1. Обективно гражданско право.

Частно и публично право, гражданско и

търговско право. Система на гражданското право. Особености на
гражданскоправните източници, видове. Гражданскоправни норми - видове.
Действие на гражданскоправните норми. Норми на международното частно
право.

ГП като обективно право е съвкупност от правни норми, които уреждат три вида
обществени отношения: имуществени отношения; някои лични отношения; някои
организационни отношения. Основен предмет на правно регулиране са имуществените
отношения – чийто обект или съдържание са пряко оценими в пари. Те имат пряка връзка със
собствеността. Страни по тези отношения са физическите лица, ЮЛ и държавата. Те участват в
отношения на юридическа равнопоставеност, но не и икономическа.
Делението на правната система на частно и публично право датира още от древността.
За делението на частно и публично се прилага използването на няколко критерия: според
адресата на правните норми; интереса, който тези норми отчитат и защитават; прилагането на
метода на равнопоставеност или властническият метод. Когато се урежда статуса на
държавата, отчита се и се защитава публичният интерес, се прилага властническият метод –
това е публичното право. Когато адресат на правните норми е ФЛ и ЮЛ, отчита се и се
защитава личният или колективният интерес и се използва методът на равнопоставеност – това
е частното право.
Търговското право се заражда в резултат на развитието на гражданското право, с
което е в най-тясна връзка. За неуредените от ТЗ положения за търговските сделки се прилагат
разпоредбите на гражданското законодателство. Налице са и препращания към ЗЗД. Най-общо
съотношението между гражданското и търговското се проявява в три насоки: редица категории
от гражданското право са преминали в търговското и са общи за тях (правоспособност и
дееспособност на ФЛ и ЮЛ; право на собственост; ипотека;). Други категории са
модифицирани от търговското право – търговското право взаимства недействителността на
сделките, като внася някои промени: неприлагане на крайната нужда и явно неизгодните
условия като унищожително основание; начин за позоваване на нищожността при неспазване
на изискуемата форма и начин за потвърждаване на извършени без представителна власт
действия. Търговското право създава и свои собствени категории, но поради интензивното
развитие тези категории преминават и в гражданското право – сключване на договори чрез
публична оферта, непреодолима сила. Тази тенденция се нарича комерсиализация на
гражданското право.
Нашето гражданско право по подреждане на правните институти принадлежи към
пандектната система. Системата на гражданското право се състои от обща и специална част.
Общата част урежда общи положения относно гражданскоправните субекти (правоспособност
и дееспособност) и правоотношения (сделки, представителство, погасителна давност).
Специалната се състои от няколко дяла: вещно, облигационно, право на интелектуалната
собственост, семейно и наследствено право.
Вещното право урежда отношенията по повод придобиване, изгубване, упражняване и
защита на вещните права. Основни източници – ЗС, ЗДС, ЗОС, ЗУТ.
Облигационното също се дели на обща и специална част. Общата урежда източниците
на облигационните отношения – изпълнението и неизпълнението, обезпечението на кредитора.

1
Специалната част регламентира отделните видове облигационни отношения и ЮФ, които ги
пораждат, изменят и погасяват.
Правото на интелектуална собственост регламентира отношенията по повод
създаването, използването и защитата на произведения на литературата, науката и изкуството.
Основен източник е Законът за авторско право и сродните му права.
Семейното право урежда имуществени и неимуществени отношения по повод
произхода, осиновяването и брака. Основен източник е СК.
Наследственото право урежда отношенията по повод преминаването на имуществото
на починалия върху неговите наследници по закон и завещание. Основен източник е ЗН.
Източниците на гражданското право се разграничават на писани и неписани. Писани
са нормативните актове, а неписани – правните обичаи. Нормативните актове са волеизявления
на определени държавни органи, чрез които се създават, изменят, допълват, отменят или
тълкуват правни норми. Нормативните актове могат да се издават само от изрично посочени от
КРБ или закон органи. Компетентността да се издават нормативни актове не може да се
прехвърля.
Системата на нормативните актове е йерархически построена – по-долустоящ
нормативен акт не може да противоречи на по-горестоящ. При противоречие се прилага по-
горният. Ако нормативен акт противоречи на регламент на ЕС, прилага се регламентът.
Нормативните актове са два вида: закони и подзаконови нормативни актове.
Законите са три вида: основни, обикновени, кодекси. Основен закон е КРБ – тя е
върховен закон и другите актове не могат да и противостоят. С обикновен закон следва да се
уреждат обществени отношения, които са основни и се поддават на трайна уредба. Кодексът
има по-широк обхват на регулиране, тъй като обхваща обществени отношения, които са цял
клон на правната система.
Подзаконовите нормативни актове трябва да съдържат вторична уредба, чрез тях се
характеризират законови разпоредби. Такъв акт може да се приема само при изрична законова
делегация. Незаконосъобразно е да се въвеждат допълнителни изисквания и ограничения,
които не са предвидени в закона. На първо място сред подзаконовите нормативни актове са
актовете на Министерския съвет – постановления, разпореждания, решения. С постановления
се приемат правилници и наредби, поради което те са нормативни актове не по съдържание, а
по предназначение. Споровете за законността на актовете на МС се решават от ВАС. На
следващо място са актовете на министрите – правилници, наредби, инструкции, заповеди. МС
може да отменя незаконосъобразните актове на министрите, а споровете за тяхната законност
се решават от ВАС. Общинският съвет може да приема правилници и наредби, решения и
декларации, като има две условия за това: обществените отношения да са с местно значение; да
не са уредени с нормативен акт от по-висока степен. Подлежат на контрол от областните
управители и кметовете. Ратифицираните по конституционен ред международни договори,
обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното законодателство и имат предимство пред
нормите на вътрешното право. Източник на правото са и решенията на КС, с които се дава
задължително тълкуване на КРБ.
Правните обичаи са субсидиарен източник преди всичко за отношения, породени от
търговски сделки. Те се създават непреднамерено и се прилагат за продължителен период от
време на основата на традицията и съзнанието за задължителност. Повтарящо се правило за
поведение става правен обичай, когато се признае от държавата. Правните обичаи следва да се
докажат от страната, която се позовава на тях.
Обичаите в практиката не са правила за поведение, а факти, които служат като
средство за тълкуване и допълване на волята на страните. Те се прилагат при различия в

2
търговските обичаи. Гражданското право признава по-ограничено значение на обичаите в
практиката, като имат най-широко приложение в международното търговско право.
Добрите нрави също са субсидиарен източник – те са критерий при преценяване на
съдържанието на сделките и ограничител на автономията на волята на страните; критерий за
действителността на сделките, тъй като сделки, които накърняват добрите нрави са нищожни;
недобросъвестното водене на преговори е основание за носене на имуществена отговорност.
Тълкувателните решения и постановления на ВКС и ВАС са източници на правото
– те не са нормативни актове, но имат задължително действие за субектите. Все повече
нараства значението на задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК.
Според съдържанието правните норми биват материални и процесуални.
Материалните уреждат правни качества, субективни права и правни задължения.
Процесуалните регламентират реда за защита на застрашени или нарушени субективни права.
Според кръга на отношенията, които уреждат, биват общи и специални. Общите се
прилагат за всички отношения от определена категория, а специалните – за определени
отношения. При противоречие между двата вида се прилагат специалните. Общите се прилагат
субсидиарно за отношения, които не са уредени от специалните.
Според персоналното действие биват общи и обособени. Общите се прилагат за всички
гражданскоправни субекти, а специалните – само за отделни. При противоречие се прилага
специалната, но без да отменя общата.
Според териториалното действие биват общи и местни. Общите се прилагат на цялата
територия, а местните – само на определени места. При противоречие се прилага локалната.
Според предписанието за поведение биват заповядващи, забраняващи и
овластяващи. Заповядващите съдържат предписание за извършване на определено поведение,
забраняващите имат предписание за бездействие, а овластяващите дават възможност на
субектите да имат определено поведение.
Според степен на връзката им с други разпоредби правните норми са самостоятелни и
несамостоятелни. Самостоятелните се прилагат без да е необходимо да се свържат с други
правни норми, а несамостоятелните – само във връзка с други. Препращането може да бъде
пряко или конкретно.
Според начина на прилагането им могат да бъдат абсолютно и относително
определени – за абсолютните не се отчита конкретната обстановка, а относителните се
прилагат само след като е отчетена конкретната обстановка.
Според отчетения интерес и възможността на субектите да се отклонят от
предписаното поведение правните норми са императивни и диспозитивни. Императивните се
създават в публичен интерес и субектите не могат да се отклоняват от тях, защото биват
санкционирани. Чрез тях се реализира властническият метод на правно регулиране.
Диспозитивните се създават в частен интерес и се прилагат само ако те не са уговорили нещо
друго, различно от диспозицията. Дават възможност за избор, чрез тях се реализира методът на
равнопоставеност.
Правните норми могат да съдържат презумпции. Презумпцията е предположение на
правната норма, което се основава на един установен факт или право, като се заключва за
съществуването на друг неустановен факт или право. По правило презумпциите са
предположения за факти и по изключение за права. Презумпциите са оборими и необорими.
Оборимите презумпции могат да се оспорват, да се доказва обратното на това, което
постановяват. Оборимите презумпции разместват тежестта на доказване от субекта, който се
ползва от тях, върху субекта, който има интерес от несъществуването на презумптивния факт.
Необоримите презумпции не могат да се оспорват.

3
 Определени правни норми съдържат фикции. Фикцията обявява, че даден факт или
право съществува, а той не съществува в действителността – може да се обяви
несъществуването на съществуващ факт или право. Фикцията е правна измислица. Фикциите
имат материалноправно значение и винаги са необорими.
Действието на гражданскоправните норми се проявява в три насоки: във времето; по
място; по отношение на субектите. Правните норми влизат при наличие на две предпоставки:
обнародване в държавен вестник; изтичане на определен срок. Необнародваните нормативни
актове нямат правно действие. Обнародваният нормативен акт също не е влязъл в сила – от
обнародването до влизането в сила изтича определен период от време “вакацио легис”. Ако в
нормативния акт не е посочен период, той е 3 дни. Може да бъде посочен по-кратък или по-
дълъг срок.
Нормативните актове действат до тяхната отмяна, която се различава от неприлагането
и спирането на действието на правните норми. Спирането действието на правните норми
означава, че те не се прилагат поради някаква причина, но не са отменени. Спиране се налага
поради бъдещи радикални промени в законодателството. Отмяната на нормативен акт може да
се дължи на основания, посочени в него. По правило нормативните актове се отменят чрез
влизане в сила на друг, по нов нормативен акт.
Тази отмяна е три вида: изрична; мълчалива; смесена.
Правните норми действат само за в бъдеще (екс нунк). Правната норма се прилага за
ЮФ възникнали след влизането й в сила. Само по изключение и изрична разпоредба може да
има обратно, ретроактивно действие (екс тунк). Обратно действие имат тълкувателните
норми. Няма обратно действие, когато правните норми се прилагат за заварени факти и
правоотношения, но за в бъдеще, като правните последици се запазват, а не се отменят. Това
действие се нарича незабавно.
Българското законодателство се прилага на цялата територия на държавата. Това
териториално действие следва от държавния суверенитет.
Третото действие е спрямо лицата – гражданскоправният режим е диференциран, като
редица норми се прилагат само за ФЛ или отделни видове категории или ЮЛ.
Нормите на МЧП биват два вида – преки и отпращащи. Преките норми имат
самостоятелно и директно приложение, а отпращащите (стълкновителни) съдържат указание за
приложимия закон. Това указание се нарича привръзка, която може да бъде конкретна или
обща. Общата привръзка се нарича формула за привързване.

4
 2. Правоотношения в гражданското право - понятие и видове.
Правоотношения във вещното право. Облигационни отношения. Семейни
правоотношения. Правоотношения в търговското право. Трудови
правоотношения. Граждански субективни права - понятие и видове.

Правоотношението е правна връзка между правни субекти, която се създава в резултат

на осъществен в действителността ЮФ. Граждански правоотношения се пораждат от правна
норма и ЮФ, които са гражданскоправни по съдържание. Обект на гражданското
правоотношение е благото, по повод на което то възниква. Негово съдържание са субективните
права и задължения.
Гражданските правоотношения биват прости, сложни и комплексни, както и
едностранни и двустранни. Простото се състои от едно субективно право и кореспондиращото
му правно задължение. Сложното се състои от две или повече субективни права и правни
задължения, възникнали от общ правопораждащ ЮФ. Комплексното се състои от субективни
права и задължения от различен вид, от различни дялове на гражданското право. Простите
правоотношения са едностранни, тъй като едната страна е титуляр на право, а другата е
носител на задължение. Сложните правоотношения могат да бъдат едностранни и двустранни.
По принцип в сложните всяка страна има едновременно права и задължения
Характерно за правоотношенията във вещното право е, че те имат за свой централен
обект определена вещ, като включва правомощия по повод вещи на отделни лица, а на другата
страна стои неперсонифициран и неограничен кръг от лица, който не трябва да пречи на
титуляря – задължен е да бездейства.
Облигационното отношение може да се определи като правоотношение, при което едно
лице (кредитор) има възможност да иска от друго лице (длъжник) спазване на определено
поведение (престация) – действие или бездействие, с оглед постигане на даден резултат, с
който се удовлетворява кредитора. Престацията може да има за предмет да се даде, да се
направи или да не се направи нещо.
Семейните правоотношения възникват по повод брак, родство и осиновяване, както и
по повод настойничество и попечителство.
Спецификата на правоотношенията в търговското право се основава на ЮФ, както и на
допълнителните характеристики на субектите и обектите. По правило търговски отношения
възникват от търговски сделки, като обикновено страните са търговци.
Трудовите правоотношения са индивидуални и колективни – най-съществената
особеност на трудовото правоотношение е неговият предмет – който се изразява в отдаването
на работна сила и нейното използване от работодателя.

Субективното право се определя като призната и гарантирана от обективното право

възможност на един субект да има определено поведение и да иска от друг субект или субекти
спазване на определено поведение с цел получаване на едно имуществено или неимуществено
благо. Упражняването на субективните права зависи от волята на техния титуляр. Изключение
са родителските права, които са и задължение. Неупражняването на дадено субективно право
за определен период от време води до отпадане на възможността за неговата защита или до
изгубването му, тъй като се придобива от друго лице. Отказът от субективни права е

5
едностранна сделка на техния титуляр, за извършването на която може да е предвиден
съответен ред и форма.

При упражняване на субективните права може да възникне колизия – която е налице,

когато няколко субекти имат права върху един и същ обект. Има няколко правила, по които се
отстранява: по-ограниченото по съдържание право има предимство пред по-широкото право –
прилага се за вещните права; когато дадена вещ е продадена на няколко лица или върху нея са
вписани две или повече ипотеки се прилага римското право – първият по време е първи по
право. При няколко кредитори удовлетворяването от имуществото на длъжника става по реда
на привилегиите на техните права.
Правното задължение е обвързаност за спазване на определено поведение или
предоставяне на определен резултат. По правило чрез изпълнение на правото задължение се
реализира субективното право на друг субект. Между субективните права и правните
задължения има корелация.

Основно деление на субективните права е на притезателни и непритезателни.

Носителят на притезателно право може да иска спазването на определено поведение или
получаване на определен резултат от правно задълженото лице. Притезателните права могат да
се уговарят между страните и се защитават чрез установителни или осъдителни искове.
Титулярите на непритезателните права не могат да искат нищо конкретно от правно задължено
лице. Те могат да засегнат едностранно правната сфера на задълженото лице, като чрез своето
волеизявление да породят, изменят или прекратят правни отношения или качества. Правно
задълженото лице трябва да търпи упражняването на непритезателното право. Непритезателни
права се установяват само със закон – това са преобразуващите (потестативни) права и
представителната власт на едно лице да действа от името и за сметка на друго лице. Само
преобразуващите права могат да се защитават чрез конститутивни искове. Преобразуващите
права предполагат едно съществуващо гражданско правоотношение, към което се прибавят
нови ЮФ. Най-съществена особеност на преобразуващите права е тяхното упражняване чрез
едностранно волеизявление, като определени потестативни права могат да се упражняват
извънсъдебно, а други само по съдебен ред. Развалянето на договори става извънсъдебно,
освен ако няма за предмет вещно право върху имот – само по съдебен ред
Друго деление на субективните права е на прости и сложни – простите съдържат една
правна възможност, а сложните се състоят от няколко правомощия – право на собственост.
Субективните права биват имуществени и неимуществени. Имуществените имат
предмет, който е пряко оценим в пари. Неимуществените не подлежат на пряка парична
оценка.
Субективните права могат да бъдат прехвърлими и непрехвърлими. Прехвърлимите
могат да сменят своите титуляри на основание сделка или ЮФ, предвиден в закона.
Прехвърлими са имуществените права, а неимуществените права са прехвърлими само в
изрично определени от закона случаи. Непрехвърлимите не могат да сменят титуляря си – тези
права са несеквестируеми и се прекратяват със смъртта на ФЛ. Непрехвърлими са тези, които
са свързани с личността на техния титуляр.
Субективните права се делят още на главни и акцесорни. Главните са самостоятелни с
оглед на тяхното възникване, упражняване, прехвърляне. Акцесорните са винаги свързани с
други главни права.
Друго деление е на абсолютни и относителни. При абсолютните кръгът на правно
задължените лица е неопределен и неограничен. Правното задължение е за бездействие и се

6
носи от всеки субект. Абсолютни са вещните, авторските и наследствените. При относителните
права задължението се носи от определен субект, то може да бъде за действие и бездействие.

3. Физически лица. Режим на правоспособността в гражданското,

търговското и трудовото право. Дееспособност - понятие и видове.
Поставяне под запрещение. Безвестно отсъствие и обявяване на смърт.
Настойничество и попечителство.

Правосубектността на ФЛ включва две правни качества: правоспособност и

дееспособност. Те се уреждат с императивни правни норми. Правоспособността на
гражданите се изразява в тяхната обща и абстрактна способност да бъдат носители на
субективни права и правни задължения. КРБ установява равна правоспособност на ФЛ.
Равната правоспособност не трябва да се смесва с равенство в конкретни права и
задължения – правообладание, правопритежание. Правоспособността може само да се
ограничи с присъда при извършени престъпления, като по правило ограниченията на
правоспособността са временни.
Правопораждащ ЮФ за правоспособността е раждането на ФЛ,
правопрекратяващ е смъртта. На биологическата смърт е приравнена смъртта по
съдебно решение при безвестно изчезване. Неговият ФС включва: лицето да е
изчезнало, да не може да се намери на неговото местоживеене; да липсват сведения от
и за лицето. Като правно отношение безвестното отсъствие има три етапа, които са
самостоятелни: назначаване на представител; обявяване на отсъствие; обявяване на
смърт. В основата на безвестното отсъствие е голямата вероятност лицето да е умряло.
Представител се назначава от съда по искане на заинтересованите лица, както и на
прокурора. Може да извършва само действия на управление по повод имуществото на
изчезналия. Съдът може да обяви отсъствие, ако е изминала една година от
изчезването. През този период се спира изпълнението на пожизнените задължения
спрямо изчезналия, а неговите наследници могат да искат въвод във владение на
имотите му. Въведените във владение могат да извършват разпоредителни действия.
Смъртта се обявява със съдебно решение след изтичане на 5 години от последното
известие. При събития, които засилват вероятността за смърт, тя може да се обяви след
изтичане на две години. Съдебното производство е охранително.
ФЛ могат да бъдат субекти и на търговското право. Те могат да придобият
търговско качество на три основания: когато от свое име, за своя сметка и по занятие
извършват сделки, посочени в чл.1, ал. 1 ТЗ; когато са образували предприятие, което
по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин; когато бъдат
вписани в търговския регистър като ЕТ.
В трудовото право правоспособносттта на ФЛ няма самостоятелно правно
значение, тъй като трудът винаги изисква лични действия. Общата предпоставка за
придобиване качеството на работник или служител е трудовата дееспособност на ФЛ.
Тя възниква с навършване на 16 години, като по изключение може да възникне и преди
това – 15-16г. от 13-15г. и без долна граница.

7
 Дееспособността на ФЛ се изразява в тяхната обща и абстрактна способност
чрез лични действия да придобиват и упражняват права или да поемат задължения. В
развитието на дееспособността има три етапа: малолетие; непълнолетие; пълнолетие.
Малолетни са лицата на 14г. Те са напълно недееспособни и вместо тях правни
действия извършват техните законни представители – родители или настойници.
Непълнолетни са лицата между 14-18 години. Те са ограничено дееспособни.
Ограничената дееспособност има три проявни форми: могат сами да сключват дребни
сделки, с които да задоволяват елементарни потребности; могат сами да сключват
сделки, чрез които се разходват средства, придобити със собствен труд; всякакви други
сделки могат да се извършват със съгласието на своите родители или попечители,
които обаче не са техни законни представители. Тяхното съгласие е допълнително
волеизявление, което обуславя само действителността. За сключване на
разпоредителни сделки от непълнолетния е необходимо съгласието на съда. По
принцип непълнолетните са деликтоспособни, освен ако не са могли да разбират
значението и да ръководят постъпките си. Критерият за наличие на деликтоспособност
е конкретен. Малолетните са неделиктоспособни. Гражданското пълнолетие настъпва с
навършване на 18 години. Пълнолетните могат сами да извършват всички допустими
от закона правни действия. Има и специална дееспособност – при осиновяване на лице,
навършило 14 години, то трябва да бъде изслушано. Лице на 16 години може да
сключи брак с решение на районния съдия.
Дееспособността на ФЛ може да се ограничи или отнеме при поставяне под
запрещение. Запрещението е два вида: пълно и ограничено. За поставяне под
запрещение са необходими две материалноправни предпоставки и една процесуална,
които трябва да са налице кумулативно. Материалноправните предпоставки са две:
лицето да страда от слабоумие или душевна болест; да не може да се грижи за своите
работи. Първото е медицински критерий, а второто юридически. Юридическият
критерий се изразява с преценката за възможността на лицето дали е в състояние да
разбира постъпките си и да ги ръководи. Иск за поставяне под запрещение може да
предяви всяко заинтересовано лице, както и прокурора, чието участие е задължително.
По тези дела се назначава медицинска експертиза, която преценява наличието на
медицински критерий. Задължително е съдът лично да разпита лицето. Съдът не е
обвързан от искането за запрещение. Ако състоянието на лицето е тежко, то се поставя
под пълно запрещение, а ако не е – под ограничено. Поставените под пълно
запрещение имат правния режим на малолетните, а поставените под ограничено – този
на непълнолетните. В особеното исково производство за поставяне под запрещение е
недопустимо да се постановява неприсъствено решение и решение за признаване на
иска.
Настойничеството се учредява над малолетни лица, чиито родители са
неизвестни, починали, поставени под запрещение или лишени от родителски права,
както и над поставените под пълно запрещение. Настойникът е законен представител
на малолетните и поставените под пълно запрещение, той извършва правни действия
от името и за сметка на тези лица.
Попечителство се учредява над непълнолетни лица, чиито родители са
неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски

8
права, както и над поставените под ограничено запрещение. Попечителят не е законен
представител, а само дава съгласие за извършените от тях определени правни действия.
Настойникът е длъжен да дава отчет за своята дейност, а попечителят може да дава
обяснения, ако е поискан.
4. Юридически лица - понятие, видове. Системи на образуване.
Преобразуване, прекратяване и ликвидация на юридически лица.

ЮЛ е субект на ГП, който се създава по определен в закона ред, за да може

самостоятелно да придобива права и задължения и да отговаря за тях. ЮЛ няма реално
съществуване – съществува само по силата на закона. Има следните характерни черти:
организационно устройство; обособено имущество; самостоятелна или изключителна
имуществена отговорност; наличие на правна норма, която допуска съществуването
му; участие в правни отношения от свое име, за своя сметка и в свой интерес –
правосубектност.
Организационното единство означава, че ЮЛ има отделни органи за
управление. Обособено имущество означава, че то е различно от имуществото на
неговите членове. Имуществена отговорност е пряко следствие от неговото
имуществено обособяване, може да бъде договорна или деликтна. ЮЛ се създава само
по силата на правна норма, като съществува независимо от своите членове, което
дава възможност да се установят правни отношения между ЮЛ и неговите членове. То
става едновременно правоспособно и дееспособно от момента на образуването му –
правоспособността може да бъде специална и обща. По принцип правоспособността на
ЮЛ е обща. ЮЛ има комплексна правоспособност, защото е субект не само на
гражданското, но и на търговското, трудовото право и други.
Всяко ЮЛ има материално и персонално съдържание (субстрат), както и
определена цел, която преследва с образуването си. Материалното съдържание е
имуществото, а персоналното – ФЛ, които са негови органи за управление и формират,
изразяват и осъществяват волята му. При някои ЮЛ е от значение персоналния
субстрат, а при други материалния. Индивидуализиращи правни белези на ЮЛ са:
наименованието; седалище; предмет на дейност вътрешни устройствени актове;
националност.
Според вида на учредителния акт и на изпълнителните функции те се делят на
ЮЛ на публичното и ЮЛ на частното право. Тези на публичното се образуват на
основание публичноправен акт и са носители на публична власт, могат да участват и в
отношения на равнопоставеност. ЮЛ на частното право се образуват на основание
частноправен акт и нямат властнически функции, участват само в отношения на
равнопоставеност.
Според целта, която преследват, ЮЛ са със стопанска или нестопанска цел.
Стопанска е целта за получаване на печалба или доход – това са търговските дружества
и кооперациите. Нестопанска е целта, която не е насочена към получаване на печалба –
сдружения, фондации, държавни учреждения.
Според правното положение на участниците в тях ЮЛ са корпоративни и
некорпоративни. В корпоративните участниците са техни членове и решават

9
основните въпроси – търговски дружества, кооперации, сдружения. В
некооперативните няма членствени правоотношения – държавни учреждения,
фондации.

ЮЛ са първични, вторични и смесени. Има ЮЛ със самостоятелна и смесена

отговорност. ЮЛ със самостоятелна отговорност са първият носител на отговорност,
като при недостиг на имуществото членовете носят субсидиарна отговорност – СД,
КД, КДА. ЮЛ с изключителна отговорност са единствен носител на отговорността –
техните членове не отговарят с имущество: АД и ООД.
За образуването, преобразуването и прекратяване на ЮЛ се прилагат няколко
системи: свободна, разпоредителна, разрешителна, нормативна, разпоредително-
нормативна, заявителна. За ЮЛ на публичното право чрез властнически акт се
използва разпоредителната система. При нас се прилагат разпоредителната,
разпоредително-нормативната и разрешително-нормативната система.
Преобразуването на ЮЛ е два вида: чрез превръщане на един вид ЮЛ в друг
вид – т.е. чрез промяна на правноорганизационната фома; чрез преустройство, което
има четири форми – сливане вливане, разделяне и отделяне. При преустройството
винаги се засяга правосубектността и има правоприемство. Правоприемството или
преобразуване обхваща всички имуществени права и задължения. Преобразуването
чрез промяна на правноорганизационната форма е допустимо за ЮЛ от един и същ
вид.
При сливане две или повече ЮЛ се прекратяват, а на тяхно място се създава
ново. При вливане едно или повече ЮЛ се прекратяват, като се поглъщат от друго
съществуващо. При разделяне едно ЮЛ се прекратява, а на негово място се образуват
две или повече нови ЮЛ, които са универсални или частни правоприемници. При
отделяне от едно ЮЛ се обособява част от имуществото му и се създава ново ЮЛ.
Разделянето и отделянето могат да бъдат два вида – чрез учредяване и чрез
придобиване.
Прекратяването може да бъде доброволно или принудително. По принцип
ЮЛ се прекратяват принудително на основания, посочени в учредителния акт. По
изключение може принудително – по съдебно решение. Прекратяването трябва да се
впише в ТР. След прекратяването трябва да се извърши ликвидация. Това е
нормативно уредено производство по установяване на вземанията и задълженията на
прекратеното ЮЛ, осребряване на неговото имущество, удовлетворяване на
кредиторите и разпределение на евентуалния остатък. Намиращо се в ликвидация ЮЛ
преустановява дейността, за която е създадено – неговата правоспособност е
ограничена. Извършва се от ликвидатор, който има правното положение на съответния
представителен и управителен орган на прекратеното ЮЛ. Прекратяването на ЮЛ на
публичното право е принудително. След ликвидацията следва заличаване на
прекратеното ЮЛ по искане на ликвидатора – престава да бъде правен субект.

10
 5. Юридически лица с нестопанска цел.

Съгласно КРБ гражданите могат свободно да се сдружават. Често ЮЛ с

нестопанска цел се означават с термините неправителствени, недържавни. Законът за
юридическите лица с нестопанска цел урежда два вида ЮЛ – сдружения и фондации.
Те са субекти на частното право, като по изключение може да изпълняват и държавни
функции. Нестопанската (идеална цел) на ЮЛ може да бъде постигната не само чрез
извършване на нестопанска дейност, но и чрез извършване на стопанска такава. Тя
трябва да бъде допълнителна. ЮЛ с нестопанска цел, които извършват стопанска
дейност придобиват търговско качество. Могат да бъдат обявени в несъстоятелност по
общия ред. ЮЛ с нестопанска цел могат да се определят като организации за
осъществяване на дейност в обществена или частна полза, това определяне следва се
осъществи в учредителния акт.
Сдружението е корпоративно ЮЛ, което може да се учреди от 3 или повече
лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел. Учредители
могат да бъда български и чуждестранни ЮЛ и дееспособни ФЛ. Ако е за общополезна
дейност, може да се учреди най-малко от 7 дееспособни ФЛ или 3 ЮЛ. Учредителите
трябва да приемат устав, който е многостранна сделка – то е вътрешна конституция на
сдружението. Съдържа всички основни елементи на ЮЛ.
Членуването е доброволно – може да възникне по два начина: чрез участие в
учредяването му или чрез встъпване във вече образувано сдружение по молба на
дадено лице и решение на ОС. Съдържанието на членството включва субективни права
(неимуществени и имуществени) и правни задължения. Неимуществените могат да се
обособят на управителни и контролни. Имуществените имат подчинено значение.
Задълженията също са неимуществени и имуществени. Има само едно имуществено
задължение – да се направи вноска. Членовете не носят отговорност за задълженията
на дружеството. Имуществените права и задължения на членовете са прехвърлими и
наследими. Упражняването на правата и задълженията трябва да е лично, освен ако в
устава е предвидено друго.
Членството може да се прекрати на няколко условия: с едностранно
волеизявление на члена за напускане на дружеството; при смърт или пълно
запрещение; при изключване. Прекратително основание е отпадането на член – това
прекратяване се основава на дезинтересирането на даден член от целта на сдружението
(невнасяне на вноски и системно неучастие в дейността на сдружението). Членство се
прекратява и с прекратяване на самото сдружение и заличаването му от регистъра на
окръжния съд по седалището му. При преобразуване членовете на прекратеното стават
членове и на новото или приемащото сдружение.

11
Сдружението има два задължителни органа за управление – общо събрание и
управителен съвет. Общото събрание е върховен орган – състои се от всички членове
на дружеството. Законно е, ако присъства поне половината членове. Всеки член има
право на един глас. Правото на глас не може да се упражнява при конфликт на
интереси – когато се решават въпроси, които се отнасят до дадения член. Общото
събрание може да приема решения по въпроси, които са включени в дневния ред.
Решенията на ОС се вземат с мнозинство. Уредена е възможността за делегиране на
компетентност от ОС на управителния съвет. Управителния съвет е изпълнителен и
представителен орган. Състои се най-малко от 3 лица, които трябва да са членове –
избират се за срок до 5 години. УС трябва да осигурява изпълнение на решенията на
ОС. Управителния съвет е органен представител на дружеството.
Сдружението може да се прекрати с ликвидация доброволно или принудително.
Доброволно е на основание, посочено в устава. Принудително е по съдебно решение.
Останалото след удовлетворяване на кредиторите се разпределя според предвидения в
устава начин.
Фондацията е некорпоративно ЮЛ, което е създадено с имущество
предоставено с едностранен и безвъзмезден акт за постигане на определена
нестопанска цел. При фондацията имуществото има приоритетно значение.
Недопустимо е образуване на фондация без имущество. Създава се с цел
облагодетелстване на обществото като цяло. Може да се учреди приживе или по
случай смърт с едностранен учредителен акт. Учредител може да бъде ФЛ или ЮЛ.
Учредителният акт е едностранна сделка. Дарението като учредителен акт на
фондация не може да се отмени. Дарственият учредителен акт трябва да е с нотариална
заверка на подписа на учредителя. Когато се прехвърлят вещни права върху
недвижими вещи, трябва да се впише от съдията по вписванията при районния съд по
местонахождението на имота. Втория възможен учредителен акт е завещанието –
направено от дееспособно ФЛ. Може да бъде нотариално или саморъчно. Не трябва да
накърнява запазената част на наследниците.
Имуществото, предоставено с учредителен акт, се счита за имущество на
фондацията при нейното възникване. Учредителят има право да отмени учредителния
акт до възникване на фондацията. Съдът е обвързан от изразената в учредителния акт
воля на учредителя. Без определяне на цел и имущество не може да има фондация.
Учредителния акт може да допуска нови дарствени актове или да забранява това. В
първия случаи има открита фондация, а във втория – закрита. В учредителния акт на
фондацията учредителят може да запази права за себе си или определено лице.
Фондацията има управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен.
Може да се прекрати на същите основания, както и сдружението. Върховният орган
може да приеме решение за прекратяване, само ако това съответства с волята на
учредителя.

12
 6. Търговски дружества - понятие и видове. Учредяване. Недействителност.
Решения на органите на управление и тяхната отмяна.

Търговско дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на

търговски сделки с общи средства. Според нашето законодателство всички търговски
дружества са корпоративни ЮЛ – между участниците и дружеството има членствени
правоотношения. ТД са numerus clausus – могат да се образуват само уредените в ТЗ
дружества. Търговските дружества са търговци по своята правноорганизационна
форма.
Основно значение има разграничението на ТД на персонални (на личността) и
капиталови (на капитала). Персоналните дружества се характеризират с малък брой
съдружници – предимно ФЛ, при тях основно значение има личното участие. Те нямат
задължителни органи за управление. Те или част от тях отговарят солидарно и
неограничено за задълженията на дружеството, в което членуват. По правило
участието в подобно дружество е непрехвърлимо и ненаследимо. Не е необходим
задължителен минимален капитал за учредяване на дружеството. Непаричните вноски
не подлежат на парична оценка. Прекратяват се при напускане на съдружник, смърт
или прекратяване на съдружник ЮЛ. За персоналните дружества може да се открие
производство по несъстоятелност на основание тяхната неплатежоспособност.
Типичен представител е СД, като в тази група влиза и КД, въпреки че има особености.
Капиталовите се характеризират с по-голям брой съдружници, които често са
ЮЛ. Основно значение има капиталът, като личните качества минават на заден план.
Тези дружества имат задължителни органи за управление. Участниците в тях отговарят
ограничено до размера на капитала. Дяловото участие е прехвърлимо и по правило
наследимо. Непаричните вноски подлежат на парична оценка. Не се прекратяват с
напускането на съдружник. Несъстоятелност може да се открие на базата на тяхната
неплатежоспособност или свръхзадълженост. Типичен пример за капиталово
дружество е АД. В тази група влизат и КДА и ООД, но те не са чисти капиталови
дружества.
Според отговорността на съдружниците за задълженията на дружеството, в
което членуват дружествата биват 3 вида: при които всички съдружници отговарят
неограничено (СД); при които всички съдружници отговарят ограничено (АД и
ООД); при които съдружниците носят различна отговорност – част от тях отговарят
ограничено, а част от тях – неограничено (КД и КДА).
Според вида и съдържанието на учредителния акт търговските дружества са
договорни (СД, КД и ООД) и уставни (АД и КДА). Основната разлика е, че при
договорните е предоставена по-голяма свобода на съдружниците да определят

13
вътрешните си отношения. Учредителният договор има приоритет пред ТЗ. При
уставните дружества възможността за уреждане е ограничена, тъй като те са
регламентирани с императивни правни норми. Уставът няма приоритет пред ТЗ.
Според възможността за образуване и участие в търговски дружества само на
едно ФЛ или ЮЛ те биват еднолични и колективни. ЕТД могат да бъдат само ООД и
АД. ЕООД и ЕАД може да образува всяко ФЛ или ЮЛ.

Учредители на търговско дружество могат да бъдат дееспособни български или

чуждестранни ФЛ или ЮЛ. Следователно търговските дружества могат да бъдат
първични (в тях да участват само ФЛ), производни (в тях да участват само ЮЛ) или
смесени (едновременно ФЛ и ЮЛ). ТЗ не регламентира минимален или максимален
брой учредители. Те могат да бъдат две, а в определени случаи и едно лице.
Изключение е предвидено за КДА, в което трябва да участват поне трима ограничено
отговорни съдружници и поне един неограничено отговорен комплементар.
Участниците в търговски дружества не придобиват търговско качество.
По правило учредителният акт на търговските дружества е учредителен
договор или устав. По своята правна природа е многостранна сделка. След
регистриране на съответното дружество договорът или уставът се превръщат в негов
устройствен акт.
ЕООД се образува от едностранна сделка, която трябва да има същото
съдържание, което е предвидено за учредяване на ООД. ЕООД и ЕАД със 100%
държавно участие се образуват с решение на МС. Учредителния акт има задължително
и незадължително съдържание. Следващия елемент от ФС на образуване на ТД е
неговото вписване в търговския регистър. Това вписване има конститутивно действие,
тъй като от този момент дружеството става ЮЛ и търговец. При вписването
длъжностното лице по регистрацията следва да упражни контрол по
законосъобразност. По правило търговските дружества се образуват по нормативната
(нормативно-контролната система). Определени търговски дружества се учредяват по
разрешително-нормативната система. ФС на тази система се състои от три елемента –
учредителен акт, лиценз от държавен орган и вписване в търговския регистър.
Лицензът е условие за законосъобразно извършване на определена търговска дейност.
Недействителността на регистрирано търговско дружество е налице при
нарушение (порок, недостатък) към момента на неговото учредяване, поради което
вписването му в търговския регистър е трябвало да бъде отказано, но въпреки това е
извършено. Недействителността на ТД не е нито нищожност, нито унищожаемост.
Нарушенията, които могат да доведат до недействителност се делят на отстраними и
неотстраними. Отстранимите могат да доведат до недействителност само ако вече не
са отстранени или не бъдат отстранени в определен от съда срок (непосочване на
фирма, предмет на дейност, размер на вноските, капитал на ООД, АД). При изтичане
на срока отстранимият порок става неотстраним. Неотстраними са липсата на
учредителен акт, непровеждане на учредително събрание, участие на по-малко
дееспособни лица. Недействителността на вписано ТД може да се предяви само по
съдебен ред. Легитимирани са прокурорът и всички заинтересовани лица в 1-годишен
срок от възникване на дружеството. Пропускането на срока води до валидиране.

14
Компетентен да обяви недействителността е окръжният съд по седалище на
дружеството. Съдебното решение действа за в бъдеще. Решението за обявяване на
недействителността е едновременно и прекратително решение, след което следва да се
извърши ликвидация. Вписването на това решение в ТР има декларативно решение.
Контролът на съдружниците (акционерите) е два вида – вътрешнодружествен
и външен (съдебен). Вътрешнодружественият контрол е както за законосъобразност,
така и за целесъобразност на приетите решения или извършените действия. По неговия
ред могат да искат отмяна на решение или действия на орган за управление пред
общото събрание. Съдебният контрол е по-тесен по съдържание, тъй като е контрол
само за законосъобразност и обхваща единствено решения на общото събрание на ТД.
Всеки съдружник или акционер може да иска отмяна на решение на ОС, когато то
противоречи на закона или на учредителния договор, устава. Следователно решенията
на ОС са отменими. Тези решения са особен вид сделки. Правото на отмяна
принадлежи на всеки съдружник или акционер. Ищецът трябва да бъде член на
дружеството към момента на постановяване на отменимото решение на ОС. Правото
на отмяна не може да бъде ограничавано. Легитимирани да искат отмяна са и членове,
за които то поражда неблагоприятни последици. Ответник по отменителния
(конститутивния) иск е ТД като ЮЛ. Съдът може да го потвърди или отмени.
Основания за отмяна са процесуална или материална незаконосъобразност. Искът
трябва да се предяви в 14-дневен срок от деня на заседанието на ОС или в 14-дневен
срок от узнаването – не по-късно от 3 месеца от деня на заседанието. Пропускането на
тези срокове води до валидиране на порочното решение.
Не се валидира нищожно решение, нищожността е изключение. Нищожност на
решение на ОС е налице когато: при прието повторно решение не са спазени
указанията на съда; в конкретно посочени от закона случаи; когато въобще не е било
провеждано заседание и приемано решение, въпреки съставянето на протокол за това.

15
 7. Събирателно и командитно дружество. Обща характеристика и
учредяване. Вътрешни отношения - права и задължения на съдружниците.
Управление и представителство. Отговорност.

СД е типично дружество на личността, търговец по правноорганизационна

форма, не може да бъде еднолично (учредители – две или повече ФЛ или ЮЛ).
Фактическия състав на образуването на СД е смесен и включва два елемента:
сключване на дружествен договор; вписване в търговския регистър. Учредителния
договор трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Дружествения договор трябва да индивидуализира учредителите, да посочва фирмата,
седалището и дейността на СД. Фирмата трябва да съдържа фамилните имена на
съдружниците или поне на един съдружник, както и указанието с-ие. Учредителния
договор трябва да посочва вида и размера на вноските, както и тяхната оценка. Могат
да бъдат парични и непарични. Учредителния договор трябва да посочва начина на
разпределение на печалбите и загубите, както и начина за управление и
представителство на дружеството. Следващия елемент на учредяването на СД е
неговото вписване в ТР. Предпоставка за регистриране е подаване на заявление за
вписване, подписано от всички учредители, към което трябва да се приложи
учредителния договор и спесимени от подписите на лицата, които ще представляват
СД.
Вътрешните отношения са два вида: между съдружниците и между тях и СД
като ЮЛ. Характерно за вътрешните правоотношения в СД е, че се уреждат от
диспозитивни правни норми, които водят до приоритет на дружествения договор пред
ТЗ.
Правата и задълженията биват имуществени и неимуществени.
Неимуществените права се делят на управителни и контролни. Имуществените права
са: право на участие в разпределението на печалбите на СД; право на обезщетение за
разноските и вредите, направени при водене на дружествените работи; право на
ликвидационен дял при прекратяване с ликвидация или при напускане на СД. Всеки
съдружник има право да управлява СД, като обаче всеки съдружник има право да се
противопостави на даденото действие. Определени въпроси трябва да се решават по
съгласие на всички съдружници – за придобиване и разпореждане с вещни права върху
имоти, за назначаване на управител, който не е съдружник. Може да се предвиди, че
решенията се вземат с мнозинство, в този случай всеки съдружник има право на един
глас, като това изискване има императивен характер. Контролни права на
съдружниците са: право на информация; право на преглеждане на счетоводните книги
право да се искат обяснения от управителите на СД. Задълженията на съдружниците

16
също са имуществени и неимуществени. Основното имуществено задължение е да
направят предвидената в дружествения договор вноска. Друго задължение е за
заплащане на законна лихва при невнасяне на определената вноска. Основно
неимуществено задължение е за лично участие в дейността и управлението на
дружеството. Друго задължение е за неизвършване на конкурентна дейност спрямо
дружеството, има относителен характер.
Управлението се отнася към вътрешните дружествени отношения. По правило
външните се уреждат от императивни правни норми и се обособяват в три групи: във
връзка с представителството на СД; във връзка с отговорността на съдружниците за
задълженията на СД; правоотношения между СД и лични кредитори на съдружник.
Всеки съдружник може да представлява дружеството, чрез дружествения договор може
да се назначи лице, което не съдружник. Съдружникът, който представлява СД трябва
да се впише в ТР. Отнемането на представителна власт от съдружник може да стане
само по съдебен ред.
СД отговаря неограничено за изпълнението на поетите задължения, но
успоредно с отговорността на СД е налице и отговорност на съдружниците. Тя има
гаранционен характер спрямо дружествените кредитори. Отговорността им е
неограничена, солидарна, лична, непряка и действаща назад във времето. Кредитор не
може да предяви иск срещу съдружник, без да го е предявил към СД, дружеството
задължително е ответник. Принудително изпълнение се насочва първо срещу
имущество на дружеството на СД, съдружниците са допълнителен длъжник.
Отговорността действа назад във времето за изпълнението на задължения, които
дружеството е поело преди да бъде регистрирано. Искове срещу съдружник за
задължения на СД се погасяват с 5 годишна давност. Личен кредитор на съдружник,
който в 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху
имуществото на този съдружник, може да наложи запор върху неговия ликвидационен
дял и да иска прекратяване на СД. Искането трябва да се направи чрез писмено
предизвестие. СД може да се запази, като се прекрати членството на съдружника, но
останалите съдружници трябва да изпълнят неговото задължение. Може да запази
членството си, но другите имат регресен и суброгационен иск срещу него.

КД е търговско дружество на личността, но има някои елементи, които са

характери за търговските дружества на капитала, не е чисто персонално дружество, а
има хибриден характер. Нормативният режим на КД е особен и субсидиарен. Най-
специфичната разлика е наличието на два вида съдружници: които отговарят
неограничено (комплементари) и такива, които отговарят ограничено до размера на
направената в дружествения договор вноска – командитисти. За наличие на КД е
необходимо да има поне един комплементар и поне един командитист. Ако се
прекрати членството на всички или на единствения комплементар, КД трябва да се
прекрати с ликвидация. КД не може да бъде еднолично. Учредители могат да бъдат две
или повече ФЛ или ЮЛ.
Фактическият състав на образуването на КД включва два елемента: сключване
на учредителен договор; вписване в ТР. Учредителния договор трябва да е в писмена
форма с нотариална заверка на подписите. Задължително трябва да са посочени кои са

17
комплементари и кои командитисти. Фирмата трябва да съдържа името на поне един
комплементар, както и наименованието КД. Вписва се в ТР по заявление на
комплементарите, към което трябва да приложат учредителния договор и образци от
подписите си.
Вътрешните правоотношения се уреждат от диспозитивни правни норми, което
води до приоритет на дружествения договор пред ТЗ. Комплементарите имат правата и
задълженията на съдружници в СД. Командитистите участват в разпределението на
чистата печалба на КД съразмерно направените от тях вноски, ако не е предвидено
друго. Нямат право на обезщетение за направените вноски и за претърпени вреди. По
принцип тяхното участие е само имуществено, имат право на ликвидационен дял. КД
се управлява от комплементарите, командитистите нямат право да спират техните
решения. Командитистите имат някои контролни права, които съвпадат с тези на
комплементарите (могат да преглеждат търговските книги, да искат препис от ГФО).
Командитистите са длъжни да направят предвидената в дружествения договор
командитна вноска. По закон те нямат неимуществени задължения. КД се представлява
от комплементарите. Те носят отговорност за задълженията на КД, която съвпада с
отговорността на съдружниците в СД – тя е неограничена, солидарна, лична, непряка и
ретроактивна. Командитистите носят същата отговорност, която е ограничена до
размера на определената от дружествения договор командитна вноска. Отношенията
между личен кредитор и комплементар или командитист и КД са аналогични на тези
между личен кредитор на съдружник и СД.

18
 8. Дружество с ограничена отговорност. Обща характеристика и
учредяване. Капитал - понятие и изменение. Дялове. Членство - съдържание.
Придобиване, прехвърляне и прекратяване на членство. Управление.
Еднолично дружество с ограничена отговорност.

