2. Съпоставка на ГП с други клонове на ГП ГП е частно право.

Като такова то е
част от обективното право. Със своя специфичен предмет на разглеждане и
регламентиране то се разграничава от други клонове на правото. Гражданско и
Търговско право – ТП е частно право. У нас то се обособява след Освобождението
с влизането в сила на ТЗ от 1897г. и на основата на редица други нормативни актове
на търговското законодателство. Отликата му от ГП е в това, че при него се
регулират правоотношенията, свързани с търговски дела. ГП е общото право, което
регламентира частноправните отношения на правните субекти – ФЛ и ЮЛ, а ТП е
специално право, което намира приложение при правоотношенията, породени от
търговския обмен. ТП се характеризира с бързина и опростеност, свързани със
сигурността в търговския оборот. А базата на сигурността е пълната публичност и
изясненост на правните субекти и тяхната дейност, което се постига главно чрез
търговските регистри. ТП познава по-голяма строгост и усилени санкции в сравнение
с ГП, изразени в по-голям брой императивни норми. ГП отдавна е намалило
значението на правния обичай, докато в ТП обичаят често има приоритет. ТП в много
по-малка степен в сравнение с ГП поставя изисквания за форма като условие за
действителността на правните действия или за доказване. Целта е да не се спъва
търговския оборот. В ТП има изключително само възмездни отношения, докато
нормите на ГП регламентират според волята на правните субекти както възмездни,
така и безвъзмездни отношения по предоставяне на имуществени и неимуществени
блага. Споровете по търговски правоотношения се разглеждат от общите граждански
съдилища. Производствата за защита на субективни права по граждански и търговски
правоотношения са едни и същи, с изключение на универсалното принудително
изпълнение при несъстоятелност, което се прилага спрямо търговци. Гражданско и
Трудово право – Трудовото право се заражда и съществува продължително време
като част от ГП, поради което то притежава общи белези с него. Страните по
трудовите правоотношения са ФЛ и ЮЛ, правопораждащия юридически факт –
договор. Но за разлика от гражданскоправните норми, нормите на ТП регламентират
отношенията по реализацията на пазара и съхранението на работната сила като
една особена стока. Тук има много императивни норми. Страните са равнопоставени
само дотолкова дали да се сключи трудов договор. С оглед предмета на регулиране в
ГП престацията е резултатът, а в ТП – престацията е работна сила /живия труд/. С
оглед метода на регулиране в ГП имаме равнопоставени правни субекти. В ТП
равнопоставеността съществува при възникване на трудовото правоотношение, но
впоследствие, главно при трудовата дисциплина имаме отношение на власт и
подчинение. С оглед на риска – в ГП той се урежда договорно, а в ТП той е за
работодателя. С оглед на собствеността на изработената вещ – в ГП тя се урежда
договорно, а в ТП е за работодателя. Гражданско и Международно частно право –
нормите на МЧП са тясно свързани с ГП. Голяма част от тях се прилагат към
граждански правоотношения с международен елемент. Това са такива
правоотношения, които са свързани с два или повече правопорядъка, поради което
се налага да се определи гражданското право на коя държава следва да се приложи.
Нормите на МЧП, които се отнасят до граждански правоотношения се съдържат в
гражданското законодателство. Гражданско и Гражданскопроцесуално право: ГПП
представлява самостоятелен отрасъл на публичното право.
Гражданскопроцесуалните правоотношения са властнически; при тях едната страна
винаги е държавен правозащитен орган – съд, съдия-изпълнител, нотариус и т.н.
Нормите на гражданския процес са в преобладаващия си брой императивни. ГП
регламентира субективни права, а процесуалното право се занимава със защитата
на нарушените права. Процесуалното право е процедурно, защитно, формално
право. То е вторично спрямо ГП.