1.

ФИНАНСОВОТО ПРАВО КАТО ОТРАСЪЛ НА ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО

НА РБ.

Има две становища – ФП е самостоятелен правен отрасъл в рамките на правната

система е едното, а второто – ФП е комплексен правен отрасъл, тъй като има допирни
точки със всички останали правни отрасли. Главно е първото становищв, защото има
предмет и метод.
Предмет на правно регулиране е кръгът от обществени отношения, които този
отрасъл урежда, както и спецификите на тези отношения. ФП урежда финансови
отношения, те имат паричен характер, тъй като уреждат движението на паричните
средства. Не всички финансови отношения са парични, както и не всички парични
отношения са финансови. Финансовите отошения са четири групи:
- Отношения по повод разпределението на националния доход.
- Отношения по повод преразпределението на националния доход – от НС чрез
бюджета
- Разходни отношения през бюджетната година
- Контролни отношения.
Характеристика на финансовите правоотношения /ФПО/
1. Те са публично-правни отношения и са резултат от държавната дейност.
Следователно поне един от субектите в правоотношението е държавата. Тя
съответно се представлява от държавен орган.
2. ФПО са желани от държавата.
3. Те са резултат само от правни норми, и не могат да съществуват обективно в
действителността.
4. ФПО по принцип имат паричен характер. Наричт се обектни /обект са парите/,
но съществуват и т. нар. Безобектни ФПО – устройствени, контролни и
процесуални.
Метод на правно регулиране – по какъв начин се регулира правоотношението.
Методът е властнически, а нормите са с императивен характер и финансовите органи
действат в условията на обвързана компетентност – в този случай актовете на органите
са декларативни. ПО възникват по силата на правна норма, а не въз на издаден
административен акт. Във ФП има само няколко случая, в които органите действат в
условията на оперативна самостоятелност и издадените актове имат конститутивни
действия.
Източници на ФП: Конституцията; Закони; Подзаконови нормативни актове;
Международни договори; Решения на КС, но само тези, с които една правна норма се
отменя като противоконституционна; Решенията на ВАС, с които един подзаконов
НАсе отменя като незаконосъобразен. Обичаят и практиката не са източници.
Разграничение между ФП и останалите правни отрасли.
- Разграничение между ФП и КП – и двата са публично-правни отрасли, а
разграничението е на база предмет на правно регулирание – КП се занимава с
устройството на държавата.
- ФП и АП – методът на правно регулиране и при двата е властнически.
Разграничението е предмета на правно регулиране – АП се занимава с учение за
държавата.
- ФП и ГП и ТП – методът е различен при ГП и ТП имаме метод на
равнопоставеност. Освен това субектите са различни – във ФП винаги единят
субект е държавата.
 2. ФИНАНСОВО ПРАВНИ НОРМИ /ФПН/

Обективното ФП е съвкупност от обективни правни норми. Те действат

неограничено във времето по отношение на случаите и адресатите. Това е относително,
тъй като понякога се налага те да имат еднократно действие или да действат в
определен срок. Неограничено действат и по отношение на кръга лица, до които са
адресирани.
Структура на ПН.
- Хипотеза – в нея е заложен ЮФ.
- Диспозиция – в нея са посочени адресатите на ПН, техните права и задължения.
В повечето случаи финансовият орган е носител на субективни права. Само субектите,
които са посочени в ПН , могат да ги реализират. Субектите не могат да се подменят по
собствено желание. При условията на доброволност обче трето лице може да изпълни
финансовото задължение на др.
- Санкция – последици от неизпълнение на задълженията. Има два вида санкции и
административно правни мерки. Няма финансова отговорност. Отговорността бива
административна, наказателна, гражданска и дисциплинарна.
Видове ФПН.
*
- материално правни - посочват правата и задълженията на субектите;
- процесуално правни – посочват реда за реализиране на правата и задълженията
*ФПН са императивни. Те биват задължаваща, забраняващи и упълномощаващи.
*техникоюридически ПН – съдържат данни с цифри и таблици
* Контролни – дали е спазена друга правна норма.
За осъществяване на финансовата дейност е необходимо ПН, ИФА и финансов
план. Финансовия план е необходим защото финансовата дейност подлежи на
планиране.
Действие на ФПН
А) Действие по време – влизане в сила – принципът е, че законът влиза в сила
три дни след обнародването му в ДВ, но във ФП има изключения от този принцип –
влизат в сила от 01.01 на следващата година. Или на първо число на някой месец. Има
случаи в които ПН влиза в сила незабавно, когато не се засягат права и интереси.
Обратно действие на ПН – в преобладаващия брой случаи ПН действащ за в бъдеще и
не засягат висящи ПО. Възможно е обаче изрично предвидено обратно действие -
когато се създават права. отмяна - преустановява се действието на закона за в бъдещ.
Б) Действие спрямо лицата – само във ФП, в частност в данъчното право има
норми, които действат по отношение на образувания, които нямат качеството правен
субект. Спрямо лицата ПН могат да действат върху неограничен кръг лица или само за
конкретни упоменати.
В) Действие на ПН по място – те действат на територията на цялата страна. Има
случи, при които само по отношение на отделни части от страната.
 3. УСТРОЙСТВО И КОМПЕТЕНТНОСТ НА ФИНАНСОВАТА
АДМИНИСТРАЦИЯ.

Финансовата дейност е държавна дейност и единият от субектите във ВПО винаги е

държавен орган. Всички органи, които имат правомощия в сферата на финансите се
отнасят към финансовата администрация. Финансови правомощия има органите на
държавна власт – НС, МС, президентът, общините и др. Такива правомощия имат и
органите с обща компетентност. Създадени са и много органи със специална
компетентност – Мин. На финансите, БНБ, НАП, Сметната палата и др.
С оглед на това дали дейността на финансовия орган се разпростира на територията
на цялата страна или на част от нея – органи с месна компетентност и органи с
компетентност за цялата страна.
Всички финансови органи действат в условията на обвързана компетентност и в
малки изключения при оперативна самостоятелност. Белезите на държавните органи
важат и за финансовите, а това означава, че финансовите органи участват в
правоотношението в качеството си на власт. Израз на това са: - от една страна те
издават властнически актове, които имат декларативно действие, а от друга страна те
имат санкционни правомощия.
Финансовата администрация в широкия смисъл на понятието обхваща всички онези
органи, които извършват финансова дейност, а в тесен смисъл – само специализираните
финансови органи.
 4. ФИНАНСОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ – ФПО

От гелдна точка на съдържанието, това са отношения по повод разпределението,

преразпределението, разходването на националния доход и контролът върху тази
дейност. Възникват само въз основа на правна норма.винаги в тези отношения единият
субект е държавата и за тях е присъщ властническият метод на правно регулиране.
От гледна точка на субектите – във ФПО участват ФЛ, ЮЛ, държавни органи, както
и субекти, които нямат качеството ЮЛ.
От гледна точка на властническия метод, той се проявява във всички
правоотношения, макар и по различен начин. Властническият метод съществува, както
при възникването, така и при развитието и погасяването на правоотношението.
Финансовите правоотношения се делят на същиски и организационни с оглед на
обекта на ПО. Тези, които имат за обект движението на парични средства имат паричен
и парично-имуществен характер и са същински ФПО, а останалите са организационни
и са помощни или обслужващи същинските. При тях в по голямата си ччаст носител на
субективни права е държавата.
За да възникнат и да се развият ФПО е необходимо да се проявят юридически
факти, посочени в хипотезиса на финансово-правните норми.
Видове ЮФ:
- Юридически събития и юридически действия. Критерият е наличието на
човешка воля, насочена към постигане на конкретни правни последици.
Юридическите действия се делят на правомерни и неправомерни; на действия и
на бездействия и всички те пораждат правни последици.
- Прости сложни
Субекти на ФПО. Когато се говори за субекти на правото, това са кръг от лица,
които могат да бъдат носители на права и задължения. Субект на ФПО е по тясно
понятие, тъй като те имат конкретни права и задължения.
Особености. Възникване на финансова правосубектност – ФЛ стават субекти на
правото с раждането си и от този момент нататък са носители на права и задължения. В
този случай финансовата правосубектност следва гражданската правосубектност. Що
се отнася до финансовите органи, те участват във ФПО от момента, в който придобиват
качеството на държавен орган. Тук финансовата правосубектност следва
административната. ЮЛ продобиват правосубектност от момента на регистрацията си.
В определени случаи носители на права и задължения могат да бъдат образувания,
които нямат качеството ЮЛ. Законодателят ги приравнява на ЮЛ и те могат да бъдат
носители на финансови права и задължения. Субектите на ПО винаги са посочени в
диспозицията на правната норма и не могат да се подменят. Субектите във всяко ПО са
два, а само във финансовот право има тристранна субектна структура, в която участват
3 страни.
Активни пасивни субекти: ФПО са властнически, в които винаги участва държавен
орган, т. е. Активният субект в едно ФПО е държавата. пасивният субект е ФЛ, ЮЛ или
образувание. При организационните правоотношения или тези които се развиват между
държавни органи активният субект е органът с по-широки правомощия.
 5. ФИНАНСОВИ АКТОВЕ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ВИДОВЕ
ФИНАНСОВИ АКТОВЕ.

