Professional Documents
Culture Documents
Grajdansko - Pravo Lekcii SU
Grajdansko - Pravo Lekcii SU
Терминът “гражданско право” води началото си от Римското право и е буквален превод на ius
civile. Още в Римското право се е очертала онази нормативна съвкупност, която днес наричаме
частно право.
Исторически съвременното континентално право произхожда от Римското право. Това, което е
допринесло последното да оцелее в продължение на столетия и да залегне в основата на
модерните правни системи е, че то съдържа абстрактни фигури, както и че има обърнат поглед
към практиката. Съвършенството на Римското право от правно-техническа гл. т. е давало
възможност на всяка следваща епоха да внася по нещо ново в неговото съдържание. Именно
поради тези причини Римското право е било реципирано от западноевропейските държави.
Понятието “гражданско право” се разглежда в четири значения:
1.Гражданското право като обективно право – касае са за отрасъл на правото на една държава,
съвкупност от правни норми, уреждащи точно определен кръг обществени отношения.
2.Гражданското право като субективно право – т.е. това е признатата и гарантирана от закона
възможност едно лице да има определено поведение, респективно да изисква определена
престация от трети лица.
Връзката между субективното и обективното право е това, че правната норма (т.е. обективното,
материалното право) съдържа в хипотезата си юридически факти, при настъпването на които се
проявяват предвидените в диспозицията субективни права и задължения. Обективното
(материалното) право или директно предвижда съдържанието на субективни права и задължения,
или нормата допуска възможността страните по своя воля да се обвържат от конкретни
субективни права и задължения.
3.Гражданското право като учебна дисциплина, имаща за задача да предаде основните знания
за предмета, метода, институтите и т.н. на отрасъла Гражданско право.
4.Гражданското право като наука, която има за предмет изучаването на основните институтиi на
гражданското право. Гражданското право като наука изучава още и основните понятия,
принципите на гражданското право и обобщава основните разработки на съдебната практика.
Ако първият белег на българското гражданско право е това, че то е част от обективното право,
то вторият белег е, че гражданското право е отрасъл на частното право. Делението на правото на
частно и публично датира още от Римското право. Критерият за това разграничение обаче не е
единен.
Още древно римския юрист Улпиан използва два критерия при делението на правото на частно
и публично:
-интересите, които регулират определен кръг правни норми и
-особеностите на субектите, които са адресати на тези правни норми.
Тези два критерия лежат в основата и на двете главни теории, които разграничават частното от
публичното право:
А. Теорията на интереса, според която онези норми, които засягат обществото като цяло се
отнасят към публичното право, а други норми, регулиращи отношенията между частно правните
субекти се причисляват към частното право.
Б. Теорията на субординацията, според която критерий за разделяне на правото на частно и
публично е методът на правно регулиране. В публичното право основен метод за регулиране на
правоотношенията е този на субординацията ( метода на власт и подчинение), а в частното право
основен е методът на равнопоставеността ( метода на диспозитива).
В. Друга основна теория в тази насока е теорията за правното положение на страните. Тук
критерий за дуализма между частно и публично право е това, че някои правни норми, макар и
спадащи към частното право, не винаги осигуряват равнопоставеност на правните субекти. Тези
отношения обаче не са отношенията на власт и подчинение в публично правния смисъл.
Г. Друго разграничение сочи като критерий това, дали в правоотношението фигурира държавен
орган или не. И тази теория обаче не е задоволителна, защото държавните органи могат да
влизат както в публично правни, така и в частно правни отношения.
Д. Някои автори стигат дори до такива крайности, че отричат разграничаването на правото на
частно и публично.
Онова, което отличава гражданското право от останалите клонове на частното право е
предметът на регулиране. По отношение на предмета на регулиране съществуват две
тези:
1.Според първата, предметът на гражданското право е онова, върху което въздействат неговите
правни норми (т.е. типа обществени отношения, които се регулират). Оттук и извода, че
гражданското право регулира имуществените правоотношения между гражданско правните
субекти и свързаните с тях лични не имуществени отношения. На това становище се възразява,
че предметът на регулиране не може да се определя с извън правни средства.
2.Според втората теза, предмет на гражданското право е правният статут на гражданско правните
субекти и правоотношенията на равнопоставеност, които съществуват между тях.ii
Определение за гражданско право – гражданското право като отрасъл на правото е
съвкупност от правни норми, които уреждат статута(правното положение) на
гражданско правните субекти и правоотношенията между тях.
Система на гражданското право – системата на гражданското право това е начинът на
организиране на нормите, попадащи в гражданското право. Подреждането най-общо става по
следния начин – гражданското право, заедно с търговското право и международното частно
право, съставляват отраслите на частното право. Подразделенията на гражданското право се
наричат клонове. Такива са облигационното право, вещното право, авторското право, семейното
и наследственото право и според някои гражданското право обща част. Сред тези клонове трябва
да фигурира търговското право, а гражданското право обща част не е отделен клон на
гражданското право.iii Разграничението на клоновете е според предмета, който те регулират.
Система на гражданското право обща част – систематиката на гражданското право обща част
включва норми относно нормите, т.е. тези норми, които уреждат кога една гражданско правна
норма влиза в действие, кога тя е отменена, нормите относно тълкуването й и т.н. Тук влиза и
теорията на гражданското правоотношение – кои юридически факти го пораждат, как се
защитават субективните права, субектите на гражданското право и пр.
Според доц. Русчев гражданското право обща част не е клон на гражданското право, а
представлява съвкупност от законодателни норми, които регулират гражданското право по общ
начин(тези законодателни норми се съдържат в Общата част на Закона за задълженията и
договорите). Такава е систематиката на гражданското право и според пандектната система, към
която спада и нашата правна система.
Друга система за систематизация на правните норми(и в частност на гражданско правните) е
институционалната(напр. Наполеоновият code civil). При нея се разграничават обща част и три
специални части – за лицата, за имуществата и другите видове собственост и за способите за
придобиването им.
1.Съдебна практика
Тук възниква въпроса дали съдебните решения са правни норми? Това е много дискусионен
въпрос. Проблемът може да се разгледа по няколко начина:
А. Според едната теза, поддържана от проф. Витали Таджер, съдебната практика е източник на
правни норми.
Б. Според другото становище, поддържано от проф. Мария Павлова, съдебната практика не е
източник на правни норми.
В исторически план спорът започва с това, че правото се е развивало като система за
решаването на правни спорове и източник на правото е била само съдебната практика.
Впоследствие правото променя своя облик и то започва да се приема като лост за контролиране
на обществото и следователно то не може да се остави в ръцете на съдията.
Ценността на съдебните решения идва оттам, че те представляват синтез от неограничени
правила и норми, които не могат да се включат в правна норма.
Понятието “съдебна практика” се разбира в широк смисъл като всяка дейност на съда. Проф.
Живко Сталев причислява към съдебната практика и решенията на КС. Тук се включват и общата
и трайна практика, както и тълкувателните решения със задължителна сила на ОСГК на ВКС и
ВАС и решенията на Пленума на ВС.
Според други автори обаче, само един съдебен акт не може да се приеме като съдебна
практика.
Спорно е дали решенията на КС представляват съдебна практика, защото този орган не влиза в
съдебната система. Не е източник на съдебна практика и трайната практика на съдилищата (60
ЗСВ).xxxiv
Съдебната практика трябва да се разграничава от съдебния прецедент, който е източник на
право в Англо-саксонската правна система.
Според преобладаващото становище, за съдебна практика се приемат тълкувателните решения
на ОСГК и ОСНК на ВС, ВКС, ВАС. Задължителната сила на тези актове не е задължителна за
правните субекти, защото просто такава не съществува и следователно правните субекти могат
да се отклонят от задължителните за по-долните съдилища тълкувателни актове. Тълкувателните
решения са нещо различно от нормативните актове, но те се признават за източници, поради
синтеза, който съществува между тълкувателната норма и тълкувателното правило (41 ЗСВ).xxxv
2.Моралът и справедливостта като източници на ГП
Моралните норми заедно с правните норми образуват социалните правила за регулиране на
обществените отношения. Моралът обаче, се формира бавно и има по-инертен характер от
правните норми. Под морал се разбират онези възгледи, които обществото възприема за
господстващи, за справедливи и на тяхната база се формират по-конкретни морални и етични
правила за поведение. Моралните норми могат да се инкорпорират в правната система по два
начина:
А. Някои от тях направо получават правна санкция и се превръщат в правни норми.
Б. Другите морални норми, които не са превърнати в правни, служат като допълнителен източник
на правото, за критерий при прилагането на правните норми (например за определяне предмета
на дължимото от длъжника).
Моралните норми са правнорелевантни, когато правна норма изрично препраща към тях.
Изричното препращане може да бъде към правилата на морала или към добрите нрави, морални
изисквания, които трябва да се спазват при реализирането на правоотношенията. Твърди се, че
към добрите нрави се причислява и добросъвестността (12 и 63 ЗЗД).xxxvi Добросъвестността не
трябва да се разглежда като морална категория, защото е санкционирана от правото, придадена
й е конкретно правно значение. Добросъвестността представлява незнание за определени
обстоятелства, които лицето макар и да е могло да знае, не е длъжно да знае или
очакваната степен на изразходване на интелектуални и физически усилия, които
обществото е възприело за постигането на определен резултат. От това определение
следва, че добросъвестността не трябва да се включва в морала.
Моралната категория добри нрави имат значение при тълкуването на правните норми (46
ЗНА)xxxvii и при запълване на празнини в правото (46, ал. 2 ЗНА).
От друга страна, моралът, заедно с императивните правни норми са двете граници, до които
законодателят скрепява волите на страните, но дотолкова, доколкото не противоречат на морала
и на добрите нрави.
Още по-спорен е въпросът за справедливостта като източник на ГП. Според някои автори
справедливостта е правило за поведение, което е адресирано към правоприлагащия орган (съда).
Следователно, имайки предвид това правило и своята представа за правилно,
правораздавателният орган се произнася. Това е предвидено и от законодателя – 52 ЗЗД и 130
ГПК.xxxviii
Справедливостта не стои сред източниците на облигационните отношения, тъй като не е ясно
какво се разбира под справедливост – дали еднакво да се третират еднаквите случаи (в този
смисъл справедливостта не е източник на правото, защото не съдържа отделен материален
принцип на правото) или пък справедливостта се олицетворява с правилността, т.е.
господстващото в едно общество разбиране за това кое е правилното правило (в този случай
справедливостта не се различава от морала и следователно също не може да бъде източник на
ГП).
Правото на иск в материален смисъл е въпрос с повишена трудност, тъй като съществува спор
какво представлява притежанието и оттам дали възможността за принудително осъществяване
изпълнението на едно субективно задължение е част от съдържанието на субективното право.
Тук всъщност става въпрос за два различни въпроса:
1.Какво се разбира под “призната и гарантирана възможност” като елемент от определението
за субективното право?
2.Дали това е правото на правоимащия да иска от правно задълженото лице определена
престация или това е признатата и гарантирана възможност да иска от държавните органи
принудителна престация на дължимото?
Според едното разбиране, поддържано от проф. Витали Таджер и проф. Живко Сталев, в
съдържанието на субективното право не се съдържа възможността за неговото принудително
изпълнение, тъй като това е искане отправено до държавен орган, а не до отсрещната правно
задължена страна.
Според другото разбиране, което се приема от проф. Мария Павлова, възможността на
правоимащия да иска принудително осъществяване на дължимото от държавните органи, се
включва в съдържанието на субективното право. Основният аргумент на тази теза е, че
субективното право не е неизменно през целия период от своето развитие. При нарушаване
субективното право преминава в “бойна готовност”. Но до този момент все още е възможно
доброволно изпълнение на дължимата престация и субективното право съдържа в латентен
период възможността за принудително изпълнение. Т.е. нарушаването на субективното право
предизвиква качествена промяна в неговото съдържание.
Доц. Иван Русчев счита за вярно първото становище, тъй като под притезание не трябва да се
разбира възможността изпълнението на субективното право да стане принудително, а
възможността изпълнението на правното задължение да бъде поискано от насрещната страна,
която да го изпълни доброволно.
Притезанието не е фаза, в която преминава всяко субективно право, то е самото субективно
право, но това се отнася само до т.нар. притезателни права.
Според доц. Русчев не е вярно и твърдението, че едва когато бъде нарушено, субективното
право се превръща в притезание. Като аргумент се използва 69 ЗЗД,lxxxvi от където следва, че, ако
облигационните права са без срок на изпълнение, кредиторът може веднага да иска от длъжника
дължимото, т.е. още с възникването си облигационното субективно право представлява
притезание, макар да липсва каквото и да е нарушаване на субективното право. С настъпването
пък на падежа,lxxxvii т.е. с настъпването на изискуемостта на субективното право, се поражда едно
допълнително субективно задължение за кредитора и едно субективно право за длъжника, а
именно – последният да получи още един срок за изпълнение на дължимата престация. От всичко
това може да се извлече извода, че под притезание се разбира онази правна възможност, която
показва същността на субективното право – титуляра на субективното право да може да
изисква изпълнението на задължението.
Тук е важно да се отбележи, че, ако срокът за изпълнение на задължението е в полза на
длъжника, то субективното право става изискуемо само след настъпването на падежа. Ако пък
този срок е в полза на кредитора, последният може да изисква изпълнение на задължението и
преди да е настъпил падежа, независимо от това дали длъжника може да изпълни дължимото или
не. От това следва, че, ако срока за изпълнение е в полза на длъжника и кредиторът не може да
иска дължимото, то следователно това субективно право не е притезание. А когато срокът е в
полза на кредитора, т.е. когато той може да иска изпълнението на дължимото от задълженото
лице и преди настъпване на падежа, то тогава е налице притезание.
Различия в цивилистичната доктрина има и във връзка с притезанието, когато се разглеждат
абсолютните права. Според проф. Павлова абсолютното право възниква като непритезателно
право. Така напр. според авторката вещното право възниква като притезателно право. Общото
разбиране обаче е, че вещното право възниква като непритезателно, но се превръща в
притезателно, като се наруши, защото при ненарушаване на вещното право, собственикът
няма право да изисква нищо от третите лица. При нарушаване на вещното право, то от абсолютно
става притезателно.
Абсолютното право (напр. правото на собственост) едва ли е притезателно, тъй като третите
лица са длъжни да се въздържат от посегателство върху вещното право. Това задължение обаче
не е от частно правен характер, а е олицетворение на общия публично правен принцип neminem
laedere. 22, ал. 1 ЗЗДlxxxviii също урежда всеобща забрана.
Логическият извод е, че притезанието представлява призната и гарантирана от закона
възможност, правоимащия да поиска от третото лице определена престация. При абсолютното
право няма такова изискване, докато притезателното право е насочено към едно точно
определено лице, което е длъжно да изпълни дължимата престация. т.е. когато субективното
право е само призната и гарантирана възможност да имаш определено поведение, а не да
изискваш такова. Вещното право е именно такова непритезателно право. Когато говорим за
относителни субективни права (напр. облигационните права), то тогава субективното право вече
е призната и гарантирана възможност за кредитора да изисква точно определено поведение от
точно определен длъжник, т.е. това е притезание.
Следователно няма притезание като етап от развитието на субективното право, има само
притезателни и непритезателни права.
Оттук разликата между абсолютните и относителните права е дали можем със свои собствени
сили и средства, без чуждо съдействие, да осъществим своето субективно право (така е при
абсолютните права) или не можем сами, без чужда намеса да осъществим субективното си право
(такива са относителните права).
Притезанието не е състояние, с което се допълва едно съществуващо вече субективно право
(аргумент в полза на това е 118 ЗЗД).lxxxix Излиза, че след изтичането на погасителната давностxc
не изтича и притезанието като възможност на кредитора да изисква доброволно изпълнение от
длъжника. Но притезанието изчезва като призната и гарантирана възможност субективното право
да бъде изпълнено по принудителен ред, а оттук и притезанието като възможност на кредитора
да иска изпълнение от длъжника.
16.Възражение
Когато едно трето лице упражнява чуждо имуществено право, третото лице винаги може да
изпълни чуждо задължение, стига това задължение да не е intuitu personae (73 ЗЗД).cxiv
С упражняването на субективното право/с изпълнение на правното задължение субективното
право се погасява.
Изпълнението на едно правно задължение всъщност е доставянето на желания от кредитора
резултат или доставянето на очакваното от длъжника определено поведение.
3.Неизпълнение на субективното право
Неизпълнението (не упражняването) на едно субективно право влече след себе си следните
правни последици:
а) бездействието на кредитора към длъжника води до погасяването на субективното право по
давност, без обаче да е прекратено самото субективно право, т.е. погасява се само възможността
кредиторът да търси от държавните органи принудително изпълнение на субективното си право.
б) придобивната давност намира приложение само при права, които не се погасяват по
давност. Така напр., когато едно лице владее пет или десет години един чужд имот, то придобива
поради изтекла придобивна давност собствеността върху имота (79 ЗС).cxv
4.Неизпълнение на правно задължениe
Неизпълнението на едно правно задължение е свързано с пораждането на следните правни
последици:
а) ако се касае за накърняване на субективно право на собственика, титулярът на субективното
право може да го защитава по слените няколко начина:
-да се брани с вещни искове – ревандикационен, негаторен или установителен.
-да брани фактически правото си
б) ако длъжникът не изпълни задължението си, в зависимост от причините за неизпълнение,
правните последици са следните:
-ако вещта, която е обещана погине или бъде открадната, но длъжникът не е виновен, той няма
да понесе санкция. Тук влизат в сила рисковите правила.
-ако длъжникът не изпълни правното си задължение по причини, за които той отговаря
виновно, кредитора може да предприеме следното:
1. да иска изпълнение на задължението,
2. да иска изпълнение на задължението заедно с обезщетение за вреди
3. да развали договора, ако е изгубил интерес от изпълнението му заедно с обезщетение за вреди
4. да предяви иск за изпълнение на задължението заедно с иск за мораторно обезщетение
5.Колизии при упражняването на субективните права
5.1.За колизия говорим, когато върху един и същ обект на правото съществуват две или повече
субективни права в полза на различни лица, като упражняването на някое от тях пречи на
упражняването на другото. Напр. при съсобственост правилата за разпределение на
собствеността се определят от 30 – 34 ЗС.cxvi
Когато е налице колизия между различни субективни права върху една и съща вещ, прилага се
принципа, че приоритет има най-тясното по съдържание право, защото, ако се позволи с
предимство да бъде упражнено най-широкото право, то титулярът на най-тясното право ще бъде
лишен от възможността да го упражнява.
При определянето на колизията между отделните носители на субективни права има и други
правила:
а) при облигационните права колизията между отделните вземания се определят от
привилегироваността на вземанията (136 ЗЗДcxvii и 722 ТЗcxviii).
б) когато има колизия между обезпечен и необезпечен кредитор, предимство има обезпечения
кредитор (напр. този, който има право на задържане).
в) ако има колизия между двама приобретателя на един и същ имот, важи правилото, че
първият вписал придобивния акт има предимство, независимо, че другия е купил по-рано (113
ЗЗД).
г) добросъвестността дава преимущество при колизия на права с други лица. Така напр. 88
ЗЗДcxix решава колизията в зависимост от това, дали третото лице е придобило преди вписването
на иска или преди това. Подобно решение дават и 227 ЗЗДcxx и 33 ЗС.cxxi
5.2.Когато върху едно и също имущество съществуват различни права, говорим за конкуренция
на притезанията, т.е. когато едно и също лице има към един и същ кредитор различни притезания
на различни основания.
Конкуренцията на притезания се поставя при хипотеза, когато трябва да се избира между
договорна и деликтна отговорност. Напр. при продажбата на една чужда вещ, правата на
ощетения могат да се търсят поне по две линии – да се иска унищожаването на договора поради
грешка или измама заедно иск за негативни вреди или да се развали договора заедно с иск за
позитивни вреди (189, 193 и 195 ЗЗД).cxxii
Упражняването на едната от претенциите води до преклудирането на другата (другите)
претенция.
6.Граници на упражняване на субективните права
Границите на упражняване на субективните права на едно лице, това са субективните права и
законните интереси на другите лица (57, ал. 2 ЗЗДcxxiii във връзка с 57, ал. 1 КРБcxxiv).
Под законов интерес се разбира определено състояние, което е свързано с благоприятни
последици за един правен субект, но този субект на притежава субективното право върху това
състояние (напр. при едно ноу-хау това състояние е технологичната тайна).
Друга граница при упражняването на субективните права е интересът на обществото. На
конституционно ниво публичният интерес на обществото е изведен като граница на упражняване
на субективните права в 37 и 41 КРБ.cxxv Напр. граница за упражняване на субективни права е
хипотезата на 22, ал. 1 ЗКонц.cxxvi
Границата на упражняване на субективните права намира израз и в ограничението, наложено
от закона да бъде осъществено в пълнота субективното право на титуляра. Напр. хипотезите на
51 – 53 ЗС.cxxvii
7.Злоупотреба с право
Злоупотребата с право е налице, когато то противоречи на конкретна правна норма и когато
титулярът на субективното право го упражни не за задоволяването на свои нужди, а за
постигането на неправомерни цели.
Съществуват две теории, които обясняват същността на злоупотребата с право.
Според субективната теория, злоупотреба с правото ще е налице и когато се докаже, че
упражняващият своето право цели (има animus) да увреди друг правен субект или когато
упражняването на субективното право противоречи на социалното му предназначение. Тази
теория не е правилна според доц. Русчев, тъй като почти никой не злоупотребява с право, само
за да увреди на другия.
По-правилна е обективната теория, според която приема, че злоупотреба с право е налице,
когато титуляра на правото приема, че би могъл да увреди другия. 289 ТЗcxxviii възприема
субективната теория.
Злоупотреба с право има и в случаите, когато се завежда някаква искова претенция без да се
сочат доказателства за нея.
2.Правосубектност
В правната теория се използва и това понятие, като то се схваща като едно сложно социално-
юридическо качество, изградено от следните три компонента:
1.Правоспособност
2.Дееспособност
3.Деликтоспособност
Тези качества са конститутивните белези на правните субекти. Те обслужват притежаването,
придобиването, изменението и загубването на конкретни права и задължения, но не се свеждат
до тях, а са само една предпоставка за притежаването, придобиването, изменението и
загубването на права и задължения.
Според едно друго становище правосубектността и правоспособността са синоними.
I.Правоспособност
Правоспособността, това е годността на правния субект да бъде носител на онези права и
задължения, които могат да съществуват по силата на обективното право.
Проф. Венелин Ганев смята, че от една страна правоспособоността е абстрактната възможност
на едно лице да бъде носител на права и задължения и в този смисъл е и обща предпоставка за
това, едно принципно неограничено лице да притежава даден кръг от права и задължения. Във
второто си значение правоспособността изразява вече придобитото качество на лице,
притежаващо права и задължения, т.е. и субектът вече е конкретен.
По този начин с понятието “правоспособност” означаваме два различни момента в
съществуването на правния субект – като една виртуална възможност да има правен субект и
като реално съществуващ правен субект, който притежава конкретни права и задължения.
От тази гледна точка, като че ли правният субект и правоспособността се покриват помежду си.
Това усещане се дължи на факта, че понятието “правен субект”, което изразява правното
положение на лицата като носители на права и задължения, включва в себе си като необходимо
условие и правоспособността. Но понятието “правен субект” включва и правоспособността просто
като правно качество, дадено по силата това, че субекта на правото реално притежава права и
задължения.
Друго едно разбиране счита, че понятията “правосубектност” и “правоспособност” са
тъждествени. Но едно лице може да бъде правен субект и без ефективно да притежава
субективни права и задължения, т.е. като че ли между двата термина има различие, защото
понятието “правен субект” визира носителя на права и задължения като част от правния порядък,
докато понятието “правоспособност” визира пак този носител на права и задължения, но вече сам
за себе си, акцентирайки върху неговите правни качества и възможности. Затова според проф.
Венелин Ганев между двете понятия има субординация, при която правният субект е първичното,
а правоспособността – вторичното.
Едно разпространено определение за правоспособността я дефинира като абстрактната
възможност на едно лице да бъде носител на правата и задълженията, които могат да се породят
въз основа на правна норма. В това определение терминът “способност”, използван в
литературата, е заменен с “възможност”. Това понятие обаче е обект на критика, тъй като под
“способност за нещо” се разбира качеството на едно лице. Следователно синоними са думите
“качество” и “способност”. Докато понятието “възможност” по-скоро е запазено за определянето
на конкретно субективно право. Т.е възможността като термин отговаря на зависимостта от
волята на едно лице да упражнява или не признатите му от закона права. При правоспособността
е по-правилно да се използва термина “качество”, тъй като правоспособността зависи от
правната норма и не винаги от волята на едно лице. Именно затова правоспособността трябва да
се определи като правно качество, независимо факти. По съдържание правоспособността
отговаря на съдържанието на субективните права. Срещу това разбиране има следните
възражения:
1.Ако е вярно, че правоспособността е предпоставка за придобиването на субективни права, то
е логически неиздържано предпоставката да се смесва с последиците.
2.Правоспособността представлява абстрактна възможност, която може и да не бъде изпълнена
със съдържание или да пък да има различно съдържание, докато субективното право винаги е
конкретно.
3.Упражняването на правоспособността често не зависи от волята на правния субект.
4.Отказ от субективно право е възможно по 100 ЗС,cxxxv докато отказ от правоспособност е
недопустим.
Следователно правоспособността не трябва да се разглежда като възможност, а като правно
качество, изразяващо абстрактната годност на едно лице да притежава един неограничен кръг
права.
Друго различие е между правоспособността и състоянието на притежаването на конкретни
субективни права (правообладанието). Последното е състояние на действително притежаване на
конкретни права/носене на конкретни задължения. То е резултат от осъществяващи се конкретни
юридически факти. Напр. в резултат на юридическия факт договор се придобиват конкретни
права по договора. Доколкото състоянието на притежаване на конкретни права зависи от
правоспособността, то и тук правоспособността е предпоставка за конкретно правообладаване.
По отношение на физическите лица правоспособността е еднаква за всички, но отделните
физически лица са неравни от гледна точка на правообладанието – притежават различен вид и
различен кръг субективни права.
Съдържание на гражданската правоспособност
На съдържанието на гражданската правоспособност може да се погледне по два начина:
1.Като признато от закона общо и абстрактно качество, годност на едно лице да бъде носител
на права и задължения, т.е. предмет на правоспособността могат да бъдат всички субективни
права и задължения, които могат да бъдат придобити по силата на закона. Оттук следва, че
състоянието на правообладаване е различно от правоспособността.
Правото се стреми да релевира факти, настъпващи в обективната действителност, обекти, на
които да се придаде правна значимост. Напр. права върху софтуер, право на географско
наименование и т.н., т.е. определени факти, които до даден момент са били ирелевантни, сега
стават правно релевантни.
2.Като динамична правоспособност – правоспособността става такава, когато обхваща само
онези субективни права, които даден правен субект има към настоящия момент или основателно
очаква да придобие. Напр. в правоспособността не се включват правата, които се придобиват при
застраховка “Сгради”, ако лицето не притежава такива.
Под АГС се разбира един правен акт, който има в основата си волеизявление на властнически
орган на местно самоуправление (т.нар. длъжностно лице по гражданско състояние).
Съгласно 35 ЗГР длъжностно лице по гражданско състояние е кметът на общината, който с
писмена заповед възлага това си правомощие на кмета на отделното населено място.ccvii Касае се
за държавно-удостоверителна функция, отнасяща се за правно релевантни състояния. Това са
индивидуални административни актове, а създадените по силата им документи имат качеството
на официални свидетелстващи документи, като само за акта за граждански брак действието е
конститутивно, т.е. този акт за гражданско състояние има правосъздаващо действие.
Актовете за гражданско състояние имат т.нар. формална доказателствена сила (снабдени са с
оборимата презумпция за истинност).
Материята на АГС до голяма степен влиза в Административното право, поради което редът и
формата, по които се създават, са уредени с императивни правни норми в Административното
право.
Съставянето на АГС става въз основа на документи, удостоверяващи дадени обстоятелства,
като нашият законодател е предвидил три основни акта за гражданско състояние:
1.Акт за гражданско състояние за раждане
2.Акт за гражданско състояние за брак и
3.Акт за гражданско състояние за смърт.
Компетентен орган да създава такива документи е кметът, на населеното място, на чиято
територия се е случило събитието. Законът обръща внимание на обявяването на събитието,
задължение за което имат предвидените в закона лица. Напр. обявител по един акт за
гражданско състояние може да бъде само дееспособно лице (изключение прави само актът за
раждане, където събитието може да се обяви и от непълнолетните родители). Значението на
обявяването се състои в това, че актът за гражданско състояние се съставя от длъжностното лице
веднага след обявяването на събитието и то в присъствието на обявителите (особеност е, че за
съставянето на АГС за брак трябва да присъстват т.нар. инструментални свидетели).
Трябва да се отбележи, че актовете за гражданско състояние не са удостоверенията, с които
всеки разполага (напр. удостоверение за раждане), тъй като тези документи имат производен
характер, т.е. удостоверяват, че е налице съответния акт за гражданско състояние, който се пази
при длъжностното лице по гражданско състояние.
Видове актове за гражданско състояние
Актовете за гражданско състояние биват следните няколко вида:
1.АГС за раждане.
Актът за раждане се съставя в седем дневен срок от раждането (без деня на раждането) въз
основа на писмено съобщение. Съгласно 43 ЗГС задължение писмено да съобщят за раждането
имат: ръководителят на здравното заведение или лицето, на което със заповед е възложено това,
когато раждането е станало в здравно заведение; компетентно медицинско лице, когато
раждането не е станало в медицинско заведение; длъжностното лице по гражданско състояние,
когато в населеното място няма медицинско лице;ccviii
От писменото съобщение трябва да се различава устното обявяване на раждането, което се
прави в пет дневен срок (без деня на раждането) и е задължение на: бащата (прави се лично или
чрез нотариално упълномощено от него лице); когато бащата е починал, отсъства, намира се в
неизвестност или други обективни обстоятелства не му позволяват да обяви раждането, това се
прави от лице, присъствало на раждането; майката също може да обяви раждането (лично или
чрез упълномощено от нея лице) – 43, ал. 3 и 4 ЗГР.ccix
Актът за раждане съдържа всички стандартни реквизити на останалите АГС – място на
съставяне на акта, номер на акта и дата на съставяне, номер на оригиналното удостоверение,
дата (година, ден, месец, час и минута) на раждането, място на раждане, име на новороденото,
ЕГН и т.н. (45, ал. 1 ЗГР).ccx
Съществува обаче и възможност, бащата на новороденото да не е установен по реда на
презумпцията за бащинство. Тогава бащата може да се установи чрез припознаване. Ако
припознаването е направено преди съставянето на АГС за раждане, бащата се вписва в акта. Ако
припознаването се извърши след това, то в графата “баща” се пише “неизвестен” (49 ЗГР).ccxi
Нов АГС за раждане се съставя в хипотезата на пълното осиновяване – новият акт се съставя
въз основа на заверен препис на решението на съда, с което осиновяването се допуска (50, ал. 1
ЗГР).ccxii
2.АГС за граждански брак.
Актовете за граждански брак се съставят, след като длъжностното лице по гражданско
състояние провери самоличността и възрастта на страните и установи, че няма пречки за
сключването на брака, получи волеизявленията на страните за съгласието им, в присъствието на
двама свидетели.
3.АГС за смърт.
Актовете за смърт се съставят въз основа на получено съобщение за смърт, което се издава от
компетентно медицинско лице не по-късно от 48 часа и не по-рано от 24 часа от настъпването на
смъртта. Обявител на събитието е лицето, което представя медицинското свидетелство за смърт.
Разновидност на АГС за смърт е акт за смърт, съставен въз основа на влязло в сила съдебно
решение, с което се обявява дадено лице за умряло. АГС се съставя от длъжностното лице по
гражданско състояние въз основа на заверен препис на решението (59 ЗГР).ccxiii
4.АГС за военнослужещи при извънредни случаи.
Тези АГС се съставят в случаите, когато военнослужещи се намират извън територията на
страната или са на нейна територия, но поради военни действия са лишени от възможността да
съобщят на гражданските власти за настъпилото събитие. В тези случаи функциите на
длъжностно лице по гражданско състояние се поемат от военнослужещи, определени от
командването (63 ЗГР).ccxiv
5.АГС за раждане, сключване на граждански брак или смърт, съставяни при пътуване по море.
В тези случаи капитанът на кораба е длъжен да впише съответното събитие в корабния дневник
и да състави АГС в срок от 24 часа от настъпването му (без актът за граждански брак) – 66 ЗГР.ccxv
Капитанът на кораба е длъжен да предаде преписи от съответните АГС в службата за гражданско
състояние при общината на първото българско пристанище, в което е влязъл корабът или в
българското посолство/консулство в първата страна, в чието пристанище влезе кораба (67, ал. 1
ЗГР).ccxvi
6.АГС на български граждани, съставени в чужбина.
Съставят се или от съответния българско дипломатическо/консулско представителство в
съответната държава, или от чуждите местни органи по гражданско състояние там. Във втория
случай българският гражданин е задължен да се снабди със заверен препис от АГС и да го
предаде (изпрати) не по-късно от шест месеца на дипломатическия/консулския представител в
съответната страна, като му съобщи и постоянния си адрес в Р България (70, ал. 1 ЗГР).ccxvii
Изменения в актовете по гражданско състояние
Измененията в актовете по гражданско състояние стават чрез отбелязване, допълване и
поправяне. 77 ЗГР предвижда, че промяната в гражданското състояние на лицата се извършва по
съдебен или по административен път.
Чрез отбелязване се внасят промени относно обстоятелствата, характеризиращи гражданското
състояние на лицата (отбелязването става в графата “бележки”). Отбелязването също има
качеството на вторичен административен акт.
Съществуват и случаи, когато тези отбелязвания стават и без официален акт на държавен
орган – напр. при припознаване, което е частен акт на лицето, което извършва волеизявлението.
Чрез отбелязване става промяна на такива обстоятелства, като прекратяването на граждански
брак/обявяването му за недействителен, прекратяване на осиновяване, установяване на
произход чрез съдебно решение;
Промяна на АГС по административен ред
Когато има промяна в АГС по административен ред, въз основа на официални документи се
извършва промяната, но това може да стане само тогава, когато тези данни не променят смисъла
на АГС. По административен ред не може да се променят името, пола и т.н. на лицето.
Промяна на АГС по съдебен ред
Промените на АГС въз основа на съдебно решение са следните:
1.При непълно осиновяване – в АГС се отбелязва решението, с което се допуска непълното
осиновяване, имената на лицето, което се осиновява (ако са променени) и имената на
осиновителите.
2.При развод/обявяване за недействителен брака – обявява се номерът и състава, който е
издал решението за развода, а, ако има изменение на фамилното име – отбелязва се и това.
Съставяне на нов АГС въз основа на съдебно решение
Нов АГС, който се съставя въз основа на влязло в сила съдебно решение, има в две групи
случаи:
1.При пълно осиновяване по реда на 54 СКccxviii и при обявяване на смърт – 14 – 18 ЗЛС.ccxix
Новият АГС за раждане се съставя, защото било по силата на пълното осиновяване, било по
силата на обявяването на смъртта, се променя гражданското състояние на съответното лице.
2.Когато първоначално съставеният АГС е бил изгубен или унищожен. Тук пак има нов съдебен
акт, но той вече не притежава конститутивното действие на съдебното решение за пълно
осиновяване, а върви по специалното производство на 436 – 442 ГПК за установяване на
факти.ccxx Това е особен вид охранително производство.
Унищожаването на вече съставен АГС става, когато например длъжностното лице по
гражданско състояние е съставило два акта за едно и също обстоятелство.
Поправките не водят до анулирането на акта за гражданско състояние, а се вписват в графата
“бележки”.
Съгласно 34, ал. 2 ЗГР, съставените по установения ред актове за гражданско състояние, имат
пълно доказателствено действие за отразените в тях факти до доказване на тяхната
неистинност.ccxxi Оборването на тази презумпция става чрез оборването истинността на
съответните документи – това е едно особено производство по 154-156 ГПК.ccxxii Оборването
истинността на съответните АГС ще се установи с предявяване на иск по 97, ал. 3 ГПК.ccxxiii
Всеки АГС (с изключение на акта за граждански брак) има декларативно действие.
Регистри за гражданско състояние
Регистрите за гражданско състояние представляват специални книги, които съдържат
съставените през годината актове за гражданско състояние по видове. Част от регистъра е
азбучният указател на вписаните в регистъра лица.
Регистри за населението (22-33 ЗГР)ccxxiv
Регистър на населението се води във всяка община/кметство и се състои от личния
регистрационен картон на лицето с постоянния му адрес в съответното населено място.
Регистърът на населението се състои от всички общински регистри на населението и се съставя
въз основа на други официални свидетелски документи, поради което те нямат доказателствената
сила на актовете за гражданско състояние.
Тъй като разпоредбите на 134 – 154 ЗЛС са отменени, уредбата на този тип юридически лица се
представя от 44 КРБ, където се провъзгласява правото на гражданите да се сдружават и
едновременно с това е установена забрана за съществуването на организации, чиято дейност е
насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към
разпалването на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаването
правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани
структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.cclviii
На законодателно ниво уредбата се дава преди всичко от ЗЮЛНЦ, но би следвало да се държи
сметка и на неотменените 131 –133а ЗЛС, новият ЗПП и ЗВероизп от 1947 г., КТ, който урежда
синдикалните организации като тип юридически лица с нестопанска цел.
Трябва да се отбележи, че политическите партии, организациите, осъществяващи религиозна
дейност и синдикалните организации, по силата на § 2 от Преходните и заключителни
разпоредби на ЗЮЛНЦ, се уреждат с отделни закони.cclix
Видове юридически лица с нестопанска цел
1.Според целите, които преследват юридическите лица с нестопанска цел биват следните
видове:
-политически партии
-синдикални организации
-религиозни сдружения
-професионални съюзи
-научни съюзи
-спортни дружества
-културно-просветни дружества и т.н.
2.От гл.т. на възможността на отделните лица да членуват в тях, юридическите лица с
нестопанска цел биват:
а) отворен тип юридически лица с нестопанска цел (синдикатите напр.) – т.е. всяко лице може
да членува в тях
б) затворен тип юридически лица с нестопанска цел (напр. съюз на архитектите, на лекарите,
на юристите и пр.) – особеното е, че не всеки може да бъде член на едно такова сдружение, а
само онези лица, чиято професия (занятие) се покрива с предмета на дейност на съответното
сдружение.
3.Според наличието/липсата на членски състав, юридическите лица с нестопанска цел се
подразделят на:
а) сдружения – те имат корпоративно устройство. Особеност е, че докато обикновеното
изискване спрямо сдруженията е, техните членове да са физически лица, то членове на
сдруженията, осъществяващи общественополезна дейност, могат да бъдат както физически, така
и юридически лица – 19 ЗЮЛНЦ.cclx
б) фондации – при фондациите няма членски състав.
Когато се касае за организации с членски състав, се поставя въпроса за тяхната
правосубектност – принципът е, че само дееспособни лица могат да членуват в тях.
Друга особеност е при синдикалните организации – в синдикатите могат да членуват както
лица, намиращи се в трудово правоотношение, така и лица, които се намират в приравнено нему
правоотношение, т.е. членове на синдикални организации могат да бъдат и непълнолетните,
които работят.
ЗЮЛНЦ дава една нова уредба на този тип юридически лица – в него структурно се включва
една встъпителна част, в която влизат общите правила, важими за всички юридически лица с
нестопанска цел (Глава първа от ЗЮЛНЦ).
