Въпрос 1 Вещно право понятие, система, видове вещни права

1.С термина вещно право се означават няколко неща:

· клон от действащото ГП; В системата на ГП вещното право се ситуира

непосредствено след общата част.То бива наричано сполучливо от
теоретиците като костната система на ГП, тъй като то урежда
сравнително по-стабилни институти, които не се подлагат на бърза
промяна, разбира се това е много относително, тъй като то е много
практично и това налага сравнително чести промени на
законодателството, а и на съдебната практика.( да се следи ДВ за
изменения в законодателството на ВП).

· учебна дисциплина - изучава се в юридическите фаултети и спада към

задължителните.

· определено субективно право, което спада към притезателните

субективни права.

ВП има своя генезис в римското право.Някои от институтите, които са

изградени там се ползват и до наши дни.Разработките в сферите на
собствеността, на владението, защитата на собствеността и владението, както
и някои придобивни способи, какъвто е придобиването по давност (има 25
века нормално съществуването).ВП разбира се се променя във времето, като
се създават нови институти, вещни права, но генезиса е в РП и обикновено,
когато съвременните юристи са търсели някакво ненужно разграничение от
РП те са грешали.

2.Обект на ВП - вещите, които са обект и на ГП, но за ВП са характерни,

тъй като общо взето ВП само с тях се занимава.

По своя характер вещното право е абсолютно, защото на неговия носител

противостои правното задължение на всички останали субекти.Противовес
на вещните права са облигационните, които са относителни, тъй като при тях
правоотношението съществува само между страните, които договорът
определя.
Например: При договора за продажба правоотношението съществува между
продавача и купувача.Единият е задължен да прехвърли собствеността върху
определена вещ, а другият да плати цената. Не така е при правото на
собственост, където всеки, който не зачита правото на собственост търпи
санкциите на закона, а те могат да бъдат и наказателни.

Затова вещните права спадат към категорията на абсолютните права.Към

тази категория спадат и правата върху интелектуална собственост.И именно
разграничението между обекта на правото (в случая вещта) води и до
разграничаването на двата вида аболютни права - тези на интелектуална
собственост и на вещните права.

Пример: При правото на патент всеки е длъжен да респектира правата на

патентопритежателя, а който иска да произвежда защитено с патент изделие
трябва да сключи лицензионен договор или да получи лицензия.

3.Субектите на вещните права са всички субекти на ГП. В ЗС в чл.2 е дадено

едно определение за субекти на ВП, като се използва само правото на
собственост.По сmiсъла на чл 2 ал.1 ЗС - определението може да претендира
за пълнота, но не и за прецизност - в него фигурира термита кооперация, а
кооперацията е вид ю.л. след като е казано, че принадлежи на ю.л. не е било
нужно да се посочва един под вид от тях (кооперацията).

4.Правната уредба на ВП у нас е разпокъсана, заради липсата на граждански

кодекс.По-важните за ЗС, ЗДС, ЗОС, ЗУТ, ЗСПЗЗ, ЗКИР, ЗЖСК, ЗУЕС и
подзаконови актове - правилник на вписванията.Това неминуемо води до
фрагментарна уредба в различни закони.Освен абсолютни вещните права са
и изчерпателно определени в законодателството.Могат да съществуват
само тези вещни права, които са уредени в закона.Ето защо за тяхното
очертаване се използва един израз, че вещните права са numeros clausos
(затворен кръг).Не е така при облигационните - законодателят се задоволява
да уреди някои от по-важните облигационни договори - за прдажба, за
замяна, наем и др.По аналогичен ред са уредени и търговските сделки в
ТЗ.Извън тях обаче могат да съществуват безброй ненаименувани
договори.Един от тях е договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане.Той не е уреден в закона, създаден е от практиката,
санкциониран е от съдебната практика - ВКС има доста тълкувателни актове,
но негова уредба реално няма.При вещните права не е така - те са numeros
clausos.Измислено от страните вещно право не може да съществува.