Дружеството с ограничена отговорност е най-новото ТД. То се създава по изкуствен

начин, тъй като възниква първо като правен субект, а после като стопански субект. ООД има
смесен характер – то е междинна дружествена форма, тъй като има елементи и на персонално,
и на капиталово ТД. Преобладава капиталовите характеристики, поради което ООД се
характеризира като дружество на капитала. ООД е най-гъвката форма на стопанско сдружение.
ООД отговаря неограничено за поетите от него задължения –цялото имущество на
ООД служи за удовлетворяване на вземанията на неговите кредитори. Съдружниците само са
длъжни да направят вноски, с които да внесат стойността на поетите (записани) от тях дялове.
Съдружниците не носят отговорност пред кредиторите на ООД, а само понасят стопански риск
от неговата дейност.
Учредители на ООД могат да бъдат ФЛ или ЮЛ. ООД може да бъде първично,
производно или еднолично ЮЛ. Не е предвиден максимален брой на съдружниците. За
образуването на ООД е необходимо да се приеме учредителен акт и да се направи вписване в
търговския регистър. Не е необходимо да се провежда учредително събрание.
Учредителният акт може да бъде: дружествен договор; едностранна сделка; акт на държавен
орган. Дружественият договор трябва да се сключи в обикновена писмена форма, може да се
подпише и от представител на съдружник, който е упълномощен изрично. Дружественият
договор трябва да индивидуализира страните, като трябва да се посочи фирмата, седалището и
адреса за управление на новото ООД. Задължително съдържание на фирмата е означението
ООД. Дружественият договор на ООД задължително е срочен. Срокът може да бъде определен
или неопределен. Трябва да бъде визиран капитала, чийто минимален размер е 2 лв. Ако не е
внесен изцяло, може да бъде довнесен за срок от 2 години, като минималната внесена част
трябва да е 70%.
Дружественият договор трябва да посочва структурата на капитала на ООД. Капиталът
задължително е разделен на дялове, като се определят размерът и броят на дяловете и тяхното
разпределение между съдружниците. Минималният размер – 1лв. Учредителният акт е
едностранна сделка при образуване на ЕООД. Учредителният акт е решение на държавен орган
при образуване на ЕООД с държавно или общинско участие в капитала.
Вторият елемент от ФС на образуването на ООД е вписването в ТР. За него е
необходимо да се представи учредителен акт, да е назначен управител, да са внесени реално
най-малко 70% от капитала. Капиталът на ООД е сумарна величина от стойността на дяловете
на съдружниците. Дяловете могат да бъдат равни или различни по размер за отделните
съдружници. Един дял може да се съпритежава от няколко лица. ООД трябва да води
специална книга за дяловете. Дяловете изразяват структурата на капитала на ООД, чрез
вноските се покрива тяхната стойност. Дружественият дял материализира членството на
съдружника в ООД – неговите имуществени и неимуществени права и задължения. Всеки

19
съдружник може да има само един дружествен дял. Дружественият дял се определя съобразно
броя на поетите от него основно дялове. За своите дялове съдружниците могат да получат
удостоверение, което има само удостоверително значение. Дружествения дял може да се
залага, като договорът за залог трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на
подписите и да се впише в Централния регистър на особените залози. Залагат се само
имуществените права. Дружественият дял може да бъде запориран от негов кредитор, също се
отнася само за имуществените права на дивидент и ликвидационен дял.
Дружественият дял на съдружник на ООД може да бъде прехвърлен на друго лице –
съдружник или несъдружник. При прехвърляне дружественият дял е делим – може да се
прехвърли идеална или реална част от него. Прехвърлянето на дял върху съдружник става
свободно, а на несъдружник се извършва по решение на ОС, прието с мнозинство повече ¾ от
капитала. По закон дружествените дялове са винкулирани и ООД има затворен характер.
Прехвърлянето на дружествен дял става с договор с нотариална заверка на подписите на
праводателя и правоприемника. Прехвърлянето следва да се впише в ТР. Дружественият дял
може да се наследява. Наследник на починал съдружник може да бъде приет за съдружник
само по решение на ОС.
Решения за увеличаване и намаляване на капитала може да приема само ОС на ООД.
Тези решения се приемат с единодушие и подлежат на вписване в ТР. Увеличаване на капитала
може да се извърши само по определени способи: чрез увеличаване стойността (размера) на
дяловете на съдружниците; чрез записване на нови дялове от съдружници; чрез приемане на
нови съдружници. Увеличаването на капитала може да стане ефективно или номинално.
Капиталът може да бъде намален до 2 лв. В решението на ОС трябва да се посочи целта на
намаляването, размерът и способът. Намаляването може да стане също по три начина: чрез
намаляване стойността на дяловете; чрез освобождаване от задължението за довнасяне на
невнесена вноска; при напускане или изключване на съдружник. При намаляване на капитала е
предвидена защита за кредиторите на ООД. Те трябва да бъдат известени чрез обявяване на
решението за намаляване в ТР. С обявяването се приема, че ООД е готово да даде обезпечения
или да изпълни задълженията си. Кредиторите имат 3 месечен срок да дадат съгласие или да
възразят срещу намаляването. Намаляването следва да се впише в ТР от управителя на ООД
след изтичане на 3 месечния срок. Възможно е съчетаване на увеличаване и намаляване на
капитала с цел саниране на дружеството при отрицателен баланс.
ООД има два задължителни органа – общо събрание и управител. Контрольорът не е
задължителен. Общото събрание е върховен орган за управление на ООД. В неговата
компетентност е включено решаването на основни въпроси, които имат значение за ООД. Чрез
дружествения договор компетентността на ОС може да се разшири или ограничи. С
единодушие трябва да се приеме решението за увеличаване и намаляване на капитала и за
продължено на прекратено с ликвидация ООД. С квалифицирано мнозинство се приемат
решения за прекратяване, ликвидация, преобразуване на ООД, за изменение на дружествения
договор, за приемани и изключване на съдружници, за внасяне на допълнителни вноски.
Останалите решения се приемат с обикновено мнозинство. Решенията влизат в сила от
приемането, освен ако в закона или дружествения договор не е прието друго. Определени
решения влизат в сила след като бъдат вписани в ТР.
Управителят на ООД е негов задължителен изпълнителен представителен орган. Той
трябва да е дееспособно ФЛ, което подлежи на вписване в ТР. Правата и задълженията на
управителя могат да се конкретизират чрез договор за възлагане на управлението. Функциите
на управителя на ООД са организационни, ръководни, представителни. Управителят носи
организационна и имуществена отговорност. Имуществената отговорност е договорна и
предпоставя причиняването на вреди на ООД, противоправно поведение и вина на управителя.

20
Основни задължения за контрольора са да след за спазване на дружествения договор, да
контролира опазване на дружественото имущество, да дава отчет пред ОС.
ЕООД се управлява от едноличния титуляр на капитала, който може да решава
въпросите, които са в компетентност на ОС. Договорите, които се сключват между
едноличния собственик на капитала и ЕООД трябва да са в писмена форма за действителност.
9. Акционерно дружество. Понятие и системи на учредяване. Капитал.
Акции - понятие, видове и сделки с акции. Права и задължения на акционерите.
Облигации - понятие и видове. Права на облигационерите. Конвертиране на
облигациите в акции. Управление. Еднолично акционерно дружество.

АД е най-подходящата дружествена форма за привличане на голям капитал. Чрез него

се ограничава стопанския риск на участниците при извършване на дейност. Има почти пълно
откъсване на дружеството като ЮЛ от участниците в него. Редица пазарни субекти могат да
съществуват само като АД. Капиталът на АД задължително се разпределя на равни части и се
материализира в ценни книги (акции). Ад е ЮЛ с изключителна отговорност – акционерите не
отговарят за задълженията.
По принцип АД се учредява по нормативно-контролната система, чийто ФС включва
два елемента – устав и вписване в търговския регистър. ЕАД се образува на основание решение
на държавен орган. Разрешително-контролната система се прилага за АД с особен режим –
фактическият състав се състои от три елемента – устав, лиценз, и вписване.
АД е може да се образува на учредително събрание. Учредители могат да бъдат две или
повече ФЛ и ЮЛ. Не могат да бъдат учредители обявени в несъстоятелност. Непровеждане на
учредително събрание е основание за недействителност на ЮЛ. Учредители са лицата, които
записват акции на учредителното събрание. Учредител може да бъде представляван от
пълномощник с нотариално заверено пълномощно. На учредителното събрание могат да се
приемат няколко решения: за учредяване на АД, за приемане на устава; за установяване
разноските по учредяването; за избор на надзорен съвет или съвет на директорите. Решенията
за учредяване на АД трябва да се приемат с единодушие. Учредителното събрание не трябва да
се смесва с ОС на акционерите. Учредително събрание не се провежда за образуване на ЕАД –
учредителен акт, едностранна сделка.
След приемане на устава последният елемент е вписване в ТР. За вписването е
необходимо да е приет устава, да са избрани органи на управление и да е записан целия
капитал. АД не може да записва акции от капитала си.

Минималната стойност на акционерния капитал е 50000 лв. За регистрацията е

необходимо да е внесен минимум 25% от капитала, като трябва да се изравни със записания в
2-годишен срок от вписването.
От датата на учредителното събрание АД трябва да се заяви за вписване в 3-месечен срок.
Акциите има три основни значения: те материализират акционерния капитал, като
сумата от номиналната стойност на акциите дава номиналната стойност на капитала;
материализират членството в АД – правата и задълженията на акционерите; те са ценни книги
– има задължителни реквизити, неразделна част от акцията са купоните за дивиденти, които
могат да се прехвърлят отделно от акцията. Акциите са инвестиционни и легитимационно-
разпоредителни ценни книги. Ценни книги са и временните удостоверения за записани акции.
Те се получават срещу направените вноски в акционерния капитал. Могат да се прехвърлят в
полза на други лица, но след регистрацията на АД.

21
 Акциите имат различни стойности – номинална, емисионна, както и пазарна цена.
Номинална е стойността, която е посочена на лицевата страна на акцията. Емисионна е
стойността, по която акциите се поемат от учредителите. Пазарна е стойността, по която
акционерите продават акциите си
Акциите са неделими, една акция обаче може да се притежава от няколко лица.
Наличните акции имат веществен носител, материализирани в документ, който трябва да
съдържа определени реквизити. Безналичните акции не са материализирани в документ,
регистрирани са в Централния депозитар. Поименни са акциите, на чиято лицева страна е
посочено името или фирмата на първия собственик – прехвърлят се с джиро. То е формална,
едностранна и абстрактна сделка. Залагат се със заложно джиро. За стария и новия акционер
прехвърлянето има сила от момента на джирото, като в 7-дневен срок правоприемникът е
длъжен да уведоми АД. Акции на преносител са акциите, на чиято лицева страна не е
отбелязано името на техния първи собственик – акциите на преносител могат да се предават на
акционерите само след като е внесена изцяло тяхната номинална или емисионна стойност. Те
се прехвърлят чрез предаването им. Владелецът на акция на преносител се счита за неин
собственик и за титуляр по правата, които тя материализира. Могат да се залагат по реда за
залагане на движими вещи. Поименните акции и акциите на преносител могат да се
конвертират помежду си.
Винкулирани са акциите, за чието прехвърляне са предвидени уставни ограничения.
Обикновени акции материализират правото на дивидент, правото на ликвидационен дял,
правото на един глас в ОС. Привилегированите акции материализират особени права – могат
да бъдат имуществени и неимуществени. В закона са посочени три имуществени привилегии –
гарантиран дивидент, допълнителен дивидент и дял в дружественото имущество.
Немуществените привилегии дават право на повече от един глас. Без право на глас могат да
бъдат само привилегированите акции с оглед имуществените права – не могат да бъдат повече
от ½ от всички акции в АД. Те възвръщат правото на глас с отпадане на предоставената
привилегия. Акционерите без право на глас могат да участват в заседанията на ОС и да искат
отмяна на негови решения. По решение на ОС на акционерите правото на дивидент може да
отпадне изцяло или частично, като част от печалбата се превърне в капитал.
Само АД, което е регистрирано от 2 години и има най-малко два финансови отчета
може да издава облигации. Инвестирането в облигации е форма на публичен заем, кредитиране
на АД, което е длъжник, а облигационерите са кредитори. ФС на издаването на непублична
емисия включва решение на ОС на акционерите или на СД или УС. Вторият елемент е
изготвяне на предложение за записване на облигации. Следващия елемент е набиране на
сумите и предаване на облигациите. Задължително условие е емисионната стойност на всички
записани облигации да е изцяло внесена. Облигациите са инвестиционни и легитимационно-
разпоредителни ЦК. Облигациите инкорпорират право на лихва, което е зависи от печалбата.
Облигационерите не са членове на АД, те са приравнени на акционерите само по правото на
информация. Облигационерите са кредитори на АД. Правата на облигационерите могат да се
упражняват индивидуално или колективно. Колективно може да се упражни правото на защита
на индивидуалните права на облигационерите. Облигационерите от една емисия образуват
група за защита на своите интереси пред АД, могат да образуват общо събрание, което се
свиква от техните представители. ОС на облигационерите не е орган на АД. Облигациите
могат да се конвертират в акции, но не и обратно.
АД може да увеличи капитала си по юридически или по икономически причини. Обща
предпоставка за увеличаването е определеният в устава капитал да е напълно внесен, записан и
реално внесен капитал да съвпадат по размер. Увеличаване на капитала може да стане по

22
решение на ОС на акционерите с 2/3 мнозинство от гласовете на представените акции; по
решение на УС или СД, ако е предвидено в устава.
Може да се извърши чрез два способа – издаване на нови акции, увеличаване на номиналната
стойност на вече издадените акции. Увеличаването може да бъде срещу нови парични или
непарични вноски в капитала, чрез емитиране на нови акции условно или безусловно, чрез
издаване на нови акции – превръщане на облигации в акции или чрез превръщане на средства
от фонд Резервен в капитал, за сметка на резерва.
При емитиране на нови акции старите акционери имат законово предимство да придобиват
част от новите акции. Увеличаването на капитала на АД чрез увеличаването на номиналната
стойност на вече издадени акции е срещу вноски. Увеличаването се вписва в ТР, когато са
записани новите акции, да са внесени най-малко 25% от номиналната стойност на новите
акции, да е внесена разликата между номиналната и емисионната стойност.
АД може да намали своя капитал само по решение на ОС на акционерите. Може да се
намали по два способа – чрез намаляване на номиналната стойност на акциите, чрез
обезсилване на акции. При придобиване на акции е налице обратно изкупуване, изкупените
акции следва да се унищожат.
Акционерният капитал може да бъде едновременно намален и увеличен, като
намаляването винаги е условно само ако бъде извършено предвиденото увеличаване.
Правата на акционерите са материализирани в притежаваните от тях акции и са
имуществени и неимуществени. Неимуществените права се делят на управителни и контролно.
Основните имуществени права на акционерите са: право на лихва, право на дивидент, право да
се добият акции от нова емисия; право на ликвидационен дял. Правото на дивидент е
съразмерно на номиналната стойност на притежаваните акции. Правото на лихва върху
направените вноски е изключение. Управителни права на акционерите са: право на участие в
управлението на АД; право на глас в ОС; право да бъдат избирани в органите за управление на
АД; Контролни права са: право на информация; право да се искат отмяна на решения на
съветите пред общото събрание на акционерите; право да се искат отмяна на решение на ОС
пред съда. Задълженията са материализирани в притежаваните от акционерите акции. Основно
имуществено задължение на акционерите е да внесат стойността на записаните от тях акции,
като направят предвидените в устав вноски. АД няма право да опрощава задължението за
вноска. Акционерите, които не направят вноска, могат да бъдат изключени, а техните акции –
обезсилени.
Известни са три системи за управление на АД: едностепенна – ОС и съвет на
директорите: двустепенна – ОС, съвет на директорите и управителен съвет; смесена, при която
могат да се избират една от двете.
Нашето законодателство е възприело смесената.
ОС решава основните въпроси, свиква се за заседание най-малко един път годишно
чрез покана, която се обявява в ТР. Решенията на ОС се приемат с мнозинство от
представените акции, освен ако в закона или устава не е предвидено друго.
Членовете на съвета на директорите, управителния съвет и надзорния съвет се избират
за срок от 5 години. Броят на членовете в СД е от 3 до 9 души, а за надзорния съвет от 3 до 7
лица.
АД се управлява и представлява от съвета на директорите или от управителния съвет.
Отношенията между АД и изпълнителен член се уреждат с договор за възлагане на
управлението. Членовете на съветите носят организационна и имуществена отговорност.
Надзорния съвет няма право на пряко управление в АД.

23
 10. Обекти на правоотношенията - понятие и видове. Вещи, видове вещи.
Нематериални блага. Пари и ценни книжа. Търговско предприятие.
Наследство. Работна сила.

Всяко правоотношение възниква по повод на нещо – обект, предмет на

правоотношението. Този обект е едновременно предмет на субективното право, така и
на правното задължение, защото те съставляват съдържанието на правоотношението.
Обектът на правоотношението може да бъде материално или нематериално благо.
Вещите са предмети, които се характеризират с два признака: материалност и
обособеност. Обособеността на вещите може да бъде фактическа или юридическа
(недвижим имот). Енергиите по силата на правна фикция са приравнени на вещи. Не са
вещи съвкупностите от вещи – при тях няма единност. Според възможността да бъдат
предмет на сделки вещите се делят на вещи в гражданския и търговски оборот; вещи
извън оборота; вещи в ограничен оборот. Преобладаващата част от вещите е включена
в оборота и могат да бъдат предмет на различни сделки. Вещи извън оборота са тези,
които не могат да бъдат предмет на сделки, а ако бъдат сключени, са нищожни. За
вещите, които са изключителна държавна собственост е предвиден ограничен режим.
Най-голямо значение е класифицирането на вещите на недвижими и на движими.
Недвижими вещи са земята, сградите и други постройки и въобще всичко, което е
прикрепено трайно към земята. Всички други вещи са движими. Разграничителен
критерий е дали те могат да променят местонахождението си. Имотите и движимите
вещи имат различен нормативен режим. Друго деление на делими и неделими.
Делимите могат да се обособят на самостоятелни части, без това да води до
съществено намаляване на стойността им или до промяна на предназначението им.
Неделимостта е три вида: по естество; по закон; по предназначение. Вещите се делят
на потребими и непотребими. Потребими са тези, чието използване ги унищожава
или засяга полезната им дейност. Непотребими вещи никога не се унищожават при
първа или последваща употреба. Друго деление е на заместими и незаместими –
заместимите могат да се заменят в оборота с вещи от същия вид, а незаместимите не
могат да се заменят. Вещите са главни и принадлежноссти – главните могат да се
ползват самостоятелно, а принадлежните са свързани функционално с други главни.
Делението на индивидуално и родово определени е субективно, зависи от волята на
страните по една сделка. Практическото значение се проявява при договорите, чрез
които се прехвърля право на собственост. Правото на собственост при индивидуално
определена вещ се прехвърля при сключване на договора, а на родово определена –
щом бъде конкретизирана.
Добивът от вещта принадлежи на собственика й. Добивът е доход, който се
получава от вещта или по повод на нея, без да се засяга нейната цялост. Плодовете

24
биват естествени и граждански. Естествени плодове се превръщат в отделни движими
вещи, а гражданските се получават на основание граждански правоотношения.
Нематериланите блага са два основни вида: обекти на артистичната собственост
и обекти на индустриалната собственост. Могат да бъдат обект на правна закрила,
която може да бъде патент или регистрация. Обектите на артистична собственост се
уреждат от ЗАПСП.
Парите са всеобщ еквивалент на стойност и законно платежно средство.
Определят се като особени ценни книги на приносител, защото материализират
стойност. Ценните книги са особен вид вещи, които материализират определени
субективни права. Те са движими вещи в качеството им на материален носител, като
правата които носят могат да се упражняват или прехвърлят чрез предявяване на
документа. Титулярят на ценната книга има две качества: на собственик на ценната
книга и на кредитор по правата, които тя материализира. От юридически аспект
ценните книги са едностранни сделки, които съдържат волеизявление на техния
издател. Ценните книги имат различни функции, като те са изключително формални
актове. Липсата на реквизит означава, че няма ценна книга. Ценните книги могат да
бъдат налични и безналични. Безналичните нямат материален носител и титулярят им
е само кредитор –те са прехвърлими права, регистрирани в Централния депозитар.
Друго деление е на учредителни и легитимационно-разпоредителни. Ценните книги
се разграничават още на инвестиционни и търговски.
Най-важната класификация на ценни книги е на ЦК на приносител, поименни
ЦК и ценни книги на заповед. ЦК на приносител са тези, на чиято лицева страна не е
посочено името или фирмата на първия титуляр – прехвърлят се и се залагат с тяхното
предаване. Владелецът се счита за собственик. Поименните са ценни книги, на чиято
лицева страна е отбелязано името или фирмата на техния първи титуляр.
Прехвърлянето става чрез цесия. На ценните книги на заповед също има име на техния
титуляр, но те се прехвърлят с джиро. Особен вид ЦК са държавните ценни книги.
Предприятието е съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
То е обект, а не субект на правни отношения. Субект на правото е търговецът. Като
обект на правото то може да бъде предмет на различни видове сделки. Фактическите
отношения са делят на вътрешни и външни. Елементи от състава на търговското
предприятие се делят на имуществени и неимуществени. Имуществените имат
съдържание, оценимо в пари и подлежат на счетоводно записване. Елементи от състава
на търговското предприятие се делят още на самостоятелни и несамостоятелни –
самостоятелни могат да се прехвърлят отделно от предприятието, а несамостоятелни
не (правото на фирма и фактическите отношения). ТЗ изрично урежда възможността
за прехвърляне на търговско предприятие – допустими са договори както с
облигационно-вещно, така и само с облигационно действие (наем, аренда лизинг).
Решението за прехвърляне на предприятието е управленски акт от съществено
значение. При СД и КД решението за прехвърляне става с мнозинство, а при
капиталовите дружества с ¾ от капитала. Договорът за продажба на предприятие е
основната сделка. Този договор е единен, но комплексен. По правило продажбата на
търговско предприятие води до универсално правоприемство, тъй като върху
приемника се прехвърлят всички права, задължения и фактически отношения.

25
Прехвърлянето на търговска фирма трябва да е уговорено изрично. Прехвърлителният
договор е писмен с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да
уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. Следващо изискване
е прехвърлянето да се впише в търговския регистър. Това вписване е декларативно.
Отговорността на страните пред кредиторите се характеризира с ограничаване на
отговорността на една от страните и установяване на поредност при търсенето на
изпълнение при определени задължения. За паричните задължения отговорността е
ограничена до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са
длъжни да се обърнат първо към отчуждителя. Отговорността на правоприемника е
субсидиарна. Тези правила могат да бъда променени чрез споразумение с кредиторите.
Отделното управление на правоприемника се отнася само за хирографарните
кредитори – тези с необезпечени вземания, които са възникнали преди прехвърлянето.
Срокът за отделно управление е 6-месечен. Изисква се правата на придобитото
предприятие и течи н правоприемника да се третират относително самостоятелно, като
бъдат счетоводно обособени. Кредиторите на продавача могат да искат обезпечение с
активи само на прехвърленото предприятие, а кредитори на купувача само с активи от
състава на неговото, все едно, че прехвърлянето не е настъпило.
Наследството е съвкупност от имуществени права и задължения на
наследодателя.
Предмет на трудовото правоотношение е отдаването под наем на работна
сила от работника или служителя за използването й срещу възнаграждение от
работодателя. Положеният труд е зависим (подчинен). Работната сила е неотделима от
личността на работника.

26
 11. Придобиване и изгубване на права. Правоприемство - понятие и видове.
Първично и производно придобиване. Правоприемство в трудовото право.
Изгубване на права.

Субективните права могат да се придобият при осъществяване в практиката на

определени ЮФ. Това може да следва от закона или да е резултат от волеизявление на
субектите.
Придобиването е първично или производно (деривативно). При първичното
няма правоприемство, а при деривативното има. При производното се налага римското
право, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам има. От това има
редица изключения, които са предвидени в интерес на трети добросъвестни лица.
Правоприемство може да настъпи по волята на праводателя, на него и на
правоприемника, по решение на орган на ЮЛ, на основание административен акт.
Правоприемството може да бъде учредително или прехвърлително. При
учредителното праводателят изважда част от съдържанието на своето субективно
право и създава ново право в полза на трето лице. Субективното право остава негово,
но с по-ограничено съдържание. При прехвърлителното праводателят прехвърля
правото си на друг субект със съдържанието, което той е притежавал – изцяло.
Правоприемството се дели на общо и на частно. При общото се прехвърля
цялото имущество или част от него, която не е индивидуализирана. При частното
праводателят прехвърля на правоприемника свое отделно субективно право, което е
конкретизирано.
Правоприемство в трудовото право е възможно само по отношение на
работодателя. То се изразява в запазване на трудовите правоотношения.
Правоотношението не се прекратява при сливане и вливане на предприятия, при
разпределение на дейността и при преминаване на обособена част от предприятие в
друго. Прехвърля се и при смяна на собственика на предприятието, както и при
промяна на правноорганизационната форма.
Субективните права се изгубват при отказ от тях на титуляря им или при
отчуждаването им. Отказът е едностранна сделка и има значение основно за вещните
права. Недействителен е отказът от погасителна или придобивна давност.
Отчуждаването изисква волеизявлението на титуляря да се приеме от друго лице, което
е последица от редица договори.

27
 12. Правни сделки. Понятие. Отлика от други юридически факти.
Видове сделки. Съдържание и форма на сделките. Тълкуване.
Търговски сделки - понятие и видове.

Сделката е правомерно юридическо действие, което включва като свой

централен елемент волеизявлението на едно или повече лица и поражда правни
последици, защото са желани от страните и чието съдържание се определя от
волеизявлението. Абсолютен необходим елемент на сделката е волеизявлението – не
може да има сделка без волеизявление. Освен волеизявлението сделката може да има и
други елементи – предаване на вещ, спазване на форма. Съществените, типичните
последици настъпват, защото са желани от страните. Сделката има относително правно
действие, тъй като по правило то се проявява само между страните, а спрямо трети
лица – в предвидените в закона случаи.
По това, че основното и определящо в правните сделки е пораждането на
правните последици, те се различават от юридическите постъпки, които също са
правомерни юридически действия, но при тях правните последици настъпват
независимо от желанието на страните (по силата на закона). За някои юридически
постъпки не е необходима дееспособност.
Сключване на сделката може да стане по четири начина: изрично; мълчаливо
(конклудентно); предполагаемо; чрез мълчание. При изричното сключване
волеизявлението е насочено директно към желаните правни последици. Мълчаливото
волеизявление се обективира косвено – за това волеизявление се съди от обстановката
на всеки конкретен случай. Предполагаемото сключване се установява от законови
презумпции, които са необорими, защото запълват ФС на сделката – след изтичане на
наемния срок наемателят продължава да използва вещта със знанието на наемодателя –
договорът се счита за сключен. При мълчаливото сключване липсва волеизявление –
има основно значение при търговските сделки.
По правило страните сами определят съдържанието на сделките – при някои
страните могат да се отклоняват от диспозитивната уредба, при други е недопустимо.
Съдържанието на сделката трябва да съдържа намерение за правно обвързване.
Същественото съдържание определя основните, необходимите и присъщи черти на
сделката. Несъщественото се отнася до всичко, което се различава от обикновените
последици на съответната сделка. Естественото съдържание се определя от
императивните или диспозитивните правни норми, от които страните не са се
отклонили – съдържанието се предполага. Съдържанието на договорите се изразява в
клаузи, а на ценните книги – в реквизити.
Модалитетите на сделката са допълнителни волеизявления, които обуславят
настъпването на нейните последици. Те оказват влияние върху правния резултат, без
да засягат самото съдържание. Модалитети са условието, срока, тежестта. Някои

28
сделки не могат да се сключват с модалитети – приемане на наследство, брак, запис на
заповед.

Условието е бъдещо несигурно събитие, от което зависи действието на

сделката. Условията биват: отлагателни, положителни, отрицателни. До сбъдване на
условието сделката е във висящо състояние. Сбъдването на условието има обратно
действие. Несбъдването на отлагателно условие заличава сделката като ЮФ, а
несбъдването на прекратително условие я стабилизира. Условието се смята за
сбъднато, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е
попречила то да настъпи.
Срокът също е бъдещо, но сигурно събитие. Той не отлага настъпването на
правните последици. Той е част от несъщественото съдържание, но при някои сделки
се включва в същественото – при фикс сделки. Срокът има действие само за в бъдеще.
Сроковете могат да бъдат начални и крайни, абсолютно и относително определени,
законови и договорни. Отлагателният срок забавя упражняването на правата, а
прекратителният води до тяхното преустановяване. Абсолютно определеният срок се
визира календарно, а относително определеният – към събитие, което е сигурно, но не
е определено. Законовите срокове са нормативно предвидени, а договорните се
определят по съгласие на страните.
Тежестта е допълнително задължение, което се поема от приобретателя на едно
основно право. Прилага се предимно при безвъзмездните сделки. Не трябва да е равна
на подареното и завещаното.
Тълкуването е уредено в 20 ЗЗД. При тълкуване на договорите се търси
действителната обща воля на страните. Законът предвижда три правила за тълкуване –
отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други; всяка уговорка се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор; да се имат предвид целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността.
Според наличието на насрещни волеизявления сделките се делят на
едностранни, двустранни, многостранни и решения. При едностранните само едната
страна прави волеизявление, самостоятелно пораждат, изменят и прекратяват правни
отношения. Едностранните са три вида: нуждаещи се от получаване от другата страна;
ненуждаещи се; нуждаещи се от получаване от държавен орган. Двустранни сделки са
договорите – при тях са налице насрещни волеизявления, които се следват по време и
имат различно съдържание и цел. При многостранните сделки волеизявленията на
субектите съвпадат по съдържание и са насочени към постигане на обща цел –
интересите на участниците са еднакви. Решенията са вид сделки, които се приемат от
органи за управление на ЮЛ или от участие в неперсонифицирана общност. Налице е
една страна и едно волеизявление.
Друго деление на сделките е на възмездни и безвъзмездни. При възмездните
сделки всяка от страните получава облага, те се сключват във взаимен интерес,
сделката е безвъзмездна, когато само едната страна доставя на другата облага.
Интересите на тази страна, която е получила нещо в даром се защитават в по-малка
степен; тази, която е дала нещо безвъзмездно, носи по-лека отговорност.

29
 Според значението на основанието сделките биват каузални и абстрактни.
При каузалните сделки основанието е условие за тяхната действителност, а при
абстрактните сделки правото не се интересува от неговата наличност или липса.
Абстрактните сделки имат най-широко приложение в търговското право. Основанието
на сделките е съществената, типична и пряка цел, която се преследва със сключване на
определен тип сделки –да се придобие право; да се изпълни задължение; да се подари
нещо. Основанието на сделката е предвидено с оборима презумпция – то се предполага
до доказване на противното. Мотивът е психическата подбуда за сключване на
сделката.
Гражданското право познава три вида форми на сделките: за действителност;
за доказване; за противопоставимост на трети лица. Формата за действителност е
елемент от ФС на сделките. При неспазване на тази форма съответната сделка е
нищожна. Формата за действителност може да бъде – обикновена писмена, с
нотариална заверка на подписите, нотариална форма, съдебна форма, форма, която
включва удостоверяване от държавни органи. Формата за доказване не е елемент от
ФС – при неспазване сделката е валидна и поражда правни последици. Неспазването
ограничава използването на определени средства за доказване на дадена сделка.
Друго деление на сделките е на основни и допълнителни. Основната сделка не
може да породи правни последици без допълнителната. Допълнителната няма
самостоятелно значение.
При главните и акцесорни сделки, главната поражда своето действие и без
акцесорната, чиято действителност се обуславя от действителността на главната.
Според породените последици сделките биват с облигационно и
облигационно-вещно действие. Първите пораждат само облигационни права и
задължения, а вторите са отчуждителни, тъй като наред с облигационното действие
има и прехвърлително.
Друго деление е на сделки на управление и сделки на разпореждане – първите
целят запазване и поддържане на имуществото, а вторите намаляват или могат да
доведат до намаляване на имуществото.
Чрез търговските сделки се осъществява оборотът на капитала. Търговските
сделки са основната проявна форма на търговска дейност. Основните сделки са
търговската покупка и продажба. Голяма част от търговските сделки се основават на
сделките в гражданското право. Известни са три системи за определяне на търговските
сделки: обективна; субективна и смесена. Нашето законодателство възприема смесена
система, като дава приоритет на обективната система. Посочените в чл. 1,ал.1 сделки
са винаги търговски. Тези сделки се наричат абсолютни, тъй като не губят търговския
си характер, ако една страна или дори двете по тях не са търговци. Според
субективната система търговска е сделка, сключена от търговец, която е свързана с
упражняваното от него занятие.

30
 13. Недействителност на сделките - понятие и видове. Нищожни сделки -
понятие и основания. Привидни и прикрити сделки. Унищожаеми сделки -
понятие и основания. Предявяване на недействителността.
Имуществени последици.

Недействителни са сделките с недостатък (порок), който е основание за

препятстване или прекратяване на правните последици, които са присъщи за дадена
категория сделки и са целени от страните. Недействителните сделки са
правонарушения, при които по правило не се изисква вина и не се дължи
обезщетение. Недействителните сделки трябва да се разграничават от незавършените
(липсва елемент от ФС) и висящите сделки (ФС е налице, но липсва елемент, който
обуславя настъпването на правните последици. При недействителността сделката
противоречи на хипотезиса на правната норма, а при развалянето поведението на
едната страна трябва да противоречи на диспозицията. Общото между двете е, че по
правило имат обратно действие.
Основно разграничение на недействителните сделки е на нищожни и
унищожаеми. Нищожните сделки не пораждат още от сключването им желаните от
страните правни последици – те са юридическа нула. Нищожните сделки не могат да се
заздравят. Нищожността настъпва извънсъдебено. На нищожна сделка може да се
позове всеки заинетресован. Унищожаемите сделки пораждат правни последици, до
унищожаването им не се различават от действителните сделки. Унищожаване на
сделката може да иска само страната, чиято воля е опорочена. Може да стане само по
съдебен ред чрез конститутивен иск или възражение. Исковете за унищожаване се
погасяват с 3-годишна давност. Съдът не може да прилага служебно унищожаемостта.
Унищожаемата сделка може да се санира с потвърждаване от страната, която има
потестативно право на унищожаване. Унищожаването на сделката има обратно
действие.
Нищожна е сделка, която противоречи на закона или го заобикаля, накърнява
добрите нрави, има невъзможен предмет, при която липсва воля или съгласие,
предписаната от закона форма, основание, както и привидната сделка.
Привидността на сделката е основание за нейната нищожност – при нея има
съзнавано несъответствие между воля и изявление, тъй като страните не желаят
нейните правни последици. Такива сделки се сключват, за да се заблудят трети лица. За
сключване на привидна сделка са необходими две волеизявления – едното се
обективира външно и става достояние на третите лица, а другото, с което се заявява, че
не се желае правното действие, остава скрито и известно само на страните. Второто
волеизявление се съдържа в разменените между страните обратни документи.

31
Обратните писма са необходими за гарантиране на страните по привидната сделка с
оглед нейното доказване – те трябва да се разменят между страните. Не всички сделки
могат да се сключат като привидни – не може да има симулативен брак или съдебна
спогодба. Привидната сделка се различава от фидуциарната сделка, при която
правните последици се желаят от страните, но само временно и условно.
Фидуциарните сделки са действителни.
Привидността може да бъде разкрита както от страните по сделката, така и от трети
лица с иск за обявяване на симулацията или с възражение срещу иск за изпълнение на
привидната сделка – този иск е установителен и не се погасява по давност.
Относителната симулация има, ако страните прикрият сключеното между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото,
ако са налице изискванията за неговата действителност. Всяка от страните може с
обратно писмо да разкрие привидността на явната сделка и тогава ще се приложи
нормативният режим на прикритата сделка. Относителната симулация не е
неправомерен ЮФ. Съчетание на прикрита и привидна сделка – при подставеното
лице.
Основанията за унищожаемост на сделките са грешката, измамата,
заплашването, невъзможността за разбиране и ръководене на действията, крайната
нужда и сключването на сделки от лица с ограничена дееспособност.
Нищожността на сделката настъпва по право от момента на сключването й,
поради което всеки може да се позове на нея и да я предяви извънсъдебно.
Предявяването на унищожаемостта може да бъде само по съдебен ред – чрез
конститутивен иск или възражение. Правото на унищожаване на сделката е
потестативно и принадлежи само на страната, чиято воля е опорочена. Три годишен
давностен срок за унищожаване, при крайна нужда и явно неизгодни условия – 1-
годишен давностен срок. Унищожаемите сделки могат да бъдат потвърдени от
страната, която има иск за унищожаване. Не могат да се потвърждават сделки, които са
унищожаеми при крайна нужда и явно неизгодни условия.
Особен начин за запазване на нищожните сделки е при конверсия. При
конверсията недействителната сделка покрива ФС на друга, действителна сделка. За
конверсията е нужно страните изрично или мълчаливо да желаят последиците на
конвертираната сделка.
При нищожни сделки престациите са получени при първоначална липса на
основание, а при унищожаемите – при отпаднало с обратно действие основание. И при
двете форми на недействителност има неоснователно обогатяване, и всяка страна
следва да върне това, което е получила от другата или неговата равностойност. Това се
нарича двустранна реституция.

32
 14. Особени случаи на недействителност. Относителна
недействителност. Висяща недействителност. Частична недействителност.
Особености на недействителността на търговските сделки.
Особености на недействителността на трудовия договор.

В някои хипотези сделката е действителна по отношение на всички, но няма

действие само за определен субект или субекти. Типични случаи – при уважен Павлов
иск и при наложен запор или възбрана. В тези случаи дадената сделка няма действие за
предявилия иска или взискателя и присъединилите се кредитори. В отношенията
между длъжника и другата страна сделката е действителна, но може да бъде развалена,
тъй като длъжникът няма да е във възможност да изпълни задължението си.
Висяща недействителност е налице, когато една начално недействителна
сделка може да стане действителна при настъпване на допълнителни валидиращи
факти, изрично предвидени в закона. С настъпване на тези факти сделката се смята за
действителна от момента на сключването й. Валидиращ факт – потвърждаване от
мнимия представляван на сделка, сключена без представителна власт.
Частична недействителност е налице, когато недостатъкът засяга само
отделни елементи от ФС на сделката. Възможно е отделна част от сделката да има
самостоятелно значение. Частична недействителност има в три случая: когато
недействителните клаузи по право са заместени от императивни правни норми; когато
може да се предположи, че страните биха сключили сделката и без недействителната й
част; когато законът изрично квалифицира като недействителни отделни клаузи.
По правило законовата уредба на ЗЗД се прилага и за търговските сделки, но
има няколко особени случая на търговска недействителност. Търговска сделка,
сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно
неизгодни условия. Недействителна е търговската, ако тя не е сключена в
предвидената от закона или страните форма. Ако страната не се е позовала на
нищожността или е бездействала, това валидира нищожната сделка. При продажба на
публичен търг с явно наддаване подлежи на унищожаване, ако е сключена в резултат
на действия, които противоречат на закона или добрите нрави. Искът може да се
предяви в 10-дневен срок от възлагането. Когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията,
ако не се противопостави веднага на узнаването.
Недействителността на трудовия договор не се дели на нищожност и
унищожаемост. Има 4 основания за нищожност на ТД: противоречие със закона;
противоречие с колективния трудов договор; заобикаляне на закона; заобикаляне на

33
колективния трудов договор. Забранено е извънсъдебно позоваване на
недействителността на трудовия договор. Тя може да бъде предявена чрез
конститутивен иск или възражение. Основанията за саниране на недействителен
трудов договор са при отпадане или отстраняване на недостатъка. Обявяване на
недействителност има действие за в бъдеще.

15. Представителство - понятие и видове. Представителство в

гражданското право - възникване и прекратяване. Косвено
представителство. Представителство в търговското право - понятие и видове.
Представителство в трудовото право – видове и особености. Действие от чуждо
име без представителна власт.

По правило правните субекти сами извършват правни действия, но в редица случаи

това е невъзможно: малолетните и поставените под пълно запрещение нямат право на воля,
затова към тяхната правоспособност се присъединява дееспособността на техните
представители; ЮЛ са изкуствени субекти и могат да извършват правни действия чрез техните
органи; за някои правни действия са нужни специални знания и умения.
Представителството има няколко характерни черти: представителят действа от името
на представлявания – от чуждо име; за сметка на представлявания – за чужда сметка;
представителят няма свой правен интерес, винаги действа в интерес на представлявания;
правните последици възникват от действията на представителя пряко за представлявания.
Представител и представляван може де бъде всяко ФЛ и ЮЛ. Представителят трябва да е
дееспособен.
Представителството се състои от две правни отношения – вътрешно и външно.
Вътрешното има за предмет да се създаде представителна власт, която може да бъде породена
от различни ЮФ, тя е субективно непритезателно право. Тя не изключва дееспособността на
представлявания. Външното е между представителя и третото лице.
Чрез представителство могат да се извършват само правомерни правни действия. Третите лица
трябва да бъдат уведомени, че представителят действа от чуждо име. При извършване на
правните действия участва волеизявлението на представителя, следователно пороците на
волята, знанието и незнанието следва да се преценява с оглед личността на представителя. Ако
упълномощителната сделка е недействителна, това ще доведе и до недействителност на
правните действия на представителя. Представителят няма свой интерес, затова е забранено
договаряне сам със себе си. Тази забрана е относителна. Правните резултати директно се
отразяват в имуществото на представлявания, без да е необходимо тяхното прехвърляне от
представителя. Основанията за възникване на представителство са два вида: представително
отношение по силата на закона; чрез волеизявление на представлявания. Представителство
възниква по волята на представлявания чрез упълномощаване, при което той сам избира своя
представител и определя обема на неговата представителна власт. Основанията за
прекратяване на представителство са общи и специални.
Представителството бива задължително (законово – по отношение на малолетни деца)
и доброволно (представителят сам избира представител и определя обема на представителната
му власт). Органното представителство при ЮЛ е вид законово. Представителството се
разграничава още на активно (включва извършаване на правни действия); пасивно (приемане
на волеизявления); смесено (включва двете групи действия)

34
 Представителството се дели и на пряко и косвено. При прякото представителят
извършва правни действия от името и за сметка на представлявания. При косвеното
представителство представителят действа от свое име, но за сметка на представлявания.
Правата и задълженията възникват за косвения представител, но той е длъжен да ги прехвърли
на представлявания. Начините за отчитане зависят от придобитото – нотариален акт, писмен
договор, предаване. Едва след прехвърлянето представителят може да поиска изпълнение на
задълженията от трети лица. В отношенията представляван – косвен представител за титуляр
на правата се счита представляваният, както и по отношение на трети недобросъвестни лица.
Косвеното представителство е в основата на договора за поръчка комисионния и спедиционния
договор.
Действия от чуждо име без представителна власт може да има ако липсва
представителна власт; ако има представителна власт, но представителят е превишил нейните
граници. Действията от чуждо име без представителна власт са нищожни, но има едно
изключение – прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица,
които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на
вписване и то е било извършено. Няма нищожност ако представителят се е отклонил
несъществено от определената му представителна власт; ако правните действия на
представителя са самостоятелни, като едни от тях са съобразени с представителната власт, а
други - не. Правните действия без представителна власт могат да бъдат потвърдени от мнимия
представляван, което отстранява с обратно действие недействителността на съответното
правно действие. Потвърждаването е едностранна сделка, с която се упражнява едно
потестативно право. За валидността на тази сделка следва да се спази същата форма, която се
изисква при упълномощаване за извършване на съответното правно действие.
Търговското представителство се основава на представителството в гражданското
право. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Ако
извършените правни действия не бъдат потвърдени, тези действия не пораждат правни
последици както в отношения между мнимия представител и третото лице, така и в
отношенията между третото лице и мнимия представител. Отговорността на мнимия
представител е обективна, обезщетение се дължи и ако правните действия са извършени от
представителя при извинителна причина. При споразумение между представителя и трето лице
във вреда на представлявания правното действие е нищожно, като нищожността предполага
вина на представителя и третото лице.
Прокуристът е ФЛ, което е натоварено и упълномощено от търговец да управлява
предприятието му срещу възнаграждение. В качеството си на управител едно лице действа във
вътрешните отношения, а качеството му на прокурист се проявява във външните отношения.
Прокуристът трябва да е дееспособно ФЛ. Той няма търговско качество, тъй като действа от
чуждо име и за чужда сметка – тази на търговеца. Прокурата също включва два вида
правоотношения – вътрешни и външни. Вътрешните са два вида – едното от тях е
представителното правоотношение, което се поражда от упълномощаване в писмена форма с
нотариална заверка на подписа на търговеца; второто се поражда от договор, който може да
бъде за поръчка, управление, трудов. Външните са между търговеца и прокуриста и третите
лица от друга страна. Те се основават на упълномощаването и вписването в ТР. Прокуристът
може да бъде само пряк представител на търговеца, има право да извършва всички действия и
сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие. Уредени са няколко
специални ограничения за прокуриста – две от тях са по закон, а другите две зависят от волята
на търговеца. Прокуристът не може да отчуждава и обременява с тежести недвижими вещи,
освен ако не е упълномощен пряко. Прокуристът не може да учредява втора прокура.

35
Търговецът може да учреди колективна прокура с двама или повече прокуристи, като всеки от
тях може самостоятелно да извършва правни действия от името и за сметка на търговеца.
Управител на клон със статус прокурист може да извършва правни действия само ако те са в
рамките на вписания и фактически осъществяван предмет на дейност на съответния клон.
Прокуристът не може да извършва конкурентна дейност спрямо търговеца, не може да
сключва търговски сделки за своя или чужда сметка. Прокуристът е длъжен да пази търговска
тайна и търговския престиж на търговеца.
Обикновен търговски пълномощник може да бъде само ФЛ или ЮЛ, ако е ФЛ
трябва да е дееспособен. Представляван може да бъде само търговец. Пълномощникът не е
търговец, защото извършва правни действия за сметка на друго лице. Обикновеното търговско
упълномощаване възниква от едностранна сделка – упълномощаване, което трябва да е
подписано с нотариална заверка на подписа на търговеца. Пълномощникът не подлежи на
вписване в ТР. Той е пряк представител, като неговата представителна власт се определя по
обем и съдържание от волята на търговеца. Най-близо до прокурата стои общото
упълномощаване, което е за всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца.
Генералният пълномощник трябва да е упълномощен специално за поемане или обременяване
на тежести на недвижими имоти, но и за поемане на заем, водене на процеси. Конкретното
упълномощаване дава възможност да се извърши едно правно действие. Пълномощникът не
може без знанието на търговеца да прехвърля правата си върху друго лице, за разлика от
гражданското право.
При търговския помощник също има вътрешни и външни отношения, които са
договорни, липсва упълномощителна сделка. Само търговец може да използва търговски
помощник, като той може да бъде само ФЛ. Той само подпомага фактическата дейност,
сключване изпълнение на търговски сделки. Има едно изключение, според което когато
търговският помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята за овластен да
извършва сделките, които обикновено се извършват там. Търговският помощник също е
задължен да пази търговска тайна и търговския престиж на търговеца.
Самостоятелното търговско представителство също се крепи на вътрешни и външни
правоотношения. Вътрешните са между търговеца и агента. Те са два вида: договорно и
представително. Взаимните права и задължения на страните трябва да се уредят в договор за
търговско представителство, който се сключва в писмена форма. Представителното
правоотношение възниква от упълномощаване, което не е задължително, при липса неговата
липса агентът не губи своето качество. Вътрешните правоотношения между търговеца и
търговския представител се характеризират с две особености: самостоятелност на агента от
търговеца и продължителност на вътрешните правоотношения. Във външните правоотношения
агентът може да встъпи в три качества: като посредник; като пряк представител на търговеца;
като косвен представител. Както представляваният, така и агентът трябва да са търговци. ТЗ
урежда два вида търговски агенти: с изключителни права и представител делкредере. В
резултат на представителство делкредере търговецът се снабдява с двама длъжници,
отговорността на агента делкредере е близка до тази на поръчителя, той е задължен солидарно.
Това поръчителство е винаги възмездно. Договорът за търговско представителство е
абсолютна търговска сделка. Задължително съдържание са клаузите относно предмета и
района на действие на представителя.
Посредничеството е дейност по свързване на две лица с цел сключване между тях на
сделка. Търговският посредник не участва в сключването на сделките. Посредничеството също
се осъществява по занятие, но няма продължителен характер. Търговският посредник трябва да
действа в интерес на двете страни по сделката. Възложителят не задължително да е търговец,
но търговският посредник задължително е търговец. Договор за посредничество може да се

36
сключи с едната или двете страни по сделката. Основното задължение за посредника е за
резултат, а не за поведение. Той е длъжен да води дневник, в който задължително да вписва
хронологично всички сделки, сключени в резултат на неговата дейност. Посредникът има
задължение за даване на извлечение от дневника.
В КТ са уредени два вида представителство: на работниците и на служителите. ОС на
работниците и служителите може да избере свои представители.
16. Срокове в гражданското право. Давностни, преклузивни, рекламационни
срокове. Начало и край на сроковете. Спиране и прекъсване на давностните
срокове. Действие на изтеклата давност.