ЗЮЛНЦ, подобно на ЗЛС, прави една диференциация в зависимост от вида на съответното
юридическо лице с нестопанска цел (дали е сдружение или е фондация), но от друга страна
законът прави и разграничение в зависимост от характера на извършваната от юридическото
лице с нестопанска цел дейност – дали дейността се извършва в частна или в обществена полза.
Такъв е смисълът на 2 ЗЮЛНЦ, който допуска възможността за самоопределение на юридическите
лица с нестопанска цел.cclxi
В общите си разпоредби ЗЮЛНЦ отделя място за въпроса, свързан с дейността и целите, към
които е насочено функционирането (дейността) на юридическите лица с нестопанска цел, както и
за принципните положения, на които почива избора на средства за осъществяване на съответната
дейност. Тук има някои законотворчески неточности – 3 ЗЮЛНЦ (“Цел на дейност”), всъщност
урежда свободата при избора на средства при реализирането на дейността на юридическите лица
с нестопанска цел, ограничаването на средствата и границите, в които тези юридически лица
могат да извършват и стопанска дейност.cclxii Друго несъответствие е 2 ЗЮЛНЦ (“Определяне на
дейността”), който закриля принципът за свободата при избор на целите. Т.е. има едно смесване
на понятия, които задължително трябва да присъстват като индивидуализиращи белези в устава
на сдруженията (20 ЗЮЛНЦ)cclxiii и фондациите (34 ЗЮЛНЦ).cclxiv
Целта на организациите с нестопанска цел не е дефинирана изрично, не е определено също
така какво е съдържанието и значението на целите при тези юридически лица. Това е един
пропуск на законодателя, тъй като понятието “цел” е ключово при юридическите лица с
нестопанска цел, защото обуславя валидността на правния субект, т.е. най-малкото би било
неоправдано да се създава такова юридическо лице, ако то не си е поставило за постигане
някаква цел (б. М. Ш.). Независимо от този безспорен пропуск, целта на юридическото лице с
нестопанска цел трябва да е на първо място постижима, от друга страна да не противоречи на
закона и добрите нрави и не на последно място – да не заобикаля императивните законови
норми.
Актът, чрез който се учредява едно юридическо лице с нестопанска цел е било едностранна
сделка (при фондациите), било многостранна сделка (при сдруженията). Целта е онова, към
което е насочена дейността на съответното юридическо лице, докато предмета на дейност са
фактическите и правните действия, които то извършва.
В ЗЮЛНЦ се прави следното разграничение – понятието “предмет на дейност” се отнася само до
онези юридически лица с нестопанска цел, които извършват и стопанска дейност, докато при
“нормалните” юридически лица с нестопанска цел се говори за “цел и средства”.
Хипотезата обаче е по-друга при юридическите лица с нестопанска цел, които извършват и
стопанска дейност – те трябва да посочат извършването и на тази стопанска дейност в устава си.
Възникване на юридическите лица с нестопанска цел
Възникването на юридическите лица с нестопанска цел става по нормативно-регистрационната
система, като и тук в правопораждащия фактически състав елементите са два:
1.Многостранна сделка (напр. учредителният договор при сдруженията) или едностранна
сделка (при фондациите).
2.Охранително производство, в резултат от което юридическото лице с нестопанска цел се
вписва в регистъра за юридическите лице с нестопанска цел към ОС.
ЗЮЛНЦ изрично предвижда, че правоспособността на този вид юридически лица възниква с
вписването в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел към ОС по седалището на
юридическото лице. Тази правоспособност е универсална (обща), тъй като съгласно 6, ал. 3
ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел са носители на всички права и задължения, които
не са свързани с естествените качества на физическите лица и могат да притежават
имущество.cclxv
Юридическите лица с нестопанска цел имат наименование, за което също важат изискванията
при търговските дружества – наименованието трябва да включва ясно означение за вида на
юридическото лице с нестопанска цел, да не въвежда в заблуждение третите лица и да не
накърнява добрите нрави, да е изписано на български език и т.н.cclxvi
По-детайлно е уредена защитата на наименованието чрез иск за защита правото на име –
вписаното в регистъра юридическо лице с нестопанска цел може да иска от всяко друго
юридическо лице с нестопанска цел, което е вписано по-късно и носи същото наименование, да
преустанови неговото използване (7, ал. 5 ЗЮЛНЦ). Т.е. дори не е необходимо юридическото
лице с нестопанска дейност, което неправомерно си служи с наименование на друго такова, да
вписано.
Устройство на юридическите лица с нестопанска цел
Отклонение от предвидените норми в ЗЮЛНЦ може да има в учредителния акт или устава на
съответното юридическо лице с нестопанска цел (11, ал. 1 ЗЮЛНЦ).cclxvii
ЗЮЛНЦ изрично предвижда материята, свързана с преобразуването и прекратяването на
юридическите лица с нестопанска цел:
1.Преобразуване на юридическите лица с нестопанска цел – 12, ал. 1 ЗЮЛНЦ предвижда, че
юридическите лица с нестопанска цел могат да се преобразуват в друг вид юридически лица с
нестопанска цел, да се вливат, да се сливат, да се отделят или разделят.cclxviii Ал. 3 от същия член
предвижда, че членовете на юридическото лице с нестопанска цел, което се е сляло или вляло в
друго юридическо лице с нестопанска цел, стават негови членове, а членовете на юридическото
лице с нестопанска цел, което се е разделило, стават членове на новообразуваните юридически
лица с нестопанска цел и то по избор.cclxix Според 12, ал. 2 ЗЮЛНЦ юридическите лица с
нестопанска цел, които са се отделили или разделили, отговарят солидарно за задълженията,
възникнали до преобразуването им.cclxx
2.Прекратяване на юридическите лица с нестопанска цел. Прекратяването на юридическите
лица с нестопанска цел е уредено в 13 ЗЮЛНЦcclxxi и бива следните видове:
а) ex lege – когато е изтекъл срокът, за който то е учредено
б) с решение на върховния си орган (Общото събрание)
в) с решение на ОС по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато:
-юридическото лице с нестопанска цел не е учредено по законния ред
-когато извършва дейност, която противоречи на закона или е противна на обществения ред
или на добрите нрави
-когато съответното юридическо лице с нестопанска цел е обявено в несъстоятелност
Ликвидация на юридическите лица с нестопанска цел
Когато прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел не на основание решение на
ОС (когато е било заради изтичане на срока, за който то е учредено, било по решение на Общото
събрание), прекратяването се вписва служебно и се назначава ликвидатор. Поначало
ликвидаторът е управителния орган на юридическото лице с нестопанска цел или конкретно
определено от него лице.
14, ал. 4 ЗЮЛНЦ предвижда, че що се касае за ликвидация/несъстоятелност, за юридическите
лица с нестопанска цел се прилагат разпоредбите на ТЗ,cclxxii т.е. макар в ТЗ да се имат предвид
само търговците, ЗЮЛНЦ препраща към неговите разпоредби.
В хода на ликвидацията се извършват всички действия, както и при ликвидацията на
търговските дружества – събират се вземанията на юридическите лица с нестопанска цел и се
изплащат задълженията към кредиторите. Особеност е, че разпределението на останалото
имущество става било по правилата, записани в устава (учредителния акт) на юридическото лице
с нестопанска цел, било по решение на върховния орган. Ако такова решение не се вземе, то
тогава разпределението на оставащото имущество се прави по решение на ликвидатора.
Когато в устава (учредителния акт) или по решение на върховния орган/ликвидатора, е прието
имуществото да отиде у определено лице, но то не съществува или не може да бъде определено
точно, то тогава имуществото преминава у общината по седалището на юридическото лице с
нестопанска цел – 15, ал. 2 ЗЮЛНЦ.cclxxiii
След разпределението на имуществото, ликвидаторът иска заличаване на вписването на
юридическото лице с нестопанска цел, с което последното престава да съществува в правния
мир.
І.Ценни книги
Като обекти на гражданското правоотношение, ценните книжа могат да се разглеждат в
няколко аспекта:
1.Ценната книга e писмен документ с определено в закона съдържание и реквизити – така
напр. 455 ТЗ изисква в съдържанието на менителницата да е записано наименованието
“менителница”, безусловно нареждане да се плати определена сума пари, името на лицето, което
трябва да плати (платец), падеж, място на плащане, името на лицето, на което или на заповедта,
на която трябва да се плати (поемател), дата и място на издаването, подпис на издаващия;cccxiii
Това се отнася само за т.нар. налични ценни книги, които имат материален носител.
2.Ценната книга материализира сделки. Напр. една запис на заповед като ценна книга
представлява едно волеизявление, по силата на което едно лице се задължава да плати
определена сума пари на друго лице срещу предявяването на записа на заповед. При записа на
заповед лицето, което получава сумата може да е посочено поименно, а може на свой ред със
свой запис на заповед, да посочи трето лице, което да получи престацията. Т.е. прехвърлянето
на този запис на заповед също има качеството на едностранна сделка, наречена джиро.
Друга сделка, която може да се материализира в ценна книга е авалът.
Ценни книги са записът на заповед, менителницата и чекът.
Характеризиращи белези на ценните книги
Най-важната характеристика на ценната книга е връзката между материалния носител
(документа) и материализираното в него право. Тази връзка е от такъв характер, че
упражняването/прехвърлянето на правото не може да стане без предявяването на ценната книга.
Правата, които ценната книга материализира могат да бъдат следните:
1.Вещни права – така напр. коносаментът материализира товара, който се вози на кораб и
онова лице, което го представи, то ще може да освободи товара.
2.Облигационни права – напр. записът на заповед материализира едно вземане.
3.Членствени права – акцията, материализираща част от капитала на едно АД, материализира
членственото правоотношение на съответния притежател на акцията.
Видове ценни книги
Според вида на връзката между ценната книга като документ и правото, което се
материализира в него, делението на ценните книги бива според това, дали съставянето на
документа е предпоставка да възникне инкорпорираното в него право или е
предпоставка само за упражняването на правата, материализирани в него:
1.Конститутивни ценни книги (запис на заповед, менителница, чек) - ако я няма съответната
ценна книга, няма и възникнало право.
2.Легитимационно-разпоредителни ценни книги – при тях издаването на ценната книга само
отразява едно вече възникнало право (напр. една акция).
3.Ценната книга като особена движима вещ, която да бъде предмет на прехвърляне, залагане,
задържане, влагане и т.н.
4.Ценната книга като изпълнително основание – онзи, който се легитимира с една ценна книга,
за да изиска от своя длъжник да му изплати престацията, но той откаже, няма нужда да води
исков процес, за да извади изпълнителен лист срещу длъжника си, тъй като ценната книга е
едно от основанията за издаване на изпълнителен лист – 237 ГПК.cccxiv
Друго деление на ценните книжа е от гл.т. на начина, по който се определя титулярът на
правото, обективирано в документа, а от там и начина, по който се прехвърлят отделните видове
ценни книги:
1.Ценна книга на приносител – при нея носител на правото е всеки правомерен притежател на
ценната книга, т.е. притежаването на субективното право се основава на притежаването на
документа. Такива ценни книги могат да бъдат акциите, чековете, коносамента, облигациите;
Характерно е, че разпореждането с тези ценни книги става с простото традиране, с което се
прехвърля и собствеността върху правото, инкорпорирано в тях. Тук се прилагат разпоредбите на
78, ал. 1 ЗС за добросъвестното придобиване на собственост върху ценни книги от
несобственик.cccxv
Друга особеност при ценните книги на приносител е, че тяхното изгубване или унищожаване
води до обективна невъзможност да се предяви правото, инкорпорирано в тях.
2.Ценни книги на заповед – при тях носителят на материализираното субективното право, се
посочва поименно в документа, като на първия приобретател се дава възможност със свое
едностранно волеизявление, да посочи нов носител на правото, като посочи това отзад на
документа. Това правно действие се нарича джиро, което е уредено в 317, ал. 1 и 2 ТЗcccxvi и 486 –
490 ТЗ.cccxvii
Джирото представлява една едностранна сделка на кредитора (джирант) по ценната книга, а
лицето, на което се прехвърля тази ценна книга се нарича джиратар. Джирото трябва да бъде
извършено на гърба на ценната книга (индосо), а, ако това е невъзможно (ако не е достатъчно
мястото), прилага се алонж (допълнителен лист към ценната книга). С джиро могат да се
прехвърлят всички ценни книги на заповед – коносамент, складови записи, поименни акции и
т.н.
Джирото е абстрактна сделка и има следните функции:
а) прехвърлителни функции – правата, инкорпорирани в една ценна книга се прехвърлят от
едно лице върху друго (317 ТЗ);cccxviii
б) гаранционни функции – чрез джирото се създава определена сигурност, т.е. джиранта поема
по отношение на всички джиратари същата отговорност, която носи длъжника по тази ценна
книга, т.е. джирантът отговаря солидарно с длъжника;
в) легитимационни функции – свежда се до това, че удовлетворен по вземането ще бъде
именно притежателят на документа, а не някой друг. За да може някой да получи правата по
ценната книга, той трябва да докаже непрекъснатата поредност на джирата;
Джирото може да бъде пълно (когато джирантът сочи поименно лицето, в полза на което
прехвърля вземането) или бланково (когато джирантът само овластява онзи, на когото прехвърля
ценната книга, сам да попълни джирото било със своето име, с което джирото се превръща в
пълно, било с името на друго лице).
Джирата могат да бъдат прехвърляни и с т.нар. джиро за прехвърляне – т.е. в този случай
джирото се прехвърля само, за да може лицето, на което е прехвърлено, само да събере
вземанията.
Джирото може и да се залага – т.е. в този случай то ще обезпечи някакво друго задължение.
3.Поименни ценни книги – при тях носител на субективното право е само поименно посоченото
лице. Носителят на субективното право не може да джиросва, а прехвърлянето на субективното
право става чрез цесия (една каузална сделка, с която един стар кредитор прехвърля вземанията
си на нов кредитор).
Разликата между цесията и джирото е в удобството, което предлага последното, тъй като то
представлява една едностранна сделка, която не изисква насрещно съгласие за прехвърлянето
на субективното право, докато при цесията такова съгласие е необходимо.
Цесията е каузален договор, т.е. при него има основание, което, ако е порочно, цесията е
невалидна.
4.Някои ценни книги могат да са, както на заповед, така и поименни – напр. такива са чекът,
записът на заповед, коносаментът, recta менителницата (при тях особеното е, че се издава като
менителница, но в документа е записано изрично “не на заповед”, което превръща ценната книга
в поименна) и т.н.
Общото и за записа на заповед, и за менителницата, и за чека е, че те инкорпорират парични
вземания, че са абстрактни и формални ценни книги.
Запис на заповед
Записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена форма и
съдържащо задължително означението “запис на заповед”. По силата на това волеизявление
издателят обещава да заплати на падежа на едно друго лице (поемател, ремитент), което е
означено в записа на заповед или да заплати на лице в негова заповед.
Менителница
Менителницата е по-усложнена форма на ценните книги, тъй като там минимално участващите
лица са три – един издател, който с едностранното си волеизявление заповядва на друго лице
(платец), да се задължи да плати на падежа определена парична сума на едно трето лице
(поемател). Не би могло с едностранното волеизявление да се задължи друго лице. Тук, въпреки
че менителницата представлява едно нареждане от издателя до платеца, за да може да бъде
изпълнена, е необходимо да е имало някакво предшестващо правоотношение между двамата
(напр. издателят е продал на платеца нещо, но е останало последният да плати цената).
Чек
Чекът също представлява правна сделка, т.е. едностранно волеизявление, извършено в
писмена форма (с установени реквизити), като наименувания чек го има и тогава, когато
издателят нарежда на друго лице (банка) да плати при предявяване от трето лице определена
парична сума до определен срок.
При чека издателят нарежда на банката да плати на поемателя определена парична сума,
докато при менителницата издателят нарежда на платеца да се задължи към поемателя, от което
следва, че между тях възниква едно правоотношение. При чека правоотношение няма, защото
банката не поема самостоятелно задължение към издателя.
33. (по конспекта 37.) Придобиване на права. Правоприемство – видове, правно значение.
Изменение и изгубване на права
ІІІ.Видове правоприемство
1.От гл.т. на това, дали правата са съществували в същия вид преди деривативното
(производното) придобиване, правоприемството бива:
а) транслативна сукцесия – при нея праводателят изцяло прехвърля субективното право във
вида, в който го е придобил;
б) конститутивна сукцесия – напр., когато се прехвърля правото на строеж върху един имот, но
това право не съществува върху правото на собственост и следователно се създава едно ново
субективно право (правото на суперфиция). Собственикът ще има само част от правото на
собственост – т.нар. nuda proprietas (гола собственост). Когато той иска да прехвърли имота, ще
може да прехвърли само голата собственост върху имота и това прехвърляне ще бъде вече
транслативна сукцесия, тъй като правата се прехвърлят във вида, в които са били преди
правоприемството.
2.В зависимост от това колко права се прехвърлят, правоприемството се дели на:
а) общо правоприемство – напр., когато едно лице наследява друго или когато едно
юридическо лице се влива в друго;
б) частно правоприемство – при него се прехвърля само единично право/задължение. Напр.
при един завет или при един договор за продажба.
Трябва да се каже, че всичко това важи и за правоприемството при задълженията – напр. 102
ЗЗД.ccclxviii
34. (по конспекта 38. чета от написаните) Правна сделка – произход и сравнително-правна
уредба. Понятие. Видове волеизявления. Действие на правната сделка. Съпоставяне и
отграничаване от юридическите постъпки
V.Видове волеизявления
Видовете волеизявления могат да бъдат разграничени въз основа на различни критерии, които
са следните:
1.Според условията, необходими, за да се породи правното действие на волеизявлението и
според това кой и колко лица волеизявяват, правните сделки биват:
а) адресни волеизявления – тук, за да е валидно волеизявлението то трябва да достигне до
определено лице. Т.е. необходимо е волеизявлението да е адресирано към някого, но не е
необходимо това лице да изрази воля, че го приема. Такива адресни сделки са едностранните
сделки – напр. офертата. Приемането на офертата също е едностранно волеизявление.
Адресните волеизявления биват:
~ непосредствени адресни волеизявления – напр., когато се правят пред адресата, като
непосредствено включват в съдържанието си предложението. Или, когато са направени пред
присъстващ (на лице, с което се намирам в директен физически контакт или лице, с което се
намирам в контакт чрез някакво техническо средство – телефон, факс, Internet, ICQ, електронен
подпис и т.н.).
~ посредствени адресни волеизявления /условно наречени/ – тогава, когато волеизявленията
стигат до адресата си чрез трети лица. В случай, че волеизявлението не е предадено точно и е
прието от оферента, то в този случай няма съгласие за сключване на сделка, а третите лица
отговарят за вреди.
б) без адресни волеизявления – това са онези волеизявления, които пораждат действие без да
е необходимо да достигнат до определен адресат. Напр. при завещанието това е
волеизявлението, с което се приема едно наследство (просто няма към кого да бъде насочено
това волеизявление, тъй като наследодателят е умрял), отказът от давност, отказът от владеене,
отмяната на саморъчно завещание и т.н. Друг пример е отказът от право на собственост.
Тук трябва да се имат предвид някои деликатни моменти, свързани с волеизявлението, а
именно – от кой момент едностранното действие поражда правното си действие? Отговор може да
се намери в 14, ал. 2 ЗЗД – макар и офертата да е едностранно адресно волеизявление, по
изключение, не е необходимо съответното волеизявление да достигне до другата страна, когато
волеизевяващата страна е направила всичко възможно да обективира волята си, ако
волеизявителят е починал/поставен е под пълно запрещение.ccclxxix Ако след изпращането на
волеизявлението някоя от страните умре или бъде поставена под пълно запрещение, договорът
се смята за сключен, т.е. презюмира се необоримо, че приемането на офертата вече е достигнало
до оферента (14, ал. 1 ЗЗД).ccclxxx
2.От гл.т. на това, какво е правното значение на волеизявлението, волеизявленията биват:
а) главни волеизявления – това са тези волеизявления, в които са определени желаните от
страните правни последици;
б) добавъчни волеизявления – те обуславят действието на главните волеизявления.
І.Сключване на сделките
Съществуват две тези относно понятието “сключване на правните сделки”:
1.Едни автори смятат (напр. проф. М. Павлова), че под “сключване на сделките” се разбира
извършването на едно или повече волеизявления, насочени към пораждането на определени
правни последици, т.е. в сключването на сделките влиза само извършването на тези
волеизявления, които определят съдържанието на правните последици. Значи, според тази теза,
сключването на сделките обхваща само волевите актове на страните. Проф. М. Павлова счита, че
в 8 – 20а ЗЗД са уредени само волеизявленията на страните.
2.Други автори са привърженици на по-широкото схващане за понятието “сключване на
сделките”, според което под това трябва да се разбира начина, по който трябва да се осъществи
фактическият състав, за да могат да възникнат желаните от страните правни последици, т.е.
всички елементи от фактическия състав на сделката трябва да са осъществени, а не само
волеизявленията на страните.
Проф. Павлова също така е на мнение, че в тесен смисъл сключването на сделките
представлява извършването на волеизявленията на страните, а в широк смисъл под “сключване
на сделките” трябва да се разбира осъществяването на фактическия състав на сделката.
Вярно е, че в широк смисъл на понятието “сключване на сделките” не се включват всички
елементи от фактическия състав на сделката, от които зависи нейната валидност.
От друга страна, терминът “сключване” се отнася до хипотезите, при които има две или повече
волеизявления, за да има валидно сключена сделка.
Решенията пък се приемат, постановяват, вземат и пр.
Безспорно е обаче, че предпоставките за валидността на сделката стоят извън от нейното
сключване (напр. дееспособност, изрично пълномощие и т.н.).
Няма спор също така, че минимално необходимото, за да се сключи една сделка, е да се изяви
съответната воля, т.е. волята на страната/страните да се обективира.
Когато сделките се сключват в определена форма, която не е устна, се съставя документ, който
указва, че се е сключила сделката и е необходимо върху този документ да има подписи на
страните, сключили сделката.
37. (41.) Форма на сделките – понятие и видове. Видове форми за действителност на сделките
ІІІ.Видове форми
1.Една от формите е електронният подпис, който е уреден в 13 ЗЕПЕД.
2.Друг вид форма е писмената форма – т.е. съставя се един писмен документ, в който са
обективирани съществените части на сделката. Подобно е уреден и електронният документ в 3
ЗЕПЕД.
В текста на документа подписът трябва да изобразен с писмени знаци, а при акциите – с печат.
Ако в документа е изразено волеизявлението на неграмотен, то той трябва да постави върху
него отпечатък от десния си палец, приподписан от двама свидетели. Ако не е възможно лицето
да постави отпечатък от десния си палец, в документа се посочват причините, както и с кой пръст
е поставил отпечатъка. Ако пък в документа се съдържа волеизявление на сляп, но грамотен –
приподписва се от двама свидетели (151 ГПК).cdiv
Съдържанието на волеизявлението се обективира в свободно избрана форма. В някои случаи
обаче, законодателят изисква формата да съдържа определени реквизити, като липсата на които
и да е от тях влече недействителност на сделката. Напр. 455 ТЗ, който съдържа задължителните
изисквания относно съдържанието на менителницата.cdv
В други случаи законът поставя квалифицирани изисквания в смисъл, че съдържанието на
сделката трябва да бъде написано саморъчно (напр. саморъчното завещание).
3.Частна писмена форма – при нея писменият документ се подписва само от лицата, чиито
волеизявления са изразени в него. Напр. 19, ал. 2 ЗЗД, който предвижда, че предварителният
договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договорcdvi
или 138 ЗЗД, който предвижда, че договорът за поръчителство се извършва само в писмена
форма, cdvii или 240, ал. 2 ЗЗД, който урежда договора за заем.cdviii
4.Официален писмен документ – за да бъде валиден един такъв документ, изисква се
удостоверяване от длъжностно лице – напр. нотариален акт, нотариална заверка и пр. В
официална писмена форма ще е и документът, който се съставя пред длъжностно лице –
сключването на брак.
IV.Общи условия
Общите условия, това е начин за предварително формиране съдържанието на сделката. Това са
установените от едната страна предложения, които съдържат подробни уговорки по цялото
съдържание на договора и стават задължителни за насрещната страна след писменото им
приемане – напр. общите условия на една търговска банка за приемане пари на депозит, общите
условия за карго превоз и пр.
Общите условия представляват уговорки, обхванати от волеизявлението на едната страна по
бъдещия договор. Те са едностранно формулирани и не са съгласувани предварително между
страните. Общите условия се отнасят до множество еднотипни договори, които предложителят ще
сключи за в бъдеще. Те се предлагат при сключването или изменянето на един договор, като
приемането им трябва да стане в писмен вид.
Чрез общите условия безспорно се улеснява сключването на договорите. Правната им уредба
се съдържа в 16 ЗЗД и в 298 ТЗ, като последният се прилага при сделките, които се сключват по
занаят от един търговец.
Типизирането на договорите се налага поради тяхната масовост. Така напр., за да може един
застраховател да извършва дейността си, той трябва да има в наличност достатъчно ликвидни
пари, за да покрие рисковете. За да може обаче да знае колко пари са му необходими,
застрахователят трябва да типизира рисковете, а оттам и договорите, които сключва.
Неудобството при използването на общите условия е, че страната, която ги изготвя (това
разбира се е икономически силната страна), може да наложи неизгодни за насрещната страна
клаузи. Всъщност за другата страна остава единствено възможността да приеме или не общите
условия на договора.
Съгласие на страните обаче, може да се постигне и при промяна съдържанието на общите
условия. Ако се стигне до там, следователно съдържанието на сделката ще има два елемента – от
една страна тя ще се сключи при общи условия, а от друга страна – в съдържанието на сделката
ще има и специални условия. Особеното тук е, че допълнителните клаузи в договора ще имат
приоритет пред предложените, макар вторите да не са заличени от договора. А при
несъответствие между вписани и общи условия, предимство имат вписаните, т.е. модифицираните
(16, ал. 2 ЗЗД).cdxxvi
16, ал. 2 ЗЗД обаче е несъвършен, тъй като не предвижда, че само онези допълнителни
уговорки, по които страните са се съгласили, само те ще имат предимство пред общите при
несъответствие с тях. От тази гл.т. 298, ал. 3 ТЗ е перфектен, защото предвижда, че при
несъответствие между уговорките между страните и общите условия на договора, предимство има
уговореното.cdxxvii
При изменението на договор, сключен при общи условия, 298, ал. 2 ТЗ във връзка с 16, ал. 3
ЗЗД казва, че, ако договорът вече е бил сключен при общи условия и е с продължително
изпълнение, изменението му ще има сила за насрещната страна по вече заварения договор, ако й
е съобщено за промените в договора и тя е замълчала.cdxxviii
Друг начин, по който се счита, че сделката при договора по общи условия е сключена, освен
писменият, е ако и насрещната страна е търговец и е знаела тези общи условия или пък е била
длъжна да ги знае и мълчи. В този случай договорът по общи условия се счита за сключен (298
ТЗ). От това следва, че 298 ТЗ съдържа две хипотези, при които мълчанието се приравнява на
съгласие – едната е 298, ал. 1, т.е. тогава, когато насрещната страна – търговец е знаела или е
била длъжна да знае за общите условия,cdxxix а другата е 298, ал. 2 – тогава, когато за
действителността на сделката е предвидена писмена форма и условията на търговеца са били
предадени на другата страна при сключването на договора, а насрещната страна не е възразила
веднага.cdxxx
V.Тълкуване на сделките
Тълкуването на сделките се извършва, за да се разкрие точният смисъл на изявленията на
страните.
Според проф. Кожухаров за разлика от тълкуването на правните норми, тълкуването на
сделките трябва да се извършва само тогава, когато страните са изявили зле онова, което
желаят. Според него няма да се налага тълкуване и тогава, когато, макар и във волеизявленията
на страните да има неяснота, в закона има правила, уреждащи тези въпроси и прилагането на
съответната правна норма ще отстрани неяснотата във волеизявленията им.
Според проф. Витали Таджер обаче, на тълкуване подлежат всички сделки, независимо дали
направените в тях волеизявления на страните са неясни или не.
Тълкуването на сделките е уредено в 20 ЗЗД, а препращането към 44 ЗЗД показва, че тези
правила ще важат и за едностранните сделки.
Тълкуването на сделките представлява аналитична дейност, която има деривативен,
производен характер, тъй като обект на тълкуване е една вече сключена сделка, една вече
обективирана воля.
Сделките са съставени от едно словесно съдържание, което се разкрива с прийоми, сходни на
тези, които се използват при тълкуването на правните норми. Различни са обаче целта и
действието на нормативния акт в сравнение с тези на сделките, от което следва, че има и
различия в техниките на тълкуване.
Важно е, че на тълкуване подлежи както елементите от фактическия състав на сделката, така и
правопораждащият сделката фактически състав. Към тълкуването на сделките трябва да се
прибави и правната квалификация, за да се определи правната норма, към която ще се подведат
фактите от сделката. И при тълкуването на сделките, както и при тълкуването на правните
норми, волеизявленията трябва да се тълкуват в общоприетия смисъл.
Изискванията при тълкуването на сделките са следните:
1.20 ЗЗД установява следните правила:
а) при тълкуването на сделките трябва да се търси действителната обща воля на страните, т.е.
зад буквалния прочит трябва да се търси психическата воля на страните или казано по друг
начин – търси се смисъла на волята, а не на волеизявлението на страните, макар че именно чрез
изявлението се стига до волята. Оттук волята на страните може да се извлече с помощта на
допълнителни материали като предварителни договори, свидетелски показания и пр.
Ако в резултат на тълкуването се установи, че действителната воля на страните не съвпада с
изразената от тях, трябва да се даде предимство на изразената воля.
Тълкуването на едностранните сделки ще бъде следното:
~ при едностранните безадресни сделки ще се даде предимство на действителната воля;
~ при едностранните адресни сделки при определяне волята на страните, трябва да се вземе
предвид това, дали е могло да се възприеме волята.
б) уговорките на волеизявлението трябва да се тълкуват една с друга, т.е. действителната воля
на страните се установява на базата на всички клаузи на сделката;
в) всички уговорки трябва да бъдат схванати в смисъла на договора, т.е. единичната клауза
трябва да съответства на целия договор; Тук съществува спор за това, дали се има предвид
смисълът, който страните са придали в конкретния случай или общият смисъл в практиката.
Първият случай съответства на принципа за автономност на волята, а във втория – трябва да се
държи сметка за сигурността на правния оборот;
г) уговорките трябва да се тълкуват с оглед целта на договора, добросъвестността и
справедливостта, т.е. какво очакват страните от сделката и какъв е резултатът от сделката, който
закона предвижда – не се ли различава той от желания от страните резултат.
При тълкуването важно значение имат обичаите в практиката, като се презюмира, че страните
са ги включили във волеизявленията си. При спор за отклонение от обичаите в практиката,
отклонението трябва да се установи (да се докаже) от страната, която твърди, че има такъв;
Добросъвестността пък, се схваща като определена степен на честност, която се очаква от
всяка една от страните по отношение на другата.
Критериите за тълкуване на сделките получават различна оценка от различните цивилисти.
Така напр. проф. М. Павлова счита, че в 20 ЗЗД се включват, както обективни, така и субективни
критерии, докато други автори смятат, че всички те са обективни.
2.Правилата за тълкуване в 20 ЗЗД не са единствените правила за изясняване смисъла на
сделките, тъй като с отмяната на стария ЗЗД, голяма част от обособените принципи за тълкуване
са сбити в 20 ЗЗД. Оттук следва, че има и още принципи за тълкуване на сделките, които са
следните:
а) сделката трябва да има действие – когато една уговорка е двусмислена и в нея може да се
включи различен, коренно противоположен смисъл, трябва да се предпочете оня смисъл, който
придава правно действие на сделката;
б) при неясни уговорки в съдържанието на сделката, те следва да се тълкуват в полза на
страната, за която се пораждат задължения;
в) независимо от употребата на общи изрази, договорът се отнася само до предмета, за който
се отнася сделката;
г) когато в един договор е упоменат изрично даден случай, това не означава, че от него са
изключени всички останали случаи, върху които съгласието може да се разпростре.
І.Условие (conditio)
Под “условие” се разбира следното:
1.То е част от волеизявлението и следователно е вид волеизявление, което поставя
настъпването на правното действие на сделката в зависимост от едно бъдещо и несигурно
събитие.
2.Под “условие” на второ място се разбира самият факт от действителността, който
представлява бъдещото и несигурно събитие, обхванато от волеизявлението.
Условието има следните белези:
1.То е някакво обстоятелство, което може да е както юридическо събитие, така и юридическо
действие.
2.Условието трябва да е бъдещо и несигурно – ако страните, дори и да не знаят, че
обстоятелството, поставено под условие вече е настъпило, то условие няма и сделката
следователно ще бъде безусловна.
Под conditio обаче се разбират и т.нар. законови предпоставки (conditio iuris), които
представляват допълнителни юридически факти, визирани в хипотезата на една правна норма.
Действието на тази правна норма ще се прояви, щом като тези юридически факти настъпят, като
е без значение, дали страните са ги споменали във волеизявленията си или не (така напр., 76 ЗН
предвижда разпореждането на сънаследник с отделни наследствени вещи да е недействително,
ако тези предмети не му се паднат в негов дял при делбата),cdxxxi т.е. сделката ще произведе
действието си едва след настъпването на факта, предвиден в правната норма, независимо, дали
този факт е посочен във волеизявленията на страните или не е.
От това следва, че разликата между conditio iuris и conditio facti се състои в това, че вторите
съществуват дотолкова, доколкото страните са ги включили във волеизявленията си. Няма ли ги
тези условия – сделката е необусловена (25, ал. 1 ЗЗД).cdxxxii
Conditio iuris се различава от conditio facti и по своето действие – докато 25, ал. 2 ЗЗД
предвижда, че conditio facti има обратно действие, то действието на conditio iuris е обусловено от
правната норма, т.е. може да е за напред, но може и да е обратно.
ІІ.Видове условия
1.От гл.т. на действието си, условията биват:
а) отлагателни (дилаторни) условия – тук правното действие на сделката е поставено в
зависимост от осъществяването на едно бъдещо и несигурно събитие, така, че докато то не
настъпи сделката няма действие. Напр. 382 ТЗ, според който договорът има сила след плащането
на една премия, освен, ако не е уговорено друго, т.е. не се ли плати премията, договора няма
действие (макар да има възникнали права и задължения, задълженията не са изискуеми);
б) прекратителни (перемпторни) условия – при тях сделката е породила пълното си действие
още от момента на сключването, но това действие може да се прекрати със сбъдването на едно
бъдещо и несигурно условие.
И при дилаторните, и при перемпторните условия, осъществяването на условието въздейства
върху проявлението на правата и задълженията.
2.Според съдържанието на зависещото от тях действие, условията се делят на:
а) положителни условия – действието на сделката зависи от това, дали нещо ще се промени в
правния мир. Напр.: ако умре господин “Х”, ще ти продам къщата му.
б) отрицателни условия – действието на сделката е обусловено от запазването на едно
определено положение.
Важно е да се каже, че при това деление на условията е възможно в положително изречение да
се формулира отрицание и обратно – в отрицателно да се формулира положително условие.
3.В зависимост от кого зависи настъпването на условието, conditio биват:
а) каузални (случайни) условия – когато действието на сделката не зависи нито от поведението
на кредитора, нито от това на длъжника (напр. 64 ЗЗД отм.).cdxxxiii
б) потестативни (произволни) условия – тогава, когато настъпването/ненастъпването на
бъдещото и несигурно условие зависи от волята на някоя от страните по сделката;
в) смесени условия – когато сбъдването на условието зависи и от волята на страните, и от
обстоятелства, които не зависят от тях. Напр. продажба с уговорка за преглеждане и опитване,
която се предполага сключена под отлагателно условие, че купувачът ще опита и ще прегледа
вещта.
ІІІ.Действие на условието
Условието може да действа на три нива:
1.До сбъдването му – правното положение е различно в зависимост от това, дали условието е
отлагателно или прекратително. Условието може да обуславя, както възникването на права и
задължения, така и тяхното изпълнение, но по-скоро обуславя изпълнението на правата и
задълженията.
Ако условието е отлагателно, до неговото сбъдване сделката не произвежда правно действие.
Сделка, която е сключена под отлагателно условие, до неговото сбъдване не е недействителна –
тя е валидна, но за кредитора остава очакването от сбъдването на условието. Това правно
очакване е едно имуществено право – т.е., ако кредиторът умре, то правното очакване
преминава у неговите наследници. Възможно е по този начин да бъдат обезпечавани и бъдещи
вземания. Преди сбъдването на отлагателното условие кредиторът не може да иска изпълнение
от длъжника.
При прекратителното условие – обратно, до неговото сбъдване сделката е произвела правно
действие, а след като настъпи – сделката прекъсва действието си.
2.Действие на сбъднато условие – кога едно условие се е сбъднало, това зависи от типа на
условието (в случая – дали е положително или е отрицателно).
Често условието се комбинира със срок, т.е. страните могат да посочат определен срок, през
който дадено условие може да се сбъдне. Но независимо от това, дали има срок или не, когато
става въпрос за положително условие, то ще се счита за несбъднало се, когато стане ясно, че
събитието, от което зависи проявлението на действието на сделката, няма да настъпи.
Когато се касае за отрицателно условие, то ще се счита за сбъднато, ако това събитие не се
осъществи преди уговорения период от време.
И за двата вида условие ще важи разпоредбата на 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, според която, за да се
констатира, че условието се е сбъднало при тази фикция, е необходимо да са налице следните
предпоставки:cdxxxiv
а) да е уговорено едно условие, което да не зависи от поведението на страната, имаща интерес
от несбъдването му. Напр.: ще прехвърля имота си, ако сестра ми се омъжи;
б) действията на тази страна, която има интерес от несбъдването на условието, трябва да се
намират в причинна връзка с несбъдването и тя да е действала недобросъвестно.
Напр. уговорено е, че ще се заплати възнаграждение на посредник, след като купувачът
заплати цената на продавача. Това е едно отлагателно условие. Ако по продажбата купувачът не
плати цената, посредника не може да си търси възнаграждението. Но в случай, че купувачът,
след като е станал такъв благодарение усилията на посредника, се откаже от договора, тъй като
не иска да плати цената на продавача, следователно той има интерес от несбъдването на
условието и действа недобросъвестно. В този случай фикцията е, че условието се е сбъднало.
Приема се, че в 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД се съдържа и още една фикция, която е огледална на
цитираната – ако страната, която има интерес условието да настъпи, недобросъвестно действа то
да настъпи, условието се счита за несбъднато. Тук предпоставките са същите.
3.Правното положение след сбъдването на условието/ако условието не се сбъдне – какво ще
бъде правното положение след като условието се сбъдне, това зависи от ефекта, който законът
дава на сбъднатото условие (сбъдването на условието има обратна сила според 25, ал. 2 ЗЗД). Но
конкретните проекции на сбъднатото условие ще зависят от следните предпоставки:
а) при сбъдването на отлагателно условие – ако условието е отлагателно и се сбъдне,
следователно и сделката е сключена. Ако отлагателното условие не се сбъдне, то правните
последици от действието на сделката няма да настъпят, т.е. сделката остава лишена от правно
действие. Но това се дължи само и единствено на волята на страните, тъй като чрез
волеизявленията си те са се споразумели действието на сделката да бъде обусловено от
сбъдването на едно отлагателно условие;
б) при прекратително условие – ако условието е прекратително, то с неговото сбъдване се
прекратява правното действие на сделката и се възстановява правното положение от преди това.
