на съставомерност е изводима още с пър-
вия обсъждан елемент, а именно изискването декларацията да е подаде-
на до орган на власт, въззивният съд е обсъдил в акта си и останалите
елементи от престъпния състав, като е приел, че и те не са налични,
което е довело до контрааргументи от страна на прокуратурата в про-
теста. Не е наложително тяхното обсъждане, но прецизността изиск-
ва да се отбележи, че неубедително се оспорва направеният анализ на
свидетелските показания на нотариус Х., както и на установения по не-
съмнен начин факт, че декларацията не е била изпратена на съдията по
вписвания. По отношение на доводите за неправилни изводи, касателно
субективната страна на деянието, касационният протест по същество е
основателен, но с невярна аргументация. От друга страна, това е без
значение, независимо че този съдебен състав не споделя изводите на
съда за липсата на умисъл, но както беше отбелязано по-горе, достатъч-
но е да не е налице един елемент от изискуемия се законов състав, за да
се приеме наличието на несъставомерност. Съгласявайки се с крайният
извод на решаващия съд, че подс. И. не следва да носи наказателна отго-
ворност по инкриминирания му текст, касационната инстанция намира
за неправилно приетата изцяло липса на престъпна деятелност от стра-
на на подсъдимия. Апелативният съд в акта си е приел, че действията
на подсъдимия във връзка с подаването на процесната декларация не
реализират състав на друго документно престъпление. Изрично са раз-
гледани и обсъдени възможните варианти, като всички са изключени,
включително и за преквалификация по чл. 313, ал. 3 НК. Тези правни
изводи не могат да бъдат споделени. Последният текст във връзка със
съставомерността му изисква потвърждаване или затаяване на неистина
в частен документ, какъвто е декларацията по чл. 226 ДПК, в който по
изрична разпоредба на закон, указ или ПМС е задължен да удостовери
истина и употреби този документ като доказателство за невярно удос-
товерените обстоятелства. Не може да бъде възприето разбирането на
съда, че декларацията не се дължи по силата на закон – чл. 226 ДПК, тъй
като изрично не е споменат адресатът ѝ предвид на изложеното по-горе
по този въпрос. Също така при изводите си за липсата на субективен
елемент съдът е допуснал нарушение при логическата и правна оценка
на доказателствата. Поставил е в основата на своите изводи обясненията
на подсъдимия, като е приел, че те не са опровергани. Да, това е така, но
422
за субективната страна на деянието, изразяваща се в психическото от-

ношение на дееца към извършеното, съдът е длъжен да направи своите
изводи не от съобщената от него субективна оценка на собствените си
усещания, а от обективните факти и действия, реализирани към момен-
та на деянието, установени по надлежен ред. В настоящия казус самият
подсъдим не оспорва факта, че при подписване на декларацията пред
нотариуса той е имал и е знаел, че дължи публични вземания. Няма спор
и по факта, че на него му е бил връчен ДРА, както и че той го е обжалвал,
но е бил потвърден от съответния административен орган. Твърденията
му, че с факта на обжалването той е смятал, че няма все още задълже-
ния, не намират опора в доказателствата. От една страна, незнанието
на правото не извинява никого, а от друга страна, фактът на данъчното
задължение се поражда не от ДРА, а възниква ex lege и става изискуемо
с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж, а ре-
визионният акт е резултат от извършена данъчна ревизия като една от
формите за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол от компе-
тентните органи.
Ето защо заключението на САС, че действията на подсъдимия И.
по подаване на декларацията по чл. 226 ДПК (отм.) изцяло са несъста-
вомерни и не покриват състава на друго документно престъпление, е
изграден върху непълна, необективна и превратна оценка на относимия
към тази деятелност доказателствен материал – нарушение на чл. 14,
ал. 1 НПК, довела до неправилно прилагане на материалния закон.
139. Съгласно чл. 313, ал. 1 НК писмената декларация се дава
пред орган на власт за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства. Следователно съставомерна „неистина“ може да
бъде невярна информация единствено и само за посочените в зако-
на обстоятелства.
Чл. 313, ал. 1 НК
Решение № 83 от 14.03.2011 г.
по н.д. № 735/2010 г., II н.о.
Казусът се отличава с много ниско ниво на доказателствена слож-
ност. Инкриминирано е лъжливо документиране, обективирано в три дек-
ларации, изискуеми по Закона за държавния служител. Документите са
приложени по делото и тяхното съдържание (изключващо информация-
та, че техният автор – подсъдимият И. К., е регистриран като едноличен
търговец) не е предмет на спор между страните. Безспорен е и фактът,
423
че деклараторът е имал статут едновременно на държавен служител и на

едноличен търговец. Върху тази доказателствена база обвинението, а след
него и двете предходни инстанции, са изградили правни изводи за съста-
вомерност на действията на подсъдимия по чл. 313, ал. 1 НК и към тях,
в контекста на неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 НПК, са насочени основните възражения на подсъдимия. Те не
могат да бъдат споделени по отношение на декларацията от 7.03.2007 г.,
изготвена на основание чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител. В
нея осъденият И. К. положил подписа си под текста (вж. точка 6), че не е
едноличен търговец, с което потвърдил неистина по смисъла на чл. 313,
ал. 1 НК, тъй като по същото време бил регистриран като едноличен тър-
говец с фирма [фирма]. Опитът на защитата на осъдения да оспори субек-
тивната страна на престъплението, противопоставяйки на обвинението
стопанската неактивност на търговеца, правилно е отхвърлен от предход-
ната инстанция. Текстът на декларацията се отличава с рядко срещана (за
административни формуляри) категоричност и яснота, поради което не
поражда основания за противоречививо възприемане или неразбиране от
субект без ментални затруднения. Отговорът на въпроса дали декларато-
рът е едноличен търговец не е обвързан с уговорки за реализиране на до-
ходи от тази дейност, а единствено с търговската регистрация. По делото
е установено, че подсъдимият удовлетворявал изискванията за заемане
на отговорен пост на държавен служител в администрацията – директор
на дирекция „Устройство на територията към район „П.“ на [община].
Ето защо е логически неприемливо обяснението на неговата защита, че
той нямал съзнанието да е едноличен търговец, тъй като не реализирал
дейност. Елементарното ниво на общуване с администрацията предпо-
лага знанието, че на действието регистрация (като правопораждащ факт)
съответства действието дерегистрация (като правопрекратяващ факт).
Обяснението на осъденият К., че имал наивната представа за спонтанно
заличаване на фирмата му като едноличен търговец, не кореспондира с
данните за неговото образование, социален статус и професионален опит.
Въззивният съд не е имал основание да изключи наличието на съставо-
мерните признаци, включени в субективната страна на престъплението
по чл. 313, ал. 1 НК и обективирани в подписването на декларацията с не-
вярно съдържание. Настоящият състав на свой ред споделя тази позиция
и отклонява искането за ревизия на атакуваното решение чрез оправдава-
не на подсъдимия.
Различна трактовка от материалноправно естество обаче трябва да
получат останалите две декларации, попълнени и подписани от подсъ-
424
димия на основание чл. 29а, ал. 1 от Закона за държавния служител (ДВ,

бр. 30 от 2006 г.). Те са с идентично съдържание и се отличават единст-
вено по датите на съставянето им – 08.03.2007 г. и 04.01.2007 г. Според
обвинителния акт в тях К. „потвърдил неистина, а именно, че няма тър-
говски, финансови или други делови интереси с юридически и физически
лица“. Въззивният съдебен състав, съгласявайки се с предходната инс-
танция, заключил, че подсъдимият имал такива интереси, тъй като бил
регистриран като едноличен търговец. Тук е мястото да се подчертае, че
в атакуваното решение в нарушение на процесуалните правила се раз-
глежда и участието на подсъдимия в „М. проект“, макар това обстоятелст-
во да не присъства в обвинителния акт и обсъждането му в подкрепа на
обвинителната теза да попада извън предмета на доказване. Останалите
аргументи на окръжния съд са базирани на формален и поради това – не-
верен прочит на текста на чл. 29а, ал. 1 ЗДСл. Коректно цитиран в обви-
нителния акт, той вменява на държавния служител задължение за разкри-
ване и за избягване на конфликт на интереси. Писмените декларации по
чл. 29а, ал. 1 ЗДСл са предназначени да обслужват тази цел, като отразят
информация за „всеки търговски, финансов или друг делови интерес“,
който държавният служител или свързани с него лица имат във връзка с
функциите на администрацията, в която работи. В противоречие с този
ясен законов текст окръжният съд приел, че декларацията „има четири
хипотези и само две от тях са свързани с функциите на администрацията,
в която подателят работи“. Реквизитът на образеца за декларация не може
да бъде тълкуван извън разпоредбата на закона, който го създава. Съглас-
но чл. 313, ал. 1 НК писмената декларация се дава пред орган на власт за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Следователно със-
тавомерна „неистина“ може да бъде невярна информация единствено и
само за посочените в закона обстоятелства, а в настоящия случай те са по-
сочените в чл. 29а, ал. 1 ЗДСл интереси на декларатора и свързани с него
лица във връзка с функциите на администрацията. Изводът на въззивната
инстанция, че собствеността на правен субект по Търговския закон „по
принцип“ води до интересите по чл. 29а, ал. 1 ЗДСл е много далеч от зая-
вената в атакуваното решение безспорност. За да се приеме, че подсъди-
мият е укрил търговски, финансов или друг делови интерес, преди всичко
следва да се установи неговото съществуване, а то е немислимо, без да
се докаже корелацията му с функциите на администрацията, в която дек-
лараторът работи. Данни в тази насока не са посочени в обвинителния
акт и въззивната инстанция вместо да констатира тази начална липса на
съставомерни признаци в предмета на обвинението, е запълнила липсата
425
им с предположението, че дейността на всеки търговец е потенциален из-

точник на конфликт на интереси за всяка администрация. Това разбиране
противоречи на чл. 29а, ал. 1 ЗДСл и разширява обхвата на съдържанието
на посочената в него декларация до предели, надхвърлящи целта на зако-
на, тъй като е невъзможно в нея да е отразят всички търговски, финансови
или други делови интереси, които едно лице и свързани с него лица могат
да имат в социалното си битие. Обобщено описаните в обвинителния акт
действия на подсъдимия при подаването на декларациите по чл. 29а от За-
кона за държавния служител не съдържат обективните и субективни при-
знаци на престъпления по чл. 313, ал. 1 НК, поради което признаването на
И. К. за виновен в извършването им е постановено в нарушение на закона
по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и представлява основание за отмяна
по реда на възобновяването на потвърждаващия присъдата въззивен акт
на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Съгласно чл. 425, ал. 1, т. 2 поради
наличие на предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК осъденият трябва
да бъде оправдан по обвиненията за тях и за продължавана престъпна
дейност.
140. Престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е налице, когато е по-
твърдена неистина или е затаена истина в писмена декларация (или
съобщение, изпратено по електронен път), която по силата на закон,
указ или постановление на Министерския съвет се дава пред орган
на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Престъплението е формално и съставът е осъществен, ако зако-
нът предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоя-
телства да се удостоверява по такъв начин, макар те и да не отгова-
рят на истината.
За съставомерността на деянието е правно ирелевантно дали
декларацията се изготвя върху бланка, по образец и прочие и дали
те съдържат предупреждение за носене на наказателна отговорност
при невярно деклариране.
Чл. 313, ал. 1 НК
Чл. 309, ал. 1 НК
Решение № 130 от 7.05.2015 г.
по н.д. № 24/2015 г., I н.о.
Постановеният въззивен съдебен акт в частта, с която е потвърдено
оправдаването на В. С. по повдигнатото му обвинение по чл. 313, ал. 1
НК и която се оспорва пред ВКС, е неправилен и незаконосъобразен.
426
Предмет на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е подадена от В.

С. пред Б. районен съд, в рамките на инициирано от него производство
по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), декларация по чл. 9,
ал. 3 от същия закон. По силата на посочената разпоредба декларацията
се прилага към молбата за защита, която се търси пред съда чрез на-
лагане на извършителя на някоя от мерките по чл. 5 от закона. Произ-
водството се развива пред районния съд по постоянния или настоящия
адрес на пострадалото лице, съобразно правилата на чл. 12–19 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията по
чл. 9, ал. 3 е доказателствено средство в производството, наред с други
доказателствени средства по ГПК (ал. 1 на нормата), както и такива, по-
сочени в т. 1 и т. 2 на ал. 2 на същата. Когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декла-
рация по чл. 9, ал. 3 от закона.
Изложеното дава основание за извода, че ЗЗДН предвижда задъл-
жително подаване от молителя на декларацията по чл. 9, ал. 3 с оглед
възможността изобщо да се развие производството пред съда. На след-
ващо място, законът придава значение на тази декларация като доказа-
телствено средство за посочените в нея обстоятелства на извършеното
домашно насилие, а при липса на други доказателства и съответствие на
тази декларация на значението и целта ѝ, визирани в закона, да послужи
и за издаване на заповед за защита само въз основа на посочените в нея
обстоятелства за домашно насилие. Или иначе казано, независимо че в
декларацията се съдържат твърдения, които поначало подлежат на до-
казване и с други допустими от ГПК доказателствени средства, съдър-
жащите се в нея обстоятелства са доказателства в производството, а при
тяхно оспорване от страна на ответника, в негова тежест е да проведе
доказване, като обори доказателствената сила на декларацията и изло-
женото в нея и докаже своите възражения.
Всичко това сочи, че в случая законът предвижда истинността на
вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверява по такъв на-
чин, а това е от съществено значение при преценка на съставомерността
на неистинното деклариране.
Престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е налице, когато е потвърдена
неистина или е затаена истина в писмена декларация (или съобщение,
изпратено по електронен път), която по силата на закон, указ или по-
становление на Министерския съвет се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Престъплението е
427
формално и съставът е осъществен, ако законът предвижда истинността

на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверява по та-
къв начин, макар те и да не отговарят на истината. За съставомерността
на деянието е правно ирелевантно дали декларацията се изготвя върху
бланка, по образец и пр. и дали те съдържат предупреждение за носене
на наказателна отговорност при невярно деклариране.
Съдебната практика по отношение на характера на декларирането
и на елементите от състава на чл. 313, ал. 1 НК е постоянна и безпроти-
воречива (вж. Р. № 812/2004 г. на ВКС, III н.о., Р. № 220/2010 г. на ВКС,
I н.о., Р. № 522/1974 г. на ВС, I н.о., ТР № 56/1986 г. на ОСНК на ВС, Р.
№ 345/1974 г. на ВС, II н.о., Р. № 80/1996 г. на ВС, ВК и мн. др.).
При изложените съображения ВКС намира, че нормата на чл. 313,
ал. 1 НК е приложена неправилно към надлежно установените по дело-
то факти, а това предпоставя отмяната на въззивното решение в атаку-
ваната му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на въззивния съд.
141. Подаването на декларация по чл. 49, ал. 2 ЗМДТ (отм.), в
която е декларирана занижена цена на придобития недвижим имот,
за да се избегне заплащането на по-висок данък, е несъставомерно
деяние по чл. 313, ал. 2 НК.
Чл. 313, ал. 1 НК
Чл. 313, ал. 2 НК
Решение № 246 от 25.03.2005 г.
по н.д. № 942/2004 г.
Основателно е и оплакването на подс. Д. по отношение на осъди-
телната присъда против него по чл. 313, ал. 2 НК. Отговорността на този
подсъдим по това обвинение е свързано с подаване на декларация по
чл. 49, ал. 2 ЗМДТ (отм.), в която той е декларирал занижена цена на
придобития недвижим имот, за да избегне заплащането на по-висок да-
нък. Както правилно се посочва в касационната жалба, цената на имота
не е включена в разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗМДТ като обстоятелство,
което подлежи на деклариране. Поради това, независимо че действител-
но е декларирано неверно обстоятелство, деянието е несъставомерно по
чл. 313, ал. 2 НК. Съображенията на въззивния съд, че изискването за
деклариране на начина на придобиване на имота включва и деклариране
на цената, е незаконосъобразно. Деянието на подс. Д. по чл. 313, ал. 2
НК е несъставомерно, жалбата му е основателна, а присъдата в тази ѝ
428
част следва да бъде отменена, като подс. Д. бъде оправдан и наказател-

ното производство бъде прекратено.
142. Престъплението по чл. 313, ал. 2 НК е формално, на просто
извършване, доколкото изпълнителното му деяние се изразява само
в затаяване на истина или потвърждаване на неистина в данъчна
декларация.
При преценката дали деянието при документното престъпле-
ние по чл. 313, ал. 2 НК е малозначително и не е общественоопасно,
или обществената му опасност е явно незначителна, следва да се
има предвид всички обстоятелства, отнасящи се до естеството на
документа и значението на фактите и заявленията, които съдържа
или не съдържа.
Чл. 313, ал. 2 НК
Решение № 634 от 3.07.2007 г.
по н.д. № 329/2007 г., І н.о.
С Първоинстанционната присъда № 390 от 08.11.2006 г., издадена
от П. районен съд по н.о.х.д. № 658/2005 г., подс. К. С. П. от гр. С. е приз-
ната виновна за три престъпления по чл. 313, ал. 2 НК, извършени съот-
ветно на 22.03.2002 г., на 24.03.2003 г. и на 17.03.2004 г., изразяващи се в
затаяване на истина в подадена по силата на чл. 51, ал. 1 ЗКПО данъчна
декларация пред данъчните власти в гр. П., с цел да избегне заплащане
на дължими данъци. За всяко от инкриминираните деяния на виновната
е наложено наказание глоба в размер 200 (двеста) лева. По реда на чл. 23
НК е определено общо наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Въззивната проверка е извършена само по жалбата на подсъдимата
и в резултат на нея първоинстанционната присъда е отменена изцяло,
като въззивният съд е постановил нова, с която на основание чл. 9, ал. 2
НК е оправдал подсъдимата за инкриминираните деяния.
Новата присъда е предмет на касационния протест при ангажирано
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, понеже протестиращият прокурор
оспорва приложението на чл. 9, ал. 2 НК с доводи за нарушение на ма-
териалния закон и искане за отмяна и ново разглеждане на делото за
утежняване наказателноправното положение на подсъдимата.
Пределите на касационната проверка, очертани от обжалващата
страна, се свеждат до законосъобразността на въззивната присъда по
429
приложението на чл. 9, ал. 2 НК, в които рамки ВКС, за да се произнесе,

взе предвид следното:
Предходните инстанции нямат различия относно установените по
делото фактически констатации. Различна е оценката им по приложение
на правото.
Въззивният съд е приел малозначителност на всяко от инкримини-
раните деяния като формално осъществяващи признаците на престъп-
ление по чл. 313, ал. 2 НК, поради което на основание чл. 9, ал. 2 НК е
оправдал подсъдимата за тях.
Дали деянието, което формално осъществява признаците на пред-
видено в НК престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно, или неговата обществена опасност е явно незначи-
телна и затова не е престъпно са въпроси, отговор на които следва да
бъде даден след съвкупното обсъждане и оценка на всички елементи от
състава на престъплението.
Съставът на чл. 313, ал. 2 НК е създаден през 1993 г. в раздела за до-
кументните престъпления, въпреки че има специфичния обект на защита,
посегателствата срещу който са регламентирани в Глава седма НК.
Престъплението по чл. 313, ал. 2 НК е формално, на просто из-
вършване, поради което и приложното му поле е по-широко, доколкото
изпълнителното му деяние се изразява само в затаяване на истина или
потвърждаване на неистина в данъчна декларация. Макар че за намере-
нието да се укрият дължими данъци по чл. 313, ал. 2 НК е предвидена
по-строга санкция, отколкото например за избягването на установяване
и плащане на данъчни задължения в големи размери по чл. 255, ал. 1
НК74 (несъвършенство на динамичното законотворчество при новите
условия за страната след 1991 г.), следва да се приеме, че обществената
опасност на деяние по чл. 313, ал. 2 НК по принцип не е висока, понеже
обектът на посегателството не се уврежда пряко, а само се поставя в
опасност.
При преценката дали деянието при документното престъпление по
чл. 313, ал. 2 НК е малозначително и не е общественоопасно, или об-
ществената му опасност е явно незначителна, следва да се имат пред-
вид всички обстоятелства, отнасящи се до естеството на документа и
значението на фактите и заявленията, които съдържа (или не съдържа),
Има се предвид редакцията на чл. 313, ал. 2 НК преди влизане в сила на

74
ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 26 от 2010 г., с който констатираното несъвършенство е

преодоляно.
430
което въззивният съд в процесния казус е съобразил според третата инс-

танция. Съдът е признал малозначителност на всяко от деянията, об-
съждайки всички специфични особености, които го характеризират и
не без основание е заключил, че инкриминираните деяния нито са при-
чинили, нито са могли да причинят някаква значима вреда. Доколкото
за степента на обществена опасност на всяко криминализирано деяние
се съди преди всичко по степента на неблагоприятното въздействие (за-
сягане) на обекта на защита, направените изводи за явно незначителна
обществена опасност на инкриминираните деяния се явяват правилни.
Още повече и при условие, че самото обвинение не е конкретизирало в
обвинителния акт дължимите данъци, укриването на които се твърди, че
е било цел на подсъдимата.
Вярно е, че данните за личността на дееца по принцип са извън ко-
ментираната по-горе оценка по чл. 9, ал. 2 НК, но позитивната характе-
ристика на субекта на престъплението така или иначе няма как да бъде
елиминирана, поради което и правилно е взета в съображение от въззив-
ния съд при правната оценка на извършеното.
Ето защо ВКС прие, че подаденият протест е неоснователен и въз-
зивната присъда следва да остане в сила.
143. Престъплението по чл. 313 НК е формално.
При преценката си дали се касае за явно малозначително дея-
ние по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, съдът следва за всеки отделен
случай да отчита степента на конкретното засягане на обществени-
те отношения, обект на престъпното посегателство.
Чл. 313, ал. 2 НК
Решение № 547 от 13.07.2007 г.
по н.д. № 278/2007 г., ІІІ н.о.
С. е призната за виновна и осъдена за това, че след като придобила
недвижим имот – картофохранилище, със застроена площ от 630 кв.м.
в местността К., землище П., общ. В., тя депозирала пред ДП – гр. В.
инкриминираната декларация, приложена на л. 77–80 от дознанието, в
която вписала, че сградата е с два етажа, но вместо действителните 1260
кв.м., тя посочила като разгъната застроена площ на обекта 630 кв.м.,
която наред и с неточностите във височината и вида на конструкция-
та на сградата довели до определянето на данъчна оценка и съответно
дължим данък в размер по-нисък от действително следващия се. Така
431
вместо 22,43 лева данъкът бил определен на 7,63 лева, или с 14,80 лева
по-малко.
В рамките на така приетите по делото фактически положения ВКС
в настоящия си състав приема, че в процесния случай формално е на-
лице престъпно деяние, доколкото същото субсумира обективните и су-
бективни признаци на инкриминирания състав на чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1
НК, но то е малозначително и с явно незначителна обществена опас-
ност. Поради изложеното то не се явява престъпно и следователно на
основание чл. 9, ал. 2 НК осъдената следва да бъде призната за невинна
и оправдана. Този извод се извежда, на първо място, от обстоятелство-
то, че намаленият, в резултат на удостоверените с декларацията неверни
обстоятелства, дължим данък се оказва по-нисък от дължимия с нищож-
ната сума от 14,80 лева, преценена и в контекста на наказателноправ-
ната защита на престъпленията против данъчната система, съобразно
критериите на чл. 93, т. 14 НК. На второ място, обективно молителката
добросъвестно е вписала етажността на сградата и застроената площ,
без обаче да съобрази начина на формиране на РЗП, механично възпро-
извеждайки данните за имота от нотариалния акт за придобиването му
(л. 83 от дознанието). Вярно е, че престъплението по чл. 313 НК е фор-
мално, но от обстоятелството, че осъдената не се е ползвала от възмож-
ността да се консултира с данъчния служител, не могат да се формират
изводи за повишената степен на обществена опасност на деянието ѝ,
изключваща приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Неубедителни са съобра-
женията на първостепенния съд, с които втората инстанция напълно се
е солидаризирала, че подбудите на молителката се свеждат до стремежа
ѝ за заплащане на по-ниски по размер данъци предвид вече посочената
като размер, твърде незначителна разлика. От друга страна, осъдената е
в напреднала възраст, с чисто съдебно минало, с много добри характе-
ристики, без криминални прояви. Всички тези обстоятелства, касаещи
конкретните особености на самото деяние и личността на дееца, пре-
ценени в тяхната взаимовръзка и цялост, категорично сочат на една съ-
ществено по-ниска степен на обществена опасност на конкретното дея-
ние в сравнение с обичайните престъпления от този вид и типичните им
изяви. При преценката си дали се касае за явно малозначително деяние
по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, съдът следва за всеки отделен случай да
отчита степента на конкретното засягане на обществените отношения,
обект на престъпното посегателство. В процесния случай, както беше
посочено, това засягане е твърде незначително, поради което и изводът
за прилагане нормата на чл. 9, ал. 2 НК предпоставя, съобразно право-
432
мощията на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24,

ал. 1, т. 1 НПК, отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила
присъда, потвърдена с цитираното въззивно решение, и оправдаване на
осъдената М. И. С. по предявеното ѝ обвинение по чл. 313, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, в рамките на приетите със същата фактически положения.
144. Обективните признаци на състава на престъплението по
чл. 313, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК включват изготвяне на писмена
декларация или съобщение от вида на описаните в разпоредбата,
потвърждаване на неистина или затаяване на истина в тях и пода-
ването им, респ. изпращането им по електронен път, до съответен
орган на властта.
Чл. 313, ал. 2 НК
Решение № 888 от 30.01.2008 г.
по н.д. № 598/2007 г., ІІ н.о.
Не е допуснато нарушение и на чл. 303, ал. 1 НПК.
Обективните признаци на състава на престъплението по чл. 313,
ал. 2 във вр. с ал. 1 НК включват изготвяне на писмена декларация или
съобщение от вида на описаните в разпоредбата, потвърждаване на
неистина или затаяване на истина в тях и подаването им, респ. изпраща-
нето им по електронен път, до съответен орган на властта. Предмет на
деянията, за чието осъществяване подс. С. Б. е привлечен да отговаря,
са данъчни декларации за облагане на доходите и справки – декларации
за данъка върху добавената стойност. Те са от вида на документите по
ал. 1 и са подадени в Данъчна служба „К. с.“. Затаяването на истина в
тях може да се отнася до данните, които следва да се впишат в графите,
подлежащи на попълване от подателя им и които при конкретната обста-
новка представляват реализираните приходи и дохода за облагане по да-
нъчните декларации и стойността на сделките по покупките и продаж-
бите, начисления ДДС и наличието на данъчен кредит за приспадане по
справките декларации. Във връзка с действителните данни в указаната
насока са събрани доказателства. Такива са документите, удостоверява-
щи извършването на сделките – фактурите, част от които са намерени в
дома на дееца, а други са набавени при извършване на насрещни про-
верки при търговските партньори. Освен фактурите приложени са и по-
пълнените и подадени данъчни декларации и справки декларации. Тък-
мо на несъответствието между отразеното във фактурите, от една стра-
на, и отразеното като приходи и стойност на сделките в декларациите,
433
от друга страна, са основани констатациите, които обосновават другия

признак от състава на престъплението по чл. 313, ал. 2 НК – затаяване
на истина. Следователно решението не почива на предположения, а на
събрани по предвидения процесуален ред доказателствени средства, от
които по несъмнен начин е установено извършването на деянието.
145. Съставът на престъплението по чл. 313, ал. 2 НК не се
конкурира със състава на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК.
Те визират различни по вид престъпления, охраняват различни
обществени отношения, тъй като имат различни непосредствени
обекти на защита и съществуването на състава на чл. 313, ал. 2 НК
е паралелно със състава на чл. 255, ал. 1, т. 2 НК. Тези състави не
се прилагат при едни и същи хипотези. Престъплението по чл. 255,
ал. 1, т. 2 НК е резултатно, докато престъплението по чл. 313, ал. 2,
вр. с ал. 1 НК е на просто извършване. Първото се отнася до реали-
зиране на укриване или неплащане на данъци в съответния данъ-
чен период чрез потвърждаване на неистина или затаяване на исти-
на в данъчна декларация за данъчни задължения в големи размери
по смисъла на чл. 93, т. 14 НК. В субективната страна на състава на
чл. 313, ал. 2 НК е предвидена и специална цел, докато за съставо-
мерността на деянието по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК се изисква вината да
се изразява в пряк умисъл. За документното престъпление е доста-
тъчно да се обективира тази цел, докато за данъчното престъпление
е необходимо целта да бъде осъществена – резултатът – укритите или
неплатени данъчни задължения, обективно да е налице. Поглъщане
на състава по чл. 313, ал. 2 НК от състава на чл. 255, ал. 1, т. 2 НК
поначало е възможно, но при съвпадане на обективните и субек-
тивните признаци на състава на чл. 313, ал. 2 НК със състава по
чл. 255, ал. 1, т. 2 НК само в случаите, когато невярното документи-
ране в данъчната декларация е довело и до осъществяване на спе-
циалната цел по чл. 313, ал. 2 НК, като е реализирано укриването
или избягването на данъчни задължения за съответния период, за
който падежът е настъпил, и техният размер е над три хиляди лева
(налице е съставомерният предмет на престъплението по чл. 255 и
сл. НК). В противен случай, отговорността на лицето по чл. 255 НК
е само административнонаказателна и ще се реализира по админи-
стративен ред за данъчно нарушение, а не за престъпление. За доку-
ментното престъпление обаче деецът винаги ще носи отговорност,
независимо от размера на укритото данъчно задължение. Размерът
434
на укритите данъци няма юридическо значение за отговорността за

престъплението по чл. 313, ал. 2 НК.
Мотивът за извършване на документното престъпление не е
задължителен елемент за съставомерността на деянието по чл. 313,
ал. 2 НК, а само за преценка на степента на вината при евентуална-
та индивидуализация на отговорността на престъпния деец.
Чл. 313, ал. 2 НК
Чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7 НК
Чл. 93, т. 14 НК
Решение № 578 от 17.01.2010 г.
по н.д. № 619/2009 г., III н.о.
Установено е от ДРА № 32/5.04.2005 г., ДРА № 91/7.11.2002 г., от
показанията на М. А. К., А. С. Ш., Н. М. М., Е. И. Й., И. Л. Й., Е. И.
Д., П. А. Д., Д. И. Д. и П. Г. С., данъчна декларация от 31.03.2000 г.
за общинската фирма „ТУ“ ЕООД – гр. П. по чл. 51, ал. 1 ЗКПО с вх.
№ 1*, от заключението на съдебно-икономическата експертиза, както
и от заключението на съдебно-графологическата експертиза, че М. К.
К. е съставила съдържанието и е подписала данъчна декларация с вх.
№ 1303030152/31.03.2000 г., която е дала пред ДП – гр. П. на основа-
ние чл. 51, ал. 1 ЗКПО, където е потвърдила неистина, като е деклари-
рала извършени разходи за работни заплати и социални осигуровки за
отчетния данъчен период пред 1999 г., без реално тези разходи да са
били извършени от фирмата, на която е управител. Отчетените в декла-
рацията данни за отрицателен финансов резултат от 516 лева се дължат
на отразените неверни данни в декларацията за извършени разходи за
работна заплата и осигуровки на тези лица, каквито те не са получи-
ли. Установено е, че с отчетените ненаправени разходи от фирмата К. е
преследвала целта – да бъде избегнато плащане на дължими данъци по
ЗКПО: данък за общините в размер на 321,56 лв. и данък върху печалба-
та в размер на 578,81 лв. При тези данни въззивният съд, за разлика от
първостепенния, неправилно е приел, че установените съгласно обвине-
нието фактически данни не сочат на състава на престъпление по чл. 313,
ал. 2 във вр. ал. 1 НК.
Изводът, че с деянието си подсъдимата К. е извършила данъчно
нарушение, което не представлява престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2
и т. 7 НК, нито престъпление по чл. 313, ал. 2 НК, защото съставът на
първото поглъщал състава на чл. 313, ал. 2 НК, е незаконосъобразен.
Незаконосъобразен е и изводът, че деянието не е престъпление и защото
435
сумата на данъчното задължение, което е избегнато, е значително по-

малка от предвидените в чл. 255, ал. 1, т. 2 НК данъци в големи разме-
ри (над 3000 лв.). Според въззивният съд и невярното документиране
по чл. 313, ал. 2 НК трябва да е свързано с деклариране на данъчни за-
дължения също в големи размери, както се изисква за квалифицирания
състав на данъчно престъпление, улеснено с използване на документ с
невярно съдържание. Тези изводи са неправилни.
Неправилно е тълкувано съдържанието на посочените два престъп-
ни състава. Неправилни са изводите, че те се намират в съотношение на
поглъщане.
Не се споделя тълкуването на ПОС за наличие на поглъщане от
обективната и субективна страна на състава по чл. 313, ал. 2 НК от съ-
щите признаци на състава по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК. Неправилно е прие-
тото, че за да бъде съставомерно деянието по чл. 313, ал. 2 НК, данъч-
ните задължения в процесната декларация трябва да са в размера на
съставомерния минимум на „големи размери“ по чл. 93, т. 14 НК, който
е над три хиляди лева. Тези изводи по приложението на закона не се
споделят от ВКС (спр. мотивите на ПОС на л. 19–20). Съставът на прес-
тъплението по чл. 313, ал. 2 НК не се конкурира със състава на престъп-
лението по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК. Те визират различни по вид престъп-
ления, охраняват различни обществени отношения, тъй като имат раз-
лични непосредствени обекти на защита и съществуването на състава
на чл. 313, ал. 2 НК е паралелно със състава на чл. 255, ал. 1, т. 2 НК. То
„не създава предпоставки за нееднаквото им прилагане спрямо едни и
същи хипотези“, защото тези състави не се прилагат при едни и същи
хипотези. Престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК е резултатно, дока-
то престъплението по чл. 313, ал. 2, вр. с ал. 1 НК е на просто извърш-
ване. Първото се отнася до реализиране на укриване или неплащане на
данъци в съответния данъчен период чрез потвърждаване на неистина
или затаяване на истина в данъчна декларация за данъчни задължения
в големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 НК. В субективната страна
на състава на чл. 313, ал. 2 е предвидена и специална цел, докато за със-
тавомерността на деянието по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК се изисква вината
да се изразява в пряк умисъл. За документното престъпление е доста-
тъчно да се обективира тази цел, докато за данъчното престъпление е
необходимо целта да бъде осъществена – резултатът – укритите или не-
платени данъчни задължения, обективно да е налице. Затова и съставът
на чл. 313, ал. 2 НК има систематичното си място в Особената част на
НК в Глава IХ „Документни престъпления“, а съответното систематич-
436
но място на съставът на чл. 255 НК е в Глава VII „Престъпления против

финансовата, данъчната и осигурителната система“. Следователно те са
предназначени да охраняват различни по вид обществени отношения и
затова имат своето самостоятелно място в НК. Вярно е, че поглъщане на
състава по чл. 313, ал. 2 НК от състава на чл. 255, ал. 1, т. 2 НК поначало
е възможно, но при съвпадане на обективните и субективните признаци
на състава на чл. 313, ал. 2 НК със състава по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК само
в случаите, когато невярното документиране в данъчната декларация е
довело и до осъществяване на специалната цел по чл. 313, ал. 2 НК, като
е реализирано укриването или избягването на данъчни задължения за
съответния период, за който падежът е настъпил, и техният размер е над
три хиляди лева (налице е съставомерният предмет на престъплението
по чл. 255 и сл. НК). В противен случай отговорността на лицето по
чл. 255 НК е само административнонаказателна и ще се реализира по
административен ред за данъчно нарушение, а не за престъпление. За
документното престъпление обаче деецът винаги ще носи отговорност,
независимо от размера на укритото данъчно задължение.
Следователно във всички останали случаи е налице документно
престъпление по чл. 313, ал. 2 НК, когато лицето потвърди неистина
или затаи истина в писмена декларация, в която по силата на закон, указ
или постановление на МС се дава пред орган на власт за удостоверява-
не на истинността на някои обстоятелства, когато тези обстоятелства са
данъчни задължения, и с лъжливото деклариране се цели избягването
на заплащането на дължими данъци. Размерът на укритите данъци няма
юридическо значение за отговорността за престъплението по чл. 313,
ал. 2 НК.
Посочените в обвинителния акт девет лица, според установеното
по делото от показанията им, не са работили в дружеството и не са по-
лучили заплати, и не са им заплащани осигуровки (спр. показанията на
свидетелите: М. А. К., А. С. Ш., Н. М. М., Е. И. Й., И. Л. Й., Е. И. Д., П.
А. Д., Д. И. Д. и П. Г. С.).
При тези данни изводите на въззивният съд, че подсъдимата М. К.
К. не следва да отговаря за престъплението по обвинението по чл. 313,
ал. 2 НК, са неправилни.
…
Защитата неправилно твърди, че данъчното подразделение гр. П.
не е орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 НК, защото не попадало
в нито една от изброените в закона категории „органи на власт“. Това
понятие има легално определение в чл. 93, т. 2 НК. Видно от съдържа-
437
нието на данъчното законодателство, данъчните органи са органи на из-