Основно значение на срока в гражданското право е като период от време, който

има начален и краен момент. Второ значение на срока е като конкретно определен
момент от време. Сроковете могат да бъда свързани с пораждане на определени правни
качества, на субективни права, или на тяхната изискуемост. Изтичането на срокове
води до прекратяване на субективни права или до погасяване на права.
Според това къде са уредени и кой ги определя сроковете се делят на
нормативни, договорни, съдебни и административни. С оглед на това какви права
пораждат сроковете биват материалноправни и процесуалноправни. Началото и
краят на сроковете се определят в зависимост как те се броят по дни, седмици, месеци
или години.
Погасителна давност е период от време, през който, ако носителят на едно
субективно право не потърси неговото принудително осъществяване, правно
задълженото лице може с възражение, направено пред орган за правна защита да
погаси правото на иск или правото на принудително изпълнение. Погасителната
давност се урежда от императивни правни норми.
ФС на погасителната давност включва три елемента: изтичане на определен
от закона срок; бездействие през този срок на носителя на субективното право;
волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия в
негова полза срок.
Погасителната давност не се прилага служебно. Волеизявлението на длъжника е
едно потестативно право. Освен като ЮФ погасителната давност може да се разгледа и
като правно отношение. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на
давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и да не е знаел, че
давността е изтекла. Доброволното изпълнение след изтичане на давността е
равнозначно на отказ от нея. Отказът от давност преди тя да е изтекла е недопустим. С
погасяване на иска за главното право се погасяват и исковете за акцесорните права,
макар и давността за тях още да не е изтекла. Целта на погасителната давност е да
внесе сигурност и определеност в гражданския оборот, а също така и в доказателствено
отношение.
Погасителна давност не се прилага в изрично предвидени от закона случаи: при
искове за собственост; установителни искове; искове за делба на съсобствена вещ;
развод. Погасителната давност се прилага за всички облигационни права, а за защита
на останалите субективни права – в предвидените от закона случаи.

37
 Нашето законодателство разграничава три вида давностни срокове: общ,
който е 5 годишен и се прилага, когато не е посочен друг срок; специален, който е 3
години и се прилага при възнаграждения за труд; за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор; за дължими наемни възнаграждения, лихви и други периодични
плащания.
За искове за издръжка се прилага 5 годишна давност.
Особените давностни срокове има за купувача на вещ с недостатъци – 1
година на недвижима вещ и 6 месеца на движима вещ. Ако продавачът съзнателно е
премълчал, срокът е 3 години. Искът за унищожаване на договор, сключен поради
крайна нужда се погасява в 1-годишен срок.
При конкуренцията между давностни срокове приоритет имат специалните
пред общите. Приоритетно се прилага по-кратката пред по-дългата давност.
По общо правило давностният срок започва да тече от момента в който
възниква правото на иск или правото на принудително изпълнение. За облигационните
права – от момента, в който те станат изискуеми. При непозволено увреждане – от
откриване на нарушителя. При продажба на вещ с недостатъци – от предаването на
вещта. При абсолютните права – от момента на нарушението. Давностните срокове не
могат да се скъсяват или удължават по съгласие на страните.
Спирането на погасителната давност означава настъпване на такива
обстоятелства, след които давността не тече, а започналата преустановява временно
действието си. След отпадане на тези обстоятелства започва да тече нова давност,
която се сумира с изтеклата преди настъпването им. Основанията за спиране на
давността са посочени в 115 ЗЗД. Образуването както на исков, но и на изпълнителен
процес спира погасителната давност. Давността се спира и когато в исковата молба има
нередовности, стига пропуските да бъдат отстранени.
Прекъсването на погасителната давност се основава на ЮФ, които заличават
изтеклата до настъпването им давност и от този момент започва да тече нов давностен
срок. Прекъсването на давността обезличава изтеклия до настъпването на определени
обстоятелства срок. Основанията за прекъсване на погасителна давност са: признаване
на субективното право от длъжника; предявяване на иск или възражение, ако бъдат
уважени; предприемане на действия по принудително изпълнение. Предявеният иск
може да бъде първоначален, насрещен или обратен. Признаването на субективно право
е едностранно и неформално волеизявление на правно задълженото лице, с което то
заявява, че има задължение към носителя на субективното право.
Погасителната давност се различава от прекратителните срокове – при тях не
се губи правото на защита. Преклузивните са предимно процесуални срокове и за
упражняване на някои потестативни права. Те текат от момента на пораждане на
субективните права, а не от възникване на правото на иск. Не могат да бъдат спирани и
прекъсвани и се прилагат служебно. Те прекратяват самите субективни права, а не
правото на защита. Давностните срокове се различават и от рекламационните – те са
срокове за доброволно уреждане на един спор, установяват се нормативно.

38
 17. Право на собственост - същност и видове.
Способи за придобиване на собствеността. Ограничения на собствеността.
Отчуждаване.

Правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице

да владее, да ползва и разпорежда с определена вещ и да иска от всички други лица да се
въздържат от действия върху нея. То е най-широко по съдържание субективно вещно право.
Правото на собственост е първично и предпоставично за другите вещни права. Правото на
собственост е притезателно, имуществено, прехвърлимо, абсолютно, главно и сложно право.
Правото на собственост се изразява чрез “римската триада” – право на ползване, на
плодоползване, на разпореждане – или чрез трите правомощия: владение, ползване,
разпореждане. На трите правомощия противостои задължението за бездействие.
Правомощието владение означава, че собственикът има правната възможност да упражнява
фактическа власт върху вещта – то е предпоставка за упражняване правомощието ползване.
Собственикът може да владее вещта лично или чрез друг правен субект. Отнемането на
владението води до формалното упражняване на правото на собственост. Правомощието
ползване предпоставя възможност на собственика да си служи с вещта като извлича полезните
й свойства - 93 ЗС. Добивът от вещта, като плодове, прираст, наем и други принадлежат на
собственика й. Правомощието разпореждане означава, че собственикът има възможност чрез
фактически или юридически действия да определя телесната цялост или правното
предназначение на вещта. Отчуждаването означава да се извършат действия с облигационно-
транслативни последици. При отчуждаване правото на собственост преминава от праводателя
върху правоприемника. Отказът от право на собственост също е разпоредително действие,
което е едностранна сделка. Отказът от недвижима вещ може да се осъществи само чрез
изричен и формален отказ. Учредяването на ограничени вещни права също означава
разпореждане. Вещни обезпечения са ипотеката на имот и залогът на движима вещ.
Договорите с облигационно действие съставляват разпореждане само ако са сключени за над 3
години.
Има общи и специални ограничения на правото на собственост. Първият са наложени
от самото разположение на имотите – засягането на чужд имот не трябва да бъде по-голямо от
обикновеното. Специални са за отделните видове право на собственост.
Собствеността е частна и публична. Нормативната уредба на правото на държавна
собственост се разграничава на основна, обща и специална. Правото на държавна собственост
се дели на: право на публична държавна собственост; право на частна държавна собственост.
Обекти на правото на публична държавна собственост са определени в КРБ.
Имотите и вещите – публична държавна собственост не могат да бъдат обект на разпореждане
и дас е придобиват по давност. Обекти на правото на частна държавна собственост се
определят по метода на изключването – това са всички държавни вещи, които не са публична

39
държавна. Обектите на частна държавна собственост могат да бъдат предмет на разпореждане.
Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото на собственост
върху имоти с акт за държавна собственост. Вещите – публична общинска собственост не
могат да се придобиват по давност и се отчуждават. Общината удостоверява правото си на
собственост върху недвижими вещи с акт за общинска собственост. ЮЛ упражнява
правомощията владение, ползване и разпореждане чрез техните органи за управление съгласно
тяхната компетентност.
Основно деление на способите за придобиване на вещни права е на оригинерни и
деривативни. При първичните правото се придобива на основания посочени в закона, без да е
необходимо то да е било притежание на друг, като при тях няма правоприемство. При
производните от основно значение е вещното право да е било притежание на друг, предходен
негов титуляр – има правоприемство. Правоприемството се разграничава на учредително и
прехвърлително. Друго деление на способите е на общи и специални.
Първичен способ е придобивната давност. Тя е определен от закона период от време,
през който ако един субект фактически упражнява съдържанието на вещното право, без да е
негов титуляр, той може да придобие това право. Право на собственост по давност върху
недвижима вещ се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 г., а ако е
добросъвестно – с непрекъснато владение от 5 г. За прилагането на придобивната давност е
необходимо то да не е прекъснато за повече от 6 месеца. С оборима презумпция е улеснен
владелеца, ако той докаже, че е владял в различни периоди от време, предполага се, че е владял
и в промеждутъка. Владелецът има възможност и да присъедини към своето владение и това на
праводателя си. Придобивната давност не се прилага за вещи, които са публична държавна или
общинска собственост.
Друг оригинерен способ е придобиването от добросъвестен правоприемник –
прехвърлителят не е собственик, но правоприемникът става собственик – прилага се при
движими вещи. ФС на придобиването от добросъвестен правоприемник включва: предмет да е
движима вещ; наличие на правно основание; възмездност на придобиването; установяване на
владение; добросъвестност на правоприемника. Чл. 78 не се прилага, когато за прехвърлянето
на движимата вещ се изисква нотариален акт. Собствениците на откраднати или изгубени вещи
могат да искат връщането им в 3-годишен срок – не се прилага за ЦК на приносител.
Приращението е първичен способ, защото при него няма правоприемство. Според
този способ собственикът на земята става собственик и на постройките и насажденията върху
нея освен ако не е установено друго, например право на строеж.
Първичен способ е и преработването – при него лицето, което е направило вещ от
чужди материали, става собственик на вещта при две условия: стойността на изработеното да
надвишава стойността на материала; лицето да не е знаело, че материалът е чужд.
Оригинерно придобиване има и при присъединяването – когато чужда вещ се
присъедини към главна вещ без да може да се отдели без съществено повреждане на главната
вещ. Първично е и придобиването от държавата на намерено съкровище.
Специфичен способ за придобиване е отчуждаването на имоти на ФЛ или ЮЛ за
нужди на държавата и общините. Собственикът на отчуждения имот придобива облигационно
право – да получи равностойно парично обезщетение. Като ФС отчуждаването включва:
наличие на нужда на държавата или община; невъзможност тази нужда да бъде задоволена по
друг начин; влизане на сила на подробен устройствен план, според който имотът е
предназначен за конкретна държавна или общинска нужда; влизане в сила на отчуждителна
заповед. Имотът се смята за отчужден от датата, когато се изплати определеното обезщетение.
То трябва да е предварително и равностойно. Собственикът може да иска от съда отмяна на
акта за отчуждаване, ако в 6-месечен срок от влизането му в сила не получи обезщетение.

40
 18. Съсобственост - понятие и видове. Възникване и прекратяване.
Отношения между съсобствениците. Етажна собственост.

Правото на собственост може да принадлежи на две или повече лица – съсобственост има,
когато едно право на собственост принадлежи на два или повече правни субекти. Може да се
съпритежава и ограничено вещно право. Съсобствениците не разпределят помежду си
правомощията, които съставляват правото на собственост, а всеки от тях има в определен обем и
трите правомощия.
Съсобствеността може да възникне на основание различни ЮФ: наследяване по закон или
завещание; съвместно придобиване чрез сделка на една вещ чрез няколко лица; административен
акт и други. Дели се на обикновена дялова и бездялова. При обикновената съсобственост
съсобствениците притежават дялове, които се изразяват като идеални части. При бездяловата
съсобственост съсобствениците няма определени дялове – възниква при СИО. Съсобствеността се
разграничава още на делима и неделима. Делимата може да се прекрати по определени способи, а
другата е принудителна. Неделимостта може да се дължи на самото естество на вещта, може да
следва от предназначението на вещта или да е по силата на закона. Съсобствеността се дели на
доброволна и случайна. Доброволната възниква на основание сделка, а случайната се поражда от
някакво юридическо събитие – смърт. Частите на съсобствениците се считат за равни до доказване
на противното.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от съсобствената вещ. За извършване на действия, които
излизат извън обикновеното ползване е нужно съгласието на всички съсобственици. Всеки
съсобственик може да владее вещта съобразно своя дял, всеки може да ползва общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите. Съсобствениците трябва да
участват в тежестите на общата вещ също съобразно своите дялове. Предвидено е едно съществено
ограничение на разпореждането, което се отнася до продажбата на идеална част от имот на трето
лице. Съсобственик може да продаде своя дял от имот на трето лице само след като представи пред
нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят този дял при
същите условия и че никой не приел това предложение. Ако декларацията е неистинска, а
продажбата е привидна, всеки от съсобствениците може да изкупи продадения дял при
действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в 2-месечен срок от сключването на
сделката.
Съсобствеността може да се прекрати на основание различни ЮФ. Делбата е типичен
способ за прекратяване на собствеността. В нея трябва да участват всички съсобственици. Искът за
делба не се погасява по давност. Делбата е два вида: доброволна и съдебна. Доброволната делба
трябва да се извърши писмено с нотариално заверени подписи. Съдебната делба започва по искова
молба на съсобственик срещу останалите, тя може да приключи със съдебна спогодба, която
подлежи на одобряване от съда.

41
 Етажната собственост е комбинирана система между право на изключителна собственост
между етажи или части от етажи и съсобственост по отношение на общите части на сградата. Общи
части на сградата са: земята върху която тя е построена, дворът, основите, входните врати,
асансьорът. Спецификата на съсобствеността в общите части се дължи на нейната неделимост и
несамостоятелност. Не е допустимо прехвърляне на дялове в общите части на сградата, без да се
прехвърлят и индивидуално притежаваните помещения. Етажните собственици са длъжни да
участват в необходимите разноски. При използване на своя имот етажният собственик не трябва да
върши нищо, което може да изложи сградата на опасност. Той е длъжен да даде достъп до своя
имот за поправяне на общите части на сградата. Длъжен е да спазва правилника и решенията на ОС
за вътрешния ред в сградата. Изваждането на етажен собственик не прекратява правото му на
собственост.
19. Вещни права върху чужда вещ.
Право на строеж, надстрояване и пристрояване.
Право на ползване. Сервитути.

Нормативната уредба на правото на ползване е обща и специална – ЗС; ЗДС,

ЗОС. ЗС дефинира правото на ползване като съставно право, което включва в
правомощието да се използва вещта съгласно нейното предназначение и да се
получават добиви от нея, без тя да се променя съществено. Става дума за едно
правомощие, което има две форми – да се придобиват добивите, като ползвателят става
техен собственик, а използването е само предпоставка за придобиване на добивите. За
ползването на една вещ е необходимо ползвателят да упражнява фактическа влас върху
нея – правото на ползване включва две правомощия – на фактическа власт върху вещта
и на използването й.
Правото на ползване е самостоятелно право върху чужда вещ, то принадлежи на
лице, което не е собственик на вещта. Ползвателят не става владелец, а има правното
положение на държател на вещта, тъй като собственикът отстъпва на ползвателя не
своето правомощие на владение, а правомощието за упражняване на фактическа власт.
Като носител на това правомощие и ползвателят може да предявява ревандикационен
иск. Правото на ползване винаги ограничава правомощието владение на собственика.
Затова собственикът не може да предявява ревандикационен иск срещу ползвателя,
защото той държи вещта на правно основание.
Правото на ползване може да се учредява върху недвижими и движими вещи,
които следва да са непотребими. Не може да се учредява право на ползване върху
съвкупност от вещи. Може да се учредява върху търговско предприятие. Учредява се
оглед на личността на неговия ползвател. То не може да се наследява. Може да се
учреди на основание сделка, придобивна давност и други способи, определени със
закон – възмездно или безвъзмездно. Учредяването на право на ползване върху
недвижима вещ трябва да стане с нотариален акт. Правото на ползване върху имот
частна държавна собственост се учредява със заповед на областния управител –
предпоставка за това е търг, може да се отстъпи за срок до 10г. Правото на ползване
върху имот – частна общинска собственост се учредява след решение на общинския
съвет със заповед на кмета на общината за срок до 10г. При предаване вещта на
ползвателя трябва да се състави опис.

42
 Правото на ползване се изгубва с настъпване на определени ЮФ – смърт на
ползвателя, изтичане на срока, погиване на вещта, ако не бъде упражнено в
продължение на 5 или повече години. Може да се прекрати и от съда по искане на
собственика, ако ползвателят руши вещта. Ползвателят има право да упражнява
фактическа власт върху вещта. Основно правомощие е да получава плодовете, които
вещта дава – естествени или граждански. Ограничение на правото на ползване е
изискването да не се променя вещта съществено.

Правото на строеж може да се отстъпва върху имоти, които са собственост на

държавата, общините, ФЛ и ЮЛ. Застрояването следва да се извърши съобразно
одобрен архитектурен проект. Правото на строеж се учредява винаги върху чужд
поземлен имот. Собственикът на земята не може да има право на строеж. Основно
съдържание на това право е да се построи сграда върху чужда земя. Налице са две
паралелно съществуващи права на собственост, които принадлежат на различни
субекти – право на собственост върху земята и право на собственост върху сградата.
Правото на строеж не е с оглед на личността. То може да се ипотекира, прехвърля и
наследява. Може да се придобие възмездно или безвъзмездно. Договорът трябва да се
сключи под формата на нотариален акт. Може да се учреди право на собственост след
делба, по силата на съдебно решение или на основание придобивна давност. Може да
се изгуби на различни основания. Правото на строеж не се губи, ако построеното или
част от него погине поради случайно събитие. То е сложно съставно право, което се
състои от няколко правомощия: да се построи сграда върху чужда земя; право на
ползване на земята, доколкото е необходимо за използване на построеното. Носителят
на правото на строеж е отделен собственик на сградата и може да прехвърля своето
право заедно с нея. При продажба на сградата на трето лице тя трябва да се предложи
първо на собственика на земята. Правото на ползване върху земята трябва да се
определи по съдържание и обем в акта за отстъпване на правото на строеж. Правата за
надстрояване или на пристрояване са разновидности на правото на строеж.
Сервитутът е ограничено вещно право върху чужд имот, което принадлежи на
собственика на друг имот. Това право дава възможност да се извлича определена полза
и съставвлява ограничение на правото на собственост. Сервитутът предполага два
имота: служещ (обременен със сервитута) и господстващ (в чиято полза той е уреден).
Сервитутите са приложими само при недвижими вещи. Сервитутът е неделимо право,
тъй като тежи върху целия имот. Сервитутът е акцесорно право, тъй като е свързан с
правото на собственост. Могат да се придобият чрез сделки и да се изгубят при
сливане.

43
 20. Защита на вещните права - видове.
Разграничение между петиторна и посесорна защита. Петиторна защита.
Ревандикационен и негаторен иск. Иск за установяване на граници.

Защитата на вещните права е съдебна и извънсъдебна. Извънсъдебна е защитата на

държавната и общинска собственост, която се осъществява по административноправен ред.
Съдебна е наказателноправната – при извършени против собствеността престъпления, и
гражданскоправната защита – осъществява се чрез предявяване на искове.
Петиторната защита се осъществява чрез четири иска – ревандикационен,
негаторен, иск за установяване на граници и установителен иск. При предявяване на
ревандикационен или негаторен иск целта е да се установи правото на собственост или
титулярството на друго вещно право на ищеца и да се осъди ответника да преустанови
нарушението на вещното право. При другите два иска целта е да се установи със СПН
съществуването и или несъществуването на дадено вещно право.
Носители на вещни права могат да потърсят по-лесна защита в качеството им на
владелци чрез посесорни искове. При посесорната защита не е необходимо да се доказва
вещно право, а трябва да се установят само два факта – на владението и на неговото
нарушаване. Посесорните искове се погасяват с изтичане на 6-месечен срок. ГПК забранява
съединяването на петиторен и посесорен иск.
Вещните права могат да бъдат защитени чрез установителен иск, който не се погасява
по давност. Този иск може да се предяви, ако правото на собственост на един субект се оспорва
от друг субект, който също твърди, че е собственик на вещта. Нарушаването на правото на
собственост се изразява само в наличието на правен спор. Ищецът трябва да докаже само
правото си на собственост, като по този начин ще се отхвърлят претенциите на други лица.
Приема се, че установителният иск е субсидиарно средство за защита на вещни права.
Недопустим е, ако той може да се защити по друг начин.
Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което е владее или държи, без да
има основание за това – ревандикационен иск. Той се обозначава като искът на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Нарушението е най-грубо, защото е отнето
владението на вещта. Ревандикационният иск е вещен и не се погасява по давност, като може
да се предяви, само ако вещта съществува. Ищецът трябва да докаже правото си на
собственост върху отнетата вещ. Ответник е лицето, което владее или държи вещта. Целта на
ревандикационния иск е ответникът да бъде осъден да върне вещта във владение на ищеца.
Съсобственик също може да предяви иск срещу друг съсобственик.

44
 Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му
пречи да упражнява своето право – негаторен иск. Този иск е вещен и не се погасява по
давност. Този иск е осъдителен и е нужно да се докаже правото на собственост. При
негаторния иск владението не е отнето, налице е само смущение на правото на собственост.
Ответник по негаторния иск е лицето, което създава смущения и пречи на правото на
собственост. Целта е осъждане на ответника да преустанови нарушението и евентуално да
възстанови предишното състояние на вещта.
Собственикът може да предяви иск за определяне на границите между своя и съседните
имоти. Предпоставка на иска е спор относно границите на съседните имоти. Установяването на
границите става според притежаваните от двамата собственици документи за собственост.
Специфичното на този иск е, че двамата собственици са едновременно ищец и ответник.
Ищецът и ответникът трябва да са собственици на съседни имоти.

21. Владение и държане. Същност. Видове владение. Права на подобрителя

върху чужд имот. Защита на владението и държането.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът

държи лично или чрез другиго като своя. Има два признака: упражняване на
фактическа власт (обективен); намерението да се свои вещта (субективен).
Фактическата власт може да се осъществява лично или чрез другиго. Своенето трябва
да се осъществява лично.
Предмет на владение могат да бъдат движими и недвижими вещи, които се
държат от владелеца все едно, че той е собственик. Могат да се владеят и ограничени
вещни права. Владелецът може да бъде ФЛ и ЮЛ. Владелецът не е собственик. Той
има само намерението да стане такъв и евентуално ще придобие правото на
собственост след като изтече съответната придобивна давност. Владението не е
субективно право или правомощие, а фактическа власт с правни последици.
Владение и държане се покриват по обективен признак, но се различават по
субективен – държателят упражнява фактическа власт, но не за себе си, а за друго
лице. Държателят няма намерение да става собственик. Придобивната давност не се
отнася за държането. Владението може да бъде правомерно или неправомерно, а
държането само правомерно, то предполага правно основание. Владението може да се
превърне в държане, както и обратно – държането във владение. Владението може да
се придобие по различни способи: по съгласие между предишния и последващия
владелец или без такова съгласие; лично от владелеца или от друго лице. Изгубването
на владението може да стане поради изгубване на фактическата власт или чрез
превръщане на държането във владение, а също и при отказ от владение.
Владението бива пълно или ограничено. При пълното владение владелецът
извършва всички фактически действия, които съответства на правото на собственост,
владелецът има намерени да стане собственик. При ограниченото владение владелецът
извършва фактически действия, които съответстват на съдържанието на ограничено
вещно право.
Най-съществено е разграничението на добросъвестно и недобросъвестно.
Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го

45
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е опорочена. За да може владението да се характеризира
като добросъвестно – обективния признак е правното основание, а субективният –
незнанието на владелеца за пороците на правното основание. Правното основание
трябва да е акт, който може да прехвърли правото на собственост или да учреди или
прехвърли ограничено вещно право. Ако се касае за недвижима вещ, е необходим
нотариален акт. Владелецът не трябва да знае за пороците на правното основание при
неговото възникване. Добросъвестното владение се третира по-благоприятно от закона
– добросъвестният владелец може да ползва вещта и да получава плодовете от нея до
предявяване на ревандикационен иск от собственика й, а недобросъвестният дължи
всички плодове; добросъвестният може да иска от собственика сумата, с която се е
увеличила вещта; може да стане собственик на движима вещ или ЦК на приносител;
добросъвестният владелец придобива с 5 годишна давност; има право на задържане на
вещта до заплащане на разноските. Двата вида владелци са приравнени по отношение
на заплащане на необходимите разноски. Законът приравнява два вида
недобросъвестни владелци на добросъвестни: владелците по предварителен договор;
владелците, които са направили подобрения в имота със знанието, но без
противопоставянето на собственика.
Подобрителят на чужд имот има признато на добросъвестния владелец право на
задържане до заплащане на необходимите и полезните разноски. Това право се
поражда с влизане в сила на съдебното решение, с което е уважен ревандикационния
иск на собственика. Вземането за извършени подобрения се основава на общия
принцип за забрана за неоснователно обогатяване. За неговата защита се прилага 5-
годишна давност. Увеличаването на стойността на вещта следва да се определи към
деня на постановяване на съдебното решение.
Защита на нарушеното владение се осъществява чрез два иска: за нарушено
владение; за отнето владение. Владението на недвижим имот или вещно право върху
имот, включително сервитут, което е продължило повече от 6-месеца, може да бъде
защитавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в 6-месечен срок. Ищец
по този иск може да бъде владелец на недвижима вещ. Искът може да се предявява от
съсобственик, както и от кредитор на владелеца. Искът по 75 има абсолютен характер,
тъй като може да се предяви срещу всяко лице, което владее имота, а не само срещу
прекия нарушител.
Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насили или по скрит начин
движима или недвижима вещ, може в 6-месечен срок да иска връщането й от лицето,
което я е отнело. Защитата при отнето владение по 76 е значително по-широка по
обхват, тъй като включва не само владението, но и държането. Отнася се както за
движими, така и за недвижими вещи. Не е необходимо владението или държането да е
продължило повече от 6 месеца. Искът по 76 има относителен характер, тъй като може
да се предяви само се срещу нарушителя, а не и срещу друго лице, което е придобило
вещта от него или по друг начин.

46
 22. Кадастър и имотен регистър. Актове за недвижими имоти. Вписване.

Кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и

размерите на имотите в България. Той включва и данни за правото на собственост и
другите вещни права върху имотите. Тези данни се ползват със задължителна
доказателствена сила.
Имотния регистър се състои от партидите на имотите. В него се вписват
актовете, с които се признава или прехвърля право на собственост, изменя или
прекратява друго вещно право, възбраните и ипотеките върху него. Вписванията се
разпореждат от съдията по вписванията. Кадастърът и имотния регистър са свързани
чрез двустранна връзка въз основа на идентификатора на имотите. Те са публични.
Партидата на всеки имот се състои от пет части – за имота, собственика, учредяване и
прехвърляне на други вещни права, за ипотеките и възбраните.
На вписване подлежат не самите вещни права, а сделките и актовете във връзка
с вещните права върху имоти. Подлежащите на вписване актове са изчерпателно
посочени. Вписването в имотния регистър става по молба на заинтересованото лице
или негов представител. Може да бъде оспорено по исков ред от трети лица, чиито
интереси са засегнати от него. Вписването е декларативно, като конститутивните са
изключение. Декларативното вписване дава гласност на едно възникнало
обстоятелство. Има значение за противопоставимостта на акта спрямо други лица.
Подлежащите на вписване актове до вписването им не могат да се противопоставят на
трети лица.
Вписването има конститутивно действие, когато то е елемент от ФС на акта.

47
 23. Договор - понятие и видове. Особености на договора в облигационното,
търговското и трудовото право. Сключване на договора и преддоговорни
отношения. Предварителен договор.
Договор в полза на трето лице, обещаване действие на трето лице.

Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, измени или
прекрати една правна връзка между тях, следователно той е двустранна сделка. Съществен
негов елемент е съгласието между двете страни. Поражда действие между страните, а спрямо
трети лица – в предвидените от закона случаи. Може да породи права за трето лице, но не
може да създаде задължения за третото лице.
Договорното право се основава на два основни принципа: свобода на договарянето;
задължителност на уговореното. Свободата на договарянето е уредена в 9 ЗЗД. Неин
ограничител са само императивните правни норми и добрите нрави. Задължителността на
уговарянето е уредена в 20 ЗЗД, като съгласно нея договорите имат сила на закон за тези, които
са ги сключили.
Договорът предполага съвпадане на две срещуположни волеизявления – предложение и
приемане. Предложението е едностранно волеизявление на едно лице до друго лице, което
изразява покана за сключване на договор. То трябва да съдържа всички съществени елементи
на бъдещия договор. Офертата може да бъде направена изрично или мълчаливо до определени
и неопределени лица. Последната се нарича публична оферта и се използва при сключването
на търговски сделки. Публичната оферта трябва да съдържа общото предлагано количество и
срок за приемането и. Публичната покана е покана да се направи оферта.
Предложението се предхожда от водене на преговори. При воденето на преговори и
сключването на договор страните трябва да действат добросъвестно. В 12 ЗЗД е уредена
преддоговорната отговорност – ако една от двете преговарящи страни е действала
недобросъвестно, тя отговаря за негативните вреди, причинени на насрещната страна.
Преддоговорната отговорност обхваща обезщетение на вредите, които другата страна
претърпява от несключване на договора.
По нашето право офертата има обвързващо действие за предложителя. Когато
предложението е с определен срок, оферентът е обвързан до изтичането му. Ако е без
определен срока е от значение дали се прави на присъстващ или неприсъстващ. Предложение,
направено на присъстващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно.

48
Предложение направено на неприсъстващ губи силата си след изтичане на толкова време,
колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за пристигане на приемането.
Приемането на предложението е едностранно волеизявление, направено до оферента.
То трябва да изразява пълно съгласие с офертата. Приемането също може да бъде изрично или
мълчаливо. Оттеглянето на приемането е допустимо ако съобщението за оттеглянето
пристигне до предложителя преди или най-късно едновременно с приемането.
При договори, които се сключват между неприсъстващи, е важно да се определи
моментът, в който договорът се счита за сключен – това е моментът, в който приемането
достигне до предложителя. Договорът се смята за сключен в мястото, където е направено
предложението.
С цел ускоряване сключване на договорите и типизиране на тяхното съдържание се
използват общи условия. Те се изготвят предварително от едната страна, която по правило има
господстващо положение. Основна цел на общите условия е да не се водят преговори, като те
се включват непроменени в съдържанието на неограничен брой договори от конкретен вид.
Нормативният режим на договорите при общи условия е императивен. Приемането е
действително, ако съдържа писмено потвърждаване. Неравностойните клаузи са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално.
Договорите се делят на едностранни, двустранни и несъвършено двустранни. Всеки
договор е двустранна сделка. Едностранен е този, който поражда задължения само за едната
страна, а за другата само права. По правило едностранните са безвъзмездни. При двустранните
договори и двете страни поемат задължения, всяка страна е едновременно кредитор и длъжник,
като задълженията на едната страна са права на другата и обратно. При тях задълженията на
двете страни са в генетична и функционална връзка. Несъвършено двустранни са договорите,
които се сключват като едностранни, но в последствие в резултат на допълнителен ЮФ се
поражда задължение и за другата страна.
Консенсуални са договорите, които се смятат за сключени в момента на постигане на
съгласие между страните. Реални са договорите, за чието сключване е необходимо освен
постигане на съгласие още и извършване на определено действие. Комутативни са договорите,
при чието сключване страните знаят каква облага ще получат от сделката, известни са
съдържанието и обемът на техните задължения. Алеаторни са договорите, при които тази
облага не е известна. Наименованите договори са уредените от законодателството, а
ненаименованите не са.
Предварителните договори подготвят сключването в бъдеще на окончателен договор,
като едната или двете страни поемат задължение за това сключване. Той трябва да съдържа
уговорки относно съществените условия в окончателния договор. Предварителния договор за
сключване на договор в нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в
писмена форма. Всяка от страните може да предяви иск за сключване на предварителен
договор. Правото да се иска сключване на окончателен договор е преобразуващо – упражнява
се по съдебен ред чрез конститутивен иск. Искът се погасява с общата 5-годишна давност. При
предварителен договор относно недвижима вещ ищецът трябва да впише исковата си молба, за
да може да противопостави своето потестативно право на последващи придобивания или
наложени след вписването възбрани.
При търговските договори лихви се дължат дори и когато не е уговорено. Може да се
уговаря и олихвяване на изтекли лихви, ако и двете страни са търговци. При търговските
договори пасивната солидарност е принцип – длъжниците по търговски договори отговарят
винаги солидарно, ако не е уговорено друго. Не може да се намалява поради прекомерност
неустойка по търговски договор. Задълженията по търговски сделки се изпълняват с грижата
на добрия търговец, която е по-голяма от на добрия стопанин. По-широко се прилагат

49
правните и фактическите обичаи. Длъжникът по търговска сделка носи отговорност без вина
(обективна отговорност), като може да се освободи само ако докаже непреодолима сила.
Търговското право дава приоритет на интересите на кредитора.
Трудовият договор е формален, консенсуален, възмезден, с оглед на личността, с
продължително и периодично изпълнение. Предмет е отдаването на работна сила.
При договорът в полза на трето лице страните се съгласяват, че едно трето лице има
право да иска изпълнение от поетото от обещателя задължение. Уговорката в негова полза не
мое да бъде отменена, след като то е заявило, че иска да се ползва от нея. Не може да породи
задължения за този субект. Който е обещал задължението или действието на трето лице, е
длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или не извърши
обещаното действие.

24. Изпълнение - същност и страни. Предмет на изпълнението. Време и

място на изпълнението. Право на задържане в гражданското и търговското право.
Възражение за неизпълнен договор. Суброгация.

Изпълнението на облигационните задължения означава да се осъществи доброволно

дължимия резултат. Изпълнението може да се осъществи чрез извършване на фактически или
правни действия. Принципи на изпълнението са: то да съответства на дължимото – да е точно; да е
добросъвестно; да е законосъобразно; при двустранните договори едната страна да не пречи на
другата да изпълни; задълженията да бъдат изпълнени с грижата на добрия стопанин.
Изпълнението трябва да се осъществи от длъжника. Участието му е задължително, когато
задължението е за незаместима престация. Когато е за заместима престация, то може да се изпълни
от трето лице, когато длъжника възлага да се извърши от негово име и за негова сметка договор за
изработка и поръчка; когато третото лице има правен интерес да изпълни. Ако третото лице няма
правен интерес – на неговото изпълнение могат да се противопоставят съвместно кредиторът и
длъжникът.
Изпълнението трябва да се осъществи спрямо дееспособния кредитор или негови
доброволни или задължителни представители. Изпълнението ще бъде действително, само ако е
потвърдено от представителя. Ако изпълнението е престирано на некредитор, то ще е валидно, само
ако кредиторът го потвърди или се е възползвал от него. Изпълнението има погасителен ефект,
когато е извършено на привиден кредитор, ако длъжникът добросъвестно изпълнява задължението
си към лице, което въз основа на недвусмислен обстоятелства се води овластено да получи
изпълнение. Недвусмислените обстоятелства трябва да бъдат доказани от длъжника. Истинският
кредитор има право на иск срещу привидния. Изпълнилият два пъти длъжник има обратен иск
срещу своя кредитор, тъй като последния се е обогатил неоснователно.
Изпълнението трябва да съответства на дължимото. Кредиторът може да се съгласи да
получи друга престация вместо дължимата. В тази хипотеза се говори за даване вместо изпълнение.
Даването вместо изпълнение е договор между кредитора и длъжника, който няма самостоятелно
значение, а се редуцира към продажба, замяна, цесия. Специфично при този договор е неговата
погасителна цел.
Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Задължението може да бъде със срок за изпълнение. Изрично установеният срок може да бъде
абсолютно определен и относително определен. Срокът за изплащане на задължението може да
бъде определен и от съда. С оглед на това в чий интерес са сроковете могат да бъдат установени в
полза на длъжника, в полза на кредитора или полза на двете страни. Ако срокът е уговорен в полза
на длъжника, задължението е изпълняемо, но не е изискуемо –длъжникът може да изпълни преди
срока, но кредиторът няма право да иска изпълнение. Кредиторът може да иска изпълнение, ако
длъжникът е станал неплатежоспособен или е намалил своите обезпечения.

50
Неплатежоспособността е имуществено състояние, при което длъжникът не изпълнява свои
парични задължения.

Ако срокът е уговорен в полза на кредитора, задължението е изискуемо, но не и изпълняемо –

кредиторът може да иска предсрочно изпълнение, но длъжникът няма право да изпълни преди
срока. Ако е уговорено в полза и на двете страни – трябва да се изпълни само на срока.
Местоизпълнението може да се определи от страните, според естеството на задължението
или от закона. Изпълнението на парични задължения се извършва в местожителството или
седалището на кредитора – паричните задължения са носими; изпълнението на задължение да се
даде индивидуално определена вещ трябва да се извърши в местонахождението на вещта по време
на пораждане на задължението; изпълнението на други задължения трябва да се извърши по
местожителство или седалище на длъжника по време на пораждане на задължението.
Изпълнението на задълженията може да се доказва чрез издаване на разписка и връщане на
документа, който удостоверява дълга. Разписката е подписано от кредитора писмено признание за
получаване на престацията, която се издава на длъжника или на третото изпълнило лице. Ако
документът е върнат доброволно, влиза в сила необоримата презумпция, че задължението е
погасено.
При прихващане на изпълнението един длъжник има към един кредитор няколко
еднородни задължения, а изпълнението не е достатъчно да погаси всичките. Право на прихващана
на изпълнението има длъжникът, който може да заяви кое задължение погасява. Срокът не трябва
да е уговорен в полза на кредитора, страните могат да уговорят поредност при прихващането. Ако
правото на прихващане не е упражнено, първо се погасява най-обременителното задължени, при
няколко обременителни – най-старото от тях, при еднакво обременителни и стари – съразмерно.
Първо се погасяват разноските, после лихвите и накрая главницата. Публичните вземания се
погасяват в обратна поредност.
Възражението за неизпълнен договор е уредено в 90 ЗЗД, а правото на задържане – 91. Те
предпоставят изискуемо вземане и преследват една цел – да отложат изпълнението до
едновременното изпълнение от насрещната страна – имат обезпечителна функция.
Възражението за неизпълнен договор предпоставя двустранно облигационно
правоотношение, страните по което са едновременно кредитор и длъжник, насрещните вземания се
намират в генетична и функционална зависимост. Възражението е неприложимо, ако липсва
насрещно задължение. Двете вземания трябва да са изискуеми. Възражението за неизпълнен
договор е отлагателно, като длъжникът може да откаже да изпълни задължението си, докато
кредиторът не изпълни своето. Ако е упражнено съдебно, съдът трябва да осъди едновременно
ищецът и ответникът да изпълнят. Когато има опасност една от страните да не изпълни
задължението и, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако не й се
даде надлежно обезпечение.
Право на задържане има добросъвестния владелец, както и приравнените на него
недобросъвестни владелци. Може да се упражни при няколко условия: задържащият да има
изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне на чужда движима вещ или за
вреди, причинени от нея; да е държател на тази вещ – да упражнява фактическа власт върху нея; да
не е недобросъвестен; да не е представено надлежно обезпечение; вземането за разноски или
обезщетението за вреди и задължението за предаване на вещта да не е елемент от съдържанието на
едно и също правоотношение.
Задържащият не е недобросъвестен, ако е придобил правомерно фактическа власт върху вещта.
Правото на задържане е обезпечително и акцесорно право. Може да се упражнява с дилаторно
възражение – ако е направено съдебно, прекъсва погасителната давност на вземането на
задържащия. Включва възможността от предпочително удовлетворяване от стойността на
задържаната вещ. Правото на задържане на добросъвестния владелец може да се упражни върху
движими и недвижими вещи, но само за вземането му за направените от него необходими разноски.

51
 Предпоставките за търговското право на задържане са няколко – вземането на задържащия
кредитор да е произтича от търговска сделка, сключена с длъжника, срещу когото се задържа;
кредиторът и длъжникът трябва да са търговци; кредиторът трябва да упражнява лично или чрез
другиго фактическа власт върху задържаното; той не трябва да е поел задължение да постъпи с
вещите по определен начин; право на задържане може да се упражнява върху чужди ЦК; правото
на задържане има действие и за трети лица, което му придава абсолютен характер; включва
възможността за предпочително удовлетворяване от стойността на задържаното.
Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес от това,
встъпва в правата на удовлетворения кредитор – законна суброгация. Допустима е и договорна
суброгация. Законната суброгация предпоставя изпълнение на чуждо задължение; изпълнилото
лице да има правен интерес от изпълнението; третото лице да има регресни права срещу длъжника.
Третото лице има правен интерес, когато неговото имущество зависи от поведението на кредитора
(солидарни длъжници, поръчители). При суброгацията третото лице встъпва във всички
имуществени и прехвърлими права на удовлетворения кредитор. Суброгацията може да бъде и
частична.
25. Неизпълнение - същност и форми. Невиновна невъзможност за
изпълнение - фактически състав и последици. Причини за неизпълнението, за
които длъжникът отговоря и последици от виновното неизпълнение.
Забава на длъжника и на кредитора.

Неизпълнението е неосъществяване или неточно осъществяване на дължимия резултат.

То се разграничава на пълно неизпълнение и неточно. При пълното неизпълнение длъжникът
не е осъществил изцяло дължимия резултат, а при неточното има изпълнение, но то не
съответства на дължимото. Има три форми на неточно изпълнение: забавено, частично и лошо.
При забавеното изпълнение длъжникът изпълнява задължението си, но след срока. Налице е,
когато длъжникът не е пристъпил към изпълнение, но то е още възможно и полезно за
кредитора. В този случай има забава.
При фикс сделките забавеното изпълнение е приравнено на пълно неизпълнение. Частичното
изпълнение означава, че длъжникът е изпълнил само част от дължимата престация –
кредиторът не може да бъде принуден да приема изпълнение на части. Ако той се съгласи,
дългът се погасява до размера на престираното. Кредиторът не може да откаже изпълнение,
ако отклонението е незначително с оглед неговия интерес. При лошото изпълнение е налице
отклонение от дължимото изпълнение преди всичко в качествено отношение. Когато се дължи
вещ, определена само по своя род, длъжникът дължи престация поне от средно качество.
Лошото изпълнение може да се приравни на пълно неизпълнение.
Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която
не може да му бъде вменена във вина. Нашият закон е възприел, че без вина няма отговорност.
Обективната невъзможност за изпълнение може да се дължи на фактически или юридически
причини, това са обстоятелства, които не могат да бъдат вменени във вина на кредитора и
длъжника. Обективната невъзможност се отнася за неизпълнение на едно породено и
действително задължение, тя е последваща. Тя е налице при случайно събитие (ЗЗД) и
непреодолима сила (ТЗ). Непреодолимата сила е единствената обективна причина, която
освобождава по търговска сделка от отговорност, освен ако длъжникът не успее да я докаже –
тогава отговаря без вина. Случайното събитие е гражданскоправна категория, а
непреодолимата сила – търговскоправна. Същността на случайното събитие е неговата
непредвидимост и непредвиденост. Същността на непреодолимата сила е нейната
непредотвратимост. Възможността за отстраняване на събитието означава, че няма

52
непреодолима сила. Непредотвратимостта се преценява чрез критерия за дължимата грижа на
добрия стопанин или на добрия търговец.
Основният въпрос при обективната невъзможност е за понасяне на риска. При
едностранните договори рискът се понася от кредитора, а при двустранните – от длъжника.
При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Има едно съществено
изключение, при което рискът се понася от кредитора при преминаване правото на собственост
върху индивидуално определена вещ. Ако дължимата и държана от купувача вещ погине
поради случайно събитие, купувачът е длъжен да плати цената, защото правото на собственост
вече е преминало върху него. При договорът за изработка пак собственикът на материала
понася риска. Когато обективната невъзможност за изпълнение е само частична, другата
страна може да иска съответното намаляване на своята престация или да развали двустранния
договор, но само по съдебен ред и ако няма достатъчно интерес от частично изпълнение.
В останалите случаи длъжникът носи отговорност и последици от виновното
неизпълнение, отговорността е лична (субективна). Тя не освобождава длъжника, освен ако
задължението е за незаместима престация – в този случай е приравнен на обективна
невъзможност за изпълнение. Израз на субективната невъзможност не освобождава длъжника
от изпълнение е, че при липса на парични средства за изпълнение на задължението длъжникът
не е освободен от отговорност. Същото се отнася и за другите родово определени вещи, тъй
като родът не погива.
Последиците от виновното неизпълнение са диференцирани съобразно вида на
невъзможността – пълна или частична. При пълна невъзможност кредиторът може да
претендира компенсаторно обезщетение. Друга алтернативна възможност на кредитора е да се
удовлетвори от заместваща изпълнението облага. Той може да се позове на погасяването на
неговото задължение и да не престира нищо на длъжника. Възможност на кредитора по
двустранен договор е да го развали, в който случай може да търси обезщетение само на
засегнатия негативен интерес. При частична невъзможност за изпълнение кредиторът може да
иска изпълнение само за възможната част заедно с обезщетение за невъзможната част, ако
няма интерес от частично изпълнение – може да иска компенсаторно обезщетение.
Длъжникът е в забава, когато задължението му е изискуемо и е изтекъл посоченият
срок в отправената до него покана за изпълнение. Поканата има правно значение, само ако е
отправена до длъжника след настъпване на изискуемостта. Когато денят за изпълнение е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма определен ден,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата е едностранна
сделка на кредитора, която трябва да бъде получена от длъжника. Забавата на длъжника
прехвърля риска от обективна невъзможност за изпълнение от кредитора на длъжника. Тя дава
възможност на кредитора да предяви иск за реално изпълнение на дължимото и или иск за
обезщетение на мораторните вреди. При двустранните договори кредиторът може да развали
дадения договор и да претендира обезщетени за претърпените от него негативни вреди.
При забава на кредитора е налице неупражняване на негово право чрез такова
поведение, което е пречка за длъжника да изпълни. Кредиторът изпада в забава, когато не дава
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си;
неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение. Първата последица от
неговата забава е, че рискът преминава върху кредитора, ако длъжникът е бил в забава, той се
освобождава от нейните последици. В тежест на кредитора са необходимите разноски,
направени поради неговата забава. Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в
забава, длъжникът може да се освободи от задължението си, като предаде дължимото за пазене
в определеното от съда подходящо място по местоизпълнението. Ако задължението няма

53
предмет да се предаде нещо, длъжникът може да се откаже от договора и да търси обезщетение
за направените поради забава на кредитора необходими разноски. Невземането на вещта от
влогодателя след прекратяване на договора за влог не е неизпълнение, но тази забава намалява
степента на дължимата грижа и длъжникът отговаря само за умисъл или груба небрежност.

26. Гражданска отговорност за вреди. Понятие. Видове вреди. Отговорност

за вреди при неизпълнение на договор и при непозволено увреждане. Обезщетение
за вреди. Граници на гражданската отговорност. Неустойка, задатък, отметнина.