Несбъдването на прекратително условие води до продължаване действието на правната сделка,
т.е. тя придобива действието на една безусловна сделка;
Счита се, нормата на 25, ал. 2 съдържа диспозитивно правило за поведение, от което следва,
че действието на условието може и да не е обратно.
IV.Срок (dies)
Срокът също означава от една страна обуславящо волеизявление, което придава правно
значение на изтичането на определен срок от време и от друга страна – това е период от време,
който представлява едно бъдещо и сигурно събитие.
Срокът може да бъде напълно определен – напр. изпълнението на сделката се дължи на 2 май
или да бъде относително неопределен. Затова срок е налице тогава, когато събитието ще
настъпи, но не е налице срок, когато събитието е несигурно, макар че, когато събитието стане,
това ще стане на точно определена дата.
Като уговорка от сделката срокът спада към accidentalia negotii, т.е. към несъществената част от
съдържанието на сделката. Разбира се, съществуват и изключения, тъй като понякога именно
срока е условие, от което зависи валидността на сделката – напр. 229 ЗЗД, според който договор
за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, а лицата, които могат да извършват
само действия по обикновено управление, могат д сключват договор за наем само за период до
три години. В случай, че договорът за наем бъде сключен за повече от десет/три години, той има
сила за десет, съответно за три години.cdxxxv
V.Видове срок
1.Според вида на правното действие, сроковете биват:
а) отлагателен срок (начален срок)
б) прекратителен срок (краен срок) – с този срок се счита, че се учредява безсрочно право на
ползване;
2.Според правното значение на срока, dies бива:
а) срок в полза на длъжника – напр. заема;
б) срок в полза на кредитора – напр. влога;
в) срок в полза и на длъжника, и на кредитора – напр. при фиксираните сделки;
3.Друго деление на сроковете е на:
а) абсолютно определен срок – срокът е абсолютно фиксиран – напр. престацията се дължи три
месеца след Коледа;
б) относително определен срок – срокът е свързан с настъпването на дадено сигурно събитие,
което не се знае кога ще настъпи;
Някои волеизявления обаче (като брак, осиновяване), не могат да бъдат обуславяни от срок.
Няма правило, поради което онези сделки, които не могат да се обуславят от условие, да не
могат да се обуславят от срок. Но на практика не е така – напр. дарението по 225 ЗЗД не може да
има срок, тъй като с дарението дарителя отстъпва нещо веднага и безвъзмездно на надарения,
който го приема, т.е. дарението е едностранно волеизявление.cdxxxvi Или пък 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД,
който предвижда, че прихващането на две насрещни задължения не може да стане под срок и
условие, освен под единственото условие, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.cdxxxvii
Волеизявлението за прихващане е едностранно, поради което не може да се прави под срок и
условие.
За разлика от тези хипотези, менителницата, записът на заповед и чекът не могат да станат под
условие, но могат да бъдат обусловени от срок.
Важно е да се знае, че не може да има едностранно адресно волеизявление със срок и условие.
В някои хипотези обаче, се допуска да има едностранни волеизявления със срок – напр. 87 ЗЗД,
който дава възможност на кредитора по един двустранен договор, в случай, че длъжника не е в
състояние да изпълни задължението си поради причини, за които отговаря, да му даде подходящ
срок за изпълнение заедно с писмено предупреждение, че, ако не изпълни до изтичането на този
срок задължението си, ще счита договора за развален.cdxxxviii
При комбинирано действие на срок и условие, срокът също може да бъде определян от
страните – 204, ал. 1 и 2 ЗЗД – продажбата под уговорка за опитване или преглеждане се
предполага сключена под отлагателното условие, че купувачът ще одобри вещта. Продавачът се
освобождава от договора, ако вещта се намира у него и купувача не я одобри до изтичането на
уговорения срок, а, ако няма такъв – веднага, след като бъде поканен за това от продавача.cdxxxix
VI.Изчисляване на срока
Изчисляването на срока е уредено в 72 ЗЗД и обхваща следните изисквания:
1.Срокът, който се брои по месеци, изтича в последното число на последния месец. Ако този
месец няма съответно число, този срок изтича в последния ден.
2.Срокът, който се брои по седмици, изтича в последния ден на последната седмица.
3.Срокът, който се брои по дни – в него не влиза денят на събитието или на момента, от който
започва да тече срока. Срокът изтича в края на последния ден. Когато последният ден от срока е
неприсъствен, срокът изтича в началото на следващ присъствен ден.
4.Когато срокът изтича определен брой дни преди известен ден, този ден, както и денят на
изтичане на срока не се броят.
5.Писмените изявления и съобщения, от каквото и да е естество, се считат за извършени в
съответния срок, ако са предадени в пощата, по телеграфа или чрез радиограма до изтичането на
двадесет и четвъртия час от последния ден на срока.
Под “начало на месеца” се разбира първото число от месеца, под “средата на месеца” се
разбира – петнадесетото число от месеца, а под “край на месеца” – последният ден от месеца.
VII.Действие на срока
До изтичане на отлагателния срок задължението не е изискуемо/изпълнението му не може да
се търси от кредитора. Но, ако срокът е в полза на кредитора, тогава и до изтичането му може да
се престира, но кредиторът не може да изисква изпълнението на задължението до изтичането му.
С изтичането на отлагателния срок задължението възниква/става изискуемо.
Когато има отлагателен срок и длъжникът не изпълни задължението си до неговото изтичане,
то той изпада в забава – dies propertitas not homine.
Действието на срока е за в бъдеще.
VIII.Тежест (modus)
Тежестта се прилага в случаите на безвъзмездно разпореждане (договори и сделки), т.е. modus
ще намери приложение при даренията, завета/завещанието.
Оттук и определението на тежестта – това е уговорката, с която едно лице отстъпва
безвъзмездно другиму дадено имущество, възлагайки на приобретателя на това
имущество определени задължения да извърши определени действия или да не
извършва определени действия.
Тежестта също е елемент от accidentalia negotii, тъй като modus не е еквивалент на даването
(dare), именно поради което сделката дарение не се превръща във възмездна.
Тежестта може да бъде уговорена в полза на лицето, което осъществява безвъзмездното
разпореждане, в полза на надареното лице или в полза на едно трето лице.
Проф. Витали Таджер приема, че тежестта не създава субективно право в полза на лицето, в
чиято полза тя е уредена. Тази теза обаче противоречи на едно друго схващане на автора – че
тежестта създава правно задължение на онзи, комуто е възложена тежестта. Това не е така, тъй
като текстът, който урежда действието на тежестта в наследственото право (18 ЗН) казва, че
неизпълнението на тежестта не влече отмяна на завещанието.cdxl Това не означава, че няма
субективно право да се иска изпълнение на тежестта, защото едно е да се иска изпълнение на
тежестта, друго е, в резултат на неизпълнението на тежестта, да се иска изпълнение на тежестта.
Има субективно право, но то не е изпълнено с пълните си възможности. От това следва, че
тежестта създава субективно право/правно задължение за лицето, спрямо което е уговорена.
Сделките, сключени под тежест, пораждат своето действие веднага. Както и при останалите
модалитети, тежестта също трябва да бъде възможна и да не противоречи на закона и на добрите
нрави, тъй като в противен случай е нищожна.
В този смисъл е и 226, ал. 3 ЗЗД и 42, б. “б” ЗН, които уреждат нищожността на дарението и
завещанието. Но дарението/завещанието, които са направени с невъзможна тежест, също са
невъзможни, т.е. нищожни. В теорията се приема, че едно такова разрешение, според което
невъзможността на условието влече нищожност и на сделката, е несправедливо.
Правоприемството не може да се атакува, ако надареното лице не изпълни възложената му
тежест. Това важи и при дарението. Неизпълнението на такова задължение обаче, дава право да
се иска изпълнението му.
Разликата идва оттам, че проф. Таджер твърди, че щом не може да се отмени
дарението/завещанието поради неизпълнена тежест, следователно не може да се иска и
изпълнението им. Докато проф. Павлова смята, че задължението, породено от тежестта, може да
се иска по принудителен ред, като това не противоречи на забраната дарението/завещанието да
бъдат отменени при неизпълнение на тежестта.
Заинтересуваните лица, които могат да искат изпълнение на тежестта са следните:
~ дарителят
~ наследниците на дарителя
~ заветниците
~ наследниците по завещание/наследниците по закон
~ всяко трето заинтересувано лице.
§ 2. (45.) Основания за нищожност по 26, ал. 1 ЗЗД (нищожност на сделките по 26, ал. 1)
§ 3. (46.) Основания за нищожност по 26, ал. 2 ЗЗД (нищожни сделки по 26, ал. 2 ЗЗД)
Според някои автори, тези основания се обединяват в една група, наречени “недействителни”
поради незавършения си фактически състав. Според други автори (проф. Павлова) тук не става
въпрос за сделки с незавършен фактически състав, тъй като има валидни волеизявления на
страните, т.е. фактическият състав е завършен, но волеизявленията не съответстват на
законовите изисквания за съгласие и за форма. Т.е. тези фактически състави няма как да се
завършат.
26, ал. 2 ЗЗД урежда основанията за нищожност на завършени, но опорочени сделки,
при които нарушаването на волеизявленията са толкова съществени, че не могат да породят
желаното от страните действие на сделката.cdlxiii
ІІІ.Липса на форма
За липса на форма като основание за нищожност на сделката говорим само тогава, когато
законът изисква такава. Но, доколкото формата на една сделка се изисква от императивна
правна норма на закона, може би това основание за нищожност на сделката е по 26, ал. 1, а не
по 26, ал. 2 ЗЗД.
В практиката много често се стига до липса на форма като основание за нищожност на сделката
– напр., когато се прехвърли един недвижим имот без нотариален акт. В този случай вещно-
прехвърлителния ефект не може да настъпи именно поради липса на нотариален акт като
императивно изисквана форма, от която страните не могат да се отклонят. Или пък често липса
на форма има по 212 ЗЗД, който предвижда една облекчена продажба на наследството.
Предвижда се наследствената маса или части от нея да се продават само в писмена форма с
нотариална заверка на подписите.cdlxvi Тази форма на сделката не важи, когато наследството или
части от него се прехвърлят не чрез продажба, а по друг възмезден начин – напр. чрез
прехвърляне срещу издръжка.
При липсата на форма най-често се стига до конверсия на сделката, за да се запази част от
нея, т.е. да се породят правните последици на друга сделка, съществени белези на която се
съдържат в конвертираната сделка. Напр. нищожната поради това, че не е извършена чрез
нотариален договор, продажба на недвижим имот се конвертира в предварителен договор за
продажба на недвижим имот.
26, ал. 2 ЗЗД обявява за нищожни и симулативните сделки. При тях има обективиране на воля,
но зад това изявление няма съответстваща й вътрешна воля. Воля има, но тя не е в посоката на
изразеното. Страните не желаят настъпването на изразените правни последици и поради това
волеизявлението не поражда правни последици. Поради това и сделката е нищожна.
І.Привидни сделки
Привидните сделки се определят като специален случай на съзнателна липса на воля/съгласие.
Привидните сделки се отличават от унищожаемите сделки, при които също липсва
воля/съгласие, по това, че при привидните сделки това несъответствие между воля и изявление
се желае от страните. Поради това, че волевият процес е под контрола на страните, някои автори
считат, че при привидните сделки няма порок във волеизявленията.
При привидните сделки фактическият състав е завършен. Съвсем друг е въпросът, че чрез
привидните сделки страните целят да скрият какво желаят да постигнат реално.
Привидните сделки се различават и от reservatio mentalis. При привидната сделка насрещната
страна на сделката изрично е уведомена, че със сделката не се желаят тези правни последици, а
чрез нея само се прикрива истинската сделка.
Привидните сделки се отличават и от фидуциарните сделки. При последните се уговаря това,
което се прехвърля по-късно да се върне при определени условия обратно, докато при
привидните сделки страните въобще не желаят правните последици, които произвежда сделката.
Привидните сделки се различават и от относително недействителните сделки, които по принцип
са валидни по отношение на всички, а са недействителни само по отношение на точно
определено лице (кредитора).
Привидните сделки се отличават и от сделките, сключени при измама, когато насрещната
страна е въведена в заблуждение.
При привидните сделки страните могат да желаят правният ефект на сделката въобще да не
настъпи. В такъв случай, когато страните въобще не желаят привидната сделка да прояви
правните си последици между тях, говорим за т.нар. абсолютна симулация.
Възможно е страните да се намират и в хипотеза на относителна симулация - тогава, когато
сключват една сделка, но не желаят настъпването на нейните правни последици, а желаят
настъпването на правните последици на друга сделка – напр. прави се безпарична продажба, с
която се прикрива дарение.
Възможно е и страните да желаят настъпването на правните последици от сключената сделка,
но тези правни последици да настъпят по отношение на други страни – напр., когато се
прикриват дадени преобретатели.
Следователно привидността може да е не само в сделките, но и по отношение на лицата. Но,
докато симулацията между лицата изисква участието и на трето лице, то при симулативните
сделки привидността е между същите лица. Т.е. симулативната сделка е дисимулирана сделка.
Симулацията не е забранена, освен някои актове, които изискват сигурност спрямо третите
лица. Но по отношение на симулативните процеси – законът забранява последващото разкриване
на симулацията, защото по между си и по отношение на третите лица може да се симулира –
санкция няма, но по отношение на симулативния процес е обратното.
ІІ.Прикрити сделки
Този ефект на прикриване на типа сделка се постига чрез съчетаването на привидни и
прикрити сделки. Това е т.нар. двустранно подставяне. Но освен този вид симулация, може да
има още и едностранно подставяне и подставено лице.
Привидната сделка би могла да е двустранна или едностранна адресна сделка и то при
условие, че адресатът знае за привидния характер на сделката. Т.е. винаги е необходима
вътрешната воля на поне две лица, за да не породи сключената сделка изявения правен ефект.
Твърди се, че симулацията е възможна въобще при едностранните сделки (без значение дали
са адресни или безадресни), тъй като те са елемент от едно по-широко съглашение между
страните (напр. джирото). Биха могли да бъдат симулирани и едностранни безадресни сделки
(завещание, завет), но само дотолкова, доколкото симулацията е доведена до знанието на
приобретателя.
Т.е. и тогава, когато едностранната сделка е без адресат може да има симулиране, но трябва
отсрещната страна да знае това. Напр. прави се симулативно завещание. Като се разкрие
симулацията на завещанието, обезсилва се и самото завещание. За да се разкрие симулацията
обаче, симулативното завещание не може да се държи в тайна от приобретателя, тъй като, ако
той не знае за привидността на завещанието по отношение на него и приеме наследството, то ще
бъде увредено.
Привидни актове могат да се правят във всички клонове на гражданското право. Изключение
има, когато напр. мъж и жена сключат привиден граждански брак – макар те да не са желали
наистина това, тази сделка ще породи правните си последици.
Тук е мястото за едно уточнение – не е вярно, че не може да има симулативен процес.
Напротив, такъв е напълно възможен – напр., за да не се дарява – води се симулативно actio
revandicatio. Но, симулирайки една ситуация, която реално не съществува, ние сме реално
обвързани със съдебното решение, т.е. дава се предимство на симулативно изразеното. Така е и
според 17, ал. 1 ЗЗД, според който прикритото правило ще урежда страните по симулираната
сделка, ако са налице изискванията за неговата действителност.cdlxix
ІІІ.Видове симулация
1.Абсолютна симулация – при нея прикрита сделка в същинския смисъл няма.
2.Относителна симулация – тук с привидната сделка се прикрива същинската, истинската
сделка.
3.Дисимулативна (прикрита) сделка – чрез използването на дисимулацията, страните не желаят
сделката, която сключват помежду си да стане достояние на трети лица.
4.Пълна и частична симулация – частичната симулация се отнася само до привидността на
отделни клаузи на сделката – напр. има един смесен договор за прехвърляне срещу гледане и
издръжка, където се симулира клаузата, че съответният имот се прехвърля срещу гледане или
издръжка. Или пък чрез гледането и издръжката се симулира едно възнаградително дарение.
Това са хипотезите, когато симулацията засяга характера на определени права и задължения. Но
може да е засегнат и обемът на правата и задълженията.
Симулативната сделка също трябва да отговаря на изискванията за действителната сделка, т.е.
да е спазена формата, да има основание и пр. Ако прикритата сделка изисква дадена форма, то
формата на привидната сделка. Напр., ако формата за валидност на прикритата сделка е
нотариален акт, то привидната сделка (продажба) също трябва да е извършена с нотариален акт.
недвижима вещ
Симулативен продавач привидна сделка
Симулативен купувач
Трето
добросъвестно лице
Следователно, две са предпоставките, за да може трето лице да стане собственик на една вещ
(в частност недвижима) от лице, което я е придобило по една привидна сделка:
а) третото лице да е субективно добросъвестно, т.е. да не е знаело, че праводателят е
несобственик на вещта;
б) датата на придобиването трябва да предхожда вписването на исковата молба;
Касае се за един способ, чрез който третото лице става собственик, макар да не е придобило от
собственик. Това основание за придобиване е деривативно, тъй като третото лице извежда
правата си от едно определено лице, макар че то не е собственик.
Трети лица могат да са и кредиторите на купувача по симулативната сделка. Те считат тази вещ
за негова собственост и следователно могат да се опитат да си съберат вземанията. В случая, ако
се проведе докрай принципът на разкриване на симулацията, кредиторите на симулативния
купувач не могат да се удовлетворят от тази вещ. Но, ако кредиторите му са добросъвестни и са
наложили запор/възбрана преди вписването на иска за установяване на симулативната сделка,
техните права върху тази вещ ще се запазят и те ще могат да продадат вещта на публична
продан, за да удовлетворят вземанията си. Но това запазване на правата от запора/възбраната
ще следва само, ако кредиторите са добросъвестни и са учредили запора/възбраната преди
вписването на исковата молба.
комитент комисионер
(довереник)
комисионен договор
т
рето лице
Т.е. комисионерът не е нито скрит, нито пълномощник. При скритото пълномощно е важно, че
договора се сключва от името на довереника, а не от името на доверителя. Сделката ще се
развие по следния начин:
~ 292 ЗЗД казва, че във вътрешното правоотношение между доверителя и довереника, правата,
още от тяхното придобиване, се считат придобити за доверителя. Ако довереникът пък действа от
свое име, правата, които придобива от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, във
вътрешното отношение между довереника и доверителя, както и по отношение на трети
недобросъвестни лица, се считат за права на доверителя.cdlxxiv
2.Подставено лице (сламен човек) – подставеното лице, което е хипотеза на симулация, се
използва тогава, когато едно лице иска да придобие нещо (някаква вещ напр.), но не иска
третите лица да узнае какво придобива. Поради това лицето използва сламен човек, т.е. тук
лицата са поне три:
Б В А
Въпр. 48 Унищожаеми сделки поради заплашване и по чл. 31 ЗЗД. Крайната нужда като
основание за недействителност.
Заплашването е уредено в 30 ЗЗД.
Заплашване има, когато едната страна е принудена от другата или от трето лице, чрез
възбуждането на основателен страх, да сключи договора.cdlxxxiii При заплашването има осъзнавано
несъответствие между волята и нейното обективиране.
Във фактическия състав на заплашването е необходимо да са включени следните елементи:
а) страната да е под влияние на определени страхови представи;
б) тези страхови представи трябва да са предизвикани от другия участник в сделката или от
трето лице. Допуска се източникът на заплахата да е анонимен.
Специфичното е, че когато страховите представи са породени от трето лице, не е необходимо
другата страна по сделката да знае за тях.
в) настъпването на страховите представи трябва да е свързано с човешки действия;
г) необходимо е да има причинно-следствена връзка между волеизявлението и наличието на
представите, предизвикващи страх;
При заплахата всъщност става въпрос за това, че върху волята на лицето се упражнява
психическа принуда. По това заплахата се различава от насилието, при което няма психическа, а
физическа принуда.
При заплашването не е важно как, по какъв начин са предизвикани страховите представи, а
релевантно е, че такива са налице, за да бъде принудена страната да сключи определена сделка.
Според проф. Мария Павлова, критерият за това, дали е предизвикан основателен страх, е
конкретен и трябва да се преценява конкретно, поотделно за всяко лице.
Не е необходимо заплахата да се отнася до извършването на неправомерни действия –
заплахата може да се изразява и в поначало правомерни действия, с които обаче се цели
постигането на неправомерен резултат. Напр. при едно злепоставяне, където неправомерния
характер на поведението на злепоставящия се изразява в упражняването на психическа принуда.
ІV.Потвърждаване и конверсия
1.Потвърждаване на сделката
Тъй като унищожаемостта на сделката засяга в по-малка степен общественият порядък, то
унищожаването на сделката е предоставено на волята на правоимащия. Понеже давностният срок
за упражняване на правото за унищожаване на сделките е тригодишен, то се създава една
определена несигурност, както у този, който е изпълнил по такава сделка, така и у онзи, който
има нещо наум, че сделката е унищожаема и не смее да изпълни. Преодоляването на тази
висящност става посредством потвърждаването, което е уредено в 35 ЗЗД.cdlxxxix
Могат да се конвертират всички унищожаеми сделки, с изключение на сделките, унищожаеми
поради крайна нужда. Но дори и такива сделки могат да се конвертират, но мълчаливо, като
правото на унищожаване не бъде упражнено в продължение на една година или, ако насрещната
страна отстрани ощетяването. Тук тезите в теорията не са единни – проф. Таджер смята, че
отстраняването на ощетяването представлява потвърждаване на сделката, а проф. Павлова
счита, че това не е потвърждаване на сделката, тъй като отстраняването на ощетяването води до
отпадане на основанието за унищожаване на сделката и следователно тя не може да се унищожи.
Унищожената сделка може да бъде потвърдена, доколкото страната, която има право да я
унищожи знае за порока на сделката, т.е. правото да иска унищожаване на сделката е на този,
който може да унищожи сделката (правоимащия).
35 ЗЗД урежда две възможности за потвърждаване:
а) изрично потвърждаване – за да има такова, изисква се писмено волеизявление от страната,
като само формата на волеизявлението е предвидено с императивни правни норми, а
съдържанието му е свободно. Този способ за заздравяване не може да се използва тогава, когато
страната вече е изпълнила задължението си или е погасено правото й да иска унищожаване на
сделката;
б) конклудентно потвърждаване – за такова потвърждаване говорим тогава, когато
правоимащият да унищожи сделката знае за основанието за унищожаемост и изпълни доброволно
договора.
Потвърждаването (конфермацията) е способ за запазване действието на една унищожаема
сделка, докато конверсията запазва само частично действието на сделката. Тъй като
потвърждаването има значението на унищожаване с обратен знак, следователно за него се
изисква дееспособност.
Потвърждаването на сделката е една едностранна сделка, едно обуславящо волеизявление,
което не внася нищо ново в съдържанието на сделката. Потвърждаването валидизира
унищожаемото волеизявление, отстранява пороците на сделката от 27 – 31 ЗЗД.
2.Конверсия на сделката
Конверсията е “спасителният пояс” при нищожните сделките, при които заздравяването е
невъзможно. С конверсията на сделката се цели запазване на здравата част от сделката, чрез
превръщането й в нов тип сделка.
Ratio legis да се допусне тази фигура е същата, както основанията да се допусне частичната
недействителност на сделките по 26, ал. 4 ЗЗД.cdxc
За да се направи конверсия на сделката, необходимо е да се спазят следните условия:
а) нищожната сделка да включва съществените белези на друг тип сделка;
б) страните по нищожната сделка да желаят правното действие на новата сделка.
По отношение на действието на конверсията също няма единомислие в теорията – проф.
Таджер смята, че конверсията не може да се приложи по право, а само след последващото
съгласие на страните по нищожната сделка. Но не е необходима предпоставка за наличието на
конверсия последващото съгласие на страните – аргумент от 26, ал. 4 ЗЗД. Т.е. достатъчно е да
се разкрие волята на страните.
Конверсия настъпва най-често поради липса на форма, липса на даване. Напр. при един заем
за послужване, доколкото не е даден предмета на заема, сделката е предварителен договор. Или,
когато се използва частна писмена форма при продажбата на недвижим имот, а законът изисква
нотариален акт – това също е предварителен договор. Или пък при една доброволна делба по 35
ЗС, където, за да бъде валидна сделката, е необходимо тя да се извърши чрез нотариална
заверка на подписите. Ако няма нотариална заверка на подписите, то тогава става дума за
привременна делба.
Това, че една сделка е нищожна или унищожена не означава, че отношенията между страните
продължават само до този етап. Често страните престират по една такава нищожна/унищожаема
сделка и чак след това формират воля да искат обявяването на нищожността/унищожаемостта на
съответната сделка. Това изпълнение по един нищожен договор или по договор, който е бил
унищожаем и след това унищожен, се урежда в 55 – 59 ЗЗД, където се съдържат разпоредбите
относно неоснователното обогатяване.cdxci
При неоснователното обогатяване става въпрос за даване на нещо без основание или за даване
на нещо при отпаднало основание. Напр., когато се престира нещо по една нищожна сделка, то
това нещо е дадено без основание, тъй като основанието за даването му е наличието на едно
валидно правоотношение (валидна сделка).
При отпадналото основание даденото без основание е дадено при условията на една условията
на една унищожаема сделка преди обаче тя да е била унищожена. Основание няма и тогава,
когато нещо е дадено при неосъществено основание – напр. по една сделка под отлагателно
условие.
Тук основателно възниква следният въпрос: каква е съдбата на даденото по една
нищожна/унищожена сделка?
Поначало принципът е, че когато е дадено нещо по една недействителна сделка, то трябва да
се върне, освен, когато сделката е обявена за нищожна поради накърняване на закона или на
добрите нрави. В последната хипотеза, в зависимост от това, дали и двете страни са действали по
този начин, онзи, който е действал, нарушавайки закона/добрите нрави, няма право да си иска
даденото.
ЗЗД до 1993 г. допускаше възможността за конфискация – даденото не оставаше у изправната
страна, а преминаваше в патримониума на държавата. Днес положението е различно –
единствената имуществена последица от една нищожна сделка, е правото на реституиране на
даденото, т.е. всяка от страните може да си иска даденото.
Отново възниква въпрос: при какви предпоставки може да се упражни правото на връщане?
Понеже са различни правопораждащите фактически състави при нищожността и унищожаемостта,
от които се извежда правото на връщане, то различни са и предпоставките, за да се иска
връщане на даденото без основание.
Реституционното право представлява едно притезателно право, включително и тогава, когато,
за да бъде упражнено, е необходимо упражняването на едно друго потестативно право. Така, за
да може страната по една унищожаема сделка да си иска даденото, тя първо трябва да унищожи
сделката и чак след това ще възникне притезателното право за връщането на даденото без
основание.
При нищожните сделки правопораждащият фактически състав включва следните елементи:
една нищожна сделка и да има изпълнение по тази сделка. Трябва да се отбележи, че един е
искът, с който се иска нищожността/унищожаването на сделката, друго е искането за връщане на
неоснователно даденото.
Т.е. дотук има две правни последици:
а) иск за нищожност/унищожаване на сделката;
б) реституция на даденото без основание, като страната, която е дала правомерно, може да
търси от неправомерно далата страна само обезщетение за негативни вреди.
Напр. хипотезата на 28, ал. 3 ЗЗД, според която се предполага, че страната, искаща
унищожаването на сделката, би могла при полагането на грижа на добър стопанин, да разбере,
че действа при грешка, т.е. действалата при грешка страна е действала виновно.cdxcii
Следователно онзи, който иска унищожи сделката, е длъжен да обезщети другата страна, освен,
ако действалата в грешка страна докаже, че не е имала вина за изпадането си в грешка или като
докаже, че другата страна е знаела за нея. В последните хипотези страната, която иска
унищожаване на сделката поради грешка, не дължи обезщетение за вреди.
Специфично е, че според ВКС при обезщетяване на негативни вреди не се
обезщетяват пропуснати ползи.
При унищожаемите сделки правопораждащият фактически състав включва следните елементи:
а) една сделка, която поначало е валидна, но е унищожаема поради порок;
б) изпълнено е по тази сделка;
в) има влязло в сила съдебно решение за унищожаване на сделката;
Правото да се търси неоснователно даденото означава, че при липса на доброволно
изпълнение то може да се търси чрез осъдителен иск. Предявяването на иска за връщането на
неоснователно даденото ще протече по следния начин:
1.При нищожна сделка исковете са следните:
а) отрицателен установителен иск за обявяване нищожността на сделката;
б) осъдителен иск, с който се иска връщане на даденото;
в) осъдителен иск, с който се иска обезщетение за претърпените вреди;
2.При унищожаема сделка исковете са:
а) конститутивен иск за унищожаване на сделката;
б) осъдителен иск, с който се иска връщане на даденото;
в) осъдителен иск, с който се иска обезщетение за претърпените вреди – характерното тук е,
че такъв иск може да се претендира само от изправната страна;
В 57 ЗЗД също се съдържат няколко хипотези, които уреждат връщането на даденото без
основание:
а) когато нещо е дадено в натура и то съществува и при момента на унищожаване/обявяване
нищожността на сделката, тогава ще важи разпоредбата на 57 ЗЗД. Правната норма предвижда,
че, ако се дължи връщане на определена вещ, то се връщат и плодовете, придобити от вещта от
деня на поканата за връщане. Но, ако едно лице знае, че държи вещта без основание, то тогава
се дължат плодовете, придобити от вещта от момента на даването й.
б) втората хипотеза на 57 се свързва със случаите, когато даденото без основание към момента
на поискването е погинало, отчуждено е или е изразходвано:
~ ако подлежащото на връщане погине след поканата за връщане, то тогава се плаща размерът
на действителната стойност, която е взела страната, т.е. връща се цената, която е получила,
независимо дали е по-голяма от действителната.
~ ако вещта е погинала, отчуждена е или е изразходвана преди поканата за връщане, страната
дължи само онова, от което се е възползвала и то без плодовете.
Трябва да се отбележи, че исковете, които могат да се предявяват по 57, ал. 1 и по 57, ал. 2
ЗЗД. За връщане на даденото без основание по 57, ал. 1 ЗЗД може да се използва или actio
revandicatio по 108 ЗС (който може да се предявява неограничено във времето),cdxciii или
облигационният иск по 57, ал. 1 ЗЗД. Докато, ако се намираме в хипотезата на 57, ал. 2 ЗЗД,
искът е само облигационният по 57, ал. 2 ЗЗД. Трябва да се отбележи, че облигационният иск за
връщане на неоснователно даденото (независимо дали е по 57, ал. 1 или по 57, ал. 2 ЗЗД) е
петгодишен.
Друг случай на неоснователно обогатяване има тогава, когато едната страна е готова да върне
полученото по една нищожна/унищожена сделка, но другата страна не желае да я връща. В тази
хипотеза е предвидено exceptio (възражение) за неизпълнено облигационно задължение, което е
възникнало от отпадането на основанието, т.е. правото да се задържи вещта. Това ще бъде
приложимо, когато страните имат различни престации.
Когато и двете страни имат парични престации, нищо на пречи да се направи конпенсация.
Право на конфискация
§ 5 Доп. разпоредби на ЗППДОП урежда правото на конфискация.cdxciv Става въпрос за една
санкция, изразяваща се в едно потестативно право на държавата да придобие даденото по една
приватизационна сделка, която се е оказала нищожна, тъй като при придобиването по
приватизационната сделка купувачът си е послужил с подставено лице или със скрит
пълномощник. Тук сделката ще е нищожна, поради симулация при използването на подставено
лице и поради законова забрана при придобиването чрез скрит пълномощник. В случая
държавата ще конфискува даденото от купувача (цената), като ще си върне и онова, което тя е
дала (продаденото предприятие). Конфискацията се прилага по иск на държавния орган или
общинския съвет.
І.Необходимост от представителството
Поначало, както правоспособността, така и дееспособността са дадени на субектите, за да
участват лично в гражданско-правния оборот. Понякога обаче, поради липса на дееспособност,
се налага правните действия да се извършват чрез представител. В други случаи причината за
използването на представителството е времето (пространството) или липсата на компетентност в
определена област (напр. адвокатското пълномощно).
Представителството следователно, е иманентна черта на развиващия се гражданско-правен
оборот.
ІІ.Определение за представителството
Представителството представлява извършването на правни действия от едно лице за
друго и от името му с непосредствен ефект за другото лице.
36 ЗЗД също дава понятие за представителството, като казва, че едно лице може да
представлява друго или по силата на закона, или по волята на представлявания, като
последиците от правните действия, които извършва представителя възникват направо за
представлявания.cdxcv
Характерно за представителството е, че при него трябва да има поне едно лице, което да
извършва правни действия и понеже то трябва да действа от чуждо име, следователно трябва да
има и представляван.
Друга характеристика на представителството е, че правните действия, които извършва
представителят трябва да са в интерес на представлявания, т.е. да ги извършва със свои
действия, но със средствата на другото лице.
Предлогът “за” означава, че правните последици възникват направо и непосредствено в
патримониума на представлявания.
Друга особеност е, че по принцип представителството се създава с оглед на извършването на
материално-правни действия, но няма пречки представителството да възникне и за извършването
на процесуални действия (адвокатът е процесуален представител на своя довереник).
Извършвайки правни действия, представителят формира своята воля, но със съзнанието, че
волеизявява от чуждо име, че извършените от него правни действия ще попаднат в правната
сфера на представлявания. Нещо повече, извършвайки тези правни действия, не е необходимо
представляваният да знае за извършването им (напр., ако представляваният е недееспособен).
Третото лице, с което договаря представителя обаче, трябва да има съзнанието, да знае, че се
действа от чуждо име. Знанието и на представителя, и на третото лице е предпоставка за
настъпването на правното действие в правната сфера на представителя (това е т.нар.
contemplatio domini).
Действителността на извършените правни действия се преценява от гледна точка на действията
на представителя – така напр., ако неговата воля е опорочена, опорочена ще бъде и волята на
представлявания.
В закона няма текст, който да предвижда как и по какъв начин представителят трябва да
съобщи на третите лица, че действа от чуждо име. Но при всички случаи представителят трябва
да доведе това до знанието на третите лица. Оборването на тази презумпция става по следния
начин:
а) мълчаливо – напр., ако представителят е работник или служител на представлявания;
б) изрично – това важи особено за извършване на правни актове, които представляват
разпореждане с права;
Следователно, третото лице може да бъде уведомено за това, че се действа от чуждо име или от
самия представител, или от представлявания.
Представляван Представител
В
представително правоотношение
Ъ
Н
Ш
Н
П
Р
А
В
О
О Трето
лице Т
Н.
Едната страна по тези две правоотношения съвпада (това е представителят). Но двете
правоотношения имат различно съдържание – представителното правоотношение е едностранно и
по него се създава представителната власт на представителя, докато по външното
правоотношение представителят сключва сделката, замества страната (представляваният).
Представителното правоотношение има овластяващ характер – създава се представителна
власт за представителя. Представителното правоотношение обслужва правните действия по
представителството. За правната същност на представителната власт съществуват
различни теории в доктрината:
1.Теория за динамичната правоспособност – според нея представителната власт присъединява
дееспособността на представителя към правоспособността на представлявания, но в граници,
които са очертани в самото представителство. Според тази теория представителната власт
представлява един юридически факт.
2.Според други, представителната власт не е юридически факт, а възниква от определен
юридически факт.
Представителната власт представлява субективно право, титуляр на което е представителят.
Това субективно право обаче е особено, защото субективните права се защитават по исков ред,
при представителството представителят няма такива правомощия. Това е така, тъй като
представителната власт е едно непритезателно субективно право, сходно с
потестативните. Това са всъщност правата на овластения, от което следва, че представителната
власт представлява субективно право, при упражняването на което насрещната страна е търпи
упражняването му.
Следователно, представителната власт представлява непритезателно непотестативно
субективно право, на което противостои правното задължение на представлявания да търпи
правните действия на представителя.
Друга особеност е, че всяко субективно право има в основанието си нечий интерес. Но при
представителството едно лице има субективно право, но то е дадено в интерес на друго лице
(представлявания).
Представителната власт е сходна с потестативните права, тъй като и нейното съдържание се
изразява във възможността да се предизвиква правна промяна в правната сфера на друго лице (в
случая това е представляваният).
Оттук и изводът, че, ако няма валидно възникнала представителна власт, няма и
представителство. Изключение е тогава, когато едно лице действа без представителна власт, но
по-късно лицето, за когото е сключило сделката я потвърждава.
ІV.Същност на представителството
За представителството е характерно, че правните действия, които извършва представителят, са
задължителни за представлявания и настъпват в неговата правна сфера по право. Те имат
действие само за представлявания, освен тогава, когато липсва ратификация от страна на
представлявания и мнимият представител поиска правните последици да настъпят за него.
Този ефект настъпва по две линии:
а) волеизявление на представителя;
б) изричната правна норма на 36, ал. 2 ЗЗД, според която последиците от правните действия,
които извършва представителят възникват направо за представлявания.
Схващанията за същността на представителството са различни:
1.Фикционна теория – според нея по силата на една правна фикция, волеизявлението на
представителя се счита за волеизявление на представлявания;
2.Репрезентационна теория – според нея при сделките, сключени чрез представителство,
меродавна е само волята на представителя – 36, ал. 2 ЗЗД;
3.Теория на сътрудничеството – според това схващане, за да се породи ефекта на
представителството, трябва да е налице както волята на представителя, така и волята на
представлявания.
36, ал. 2 ЗЗД е възприел репрезентационната теория относно същността на
представителството:
а) дееспособността се преценява от гл.т. на представителя – така, ако той е недееспособен и
сключената от него сделка ще е нищожна. Но трябва да се има предвид, че представителят
трябва да е дееспособен в момента на упражняване на представителната власт;
б) пороците във волята също се преценяват с оглед действията на представителя;
в) за да могат да бъдат търсени определени правни последици, те също се преценяват от гл.т.
на знанието на представителя.
От това не следва обаче, че дееспособността и знанието на представлявания са лишени от
правен ефект. Волеизявлението на представлявания е от значение, когато възниква
представителството. От друга страна, наличието на знание или незнание у представлявания също
има значение – напр. знанието на представлявания, че насрещната страна (третото лице, с което
преговаря представителя) е несобственик. В случая, ако представителят не е знаел, че третото
лице е несобственик на вещта, обект на сделката, а представляваният е знаел, то тогава се
зачита незнанието на представителя.
І.Видове представителство
1.Според основанието за възникване на представителната власт, т.е. с оглед на това, дали
представителната власт възниква по волята на представлявания или не. От тази гл.т.
представителството бива:
а) доброволно представителство – при него е налице съгласието (волеизявлението) на
представлявания при учредяването на представителната власт. Той дава съгласието си или
едностранно (чрез упълномощаване), или по един договор. Доброволното представителство
означава следното:
~ представляваният определя кой да бъде негов представител;
~ от представлявания зависи какъв ще е обемът на представителната власт, която ще има
представителя;
~ от волята на представлявания зависи и докога, за какъв срок ще бъде представителната
власт, т.е. представителят може по своя воля да прекрати по всяко време представителната
власт. Ако в един договор напр. не е посочен срок, през който да продължи представителната
власт, то тогава представителството е безсрочно. Това обаче не означава, че представителната
власт на представителя е вечна, а просто, че не е уговорен срок;
Характерно за доброволното представителство е, че то не е свързано със задължение за
представителя да извършва действията, за които е овластен, т.е. и за представителя това
представителство е доброволно;
б) задължително представителство – такъв вид представителство възниква в случаите, когато
не е необходимо съгласието на представлявания. Но не е редно всички такива случаи да се
поставят под общ знаменател, тъй като при някои хипотези може да се иска някакво съгласие от
представлявания (напр., при осиновяването законът изисква съгласието на осиновяващия, че
иска да бъде осиновител – 54 СК).dvii Задължително представителство има, когато:
~ то възникне въз основа на съдебно решение
~ когато възникне въз основа на административен акт
~ при представителството на родителите по отношение на малолетните им деца;
При задължителното представителство за представителя възникват задължения да извърши
действията, за които е овластен. Тук, за разлика от доброволното представителство, законът
определя обема на представителната власт и основанията за прекратяването й.