Индивидуални финансови актове /ИФА/ са юридически актове израз на

волеизявалението на държавен или финансов орган, от който се пораждат права и
задължения. В случая няма значение какъв е финансовият орган, тъй като всеки
държавен орган може да издаде ИФА, ако иам финансови правомощия. По този белег
ИФА се разлиава от ИАА. ИФА се издават само от държавни органи.
Формата на актае винаги писмена. Тя има значение за валидността на акта и във
връзка с доказването на ЮФ.във АП, макар и рядко е допустимо издаване устно на
Администр, акт. Във ФП е недопустимо. За една значителна част от финансовите
актове освен изискването за писмена форма по законодателен ред са установени и
образци за издаваните ФА. От това правило има едно иизключение. За устна форма
може да се говори само при отказ за издаване на ИФА. В този случай липсва писмена
форма, т. е. Органът не издава акт. Отказът не е изричен, но мълчаливият отказ се
приравнява на властнически акт и подлежи на обжалване по реда на АПК.
Властническият акт се издава от държавен орган, притежаващ властнически
правомощия, следователно той е едностранно издаден акт акт без съгласуване на
волите. Има два момента: 1. Молба – ИФА се издава по повод молба на ЮЛ или ФЛ. Тя
има за цел само да сезира органа – тук няма съгласуване на волите; 2. По-честовместо
молба лицата са задължени да подават декларация, и докато молбата е израз на волата
на лицето, то декларациятае израз на неговото задължение. Неизпълнението на това
задължението има неблагоприятни последици. Декл;арацията улеснява органа при
издаването на ИФА. Финансовия орган не е длъжен да се съобрази с декларацията и
може да извърши проверка на посочените данни. Има случаи когато ИФА се издава от
два държавни органа. Тогава има съгласуваност на волите на авторите на акта.
По подобие на ИАА и ИФА се издават въз основа и в изпълнение на закона. Въз
основа на закона, т. е. Издаването на акта трябва да е предвидено в закона.
Финансовата администрация действа в условията на обвързана компетентност; акта има
декларативно действие и подлежи на обжалване. Когато администрацията участва в
условията на оперативна самостоятелност, актовете имат конститутивно действие и не
подлежат на обжалване. Доколкото ФА са властнически, то тяхното изпълнение е
скрепено с държавна принуда. Тя се изразява в наличието на санкция или
принудителни административни мерки.

Различия между ИФА и ИАА.

1. По отношение на повода за тяхното издаване. В Административното право се
издават по молба на заинтересованото лица, а във ФП – декларация.
2. Характер. Повечето ФА имат декларативен характер, съответно в редица
случаи не се стига до тяхното издаване, това е т. нар. Финансов автоматизъм.
Тук държавата служебно начислява данъка, без лицето да е необходимо да
извършва някакви действия.
3. по повод обжалването на Административни актове. Обжалването на ИАА е
по реда на АПК, а ИФА се обжалват или по реда на АПК или по реда на
ДОПК, и за разлика от адм. Право тук пъвата инстанция е задължителна.
Видове ИФА:
1. Дали акта признава право или привилегия или налага задължения:
- облагоприятстващи – създават права на адресатите;
- утежняващи – създават задължения;
2.
- конститутивни ФА – пораждат се права и задължения;
- декларативни - с които се признават права и задължения;
- констативни – с които се удостоверява определен акт;
3. С оглед правния характер на ФА:
- нормативни – действат на територията на цялата страна и върху неограничен брой
субекти;
- индивидуални – действат спрямо конкретни лица
4. В зависимост от органа, издаващ акта:
- от орган с обща или специализирана компетентност;
- централни и местни органи;
5. В зависимост от адресатите:
- за ФЛ
- за ЮЛ
Изисквания за законосъобразност на ФА!
1. Актът трябва да бъде издаден от компетентен орган;
2. Събразяване на акта с нормативната уредба;
3. Съответствие с целта на закона;
4. Спазване на производоството по издаване;
5. Актът трябва да бъде издаден в съответната форма.
 6. УСЛОЖНЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО НА ФПО.

За да се развие едно правоотношение трябва да са налице правна норма, ЮФ, който

да задвижи правоотношението и поне два субекта. От тази гледна точка са възможни
усложнения по отношение на субектите и усложнения по отношение на фактическия
състав.
І. Усложнения свързани със субектите на ФПО.
1. Институтът на отговорност на чужд финансов дълг има едно ФПО, при което
държавата е носител на субективното право, а другата страна е ФЛ или ЮЛ, което има
финансов дълг. Тук едно трето лице на някакво правно основание ще има отговорност
за този дълг. Това означва, че заедно с титуляра длъжник, ще бъде привлечено за
отговорност и едно трето лице. Заместване на дълг – при него титулярът длъжник
изчезва и на негово място отговаря третото лице. Встъпване в дълг – при него
титулярът остава да отговаря, но заедно с него ще отгаваря и терто лице.
2. Когато теретото лице само се постави в положение на длъжник – иститут на
поръчителство.
3. Солидарност при ФПО – две или повече лица отговарят за един и същ дълг. За
разлика от гражданското право където солидарността възниква по силата на договор
или закон, тук солидарността възниква само по силата на закона.
4. Правоприемство – Има едно правоотношение между два субекта, но преди
правоотношението да е приключило, пасивният субект се заменя с друг – става по
силата на закона.
ІІ. Усложнения свързани с фактическите състави
– тук има възникнало ПО след осъществяване на ЮФ. В последствие се
оказва, че този ЮФ или не е настъпил или не е годенм да породи правни последици, и
се оказва че има недължимо платено. Тогава е небходимо правните последици да бъдат
приведени в съответствие с ЮФ. Тогава възниква вторично, коригиращо
правоотношение по връщане на недължимото платено. В сучай на дължимо, което е
надвнесено, ако е по вина на лицето, то се връща без лихва, а при вина на финансовия
орган се дължи лихва. Законодателят въвежда още едно изискване – преди да върне
задълженията данъчния орган трябва да провери дали лицето няма друго изискуемо
публично задължение към държавата;
– промяна в обема на ЮФ – ЮФ трябва да има цифров израз, като няма
значение от какво е възникнала тази промяна, от което следва изменение на
финансовото задължение, което е доплащане. Отново възниква вторично, коригиращо
правоотношение, и то е по доплащане. В този случай се заплаща и лихва.
ІІІ. Усложнения по повод финансов закон и симулативни сделки.
В тези хипотези целта е да се накърнят нечии интереси, като се плати по-малко или
изобщо не се плати. Заобикалянето на закона означава, че с правно позволени средства
да се постигне забранен резултат.
При симулацията има две сделки, едната е вътрешна /прикрита/, а втората
външна /привидна или симулативна/. В слуая се желаят правните последици на
прикритата сделка, но се демонстрира привидната. Разкриването на такава сделка е
рядко явление. То обаче не е скрепено с погасителна давност. Разкриването и
доказването става само със свидетелски показания. В случая има значение т. н.р.
обратно писмо, от което става ясно, че страните са целяли конкретно нещо /дарение –
покупко-продажба/. Говорим за относителна недействителност на сделаката, т. е. Тя не
е недействителна спрямо всички, а само спрямо финансовите органи. Дължимите
данъци е трябвало да бъдат платени към момента на сключване на сделката. Налице е
забава в плащането, следователно освен дължимите данъци и такси, трябва да се платят
и лихви за забава. Ако прикритата сделка се окаже нищожна се връща данъка.
Свързани лица – близки помежду си лица, което дава основание, че при сключване
на сделката между тях се цели заобикаляне на закона.
 7. САНКЦИИ.