пълнителната власт. Те изпълняват данъчната политика на държавата,
извършвана от органите на изпълнителната власт, която осъществява
властническите си функции чрез тях. Подаването на данъчна деклара-
ция по реда на ЗКПО е пред орган на власт. В случая не се спори дали
едно трудово правоотношение е действително или не и как може да бъде
установено това, а дали работникът или служителят е извършвал реална
престация на труд или не, което е единственото основание за получа-
ване на трудово възнаграждение, а не дори и наличието на формално
валидното трудово правоотношение.
Неоснователни са доводите, че не е ясно нито от обвинението, нито
от отменената осъдителна присъда кои декларирани факти са неистинс-
ки, или кои истински факти са затаени. И двете ревизии са установили,
както и свидетелите М. А. К., А. С. Ш., Н. М. М., Е. И. Й., И. Л. Й., Е. И.
Д., П. А. Д., Д. И. Д. и П. Г. С., че не са работили в дружеството за данъч-
ния период, деклариран от подсъдимата и разходи за тях не са правени
от дружеството. Крайният факт – невярното документиране, е обекти-
вирано в инкриминирания документ, поради което необходимостта от
изброяването на лицата, чиято дейност е отчетена като извършена, а в
действителност – не е извършвана, не е елемент от съдържанието на
самия документ, който отчита крайните резултати от дейността в стой-
ности. Ето защо нефигурирането на нито едно от имената, посочени в
обвинителния акт, в данъчната декларация не прави деянието несъста-
вомерно. Голословно се твърди, че подсъдимата и защитата ѝ „до днес
не могат да разберат обвинението“, че за тези лица подсъдимата „е дек-
ларирала напълно произволно“, че са се трудили в дружеството и „тези
факти не могат да бъдат проверени“. Обратното е вярно, тези факти са
проверени с всички събрани доказателствени източници извън обясне-
нията на подсъдимата, които са и средство за защита освен източник на
фактически данни. Ето защо например по делото, макар и да са събрани
данни, че лицата С. Т., Ц. М. и Н. Й. (спр. ДРА и според СИЕ) не са ра-
ботили и не са получили работни заплати и отчисления за обществено
осигуряване, които разходи за тях в подадената от подсъдимата деклара-
ция са били отчетени като направени, тези данни не са залегнали в обви-
нителния акт (спр. н.о.х.д. № 78/2009 г. на П. РС). Тези данни обективно
не могат да бъдат проверени чрез разпит на тези свидетели в условията
на състезателното производство поради отсъствието им от страната и
неизвестността на местоживеенето им.
…
438
Мотивът за извършване на документното престъпление не е задъл-

жителен елемент за отговорността на подсъдимата, а за степента на ви-
ната ѝ при евентуалната индивидуализация на отговорността ѝ. Фактът,
че дружеството е със 100% общинска собственост на капитала и тя не е
съдружник, и не би се облагодетелствала от невярното документиране, не
е изключващо отговорността обстоятелство поради изтъкнатото по-горе
относно правното значение на мотивите за извършване на деянието.
146. Правната норма на чл. 313, ал. 3 НК има бланкетна диспо-
зиция. За съставомерността на деянието по този текст е необходимо
да бъде нарушена изрична разпоредба на закон, указ или постано-
вление на Министерския съвет, в която е предвидено да се удостове-
ри истината в писмена декларация.
Чл. 313, ал. 3 НК
Решение № 80 от 8.11.1996 г.
по н.д. № 89/1996 г., ВК
На предварителното производство е повдигнато и предявено обви-
нение на капитан В. за това, че на 18.11.1992 г. е затаил истина в писме-
на декларация, която се изисква на основание чл. 18 от Правилника за
военно-жилищния фонд (ПВЖФ), без да е посочено за какво е употре-
бена същата – за настаняване под наем или за закупуване на жилище (л.
11 и 13 от сл. д.). В обстоятелствената част на обвинителния акт е отра-
зено, че декларацията е съставена от В. в нарушение на ПВЖФ при заку-
пуване на имот, а в заключителната му част липсват данни в тази насока.
В диспозитива на присъдата е прието, че подсъдимият е затаил исти-
ната в писмена декларация, в която по изрична разпоредба на указ е бил
специално задължен да удостовери, а в мотивите е посочено, че това е
Указ № 493 от 1950 г. на Държавния съвет на РБ.
Правната норма на чл. 313, ал. 3 НК има бланкетна диспозиция. За
нейната съставомерност е необходимо да бъде нарушена изрична разпо-
редба на закон, указ или постановление на Министерския съвет, в която
е предвидена да се удостовери истината в частен документ. Освен това,
за да бъде довършено деянието, този документ следва да бъде употребен
от дееца, за да докаже, че удостоверените обстоятелства или изявления
са достоверни.
По делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като нито на предварителното производство, нито с присъ-
дата е конкретизирана нарушената от осъдения разпоредба. Правилни-
439
кът за ВЖФ е изменен преди издаването на инкриминирания документ

със заповед № 121 от 20.04.1992 г. на министъра на отбраната. Загла-
вието е заменено с Наредба за ВЖФ, а цитираният чл. 18 няма отноше-
ние към съставената от молителя декларация. Посоченият в мотивите
на присъдата Указ 493 от 1950 г. също няма отношение към жилищния
фонд на МО, а тези въпроси са уредени в Указ № 463, обнародван в
ДВ, бр. 214 от 11.09.1950 г. По този начин е било накърнено основното
право на капитан В. – да научи в какво е обвинен. Органите на предва-
рителното производство и съдът са нарушили разпоредбите на чл. 51,
ал. 1, чл. 207, ал. 2, чл. 235, ал. 2 и чл. 303, ал. 4 НПК75.
Делото е решено и при непълнота на доказателствата. От прило-
жената декларация е видно, че е съставена от осъдения на 18.11.1992 г.
(л. 40 от сл. д.). Договорът, с който той е бил настанен под наем, е от
29.04.1992 г. Останал е неизяснен въпросът за умисъла на дееца при със-
тавянето на инкриминирания документ. Това е от съществено значение
за правилното решаване на делото, тъй като правният режим за настаня-
ване под наем в жилища на МО е бил уреден по различен ред от този за
закупуване на такава.
Военно-жилищният фонд към МО е създаден с Указ № 463/1950 г. с
последно изменение от 1988 г. Въз основа на чл. 10 от този указ и чл. 18
от Закона за наемните отношения със заповед № 125 от 26.11.1980 г.
министърът на отбраната е обявил ПВЖФ. Последният е изменен със
заповед № 121 от 20.04.1992 г. на министъра на отбраната, като е про-
менено и заглавието му в Наредба за ВЖФ. Със Заповед № ОХ – 373 от
30.10.1995 г. министърът на отбраната е обявил утвърдения от него Пра-
вилник за управление, стопанисване и продажба на жилища и гаражи от
военно-жилищния фонд на Министерство на отбраната, който отменил
посочената Наредба и всички заповеди, свързани с нейното приложение.
В чл. 19, ал. 1 ПВЖФ (НВЖФ) е предвидено, че желаещите да бъдат
настанени в жилище от фонда на МО подават молби декларации пред жи-
лищната комисия в два екземпляра, по образец съгласно Приложение № 2.
Такова изискване липсва както в Указ № 463/1950 г., така и в Раздел II от
ЗНО. В чл. 18, ал. 3 от последния обаче е посочено, че редът и начинът за
настаняване в жилищните фондове на МО се уреждат с наредба, одобрена
от ръководителя му. Поради това необходимостта от попълването на част-
ния документ – молбата декларация, се основава на разпоредбата на закон
и деянието е съставомерно по чл. 313, ал. 3 НК, когато в него е потвърде-
75
Отменен.
440
на неистина или затаена истина. Този закон регламентира само наемните

отношения, но не и покупко-продажбите. Последните са уредени в чл. 9а
от Указ № 463/1950 г. В чл. 10 от същия има изрично изискване ПВЖФ
(НВЖФ) да бъде одобрен от Министерския съвет. Съгласно чл. 6, т. 1 от
Закона за нормативните актове това следва да стане с постановление. Тъй
като това изискване е изпълнено, ПВЖФ (НВЖФ) няма отношение към
реда и начина за продажба на жилища и други обекти от ВЖФ.
Разпоредбата на чл. 10 от Указ № 463/1950 г. важи още повече за
новия Правилник за управление, стопанисване и продажба на жилища и
гаражи от ВЖФ на МО, тъй като той е издаден само на основание този
текст (параграф 8 от Преходни и заключителни разпоредби). До одо-
бряването му от Министерския съвет при потвърждаване на неистина
или затаяване на истина в молбите декларации по чл. 30, т. 1 от същия
последиците за автора им могат да бъдат само гражданскоправни или
административни. Правно ирелевантен е фактът, че в тях е отразено, че
за деклариране на неверни данни се носи отговорност по чл. 313 НК.
С оглед на изложеното при новото разглеждане на делото следва да
се установи осъденият с каква цел е съставил декларацията – за наста-
няване под наем или за закупуване на жилище, и тогава да се прецени
съставомерността на деянието му.
147. За съставомерността на деянието по чл. 313, ал. 3 НК се
изисква деецът да потвърди неистина или да затаи истина в час-
тен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които
по изрична разпоредба чл. 226, ал. 1 ДПК е специално задължен да
удостовери истината и да употреби този документ като доказателст-
во за невярно удостоверените обстоятелства.
Чл. 313, ал. 3 НК
Решение № 163 от 8.03.2005 г.
по н.д. № 611/2004 г., ІІ н.о.
Г. окръжен съд с обжалваното решение потвърдил Присъда
№ 97/5.11.2003 г. по н.о.х.д. № 37/2003 г. на Д. районен съд, с която при-
знал подс. Р. К. К. за виновен в това, че при условията на продължавано
престъпление за периода 12.11.–12.12.2001 г. в гр. Д. затаил истина в
частни документи, в които по изрична разпоредба – чл. 226, ал. 1 ДПК76
76
Отменен.
441
е специално задължен да удостовери истината – пет броя декларации,

и употребил тези документи като доказателство за невярно удостове-
рените обстоятелства при продажба на недвижими имоти, собственост
на кооперация „М.“, с. М. На основание чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 54 НК го осъдил на три месеца лишаване от свобо-
да, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66, ал. 1
НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Произнесъл се по веществените доказателства.
Въззивният съд възприел изцяло установената от първоинстан-
ционния съд фактическа обстановка, че подс. Р. К. К. като изпълните-
лен директор на Обслужваща производствено-потребителна кооперация
„М.“, с. М., община Д., в изпълнение на решение на управителния съвет
извършил продажба на недвижими имоти като представил пред нота-
риуса и декларации за всяка от петте сделки според изискванията на
чл. 226, ал. 1 ДПК, които попълнил и подписал, без да декларира, че
представляваната от него кооперация има непогасени публични дър-
жавни и общински вземания. Изложил е не само фактическите конста-
тации, но е направил и анализ на доказателствата, включително и на
обясненията на подсъдимия, дадени в различните стадии на наказател-
ното производство. Изложил е съображения защо и кои възприема като
достоверни и защо отказва да основе изводите си за вината и отговор-
ността на онези от обясненията на подсъдимия, които в противоречие с
останалия доказателствен материал са очевиден израз на възприетата от
него позиция на защита.
Верни са и изводите за квалификацията на деянията като престъп-
ление по чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК.
По повод на възражението във въззивната жалба за липса на умисъл
като елемент от състава на престъплението съдът не само е потвърдил
изложените в първоинстанционния съдебен акт съображения, но и осно-
вавайки своите подробни съображения на конкретно установената фак-
тическа обстановка, е изразил отказа си да ги възприеме като основател-
ни. Това решение е съобразено с установените обстоятелства, относими
към предмета на доказване – подсъдимият е бил избран за изпълнителен
директор през м. август 2001 г., разпоредено е с негово знание извърш-
ване на отчет за финансовото състояние на кооперацията, а установе-
ните задължения към държавата, частни лица и фирми е предпоставка
за взетото от управителния съвет решение да се извърши продажба на
определени от нарочна комисия недвижими имоти на кооперацията с
цел погасяване на задълженията. Именно въз основа на това решение и
442
тези мотиви подсъдимият е следвало да осъществи продажбата по пред-

видения от закона ред и след представяне на необходимите документи
пред съответния нотариус. Ето защо не обясненията му в последващ
момент, че не е знаел и никой не го е бил уведомил за съществуващите
задължения, а обективно установеното за дейността на кооперацията и
конкретното му поведение като директор указват по несъмнен начин на-
личието на умисъл, какъвто верен правен извод са направили инстанци-
ите по същество.
Неоснователно е възражението, че са налице предпоставките на
чл. 9, ал. 2 НК. Въззивният съд е обосновал решението си, че извърше-
ното от подсъдимия деяние и последиците не дават основание за опреде-
лянето му като малозначително, поради което да не е общественоопасно
или обществената му опасност да е явно незначителна и затова да не
е престъпно. Изложените съображения настоящият състав възприема
изцяло. Подсъдимият е подписал декларациите, които са били необхо-
дими за извършване продажбата на кооперативното имущество при до-
пуснати нарушения относно оценката им, не са изплатени задълженията
веднага след сделките по отношение на НОИ и здравните осигуровки,
а в един по-продължителен период от време, което неизбежно е довело
до неблагоприятни последици както за кооперацията, така и за отделни
нейни членове. Инстанциите по същество са обосновали изводите си, че
не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК въз основа на цялостната
обобщена оценка на получените суми от продажбите, на вредите, които
са причинени и последиците от употребата на тези документи за увреж-
дане на обществените отношения, поради което са законосъобразни и
не е допуснато нарушение на закона по смисъла на чл. 352, ал. 1, т. 1
НПК77.
148. Вписването на неверен адрес на ответника в исковата мол-
ба не е съставомерно деяние по чл. 313 НК. По своя характер тя не
представлява частен документ, в който по силата на изрична раз-
поредба ищецът да е задължен да удостовери истинността на зая-
вените обстоятелства, и който да служи като доказателство за тях.
Твърденията в исковата молба подлежат на преценка от съда след
събиране и оценка на всички доказателства по делото.
Чл. 313, ал. 3 НК
Чл. 211 НК
77
443
Решение № 754 от 10.10.2006 г.

по н.д. № 194/2006 г., ІІ н.о.
С Решение № 430/1.12.2005 г., Г. окръжен съд е потвърдил присъда
№ 261/31.03.2004 г., по н.о.х.д. № 189/2001 г. на Г. районен съд, с която
подс. С. И. Ю. е била призната за невинна в това на 13.01.2001 г. в гр.
Г. да е потвърдила неистина в частен документ – искова молба по гр.д.
№ [номер, година] на Г. окръжен съд, удостоверявайки неверни данни
относно адреса на ответника С. Я. Я. от гр. С., в който документ по
изричната разпоредба на чл. 98, ал. 1, б. „б“ ГПК е била задължена да
удостовери истината и да е употребила същия като доказателство за не-
вярно удостоверените обстоятелства пред две съдебни инстанции – Г.
окръжен съд и В. т. апелативен съд, поради което и на основание чл. 302
НПК я е оправдал по обвинението по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Със същата присъда е признал подс. С. И. Ю. за невинна в това през
периода 13.01.2000 г. – 06.12.2000 г., в гр. Г., с цел да набави за себе си и
за „П.“ ООД – гр. С. имотна облага, да е възбудила и поддържала заблуж-
дение у Ц. М. – съдия при Г. окръжен съд, у Л. Ч., П. Г. и П. К. – съдии при
Апелативен съд – гр. В. Т., относно обстоятелства, касаещи подсъдността
на граждански спор между „П.“ ООД – гр. С. и С. Я. Я. от гр. С., место-
живеенето и адреса на последния като ответник по гр. д. № [номер, годи-
на] на ГОС и гр.д. № [номер, година] на ВтАС, редовността на неговото
призоваване и връчване на книжата и съобщенията по делото, с което да
е създала и поддържала у съда становището, че ответникът е с местожи-
веене в гр. Г. и се е дезинтересирал от гражданския спор и да се е опитала
да причини на същия имотна вреда в особено големи размери – за 53 252
лева, която измама да представлява особено тежък случай, като имотната
вреда не е настъпила поради независещи от подсъдимата причини, по-
ради което и на основание чл. 302 НПК я е оправдал по обвинението по
чл. 211, пр.1, вр. чл. 29, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Отхвърлил е предявените граждански искове.
…
По довода за допуснато нарушение на материалния закон.
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не
се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените въз-
ражения по него, според касатора касаят неправилна преценка на събра-
ните доказателства и оттам незаконосъобразни изводи, че подсъдимата
не е извършила престъпленията, за които е била обвинена.
При приетите за установени и от двете съдебни инстанции фак-
тически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед
444
ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че

подс. Ю. не е осъществила съставите на посочените престъпления, са за-
коносъобразни. Те се подкрепят от събраните по делото данни от гласните
доказателствени средства и приложените писмени доказателства. Същи-
те, правилно оценени и от двете съдебни инстанции при спазване разпо-
редбите на чл. 304 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат,
че не са извършени от подсъдимата престъпления по чл. 313, ал. 3, вр.
ал. 1 НК и по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. При така
установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказ-
ване, изводите, че не се касае за извършени престъпления по посочените
текстове от НК, се споделят и от настоящата инстанция.
Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този
довод са идентични с поддържаните и пред въззивния съд. Същият в
мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с тях и е изложил
законосъобразни, логични и убедителни съображения защо не ги въз-
приема. Правилно е било прието, че тъй като подсъдимата не е осъщест-
вила съставите на престъпленията, законосъобразно е била оправдана
от решаващия съд.
Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите
на предходните инстанции относно постановяването на оправдателната
присъда. Счита, че мотивите им в тяхна подкрепа представляват подро-
бен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевре-
менно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминирани-
те факти.
Както правилно е посочено от въззивния съд, вписването на неве-
рен адрес на ответника в исковата молба не е съставомерно деяние по
чл. 313 НК. По своя характер тя не представлява частен документ, в кой-
то по силата на изрична разпоредба ищецът да е задължен да удостовери
истинността на заявените обстоятелства, в конкретния случай адреса на
ответника, да служи като доказателство за тях и верността им да се ох-
ранява от наказателна санкция. Твърденията в исковата молба подлежат
на преценка от съда след събиране и оценка на всички доказателства по
делото. Редовността на призоваването се охранява от разпоредбите на
чл. 41 и следващите ГПК, чл. 100 ГПК, чл. 46, ал. 2 ГПК, каквото е било
извършено в случая и никъде не е предвидена наказателна отговорност
за неточно посочени в исковата молба данни. Интересите на неучаст-
валата в процеса страна поради нередовно призоваване са защитени от
чл. 231, б. „е“ ГПК, предвиждаща възможност за отмяна на съдебния
акт.
445
Точен е изводът за несъставомерност на деянието и по второто об-

винение – по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. В обви-
нителния акт не се твърди за извършено имуществено разпореждане от
страна на измамения, което е елемент от състава на това престъпление.
Лицата, за които се твърди, че са били измамени, са действали в качест-
вото си на съдии и са се ръководили единствено от закона и събраните
доказателства. Постановеното осъдително решение не е акт на имущест-
вено разпореждане, нито опит за такова във вреда на касатора Я. и не
може да обоснове ангажиране на наказателната отговорност на подсъди-
мата. Липсват данни по делото последната да е възбудила и поддържала
заблуждение в решаващия състав, мотивиращо го да издаде осъдително
решение. От друга страна, въззивният съд е взел в предвид всички извър-
шени действия до момента по реда на ГПК, съобразил се е със събраните
по този ред доказателства, с данните за извършено надлежно връчване
на призовки на ответника. Подсъдимата не е извършвала действия по
това връчване, поради което, както правилно е посочено, няма причинно-
следствена връзка между нейното поведение и формираното у съда убеж-
дение за редовността на призоваването.
3. ПОСРЕДСТВЕНО ЛЪЖЛИВО ДОКУМЕНТИРАНЕ

В ОФИ ЦИА ЛЕН ДОКУМЕНТ ( ЧЛ . 314 НК)
149. За да е налице престъпният състав на чл. 246, ал. 1 НК,

необходимо е внасянето на неверните обстоятелства или заявления
в официалния документ да е станало поради умишлената вина на
подсъдимия. Ако неверността на тези обстоятелства или заявле-
ния е била известна на длъжностното лице и то с цел да услужи на
подсъдимия – частното лице, въпреки това ги впише в издавания
от него официален документ като верни, без подсъдимият да е ис-
кал или настоявал за това, няма престъпление по този наказателен
текст. В такъв случай ще е налице престъпление по чл. 244 НК за
длъжностното лице.
Чл. 246, ал. 1 НК78
Чл. 244 НК79
78
79
446
Решение № 1239 от 5.12.1964 г.

по н.д. № 1073/1964 г., II н.о.
Оплакването на подсъдимия, че присъдата по отношение престъпле-
нието по чл. 246, ал. 1 НК е необоснована и противоречаща на закона, е
основателно.
За да има престъпление по този наказателен текст, необходимо е
да е установено не само че в официалния документ са внесени невер-
ни обстоятелства или заявления, но и това, че внасянето на същите е
станало поради умишлената вина на подсъдимия. В този случай длъж-
ностното лице, което издава документа, не знае за неверността на впи-
саните обстоятелства или заявления, било е заблудено от подсъдимия и
се явило като оръдие в неговите ръце. С други думи, касае се до умиш-
лено подвеждане на длъжностното лице при издаването на официалния
документ.
Ако обаче длъжностното лице е знаело за неверността на вписа-
ните обстоятелства или заявления и въпреки това ги е вписало в изда-
вания от него официален документ, без подсъдимият да е искал или
настоявал за това, в такъв случай не може да се приеме, че е налице
престъплението, визирано в чл. 246, ал. 1 НК – посредствено лъжливо
документиране в официален документ, а е налице престъплението, ви-
зирано в чл. 244 с. к., и то за самото длъжностно лице, ако, разбира се,
са налице всички елементи на този престъпен състав.
И понеже в случая и подс. Т. Е. знаел за неверността на вписаните
от него обстоятелства и въпреки това ги вписал в издаваните от него
официални документи, без дори подсъдимият М. да е знаел кога се впис-
ват същите в документите, то неправилно и необосновано окръжният
съд е приел, че е налице престъплението по чл. 246, ал. 1 НК. Такова
престъпление в случая за подсъдимия М. няма, поради което и присъда-
та в това отношение следва да бъде обезсилена.
150. Заверката, която прави нотариусът на подписите на стра-
ните по договора, удостоверява само действителността им и не пре-
връща договора в официален документ.
Чл. 314 НК
Чл. 93, т. 5 НК
Решение № 174 от 23.03.1976 г.
по н.д. № 133/1976 г., I н.о.
Подсъдимите са били признати за виновни по чл. 314 във връзка с
чл. 20, ал. 2 НК, загдето в съизвършителство умишлено станали причина
447
да се внесат неверни обстоятелства в официален документ, съставен съ-

гласно установения ред въз основа на заявленията им като частни лица.
Съдът по същество е приел, че двамата умишлено внесли неверните
обстоятелства в договор за покупко-продажба на лека кола, инкримини-
ран по делото.
Договорът е сключен между двамата подсъдими, видно от неговото
съдържание. За да приеме същия за официален документ, както район-
ният съд, така и окръжният са се дезинтересирали напълно от разпоред-
бата на чл. 93, т. 5 НК. От последната е съвършено ясно, че официал-
ният документ е само този, който е издаден по установения ред и форма
от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на об-
ществеността в кръга на възложената му функция. Инкриминираният
договор нито е съставен от длъжностно лице, нито пък това е станало в
кръга на службата му, нито е издаден от представител на общественост-
та в изпълнение на възложената му функция. Заверката на нотариуса на
гърба на същия договор удостоверява само действителността на под-
писите на страните по договора – подсъдимите, и нищо повече от това.
А те съответствуват на истината. Тази заверка не превръща договора в
официален документ и няма нищо общо с неговото съдържание, което е
дело само на страните.
Извършеното деяние от подсъдимите е несъставомерно, а това пра-
ви протеста на главния прокурор основателен.
151. Подправката на официален документ съставлява престъп-
ление по чл. 308, ал. 1, а не по чл. 314 НК. Последният визира дей-
ност, предхождаща съставянето на официален документ, като друго
лице умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства
в документа, изготвен по установения ред.
Чл. 308, ал. 1 НК
Чл. 314 НК
Решение № 12 от 22.01.1998 г.
по н.д. № 312/1995 г., II н.о.
По несъмнен начин е установено, че както е описано в обстоятелс-
твената част на обвинителния акт, подсъдимият А. е подбудил и подпо-
могнал неизвестно на обвинителната власт лице да преправи съдържа-
нието на два български задгранични паспорта, издадени по съответния
ред. За целта му предоставил две снимки на подсъдимите Х. и С. и сре-
щу заплащане го увещал да ги подмени, като съответно положи върху
448
тях фалшив печат. Явно необоснован обаче е изводът на първоинстан-

ционния съд, че с така описаното деяние се осъществява съставът на
чл. 314 НК. Последният визира дейност, предхождаща надлежното съ-
ставяне по установения от закона ред на официален документ, при което
по указание на едно странично частно лице се внасят неверни обстоя-
телства в този документ. При това длъжностното лице – съставител, се
явява заблудено от виновния, т.е. става въпрос за специална хипотеза на
посредствено лъжливо документиране в официален документ, въздиг-
ната от закона като самостоятелно престъпление. Повече от очевидно
е, че конкретният случай е коренно различен. Доколкото е осъществено
документно престъпление, то е съставомерно по чл. 308, ал. 1 във връз-
ка с чл. 20, ал. 3 и 4 НК. Такова обвинение обаче не е повдигнато, а и
осъдителна присъда в настоящото производство по този законов текст е
невъзможна, защото става въпрос за по-тежко наказуемо престъпление.
При това първата инстанция не е разполагала с възможността служебно
да прекрати съдебното производство на основание чл. 285, ал. 1 НПК80,
тъй като на съдебното следствие не са били разкрити нови обстоятелст-
ва, указващи на съществено изменение на обстоятелствената част на об-
винението. Единствената възможност е била да постанови оправдателна
присъда по обвинението по чл. 314 НПК81, но тъй като не го е сторила,
това следва да се осъществи от втората инстанция в условията и по реда
на чл. 336 НПК82.
152. Деянието е несъставомерно по чл. 314 НК, когато негов
предмет е такъв писмен акт, който се издава по ред, включващ из-
вършване на проверки и преценки от длъжностното лице, натова-
рено с неговото издаване. Охранителното производство е вид съдеб-
но производство, което завършва с постановяване на съдебен акт –
решение, което не може да бъде предмет на посредствено лъжливо
документиране по смисъла на чл. 314 НК.
Чл. 314 НК
Чл. 212 НК
80
81
82
449
Решение № 488 от 7.11.2002 г.

по н.д. № 381/2002 г., II н.о.
Доводът за допуснато нарушение на чл. 285 НПК83 също е неосно-
вателен. При положение, че подсъдимата Б. Я. е предадена на съд по об-
винение за извършено престъпление по чл. 212а, ал. 1, т. 2 НК, от нея не
може да се търси наказателна отговорност и за съставяне на неистинс-
ките (подправени) документи, защото отговорността е за използване на
инкриминираните документи като средство за въвеждане в заблуждение
на лицата, упражняващи фактическа власт върху чуждо движимо иму-
щество, относно правното основание за получаване на това имущество
от дееца. След като изпълнителното деяние обхваща само използването
на инкриминираните документи, самото съставяне на документите по
чл. 308–314 НК не е елемент от състава на престъплението. Щом като
отговорността по основния състав на чл. 212, ал. 1 НК поглъща тази за
документното престъпление по чл. 308–310 НК, чл. 311–316 НК, съдът
не е допуснал нарушение по чл. 285 НПК, като е отказал наред с об-
винението по чл. 212 НК да приеме за разглеждане и такова по чл. 314
НК. Разбирането на въззивната инстанция в тази част с позоваване на
ППВС № 8/1978 г. следва да бъде споделено като законосъобразно. За-
това е несъстоятелно възражението, че се касае за съществена промя-
на в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като решаващи-
те обстоятелства, включително и свързаните с предмета на доказване
по отношение на авторство, инкриминирани документи, изпълнително
деяние, свързано с представяне на документите по ф. д. № 4877/1993 г.
и постановяване на Решение № 2308/1997 г. по същото дело на П. окръ-
жен съд, при протичане на съдебното дирене са същите, каквито са опи-
сани в съобразителната част на обвинителния акт. Като се има предвид
и обстоятелството, че наказателното производство срещу подсъдимата
за съставяне на инкриминираните документи е било прекратено, става
ясно, че в настоящото производство по никакъв начин от процесуален
аспект не би могло да се поддържа наличие на възможност наред с об-
винението по чл. 212а, вр. чл. 212, ал. 1 НПК да протича и такова по
чл. 314 НК. Тук следва да се посочи, че при обвинение за документна
измама по чл. 212 НК не се налага повдигане и предявяване на самос-
тоятелно обвинение в съдебната фаза за документно престъпление. Това
е така, защото при отсъствие на престъплението по чл. 212 НК съдът
може и е длъжен да постанови осъдителна присъда по отношение на
83
450
дееца, съставил инкриминираните документи, но неосъществил след-

ващата част от изпълнителното деяние или защото не са били налице
останалите признаци за съставомерност от обективна страна, какъвто е
настоящият случай.
Следва да бъдат споделени като законосъобразни съображенията на
контролираната инстанция, че съдът поначало не може да бъде обект на
измамливи действия по чл. 212 НК, включително и в настоящия случай.
На следващо място, налице е начална обективна несъставомерност
на деянието по чл. 314 НК в случаите, когато се касае до такъв пис-
мен акт, който се издава по реда, включващ извършване на проверки
и преценки от длъжностното лице, натоварено с неговото издаване.
Охранителното производство, в което са представени от подсъдимата
инкриминираните документи, е вид съдебно производство, което проти-
ча по същия начин и завършва с постановяване на съдебен акт – Реше-
ние № 2308/1997 г. по ф. д. № 4877/1977 г. на П. окръжен съд, което не
може да бъде предмет на посредствено лъжливо документиране, какво-
то има предвид чл. 314 НК. Следователно освен на процесуално основа-
ние и по същество съдът не е имал задължение да приеме самостоятелно
обвинение по чл. 314 НК при обвинение по чл. 212 НК.
153. Съставът на чл. 314 НК инкриминира дейност на лицата,
предхождаща надлежното съставяне по установения от закона ред
на официален документ, при която по указание на едно странич-
но частно лице се внасят неверни обстоятелства в този документ.
При това длъжностното лице – съставител, трябва да е умишлено
заблудено от виновния и дейността му да не изисква допълнителни
справки за истинността на декларираното.
Чл. 314 НК
Решение № 203 от 21.06.2006 г.
по н.д. № 819/2005 г., ІІІ н.о.
Правилни са изводите на двете предходни инстанции за несъставо-
мерност на деянието по повдигнатото срещу подсъдимия Х. И. Д. обви-
нение за престъпление по чл. 314 НК.
С изготвената писмена молба декларация от 16.03.1999 г. от подс.
Х. И. Д. до кметството на кв. Т., гр. София за издаване удостоверение за
наследници на починалата му съпруга, в която е вписал, че е единствен
наследник на същата, подсъдимият не е извършил престъпление по доку-
ментирането по чл. 314 НК, както и каквото и да било друго престъпление.
451
Правилни са изводите на съдилищата, че посоченото от Х. И. Д.

в молбата декларация обстоятелство, че е единствен наследник на по-
чиналата, въз основа на която е поискал издаване на удостоверение за
наследници, при положение че е имало и други такива по закон – пре-
живял брат О. Н. и деца на други починали нейни братя и сестри, не
обективира изпълнителното деяние на посредствено лъжливо докумен-
тиране.
Издаденият от длъжностното лице официален удостоверителен до-
кумент – удостоверение № 84/23.03.1999 г. на кметството кв. Т., София,
в който е отразено невярно правното положение за кръга на наследни-
ците на починала съпруга на подсъдимия, не е въз основа на умишлено
внасяне от него на неверни обстоятелства. Правното положение на на-
следниците по закон е следвало да бъде проучено от издателя на офи-
циалния документ, при установен от закона ред, съгласно чл. 4 и чл. 16,
ал. 1 от Указ № 2472 за административноправното обслужване на насе-
лението, действал по време на изготвянето и представянето пред длъж-
ностното лице на процесната молба декларация. Според чл. 4 и чл. 16 от
този указ събирането на сведения и документи за осигуряване на истин-
ността на данните при административното обслужване на гражданите е
служебно. В случая за издаваното удостоверение за наследници това е
било задължение на длъжностното лице, съставил на документа. Дан-
ните в молбата декларация са от значение за фактите с правно значение
дотолкова, доколкото с нея се сезира органът със задължение да провери
съществуването им и действителното правно положение. То изцяло е за-
висило от служебните справки за наследниците по закон на починалото
лице, за които молителят не е бил длъжен да знае изчерпателно и оттам
вярно да отрази информацията за тях в молбата декларация.
Съставът на чл. 314 НК инкриминира дейност на лицата, предхож-
даща надлежното съставяне по установения от закона ред на официа-
лен документ, при която по указание на едно странично частно лице се
внасят неверни обстоятелства в този документ. При това длъжностното
лице – съставител, трябва да е умишлено заблудено от виновния и дей-
ността му да не изисква допълнителни справки за истинността на дек-
ларираното, каквито изисквания в случая са били задължителен елемент
от съставянето на документа. Това е специална хипотеза на посредстве-
но лъжливо документиране в официален документ като самостоятелно
престъпление, каквото в случая не е налице.
Повече от очевидно е, че конкретният случай е коренно различен,
защото издаването на официалния документ не е поставено в зависи-
452
мост от декларираното изявление. Истинността на удостовереното в

документа е била в пряка връзка с изпълнението на редица служебни
задължения от издателя на официалния документ, изразени в справки в
регистрите и актовете за гражданско състояние.
154. Предмет на документно престъпление може да бъде
конкретно и изрично писмено изявление на определено лице, което
има пряко или косвено правно значение. Документът представля-
ва материализирано мисловно съдържание, изразено с помощта на
писменоезиковата форма.
Ортофотокартата не съдържа белезите на документ по смисъла
на НК, тъй като не материализира конкретно писмено изявление на
определено лице, а представлява графично изображение, включва-
що географски данни за местонахождението на земеделските пло-
щи. Друго е положението с картата, съдържаща очертани блокове
на земеделските стопанства и земеделските парцели, както и данни-
те за тях. Не може да има спор, че в частта относно описаните дан-
ни картата има характер на документ и ако при нейното изготвяне
бъдат внесени неверни обстоятелства, би била мислима хипотезата
на чл. 314 НК.
Чл. 314 НК
Чл. 248а, ал. 2, пр. 1 НК
Решение № 251 от 6.06.2011 г.
по н.д. № 1427/2011 г., I н.о.
Касационното производство е образувано по протест на С. апела-
тивна прокуратура срещу частта на Решение № 28 от 4.02.2011 г., по
в.н.о.х.д. № 11/2011 г. на С. апелативен съд, с която е потвърдена Присъ-
да № 351 от 15.11.2010 г., по н.о.х.д. № 3894/2010 г. на С. градски съд
(останалата част на решението касае произнасяне по обвинение по
чл. 248а, ал. 2, пр. 1 НК, за което е приложен чл. 78а НК).
С първоинстанционната присъда подсъдимият Б. П. А. е признат
за виновен в това, че на 6.06.2008 г. в [населено място], в Държавен
фонд „Земеделие“, Областна разплащателна агенция, София област, е
представил неверни сведения в „Общо заявление за единно плащане
на площ“ от 6.06.2008 г. чрез приложените към заявлението таблица за
ползваните земеделски имоти и ортофотокарта на използваните имоти
с отразено местонахождение и начин на трайно ползване, за да получи
средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава,
453
като неверните сведения се изразяват в заявеното от кандидата, че полз-

ва земеделските парцели със заявения начин на трайно ползване, а пло-
щите не са били ползвани през 2008 г., престъпление по чл. 248а, ал. 2,
пр. 1, вр. ал. 1 НК, за което на основание чл. 78а НК деецът е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказа-
ние глоба от 1 000 лв.
Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен в това, че
на 13.05.2008 г., в [населено място], в Общинска служба „Земеделие и
гори“ – С., при Министерство на земеделието и храните, при условията на
продължавано престъпление, заявявайки, че ползва земеделски парцели с
посочени идентификационни номера, умишлено е станал причина да се
внесат неверни обстоятелства в официални документи: ортофотокарти на
блокове на земеделски стопанства с очертани местоположения на ползва-
ните от дееца земеделски парцели, като ортофотокартите са съставени от
длъжностно лице по установения ред и форма в кръга на службата му въз
основа на заявеното от дееца, като неверните обстоятелства се отнасят до
документирания начин на трайно ползване, а земеделските площи не са
били ползвани от кандидата през 2008 г., с оглед на което и на основание
чл. 304 НПК е оправдан по чл. 314, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
…
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните
и в пределите на своята компетентност, намери следното:
В чл. 32, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските произво-
дители (ЗПЗП) е предвидено, че кандидатите за подпомагане подават
заявления за подпомагане по образец. Когато подпомагането е свързано
със земеделска площ, кандидатите получават като част от заявлението и
графичен материал за местонахождението на ползваните от тях площи
(чл. 32, ал. 2 ЗПЗП). Системата за идентификация на земеделските пар-
цели е географска информационна система и се създава въз основа на
ортоизображения чрез дигитализиране на физическите блокове и блоко-
вете на земеделските стопанства (чл. 33, ал. 1 ЗПЗП). Съгласно чл. 8, т. 1
от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, под-
държане, достъп и ползване на Интегрираната система за администри-
ране и контрол, издадена от Министерството на земеделието и горите,
създаването, поддържането и обновяването на системата за идентифи-
кация на земеделските парцели включва създаване, поддържане и об-
новяване на цифрова ортофотокарта (ЦОФК) за територията на цялата
страна. За първоначалното създаване на ЦОФК се използват самолетни
снимки и архивни сателитни снимки (чл. 9 от Наредбата). В чл. 14, ал. 1
454
от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е предвидено, че министърът на зе-