2.Според вида на правните действия, които може да извършва представителя,
представителството се дели на:
а) активно представителство – когато представителят е овластен само да извършва правни
действия за представлявания;
б) пасивно представителство – когато представителят е овластен само да приема от името на
представлявания волеизявленията, насочени към него;
в) смесено представителство – тогава, когато представителят е овластен както да извършва
действия, така и да приема волеизявления за представлявания;
3.Според обема на представителната власт, представителството бива:
а) пълна представителна власт – тогава, когато има задължително представителство (напр.
възможността на родителите да представляват малолетните си деца във всичко и пред всеки, с
ограничението, съдържащо се в 73, ал. 2 СК, т.е. при отчуждаването на недвижими и движими
вещи, когато се иска и разрешение от РС и то само, когато има очевидна нужда или полза от
такова отчуждаване).dviii
б) ограничено представителство – възможни са различни по обем и вид ограничения в
представителната власт на представителя:
~ представителната власт може да е дадена само за извършването на едно конкретно посочено
правно действие (напр. само да продаде апартамента);
~ представителната власт може да е дадена само за извършването на определен вид правни
действия – напр. напр. само да дава под наем моето имущество;
~ представителната власт може да е дадена на представителя в такъв обем, че той да може да
извършва всякакви правни действия, но само по отношение на точно определено имущество;
~ възможно е да има ограничение на представителната власт и по отношение на територията,
за която е дадена тя – напр. в търговското представителство – дадено лице става търговски
представител на “Лукойл” само за Северна България, а друго - само за Южна България.
4.Някои автори правят разграничение на представителството на:
а) пряко представителство
б) косвено представителство – това представителство обаче не е същинско представителство,
тъй като при него не се извършва представителство от чуждо име с пряк ефект.
5.С оглед на това, че е възможно да има множество представлявани или множество
представители, представителството се дели на:
а) еднолично представителство – тогава, когато един представител представлява няколко
различни лица. Тук правоотношенията са отделни. При множество представители 39 ЗЗД приема,
че може всеки от тях поотделно да упражни представителната власт, а може и всички заедно да я
упражняват.dix
б) колективно представителство – когато е предвидено, че множество представители ще
упражняват само заедно представителната власт – напр. 31 ЗЮЛНЦ, който предвижда, че
управителният съвет представлява сдружението с нестопанска цел и определя представителната
власт на отделни негови членове.dx
6.Представителство с клауза delcredere – това е една гаранционна клауза, с която
представителят се задължава да обезпечи изпълнението на задължението от страна на третите
лица, с които той договаря – напр. 354 ТЗ.dxi
І.Понятие за упълномощаването
Става дума за една формална едностранна сделка, главният юридически факт от който
възниква представителната власт (представителното правоотношение). Упълномощаването е
адресна сделка, т.е. тя трябва да достигне до другата страна, като приемането й не е
необходимо.
Резултат от този юридически факт (упълномощаването) е възникването на представителната
власт, по силата на която едно лице (представляван) се вижда обвързан от правните действия,
извършвани от негово име от едно друго лице (представител).
Разликата между пълномощието и упълномощаването се съдържа в това, че пълномощното има
за цел, насочено е да породи правни действия навън, пред третите лица, докато
упълномощаването урежда съдържанието на вътрешното правоотношение между представителя и
представлявания. Това вътрешно правоотношение обосновава задължението за пълномощника да
извършва само онези правни действия, за които е оправомощен с пълномощното.
Обикновеното пълномощно се дава, за да обслужи едно друго съществуващо правоотношение,
за да облекчи упълномощителя в извършването на неговите правни действия.
Напр. договорното правоотношение, което формира съдържанието на главното
правоотношение, е различно, доколкото по договора за поръчка длъжникът се задължава да
извърши правни действия за упълномощителя. Но упълномощаването не е комисионен договор,
тъй като при него комисионерът действа от свое име.
Често, за извършването на някакви фактически действия се налага да се извършат и правни, за
които се налага да се даде пълномощно.
Оттук, разликите между упълномощителното правоотношение и главното правоотношение са
следните:
а) упълномощаването е едностранно правоотношение
б) главното правоотношение винаги е договор. Напр. договорът за поръчка, който би могъл да
е възмезден или безвъзмезден, може да бъде съчетан и с пълномощно;
в) от пълномощното правоотношение се поражда представителна власт, докато при главното
правоотношение, в зависимост от типа на договора, биха могли да се породят различни права и
задължения;
г) пълномощното правоотношение е насочено навън, към третите лица, докато главното е
насочено навътре.
Изискванията, които се поставят към упълномощаването, са преди всичко изисквания към
упълномощителя – напр. дееспособността (упълномощителят трябва да е дееспособен), докато за
валидността на упълномощаването не е необходимо пълномощника да е дееспособен, но
дееспособността е необходима, за да може той да извършва правните действия, които са му
възложени.
Възможни са упълномощавания, по които едно лице да упълномощи няколко лица да го
представят пред третите лица, като всеки от овластените може да извърши самостоятелно
правните действия, за които е оправомощен (т.нар. колективно пълномощно) – 39, ал. 2 ЗЗД.dxv
Възможно е обаче упълномощителят изрично да предвиди в пълномощното, че правните
действия могат да се извършват само съвместно, т.е. само всички заедно ще могат да извършват
правните действия, за които са оправомощени.
Преценката за валидността на упълномощителната сделка зависи само от гл.т. волята на
упълномощителя. Пълномощното, веднъж дадено, не прекъсва възможността на упълномощителя
да извърши и сам съответните правни действия.
Може да има и хипотези на отмяна на пълномощното, но в този случай трябва да се имат
предвид правилата за отправянето на волеизявленията и тяхното достигане до насрещната
страна – 13 и 14 ЗЗД.dxvi
Ако след даването на пълномощното, упълномощителят бъде поставен под пълно запрещение,
то упражняването на представителната власт става невъзможно, защото на нейно място идва
законната представителна власт, упражнявана от настойника. Ако пък упълномощителят бъде
поставен под ограничено запрещение, то може да има упълномощаване, но вече е необходимо
това да стане с попечителско съдействие, т.е. да се допълни и волята на попечителя към тази на
поставения под ограничено запрещение упълномощител.
Действието на вече направените пълномощни преди поставянето на упълномощителя под пълно
запрещение ще се запази, но остава открит въпросът за възможността за унищожаването на тези
пълномощни на основание 31 ЗЗД (поради моментна недееспособност) във връзка с 44 ЗЗД.
Важно е да се каже, че забраната за упълномощителя да извършва някакви правни действия, е
забрана и за пълномощника да извършва тези правни действия.
ІІІ.Форма на пълномощното
ІV.Видове пълномощно
V.Прекратяване на упълномощаването
При преупълномощаването става въпрос за една правна сделка, извършена от лице, което вече
има представителна власт (т.е. от упълномощения), т.е. упълномощеният по една сделка, се
явява преупълномощител по една последваща сделка.
Преупълномощаването представлява чисто упълномощаване, но с тази разлика, че лицето,
което преупълномощава вече притежава представителна власт, като преупълномощителят не
прехвърля представителната си власт, а учредява една нова представителна власт.
Преупълномощаването е възможно само, ако преупълномощителят има представителна власт и
то, ако неговото упълномощаване е възникнало по една правна сделка, а не по силата на закона,
т.е., ако упълномощаването е доброволно (договорно).
Три са лицата, които участват в преупълномощаването, но преупълномощителната сделка
предполага две лица за учредяването й (това са упълномощеният и преупълномощеният).
Действието на така създадената представителна власт обаче, се заключава в директното
правоотношение между преупълномощеното лице и първоначалния упълномощител.
Преупълномощаването обаче не може да се извършва свободно по нашето право. Предвид
личният момент 43, ал. 1 ЗЗД предвижда възможностите за преупълномощаване само в следните
хипотези:dxvii
1.Когато упълномощителят е разрешил на пълномощника си да преупълномощава други лица.
2.Когато няма разрешение за преупълномощаване, е възможно то да се получи ad hoc, но в
случая преупълномощаването трябва да е необходимо за запазването интересите на
упълномощителя. Напр. такова преупълномощаване без разрешение от страна на
упълномощителят е възможно при договора за поръчка по 283, ал. 2 ЗЗД.dxviii
Тъй като става въпрос за упълномощителна сделка, изискванията за формата на
преупълномощаването ще бъдат тези по 37 ЗЗД.
Правоотношение между упълномощителя и упълномощения – тук става въпрос за създаването
на една първична представителна власт и само наличната на валидна такава ще даде основание
за възникването на вторичната представителна власт (преупълномощаването). Независимо обаче,
дали упълномощителят е получил разрешение да преупълномощава или това става поради
необходимостта да се защитят интересите на упълномощителя, упълномощеният е длъжен
незабавно да уведоми упълномощителя за преупълномощаването – в противен случай той
отговаря за действията на преупълномощения като за свои действия (43, ал. 3 ЗЗД).
Одобряването на така дадена представителна власт не е необходимо, тъй като
преупълномощителят не действа като мним представител – одобряване е необходимо само, ако
преупълномощеният е действал вън от дадената му представителна власт. Това е така, защото
упълномощителят може винаги да оттегли представителната власт.
Правоотношение между упълномощителя и преупълномощеното лице – предпоставка за
валидност е преупълномощителят да има валидна представителна власт, но тук представителната
власт на преупълномощеното лице възниква за упълномощителя.
Обикновено има едно основно правоотношение, което се обслужва от една упълномощителна
сделка и това отношение съществува между упълномощителя и упълномощения. Когато се дава
преупълномощаване, обикновено то се съпътства със създаване на основно правоотношение
между преупълномощеното лице и преупълномощителя. Основното правоотношение между
упълномощителя и преупълномощителя също се установява чрез действията на
преупълномощеното лице.
Правоотношение между преупълномощителя и преупълномощеното лице – поначало между тях
не възниква основно правоотношение, тъй като преупълномощеният действа направо от името на
първоначалния упълномощител.
Основание за отнемането на представителната власт на преупълномощеното лице е само
отнемането на представителната власт на преупълномощителя, докато другите основания за
отпадането на представителната власт (дееспособност, смърт и пр.) на преупълномощителя не
водят до прекратяването на представителната власт и на преупълномощеното лице.
Прекратяването на преупълномощаването е в почти същите хипотези, както и за
упълномощаването, като упълномощителят може директно да оттегли представителната власт и
на преупълномощителя и на преупълномощеното лице.
І.Понятие
При действието от чуждо име без представителна власт има едно лице, което действа без
представителна власт като мним представител (falsus procurator), още едно лице, което е мнимо
представлявано и едно трето лице, с което мнимият представител сключва правна сделка или
извършва правни действия.
Хипотезите, при които е налице мнимо представителство са различни:
1.Когато въобще не е имало представителна власт.
2.Когато е имало представителна власт, но тя е отпаднала с действие ex nunc, т.е. оттеглена е
представителната власт.
3.С навършването на една определена възраст от лицето (18г.), което вече няма нужда да се
представлява, тъй като е напълно дееспособно.
4.Когато представителната власт е отпаднала ex nunc поради унищожаване на сделката.
5.Представителна власт липсва и тогава, когато мнимият представител се представя за
представител, без въобще да има представителна власт между него и представлявания.
6.Мнимо представителство има и тогава, когато представителят е надхвърлил границите на
представителната власт.
Трябва да се каже, че мнимото представителство се различава от едностранното подставяне –
докато при последното едно лице сключва правна сделка от свое име и за своя сметка, но в
придобивния документ се вписва името на друго лице, като се разчита, че лицето, вписано в
придобивния документ ще одобри сключената сделка, то при мнимото представителство е налице
сключване на сделка/извършване на правни действия от един мним представител от името и за
сметката (в интерес) на мнимо представлявано лице.
Мнимото представителство се различава и от воденето на чужда работа без поръчка.
Доколкото в 42, ал. 2, изр. 2 ЗЗД изрично е казано, че потвърждаването трябва да бъде
извършено в същата форма, каквато е формата на упълномощаването за сключването на
договора, то това е изискваната от закона форма, под която може да се направи
потвърждаването.
Ратификацията действа с обратна сила, но 42 не казва нищо относно действието на
потвърждаването. Тук и без изрична разпоредба на закона, действието на ратификацията е ex
tunc, тъй като потвърждаването е едно обуславящо волеизявление, с нея не се навлиза в
съдържанието на уговореното между мнимия представител и третото лице. Чрез ратификацията
мнимият представляван просто приема, че действията, които са извършени от мнимия
представител, ще настъпят в правната му сфера.
Когато мнимият представляван мълчи, това създава определена несигурност, която би могла да
се избегне по следния начин:
1.Било, когато мнимият представител поиска в определен срок мнимо представляваният да
потвърди или не сделката.
2.Било, когато третото лице каже, че вече няма правен интерес.
301 ТЗ обаче дава друго разрешение за срока, в който трябва да се извърши ратификацията –
когато едно лице действа мнимо от името на търговец се смята, че търговецът е приел
действието, ако не се възпротиви незабавно след узнаването. Тук мълчанието като изключение е
приравнено на съгласие.dxxii Тук няма и срокове, давани от третото лице за одобрение на
сделката.
Ако правните действия на мнимия представител не бъдат потвърдени (по 42 ЗЗД/301 ТЗ), то
сделката ще е нищожна в отношенията между мнимия представител и третото лице. Ако правните
действия бъдат потвърдени/има мълчание, то правните последици обвързват с обратна сила
патримониума на мнимо представлявания.
Правни последици между мнимия представител и третото лице – тук сделката също няма да има
действие, тъй като мнимият представител действа от чуждо име и следователно и с
представителна власт, и без нея, представителна власт между двамата няма.
Възможно е обаче, когато стане ясно, че мнимо представляваният няма да потвърди, мнимия
представител да приеме правните последици да настъпят за него. Тук третото лице няма да има
правото да търси обезщетение, дори и да е добросъвестно.
Ако ратификация от страна на мнимо представлявания не последва, а мнимият представител
също не желае правните последици да настъпят за него, то третото лице може да търси само
негативни вреди от насрещната страна. Отговорността е за предварителен договор и това
несключване на сделката все пак причинява някакви вреди на третото лице (най-малкото
разноските по очаквания договор). Правоимащо да си търси обезщетение за негативни вреди е
само добросъвестното трето лице.
Тук има една разлика – докато при пред договорната отговорност лицето, от което се търси
отговорност трябва да е виновно, то тук, при мнимото представителство, не е задължително falsus
procurator да е действал виновно.
Правни последици между мнимо представлявания и мнимия представител – правните последици
между двамата ще се сложат по различен начин в зависимост от това, дали последва
ратификация или не.
Ако има потвърждение, то отношенията между мнимия представител и мнимо представлявания
ще бъдат както напр. по един договор за поръчка.
Ако не последва потвърждение, следователно извършените правни действия няма да имат
никакви правни последици.
Въпр. 58 § 12.Погасителна давност – понятие, функции, приложно проле. Преклузивни и
рекламационни срокове
І.Разяснителни бележки
І.Спиране на давността
Кредиторът може да е бил лишен от възможността да си иска вземането, поради което този срок
докато трае това обстоятелство не се зачита действие на срока, а с отпадането на това
обстоятелство срокът отново продължава да тече. Давността изтича, като се сумира срока от
преди настъпването на обстоятелството, спряло давността и срока, продължил да тече след
отпадането на обстоятелството.
Спирането на давността предполага едно възникването на определено събитие, до началото на
което давността е текла и след преустановяването на което, давността продължава да тече. Т.е.
това е обстоятелство, визирано в закона, което спира действието на давността, след изчезването
на което давността продължава да тече.
Основанията за спиране на погасителната давност са уредени в 115 ЗЗД:dl
1.Давността не тече между родители и деца, до изтичането на родителските права.
2.Давност не тече между намиращи се под настойничество/попечителство лица и техните
настойници/попечители, докато трае настойничеството/попечителството.
3.Давност не тече между съпрузи (докато трае брака).
4.Давност не тече за вземанията на юридическите лица срещу техните управители (напр. за
деликт), докато последните са на служба.
5.Давност не тече за вземания на лица, чието имущество по закон или по решение на съда се
намира под управление, срещу управителя, докато трае управлението – напр. вземанията на
лица, за чието имущество е назначен временен управител.
6.Давност не тече за вземанията на ненавършили пълнолетие и поставените под запрещение
лица, за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител – през това
време и до изтичането на шест месеца след това давността спира.
7. Давността не тече, докато трае съдебният процес относно вземането – т.е. това означава, че
от момента, от който е подаден иска, до момента на решението на съда давността се спира.
8. В 115, ал. 2 е казано, че, ако давностният срок изтича по времето, когато кредиторът или
длъжника са военно мобилизирани, до изтичането на мобилизацията + още шест месеца
давността за съответното вземане спира да тече.
ІІ.Прекъсване на давността
Съгласно 120 ЗЗД погасителната давност не настъпва служебно, от което следва, че само по
искане на длъжника съдът може да постанови погасяване на вземането на кредитора.
Чл. 26. (2) Със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя
техните функции.
Чл. 64. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
(2) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
(3) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
(4)(Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(5)(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато делото е решено в полза на държавно
учреждение, осъденото лице е длъжно да му заплати всички задължителни за отделните
граждани такси и разноски. В полза на държавните учреждения и предприятия, кооперации и
други обществени организации се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били
защищавани от юрисконсулт.
Чл. 65. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.,
доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Страната, която причини отлагане на делото или отменяне на
решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла
да заяви или посочи своевременно, понася независимо от изхода на делото разноските за новото
заседание, съответно по обжалване на решението и по събиране на новите или повторното
събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния
представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер
на 1/3 от първоначално платената, но не по-малко от 20 лв.
(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
Чл. 66. При спогодба разноските остават върху страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
Чл. 67. Третото лице-помагач нито дължи, нито му се присъждат разноски
Чл. 68. Когато в делото участвува като страна прокурорът, следуемите се разноски се
присъждат на държавата или се заплащат от нея
Чл. 69. Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите:
а) когато делото се прекрати съгласно чл. 330 и
б) когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са
неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на
тълкувания акт, на основните начала на правото на Народна република България и на правилата
на социалистическия морал.
Чл. 46. (2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на
правилата на социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат
съобразно основните начала на правото на Народна република България и правилата на
социалистическия морал.
Чл. 57. (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява
права или законни интереси на други.
Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили.
Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Чл. 44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните
волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват
права и задължения.
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и
договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва
съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието
се предполага до доказване на противното.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.).
(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да
се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Чл. 94. Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава
отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.
Чл. 226. Обещанието за дарение не произвежда действие.
Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.
(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено
поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато
условията или тежестта са невъзможни.
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се
създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.
Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват
тези права в противоречие с интересите на обществото.
Чл. 20. При тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.
Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността.
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.
Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора,
освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на
задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на
кредитора.
Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на
поканването.
Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност
или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако
получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е
възползувал, с изключение на плодовете.
Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е
отишло в негова полза.
Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права
върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
Напр., ако един договор е унищожен при крайна нужда, то прекратяването на правоотношението
настъпва с обратна сила. С унищожаването на сделката, която съществува между купувача и
продавача, това действие е с обратна сила. Ако купувачът я препродаде на трето лице, с
отпадането на правата на купувача, отпадат и правата на третото лице. В определени случаи
това е така и при 88, 227, ал. 5 ЗЗД, 17, ал. 2 ЗЗД; В определени случаи, ако третите лица са
добросъвестни, правата им се запазват като изключение от принципа за обратната сила.
Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените
в закона случаи.
Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат
обезщетение.
Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички
преки и непосредствени вреди.
Чл. 25. Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от
едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има
интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.
Сбъдването на условието има обратно действие.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори
страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.
Чл. 63. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи
на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.
Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които
законът изисква друга грижа.
Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили.
Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Чл. 2. (1) Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, от
закон или от указ.
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да
урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени
отношения с местно значение.
Чл. 5. Българските стандарти се прилагат доброволно.
Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Министерският съвет утвърждава национални счетоводни
стандарти и национален сметкоплан, съобразени с международните счетоводни стандарти и
настоящия закон, които са задължителни за предприятията.
Чл. 1. (2) При плащания между местните и чуждестранните лица извън страната, когато в тази
наредба не е предвидено друго, българските банки прилагат Еднообразните правила на
Международната търговска камара в Париж и обичайните правила на банковата практика.
Чл. 288. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За неуредените с този закон положения за търговските
сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него -
търговските обичаи. При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по
местоизпълнението.
Чл. 494. (2) Курсът на чуждестранната валута се определя според търговските обичаи в мястото
на плащането. Издателят обаче може да определи в менителницата курса, по който сумата трябва
да се изчисли.
Чл. 299. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато страните са предвидили трето лице да определи
отделни уговорки, те стават задължителни за страните само ако третото лице ги е определило в
съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
(2) Ако третото лице не извърши определянето или го извърши в несъответствие с ал. 1, всяка от
страните може да поиска определянето да се извърши от съда.
Чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени
обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие,
всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът
се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
Чл. 20. При тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.
Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността.
Чл. 60. Окръжният съд ръководи и контролира дейността на районните съдилища от неговия
съдебен район, като:
1. осъществява общо организационно ръководство за усъвършенстване на дейността им;
2. (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) извършва периодично ревизии на тяхната работа, включително
на съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията;
3. анализира и обобщава своята и на районните съдилища съдебна практика;
4. организира повишаването на квалификацията на съдиите.
Чл. 41. При противоречива съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния
административен съд могат да бъдат издавани тълкувателни постановления, приети на съвместни
заседания на пленумите им.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори
страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.
Чл. 63. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи
на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.
Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които
законът изисква друга грижа.
Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са
неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на
тълкувания акт, на основните начала на правото на Народна република България и на правилата
на социалистическия морал.
(2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите,
които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на правилата на
социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Народна република България и правилата на социалистическия
морал.
(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава
съобразно предходната алинея.
Чл. 11. (1) Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата
материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни.
(2) Когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди
отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от
него.
(3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия,
изменящия или допълващия акт.
Чл. 12. Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той
да бъде издаден.
Чл. 5. (3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено
от закона за престъпление към момента на извършването му.
Чл. 11. (3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на
новия, изменящия или допълващия акт.
Чл. 14. (1) Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична
разпоредба.
(2) Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде
само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.
Така например, ако един договор, който е сключен при действието на стария закон, а влиза в
сила нов граждански закон, той заварва висящо правоотношение.
Например при започнала да тече, но неизтекла давност, новият граждански закон запазва
действието на стария, докато юридическите факти, настъпили преди влизането му в сила, не
доведат до край действието си.
§ 152. (1) Влезлите в сила решения, сроковете за преглед и отмяна на които не са изтекли до
влизането в сила на закона, подлежат на преглед по реда на надзора и на отмяна по досегашния
ред.
(2) Подлежат на преглед по реда на надзора по досегашния ред и решенията, постановени по
дела, разглеждането на които е завършило до влизането в сила на закона, но съдът не се е
произнесъл по тях, както и тези, по които решението е отменено и е даден ход за постановяване
на ново решение по чл. 208, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, отменен след влизането в
сила на закона.
Чл. 286. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е
свързана с упражняваното от него занятие.
Чл. 110. Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще
всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята
или към постройката.
Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.
Чл. 63. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи
на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.
Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които
законът изисква друга грижа.
Чл. 244. Заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита
нейното запазване пред запазването на своите вещи.
Той може да използува заетата вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е
уговорено - съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму ползуването от
вещта.
При неизпълнение на тези задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите, настъпили
поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при
неговата изправност.
Ако вещта е дадена в заем на няколко лица - те отговарят солидарно.
Чл. 255. Ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи
от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си
вземе вещта.
Ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе
вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и
може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От
получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на
името на влогодателя.
Чл. 63. Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата
земя, като стане собственик на постройката.
Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху
вече съществуващата постройка.
Собственост върху постройка, отделно от земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна
делба.
Чл. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените
давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.
Чл. 115. Давност не тече:
а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или
попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
в) между съпрузи;
г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под
управление, срещу управителя, докато трае управлението;
д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато
последните са на служба;
е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето,
през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването
на такъв или след прекратяването на недееспособността;
ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно
мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.
Чл. 288. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За неуредените с този закон положения за търговските
сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него -
търговските обичаи. При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по
местоизпълнението.
Чл. 187. Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в
състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава.
Чл. 200. Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.
Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се
извършва.
Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от
деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема.
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Чл. 185. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез
подставено лице:
а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества -
относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им
е възложено да продават, и
б) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) съдиите, прокурорите, съдебните изпълнители, съдиите по
вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се
числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на
спорното право.
Чл. 31. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Чл. 92. (2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с
претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да
намали нейния размер.
Чл. 294. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено
друго.
(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.
Чл. 127. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се
разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.
В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо
възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за
причинените вреди.
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на
кооперациите и други юридически лица и на граждани.
(Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Всички видове собственост се ползуват с еднакви възможности за
развитие и закрила.
Чл. 109. Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника,
освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно.
Чл. 2. (2) До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.
Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са
неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на
тълкувания акт, на основните начала на правото на Народна република България и на правилата
на социалистическия морал.
(2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите,
които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на правилата на
социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Народна република България и правилата на социалистическия
морал.
(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава
съобразно предходната алинея.
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.
Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора,
освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на
задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на
кредитора.
Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на
поканването.
Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност
или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако
получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е
възползувал, с изключение на плодовете.
Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е
отишло в негова полза.
Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Чл. 195. В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне
вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска
намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.
Чл. 195. (3) При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни
правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и
обезщетение за вредите и в двата случая.
Чл. 195. (2) Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно
неизпълнението на задълженията.
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.
Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора,
освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на
задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на
кредитора.
Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на
поканването.
Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност
или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако
получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е
възползувал, с изключение на плодовете.
Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е
отишло в негова полза.
Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Чл. 46. (2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на
правилата на социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат
съобразно основните начала на правото на Народна република България и правилата на
социалистическия морал.
Чл. 223. Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от
заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
Чл. 46. (2) При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.
Чл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен
ако е установено друго.
Чл. 97. Когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би
могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ
придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети
нейния собственик.
Чл. 98. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.
Чл. 69. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът
може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок
Падеж – това е денят, в който едно право на вземане трябва да бъде изпълнено от длъжника,
като то се установява по два начина – с предварително уговорен срок или без да е уговорен
никакъв срок.
Чл. 22. Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не
може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се
ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени
третото лице.
Чл. 118. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право
да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е
изтекла.
Погасителна давност – това е един определен срок, през който кредиторът бездейства и след
като изтече, длъжника не е длъжен да изпълни задължението си.
Чл. 66. Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно
приложение разпоредбите на чл. 33.
(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Правото на строеж не се погасява, ако постройката или част
от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго.
(Ал. 3, нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под
повърхността на земята.
(Ал. 4, нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Право на надстрояване и право на пристрояване се учредява
за надстрояване, съответно пристрояване на съществуваща сграда.
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само
след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой
от тях не е приел това предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на
съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици,
заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането
на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право
Чл. 61. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване, ако ползувателят,
въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който
застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите
съществени задължения или ако съществено променя вещта.
Чл. 56. Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното
предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.
Ползувателят не може да отчуждава своето право.
Чл. 119. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Чл. 237. (Ал. 1, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) При прехвърляне на
недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в
имотния регистър.
Договорът за наем,сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е
задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от
прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е
задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.
Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползуването на
наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота.
Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора
за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е
станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното
време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни
права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в
течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна
с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
Чл. 307. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Съдът може по искане на една от страните да измени или
да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които
страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи
на справедливостта и добросъвестността.
Чл. 92. 2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с
претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да
намали нейния размер.
Чл. 294. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено
друго.
(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.
Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска
унищожаемостта.
Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от
деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или
измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на
сключването на договора.
Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез
възражение и след като давността е изтекла.
Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само
частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или
разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г., бр. 45 от 1984 г.) Строежи в съсобствен парцел, който
е предназначен за малкоетажно или средноетажно жилищно или за вилно застрояване, могат да
се разрешават по искане на един или повече от съсобствениците, без съгласие на останалите въз
основа на архитектурен проект за цялостно застрояване на парцела, по който всеки от
съсобствениците да може да получи отделна жилищна сграда, отделно жилище в една сграда,
съответно отделна вилна сграда или отделно вилно жилище. След извършване на строежа
частите на съсобствениците върху парцела се определят съобразно стойността на получения
имот.
Чл. 195. В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне
вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска
намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.
Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на
задълженията.
При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата
алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в
двата случая.
Чл. 92. 2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с
претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да
намали нейния размер.
Чл. 292. Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и
задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица
възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по
отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се
смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако
договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение
на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има
достоверна дата.
Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на
довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.
Чл. 90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно
отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението
си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни
едновременно с ищеца.
Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни
задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се
даде надлежно обезпечение.
Чл. 91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или
подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи,
докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях,
колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от
стойността на задържаната вещ.
(Ал. 6, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок.
1 Чл.2 ЗЗД е отменен с & 4 от Закона за нормативните актове (срв. чл.46 ЗНА).
Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото
бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права,
упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.
Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.
Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши
действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.
Чл. 73. Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора,
освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.
Чл. 79. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години.
Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 5 години.
Чл. 30. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост може да принадлежи и общо
на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица.
Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.
Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Чл. 31. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само
след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой
от тях не е приел това предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на
съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици,
заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането
на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Чл. 34. Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ,
освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
Искът за делба не се погасява с давност.
Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или
периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на
договора.
Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети
лица преди вписване на исковата молба.
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само
след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой
от тях не е приел това предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на
съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици,
заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането
на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само
след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой
от тях не е приел това предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на
съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици,
заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането
на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Чл. 193. Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено
намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора
употребление.
Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата.
Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от
отговорност е недействително.
Чл. 195. В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне
вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска
намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.
Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на
задълженията.
При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата
алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в
двата случая.
Чл. 57. Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е
отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи
действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако
вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи
само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.
Чл. 51. Когато за извършването на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в
друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това.
Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1974 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 33 от 1996 г.) Не се позволява да се
посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5
метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината,
района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия
имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат
преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.
Чл. 289. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Упражняването на право въз основа на търговска сделка е
недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна.
Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да
има основание за това.
Чл. 109. Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му
пречи да упражнява своето право.
Чл. 237. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Подлежат на принудително изпълнение:
а) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 93 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999
г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните
съдилища, съдебно-спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително
изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях
спогодби по арбитражни дела;
б) решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд;
в) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.)
документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките
Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните
здравноосигурителни каси и държавните учреждения, ако задължението не е изпълнено след
писмена покана в 7-дневен срок;
г) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е
възложено на гражданските съдилища;
д) (доп. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) записите на заповед, менителниците
и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по
тях;
е) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми
или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи;
ж) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите
относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими
вещи, както и задължения за предаване на определени вещи, и;
з) (Предишна б. "ж" - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) други документи, въз основа на които законът
допуска да се издава изпълнителен лист.
и) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) влезлите в сила актове за установяване на публични вземания
и на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този
кодекс.
Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да
се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси,
личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на
нападателя в рамките на необходимите предели.
Чл. 13. (1) Чл. 13. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна
необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго
лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
Чл. 100. (Предишен текст на чл. 100, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Отказът
от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена
форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.
(Нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Заявлението за отказ от правото на
собственост по ал.1 може да се оттегли до вписването на отказа в имотния регистър.
1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и
задължения.
Чл. 2. (2) До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.
Чл. 237. (1) Членовете на съветите имат еднакви права и задължения независимо от:
1. вътрешното разпределение на функциите между членовете на съвета;
2. (доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) разпоредбите, с които се предоставя право на управление и
представителство на изпълнителните членове.
(2) Членовете на съветите са длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на дружеството и
да пазят тайните на дружеството и след като престанат да бъдат членове на съответния съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Председателят на надзорния съвет, съответно на съвета на
директорите, сключва договорите за възлагане на управлението и представителството на
изпълнителните членове.
Чл. 9. (1) Членовете на управителния съвет или на съвета на директорите трябва да:
1. имат висше икономическо или юридическо образование;
2. притежават квалификация и професионален опит в банковото дело;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
4. не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни
съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали
неудовлетворени кредитори;
5. не са били през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на
банка в несъстоятелност, членове на неин управителен или контролен орган;
6. не са лишени или лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност;
7. не са съпрузи или роднини до трета степен включително по права или по съребрена линия
помежду си или на друг член на управителен или контролен орган на банката.
(2) Наличието на необходимата квалификация и професионален опит по ал. 1, т. 2 се
удостоверява със сертификат, издаден от Централната банка. Условията и редът за издаването и
отнемането на сертификат се определят с наредба. Отказът за издаването и отнемането на
сертификат не подлежи на обжалване по съдебен ред.
(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 се установяват с декларация.
(4) Лице, което не отговаря на посочените изисквания в ал. 1, а за управляващите банката - и в
чл. 8, ал. 1, се отстранява от Централната банка, ако не бъде освободено от съответния орган в
посочения от нея срок.
Чл. 73. (3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез
залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се
отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл.
12, ал. 3.
Чл. 2. (1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.
(2) Чужденец е и лице без гражданство, което не се счита за гражданин на нито една държава в
съответствие с нейното законодателство и притежава официален документ, удостоверяващ това
му качество.
Чл. 3. (1) Чужденците в Република България имат всички права и задължения според
българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е
страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.
Чл. 22. (1) Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на
собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят
собствеността си.
(2) При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да
придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права.
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)
Чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху
земя в страната.
Чл. 3. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992г., бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Чужди
държави и чуждестранни юридически лица не могат да притежават право на собственост върху
земеделски земи.
Чл. 3. (4) (Изм. - ДВ , бр. 28 от 1992г.) Чужди граждани могат да придобиват земеделска земя
само чрез наследяване по закон. Те са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството
да я прехвърлят на лицата по ал. 1.
Чл. 22. (2) При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица
могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права.
Чл. 3. (5) (Изм. - ДВ ,бр. 28 от 1992 г.) Чуждестранни юридически лица и чужди граждани могат
да придобиват право на ползуване на земеделска земя или други ограничени вещни права върху
земя при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 29. (Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 59 от 2000 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да
придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в
страната, освен ако със закон е установено друго.
Чл. 29. Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на
собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз
основа на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет.
1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и
задължения.
2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез
своите действия да придобиват права и да се задължават.
5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и
стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под
пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на
лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.
Чл. 73. (3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез
залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се
отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл.
12, ал. 3.
5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и
стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под
пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на
лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.
Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава
съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.
(2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които
подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия
на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с
разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.
(3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог,
ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за
сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Чл. 47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е
причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Чл. 46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.
При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.
Чл. 47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е
причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.
За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор
над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.
Чл. 48. Родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово
настойничество и живее при него.
Тия лица не отговарят , ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа.
Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или
увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.
Чл. 54. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за
това, което е платил.
Чл. 12. (2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице,
навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по
местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни
райони, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия
от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите
родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде
дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава
съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.
Чл. 73. (2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите,
които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на
действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се
допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна
полза.
Чл. 12. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило
шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на
лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението
се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак
по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия
попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с
нотариално заверен подпис.
(3) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с
недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му.
Чл. 18. (1) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на
осиновителите и детето, ако е навършило 14 години. При пълно осиновяване бащиното и
фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон. При непълно
осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание
на осиновителите и детето, ако е навършило 14 години.
(2) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява
името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства
съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.
Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или
интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако
това би навредило на неговите интереси.
Чл. 73. (3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез
залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се
отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл.
12, ал. 3.
Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава
съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.
Предявяването на иска за собственост по чл. 108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи, е
действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки един от тях.
Когато обаче в хода на заведения процес се извършат действия на разпореждане с вещното
право на собственост, като отказ от иска, спогодба и др. такива, или се обременява същото с
други вещни тежести, налице е разпореждане с общата вещ по смисъла на чл. 13 СК(1). За тези
действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, е необходимо
предварително дадено съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично
пълномощно за извършване на тези действия.
Чл. 13, ал. 3 СК(2)
Чл. 108 ЗС
Съгласно чл. 13, ал. 3 СК съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху
вещи или само от единия със съгласието на другия, а действия на обикновено управление могат
да се извършват от всеки един от тях.
За отговора на поставения въпрос е от значение да се изясни съдържанието на понятието "акт на
разпореждане" и "действия на обикновено управление", вложени в цитирания текст.
Семейният кодекс не дава определение на тези понятия. Съгласно чл. 101 от същия(3) по
въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на
гражданските закони. Последните съдържат редица текстове - чл. 47 ЗС, чл. 229, ал. II ЗЗД и др.,
които пряко не дават отговор, но смисълът и съдържанието на които определят и смисъла,
съдържанието и обема на първите.
Изхождайки от това и от смисъла и съдържанието на чл. 13 СК, следва да се приеме, че
разпореждането е такъв правен акт, с който носителят на едно вещно право внася някаква
промяна в него, като го прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява. От друга страна,
действия, които са насочени към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи,
използуване, изплащане на задължения, сключване на договори за наем до три години и др.
такива са действия на обикновено управление.
Защитата на едно субективно право в гражданския процес се осъществява с редица поредни
планомерни действия, които започват с предявяването на иска и завършват с постановяването на
решението. Тези правни действия могат да бъдат както от материално правно естество, така и от
процесуално правно такова. Когато такива правни действия водят до прехвърляне, изменение,
ограничаване или прекратяване на вещното право, е налице разпореждане с недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи. Действия, които са насочени към запазване и охраняване
на правата, са действия на обикновено управление.
Искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу трето лице което владее без
основание. С този иск собственикът възвръща в свое владение онази вещ, която е излязла от
неговата фактическа власт без основание. С оглед на този характер на ревандикационния иск и
посочения критерий за актове на разпореждане и действия на обикновено управление следва да
се приеме, че по начало с предявяването на този иск се цели запазването на правото на
собственост в неговата цялост, а не погасяването на такова право или обременяването му с други
вещни тежести. От тази гледна точка на поставения с предложението въпрос следва да се
отговори, че предявяването на иска по чл. 108 ЗС е действие на обикновено управление. Когато
обаче в хода на процеса се извършват действия, като отказ от иска, спогодба и др. такива, които
водят до промяна - прехвърляне, видоизменяне, ограничаване или прекратяване на вещното
право на собственост, налице е разпореждане по смисъла на закона. За такива действия, които
излизат вън от пределите на обикновено управление, е необходимо предварително дадено
съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на
тези действия.
5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и
стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под
пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на
лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.
Чл. 275. (1) Поставяне едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано
с искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен
интерес от това.
(2) По тези производства участието на прокурора е задължително.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано
лично и ако стане нужда, се довежда принудително. Когато лицето е в болнично заведение и
здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебното заседание, съдът
е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.
(4) Ако след разпита съдът намери за нужно, назначава му временен попечител, който да се
грижи за личните му и имуществени интереси.