Санкцията е третата съставна част на ФПН и т. като ФПО са властнически, то във

всички случаи изпълнението на финансовите задължения е скрепено със санкцията /под
формата на юридическа отговорност/. Нарушенията са финансови, но ФП не разполага
със собствена финансова отговорност. Затова санкцията се свързва с други четири вида
отговорности – гражданска, наказателна, административна и дисциплинарна. Тези
отговорности могат да бъдат кумулирани с едно единсвтвено изключение – не могат да
се куумулиратнаказателна и административна отговорност, тъй като не може едно
деяние едновременно да съставлява нарушение и престъпление. Освен отговорностите
за едно нарушение може да се налагат и принудителни админстративни мерки.
Видове санкции:
1. Наказателна отговорност – до нейното налагане се стига, когато финансовото
нарушение е с висока степен на обществена опасност и е въздигнато от закона в
престъпление. Финансовият орган е компетентен само да констатира донякъде
извършеното нарушение в резулатат на ревизия или проверка. Той обаче няма право да
налага санкции свързани с наказателната отговорност. Тя се търси само по съдебен ред
по правилата на НПК.
2. Дисциплинарна отговорност – тя е установена в КТ. До нейносто налагане се
стига когато нарушителят се намира в трудово правоотношение и по повод на
осъществяване на трудовата му функция е извършил финансово нарушение.
Отговорността може да бъде налагана от трудовия ръководител.
3. Гражданска /имуществено отчетническа отговорност/. Има обезщетителен
характер, а целта й е да възстанови причинени вреди. Тя се разглежда във ФП, тъй като
е последица от осъществен финансов контрол. И макар, че е гражданска, не се покрива
изцяло с отговорността в гражданското право. В ГП отговорността е договорна и
деликтна, а във ФП договорите са неприложими и тя е само деликтна.
4. Административна – тя има най-широко приложно поле и се прилага под
формата на глоба. Размерът на глобата зависи от степента на нарушението, а не от
субекта, който го е извършил. Глоба се налага само на ФЛ, а на ЮЛ се налага
имуществена санкция. Във ФП се прилагат много повече принудителни
административни мерки, освен глоби и имуществени санкции – блокиране на ДДС
сметка, отнемане на лиценз и др.
Специфики, свързани с начина на определяне на санкцията. Класическият способ за
опрделяне на санкцията /глобата/ във ФП е т. нар. Относителна определеност. Често
санкцията се прилага като глоба в двоен размер от размера на укрития данък. За ЮЛ е
предвидена, т. нар. Имуществена санкция, тъй като административната отговорност е
лична.
Принудителни административни мерки – това е другата форма на принуда,
предвидена в ЗАНН. Намират по-широко приложение във финансовото право,
отколкото в административното право. Биват превантивни, преустановителни и
възстановителни. Във АП се прилагат спрямо ФЛ, а при ФП, имат еднокво приложение
и при ФЛ и при ЮЛ.. във ФП тези мерки се налагат само от финансови органи. В АП те
се свързват с личността на дееца, а във ФП неблагоприятните последеци засягат
имуществената сфера на лицата.
Принудителните административни мерки могат да се предприемат когато има
констатирано финансово закононарушение.
Видове принудителни административни мерки:
1. В сферата на бюджетното право – спиране или ограничаване финансирането
на бюджета. Тази мярка е преустановителна.
2. Блокиране на банкови сметки – тя намира еднакво приложение и при ФЛ и
при ЮЛ и се свързва с финансови нарушения по повод плащане на финансови
задължения.
3. Отнемане на някакво разрешително или лиценз.
4. отнемане на предмета на нарушение.
 8. ФИНАНСОВИ ВЗЕМАНИЯ И ФИНАНСОВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.

Всяко ФПО поражда права и задължения. В случая предмет на разглеждане са

същински ФПО, които пораждат права и задължения по повод определени плащания.
Правото на държавата да получи определена сума пари е финансово вземане, а
задължението на пасивния субект да я заплати е финансово задължение.
Финансови вземания. Обхваща всички субективни права с финансов произход. Това
са мито, данъци, такси и др. Държавно вземане е субективно право на държавата, в
което се включват вземания с финансови и нефинансов произход.
Видове държавни вземания:
1. Държавните вземания според ДОПК са публични /данъци, такси/ и частни по
договори и др./.
2. Според произхода им:
- Държавни вземания с финансово-правен произход. Те са най-важни. Включват
същинските данъци, мита, такси. Тези вземания формират основния бюджит и те
постъпват регулярно в него.
- Вземания със санкционен произход. Произходът е наказателен или
административно-наказателен – глоби, конфискации, принудителни
административни мерки, отнемане предмета на нарушението. Чрез тях се
постига целта на наказанието, която е да поправи и възпита, и освен това
постъпват в буджета.
- Вземания с гражданско-правен произход. Те са две основни групи. Едните имат
договорен характер /когато държавата участва в гражданско правни сделки/;
вторите са вземания от деликтна отговорност. /когато някой е причинил вреда,
която трябва да бъде възстановена.
- Други държавни вземания – приходи от приватизация, непотърсени печалби от
лотария, неизправно изплатени пенсии, стипендии и др.
Начини за определяне размера на държавните вземания. При тези, които имат
санкционен характер се следва процедурата по НПК и ЗАНН. При тези, които имат
гражданско-правен произход – при деликтно основание – размерът на обезщетението
следва размерът на причинената вреда, а при договорно основание, размерът зависи от
договореното.
Системи за определяне размера на държавното вземан:
1. Твърди рамери на държавните вземания – има абсолютна стойност в смата
правна норма. Тази стойност се отнася до всички пасивни субекти. Отняся се
предимно за таксите и по-малко за данъците.
2. Подвижни размери – при тях не е посочен размерът, а критериите, от които
той ще зависи – облагаема основа и ставка, с която ще се обложи основата.
С оглед кой критерий и приоритет е използван има две системи – пропорционална и
прогресивна. При пропорционалната, основно значение има облагаемата основа.
Ставката е константна величина, която не се променя в зависомост от размера. Ако се
предвиждат различни ставки за различни фактически състави, това не променя
системата. При прогресивната система с нарастване на облагаемата основа, расте и
ставката. І случай – етажна прогесия, при която облагемата основа се разделя на групи
и за всяка има разслична ставка. ІІ случай – обикновена прогресия – гледа се горната
граница на облагаемата основа и цялата сума се облага със ставка за тази горна група.
Финансовото вземане става изискуемокогато:
І- подаване на данъчна декларация – акт в който лицето удостоверява данни и въз
основа на тях се изчислява публичното вземане.
 ІІ- издаване на ИФА – данъчно ревизионен акт, който винаги има декларативен
характер и прави задължението ликвидно и изискуемо.
ІІІ- Обжалване на акта – не е задължително , но ако има такова, то е особено.
ІV- изпълнителен етап – става по реда на ДОПК, като за неуредените въпроси се
прилага субсидирано и ГПК.
 9. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ФИНАНСОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Прекратяването на финансовите правоотношения се свързва с тяхното изпълнение.

При финансовите правоотношения се говори освен за изпълнение и за прекратяване и
погасяване. Погасяването е по-широко понятие от изпълнението и включва освен
плащането и знаително по-широки способи като финансова амнистия, прихващане,
опрощаване, погасителна давност и др., които се различават от двете основни форми на
изпълнението – доброволното и принудителното. При тях нови средства в бюджета не
постъпват. Изпълнението бива доброволно – по волята на длъжника и принудително –
по волята на държавата /ДОПК/.
Предпоставки за доброволно изпълнение – трябва да имаме едно изпълняемо право,
т.е. едно държавно вземане, което е определено по основание и рамер, взмането да е
ликвидно и изискуемо, а в някои случаи е необходимо и издаване на ИФА. Държавното
вземане трябва да бъде безспорно – да има сила на присъдено нещо, т.е. да е влязъл в
сила съответния акт. Това не важи за данъците, при тях обжалването не спира
изпълнението. Държавното вземане не трябва да бъде отсрочено или разсрочено. От
кого трябва да се изпълни? Финансовото задължение се изпълнява от адресата на акта.
Освен длъжника, всяко трето лице може да изпълни. Принципът е, че се дължи изцяло
и в срок. Съществува диференциран режим по отношение на сроковете. Налице са
различни срокове от 3 дни до 1 година с оглед регулярнито постъпване на средства в
бюджета. За разлика от гражданското и търговското право тук няма безсрочни
задължения. Сроковете имат двуяко правно значение. От една страна стимулиращ
ефект, а от друга, ако не се плати в срок настъпват неблагоприятни последеци.
Длъжника изпада в забава, дължат се лихви, може да се наложи глоба и се пристъпва
към принудително изпълнение, насочено срещу вещ или имущество на длъжника.
Гаранции за изпълнение – това са правни способи, които държавата използва, за да
обезпечи събирането на вземанията. Гаранцията в широкия смисъл обхваща всички
видове гаранции въведени в цялото законодателство:
1. финансов автоматизъм;
2. компенсация;
3. отговорност за чужд финансов дълг;
4. институт на поръчителство;
5. обстоятелството, че съществува 5 години погасителна давност;
6. отсъпка при своевременно изпълнение на задължението;
7. принудително изпълнение;
8. предварително плащане /при таксите/;
9. подаване на декларация.
Гаранции в тесен смисъл на думата или същиснски гаранции. Става въпрос за
привилегия когато длъжникът няма достатъчно имущество да плати всичко. Тогава
държавата е присъединил се взискател. Тя се ползва с привилегия нейното вземане да
се удовлетвори с предпочитание.
Ред за погасяване - главница, лихви, разноски.
Принудително изпълнение. Принципи:
І – принцип на законността – участниците в правото са длъжни да упражняват
правата си съобразно закона.
ІІ – принцип на служебното начало – при наличие на предпоставки органа е длъжен
да започне принудително изпълнение.
ІІІ – принцип на писмено начало – всички действия на органите по принудително
изпълнение трябва да намерят отражение на писмен документ.
ІV – бързина.
 Компетентните органи се наричат публични изпълнители и са служители на
Агенцията за държавни вземания и на Националната агенция по приходите. Актовете,
които те издават са постановления и разпореждания, а за всяко предприето от тях
действие се съставя протокол.
Предпоставките за започване на принудително изпълнение са идентични с тези на
доброволното изпълнение – всичките плюс още две – длъжникът да е изпаднал в забава
и да е изпратена покана за доброволно изпълнение. Това е абсолютна процесуална
предпоставка. Вземането трябва да е безспорно.
Изпълнителен титул – това е документ в който е материализирано субективно право
на държавата да получи определено държавно вземане. Видове изпълнителни титули –
всички ИФА; съдебни актов /по вземания които имат съдебен произход/; наказателни
постановления /които имат санкционен произход – глобите/. След като преписката
попадне в Агенцията за държавни вземания, публичния изпълнител изпраща
съобщение за доброволно изпълнение.
Способи за осъществяване на доброволно изпълнение – изпълнения върху вземания
и парични средства в банки; изпълнения върху вземания и парични средства на
длъжника и вземания върху движими и недвижими вещи, ценни книжа и дялове.
Начини за изпълнение:
- запор – бива изпълнителен и обезпечителен. При обезпечителния няма
изпълнение, а целта е да се запази статуквото. Той се налага спрямо вземания
върху движими вещи на длъжника, а изпълнителният запор се налага спрямо
вземания на длъжника от трети лица и парични средсва в банки.
- Опис – изпълнението се насочва спрямо движими и недвижими вещи на
длъжника, който е обезпечителна мярка.
Защита при принудително изпълнение:
І. Обжалване – само по отношение на законосъобразност. Обжалва се не
основанието и размера на вземането, а действията по принудително изпълнение. По
принцип могат да обжалват длъжниците, но могат и трети лица, чиито законни права и
интереси са нарушение.
ІІ. Исков път – способ за защита, който може да се изпозва само от едно трето лице,
не и от длъжника. Този способ се прилага когато вземането се прилага спрямо вещи и
третото лице претендира права върху тези вещи.
 10. ДРУГИ СПОСОБИ ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ВЗЕМАНИЯ.