Извъндоговорната (деликтната) и договорната отговорност са двата вида гражданска

отговорност. Те имат еднакви предпоставки – противоправност, вреди, причинна връзка и
вина, която е установена с оборима презумпция. Имат и еднаква цел – поправяне на
причинените вреди. Между тях има и различия – договорната се проявява при пълно или
неточно изпълнение, а деликтната се поражда от неизпълнението на законовото задължение на
всички да не се причиняват вреди; деликтната е по-тежката от договорната. Договорната има
вторично санкционно съдържание, тъй като страните са такива още преди възникването й по
друго правоотношение. Деликтната има първично санкционно съдържание – липсва предходно
правоотношение, то възниква след проявлението на деликта. При договорната отговорност има
степенуване съобразно формите на вината и се дължи само поправяне на предвидимите вреди.
При деликтната няма такова степенуване – дължи се поправяне на всички вреди, преки и
непосредствени. При договорната отговорност съпричиняването на вредите от кредитор и
длъжник може да доведе дори до освобождаване от отговорност, като при нея пасивната
солидарност е изключение, тъй като трябва да бъде уговорена или да идва от закона.
Договорната отговорност може да бъде изключена – подобно е недопустимо за деликтната
отговорност. При деликтната отговорност вредите винаги са елемент на нейния ФС.
Предпоставките на договорната отговорност са: пълно неизпълнение или неточно изпълнение
на договорното задължение, вина на длъжника, вреди, първично облигационно задължение.
Вината е психическо отношение на лицето към неговото собствено поведение и
неблагоприятните последици, които произтичат от него. Вината има две основни форми:
умисъл и непредпазливост. Формите и степента на вината нямат значение за възникване на
договорната отговорност, а определят размера на дължимото обезщетение.
Основен принцип на изпълнението на задължението е да бъде изпълнено с грижата на
добър стопанин. По-голяма грижа се изисква от длъжник по-търговска сделка – грижа на добър
търговец. Грижата на добрия стопанин е един обективен и абстрактен критерий за дължимо
поведение. Небрежността в гражданското право се изразява с неполагане грижата на добрия
стопанин. В гражданското право се прилага презумпцията за виня – отнася се само за
небрежността. Умисълът и грубата небрежност трябва да се докажат. По изключение може да
се носи договорна отговорност без вина – при липса на парични средства.
Вредите са неблагоприятните последици, които неизпълнението причинява. Те засягат
имуществото или личността на длъжника. Биват два вида – имуществени и неимуществени.

54
Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществени
вреди могат да претърпят както ФЛ, така и ЮЛ. Материалните вреди са два вида: претърпени
загуби и пропуснати ползи. Претърпяната загуба се изразява в намаляване на настоящото
имущество, а пропуснатата пола се изразява в неувеличаване на настоящото имущество а
кредитора, въпреки че е съществувала реална възможност за това.
Обезщетението за вреди обхваща претърпяната загуба в пропуснатата полза, доколкото
те са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението. При договорната отговорност се отговаря само за преките, а
не и за косвените вреди; отговаря се само за предвидимите вреди. При деликтната отговорност
се дължи обезщетение за всички вреди – предвидими и непредвидими. Договорната
отговорност може да бъде предварително ограничена или изключена от страните. Когато
неизпълнението причинява едновременно вреди и ползи, неизпълнилият длъжник може да иска
компенсиране на ползите от стойността на вредите. Ако неизпълнението се дължи на
обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да
освободи длъжника от отговорност. Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне, като положи грижата на добър стопанин. Вредите трябва да
бъдат парично оценени. Оценяването може да стане по три стойности: афектационна, пазарна
цена, относителна. Вредите трябва да се оценят към момента на настъпването им.
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е договорна клауза,
чрез която се дава предварителна и приблизителна оценка на евентуалните вреди, които
неизпълнението на конкретно задължение може да причини. При неустойката трябва да се
докаже само факта на неизпълнението – вината се предполага и не трябва да се доказва.
Неустойката може да се предвиди при пълно неизпълнение или при неточно неизпълнение на
задълженията – процентно или глобално. Клаузата за неустойка се включва в съдържанието на
даден договор по волята на страните. Неустойката изпълнява различни функции: превантивна,
обезпечителна, обезщетителна и наказателна. Ако вредите са по-големи от неустойката,
кредиторът може да иска обезщетение за разликата. Страните могат да уговарят алтернативна
неустойка, при която кредиторът има право на избор да търси само неустойката или само
обезщетение за вреди. Неустойката е кумулативна, когато е уговорено, че тя може да се търси
заедно с обезщетението за вреди. Може да бъде изключителна или евентуална. Наказателната
функция на неустойката може да се коригира от съда – ако тя е прекалено голяма в сравнение с
настъпилите вреди. Неустойката има акцесорен характер – тя предпоставя валидно
задължение, чието изпълнение обезпечава. Искът за неустойка се погасява с 3-годишна
давност.
Неизпълнението на парично задължение по дефиниция е забавено – дължи се
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Мораторната лихва е законна, не
се уговаря. Отнася се винаги до парично задължение и няма наказателна функция.
Кумулирането на законна лихва и мораторна неустойка е допустимо.
Задатъкът служи за доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото
изпълнение. Има потвърдителна, превантивна, обезпечителна и обезщетителна функция.
Обикновено задатъкът е парична сума или движима вещ, която се предава при сключване на
договора. Тази уговорка е от категорията на реалните договори и има акцесорен характер.
Задатъкът обезпечава изпълнението на задълженията и на двете страни. Неизпълнението
трябва да е виновно. При обективна невъзможност за изпълнение договорът се разваля по
право и задатъкът трябва да се върне. Задатъкът не може да се търси заедно с изпълнението. Не
трябва да се смесва с отменината, която не е форма на договорна отговорност, а право на

55
едната страна да се откаже от договора, като загуби даденото от нея. Другата страна не може
да се противопостави на правото на отмятане.

27. Погасяване на облигационното отношение - основания и обща

характеристика. Прихващане на насрещни задължения. Подновяване. Разваляне
на договор. Други основания за погасяване на облигационните отношения.

Освен чрез изпълнение и даване вместо изпълнение облигационните отношения могат да се

погасяват и на други основания – прихващане, подновяване, опрощаване, сливане.
Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от
тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да ги прихване срещу задължението си. Двете
насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях. По този начин се
избягват двойните плащания. Прихващането е едновременно сделка на компенсиращия кредитор, с
която той цели да събере принудително вземането си, и действия на длъжника за погасяване на
задължението му.
Предпоставките на компенсацията са: две насрещни вземания, между едни и същи лица –
идентичност на субектите; еднородност и заместимост на насрещни престации; изискуемост на
вземането и ликвидност на това вземане – да е безспорно установено по основание и размер. Двете
вземания трябва да имат за предмет пари или и двете да са за еднородни и заместими вещи. За
прихващането не е необходимо двете вземания да произтичат от един и същ ЮФ. Може да се
прихваща с неликвидно вземане, само ако при предявяване в съд то бъде уважено. Компенсацията е
потестативно право и не може да бъде с модалитет. Компенсационното изявление има обратно
действие, тъй като двете насрещни вземания се смятат за погасени от деня, в който компенсацията е
могла да се извърши. Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.
Подновяването е договор, сключен между кредитора и длъжника, с който едно
облигационно отношение се погасява, а на негово място се създава ново отношение. Заедно със
старото отношение се погасяват и обезпеченията. Новацията се дели на обективна и субективна.
При обективната кредиторът и длъжникът остават същите, а се поема нов дълг. При субективната
се сменя кредиторът или длъжникът. Подновяването не само погасява старото облигационно
отношение, но и поражда ново на негово място. Задължението се подновява, когато се замени с
друго, което е с друго основание или с друг предмет. Активната субективна облигация се различава
от цесията – необходимо е съгласие на длъжника. Активната и субективна новация могат да се
съчетаят с делегация, при нея има три правоотношения, от които двете са външни, а третото е
вътрешно.
Опрощаването е договор, сключен между кредитора и длъжника, с който първият се
отказва от правото си. Опрощаването погасява дълга и акцесорните права и задължения.
При сливане качествата на кредитор и длъжник се съединяват в едно лице, в резултат на
което облигационното задължение се погасява. Най-често настъпва при универсално
правоприемство. Не всяко сливане има погасително действие – сливане между длъжник и
поръчител.
Възможността за разваляне на двустранните договори е обусловена от генетичната и
функционална зависимост между насрещните задължения на страните. То е крайно средство за

56
прекратяване на облигационни отношения. Предпоставки за развалянето са: неизпълнение на
задължението на едната страна по договора; вина на неизпълнилата задължението си страна;
изправност на развалящата договора страна. Развалянето се извършва с едностранно волеизявление,
извънсъдебно. Кредиторът не е длъжен да дава срок за изпълнение, когато договорът е фикс,
забавеното изпълнение е станало безполезно, изпълнението е станало невъзможно изцяло или
отчасти. За вещни права върху недвижими имоти е предвидено разваляне по съдебен ред. Искът за
разваляне се погасява с 5-годишна давност. Развалянето има обратно действие, като всякя от
страните трябва да върне на другата страна престацията, която е получила от нея. Няма обратно
действие развалянето на договори, при които задължението е с продължително изпълнение или за
периодични престации. Изправната страна има право на обезщетение.

28. Промяна на субектите на облигационното отношение. Прехвърляне на

вземане. Поемане на задължения - видове.

Смяна на кредитора може да стане чрез прехвърляне на вземането от кредитора

върху друго лице. Това прехвърляне се нарича цесия. Цесията е договор, с който
кредиторът прехвърля свое право към длъжника на трето лице. Длъжникът не е страна
по този договор. Цесията е каузална сделка. Предмет на цесионния договор могат да
бъдат прехвърлими права – преди всичко имуществени. Не всички имуществени права
могат да се цедират – недопустимо е за права, свързани с личността на техния титуляр.
Непрехвърлимост на правото може да бъде предвидено в самия договор, който го
поражда. Прехвърленото вземане минава върху цесионера заедно с неговите
привилегии, бъдещи и изтекли лихви, ипотеки, залози. На новия кредитор могат да се
направят от цедирания длъжник всички материални и процесуални възражения, които
той е могъл да противопостави на стария кредитор. Цедентът е длъжен да предаде на
цесионера документите, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Цесията има действие за третите лица и длъжника от деня,
когато тя бъде съобщена на последния от цедента. Съобщението за цесия е
неформално. По правило цедентът не отговаря за платежоспособността на цедирания
длъжник, но той отговаря за съществуването на правото по време на цесията, само ако
тя е била възмездна. Цесията е способ за прехвърляне не само на обикновени права, но
и на права, които са инкорпорирани в ценни книги. За разлика от цесията, която е
неформален договор – джирото е формална сделка. Цесията е самостоятелна и
каузална сделка, а джирото е абстрактна и акцесорна сделка. При джирото има
първично придобиване на права.
Смяна на длъжника може да стане чрез поемане на дълг (заместване в дълг).
При заместване в дълг старият длъжник се освобождава от задължението, което се
поема от нов длъжник. Заместване в дълг може да се извърши само със съгласие на
кредитора. Поемането на дълг може да стане чрез два начина: чрез договор за
заместване между кредитора и трето лице (не е необходимо съгласие на стария
длъжник); чрез договор между стария и новия длъжник, който подлежи на одобрение
от кредитора. Новият длъжник може да противопостави на кредитора само

57
възраженията, основани на поетото задължение. Обезпеченията дадени от трети лица
се погасяват, а дадените от стария длъжник обезпечения остават в сила.
Заместването в дълг се различава от кумулативното поемане на дълг. При него
длъжникът не се замества и освобождава от задължението, а едно трето лице встъпва в
облигационното отношение като съдлъжник. По този начин кредиторът се снабдява с
двама длъжници, които отговарят солидарно.
Присъединяването в дълг може да стане чрез договор между кредитора и
трето лице – нов длъжник, задължението на новия длъжник е самостоятелно, а не
акцесорно. Присъединяването може да стане и на основание договор, сключен между
длъжника и третото лице – това е договор в полза на кредитора.

29. Множество кредитори и длъжници. Разделност и солидарност.

Видове солидарност. Неделимост.

При множество на страните в облигационните отношения изпълнението се

осъществява според две основни начала: разделност или солидарност. Разделността
при изпълнение на задълженията е принципът. При нея са налице самостоятелни
облигационни отношения, обединени от общ правопораждащ ги ЮФ. Всеки от
кредиторите може да иска изпълнение само на своето вземане. Всеки от длъжниците
дължи изпълнение само на своята част от задължението.
При солидарността не е така – тя се дели на активна и пасивна. При активната
солидарност са налице няколко кредитори и един длъжник. Всеки от кредиторите може
да иска изпълнение на цялото задължение, то не се разделя. Направеното от длъжника
изпълнение на един кредитор погасява дълга и спрямо останалите кредитори.
Събралият вземането кредитор дължи на останалите техните части от него.
При пасивната солидарност са налице няколко длъжници и един кредитор. Те
дължат една и съща престация и се намират в отделни облигационни отношения с
кредитора. Той може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците. Не е задължително тя да се поражда от един и същ ЮФ. Изпълнението на
един солидарен длъжник погасява задължението и на останалите. Всеки от
съдлъжниците може да направи на кредитора общите възражения. При пасивна
солидарност длъжниците все едно са един длъжник спрямо кредитора. Всеки
солидарен длъжник може да противопостави на кредитора своите лични възражения.
Опрощаването от кредитора в полза на един солидарен длъжник и новацията
освобождават и останалите съдлъжници, но кредиторът може да запази правата си
спрямо тях. Предявяването на иск срещу един солидарен длъжни не засяга правата на
кредитора спрямо останалите длъжници. Пасивната солидарност проявява действието
си само в отношенията между солидарните длъжници и кредитора. Във вътрешните
отношения между солидарните длъжници се прилага другия принцип – разделност на
задълженията. Солидарен длъжник, който е изпълнил цялото задължение или повече
от своята част има два иска срещу останалите – регресен (обратен) и суброгационен.
Пасивната солидарност се различава от неделимостта на задължението.
Неделимото задължение се носи от няколко длъжници, дължат една и съща престация.

58
При неделимостта е налице само едно правоотношение. При множество на длъжниците
кредиторът може да търси дължимото само общо от тях, а на и поотделно. При
множество на кредиторите предметът на неделимото задължение трябва да се предаде
на всички кредитори общо, но всеки кредитор може да иска дължимото да се предаде
за пазене.

30. Защита на кредитора. Отговорност на длъжника с имуществото му.

Упражняване правата на длъжника от кредитора. Отменителен иск.

Съгласно 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на

неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни
основания за предпочитане.
При личните обезщетения един или няколко допълнителни длъжници отговарят с
имуществото си за изпълнение на задължението от главния длъжник. При вещните
обезпечения една движима или недвижима вещ се поставя на разположение на кредитора като
специално обезпечени на неговото вземане. Вещни обезпечения са залогът и ипотеката.
Особен вид лично обезпечение е правото на кредитора да упражни правата на своя
длъжник – 134 ЗЗД. Възниква при две кумулативно дадени предпоставки: длъжникът да
бездейства, т.е. да не упражнява правата си към други лица; това бездействие да застрашава
удовлетворяването на кредитора. Бездействието на длъжника заплашва кредитора, когато води
до намаляване длъжниковото имущество. Кредиторът може да упражни само тези права на
длъжника, които могат да бъдат обект на принудително изпълнение – секвестируемите права.
Кредиторът не може да упражнява неимуществените права на длъжника. Може да упражнява
само налични, вече възникнали права на длъжника, но не и да придобива права. Законът не
изисква правото на кредитора към длъжника да е изискуемо. Може да бъде срочно, условно и
дори неликвидно. Кредиторът може да упражни правата на своя длъжник от свое име
извънсъдебно или съдебно. За извънсъдебното упражняване е необходимо кредиторът да бъде
овластен от съда по реда за обезпечаване на искове да извърши съответното действие.
Съдебното упражняване става чрез предявен от кредитора сурогационен, непряк иск. В този
случай се конституира и длъжникът. Кредиторът има правното положение на процесуален
субституент. Ответникът по сурогационния иск е длъжникът на длъжника. Кредиторът и
длъжникът са необходими другари.
Особено лично обезпечение на кредитора е правото му да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него тези действия на длъжника, с които той го уврежда. Увреждащи
са действия, които не само водят до обедняване на длъжника, но могат да затруднят
удовлетворяването на кредитора. Увреждащото действие трябва да е извършено след като
кредиторът е придобил това качество. Увреждащият характер на правното действие е
обективната предпоставка за възникване и упражняване правото на кредитора да иска
обявяване на недействителността на това действие. Субективната предпоставка на това право е

59
знанието на длъжника за увреждането. Знанието за увреждане също трябва да се докаже от
кредитора. Знанието се предполага, ако третото лице е съпруг, низходящ, брат, сестра на
длъжника. Тази презумпция е оборима. Правото на кредитора е потестативно, като може да се
упражни само по съдебен ред. Искът е конститутивен и трябва да се предяви срещу длъжника
и третото лице, които са необходими другари в процеса. Прието е този иск да се нарича
Павлов. Уважаването на отменителния иск води до относителна недействителност, тъй като
увреждащото действие няма да има последици само за кредитора-ищец. То е недействително
от момента на извършването му. Действително е по отношение на длъжника и третото лице.
Има и специални отменителни искове – 56 ЗН – кредиторите на лицето, което се е отказало от
наследство, могат да искат унищожаването на отказа в своя полза.

31. Лични обезпечения - обща характеристика. Поръчителство.

Менителнично поръчителство. Банкова гаранция.

Поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо

кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение. Страни
по този договор са кредиторът и поръчителят. Поръчителството е формален договор,
едностранен, безвъзмезден, акцесорен, каузален и комутативен договор. Поръчителят е
задължен солидарно с главния длъжник. Кредиторът може да предяви претенцията си
първо срещу поръчителя, без да е търсил изпълнение от длъжника, освен ако
задължението не е за незаместима или индивидуално определена престация. Обемът и
настоящето съдържание на главното задължение определят отговорността на
поръчителя. Прехвърлянето на вземането от кредитора на трето лице прехвърля и
правата спрямо поръчителя и те могат да се упражнят от цесионера. Поръчителят може
да направи на кредитора всички лични възражения на главния длъжник. Прекъсването
на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност нямат
действие спрямо поръчителя, както и обратното. Може да се поръчителства при по-
леки условия в сравнение с тези по главното задължение, но не и при по-тежки.
Изпълнилият задължението поръчител има срещу длъжника обратен и суброгационен
иск. Регресният иск зависи от вътрешните отношения между длъжника и поръчителя.
Чрез суброгационния иск изпълнилият задължението поръчител встъпва в правата на
удовлетворения кредитор.
Менителничното поръчителство (авалът) е едностранна и абстрактна сделка.
Авалът трябва да се извърши върху същия акт, в който се материализирано
менителничното вземане. Може да се авалира само чрез поставяне на подпис върху
лицевата страна на ценната книга.
По повод банковата гаранция възникват три правни отношения, в които
участват три лица – кредитор, длъжник и гарант, като всяко от тях влиза в две
правоотношения.
Първото е между кредитора и длъжника, второто е между длъжника и гаранта, то
възниква в резултат на възмезден договор за поръчка. По този договор гарантът се
задължава да извърши определено правно действие – издаване на банкова гаранция в

60
полза на кредитора, а доверителя се задължава да плати възнаграждение. Страни по
третото правоотношение са гарантът и кредиторът. Гарант може да бъде само банка.
Банковата гаранция е формална, банкова сделка, едностранна, може да бъде
самостоятелна или акцесорна. Основното задължение на банката е да плати определена
сума на бенифициера съобразно предвидените в гаранцията условия. По своята
същност това е задължение за обещаване на отговорност. По правило банковата
гаранция е непрехвърлима и неделима. Акцесорната банкова гаранция е с право на
регрес, а самостоятелната е без право на регрес и суброгация.

32. Реални обезпечения - обща характеристика. Залог в гражданското право.

Залог в търговското право. Особен залог. Договорна ипотека.
Специализация. Сключване. Форма. Вписване.
Законна ипотека. Вписване. Действие.

Залогът е три основни вида: обикновен; търговски; особен (ЗОЗ). Залогът по

ЗЗД може да бъде върху движими и недвижими вещи.
Залогът върху движими вещи се учредява с договор, сключен между
залогодателя и залогоприемателя, по силата на който залогодателят предава вещта на
залогоприемателя или трето лице с цел обезпечаване на вземането на залогприемателя.
Договорът за залог трябва да индивидуализира обезпеченото вземане и заложената
вещ. Могат да се залагат само движими вещи, които не са извадени от гражданския
оборот, предмет на залог могат да бъдат незаместими и непотребни вещи. Залогът
обхваща и принадлежността към заложената главна вещ, ако не е уговорено друго.
Договорът за залог е едностранен договор, тъй като поражда задължения само за
залогоприемателя, той е безвъзмезден, каузален и комутативен и неформален. Най-
важната квалификация на договора за залог е, че той е реален и акцесорен договор.
Предаването на заложената вещ е елемент от ФС на заложния договор. Предаването на
вещта следва по време съгласието на страните. Без предаване на вещта няма сключен
договор за залог, тъй като неговият ФС е незавършен. Залогодателят трябва да е
собственик на заложената вещ. Договорът за залог няма прехвърлително действие.
Заложното право на залогоприемателя включва: правомощие да държи заложената вещ
и правото на предпочително удовлетворяване от цената на вещта. Заложният кредитор
е държател на вещта, фактическата власт може да се упражнява лично или чрез друго
лице. Правомощието да държи вещта не включва възможност на залогоприемателя да
си служи с нея. В качеството си на държател залогоприемателят има посесорна защита.
На основание своя залог заложният кредитор може да иска връщането на вещта от
лицето, у което се намира. Правомощието на заложния кредитор да се удовлетвори
предпочително от цената на заложната вещ може да се упражни само ако той има
фактическа власт върху нея. Правото на удовлетворяване от цената на заложната вещ
може да се реализира чрез предявяване на осъдителен иск от заложния кредитор и
снабдяването му с изпълнителен лист. Ако заложните вещи погинат, повредят се или

61
бъдат отчуждени, заложният кредитор има право на предпочително удовлетворение от
застрахователната сума или от дължимото обезщетение. Правомощието на заложния
кредитор да държи заложената вещ и правомощието да се удовлетвори предпочително
от нейната цена са основание заложното право да се определя като вещно право върху
чужда вещ. Заложното право е акцесорно, тъй като се поражда само след възникване на
обезпеченото вземане. Ако залогът е даден от трето лице, то може да противопостави
на заложния кредитор всички възражения, които има към него длъжникът. Заложното
право се прекратява при погасяване на обезпеченото вземане чрез изпълнение.
Залогоприемателят има няколко задължения: да пази заложената вещ, да не си служи с
нея, да върне заложената вещ след погасяване на обезпеченото вземане. Могат да се
залагат и вземания. Залогът върху вземания е близък до цесията. Договорът за залог
върху вземане се сключва между залогприемателя и залогодателя, който е кредитор по
залаганото вземане. Заложният длъжник не е страна по договора. Той е неформален
договор – предмет на залог могат да бъдат само прехвърлими вземания. Може да се
залага и насрещно вземане. Поражда действие за заложния длъжник и третите лица,
след като им бъде съобщено за залога. Заложният кредитор е длъжен да събира
лихвите на заложеното вземане, а когато то стане изискуемо – и главницата. При
събиране на вземането заложният кредитор може да води искови и изпълнителни дела.

Договорът за търговски залог предпоставя търговска сделка и обезпечава

изпълнението на породени от нея задължения. Договорът за търговски залог е реален –
смята се за сключен с предаването на движимата вещ или ценна книга на приносител
на кредитора или за негова сметка на друго лице или чрез джиро за обезпечаване и
предаването на ценна книга на заповед. Джирото за обезпечаване е формален акт на
залогодателя, то може да бъде явно и скрито.
Законен залог имат само няколко търговци – комисионерът; спедиторът;
превозвачът и влогоприемателят на стоки в публичен склад. Търговският залог се
реализира без съдебна намеса. За възникване на това право е необходимо договорът да
е сключен в писмена форма и да има достоверна дата (нотариално заверена).
Заложният кредитор може сам да продаде заложната вещ и когато тя подлежи на бърза
развала. В договора за търговски залог може да се предвиди, че той може да събира
плодовете, които дава заложната вещ.
Особеният залог е уреден в специален закон ЗОЗ. С особен залог може да се
обезпечава изпълнението на задължения по търговски сделки, като не е задължително
страните по тях да са търговци. Особеният залог може да бъде само договорен.
Учредява се без предаване на заложения предмет. Заложеният предмет остава във
фактическа власт на залогодателя си. Той може да се разпорежда със заложеното до
съобщаване от заложния кредитор за започване на изпълнението. Договорът за особен
залог е консесуален и двустранен договор. Предмет на особен залог могат да бъдат
вземания и съвкупности от вземания; движими вещи; безналични ЦК; търговски
предприятия; дружествени дялове.
Залогодателят трябва да е търговец или стопански производител. Договорът
трябва да е сключен в писмена форма, а ако е за залог на предприятие – в писмена
форма с нотариална заверка на подписите. Трябва да се впише в Централния

62
депозитар. Вписването поражда презумпция за общоизвестност. Има срочно действие
– 5 години. Само вписан залог може да се противопостави на трети лица. Особеният
залог се реализира без съдебна намеса. Изпълнението върху заложения предмет се
извършва с участието на депозитар, който се посочва от заложния кредитор.
Ипотеката е три вида: договорна; законова; едностранно установена. Ипотеката
е вещно (реално обезпечение). Договорът за ипотека е формален, тъй като трябва да се
сключи с нотариален акт. Ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър.
Вписването е елемент на ФС – има конститутивно действие. То прави ипотеката
противопоставима на трети лица, които са придобили правото на собственост или
други вещни права. Вписването има действие 10 години. Ипотечният договор е
консесуален, каузален, и комутативен. По правило той е безвъзмезден. Договорът е
едностранен и акцесорен. Предмет на ипотека могат да бъдат всички недвижими вещи,
които са прехвърлими. Имотът трябва да е конкретно определен по вид,
местонахождение и граници. Имотът трябва да принадлежи на лицето, което учредява
ипотеката. Учредената от несобственик ипотека е недействителна. Ипотечният договор
има задължително съдържание. Ипотеката обезпечава вземането до вписания размер
или сума независимо от промените в него след учредяване на ипотеката. Ипотечното
право се състои от две правомощия: за запазване целостта на ипотекирания имот; на
предпочително удовлетворяване от цената на имота. За разлика от залога при
ипотеката фактическа власт върху вещта упражнява собственикът. С извършване на
публична продан на имота се погасяват всички ипотеки и вещни права върху него.
Вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което
трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма. Заличаването погасява ипотеката.
Законната ипотека възниква на основание ЮФ, определени в закона. Банката има
право на законна ипотека върху имотите и вещните права върху тях, които се
придобиват изцяло или частично чрез използване на банков кредит. Едностранно
установената ипотека се предоставя като обезпечение пред съд.

63
 33. Договори за възмездно придобиване на права. Продажба. Обща
характеристика и видове. Задължения на страните. Отговорност на продавача
при евикция и за недостатъци. Продажба на наследство.
Търговска продажба - особености. Международна продажба на стоки.
Договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане.

Договорът за продажба е основната и най-разпространена търговска сделка.

Има три основни вида договори за продажба: обикновена, търговска, международна.
Легалното определение на договора за продажба се съдържа в 183 ЗЗД – продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу
цена, която купувачът се задължава да му заплати. Договорът за продажба е
двустранен възмезден, консенсуален, комутатитен и неформален договор, който може
да има облигационно-вещно действие. Поражда права и задължения и за двете страни,
като и двете дължат насрещна престация. По изключение някои договори за продажба
са формални. Договорът за продажба на индивидуално определена вещ поражда права
и задължения още със сключването му.

Предмет на договора за продажба са вещта и цената, като може да бъде и друго

право. Цената е съществен елемент – тя трябва да бъде определена или поне
определяема, задължително трябва да е уговорена в пари. Продавачът е длъжен да
прехвърли на купувача правото на собственост и да му предаде продадената вещ.
Договорът за продажба няма автоматично вещно действие при родово определените
вещи, при продажба на бъдещи вещи, при продажба на чужда вещ. Родово
определените вещи трябва да бъдат индивидуализирани – може да е по взаимно
съгласие на страните, както и едностранно от продавача и купувача. При продажбата с
уговорка за опитване или преглеждане правото на собственост преминава върху
купувача, когато той одобри вещта. При продажба със запазване на собствеността
вещното действие на договора е отложено до заплащане на последната вноска от
цената на продадената на изплащане вещ. Неплащането на вноските е основание
продавачът да развали договора, не е допустимо, ако неплащането не надвишава 1/5 от
цената на вещта. Второто задължение на продавача е да предаде вещта. Тя трябва да
бъде предадена в състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с
плодовете от тогава. Разноските по предаването са за сметка на продавача.

64
 Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта. Плащането на цената
трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се
извършва. Страните могат да уговорят и друго момент за плащане на цената, могат да
се уговорят и лихви за заплащане върху цената от купувача. Неизпълнението за
плащане на цената винаги е забавено. При неплащане на цената на движима вещ
продавачът разполага с възможност да развали договора за продажба по облекчен ред,
ако купувачът не плати на срока цената или ако не се яви да получи или не приеме на
срока вещта, съгласно договора.

Купувачът е длъжен да получи предадената му от продавача вещ, като поеме

разноските за това. При прехвърляне на недвижими имоти те се поемат от страните по
равно. Продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна – може да бъде сключен
като фидуциарна сделка. В търговското право е допустимо да се сключва договор за
продажба с уговорка за изкупуване.
Продавачът носи два вида отговорност: при съдебно отстранение от вещта за
евикция и при недостатъци на продадената вещ. Съдебно отстранение на купувача от
вещта е налице, ако тя е обременена с права на трети лица. Евикцията може да бъде
предстояща или реализирана. Отстраняването може да бъде пълно или частично. Ако
продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали
договора и да претендира обезщетение, освен ако не е бил недобросъвестен.
Продавачът дължи връщане на цялата цена. Когато само част от вещта принадлежи на
трето лице или е обременена с права на трети лица, купувачът може да развали
договора само по съдебен ред. Ако евикцията бъде реализирана, купувачът може да
претендира и разноските, които е направил по воденото срещу него дело. При всички
случаи продавачът е длъжен да върне получената цена. Той не отговаря на съдебно
отстранение, ако не е бил привлечен в делото.
Вторият вид отговорност на продавача е при недостатъци на продадената вещ –
продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено
намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в
договора ползване. Предпоставките за тази отговорност са недостатъкът да е
съществувал към момента на преминаване правото на собственост върху купувача, да е
съществен, да не е бил известен на купувача при преминаване на собствеността.
Недостатъците са явни или скрити. Явни са недостатъци, които купувачът може да
открие при обикновен преглед на вещта. За откритите явни недостатъци купувачът
трябва незабавно да уведоми продавача. Скрити са недостатъците, които не могат да се
забележат при обикновения оглед на вещта, а се проявяват и могат да бъдат открити
по-късно – и за тези недостатъци продавачът трябва да бъде уведомен. Отговорността
на продавача за недостатъци на продадената вещ е обективна, тъй като той отговаря
дори ако не е знаел за недостатъците. Клауза за освобождаване от отговорност е
нищожна.
При недостатъци на продадената вещ купувачът може да развали договора за
продажба, като върне вещта и получи обратно платената цена заедно със стойността на
разноските по договора; да задържи вещта и да иска намаляване на цената, да иска
отстраняване на недостатъците от продавача или сам да ги отстрани за негова сметка;

65
да иска замяна за вещ без недостатъци. Купувачът може да реализира тези
възможности в определен срок, който тече от предаването на вещта. Погасителната
давност при продажба на недвижими вещи е 1 година, а при продажба на движими
вещи – 6 месеца. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е 3
годишен. Всяка от възможностите може да се кумулира с претендиране на
обезщетение за причинени вреди. Ако купувачът направи възражение за недостатъци,
той трябва да държи вещта на разположение на продавача и да се грижи за нейното
запазване, а ако подлежи на бърза развала – може да поиска от съда да разреши да
продаде вещта. При потребителска стока продавачът отговаря за всяка липса на
съответствие с договора за продажба.

Договорът за продажба на наследство е особен вид договор - специфично при

него е предметът, който е една правна съвкупност от имуществени права и задължения.
В наследството не се включват лични права и задължения. Наследството се продава
като цяло, без да се посочват негови елементи. Продавачът е длъжен да обезпечи само
качеството си на наследник. Договорът за продажба на наследство е алеаторен договор.
Ако преди договора продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои
предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото. Не е изключено страните да
уговорят непрехвърлимост на някой от елементите на наследството, като това трябва
да е уговорено изрично. Договорът за продажба на наследство може да се сключи след
като продавачът придобие качество на наследник, след откриване на наследството
(смъртта на наследодателя). Договор за продажба на бъдещо наследство е нищожен.
Наследството се прехвърля със състава от права и задължения, който е налице към
момента на откриването му. Продавачът прехвърля върху купувача само наследстовот,
а не и качеството си на наследник. Договорът трябва да се сключи писмено с
нотариална заверка на подписите, като тази форма е за действителност. Ако в
наследството влиза недвижима вещ, договорът трябва да се сключи под формата на
нотариален акт. Може да се противопостави на трети лица само ако е вписан. В
търговското право сравнително най-близък до договора за продажба на наследство е
договорът за продажба на търговско предприятие.

Договорът за издръжка и гледане е ненаименован договор. С него едно лице

прехвърля свое право (обикновено на собственост върху имот) на друго лице, което
поема задължение за издръжка и да се грижи за прехвърлителя до определен срок или
до края на живота му. Това е двустранен, възмезден и консесуален договор, който има
облигационно- вещно действие. Задължението на правоприемника не са пари, а
предоставяне на грижи. Тези грижи могат да получат стойностна оценка.
Задължението за издръжка и гледане не отпада поради възможността на прехвърлителя
да се издържа сам. Грижите трябва да бъдат полагани системно, непрекъснато,
ежедневно. Договорът се сключва с оглед личността на правоприемника. Ако
кредиторът (прехвърлителя) не оказва необходимото съдействие, длъжникът трябва да
трансформира натуралното си задължение в парично, може да поиска това от районния
съд. Тази трансформация е една едностранна обективна новация. Основната особеност
на този договор е неговият дефинитивно алеаторен характер, тъй като не се знае колко

66
ще продължи човешкият живот. Когато обаче тази алеаторност не е налице към
момента на сключване на договора, той е нищожен поради липса на основание.
Особеностите по отношение на търговската продажба се проявяват по
отношение на предмета, срока, правата и задълженията на страните. Предметът на
ДТП е по-широк от гражданската – може да се прехвърля право на собственост върху
стоки или други движими вещи, ценни книги, търговски предприятия, вземания,
дружествени дялове.
При ДТП когато цената не е определена, сделката е действителна, като по силата на
презумпцията купувачът дължи обикновената (обичайната) цена. Купувачът не може
да иска предаването на стоката веднага, а само в разумен срок, който се определя
винаги конкретно и според обстоятелствата на отделния случай. Задължение на
продавача е да издаде фактура за продадената стока, да осигури необходимия сервиз.
Продавачът по ДТП има определени права при забава на купувача за получаване на
продадената стока. Купувачът е в забава за получаване на стоката след изтичане на
уговорения срок за това.
Продавачът може да предаде стоката за пазене на трето лице – влогоприемател или да
я продаде на пазарна цена, като купувача трябва да бъде уведомен за това. Ако
подлежи на бърза развала, може да я продаде и без предизвестие. Получаването на
продадената стока е основно задължение на купувача, той трябва да я прегледа след
нейното получаване. Отказът на купувача за приемане на стоката може да бъде
изричен или мълчалив, ако тя не отговаря на изискванията. Ако той реши да върне
стоката, това трябва да бъде за негова сметка. Купувачът е длъжен да пази
неотговарящата стока с грижата на добър търговец, като неговото задължение е
срочно. Второто основно задължение на купувача е за плащане на цената. Купувачът
по ДТП е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му
дават право да я получи. Ако купувачът е неизправна страна по разваления ДТП и
продавачът сключи нов договор с друг купувач, той може да претендира разликата
между цената по него и предишната от купувача.
Международната продажба на стоки се урежда от Виенската конвенция.
Международният характер се определя според мястото на дейност, което трябва да е в
различни държави. Виенската конвенция съдържа приоритетно диспозитивни
разпоредби, които страните могат да изключат.

67
 34. Дарение. Отграничения. Видове. Сключване и форма на договора.
Тежест при дарението. Отмяна на дарението. Спонсорство.

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на да

дарения, който го приема. Нищожно е дарението на бъдещо имущество. Дарителят
трябва да е носител на подареното право към момента на сключване на договора.
Договорът за дарение може да бъде сключен с модалитети. Договорът за дарение е
безвъзмезден и каузален договор, сключен с оглед личността на страните. Правното
основание е дарственото намерение. Дарението се прави с цел изпълнение нравствен
дълг. Доминиращото в теорията мнение е, че договорът за дарение е едностранен
договор, когато не е уговорена тежест или не е възникнала нужда от издръжка на
дарителя. Договорът за дарение може да бъде консенсуален или реален договор, както
и формален или неформален договор. Договор за дарение на недвижими вещи трябва
да бъде сключен под формата на нотариален акт, а за движими вещи – в писмена
форма с нотариално заверени подписи. Дарението на движими вещи може да стане и
чрез предаване. Нищожен е договор за дарение, когато дарението или мотивът са
противни на закона или добрите нрави. Дарителят не носи отговорност при
недостатъци на подарената вещ или при съдебно отстранение на дарения. Дарението
може да бъде обичайно или възнаградително. Може да бъде пряко или непряко.
Тежестта е модалитет на сделките, който е характерен преди всичко за договора
за дарение и завещанието. Тежестта е допълнително задължение на дарения, което
може да има за предмет да се даде, направи или да не се извърши нищо. Тежестта не
трябва да превишава стойността на подареното. Уговорената тежест трябва да е
възможна. Породеното от уговорката за тежест задължение подлежи на принудително
изпълнение. Всеки заинтересован може да поиска изпълнение на наложените със
завещанието/дарението тежести. Договорът за дарение с тежест е двустранен договор.
Дарението може да бъде отменено в три хипотези: когато дареният умишлено
убие или се опита да убие дарителя или негови близки; когато дареният набеди
дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от 3 години;
при отказ на дарения да даде издръжка на дарителя. Необходимостта от издръжка
превръща договора за дарение в двустранен. Задължението за издръжка се дължи до

68
размера на подареното. Искът за отмяна може да се предяви в 1-годишен срок откакто
на дарителя са станали известни основанията за отмяна. Отмяната на договора за
дарение има обратно действие – съвпада с развалянето при двустранните договори.

Спонсорството е двустранен и възмезден договор, тъй като срещу

предоставяната от спонсора облага, спонсорираното лице дължи насрещна престация.

35. Наемни отношения. Договор за наем. Пренаемане,

прекратяване на наемното отношение. Лизинг - понятие и видове.

С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една

вещ за временно ползване, а наемателят да плати определена цена. Това е неформален
и срочен договор, който има продължително и периодично изпълнение. Срокът е
съществен елемент на договора за наем. Може да бъде сключен за определен или
неопределен срок, но до 10 години, като по този начин се ограничава автономията на
страните. Лицата, които могат да извършват само действия на обикновено управление
не могат да сключват договор за наем за повече от 3 години. Договорите за наем на
държавни и общински имоти могат да имат срок до 5 години. Договорът за наем е с
продължително изпълнение, тъй като наемодателят е длъжен да предостави и обезпечи
временно ползване върху определена вещ за продължителен период от време. С
периодично изпълнение е, защото наемателят се задължава да плаща наемната цена
чрез многократни и по правило периодични престации. Наемната цена може да бъде
определена и глобално. Наемателят няма вещно право – той е само държател на вещта.
Предмет на договора за наем е вещта, която се предоставя във временно
ползване и наемното възнаграждение. Вещите трябва да са незаместими и
непотребими, тъй като след прекратяване на договора наемателят дължи връщане на
същата вещ.
Наемодателят е длъжен да предаде наетата вещ, да поддържа в течение на
наемния период, както и да обезпечи спокойно й ползване. Длъжен е да предаде вещта
в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета. Ако тя не е предадена в
надлежно състояние, наемателят може да иска съразмерно намаляване на наемното
възнаграждение или да развали договора за наем. Отговорността на наемодателя при
недостатъци е по-широка по съдържание от тази на продавача. Друго задължение е да
извършва всички ремонти и поправки на вещта, освен дребните. Трето задължение на
наемодателя е да обезпечи спокойно ползване на вещта от наемодателя – трябва да се
въздържа от действия, които биха попречили на наемателя или затруднили ползването
му, както и да отблъсне правните претенции на трети лица. Срещу фактически

69
обезпокоявания наемателят може да се защити сам с иск по 76 ЗС, който може да
предяви сам.
Наемателят е длъжен да плаща наемното възнаграждение, да си служи с
наемната вещ съобразно определеното в договора ползване, а при липса на такова –
съобразно обикновеното й предназначение, да пази наетата вещ и да я върне след
изтичане на наемния договор. Наемната цена може да се коригира периодично. Не
трябва да се допуска изхабяване на вещта, по-голямо от обикновеното. Тя трябва да се
върне с всички нейни принадлежности и в състоянието, в което е била, като се отчете
обикновеното изхабяване. Наемателят е длъжен да изпълнява правилата за реда и
управлението на етажната собственост. Наемателят дължи обезщетение за вредите,
причинени през наемния период от него, членовете на неговото домакинство или от
пренаематели. Наемодателят е длъжен да плати стойността на направените от
наемателя подобрения на вещта, ако е дал съгласие за извършването им. Ако това
съгласие не е дадено, наемателят има право да получи по-малката сума от сумата, с
която се е увеличила вещта.
Пренаемането предполага втори договор за наем. За валидността на
пренаемането не е необходимо съгласие на наемодателя по първия договор, ако се
пренаемат само части от вещта. Втория договор има функция от първия, тъй като
пренаемателят не може да има повече права от наемателя. Не възникват
правоотношения между наемодателя и пренаемателя, но наемодателя може да търси
дължимата от наемателя цена и от пренаемателя.

Прекратяване на наемното правоотношение може да стане по взаимно съгласие,

с изтичане на наемния срок, с предизвестие на една от страните, при разваляне на
договора за наем, при погиване на наетата вещ. Ако след изтичане на срока наемателят
продължи да ползва наетата вещ се счита, че е сключен нов договор за наем с
неопределен срок по, като условията за новия съвпадат с тези по първия. Ако
договорът е без определен срок, всяка от страните може да го прекрати с 1-месечно
предизвестие. Договорът за наем може да бъде развален от изправната страна при
виновно неизпълнение на задълженията от другата страна. При погиване на наетата
вещ рискът се понася от наемодателя. Договорът за наем има задължителна сила и за
трети лица, които са правоприемници на наемодателя: при прехвърляне на наетия имот
на трето лице, договорът остава в сила, ако е бил вписан в имотния регистър, а ако има
достоверна дата, той е задължителен, но не повече за 1 година от прехвърлянето; ако
няма достоверна дата той е задължителен като договор за наем без определен срок.
Специални наемни правоотношения възникват по повод имоти – държавна или
общинска собственост. Те се уреждат от ЗДС и ЗОС. ЗЗД има субсидиарно
приложение.
От финансов аспект лизингът е средство за кредитиране, а от юридически чрез
лизинга се предоставя временно и възмездно право на ползване върху определен обект.
Това право е облигационно, а не вещно. Договорът за лизинг е абсолютна търговска
сделка. Той се сключва с оглед на личността на страните и има продължително и
периодично действие. Договорът за лизинг е два вида – финансов и оперативен.

70
 С договорът за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ
от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за
ползване срещу възнаграждение. При класическия договор за лизинг има отношения
между три лица. Първото е между лизингополучателя и лизингодателя, който по
принцип е специализирано търговско дружество – инициативата принадлежи на
първия. Между тях се сключва договор за финансов лизинг, чието основно съдържание
е точна спецификация на обекта и условията за неговото придобиване, като
обикновено се определя и лицето, от което обектът може да се придобие. Първото
правно отношение е от категорията на мандатните. Второто правно отношение е между
третото лице и лизингодателя, обикновено то е производител на вещта.
Правопораждащ ЮФ обикновено е договор за продажба. Със сключването на този
договор лизингодателя изпълнява мандатното си задължение да придобие лизинговия
обект. Продавачът трябва да бъде информиран, че обектът е предназначен за лизинг.
Третото лице се задължава да достави обекта на лизингополучателя, който не става
собственик и няма право да плаща цената на продавача. Предаването и получаването
се удостоверява чрез протокол. Третото правно отношение отново е между
лизингодателя и лизингополучателя. То е сравнително най-близко до мандатното
правоотношение. Едно от основните задължения е за предоставяне на обекта за
ползване. Централно място заема лизингодателя – той е едновременно довереник,
купувач и наемодател. Възможно е да възникне правоотношение между третото лице и
лизингополучателя при откриване на недостатъци в лизинговия обект.
Задълженията на лизингодателя по договора са за придобиване на обекта от
трето лице и за предоставянето му за ползване на лизингополучателя, да осигури
спокойното му ползване, да се противопоставя на правни претенции на други лица. По
време на ползването собственик е лизингодателят. Лизингодателя по финансовия
лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърлянето
на собствеността на вещта.
Първо задължение за лизингополучателя е да получи обекта на лизинг, да
използва обекта съобразно договорното му предназначение, да поема всички разноски
за поддържането и експлоатацията на обекта. Той не трябва да предоставя ползване на
обекта на друго лице без съгласие на лизингодателя. Основно задължение е за плащане
на лизингово задължение – еднократно или под формата на вноски. Характерно за
лизинговото възнаграждение е, че то се изчислява така че да покрие икономическата
годност на обекта.
Договорът за лизинг няма определен в закона срок. Понасянето на риска от
лизингополучателя е друга съществена разлика в сравнение с договора за наем, при
който рискът е за наемодателя. Във връзка с понасянето на риска за лизингополучателя
може да възникне задължение да застрахова обекта. Лизингополучателя е длъжен да
съобщава за вредите и посегателствата върху лизинговия обект. Последното
задължение е да върне обекта на лизингодателя след изтичане на договора. Ако
продължи да го ползва, той дължи обезщетение на лизингодателя. Има възможност за
придобиване право на собственост върху този обект. Това право трябва да е изрично
предвидено в договора или в отделно споразумение, като трябва да се сключи отделен
договор, който е за продажба.

71
 При договорът за оперативен лизинг има две страни – лизингодател и
лизингополучател. Лизингодателят е собственик на обекта преди сключване на
договора за лизинг. Срокът обикновено е по-кратък. Рискът от случайно погиване или
повреждане на обекта при оперативния лизинг е за лизингодателя.

36. Заем. Заем за послужване. Заем за потребление. Банков кредит.

Има два вида договори за заем: заем за послужване и заем за потребление.