Чл. 277. (1) Производството по отменяването на запрещението е същото, както онова по
допускането му.
(2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа
по настойничеството или от настойника.
5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и
стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под
пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на
лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.
Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е
могло да разбира или да ръководи действията си.
Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди
смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за
недееспособността произлиза от същия договор.
Чл. 109. (1) Настойничество се учредява над малолетни (деца - ненавършили четиринадесет
години), родителите на които са неизвестни, починали или лишени от родителски права.
Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.
Чл. 1. Тази наредба установява реда и начина на регистрацията на данните, които определят
гражданското състояние на лицата в Народна република България.
Чл. 103. (1) След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако
последният е съгласен.
(2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да
продължи да носи същото име.
(3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да
престане да носи неговото име.
Чл. 436. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде
удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено
образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може
да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде
възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от районния съд да установи
факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.
Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или
за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това.
(2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения,
макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
(3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ.
Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се
допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г.) Иск за установяване на престъпно
обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно
влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да
бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 21, ал. 1, т. 2 - 5 или
когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 22, т. 2, и 22а от Наказателно-
процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Чл. 429. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдът може да се основе и на свидетелски показания,
дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на органите на националната
полиция или на общинските съвети да съберат необходимите доказателства.
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или
привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или
имуществено състояние.
Чл. 31. (1) Произходът от майката се определя от раждането. Това важи и когато детето е
заченато с генетичен материал от друга жена.
Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по
територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само
със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на
други граждани.
(2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната.
Чл. 71. (1) Ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако
важни причини налагат да живеят другаде. При отклонение от това задължение по искане на
родителите районният съд по местоживеенето им, след като изслуша детето, ако е навършило
десет години, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед може да се обжалва
пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се
изпълнява по административен ред.
(2) Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да
живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местопребиваването на децата, след като
бъдат изслушани, ако са навършили десет години. Решението може да се обжалва
Чл. 120. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника освен ако важни причини
налагат да живее другаде.
(2) Когато местоживеенето бъде променено без съгласието на настойника, той може да иска от
районния съд да издаде заповед за връщането на поставения под настойничество в определеното
му място на живеене. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но
обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред.
Чл. 89. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето
живее или където то получава кореспонденцията си.
(2) Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и
населеното място.
(3) В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва наименование на улица -
площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, апартамент.
(4) Когато адресът е извън регулацията на населеното място, вместо данните по ал. 3 се вписва
името на местността от землището му.
Чл. 90. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този
закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес.
(2) Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на
родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за
детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е
настоящ адрес и за детето.
Чл. 93. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето
избира да бъде вписано в регистрите на населението.
(2) Постоянният адрес е винаги на територията на Република България.
(3) Всяко лице може да има само един постоянен адрес.
(4) Български граждани, живеещи предимно в чужбина, които не са вписани в регистрите на
населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в
регистрите на населението на район "Средец" на град София.
Чл. 94. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава.
(2) Всяко лице има само един настоящ адрес.
(3) Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се
вписва в личния регистрационен картон, а в автоматизираните информационни фондове се
отразява само държавата.
Чл. 95. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от
лицето до общинската администрация.
(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне
на нотариално заверено изрично пълномощно.
(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва
от законните им представители.
(4) Образецът на заявлението се утвърждава с постановление на Министерския съвет.
Чл. 96. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта
от лицето до общинската администрация.
(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне
на нотариално заверено изрично пълномощно.
(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва
от законните им представители.
(4) Образецът на адресната карта се утвърждава с постановление на Министерския съвет.
Чл. 97. (В сила от 1.01.2000 г.) Български гражданин, живеещ предимно в чужбина, може да
заяви постоянния и настоящия си адрес и чрез заявление за издаване на български документ за
самоличност, подадено чрез дипломатическите или консулските представителства на Република
България.
Чл. 35. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското
състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията.
(2) Актовете за гражданско състояние за събития, за които няма данни на територията на коя
община са станали, се съставят в общината или кметството, на чиято територия е установено
събитието.
(3) Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на
общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в
които се поддържат регистри за гражданското състояние, и на други длъжностни лица от
общинската администрация.
Чл. 43. (1) Всяко раждане трябва да се съобщи писмено и да се обяви устно в срок 5 дни, като
денят на раждането не се брои.
(2) Съобщението за раждане се съставя писмено по утвърден с правилника по чл. 11, ал. 2
образец. Съобщаването на раждането е задължение на:
1. ръководителя на здравното заведение или на лицето, на което със заповед е възложено това,
когато раждането е станало в здравно заведение;
2. компетентно медицинско лице, когато раждането не е станало в здравно заведение;
3. длъжностното лице по гражданското състояние, когато в населеното място няма компетентно
медицинско лице.
Чл. 43. (3) Обявяването на раждането е задължение на бащата и се прави лично или чрез
нотариално упълномощено лице.
(4) В случаите, когато бащата е починал, отсъства от населеното място или е в невъзможност да
обяви раждането поради тежка болест, лишаване от свобода и други причини, ако е в
неизвестност или е неизвестен, обявяването се извършва от лице, присъствало на раждането. Ако
раждането е станало, когато майката е била вън от своето жилище, задължението да обяви
раждането е на лицето, в дома на което е станало раждането. Майката също може да обяви за
раждането лично или чрез нотариално упълномощено лице.
Чл. 49. При припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, в същия акт се
вписват данните на бащата, както и документът, удостоверяващ припознаването при наличие на
съгласие на майката. Името на детето се съставя по реда на членове 12-14. Когато
припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за припознаващия и
основанието се вписват в графа "Бележки" на акта за раждане в съответствие със Семейния
кодекс.
Чл. 50. (1) При пълно осиновяване длъжностното лице по гражданското състояние въз основа на
заверен препис от решението на съда съставя нов акт за раждане. Актът за раждане се съставя в
общината или кметството, посочено в съдебното решение, в текущия регистър с дата - датата на
съставяне на акта, като за обявител се подписва единият от осиновителите.
Чл. 59. Акт за смърт на лице, което съдът с влязло в сила решение е обявил за умряло, се
съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в населеното място по постоянния
адрес на обявения за умрял въз основа на препис от влязлото в сила решение. В този случай
актът за смърт не се подписва от обявителя.
Чл. 66. (1) При раждане, граждански брак или смърт, настъпили на кораб, намиращ се в открито
море, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт по реда на
този закон.
(2) Актове за раждане или смърт се съставят в срок 24 часа от настъпването на съответното
събитие.
Чл. 67. (1) Капитанът на кораба е длъжен да предаде преписи от съответните актове за
гражданско състояние в службата за гражданското състояние при общината в първото българско
пристанище, в което е влязъл корабът, или на българското дипломатическо или консулско
представителство в страната, в чието пристанище влезе корабът. Ако в страната няма българско
представителство, капитанът на кораба е длъжен да изпрати преписите на българския
дипломатически или консулски представител в най-близката страна, където има българско
дипломатическо или консулско представителство.
Чл. 70. (1) Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в
чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис
или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го
предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна,
като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България.
14. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за
отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата
смърт.
Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето.
15. Когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание
да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от
прекратяването на военните действия или от събитието.
16. Съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт.
При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася
последното известие.
17. Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат
от действителната смърт на лицето.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.).
18. Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, той може да иска:
а) имотите, които са налице, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, всичко, което е
придобито срещу отчуждените по възмезден начин имоти, и цената, която се дължи от трети лица
срещу извършените отчуждения;
б) имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателят в момента на придобиването е
знаял, че обявеният за умрял е жив, и
в) изпълнението на задълженията по чл. 12 ал. 2 от деня на поканата.
Прекратеният брак не се възстановява.
Чл. 436. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде
удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено
образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може
да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде
възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от районния съд да установи
факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.
Чл. 437. В молбата трябва да се посочи:
а) с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт;
б) причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото
възстановяване. Тези причини трябва да бъдат доказани с официални документи и
в) доказателствата за подлежащия на установяване факт.
Чл. 438. (1) Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата,
организациите и учрежденията, които са заинтересувани от установяване на факта. Освен това
се призовава и прокурорът.
(2) Заинтересувани се считат:
а) лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта, предмет на установяването;
б) организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в
състояние да го възстановят, и
в) организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използува постановеното от
съда установяване.
(3) Ако заинтересуваното лице по б. "а" не е живо, призовават се неговите наследници.
Заинтересуваните организации или учреждения по б. "в" могат да се представляват и от техните
местни поделения.
Чл. 439. (1) Когато молителят иска да установи, че е получил образование в някое учебно
заведение, съдът може да си послужи за установяване на този факт освен с другите
доказателства още и със заключението на вещи лица относно подготовката на молителя.
(2) В този случай като заинтересувано учреждение по б. "в" на предходния член се призовава
учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1.
Чл. 440. (1) В решението на съда трябва да се посочи установеният от съда факт и
доказателствата, въз основа на които този факт е установен.
(2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред.
(3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересувани лица, организации или
учреждения по чл. 438, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те
оспорват факта.
Чл. 441. По същия ред и със същите последици могат да се поправят допуснати грешки в
документите по чл. 436, когато законите не предвиждат друг ред за поправяне на тия грешки.
Чл. 442. Когато фактите по чл. 436 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се
иска по реда на тая глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с
необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на чуждата
държава, в територията на която фактът е настъпил. Доказването на тази пречка става с
документи, издадени от надлежните органи на чуждата държава, или с удостоверение на
Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да се занимаят
с молбата на заинтересуваното лице или че няма възможност да се отправи такова искане.
Чл. 34. (2) Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат
доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.
Чл. 154. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на един документ най-късно в
заседанието, в което той е представен. Ако страната не е присъствувала в това заседание,
оспорването може да стане най-късно в следващото заседание.
(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна
заяви, че желае да се ползува от него.
(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва.
Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го
оспорва, тежестта за доказване на истинността пада върху страната, която го е представила.
Чл. 155. Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит
на свидетели или чрез вещи лица.
Чл. 156. (1) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано,
или че документът е неистински. В последния случай той изключва документа от
доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
(2) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото.
Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или
за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това.
(2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения,
макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
(3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ.
Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се
допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г.) Иск за установяване на престъпно
обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно
влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да
бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 21, ал. 1, т. 2 - 5 или
когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 22, т. 2, и 22а от Наказателно-
процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Чл. 22. (1) На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен
регистрационен картон (ЛРК) и запис в Национална база данни (НБД) "Население".
(2) Личният регистрационен картон се съставя и съхранява в общината и в кметството, в които е
постоянният адрес на лицето.
Чл. 23. (1) Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински
регистри на населението и компютърният му еквивалент е Националната база данни "Население".
(2) Регистърът на населението в общината и кметството се състои от личен регистрационен
картон на лицата, имащи или имали постоянен адрес в тази община.
(3) Регистърът на населението във всяка община се състои от:
1. регистър на българските граждани;
2. регистър на чужденците по чл. 3, ал. 2, т. 2;
3. регистър на починалите лица;
4. архивен регистър.
Чл. 24. (1) Регистрите на населението в общините се поддържат върху хартиен носител и
компютърният им еквивалент е Локална база данни (ЛБД) "Население", които са част от
ЕСГРАОН.
(2) Въз основа на регистрите на населението се издават удостоверения от общинската
администрация. Редът за издаването им и образците за тях се определят в правилника по чл. 11,
ал. 2.
Чл. 25. Личният регистрационен картон съдържа следните данни:
1. име;
2. псевдоним (ако има такъв);
3. пол;
4. дата на раждане - ден, месец, година;
5. единен граждански номер, а за чужденците - и личен номер на чужденеца;
6. гражданство;
7. място на раждане - област, община, населено място, а за родените извън територията на
Република България - и държава;
8. акт за раждане - номер, дата и място на съставяне; на чужденците се вписва акт за раждане
само ако са родени в Република България;
9. постоянен адрес - област, община, населено място, жилищен комплекс, улица, номер на
сграда, номер на вход, номер на етаж, номер на апартамент;
10.образование (степен,специалност);
11. семейно положение;
12. акт за сключен брак - номер, дата, място на съставяне; дата и място на сключване на брака,
ако не е сключен в Република България;
13. съпруг/а - ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите
- номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;
14. съдебно решение за развод - номер, дата и място на постановяване;
15. деца - ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите
-номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;
16. майка - ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите -
номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;
17. баща - ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите -
номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;
18. братя/сестри - ЕГН или дата на раждане, име, име на другия родител - ако не е еднокръвен
или едноутробен, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на
съставяне на акта за смърт;
19. издаден документ за самоличност - вид, номер, дата на издаване;
20. правни ограничения (вид);
21. изменение по всички точки от 1 до 20 включително, предходен постоянен адрес, особености,
дата на съставяне на личния регистрационен картон, име и подпис на длъжностното лице;
22. починал - дата, място и причина за смъртта; акт за смърт - номер, дата и място на съставяне.
Чл. 26. (1) Личният регистрационен картон на българските граждани (ЛРК-Б) се създава въз
основа на един от следните документи:
1. съобщение или удостоверение за раждане;
2. заявление от лице, което се установява на постоянен адрес в тази община;
3. удостоверение за българско гражданство, придружено с копие от документи за гражданско
състояние и заявление за постоянен адрес в тази община.
(2) Личен регистрационен картон на чужденец (ЛРК-Ч) по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа
на един от следните документи:
1. разрешение за постоянно пребиваване;
2. удостоверение на лице със статут на бежанец или съобщение за раждане на дете от родители
със статут на бежанци;
3. заявление от лице, което се установява на постоянен адрес в тази община;
4. удостоверение за лица без гражданство.
Чл. 27. Данните в личния регистрационен картон се вписват и поддържат въз основа на
необходимите за това документи или въз основа на извлечение от записа на лицето в Национална
база данни "Население".
Чл. 28. Личният регистрационен картон се пази в продължение на 130 години, считано от датата
на създаването му, след което се предава в Държавния архив.
Чл. 29. Регистърът на българските граждани се състои от всички лични регистрационни картони
на български граждани на живите български граждани с постоянен адрес в тази община.
Чл. 30. Регистърът на чужденците се състои от всички лични регистрационни картони на
чужденци на живите чужденци с постоянен адрес в тази община.
Чл. 31. Регистърът на починалите лица се състои от всички лични регистрационни картони на
български граждани и лични регистрационни картони на чужденци с внесени данни за смъртта.
Чл. 32. Архивният регистър се състои от всички лични регистрационни картони на български
граждани и лични регистрационни картони на чужденци на лицата, на които постоянният адрес
вече не е в тази община.
Чл. 33. Общините и районите поддържат компютърни регистри за населението на територията си
и могат да архивират личните регистрационни картони по ред, определен от Министерския съвет.
132. Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.
133. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се
уреждат с особени закони.
Чл. 234. (1) Член на съвет може да бъде дееспособно физическо лице. Ако уставът допуска, член
може да бъде и юридическо лице. В този случай юридическото лице определя представител за
изпълнение на задълженията му в съвета. Юридическото лице е солидарно и неограничено
отговорно заедно с останалите членове на съвета за задълженията, произтичащи от действията
на неговия представител.
Чл. 3. (4) Лечебните заведения не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на
осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите.
Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както
и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати,
определени със закон, са изключителна държавна собственост.
Чл. 18. (2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в
изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и
стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.
Чл. 18. (4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт,
националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия,
производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи
вещества.
Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.) Не може да се придобие по давност
вещ, която е публична държавна или общинска собственост.
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не
могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, да се придобиват по давност, както и
да се включват в имуществото на търговски дружества.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Особено право на ползване - концесия, се предоставя върху
обекти - публична държавна собственост, по ред, определен със Закона за концесиите.
(3) Имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да се отчуждават и да се обременяват
с вещни права. За тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон
не се предвижда друго.
Чл. 80. (1) Държавен имот, който се владее или държи без основание, който се ползва не по
предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на
областния управител.
(2) Заповедта на областния управител за изземването на имота се изпълнява по административен
ред със съдействието на органите на Националната полиция.
(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното
производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди
друго.
Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица.
Отговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни актове, действия
или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
(2) Обезщетение за вреди от незаконни актове по предходната алинея може да се иска след
тяхното отменяване по съответния ред. Когато вредите са причинени от нищожен
административен акт или от незаконно действие или бездействие, нищожността на акта,
съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред
който е предявен искът за обезщетение.
Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно
предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят
правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите
вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени
предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия
се намират.
Чл. 399. (2)(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Паричните вземания срещу държавни учреждения се
изплащат от предвидения за това кредит по бюджета на учреждението. За тази цел
изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма
кредит, висшестоящото учреждение трябва да направи потребното, за да се предвиди такъв най-
късно в следващия бюджет.
чл. 18. (2)(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения се представляват от техните
ръководители, определени съобразно техните устройствени правила. Когато държавното
учреждение няма отделна сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и
срещу учреждението, което има такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено.
Чл. 2. (1) Кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни физически лица, които вземат
решение на учредително събрание. Учредителното събрание приема устав и избира управителен
съвет и контролен съвет.
(2) Управителният съвет избира своя председател.
(3) Уставът на кооперацията урежда:
1. наименованието, седалището, адреса на управление и предмета на дейност;
2. условията за приемане на членове, техните права и задължения;
3. органите на кооперацията и техните правомощия;
4. реда за вземане на решения;
5. размера на встъпителната и дяловата вноска;
6. реда за разпределяне на печалбата и загубите;
7. видовете фондове и дивиденти и начина за определяне на техния размер;
8. реда за разпореждане с имуществото на кооперацията;
9. основанията и реда за прекратяване на членството.
(4) В устава могат да се уреждат трудови и осигурителни отношения между член-кооператорите и
кооперацията в съответствие с действащото трудово и социално законодателство.
(5) В устава могат да се уредят и други въпроси, доколкото не са уредени в закона.
(6) Протоколът от учредителното събрание на кооперацията и уставът се подписват от
учредителите.
Чл. 15. (1) При прекратяване на имуществената общност между съпрузите, ако и двамата са
членове на жилищностроителната кооперация, както и ако единият е член, а на другия съпруг
бъде присъдена част от жилищноспестовния влог или от вноските в касата на
жилищностроителната кооперация, съдът по иск на заинтересувания, предявен в едномесечен
срок от прекратяване на имуществената общност, решава кой от двамата съпрузи да продължи
членството, като взема предвид интересите на децата, жилищните нужди и здравословното
състояние на съпрузите.
Чл. 16. (1) Член на жилищностроителна кооперация може с негово съгласие да бъде заместен
изцяло или частично от неговия съпруг, а и с решение на общото събрание - и от негови деца.
Чл. 23. При смърт на кооператор членствените му права и задължения преминават върху
членовете на неговото семейство, които имат право да придобият имота. Когато членовете на
семейството се откажат от членуване в жилищностроителната кооперация или когато няма
такива, в членствените му права могат да встъпят неговите низходящи по права линия, а когато
няма низходящи - възходящите му по права линия до първа степен, ако в едномесечен срок от
смъртта на наследодателя, съответно от отказа на членовете на семейството му, уведомят
писмено управителния съвет и представят документите по чл. 12.
Чл. 19. (1) Сдружението се учредява от три или повече лица, които се обединяват за
осъществяване на дейност с нестопанска цел.
(2) Сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява
от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица.
Чл. 2. (1) Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се
самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза.
Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях.
(2) Определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след
вписването на това обстоятелство в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района
на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна
дейност, след възникването си подлежат на вписване в нарочен Централен регистър при
Министерството на правосъдието.
(4) Правилата на глава трета не се прилагат за юридическите лица с нестопанска цел,
определени за извършване на дейност в частна полза.
Цел на дейност
Чл. 3. (1) Юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на
техните цели.
(2) Ограничения в дейността и средствата за постигане целите на юридическите лица с
нестопанска цел могат да се определят само със закон.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност
само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват
прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
(4) Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на
юридическото лице с нестопанска цел.
(5) Извършването от юридическите лица с нестопанска цел на стопанска дейност се подчинява на
условията и по реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност.
(6) Юридическите лица с нестопанска цел не разпределят печалба.
Съдържание на устава
Чл. 20. Учредителите приемат устав, който трябва да съдържа:
1. наименованието;
2. седалището;
3. целите и средствата за тяхното постигане;
4. определянето вида на дейност съгласно чл. 2;
5. предмета на дейност;
6. органите на управление;
7. клоновете;
8. правомощията на органите на сдружението;
9. правилата относно начина на представляване на сдружението;
10. правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане
на имуществените отношения при прекратяване на членството;
11. срока, за който е учредено сдружението;
12. реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски;
13. начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите.
Чл. 6. (3) Юридическите лица с нестопанска цел са носители на всички права и задължения,
които не са свързани с естествените качества на физическите лица и могат да притежават
имущество.
Чл. 7. (1) Наименованието трябва да включва ясно означение на вида на юридическото лице с
нестопанска цел.
(2) Наименованието трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави.
(3) Наименованието се изписва на български език и може да бъде допълнително изписано на
чужд език.
(4) След като юридическото лице с нестопанска цел e вписано в съдебния регистър, не може да
бъде вписано друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид със същото наименование.
(5) Вписаното в съдебния регистър юридическо лице с нестопанска цел може да иска от всяко
друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид, приело по-късно наименование,
съвпадащо с неговото, да преустанови носенето и служенето със съвпадащото наименование.
Чл. 11. (1) Устройството на юридическите лица с нестопанска цел се определя от този закон и
учредителния акт или устава.
Чл. 12. (1) Юридическите лица с нестопанска цел могат да се преобразуват в друг вид
юридически лица с нестопанска цел, да се вливат, сливат, отделят и разделят.
Чл. 12. (3) Членовете на юридическите лица с нестопанска цел, които са се слели или влели,
стават членове на новото юридическо лице с нестопанска цел, а членовете на юридическото лице
с нестопанска цел, което се е разделило - членове на новообразуваните юридически лица с
нестопанска цел, по техен избор.
Чл. 12. (2) След отделяне или разделяне юридическите лица с нестопанска цел отговарят
солидарно за задълженията, възникнали до преобразуването им.
Чл. 13. (1) Юридическото лице с нестопанска цел се прекратява:
1. с изтичането на срока, за който е учредено;
2. с решение на върховния си орган;
3. с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато:
а) не е учредено по законния ред;
б) извършва дейност, която противоречи на закона или е противна на обществения ред или на
добрите нрави;
в) е обявено в несъстоятелност.
(2) Решението на съда по ал. 1, т. 1 и 3 се постановява по иск на всеки заинтересуван или на
прокурора.
(3) Съдът може да даде подходящ срок за отстраняване на основанието за прекратяване и
неговите последици.
(4) В случаите на ал. 2 прекратяването се вписва служебно и съдът назначава ликвидатор.
Чл. 15. (2) Ако не съществуват лица по ал. 1 или ако те не са определяеми, имуществото
преминава върху общината по седалището на юридическото лице с нестопанска цел. Общината е
длъжна да използва полученото имущество за дейност, възможно най-близка до целта на
прекратеното юридическо лице с нестопанска цел.
Чл. 21. (2) Всеки член има право да участва в управлението на сдружението, да бъде
информиран за неговата дейност, да се ползва от имуществото му и от резултатите от дейността
му по реда, предвиден в устава.
Чл. 34. (2) За да има действие учредителният акт, достатъчно е да са спазени изискванията на
ал. 1, т. 3 и 5.
Чл. 34. (3) Искането за вписване се прави от учредителя или овластено от него лице или орган,
изпълнителя на завещанието, наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от
дейността на фондацията съобразно учредителния акт.
Чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени
обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие,
всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът
се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
Чл. 35. (4) Когато в учредителния акт не са посочени органи на фондацията, те се определят от
окръжния съд по местоучредяването й при условията и по реда на чл. 34, ал. 4.
Чл. 35. (3) Органите на фондацията могат да вземат решения за попълване на състава си. Ако те
не са в състояние да сторят това, всяко лице от състава им, както и всяко лице, което би се
ползвало от дейността на фондацията, може да поиска от окръжния съд по седалището й да
попълни състава на органите си в съответствие с волята, изразена с учредителния акт.
Чл. 2. (1) Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се
самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза.
Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях.
Чл. 34. (4) Ако са нужни действия за изменение или допълнение на учредителния акт и не е
възможно те да бъдат извършени от учредителя или по установен от него или от закона ред, по
искане на заинтересуваните заявители окръжният съд по седалището на фондацията извършва
промените. Съдът е длъжен да извърши действията в съответствие с волята, изразена с
учредителния акт.
Чл. 41. (3) За безвъзмездно разходване на имуществото на юридическото лице с нестопанска цел
за осъществяване на общественополезна дейност е необходимо мотивирано решение, взето от
върховния орган на организацията с мнозинство 2/3 от всички негови членове, когато е в полза
на:
1. лица от състава на другите му органи и техните съпрузи, роднините им по права линия - без
ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен
включително;
2. лица, били в състава на управителните му органи до 2 години преди датата на вземане на
решението;
3. юридически лица, финансирали организацията до 3 години преди датата на вземане на
решение;
4. юридически лица, в които посочените лица в т. 1 и 2 са управители или могат да наложат или
възпрепятстват вземането на решения.
Ежегоден контрол
Чл. 46. (1) Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна
дейност са длъжни да представят до 31 май на всяка година информация за дейността си през
предходната година пред централния регистър.
(2) В регистъра се заявяват за вписване и се представят:
1. преписите от съдебните решения за регистрация на промени;
2. списъкът на лицата, били в състава на управителните органи;
3. информация за дейността по чл. 38;
4. заверен годишен счетоводен отчет или проверка от лицензиран експерт-счетоводител по чл.
39, ал. 3;
5. годишният доклад по чл. 40, ал. 2;
6. декларация за дължимите данъци, такси, мита и други публични вземания;
7. промени в устава или учредителния акт.
(3) При констатиране на закононарушения министърът на правосъдието уведомява органите на
прокуратурата и на държавния финансов контрол за извършване на проверки и на предвидените
в закона действия.
Текущ контрол
Чл. 47. Министърът на правосъдието има право да изисква текуща информация за
обстоятелствата, подлежащи на вписване.
Заличаване на вписването
Чл. 48. (1) Вписването се заличава по искане на прокурора или органите на държавния финансов
контрол, служебно от министъра на правосъдието, когато юридическото лице с нестопанска цел
за осъществяване на общественополезна дейност:
1. системно не представя в определените срокове информацията по отношение подлежащите на
вписване обстоятелства;
2. извършва дейност в нарушение на разпоредбите на закона;
3. системно не внася в срок публични вземания;
4. е останало с членове под законово изискуемия минимум за период повече от 6 месеца.
Ликвидация
Чл. 43. (1) Ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите на юридическото
лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност от наличните парични
средства, а ако това е невъзможно - чрез осребряване първо на движимото, а след това на
недвижимото имущество на юридическото лице с нестопанска цел.
(2) Имущество не може да се прехвърля по какъвто и да е начин на:
1. учредителите и настоящите и бившите членове;
2. лицата, били в състава на органите му и служителите му;
3. ликвидаторите освен дължимото възнаграждение;
4. съпрузите на лицата по т. 1-3;
5. роднините на лицата по т. 1-3 по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до
четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително;
6. юридическите лица, в които лицата по т. 1-5 са управители или могат да наложат или
възпрепятстват вземането на решения.
Чл. 44. (2) Ако имуществото не бъде предоставено по реда на ал. 1, то се предава на общината,
в която е седалището на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел. Общината е длъжна
да предоставя имуществото за извършване на възможно най-близка до целите на прекратеното
юридическо лице с нестопанска цел общественополезна дейност.
Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически
цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Конституционният съд в състав: председател - Асен Манов, и членове: Младен Данаилов, Милчо
Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Нено Неновски, Николай Павлов, Теодор
Чипев, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев, при участието на секретар-
протоколчика Лидия Здравкова разгледа в закрито заседание на 6 октомври 1994 г.
конституционно дело № 4/94 г., докладвано от съдията Пенчо Пенев.
I.
II.
РЕШИ:
II
70
Чл. 38. (1) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на
общественополезна дейност, разходват имуществото си за:
1. развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество,
здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата
култура;
2. подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;
3. подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;
4. защитата на човешките права или на околната среда;
5. други цели, определени със закон.
(2) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел може да осъществява общественополезна
дейност чрез негов клон в страната при условията на този закон.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна
дейност, следва да заявят за вписване в централния регистър обстоятелствата по чл. 45, ал. 2.
71
Чл. 3. (3) Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска
дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като
използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
72
Чл. 3. (4) Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на
юридическото лице с нестопанска цел.
73
Чл. 1. (2) Търговци са:
1. търговските дружества;
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.
74
Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо
или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или
обработен вид;
2. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) продажба на стоки от собствено производство;
3. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) търговско представителство и посредничество;
5. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) застрахователни сделки;
7. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки;
8. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) менителници, записи на заповед и чекове;
9. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) складови сделки;
10. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лицензионни сделки;
11. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) стоков контрол;
12. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) сделки с интелектуална собственост;
13. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни,
програмни, импресарски или други услуги;
14. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел
продажба;
15. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лизинг.
(3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква
неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.
75
Чл. 14. (4) Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, редът за ликвидация
и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон.
СДЕЛКИ С ПРЕДПРИЯТИЕ
Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може
да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите.
Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.
(2) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят
отговаря за задълженията солидарно с правоприемника. Кредиторите на търсими задължения са
длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.
Чл. 110. Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи
Чл. 109а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Собственикът на недвижим имот може да иска определяне
на границите между своя и съседните имоти.
Чл. 110. Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще
всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята
или към постройката.
Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права
върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на
движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик,
но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността
върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това
правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
Чл. 76. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин
движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е
отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по
предходния член.
Чл. 75. Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и
върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде
защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.
Чл. 72. При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3
декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части,
по-малки от 1 декар.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г.) (1) (Обявен за противоконституционен с РКС 20/96 относно
думата "обезщетяване" в чл. 7, ал. 1 - ДВ, бр. 103 от 1996 г.) При разпореждане, делба
обезщетяване и оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери,
по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.)
(3) Делба на земеделски имот или разпореждане с реални части от земеделски имот се извършва,
ако отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти, отговарящи на размерите по ал.
1 по изработен или одобрен от поземлената комисия проект.
(4) (Изм. - ДВ. бр. 98 от 1997 г.) При извършване на делби, разпоредителни сделки,
отчуждаване, промяна на предназначението и оценяване на земеделските земи се прилага скица,
изработена или заверена от поземлената комисия.
(5)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Съдиите по вписванията и другите компетентни органи в
едномесечен срок са длъжни да известят поземлената комисия за промените в собствеността и
предназначението на земите.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Алинеи 4 и 5 не се прилагат в случаите на чл. 17, ал. 2.
Чл. 98. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.
Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи
на собственика й.
Чл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен
ако е установено друго.
Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на
движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик,
но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността
върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това
правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
Чл. 317. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С джиро се прехвърлят всички права по джиросаната
ценна книга.
(2) Длъжникът дължи изпълнение само срещу връчване на ценната книга с означение върху нея,
че задължението, за което е издадена, е платено.
НАЧИНИ НА ОПРЕДЕЛЯНЕ
Чл. 486. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителницата може да бъде:
1. на предявяване;
2. на определен срок след предявяването;
3. на определен срок след издаването;
4. на определен ден.
(2) Менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е
нищожна.
МЕНИТЕЛНИЦА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ
Чл. 487. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителницата на предявяване е платима с
предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й.
Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете
за предявяване.
(2) Ако издателят предпише менителницата на предявяване да не се предяви за плащане преди
определен ден, срокът за предявяване тече от този ден.
МЕНИТЕЛНИЦА НА ОПРЕДЕЛЕН СРОК СЛЕД ПРЕДЯВЯВАНЕ
Чл. 488. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница на определен срок след
предявяването се определя от деня на приемането или от деня на протеста.
(2) При липса на протест се смята, че приемането без посочване на дата е направено от платеца
в последния ден на срока за предявяването за приемане.
ТЪЛКУВАНЕ НА СРОКОВЕТЕ
Чл. 489. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница, платима един или няколко
месеца след издаването или след предявяването, е на съответния ден на месеца, когато
плащането трябва да се извърши. Ако в месеца няма съответен ден, падежът е в последния му
ден.
(2) Ако падежът е определен в началото, в средата или в края на месеца, под тези изрази се
разбират първият, петнадесетият или последният ден на месеца.
(3) Изразът "половин месец" се разбира като срок от петнадесет дни.
ПРИЛОЖИМ КАЛЕНДАР
Чл. 490. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако менителницата е платима в определен ден в място,
където календарът е различен от този в мястото на издаването, датата на падежа се определя
според календара на мястото на плащането.
(2) Ако менителницата, издадена и платима в места, имащи различен календар, е платима в
определен срок след издаването, денят на издаването и падежът се определят по календара на
мястото на плащането.
(3) Сроковете за предявяване на менителницата се изчисляват според правилата на ал. 1 и 2.
(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако от уговорка в менителницата или от съдържанието й
следва друго.
Чл. 317. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С джиро се прехвърлят всички права по джиросаната
ценна книга.
(2) Длъжникът дължи изпълнение само срещу връчване на ценната книга с означение върху нея,
че задължението, за което е издадена, е платено.
(3) За формата на джирото, за легитимирането на владелеца и проверката на легитимирането,
както и за задължението на владелеца да предаде ценната книга, се прилагат съответно
разпоредбите за менителницата.
Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до
банките.
При заема се прилага чл. 247.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един
месец от поканата.
Чл. 64. Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне
от средно качество.
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ
Чл. 608. (Ал. 1 отм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.)
(1) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата
по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично
задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност.
(2) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията.
Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Официалният валутен курс на лева към германската
марка е 1 лев за 1 германска марка.
Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до
банките.
При заема се прилага чл. 247.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един
месец от поканата.
Чл. 294. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено
друго.
(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.
Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и
науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато
и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата
литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и
други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното
изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. произведения на архитектурата;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на
фотографския;
8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното
устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и
техниката;
9. графично оформление на печатно издание.
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други
подобни, които включват две или повече произведения или материали.
(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и
подготвителните скици, планове и други подобни.
Патентоспособни изобретения
Чл. 6. (1) Патенти се издават за изобретения, които са нови, имат изобретателско равнище и са
промишлено приложими.
(2) Не се считат за изобретения:
1. открития, научни теории и идеи;
2. математически методи и формули;
3. резултати от художествено творчество;
4. планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност;
5. програми за електронноизчислителни машини;
6. представяне на информация.
(3) Предходната алинея се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за
самите тях.
Промишлен дизайн
Чл. 3. (1) По смисъла на този закон промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият
външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите,
рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.
Чл. 9. (1) Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от
тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи,
включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната
опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.
(2) Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.
Чл. 133. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори,
които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за
предпочитане.
Чл. 336. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за
да установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника.
(2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.
(3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на трети лица, чрез
насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.
Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото
бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права,
упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.
Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.
Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши
действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.
Чл. 19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите
през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това, на чие име са придобити.
Чл. 60. (2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на
полученото наследство.
Чл. 65. (1) Наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените
имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не
може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите - до три
години освен с разрешение на районния съдия; в противен случай отговаря за задълженията на
наследодателя неограничено.
(2) Наследникът дължи на кредиторите и заветниците сметка за управлението.
Чл. 67. (1) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949г.) Кредиторите на наследството и заветниците могат в
тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от
имуществото на наследника.
Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може
да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите.
Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.
(2) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят
отговаря за задълженията солидарно с правоприемника. Кредиторите на търсими задължения са
длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.
Чл. 339. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника:
а) вещи за всекидневно употребление на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна
и топливо, предмети за упражняване на занятието и необходимия работен добитък, посочени в
списък, одобрен от Министерския съвет;
б) земите на земеделските стопани до размер на средния тип частно-трудово земеделско
стопанство (чл. 36 от Закона за ТПС);
в) жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее
заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището
надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава,
ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 ЗС;
г) предвидените в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение.
Чл. 340. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) От постановленията на б. "б" и "в" на предходния член не
могат да се ползуват:
а) длъжниците относно вещта, върху която е учредена ипотека, когато взискател е ипотекарният
кредитор;
б) длъжниците по задължения за издръжка и за вреди от непозволено увреждане и от финансови
начети;
в) длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби.
Чл. 341. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако изпълнението е насочено
върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и
върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение, може да се
удържа само:
а) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава до 100 лв. месечно - 1/5 част, ако
е без деца, и 1/6, ако е с деца, които то издържа;
б) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 100 до 150 лв. месечно - 1/4
част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа;
в) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 150 до 200 лв. месечно - 1/3
част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които то издържа;
г) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 200 до 250 лв. месечно - 1/2
част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа;
д) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава над 250 лв. месечно - във всички
случаи - 1/2 част.
(2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Месечното трудово възнаграждение по предходната алинея се
определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци.
(3)(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Посочените по-горе ограничения не се отнасят до
задълженията за издръжка. В тия случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а
удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало
време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4)(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.; отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
(5)(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска
принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за
задължения за издръжка.
Чл. 342. Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 339 и 341 е недействителен.
Чл. 357. С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност
за постигане на една обща стопанска цел.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Чл. 358. За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в
други имоти.
Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща
собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е
уговорено друго.
Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното
отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена
вещта за ползуване, и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост.
Чл. 212. Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е
длъжен да обезпечи само качеството си на наследник.
Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да
бъдат нотариално заверени.
Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде
противопоставен на трети лица само ако е вписан.
Чл. 213. Ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил
някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото.
Купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и
тежестите на наследството.
Чл. 233. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени
през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той
не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство
или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била
приета в добро състояние.
Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата,
извършени върху наетата вещ.
Чл. 19. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на
окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението
влезе в законна сила.
Чл. 68. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Чл. 60. (1) Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават.
(2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото
наследство.
Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените
в закона случаи.
Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото
бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права,
упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.
Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.
Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши
действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.
Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на
движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик,
но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността
върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това
правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска
от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се
прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.
Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или
периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на
договора.
Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети
лица преди вписване на исковата молба.
Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) (1) Акционерното дружество
се учредява на учредително събрание, на което присъстват всички лица, които записват акции.
Учредител може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариална
заверка на подписа.
(2) На учредителното събрание се записват акциите.
(3) Учредителното събрание:
1. взема решение за учредяване на дружеството;
2. приема устава;
3. установява размера на разноските по учредяването;
4. избира надзорен съвет, съответно съвет на директорите.
(4) Решенията по ал. 3, т. 1 и 2 се приемат единодушно, като се съставя протокол, за който се
прилага чл. 232.
(5) Когато акционерно дружество се учредява от едно лице, се съставя учредителен акт.
Чл. 190. Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с
права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и
обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той
не би сключил договора, ако знаеше това.
В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.
Чл. 92. (2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с
претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да
намали нейния размер.
Чл. 19. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на
окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението
влезе в законна сила.
Чл. 71. Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до
предявяването на иска за връщането й.
Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на
движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик,
но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността
върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това
правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска
от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се
прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.
Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема.
Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени
подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
Чл. 33. Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди
вписването на исковата молба.
Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията,
с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело
за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са
придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи
на собственика й.
Чл. 19. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на
окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението
влезе в законна сила.
Чл. 102. Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора.
Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.
Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да
служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в
сила.
Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият
длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.
Чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени
обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие,
всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът
се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
Чл. 301. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването.
Чл. 307. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Съдът може по искане на една от страните да измени или
да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които
страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи
на справедливостта и добросъвестността.
Чл. 84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници
изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Чл. 44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните
волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват
права и задължения.
Чл. 192. Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно
отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е
уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.
Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е
премълчал известни нему права на трети лица.
Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които
липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори.
Основанието се предполага до доказване на противното.
Чл. 14. Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние,
което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.
Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.
Чл. 78. (1) Делбата, в която наследодателят не е включил някой от наследниците с право на
запазена част, е недействителна.
(2) Сънаследник, който с делбата е увреден в своята запазена част, може да иска
възстановяването й от другите сънаследници. Когато делбата е направена с акт за дарение, тя
може да бъде оспорена по реда на чл. 74.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори
страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.
Чл. 24. При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род,
собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса
на такова, когато бъдат предадени.
Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията,
с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело
за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са
придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е
било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата,
получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в
разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.
Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които
липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори.
Основанието се предполага до доказване на противното.
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.
Чл. 225. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално
заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето
им.
Чл. 76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението
не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно.
Чл. 236. Ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и
без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.
Чл. 16. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите
условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя
не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля.
Чл. 298. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за
сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:
2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.
Чл. 299. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато страните са предвидили трето лице да определи
отделни уговорки, те стават задължителни за страните само ако третото лице ги е определило в
съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
Чл. 130. Ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен
изборът, той принадлежи на длъжника.
Изборът става неотменяем, когато бъде съобщен на другата страна, а ако е предоставен на трето
лице - когато бъде съобщен на двете страни. В случай, че на страната, на която изборът трябва
да бъде съобщен, участвуват няколко лица, той става неотменяем, когато се съобщи на едно от
тях.
Чл. 295. (1) Когато за действителността на търговската сделка е необходимо разрешение или
одобрение от държавен орган, сделката поражда действие с даването му.
Чл. 296. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако сделката е сключена при условие да бъде
потвърдена от трето лице, тя поражда действие с потвърждаването й.
(2) Страната, задължена да се погрижи за потвърждаването, е длъжна незабавно да уведоми
другата страна за резултата.
(3) Ако в срок от три месеца след сключване на сделката другата страна не бъде уведомена за
резултата, тя може да се откаже от сделката, когато не е уговорен друг срок.
Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и
договорите върху неоткрити наследства.
Чл. 298. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за
сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:
1. заяви писмено, че ги приема;
Чл. 133. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) Свидетелски показания се допускат във всички
случаи, освен ако се касае:
а) за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;
б) за опровергаване съдържанието на официален документ;
в) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 64 от
1999 г.) за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт,
както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1000 лв., освен ако са сключени
между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по
сватовство до втора степен включително.
г) за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
д) за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е
участвувала, както и за тяхното изменяване или отменяване;
е) за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на букви "в", "г", "д" и "е" свидетелски показания се допускат само при изрично
съгласие на страните.
Чл. 156. (Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева,
залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна
дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.
Чл. 292. Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица
възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по
отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се
смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако
договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение
на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има
достоверна дата.
Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на
довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.
Чл. 151. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на
десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не
може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг
пръст е сложен отпечатъкът.
(2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде
приподписан от двама свидетели.
СЪДЪРЖАНИЕ
Чл. 455. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителницата съдържа:
1. наименованието "менителница" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;
3. името на лицето, което трябва да плати (платец);
4. падеж;
5. място на плащане;
6. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател);
7. дата и място на издаването;
8. подпис на издателя.
Чл. 19. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на
окончателния договор.
Чл. 138. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице
да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в
писмена форма.
Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за
бъдещо, и за условно задължение.
Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до
банките.
При заема се прилага чл. 247.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един
месец от поканата.
Чл. 212. Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е
длъжен да обезпечи само качеството си на наследник.
Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да
бъдат нотариално заверени.
Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде
противопоставен на трети лица само ако е вписан.
Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема.
Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени
подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
Чл. 156. Договорът за залог е действителен само ако заложената вещ бъде предадена на
кредитора или на друго лице, избрано от него и от залогодателя.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът
не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата,
съдържащ означение на вещите и на вземането.
Чл. 292. Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и
задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица
възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по
отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се
смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако
договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение
на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има
достоверна дата.
Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на
довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.
Чл. 143. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените
от него и пред него действия.
(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата
доказателствена сила, както и оригиналите.
Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права
върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
Чл. 365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един
възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.
С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения,
които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в
определената за това форма.
Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и
на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от
страните.
(2) Когато прокурорът участвува като страна в делото, съдът одобрява спогодбата след като
вземе и неговото мнение.
(3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд.
(4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на
делото за неспогодената част.
Чл. 182. Правилата на чл. 180 и 181 се прилагат и когато законът постановява да се представи
обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда се извършват
от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението.
ОСОБЕНА ЧАСТ
I. ПРОДАЖБА
1. ОБЩИ ПРАВИЛА
Чл. 185. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез
подставено лице:
а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества -
относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им
е възложено да продават, и
б) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) съдиите, прокурорите, съдебните изпълнители, съдиите по
вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се
числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на
спорното право.
Чл. 186. Разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са
за сметка на купувача освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се
заплащат от страните по равно.
Разноските по предаването, включително по меренето и тегленето, са за сметка на продавача, а
разноските по приемането - за сметка на купувача.
Чл. 186а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Рискът от случайното погиване или повреждане на родово
определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по
съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени
места - от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между
страните е уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху
крайния получател.
2. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОДАВАЧА
Чл. 187. Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в
състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава.
Чл. 188. Продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по
отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел
това.
Чл. 189. Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали
продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача
платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни
разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за
неизпълнение на задължението.
Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или
повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил,
стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи.
Чл. 190. Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с
права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и
обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той
не би сключил договора, ако знаеше това.
В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.
Чл. 191. Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността
на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.
Продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако
докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.
Когато купувачът е избягнал съдебното отстранение или е освободил вещта от правата, които
трети лица са имали върху нея, чрез заплащане на парична сума, продавачът може да се
освободи от отговорност, като заплати на купувача тази сума, лихвите върху нея от деня на
плащането и разноските.
Чл. 192. Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно
отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е
уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.
Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е
премълчал известни нему права на трети лица.
Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които
липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори.
Основанието се предполага до доказване на противното.
Чл. 19. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на
окончателния договор.
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и
договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва
съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието
се предполага до доказване на противното.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.).
(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да
се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Чл. 130. Ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен
изборът, той принадлежи на длъжника.
Изборът става неотменяем, когато бъде съобщен на другата страна, а ако е предоставен на трето
лице - когато бъде съобщен на двете страни. В случай, че на страната, на която изборът трябва
да бъде съобщен, участвуват няколко лица, той става неотменяем, когато се съобщи на едно от
тях.
Чл. 131. Ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения за
това срок или ако няма такъв срок - до времето, когато задължението трябва да се изпълни,
правото на избор преминава върху кредитора.
Aко правото на избор принадлежи на кредитора и той не го упражни до определения за това срок
или ако няма такъв срок - до срока, който длъжникът му определи, правото на избор преминава
върху длъжника.
Ако изборът е предоставен на трето лице и то не го направи в определения му срок, изборът се
прави от съда.
Чл. 16. При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила
първите, макар и вторите да не са заличени.
Чл. 298. (3) При несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила
уговореното.
Чл. 298. (2) Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените
от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при
сключването.
Чл. 16. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите
условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя
не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля.
Чл. 298. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за
сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:
1. заяви писмено, че ги приема;
2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.
Чл. 298. (2) Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените
от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при
сключването.
Чл. 25. Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от
едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има
интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.
Чл. 64 (отм.). Случайно е условието, което завиди от едно случайно събитие, което не се намира
в властта нито на кредитора, нито на длъжника. Произволно е условието, на което изпълнението
зависи от волята на единия из договарящите се; смесено е това условие, което зависи
едновременно от волята на една от договарящите се страни и от волята на едно трето лице или от
случая.
Чл. 25. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването
му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.
Чл. 229. Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години.
Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват
договор за наем за повече от три години.
Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.
Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема.
Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени
подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
Чл. 104. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че
предявеното в съд вземане ще бъде уважено.
Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора
за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е
станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното
време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни
права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в
течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна
с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
Чл. 204. Продажбата под уговорка за опитване или преглеждане се предполага сключена под
отлагателното условие, че купувачът ще одобри вещта.
Продавачът се освобождава от договора, ако вещта се намира у него и купувачът не я одобри до
изтичането на уговорения срок или ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от
продавача.
Чл. 18. Всеки заинтересуван може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести.
Неизпълнението на същите не влече след себе си унищожаването на завещателното
разпореждане.
Чл. 40. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Чл. 28. Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите,
които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за
изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.
Чл. 22. (3) Разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от
единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го
оспори по исков ред.
Чл. 346. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след
запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото
лице приобретател може да се позове на чл. 78 ЗС.
(2) Когато изпълнението е насочено върху недвижими имоти, недействителността важи само за
извършените след вписване на възбраната разпореждания.
(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено
лице, въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено
запорното съобщение.
ОТМЕНИТЕЛНИ ИСКОВЕ
Чл. 647. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат
обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността следните извършени
от длъжника действия и сделки:
1. безвъзмездна сделка, с изключение на обикновено дарение, в полза на съпруг, роднини по
права линия и роднини по съребрена линия до шеста степен, извършена в 3-годишен срок преди
откриване на производството по несъстоятелност;
2. безвъзмездна сделка в полза на трето лице, извършена в 2-годишен срок преди откриване на
производството по несъстоятелност;
3. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по
стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по
несъстоятелност;
4. погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 3-месечен
срок преди началната дата на неплатежоспособността, ако връщането би довело до увеличаване
на сумата, която кредиторите биха получили;
5. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, което е
извършено в едногодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза
на необезпечено дотогава вземане;
6. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, което е
извършено в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на
необезпечено дотогава вземане на съдружник или акционер;
7. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) сделка, която е извършена в двугодишен срок преди откриване на
производството по несъстоятелност и уврежда кредиторите, по която страна е неограничено
отговорен съдружник, съдружник или акционер, който притежава над 20 на сто от капитала на
дружеството, член на управителен орган или друго лице, което контролира длъжника или
неговата дейност.
Чл. 56. (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) (1) Кредиторите на лицето, което се е отказало от
наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се
удовлетворят от имуществата на наследника.
(2) Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три
години след отказа.
Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и
договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва
съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието
се предполага до доказване на противното.
Чл. 40. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.
Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора,
когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора
чрез възбуждане на основателен страх.
Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е
могло да разбира или да ръководи действията си.
Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди
смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за
недееспособността произлиза от същия договор.
Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска
унищожаемостта.
Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от
деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или
измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на
сключването на договора.
Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез
възражение и след като давността е изтекла.
Чл. 33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска,
ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.
Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.
Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди
вписването на исковата молба.
Чл. 35. Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска
унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за
унищожаемостта.
Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го
изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.
Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава
Чл. 26. (Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Чл. 17. (2) Общо завещателно разпореждане, направено под краен срок, се смята за завет на
плодоползуване върху цялото наследство или върху съответния дял; началният срок се смята за
неписан.
Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които
липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори.
Основанието се предполага до доказване на противното.
Чл. 184. Ако при сключването на договора вещта е била погинала, договорът е нищожен.
Ако е била погинала само част от вещта, купувачът има право или да се откаже от договора, или
да иска оцелялата част при съответно намаление на цената.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори
страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.
Чл. 212. Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е
длъжен да обезпечи само качеството си на наследник.
Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да
бъдат нотариално заверени.
Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде
противопоставен на трети лица само ако е вписан.
Чл. 17. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение,
прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност.
Чл. 134. (1) В случаите, в които законът иска писмен документ, свидетелски показания се
допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
Чл. 134. (2) Свидетелски показания се допускат също, когато страната се домогва да докаже, че
изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства,
изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган,
които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася
до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.
Чл. 17. Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното
съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след
вписването на иска за установяване на привидността.
§ 5. (1) Нищожни са придобивните сделки по този закон, осъществени чрез подставено лице или
скрит пълномощник.
Чл. 292. Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и
задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица
възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по
отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се
смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако
договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение
на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има
достоверна дата.
Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на
довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.
(3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог,
ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за
сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.
Чл. 210. При продажба на недвижим имот с посочване на пространството и на цената за всяка
единица мярка, когато действителното пространство се окаже по-голямо или по-малко от
посоченото в договора, цената на имота се увеличава или намалява съответно. Купувачът обаче
може да се откаже от договора, ако пространството е с 1/10 по-голямо или по-малко от
показаното в договора.
Когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в
договора и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има
право да иска разваляне на договора или намаление на цената; но ако то се окаже по-голямо с
повече от 1/10, продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай
купувачът може да се откаже от договора.
Тия правила не се прилагат при публичните продажби.
Чл. 189. Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали
продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача
платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни
разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за
неизпълнение на задължението.
Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или
повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил,
стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи.
Чл. 28. Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите,
които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за
изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.
Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е
могло да разбира или да ръководи действията си.
Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди
смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за
недееспособността произлиза от същия договор.
Чл. 33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска,
ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.
Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.
Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди
вписването на исковата молба.
Чл. 17. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение,
прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност.
Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното
съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след
вписването на иска за установяване на привидността.
Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение,
които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася.
Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на
движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик,
но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността
върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това
правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска
от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се
прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.
Чл. 35. Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска
унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за
унищожаемостта.
Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го
изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.
Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава.
Чл. 26. (Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.
Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора,
освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на
задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на
кредитора.
Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на
поканването.
Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност
или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако
получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е
възползувал, с изключение на плодовете.
Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е
отишло в негова полза.
Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Чл. 28. Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите,
които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за
изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.
Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да
има основание за това.
§ 5. (1) Нищожни са придобивните сделки по този закон, осъществени чрез подставено лице или
скрит пълномощник.
(2) Предметът на сделката по предходната алинея се връща, а платената цена се отнема в полза
на държавата.
Чл. 36. Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на
представлявания.
Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за
представлявания.
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.
Чл. 21. (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) Пълномощниците се легитимират с пълномощно,
подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват
трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника.
(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е
необходимо изрично пълномощно.
Чл. 56. (1) Съгласието на осиновявания трябва да бъде дадено лично пред съда.
(2) Съгласието на осиновяващия, на родителите на осиновявания и на съпрузите на
осиновяващия и осиновявания, както и мнението на родителите и съпрузите, поставени под
ограничено запрещение или лишени от родителски права, и на настойника или попечителя могат
да бъдат дадени пред съда лично или писмено с нотариално заверен подпис или чрез особен
пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за
необходимо.
(3) Управителят на общественото заведение може да даде съгласието си писмено, без да
заверява нотариално подписа си.
Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя.
(2) За длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се
сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение
се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
(3) Трудов договор може да се сключи и с група от лица - непосредствено или чрез упълномощен
от тях представител. В този случай за работодателя и за всяко лице от групата възникват същите
права и задължения, както ако договорът би бил сключен с всяко едно от тях.
Чл. 16. (1) Дееспособните лица могат да извършват лично всички съдопроизводствени действия.
(2) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им
представители - родители или настойници. Непълнолетните и ограничено запретените извършват
съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Непълнолетните могат да водят делата си лично, когато се касае
за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2
ЗЛС.
(4) Безизвестно изчезналите и обявените за отсъствуващи се представляват в първия случай - от
назначените от съда техни представители, а във втория - от въведените във владение
наследници.
(5) Лицата с неизвестно местожителство се представляват от лица, специално назначени от съда.
(6) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен
представител.
чл. 18. (1)(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Юридическите лица се представляват пред съдилищата
от лицата, които ги представляват по закон.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения се представляват от техните
ръководители, определени съобразно техните устройствени правила. Когато държавното
учреждение няма отделна сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и
срещу учреждението, което има такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено.
(3)(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Държавата се представлява от министъра на финансите.
(4)(Нова - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) По дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна
собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения са длъжни да уведомяват
министъра на финансите за заведените от тях и срещу тях дела, а по дела, които се отнасят до
недвижими имоти - държавна собственост - министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и
благоустройството могат да вземат участие в тези дела.
Чл. 21. (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) Пълномощниците се легитимират с пълномощно,
подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват
трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника.
(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е
необходимо изрично пълномощно.
Чл. 22. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени
действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
(2) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване
исканията на другата страна, за получаване пари или други ценности, както и изобщо за
действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно.
(3) Юрисконсултите на държавните учреждения и предприятия не могат да сключват спогодба.
(4) Пълномощното има сила до свършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено
друго.
Чл. 23. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда,
но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от
пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.
Чл. 24. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) В случай на смърт, умоповреждане или лишаване от права
на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда
производството по делото не се спира, а може да се отложи разглеждането му за друго
заседание, ако съдът намери, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната
или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно
пълномощника си с друг.
Чл. 59. (1) Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или
макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото
имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител
на наследството.
(2) Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той предявява и отговаря
по исковете относно наследствените имущества и задължения. За изпълнение на наследствените
задължения, на заветите и за продажба на наследствените имоти той трябва да иска разрешение
от районния съдия.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работниците и служителите имат право, без
предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации,
доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.
(2) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и
служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и
осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в
тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона.
Чл. 22. (1) Съпрузите имат равни права на владение, ползуване, разпореждане и управление
върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се
разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената
общност. Действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва
всеки от съпрузите.
Чл. 41. Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на
упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато
упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им.
Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които
добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на
вписване и то е било извършено.
Чл. 73. (2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите,
които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на
действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се
допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна
полза.
Чл. 39. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя
според това, което упълномощителят е изявил.
Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам
действието, ако от овластяването не следва друго.
Чл. 354. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако комисионерът е гарантирал пред доверителя за
задължението на третото лице, той отговаря солидарно с него и има право на отделно
възнаграждение.
Чл. 38. Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе
си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал
съгласието си за това.
Чл. 42. Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го
потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора.
Чл. 358. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато предмет на поръчката е покупка или продажба
на стоки или ценни книги, които имат пазарна или борсова цена, комисионерът може да заяви, че
той лично продава на доверителя или купува от него стоките или ценните книги по тази цена. В
този случай размерът на възнаграждението се намалява наполовина.
(2) Смята се, че комисионерът е страна по продажбата, ако е съобщил на доверителя за
изпълнението на поръчката, без да посочи третото лице.
Чл. 39. Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши
сам действието, ако от овластяването не следва друго.
Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.
Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е
причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.
Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.
Чл. 43. Пълномощникът може да преупълномощи друго лице, ако е овластен за това или ако
преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя.
Преупълномощаването може да бъде оттеглено както от упълномощителя, така и от
преупълномощителя.
Пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да
му даде необходимите сведения за преупълномощения. Ако пълномощникът не изпълни това
задължение, той отговаря за действията на това лице като за свои действия.
Чл. 283. Той (довереникът – б. М. Ш.) може да възложи това на друго лице, ако е овластен от
доверителя или ако това е станало необходимо за запазване неговите интереси и ако от
неизвършването му доверителят би претърпял вреди.
Чл. 42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи
обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За
потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за
сключване на договора.
Чл. 301. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването.
Чл. 42. Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го
потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора.
Чл. 301. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването.
Чл. 32. (1) Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.
(2) Сроковете се изчисляват по месеци, седмици и дни.
Чл. 33. (1) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а
ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(2) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(3) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече
срокът, и изтича в края на последния му ден.
(4) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия
след него присъствен ден.
Чл. 34. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако
трябва да се извърши или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на
работното време.
(2)(Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на
молбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга
юрисдикция в срока.
Чл. 35. При спиране на производството спират се и всички започнали да текат, но неизтекли още
срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било
спряно производството.
Чл. 36. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на
заинтересованата страна, подадена преди изтичането на срока, ако съдът намери молбата за
уважителна.
(2) Тази разпоредба не се отнася до сроковете за подаване на жалби.
Чл. 37. (1) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок,
може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
(2) Молбата за възстановяване на срока се подава в седемдневен срок от съобщението за
пропускането му.
Чл. 38. Когато съдът по погрешка определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното
след законния, но преди изтичане на определения от съда срок действие не се счита за
просрочено.
Чл. 39. (1) Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е
следвало да бъде извършено просроченото действие, като се призовават и страните.
(2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени онези книжа,
за подаването на които се иска възстановяването на срока, а ако се касае до внасяне на суми за
разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.
(3) Против определението на съда, с което се допуска или отказва възстановяване на срока,
може да се подава частна жалба.
Чл. 40. Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се
вземат предвид от съда, освен ако е постановено друго.
Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок.
Чл. 118. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право
да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е
изтекла.
Чл. 90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно
отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението
си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни
едновременно с ищеца.
Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни
задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се
даде надлежно обезпечение.
Чл. 91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или
подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи,
докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях,
колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от
стойността на задържаната вещ.
(Ал. 6, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Чл. 79. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години.
Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 5 години.
Чл. 82. Владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.
Чл. 83. Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в
промеждутъка, ако не се докаже противното.
Чл. 84. Относно придобивната давност, освен горните правила, се прилагат съответно и чл. 113,
115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите.
Чл. 85. Разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност
важат за придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот.
Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.) Не може да се придобие по давност
вещ, която е публична държавна или общинска собственост.
Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора
за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма.
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само
след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой
от тях не е приел това предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на
съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици,
заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането
на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Чл. 105. Право за предявяване на рекламации по превозния договор имат лицата, които имат
право на иск срещу превозвача.
Чл. 110. Давностните срокове по чл. 109 се спират със започване на рекламационното
производство и започват да текат отново от деня на получаването на отговора на превозвача или
след изтичането на срока за отговор.
Чл. 77. (1) Предявяването на рекламация спира давността до деня на писменото є отхвърляне
или частичното є приемане.
(2) При частично признаване на рекламацията давността продължава да тече само за останалата
спорна част от рекламацията.
Чл. 392. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Правата по договора за застраховка се погасяват с
тригодишна давност, а по застраховка "гражданска отговорност" - с петгодишна давност от деня
на настъпване на застрахователното събитие.
Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално
дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.
Чл. 33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска,
ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.
Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.
Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди
вписването на исковата молба.
Чл. 114. Давността почва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо.
Чл. 69. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Чл. 114. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало.
Чл. 114. (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок
започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска
унищожаемостта.
Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от
деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или
измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на
сключването на договора.
Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез
възражение и след като давността е изтекла.
Чл. 99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са
vii
Чл. 46. (2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
viii
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на правилата
на социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Народна република България и правилата на социалистическия
морал.
Чл. 57. (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права
ix
x
Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
xi
Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие
на страните или на основания, предвидени в закона.
Чл. 44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните
волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и
задължения.
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на
xii
Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона
xiii
или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие,
предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага
до доказване на противното.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.).
(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Чл. 94. Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава
отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.
Чл. 226. Обещанието за дарение не произвежда действие.
Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.
(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено
поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато
условията или тежестта са невъзможни.
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се
xiv
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
xvi
Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора,
освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението.
В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.
Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на
поканването.
Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или
получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят
я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с
изключение на плодовете.
Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е
отишло в негова полза.
Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху
xvii
Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в
xix
закона случаи.
Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение.
Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди.
Чл. 25. Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно
бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от
несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.
Сбъдването на условието има обратно действие.
xx
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори
страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.
Чл. 63. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на
другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.
Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които
законът изисква друга грижа.
Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
xxi
Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие
на страните или на основания, предвидени в закона.
Чл. 2. (1) Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, от
xxii
Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Министерският съвет утвърждава национални счетоводни
xxviii
Чл. 1. (2) При плащания между местните и чуждестранните лица извън страната, когато в тази
xxix
Чл. 288. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За неуредените с този закон положения за търговските сделки
xxx
разноските по снемането на товара от кораба върху кея или мястото по протежение на борда са за
сметка на превозвача, а всички други разходи за вдигане на товара и за предаването му на получателя
или на съхранение са за сметка на получателя.
Чл. 20. При тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.
xxxii
Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността.
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в
такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват
наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години,
освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията
за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от
наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти
преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с
което се е обогатил.
Чл. 60. Окръжният съд ръководи и контролира дейността на районните съдилища от неговия
xxxiv
Чл. 41. При противоречива съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния
xxxv
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори
xxxvi
Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са
xxxvii
Чл. 130. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице.
Чл. 11. (1) Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя,
xxxix
Чл. 11. (3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия,
xlii
(2) В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила Народното събрание отменя тези
разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по
чл. 5, ал. 2 на Конституцията.
(3) Народното събрание в срок от три години приема законите, които изрично са посочени в
Конституцията.
срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
Чл. 14. (1) Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична
xlv
разпоредба.
(2) Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само
ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.
Така например, ако един договор, който е сключен при действието на стария закон, а влиза в сила
xlvi
Например при започнала да тече, но неизтекла давност, новият граждански закон запазва действието
на стария, докато юридическите факти, настъпили преди влизането му в сила, не доведат до край
действието си.
xlviii
Чл. 286. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е
li
Чл. 110. Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко,
lii
което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към
постройката.
Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.
Чл. 63. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Всяка от страните по договора трябва да изпълнява
liii
Чл. 63. Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата
liv
Чл. 288. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За неуредените с този закон положения за търговските сделки
lv
Чл. 187. Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в
lvi
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
lvii
Чл. 31. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
lviii
2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите
lix
претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да
намали нейния размер.
Чл. 294. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено
lxii
друго.
(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.
Чл. 368. Публичното обещание за награда за извършване на определена работа, дадено в писмена
lxiv
форма или обявено чрез печата или по друг начин, задължава обещателя да заплати наградата.
Когато работата се извърши от две или повече лица, наградата се разделя между тях съобразно
участието им в извършената работа, а ако това не може да се определи, тя се разделя между тях по
равно.
Когато по този въпрос не се постигне съгласие между лицата, наградата се дава, след като спорът се
реши по съдебен ред.
Когато работата бъде извършена от две или повече лица, независимо едно от друго, наградата се дава
на лицето, което първо представи работата, а когато тя се представи от тях едновременно, наградата
се разделя по равно.
Чл. 127. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е
lxv
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
lxvii
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на
lxviii
Чл. 109. Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника,
lxix
Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са
lxxi
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
lxxii
Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора,
освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението.
В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.
Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на
поканването.
Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или
получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят
я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с
изключение на плодовете.
Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е
отишло в негова полза.
Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при
грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва
съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се
предполага до доказване на противното.
Чл. 42. (1) Несъответствието между обнародвания текст и изпратения за обнародване препис се
lxxiv
Чл. 195. В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта
lxxv
и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване
на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.
Чл. 195. (3) При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата
lxxvi
по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и
в двата случая.
Чл. 195. (2) Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно
lxxvii
неизпълнението на задълженията.
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
lxxviii
Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора,
освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението.
В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.
Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на
поканването.
Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или
получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят
я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с
изключение на плодовете.
Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е
отишло в негова полза.
Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
lxxix
Чл. 46. (2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
lxxx
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на правилата
на социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Народна република България и правилата на социалистическия
морал.
Чл. 223. Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от
lxxxi
заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
lxxxii
Чл. 46. (2) При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.
Чл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен
lxxxv
Чл. 98. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.
Чл. 69. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
lxxxvi
Чл. 118. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право
lxxxix
Чл. 56. Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното
xciii
Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
xcvi
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е
станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или
ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни
права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение
на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с
оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
Чл. 307. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Съдът може по искане на една от страните да измени или да
xcvii
прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не
са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на
справедливостта и добросъвестността.
Чл. 92. 2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с
xcviii
претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да
намали нейния размер.
Чл. 294. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено
xcix
друго.
(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.
c
Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в
такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват
наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години,
освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията
за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от
наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти
преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с
което се е обогатил.
ci
Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска
унищожаемостта.
Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня,
в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са
били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на
договора.
Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез
възражение и след като давността е изтекла.
Чл. 87. Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват
cii
вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в
течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
ciii
Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г., бр. 45 от 1984 г.) Строежи в съсобствен парцел, който е
civ
Чл. 92. 2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с
cvi
претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да
намали нейния размер.
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в
такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват
наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години,
освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията
за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от
наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти
преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с
което се е обогатил.
Чл. 292. Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и
cviii
задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за
него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети
недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя
и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има
достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните
кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на
довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.
Чл. 90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно
cix
отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си,
докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни
едновременно с ищеца.
Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си,
другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно
обезпечение.
cx
Чл. 91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или
подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато
бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях,
колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от
стойността на задържаната вещ.
(Ал. 6, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
cxi
1 Чл.2 ЗЗД е отменен с & 4 от Закона за нормативните актове (срв. чл.46 ЗНА).
Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото
cxiii
Чл. 73. Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора,
cxiv
Чл. 79. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
cxv
Чл. 30. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост може да принадлежи и общо на
cxvi
две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица.
Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.
Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Чл. 31. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Чл. 32. Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от общата вещ.
Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ,
районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите
мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след
като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да
купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това
предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на
съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици,
заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на
решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Чл. 34. Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен
ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на
вещта.
Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
Искът за делба не се погасява с давност.
следните вземания:
1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по
чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват
от тези разноски;
2. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) вземанията на държавата за данъци върху
определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното
превозно средство;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани
имоти;
4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти;
ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се
удовлетворява преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за
издръжка;
6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;
7. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
8. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от
цялото имущество на длъжника.
Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.
Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли
след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.
Чл. 722. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат
cxviii
в следния ред:
1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземания, обезпечени със залог или ипотека - от получената сума при
реализацията на обезпечението;
2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;
3. разноски по несъстоятелността;
4. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали до една година преди датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност;
5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
6. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) публичноправни вземания на държавата и
общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
(точка 7 - отм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.)
7. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземания, възникнали след датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, произтичащи от продължаване
дейността на длъжника;
8. (предишна т. 9, изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) останалите необезпечени вземания, възникнали преди
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
9. (нова - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 1;
10. (нова - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 2;
11. (нова - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят
изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 - 11, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.
Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или
cxix
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след
cxxi
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след
cxxii
Чл. 57. Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил
cxxiii
или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност
или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако
получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е
възползувал, с изключение на плодовете.
cxxiv
Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.
Чл. 22. (1) При последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на
cxxvi
страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред
страните могат да променят клаузите на договора, както и да го прекратят предсрочно по взаимно
съгласие или едностранно.
Чл. 51. Когато за извършването на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг
cxxvii
Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1974 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 33 от 1996 г.) Не се позволява да се посаждат
дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за
средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или
кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и
корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени
дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.
Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да
cxxix
Чл. 109. Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му
cxxx
Чл. 237. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Подлежат на принудително изпълнение:
cxxxi
а) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 93 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.)
влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните
съдилища, съдебно-спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително
изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по
арбитражни дела;
б) решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд;
в) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) документите
и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките Централното управление на
Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси и държавните
учреждения, ако задължението не е изпълнено след писмена покана в 7-дневен срок;
г) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е
възложено на гражданските съдилища;
д) (доп. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) записите на заповед, менителниците и
приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях;
е) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или
други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи;
ж) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите
относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи,
както и задължения за предаване на определени вещи, и;
з) (Предишна б. "ж" - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) други документи, въз основа на които законът допуска
да се издава изпълнителен лист.
и) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) влезлите в сила актове за установяване на публични вземания и на
частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс.
Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се
cxxxiii
Чл. 13. (1) Чл. 13. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна
cxxxiv
необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични
или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
Чл. 100. (Предишен текст на чл. 100, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Отказът от
cxxxv
правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с
нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.
(Нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Заявлението за отказ от правото на собственост по
ал.1 може да се оттегли до вписването на отказа в имотния регистър.
Чл. 4. (2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава
cxxxvi
1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и
cxxxvii
задължения.
Чл. 237. (1) Членовете на съветите имат еднакви права и задължения независимо от:
cxlii
Чл. 9. (1) Членовете на управителния съвет или на съвета на директорите трябва да:
cxliii
залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за
сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.
Чл. 2. (1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.
cxlv
(2) Чужденец е и лице без гражданство, което не се счита за гражданин на нито една държава в
съответствие с нейното законодателство и притежава официален документ, удостоверяващ това му
качество.
Чл. 3. (1) Чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските
cxlvi
Чл. 22. (1) Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на
cxlvii
собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят
собствеността си.
(2) При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да
придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права.
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)
cxlviii
Чл. 3. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992г., бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Чужди държави
cxlix
Чл. 3. (4) (Изм. - ДВ , бр. 28 от 1992г.) Чужди граждани могат да придобиват земеделска земя само
cl
Чл. 22. (2) При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица
cli
Чл. 3. (5) (Изм. - ДВ ,бр. 28 от 1992 г.) Чуждестранни юридически лица и чужди граждани могат да
clii
придобиват право на ползуване на земеделска земя или други ограничени вещни права върху земя
при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 29. (Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 59 от 2000 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да
cliii
придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в
страната, освен ако със закон е установено друго.
Чл. 29. Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на
cliv
собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз
основа на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет.
clv
1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и
задължения.
2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите
действия да придобиват права и да се задължават.
5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно
запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по
ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.
представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при
грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
Чл. 73. (3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог,
clvii
2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите
clix
5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно
запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по
ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.
Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за
правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.
(2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които
подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на
разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с
разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.
(3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека
или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на
встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на
clx
причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
clxii
Чл. 47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е
причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.
За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над
него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.
Чл. 48. Родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово
настойничество и живее при него.
Тия лица не отговарят , ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа.
Чл. 50. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато
животното е избягало или се е изгубило.
Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или
увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.
Чл. 54. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това,
което е платил.
clxiii
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7/1959 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ
Чл. 12. (2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице,
clxiv
Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие
clxv
Чл. 73. (2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите,
clxvi
Чл. 12. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.
clxviii
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило
шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето.
Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението се дава от
председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор.
Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на
родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(3) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с
недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му.
Чл. 18. (1) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на
clxix
осиновителите и детето, ако е навършило 14 години. При пълно осиновяване бащиното и фамилното
име се определят според името на осиновителя по реда на този закон. При непълно осиновяване
бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите
и детето, ако е навършило 14 години.
(2) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името
преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да
постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.
clxx
Чл. 54. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на:
1. осиновяващия;
2. родителите на осиновявания;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.
(2) Съгласието на лицата не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им е
неизвестно.
(3) Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително
са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяването дава
управителят на заведението.
Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или
clxxi
интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това
би навредило на неговите интереси.
Чл. 7. (1) Кооперацията е открита за членуване на физически лица, които са навършили 16 години,
clxxii
Чл. 301. (1) Минималната възраст за приемане на работа е 16 години. Забранява се приемането на
clxxiii
Чл. 73. (3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез
clxxiv
залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за
сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.
Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами
да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с
това, което са придобили със своя труд.
Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие
clxxvi
Предявяването на иска за собственост по чл. 108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи, е
действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки един от тях.
Когато обаче в хода на заведения процес се извършат действия на разпореждане с вещното право на
собственост, като отказ от иска, спогодба и др. такива, или се обременява същото с други вещни
тежести, налице е разпореждане с общата вещ по смисъла на чл. 13 СК(1). За тези действия, които
излизат вън от пределите на обикновеното управление, е необходимо предварително дадено съгласие
от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на тези действия.
Чл. 13, ал. 3 СК(2)
Чл. 108 ЗС
Съгласно чл. 13, ал. 3 СК съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи
или само от единия със съгласието на другия, а действия на обикновено управление могат да се
извършват от всеки един от тях.
За отговора на поставения въпрос е от значение да се изясни съдържанието на понятието "акт на
разпореждане" и "действия на обикновено управление", вложени в цитирания текст.
Семейният кодекс не дава определение на тези понятия. Съгласно чл. 101 от същия(3) по въпросите,
по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските
закони. Последните съдържат редица текстове - чл. 47 ЗС, чл. 229, ал. II ЗЗД и др., които пряко не
дават отговор, но смисълът и съдържанието на които определят и смисъла, съдържанието и обема на
първите.
Изхождайки от това и от смисъла и съдържанието на чл. 13 СК, следва да се приеме, че
разпореждането е такъв правен акт, с който носителят на едно вещно право внася някаква промяна в
него, като го прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява. От друга страна, действия, които са
насочени към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи, използуване, изплащане
на задължения, сключване на договори за наем до три години и др. такива са действия на обикновено
управление.
Защитата на едно субективно право в гражданския процес се осъществява с редица поредни
планомерни действия, които започват с предявяването на иска и завършват с постановяването на
решението. Тези правни действия могат да бъдат както от материално правно естество, така и от
процесуално правно такова. Когато такива правни действия водят до прехвърляне, изменение,
ограничаване или прекратяване на вещното право, е налице разпореждане с недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи. Действия, които са насочени към запазване и охраняване на
правата, са действия на обикновено управление.
Искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу трето лице което владее без основание.
С този иск собственикът възвръща в свое владение онази вещ, която е излязла от неговата фактическа
власт без основание. С оглед на този характер на ревандикационния иск и посочения критерий за
актове на разпореждане и действия на обикновено управление следва да се приеме, че по начало с
предявяването на този иск се цели запазването на правото на собственост в неговата цялост, а не
погасяването на такова право или обременяването му с други вещни тежести. От тази гледна точка на
поставения с предложението въпрос следва да се отговори, че предявяването на иска по чл. 108 ЗС е
действие на обикновено управление. Когато обаче в хода на процеса се извършват действия, като
отказ от иска, спогодба и др. такива, които водят до промяна - прехвърляне, видоизменяне,
ограничаване или прекратяване на вещното право на собственост, налице е разпореждане по смисъла
на закона. За такива действия, които излизат вън от пределите на обикновено управление, е
необходимо предварително дадено съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично
пълномощно за извършване на тези действия.
Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами
да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с
това, което са придобили със своя труд.
5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или
clxxix
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно
запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по
ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.
Чл. 275. (1) Поставяне едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с
искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от
това.
(2) По тези производства участието на прокурора е задължително.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и
ако стане нужда, се довежда принудително. Когато лицето е в болнично заведение и здравословното
му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебното заседание, съдът е длъжен да
придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.
(4) Ако след разпита съдът намери за нужно, назначава му временен попечител, който да се грижи за
личните му и имуществени интереси.
Чл. 277. (1) Производството по отменяването на запрещението е същото, както онова по допускането
му.
(2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по
настойничеството или от настойника.
clxxx
Постановление № 5/1979 г. от 13 .II. 1980 г. на Пленума на ВС
От проверките, които бяха направени през 1978 г. в окръжните съдилища, и постоянните наблюдения
на съдебната практика се установи, че по начало съдилищата правилно прилагат закона във връзка с
производството за поставяне под запрещение и се съобразяват с различните особености на това
производство. Констатирани бяха някои съществени слабости и грешки, както и противоречива
практика. За отстраняване на допуснатите грешки и слабости и осигуряване правилно прилагане на
закона Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде следните ръководни указания:
1. Особеното в производството за поставяне под запрещение се характеризира със специфични за
него черти, различни от обикновеното исково производство. То се изразява преди всичко в
задължението на съда да разпита лично лицето, чието поставяне под запрещение се иска, и след него
ако (съдът) от разпита му се убеди, че ответникът има явни отклонения от нормалната му психика, да
предприеме разпит на близките му, на свидетели и да изслуша експертиза.