меделието и горите организира и възлага очертаването на блоковете на
земеделските стопанства на областните дирекции „Земеделие и гори“
и на общинските служби по земеделие и гори, а общинските служби
по земеделие и гори подпомагат земеделските стопани при „верифици-
ране“ на блоковете в съответните землища (чл. 15, ал. 1 от Наредбата).
Наредба № 105 от 22.08.2006 г. съдържа легална дефиниция на терми-
на „верифициране“, а именно: „очертаване върху цифровата ортофото-
карта на блоковете на земеделските стопанства от техните ползватели“.
В Методическите указания за регистрация на блокове на земеделските
стопанства, техните ползватели и начина им на трайно ползване в Сис-
темата за идентификация на земеделските стопанства на Министерст-
вото на земеделието и горите (МЗГ) е посочено, че за регистрация на
земеделските стопани и ползваните от тях земеделски площи в Систе-
мата за идентификация на земеделските стопанства (СИЗП) е необхо-
димо земеделските стопани да подадат формуляр, утвърден от МЗГ –
„Заявление за регистрация в СИЗП“, в което се описват ползваните от
тях земеделски земи. В заявлението се посочват: данни за ползвателя,
физическите блокове, в които се намират ползваните блокове на земе-
делското стопанство (БЗС), начинът на трайно ползване на всеки БЗС
и неговата площ, отглежданите в него култури, основание за ползване
на площите. Регистрацията на земеделски площи и техните ползватели
в СИЗП трябва да предхожда попълването и подаването на „Общо заяв-
ление за единно плащане на площ“, в което могат да фигурират само
земеделски площи, вече регистрирани в СИЗП, към което се прилагат
карти на БЗС (и парцели), издадени от Общинска служба по земеделие
и гори по местонахождение на съответните площи. При първа регистра-
ция на земеделските стопани и ползваните от тях площи за всеки блок
на земеделското стопанство се изчертава карта, която се преглежда от
служителя в Общинската служба по земеделие и гори и от земеделския
стопанин и при съгласие от негова страна се подписва собственоръчно
от него. В Инструкцията за регистрация на земеделските стопани за ди-
ректни плащания на площ на Министерство на земеделието и горите
е посочено, че идентификацията на ползвани от земеделските стопани
площи: блокове на земеделските стопанства и на земеделските парцели
в тях се извършва в Общинска служба по земеделие и гори по местона-
хождение на ползваните площи. За всеки блок на земеделско стопанство
с указаните земеделски парцели се разпечатва отделна карта на съответ-
ния блок на земеделско стопанство. Към „Общото заявление за единно
455
плащане на площ“ се прилага графичният материал за ползваните от

кандидата площи, попълнени в Таблица 1. Подписаното от кандидата
заявление, комплектовано с необходимите карти и документи, се пре-
дава в съответната Общинска служба по земеделие и гори. В Таблица 1
към заявлението се описват данни относно землище, номерата на БЗС,
пореден номер на земеделския парцел и отглежданите в него групи кул-
тури. Данните от заявлението се въвеждат в електронен вид в модул в
Системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпо-
магане. Очертаването на блоковете на земеделските стопанства се из-
вършва по указание на кандидата, след което се разпечатва карта на БЗС,
съдържаща определени данни, която се предоставя на кандидата, който
я подписва, ако е съгласен с очертания БЗС и земеделските парцели,
както и с данните за тях.
Предмет на документно престъпление може да бъде конкретно и
изрично писмено изявление на определено лице, което има пряко или
косвено правно значение (ППВС № 3 от 23.03.1982 г.). Документът
представлява материализирано мисловно съдържание, изразено с по-
мощта на писменоезиковата форма (ППВС № 3/1982).
По делото е инкриминирана ортофотокарта, която не съдържа бе-
лезите на документ по смисъла на НК, тъй като не материализира кон-
кретно писмено изявление на определено лице, а представлява графич-
но изображение, включващо географски данни за местонахождението
на земеделските площи. Ортофотокартата е графично приложение към
заявлението за подпомагане (чл. 32, ал. 2 ЗПЗП), имащо за цел да онагле-
ди местоположението на площите, предмет на искането за подпомагане.
Друго е положението с картата, съдържаща очертани блокове на земе-
делските стопанства и земеделските парцели, както и данните за тях. Не
може да има спор, че в частта относно описаните данни картата има ха-
рактер на документ и ако при нейното изготвяне бъдат внесени неверни
обстоятелства, би била мислима хипотезата на чл. 314 НК. В случая не е
инкриминирана карта на блок на земеделско стопанство, а ортофотокар-
та (графично изображение), която не съдържа данни за заявения начин
на трайно ползване на земеделските площи. Оттам е произтекла труд-
ността на прокуратурата да обуслови обективната съставомерност на
деянието с процедурата по „верифициране“ по чл. 15 на Наредба № 105
от 22.08.2006 г., която се отнася само до очертаване на границите на зе-
меделските стопанства. Затова деянието е несъставомерно по чл. 314 НК
и не би могло да обуслови наказателна отговорност, тоест правилно е
прието, че следва да бъде потвърдена оправдателната присъда.
456
Без правно значение са доводите относно отговорността при съв-

купност от престъпления, едното от които е документно. В случая едно-
то от деянията, включени в съвкупността (това по чл. 314 НК), е несъс-
тавомерно, а за другото е реализирана отговорност (чрез приложение на
чл. 78а НК). Цитираното в протеста решение на ВКС е ирелевантно за
настоящия казус (то се отнася до наличие на съвкупност от престъпле-
ния, всяко от които е съставомерно по съответния текст от НК). Прин-
ципно верни са изводите на въззивния съд относно невъзможността да
се носи едновременно наказателна отговорност за съставяне и за полз-
ване на неистински или преправен документ или документ с невярно
съдържание (ППВС № 8 от 1978 г.).
155. Престъплението по чл. 314 НК е специална хипотеза на
посредствено лъжливо документиране, изразяваща се в дейност,
предхождаща или съпътстваща самото съставяне на определен
официален документ. Този престъпен състав се явява субсидиарен
спрямо престъпленията инкриминиращи ползването на докумен-
та, тъй като последващото ползване поглъща този престъпен състав
и е основание за ангажиране на наказателна отговорност само за
ползването на документа.
Чл. 314 НК
Чл. 248а, ал. 2 НК
Решение № 97 от 24.02.2011 г.
по н.д. № 691/2010 г., II н.о.
Престъплението по чл. 314 НК е специална хипотеза на посредствено
лъжливо документиране, изразяваща се в дейност, предхождаща или
съпътстваща самото съставяне на определен официален документ.
Този престъпен състав се явява субсидиарен спрямо престъпленията
инкриминиращи ползването на документа, тъй като последващото
ползване поглъща този престъпен състав и е основание за ангажиране на
наказателна отговорност само за ползването на документа. В тази връзка
се явява законосъобразен изводът на съдилищата, че в случая не може
да има наказателно преследване срещу подсъдимия едновременно и за
съставянето, и за използването на едни и същи опорочени документи.
Той е осъществил състава на престъплението по чл. 248а, ал. 2 НК,
което изключва отделното приложение на чл. 314 НК.
Както правилно е посочено в мотивите на въззивната инстанция,
ортофотокартите се явяват част от задължителния набор от документи,
457
които се представят при кандидатствуване за подпомагане по „Схема за

единно плащане на площ“ и те нямат самостоятелно съществуване, а са
изготвено единствено за да обслужат подсъдимия при кандидатстване за
субсидиране пред ДФ „З.“ – О. разплащателна агенция, С. област.
Верни са и направените изводи в мотивите, от друга страна, след
подробно обсъждане на посочените разпоредби от Наредба № 105 и съ-
браните доказателства по делото, че подс. Н. е станал умишлена при-
чина да се внесат неверни обстоятелства относно начина на трайното
ползване на процесните имоти не при съставянето на цифровите орто-
фотокарти, а при верифицирането на блоковете, а именно – в процеду-
рата по очертаване върху вече съществуващите цифрови ортофотокарти
на блоковете, на земеделските стопанства, от самия него в качеството на
ползвател. Оттук и решаващият извод, че обективно не може да извърши
престъплението по чл. 314 НК така, както е описано в обвинителния акт.
4. НЕСЪОТВЕТСТВАЩО НА ВОЛЯТА НА ПОД ПИСАЛИЯ

ПОПЪЛВАНЕ НА БЛАНКЕТ ( ЧЛ . 315, АЛ. 1 НК)
156. Когато деец, с цел да закупи подаръци за внука си с при-
тежаваните 55 щатски долара, отразява в неподписан формуляр от
митническа декларация неверните данни, че е пътувал в команди-
ровка до Алжир за няколко дни и че връща долари, не извършва
престъпление по чл. 315, ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1 НК.
Чл. 315, ал. 1 НК
Решение № 372 от 13.08.1987 г.
по н.д. № 395/1987 г., II н.о.
Градският съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Той
правилно не е приложил материалноправната разпоредба на чл. 315,
ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1 НК. Извършеното от подсъдимия деяние
не съдържа в себе си фактическите обстоятелства, които принадлежат
към състава на престъплението по посочения текст от НК от обективна
и субективна страна. Установено е, че подсъдимият, с цел да закупи по-
даръци за внука си с притежаваните 55 щатски долара, взел неподписан
формуляр от митническа декларация и в него отразил неверните данни,
че е пътувал в командировки до Алжир за няколко дни и че връща до-
лари. С помощта на попълнения от него празен формуляр от митниче-
ската декларация закупил на два пъти стоки от безмитните магазини на
„Трансимпекс“.
458
Тази правилно приета от градския съд за установена фактическа

обстановка не дава основание да се приеме, че подсъдимият е извършил
престъпление по чл. 315, ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1 НК. За да е на-
лице престъпление по този текст от закона, необходимо е подсъдимият
да състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със
съдържание, което не съответствува на волята на подписалия. Доказа-
телствата по делото не сочат на такава фактическа обстановка. Подсъди-
мият не е съставил митническа декларация, като е попълнил формуляр
от такава, носещ подписа на издателя.
157. Съставянето на запис на заповед чрез попълване на лист,
носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства
на неговата воля, представлява престъпление по чл. 315, вр. чл. 309
НК, включително и когато въз основа на него е издаден изпълните-
лен лист и е образувано изпълнително производство.
При документната измама неистинският или преправен доку-
мент служи като средство за възбуждане или поддържане на заблуж-
дение у лицето, което упражнява фактическа власт върху предмета
на престъпно посегателство, относно основанието за изплащането
му, а не у трето лице.
Чл. 315, ал. 1 НК
Чл. 212 НК
Решение № 229 от 27.04.2007 г.
по н.д. № 900/2006 г., I н.о.
С атакуваното решение е изменена Присъда № 49/2.12.2005 г. по
н.о.х.д. № 132/2004 г. на С. окръжен съд, като е преквалифицирано из-
вършеното от подсъдимите деяние в престъпление по смисъла на чл. 212,
ал. 4 (предишна ал. 3) НК и във вр. с чл. 58, б. „б“ и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е
намален размерът на наложеното наказание лишаване от свобода за всеки
един от тях, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като са приз-
нати за невинни и оправдани по предявеното обвинение по чл. 212, ал. 5
(предишна ал. 4) НК. В останалата част е потвърдена присъдата.
С първоинстанционния съдебен акт са признати подсъдимите Е. П.
и М. М. за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл. 212,
ал. 5 (предишна 4), вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 НК и им е нало-
жено наказание по пет години лишаване от свобода. Предявеният граж-
дански иск от Р. К. срещу подсъдимите с претенция за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
459
По реда на чл. 299, ал. 1, т. 12 НПК (отм.) съдът се е произнесъл по

направените по делото разноски.
Жалбите на подсъдимите Е. П. и М. М. са основателни.
Решението на съда не се основава на пълно, обективно и всестран-
но изследване на всички правнозначими факти и обстоятелства, включе-
ни в предмета на доказване, в кръга, очертан от разпоредбата на чл. 102
НПК, и на вярната им интерпретация. Допуснати са нарушения при
формиране вътрешното убеждение на съда, опорочаващи съдебния акт.
Касационната инстанция счита, че при възприетите факти и обстоя-
телства материалният закон е приложен неправилно. Подсъдимите не
са осъществили обективните и субективните признаци на престъпния
състав по чл. 212 НК. Вън от всякакво съмнение касаторът Е. П. внася
неверни данни, за да получи чуждо имущество без правно основание
с намерение да го присвои. Но инкриминираният документ – запис на
заповед от 7.04.2000 г., не представлява средството (оръдието), с което в
съзнанието на пострадалия да е създадена неправилна представа относ-
но действителното или правното положение. Молбата от подсъдимия Е.
П. чрез неговия пълномощник – свидетелката С., за издаване на изпъл-
нителен лист е отправена към съответните длъжностни лица – районния
съдия и съдебния изпълнител, и те са предприели действията по изпъл-
нението. Това налага извода за липсата на доброволно разпореждане от
страна на свидетеля с имущество, мотивирано от престъпното поведе-
ние на други лица, а е налице принудително изпълнение от страна на
държавен орган. Един от обективните признаци на измамата е имущест-
веният предмет (в случая изискуеми права) да се намира във фактическа
или разпоредителна власт на измамения, поради което последният има
реална възможност да се разпорежда с него. Освен това е необходима
причинна връзка – настъпилата имотна вреда да е пряко следствие от
неправилната представа на измамения относно основанието за разпо-
реждането (вж. Решение № 29/1990 на ОСНК на ВС на РБ). Особеното
при документната измама е, че неистинският или преправен документ
служи като средство за възбуждане и поддържане на заблуждение у ли-
цето, което упражнява фактическа власт върху предмета на престъпно
посегателство, относно основанието за изплащането му. Но в случая не
е създадена погрешна представа у измаменото лице за определени фак-
ти и обстоятелства (задължение от страна на Р. К. за парична сума в
размер на 15 000 лв. в полза на подсъдимия Е. П.).
Настоящият съдебен състав намира, че този подход е изключително
погрешен и изцяло противоречащ на ППВС № 8/28.12.1978 г., изменено
460
и допълнено с ППВС № 7/6.07.1989 г. За да бъде квалифицирано поведе-

нието на дееца като измама, е необходимо въздействие от негова страна
върху съзнанието на измаменото лице и като резултат на него да е създа-
дена погрешната представа, мотивираща го към акт на имуществено раз-
пореждане. По конкретното дело действията на касаторите не са насочени
към свидетеля Р. К. с оглед създаване у него на погрешна представа, която
да го мотивира към акт на имуществено разпореждане. Пострадалият е
наясно с обстоятелството относно недължимостта на инкриминираната
сума. Подсъдимият Е. П. е придобил възможност чрез издадения изпъл-
нителен лист да получи без правно основание сумата от 15 000 лв., но
поведението му не може да се квалифицира като измамливо.
Несъмнено записът на заповед е частен документ, служещ за доказ-
ване на определено задължение, и престъплението по смисъла на посоче-
ния текст е довършено, защото документът е употребен. Същият е ценна
книга – представлява писмен акт, материализиращ права. Упражняване-
то им става чрез предявяването на акта, в който са материализирани –
депозирана е молба за издаване на изпълнителен лист. Ценната книга от
правна гледна точка е вещ и може да бъде обект на вещни права, но и да
е свързана с облигационни права, какъвто е конкретният случай.
Всичко това може да обоснове фактически изводи за извършено
престъпление по смисъла на чл. 315, вр. с чл. 309, ал. 2 НК.
Касационната инстанция в случая е лишена от възможността напра-
во да приложи този материален закон предвид липсата на правомощия
да променя възприетите от инстанциите по същество факти. Поради
това и въззивното решение подлежи на отмяна изцяло с оглед съучаст-
ническата дейност на касаторите, а делото – на връщане за ново раз-
глеждане на апелативния съд от стадия на съдебното заседание. Прес-
тъплението по чл. 315 във вр. с чл. 309, ал. 2 НК е по-леко наказуемо и
с евентуалното осъждане на подсъдимите Е. П. и М. М. не се нарушават
процесуалните им права. В същата посока е и частично решение по до-
пустимост от 18.01.2001 г. на Европейския съд по правата на човека по
жалба № 3927/98 г. по делото Валентин Куйбишев срещу България – „по
отношение на правото на защита на жалбоподателя съдът подчертава, че
пред въззивния съд, който бил втора първа инстанция по установяване
на фактите, жалбоподателят е имал възможност да подготви защитата
си по установяване на чл. 308 НК и да поиска разпити на свидетели, и
да сочи други допълнителни доказателства. От това следва, че оплаква-
нията по чл. 6 „а“ и „б“ са недопустими, тъй като са явно неоснователни
по смисъла на чл. 35, ал. 3 и 4 от Конвенцията“.
461
158. При престъплението по чл. 315, ал. 1 НК съдържанието на

документа не съответства на волята на подписалия го.
Чл. 315, ал. 1,
Чл. 309, ал. 2, вр. с ал. 1 НК
Решение № 600 от 15.02.2011 г.
по н.д. № 591/2010 г., III н.о.
Доводите за нарушение на материалния и процесуалния закон не се
подкрепят от данните по делото.
Осъденият възразява срещу обстоятелството, че съдилищата са мо-
тивирали извода за виновност на П. въз основа на показанията на лицата
издатели на частните документи – запис на заповед. Според тезата на
осъдения тези лица дължат сумите вписани в документите, поради кое-
то, представяйки ги в Районния съд – С. с молба за издаване на изпъл-
нителен лист, той не е извършил визираните в присъдата престъпления.
По делото е установено, че осъденият П. е бил управител на фирми
[фирма] – С. и [фирма]. Съгласно наложени от осъдения правила, при
постъпване на работа заедно с документите – молба, трудови договори
и пр., работниците попълвали празни бланки на „запис на заповед“. Ус-
тановено е, че такива бланки попълнили и свидетелите Б. К., В. А., М.
А., М. Х., Е. М., П. Я. и О. И. Бланките били предоставяни на последните
както от подсъдимия, така и от свидетелите Л. А. – личен състав касиер и
св. З. С. В тях свидетелите попълвали личните си данни, трите си имена,
ЕГН, дата и място на издаване и подпис на издателя. Останалите рекви-
зити оставали непопълнени.
Установено е, че за периода от 11.02.2005 г. до 09.02.2007 г. подсъ-
димият подал молби до РС – С. за издаване на изпълнителен лист срещу
посочените лица на основание приложена към всяка молба „запис на
заповед“, подписана от тях. В последните били вписани като дължими
парични суми и други реквизити без знанието на издателите и без ос-
нование за тяхното плащане. Назначените и изслушани графологични
експертизи са установили следното: 1. В записа на заповед с издател Е.
М. ръкописните текстове за падеж, срок и сума 1420 лева са изписани от
В. П. 2. В записа на заповед с издател П. Я. ръкописният текст и цифрово
писмо в частта за сумата 2900 лева, падеж, поемател, дата и място на
издаване са изписани от В. П. 3. В запис на заповед с издател М. А. ръко-
писния текст за сумата 600 лева не е изписан от А. 4. В запис на заповед
с издател В. А. ръкописните текстове за дата и място на издаване, падеж
и сума 800 лева не са изписани от него. 5. В запис на заповед с издател
462
М. Х. ръкописният текст за сума – 1600 лева, не е положен от него. 7. В

запис на заповед с издател О. И. ръкописните текстове за сумата 45 000
лева не са изписани от него.
В съответствие с доказателствата, събрани, проверени и анализи-
рани, съгласно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК за
пълно, всестранно и обективно изследване на всички факти относими
към предмета на доказване, е прието от инстанционните съдилища, че
В. П. е осъществил състава на повдигнатите му обвинения за документ-
ни престъпления.
Поддържа се, че съдът не е дал отговор на конкретните оплаквания
изложени във въззивната жалба. Основно се атакува кредитирането на
свидетелските показания на седемте свидетели, издатели на частните
документи, както и на показанията на св. Л. А. Поддържа се още, че
превратно са тълкувани показанията на свидетелите З. С., С. И., Д., а
тези на Б., Ш. и Р. не били анализирани относно конкретни разговори за
договорености между подсъдимия и св. И.
Доколкото се атакуват фактическите констатации, почиващи на съ-
браните гласни доказателства в контекста на необоснованост на съдеб-
ния акт, следва да се отбележи, че касационната инстанция няма право-
мощието да проверява фактите по делото.
Проверката по делото обаче сочи, че въззивният съд е изпълнил
задълженията си по чл. 339 НПК и след самостоятелен анализ на дока-
зателствата е изложил съображения защо приема за достоверни показа-
нията на свидетелите издатели на частните документи. На л. 92 е обсъ-
дил показанията на св. К., който е заявил на досъдебното производство
по реда на чл. 223 НПК и в съдебно заседание, че той не е получавал и
не е дължал инкриминираната сума от 2300 лева. Графологичната екс-
пертиза е потвърдила обстоятелството, че той не е попълнил бланката на
запис на заповед с посочената сума, както и другите реквизити.
На л. 98–102 от мотивите въззивният съд е обсъдил довода относ-
но показанията на останалите свидетели. Кредитирал е показанията на
Е. М., П. Я., В. А., М. А., О. И., М. Х., като е изложил съображения
за това. Суверенно право на съда е да даде вяра на едни показания, а
на други – не. В случая съдът е приел показанията за достоверни, тъй
като последните изцяло съответстват на заключението на графологич-
ната експертиза. Освен това показанията са депозирани на досъдебното
производство на основание чл. 223 НПК, като същите са еднопосочни
и последователни с тези дадени на съдебното следствие. Свидетелите
Я. и М. категорично са заявили, че в предявените им записи на запо-
463
вед са попълнили само личните си данни и са ги подписали, след което

ги оставили в офиса на фирмата на подсъдимия. Съдът подробно е об-
съдил възражението на подсъдимия за дадени на св. М. парични суми.
Последният е заявил, че за сумата 400 лева, взета от взаимоспомагател-
ната каса, е подписал съответните документи, но в инкриминираната
запис на заповед попълнена при започване на работа той не е попълвал
текста „В срок до 26.06.06 г., сумата 1420 лв. цифром и словом“ и не е
получавал такава сума. Експертизата е установила, че съдържанието е
изписано от подс. В. П.
Аналогични са показанията и на св. Я. Той също не е получавал
сумата 2900 лева по запис на заповед, в която е попълнил единствено
личните си данни, адрес и е положил подпис. Показанията му се подкре-
пят от заключението на графологичната експертиза, която установява,
че ръкописният текст и цифрово писмо в частта за сумата, падеж, пое-
мател, дата и място на издаване са изписани от подсъдимия.
Прието е от съда, че съдържанието в записа на заповед на свидете-
лите Я. и М. е вписано от подсъдимия впоследствие, след като частните
документи вече са били подписани.
Правилно са кредитирани показанията на свидетелите А., А., Х.,
депозирани на дос. производство по реда на чл. 223 НПК и поддър-
жани при разпита в съдебно заседание. Тези показания кореспондират
със заключението на графологичната експертиза. В записа на заповед
с издател В. А. съдържанието на ръкописните текстове за дата и мяс-
то на издаване „17.11.2004 г. [населено място]“, падеж „15.02.2005 г.“
срок „15.02.“, сума „800 осемстотин лв.“ не са изписани от свидетеля.
В записа на заповед с издател М. А. текстът падеж „04.10.06 г.“, както и
текстът „в срок до 04.10.06 г. сумата от 600 лв.“ не са изписани от него.
В записа на заповед с издател М. Х. съдържанието на ръкописните тек-
стове за сумата „1600 (хиляда и шестстотин лева)“ не са изписани от Х.
Свидетелите са заявили, че не дължат такива суми.
Показанията на посочените свидетели съответстват и на показанията
на св. Л. А. В тази част съдът е изложил мотиви защо не приема тезата
на подсъдимия, че свидетелите дължали суми, тъй като вземали стоки с
отложено плащане от магазина за строителни материали на подсъдимия в
[населено място]. Приел е, че обясненията се опровергават от св. Д., както
и от извлечение на счетоводството на [фирма] по приложените страни-
ци на водената книга за задълженията към магазина в [населено място].
Свидетелката е пояснила, че задълженията на работниците от фирмата за
взети от магазина строителни материали се погасявали чрез удръжки от
464
заплатите, както и чрез плащане в магазина на нея, като в тези случаи в

книгите е записвала остатъка от задълженията. Обсъдени са възражения-
та за дължими суми на друго основание – заплащане на квартира, на такса
за мотокарист, на суми съгласувани с пробационен служител М.
Подсъдимият възразява относно кредитирането на показанията на св.
О. И. Поддържал е, че свидетелят дължи процесната сума от 45 000 лева
по издадения от него запис на заповед, но неговата истинска цел и жела-
ние била да не му заплати сумата.
Доводът е обсъден от въззивния съд на л. 101 от мотивите.
Установено е, че св. И. като управител на [фирма] е бил в търговски
отношения с подсъдимия в качеството му на [фирма], по силата на които
подсъдимият е доставял стоки – строителни материали на обекти на сви-
детеля. Подсъдимият е възразявал, че И. е получил стоки за 76 623,45 лв.,
което е послужило като основание за издаването от него на инкриминира-
ния документ запис на заповед с дата на издаване 03.11.2005 г. за сумата
45 000 лева с падеж 03.11.2006 г.
Св. И. е заявил, че е попълнил част от бланката на запис на заповед,
на л. 166 от досъдебното производство, предявена му в съдебно заседа-
ние, в която обаче не е вписвал съдържанието на ръкописните текстове в
срок до „03.11.2006 г.“, сумата „45 000 (четиридесет и пет хиляди лв).“.
Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на графологичната
експертиза.
При тези данни правилно е прието, че съдържанието на документа не
съответства на волята на подписалия го предвид показанията му, че е дал
на подсъдимия попълнена само с личните му данни и подписана бланка.
Показанията на разпитаните свидетели – автори на частните доку-
менти, са депозирани както по реда на чл. 223 НПК пред съдия на стадия
на досъдебното производство, така и на съдебното следствие. Достовер-
ността на последните е потвърдена и посредством заключението на гра-
фологичната експертиза. В този смисъл не е налице основание същите
да бъдат отхвърлени, за да бъде приета тезата на подсъдимия, която е в
разрез с останалите доказателства.
Доводът, че съдът не е направил анализ на показанията на свидете-
лите Б., Ш. и Р., е неоснователен. Свидетелите са обслужвали фирмата
на подсъдимия и са депозирали показания, които са общи, неконкретни,
поради което са неотносими към процесните записи на заповед, предмет
на обвинението. Св. Б. на л. 117 от първоинстанционното дело е заявил, че
е образувал изпълнително дело въз основа на запис на заповед за сумата
48 000 лева, както и на друго изпълнително основание. Св. Р. е посочила
465
(л. 120), че е работила с подсъдимия, била му процесуален представител,

завела доста дела срещу негови работници, включително и срещу лицата
А., А., Х. Конкретни факти, свързани с процесните записи на заповед,
респ. тяхното съставяне, в показанията на свидетелката няма. Аналогич-
ни са и показанията на св. Ш.
При така установените фактически обстоятелства изводът на инстан-
ционните съдилища за съставомерност на деянията, повдигнати срещу
подсъдимия, съответства на съвкупния доказателствен материал. Деяния-
та са осъществени от обективна и от субективна страна.
Неоснователен е доводът, че деянията не са осъществени от субек-
тивна страна.
На л. 101–102 въззивният съд е изложил съображения в подкрепа
на извода за извършени от подсъдимия деяния при пряк умисъл. Под-
съдимият е съзнавал, че частните документи са със съдържание, което
не съответства на волята на подписалите ги лица, и въпреки това се е
възползвал от записите на заповед, като е целял да се снабди с изпъл-
нителен лист за вписаните в тях парични суми. Липсват доказателства –
молби и договори за отпускане на парични средства, изходящи от го-
репосочените свидетели, които да потвърдят тезата на подсъдимия за
реално получени от тях парични суми, респ. да съответстват на издаде-
ните записи на заповед.
5. ИЗМАМЛИВО СКЛОНЯВАНЕ ДРУГИГО ДА ПОД ПИ ШЕ

НЕСЪОТ ВЕТСТ ВАЩ НА ВОЛЯТА МУ ДОКУМЕНТ
(ЧЛ. 315, АЛ. 2НК)
159. От обективна страна деянието по чл. 315, ал. 2 НК се из-
разява във въвеждане в заблуждение на подписващото документа
лице относно действителното съдържание на документа.
Няма значение дали документът, който се подписва, е прочетен
или не от подписващото го лице, достатъчно е само да не е предаде-
но от дееца действителното му съдържание на подписващия го.
Чл. 315, ал. 2 НК
Решение № 175 от 25.03.2014 г.
по н.д. № 831/2003 г., ІІІ н.о.
С Присъда № 50/12.02.2002 г. по н.о.х.д. № 181/2001 г. на С. РС
подс. П. Т. Б. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 315, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 308, ал. 1 НК за това,
466
че на неустановена дата през м. май 2001 г. в гр. С. е склонил чрез измама

М. К., Х. Х. и Т. Й. да подпишат протокол от 03.05.2001 г. за проведено
под негово председателство общо събрание на „С. б.“ ООД, въвеждайки
ги в заблуждение – първите двама, че подписват покана за същото, а Т.
Й., че „ще ѝ обясни по-късно“, със съдържание, което не е съответст-
вало на волята им, а именно за провеждане на общо събрание с вземане
на решение за изключване на съдружниците К. К. и И. И. и за ново раз-
пределение на дружествените дялове, с цел използването на документа
пред ОС Г. за вписване промени в регистрацията на дружеството.
С Въззивно решение № 181/16.07.2002 г. по в.н.о.х.д. № 99/2002 г.
на Г. окръжен съд присъдата е потвърдена.
При установените факти по предмета на делото съдилищата, като
са оправдали подсъдимия за извършено престъпление по чл. 315, ал. 2
НК, вр. с чл. 308, ал. 1 НК, са приложили закона неправилно, изклю-
чая оправдателните изводи по обвинението на същото престъпление в
частта за склоняването ѝ чрез измама на свидетелката Т. Й. да подпише
протокол от общо събрание от 30.05.2001 г. на „С. б.“ ООД.
Установените по делото доказателствени факти за деянието на под-
съдимия изразено в склоняване чрез измама на св. Х. Х. и М. К. за под-
писване на неистински удостоверителен документ – протокол за общо
събрание на дружеството, със съдържание, несъответстващо на волята на
подписалите го свидетели, не са преценени законосъобразно с относи-
мостта им към признаците на престъплението, предмет на обвинението.
Установено е по делото от фактическа страна, че П. Т. Б. като уп-
равител на фирмата е изпратил покана от 23.04.2001 г. до съдружниците
на фирма „С. б.“ ООД за свикване на общо събрание на 3.05.2001 г., с
дневен ред за изключване съдружниците К. К. и И. И. и за преразпре-
деление на дружествените дялове. Преди провеждането на събранието
е съставен от неустановен според обвинението автор инкриминираният
протокол с невярно съдържание, отразяващ проведено общо събрание
от същата дата при същия дневен ред с вписано присъствие и взети ре-
шения от П. Т. Б. и съдружниците му, св. Х. Х. и св. М. К., за изключ-
ването на съдружниците св. К. К. и св. И. И., и преразпределение на
дружествените дялове. Установено е, че след получаването по непра-
вомерен начин от подсъдимия на подписите на посочените свидетели
подсъдимият е използвал този протокол пред фирмено отделение на
Окръжен съд Г. за вписване на промени в дружеството.
Следователно неправилно не е направена преценка от съдебните
инстанции, че подсъдимият като е съзнавал, че в действителност събра-
467
ние с тези участници и с посочените решения не е било провеждано

в дружеството и въпреки това е накарал свидетелите М. К. и Х. Х. да
се подпишат привидно на друг документ – покана за събрание, а всъщ-
ност са се подписали като участници в непроведеното събрание и с под-
писите си са посочени за автори на решения за изключването на съдруж-
ниците К. К. и И. И. и за преразпределение на дружествените дялове,
каквито действия и волеизявления те никога не са имали, е извършил
деяние, осъществяващо признаците от обективна и субективна страна
на състава на чл. 315, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Фактите са, че подсъдимият
е поднесъл документа за подпис на св. М. К. и Х. Х. с обяснение, че до-
кументът, който подписват, е покана за общо събрание, а не протокол за
проведено общо събрание с тяхно участие. Действието на подсъдимия е
по същество съзнателна подмяна на волята им, при която подмяна е из-
ползвана измама, един удостоверителен документ – покана, е подменен
с друг удостоверителен документ – протокол от общо събрание, относно
факти, които имат важно правно значение и за които подписалите се не
са формирали волята си, удостоверена с подписите им. Подписите на
двамата свидетели са положени под съдържание на документ, несъот-
ветстващо на волята, изразена чрез подписите им за удостоверените с
тях обстоятелства именно поради измамливото им склоняване от под-
съдимия да подпишат друг, а не указания им от него документ покана
за събрание.
От фактите следва, че подписите на свидетелите върху документа са
положени съобразно представеното им от П. Т. Б. съдържание, а не според
действителното му съдържание. Щом това е така, верни са изводите, че
те са изразили волята си за съгласие за уведомление за събрание, а не за
проведено участие в събрание с конкретно взети решения. Като са под-
писали документ, който не отговаря на съдържанието, което съзнателно
им е представено различно от действителното, волята им е била съзнател-
но подменена от дееца с волеизявление, което те никога не са давали, за-
щото към момента на подписването на документа не са участвали в реше-
ние на колективен орган по въпроси за изключването на съдружниците. С
подписите им е удостоверено несъществуващо участие в общо събрание
и несъществуващо съгласие за прекратяване на членствени правоотноше-
ния на съдружници, което те никога не са давали, а тъкмо обратното, били
са против прекратяването им (видно от протокола за действително прове-
деното общо събрание със същия дневен ред).
Безспорно установените по делото фактически обстоятелства и за
тримата подписали се в инкриминирания протокол свидетели, че не са
468
чели текста му и не са се запознали със съдържанието на инкриминира-

ния документ, не отменя съставомерния характер на деянието на подсъ-
димия спрямо първите двама свидетели.
Това е така, защото деянието от обективна страна се изразява във
въвеждане в заблуждение на подписващото документа лице относно
действителното съдържание на документа, независимо дали докумен-
тът, който се подписва е прочетен или не от подписващото го лице,
достатъчно е само да не е предадено от дееца действителното му съ-
държание на подписващия го. Същественото за обективната страна на
деянието е деецът съзнателно да въвежда в заблуда подписващия доку-
мента относно действителното му съдържание, с което подменя воля-
та му относно текста. Така положеният подпис формално удостоверява
воля на автора на текста, която той никога не е формирал и която не би
удостоверил с подписа си като автор.
Протоколът от общо събрание на дружество не е „официален до-
кумент“, а „частен документ“, удостоверяващ факти и обстоятелства с
правно значение, които законът свързва с определени правни последи-
ци. Неправилно е прието от съдилищата, че документът е официален,
след като е изготвен от името на Б. като управител на дружеството. Той
в случая не е действал в кръга на правомощията си като управител, а по
възложение на събранието да го ръководи. Затова не е издаден от длъж-
ностно лице в кръга на службата му, а от председателстващ събрание,
който може да бъде и всеки член на дружеството, без да има ръковод-
но-разпределителни функции в дружеството и е подписан от секретар
техническо лице. Това, че е издаден по реда и формата в ТЗ, още не
е достатъчно документът да е официален, защото кумулативно с това
изискване е важно и качеството на лицето, което е посочено като негов
издател. Председателстващ общото събрание може да бъде всяко лице
от дружеството, без да е облечено във властнически правомощия и без
да действа в кръга на функциите си, поради което не са налице елемен-
тите на чл. 93, т. 5 НК. В този смисъл деянието следва да се квалифи-
цира във връзка с чл. 309, ал. 1 НК, а не по чл. 308, ал. 1 НК, което е
по-леко наказуемо при същите фактически обстоятелства.
Съдържанието на документа включва както изявлението, така и
другите необходими елементи като подпис и др. Когато са засегнати и
авторът, и изявлението, документът е неистински. Според обвинението
деецът се е възползвал от документа и го е употребил, за да бъде подпи-
сан от лицата, като е подменил волята им чрез заблуждение за действи-
телното му съдържание.
469
Правилни са оправдателните изводи на съдилищата спрямо дея-

нието на подсъдимия в частта относно липсата на състав по чл. 315,
ал. 2, вр. с чл. 308, ал. 1 НК по отношение св. Т. Й. Установено е, че
подсъдимият не е извършил действия, с които да е подменил действи-
телната воля на св. Т. Й. при подписване от нея на инкриминирания про-
токол, защото тя го е подписала при по-различни обстоятелства от тези,
съществуващи за първите двама свидетели. Тя не е знаела, нито го е
чела, нито и е било разяснено дори в измамлива форма от подсъдимия
какъв документ подписва, независимо дали той е искал или не да под-
мени волята ѝ относно действителното му съдържание. При тези данни
деянието не е извършено от обективна страна и подсъдимият правилно
е оправдан по обвинението спрямо свидетелката Т. Й. да я склонил чрез
въвеждането ѝ в заблуждение да подпише документ със съдържание,
несъответстващо на волята ѝ, защото такава воля по отношение на вида
и характера на документа не е била формирана у тази свидетелка.
160. За престъплението по чл. 315 НК в двете му хипотези е
характерно, че третира деяние при първоначално създаване на до-
кумент, чийто автор е друго лице. Поставеният подпис е истински
и деецът не внася промяна в едно вече изготвено писмено изявле-
ние, не се поставя и въпросът за верността/неверността на съдър-
жанието.
При измамливото склоняване на другиго да подпише несъотве-
тен на волята му документ – чл. 315, ал. 2 НК, документният текст е
изготвен предварително, като при поставянето на подписа авторът
на документа бива заблуден относно съдържанието, което подписва
и което по този начин се превръща в направено от него изявление,
макар че съществува несъответствие между действителната воля
и документираното. Иначе казано, деянието по чл. 315, ал. 2 НК се
изразява в това, че деецът изготвя документно съдържание, което
не съответства на волята на този, когото с измама склонява да под-
пише така изготвеното съдържание.
Чл. 315, ал. 2 НК
Чл. 309, ал. 2 НК
Решение № 298 от 13.06.2011 г.
по н.д. № 1425/2011 г., I н.о.
Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1
НПК по искане на главния прокурор за отмяна по реда за възобновяване
470
на наказателните дела на влязлото в сила Въззивно решение № 128 от