Разликата между другите четири способа и изпълнението е в това, че при

изпълнението постъпват нова средства в бюджета. Тези способи се изпозват като
крайна мярка. Финансовата амнистия и опрощаването са институти предимно на ФП.
Прихващането /компенсацията/ е институт на ГП, а погасителната давност е институт
на правото като цяло.
Финансовата амнистия. Води началото си от Конституцията. В чл. 84, т. 13 се
предоставя правомощието на НС да дава амнистия. Тази норма е единствената
постоянно действаща уредба. Самата амнистия се дава със закон. Той влиза в сила
веднага и има еднократно действие. Амнистира определени действия, след което се
прекратява действието му. Амнистират се задължения, които отдавна са станали
изискуеми. Тъй като амнистия се дава със закон , той обхваща неограничен брой
адресати, но се прави ограничение по определен критерий – произход, падеж, размер.
Със Закона за финансовата амнистия не се отмня фактически състав, породил
вземанията, т. е. правната норма продължава да съществува, т. е. Същият длъжник на
същото основание за в бъдеще може да има същото задължение. Амнистията се дава
служебно и може да бъде пълна, частична и под условие.
Опрощаване на несъбираеми държавни вземания. Води началото си от
Конституцията – чл. 98, т. 12. това е изключително правомощие на президента, което
той не може да делигира на вицепрезидента. Опрощават се вземания, които отдавна са
станали изискуеми, но на практика не могат да бъдат погасени – конкретни задължения
на конкретни длъжници. В този случай президентът не действа служебно. Той трябва
да бъде сезиран, като се подава молба, комплектована с доказателства. Към президента
има 9 членна комисия, която трябва да проучи случая и да излезе с решение пред
президента, като той не е длъжен да се съобрази с решението й. Президентът опрощава
с ИФА – индивидуален указ, който има конститутивно действие. Президентът може да
откаже опрощаването чрез уведомително писмо. Тогава длъжникът може да подаде
нова молба с нови доказателства, но не не може да обжалва, защото президентът
действа в условия на оперативна самостоятелност. Може да опрости изцяло или от
части.
Компенсация /прихващане/. Води началото си от ГП. При него е налице нещо като
изпълнение, но няма плащане. Общ режим – трябва да има две вземания, които да са
насрещни, еднородни и заместими. Трябва да има идентичност на субектите, т. е. и
двете вземания трябва да са между едни и същи субекти. Освен това е необходимо да е
настъпил падежа и на двете вземания. Тогава трябва да има волеизявление на страната
за прихващане. Това е в ГП. Във ФП в частност в данъчното, волеизявлението е на
държавен орган. Правните последици на компенсацията настъпват не към момента на
волеизявлението, а към момента когато компенсацията е била възможна. При
компенсацията се погасява по малкия дълг и остава да се дължи разликата с по-
големия, върху която не се начислява лихва. Действията по компенсацията наподобява
действие на обратна сила, т.е. ако в периода между момента когато компенсацията е
била възможна и когато се прави волеизявлението, някое от двете вземания се погаси
по давност, този факт е ирелевантен /няма значение/.
Специален режим на компенсацията – за разлика от ГП, където всяко от лицата
може да направи волеизявление за компенсация, ъук волеизявлението е на държавен
орган, като всяко лицеможе да я поиска. Финансовият орган дава съгласието си с ИФА.
Надделява схващането, че в този случай органът действа в условията на обвързана
компетентност.
 Погасителна давност. ЮФ, който представлява период от време, през който
носителят на едно субективно право, не го упражнява, т.е. той бездейства. Чрез
погасителна давност се погасява правото на съдебна защита. Погасителната давност
има два елемента – обективен /да е изтекъл срока/ и субективен /длъжникът да направи
възражение, като се позове на давността/. Ако длъжникът изпълни след изтичнаето на
погасителната давност, то не му се връща /разлика с преклузивния срок/. Във ФП
погасителната давност е 5 годишна.
 12. ПРАВЕН РЕЖИМ НА ИМУЩЕСТВЕНАТА ОТЧЕТНИЧЕСКА
ОТГОВОРНОСТ.

Става дума за гражданска отговорност като до нейното налагане се стига когато има
причинени имуществени вреди. Тя е резултат от финансов контрол /инспекция/.
Функцията на тази отговорност, е чрез нея да да се възстановят причинените вреди.
Поставя се въпросът дали е договорна или деликтна отговорността, но старото
разбиране е за договорна, т. като лицата субекти на отговорността стъпват в трудови
правоотношения, заемайки длъжността. В това им качество им се поверява имущество
и в следствие на неизпълнението на трудовото си правоотношение те причиняват
имуществени вреди. Господстващо е мнението, че е деликтна отговорността, а това е
така защото фактическия състав на отговорнността, е същият, който поражда
гражданската деликтна отговорност. А това е вреда, противоправно поведение,
причинна връзка между тях е вината.
Разграничение между ИОО и отговорността по ЗЗД. Независимо, че ИОО е
деликтна, по закона за държавната финансова инспекция, тя е специална деликта
отговорност и не се покрива изцяло с отговорността по ЗЗД, която е обща деликтна
отговорност.
І разграничение – в нормативната уредба – общия режим е по чл. 45 и сл. от ЗЗД, а
специалния в чл. 21 ЗДФИ. На практика общия режим се прилага субсидиарно със
специалния.
ІІ – с оглед лицата, които ще носят отговорност – общият ред предвижда всеки,
който причини вреди другиму, да носи отговорност без да е необходимо този субект да
е носител на специални качества. В специалния режим ИОО ще носят само лицата,
които имат качеството отчетник, т.е. само ФЛ.
ІІІ – кой може да бъде увреден – общия – ФЛ и ЮЙ, а при спец. – само ЮЛ.
ІV – вредите, които предпоставят носенето на отговорността. По общия ред
подлежат на възстановяване както имуществени, така и неимуществени вреди, докато
по специалния режим само действително причинени имуществени вреди.
V – по общия режим на възстановяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последициа от противоправното поведение, а по специалния режим ,
само действително причинените имуществени вреди.
VІ – с оглед вредоносния фактически състав – по общия режим се възстановяват
всички вреди без нзачение от какъв деликт произхожда отговорността, а по специалния
режим имаме 3 случая – когато вредата е умишлена, от липси и когато е причинена на
при или по повод изпълнение на служебно задължение.
VІІ – с оглед реда за реализиране на отговорността. По ЗЗД тя се реализира по
общия исков ред – по ГПК, а по специалния ред се полза т. нар. Нечетно право.
 13. СУБЕКТИ НА ИОО.

Те се разделят на на две основни групи. І – лица, които са причинили вредата, те

тябва да притежават качеството отчетник, а тяхната отговорност ще е деликтна. ІІ –
лица, които са се възползвали от причинената вреда. Тяхната отговорност не е
деликтна. Те са се обогатили от причинената вреда и ще отговарят за неоснователно
обогатяване. Основните субекти, това са лицата причинили вредата, като закона не дава
легано определение на понятието отчетник. Счита се, че това е лице, което има по
закон възможност правно да въздейства, да борави с средства и ценности. Разграничава
се правно боравене, при което работника осъществява трудовата си функция като пряко
прилага работната си сила към предметите и средствата на труда. В този случай ако
има причинени вреди, отговорността ще е по лека и ще е по КТ. Вторият вид е
отчетническо боравене. То се изразява във формата на събиране, съхранение,
разходване и отчитане на парични средства и материални ценности.
Видове отчетници:
1. Преки отчетници – това са лицата, които непосредствено събират, съхраняват
и разходват парични средства и материални ценности. Достатъчно е да осъществяват
една от тези дейности. Към преките отчетници се включват и т. нар. Фактически
отчетници. Те не са назначени на отчетническа длъжност, но извършват отчетническа
дейност. Необходимо е да се направи раграничение между отчетник и МОЛ. В сила е
принципът, че МОл е отчетник, но не всеки отчетник е МОЛ. МОЛ е отчетник, на
когото лично са връчени парични средства и материални ценности.
2. Лица, които управляват като отчетници – ръководител, който чрез различни
актове се разпорежда с имущество.
3. Косвени отчетници – лица, които упражняват контол върху дейността на
преките отчетници. Противоправното им поведение се осъществява под формата на
бездействие. Те ще носят солидарна отговорност с прекия отчетник.
Трети лица като субект на отчетността – те не са причинили вреда, но са се
възползвали от нея и ще отговарят за неоснователно обогатяване. Основания за тяхната
отчетност: 1. Ако третото лице е получило нещо без правно основание в резултат от
дейността дейността на причинителя на вредата; 2. Получаване на нещо чрез дарение, а
дарението е придобито от средства от причинена вреда. Специфичното е, че третите
лица отговарят по ЗДФИ. Отговорността на третите лица е солидарна с тази на
причинителя на вредите до размера на полученото.
 14. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА ИОО.