5.Системата на вещните права е съотносима към всеки исторически момент,

към всеки момента на обществено развитие на държавата.Към настоящия
момент в нашето законодателство са познати следните вещни права:

· правото на собственост - абсолютно неограничено вещно право;

уредено е в КРБ, в ЗС и в някои от законите изброени по-горе.То е
предмет на задълбочен теоретични проучвания в правната наука.Той е
основния въпрос на всяка една правна система.Често пъти и двигател
за промяната на правната система.

Към правото на собственост има конституционна уредба и почти всички

конституции на България обръщат внимание на него.Някои се задоволяват
само с няколко думи с един текст, а други дават по-подробна уредба.ТК е
много скромна в уредбата на правото на собственост, но тя е последвана от
Закона за имуществото, собствеността и сервитутите (ЗИС) - закон, който
според някои автори има облигационен характер и съдържа 325 члена.

По настоящем правото на собственост се урежда от чл.17 ЗС.И според

разпоредбата собствеността се дели на публична и частна, посочени са кои са
субектите на публичните, кои са субектите на чстната собственост, също е
възложено и задължение към законодателя режимът на обектите държавна и
общинска собственост да бъде уреден със закон.

Правото на собственост е било ограничавано според необходимостта на

времето.Такова ограничение беше създадено през периода 1944-1990 г. и
това ограничение безспорно наложи определена стагнация на
икономическия живот в страната.В момента практически ограничения не се
налага, даже такива не са въведени в закона, но с течение на времето се
въвеждат и определени законови рамки за неговото употребление в смисъла
от полза на обществото и не шиканиране с това право.
 · ограничени вещни права (наричат се още - вещни права върху чужда
вещ) - ограничени са само по отношение на правото на собственост,
иначе те също са абсолютни.

1. право на строеж - уредено е основно в чл.63 до 67 ЗС.Отделни текстове

за него има в ЗУТ, както и в тези лимитативно ограничени по
действието си закони за устройство на черноморското крайбрежие,
столичната община и т.н.

Какъв е смисълът на това вещно право? То също има генезис в РП, както
повечето вещни права.Нарича се в теорията старо вещно право.Може да се
срещне и като суперфиция.Това право дава на неговия носител право да
построи върху чужд имот сграда и да стане нейн собственик.То също така
дава възможност едно лице да придобие сграда или част от нея отделно от
земята, която е чужда.То дава възможност и да се реализира и по пътя на
доброволната делба - например: Бащата е собственик на дворно място,
което е застроена с вещта.Наследниците - неговите синове си го поделят по
пътя на доброволната делба.Като за единия от синовете е собствеността
върху сградата, а за другия собствеността върху земята.

Правото на строеж се нарича още правото на собственост върху постройка.

Защо е създадено от правната мисъл? С основан цел цел - да преодолее

правото на приращение.Собственикът на земята е и собственик на сградите и
насажденията върху тази земя, освен ако не е постановено друго.Едното от
тези други неща е именно правото на строеж.То разбива това прирастване на
правото на собственост върху земята в правна собственост върху всичко,
което е прикрепено към тази земя и дава възможност да се реализира
отделно идеята за застрояване на територията от собствеността върху
земята.В миналото до 90-та година държавата е учредявала върху своя земя
само право на строеж.Държавата не е прехвърляла правото на собственост
върху своите терени.Как тогава се добиха апартаменти, етажи от големите
комплекси - именно чрез право на строежи това придобиване става
възможно във втората хипотеза - да се придобие собственост върху вече
изградена постройка отделно от собствеността върху земята. Така и в
момента се реализира т.нар. предприемаческо строителство - строителната
фирма придобива правото на строеж върху определен терен, този терен
може и да е бил застроен например със стара къща с възрастни обитатели,
които срещу обезщетение в рамките на два апартамента, гаражи или
магазини прехвърлят на строителя право на строеж.Той изгражда
постройката съобразно застроителните планове (колкото е разрешено
толкова) и след това изградените етажи се продават изцяло като етажи или
части от етажи апартаменти заедно с правото на строеж върху терена.

Защо собственика запазва правото на собственост върху земята?Причините

могат да бъдат много.Например, ако терена е доста голям и допуска след
време да бъде разделен на два самостоятелни терена, които отговарят на
изискванията на ЗУТ ще се окаже чудесна възможност след време да бъде
застроен и другия, затова той си запазва правото на собственост върху
земята.Отделно вече постфактум събития, които стават са, когато дойде ред
за газофикация и т.н. договорите между разпределителните дружества се
сключват със собственика, от него зависи.