25.11.2010 г., постановено по в.н.о.х.д. № 364/2010 г. от Окръжен съд –
С., с което е потвърдена оправдателната присъда на районния съд от
същия град, издадена спрямо подсъдимия Д. И. Т.
…
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като об-
съди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането
оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното:
I. С Първоинстанционната присъда от 15.04.2010 г., постановена по
н.о.х.д. № 1163/2009 г., съдът е признал подсъдимия Д. И. Т. за невинен
в това, че на 10.05.2006 г., чрез измама склонил Г. Н. Г. да подпише час-
тен документ, представляващ ценна книга на заповед за парична сума
(запис на заповед в полза на Н. Т. с предмет сумата от 5 000 лева) със
съдържание, което не съответства на волята му, поради което и на ос-
нование чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 315, ал. 2, вр. с
чл. 309, ал. 2 НК.
В искането за възобновяване се твърди, че решението е постано-
вено при съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Описват се
действия на съда, нарушаващи разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 107
НПК – липса на надлежен доказателствен анализ, игнориране на доказа-
телствени източници, като се обобщава, че те (нарушенията) са довели
до неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимия.
Предходните инстанции са положили усилия при попълване на до-
казателствената съвкупност и преценката на гласните доказателствени
източници, съдържащи абсолютно противоположна информация. Още
първата инстанция е използвала редица процесуални способи – повтор-
ни разпити, очни ставки и сравнителен анализ, за изясняване на обстоя-
телствата по делото.
Доказателствените средства, на които се позовава искането за възоб-
новяване: показанията на свидетелите Г., П., Н., Б., С., Р. са били пред-
мет на обсъждане от предходните инстанции. Тяхната достоверност е
отречена предвид съмненията за предубеденост, непоследователност
и констатираното противоречие помежду им и с останалите доказател-
ствени източници. Проверката на показанията на Г., П. и Н. сочи, че
данните, съдържащи се в тях, са следните: на свидетеля Г. (и на част
от другите) им е бил предоставен запис на заповед, който той е прочел,
собственоръчно попълнил, от който текст е ставало ясно, че се отнася
за сумата от 5 000 лева като гаранция (застраховка) за новите МПС, рес-
пективно стока, превозвана с тях – виж показания на Г., л. 48, Р., л. 50
471
от първоинстанционното дело; от показанията на П. – „прочетохме тези

документи, в които ставаше въпрос за сумата от 5000 лева, все едно, че
тези пари са давани на нас, а никой не ги е получил“ – л. 68 от делото;
идентични данни има и в показанията на Н. – „прочетох бланката, като я
попълних и подписах“ – л. 74 от делото.
За престъплението по чл. 315 НК в двете му хипотези е характерно,
че третира деяние при първоначално създаване на документ, чийто автор
е друго лице. Поставеният подпис е истински и деецът не внася промяна
в едно вече изготвено писмено изявление, не се поставя и въпросът за
верността/неверността на съдържанието. При измамливото склоняване
на другиго да подпише несъответен на волята му документ – чл. 315,
ал. 2 НК, документният текст е изготвен предварително, като при поста-
вянето на подписа авторът на документа бива заблуден относно съдър-
жанието, което подписва и което по този начин се превръща в направено
от него изявление, макар че съществува несъответствие между дейст-
вителната воля и документираното. Иначе казано, деянието по чл. 315,
ал. 2 НК се изразява в това, че деецът изготвя документно съдържание,
което не съответства на волята на този, когото с измама склонява да под-
пише така изготвеното съдържание.
Данните, посочени по-горе, изводими от показанията на свидете-
лите, на които се акцентира в искането, не могат да обусловят съставо-
мерност по чл. 315, ал. 2 НК. Свидетелят Г. лично е попълнил инкри-
минирания запис на заповед, бил е запознат със съдържанието му, съот-
ветно сумата и прочие. Тоест не му е поднесено съдържание, с което
той не е бил наясно (да е бил заблуден относно съдържанието на онова,
което подписва). Гражданскоправното значение на записа на заповед –
на ценна книга и на едностранна сделка, както и каква каузална сделка
обслужва (договор за заем или друго вземане) не могат да послужат за
обосноваване на наказателна отговорност.
Отделно от казаното предходните инстанции с основание са се от-
несли с недоверие към съобщеното от свидетеля Н. и представения от
него запис на заповед. Установено е, че този свидетел е поднасял раз-
лични данни относно поставения и считан от обвинението за съществен
въпрос – дали лично Н., а и другите свидетели са подписвали запис на
заповед. Обстоятелството би имало значение, ако все пак беше безспор-
но установено, че всички те са били заблудени да подпишат документен
текст, предварително изготвен и без знание за съдържанието му.
Останалите възражения, че съдът неправилно е отнесъл данните,
изводими от показанията на другите свидетели, разпитани по делото,
472
към предмета на доказване и като подкрепящи обясненията на под-

съдимия, при всичко казано са неоснователни. Може да се добави, че
предходните инстанции са обсъждали част от тези доказателствени из-
точници в контекста на преценката за достоверността на показанията на
Г., Н. и П.
В заключение се налага изводът, че доводите, поддържани в иска-
нето за възобновяване за допуснати съществени процесуални наруше-
ния, са неоснователни.
473
§ 2. ПРЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ
І. ПРЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ НА ПОРОЧНО

СЪСТАВЕН ДОКУМЕНТ (ЧЛ. 316 НК)
161. За разлика от чл. 250 НК (отм.), извършител на престъп-

лението по чл. 316 НК може да бъде не само този, който съзнателно
се ползва от неистински или преправен документ, от документ с не-
вярно съдържание или такъв по чл. 315 НК, съставен от другиго,
но и онзи, който съзнателно ползва документа, в съставянето или
преправянето на който е участвувал, но само когато от него за са-
мото съставяне или преправяне не може да му се търси наказателна
отговорност поради амнистия, давност или други причини.
Чл. 316 НК
Чл. 315 НК
Чл. 250 НК (отм.)
Решение № 70 от 13.02.1970 г.
по н.д. № 34/1970 г., I н.о.
Доводът на прокурора, че извършител на престъплението по чл. 316
НК не може да бъде онзи, който е взел пряко участие в преправяне
съдържанието на официалния документ, който ползва, е неоснователен.
От доказателствата по делото е изяснено, че уговорката между П.
Х. и подсъдимия О. Н. е била преминаването през границата ни с Ю.
да стане без разрешение на надлежните органи на властта „по зелената
гранична ивица“, а не през определените за това места, с ползване на
подправените задгранични паспорти. Установено е също така, че подсъ-
димите Й. Х. и В. П. са участвували пряко в преправяне съдържанието
на тези официални документи. Целта, както сочат подсъдимите (л. 64 и
75 от сл. д.) и свидетелят П. Х. (л. 52 от сл. д.), е била семейството на
П. Х. да ги използва само „при преминаването през Ю.“. Затова зако-
носъобразен е изводът на градския съд, че след като преправянето на
документите е станало в чужбина и те са предназначени за ползване
извън страната ни, за самото преправяне от подсъдимите не може да
се търси наказателна отговорност, тъй като не са налице предпостав-
ките на чл. 5 НК. Деянието им не засяга интересите на НРБ, нито на
българските граждани.
474
Спори се може ли да бъде извършител на престъплението по

чл. 316 НК този деец, който пряко участвува в преправяне съдържание-
то на официалния документ, който ползва. На него следва да се отговори
положително. За разлика от чл. 250 НК (отм.), извършител на престъп-
лението по чл. 316 НК може да бъде не само този, който съзнателно се
ползва от неистински или преправен документ, от документ с невяр-
но съдържание или от такъв по чл. 315 НК, съставен от другиго, но и
онзи, който съзнателно ползва такъв документ, макар и да е участвувал
в съставянето или преправянето му, но само когато от него за самото
съставяне или преправяне не може да се търси наказателна отговорност
поради амнистия, давност или други причини. Следователно кръгът на
лицата, от които може да се търси наказателна отговорност за ползване
на документите по чл. 308–315 НК, по действащия Наказателен кодекс
е разширен, като в него са включени и лицата, които са участвували в
съставянето или преправянето на документа, ако за това не може да им
се търси наказателна отговорност. Налице ли е възможност за такава
отговорност, тя поглъща отговорността за последвалото ползване на до-
кумента.
Пречките за реализирането на тази основна отговорност не могат
да доведат до отпадане и на отговорността за ползване на документа и
да поставят ползвателите, които пряко са участвували в съставянето или
преправянето на документите, в по-благоприятно положение от тези,
които съзнателно ползват документи, съставени от другиго, както беше
уредена отговорността по чл. 250 НК (отм.). Едно такова освобождава-
не от отговорност би противоречало на целите на закона да се накажат
всички извършители на престъпления. В конкретния случай, понеже и
двамата подсъдими са извършили престъплението в чужбина и с него не
се засягат интересите на НРБ и българските граждани от тях, за само-
то преправяне съдържанието на официалните документи не може да се
търси наказателна отговорност. След като са ползвали тези документи
с преправено съдържание в страната ни, те ще носят отговорност по
чл. 316 НК, както законосъобразно е приел градският съд.
162. Деецът следва да отговаря по чл. 316 НК и тогава, когато
ползва неистински или преправен документ, съставителят на който
не е действувал виновно. Необходимо е деецът да съзнава, че ползва
неистински или преправен документ.
Чл. 316 НК
475
Решение № 497 от 11.11.1975 г.

по н.д. № 491/1975 г., II н.о.
Относно престъплението по чл. 316 във връзка с чл. 311 НК се пра-
ви възражение, че подсъдимият не следва да носи наказателна отговор-
ност, тъй като длъжностното лице, което е съставило неистинския доку-
мент, не е извършило това виновно.
Това възражение е неоснователно.
Съгласно чл. 316 НК следва да отговаря наказателно онова лице,
което съзнателно се ползва от неистински или преправен документ, от
документ с невярно съдържание или от документи, посочени в чл. 315
НК. От обективна страна е необходимо, за да е налице наказателна от-
говорност, да бъде установено ползването на посочените в чл. 316 НК
документи. В случая е установено, че подсъдимият се е ползвал от таки-
ва документи. Характерът и същността на тези документи са били също
установени. Те са били документи с невярно съдържание. Последното
обстоятелство е било добре известно на подсъдимия и въпреки това той
е използвал тези документи. Налице е както обективният, така и субек-
тивният състав на престъплението по чл. 316 НК.
За да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия,
не е необходимо неистинският документ да е съставен от длъжностното
лице виновно. Последното може да е съставило този документ при усло-
вията на извинителна грешка, поради което или по друга причина то да
не отговаря за виновно съставяне на документ с невярно съдържание.
От това обстоятелство обаче не следва да се приеме, че отпада наказа-
телната отговорност на лицето, което се е ползвало от този документ,
щом като е установено, че това е станало съзнателно.
163. При престъплението по чл. 316 НК умисълът на дее-
ца трябва да включва съзнанието, че ползва неистински или
преправен документ, т.е. че отразеното в документа не отговаря на
действителните факти и обстоятелства.
Чл. 316 НК
Решение № 52 от 11.02.1983 г.
по н.д. № 36/1983 г. I н.о.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият
Т. Г. У. със Заповед № 768/1.12.1981 г. е бил уволнен дисциплинарно
въз основа на акт на контролните органи, установяващ нарушение по
127-мо ПМС. Против същия е било образувано предварително произ-
476
водство за престъпление по чл. 225 НК. Впоследствие поради липса на

достатъчно доказателства същото е било прекратено от прокурора. Под-
съдимият е представил пред административното ръководство на РПК
препис от постановлението за прекратяване на следствието и поискал
да бъде видоизменена заповедта за уволнение, защото последиците
от дисциплинарното уволнение са неблагоприятни. Ръководството се
съгласило и разпоредило да се издаде нова заповед за прекратяване на
трудовия договор по чл. 29, б. „а“ КТ. Завеждащият „Личен състав“
издал нова Заповед № 865/1.12.1981 г., т.е. датата на първоначалната
заповед за освобождаване на подсъдимия от работа по взаимно съгласие.
Всъщност втората заповед е била издадена на 23.02.1982 г. Подсъдимият
е взел препис от тази заповед и я представил пред разни институти, за да
докаже, че не е бил дисциплинарно уволняван. За тази му дейност е бил
предаден на съд и осъден по чл. 316 НК.
…
Обективно е вярно, че трудовото правоотношение е прекратено
на 1.12.1981 г., макар първоначално на едно основание, а впоследствие
на друго. Неточното формулиране на заповедта, която по същество
отменя старата и видоизменя основанието за прекратяване на трудовия
договор, не е дейност на подсъдимия. Имал е съзнание, че неправилно
е дисциплинарно уволнен и ръководството се е убедило в това, поради
което е изменило първоначалната си заповед. При престъплението по
чл. 316 НК умисълът на дееца трябва да включва съзнанието, че се
ползва неистински или преправен документ, т.е. че отразеното в до-
кумента не отговаря на действителните факти и обстоятелства. В нас-
тоящия случай подсъдимият не е имал такова съзнание. Изводите на
районния съд в противен смисъл са явно необосновани.
164. Когато деецът съзнателно използва като свой чужд препра-
вен документ пред орган на власт, той ще отговаря по чл. 316, а не
При противозаконното служене с чужд официален документ, с
цел да се заблуди орган на властта, документът е истински, за раз-
лика от документа по чл. 316 НК.
Чл. 316 НК
Чл. 318 НК
Чл. 308 НК
477
Решение № 549 от 9.07.2001 г.

по н.д. № 527/2000 г., ІІІ н.о.
По делото е установено, че подсъдимият С. И. и свидетелят Р. П. са
се познавали и събирали в дома на П. Прието е, че С. И. е отнел докумен-
тите на Р. П., до които е имал достъп – личен паспорт и военно-отчетна
книжка на името на свид. Р. П. И двата документа са били преправени
чрез замяна на снимките в тях с тези на подсъдимия и така препра-
вените документи са били използвани последователно от подсъдимия
И. И. за издаване на обикновен задграничен паспорт на името на Р. П.,
за който се представил пред съответните длъжностни лица, оправомо-
щени от закона да издадат поисканите официални документи от зая-
вителя И., което станало на два пъти, първо – на 18.10.1995 г., после
отново – на 14.04.1996 г.
Правилно съдът е преценил, съобразявайки се с доводите във
въззивната жалба на подсъдимия, че по делото липсват каквито и да
било категорични данни за авторството на деянието при преправката на
тези два официални документа от страна на подсъдимия С. И. Сама по
себе си физическата проява на подмяната на снимките в описаните два
документа, които по-късно са били използвани от подсъдимия, не може
да доведе до необоримия извод, че той е и автор на подправката. Това
може да е само основателно предположение, но то съгласно чл. 301,
ал. 2 и чл. 302 НПК не може да е в основата на осъдителните изводи на
решаващия съд за авторството на това деяние от подсъдимия. Личната
подмяна на тези снимки, което е проявлението от обективна страна на
преправката в съдържанието на тези два официални документ, не е уста-
новена и не се подкрепя от нито едно доказателство.
Правилно въззивният съд е приел, че след като първоинстанцион-
ният съд не е установил от фактическа страна на базата на събраните до-
казателства, че деянието по чл. 308, ал. 1 НК по отношение преправката
на описаните два документа е извършено от подсъдимия, го е оправдал
по това обвинение. Несъмнено най-важната задача на решаващия съд
е да даде отговор на трите групи въпроси по чл. 299, ал. 1, т. 1 НПК84:
извършено ли е деянието, извършено ли е от подсъдимия и извършено
ли е виновно. Отрицателното съждение за всеки от тях е основание за
приложението на разпоредбите на чл. 301, ал. 1 и чл. 302 НПК85 в съот-
ветните им хипотези.
84
85
Отменен. Вж. чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от сега действащия НПК.
478
Неоснователен е доводът на прокурора в касационния протест, че

дори и да няма данни за прекия извършител на документната подправка,
подсъдимият трябва да отговаря за подбудителство или помагачество на
неизвестен извършител в осъществяване на престъплението по чл. 308
НК. Споменатите две форми на участие – подбудителство и помагачество,
са пряко и непосредствено свързани с това дали е извършено деянието
от неговия извършител. За да се носи наказателна отговорност от лице-
то, което е подбудител или помагач за осъществяване от друго лице на
изпълнителното деяние на конкретното престъпление, изпълнителното
деяние трябва да е извършено от субекта на престъплението и да е уста-
новен общият престъпен умисъл между съучастниците: извършителя и
подбудителя или помагача на извършителя, за да отговаря всеки един
от тях поотделно за своята престъпна дейност в общото престъпление.
Съучастниците помагач и подбудител не могат да отговарят самостоя-
телно, освен в предвидените от закона случаи, какъвто не е този по об-
винението по чл. 308 НК. Априорното третиране на наказателната отго-
ворност на подсъдимия като помагач в осъществяването на престъпле-
нието по чл. 308, ал. 1 НК само поради наличието на прекия му интерес,
презюмиран от фактите по делото от използването на процесните пре-
правени документи за самоличност, издадени за свидетеля П., нарушава
изискването на закона, гарантиращо правото на защита на подсъдимия
за несъмнена доказаност на обвинението за конкретното престъпление.
В случая в касационните доводи на протеста няма правна опора за
спазването на тези основни принципи, поради което не са неоснователни.
Не може да се сподели и доводът, че подсъдимият трябва да от-
говаря по чл. 308 НК като подбудител (или помагач), както и отделно и
по чл. 316 НК, защото приложното поле на текста на чл. 316 НК е само
когато деецът не може да носи отговорност за участието си в престъпле-
нието по чл. 308 или чл. 309 НК.
Следва да се сподели като основателно изразеното в касационния
протест законосъобразно становище и искане за отмяна на решението в
съответната му част само относно неприложимостта на чл. 318 НК по
отношение установените по делото факти за използване от подсъдимия
преправени официални документи, а не истински официални докумен-
ти за самоличност, издадени за друго лице пред органите на властта,
защото съставът на чл. 318 НК инкриминира деянието, с което деецът,
използвайки чужд официален документ като свой, въвежда в заблуж-
дение органите на властта, т.е. измамливото използване на документ,
който е истински. А по делото е безспорно установено, че подсъдимият
479
е използвал два преправени официални документа за самоличност. Сле-

дователно подсъдимият не може за едни и същи обстоятелства да отго-
варя по чл. 316 и по чл. 318 НК.
Въззивният съд незаконосъобразно е тълкувал закона, като е посо-
чил, че подсъдимият не може да отговаря по чл. 316 НК, защото двата
документа са предмет на престъплението по чл. 318 НК, след като са
използвани пред органи на властта, за да го въведат в заблуждение, като
не били използвани по друг повод.
Ето защо искането на прокурора в касационния протест за същите
фактически обстоятелства без съществено изменение на обстоятелс-
твената част на обвинението деянието да бъде преквалифицирано по
чл. 316 НК, а не по чл. 318 НК, е основателно.
Допуснато е неправилно тълкуване и приложение на закона относ-
но отговорността на подсъдимия по чл. 316 НК и чл. 318 НК и недопус-
тимо смесване на признаци от двата състава.
Върховният съд на РБ е имал повод да изясни правната природа
на престъпните състави, очертаващи признаците на различните по вид
документни престъпления в ПП № 3/1982 г.
Ясно е изразено тълкуването, че всеки състав третира различен
кръг от обществени отношения, ползващи се с наказателноправна за-
щита, че не може да има поглъщане при осъществяване признаците
на отделните престъпни състави по чл. 308 НК и чл. 318 НК, защото
всеки третира различни обективни признаци. Когато деецът не може да
отговаря за самата документна подправка, която е извършена, с цел да
бъде използван подправеният документ, той отговаря по чл. 316 във вр.
с чл. 308, или чл. 309 НК, но при условие, че използва тези документи.
От установените по делото фактически обстоятелства е безспорно, че
подсъдимият е използвал процесните два преправени документа, личен
паспорт и военно-отчетна книжка, издадени на свидетеля Р. П. В състава
на чл. 318 НК се предвижда наказателна отговорност само когато деецът
противозаконно използва издаден за друго лице официален документ, с
цел да заблуди орган на власт или на обществеността.
В конкретния случай от обективна страна документът, предмет на
използване, е преправен, а не истински. Защото в чл. 318 НК се инкри-
минира противозаконното ползване на чужд истински официален доку-
мент, с цел въвеждане в заблуждение органа на властта или обществе-
ността, а не ползването на неистински или преправен документ.
480
165. Самостоятелната наказателна отговорност за ползване от

престъпно създадени документи може да се търси само при пряк
умисъл.
Чл. 316 НК
Чл. 308 НК
Решение № 351 от 26.10.2000 г.
по н.д. № 260/2000 г., I н.о.
Наказателният кодекс не предвижда отговорност за опита при евен-
туален умисъл за всички видове престъпления – чл. 18, ал. 1 НК я из-
ключва с условието деецът да „иска“ (а не само да „допуска“ – чл. 11,
ал. 2 НК) настъпване на общественоопасните последици от деянието
си. Изключването на наказателна отговорност за опит да се ползват
престъпно създадени документи при евентуален умисъл е уредено и с
препращането в чл. 316 към чл. 308 НК; поради него двата текста имат
едно и също изискване и за субективната страна на предвидените в тях
престъпления. След като престъплението по чл. 308, ал. 1 НК е възмож-
но само при пряк умисъл – известно е правнотехническото значение
на специалната цел, предвидена в неговия състав – пряк по необходи-
мост следва да бъде и умисълът на онзи, който само се е възползвал от
неистинския документ (иначе ползването не би било „съзнателно“, т.е.
съдържащо представи и за умисъла на създателя на документа). Нещо
повече, поради приравняването отговорността на ползвателя към отго-
ворността на създателя на неистинския документ, ползвателят ще отго-
варя по чл. 316 НК при същите изисквания към умисъла на създателя,
дори и последният по изключение да е наказателно неотговорен.
166. Субект на престъплението по чл. 316 НК може да бъде вся-
ко наказателноотговорно лице, съзнателно ползващо посочените из-
черпателно в диспозитива на нормата документи, когато от него за
самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Посочената правна норма е бланкетна и в частта по санкцията
препраща към основните, предхождащи я наказателни състави.
Чл. 316 НК
Чл. 308 НК
Чл. 310 НК
481
Решение № 636 от 26.02.2004 г.

по н.д. № 543/2003 г., III н.о.
При престъплението по чл. 316 НК умисълът на дееца трябва да
включва съзнанието, че ползва неистински или преправен документ,
т.е. че отразеното в документа не отговаря на действителните факти
и обстоятелства. В настоящия случай у подсъдимия е имало такова
съзнание и ангажираната му наказателна отговорност не е свързана с
обстоятелството дали той е използвал инкриминираните документи в
качеството си на длъжностно лице и в кръга на службата си, тъй като
такова изискване в нормата на чл. 316 НК не се съдържа. Субект на
престъплението по чл. 316 НК може да бъде всяко наказателноотго-
ворно лице, ползващо съзнателно посочените изчерпателно в диспо-
зитива на нормата документи, когато от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност. Посочената правна норма е
бланкетна и в частта по санкцията препраща към основните, предхож-
дащи я наказателни състави. В този смисъл наказателната отговорност
за съзнателно ползване на неистински официален документ в конкрет-
ния случай е свързана с основната норма на чл. 308, ал. 1 НК, а не как-
то е сторил въззивният съд – с чл. 310, ал. 1 във, вр. чл. 308, ал. 1 НК.
Неистинността на ползваните търговски фактури в посока на автор-
ството им ги е определило като неистински документи, а установеният
необходим законо съобразен ред и форма за съставянето им – от съот-
ветното длъжностно лице в кръга на службата му (представителят на
контрагента по сключените договори за продажба на леки автомобили
от страна на „Х. К.“ – Л.), ги е определило и като официални докумен-
ти, съобразно чл. 93, т. 5 НК.
За ангажиране наказателната отговорност на дееца по чл. 316 във,
вр. чл. 310, ал. 1 във вр. чл. 308 НК е необходимо да са налице куму-
лативно следните дадености: а) деецът съзнателно да е ползвал неис-
тински или преправен документ, или документ с невярно съдържание,
когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна от-
говорност; б) съставителят на документа да е притежавал качеството
на „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93 НК и лъжливото докумен-
тиране да е извършено в кръга на службата му; в) от субективна страна
деецът да е съзнавал, че ползваният от него документ е съставен (пре-
правен) от лице по чл. 93, т. 1 НК в кръга на службата му.
В настоящия случай не е установено длъжностното лице, състави-
ло неистинските документи в кръга на службата му, поради което пра-
вилната квалификация на деянието на подсъдимия следва да бъде по
482
чл. 316 във, вр. чл. 308, ал. 1 НК, а не както е приел въззивният състав –
по чл. 316 във, вр. чл. 310, ал. 1 във, вр. чл. 308, ал. 1 НК.
167. За съставомерността на деянието по чл. 316, вр. с чл. 308,
ал. 1 НК е необходимо деецът да е съзнавал, че официалният доку-
мент не е издаден по установения ред, но въпреки това да го е ползвал.
При определяне обществената опасност на деянието при до-
кументните престъпления следва да се преценява характерът на
засегнатите обществени отношения, които са предмет на защита и
степента на тяхното увреждане.
Чл. 316 НК
Решение № 154 от 16.03.2004 г.
по н.д. № 714/2003 г., ІІІ н.о.
Доводите на защитата за несъставомерност на деянието по чл. 316
във, вр. чл. 308 НК са несъстоятелни. От показанията на разпитаните
като свидетели служители от КАТ „Пътна полиция“ – Н. Г. П. и М. Б.
М. е установено, че на посочените от обвинението дата и място под-
съдимият се е легитимирал като служител в Национална служба „По-
лиция“ – МВР и в потвърждение на това е представил инкриминира-
ния документ. Съдът е изяснил характера на ползваната от подсъдимия
служебна карта и правилно е приел, че по същество тя представлява
неистински официален документ, на който е придаден вид, че е издаден
от длъжностно лице в кръга на службата му, за да удостовери дадени
факти. Подсъдимият е съзнавал, че въпросният документ не е издаден
по установения ред, но въпреки това го е ползвал, с което от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 316
във, вр. чл. 308, ал. 1 НК. Ето защо при установените фактически поло-
жения съдът правилно е приложил закона, като се е съобразил и с ППВС
на РБ № 3 от 23.03.1982 г. по н.д. № 12/1981 г.
Направеното възражение, че се касае за случай, в който следва да
се приложи чл. 9, ал. 2 НК, е неоснователно. При определяне обществе-
ната опасност на деянието при документните престъпления следва да се
преценява характерът на засегнатите обществени отношения, които са
предмет на защита, и степента на тяхното увреждане. В случая подсъ-
димият е ползвал неистинския официален документ, за да избегне санк-
циониране по административен ред за извършено нарушение на Закона
за движение по пътищата, като е съзнавал, че отразените в служебната
483
карта факти са неверни. Оценката на всички тези обстоятелства не води

до извода, че извършеното деяние е малозначително и не е обществено-
опасно, или обществената му опасност е явно незначителна.
168. За съставомерността на деянието по чл. 316 НК е необходи-
мо деецът съзнателно, при пряк умисъл да се е ползвал от неистинс-
кия документ.
Чл. 316 НК
Решение № 587 от 29.10.2004 г.
по н.д. № 78/2004 г., III н.о.
Прието е по делото, че представената по гр. д. № 376/1998 г.
по описа на В. районен съд квитанция към приходен касов ордер
№ 172/16.06.1997 г. на фирма „Ч.а.“ ООД е неистински и с невярно съ-
държание документ. В касовите и счетоводните книги на дружеството
такъв ордер не е отразен. Липсват данни в касовата книга за внесена
на 16.06.1997 г. сума от 400 щатски долара. Установено е освен това, че
инкриминираният отрязък (квитанция) от приходен касов ордер не е от
използваните „Ч. а.“ за удостоверяване на плащания във валута, както и
че върху същия няма щемпел „внесено“, който задължително се поста-
вял при внасяне на парични суми във валутната каса.
Преценено е от съдилищата и обстоятелството, че процесният ор-
дер не е написан, респ. подписан от касиера или счетоводителя на дру-
жеството, както и че квитанция от него не е отразена счетоводно в до-
кументите на превозвача, тъй като товародателят ЕТ „И. – Ц.“ – гр. Р.,
представляван от подсъдимия, е българска фирма и плащанията между
български фирми задължително са в левовата равностойност на догово-
реното във валута транспортно навло.
При изложените фактически обстоятелства законосъобразно е
прието, че касаторът – подсъдимият Б., е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 316 НК, тъй като
съзнателно, при пряк умисъл се е ползвал от неистинския документ, с
цел благоприятно решаване на заведеното срещу него гражданско дело
от фирма „Ч. а.“ ООД – гр. В. за неиздължена сума, произтичаща от из-
вършен по заявка на фирмата на подсъдимия превоз на дървен материал
от гр. Р. до Р Гърция.
169. Престъпният състав на чл. 316 НК е субсидиарен спрямо
предходните състави на документните престъпления, защото из-
пълнителното деяние се изразява само в ползването на опорочения
484
документ, доколкото той се представя, за да удостовери включените

в него факти.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат се из-
разява в узнаването за документа от лицето, на което се представя.
Чл. 316 НК
Чл. 308 НК
Решение № 429 от 31.05.2005 г.
по н.д. № 904/2004 г., I н. о
Възприетите фактически констатации произтичат от надлежно съ-
брани, проверени и правилно оценени доказателства, не са засегнати
от процесуални нарушения. През инкриминирания период, за да при-
добие офицерска длъжност и съответно военно звание, подсъдимият
представил в службата си инкриминираните документи. Установено е,
че представените уверение и диплома са неавтентични – не са издавани
от УНСС, гр. С., по установения за това ред и от компетентните длъж-
ностни лица, защото подсъдимият не е завършил висше образование в
посоченото учебно заведение и затова се явяват неистински официални
документи.
Престъпният състав на чл. 316 НК е субсидиарен спрямо предход-
ните състави на документните престъпления, защото изпълнителното
деяние се изразява само в ползването на опорочения документ, доколко-
то той се представя, за да удостовери включените в него факти.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат се изразя-
ва в узнаването за документа от лицето (лицата), на които се представя.
Правилно е прието, че от обективна страна инкриминираното пове-
дение изпълва признаците на чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, изр. 1 НК – под-
съдимият е представил пред съответните длъжностни лица в службата
си два неавтентични официални документа, за да бъде повишен в длъж-
ност и звание.
Доколкото не е установено, че самият той е участвал в престъпното
съставяне на опорочените документи, за отговорността му по чл. 316
НК е без значение разкриването или неразкриването на автора на до-
кументната подправка по смисъла на чл. 308, ал. 1, изр. 1 НК, в т.ч. не-
говата отговорност, каквито доводи се излагат пред третата инстанция.
Престъплението по чл. 316 НК може да бъде осъществено само с
пряк умисъл, който се обективира чрез посочените по-горе признаци.
Твърде неубедителни са възраженията на подсъдимия, че „не е знаел, че
документите са неистински, защото се явявал на изпити“ и затова дея-
485
нието му е несъставомерно от субективна страна. Формата на вината се

извежда от фактите такива, каквито са те по делото, а не от обясненията
на дееца и предшестващите инстанции са направили този верен извод,
приемайки, че субективните представи на жалбоподателя, „че е завър-
шил висшето си образование“, са неоправдани.
170. За съставомерността на деянието по чл. 316, вр. с чл. 308
НК е необходимо деецът да е съзнавал, че документът не е издаден
по установения ред, но въпреки това да го е ползвал.
Чл. 316 НК
Решение № 715 от 21.11.2005 г.
по н.д. № 153/2005 г., ІІІ н.о.
С Присъда № 462 от 7.10.2004 г. по н.о.х.д. № 391/2004 г. Р. райо-
нен съд е признал подс. Н. С. А. за виновен в това, че на 23.01.2004 г.
в гр. Р., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ –
свидетелство за съдимост № [номер, дата] на РС – П. на името на Н. С.
А., като от подсъдимия за самото съставяне не може да се търси нака-
зателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308,
ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като му
е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.
С обжалваното решение Р. окръжен съд е потвърдил присъдата.
проверявайки решението в пределите на чл. 350 НПК86, Върховният
касационен съд намира жалбата за неоснователна.
В жалбата се съдържат доводи, които са правени и пред въззивната
инстанция и на тях по реда на чл. 337, ал. 2 НПК87 е отговорено с подроб-
ни съображения, които се споделят от касационния състав.
От фактическа страна по делото е установено, че подсъдимият е
осъждан, както следва:
– с Присъда № 50 от 24.07.1990 г. по н.о.х.д. № 121/1990 г. на П.
районен съд, влязла в сила на 07.08.1990 г., с която му е наложено
наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на
което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен
срок от четири години;
– с протоколно определение от 11.10.2000 г., с което е одобрено
споразумение по ч.н.д. № 692/2000 г. на Р. районен съд, на подсъ-
86
87
486
димия е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобо-

да, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1
НК за изпитателен срок от три години.
На 11.04.2003 г. Н. С. А. подал заявление за подмяна на паспорта
си, по повод на което със заповед № 1161/15.07.2003 г. директорът на
РДВР – Р. му наложил временна забрана за напускане на страната и раз-
поредил изземване на документа му за задгранично пътуване.
На 23.01.2004 г. подсъдимият депозирал в РДВР – Р. молба вх.
№ 931 за отмяна на наложеното му ограничение за напускане на страна-
та, към която представил свидетелство за съдимост № 211/19.01.2004 г.
на П. районен съд, удостоверяващо, че не е осъждан. При последващата
насрещна проверка от полицията в деловодството на съда се установи-
ло, че под номера на представения документ свидетелство за съдимост
е издадено на друго лице. По образуваното дознание срещу подсъдимия
за престъпление по чл. 316 НК като свидетел била разпитана св. С. –
секретар на Бюро съдимост към РС – П., която заявила, че подписът под
инкриминирания документ на името на Н. С. А. не е неин и представила
заверени преписи от книгата с издадени свидетелства за съдимост за
датата 19.01.2004 г., удостоверяващи обстоятелство, че на тази дата сви-
детелство за съдимост на подсъдимия не е издавано.
В хода на съдебното следствие по н.о.х.д. № 391/2004 г. на Р. райо-
нен съд, образувано срещу подсъдимия по обвинителен акт, е била
назначена комплексна графично-техническа експертиза, която дала за-
ключение, че подписът, положен срещу „секретар“, и печатът на Райо-
нен съд – гр. П. не са автентични и са изпълнени на мастиленоструен
принтер, а не с мастило от химикалка, респ. тампонно мастило. Съдът е
изяснил характера на ползваното от подсъдимия свидетелство за съди-
мост и правилно е приел, че по същество то представлява неистински
официален документ, на който е придаден вид, че е издаден от длъж-
ностно лице в кръга на службата му, за да удостовери дадени факти.
Пред първоинстанционния съдебен състав Н. С. А. обяснил, че свиде-
телството за съдимост получил срещу заплащане от неустановено по
делото лице. Възражението на подсъдимия, че не е знаел, че документът
е неистински, правилно е отхвърлено от съда като несъстоятелно с ог-
лед обективния факт на второто му осъждане, по което той знаел, че
не е реабилитиран. Този факт извежда формата на вина на подсъдимия
и умисълът му да ползва инкриминирания неистински документ. Под-
съдимият е съзнавал, че свидетелството за съдимост не е издадено по
установения ред, но въпреки това го е ползвал, с което от обективна и
487
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 316

във, вр. чл. 308, ал. 1 НК. Ето защо при установените фактически поло-
жения съдът правилно е приложил закона, като се е съобразил и с ППВС
на РБ № 3 от 23.03.1982 г. по н.д. № 12/1981 г.
171. За съставомерността на деянието по чл. 316, вр. с чл. 311
НК е необходимо деецът да е съзнавал, че документите, които е из-
ползвал, са с невярно съдържание, и да е осъществил престъпното
им ползване именно за доказването на съществуването на невер-
ните обстоятелства, удостоверени в тях.
Чл. 316 НК
Чл. 93, т. 9 НК
Решение № 59 от 26.04.2006 г.
по н.д. № 671/2005 г., ІІІ н.о.
С присъдата подсъдимите С. М. и Р. М. са признати за виновни за
престъпление по чл. 316, вр. с чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 26 НК, вр. с чл. 20,
ал. 3 за подс. С. М. и вр. с чл. 20, ал. 2 НК за подс. Р. М., както и вр. с
чл. 54 НК, всеки от тях е осъден, както следва: С. М. на осем месеца ли-
шаване от свобода, а Р. М. на една година лишаване от свобода, като съ-
гласно чл. 66 НК наказанията им са отложени за изпълнение за срок от
три години за всеки, начиная от влизане в сила присъдата, за това, че за
времето от 27.09.2002 г. до 14.10.2002 г. в гр. Р., при продължавано прес-
тъпление, на три пъти, двамата в съучастие – първият като подбудител, а
втората като извършител, съзнателно са се ползвали от официални доку-
менти с невярно съдържание, съставени от длъжностни лица във връз-
ка със службата им, в които били удостоверени неверни обстоятелства,
болнични листове: № 2021828/27.09.2002 г.; № 8052714/14.10.2002 г. и
№ 8001332/7.10.2002 г., издадени на името на подс. Р. М. за удостове-
ряване на заболяване, с цел да бъдат използвани като доказателство за
тези обстоятелства, като за самото им съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
…
Всички доводи по приложението на закона са получили отговор във
въззивното решение, включая и тези относно тезата, че деянието представ-
лява маловажен случай, поради което не са допуснати нарушения на проце-
суалните правила, които да ограничават правото на защита на касаторите.
Престъпното използване от подсъдимите на процесните документи с
невярно съдържание е доказано от фактическа страна. Установено е автор-
488
ството на деянието и съучастническата дейност на подсъдимите при общ-