Фактическият състав пораждащ ИОО – вреда, противоправна връзка, причинна

връзка и вина.
Първите три обективни, а вината е субективен елемент. Необходимо е четирите да
бъдат комулативно дадени, като всеки има еднаква правна стойност. Липсата на някой
от тези елементи, означава, фактическият състав не е завършен и няма да възникне
отговорност.
Първият елемен – вреда /щета/ - този елемент се изразява в намаляване или
накърняване на имуществени права и интереси. Вредата трябва да е нанесена от лице,
което притежава качеството отчетник на ЮЛ. Обезщетяват се само действително
причинените имуществени вреди. Специфична форма на отчетническия деликт е
липсата. Тя има две определения: 1. Отрицателна разлика в имуществото, състояща се в
разлика от получено и отчетено, и намиращо се в наличност; 2. вреда с неустановен
произход.
Противоправно поведение – финансовият контрол се осъществява както за
законосъобразност, така и за целесъобразност. Отговорност може да се търси само при
констатирана законосъобразност. Това означава, че фактическото поведение на лицето
не съответства на нормативно предвиденото. Поведението на отчетниците е посочено
най-вече в счетоводното законодателство. Урежда се в задължаващи и забраняващи
правни норми. С оглед, коя правна норма е нарушена, противоправното поведениеможе
да се изрази в действие или бездействие. То трябва да бъде изрично описано в акта за
начет. Това не се отнася за случаите на липси. Трябва да се прави нецелово разходване
на средства и нецелесъобразни действия. При нецелово разходване на средства имаме
незаконосъобразно поведение и ще се носи отговорност, а при нецелесъобразно
поведение, отчетникът е действал в рамките на закона, но не е избрал подходящо
поведение и ако настъпят вреди, няма да носи отговорност.
Причинна връзка – вината трябва да е пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение.
Вина – тя се презумира /предполага/ до доказване на противното. При наличието на
трите обективни елемента, контролния орган не доказва наличието на вина. Отчетникът
трябва да докаже липса на вина. Най-често намират приложение прекия умисъл и
небрежността.
Определяне на размера на причинената вреда – когато вредата е причинена на
имущество, размерът на вредата се определя към деня на причиняването й. Когато
вредата е под формата на липса, тя се възстановява към момента, когато е открита.
Когато вредата е причинена във валута или в левове, тя се определя по най-високия
курс на БНБ към деня на причиняването, откриването или възстановяването.
 15. ОСНОВАНИЯ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИОО

Тук не се стига до погасяване на отговорността, а тя изобщо не възниква. Тъй като

става дума за гражданска отговорност, всички основания намират приложение и тук, но
освен тях има и специални.
І случай – компенсация между липси и излишъци – често в хода на финансовата
инспекция се установява, че някои вещи липсват, а други се намират в повече. В тези
случаи е възможно да се компенсира липсата с излишъка. За да се осъществи
компенсация, трябва да са налице няколко предпоставки: 1. поверените вещи и стоки,
трябва да се водят не само стойностно, но и количествено; 2. между липсата и
излишъка трябва да има причинно следствена връзка. Когато един и същи факт е довел
до ;ипсата, така и до излишъка. Допустимо е компенсация между два отчетника при
наличие на причинна връзка.
ІІ случай – изпълнение срещу неправомерна заповед – едно ръководно длъжностно
лице е издало неправомерна заповед, прекият отчетник я изпълнява и настъпват вреди.
Прекият отчетник може да бъде освободен от отговорност, ако се спазят следните
изисквания – заповедта да бъде издадена от лице, което притежава такива правомошия;
тя да бъде издадена в писмена форма; отчетникът трябва писмено да възрази срещу
заповедта; да последва нова писмена заповед и ако последната заповед бъде изпълнена
и настъпят вреди, отговорност ще носи автора на заповедта. Ако обаче някое от тези
условия не е спазено, отговорност ще носят и двамата. Когато заповедта изисква
извършване на престъпление, тази процедура не може да се спази. Втората заповед
отчетникът не е длъжен да я спази.
ІІІ. Признаване на фири – става въпрос за стоки, при чиито боравене с тях губят
част от количеството или теглото си. Тогава има вреда, но тя не е в следствие на
виновно, противоправно повдение. До признаване на фири се стига само когато при
проведена финансова инспекция се констатират липси. Необходимо е по безспорен
начин да се докаже, че отчетникът е положил грижата на добър стопанин. Наредба №
13А за допустими рамери на фири. Фирите се признават след извършване на одит а не
служебно.
ІV. Признаване на търговски риск – намира приложение в търговски обекти, където
купувачите имат пряк достъп до стоките и са възможни кражби. В такъв случай
отетникът не е необходимо да доказва кражба – има % търговски риск, например 0.5 %
от оборота.
V. Бракуване и обезценяване на стоки – отчетникът действа правомерно и въпреки
това имуществото е увредено изцяло или не е годно да се продаде на първоначална
цена. Вредата се изразява в стойността на бракуваното имущество или в разликата
между продажна цена и цена на обезценените стоки. При бракуване стоките следва да
бъдат унищожени, а про обезценяване, то те се продават на специални места..
VІ. Престъпление извършено от трето лице /кражба/ - законът приравнява това на
действие с непреодолима сила. Трябва да се докаже, че отчетникът е действал
правомерно и е положил грижата на добър стопанин. Прави се извънредна инспекция и
инвентаризация, като трябва по безспорен начин да се докаже извършването на
кражбата.
 16. ПЪЛНА, СОЛИДАРНА И БРИГАДНА ИОО

Имуществената солидарна и бригадна отговорност, по своя характер са пълни

отговорности, тъй като лицата носят отговорност в пълен размер, но отговорността се
понася от две или повече лица.
Случаи, в които се носи пълна ИОО:
- Когато вредите са причинени умишлено – вредоностният ЮФ е граждански
деликт, не престъпление. Без значение е формата на вината когато вредите са
причинени умишлено виновните лица ще носят едновременно гражданска и
имуществена отговорност. Наказание по правилата на НПК, в наказателното
право пред наказателен съд.
- Когато вредите са под формата на липси.
- Когато вредата е причинена не при или по повод изпълнение на служебни
задължения. Отчетникът е причинил вреда, но тя не е в следствие на работата
му, а на личностно основание.
- Когато лица са се разпоредили или допуснали незаконни плащания. Такава
отговорност носят само ръководните лица.
Солидарна отговорност – при нея две или повече лица отговарят за едно и също
задължение, като всеки отговаря за цялото, но не всеки го плаща цялото.
Солидарността по ЗЗД възниква по силата на закона или от договор. Във ФП тя
възниква само ако е изриччно посочено в закона. Има две групи случаи:
1. При съпричиняване – всяко от лицата е действало виновно и противоправно.
Форми:
- Изпълнение на неправомерна служебна заповед, като адресатът на заповедта не
е възразил. Тук солидарно отговарят авторът и адресатът.
- Отговорност между пряк отчетник и контролен орган, който не е упражнил
контролните си функции.
- Когато не могат да се разграничат отчетническите дейности и не може
безспорно да се установи кой точно е причинил вредата.
2. Солидарност между отчетници и трети лица – те ще отговарят на различно
правно основание. Отчетникът за непозволено увреждане, а третото лице за
неоснователно обогатяване. Солидарността ще е в рамките на неоснователното
обогатяване.
Бригадна ИОО – тази имуществена отговорност е позната само във ФП, а нейната
уредба е в чл. 209 от КТ. Нарича се бригадна, като се носи от членовете на колектив
отчетници. Допуска се въз основа на договор между членовете на колектива и
предприятието. Отказът да се сключи такъв договор не е основание за прекратяване на
трудов договор. Бригадната отговоност е лична, не е солидарна. Като всеки отговаря за
определена част от причинената вреда. Не по равно, а съобразно 2 критерия:
прослуженото време между две финансови инспекции или получаваното трудово
възнаграждение.
Бригадната отговорност е само за вреди причинени от липси. Никой не може да
бъде задължен да сключи такъв договор, но този който не е сключил договор за
бригадна отговорност, ще отговаря солидарно с бригадата. Презумцията, че всеки е
причинил вреда може да бъде оборена в две насоки. Ако се докаже кой е точният
причинител на вредата или ако едно лице през цялото време на двете инспекции не е
било на работа. Предимството на тази отговорност от една страна са в полза на
увреденото лице, освен това значт, че ако не се установи вината ще отговарят всички.
Тази отговорност има и недостатъци - нормативно неуредена.
 17. СПОСОБИ ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ИОО