Договорът за заем за послужване е съглашение, с което заемодателят предоставя
безвъзмездно на заемателя определена вещ за временно ползване, която заемателят е
длъжен да върне. Той е едностранен договор, тъй като поражда задължения само за
едната страна. Безвъзмезден и реален договор, счита се за сключен, когато вещта е
предадена на заемателя. Заемът за послужване се сключва с оглед на личността,
заемателят няма право да отстъпва ползването на вещта на друго лице. Заемателят има
правното положение на държател на вещта. В заем могат да се отдават движими и
недвижими вещи, които трябва да са незаместими, непотребими и индивидуално
определени.
Заемателят има право да ползва вещта съобразно определеното в договора
предназначение или съобразно обикновеното й предназначение. Заемателят има право
да иска от заемодателят разноските за необходими и неотложни за запазване на заетата
вещ действия.. Има право да на обезщетение за вредите, които са му причинени от
скритите недостатъци на заетата вещ, но само ако заемодателят поради небрежност
или умишлено не е съобщил. Следователно отговорността на заемодателя е
субективна.
Основните задължения на заемателя са да пази вещта и да я върне на
заемодателя след прекратяване на договора. Длъжен е да се грижи за вещта като добър
стопанин и да предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещо. Той
трябва да поема обикновените разноски по поддържането и запазването й. Трябва да
съобщава на заемодателя за всички повреди и посегателства, като дължи обезщетение
за всички вреди, които претърпява заемодателя във връзка с предоставеното ползване
на вещта. Заемателят може да се освободи от отговорност само ако докаже, че вредите
биха настъпили и при неговата изправност. Заемателят е длъжен да върне заетата вещ.
Прекратяването на заемното правоотношение може да стане с изтичане на
уговорения срок, постигане на целта на договореното ползване, смърт на заемателя,

72
неизпълнение на задълженията, погиване на заетата вещ. Ако срокът или целта не са
уговорени, заемодателят може по всяко време да поиска връщането на вещта. Той
може да иска връщането на вещта и преди изтичане на уговорения срок, ако неотложно
се нуждае от нея.
С договора за заем за потребление заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление може да
бъде възмезден договор, ако са предвидени лихви. Задължението за лихви трябва да
бъде предвидено писмено, като писмената форма за лихви е за действителност.
Заемателят не е държател, а става собственик на заетите вещи. Предмет на този
договор могат да бъдат само пари или заместими вещи. Заемодателят губи правото си
на собственост върху парите или вещите и става кредитор Ако заемателят е станал
неплатежоспособен, заемодателят може да не изпълни задължението си да даде
обещания заем.
Договорът за банков кредит е типична активна банкова сделка. Той има за
предмет отпускането, ползването и връщането само на определена парична сума.
Кредитодател може да бъде само банка. Задължително трябва да се сключи в писмена
форма, която е за действителност. Договорът за банков кредит е консенсуален.
Договорът за банков кредит е срочен, срокът е в полза на кредитополучателя.
Паричната сума при договора винаги се отпуска с определена цел. Този договор е
обезпечен – ипотекарен, когато обезпечението е договорна ипотека на недвижима вещ.
Кредитодателят има само едно задължение – да отпусне договорената сума.
Преддоговорно задължение за кредитополучателя е даде на банката сведения във
връзка със сключването и изпълнението на договора. Той е длъжен да ползва сумата
във връзка с договорената цел. Длъжен е не само да даде обезпечение, но и да го
поддържа и пази. Най-важното задължение е за връщане на предоставената сума след
изтичане на уговорения срок. Има четири основания за предсрочна изискуемост:
предоставяне на неверни сведения, използване на сумата в несъответствие с
договорената цел, невръщане на суми по други договори, недостатъчност на даденото
обезпечение.

73
 37. Влог. Правилен влог и неправилен влог. Банков влог.
Влог в публичен склад.
Има три вида договори за влог – обикновен, неправилен и необходим. С
договора за правене на влог, влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя,
който я получава със задължение да я пази и върне. Договорът за обикновен влог е 1-
странен, безвъзмезден, реален и неформален, сключва се с оглед личните качества на
влогоприемателя. Може да бъде възмезден и двустранен, ако е уговорено, че
влогоприемателят има право на възнаграждение за пазенето на вложената вещ.
Основният и централен елемент на договора за обикновен влог е пазенето на
вложената вещ. Друга характерна особеност на договора е, че той винаги се сключва в
интерес на кредитора. Страните са влогодател и влогоприемател, като последният е
държател на вложената вещ. Предмет на договора за влог мога да бъдат движими вещи
– заместими и незаместими. Влогоприемателят е длъжен да съхранява вложената вещ
на подходящо място и по подходящ начин. Ако не е уговорено друго, той няма право
да ползва вещта – иначе носи обективна отговорност. Второто задължение на
влогоприемателя е да върне вложената вещ, заедно с плодовете й, на разноски на
влогодателя. Дори ако е уговорен срок, влогодателят може да иска предсрочно
връшане на вещта, като заплати възнаграждение за времето, през което тя е била
пазена. Ако договорът не е с опреден срок, влогоприемателят може да се освободи от
задълженията си, като предизвести влогодателя и му даде подходящ срок за да си
вземе вещта. Невземането на вложената вещ съставлява забава на кредитора.
Влогодателят е длъжен да заплати възнаграждение, но само ако такова е било
уговорено. Длъжен е да заплати извънредните разноски за запазването на вещта, ако се
установи, че е било необходимо и неотложно.
При договори за неправилен влог, вложените пари или заместими вещ
преминават в собственост на влогоприемателя. Той дължи връщане на същата сума

74
или на други заместими вещи, но от същия вид, количество и качество. При този влог
няма задължение за пазене. Договорът за необходим влог се сключва при
форсмажорни обстоятелства.
Банков влог – договорът за банков влог е най-старата и разпространена банкова
сделка. Има две основни разновидности – договор за обикновен влог и договор за
паричен влог. Предмет на договора за обикновен влог е пазенето на движими вещи,
които са индивидуално определени. Влогодател може да е всяко лице, а
влогоприемател е задължително банка. Този договор е възмезден, 2-странен,
неформален и реален. Задълженията на влогоприемателя са да пази вложените вещи и
да ги върне след изтичане на уговорения срок или при поискване на влогодателя.
Вложените вещи остават собственост на влогодателя и затова влогоприемателят няма
право да ги ползва и да се разпорежда с тях, като дължи връщане на същите, а не на
други вещи. Този договор се сключва в интерес на влогодателя. Той е длъжен да
заплати на влогоприемателя възнаграждение за пазенето на вложените вещи и да му
заплати направените разноски при предсрочно прекратяване.
Предмет на договора за паричен влог е влагането само на парични суми.
Задължително се сключва при издадени от банката и публично оповестени общи
условия. За разлика от обикновения влог, при договорът за паричен влог има
транслативен ефект. Банката става собственик на средствата и като такъв може да ги
ползва и да се разпорежда с тях. Банката няма задължение за пазене на вложеното, а
само за неговото връщане на влогодателя. По тази причина възнаграждение се дължи
не от влогодателя, а от влогоприемателя. Той е в размер на уговорената лихва.
Договорът за паричен банков влог също е реален и възмезден, но е формален и 1-
странен. Необходимо е издаването на документ от банката, в който да се посочат
всички внесени суми и плащания по влога. При изгубване на документа, влогодателят
е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Договорът е 1-странен, тъй като
влогодателят е само кредитор, а банката - само длъжник. Вложените суми могат да се
теглят и от пълномощник, но само ако е упълномощен писмено, с нотариално заверен
подпис.
Договорът за влог на стоки в публичен склад е абсолютна търговска сделка –
реален, 2-странен, възмезден и формален. Трябва да се сключи в писмена форма и да се
впише във воден от влогоприемателя складов регистър. Вписването има отчетно и
доказателствено значение. Въз основа на складовия регистър се издава складовия
запис. Договорът за влог на стоки в публичен склад може да се сключи като
обикновен /правилен/ или неправилен. По правило влогът на заместими вещи е
неправилен. Правилен е когато са вложени незаместими или заместими вещи, но е
включена клауза, която забранява смесването на заместимите вещи със стоки на други
влогодатели. Влогодателят е длъжен да даде още при сключване на договора сведения
на влогоприемателя, които са необходими за пазене на стоката. Той е длъжен да
заплати уговореното възнаграждение. То се плаща на всяко календарно тримесечие
или при връщане на стоката. Влогодателят е длъжен да възстанови извънредните
разноски, необходими за запазване на вложената стока, а също и платените от
влогоприемателя застрахователни премии. Влогоприемателят има право на законен
залог върху вложената стока за обезпечаване на вземанията си. Основно задължение на

75
влогоприемателя е да пази вложената стока, съобразно нейното естество и
предназначение. Той е длъжен да не смесва вложените стоки със стоки от същия вид и
качество, ако това е предвидено в договора. Важно задължение на влогоприемателя е
да осигури достъп на влогодателя в публичния склад за проверка относно
съхраняването и за вземането на проби. Влогоприемателят е длъжен да застрахова
вложената стока по обявена от влогодателя стойност и от негово име и за негова
сметка. Той е длъжен по искане на влогодателя да му издаде складов запис за
вложената стока, като това може да бъде поставено в зависимост от плащане на
изискуеми възнаграждения и възстановяване на направени от влогоприемателя
разноски. Друго основно задължение е да върне на влогодателя или на легитимирано
лице съхраняваните стоки. Получаването се извършва за сметка на влогодателя.
Влогоприемателят има право 1-странно да прекрати договора, ако вложената стока е
застрашено от повреждане и има опасност да повреди и други стоки. Ако вложената
стока не бъде получена от влогодателя, влогоприемателят има право да я продаде, като
влогодателят трябва да бъде предварително уведомен. Ако стоката подлежи на бързо
разваляне, може да се продаде и без предизвестие. Влогоприемателят дължи
обезщетение на влогодателя при липси или повреди на вложената стока. Искът за
обезщетение се погасява с 1-годишна давност, а ако вреди са причинени умишлено –
давността е 5 години.
Складовият запис е ЦК на заповед, която се състои от 2 части – стоков запис и
заложен запис. Има задължително съдържание. То съвпада с основното съдържание на
договора за влог, посочване на публичния склад и поредния номер по складовия
регистър. Стоковият и заложен запис трябва да бъдат подписани от влогодателя и
влогоприемателя. Целта на складовия запис е да замести вложената стока, тъй като
стоковият запис материализира правото на собственост, а заложният запис – правото
на залог върху стоката. Чрез джиросване на стоковия запис, правото на собственост
може да се прехвърли на други лица или да се заложи срещу получаване на кредит, без
да е необходимо стоката да промяна местоположението си. Влогоприемателят е
длъжен да върне вложената стока само на лице, което е кредитор и по двете части.
Легитимираният държател на стоковия запис, може да получи вложената вещ, само
след заличаване на влога. Складовият запис може да бъде унищожен или загубен, като
в тези случаи се обезсилва по реда на ГПК.

76
 38. Изработка - обща характеристика, отграничения. Сключване и
действие на договора за изработка. Особености на прекратяване на изработката.

При договора за изработка, изпълнителят се задължава на свой риск да изработи

нещо, съгласно указанията на възложителя, който дължи възнаграждение за
изработеното. Този вид договор е 2-странен, възмезден, консенсуален и неформален.
Може да бъде сключен с оглед или без оглед личните качества на изпълнителя.
Договорът за изработка е гражданска сделка, но може да има търговски
характер, когато е сключен от търговец и изпълнението по него е свързано с
упражняваното занятие. Когато по-голямата част от материала се доставя от
възложителя, новата вещ е незаместима и процесът по производство е съществен
елемент от договора – налице е договор за изработка, а не за продажба. Когато
материалът, или по-голяма част от него, се доставя от изпълнителя, новата вещ е
заместима и процесът по изработване е без значение /основно е прехвърлянето на
правото на собственост/ - по правило договорът е за продажба.
При договорът за изработка, изпълнителят е самостоятелен и дължи само
резултат. Той понася рискът от случайно погиване или повреждане на изработеното.
Страните по договора са възложител и изпълнител. Предмет на договора е
изработването на нещо – определен продукт на физическия или интелектуалния труд,
който се дължи срещу съответното възнаграждение, което може да бъде определено
глобално или по единични цени. Ако по време на изпълнението, цената на материала
или на работната сила бъде изменена, възнаграждението съответно се изменя.
Плащането на възнаграждение на изпълнителя е необходим и съществен елемент на
договора за изработка. Изпълнителят е длъжен да изработи уговореното и да го
предаден на възложителя. Изпълнителят е длъжен да изработи уговореното със свои
парични средства, като материалите за изработването трябва да се доставят от

77
възложителя, ако не е уговорено друго. Рискът от случайно погиване или повреждане
на материала се понесе от неговия собственик /страната, която го е дала/.
Изпълнителят е длъжен да изработи уговореното по начин, който позволява то да
служи за предвиденото в договора предназначение. Изпълнителят е длъжен веднага да
предупреди възложителя, ако даденият му проект или доставеният му материал е
неподходящ за правилното изпълнение на работата и да иска промени в проекта или
доставяне на подходящ материал. Ако възложителят не стори това, изпълнителят може
да се откаже от договора. При изработването изпълнителят е самостоятелен, но
възложителят може да проверява процеса на изработването. Второто задължение на
изпълнителя е да предаде на възложителя изработеното съгласно договора. С неговото
приемане от възложителя, договорът се прекратява. Изпълнителят може да задържи
изработеното до заплащането на уговореното възнаграждение.

Възложителят е длъжен да приеме извършената спрямо договора работа и да

заплати възнаграждение на изпълнителя. При неуказано съдействие, настъпват
последиците на забава на кредитора. Той следва да направи преглед за съответствие с
възложеното. Изпълнителят има право на възнаграждение и когато изпълнението е
станало изцяло или от части невъзможно, в следствие негодността на материала или на
проекта, ако възложителят е бил предупреден за това. Възнаграждение се дължи и при
отказ на възложителя от договора за изработка, като то включва извършените разходи
за работата до момента и печалбата, която изпълнителят би получил, ако работата бе
извършена изцяло. При обективна невъзможност за изпълнение, възнаграждението не
се дължи, ако възложеното изцяло не е извършено. Когато то е от части изпълнено,
възложителят дължи само съответната част.
При неизпълнение, което не може да се вмени във вина на страните, рискът се
понася от длъжника, страна, чиято престация е станала невъзможна поради случайно
събитие. Изпълнителят носи отговорност при отклонение на изпълненото от
възложеното и при недостатъци на изработеното. Ако при получаване на изработеното,
възложителят го прегледа и не направи възражение за неправилно изпълнение, с
необорима презумпция изпълнението се счита прието. При отклонения от
изработеното и недостатъци, възложителят има право да развали договора за
изработка, ако изработеното е негодно за неговото договорно или обикновено
предназначение; да намали възнаграждението на изпълнителя; да иска поправяне без
заплащане; да иска разходите, необходими за поправката. Когато няколко лица са се
задължили да извършат обща работа, те отговарят солидарно.
Погасителната давност на исковете, с които могат да се упражнят
горепосочените права е 6 месеца, а при строителни работи – 5 години. Договорът за
изработка се прекратява при смърт или неспособност на изпълнителя, освен ако не е
бил сключен с оглед личността на изпълнителя и неговите наследници се съгласят да
продължат изпълнението. При прекратяване на договора, възложителят е длъжен да

78
заплати извършената работа и полезно вложените материали, съгласно уговорено
възнаграждение.

39. Мандатни отношения. Поръчка. Комисионен договор. Спедиционен

договор.

Договорът за поръчка е съглашение, по силата на което доверителят възлага, а

довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя определени правни действия.
Договорът за мандат е по правилно 1-странен, безвъзмезден, консенсуален, комутативен и
неформален, който се сключва с оглед личността на страните. Може да бъде възмезден, само
ако това е предвидено в договора. Когато поръчката е за придобиване на вещни права върху
недвижими вещи, договорът трябва да е сключен писмено, с нотариална заверка на подписа.
Договорът за поръчка може да се съчетае или не с упълномощаване. Ако довереникът действа
от името на доверителя като пряк представител, правата и задълженията възникват направо за
доверителя.
Предмет на договора за поръчка е извършването на правни действия. По това този
договор се различава от този за изработка. Основно задължение на довереника е да изпълни
поръчката с грижата на добър стопанин, съгласно дадените му от доверителя указания.
Довереникът може да се отклони от поръчката при 2 кумулативно дадени предпоставки – ако
това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да се
вземе неговото съгласие. Довереникът е длъжен да извърши лично възложените му правни
действия. Той може да възложи изпълнението на друго лице, само ако е овластен или това е
станало необходимо за запазване на неговите интереси, или ако доверителят би претърпял
вреди от незаместването.
Довереникът е длъжен незабавно да уведоми довереника за отклонението от поръчката
или за заместването. Довереникът е длъжен да даде сметка, която се отнася до изразходваните
средства при изпълнението на поръчката. Той е длъжен да даде отчет, което се състои в
прехвърлянето на правата и задълженията. Доверителят е длъжен да заплати уговореното
възнаграждение на довереника; да даде аванс, ако това бъде поискано; да заплати разноските,
които довереникът е направил при изпълнение на поръчката; както и обезщетение, ако има
вреди. Доверителят трябва да поеме правата и задълженията, ако довереникът е действал като
косвен представител. Мандатното правоотношение може да се прекрати според общите
основания за прекратяване на договорите. Има и специфични основания – смърт или поставяне

79
под запрещение на 1 от страните; оттегляне на поръчката от доверителя, като доверителят е
длъжен да заплати направените разноски и уговореното възнаграждение; отказ на довереника
да изпълни поръчката.
Договорът за поръчка е в основата на спедиционния и комисионния договор, които са
търговски сделки. Комисионните сделки са абсолютни търговски сделки. Лицата, които
участват в тях по правило са търговци. Между тях възникват задължително 3 правоотношения.
Първото правно отношение е между комитент и комисионер. Негов правопораждащ
юридически факт е комисионния договор. Второто правно отношение е между комисионера и
трето лице. Правопораждащ юридически факт е изпълнителната сделка. Третото е между
комисионер и комитент. То се основава на отчетна сделка. Тези 3 сделки са характерни за
косвеното представителство, което е в основата на комисионните сделки. Комисионният
договор е 2-станен, възмезден, консенсуален, комутативен и неформален. Изпълнителната
сделка трябва да е позволена.
Основно задължение на комисионера е да сключи изпълнителната сделка с грижата на
добрия търговец. Това означава сделката да се сключи в пълно съответствие с поръчката.
Комисионерът може да се замести с друго лице само по изключение, когато са налице
условията за заместване по договор за поръчка. Комисионерът може да сключи договорът при
по-изгодни условия. Друго отклонение на комисионера води до възможността на комитента да
не признае изпълнителната сделка. Комитентът няма право да не признае сделката, ако
отклонението е несъществено. Комитентът няма право да се откаже от договора за продажба,
ако комисионерът заяви, че поема разликата в цената. Друго основно задължение на
комисионера е да изпълни задълженията и да упражни правата, породени от изпълнителната
сделка.
Комитентът не е страна по изпълнителната сделка, затова той не може да предявява
претенции срещу третото лице. Комитентът встъпва в правното отношение, като предпоставка
за това е извършването на отчетна сделка. Въпреки че комисионерът е длъжен да упражни
правата по изпълнителната сделка, той не отговаря за изпълнението на задълженията на
третото лице, освен ако няма клауза “del credere”.
Kомисионерът е длъжен да застрахова стоката и даде сметка на доверителя.
Комитентът е длъжен да приеме от комисионера резултатите. В отношенията между комитент
и комисионер, придобитите от комисионера права се считат за права на комитента и без да са
му били прехвърлени. Като титуляр на правата във вътрешните отношения, комитентът може
да предяви срещу комисионера съответните облигационни и вещни искове. Правата,
придобити от комисионера, се смятам спрямо кредиторите му за права на доверителя и без да
са му били прехвърлени. Тъй като комисионния договор е дефинитивно възмезден, основно
задължение на комитента е да заплати уговореното възнаграждение. Правото на комисионна се
поражда със сключването на изпълнителната сделка и прехвърлянето на правата от нея.
Правото на комисионна става изискуемо от момента на изпълнение на сделката от третото
лице. Комисионерът има право на законен залог върху вещите, които е придобил за сметка на
комитента или които той му е предал. В някои случаи комисионерът може да сключи
изпълнителна сделка сам със себе си, като замести третото лице. Правото на встъпване в
изпълнителната сделка е потестативно право, което може да се упражни без съгласие на
комитента. Той трябва само да бъде уведомен. Изпълнителната сделка трябва да е договор за
продажба, като предмет на покупката/продажбата следва да бъдат стоки или ценни книги,
които имат пазарна или борсова цена.
Встъпването в изпълнителната сделка не трябва да е забранено от комисионния договор. При
встъпването се поражда продажбено правоотношение. Размерът на комисионното
възнаграждение се намалява на половина. Комисионерът запазва правото си на законен залог

80
върху стоките. Комисонерът не може да се откаже от изпълнението на поетата от него поръчка;
не може да прекратява комисионния договор с 1-странно волеизявление, в противен случай
дължи на комитента обезщетение по общите правила. Комисионерът има право да развали
комисионния договор при виновно неизпълнение на задълженията от комитента. За разлика от
комисионера, комитентът има право по всяко време да оттегли поръчката, като е длъжен да
заплати уговореното или обичайното възнаграждение и да възстанови направените разходи.
Основно задължение на довереника по договор за поръчка е да извърши правни
действия, а на комисионера – да сключи една или повече правни сделки. Договорът за поръчка
е принципно безвъзмезден, а комисионният договор е дефинитивно възмезден и комисионерът
има право на възнаграждение, дори ако такова не е уговорено. Комисионните отношения са
свързани само с косвеното представителство.
Спедиционният договор е абсолютна търговска сделка. Той има за предмет
сключването на друга абсолютна търговска сделка – договор за превоз на товари.
Спедиционният договор е вид комисионен договор. Основната разлика между спедиционен и
комисионен е във вида на изпълнителната сделка. Спедиционният договор може да има за
предмет сключването само на 1 сделка – договор за превоз, и то само на товари.
Спедиционният договор е 2-странен, възмезден, консенсуален, комутативен и неформален.
Основното задължение на спедитора е да сключи от свое име и за сметка на доверителя
договор за превоз на товари. Това задължение трябва да се извърши с грижата на добър
търговец. Не е необходимо спедиторът да изпълни задължението лично. Той може да възложи
на следващ спедитор сключването на изпълнителната сделка и без да е овластен за това от
доверителя. Спедиторът трябва да извести доверителя незабавно за заместването. Вторият
спедитор действа като представител на първия. Друго задължение на спедитора е да пази
товара, което възниква от момента на получаване. Спедиторът е длъжен да изпълни
задължението и да упражни правата, породени от сделката с третото лице. Друго задължение
на спедитора е да спазва допълнителните указания на доверителя, чрез които се изменя,
допълва или конкретизира определената в спедиционния договор поръчка. Ако спедиторът се
отклони, доверителят може да не признае превозния договор за сключен за негова сметка.
Отговорността на спедитора е по-тежка в сравнение с тази на довереника и
комисионера. Спедиторът дължи обезщетение, дори тогава когато вредите са настъпили в
резултат на случайно събитие или непреодолима сила. Спедиторът няма да дължи
обезщетение, само ако докаже, че вредите биха настъпили и при точно изпълнение на
поръчката или спазване на указанията на доверителя. Специфично задължение на спедитора е
да предупреди доверителя, че опаковката на стоката не е подходяща за дадения превоз.
Спедиторът е длъжен да застрахова това, ако това е предвидено в договора. Спедиторът е
длъжен да даде сметка и да прехвърли върху доверителя резултатите от изпълнителната
сделка.
Основното задължение на доверителя е да плати уговореното възнаграждение на
спедитора. Ако не е уговорено възнаграждение, се дължи обичайното. В спедиционния договор
трябва да се определи изискуемостта на правото на възнаграждение – от сключване или от
изпълнение на превозния договор. Друго задължение на доверителя е да възстанови
направените от спедитора разноски по сключване и изпълнение на договора за превоз.
За обезпечаване на вземанията си спедиторът има право на законен залог върху
получените на основание спедиционния договор товари. Доверителят е длъжен да уведоми
спедитора за особеностите на товара. При неуведомяване спедиторът се освобождава от
отговорност. Доверителят е длъжен да приеме резултатите от превозния договор. Спедиторът
може да встъпи в изпълнителната сделка като сам извърши превоза. Спедиторът може да
извърши превоза без да е ограничен в това отношение.

81
 Исковете за вреди по спедиционен договор се погасяват след изтичане на специална
давност – 1 година. Тази специална давност се прилага само за искове на доверителя срещу
спедитора.

40. Договори за дружество. Договор за гражданско дружество. Дружество

със съучастие. Консорциум.

С договора за дружество 2 или повече лица се съгласяват да обединят своята

дейност за постигане на една, обща стопанска цел. Това е многостранен договор, като
при него волеизявлението са с еднакво съдържание. По тази причина лицата по този
договор се наричат съдружници, а не страни. Договорът за гражданско дружество е
неформален. Това дружество обаче подлежи на вписване в Регистър Булстат.
Вписването трябва да се извърши по седалището на дружеството, което се доказва с
нотариално заверен препис от дружествения договор. Това налага договорът за
гражданско дружество да бъде сключен в писмена форма. Сключва се с оглед личните
качества на съдружниците. Гражданското дружество не е юридическо лице, а
неперсонифицирано дружество по смисъла на закона. По силата на данъчноправните
фикции е приравнено на ЮЛ. Сделки с трети лица сключва не дружеството, а
съответният съдружник, който става носител на правата и задълженията и носи
отговорност за неизпълнението им пред кредиторите. Претенции срещу трети лица
също може да предяви само съдружника, който е сключил съответната сделка. Другите
съдружници могат да придобият права или задължения от правните действия на
определен съдружник, само ако той действа като техен представител.
Друг е режимът на вътрешните отношения между съдружниците. Ако някой от
тях е извършил правно действие, без да е бил упълномощен, другите имат право и са
длъжни да поемат съответната част от правата и задълженията. Съдружникът, който е
извършил действието трябва да докаже, че е действал за сметка и на останалите
съдружници. В тези случаи е необходимо да се води отделна отчетност. При договора
за дружество няма страни, които да имат противоположни интереси. Има специфичен
предмет – обединяване на дейността. Правата на съдружниците се делят на
имуществени и неимуществени. Основно имуществено право на съдружниците е да
участват е разпределението на печалбата. По правило това участие е съразмерно на

82
дяловете. Друго имуществено право е да получат своите дялове, не само при напускане
или при прекратяването му. Всеки съдружник има право на обезщетение за разноските
и вредите, които е претърпял, във връзка с воденето на дружествените работи. Основно
неимуществено право е правото на глас. Всеки съдружник има право само на 1 глас,
като решенията относно работите на дружеството се вземат с единодушие, но
дружественият договор може да предвижда друго. Всеки съдружник има право да
управлява дружествените работи. Всеки от тях може да се противопостави на
действията на съдружника, преди те да бъдат извършени. Договорът може да овласти
някой от съдружниците за управление на дружеството. Основното имуществено
задължение е това за участие в загубите, което е съразмерно на дяловете на
съдружниците. Недопустимо е изключването на някой от съдружниците в загубите или
печалбите. Друго имуществено задължение на съдружниците е да направят
предвидените в договора вноски.

Внесените пари, заместими и потребими вещи са обща собственост на

съдружниците. Всичко, което е придобито от дружеството е обща собственост на
съдружниците. С оборима презумпция техните дялове в общата собственост се считат
за равни. Основно неимуществено задължение на съдружниците е за участие в
дейността и управлението на дружеството. Тъй като дружественият договор е сключен
с оглед личността, съдружник може да прехвърли своето право на участие в
дружеството на друго лице само със съгласието на другите съдружници, като е
необходимо съгласието на всички. Законът не изисква форма на прехвърлянето.
Дружеството може да бъде прекратено с постигане на целта на дружеството;
изтичането на срока, за който е образувано; при смърт или поставяне под
запрещение /ако не е уговорено да продължи с намален състав/; с предизвестие от
съдружник или изключване на съдружник поради виновно неизпълнение /ако не е
предвидено да продължи/ и по решение на съда, когато са налице основателни
причини.
Дружество със съучастие – не е уредено от нашето законодателство, но има
приложение в практиката. Нарича се още тайно, скрито, тъй като при него има 2 вида
съдружници – поне 1 явен и поне 1 скрит. То съществува само във вътрешните
отношения между явния й тайния съдружник. Възниква на основание договор между 2-
та вида съдружници. Скритият съдружник се задължава да направи определена вноска,
срещу което получава правото да участва в разпределението на печалбата. Той участва
и в загубите. Дружеството със съучастие не съществува във външните отношения с
трети лица. По правило договорът за образуване е неформален.
В консорциума могат да участват физически или ЮЛ, които имат търговско
качество. Не могат да участват лица, които не са търговци. Създава се за извършването
на точно определена дейност. Единичният и временният характер на извършваната от
консорциума дейност е негово различие с обикновеното дружество. Спецификата на
консорциума не означава, че той е отделен вид дружество. По тази причина
превръщането на обикновено търговско дружество в консорциум или обратно не е
преобразуване по смисъла на ТЗ. Участниците в консорциума са равнопоставени, тъй

83
като отношенията между тях се изграждат по модела на координацията. Тази
равнопоставеност е една от съществените разлики между консорциум и холдинг.

41. Договор за превоз - обща характеристика и видове. Превозни документи.

Задължения на страните. Отговорност.

Договорът за превоз е абсолютна търговска сделка. С него превозвачът се

задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или
товар, който по правило е стока. Този договор е двустранен, възмезден, комутативен и
по правило формален договор. Превозвачът по правило е търговец, но не е
задължително товародателят да е търговец или собственик на товара. При сключване
на договора получателят не е страна по него. Получателят придобива правото да
получи товара след пристигането му, като правото му е отменимо от товародателя, ако
той нареди товарът да се даде на друго лице.
Основно задължение на превозвача е да извърши превоза, който трябва да се
извърши по уговорения начин в определения и по най-краткия път. Превозът може да
бъде извършен лично от превозвача или с участие на други превозвачи. За заместване
не е необходимо съгласие на изпращача. Всички превозвачи отговарят солидарно.
Превозвачът е задължен да изпълнява нарежданията на товародателя за връщане на
товара и предаването му на друго лице. Превозвачът е длъжен да пази товара от
приемането му за превоз до предаването му на получателя. Последно негово
задължение е да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в
местоназначението, което се определя в превозния договор. Товародателят е длъжен да
предаде товара в състояние, годно да издържи превоза. Друго задължение е за плащане
на превозно възнаграждение. Ако товародателят не е заплатил превозното
възнаграждение, това задължение преминава на товарополучателя. Вземането на
превозвача за навло (превозна такса) и евентуално за допълнителни такси е обезпечено
със законен залог.

84
 Товародателя може да иска от превозвача да му издаде за предадения товар
товарителен запис, който е ЦК, която съдържа едностранно задължение за превозвача
да предаде товара само на титуляря на товарителния запис. Товарителния запис
материализира правото за получаване на стоката. Може да бъде поименен, на заповед
или на приносител.
Превозвачът носи имуществена отговорност за вредите, причинените във връзка
с превоза. Обезщетението се дължи на получателя на товара. Носи отговорност при
пълна или частична липса на товара, негово повреждане или забавено транспортиране.
Превозвачът не отговаря, ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на
товара или на неподходяща опаковка. Превозвачът не може да се освободи от
посочената отговорност чрез предварителна уговорка. Той отговаря само ако е бил
уведомен от получателя в 1-месечен преклузивен срок от получаването на товара.
Исковете за вреди по договора за превоз се погасяват с изтичане на специална давност
– 1 година. При договора за превоз на пътници началото на погасителната давност е
настъпването на смъртта или телесната повреда, но не по-късно от 3 години.
Превозният товар може да бъде застрахован, като се застрахова по пазарна цена.
Договорът за транспортна застраховка влиза в сила с предаването на товара на
спедитора или превозвача.

42. Застраховки - понятие и видове. Имуществено застраховане.

Застраховка „Гражданска отговорност". Лични застраховки

Основното деление на застраховането е на доброволно и задължително.

Принципът е, че застраховането е доброволно. Застрахователните правоотношения
възникват на основание застрахователен договор. Задължителното застраховане е
изключение – може да се предвиди със закон или международен договор.
Според своя предмет застраховането е лично и имуществено. Личното се отнася
до живота и здравето на застрахованите и други лица. Имущественото дава закрила на
вещни права. Предмет на имуществено застраховане могат да бъдат и облигационни
права. Особен вид застраховане е презастраховането, чрез което се извършва
преразпределение на риска.
Застрахователният договор е единственият ЮФ за пораждане на
застрахователно правоотношение. Той е абсолютна търговска сделка.
Застрахователният договор е формален, двустранен, възмезден, консенсуален,
алеаторен и с продължително изпълнение. Трябва да се сключи в писмена форма. Тази
форма е спазена при издаване на полица или друг писмен акт. Застрахователният
договор се сключва при общи и специални условия. Специалните имат приоритет пред
общите. Двата вида условия се изготвят едностранно от застрахователя и подлежат на

85
одобрение и надзор от КФН. Офертата се прави от застрахованите чрез попълване на
формуляр. Застрахователният договор има задължително, нормативно определено
съдържание. Трябва да съдържа индивидуализация на страните, предмет на
застраховката, покрит риск и срок на договора. Застрахователната полица има
удостоверителен характер и доказателствено значение. Застрахователният договор е
двустранен, тъй като поражда задължения и за двете страни. Застрахованият е длъжен
да плаща застрахователни вноски, а застрахователят да осигури застрахователно
обезпечение, като покрива риска до настъпване на застрахователното събитие.
Договорът се счита за сключен при постигане на съгласие между страните, изразено в
писмена форма. Застрахователният договор е с продължително изпълнение.
Застрахователният риск е основно застрахователно понятие – това е обективно
съществуваща вероятност (опасност) от увреждане на определено благо – имуществено
или неимуществено. Рискът винаги се характеризира с неизвестност, като именно той
придава алеаторния характер на договора. Рискът пряко влияе на срока на договора и
на размера на застрахователната сума и застрахователните премии. Друга основна
застрахователна категория е застрахователното събитие. То е реално (обективно)
осъщественият в практиката застрахователен риск. Следващо понятие е
застрахователният интерес – недействителен е договор, който е сключен при липса на
застрахователен интерес. Застрахователният интерес предпоставя правно отношение,
по силата на което даден субект има права, чието евентуално засягане би съставлявало
вреда за него.

Друга категория е застрахователното покритие – това е покритият риск или

застрахователната закрила. До настъпване на застрахователното събитие
обезпечението се изразява в действия на застрахователя по формиране на фонд. След
настъпване на застрахователното събитие обезпечението се изразява в плащане на
застрахователно обезщетение. Застрахователната премия е предмет на паричното
задължение на застрахования. Застрахователната премия е цената на застраховката.
Може да бъде платена еднократно или периодично. Паричната престация на
застрахователя се дължи, като настъпи застрахователното събитие.
Застрахователното плащане е два вида – застрахователно обезщетение и
застрахователна сума. Застрахователното обезщетение се прилага само при
имущественото застраховане. Неговият размер зависи от размера на реално
настъпилите вреди. Неговият размер не може да се определя предварително.
Застрахователната сума се прилага при имущественото и личното застраховане и може
да се уговори предварително в застрахователния договор. В това значение тя е
максималният размер на паричното задължение на застрахователя. Тя е паричната
престация на застрахователя при личното застраховане. Животозастраховането няма
обезщетителен характер и размерът на застрахователното плащане се изразява в
предварително уговорена сума.
Застраховател може да бъде само АД, взаимозстрахователна кооперация и
чуждестранен застраховател чрез клон в България. Застраховател, който извършва
животозастраховане не може да извършва имуществено застраховане, както и
обратното.

86
 Застрахован може да бъде ФЛ и ЮЛ. Неговите задължения могат да бъдат
преддоговорни, договорни и задължения преди и след застрахователното събитие.
Задължението на застрахования да съобщи на застраховятеля съществените
обстоятелства, които са му известни и имат значение за риска, е преддоговрно и
неимуществено задължение. За съществени се считат само обстоятелствата, за които
застрахователят е поставил писмено въпрос. Последиците от неизпълнение на това
задължение са в зависимост дали застрахования е премълчал съзнателно или
несъзнателно. При виновно неизпълнение може да има две прояви: неточно обявяване
и премълчаване на съществени за риска обстоятелства. От основно значение е дали
застрахователят би сключил договора ако ги е знаел. Ако той не би сключил договора,
той има право да го прекрати 1-странно в 1-месечен срок от узнаването на
премълчаването или неточно обявеното обстоятелство. Прекратяване на договора има
действие за в бъдеще. Ако застрахователят би сключил договора, той може да иска
само неговото изменение. При неточно обявяване договорът може да бъде изменен и
от двете страни или да бъде прекратен от предложителя, за което да уведоми писмено
другата страна. Застрахованият е длъжен да уведомява застрахователя и за
новонастъпили съществени обстоятелства, за които застрахователят е поставил
писмено въпрос при сключване на договора. Друго задължение за предотвратяване на
настъпването на вредите – застрахованият трябва да извърши действия, с които да
предпази застрахованото имущество от вреди, както и да се въздържа от действия,
които увеличават застрахователния риск.
Застрахованият е длъжен да съобщи на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие (осъществяване на застрахователния риск). Той трябва да
допуска застрахователя за извършване на оглед и да му предостави поисканите
документи, свързани със застрахователното събитие.
Застрахованият трябва да плаща застрахователни премии. По правило
договорът за застраховка има сила след плащане на първата премия, която трябва да се
плати при връчване на застрахователната полица. Ако не се плати, не възниква
застрахователно правоотношение. Ако застрахованият не плаща текущите премии в
уговорения срок, застрахователят може да иска принудително изпълнение и заплащане
на мораторни лихви. Налице е покрит риск и при настъпване на застрахователно
събитие, застрахователят дължи застрахователна сума или обезщетение, като може да
удържи неплатените премии.
Основно задължение на застрахователя е да осигури застрахователно
обезпечение, което се трансформира в плащане на застрахователно обезщетение или
сума. Ако застрахователят не изпълни задължението си, застрахованият има право да
иска реално изпълнение и лихва за забава. Не дължи плащане, ако в договора е
посочена минимална сума и вредите са в по-малък размер. Не дължи обезщетение за
пропуснатите ползи, освен ако не е уговорено друго. Застрахователят може да откаже
да плати, когато застрахователното събитие е причинено виновно.
Предмет на договора за имуществено застраховане може да бъде всяко право,
което е оценимо в пари. Принципно положение е, че сумата срещу която се застрахова
имуществото, не може да надвишава действителната му стойност. Действителната
стойност е пазарната цена, която се преценява към два момента – сключване на

87
застрахователния договор и настъпване на застрахователното събитие. Ако е уговорена
по-голяма сума, е налице надзастраховане, което е недопуситмо. Възможно е обаче
застраховане от няколко застрахователя, което се нарича съзастраховане.
Застрахованият не може да получи пълно плащане от двама или повече застрахователи,
защото общата застрахователна сума по договорите не трябва да надвишава
действителната стойност на имуществото. Ако е уговорена по-малка сума, е налице
подзастраховане, което е допустимо и широко разпространено. При прехвърляне на
застрахованото имущество настъпва правоприемство по договора за застраховка.
Смяната на застрахования има действие за застрахователя, след като бъде уведомен.
Плащането на застрахователно обезщетение поражда две права на
застрахователя спрямо третото лице, което е причинило вредите – регресно и
суброгационно. Регресно е правото да иска от третото лице да му възстанови
изплатеното, а суброгационно – да встъпи във всички права, които застрахованият има
срещу причинителя на вредите. Фактическият състав, който поражда регресното право,
включва два елемента – гражданска отговорност на третото лице спрямо застрахования
и изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования.

Застраховката гражданска отговорност може да бъде доброволна и

задължителна. Тя е задължителна за собствениците на МПС-та. Договорът за
гражданска отговорност е само при деликтната отговорност на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица. Застрахователният риск е опасността от
възникване на деликтна отговорност на застрахования пред трето лице за причинените
му вреди. Ако вредите са причинени при крайна необходимост, застрахователят дължи
обезщетение. Застрахователният интерес се изразява във възможното причиняване на
вреди на други лица.
Предмет на застрахователна закрила е цялото имущество на застрахования, а не
конкретно право. По тази причина липсва застрахователна стойност и не може да има
надзастраховане или подзастраховане. Застрахователното обезщетение е пряка
функция от деликтното обезщетение. При настъпване на застрахователно събитие
третото увредено лице има две права – на деликтно обезщетение срещу застрахования
и на застрахователно обезщетение срещу застрахователя. Ако третото увредено лице
предяви иск срещи застрахования, той е длъжен да привлече в процеса застрахователя
като подпомагаща страна. Застрахованият има право да иска обезщетение от
застрахователя, само ако е обезщетил увредения. Увреденото трето лице има пряко
право срещу застрахователя, без да е страна по застрахователното правоотношение,
дори когато вредите са причинени умишлено от застрахования.
Договорите за застраховка живот и злополука се отнасят към личното
застраховане. Предмет на застраховане са неимуществени лични блага.
Застрахователно събитие е смъртта, заболяването или телесната повреда. При договора
за застраховка живот е налице универсален риск, като е без значение причината за

88
смъртта. Застраховането живот има спестовен характер. Застрахователната сума може
да се изплати и при доживяване на застрахования. Възможно е и откупване на
застраховката. При неизпълнение на задължението за плащане застрахователят няма
право на принудително изпълнение. Длъжен е да отправи писмена покана за
доброволно плащане, като при безрезултатно изтичане на този срок, той има две права
– да измени застрахователния договор, като намали застрахователната сума или да
развали договора. Ако застрахователните премии са платени за две и повече години,
застрахователят няма право да развали договора. Личното застраховане няма
обезщетителен характер. Застрахователната сума се определя предварително.
Платилият застраховател няма регресно и суброгационно право срещу причинителя на
вредите. Застрахователят дължи премийния резерв на наследниците. Правото на откуп
е възможността за едностранно и предсрочно прекратяване на застрахователния
договор от застрахования, но само ако са минали поне 2 години.
Възможно е да се застрахова животът на 3-то лице. Действителен е само ако е
сключен със съгласието на това лице. Съгласието трябва да е писмено.
Особен вид застраховане е взаимното застраховане, което може да се сключи от
съпрузи или съдружници. Застрахованият може да получи застрахователна сума, ако
третото лице умре или получи увреждане. При развод взаимните застраховки се
разделят.

43. Менителници и чекове. Понятие, видове менителнични

ефекти. Издаване, прехвърляне, предявяване и приемане. Менителнични
искове и възражения. Правоотношения по чека. Издаване и плащане. Регресни
права.

Менителничното право разкрива редица особености – приоритетно значение на

императивните правни норми; абстрактност на волеизявленията; върху менителничните ефекти
се отбелязват волеизявленията на различни правни субекти, които са независими едни от
други; тези волеизявления са безусловни; първично придобиване на правата, инкорпорираните
права винаги са за плащане на парична сума; регресна отговорност на джирантите и
поръчителите; извършване на протест, като предпоставка за реализиране на отговорността.
Менителницата е особен вид движима вещ – титулярят на менителницата може да
предяви ревандикационен иск срещу лицето, което я владее, а ако не е известно, може да иска
обезсилване на менителницата. Тя е частен писмен документ, като в този смисъл има
процесуално доказателствено значение. Тя е кредитно средство, тъй като чрез нея се отсрочва
изпълнението на парични задължения. Търговска ценна книга е, тъй като опосредява
разплащанията в търговския оборот. Има конститутивно действие, тъй като правото, което
материализира, възниква след издаването й. Правото е винаги облигационно и винаги е за
парична сума. Менителницата е абсолютна търговска сделка – едностранна, формална,
абстрактна и безусловна.
Менителницата предпоставя три правоотношения между три субекта – издател,
поемател и платец, като всеки от тях участва в две правоотношения. Две от правоотношенията

89
са вътрешни, а третото е външно. Вътрешните правоотношения са основни, а външното –
абстрактно.
Първото е между издателя на менителницата и платеца, то се нарича отношение на
покритие. Второто е между издателя и поемателя на менителницата. То се нарича валутно
отношение. По правило по това отношение издателят е длъжник на поемателя.
Външното правоотношение е между платеца и поемателя. То се поражда, ако платецът
акцептира менителницата. Външното правоотношение е абстрактно, тъй като платецът не
може да противопостави на поемателя възражения, основани на вътрешни правоотношения.
Възможно е издателят да издаде менителница, в която да посочи себе си като поемател, а като
платец – своя длъжник. Такава менителница се нарича стокова.
Основанието за издаване на менителницата е без значение и не е реквизит от нейното
съдържание. Поемателят може да я прехвърли (джироса) на друго лице.
Менителницата е строго формален акт, тя трябва да се издаде в писмена форма, която е
за действителност. Има задължително съдържание, което се състои от реквизити. Липсата на
дори един реквизит води до липса на менителница, ако в закона не е посочено начин на
попълване. Вписването на реквизити води до частична или пълна нищожност на
менителницата. Документът трябва да съдържа наименованието менителница в основния
текст. Трябва да съдържа безусловно нареждане да се плати определена сума пари, като
включването на допълнителни условия води до недействителност. Платецът поема
менителнично задължение само и ако приеме ефекта. До този момент единствен длъжник по
менителницата е издателят. Паричната сума трябва да е точно определена. В два вида
менителници с оглед на техния падеж е допустимо да се включва реквизит за лихва върху
сумата. Това са менителници, които са платими на предявяване или в определен срок след
предявяване. Лихвата трябва да е в определен размер и се дължи от посочената в ефекта дата.
В менителницата трябва да е посочено името на платеца. ФЛ следва да е индивидуализирано с
трите имена, ЕТ – с неговата фирма, а също и ЮЛ. Ако името или фирмата е измислено,
длъжник е издателят. За платец могат да се посочат две или повече лица, те отговарят
солидарно, ако приемат менителницата.
Друг задължителен реквизит е падежът, който може да бъде на предявяване; на
определен срок след предявяване; на определен срок след издаване; на определен ден.
Менителницата с падеж на предявяване има законоустановен срок за предявяване – 1 година от
издаването й. В менителницата трябва да е посочено мястото на плащане, което може да е
различно от местожителството на платеца. Следващ реквизит на менителницата е името
(фирмата) на лицето, на което или по заповедта на което трябва да се плати (поемател,
ремитент). Менителницата може да бъде издадена на собствена заповед – поемателят да
съвпада с издателя. В нея трябва да се впише датата и мястото на нейното издаване, а ако
липсват – менителницата е недействителна. Последният реквизит е подписът на издателя,
който трябва да бъде сложен собственоръчно, може да бъде положен от представител.
Възможно е издаване на бланкови менителници. Попълването на липсващи реквизити има
обратно действие.
Приемането на менителницата не е задължение на платеца. Едва с приемането платецът
става главен и пряк длъжник по нея, а издателят се превръща в регресен длъжник. До
акцептирането менителнични задължения имат издателят и джирантите. Условие за приемане
на менителницата е нейното представяне на платеца от приносителя или държателя.
Представянето трябва да стане по неговото местожителство. Кредиторът по менителницата сам
решава дали да я представи – това е негово субективно право. Приемането на менителницата е
едностранна сделка на платеца, това е формална сделка, тъй като трябва да се отбележи върху
лицевата страна с думата приета или с друг равнозначен израз. Трябва да се подпише

90
саморъчно от платеца. Приемането на два вида менителници трябва да се датира – с падеж на
определен срок след предявяване и с реквизит на предявяване. Приемането на менителницата е
безусловна сделка, като включването на каквото и да е условие води до недействителност на
приемането. Приемането може да бъде частично. Приемането е отменима сделка. Отмяната
може да стане чрез зачертаването му, но само преди връщане на документа на кредитора.
Отказът от приемане на менителницата трябва да се уставни чрез протест. По правило
протестът е основание з предявяване на обратен иск, чийто основен предмет е сумата по
менителницата.
Прехвърлянето на менителницата става чрез джиро (индосамент). Може да се джироса
на всяко лице – незадължено или задължено по нея. За джиратар може да се посочи едно или
няколко лица. Джирото трябва да бъде написано върху менителницата. Следва да се подпише
лично от джиранта, не е необходимо да се датира. Джирото трябва да е безусловно, да
прехвърля цялата сума по менителницата. Менителничните задължения са търсими, а не
носими. Трябва да се предяви на посоченото в нея място за плащане. Плащането може да бъде
частично. Кредиторът е длъжен да приеме частично плащан.
До акцептиране на менителницата главен длъжник по нея е издателят й. След
акцептиране такъв длъжник става платеца, а издателят се превръща в регресен длъжник.
Такива длъжници са и джирантите, авалистите, посредниците. Издателят не може да се
освободи от регресна отговорност за плащането на менителницата. Такъв реквизит може да
включи само джирантът. Основна предпоставка за предявяване на обратните искове е
неплащането на менителницата от прекия длъжник на посочения в нея падеж. Друга
предпоставка е пълният или частичен отказ на платеца за приемане на менителницата.
Формалната предпоставка за предявяване на обратните искове е извършването на протест
поради неприемане или поради неизплащане на менителницата. Протестът се извършва от
нотариус по местоплащането или местоприемането, който трябва да бъде сезиран от
приносителя. Не е необходимо да се извършва протест при вписан реквизит без протест, без
разноски или друг равнозначен израз. Менителницата трябва да се предяви за приемане и
плащане първо на прекия длъжник. След неприемане или неплащане възниква солидарна
отговорност за всички задължени по нея лица, искът може да бъде предявен срещу един от тях
или срещу всички.
Записът на заповед има значително по-широко приложение. По своята правна същност
той е по-съкратена версия на менителницата. При записа на заповед няма платец, а участват
две лица – издател и поемател. Издателят на записа на заповед задължително е и негов платец.
За разлика от менителницата, която е безусловно нареждане за плащане, записът на заповед е
безусловно обещание да се плати определена сума пари. Той е валиден, дори когато не
съдържа изразите безусловно обещание. Записът на заповед, платим на определен срок след
предявяване трябва да се предяви на издателя в сроковете за предявяване на менителницата за
приемане. Издателят трябва да удостовери, че документа му е предявен, да постави дата и да се
подпише. Непредяваване на записа на заповед за плащане в срок води до изгубване правата по
него.
Чекът е особен вид движима вещ, частен документ, конститутивна ценна книга,
абсолютна търговска сделка, която е едностранна, формална, безусловна и абстрактна.
Правоотношенията по менителницата са валидни и за чека. Той също е нареждане за плащане
на определена парична сума. Чекът не е кредитно, а платежно средство. Чрез чека се извършва
плащане. Чекът се издава в писмена форма за действителност, като наименованието чек е
задължителен реквизит. Реквизит за лихва е нищожен. Трети задължителен реквизит е
посочване на платеца, който може да бъде само банка. Необходим реквизит е и дата и място на
издаване, а също и мястото на плащане. Последният реквизит е подписът на издателя. Липсата

91
на задължителен реквизит означава, че няма чек. Чекът няма падеж и не подлежи на приемане.
Чекът винаги е платим на предявяване. Чекът може да бъде издаден на приносител – такъв е,
когато не е посочено лицето, в която полза е издаден. Той може да бъде издаден на
приносител, на заповед и поименен. Издателят му не може да бъде платец, което е
задължително при записа на заповед и менителницата. Чекът може да бъде оттеглян, за разлика
от записа на заповед. Чекът не поражда задължение за плащане, такова възниква за платеца
при две предпоставки – чеков договор и покритие по договора. Покритието е вземане на
издателя към банката, което е изискуемо, ликвидно и незапорирано.