ност на умисъла и при разпределение на ролите в осъществяването му – С.
М. като подбудител, а Р. М. като извършител. Доказана е специалната цел
от субективната страна на състава по чл. 316 НК. И двамата подсъдими са
съзнавали, че документите, които са използвани от тях, са с невярно съдър-
жание и че чрез използването им ще се възползват от удостоверените в тях
неистински факти. От установено от фактическа страна, че подс. С. М. е
разговарял със свидетелката Я. – личен лекар на С. М., по телефона за из-
даването на болничен лист, въпреки че не е бил болен, а се е намирал извън
страната, с цел извиняване отсъствията от местоработата му за процесния
период, както и насърчаването на С. М. да използва и следващите издадени
два болнични листа с невярно съдържание, обективира действията му на
подбудител към деянието по чл. 316 НК. Авторите на документите, лекари,
св. Я. (личен лекар на подсъдимия), К. и Н. са установили, че са издали
болничните листове на С. М. неприсъствено, без проведен личен преглед
на пациента, както и факта, че именно Р. М. им е предоставила личната
амбулаторна карта на подсъдимия и се е свързала с тях за издаването на
документите. Участието на подс. С. М. в деянието се изразява в установе-
ното, че с действията си е склонил Р. М. в набавянето на болничните ли-
стове с невярно съдържание и за тяхното използване в местоработата му.
Неоснователно се твърди, че липсва съучастие. Действията на подсъди-
мите са осъществени при общност на умисъла, те заедно са съзнавали, че
документите, които са използвани от тях, са с невярно съдържание, но са
осъществили престъпното им ползване именно за доказването на същест-
вуването на неверните обстоятелства, удостоверени в тях.
Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, защото той
не само че бележи общественоопасни последици, но те не са явно незна-
чителни, а обратното. Извършена е усложнена форма на престъпна дей-
ност – продължавано престъпление, изразено в три отделни престъпни
деяния по чл. 316 НК за твърде кратък период от време – един месец, с
което се обективира интензивността на престъпния умисъл у двамата
подсъдими. При всяко от деянията е ползван различен от предходния
инкриминиран документ, с което се увеличава степента на обществена
опасност на единното престъпление и последиците от него. Като цяло
последиците от такава дейност увреждат в по-голяма степен подлежа-
щите на защита обществени отношения по законосъобразното издаване
и използване на документите.
489
172. Ползването като изпълнително деяние на престъплението

по чл. 316 НК се свързва задължително с наличието на престъпно
създаден документ, бил той неавтентичен по произход, лъжлив по
съдържание и т.н.
Чл. 316 НК
Чл. 311 НК
Чл. 93, т. 5 НК
Решение № 439 от 21.05.2007 г.
по н.д. № 113/2007 г., ІІІ н.о.
Релевираният в искането на осъдената С. довод за допуснато на-
рушение на материалния закон е изцяло основателен. Въз основа на
иначе вярно установените по делото факти инстанциите по същест-
во неправилно са заключили, че инкриминираното удостоверение за
следдипломно обучение № 571/17.05.2004 г., издадено от Медицинския
университет – С., Факултет по обществено здраве (на л. 18 от дозн.),
представлява официален документ с невярно съдържание, като са сче-
ли, че същият удостоверява неверни обстоятелства – че молителката е
преминала обучение по здравен мениджмънт с хорариум от 200 часа,
при положение че същата не е отсъствала от работа в МБАЛ – С., а от
това следва, че в периода на провеждане на курса тя не е могла да участ-
ва в учебните занятия. Приетите за установени по делото фактически
обстоятелства се свеждат до следното:
С Решение № 99 от 26.05.2004 г., взето на заседание на Общин-
ския съвет – гр. С., молителката била избрана за временно изпълнява-
ща длъжността „управител на МБАЛ – гр. С.“ на мястото, овакантено
от св. Х. М., който от 11.05.2004 г. заел длъжността кмет на община С.
Вече в качеството си на кмет, посоченият свидетел внесъл възражение
срещу решението за избор на С., като се мотивирал, че тя не отговаря
на изискванията за заемане на длъжността и по-конкретно не притежава
изискуемата квалификация по здравен мениджмънт, която се придобива
след обучение с хорариум минимум 200 учебни часа. Това възражение
било разгледано на 10.06.2004 г. от Комисията по здравеопазване, со-
циални дейности и спорт към Общинския съвет, член на която бил съ-
пругът на осъдената – Г. С. Последният представил инкриминираното
удостоверение и след като членовете на комисията се убедили, че съ-
щата притежава квалификация по здравен мениджмънт, предложили на
Общинския съвет да вземе решение, с което да отхвърли възражението
на М. С Решение № 102 от 11.06.2004 г. Общинският съвет отхвърлил
490
възражението на кмета и потвърдил предходното си решение за избор на

д-р Р. С. за временен управител на „МБАЛ – С.“. Със същото решение е
било възложено на кмета на общината да сключи договор за управление
с молителката, а на последната – да впише промяна на обстоятелство-
то, касаещо управлението на „МБАЛ – С.“ ЕООД в търговския регистър
при ОС – Х. Позовавайки се на решението, св. М. изискал от осъдената
да му представи документ, удостоверяващ квалификацията ѝ по здравен
мениджмънт. След като такъв му бил предоставен, той направил ксе-
роксно копие и ѝ върнал оригинала. Вместо да сключи договор за упра-
вление, изпълнявайки решението на Общинския съвет, на 24.06.2004 г.
Х. М. сезирал Районна прокуратура – гр. С. за това, че с представянето
на удостоверение за придобита квалификация по здравен мениджмънт,
което той намира за документ с невярно съдържание, избраната за вре-
менен управител С. е извършила документно престъпление. Във връзка
с този сигнал и след предварителна проверка започнало полицейското
производство срещу молителката, завършило с постановяване на вляз-
лата в сила осъдителна присъда срещу нея за престъпление по чл. 316,
вр. чл. 311, ал. 1 НК.
Тези приети за безспорно доказани по делото фактически положе-
ния, надлежно описани в обвинителния акт и констатирани съвсем ед-
нопосочно и от двете предходни съдебни инстанции, са получили неза-
коносъобразна правна оценка, и по-конкретно тази на документа, който
съвсем неправилно е приет като официален такъв с невярно съдържание.
Отговор на въпроса кой документ е официален, дава материалноправна-
та норма от общата част на НК – чл. 93, т. 5 НК, при което е безспорно,
че инкриминираният е именно такъв. Същият е истински, удостоверите-
лен (свидетелстващ) и преценката за верността на неговото съдържание
следва да се основава на данните дали отразените в него обстоятелства,
макар и от лице, което има право да го състави, съответстват на обектив-
ната действителност. Задължителни предписания по тълкуването и при-
ложението на закона съдържа и Постановление № 3/1982 г. на Пленума
на ВС, които в случая не са съобразени от съдилищата. От показанията
на свидетелите Д. К. и проф. Ц. В., както и от писмените доказателства –
списъци на участниците в курса за професионална квалификация „Здра-
вен мениджмънт: Мениджмънт на качеството и контрола на здравната
дейност“, с хорариум 200 часа, провеждан от Факултета по обществено
здраве, при МУ – гр. С., талон за регистрация в посочения курс на д-р
Р. С., по несъмнен и категоричен начин е установено в процеса, че по-
следната е преминала обучението в рамките на курса, като в периода
491
19.04.– 9.05.2004 г. е присъствала лично на занятията – 111 часа от общо

предвидените по програма 200 часа, а също, че в следващия цикъл, про-
текъл от 3.06. до 10.07.2007 г., тя е взела пропуснатите часове.
Молителката е обвинена и респективно призната за виновна и
осъдена за престъпно ползване на документ с невярно съдържание за
периода май–юни 2004 г. От показанията на свид. К., който е бил ръ-
ководител на курса, става ясно, че разликата между присъствените за
С. 111 учебни часа при основния курс и предвидените по програма 200
часа е била ликвидирана с участието ѝ във втория и то на конкретно
визираните от него дати – 12, 13, 19, 20 и 26.06.2004 г. Казано с други
думи, към 26.06.2004 г., дори и при стриктното следване на логиката на
разсъждения на районния и окръжния съд, и възприетата от тях теза – че
документът, като отразяващ предвидения брой учебни часове при от-
съствията на участничката за част от тях, е с невярно съдържание, се
оказва, че деянието ѝ е несъставомерно с оглед времевите параметри
на предявеното обвинение. В случая обаче не това е същественото. По-
важното е, че инстанциите по същество незаконосъобразно са заключи-
ли, че физическото присъствие на конкретния участник в обсъжданата
форма на следдипломно обучение се явява основанието за издаване на
инкриминираното удостоверение. Дори простият прочит на съдържа-
нието на документа дава отговор на съществения за решаване на делото
въпрос – налице ли е вписване на невярно обстоятелство. Очевидно е,
че същият отразява завършване на определен курс за професионална
квалификация по конкретна материя „Здравен мениджмънт: Менидж-
мънт на качеството и контрола на здравната дейност“. Вписаният хо-
рариум от 200 часа отразява единствено вида на конкретната форма на
следдипломно обучение, респ. указва съобразяването му с нормативната
база – чл. 63, ал. 1 ЗЛЗ (цитираните от съдилищата текстове на Наредба
№ 9/2000 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за възлагане
на управлението на лечебни заведения по ЗЛЗ не намират приложение
в случая, тъй като осъдената изобщо не е участвала в конкурс, а и такъв
към инкриминирания период не е бил обявяван), но не съдържа данни за
личното физическо присъствие на съответния завършил го участник във
всички предвидени по програма часове. Няма нито нормативно, нито
устройствено уредено изискване за такова 100% присъствие на обуча-
ващите се във всички учебни часове, което да представлява основание,
още по-малко самостоятелно такова, за издаване на удостоверение за
завършен курс. Напротив, безспорно установено е по делото, че за все-
ки конкретен случай организаторите са се съобразявали със служебните
492
ангажименти и възможностите на участниците за лично присъствие в

провежданите занятия, оказвайки им необходимото съдействие. Отсъст-
вията от тях обаче по никакъв начин не се свързват с каквито и да било
неблагоприятни последици за обучаващия се, включително неиздаване
на удостоверение за завършен курс. В този смисъл изцяло ирелевантни
са обстоятелствата, на които предходните инстанции са основали изво-
дите си – че С. е била на работа в МБАЛ – С. за част от времето, през
което са провеждани занятията в МУ – С., и следователно не е могла да
се намира едновременно на двете места, за установяването на които са
събрани основната част от доказателствените материали – писмени до-
казателства – графици, лекарствени листове, копия от журнали на ЛКК
за издадени болнични листове, свидетелски показания и т.н. Предвид
изложеното дотук без значение е как молителката е съвместявала изпъл-
нението на служебните си задължения като завеждащ ВО с участието си
в учебната програма, тъй като, както вече се посочи, безспорно доказано
е в процеса, че организаторите на обучението са съобразявали обектив-
ните възможности за присъствие на своите курсисти предвид местожи-
веенето и местоработата им в различни населени места.
При това положение, очевидно е, че лъжливо документиране в слу-
чая няма. Ето защо инкриминираният документ не отразява неверни
обстоятелства, както е прието от съдилищата – напротив, съвсем вяр-
но е, че молителката е била редовен участник в курса за следдипломна
квалификация, за завършването на който напълно редовно ѝ е издадено
съответното удостоверение.
Ползването като изпълнително деяние на престъплението по
чл. 316 НК, предвид препращащата диспозиция на наказателната норма
на особената част на НК, се свързва задължително с наличието на прес-
тъпно създаден документ, бил той неавтентичен по произход, лъжлив по
съдържание и т.н., т.е. в конкретния случай инкриминираното деяние ще
бъде осъществено, ако (предвид повдигнатото обвинение) молителката
беше представила действителното откъм произход, но невярно като съ-
държание удостоверение, в съставянето на което тя няма участие. Както
вече се изтъкна, при доказаните и приети по делото фактически обстоя-
телства няма данни за противоправното съставяне на инкриминирания
документ, а от това следва, че деянието, извършено от осъдената С., не
съставлява престъпление.
493
173. Преписът е документ, доколкото се явява заверен препис.

Съставът на чл. 316 НК има субсидиарен характер спрямо
предходните такива на документни престъпления и винаги е свър-
зан с друго документно престъпление, доколкото престъпното полз-
ване на документа предполага наличието на друго престъпно дея-
ние, свързано със създаването на опорочения документ.
Документът е конкретно, изрично писмено изявление на оп-
ределено лице, притежаващо пряко или косвено правно значение.
Авторът като издател на документа във всички случаи удостоверя-
ва изявлението си, полагайки своя подпис, независимо дали то из-
разява неговата воля, или обективира знанието му за определени
обстоятелства. В този смисъл подписът върху документа е негов
задължителен реквизит, а от това следва, че липсата му безусловно
предпоставя извода за липса на документ.
Чл. 316 НК
Чл. 308 НК
Чл. 18, ал. 1 НК
Чл. 93, т. 5 НК
Чл. 93, т. 6 НК
Решение № 357 от 2.06.2007 г.
по н.д. № 12/2007 г., ІІІ н.о.
С първоинстанционната присъда С. военен съд е признал подс. гл.
с-т С. Х. К. от гр. С. за виновен в това, че на 5.04.2004 г., в гр. С. напра-
вил опит съзнателно да се ползва от български официален документ за
завършено висше образование с невярно съдържание – копие от дипло-
ма за висше образование сериен № [номер, дата], като от него за самото
му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като опитът
е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което
и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. чл. 18 НК и чл. 54 НК го е
осъдил на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата.
С протестираната въззивна присъда Военно-апелативният съд на
РБ на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК е отменил изцяло цитираната
първоинстанционна осъдителна присъда и вместо нея е постановил
нова, с която е признал посочения подсъдим за невинен, и го е оп-
равдал по гореописаното обвинение по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр.
чл. 18, ал. 1 НК.
494
Релевираният в протеста на Военно-апелативната прокуратура до-

вод за допуснато от втората инстанция нарушение на материалния закон
е неоснователен. Безспорно е, че инкриминираният като официален до-
кумент с невярно съдържание представлява незаверено ксероксно копие
на диплома за завършено висше образование. Първият и най-същест-
вен въпрос тук, който следва да получи отговор предвид повдигнатото
обвинение за документно престъпление, е дали подробно описаното от
съдилищата копие има изобщо характера на документ. И доктрината, и
съдебната практика (вж. Р. 65-89-ОСНК) еднозначно приемат, че доку-
мент е конкретно, изрично писмено изявление на определено лице, при-
тежаващо пряко или косвено правно значение. Авторът като издател на
документа във всички случаи удостоверява изявлението си, полагайки
своя подпис, независимо дали то изразява неговата воля, или обективи-
ра знанието му за определени обстоятелства. В този смисъл подписът
върху документа е негов задължителен реквизит, а от това следва, че
липсата му безусловно предпоставя извода за липса на документ. Всич-
ки документни престъпления, уредени в системата на Глава девета на
Особената част на НК (чл. 308–319 НК), имат за свой предмет някакъв
документ, независимо от неговия вид (официален или частен, диспози-
тивен или удостоверителен, оригинален или препис, единичен или ком-
плекс от документи, истински или неистински, с вярно или с невярно
съдържание), върху който деецът въздейства по определен противопра-
вен способ – като го създава, използва или премахва, и то по начините,
описани в диспозициите на отделните норми, регламентиращи обектив-
ните и субективни признаци на отделните престъпни състави. Съставът
на чл. 316 НК има субсидиарен характер спрямо предходните такива
на документни престъпления и винаги е свързан с друго документно
престъпление, доколкото престъпното ползване на документа предпо-
лага наличието на друго престъпно деяние, свързано със създаването на
опорочения документ.
При установените по делото фактически обстоятелства, а именно,
че подс. К. е представил незаверено ксероксно копие от диплома за за-
вършено висше образование от учебно заведение, в което той не се е
обучавал, описаното в обвинителния акт деяние, за което същият е приз-
нат за невинен и оправдан от Военно-апелативния съд, поначало е не-
съставомерно. Вярно е, че при тези данни нито е имало основание да му
бъде издаван съответния документ, нито пък такъв обективно е бил из-
даван на името на дееца от компетентните длъжностни лица в УНСС –
гр. С., видно от писмото на Ректора на посочения университет изх. № 7
495
от 19.01.2005 г. Инкриминираното престъпление би било осъществено,

ако подсъдимият беше представил оригинал на дипломата или нота-
риално заверено нейно копие, т.е. заверен препис от същата. Казано с
други думи, преписът е документ, доколкото се явява заверен препис.
Процесният казус обаче не е такъв и при очевидната липса на документ
като предмет на документното престъпление в рамките на предявеното
в настоящия наказателен процес обвинение напълно законосъобразно
К. е признат за невинен и оправдан.
В този смисъл всички доводи в протеста на Военно-апелативната
прокуратура биха били напълно основателни, ако ставаше дума за ори-
гиналната диплома или неин заверен препис, а не за незаверено ксерокс-
но копие, какъвто е в случая. Неправилно е позоваването на цитираната
от прокурора съдебна практика, тъй като тълкуването на закона, дадено
с визираните решения, не може да бъде отнесено към настоящия случай
предвид различната фактология на конкретното обвинение, включител-
но и това съобразно Р. 429-2005-І н.о. Последното действително касае
престъпление от вида на инкриминираното, но макар и при идентичен
механизъм на осъществяване, описаното в него деяние има за предмет
неистински официални документи – неавтентични уверение и дипло-
ма. Както вече се посочи, в процесния случай документ по смисъла на
чл. 93, т. 5 и 6 НК няма, а следователно не е налице и инкриминираното
документно престъпление.
И двете предходни съдилища обаче са допуснали нарушение на за-
кона, квалифицирайки копието от дипломата за висше образование на
името на подсъдимия като официален документ с невярно съдържание
вместо като неистински такъв, какъвто всъщност той би бил, ако изобщо
имаше качествата на документ. Отговор на въпроса кой документ е офи-
циален дава материалноправната норма от общата част на НК – чл. 93,
т. 5, а кой е неистински – чл. 93, т. 6 НК. Задължителни предписания
по тълкуването и приложението на закона съдържа и Постановление
№ 3/1982 г. на Пленума на ВС, които в случая са интерпретирани не-
правилно. Установено е по делото, че диплома за висше образование
на името на С. Х. К. не е издавана по предвидения за това ред от ком-
петентните органи на УНСС, т.е. документът би се оказал неавтенти-
чен по своя произход, защото неговият привиден автор е различен от
действителния, а това го прави неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 НК.
Тези си констатации ВКС прави в изпълнение на конституционните си
задължения по чл. 124 КРБ, следейки за точното и еднакво прилагане на
закона от всички съдилища, макар при постановената на обсъжданото
496
дотук основание оправдателна присъда това нарушение да не рефлекти-

ра върху правилността на крайните изводи на въззивната инстанция за
вината и отговорността на подсъдимия.
174. Престъплението по чл. 316 НК е умишлено. Деецът следва
да има предства, че документите са престъпно съставени и да ги
представя пред трето лице като редовни, а не като престъпно със-
тавени.
Чл. 316 НК
Чл. 311 НК
Решение № 590 от 25.06.2007 г.
по н.д. № 306/2007 г., ІІ н.о.
Л. окръжен съд с Решението по в.н.о.х.д. № 2/2007 г. потвърдил
Присъда № 804/16.11.2006 г. по н.о.х.д. № 858/2006 г. на Л. районен
съд, трети наказателен състав, с която признал подсъдимата Р. А. М.
за виновна в това, че на 25.09.2003 г. в с. Х., при условията на продъл-
жавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – кметски
наместник, в кръга на службата си удостоверила подписите на частни
документи, в които удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъ-
дат използвани тия документи като доказателства за тия обстоятелства.
На основание чл. 311, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „б“ НК я осъдил на глоба в размер на 500 лева.
Признал подсъдимата П. П. К. за виновна в това, че през периода
25.09.2003 г. – 31.01.2006 г. в гр. Л., пред св. А. – финансова къща „К.“
АД се ползвала с официални документи с невярно съдържание – нота-
риално удостоверение от кметски наместник – подс. Р. А. М., подписи
на частни документи – пълномощни за представителство пред АП и
регионалните ѝ центрове, за фактически и правни действия с инвести-
ционни бонове и преупълномощаване без ограничения на трети лица –
№ 15 и № 24 от 25.09.2003 г. на кметското наместничество, с упълномо-
щено лице К. А., като от нея за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност. На основание чл. 316, пр. 3, вр. чл. 311, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 54 НК я осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълне-
нието на което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години
от влизане на присъдата в сила.
…
Правилно инстанциите по същество са приели, че подсъдимата с
оглед пълномощното е имала право да придвижва документите, свърза-
497
ни със сделки с граждани, каквито са инкриминираните пълномощни,

но не и да отговаря за окончателното приключване на сделките. Законо-
съобразен е изводът, че са налице обективните и субективните призна-
ци на престъплението по чл. 316, пр. 3 НК, защото тя неправомерно е
ползвала документи, които в нарушение на закона са съставени от подс.
Р. А. М., т.е. такива, в създаването на които не е участвала в смисъла
на чл. 311, ал. 1 НК, че съзнателно се е ползвала съобразно претенди-
раното правно значение и то по начин като че ли са редовни. Тя не е
участвала в противоправното съставяне на нередовните документи, кое-
то е извършено от длъжностното лице – кметския наместник, заверил
пълномощните, независимо че подписите на упълномощителите не са
били положени от тях – обстоятелство, което е било известно на подсъ-
димата П. П. К. Изводът, че създаването на лъжлив официален документ
е с оглед удостоверяване на невярно обстоятелство, което съдържат, и
както обикновено е използван не от длъжностното лице, което го е със-
тавило, а от друго лице – в конкретния случай от подсъдимата П. П.
К., която с представянето им пред св. А. (която не е била уведомена за
това положение) е имала правото да получи съответно възнаграждение,
независимо дали това е станало преди или след това. Престъплението е
умишлено, а установеното, че е имала представа, че пълномощните са с
невярно съдържание и ги представя на упълномощителката, като че ли
са редовни, а не престъпно съставени. Тя е знаела, че тези документи са
нередовни, защото подписите не са положени от посочените като упъл-
номощните лица (някои от вписаните лица към момента на съставянето
са били починали).
175. За съставомерността на деянието по чл. 316, вр. чл. 308,
ал. 2 НК е от значение не датата на съставяне на неистинския офи-
циален документ, а датата, на която деецът се е ползвал от този до-
кумент.
От обективна страна елемент от състава на посоченото прес-
тъпление е липсата на основание от дееца да бъде търсена наказа-
телна отговорност за съставянето на инкриминирания документ.
Съставите на двете престъпления, визиращи съответно престъпно
съставяне на неистински официален документ и престъпно ползва-
не от такъв документ, са алтернативни, т.е. взаимно се изключват.
Чл. 316 НК
Чл. 308, ал. 2 НК
498
Решение № 40 от 30.01.2008 г.
по н.д. № 751/2007 г., І н.о.
За съставомерността на деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК от
значение е не датата на съставяне на неистинския официален документ, а
датата, на която деецът се е ползвал от този документ. От обективна страна
елемент от състава на посоченото престъпление е липсата на основание от
дееца да бъде търсена наказателна отговорност за съставянето на инкрими-
нирания документ. Съставите на двете престъпления, визиращи съответ-
но престъпно съставяне на неистински официален документ и престъпно
ползване от такъв документ, са алтернативни, т.е. взаимно се изключват.
Молителят е осъден за престъпно ползване от неистински официа-
лен документ, осъществено на 21.09.2006 г. С оглед вида на инкримини-
рания документ (свидетелство за управление на МПС) към този момент
вече е действала разпоредбата на чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК (по-теж-
ката наказуемост по чл. 308, ал. 2 НК е въведена с ДВ, бр. 26/2004 г.).
Съгласно чл. 2, ал. 1 НК за всяко престъпление се прилага онзи закон,
който е бил в сила по време на извършването му. Съществува възмож-
ност да бъде приложен друг закон, явяващ се по-благоприятен за дееца,
но само при условията на чл. 2, ал. 2 НК.
В настоящия случай материалният закон е приложен правилно, тъй
като към датата на извършване на престъплението (21.09.2006 г.) дейст-
ващ закон е чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК. До влизане на присъдата в сила
не е последвал нов, по-благоприятен за дееца закон. За извършеното от
молителя престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“
до осем години, в какъвто случай нормата на чл. 78а НК е неприложима.
176. Паспортът, съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за българските
документи за самоличност, е документ за преминаване на държав-
ната граница и за пребиваването извън страната. Визовият стикер
е основата, върху която се оформя визата – разрешението за преми-
наване през границата или пребиваване на територията на дадена
държава. Последното е изявление с правно значение. Визовият сти-
кер се полага чрез трайното му поставяне върху съответния доку-
мент, за който е издаден, каквито са и българските документи за
самоличност.
Чл. 316 НК
Чл. 308, ал. 2 НК
499
Решение № 300 от 5.06.2008 г.

по н.д. № 245/2008 г., І н.о.
Основните възражения за несъставомерност на деянието се под-
държат със собственото на жалбоподателката тълкуване на нормите на
ЗБДС, откъснати обаче от съставомерните признаци на престъплението
по чл. 316 НК, естеството на документа за самоличност и визовия сти-
кер като предмети на деянието по чл. 308 НК.
Установено е по делото, че върху документа за самоличност на под-
съдимата – паспорт за задгранично пътуване, е поставен допълнително
не по установения ред и от компетентия орган временно разрешително
за престой в ЮАР (визов стикер), който първоначално е бил положен
върху друг документ. Установено е още, че материализираното в този
стикер изявление на посолството на ЮАР не е по отношение на подсъ-
димата, а за друго лице.
Паспортът, съгласно чл. 34, ал. 1 ЗБДС, е документ за преминаване
на държавната граница и за пребиваването извън страната. Визовият сти-
кер е основата, върху която се оформя визата – разрешението за преми-
наване през границата или пребиваване на територията на дадена дър-
жава. Последното е изявление с правно значение. Визовият стикер се
полага чрез трайното му поставяне върху съответния документ, за който
е издаден, каквито са и българските документи за самоличност.
При посочените по-горе факти престъпното използване на доку-
мента, осъществено от подсъдимата, се е изразило в представянето на
паспорта пред съответните длъжностни лица по паспортен и визов кон-
трол, за да се удостоверят включените в него факти. Между тези факти
е и наличието на виза, оформена с визовия стикер, отразил правно реле-
вантно изявление, каквото не е правено за адресата, идентифициращ се
с документа за самоличност, а именно подсъдимата.
177. Когато документът оригинал бъде възпроизведен посред-
ством друго конкретно писмено изявление на същото или на друго
лице, е налице препис.
Преписът (копието) сам по себе си се явява документ и по прин-
цип може да бъде предмет на документно престъпление.
Съзнателното ползване от неистинския документ, на който е
придаден вид, че е официален, е съставомерно по чл. 316 НК. Поло-
жената „частна заверка“ върху документа има отношение само към
субективната страна на деянието, но не може да изключи обективен
признак по чл. 316 НК.
500

ните състави на документните престъпления, защото изпълнително-
то деяние се изразява само в съзнателно ползване на опорочен до-
кумент. Престъплението е резултатно, а престъпният му резултат се
изразява в узнаването на документа от лицето (лицата), пред които се
представя, за да удостовери отразените в него факти.
Чл. 316 НК
Чл. 308 НК
Чл. 93, т. 5 НК
Чл. 93, т. 6 НК
Решение № 316 от 3.07.2008 г.
по н.д. № 278/2008 г., І н.о.
По делото е установено, че по повод направено от подсъдимия ис-
кане до Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ)
за разрешаване на достъп до класифицирана информация с ниво „се-
кретно“ той е представил освен другите изискуеми документи и ко-
пие от диплома за завършено висше юридическо образование в УНСС
№ [номер, дата], върху което саморъчно е положил заверителското изяв-
ление „Вярно с оригинала“.
Действително документът е оригинален писмен акт, но в житейска-
та практика не е възможно да бъдат използвани само оригинални доку-
менти. Затова, когато документът оригинал бъде възпроизведен посред-
ством друго конкретно писмено изявление на същото или на друго лице,
е налице препис.
В тази връзка въззивният съд е направил разграничение, каквото
обективно не съществува, между „препис“ и „копие“, защото поначало
копието е точен препис от текст, а ксерокопието – точно възпроизвежда-
не на текст чрез копирна машина за размножаване.
Ето защо преписът (копието) сам по себе си се явява документ и по
принцип може да бъде предмет на документно престъпление.
Освен това годността на преписа (копието) от неистински документ
да бъде предмет на документното престъпление по чл. 316 НК не зави-
си от авторството на заверителското изявление – в случая извършено от
подсъдимия.
Писмената заверка „Вярно с оригинала“ може да бъде извършена
както от лицето, което е издало документа, така и от друго лице, в т.ч.
и от лицето, което се ползва от документа. Ето защо разграничението
между „частната“ и „официалната“ заверка, което прави въззивният съд,
501
формално е вярно, но няма правната стойност, която му се приписва за

обективната съставомерност на деянието.
Понеже заверката сама по себе си представлява ново удостовери-
телно документиране, когато е извършена от длъжностно лице, може
да бъде предмет на отделно престъпление. Този е смисълът на Решение
№ 116/21.03.1988 г. на ВК на ВС, на което защитата неудачно се позовава.
Относно съставомерността (обективна и субективна) на инкримини-
раното деяние.
При условие че по делото е безспорно, че диплома № [номер, дата]
на името на подсъдимия за завършено висше юридическо образование
в УНСС не е издавана, същественото за обективната съставомерност на
деянието е, че М. е представил пред ДКСИ копие от един неистински до-
кумент по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, на който е придаден вид, че е офи-
циален. Обстоятелството, че на един документ е придаден вид, че е офи-
циален и точно затова е неистински, поначало изключва необходимостта
да се изследва въпросът дали отговаря на предпоставките по чл. 93, т. 5
НК, както е сторил въззивният съд.
Представеното копие съдържа неистина относно автора си и затова
е без значение дали съдържанието му отразява вярно или лъжливо обек-
тивните факти.
Съзнателното ползване от неистинския документ, на който е прида-
ден вид, че е официален, е съставомерно по чл. 316 НК. Положената от
подсъдимия „частна заверка“ върху документа има отношение само към
субективната страна на деянието, но не може да изключи обективен при-
знак по чл. 316 НК, както неправилно е приел въззивният съд. С други
думи, понеже на инкриминирания документ е придаден вид, че съответст-
ва на изискванията по чл. 93, т. 5 НК, предмет на инкриминацията е не
друго, а неговата неистинност.
Доколкото по делото не е установено, че подсъдимият е участвал в
създаването на процесния неавтентичен документ, съзнателното ползване
от него е наказуемо само по чл. 316 НК.
ните състави на документните престъпления, защото изпълнителното
деяние се изразява само в съзнателно ползване на опорочен документ.
Престъплението е резултатно, а престъпният му резултат се изразява в
узнаването на документа от лицето (лицата), пред които се представя, за
да удостовери отразените в него факти.
Въпросът дали подсъдимият разполага с фалшивата диплома, от чие-
то копие се е ползвал пред ДКСИ, е ирелевантен за предмета на доказване
в процесния казус.
502
178. Трудовият договор е официален първичен удостоверителен

документ, защото в него се установяват съществуването на опреде-
лени факти, съставен е от длъжностно лице в кръга на службата по
установения ред и форма.
Чл. 311 НК
Решение № 333 от 7.10.2008 г.
по н.д. № 340/2008 г., ІІІ н.о.
При конкретните доказателствени източници е установено по не-
съмнен начин, че осъденият Й. Т. като длъжностно лице в кръга на
службата си съставил официален документ – трудов договор, в който
удостоверил неверни обстоятелства относно наличието на трудово пра-
воотношение между фирма „П.“ ЕООД и В. П., без фактически това да
е така, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези
обстоятелства пред „Р.“ ЕАД, за да получи В. П. потребителски кредит.
Съобразявайки всичко това, правилно редовните съдилища са квалифи-
цирали деянието като престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. В мотивите
на постановените съдебни актове са посочени достатъчно фактически и
правни съображения за наличието както на обективния, така и на субек-
тивния състав на престъпното деяние.
Неоснователно е възражението, че трудовият договор е диспозити-
вен документ и не може да бъде предмет на лъжливо документиране по
чл. 311 НК. Изявлението в него не изразява разпоредителни действия.
Той е официален първичен удостоверителен документ, защото в него се
установяват съществуването на определени факти, съставен е от длъж-
При конкретните доказателства по делото е явно, че Й. Т. като
длъжностно лице в кръга на службата си е съставил трудов договор № 1
от 1.07.2002 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъ-
дат използвани като доказателство за тези обстоятелства, че В. П. е в
трудово правоотношение с фирма „П.“ ЕООД с определена длъжност и
трудово възнаграждение. С трудов договор от 15.03.2002 г. Й. Т. е бил
назначен във фирмата в качеството на изпълнителен директор от св. И.
К. – собственик и управител на дружеството. Същият е прекратил този
трудов договор със заповед № 11 от 3.01.2003 г. Установено е от съдеб-
но-почерковите експертизи, че подписите на трудовия договор, сключен
между Й. Т. и В. П., и заверката на копието, представено в банката, са
положени от Й. Т. и заверени с печат на фирмата. В длъжностната ха-
рактеристика е включено правото да назначава и уволнява работници във
503
фирмата. И двамата подсъдими са знаели, че договорът отразява невер-

ни обстоятелства относно съществуването на трудовото правоотношение,
отразено в него и ще бъде използван този документ като доказателство
за тези обстоятелства. Следователно всички елементи на чл. 311, ал. 1
НК са осъществени от осъдения Й. Т. Нищо повече не се изисква за
осъществяването на този престъпен състав.
179. Изпълнителното деяние на чл. 316 НК обхваща ползване-
то на опорочен документ, като престъпният резултат се изразява в
узнаването на документа от лицето, пред което е представен, за да
удостовери отразените в него факти.
Преписът, който възпроизвежда неистинския документ, не го
превръща в истински, нито пък преписът придобива вид на такъв.
Чл. 316 НК
Чл. 93, т. 6 НК
Решение № 617 от 2.02.2009 г.
по н.д. № 615/2009 г., І н.о.
Установено е, че пред началника на 06 РПУ на МВР – свидетелката
Н., подс. С. В. е представил диплом за завършено висше образование,
както и че по този повод същата е разпоредила отпочване на процедура
по присвояване на офицерско звание. Съгласно регламента на посочена-
та процедура е било необходимо да се представи диплома за съответна
образователна степен или нотариално заверено копие на същата. Уста-
новено е още, че подсъдимият е представил нотариално заверено копие
от дипломата със съответните идентификационни белези, необходими
за индивидуализирането – серия, номер, лична на подсъдимия снимка,
имена и ЕГН, както и рапорт до министъра с искане да бъде назначен на
офицерска длъжност, като посочил, че притежава образователна квали-
фикация – „магистър“ по специалност „машинен инженер“. Безспорно е
по делото, че на подс. С. В. не е издавана диплома от ТУ – гр. С., както и
че за периода 1999 г. – 2004 г. същият не е бил студент в този университет.
Изпълнителното деяние на чл. 316 НК обхваща ползването на опо-
рочен документ, като престъпният резултат се изразява в узнаването на
документа от лицето, пред което е представен, за да удостовери отразе-
ните в него факти.
Безспорно вярно е, че документът е оригинален писмен акт. От дру-
га страна, завереният препис от него установява, че в деня на удостове-
ряването оригиналът на документа е съществувал, както и че текстовото
504
съдържание на преписа е идентично с това на оригинала. Освен това при

удостоверяването се отразява също от кого е бил представен документът,
от който е снет преписът, а също така дали преписът е снет от оригинал-
ния документ (вж. в тази връзка чл. 591 ГПК, както и чл. 179, ал. 2 ГПК).
Ето защо преписът (в случая и нотариално заверен) сам по себе си
се явява документ и по принцип може да бъде предмет на документно
престъпление, стига да са налице и другите предпоставки.
При безспорно установеното по делото, че диплома за завършено
висше образование серия [серия, номер, дата] на Технически универси-
тет в гр. С. на името на подс. С. В. не е издавана, същественото за обек-
тивната съставомерност на деянието е, че последният е представил пред
съответните органи нотариално заверен препис от неистински документ
по смисъла на чл. 93, т. 6 НК. Преписът възпроизвежда неистинския до-
кумент, но не го превръща в истински, нито пък преписът придобива
вид на такъв. Разбира се, тук следва да се направи отграничението – за-
верката, сама по себе си представлява ново удостоверително докумен-
тиране, извършено от длъжностно лице и може да е предмет на отделно
Накрая въпросът дали подсъдимият разполага с оригинала на „фал-
шивата диплома“ (дали е намерена у него), от чийто препис се е ползвал
в процедурата по присвояване на офицерско звание, е ирелевантен за
предмета на доказване.
180. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 316
НК обхваща ползването на опорочения документ, като престъпният
резултат се изразява в узнаването на документа от лицето, на което
е представен, за да удостовери включените в него факти.
При неистинските документи акцентът на защита е поставен
върху авторството и волята за документиране, отразена в писмения
акт. Затова, когато авторството е подменено, без значение е дали до-
кументът вярно или невярно отразява фактите – ако съдържанието
е вярно, документът не става истински, нито неговият престъпен
характер се губи, а когато неистинският документ е и невярно от-
ражение на действителността по своята характеристика, той (доку-
ментът) ще бъде считан за неистински, а не с невярно съдържание.
Изискването за субективната страна на престъплението по
чл. 316 НК е наличието на пряк умисъл.
Чл. 316 НК
Чл. 308 НК
505
Решение № 453 от 29.10.2010 г.