І способ – плащане /изпълнение – най-често/. За да се осъществи плащане

задължението трябва да бъде определено. Ако са били увредени вещи трябва да се
установи левовата им равностойност. При условията на доброволност, лицето може да
плати и в хода на самата финансова инспекция. Практиката показва, че най-често до
изпълнение се стига когато има постановен съдебен акт. По принцип трябва да плати
начетното лице. То може да е едно, но може да отгаваря в условията на солидарна и
бригадна отговорност. Задължението може да бъде изплатено и от всяко трето лице в
условията на доброволност. Тъй като става въпрос за парични задължения, те могат да
бъдат изпълнени на части. Изпълнение ще е налице когато се погасят главницата,
лихвата и разноските.
ІІ способ – възстановяване в натура – този способ не е изрично предвиден, но
допустимостта му се основава на ЗЗД. Той ще бъде приложим ако увреденото лице
даде съгласие за това. Този способ е приложим до постановяване на съдебен акт, тъй
като с него отчетникът се осъжда да заплати левовата равностойност. Чрез този способ
се възстановява главницата. В този случай изпълнението също може да стане на части,
но зависи от имуществото. Може и трето лице да изпълни вместо отчетника.
ІІІ способ – прихващане /компенсация/ - Води началото си от ГП. При него е налице
нещо като изпълнение, но няма плащане. Общ режим – трябва да има две вземания,
които да са насрещни, еднородни и заместими. Трябва да има идентичност на
субектите, т. е. и двете вземания трябва да са между едни и същи субекти. Освен това е
необходимо да е настъпил падежа и на двете вземания. Тогава трябва да има
волеизявление на страната за прихващане. Това е в ГП. Във ФП в частност в данъчното,
волеизявлението е на държавен орган. Правните последици на компенсацията
настъпват не към момента на волеизявлението, а към момента когато компенсацията е
била възможна. При компенсацията се погасява по малкия дълг и остава да се дължи
разликата с по-големия, върху която не се начислява лихва. Действията по
компенсацията наподобява действие на обратна сила, т.е. ако в периода между момента
когато компенсацията е била възможна и когато се прави волеизявлението, някое от
двете вземания се погаси по давност, този факт е ирелевантен /няма значение/.
Прихващането може да се извърши и без кредитора да има интерес. Тя е приложим
способ след като отговорността е окончателно определена и след съдебен кат. Тук
важи режимът на ГП. Специален режим в ДОПК не се прилага, а това означава, че е
достатъчно една от страните да направи волеизявление за прихващане, за да настъпи
правният ефект. Не е необходимо съгласие на другата страна.
ІV способ – опрощаване – Води началото си от Конституцията – чл. 98, т. 12. това е
изключително правомощие на президента, което той не може да делигира на
вицепрезидента. Опрощават се вземания, които отдавна са станали изискуеми, но на
практика не могат да бъдат погасени – конкретни задължения на конкретни длъжници.
В този случай президентът не действа служебно. Той трябва да бъде сезиран, като се
подава молба, комплектована с доказателства. Към президента има 9 членна комисия,
която трябва да проучи случая и да излезе с решение пред президента, като той не е
длъжен да се съобрази с решението й. Президентът опрощава с ИФА – индивидуален
указ, който има конститутивно действие. Президентът може да откаже опрощаването
чрез уведомително писмо. Тогава длъжникът може да подаде нова молба с нови
доказателства, но не не може да обжалва, защото президентът действа в условия на
оперативна самостоятелност. Може да опрости изцяло или от части.
V способ - погасителна давност - ЮФ, който представлява период от време, през
който носителят на едно субективно право, не го упражнява, т.е. той бездейства. Чрез
погасителна давност се погасява правото на съдебна защита. Погасителната давност
има два елемента – обективен /да е изтекъл срока/ и субективен /длъжникът да направи
възражение, като се позове на давността/. Ако длъжникът изпълни след изтичнаето на
погасителната давност, то не му се връща /разлика с преклузивния срок/. Във ФП
погасителната давност е 5 годишна.
VІ способ – сливане – на кредитор и длъжник в едно лице. 1) При условията на
Закона за наследството, ако едно лице почине и не остави наследници, имуществото
остава на държавата; 2) ако отчетникът остави завещание в полза на увреденото лице.
 18. БЮДЖЕТНО ПРАВО /БП/

БП като обективно право е съвкупност от правни норми, с които се регулират

определен кръг обществени отношения – тези по повод съставянето, приемането,
разпределението на националния доход в държавния бюджет. Така БП е част от ФП.
Тези отношения се определят като организационни и безобектни. Те са още и
циклични, тъй като се осъществяват в рамките на една бюджетна година и през
следващата се поватрят. Кръгът от участниците в тези отношения е ограничен. Субекти
могат да са само държавни органи. В субективен смъсъл БП , когато съществува
държавен орган, тогава говорим за бюджетни правомощия.
Източници на БП – Конституцията; Закон за устройство на държавния бюджет;
Закон за общинските бюджети; Ежегодния Закон за бюджета; МС издава
постановление в едномесечен срок от приемане на Закона за бюджета.
Обща характеристика на бюджета:
1. Политически характер на бюджета – той има важно политическо значение и
представлява политически инструмент, който се използва от управляващите.
Приемането на бюджета е критерий за това доколко изпълнителната власт /МС/ се
ползва с подкрепата на НС
2. Икономически характер – бюджетът е централизиран бюджетен фонд;
3. Юридически характер:
- бюджетът е прогноза в рамките на една година относно средствата, които ще се
централизират и разходват, но тъй като той се приема със Закон, той има
задължителен характер и това е неговата основна юридическа характеристика.
Бюджетът не винаги се сбъдва, т. като представлява финансов план. Бюджетът
няма нормативен характер, т. като той е финансов план. Бюджетът спада към т.
нар. Общи ненормативни актове.
Елементи на бюджетната система – вида на бюджетната система зависи от вида на
държавното устройство. У нас има републикански бюджет и бюджет на съдебната
власт. А в рамките на републиканския бюджет, някои учреждения и органи имат
самостоятелени бюджети.
На второ ниво са местните бюджети.
Друг тип е бюджетът на държавното обществено осигуряване.
Бюджетите биват: националени /централни и местни/; прости и сложни и общи и
специални.
Общи са тези, при които постъпват средства от различни източници и на които
съответстват различни разходи, а специални са тези, при които средствата постъпват
стриктно от едно място и разходите също са от една област.
Бюджетно регулиране има когато се установи недостиг на средства в съответните
бюджети.
Способи на бюджетно регулиране:
- бюджетна субсидия – сума предоставена безвъзмездно от държавния бюджет с
общо или целево предназначение.
- Бюджетна субвинция – сума предоставена безвъзмездно от държавния бюджет
под определено условие.
- Отпускане на кредитни средства – безлихвени заеми от републиканския към
местните бюджети.
Бюджетна класификация – както приходната, така и разходната част се гласуват по
бюджетни класификация. А тя представлява нормативно установен ред за групиране на
приходите и разходите в даден бюджет. Приходната и разходната част се групират на
груп, раздели, мероприятия и параграфи. Всеки един от тези критерии посочва вида на
приходоизточника и вида на разхода.
 19. ПРАВЕН РЕЖИМ НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРИХОДИ

Данъкът е публично субективно право на държавата, едностранно установено от нея

парично , невъзвръщаемо и безвъзмездно плащане, изпълнението на което е скрепено с
държавна принуда. Данъците са основният приход в бюджета, поради което
изготвянето на проектобюджета става на основание на данъците като планирани
бюджетни приходи. От друга страна данъците са един от символите на държавата.
Белези на данъците:
- Данъкът е публично субективно право на държавата да получи приход. В
основата стои данъчен суверенитет. Данъкът е правоотношение – срещу правото на
държавата стои задължение на ЮЛ или ФЛ, което задължение е конституционно
определено. Макар, че държавата е носител на това субективно право, в някои случаи
тя може да го предостъпи на общините.
- Данъците са законоустановени – в закона се установяват основанието и размера
на данъка, както и всички елементи на данъчното правоотношение.
- Данъците са невъзвръщаеми вземания – държавата не поема задължението да
върне сумата под каквото и да е условие – даъкът има задължителен характер.
- Даънците са безвъзмездни – това е израз на държавния суверенитет и означава,
че липсва насрещна престация от страна на държавата.
- Данъците се установяват като задължения за вички даъчно задължени лица и
това става по силата на закон. Това означава, че правата и задълженията възникват по
силата на закона, а не по силата на ИФА. Даъците са едностранно установени от
държавата, т.е. договорно начало е изключено.
- Данъците са непрехвърляеми.
- Даъкът може да се изплати на части, а при условията на доброволност и от едно
трето лице.
Класификация на данъците.
А) В зависимост от това дали връзката между държавата и платеца на данъка е
пряка или опосредена – преи, при които данъчно задълженото лице е платец на данъка
и косвени, при които фактическия и юридическия платец се различават – ДДС, акцизи.
Б) В зависимост как се определя размера на данъла – по абсолютна стойност,
прпорционални и прогресивни /въпр. 8/.
В) В зависимост какво стои в основата на данъчното облагане – подоходни и
имуществени.
Г) В зависимост в кой бюджет попадат – републикански и местни.
Д) В зависимост от лицата, които плащат – само от ФЛ, само от ЮЛ и от ФЛ и ЮЛ.
 20. СТАТУТ И ПРАВОМОЩИЯ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА.