44. Непозволено увреждане - обща характеристика. Отграничения.

Генералния деликт. Отговорност за лични виновни действия. Отговорност за
вреди, причинени от другиго. Отговорност за вреди, причинени от вещи.
Отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани.

Съгласно чл.45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Неизпълнението на това задължение води до възникването на деликтна отговорност.
Непозволеното увреждане може да се разглежда в 3 аспекта: като принцип, като ЮФ и като правен
институт. Недопустимостта на непозволеното увреждане и обезщетяването на вредите при допускането
му е основен принцип на гражданското право. Като ЮФ е основание за пораждане на облигационни
отношения, които имат санкционен характер. Като правен институт е съвкупността от правни норми,
които уреждат различните ФС на непозволеното увреждане.
ФС на непозволеното увреждане включва няколко елемента – противоправно поведение, вреда,
вина, причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Противоправно е поведението,
което нарушава императивни правни норми. Вредите са обективен елемент, като могат да бъдат
претърпени загуби и пропуснати ползи. Правомерно увреждане е налице при неизбежна отбрана. Вината
е субективен елемент на непозволеното увреждане. Тя може да се прояви в две форми – непредпазливост
или умисъл /пряк или евентуален/. Причинната връзка е обективен елемент. Необходимо е да се
констатира, че вредите са в следствие на дадено поведение, при чиято липса те не биха настъпили.
Има 2 съществени изключения от принципа, че всеки отговоря за вредите, които виновно е
причинил другиму – относно лицата, които упражняват надзор върху поведението на други лица;
относно лицата, които са възложили на други лица изпълнението на определена работа. В първата
хипотеза на отговорност за чуждо поведение е за вредите, причинени от неспособен. Когато

92
непълнолетно лице е наказателно отговорно и е признато за виновно в извършване на престъпление, то
отговаря и за вредите, причинени на пострадалия от престъплението, а родителите му отговарят
солидарно поради неупражнен родителски контрол. Отговорност носи и неспособен, ако неспособността
е причинена виновно от него. Малолетни, както и непълнолетни, които не са разбирали свойството и
значението на деянието и не са могли да ръководят постъпките си, не отговарят за причинените от тях
вреди. За тях отговарят само техните родители, настойници, попечители, учители и възпитатели, които
могат да се освободят от отговорност, само ако докажат, че не са били в състояние да предотвратят
настъпването на вредите. Този вид отговорност е виновна по своя характер. Отговорност носят лицата,
които имат правно по своя характер задължение да упражняват надзор. Родителите и осиновителите
носят отговорност за причинените от техните деца вреди, ако упражняват родителски права и децата
живеят при тях.
Лицата, които са възложили другиму изпълнението на определена работа, отговарят за вредите,
които виновно са причинени от натовареното лице при или по повод изпълнението на тази работа.
Възложителят, който е обезщетил увредения, има обратен иск срещу непосредствения причинител на
вредите. Това е обективна, невиновна отговорност.
Отговорност за вреди, произлезли от каквито и да е вещи, носят солидарно собственикът и
лицето, под чиито надзор те се намират. Тази отговорност е обективна. Обезщетяването може да стане в
натура или чрез равностойно обезщетение, което следва да се определи към датата на причиняване на
вредите.
Държавата носи отговорност от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на държавни
или общински органи, като исковете за обезщетение се разглеждат по реда на АПК. При вреди,
причинени от разследващи органи, прокуратурата или съда, исковете за обезщетение се разглеждат по
реда на ГПК. Държавата и общините носят обективна отговорност, като на обезщетяване подлежат
всички вреди, ако са пряка и непосредствена последица от увреждането. Причинилите вредите
длъжностни лица носят регресна отговорност, а в други хипотези – само, когато техните действия или
бездействия са признати по съответния ред за престъпления.
45. Неоснователно обогатяване. Понятие и видове фактически състави.
Понятието „основание" при неоснователното обогатяване. Връщане на даденото
без основание, при отпаднало и несъществуващо основание.
Правни последици от неоснователното обогатяване.

Неоснователното обогатяване има при даване от един правен субект и

получаване от друг правен субект на имуществени ползи без правно оправдание.
Недопустимостта на неоснователното обогатяване е основен принцип на гражданското
право. Като ЮФ е основание за възникване на облигационни отношения, които нямат
договор и обезщетителен характер. Неоснователното обогатяване няма компенсаторно
и санкционно действие. ФС на неоснователното обогатяване се състои от обективни
елементи – даването на благо от едно лице; получаването му от друго и липсата на
основание за това. ФС включва субективни елементи в изрично посочени от закона
случаи. Като правен институт е съвкупност от правни норми, които уреждат 2
различни категории ФС – даването и получаването на нещо без основание и
обогатяването без основание за чужда сметка.
Даването и получаването на нещо без основание се обособява в 3 ФС: при
налична липса на основание; при неосъществено основание; при отпаднало основание.
Основанието се отъждествява с това при каузалните сделки. Под основание се разбира
конкретен източник на права и задължения. За основание се приема валидно
правоотношение. И при трите ФС получателят дължи връщане на всичко, което му е
дадено. Вземанията за възстановяване са облигационни претенции.

93
 Обогатяване без основание за чужда сметка е уреден в чл.59 ЗЗД. Състои се от
няколко елемента – обогатяване на едно лице; обедняване на друго лице; липса на
основание; обогатяването да е за сметка на обедняването; липса на друга правна
възможност за защита. Този ФС не включва субективни елементи. Обогатяването на
едно лице може да се прояви в 2 форми – увеличаване на активите в имуществото му
или намаляване на неговите пасиви. Обедняването на едно лице е свързано с
намаляване на активите или увеличаване на пасивите в неговото имущество. Липсата
на основание означава, че няма валидно правоотношение. Субсидиарен характер на
претенцията за възстановяване означава, че обеднялото лице не е в договорни
отношения с обогатилото се лице, нито може да предяви срещу него иск за собственост
или на деликтно основание. При общия ФС получателят дължи връщане само на това,
с което се е обогатил до размера на обедняването.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е извършил свой нравствен
дълг. Правните последици на недължимото изпълнение на чуждо задължение поради
грешка са различни. Кредиторът дължи връщане на всичко, което е получил, освен ако
той добросъвестно се е лишил от документа за вземането или от неговото обезпечение.
Ако е налице такова лишаване, този който е изпълнил чуждо задължение, не може да
иска връщане на даденото от кредитора, а встъпва в неговите права срещу истинския
длъжник. Субективният елемент има решаващо значение. Напълно или ограничено
дееспособен дължи връщане само на това, което е отишло в негова полза. Ако някой
държи вещи без основание, след поканата, той дължи действителната сума или
получената за нея по-висока цена.
46. Авторското право и сродните му права.
Използване на произведения. Защита на авторското право.

Възникването, съдържанието и защитата на авторското право и сродните му права се

уреждат в ЗАПСП, който регламентира създаването и разпространението на обектите на
авторското право.
Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и
науката, което отговаря на две условия – да е резултат от творческа дейност и да е
обективирано в определена форма. Следователно обектът на авторското право е с
нематериален характер, но трябва да има материален носител.
Носител на авторското право е ФЛ, в резултат на чиято творческа дейност е създадено
произведението. Създаването е творческа постъпка и авторското право възниква от тогава. За
автор на произведението се счита лицето, чието име или друг идентифициращ знак са
посочени по обичайния за това начин върху оригинала.
Авторското право е сложно право, защото в съдържанието му се включват няколко
правомощия. Някои от тях са неимуществени, а други имуществени – затова авторското право
е комплексно субективно право.
Неимуществените правомощия на автора са: да реши дали произведението му да бъде
разгласено и по какъв начин да стане това; да иска името му да бъде обозначено при всяко
ползване на произведението; да иска признаване на неговото авторство; да иска запазване
целостта на произведението; да променя произведението. Неимуществените права се делят на
отчуждими и неотчуждими. Отчуждаването трябва да бъде изрично в писмена форма.
Неимуществените се делят още на наследими и ненаследими. Неимуществените правомощия

94
са срочни и безсрочни. Срочните правомощия се прекратяват с изтичане на 70 години от
смъртта на автора.
Имуществени правомощия са: да използва създаденото произведение и да разрешава на
други да го ползват; на възнаграждение от използването; на отчисление от цената при
продажба. Законът допуска и свободно използване на произведения, което може да бъде без
заплащане или със заплащане на компенсаторно възнаграждение.
По правило за използването на произведения следва да се сключи договор между
автора и ползвателя. За договорите за ползване са предвидени и общи разпоредби, повечето от
които имат диспозитивен характер. С тях може да се отстъпва изключително или
неизключително право на използване на произведение. Отстъпването на изключително право
следва да се уговори изрично в писмена форма. Договорът за отстъпване на изключително
право създава две ограничения за автора – той не може да използва произведението по
предвидения в договора начин и да отстъпва произведението на трети лица. Договор, с който
се отстъпва правото да се използват всички произведения на автора, които би създал, докато е
жив, е нищожен. Договорите за отстъпване са задължително срочни с максимален срок до 10
години. Възнаграждението на автора може да бъде определено като еднократна сума, като част
от получените при използване на произведението приходи, комбинирано или по друг начин.
Авторът има потестативно право да развали договора, ако ползвателят не е започнал да
използва произведението в 2-годишен срок от сключване на договора. Авторите могат да
образуват организации за колективно управление на авторски права.
Защитата може да е гражданскоправна и административноправна. Вината се
предполага до доказване на противното. Исковете са родово подсъдни на окръжните съдилища.

47. Брак - обща характеристика. Сключване на брак.

Лични и имуществени отношения между съпрузите.
Имущественоправни режими. Брачен договор.

Под брак се разбира бракосъчетанието или брачният съюз. В първото му

значение бракът е правопораждащ ЮФ, а във второто той е брачно правоотношение.
Бракът е самостоятелен правен акт, а не договор. Може да се сключи между лица от
различен пол при забрана за сключването му между близки и роднини и по специален
ред, който изключва представителството. Брачният съюз няма престационен характер.
От сключването му възникват императивно определени от закона последици. Само
гражданският брак, сключен във формата предписана от СК, поражда последиците,
които законите свързват с брака.
Гражданският брак е единствената допустима от закона форма на брака. Като
процедура сключването на брак включва действия на държавен орган, на встъпващите
в брак и на свидетелите. Бракът се сключва пред длъжностното лице по гражданското
състояние. Това лице е кметът или на друго лице, на което му е възложено изрично.
Съгласието на встъпващите в брак е най-същественият елемент от ФС на брака. Бракът
се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и
едновременно пред длъжностното лице. Изключена е възможността за участие на
представител. Съгласието не може да бъде симулативно. Встъпващите в брак свободно
избират общината, в която да сключат брак. Брачната дееспособност на ФЛ съвпада с

95
тяхната обща гражданска дееспособност и настъпва с навършване на 18 години. По
изключение – лице навършило 16 години може да сключи брак с разрешение на
районния съдия, това е специална дееспособност.
С встъпването в брак непълнолетният придобива пълна дееспособност с
изключение на разпореждане с имоти. В чл. 7 СК са предвидени брачни пречки – не
може да сключи брак, което има друг брак, поставено под пълно запрещение, страда от
болест, представляваща сериозна опасност за другия, освен ако той не знае, не могат да
сключат брак роднини по права линия, братя сестри, лица между които осиновяването
създава отношения на роднини по права линия. Бракът се сключва в присъствието на
двама свидетели, които трябва да подпишат акта за сключване на гражданския брак.
Неучастието на свидетели не се отразява на действителността на брака. След
утвърдителен отговор от страните, че желаят да сключат брак, длъжностното лице
съставя акт за сключване на гражданския брак, който след подписването на
встъпващите води до сключване на брака. Липсата на един от трите подписа означава,
че брак не е сключен, актът за сключване има конститутивно действие. При
сключването всеки от встъпващите трябва да заяви своето фамилно име.
Съпрузите имат равни права и задължения в брака. Следва да се изграждат на
основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. По
правило следва да живеят съвместно. Имуществените отношения се уреждат по един
от три режима, два от които са законови, а единият е договорен. Законовите режими са
на общност и разделност, с третият се основава на сключен брачен договор. Когато
встъпващите в брак са избрали един от двата законови режима, те следва да представят
на длъжностното лице обща декларация с нотариална заверка на подписите. При
сключен брачен договор следва да се представи удостоверение от нотариус относно
датата на договора. Избраният режим и брачните договори подлежат на вписване в
специален публичен регистър към АВ. Избраният имуществен режим може да бъде
променян по време на брака, като промяната подлежи на отбелязване в акта за
сключване и в публичния регистър.
Законът дава приоритет на съпружеската имуществена общност. Този режим е
императивен и субсидиарен. При него има бездялова съсобственост. Съпрузите имат
равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не
може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване. СИО възниква по
силата на закона и има за предмет само вещни права. Не са предмет на СИО парите и
ценните книги както и обезпечителните права относно вещи. Не се включват
придобити преди брака вещни права или по време на брака в следствие на наследство и
дарение, движими вещи, които служат за лично ползване или упражняване на
професия. Лични са и вещни права, придобити изцяло с лично имущество.
Управлението на общото имущество може да извършва всеки от съпрузите.
Разпореждането се извършва съвместно от двамата. Извършеното разпореждане от
единия съпруг с вещно право е оспоримо в 6-месечен срок от узнаването, но не по-
късно от 3 години от сключването. Правото е потестативно, а искът – конститутивен.
При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ от решаващо значение е
дали сделката е възмездна или безвъзмездна – ако сделката е възмездна и за нея не се
изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите и третото лице е било

96
добросъвестно – то придобива вещното право. Ако за сделката се изисква писмена
форма с нотариална заверка или тя е безвъзмездна – сделката е оспорима. Всеки от
съпрузите може да сключи сделка на разпореждане по повод личното си имущество с
трети лица и с другия съпруг. Изключение е семейното жилище – за сключване на
разпоредителна сделка е необходимо и съгласието на другия съпруг или районния
съдия. СИО се прекратява с прекратяване на брак, но може да се прекрати
принудително и по време на брака – при принудително изпълнение насочено срещу
един от съпрузите върху вещ в СИО; С влизане в сила на решение за откриване на
несъстоятелност срещу съпруг ЕТ; по съгласие на съпрузите, ако те изберат режим на
разделност или брачен договор. Може да се прекрати и по съдебен ред, ако важни
причини налагат това. При прекратяване дяловете на съпрузите са равни. По-голям дял
може да има съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права
– бракът трябва да е прекратен поради развод; да има особени имуществени
затруднения. Искът може да се предяви в 1-годишен срок от влизане в сила на
решението за упражняване на родителските права. По-голям дял може да се определи и
на съпруга, чийто основен принос в придобиване на общото имущество значително
надхвърля приноса на другия.
Всеки от съпрузите при прекратен поради развод брак може да получи част от личното
имущество на другия, ако е допринесъл за придобиването с труда си, средствата си или
с грижи за децата и домакинството. Искът може да се упражни в 1-годишен срок от
прекратяване на брака.
Законовият режим на разделност се характеризира с това, че придобитите от
всеки един от съпрузите права по време на брака стават негово лично притежание, без
да е значение техният вид. Този режим е пречка между съпрузите да възникне
обикновена съсобственост. И при този режим всеки от съпрузите може да получи част
от придобитото от другия съпруг по време на брака, като това се отнася за цялото
имущество на другия съпруг. При предоставена вещ от собственика на другия съпруг,
вторият дължи само плодовете, които са налице към датата на писменото поискване.
Брачен договор може да се сключи между бъдещи или настоящи съпрузи, с
който те уреждат всички или част от имуществените отношения между тях. Брачен
договор може да сключат само дееспособни лица. Той е формален, консенсуален,
каузален, двустранен, с продължително и периодично изпълнение. Трябва да бъде
сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Може да бъде
престациоенен и непрестационен. При сключване на договора автономията на волята е
ограничена – договорните клаузи могат да се отнасят само до имуществени отношения.
Не може да урежда лични отношения, както и да включва клаузи по случай смърт.
Поражда действие от момента на сключване на брака, а ако е сключен по време на
брака – от деня на подписването му или от друга избрана дата. Брачният договор
подлежи на прекратяване при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът
застрашава интересите а единия съпруг или на децата. Подлежи на разваляне по
съдебен ред, но само ако това не противоречи на принципите на СК и на добрите
нрави. За него се прилагат общите правила относно недействителността на договорите.
Унищожаване на брачен договор винаги има действие за в бъдеще.

97
 48. Прекратяване на брака. Основания. Развод по взаимно съгласие и по
исков ред. Унищожаване на брака. Брачен процес.

Основанията за разваляне на брака са три: смърт на единия от съпрузите;

унищожаване на брака; развод. При смърт бракът се прекратява автоматично. При
безвестно отсъствие бракът се прекратява с влизане в сила на съдебното решение. Ако
се окаже, че обявеният за умрял е жив, бракът не се подновява. При унищожаване и
развод бракът се прекратява на основание специално решение. Унищожаването се
основава на неспазване материалните изисквания при сключване на брака, докато
бракоразводното решение е обусловено от настъпили след сключване на брака
обстоятелства.
Разводът настъпва само по съдебно решение, което е самостоятелно. Взаимното
съгласие не е елемент от ФС на прекратяване на брака. Взаимното съгласие е
единственото основание, въз основа на което се постановява бракоразводно решение.
То трябва да е сериозно и непоколебимо. Съгласието не може да съдържа модалитети.
Съдът не е компетентен да издирва мотивите. Страна по това производство може да
бъде непълнолетен и ограничено запретен съпруг. Взаимното съгласие трябва да е
придружено със сключено между тях споразумение, в което трябва да се уредят два
вида отношения: между родителите и децата; между съпрузите. Споразумението
подлежи на утвърждаване от съда. Контролът е формален и по същество – състои се в

98
преценка дали в споразумението са защитени интересите на децата. Уредените в
споразумението отношения между съпрузите не могат да бъдат променяни.
Разводът по исков ред е поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
което е правна квалификация на всеки конкретен брак. Съдът се произнася относно
вината на разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това, а не
служебно – за нея се съди по брачните нарушения. Нейното значение се проявява в
редица насоки: взема се предвид при предоставяне на ползване на семейното жилище;
само невиновният съпруг има право на издръжка; следва да се има предвид за
упражняване на родителските права. При развода по исков ред съпрузите могат при
всяко положение на делото да изложат пред съда споразумение относно всички или
някои от последиците на развода. Също подлежи на утвърждаване.
При сключване на брака могат да бъдат допуснати три вида нарушения: в
първата група са тези, които не влияят на действителността (непредставяне на
изискуеми документи, неподписване от свидетел, сключване на друго място без
основателна причина, пред лице, което е нямало качеството на длъжностно лице);
втората група водят до нищожност на брака – липса на съгласие, несъставяне на акт за
сключване на брак или неговото неподписване от длъжностното лице; сключване на
брак между лица от един и същ пол; третия вид нарушения водят до унищожаемост –
те са изрично и изчерпателно посочени във закона, унищожаемият брак поражда
всички правни последици на един действителен брак, никой не може да се позовава на
унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.

Унищожаемостта може да се предяви само чрез иск. Активната легитимация

зависи от нарушението Унищожаемият брак може да бъде саниран. Когато законът е
предвидил срок за предявяване на иска, бракът се санира с пропускането му. Друго
саниращо обстоятелство е отпадането на порока. Унищожаването на брака има
действие за в бъдеще. При унищожаване на брака се прилага законовият режим
относно последиците от развода. Недобросъвестността при унищожаване на брака има
значението на вината при развода. Съдът може да постанови семейното жилище, което
е собственост на единия съпруг, да се ползва от другия, докато той упражнява
родителските права, а ако е собственост на негови близки – за срок до 1 година. От
съдебното решение се поражда наемно правоотношение. Отглеждането и възпитанието
на ненавършилите пълнолетие деца следва да се уредят по общо съгласие между
съпрузите. Ако такова не се постигне, съдът следва служебно да постанови на кого да
се предоставят родителските права.
Производството по брачни дела е особено исково производство. По него се
разглеждат искове за развод, за унищожаване на брака и за установяване на
съществуването или несъществуването на брак между страните. Исковете за развод и
за унищожаване на брака са конститутивни. Положителният или отрицателният
установителен иск за наличието или липсата на брачно правоотношение е брачен само
ако е предявен от и срещу съпруг. Основна спецификация на брачния процес се
проявява при обективното съединяване на искове. Съединяването на всички искове не
е право, а процесуално задължение, от което произтича характерната за това
производство изчерпателност на основанията. С иска за развод ищецът трябва да

99
предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Непосочените основания не могат да послужат като основание за предявяване на нов
иск за развод. Това е израз на изискването за еднократност на брачния процес. С
брачните искове следва да се съединят и небрачни искове – за упражняване на
родителски права, лични отношения и издръжка, ползване на семейно жилище. Това
производство подлежи на спиране по искане на съпругата, ако тя е бременна или има
дете, което не е навършило година. Ако в първото заседание ищецът не се яви лично
без уважителна причиня, то се прекратява. При предявен иск за развод или
унищожаване на брака съдът може по искане на всяка страна да определи привременни
мерки. Постановяват се с определение. По брачни искове е недопустимо да се
постановява неприсъствено решение при признаване на иска. Съдебното решение за
допускане на развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.

49. Произход. Установяване и оспорване. Припознаване. Осиновяване - условия

и производство. Действие и прекратяване на осиновяването

Произходът е биологично отношение, основано на кръвната връзка между

детето и неговите родители. По тази причина се нарича майчинство и бащинство.
Произходът е правно отношение, чийто правопораждащ ЮФ е раждането. Той не се
основава на брачното правоотношение, тъй като правоотношението родители – деца не
възниква от това дали има брак или не. Има значение за установяване на бащинството.
Законовата уредба на установяване на произхода се основава на няколко
принципа – истинност, стабилност, и действие спрямо всички на произхода.
Установява се по различен начин за майката и бащата. Произходът от майката се
определя от раждането. Майка на детето е жената, която го е родила, включително при
асистирана репродукция. Произходът от майката се установява с акта за раждане. Ако
такъв не е съставен или установеното с акта за раждане е оборено по повод иск за
неговото оспорване, майчинството може да се установи с иск, предявен от детето, от
майката или от бащата. Пасивната легитимация се обуславя от това кой е ищец. Този
иск може да се предяви безсрочно. Третият правен способ е чрез припознаване.
Удостовереното в акта за раждане може да не отговаря на действителното
фактическо положение. В този случай може да се предяви иск за оспорване на
майчинството. Този иск е допустим, ако произходът пряко е установен с акта за
раждане, а не когато е установен с припознаване, а също и при асистирана

100
репродукция. Този иск може да бъде предявен от детето от жената, посочена в акта
като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето и от
мъжът, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга. Жената, която
претендира, че е майка, предявява два иска – за оспорване и установяване на
майчинство. Искът може да се предяви безсрочно. Ако бъде уважен вписаната за майка
се счита че не е такава от раждането – съдебното решение има обратно действие.
Един мъж става баща на основание на друг факт – зачеването, което няма
външна проява, поради което не подлежи на пряко доказване. Установяването на
бащинство става по три правни способа – презумпция за бащинство, акт за
установяване на бащинство и припознаване. Презумпцията за бащинство се основава
на брачното правоотношение – съпругът на майката се смята за баща а детето, родено
по време на брака или преди 300 дни от неговото прекратяване. Тя се прилага и за
заченатите или родените по време на унищожаемия брак деца. При конфликт на
презумпции за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак. В случай на
обявено отсъствие на съпруга презумпцията не се прилага, ако детето е родено след
изтичане на 300 дни от датата на последното известие или от датата на
предполагаемата смърт. Презумпцията за бащинство е оборима – легитимирани са
съпругът на майката, майката и детето в 1-годишен срок. При оборване по съдебен ред
на предположението за бащинство на съпруга от новия брак, за баща се смята
съпругът от предходния брак. При оспорване на бащинство като страни се призовават
майката, детето, съпругът, а когато се оспорва от новия съпруг, като страна се
призовава и първия.
Съдебното решение има действия от момента на раждането. Произходът от бащата
може да се установи с иск, предявен от майката в 3-годишен срок от раждането на
детето или от детето 3 години от навършване на пълнолетие. Тази разпоредба има
предвид извънбрачния произход. Активно легитимирани за предявяване иск за
установяване на бащинство са майката и детето. Исковете за установяване на произход
от майката или от бащата могат да се предявят само след като по съдебен ред е оборен
наличния произход. Искът за установяване на произход може да се съедини с иск за
оспорване на майчинството или бащинството. Наследниците нямат право да
предявяват искове за оспорване и установяване на произход.
Припознаването е правен способ за установяване на произход и от двамата
родители. Могат да бъдат припознати само деца с неустановен произход или с оборен
по исков ред произход. Законът признава специална дееспособност за припознаване –
16 години. Припознаването е едностранна и формална сделка с декларативен характер.
При него не е необходими съгласие на припознаваното лице, както и на другия
родител. С него само се обявява бащинството. Припознаващият не е длъжен да
доказва, че е родител на детето. Длъжностното лице е задължено да съобщи за
припознаването на другия родител, 14-годишното дете и на Социално подпомагане.
Припознаването е неотменим акт, който има обратно действие. Може да бъде оспорено
по административен и съдебен ред само от легитимирани за това лица. Право на
оспорване имат само другия родител и навършилото 14-години припознато дете.
Осиновяването е отношение с правен характер. Може да бъде осиновено лице,
което към момента на подаване на молба за осиновяване не е навършило 18-години.

101
Законът не предвижда минимална възраст. По правило близнаците се осиновяват
заедно, а брат и сестра – ако имат емоционална връзка помежду си. Никой не може да
бъде осиновен от две лица – това изискване не се прилага за съпрузи. Осиновител може
да бъде лице, което е дееспособно и не е лишено от родителски права. Осиновителят не
може да бъде в родство по права линия с осиновения или негов брат или сестра, тази
забрана е абсолютна. По отношение на бабата и дядото тя е относителна.
Осиновяващият трябва да е с поне 15 години по-възрастен от осиновявания. Тази
разлика не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на друг съпруг. При
пълно осиновяване осиновяващият трябва да е вписан в специален регистър. За
допускане на осиновяване е необходимо даването на съгласие и мнение от определени
лица. Ако осиновяващият не е навършил 14-години, той не дава съгласие. В
определени хипотези е допустимо осиновяване без съгласие на родителя.
Производството по осиновяване се характеризира с някои особености, в зависимост
дали то е пълно или непълно. Молбата за пълно осиновяване се подава до окръжния
съд по местонахождението на Социално подпомагане. Молбата за непълно се подава от
осиновяващия до окръжия съд по постоянния адрес на молителя. Окръжният съд
разглежда молбата в открито заседание при закрити врата в 14-дневен срок от
постъпването й. Решението се обявява в съдебно заседание. То подлежи на обжалване,
включително и от прокурор.

Действието на осиновяването се проявява в две насоки: в отношенията между

осиновения и неговите низходящи и осиновителя и неговите роднини; в отношенията
между осиновения и неговите низходящи и родителите и другите роднини по
произход.
Видът на осиновяването се определя по волята на лицата, които трябва да дадат
съгласие за него. Осиновяването е задължително пълно, когато осиновяваният е дете с
неизвестни родители, родителите са дали предварително съгласие за пълно
осиновяване, детето е настанено в специализирана институция. При пълното
осиновяване възникват отношения като между роднини по произход, а между
осиновения и неговите роднини отношенията се прекратяват. При непълно
осиновяване възникват права и задължение като между роднини по произход само
между осиновения и неговите низходящи, като правата и задълженията между
осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Рождените
родители не наследяват осиновения.
Осиновяването се прекратява по съдебно решение, когато това е по взаимно
съгласие на осиновител и осиновен. Осиновяването може да се прекрати при смърт на
осиновителя или двамата осиновители, по искане на осиновителя от окръжния съд при
тежко провинение или обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията. Друго
основание за прекратяване е неговата унищожаемост. По делата за прекратяване на
осиновяването задължително участва прокурор. Прекратяването има действие за в
бъдеще.

102
 50. Родителски права и задължения. Съдържание.
Закрила на детето. Представителство и попечителско съдействие.
Ограничаване и лишаване от родителски права.

Родителските права и задължения са съдържанието на отношенията между

родители и деца. Възникват с раждането или осиновяването. Родители по смисъла на
закона са не само родителите по произход, но и родителите при пълно или непълно
осиновяване. Адресат на родителските права и задължения е детето. Родителските
права са едновременно и правни задължения на родителите, тъй като те са в единство.
СК предвижда правило за съвместно живеене на родители и ненавършилите
пълнолетие деца, тъй като това е най-важното условие за упражняване на родителските
права. При нарушаване може да се постанови връщане на детето. Когато родителите не
живеят заедно те трябва да се споразумеят относно местожителството на детето.
Споразумението е изпълнително основание. Ако родителите не постигнат съгласие,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Детето трябва да бъде
отглеждано и възпитавано по начин, който осигурява неговото нормално, умствено,
нравствено и социално развитие.
Представителството се осъществява по отношение на малолетни и напълно
запретени лица, а попечителско съдействие – спрямо непълнолетни и поставени под
ограничено запрещение. Горепосочените права има всеки един от родителите. За
валидността на сделка, за чието сключване се изисква съгласие на родителите, е

103
достатъчно съгласието на единия от тях. Родителите управляват имуществото на
детето в негов интерес. За действия на разпореждане с недвижими вещи,
принадлежащи на детето, или с движими вещи чрез формална сделка, влогове и ЦК, се
изисква разрешение на районния съд по настоящия му адрес. За валидността на
сключени от непълнолетни лица сделки са необходими три волеизявления: на
непълнолетния, на поне единия от родителите, на съда. Последните две са
допълнителни, като тяхна липса води до унищожаемост. Липсата на основно
волеизявление поражда нищожност. Нищожни са 4 правни действия: дарение, отказ от
права, даване на заем и обезпечаване на чужд дълг. Забраната за дарението е
абсолютна, а за залога и ипотеката за чужд дълг е относителна при очевидна полза за
детето или извънредни нужди на семейството.
Ограничаване на родителските права е допустимо при виновно поведение на
родителя или по обективни причини. Обективни причини се свеждат до
продължителна душевна или физическа болест, поради което той не е в състояние да
упражнява правата си. Родителят остава титуляр на ограничените му права. Може да
бъде лишен от права в две хипотези: ако поведението на родителя е особено опасно за
детето; когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава
издръжка. Лишаването означава пълно отнемане на родителски права. На детето може
да се назначи настойник или попечител. Производство по ограничаване или отнемане
може да се иска от другия родител, прокурор, Социално подпомагане. Наложените
мерки могат да бъдат променени при изменение на обстоятелствата.

51. Наследяване - понятие и видове. Наследство. Откриване на наследство.

Приемане и отказ от наследство. Отговорност на наследниците. Отношения
между сънаследници.

При наследяването е налице правоприемство, тъй като имуществото на едно

починало лице преминава върху други лица. Тези лица се определят в закона или по
волята на наследодателя в негов едностранен акт (завещание). На това основание
наследяването е два вида – по закон или по завещание. Правоприемството при
наследяване е общо (универсално), тъй като наследниците придобиват наследственото
имущество като съвкупност от права и задължения. Ако те са няколко, всеки от тях
придобива идеална част. Наследяването по закон е универсално.
При наследяване по завещание правоприемството може да бъде общи или
частно. Частното правоприемство възниква при завет, с който се завещава конкретно
определено имущество в полза на друго лице, което е частен правоприемник.
Заветникът може да получи предоставеното му право не непосредствено, а чрез
наследника, спрямо когото встъпва като негов особен кредитор. Наследодател може да
бъде само ФЛ, а наследник ФЛ и ЮЛ. В наследството влиза имуществени права, но не
всички. Това се отнася предимно до имуществени права, които са свързани с личността
на наследодателя. По правило в наследството не влизат неимуществени права, с
изключение на влизащи в състава на авторското право неимуществени правомощия,

104
правото на фирма. В наследството се включват и поетите от наследодателя
задължения, които по правило са неимуществени не са свързани с неговата личност.
Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на
умрелия, открива се и при обявяване на смърт със съдебно решение при безвестно
отсъствие. Смъртта е правопрекратявящ ЮФ за правоспособността и дееспособността
на ФЛ, но е правопораждащ за наследствените правоотношения. Моментът на
откриване на наследството е моментът, към който следва да се определят наследниците
и да се установи съставът на наследството. Местооткриването на наследството
обуславя компетентността на органите, които извършват действия при откриването му,
както и местната подсъдност по исковете за наследство.
Наследството не се придобива автоматично с неговото откриване. От този
момент наследственото правоотношение е в състояние на висящност. Тя отпада с
приемане на наследството или при отказа на наследниците от него. Законът признава
определени права на носителят на правото на наследяване – той може да управлява
наследственото имущество и да предявява владелчески искове за запазването му.
Правото на наследяване е имуществено право, което е несеквестируемо и
неотчуждимо.
Приемането е актът, с който наследството се придобива. Приемането има обратно
действие. По искане на всеки заинтересован районният съд следва да определи срок, в
който имащото право да наследява лице трябва да заяви дали приема или не, след
което се губи правото да приема наследството. Приемането може да бъде направо или
по опис. Изричното приемане е едностранна сделка, чийто адресат е районния съд в
района на който е открито наследството.
Приемането е мълчаливо, когато наследникът извърши действие, което
несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Предполагаемо
приемане е налице при извършени разпоредителни действия с наследствено
имущество.
Приемането на наследството по опис има значение за отговорността на наследника за
включени в наследството задължения. Това приемане може да бъде само изрично в 3-
месечен срок от узнаване за откриване на наследството.
Отказът от наследство е допустим, докато наследството не е прието. То също е
едностранна и формална сделка, има действие от вписването му в особената книга при
районния съд. Отказът от наследство е неоттегляем. Отказалото се от наследство лице
отпада от кръга на наследниците, като с неговия дял се уголемяват дяловете на
останалите наследници. Приемането и отказът от наследство не могат да бъда с
модалитети. Недопустимо е частично приемане и частичен отказ. Тези сделки не могат
да се унищожават поради грешка. ЗН признава право на кредиторите на отказало се от
наследство лице да искат унищожаване на отказа в своя полза – това е случай на
относителна недействителност. Потестативното право на кредиторите може да се
предяви само чрез конститутивен иск в 1-годишен срок, но не по-късно от 3 години.
Когато в периода от откриване на наследството до приемането или отказа от него
лицето почине, неговото право да приеме наследството преминава върху неговите
наследници – наследяването на това право се нарича наследствена трансмисия. Не
трябва да се смесва с правото на заместване, което се поражда за наследник на лице,

105
умряло преди откриване на наследството. Право на заместване се поражда и при
недостойнство за наследяване.
Наследниците могат да се освободят от отговорност за включени в него
задължения, ако направят отказ от наследството. Те могат да ограничат отговорността
си, ако приемат наследството по опис, в който отговарят само до размера на
полученото. В останалите случаи на приемане на наследството направо наследниците
отговаря с цялото си имущество съобразно дела, който са получили. Отговорността
може да се реализира преди или след делбата между наследниците. Заветниците не
отговарят за задължения на наследодателя, но кредиторите има обратен иск срещу тях
след изчерпване на актива на приелото по опис лице. Когато единственият наследник е
кредитор на наследодателя, облигационното отношение се погасява поради сливане.
Делимите задължения се разпределят между наследниците съразмерно на техните
наследствени дялове. Ако наследодателят отговаря солидарно заедно с друго лице,
солидарността между това лице и наследниците се запазва.
При извършени от един наследник подобрения в наследствен имот със съгласие
на останалите, отношенията между тях се уреждат от ЗС, според който всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно дела си.
Наследник може да продаде наследството като съвкупност от права и задължения по
реда на ЗЗД. Всеки от наследниците може да иска прекратяване на съсобствеността
чрез делба на наследство.

52. Наследяване по закон. Кръг на наследниците. Ред за наследяване.

Основни правила за наследяване по закон.

Наследяването по закон се основава на родствена и брачна връзка на

наследодателя с неговите наследници. В кръга на наследниците по закон се включват
децата и други негови низходящи, братята и сестрите и по право на заместване техните
деца и внуци, възходящите от втора и по-горна степен, роднините по съребрена линия
до 6-та стенен В кръга на наследниците по закон влиза и преживелият съпруг.
Редовете на наследниците по закон се основават на призоваване към
наследяване. Те са четири като всеки по-преден ред изключва от наследяване
следващите редове.
В първи ред са децата на починалия и други негови низходящи. Във втори ред са
живите родители на наследодателя. Когато наследодателя няма низходящи и родители
наследството преминава към тези от трети ред – братя сестри. От 4-ти ред са
роднините по съребрена линия до 6-та степен включително. При непълно наследяване
осиновения и неговите наследници наследяват не само осиновителя, но и роднините си
по произход.
Те не наследяват роднините на осиновителя. Преживелият съпруг се включва към този
ред, който е призован към наследяване, ако той не е оставил такива – придобива цялото

106
наследство. Децата на починалия наследяват по равни части. По равно наследяват и
наследниците от втори ред – родители на наследодателя. Когато наследява с
наследници от първи ред, преживелият съпруг получава половината от имуществото.
Когато наследява с тези от втори ред ако няма 10 години брак получава половината, а
когато има – 2/3ти.

53. Наследяване по завещание. Завещание. Понятие. Видове. Форма и

съдържание на завещанието. Запазена и разполагаема част.

Със завещание наследодателят може да промени реда за наследяване, така и да

измени наследствените дялове на наследниците по закон. Той може да се разпореди с
имуществото си в полза на лица, които не са наследници по закон. Завещание може да
направи всяко навършило 18-години лице, което не е поставено под пълно запрещение
и се способно да действа разумно. Завещателят е действал разумно, когато е разбирал
смисъла и значението на действията си. Способност за наследяване по завещание имат
всички ФЛ и ЮЛ.
Завещанието е едностранна сделка по случай смърт, която съдържа последната
воля на завещателя относно разпореждане с неговото имущество (като цяло или с
негова част). Завещанието е строго лично действие. Не може да се извърши чрез
представител или с попечителско съдействие. Ограничено дееспособните могат сами
да завещават имущество, което са придобили със собствен труд. Завещанието не може
да бъде съвместна сделка – забранено е на две или повече лица да завещават с един и
същ акт.

107
Завещанието е безвъзмездна сделка. Завещанието е отменима сделка.
Може да бъде общо или частно. С универсално завещание завещателят се
разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него, без да се конкретизират
отделни елементи на имуществото. Това завещание придава качеството наследник на
лицето, в чиято полза е направено. Заветът е завещателно разпореждане с определено
имущество. Това завещание придава качеството заветник на лицето, в полза на което е
направено. Заветът на определена вещ е недействителен, ако завещателят не е
собственик на тази вещ при откриване на наследството.
Най-важното деление на завещанията е на нотариални и на саморъчни.
Нотариалното завещание се извършва в присъствието на двама свидетели. Завещателят
трябва да изрази устно своята воля пред нотариуса, който я записва, а след това я
прочита устно пред свидетелите. Изпълнението на тези формалности следва да бъде
отбелязано в завещанието заедно с означение на датата и мястото на съставяне на
завещанието. След това завещанието трябва да бъде подписано от завещателя,
свидетелите и нотариуса. Саморъчното завещание трябва да бъде написано саморъчно
и трябва да съдържа дата подпис на наследодателя. Саморъчното завещание следва да
бъде обявено от нотариус. Завещанието може да бъде отменено чрез ново завещание
или с особен нотариален акт. Възможно е с ново нотариално завещание да се отмени
старо саморъчно завещание, както и обратно – от значение е датата, а не видът на
завещанието.
Завещанието може да бъде нищожно или унищожаемо на специфични за него
основания. Завещанието е нищожно, когато е направено в полза на лице, което е
нямало способност да получава наследство, когато не е спазен редът за съставяне на
нотариално завещание, както и при неспазване на изискванията за формата или
съдържанието. Нищожно е завещанието, в който мотива поради който е направено, е
противен на закона и добрите нрави. Нищожно е завещание, което съдържа
невъзможно условие или тежест. Завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е
направено от лице, което не е било способно да завещава, когато е направено поради
грешка, насилие или измама.
При завещанието датата е съществен елемент от неговото съдържание.
Значението се проявява в две посоки – при преценка дали завещателят е има
завещателна дееспособност и за определяне дали в завещанието е изразена последната
негова воля. Датата трябва да съдържа означение за деня, месеца и годината на
съставяне на завещанието. Друг задължителен реквизит е подписът, който трябва да е
поставен след завещателните разпореждания, направените след него са
недействителни. Завещанието трябва да съдържа имуществено разпореждане при
смърт в полза на определено лице. Следва да се отнася за лица, които могат да бъдат
предмет на наследствено правоприемство. Завещанието може да съдържа модалитет –
посоченият срок може да бъде само краен, условието може да бъде отлагателно или
прекратително, тежестта не би трябвало да е равна или по-висока от стойността на
завещанието. Неизпълнението не влече след себе си недействителност.
Запазената част от наследството имат само необходимите наследници –
низходящи, родители, съпруг. Разделянето на наследството на запазена и разполагаема
част се проявява само по отношение на безвъзмедните сделки – завещания и дарения.

108
Размерите се определят към момента на откриване на наследството. Наследник със
запазена част има право да иска възстановяване на тази част чрез намаляване размера
на завещанията и даренията. Това право е наследимо и може да се упражни от
наследниците със запазената част. Завещателните разпореждания се намаляват
съразмерно, без да се провежда разлика между наследници и заветници.

54. Делба. Доброволна делба. Съдебна делба.

Делба, извършена приживе.

Всеки от наследниците може да поиска делба от съсобственото имущество.

Искът за делба не се погасява по давност. Правото на делба е потестативно право,
което принадлежи на приело наследството лице. Нямат право на делба заветниците,
тъй като те няма дял в наследствената съсобственост. В делбата трябва да участват
всички наследници. Ако някой от тях не е участвал, делбата е изцяло нищожна.
Делбата може да бъде пълна или частична. Неравенството в дяловете се изравнява в
пари.
Доброволната делба е договор. Договорът за делба на имот или на движима вещ
над определена стойност трябва да се извърши писмено с нотариална заверка на
подписите. До нотариалното удостоверяване е налице предварителен договор за
доброволна делба. Когато в делбата участват недееспособни или отсъстващи,

109
необходимо е предварително разрешение на районния съд. Делбата може да се оформи
и като съдебна спогодба.
Съдебната делба е особено исково производство, което е двуфазно. Първата
фаза е по допускане на съдебната делба, в която следва да се установи правото на
делба. Втората фаза е производството по извършване на самата делба.
Производството по допускане започва по писмена молба на наследник, която
трябва да отговаря на общите изисквания. Специфично изискване е за две приложения
към нея: удостоверяване за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
удостоверение за наследствените имоти. В първото заседание могат да бъдат
разглеждани всякакви искания на наследниците – възражения против правото на дял,
за размер на дял, както и включването на някои обекти. Могат да се разглеждат и
оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания, на истинност на документ. В
решението за допускане на делбата съдът трябва да се произнесе между кои лица и за
кои обекти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки наследник. Това
решение има СПН, може да се атакува по 303 ГПК. Във втората фаза наследниците
могат да направят искания за сметки между тях, като следва да се предявят в първото
заседание, като те обективно се съединяват с иска за делба. В производството следва да
се образуват дялове от наследствените обекти. Ако някой е неподеляем, той следва да
бъде изнесен на публична продан, като получената сума се разпределя. При наличието
на обекти за всички се съставя разделителен протокол, който се предоставя на
страните, след тяхното изслушване обявява окончателен. След влизането в сила на
разделителния протокол се проявява и конститутивното действие. Предвидени са и
специални правила за възлагане на неподеляемо жилище, право да иска има
преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на
родителските права – уравняването на дяловете става в пари, като следва да се изплати
в 6-месечен срок.
Делбата, извършена приживе, може да се извърши с акт на дарение и завещание.
Това е говор сключен с наследодателя и неговите наследници. За недвижими имоти – в
нотариален акт, а за движими вещи – писмена форма с нотариална заверка. Може да
има за предмет само имуществени права. Договорът за дарение е нищожен, ако някой
от наследниците не е участвал. Делбата завещание поражда последиците от смъртта на
завещателя, като наследниците не могат да искат нова делба между тях.
55. Основни начала на гражданския процес. Същност, видове, система.
Диспозитивно, състезателно и служебно начало. Проявление на основните начала
в различните производства и отделни техни фази.

Под основни начала на гражданския процес се разбират неговите принципи, които се

определят като основни и ръководни правни норми. Има принципи, които са общи за цялото
законодателство, които се прилагат в някои правни отрасли, или които са характерни за един
правен отрасъл.

В чл. 5-13 ГПК изрично са уредени 9 принципа.