по н.д. № 420/2010 г., I н.о.
С първоинстанционната присъда осъдената Д. е била призната за
виновна в това, че през месец август 2006 г. в гр. В. съзнателно се е полз-
вала от неистински официален документ (уверение НА-377/2.12.2005 г.
с посочен издател ЮЗУ „Н. Р.“ – Б. на Е. Й. Д.) относно придобита ква-
лификационна степен С. по специалност „НУП и ЧЕ V–Х. клас немски и
английски език“, като от нея за самото съставяне на документа не може
да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 във вр.
с чл. 308, ал. 2 НК. Наложеното наказание е четири месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на
основание чл. 66, ал. 1 НК.
…
II. Нарушението на материалния закон като друго отменително ос-
нование, на което се позовава жалбата, се обосновава с доводи, които
в едната си част не биха могли да получат такава квалификация, защо-
то съдържат претенции за недостатъци, свързани с доказателствените
изводи на предходните инстанции и/или пороци при формирането на
същите. Последното разкрива съдържанието на второто от касационни-
те основания, визирани в чл. 348, ал. 1 НПК, но и така разгледани си
остават неоснователни.
Оспорената обективна и субективна съставомерност на инкрими-
нираното поведение се основава на застъпеното в жалбата становище,
че за да е осъществен престъпният състав на чл. 316 във вр. с чл. 308,
ал. 2 НК, е било необходимо да се докажат обстоятелствата: че осъде-
ната Д. няма необходимата квалификация, не е надлежно обучавана, не
е завършила изискуемия се курс, че тези курсове не са в състояние да
ѝ осигурят необходимата квалификация, както и че именно посоченото
ѝ е било известно. При така изразеното виждане за съставомерност се
счита, че данните по делото сочат на противното – съответно обучение,
респективно квалификация, включително и по отношение отразеното от
осъдената в инкриминирания документ за квалификационната степен
(С. по специалност „НУП и ЧЕ V–Х. клас немски и английски език“).
Фактическите констатации на предходните инстанции са резултат
от надлежна доказателствена дейност, която не е засегната от проце-
суални пороци.
Уверението, предвид разпоредбата на чл. 15 от Наредба за държав-
ните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани
от висшите училища, се издава по молба на лицето и се описват обстоя-
506
телства, свързани със студентското положение – актуален студентски

статус, семестриално завършване, провеждане на практики и прочие,
като се посочва и организацията, пред която се удостоверява фактът или
обстоятелството.
Безспорно установено е по делото, че уверение със съответния
идентификационен номер не е издавано на името на Д. и не е под-
писвано от съответното длъжностно лице на учебното заведение; печа-
тите на уверението са поставени посредством принтер и след сканиране
на отпечатък от оригинал; че осъдената Д. е записана в специалност
„начална училищна педагогика и чужд (английски) език, отнасящо се
за учители начален курс“; както и че текстът „V–Х. клас немски и ан-
глийски език магистърска степен“ е изписан от Д. Установено е още, че
пред свидетелката М., директор на гимназията, осъдената е представила
инкриминираното уверение като част от документите, необходими за
назначаването ѝ като учител.
При тези факти правилно е прието от въззивният съд, че от обектив-
на страна инкриминираното поведение изпълва признаците на чл. 316,
ал. 1 във вр. с чл. 308 НК.
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 316 НК обхва-
ща ползването на опорочения документ, като престъпният резултат се
изразява в узнаването на документа от лицето, на което е представен, за
да удостовери включените в него факти.
При неистинските документи акцентът на защита е поставен върху
авторството и волята за документиране, отразена в писмения акт. Затова,
когато авторството е подменено, без значение е дали документът вярно
или невярно отразява фактите – ако съдържанието е вярно, документът
не става истински, нито неговият престъпен характер се губи, а когато
неистинският документ е и невярно отражение на действителността по
своята характеристика, той (документът) ще бъде считан за неистински,
а не с невярно съдържание.
Изискването за субективната страна на престъплението по чл. 316
НК е наличието на пряк умисъл. Възраженията, че осъдената не е знае-
ла, че документът е неистински, защото е била включена в съответния
курс за следдипломна квалификация и затова деянието е несъставомер-
но от субективна страна, са неубедителни. За формата на вината се съди
от фактите по делото. Твърденията, че в субективните представи на осъ-
дената Д. се съдържат представи за завършен курс, с квалификационна
степен – „V–Х. клас немски и английски език магистърска степен“, се
опровергават от данните по делото (в тази връзка освен посоченото виж
507
и уведомително писмо 21.06.2007 г. на „Филологическия факултет“ към

ЮЗУ – „Н. Р.“ – л. 13 от досъдебното производство). Данните, съдържи-
ми в писмото, носят информация не само за степента на квалификация,
но и за това, че към момента Д. не е завършила семестриално, затова и
няма как да ѝ е издавано инкриминираното уверение – факт, който тя
е съзнавала. За отговорността по чл. 316 НК са без значение и другите
доводи – за отговорност на трети лица по чл. 311 НК.
181. Изпълнителните деяния на двете престъпления – по чл. 212
и по чл. 316 НК, съществено се различават.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК се
изразява в самото ползване на противоправно създаден от другиго
документ. Ползването означава неговата употреба – представянето
му пред определен орган или лице като редовен документ с оглед
удостоверяването или доказването на определено обстоятелство, за
което този документ е съставен.
Чл. 316 НК
Чл. 212, ал. 2 НК
Решение № 522 от 9.11.2010 г.
по н.д. № 575/2010 г., III н.о.
В конкретния случай подсъдимият е бил обвинен от прокуратура-
та чрез обвинителния акт (неговия диспозитив), внесен за разглеждане
в съда, за това, че съставяйки неистински документ (инкриминираната
справка декларация), съзнателно дал възможност на Г. И. да получи
без правно основание чуждо движимо имущество – потребителски
кредит в размер на 5100 лева. В обстоятелствената част на обвинител-
ния акт (с. 2) е описано, че тази справка декларация била използвана
пред банка „О.“ АД – клон Л., където бил сключен договор за пре-
доставяне на потребителски кредит, на който подпис положил св. Г.
И. Същата фактическа обстановка по отношение на представянето на
инкриминирания документ в банката е приел и въззивният съд (л. 17) –
„подавайки документи пред местния клон на „О.“ АД в гр. Л., св. И.
депозирал и тази справка декларация. Отпуснат му бил кредит ..., която
сума И. предоставил по предварителна уговорка на подсъдимия...“. С
въззивната присъда подс. Г. е бил признат за виновен в това, че „съз-
нателно се ползвал от справка декларация..., за да получи от „О.“ АД
клон Л. потребителски кредит в размер на 5100 лева“. Изпълнителните
деяния на двете престъпления – по чл. 212 и по чл. 316 НК, съществе-
508
но се различават. Ако формата на изпълнителното деяние по чл. 212

НК е „съставяне на неистински документ с цел съзнателно даване на
възможност на друго лице да получи без правно основание чуждо иму-
щество“, то за преминаване към изпълнителното деяние на престъпле-
нието по чл. 316 НК – „съзнателно се ползва от неистински документ“,
очевидно е налице въвеждането на ново обстоятелство. Докато при
първото престъпление деецът съставя документа, но не го ползва той,
а друго лице, то при чл. 316 НК от дееца не може да се търси отговор-
ност за съставянето на документа, но той лично се ползва от него със
съзнанието, че той е неистински или с невярно или преправено съдър-
жание. Това изменение на обстоятелствата по делото – от ползване на
документа от св. Г. И. в използването му от подсъдимия Г., е станало
със самата въззивна присъда, тъй като до този момент нито в обвини-
телния акт, нито по реда на изменението на обвинението от страна на
прокурора са били налице вменени в отговорност на подсъдимия фак-
ти, че той е използвал инкриминирания документ.
След като с присъдата си въззивният съд е признал подсъдимия за
виновен по обвинение за факти, по които той не е бил наясно, че му се
вменяват в отговорност и по които той не се е защитил, то съдът е пред-
приел сам изменение на обстоятелствената част на обвинението, което е
съществено, доколкото тази промяна е изисквала нови усилия от подсъ-
димия да се защити по измененото обвинение.
Въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила
от категорията на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НПК, тъй като подсъ-
димият е бил лишен от възможността да разбере в какви точно факти е
бил обвинен и адекватно да се защити по тях.
Касационната инстанция констатира наличие и на другото твърдя-
но от жалбоподателя касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК се изра-
зява в самото ползване на противоправно създаден от другиго документ.
Ползването означава неговата употреба – представянето му пред опре-
делен орган или лице като редовен документ с оглед удостоверяването
или доказването на определено обстоятелство, за което този документ
е съставен. Затова субект на това престъпление е лицето, което ползва
документа, т.е. употребява го, представя го пред органа или лицето, за
да удостовери определен факт. В случая инкриминираната справка дек-
ларация е издадена на името на Г. И. Тя е удостоверявала, че той работи
във фирма ЕТ „С. – С. П.“ на длъжност хлебар-пекар и получава месеч-
но възнаграждение в размер на 365 лева. Тази декларация е била пред-
509
ставена от самия Г. И. в банката, пред която е кандидатствал за получа-

ване на потребителски кредит, и тя е била необходимо условие за утвър-
ждаването и отпускането на кредита. Самият договор за кредит също е
подписан от св. И. Следователно пред банковата институция страна по
кредитните правоотношения е само св. И., който е следвало да отговаря
на определени условия за отпускане на кредит, поради което и е пред-
ставил справката декларация за наличието на трудово правоотношение
и размер на получаваното възнаграждение. При тези факти ползването
на документа е осъществено от св. Г. И., а не от подсъдимия Г. Фактът,
че последният е получил почти цялата сума по кредите от свидетеля и е
погасявал известно време същия, нито го прави получател на сумата от
„О.“ АД клон Л., нито ползвател на неистинския документ по смисъла
на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК. Фактът,
че косвено, индиректно Г. реално има полза от представения от св. Г.
И. неистински документ, тъй като в крайна сметка той е получил почти
цялата сума от кредита, в житейски смисъл има своята укоримост, но
това е крайно недостатъчно, за да се приеме, че е налице „ползване“ на
неправомерния документ по смисъла на състава на престъплението по
чл. 316 НК, тъй като самият той не е бил в никакви отношения с органи-
зацията, пред която този документ е ползван и не той е депозирал самия
документ. Подсъдимият Г. би могъл да отговаря като подбудител и/или
помагач за престъплението по чл. 316 НК, по което обаче извършител
би следвало да е друг – св. И. Като не е привлякла към наказателна от-
говорност за това престъпление свидетеля И., прокуратурата всъщност
се е лишила от възможността да постигне осъждане и по отношение на
подс. Г.
Като е признал подс. Г. за виновен по обвинението по чл. 316, вр.
чл. 308, ал. 1 НК, М. окръжен съд е приложил неправилно материалния
закон, с което е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Това
нарушение обаче е отстранимо от касационния съд и не налага отмяната
на въззивната присъда и връщането на делото за ново разглеждане.
С оглед изложените съображения ВКС намери, че е налице основа-
нието по чл. 304, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за оправдаването на под-
съдимия, тъй като от фактите по делото се установява, че деянието не
е осъществено от него. По този начин чрез признаването на подс. Г. Г.
за невиновен по обвинението, за което е осъден от въззивния съд, се
санира и допуснатото от въззивния съд и констатирано от касационната
инстанция съществено процесуално нарушение.
510
182. Ксерокопието на контролния талон може да бъде годен

предмет на документно престъпление.
Преписът, респективно ксерокопието, възпроизвежда същест-
вуващ документ и е свързан с него. Когато като оригинален доку-
мент бъде използван препис, от който не личи репродукционният
му характер, това по съществото си представлява използване на
неистински документ.
Чл. 316 НК
Чл. 308, ал. 1 НК
Решение № 151 от 7.06.2011 г.
по н.д. № 724/2010 г., II н.о.
Възражения се правят и по отношение приложението на материал-
ния закон. Твърди се, че липсва годен предмет на престъплението, кое-
то е инкриминирано. В тази връзка изцяло се възприемат за правилни
правните изводи на въззивния съд, който е дал вярно тълкуване на еле-
ментите от състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК.
Правилно съдът е приел, че ксерокопието на контролния талон може да
бъде годен предмет на документно престъпление. Независимо от цити-
раната в касационната жалба и допълнението практика на ВКС, следва
да се отбележи, че доктрината и практиката са категорични по въпроса,
че преписът, респективно ксерокопието, възпроизвежда съществуващ
документ и е свързан с него. Когато като оригинален документ бъде из-
ползван препис, от който не личи репродукционния му характер, това по
съществото си представлява използване на неистински документ, какъв-
то е настоящият казус.
183. Нормата на чл. 9, ал. 2 НК е приложима за всички престъп-
ления по Наказателния кодекс, независимо дали предметът им има
или няма парична равностойност.
Чл. 316, пр. 1 НК
Чл. 309, ал. 1 НК
Чл. 311, ал. 1 НК
511
Решение № 283 от 13.06.2011 г.

по н.д. № 1513/2011 г., II н.о.
Неоснователно е възражението за липса на умисъл за извършване
на престъпленията. Към момента на представяне на документите, необ-
ходими за сключване на сделката, между нея лично и като пълномощник
на св. Ж. и от пълномощника на купувача тя е имала знание какво ще
продава, на кого, че няма никакво съгласие – нито писмено, нито устно,
от другия наследник – св. Ж., че е било необходимо пълномощно, без
което сделката не може да бъде сключена, тъй като не е единственият
наследник, че както тя самата обяснява „правила съм договори и са правени
стриктни проверки“, а св. Ж. свидетелства, че са имали договор за добро-
волна делба за наследствени имоти, че я е упълномощавала три пъти
във връзка с разпореждане с наследствени имоти, като съдържанието на
всяко пълномощно е било продиктувано от подсъдимата. От това следва
и изводът, че е съзнавала наличието на всички елементи от състава на
престъпленията и че липсата на очила, за да прочете договора, на който
се е подписала лично пред нотариуса в присъствието на пълномощника
на купувача след представяне на необходимите документи, издадени ѝ
по нейно искане, или липсата на твърдяна от нея непрецизност от страна
на помощник нотариуса, на която тя не се е противопоставила, очевидно
защото не е оценила като смущаващо поведение, не са обстоятелства
със значение на оневиняващи я и изключващи умисъла. Независимо кой
е написал съдържанието на пълномощното, което съдържа всички не-
обходими данни за продавания имот съобразно документите за собстве-
ност, които са ѝ били известни, както и кой е попълнил договора, който
е подписала без никакви възражения при установения опит и знание за
начина и последиците, следва да носи отговорност за ползване на неис-
тински частен документ – пълномощно, чийто автор не е св. Ж. и за
ползване на официален документ с невярно съдържание – нотариална
заверка на пълномощното, но че за съставянето им не следва да носи
отговорност. Поради това законосъобразно въззивният съд е приел, че
приложимият материален закон предвид обективираното поведение на
подсъдимата е по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК и по чл. 316, пр. 1,
вр. чл. 311, ал. 1 НК.
Законосъобразно инстанциите по същество са приели, че не са на-
лице предпоставките по чл. 9, ал. 2 НК, макар и тази норма да е при-
ложима за всички престъпления по Наказателния кодекс и независимо
дали предметът им има или няма парична равностойност. Изложени са
съображения, които настоящият състав изцяло споделя, че няма осно-
512
вание за извод, което и да е от деянията да не е общественоопасно или

неговата обществена опасност да е явно незначителна. Установено е, че
подсъдимата е осъществила всички признаци на двете престъпления, а
след цялостната оценка на поведението – укриване на наследствен имот
от сънаследник и чисто користните ѝ съображения за създаването на
условия за извършване на престъпления и от други лица, последващите
действия по отношение на св. Ж. – лични и чрез свои близки, целящи
оневиняването ѝ, като я е подбуждала към лъжесвидетелстване, обстоя-
телството, че с конкретно извършеното ѝ е причинила сериозни морални
вреди – психическо въздействие в един продължителен период от вре-
ме с последици – влошаване на установеното по несъмнен начин тежко
здравословно състояние. Малозначителността на деянието не се опре-
деля от индивидуализиращи обстоятелства като добрите характеристич-
ни данни, възраст, съдимост, поведение в обществото. Те са относими
при решаване на въпроса за наказанието за извършените престъпления
и от съдържанието на мотивите следва, че са взети предвид и правилно
оценени с оглед тяхната тежест и значение при индивидуализиране на
наказанията.
184. За да е съставомерно деянието по чл. 316 НК, следва да е
налице съзнателно ползване от неистински или преправен доку-
мент, от документ с невярно съдържание или от такъв по чл. 315
НК, когато от дееца за самото им съставяне не може да се търси на-
казателна отговорност. При „държане“ на такива документи няма
съставомерност по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК.
Чл. 316 НК
Чл. 308, ал. 2 НК
Решение № 446 от 2.11.2011 г.
по н.д. № 2276/2011 г., I н.о.
Основателно е оплакването за неправилна преценка на съставо-
мерността на деянието като документно престъпление. Фактическите
обстоятелства, на които почива обвинението за посоченото престъпле-
ние, изложени в обвинителния акт, респективно възпроизведени в съ-
дебните актове, са следните: „По време на претърсването, в стая, оби-
тавана от К. В. Т., в един от джобовете на раница са открити и иззети
лична карта, свидетелство за управление на моторно превозно средство
и контролен талон, издадени за Л. Е. Х., но със снимка на К. В. Т.“. За да
е съставомерно деянието по чл. 316 НК, следва да е налице съзнателно
513
ползване от неистински или преправен документ, от документ с невярно

съдържание или от такъв по чл. 315 НК, когато от дееца за самото им съ-
ставяне не може да се търси наказателна отговорност. В случая фактите,
изложени в обвинителния акт, изключват съставомерност по чл. 316, вр.
чл. 308, ал. 2 НК, тъй като очертават „държане“ на процесните докумен-
ти, а не тяхното ползване. От друга страна, по делото е установено, че
на инкриминираната дата осъденият се е представил с действителната
си самоличност, т.е. не се е ползвал от някой от документите, открити
в раницата му. Следователно деецът е признат за виновен и осъден за
„държане“ на преправени официални документи, от които не се е полз-
вал, което поведение не е съставомерно по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК.
185. Деецът носи наказателна отговорност по чл. 316 НК за съз-
нателно ползване на неистински или преправен документ, от доку-
мент с невярно съдържание и от такъв по предходния член (чл. 315
НК), свързано с обективните и субективни елементи на някое от прес-
тъпленията по чл. 308–315 НК, когато от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност, т.е. документът следва да
отговаря на изискванията за официален или частен, за манипулира-
нето на какъвто, съобразно изискванията на съответния престъпен
състав, от извършителя се носи наказателна отговорност. И тъй като
умишлено (съзнателно) ползващият се от него деец не може да носи
наказателна отговорност за съставянето му, то законодателят е въз-
дигнал в престъпление съзнателното му ползване.
Отговорност се носи от ползвателя на частен документ, който
е неистински или с преправено съдържание, но не и когато той е
истински частен документ с невярно съдържание.
Чл. 316 НК
Чл. 309, ал. 1 НК
Чл. 93, т. 6 НК
Решение № 364 от 19.10.2012 г.
по н.д. № 1204/2012 г., I н.о.
Дори само от прочита на разпоредбата на чл. 316 НК става ясно, че
деецът носи наказателна отговорност за съзнателно ползване на „неис-
тински или преправен документ, от документ с невярно съдържание и от
такъв по предходния член (чл. 315 НК)“, свързано с обективните и субек-
тивни елементи на някое от престъпленията по чл. 308–315 НК, „когато от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност“,
514
т.е. документът следва да отговаря на изискванията за официален или час-

тен, за манипулирането на какъвто, съобразно изискванията на съответ-
ния престъпен състав, от извършителя се носи наказателна отговорност.
И тъй като умишлено (съзнателно) ползващият се от него деец не може
да носи наказателна отговорност за „съставянето му“, то законодателят е
въздигнал в престъпление съзнателното му „ползване“.
Понятията „истински“ или „неистински“, „официален“ или „частен“
документ, „документ с невярно съдържание“, „лъжливо документиране“
са изяснени в чл. 93, т. 5 и 6 НК и ППВС № 3/1982 г., както и в редица
ТР и принципни решения на ВС и ВКС например ТР № 41/11.04.1986 г.
по н.д. № 33/1984 г. на ОСНК на ВС, а ползването на такива – и в Ре-
шение № 522/9.11.2010 г. по н.д. № 575/2010 г., III н.о., Решение
№ 351/26.10.2000 г. по н.д. № 260/2000 г., I н.о. и други на ВКС. В тълку-
вателното решение изрично е посочено, че „за съставянето на истински
частен документ с невярно съдържание... издателят му не може да носи
наказателна отговорност по чл. 309 НК“, а в последно посоченото – че
„поради приравняване на отговорността на ползвателя (на посочените в
чл. 316 НК документи) към тази на създателя им, той ще отговаря при съ-
щите изисквания към умисъла като на създателя“. От тази съдебна прак-
тика, която настоящият касационен състав споделя, става ясно, че отго-
ворност се носи от ползвателя на частен документ, който е „неистински“
или „с преправено съдържание“, но не и когато той е истински частен
документ с невярно съдържание. В цитираното ППВС № 3/1982 г., т. 6,
е разтълкувана разпоредбата на чл. 93, т. 6 НК за понятието „неистински
документ“, в смисъл че то „не включва съдържанието на писменото изяв-
ление като елемент на този документ. Следователно, дали той е с вярно
или невярно съдържание, е без значение за неговата истинност“, като е
отречено изразеното в Решение № 87/1958 г. от ОСНК на ВС становище,
че документ с невярно съдържание се приравнява на неистински. От дру-
га страна, престъпното ползване на такива документи като посочените
в чл. 316 НК не може да стане вън от тяхното „правно значение“ като
елемент от понятието „документ“, т.е. какво право или задължение, или
правоотношение с него се създава, утвърждава или отрича. Последното
не е намерило място като факти (фактическо обвинение) в обстоятелстве-
ната част на обвинителния акт още при първоначално повдигнатото на
подс. С. обвинение, а то не е конкретизирано и във връзка с измененото
му в хода на съдебното следствие пред окръжния съд обвинение, свързано
и с изискването да се посочи от кои факти се извлича и умисълът му за
съзнателното ползване на трите частни документа с невярно съдържание.
515
Това не е самоцелно, тъй като ползването на частен документ с невярно

съдържание е наказуемо, но когато се осъществява при друга фактическа
обстановка – например при документната измама, за улесняване на длъж-
ностно присвояване и други престъпления, включително и за избягване
установяването и плащането на данъчни задължения, с каквито обстоя-
телства прокурорът е обвързал ползването на документите от подс. С. в
обвинителната си реч пред окръжния съд, но като не е развил това си виж-
дане при анализа на доказателствата още на досъдебното производство, за
да формулира съответно обвинение на същия.
186. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК
се изразява само в ползването на представения документ за удосто-
веряване на включените в него обстоятелства, а формата на вина е
пряк умисъл. Без значение е дали прекият извършител – авторът на
документа, е разкрит.
Малозначителността се определя въз основа на цялостна обоб-
щаваща оценка на всички относими обстоятелства, установени по
делото, каквито са степента на обществена опасност на извърше-
ното, характерът и степента на отрицателно въздействие с оглед
конкретно установеното поведение с ползването на документи пред
държавен орган, наличието и на други престъпления, свързани с
изготвяне или ползване на документи в нарушение на закона, по-
следиците от употребата на документа. Не може да се прилага спо-
ред единствен критерий като настъпването или ненастъпването на
вредни последици от деянието за определяне на обществената опас-
ност и да се пренебрегват отрицателните последици за държавата,
защото би се стигнало до неправилна едностранна оценка при ре-
шаване на въпроса за наличието на основания за приложението на
чл. 9, ал. 2 НК дали деянието не е общественоопасно, или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
Чл. 316 НК
Чл. 309 НК
Решение № 552 от 24.04.2013 г.
по н.д. № 1164/2012 г., II н.о.
Оспорена е законосъобразността на решението на въззивния съд да
потвърди присъдата в частта ѝ относно осъждането на подсъдимия по
чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. По повод на същите възражения в моти-
516
вите си съдът е изложил съображения за неоснователността им, които

и настоящият състав споделя. Наличието на обективните и субективни-
те признаци на престъплението са изведени от установеното конкрет-
но поведение на подсъдимия, от данните, съдържащи се в показанията
на св. Ц. Г., от писмените доказателствени средства, от експертизите,
свидетелските показания на А., Я., Н., с анализа и оценката на които
е обосновал и верните правни изводи за осъществяване на състава на
престъплението, по което му е повдигнато обвинение. Изпълнителното
деяние се изразява само в ползването на представения документ за удос-
товеряване на включените в него обстоятелства, а формата на вина е
пряк умисъл. Без значение е дали прекият извършител – авторът на със-
тавянето на документа за престъплението по чл. 309 НК, е разкрит. Под-
съдимият следва да носи наказателна отговорност само за ползването на
подправения документ, който е използвал по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1
НК. След като безспорно е установено, че ползваният от него договор
не е подписан от Ц. Г., инстанциите по същество обосновано и законо-
съобразно са направили извод, че е осъществен съставът на това прес-
тъпление. В експертните заключения, които са обсъдени неизолирано и
самостоятелно, а след съпоставка и анализ с останалия доказателствен
материал – подробно конкретизирани свидетелски показания и писме-
ни доказателствени средства, са посочени недостатъците на документа,
които изключват възможността да е подписан от свидетеля като една
от страните – заемодател, на конкретния договор, както и че не е било
възможно да се установи кой е авторът – на кого е положения подпис за
заемодател, поради липсата на категорични данни, но това, както пра-
вилно е приел съдът, не е основание за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност.
Липсата на мотиви по чл. 9, ал. 2 НК не е съществено нарушение на
процесуалните правила. От съдържанието на решението следва, че съдът
е изложил убедителни съображения за виновността на подсъдимия по
обвинението за престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, за кое-
то е признат за виновен. Малозначителността се определя въз основа
на цялостна обобщаваща оценка на всички относими обстоятелства,
установени по делото, каквито са степента на обществена опасност на
извършеното, характерът и степента на отрицателно въздействие с ог-
лед конкретно установеното поведение с ползването на документи пред
държавен орган, наличието и на други престъпления, свързани с изгот-
вяне или ползване на документи в нарушение на закона, последиците
от употребата на документа. Не може да се прилага според единствен
517
критерий като настъпването или ненастъпването на вредни последици

от деянието за определяне на обществената опасност и да се пренебрег-
ват отрицателните последици за държавата, защото би се стигнало до
неправилна едностранна оценка при решаване на въпроса за наличие-
то на основания за приложението на чл. 9, ал. 2 НК дали деянието не е
общественоопасно, или неговата обществена опасност е явно незначи-
телна. При правилно установените фактически положения инстанциите
по същество не са имали никакво основание да направят различен извод.
187. Родов обект на престъпленията по Глава ІХ от НК са
обществените отношения, свързани с документирането – създава-
нето, движението и запазването на документите.
Чл. 316 НК
Чл. 308, ал. 2 НК
Решение № 259 от 31.05.2013 г.
по н.д. № 827/2013 г., II н.о.
Инкриминираният документ не е издаден от посочения в него изда-
тел и в изпълнение на неговата компетентност, поради което правилно е
приет за неистински официален документ. Той е представен от осъдения
пред орган на власт, за да установи съществуването на определено пра-
воотношение, което в действителност не е било обективно проявено.
В хода на наказателното преследване не бил разкрит авторът на неис-
тинския документ, затова и наказателната отговорност на осъдения Т.
е за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.
Поведението на осъдения разкрива всички признаци от обективната и
субективната страна на престъплението. В преценката им не се включ-
ва наведеното от защитата обстоятелство дали представеният документ е
сред необходимите за издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Това обстоятелство не заличава общественоопасния
характер на деянието. Родов обект на престъпленията по Глава девета от
НК са обществените отношения, свързани с документирането – създа-
ването, движението и запазването на документите. Осъденият Т. съзна-
телно се ползвал от неистинския документ, а ако такъв по закон не е бил
нужен, той е могъл да защити правата си по друг начин, а не да върши
престъпление. И тъй като наказателната отговорност не е ангажирана за
съставяне на документа, а почерковата експертизата отхвърля версията
осъденият сам да го е съставил, липсата на оригинала по делото не пре-
връща престъплението в несъставомерно.
518
188. Съставът на престъплението по чл. 316 НК е субсидиарен

спрямо предходните състави на документни престъпления, докол-
кото предпоставя единствено ползването на опорочения документ,
който се представя, за да удостовери отразените в него факти.
Престъплението е резултатно, като резултатът се изразява в уз-
наването за документа от лицата, на които той се представя, което
в случая е изпълнено.
Престъплението е възможно само при пряк умисъл.
Липсата на оригиналите на двете дипломи по делото не прави
деянието несъставомерно.
Чл. 316 НК
Чл. 308, ал. 2 НК
Чл. 93, т. 6 НК
Решение № 410 от 6.11.2014 г.
по н.д. № 1194/2014 г., I н.о.
Приетите от редовните съдебни инстанции факти произтичат от
надлежно приобщени, проверени и правилно оценени доказателстве-
ни източници. През инкриминирания период, за да бъде назначен на
длъжност „подвижна горска стража“ към РДГ – [населено място] и
впоследствие повишен на длъжност „главен горски инспектор“, осъ-
деният Д. последователно е представил пред св. М. (технически сек-
ретар деловодител) и пред св. Т. (старши експерт човешки ресурси) в
Дирекцията две копия от дипломи за завършено висше образование,
степени съответно „бакалавър“ и „магистър“, издадени от името на
Лесотехническия университет – [населено място] и бил назначен на
тези длъжности. Установено е по делото, че дипломите не са автен-
тични – не са издавани от Лесотехническия университет – [населено
място], защото осъденият не е учил и завършил висше образование
в посоченото висше учебно заведение. Установено е също, че ръко-
писните текстове „Вярно с оригинала“ върху копията на дипломите са
изпълнени от осъдения Д.
При така установените факти правилно е прието, че деянията на осъ-
дения осъществяват от обективна и субективна страна състава на чл. 316
във, вр. чл. 308, ал. 2 НК. Съставът на престъплението е субсидиарен
спрямо предходните състави на документни престъпления, доколкото
предпоставя единствено ползването на опорочения документ, който се
представя, за да удостовери отразените в него факти – в случая наличие-
то на завършено от осъдения висше образование, в двете образователни
519
степени. Престъплението е резултатно, като резултатът се изразява в узна-

ването за документа от лицата, на които той се представя, което в случая
е изпълнено. Престъплението е възможно само при пряк умисъл, който
е налице и се обективира от действията на осъдения Д. – представянето
пред длъжностните лица на неистинските документи със знанието за тях-
ната неавтентичност, което знание не е спорно по делото. Известно е, че
определението на понятието „неистински“ документ, което има и своята
легална дефиниция в чл. 93, т. 6 НК, не включва съдържанието на писме-
ното изявление като елемент на този документ, а от значение е само дали
авторът, посочен в него, действително го е съставил.
Липсата на оригиналите на двете дипломи по делото не прави дея-
нието несъставомерно, каквото е основното възражение в искането за
възобновяване на делото. Не могат да бъдат споделени доводите относно
естеството на представените от осъдения документи като копия и невъз-
можността те да бъдат предмет на неавтентично документиране. Тези до-
води не съответстват на закона, съдебната практика и правната доктрина.
Изхождайки от дефинитивната същност на документа като конкретно
писмено изявление на определено лице, което изявление притежава пря-
ко или косвено правно значение, доктрината последователно е приемала
преписите (с официална или частна заверка), както и копията, за доку-
менти, които могат да бъдат предмет на подправка, респ. на преправяне (в
този смисъл вж. Ив. Ненов, „Наказателно право. Особена част. Том втори“
1959, с. 123 и сл.). Отчитайки променената обществена и технологична
среда, няма причини да отречем тези характеристики на съвременните
копия на документи, доколкото те са масово ползвани в документооборо-
та и приложими за установяване съществуването или не на определено
правоотношение. Ако то не е било обективно проявено, ще сме изправени
пред т.нар. „лъжливо документиране“, но ако неавтентичен е авторът на
документа, тогава е налице „неистински“ документ, какъвто е настоящият
случай (в този смисъл и Решение № 259/2013 г. на ВКС, II н.о., Решение
№ 429/2005 г. на ВКС, I н.о., Решение № 290/2009 г. на ВКС, I н.о. и др.).
В хода на наказателното производство авторът на неистинските докумен-
ти не е бил разкрит, затова и наказателната отговорност на осъдения Д. е
ангажирана само за ползването им – по чл. 316 във, вр. чл. 308 НК, като
представените копия от дипломи са приети от съответната администра-
ция за удостоверяване на подлежащите на това факти и обстоятелства и
така документът е проявил правното си значение.
520
189. В принципен план преписът, респективно ксерокопието,

възпроизвежда съществуващ документ и е свързан с него, като за
характеризирането на едно конкретно изявление с правно значение
като документ нямат значение начините и средствата за неговото
материализиране, стига то да е материализирано с писмени знаци
върху траен носител и да носи подписа на направилия изявлението.
Чл. 316 НК
Чл. 308, ал. 1 и ал. 2 НК
Решение № 70 от 21.04.2015 г.
по н.д. № 1901/2014 г., III н.о.
По оплакването за нарушение на материалния закон.
Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на
материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоя-
телства от решаващите инстанции, а именно, че на инкриминираните по
делото дата и място осъденият П. съзнателно се е ползвал пред И. И. –
системен оператор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – П., от неистински
официален документ – копие на диплома за средно образование, на кой-
то документ е придаден вид, че е издаден от професионална гимназия
по облекло „А. М.“ на негово име, с частна заверка „Вярно с оригинала“
и подпис, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказа-
телна отговорност, правилно са били подведени под нормата на престъп-
лението по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.
Чрез съответните доказателствени способи са били установени всич-
ки елементи от обективна и субективна страна на инкриминираното прес-
тъпление.
В мотивите към присъдата си първоинстанционният съд е дал
правилен отговор на въпроса дали ксерокопия на документи могат да
бъдат годен предмет на документно престъпление, като в тази насока
е цитирал множество решения на ВКС. В принципен план преписът,
респективно ксерокопието, възпроизвежда съществуващ документ и е
свързан с него, като за характеризирането на едно конкретно изявление
с правно значение като документ нямат значение начините и средст-
вата за неговото материализиране, стига то да е материализирано с
писмени знаци върху траен носител и да носи подписа на направилия
изявлението (в този смисъл Р. № 2/04.02.2010 г. на ВКС, III н.о.). В
настоящия случай от значение се явява информацията, съдържаща се
в показанията на св. И., за това, че пред нея – като служител в сектор
„ПП“ при ОД на МВР – П., лицата представят едновременно копие и
521
оригинал от диплома за завършено образование, като тя извършва про-

верка за съответствие между двата документа. И след като свидетел-
ката не е констатирала несъответствие между тях, се налага изводът,
че представеното от осъдения П. ксерокопие е възпроизвеждало точно
съществуващия документ – диплома.
ІІ. ПРЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ НА ОФИЦИАЛЕН

ДОКУМЕНТ, ИЗДАДЕН ЗА ДРУГО ЛИЦЕ (ЧЛ.
318 НК)
190. Разпоредбата на чл. 318 НК инкриминира противозакон-