Сметната палата е специализиран държавен орган, който осъществява контрол по

повод на изпълнението на бюджета. Тя осъществява само последващ и текущ контрол.
СП е независим орган, който се подчинява само на Конституцията и на законите.
Независимостта косвено проличава и по отношение на бюджета на СП. Ако може да
сърси някаква зависимост, то такава може да се открие в НС. Първо защото съставът й
се избира от НС и второ защото тя му е подчинена. По подобие на БНБ и Главния
прокурор, за своята дейност се отчита пред НС. Тя е независима и не се причислява към
никоя власт. Независимостта й се гарантира от факта, че както при б/джета на
съдебната власт, така и нейният, МС не може да го контролира. Годишният отчет за
дейността й се проверява от независима комися, назначена от НС. Контролът, който СП
осъществява е външно-ведомствен. Тя може да контролира всички бюджети –
централни иместни, общи и специални, включително и извънбюджетните сметки.
Правомощия на СП:
1. Тя осъществява своята дейност чрез т.нар. ОДИТ, а това е проверка, която
включва действията по събиране и анализиране на финансовата и нефинансовата
информация за оценка на управлението на бюджетите и другите публични средства и
дейността на отчетността на одитирания обект. Одитът се прави на: държавния бюджет;
бюджета на държавното обществено осигуряване; на НЗОК; на общините; други
бюджети гласувани от НС. Контролът е за целесъобразност и законосъобразност, но
отговорността може да се търси при незаконосъобразност.
2. Одит на бюджетните и извънбюджетните сметки и фондове.
3. Контрол върху изпълнението на бюджетните и извънбюджетните средства,
предоствени на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност.
4. Одит върху самостоятелните бюджети на БАн, държавните вузове, БНТ, БНР,
БНБ, както и взаимоотношенията на БНБ.
5. Контрол върху обслужване на държавния дълг (вътрешен и външен).
Особеното в случая е, че е по отношение на законосъобразността се прилагат
разпоредбите на международното право.
6. СО има контрол върху постъпленията от приватизации и концесии.
7. Контрол върху средства от фондове и програми на ЕС.
Освен тези задачи законът е възложил на СП и други. тя одитира дейности по
изграждането и функционирането на сумите на финансово управление и контрол на
бюджетните организации. Тя одитира и други публични средства и дейности, в
случаите когато това й е поставено със закон.
Устройство на СП.
Тя е ЮЛ на бюджетна издръжка със седалище град София. Освен това е колективен
орган, който се състои от председател и 10 члена /те трябва да бъдат бългаески
граждани без друго гражданство/. Избират се и се назначават от НС за срок от 9 годуни,
като председателят не може да се преизбира за втори мандат. В едномесечен срок от
избирането си председателят трябва да направи предложение пред НС за избиране на
членове на СП. Тези лица трябва да имат юридически или икономическо образование,
стаж /за председател – 15г. и за членове – 10г./. Трябва да не са осъждани на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер, освен ако лицето е реабилитирано.
Членове на СП не могат да бъдат лица, които помежду си уили с председателят са
роднини по права линия, братя, сестри или съпрузи. Друго важно ограничение е, че за
председател и членове на Сп се избират лица, които през последните три години преди
избора не са били членове на централни ведомства. Това е продиктувано от факта, че в
новото им качество, тези лица трябва да осъществяват последващ контрол върху своята
дейност.
СП създава отделения, териториални поделения със сектори към тях. Отделенията
са на функционален, а поделенията на териториален принцип. СП осъществява своята
одитна си дейност чрез финансов одит, който включва одит на финансово управление и
одит на финансови отчети. Те се извършват от одитори, чрез приети от СП одитни
стандарти. СП не може да реализира юридическа отговорност. При данни за
престъпление се уведомява прокуратурата.
 21. БАНКОВО ПРАВО

Понятието БП се употребява само в обективен смисъл, т.е. като съвкупност от

норми, които уреждат определен кръг обществени отношения. Като отрасъл БП е
сравнително нов отрасъл.
Той не е самостоятелен правен отрасъл, има комплексен характер и съдържа в себе
си публично-правна материя, която е част от финансовото право. Методът на правно
регулиране е властнически. Тази материя урежда дейността на ЦБ, ТБ-и, банковият
надзор, даване и отнемане на лицензи от страна на ЦБ, санкционни правомощия на БНБ
и др.
БП освен това има и частно-правен характер, тъй като в основата на банковата
дейност са банковите сделки. А те са вид търговски сделки и при тях методът на правно
регулиране е на равнопоставеност и тази част от банковото право е част от търговското
право.
Историческо развитие.
Запоява на банковата дейност може да се говори от момента, в който едно лице
привлича чужди средства и отдава тези средства на кредит на трето лице. Това става
през средновековието. За да съществува банковата дейност е необходимо тя да
осъществява влогонабиране и кредитиране. Първите банки се появяват в Англия,
Холандия, Германия. Първата емисионна банка е английската, но като държавен
институт. У нас наченки на банкова дейност има още преди Освобождението.
През 1984г. в Русе е създадена своеобразна банка, която играе на
взаимоспомагателна каса. БНБ се създава след Освобождението.
В основата на банковата дейност е: неправителният влог, той е такъв защото при
обикновения влог се дава индивидуализирана вещ и се връща същата вещ. През това
време влогодателят остава собственик на вещта, а нейното погиване остава за негова
сметка. Влогоприемателят влиза в ролята на добър стопанин.
При банковия влог пък се дават заместими вещи, т.е. пари. Влогоприемателят не е
длъжен да върне същите банкноти, а техният номинал. Когато се сключва договор за
банков влог, банката става собственик на парите, а влогодателят се трансформира в
кредитор. Щом банката става собственик на парите, тя може да се разпорежда с тях на
трето лице. И тъй като парите на влогодателят се ползват от банката, той трябва да
получи възнаграждение, и това става под формата на лихви, които идват от получените
лихви по кредити.
Източници на БП – Закон за БНБ; Закон за кредитните институции; Нормите на ТЗ;
Около 15 подзаконови нормативни актове.
Видове банкова дейност: дейността, което банката извършва е изключително
разнообразна, но тя зависи от видът лицензия. Без влогонабиране и кредитиране
банката не може да съществува. Влогонабирането се явява пасивна сделка за банката,
тъй като тя е длъжник, а вложителят има вземане спрямо нея. Кредитирането се
осъществява с активна за банката сделка, тъй като банката има вземане по отношение
на кредитоискателя. Следователно активните и пасивните банкови сделки се
преценяват от гледна точка на това в какво правоотношение се явява банката. Чрез
влоговата дейност, тя набавя парични средства, а чрез кредитната дейност отдава
парични средства. Банките извършват различни видове услуги, за което получават
възнаграждение.
Видове банки:
А) с оглед на това дали е държавен орган – ЦБ и ТБ-и. ЦБ е държавен орган с
властически правомощия.
 Б) спрямо сферата на дейност – промишлени, земеделски, кооперативни,
инвестиционни. Всички банки, обаче са ТБ, защото са търрговци по смисъла на ТЗ.
В) с оглед капитала – може да е 100 % държавна или общинска, 100 % частен
капитал или смесен капитал.
Г) според националната принадлежност – национални, чужди, смесени.
По важни понятия в БП.
1. Банков капитал – това е съвкупност от средства, с които разполага една банка.
Основно този капитал е паричен, което се предопределя от дейността на самата банка
и освен това се дели на две части – собствен, който се изгражда от вноски на
акционерите и привлечен, по пътя на влогонабирането. Съотношението е в полза на
привлечения, т.е. той е повече.
2. банкова печалба – положителен финансов резултат в рамките на една година.
Основната категория приходи е от лихви върху кредити, комисионни от услуги и
сделки, такси. Основните разходи – са от лихвата по влоговете, административни и
стопанкси разходи и несъбираеми вземания.разпределението на печалбата става на два
принципа и това е съобразно банковото законодателство, устава и решението на
общото събрание на акционерите. Банката трябва да поддържа фонд “Резерверн”.
3. Банкова гаранция – това е услуга, която банката извършва. При нея банката
става гарант, като се вклинява в едно търговско правоотношение. Кредиторът иска от
едно трето лице гаранция, че ако длъжникът не плати, то ще плати третото лице.
Банките са предпочитани гаранти, тъй като съществува презумцията, че тя има пари и
освен това тя гарантира с пари, а не с имущество, стоки, ЦК и др. В този случай банката
сключва два договора – един с кредитора/гаранционен договор/ и един с длъжника. В
гаранцията се посочват условието, при което банката ще плати. Тъй като е възможно да
се стигне до изпълнение от страна на банката, тя сключва втория договор с длъжника, в
който той гарантира. Тази гаранция трябва да е по-голяма на стойност, спрямо тази
която банката дава.
4. Банков контрол – вид финансов контрол, който се осъществява в рамките на
банковата система. Той се състои от две части – от ЦБ по отношение на ТБ-и и се
налага, тъй като банковата дейност е рискована, т.е. банков надзор; и вътрешен банков
контрол. И двата вида контрол биват предварителен и текущ.
 22. ПРАВЕН РЕЖИМ НА БНБ