Като цяло правото на собственост се прехвърля трудно.В случая с правото на

строеж се учредява едно ограничено вещно право, а правото на собственост
се запазва.

2. право на ползване - уредбата е в чл. 56 - 62 ЗС , има уредби и в други

закони.То дава възможност на неговия носител да използва една чужда вещ
съобразно предназначението й и да придобива плодовете от нея без да я
променя съществено.И това право е възникнало в РП и първоначално
възниква като сервитут и впоследствие се оформя като самостоятелно вещно
право.То няма голямо практическо приложение - на чл.56 ал. 2 ЗС - не може
да го отчуждава следователно това право е лично (intuito persona).Учредява
се между близки роднини и по начало безвъзмездно.Наподобява договора
за наем, въпреки че при него не се прехвърлят вещни права, пак се
предоставя вещ за ползване, но не е това вещно право.След като обаче не
може да се отчужди очевидно е, че в един момент когато то се прекрати
вещта трябва да се върне на нейния собственик.И този личен характер
определя сравнително по-скромното приложение на правото на ползване в
гражданския оборот.

3.сервитутни вещни права - родова категория вещни права.От serv (роб) -

служещи права.В миналото са имали изключително широко приложение.Не
случайно основният закон във ВП е бил Закона за имуществата, собствеността
и вервитутите.В момента няма такова приложение.Уредбата им е в в ЗОСИ
(закон за опазване на селоскостопанското имущество), чл.192 и 193 ЗУТ и в
др.Тези права предоставят на своя носител възможност съобразно характера
на сервитута.Най-често това е право на преминаване - ако един имот няма
достъп до обществен път учредява се такова право през съседните имоти
това е едната възможност.Чл.193 - ако сградите не са били газофицирани,
топлофицирани и впоследствие се налага да се изградят отклонения от
основните схеми на подземните инфраструктутури - прокарват се
топлопроводи, газопроводи и т.н.Днес няма голямо практическо
приложение, защото цялата територия на страната е покрита с регулациони
планове, целта на уличното регулиране е всеки поземлен имот да има достъп
до обществен път.

Тези три вещни права спадат към старите, защото имат генезиса си в РП.Към
тях нашата правна система добавя още едно от новите права - право на
надстрояване и пристрояване.

4.право на надстрояване и пристрояване - това право дава възможност на

неговия носител да пристрои, да надстрои или и двете съществуваща сграда
и да стане собственик на нововъзникналия обект.

По-голяма практическа стойност има надстрояването.То е ново вещно право

и чак през 1996г.е помостен в чл.66 ЗС.Иначе е познато и доста време, но не и
РП.Считало се е преди да бъде фиксирано като вещно право , че това е
разновидност на правото на строеж и се е наричало в теорията право на
строеж да се надстрои.И тук има един елемент на близка родствена връзка -
ако бащата е бил собственик на незастроен УПИ (урегулиран поземлен имот)
след време може да учреди право на строеж.
В миналото при действието на Закона за привилегиите и ипотеките чл.23 от
този закон, отменен със ЗС е предвиждал, че ипотеката е вещно право.Така
счита и френския граждански кодекс.Нашето ВП до голяма степен е
реципирало френски и италиански законодателни разрешения.

Днес ипотеката се разглежда в ЗЗД като вещно обезпечение. В такава насока

са и текстовете в ЗЗД чл.166 и следв. като ипотекарния кредитор има право
да се удовлетвори от цената на имота, в които и ръце да се намира той.

Именно това право на следване, характерно за вещните права дава

основание и сега да се счита, че ипотеката е вещно право.За други уредбата
на ЗЗД не буди съмнение, че опотеката е вещно обезпечение.В миналото не
далечното е имало и други вещни пава, познати на българската правна
система.Това са били: правото на стопанисване и управление, уредено в КРБ
1971г. , както и правото на кооперативно земеползване (такова е имало ткзс
върху внесените земеделски земи от неговите членове.Днес тези вещни
права не се уреждат и не се познават.