1. Съгласно принципът за законност съдът решава делата според точния смисъл на
законите, а когато са непълни или неясни или противоречиви – според точния им

110
 разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на
правото обичая и морала. Принципът за законност изисква също точно спазване както
на материалния, така и на процесуалния закон от страните и съда.
2. Равенството на страните повелява, че съдът е длъжен да осигурява на страните равна
възможност да упражняват предоставените им права. Този принцип най-силно е
проявен в исковия процес.
3. Съгласно принципът за установяване на истината съдът осигурява на страните
възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за
решаване на делото.
4. Друго основно начало са изискванията за публичност и непосредственост.
Разглеждането на делата става устно в открито заседание, като решението се
постановява от съставът участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на
делото.
5. Съдът преценява всички доказателства на страните по вътрешно убеждение.
6. Съдът е задължен да разгледа и реши делото в разумен срок.
Според диспозитивното начало съдебните производства започват по молба на
заинтересованото лице или по искане на прокурора. Недопустимо е и подлежи на обезсилване
служебно образувано дело. Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие
се определят от страните. Съдът не може да присъжда нещо различно или да присъди в повече
от исканото. Диспозитивното начало е ограничено: съдебната спогодба подлежи на
одобряване, предварителен отказ от защита и обжалване е недопустим.
Състезателното начало се изразява в правото на всяка страна да участва в процеса. Има
три конкретни проявления: право на всяка страна да бъде изслушана; право на всяка страна да
посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях;
задължение на съда да осигури възможност на страните да се запознаят с исканията и доводите
на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение.
Служебното начало се изразява в задължението на защитния орган да извършва
действия по своя инициатива: служебно да извършва процесуални действия по движението и
приключването на делото; служебна проверка на допустимостта и надлежното извършване на
процесуалните действия; да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и
правна страна. Съдът е задължен да връчва на страните препис от актовете, които подлежат на
самостоятелно обжалване. Състезателното начало има основно проявление в исковия процес,
като не се прилага в охранителните производства, които имат охранителен характер.
Принципът на публичност може да не се приложи при търговски спор, дори по искане на
страните.

56. Страни в исковото производство - понятие и видове.

Процесуална правоспособност и дееспособност. Процесуална легитимация.
Процесуално представителство

Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
Прокурорът може да участва само в изрично предвидени от закон случаи. По правило страните
в процеса съвпадат със субектите по материалното правоотношение, но не е задължително.
Идентичността на страните подлежи на служебна проверка.

111
 Главни страни са ищецът и ответникът, без тях дело не може да започне. Главните
страни са надлежни и ненадлежни. Надлежна е страната, която има право на иск – тя е
легитимираната страна. Надлежните страни са типични и нетипични. Типична е страната
носител на претендираното с иска материално право. Нетипичната е легитимирана да
предявява чуждо право на иск – процесуален субституент. Подпомагащите страни нямат право
на иск, но встъпват в делото с цел да помагат на главната страна, като действат в свой интерес.
Не е страна по делото представителят, тъй като действа от чуждо име.
Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.
Процесуалната правоспособност е общата и абстрактна възможност на едно лице да бъде
субект (страна) на процесуални правоотношения. Държавните учреждения са процесуално
правоспособни.
Процесуалната дееспособност е общата и абстрактна способност на лицата лично да
извършват съдопроизводствени действия. Дееспособността е обща, ограничена и специална.
ЮЛ нямат процесуална дееспособност – те се представляват от техните органи или от двама
членове на управлението. Държавата се представлява от министъра на финансите.
Процесуалната легитимация е абсолютна предпоставка, за нея съдът следи служебно.
Тя се обуславя от правното твърдение на ищеца и показва принадлежността на правото на иск.
Правото на иск принадлежи на титуляря на материалното право. По изключение може да имат
право на иск и други лица – процесуални субституенти. Материалната легитимация може да е
активна и пасивна – едната страна е носител на субективното право, а другата на правното
задължение. Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска, материалната
легитимация обуславя неговата основателност.
В гражданското процесуално право представителството може да бъде само пряко.
Представители могат да бъдат изрично посочени в ГПК субекти. Упълномощаването трябва да
е писмено, като може да се направи устно пред съда, отразява се в протокола на съдебното
заседание. Упълномощаването може да бъде общо или изрично. Представителството може да
бъде активно, пасивно или смесено. Наличието на представителна власт е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Предявен без представителна власт
иск е недопустим. Оттеглянето е способ за прекратяване на упълномощаването. То е
едностранно волеизявление, което следва да се доведе до знанието на защитния орган. Има
действие за в бъдеще. Може да бъде пълно или частично и не спира разглеждане на делото.
Има и особено процесуално представителство – безвестно изчезналите се
представляват от назначени от съда техни представители, а обявените за отсъстващи – от
въведените във владение наследници.

57. Иск и право на иск. Същност на иска. Видове искове. Характеристика и

съдържание на правото на иск. Процесуални предпоставки.

В действащото законодателство терминът “иск” се използва в материален и

процесуален смисъл. В процесуалното право под “иск” се разбира отправено до съда
искане да се защити едно нарушено граждански спор материално право. Искът се
обективира в искова молба, която е негова форма. Той се преценява в две посоки –
дали е допустим/недопустим и дали е основателен/неоснователен. Искът определя
предмета и страните, както и вида на търсената защита.

112
 Правото на иск е едно публично потестативно право. Съдържанието на правото
на иск е динамично. Според вида на търсената защита исковете биват три вида:
установителни, осъдителни, конститутивни.

Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на

едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Търсената
защита се състои в това да се установи със сила на присъденото нещо едно правно
отношение или право. Целта на установителния иск е да създаде безспорност в
отношенията между страните. Търсената защита е с по-слаб интензитет в сравнение с
останалите два вида искове. За сметка на това тя е с по-широк предмет и легитимация
на страните. Друга характеристика е неговата субсидиарност. По правило
установителните искове не се погасяват по давност. Може да се предяви установителен
иск за факти или за установяване на престъпно обстоятелство или неистинността на
документ. Установителните искове биват положителни и отрицателни. Уважаването на
положителен иск е равнозначно на отхвърлянето на отрицателен.

Осъдителният иск е значително по-ограничен, тъй като с него се защитават нарушени

притезателни права или се търси отговорност на ответник, заложил или ипотекирал
своя имот. Защитата включва както установяване със силата на присъдено нещо, така и
осъждане на ответника, като спрямо него се допусне изпълнително основание.
Съдебното решение включва изпълнителна сила. По правило предмет на осъдителен
иск трябва да е притезателно право, което е възникнало и е изискуемо. Може да се
предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори да са
изискуеми след постановяване на решението.

Предмет на конститутивен иск могат да бъдат само потестативни права, които се

упражняват само по съдебен ред. Конститутивни искове могат да се предявяват само в
изрично посочени в закона случаи. Защитата при уважен конститутивен иск е най-
съществена. Конститутивното съдебно решение решава спора със силата на
присъденото нещо относно даденото потестативно право и същевременно постановява
правната промяна в гражданското правоотношение.

Процесуалните предпоставки са две големи групи:

1. Условия за съществуването на право на иск –
(a) Наличие на граждански спор, който обуславя интереса от иск +
(b) Процесуална легитимация, определя се от титулярството на спорното
право +
(c) Процесуална правоспособност +
(d) Подведомственост на спора на съда +
(e) Липса на спор, който е решен със СПН - отрицателна

113
 (f) Липса на възражение за давностен или преклузивен срок -
отрицателна
(2) Условия за надлежно упражняване на правото на иск –
(a) Процесуална дееспособност +
(b) Представителна власт +
(c) Редовност на иска +
(d) Спазване на местната и родова подсъдност +
(e) Договор за арбитраж - отрицателна
(f) Висящност на процес между същите страни за същия спор -
отрицателна
(g) Обуславящо престъпно деяние – отрицателна
(h) Откриване на производство по несъстоятелност – отрицателна

За абсолютните съдът е длъжен да следи служебно за тяхното наличие или

липса, за относителните не следи служебно. Относителни са – договор за арбитраж и
местната подсъдност.

58. Подведомственост - понятие. Подсъдност - понятие.

Родова, местна и функционална подсъдност.
Правно значение на подведомствеността и подсъдността.

Подведомствеността се състои в компетентността (правото и задължението) на

един държавен орган да издаде определен акт. Тя е абсолютна процесуална

114
предпоставка, като нейната липса води до процесуална недопустимост на съдебното
решение. Съдът е длъжен да проверява за нея по всяко време преди и след делото.
Подведомствени на съдилищата са гражданските, наказателните и административните
дела. Под гражданско дело се разбира частноправен спор, който се отнася не само до
граждански субективни права, но и до права от търговското и трудовото право.
Специална е подведомствеността по конститутивните и установителните искове
относно факти, по делата за спорна и безспорна администрация.
Подсъдността е зависима от подведомествеността, тя съставя разпределение
между отделните съдилища, които задължително трябва да са в тяхна компетентност.
Родовата подсъдност разпределя делата като първоинстанционни между районните и
окръжните съдилища. Разпределението между дела от една и съща степен става по
правилата на местната подсъдност, тя следва родовата. Функционалната подсъдност
разпределя делата на различни по степен съдилища. Трите вида подсъдност са
законово уредени, като е възможна и договорна подсъдност.
Подсъдността може да се определи и с разпореждане на съда, ако съдът
прецени, че дело не му е подсъдно, той следва да го изпрати на надлежния съд, който
не го почва от начало, а го продължава. Всеки съд сам решава дали едно дело му е
подсъдно или не.
Споровете за подсъдност се решават от по-горния по степен съд. Възражение за
подсъдност може да направи само ответникът най-късно в срока за отговор на исковата
молба. По правило гражданските дела са подсъдни на районния съд.
Местната подсъдност е обща и специална. Общата подсъдност се определя от
постоянния адрес на ФЛ или седалище на ЮЛ, което е ответник. Има два вида
специална местна подсъдност – по местонахождението на имот и по местооткриването
на наследство.
Договор за друга местна подсъдност е самостоятелен договор с процесуални
последици, допустим по породен или невъзникнал имуществен спор, недопустим е за
неимуществен (личен) спор.

59. Предявяване на иска. Искова молба и проверка на редовността й.

Правни последици от предявяването на иска. Предмет на делото.
Основание и петитум. Правна квалификация.

Искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда – това предявяване е

първоначално. Може да бъде и последващо – обратен и насрещен иск. Съдът проверява

115
редовността на исковата молба, както нейното съдържание, така и приложенията към
нея. Непосочването на доказателства не съставлява нередовност на молбата. При
констатирана нередовност съдът изпраща съобщение на ищеца да отстрани в
едноседмичен срок нарушението. Нередовността трябва да бъде конкретно посочена.
Поправената молба се смята за редовна от момента на подаването и. Ако не се
отстранят нередовностите, молбата се връща – против връщането може да се подаде
частна жалба.
Предявяването има процесуални и материалноправни последици. Води до
висящност на делото, което е пречка за повторно предявяване на същия иск.
Стабилизира местната подсъдност. Погасителната давност спира да тече, докато трае
съдебния процес. Предвижда задължение за ответника да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, след като приеме исковата молба и му изпрати препис от нея. Съдът
посочва задължителното съдържание и последиците от неподаването на отговор. 1-
месечният срок е преклузивен, след него той губи това право, освен ако не докаже
непредвидени обстоятелства. Ако предявеният иск бъде уважен като основателен,
добросъвестният владелец може да получава добивите от вещта, ответникът изпада в
забава.
Предметът на делото се определя от ищеца, като само той може да внася
промени в него чрез изменение на иска. Предмет на делото е претендираното от ищеца
материално право – индивидуализира се чрез неговите материални предпоставки:
правопораждащ ЮФ, страни, съдържание, обект. Той предопределя
подведомствеността на иска. Преюдициалните правоотношения не са предмет на
делото.
Ищецът определя предмета чрез основанието и петитума на иска. Основанието е
част от задължителното съдържание на исковата молба. Това са фактите, които
пораждат твърдяното от ищеца материално право. При отрицателен иск трябва да се
посочат фактите, които изключват отричаното от ищеца право. Исковата молба трябва
да съдържа в какво се състои искането. Чрез петитума се определя видът и
съдържанието на търсената защита. Чрез петитума искът се квалифицира като
установителен, осъдителен, конститутивен.
Ищецът трябва да конкретизира спорното материално право, но не е длъжен да
му дава правна квалификация – тя се прави от съда още с доклада по делото. Съдът
установява под хипотезиса на коя правна норма попадат посочените от ищеца факти.
Правната квалификация е задължителна и неотменима част от предмета на делото.

60. Разглеждане на делото. Съдебни заседания. Спиране и прекратяване на

делото.

Разглеждането на делото е съвкупност от последователни процесуални действия на

съда и страните, които се отнасят до подготовката на делото, събиране на доказателства и
провеждане на заседания. Заседанията могат да бъдат открити и закрити – за съдебния състав.

116
Откритите са публични и при закрита врата – по почин на съда или по молба на страните.
Неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото. При
разглеждане на делото се съставя протокол по диктовката на председателя на състава, който
следва да се представи в 3-дневен срок и в едноседмичен срок може да се поиска да се
допълни.
Първото заседание е подготвително – проверява се редовността и допустимостта, съдът
се произнася по доказателствените искания и допустимите по делото доказателства, съдът
напътства към медиация и спогодба. Изготвя се доклад по делото. Съдът се произнася по
всички предварителни въпроси с определение, след което пристъпва към изясняване на
фактическата страна чрез отделяне на спорното от безспорното. Страните трябва да направят и
обосноват всичките си искания и възражения, ответникът има право да поиска допълнителен
срок за да вземе становище по исканията на ищеца. Съдът следва да прикани страните към
спогодба. По изключение делото може да бъде решено при признание на иска или при
представяне на всички относими доказателства. С приключване на това заседание се
преклудира възможността на ищеца да предяви инцидентен установителен иск, да измени
основанието на иска, да привлече трето лице.
Заседанието за решаване на делото има две функции: в него следва да се съберат
допуснатите от съда доказателства и да се проведат устните състезания. На това заседание се
призовават свидетелите и вещите лица. Съдебното дирене приключва след събиране на всички
допуснати доказателства, за което съдът се произнася с определение.
Между приключване на съдебното дирене и устните състезания съдът трябва да
прикани към спогодба. След това, съдът дава ход на устните състезания. Чрез тях страните
представят своите фактически и правни съображения, като пръв е ищецът. По искане на някоя
от страните може да се поиска срок за писмени защити.
Спиране на делото се състои в забраната за определен период от време да се извършват
процесуални действия от страните, който остава висящ при запазване на значението на
процесуалните действия. Може да бъде възобновен при отпадане на основанията за спиране.
Делото може да бъде спряно автоматично с реализиране на посочен в закона факт, по
разпореждане на съда с нарочен акт (определение) или по съгласие на страните. Спиране на
делото по съгласие на страните се допуска само веднъж. Ако в 6-месечен срок те не поискат да
го възобновят, делото се прекратява. При възобновяване делото започва от онова действие, при
което е било спряно.
При прекратяване на делото се изключва възможността то да продължи, като всички
извършени действия губят значението си. Прекратяване може да има и в трите фази на
производството. Делото подлежи на прекратяване при липсата на положителна или наличието
на отрицателна процесуална предпоставка. Делото се прекратяване при десезиране на съда –
оттегляне от иска, отказ от иска или постигане на спогодба. Делото се прекратява с
определение, което подлежи на обжалване. Няма пречка ищецът отново да предяви иск.

61. Усложнения във връзка със страните. Другарство - понятие и видове.

Особености на съдебното решение при наличието на другарство и последиците
при обжалването му. Встъпване и привличане. Главно встъпване.

117
 Усложнения във връзка със страните са налице, когато в материално правоотношение участват
няколко носители на субективни права и на правни задължения. Отклоненията от типичното развитие на
процеса целят процесуална икономия и отстраняване на възможността за противоречиви решения.
Другарството е допустимо при две алтернативни предпоставки относно предмета на спора: той
да се отнася до общи права или задължения (при един и същ обект); да се отнася до техни права и
задължения, които почиват на едно основание – при един правопораждащ ЮФ.
Другарството може да бъде първоначално или последващо, активно или пасивно, факултативно
или задължително, когато съединяването на исковете е предпоставка за допустимост. Другарството е
обикновено, когато материалното и процесуалното положение на страните не съвпадат, поради което
делата могат да бъдат решени различно. Обикновеното другарство е факултативно. При необходимото
другарство решението трябва да бъде еднакво за всички другари – те имат едно и също материално и
процесуално положение. Извършените действия има значение за всички.
При обикновените другари общите факти пораждат еднакви правни последици. Отделните
другари могат да направят и различни доказателствени искания. Съдът преценява общите твърденията
за общите факти, ако си противоречат. Те трябва да бъдат установени еднакво спрямо всички. Всеки от
другарите може да се присъедини не по-късно от първото заседание във въззивна инстанция. При
необходимите другари делата имат един, затова не е необходимо да се присъединяват при подадена
жалба от един от тях. Съдът е длъжен да конституира служебно необжалвалите необходими другари.
Трето лице може да встъпи по делото, за да помага на една от страните, ако има интерес от това.
Третото лице става отделен субект в акцесорно процесуално правоотношение, не придобива качеството
на страна. Предпоставки за стъпването са: висящ процес и интерес на встъпващия от постановяване на
решение в полза на подпомаганата страна. Може да се извърши само на първа инстанция до
приключване на съдебното дирене. За стъпването е необходимо волеизявление на третото лице, тъй като
то винаги става по негова инициатива. Подпомагащата страна се приравнява на подпомаганата във
връзка с призоваванията, връчването на съобщения, посочване на доказателства. Подпомагащата страна
може да извършва действия, които противоречат на тези на подпомаганата страна. Третото лице може да
замества подпомаганата страна по движението на делото, както и да обжалва, ако подпомаганата страна
не е обжалвала.
Изрично се изключва възможността подпомагащата страна да извършва разпоредителни действия с
иска. Подпомагащата страна е приравнена на подпомаганата по отношение на сила на присъденото нещо
в отношения й с противната страна.
Между тях важи задължителната сила на мотивите. Встъпилото лице може да замести подпомаганата от
него страна със съгласието на последната.
Привличането на подпомагаща страна става по инициатива на една от главните страни
независимо от волята на третото лице. При привличане интерес има подпомагана страна. Това е едно
важно обезпечаване на обратния иск, който може да се предяви едновременно с искането за привличане.
Допустимо е само за лица, които могат да встъпят като подпомагаща страна, но бездействат.
Особен случай – спор между двама кредитори, единият който е предявил иск – ответникът може
да вложи дължимата сума или вещ, да привлече другия кредитор, но не като подпомагаща страна, а като
главна. Ответникът се освобождава от делото, като по отношение на него то се прекратява. Ако
привлеченият не встъпи – вложената сума се предава на ищеца.
Главно встъпване – трето лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може
да встъпи в делото, като предяви обща искова молба срещу двете страни. Съединяват се за разглеждане
три иска. Ищецът и ответникът стават обикновени другари в процеса, а третото лице освен главна страна
става и помагач на ответника. Процесуална предпоставка е висящност на делото, допустимо е само на
първа инстанция до приключване на съдебното дирене.
62. Обективно съединяване на искове - понятие и видове. Насрещен иск и
възражение за прихващане. Обратен иск. Инцидентен установителен иск.
Съдебно решение при обективно съединяване на искове.

118
 Обективното съединяване на искове има за цел да отстрани и ограничи възможността
за приемане на противоречиви съдебни решения и да се допусне процесуална икономия.
Подобно на субективното присъединяване и при обективното присъединяване допустимостта
се преценява за всеки иск поотделно. Може да бъде първоначално или последващо. При
обективното съединяване има съвпадане на страните и разлика в спорния предмет. Съдът може
по свое преценка да раздели исковете. При него е невъзможно да се постанови едно решение
по отделните искове. Необходими са две предпоставки: исковете да са подсъдни на един и същ
съд като първа инстанция; исковете да подлежат на разглеждане по реда на едно и също
производство. Обективно съединяване е налице при предявяване на няколко иска от ищеца с
обща искова молба или чрез изменение на първоначалния иск. Налице е и при предявяване на
насрещен иск от ответника, а също и при предявяване на инцидентен установителен иск от
ищеца или ответника. До същото се стига и до предявяване на обратен иск от подпомаганата
срещу подпомагащата страна. Съдът може и служебно да съедини искове. Съединяването може
да бъде кумулативно, алтернативно или евентуално.
Насрещният иск е иск на ответника срещу ищеца, по силата на който последният също
придобива качеството на ответник, и чието разглеждане става в образуваното по
първоначалния иск производство. В този процес всяка страна е едновременно ищец и ответник.
Трябва да се спазят няколко изисквания: между първоначалния и насрещния да има връзка –
спорните права да са породени от един и същ ЮФ; да имат един и същ предмет; косвено да са
обусловени едно от друго. Като насрещен може да се предяви и иск за обявяване на
предварителен договор за окончателен. Алтернативна предпоставка е между насрещния иск и
първоначалния да може да стане прихващане, без да е необходимо двете насрещни вземания да
са ликвидни. Той трябва да е родово подсъден на съда, който разглежда първоначалния иск –
следва да се предяви с писмена искова молба, може да се предяви в срока за отговор. Съдът не
е длъжен да го приеме за съвместно разглеждане, като определението за отказ не се обжалва.
Насрещният иск е самостоятелен. Той е средство за двойна защита срещу иска на ищеца и
вземането му.
Възражението за прихващане е само отбранително средство. Целта му да се отхвърли
иска на ищеца. За него не се дължи държавна такса. Възражението следва да се направи в срока
за отговор на исковата молба. То се включва в предмета на делото и се обхваща от обективните
предели на СПН. Може да се извърши само като процесуално действие по висящо дело.
Ответник по обратен иск е винаги подпомагащата страна – ищец е подпомаганата
страна, когато решението е неблагоприятно за нея. Легитимиран е както ищецът, ако искът му
е отхвърлен, така и ответникът, ако искът срещу него е уважен, в зависимост от това кой има
регресно притезание. Само главните страни имат право на обратен иск. Обратен иск се
предявява винаги като евентуален.
С инцидентен установителен иск се иска от съда да се произнесе в решението си
относно съществуването или не на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или
отчасти изходът на делото. Оспореното правоотношение трябва да е преюдициално – както по
отношение на първоначалния, така и за насрещния. Може да се предяви от ищецът или
ответникът по висящо дело. С неговото предявяване се стига до кумулативно съединяване на
искове – с него в делото се включва нов спорен предмет. Той е самостоятелен при преценката
за неговата допустимост или основателност.
63. Доказване в исковия процес. Понятие и видове доказване. Предмет и
обсег на доказване. Тежест на доказване.

119
 Доказването в исковия процес се състои в извършваните от съда и страните
процесуални действия, при които посредством доказателствените средства се цели да
се издири и установи истината относно правнорелевантните към спора факти.
Страните посочват тези факти чрез своите твърдение, които на практика се отричат от
насрещната страна. Доказването заема централно място в процеса – доказаните факти
предопределят правната квалификация на спора, съображенията и изводите на съда,
което се отразява в съдебното решение.
Доказването може да бъде пълно, което създава несъмнена убеденост, или
непълно – прави вероятно по преценка на съда дадено твърдение. За да бъде уважен
искът следва да се проведе успешно пълно доказване. При главното доказване
доказателствена тежест носи страната, която се позовава на изгоден за нея факт.
Насрещно е доказването на противната страна, която цели да го обори. Главното
доказване трябва да е пълно. Прякото доказване е насочено директно към
удостоверяване на правнорелевантен факт, а косвеното установява факти, от които
може да се направи заключение, че даден факт се е осъществил или не. Прякото е
пълно, косвеното – непълно.
Предмет на доказване са само относимите към спорното право факти,
евентуално връзките между тях. Не са предмет на доказване източниците на право,
преюдициалните правоотношения, презюмираните от правни норми факти. Също и
общоизвестните и съдебноизвестните факти (които са се случили пред съда), те трябва
да бъдат съобщени от съда на страните. Подлежи на доказване чуждестранното
законодателство. Оборимите презумпции разместват тежестта на доказване, това
доказване се нарича обратно. Трябва да се докаже, че презюмираният факт не се е
осъществил.
В докладът по делото съдът трябва да отдели спорното от безспорното – кои
факти се признават и кои факти се нуждаят от доказване. Всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения – фактите с
благоприятни за нея последици. Подлежащите на доказване факти биват положителни
и отрицателни, които подлежат на косвено доказване. Съдът може да приеме за
доказани фактите, за които страната е създала пречка за събиране и допускане на
доказателства. Когато искът е установен в своето основание, но не и размер, съдът
определя размера по негова преценка.

64. Доказателствени средства - понятие и видове. Обяснения на страните.

Свидетелски показания и ограниченията им. Писмени доказателства, тяхната
доказателствена сила и оспорване. Веществени доказателства. Вещи лица.

120
 Доказателствените средства се определят като уредени от закона източници на
сведения за подлежащите на доказване факти. Съдът е длъжен да вземе предвид само
допустимите доказателствени средства. Допустими са само тези, предвидени от закона.
Недопустими са неуредените от закона. С оглед съответствието им с действителността
допустимите доказателствени средства биват достоверни или недостоверни. Само
достоверните имат доказателствена стойност, която се извежда по вътрешно
убеждение на съда. Доказателствата биват още лични и веществени, гласни и писмени,
преки и косвени, първични и вторични. Първичните имат по-голяма достоверност
Обясненията на страните не са доказателствени средства, а съставляват техни
твърдения. Изключение са признанията, които са твърдения, че е настъпил факт с
неблагоприятни последици за страната, която ги прави. Признанията биват съдебни
или извънсъдебни. Съдебното се прави с писмено заявление или устно в съдебно
заседание, а несъдебно – пред насрещната страна или други лица. Признанието на факт
не означава, че страната признава иска. Признанието няма приоритет пред другите
доказателства, а се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Налице са три хипотези, в които се предполага, че страната избягва признанието на
неизгодни факти: ако не се яви лично, откаже да отговори без основателна причина,
дава уклончиви отговори.
Никой няма право да отказва да свидетелства, освен посочените от закона лица.
Отговор на въпрос може да откаже лице, ако би причинило вреда или опозоряване на
себе и или на посочените в закона лица. Даването на показания става устно чрез разпит
на свидетелите в съдебно заседание. Неразпитаните свидетели не могат да присъстват
при разпита на други свидетели. Съдът снема самоличността на свидетелите и
установява евентуалната им заинтересованост. Свидетелите трябва да обещаят, че ще
кажат истината. При различие на показанията съдът може да разпореди очна ставка.
Писмените показания са частен документ. Дадените по едно дело показания не могат
да се използват по друго дело.
Свидетелски показания са недопустими за сделки, за чиято действителност
законът изисква писмена форма, също и за обстоятелства, които се доказват само с
писмен акт. Недопустими са за договори на стойност над 5000 лв. освен ако страните
не са съпрузи или роднини, а също и за доказване на погасяването на установени с
писмен акт задължения. Не може да се доказват писмени съглашения, в които
искащата свидетели е участвала. Не може да се опровергават и съдържанието на
официален документ или изходящ от страната частен. Недопустимо е за симулативни
сделки, защото се приема, че страната е могла да получи обратно писмо.
Недопустимостта на свидетелските показания е относителна, а не абсолютна.
Допустими са при изрично съгласие на насрещната страна, освен за формални сделки.
Писмените доказателства са документи, които в писмена или електронна форма
съдържат изявления на субектите. Свидетелстващите документи удостоверяват
наличието или липсата на един стоящ извън документа факт. Диспозитивните
документи материализират изявления, които не удостоверяват стоящ извън документа
факт – те могат да бъдат само действителни или недействителни. Делението на
документите на официални и частни е обусловено от качеството и функцията, в която

121
едно лице издава даден документ, както и формата и реда, по който се издава.
Официален е документът, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, който съставлява доказателство за направените пред него
изявления. Частни са документите, подписани от лицата, които са ги издали –
съставляват доказателство, че изявленията са направени от тези лица. Един официален
документ може да се конвертира в частен, ако е издаден от некомпетентен орган или не
в предписаната форма, ако е подписан от страните. Документите се делят на подписани
и неподписани, писмени и електронни, автентични и неавтентични, верни и неверни.
Подписаните документи имат формална доказателствена сила за направеното
волеизявление и неговото авторство – отпада, ако се докаже, че даден документ е
неавтентичен, а също и ако е оказано външно въздействие. Формалната
доказателствена сила не се отнася за достоверната им дата. С материална
доказателствена сила се ползват само свидетелстващите документи, като тя може да се
оспори, ако се докаже неистинност. Официалните свидетелстващи документи се
ползват с материална доказателствена сила спрямо всички, а частните – само ако
пораждат неизгодни последици за издателя си. Ако счетоводни книги са водени
редовно, те могат да служат за доказателство. Оспорване на истинност на документ
може да стане с инцидентен установителен иск най-късно с отговора на процесуалното
действие, с което даден документ е представен.
Веществените доказателства са обекти, от които може да се направи заключение
за определен правнорелевантен или доказателствен факт. Способи за събиране и
проверка са огледът при движими и недвижими вещи и освидетелстването – за ФЛ.
Могат да се назначават по молба на страните или служебно от съда.
Вещо лице се назначава с определение по искане на страна или служебно,
когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са нужни специални знания. То
трябва да има специална правоспособност. Характерни за вещото лице и неговото
заключение са тяхната двойственост. От една страна процесуалното положение на
вещото лице наподобява на свидетел – не може да бъде заинтересован от делото, а от
друга замества съда при осъществяване на неговите функции – за него важат същите
основания за отвод, които се прилагат и за съдия. Вещото лице дължи обективно и
безпристрастно заключение, което трябва да устно представи най-малко една седмица
преди съдебното заседание.

65. Процесуални действия на разпореждане с иска. Оттегляне и отказ от

иск. Изменение на иск. Съдебна спогодба.

122
 Процесуалните действия на разпореждане с иска десезират съда с правния спор
и водят до прекратяване на делото. При изменение на иска извършените процесуални
действия запазват значението си по отношение на новия предмет или новата страна по
делото, което не се прекратява.
С оттегляне на иска ищецът се отказва временно от защита, като запазва
правното си твърдение и не губи възможността да предяви в бъдеще нов иск. То е
едностранно процесуално действие адресирано до съда, ако се прави от пълномощник
е нужно изрично пълномощно, а от особен представител – одобрение от съда. След
приключване на първото заседание е необходимо съгласие на ответника. Делото се
прекратява с определение и с обратна сила се заличават извършените до този момент
процесуални действия.
С отказът от иск ищецът признава, че предявеният от него иск е неоснователен.
При отказа е недопустимо повторно предявяване на иск и за него не се изисква
съгласие на ответника.
Изменението на иска може да бъде процесуално действие само на ищеца, като в
едно висящо дело се включва нов петитум, ново основание или нова страна. Изменение
на основанието е допустимо до приключване на първото заседание, като съдът може да
откаже да го допусне. Недопустимо е изменение на основанието и петитума
едновременно. Новият петитум може да се състои в намаляване на иска, в увеличаване
на иска или в замяна на първоначалния предмет на искането. Може да се замени ищеца
или ответника по делото, то се съчетава с отказ или оттегляне на първоначалния иск,
както и с правоприемство. За него е необходимо съгласие на ищеца и на ответника. Не
е налице замяна на страна при замяна с процесуален субституент или обратно. Съдът
се произнася с определение относно изменението, което не подлежи на обжалване,
освен за увеличаване на иска.
Съдебната спогодба е смесен институт на гражданското и процесуалното право
– тя представлява двустранен и възмезден договор, с който се прекратява един
съществуващ спор като се правят взаимни отстъпки. Може да се сключи по всяко
време на производството. Съдът е длъжен да напътства спорещите страни към
спогодба. Спогодбата може да се извърши в съдебно заседание и трябва да бъде
одобрена от съда.
Тя има сила на влязло в сила на съдебно решение и не подлежи на обжалване. Ползва
се със СПН, може да има и изпълнителна сила

123
 66. Съдебни актове. Определения и разпореждания. Обжалване на
определенията и разпорежданията. Решение. Постановяване и стабилитет на
съдебното решение.

Със съдебните актове съдът се разпорежда по движението на производството,

произнася се по правния спор и го решава по същество. Съдебните постановления са
решения, определения и разпореждания.
С определения съдът се произнася по процедурни въпроси, които не се отнасят
до съществото на делото. Процедурни са въпросите по допустимостта на
производството и неговото движение. Определенията са два основни вида:
определения, с които производството се прекратява на основание неговата
недопустимост, подлежащи на обжалване с частна жалба; определения по развитието
на производството, с които съдът администрира движението и е допустимо сам да ги
изменя или отменя.
Разпорежданията също се постановяват по процедурни въпроси, но от
едноличен орган. Тези процедурни въпроси трябва да са изрично посочени в закона. За
тях се прилага режима на определенията.
Определенията на първа инстанция се обжалват частна жалба, ако преграждат
развитието на делото или се откаже възобновяване на срок или увеличаване на иска.
Определенията на въззивна инстанция се обжалват пред ВКС. Частна жалба се подава
в 1-седмичен срок, а другата страна има 1-седмичен срок да даде отговор. Частната
жалба не спира производството и изпълнението. Частните жалби се разглеждат в
закрито заседание.
Решение на съда по същество на делото се приема от съдебния състав, при
който е завършено делото след тайно проведено съвещание и гласуване, като се приема
с мнозинство на гласовете на съдиите. Съдът следва да постанови решение само за
приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона. Към решението се
излагат и мотиви, които се състоят от фактическите констатации и правните изводи на
съда. Те не са част от решението, затова немотивирано решение е отменимо, а не
нищожно. Обявяването завършва ФС на постановяване на решението, трябва да се
обяви в 1-месечен срок след заседанието по разглеждане на делото.
Стабилитетът се състои в: неизменността на решението от съда, който го е
постановил, която настъпва от неговото обявяване; следваща е неговата
необжалваемост пред въззивния съд; трето по време състояние е неговата
необжалваемост пред ВКС. Съдебното решение окончателно се стабилизира с
настъпване на неговата неотменимост по реда на 303 и 304 ГПК. Неотменимостта
санира порока, от който са засегнати.

124
67. Видове решения. Решение при признание на иска. Неприсъствено решение.

Класифицирането на съдебните решения се основава на тяхната

правоустановяваща и правосъздаваща функция. Съдът е длъжен да констатира
действителното материално положение, като същевременно съдебното решение трябва
да съдържа предписание за преустановяване на правния спор и задължение за страните
да съобразяват поведението си с него.
Според дадената защита на ищеца и ответника решенията биват два вида: с
които предявеният иск се уважава или отхвърля. На това основание решенията се
класифицират на такива, с които спорното право се признава или отрича.

Решенията биват установителни, осъдителни и конститутивни.

1. Установително решение се постановява по установителен иск, както и при
отхвърлен осъдителен и конститутивен иск. То има само СПН относно
съществуването или не на спорното право.
2. Осъдителното съдебно решение се приема при предявен осъдителен иск. То
също се ползва със СПН, но има и изпълнителна сила, тъй като допуска
принудително изпълнение.
3. Конситутивното решение уважава предявен конститутивен иск. Има СПН, но
има и конститутивно действие, тъй като дава претендираната с иска промяна на
материалното правоотношение.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, което съответства на

отказа от иска на ищеца, и при двете има отказ от защита. Признанието е изявление за
основателността на предявения срещу ответника иска. Недопустимо е признание, което
противоречи на закона или добрите нрави. Признанието е неоттегляемо. Ищецът има
право да поиска прекратяване на съдебното дирене и прекратяване на делото със СПН.
Право да иска неприсъствено решение има всяка от двете главни страни.
Предпоставки за неприсъствено решение са: ответникът да не е предявил в срок
отговор на исковата молба или ако ищецът не е взел становище на неговия отговор;
ответникът и ищецът не са се явили в първото заседание; не са направили искане да се
разгледа делото в тяхно отсъствие. Предпоставка за постановяване е вероятна
основателност или неоснователност на иска. Обща предпоставка е указването на
страните за последиците от неотговаряне или неявяване. Неприсъственото решение не
се мотивира по същество.
То не подлежи на обжалване. Има три вида защита срещу него: искане за отмяна от
въззивния съд в 1-месечен срок, ако страната е била лишена от възможност да участва
в делото; да предяви иск за същото право или да го оспори на базата на нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които са съществували при
постановяване на решението; чрез отмяна по 303 ГПК.

125
 68. Правни последици на съдебното решение. Сила на пресъдено нещо.
Зачитане. Конститутивно действие. Изпълнителна сила.

Със СПН се ползва всяко влязло в сила съдебно решение, без да е от значение дали с
него предявеният иск се уважава или отхвърля. СПН изразява същността на исковия процес
като защита и санкция по отношение на спорното материално право. Правоустановителното
действие на съдебното решение внася безспорност и определеност в гражданските
правоотношения. Праворегулиращото действие задължава страните да съобразяват бъдещото
си поведение с присъденото от съда. Точно за това СПН води до непререшаемост на правния
спор. СПН погасява правото на бъдещ иск за същото нещо. Тя е абсолютна отрицателна
предпоставка, тъй като е пречка за образуване повторно дело по същия спор между двете
страни.

СПН се характеризира с нейните обективни и субективни предели.

1. Обективните предели на СПН съвпадат с предмета на делото, състоящ се от спорното
материално право, което се признава или отрича. Не се ползват със СПН мотивите на
съдебното решение. При отхвърлен частичен иск със СПН се отхвърля цялото вземане.
2. Субективните предели се ограничават до страните по делото (главни и подпомагащи).
Постановени по искове за гражданското състояние, включително и по брачни искове,
има действие по отношение на всички. Влязло в сила решение има действие и за
наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Поръчителят може да
се позове на СПН на решението по делото между кредитора и длъжника.

Влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища и учреждения и общини в

България. Влязло в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд
относно това дали административния акт е валиден и законосъобразен. Влязла в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския.
Постановените по конститутивни искове съдебни решения пораждат два вида последици:
сила на присъденото нещо и конститутивно действие. И двата вида настъпват с влизане в сила
на съдебното решение, те се пораждат едновременно, защото са неразривно и неотменимо
свързани. Конститутивното действие има гражданскоправен характер. Чрез влязло в сила
конститутивно решение едно потестативно право се реализира принудително. По тази причина
съдебното решение има силата на правопораждащ ЮФ, правопроменящ или правопогасяващ.
Действието е за в бъдеще по иск за развод или недействителност на ТД; обратна сила има при
унищожителен иск или иск за разваляне.
С изпълнителна сила се ползват само осъдителните съдебни решения. Тя има за предмет
съдебно установено притезание, което подлежи на принудително изпълнение. Поражда се,
когато решението стане необжалваемо. Изключения са: при невлезлите в сила осъдителни
решения на въззивните съдилища; при някои хипотези съдът може да допусне предварително
изпълнение на невлезли в сила първоинстанционни решения – при присъждане на издръжка;
възнаграждение или обезщетение за работа, също и за вземане основано на официален
документ. Може да се постанови и ако закъсняло изпълнение могат да настъпят значителни и
непоправими вреди за ищеца. Съдът има право на преценка. Налице е абсолютна забрана за
изпълнение на невлезли в сила решения срещу държавата. Съдът може да отложи

126
принудителното изпълнение по искане на ответника, но не и служебно. Отлагането може да
бъде отсрочване или разсрочване.

69. Пороци на решението, отстраними от постановилия го съд. Поправка на

явна фактическа грешка. Тълкуване на неясно решение. Допълване на непълно
решение.

Явна фактическа грешка е налице, когато има несъмнено несъвпадане между

истинската воля на съда и писмено (външно) изразената му воля в съдебното решение.
Поправката на явна фактическа грешка може да се извърши служебно от съда или по
искане на всяка от страните. Съдът трябва да съобщи на страните за предстоящата
поправка с указание за представяне на отговор в 1-седмичен срок. По правило
поправянето става в закрито заседание. Поправката става със съдебно решение, което е
едно цяло заедно с поправеното – поправката има обратно действие.
Тълкуването се прави от съда, който е постановил тълкувателното решение,
поради което е вид официално и автентично тълкуване. Може да се иска от страните
или от прокурора. Крайният срок е изпълнението на съдебното решение. Не подлежи
на тълкуване съдебна спогодба. Съдът трябва да съобщи на страните, като им даде 1-
седмичен срок за отговор. Искането за тълкуване се прави в закрито заседание.
Тълкувателното решение подлежи на обжалване.
Допълването предпоставя непроизнасянето на съда по цялото решение с,
заявено с първоначален иск и с искане за неговото изменение, с насрещен, обратен или
с инцидентен установителен иск, както и по иск на главно встъпилото лице. С
допълването не трябва да се внася промяна в постановеното решение или да се приема
друго решение. Към него трябва да се прибави само тази част, по която съдът не се е
произнесъл. Ако съдът не е обсъдил доказателство, решението подлежи на обжалване,
а не на допълване. Не е непълно и ако е без мотиви. Допълване може да иска както
ищецът, така и ответникът. Молбата следва да се подаде в 1-месечен срок от връчване
на решението. Не се дължи държавна такса за нея. Препис от молбата трябва да се даде
и на насрещната страна. По молбата съдът се произнася с допълнително решение,
което се обжалва по общия ред.

127
 70. Порочни съдебни решения. Нищожни решения. Недопустими решения.
Неправилни решения.

Порочните решения са два основни вида. В първата група се включват решения

с допусната в тях фактическа грешка, неясни или непълни. Тези пороци не се отразяват
на валидността, допустимостта и правилността. Могат да бъдат поправени от съда,
който ги е постановил. Отстраняването на порока не нарушава забраната съдът сам да
отменя своите решения. Пороците от втория вид съдебни решения водят до
нищожност, недопустимост, или неправилност на даденото, решение. При тези пороци
е необходимо да се отстрани самото решение и то от друг съд, който е вишестоящ.
Това може да стане чрез обжалване, отменяне чрез извънредните средства за отмяна.
Нищожното решение е недействително. Нищожно е решението, което не е
постановено от надлежен по компетентност или състав орган. Нищожно е устно
постановено, неподписано или подписано само от един от членовете решение или ако е
напълно неразбираемо като съдържание. Нищожно е решението от и срещу
неправоспособна страна. То поражда правни последици, но е юридическа нула спрямо
характерните на съдебното решение последици (СПН). Нищожността може да се обяви
чрез обжалване, инцидентно или да се предяви безсрочно с иск или възражение.
Недопустимо е съдебното решение, постановено при липса на положителна или
наличието на отрицателна предпоставка. Недопустимото решение не е недействително.
То поражда всички присъщи последици, като може да бъде атакувано чрез обжалване.
Неправилното съдебно решение и действително и допустимо, но страда от
други пороци: неточно прилагане на материалния закон, необоснованост на
фактическите констатации, нарушение на процесуални норми, поради което има
непълноти на данните. Неправилното решение противоречи на действителното
материалноправно положение. То може да бъде отменено чрез обжалване или чрез
отмяна по 303 и 304.

128
 71. Въззивно обжалване на съдебното решение. Правото на въззивна жалба
и неговото упражняване. Производство. Решения по жалбата.

ГПК се основава на ограничено въззивно обжалване – негово съществено проявление е

забраната за посочване на нови факти и доказателства. Във въззивното производство страните
не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли
да посочат и представят в срок на първа инстанция. Въззивният съд може да събира
доказателства и да обсъжда нови факти по делото, като следва да реши спора по същество без
да е от значение дали потвърждава или отменя решението 1-ва инстанция. По правило
въззивният съд не извършва повторно извършените на първа инстанция действия. Може да
препрати към изложените мотиви на първоинстанционното решение. Не подлежи на обжалване
неприсъствено решение и спогодба. Решенията на районните се обжалват пред окръжните, а
окръжните като първа инстанция – пред апелативните.
Право на въззивна жалба има всяка страна по делото. Може да се обжалва цялото
решение или отделни части от него. То е публично процесуално право и е недопустим отказ от
него. Упражнява се чрез жалба в 2-седмичен срок от връчване на първоинстанционното
решение, като се подава през първоинстанционния съд. Когато жалбата има недостатъци е
предвиден 1-седмичен срок за отстраняване. Насрещната страна има право на отговор или на
насрещна въззивна жалба в 2-седмичен срок от получаване на преписа от нея.
Производството пред въззивния съд се характеризира с провеждане на две заседания –
подготвително и открито. Подготвителното е закрито – в него се извършва допустимостта на
жалбата, както и допустимост на посочените от страните доказателства. Откритото заседание
започва с доклад, в него трябва да се съберат допуснатите доказателства, може да бъдат
изслушани свидетели и вещи лица. Във въззивното производство може да се иска събиране и
на доказателства, които не са били допуснати поради процесуални нарушения. Допустими са
нови факти и доказателства, които биват новооткрити и новонастъпили. Новооткритите не
трябва да са били включени по обективни причини, а новонастъпилите са възникнали след
приключване на съдебното дирене на първа инстанция. Ако решението не е обжалвано от
другата страна, положението на жалбоподателя не може да се влошава с новото решение.
Невлезлите в сила осъдителни решения имат изпълнителна сила.
Когато констатира, че първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд
прогласява нищожността и прекратява делото или връща делото за постановяване на
първоинстанционно решение. При пропускане на срок за обжалване нищожност може да се
предяви чрез възражение.
Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва. Проверката за
допустимост се извършва служебно само за абсолютните процесуални предпоставки и то само
в обжалваната част. При обезсилване поради недопустимост въззивният съд прекратява делото,
връща го на първоинстанционния съд или го изпраща на компетентния съд.
Въззивният съд може да реши спора по същество, като потвърди или отмени като
неправилно дадено решение. Може да се приеме, че решението е правилно и то остава в сила;
да се приеме, че то е изцяло неправилно като се отмени изцяло и се замени с решение на
въззивния съд; да се приеме, че в една своя част е правилно, а в друга неправилно.

129
 72. Касационно обжалване. Процесуална легитимация и образуване на
производството. Основания за допускане на касационната жалба и производство
за разглеждането. Основания за касация. Производство.

Касационното обжалване е насочено преди всичко към спазване на законността.

Чрез него ВКС осъществява върховен съдебен надзор. Касационното обжалване е
контролно-отменително. Предмет на касационното обжалване е самото въззивно
решение с оглед на неговата валидност, допустимост и правилност, а не
материалноправният спор. На касационно обжалване подлежат решенията само на
въззивен съд – апелативен или окръжен, ако са постановено решение като втора
инстанция. Не подлежат на касационно обжалване решения с ниска цена на иска, както
и решения от първа инстанция.
Правото на касационно обжалване е публично потестативно право – то
принадлежи на страните във въззивното производство. Те са легитимирани да
обжалват на основание неговата неправилност, ако то не изгодно за тях, нищожност на
въззивно решение или обезсилване поради недопустимост. Образува се по касационна
жалба, която се подава в 1-месечен срок от връчване на въззивното решение, прекъсва
се ако е подадена молба за правна помощ.
Касационното обжалване не е задължителна трета инстанция. Касационните
жалби подлежат на разглеждане по същество. Основанията за допускане са три: да е
решен в противоречие с практиката на ВКС; да е решаван противоречиво от
съдилищата без значение от тяхната инстанция; материалноправният или процесуален
въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на
правото. Проверка за предпоставките се извършва предварително от 3-членен състав на
ВКС в закрито заседание, който се произнася с определение, неподлежащо на
обжалване. Основанията за касация са пороци на въззивното решение, които водят до
неговата нищожност, недопустимост или неправилност. Въззивното решение е
неправилно в три алтернативни хипотези: при нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Касационната жалба се разглежда по същество в открито заседание от 3-членен
състав на ВКС, който е компетентен да проверява правилността на решението само по
посочените в жалбата основания. ВКС връща делото за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови
съдопроизводствени действия. Указанията на ВКС са задължителни. Подаването на
касационна жалба не спира изпълнението на обжалването решение, но жалбоподателят
може да поиска спиране срещу обезпечение.

130
 73. Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 ГПК. Процесуална
легитимация и срокове за образуване на производството. Основания.
Отмяна на влязло в сила решение по молба на трето лице. Производство и
последици на решението на ВКС. Отмяната по чл. 304 ГПК.