Предметът на иска по чл. 5 от ЗЛС поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а
основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие, и невъзможността на
страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи.
Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване дееспособността и обявяване
недееспособността на лицето.
2. Легитимацията на страните по производството за поставяне под запрещение се определя от
особения му предмет. Иск по това производство могат да предявят съпругът на лицето, чието
запрещение се иска, близките му роднини или лицата, които имат правен интерес от запрещението,
както и прокурорът, когато общественият интерес или защитата на интересите на лицето, страдащо
от душевна болест или слабоумие, налагат поставянето му под запрещение, а неговите близки
бездействуват.
Ответникът по производството за поставяне под запрещение е лицето, чието поставяне под
запрещение се иска.
Когато ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие и неговият попечител, респ.
родител или съпруг(а), ако е сключил брак.
В производството за поставяне под запрещение участието на прокурора е задължително и в случаите,
когато искът не е предявен от него.
Противоречива е практиката на съдилищата по въпроса, допустимо ли е встъпването на трети лица по
делата за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение по реда на чл. 174 и 197
ГПК. Същинско встъпване и привличане на трето лице е недопустимо. Спорният въпрос е: могат ли
да се присъединяват във вече започнатото производство за поставяне под запрещение съпругът,
близките роднини и лица, които имат правен интерес от постановяване на решение в един или друг
смисъл.
Искът по чл. 275, ал. I ГПК за поставяне на едно лице под запрещение може да бъде предявен от
лицата, посочени в закона, от прокурора и всеки, който има правен ннтерес от това.Той може да бъде
предявен от едно от тези лица, но няма пречка това да сторят две или повече лица. Другарството на
страната на ищеца не е ограничено от закона. Когато бъдат направени отделни искания за поставяне
под запрещение на дадено лице и се образуват две или повече дела, в такъв случай съдът по силата на
чл. 123 ГПК трябва да ги съедини в едно производство. По тези съображения следва да се приеме, че
липсва основание да се откаже и встъпването на посочените лица във вече висящ процес за поставяне
под запрещение, стига лицата да са от кръга на тези, които са посочени в чл. 275. ал. I ГПК, или да
имат правен интерес от встъпването. Такъв ще бъде случаят например, когато лицето е кредитор на
ответника, чието поставяне под запрещение се иска, или е сключило с него сделка. В подкрепа на
това е и правилото на чл. 220, ал. 2 ГПК че решението по едно такова производство има действие по
отношение на всички, т. е. и по отношение на тези, които имат правен интерес да поискат
поставянето някого под запрещение, но сами не са предявили иск. А щом като решението има
действие и по отношение на тях, налице е правен интерес по смисъла на чл. 275 ГПК. Следователно
лицата, посочени в чл. 275, ал. I ГПК, които могат да искат образуването на производството за
поставяне под запрещение, могат при висящ процес и да встъпят в процеса.
3. Съгласно чл. 276 ГПК при разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита лично лицето, чието
запрещение се иска, както и неговите близки.
Съгласно утвърдилата се практика смисълът на такъв непосредствен разпит изразява защитната
функция на съда спрямо цялостната личност на гражданина на социалистическата държава и
съставлява гаранция спрямо недобросъвестни роднини, които от материални интереси и други
недобри подбуди искат запрещение на душевно здраво лице. Тази разпоредба на закона не винаги се
спазва от съдилищата. Това изискване следва да се спазва, защото като отговорен орган на
социалистическата държава съдът може по-добре и по-задълбочено да прецени какви са умствените
способности на ответника, като влезе непосредствено в личен контакт с него и разпита неговите
близки, които имат постоянна или близка връзка с ответника.
Принципът за непосредствеността е важен момент на това производство. Разпитът на ответника
трябва да предшествува събирането на каквито и да е доказателства. Неспазването на това правило е
съществено нарушение на правилата на особеното исково производство и може да злепостави
ответника. Ако лицето се намира в болница за душевно болни и здравословното му състояние не
позволява да бъде разпитано лично, съдът, след като събере сведения за състоянието му от
управителя на болничното заведение, трябва да отиде на място, за да добие лични впечатления.В
такива случаи не е необходимо ответникът да бъде непременно довеждан принудително.
Само след като изпълни посочените изисквания на закона, съдът може да събира доказателства, да
разпитва свидетели и да назначава вещо лице, което да даде заключение за състоянието на ответника.
Тези доказателства обаче могат да се окажат безпредметни, когато съдът след разпита на ответника с
оглед непосредствените си впечатления и след изслушване на близките му намери, че ответникът не е
нито душевно болен, нито слабоумен, а е с нормални умствени способности.
4. Съдилищата нееднакво схващат и разбират искането за поставяне под запрещение.
За да бъде поставено едно лице под запрещение, законът изисква то да страда от слабоумие или от
душевна болест, както и да не е в състояние да се грижи за своите работи.
Страната въз основа на известни факти може да иска поставянето на лицето под запрещение, а съдът
е, който ще реши дали ответникът следва да бъде поставен под запрещение и според степента на
страданието или слабоумието определи какво да бъде запрещението пълно или ограничено. В тази
насока съдебната практика също не е еднаква. В едни решения се приема, че ищецът е длъжен да
посочи под какво запрещение следва да бъде поставено лицето, а в други, че съдът е единствено
овластен, като обсъди данните по делото, да даде квалификация на спора какво да бъде запрещението
пълно или ограничено. Становището, че ако е искано поставяне под ограничено запрещение, съдът не
може да постанови решение за поставяне лицето под пълно запрещение, е изоставено от съдебната
практика. 5. По делата за поставяне под запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение
досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които
законът има предвид. Експертът определя и степента на страданието, както и с оглед здравословното
състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси. Само съдът е
компетентен да реши с оглед медицинските и други данни дали лицето следва да бъде поставено под
запрещение и какво да бъде то с оглед изискванията на закона. В съдебната практика се срещат
случаи, когато вещи лица са давали заключение, че макар ответникът да не страда от слабоумие или
душевна болест, по определени съображения следва да бъде поставен под ограничено запрещение
или че общото здравословно състояние на ответника е такова, че се налага неговото поставяне под
запрещение. Съдилищата обаче, позовавайки се на своите непосредствени впечатления от разпита на
лицето и близките му, са отхвърлили експертизата. Така постановените от съдилищата решения са
законосъобразни. Съгласно чл. 157 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото
лице против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да
посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучни изходни позиции,
като прецени всестранно и другите доказателства. 6. След като се убеди както от личния разпит на
ответника и негови близки, така и от заключението на вещото лице, че ответникът не е в състояние да
се грижи за своите работи, първоинстанционният съд трябва да му назначи временен попечител,
който да се грижи и защищава неговите лични и имуществени интереси, като изпълнява и
представителни функции до назначаването на постоянен, настойник или попечител (чл. 275, ал. 3
ГПК). Това не винаги се спазва от съдилищата. Назначаването на временен попечител ограничава
материалноправната дееспособност на ответника, но не и неговата процесуална дееспособност.
Ответникът продължава да участвува лично в производството за поставяне под запрещение до
влизането на решението в сила. Решението за поставяне под запрещение лишава ответника от
дееспособност от деня, когато е влязло в сила. 7. След като решението е влязло в сила, съдът
съобщава на органа по настойничеството да назначи на запретения настойник или попечител. Това
съобщение обаче следва да се извършва диференцирано с оглед семейното положение на ответника.
Съобщението за поставяне под запрещение на пълнолетното лице, което има съпруг(а), има
информативен характер само във връзка с обявяване статуса на лицето на органа по
настойничеството, а не за да се учреди настойничество. Това е така, защото настойник по право е
неговият дееспособен съпруг (чл. 108, ал. посл. ЗЛС). Ако поставеният под запрещение няма съпруг,
родителите на същия упражняват по право родителските права и задължения и го представляват пред
съда. Настойнически съвет в такъв случай не се учредява. Настойничество се учредява и се съставя
настойнически съвет само ако запретеният няма съпруг или родители. 8. Със смъртта на този, чието
запрещение се иска, в течение на производството по делото това производство става безпредметно
липсва правен субект, нуждаещ се от правна закрила на запретеността. Производството за поставяне
под запрещение се прекратява, а решението на първата инстанция, ако има такова, се обезсилва.
Промяна в основанието на иска като такъв за установяване, че преди смъртта си лицето е било в
състояние, което дава основание същото да бъде поставено под пълно или ограничено запрещение, е
недопустимо. Такъв иск не е предвиден в закона. Съгласно чл. 97, ал. 3, изр. второ ГПК иск за
установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска
само в случаите, изрично предвид в закона. В глава XXVII чл. 275 до чл. 277 ГПК, не е предвидена
подобна възможност. Правните действия, които е извършило лицето, чието поставяне под
запрещение се иска, преди влизане на решението за поставянето му под запрещение в сила, могат да
се унищожат по иск на страните, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, и след смъртта
на лицето, чието запрещение се иска (чл. 3 и 5 ЗЛС и чл. 31 и 32 ЗЗД). В тези случаи е от значение
под какво запрещение би било поставено лицето. С прекратяването на делото поради смърт на
ответника с нищо не се увреждат интересите на лицата, които биха имали възможност да искат
обявяване нищожността на правните действия, извършени от ответника преди смъртта му, ако тези
действия накърняват техните интереси.
9. Съгласно чл. 5 ЗЛС поставянето под пълно или ограничено запрещение на едно лице може да бъде
поискано от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес.
Следователно законът третира за ищец този, който е предявил иска или е участвувал.в делата, а за
ответник този, запрещението на когото се иска. Затова близките роднини, съпругът и лицата с правен
интерес, които не са искали поставянето на ответника под запрещение, не могат да обжалват
решението, с което ответникът не е поставен под запрещение. Законът при това производство държи
сметка за интересите на този, който трябва да бъде поставен под запрещение, а не за интересите на
близките му, които не желаят това. Във всички случаи прокурорът може да обжалва решението и при
уважен, и при отхвърлен иск.
10. За отменяване запрещението се прилагат същите правила, които важат за допускането му (чл.275,
ал.2 и 3 и чл.275, ал. 1 и 2 ГПК). Като ответници следва да се конституират лицата, които са искали
поставянето под запрещение, или близките му роднини. Няма пречка отменяването на запрещението
да бъде поискано и от тези които са били ищци в производството за поставяне под запрещение, ако
обстоятелствата са се изменили. Ограничено запретеният може сам или със съгласието на попечителя
си, включително и този по чл. 108 ЗЛС, да поиска отменяване на запрещението си. Пълно
запретеният също може да поиска от органа по настойничеството или настойническия съвет да сезира
окръжния съд, който е постановил запрещението, за отмяна на същото по реда на чл. 277 ГПК.
Запретеният в такива случаи се легитимира за оздравяването си с медицински документ или протокол
на ЛКК. В едно такова производство същият ще има положението на ищец. Когато попечителят на
ограничено запретения, органът по настойничеството или настойническият съвет на поставения под
пълно запрещение откажат да поискат отменяване на запрещението, поставеният под запрещение
може да се обърне към прокурора с молба последният да предяви иск за отменяване на запрещението.
Ако едно лице е поставено под пълно запрещение по искане на единия родител, искът за отмяна на
запрещението следва да бъде предявен против другия родител, по чието искане е било поставено
запрещението, а не срещу поставения под запрещение. Родителите съгласно чл. 108, ал. 2 ЗЛС
упражняват родителските права и задължения и ще го представляват пред съда.
11. Ищците в производството за поставяне под запрещение нямат право на разноски, защото
ответникът с поведението си не е дал.повод за иска, той се води в негов интерес. Ако ответникът е
направил разноски, последните се дължат на общо основание при отхвърлянето на иска.
5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или
clxxxi
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно
запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по
ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.
Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е
clxxxii
Чл. 109. (1) Настойничество се учредява над малолетни (деца - ненавършили четиринадесет
clxxxiii
Чл. 109. (2) Попечителство се учредява над непълнолетни (деца, от четиринадесет до осемнадесет
clxxxiv
години), родители на които са неизвестни, починали или лишени от родителски права, а също и над
лица, поставени под ограничено запрещение.
Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица
clxxxviii
в Република България.
(2) Гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за
гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението.
(3) Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от
другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като
име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.
Чл. 1. Тази наредба установява реда и начина на регистрацията на данните, които определят
clxxxix
данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон.
1. име;
2. дата - ден, месец, година, и място на раждане;
3. пол;
4. гражданство;
5. единен граждански номер.
(2) В данните за гражданската регистрация на чужденците в Република България се включва и
личният номер на чужденеца.
Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се
вписват в акта за раждане.
(2) Името на чужденците и на българските граждани, родени извън територията на Република
България, се вписва в регистрите за гражданско състояние и в регистрите на населението, както е
изписано в националния им документ за самоличност или в акта за раждане, независимо от колко
части се състои.
Чл. 103. (1) След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако
cxciii
последният е съгласен.
(2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да
носи същото име.
(3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да
носи неговото име.
Чл. 436. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде
cxciv
удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт
за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или
съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което
черпи права от този факт, може да иска от районния съд да установи факта и когато това е
необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.
Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за
cxcv
да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това.
(2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и
тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
(3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск
за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска
само в случаите, изрично предвидени в закона.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство,
което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила
решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е
прекратено по някои от причините, посочени в чл. 21, ал. 1, т. 2 - 5 или когато то е спряно по някои от
причините, посочени в чл. 22, т. 2, и 22а от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато
извършителят на деянието е останал неоткрит.
Чл. 429. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдът може да се основе и на свидетелски показания,
cxcvi
дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на органите на националната полиция
или на общинските съвети да съберат необходимите доказателства.
cxcvii
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или
привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или
имуществено състояние.
Чл. 31. (1) Произходът от майката се определя от раждането. Това важи и когато детето е
cxcviii
Чл. 71. (1) Ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако
cci
важни причини налагат да живеят другаде. При отклонение от това задължение по искане на
родителите районният съд по местоживеенето им, след като изслуша детето, ако е навършило десет
години, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед може да се обжалва пред
председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по
административен ред.
(2) Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят
децата им, спорът се решава от районния съд по местопребиваването на децата, след като бъдат
изслушани, ако са навършили десет години. Решението може да се обжалва
Чл. 120. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника освен ако важни причини налагат
да живее другаде.
(2) Когато местоживеенето бъде променено без съгласието на настойника, той може да иска от
районния съд да издаде заповед за връщането на поставения под настойничество в определеното му
място на живеене. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но
обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред.
Чл. 89. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето
cciv
Чл. 90. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този
ccv
Чл. 93. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето
ccvi
Чл. 35. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското
ccvii
Чл. 43. (1) Всяко раждане трябва да се съобщи писмено и да се обяви устно в срок 5 дни, като
ccviii
Чл. 43. (3) Обявяването на раждането е задължение на бащата и се прави лично или чрез
ccix
Чл. 49. При припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, в същия акт се вписват
ccxi
Чл. 50. (1) При пълно осиновяване длъжностното лице по гражданското състояние въз основа на
ccxii
заверен препис от решението на съда съставя нов акт за раждане. Актът за раждане се съставя в
общината или кметството, посочено в съдебното решение, в текущия регистър с дата - датата на
съставяне на акта, като за обявител се подписва единият от осиновителите.
Чл. 59. Акт за смърт на лице, което съдът с влязло в сила решение е обявил за умряло, се съставя
ccxiii
Чл. 63. Актовете за гражданско състояние на военнослужещи, които се намират извън територията
ccxiv
Чл. 66. (1) При раждане, граждански брак или смърт, настъпили на кораб, намиращ се в открито
ccxv
море, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт по реда на този
закон.
(2) Актове за раждане или смърт се съставят в срок 24 часа от настъпването на съответното събитие.
Чл. 67. (1) Капитанът на кораба е длъжен да предаде преписи от съответните актове за гражданско
ccxvi
Чл. 70. (1) Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в
ccxvii
чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или
извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или
изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като
същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България.
1. осиновяващия;
2. родителите на осиновявания;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.
(2) Съгласието на лицата не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им е
неизвестно.
(3) Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително
са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяването дава
управителят на заведението.
14. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за
ccxix
отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт.
Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето.
15. Когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се
предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от
прекратяването на военните действия или от събитието.
16. Съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт.
При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното
известие.
17. Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от
действителната смърт на лицето.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.).
18. Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, той може да иска:
а) имотите, които са налице, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, всичко, което е придобито
срещу отчуждените по възмезден начин имоти, и цената, която се дължи от трети лица срещу
извършените отчуждения;
б) имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателят в момента на придобиването е знаял,
че обявеният за умрял е жив, и
в) изпълнението на задълженията по чл. 12 ал. 2 от деня на поканата.
Прекратеният брак не се възстановява.
Чл. 436. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде
ccxx
удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт
за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или
съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което
черпи права от този факт, може да иска от районния съд да установи факта и когато това е
необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.
Чл. 437. В молбата трябва да се посочи:
а) с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт;
б) причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото
възстановяване. Тези причини трябва да бъдат доказани с официални документи и
в) доказателствата за подлежащия на установяване факт.
Чл. 438. (1) Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата,
организациите и учрежденията, които са заинтересувани от установяване на факта. Освен това се
призовава и прокурорът.
(2) Заинтересувани се считат:
а) лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта, предмет на установяването;
б) организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в
състояние да го възстановят, и
в) организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използува постановеното от съда
установяване.
(3) Ако заинтересуваното лице по б. "а" не е живо, призовават се неговите наследници.
Заинтересуваните организации или учреждения по б. "в" могат да се представляват и от техните
местни поделения.
Чл. 439. (1) Когато молителят иска да установи, че е получил образование в някое учебно заведение,
съдът може да си послужи за установяване на този факт освен с другите доказателства още и със
заключението на вещи лица относно подготовката на молителя.
(2) В този случай като заинтересувано учреждение по б. "в" на предходния член се призовава
учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1.
Чл. 440. (1) В решението на съда трябва да се посочи установеният от съда факт и доказателствата,
въз основа на които този факт е установен.
(2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред.
(3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересувани лица, организации или
учреждения по чл. 438, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те
оспорват факта.
Чл. 441. По същия ред и със същите последици могат да се поправят допуснати грешки в
документите по чл. 436, когато законите не предвиждат друг ред за поправяне на тия грешки.
Чл. 442. Когато фактите по чл. 436 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по
реда на тая глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му
документ или със заместващото го удостоверяване от органите на чуждата държава, в територията на
която фактът е настъпил. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от надлежните
органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че
органите на чуждата държава са отказали да се занимаят с молбата на заинтересуваното лице или че
няма възможност да се отправи такова искане.
Чл. 34. (2) Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат
ccxxi
Чл. 154. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на един документ най-късно в
ccxxii
заседанието, в което той е представен. Ако страната не е присъствувала в това заседание, оспорването
може да стане най-късно в следващото заседание.
(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна
заяви, че желае да се ползува от него.
(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато
се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва,
тежестта за доказване на истинността пада върху страната, която го е представила.
Чл. 155. Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на
свидетели или чрез вещи лица.
Чл. 156. (1) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че
документът е неистински. В последния случай той изключва документа от доказателствата, като го
изпраща на прокурора заедно със своето определение.
(2) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото.
Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за
ccxxiii
да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това.
(2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и
тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
(3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск
за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска
само в случаите, изрично предвидени в закона.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство,
което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила
решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е
прекратено по някои от причините, посочени в чл. 21, ал. 1, т. 2 - 5 или когато то е спряно по някои от
причините, посочени в чл. 22, т. 2, и 22а от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато
извършителят на деянието е останал неоткрит.
Чл. 22. (1) На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен
ccxxiv
132. Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.
133. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се
уреждат с особени закони.
Чл. 234. (1) Член на съвет може да бъде дееспособно физическо лице. Ако уставът допуска, член
ccxxviii
може да бъде и юридическо лице. В този случай юридическото лице определя представител за
изпълнение на задълженията му в съвета. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно
заедно с останалите членове на съвета за задълженията, произтичащи от действията на неговия
представител.
Чл. 3. (4) Лечебните заведения не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на
ccxxix
ccxxxi
Чл. 17. (2) Собствеността е частна и публична.
ccxxxii
РЕШЕНИЕ № 19 НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 1993 Г. ПО
КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 11 ОТ 1993 Г. ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛ.
17, АЛ. 2, ЧЛ. 19, АЛ. 2 И 4 И ЧЛ. 106 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА
Конституционният съд в състав: председател - Асен Манов, и членове: Младен Данаилов, Милчо
Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Нено Неновски, Николай Павлов, Теодор Чипев,
Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев, Александър Арабаджиев, при участието на
секретар-протоколчика Енита Еникова разгледа в закрито заседание на 21 декември 1993 г.
конституционно дело № 11 от 1993 г., докладвано от съдията Теодор Чипев.
Делото е образувано на 10.V.1993 г. по искане на група от 57 народни представители от 36-о Народно
събрание. Искането се състои от две части. В първия раздел на искането народните представители
молят Конституционния съд да даде задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 17, ал. 2, чл. 19,
ал. 2 и 4 и чл. 106 от Конституцията. По чл. 106 от Конституцията тълкуването е поискано във връзка
с предвиденото в нормата правомощие на Министерския съвет да организира стопанисването на
държавното имущество.
Във втория раздел на искането, който съдържа три точки, народните представители изразяват
съмнение за съответствие на нормативни текстове с Конституцията и искат от Конституционния съд
да внесе яснота по повдигнатите въпроси с решение.
С определение от 1.VI.1993 г. Конституционният съд е приел, че искането по раздел втори има
недостатъци, и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 18, ал. 2 и чл. 19, ал. 3 от
Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е дал указания на подателите да
отстранят тези недостатъци. Със същото определение Конституционният съд е конституирал като
заинтересувани страни Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на финансите,
Министерството на промишлеността, Министерството на търговията и Министерството на
правосъдието, като им е дал възможност да вземат становище по искането. Становища са постъпили
от Министерския съвет и Министерството на правосъдието. В тях се изтъква, че с решения № 242 от
19.VI.1992 г., № 336 от 27.VIII.1992 г., № 337 от 27.VIII.1992 г. и № 584 от 28.ХII.1992 г.
Министерският съвет е внесъл за разглеждане от Народното събрание законопроекти за Закон за
имуществата, собствеността и сервитутите, Закон за общинските имоти, Закон за държавните имоти и
Закон за концесиите, чието съдържание е във връзка с исканото тълкуване на съответните
конституционни текстове. В изпълнение на определението на Конституционния съд подателите на
искането са представили на 10.VI.1993 г. чрез народния представител Соня Младенова уточнение на
искането си по раздел втори.
С определение от 6.VII.1993 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане искането за
тълкуване на посочените по-горе конституционни разпоредби и е дал възможност на подателите и на
заинтересуваните страни да вземат становище. Със същото определение Конституционният съд е
изискал от Законодателната комисия на Народното събрание посочените по-горе решения на
Министерския съвет и внесените с тях законопроекти с мотивите им, които бяха представени и са
приложени към делото.
С това определение Конституционният съд е отклонил искането по раздел втори и е прекратил
производството по делото в тази му част, тъй като е приел, че направеното уточнение не отстранява
недостатъците на искането по този раздел.
След определението на Конституционния съд от 6.VII.1993 г. подателите на искането са получили от
Конституционния съд по тяхна молба преписи от становищата на Министерския съвет и
Министерството на правосъдието и са представили допълнително становище на 9.VIII.1993 г.
Като обсъди искането, представените доказателства и изтъкнатите доводи, Конституционният съд
приема следното:
Нормата на чл. 17, ал. 2 от Конституцията обявява, че собствеността е частна и публична. Правилото
не посочва разграничителния критерий, според който да се определи коя собственост трябва да се
счита за частна и коя за публична. Освен това е нужно да се изтъкне, че с изключение на чл. 17, ал. 3,
който обявява частната собственост за неприкосновена, в Конституцията няма други норми, в които
да се говори за частна или публична собственост. За да се отговори на тълкувателното искане по чл.
17, ал. 2 от Конституцията, е от значение кому принадлежи правото на собственост, какви са вещите,
които са предмет на това право, и какво е тяхното предназначение.
От гледна точка на субектите, които могат да бъдат носители на частна собственост,
Конституционният съд приема, че всеки правен субект може да има такава собственост. За
гражданите частната собственост е средство да удовлетворяват своите лични и на близките им
потребности, но освен това им дава възможност да развиват и стопанска дейност, от която да
извличат доходи. За юридическите лица частната собственост е условие за тяхната икономическа
стабилност, за разрастването на тяхната дейност и за постигането на целите, за които те са създадени.
Държавата и общините също могат да имат частна собственост, защото и за тях е открита
възможността да извършват стопанска дейност и да бъдат участници в гражданския оборот.
Властническите правомощия на държавните и общинските органи и необходимостта да се използва
собствеността на държавата и общините в обществен интерес не дават основание тяхната собственост
да се счита винаги за публична.
Частната собственост е основа на всяко пазарно стопанство. С действащата Конституция Република
България е дала израз на стремежа си да изгради подобно стопанство и това ясно личи от чл. 19, ал. 1,
където е предвидено, че икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива.
Ако всеки правен субект може да бъде носител на частна собственост, за публичната собственост
това не се отнася. Гражданите и юридическите лица могат да имат само частна собственост. Това е
така, защото те нямат властнически правомощия и собствеността им обслужва непосредствено техни
ограничени интереси. Всяка собственост независимо от това, на кого тя принадлежи и какъв е
нейният предмет, винаги допринася за натрупване на национално богатство и постигане на социален
напредък, когато тя се използва разумно от носителя на правото. Това обаче не е основание за извод,
че гражданите и юридическите лица могат да имат публична собственост.
Публична собственост имат само субекти, които упражняват властнически правомощия. Такива
субекти са държавата и общините. Властническите правомощия на органите на общината я отличават
качествено от другите юридически лица, макар че и общината е юридическо лице-чл. 136, ал. 3 от
Конституцията. Властническите правомощия на държавните органи са по-широки по обсег от тези на
общинските. Това има значение за броя на обектите и техния вид, които могат да се отнесат към
публичната собственост на държавата и общините, но не е основание да се отрече възможността
общините да имат публична собственост, след като е безспорно, че техните органи имат
властнически правомощия.
Освен с властническите правомощия на своя носител публичната собственост се отличава от частната
по своето предназначение. В чл. 18, ал. 6 от Конституцията е предвидено, че държавните имоти се
стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото, а според чл. 140 общината има
право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. При съпоставката
на двете норми за решението на Конституционния съд е без значение разликата между "имоти" и
"собственост". Същественото и в двата текста е, че собствеността на държавата и общините служи на
обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на гражданите и юридическите
лица. Разликата между държава и община е предопределила и редакционната разлика при определяне
на интереса от използването на двата вида имущество. Но този интерес и според двете норми е
обществен интерес.
Въпреки това само част от вещите, които са собственост на държавата и общините, представляват
тяхна публична собственост. От значение е и видът на вещите и тяхното предназначение.
Конституционният съд приема за несъмнено, че изключителната държавна собственост, чиито обекти
са изброени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, представлява публична собственост на държавата.
Поради важността, която имат, вещите по чл. 18, ал. 1 могат да принадлежат само на държавата,
върху нея тежи конституционното задължение да не ги отчуждава. Всеобщата полза от тези обекти е
до такава степен очевидна, че конституционният законодател е счел за необходимо да я осигури
всекиму.
Извън обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията държавата може да има и други вещи като своя
публична собственост. Определянето на тази друга публична държавна собственост може да стане
само със закон. Само закон може да определи и кръга на вещите, които са публична собственост на
общините. Конституционният съд би иззел прерогативите на законодателя, ако се опита да
разграничи публичната собственост на държавата и общините от тяхната частна собственост. Като се
изключи чл. 18, ал. 1, в Конституцията няма текст, на който Конституционният съд да се опре, за да
проведе това разграничение. В подкрепа на това становище на съда е и разпоредбата на чл. 17, ал. 4.
Конституционният съд не навлиза в обсъждане на поставените с искането въпроси за характера на
собствеността на публичноправните юридически лица, кои са тези лица и коя тяхна собственост е
публична и коя частна. В Конституцията няма понятие "публичноправни юридически лица" и затова
Конституционният съд не може да го тълкува.
При тълкуването на чл. 19, ал. 2 и 4 от Конституцията трябва да се държи сметка за това, че и двата
текста представляват препращащи норми. Предвидено е, че нормативният акт, който ще
конкретизира конституционните правила, трябва да бъде на законово равнище. Броят на
нормативните актове, които трябва да се издадат, не е предопределен, но Конституцията изисква това
да бъдат актове на Народното събрание, и то закони. Министерският съвет не може да издава актове,
които да дадат първична уредба на материята, за която се говори в чл. 19, ал. 2 и 4. И двете алинеи на
чл. 19, чието тълкуване се иска,са доразвитие на първата алинея, според която икономиката на
страната се основава на свободната стопанска инициатива. Тази инициатива не може да се осъществи
пълноценно, без да се осигури простор за създаването и развитието на частната собственост. Затова и
двете алинеи, чието тълкуване се иска, се отнасят не само за гражданите и юридическите лица, които
са изрично споменати, но и за държавата и общините, когато те действат при пазарни условия, т. е.
като частни собственици. В подкрепа на това разбиране е и нормата на чл. 137, ал. 2 от
Конституцията. Гражданите и юридическите лица при една действително пазарна икономика, която
Конституцията иска да гарантира, са по принцип равнопоставени на държавата и общините. Алинеи 2
и 4 се отнасят за стопанската дейност на всички правни субекти.
В чл. 106 от Конституцията са предвидени няколко различни правомощия на Министерския съвет.
Тълкувателното искане се отнася за правомощието да се организира стопанисването на държавното
имущество. Това правомощие има много широк предметен обсег. То се отнася не само за двата вида
собственост на държавата (публична и частна), но обхваща и другите нейни права и задължения,
които са парично оценими. Стопанисването на държавното имущество е съвкупност от разнородни и
неизброими изчерпателно дейности. Поддържането на държавното имущество, използването му,
събирането на доходи и изплащането на задължения, свързани с него, воденето на документация са
все форми на стопанисване. Поначало Министерският съвет не се занимава с това, защото нито е
необходимо, нито е възможно той да се нагърби изцяло с тази дейност. Затова нормата предвижда, че
той организира стопанисването на държавното имущество. Организирането е типична управленска
функция. Доброто стопанисване на държавното имущество е предпоставка за изпълнението на
различните държавни функции. На Министерския съвет като висш административен орган в
Република България Конституцията е поверила организацията на това стопанисване, защото с
основание счита, че така се създават гаранции, че то ще бъде добро. Министерският съвет организира
стопанисването на държавното имущество, като се грижи за реда, по който то ще се извършва, и
определя този, който ще го извършва. При тази организационна дейност Министерският съвет издава
актове, но тя може да се осъществява и от отделни министри или други овластени от Министерския
съвет органи. В това отношение Конституцията предоставя на Министерския съвет да вземе
решението, считано от него за най-целесъобразно. Тя не предопределя ресорните министри или
другите органи, на които той може да повери някаква организационна дейност, свързана със
стопанисването на държавното имущество. В живота наистина има случаи, когато във връзка с
организационната дейност на Министерския съвет, поверена му с чл. 106 от Конституцията, той е
обвързан от пределени правила. Обаче тези правила не са конституционни, а се издават на законово
равнище.
Поради тези съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията Конституционният съд
РЕШИ:
1. Частна е собствеността на гражданите и юридическите лица. Собствеността на държавата и
общините е публична и частна. Изключителната собственост на държавата върху обектите, посочени
в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, е публична. Останалите обекти, които са собственост на държавата и
общините, са тяхна публична или частна собственост в зависимост от вида и предназначението им.
Режимът на тези обекти се определя със закон.
2. Член 19, ал. 2 и 4 от Конституцията предвиждат създаването на условия и гаранции за
разгръщането на свободната стопанска инициатива, основана на частната собственост. Принципните
условия и гаранции се създават чрез закон. При упражняването на частната собственост всички
правни субекти са равнопоставени. Член 19, ал. 2 и 4 се отнасят не само за гражданите и
юридическите лица, но и за държавата и общините.
3. Правомощието на Министерския съвет по чл. 106 от Конституцията да организира стопанисването
на държавното имущество се отнася за правата и задълженията на държавата, които са парично
оценими. Като висш изпълнителен орган той определя от кого и по какъв ред се стопанисва това
имущество, освен ако със закон е предвидено друго.
Чл. 2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.
ccxxxiii
Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и
ccxxxv
Чл. 18. (2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в
ccxxxvi
Чл. 18. (4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт,
ccxxxvii
Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.) Не може да се придобие по давност
ccxxxviii
Чл. 80. (1) Държавен имот, който се владее или държи без основание, който се ползва не по
ccxxxix
предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния
управител.
(2) Заповедта на областния управител за изземването на имота се изпълнява по административен ред
със съдействието на органите на Националната полиция.
(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.
Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи
ccxl
и длъжностни лица.
Отговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
(2) Обезщетение за вреди от незаконни актове по предходната алинея може да се иска след тяхното
отменяване по съответния ред. Когато вредите са причинени от нищожен административен акт или от
незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на
действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно
ccxli
предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото
да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата,
ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно
строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.
Чл. 399. (2)(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Паричните вземания срещу държавни учреждения се
ccxlii
неговите правомощия.
(2) Областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.
(3) Областната администрация се ръководи и представлява от областен управител, който е отговорен
пред Министерския съвет.
чл. 18. (2)(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения се представляват от техните
ccxliv
Чл. 2. (1) Кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни физически лица, които вземат
ccxlv
1. търговските дружества;
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.
Чл. 15. (1) При прекратяване на имуществената общност между съпрузите, ако и двамата са
ccl
членове на жилищностроителната кооперация, както и ако единият е член, а на другия съпруг бъде
присъдена част от жилищноспестовния влог или от вноските в касата на жилищностроителната
кооперация, съдът по иск на заинтересувания, предявен в едномесечен срок от прекратяване на
имуществената общност, решава кой от двамата съпрузи да продължи членството, като взема
предвид интересите на децата, жилищните нужди и здравословното състояние на съпрузите.
Чл. 16. (1) Член на жилищностроителна кооперация може с негово съгласие да бъде заместен
ccli
изцяло или частично от неговия съпруг, а и с решение на общото събрание - и от негови деца.
случаи:
1. когато утвърденият архитектурен план на сградата предвижда по-малко жилища и други имоти от
броя на членовете на жилищностроителната кооперация. В тези случаи се освобождават от членство
кооператорите, които са приети последни. Ако няколко кооператори са приети едновременно,
освобождаването се извършва по жребий между тях;
2. когато след разпределянето на имотите от общото събрание се промени архитектурният план и се
намали броят на имотите и поради това няма имоти за всички кооператори. В тези случаи се
освобождават от членство кооператорите, за които са били предназначени отпадналите от
архитектурния план имоти.
Чл. 23. При смърт на кооператор членствените му права и задължения преминават върху
ccliii
членовете на неговото семейство, които имат право да придобият имота. Когато членовете на
семейството се откажат от членуване в жилищностроителната кооперация или когато няма такива, в
членствените му права могат да встъпят неговите низходящи по права линия, а когато няма
низходящи - възходящите му по права линия до първа степен, ако в едномесечен срок от смъртта на
наследодателя, съответно от отказа на членовете на семейството му, уведомят писмено управителния
съвет и представят документите по чл. 12.
ccliv
Чл. 18. Всеки член на жилищностроителна кооперация е длъжен:
1. да внесе в жилищностроителната кооперация в определения срок встъпителна и дялова вноска,
както и други вноски, определени от общото събрание;
2. да съдействува за постигане целите на кооперацията и да изпълнява разпоредбите на този закон, на
устава и решенията на органите на жилищностроителната кооперация.
(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост
на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или
религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации,
които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез
насилие.
(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване,
както и взаимоотношенията им с държавата
Чл. 19. (1) Сдружението се учредява от три или повече лица, които се обединяват за осъществяване
cclx
Чл. 2. (1) Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се
cclxi
Цел на дейност
cclxii
Чл. 3. (1) Юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на
техните цели.
(2) Ограничения в дейността и средствата за постигане целите на юридическите лица с нестопанска
цел могат да се определят само със закон.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само
ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода
за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
(4) Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото
лице с нестопанска цел.
(5) Извършването от юридическите лица с нестопанска цел на стопанска дейност се подчинява на
условията и по реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност.
(6) Юридическите лица с нестопанска цел не разпределят печалба.
Съдържание на устава
cclxiii
Чл. 6. (3) Юридическите лица с нестопанска цел са носители на всички права и задължения, които
cclxv
Чл. 7. (1) Наименованието трябва да включва ясно означение на вида на юридическото лице с
cclxvi
нестопанска цел.
(2) Наименованието трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави.
(3) Наименованието се изписва на български език и може да бъде допълнително изписано на чужд
език.
(4) След като юридическото лице с нестопанска цел e вписано в съдебния регистър, не може да бъде
вписано друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид със същото наименование.
(5) Вписаното в съдебния регистър юридическо лице с нестопанска цел може да иска от всяко друго
юридическо лице с нестопанска цел от същия вид, приело по-късно наименование, съвпадащо с
неговото, да преустанови носенето и служенето със съвпадащото наименование.
Чл. 11. (1) Устройството на юридическите лица с нестопанска цел се определя от този закон и
cclxvii
Чл. 12. (1) Юридическите лица с нестопанска цел могат да се преобразуват в друг вид
cclxviii
Чл. 12. (3) Членовете на юридическите лица с нестопанска цел, които са се слели или влели,
cclxix
стават членове на новото юридическо лице с нестопанска цел, а членовете на юридическото лице с
нестопанска цел, което се е разделило - членове на новообразуваните юридически лица с нестопанска
цел, по техен избор.
Чл. 12. (2) След отделяне или разделяне юридическите лица с нестопанска цел отговарят
cclxx
Чл. 15. (2) Ако не съществуват лица по ал. 1 или ако те не са определяеми, имуществото
cclxxiii
1. наименованието;
2. седалището;
3. целите и средствата за тяхното постигане;
4. определянето вида на дейност съгласно чл. 2;
5. предмета на дейност;
6. органите на управление;
7. клоновете;
8. правомощията на органите на сдружението;
9. правилата относно начина на представляване на сдружението;
10. правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на
имуществените отношения при прекратяване на членството;
11. срока, за който е учредено сдружението;
12. реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски;
13. начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите.
Чл. 21. (2) Всеки член има право да участва в управлението на сдружението, да бъде информиран
cclxxv
Чл. 34. (2) За да има действие учредителният акт, достатъчно е да са спазени изискванията на ал.
cclxxvii
1, т. 3 и 5.
1. наименованието;
2. седалището;
3. целите;
4. видът на дейност съгласно чл. 2;
5. предоставеното имущество;
6. органите на фондацията;
7. клоновете;
8. правилата относно правомощията на органите;
9. правилата относно начина на представляване;
10. срокът, за който е учредена фондацията.
Чл. 33. (4) Имуществото, предоставено с учредителния акт, се счита за имущество на фондацията
cclxxix
при нейното възникване от датата на извършване на учредителния акт приживе или на откриване на
наследството по случай смърт.