БНБ е създадена на 25.01.1879г. със закон. Първоначално е създадена с Акт на

днешните ТБ. На 27.01.1985г. БНБ получава разрешение да емитира парични знаци и
това си качество запазва и до днес. Нормативна уредба – Закон за БНБ; 15 наредби на
Управителния съвет на БНБ и отделни разпоредби от Закона за кредитните институции.
Тя е ЮЛ, със седалище град София и е ЦБ на РБългария, с оглед специфичните
правомощия, които тя притежава и които не са присъщи на ТБ-и. Тя е независима от
указания на МС и другите държавни органи при изпълнение на дейността си.
Основна задача на ЦБ е провеждане на парично-кредитна политика и в тази връзка
да въздейства върху вътрешната и външната стабилност на националната валута. БНБ е
специализиран държавен орган, по кето се отличава от ТБ-и, т.е. тя действа в
качеството си на власт. Издава властнически актове и упражнява властническа
принуда.
Правомощия на БНБ:
1. Парично-кредитна политика, което прави чрез издаване на нормативни актове
и ИФА;
2. Дава и отнема лицензи за банковата дейност;
3. Тя определя лихвената политика в държавата, чрез определяне на ОЛП и го
обнародва в Държавен весник;
4. Тя определя валутния курс;
5. Осъществява контрол върху банковата дейност;
6. Представлява държавата пред международни финансови институции;
7. Касиер на държавата, т.е. касовото изпълнение на бюджета се осъществява
чрез нея. Това правомощие на БНб може да се делигира на ТБ, но повечето са в нейните
компетенции;
8. БНБ притежава санкционни правомощия;
9. БНБ като емисионен център – тя притежава изключителните правомощия да
емитира банкноти и монети и тя не може да делегира това правомощие. Банкнотите и
монетите са законно платежно средство като БНБ има правомощие да пуска и изважда
от обръщение тези парични средства. В това отношение е абсолютно независима. И тук
възникват два въпроса – Каква парична маса да има в обръщение? и Какъв да е
номиналът на парите? Необходимо е да се прави разлика между изваждане от оборот на
старите пари като законно платежно средство и изваждане от оборот на изхабени
такива, като на тяхно място се пускат нови със същия номинал и същия сериен №.
Всяко едно решение, което БНБ взема във връзка с емисионната дейност следва да бъде
предварително обнародвана в ДВ. В качеството на БНБ като гражданско-правен
субектвлиза по изключение. Това са правоотношения, в които БНб участва като
останалите ТБ като се прилага метода на равнопоственост.
10. БНБ като паричен съвет.
Функциите на Валутен борд могат да се възложат на специален орган, който не е
съществувал до момента, съответно той замества финансовите органи и осъществява
техните функции. Втората възможност е те да се възложат на ЦБ, както е у нас.
Основните проявления на Балутния борд е паричната маса да съответства на
конвертируема валута; забрана на кредитиране на бюджета; ЦБ има забрана да
рефинансира ТБ.
Органи на управление на БНБ:
1. Управителен съвет на БНБ – състои се от управител и подуправители, които
ръководят направленията “Банково”; “Емисионно”; “Банков надзор”. Всички те се
избират от НС и полагат клетва. В УС влизат и трима членове, които се назначават от
президента. Трябва да са български граждани и да притежават високи нравствени
качества. По отношение на тях не следва да съществуват следните остоятелства: влязла
в сила присъда и наложено наказание; лицата да не са обявени в несъстоятелност, като
ЕТ или като неограничено отговорни съдружници в търговски дружества; да не са били
членове на УС или контролен орган на дружество или кооперация, обявени в
несъстоятелност. Управителят и подуправителите не могат да извършват друга платена
дейност, освен преподавателска. При встъпването си в длъжност, както и в края на
всяка година, всеки член на УС предоствя декларация за имущественото си състояние и
това на семейството си. УС е колективен орган, който притежава следните правомощия
– властнически, санкционни, както и възможност да налага принудителни
административни мерки. Управителят на БНБ е едноличен орган на управление,
притежаващ съответните правомощия, но най-вече има представителни функции.
Освен това той контролира, организира и ръководи дейността на банката, с изключение
на онези, които са преоставени на подуправителите.
 23. БАНКОВ НАДЗОР

Банковият надзор е част от публично-правния режим на БП. Става дума за надзор на

дейността от страна на БНБ по отношение на ТБ-и и клоновте на чуждестанните банки
у нас. Касае се държавен контрол. Контролът, който осъществява БНБ е външен, правен
режим на надзорната дейност.
Целите, които се преследват с надзорната дейност са от една страна да се поддържа
стабилността на банковата система в страната, а от друга страна да се защитят
интересите на вложителите. Етапите на надзорната дейност са два: Установяване на
определени факти; Предприемане на мерки за въздействие.
Видове надзорна дейност: предварителен, текущ и последващ контрол, който се
осъществява при банковата ликвидация, несъстоятелност. Надзорът, който се
осъществява е по отношение на всички видове дейност, капитал и неговия произход,
частта от капитала, който притежават акционерите, кредитната дейност и др.
Норамтивна уредба – Закона за БНБ; Закон за кредитните институции и някои
наредби на УС на БНБ.
Обекти на надзорната дейност: основно тя се осъществява по отношение на ТБ,
освен това и върху клоновете на чуждестранните банки, както и за предприятия, за
които се предполага извършване на такава дейност.
Надзорни правомощия на БНБ:
1. Проверки на място. Контролните органи имат право на достъп до търговски
обекти, счетоводства, представителство и други. Има право да изискват всичката
документация и информация. Да изискват съдействие, да назначават експерти. Във
връзка с осъществявания надзор ЦБ може да сключва двустранни споразумения с други
ЦБ или чуждестранни надзорни органи. За обменна на информация на реципрочна
основа и при опазване на банковата тайна. При констатираните нарушения,
контролните органи имат и санкционни правомощия. Нарушенията могат да бъдат в 3
направления: 1. извършени от самата банка; 2, извършени от администратори на
банката; 3. извършени от акционери, притежаващи над 100 от акциите с право на глас.
По-често срещаните нарушения са: нарушения на изискванията на банковото
законодателство; нарушения относно актовете на ЦБ, които нямат нормативен
характер, но са задължителни за изпълнение; сключване на банкови сделки или даване
на услуги, които накърняват стабилността на банката; извършване на дейност, извън
лиценза. При констатиране на нарушения ЦБ може да налага различни мерки за
въздействие – принудителни административни мерки, санкции под формата на глоби,
гражданска отговорност при причинени имуществени вреди. Тя се свързва най-често с
невърнати кредити.
2. Вътрешен банков контрол, наредба № 10 – осъществява се в рамките на ТБ от
нейни органи. Той не е държавен контрол и затова основно се нарича „граждански”.
Осъществява се от служител на самата банка. Организира се като независима оценъчна
дейност за законосъобразността и съответствие с вътрешните нормативни актове на
извършените банкови сделки и свързаните с тях операции. Вътрешния контрол бива:
предварителен текущ и последващ. Функцията на този контрол е да подпомага
органите на управление при вземане на управленски решения.
3. Контрол върху големите кредити, наредба 7 – големи са тези кредити, които
надвишават 10 % от съответния капитал на банката. Този капитал не недхвърля 25 % от
собствения капитал на банката. Всички отпуснати големи кредити не могат да
надхвърлят 8 % от СК. За големите кредити има специален режим за отпускането им и
контрол от страна на банката. Голям кредит може да се отпусне на едно лице или на
икономически свързани лица, но това право принадлежи на УС на банката, който
отпуска кредита с решение. Когато исканият кредит надхвърля 15 % от собствения
капитал, решението се взема в условието на единодушие. Когато ЦБ упражнява надзор
върху ТБ, тя проверява спазването на този режим. Този режим няма да се спази, ако са
налице някои условия: ако големият кредит е обезпечен със злато; ако гарант е
държавата; ако кредитополучателят има депозит в същата банка с минимална стойност
отпуснатия кредит; ако кредитът е обезпечен с ЦК, емитирани от правителството, ЦБ
или от международни ЦБ или правителства, определени от ЦБ.
4. Контрол върху вътрешни кредити. Те се наричат вътрешни, тъй като се
отпускат на лица свързани с банката. При вътрешните кредити има ограничения: такъв
кредит се отпуска от УС на банката, взето с единодушие; необходимо е също
одобрение и на ръководителя на вътрешния контрол. УС се произнася не само по
отношение на отпускане на кредита, но и по реда на неговото погасяване. На такива
лица е забранено ползване на референции. Размерът на необезпечен кредит, отпуснат
на служител на банката не може да надхвърля 24 пъти брутната му месечна работна
заплата. А общия размер на отпуснатите вътрешни кредити, не може да надхвърля 10 %
от СК.
5. кредитни ограничения: Една банка не може да притежава ДМА, повече от
50% от СК, ако обаче тя притежава такова имущество, чрез ипотеки или залог, с които
е обезпечен кредит, тя може да ги притежава в рамките на не повече от две години,
след което трябва да се освободи от тях.