ното служене с редовни официални документи, издадени на друго
лице, с цел да бъде заблуден орган на властта. Противозаконното
служене с нередовен документ, когато за самото му съставяне от дее-
ца не може да се търси наказателна отговорност, е по-тежко наказуе-
мо престъпление.
Чл. 318 НК
Чл. 279, ал. 1 НК
Решение № 877 от 23.11.2005 г.
по н.д. № 251/2005 г., ІІ н.о.
С Присъда № 27 от 14.09.2004 г., постановена по н.о.х.д.
№ 28/2004 г., К. районен съд е признал подс. М. Г. С. за виновна в това,
че на 26.12.2003 г. на ГКПП „Вр. ч.“, обл. Видин, като непълнолетна,
но могла да разбира смисъла и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, влязла през границата на страната от Р Сърбия в Р Бълга-
рия без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и
на основание чл. 279, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 и чл. 54 НК я е
осъдил на четири месеца лишаване от свобода и обществено порицание
и в това, че на същата дата и място си послужила с официален документ –
паспорт № ..., издаден на 31.10.2003 г. от МВР – гр. Д. на името на Р. В. Г.,
поради което и на основание чл. 318, вр. с чл. 63, ал. 1 и чл. 54 НК я е
осъдил на обществено порицание.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът ѝ е определил общо наказание
от четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 69, ал. 1
НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от една година от
влизане на присъдата в сила.
С Въззивно решение № 385 от 30.12.2004 г., постановено по в.н.о.х.д.
№ 392/2004 г., В. окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
522
…
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието
на касационното основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК88 е неоснователно.
При възприетите от въззивната инстанция фактически констата-
ции, че на инкриминираната дата подсъдимата влязла през границата на
страната от Р Сърбия, като се представила под името Р. В. Г. и предала
за проверка на граничния служител паспорт, издаден на това име, ма-
териалният закон не е приложен неправилно с осъждането ѝ по обви-
нението по чл. 279, ал. 1 НК. Законосъобразен е изводът, че са налице
всички обективни и субективни елементи от състава на това престъп-
ление. От обективна страна деянието е осъществено, като е пресякла
държавната граница, без да има надлежно разрешение на съответните
гранични служители. От субективна страна е налице пряк умисъл като
форма на вината. Подсъдимата е знаела какъв е редът за преминаване
на границата на страната, а именно, че следва да представи задграничен
паспорт, чрез който да удостовери самоличността си и да получи необ-
ходимото разрешение. Преди това е имала издадени три задгранични
паспорти, два от които са унищожени, а последният е със статут „отнет“.
Съзнавала е, че под собствената си самоличност не може да премине
границата, предвид полицейската регистрация като лице, извършващо
активна джебчийска дейност в страната и в чужбина, затова предвари-
телно се е снабдила с документ за самоличност, издаден на името на
друго лице и се е представила под това име, като е скрила действител-
ната си самоличност. В тази връзка точно са оценени показанията на
граничните полицаи, които са установили, че е съобщила истинските
си имена едва когато била извършена проверка на пръстовите ѝ отпеча-
тъци, които показали съвпадение с намиращите се в компютъра данни.
Допуснато е нарушение на материалния закон в частта относно
осъждането по чл. 318 НК, но то е в интерес на подсъдимата и пора-
ди липса на процесуална възможност не може да бъде коригирано.
Разпоредбата на чл. 318 НК инкриминира противозаконното служене с
редовни официални документи, издадени на друго лице, с цел да бъде
заблуден орган на властта. В конкретния случай не е налице редовен
документ за самоличност, защото е издаден на едно лице, като е посочен
неговият единен граждански номер, но е залепена снимката на друго
лице – подсъдимата. Противозаконното служене с такъв документ, ко-
88
523
гато за самото му съставяне от дееца не може да се търси наказателна

отговорност, е по-тежко наказуемо престъпление.
191. Престъплението по чл. 318 НК се изразява в ползването
от дееца на официален документ, издаден за друго лице, с цел да се
заблуди орган на властта или представител на обществеността. Ре-
дакцията на закона има предвид целта на дееца – органът на власт-
та да бъде заблуден относно обстоятелството, че представилият до-
кумента е лицето, визирано в него. Това престъпление е довършено
с предявяването на документа пред орган на властта с указаната
заблудителна цел.
Чл. 318 НК
Решение № 826 от 20.12.2005 г.
по н.д. № 318/2005 г., ІІІ н.о.
С Присъда от 13.01.2005 г. по н.о.х.д. № 89/2005 г. В. районен съд е
признал подс. Н. Ц. Ц. за виновен в това, че на 06.01.2005 г. в гр. В. проти-
возаконно си служил с официален документ – лична карта № 179538650,
издадена на 26.01.2000 г. от МВР – гр. Ш., свидетелство за управление на
МПС № 264506796, изд. 03.06.1994 г. от МВР – гр. Ш. и контролен талон
за регистрация на МПС № 0031321, изд. на 28.02.2000 г. от КАТ, гр. Ш.,
издадени за лицето Н. М. Н., ЕГН…, с цел да заблуди орган на властта –
гл. с-т С. Г. Г. – мл. автоконтрольор при ІІ РПУ В., поради което и на осно-
вание чл. 318 и чл. 54 НК го е осъдил на една година и два месеца лиша-
ване от свобода, като на основание чл. 46, ал. 1, б. „б“ ЗИН89 е определен
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.
…
С обжалваното решение В. окръжен съд е потвърдил присъдата.
Като прецени доводите на страните и доказателсвата по делото,
касационен съд намира жалбата за частично основателна.
В жалбата се съдържат доводи за неправилно приложение на закона,
които са правени и пред въззивната инстанция и на тях по реда на чл. 337,
ал. 2 НПК91 е отговорено с подробни съображения. В съответствие със
задълженията си по чл. 337, ал. 2 НПК въззивният състав е отговорил на
този довод, като е посочил основанията, поради които не го приема. За да
89
Отменен. Вж. чл. 61, т. 3 от сега действащия ЗИНЗС.
90
91
524
не уважи направените пред него възражения, въззивният състав е приел,

че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата
съобразно изискванията на чл. 303, ал. 3 НПК92. Решението на въззивната
инстанция е законосъобразно. От мотивите към него е видно, че съдът
е извършил проверка за съставомерността на деянието, предмет на об-
винението, както и наказателната отговорност на Н. Ц. Ц. Изводите на
въззивната инстанция за осъществени от подсъдимия обективни и субек-
тивни признаци от състава на престъплението се споделят от касацион-
ния състав поради следните съображения:
Престъплението по чл. 318 НК се изразява в ползването от дееца на
официален документ, издаден за друго лице, с цел да се заблуди орган
на властта или представител на обществеността. Редакцията на закона
има предвид целта на дееца – органът на властта да бъде заблуден от-
носно обстоятелството, че представилият документа е лицето, визирано
в него. Това престъпление е довършено с предявяването на документа
пред орган на властта с указаната заблудителна цел, каквато хипотеза в
случая очевидно е налице. Наличието на умисъл у подсъдимия по отно-
шение специалната цел от състава на престъплението съдът е установил
не само с представянето на документите, издадени за друго лице – Н.
М. Н., но и с последващото му поведение след разкриване на престъп-
ното им ползване, насочено към създаването на неверни представи за
самоличността си, като се опитал да се легитимира с личността на своя
брат – Ф. Ц. Ц. Заключенията в тази насока на съдебните инстанции по
същество се подкрепят от писмените и веществени доказателства, както
и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
92
525

ИЛИ ПОВРЕЖДАНЕ НА ЧУЖД ДОКУМЕНТ
192. За да е налице престъпление по чл. 319 НК, е необходимо

деецът да е унищожил чужд документ, с цел да причини другиму
вреда или да набави за себе си или за другиго облага. Без значение
е дали целените последици са настъпили реално. Обстоятелството,
че унищоженият документ впоследствие може да се възстанови, не
води до отпадане обществената опасност на деянието.
Чл. 319, пр. 1 НК
Решение № 15 от 26.02.1986 г.
по н.д. № 672/1985 г., I н.о.
Доводи, в смисъл че престъплението по чл. 319 НК било несъставо-
мерно, макар и да е осъществено от субективна страна, тъй като не били
настъпили желаните от подсъдимите правни последици, са навеждани
и при разглеждането на делото от окръжния съд. Затова последният ги е
обсъдил и с основание ги е приел за неоснователни, като в тази насока
е посочил убедителни и логични съображения. Правилно се е позовал и
на показанията на свидетеля И. Н., който е установил, че при наличието
на унищожените отчетни документи от подсъдимите е могло да се на-
прави допълнително засичане на количествената разбивка на задълже-
нията и заверенията на подсъдимата С. Б. и безпогрешно до стотинка да
се установи липсата на магазина. Но и дори и без установеното от този
свидетел, съдът обосновано е приел, че подсъдимите са осъществили
състава на чл. 319 НК не само от субективна, но и от обективна страна.
И това е така, защото според разпоредбата на същия текст от закона, за
да е налице престъпление по чл. 319 НК, е необходимо да се установи,
че деецът е унищожил чужд документ, и то с цел да причини другиму
вреда или да набави за себе си или за другиго облага, независимо от това
дали са настъпили целените последици.
В случая са налице всички елементи на посочения състав. Подсъ-
димите са унищожили чрез изгаряне отчетните документи на магазина
за железария, след като са инсценирали кражба в същия и това са напра-
вили, с цел не само да причинят вреда на РПК „Наркооп“ – гр. Б., но и
да набавят за себе си облага, които (вредата и облагата) е следвало да се
изразят в това да не се разкрие извършеното от тях длъжностно присвоя-
ване от същия магазин. При това, за да е налице престъпление по чл. 319
526
НК, разпоредбата на същия не изисква тези последици – причиняването

на вредата или набавянето на облагата да са настъпили. Достатъчно е
деецът само да е целял настъпването дори и само на едната от тези по-
следици при унищожаването на документите. А тази цел не се оспорва
нито от подсъдимия, нито от неговата защита и пред настоящата инс-
танция. И щом подсъдимите са унищожили документите, които не са
техни, с тази цел те са осъществили състава на чл. 319 НК не само от
субективна, но и от обективна страна, независимо от това, че преписи
от тези документи са се намирали и в счетоводството на кооперацията и
целените последици от унищожаването на документите не са настъпи-
ли. Ето защо окръжният съд, като е признал подсъдимия К. за виновен и
го е осъдил за извършено престъпление по чл. 319 НК, не е постановил
присъдата си в нарушение на закона по смисъла на чл. 329 НПК93.
193. „Чужд документ“ по смисъла на чл. 319 НК се отнася само
за лица, които имат право да го държат, притежават и ползват пра-
вомерно, но не и за лица, които го отнемат от собственика без негово
съгласие.
Чл. 319 НК
Чл. 308, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 НК
Решение № 144 от 29.07.1998 г.
по н.д. № 122/1998 г., 5-чл. с-в
При служебната проверка съдът установи, че присъдата в частта,
в която подсъдимият М. е признат за виновен да е извършил престъп-
ление и по чл. 319 НК, противоречи на закона. От фактическа страна
първоинстанционният съд е приел за установено и доказано, че през
есента на 1994 г. подсъдимият М. проникнал в апартамента на свид. И.
М. с намерение да извърши кражба. Не намерил подходящи вещи и взел
задграничния му паспорт. След това се свързал с негов познат, останал
неразкрит по време на следствието и поискал да преправи паспорта,
като на мястото на снимката на М. постави неговата. Паспортът бил
подправен така, както поискал. Намерението му било до го ползва за
себе си. Прието е, че с това деяние е осъществил от обективна и субек-
тивна страна състава на чл. 308, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 и на чл. 319
НК. Този извод е законо съобразен само в частта, с която е прието, че
като склонил умишлено неизвестно лице да преправи съдържанието
93
Отменен.
527
на официален документ, с цел да бъде използван, е извършил престъп-

ление по чл. 308, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 НК. Деянието по чл. 319
НК не е съставомерно, поради което и не съставлява престъпление.
По смисъла на закона и съобразно с т. 14 от Постановление № 3 от
23.03.1982 г. на Пленума на Върховния съд изразът „чужд документ“
се отнася само за лице, което има право да го държи, притежава и полз-
ва правомерно, и да черпи права от него. В този случай подсъдимият
не е имал такива права, тъй като е отнел паспорта от владението на М.
без негово съгласие. На второ място липсва и субективният елемент
от състава на престъплението – умисълът на М. е не повреждането, а
преправянето на паспорта, с цел да бъде използван.
194. Унищожаване на чужд документ е несъставомерно по
чл. 319 НК, ако не е извършено с цел набавяне на облага.
Чл. 319, пр. 1 НК
Чл. 194, ал. 1 НК
Чл. 339, ал. 1 НК
Решение № 29 от 27.05.2004 г.
по н.д. № 700/2003 г., ІІІ н.о.
С Присъда от 08.07.2002 г. по н.о.х.д. № 12/2002 г. В. окръжен съд
е признал подс. И. Т. Г. за виновен в това, че:
1. На 11.05.2001 г. в гр. В., умишлено умъртвил Х. Н. Х., като дея-
нието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена
жестокост, поради което и на основание чл. 116, т. 6, пр. 2 и 3 и чл. 54
НК е осъден на седемнадесет години лишаване от свобода.
На основание чл. 47, ал. 1, б. „а“ ЗИН94 е определен първоначален
„строг“ режим за изтърпяване на наказанието.
2. На 11.05.2001 г. в гр. В., отнел чужди движими вещи на обща
стойност 861,61 лв. от владението на Х. Н. Х., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода;
3. На същата дата и място, скрил и унищожил чужд документ –
лична карта № 303328875, изд. на 03.04.2000 г. от РДВР – гр. Я., соб-
ственост на Х. Н. Х., с цел да набави за себе си облага, поради което и
на основание чл. 319 и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от
свобода;
94
528
4. На същата дата и място, държал огнестрелно оръжие – боен пис-

толет „Макаров“, калибър 9/18 мм и боеприпаси – 9 бр. бойни патрони
калибър 9/18, без да има за това надлъжно разрешение, поради което и
на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на две години лишаване
от свобода.
На основание чл. 46, б. „б“ ЗИН95 е определен първоначален „общ“
режим за изтърпяване на наказанията, наложени на подсъдимия за прес-
тъпленията по чл. 194, ал. 1, чл. 319 и чл. 339, ал. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено да из-
търпи най-тежкото от определените му наказания – това от седемнаде-
сет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
„строг“ режим.
…
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил
присъдата.
касационен съд намира жалбата на подсъдимия и касационната жалба
на частните обвинители и граждански ищци за частично основателни.
І. По касационната жалба на подс. Г.

1. По съдържащия се в касационната жалба на подсъдимия довод за
неправилно приложение на закона
Оценявайки доказателствата по делото, съдът е приел за установе-
ни следните фактически положения:
Подсъдимият И. Т. Г. е от гр. Я. През май 1999 г. той се установил
да живее със семейството си в гр. В. Решил и отворил заложна къща
„К.“, на ул. [адрес], която субсидирал с ипотечен заем, лични средства
и с помощта на привлечения като съдружник св. И. В. Пострадалият
Х. Н. Х. също бил от гр. Я. и се занимавал със златарство, като изкупу-
вал, преработвал и продавал златни изделия. През 2000 г. между двама-
та се установили делови отношения на базата на развиваната от всеки
един от тях дейност. Срещу съответно уговорена лихва Х. Н. Х. давал
на подсъдимия парични заеми, като към май 2001 г. И. Т. Г. дължал на
пострадалия сумата от шест хиляди щатски долара. За обезпечаване на
вземането си Х. Н. Х. поискал от подсъдимия залог и го получил във вид
95
96
529
на 1,450 кг златни накити. Съгласно постигнатите условия до 1.05.2001 г.

И. Т. Г. следвало да изплаща на кредитора си само лихвата, а след тази
дата и главницата на получения заем. На 11.05.2001 г. Х. Н. Х. посетил
гр. В. Поради възникнало съмнение у него, че И. Т. Г. го заблуждава за
причините, поради които не погасява задължението си по заема, около
обяд на същата дата той поискал от подсъдимия да му върне цялата сума.
За уреждане на съществуващите финансови взаимоотношения двамата се
уговорили Х. Н. Х. да посети И. Т. Г. в дома му на ул. [адрес]. След 15.30
часа на 11.05.2001 г. пострадалият отишъл на този адрес и подсъдимият
го поканил в хола на апартамента. Там Х. Н. Х. настоял на претенцията си
да му бъдат върнати изцяло парите, които И. Т. Г. му дължал. По същото
време в апартамента, но в друга стая се намирала съпругата на И. Т. Г.
В джоба на връхната си дреха Х. Н. Х. носел пистолет марка „Ма-
каров“, който подсъдимият забелязал. Между тях възникнал словесен
конфликт, тъй като подсъдимият нямал възможност да удовлетвори ис-
кането на пострадалия. В един момент И. Т. Г. станал от мястото си и се
насочил към Х. Н. Х. Последният възприел действията му като опасност
и извадил пистолета от джоба си, но И. Т. Г. го блъснал и повалил на
пода. Последвало сборичкване между двамата, при което подсъдимият
успял да вземе пистолета, изправил се и насочил оръжието към Х. Н. Х.
Изплашен от създалата се ситуация, Х. Н. Х. започнал да се изправя и
се насочил към затворената врата на хола. В този момент, когато Х. Н.
Х. се намирал с гръб към подсъдимия, последният възпроизвел изстрел
с пистолета и го прострелял в тила. В стремежа си да се спаси, Х. Н. Х.
отворил холната врата, но когато се намирал в антрето, последвал втори
изстрел, при който куршумът попаднал в областта на кръста му. Вслед-
ствие на болката от нараняванията Х. Н. Х. бил леко приведен напред,
но правел усилия да се спаси, като се опитвал да излезе от входната
врата на апартамента. В този момент той бил застигнат от подсъдимия,
който от непосредствена близост възпроизвел трети изстрел с насоче-
ното към гърба му оръжие. Въпреки прострелванията Х. Н. Х. успял да
излезе от апартамента, но на стълбищната площадка залитнал назад и
тогава от упор, с опрян в лявата част на гърба на пострадалия пистолет,
подсъдимият възпроизвел четвърти, последен изстрел.
В резултат на получените наранявания, несъвместими с живота, Х.
Н. Х. починал, като И. Т. Г. хванал трупа и го вкарал обратно в апарта-
мента. На съседите, чули шума и излезли на стълбището на кооперация-
та, подсъдимият обяснил, че съпругата му е счупила стъкло на стълбищ-
ната площадка и с това обяснил намиращите се на това място следи от
530
кръв. Непосредствено след това подсъдимият и съпругата му предприели

действия по заличаване на следите от станалото с ремонтни работи по
стълбищната площадка и апартамента си, както и с освобождаване от
доказателствата, уличаващи И. Т. Г. в извършеното престъпление. С тази
цел на различни места в града и в морето И. Т. Г. изхвърлил личните
вещи, оръжието и документите на пострадалия, като с личния си авто-
мобил подсъдимият и съпругата му натоварили трупа на Х. Н. Х. и го
изхвърлили на автомобилен паркинг на ул. [адрес], където бил открит
на 12.05.2001 г. За да не бъде открит, И. Т. Г. със съпругата си напуснал
жилището същата нощ и се укривал до 03.08.2001 г., когато бил заловен
от органите на МВР.
…
Доводът на защитата за нарушение на закона при осъждането на
подсъдимия по обвиненията по чл. 319, чл. 194, ал. 1 и чл. 339, ал. 1 НК
е основателен.
От събраните по делото доказателства и от обясненията на подсъ-
димия са установени обстоятелствата, при които той е установил фак-
тическа власт върху огнестрелното оръжие, боеприпасите към него,
личната карта и вещи на Х. Н. Х., както и последващото му разпореж-
дане с инкриминираните вещи и документ на пострадалия. Цялостното
поведение на И. Т. Г., свързано с последващото след убийството дър-
жане и унищожаване на предмета на обвиненията по чл. 319, чл. 194,
ал. 1 и чл. 339, ал. 1 НК, е насочено към заличаване и унищожаване на
доказателствата, които биха довели до идентифициране личността на
пострадалия, а оттам и до улесняване разкриването на престъплението.
В този аспект касационният състав намира, че деянията на подсъдимия,
квалифицирани като престъпления по чл. 319, чл. 194, ал. 1 и чл. 339,
ал. 1 НК, са несъставомерни поради липсата от субективна страна на
умисъл у Г. за неправомерно държане на огнестрелно оръжие, на лип-
сата на умисъл за извършване на кражба и на унищожаването на чужд
документ, с цел да набави за себе си облага.
Ето защо в тази му част въззивното решение следва да бъде от-
менено, като на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК97 подсъдимият бъде
признат за невинен и оправдан по обвиненията по чл. 319, чл. 194, ал. 1
и чл. 339, ал. 1 НК, а касационното производство се прекрати. В съот-
ветствие с това следва да се отмени и определеното на подсъдимия общо
наказание по реда на чл. 23, ал. 1 НК.
97
531
195. За да е налице „скриване“ на чужд документ, е необходимо

той да бъде поставен на такова място, че лицето, което има право да
се ползва от него, да не знае къде се намира и това да го лишава от
възможността да се ползва от правата по него и то със специалната
цел да му се причини вреда.
Чл. 319, пр. 2 НК
Решение № 169 от 2003 г.
по н.д. № 780/2002 г., ІІ н.о.
С Присъда № 4 от 30.01.2002 г., постановена по н.о.х.д. № 362/2000 г.
БРС е признал подсъдимия Н. М. К. от гр. Б. за виновен в това, че през
август 1998 г. в гр. Б. скрил чужд документ – жалбата на П. Й. П. от гр.
Б. до Съюзния съвет на Съюза на ловците и риболовците в България –
гр. С., с цел да причини вреда на същия, поради което и на основание
чл. 319, пр. 2, вр. с чл. 54 НК го е осъдил на три месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването на
наказанието с изпитателен срок от три години.
Със същата присъда съдът е отхвърлил като неоснователен и не-
доказан гражданския иск, предявен от П. Й. П., против подсъдимия за
заплащане сумата 2 000 лева обезщетение за претърпени неимуществе-
ни вреди.
С Въззивна присъда № 285 от 5.09.2002 г., постановена по в.н.о.х.д.
№ 233/2002 г., Р. окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата
инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал
подсъдимия Н. М. К. за невинен и го е оправдал по предявеното обви-
нение по чл. 319, пр. 2 НК, и е прекратил производството по делото в
частта, с която е приет за съвместно разглеждане с наказателния процес
гражданския иск на П. Й. П.
В съответствие с правомощията си по чл. 312 и 313, ал. 1 НПК98
въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на обжалваната
от подсъдимия и пострадалия присъда. При тази проверка е констати-
рала, че по делото са събрани всички необходими и възможни доказа-
телства и от цялостния им анализ фактическата обстановка напълно е
изяснена. Тя е възприела фактическите констатации на районния съд,
че в качеството си на ръководител на Ловно-рибарското дружество в гр.
Б. подсъдимият не е изпълнил вмененото му с разпоредбата на чл. 19,
98
Отменен. Вж. чл. 313 и 314, ал. 1 от сега действащия НПК.
532
ал. 7 от Устава на съюза на ловците и риболовците задължение да из-

прати постъпилата в дружеството жалба на наказания ловец П. Й. П. до
вишестоящата организация, компетентна да я разгледа, но е приела, че
това нарушение на служебните задължения не обективира признаците
на състава на престъплението, за което е обвинен. Този извод е напра-
вила при точно тълкуване на разпоредбата на чл. 319, пр. 2 НК. Като е
оправдала подсъдимия по това обвинение, не е поставила присъдата си
при наличието на основания за нейното отменяване.
Законосъобразен е изводът, който въззивната инстанция е направи-
ла, че при инкриминираната форма на изпълнителното деяние, а имен-
но скриването на чуждия документ, е необходимо той да бъде поставен
на такова място, че лицето, което има право да се ползва от него, да
не знае къде се намира и това да го лишава от възможността да се
ползва от правата по него и то със специалната цел да му се причини
вреда. В конкретният случай тези изисквания на закона не са налице.
Постъпилата жалба в три екземпляра е приета в деловодството на Лов-
но-рибарското дружество, вписана е във входящия дневник, на всеки от
екземплярите е сложен входящ номер, един от тях е изпратен лично с
обратна разписка от св. П. до висшестоящата организация, компетентна
да се произнесе по жалбата, получен е там и е задвижена процедура по
обжалването, като екземплярът от жалбата е предаден за мнение и раз-
пореждане на Председателя на Комисията по законността и етиката към
СС на СЛРБ гр. С. При тези данни неоснователно се поддържа от жал-
боподателя, че задържайки при себе си екземпляра от жалбата, който е
останал в деловодството на Ловно-рибарското дружество, подсъдимият
го е укрил и по този начин е възпрепятствал процедурата по обжалване,
с което му е причинил вреда.
Не е допуснато нарушение на процесуалните правила в частта, с
която е прекратено производството по гражданския иск. Съгласно чл. 60
НПК99 само пострадалият, който е претърпял имуществени и неиму-
ществени вреди от престъплението, може да предяви в наказателното
производство иск за обезщетяването им. Гражданският иск може да
бъде приет за съвместно разглеждане с наказателния процес само за вре-
ди, които произтичат от деянието. Обект на защита с престъплението по
чл. 319 НК са обществени отношения, които не засягат пряко права на
личността, поради което е недопустимо приемането на граждански иск
за обезщетяване на вреди от това престъпление.
99
533
196. За съставомерността на деянието по чл. 319, пр. 2 НК не е

необходимо документите да се намират в дома на подсъдимия.
Чл. 319, пр. 2 НК
Решение № 325 от 15.10.2003 г.
по н.д. № 101/2003 г., ІІ н.о.
П. районен съд с Присъда № 25/03.04.2001 г. по н.о.х.д.
№ 213/2000 г. признал подсъдимия И. С. Д. за виновен в това, че за вре-
мето от 9.07.1999 г. до 10.04.2000 г. в с. В. скрил чужди документи, соб-
ственост на ЗПТК „З. р.“ – с. В., с цел да причини вреда на кооперацията.
На основание чл. 319 във връзка с чл. 54 НК го осъдил на четири месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1
НК отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
С обжалваното Решение по в.н.о.х.д. № 375/2002 г. П. окръжен съд
(това е второ въззивно решение поради отмяна на първото от състав на
Върховния касационен съд на процесуално основание) по повод жал-
бата на подсъдимия и след цялостната проверка на присъдата приел по
изложените съображения за основателни частично доводите и изме-
нил първоинстанционния съдебен акт, като приложил чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „б“ НК и определил на подсъдимия наказание глоба в размер на 250
лева. Потвърдил присъдата в останалата обжалвана част.
Въззивният съд е възприел изцяло установената от първоинстан-
ционния съд фактическа обстановка, като е направил нов подробен
анализ на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени
средства. Дал е отговор на възраженията на подсъдимия за невинов-
ност и е направил законосъобразен извод, че деянието е осъществено от
обективна и субективна страна, поради което поведението му правилно
е квалифицирано като престъпление по чл. 319, пр. 2 НК.
…
Не е вярно твърдението, че липсват доказателства за наличието
на документация в кооперацията, за която подсъдимият е признат за
виновен. То се опровергава от представените писмени доказателства,
включващи всички документи на кооперацията, които действително са
съществували от създаването ѝ съобразно нейния правилник. Правилно
съдът е отхвърлил възражението, че за съставомерността на деянието
е необходимо документите да се намират в дома на подсъдимия. Като
председател на кооперацията до посочената дата съгласно нормативната
уредба е отговарял за цялостната ѝ дейност, включително за изготвяне
и съхранение на съответната документация за тази дейност. Така че без
534
значение е дали документите са се намирали в дома му или на друго

място, след като той с цялостното си поведение е възпрепятствал преда-
ването ѝ на новия управителен съвет.
…
Няма основание да се приеме, че не е налице обективният признак
на престъплението по чл. 319 НК – извод, който следва от възприетия
и съдържащ се в доказателствените материали смисъл. След като е ус-
тановено от обективна страна, че подсъдимият е скрил документите на
кооперацията и не ги е предал на лицето, което има право да ги държи
и ползва правомерно, с оглед тяхното предназначение и съдържание не
може да се приеме, че деянието не е осъществено от обективна страна.
От друга страна, за умисъла му се прави извод от неговото обективирано
поведение, което правилно е установено. Това конкретно поведение
указва на преследване на определена цел, която е да причини другиму
вреда – в конкретния случай на кооперацията, която по необясними при-
чини е възприел като негово лично притежание и поради това с желание
да се разпорежда и да насочва нейната дейност, с правата на кооперато-
рите, които те очевидно не са могли да упражняват съобразно устава в
пълнота и в предвидените срокове. В изложения смисъл въззивният съд е
дал верен отговор, като е изложил съображения съобразно предписанията
на чл. 337, ал. 2 НПК100.
197. Престъплението по чл. 319 НК е извършено от субективна
страна само ако скриването на документа е с цел да се причини вре-
да на притежателя му.
Чл. 319, пр. 2 НК
Решение № 840 от 13.01.2006 г.
по н.д. № 331/2005 г., ІІІ н.о.
С Присъда № 46/20.02.2004 г. по н.о.х.д. № 441/2002 г. на П. райо-
нен съд подсъдимата е призната за виновна, че за времето от м. април до
м. юли 1997 г. в гр. П., при продължавано престъпление е скрила чужди
документи – осигурителни книжки на лицата К., Н., А., М., В., П., Ж.,
С. и Ц., с цел да им причини вреда, поради което и на основание чл. 319,
пр. 2, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, пр. 1 НК и вр. с
чл. 2, ал. 2 НК е осъдена на глоба в размер на 10 лева, като е призната за
невиновна и е оправдана да е извършила деянието и чрез скриване на не
изключително принадлежащи ѝ документи.
100
535
Въз основа на правилно събраните, проверени и оценени доказа-

телства фактите по делото, предмет на доказване по чл. 82 НПК101, са
установени.
Установените факти за деянието и дееца сочат на признаците на ин-
криминирания състав по чл. 319 НК. Изводите на въззивния съд, потвърди-
ли тези на първостепенния съд за наличието на специалната престъпна цел
за извършване деянието, са законосъобразни.
Подсъдимата И. е обективирала не само съзнателното си отноше-
ние към скриване на документите, но и специалната цел за скриването
им чрез установените по делото, обмислени и насочени към скриването
им от процесните лица действия, въпреки многократните им писмени
и устни молби за връщането им. Те се изразяват в невръщането на въп-
росните осигурителни книжки на лицата, въпреки че била длъжна да го
стори, след като на 2.04.1997 г. със съответна издадена за всеки от тях
заповед за дисциплинарно уволнение.
Престъплението по чл. 319 НК е извършено от субективна страна
само ако скриването на документа/тите е било с цел да се причини вреда
на притежателя им. В случая съзнаването от подсъдимата на вредните
последици за лицата от скриването на документите им и в този смисъл
доказването на престъпната цел е въз основа на установеното, че подсъ-
димата е отказала изрично на притежателите им да им ги върне не само
когато те са ги поискали преди, но когато са ги искали и след ревизията
на Районното управление за социално осигуряване. Обективиращ съз-
наваните и целени вредни последици от това фактическо положение е и
срокът, през който тези документи са били скрити и невърнати от подсъ-
димата – около три и повече месеца за съответните лица от възникване
задължението за връщане до връщането им. Още повече, съзнаването от
страна на подсъдимата на вредните последици за притежателите им от
това обстоятелство е обективирано и с факта, че И. им е изпратила фо-
токопия от същите документи, като е отказала връщане на оригиналите,
без които е било невъзможно регистрирането на лицата като безработни
в Бюрото по труда. Следователно подсъдимата е съзнавала трудностите
и пречките, които създава за процесните лица с поведението си по скри-
ване документите им – без оригиналните осигурителни книжки лицата
не са могли да кандидатстват за друга работа.
101
536
198. За да се приеме, че документът е скрит по смисъла на

чл. 319 НК, не е необходимо същият да е в неизвестност.
От субективна страна, освен наличието на пряк умисъл, е необ-
ходима и специална цел – причиняване вреда другиму или набавя-
не за себе си или за другиго облага.
ТИР-карнетът е официален документ, а не удостоверителен
знак.
Чл. 319, пр. 2 НК
Чл. 93, т. 5 НК
Решение № 577 от 11.07.2006 г.
по н.д. № 18/2006 г., І н.о.
Въз основа на приетите по делото факти инстанциите по същество
са приложили правилно материалния закон. Подс. С. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 319 НК, като
съзнателно е скрил чужд документ, с цел да причини вреда. Вън от вся-
какво съмнение е, че касаторът е лишил от фактическа власт свидетел-
ката като пълномощник на юридическото лице върху инкриминираните
ТИР-карнети и не е необходимо същите да са в неизвестност, за да се
приеме, че са скрити (съобразно заявеното в жалбата). Собствеността на
документите безспорно е на юридическото лице – ЕТ, чийто пълномощ-
ник е свид. П. А. Възражението, изтъкнато в жалбата, че ТИР-карнета
представлява „удостоверителен знак“, а не „официален документ“, е не-
състоятелно предвид легалното определение в чл. 93, т. 5 НК. От субек-
тивна страна, освен наличието на пряк умисъл, безспорно установен, е
необходима и специална цел – причиняване вреда другиму или набавяне
за себе си или за другиго облага – в каквато насока са изложени от въз-
зивния съд съображения.
199. Изпълнителното деяние на това престъплението по чл. 319
НК се състои в унищожаване, скриване или повреждане на чужди
документи.
Чл. 319, пр. 2 НК
Решение № 782 от 6.10.2006 г.
по н.д. № 216/2006 г., ІІ н.о.
С. районен съд, 98 състав, с Присъда от 26.04.2005 г., постановена
по н.о.х.д. № 6474/2004 г., признал подс. Б. М. В. от гр. С. за виновна в
това, че на 21.11.2003 г. в гр. С., в деловодството на СГП скрила чужди
537
документи, с цел да причини вреда на И. М. К., поради което и на ос-

нование чл. 319, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК ѝ наложил наказание
глоба в размер на 600 лева.
Съдът осъдил подсъдимата В. да заплати направените по делото
разноски в размер на 290 лева.
С. градски съд, с обжалваното въззивно решение, постановено по
в.н.о.х.д. № 2627/2005 г., изменил първоинстанционната присъда, като
намалил наказанието глоба на 200 лева.
Развитите в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на
материалния закон са неоснователни.
По делото безспорно е установено, че на 21.11.2003 г. подсъдимата,
проучвайки прокурорска преписка [номер] по описа на СГП в деловод-
ството на прокуратурата, откъснала и прибрала в чантата си седем броя
листове. След това тя напуснала сградата на Съдебната палата. Същият
ден след обяд, отново проучвайки същата преписка, подсъдимата била
поканена от полицейски орган да предаде откъснатите от преписката
листи и тя доброволно ги предала. От тези факти се установява, че тя
е скрила чужди документи. Установено е също така, че подсъдимата е
имала намерение, използвайки скритите от нея документи, да обжалва
прекратяването на преписката, образувана срещу И. М. К.
При тази фактическа обстановка изводите и на двете предходни съ-
дебни инстанции, че подсъдимата е осъществила от обективна и субек-
тивна страна състава на чл. 319 НК, са напълно законосъобразни.
Несъстоятелни са доводите в жалбата, че се касае до опит за прес-
тъпление по чл. 319 НК. Изпълнителното деяние на това престъпление
се състои в унищожаване, скриване или повреждане на чужди докумен-
ти. След като на практика подсъдимата е скрила част от документите,
съдържащи се в прокурорската преписка, тя е довършила изпълнител-
ното деяние, тъй като е нямало вече никаква обективна пречка да из-
ползва тези документи във вреда на друго лице.
200. Разпоредбата на чл. 319 НК визира съставомерни призна-
ци както по отношение на обективната страна, така и досежно су-
бективната страна на деянието. Във връзка с последната се изиск-
ва наличието на пряк умисъл и специална цел, която може да бъде
свързана с причиняване другиму вреди или набавяне за себе си или
другиму облага. Независимо че престъплението не е резултатно, по
отношение на целта изискването за доказаност е същото, както и за
останалите признаци. Установените по безспорен начин обективни
538
факти следва да са от естество, позволяващо да се направи извод,

че подсъдимият с действията си е преследвал специалната цел, а
именно да причини вреди, като без значение е видът на вредата –
имуществена или морална. Вредите също следва да имат своя обек-
тивен израз, а не да се целят по принцип. По принцип невъзмож-
ността един документ да се ползва по предназначението му не може
да бъде абсолютна предпоставка за извеждане на вредоносна цел за
нуждите на наказателното съдопроизводство. Необходимо е да бъде
установена конкретно преследвана цел, към постигането на която
подсъдимият следва да е насочил своите действия.
Чл. 319, пр. 2 НК
Решение № 46 от 18.02.2010 г.
по н.д. № 665/2009 г., I н.о.
С Присъда № 294 от 02.06.2009 г., постановена по н.о.х.д.
№ 1876/2009 г., П. районен съд е признал подсъдимия Л. Б. М. за невино-
вен в това, че на 20.11.2007 г. в гр. П. е скрил чужд или не изключително
нему принадлежащ документ – трудовата книжка на Д. С. Б., с цел да му
причини вреда или да набави за себе си или за другиго облага, поради
което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му об-
винение за престъпление по чл. 319 НК.
С Въззивна присъда № 138 от 15.10.2009 г., постановена по
в.н.о.х.д. № 2098/2009 г., Окръжен съд – П. е отменил изцяло атакува-
ната пред него първоинстанционна присъда и е признал подсъдимия Л.
Б. М. за виновен в това, че на 20.11.2007 г. в гр. П. е скрил чужд доку-
мент – трудовата книжка на Д. Б., с цел да му причини вреда, поради
което и на основание чл. 319, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ НК го е осъдил
на глоба в размер на 400 лева, като го е оправдал по обвинението за това
документът да е бил „или не изключително нему принадлежащ“, както
и да е целял „или да набави за себе си или другиго облага“.
Касационната жалба е основателна.
Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събра-
ли доказателствена маса в пълния ѝ възможен обем. Макар да са дали
различната оценка на доказателствената съвкупност, те са приели за ус-
тановена една и съща фактология, която е в рамките на фактите, възве-
дени с обвинителния акт. Независимо че фактическите констатации не
биха могли да бъдат оспорени от страните пред касационната инстан-
ция, следва да се отбележи, че същите са вярно установени. Възприети-
те правно релевантни факти установяват, че трудовата книжка на Б. не е
539
била върната от работодателя му – подс. Л. Б. М. Също така са установе-