Отмяната на влезли в сила решения не е фаза на исковия процес, а се извършва по реда

на самостоятелно производство, което е извънинстанционно. Тя е проявление на принципа за
дирене на истината, обхваща само неправилни решение при наличие на посочени в 303
предпоставки, в чиято основа стои несъответствието между решението и действителното
правно положение. Не могат да бъдат отменяни по този ред решения за развод, унищожаване и
несъществуване на брака. Не подлежи на отмяна акт, постановен от ВКС. Отменителното
производство има субсидиарен и еднократен характер.
Отмяна на влязло в сила решение има заинтересованата страна – тази, която е засегната
персонално и за която влязлото в сила решение е неблагоприятно. Няма право да иска отмяна
незасегната от порока страна. Насрещна е страната, за която решението има изгодни
последици. Молба за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок в зависимост от вида на
основанието за отмяна. В две хипотези – не по-късно от година. Молбата за отмяна трябва да
отговаря на съдържанието на въззивна жалба, трябва да съдържа точно и мотивирано
изложение на отменителното основание. Подава се чрез първоинстанционния съд. Нередности
се отстраняват в 1-седмичен срок. Определението за нейната допустимост се постановява в
закрито заседание. Подлежи на обжалване с частна жалба пред 3-членен състав на ВКС.

Основания за отмяна са:

1. Откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да станат известни по обективни причини. Те
трябва да са новооткрити, а не новонастъпили. Писмените доказателства могат да бъдат
и новосъздадени.
2. Втората хипотеза са: неистинност на документ или престъпно деяние на страна, които
са установени по съдебен ред и са във връзка с решаване на делото.
3. Трето основание е невъзможността на страната за личното участие в делото или чрез
надлежен представител.
4. Четвърта хипотеза – последваща отмяна на постановление на съд, на което е основано
решението.
5. Пета хипотеза – влязло в сила решение, което противоречи на това, за което се иска
отмяна. ВКС преценява кое е правилно.

Молбата за отмяна се разглежда от ВКС в открито заседание, в което се изслушват

страните и се събират необходимите доказателства. Подаването на молба не спира
изпълнението на решението. ВКС може да отхвърли молбата изцяло или частично. При отмяна
ВКС следва да го върне за ново разглеждане. Компетентен да разгледа делото е друг състав на
надлежния съд, то се разглежда по общия ред.
Отмяна по 304 може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че
то не е било страна по делото – при необходимо другарство. Целта на отмяната е да се
възобнови делото, но вече с участието на третото лице. Насрещна страна по молбата за отмяна

131
на третото лице са едновременно и двете страни по делото. В това производство не се
проверява правилността. Винаги при отмяна се връща на първоинстанционния съд.

74. Особени искови производства по търговските спорове, колективните

искове и бързите производства.

Производството по търговски спорове, е особено търговско производство, което се прилага,

когато окръжен съд разглежда и решава търговски спорове като първа инстанция. Районният съд
разглежда търговски спорове като първа инстанция, ако цената на иска е под 25000 лв. В центъра
на производството по търговски спорове стои изискването за бързина, като целта е делото да се
разгледа в едно открито заседание. Тази цел се постига с двойната размяна на книжа. Исковата
молба трябва да отговаря на изискванията относно молбата в общото исково производство. Съдът
трябва да се произнесе дали спорът подлежи на разглеждане по реда на особеното производство.
С отговора на исковата молба ответникът трябва да се защити по същество не само по
допустимостта, но и по основателността, като посочи доказателства и направи доказателствени
искания. В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск, да привлече подпомагаща
страна и да предяви обратен иск срещу нея. След като приеме отговора, съдът изпраща препис на
ответника, който може в 2-седмичен преклузивен срок да предяви допълнителна искова молба, в
която може да поясни и допълни първоначалната молба, но и да посочи нови доказателства, ако са
обусловени от отговора на ответника. Може да измени предявения иск, както и инцидентен
установителен иск. Ответникът има право на допълнителен отговор също в двуседмичен срок –
може да предяви инцидентен установителен иск, нови доказателства. По всички предварителни
въпроси и допускането на доказателствата съдът се произнася с определение, след което насрочва
открито заседание, като изпраща на ищеца допълнителния отговор. В две хипотези делото може да
се разгледа в закрито заседание: по искане на страните; ако с размяната на книжата са представени
всички доказателства. Съдът трябва да посочи кога ще обяви решението си.
Производството по колективни искове има по-голяма специфика. За предявяване на
колективен иск има две предпоставки: задоволяване на групов интерес; липса на персонификация
на засегнатите лица, чийто кръг е неопределен, но определяем. Законът изхожда от непозволеното
увреждане като основание за предявяване на колективен иск. По реда на това производство следа
да се разгледа иск срещи решение на общо събрание на АД с издадени акции на приносител или
инвестиционно дружество от отворен тип, защита могат да получат и потребители съгласно ЗЗП.
Ищец по колективен иск могат да бъдат група лица или техни организации. В исковата молба
трябва да се посочи кои обстоятелства определят кръга на увредените лица и начинът, по който се
предлага да бъде разгласено предявяването на иска. Определението за недопускане на колективен
иск подлежи на обжалване с частна жалба. По молба на ищеца съдът може да определи
привременни мерки за защита на увредения колективен интерес. Спецификата на решението в
подобно производство е, че то има сила не само за главните страни, но и за увредените, които не са
участвали в процеса. Присъденото с решените може да бъде внесено на едно от лицата или по
специална сметка. Първа инстанция може да свика общо събрание на увредените, което да избере
комитет за разпореждане със средствата.
Бързо производство е допустимо само за изрично предвидените в закона случаи: трудови
спорове, искове за наети или заети за послужване помещения, за защита на права на обекти на
интелектуалната собственост, искове за установяване и преустановяване на нарушение на права на
потребители. Особеност на това производство, свързано с даването на своевременна и ефективна
защита е, че ответникът търпи повече ограничения (забрана за предявяване на насрещен иск,
недопустимост на определени възражения. В бързото производство съдът е длъжен да направи
проверката за допустимост и редовност на исковата молба в деня на постъпването й, като открито
заседание следва да се насрочи не по-късно от 3 седмици. Недопустимо е обективно съединяване на

132
искове, както и насрещен иск и обратен иск. Съдът трябва да обяви решението си в 2-седмичен срок
след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
75. Индивидуално принудително изпълнение. Право на принудително
изпълнение и неговата характеристика. Изпълняемо право. Изпълнителен лист.
Органи на принудителното изпълнение, страни и участници в изпълнителния
процес.

Изпълнителният процес се определя като сурогат на липсващото доброволно

изпълнение. Чрез индивидуалното принудително изпълнение се реализират притезания, които
не са удовлетворени. Не се допуска принудително изпълнение върху: парични вземания срещу
държавни учреждения, държавата и общините – изпълнителния лист се предявява пред
финансовия орган на учреждението; не се допуска изпълнение върху средства от ЕС;
недопустимо е принудително изпълнение върху правата на работодателя и задължения на
работници, произтичащи от трудово или служебно правоотношение.
Правото на принудително изпълнение е публично право на кредитора, по което
задължение носи органа на принудително изпълнение (държавния или частен съдебен
изпълнител), задълженото лице не е длъжник. То възниква при наличие на две предпоставки:
изпълняемо право (неудовлетворено притезание) и изпълнително основание (документ,
доказващ това притезание).
Изпълняемото право е неудовлетворено притезание, което е изискуемо и ликвидно.
Съдът е длъжен да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако изпълняемото право не е
изискуемо. Изпълнителното производство се спира при подадено възражение относно
съществуването на изпълняемо право. Материално незаконосъобразен е изпълнителен процес,
воден без изпълняемо право.Изпълнителен лист се определя като процесуална ценна книга,
която е вторично доказателство за изпълняемото право и удостоверява самото право на
принудително изпълнение. Той е условие за упражняване на принудително изпълнение, тъй
като при подадена от кредитора молба създава компетентност (право и задължение) на
изпълнителния орган да осъществи принудителното изпълнение. Издава се от съдилищата –
компетентен е първоинстанционният съд, който е разглеждал делото. За присъдени в полза на
държавата суми съдът служебно издава изпълнителен лист.
Производството започва по молба на кредитора с приложено към нея изпълнително
основание, като препис от нея не се връчва на длъжника. По молбата съдът се произнася с
разпореждане, което може да се обжалва в 2-седмичен срок, който за молителя тече от
връчване на разпореждането, а за длъжника – от получаване на поканата за доброволно
изпълнение. Изпълнителният лист подлежи на обезсилване, ако изпълняемото право не е
съществувало или в последствие то се прекрати. Ако е изгубен, по молба на кредитора може да
се издаде дубликат.
Органите на принудително изпълнение са изпълнителни и контролни. Изпълнителни са
държавните и частните съдебни изпълнители. Държавните съдебни изпълнители са към
районните съдилища, а ако в тях няма, функциите се изпълняват от районен съдия. Частният
съдебен изпълнител не е държавен орган, а ФЛ, на което е възложено публична функция.
Неговият район съвпада с района на съответния окръжен съд. Местната изпълнителна
компетентност се определя според: района, където се намират движимите или недвижимите
вещи, върху които е насочено изпълнението, постоянния адрес или седалището на длъжника,
местоизпълненито на задължения за действие или бездействие. Контролен орган е съдът.
Съдебният контрол е предварителен (в производството по издаване на изпълнителен лист) и
последващ (във висящия изпълнителен процес с оглед на неговото допустимо и

133
законосъобразно движение). Изпълнителният лист определя активната и пасивната
легитимация на страните. Взискателят и длъжникът са страните в процеса. Не е страна
купувачът на имот от публична продан.
76. Изпълнителни основания.

Изпълнителните основания се определят като документи, които удостоверяват

изпълняеми права и въз основа на които по силата на закона се издава изпълнителен
лист или се започва направо принудително изпълнение. Съдебният изпълнител
пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
Изпълнителните основания са два вида: пряко и косвено обуславящи
принудителното изпълнение. Пряко действащо изпълнително основание е това, по
повод на което е допустимо направо да започне принудително изпълнение. То е
изключение. По правило изпълнителни основания косвено обуславят принудителното
изпълнение, тъй като въз основа на тях трябва да се издаде изпълнителен лист.
Изпълнителните основания са посочени в 404 ГПК: влязло в сила осъдително
решение; невлязло в сила първоинстанционно решение за присъждане на издръжка,
възнаграждение или обезщетение за работа; осъдителни въззивни решения, дори ако не
са влезли в сила; влезли в сила определения, ако имат диспозитив; съдебна спогодба;
арбитражни решения и сключени пред арбитражен съд спогодби; заповедите за
изпълнение; постановени от съдилища в ЕС актове, за които в регламент е предвидено,
че подлежат на принудително изпълнение в други държави-членки;

134
 77. Заповедно производство

Заповедното производство не замества изпълнителния лист, а съдебното

основание за неговото издаване. В него не се установява съществуването на
притезанието, а неговата неоспоримост, въпреки че тя не е довела до изпълнение на
длъжника. Не е задължително и не изключва исковия процес, като до него се стига при
оспорване от длъжника на вземането на заявителя по реда на заповедното
производство. Исково производство може да започне само при предявен положителен
иск от кредитора (заявителя), когато длъжникът е възразил писмено срещу заповедта за
изпълнение.
Заповедното производство е два вида: по издаване заповед за изпълнение и по
издаване заповед с незабавно изпълнение. Заявителят не е длъжен да посочва
доказателства в подкрепа на претендираното от него право, то трябва да е изискуемо и
индивидуализирано, също и ликвидно (безспорно установено по основание и размер).
Ликвидността се доказва от пасивното поведение на длъжника. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да се подаде до районния съд по настоящия
адрес или по седалището на длъжника. Основания за издаване са: парично вземане;
вземане за заместими вещи; право да се получи движима вещ; право да се получи
прехвърлена от длъжника движима вещ. Съдът разглежда заявлението без призоваване
на страните, като трябва да се произнесе в 3-дневен срок. При уважаване съдът издава
заповед за изпълнение и връчва препис на ответника – ако длъжникът не изпълни или
не оспори с възражение в 2-седмичен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила.
Възражението не е необходимо да се обосновава. Когато възражението е подадено в
срок, съдът може да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок,
като внесе държавна такса. Заповедта не подлежи на обжалване, освен за разноските.
Ако заявлението за издаване на заповед не се уважи, то може да се обжалва с частна
жалба.
Заповед за незабавно изпълнение може да се издаде на основание посочените в
чл. 417 ГПК документи, като задължително трябва да е представен със заявлението.
Съдът прави проверка само на формалната страна и издава два документа: заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Цената на удостовереното вземане е без
значение. Може да се издаде на основание акт на административен орган; на документ
или извлечение на счетоводни книги, с които се удостоверяват вземания на държавни
учреждения, общини, банки; нотариални актове, спогодби и други договори с
нотариална заверка на подписите; извлечение от регистъра на особените залози;
договор за залог или ипотечен кредит; акт за начет; запис на заповед, менителница,
облигации. По подадената молба съдът се произнася с разпореждане.

135
78. Способи за принудително изпълнение на парични притезания. Изпълнение
върху недвижим имот. Изпълнение върху движима вещ. Изпълнение върху
вземане. Изпълнение върху ценни книги. Изпълнение върху дял на длъжника от
търговско дружество.

Запорът на движими вещи на длъжника се определя като разпореждане на

съдебния изпълнител, с което определена движима вещ се предназначава за
принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се
разпорежда с нея и тя трябва да бъде пазена до нейното продаване от длъжника или
трето лице. Запор може да се наложи чрез опис на движима вещ на длъжника, посочена
от взискателя. Запор може да се наложи и в описване на вещта в поканата за
доброволно изпълнение – запорът се налага с получаване на поканата. И след запора
длъжникът остава собственик на вещта, а ако той се разпореди с нея, сделката е
относително недействителна, тъй като няма действие за взискателя. Изключение е, ако
третото лице се позове на 78 ЗС. Недействителността не се прилага в отношенията на
длъжника и третото лице. Запорът не прави взискателя привилегирован кредитор.
Запорът не може да се противопостави на кредитор, в полза на когото е учреден особен
залог.
Могат да се запорират и вземания на длъжника срещу трети задължени лица. Не
се допуска запор върху несеквестируеми вземания. Спрямо третото задължено лице
запорът се налага в деня, в който му се връчи запорното съобщение. Запорираното
вземане може да се предостави на взискателя за събиране или по негово искане му се
дава вместо изпълнение. След запора длъжникът не може да опрощава, новира, цедира
вземането си по отношение на взискателя. Прехвърлянето на запорирано вземане не
може да се противопостави на взискателя, ако третото лице е било уведомено след
получаване на запорното съобщение. Ако третото лице плати на длъжника (своя
кредитор) след получаването на запорното съобщение, това плащане е недействително
спрямо взискателя.
Възбрана на недвижими вещи се различава основно по своя ФС от запора. За
недвижим имот съдебният изпълнител изпраща поканата за доброволно изпълнение до
службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот, недействителността
обхваща само извършените след този момент разпореждания. Не е необходимо дори
покана за доброволно изпълнение да е получена от длъжника. От момента на
получаване обаче длъжникът е длъжен да не се разпорежда, както и да внася промени,
да поврежда или унищожава имота или движимите вещи.
Съдебният изпълнител описва посочени от взискателя имот, след като се увери,
че той е би собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната.
Принудителното изпълнение върху имоти се извършва чрез публична продан. При
публичната продан съдебният изпълнител действа като изпълнителен орган, а не като
равнопоставена страна. При публичната продан собствеността може да се придобие

136
само след плащане на цената. От деня на влизане на възлагателното основание
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Възлагането
е деривативно основание за придобиване право на собственост. Ако не бъде
обжалвано, публичната продан може да бъде обявена за недействителна по исков ред
на две основания: при неплащане на цената и при обявяване на купувач за лице, което
няма право да наддава.
Изпълнението върху движима вещ не може да бъде обжалвано по исков ред.
Може да се извърши по 4 начина: чрез магазин, борса, явен търг с наддаване, публична
продан. Продажбата чрез публична продан е задължителна за МПС, кораби, с оценка
над 5000лв. Купувачът на вещта става неин собственик независимо дали тя е
принадлежала на длъжника. Тя е оригинерен способ за придобиване на вещта.

Вземането на длъжника срещу трето лице също може да бъде обект на

принудително изпълнение. Не е необходимо да е изискуемо и ликвидно. Достатъчно е
твърдението на взискателя, че неговият длъжник е кредитор по дадено вземане срещу
трето лице. При възлагане на вземане взискателят упражнява вземането на длъжника
от свое име, но за негова сметка. Възлагането вместо плащане съставлява едно
принудително прехвърляне на вземане.
Изпълнението върху ценни книги е два вида: върху налични ценни книги и
върху безналични ценни книги. Обект на принудително изпълнение са имуществените
права, които са материализирани в ценните книги, но не и неимуществените. Тези
вземания могат да бъдат парични и непарични (складов запис). Налагането на запор
върху налични ценни книги става чрез опис и изземването им от съдебния изпълнител,
който ги влага в банка. След налагането на запора ма две алтернативни права: да
поиска възлагане на вземането за събиране вместо плащане; да поиска извършване на
публична продан. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното
съобщение. Върху безналични ценни книги се налага запор чрез изпращане на запорно
съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява и
дружеството. От този момент безналичните ценни книги минават в разпореждане на
съдебния изпълнител. Те се продават чрез банка, която действа като инвестиционен
посредник.
Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно
съобщение до АВ. Запорът се вписва по реда на вписване на залог и има действие от
вписването му в търговския регистър. Когато изпълнението е насочено срещу дял на
неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител трябва да провери дали
личният кредитор не е могъл в продължение на 6 месеца да се удовлетвори от
имуществото на съдружника-длъжника. Това е предпоставка за прекратяване на СД,
КД или КДА, адресат на изявлението за прекратяване е съответното дружество. След
изтичане на 6 месеца от връчването на изявлението за прекратяване съдебният
изпълнител с изрично постановление следва да овласти взискателя да предяви иск пред
окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Когато
изпълнението е насочено към дял на ограничено отговорен съдружник в ООД, КД и
КДА, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявление на взискателя за
прекратяване на участието на длъжника в него, а не за прекратяване на дружеството. В

137
3-месечен срок съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск за
прекратяване с ликвидация на дружеството. В ликвидационното производство
ликвидаторът е длъжен да предостави ликвидационния дял на длъжника в
разпореждане на съдебния изпълнител, който се изчислява по пазарни цени.
79. Способи за принудително изпълнение на непарични задължения.
Изпълнение за предаване на движима вещ. Въвод във владение. Изпълнение на
заместими и незаместими престации. Изпълнение на задължение за бездействие.
Изпълнение на задължение за предаване на дете.

Изпълнението за предаване на движима вещ се състои в това, че ако след поискване от съдебния
изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на
взискателя. Без значение е видът на движимата вещ и дали длъжникът е ФЛ или ЮЛ. Лишаването на
длъжника от фактическа власт следва да се удостовери в съдебен протокол. Ако взискателят не е неин
собственик, той придобива качеството на държател. Ако вещта не се намира у длъжника или е
развалена, от него се събира равностойността й. Ако стойността не е посочена в изпълнителния лист, тя
се определя след изслушване на страните. Равностойността се определя към деня, в който е трябвало да
стане изземването й. Постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване.
Принудителното отнемане и предаване на недвижима вещ се извършва чрез въвод във владение.
Без значение е видът на правоотношението, от което произтича притезанието на взискателя. Имотът
трябва да е във фактическа власт на длъжника. Въвод може да се извърши и за идеална част на имота,
като се осигури достъп до него на взискателя. Длъжникът ако не напусне доброволно, той се отстранява
принудително. За въвода се съставя протокол. Ако отстранения самоволно си възвърне фактическата
власт, съдебният изпълнител по искане на взискателя следва да го отстрани, без да е необходим
изпълнителен лист. Въводът във владение прекъсва придобивната давност. Въвод може да се извърши и
срещу трето лице, ако то е установило фактическа власт след завеждане на делото, по което е
постановено решение. Третото лице може да поиска от районния съд в 3-дневен срок спиране на
изпълнението, като с молбата следва да представи доказателства за претендираните права. Ако прецени,
че молбата е основателна, съдът спира изпълнението и дава срок от 1 седмица на третото лице да
предяви иск.
Престацията е заместима, когато действието, което длъжникът е осъден да извърши, може да се
осъществи и от друго лице, а не само от длъжника. Законът дава възможност на взискателя да поиска от
съдебния изпълнител да го оправомощи сам да извърши съответното действие за сметка на длъжника.
Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден предварително да внесе необходимата за
извършване на действието сума. Този способ е неприложим за незаместимите престации, тъй като при
тях изпълнението зависи изключително от волята на длъжника. В тези случаи изпълнителният способ се
състои от последователно налагане на глоби до 200 лв., но не лимитира общ размер от последователно
налагани глоби. Всяка глоба се налага по искане на взискателя.
Задължението за бездействие е незаместима престация. Тя се състои в пасивно поведение – да
не върши определено действие или да търпи извършени спрямо него от взискателя действия.
Изпълнителният способ при този вид задължение е последователно налагане на глоби за всяко
нарушение от съдебния изпълнител до 400 лв, но не се ограничава броя глоби.
Изпълнението на задължение за предаване на дете се основава на законовия режим по 59 СК с
оглед постановеното от съда за упражняване на родителските права и личните отношения между
родители и деца след развод. Взискател може да бъде както родител, на когото е предоставено
упражняването на родителските права, така и другият родител, ако са нарушени неговите права. Може
да бъде и настойник на детето. Длъжник по изпълнението може да бъде само един от двамата родители.
Компетентността на съдебния изпълнител се определя от местонахождението на детето. Съдебният
изпълнител е длъжен да отправи покана за доброволно изпълнение, като в 3-дневен срок от връчването
длъжникът трябва да съобщи готов ли е да предаде детето, къде и кога. Съдебният изпълнител може да
поиска съдействие от Социално подпомагане. За принудителното отнемане може да потърси съдействие

138
от полицията или кмета. Ако длъжникът възпрепятства изпълнението, полицейските органи го задържат
и уведомяват прокуратурата.

80. Защита на длъжника, взискателя, наддавача и на трети лица изпълнителния

процес при процесуална и материалноправна незаконосъобразност на процеса.
Имуществената отговорност по чл. 441 ГПК.

Длъжникът може да оспорва чрез отрицателен установителен иск изпълнението

– длъжникът оспорва изпълняемото право като материалноправна предпоставка за
законосъобразност на изпълнителния процес. Длъжникът може да се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене. Неговият иск е неприложим
при неприсъствено решение или признание на иска. Длъжникът може да направи
възражение срещу заповедта за изпълнение и да поиска спирането срещу представяне
на надлежно обезпечение.
Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг
кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Този иск е отрицателен
установителен иск като привидният кредитор и длъжникът са необходими другари.
Предявяването на иска спира изпълнението по отношение на взискателя с оспореното
вземане – оспорената сума се предава на този взискател, ако оспорващия не предяви
иска в 1-месечен срок от разпределението.
При публична продан е предвидена специална защита на лице, което участва
като наддавач. Защитата се състои в правото на обжалване на наддавач, внесъл задатък
до последния ден на проданта. На обжалване подлежи само постановлението за
възлагане на имота. Законът предвижда две основания за обжалване: общо –
наддаването на публична продан да не е извършено надлежно; второ основание е
невъзлагането на имота на най-високата предложена цена.
Защита на трети лица се прилага при принудително изпълнение на парично
задължение, когато трето лице твърди, че имуществото, върху което е насочено
изпълнението не принадлежи на длъжника. Право да предяви иск има всяко трето
лице, чието право е засегнато от изпълнението. Предпоставка е започнато чрез
възбрана или запор, но незавършено изпълнително производство. Когато третото лице
твърди, че е собственик на движима или недвижима вещ, обект на принудително
изпълнение, тази вещ следва да се държи от длъжника, защото ако не е така, третото
лице следва да се защити с обжалване на действията на съдебния изпълнител. Искът е
отрицателен установителен, като следва да се предяви срещу взискателя и длъжника,
които са задължителни другари. Взискателят отговаря при условията на 45 ЗЗД за
вредите, причинени на трети лица чрез насрочване на изпълнение върху имуществото
им.
Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на 45 ЗЗД за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а
държавният изпълнител отговаря по 49. Частният изпълнител носи деликтна
отговорност само при процесуална, но не и при материална незаконосъобразност.

139
Съдебните изпълнители отговарят за вредите без значение кой е увреденият. Искът
срещу частен изпълнител следва да се предяви срещу него по общия ред.

81. Обща характеристика на производството по несъстоятелност. Решение

за откриване на производството. Последици.
Попълване на масата на несъстоятелността. Предявяване, приемане и оспорване
на вземанията. Органи в производството по несъстоятелност. Компетентност.

Търговската несъстоятелност е съдебно производство на универсално принудително

изпълнение за удовлетворяване кредиторите на длъжник (по правило търговец), който
е неплатежоспособен или свръхзадължен. ТН отчита четири интереса: на кредиторите;
на длъжника; на неговите работници и служители; на държавата. Интересите на
кредиторите се защитава приоритетно. Нормативната уредба се състои предимно от
императивни норми, включва и наказателноправни норми. Производството по
несъстоятелност започва по искане на кредитор или самия длъжник, като се движи от
съда и назначения от него синдик. ТН е принудително производство, като
ликвидацията се извършва в интерес на кредиторите. ТН е състезателно производство.
Производството по несъстоятелност има няколко етапа, които по правило се
развиват последователно - подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност; налагане на предварителни обезпечителни мерки; установяване и
попълване масата на несъстоятелността; предявяване вземанията на кредиторите;
оздравяване предприятието на длъжника; обявяване на длъжника в несъстоятелност;
осребряване и разпределение на имуществото включено в масата на
несъстоятелността; приключване и прекратяване производството. То може да се развие
без обезпечителни мерки и оздравяване, основно значение имат откриване на
производството и обявяване на длъжника в несъстоятелност
Предпоставките за откриване по несъстоятелност са три – две материални, а
третата процесуална. Материални предпоставки са търговското качество на длъжника
или свръхзадълженост. Процесуалната предпоставка е съдебно решение, което е
прието да се нарича декларативно.
На обявяване в ТН подлежат всички търговци с известни изключения – при
персонални дружества едновременно се открива производство за всички съдружници,
включително за комплементарите, въпреки че не са търговци. Производство по
несъстоятелност се открива и за лице, което прикрива търговската си дейност чрез
неплатежоспособен длъжник (скрито съучастие). Има и послесмъртна несъстоятелност
– а починал ЕТ и неговите наследници или за починал съдружник в персонално
дружество. Може да се открие за заличен от ТР едноличен търговец, за заличен от
регистъра неограничено отговорен съдружник. Предните три хипотези са възможни
при искане за откриване на ТН в 1-годишен срок от смъртта, съответно от
заличаването. Не могат да се обявяват в ТН търговци-публични предприятия, които
упражняват държавен монопол или които са създадени или се регулират от особен
закон.

140
 Втората предпоставка – неплатежоспособността на длъжника е основна, обща и
пряка. Длъжникът е неплатежоспособен, когато не е в състояние да изпълни свое
парично задължение, което е изискуемо, произтича пряко от търговска сделка или е
свързано с нея, има публичноправен характер и е свързано с търговската дейност на
длъжника, или е частно вземане. То трябва да е изискуемо – да е настъпил неговият
падеж. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията,
което се е проявило по един видим и траен начин.
Свръхзадължеността е специална и пряка предпоставка за откриване на
производство по несъстоятелност. Тя има значение само за капиталовите дружества.
Капиталово дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно,
за да покрие паричните му задължения. Имат се предвид всички активи и само парични
задължения.
Решението за откриване на производство е пряка предпоставка за ТН. То се
нарича обявително или декларативно, защото само установява неплатежоспособността
(свръхзадължеността) и търговското качество на длъжника. Има конститутивно
действие по отношение на производството по несъстоятелност. Компетентен за
неговото приемане е окръжният съд по седалището на длъжника. Може да се открие
само на основание писмена молба на длъжника или неговия кредитор. Тази молба има
задължителни приложения (опис на активите и пасивите, списък на кредиторите).
Съдът не е обвързан от молбата на длъжника. За кредиторите на длъжника подаването
на молба за откриване на производство по не състоятелност е право, а не задължение.
Всички кредитори имат равни права за участие в открито производство по
несъстоятелност. Молбата на кредитора трябва да придружена от писмени
доказателства, преди подаването на молбата кредиторът-ищец трябва да уведоми
данъчната администрация, което е задължително условие за образуване на делото.
Преди постановяване на решението по подадената молба съдът може служебно да
наложи предварителни мерки или по искане на кредитор. Има две предпоставки за
това: писмени доказателства за неплатежоспособността и предоставено обезпечение за
евентуални вреди. Определението за налагане на предварителни мерки подлежи на
незабавно изпълнение.
Съдебното решение обявява неплатежоспособността на длъжника, определя
началната и дата и открива производството по несъстоятелност. То действа спрямо
всички лица, които имат някакво отношение спрямо активите и пасивите на длъжника.
Решението подлежи на незабавно изпълнение. То трябва да се впише в ТР.
Едновременно обявяване на длъжника в неплатежоспособност и несъстоятелнсот е
изключение допустимо само ако е очевидно, че продължаването на неговата дейност
би увредило масаста на несъстоятелността. Възможно е длъжникът да бъде обявен в
неплатежоспособност и несъстоятелност и производството да бъде спряно при
неплащане на необходимата сума от кредитор, който има интерес от продължаване на
производството. Последната възможност е за отхвърляне на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност.
Производството по несъстоятелно се открива от датата на обявителното
решение. От този момент търговската дееспособност се ограничава. Длъжникът
продължава своята дейност, но под надзора на длъжника. Правни действия на

141
длъжника без предварително съгласие на синдика са недействителни спрямо
кредиторите. Изпълнение на парични задължения от длъжници на неплатежоспособния
длъжник трябва да се приеме лично от синдика. Длъжникът е лишен от право да
управлява и да се разпорежда със своето имущество, това е задължителна последица от
съдебното решение. Правото на управление и разпореждане се предоставя на синдика –
отнемането това право се нарича десезиране.
С откриването на производството по ТН се спират съдебните и арбитражни
производства по имуществени и граждански и търговски дела срещу длъжника, спират
се и изпълнителните производства, по повод имуществото на длъжника. Не се спират
изпълнителните производства по ДОПК, както и започнатите изпълнения по ЗОЗ
(синдикът е длъжен да предаде имуществото на заложния кредитор). След откриването
кредиторите на длъжника могат да заведат нови имуществени дела, които имат
предмет права, включени в масата на несъстоятелността.
Масата на несъстоятелността е част от имуществото на длъжника. В нея се
включват само имуществените права, но не и задължения и пасиви. Извън нея са
несеквестируемите права. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на
всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания. Тя се попълва
чрез действия на синдика и кредиторите. Синдикът има право да прекрати всеки
договор, по който страна е длъжникът. Кредитор на длъжника има право на
прихващане на свое вземане със свое задължение към длъжника. Прихващането може
да бъде обявено за недействително, ако е недобросъвестно и това се докаже от ищеца.
Законът изрично обявява за нищожни по отношение на кредиторите след датата
на обявителното съдебно решение три вида сделки: изпълнение на задължения;
учредяване на залог или ипотека върху вещ от масата на несъстоятелността; сделка с
право или вещ от масата на несътоятелността. Недействителни по отношение на
кредиторите са и действията или сделки, извършени след началната дата на
неплатежоспособността или свръхзадължеността. Периодтът между началната дата и
обявителното решение се нарича подозрителен. Предвидени са специални отменителни
искове с различни срокове, в зависимост от действията – сключване на възмездна
сделка, при която даденото значително надхвърля полученото; учредяване на реални
или лично обезпечение на чуждо задължение от длъжника.
Органи по несъстоятелността са съдът, синдикът, събранието на кредиторите и
комитетът на кредиторите. Първите три са задължителни, а последният е
факултативен. Съдът по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на
длъжника и има правораздавателна и административно-охранителна функция.
Синдикът е изпълнителен и представителен орган по несъстоятелността.
Компетентността на синдика е диференцирана с оглед на това дали упражнява само
надзор или му е възложено да управлява и да се разпорежда. В неговия правен статус
са интегрирани три качества: представител на длъжника, на кредиторите, държавен
орган. Има 4 вида събрания на кредиторите – първо, обикновено, по допуснат от съда
план за оздравяване и заключително. Комитетът на кредиторите е факултативен орган
– състои се от 3 до 9 членове.
В ТН участват само тези кредитори, които са предявили своите вземания по
предвидения ред, форма и срок. Кредитори могат да предявят своите вземания в 1-

142
месечен срок от вписване на обявителното съдебно решение. Писменото искане има
значение на искова молба. Приетите от синдика вземания трябва да са
индивидуализирани по субект, основание, размер, обезпечение, привилегия. Срещу
списъците могат да се правят възражения, които се отправят до съда и се разглеждат в
открито заседание. Списъците трябва да бъдат одобрени от съда. Кредиторите с приети
вземания имат право на глас в събранието на кредиторите.
82. Оздравително производство. План за оздравяване. Съдържание.
Легитимация и срок за предявяване. Разглеждане и приемане на плана от
събранието на кредиторите. Утвърждаване на оздравителния план от съда.
Последици. Прекратяване на производството при утвърден от съда оздравителен
план. Възобновяване на производството при неизпълнение на утвърдения план.

Оздравителното производство не е задължително, а само възможен етап в

развитието на производството по несъстоятелността. Целта на оздравителното
производство е да се избегне обявяването на длъжника в несъстоятелност, както и
следващите от това действия по осребряване и разпределение на неговото имущество.
Право да предлагат план за оздравяване имат само определени субекти – длъжник,
синдик, кредитор, съдружници, работници. План може да се предложи най-късно
месец от обявяване на определението на съда за одобряване на приетите от синдика
вземания и преди длъжникът да е обявен в несъстоятелност. Предложеният план
следва да бъде допуснат от съда за разглеждане и гласуване от кредиторите.
Допускането става с определение. Планът за оздравяване трябва да се приеме от
кредиторите, независимо кой го е предложил. Оздравителният план се разглежда и
гласува по класове кредитори. Планът се приема от всеки клас с обикновено
мнозинство. Срещу приетия план могат да се правят възражения в 7 дневен срок.
Приетият план трябва да се утвърди от съда по несъстоятелността, но само ако са
спазени изискванията. Планът за оздравяване има задължително и незадължително
съдържание. В плана трябва да се определят начини и сроковете за плащане на
кредиторите и степента на тяхното удовлетворяване. В него може да се предвиди
отсрочване и разсрочване на плащанията, ако е за публични вземания – само със
съгласието на министъра на финансите.
Решението на утвърждаване на плана за оздравяване води до прекратяване на
производството по несъстоятелност. Възстановяват се правата на длъжника по
управление и разпореждане с неговото имущество. Съдът може да назначи надзорен
орган за осъществяване контрол върху дейността за срока на действие на
оздравителния план. Длъжникът трябва да извърши незабавно предвидените в плана
структурни промени.
Неизпълнението на плана за оздравяване може да доведе до неговото
прекратяване и възобновяване на производството по несъстоятелност – това означава
длъжникът да се обяви в несъстоятелност. В тази хипотеза трябва да се назначи синдик
на десезирания длъжник.

143
 83. Решение за обявяване в несъстоятелност.
Осребряване и разпределяне на осребреното имущество.
Приключване на производството по несъстоятелност. Възобновяване.

Съдебното решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност може да се

постанови по искане на длъжника или кредитора. Решението за обявяване на длъжника
в ТН действа по отношение на всички субекти. То подлежи на вписване в ТР и
подлежи на обжалване в 7-дневен срок. Подлежи на незабавно изпълнение.
Последиците от решението са: дейността на длъжника се прекратява; налага се
обща възбрана върху недвижимите вещи и запор върху движимите; настъпва
изискуемост на всички парични и непарични задължения; публичният изпълнител
може да пристъпи към публична продан по реда на ДОПК; прекратяват се
правомощията на органите за управление на длъжник-ЮЛ; длъжникът се десезира;
синдикът може да започне осребряване на имуществото, както и да разпределя
получените от това суми.
Осребряване е превръщане на несъстоятелната маса в пари. На осребряване
подлежат всички имуществени права. Може да стане по един способ – продажба чрез
наддаване в писмена форма. По изключение може чрез пряко договаряне или
посредник. Разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се
наберат достатъчно парични средства. В разпределението участват съдът, синдикът,
кредиторите и длъжникът. Синдикът трябва да изготви сметка за разпределение на
наличните суми между кредиторите. Срещу сметката за разпределение може да се
правят възражения в 14- дневен срок от представянето й. В съдебно одобрената сметка
се съдържа окончателното разпределение на осребреното имущество. Кредиторите по
несъстоятелността се подреждат в редове по принципа на приоритета. Този ред е
специален. При пълно изплащане на задълженията остатъкът от масата на
несъстоятелността трябва да се предостави на длъжника.
За приключване на производството по несъстоятелност е необходимо синдикът
да представи пред съда отчет за своята дейност и доклад за извършеното
разпределение. Следващия етапа е свикване на заключително събрание на кредиторите
в 14-дневен срок от получаване на отчета от синдика. Последният етап от процедурата
по приключване на несъстоятелността е приемане на решение от съда за приключване
на производството. С това решение се постановява заличаване на длъжника от
регистъра. Погасяват се вземанията, които не са предявени в производството. С
прекратяване на производството по несъстоятелност длъжникът възвръща своята
търговска дееспособност, правомощията на синдика отпадат, прекратява се действието
на наложените възбрани, запор, т.н. Може да се прекрати и при сключване на

144
извънсъдебно споразумение. Предмет на това споразумение е уреждане на плащанията
по паричните задължения на длъжника към неговите кредитори. Трябва да се сключи в
писмена форма за действителност.
Производството може да се възобнови, ако длъжникът не спазва своите
задължения. Предпоставки за това са: освобождаване на суми, заделени за оспорени
вземания; откриване на имущество, което не е било известно при прекратяване на
производството. Легитимирани да искат възобновяване са длъжникът и два вида
кредитори – с приети или установени по съдебен ред вземания.
84. Обезпечително производство. Цел и функции на обезпечаването
на иска. Обезпечаването на бъдещ и на предявен иск. Развитие и
приключване на производството.

Обезпечителният процес осигурява самостоятелна защита на ищеца по бъдещ

или предявен иск. Тя се основава на вероятната основателност на един допустим иск,
като преследва двойна цел – да съдейства за реализиране на едно неоснователно
отричано от ответника право и да възпрепятства реализирано от ищеца право.
Обезпечителната защита е подчинена на идеята за бързина и изненада по отношение на
ответника. Тя има временен характер – след решаване на правния спор настъпват
последиците на съдебното решение. Ако искът бъде уважен, обезпечителни мерки
придават практически смисъл на съдебното решение, но ако бъде отхвърлен, може
неоправдано да се засегнат интересите на ответника. Размерът на представената от
ищеца гаранция при допускане на обезпечаването от съда следва да се определя от
предполагаемия размер на преките и непосредствени вреди, които би претърпял
ответникът, ако обезпечението се окаже неоснователно.
Обезпечаването се допуска по всички видове искове. Родовата компетентност
на съда се определя съобразно цената на бъдещия иск. За имот – компетентен е
окръжният съд. Местно компетентен е съдът по постоянния адрес на ищеца – ФЛ,
съответно седалището на ответника – ЮЛ, или по местонахождението на имота. Съдът
задължително следва да определи срок за предявяване на иска, който не може да бъде
по-дълъг от един месец, следват да бъдат представени и доказателства за
основателността на иска. Иначе съдът отменя служебно обезпечението. Предявеният
иск може да бъде обезпечен във всяко положение на делото до приключване на
съдебното дирене във въззивното производство. Компетентен да допуска
обезпечението е съдът, пред който делото е висящо, както първоинстанционен, така и
въззивен.
Предпоставка за допускане на обезпечението е допустимият иск да е вероятно
основателен. Вероятна основателност е налице, ако искът е подкрепен с убедителни
писмени доказателства. Ако не бъдат представени, следва да бъде представена
гаранция.
Съдът може да допусне обезпечение и само за част от иска, а не в пълния му размер.
Най-съществена предпоставка за допускане е обезпечителната нужда, която съдът
преценява конкретно. Тя е налице, когато за ищеца ще бъде невъзможно да реализира
правата си по бъдещото изгодно за него решение или поне ще бъде съществено

145
затруднен в това отношение, ако не се допусне обезпечаването. За издръжка се допуска
обезпечение и без доказателства.
Обезпечителното производство започва по писмена молба на ищеца, в която
трябва да е посочена исканата обезпечителна мярка и цената на иска. Препис от
молбата не се връчва на насрещната страна. Съдът се произнася с определение за
допускане и недопускане на обезпечаването. Въз основа на първото се издава
обезпечителна заповед. Определението на съда за допускане може да се обжалва с
частна жалба в 1-седмичен срок от връчване на съобщението за наложената мярка.
Препис от жалбата се връчва и на насрещната страна. Подадената жалба не спира
изпълнението на обезпечителната мярка. Наложената мярка може да бъде заменена с
друга или отменена.

85. Охранителни производства. Характеристика и общи правила.

Нотариални производства. Регистърно производство.

Охранителното производство е съдебно производство или производство с участие на нотариус.

Охранително е удостоверителното производство по повод на раждане, граждански брак, смърт, когато
не е бил издаден документ или е бил изгубен или унищожен. Охранителните производства завършват с
издаване на охранителен акт, чрез който не се дава защита и налага санкция по повод правен спор.
Съдилищата са длъжни да разгледат и решат всяка подадена до тях молба не само за защита, но и за
съдействие на лични и имуществени права. Същността на издадения в това производство акт се изразява
в настъпването на благоприятни за молителя последици, без да се засяга правното положение на друго
лице. Охранителните производства са едностранни, тъй като при тях няма насрещна страна. Съдът е
длъжен да окаже съдействие на ФЛ и ЮЛ само в определени от закона хипотези: установяване на факти
с правно значение; обявяване на отсъствие или смърт; производство по открито наследство; обезсилване
на ценни книжа; нотариални производства; вписване на ЮЛ.
Законовата уредба на охранителните производства се дели на специална; обща; допълнителна.
Общата се отнася до подаването и разглеждането на молбата за съдействие, компетентността на съда,
спирането и прекратяването, оспорването на издадения акт.
Охранителното производство може да започне само по писмена молба на заинтересованото
лице, а не и служебно. Родово компетентен е районният съд. Съдът разглежда молбата в закрито
заседание, но той може да прецени, че за правилното решаване не делото е необходимо то да бъде в
открито заседание. Съдът може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид
непосочени от молителя факти. Охранителното производство подлежи на спиране, когато възникне спор
относно издаването на охранителния акт. Спира се, когато се заведе дело относно правоотношение,
което е преюдициално за издаване на охранителния акт или е предмет на установяване с този акт.
Прекратява се при оттегляне на молбата, както и когато молителят не може да бъде намерен на
посочения от него адрес. Решението, с което молбата за издаване на охранителния акт се уважава, не
подлежи на обжалване. Също така не се ползва със сила на присъденото нещо. Отказът да се издаде
искания акт подлежи на обжалване в 1-седмичен срок.
Нотариалните производства се уреждат от общи правила и особени правила. Нотариално е
производството, в което се извършва нотариално удостоверяване. Нотариалното удостоверяване се
съдържа в нотариален документ, който е официален и свидетелстващ. Има доказателствена сила относно
факта на извършеното нотариално удостоверяване, което е изявление за знание, за станали или
извършени от нотариуса обстоятелства. Ползва се със законна (формална) доказателствена сила. Тя
обвързва съда и другите държавни органи да приемат, че удостоверените обстоятелства са осъществени.
Нотариалното удостоверяване може да се извърши само от нотариален орган. Нотариални актове за
прехвърляне на право на собственост, учредяване на вещни права се извършват от нотариуса, в чийто
район се намира имотът. Субекти на нотариалното производство са страните и участниците в него.

146
Нотариусът може да извършва нотариални действия само в своя район. Отказът да се извърши
нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд.
Регистърното производство се отнася за ЮЛ, които не са търговци по своята
правноорганизационна форма. Това производство се урежда от отделен регистър – ЗТР.
Вписването на ЮЛ (сдружения, фондации, ЖСК, партии) има две основни цели – да се упражни контрол
за законосъобразност и да се даде гласност. Родово компетентен е окръжният съд. Местна
компетентност се определя според седалището на ЮЛ. На вписване подлежат само предвидени в закон
обстоятелства – образуването, преобразуването, прекратяването и ликвидацията на ЮЛ, както и техните
индивидуализиращи признаци. Регистрите на делата са общодостъпни. Искане за вписване може да се
подаде само от легитимирано лице. Съдът се произнася с решение, което подлежи на незабавно
изпълнение, а ако се откаже вписване – може да се обжалва с частна жалба. Вписаното обстоятелство
подлежи на заличаване, когато по исков ред се докаже недопустимост или нищожност на вписването. От
вписването в съдебния регистър произтичат две презумпции: за общоизвестност на вписаните
обстоятелства (не се прилага за недобросъвестни лица); за истинност на вписаните обстоятелства.
Вписаното в регистъра се смята за съществуващо дори ако в действителност то не съществува.
86. Арбитраж - понятие и характеристика. Видове арбитраж. Арбитражно
споразумение. Арбитражно производство. Изпълняемост на арбитражните
решения. Признаване и отмяна на арбитражни решения.

Възможността по волята на страните техният спор да се разгледа и реши от избран от тях

недържавен правораздавателен орган е проявление на диспозитивното начало. Нормативната уредба се
съдържа в Закона за международния търговски арбитраж, който съдържа предимно диспозитивни
норми. По отношение на арбитражната процедура ГПК няма субсидиарно прилагане.
Арбитражът е по-бързо и по-евтино производство, тъй като е едноинстанционно и неговите
решения не подлежат на обжалване. Арбитражното решение е значително по-стабилно. Изборът на
арбитри и процедура дава възможност делото да се разгледа и реши от специалисти. Недостатък на
арбитража е, че той не дава възможност за коригиране на неправилни и необосновани решения.
Арбитражът може да бъде инцидентен (за решаване на конкретен спор) и постоянен (създаден
към определена организация за решаване на неограничен брой дела). Може да бъде и смесен. Може да
има обща и специална компетентност. Може да бъде вътрешен или международен – при вътрешния
страните имат постоянен адрес в България. Арбитражът може да бъде за решаване на гражданскоправен
спор, или за попълване на празноти или приспособяване на договор към нововъзникнали обстоятелства.
Арбитражното споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички
или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено
договорно или извъндоговорно правоотношение. Арбитражът е договор с процесуални последици.
Трябва да бъде сключен в писмена форма за действителност. Може да съдържа модалитети. Има
самостоятелен характер и когато е включено като арбитражна клауза в даден договор. Трябва да има за
предмет решаването на допустим от закона спор, т.е. решаването на арбитруем спор. Не са арбитруеми
публичноправните спорове, както и частноправните неимуществени спорове. Изрично е изключено
арбитражното производство по четири вида спорове: с предмет вещни права върху недвижима вещ; с
предмет владение върху имот; за издръжка; по трудово правоотношение. Сключеното арбитражно
споразумение е относителна отрицателна предпоставка за допустимостта на иска пред държавен съд. За
нея съдът не следи служебно.
Арбитражното производство наподобява по редица характеристики исковия процес. В
арбитражното производство е допустимо едновременно изменение на основанието и петитума на иска.
Арбитражният съд не може да постановява обезпечителен запор или възбрана, както и принудително
изпълнение.
Арбитражното решение е приравнено по своите последици на съдебно решение и има сила на
присъденото нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие. Решенията на арбитражните дела и
сключените пред тях спогодби са изпълнително основание. Въз основа на арбитражно решение може да
се издаде изпълнителен лист, като компетентен е Софийски градски съд.

147
 Арбитражно решение може да се отмени само чрез предявяване на иск за отмяна при допуснато
процесуално нарушение. Срокът за предявяване не 3 месеца от деня на връчване на арбитражното
решение. Компетентен да разгледа иска за отмяна е ВКС. Основанията за отмяна са изчерпателно
посочени: недееспособност на искащата отмяна страна при сключване на арбитражното споразумение;
липса или недействителност на арбитражното споразумение; неарбитруемост на делото; неуведомяване
на страна за назначаване на арбитър или неучастието и в производството по обективни причини. Ако
предявеният иск е основателен, ВКС отменя арбитражното решение, без да решава спора по същество.
Решението може да се върне на арбитражния съд.

148