Чл. 34. (3) Искането за вписване се прави от учредителя или овластено от него лице или орган,
cclxxx
Чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени
cclxxxi
обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка
от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се
съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
Чл. 35. (4) Когато в учредителния акт не са посочени органи на фондацията, те се определят от
cclxxxii
Чл. 35. (3) Органите на фондацията могат да вземат решения за попълване на състава си. Ако те
cclxxxiii
не са в състояние да сторят това, всяко лице от състава им, както и всяко лице, което би се ползвало
от дейността на фондацията, може да поиска от окръжния съд по седалището й да попълни състава на
органите си в съответствие с волята, изразена с учредителния акт.
Чл. 2. (1) Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се
cclxxxv
Чл. 34. (4) Ако са нужни действия за изменение или допълнение на учредителния акт и не е
cclxxxvi
възможно те да бъдат извършени от учредителя или по установен от него или от закона ред, по
искане на заинтересуваните заявители окръжният съд по седалището на фондацията извършва
промените. Съдът е длъжен да извърши действията в съответствие с волята, изразена с учредителния
акт.
Чл. 41. (3) За безвъзмездно разходване на имуществото на юридическото лице с нестопанска цел
cclxxxix
Заличаване на вписването
ccxci
Чл. 48. (1) Вписването се заличава по искане на прокурора или органите на държавния финансов
контрол, служебно от министъра на правосъдието, когато юридическото лице с нестопанска цел за
осъществяване на общественополезна дейност:
1. системно не представя в определените срокове информацията по отношение подлежащите на
вписване обстоятелства;
2. извършва дейност в нарушение на разпоредбите на закона;
3. системно не внася в срок публични вземания;
4. е останало с членове под законово изискуемия минимум за период повече от 6 месеца.
ccxcii
Ликвидация
Чл. 43. (1) Ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите на юридическото лице
с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност от наличните парични средства, а
ако това е невъзможно - чрез осребряване първо на движимото, а след това на недвижимото
имущество на юридическото лице с нестопанска цел.
(2) Имущество не може да се прехвърля по какъвто и да е начин на:
1. учредителите и настоящите и бившите членове;
2. лицата, били в състава на органите му и служителите му;
3. ликвидаторите освен дължимото възнаграждение;
4. съпрузите на лицата по т. 1-3;
5. роднините на лицата по т. 1-3 по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта
степен, или по сватовство - до втора степен включително;
6. юридическите лица, в които лицата по т. 1-5 са управители или могат да наложат или
възпрепятстват вземането на решения.
Чл. 44. (2) Ако имуществото не бъде предоставено по реда на ал. 1, то се предава на общината, в
ccxciv
Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
ccxcv
(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост
на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или
религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации,
които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез
насилие.
(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване,
както и взаимоотношенията им с държавата
Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
ccxcvii
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за
стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и
защитава потребителя.
(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица
се закрилят от закона.
(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и
юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.
ccxcviii
РЕШЕНИЕ № 10 НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 6 ОКТОМВРИ 1994 Г. ПО
КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 4 ОТ 1994 Г. ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА § 3, АЛ. 1 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 5,
АЛ. 2 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА
Конституционният съд в състав: председател - Асен Манов, и членове: Младен Данаилов, Милчо
Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Нено Неновски, Николай Павлов, Теодор Чипев,
Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев, при участието на секретар-протоколчика Лидия
Здравкова разгледа в закрито заседание на 6 октомври 1994 г. конституционно дело № 4/94 г.,
докладвано от съдията Пенчо Пенев.
С определение от 5.V.1994 г. по конституционно дело № 4/94 г. Конституционният съд допусна
искането на група народни представители за тълкуване на § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от
Конституцията, в смисъл кой орган е компетентен да приложи или да прогласи непосредствено
действаща конституционна разпоредба в хипотезата на § 3, ал. 1 от преходните и заключителните
разпоредби на Конституцията.
Съдът допусна и направеното искане за тълкуване на чл. 12, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от Конституцията във
връзка с правото на сдружаване, в смисъл кои са конституционнодопустимите предели за това и
конституционосъобразно ли е монополизирането на правото на сдружаване в определена сфера на
дейност.
По делото бяха конституирани като заинтересувани страни Председателството на Народното
събрание, Министерството на вътрешните работи, Комитетът по горите, Българският ловно-рибарски
съюз и Националното дружество на свободните ловци. Писмени становища постъпиха от всички
страни, с изключение на Председателството на Народното събрание.
Според становището на Министерския съвет Конституционният съд няма правомощия да обявява за
противоконституционни разпоредби на заварени закони в хипотезата на § 3 от Конституцията, като за
това се позовава на установената вече практика на съда. Счита, че прякото действие на
конституционните норми, предвидено в чл. 5, не може да се приложи тогава, когато с атакувания
закон, например Закона за ловното стопанство, се създава определен ред, условия, процедура, които
просто ако се премахнат или обезсилят, биха създали недопустима празнина в правното регулиране.
В такива случаи считат, че единствено възможното разрешение е намесата на законодателя.
Според становището на Министерството на вътрешните работи Конституционният съд също не е
компетентен да се произнася и прогласява непосредствено действие на конституционните норми по
отношение на завареното законодателство в хипотезите на § 3 от Конституцията. И тук се прави
позоваване на съществуващата досега практика на Конституционния съд. Изказва се тезата, че щом
Народното събрание не е отменило един заварен закон или разпоредби в него в указания в § 3 срок,
то мълчаливо е приело, че този закон не е противоконституционен. По отношение на възможния
монополизъм в сферата на сдружаването счита, че такъв е недопустим за сдруженията със стопанска
цел и затова има създадено надлежно законодателство - Търговският закон и Законът за защита на
конкуренцията.
В становището си Съюзът на ловците и риболовците приема, че в сфера, каквато представлява
опазването на дивеча и ловуването, е нужно силно държавно регулиране. Не се счита за
противоконституционно в тази сфера да бъде призната от закона само една организация (сдружение),
а възлагането и на известни държавни функции се приема като необходимост, продиктувана от
икономическа и екологическа целесъобразност. Конституционният съд не е компетентен за обявяване
противоконституционността на заварени закони, като това трябва да стане от Народното събрание с
приемане на ново законодателство. Това е становището и на Комитета по горите.
В становището на Независимото дружество на свободните ловци се поддържа, че чрез Закона за
ловното стопанство се създава монополизъм в сдружаването в сферата на упражняването на ловните
и риболовните спортове и грижата за възпроизводство на околната сред - нещо, което противоречи на
конституционните принципи за свобода на сдружаването, прогласени в чл. 12 и 44 от Конституцията.
Считат за противоконституционно възлагането на държавни функции по отношение на сдружения,
създадени и действащи при условията на новата Конституция.
Съдът, след преценка на доводите, изтъкнати в становищата на заинтересуваните страни, и
представените по делото писмени доказателства - протоколи от заседанията на Народното събрание,
както и протоколи от заседанията на Конституционната комисия, а също и представените от страните
писмени доказателства, приема следното:
I.
II.
РЕШИ:
II
СДЕЛКИ С ПРЕДПРИЯТИЕ
ccc
Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да
бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят
е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.
(2) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят
отговаря за задълженията солидарно с правоприемника. Кредиторите на търсими задължения са
длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.
ccci
Чл. 110. Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи
Чл. 109а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Собственикът на недвижим имот може да иска определяне
cccii
Чл. 110. Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко,
ccciii
което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към
постройката.
Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху
ccciv
Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на
cccv
движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но
без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху
движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се
прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
Чл. 76. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима
cccvi
или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това
не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.
Чл. 75. Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и
cccvii
върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано
срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.
Чл. 72. При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3
cccviii
декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-
малки от 1 декар.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г.) (1) (Обявен за противоконституционен с РКС 20/96 относно
cccix
думата "обезщетяване" в чл. 7, ал. 1 - ДВ, бр. 103 от 1996 г.) При разпореждане, делба обезщетяване и
оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери, по-малки от
размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.)
(3) Делба на земеделски имот или разпореждане с реални части от земеделски имот се извършва, ако
отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти, отговарящи на размерите по ал. 1 по
изработен или одобрен от поземлената комисия проект.
(4) (Изм. - ДВ. бр. 98 от 1997 г.) При извършване на делби, разпоредителни сделки, отчуждаване,
промяна на предназначението и оценяване на земеделските земи се прилага скица, изработена или
заверена от поземлената комисия.
(5)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Съдиите по вписванията и другите компетентни органи в
едномесечен срок са длъжни да известят поземлената комисия за промените в собствеността и
предназначението на земите.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Алинеи 4 и 5 не се прилагат в случаите на чл. 17, ал. 2.
cccx
Чл. 98. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.
Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на
cccxi
собственика й.
Чл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен
cccxii
Чл. 237. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Подлежат на принудително изпълнение:
cccxiv
а) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 93 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.)
влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните
съдилища, съдебно-спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително
изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по
арбитражни дела;
б) решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд;
в) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) документите
и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките Централното управление на
Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси и държавните
учреждения, ако задължението не е изпълнено след писмена покана в 7-дневен срок;
г) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е
възложено на гражданските съдилища;
д) (доп. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) записите на заповед, менителниците и
приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях;
е) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или
други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи;
ж) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите
относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи,
както и задължения за предаване на определени вещи, и;
з) (Предишна б. "ж" - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) други документи, въз основа на които законът допуска
да се издава изпълнителен лист.
и) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) влезлите в сила актове за установяване на публични вземания и на
частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс.
Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на
cccxv
движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но
без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху
движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се
прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
Чл. 317. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С джиро се прехвърлят всички права по джиросаната
cccxvi
ценна книга.
(2) Длъжникът дължи изпълнение само срещу връчване на ценната книга с означение върху нея, че
задължението, за което е издадена, е платено.
НАЧИНИ НА ОПРЕДЕЛЯНЕ
cccxvii
Чл. 486. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителницата може да бъде:
1. на предявяване;
2. на определен срок след предявяването;
3. на определен срок след издаването;
4. на определен ден.
(2) Менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е
нищожна.
МЕНИТЕЛНИЦА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ
Чл. 487. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителницата на предявяване е платима с предявяването й.
Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да
определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.
(2) Ако издателят предпише менителницата на предявяване да не се предяви за плащане преди
определен ден, срокът за предявяване тече от този ден.
МЕНИТЕЛНИЦА НА ОПРЕДЕЛЕН СРОК СЛЕД ПРЕДЯВЯВАНЕ
Чл. 488. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница на определен срок след
предявяването се определя от деня на приемането или от деня на протеста.
(2) При липса на протест се смята, че приемането без посочване на дата е направено от платеца в
последния ден на срока за предявяването за приемане.
ТЪЛКУВАНЕ НА СРОКОВЕТЕ
Чл. 489. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница, платима един или няколко месеца
след издаването или след предявяването, е на съответния ден на месеца, когато плащането трябва да
се извърши. Ако в месеца няма съответен ден, падежът е в последния му ден.
(2) Ако падежът е определен в началото, в средата или в края на месеца, под тези изрази се разбират
първият, петнадесетият или последният ден на месеца.
(3) Изразът "половин месец" се разбира като срок от петнадесет дни.
ПРИЛОЖИМ КАЛЕНДАР
Чл. 490. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако менителницата е платима в определен ден в място,
където календарът е различен от този в мястото на издаването, датата на падежа се определя според
календара на мястото на плащането.
(2) Ако менителницата, издадена и платима в места, имащи различен календар, е платима в
определен срок след издаването, денят на издаването и падежът се определят по календара на
мястото на плащането.
(3) Сроковете за предявяване на менителницата се изчисляват според правилата на ал. 1 и 2.
(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако от уговорка в менителницата или от съдържанието й следва
друго.
Чл. 317. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С джиро се прехвърлят всички права по джиросаната
cccxviii
ценна книга.
(2) Длъжникът дължи изпълнение само срещу връчване на ценната книга с означение върху нея, че
задължението, за което е издадена, е платено.
(3) За формата на джирото, за легитимирането на владелеца и проверката на легитимирането, както и
за задължението на владелеца да предаде ценната книга, се прилагат съответно разпоредбите за
менителницата.
Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
cccxix
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до
банките.
При заема се прилага чл. 247.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец
от поканата.
Чл. 64. Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от
cccxx
средно качество.
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ
cccxxii
Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Официалният валутен курс на лева към германската
cccxxiii
Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
cccxxiv
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до
банките.
При заема се прилага чл. 247.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец
от поканата.
Чл. 294. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено
cccxxv
друго.
(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.
Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката,
cccxxvi
Патентоспособни изобретения
cccxxvii
Чл. 6. (1) Патенти се издават за изобретения, които са нови, имат изобретателско равнище и са
промишлено приложими.
(2) Не се считат за изобретения:
1. открития, научни теории и идеи;
2. математически методи и формули;
3. резултати от художествено творчество;
4. планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност;
5. програми за електронноизчислителни машини;
6. представяне на информация.
(3) Предходната алинея се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите
тях.
Патентоспособни полезни модели
cccxxviii
Чл. 73. (1) Патенти се издават за полезни модели, които са нови и промишлено приложими.
(2) Като полезни модели могат да бъдат защитени обекти с конструктивно-технически особености,
отнасящи се до усъвършенстване на конструкцията, формата или пространственото съчетаване на
елементите на изделия, инструменти, устройства, апарати или техни части, материали и други с
производствено или битово предназначение, които отговарят на изискванията по предходната алинея.
Промишлен дизайн
cccxxix
Чл. 3. (1) По смисъла на този закон промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият
външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите,
рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.
Чл. 10. (1) Право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано
от датата на подаване на заявка за регистрация.
(2) Правото върху дизайн е изключително.
Чл. 9. (1) Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от
cccxxxi
тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи,
включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната
опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.
(2) Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.
Чл. 133. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори,
cccxxxii
които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.
Чл. 336. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за
cccxxxiii
Чл. 401. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако застрахованото имущество бъде прехвърлено,
правоприемникът встъпва в правата по договора, освен ако е уговорено друго.
(2) Правоприемникът е солидарно задължен за неплатената премия до встъпването.
(3) Застрахователят има право да иска премията от праводателя, докато прехвърлянето не му е
съобщено.
(4) Застрахователят и правоприемникът могат да се откажат от договора с предизвестие до другата
страна, направено не по-късно от 30 дни от узнаването за прехвърлянето.
Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото
cccxxxv
Чл. 19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите
cccxxxvii
през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това, на чие име са придобити.
Чл. 60. (2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на
cccxxxviii
полученото наследство.
Чл. 65. (1) Наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените
cccxxxix
имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не може
да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите - до три години
освен с разрешение на районния съдия; в противен случай отговаря за задълженията на
наследодателя неограничено.
(2) Наследникът дължи на кредиторите и заветниците сметка за управлението.
Чл. 67. (1) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949г.) Кредиторите на наследството и заветниците могат в
cccxl
Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може
cccxli
Чл. 339. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника:
cccxlii
Чл. 340. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) От постановленията на б. "б" и "в" на предходния член не
могат да се ползуват:
а) длъжниците относно вещта, върху която е учредена ипотека, когато взискател е ипотекарният
кредитор;
б) длъжниците по задължения за издръжка и за вреди от непозволено увреждане и от финансови
начети;
в) длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби.
Чл. 341. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако изпълнението е насочено върху
трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху
пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение, може да се удържа само:
а) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава до 100 лв. месечно - 1/5 част, ако е без
деца, и 1/6, ако е с деца, които то издържа;
б) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 100 до 150 лв. месечно - 1/4 част,
ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа;
в) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 150 до 200 лв. месечно - 1/3 част, ако
е без деца, и 1/4, ако е с деца, които то издържа;
г) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 200 до 250 лв. месечно - 1/2 част, ако
е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа;
д) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава над 250 лв. месечно - във всички
случаи - 1/2 част.
(2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Месечното трудово възнаграждение по предходната алинея се
определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци.
(3)(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Посочените по-горе ограничения не се отнасят до
задълженията за издръжка. В тия случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а
удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време
се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4)(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.; отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
(5)(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително
изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
Чл. 342. Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 339 и 341 е недействителен.
Чл. 357. С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност
cccxliii
Чл. 358. За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други
имоти.
Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост
на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго.
Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение
се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползуване, и
правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост.
Чл. 212. Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен
cccxliv
Чл. 213. Ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил
някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото.
Купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и
тежестите на наследството.
Чл. 233. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени
cccxlv
през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не
отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от
неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро
състояние.
Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата,
извършени върху наетата вещ.
Чл. 19. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на
cccxlvi
окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението
влезе в законна сила.
Чл. 68. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
cccxlvii
Чл. 60. (1) Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е
cccxlix
Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в
cccl
закона случаи.
Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото
cccli
Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на
ccclii
движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но
без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху
движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се
прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от
добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се
прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.
Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или
cccliii
Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) (1) Акционерното дружество се
cccliv
учредява на учредително събрание, на което присъстват всички лица, които записват акции.
Учредител може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариална
заверка на подписа.
(2) На учредителното събрание се записват акциите.
(3) Учредителното събрание:
1. взема решение за учредяване на дружеството;
2. приема устава;
3. установява размера на разноските по учредяването;
4. избира надзорен съвет, съответно съвет на директорите.
(4) Решенията по ал. 3, т. 1 и 2 се приемат единодушно, като се съставя протокол, за който се прилага
чл. 232.
(5) Когато акционерно дружество се учредява от едно лице, се съставя учредителен акт.
Чл. 98. (1) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения
ccclv
между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при
унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината
при развода.
(2) Заченатите или родените през време на унищожения брак деца се считат за брачни и за тях важи
предположението за бащинство по чл. 32.
Чл. 190. Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с
ccclvi
права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и
обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не
би сключил договора, ако знаеше това.
В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.
Чл. 92. (2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с
ccclvii
претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да
намали нейния размер.
Чл. 19. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на
ccclviii
окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението
влезе в законна сила.
Чл. 71. Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до
ccclx
Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на
ccclxi
движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но
без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху
движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се
прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от
добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се
прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.
Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
ccclxii
който го приема.
Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи
или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
Чл. 33. Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди
ccclxiii
Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с
ccclxiv
които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили
възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в
такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват
наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години,
освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията
за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от
наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти
преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с
което се е обогатил.
Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на
ccclxvi
собственика й.
Чл. 19. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на
ccclxvii
окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението
влезе в законна сила.
Чл. 102. Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора.
ccclxviii
Чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени
ccclxix
обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка
от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се
съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
Чл. 301. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато едно лице действа от името на търговец без
ccclxx
Чл. 307. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Съдът може по искане на една от страните да измени или да
ccclxxi
прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не
са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на
справедливостта и добросъвестността.
Чл. 84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
ccclxxiii
след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници
изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Чл. 44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните
ccclxxiv
волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и
задължения.
Чл. 368. Публичното обещание за награда за извършване на определена работа, дадено в писмена
ccclxxv
форма или обявено чрез печата или по друг начин, задължава обещателя да заплати наградата.
Когато работата се извърши от две или повече лица, наградата се разделя между тях съобразно
участието им в извършената работа, а ако това не може да се определи, тя се разделя между тях по
равно.
Когато по този въпрос не се постигне съгласие между лицата, наградата се дава, след като спорът се
реши по съдебен ред.
Когато работата бъде извършена от две или повече лица, независимо едно от друго, наградата се дава
на лицето, което първо представи работата, а когато тя се представи от тях едновременно, наградата
се разделя по равно.
Чл. 369. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Публичното обещание за награда за най-добро
извършване на определена работа (конкурс) задължава да се изплати обещаната награда на лицето,
чиято работа е спечелила конкурса.
Решението на въпроса, дали представените работи отговарят на посочените в конкурса условия, както
и сравнителното оценяване на работата, се извършва по определения в обявлението начин.
Когато бъде признато, че участвуващите в работата лица еднакво заслужават наградата, тя се разделя
по равно между тях.
Чл. 192. Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно
ccclxxvi
отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да
не отговаря за съдебно отстранение.
Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е
премълчал известни нему права на трети лица.
Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които
ccclxxvii
представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при
грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
Чл. 28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени
качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед
на личността.
Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на
поправяне.
Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са
причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си
в грешка или че другата страна е знаела за грешката.
Чл. 14. Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние,
ccclxxix
Чл. 78. (1) Делбата, в която наследодателят не е включил някой от наследниците с право на
ccclxxxi
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори
ccclxxxii
Чл. 24. При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род,
ccclxxxiv
собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на
такова, когато бъдат предадени.
Чл. 24. (1) Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама
ccclxxxv
свидетели.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я
записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на
свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и
мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от
свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от
разпоредбите на чл. 474, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът
отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.
Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията,
ccclxxxvi
с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили
възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било
предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от
публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане,
произтичащо от обявяване на недействителността.
по време на прехвърлянето.
Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до
размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане.
Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които
ccclxxxviii
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
ccclxxxix
Чл. 225. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално
cccxc
заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
Чл. 76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението
cccxci
не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява
се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения,
погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Чл. 236. Ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без
cccxcii
Чл. 16. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите
cccxciii
условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е
заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля.
Чл. 298. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за
cccxciv
отделни уговорки, те стават задължителни за страните само ако третото лице ги е определило в
съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
Чл. 130. Ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът,
cccxcvi
Чл. 295. (1) Когато за действителността на търговската сделка е необходимо разрешение или
cccxcvii
Чл. 296. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако сделката е сключена при условие да бъде
cccxcviii
Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона
cccxcix
или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства.
cd
Чл. 298. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за
сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:
1. заяви писмено, че ги приема;
cdi
Чл. 133. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи,
освен ако се касае:
а) за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;
б) за опровергаване съдържанието на официален документ;
в) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1999
г.) за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за
установяване на договори на стойност, по-голяма от 1000 лв., освен ако са сключени между съпрузи
или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен
включително.
г) за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
д) за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвувала,
както и за тяхното изменяване или отменяване;
е) за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на букви "в", "г", "д" и "е" свидетелски показания се допускат само при изрично
съгласие на страните.
Чл. 156. (Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева,
cdii
залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата,
съдържащ означение на вещите и на вземането.
Чл. 292. Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица
cdiii
Чл. 151. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на
cdiv
десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не
може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст
е сложен отпечатъкът.
(2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде
приподписан от двама свидетели.
cdv
СЪДЪРЖАНИЕ
Чл. 455. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителницата съдържа:
1. наименованието "менителница" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;
3. името на лицето, което трябва да плати (платец);
4. падеж;
5. място на плащане;
6. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател);
7. дата и място на издаването;
8. подпис на издателя.
Чл. 19. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на
cdvi
окончателния договор.
Чл. 138. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице
cdvii
да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена
форма.
Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за
бъдещо, и за условно задължение.
Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
cdviii
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до
банките.
При заема се прилага чл. 247.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец
от поканата.
Чл. 212. Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен
cdix
Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който
cdx
го приема.
Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи
или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
Чл. 156. Договорът за залог е действителен само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора
cdxi
задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за
него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети
недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя
и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има
достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните
кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на
довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.
Чл. 143. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
cdxiii
Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху
cdxv
Чл. 365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един
cdxvi
Чл. 182. Правилата на чл. 180 и 181 се прилагат и когато законът постановява да се представи
cdxvii
обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда се извършват от
държавното учреждение, пред което се представя обезпечението.
ОСОБЕНА ЧАСТ
I. ПРОДАЖБА
1. ОБЩИ ПРАВИЛА
Чл. 186. Разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за
сметка на купувача освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се заплащат от
страните по равно.
Разноските по предаването, включително по меренето и тегленето, са за сметка на продавача, а
разноските по приемането - за сметка на купувача.
Чл. 186а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Рискът от случайното погиване или повреждане на родово
определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по
съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места -
от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните е
уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху крайния
получател.
2. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОДАВАЧА
Чл. 187. Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в
състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава.
Чл. 188. Продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по
отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това.
Чл. 189. Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали
продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената
цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За
другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.
Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но
ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се
приспада от сумата, която продавачът му дължи.
Чл. 190. Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с
права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и
обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не
би сключил договора, ако знаеше това.
В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.
Чл. 191. Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на
плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.
Продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е
имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.
Когато купувачът е избягнал съдебното отстранение или е освободил вещта от правата, които трети
лица са имали върху нея, чрез заплащане на парична сума, продавачът може да се освободи от
отговорност, като заплати на купувача тази сума, лихвите върху нея от деня на плащането и
разноските.
Чл. 192. Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно
отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да
не отговаря за съдебно отстранение.
Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е
премълчал известни нему права на трети лица.
Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които
cdxviii
Чл. 19. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на
cdxix
окончателния договор.
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на
cdxx
Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона
cdxxi
или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие,
предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага
до доказване на противното.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.).
(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
от отговорност е недействително.
Чл. 299. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато страните са предвидили трето лице да определи
отделни уговорки, те стават задължителни за страните само ако третото лице ги е определило в
съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
(2) Ако третото лице не извърши определянето или го извърши в несъответствие с ал. 1, всяка от
страните може да поиска определянето да се извърши от съда.
ДОПЪЛВАНЕ НА ДОГОВОРА ОТ СЪДА
Чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени
обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка
от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се
съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
Чл. 130. Ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът,
cdxxv
Чл. 298. (3) При несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила
cdxxvii
уговореното.
Чл. 298. (2) Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените
cdxxviii
от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването.
Чл. 16. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите
условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е
заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля.
Чл. 298. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за
cdxxix
Чл. 298. (2) Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от
cdxxx
търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването.
Чл. 25. Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от
cdxxxii
едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има
интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.
Чл. 64 (отм.). Случайно е условието, което завиди от едно случайно събитие, което не се намира
cdxxxiii
Чл. 25. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването
cdxxxiv
Чл. 229. Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години.
cdxxxv
Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват
договор за наем за повече от три години.
Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.
Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
cdxxxvi
който го приема.
Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи
или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
Чл. 104. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че
cdxxxvii
Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
cdxxxviii
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е
станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или
ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни
права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение
на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с
оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
Чл. 204. Продажбата под уговорка за опитване или преглеждане се предполага сключена под
cdxxxix
Чл. 18. Всеки заинтересуван може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести.
cdxl
Чл. 40. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.
Чл. 44. (1) Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три
години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с
изтичането на десет години от откриването на наследството.
(2) Ако узнаването предшествува откриването на наследството, тригодишният срок тече от
откриването.
(3) Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
cdxlvi
Чл. 28. Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите,
cdxlvii
които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за
изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.
Чл. 22. (3) Разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от
cdxlviii
единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори
по исков ред.
Чл. 346. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след
cdxlix
запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице
приобретател може да се позове на чл. 78 ЗС.
(2) Когато изпълнението е насочено върху недвижими имоти, недействителността важи само за
извършените след вписване на възбраната разпореждания.
(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице,
въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното
съобщение.
Чл. 56. (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) (1) Кредиторите на лицето, което се е отказало от
cdli
Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона
cdlii
или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие,
предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага
до доказване на противното.
Чл. 40. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
cdliii
представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при
грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
Чл. 28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени
качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед
на личността.
Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на
поправяне.
Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са
причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си
в грешка или че другата страна е знаела за грешката.
Чл. 29. Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от
другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора
само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.
Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато
едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез
възбуждане на основателен страх.
Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло
да разбира или да ръководи действията си.
Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта
е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор.
Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.
Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня,
в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са
били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на
договора.
Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез
възражение и след като давността е изтекла.
Чл. 33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът
може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако
другата страна предложи да отстрани ощетяването.
Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.
Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването
на исковата молба.
Чл. 35. Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска
cdlvi
унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.
Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни
доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.
Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава
Чл. 26. (Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на
cdlvii
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Чл. 17. (2) Общо завещателно разпореждане, направено под краен срок, се смята за завет на
cdlviii
плодоползуване върху цялото наследство или върху съответния дял; началният срок се смята за
неписан.
Чл. 152. Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено,
cdlx
кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря
предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона,
е недействително.
1. предметът на концесията;
2. срокът на концесията;
3. (Доп. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) начинът на определяне на концесионера - чрез конкурс или търг, или
определеният без търг или конкурс концесионер;
4. видът, размерът и начинът на плащане на депозита за участие в конкурса или търга;
5. основните права и задължения по концесията;
6. началният срок и условията за осъществяване на концесията, включително и задължителните
подобрения;
7. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора за концесия;
8. видът, размерът и начинът на изпълнение на задължението за концесионно възнаграждение по
договора за концесия;
9. изисквания, свързани с опазване на околната среда, защитените със закон територии и обекти,
националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред;
10. други изисквания, свързани с характера на концесията.
Чл. 40. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
cdlxii
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.
Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва
cdlxiii
Чл. 184. Ако при сключването на договора вещта е била погинала, договорът е нищожен.
cdlxiv
Ако е била погинала само част от вещта, купувачът има право или да се откаже от договора, или да
иска оцелялата част при съответно намаление на цената.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори
cdlxv
Чл. 212. Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен
cdlxvi
Чл. 17. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение,
cdlxix
Чл. 134. (1) В случаите, в които законът иска писмен документ, свидетелски показания се
cdlxx
допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
Чл. 134. (2) Свидетелски показания се допускат също, когато страната се домогва да докаже, че
cdlxxi
Чл. 17. Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното
cdlxxii
съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след
вписването на иска за установяване на привидността.
§ 5. (1) Нищожни са придобивните сделки по този закон, осъществени чрез подставено лице или
cdlxxiii
скрит пълномощник.
Чл. 292. Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и
cdlxxiv
задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за
него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети
недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя
и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има
достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните
кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на
довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.
(3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог,
cdlxxv
Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами
да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с
това, което са придобили със своя труд.
Чл. 210. При продажба на недвижим имот с посочване на пространството и на цената за всяка
cdlxxix
единица мярка, когато действителното пространство се окаже по-голямо или по-малко от посоченото
в договора, цената на имота се увеличава или намалява съответно. Купувачът обаче може да се
откаже от договора, ако пространството е с 1/10 по-голямо или по-малко от показаното в договора.
Когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора
и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има право да
иска разваляне на договора или намаление на цената; но ако то се окаже по-голямо с повече от 1/10,
продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже
от договора.
Тия правила не се прилагат при публичните продажби.
Чл. 189. Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали
cdlxxx
продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената
цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За
другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.
Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но
ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се
приспада от сумата, която продавачът му дължи.
Чл. 28. Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите,
cdlxxxi
които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за
изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.
Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен
cdlxxxii
представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при
грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
Чл. 29. Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от
другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора
само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.
Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора,
cdlxxxiii
когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез
възбуждане на основателен страх.
Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е
cdlxxxiv
Чл. 33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
cdlxxxv
Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако
другата страна предложи да отстрани ощетяването.
Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.
Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването
на исковата молба.
общинско имущество, както и договорите за гражданско дружество, сключени при явно неизгодни
условия след 1 януари 1990 г.
Чл. 17. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение,
cdlxxxvii
Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на
cdlxxxviii
движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но
без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху
движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се
прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от
добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се
прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.
Чл. 35. Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска
cdlxxxix
унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.
Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни
доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.
Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава.
Чл. 26. (Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на
cdxc
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
cdxci
Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора,
освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението.
В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.
Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на
поканването.
Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или
получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят
я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с
изключение на плодовете.
Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е
отишло в негова полза.
Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Чл. 28. Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите,
cdxcii
които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за
изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.
Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да
cdxciii
§ 5. (1) Нищожни са придобивните сделки по този закон, осъществени чрез подставено лице или
cdxciv
скрит пълномощник.
(2) Предметът на сделката по предходната алинея се връща, а платената цена се отнема в полза на
държавата.
Чл. 36. Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на
cdxcv
представлявания.
Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за
представлявания.
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
cdxcvi
Чл. 21. (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) Пълномощниците се легитимират с пълномощно,
cdxcvii
Чл. 56. (1) Съгласието на осиновявания трябва да бъде дадено лично пред съда.
cdxcviii
Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовият договор се сключва между работника или
cdxcix
служителя и работодателя.
(2) За длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се
сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се
създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
(3) Трудов договор може да се сключи и с група от лица - непосредствено или чрез упълномощен от
тях представител. В този случай за работодателя и за всяко лице от групата възникват същите права и
задължения, както ако договорът би бил сключен с всяко едно от тях.
d
Чл. 16. (1) Дееспособните лица могат да извършват лично всички съдопроизводствени действия.
(2) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им
представители - родители или настойници. Непълнолетните и ограничено запретените извършват
съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Непълнолетните могат да водят делата си лично, когато се касае за
спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 ЗЛС.
(4) Безизвестно изчезналите и обявените за отсъствуващи се представляват в първия случай - от
назначените от съда техни представители, а във втория - от въведените във владение наследници.
(5) Лицата с неизвестно местожителство се представляват от лица, специално назначени от съда.
(6) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен
представител.
Чл. 17. Представителите по ал. 2, 4 и 5 на предходния член могат да извършват действията, за които
съгласно чл. 22 се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води
делото.
чл. 18. (1)(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от
лицата, които ги представляват по закон.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения се представляват от техните ръководители,
определени съобразно техните устройствени правила. Когато държавното учреждение няма отделна
сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу учреждението, което има
такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено.
(3)(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Държавата се представлява от министъра на финансите.
(4)(Нова - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) По дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна
собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения са длъжни да уведомяват министъра на
финансите за заведените от тях и срещу тях дела, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти -
държавна собственост - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министерството
на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да вземат
участие в тези дела.
Чл. 21. (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано
от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена,
точният адрес и телефонът на пълномощника.
(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е необходимо
изрично пълномощно.
Чл. 22. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия,
включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
(2) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на
другата страна, за получаване пари или други ценности, както и изобщо за действия, представляващи
разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно.
(3) Юрисконсултите на държавните учреждения и предприятия не могат да сключват спогодба.
(4) Пълномощното има сила до свършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено
друго.
Чл. 23. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но
това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до
оттегляне на пълномощното, остават в сила.
Чл. 24. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) В случай на смърт, умоповреждане или лишаване от права на
пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда производството по
делото не се спира, а може да се отложи разглеждането му за друго заседание, ако съдът намери, че
тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова
късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг.
di
Чл. 59. (1) Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар
местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество,
районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на
наследството.
(2) Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той предявява и отговаря по
исковете относно наследствените имущества и задължения. За изпълнение на наследствените
задължения, на заветите и за продажба на наследствените имоти той трябва да иска разрешение от
районния съдия.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работниците и служителите имат право, без предварително
div
Чл. 41. Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на
dvi
1. осиновяващия;
2. родителите на осиновявания;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.
(2) Съгласието на лицата не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им е
неизвестно.
(3) Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително
са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяването дава
управителят на заведението.
Чл. 73. (2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите,
dviii
Чл. 39. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя
dix
Чл. 354. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако комисионерът е гарантирал пред доверителя за
dxi
задължението на третото лице, той отговаря солидарно с него и има право на отделно
възнаграждение.
Чл. 38. Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си,
dxii
нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за
това.
Чл. 42. Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го
dxiii
Чл. 358. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато предмет на поръчката е покупка или продажба на
dxiv
стоки или ценни книги, които имат пазарна или борсова цена, комисионерът може да заяви, че той
лично продава на доверителя или купува от него стоките или ценните книги по тази цена. В този
случай размерът на възнаграждението се намалява наполовина.
(2) Смята се, че комисионерът е страна по продажбата, ако е съобщил на доверителя за изпълнението
на поръчката, без да посочи третото лице.
Чл. 39. Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши
dxv
Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.
Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина
за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.
Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.
Чл. 43. Пълномощникът може да преупълномощи друго лице, ако е овластен за това или ако
dxvii
Чл. 283. Той (довереникът – б. М. Ш.) може да възложи това на друго лице, ако е овластен от
dxviii
доверителя или ако това е станало необходимо за запазване неговите интереси и ако от
неизвършването му доверителят би претърпял вреди.
Чл. 42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи
dxix
Чл. 301. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато едно лице действа от името на търговец без
dxx
Чл. 301. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато едно лице действа от името на търговец без
dxxii
Чл. 32. (1) Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.
dxxiii
Чл. 33. (1) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако
последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(2) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(3) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече
срокът, и изтича в края на последния му ден.
(4) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след
него присъствен ден.
Чл. 34. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да
се извърши или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.
(2)(Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е
станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в
срока.
Чл. 35. При спиране на производството спират се и всички започнали да текат, но неизтекли още
срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно
производството.
Чл. 36. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на
заинтересованата страна, подадена преди изтичането на срока, ако съдът намери молбата за
уважителна.
(2) Тази разпоредба не се отнася до сроковете за подаване на жалби.
Чл. 37. (1) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може
да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
(2) Молбата за възстановяване на срока се подава в седемдневен срок от съобщението за
пропускането му.
Чл. 38. Когато съдът по погрешка определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след
законния, но преди изтичане на определения от съда срок действие не се счита за просрочено.
Чл. 39. (1) Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е
следвало да бъде извършено просроченото действие, като се призовават и страните.
(2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени онези книжа, за
подаването на които се иска възстановяването на срока, а ако се касае до внасяне на суми за разноски,
съдът определя нов срок за внасянето им.
(3) Против определението на съда, с което се допуска или отказва възстановяване на срока, може да
се подава частна жалба.
Чл. 40. Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат
предвид от съда, освен ако е постановено друго.
Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
dxxiv
Чл. 90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно
dxxvi
отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си,
докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни
едновременно с ищеца.
Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си,
другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно
обезпечение.
Чл. 91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или
подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато
бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях,
колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от
стойността на задържаната вещ.
(Ал. 6, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Чл. 79. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
dxxvii
Чл. 80. Движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Който придобие владението на движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността
й по давност.
Чл. 81. С изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва.
Чл. 82. Владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.
Чл. 83. Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка,
ако не се докаже противното.
Чл. 84. Относно придобивната давност, освен горните правила, се прилагат съответно и чл. 113, 115,
116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите.
Чл. 85. Разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност важат за
придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот.
Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.) Не може да се придобие по давност вещ,
която е публична държавна или общинска собственост.
dxxviii
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
dxxix
Чл. 32. Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност.
Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
dxxx
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма.
Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
dxxxi
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в
такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват
наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години,
освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията
за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от
наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти
преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с
което се е обогатил.
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след
dxxxii
Чл. 105. Право за предявяване на рекламации по превозния договор имат лицата, които имат
dxxxiii
Чл. 110. Давностните срокове по чл. 109 се спират със започване на рекламационното
dxxxiv
производство и започват да текат отново от деня на получаването на отговора на превозвача или след
изтичането на срока за отговор.
Чл. 77. (1) Предявяването на рекламация спира давността до деня на писменото є отхвърляне или
dxxxv
частичното є приемане.
(2) При частично признаване на рекламацията давността продължава да тече само за останалата
спорна част от рекламацията.
Чл. 59. Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя,ако то не е учредено за по-
dxxxvi
кратък срок.
Правото на ползуване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не
е установен по-кратък срок.
Правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в
продължение на 5 години.
Чл. 67. Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на
собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.
(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 91 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г., отм., бр. 33 от 1996 г.)
Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
dxxxvii
Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
dxl
Чл. 33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
dxlii
Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако
другата страна предложи да отстрани ощетяването.
Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.
Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването
на исковата молба.
dxliii
Чл. 114. Давността почва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо.
dxliv
Чл. 69. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Чл. 114. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от
dxlv
Чл. 114. (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок
dxlvii
Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска
dxlviii
унищожаемостта.
Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня,
в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са
били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на
договора.
Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез
възражение и след като давността е изтекла.
Чл. 99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
dxlix
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години.