ни и последвалите им действия във връзка с изясняване на трудовите и
гражданскоправни отношения, включително и тези, касаещи процесния
документ, както и фактът, че трудовата книжка е била доброволно преда-
дена от подсъдимия на органите на досъдебното производство.
Основният спорен момент по делото е дали при установената факто-
логия може да се направи извод, че подсъдимият с действията си е осъ-
ществил състава на инкриминираното му престъпление по чл. 319 НК.
Именно по тези въпроси двете решаващи инстанции са достигнали до
различни правни изводи. Независимо че не споделя изводите на въззив-
ния съд по приложението на материалния закон, прецизността изисква
да се отбележи, че и мотивите на първия съд, за да оправдае подсъдимия,
също са непрецизни. Двете инстанции са допуснали неправилно тълкува-
не досежно елементите от състава на документното престъпление. Разпо-
редбата на чл. 319 НК визира съставомерни признаци както по отношение
на обективната страна, така и досежно субективната страна на деянието.
Във връзка с последната се изисква наличието на пряк умисъл и специал-
на цел, която може да бъде свързана с причиняване другиму вреди или
набавяне за себе си или други му облага.
Прокуратурата е повдигнала и поддържала обвинение по чл. 319
НК, включващо всички възможни варианти на преследваната с това
престъпление цел. От своя страна, въззивната инстанция е приела, че
целта е единствено да се причини вреда на Б., като в мотивите си е обо-
сновала този си извод с невъзможността лицето да ползва документа по
предназначението му, което е прието за равнозначно на вреда, както и че
без значение за установяване на целта са последиците от задържането
на документа. Тези изводи и тяхната аргументация са неправилни и не
могат да бъдат споделени. Независимо че престъплението не е резултат-
но, по отношение на целта изискването за доказаност е същото, както и
за останалите признаци. Установените по безспорен начин обективни
факти следва да са от естество, позволяващо да се направи извод, че
подсъдимият с действията си е преследвал специалната цел, а именно да
причини вреди на Б., като без значение е видът на вредата – имуществе-
на или морална. Вредите също следва да имат своя обективен израз, а не
да се целят по принцип. Възприетата от въззивната инстанция фактоло-
гия не съдържа факти, които биха обусловили наличието на законовата
цел, преследвана от подсъдимия с действията му по задържане на трудо-
вата книжка, поради което изводите на съда почиват на предположения
и не могат да бъдат приети за правилни.
540
По принцип невъзможността един документ да се ползва по предназ-

начението му не може да бъде абсолютна предпоставка за извеждане на
вредоносна цел за нуждите на наказателното съдопроизводство. Необхо-
димо е да бъде установена конкретно преследвана цел, към постигането
на която подсъдимият следва да е насочил своите действия. По отноше-
ние на последната още с обвинителния акт, в неговата обстоятелствена
част, прокуратурата не е изложила факти, от които да следва извод, че
действията на подсъдимия са с цел да причинят визираните в състава
на чл. 319 НК вредни последици за притежателя на трудовата книжка.
Такива не са били установени и от двете решаващи инстанции.
Действително трайната практика на ВКС – Постановление № 3 от
23.03.1982 г., приема, че в зависимост от вида и характера на документа,
както и от съдържанието на писменото изявление се установява дали се
причинява вреда, или се набавя облага. В настоящия казус предмет на
посегателство е трудовата книжка на Б., като необходимостта от прите-
жаването и ползването на този документ, съгласно трудовото ни законо-
дателство, не е обвързващо за възникване на трудово правоотношение, а
също така не поражда и други правни последици извън удостоверяване
на отразените в нея факти, свързани с трудовата активност на лицето.
Това дава основание да се направи извод, че задържането на трудовата
книжка от подсъдимия не може да доведе до причиняване на вреди за
лицето, които да бъдат съставомерни в наказателното производство, за
да бъдат целени. В подкрепа на това е и заявеното от самия Б. в свиде-
телските му показания, а именно, че е започнал работа в друга фирма.
Гореизложеното, касателно несъставомерност на деянието на под-
съдимия по отношение на инкриминираното му обвинение, води до без-
предметност от обсъждане на останалите признаци от състава на прес-
тъплението, върху които са акцентирали решаващите съдилища, тъй
като липсата само на един елемент е достатъчен, за да обуслови липсата
на престъпление. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че след-
ва да упражни правомощията си и оправдае подс. Л. Б. М. по повдигна-
тото му обвинение за престъпление по чл. 319 НК.
201. Закрилата по чл. 319 НК обхваща само документи, които
са чужди или не изключително принадлежащи на дееца. В теорията
е изяснено, че под „скриване“ на документ се разбира както поста-
вяне на документа в положение, при което неговият притежател не
знае къде се намира той, така и когато е осъществено разпореждане
с документа, чрез което се създава невъзможност, завинаги или вре-
541
менно, притежателят на документа да се ползва от него. Следова-

телно, ако бъде осуетена възможността на притежателя на докумен-
та да го ползва съобразно неговото значение, се касае за „скриване“
по смисъла на чл. 319 НК.
Записът на заповед има двойствена правна природа, тъй като
едновременно представлява документ и ценна книга с конститу-
тивно действие (изготвянето и подписването на записа на заповед
е необходимо условие за възникване и упражняване на материа-
лизираното в него вземане). От своя страна, ценните книжа имат
статут и на вещи и могат да бъдат предмет на имуществени прес-
тъпления (кражба или измама).
Чл. 319, пр. 2 НК
Решение № 303 от 17.06.2010 г.
по н.д. № 261/2010 г., I н.о.
Производството е образувано по искане на осъдения М. Г. М., де-
позирано на 7.04.2010 г., за възобновяване на н.о.х.д. № 3797/2008 г.
по описа на Б. районен съд, по което е постановена Присъда № 1*
от 27.10.2009 г., потвърдена с решение на Б. окръжен съд № 6 от
15.01.2010 г., по в.н.о.х.д. № 275/2009 г.
С първоинстанционната присъда молителят е признат за виновен
в това, че на 14.04.2007 г. в гр. Б. е скрил чужд документ – запис на за-
повед, издаден на 29.12.2005 г., на основание чл. 535–538 ТЗ, с падеж
29.12.2006 г., с който се е задължил да плати безусловно и без протест
сумата 8 646 лв. на „Г. – Б.“ ЕООД, София, с управител Д., с цел да на-
бави за себе си имотна облага в размер на 8 646 лв., с оглед на което и
на основание чл. 319 и чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от
свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
…
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните
и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право
на това, в законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, не-
проверен по касационен ред. Разгледано по същество е неоснователно.
Не са допуснати нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1,
т. 1 и 2 НПК. Въззивният съд е анализирал доказателствените източници
при спазване на изискванията, визирани в чл. 14 НПК и правилата на
формалната логика, а оттам и доказателствените му изводи са верни.
542
Изложени са убедителни съображения защо е отхвърлена версията на

осъдения, респективно защо не са кредитирани показанията на негова-
та съпруга (св. М.). Съществен в доказателствен аспект е бил въпросът
дали подсъдимият е заплатил процесната сума и в резултат на това е
получил инкриминирания запис на заповед, или е взел документа не-
правомерно, заблуждавайки св. А., че желае само да го разгледа. БОС е
приел, че подсъдимият не е изпълнил облигационното си задължение и
неправомерно е получил документа, тъй като при такъв развой на дого-
ворните отношения записът на заповед следва да се намира у кредитора.
В тази насока са последователните и еднопосочни показания на св. А.,
св. Н. Й., св. Д. Й., св. А., кореспондиращи на писмените доказателства,
сред които справките от проведените между осъдения и св. М. разго-
вори по мобилните им телефони по време на инкриминираните съби-
тия. Именно при съвкупната преценка на изброените доказателствени
източници е опровергана версията на осъдения, подкрепена от неговата
съпруга, че при срещата със св. А. е осъществено плащане, а инкри-
минираният документ е получен на правно основание. При направения
верен доказателствен анализ е видно, че подсъдимият не е изпълнил за-
дължението си към кредитора и неправомерно е взел записа на заповед,
с което е попречил на притежателя на документа да реализира правата
си, материализирани в него. Автор на документа е деецът, който го е
издал в полза на своя кредитор като обезпечение на поетото задължение,
а притежател на документа е кредиторът, който се явява лицето, имащо
правното основание да го държи и използва. Ето защо инкриминираният
запис на заповед, независимо че е издаден от дееца, за него се явява
„чужд“ документ, със съдбата на който той няма право да се разпорежда
(известно е, че закрилата по чл. 319 НК обхваща само документи, които
са чужди или не изключително принадлежащи на дееца). В теорията е
изяснено, че под „скриване“ на документ се разбира както поставяне на
документа в положение, при което неговият притежател не знае къде
той се намира, така и когато е осъществено разпореждане с документа,
чрез което се създава невъзможност, завинаги или временно, притежа-
телят на документа да се ползва от него. Следователно, ако бъде осуете-
на възможността на притежателя на документа да го ползва съобразно
неговото значение, се касае за „скриване“ по смисъла на чл. 319 НК.
В случая са налице и останалите признаци от състава на посоченото
престъпление, тоест деянието е съставомерно и правилно е квалифици-
рано като такова. В същото време следва да се отбележи, че записът на
заповед има двойствена правна природа, тъй като едновременно предс-
543
тавлява документ и ценна книга с конститутивно действие (изготвяне-

то и подписването на записа на заповед е необходимо условие за въз-
никване и упражняване на материализираното в него вземане). От своя
страна, ценните книжа имат статут и на вещи и могат да бъдат предмет
на имуществени престъпления (кражба или измама). В случая обаче из-
ложеното е без практическа стойност, тъй като е в насока утежняване
положението на осъдения, което е недопустимо предвид характера на
настоящето производство (образувано само по искане на осъдения).
544
П РИЛОЖЕНИЕ
ПРИЛОЖЕНИЕ
СПИСЪК НА ПОМЕСТЕНИТЕ СЪДЕБНИ АКТОВЕ СПОРЕД ТЪЛКУВАНИТЕ РАЗПОРЕДБИ
Наказателен закон от 1951 г.

Наказателен кодекс от 1956 г.
Тълкувана Съдебен акт Наказателно Пореден Страница
разпоредба отделение номер
106, ал. 2 Р 1312-1956 г. I 45 233
242 Р 1652-1955 г. I 2 123
242 Р 251-1962 г. I 3 125
242 Р 166-1958 г. I 39 223
243 Р 1652-1955 г. I 2 123
243 Р 921-1956 г. II 38 222
243 Р 166-1958 г. I 39 223
243, ал. 1 Р 112-1968 г. I 40 225
244 Р 1652-1955 г. I 2 123
244 Р 921-1956 г. II 38 222
244 Р 166-1958 г. I 39 223
244 Р 13-1955 г. II 43 244
244 Р 2088-1955 г. I 44 231
244 Р 1312-1956 г. I 45 232
244 Р 101-1956 г. 46 233
244 Р 37-1956 г. II 47 236
244 Р 17-1960 г. III 48 236
244 Р 1306-1960 г. III 49 237
244 Р 9-1963 г. 50 239
244 Р 432-1964 г. II 51 240
545

244 Р 1146-1964 г. III 52 241
244 Р 1239-1964 г. II 149 446
246 Р 2088-1955 г. I 44 231
246 Р 1312-1956 г. I 45 233
246, ал. 1 Р 1239-1964 г. II 149 446
248 Р 13-1955 г. II 43 230
249 Р 251-1962 г. I 3 125
Наказателен кодекс от 1968 г.

2, ал. 2 Р 40-2008 г. І 175 498
9, ал. 2 Р 538-2006 г. ІІІ 135 412
9, ал. 2 Р 328-2004 г. ІІ 10 138
9, ал. 2 Р 685-2006 г. ІІІ 13 143
9, ал. 2 Р 519-2007 г. ІІІ 16 152
9, ал. 2 Р 426-2008 г. I 17 155
9, ал. 2 Р 332-2011 г. III 23 168
9, ал. 2 Р 324 -2013 г. I 25 175
9, ал. 2 Р 206-2008 г. І 29 200
9, ал. 2 Р 396-2000 г. I 32 205
9, ал. 2 Р 402-2009 г. ІІІ 34 207
9, ал. 2 Р 772-2006 г. ІІ 42 227
9, ал. 2 Р 878-2005 г. І 92 306
9, ал, 2 Р 830-2007 г. ІІІ 104 334
546

9, ал. 2 Р 270-2010 г. III 120 378
9, ал. 2 Р 634-2007 г. І 142 429
9, ал. 2 Р 547-2007 г. ІІІ 143 431
9, ал. 2 Р 163-2005 г. ІІ 147 441
9, ал. 2 Р 154-2004 г. ІІІ 167 483
9, ал. 2 Р 283-2011 г. II 183 511
9, ал. 2 Р 552-2013 г. II 186 516
9, ал. 2 Р 194-2007 г. І 14 145
18, ал. 1 Р 357-2007 г. ІІІ 173 494
20, ал. 3 Р 271-1980 г. ВК 66 266
20, ал. 3 и 4 Р 747-2005 г. 11 140
20, ал. 3 и 4 Р 183-1989 г. II 77 280
20, ал. 3 и 4 Р 528-2005 г. ІІІ 89 299
26 Р 519-2007 г. ІІІ 16 152
26 Р 426-2008 г. I 17 155
26 Р 600-2008 г. I 20 161
26, ал. 1 Р 150-1982 г. І 68 267
26, ал. 1 Р 747-2005 г. 11 140
26, ал. 1 Р 400-1981 г. І 69 268
26, ал. 1 Р 162-2012 г. III 122 381
37, ал. 1, т. 6 и 7 Р 167-2010 г. I 121 381
93, т. 1 Р 226-2008 г. III 109 351
93, т. 1 Р 242-2014 г. III 27 183
93, т. 1 Р 237-1995 г. II 31 203
547

93, т. 1, б. „а“ Р 270-2010 г. III 120 378
93, т. 1, б. „б“ Р 456-2007 г. ІІІ 102 331
93, т. 1, б. „б“ Р 132-2008 г. ІІІ 108 348
93, т. 1, б. „б“ Р 405-2008 г. І 111 356
93, т. 1, б. „б“ Р 210-2010 г. I 119 377
93, т. 1, б. „б“ Р 32-1998 г. II 41 226
93, т. 1, б. „б“ Р 152-2014 г. III 123 385
93, т. 2 Р 185-2004 г. ІІІ 127 397
93, т. 3 Р 324 -2013 г. I 25 175
93, т. 5 Р 345-1988 г. II 5 128
93, т. 5 Р 328-2004 г. ІІ 10 138
93, т. 5 Р 324 -2013 г. I 25 175
93, т. 5 Р 40-2001 г. II 82 288
93, т. 5 Р 456-2007 г. ІІІ 102 331
93, т. 5 Р 8-2008 г. ІІІ 107 343
93, т. 5 Р 322-2009 г. II 116 372
93, т. 5 Р 363-2009 г. I 117 374
93, т. 5 Р 210-2010 г. I 119 377
93, т. 5 Р 152-2014 г. III 123 385
93, т. 5 Р 174-1976 г. I 150 447
93, т. 5 Р 439-2007 г. ІІІ 172 490
93, т. 5 Р 357-2007 г. ІІІ 173 494
93, т. 5 Р 316-2008 г. І 177 501
93, т. 5 Р 577-2006 г. І 198 537
548

93, т. 5, т. 6 и т. 9 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
93, т. 6 Р 345-1988 г. II 5 128
93, т. 6 Р 160-1996 г. II 8 136
93, т. 6 Р 194-2007 г. І 14 145
93, т. 6 Р 150-2007 г. ІІІ 15 149
93, т. 6 Р 2-2010 г. III 22 165
93, т. 6 Р 209-1969 г. I 53 243
93, т. 6 Р 116-1988 г. ВК 74 275
93, т. 6 Р 525-2009 г. І 114 366
93, т. 6 Р 357-2007 г. ІІІ 173 494
93, т. 6 Р 316-2008 г. І 177 501
93, т. 6 Р 617-2009 г. І 179 504
93, т. 6 Р 364-2012 г. I 185 514
93, т. 6 Р 410-2014 г. I 188 519
93, т. 9 Р 206-2008 г. І 29 200
93, т. 9 Р 154-1985 г. I 72 271
93, т. 9 Р 59-2006 г. ІІІ 171 488
93, т. 14 Р 578-2010 г. ІІІ 145 435
148, ал. 1, т. 4 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
194, ал. 1 Р 29-2004 г. ІІІ 194 528
201 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
202 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
202, ал. 1, т. 1 Р 251-1971 г. II 57 250
202, ал. 1, т. 1 Р 399-1976 г. I 64 263
549

203 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
204 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
205 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
210, т. 3 Р 251-1971 г. II 57 251
211 Р 754-2006 г. ІІ 148 443
212 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
212 Р 11-1989 г. ОСНК 6 133
212 Р 237-1995 г. II 31 203
212 Р 814-1973 г. I 58 253
212 Р 217-1975 г. I 60 258
212 Р 488-2002 г. II 152 449
212 Р 229-2007 г. I 157 459
212, ал. 1 Р 209-1969 г. I 53 243
212, ал. 1 Р 399-1976 г. I 64 263
212, ал. 1 Р 52-1979 г. I 65 264
212, ал. 1 Р 96-1984 г. I 70 269
212, ал. 1 Р 670-1996 г. II 80 284
212, ал. 1 Р 247-2008 г. ІІІ 136 414
212, ал. 1 Р 206-2010 г. III 137 417
212, ал. 2 Р 466-1971 г. II 56 249
212, ал. 2 Р 246-1975 г. I 61 260
212, ал. 2 Р 443-1988 г. I 75 276
212, ал. 2 Р 522-2010 г. III 181 508
212, ал. 4 Р 218-2009 г. I 21 164
550

223 Р 331-1976 г. I 63 262
232 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
242, ал. 1, б. „б“ и „д“ Р 1124-2007 г. ІІ 100 325
248а, ал. 2 Р 97-2011 г. II 155 457
248а, ал. 2, пр. 1 Р 251-2011 г. I 154 453
249, ал. 1 Р 25-2014 г. II 36 211
250 Р 70-1970 г. I 161 474
250 ТР 52-1983 г. ОСНК 125 395
255, ал. 1, т. 2 и т. 7 Р 578-2010 г. ІІІ 145 435
257, ал. 1, пр. 1 Р 542-2010 г. I 138 420
274, ал. 1 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
278, ал. 6 Р 314-2015 г. II 30 201
279, ал. 1 Р 877-2005 г. ІІ 190 522
282 Р 406-2014 г. III 28 187
282 Р 814-1973 г. I 58 253
282 Р 261-1992 г. I 78 282
282 Р 132-2008 г. ІІІ 108 348
282, ал. 1 Р 579-1986 г. II 73 272
282, ал. 1 Р 40-2001 г. II 82 288
282, ал. 1 Р 965-2006 г. ІІІ 99 319
282, ал. 1 Р 567-2007 г. II 101 328
282, ал. 1 и ал. 2 Р 419-2008 г. II 113 361
282, ал. 2 Р 532-2009 г. II 115 367
290 Р 406-2014 г. III 28 187
551

293 Р 406-2014 г. III 28 187
308 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
308 Р 39-1977 г. II 4 127
308 Р 345-1988 г. II 5 128
308 Р 11-1989 г. ОСНК 6 133
308 Р 67-1989 г. II 7 134
308 Р 482-1999 г. I 9 137
308 Р 328-2004 г. ІІ 10 138
308 Р 747-2005 г. 11 140
308 Р 691-2005 г. ІІІ 12 141
308 Р 685-2006 г. ІІІ 13 143
308 Р 194-2007 г. І 14 145
308 Р 150-2007 г. ІІІ 15 149
308 Р 519-2007 г. ІІІ 16 152
308 Р 600-2008 г. I 20 161
308 Р 218-2009 г. I 21 164
308 Р 406-2014 г. III 28 187
308 Р 772-2006 г. ІІ 42 227
308 Р 209-1969 г. I 53 243
308 Р 549-2001 г. ІІІ 164 477
308 Р 351-2000 г. I 165 481
308 Р 636-2004 г. ІІІ 166 481
308 Р 429-2005 г. I 169 485
308 Р 357-2007 г. ІІІ 173 494
552

308 Р 316-2008 г. І 177 501
308 Р 453-2010 г. I 180 505
308, ал. 1 Р 160-1996 г. II 8 136
308, ал. 1 Р 426-2008 г. I 17 155
308, ал. 1 Р 417-2008 г. II 18 157
308, ал. 1 Р 332-2011 г. III 23 168
308, ал. 1 Р 28-2013 г. II 24 172
308, ал. 1 Р 324 -2013 г. I 25 175
308, ал. 1 Р 12-2014 г. II 26 181
308, ал. 1 Р 242-2014 г. III 27 183
308, ал. 1 Р 152-2014 г. III 123 385
308, ал. 1 Р 12-1998 г. II 151 448
308, ал. 1 Р 151-2011 г. II 182 511
308, ал. 1, пр. 1 Р 419-2008 г. II 113 361
308, ал. 1 и ал. 2 Р 70-2015 г. III 189 521
308, ал. 1 вр. с чл. 20, Р 144-1998 г. 5-чл 193 527
ал. 3
308, ал. 2 Р 422-2008 г. I 19 160
308, ал. 2 Р 2-2010 г. III 22 165
308, ал. 2 Р 206-2008 г. І 29 200
308, ал. 2 Р 40-2008 г. І 175 498
308, ал. 2 Р 300-2008 г. І 176 499
308, ал. 2 Р 446-2011 г. I 184 513
308, ал. 2 Р 259-2013 г. II 187 518
553

308, ал. 2 Р 410-2014 г. I 188 519
308, ал. 7 Р 314-2015 г. II 30 201
309 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
309 Р 150-2007 г. ІІІ 15 149
309 Р 519-2007 г. ІІІ 16 152
309 Р 237-1995 г. II 31 203
309 Р 258-2012 г. III 35 209
309 Р 61-1971 г. II 54 245
309 Р 552-2013 г. II 186 516
309, ал. 1 Р 396-2000 г. I 32 205
309, ал. 1 Р 296-2007 г. ІІІ 33 206
309, ал. 1 Р 402-2009 г. III 34 207
309, ал. 1 Р 579-1986 г. II 73 272
309, ал. 1 Р 130-2015 г. I 140 426
309, ал. 1 Р 283-2011 г. II 183 511
309, ал. 1 Р 364-2012 г. I 185 514
309, ал. 2 Р 298-2011 г. I 160 470
309, ал. 2, вр. с ал. 1 Р 600-2011 г. III 158 462
310 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
310 Р 67-1989 г. II 7 134
310 Р 194-2007 г. І 14 145
310 Р 112-1968 г. I 40 225
310 Р 32-1998 г. II 41 226
310 Р 772-2006 г. ІІ 42 227
554

310 Р 61-1971 г. II 54 245
310 Р 637-1974 г. I 59 256
310 Р 97-1984 г. ОСНК 71 269
310 Р 183-1989 г. II 77 280
310 Р 636-2004 г. ІІІ 166 481
310, ал. 1 Р 332-2011 г. III 23 168
310, ал. 1 Р 28-2013 г. II 24 172
310, ал. 1 Р 242-2014 г. III 27 183
310, ал. 1 Р 406-2014 г. III 28 187
310, ал. 1, пр. 1 Р 426-2008 г. I 17 155
310, ал. 1, Р 25-2014 г. II 36 211
вр. чл. 309, ал. 1
310, ал. 1, Р 131-2014 г. III 37 217
вр. чл. 309, ал. 1
311 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
311 Р 39-1977 г. II 4 127
311 Р 345-1988 г. II 5 128
311 Р 482-1999 г. I 9 137
311 Р 194-2007 г. І 14 145
311 Р 600-2008 г. I 20 161
311 Р 209-1969 г. I 53 243
311 Р 61-1971 г. II 54 245
311 Р 251-1971 г. II 55 246
311 Р 466-1971 г. II 56 249
555

311 Р 251-1971 г. II 57 250
311 Р 814-1973 г. I 58 253
311 Р 217-1975 г. I 60 258
311 Р 16-1976 г. II 62 261
311 Р 331-1976 г. I 63 262
311 Р 399-1976 г. I 64 263
311 Р 443-1988 г. I 75 276
311 Р 311-1989 г. II 76 279
311 Р 183-1989 г. II 77 280
311 Р 261-1992 г. I 78 282
311 Р 157-1992 г. I 79 283
311 Р 670-1996 г. II 80 284
311 Р 439-2003 г. ІІ 84 293
311 Р 445-2003 г. ІІІ 85 294
311 Р 428-2005 г. ІІ 87 297
311 Р 426-2005 г. ІІІ 88 298
311 Р 528-2005 г. ІІІ 89 299
311 Р 604-2005 г. II 90 302
311 Р 851-2005 г. ІІ 91 304
311 Р 880-2006 г. ІІІ 93 307
311 Р 714-2006 г. І 94 309
311 Р 796-2006 г. ІІІ 95 310
311 Р 880-2006 г. І 96 313
311 Р 848-2006 г. ІІІ 97 316
556

311 Р 982-2006 г. І 98 318
311 Р 1124-2007 г. ІІ 100 325
311 Р 456-2007 г. ІІІ 102 331
311 Р 626-2007 г. І 103 332
311 Р 8-2008 г. ІІІ 107 343
311 Р 132-2008 г. ІІІ 108 348
311 Р 226-2008 г. III 109 351
311 Р 439-2007 г. ІІІ 172 490
311 Р 590-2007 г. ІІ 174 497
311 Р 333-2008 г. ІІІ 178 503
311, ал. 1 Р 637-1974 г. I 59 256
311, ал. 1 Р 246-1975 г. I 61 260
311, ал. 1 Р 52-1979 г. I 65 264
311, ал. 1 Р 271-1980 г. ВК 66 266
311, ал. 1 Р 31-1981 г. ВК 67 266
311, ал. 1 Р 150-1982 г. I 68 267
311, ал. 1 Р 400-1981 г. I 69 268
311, ал. 1 Р 96-1984 г. I 70 269
311, ал. 1 Р 97-1984 г. ОСНК 71 269
311, ал. 1 Р 579-1986 г. II 73 272
311, ал. 1 Р 116-1988 г. ВК 74 275
311, ал. 1 Р 196-1999 г. I 81 287
311, ал. 1 Р 40-2001 г. II 82 288
311, ал. 1 Р 181-2000 г. II 83 291
557

311, ал. 1 Р 330-2004 г. І 86 295
311, ал. 1 Р 878-2005 г. І 92 306
311, ал. 1 Р 965-2006 г. ІІІ 99 319
311, ал. 1 Р 567-2007 г. II 101 328
311, ал. 1 Р 830-2007 г. ІІІ 104 334
311, ал. 1 Р 6-2008 г. І 105 337
311, ал. 1 Р 74-2008 г. ІІ 106 338
311, ал. 1 Р 333-2008 г. III 110 355
311, ал. 1 Р 405-2008 г. І 111 356
311, ал. 1 Р 419-2008 г. II 113 361
311, ал. 1 Р 525-2009 г. І 114 366
311, ал. 1 Р 532-2009 г. II 115 367
311, ал. 1 Р 322-2009 г. II 116 372
311, ал. 1 Р 363-2009 г. I 117 374
311, ал. 1 Р 480-2009 г. I 118 375
311, ал. 1 Р 210-2010 г. I 119 377
311, ал. 1 Р 270-2010 г. III 120 378
311, ал. 1 Р 167-2010 г. I 121 381
311, ал. 1 Р 162-2012 г. III 122 381
311, ал. 1 Р 152-2014 г. III 123 385
311, ал. 1 Р 413-2016 г. II 124 389
311, ал. 1 Р 283-2011 г. II 183 511
311, ал. 2 Р 154-1985 г. I 72 270
311, ал. 2 Р 878-2005 г. І 92 306
558

311, ал. 2 Р 433-2008 г. II 112 357
311, ал. 2 Р 480-2009 г. I 118 375
311, ал. 2 Р 270-2010 г. III 120 378
311, ал. 2 Р 413-2016 г. II 124 389
312 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
313 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
313 ТР 52-1983 г. ОСНК 125 395
313 Р 206-2010 г. III 137 417
313, ал. 1 Р 345-1974 г. II 126 396
313, ал. 1 Р 185-2004 г. ІІІ 127 397
313, ал. 1 Р 429-2004 г. ІІ 128 398
313, ал. 1 Р 443-2004 г. ІІІ 129 399
313, ал. 1 Р 751-2004 г. II 130 400
313, ал. 1 Р 812-2004 г. III 131 401
313, ал. 1 Р 179-2005 г. II 132 403
313, ал. 1 Р 388-2005 г. II 133 406
313, ал. 1 Р 267-2006 г. ІІ 134 411
313, ал. 1 Р 538-2006 г. ІІІ 135 412
313, ал. 1 Р 247-2008 г. ІІІ 136 414
313, ал. 1 Р 83-2011 г. II 139 423
313, ал. 1 Р 130-2015 г. I 140 426
313, ал. 1 Р 246-2005 г. 141 428
313, ал. 1 и ал. 3 Р 542-2010 г. I 138 420
313, ал. 2 Р 388-2005 г. II 133 406
559

313, ал. 2 Р 246-2005 г. 141 428
313, ал. 2 Р 634-2007 г. І 142 429
313, ал. 2 Р 547-2007 г. ІІІ 143 431
313, ал. 2 Р 888-2008 г. ІІ 144 433
313, ал. 2 Р 578-2010 г. ІІІ 145 435
313, ал. 3 Р 258-2012 г. III 35 209
313, ал. 3 Р 80-1996 г. ВК 146 439
313, ал. 3 Р 163-2005 г. ІІ 147 441
313, ал. 3 Р 754-2006 г. ІІ 148 443
314 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
314 Р 345-1988 г. II 5 128
314 Р 174-1976 г. I 150 447
314 Р 12-1998 г. II 151 448
314 Р 488-2002 г. II 152 449
314 Р 203-2006 г. ІІІ 153 451
314 Р 251-2011 г. I 154 453
314 Р 97-2011 г. II 155 457
315 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
315 Р 70-1970 г. I 161 474
315, ал. 1 Р 372-1987 г. II 156 458
315, ал. 1 Р 229-2007 г. I 157 459
315, ал. 1 Р 600-2011 г. III 158 462
315, ал. 2 Р 175-2014 г. ІІІ 159 466
315, ал. 2 Р 298-2011 г. I 160 470
560

316 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
316 Р 345-1988 г. II 5 128
316 Р 482-1999 г. I 9 137
316 Р 150-2007 г. ІІІ 15 149
316 Р 417-2008 г. II 18 157
316 Р 600-2008 г. I 20 161
316 Р 218-2009 г. I 21 164
316 Р 324 -2013 г. I 25 175
316 Р 131-2014 г. III 37 217
316 Р 271-1980 г. ВК 66 266
316 Р 670-1996 г. II 80 284
316 Р 152-2014 г. III 123 385
316 Р 345-1974 г. II 126 396
316 Р 70-1970 г. I 161 474
316 Р 497-1975 г. II 162 475
316 Р 52-1983 г. I 163 476
316 Р 549-2001 г. ІІІ 164 477
316 Р 351-2000 г. I 165 481
316 Р 636-2004 г. ІІІ 166 481
316 Р 154-2004 г. ІІІ 167 483
316 Р 587-2004 г. ІІІ 168 484
316 Р 429-2005 г. I 169 485
316 Р 715-2005 г. ІІІ 170 486
316 Р 59-2006 г. ІІІ 171 488
561

316 Р 439-2007 г. ІІІ 172 490
316 Р 357-2007 г. ІІІ 173 494
316 Р 590-2007 г. ІІ 174 497
316 Р 40-2008 г. І 175 498
316 Р 300-2008 г. І 176 499
316 Р 316-2008 г. І 177 501
316 Р 617-2009 г. І 179 504
316 Р 453-2010 г. I 180 505
316 Р 522-2010 г. III 181 508
316 Р 151-2011 г. II 182 511
316 Р 446-2011 г. I 184 513
316 Р 364-2012 г. I 185 514
316 Р 552-2013 г. II 186 516
316 Р 259-2013 г. II 187 518
316 Р 410-2014 г. I 188 519
316 Р 70-2015 г. III 189 521
316, пр. 1 Р 283-2011 г. II 183 511
317 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
318 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
318 Р 549-2001 г. ІІІ 164 477
318 Р 877-2005 г. ІІ 190 522
318 Р 826-2005 г. ІІІ 191 524
319 ППВС 3-1982 г. Пл. 1 114
319 Р 144-1998 г. 5-чл 193 527
562

319, пр. 1 Р 15-1986 г. I 192 526
319, пр. 1 Р 29-2004 г. ІІІ 194 528
319, пр. 2 Р 169-2003 г. ІІ 195 532
319, пр. 2 Р 325-2003 г. ІІ 196 534
319, пр. 2 Р 840-2006 г. ІІІ 197 535
319, пр. 2 Р 577-2006 г. І 198 537
319, пр. 2 Р 782-2006 г. ІІ 199 537
319, пр. 2 Р 46-2010 г. I 200 539
319, пр. 2 Р 303-2010 г. I 201 542
339, ал. 1 Р 29-2004 г. ІІІ 194 528
563
Ралица Илкова
ПРАКТИКА НА ВЪРХОВНИЯ СЪД
И ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД
ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Българска
Първо издание
Рецензент Павлина Панова

Отговорен редактор Николай Алексиев
Коректор Христа Илиева
Предпечатна подготовка Надежда Тошева
Формат 60/90/16 Печатни коли 35,25
Сиела Норма АД
1510 София, бул. Владимир Вазов № 9
тел. 02 903 00 23
www.ciela.bg
Печат: АЛИАНС ПРИНТ
Книгите на СИЕЛА могат да бъдат купени от:

Mall of Sofia, бул. Ал. Стамболийски № 101, София
City Center Sofia, бул. Арсеналски № 2, София
Paradise Center, бул. Черни връх № 100, София
Летище София – Терминал 2, София
Ректорат на СУ „Св. Кл. Охридски“, София
Сиела Витоша, бул. Витоша № 60, София
Фестивален и конгресен център, бул. Сливница № 2, Варна
Mall of Plovdiv, ул. Перущица № 8, Пловдив
Park Mall, бул. Н. Петков № 52, Стара Загора
Mall of Rousse, бул. Липник № 121 Д, Русе
Panorama Mall Pleven, пл. Иван Миндиликов, Плевен
интернет книжарници www.mobilis.bg, www.ciela.com,
както и от всички добри книжарници в страната.
564

Dokumentni Prestypleniq 18.05.2017 Fin

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Dokumentni Prestypleniq 18.05.2017 Fin

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

С ЪДЪРЖАНИЕ

© Ралица Илкова, автор

§ 1. ПРЕСТЪПНО СЪЗДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ....................... 15

§ 2. ПРЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ......................... 77

§ 3. ПРЕСТЪПНО УНИЩОЖАВАНЕ, СКРИВАНЕ

СЪДЕБНА ПРАК ТИ КА .......................................................... 109

§ 1. ПРЕСТЪПНО СЪЗДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТ........................ 124

§ 2. ПРЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ НА ДОКУМЕНТ ......................... 477

§ 3. ПРЕСТЪПНО УНИЩОЖАВАНЕ, СКРИВАНЕ

Върховната съдебна инстанция има една публична цел, коя-

систематизиран и логически последователен, за да се просле-

помощ по наказателни дела, на гражданите, които защитават

Документните престъпления заемат значителен дял от обща-

да бъде разбрано съдържанието на съставомерните признаци

сени на вниманието на съдилищата и биха могли да служат

и релевантната практика на върховната съдебна инстанция,

включените в сборника съдебни актове читателят би могъл да намери

Първата група общественоопасни деяния, инкриминирани в

рани са всички възможни форми на посегателство против реда

С понятието „документна подправка“ се обозначават

опасност на подобни посегателства те са уредени на първо

зателноправните норми, инкриминиращи основните състави

жение или някое правно отношение, се наказва с лишаване от свобода

1. ДОКУМЕНТНА ПОДПРАВКА НА ОФИЦИАЛЕН

По чл. 308, ал. 1 НК се наказва всеки, който „състави не-

комплекса, или върху единия екземпляр, за да е налице прес-

За съвременния правоприложител още един въпрос не се ре-

тиките на документ, чието авторство е опорочено; преправеният

А в Решение № 258 от 29.05.2012 г. по н.д. № 761/2012 г.,

което води до промяна в правнозначимото съдържание на до-

реквизити на официалния документ – така, както са посочени

следното обстоятелство би било съставомерно в два случая –

Вторият основен престъпен състав в системата на доку-

норма е разпоредбата на чл. 247 НЗ от 1951 г. (отм.) и НК от

нето на неистински документ и употребата му пред съответ-

на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК (което е двуактно) под-

документът се ползва, се запознае с неговото съдържание или

степен на обществена опасност на конкретно извършеното

Понастоящем все още липсва категоричен отговор на въ-

Деянието следва да бъде извършено в кръга на службата

Редът и формата за издаване на официалните документи

ІІ. ЛЪЖЛИВО ДОКУМЕНТИРАНЕ

„С термина „лъжливо документиране“ означаваме… вто-

лъжливо документиране в лекарско свидетелство (чл. 248)51; не-

в официален документ, се наказва с лишаване от свобода до 2 години“.

подписалия попълване на бланкет (чл. 315, ал. 1 НК) и б) из-

служба. Непосредственият обект на посегателство от този

авторството му, отговорността на дееца ще е по чл. 308 НК, а

зитивните документи, които „съдържат първично изявление

а не да съдържа предположения относно правно релевантни

Изпълнителното деяние на престъплението по този за-

Всъщност тези „заявления“ са отново, с оглед на отношението към

Неправилно в съдебната практика се приема, че престъп-

съдържа „мълчаливи“ волеизявления на своя автор за неверни факти,

но изискване на закона е официалният документ да е издаден от

документ от друго длъжностно лице, то не извършва две отдел-

Мотивите за съставяне на документа, били те и користни,

ІІІ н.о., Решение № 428 от 25.04.2005 г. по н.д. № 841/2004 г., ІІ н.о.,

съставеният документ бъде използуван и въз основа на него

алинея на чл. 223 НК отговаря лицето, което въз основа на та-

За разлика от лъжливото документиране в официален до-

сът за съставомерността на деянията на лекарите, издаващи

Предмет на престъпно посегателство и по двата състава

те са създадени като неистински или впоследствие съдържа-